Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с програмата, три съобщения.
На 13 юли 2011 г. е постъпил и днес – на 14 юли 2011 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, приети на първо четене на 13 юли 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 71, ал. 2 от правилника ни.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 13 юли 2011 г. е постъпил и днес – на 14 юли 2011 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приети на първо четене на 13 юли 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
Съобщението е също с оглед на писмените предложения за второ четене.
На 13 юли 2011 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно информация за индексите на потребителските цени за юни 2011 г. и, второ, информация за май 2011 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте за процедура, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, предлагам процедура – на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда и на Кодекса за социално осигуряване, да бъде намален и да стане 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Първа точка от програмата ни е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА
Вносител е Министерският съвет на 2 юни 2011 г. Същият е приет на първо четене на 23 юни 2011 г.
Докладът на второ четене ще ни бъде докладван от господин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Ради Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи, и на господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направената процедура.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев:
„В § 1 по чл. 2:
- да отпадне текстът по т. 1 за промяна на текста на чл. 2, ал. 1;
- да отпадне т. 2 за създаване на нова ал. 2 в чл. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение е да отпаднат текстовете в § 1 от законопроекта за изменение на закона. За какво става дума?
В изменението се дава редакция на понятието „Дипломатическа служба”, в което отсъства споменаването на дипломатическите служители – текст, който се съдържа в сега действащия закон. В предложението, което прави вносителят, се казва, че Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра, която включва министерството и задграничните представителства. Действащият текст е по-различен. Казва: службата е специализирана администрация под ръководството на министъра, чиято дейност се осъществява от служителите в Министерство на външните работи и задграничните представителства.
И вторият момент – ал. 2 в предложения текст гласи: „Дипломатическата служба е специализиран вид държавна служба за осъществяване на външната политика и международните отношения.” В действащия закон текстът е по-различен – „Дипломатическата служба подпомага Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на външните работи при осъществяването на техните правомощия в областта на външната политика.”
Бих искал да ви обърна внимание върху тези два момента – централната роля на дипломатическия служител в осъществяването на функциите на дипломатическата служба и това какви отношения има тази служба и тези служители с различните държавни органи. И тук, според нас, уважаеми колеги, се крие принципната несъстоятелност на предлагания законопроект по две причини. Първата е именно това разбиране на дипломатическата служба като някакъв едва ли не особен вид структура, която включва и министерството, и задграничните служби, а не толкова съвкупност или система от служители, които обслужват сферата на външните отношения. И вторият момент е, че тази дипломатическа служба или служители работят единствено с министъра на външните работи, а не и с целия кръг държавни органи, започвайки от Народното събрание, които имат своите конституционни отговорности при осъществяването на външната политика и международните отношения.
Онези от вас, които са следили дискусията и в обществото, и в специализираните комисии, би трябвало да са обърнали внимание на този принципен въпрос, тъй като приетият през 2007 г. закон, действащ и сега, беше подчинен на две принципни цели и изисквания. Първо, дипломатическият служител, като особен вид държавен служител, да получи краен специфичен продукт, който да отговаря на неговите много особени отговорности във функционирането на държавата и в нейните външни отношения.
По-нататък ще имаме възможност да коментираме текстовете, които говорят за така наречената гъвкавост, за адаптивност и така нататък. Да, трябва да има такава гъвкавост, но трябва първо да разберем, че дипломатическият служител поначало поема една кариера за целия си жизнен професионален живот, че той трябва да се изгражда като държавен служител с мисия да обслужва държавния интерес не от време на време, не влизайки и излизайки, а като жизнена кауза.
Вторият момент. И Народното събрание, всеки от вас се е допирал до този въпрос. Има много разширени и отговорни външнополитически отговорности. Осигуряването на сериозното, на качественото осъществяване на тези отговорности изисква един много по-друг вид текущо взаимодействие между съответните структури на Народното събрание и Министерството на външните работи.
Затварянето на дипломатическата служба с тази ал. 2 в текста само до нейните отношения с министъра на външните работи работи в обратната посока на онова, което е необходимо. Ето защо ние с колегите предлагаме тези текстове да отпаднат и да остане да действа текстът на сега действащия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 38, против 78, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 79, против 14, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 2 – предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев в § 2, чл. 3 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което споменах във връзка с § 1, намира много ясно продължение и разшифроване в предложенията за промени на чл. 3 от закона, които се съдържат в § 2 от законопроекта. Сегашният текст на чл. 3 фокусира именно върху принципа за изграждане на дипломатическата служба – „на професионална основа, в съответствие с принципите за кариерно развитие, йерархична подчиненост, стабилност, прозрачност, партийна необвързаност, приемственост и мобилност”.
В предложения законопроект има разгърнати два нови текста – на две нови алинеи, в които се говори за целите и функциите на дипломатическата служба. Те са редактирани именно като функции за изпълнение на външните отношения – „планира, координира и осъществява външната политика, представя и защитава българските интереси” и така нататък.
Отново, най-малкото – недоразумение, уважаеми колеги, защото тези формулировки се отнасят до отговорностите на министъра и на другите органи, отговорни за осъществяване на външната политика. Функцията на дипломатическата служба е да подпомага осъществяването на тези функции. Под „подпомага” аз разбирам много отговорни и много тежки задачи. Всеки от дипломатическите служители трябва да е най-добър в областта си. Той трябва да владее една серия досиета, и то, пак казвам, като дългогодишна упорита работа на натрупване на историята, на всички аспекти, на прогнозата за развитието на съответния въпрос. Той е длъжен да бъде в състояние във всеки един момент да подпомогне вземането на едно или друго политическо решение от Народното събрание, от правителството, от министъра на външните работи с възможно най-компетентна, най-обективна, най-изчерпателна информация за всички аспекти на въпроса.
Но не както е записано тук – някаква дипломатическа служба, като служба с главно „С”, да бъде нещо като структура, която върши външната политика. Това не е удачен, а неправилен начин на поставяне на отговорностите на дипломатическите служители.
Това, че тази сутрин, може би защото е т. 1, в залата няма нагласа за дискусия, това, че министърът на външните работи съзерцава развоя на обсъждането на второ четене не е аргумент, че предлаганите текстове са удачните. Редно е при такъв закон, с такава висока степен на национална отговорност и на второ четене още веднъж Народното събрание много внимателно да прецени какво утвърждава като закон и какви последици ще има то за осъществяването на външноикономическите и външнополитическите отношения на страната.
Отново повтарям, господин председател, нашето предложение – да не бъде приет текстът на законопроекта в тази му част и да остане действащият текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Пирински.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, господин министър, дами и господа народни представители! Смисълът на предложението, което сме направили с другите народни представители, е за отпадане на текста в редакцията, която е предложена от Министерството на външните работи и да остане досегашният текст на чл. 3. От една страна, може да се приеме като добър знак желанието на вносителите да разпишат малко по-подробно функциите и отговорностите на дипломатическата служба. Това обаче винаги носи риска, колкото и изчерпателно да се изброяват тези отговорности и функции, макар и скромно наречени „основни”, да остане нещо, което не е разписано и стои въпросът: то вписва ли се в такъв случай сред функциите и отговорностите, които има дипломатическата служба? Това според мен не е добра характеристика. То винаги създава недоумение, двусмислие или най-малкото подтиква към тълкувание, което не е смисълът на закона. В такъв случай в Допълнителните разпоредби, в Преходните и заключителните разпоредби би следвало да се дава някакъв отговор на въпроса: има ли други функции и какви са те? Или пък да има препратка съответно към правилник, който да урежда прилагането на този закон.
В този смисъл аз приемам, че в случая желанието да се изписват повече функции не носи изчерпателност и съответно то е излишно като опит да се дефинират функциите и принципите, на които да отговаря дипломатическата служба.
Обърнете внимание, че в ал. 1 на чл. 3 се посочва, че целта на дипломатическата служба е да защитава правата и интересите на Република България в международните отношения, както и на българските граждани и на българските юридически лица в чужбина.
След като в § 1, чл. 2 на законопроекта е посочено какво е дипломатическата служба (оставям настрана факта, че в новата ал. 2 се въвежда специален термин – „специален вид държавна служба”), аз погледнах Закона за държавния служител, Закона за администрацията – никъде не е дефинирано какво означава „специален вид държавна служба”. Но да приемем, че Външното министерство знае какъв е смисълът на този термин.
Очевидно, че външната политика на Република България, която се вменява като основна функция на дипломатическата служба, е много по-широко понятие и включва много повече дейности, отколкото защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина, съответно на българските юридически лица. Разбира се, добре е, че е изрично записано, но очевидно, че това не може да бъде основната цел или целта, както е казано в предложението.
Второ, стои въпросът, след като тук изрично са посочени Европейският съюз и НАТО като част от основните функции на дипломатическата служба, не са ли сред основните функции съответно дейностите свързани, да кажем, с членството на България в ООН или съответно в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа? Съответно нямаме ли определени ангажименти, няма ли отговорности дипломатическата служба в други международни организации, в които България е член?
Посочвам го това като още един аргумент в потвърждение на факта, че когато се прави опит нещо да се посочи, и то не изчерпва целия кръг от отговорности, права, задължения и функции, винаги остава двусмислието и съответно мястото за въпроса: „Само това ли е? Къде стои всичко останало по отношение членството на България в други международни организации?”
Трето, създава се впечатлението, че в този случай поддържането на отношенията както с дипломатическите представителства, съответно консулските служби, тук, на територията на страната, съответно всичко онова, което има като функции в международните отношения Република България, а функция само и единствено от дипломатическата служба.
Тогава когато се прави опит да се дефинират тези функции и не се посочва никъде, че те са не само във функция на Външно министерство, респективно на дипломатическата служба, изниква въпросът нямат ли по отношение точно на тези организации, които са посочени в новия чл. 3, отговорност и други ведомства, други министерства, например Министерството на отбраната? Има ли съответно то правата да осъществява дейности, свързани с политиката по отношение на НАТО или съответно по отношение на общата външна политика и политиката за сигурност?
Ето защо това са аргументи в подкрепа на предложението ми за отпадане на редакцията във вида, в който е внесена от вносителите в законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Тошев, заповядайте за първа реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, аз бих искал, обръщайки се към Вас, да информирам колегите, че в Закона за отбраната и въоръжените сили, чл. 4, ал. 2 коментира точно отношенията на Министерството на отбраната с НАТО. Това, че в този текст на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба са фиксирани функциите, не означава, че те са изчерпателно изброени и затова сме ги написали, че са основни. В другите специални закони, като например в законите за Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната, също са изписани функциите на съответния министър по отношение ръководството на даденото министерство.
Вашите аргументи, че в законите за служителите в държавната администрация и за държавните служители има описани функциите на всички тези служители, че се изземат функции на Министерския съвет, изобщо не са верни, защото това предложение не си противоречи никъде с текстове на съществуващи закони. Напротив, те се допълват и въвеждат един ред, който налага ограничение в работата на министъра на външните работи. Не бива да се подвежда аудиторията в случая, че се прави нещо, което е извън нормите на законотворчеството в България. Напротив, това вече е практика в специалните закони за ведомствата, които аз цитирах.
Бих искал да подчертая, че тази специфика да не се изброява всичко изчерпателно, не е формулирана тук. В това отношение чл. 2, т. 1 казва, че „други държави и участието на страната в международни правителствени организации”, тоест не се изключва нито ООН, нито другите правителствени организации, напротив, т. 3 показва специалното отношение на Министерството на външните работи към Европейския съюз и НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За втора реплика заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да се съглася с твърдението, че спектърът от съответно посочени организации, които отстояват интересите на страната, не е достатъчно изчерпателен, защото именно в чл. 3, ал. 2, т. 1 говорим за участието на страната в международните правителствени организации.
Точка 2 смятам, че всъщност за Вас е най-проблемната в случая и е тази, която най-вече Ви притеснява, според мен. Вие в рамките на заседанието на Комисията по външна политика и отбрана я определихте по-скоро като политическа декларация, а именно:
„2. представя и защитава българските интереси в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор и допринася за постигането на целите и развитието на тези организации”.
Това, което единствено искам да кажа е, че деидеологизацията и департизацията са водещото начало след приемането на страната ни в Европейския съюз и НАТО. В ХХІ век ние вече не сме на кръстопът, а имаме ясна посока, в която се движим, а именно активното ни членство в тези две организации, така че не виждам никакъв проблем те да бъдат споменати, още повече, че ние не сме партньори, а сме съюзници в рамките на тези организации, които са основани на определени ценности, към които смятам, че имаме надпартиен подход и се споделят от всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): По отношение на част от съдържанието на репликите на народните представители Панайотова и Тошев –аз нямам подобни твърдения, така че не се наемам в дупликата си да отговарям на твърденията за това дали са изчерпателни, колко са изчерпателни, дали влизат в противоречие с функциите на други ведомства и институции или са разписани в други нормативни актове.
Аз твърдя, че тогава когато се прави опит да бъде дефинирано нещо и когато то не е достатъчно изчерпателно дефинирано, винаги остава място за въпроса влизат ли други взаимоотношения, отговорности и функции в тези, които са наречени, макар и „основни”, в този закон.
Забележете само, че например в т. 3 на ал. 2 се казва: „дипломатическата служба участва във формирането и провеждането на общата външна политика”, тоест „участва” не изключва възможността за участие на други български институции и ведомства, които имат съответните отговорности и функции при формирането и осъществяването на общата външна политика, но вижте само изразите, които са в т. 2 и в т. 4.
В т. 2 се казва: „представя и защитава българските интереси” – представя и защитава! Имат ли други отговорности и права да представят българските интереси други ведомства и институции освен дипломатическата служба, респективно Външно министерство? Очевидно, че имат. В такъв случай би следвало да има най-малкото изразът „представя наред с други институции”.
Говоря най-общо, защото смисълът на моето предложение не е да подобрявам текста или да редактирам, а да направя предложение за отпадане.
И в т. 4: „осъществява официалните връзки”. Има ли право друг да осъществява официалните връзки? Очевидно, че има. След като това е така, би следвало под някаква форма това да личи от текста, за да не се създава двусмислието и съответно усещането, че това са единствено и само функции и отговорности на дипломатическата служба. Затова става дума и аз затова пледирам да отпадне предложението и в такъв случай да не възникват недоразумения и двусмислия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Младенов искаше думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносителя поддържам § 2, както е внесен.
Бих искал да направя следните разяснения по отношение на чл. 3, ал. 1. Ясното формулиране на целта на българската дипломатическа служба за първи път се прави в този закон. В него категорично се записват три важни приоритета, по които смятам, че няма да има противоречие в българското общество. На първо място, защитата на българските национални интереси, на второ място – защитата на интересите на българските граждани, и на трето място – интересите на българските юридически лица в чужбина. Това се прави с оглед българската дипломатическа служба да се извади от един доста остарял подход, прилаган спрямо нея до момента, и да се въведе съвременното понятие, че държавата трябва да седи зад своите граждани и зад своите юридически лица в чужбина.
Практиката до този момент показва, че вследствие на досега наложените термини, досега наложената практика българските дипломати се страхуват да застанат ясно и категорично зад български компании и български граждани в чужбина, извън това, което е пряко записано в международните консулски конвенции и документи по отношение на гражданите.
Аз искам нашите посланици, нашите посолства в чужбина да не се срамуват пред трети държави да правят това, което всеки посланик в България си позволява да прави спрямо българската държава – да отива от най-високо до най-ниско ниво в българската администрация и да защитава своите интереси безскрупулно. Това искам да бъде подходът оттук нататък на всеки български дипломат в чужбина – безскрупулна, безапелативна защита на българските интереси, което включва това, което дефинираме като национални интереси, това, което дефинираме като интереси на наши съграждани, и, разбира се, на български юридически лица, които в крайна сметка създават брутен вътрешен продукт и работни места в България.
Във втората поправка категорично не приемам направеното предложение от Коалиция за България, защото смятам, че определянето на Европейския съюз и НАТО в т. 2 на ал. 2 има много ясни аргументи да бъде защитено. Те не са просто едни от международните организации или други международни организации, в които България членува. Това са две организации, които имат пряко отношение към ежедневното функциониране на българската външна политика, на българската отбрана и сигурност. Защо? Нашата Конституция обвързва членството на страната ни в Европейския съюз и създава уникалния в световната история механизъм в рамките на Европейския съюз заедно с другите да формулираме общата европейска външна политика.
Именно затова, господин Найденов, в т. 3 пише, че България участва във формирането на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, защото ние сме една от 27, скоро 28 страни в този съюз, които заедно работим, за да формулираме тези приоритети.
Ангажиментите, които страната ни има в рамките на тези организации, далеч надхвърлят участието ни в друга международна организация и имат пряко последствие за начина, по който функционират българските институции и българските политики. Затова тяхното ясно формулиране и изписване в закона означава, че оттук нататък ще се избегне това, което неведнъж е било забелязвано в работата на части от българската администрация – че едни части, които ежедневно работят с Брюксел, са влезли в Европейския съюз в кавички, други части, които не работят ежедневно с Европейския съюз в кавички, не са влезли в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 71, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев – в § 4, чл. 6 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 6 ал. 2 се изменя така:
„(2) Министърът на външните работи:
1. ръководи и представлява Министерството на външните работи;
2. ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България;
3. предоставя на правителството и на други държавни органи необходимата им информация, позиции и становища за осъществяване на тяхната международна дейност;
4. ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество;
5. ръководи изготвянето на нормативни актове, свързани с външната политика и международните отношения на Република България;
6. ръководи участието на Министерството на външните работи в развитието на международното право и неговото прилагане в международните отношения на Република България;
7. внася в Министерския съвет проекти на решения за откриване и закриване на задгранични представителства;
8. ръководи дейностите по оказване помощ на български граждани, попаднали в кризисна ситуация в чужбина;
9. управлява държавните имоти в чужбина и в страната, които са предоставени за управление на Министерството на външните работи;
10. съставя проекта на бюджет на Министерството на външните работи и ръководи изпълнението му, като разпределя бюджета по политики и програми и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в министерството и в задграничните представителства;
11. управлява човешките ресурси в дипломатическата служба;
12. утвърждава Професионален кодекс на служителите в дипломатическата служба и осъществява контрол за спазването му;
13. изпълнява и други функции, определени с акт на Народното събрание или на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Каква е разликата между действащия текст на закона и предложеното в законопроекта?
Сега в закона ал. 2 на чл. 6 гласи така: „Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.” Тоест тук са фиксирани отговорностите на министъра, неговата обща отговорност по отношение на дипломатическата служба.
В предлагания законопроект има един набор от функции на министъра на външните работи по целия спектър на външните отношения на страната.
И тук първият въпрос, господин председател, който възниква, е дали тези записи са в съответствие с чл. 105 от Конституцията? Тъй като чл. 105 казва, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, а от тези петнадесет предложени функции от министъра, останали тринадесет в окончателната редакция на комисията, излиза, че министърът на външните работи еднолично в много голяма степен затваря в себе си решаващата част от външнополитическите отношения на страната. По мое мнение имаме определен проблем от гледна точка на Конституцията.
Вторият аспект, отново в продължение на сбърканата философия на законопроекта, тази ал. 2 не третира кариерното и професионалното развитие на дипломатическата служба, тоест на служителите – това, което промени чл. 3, предходният текст, по който се изказа и господин министърът от гледна точка на защита на националните интереси и така нататък. Логиката и в предходния член, след като се разшифрова текстът на досегашния чл. 3 по отношение на принципите на изграждане на дипломатическата служба, следваше да бъде как тези дипломатически служители именно се развиват професионално, как на тях им се осигурява необходимата и ресурсна, и друга поддръжка, за да могат те така категорично да отстояват конкретни интереси на страната в един или друг труден момент.
Вместо това текстът се впусна (и по предходния параграф) в общи разсъждения за цели и принципи въобще на външните отношения. Централният проблем е как да се стабилизира кадър – дипломатически служители, които да бъдат на равнището на предизвикателствата и трудностите, пред които ежедневно се сблъскват външните отношения на страната.
Вместо това в този законопроект се гонят други цели – за създаване на извънредни компетенции на министъра, за създаване на обстановка на тотално преустройство на министерството като структури, постове, с промяна в наименованието на ранговете и така нататък. Целият закон е подчинен на тази логика, а не на задачата за стабилизиране и създаване наистина на модерна, ефективна и можеща дипломатическа служба от дипломатически служители.
Затова целият набор от текстове в тази алинея може да намери и обикновено намира място в устройствени правилници на съответните министерства, тези правилници се утвърждават с постановления на Министерския съвет. Министерският съвет, утвърждавайки тези функции, може да прецени как да ги формулира, за да е ясно, че той като колективен орган отговаря за външните отношения и конкретизира тази своя отговорност по отношение на министъра на външните работи в строго определени от него функции и задачи. Тук това се вкарва в закона и утре министърът ще каже в Министерския съвет: „Мен не ме интересува много какво мислите вие. Аз имам права по закон!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Тодоров.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, именно досегашната формулировка в закона дава възможност на министъра да тълкува и по собствено усмотрение да определя как да ръководи дипломатическата служба, тоест досегашната формулировка не дава ясни рамки докъде се простират правомощията и компетенциите на министъра на външните работи по отношение на ръководенето на дипломатическата служба. Както господин Тошев в реплика преди мен посочи, в Закона за МВР и в Закона за отбраната и въоръжените сили също има подобно изброяване на правомощията и компетенциите съответно на министъра на вътрешните работи и на министъра на отбраната на Република България. Така че в този смисъл подобно изброяване на правомощията не е прецедент.
По отношение на Конституцията предполагам визирате, че Министерският съвет ръководи политиката на Република България в областта на външните отношения, но според предлаганите от вносителя текстове дипломатическата служба планира, координира и осъществява външната политика на Република България, а министърът на външните работи ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България, както и отделни сектори на българската външна политика, но никъде не се казва, че ръководи външната политика като цяло. В този смисъл няма изземване на правомощия от Министерския съвет.
По отношение на това, че се разширяват правомощията на министъра на външните работи, именно подобно изброяване на всички компетенции, с които той разполага, дава рамки на неговите компетенции и дава яснота по отношение на онова, с което той може да се разпорежда и съответно да изразходва бюджета на Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Пирински, аз се учудвам защо Вие скачате така срещу такова дефиниране и регламентиране на задълженията, които имат както дипломатическата служба в предишния параграф, така и сега на министъра. Какво казва предишната, старата точка в стария закон? „Алинея 1. Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира държавната политика в областта на външната политика на България в международните отношения. Алинея 2. Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.” Това е всичко. Какво е това? Едно лаконично изявление, кратко и абсолютно безлично. По този начин всеки министър би могъл при необходимост да бъде контролиран и атакуван, че не си изпълнява задълженията, че примерно е пропуснал нещо във външната политика, независимо от това какво прави реално. Ако обаче министърът е „наш”, независимо от грешките, които е правил, може да се каже, че това не е в неговите задължения. По тази причина смятам, че такова рамкиране и определяне на всички задължения, които министърът на външните работи трябва да изпълнява съгласно нашето предложение, дава необходимата увереност на министъра при вземане на решението и прокарване на държавните политики в областта на външната политика.
Смятам, че е важно това да се каже. Смятам, че разширяването на правомощията и задълженията както на дипломатическата служба, така и на министъра, така и впоследствие на дипломатическите служители, както ще видите, допринася за по правилното развитие на службата във Външно министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател. Благодаря и на колегите за репликите.
Господин Тодоров, преценете сам – в тези тринадесет точки не се конкретизира функцията на министъра за ръководството на дипломатическата служба, а се развиват негови функции в областта на външните отношения, на външната политика. Едното е доста по различно от другото. Ако говорим за ръководството на дипломатическата служба, пак повтарям, това означава как министърът съдейства, действа за развитието на този капацитет на държавните дипломатически служители, за да изпълняват те своите функции.
Обръщам се към господин Минчев, а същевременно и към господин Тодоров. Господин Минчев, Вие сам прочетохте текстовете и на сега действащия закон, но не обърнахте внимание на думата „осъществяването”, към която Ви привличам вниманието. В ал. 1 е казано, че министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика. Обърнете внимание какво пише в текстовете на сега предлаганата ал. 2: „ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество”. Ръководи, тоест той я ръководи, а не я ръководи Министерският съвет. Той ръководи дейностите в редица области – при изготвяне на нормативни актове и участие в развитието на международното право и така нататък. Отново повтарям, Министерският съвет трябва да развие в правилник тези отговорности на министъра, да ги утвърди с постановление, именно в контекста на осъществяването на тези функции. Според мен тук отново имаме извънконституционно записване на функции на министъра не по отношение на дипломатическата служба, а по отношение на външните отношения на страната, които не са негова компетентност – и по смисъла на Конституцията, и по самото функциониране на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Господин министре, аз искам да обърна внимание на една много ключова точка. Това е в чл. 6, ал. 2, т. 4: „ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество”. Малцина обръщат внимание на тази точка. Моето наблюдение върху работата на няколко кабинета, включително струва ми се и на този, е, че българската политика за международно развитие и сътрудничество се води някак си самосиндикално от най-различни министри. Самосиндикално се предприемат инициативи, без да се съгласуват с Външното министерство, без да се изготвят доклади, за да се поддържа онази историческа последователност, защото в архивите на Външното министерство се пазят всички външни отношения.
Този недъг на българската администрация в продължение на последните 15 години ще продължава, ако не залегне точка 4. Най-накрая трябва да се разбере, че в Министерския съвет трябва да има стройно правило, което да определя поведението на всички министри на външната сцена. Няма как да се събира всичко в Министерството на външните работи, ако съответните министри предварително не са съгласували своята международна програма и ако не докладват за изпълнението на тази международна програма, пак през Външно министерство. Обръщам внимание на колегите на този много важен пункт. Искам да изразя много голяма подкрепа за точка 4. Ако искаме да имаме реална политика на международно сътрудничество и развитие, тогава тази политика трябва да минава през Външно министерство, затова пледирам да бъде приет текстът, какъвто е заложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Агов, споделяйки изцяло Вашето разбиране за важността на политиката за международно развитие и сътрудничество и за много фрагментарния й характер на практика сега от страна на България, преди да направя репликата си ще направя едно много съществено уточнение и вярвам, че ще се съгласите. България трябваше сега да бъде донор в тази област, а не реципиент на едни или други ресурси по линия на политиката за международно развитие, което, разбира се, прави толкова по-отговорно самото й осъществяване. Вие защитихте тезата, че за да има системна и целенасочена политика, това трябва да бъде записано като отговорност и функция, да бъде ръководено от министъра. Сам казахте, че далеч не Министерството на външните работи осъществява самото международно сътрудничество. Това донорство върви и ще върви по много различни ресори.
Господин председател, правя редакционно предложение: вместо „ръководи” да подложите на гласуване предложението „координира”, защото самото изработване на тази политика трябва да става в Министерския съвет, който да я ръководи. Именно Министерският съвет е там, където трябва да се постигне яснота каква политика всяко от ведомствата ще води и, разбира се, Министерството на външните работи да бъде отговорно тази политика да се води. За да може обаче министерството да я води, то трябва да изгради кадри, които преди всичко със своя авторитет, познания и компетентност да бъдат най-малкото равностойни на всеки от специалистите в отделните ведомства, тъй като тази функция за ръководене и координиране не става реалност, защото сте записали нещо в един закон или правилник – тя се осъществява от хора. В случая тези хора трябва да са компетентните дипломатически служители. С този закон ние разводняваме целия този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Отказвате се.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Господин Пирински, чудя се дали не говорим за едни и същи неща, но с различни думи?! „Ръководи” не изключва координацията. Ако така си правим реплики и дуплики, само за да удължаваме дебата, мисля, че няма да стигнем доникъде в днешния ден.
От друга страна, има един болшевишки израз, който казва: „Кадры разрешают всë”. Ще кажа, че ние трябва веднъж завинаги да помислим какви кадри могат да осъществяват това международно сътрудничество в изменената среда, за която Вие говорите – средата на това, че България като активен участник в политиката на свободния свят се превръща в донор. Това създава особени ангажименти. И аз си казвам: може ли кадрите, които са били реципиенти, сега изведнъж да станат донори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам предложение към Вас като водещ. Този закон и по-нататък съдържа изкушение да се политиканства. Бих Ви приканил да бъдете внимателен да не допуснем такъв уклон в по-нататъшната дискусия, тъй като в изказването на господин Агов се появиха първите нотки. Няма да разшифровам мисълта си – мисля, че е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на вносителя подкрепям § 4, както е внесен. Бих искал да направя следните уточнения.
Първо, текстът ясно формулира отговорността на министъра на външните работи в работата му като министър на външните работи в изпълнение на конституционните му задължения като част от колективния орган на Министерския съвет, съответно в областта на българската външна политика. Ясно са разписани правомощия, които са в рамките на закона и в рамките на българската Конституция. Смятам, че лично аз, ако бях от страната на опозицията, бих приветствал това ясно изписване. Смятам, че по този начин се дава много по-добра възможност за контрол върху работата на министъра на външните работи. Също така се постигат и две други много важни задачи.
Първо, това е законодателно прекратяване на системния отказ на министри на външните работи на Република България да участват в изработването, координирането на политиката на Република България и в координирането на работата по външнополитически теми в цялата държава, включително и в Министерския съвет. Този процес започва преди 10 ноември 1989 година с отделянето на външноикономическите отношения от Министерството на външните работи. Той продължава активно през всички следващи години и води до това, че логиката, която се налага в дебата по този тип дискусии в България, се свежда до това: нека да оставим тази служба изолирана от останалата част на държавата.
Законопроектът ясно казва следното: не, тази служба не е изолирана от останалата част на държавата. Тя е специална и се подчинява на общите правила на работата на всички държавни служители. Простете, ако не се съглася, че само в българската дипломация работата е трудна и се изисква национална отговорност. Работата е трудна и национална отговорност се изисква навсякъде в българската администрация, така че критериите не могат да се занижават за едни и да се завишават за други. С промените, които са фиксирани в тази точка, ясно се заявява, че оттук-нататък Министерството на външните работи, българската дипломатическа служба осъществява координация, не изземва, а осъществява координацията, предоставя информацията, подпомага органите по Конституция, които са оправомощени да формулират българската външна политика. Ясното формулиране на тези приоритети означава, че българската дипломатическа служба оттук нататък ще има много по-голяма, много по-съществена и много по-водеща роля в отстояването на нашите интереси зад граница не само в рамките на това, което някои традиционно наричат външнополитически теми, а оставят всичко останало навън. В крайна сметка всичко има външнополитически елемент.
По отношение на дискусията за т. 4 – за политиката за развитие, искам да уверя уважаемите народни представители, че в момента в процес на съгласуване е постановление на Министерския съвет, което най-накрая създава координационен механизъм, който да формулира приоритетите на българската политика за развитие и сътрудничество. Да, може би България в един момент ще трябва да бъде донор. Искам обаче българските граждани да знаят ясно и категорично, че всеки, който говори за това, че в момента страната ни трябва да бъде донор, а не реципиент, трябва ясно да си дава сметка, че изпълнението на критериите, които са заложени в Европейския съюз за това ние да заделяме 0,17% от брутния вътрешен продукт за подпомагане на международното развитие, ако в момента направим това, означава, че около 300 до 400 млн. лв. годишно от българския държавен бюджет ще отиват за международно развитие. Сега ние не можем да си го позволим и мисля, че в България няма политик, който да смята, че в момента това е допустимо и отговорно пред българското общество. Затова нашите ресурси са силно ограничени, опитваме се да работим с други държави там, където е възможно. След като постановлението на Министерския съвет създаде механизма за координация, тогава ще има и по-ясно целеполагане на приоритетите в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 67, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в редакцията на комисията за § 4 – в ал. 2, т. 4 от текста изразът „ръководи” да се замени с израза „координира”.
Гласували 97 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 4.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 5, 6, 7 и 8 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 5, 6, 7 и 8, които са предложения на вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 9 е постъпило предложение от Живко Тодоров и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Член 11 се изменя така:
Чл. 11. (1) Генералните директори се назначават от министъра на външните работи чрез подбор, основан на професионални и управленски качества.
(2) Генерален директор в специализираната администрация на Министерството на външните работи може да бъде само дипломатически служител с дипломатически ранг, не по-нисък от „пълномощен министър“, който има професионален опит като ръководител на задгранично представителство.
(3) Генералните директори ръководят генерални дирекции. Те са пряко подчинени на министъра на външните работи по отношение на функциите си по планиране, координиране и провеждане на външната политика.
(4) Генералните директори изискват и получават необходимата им информация за изпълнение на функционалните им задължения от структурните звена на дипломатическата служба и от административни звена на други органи на изпълнителната власт.
(5) Генералните директори се освобождават по преценка на министъра на външните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, мотивите за направеното предложение са ясни – добавя се формулировката „специализираната администрация”, тъй като по отношение на генералния директор по административните въпроси, чието място е в Общата администрация, не е необходимо на всяка цена той да бъде дипломатически служител. Той може да бъде и държавен служител, тъй като неговите функции са предимно административни.
В този смисъл предлагаме на Народното събрание да подкрепи така направеното предложение с добавката за специализираната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, така както е по доклад.
Гласували 94 народни представители: за 75, против 5, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 10 и 11 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, аз нямам формално предложение за отпадане на текстове по тези два параграфа, но в случая правя процедурно предложение за отпадане на
§ 10.
Става дума, уважаеми колеги, за това, че сега при назначаването на посланици за специални поръчения, съответно за специални координатори, в предложения текст имаме понижаване на ранга на лицата, които могат да бъдат назначени на съответните длъжности. Ако досега за посланици за специални поръчения се предлагаха и назначаваха дипломати с ранг „посланик”, сега е казано „с ранг не по-нисък от пълномощен министър”.
Забележете едно допълнение, което е доста витиевато и съответно отваря допълнителни възможности и функции за преценка, в това число на министъра – „за лица с доказана квалификация и опит за изпълнение на съответните задачи”. Сега иди разбирай каквото ти харесва в рамките на една подобна формулировка. Очевидно, че някъде в такъв случай, поне по техниката на законодателството, трябва да покажеш какво означава доказана квалификация и опит за изпълнение на съответните задачи.
Това са част от аргументите ми за отпадане на предложението. Съответно по същия начин за специалните координатори, ако досега се предлагаше да бъдат назначавани дипломати с ранг не по-нисък от пълномощен министър, сега има ново понижаване на ранга съответно на съветник и отново тази двусмислена формулировка – „с доказана квалификация и опит”.
Забележете, в т. 2 на това предложение се предвижда посланиците и съответно специалните координатори да се освобождават по преценка на министъра на външните работи.
Министърът на външните работи, в случая господин Младенов, реагира доста болезнено тогава, когато ние от опозицията заявяваме, че с редица текстове в законопроекта за изменение и допълнение на практика имаме концентриране на еднолична власт в него самия като министър на външните работи. За съжаление, в този текст имаме един блестящ пример по какъв начин се осъществява това концентриране на правомощия. И при генералните директори, и съответно при посланиците, и при специалните координатори изрично се записва текстът, че освобождаването става по преценка на министъра на външните работи. Но има уточнен ред, по който става освобождаването на съответните длъжностни лица в Общите разпоредби на Закона за администрацията и съответно Закона за държавния служител. Въвежда се един извънреден ред, който очевидно, че е една стъпка към съответно концентрирането на правомощия и на власт, за които вече споменахме.
Това прави за нас неприемливи предложенията, които са направени, включително и в § 10, поради което предлагам неговото отпадане от законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносителя подкрепям § 10 и § 11 така, както са внесени.
Господин преждеговорившият народен представител даде блестящ пример за това какво се нарича популизъм, което за мен е абсолютно забавно в момента. Съжалявам, че го казвам по този начин, но явно логиката на българските социалисти е българското законодателство да бъде написано по такъв начин, че то да размива изцяло отговорността, да я премахва отвсякъде, да създава някакви полуавтоматични механизми, които са свързани с безотчетност и в които личната отговорност, а най-вече личните качества и доказани квалификация и опит да не бъдат част от принципите, които се оценяват, когато за едно лице се взима решение дали да бъде на една или на друга позиция.
Ако някой смята, че не знае какво е доказана квалификация и опит, то този някой има много какво да учи, но за него явно вече е късно.
Когато говорим за промените в § 10, искам ясно Народното събрание да знае за какво става въпрос. До този момент вдигането в ранг в българската дипломатическа служба е правено автоматично – имаш толкова брой години, толкова мандати зад гърба си, ставаш посланик, вследствие на което България има посланици, с ранг посланик, повече отколкото Република Франция. Реално това, което е гръбнакът на дипломатическата служба – средното съсловие на дипломатическата служба, го няма, защото ние имаме много млади хора отдолу и много възрастни хора с високи рангове отгоре. Да, този текст сваля изискванията. Сваля ги, защото логиката на това, което правим, което неведнъж съм обяснявал и в комисията, което е резултат от стратегическия преглед, направен на дипломатическата служба – ясно са записани в него от хората, работещи в министерството, какви са изводите, които са направени – че прекалената концентрация на рангове отгоре е грешка и вреди на развитието на самата система в перспектива. Затова оттук нататък по-малко хора ще достигат ранг посланик – да, докато пирамидата не се подреди.
Докато слушах дебата, направих поредния паралел за себе си за обърнатите системи в България, за обърнатите пирамиди. Пирамидата на българската дипломатическа служба и пирамидата на Българската армия, благодарение на 20-годишното управление до този момент, е обърната тотално – „много вожд, малко индианец”, на този принцип. Затова с този и с други текстове, които се въвеждат в закона, правителството и мнозинството прави опит тази пирамида да се изправи в правилната й форма, така че тя наистина да може да работи нормално.
Що се отнася до специалните координатори, разбира се, че трябва да има възможност такива позиции да се заемат и от хора, които имат специални и определени качества за определен тип периоди, а не да бъдат само ограничени в рамките на това, което има в министерството. Защото част от проблема на Министерството на външните работи е загуба на цели области от хора, които имат определени квалификации, които до този момент или са напуснали, или не са видели перспектива за своето развитие в това министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания по текста? Няма.
Поради направеното предложение от господин Найденов ще подложа поотделно двата текста на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов – § 10 да отпадне.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 76, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз формално ще оспоря резултата от гласуването и ще предложа прегласуване. Разбира се, ще ползвам тази възможност да кажа, че основните принципи, които са заложени в закона съответно за развитието на служителите и за изграждането на дипломатическата служба, са свързани с поредица от критерии, най-общо казано, на безпристрастност, обективност, професионализъм, стабилност, кариерно развитие, необвързаност. Всичко това, което не се съдържа в предложението на § 10, което отваря полето за субективност, за персонална преценка и съответно за зависимости на служителите, които се назначават – ето срещу това аз реагирам, и затова предлагам да отпадне.
Аз зная какво значи, господин министър, „квалификацията е доказаният опит”. Тогава, когато това е подвластно на субективната преценка на човек, който демонстрира, толкова ярко и явно, и недвусмислено своята партийна обвързаност, няма как да не изпитвам съмнение във Вашата преценка.
Затова предлагам да отпадне и да се затвори полето на субективната преценка и на едноличните решения.
Господин председателю, аз ще Ви моля, нравоученията на господин министъра да останат за Министерството на външните работи, а не за пленарната зала. Защото дебатираме конкретни аргументи и аз очаквам да чуя конкретни отговори и аргументи, а не поучения или съответно преценка за едни или за други качества. Аз не си позволявам да правя това по отношение на министъра. Нека той да не си позволява да го прави и по отношение на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Ангел Найденов – § 10 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 73, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, който се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 10, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11, който също се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 46 от Закона за администрацията“ се заменят с „на Министерството на външните работи“, а думата „посланик” се заменя с „пълномощен министър”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „за срок три години”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Инспекторатът на Министерството на външните работи изпълнява функциите по Закона за администрацията и по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, така както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 13, който се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата „Атестационна“ се заменя с „Кариерна“.
2. В ал. 1 и 2 думата „Атестационната“ се заменя с „Кариерната“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Министърът на външните работи издава наредба за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба по предложение на постоянния секретар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 14.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в текста преди т. 1 думата „Атестационната“ се заменя с „Кариерната“.
2. Точка 1 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 16.
Гласували 85 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев – в § 17, по чл. 23 да отпаднат алинеи 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението ни е да отпаднат предложенията за нови алинеи 5 и 6 на чл. 23. Член 23 на практика регламентира въпросите, свързани с ръководителите на задгранични представителства.
Откъде възниква колизията? От факта, че в ал. 5 се казва: „в държави, в които няма задгранични представителства”. На практика нямаме фигурата „задгранично представителство”. Същевременно в този текст говорим за ръководител на „задгранично представителство”, което уж не съществува, но регламентираме създаването на този пост със седалище в София.
В комисията стана дума за това каква е практиката на други държави при назначаването на този тип посланици. Стана ясно от отговорите на господин Младенов, че всъщност това е практика, която аз останах с впечатление, че е само в една-единствена държава – Швеция.
Разбираемо е да се направят опити за съкращаване на разходите, съответно да се търсят други форми, които обаче са дадени: съвместяване на функции, представителство – да кажем посланикът в една държава, поемащ функциите по обслужване на интересите или представяне и защитаване интересите на България в съседни държави, но такава фигура – посланик със седалище в София на несъществуващо задгранично представителство, изглежда малко странно – меко казано.
Ето защо нашето предложение е да отпаднат предложенията за нови алинеи 5 и 6 на § 23 или най-малкото да се търси друг начин, по който да бъдат дефинирани тези функции, съответно определяне на фигура на посланик със седалище в София, още повече че онова, което е записано в ал. 6, че министърът на външните работи издава заповед, в която определя функциите и задълженията на пълномощните посланици със седалище в София според нас влиза и в противоречие с правомощия, които би следвало да бъдат на колективния орган, най-малкото в лицето на Министерския съвет.
Затова аргументите ни са в посока на предложението за отпадане на предложението за алинеи 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 36, против 52, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 17.
Гласували 86 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение от народния представител Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение по § 18 от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев - в чл. 26 да отпаднат т. 1, т. 2 и т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Постъпване в дипломатическата служба”.
2. В ал. 1 след думата „обявен” се добавя „общ”.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Дипломатически служител може да постъпи в дипломатическата служба и чрез конкурс за конкретна длъжност, за която има специфични изисквания за квалификация и опит. В този случай по отношение на участниците в конкурса не се прилагат изискванията на чл. 11, ал. 2 и чл. 14, ал. 2 за опит от работа в задгранично представителство.”
4. В ал. 4 думата „Конкурсът“ се заменя с „Конкурсите“, а думата „провежда“ се заменя с „провеждат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в този текст се въвежда принципно нова норма, възможност, както е казано, за постъпване в дипломатическата служба „чрез конкурс за конкретна длъжност, за която има специфични изисквания за квалификация и опит”. Ако не се лъжа, това се описва като възможност за хоризонтално влизане в дипломатическата служба, а не постъпване и израстване в нея. Възможността се аргументира с необходимостта от гъвкавост, динамика, нови условия, които изискват нови компетентности и така нататък, и така нататък.
Според мен с тази норма се разбива самият характер на дипломатическата служба като трайна пожизнена кариера.
За да не бъда многословен, бих направил аналогията със служба в армията, в определена степен. Как би прозвучало, ако чрез конкурс някой би могъл да бъде произведен примерно в полковник, защото има специфичен вид въоръжение или отбранителна функция, за която е необходим командир с определен ранг?!
Разбира се, аналогията с армията е в определена степен условна, но по същество отново искам да обърна вниманието ви върху самата същност на необходимостта от дипломатическа служба. Това е пожизнена кариера, подчинена единствено на служба на държавния интерес във външните отношения. Аргументите, които, доколкото разбирам, са били дадени и в комисията от министъра, че хора, били, да речем, в частния бизнес или в други сфери, имат качества за дипломатическа дейност, какво лошо да постъпят? Да, но неминуемо възниква въпросът носители на чии интереси, на какъв интерес са хора, които разглеждат пребиваването си в дипломатическата служба като временен етап от своята активна дейност, като възможност да се влезе и да се излезе, т.е. извън самата логика на смисъла от съществуването на дипломатическата служба.
Аргументът за специфичен опит и необходими специфични умения е валиден, но съм сигурен, че съществуват различни правни форми, за да може Министерството на външните работи да привлича от функциите на консултант до тези на изпълнител за определени задачи не чрез интегрирането в дипломатическата служба на хора, израсли в друга система, а чрез установяването на достатъчно ясни, конкретни отношения за специфичния случай и със специфичния опит.
Призовавам и министърът да оттегли текста, и залата да го отхвърли, защото той торпилира смисъла на съществуването на дипломатическата служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма реплики.
Има думата господин Младенов – министър на външните работи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносителя подкрепям § 18 във вида, в който ви беше представен – с редакцията на Комисията по външна политика и отбрана.
Бих искал да внеса следното уточнение.
Първо, искам да благодаря на господин Пирински, че нарече сравнението с армията условно, защото то е изключително условно. Българската дипломатическа служба не е армия.
Разбира се, че това е кариера за много хора, които постъпват в началото и се реализират в рамките на тази служба в общи линии до края на пътя на своето кариерно развитие. По подобие обаче на всички дипломатически служби в Европейския съюз нашата страна трябва да има възможността да привлича на по-високи етажи, на междинни етажи хора, които имат определени качества, от които службата има нужда, да ги интегрира в службата и те оттам нататък да се развиват като част от тази служба и по нейните правила. Разбира се, това е възможност, която трябва да бъде въведена законодателно, защото за момента единственият легитимен ход в дипломатическата служба е от най-долу – от стажант-аташета, които кандидатстват, започват като стажант-аташета и после се развиват в рамките на дипломатическата служба.
Между другото, бих искал да информирам уважаемите народни представители, че през м. септември Министерството на външните работи ще обяви конкурс за нови стажант-аташета, които да започнат своята кариера в това ведомство. Трябва да има обаче възможност да се привличат хора на по-високите етажи.
Изискването, което се въвежда тук, е това да става с конкурс – по същия начин, по който в европейската дипломатическа служба и в много други държави съществува такава възможност. Пак повтарям обаче: с конкурс с ясно определени правила и критерии, на базата на които хората се явяват и съответно печелят или не съответното място. Оттам-нататък те се развиват по правилата на дипломатическата служба.
Това е нужно, защото ситуацията, животът пред нас е изключително динамичен. Не можем да се ограничим само с ползването на външни консултанти или съветници, които да идват и да си отиват от службата, когато се разработват нови сектори.
Връщам се към примера, даден преди малко в дебата за политиката за развитие и международно сътрудничество. Това е цял сектор, който има изключително специфични изисквания, те не са характерни за една дипломатическа служба. До този момент са малко хората в дипломацията, които са свикнали да се занимават с този тип проблематика. За да може тя да се развива, трябва да привлечем достатъчно добри специалисти, с развит опит извън дипломатическите служби, в други части от администрацията, в неправителствения сектор, които да поемат тази работа. Затова се въвежда тази възможност, която няма да разруши дипломатическата служба, а напротив, ще я подсили с нови хора, с нови качества, от които тя има нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, съвсем накратко –предлагам прегласуване, тъй като считам, че залата не получи пълния обхват аргументи, по които в крайна сметка да прецени начина на гласуване по нашето предложение.
Наистина има практика в едни или други страни за привличане за работа във външнополитическо ведомство на специалисти по конкретни ресори, но това става чрез достатъчно ясно дефиниран специфичен статут, а не просто чрез приравняване на така привлечени кадри с тези, които са израсли в дипломатическата служба. Те се интегрират, но се интегрират в специфичен режим, а не като общо и наравно участващи в дипломатическата служба.
Що се отнася до въпроса за международното сътрудничество, единият подход е да се търсят такива специалисти за интегриране. Господин министър, другият подход обаче е да се търсят в системата на министерството и да бъдат селектирани дипломатически служители, които имат достатъчно компетентност, макар и не в пълния обем, и те да бъдат специфично квалифицирани. Както и Вие споменахте, наистина е предизвикателство сега пред страната да изпълнява едни или други задължения по линия на Европейския съюз. Това не е стриктно проблем на форми на международно сътрудничество, а именно дипломатически и политически проблем, който иска комплексното му решаване.
Уважаеми колеги, от тази гледна точка предлагам да подкрепите нашето предложение, защото то отстранява един много сериозен риск пред развитието на дипломатическата служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 25, против 68, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 18 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 10, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев:
„В § 19 по чл. 27:
- т. 1 да отпадне.
- т. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 27 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или процедурен език, използван от Европейската комисия“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) На публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23 и 26 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не могат да се назначават:
1. лица, за които е доказана принадлежност по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
2. лица, които откажат да представят писмено съгласие или валиден документ за извършена проверка по чл. 31, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с този параграф напускаме територията на стратегическия преглед и навлизаме в територията на декларацията, ако мога така фигуративно да се изразя, тоест текстът, регламентиращ една всеобхватна лустрация. Принцип, който нееднократно беше отхвърлен от Конституционния съд, като противоречащ преди всичко на Конституцията.
В конкретния случай какви са много категоричните ми принципни възражения срещу подобен запис?
Първата група възражения са съображенията, с които се предлага този запис от господин министъра, тоест от гледна точка на риск за външните отношения за дипломатическата служба на страната в сегашния момент. Първо, действията, които извърши господин министърът в периода след внасянето на законопроекта, тази война, която той води с президента, вече нанесе достатъчно много не просто рискове, а сериозни негативи за външната политика на страната. Дори и по чисто практически признаци, тъй като в посещение на министър-председателя през следващите месеци след така нареченото командироване, трябваше да бъдат включени в делегацията именно командировани посланици, които се считат, че излагат страната.
Поначало едно такова повсеместно квалифициране на всички тези представители на страната зад граница като рискови, е напълно произволно и то е свързано с това понятие в закона, на който се позовава вносителят, а именно за разкриване на документите и за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност. Не знам дали достатъчно съзнателно сме осмислили какво означава принадлежност, какво собствено е принадлежност, какво означава един гражданин да принадлежи на Държавна сигурност? Както се убедихме, има разлика от А до Я във видовете взаимоотношения или подчиненост на един гражданин с Държавна сигурност – от нещо, което е направил без дори да съзнава, че се включва в тази мрежа, до най-подли и гнусни действия на подло предателство на свой колега, омаскаряване по грубо кариеристични лични причини и т.н. Всичките да ги сложиш под знаменателя принадлежност е безразсъдно.
И второ, когато говорим за реален проблем, той може би съществува, но не там, където го търси вносителят – тези, които имат картонче или нещо друго, като ги махнем, проблемът изчезва. Проблемът е другаде. Проблемът е в онези, които са ги рекрутирали, онези, които може би и сега се мъчат да създават свои мрежи от бивши сътрудници и в момента да влияят по един или друг въпрос по един неформален начин по линия на така наречената паралелна власт.
И целият този ажиотаж около това „дайте да ги върнем тези по списъка”, ми прилича малко на приложение на един принцип именно на службите, така нареченият принцип на гнилите круши – дайте да хвърлим светлината там, не където е реалният проблем, а да създадем една високо емоционална среда, в която да покажем как се борим с много сериозен проблем, как спасяваме авторитета на страната, как чистим службата и в същото време обслужваме една категория хора, които стоят зад паравана, подсмихват се цинично и гледат, грубо казано, сеир.
Ето защо, госпожо председател, намирам този подход и този текст за много вреден, за поставящ не само под риск, а нанасящ сериозна щета на външните отношения на страната и съм категорично против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще направя едно изказване от друга гледна точка – ще направя един хронологичен преглед по проблема, свързан с § 19.
Законът за достъп до документите на лица, принадлежащи към Държавна сигурност, в края на миналия парламент беше приет по инициатива на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Може би за колегите, които са за първи път народни представители правя моето изказване малко по-назад във времето, за да стане ясно за какво иде реч и за позицията на Движението за права и свободи по § 19.
Движението за права и свободи беше инициатор на този закон, защото през всичките тези 18 години проблемът с досиетата на публичните личности в Република България се използваше с цел да бъдат дискредитирани отделни политици или отделни политически партии. Най-ярък тон за това даде правителството на господин Костов и неговият министър на вътрешните работи Богомил Бонев. През есента на 1997 г. тук, от тази трибуна, беше прочетен един списък от 27 народни представители, като почти половината, и повече, бяха депутати от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Тази практика продължи и след това – вадеха се отделни имена именно с тази цел. Това политическо поведение понякога служеше да се озаптят недоволните в отделните парламентарни групи, включително и в СДС. Защо? Защото след това, когато съгласно този закон бяха оповестени и минали народни представители, и други висши служители в тези 34 групи в Закона за достъп до документите на Държавна сигурност, излязоха политици от всички парламентарни групи, включително и от СДС, но те не бяха обявявани години наред.
От Движението за права и свободи, пак повтарям, искахме с този закон да се получи онзи катарзис, да се сложи край на търговията с досиета, да се сложи край веднъж завинаги на зависимостта от Държавна сигурност! Защото когато се обявят всички, принадлежали към едни или други структури на Държавна сигурност, тогава вече отпада зависимостта, тогава се знае.
Но какво става и до ден днешен? Все още витае в пространството, а може би е вярно, че не всички досиета на политици, които са действащи и днес, са разкрити.
Ето защо бих искал да кажа, че ние също сме за отпадането на § 12, точки 1 и 2, изхождайки именно от това, че, първо, те са противоконституционни. Ще ви дам пример с Решение № 3 на Конституционния съд в старта на Четиридесет и първото Народно събрание по отношение на текстове от Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и първото Народно събрание. Конституционният съд отсъди, че не може да има две категории народни представители. И не точно по тази аналогия ние сме против това. Ние не искаме да стартира процедурата по лустрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лютфи, времето изтече.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, завършвам.
Защото ако трябва да има лустрация, то трябва да има Закон за лустрацията или поправка в самата Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на дадените заявки за изказвания – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ние на практика възобновяваме една дискусия, която сме водили и която със сигурност ще водим, която няма да бъде по-малко актуална всеки път, когато се правят подобен род предложения в пленарната зала. Това са предложения, които по същество в законопроекта за изменение и допълнение формират първата група от предложения, която, за съжаление, има водещ характер в този законопроект – това са така наречените лустрационни текстове.
И това, и следващите предложения по законопроекта са предложения, които ограничават или буквално отнемат права на българските граждани, които влизат в противоречие – надявам се не само според мен и според нас от Парламентарната група на Коалиция за България, със серия международни актове, по които България е страна или със серия от решения на Конституционния съд. Всъщност това са предложения, които изразяват откровено недемократичния характер на този законопроект. Надявам се скоро да бъде обявена неговата противоконституционност. Не бива да има никакво съмнение – ние ще предложим на всички народни представители да подпишат жалба до Конституционния съд, ако бъдат приети тези предложения.
Уважаеми дами и господа, това е едно от предложенията, които потвърждават резервите ни към декларацията, която беше приета в края на миналата година и която в момента се ползва като алиби за тези действия, които предприема ръководството на Министерството на външните работи – привикването със заповед за командироване на една част от българските дипломати с начална дата на командироването в България и без крайна дата! Но да оставим тази тема за друг разговор.
За съжаление, това е едно от предложенията, които поставят знак за равенство между всички служители на държавна служба, независимо от местата, където те са служили. Аз не разбирам изобщо как е възможно колегите от мнозинството да подкрепят подобни предложения. Ще си спестя определенията и квалификациите, най-мекото от които може да бъде политическо лицемерие. Но ще оставя това настрана.
Не разбирам защо трябва да бъдат поставяни под един знаменател хора, които, от една страна, разбира се, че имат укорително, осъдимо поведение чрез своите доноси и, от друга страна, хора, които са служили на разузнаването, на интересите на страната. Да се стигне до куриозните случаи, например в Министерството на отбраната, да бъдат отзовавани военни аташета, които са завършили тази специалност – те са завършили „Разузнаване”! И това им се вменява като отговорност. Какво друго да бъдат завършилите „Разузнаване”, ако не разузнавачи? Но това също е друга тема на разговор.
Лошото е, че този разговор винаги започва и не стига до някакъв определен край. В случая това е двойният стандарт, който се проявява по отношение на дипломатите, което е абсолютно неприемливо.
Затова нашето предложение, уважаеми дами и господа, е в посока на отпадането на този текст. Не бива клеймото, което толкова лесно се поставя и което толкова лесно може да бъде поставено с подкрепата от ваша страна на един подобен текст, да бъде превръщано в характеристика на Народното събрание – колективната отговорност, колективната вина! Това е дълбоко неприемливо! Това е несъстоятелно като позиция и като поведение, още по-малко пък като текстове на законопроект, който решава човешка съдба!
Твърди се, че това не било ограничаване на правата, защото, видите ли, те щели някъде да бъдат назначени! Извинявайте, човек, достигнал ранг „посланик”, с 25-30 години дипломатически стаж, с достатъчно опит, квалификация, натрупани познания, човек, по отношение на когото няма никаква реакция, в това число и от приемащата страна, при известност на неговата принадлежност преди да замине – изведнъж ние решаваме, че този човек е най-големият виновник и престъпник! Универсалното оправдание – Държавна сигурност като източник на всичко зло, което се е случвало в България, не върви в този момент! Това не бива да бъде поведение, което да се толерира от мнозинството или пък от Народното събрание сега – през 2011 г.!
Предложението ни и апелът ми към вас е да не подкрепяте предложението, което прави Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, понеже няколко пъти вече имаше едно явно изразено възмущение по това защо се смесват тези неща, тогава аз бих искал да попитам защо, когато е бил гласуван Закона за разкриване принадлежност и така нататък, сте ги смесили тези неща още тогава? Още тогава е допусната грешка. И може би не е грешка, може би е направено умишлено, именно за да може това да бъде ползвано като аргумент, че хората, които са работили за държавата ги смесваме с тези, които, както господин Пирински ги определи – „долни доносници” и така нататък. Това е допуснато още тогава.
И някак си не Ви прави чест да се възмущавате, че сега се стъпва на един закон, който вие сте го гласували и има последствия от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Дуплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, не намирам основания във Вашата реплика, защото става дума за различни по същество процедури и, ако щете, и отношения.
По Закона за установяване на принадлежност имаме обявяване на тази принадлежност, разбира се с обявяване на принадлежност към всички управления и служби на Държавна сигурност или съответно Разузнавателното управление.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, но са поставени под общ знаменател всички!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това по смисъла на закона, а и по замисъла при неговото внасяне и съответно гласуване, не носи последиците, които сега има текста или съответно предложенията, които се правят, с този откровен лустрационен характер.
Вашето предложение – казвам „Вашето”, имайки предвид подкрепата на мнозинството, е да се ограничат или в още по-лошия случай – да се отнемат права. По този начин няма аналогия между двата закона и това не бива да ползвате като аргумент тогава, когато защитавате откровено недемократичните предложения, които се правят в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба.
Намеренията в миналото Народно събрание бяха да се прекъснат всякакви зависимости, да се прекъсне мръсната търговия с досиета, да се прекъсне изнудването, да се сложи край на черния пазар, който беше характерен за един доста дълъг период от време. И аз съм сигурен, че Вие, ако сложите ръка на сърцето ще признаете, че с цялостния Закон за установяване на принадлежност това нещо беше направено.
Нямате основанието да го ползвате като аргумент в подкрепа на вашите предложения за лустрация, защото имате едно обявяване и всеки един може да направи преценката за съдържанието на дейността, която е осъществявал при функциите си към едно или друго управление на Държавна сигурност или Разузнавателно управление на Българската армия, а тук слагате всички под един знаменател, което, пак казвам, е неприемливо. Клеймото, дамгата, колективната отговорност не бива да се превръщат в национална черта. Те, за съжаление, досега се превръщат точно в подобна черта, което е несъстоятелно и неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като часът минава 11,00 – тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме заседанието.
За изказване – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На всички ни е ясно, че промените в закона имат една цел – този чл. 19, който обсъждаме, е „черешката на тортата”, всичко друго е опаковка. Същността на закона е този текст, който дава възможност за лустрация, казано просто, ясно и разбрано. Целта не е да бъдат уволнени като посланици бивши членове – участници или сътрудници на Държавна сигурност. Не това е целта, колеги. Целта е съвсем друга.
Не е целта, и само поводът е лустрация по този признак – бивши членове на Държавна сигурност, защото в правителството на сега управляващите на високи държавни служби и длъжности има много, много бивши сътрудници на Държавна сигурност, и не само сътрудници, ами и работещи като щатни в Държавна сигурност. Пример можем да дадем с шефа на Митниците, който също е бил в Държавна сигурност, всички знаят това, но който се държи въпреки лошите резултати, които постига, въпреки че е направил от българската граница и от митническите служби едно сито, през което преминават турски тирове и контрабандни турски стоки. Не е това, разбира се, целта. Целта е да се сменят хората с други хора и това е само формалният повод.
Досега тези дипломати служеха на новите господари, както са служили и на предишните, няма никаква разлика. Същите тези хора, за които БСП-БКП лее крокодилски сълзи и скача изключително решително в тяхна подкрепа, някога рапортуваха: „Ало, ало, Москва, слушам!”, през всичките тези 20 години те смениха изречението с „Ало, ало, Вашингтон, слушам!”, и те слушаха. Само че дойде време новите господари, които имат колониална политика в България и осъществяват своите стратегически имперски интереси в България, да ги сменят с други хора, защото тези си свършиха работата. Те повече не са им потребни, те повече не са им нужни и няма нищо по-логично да си отидат, след като са си свършили работата.
В това отношение може да се направи пълен исторически аналог с онова, което е станало след 9 септември 1944 г., когато на определени длъжности и позиции за няколко години са били задържани старите кадри. Те са си свършили работата към новите господари, исторически са станали непотребни и, разбира се, са били сменени. Нищо друго не се прави с този текст, а да бъдат назначени нови хора, които също да бъдат послушни. Ясно е от кои среди те ще дойдат. Те са вече подготвени, те са на позиция, може би ще бъдат така наречените млади, демократични дипломати или посланици. Те ще бъдат рекрутирани и са подготвени да дойдат от неолибералните и соросиански кръгове в България, които имат своите релации и кадрови банки, които ще ги подадат, и това ще бъдат новите хора.
Разбира се, лустрацията трябваше да бъде осъществена много отдавна, за да си идат наистина старите кадри, но по друг признак и критерий – че те са свързани с БКП-БСП. Сега в момента не става нищо по-различно освен интригата между управляващите и БСП, един спор, едно скарване в чисто кадрово отношение. БКП-БСП и президентът си бранят своите кадри, а ГЕРБ иска да ги замени с други. Не е въпросът за това да дойдат дипломати, които да защитават българския национален интерес, които твърдо да бъдат на национални позиции, а за една котерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, за пореден път дебатираме върху този казус, който вече доби изключително широка популярност сред обществото, макар че на практика касае малка част от хората, които работят във Външно министерство.
По отношение на колегата, който говори преди мен, искам да кажа един факт. Според сега действащия закон управляващите имат право на 20% от дипломатическите места като посланици. Досега не сме назначили нито един човек, така че не става въпрос за разчистване. Ние и в момента имаме такива възможности, не ги използваме.
За пореден път искам да кажа нещо, което е съществено и важно, и трябва да бъде чуто в контрааргумент на изказванията до този момент. Особената фигура на посланика и на генералния консул е фигура, която зад граница представлява България. В това си качество, първо, България чрез своето правителство, външен министър и Външно министерство трябва да имат доверие в този човек. Второ, този човек трябва да има доверие към министъра, към Външното министерство и към цялото правителство. И трето, той е особена фигура, която единствено има правото да представлява във всеки момент държавата зад граница – там, където е получил агреман. Ако едно от тези три неща не е изпълнено, просто се къса връзката между една държава и Република България.
В случая тук се касае за три скъсани връзки. Правителството и министерството нямат доверие в посланика, той няма доверие към собственото си правителство, и трето – не се ползва с добро име в държавата, което означава, че изпълнява там своите задължения формално.
Отделно от това той трябва да защитава интересите на българите, които се намират на територията на тази държава. Как ще ги защитава? Законът му дава изключителните права, които никой друг българин в нито една институция, включително в Министерския съвет и Народното събрание, ги няма. Той въплъщава всички власти, които съществуват в България по Конституцията и по закони, на територията на чуждата държава. Имайки тези уникални качества, той не се ползва с доверието на правителството. А оттам – как ще си изпълнява функциите като такъв държавник?! Това от една страна.
От друга страна, за генералните директори. Тук също не съм съгласен с преждеговорившите, че видите ли, целият ЗИД се отнася конкретно за този § 19. Прави се кардинална реформа на Министерството на външните работи, а ние тук се концентрираме върху 30-40-50 човека. В тази реформа, която вече гласувахме – за новата функция на министерството, функцията на генералния директор е изключително важна. Ако приемем, че генералният консул и посланикът нямат право да заемат тези длъжности заради доказана принадлежност към бившите служби, един генерален директор също не би трябвало да има това право, защото той ръководи няколко посланици – насочва ги от България каква политика да защитават в даден регион на света.
Искам да припомня факта, който беше тук или изопачен, или неглижиран – че дори в най-тоталитарните времена, когато такъв дебат не се е водил по никой закон, камо ли по закон, касаещ международните отношения на България, не е допускано под каквато и да е форма служители на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана да заемат висши дипломатически постове – по простата причина, че се губи видимата и невидимата зависимост и връзка на тяхната работа. Държавата може да изпадне в много конфузни ситуации, когато един посланик получава официални указания от външния министър или от началника си по тогавашния закон, а по някакви неведоми пътища получава съвсем обратни указания за работа в дадената държава. Това не е допускано.
Колеги, освен това искам да ви припомня конституционната практика. Съжалявам, че трябва аз да го правя, защото съм далеч от тази материя и не се считам за специалист.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Тогава замълчи.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не, няма да замълча, господин Корнезов. Вие ме репликирате от залата, но лично Вие тогава сте бил съвсем на обратното мнение като конституционен съдия относно Решение № 1 от 1999 г., касаещо Закона за Висшата атестационна комисия, както и след това Закона за радиото и телевизията.
Колеги, има спорни моменти, но има воля. Нека ние да си вземем нашето решение. Нека другите вземат своето решение по своята съвест и по своето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Тошев, онова, с което не мога да се съглася във Вашето изказване, е, че Вие се опитвате да омаловажите факта на действието на тези текстове, свеждайки ги до 30-40-50 души. Няма никакво значение дали са 30 или 40, или 300, или 400, или 4000 души. Важен е принципът. Ще реагираме, дори и да са трима. Това не може да бъде аргумент за приемане или неприемане на предложенията, които правите.
Второ, говорите за това, че в държавата до 1989 г. не са назначавани съответно служителите за ръководители на дипломатически мисии. Тези хора отдавна са преустановили своите връзки с Държавна сигурност и с Разузнавателното управление на Генералния щаб.
Не въвеждайте народните представители в заблуждение. Те са ги прекратили през 1989 г. или там някъде, когато е била прекратена дейността на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на армията.
Трето, продължавам да недоумявам с какво офицерите от Военното разузнаване или от Националната разузнавателна служба са по-лоши или по-лошо качество от служителите в Българската армия или от служителите в Министерството на външните работи, с които така или иначе мнозинството може да се похвали, или пък с онези служители, които издигате в момента, включително на нивото на директори на ОДП-та, областни управители и всякакви други служители в държавната администрация. Защо те да са по-лоши, след като са служители в дипломацията? Не получавам отговор. Аз знам какъв е отговорът – двойният стандарт и лицемерието. Но това не може да бъде подход!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин Найденов, Вие ме карате да отговарям за нещо, което вие сте го гласували. Вие сте вкарали в един кюп абсолютно всички офицери, които са служили в специалните служби преди 10 ноември 1989 г. Вие сте го вкарали през 2006 г. Сега ме карате аз да обяснявам защо този, който е докладвал съвсем отговорно, писмено и така нататък, че аз съм пил например някъде с някого кафе и са ме видели, че съм разказвал виц, на който всички се смеят, е еднакъв с онзи, който като офицер в Българската армия е използвал през 1985-1986 г. компютри, внесени въпреки забраните на списъка, и тези хора са помагали за развитието на България?! И сега Вие ме карате аз да защитавам такава теза, с която абсолютно не съм съгласен. Това – първо.
Второ, говорим за принципа. Вие сте сложили този принцип в половинчат закон и сега ни карате ние да даваме отговори защо вадим тези неща. Ами това е записано в закона, който вие сте гласували преди пет години!
На последното, което ме попитахте, отговарям за пореден път: посланик, генерален консул и генерален директор не е професия. Това е длъжност. Конституционният съд се е произнасял три или четири пъти, че това не е противоконституционно, защото никой не им пречи да си изпълняват професията дипломати, само не могат да заемат тези длъжности. Не искам тук да отнемам време на колегите и да чета отново чл. 6, ал. 2 от Конституцията, в който са изредени тези 12 признака, с които не трябва да се допускат привилегии или дискриминация. Но никъде не пише, че заемането на длъжност е антиконституционно, че е някаква дискриминация. Дори министърът няколко пъти каза: „Тези хора си остават във Външно министерство, просто не могат да заемат тези длъжности, не да работят като дипломати на каквато и да е друга функция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Колеги, това, което предлагат тези текстове, в никакъв случай не е заклеймяване на определени хора или постигане на някакъв дискриминационен ефект. Това, което предлагат тези текстове, е ново, по-различно начало за българската дипломатическа служба, тоест скъсване със зависимостите от бившата Държавна сигурност и тоталитарната държава.
Огромният проблем, който дебатирахме по време на приемането на декларацията преди няколко месеца, беше за огромния процент служители в дипломатическата ни служба, които по един или друг начин са били свързани с Държавна сигурност. Това не на всяка цена заклеймява тези служители или дава някакви квалификации за тях.
В същото време с оглед на външнополитическите ни приоритети сме длъжни да покажем пред европейските ни партньори едно по-различно лице на тази дипломация. Именно това целят тези текстове и смятам, че мотивите за противоконституционност не отговарят на действителността, защото има някои решения на Конституционния съд, като например Решение № 18 от 1997 година, в което е застъпено становището, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.
Решение № 18 от 1997 година и Решение № 10 от 1999 година посочват, че „принципът на правовата държава не изключва правото на законодателя да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности”. Не се нарушава и правото на труд на тези български граждани, тъй като те имат възможността да останат на дипломатическа служба.
Други подобни текстове от действащи закони – бих посочил Закона за радиото и телевизията. Член 26 казва: „Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са – трета точка – били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.” Член 59 посочва, че не могат да бъдат членове на Управителния съвет на БНР, съответно БНТ, лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Подобни текстове има и в Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Всички тези аргументи ни дават основание да подкрепим този текст и надявам се, че няма да има политически измерения в него, а наистина ще дадем възможност на дипломатическата служба да се реформира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, ще подкрепя § 19 само като една първа стъпка в правилната посока. Това решение е крайно недостатъчно за промяна в състава на Министерството на външните работи, което навремето беше едно от най-политизираните министерства, може би дори повече от МВР. Това, което се предлага с този текст, е тези, които са посланици, генерални консули, заместник ръководители на дипломатически мисии и също главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори и така нататък, само най-висшата част от администрацията на Министерството на външните работи и дипломатическите мисии да бъдат засегнати от този текст. Това според мен е крайно недостатъчно, защото остават тези, които са на щатни длъжности, на трудови договори – има и друг вид договори в Министерството на външните работи и дипломатическите мисии – тези текстове не ги засягат.
От БСП казват, че това е лустрация. През 1996 г. с Резолюция 10/96 на ПАСЕ беше препоръчано да се извърши лустрация. В доклада на румънския социалист Адриан Северин от социалистическата група се намира ръководството как лустрацията да се извърши демократично, за да няма реванш и опити за политически преследвания, лов на вещици и така нататък. Има как да стане това. Беше ли направена тази лустрация? Референция към начина на правене на лустрация е в Резолюция 10/96 на ПАСЕ, която господин Станишев от време на време цитира, без да я е прочел до края. Има такъв механизъм. БСП отказва този механизъм.
До момента ние сме в положение, че в очите на света нашата страна не може да прекъсне своята връзка с комунистическото минало, с комунистическия режим, който през 2000-та година обявихме за престъпен. Държавна сигурност и другите служби на репресивния апарат са били именно репресивният апарат на този комунистически режим. Как може това да продължава? Намирам, че стъпката, която правителството предлага, е правилна, но тя е много малка стъпка. Трябва да се продължи в тази посока и да се достигне до подмяна на персонала на Министерството на външните работи с млади хора, които не са обвързани с комунистическото минало, които не са имали връзка със съветските тайни служби и такива на други комунистически държави, които не са осъществявали дейност, свързана със защитата на Марксизма-ленинизма и с цялата концепция на комунистическия тоталитаризъм. Не можем да си позволим лукса да бъдем представлявани от такива хора. Има редица случаи, които показват, че тяхната професионална дейност не винаги покрива очакванията, които някои техни защитници имат.
По времето на комунизма ние нямахме собствена външна политика. Тогава външната ни политика беше в пълна зависимост от политиката на Съветския съюз. Така че това бяха просто група изпълнители, които изпълняваха външната политика на комунистическия лагер. Тъй като вече няма комунистически лагери, Берлинската стена не рухна, а беше разрушена от германския народ и всичките народи от Централна и Източна Европа извоюваха своята демокрация, смятам, че трябва да дадем знак с категорична позиция по този въпрос – в случая това е само началото на този процес.
Подкрепям текста, но все пак не съм удовлетворен от това, че той засяга само най-висшата част от администрацията и от представителните позиции на Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа! Очевидно всеки от тези, които са за лустрация, подкрепя този текст с различни основания. Факт е, че текстът е лустрационен, факт е, че текстът е дискриминационен във връзка с чл. 6 от Конституцията, и то по белега „лично положение”. Факт е, че тази противоконституционност тепърва ще се коментира в конституционните процедури, които са приети в България. Никакви връщания към приетия закон преди не могат да обосноват сегашното въвеждане в този закон на ограничителни разпоредби по отношение на личното положение на определени лица.
В този смисъл е и отговорът на госпожа Катрин Аштън на питане на евродепутата Кристиян Вигенин. Там категорично се казва, че по отношение на Европейската служба за външна дейност, единствено демонстрираните качества, отговарящи на най-високите стандарти, назначени на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите – членки на съюза, е важно те да притежават необходимия образователен ценз, да са способни да работят на изискваните езици и да имат съответния опит, който да отговаря на длъжностните характеристики.
По-нататък се коментира и въпросът за достъпа до класифицирана информация, който по нищо не се отличава и от нашите уредби. И дума няма, по този въпрос говорим за Европейската служба, не за Българското външно. Какво излиза? С този лустрационен текст правителството, респективно мнозинството, което ще го приеме, се прави на много по-голям католик от папата.
Категорично става въпрос за лустрация, която дискриминира на база лично положение, лустрация, която трябва да бъде тепърва обсъждана от Конституционния съд на Републиката. Всякакви други опити за търсене в миналото, търсене на мотиви при приемането на закона...
Господин Тошев, прочетете стенограмите на онзи закон, тази дискусия там е проведена. Нищо общо няма лустрацията с оповестяването, както и не се прави разлика между контрол и надзор на съдебната власт. Много често тук ви чувам – и ваши министри, и Вие, да говорите за контрол на съдебната власт. Не може в правова държава да има контрол на съдебната власт – това само да го знаете за сведение, за да не се излагате много. И тук в случая не може да се прави аналогия между публично оповестяване и ограничаване на права. Такава аналогия не може да съществува. Другото е противоконституционно. Всякакви опити да се подмете нещо, да се подмени, да се търсят несъществуващи аргументи, показват само липсата на една воля и смелост да признаете: ние лустрираме. Това правите вие! Кажете си го ясно, а не оттук да заобиколим предишния закон. Какво общо има опубличаването, оповестяването с ограниченията на права? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожо Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз не смятах да взимам думата, тъй като и в дебатите за първо четене, и относно декларацията на Народното събрание бяха изказани достатъчно аргументи лично от мен по посока, че наистина България трябва да прекъсне зависимостите си с бившите служби на Държавна сигурност и съответно да отвори нова страница в развитието на своите дипломатически отношения и респективно своите представители.
Искам единствено да кажа като реплика на господин Миков – току-що получих отговора на госпожа Аштън – когато се чете такъв документ, хубаво е да се казва цялото съдържание. Общо взето, в момента ние коментираме за бъдещето на Дипломатическата служба на България, а не говорим за Европейската дипломатическа служба. Това е решение, което държавата членка, тоест България, трябва да вземе за себе си как иска да се представлява пред своите партньори и съюзници както от НАТО, така и в Европейския съюз, така и в международните организации.
Това, което се казва в отговора на госпожа Аштън, е, че, ако бъдат избрани, от кандидатите се изисква да потвърдят, че са готови да декларират ангажимента си да действат независимо в полза на обществения интерес и да обявят всички интереси, които биха могли да се разглеждат като накърняващи тяхната независимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър! Уважаема госпожице Панайотова, Вие само доказвате абсурда на ситуацията, която създаваме – че те не могат да бъдат посланици на България, но могат да кандидатстват и да бъдат посланици на Съюза. Така излиза, включително и от тази позиция на Аштън. Те могат и няма никаква пречка, защото там няма такива лустрационни ограничения.
Другият принципен въпрос. Когато това се извършва по отношение на една категория, защо не лустрирате шефовете на горски стопанства, тяхната зависимост, а кабинетът ги назначава? Защо областните управители не ги лустрирате, а тяхната зависимост? Като говорите за зависимост на посланиците, тези областни управители нямат ли зависимост? Те не са ли висока част от управлението на страната? Защо не лустрирате вашите кадри, свързани с Държавна сигурност, ами ги назначавате? Това е абсолютно политическо лицемерие и ще бъде изключително вредно за държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, в тази дискусия много пъти прозвучаха призиви към европейското, към откриване на нови страници в българската външна политика на хората, които представляват българската държава навън, с една единствена цел – да се мотивира един текст, който е открито и ясно противоконституционен, защото е лустрационен текст в съответния закон.
Аз не приемам някой от изказващите се, които нямат и минимален принос към членството на България в Европейския съюз, да се представят като най-големите радетели на европейското бъдеще и развитие на България.
Порокът на този текст е в това, че вменява колективна вина, колективна отговорност, което също само по себе си е антиморално и антиконституционно. Защото в този текст освен всичко останало се преследват и съвсем конкретни цели – да се развържат ръцете на министъра за действия, които са лустрационни, противоконституционни до момента, в който, аз не се съмнявам, Конституционният съд ще отмени тези позорни текстове в законопроекта. И тези народни представители, които го подкрепят, ще носят много голяма морална отговорност за вредите, които ще бъдат нанесени на професионализма на българската дипломация.
Прозвуча и друга теза, изключително фалшива, която представлява измиване, бих казал, на съвести със Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност. Видите ли, той бил грешка и сега едва ли не сте принудени да го изпълнявате. Няма нищо вярно, нищо истинско в тази теза.
Първо, защото Законът за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност не предвижда лустрация. Неговият замисъл беше да няма зависимости, да няма шантаж към хората, да няма пазар с досиета. Тази цел беше постигната. Начинът на прилагането очевидно не е най-добрият. И ако тези хора, които споменават този закон като основна причина за приемането на тези лустрационни поправки, се опитват да се мотивират с него, ами да го бяхте променили, да бяхте отменили тези лоши текстове. Ние и лично аз щяхме да ги подкрепим. Само че – не, вие ги използвате за съвсем други нужди, за политически нужди.
Не е имало законопроект, който толкова реполитизира Министерството на външните работи. Не е мястото тук да се изказвам по този текст на тази тема, но все пак държа да кажа, че с този законопроект като цяло се разбиват основите на професионалната българска Дипломатическа служба. Изземват се между другото правомощия и на Министерския съвет, и на министър-председателя, и министерството се превръща в еднолична бащиния на министър Младенов. Това е голям порок на този законопроект, колкото и ехидно да се усмихва господин Младенов. Но искам да го предупредя още веднъж, че действията и икономическите интереси, които стоят зад това – за разпродажба на българските имоти в чужбина, ще бъдат наблюдавани много внимателно и оповестявани и ще се следи за корупция по отношение, господин Младенов, на тези действия. Искам да го знаете отсега нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, от името на вносителя подкрепям § 19 във вида, в който е внесен, и бих искал да изразя следните аргументи като част от дебата по приемането на този параграф.
Тук се чуха много неща. Голяма част от тях бяха чути в общественото пространство преди, чуха се и някои нови неща. Чу се, че има някакъв скрит принцип, по който едните, които са работили за Държавна сигурност, са подлеци, защото са писали срещу другарчетата си, а другите са работили за интересите на България.
Бих искал да направя едно уточнение – че това са интересите на Народна република България, в която в продължение на 50 години българският народ не е имал алтернатива освен управляващата партия по чл. 1 от съществуващата тогава Конституция. В нито един момент от 1944 до 1990 г. в Народна република България българският народ не е избирал свободно и демократично кой да го управлява. В нито един момент от този период българският народ не е имал възможност да контролира, да иска отчетност от тези, които го управляват. Два са механизмите, ползвани за да се поддържа контролът върху българския народ – Държавна сигурност и билетчетата от 6 ст. в градския транспорт. Второто доведе до фалит на икономиката, първото доведе до това, че всички в тази страна в един или друг момент бяха оплетени в игрите на бившия режим.
Уважаеми народни представители, когато гледаме досиетата на посланиците, които са били обвързани с Държавна сигурност, въпросът не е кой е клеветил другарчето и кой е работил за интересите на Народната република. Въпросът е, че вследствие на приетия закон от предходното Народно събрание всички тези досиета са оповестени публично. Всеки един от нас, от вас може да ги прочете и сам да си направи заключенията за хората, които са писали докладите в тях. Пак казвам: аз не искам да ги съдя.
Смятам, че като държава – българската държава, Република България, не Народната република, трябва ясно и категорично да заяви, че тя прекъсва тази връзка, създадена в миналото. Връзка, която означава, че днес България се представлява в страни – членки от НАТО, от хора, чиито първи мандати са били в същите тези страни, изпратени, за да вербуват студенти, които да инфилтрират в натовски бази, и така нататък. Писали са доклади срещу организацията, в която Република България в момента членува.
Не искам да виждам какво е писано, дори и когато идва един по-късен период в нашата история – най-срамният момент на комунистическото управление на България, и така нареченият възродителен процес.
Не искам да виждам с какви аргументи тогава Държавна сигурност се е опитвала да защити етническото прочистване на България пред света.
Не искам да бъдем поставени като държава в ситуацията, в която да не можем да разделим доброто от злото, да не можем да кажем, че има един вододел между Народна република България, с нейните правила и закони, и Република България, която казва: „Ние няма да бъдем зависими от това минало.”
Не можем да не направим анализа и да не кажем, че в последните 20 години процентът на хората, които са били свързани с Държавна сигурност, представлявали страната ни, се е увеличавал, а не е намалявал.
Не можем да не заявим ясно и категорично, че българската държава днес не е онази държава и че тя няма да позволи днес зависимости, създадени преди години, да продължават да управляват една система. Една система, която, много интересно, всеки път, когато БСП е на власт, няма проблем да я управлява, да си назначава хората в нея от горе до долу, както си иска. Но видиш ли, във всеки момент, в който някой се опитва да въведе правила и да каже: искам министъра да е по-отчетен пред Народното събрание, искам да е ясно какво прави постоянният секретар, искам системата да е отворена, за да може в нея да се влиза с конкурс – тогава изведнъж става някакъв голям проблем, който обикновено се нарича реполитизация.
На народните представители от левицата – от които не очаквам подкрепа за този законопроект и надявам се, че няма да го подкрепят, а би било голямо лицемерие от тяхна страна да се опитват да го направят – бих казал, че цитатите от изявлението на госпожа Аштън са много голям популизъм и много смешно: вопъл от ваша страна.
Не сте ли си задавали въпроса защо това го няма? Защото няма друга страна в Европейския съюз, която да не е решила този проблем в последните 20 години, освен България. Няма друга страна, която все още, през 2011 г., благодарение на вашата политика, да не може да направи разликата между миналото, настоящето и бъдещето, да се опитва да замъглява тези разлики по начин, по който да позволява само на един кръг тук или там да поддържа връзки, да създава зависимости, да създава стъклени похлупаци в българското общество.
Именно затова днес апелирам към народните представители: „Не се поддавайте на това, което говорят от опозицията, от Социалистическата партия!” Тези текстове не са лустрационни, те не отнемат права. Защото, прощавайте, никой няма правото да стане посланик или директор – това не е някакво човешко право. Представяте ли си какво ще значи: човешко право е, ако си бил член на БКП, работил за Държавна сигурност, приближен на Българската социалистическа партия – да станеш посланик?! Това е човешко право?! Човешко право е веднъж, станал посланик, цял живот да бъдеш посланик и нищо друго не можеш да работиш – това е човешко право?! Човешко право е, два дни преди да се пенсионираш, да поискаш да бъдеш вдигнат в ранг пълномощен министър, посланик. Защо? Не защото това ще промени пенсията ти, а защото ще ти даде достъп до Правителствена болница, за да те лекуват впоследствие – това е човешко право?! Човешко право е ти да пишеш доклади, когато си работил за Държавна сигурност, че дълбоко се извиняваш на своето ръководство, че си допуснал грешката да излезеш в нетрезво състояние от посолството и да предизвикаш пътно-транспортно произшествие?! Човешко право е да обясниш, че това си го направил, защото си бързал за партийното събрание, на което другарят Иванов и другарят Петров са имали тежък спор, в който трябва да участваш?! Човешко право е да кажеш, че искаш още седем метра плат, благодарение на това, че твоите ангажименти в Държавна сигурност го изискват?! Човешко право ли е? Всичко това ли е човешко право?! Защо тези човешки права не бяха защитени в системата на Народната република по начина, по който сега толкова бурно тук искат да бъдат защитени една група хора в нарушение на морала, в нарушение на законодателството, в нарушение на принципите, на това, че българската държава днес не е онази държава отпреди 10 ноември? Онази държава произведе „българския чадър” и убийството на Георги Марков – един от най-големите български писатели преди 1989 г.! Онази държава лепна на България петното на етническото прочистване с възродителния процес преди Милошевич да го измисли в Сърбия! Онази държава го направи! Онази държава не е днес България!
Затова ви моля, наистина, не се поддавайте на този вопъл, който идва от левицата. Това са отчаяни, последни вопли да се запази някакъв периметър на контрол, който излиза извън контрол за тях веднъж завинаги, с въвеждането на правила.
Оттук нататък, уважаеми народни представители, нека този, който иска, да внесе законопроекта в Конституционния съд. Нека Конституционният съд да се произнесе, нека да се чуят всички аргументи, юридически да се поставят нещата на масата, да се види каква е практиката и така нататък.
Аз моля, нека в това Народно събрание да има мнозинство, което ясно и категорично да заяви, че това Народно събрание, че българската държава иска да скъса с това минало на Народната република, която все още тегне над нас. Защото, ако има мнозинство в това Народно събрание, нека да бъде тяхна отговорността за деня, в който и световните медии, и нашите партньори ще разберат кой е имал смелостта, кой е имал политическата воля, кой е имал отговорността да се изправи срещу волята на мнозинството народни представители, на мнозинството в българското общество и да каже: „Не, ние искаме тези, които са били част от Държавна сигурност, да продължат да представляват България в бъдеще!” Нека да няма мнозинство за тази теза в Народното събрание, нека да остане малцинство тази теза, за да може веднъж завинаги българската държава, българското общество да затвори тази страница!
Говорим за хората, които представляват цяла България пред света. Не говорим за ограничаване на възможности, не говорим за налагане на ограничения върху групи в обществото ни, не говорим за това дали един, или друг, е достоен или недостоен, но ние като държава трябва да затворим тази страница.
Моля, Народното събрание да подкрепи § 19, както е внесен от вносителя. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Думата иска народният представител Иван Костов.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние с колегите от Синята коалиция ще подкрепим този текст, защото той съответства и на декларацията, която прие Народното събрание, за която от Движението за права и свободи забравиха, изглежда, много бързо. За нас е невъзможно това да бъде забравено, защото е заемане на определена политическа позиция, от която не бива да се отстъпва.
Аз взимам думата като един от хората, които по думите на господин Сергей Станишев нямам толкова принос за европейското членство на България, защото, когато той говори за приноса на служителите, висшите служители от Държавна сигурност, които са помогнали на България да стане член на Европейския съюз, забравя напълно това, което са направили почтените хора.
Искам да напомня на всички народни представители, че тройната коалиция се опита изцяло да си присвои успеха на България с членството в Европейския съюз, което беше грозно, защото другите страни членки, които ги приемаха, отиваха, канейки в делегацията всички политици, които имаха отношение. Аз от това съдя колко е голям приносът в очите на господин Станишев на управлението на Обединените демократични сили.
Тогава чувахме, че министърът на външните работи господин Георги Пирински е подал молба за членство на България в Европейския съюз и това е голямата заслуга на правителството на Жан Виденов. Това беше официалната теза.
Опитът да се заграби политическата история на страната е нещото, което ме изкара на трибуната на Народното събрание. Това е безочливо, това е нагло, това е неприемливо, недопустимо, на това трябва да се реагира! Няма по-политически подход, искам това да кажа на колегите от Българската социалистическа партия, от това да се опиташ да откраднеш историческите постижения на страната и да си ги припишеш на себе си. Това е недопустимо, това е неприемливо!
Сега един аргумент, който аз считам, че е важен за народните представители. Министър Николай Младенов го засегна, аз искам да го развия с няколко изречения. Тези хора са с обявена принадлежност към Държавна сигурност. Поставете се на тяхно място в контакти с европейски дипломати и се опитайте през очите на европейските дипломати да видите в колко неуместна позиция се оказва български дипломат с разкрита принадлежност към Държавна сигурност в позицията да защитава който и да било интерес. Това от гледна точка на европейския морал, на европейската цивилизация е неприемливо поведение.
Това е, което създава големия конфуз. Това е, което смущава диалога. Това е, което поражда най-различни въпроси и ако щете, емоционални чувства. Това е проблемът! Щом веднъж сме разкрили тези досиета ние трябва да спестим на тези хора и това голямо неудобство като бивши агенти на Държавна сигурност да се опитват да защитават интересите на Република България. Това е много важен факт! Тук може по български с дебелоочие да си затваряме очите и да се правим, че все едно нищо не се случва, но това непременно влияе на диалога, с който и да е европеец. Трябва да ви е ясно това нещо!
Аз знам, че студената война не е стигнала дотам да се налагат санкции върху определени лица – никога не е имало такова нещо, но хората по естествен начин, разумно са открили пътя на новото, дали са възможност за новите диалози, за новите дебати, за новата защита на интереса на страната, защото между Република България и Народна република България има огромна разлика. Огромна разлика! Тази разлика ние трябва да я виждаме и да я отстояваме. В момента, в който спрем да я виждаме и да я отстояваме, тази разлика започва да се размива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за първа реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, Вашите аргументи са несъстоятелни по следните няколко причини.
Първо, за декларацията, аз започнах изказването си именно с декларацията. Нейният порок и порокът на § 19 е именно колективната вина, тъй като господин министърът ни предупреди да не спекулираме с позицията на госпожа Аштън, но централният момент там е, че всеки случай се преценява отделно. Всички тези условности, свързани с текста, който госпожа Панайотова ни цитира, се прилагат за отделния кандидат, за всеки отделен случай. Вие защитавате съвършено недемократичната, абсолютно, ако щете, тоталитарна позиция – всички под един знаменател, всички са виновни, всички са за отстраняване. Нищо общо с демократичното начало в организацията на една държава.
Що се отнася до приноса – кой колко е допринесъл за европейското членство, много повърхностно е да се прави такава преценка и претегляне. Това беше споделена национална кауза от първите дни на промените и ако има нещо, което обединяваше обществото, беше именно ориентацията за членство в Европейския съюз. Правителството, на което аз бях министър на външните работи, внесе предложението за подаване на заявка за членство в Народното събрание и то беше гласувано с пълно единодушие, с изключение на един народен представител, който постави въпроса защо не гласуваме и за членство в НАТО – един друг казус.
Целият този патос на разделяне на обществото, на разделяне, ако щете, на участващите в политиката на две такива категории – едни, които не правят разлика с преди, и други, които са категорично гледащи напред, е дълбоко фалшива, защото, ако има раздел, то е Конституцията на Република България – Конституцията, която беше приета основно с гласовете на депутатите от Българската социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Разбира се, както много пъти Иван Костов разчита на късата памет. Той се впусна в исторически преглед, в ретроспекции, за да се забрави. Сега нямаше нужда да разглеждаме този закон – на двадесет и втората година от началото на промените, ако през 1997-1998 г. със 136 души депутати правителството на Иван Костов, а той има основно вина за това, не беше решило този проблем. Тогава трябваше да се удари и да бъде осъществена лустрацията във всички области на обществения живот. Тогава правителството на Иван Костов, разбира се, с негово знание и по негово нареждане, хора, принадлежащи към бившата Държавна сигурност, биваха привеждани като действащи на службите агенти, което ги предпази от тяхното разкриване. Със 136 души депутати Иван Костов и неговото правителство можеха да извадят и досиетата – нещо, което не направиха, а стана по един половинчат и нерадикален начин много години след това.
Това е демагогия и наистина винаги ме е възмущавало до краен предел. С неговото изказване иска да покаже подкрепата му за това действие, което само по себе си е правилно, разбира се, но то не е насочено, колеги, към депутатите в залата. Той в момента с това изказване бие чело, така да се каже рапортува някъде оттам, откъдето се иска да бъдат направени тези промени и казва: „Аз съм в подкрепа на това, което едно време не направих, но сега видите ли, съм съгласен и гласувам „за”.” Нищо по-различно. Знаем, че той има да се коригира за някои действия – това е въпрос на друг разговор, които някога направи, които бяха грешка за пред някъде, но това е една голяма друга тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, и преди няколко месеца, и сега не получаваме отговор на въпроса има ли реакция и имате ли данни за реакция на държава, в която има изпратен дипломат с установена принадлежност? Девет от тези посланици или генерални консули, за които става дума – с установена и обявена принадлежност при проверки на други институции през 2007 г., са изпратени и приети с тази огласена принадлежност. Те са приети с това минало и биография, която са имали. Няма реакция или поне никой до този момент не е казал, че има такава реакция. Тук се правят опити да се гадае каква е реакцията, какво е отношението, но е факт – те са 9.
Ако това е било такава драма за сегашното мнозинство и правителство, не получаваме отговор на въпроса защо 8 от новоизпратените и новоназначени посланици при сегашното правителство – в края на 2009 г., са по процедури на сегашното правителство и през 2010 г. – нови 4, както и през 2009 г. – също 4. Защото в такъв случай тази драма не е намерила друг тип поведение, отношение, позиции и решение на сегашното правителство, а се превръща в драма, която извървя пътя от едно свръхемоционално изявление на министъра на външните работи, на премиера, последва политическа декларация на Народното събрание чрез заклеймяване на група хора, тръгна чрез промени в Закона за дипломатическата служба. Да, това не са единствените промени, но те са водещи в този законопроект.
Извинявайте, но трябва да има някакво обяснение! Не можете да гадаете, най-малкото заради факта, че не притежавате тези способности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Костов.
След това поиска думата министър Младенов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Найденов, ето Ви пример: единственият държавен глава, който не беше поканен от канцлера Меркел по случай падането на Берлинската стена, 20 години от 2009 г., беше Георги Първанов, агент „Гоце”. Ето Ви един пример, достатъчно красноречив.
Що се отнася до досиетата и лустрацията, виждам много невнимателни наблюдатели на политическите събития на страната, в това число и задалия въпроса. Простата логика е следната: не можеше да има лустрация без отваряне на всички досиета, без да има настоящия закон, приет по време на тройната коалиция под силния натиск на Европейския съюз. С онази лустрация, спряна от Конституционния съд, с онова отваряне на досиетата, спряно от Конституционния съд – спряно и по отношение на лустрацията в администрацията, и по отношение на разкриването на досиетата, спряно от Конституционния съд, господин Шопов, запомнете това нещо, действието, което предприема сега господин Николай Младенов, нямаше да може да бъде извършено.
Що се отнася по отношение на Георги Пирински, честно казано, не разбрах в какво се състои несъстоятелността на моите аргументи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Това Ви е по-удобно.
ИВАН КОСТОВ: Не, не ми е удобно. Аз се старая винаги да Ви разбирам, невинаги успявам. Схванах само следната теза: че и отляво, и отдясно е имало хора, които били готови за европейско членство и са работили за него. Аз никога не съм отричал това. Ако това искате да ми кажете, е все едно да повтаряте трафаретно нещо, за което съм работил години наред и съм го прилагал в политическата си практика, така че то не е новост за мен.
Целият въпрос беше, че членството в Европейския съюз вървеше с членството в организацията на Североатлантическия договор, за която вие развявахте тук – в залата на Народното събрание, черни знамена и бяхте категорично против. Вратите на Европейския съюз се отвориха за България и тя беше поканена за членство едва след като България демонстрира своята категорична солидарност с европейските страни – членки на НАТО, по време на конфликта в Косово. Ако Вие сте бил външен министър и сте разбирал дипломацията в Европа, сигурно това нещо не Ви е убягнало от вниманието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да се включат в разискванията?
Министър Младенов се отказа от изявление.
Няма желаещи. Разискванията са прекратени, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 19 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 92, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 26” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”, а числото „18” се заменя с „12”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) правоотношенията със служител, неиздържал изпита по ал. 2 за придобиване на дипломатически ранг „аташе”, се прекратява без предизвестие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. Член 29 се изменя така:
„Назначаване на дипломатическа длъжност
Чл. 29. (1) Министърът на външните работи назначава на съответна дипломатическа длъжност в състава на дипломатическата служба за неопределено време:
1. служителя, издържал изпита по чл. 28, ал. 2, като със заповедта за назначаване му определя дипломатически ранг „аташе“;
2. служителя, спечелил конкурса за конкретна длъжност по чл. 26, ал. 2, като със заповедта за назначаване му определя и съответен на тази длъжност дипломатически ранг.
(2) Министърът на външните работи може да назначи без конкурс в дипломатическата служба за неопределено време:
1. дипломатически служител, правоотношението с когото е било прекратено, с изключение на случаите по чл. 107 от Закона за държавния служител;
2.дипломатически служител, който е бил в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации, след прекратяване на правоотношението му с тези организации.
(3) Със заповедта за назначаване по ал. 2 министърът на външните работи по предложение на постоянния секретар определя на служителя съответен на неговата квалификация и професионален опит дипломатически ранг, но не по-нисък от този, който е имал при прекратяване на служебното му правоотношение, и го назначава на длъжност, съответстваща на този ранг.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21, съгласно доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде думата „постъпване” се заменя с „назначаване”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Преди назначаване в дипломатическата служба на публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23 и 26 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия служителите представят писмено съгласие за извършване на проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от същия закон или валиден документ за извършена проверка от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 22 по доклада.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 23.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение на Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев:
„В § 24 по чл. 33:
- ал. 1 да отпадне.
- ал. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. Член 33 се изменя така:
„Изменение и прекратяване на правоотношението
със служител в дипломатическата служба
Чл. 33. (1) Извън предвидените в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда основания министърът на външните работи прекратява едностранно без предизвестие трудовото или служебното правоотношение, когато:
1. служителят в дипломатическата служба наруши забраната по чл. 49, ал. 1;
2. на служителя бъде отказано издаването или бъде отнето издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация, когато такова разрешение се изисква по длъжностната му характеристика;
3. служителят откаже да подаде документи за проучване за издаване на изискващото се по длъжностната му характеристика разрешение за достъп по реда на Закона за защита на класифицираната информация;
4. служителят не отговаря на условията за заемане на съответната длъжност по чл. 27, ал. 1-3.
(2) Когато Комисията по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установи принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон за лица, заемащи публични длъжности в дипломатическата служба по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 23 и 26 от същия закон, министърът на външните работи освобождава тези лица от съответната публична длъжност и ги преназначава на друга длъжност в дипломатическата служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 24 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите „чл. 18, ал. 3” се заменят с „чл. 46, ал. 3” и изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 85 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. Член 37 се изменя така:
„Предсрочно повишаване в дипломатически ранг
Чл. 37. (1) Предсрочно повишаване в следващ дипломатически ранг се допуска, при условие че последните две общи оценки при атестирането на служителя са за изпълнение на служебните му задължения над изискванията и стажът му в предходния дипломатически ранг е не по-малко от две години.
(2) Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг дипломатически служител се извършва само при условията и в сроковете по чл. 35, ал. 3 и чл. 36.
(3) Алинея 2 не се прилага в случаите, когато предсрочното повишаване в ранг е въз основа на награда по реда на чл. 57, ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 27 съгласно доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 28 – предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев:
В § 28 по чл. 41:
- т. 1, предвиждаща промени в ал. 1, да отпадне.
- т. 2, предвиждаща промени в ал. 2, да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 68, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 28.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По параграфи от 29 до 38 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 29 до 38 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 63, против 8, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложения от Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. В чл. 61 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Дипломатически служител, който встъпи в правоотношение с Европейската служба за външна дейност, се преназначава на длъжност, определена за задгранично назначение, и ползва неплатен отпуск за периода на правоотношението си с Европейската служба за външна дейност. След изтичането на този срок служителят се преназначава на длъжност в дипломатическата служба, съответстваща на неговия дипломатически ранг.
(6) Задграничното назначение на лица, които не са от състава на дипломатическата служба, е за срок не по-дълъг от срока на задграничния мандат по чл. 62, ал. 2, като след края му те не се преназначават на друга длъжност в Министерството на външните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 39 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 39 – предложение от Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Ангел Найденов и група народни представители - § 39 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 40:
„§ 40. В чл. 62, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Задграничният мандат е 4 години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 40 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По параграфи 40 и 41 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя – те стават съответно § 41 и § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 41 и 42.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 42:
Предложение от Ангел Найденов и група народни представители – § 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 44:
„§ 44. В чл. 70, ал. 1 думите „същото представителство” се заменят със „задгранично представителство в същото населено място”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това докладвахте § 42 с предложение на народни представители за отпадане, което комисията не подкрепя.
Предложението на комисията е за подкрепа текста на вносителя за § 42, който става § 43.
Обсъждаме тези текстове.
Изказвания?
Господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, това е едно от предложенията, което според нас влиза в нарушение на конституционни текстове относно правомощията на различни институции. В случая става дума за нарушаване на принципа на така наречената обвързана компетентност.
В чл. 69 на досегашния Закон за Дипломатическата служба се визират обвързаните отговорности и съответно свързаните решения на министъра на външните работи: в първия случай – на президента, във втория случай – на Министерския съвет.
Тук се предлага решение, което вероятно е от конюнктурни съображения насочено към наличието на напрежение в сегашния момент между министъра на външните работи и държавния глава.
Ние считаме, че трябва да останат досегашните текстове, и това е смисълът на предложението, което правим – за отпадането на предложенията за изменение и допълнение на досегашния текст. Всъщност тук имаме не просто нарушаване на конституционни текстове, имаме в голяма степен и отнемане на правомощия, което е един допълнителен аргумент в подкрепа на нашето предложение за отпадане на предложенията за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители искат ли думата?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Аз подкрепям и днес нашето предложение да отпадне промяната. Искам в допълнение да кажа няколко думи.
Чувам често, като се говори, че депутатите от ГЕРБ просто натискат бутона и гласуват както им е казано. Искам да ви обърна внимание на нещо – ние сме хора, които сме избрани, за да правим законодателството и да го съблюдаваме. Конституцията е най-важният закон и ние поне, съобразявайки се с нея, не бива да допускаме такива грешки.
В Конституцията, в чл. 98, т. 6 е написано, че президентът на републиката:
„6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.”
Конституцията е казала кой има право да отзовава и да подписва писмата за това. Би трябвало поне с това да се съобразим.
Аз разбирам желанието на вносителите за промяната и на този текст, но все пак това ще бъде един от мотивите, който съм убеден, че ще бъде използван след това при атакуването на закона пред Конституционния съд.
Още повече – убеден съм, че вносителите са ползвали познанията на консултантите и работещите по закона и те не може да не знаят, че има Решение № 13 от 30 септември 1999 г. по Конституционно дело № 9 от 1999 г. По това дело Конституционният съд ясно се е обосновал, че назначаването и освобождаването от длъжност на дипломатически представители са актове на дискреционна преценка на Министерския съвет и президента. Тя произтича от функцията на посланика като ръководител на дипломатическото представителство на Република България и като неин представител пред съответната чужда държава и нейните най-висши органи. Тази функция предпоставя преценка за качествата на посланика и за доверието в него. Преценката е от изключителната компетентност на Министерския съвет и на президента.
Конституционният съд не може да навлиза в контрола на тази преценка, защото подобен контрол би означавал намеса на съда в правомощията на Министерския съвет и президента – нещо, за което колегите ми говориха преди мен.
Не знам дали тук, искайки тази промяна в закона, не сте пропуснали – обръщам се към вносителите – да посочите и кой всъщност в бъдеще ще приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните дипломати. Ако искате и това да го поеме министърът на външните работи. Тогава може би той ще има още повече правомощия. Ние, за съжаление, не приемаме и ще гласуваме против тази промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики няма.
Думата поиска министърът на външните работи Николай Младенов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Панчев! От името на вносителя искам да подкрепя § 42, както беше предложен, и да направя следните разяснения.
Добавката, която се прави с този текст, по никакъв начин не цели да ограничи, отмени, промени или по някакъв начин наруши правомощията на президента или на Министерския съвет. Тя въвежда съответствие между акта на указа на президента и съответната задгранична командировка на съответния посланик или постоянен представител.
В закона ясно е фиксирано – и това беше едно от предложенията, което беше прието по време на обсъждането в комисията, че задграничният мандат е в продължение на четири години. На базата на това и указа на президента, с който се изпраща на мандат съответния посланик или постоянен представител, е за този период. На базата на този указ се издава и командировъчна заповед, която трябва да бъде за същия период, тоест поправката, която се прави сега, се прави, за да се избегне несъответствие между указа на президента и командировката, която се прави във Външно министерство, за да могат да се оформят съответните плащания при работата на съответния посланик, постоянен представител или генерален консул. Затова се прави тази поправка, а не е опит да се наруши някакво правомощие, така че не смятам, че тук има навлизане в правомощията на други институции, просто има привеждане в съответствие административната работа в министерството с указа на държавния глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 9, против 67, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 42, който става § 43.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега преминаваме към нов § 44, който е докладван от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по него? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 44 в редакцията, която ни се предлага от нея.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43, който става § 45 по текста на вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Живко Тодоров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 80 думите „в съответствие с местното законодателство” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме нов § 46, така както ни го предлага комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По параграфи 44 и 45 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя и те стават съответно § 47 и § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 44 и 45, които стават съответно 47 и 48 по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 49:
„§ 49. В § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В буква „б” след думата „възраст” се добавя „включително на другия съпруг” и се поставя запетая.
2. В буква „в” след думата „деца” се добавя „включително на другия съпруг” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46, който става § 49 с текста на комисията.
Гласували 67 народни представители, за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 47 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 47.
Гласували 64 народни представители: за 63, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Ангел Найденов и група народни представители – § 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев за отпадане, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 13, против 62, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 48, който става § 50, така както ни се предлага от вносителя, което включва и таблицата – приложението към чл. 42 с Класификатора на дипломатическите длъжности.
Гласували 73 народни представители: за 70, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 51:
„§ 51. В останалите текстове на закона думите „Атестационната комисия” се заменят с „Кариерната комисия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 49 с нова номерация 51 и с редакция на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби”, както се предлага от вносителя.
Гласували 70 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 50 има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев - § 50 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 52:
„§ 52. Служители в дипломатическата служба, за които към влизането в сила на този закон е установена принадлежност по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и заемат публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23 и 26 от същия закон, се освобождават от съответната публична длъжност и се преназначават на друга длъжност в дипломатическата служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев – за отпадане, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 21, против 55, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 50, който става § 52 с текста, който се предлага от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 53:
„§ 53. Задграничният мандат на служителите, които са дългосрочно командировани към влизането в сила на този закон, се урежда по досегашните правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме новия § 53 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 51 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията - § 51 да се отхвърли.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 52 има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев - § 52 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 54:
„§ 54. В Закона за администрацията в чл. 13а се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думата „висши” се заменя с „ръководни”;
б) в т. 2 думата „старши” се заменя с „координационни”;
в) в т. 3 думата „младши” се заменя с „експертни”.
2. В ал. 3 думата „Висшите” се заменя с „Ръководните”.
3. В ал. 4 думата „Старшите” се заменя с „Координационните”.
4. В ал. 5 думата „Младшите” се заменя с „Експертните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев за отпадане на параграфа, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 9, против 69, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 52, който става § 54 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Иван Костов и Димо Гяуров:
1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 53, както следва:
„§ 53. Отпада § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
2. Сегашният § 53 от Преходните и заключителните разпоредби става § 54.”
Комисията не постави на обсъждане предложението поради процесуалната му недопустимост на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Практически няма да гласуваме това предложение, тъй като не е отговарящо на текстовете на нашия правилник. Става въпрос за 3-месечния срок, в който е отхвърлен такъв законопроект. Фактически този 3-месечен срок не е изтекъл. Правя това като пояснение за залата – защо предложението не е разглеждано от комисията и защо не би могло да бъде подложено на гласуване.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 53 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 55:
„§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 29, който влиза в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
За процедурно предложение има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, моето искане по процедура, както се досетиха някои народни представители от ГЕРБ, от първите банки, е да бъде проведена поименна проверка на кворума, тъй като в залата няма121 депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искането на проверка на кворум по силата на правилника е напълно допустимо.
Искането е от името на парламентарна група.
Започваме поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анна Георгиева Янева - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Станкев Камбитов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Велков Колев - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Иванов Икономов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - отсъства
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Живко Веселинов Тодоров - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Иванов - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - отсъства
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - отсъства
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - тук
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Костантинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук



Имаме кворум. Продължаваме работата.
Процедура – заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на сегашната точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за продължаване на времето на пленарното заседание до приемането на тази точка от дневния ред, тоест на този законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Напомням: намираме се на § 53, който да стане § 55 и е докладван от комисията.
Има ли желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 53, който става § 55 в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това е приет и изцяло на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря на всички за гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожа Фидосова иска думата за процедура.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение по дневния ред: следващата точка от дневния ред да стане тази, която е записана като т. 9 – първо четене на законопроекти за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс – два законопроекта, а т. 8, която следва, да стане т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест Вашето предложение е за размяна в дневния ред – т. 9 да стане т. 8, а т. 8 да стане т. 9?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
С оглед на времето, което ни остава, искам да видя дали е възможно поне доклада да бъде прочетен. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, говорим за това дали ще има време да се прочете самия доклад. Това е първо четене, естествено, няма да започнат разискванията.
Докладът е в рамките на четири страници, а имаме и съобщения за парламентарен контрол. Тоест цялата процедура ще я стартираме утре в 9,00 ч. с тази точка от дневния ред.
Съобщения за парламентарен контрол за утре, 15 юли 2011 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Мая Манолова, Георги Божинов, Павел Шопов и Иван Костов и на 3 питания от народните представители Корнелия Нинова – 2 питания, и Сергей Станишев и Пенко Атанасов.
2. Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на 3 въпроси от народните представители Павел Шопов и Любомир Владимиров, Анна Янева и Корнелия Нинова и Цвета Георгиева.
3. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на питане от народния представител Георги Пирински.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Емил Караниколов, Живко Тодоров, Георги Божинов и Янаки Стоилов, Георги Божинов и Асен Агов и на 3 питания от народния представител Димчо Михалевски.
5. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Антон Кутев.
6. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Ирена Соколова, Борислав Стоянов, Димитър Карбов и Станислав Станилов.
7. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Мая Манолова, Лъчезар Тошев, Димитър Дъбов и Мая Манолова, Ваньо Шарков – 2 въпроса, и на питане от народните представители Нигяр Джафер, Четин Казак и Георги Колев.
8. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 3 въпроса от народните представители Петър Курумбашев, Георги Божинов и Борислав Стоянов и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
9. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Пенко Атанасов и Спас Панчев, Пенко Атанасов, Антон Кутев, Спас Панчев – 2 въпроса, и Венцислав Лаков и на 2 питания от народните представители Меглена Плугчиева и Димитър Горов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на 2 въпроса от народните представители Цвета Георгиева и Десислав Чуколов;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Борислав Стоянов и питане от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на 3 въпроса от народните представители Мартин Димитров, Румен Стоилов и Николай Пехливанов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на 5 въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – 2, Павел Шопов, Венцислав Лаков и Деница Гаджева;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Николай Пехливанов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Ирена Соколова и Анна Янева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Николай Младенов.
Следващо пленарно заседание петък, 15.07.2011 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Секретари:
Петър Хлебаров
Митхат Метин