Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Христо Бисеров

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Проект за програма за работата на Народното събрание за 20-22 юли 2011 г.:
1. Избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Вносители на проекти за решения: Венцислав Върбанов и група народни представители и Димитър Колев и група народни представители – две предложения.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители: на първия законопроект – Министерският съвет, а вторият законопроект е от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Продължаваме започналото обсъждане на тази точка от предходния петъчен ден.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител: Министерския съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител: Министерски съвет. Приет на първо четене на 26 май 2011 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Огнян Стоичков и група народни представители. Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък, 21 юли 2011 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител: Министерски съвет. Предвижда се това да е точка втора за четвъртък, 21 юли 2011 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция. Вносител: Министерски съвет. Приет на първо четене на 6 юли 2011 г., предвидено е като точка трета за четвъртък.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител: Министерски съвет.
9. Парламентарен контрол – петък, начален час 11,00 ч. Той ще започне с разисквания по питането на народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи на България – 2011 г., и Конвергентната програма на България 2011 2014 г., като след разискванията ще продължим с отговори на въпроси и питания.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в предвидения срок са постъпили две предложения. Докладвам ги по реда на тяхното постъпване.
Първото по време предложение е от народния представител Павел Шопов от Парламентарната група на Партия „Атака”, който предлага в настоящата седмична програма да бъде включен Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан, внесен от група народни представители от Парламентарната група на Партия „Атака” на 29 юни 2011 г.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, след като американската страна преди известно време заяви намеренията си за оттегляне от Афганистан стана още по-актуално да се говори за изтегляне на българския военен контингент от тази страна.
Спомняте си, че в Ирак България беше изпратила своя военна част. Там се дадоха много скъпи жертви. Спомняте си, че в Ирак България даде на брой участници в акцията най-много жертви от всички сили, участващи тогава в коалицията.
България през всичките тези години е участвала в подобни международни акции, които не са й донесли нищо, освен разходите, които е правила за поддържането на тези скъпоструващи контингенти. Многобройни са негативите, които страната понася от подобни участия.
Разбира се, в тези кратки две минути, с които разполагам, не мога да очертая всички проблеми, които се създават, като се започне от чисто финансовите проблеми, от риска за българските военнослужещи, които участват в чужбина, влошаването на отношенията с трети страни, които са настроени негативно, които са против подобни участия.
За първи път в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание се постави официално, сериозно този проблем, който до този момент не е повдиган от нито една друга политическа сила. Той не се обсъжда, не се поставя на сериозен дебат и в българското общество за разлика от дебата, който се водеше тогава когато български контингент беше в Ирак.
„Атака” винаги е поставяла първа определени проблеми. Поставяме този проблем и сега. Смятаме, че трябва да започне един сериозен диалог, едно обсъждане на различни нива в обществените институции, в българските медии, в българското общество, за да си приберем контингента от Афганистан. Затова внасяме нашата декларация, която считаме, че е изключително балансирана. Тя може да послужи за база на един дебат, за разговори за решаването на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение – Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана. Същата не го е обсъждала, няма изготвен доклад, но сроковете по правилника са изтекли, поради което подлагам на гласуване направеното предложение за включване в предстоящата седмична програма на Народното събрание Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 17, против 31, въздържали се 100.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от народния представител Валентин Николов – заместник-председател на Парламентарната група на ГЕРБ, който предлага в предстоящата седмична програма да бъде включен Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Валентин Николов и група народни представители.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съвсем скоро разгледахме доклада на Комисията за защита на конкуренцията. Виждаме, че тя все още се справя с поставените й задачи в срок, но натовареността на комисията се е увеличила през последната година на база, разбира се, кризата, която сполетя българската икономика. Това рефлектира върху обжалванията и върху проследяемостта на комисията към пазарите в страната. Както знаем, възникна такъв конфликт във връзка с пазара на горивата. Сроковете, които бяха поставени от комисията, се оказаха доста дълги и отговорите, които очаквахме, не ни задоволява да бъдат в този срок. Виждаме, че в един момент може да се окаже, че комисията ще изпълнява своите функции и поставените й задачи в срок, но на база качеството, което, разбира се, ще рефлектира и върху българската икономика.
Предвид важните функции, които са стоварени върху тази комисия, предлагаме да се увеличат членовете й с още двама, за да може тя адекватно, качествено и в срок да изпълнява своите функции както по Закона за обществените поръчки, така за концесиите и съответно по антитръстовото законодателство.
Поради тази причина предлагам в дневния ред като точка четвърта да бъде вписан Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от мен и от група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка четвърта за четвъртък, тъй като днес се раздава докладът?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, за четвъртък, точно така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на точка в нашата програма.
Гласували 158 народни представители: за 111, против 23, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Колеги, предлагам ви да прегласуваме това решение по една проста причина – то беше прието през м. юли миналата година. Точно преди година гласувахме комисията да бъде намалена от 7 на 5 човека. Дайте да не ставаме действително за смях на хората – 240 човека на две четения за една година: хайде веднъж да ги направим от 7 на 5, сега: хайде да ги направим от 5 на 7. Не е сериозно!
Още повече, задейства се цялата машина на парламента. Извънредно заседание вчера – просто ще загинем, ако не приемем тази точка! Вчера се прави извънредно заседание на комисията и днес вече се внася в пленарната зала. Вие разбирате, че не може да бъде сериозно. Явно аргументите нямат някакъв делови характер, имат лобистки, имат корупционен характер, затова аз предлагам да не унижаваме Народното събрание с тази точка преди м. август. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Гласували 157 народни представители: за 112, против 23, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 13 до 19 юли 2011 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана;
- Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Емилия Масларова, Анна Янева и Румен Овчаров. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е още на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители – Валентин Николов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Яне Янев и Емил Василев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи на България 2011 г. и Конвергентната програма на България 2011-2014 г. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители;
- Законопроект за българския език. Вносител – Любен Корнезов. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов. Вносители – Ахмед Доган и група народни представители.
Постъпило е заявление от народния представител Павел Шопов до председателя на Народното събрание, с което ме уведомява, че на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегля внесения от него Проект за решение за попълване състава на постоянната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, с мотиви към него, № 154-02-63 от 4 юли 2011 г.
На 19 юли 2011 г. на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е постъпило становище на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2010 г.
С мое писмо становището по доклада е изпратено на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 19 юли 2011 г. на Народното събрание е предоставено Становище по състояние и перспективи на културно-историческия туризъм в България, прието на Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет.
С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Припомням, че с наше нарочно прието решение Народното събрание се задължи да проведе избора за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет на 20 юли 2011 г.
Предложения за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се внасят от народни представители до 17 юни 2011 г. включително, заедно с проект за решение. Предложените кандидати трябва да отговарят на условията по Конституцията и Закона за съдебната власт. Същите трябва да се публикуват на интернет страницата на Народното събрание, което своевременно е сторено, с приложена кратка биография на кандидатите. Председателят на Народното събрание включва внесените проекти за решение като точка в програмата за работата на Народното събрание за 20 юли 2011 г., което вече е гласувано.
Внесените проекти и предложените кандидатури се представят от вносителите в рамките на десет минути. Кандидатите могат да бъдат изслушвани отново в рамките на десет минути в заседанието при избора им. Народното събрание провежда разисквания по предложените кандидатури. След приключване на разискванията внесените проекти за решение се подлагат на гласуване по реда на постъпването им.
Припомням ви процедурата, по която ще развием днешните обсъждания и гласувания.
Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Цачева току-що прочете процедурата. Тази процедура предвижда възможност за изслушване на кандидатите, които сме предложили. В този смисъл, уважаема госпожо председател, правя предложение за допускане в залата на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господата Кирил Гогев и Нестор Несторов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 139 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете кандидатите в залата.
От името на вносителите има думата Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Кирил Иванов Гогев е роден на 8 септември 1947 г. в гр. Кюстендил. Понастоящем живее в София, женен е, има една дъщеря.
Господин Гогев е завършил петгодишния магистърски курс на обучение във Висшето военно училище в гр. Велико Търново. В периода 1968-1980 г. е работил на офицерски длъжности в Българската армия. Господин Кирил Гогев е завършил второ висше образование – магистърска степен в Юридическия факултет на Софийския университет през декември 1978 г. През януари 1980 г. същият успешно е издържал теоретико-практически изпит за юридическа правоспособност. В периода 1 март 1980 г. – 30 септември 2000 г. господин Гогев работи в Софийската военна окръжна прокуратура, като последователно заема длъжностите военен следовател, военен прокурор, заместник административен ръководител и административен ръководител на тази прокуратура. Около две години – в периода декември 2000 г. – януари 2003 г. господин Гогев е адвокат в Софийската адвокатска колегия. След успешно издържан конкурс Висшият съдебен съвет е назначил господин Гогев на длъжност следовател в Националната следствена служба, считано от 6 януари 2003 г. На 1 февруари 2008 г. господин Гогев е повишен в длъжност завеждащ-отдел в Националната следствена служба и понастоящем ръководи специализирания отдел „Инспекторат и разследване на престъпност по служба”. Поради авторитета му на професионалист и напълно етичен колега, същият е избран за председател на Комисията по професионална етика от Общото събрание на магистратите в Националната следствена служба. По време на над 42-годишната си професионална трудова кариера господин Гогев многократно е награждаван за постигнати високи резултати в служебната дейност – първоначално като офицер в Българската армия, а впоследствие в качеството му на магистрат в съдебната власт. С работата си на над 31 години като юрист, в това число 29 години на магистратски длъжности в органите на съдебната власт, господин Кирил Иванов Гогев е доказал, че притежава високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията на чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България за назначаване на длъжност член на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва да дадем възможност на господин Кирил Гогев – кандидат за член на Висшия съдебен съвет да изложи своите виждания за предстоящата си работа, след което преминаваме към дебатите, но това ще стане, след като предложим и втората кандидатура.
КИРИЛ ГОГЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Всички онези, които са имали желание да се запознаят с това, което е предоставено в канцеларията на Народното събрание, са видели каква е моята трудова биография. Считам, че в натрупания си опит като магистрат съм заемал различни длъжности – от следовател до административен ръководител на Софийската военна окръжна прокуратура – време, през което съм се старал да изпълнявам своите задължения в рамките, дадени ми от закона.
В настоящия момент съм завеждащ отдел в Националната следствена служба и председател на Етичната комисия. Считам, че с опита, който имам, ще спомогна в работата на настоящия Висш съдебен съвет да продължи по-нататък промените в съдебната власт.
Това мога да споделя с вас. Работил съм винаги съвестно. Не се срамувам от своята трудова биография. Мисля, че с това, което знам и мога, ще мога да подпомогна работата на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гогев.
Постъпило е второ предложение, с което се номинира кандидатурата на господин Нестор Несторов. Тя ще бъде предложена от Димитър Колев като съвносител.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Номинираният от нас, група народни представители, бивш прокурор Нестор Драгомиров Несторов, е познат на нашата общественост, в частност и на голяма част от съдебната система, а също така и на народните представители. Господин Несторов е роден в гр. Харманли. Баща му е икономист по професия, а майка му е шивачка. Господин Несторов е завършил средното си образование в Строителния техникум в гр. Стара Загора през 1964 г. и е започнал работа като технически ръководител на строителни обекти в гр. Харманли, а впоследствие в Стара Загора в системата на управление на „Трансстрой” – гр. Пловдив.
Ръководил е обекти по електрификацията Карлово - Тулово, пощата в Стара Загора и Тулово, общежития и други.
След обучението му в Юридическия факултет на Софийския университет завършва едногодишен стаж в Окръжен съд – Хасково. От 1 март 1977 г. е назначен за районен прокурор на град Свиленград. Работата му там е оценена като успешна и впоследствие преминава в Районна прокуратура – София. Там почти 4 години отговаря като следствен прокурор за тогавашния пети район – най-големият в столицата.
От 1 януари 1985 г. е преназначен в Градска прокуратура в София и работи по дела от най-различен характер – пътнотранспортни, криминални, включващи убийства, икономически престъпления и присвоявания.
От 1 юни 1992 г. е назначен за софийски градски прокурор. Като такъв работи до 15 февруари 2001 г. През този период прокуратурата в София се стабилизира кадрово и структурно. Назначенията се правят след внимателна селекция, съгласувани с Главна прокуратура. Осъществява се контрол върху работата на по-младите колеги, а новопостъпилите се обучават. През този период всеки има достъп до градския прокурор.
В предварително определен ден от седмицата се осъществява прием на граждани, независимо от естеството на оплакванията или жалбите. Прокурорските актове се контролират за уеднаквяване на практиката. Обвинителните актове се подписват от съответния прокурор, а придружителното писмо – от градския прокурор, което се отразява върху качеството им и намалява броя на върнатите в съда дела.
Отношенията със следствието и органите на МВР са на много добро ниво, като превес има служебното начало. При осъществяването на документооборота със секретните материали, никога не е допускано изтичане на информация. Тези и други мерки дават резултат и авторитетът на Софийска градска прокуратура се повишава. Всички актове са мотивирани с поставяне на съответните материали и професионални норми. Не е било възможно да се допуснат злоупотреби със служебно положение. Търсила се е съответната отговорност за всяко нарушение или пропуск.
От 1993 г. до 1997 г. господин Несторов е член на Висшия съдебен съвет. Освен наградата от Висшия съдебен съвет е награждаван и от главния прокурор на основание чл. 138 от Закона за съдебната власт.
Като излагаме накратко тези неща, заявяваме твърдото си убеждение в качествата на господин Несторов и предлагаме да дадете вашата подкрепа за неговия избор.
Във връзка с внесените от нас предложения за попълване състава на Висшия съдебен съвет, предлагаме
„РЕШЕНИЕ
за избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 130 алинеи 2, 3 и 9 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание господата Кирил Иванов Гогев и Нестор Драгомиров Несторов.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Несторов.
НЕСТОР НЕСТОРОВ: Уважаемо ръководство, уважаеми народни представители! Моята дейност винаги е била публична и се надявам, че чрез средствата за масова информация и личните ви контакти добре познавате моята работа, особено като прокурор и софийски градски прокурор.
Тази работа беше относително сложна и тежка и претендирам, че съм я вършил принципно, въз основа на закона. Нямам никакви притеснения от каквото и да е естество, за да давам отговор на нападки или обвинения.
През годините бях подлаган на всякакви атаки и от медиите, и от ръководството – всички те преминаха. Бяха извършвани какви ли не проверки – резултати няма. Това го отдавам на желанието на съответните автори да извлекат може би някакви цели за себе си, които са в разрез със закона.
Като прокурор съм работил почти 34 г. Познавам добре системата. Висшият съдебен съвет е избран в този си състав преди около 3 г. и 9-10 месеца. С колегата Гогев сме номинирани да попълним състава му. Ще се опитаме да дадем и нашия принос, за да подобрим работата на Висшия съдебен съвет съобразно европейските норми и критерии. Затова давам и нашата дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Разискванията са открити.
Желаещи народни представители да вземат отношение по предложените кандидатури?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, лично аз очаквах управляващото мнозинство да има позиция. Очаквах в тази дискусия за избор, която се наблюдава не само у нас, а и от Европейската комисия – видно е от предварителния доклад, днес след 13,00 часа ще се види и от окончателния доклад, да се заяви позиция по няколко въпроса. Защо се забави с повече от година и половина изборът за попълване квотата във Висшия съдебен съвет, коя беше причината? Защо управляващото мнозинство нямаше воля да попълни тази квота – ако не иска само, да проведе парламентарни консултации с другите политически сили. В момента изборът се извършва в ситуация на безпрецедентна криза на доверие – криза на доверие вътре в съдебната власт по отношение на капацитета на Висшия съдебен съвет, криза на обществено доверие към работата на Висшия съдебен съвет.
Едва ли само избирането и попълването на парламентарната квота с година и половина закъснение ще помогне по някакъв начин за изживяване на тази криза. Знаем, че в момента има оставки, има дефицит и в другата квота – на магистратите, знаем, че има неучастие в излъчването на членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота. В същото време тази процедура някак си минава тихо, безметежно. Има ли позиция управляващото мнозинство по този въпрос – това е големият въпрос днес.
Има ли министърът на правосъдието позиция, защото министърът на правосъдието по-скоро подкрепя позицията, че този Висш съдебен съвет е изчерпал живота си, изчерпал е капацитета си. Министърът на вътрешните работи многократно казваше, че този Висш съдебен съвет бил на тройната коалиция. Къде са тези отговорни представители на управляващото мнозинство, които да дойдат тук и когато избираме двете кандидатури, да кажат как виждат функционирането и довършването на мандата?
В момента има две позиции. Едната е, че трябва да се прекрати мандатът на този Висш съдебен съвет, другата – че трябва да се довърши. Има и трета позиция, записана в Стратегията за реформата на съдебната власт. Там има други неща, съвсем други неща.
Всичко това някак си не интересува политическите групи в Народното събрание. Единственият въпрос – пак обръщам внимание – се свежда до някакви кадрови решения, закъснели с повече от година и половина, когато уважаемите независими народни представители още бяха в други политически фракции.
Уважаеми дами и господа, това е лош начин, лош сигнал за конструиране на парламентарната квота. Цялата отговорност в тази ситуация е върху мнозинството.
Аз лично очаквам мнозинството да заяви своята позиция подкрепя ли тези хора, поема ли отговорността за тях. Защото в обществото се наслагва едно усещане – аз мисля, че то е вярното, че управляващото мнозинство се дистанцира от функционирането на Висшия съдебен съвет, изпраща сигнали, че това е Висш съдебен съвет, избран от тройната коалиция. Сега, през независимите народни представители, прави предложение за попълване на квотата, за да продължи министърът на вътрешните работи да казва: „Не, не, не, ние нямаме нищо общо с тоя Висш съдебен съвет. Този Висш съдебен съвет е на предишното мнозинство” и да се бяга от отговорността за такива решения, каквито са отбелязани в предварителния доклад на комисията. Кадрови решения по отношение на две висши персони – единият във Върховния административен съд, в Софийския градски съд. Защото е много удобно чрез някой друг да правиш кадрови решения. Най-чисто е, най-спокойно е Политическа партия ГЕРБ да каже: ние заставаме зад тези кандидатури, ние им даваме подкрепа, ние участваме в този орган. Но начинът, по който става номинацията, е политически некоректен. Той е такъв – малко нелегален, малко скрит.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, това няма да доведе ни най-малко до намаляване на кризисната ситуация по отношение на Висшия съдебен съвет. Начинът, по който става всичко това в Народното събрание, няма да засили неговия капацитет. Абсолютно никакъв проблем нямаше управляващото мнозинство, настоявали сме за това, поне аз два-три пъти от тая трибуна съм настоявал да се решава тоя въпрос.
Не смятате ли, че се дължи някакво обяснение на обществото защо година и половина квотата на Народното събрание остана непопълнена или пак ще се опитате да го замажете с простото обяснение: нямаше предложения, опозицията е виновна?
Това са големите въпроси, които в тази дискусия дори да не се артикулират, дори да не се коментират, утре ще се говорят извън Народното събрание. За пореден път ще докажат, че нито има политическа воля, нито има интелектуален капацитет за решаване на тежките проблеми, стоящи пред съдебната власт, за вътрешните напрежения, за отношенията между съдии и други магистрати, за настроенията, често преминаващи в бойкот по отношение на изпълнение даже на законови функции. Защото това е част от този разпад на държавността, за който ние от доста време говорим, който вие постоянно залагате, включително и с едно такова мълчаливо действие без ясна, публична, политическа позиция на управляващата партия. Благодаря ви.
Нашата парламентарна група няма да участва в този избор, за да може да стане по-ясно кой какъв е и къде е в цялата тази ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, аз не разбрах от Вашето 8-минутно изказване тук, от трибуната на Народното събрание, каква е Вашата позиция или позицията на Коалиция за България. След като критикувате това, че в продължение на година и половина не са попълнени квотите от парламента във Висшия съдебен съвет, кажете каква е вашата позиция. Според мен, това не е позиция вие да не гласувате или да напуснете. Затова покажете вашата позиция тук и, ако трябва, станете и кажете от трибуната. Аз не разбрах каква е Вашата позиция.
По отношение на това, че кандидатурите се издигат от независимите народни представители, които, както Вие цитирахте преди малко от трибуната, са били преди година и половина в своите парламентарни групи, аз Ви питам: вие защо за година и половина не издигнахте ваши кандидатури? Сега пак нямате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика?
Господин Миков, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Матов, извинявайте, може би не съм бил достатъчно ясен, но сега ще се опитам да резюмирам. За нас е неприемлив факта, че вие сте непосредствени извършители на управляващото мнозинство. Чрез вас то реализира един толкова важен избор в толкова сложен момент. Дори и вие не казахте на чия подкрепа разчитате, за да получите 121 гласа. Провели ли сте консултации с някого, обсъдени ли са тези кандидатури, кой стои зад тях? Ето това е въпросът, който не 8, 18, 80 минути ще се говори извън тази зала. Дали го разбирате Вие от моето изказване или не, не е толкова важно, важното е, че хората, които се занимават със системата, го разбират. Така че това е положението. Вие в момента сте посредствени извършители. Най-нормално беше политическата група на ГЕРБ да си направи предложение. А те в момента ще стоят по-отзад, ако може някой друг да внесе, те само да подкрепят и да кажат: ние нямаме нищо общо с тоя Висш съдебен съвет, ние не сме участвали в неговото структуриране. Това е недостойна и нечестна позиция. Позиция на скриване зад друга отговорност. Разбирам, че вие с удоволствие поемате тази отговорност, но за хората е ясно, че това са кандидатури на Политическа партия ГЕРБ, освен ако няма някаква друга позиция.
Защо са тези нелегални изпълнения, след като най-нормално беше те да внесат тези предложения. Тогава може би и ние щяхме да подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други изказвания, колеги?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи няма свои предложения за попълване на състава на Висшия съдебен съвет.
Защо? Защото ние сме наясно с правилата на играта в една парламентарна република. Ние сме опозиция в 41-то Народно събрание и решенията в една парламентарна република се взимат по волята на мнозинството. Разбира се, много важен е въпросът защо година и половина съставът на Висшия съдебен съвет не е попълнен? Същевременно обаче е важен въпросът: какво правим оттук нататък?
Господин Миков, аз бях изкушен да Ви отправя и реплика. Ние или не приемаме това предложение, предвид на критиките и на Европейската комисия и вървим към промяна в статута на Висшия съдебен съвет, който, припомням, придоби статут на постоянно действащ и с известни изменения в Конституцията има вече и променени конституционни задължения и правомощия, или променяме статута на този орган чрез промяна в специалния закон и в основния закон на страната, като например променяме кворума, с който се избират членовете на Висшия съдебен съвет – от обикновено мнозинство с мнозинство от две трети. В момента, в който настъпи такава промяна, отговорността за структурирането и за последващо попълване на органа, вече не е само на парламентарното мнозинство, то вече е отговорност и на опозицията.
Това предполага съвършено различен подход – мнозинството да поеме отговорността за непреодолими, абсолютно задължителни консултации и с парламентарната опозиция, за да се стигне до едно по-широко съгласие.
Ние обаче днес не сме в такъв режим. Ние имаме една система, при която членовете на Висшия съдебен съвет, се избират с обикновено мнозинство и понеже не сме част от това мнозинство, ние не сме направили и предложения за попълване на състава. Предполагам по тази причина и вие не сте направили подобно предложение.
Стои обаче въпросът трябва ли да се попълни съставът, или не? Ние не чухме отговора на този въпрос по време на Вашето изказване – трябва ли? Или този орган, който е постоянно действащ, след закъснение от година и половина, ще трябва да продължава – колко още? – още една година до изтичане на мандата му с непопълнен състав? Това също не ми изглежда отговорна политическа позиция.
Затова съм съгласен, че политическата отговорност за попълване на състава точно заради това, което изложих дотук, е преди всичко на управляващото мнозинство. Вероятно беше по-нормално предложенията да дойдат от парламентарното мнозинство, от управляващата партия. Но, така или иначе, пред нас има две номинации и понеже проблемът не се свежда днес до техните професионални качества, а до други принципи, които стоят извън конкретните номинации, ние като парламентарна група, именно защото нямаме номинации, именно защото знаем правилата на играта, дето се казва, си знаем мястото, не сме разгледали конкретните номинации и по тази причина нямаме и строго партийно решение как да гласуват колегите във връзка с тази точка първа от дневния ред на седмичната програма, а именно попълването на състава на Висшия съдебен съвет. Смятаме, че именно защото това е орган, който е постоянно действащ, той трябва да работи в пълен състав.
Съвършено различен е въпросът за принципите, по които трябва да се попълва парламентарната квота. Именно защото е парламентарна, отговорността е на мнозинството, а всеки един народен представител с това съзнание вече може да изрази своята воля, съобразявайки се с професионалните качества на номинираните кандидати за попълване на състава на Висшия съдебен съвет.
Парламентарната група на Движението за права и свободи сме готови за сериозни консултации на тема – отговор на критиките и в доклада на Европейската комисия. Ние сме готови да съучастваме в едни дебати относно необходимо ли е, или не, да се промени статутът на Висшия съдебен съвет.
Повтарям: едва, когато узреем до необходимостта за избирането на членовете на Висшия съдебен съвет не с обикновено мнозинство, а с мнозинство от две трети от всички народни представители, тогава вече ще освободим органа от съмненията за политически назначения – в един орган, който по необходимост трябва да стои над политиката. Дотогава не ни остава нищо друго, освен да се съобразим с онези правила, които, така или иначе, сами сме си наложили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на господин Местан?
Заповядайте, господин Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, с последните думи, които Вие казахте, създавате друг ред и друг мисъл, и създавате до известна степен впечатлението, че по принцип, след като сте опозиция, вие по никакъв начин не би следвало да предлагате, да променяте и по този начин да се чува вашето мнение в залата.
Казахте нещо, което ми се струва, че не е нормално. Играете по някакви правила на играта. Аз не знам каква е вашата игра, но по принцип никой не ви е отнел правото да имате ваши номинации, да имате ваши кандидатури и това предпоставяне, че сте малцинство не трябва да създава впечатлението, че не трябва да се правят кандидатури. По този начин вие просто бламирате възможността и в други законопроекти, и в други начинания, в които вземате участие, след като сте малцинство, тогава би следвало също да не вземате участие. Нали се сещате, че тук става малко нон сенс.
Затова сте опозиция, затова имате право – демократична държава сме, парламентарна, парламентът е мястото, където трябва да се срещат идеи. Това че вие в момента не излагате вашата идея, не предлагате по този начин вашите кандидати, създава предпоставката за по-ниска състезателност и едно съвсем нормално начало на дискусии и на разговори.
Струва ми се, че примерът, който давате, че сте като малцинство и затова не участвате, не е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Местан, имате думата за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Петров, вероятно имахте предвид друг ред и друга мисъл, а не „друг мисъл”, но това е малка подробност.
Що се отнася до бележката Ви, че опозицията също е в правото си да инициира и законодателни промени, и да прави предложения – абсолютно сте екзактен, и аз съм напълно съгласен с Вас.
Не съм казвал, че опозицията няма право на предложения. Предвид конкретната тема казах, че ние си знаем мястото и като парламентарна група, която принадлежи към опозицията, си знаем мястото и сме се въздържали да се възползваме от това си право.
Има разлика между това някой, знаейки правата си, да се въздържи да се възползва от тях и да защитава теза, че опозицията няма право на такива предложения. Не съм защитил такава теза. Мисля, че това стана съвършено ясно на всички колеги.
Освен това аз не съм използвал израза „малцинство”. Използвах израза „опозиция”, защото в българския език, в български условия тази дума поражда двусмислие. Има се предвид парламентарната опозиция, а не малцинство в смисъла, който Вие успяхте да внушите, чрез своята реплика.
Още веднъж повтарям – ние знаем, че можехме да правим предложения, но Парламентарната група на ДПС няма предложения за попълване на състава на Висшия съдебен съвет, защото това е изключителна отговорност на управляващата партия и понеже тя не проведе консултации, затова и ние се въздържахме от номинации.
Оттук-нататък въпросът с персоналните качества на номинираните е въпрос, по който колегите ще изразят своя вот при гласуването, без да сме взели нарочно партийно решение по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте.
КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да кажа личното си мнение по отношение на единия от кандидатите, а именно Кирил Гогев. Смея да твърдя, че познавам господин Гогев – и то добре, тъй като през годините, през които той работеше като прокурор, аз съм работил като съдия. Имам впечатления от неговата работа, зная, че това е един коректен и почтен човек, един уважаван човек. И сега да отидете в Съдебната палата и да питате кой е Кирил Гогев – няма човек, който да каже лоша дума за него. Отделно от това смея пак да твърдя, че този човек не може да бъде повлиян по друг начин, освен с правни аргументи.
Ето защо аз лично ще гласувам за него и смятам, че това е човекът, който ще спомогне за осъществяването на правната реформа и по-скоро реформата във Висшия съдебен съвет.
Отново потвърждавам, че ще гласувам за него и моля всички тези, които искат да бъде извършена някаква реформа във Висшия съдебен съвет и в правната система, да подкрепят тази кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Нали разбирате в колко смешна и комична ситуация ни поставя парламентарното мнозинство. Ситуация, в която избираме членове на един от най-важните органи – орган конституционно определен, орган с изключително съществени правомощия за съдебната система, при положение че предложенията са направени от две групи – независими или зависими народни представители, все едно как ще ги наречем, но и в двата случая става дума за клонинги на ГЕРБ.
Ако бъдем честни трябва да признаем, че в Народното събрание е имало и други случаи, в които правителството или парламентарното мнозинство бягат от своята отговорност. Свидетели сме на това как важни законопроекти не се внасят от правителството, а от отделни народни представители. Свидетели сме на това, особено напоследък, как министри бягат от парламентарен контрол и се крият, как мнозинството им прави заслон, но никога не сме виждали и бягането от отговорност не е стигало до такава висота – до пълно размиване на политическата идентификация на управляващото мнозинство.
Уважаеми дами и господа от Парламентарната група на ГЕРБ, защо вие бягате от своята политическа идентификация при този важен избор? Защо не правите собствени предложения, защо се криете зад предложенията на независимите народни представители? Отговорът отдавна е очевиден за всички български граждани, защото вие отдавна владеете и контролирате Висшия съдебен съвет и затова бягате и не искате да поемете отговорност за отделни негови членове. Като владеете цялото защо ви е да поемате отговорност за единици? Макар че далеч по-честно и по-отговорно би било да попълните Висшия съдебен съвет – парламентарната квота, което действие отлагахте вече година и половина, с хора професионалисти, зад които да застане парламентарното мнозинство от ГЕРБ. Да е ясно, че ГЕРБ попълва Висшия съдебен съвет с хора, които е предложило, с хора, които са от неговата парламентарна квота, а не да продължавате политиката на контрол и зависимости зад кулисите, което правите до този момент.
Уважаеми колеги, има ли в момента някой български гражданин, който да не знае, че тефтерчето на Красьо Черния отдавна е сменено с тефтера на ГЕРБ и че тефтерчето на Красьо Черния е един средношколски лексикон в сравнение с тлъстия тефтер на управляващите, който се превърна във ваша настолна книга? Нека го кажем ясно – вие сте кадровиците в съдебната система. Кого мислите, че ще излъжете с тази сапунка? Сапунка, която отдавна е разгадана от българските граждани. Сапунка, която за съжаление вече е ясна и за Европейската комисия, тъй като специално място в последния доклад на Европейската комисия е отделено на скандалните кадрови решения на последните назначения от Висшия съдебен съвет, когато бяха избрани председателите на двете най-важни съдилища в България – Върховният административен съд и Софийският градски съд. Ясно е, че Европейската комисия ви е разгадала и е казала: „Внимавайте, ние следим избора, ние следим начина, по който ще попълните парламентарната квота на Висшия съдебен съвет”. Поемете си тази отговорност! Поемете я – не чрез частните изказвания на колеги от парламентарното мнозинство.
Аз разбирам колегата Кирил Калфин, който защити професионалните качества на единия от кандидатите. Спокойно аз бих могла да направя същото, защото господи Гогев е от Кюстендил и чисто по землячески ние можем да подкрепим неговата кандидатура, но нали разбирате, че това няма нищо общо с поемането на политическа отговорност за тези предложения и кадрови решения, защото това е, което иска Европейската комисия. Очевидно за вас мнението на Европейската комисия е без значение, защото в лицето на съдебната система ГЕРБ отдавна си е намерила необходимия грешник, боксова круша, пешкир, в който да си избърше ръцете, алиби за неблагополучията в сектора „Вътрешен ред и сигурност”.
Затова както всички виждаме, както виждат и българските граждани, вие сте готови да направите поредния лупинг и да оставите независимите народни представители да ви вадят кестените от огъня. Това, че ще изгорят независимите народни представители за вас е без значение. Затова, че ще изгори и Висшият съдебен съвет за вас също очевидно е без значение. Лошото обаче е, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, че ще изгори държавата – това е, което би трябвало да ви стресне и да ви притесни. Би трябвало да ви притесни иронията и пренебрежението, които лъхат от всеки ред на доклада на Европейската комисия. Това е, върху което трябва да се замислите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Аз разбрах защо се налага на независимите народни представители да правят тези предложения. Защото и Вие искате да подкрепите кандидатурата на господин Гогев, но понеже сте зависима от решението на парламентарната си група, не можете да го направите. Наистина, състрадавам Ви!
Но тук бяха казани много неща. Конституцията дава на всички народни представители еднакви права, еднакви възможности и ние като независими народни представители сме упражнили тези свои права, водени от отговорността да предложим хора, които са достойни да заемат местата от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет.
Наистина от трибуната аз разбрах от изказването Ви, госпожо Манолова, много интересни неща. Първо, какво Ви притеснява независимостта? Един бивш ваш независим кандидат, после отишъл в друга партия, Вие онзи ден го номинирахте за президент. Какво толкова лошо има в цялата тази работа? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Второто, което разбрах, и аз съм радостен, че Вие оценявате нашата сила. Ръцете ни са здрави, можем да извадим от огъня каквото пожелаем. Гърбът ни е широк, може да се скрие целият ГЕРБ зад него! Това е в рамките на шегата, но нека да подходим сериозно. Днес наистина гледаме и избираме представители във Висшия съдебен съвет и смятам, че тези кандидатури са отговорни и отговорната позиция е да се гласува.
Другото, госпожо Манолова, не цитирайте доклада на Европейската комисия, защото няма да има какво да говорите вдругиден на вота в понеделник. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Ще се опитам да се вместя в двете минути с това, което искам да Ви кажа. Не сме ние в смешна и комична ситуация. В смешна и комична ситуация сте вие, госпожо Манолова, и никой друг не е в състояние освен вас самите да ви докара в по-смешна и комична ситуация от тази, в която сами сте се докарали. Този Висш съдебен съвет беше избран от вас, от колегите, седящи тук отляво – Вие и всички ваши колеги, както и колегите, седящи отдясно.
Политическа партия ГЕРБ по никакъв начин не е участвала и в момента не участва в кадруването нито във Висшия съдебен съвет, нито изобщо в съдебната система. Политическа партия ГЕРБ заяви преди повече от два месеца, че няма да участва с номиниране на кандидати, за да не бъдем обвинявани, както се получава през последните месеци, че определени наши хора от ГЕРБ кадруват в съдебната система. Не, госпожо Манолова, не кадруват в съдебната система! Не ГЕРБ контролира Висшия съдебен съвет, не депутати и министри от ГЕРБ бяха в тефтерчето на Красьо Черния, а депутати от вашата парламентарна група, госпожо Манолова! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Манолова, днес сте на път да създадете нова сапунка и сериал в българското политическо пространство: „Хумор, сатира, забава и кебапчета в повече в българската политика”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Аз смятам, за разлика от Вас явно, че има значение дали един човек ще бъде наречен „независим” или „зависим”. Аз съм горд, че мога да бъда наречен „независимият депутат Кирил Гумнеров”, а не „зависимата депутатка Мая Манолова”. Аз съм горд, че като независим депутат съм си направил труда да подкрепя една кандидатура за Висшия съдебен съвет, а Вие като зависима, вероятно от партийната политика, депутатка не сте си направили този труд. В това отношение искам да кажа, че не знам дали между независимите има или няма клонинги на ГЕРБ, но всички в тази зала трябва да бъдем много щастливи, че никъде няма клонинг на Мая Манолова, защото иначе тук щеше да падне голямо говорене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, независими или зависими народни представители, нека гражданите да решат! Всъщност със своето изказване аз не исках да обидя вас. За всеки един от вас е ясна идеята на коя партия споделяте – винаги и във всякакви ситуации в партията на властта.
Тук жалък е сценарият, който отново са заформили от ГЕРБ и опитът им да се скрият зад вашите гърбове. Достойната и честна позиция, госпожо Фидосова, беше не в рамките на две минути, а в рамките на едно изказване един представител на парламентарната група на управляващите да застане от тази трибуна и да каже ясно: „Да, ние заставаме зад тези предложения! Да, тези предложения са предложения на ГЕРБ или това са предложения на независими народни представители, но ние заставаме зад тях”, за да поемете цялата отговорност за действията на тези новоизбрани членове на Висшия съдебен съвет.
Защото тук проблемът е друг. Проблемът е във вашите целенасочени усилия през последните две години да дискредитирате този орган и неслучайно вие не попълвахте парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Защото далече по-удобно е да дърпате конците зад завесите, зад кулисите, да си поръчвате едно или друго кадрово решение и да сте всьо и вся в съдебната система. От една страна, контролирайки я, мачкайки я, стъпвайки й на врата, а от друга страна, във всеки един случай, в който има критики срещу съдебната система, да я хвърлите като един употребен пешкир и да кажете: „Ние нямаме нищо общо с нея”. Достойната, отговорната и честната позиция означава парламентарното мнозинство да направи свои предложения и да застане зад тях, а не да се крие зад зависими народни представители, зад клонинги на управляващото мнозинство.
Всъщност моята забележка, моята препоръка, моето очакване, моето разочарование е от управляващото мнозинство, а не от независимите народни представители, които очевидно са изпазарувани народни представители, които ще крепят това парламентарно мнозинство в тази и в други подобни ситуации.
Но темата е друга – Висшият съдебен съвет, парламентарната квота в него и отговорността на това парламентарно мнозинство за действията на този Висш съдебен съвет, за това какво се случва в съдебната система, включително и за това какъв ще бъде следващият доклад на Европейската комисия по темата „Правосъдие и вътрешни работи”. Няма как да избягате от тази отговорност, поемете си я тук и сега от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Коцев.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз не разбирам защо Вие продължавате, неслучайно се обръщам към Вас, защото когато и за каквото стане дума, Вие излизате тук на тази трибуна и демагогствате! Не разбирате ли, че Вашето говорене се обезценява с цялото това демагогстване? Не знам защо отнемате правото на независимите да изразят свое мнение или правите свои умозаключения, които искате да внушите на цялата зала?
Тук може би е мястото и искам да Ви попитам, защото Вие говорите за морал. Гледам Ви и искам да Ви попитам: На тази пътечка, на която сте стъпили – на лудия бомбаджия, докъде искате да доведете България, госпожо Манолова? Това не е ли част от демагогстването? Или може би искате да доведете до още една „Св. София”? Разбирате ли накъде тласкате България? Това беше моето лично обвинение към Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаема госпожо председател, за втори път се получава така, че народен представител се изправя тук и говори за напазарувани народни представители. Единият от лидерите на Синята коалиция ни нарече „независими в кавички”. Аз много моля всеки един като става тук да говори да му правите забележка, когато се изказват нелицеприятни неща за народен представител.
Ние не сме напазарувани, ние сме български народни представители! Нека да уважаваме правото на всеки един народен представител да има възможността да направи своите предложения. Защото, госпожо председател, все още има народни представители, които не са влезли в комисии, за да упражнят правото си за това, за което ги е избрал българският народ! Затова Ви моля, когато става някой, да му правите забележка и да се отнасяме с необходимото уважение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Николай Коцев?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да репликират господин Коцев? Няма.
Лично обяснение на госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Личното ми обяснение е по повод на изказването на народния представител Коцев – наистина ме остави без думи. За пореден път се изумявам на парадокса защо човешкият ум е ограничен, а човешката глупост е неограничена и няма предел. (Шум, оживление от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата този път във вид на изказване, за да завърша със следното. Госпожо Манолова, аз не се чувствам клонинг, овцата Доли и така нататък. На вас повече ви подхожда това.
В момента няма да говоря за доклада на Европейската комисия, защото има време за такива изказвания. Още повече, сега обсъждаме кандидатурите на независимите народни представители на двамата човека, които ще допълнят квотата на парламента във Висшия съдебен съвет. Искам да ви кажа, че познавам и двамата кандидати. Смея да твърдя, предполагам и вие няма да отречете, че те са изключителни професионалисти – хора с изключителен опит и дълъг стаж в съдебната система.
Мисля, че когато се освободиха тези две места и за тази година и половина, както вие критикувате, че не са попълнени, но не дадохте свое предложение, мнението на по-голямата част от партиите в политическото пространство беше, че Висшият съдебен съвет трябва да бъде самостоятелен, да вземе решения без натиска на политически партии и политици.
За да бъде независим Висшият съдебен съвет, мисля, че съвсем нормално е сега тези двама кандидати да бъдат издигнати от независимите народни представители без да има политическа окраска. Няма нищо по-естествено тези двама кандидати да бъдат издигнати от независимите народни представители, които нямат ангажимент към партии.
Мисля, че дебатът за клониране и така нататък няма нужда да се води в момента в залата, а трябва да кажем и да оценим качествата на двамата човека, които са предложени, а други предложения няма. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване проектите за решения по реда на постъпването им:
„РЕШЕНИЕ
за избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 2, ал. 3 и ал. 9 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание Кирил Иванов Гогев.”
Режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 13.
Решението е прието.
Следващият проект е:
„РЕШЕНИЕ
за избор за попълване на квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 2, ал. 3 и ал. 9 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание Нестор Драгомиров Несторов.”
Режим на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 24.
Решението е прието. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
С това тази точка от дневния ни ред приключи.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители са Министерският съвет на 17 юни 2011 г. и народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 юли 2011 г.
Докладите на комисията са прочетени.
Предстои представяне на законопроектите, разисквания и гласувания.
По първия законопроект – на Министерския съвет, господин министър, заповядайте от името на вносителите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Докладът вече подробно представи и двата законопроекта.
Като вносител на законопроекта на Министерския съвет само ще припомня, че става дума за предложение, което да облекчи признаването на дипломите, придобити в чужди висши училища, и да възстанови изменението от миналата година на таксите за магистърско обучение. В резултат на приетата миналата година промяна има опасност университетите да загубят повече от 2 милиона лева сега при стартирането на новата учебна година.
Законопроектът третира също така възможността на висшите училища да се сдружават помежду си, както и да развиват дейност извън територията на Република България.
Ако помните доклада, с който започна разглеждането на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, беше споменато, че законопроектът, който е внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов, не е приет от комисията.
Аз се обръщам към вас, народните представители, да подкрепите и законопроекта, внесен от господин Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов, тъй като там има много разумни предложения. Мисля, че най-доброто е двата текста да се инкорпорират, да се обединят в едно. Това се прави в името на качеството на висшето образование в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Стоичков, заповядайте от името на вносителите – за вашия законопроект.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който представяме на вашето внимание, има две основни цели – по-високо качество на висшето образование в България и по-гъвкав контрол върху дейността на висшите училища. Затова ние предлагаме по-гъвкава и по-строга система за акредитация, която битува в академичното пространство от 2009 г. Съветът на ректорите започна да работи върху тези правила. Националната агенция за оценяване и акредитация миналата година също представи своя поглед върху тях.
Подкрепяме законопроекта на Министерския съвет в частта за сдружаване на висшите училища, за изнасяне на образователна услуга извън географските граници на България, тъй като науката и образованието отдавна не са географски определени.
Разбира се, имаме свой поглед върху този износ на образователна услуга. Предлагаме това да е съвместна дейност, да не е франчайзинг като терминология, защото това е термин от търговското право. Между първо и второ четене мисля, че ще намерим най-добрия баланс между двата законопроекта.
Също така предлагаме не всички висши училища да могат да дават докторска степен, а най-добрите, както е по света. В нашата оценъчна скала, десетобална като показатели, предлагаме само тези, които имат най-високи показатели – между 8 и 10 по тази оценъчна система, да дават научната степен „доктор”. А тези, които имат по-ниски оценки – до 4,99, да дават само образователната степен „бакалавър”.
Връщаме се на едно предложение от 2009 г. – едно хабилитирано лице да бъде в акредитацията само на едно висше училище. Тази постановка не е отменена от Конституционния съд. Конституционният съд отмени само чл. 15, ал. 2, първо изречение – относно заемане на академична длъжност на основен трудов договор, но не отмени чл. 77, ал. 3 в Преходните разпоредби на Закона за висшето образование, където също се регламентираше това да се промени само относно едно висше училище и една акредитация – да се брои едно хабилитирано лице.
Новото, което предлагаме, е по-добра връзка с бизнеса, тоест работодателските и браншовите организации да участват в експертните групи към НАОА (Националната агенция за оценяване и акредитация), да могат те да си казват думата по даване на оценки на висшите училища. Разбира се, за тях най-важна ще е реализацията на пазара.
Ние предлагаме като един от най-тежките, с относителна тежест, коефициенти при оценка на висшите училища да е научната дейност в тях. Това е теза и на Министерството на образованието – че университетите трябва да се превърнат и в научни центрове, освен в образователни.
Накрая предлагаме чужди агенции също да могат да дават оценки на български висши училища. Чужди агенции – разбира се, членки на съответните признати международни асоциации и организации. Така че действително да надхвърляме географското понятие за образование и наука в България. Крайно време е да се приобщим към европейското и световно образователно и научноизследователско пространство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Професор Станилов, заповядайте като вносител.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, само с няколко изречения да напомня предисторията на тази група законодателство.
Законопроектът на Министерския съвет беше обсъждан в Гранитната зала в присъствието на министър-председателя. На това обсъждане аз казах, че в предложението на Министерския съвет е скрита една корупционна схема, която е играна до 2004 г. През 2004 г. беше отменено това изнесено обучение, което тогава предизвика големи прения, скандали и разгорещен обществен дебат, с което цялата тази свежа идея, която сега министърът отново вкара, беше провалена по принцип, защото нямаше необходимата превенция и необходимия контрол.
Тогава господин Борисов ми каза: „Професоре, това нещо можете да го поправите в комисията”. Нашето предложение с господин Стоичков, нашият законопроект прави именно това. Ние предлагаме акредитация на така нареченото изнесено обучение вън или вътре в страната и слагане на юзда на корупционната схема.
Аз поздравявам министъра за неговата сегашна позиция. Винаги съм бил привърженик на неговите свежи идеи, стига те да не водят до лоши последствия. Мисля, че когато приемаме закони за образованието, винаги трябва да имаме предвид една рестрикция, която да не позволява те да излизат извън рамките и да не се превръщат в това, което досега е било.
Мисля, че и проблемът с акредитацията на висшите учебни заведения (един ВУЗ – един професор) също е много актуален, много важен в общественото пространство. Тези четящи лекции в много университети – три университета могат да се акредитират с един професор. Това е много вредно, тъй като едно от най-големите висши учебни заведения в България за миналата година има цифром и словом шест заглавия на изследователски публикации, което е ужасяващ позор. Всичко това е отразено в нашия законопроект. Трябва да се смени – министърът също е привърженик на това. Досега нищо не е направено да се увеличи стойността, тежестта на изследователската работа в университетите – тя да не бъде съсредоточена само и единствено в изследователските институции на Българската академия на науките и извън нея. Това е всичко.
Призовавам ви да гласувате на първо четене и нашия законопроект, при положение че на второ четене двата законопроекта могат да се обединят и наистина да направим принос за издигане равнището на висшето образование в България, което засега не е много високо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи и двата законопроекта, които предвиждат промени във висшето образование, в Закона за висшето образование. На този етап тези промени според нас са крайно необходими.
В последните документи на Европейската комисия, свързани с оценката на две много важни програми, които България е представила, имам предвид Програмата за реформи и Конвергентната програма, една от точките, в която има сериозни критики по отношение на България, е свързана с висшето образование.
Известно е, че България все още изостава по отношение на относителния дял на висшистите спрямо цялото население. Този показател за България е 28%, докато за Европейския съюз средният показател е 32%.
В тези документи се посочва, че е крайно необходимо един нов закон за висшето образование да очертае основните, необходимите промени във висшето образование в страната, което да ускори процеса на придобиване на висше образование и подготовка на кадри за по-висок икономически растеж на нашата икономика.
Господин министърът по време на заседанието спомена, че през есента се очаква нов закон за висшето образование. Надяваме се, че в този нов закон ще намерят интегрирано място и промените, които се предлагат с тези два законопроекта.
Ние ще гласуваме „за” предложените промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Ние днес очевидно ще направим 34-та поправка в Закона за висшето образование.
Не е лошо законът да се променя. Това има смисъл тогава, когато се решава очевиден проблем на българското образование или той се произнася по съществуваща, натрупана вече практика, която би следвало да получи своето законодателно решение.
Аз се изкушавам да попитам наистина кой от сериозните въпроси на българското висше образование решаваме с тези поправки. Имам своя отговор, но би трябвало да си дадем сметка за следното.
Аз приемам очевидната необходимост от създаването наистина на един сериозен закон за българското висше образование и разбирам, чух, че има такава заявена готовност това да се случи като проект през септември, тоест след близо месец. Няма лошо в него наистина да се опитаме да очертаем тези посоки, които да направят българското образование модерно, конкурентно, качествено, престижно, привлекателно за завършващите български ученици, които завършват, тъй като повече от ясно за всички ни е, че България е един от най-големите донори за европейските университети. Голямата част от българските ученици, завършващи своето средно образование, търсят своята възможност за придобиване на висше образование извън България.
Големият въпрос е дали това, което днес се предлага чрез два законопроекта, решава този въпрос, тоест да върне българските ученици и млади хора към българските висши училища и то с ясното убеждение, че вътре се дава качествено, конкурентно и престижно образование, и дали тези законопроекти определят пътищата за решаването на един голям проблем, наречен „качество на българското висше образование”, което позволява на българските младежи да бъдат конкурентни на международния трудов пазар, на европейския – в частност, на българския – по необходимост.
Това са въпросите, на които аз се опитвам да отговоря, защото, когато правим с един месец по-рано една сериозна законодателна стъпка, а това е сериозна законодателна стъпка, очевидно този отговор е необходим. Иначе, аз ще приема като абсолютно валидна една забележка на един от ректорите, че ние направихме от Закона за висшето образование пачуърк. И този своеобразен законодателен пачуърк, който ние днес ще продължим да оформяме с различна степен на естетическо внушение, вероятно ще бъде стъпка, още не знам в каква посока.
Бих искала да кажа няколко думи по двата законопроекта.
Правото на сдружаване, необходимостта от сдружаване на висшите училища, е очевидна. Тя съществува и в сегашния закон, в неговите действащи текстове. Тя даде възможност на сериозни български университети като Софийския университет, като Техническия университет да работят вече по подобни съвместни програми, да издават дипломи на повече от един език и да привличат, да задържат в България български студенти с интерес към изуваните дисциплини, сдружавайки се с престижни европейски училища.
Кое налага промяната на текста? Аз искам да обърна внимание на два от променените текстове, тъй като за мен те са важни.
Единият е в началото – чл. 20, който определя границите на академичната автономия. Към всичките дадени свободи на обучение, на творчески изяви, е прибавено и: свобода на сътрудничество за съвместна учебна, научноизследователска, художественотворческа, проектна, иновационна дейност с други висши училища в страната и чужбина при признаване законодателството на съответната държава, тоест правото, облечено с още едно понятие „свобода”. На мен много би ми се искало, тогава когато говорим за свобода, да се опитаме да очертаем нейните рамки, защото това е работата на държавата – да се приемат закони, давайки свобода, и очертавайки рамките, в които една държава дава възможност тази свобода да бъде осъществявана.
Държа да отбележа нещо, на което искам отговор, защото за мен то е важно – когато обясняваме какво представлява това право на сдружаване, докъде се простира тази свобода, ние сме дали възможност на българските висши училища да се сдружават с български и чуждестранни светски висши училища, но сме пропуснали един израз от действащия текст, който твърди, че правото на сдружаване е с висши училища и научни организации. Сега действащият закон не урежда с кого точно могат да се сдружават българските висши училища – с български ли, с чуждестранни ли висши училища, но дава възможност това да се случва и с научни организации.
В сегашния текст ние твърдим, че свободата е очевидна, тя няма рамки, но няма свобода за сдружаване с научни организации. И аз не разбирам кому е нужно да твърдим днес законодателно, че ние можем да се сдружаваме за съвместна учебна, научноизследователска, художественотворческа, проектна, иновационна дейност с чужди висши училища, но не и с български научни организации, с Българската академия на науките, със Селскостопанската академия, с Военномедицинска академия, с Центъра за заразни и паразитни болести, с университетските болници? Що за ограничения в тази свобода ние тук налагаме?!
В края на краищата остава действащ един член, който казва, че може да има само съвместни програми за обучение, и то в практическата им част – за организациите по чл. 47 от закона. Аз вярвам, че министърът добре го познава.
Още нещо – по закона и по текстовете, които касаят признаването на дипломи, придобити в чужди училища за предходно образование.
Уважаеми колеги, аз ще повторя нещо, което вече казах в предварителните обсъждания. Ние не можем да свеждаме този спор само до коментара как, с каква процедура ние признаваме дипломите, които са придобити в европейски училища.
Няма спор, че процедурата е тежка, че тя е сложна и че тя създава ограничения за всички млади хора, които са придобили някаква образователна степен в чуждо висше училище и искат да продължат образованието си тук в следваща степен или да започнат работа в държавната администрация. Това е така, но нали всички си даваме сметка, че едва ли говорим само за дипломи, придобити в европейски училища?
А аз не съм убедена, че броят на студенти, които ще се обучават в български висши училища извън тези, които са български граждани, ще бъдат основно от Европа. Те ще бъдат граждани на страни извън Европейския съюз и ако има ред, по който ние можем да се опитаме да кажем по какъв начин ще бъдат признавано от съответните висши училища съдържанието на дипломата, в края на краищата кредитната система, която ние сме записали в нашия Закон за висшето образование дава такава възможност, лошото е, че тя все още не е факт във всички български висши училища.
Това може да стане, но висшите училища не могат да се произнасят по автентичността на документите. Как точно предлагате да получат това знание? Всеки отделно да търси сайтовете на университети, които даже нямат сайтове? С европейските училища е лесно – прави се такава система за национално академично признаване. Там може да се потърси информация.
Ние сме решили, понеже държавата има проблем, може да остави този проблем на висшите училища въобще и те ако имат някакви съмнения, да питат. Те няма да имат съмнения, господин министър, защото битката в България много отдавна не е за добрите студенти. Битката в България и сега стимулирана от този законопроект, ще бъде за многото студенти, защото зад тях вървят пари, които дава държавата, които те плащат, особено поправката, която позволя и държавните висши училища да имат платено бакалавърско обучение, особено с тази възможност, която тук предоставяме за още една свобода – на свободно определяне на магистърските такси.
Извинявайте, когато конкуренцията между висшите училища върви по посока размер на такси, а не по предлагано качество на образованието, ние с вас днес нищо добро не правим за развитието на българското висше образование.
Затова отново ще повторя нещо, което притеснява студентите, което създава проблем на студентите. Ние поправихме Закона за висшето образование, за да направим възможно да има платени бройки бакалавърско обучение, и в общия кюп съсипахме възможността на висшите училища да определят по различен критерий таксите за платените магистратури. Сега се поправяме, като тотално отказваме да сложим поне някаква рамка и им казваме: „Работете както следва, както можете, важното е при вас да идват повече студенти”. При едните ще идват студенти, които могат да плащат, при другите ще идват студенти, които не могат да плащат. Това не може да бъде критерий за конкурентност, защото вади училището от нормалната среда, в която ще се учи и ще се дава качествено знание, на една чисто пазарна територия, в която вероятно ние пребиваваме грамотно, но това не е достатъчно за престижа на българските висши училища.
Между другото, проблемът с престижа на българското образование аз ще продължавам да го поставям, защото държавата и в частните, и в държавните висши училища дължи отговор на въпроса: кой и как гарантира престижа на българската диплома, на дипломата, която дават българските висши училища? Прави са ректорите на държавните училища, че те трябва да бъдат сложени при еднакъв режим на права и отговорности с ректорите на частните висши училища.
Тук съм абсолютно съгласна, че образователният франчайзинг трябва да бъде формулиран по начин, който не го прави само единствено търговска операция, защото ще се върна към въпроса си: това означава ли, че висшите училища излизат извън територията на освободените от данъци субекти, след като ще извършват търговска дейност? Но не можем да кажем: „Абсолютно свободни сте да го правите без никакви уговорки”.
Изпитвам симпатия към откровеността на Пернишкия университет, който в своето становище по закона ни е предупредил, че е добре да избързаме с него, тъй като вече имат подготвени няколко договора за образователен франчайзинг.
Ние, извинявайте, чии знания пращаме навън и освен че ги продаваме, с какво чувство за отговорност го правим?! Ние общо взето прочитаме по свой си начин този текст от Конституцията, който имах повод да цитирам, когато говорихме за Българската академия на науките. Тогава казахме, че е добре да се чете този текст, който гласи, че държавата е длъжна да осигури условия за свободно развитие на науката, образованието и културата и да ги подпомага. Ние им дадохме свобода, опитахме се да ги ръководим, сега отказваме да ги подпомагаме и казваме: „Хора, пари няма, спасявайте се!”
Темата за финансирането на държавните висши училища ни е досадна, но аз съм убедена, че образователният франчайзинг неслучайно се въвежда по искане на частните висши училища. Нищо лично, но те, предоставяйки своята марка, всъщност предоставят там името на България. От тази гледна точка аз ще подкрепя, въздържайки се по първия законопроект, проекта на колегите Станилов и Стоичков, защото в техния законопроект се дава отговор на част от въпросите, които поставям.
Отнасям се с уважение, че след като комисията не подкрепи този законопроект, днес министърът призовава да бъде подкрепен. Давам си сметка обаче, че ако той бъде въведен като поправка в закона сега, това означава, че част от текстовете, които тук залагаме като възможност на висшите училища, ще трябва да бъдат преосмислени, тъй като новата скала, която се предлага, ще определи при изтичащия срок на акредитация на висшите училища в България, макар и с различни срокове, един нов техен статут. Ние не даваме отговор на въпроса какъв би бил правният статут на сдружаващите се български висши училища? Дали тези текстове стимулират тяхното сдружаване, обединяване и, ако може, уедряване, тъй като отдавна сме се вписали в Европейското пространство с 52 висши училища и с 20 нелегитимни, които обаче утре могат да се окажат легитимни по смисъла на този закон? Ние не сме поставили никакви изисквания към висшите училища.
Затова, господин министър, с всички възможности тези текстове да бъдат коментирани още, защото е нормално да се зададе въпросът: къде са тези свободни бройки, които предпоставяме, че има, след като по действащия закон вече държавата би трябвало да е дала възможност за покриване на пълния 100-процентов капацитет на висшите училища? Какво правим с тези частни училища, които продължават да поддържат една бройка на студенти твърде над определения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет и това означава ли, че те отиват свободно на пазара и извършват всичките тези действия, които тук са предвидени?
Това са сериозни въпроси, които аз дълбоко не съм готова да подкрепя лековато, защото всичките усилия за кръпки в българското висше образование водят не до решаване на проблеми, а до даване на възможности, които създават още проблеми, тъй като законът има своя философия и с 34 поправки той едва ли е най-убедителният документ, който днес си струва отново да легитимираме. От тази гледна точка аз и моите колеги ще се въздържим от подкрепата на законопроекта на Министерския съвет, но ще подкрепим другия законопроект, в който има твърде много управленски хляб и си струва той сериозно да бъде мислен и работен в законодателството, свързано с българското висше образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин министър, заповядайте.
Има ли други желаещи за изказвания по повод законопроекта? Няма.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да вземам отново думата, тъй като разглеждаме и двата законопроекта на първо четене, но тук следва да се отговори на няколко въпроса.
Първо на призива най-после да се появи сериозен закон. Искам да кажа, че и двата законопроекта – и този на Министерския съвет, и този на народните представители от „Атака” господин Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов, са сериозни.
Когато се коментира сдружаването и изнесеното обучение, искам да подчертая, че в законопроекта на Министерския съвет тази тема засяга възможността за сдружаване преди всичко и организиране на изнесено обучение, тоест създаване на структури на българските висши училища в чужбина. Имайте предвид, че много от желаещите да учат в България по редица причини не могат да станат студенти в нашите университети поради ограниченията, които сме поели във връзка с приемането ни в Шенген. Именно затова става наложителна възможността българските висши училища чрез сдружаване с университети или други организации да могат да създадат свои структури и да отговорят на интереса, който все още съществува навън към българското образование.
Въпросът за признаване на дипломите. Двадесет и първи век сме. Това е европейска практика, когато един студент желае да продължи обучението си в друг чужд университет. Лисабонската декларация специално по този въпрос дава право на университетите сами да признават дипломи за предшестващо образование. Към това между другото призовава от много месеци и вашият кандидат-президент господин Калфин.
Въпросът за автентичността на дипломите, който се поставя тук, мисля, че може с няколко думи да бъде разяснен. И сега съществуващата система чрез националния център не се занимава с автентичността на дипломите, получени в чужди университети. Става дума единствено за признаване на степен на образование. Дали една диплома е автентична или не, се занимават по други схеми понякога и други служби. Най-често добрият отговор дали една диплома е автентична или не получаваме от университета, който е издал тази диплома, и тази практика съществува от години.
По повод твърдението, че България отдавна е загубила битката за добрите студенти в нашата страна, искам да призова от тази трибуна да не поставяме под съмнение качеството на образованието, което се получава в българските университети. Българското университетско пространство ежедневно през годините на прехода води битка за добрите студенти. Води битка и за всички други млади хора, които биха желали да станат студенти в България. Искам да кажа, че големият успех на българските университети не е просто в привличането на най-добрите, а в това, което показаха последните 20 години – и по-слабите студенти да бъдат научени, така че при втори-трети курс на обучение те вече да отговарят по резултати на добрите студенти.
Въпросът с таксите е тема, която ще бъде дискутирана, когато обсъждаме законопроекта в комисията на второ четене.
Ще кажа, че висшето образование освен всички друго е и частно благо. В момента в България съществува система за студентско кредитиране, която предоставя широк достъп до висше образование за всички, които желаят да се учат.
Освен това никой не отменя ангажимента да има квоти за отлични студенти – за продължаване на тяхното обучение в магистърска степен.
Понеже многократно беше поставян въпросът за престижа на българското висше образование, аз се обръщам към вас, госпожи и господа народни представители – престижът на българското висше образование зависи от нас, защото тона, който задаваме от тази трибуна, след това се ретранслира през медиите и хората навсякъде чуват, че българските университети са некачествени, че българските студенти вместо да изберат български университет, всички масово напускат страната. Това не е така. Аз съм министър, а вие сте народни представители. Нашата задача е да говорим истината. А истината е, че българските университети полагат неимоверни усилия, особено в тази тежка финансова криза, да предоставят качествено висше образование.
Накрая въпросът, както беше зададен – чии знания изпращаме навън, този въпрос би бил актуален преди 1989 г., когато организирано на национално ниво ние бихме изпращали някакви знания навън. Българските университети се ползват с автономия и не можем по никакъв начин да им забраним както да обучават чужди студенти на територията на страната, така ползвайки се от законодателството на други държави да организират свои структури за изнасяне на български интелектуален продукт в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Преди да преминем към гласуване, едно съобщение: Уважаеми колеги, днес в 11,00 часа в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Надеждата” на Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания”. Изложбата е с благотворителна цел и представя картини на известни български художници. Моля всички колеги да се чувстват поканени на откриването на изложбата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 154-01-71, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 юли 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
И този законопроект е приет на първо гласуване.
Обявявам почивка до 11,40 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
Постъпили са доклади и становища от комисиите, на които е разпределен. Водеща е Комисията по здравеопазването.
С доклада ще ни запознае председателят на комисията, госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници” и представители на неправителствени и съсловни организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”. Той информира присъстващите, че законопроектът цели съществено съкращаване на времето, необходимо за поставяне под контрол на новите наркотични вещества, с цел ефективно регулиране на динамичните обществени отношения, свързани с незаконните дейности с наркотичните вещества и растенията, съдържащи наркотични вещества.
Представителите на Министерството на здравеопазването обясниха, че промените, касаещи запазването на списъка с наркотичните вещества към лицензията само за производителите, целят синхронизирането на разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и облекчаване на ненужната административна тежест за подаване на заявление за допълване на списъците с нови вещества към лицензиите, когато те се добавят към списъците на предвижданата нова наредба.
Представителят на Министерството на земеделието и храните изрази мнение, че промените в разпоредбите, уреждащи издаването на лицензии от Министерството на здравеопазването, налагат аналогични промени и в разпоредбите, уреждащи издаването на лицензии от Министерството на земеделието и храните. Представителят на Министерството на земеделието се ангажира да бъдат предоставени на Комисията по здравеопазването конкретни предложения за прецизиране на текстовете на чл. 29 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, изискващи лицензионен и регистрационен режим, да се установяват само със закон и всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, да се уреждат със закон.
Обсъдено бе отражението на предвижданите законодателни промени върху съставомерността на престъпленията, свързани с незаконни дейности с наркотичните вещества, растения, съдържащи наркотични вещества, прекурсорите и техните аналози. Отбелязано бе, че легалните дефиниции на предметите на тези престъпления (наркотично вещество, опиев мак, кокаинов храст, прекурсор, аналог) си остават дадените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Обърнато бе внимание, че правната доктрина приема тези наказателноправни норми за бланкетни и при изследване на тяхното съдържание са от значение не само законите, а и подзаконовите нормативни актове, а дори и индивидуалните административни актове, като в тези случаи се касае до метод на законодателна техника, до законова икономия, а не до засягане на принципно положение.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че е необходимо своевременно да се поставят под контрол новите наркотични вещества и че забранителният режим трябва да предхожда появата им на територията на Република България, а не да ги следва. Също така извеждането на списъците с наркотичните вещества и растенията, съдържащи наркотични вещества в подзаконов нормативен акт, ще позволи на държавата да отговори по-бързо и по-ефективно на необходимостта от защита на обществените интереси, засегнати от незаконните дейности с тези опасни за здравето растения и вещества. Източници на правила, запълващи празнината на бланкетната диспозиция на наказателноправната норма, не винаги са законите, затова е необходимо преди всичко да се изхожда от характера на съответните обществени отношения, от тяхната специфичност и динамика в развитието им.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 11, „против” – няма, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Ще чуем доклада на Комисията по земеделието и горите от нейния председател – госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 6 юли 2011 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Фани Михайлова – директор на дирекция „Наркотични вещества”, и госпожа Екатерина Тренкова от „Правна дирекция” в Министерството на здравеопазването, госпожа Соня Вълкова и господин Иван Кучмов от Агенция „Митници”, господин Емил Кожухаров от Българската агенция по безопасност на храните и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Кучмов, който изтъкна, че основната цел на предлаганите промени е във връзка с необходимостта новите наркотични вещества да бъдат бързо поставени под контрол и да не се допуска тяхното разпространение на пазара.
Основните промени могат да бъдат систематизирани, както следва:
Предлага се списъците с наркотични вещества да отпаднат от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и да преминат в Наредба на Министерския съвет. В нея ще бъде определен редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични и тяхното поставяне под контрол.
Синхронизират се разпоредбите на закона по отношение на вноса на конопено семе с изискванията на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти. Вносът на конопено семе за посев, на конопено семе, различно от семена за посев и на необработен коноп ще се осъществява след представяне на лицензия за внос на коноп, издадена от министъра на земеделието и храните. Предвижда се и издаване на лицензия за вносител, при внос на конопено семе, различно от семена за посев, като условията и редът за издаването на двата вида лицензии, както и контролът за кълняемост на семената ще се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
От документите за получаване на лицензия за извършване на дейности с наркотични вещества отпада списъка на веществата, с които тези дейности се извършват. По този начин няма да бъде необходимо при всяко включване на нови вещества да се извършва промяна в лицензията, а тя ще важи за всички вещества от приложения № 2 и 3 към наредбата. Списък ще се подава само от производителите на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества. Прави се редакционна поправка по отношение на ограничените количества вещества, използвани за медицински цели, като се въвежда общоприетият термин „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”. Освен това се допълват изискванията към търговците на едро за отчетност по отношение на внесените и изнесените количества наркотични вещества от приложения № 2 и 3 и лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества.
В последвалата дискусия народният представител Пенко Атанасов постави въпроса доколко ефективен ще бъде контролът и дали налаганите наказания ще имат същата тежест, при условие че наркотичните вещества не фигурират в закона, а са в подзаконов нормативен акт. В тази връзка беше отговорено, че това няма да представлява проблем, тъй като разпоредбите в Наказателния кодекс са достатъчно общи и позволяват налагането на наказания.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 16 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моника Панайотова има думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
На заседанието, проведено на 6 юли 2011 г., комисията разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието взеха участие от страна на Агенция „Митници” – Иван Кучмов – държавен експерт в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, от Министерство на здравеопазването – госпожа Фани Михайлова – директор на Дирекция „Наркотични вещества”, от Агенция за безопасност на храните – д-р Емил Кожухаров – началник на отдел.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите има за цел да приведе националното ни законодателство в съответствие с европейските изисквания по отношение контрола върху вноса на определени видове необработен коноп и конопено семе.
Законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти. В съответствие с чл. 157 от Регламента в § 9 от законопроекта се предвиждат два вида лицензия при внос на необработен коноп и конопено семе.
Посочените изменения в § 9 най-общо целят синхронизиране на Закона с Европейското законодателство по отношение на вноса на конопено семе. Необходимо е обаче текстовете на разпоредбата да бъдат допълнително прецизирани и уточнени от водещата комисия.
Друго съществено изменение, което се предлага със законопроекта, но няма отношение към изискванията на Европейското законодателство, е прехвърлянето на списъците с наркотични вещества от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите към нова наредба за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични и поставянето им под контрол. Този подход ще позволи съществено съкращаване на времето, необходимо за поставяне под контрол на новите наркотични вещества – от около една година до 2-3 месеца, като в същото време списъците ще бъдат допълнително прецизирани.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 102-01-44, внесен от Министерския съвет, съответства на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, като текстовете на § 9 следва да бъдат прецизирани.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити за разисквания.
Заповядайте за процедура, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да започнем дебата, предлагам на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника да бъдат допуснати в пленарната залата Николай Алдимиров – заместник-директор на Агенция „Митници”, Иван Кучмов – държавен експерт в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” на Агенция „Митници”, Радост Касабова – началник на отдел „Регулации” в Дирекция „Държавни помощи и регулации” на Министерството и земеделието и храните, и Петър Андонов – началник на отдел в Дирекция „Контрол на ветеринарномедицинските продукти” на Българската агенция по безопасност на храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
За процедура – госпожа Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде 5 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за предложения от народни представители по двата законопроекта на Закона за висшето образование да бъде 5 дни.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, за изказване господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първото, което искам да кажа, че това е един от малкото законопроекти, които влизат в пленарната зала и които наистина заслужава да бъдат подкрепени от абсолютно всички парламентарни групи.
Първата причина за това е, че такава промяна в закона категорично е борба срещу разпространението и употребата на наркотични вещества. И е такава, защото с тази промяна се дава възможност да се поведе борба с разпространението на така наречената дизайнерска дрога, която в момента залива почти целия свят, което в голяма степен ще зависи след това от изпълнителите на закона. Тя дава възможност, с една промяна в химическата формула и състава на предлаганите на пазара наркотични вещества, те да излязат извън обсега на списъка, който е приложение към Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и по този начин разпространителите на така наречената дизайнерска дрога да останат извън закона и да бъдат ненаказуеми.
В този смисъл даването на възможност за промяна с наредба на Списъка на наркотичните вещества, които са на пазара, действително осигурява по-кратък срок за реагиране от страна на органите, които водят тази битка, и това дава възможност да бъдат пресичани тези канали.
Друг е въпросът дали между първо и второ четене трябва да се погледнат някои от сроковете на закона в Преходни и заключителни разпоредби, където примерно в § 50, се казва, че в срок от една година от влизането в сила на този закон комисия от представители на Министерството на здравеопазването чрез дирекция „Наркотични вещества”, Министерството на финансите чрез Агенция „Митници”, Министерството на вътрешните работи чрез Главна дирекция „Криминална полиция” и Софийска градска прокуратура унищожава съхраняваните от Министерството на здравеопазването наркотични вещества. За мен срок от една година за унищожаването на тези наркотичните вещества, е дълъг срок, но това е наистина дебат за второ четене.
Отново призовавам всички в пленарната зала да подкрепим този законопроект, защото тук не би трябвало да има някой, който да е против това да има ефективна борба срещу разпространението на така наречената дизайнерска дрога. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи за изказване.
В такъв случай разискванията са закрити и преминаваме към режим на гласуване.
Квесторите, поканете народните представители – предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с вх. № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Има изготвен доклад за второ гласуване.
Процедура.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1, предлагам, срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, да бъде намален на 3-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Д-р Желев, процедура?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Процедурата ми е във връзка с предстоящото разглеждане на второ четене на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Нека да поканим представители от Министерството на здравеопазването, ако не министър, то поне заместник-министър, тъй като не ги видях отвън. Ако те са някъде тука, съжалявам за това, което казвам. Ако ги няма – нека все пак да демонстрират ангажираност към този законопроект, защото видяхме току-що един законопроект, който касае и здравеопазването, без присъствие на представители на здравеопазването.
Така че нека да поканим представители – или министър, или заместник-министър, за да бъде някак си по-тежко приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще се съобразя с предложението Ви, д-р Желев. Ще отправя покана за министър или заместник-министър.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24.
Комисията по здравеопазването, на основание чл. 73, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлага за второ гласуване следния Проект на:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 1 и § 2, които се подкрепят от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 3 – постъпило е предложение на народния представител Цвета Георгиева:
„В § 3:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Към изпълнителният директор на ИАЛ се създава Обществен съвет по търговия с лекарствени продукти, който включва трима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители, определени от изпълнителния директор на ИАЛ, петима представители на Българския фармацевтичен съюз, двама представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по един представител на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища и по един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето. Членовете на съвета не получават заплащане за дейността си. Общественият съвет по търговия с лекарствени продукти разглежда заявленията за търговия на дребно с лекарствени продукти и прави мотивирано предложение пред изпълнителния директор на ИАЛ за издаване на разрешение или отказ, както и за отнемане на издадени разрешения. Организацията и дейността на Обществения съвет по търговия с лекарствени продукти се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването по предложение на Обществения съвет по търговия с лекарствени продукти.”
2. В ал. 5, т. 5 се изменя:
„5. издава, отказва или отнема разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти по предложение на Обществения съвет по търговия с лекарствени продукти.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова – § 3 придобива следната редакция:
„§ 3. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Към изпълнителният директор на ИАЛ се създава Експертен съвет по търговия с лекарствени продукти, който включва трима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители, определени от изпълнителния директор на ИАЛ, петима представители на Българския фармацевтичен съюз, двама представители на НЗОК, по един представител на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища и по един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето. Членовете на съвета не получават заплащане за дейността си. Експертният съвет по търговия с лекарствени продукти разглежда заявленията за търговия на дребно с лекарствени продукти и прави мотивирано предложение пред изпълнителния директор на ИАЛ за издаване на разрешение и отказ, както и за отнемане на издадени разрешения. Организацията и дейността на Експертния съвет по търговия с лекарствени продукти се уреждат с Правилник, издаден от министъра на здравеопазването по предложение на Експертния съвет по търговия с лекарствени продукти.”
2. В ал. 5, т. 5 придобива следната редакция:
„5. издава, отказва или отнема разрешения за търговия с лекарствени продукти по предложение на Експертния съвет по търговия с лекарствени продукти.”
3. досегашните алинеи 4 и 6 стават съответно алинеи 6 и 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 17, ал. 5 т. 5 се изменя така:
„5. издава, отказва или прекратява разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа предложенията на колегите Мая Манолова и Цвета Георгиева едновременно на гласуване, тъй като по същество са абсолютно еднакви – разликата е само в наименованието, в едното предложение е Обществен съвет, а в другото е Експертен съвет.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Цвета Георгиева и Мая Манолова, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 69, въздържали се 6.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, така както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В Глава втора, Раздел I се създава чл. 17а:
„Чл. 17а. Регионалните здравни инспекции издават удостоверения за регистрация на дрогерии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклад.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 5, 6 и 7, които се подкрепят от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за § 8.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 10 думите „в размер 40” се заменят с „в размер до 25”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 14, ал. 3, чл. 114, ал. 4, чл. 260, ал. 4 и чл. 262, ал. 7” се заменят с „чл. 114, ал. 4 и 261, ал. 5”;
б) точка 1 се отменя;
в) в т. 3 думите „Комисията по цени на лекарствените продукти, Комисията по позитивния лекарствен списък” се заменят с „Комисията по цени и реимбурсиране”;
г) в т. 5 думите „до 40 на сто от средствата по чл. 14, ал. 3, чл. 260, ал. 4 и чл. 262, ал. 7” се заменят с „до 25 на сто от средствата по чл. 114, ал. 4 и чл. 261, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, така както е по доклад.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за § 9.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. Създава се чл. 54а:
„Чл. 54а. (1) При получаване на сигнал в Изпълнителната агенция по лекарствата за преустановяване продажбите на лекарствен продукт, с изключение на случаите по чл. 54, ал. 2 и 3, агенцията извършва проверка в срок 30 дни от получаването на сигнала.
(2) При извършване на проверката по ал. 1 ИАЛ може да изиска информация от притежателя на разрешението на употреба и/или от лицето по чл. 26, ал. 2 относно преустановяването на продажбите на конкретния лекарствен продукт, както и от търговците на едро с лекарствени продукти относно наличните количества от продукта.
(3) Изпълнителната агенция по лекарствата публикува на страницата си в интернет резултатите от извършената проверка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност създаването на чл. 54а преповтаря донякъде, но с други думи и по друг начин, казаното в чл. 54. В същото време, има една директива 2001/83 на Европейската общност и в нейния чл. 23 практически е разписано какви точни данни и информации може да се изискват от производителите. Тя е транспонирана пряко в разпоредбите на чл. 68, ал. 2, т. 2 от действащия закон, така че създаването на този чл. 54а е просто излишно. Аз лично не виждам защо трябва да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предлагате да отпадне ли?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Да отпадне, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгений Желев за отпадане на § 9 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 71, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 10 и 11, които се подкрепят от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 12 е постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. Създава се чл. 79а:
„Чл. 79а. (1) В зависимост от решението на Европейската комисия след приключване на арбитражната процедура ИАЛ в срок 30 дни от получаване на уведомлението:
1. издава, временно спира или прекратява разрешение за употреба, или
2. изисква да се извършат промени в издаденото разрешение за постигане на съответствие с решението на Европейската комисия.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата уведомява Европейската комисия и Европейската агенция по лекарствата за издадения акт по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 13 е постъпило предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми колеги! В този член става въпрос за разширяване възможността за клинични изпитания на значително по-ниско ниво, отколкото беше досега в действащия текст.
Смятам, че либерализирането на клиничните изпитания по този начин би довело до неблагополучие и ще е за сметка на българските граждани и пациенти. Защото е трудно да мислим, че в медико-диагностичните центрове или в медицинските центрове имат необходимите условия, да не кажа – квалификация или техническа обезпеченост, за провеждането на едни сериозни и задълбочени изследвания, каквито предполагат клиничните изследвания на различни медикаменти.
Аз разбирам желанието за по-бързо пускане на медикаменти на пазара по облекчаване на процедурите и желанието на фарма индустрията да ускори печалбите си, но то не трябва да става за сметка на българските граждани. Според мен сега действащият текст в закона е значително по-прецизен и затова предлагаме тази промяна да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по здравеопазването бяхме убедени в ползата от тази законова промяна. За съжаление, който не присъстваше на дебатите, не можа да чуе доводите „за”. Те бяха в смисъл на това, че някои от клиничните изпитвания касаят употребата на перорални таблетки, тоест на хапчета, а не е нужно в този смисъл пациентът да бъде хоспитализиран. В медицинските центрове, които са различни по своя състав и структура, работят много добри специалисти понякога. Клиничните изпитвания се провеждат по много строг законов регламент, който по никакъв начин не е променен в другите разпоредби на закона. Така че в този смисъл българските граждани са изключително добре защитени при провеждането на такива клинични изпитвания и дори тогава, по време на дебата, се чуха мнения, че те даже са по-добре обгрижвани от здравната система, когато участват в такива клинични изпитвания. Не е в интерес на никой да направи и занемари клиничните изпитвания така, че те по-бързо да доставят навлизането на някои лекарствени продукти на пазара. Смисълът е, че наистина може да се използва капацитетът и на доболничните специалисти. Структурата на контрола се запазва по абсолютно същия начин и механизмът е един и същ, така че това е в интерес на пациентите и аз ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Реплика – д-р Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Нали не ви звучи сериозно, че клинично изпитание може да стане амбулаторно? Даваш на някого едно хапче и го пускаш да си върви вкъщи и после какво се случва? Кой носи отговорност – висококвалифицираният специалист? Как го наблюдава 24 часа? За алергични реакции от трети тип да сте чували? Сега лекции ли да си изнасяме? Не рискувайте! Това е моят съвет. Ако искате, послушайте го. Иначе ще има да пишете „Именувам се...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Дариткова? Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми д-р Желев, уважаеми колеги! Уверявам ви, че всички разписания на клиничните изпитвания и изискванията към тях са с цялата строгост, които се прилагат и на едното, и на другото място. Досега има разрешение в закона клинични изпитвания да се правят в диагностично-консултативните центрове. Единствената разлика с медицинските центрове е наличието на лаборатория и рентгеново отделение. Това е единствената разлика. Иначе там също няма възможност за стационарен престой. Точните странични реакции и описание в никакъв случай не могат да бъдат обект само на едно дългосрочно наблюдение в болница. Отговорността е на този, който е поел ангажимента за клиничното изпитване, тоест който е сключил съответните договори. Отговорността е на Изпълнителната агенция по лекарствата, която дава разрешенията за осъществяване на клинични изпитвания. Така че Ви моля да не спекулирате! Интересите на българските граждани са абсолютно защитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 13 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 14, което се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 15 има предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 150, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точки 3 и 4 се изменят така:
„3. данни за единния идентификационен код на търговеца или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
4. списък на производствените дейности, лекарствените форми и на активните вещества, които ще произвеждат;”.
2. Точка 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 16 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16:
„§ 16. В чл. 155, ал. 2 думите „лекарствени продукти и форми” се заменят с „производствени дейности и лекарствени форми”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 17 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17:
„§ 17. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 3 се отменя;
б) в т. 5 думата „операции” се заменя с „дейности”;
в) точка 6 се изменя така:
„6. произвежданите активни вещества и лекарствени форми;
г) в т. 7 думата „съдебната” се заменя с „търговската”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) В 14-дневен срок от настъпване на промяна на оборудването притежателят на разрешението за производство уведомява писмено ИАЛ.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Притежателят на разрешение за производство подава в ИАЛ уведомление при започване на производство за всеки нов разрешен за употреба лекарствен продукт.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В Глава пета, Раздел I се създава чл. 160а:
„Чл. 160а. (1) Изпълнителният директор на ИАЛ със заповед отнема издаденото разрешение за производство, когато не са налице условията по чл. 148 и не са спазени изискванията на Добрата производствена практика, определени по реда на чл. 152.
(2) Изпълнителният директор на ИАЛ със заповед прекратява разрешението за производство:
1. по писмено искане на притежателя му;
2. при прекратяване на дейностите, за които е издадено;
3. при заличаване регистрацията на търговеца;
4. при смърт на физическото лице – едноличен търговец.
(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 19 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 20 до 22 включително.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 23 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23:
„§ 23. Член 210 се изменя така:
„Чл. 210. (1) Притежателят на разрешението за употреба и/или лицето по чл. 26, ал. 2 може да предоставя мостри от разрешени за употреба лекарствени продукти на:
1. лекари и лекари по дентална медицина;
2. висши медицински училища и медицински колежи.
(2) В случите по ал. 1 върху опаковката на лекарствените продукти се поставя надпис „мостра”.
(3) На лицата по ал. 1, т. 1 може да се доставят не повече от два броя мостри от една и съща лекарствена форма на лекарствения продукт през една календарна година в най-малката съществуваща опаковка на производител, а на висшите медицински училища и на медицинските колежи – само в количества, необходими за целите на обучението.
(4) Притежателят на разрешението за употреба и/или лицето по чл. 26, ал. 2 водят отчет за всички лица, на които са доставяли мостри, за вида, количеството и времето на доставките и при поискване предоставят тези данни на контролните органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Доктор Желев... (Народният представител Евгений Желев прави уточнение с докладчика, че има предложение по следващия параграф от законопроекта и ще вземе думата по §24.)
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 23 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 24 е постъпило предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, аз преди малко исках думата, но тогава разглеждахме § 23. Нека само да отбележа, че той отменя един член, в който са транспонирани европейски директиви. Не виждам смисъл да бъде променян, но, така или иначе, това мина.
Специално за § 24 – той касае промяната на един член, който всъщност се отнася до устройството и работата на аптеките. Колегите предлагат да отпадне списъкът, по който министърът разрешава определен тип стоки да се продават в тези лечебни заведения. По смисъла на закона аптеката е това и аз мисля, че предишният текст на закона е по-добър, защото дава възможност министъра все пак да следи и да знае какво се случва в една аптека. Дезинтересирането и отделянето, отдалечаването на министерството, на министъра от работата на аптеките не е добре и за самото министерство като позиция, и за самия начин на манипулация и действие, и всичко онова, което става в една аптека. Смятам този текст за прекалена либерализация, затова предлагаме той да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 24.
Гласуваме § 24!
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Мая Манолова – в § 25, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Цвета Георгиева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25:
„§ 25. В чл. 220, ал. 3 се изменя така:
„(3) Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за мен е много интересно как така Комисията по здравеопазване подкрепя по принцип текста на вносителя, като предложението, което се прави за отпадане на т. 2, е коренно противоположно на текста на вносителя?
За какво става въпрос? Става въпрос за така наречените консултанти, които са по различна информация около 4000 човека, които работят в аптечната мрежа. Това са хора без фармацевтично образование, които под контрола на магистър-фармацевт продават козметични и санитарно-хигиенни средства.
Забележете, че тук става въпрос за това в аптеки, под контрола на магистър-фармацевт, да продават санитарни и козметични средства. Вие знаете много добре, че във всички хранителни вериги, във всички МОЛ-ове се продават такива санитарно-хигиенни материали и козметични средства, без да е необходима каквато и да е квалификация, без да има какъвто и да е контрол. Тогава за какво става въпрос?
Знаете ли за какво става въпрос, уважаеми колеги? Предложението на комисията в момента бламира предложението на Министерски съвет за отпадане на т. 2, защото председателят на Българския фармацевтичен съюз е имал среща с министър-председателя и той е променил волята на вносителя чрез предложението на председателя на комисията.
В същия момент противоположната теза се защитава от вицепремиера Симеон Дянков. Той се е срещнал с Асоциацията на собствениците на аптеки и обещал да защитава точно обратната теза в подзаконов нормативен акт. Това е фактологията около този параграф. Това междупрочем е най-спорният параграф в целия законопроект.
Тогава, уважаеми колеги, кажете ми как трябва да постъпи един собственик на аптека, за да може да гарантира и денонощното обслужване на българските граждани? Ако тези 4000 човека, благодарение на предложението на председателя на комисията, излязат на улицата и останат без работа, собствениците на аптеки ще направят всичко възможно да изтеглят хората от денонощните аптеки, за да могат да работят в аптеките, които работят през деня. И ще пострада обслужването на българските граждани.
Затова с тези аргументи моето предложение е да не подкрепяте, уважаеми колеги, предложението на госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Може би не е моя работа да коментирам предложение на други парламентарни групи, в смисъл да ги подкрепям или да заявявам защо и как еди-кой си какво е правил, кой премиер и кой вицепремиер с кого е говорил. Идеята е, че ако по този начин се решават нещата в държавата – защото някой отишъл да говори някъде, значи нямаме държава.
Очевидно е, че с това предложение се цели подобряване на фармацевтичната услуга. Ще ми кажете ли, особено като се махне изразът от текста „в присъствието на” и остане само „под контрола”, през нощта, ако магистър-фармацевтът, който трябва някак виртуално според мен да контролира аптеката, как той ще обясни или ще докаже, че в аптеката през нощта не е останал само козметичният консултант, който в същото това време е изпълнявал и рецепти?! Няма кой да го контролира. Това означава винаги да имаме контрол, който реално физически не може да бъде осъществен. В този смисъл предложението, че наистина само лицата с фармацевтично образование трябва да работят в аптеките, е нормален и реален и ние ще подкрепим този текст.
Защо още? Най-вече защото този контрол е необходим в аптеките. Вие по никакъв начин не можете да докажете, че консултантът в козметичния отдел не отива да продава лекарства, където е отделът за лекарствата. Те не са разделени под никаква форма – нито като касови апарати, нито като отделения вътре в аптеката. Как ще го гарантирате това? С някакъв морал? Извинявайте, но моралът напоследък е много съмнително нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Доктор Адемов, имате възможност за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Георгиева, контролът по спазването на законодателството е разписан изключително точно и ясно в закона. Контролният орган се нарича Изпълнителна агенция по лекарствата.
Що се отнася до това дали консултанти могат да работят в аптеки, вървете в цяла Европа и вижте за какво става въпрос. Ще дам пример. В Лондон в една аптека на три етажа, където работят не по-малко от 50 човека, управлява само един магистър-фармацевт. Всички тези консултанти работят под контрола на този магистър-фармацевт. Нещо повече, същите тези козметични препарати, шампоани, сапуни и така нататък, които трябва да продава лице с фармацевтично образование, се продават на свободния пазар без какъвто и да е контрол.
Когато говорим за разграничението кой какво трябва да продава и кой трябва да контролира, първо трябва да се справим със законодателството. Там ясно е казано кой и по какъв начин контролира. Ако имате претенции, че контролът не е качествен, правите предложение той да се подобри и въпросът се решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Бих искала да започна изказването си с лека реплика към д-р Адемов. Радвам се, че е забелязал, че в Англия има аптеки на три етажа. Това е похвално – значи е бил там.
Господин Адемов, Вие прочели ли сте английския закон, който разписва начина на контрол, работата и разпределението вътре в тези аптеки? Ако не сте направили това, не можете да коментирате тук, че такива аптеки съществуват. Там всичко е разделено на отдели. Работещите в един отдел нямат право да влизат в друг отдел. Не може консултантът на етажа на козметичните препарати да отиде по никакъв начин и да продава лекарствата в друг отдел. Всичко е с различни касови апарати и с различен контрол, който е свързан директно с техните служби за контрол върху приходите и всичко останало. Да говорим по този начин означава да твърдим, че тебеширът е сирене. Всички софизми тук са напразни. При условие, че нашите аптеки не са гигантски, какво трябва да направим? Дали да не разделим аптеките на типове – голяма, на три етажа, на пет етажа, този етаж прави онова, онзи продава лекарства, за да можем да гарантираме, че няма да има злоупотреби, или какво?!
Единственото решение е консултантите на козметични и други продукти да не могат да продават в аптеките, защото няма как да гарантирате, че е възможно да се случи такъв контрол. Като човек, загрижен за това дали има поминък в България или не, съчувствам на хората, които търсят работа, но човек, който на всяка цена ще гледа да запази работата си, винаги ще изпълни онова, което един недобросъвестен магистър-фармацевт ще му вмени като задължение, като му каже: „Иди и продай този антибиотик”. Това не е невъзможно.
Разбирам, госпожо Атанасова, че тази мисъл може и да Ви забавлява, но тя няма да забавлява хората, които са натровени или получат недобро фармацевтично обслужване. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков.)
За пациентите говорим, господин Шарков, какъвто сте и Вие от време на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в реплики помежду си от място.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Категорично заявявам, че това е една от най-добрите поправки в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова - § 25, т. 1 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 17.
Предложението не е прието. Кворумът е 70 души.
За процедура има думата госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване § 25 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 66, против 6, въздържали се 16.
Предложението на комисията не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за § 25 – по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Продължаваме с § 26 – в чл. 220 няма да има промени.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 26 е постъпило предложение от народния представител Цвета Георгиева – в § 26, чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думите „територията на Република България” се добавя „лично или чрез свързани с него лица по смисъла на Търговския закон”.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Лицето по ал. 1, получило разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, не може да бъде собственик или да участва в търговски дружества с предмет на дейност производство, внос или търговия на едро с лекарствени продукти, включително в дружества на свързани лица по смисъла на Търговския закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Желев и Манолова – в § 26 се създава т. 1:
„1. В ал. 1 след думата „България” се добавя изразът „лично или чрез свързани с него лица по смисъла на Търговския закон”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги, смисълът на моето предложение, а в частност, макар и наполовина на предложението на колежката Мая Манолова от Коалиция за България, е следният.
Практически в момента в България реално не съществува етичен модел на управление на аптеките. Когато този етичен модел беше приеман – със собственост само на четири аптеки – това се направи въз основа на един приет още през Средновековието постулат за работата на аптечната гилдия, който и до днес се спазва в огромна част от страните на Европейския съюз. Етичният модел за собственост върху аптеките е доказал своята ефективност, защото при наличието на право да имаш само четири аптеки и при ликвидиране на хоризонталната и вертикалната интеграция, наистина се гарантира конкурентоспособността дори и при търговията с лекарства. Лично аз смятам, че лекарствата не трябва да са обект на търговия – те са един друг продукт, не са нито сирене, нито прах за пране.
В крайна сметка какво позволява сега съществуващият закон? Без да се казва това имплицитно, ако имаш друга фирма – АД, ООД, или каквато и да е – като член на управителния съвет, или като собственик на друга фирма – можеш да отвориш колкото пъти си поискаш по четири аптеки. Освен това, няма никакъв проблем, ако си собственик на фармацевтично производително предприятие да станеш примерно изпълнителен директор на фирма за дистрибуция на лекарства на едро. Нека тогава да си помислим какво става между тези две лица. Ако аз съм изпълнителен директор на такава фирма, не е ли естествено производителят на тези продукти да ги продава на моята фирма на цена, на която няма да ги продава на други? Да прави скрити отстъпки, които наистина да дадат възможност на така създалата се интеграция по вертикалата, наистина да бие пазара. Създава се монопол, създава се дъмпинг.
Аз зная в България няколко лица, които имат изключителен личен интерес този текст, който предлагам, да не бъде приет, за да може да се създаде монопол както по вертикалата, така и по хоризонталата. Вие знаете че монопол по хоризонталата вече има. Когато този монопол ликвидира реално бизнеса с лекарствата и възможността на собствениците на аптеки наистина да работят само в четири, защото много ясно е, че това е агресивна ценова и териториална политика, тогава на каква цена ще си купуваме лекарствата, скъпи колеги?
Тук не става дума за вас и за нас. Знам, че повечето от нас под някаква форма му удържат края, и все ще се справим. Говорим за обикновения български гражданин и пациент в тази държава, който трябва да може да се лекува на достъпна за него цена. Създавайки условия за възникване на монопол и за неговата поддръжка, ние не помагаме на българина нито да излезе от кризата, нито да живее в нея – по-скоро да умре в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа! Предложението ни с госпожа Манолова по този параграф е, в смисъл да можем да ограничим броя на притежаването на аптеки до четири. За пореден път внасяме такъв тип предложение, защото смятаме, че по този начин все пак спазваме духа на Етичния кодекс.
Няма да правя хронология, няма да говоря защо такъв текст беше внесен още в миналото Народно събрание под давление напрежение от страна на Европейската комисия, но ако действително успеем да ограничим собствеността до четири аптеки, би било добре и успех за начина на функциониране на самата аптечна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в дискусията?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, не за първи път и не само в това Народно събрание се води дискусията за броя на аптеките, които могат да се притежават от един собственик. Сегашният текст, който действа, позволява да бъде заобикалян и по същество да се създават вериги както вертикална, така и хоризонтална концентрация и по този начин текстът в закона, поне по начина, по който се прилага и по който липсва ефективен контрол от съответните органи, означава, че всеки може да има колкото аптеки пожелае, стига да е в състояние икономически да ги създаде и да ги издържа. Въпросът е: дали това е добре или зле? Този въпрос се избягва, решението е трудно, тъй като то започва да се води вече от една по-строго тясно професионална гледна точка, естествено защитавана от магистър-фармацевтите, че трябва да действа етичен модел. Съответно хората, които разглеждат това по-скоро като възможност за разрастващ се бизнес, казват: „Нека текстът да си стои, той не ни пречи, ние сега можем да притежаваме колкото аптеки искаме чрез различни по същество свързани лица”.
Някои ще кажат, че това стимулира конкуренцията и намалява цените. Донякъде те биха имали основание, защото често в тези вериги от аптеки лекарствата се предлагат на по-ниски цени, отколкото в други. В същото време обаче ние забелязваме силно изкривяване на картата на аптечните услуги. Аз мога да го потвърдя, защото вече има областни градове в Северозападна България, където не работи нито една денонощна аптека. Представяте ли си градове, които са с население по 30-40 хил. души, на територията на които и на общината нито една аптека не работи 24 часа? Това състояние нормално ли е? Какво да кажат хората за законодателството, за Министерството на здравеопазването и за самата дейност, след като тя не им осигурява елементарен достъп до лекарства, когато те трябва да ги получат във времето, когато се нуждаят от тях?
Това само по себе си доказва, че сегашната законова уредба е несполучлива, че тази напълно свободна конкуренция води до свръхпредлагане, до конкуренция в най-големите градски центрове и все повече стеснява територията на аптечната дейност не само в малките и средните населени места, но дори вече и в областни центрове.
Поради тази причина предложението, което са направили колегите, е един опит за решаване на този въпрос. Аз смятам, че дори и да се приеме, няма да бъде достатъчно, но ще даде ясен сигнал, че трябва да се търси решение по посока на регулацията.
Затова аз повдигах въпроса в предишни дискусии, че ако ние решим да дадем по-голяма възможност за разкриването на аптеки, това задължително трябва да бъде обвързано с територията, на която те се разполагат. Това трябва да бъде направено веднъж от Сдружението на общините, втори път – от Министерството на здравеопазването, като те определят местата, които се нуждаят от аптеки. Този, който иска да има по-голям брой аптеки, нека да бъде така добър да задоволява потребностите и в такива райони, където се смята, че тези аптеки няма да бъдат печеливши – те вероятно няма да са губещи, но той от тях няма да извлича печалба – и, ако иска да поддържа по-голям брой аптеки, част от тези аптеки, една малка част, да задоволяват тези медицински и социални потребности. Само тогава конкуренцията би била оправдана, защото зад нея ще стоят и такива задачи, които имат обществено значение. Другото е откровено законодателно лицемерие, което вие днес ще продължите да поддържате.
Когато в комисията поставих въпроса приемането на този текст да бъде отложено, защото в края на месец юни изтече срокът, който беше даден на специална комисия в Министерството на здравеопазването, която да направи анализ и да предложи решение, тогава се каза: „Срокът току-що изтече. Ние нямаме решение, но нямаме и позиция”. Тоест, нека си вървим по досегашния път. Тези, които печелят, са доволни и продължават да печелят. Това, което не беше казано, но трябва да бъде казано в заключение: нас малко ни интересуват хората, които се нуждаят от лекарства. Затова ще се гласува този текст, който е действащ и в момента. Тоест, нищо няма да се промени. Ако вие не приемете някаква промяна, означава положението да остане такова, каквото е в момента – тоест, в голяма степен неблагоприятно за самите граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цвета Георгиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 76, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 26.
Гласували 100 народни представители: за 85, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 27 и 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 27 и 28.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 29 –предложение на народния представител Цвета Георгиева:
„§ 29. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 10:
„10. становище на Българския фармацевтичен съюз за откриване или промяна на адреса на аптека;”
2. В ал. 1 се създава нова т. 11:
„11. инвестиционен проект на помещенията, одобрен по реда на Закона за устройството на територията, и документ, удостоверяващ правното основание за ползване на помещенията;”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29:
„§ 29. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „министъра на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър” се заменят с „изпълнителния директор на ИАЛ”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. данни за Единния идентификационен код на търговеца или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава на лицата по чл. 222, ал. 1;”
в) в т. 7 накрая се добавя „както и информация относно наложени наказания по реда на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите.”
г) създава се т. 7а:
„7а. хигиенно заключение, издадено от съответната РЗИ;”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) При издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се извършва проверка дали представената диплома на магистър-фармацевта/помощник-фармацевта е издадена от съответната компетентна институция.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ и 5” се заменя с „и 6”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в т. 1 думите „т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7” се заменят с „т. 1–7а”.
6. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7 и се изменят така:
„(6) Заявлението и документите по ал. 1 и 5 се подават в ИАЛ.
(7) Регионалните здравни инспекции издават хигиенно заключение до 14 дни считано от датата на подаване на молба за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цвета Георгиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 57, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 29 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 30, 31 и 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 30 до 32 включително.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33.
„§ 33. В чл. 231 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) В случай на промяна едновременно на наименование и вид на търговеца, адрес на аптеката и ръководител на аптеката се подава ново заявление по реда на чл. 228, ал. 1 и се заплаща таксата за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, определена в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Лице, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти по реда на чл. 228, ал. 5, може да извърши промяна по чл. 230, ал. 1, т. 4 само в населено място с население до 10 000 жители.
(4) Когато лицето по ал. 3 желае да извърши промяна по чл. 230, ал. 1, т. 4 в населено място с население над 10 000 жители, то заплаща таксата за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, определена в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34.
„§ 34. В чл. 234 се създава ал. 5:
„(5) Лекарствени продукти без лекарско предписание могат да се продават по интернет само от аптека или дрогерия, получили разрешение при условията и по реда на този закон и на наредбата по чл. 219, ал. 2, съответно по чл. 243.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 34 по предложение на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи с номера 35 и 36.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В такъв случай няма предложение за § 36.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 37.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 38.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 62, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 39.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Желев и Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 40.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – § 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този член определено не е гордост за законопроекта. Въвеждането на мълчаливото съгласие някак си съвсем принизява нещата или отменя отговорността на директора на ИАЛ. Досега действащият текст е много по-точен и прецизен. Още веднъж – ако целите по-бързо, повече и по-скъпо, с всички тези промени го постигате, но го правите за сметка на българския гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Народни представители, желаещи да се изкажат по § 41 от доклада? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 41.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 42.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 43 е постъпило предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43:
„§ 43. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Държавата регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, извън тези по ал. 1, и на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание.
(3) Цената, определена по реда на ал. 1, е и пределна цена на лекарствените продукти при продажбата им на дребно.”
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Пределната цена на лекарствен продукт, който не е включен в Позитивния лекарствен списък, но е с едно и също активно вещество по международно непатентно наименование, което е включено в списъка, с изключение на продуктите по чл. 262, ал. 5, т. 2, се регулира при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 5.
(5) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти по ал. 1 и условията и реда за регистриране на цените на лекарствените продукти по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 18, против 63, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 43 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 44 има предложение на народните представители. Евгений Желев и Мая Манолова – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44:
„§ 44. Член 259 се изменя така:
„Чл. 259. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Комисия по цени и реимбурсиране.
(2) Съставът на Комисията по цени и реимбурсиране се определя с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, и включва: петима представители на Министерството на здравеопазването, петима представители на Националната здравноосигурителна каса, един представител на Министерството на финансите, един представител на Българския лекарски съюз и един представител на Българския зъболекарски съюз.
(3) Представителят на Министерството на финансите е председател на Комисията.
(4) Членовете на комисията са с мандат 4 години.
(5) На всеки две години една втора от състава на комисията по ал. 1 се обновява.
(6) Лице, което е член на Комисията по цени и реимбурсиране не може да бъде член и на Комисията по прозрачност.
(7) За членове на Комисията по цени и реимбурсиране могат да бъдат назначавани медицински специалисти, юристи и икономисти с практически опит в областта на лекарствените продукти и в съответните сфери на приложението им.
(8) Условията и редът за работата на Комисията по цени и реимбурсиране се определят в наредбата по чл. 258, ал. 5.
(9) Дейността на Комисията по цени и реимбурсиране се обезпечава от специализираните администрации на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги, изключително съм изненадана от селективността в предложението от Десислава Атанасова и група народни представители за състава на комисията. Има някаква по-здрава логика в предложението на Министерския съвет, което е ал. 2, защото така, както е предложението на Десислава Атанасова и група народни представители означава, че от комисията са изключени, и то не знам по каква логика, една съсловна организация и неправителствените организации.
Затова аз правя редакционно предложение към предложението на Десислава Атанасова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към него няма как, а към предложението на комисията за редакция на § 44. Има предложение на комисията. А предложението на народните представители е подкрепено по принцип.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Не, комисията не подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Как да не го подкрепя? Подкрепя го.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Предложението, което направих на второ четене, не е изписано тук. Ако си спомняте, на второ четене направих същото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Георгиева, в момента по този текст има предложение. Едното е на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, другото е предложение на комисията.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Разбрах Ви, госпожо председател, идеално.
Колеги, много ви моля да обърнете внимание. По такъв начин да съществува комисията, особено ако се приеме второто предложение, тази логика не съществува, при условие че всички останали съсловни организации са включени, а не е включена съсловната организация на фармацевтите и на неправителствените организации.
В такъв случай аз поддържам логиката на Министерския съвет и призовавам колегите да подкрепят текста на Министерския съвет за § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Георгиева, само да Ви обърна внимание, че никога досега в Комисията по цените на лекарствените продукти и в Комисията по Позитивния лекарствен списък не присъства тази трета съсловна организация, на която Вие толкова държите, както и пациентските организации – те присъстват в Комисията по прозрачност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги, причината, поради която те не присъстват до този момент, е, че тогава нямаше регистриран Фармацевтичен съюз – това, първо.
Второ, действително не мога да разбера, уважаеми колеги от ГЕРБ, при условие че бяхте подкрепени от целия Фармацевтичен съюз за вашето избиране тук и те заявиха своята подкрепа нееднократно и в прав текст преди изборите през 2009 г., за какво биват наказани тези хора в момента? И защо с такова презрение към фармацевтичната професия се вкарва този закон?! Навсякъде тези хора са изключени, отнети са им права, с които те се справяха великолепно, и продължават да им се отнемат права.
Каква е логиката всички останали съсловни организации да бъдат включени, но не и Фармацевтичният съюз?! Тази логика трябва да може да бъде обяснена! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още на първо четене казах, че съм против обединяването на двете комисии поради простата причина, че когато се правеше основният Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина с консултанти от Световната банка, от Европейския съюз и Европейската комисия, целта беше да се разделят функциите – основно правило, което юристите знаят, че съществува и функционира в Европейския съюз.
Забележете сега: обединяването на едно място на ценообразуване, на допускане на Позитивния списък и на реимбурсиране до какво ще доведе? Каква практика узаконявате и на каква схема давате законодателна рамка? Надявам се, естествено, че това не ви е целта, но трябва да се допускат всякакви варианти.
Досега Комисията по Позитивния лекарствен списък, пък и всички други комисии бяха на пряко подчинение на Министерския съвет, защото лекарствената политика е ниво, държавна политика, както е записано и в закона. Сега я давате под юрисдикцията на един човек – министърът на здравеопазването, без значение кой. Според мен не е логично, всъщност е логично, ако целите определен тип действия, определена полза и пак за сметка на гражданите, но това ще доведе до неблагополучия.
Това е моето становище и затова предлагаме § 44 и свързаните с него следващи параграфи да отпаднат, тъй като повече няма да вземам думата.
Понеже между двете четения явно сте взели предвид настояванията на Лекарския съюз и на неправителствения сектор за конкретизиране състава на комисията и хората, които ще участват, и сега целият състав на комисията излиза 13 човека – петима от Министерството, петима от НЗОК, един от Министерство на финансите и по един от двата съюза, равно на 13. Така ли е? Така е.
А какво пише сега тук? Алинеи 1, 2, 3 и 5: на всеки две години половината от състава на комисията се обновява. Как ще обновите 6,5 от състава на комисията – отзад-напред или отпред-назад ще ги обновявате?! Поне ги направете четен брой, за да можете половината да обновявате на всеки две години. Поработете още малко, за да не стават смешни работи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 73, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 44 в редакцията му по предложение на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, предлагам днес тук да преустановим пленарния ден – с второто гласуване на този законопроект, тъй като следващите текстове са доста обемни по съдържание.
Утре с начален час 9,00 часа продължаваме с предварително обявения дневен ред.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов Христо Бисеров

Секретари: Петър Хлебаров
Митхат Метин