Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, на 21 юли, днес, e постъпил и в момента се раздава на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, приети на първо четене на 20 юли 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Съгласно приетата програма за работа следва да започнем с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Изготвен е доклад от Комисията по правни въпроси, който ще се докладва от народния представител Ивайло Тошев, член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народния представител Огнян Стоичков и група народни представители на 31 март 2011 г., приет на първо гласуване на 15 юни 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 1 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 113 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 2 има постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. Член 327 се изменя така:
„Чл. 327. (1) Който устройва хазартна игра не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:
1. е извършено при условията на опасен рецидив;
2. представлява особено тежък случай;
3. е със залагания върху развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация.
(3) Който участва в хазартна игра, устройвана не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.
(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.
(5) Парите или вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.
(6) Деецът по ал. 3 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършеното престъпление по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стоичков, заповядайте, имате думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първоначалният текст, който беше предложен от вносителите на чл. 327, предвиждаше по-тежки санкции за нарушителите, а именно за тези, които организират или провеждат хазартни игри, и тези, които участват.
Формата на изпълнително деяние „организира или провежда” незнайно защо не е подкрепена, защото това е терминологията по Закона за хазарта. По чл. 93, сега действащият текст, санкцията е за юридическо лице или едноличен търговец, който организира или провежда. Наказателният закон е по-стар нормативен акт и си служи с по-стара терминология, която за съжаление тук се възпроизвежда във формата на изпълнително деяние „устройва”, а не както ние сме предложили „организира или провежда”. Това – първо.
Второ, драстично са намалени санкциите, както казах, а именно по сега действащия Закон за хазарта физическото лице носеше административно наказателна отговорност – глоба в размер от 20 до 50 хил. лв. Сега по смисъла на ал. 1 на чл. 327 в редакцията на комисията глобата е от 1000 до 10 хил. лв.
Колеги, смешно е за организиране на хазартна игра, където по данни на службите – и по данни на Държавната комисия по хазарта, и по данни на ГДБОП, се въртят милиони лева незаконни средства и вместо държавата да събере своите 15% ежеседмичен данък върху приходите, тя санкционира това поведение с глоба 1000 или 10 хил. лв. На тези хора 1000 лв. им е питието до обяд, ако мога така да се изразя.
Ако искаме да ги санкционираме с Наказателния кодекс, следва тези глоби да се възприемат така, както ние, вносителите, сме ги предложили. Дали те са прекомерни, или се явяват симетрични с останалите разпоредби на Наказателния кодекс? Това също е въпрос – да търсим баланс в Наказателния кодекс. Да не се окаже, че за убийство и при особено тежки случаи наказанията са по-леки, отколкото за хазартна игра.
По принцип логичното място на чл. 327 е в „Престъпления против финансовата система”, а не в „Престъпления против реда и общественото спокойствие”.
Вглеждайки се в „Престъпления срещу финансовата система”, например за престъпление изпиране на пари, глобите стигат до 300 хил. лв. За неплащане на данъци в особено големи размери (особено големи размери са над 12 хил. лв.) глобите също са драстични – 50 хил. лв. и нагоре. В момента анализирайки хазартната дейност, за която и Министерството на вътрешните работи провежда акции (една от последните беше за 32 букмейкърски пункта в Югозападна България), ние драстично сваляме наказателната санкция като глоби и лишаване от свобода.
За мен също е необяснимо защо пада ал. 2 по първоначално представения от нас текст, а именно по тежкоквалифицираните случаи, когато деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решения на организирана престъпна група. Данните сочат, че точно това е формата на изпълнително деяние – престъпни групи, които се занимават и с други престъпни дейности (трафик на хора, проституция, пране на пари, престъпления против паричната система и пр.), наемат лице специалист – дали ще е програмист в онлайн залаганията или човек, работил в казино или други игрални домове, това лице действа по поръчение на тази организирана престъпна група, като организира съответната дейност. Не е вярно, че този текст се консумира от чл. 321 – „Организирана престъпна група”. Организираната престъпна група по смисъла на чл. 321 е за лице, което ръководи или организира, или е член на самата група. Тук хипотезата е не да си член на групата, а да действаш по поръчение на тази група. За мен е необяснимо, пак казвам, защо ал. 2 от първоначалния текст е отпаднала. В ал. 2 в т. 3 сме предвидили по-тежка наказуемост на деянието, когато е извършено повторно. Тази хипотеза също е отпаднала, а е останала хипотезата на повторност на лице, което участва в такава хазартна игра по смисъла на новата ал. 4 от предложението на комисията.
Също така за мен е необясним прекалено хуманният подход към извършителите на тези престъпления. Ние предвидихме конфискация до една втора от имуществото на престъпника. Тази конфискация е отпаднала от първоначалния текст, а едновременно с това остава текстът по Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тоест ние допускаме гражданската конфискация, но не допускаме наказателната конфискация, което за мен е парадокс.
Моля да подложите на отделно гласуване първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате да бъде гласуван отделно текстът на вносителя, ако не бъде приет текстът на комисията.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Стоичков, в комисията аз заявих позицията си по този законопроект. Смятам, че той не е необходим. Можеше да има някои корекции по отношение на санкциите и изпълнителното деяние.
Вие поставихте тук няколко въпроса. Колегите от ГЕРБ се опитват да оправят смесването с административната дейност по Закона за хазарта. Вие накрая включихте и Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Наредихте ги всичките на едно място. Тук става въпрос за деяние, извършвано от физическо лице. Именно затова съставът, колкото и да е стар – на стотина години, той върши същата работа и няма нужда от такива модификации.
Втори принципен въпрос. Конфискацията като санкция е отделно основание на това, за което вие разправяте – по Закона за отнемане на имуществото.
Трети принципен въпрос. Санкциите по административния Закон за регулиране на хазартната дейност са от съвсем друг порядък. Там не се изисква тази съставомерност и доказване на причинната връзка, доказване на състава, както в Наказателния кодекс. Колегите просто се опитаха да придадат наказателно-правен вид на всичко, което Вие сте вкарали като текст в закон. Ето, затова е придобил такъв вид.
Нарочно не взех реплика по отделните неща.
Не може да се смесят в Наказателния кодекс проблеми, свързани с административнонаказателната дейност по Закона за хазарта, въпроси, свързани със Закона за отнемане на имуществото и санкцията „конфискация”. Че за какво ни е тогава закон за отнемане на това имущество, след като по всички състави имаме възможност да въведем санкцията „конфискация” на част или на цялото имущество!
Така че не може тези текстове за изменение в Закона за хазарта и основанията в акциите на МВР да са като основание за промени в закона. Всички разбрахме, че това не е било акция на МВР в смисъла на разследване на престъпления, а е било дейност по предотвратяване на административни нарушения по Закона за хазарта. Това беше прословутото черно тото. Сега Вие се опитвате да създадете наказателно-правна основа за нещо, което беше отчетено като полицейска акция. Това трябваше да бъде дейност по административно наказване и разследване.
Колегите се опитват малко да придадат наказателно-правен вид на всичко онова, което при Вас се струпва от Закона за хазарта, Закона за отнемане на имущество, Наказателния кодекс. Нека не пипаме изпълнителни деяния, които сто години са показали, че имат своето действие.
Когато говорите за данъчната система – има отделни текстове в Наказателния кодекс. Има механизъм на съвкупностите – реална съвкупност, идеална съвкупност. Не може всичко, което е в целия Наказателен кодекс, да се изброи в един текст.
По-скоро трябва да се отиде към този по-смекчен вариант, който вкарва нещата в наказателно-правна рамка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Чувствам се длъжна като вносител на предложените изменения, които бяха одобрени от Правната комисия, да кажа няколко изречения за това, което ме е мотивирало да внеса тези предложения. Без да повтарям изказването на господин Миков и доводите, които се съдържат в него, аз искам ясно да се разберем в залата и в средите на народното представителство – Наказателният кодекс преследва престъпления, извършени от физически лица. Той е един от способите за борба с неправомерни деяния. Това е способ за борба с престъпленията, деянията, които ясно са определени за престъпления в този кодекс.
Наказателната отговорност е паралелна и съответна с административнонаказателната. Освен това за извършителите на противоправни деяния се предвиждат и други видове отговорности, като например гражданска отговорност.
Смятам, че едва ли ще има юрист, който би се съгласил с доводите на господин Стоичков за смесването на тези видове отговорности и за подмяната на тези видове отговорности единствено и само с един престъпен състав в Наказателния кодекс.
Какъв е мотивът да отпадне алинея втора? Колеги, имаме чл. 321 и производните от него. С този текст се наказват организатори, подбудители, помагачи и участници в организирани престъпни групи. Ако едно лице, което устройва хазартна игра, участва в някаква схема, наречена организирана престъпна група, то ще носи отговорност не само по текста за участие в хазартна игра или за устройване на хазартна игра, а ще носи паралелно отговорност и по споменатия текст в чл. 321. Така че въобще не можем да говорим за това, че ал. 2 е необходима от наказателноправна гледна точка за наказване на тези лица.
Защо се спряхме на традиционното понятие „устройва” и не го подменихме с предложеното „организира” или „провежда”? В Наказателния кодекс това понятие работи вече от 1968 година, не мога да кажа точно колко години. Понятието „устройва” означава, че тази игра трябва не само да е организирана, но и да е реализирана, докато вносителите на този текст предлагат самата организация на хазартна игра да бъде инкриминирана. Да, но принцип в наказателното право е, подготовката за извършване на престъпното деяние да се наказва само в най-тежките случаи на извършена тежка криминална или стопанска престъпна дейност.
Следователно не можем в хазартните престъпления, които съвсем не могат да се наредят в палитрата на най-тежките и най-накърняващи обществеността престъпления, да си позволим да включим и самата подготовка, защото за мен организация означава подготовка на извършване на определено деяние.
Ето затова съм се опитала да вкарам този проект в някакви наказателно-правни рамки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Реплики?
Народният представител Огнян Стоичков – имате думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Не зная дали има юрист, който ще се съгласи с моите доводи. Бих попитал обаче госпожа Колева: лице, което действа по поръчение на престъпна група, организатор, ръководител или член на престъпната група ли е? И как това ще се отнася към останалите разпоредби на Наказателния кодекс, които предвиждат същата хипотеза? Бих изброил само две хипотези: на чл. 142, ал. 2, т. 8 и на чл. 253, ал. 3, т. 1 – тоест специалните състави затова са предвидели тази специална хипотеза, защото не се консумират от общия състав на чл. 321.
Няма отново да аргументирам моето предложение, само ще припомня на уважаемите народни представители, че към момента Наказателният кодекс действително е толкова дисбалансиран, че за сеч и извозване на паднали дървета в особено големи размери глобата е до 500 хил. лв. Тук участник в хазартна игра го глобяваме с 1000 лв. По сега действащия Закон за хазарта го глобявахме от 20 до 50 хил. лв. Тоест ние не завишаваме санкцията било административнонаказателна или наказателна, а я занижаваме, и то драстично. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2, който става § 3 в редакцията, която ни се предлага.
Гласували 104 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 3 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В особената част след чл. 307а се създава Глава осма „а” с членове от 307б – 307е:
„Глава осма „а”
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СПОРТА
Чл. 307б. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин склони другиго да повлияе на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
Чл. 307в (1) Който обещае, предложи или даде на другиго облага, която не му се следва, за да повлияе или загдето е повлиял на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за облага с цел да повлияе или загдето е повлиял върху развитието или резултата от спортно състезание, както и когато с негово съгласие облагата е предложена, обещана или дадена другиму.
(3) Който посредничи да се извърши някои от деянията по ал. 1 и 2, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осигурява или организира предлагането или даването на облагата.
(5) Деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1-4.
Чл. 307г. (1) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в е извършено:
1. по отношение на участник в състезание, който не е навършил 18 години;
2. по отношение на двама или повече участници в състезание;
3. по отношение на или от лице от управителен или контролен орган на спортна организация, спортен съдия, делегат или друго лице, при или по повод изпълнение на службата или функциите му;
4. повторно.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в:
1. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. е извършено при условията на опасен рецидив;
3. представлява особено тежък случай;
4. се отнася за състезание, включено в хазартна игра със залагания върху развитие или резултати от спортни състезания.
Чл. 307д. (1) В случаите по чл. 307б, чл. 307в и чл. 307г съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(2) В случаите по чл. 307г съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Чл. 307е. Предметът на престъплението по тази глава се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Не виждам желаещи народни представители.
Поставям на гласуване редакцията на § 3, който става § 2, така както ни беше предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме „Заключителни разпоредби” по текста на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 4 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 4 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Юлиана Колева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 5 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. ...) в чл. 83а, ал. 1 след думите „301-307” се добавя „чл. 307б, 307в, 307г”, а след думите „320-321а” се добавя „327”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 14.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 7 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Продължаваме с точка втора от дневния ред, така както сме гласували за четвъртък:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНЕИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм като водеща, освен това – на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Думата има председателят на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо, процедура за допускане в залата на Галя Манасиева и Христина Денева от Агенцията по обществени поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата да заемат местата си.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Евгени Ангелов – замeстник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, Камарата на архитектите и „Прозрачност без граници”.
Законопроектът беше представен от министър Томислав Дончев.
Според мотивите, изложени от вносителя, проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е изготвен в изпълнение на Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г. Тя е разработена по повод препоръки от Доклад на Европейската комисия от юли 2010 г. Извън предложените в законопроекта промени остават специалните обществени поръчки и провеждането на конкурси по реда на Наредба за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране поради техния специфичен предмет. Предвижда се преразглеждането на отношенията, уредени с тях, да се извърши при изготвяне на друг законопроект, целящ въвеждането на Директива 2009/81/ЕО.
Едно от съществените изменения е свързано с намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за обществени поръчки в страната. Това се постига чрез отменяне на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, съответно отпадане на предвидените в нея процедури. Обществените поръчки на стойностите по действащата наредба ще се възлагат чрез процедурите, регламентирани в закона, като са предвидени и известни облекчения. Предвидено е намаляване на броя и вида на приложимите образци. Наред с това се предлага да отпадне платената публикация в „Държавен вестник”, тъй като тя ненужно дублира част от информацията за поръчките, публикувана в Регистъра на обществените поръчки.
Нов момент в посока на облекчаване възлагането на обществени поръчки е и регламентираният в чл. 27а от законопроекта нов образец – „решение за промяна”. Новият образец дава възможност на възложителите, в срок до 14 дни от публикуване на решение и обявление за откриване на процедурата в Регистъра на обществените поръчки, еднократно да направят промени в тях. Не се позволява единствено пълна промяна в дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката.
Прецизира се кръгът на възложителите, като изрично се посочва омбудсманът на Република България, а с оглед на различните общностни прагове се прави разграничение между централните и териториалните органи на държавна власт. Целта на промяната е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.
Въвежда се възможност за пряко възлагане на обществени поръчки на дружества, свързани с възложителя – териториален орган на държавна власт, при изчерпателно изброени условия. Такова възлагане се допуска само за договори за комунални услуги, които са обхванати от предмета на дейност на дружеството съгласно неговите учредителни или устройствени документи. Освен това е необходимо дружеството, с което се сключва договорът, да е изцяло общинска собственост и да е обект на контрол, какъвто съответният териториален орган упражнява спрямо собствените си структури. Друго важно условие е това лице да формира поне 90 на сто от годишния си оборот от поръчките на този възложител.
В законопроекта са направени промени и в правомощията на Агенцията по обществени поръчки. Предлага се отпадане на правомощието, предвидено в чл. 19, ал. 2, т. 3. Действащото правомощие представлява специфично изключение от правото на обжалване, и то само при откриване на процедурата. Това води до ненужно удължаване на законово определените срокове за обжалване, като вместо 10 дни, периодът за обжалване трае до изтичането на срока за подаване на оферти. Спазването на закона е гарантирано чрез развитие и усъвършенстване на предварителния и последващия контрол, както и възпиращия ефект на предвидените административно-наказателната разпоредби.
Със законопроекта се предлага и изцяло нов модел за осъществяване на предварителен контрол. Той се различава както по обект, така и по обхват. Състои се от проверка на обявленията за откриване и методиката за оценка на офертите при процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично от европейските фондове. При ограничени процедури по чл. 76, ал. 3, състезателен диалог и процедури на договаряне с обявление, предварителният контрол обхваща и решението за откриване. Предвижда се описаният предварителен контрол да се извършва само от Агенцията по обществени поръчки, а не както досега – съвместно със съответните управляващи органи или междинни звена.
С промените в чл. 19, ал. 2, т. 8 от законопроекта включването на външни експерти при подготовката на процедурата или в комисиите за разглеждане, оценка и класиране на офертите е предоставено по преценка на възложителя.
В законопроекта са предложени и изменения, свързани с правилата за воденето и поддържането на Регистъра на обществените поръчки. В чл. 22 се създава т. 5, съгласно която в регистъра се публикува информация за статуса на процедурата в случаите на обжалване. Целта е, когато се засягат интересите на широк кръг лица, те да се информират за обстоятелства, които не могат директно да се установят от регистрите на КЗК и ВАС. Създава се нов чл. 22а, с който се уреждат основанията, на които може да се откаже вписване на информация в регистъра.
Нов момент е изричното регламентиране на отношенията между възложителя и комисията за провеждане на процедурата. Липсата на изрични разпоредби в този смисъл и формалният подход към нейната работа от страна на възложителя се явява пречка за своевременно отстраняване на нарушения в процедурата, които са поправими. С предлаганата промяна се урежда правото на възложителя да упражнява контрол върху дейността на комисията, както и да дава задължителни писмени указания за отстраняване на нередностите.
Въвежда се облекчение за кандидатите или участниците в процедури за обществени поръчки с обект строителство. Отпада представянето на документи за доказване на обстоятелства, които вече са доказани като условие за вписване в Централния професионален регистър на строителя. В тези случаи е достатъчно представянето на съответното удостоверение.
С част от предложените промени се прецизират разпоредбите относно гаранциите за участие и изпълнение. С цел опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест се предвижда възможност такива да не се изискват за процедурите на договаряне без обявление и при поръчки с по-ниска стойност. Наред с това се предвижда и възможност за частично освобождаване на гаранциите при договори, които се изпълняват на етапи. Това дава допълнителна гъвкавост в процеса на изпълнение на договора и позволява поетапно връщане на средства, които са необходими за дейността на изпълнителите.
В чл. 69, ал. 1, т. 5 е предвидено ново основание за отстраняване на участник от процедурата. Чрез него се уреждат случаи от практиката, в които кандидати или участници представят невярна информация за доказване на съответствието с изискванията за подбор.
Законопроектът съдържа промени относно обжалване на процедурите. Те не засягат установения ред и органите по обжалване. Основна цел е да се усъвършенстват и допълнят разпоредбите за преодоляване на пропуски, установени в практиката.
Разширява се кръгът на лицата, които могат да подават жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна. Предвидена е възможност професионални сдружения и организации в съответния бранш да защитават своите членове, когато с поставените условия при откриване на процедурата се нарушават техни права и интереси, свързани с участието им в процедурата. Изричното предвиждане на това право се налага, тъй като браншовите организации не са заинтересовани лица по смисъла на закона.
От името на вносителите министър Томислав Дончев обобщи, че двете основни цели на направените предложения са намаляване на нарушенията в процедурите по обществени поръчки и доближаване на закона до нуждите на изпълнители и възложители, които ще бъдат постигнати чрез опростяване и кодифициране на нормативната уредба и чрез изготвяне на типов образец на „решение за промяна”. С него възложителят ще може да извършва промени в обществена поръчка след стартиране на процедурата. Той подчерта и значението на засилването на предварителния контрол, особено при проектите с европейско финансиране.
В хода на последвалата дискусия народният представител Корнелия Нинова постави въпроса за оставянето извън обхвата на законопроекта на така наречените „специални обществени поръчки”. В отговор беше отбелязано, че тази материя ще бъде уредена с последващ законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Народният представител Георги Икономов отправи въпрос относно поправката в § 30, отнасяща се до чл. 36а, а именно дали няма да внесе субективизъм от страна на възложителите. В тази връзка той предложи възможността за включване на общински съветници в комисиите по обществени поръчки. Министър Дончев отговори, че и по досегашния ред отговорността се носи именно от възложителите на обществени поръчки. Относно включването на общински съветници в комисиите по обществени поръчки, той определи идеята като възможност, която обаче не може да има задължителен нормативен характер.
Бяха представени становища на БТПП, КРИБ и Камара на архитектите, както и позицията на „Прозрачност без граници” по законопроекта.
Заместник-председателят на Камарата на архитектите, господин Атанас Тосев, се изказа в подкрепа на законопроекта по принцип, но отбеляза, че в закона не се третират обществените поръчки по инвестиционно проектиране и устройствено планиране. Като друг недостатък на законопроекта той посочи дискриминационния характер по отношение на младите архитекти и на малките фирми при изготвянето на обявите за обществени поръчки.
Беше поставен акцент и върху въпроса за участието, по преценка на възложителя, на външни експерти в комисиите по обществени поръчки. Срещу това възразиха представителите на КРИБ и БТПП, които се обявиха за това, участието да има задължителен характер. Министър Дончев посочи, че годишно се провеждат поне 7500 процедури по обществени поръчки, и че работодателските организации не са в състояние да осигурят представители за всички тях.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще прочета в резюме доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102–01–40, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2011 г.
Законопроектът беше представен на заседание на Комисията по правни въпроси на 6 юли 2011 г. от името на вносителя министър Томислав Дончев.
Същият е изготвен в изпълнение на Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г. и разработена по повод препоръките от доклада на Европейската комисия от юли 2010 г.
Едно от най-съществените изменения е свързано с намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за обществени поръчки в страната. Това се постига чрез отменяне на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, съответно отпадане на предвидените в нея процедури. Обществените поръчки на стойностите по действащата наредба ще се възлагат чрез процедурите, регламентирани в закона, като са предвидени и известни облекчения.
Предвиждат се и мерки, които целят облекчаване и опростяване на възлагателния процес.
Съществен нов момент в посока на облекчаване възлагането е и регламентираният в чл. 27а от законопроекта нов образец – „решение за промяна”.
Очакваните резултати от приемането на предложените промени са: опростяване структурата на законодателството чрез намаляване броя на подзаконовите нормативни актове; отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби, подчиняващи се на едни и същи принципи, чрез прецизиране на правните норми; създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите чрез въвеждане на нови образци; повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, тоест в случаите, когато не се прилагат процедурите, предвидени в закона; повишаване степента на законосъобразност на провежданите процедури, финансирани с европейски средства, чрез промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол; въвеждане на механизъм за обратна връзка относно изпълнение на направените препоръки при осъществяване на предварителния контрол и засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на административнонаказателните разпоредби.
Постъпили са до нас и становища по този законопроект от Българска стопанска камара и от Асоциация „Прозрачност без граници” – част от становището е изразено и в доклада.
В дискусията в Комисията по правни въпроси взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Михаил Миков, Емил Радев и Десислава Атанасова.
Беше изказано становище, че темата за обществените поръчки е дискусионна, тъй като това е една от областите, в които се съсредоточават най-много обществени средства.
Изказа се и становище, че част от въвежданите неща са отстъпление от постигнатото в предишния мандат и отчетени от Европейската комисия като стъпка в правилната посока.
Акцентира се, че предложените промени са опит за кодификация в областта на обществените поръчки и преодоляване на колизия в нормите.
Като положителни моменти в законопроекта бяха посочени изготвянето на образци от документи, което ще доведе до по-голяма яснота по прилагането на процедурите от страна на участниците и възможност за снабдяването им с нужните документи по електронен път, а за възложителите – по-лесна обработка на подадените документи.
Възможността Агенцията по обществени поръчки да дава задължителни указания ще доведе до уеднаквяване на практиката, повишаване на превантивния контрол, намаляване на случаите по обжалване на процедурите по обществените поръчки и съкращаване на сроковете, тъй като времевият фактор при еврофондовете може да бъде фатален за усвояване на средствата.
Изказа се становище, че е заблуда твърдението, че участието на външни експерти в комисиите дават сигурност и гаранция за законосъобразното провеждане на обществените поръчки. Всеки един експерт може да се впише в регистъра свободно, а възложителят винаги може по свой избор да назначи което и да е лице, вписано в регистъра за външни експерти, като по този начин се избягва реалният външен контрол.
В малките общини множество обществени поръчки не могат да се проведат, защото външни експерти не се съгласяват да участват в процедурите или пък се отменят, защото външните експерти не са тесни специалисти в дадена област и в последствие на това основание процедурата се отменя като незаконосъобразна от КЗК и ВАС, поради което се подкрепя предложението за отпадане на задължението възложителите да назначават задължително външни експерти при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки. В законопроекта е предвидено участието на външни експерти да е съобразно решението на възложителя.
Обсъдена бе предвидената възможност за така нареченото „пряко възлагане” без обществени поръчки на дружества, 100% собствени на възложителя за извършване на комунални услуги. Нуждата от въвеждане на „in-house” възлагането се поражда от факта, че с въведената легална дефиниция за „свързани лица” в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. В момента се е стигнало до ситуация, че търговски дружества със 100% общинско или държавно участие не могат да участват в процедурите поради свързаност с възложителя и е възникнала практика на КЗК и ВАС да потвърждават отстраняването на тези фирми от процедурите.
В същото време беше изразено притеснение относно „in-house” възлагането, дали ще има достатъчно принципност в подхода, допускащ този преференциален ред на гласуване, и се изказаха притеснения относно неравнопоставеността между частни и общински фирми, създаване на непазарни условия и неясния механизъм за ценообразуване при този вид възлагане. Изказа се мнение, че с въвеждането на легална дефиниция на термина „свързани лица” за целите на този законопроект може да се намери възможност за общинските фирми да могат да участват при равни условия с фирмите от частния сектор в процедурите по обществени поръчки. Подчерта се, че между първо и второ гласуване могат да се прецизират текстовете и да се създадат работещи такива, за регулиране на цитираните обществени отношения.
Изказа се становище в подкрепа на предложените промени, тъй като за първи път се кодифицира материята в областта на обществените поръчки, подробните и прецизни разпоредби за опростяване на процедурите и отпадането на задължението субектите да обнародват в „Държавен вестник”, тъй като се дублира информация, съдържаща се в регистъра на обществените поръчки, предложеният начин за осъществяване на предварителен контрол, но е необходимо да се прецени административния капацитет на Агенцията по обществени поръчки и дали ще се съумее да се спазят предвидените в законопроекта срокове.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102–01–40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Сега ще чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моника Панайотова има думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на комисията. В тази връзка ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.
На заседанието, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, от Агенцията по обществени поръчки – госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, и госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”.
Законопроектът е изготвен с цел отразяване на препоръките на Европейската комисия, свързани с процедурите по възлагане на обществени поръчки в България, отправени в Юлския доклад на Европейската комисия за напредъка по механизма за сътрудничество и проверка от 2010 г. В тази връзка, на 12 януари 2011 г. Министерският съвет прие Концепция за промени в законодателството по обществените поръчки през 2011 г.
Основна цел на концепцията е да бъдат набелязани мерки за подобряване процеса на възлагане на обществени поръчки и да се създадат предпоставки за повишаване ефективността на усвояването на средствата от европейските фондове.
В тази връзка предложените промени в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са в съответствие с основните групи от мерки, предвидени в концепцията.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, съобразно спецификата на дейността си, разглежда настоящия законопроект от гледна точка на съответствието с европейските директиви в областта на обществените поръчки и целеното облекчаване на процеса на възлагане на поръчки, финансирани от европейските фондове.
В мотивите към законопроекта е посочено, че предложените изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки са в пълно съответствие с изискванията на приложимите директиви на Европейския съюз в областта на обществените поръчки и не им противоречат.
Трите основни момента:
1. Въвежда се нова система за предварителен контрол на документацията за обществените поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове.
2. Намаляване на административното бреме, посредством разработване на типови образци.
3. Отмяна на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
Към законопроекта могат да бъдат отправени следните препоръки:
1. Някои от текстове от законопроекта следва да се прецизират и уточнят от водещата комисия между първо и второ четене с оглед коректното посочване на релевантното европейско законодателство в областта на обществените поръчки. Конкретните текстове са отбелязани в пълното становище на комисията.
2. Предвид разширените функции, които законопроектът възлага на Агенцията по обществени поръчки по отношение на новата система за предварителен контрол, вносителят следва да осигури необходимия допълнителен ресурс – човешки и финансов, за укрепване капацитета на Агенцията по обществени поръчки при осъществяване на тази нова функция. Посредством своите редовни изслушвания и доклади за напредъка по усвояване на средствата от Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще проследява ефективността от приложението на тази нова мярка.
3. По отношение на предвиденото разработване от страна на Агенцията по обществени поръчки на образци на всички документи по прилагане на Закона за обществените поръчки, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание, при изготвяне на типовите образци на договорите за строителство да се подходи с повишено внимание поради особената им комплексност и при отчитане на приложимите европейски модели и практики.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект не противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. Законопроектът предвижда по-ефективен ред за възлагане на обществените поръчки чрез изграждане на нова система за предварителен контрол по законосъобразност на процедурите и при по-малко административна тежест за кандидатите и участниците в тях.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за“ и 3 гласа „въздържали се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 23 юни 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие господин Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, представители на Агенцията по обществени поръчки и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Томислав Дончев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е изготвен в изпълнение на Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г., приета от правителството на 12 януари 2011 г. Тя е разработена по повод препоръките от доклада на Европейската комисия от месец юли 2010 г., направени след мисията, за напредъка на страната по Механизма за сътрудничество и проверка.
Целта на законопроекта е да се подобри процесът на възлагане на обществени поръчки и да се създадат предпоставки за повишаване ефективността на усвояване на средства от европейските фондове. Промените, предложени със законопроекта, са в няколко основни насоки и предвиждат:
– опростяване структурата на законодателството чрез намаляване броя на подзаконовите нормативни актове;
– отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби, подчиняващи се на едни и същи принципи чрез прецизиране на правните норми;
– създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите чрез въвеждане на нови образци;
– повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, тоест в случаите, когато не се прилагат процедурите, предвидени в закона;
– повишаване степента на законосъобразност на провежданите процедури, финансирани с европейски средства, чрез промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол, провеждан от агенцията;
– засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на административно наказателните разпоредби.
В хода на дискусията народните представители и представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха по принцип необходимостта от промените, предложени със законопроекта. Основната част от дискусията бе съсредоточена върху предвидената правна възможност за пряко възлагане на обществени поръчки от общините или техни обединения за комунални услуги при условията, определени в закона. Направени бяха и предложения за разширяване на обхвата на услугите, за които общините да могат да прилагат прякото възлагане на поръчки, както и за прецизиране на отделни разпоредби от законопроекта с оглед недопускане на противоречиви тълкувания в практиката по прилагането им.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление със 7 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителя – заповядайте, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Важността на законодателството в сферата на обществените поръчки не подлежи на коментар. Факт е, че близо две трети от цялото публично финансиране – било то бюджетно или със средства от Европейския съюз, се разпределя по подобна процедура. Освен волята, освен капацитета на възложителя, освен качеството на работата на оференти и изпълнители, тук огромно значение има колко съвършена е законодателната рамка. Аз няма да преповтарям общата рамка на промените, становищата и докладите на специализираните комисии бяха достатъчно изчерпателни.
Ще ми позволите да добавя само две думи по отношение на дълбоките мотиви и духа на предложените промени. Водихме се по същество от взаимно изключващите се и противоречащи си цели, от една страна, да допринесем за по-качествения контрол върху възлаганите обществени поръчки, да се намалят случаите на грешки, да се намалят случаите на възлагания с определена категория нередности – всички знаем, че тези нередности впоследствие водят до финансови корекции и щета върху държавния или общински бюджет, от една страна, и от друга страна, да направим текстовете, които предписват какъв да бъде процесът – по-прост и по-ясен, да намалим бюрократичния товар и по отношение на възложителя, и по отношение на участниците в процедурата.
Считам, че с предложените текстове до голяма степен сме успели да отговорим на тези две сложни противоречиви изисквания. Само позволете ми да отбележа като цяло добрите оценки от всички заинтересовани страни – и представители на бизнеса, и сдружението на общини, и други публични институции, за подготвените промени, които срещат и положителната оценка на Европейската комисия в последния мониторингов доклад.
Аз и колегите от Агенцията по обществените поръчки сме на разположение, ако имате допълнителни въпроси, свързани с предложения текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народните представители, които искат да изразят свое мнение по законопроекта, да направят това.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя законопроекта, тъй като това, на първо място, е стремеж на изпълнителната власт да направи процедурите такива, че по-рядко да се случва незаконосъобразно възлагане, по-рядко да се случва възлагане в нарушение на процедурата, което в особено голям брой случаи, когато се касае за европейско финансиране, води и до последствие на финансови корекции по проектите, както и връщане на финансови средства от страна на България.
Другата причина, която ще изтъкна, за да се подкрепи този законопроект, е, че идеята на изпълнителната власт е процедурите да бъдат по-лесни както за възложителите, така и за изпълнителите, правилата по прилагането на закона да бъдат по-прости и по-ясни за всички, които ги ползват.
Считам, че в рамките само на няколко минути трябва да се маркира най-важното в закона, защото той е обсъден във всички водещи комисии, имаме становища от всички водещи институции, имащи отношение, както и от неправителствените организации и от бизнеса.
На първо място бих искала да споделя, че е похвално, че ще бъдат намалени режимите за възлагане на обществени поръчки, както и ще бъдат намалени нормативните актове, които уреждат възлагането. Създава се възможност Наредбата за възлагане на обществени поръчки да бъде инкорпорирана в закона, което според мен трябва да бъде приветствано от всички.
На следващо място, особено важно, и то от гледна точка на средствата, които идват от Европейския съюз по европейски програми, е въвеждането на новата система за предварителен контрол. Документите по поръчката би следвало да бъдат преглеждани предварително от управляващия орган, а в някои категории и типове възлагане на обществени поръчки – от Агенцията за обществени поръчки, и да бъдат одобрявани, което ще бъде вид гаранция и вид защита, че процедурата няма никакъв дефект, няма никакво нарушение, което би рефлектирало допълнително впоследствие и би въздействало и накарало възложителя да понесе загуба на средства и финансови корекции.
Похвално е също, че се предлага създаването на един централизиран орган за предварителен контрол в Агенцията за обществени поръчки, което аз считам, че е изключителна промяна. Защото позволява пълно синхронизиране на дейността, свързана с предварителния контрол, тъй като най-различните органи досега, осъществяващи контролните функции, даваха становища и разнопосочна практика донякъде.
Смятам, че когато се уеднакви практиката предварителният контрол да се извършва от един орган към Агенцията за обществените поръчки, това ще бъде от полза и за възложителите, и за изпълнителите, а надявам се, ще спести и много финансови средства на държавата.
Считам за положителна стъпка в предлагания законопроект промяната, свързана с отпадането на задължителната публикация в „Държавен вестник” на обществените поръчки. На практика тази публикация досега дублираше допълнително информацията, която се представяше в регистъра по обществените поръчки, допълнително оскъпяваше работата на възложителя. Допълнително забавяше самото осъществяване и възлагане на обществената поръчка, което не е необходимо на никой – нито на възложителя, нито на изпълнителя, нито на бизнеса.
Бих искала да кажа, че следваща положителна промяна е разработването на пакет от стандартни документи, които ще имат задължителен характер по отношение на всички, които ги ползват – възложители и изпълнители. Считам, че тази мярка вече е доказала успеха си в много европейски държави. Смятам, че в България това ще допринесе за дисциплиниране на прилагащите закона и в крайна сметка ще улесни всички участници в процеса.
И последно, друго важно нововъведение е въвеждането на изискване за публичност при възлагането на обществените поръчки на по-ниска стойност и задължението на възложителя да публикува поканата в портала на обществените поръчки.
Разбира се, аз конкретно имам няколко бележки към предложените промени. Те са по отношение въвеждането на така нареченото решение за промяна. На практика става дума за възможност и право на възложителя в хода на обявената процедура да направи промени в нея. Въпреки че със законопроекта се предвиждат достатъчно механизми, които да не водят до уронване правата на всички заинтересовани страни, смятам, че следва между първо и второ четене да бъдат предложени промени в посока на засилване на тези механизми.
На следващо място, бих искала да обърна внимание върху още една тема, която предизвика дебат не само в комисиите, но и в заинтересованите страни, това е възможността за така нареченото ин хаус възлагане или вътрешно възлагане. Това е предвидена възможност, когато възложителят има търговско дружество, да може да му възлага да извърши дадена работа без провеждане на процедура по този закон. Въпреки че ин хаус възлагането е практика в редица европейски държави по отношение на всички сфери – строителство, доставки, услуги, а тук се предлага то да бъде само в комуналната сфера, смятам, че трябва да се предвидят редица ограничения по прилагането на тези текстове.
С тези и други бележки се изчерпва моето изказване.
Смятам, че изпълнителната власт ни е предложила добър законопроект, който с леки корекции би бил много полезен и за възложителите, и за изпълнителите и ще гарантира на България една по-сигурна финансова среда с европейските средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Емил Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На нашето внимание е изключително важен закон, по чието прилагане в предишните правителства ние търпяхме много критики, коментари, забележки, които намериха отражение в предишните доклади на Европейската комисия. Ето защо, съобразявайки се с тези критики и препоръки, Министерският съвет изготви концепция за промени в законодателството по обществените поръчки, приета в началото на тази година. Вследствие на тази концепция беше разработен, беше подготвен и сега е на нашето внимание този законопроект, който беше детайлно обсъждан, разгледан, като беше чуто мнението на множество субекти – омбудсманът на Републиката, Асоциацията „Прозрачност без граници”, Българската стопанска камара, Националното сдружение на общините в Република България. Тези препоръки и предложения бяха заложени в този изключително важен законопроект за изпълнителната власт. Следователно пред нас имаме пореден добър пример как критиките, препоръките, предложенията от докладите на Европейската комисия намират своето пряко отражение в съответната законодателна форма – в този закон.
Какви цели си поставя този закон? Преди всичко като най-важна цел бих маркирал облекчаването на процедурата. Досегашната практика показваше, че процедурата е толкова тежка, тромава и продължителна, че още в самото начало много от фирмите, които искат да участват, се отказват поради тази процедура.
Друга важна цел, която се поставя с този закон, е да се създаде по-голяма прозрачност – показател, по който досега бяхме редовно критикувани, и то с основание.
С този закон се цели да се подобри процесът на възлагане на обществените поръчки – да стане по-прозрачен, по-кратък, по-бърз и по-точен. Всичко това ще доведе до подобряване процента на усвояване на средствата по европейските фондове – нещо, по което досега изоставахме и бяхме критикувани с основание.
Първо ще се спра на някои плюсове в този закон, а накрая ще спомена и някои минуси, които се надявам да бъдат отменени или променени между първо и второ четене.
Като най-голям плюс или положителен момент намирам намаляването на процедурите или броя на режимите за малките обществени поръчки. Наред с това се създават мерки за облекчаване и опростяване на въвеждащия процес. Досегашният процес беше изключително тромав, продължителен – безсмислено дълъг. С промените в закона процедурата ще бъде по-кратка, по-прецизна и ще намали този процес.
Освен това се намалява броят на приложените образци за кандидатстване. Знаем досега множеството документи и образци, които се искаха от всяка кандидатстваща фирма. Това отнемаше доста време и средства и отказваше много от фирмите участници. С този закон броят на прилаганите образци се намалява значително. Засилва се и превенцията срещу нарушенията на закона чрез разширяване обхвата на предварителния контрол. Предвиждат се възможности за частично освобождаване на гаранциите за изпълнение на съответните етапи от поръчката на фирмите. Със средствата, които ще могат да освободят в процеса на изпълнение на своята поръчка, фирмите ще могат да работят с повече собствени средства и по-рядко ще прибягват до финанси от кредитни институции.
Наред с тези добри моменти, ще се спра на някои параграфи, които аз лично бих искал да бъдат променени между първо и второ четене.
Например промените в чл. 25 са по-скоро козметични и пожелателни. За какво става въпрос? В този параграф се визират критериите за подбор. Тези критерии се задават от възложителя – това най-често е кметът на общината. Поради липса на административен капацитет или нарочно се вписват безсмислено високи изисквания с цел да се даде предимство на определени участници. По този начин се игнорират и отпадат множество фирми, които биха искали да участват в съответната обществена поръчка.
Друг минус, който не приемам. В този законопроект не е предвидена възможност офертите да се подават по електронен път – господин министърът предварително беше заявил в своето изказване, че ще работи това да се случи. Смятам, че няма пречки това да се промени, така че да бъде заложено между първо и второ четене.
Освен това, като минус смятам, че много често анализът към единичните цени е безсмислен, тъй като това изисква към офертата да бъдат приложени огромни справки, които понякога имат страхотно голям обхват – между 500 и 600 страници. Представете си този анализ, умножен по два, по три екземпляра, както се изисква от възложителите на обществената поръчка, колко много хартия и колко много време би отнел на комисията, каквото тя няма и не чете. Това би могло да бъде променено и да отпадне като изискване при по-нататъшното разглеждане на този законопроект.
Като цяло аз подкрепям законопроекта. Ще гласувам за него, тъй като смятам, че това е правилна и добра стъпка на правителството. Призовавам всички мои колеги да се присъединят към него и да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Несъмнено част от предложенията, които правите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, ще доведе до подобряване на процеса по изготвяне, възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки.
Аз обаче искам да изостря вниманието ви върху два въпроса, които остават нерешени дори и с този законопроект и които могат да хвърлят сянка върху добрите ви намерения за подобряване на процеса. Става въпрос за отказа ви да запишем в закона конкретни, ясни срокове за изплащане от страна на възложителя към изпълнителите на суми по изпълнени вече обществени поръчки. С този свой отказ противоречите на европейското законодателство, и по-конкретно на Директива 2011/7 на Европейския парламент, която е приета на 16 февруари 2011 г.
В тази директива се казва следното: „Въпреки че стоките са били доставени или услугите – извършени, много от съответните фактури биват платени с голямо закъснение. Тези забавени плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те също така се отразяват на тяхната конкурентоспособност и рентабилност, когато заради забавено плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране. Рискът от подобни отрицателни последици сериозно се увеличава по време на икономически спад, когато достъпът до финансиране е затруднен.”
С тези мотиви Европейският парламент приема решение изплащанията по обществените поръчки да се извършват в максимален срок от 60 дни.
Като отказвате да впишем срокове в Закона за обществените поръчки в България, вие отказвате да приведем българското законодателство в хармонизация с европейското. По този начин противоречите на собствената си управленска и антикризисна програма, в която сте записали: „срокове по изплащане на обществените поръчки, ускорено изплащане” и т.н.
С това решение да не записваме срокове противоречите на мнението на бизнеса, което беше представено във всички комисии абсолютно единодушно. Те настояват за вписване дори на по-кратки срокове – едномесечни.
Знаете, че забавянето на плащанията към бизнеса в последните две години създаде изключителни проблеми на икономиката! От миналата седмица имаме изказването на господин Дянков, че дължите на бизнеса около 400 млн. лв. Това по същество в последните две години беше прокризисна, а не антикризисна мярка.
Предлагам да помислите в закона да се впишат такива срокове, които да действат дисциплиниращо на възложителите, да не оставят на тяхната свободна воля решението кога и при какви условия да плащат на бизнеса, да извиват ръцете на бизнеса, да поставят неизпълними от страна на бизнеса условия, защото по този начин задълбочаваме икономическата криза, увеличаваме междуфирмената задлъжнялост, създаваме и социални проблеми.
Вторият въпрос, върху който бих искала да обърна вашето внимание, е изключването от обхвата на този закон на специалните обществени поръчки. С това не изпълнявате мотивите си към законопроекта да създадете един общ кодифициращ акт за всички обществени поръчки. С това също противоречите на европейското законодателство, и по-точно на Директива 2009, в която са уредени въпросите за специалните обществени поръчки.
Не разбирам защо оставяте уреждането на специалните обществени поръчки за един по-късен етап! По този начин създавате двойни стандарти, двойни правила: едни – за общите обществени поръчки, други – за специалните обществени поръчки. По този начин залагате и бомба в законодателната дейност, като предлагате да правим още едно изменение на Закона за обществените поръчки през септември и октомври, тоест два пъти да хабим време, енергия, усилия и работа на парламента, с което създаваме несигурност в бизнес средата и несериозно отношение към законодателната дейност.
Моля да се обърне внимание между първо и второ четене на тези два въпроса. Ако е възможно, законопроектът да се подобри в тази посока, защото иначе те биха хвърлили сянка върху доброто ви намерение да подобрите процеса по изготвяне, възлагане и изпълнение на обществените поръчки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Емил Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да изкажа огромното си задоволство от този законопроект, защото той за първи път кодифицира нормативните актове в областта на обществените поръчки. С нормите, които се въвеждат с този законопроект, се установяват предпоставките за възникване на противоречия и тълкувания при прилагане на разпоредбите, защото се въвеждат ясни процедури, които важат за всички видове обществени поръчки. По този начин се преодолява и разнобоят в практиката на възложителите по прилагане на закона. Също така се дават ясни правила за тълкуването, оттам и за произнасянето на контролните органи във връзка с провеждането на обществените поръчки.
Със законопроекта се прави опит да се повиши значително публичността и прозрачността при възлагане на обществените поръчки на ниска стойност. До този момент те се уреждаха по силата на подзаконов нормативен акт, имаше заобикаляне на нормите от възложителите и множество забележки именно към провеждането на този тип процедури.
С въвеждането на превантивния контрол и разширяването на неговия обхват до голяма степен ще се преодолее значителна част от злоупотребите с провеждането на обществените поръчки, защото, както действа в момента механизмът, когато има злоупотреби и закононарушения, те стават достояние и се отменят в крайния етап, когато се произнасят контролните органи, които са компетентни, а именно Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд.
Оттам нататък в хода на процедурата няма как да се коригират всички допуснати от възложителите недостатъци. Процедурата се отменя, което касае разходване на публични средства, губене на особено големи периоди от време, защото се насрочват нови поръчки. Оттам нататък може да се окаже, че сроковете са фатални за поръчките, които са свързани с усвояване на евросредства.
С този законопроект на практика се въвеждат едни типови документи, които ще улеснят както възложителите, така и участниците в поръчките, защото при множество от процедурите има спор как да изглежда дадена декларация, примерно. Оттам нататък – комисията, която преглежда документите, често се позовава на чисто формални признаци, за да отстрани даден участник и злоупотребява с тези свои права.
Задължителните тълкувания, които ще дава Агенцията за обществени поръчки, също до голяма степен ще доведат до уеднаквяване на практиката по прилагането на закона. По този начин ще се изчистват още в първоначалния етап на провеждане на поръчката всички неясноти, ще има ясен критерий при тълкуване на разпоредбите, а не да чакаме съдът да ги тълкува чрез съдебните си решения, които често пъти водят и до отмяна на процедурите заради незаконосъобразност.
Голяма крачка напред е и използването на публичните регистри на браншовите организации, като например регистърът на Камарата на строителите, когато се касае за поръчки, свързани със строителство. Тогава участниците няма да представят документи, които са представени вече за този регистър. Информацията ще се взема от регистъра. По този начин се намалява и административната тежест, защото особено за поръчки, свързани със строителството, където става въпрос за представяне на документация с информация от стотици страници.
Надявам се, че впоследствие ще се използват и други регистри на такива професионални организации, стига те да се водят надлежно, да се актуализират в реално време, така че интересите на изпълнителите, които участват в такива браншови организации, ще бъдат до голяма степен защитени от бранша и за тях няма да има такава голяма административна тежест, която идва от представяне на такива документи, защото те вече са ги представили за един публичен регистър.
Крачка напред е и възможността на браншовите организации да защитават интересите на своите членове, които участват в обществени поръчки. По този начин всички тези малки участници в поръчките, които нямат възможност при закононарушения да защитят своите интереси, браншовата организация ще може да ги защити, като встъпи в тези техни права.
Въвеждат се и ясни механизми за обратна връзка относно изпълнението на направените препоръки при предварителния контрол. Досега на практика нямаше законов механизъм, при прилагането на който да стане ясно дали възложителят на практика е изпълнил тези препоръки, които Агенцията за обществени поръчки е дала. Това ставаше ясно едва след обжалване на процедурите и отменянето им от съда.
Засилва се ясно превенцията срещу нарушенията в закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на административнонаказателните разпоредби, което има дисциплиниращ ефект както върху възложителите, така и върху участниците в комисиите.
Дава се ясна дефиниция в закона на свързаните лица – нещо, което докарва големи проблеми при прилагането на закона.
В настоящия момент, примерно, 100% общински или държавни търговски дружества не могат да участват в обществените поръчки, защото константната практика на контролните органи – съдът и Комисията за защита на конкуренцията, когато имаме случаи на обжалване, е да се произнасят, че те нямат право да участват. По този начин изкуствено се изключват от провеждането на обществените поръчки действащи структури – 100% общински, държавни или с държавно и общинско участие.
Това доведе и до въвеждане на ин хаус-механизма в този законопроект. Аз смятам, че с ясна дефиниция на нормата за свързани лица за целта на този закон ще докараме до изясняване на тези неясноти и даване на ясни принципи и възможности на честен, на пазарен принцип да участват в обществените поръчки всички пазарни субекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, искам да благодаря за изключително професионалния и ангажиран дебат както в комисиите, така и в залата. Факт е, че до момента видях почти във всички случаи изключително отговорно отношение към всичко, което беше предложено.
Позволете ми да направя няколко разяснения по част от повдигнатите въпроси.
На първо място – по отношение на притесненията, свързани с така нареченото вътрешно или ин хаус-възлагане. Нормално е едно подобно нововъведение да предизвиква смущения.
Може би е редно между двете четения при допълнителната работа в комисията да се мисли за допълнително прецизиране на текстовете, но моля да имате предвид, че сегашната ситуация поставя в изключително неравнопоставено и неблагоприятно положение специално общинските дружества. Те в повечето случаи нямат абсолютно никакъв шанс, състезавайки се с частни оператори.
Проблемът е особено драматичен и остър в сферата на управление на отпадъците, особено предвид готвената реформа в сектор „Отпадъци”, и при желанието на редица местни власти заедно с регионални асоциации по управление на отпадъците да управляват регионалните системи, свързани с управление на отпадъците.
По отношение на съображенията, свързани с така нареченото решение за промяна.
Няма смисъл да се аргументирам допълнително, че това е европейска практика. Всъщност, решението за промяна ни дава тази динамика, от която всички възложители имат нужда. Напомням ви, че в сега действащата ситуация, ако в дадена процедура самият възложител открие грешка – по-голяма или малка, той няма никакъв друг шанс, освен да закрие старата процедура и да обяви нова, което консумира време.
Нека да дадем законов механизъм на възложителя, когато е сезиран от някоя заинтересована страна, вследствие предварителния контрол от Агенцията за обществени поръчки или вследствие осъзнаване от негова страна, сам да коригира своите грешки.
По отношение на сроковете за плащане – цитираната директива, свързана с изплащанията, не касае пряко законодателството в сферата на обществените поръчки. Предстои тя да се въвежда в българското законодателство и това е ангажимент на Министерството на правосъдието. Само ми позволете да отбележа, че двегодишният срок, който имаме, все още не е изтекъл.
Технически, а не политически спор е къде да бъде фиксиран ангажимента на възложителя за плащане – дали това да бъде текст в закона, или да го оставим, както е към момента, да бъде въпрос на договора между възложител и изпълнител. За мен далеч по-важния въпрос е възложителят да спазва този си ангажимент, защото и в момента във всеки договор между възложител и изпълнител има фиксирани срокове и механизми за плащане. Факт е, въпреки че са част от договора, те по някога не се спазват.
По отношение на специалните обществени поръчки – позволете ми да напомня, че настоящите промени бяха изработени за малко повече от три месеца в изключително стегнато темпо от работна група. Благодаря й за отличната работа.
Вярвам, че късото време, в което е работено, по никакъв начин не се е отразило на качеството на предложените текстове. Това е не за да ни похвалят от Европейската комисия, че модифицираме законодателството си, а защото съм твърдо убеден, че и възложители, и изпълнители в България, имат нужда от тези промени.
Тръгвайки да транспонираме законодателство в сферата на специалните обществени поръчки това категорично би забавило процеса с няколко месеца, което аз считам за недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Дончев.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Не.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносител – Министерският съвет.
Гласували 103 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Благодаря за участието на министър Дончев.

Преминаваме към предвидената за днес точка трета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
С доклада за второ гласуване ще ни запознаe председателят на комисията госпожа Менда Стоянова.
Преди това има желание за процедура.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на писмени предложения по представения общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 153-09-20, от 21 юли 2011 г. да бъде намален и да стане три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение – вчера в пленарната зала гласувахме на същото правно основание намаляване на срока на пет дни, но към този момент нямаше постъпил общ законопроект по двата приети на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Днес на народните представители е раздаден общият доклад и едва сега процедурно, с произвеждащо правно действие, можем да приемем такова решение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Теменужка Петкова – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, госпожа Евдокия Кьосева – директор на дирекция „Правна” в АДФИ, и господин Венцислав Георгиев – директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” в АДФИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г., приет на първо гласуване на 6 юли 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласували 82 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 1, 2 и 3 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 4 – предложение на народния представител Искра Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 думите „чл. 8, ал. 1, т. 5” се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 6”;
б) създава се нова т. 9:
„9. утвърждава годишен план на финансовите инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки;”
в) досегашната т. 9 става т. 10.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица Агенцията по обществени поръчки, другите държавни органи и управляващите органи на оперативните програми на Европейския съюз са длъжни да предоставят информация за възложителите на обществени поръчки, за броя, вида и стойността на проведените от тях процедури, както и други данни, с които разполагат.”
3. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица Сметната палата предоставя информация за включените в годишната програма за одит възложители на обществени поръчки за съответната година.
(8) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица всички възложители на обществени поръчки са длъжни да предоставят информация за проведените от тях обществени поръчки, както и за сключените договори за доставки, строителство и услуги през съответната година.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица информират обществеността за дейността на агенцията и за резултатите от извършени финансови инспекции само след приключването им.”
5. Създава се ал. 10:
„(10) До 10-то число на месеца, следващ всяко тримесечие, на интернет страницата на агенцията се публикува списък с обектите, в които финансовите инспекции са приключили, както и информация за резултатите от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 5, 6, 7, 8, 9 и 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 5, 6, 7, 8, 9 и 10 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Предложенията са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносители са Валентин Николов и група народни представители.
Има доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, която е водеща комисия.
С доклада ще ни запознае господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика енергетика и туризъм относно Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 юли 2011 г., Комисията по икономическа политика енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Бойчев, който отбеляза, че с настоящия законопроект се предвижда увеличаване на числеността на Комисията за защита на конкуренцията от 5 на 7 членове.
Според мотивите, изложени от вносителя, със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки от 2010 г. е извършена цялостна реформа в обжалването на процедурите по възлагане на обществени поръчки и концесии, като сроковете за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по жалби срещу решения на възложителите и за изготвяне на решения са съкратени двойно. Едновременно с това през последната една година се наблюдава тенденция към увеличаване на броя и сложността на процедурите по възлагане на обществени поръчки, респективно на броя на жалбите пред Комисията за защита на конкуренцията по тях, както и увеличаване на броя и сложността на преписките в областта на защитата на конкуренцията – забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение, контрол върху концентрациите между предприятия, извършване на секторни анализи на конкурентната среда и забрани за нелоялна конкуренция. В процес на подготовка и обсъждане са и редица законопроекти, чиято цел е да уредят отношенията в областта на публично-частното партньорство, взаимоотношенията между търговските вериги и доставчиците, злоупотребата с пазарна сила и други, по които е предвидено решаването на споровете да бъде от компетентността на Комисията за защита на конкуренцията.
Всичко това налага увеличаване на състава на Комисията за защита на конкуренцията от петима на седем членове, като със законопроекта е предвидено двамата нови членове да бъдат избрани в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник”.
Срокът, за който ще бъдат избрани новите членове, съвпада с мандата на действащите, за да не се възпрепятства и затрудни изборът на нов състав на комисията при изтичане на мандата им.
Предвидено е отложено влизане в сила на разпоредбите относно формирането на кворум и мнозинство за вземане на решения от Комисията за защита на конкуренцията, за да не се блокира работата на комисията до избора на новите членове.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със средните резултати: „за” – 14, без „против”, „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта? Не.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, какво обсъждаме днес? Искаме да увеличим една комисия от 5 на 7 човека, с двама души. При това само преди година обсъждахме обратното – да намалим състава на комисията от 7 на 5 човека. Тогава го правихме на първо и на второ четене, сега го правим на първо и на второ четене. Някой от вас представя ли си – не нация от 7,5 милиона, а една фирма, която да събере висшето си ръководство и да го занимава с увеличаването на едно структурно звено с двама души?! Ние събираме парламента на Републиката, за да може веднъж да намалим комисията с 2 души, а сега – да я увеличим с 2 души.
Не случайно лидерът на ГЕРБ ни нарече безделници. Ако продължаваме така, абсолютно всички ще ни наричат по този начин, тъй като това е арогантно прахосване на време и ресурс на нацията, за да се занимаваме буквално с нищо. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”).
Понеже тук чувам възмутени мутиращи гласове, ви напомням иронията на съдбата. На 3 май 2010 г. законът е приет на първо четене. На 2 юли 2010 г. е приет на второ четене. В мотивите пише: „С предложеното изменение на закона се цели оптимизиране – както намаляване числеността на състава на комисията, така и намаляване на мандата на председателя на комисията от 6 на 5 години. Това ще доведе – внимавайте! – до намаляване на тежестта върху бюджета, до понижаване на риска от установяването на корупционни практики и ще допринесе за по-ефективното осъществяване на възложените функции.”
Сега се предлага точно обратното – от 5 да ги направим 7. Ако следваме логиката на вносителите отпреди година, резултатите трябва да бъдат три: първо, увеличаване на тежестта върху бюджета (резултатът е безспорен); второ, увеличаване на риска от установяване на корупционни практики; и трето – ще допринесе за по-неефективно осъществяване на възложените функции на комисията. Това е логиката! Честито с тази промяна!
Тъй като познавам достатъчно господин Валентин Николов, не вярвам той да се стреми да увеличи тежестта върху бюджета. Абсурдно е да го иска. Не вярвам да иска комисията да работи по неефективно. В най-лошия случай му е безразлично, но да иска да влоши работата – няма как!
Разбирате, че сами стигаме до третия извод – че господин Валентин Николов и групата, която представлява, искат да има условия за корупционна практика. (Възгласи в ГЕРБ.) Няма друго по-просто обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Имате опит.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много е интересен мотивът, че е пораснал обемът на работа на комисията.
Напомням ви, че само преди година в същата пленарна зала, през същия месец госпожа Анна Янева ви каза при първото четене на закона: „Когато правим предложение за намаляване броя на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, трябва да си дадем сметка и за дейността, която осъществява тази комисия. През последните години нейният обем значително се е увеличил. Всички знаете, че комисията има конкретни ангажименти във връзка с обжалванията по ЗОП и Закона за концесиите. Знаете, че в момента обсъждаме промените в ЗОП, и сме предвидили намаляване на срока, в който КЗК ще се произнесе по жалбите. От 60 дни предложението е за 30 дни. Сами разбирате, че това още повече ще увеличи работата на Комисията за защита на конкуренцията. Ето защо се обръщам към всички вас – да не подкрепим направеното предложение за намаляване числеността на КЗК.”
Господа управляващи, къде бяхте тогава? Глухи, глупави, за една година се променихте – разбирате, че това просто не звучи сериозно. Освен това комисията има персонал, който се занимава с конкретната работа. Тази работа не я вършат 5 човека.
За какво става въпрос? Срочно трябва да се смени съотношението на хората, които вземат решенията – това е огромната болка! Явно не ви достига мнозинство, за да вземате решения, с които искате да прокарате нечии интереси, и трябва да се бърза – казах го онзи ден при включването в дневния ред. Направихме извънредно заседание във вторник, тъй като въпросът не търпи отлагане. Ако не го приемем сега, тази седмица, загива конкуренцията в България. Вкарахме го веднага в дневния ред, днес вече го приемаме и аз ви гарантирам, че с галоп ще публикуваме този закон в „Държавен вестник”. Със същия галоп ще изберем тези двама души, за да може преди ваканцията този състав да е променен и комисията да е вече от 7 човека. Простете ми, но такова арогантно лобиране през последните 15-20 години не съм виждал в този парламент.
Във връзка с това директно призовавам вас, вносителите: смятам, че ще е във ваш личен интерес да изтеглите този закон. Влизайки в парламента, влизайки в стенограмите на парламента, вие влизате в СРС-та на историята. Искате или не искате, историята ви следи дори и тогава, когато не сте нейните създатели. Как ще обясните, че преди една година сте били да стане от 7 на 5, а след една година го правите от 5 на 7. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Или това е лично унижение, с което желаете да останете в историята? Не го правете! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Колеги, не превръщайте парламента в услужлив орган на нечии лични интереси. Сами разбирате, че не може да се задейства парламентарната машина – да правим извънредно заседание на комисия, и същата седмица да се вкарва в парламента. Господин Валентин Николов не може да прокара това. Извинете ме, господин Николов, прокарал го е някой над Вас. Тези, които са над Вас, можем да ги изброим на едната си ръка, при това да ги изброим и поименно. (Реплика от народния представител Валентин Николов.) Така че това, което в момента се прави, е да прокараме личните интереси на хора, които директно стоят над Вас. Благодаря. (Реплики от народните представители Искра Фидосова и Красимир Велчев. Частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
За първа реплика, заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, не смятах да вземам отношение по този законопроект, но след Вашето изказване съм длъжна да стана и да Ви направя реплика.
Как ще обясним увеличаването от 5 на 7 в членския състав на комисията? Господин Димитров, много просто. Когато правителството на премиера Борисов дойде, когато ГЕРБ пое управлението на страната, завари 0,75% усвояване на еврофондовете. (Реплики от КБ.) При усвояване на еврофондовете се прилага Законът за обществени поръчки. Това означава обжалване на процедурите в КЗК и след това обжалване във Върховния административен съд. Сега, преди месец, имаме 13% и подготовка за още 27. Всичките тези процедури са 20-30% повече съгласно справката, която е предоставена и от Комисията за защита на конкуренцията. Така че, господин Димитров, това е причината!
Когато се вижда, че един орган трябва да работи по-бързо и ефективно, трябва да подпомогнем този начин на работа, защото ние се отчитаме и пред Брюксел, отчитаме се и пред българските граждани.
И още нещо. Преди малко в точката, при която Ви нямаше, къде бяхте великият икономист тогава, в Закона за обществените поръчки намалихме срока на един месец, господин Димитров. Всички срокове се намаляват с цел по-бързо и ефективно управление и използване на евросредствата, по-бързо приключване на процедурите по обжалването.
Цяла седмица се чудех защо господин Корнезов е предложил Закон за българския език? Знаете ли защо, колеги?! Защото в Парламентарната група на Коалиция за България е крайно време да се научат да говорят чист български език, господин Димитров! (Реплики и възгласи от КБ.) Затова ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика.
Заповядайте, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Димитров, след Вашето доста тежко изказване, кратка реплика относно висшия мениджмънт на фирмите. Много важно и много значимо е да се занимавате с назначението на двама човека, Вие обаче просто няма откъде да го знаете това нещо.
Лично моето мнение е, че дори и в парламента трябва да има някакво ограничение на мандатите и Вие да излезете малко навън, извън тази зала, в която и през деня работят лампите, и една къщичка да построите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Димитров, в първата реплика искам остро да възразя на изказаното от Вас твърдение, че този случай потвърждавал правотата на тезата, че в парламента са безделници. Повтарям: остро възразявам, че това е потвърждение. Не е потвърждение, че са безделници, а е потвърждение на това, че някой прави парламента придатък и инструмент на своята воля, което понякога е по-лошо, отколкото да нищоправиш.
Според мен става дума не за по-бързо усвояване, а за по-ефективно присвояване, когато този контролиран от някого орган се произнася в интерес на определени субекти. Работата е много по-сериозна, господин Димитров, отколкото просто безделие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви без реплики и дуплики от място.
Изказванията ще бъдат след почивката. На всички ще дам думата.
За дуплика – заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Фидосова, ако имахте ресурс да си обърнете главата поне на 15 градуса, щяхте да ме видите – бях тук. Може да направите и справка в гласуването на предходния закон. Съжалявам, не искам да Ви обидя.
По отношение на огромната скорост, с която работите... Спрете малко да си починете, недейте така! От 14-о място в усвояването на еврофондовете ни откарахте на 27-мо. След 2 години строеж на магистрала, открихте 19 километра магистрала. (Реплики от народните представители Искра Фидосова и Красимир Велчев. Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Починете си малко, недейте толкова, ще отслабнете и след това ще изглеждате зле в очите на нациите.
Господин Колев, имаше един филм „Болница на края на града”. Той завършваше със знаменитата фраза на д-р Щросмайер, който казва: „Ако глупостта имаше криле, сега щеше да пърхаш под тавана.” В тази зала вкарва и изкарва народът, господин Колев, не го правите Вие. Имаше тук една велика политическа сила, водена от Симеон Сакскобургготски, и те като Вас, подскачаха... (Реплики, възгласи и шум в блока на ГЕРБ.) Къде са? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Къде ще бъдете Вие след 2 години?
Завършвам с това, което господин Божинов каза. Нямам възражения по отношение на бележките, които направихте. Просто казвам, че такива актове създават такова впечатление в хората. Ще ме е срам, отивайки при избирателите, при които няма да ми позволят да отида в понеделник, да им обясня с какво сме се занимавали тази седмица. Това имам предвид, така че изцяло споделям това, което казахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам половин час почивка.
Ще продължим в 11,40 ч.
Имаше искания за лични обяснения, за изказвания – всичко това след 11,40.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
Господин Николов, имате възможност за лично обяснение.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, понеже беше споменато име в изказване на преждеговорившия, затова се чувствам длъжен да отговоря на тези нападки.
Първо, не мога да разбера какъв е този комплекс за малоценност от ваша страна във връзка за това, че сте безделници. То вярно, че има една българска поговорка „Гузен негонен бяга”, обаче аз лично нямам такъв комплекс за малоценност и не се чувствам такъв, защото колкото мога, допринасям за работата на Народното събрание. Вашата лична оценка може би е по различен начин и затова постоянно го повтаряте от тази трибуна.
Затова аз ви призовавам, може би трябва да поработите с психоаналитик, за да изработите някаква съпротивителна бариера на база това да нямате такова чувство за малоценност, каквото вие проявявате в Народното събрание.
Господа, вие сте тук дългогодишни народни представители. Би трябвало да имате някакво самочувствие. Аз направо се притеснявам за вас.
Относно това дали е имало 4-5 човека над мен, мога да ви уверя, че надценявате моята личност. Над мен има много повече хора – това е Изпълнителната комисия на ГЕРБ, която взима решения, това са много, много повече хора, така че не ме надценявайте толкова много, да мислите, че има 4-5 човека над мен в ГЕРБ. Мисля, че винаги се взима адекватно законодателство във връзка със ситуацията, която е в момента, както на пазара, така и във връзка с усвояването на еврофондове, така и във връзка с обжалването на Закона за обществените поръчки.
Искам да ви кажа следното нещо: ако исках да увелича корупцията или да намеря канали за увеличаване на корупцията, бих намалил Комисията за защита на конкуренцията на един човек, защото с един човек много по-лесно бих се разбрал, или всеки един би се разбрал, отколкото ако увеличавам членовете. Така че този аргумент олеква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Гледаме един много важен закон и съставът на Комисията за защита на конкуренцията. Знаете, че в началото на мандата на това Народно събрание беше намален броят на членовете на комисията, на комисарите, сега ги увеличаваме.
Какво очаквам обаче аз, това е най-важното, което искам да ви кажа. Очаквам края на месец юли, малко преди отпуските, Комисията за защита на конкуренцията да излезе с едно слабо становище, с което да каже, че в пазара на горива в България няма господстващо положение, няма монополи, всичко е прекрасно и всичко е наред. Това е така, защото Комисията за защита на конкуренцията няма сили да се бори с монополистите. Това искам да ви кажа днес. Няма куража и няма силата да покаже на монополистите в България, че имат държава срещу себе си.
Ще ви дам един пример за адекватна позиция срещу монополистите, която има господстващо положение. Това е позицията на министър Дянков, който казва така: ”Няма значение, че „Лукойл” е най-голямата фирма в България. Щом всички са свързани с данъците и има измервателни уреди по определен начин и те ще спазват закона по същия начин. Това е начинът да видят големите фирми в България – много е хубаво да има големи фирми, много е хубаво да се развиват, но те трябва да разберат, че има правила, които трябва да спазват.”
Комисията за защита на конкуренцията, за съжаление, е почти в същия си състав, в който беше и по времето на тройната коалиция, и е точно толкова беззъба, колкото беше и тогава, колеги. Това е специално обръщение към членовете на Икономическата комисия: точно толкова беззъба, колкото беше и тогава. Когато има тежък въпрос и тежък спор, тя пише един удобен доклад и не взима категорични мерки, и обича да наказва по-малки предприятия, което няма последствия след това. Ние имаме нужда от друг вид Комисия за защита на конкуренцията.
Затова аз пледирам сега – ние дори подкрепихме този закон на първо четене, но пледирам, колеги, за нов състав на комисията от хора, които да покажат категорично, че има държава в България, има закони в България и никой не може да си разиграва коня както иска. Ние имаме нужда от цялостен нов състав на тази комисия. Защото вече мина доста време, доста години, и тази комисия показа, че е беззъба, казвам го за трети път.
Това, което получих сега като информация, господин Николов – обръщам се към господин Валентин Николов – е, че това увеличение на състава е поискано най-вече за решаване на вътрешни проблеми в работата на комисията. Тоест кой ще надделее – един или друг. За съжаление, господин Николов, затова става въпрос. А ние, като сериозни хора, защото аз съм убеден, че в Икономическата комисия има много сериозни хора, трябва да оценим цялостната работа на Комисията за защита на конкуренцията. Тази работа е незадоволителна и ще продължи да бъде незадоволителна.
За да видите, че съм прав, ви предлагам да разгледаме това становище, което се появи в края на месец юли, което ще покаже, че на пазара на горива нищо не се случва или никой няма господстващо положение. Това ще покаже този анализ, е моето предчувствие – говоря за личното ми предчувствие, колеги. Ако аз се окажа прав, ние трябва да вземем много по-драстични мерки, защото не можем да гледаме отстрани как един човек, в случая министър Дянков, се опитва нещо да свърши, защото той се опитва да свърши нещо.
Ние сме честни и обективни хора и когато някой се опитва да свърши работа, не го премълчаваме. Едната възможност е да стоим отстрани и да кажем: той да се оправя, макар че няма необходимите правомощия, и да оставим този състав на Комисията за защита на конкуренцията. Но така няма да бъдем почтени и няма да решим проблемите, които стоят пред всички нас.
Затова ви предлагам следното нещо: да сменим изцяло състава и да намерим законов начин и законов подход – има такива законови начини – изцяло нова комисия, която да каже на всички предприятия, които се научиха да правят каквото им скимне в България, че има държава и че тази държава отстоява спазването на правила. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че изказването на преждеговорившия Мартин Димитров е много точно по отношение на това, че комисията, вършейки своята работа и допълвайки я с още двама човека, би трябвало наистина да има промени в структурата на тази комисия, а не само да се допълва.
Аз съм за това комисията да стане седем човека и изключително много се изумявам от изказването на по-преждеговорившия господин Димитров. Ще се обърна към Вас, господин Димитров, и ще Ви кажа – имам чувството, че Вие изпълнявате едно нещо, което се лепи по колите и пише: „Живея, за да дразня.” Не знам работата Ви в Икономическата комисия дали е такава, но мисля, че не сме тук, за да се дразним, и мисля, че не трябва да се разчита на късата памет на българските граждани и да Ви напомняме, че тази комисия в този състав – от седем човека, Вие сте я гласували по време на вашето управление. Предполагам, че не разчитате и на късата памет на народните представители за това, което казахте преди почивката.
Във връзка с това мисля, че много неправилно дадохте пример с една фирма, която трябва да се събира няколко пъти в годината, за да променя правилника си. Ние, Народното събрание, не сме фирма. Още повече не виждам по какъв начин може да се промени бройката на членовете на комисията, ако това не стане в пленарната зала. Къде другаде може да стане това?
Няма да коментирам и това, че наистина много важен момент е Законът за обществените поръчки, който гледахме преди малко и връзката на тази комисия с обществените поръчки – с тяхното изпълнение, техния контрол, връщането и постоянно възразяване срещу това.
Ще кажа и нещо друго, може би нещо като обобщение, пак от преждеговорившите – да спомена господин Божинов, за да има възможност да направи и лично обяснение за това, което каза, че по този начин се опитва да се присвоява нещо. Ами, господин Божинов, каквото имаше за присвояване, вие го присвоихте! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обсъждаме един законопроект, който бих нарекъл смешен, ако не беше за съжаление – жалък. Не е въпросът в претоварването на комисията. Комисията през миналия месец юли, така ни казаха по време на обсъжданията, е имала малко над 500 преписки. Тази година към месец юли преписките са станали 700, което означавало, че комисията трябвало да бъде увеличена с двама члена.
На заседанието на комисията попитах какво ще стане, ако следващия месец юли преписките са 300. Ще я намалим на трима ли? Може би трябва да направим двама от членовете револвиращи и те да влизат и да излизат, в зависимост от броя на преписките. Абсолютно несериозен аргумент! Още повече, че няма нито една забавена преписка през този период от време. Не само че няма забавени преписки, но сроковете, в които те са изпълнявани, са намалени от два месеца на един месец.
Логиката е съвсем друга. Много рядко се съгласявам от тази трибуна с Мартин Димитров, но този път ще се съглася с него. Мартин Димитров е прав. Проблемът не е в претоварването на комисията, проблемът е в послушанието на комисията. Проблемът е, че в определени случаи тази комисия си е позволила да направи нещо, което не ви отърва. Сега ще ви кажа и какво е, защото се правите на наивници и се опитвате да направите цялата зала на наивници – не на наивници, а на глупаци. Комисията има преписка и тази преписка е по случая в ТЕЦ „Марица-изток 2” по сероочистката. По тази преписка председателят на комисията дава указания как да бъде приключена тя. Само че по тази преписка има и становище на ОЛАФ. Знаете ли, господин Николов, какво е това ОЛАФ? И въз основа на това становище на ОЛАФ докладчикът по преписката и още двама от членовете на комисията не се съгласяват с указанията на председателя на комисията, а се съобразяват със становището на ОЛАФ и вършат вашата работа, защото сега щеше да има и други примери в доклада на комисията. Само че по този начин комисията изведнъж се оказа, че е извън контрол. Извън контрол и оттук-нататък няма да може примерно, когато господин Николов се обади по телефона и иска да каже определена поръчка в Гоце Делчев да се реши по някакъв начин – тя да се решава по този начин. Нали така, господин Николов?
Затова сега Вие внасяте на бърза ръка едно предложение. Защо? За да увеличим комисията с двама членове. И какво ще стане като я увеличим с двама? Ами председателят пак ще има стопроцентов контрол върху решенията на комисията. Това е, господин Велчев, истинската причина за тази работа. Тя е политическа причина.
Затова много сериозно ви моля да прецените между първо и второ четене, ако искате и сега, смисълът на това предложение, което правите. То е абсурдно! Не че не могат да бъдат увеличени членовете – те могат да бъдат и 7, и 9, и 10. Но трябва да бъде направено тогава, когато има логика, има смисъл в това, а не просто защото искаме да си решим един или друг такъв чисто конюнктурен въпрос, възникнал текущо в работата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз съм дълбоко учуден, че хората и от опозицията, и от сините, защото не мога да ги определя точно какви са, са много запознати точно какви намерения имам и са много запознати какво става в комисията, за разлика от мен, който... (Шум и реплики от КБ.) Всъщност аз познавам господин Петко Николов, който е идвал в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, във връзка с докладите. Не познавам лично нито един член. Нито един! Много съм учуден, че вие сте толкова дълбоко запознати. На това отгоре, дадохте пример във връзка с енергетиката. Може би това лично Ви касае? Не знам! (Реплики отляво.)
Досега не чух решение на комисията, което де факто по някакъв начин да е бламирало управляващите или да им е навредило – нещо предстояло, нещо се обсъждало. Много странни данни изнасяте, явно трябва да се замислим какво върши тази комисия наистина, след като Вие имате много повече информация, отколкото аз. (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Да, ама аз кой съм, а Вие кой сте? Много интересно!
Вие дадохте доста добри аргументи. Разбира се, Вие ги дадохте с цел да се неглижира това, което искаме да направим. Дадохте добри аргументи! Скъсен е срокът – два пъти, на обследванията, на база обжалванията по Закона за обществените поръчки. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.) Точно така е! Вярно е, увеличени са преписките по Закона за обществените поръчки. Точно така е, правилно! Абсолютно всички чакаме доклада във връзка с пазара на горивата, чакаме го адекватно. Още не е излязъл. (Реплики отляво.) Точно така е! Натоварваме ли комисията с повече очаквания и с повече отговорности с новите закони? Точно така е! Какво можем да направим? Разбира се, че трябва да намерим адекватно решение, защото те се спазват в срок, а качеството на решението дали няма да се влоши, след като се увеличава работата? Какъв е пределът на комисията, вие знаете ли? Не знаете.
Аз лично съм говорил с господин Николов и той казва, че е абсолютно правилно – комисията трябва да се увеличи с двама човека. На това отгоре аз си спомням, че миналата година вие защитавахте яростно комисията да не се намаля с двама човека, а сега обратно. Къде са ви принципните позиции? (Реплики от ДПС и КБ.) Нашите позиции следват правилността и адекватността на законодателството на база обстановката в страната, иначе нямаше да заседаваме два дни в седмицата, а щяхме да заседаваме един път месечно или годишно, ако нямаше нужда да се променят законите. Нали така?! Ние такава политика сме избрали в България – законодателството да бъде адекватно на база ситуацията. Аз мисля, че е точно така – имам аргументи и тези аргументи са посочени от вас, разбира се, с цел да се неглижират, но тези аргументи са правилни и са точно така. Комисията наистина трябва да има в законово определен срок и адекватни решения, за да не се намаля качеството на база количеството, което затрупва количеството като преписки.
Аз категорично мисля, че това е начинът – чрез увеличаване на комисията, повишаване на качеството. Мисля, че може да се помисли и върху другите закони, с които тази комисия да взема все по-адекватни решения. (Реплики от народните представители Петър Димитров и Румен Овчаров.) Имам предвид да се натовари и с допълнителни функции, за да могат да бъдат адекватни на пазарната обстановка в България. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Николов, всъщност има три различни позиции. Вие искате увеличаване на членовете с нови двама, господин Овчаров не иска нищо да се пипа, а аз Ви казвам, че от Синята коалиция имаме трета позиция. Искаме смяна на състава на цялата комисия, господин Николов, защото тези хора са същите, които бяха в мандата на БСП и тройната коалиция. Тогава не вършеха работа и сега не вършат работа, господин Николов, това Ви казваме!
Ние искаме категорично смяна на целия състав. Помните ли, когато в нашата Комисия по икономическа политика бяхме поканили състава на Комисията за защита на конкуренцията? Те казаха, че им трябва една година, за да обследват пазара на горивата. То си пролича, че тези хора нямат желание да свършат никаква работа. В момента хората ни питат и Вас Ви питат, и вероятно всички народни представители: защо цената на бензина и на дизела в България не пада, като са налице предпоставки за това? Възможното обяснение е монополно положение. Това е възможното обяснение, но Комисията за защита на конкуренцията няма желание да изследва този въпрос. Разбирате ли, няма желание! Това твърдя аз и от това се опасявам! Няма кой друг да замести и да свърши тази работа вместо тях. Нито ние с Вас, нито нашата комисия, нито парламентът, нито Финансовото министерство може да се намеси по този въпрос. Те, ако нямат желание да свършат тази работа, няма кой вместо тях да я свърши.
Аз Ви задавам следния въпрос: защо ако една комисия по време на целия мандат на тройната коалиция не си е вършила работата, вие я запазвате в същия състав? Аз знам, че не зависи пряко от Вас и не насочвам този въпрос само към Вас, а към целия парламент. Защо, ако някой не си върши работата и няма желание да я свърши, ние се правим, че не виждаме и не ги сменяме тези хора? Да намерим законова възможност там да бъдат сложени активни хора, честни хора, които да работят и да покажат на всички тези фирми, които са в монополно положение, че има държава и има правила иначе няма да може да отговорите, като питат хората, господин Николов, защо цената на дизела и бензина не пада в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Няма да ползвате дуплика, господин Николов.
Господин Елин Андреев.
ЕЛИН АНДРЕЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Петър Димитров преди малко изказа част от мотивите, с които беше приет законопроектът на Министерския съвет миналата година и зададе няколко въпроса, които едва ли ще получат отговор от тази зала, но аз бих искал да ви прочета другата част от тези мотиви, а те са именно: предложеният от Министерския съвет Проект на Закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията и в изпълнение на Решение № 870 на Министерския съвет от 2009 г., с което е одобрено предложението на заместник министър-председателя и министър на финансите и на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията за оптимизиране състава и мандата на независимите регулаторни органи. Тук възниква един въпрос. Това решение на Министерския съвет отменено ли е и ние преминаваме към увеличаване състава на комисията, или просто Министерският съвет е взел някакво друго решение?
Ще си позволя да ви зачета и някои от мненията от 26 май 2010 г. при обсъждане в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм на тогавашния законопроект. Господин Евгени Ангелов – заместник-министър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, казва следното нещо: „Вие добре знаете, че комисарите не са ангажирани в оперативната дейност на комисията. Там има екип от близо 30 човека, които се занимават изцяло с тази дейност и подготвят решенията за тази комисия. Това е една от малкото агенции, където числеността не е намалена, така че от оперативна гледна точка не може да има никакви притеснения.”
Едно мнение на господин Николов оттогава, от 26.05.2010 г., в което той казва: „Понеже това е политика от доста време, която се води от ГЕРБ, имам чувството, че на един и същ филм присъстваме. Господин Аталай винаги не е съгласен на база спестените приходи да се редуцира съставът, а аз твърдя, че функционалността на Агенцията за защита на конкуренцията няма да се измени. Така няма смисъл да гледаме един и същ филм няколко пъти”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Господин Николов, ние филма тогава го видяхме какъв е – подмяна на всички регулаторни органи в страната. Въпросът е: сега какъв е филмът? Може би след няколко дни, когато предложите членове на комисията, ние ще видим и този филм и ще го видят и всички български граждани.
Правилно бяхме упрекнати преди малко, че преди две години бяхме против намаляване състава на комисията, а в момента сме против нейното увеличаване. Аз заявявам категорично, че ние не сме против увеличаване състава на комисията, но би трябвало да се направи един анализ и да се види това увеличаване до какво ще доведе, защото във вторник председателят на Комисията за защита на конкуренцията каза, че комисията изпълнява всички функции в срок и няма никакви проблеми да работи с пет човека.
Тук като чухме предложението на господин Мартин Димитров, че изцяло трябва да се подмени съставът на тази комисия, аз бих добавил и следното нещо, би трябвало да се промени принципът. Защо не например в състава на тази комисия всяка парламентарна група да може да предлага не повече от двама членове. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Тогава това, което ние си говорим, че тези органи трябва да бъдат независими мисля, че ще се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Лично обяснение – Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми колеги, аз колкото и пъти да кажа аргументи тук, явно няма да се чуят и затова няма да ги повтарям, но понеже бях засегнат във връзка с това, че сме искали да подменим състава на комисията, нещо не разбрах. На тази комисия какво сме подменили?! Кои членове?! Може би трябва да разберем кои членове сме подменили, защото е много странно. Доколкото си спомням, те бяха отпреди това. Мога да ви кажа, че аргументацията ми е напълно вярна. Заставам зад думите, които бяха тогава, защото такава беше адекватността на ситуацията. След това имаше промяна на Закона за обществените поръчки. (Реплики от КБ и ДПС.) Имаше ли промяна в Закона за обществените поръчки? (Реплика от ДПС.) Има! Скъсен ли е срокът? Скъсен е! Аз мисля, че трябва да търсим именно тенденцията качество – срок и аз напълно заставам зад това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Народният представител Иван Костов иска думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз вземам думата, за да застана на съвсем различна позиция от това, което се говори досега, и да призова Народното събрание да преустанови гледането на този закон, да натовари Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм да предложи Законопроект за закриване на Комисията за защита на конкуренцията и прехвърлянето на функциите й върху Касационния съд. Говоря съвсем сериозно. Това е търговски проблем. Когато някой наруши правилата на конкуренцията, има потърпевши, има потърпевши фирми, когато им се отнемат неправилно или с помощта на държавата положението на пазара, когато биват изтласквани, когато биват изкуствено мачкани и така нататък. Има две страни, които решават търговски спор пред съда. Когато поради влошаване или саботиране на конкуренцията страда потребителят, както страда в случая с горивата, както страдаше в случая с монополната цена върху зърното, както страда от монополните цени на лекарствата и така нататък – има организация за защита на потребителите. Те застават в съда и решават един спор помежду си. Това е най-разумният начин да се изгради или да се предаде тази функция по защита на конкуренцията на солидна институция, доколкото солидна институция е българският съд.
Комисията за защита на конкуренцията е едно съвсем малко административно тяло. Дали са пет или седем човека – това са малко хора, с много малки възможности. Първо, да застанат на гражданска, солидна, сериозна позиция срещу интересите на могъщи монополи. Това са само пет човека или утре само седем човека, с един затворен процес върху тях. Колко куражлии трябва да бъдат тези пет или седем човека, за да застанат срещу някой могъщ монопол от типа на тези, които произвеждат зърното, или тези, които търгуват с горивата? Колко силни трябва да бъдат тези хора?! Не могат да бъдат силни! Там е цялата драма на тази комисия. Тя е малка, слаба и не може да защити конкуренцията в страната и заради това се случва това, което виждаме в момента.
ГЕРБ ще добавят двама души, ще стане „тяхна”, защото колкото беше на тройната коалиция преди това, толкова е сега на ГЕРБ и изобщо битката за това някой да разпорежда или да се намесва как решава Комисията за защита на конкуренцията става безсмислена, политическа, потъва тук в Народното събрание и от това страда конкуренцията в страната, разбира се, страдат и потребителите. Това е драмата на страната – няма кой да защити конкуренцията в страната и интересите на българските потребители.
Предварително се е предала тази комисия, когато й беше поставен казусът за горивата. Защо досега не са се произнесли? Защо не са се произнесли досега?! Какво има толкова да проверява?! Те имат да проверят една хипотеза, която всеки съд би проверил. Вярно ли е, че не може да се внасят конкурентно горива? Вярно ли е? Проверява хипотезата, установява, че е така, и веднага отсича, че има монополно положение. Толкова е просто, а проверката вече е извършена и е доказала, че този, който е производителят на горивата, той владее 80 и няколко процента от пазара, от складовете на течните горива. Какво има да се доказва още тук?! На кого ще доказват и какъв доклад ще пишат?!
Ние всички – останалите, трябва да играем ролята наистина на глупаци, за да чакаме една комисия, при това съставена от некомпетентни хора – с едно изключение, останалите са някакви съвсем случайни хора. Решават търговско дело – дали някой е ощетен, дали потребителите са ощетени, дали фирма е ощетена поради монополни права. Как ще ги решат тези неща? Вие знаете ли характеристиките на хората, които са вътре? Знаете ли кой решава тези работи, за да ги преизберете? Ето, преизбрахте ги, сега някой там не изпълнява точно поръчките и започва някакъв политически натиск.
Това не е пътят в България да се насърчи конкуренцията. Огромната причина, основната причина ГЕРБ да няма ефективна антикризисна политика, е обстоятелството, че за тези две години конкуренцията прекрати да функционира в страната, спря да дърпа икономиката напред, спря да сочи решенията, по пътя на които трябва да тръгнат всички останали, за да започнат да излизат от кризата.
Вместо конкуренцията да излъчи лидерите сред производителите, сред търговците, които да изведат тази икономика напред, преодолявайки кризата – при нас има обратен процес. При нас има монополизация, има олигархични структури, те се насърчават от управлението, изземват все по-стесняващият се пазар от останалите и заради това страната изпада в глуха депресия. Това е много голям проблем за страната! Не е тук за двама души, не е дали са пет или са седем!
Всички страни, които излизат от кризата, излизат, водени от една добре функционираща система на конкурентно съперничество. Това в България го няма! Няма го в най-основни направления на икономиката, няма го в най-главните направления, няма го в горивата, няма го в храните, няма го в лекарствата, няма го никъде! Как ще тръгне да излиза тази икономика от кризата?!
Аз очаквам някой от Икономическата комисия да започне да дебатира тази тема, защото това са големите отговорности на страната – да пази конкуренцията, защото конкуренцията е икономическият двигател, тя движи нещата. Не ги движите вие тук и не Бойко Борисов с появите си по телевизията. Той, разбира се, оказва благотворно влияние върху хората, обяснява им и така нататък, но той не движи нищо. Той не е моторът. Моторът е конкуренцията! Затова се нарича конкурентна пазарна икономика. Ние каква икономика имаме?! Монополна пазарна икономика. Няма да излезем никога от кризата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Костов, чудесни констатации, много вярна картина, точно поставени проблеми. Да, ситуацията е такава и вие громите проблема за липсата на конкуренция и монополите.
Откъде тръгнаха тези монополи, господин Костов? Вие говорите за горивата, за един производител на горива с 80%. Колко къса е паметта на хората! Кой продаде тогава „Нефтохим” Бургас за жълти стотинки? Рафинерия за 1 млрд. и 700 млн. долара – за колкото се оценяваше – за 140 млн. долара общо взето, мога да греша плюс-минус с десетина милиона в цифрите, на цената на горивата, господин Костов.
Това е голям въпрос, барабар с цяло едно езеро, което мина и за пристанище. Да не говорим за другите параметри на тази сделка, която създаде един монопол, който е жесток монопол и не знам как ще се преодолее. Нима не мислите, че от това ще стане монопол, който ще има дълбоки последици и тежко въздействие върху цялата българска икономика?
Вие говорите пак за монополи и против монополите. Вие не поддържахте ли един монопол години наред, тогава с Mtel, след като господин Стойчев продаде първия GSM-оператор? Тогава с Майкъл Чорни сте влезли в един конфликт, когато той престана да внася, и си спомняме всички защо стана конфликтът. Поводът поне беше, че трябваше да се купи една апаратура за подслушване, която струваше много, те не я купиха, а тази апаратура ви трябваше, за да се подслушва. Кой поддържаше този GSM-оператор години наред, господин Костов? Вие го поддържахте. Оттам тръгна и този монопол.
Понеже това е реплика, времето е кратко – две минути, аз няма да продължа с другите монополи, които Вие създадохте, престъпни монополи и престъпна политика. Вие поне си мълчете, когато трябва да се говори и да се громи сега правителството, че не може да се справи с тези монополи, които Вие сам създадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Имате думата за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: На всички парламентарни групи времето се удължава.
Имате думата за дупликата.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Нещо отново не сте разбрал, господин Шопов! Конкурентното предлагане на горива зависи от местното производство и от свободния внос. Това, което е направено в тези последните години, за да се установи господстващото положение на една фирма на пазара на течните горива, е монополизация на складовите мощности.
Монополизацията на складовите мощности води до невъзможност да се вкарват течни горива и да бъдат конкурентни на местния производител. Това не е много просто от типа на логиката, която Вие споделяте, но трябва да се напънете и да го разберете.
Имало е винаги проблеми с единствен производител, но проблемите никога не са се изостряли, когато е имало конкурентен внос. Така се нарича този внос в икономическата теория – „конкурентен внос”. Това е внос, който влиза с по-добро качество или с по-атрактивна цена и може да достигне до българския производител в Общото европейско икономическо пространство. Ако не сте разбрали от „Атака”, България е част от Общо европейско икономическо пространство. Тук никой не може да има господстващо монополно положение, защото има завод за производство на каквото и да е, тъй като в Европа има свободно движение на стоки, хора и капитали. Това са азбучни неща, които е крайно време да започнете да попрочитате и да започнете да ги разбирате. След като България е член на единна икономическа общност, в която може да влизат всякакви стоки, те гарантират наличието на конкуренцията. След като е саботирана възможността да влязат течни горива като конкурентен внос, които да се появят на пазара, се създава господстващо монополно положение едва тогава. Едва тогава! Не преди тринадесет години, а едва сега и това веднага личи върху покачването на цените.
Ако имате други неясноти по отношение на конкуренцията и не сте склонен да се поучавате в тази зала, защото очевидно не сте, има учебници, има икономическа теория – трябва да се разлистват, трябва да се четат, трябва да се разбират устоите на Европейския съюз, икономически пространства, конкуренция, монополни цени, монополни печалби и тогава вече компетентно човек да застане на трибуната и да говори.
Защото в противен случай тук Ви ръкопляскат хора, за които се водеше дебат до каква степен ги е обхванала глупостта?! Аз действително започвам да споделям, че това ще се превърне в бедствие на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
В изказването на господин Костов имаше и направено процедурно предложение за отлагане на разискванията по чл. 45, ал. 2, т. 4. Тъй като процедурните въпроси се поставят веднага на гласуване, аз ще го поставя на гласуване.
Има ли обратно становище, което някой иска да изрази? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Гласували 117 народни представители: за 38, против 75, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Продължаваме разискванията по законопроекта.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по него? Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г.
Гласували 121 народни представители: за 84, против 27, въздържали се 10.
Предложението е прието.
С това приключихме работата по този законопроект.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – продължение.
Заповядайте за процедура, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Аз вчера направих процедурно предложение с молба да поканим министъра на здравеопазването или някой от неговия екип да присъства в залата, когато се приемат такива важни закони. Но резултат никакъв! Днес виждаме, че пак няма никой, и в Клуба на народния представител няма представител.
Подновявам желанието и предложението да поканим представител или министъра на здравеопазването, защото иначе звучи доста несериозно. Аз разбирам защо министърът не иска да присъства тук, най-вероятно, защото ще му бъде неудобно от толкова много близки текстове, обслужващи корпоративни интереси. Но все пак трябва да видим някой, който защитава този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Желев.
Разбира се, че каним министъра. Винаги, когато се разискват закони, е добре да присъства ресорният министър. Ако заместник-министър трябва да присъства, трябва да се конкретизира – аз не мога общо да кажа. Но разчитам на председателя на Комисията по здравеопазването да предприеме, ако е необходимо, тези действия.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вчера стигнахме до § 45.
По § 45 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45:
„§ 45. Създават се чл. 259а и 259б:
„Чл. 259а. (1) Комисията по цени и реимбурсиране заседава в състав председател, петима представители на Националната здравноосигурителна каса, двама представители на Министерството на здравеопазването и един представител на Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз, когато разглежда заявления за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1.
(2) Заседанията на състава на комисията по ал. 1 се считат за редовни, ако на тях присъстват две трети от членовете й.
(3) Решенията на състава на комисията по ал. 1 се взимат с мнозинство две трети от членовете й.
(4) Комисията по цени и реимбурсиране заседава в състав председател, петима представители на Министерството на здравеопазването, двама представители на Националната здравноосигурителна каса и един представител на Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз, когато разглежда заявления за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 3 и
(5) Заседанията на състава на комисията по ал. 4 се считат за редовни, ако на тях присъстват две трети от членовете й.
(6) Решенията на състава на комисията по ал. 4 се взимат с мнозинство две трети от членовете
(7) Комисията по цени и реимбурсиране заседава най-малко веднъж месечно в съставите си по ал. 1 и 4.
(8) Комисията по цени и реимбурсиране заседава в състава по чл. 259, ал. 2, когато разглежда заявления за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 2 и въпроси от организационен характер или свързани с цялостната й дейност.
(9) Заседанията на комисията по ал. 8 се считат за редовни, ако на тях присъстват две трети от членовете й.
(10) Решенията на състава на комисията по ал. 8 се взимат с мнозинство две трети от членовете й.
Чл. 259б. (1) Председателят и членовете на Комисията по цени и реимбурсиране са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на задълженията им по този закон освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.
(2) Във връзка със задълженията си по ал. 1 членовете на Комисията по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти подписват декларация по образец, утвърден от председателя на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване народни представители?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо председател, правя предложение за редакционна поправка в § 45 – в чл. 259а, ал. 1 след думите „Българския лекарски съюз” съюзът „или” да бъде заменен „и”, както и аналогична поправка в ал. 4 – след думите „българския лекарски съюз” съюзът „или” да бъде заменен с „и”.
За какво става въпрос? Уважаеми колеги, в предишния § 44 ние приехме състава на Комисията по цени и реимбурсиране. В този състав освен представителя на Министерството на здравеопазването, представителя на Националната здравноосигурителна каса, на Министерството на финансите, задължително влизат представители на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз – по един представител. В този член казваме: „Комисията по цени и реимбурсиране заседава в състав”, от който обаче отпада единият представител на съсловните организации.
Целта на тази комисия е да бъде абсолютно прозрачна, всички вземани решения да бъдат ясни и прозрачни пред българското общество, защото става дума за определяне на цени на лекарствените продукти, става дума за определяне на реимбурсни цени на лекарствените продукти. Управляващите от ГЕРБ бяха заявили в началото, че ще търсят прозрачност, и това беше казано в текстовете на вносителя. В текстовете на вносителя в тази обединена Комисия по цени и реимбурсиране влизаха представители на неправителствени, на пациентски организации, а всички те сега отпаднаха.
Какво виждаме сега?! Виждаме още по-голямо стесняване на членовете на комисията по време на заседанията. Кой ще определи кой от представителите на двете съсловни организации ще участва на заседанията? Кой и къде е записано това?!
На второ място, нещо повече: в чл. 259б е казано, че: „Председателят и членовете на Комисията по цени и реимбурсиране са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на задълженията им по този закон”. Е, за каква прозрачност става въпрос?! Следователно тези решения ще се вземат в изключително стеснен състав.
Предлагам поне в окончателната редакция на § 45, в алинеи 1 и 4 съюзите „или” да се заменят с „и”, за да може и двете съсловни организации да участват с право на глас по време на заседанията на Комисията по цени и реимбурсиране.
Иначе е напълно безсмислено в § 44 да има един състав на комисията, а след това по време на заседанията да се появява друг състав, който не е известно кой и как ще го определи. Затова, госпожо председател, моля да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще го направя.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Адемов, в предложението на вносителя присъстваха всички изброени от Вас лица, но със статут на наблюдатели. С нашето предложение направихме така, че представителите на съсловните организации да участват в състава на комисията, и то с право на глас. Смятам, че това беше стъпка напред. В никакъв случай по този начин не се намалява прозрачността, защото статутът на наблюдатели остава. Нека да бъдем коректни и точни.
В останалите текстове на закона има наблюдатели – Комисията по прозрачност, която функционира. Тя не е променена и там са пациентските организации и всички изброени от Вас неправителствени организации.
В Комисията по цени и реимбурсиране двата подсъстава са свързани с възможността да се обсъждат различните списъци с лекарства. Едните са по позитивната листа, където преобладават представителите на Националната здравноосигурителна каса, защото средствата по тези лекарства се плащат от бюджета на Касата. Това беше идеята, с която предложихме и наложихме тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Моята реплика е по повод на следното: „Членовете на комисията са длъжни да не разгласяват факти и данни, станали им известни по време или по повод на изпълнение на техните служебни задължения.”
Господин Адемов, Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък е приета с Постановление на Министерския съвет през 2007 г., тоест по време на вашия мандат. Нейният чл. 25 гласи същото: „Председателят, членовете на комисията и членовете на комисиите по чл. 23, ал. 1 и така нататък са длъжни да не разгласяват данни и обстоятелства, станали им известни при или по повод осъществяване на дейността им.”Следователно промяна няма. Да, те са длъжни да не разгласяват, защото част от фактите и данните, които им стават известни по време на заседанията, са търговска тайна според мен. Предполагам, че това е била и логиката, когато през 2007 г. Министерският съвет е издал същото постановление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Отзад напред – госпожо Атанасова, относно това, че наредбата е приета през 2007 г. Вие нали дойдохте в името на прозрачността? Променете наредбата. Какъв ви е проблемът? Две години имахте – защо не я променихте?
Големият въпрос тук е: искаме ли да има прозрачност за това как се определят цените на 2 милиарда пазар на лекарствени продукти, или не искаме?
Ако искате, променете наредбата, променете закона – имате мнозинство, имате всичко!
Или другият вариант. Признайте си: „Искаме тези неща да станат някак си потайно, някак си без така наречените сини каски, както са наречени наблюдателите в другите европейски страни, в лицето на неправителствения сектор” и въпросът приключва! Ако искате да има прозрачност, никой не е казал, че трябва да обявяват цените! Никой не е казал, че трябва да ги разгласяват! Става въпрос да присъстват поне представители на съсловните организации!
Кажете ми: с какъв аргумент изолирате едната от двете съсловни организации? Какъв е този аргумент?
На репликата на д-р Дариткова искам да кажа следното. Доктор Дариткова, Вие знаете, че функциите на Комисията по прозрачност са съвършено различни от функциите на обединената Комисия по цени и реимбурсиране! Не може да се прави никаква връзка! „Ама ние ги махаме оттук, защото ги има на другото място!” За какво става въпрос? Естествено, в закона е записано какви права имат.
Но големият въпрос, пак повтарям, е следният: искаме ли да има прозрачност, или не искаме? С текстовете, които внесе законодателят, имаше надежда, имаше заявка за прозрачност! С текстовете, които сега приемаме в редуциран вид на второ четене, ние казваме: „Управляващото мнозинство не иска да има прозрачност при определянето на цените и нивата на реимбурсиране на лекарствените средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Цвета Георгиева има думата за изказване.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето изказване също ще касае двете предложения, които бяха направени от колегата Адемов. Заявявам, че ние ще подкрепим това предложение именно с цел даване на възможност на повече хора да участват в тези заседания и повече хора да бъдат информирани от първа ръка за действията на комисията и за начина, по който тя взема решения.
Днес си направих труда да проверя в колко и в кои закони съществуват текстове, които забраняват на членовете на определени комисии да разгласяват факти, станали им известни по време на изпълнение на служебните задължения. Най-често това са данъчните, митниците, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за установяване на конфликт на интереси – комисии, които много често работят с лични данни и със сериозни търговски тайни.
Така разписаният текст, дори да приемем, че има някаква логика в него, по никакъв начин не показва кои и какви факти и обстоятелства нямат право да разгласяват членовете на тази комисия! Преди малко ние разбрахме, че става дума за търговски тайни. В текста никъде не е разписано, че това е, да речем, служебна или търговска тайна, или нещо, което наистина може да се определи като класифицирана информация, или съставляващо предмет на някакъв вид тайна, която не може да се разгласява.
Аз си направих труда точно да прочета дефиницията за това откъде нагоре се отказва достъп на обществото до обществена информация. Наистина има такъв текст, който много точно е разписан. Но това, което е дадено тук, не е такъв текст!
По тази причина предлагам в текста на чл. 259б да се направи следната промяна: „Председателят и членовете на Комисията по цени и реимбурсиране са длъжни да не разгласяват търговските тайни, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на задълженията им”.
Всичко останало би означавало, че комисията наистина иска да се скрие зад един текст и да прави каквото си иска.
Аз смятам, че вие, колеги от ГЕРБ, не искате такъв текст, не искате да оставите впечатление в обществото, че в тази комисия ще се върши нещо скрито-покрито и ще се правят някакви тайни договорки, които после членовете на комисията ще бъдат задължени да пазят в тайна!
Освен това, много често, когато съществува такъв текст, трябва да съществува и текст, който указва какви наказания следват за членовете на комисията, които разгласяват тези тайни. Нещо, което тук го няма. Има само декларация. Тогава, ако това няма да е обвързано с някакво наказание, защо го има? Значи това е безсмислен постулат сам по себе си, така както е разписан. Поне го ограничете до търговските тайни, за да покажете на цялото общество, че вие не искате да пазите нещо скрито-покрито, а да го покажете до рамките, до които е разрешено от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Георгиева, всъщност Вие предлагате – да го уточня, за да го докладвам коректно: вместо „обстоятелства и факти”, да бъде „търговските тайни”. Нали е това?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Правилно съм разбрала. Благодаря.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: То и тук няма дефиниция на „обстоятелства и факти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказвания?
Народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, използвам възможността на основание чл. 74, ал. 2 от правилника да направя предложение за редакционна поправка в чл. 259б, ал. 2 – след думата „реимбурсиране” текстът „на лекарствени продукти” да отпадне, тъй като самата комисия се казва Комисия по цени и реимбурсиране, а няма „на лекарствени продукти”.
Предполагам, че е техническа грешка при внасяне на самото предложение от моя страна и на групата народни представители.
Освен това, принципно подкрепям предложението на госпожа Георгиева, обаче с условието, че нямаме Преходна и заключителна разпоредба за „търговска тайна” по смисъла на този закон. Ако вие се организирате да дадете някаква дефиниция, би могло да отложим гласуването на § 45 до приключване на останалите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Принципно правите процедурно предложение за отлагане на текста на § 45 до изработване на коректен текст, за да не подлагам на гласуване текстове, които може да се окаже, че не са най-добре изработени в момента.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването на § 45 до момента, в който ни се докладва от комисията с всичките добре подготвени редакционни промени.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от Десислава Атанасова и група народни представители за създаването на § 45а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 45а, който става § 46, със следната редакция:
„§ 46. Създават се чл. 259в и чл. 259г:
„Чл. 259в. (1) Дейността на Комисията по цени и реимбурсиране се подпомага от експерти, които имат висше образование по специалностите „Медицина” или „Фармация”, извън състава й, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването. Изискванията към експертите се определят с наредбата по чл. 258, ал. 5.
(2) Комисията по цени и реимбурсиране публикува информация за дейността си на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
(3) Комисията по цени и реимбурсиране изготвя на всеки 6 месеца доклад за дейността си до Министерския съвет, който се публикува на интернет страницата по ал. 2.
Чл. 259г. (1) Председателят на Комисията по цени и реимбурсиране представлява, организира и ръководи дейността на комисията.
(2) При отсъствие на председателя той упълномощава писмено член на Комисията по цени и реимбурсиране, който да го замества и да упражнява правомощията му по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме новосъздадения § 45а, който става § 46.
Гласувайте, колеги!
Гласували 71 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 46 има предложение от народните представители Желев и Манолова – § 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 46, който става § 47. (Реплики.)
Отменете гласуването, защото първо ще гласуваме предложението на народните представители Желев и Манолова за отпадане на чл. 46.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Желев и Манолова за отпадането на § 46.
Гласували 69 народни представители: за 10, против 55, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 46, който става § 47, по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 47 има предложение на народните представители Желев и Манолова – § 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Първо ще гласуваме предложението на Желев и Манолова за отпадането на § 47.
Гласували 68 народни представители: за 6, против 57, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 47 по вносител, който става § 48 по доклада на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 48 има предложение на Желев и Манолова – § 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова за отпадане на § 48, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 5, против 61, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Колеги, гласуваме § 48, който става § 49 по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания няма.
Моля да гласуваме § 49, който става § 50.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 51:
„§ 51. Създава се чл. 262а:
„Чл. 262а. (1) При преустановяване на продажбите по чл. 54, ал. 3 на лекарствен продукт, който е включен в Позитивния лекарствен списък, и в рамките на съответното международно непатентно наименование няма разрешен за употреба по този закон друг лекарствен продукт, притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява Министерството на здравеопазването.
(2) Притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява Министерството на здравеопазването и в случаите на преустановяване продажбите на лекарствен продукт, чиято цена служи за определяне на референтна стойност в рамките на съответното международно непатентно наименование и лекарствена форма.
(3) Когато продуктът по ал. 1 и 2 е предназначен за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване, притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява и НЗОК в сроковете по ал. 4.
(4) Притежателят на разрешението за употреба е длъжен да извърши уведомлението по ал. 1 не по късно от 18 месеца преди датата на преустановяване на продажбите, а в случаите по ал. 2 – не по-късно от три месеца преди датата на преустановяване на продажбите.
(5) До преустановяване на продажбите по ал. 1 и 2 притежателят на разрешението за употреба е длъжен да осигури достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности.
(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 притежателят на разрешението за употреба подава заявление и съответните документи за изключване на лекарствения продукт от Позитивния лекарствен списък.
(7) Когато след преустановяване на продажбите на лекарствения продукт притежателят на разрешението за употреба не е изпълнил задължението си по ал. 6, Комисията по цени и реимбурсиране служебно го изключва от Позитивния лекарствен списък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване § 50, който става § 51.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51 и § 52, които стават съответно § 52 и § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Гласуваме параграфи 51 и 52 по вносител, които стават съответно параграфи 52 и 53 по редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народните представители Желев и Манолова – § 53, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 6, против 69, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 53, който получава номерация на § 54.
Гласуваме § 54 по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение на народните представители Желев и Манолова – § 54 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Желев и Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 66, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Цвета Георгиева за създаване на нов § 55а – създава се чл. 266б:
„(1) Лечение на конкретен пациент, за да отговори на специални потребности на пациенти без алтернатива за лечение, може да се прилага и с неразрешен лекарствен продукт, който е в процес на разработка и е разрешен с наредба на министъра на здравеопазването, по преценка на правоспособен лекар-специалист под неговия пряк контрол, след като е запознал пациента с фактите и му е разяснил обстоятелствата относно:
1. състоянието на пациента и необходимостта от лечението с неразрешения лекарствен продукт;
2. ефективността и безопасността на продукта в препоръчителната доза, както и когато съотношението между полза/риск е в полза на пациента предвид неговата потребност;
3. перспективата от лечението на заболяването на пациента при различните терапевтични алтернативи, включително с лекарствения продукт по ал. 7 и произтичащите от тях профилактични, диагностични и лечебни дейности, както и рисковете за здравето на пациента, свързани с тях.
(2) Пациентът заявява своята информирана воля за лечение с лекарствения продукт в писмен вид, както и решението си да поеме отговорността за изхода от лечението.
(3) Министърът на здравеопазването разрешава с наредба поименно лекарствените продукти за лечение на пациенти по смисъла на ал. 1, когато:
1. има доказателства, че лекарственият продукт не е токсичен и е безвреден за здравето на пациента;
2. има положителен терапевтичен ефект при заболяването, за което е предназначен.
(4) Лечението на пациенти по ал. 1 не представлява и не може да има за следствие пускане на лекарствения продукт на пазара по смисъла на Глава трета от този закон и на чл. 2, ал. 1 от Директива 2001/83/ЕК и чл. 3, ал. 1 от Регламент 726/2004/ЕК.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Колеги, бих искала да започна с един бърз коментар и с молба за малка редакционна поправка в текста, който предлагам относно § 55а – за създаването на нов чл. 266б. В ал. 1 след израза „специални потребности на пациенти” предлагам да отпаднат следващите четири думи – „без алтернатива за лечение” и текстът да стане:
„(1) Лечение на конкретен пациент, за да отговори на специални потребности на пациенти, може да се прилага и с неразрешен лекарствен продукт...”.
В същата ал. 1, в т. 3 числото „7” да се замени с „1”. Станала е техническа грешка. Не мога да кажа дали аз съм дала текста с тази грешка. Може и да е така.
Уважаеми колеги, предлагам този текст с цел да се замени или да се направи действащ чл. 9 за лечение на пациенти със специални потребности. В този текст се казва, че лечението с такива медикаменти, които са преминали клинични изпитания или се намират във фаза на клинични изпитания, се извършва на основа на отговорността на директора на лечебното заведение. Лесно е да си представим, че много малко са директорите на лечебни заведения, които биха се съгласили с такава отговорност. Практически този текст на закона въобще не действа, не работи. Никой никога не се е възползвал от него.
Да оставим настрана, че към него има Наредба № 2, която определя много особен ред за прилагането на такива медикаменти. Ясно е, че става въпрос за милосърдна употреба на медикаменти за пациенти, които разбират, че може би това е допълнителна възможност, която им се дава за оздравяване. Основното в случая е тяхното информирано съгласие, че те поемат отговорност, че ще бъдат лекувани с този медикамент. Мисля, че колегите, занимаващи се с лекуване с такива медикаменти, се страхуват от отговорността, която ще понесат при влошено състояние на пациента или евентуален фатален изход, което също е възможно, за съжаление. По тази причина с информираното съгласие на пациента ние отваряме възможност медикаменти, които се определят от министъра на здравеопазването (значи това ще бъдат строго фиксирани и определени с наредба), да могат да достигнат до пациента, когато той реши за себе си, че други алтернативи за неговото лечение няма.
Забележете, че текстът е разписан много подробно, когато се казва, че медикаментите са безвредни, че нямат вредно въздействие върху пациентите и по никакъв начин не могат да служат за търговия по смисъла на Закона за разпространението на лекарствените продукти.
Тази възможност е приета в седем държави в Европейския съюз. Те я наричат „милосърдна употреба на лекарствени препарати”. Такива препарати има доста. Една небезизвестна ваксина е приета от пет държави, даже е регистрирана – ваксината на Коули. Даваме възможност на хора, които може би нямат алтернатива или сами за себе си чувстват, че нямат алтернатива, да получат последна възможност.
Смятам, че такъв текст безкрайно ще подобри работата вътре в системата и ще даде надежда на хората, които може би са я загубили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Цвета Георгиева с редакционните бележки към него. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 76 народни представители: за 14, против 39, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 56, 57, 58, 59 и 60, които стават съответно параграфи 57, 58, 59, 60 и 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 57 до § 61 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 61 е постъпило предложение от народния представител Цвета Георгиева – в чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „съответно с имуществена санкция” се заличават.
2. В ал. 3 след думите „продава” се добавя „или съхранява”.
„(5) В случаите по ал. 1 и 2 органите на държавния контрол върху лекарствените продукти спират със заповед експлоатацията на обекта.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Цвета Георгиева, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 61, който става § 62 по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 62, 63, 64 и 65, които стават съответно параграфи 63, 64, 65 и 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 63 до 66 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 67.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 67 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 67, който става § 68:
„§ 68. (1) Откритите и неприключили до влизането в сила на този закон производства за издаване или промени на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, се разглеждат и довършват по досегашния ред без представяне на предложение от Висшия съвет по фармация.
(2) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерството на здравеопазването предоставя на Изпълнителната агенция по лекарствата с приемно-предавателен протокол, архива на приключилите производства.
(3) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерството на здравеопазването предоставя на Изпълнителната агенция по лекарствата с приемно-предавателен протокол водения от Министерството на здравеопазването регистър на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.
(4) След издаване на разрешение по реда на ал. 1 Министерството на здравеопазването изпраща в тридневен срок служебно до Изпълнителната агенция по лекарствата копие от него за вписване в регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти.
(5) След завършване на производствата по ал. 1, Министерството на здравеопазването предоставя на Изпълнителната агенция по лекарствата с приемно-предавателен протокол техния архив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 68 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 68 е постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 68, който става § 69:
„§ 69. (1) Заявленията за издаване или промени на удостоверения за регистрация на дрогерии, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат при условията и по реда, предвидени в него.
(2) В срок до един месец от влизането в сила на този закон Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на съответната Регионална здравна инспекция с приемно-предавателен протокол заявленията и документите, подадени за производствата за издаване на удостоверения за регистрация на дрогерии, както и архива на приключилите производства.
(3) В срок до един месец от влизането в сила на този закон Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на Министерството на здравеопазването с приемно-предавателен протокол водения от ИАЛ регистър на издадените удостоверения за регистрация на дрогерия.
(4) В срок до един месец от предоставянето на регистъра по ал. 3 Министерството на здравеопазването изготвя и публикува на страницата си националния регистър на издадените до влизането в сила на този закон удостоверения за регистрация на дрогерии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 69 по предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 69 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 69, който става § 70:
„§ 70. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон процедурите за утвърждаването или регистрирането на цени на лекарствените продукти се извършват по досегашния ред от Комисията по цените на лекарствените продукти.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 Комисията по цените на лекарствените продукти предоставя на Комисията по цени и реимбурсиране с приемно-предавателен протокол заявленията и документите, подадени за процедурите по ал. 1, както и архива на приключилите процедури за утвърждаване или регистриране на цени на лекарствените продукти.
(3) След изтичането на срока по ал. 1 Комисията по цените на лекарствените продукти предоставя на Комисията по цени и реимбурсиране с приемно-предавателен протокол водените от комисията регистри на издадените решения за утвърждаване или регистрация на цени на лекарствените продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 70.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 70 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 70, който става § 71:
„§ 71. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон процедурите по включване, изключване и/или промени на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък се извършват по досегашния ред от Комисията по позитивния лекарствен списък.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 Комисията по позитивния лекарствен списък предоставя на Комисията по цени и реимбурсиране с приемно-предавателен протокол заявленията и документите, подадени за процедурите по ал. 1, както и архива на приключилите процедури за включване, изключване и/или промени на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 71.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 71 има предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 71, който става § 72:
„§ 72. Държавните такси, внесени по процедурите по § 70, ал. 1 и § 71, ал. 1, се разходват за обезпечаване на съответните административни производства, както и за дейността на Комисията по прозрачност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 72.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 72 е постъпило предложение от Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 72, който става § 73:
„§ 73. (1) Цените, определени по реда на чл. 258, ал. 1, на лекарствените продукти, които към влизането в сила на този закон са включени в Позитивния лекарствен списък, се считат и за техни пределни цени при продажбата им на дребно съгласно чл. 258, ал. 3.
(2) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Комисията по цените на лекарствените продукти служебно заличава от регистъра на пределните цени образуваните пределни цени на лекарствените продукти по ал. 1.
(3) До 31 декември 2012 г. притежателите на разрешения за употреба не могат да променят цената на лекарствен продукт с изключение на намаляването й за продукти, които към влизането в сила на този закон са имали определена цена, но не са включени в Позитивния лекарствен списък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 73.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 73, който става § 74:
„§ 74. (1) С влизането в сила на този закон образуваните пределни цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, и регистрираните цени на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, се считат за техни регистрирани цени по чл. 258, ал. 2.
(2) Извън случаите по ал. 1, с влизането в сила на този закон образуваните пределни цени на лекарствените продукти, които принадлежат към международно непатентно наименование, което е включено в Позитивния лекарствен списък, с изключение на продуктите, включени в Приложение № 2 на списъка, се считат и за техни пределни цени при продажбата им на дребно и не могат да бъдат променяни до приемането на наредбата по чл. 258, ал. 5.
(3) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Комисията по цените на лекарствените продукти изготвя регистъра по чл. 261, ал. 3, в който вписва цените по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 74.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 75.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 75 е постъпило предложение от Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 75, който става § 76:
„§ 76. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя състава на Комисията по цени и реимбурсиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 76.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, 77, 78 и 79, които стават съответно § 77, 78, 79 и 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи от 77 до 80 включително, съгласно доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 80, който става § 81:
„§ 81. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 45:
а) в ал. 8 думите „чл. 262, ал. 4, т. 1” се заменят с „чл. 262, ал. 5, т. 1”;
б) в ал. 9 думите „чл. 262, ал. 4, т. 1” се заменят с „чл. 262, ал. 5, т. 1”;
в) в ал. 10 думите „чл. 262, ал. 4, т. 1” се заменят с „чл. 262, ал. 5, т. 1”.
2. В чл. 56, ал. 1 думите „чл. 262, ал. 4, т. 1” се заменят с „чл. 262, ал. 5, т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 81 по предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, 82 и 83, които стават § 82, 83 и 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи от 82 до 84 включително, по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 84, който става § 85:
„§ 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 66, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 85, след което се връщаме на § 45.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, отложихме гласуването на текста на § 45. Постъпиха няколко предложения.
От народния представител Хасан Адемов – в ал. 1 и ал. 4 съюзът „или” да се замени с „и”.
Второто предложение, което постъпи по реда на чл. 74, ал. 2, беше от народния представител Десислава Атанасова – в чл. 259б, в ал. 2 думите „на лекарствените продукти” – да отпаднат.
Постъпи предложение от народния представител Цвета Георгиева в чл. 259б, в ал. 1 думите „обстоятелства и факти” да се заменят с думите „търговски тайни” – с уговорката по това предложение, че ще бъде дадена дефиниция в „Преходни и заключителни разпоредби” на „търговски тайни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо, подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова за отпадане на целия § 45, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 5, против 69, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов в чл. 259а, ал. 1 и ал. 4 думите „или” – между Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, да се заменят с „и”.
Гласували 73 народни представители: за 11, против 48, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме – слагам гласуванията по реда на постъпването им – следващото предложение на народния представител Цвета Георгиева, за замяна на думите в ал. 1 на чл. 259б „обстоятелства и факти” с думите „търговски тайни”.
Гласували 79 народни представители: за 16, против 56, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Десислава Атанасова – в чл. 259б, ал. 2 да отпаднат думите „на лекарствените продукти”.
Става въпрос за Комисията по цени и реимбурсиране. Тук е записана и добавка, каквато всъщност няма заглавието на тази комисия. Предложението е редакционно за уточняване и уеднаквяване на заглавието на тази комисия.
Режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване § 45 в редакцията на комисията с направеното редакционно изменение, което току-що гласувахме.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
С това е приет изцяло на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, известно ви е, че на 18 юли, понеделник, 2011 г. е внесен Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното присъединяване към Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основните човешки права. Вносители – Амхед Доган и група народни представители.
Съгласно нашия правилник сме задължени разискванията да проведем до 7 дни от момента на внасянето на вота.
След уточнение на Председателския съвет предлагаме разискванията по Проекта за решение за гласуване вот на недоверие да се състоят в понеделник. Съгласно нашия правилник това е ден извън предвидените за пленарно заседание, се налага да приемем Решение за извънредно пленарно заседание.
По тези аргументи предлагам на вашето внимание следния проект за
„Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 25 юли, понеделник, от 12, 00 ч. при следния дневен ред:
Разисквания по Проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното присъединяване към Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основните човешки права с вносители Амхед Доган и група народни представители от 18 юли 2011 г.”
Режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Последната точка от законодателната ни дейност за тази седмица е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Има един доклад – на Комисията по земеделието и горите, с който ще ни запознае госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Юлиян Русев – директор на Дирекция „Опазване на гори и лов” в Изпълнителна агенция по горите, и госпожа Гергана Карска, която е главен юрисконсулт в същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Имате думата, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 6 юли 2011 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.
В работата на комисията взеха участие инж. Бисер Дачев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, инж. Юлиян Русев от същата агенция и експерти.
Предложените промени са свързани с преминаване на управлението на държавните ловни стопанства „Воден – Ири Хисар” и „Искър” от Министерския съвет към министъра на земеделието и храните, като двете стопанства ще продължат да изпълняват допълнително вменените им функции във връзка с държавни представителни нужди и организацията на официални мероприятия на президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя. Предлага се разпореждането с недвижимо имущество на двете ловни стопанства и учредяването на вещни права да се извършва с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, а държавното подпомагане за тях да бъде от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Съответно министърът ще упражнява правото на собственост на държавата в двете държавни ловни стопанства. Срокът за привеждане на дейността на двете държавни ловни стопанства в съответствие с изискванията на закона е три месеца.
Законопроектът беше представен от инж. Дачев, който изрази опасението, че по същество със законопроекта се създават две нови държавни предприятия, които няма да разполагат с достатъчен икономически ресурс да се самоиздържат. По тази причина становището на агенцията е, че е необходимо да бъде обсъдена възможността двете ловни стопанства да бъдат включени в рамките на шестте големи държавни предприятия от Приложение 1 на Закона за горите, като държавното ловно стопанство „Воден – Ири Хисар” премине към Северноцентрално държавно предприятие, а „Искър” към Югозападно държавно предприятие.
В дискусията взеха участие народните представители Емил Димитров, Юнал Тасим, Павел Димитров, Пенко Атанасов и Георги Божинов.
Основните акценти в последвалата дискусия могат да бъдат сведени до следното:
Народният представител Емил Димитров отбеляза, че аргументите по отношение на изваждането на двете стопанства от Министерския съвет са напълно резонни и подчерта, че в момента оперативното им управление е изключително неефективно. По отношение на предложението на Изпълнителната агенция по горите текстовете да бъдат коригирани и двете ловни стопанства да станат част от структурата на съществуващите държавни предприятия, той изтъкна, че подобно решение също има своите основания, тъй като такъв статут би позволил на двете стопанства да станат работещи пазарни структури, които да се самоиздържат.
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че очевидно законопроектът не е съгласуван с Изпълнителната агенция по горите, което поставя под въпрос смисъла от предложения законопроект.
Подобно становище застъпиха и народните представители Юнал Тасим и Георги Божинов и в допълнение припомниха, че съществуването на стопанства с представителни функции има своята логика и дългогодишна традиция.
Народният представител Павел Димитров направи предложение държавно горско стопанство „Тервел” да бъде включено в списъка с държавните ловни стопанства от Приложение 2 към чл. 9, ал. 1 и пое ангажимента да направи предложение в този смисъл между първо и второ четене.
В заключение народните представители се обединиха около становището, че представителните функции, възложени на двете държавни ловни стопанства, са от изключителна важност и че промяната следва бъде добре обмислена, текстовете да бъдат прецизирани и да бъде коректно разписан редът, по-който ще става плащането към тях за направени представителни разходи.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря,
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.
Гласували 73 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С това и законодателната дейност, предвидена по нашата програма за настоящата пленарна седмица, е изпълнена.

Съобщения за парламентарен контрол на 22 юли 2011 г.
Началният час на заседанието в петък е 11,00 часа и започваме с парламентарния контрол:
1. Разисквания по питане от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи на България – 2011 г., и Конвергентната програма на България – 2011-2014 г.
2. Отговори на въпроси и питания:
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на три въпроса от народните представители Цвета Георгиева, Иван Николаев Иванов и Емилия Масларова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов – общ въпрос, Георги Божинов – самостоятелен въпрос, Асен Агов, Мартин Димитров и Николай Пехливанов и на две питания от народния представители Димчо Михалевски.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на три въпроса от народните представители Волен Сидеров, Пенко Атанасов и Лъчезар Тошев.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Антон Кутев.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на шест въпроса от народните представители Ирена Соколова, Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Станислав Станилов, Лъчезар Тошев и Пенко Атанасов.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на шест въпроса от народните представители Мая Манолова, Лъчезар Тошев, Димитър Дъбов и Мая Манолова, Ваньо Шарков – два въпроса, Спас Панчев и на питане от народните представители Нигяр Джафер, Четин Казак и Георги Колев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представители Георги Анастасов.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Курумбашев, Георги Божинов и Борислав Стоянов и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговаря на девет въпроса от народните представители Пенко Атанасов и Спас Панчев – общ въпрос, Пенко Атанасов, Антон Кутев – два въпроса, Спас Панчев – три въпроса, Венцислав Лаков и Михаил Миков.
Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на три въпроса от народните представители Венцислав Лаков, Павел Шопов и Деница Гаджева.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Николай Пехливанов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговорите със седем дни са поискали:
- министърът на отбраната Аню Ангелов – на питане от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на въпрос от народния представител Калина Крумова;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на четири въпроса от народните представители Михаил Михайлов, Ваньо Шарков, Евгений Желев и Анна Янева;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Петър Димитров;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Петър Димитров;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Лили Боянова.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Петър Мутафчиев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски;
- питане от народния представител Меглена Плугчиева към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
Утре с начален час 11,00 часа – парламентарен контрол.

(Закрито в 14,10 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Павел Шопов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова