Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Едно съобщение. На 21 юли 2011 г. в Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно предварителни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми дами и господа народни представители, на питане на народния представител Корнелия Нинова, отговорено в заседанието на 15 юли 2011 г. – предходният петък, е стартирана процедура по разисквания, тъй като на същото заседание от 49 народни представители от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи е внесено предложение за разискване по питане заедно с проект на решение. Разискванията бяха насрочени съобразно нашия правилник за днешното заседание на парламентарния контрол с начален час 11,00 ч.
Предложението за разискване по питане и проектът за решение са раздадени на народните представители на 20 юли 2011 г.
Внесен е и проект за решение във връзка с разискванията от 5 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ на 21 юли 2011 г., четвъртък. Проектът за решение е раздаден на групите по 10 екземпляра, същия ден – на 20 юли, четвъртък, и на народните представители днес в пленарната зала.
По същество имаме два внесени проекта за решение – единият е с вх. № 154-02-69 от 17 юли 2011 г. от народни представители на парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС, и вторият проект за решение е внесен от 5 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ.
Първи по време е проектът за решение, подписан от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи. От името на вносителите проектът за решение ще ни представи госпожа Корнелия Нинова.
Имате думата, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Правителството на ГЕРБ подготви и представи пред Европейската комисия Национална програма за реформи 2011-2015 г. и Конвергентна програма за България 2011-2014 г.
На 6 юни тази година Европейската комисия направи оценка на политиките на правителството на ГЕРБ. Този доклад не получи публично обсъждане, не получи публичност и това ме накара да поставя питане към господин Борисов и да предизвикаме този дебат, защото в Националната програма за реформи се засягат изключително важни сектори от икономическия и социалния живот на страната.
Докладът на Европа се състои от аналитична част и 7 на брой конкретни препоръки.
В аналитичната част Съветът на Европейския съюз констатира следното за България:
Социална сфера. Пред най-голям риск от изпадане в бедност и социална изолация в Европейския съюз са изправени българските граждани. Значително се влошава положението на възрастните хора в България. Равнището на разходите за пенсии, социални обезщетения и помощи продължава да е сред най-ниските в Европейския съюз. Условията на живот са се влошили през последните няколко години. Въпреки това тежко състояние на хората в доклада е отбелязано, че България е поела ангажименти в рамките на Пакта „Евро плюс”, че ще бъдат предприети действия за въвеждане на обвързаност с резултатите за плащане в публичния сектор чрез, забележете, спиране растежа на пенсиите и заплатите до 2013 г. Единствено в коментара за България е записано, че пенсионната реформа, приета през 2010 г., не е съобразена с продължителността на живота и със системите на здравеопазване и дългосрочни грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинете, госпожо Нинова.
Колеги, шумът в залата е много силен и не се чува.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Темата не е интересна на колегите от ГЕРБ, но е интересна на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Равнището на безработицата за две години се повишава два пъти, като България е страната с най-бърз темп на безработицата, особено сред младите хора. Делът на дългосрочната безработица е по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз.
Сектор здравеопазване. Европа констатира за България: реформите в здравеопазването са в застой. Системата на здравеопазването страда от лоша достъпност и качество на предоставените услуги.
Образование. Качеството на образованието в България е ниско и несъобразено с потребностите на трудовия пазар. Делът на лицата с висше образование остава под средния за Европейския съюз. България забавя значително реформата във висшето образование.
Научноизследователска, развойна дейност и иновации. Липсва последователна и целенасочена политика в областта на научноизследователската дейност.
Условията за стопанска дейност в България и икономиката е оценена от европейските ни партньори по следния начин: Нормативната уредба и административната система не подпомагат адекватно дейността на предприятията. Съществуват множество сложни процедури, много административни такси, незаконосъобразни общински регулаторни решения, забавени публични плащания.
В доклада на Световната банка за условията за стопанска дейност класирането на България се влошава – от 44-то място през 2010 г. на 51-во през 2011 г. Все по-труден става достъпът за финансиране на предприятията, особено за малки и средни предприятия.
Административният капацитет на страната е оценен така: Административната реформа бе съсредоточена само върху формално намаление на броя на служителите в държавната администрация.
Корупция. Различни проучвания и показатели сочат на Европейския съюз, че възприемането на корупцията в България е като голяма и широко разпространена. Корупцията в България оказва отрицателно въздействие върху социално-икономическото развитие на страната.
Усвояване на средства от европейските фондове. Способността на България да усвоява средства от Европейския съюз остава ниска. Сключени са договори за 38% от 7 млрд. евро, но до април 2011 г. комисията е получила заявление за плащане само на 7% от тези средства.
Оценка за сферата на обществените поръчки. Законодателството в областта на обществените поръчки показва значителни слабости, а нередности са открити в 60% от проверените процедури.
Транспорт. Строите магистрали, но Европейската комисия констатира, че поддръжката на пътищата не е добра, води до лоши пътни условия и ниско равнище на безопасност на движението.
Последният оценен сектор е „Енергетика”. Енергийните разходи на българската икономика са едни от най-високите в Европейския съюз.
Уважаеми министър-председател, уважаеми колеги! Анализът на Европейската комисия за състоянието и перспективите пред България сочи, че Политическа партия ГЕРБ и вашето правителство не изпълняват поетите пред българите обещания. За да не се изкушите отново да превърнете дебата в обвинения към предишното управление, бих искала да припомня.
В предизборната програма на ГЕРБ и трите антикризисни плана, поехте следните ангажименти:
- да запазите и създадете повече работни места – неизпълнено, безработицата се удвои;
- да подобрите живота на българските граждани – неизпълнено, България е сред най-голям риск за изпадане в бедност;
- да подобрите достъпа на българските фирми до финансиране – неизпълнено, финансирането се затруднява;
- да спрете авансовото изразходване на резерва – неизпълнено, резервът е намален;
- да повишите усвояването на средствата от еврофондовете – неизпълнено. Вие, господин министър-председател, твърдите, че усвояването е в пъти повече. Защо оставате неразбран от Вашите партньори от Европейския съюз, които казват, че способността на България за усвояване на евросредствата е ниска?
Обещахте да платите всичко дължимо на българския бизнес – неизпълнено. Закъснелите плащания от страна на държавата към фирмите задълбочиха икономическата криза.
Обещахте безкомпромисна борба с корупцията – също неизпълнено. Корупцията е широко разпространена по мнение на европейските партньори.
Обещахте на българите средноевропейско равнище на живот – неизпълнено досега, а чрез поетите ангажименти от Вас по Пакта „Евро плюс” гарантирате замразени доходи до 2013 г., евентуално по-високи данъци и по-късно пенсиониране за българите.
Вместо гръмките обещания – трудно настояще и още по-трудно бъдеще.
Ето защо, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, предлагаме да направим един аргументиран и отговорен пред хората дебат, в основата му да лежи единствено волята ни за извеждане на България от кризата, подобряване живота на българските граждани чрез осигуряване на работа, образование и здравеопазване.
Нека се опитаме да намерим разумни отговори на няколко въпроса: какво да направим, за да насърчим ръста на производителността, да направим българските фирми конкурентни; как да се проведе работеща административна реформа в областта на публичните услуги; пазарът на труда да стане гъвкав и да отчита потребностите на бизнеса; да задържим интелектуалния потенциал на нацията тук и сега; имаме ли желание за мерки, които да намалят броя на ранно напусналите трудовия пазар и да насърчат продължителността на социалното осигуряване; как да гарантираме здравето и образованието на българите; спирането на обедняването на българските граждани ще бъде ли наша грижа номер едно?
В проекта за решение, който вие предлагате, пише: „През 2011 г. ще бъде приета Национална стратегия за борба с бедността.” Добре, защо обаче загубихме две години? Защо стигнахме дотук – две трети от българите да твърдят, че живеят по-зле, почти 70 на сто да са затруднени да си плащат сметките за парно, ток и вода? Защо чакахме Европа да ни обърне внимание на тези факти? Толкова ли се отдалечихме от живия живот?
За да не загубим и следващите години в показване на мускули, в празни и нискостойностни разговори за кюфтета, моля да отворим диалог, ако искате – спор между нас, по повдигнатите въпроси. Да си служим с аргументи, а не с обиди, но накрая да направим нещо добро за държавата и за българите.
Водени от тези мотиви, предлагаме да подкрепите предложеното от нас решение: да задължим Министерския съвет да внесе в Народното събрание за обсъждане коригирана Национална програма за реформи на България и Конвергентна програма за България за периода 2011-2014 г., които да отразяват препоръките на Съвета на Европейския съюз и да предложат решения за основните проблеми в сферата на социално-икономическото развитие на България. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпил е Проект за решение, внесен от госпожа Менда Стоянова и група народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ с вх. № 154-02-71 от 21 юли 2011 г.
С проекта и мотивите на решението ще ни запознае Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Преди да започна с предложението за решение, искам да отбележа, че абсолютно несъстоятелно е твърдението, че не е имало публична дискусия по темата, още по-малко в парламента. В рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове направихме такава още през месец септември 2010 г. и в резултат на тази дискусия, съвместно с бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди приоритетно очертахме българските приоритети по „Европа 2020” и „България 2020”, а именно конкурентоспособна младеж, по-добра инфраструктура, доверие в държавните институции и стабилност на банковия сектор, и, разбира се, подобряване на бизнес средата. До ден днешен сме провели три заседания, които са изцяло по темата, и дискусия в широк формат.
Това, което искам да отбележа по отношение на решението, което е внесено от наша страна:
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че:
1. Съветът на Европейския съюз отправи препоръки към Република България, които са насочени към подобряване на икономическите политики с оглед на засилване на икономическата и финансова координация в рамките на Европейския съюз и ускоряване на реформите за постигане на целите на Стратегия „Европа 2020” за устойчиво икономическо развитие.
2. България е оценена благоприятно за положените усилия по отношение на провежданата политика за фискална консолидация, амбициозната средносрочна бюджетна цел и ангажимента за постигането й в рамките на програмния период, както и сравнително ниския риск пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
3. Пазарът на труда в България е силно засегнат от глобалната икономическа и финансова криза и неговото възстановяване налага непосредствени и широкомащабни мерки на политиката. Наред с активните мерки на пазара на труда, България планира структурни реформи за подобряване квалификацията на работната сила, подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на труд и осигуряване на по-голяма гъвкавост на пазара на труда, както и допълнителни мерки за по-пълно активиране на работния потенциал на младите и възрастните хора на пазара на труда. По този начин България ще отговори на част от насоките в три от препоръките към страната ни, които имат отношение към пазара на труда.
4. Пенсионната реформа е договорена в края на 2010 г. със социалните партньори и се изпълнява от началото на 2011 г. в отговор на предизвикателството пред публичните финанси с оглед на застаряването на населението.
5. Механизмът за определяне на заплатите в България се основава изцяло на пазарни принципи с единствено изключение на минималната работна заплата и годишното осъвременяване на минималните осигурителни прагове. В отговор на препоръката, отправена към страната ни, България предприема и ще продължи да предприема мерки за повишаване на производителността на труда като ефективен механизъм за постигане на съответствието между растежа на заплатите и растежа на производителността в условията на реална и номинална конвергенция.
6. През 2011 г. ще бъде приета Национална стратегия за борба с бедността и социалното изключване, в която ще бъдат доразвити мерките в отговор на препоръката към страната ни.
7. Приоритет на България е подобряване на бизнес средата за привличането на повече инвестиции и стимулиране на растеж, генериращ заетост. Съветът за административната реформа е предложил, а министрите са одобрили и прилагат мерки за повишаване на капацитета на администрацията, за да бъде осигурено оптималното й функциониране. През периода 2011-2012 г. ще бъдат развити системите за наемане и избор на служители в администрацията, както и нова система за заплащане, която ще се базира на постиженията на служителя. Одобрените от Министерския съвет изменения на Закона за обществените поръчки и Закона за Държавната финансова инспекция ще доведат до засилване на превантивния и последващия контрол, за да се предотвратят и санкционират нередностите при разходване на публични средства.
8. България предприема мерки за пълното отделяне на електроенергийния системен оператор от обществения доставчик. С оглед на ефективното отделяне на операторите на преносни системи се изготвя Проект на закон за изменение на Закона за енергетиката, който ще адресира част от направените препоръки по отношение на нормативната уредба. За засилване на конкуренцията на пазарите на газ и електричество и по-голяма прозрачност в ценообразуването, в процес на изготвяне е проект за въвеждане на електроенергийна борса в България. С цел намаляване на енергийната зависимост на българската икономика се прилагат мерки за енергийна ефективност, които се финансират с държавна подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ и гарантирани заеми, както и чрез използване на средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство
РЕШИ:
1. Задължава Министерския съвет да актуализира мерките по Плана за действие към одобрената Национална програма за реформи (2011-2015 г.) и Конвергентната програма в изпълнение на препоръките и мнението на Съвета на Европейския съюз и съгласно сроковете, определени с Европейския семестър.
2. Задължава Министерския съвет да предприеме необходимите последващи действия за отразяването на препоръките на Съвета на Европейския съюз при разработването на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. съгласно етапите и сроковете по Решение № 40 на Министерския съвет от 2011 г. за бюджетната процедура за 2012 г.
3. Задължава Министерския съвет да предприеме действия за засилване на контрола върху изпълнението на актуализираните мерки по т. 1 от компетентните министерства и ведомства.”
Колеги, единствената полза от днешния дебат ще бъде, ако постигнем наистина по-висока степен на информираност на българските граждани относно новото икономическо управление в Европейския съюз, относно Европейския семестър, който стартира през месец януари и приключи в юни 2011 г. Всички останали аргументи и съответно твърдения биха били абсолютно извън контекста на днешния дебат, така че наистина се надявам да се придържаме коректно и да се получи един конструктивен дебат. В противен случай ще има само гоненето на един краткосрочен предизборен ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Пристъпваме към самото разискване.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 92, ал. 2 същото трябва да протече в рамките на 60 минути. Информирам ви, с оглед числеността на парламентарните групи, за времето, с което разполага всяка парламентарна група:
Парламентарната група на ГЕРБ – 25 минути; Парламентарната група на Коалиция за България – 10 минути; Парламентарната група на ДПС – 9 минути; Парламентарната група на „Атака” – 6 минути; Парламентарната група на Синята коалиция – 5 минути; независими – 5 минути.
До момента е постъпило с вх. № 154-00-1376 от 21 юли 2011 г. заявление от независими народни представител Стоян Иванов и други, които заявяват за участие в обсъждането от името на независимите народни представители господин Дарин Матов.
Имам списък на народните представители от партия ГЕРБ. Ще помоля останалите парламентарни групи да заявят своето желание за изказвания.
Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, от това, което се направи преди малко, в предишния момент от Вас, също считаме, че се явява едно нарушение на правилника. Вие прочетохте заявление от името на така наречени независими, с други думи напуснали, изключени и депутати от разформировани парламентарни групи. Защото това е техният истински статут. Понятието „независими” е неправилно употребено.
Ние сме внесли предложение за промяна в правилника в тази връзка. Но по-важното тук е, че те не могат да действат като едно цяло. Те не могат да действат организирано. Те не могат да правят изявление от името на всички, с което да определят, с което да сугестират, с което да правят конструкция, която явно се е заформила и във връзка с която тук се прави всичко възможно тя да се улесни.
Аз правя това процедурно предложение Вие да направите това обяснение, макар и с послеслов, защото Вие не трябваше да го правите. Това може да бъде изявление от името на някой от тях, но не организирано, с което те да си самоделегират права в качеството на отделен политически субект на парламентарна група, която едва има или не някакво съществувание.
Явно това, което се започва тук, на пръв поглед може да е невинно, но то е много опасно като явление и работи в посока за преструктуриране на политическото пространство. Ако това е започнало по отношение на парламентарни групи, по отношение на които вече е нанесен удар и е сторено това, което е сторено ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... трябва да се има предвид, че това предстои по отношение на Парламентарната група на ГЕРБ. И там се заиграва една схема ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече. Ще Ви отнема думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... и трябва овреме ... (Народният представител Павел Шопов продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, ако ме бяхте слушали внимателно, щяхте да чуете, че няма изявления от самоорганизирали се независими народни представители ... (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Не е вярно това нещо. Изрично го заявих. Ето го тук, пред Вас, така че е безсмислено да коментираме. (Реплика от народния представител Павел Шопов. Показва лист на председателя.)
Желания за изказвания?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Господин Шопов, ще направя изявление от мое име като физическо лице и като народен представител, избран от 15. Многомандатен избирателен район.
Още в началото искам да се обърна към госпожа Нинова, като вносител на питането относно препоръките на Европейската комисия. Госпожо Нинова, искам да излезем отвън и да поговорим като икономисти и като мъже, но ако само внимателно сте прочели следното:
Ако само внимателно сте прочели Националната програма за реформи 2011-2015 г. в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” от 21 март 2011 г., която съществува в два варианта.
Ако внимателно сте прочели Конвергентната програма на Република България за периода 2011-2014 г. от 15 април 2011 г., за да разберете какъв ангажимент поема правителството на България към българските граждани и към Европа.
Ако сте прочели препоръките на Съвета на Европейския съюз, които се свеждат до седем в областта на публичните финанси, ефективността на използване на публичните средства, пенсионната реформа, ръстът на заплатите и обвързването им с ръста на производителността, борбата с бедността, ефективността на публичните услуги, конкуренцията на пазара, пазарите на електроенергия и газ и енергийната ефективност на сградите.
Ако сте прочели Договора за функциониране на Европейския съюз и по-специално чл. 121, § 2 и чл. 118, § 4 от него.
Ако сте прочели Регламент на Европейския съюз 1466 на Съвета на Европа от 7 юли 1997 г. за засилване надзора върху състоянието на бюджета и координацията на икономическите политики.
Ако сте прочели заключенията на Европейския съвет.
Ако сте прочели становищата на Комитета по заетостта.
Ако сте прочели изводите след консултации с Икономическия и финансов комитет.
В тези документи всяка една препоръка започва с твърдението, че икономическата криза продължава да оказва влияние върху пазара на труда, публичните финанси, ръста на заплатите, производителността, бедността и други. Тук се казва и че бюджетните резултати на България бяха добри при благоприятната икономическа конюнктура преди кризата.
Ако сте прочели препоръките към страните – членки на Европейския съюз, ще видите как срещу тях – ето ги (показва от трибуната) към страните – членки на Европейския съюз, ще видите как в тези препоръки към Гърция и Ирландия например стои Решение на Съвета на Европа.
Да прочетете препоръките към Белгия например, която от година и половина няма правителство. Ако трябва да Ви прочета някои от тях? Например препоръката към Белгия да се ускори корекцията на прекомерния дефицит; да се предприемат мерки по отношение дългосрочното състояние на публичните финанси; да се намалят високите данъци и социалните осигуровки на нископлатените работни места.
Ако трябва да Ви прочета и препоръките към Франция, която е една от водещите икономики на Европейския съюз. Тя започва с това, забележете, да се намали бюджетният дефицит; да се предприемат мерки срещу сегментацията на трудовия пазар; да се подобри ефективността на данъчната система.
От тези препоръки става ясно, че почти всички държави – членки на Европейския съюз, имат зависимости от световната криза и имат да решават идентични с нас проблеми, най-вече в икономическата сфера. Защото, уважаеми дами и господа, след тази икономическа криза, Европа няма да бъде същата.
Ако сте прочели, уважаема госпожо Нинова, Планът за действие в изпълнение на препоръките на Съвета относно Националната програма на Република България и съобразно мнението на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма на Република България, в която са заложени мерки в процес на изпълнение и планирани мерки, както и допълнителни мерки и действия. Тук се вижда, че тези мерки са свързани със законодателната инициатива, там, където ние – народните представители, трябва да дебатираме в залата и да даваме предложения.
Ако сте прочели доклада на Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, в който се поема ангажимент от страна на правителството по време на отразяване на тези препоръки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: И накрая ще завърша: ако сте прочели всичко това, а не да изпълвате със съдържание поговорката: „Живея, за да дразня” и да изваждате от контекста на препоръките само отделни текстове, аз съм съгласен да дебатираме всичко това в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване?
Лично обяснение, госпожо Нинова?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колега, съжалявам, че не чухте призива да водим сериозен дебат тук и отново се плъзгаме по повърхността на разговора.
Естествено, че съм прочела всички тези документи, преди да поставя питането към господин Борисов, но съм прочела и оценката на Европейската комисия, която удобно не споменахте. Ако искате да си четем доклади, можем. То започва да се превръща в практика – бавно и изразително, по примера на господин Борисов, да си четем. (Шум и реплики.) На мен това ми изглежда унизително за достойнството и разума на народните представители, но можем да си почетем.
Не ме интересуват препоръките към Белгия, аз живея в България. В България над 100 хил. души живеят с 240 лв. на месец, над 300 хиляди са безработни, 60% от българите не могат да си купуват лекарства. Какво ни занимавате с препоръките към Белгия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Личното обяснение, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние не се сравняваме с Белгия, сравняваме с България.
Личното ми обяснение е следното. Винаги съм готова да разговаряме „като мъже”, но само че с мъже насреща си. (Шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народни представители, желаещи да участват в разискването.
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! В утвърждаващия се вече от мнозинството стил докладите и препоръките на Европейската комисия да се четат и разясняват публично аз ще опитам да Ви обърна внимание на ключови изводи и препоръки на комисията по отношение на Националната програма за реформи и Конвергентната програма.
Бързам обаче веднага да уточня, че моята цел няма да бъде да пропагандирам колко добри са изводите и препоръките, а да разчета по един максимално неутрален начин посланието на нашите партньори. Затова и ще си позволя повечето от тях да ги цитирам или да се придържам максимално близко до текстовете. Ето част от най-важните изводи и препоръки на Комисията.
Първо, да се определят мерки за изпълнение на Бюджетната стратегия за периода 2012-2014 г.
Аз само бих добавил: а що за стратегия е това, в която отсъстват мерки за нейното изпълнение?
Второ, да се възстанови и повиши фискалната дисциплина. И също: да се подобри предвидимостта във връзка с изготвяне и изпълнение на бюджета и да се засили фискалното управление.
Щом трябва да се възстановява фискалната дисциплина, това не означава ли, че тя е била нарушена? И защо ли трябва да се засилва фискалното управление, което вие от мнозинството считате за силно?
Трето, подобряване на усвояването на предоставените от Европейския съюз средства.
Препоръката доста контрастира на пропагандираното ускоряване на усвояването на фондовете, за което мнозинството обича да говори. Под „ускоряване” мнозинството разбира вероятно преместване на страната от средата на таблицата с всички европейски страни преди две години – по два от фондовете бяхме на 14-о място, а по Кохезионния – на 8-мо, по последни данни по същите два фонда вече сме на 24-то място, а по Кохезионния – на 15-о. Познайте, от колко страни? От 15 – толкова са кохезионните страни.
Четвърто, сегашната неефективност на публичните разходи създава рискове за фискалната стабилност.
Мнозинството до този момент говореше, че публичните разходи са били неефективни само в миналото, но не и днес. Уви, изводът на Европейската комисия би трябвало да ви действа доста отрезвяващо.
Пето, ниската ефективност и лошото качество на обществените услуги са основна пречка за растежа.
Този извод показва същото: провала на правителството при управлението на публичния сектор. И колкото и да се позовавате на лоша стартова база, две години са достатъчен период, да се подобри дори и частично ефективността и качеството на публичните услуги.
Шесто, неефективният надзор от страна на регулаторните и надзорни органи може да доведе до неуспех в борбата с неконкурентното поведение.
Изводът всъщност повтаря многобройни вътрешни критики към правителството за това, че насърчава монополното поведение в икономиката, което пък от своя страна е предпоставка за наблюдавания в последната една година доста висок ценови ръст на отделни важни стокови групи.
Седмо, на пазара на труда липсват целенасочени и адаптивни активни политики, а службите по заетостта са неефективни.
Тук ще си позволя да припомня на мнозинството, че то отмени съществуващи такива политики и мерки, вместо да ги разшири и задълбочи или да ги замени с други, съгласно неговите разбирания. Резултатът е, че сега липсват каквито и да е политики.
Осмо, държавният дълг спадна под 14% през 2008 г., но сега посоката на тенденцията се обърна и съотношението вече е около 16. После се доуточнява, че ръстът не е голям, защото намаляват натрупаните нетни финансови активи, разбирайте фискалните резерви. Коментарите на Комисията описват негативните резултати от водената фискална политика на намаляване на фискалните резерви и увеличение на правителствените дългове – извод, който неколкократно ви излагам тук от тази трибуна.
Девет, липса на прозрачност при водене на публични политики.
Изводът на Комисията доуточнява, че има съществена разлика между претенциите на мнозинството, че водят прозрачно публичните дела, разбирайки пропагандно и с пиар ефекти, и действителната прозрачност в професионалния смисъл на термина.
Десето, публичната администрация страда от много нисък административен капацитет.
Европейската комисия рядко използва ярки прилагателни или засилени определителни термини. В случая определителното „много нисък” се появява за първи път като упрек към нашата администрация, което от своя страна показва, че ситуацията в сектора се е влошила в сравнение с предишни периоди (без да твърдя, че предишните периоди сме били идеални).
Вместо обобщение. Преди около два месеца при вътрешните обсъждания на двата програмни документа ви обърнахме внимание, че в националната програма за реформи има една съществена слабост – няма реформи! Тогава вие не го приехте сериозно и не предприехте никакви действия да внесете нужните подобрения. Сега ви го казва Европейската комисия по един малко по-деликатен, но недвусмислен начин. Надявам се този път да реагирате с коригиращи мерки. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Алиосман Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Конвергентната програма и Националната програма за реформи представляват важни за нас документи, които очертават бъдещето на България като член на Европейския съюз. В този смисъл смятам, че тези важни документи не заслужават пренебрежително отношение от народното представителство. Тези програми трябва да съдържат визията и приоритетите на управляващите в средносрочен план, в една интегрирана с целите и приоритетите на Европейския съюз форма. Понеже България е под средното равнище в Европейския съюз почти по всички важни икономически, социални и други показатели, тези програми трябва да бъдат подчинени на една обща цел - да покажат как и по какъв начин ще се доближим до европейските стандарти на живот.
В последните документи на Европейската комисия по повод на двете програми са направени 22 констатации и 7 препоръки, с които правителството трябва да се съобрази и да направи необходимите корекции.
Поради ограниченото време, с което разполагам, ще се спра накратко само на две групи констатации и препоръки, отнасящи се до икономическия растеж и пазара на труда. Естествено някои от тези констатации ще съвпадат с констатациите, които направи господин Орешарски, и това само подчертава тяхната изключителна важност в тези документи. Аз също искам да заявя, че ще се придържам стриктно към текстовете в документите на Европейската комисия, като в някои случаи ще правя точни цитати, за да не си помислите, че тук става дума за някакви опозиционерски измислици.
На първо място Европейската комисия констатира, че в България се забелязва сравнително нисък темп на възстановяване на икономиката след фазата на рецесия. Депресията, в която се намира българската икономика, може да има значително по-голяма продължителност в сравнение с другите страни в Европейския съюз. Неефикасността на публичните разходи се определя като една от основните пречки на растежа. Административната реформа е неефективна. Тя се свежда само до механични съкращения без структурна оптимизация. Качеството на административните услуги е ниско. Малък е делът на електронните услуги. България се нарежда на предпоследно място в Европа по широколентов достъп до интернет.
В документите на Европейската комисия се констатира, че безработицата в България е висока и темповете, с които нараства, са притеснителни в сравнение с тенденциите в Европейския съюз. Порез последните две години, уважаеми дами и господа, от 2009 до 2011 г., броят на тези, които имат работа, намалява от 3 милиона 300 хиляди на 2 милиона 800 хиляди. Това означава, че за този период близо половин милион души са останали без работа. Всеки ден през тези две години средно по 700 души напускат работата си и се присъединяват към многохилядната армия на безработните в страната.
В документите на Европейската комисия се казва, цитирам: „В средносрочен план не се очаква заетостта да се възстанови на нивото си отпреди кризата.” Тази констатация е достатъчно притеснителна относно близкото бъдеще на страната ни. Нарастващите темпове на безработицата са сигурен индикатор за депресивното състояние на икономиката ни и неблагоприятните прогнози за близкото бъдеще.
Европейската комисия констатира също така ниското качество на публичните услуги, свързани с търсенето на работа, и това, че не се предприемат достатъчно целенасочени и целесъобразни мерки по заетостта. Публичните служби по заетостта се оценяват като неефективни, засилва се диференциацията между различните обществени групи по отношение на безработицата. Особено силно е изразена тази диференциация при младите хора, където безработицата вече надхвърля 30%. Това означава, че приблизително един от трима младежи у нас е без работа. България има най-голям дял на младежите, които нито учат, нито работят. Двама от 10 души на възраст между 15 и 24 години са в тази категория, която генерира благоприятна безделническа среда за алкохолизъм, наркомании и престъпност.
Значително по-висока е безработицата сред ниско квалифицираните работници. Особено тежко е положението с ромската безработица. В документите на Европейската комисия със загриженост се констатира, че 70% от безработните в страната са роми, забележете, при близо 5% ромско население в България, според последното преброяване. Това е тревожна констатация за сериозен дискриминационен проблем на трудовия пазар у нас.
Уважаеми дами и господа, Конвергентната програма и Националната програма за реформи всъщност представляват магистралите към бъдещето на страната ни. Тези магистрали свързват днешния с утрешния ден на хората, днешните управляващи с тези, които ще управляват страната утре. Тези магистрали означават приемственост и дългосрочност на националните цели и приоритети, ето защо опозицията се интересува така живо от тези програми. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Темата на днешните разисквания са препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи и Конвергентната програма на Република България.
Ако човек внимателно разгледа не само препоръките, но целия доклад и оценките, които са формулирани в този доклад на Европейската комисия, и иска да направи една обективна оценка, може да обобщи, че България е оценена значително по-положително спрямо останалите държави членки.
Това не са голи фрази. Фискалната политика със сериозното си фискално усилие, което България направи през 2010 г. и което продължава през 2011 г., доведе до намаляване на дефицита под референтната стойност от 3%.
България е позитивно изключение и по отношение на средносрочната бюджетна цел в рамките на периода на Конвергентната програма, където ние си поставяме значително по-амбициозни цели от средните препоръки на Европейската комисия.
Препоръките на Европейската комисия тази година, за разлика от предходни години, са в значително по-критичен стил за всички страни членки и точно на фона на този критичен стил трябва да оценим препоръките към България като значително по-меки.
Тук аз имам сравнителна таблица (народният представител Менда Стоянова показва документи), която господин Дарин Матов преди малко ви показа, именно за препоръките към различните държави членки.
Не искам да сравняваме какви препоръки са дадени на Белгия или на други страни, но естествено ние бихме могли да искаме, да настояваме да имаме по-високи изисквания, по високи цели и по-високи очаквания, но обективната оценка е именно сравнителната оценка в условията на глобалната криза, в условия на една малка българска икономика, ясно зависима от развитието на икономическите процеси в Европа и света.
Ще ви дам само два примера. Редица държави имат сериозни препоръки за справяне със структурни слабости във финансовия сектор, за адекватна капитализация и въвеждане на жизнеспособни модели в този сектор. Такава препоръка има дори Германия. България няма подобни проблеми.
Значително по-остри са критиките към други държави членки относно пенсионните им реформи или липсата на такива, ограничаване на ранното пенсиониране, увеличаване на ефективната пенсионна възраст. За България се отчита постигнатият успех чрез мерките, договорени със социалните партньори за заетост на групата над 50 години.
Мога да ви дам още примери, но аз ще се върна на първите две препоръки на комисията, отнасящи се до ефективното изпълнение на Бюджетната стратегия 2012-2014 г. Напредъкът за постигането на средносрочната бюджетна цел трябва да се основава на поддържане на строг контрол на растежа на разходите, като едновременно с това се дава приоритет на разходите за ускоряване на растежа и подобряването на предвидимостта на бюджетното изпълнение, включително на начислена основа, като се разработят фискални правила, които да осигуряват прозрачност на всички нива на управление, включително на общините и държавните предприятия.
Тези две препоръки, касаещи фискалната област, разглеждаме като продължение на мерките и политиките, които правителството води в тази област. Постигнатите положителни резултати трябва да се развиват, защото консолидацията и подобряването устойчивостта на публичните финанси е важна предпоставка за макроикономическата стабилност. Това е предпоставка за засилване на общественото доверие, в крайна сметка на очакваното безпроблемно финансиране на планираните ни структурни реформи.
Във връзка с това предприетите от правителството мерки са насочени към три приоритетни области.
Подобряване на средносрочната бюджетна рамка с фискална цел 0,6% от брутния вътрешен продукт за 2014 г., въвеждане на ясни фискални правила за нейното постигане. Гаранции в това отношение ще даде Пактът за финансова стабилност, чрез който се осигурява таван на бюджетния дефицит на консолидирана основа от 2% от брутния вътрешен продукт и се ограничават харчовете на държавата до 40% от него.
На второ място, засилване на контрола върху разходите. Мерките тук са съсредоточени към засилване на предварителния контрол върху разходите и върху задълженията и поемането на задължения както на първостепенните разпоредители, така и на общините и на държавните предприятия.
На трето място, подобряване на отчетността и мониторинга на бюджетното изпълнение. Това е именно в съответствие с препоръката за подобряване на фискалното управление. Тук особено внимание трябва да се обърне на общините и на държавните предприятия, които имат законова самостоятелност без санкцията на централната власт да вземат фискални решения.
В края на своето изказване искам да ви дам още едно доказателство за всичко казано дотук. Днес, уважаеми колеги, Агенция „Мудис” обяви, че повишава инвестиционния рейтинг на България от Bаа3 на Bаа2, тоест от „стабилна перспектива” на „позитивна перспектива”. Много интересно е да прочетем мотивите на агенцията за тази нейна оценка. Аз ще ви кажа само три, които са най-важни от тях.
На първо място се оценява изключително високо усилието на Министерството на финансите за строгата фискална политика, усилена от фискалните правила, които ние с вас одобрихме тук, в този парламент, приемайки промените в Закона за устройство на държавния бюджет.
На второ място изключително високо се оценява стабилността на институциите в България и, забележете, особено впечатление тук прави подчертаването на извършените усилия за стабилизиране на съдебната система и на системата на полицията именно като гаранти за върховенството на закона. Това е независима агенция, това е независим наблюдател!
На трето място е подчертан стабилният надзор и капацитетът за надзор, който нашата Централна банка притежава, и „Мудис” изрично подчертава изключването на възможността състоянието на гръцките банки да окажат влияние върху българския банков сектор.
В заключение заявявам, че Политическа партия ГЕРБ е твърдо решена да продължи настоящата си политика, която определено се оценява положително и от Европейската комисия, и от решението на Съвета, и от независимите външни анализатори. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мартин Димитров има думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група кога ще ми дадете думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали вървят разисквания? Искаме да се концентрираме...
Дайте заявка, че имате такова желание! (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Преди Вас бяха заявили изказвания госпожа Менда Стоянова и господин Мартин Димитров.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие кажете кога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, уважаеми дами и господа! Каква е целта на всички тези доклади и препоръки на Европейската комисия? Целта не е да има емоционални дебати в парламента, целта не е да има подмятания между отделните политически групи, целта е да се види какво по-добро може да бъде направено в резултат на тези констатации, тоест какви идеи за подобряване на положението в България могат да бъдат казани днес в тази зала. Това трябва да бъде целта на дебата.
За съжаление до момента чух твърде малко, почти нищо, като конкретни идеи за работа оттук нататък. Затова ще концентрирам моето изказване в 4-5 конкретни предложения, които могат да направят българската икономика по-конкурентна и да я направят по-силна, включително България да започне да излиза по-категорично от кризата.
Първото нещо – трябва да насочим огромни усилия като парламент и като правителство за подпомагане на малкия и среден бизнес, колеги! Вместо това правителството, а и представители на ГЕРБ се изкушават да налагат нови и нови тежести върху малкия и среден бизнес.
Давам ви конкретен пример за нещо, което трябва да отпадне, а именно свързването с данъчните на всички магазинчета, дори и най-малките. Такова нещо от целия Европейски съюз има само в Сърбия. Такава политика трябва да има за рисковите сектори и за по-големите предприятия. Не можете да накарате „Плод и зеленчук” или обущарница да бъдат директно свързани с данъчните – конкретен пример на нещо, което не трябва да се случва. Поздравявам министър Дянков, който отложи това решение, поне за март 2012 г., но тогава ще настане сериозен проблем, ако все пак едно такова решение се случи.
Целият Европейски съюз прави следното нещо – осъществява подобна връзка за рисковите сектори – акцизни стоки, рискови подсектори и така нататък.
Втори пример – закъснява връщането на ДДС. Това доведе много малки и средни предприятия до тежко финансово състояние. Тук трябва да бъдат взети спешни мерки това да не се случва и да има ясно и честно третиране, особено на малките и средни предприятия.
Монополистите стават все по-силни и срещу себе си нямат държава, колеги! Комисията за защита на конкуренцията е напълно беззъба. Това, което мен ме притеснява, е, че една комисия, създадена от бившето правителство, доминирано от БСП, се оказва удобна като персонален състав на сегашното управленско мнозинство. Тази комисия в края на месец юли, очаквам – аз очаквам, подчертавам, да излезе с доклад, в който да каже, че на пазара на горива в България няма господстващо монополно положение и че няма никакви проблеми, които да бъдат решавани.
Ако спешно не бъде подменен изцяло с нови честни хора съставът на тази комисия, няма да има истинска битка с монополистите, няма монополистите да бъдат поставени на тяхното място. Това се очертава като удобна ситуация както за миналото правителство, което назначи този състав на Комисията за защита на конкуренцията, но се оказа и удобно положение за сегашното правителство.
Ако не бъдат взети спешни мерки тук, монополистите ще продължат да правят това, което си искат, и ви давам конкретен пример. Питат ме хората всеки ден защо пада международната цена на петрола, а бензинът и дизелът в България не поевтиняват. Много е просто – защото най-вероятно има господстващо монополно положение. Заради това няма да падат цените на горивата в България, докато нямаме истинска Комисия за защита на конкуренцията.
Следващото конкретно нещо (ще направя само конкретни предложения): Еврофондовете. Аз симпатизирам на усилията на министър Дончев, той наистина се опитва да направи нещо. Но искам да ви предупредя, колеги, че ако няма цялостна и сериозна промяна на модела за работа с тези еврофондове, включително нов начин на райониране на България и това не стане веднага след местните и президентските избори, не се положат усилия в тази посока, каквото и да опитва министър Дончев, резултатите няма да бъдат добри. Да, ще отчитаме някакъв растеж, но той може да успокоява хора, които не разбират наистина за какво става въпрос. Естония вече усвоява над 80% от европейските фондове! Към края на периода, господин Дончев, ще достигнат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Димитров. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се да стигнем, господин премиер, но трябва цялостна реформа.
И последното нещо, което искам да кажа: „Европлюс” не бива да бъде приеман по начина, по който беше предложен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, времето, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...и България да носи такива тежки финансови ангажименти и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, господин Димитров, по предвидения лимит на вашата група.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...ще има шанс за предоговаряне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Нашата декларация е за един друг доклад, който прокънтя тези дни от Брюксел:
„България получи най-лошия си доклад по механизма за наблюдение и сътрудничество. Само Вие, уважаеми господин министър-председател, и министърът на вътрешните работи го определихте като положителен. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Мнението на българските граждани, на българската опозиция еднозначно съвпадат със сериозните анализи и квалификации на нашите европейски партньори и независимия чуждестранен печат. За първи път докладът е всеобхватен и критикува всички наблюдавани области. Правителството си остана с волята за провеждане на реформа, но Европейската комисия в този доклад не можа да отчете съществени резултати.
От два дни Вие, господин министър-председател, се опитвате да прехвърлите отговорността за това върху съда и прокуратурата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това пише в доклада.
МИХАИЛ МИКОВ: За съжаление посланието на Европейската комисия остана неразбрано.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Пише, пише.
МИХАИЛ МИКОВ: Повече от десет пъти в доклада се споменава, че и малкото успешни акции се дължат на съвместните действия на институциите.
Не бяха разбрани и сигналите от Доклада на Европол за 2011 г. преди месец-месец и половина. И тогава имаше радост в коментарите на управляващите, но в самия доклад тревожно нараснаха критиките относно борбата срещу организираната престъпност и контрабандата.
Два са основните изводи от доклада: няма резултати от борбата с организираната престъпност, а битката с корупцията остава само в написаните стратегии. Вместо това се появиха нови тревожни акценти: натиск на изпълнителната върху съдебната власт и непрозрачно кадруване по високите етажи на съда.
Не по-малка тревога буди повдигнатата отново тема за злоупотреба с евросредства. От доклада от 2010 г. досега няма осезаем прогрес нито по обществените поръчки, нито по конфликта на интереси.
По отношение на обществените поръчки, които са ключов корупционен източник, се отбелязва, макар и дискретно, че правителството не разполага с достатъчен капацитет. Да не забравяме, че от това до голяма степен зависи усвояването на европейските средства. Очевидно пропуските не са случайни и дават възможност за устройване на свои хора по големите обекти.
Колкото и да си затваряте очите, вие от управляващото мнозинство за критиките към реформата в полицията, те са достатъчно категорични. На няколко места в доклада се подчертават слабостите в събирането на доказателства. И още една тежка констатация – липсва цялостна стратегия за провеждане на разследването. Тревожно е, че МВР поддържа, цитирам: „практики, застрашаващи независимостта на полицейското разследване”.
Оценката на Европейската комисия е, че войната, която вътрешният министър поведе с прокуратурата и съда, наруши взаимодействието и вътре в МВР, и с прокуратурата. Европейската комисия ясно заяви, че докато тази война съществува, няма да има значими резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Ние вече в предходна декларация заявихме, че уважението на независимостта на отделните власти и доброто взаимодействие са основа и основна предпоставка за добри резултати в сектора „вътрешна сигурност”. БОРКОР се оказа тигър само на хартия. Докладът на Европейската комисия не може да промени политическото решение на страните членки, които имат резерви за приемането на България в Шенген. В доклада има констатации, потвърждаващи страховете на вътрешните министри на Франция и Германия още от есента на миналата година за нивата на организираната престъпност и корупцията. Един такъв доклад трудно ще ревизира тяхното отношение, което е необходимо на България.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! След няколко дни ние ще прибавим и още аргументи за проблемите в сектора „вътрешна сигурност”. Няма как да се забравят и българските граждани няма как да забравят злоупотребата и прекомерната употреба на специални разузнавателни средства, шумните полицейски акции и прекомерната употреба на сила. Това са наши вътрешнополитически въпроси, но не по-малко важни от изброените в доклада. Освен четенето обаче е нужно и чуване, анализиране и разбиране – за това настояваме с тази декларация ние от Социалистическата партия. Коалиция за България настоява за сериозен анализ на проблемите, посочени в доклада. Не е достатъчно само да се прочете, трябва да се анализира. Всички публично трябва да признаем, че с прехвърляне на отговорност и заклеймяване не може да има мотивация за работа и резултати. Ние като отговорна опозиция сме готови да поемем своята отговорност, но само когато конфронтацията отстъпи пред важните проблеми в сектора „вътрешна сигурност”.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Отговорността на управляващите е да предложат реалистични мерки и план за действие, за да постигнем резултатите, които българските граждани и европейските партньори очакват от нас, за да бъдем равноправна част от Европейското пространство на свобода и сигурност, за да отговорим на очакванията и на нашите граждани, и на европейските ни партньори за върховенство на закона в България.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има госпожа Станка Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Препоръките на Европейската комисия, които са предмет на настоящото разискване, показват, че в областта на социалната политика правителството се ползва с доверието на Комисията. Препоръките допълват нашите действия и в голяма степен изразяват нашите намерения в тази област.
По отношение на пенсионната реформа и удължаването на трудовия живот – теми, засегнати в Препоръка № 3, можем да отбележим успешния старт на пенсионната реформа. През месец ноември 2010 г. правителството изготви пакет от мерки за постепенно усъвършенстване на пенсионната реформа. Показателно е, че с усилията на правителството и социалните партньори не допуснахме намаляването на размерите на пенсиите. Напротив, вече са факт внесените предложения за увеличаването на някои от тях.
Полагат се усилия за повишаване финансовата устойчивост на пенсионната система, в това число и чрез така наречения Сребърен фонд, чийто общ паричен ресурс към 31 май 2011 г. е 1 млрд. 767 млн. 800 хил. лв.
Наясно сме с демографските предизвикателства, пред които сме изправени. Поради това се предвижда увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж за пенсиите, свързани с трудова дейност, след 2017 г. Предвижда се и постепенно увеличаване на максималния размер на така наречения таван на пенсиите до неговото отпадане, което също ще стимулира набирането на по-голям актив преди пенсиониране.
Заетостта на безработните лица над 50-годишна възраст се подпомага чрез включването им в различни програми и мерки. Националният план за действие по заетостта е финансиран в рамките на Закона за държавния бюджет и отпуснатите средства за 2011 г. са в размер на 73 млн. лв. За националната Програма „Помощ за пенсиониране” през 2011 г. са осигурени средства за заетост на 492 безработни лица, на които не достига осигурителен стаж за пенсиониране.
В рамките на открит социален диалог се вземат решения в областта на доходите от труд и връзката им с обективните макроикономически и технологични реалности – Препоръка № 4. За отбелязване е, че средното равнище на заплащане нараства, макар и колебливо, което е породено от процесите на оптимизация на персонала както в държавния, така и в частния сектор. За първото тримесечие на 2011 г. средната работна заплата е 689 лв., което е 8,4% повече от първото тримесечие на 2010 г.
Решенията в областта на минималната работна заплата, макар и трудни, бяха взети в сътрудничество с всички социални партньори и, разбира се, при строго отчитане на възможностите на държавния бюджет и на работодателите в частния сектор. Намаляването на числеността на персонала и изместването на неквалифицирани работници в редица фирми и организации доведоха до повишаване на производителността на труда, а така също и до повишаване на средното равнище на заплащане. Производителността на труда и индексът на конкурентоспособност – това са основните параметри, които ще бъдат в основата на вземането на обосновани решения в областта на доходите от труд.
Ще продължат усилията към повишаване на квалификацията на безработните и на заетите лица. Все по-успешно е финансирането на програми и мерки в тази област по линия на Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Към днешна дата по тази програма са договорени средства в размер на повече от 1 млрд. 167 млн. лв. По операция „Аз мога” в обучение са включени повече от 42 хиляди заети лица, 23 хиляди от които вече са повишили своята квалификация. По операция „Развитие”, даваща възможност на безработни лица да бъдат обучени, вече са обучени повече от 6 хиляди безработни, а 4 хил. 500 от тях са намерили своите нови работни места.
България си поставя амбициозни цели в областта на борбата с бедността – въпроси, засегнати в Препоръка № 5, като например намаляване на броя на безработните във възрастовия интервал 18 64 г., които живеят в бедност, със 78 хил. души; намаляване на броя на заетите лица във възрастовия интервал от 18 до 64 г., живеещи в бедност – 52 хил. души.
Нашето правителство е първото, което премахна ниската горна граница на обезщетенията за безработица, и в условията на криза новоосвободените лица получават 60% от средния си доход.
През 2011 г. ще бъде приета Национална стратегия за борба с бедността и социалното изключване, в която ще бъдат доразвити мерките в отговор на препоръката към страната ни. Основните ни действия ще бъдат насочени към уязвимите групи на пазара на труда. Това са продължително безработните, неграмотните, нискоквалифицираните, представители на етническите групи.
Уважаеми колеги, искам още веднъж да подчертая, че характерът на препоръките ни уверява в правилните действия на правителството в областта на социалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Шайлекова.
Други народни представители?
Господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, господин министър-председател, госпожо председател! Обичайно в този парламент виждаме картината, в която парламентарните групи една след друга се надпреварват да обясняват как трябва да спазваме някакви препоръки, разбира се, от Европа. Преди това бяха от Съветския съюз, сега от Европа, от Щатите. Аз излизам на трибуната да кажа, че не ме интересуват препоръките нито на Брюксел, нито на Вашингтон, нито на Москва, колкото и да звучи това еретично. Интересува ме положението на българските граждани и какво е то като стандарт на живот. То не е хубаво, то не е добро.
За мен е парадокс Еврокомисията да дава препоръки към България, защото членовете на Еврокомисията получават около 20 хил. евро месечна заплата. В България повечето от пенсионерите – над милион, милион и половина, вземат между 50 и 100 евро месечно. И когато кажеш това на западняк, той казва: „Това на ден ли е, или как?” Той не може да повярва, че това е възможно. Да, но то е възможно, и то е реалност.
В препоръките на Европейската комисия аз никъде не виждам препоръка, в която да се казва как да се подобри стандартът на българския гражданин, как да заработи българската индустрия, а не така нареченият чуждестранен инвеститор, който в България обикновено е колонизатор. Такива препоръки няма. Защото препоръките на Еврокомисията работят за големите наднационални монополни корпорации, които знаят само едно нещо: „Печалба, печалба и пак печалба.” Те в България вече присъстват и аз много пъти съм имал възможност да кажа, че това е един колониален модел. Този колониален модел трябва да се промени.
За нас от „Атака” като партия, която казва, че цялата нация трябва да бъде грижа на едно управление, а не само една олигархична част, задължително трябва да се промени този колониален модел. Това означава промяна на данъчната система, това означава промяна на собствеността на големите, монополните отрасли, каквито са електроразпределението, комуникациите, транспорт, енергетика и така нататък. Вместо това ние виждаме намерение да се доприватизират и тези части от енергетиката, които още не са. Това е електроенергийният системен оператор, аз имах вече възможност да запитам господин Трайков защо е необходимо системите за пренос на ток високо напрежение да бъдат приватизирани? Това е национална сигурност. Той не ми даде задоволителен отговор, но аз продължавам да съм против тази приватизация.
Нещо повече, искам да се позова на Конституцията на България – чл. 18, т. 4. Това е в предварителен отговор към тези, които ще ми кажат: „Ти искаш комунизъм и национализация.” Не, аз се позовавам на Конституцията и казвам така. В нея в чл. 18, ал. 4 пише: „Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни вещества” и така нататък. Тоест за сфери, които се подготвят за приватизация, като пощите, в нашата Конституция пише, че те могат да бъдат направени държавен монопол, защото приватизацията на пощите ще ликвидира много от пощенските станции в малките селища, в селата, които са единствената връзка на хората там със света. Така беше направено с БТК преди години, така беше направено с ЕРП-тата. Всичко това не е добър модел. Той доказва своята несъстоятелност.
В момента изказалите се дотук говорят как да засилим това. Аз съм против това да се засилва. Аз съм за това да се работи така, че българската икономика да бъде в ръцете на български фирми, ако може преобладаващо.
Много е добре, че се правят магистрали. Това отдавна трябваше да се прави. Но нека тези магистрали да се правят от български фирми. Не турската фирма „Мапа Ченгиз” да обира пая, а българските изпълнители да вземат с 5 10 пъти по-ниски заплати и да обират трохите. Ние имаме строители, които са строили по света, по цял свят са правили големи обекти, имаме много добри специалисти и фирми.
Това е нашето виждане – икономиката да бъде насочена към българския предприемач, търговец и съответно потребителят да разбере от това, защото ще се отварят нови работни места. В момента се закриват. В момента чуждите, така наречени инвеститори, аз ги наричам колонизатори, не ги интересува дали тук ще има добър стандарт на живот. Те си изтеглят печалбите и за тях България е територия, която може да има население, може да няма. Ние обаче сме български политици и държавници и трябва да мислим така, че в България да е привлекателно, да се върнат този милион и половина българи, които напуснаха страната ни в последните 15 20 години. Те как да се върнат, ако тук няма условия за труд, ако няма нови работни места и добро заплащане?
Продължават двойните стандарти в България – чуждата фирма плаща на българските работници много по-ниска заплата, отколкото на същите работници в Германия, Франция, Белгия и така нататък. Това са въпроси, които ние трябва да поставяме пред евроструктурите, както и въпросите за това, че ние в момента ставаме донори на Европейския съюз, който иска да възнагради Гърция за това, че тя извърши една финансова вакханалия, и затова сега й отпускат 158 млрд. евро, ако не се лъжа. България, която спазва фискална дисциплина, към нея нищо не се насочва. Нещо повече – всички данъкоплатци в Евросъюза сега ще дават тези 158 милиарда, за да се спасява Гърция.
Това е темата, която би могло българските представители в евроструктурите да поставят и да настояват в крайна сметка да се обърне моделът. Нека да бъдат награждавани държавите, които спазват финансова дисциплина, а не тези, които я нарушават. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Доста внимателно слушах. Първо, да благодаря най-вече на Парламентарната група на ГЕРБ, че си седи по столовете, защото, като гледам от другите две страни колко пъти излизат и влизат, колко внимателно слушат, разбирам, че действително подобни срещи, подобни дебати ги интересуват само доколкото да могат да си кажат мнението и да ги чуят повече хора. Вместо да се използва присъствието на кабинета и на министрите, които могат да отговорят на много от тези въпроси, се политиканства. Да не говорим, че някои от вас дават факти и данни, които изобщо не са такива. Сега трябва да се опитваме да си спомняме това, което сте казали, и едно по едно да го опровергаваме.
Считам, че това не е конструктивно. Считам, че е крайно време да престанем да се каним по коридорите, а да разговаряме като мъже, като жени. Ние сме два пола и всеки има своите предимства и недостатъци. Но ако трябва да се определяме от кой пол сме, имаме министър, който разбира от тези работи и може да помогне. (Смях от ГЕРБ.) Не искам да обиждаме жените в България, че когато си говорим по мъжки, значи това е нещо сериозно; ако си говорим по женски, значи е несериозно. В нашата партия мъжете си говорим по мъжки, жените – по женски. Мисля, че затова нещата ни вървят.
В този стил на конструктивност, защото щях абсолютно да се съглася с господин Миков (пак го няма – а, тук сте, радвам се, че се върнахте), бих седнал с удоволствие да изчетем доклада заедно. Примерно когато Вие прочетохте или говорите от него тези неща, които Ви харесват, много би ми се искало парламентът да попита: защо? След като ние помолихме на няколко пъти за лични срещи и главния прокурор, и председателя на ВКС, по дела, които ОЛАФ е разследвала, дала е всичките данни, в държави от Европейския съюз са получени присъди, тук това не пожелаха да го направят. Примерно да повикате тези хора и да питате: защо? Тогава ще разбера, че това е конструктивно.
Там са посочени примери, които вие прекрасно знаете. Питате за кадрови назначения. Ами, най-важните две длъжности в съдебната система – с цялото ми уважение, не искам да коментирам качествата, защото те са добри хора, но факт е, че двамата президентски съветници са: единият – шеф на прокуратурата, другият – шеф на ВКС! Хайде да говорим тогава за назначенията от „а” до „я”! Тогава аз ще го разбера.
Има теми, по които знаете, че ще се съгласим и ние, и вие, и можем да ги направим. Защо казахте само половината от тях или част, която ви е изгодна?
Това, което нас ни касае като правителство, на първо време – че продължава политическата воля и искаме да го направим. Това е оценено. Ето, и сега ви казвам – искаме да го направим. Дайте да накараме ВСС, който не сме го избрали ние. Не сме! Дайте да накараме ВСС, прокуратурата, полицията, съда – всички, защото в доклада пише „България”! Това, че е конкретен, е само хубаво, защото ни дава възможност „на вие” – аз с радост ще участвам в подобен формат, ако поканите съда, прокуратурата, правителството, сложите ни пред вас и ни зададете точките и докладите.
Примерно: „Борисов, Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на Закона за конфискуване на имущество, придобито по престъпен начин?” И вашата партия не го подкрепи, само че в препоръките го има! Тогава всички ние трябва да кажем: ако ще приемаме такъв закон и Брюксел го иска, да го приемем; ако не – да отговорим, че парламентът за тези, тези и тези неща не иска да го направи!
Това е конструктивно, госпожо Нинова – опозиция и кабинет, когато касае европейски въпроси. А не да вадите данни, за които примерно Дончев ще излезе сега и ще Ви каже, че не е така, както преди малко го казахте.
Този дебат щеше да има смисъл, ако Вие бяхте казали пък онова, което сме успели да направим през това време. С цялото ми уважение към господин Орешарски – а, и той излезе. Хубаво е, когато ставаш, изказваш се, дошли сме, седим тук и чакаме, да се уважаваме, господин Миков. (Реплики от КБ.) Това е уважение между институциите.
След като господин Орешарски излезе и ме изкритикува, когато аз излизам да говоря и не съм мръднал оттук, с уважението си, както искахте, към парламента, него го няма, за да му отговоря! Не е правилно и съм сигурен, че сте съгласен с мен.
Аз го търся, първо, да му благодаря, че когато трябваше да дойде в Министерството на финансите, той дойде и каза, че дефицитът тогава е над половин милиард. Искам да му благодаря, разбира се, и на Вашето правителство, предишното – пак в стил да видите, че оценяваме това, което се казва.
Госпожа Менда Стоянова прочете това, което „Мудис” (надявам се и щях да попитам господин Орешарски дали кредитната агенция „Мудис” за него е сериозна институция и ако каже, че е сериозна, тогава да цитирам няколко от фактите) – за радост, от три години се вдига кредитният рейтинг на държава от Европейския съюз.
Три са важните моменти в него, но едно искам да ви прочета, защото то касае нещо, за което всички имаме заслуга: „Рейтингът (съответно Baa2) на „Мудис” взема предвид силните данни, отразяващи успешното управление от страна на българското правителство на публичните финанси в продължение на повече от десет години”.
Виждате, че периода, за който е казано това нещо, го има. И ясната решимост на политиците – всички, които сме в тази зала, за поддържане на такава дисциплина! Това според мен е радостно за всички нас и можем да се поздравим по тези теми.
Тези рейтинги на „Мудис” и на „Стандарт енд Пуърс”, образно казано, виждате по какъв начин (а, господин Орешарски е тук) отекват в Европейския съюз. И не само! Виждате какви остри реакции има на държавите, на които им свалят кредитните рейтинги, защото това влияе на пазарите, влияе на стабилността им дори. Това сме успели да направим.
Вторият фактор за повишаване на рейтинга на България е подобряването на нейната институционална рамка. Госпожа Менда Стоянова прочете всичко – няма да ви отегчавам да повтарям, доста време загубихме.
Готови сме на дебат, на диалог по всички тези важни теми.
Радвам се, че някои от вас идват на работа към 12,30 ч., но се надявам, че вече ще ни пуснете да си отиваме и ние. Вие на смени, господин Местан, идвате и си отивате, а ние трябва да стоим тук – имаме доста работа.
Готови сме, господин Миков, в конструктивен дух и по доклада, за да можем съвместно, заедно, и много по-силно ще е, ако опозицията ни помогне. Иначе всяка наша намеса в съдебната система или изказване дори по темата – прав сте, че носи негативи, а не позитиви. Ако вие ни помогнете като опозиция по тези няколко теми, които са факт – те са посочени в доклада, посочени са по кои дела, ами да дадат обяснение и те, както ние. Ето, идваме, обясняваме се. Вие четете само това, което е направило правителството. Има няколко закона там, няколко теми, по които парламентът има гласа си. Освен Закона за конфискация, за конфликт на интереси, има 3-4 закона, които касаят – дайте да ги приемем с единодушие и всичко да ни бъде наред. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Михаил Миков. (Оживление в ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, не бих правил лично обяснение, но съм провокиран от конструктивния Ви тон. Аз Ви моля – ние нямаме право да извикаме главния прокурор и председателя на Върховния съд, нито Вие, нито ние. Това е разделението на властите. Но Вие помолете министъра на правосъдието – когато тук се обсъждат годишните доклади на тези институции, това беше преди две седмици, да дойде и той да ги каже тези неща. Да направим реална дискусия – управляващите и опозицията. Иначе се получава у нас, че всеки говори сам някъде отвън за другите. Това е проблемът.
Що се отнася до този закон, за който Вие казахте. Готови сме да седнем – и мнозинството, и опозицията, и да направим наистина реални неща, а не неща, обещани от някого някъде в Брюксел, които след това се стоварват обратно върху България. Така че нека този тон да продължи – той ще даде резултат и пред Брюксел. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Господин Орешарски – лично обяснение.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, аз винаги Ви слушам, при това много внимателно. Във връзка с това искам да Ви обърна внимание и, първо, да Ви поздравя за оценката на „Мудис”, но да не я и преувеличавате. „Мудис” и S&P бяха тези институции, които оценяваха с трипъл ей онези ипотекарно базирани инструменти, които вкараха света в кризата. Те също така оценяваха много високо, с много по-висок от българския кредитен рейтинг „Леман брадърс”. В това число „Леман брадърс” фалира с тази оценка – с Baa2.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ние сме като „Леман брадърс”, като големите.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Абе, не бих пожелал да сме като „Леман брадърс”, защото виждате сега останките от тях се разпродават и попадат в различни други спекулативни атаки.
От тази гледна точка отново ще повторя извода, с който завърших: целта на днешния дебат беше да се предприемат коригиращи мерки и ние ви обръщаме внимание върху критиките, по които трябва да вземем всички едно по-активно отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Беше крайно наложителна тази дискусия в Народното събрание и добре че я предизвикаха депутати от опозицията, иначе нямаше да се случи по волята на партията ГЕРБ.
Националният план за реформи и Конвергентната програма представляват плана, който представя една държава за своето развитие – за вътрешните реформи в икономиката, в социалната сфера и за своето сближаване с останалите страни на Европейския съюз, по-развитите.
Господин министър-председател, за съжаление във Вашето изложение не чух отговор какво смята правителството да промени в Националния план за реформи и в Конвергентната програма на основата на препоръките на Европейската комисия. Вие говорихте много за Доклада по правосъдие и вътрешни работи. Заповядайте в понеделник на дебатите по вот на недоверие към правителството заради политиката на господин Цветанов и там ще може да изложите Вашите виждания по тази тема.
По отношение на Националния план за реформи няма нито една констатация, която сме измислили. Това са констатации на Европейската комисия. Там се казва, че България е най-заплашена от масова бедност на нашите граждани и препоръчва конкретни мерки и по заетостта, и по други неща. Добре че беше този доклад, та разбрахме, че присъединявайки се към „Евро плюс”, правителството е поело ангажимент до 2013 г. да замрази доходите на българските граждани.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това са лъжи! Това са абсолютни лъжи!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това го пише в доклада на Европейската комисия.
Констатирано е, че пенсионната реформа в България, която прие това правителство, не е съобразена с продължителността на живота на българските граждани. Тоест има риск българите да работят, докато умрат, без да имат възможност да получават пенсии (шум и реплики от ГЕРБ) – това, което е приело мнозинството по предложение на правителството.
Констатирано е, че трябва да има много повече разходи за научноизследователска и развойна дейност, иначе няма как да бъдем конкурентоспособни с европейските държави. За съжаление през последните години рязко, повече от два пъти, спадна делът на финансиране от държавата на научноизследователската дейност.
Също така е констатирано, че по Европейските фондове България остава на опашката, въпреки усилията и на министъра, сигурно и на другите министри, които отговарят секторно, но темпът на ускоряване не е достатъчен.
Смисълът на тази дискусия беше да чуем какво правителството смята да коригира в Националния план за реформи, за да отговори на тези препоръки. Те не са някакъв диктат от Европейската комисия. Това са препоръки, които дават възможност да постигнем по-добри резултати.
За съжаление, господин премиер, отговор на тези въпроси не чухме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Коалиция за България не разполага с време, Движението за права и свободи има 2 минути.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Първо на гласуване се подлага постъпилият първи по време Проект за решение от вносителите на предложението за разисквания по питането, № 154-02-69 от 17 юли 2011 г.
Гласували 144 народни представители: за 33, против 105, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проект за решение, внесен от Менда Стоянова и група народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, № 154-02-71 от 21 юли 2011 г.
Гласували 144 народни представители: за 96, против 25, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Господин Пирински – отрицателен вот.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министри! Госпожо Панайотова, госпожо Стоянова, гласувах „против” Вашия проект за решение, защото той не отразява първата и най-важна констатация и оттам препоръка не на Европейската комисия, тя е утвърдена вече от Европейския съвет.
Въпросът е, че мнението на Съвета е, че бюджетната прогноза, заложена в Конвергентната програма, е нереална. За 2011 г. по Конвергентната програма се предвиждат 3,6% ръст. Мнението на комисията е за 2,8%, а досега икономиката се развива с темп 1,5%. За 2012 г. комисията залага 3,7%, а вие – 4,1%.
Оттук, госпожо Стоянова, първата препоръка, която Вие въобще не споменахте, е да приведете бюджетната рамка в съответствие с реалните тенденции за развитие на икономиката, бюджетните разходи да не изпреварват темпа на растеж на икономиката и едновременно с това, а това е най-важното – да увеличите дела на бюджетните разходи, които насърчават икономическия растеж.
Във Вашия проект за решение, госпожо Панайотова, този основен, първи въпрос, е изцяло пренебрегнат. И когато Вие заложите една фалшива база, не можете да очаквате нищо друго освен продължаване на относителния застой в икономиката с всички произтичащи от това последици за бедността, за безработицата, за равнището на живот.
И ако господин Борисов наистина беше сериозен, той щеше да остане и да чуе защо е гласувано против Вашето решение, но всички тези негови призиви за конструктивност и така нататък увисват във въздуха след декларацията му, че той не иска да чуе защо ще се иска вот на недоверие на правителството. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с парламентарния контрол.
За първи път от две години насам за периода 15-21 юли 2011 г. не са постъпили питания от народни представители.
Писмени отговори.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Ирена Соколова.
Писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Нели Калнева-Митева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Емил Караниколов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Янко Янков.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Пръв ще отговаря Цветан Цветанов – заместник министър председател и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Цвета Георгиева относно последствията от инцидента с цистерната в Дебелец.
Заповядайте, госпожо Георгиева, да развиете въпроса си.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, във връзка с инцидента с цистерна – турска регистрация, превозваща незаконно отровни вещества, преобърнала се до гр. Дебелец, общ. Велико Търново, и причинила екологична катастрофа с последствия за мнозина, и действията на МВР, „Гражданска защита”, Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и останалите държавни институции за справяне с последиците от престъпното поведение на турската фирма на българска територия, бих искала да Ви задам следните въпроси:
Какъв е размерът на разходите, заплатени от българските данъкоплатци, за извършването на действията на подопечните Ви звена с цел ликвидиране на последствията от катастрофата на територията на гр. Дебелец, общ. Велико Търново, свързани с евакуацията на гражданите, с противопожарните и други действия за предотвратяване на задълбочаване на последствията от екологичната катастрофа? Какви са следствените действия, предприети от МВР, за разследване на престъпните действия на турския гражданин, за да се повдигнат срещу него обвинения във връзка с извършените от него многобройни нарушения? Дали е имало намеса от страна на висши лица от представителната власт в Република Турция, които са били на посещение в България по време на инцидента, за прикриването му и евентуалното освобождаване на турския гражданин от отговорност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще пресъздам хронологията на всичко онова, което се случи, което е предприето от съответните компетентни власти, и това, което предстои да бъде довършено във връзка с въпросния инцидент.
На 11 юли 2011 г. в Районно управление „Полиция” в гр. Велико Търново е започнало досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 352, ал. 3 от Наказателния кодекс срещу Юмер Вар – гражданин на Република Турция, по повод инцидент, възникнал в района на гр. Килифарево, гр. Велико Търново, километър първи по посока Велико Търново. Управлявайки товарен автомобил марка влекач „Рено” и прикачена полуремарке цистерна, превозващ опасен товар летливо вещество за разреждане на пластмаси - стирен, поради несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над управлението. Моторното превозно средство се удря в разделителната мантинела и се преобръща в дере вдясно по посоката му на движение. Вследствие на пътно-транспортното произшествие настъпва пробив в една от клетките на цистерните, в резултат на което изтичат 4 тона от превозваното вещество. Водачът е допуснал да се замърсят водни течения, почвата и въздуха и с това ги е направил опасни за хората, животните и растенията.
След извършената проверка от служителите на ДАИ – Велико Търново, се установи, че Юмер Вар не притежава удостоверение за тип одобрения на МПС, превозващо определен товар. Същият е извършил превоз на товар на 8 срещу 9 юли, като за период от 24 ч. не е ползвал дневна почивка от поне 9 часа. За допуснатите нарушения на водача е съставен акт от служителите на ДАИ, а също така и от служителите на Областната дирекция – Велико Търново.
Важно е, че след сигнала и бързата намеса на Областна дирекция на вътрешните работи е създадена необходимата координация, с което са започнали действия по предотвратяването на последствията от тежката авария.
Под ръководството на областния управител е създаден кризисен щаб, с който са започнали съответните действия. Знаете, че в по-късен етап бяха евакуирани жителите на Дебелец, след което започнаха съответните процесуално-следствени действия. На лицето е отнет задграничният паспорт. Няма право да напуска страната. Води се досъдебно производство под наблюдението на Районната прокуратура – Велико Търново.
Мога да ви уверя, че от официалното ми участие в официалната среща на премиера с президента на Турция по никакъв повод тази тема не е била дискутирана. Нямам подобна информация и от премиера, че тази тема някога е била повдигана.
Уверявам ви, че всичко, което е свързано с разпити по досъдебното производство в съответните компетентни органи, е направено. В момента при областния управител на община Велико Търново се събира информация за щетите и размера на разходваните средства от съответните органи, които са имали отношение по предотвратяването и евакуирането на населението. След като бъде обобщена, ще се установи и точният размер на парите, които са изразходвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Благодаря Ви, господин вицепремиер за отговора. Той беше изчерпателен и отговори на всички мои въпроси.
Като личен коментар мога да заявя, че като гражданин на републиката останах удовлетворена от експедитивността на отделните служби, които са подопечни на Вашето министерство и за начина, по който те се справиха с работата.
Мога да си вменя един грях – съмнявах се дали „Гражданска защита” е осигурила пунктове за събиране на гражданите. В пресата имаше оплакване от такива граждани, но направих лична проверка и установих, че част от тези граждани са отказали да отидат в пунктовете, които са били определени, можело е да спят там, да получат вода и храна. Разбирам, че не могат да бъдат извозвани поединично по тяхно конкретно желание.
Отново Ви благодаря за отговора! Надявам се Вашето ведомство винаги да се справя по този начин при такива сериозни катастрофи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уверявам ви, че всичко, което се предприема от системата на Министерството на вътрешните работи е в координация и взаимодействие с останалите институции. Ежегодно разработваме учебни планове и правим подобни мероприятия с предполагаеми предстоящи аварии, за да може действително да подобряваме взаимодействието. Ще спомена, че преди седмица имахме подобно учение, което беше проведено в Мездра. Там за първи път дори включихме и представители от прокуратурата, за да може целият процес да бъде обхванат и да може да бъдат изпълнени всички указания, които биха били задавани по време на подобна ситуация от съответните разследващи органи.
В тази посока искам да благодаря и на областния управител на Велико Търново, на кметската власт, на всички граждани, които също допринесоха това да бъде направено по възможно най-добрия начин. Тук искам да спомена и БЧК, който остана малко незабелязан, но Българският Червен кръст винаги откликва на всяка ситуация, която имаме да решаваме от името на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Николаев Иванов относно действията на полицията при почистването на Паметника на Съветската армия.
Господин Иванов, заповядайте, да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в средата на миналия месец един от барелефите на Паметника на Съветската армия беше изрисуван в стил графити. Няколко дни по-късно, на 20 юни, Столичната община съобщи, че изрисуваният барелеф на Паметника ще бъде почистен на следващия ден в 8,30 ч. сутринта. Въпреки това същата вечер, около 23,00 ч., около монумента започват да се събират полицейски коли, като в един момент техният брой става шест. В един момент, когато хората започват да се разотиват, те дават знак и на мястото пристига кола на почистваща фирма, както и представители на организацията „Форум България – Русия”.
Процесът на миене на барелефа продължава през цялата нощ и се провежда под стриктната охрана на полицейските органи. Това, което е важно, е, че общината и държавата в лицето на Столична община, както и областната управа, която представлява държавата, официално заявиха следващата сутрин, че те не са били информирани за нощните действия по почистването, както и за всички, които са участвали в това.
По този повод отправям към Вас следния въпрос, господин министър: на какво законово основание българската полиция охранява действия, за които не са информирани нито областната управа, нито Столична община? Кои са обстоятелствата, които наложиха такова силно полицейско присъствие по това време, имайки предвид, че през изтеклите преди това няколко дни не е имало никакъв сблъсък между групите, които са одобрявали, или обратно – не са одобрявали изрисуването на барелефа? Кой и с какъв мотив е подал искане за необходимостта от това силно присъствие на органите на МВР? Как е определено колко коли и служители да участват в това полицейско присъствие и да осигурят това през цялата нощ?
Накрая, господин министър, МВР информирало ли е областната управа и Столичната община, които са собственици на Паметника на Съветската армия, респективно на парковото пространство, за провеждането на акцията и на нейната охрана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Цветанов.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, във връзка с отправения от Вас въпрос относно действията на полицията при почистване на Паметника на Съветската армия Ви информирам следното.
Във връзка с изрисуването с графити на части от Паметника на Съветската армия Столична община е предприела действия и е създала организация за неговото почистване.
На 19 юни 2011 г. в интернет пространството се сформира група единомисленици, които си създават организация за почистване на графитите през нощта на 19 юни срещу 20 юни 2011 г. По същото време отново в интернет пространството се появява информация за създаването на друга група от хора, които са с нагласа да не допускат извършването на почистването на изрисуваните барелефи.
Във връзка с придобитата информация и на основание на предишния опит по охрана на мероприятия, свързани с искания за демонтаж на обекта, с оглед на недопускане нарушаване на обществения ред в района на Паметника на Съветската армия, е осигурено полицейско присъствие от три служебни автомобила на Столичната дирекция на вътрешните работи.
По време на почистването на мястото са присъствали лица, подкрепящи същото, както и такива, които са изказали мнение против него. Единствено и само присъствието на полицейски сили на мястото е предотвратило остър конфликт, грубо нарушаване на обществения ред и физически сблъсък между противостоящите групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, не мога да се съглася с Вас, че е била създадена едва ли не взривоопасна обстановка. Това не са привържениците от футболните мачове и събитията, които следват след такива футболни мачове.
На второ място, ако се е искало сблъсък, който действително да е взривоопасен – това можеше да бъде направено през нощта. Вие знаете, че хората могат лесно да комуникират и да се събират на определено място. Това не се е случило, защото хората, дори и тези, които са били недоволни от почистването на барелефа, са с качества, които не им позволяват никаква саморазправа.
Вие не ми отговорихте на следния въпрос. Аз Ви питам: информирало ли е МВР областната управа и Столичната община? Не последва отговор. Ако сте ги информирали, оказва се, че кметът на София и областният управител, които на другия ден заявиха, че се разграничават от това среднощно почистване и го квалифицираха като партизанска акция, всъщност те подвеждат българските граждани, казвайки неверни неща.
В другия случай се оказва, че Министерството на вътрешните работи е действало действително без да уведоми, а не и да поиска дори съгласието на тези две институции: държавата – собственик на Паметника, а от друга страна – Столичната община, собственик на парковото пространство около Паметника.
Господин министър, има и нещо друго, което все пак не мога да не кажа. Две седмици по-късно, на 500 метра от мястото на Паметника загина едно момиче на 38 години – беше зверски убито. Дни след това, пак на съвсем близко място във Владайската река под един от мостовете беше намерен труп на друга жена. Моето искрено желание е: осигурете охрана за спокойствието на българските граждани. За мен охраната на Борисовата градина, и то не само след тези две убийства, трябва да бъде извършвана периодично, да всява спокойствие у хората, които са там. Това е много по-важно, отколкото една хипотетична и действително по никакъв начин нереализирана провокация, за която Вие казахте, че можело да се случи. Нямаше да се случи, защото нивото на хората беше съвсем различно от това на тези от футболните мачове, с които правите аналогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, нека да не задаваме въпроси, които смятам, че не са толкова важни за българските граждани. Може би предишният въпрос, който беше зададен от народния представител от „Атака”, беше действително важен и смислен, и съществен.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Ама няма охрана на парка, където става убийство. Не е ли сериозен въпрос, господин министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нека все пак да се изслушваме и да се уважаваме взаимно. Първото, което е, че седите на място, където може би не Ви е и мястото, защото това е на Парламентарна група ГЕРБ.
Това, което искам да Ви кажа: нека да спрем с това политическо говорене за случаи, които са с фатален край. Защото за това, което казахте за Борисовата градина, мога да Ви кажа, че преди един час и половина вече имаме извършителите, които са извършили това убийство. Това, което мога да Ви кажа, е, че полицията полага максимални усилия, за да гарантираме обществения ред и някой път разстановката на полицейските служители е, за да предотвратим разрастването на някакъв подобен инцидент. Защото извършителят на това убийство, което стана в Борисовата градина, е бил част от тези близки хора, които са били там. Сами разбирате, че ние не можем да контролираме всеки един и всяко едно мероприятие с такова насищане на полиция, което пък винаги ще създаде другото усещане – за нарушаване на свободата и човешките права на гражданите. Присъствието на полицията пред паметника е само и единствено, за да предотвратим евентуално ситуация, която би могла да бъде с тежки последствия.
Понеже започнахте да говорите за убийства и пак искате да правите някакво политическо говорене, само да Ви кажа, че ако направите една съпоставка за случая „Белнейски” и за случая „Яна” мисля, че сроковете за разкриването на убийствата сами по себе си ще покажат как работи полиция днес и как е работила тогава.
Това, което мога да Ви кажа също, е, че днес имаме също едно тежко убийство, което стана в Сливен. Едно криминално лице, което влиза да обира една къща и изхвърля бабата през втория етаж от балкона. И само бързите действия на полицията и помощта на гражданите за описанието на извършителя, в рамките на час беше задържан извършителят, който е с 11 криминални регистрации за кражби и подобни деяния. Действията на полицията и помощта на гражданите са част от това, което трябва всички ние да правим.
Молбата ми е: нека да дадем възможност полицията да работи в една среда, която да бъде много по-ефективна и по-продуктивна. Недейте да правите политическо говорене в тези случаи, в които полицията не е спала четири-пет денонощия, за да можем действително да отговорим на очакването на обществото и да покажем, че вина за всичко, което се случва днес, е благодарение на съвместното управление на всички политически партии през тези 20 години, които създадохте тази среда на нарушаване и загуба на обществени ценности.
Другото, което е много важно, е, че всъщност тази престъпност и тази безнаказаност са функция на функционирането на всички тези парламенти до този – Четиридесет и първото Народно събрание.
За да не бъда голословен, ще Ви кажа какво направи Четиридесетото Народно събрание с поправката „Ванко 1”. Защото знаете ли кой беше вносител на „Ванко 1”?
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Гледайте към тях! (Посочва лявата страна на залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, ще погледна натам.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз гласувах „против”.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нека да бъдем коректни! Вносител беше Мая Манолова, която винаги става тук и защитава някакви тези за борба срещу престъпността и това, което е в момента полицейско насилие. Другият, който беше, това е Христо Бисеров и другият – Надка Балева, която беше от Българската социалистическа партия. И знаете ли какви бяха последствията от тази поправка? Тези, които бяха с осем години осъдителни присъди, излязоха на година и осем месеца. Това политическо говорене трябва да го спрем. Нека тези, които говорят отляво, за това, че се справяли с борбата с организираната престъпност в минал период от време... Господа, къде бяхте за „Килърите”, къде бяхте за „Наглите”? Затова се въздържайте от коментари. Но ще ви развия тезата, когато бъде дебатът на тема „Сигурност”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. В залата влиза народният представител Мая Манолова, която иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не бяхте в залата, госпожо Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Емилия Масларова относно пенсиониране на полицейски инспектор. (Народният представител Мая Манолова иска думата за лично обяснение.)
От народни представители, които присъстват в пленарната зала.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър на вътрешните работи, аз съм облагодетелствана от това, което Вие казахте току-що – да се даде възможност на достойните полицаи да работят спокойно и да няма политически нюанси във всичко онова, което се върши.
Поводът да задам моя въпрос е съдбата на един ваш допреди 15 дни служител – младши полицейски инспектор Димитър Христозов от Димитровград, който има безупречна репутация като ваш служител, който има награди, който е уважаван и ценен от гражданите на населените места, за които отговаря – това са Черногорово, Крепост и Воден в Димитровградска община.
Този ваш служител си „позволява” да даде сигнал на шефа на Полицейското управление в Димитровград, че друг ваш служител – Груди Грудев, и домакинът на Окръжна дирекция на полицията в Хасково господин Петьо Димитров, организират и агитират за Партия ГЕРБ в населените места в Димитровградска община, като единият от тях – господин Грудев, е в полицейска униформа. В резултат на това на този ваш служител, който е на 52 години, светкавично е прекъсната отпуската му и още по-светкавично е пенсиониран.
Господин Цветанов, този случай създаде доста емоции в Хасковска област. Искам да Ви кажа, че и журналистическата колегия е много сериозно заинтересована от случая, имайки предвид, че Вие сте и председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Искрено вярвам, че сте се запознали със случая и от тази парламентарна трибуна все пак ще кажете каква е Вашата позиция и за Вашите по-нататъшни действия, за което предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, за това, което задавате като въпрос, ще Ви прочета каква е биографията на този служители и който е придобил условия за пенсиониране.
Служебното правоотношение на Митко Христозов е прекратено със заповед № 1249 от 16 юни 2011 г. на директора на Областната дирекция на МВР – Хасково, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи по инициатива на органа поради придобиване на условия за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, съгласно изискванията на чл. 69 от Кодекса на социално осигуряване (КСО). Същият има 32 години, 1 месец и 23 дни осигурителен стаж, от които 25 години, 2 месеца и 7 дни в системата на МВР.
Това, което мога да кажа, е, че той е придобил правото на пенсия и това, което казвате, въобще не съответства на истината.
В личен разговор с началника на сектор „Охранителна полиция” на Районно управление „Полиция”, Димитровград – Ангел Дулев, Христозов е заявил, че е провел среща с народния представител Емилия Масларова в град Симеоновград, на която Масларова, запознавайки се със случая, му е казала да не дава повече изявления и оттук нататък тя ще му каже кога как да действа.
Само мога да Ви кажа, че Митко Христозов обработва около 2000 дка земя в землища в община Димитровград. Те са регистрирани като земеделски производители, като регистрацията е на съпругата му Любка Христозова. Има и жалби в тази връзка спрямо него, но не бих искал да влизам в повече детайли, защото мисля, че не е необходимо. Само мога да кажа, че след пенсионирането Митко Христозов предприе медийна кампания, може би преди Вашата среща, която сте провели, като даде интервюта във вестник „Дума” – това е нормално да бъде в партийния ви вестник, също така и в местен вестник. Няма нещо, което да сме нарушили, или нещо, което да е вярно от това, което казахте.
Това, което мога да Ви кажа от това, което имаме като информация, е, че явно той така симпатизира на Вас специално лично и спазва указанията, които сте му дали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.


ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин министър, аз не съм специалист по Вашата дейност, но срещата с мен я поиска лично този господин, когато аз бях на обиколка в мой избирателен район. Там той каза, че е дал сигнал за това, че униформен полицай прави събрания и агитира за ГЕРБ. Този униформен полицай се казва Груди Грудев. Аз от колегиалност към други мои колеги – депутати от Хасковски регион от ГЕРБ, не казвам кой какви роднински връзки има и с кого. Този господин Груди Грудев, както и домакинът на Областна дирекция на МВР в Хасково – господин Петьо Димитров, са хора, които обикалят, заплашват, назначават, уволняват, обещават.
Сигналът, който е дал господин Христозов – аз не знам кой колко земя има, повярвайте ми – не съм му давала никакви указания, казах му да Ви напише писмо. Това съм му казала. Казах му, че той трябва да се обърне към министъра, който всъщност е най-високото равнище в Министерството на вътрешните работи, и че става въпрос за агитация за Партия ГЕРБ. Това съм му казала. Аз не съм специалист да давам някакви оперативни разработки и така нататък.
Моят въпрос е за това, което интересува хората, защото хората действително считат, че има някакъв натиск чрез МВР. Питах Ви, ще вземете ли някакви мерки, не срещу Христозов, защото Вие вече сте го пенсионирали, а срещу тези, които униформени ходят, за да агитират за ГЕРБ. Това е моят въпрос, който Ви задавам. Зададох го с цялото си уважение към Вас и към хората, които работят за МВР, защото считам, че това ще дискредитира всички в един предизборен период.
На кого симпатизира господин Христозов – аз не зная. Аз съм го виждала един път този човек за 10 минути в Симеоновград. Той пожела да се види с мен, когато аз бях там. Дойде от Димитровград и ми разказа случая.
По този повод аз Ви задавам въпрос. Той каза: „На мен ми прекратиха отпуската, има много други хора с повече стаж и които са за пенсия, но не ги пенсионират. Прекратиха ми отпуската и ме пенсионираха светкавично.”
Това е, което Ви питам: какво ще предприемете за тези, които нарушават? А Вие вече него сте го уволнили, по-скоро сте го пенсионирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, Митко Христозов е освободен на 16 юни 2011 г. До 13 юли 2011 г. няма постъпила жалба или сигнал за тези твърдения, които Вие казавате: за агитиране. Не е постъпил такъв сигнал. (Реплика.)
Момент, на 14 юли 2011 г. във в. „Дума” излиза публикация с тези твърдения, които Вие сега развихте, а на 13 юли 2011 г. е постъпила жалба от въпросното лице и на база и публикацията във в. „Дума” е назначена проверка. Към настоящия момент няма установяване на такава ситуация, която Вие развивате. Така че в тази посока това е чисто политическо питане, с което се стремите по някакъв начин да създадете усещането, че в полицията има някаква политическа чистка или някаква политическа принадлежност на когото и да било. Министерството на вътрешните работи по закон е деполитизирана. Аз не мога да знам кой служител каква вътрешна убеденост има затова кой може да прави тази политика, която е добра за България.
В момента, пак Ви умолявам, а също и това, което казах и към господин Иванов: нека да не правим политическо говорене и да не задаваме въпроси, които всъщност девалвират парламента и парламентарния контрол.
От днешните три въпроса, които ми бяха зададени, единствено първият на депутата от „Атака” имаше някакъв смисъл от гледна точка на това да разберат дали са предприети необходимите действия, как е осъществена координацията между съответните институции, каква е вината на лицето, което е разляло тези отровни материали от тази катастрофа и това, което се предприема, за да може да бъде възстановен ресурсът, който държавата е платил, за да потушат и да неутрализират последствията от това бедствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова, имате възможност за лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Цветанов, явно безсилието, безпътицата и безизходицата във вашето министерство наистина са огромни, след като повтаряте като мантра вече две години едно и също. Явно дотам сте изпаднали, че не желаете да отговорите на конкретните въпроси, които Ви се задават, а повтаряте като скороговорка една и съща лъжа. Ето сега имаме възможност да си го кажем очи в очи, защото обикновено го говорите зад гърба ни.
Ако в това, което казвате, имаше и 5% истина, нали не се съмнявате, че след като го повтаряте две години, то отдавна щеше да бъде подето от медиите? В рамките на тези две години Вие можехте да инициирате различни закони, ако считате, че нещо в наказателното законодателство не е така или е направено неправилно в предния парламент. Но вместо това, по официална статистика и според оценката на Европейската комисия, вашето мнозинство е автор на 36 лобистки закона, имате двама депутати, осъдени за конфликт на интереси. В момента критиките са срещу ръководеното от Вас ведомство за работата, която сте свършили и по-точно, която не сте свършили през последните две години.
Вместо да отговорите от тази трибуна на тези въпроси – Вие „подгрявате стари манджи”. При това го правите недобросъвестно, при това изопачавате нещата! Да, можете да го повторите още сто пъти, това не го прави по-вярно. Това не го прави по-вярно! И ако наистина имаше някакъв резон в това, което казвате, нали се сещате, че медиите, които са в тази зала, щяха да подемат тази тема още преди две години, когато го казахте за първи път? Ако имаше нещо вярно в това, което казвате!
Тук не става дума, че не сте разбрали за какво става дума, а става дума за едно съзнателно изопачаване на истината. Но и сто пъти да го повторите, това не снема Вашата отговорност като министър на вътрешните работи за сегашните действия на силовото министерство, а не за това какво се е случило еди-кога си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, когато говоря нещо, говоря с факти, а когато фактите говорят – дори и Мая Манолова, мълчи. (Шум и реплики в залата.) За голямо съжаление обаче каква е ситуацията? (Реплики от КБ.) Момент. Направил съм си труда, за да взема от архива на деловодството това, което касае точно този текст.
„До господин Георги Пирински, председател на 40-то Народно събрание.
Уважаеми господин Пирински, на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, предлагаме да бъде внесен за разглеждане в 40-то Народно събрание Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Със законопроекта се осигурява изпълнението на поетите ангажименти в преговорните позиции на Глава двадесет и четвърта „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред”.”
Тук е всичко, което е свързано с тези изменения. Тук е точно поправката „Ванко 1”.
„В § 26 в чл. 155 се правят следните изменения:
В ал. 3 думите „от една до шест години” се заменят с „от две до осем”.”
Това, което е важно – изменението е редакционно и дава по-голяма яснота на текста. В ал. 5 изрично следва да се посочи, че разпоредбата се отнася само за случаите по ал. 4, тъй като нито като хипотеза, нито като санкция може да бъде отнесено към други три алинеи. Финализирането на това, което предлагате, е с разпореждане на председателя на Народното събрание от 26.06.2006 г.: „Разпореждам – Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Божидарова Манолова на 23.06.2006 г., на следните постоянни комисии...”. Вносителите са Мая Манолова, Надка Балева, Христо Бисеров и Яне Янев, от НДСВ, доколкото си спомням. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, не виждам каква е връзката между представената „изключително съществена тема” от господин Цветанов и въпроса за Паметника на Съветската армия, който беше зададен, освен желанието в рамките на парламентарната процедура да има възможност господин Цветанов да говори, а аз да не мога да му отговоря. (Реплики и оживление в ГЕРБ.)
Господин Цветанов, освен внесените законопроекти всеки парламентарист, включително и министър, би следвало да борави и с други документи – в случая с протоколи и стенограми от заседанията на Правната комисия. Ако си бяхте направили труда да прочетете заседанието на Правната комисия, щяхте да разберете, че този текст беше отхвърлен от Правната комисия. Също така щяхте да знаете, че този законопроект беше внесен от тогавашния министър на правосъдието, който също като вашия министър на правосъдието много често внася законопроекти, които нямат подкрепа нито в Правната комисия, нито в пленарната зала – за това става дума.
Освен това, както прочетохте, ако сте видели всички текстове от внесения законопроект, той касае редица наказателни текстове срещу интернет престъпленията и срещу престъпленията с малолетни, които наистина бяха европейски изисквания и станаха действащо законодателство. Това е смисълът на законопроекта, който съм внесла с колегите Надка Балева, Христо Бисеров и Яне Янев, но в основата си това е един законопроект на Министерството на правосъдието, което също имаше неблагополучни законопроекти, както и госпожа Маргарита Попова.
Извадете и прочетете стенограмите от заседанията на Правната комисия, направете си една пълна справка и тогава говорете, тогава сипете лъжи и клевети срещу мен, и най-добре в директен спор, а не в ситуация, в която аз не мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Питам, госпожо Цачева, каква е връзката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време да питате, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ... на тази тема с парламентарния контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава процедура, на която да Ви отговоря. Министърът може по всяко време да става и да взима думата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Шум и реплики.)
Има текст в правилника, че министърът може да взима думата, когато пожелае.
Господин Цветанов, една молба – персонално да не се посочват имена, за да не влизаме в лични обяснения. (Реплики от КБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нали искате истината да излезе наяве? (Реплики от КБ. Реплика от народния представител Мая Манолова.) Да, истината е тази, която ви прочетох, защото това е свързано с архива на Четиридесетото Народно събрание. Понеже има текст в чл. 155, за който спорим, където е така наречената поправка „Ванко 1”, вносител на този законопроект не са кои да е, а тези, които споменах преди малко. В заседанието на комисията, когато се е обсъждало вече как да се внася поправката – специално за чл. 155, няма да споменавам име, защото това име, което ще спомена не е член на Четиридесет и първото Народно събрание, но е било от лявата страна – процедура по заседанието. „Поставяме, за да не се забравя.” В края на миналото заседание сте разгледали, сигурно при условията на усилено спадащ кворум, чл. 155. Това е поправката „Ванко 1”. „Предложението ми е да си остане, както е по вносител”. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Тези подписи на кой са, госпожо Манолова?! (Реплики от КБ.) Как да нямат връзка, като точно това е чл. 155 и това е в протоколи на заседанията, които са водени.
Аз разбирам, че дори, когато фактите говорят, вие пак няма да спрете и няма да мълчите, но ви уверявам, че всичко, което правим, го правим, за да излиза истината и обществото да знае какво сте правили и в Четиридесетото Народно събрание, а не само това, което правите в Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов – процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Духът на парламентарния контрол и буквите, с които е изписан смисълът и реализирането на неговото предназначение, не позволяват това, което се случи тук. Имаше конкретен въпрос – какво е направила полицията при едно действие? България е страна по международен договор – да охранява паметниците на другите страни на наша територия и те се задължават да правят същото за нашите.
Ако полицията е част от българската държава, господин министър, тя е изпълнила своята държавническа функция и това вече е Вашият отговор. Къде отидохте – за „Килърите”, за „Ванко 1”, за вносителите и носите предварително подготвени сламки, за да отидете там, където не е предметът на отговора?
Госпожо председател, с дълбоко уважение към Вас, предотвратявайте тези схеми, защото те са обидни за всички нас, които сме в тази зала и за тези, които ни гледат.
Вие, господин министър, си направете поуки от това, което правите. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към отговорите на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, който ще отговори първо на въпрос от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов относно затворения мост в местността „Соповото” при с. Стояново на границата между областите Враца и Монтана.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! За четвърти път поставяме въпрос за ремонта на моста по пътя Враца-Вършец-Берковица при с. Стояново. Движението по моста е преустановено от началото на 2010 г.
Първият ми въпрос по тази тема е от 5 май 2010 г. На 30 юли 2010 г. Вие отговаряте, цитирам: „Когато имаме проект и решение на Министерския съвет, това със сигурност ще стане до края на годината – на миналата, очакваме финансиране, за да можем да възстановим движението в участъка през месец ноември 2010 г.” Това не стана.
На 21 януари тази година Вие ни уведомявате, че мостът е деформиран и усукан, което налага той да бъде изцяло демонтиран и заменен с ново съоръжение. Изразявате увереност, че необходимите средства – 500 хил. лв., ще бъдат осигурени до три месеца, тоест април-май, ще осигурите изпълнител и ще започне самият ремонт. Нищо подобно не стана.
В края на юни се наложи отново да Ви поставим този въпрос, забележете, при аварийна ситуация на мостово съоръжение вече година и половина липсва какъвто и да е видим напредък. Превозните средства продължават да заобикалят и пътят им се удължава с около 30 км. Това увеличава разходът на време и средства. Дотук имаме думи, думи, думи, но не от познатата песен, недостатъчни действия, непоследователност и главно липса на резултати.
Затова, господин министър, от решаването на този проблем, а той е показателен, зависи Вашата способност да ръководите поддържането на републиканската пътна мрежа в страната.
Днес отново се налага да попитаме: кога най-после мостът ще бъде направен и отворен за движение? Моля за конкретен, ясен и ангажиращ отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Стоилов и Божинов! Ето актуалната информация и за ситуацията и относно предприетите от агенция „Пътна инфраструктура” мерки за възстановяване на проходимостта на път ІІІ-162, Елисейна-Своге-Миланово-Горна Бела Речка-Стояново, при километър 32+514.
В резултат на проведените разисквания по отношение на възможните варианти за възстановяване движението по пътя беше възложено на експерти от Централния институт на пътните технологии да извършат допълнително обследване на авариралото съоръжение. Знаете, обясних го това миналия път.
Обследването е извършено на 4 май 2010 г., като в агенция „Пътна инфраструктура” е представен подробен доклад, описващ състоянието на конструкцията. В резултат на това МРРБ реагира и на 17 май 2010 г., десет дни по-късно, в съответствие с чл. 20, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, агенция „Пътна инфраструктура” е изпратила информационна форма и снимков материал, които да бъдат депозирани в Междуведомствената комисия. Да, както се ангажирах, финансирането е осигурено в размера, който обещах. Точната сума за ремонт на моста е 441 хил. 317 лв. и е утвърдена с Решение № 2 от 21 март 2011 г. на Министерския съвет от тази Междуведомствена комисия за подпомагане.
С Решение № 139 от 24 юни 2011 г. е даден ход на процедури и е обявена малка обществена поръчка за избор на изпълнител за строително-монтажни работи на обект „Ремонт на мост над р. Ботуня”. Срокът за подаване на документите по правилата е 28 юли 2011 г., а на 29 юли 2011 г. ще бъдат отворени подадените оферти. Очаква се движението в участъка да бъде възстановено до месец ноември 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, с голямо неудовлетворение заставам на трибуната. Пред мен е стенограмата на предишния Ви отговор. Вие казвате: „Правим, каквото правим – месец ноември мостът ще бъде отворен.” Но става дума за онзи, миналия ноември. Сега казвате – правим, каквото правим, но този ноември...
Вижте какво става сега! Единият път ходили експерти, видели, че е деформиран. Прави се план, прави се процедура, прави се обществена поръчка, после се вижда, че освен деформиран, е и усукан. Никаква отговорност! Отново експерти, отново отчуждаване, отново конструкция, отново обществена поръчка, отново игра! Стотици автомобили, хиляди автомобили – по 30 км всеки ден – газове, въглероден двуокис в атмосферата, пари от джоба на хората, нерви, време! Вярвате ли, че тези хора вярват на приказки?
Аз имам едно системно предложение, понеже това не е единственият мост. Четири предприятия от „Строителство и възстановяване” агонизират. Предлагам на основата на новата идея по Закона за обществените поръчки, където е допуснато вътрешноведомственото възлагане, поне две от тези предприятия да ги санирате, да стабилизирате с проектна, с друга готовност – с машините, които предстои да се продадат на безценица. Предлагам да има две звена в България, които да съществуват на пазарен принцип, да участват в търгове за строителство, но да имат за дял и готовност, когато има мост, когато има път, когато има извънредна ситуация, да имат потенциал и без тази игра – за малка обществена, пък за друга поръчка, пък два месеца да не можем един мост да направим, който е съдба на хората, и един път, който е разрушен – нещо, което е изгоряло.
Ако не чуете от другите ни думи с господин Стоилов, помислете върху това, изберете две предприятия – едно в Южна България, едно в Северна България, стабилизирайте ги, вкарайте ги в Закона за обществените поръчки и вашето министерство, заедно с това на вътрешните работи, да има тези права, когато има такъв случай – без поръчки, без тази процедура, да се решават проблемите. Иначе ставаме за смях и презрение от страна на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Божинов, вие двамата очевидно си противоречите. Защото Вие цитирахте мои думи, но господин Стоилов точно преди Вас ме цитира конкретно, че съм се ангажирал до месец май 2011 г. да осигурим финансиране, цитирам – до 500 хил. лв., за този проект. Направихме го.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): И двете са верни.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Нещо повече, това стана през месец март 2011 г. Толкова по отношение на обещанията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ето стенограмата, вижте какво сте казали!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Моля Ви, чуйте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов! (Народният представител Георги Божинов подава стенограмата на министър Росен Плевнелиев.)
Господин Божинов, няма такава процедура! Седнете си на мястото, моля Ви!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Господин Божинов, моля, чуйте ме – ще се опитам да кажа нещо важно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кажете нещо важно.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Без обществена поръчка, това, което вие заявявате тук от трибуната, ...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз го казвам занапред!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: ...можеше само правителството на тройната коалиция. Ние ще си направим по правилата избора на изпълнител.
А по отношение на бъдещето, това, което вие предлагате – да, държавно предприятие „Строителство и възстановяване” беше доведено до фалит. То има приходи от 20 милиона и задължения от 95 милиона. Това е Гърция, умножена по четири.
Искам категорично да заявя, че аз лично като министър ще се възпротивя към всяко и за всяко директно възлагане на строителна услуга. Директните възлагания на строителни компания не работят, независимо в каква ситуация (реплики от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов), така че ще спазваме закона и правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място, колеги! Има процедура, имахте възможност...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): А другите дават едни комисиони за когото трябва и няколко пъти се плаща без резултат. (Реплика на министър Николай Младенов.) Не се обаждайте от място, излезте на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля! Много моля, без реплики от място! Не влизайте в диалог помежду си!
За да развие своя въпрос към министър Плевнелиев, има думата народният представител Георги Божинов относно състоянието на път ІІ-13 през гр. Бяла Слатина и необходимостта от неотложни действия.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, ще чета дословно какво съм Ви написал. Както Ви е много добре известно, участъкът на пътя ІІ-13, който е отсечката от 3839 м през Бяла Слатина, така нареченият обходен път на Бяла Слатина, е част от проект „Транзитни пътища V”, ЛОТ 18. Към момента има избран изпълнител на ЛОТ 18. Поради забавяне на отчуждителната процедура на обхода на гр. Берковица, ЛОТ 18 не може да стартира. Този факт се използва за добро оправдание на бездействието, но положението на посочената отсечка на територията на гр. Бяла Слатина е нетърпимо – пътят е почти непроходим, той създава опасности за гражданите, за транспорта, за живеещите наблизо и така нататък. Няма да Ви припомням колко съвещания, колко писма, колко петиции и протести имаше.
Моят въпрос е кога ще започнат след толкова много обещания, преписки и съвещания практически действия за решение на този проблем? Три километра в гр. Бяла Слатина са непроходими. Зърното на този район на България, за да тръгне към Лом, и всичко, което върви от Монтана към Плевен през Бяла Слатина и Кнежа, минава оттук. Понеже не може да се минава, се върви вече през центъра на Бяла Слатина. Ако чакаме да се отчуждят терените до Берковица, за да направим тази отсечка, е безумие. Говорихме с Вас, кметът беше тук, декларацията – дайте да направим тази отсечка по някакъв начин. Знам, че има пречки. Но ако чакаме от Берковица да си отчуждят околовръстното, за да стане пътя в Бяла Слатина, не знам дали ще ни търпят хората въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Път 2-13 е главен свързващ път между големите градове Плевен и Монтана и провежда както местния, така и транзитния трафик. Пътните потоци са големи, пътят преминава през гр. Бяла Слатина и изисква както рехабилитация, така и реконструкция.
Визираният от Вас пътен участък е отсечка от 4 км през гр. Бяла Слатина и част от ЛОТ 18, подпроект по Програмата „Транзитни пътища V”. Този ЛОТ е един от единадесетте, за които Агенция „Пътна инфраструктура” е обявила тръжни процедури за възлагане на договорите за строителство в периода между 15 и 22 май 2009 г. На 22 юли 2009 г. е проведена процедурата по отваряне на постъпилите оферти и са последвали прегледи и оценки на предложенията. С Решение от 31 март 2010 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” е избран изпълнител – Сдружение „Алпине Пим”, гр. София. Поради ограничения бюджет за държавни инвестиционни заеми на Агенция „Пътна инфраструктура” възлагателното писмо към сдружението е издадено на 17 юни 2011 г.
Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи съгласно договорните условия е 24 месеца. На 20 май 2011 г. е открита процедурата за избор и на строителен надзор. На 5 юли тази година са отворени постъпилите оферти. Обектът има издадено разрешение за строеж от 8 март 2010 г. Разделен е на пет участъка. Началото на разглежданите участъци е от км 44, краят е км 67.
За участък ІV, който Вие визирате – от км 72 до км 77, всъщност това не е участъкът, който визирате, но е участък ІV – обход на Берковица, няма разрешение за строеж. Проектната документация е в отдел „Проектна готовност” на АПИ с цел провеждане на отчуждителни процедури. Отчужденията на обходния път на гр. Берковица не са приключили, но има решение, предложено от експертите на Агенция „Пътна инфраструктура” – при започване на строителните работи етапът на изграждане на тази отсечка да бъде отложен във времето в рамките на този договор, за да не се спира цялостният процес, докато не се направят отчужденията.
След избора на фирма изпълнител за строителния надзор всичко останало е налице и, разбира се, ще съобразим, ако има обжалване, стартирането на строителството е възможно през месец септември, но при осигурено финансиране. Стъпки в тази посока са направени с писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 16 юни 2011 г. до Министерството на финансите и изискваме средства за стартиране на процедурата по подписване на договора. Очакваме положително становище за осигуряване на ресурс. Министерството на финансите индикира между 1,2 млн. и 2,5 млн. лв. Очакваме старт на строителството през месец септември 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Няма да кажа нищо, за да могат слушателите да запомнят Вашите думи и оттук нататък да слушат това, което говорите, и да преценяват дали го правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! За мен е повече от ясно, че в следващите три месеца от опозицията ще яхнат всяка дупка, всеки разбит път...(шум и реплики от КБ).
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Оставете опозицията, забравете опозицията.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ще я политизираме, ще я коментираме...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е отпреди две години.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Искам ясно и категорично да кажа, че и в най-тежката криза ние правим три пъти повече рехабилитация на пътищата ІІ и ІІІ клас, отколкото средно направиха предишните правителства за година. Обещали сме 3100 км рехабилитирани пътища за две години и това ще стане! А какво направихте вие, хората вече го видяха. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Мини през есента през Петрохан!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А вие какво сте направили за Петрохан?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги народни представители, намираме се пред камерите на Националната телевизия и пред микрофоните на Националното радио.
Следва въпрос от народния представител Асен Агов относно състоянието на първокласните пътища в страната след зимния сезон.
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз не яхам дупки, яхам си колата из цялата страна, пътувам много и ще ви кажа какво наблюдавам. Наблюдавам пясъка от зимните опесъчавания на пътищата как се трупа отстрани на пътя, закрива страничната маркировка на иначе добре поддържания първокласен път и създава допълнителна заплаха за движението, защото там естествено пътят е доста по-хлъзгав заради опесъчаването, най-малко – спирачният път се удължава.
Какво наблюдавах през зимата? През зимата при бързото топене на снеговете, тъй като канавките са задръстени от пясък и шума, спрях специално, за да го видя и видях как водата не може да се оттича, тече като река по пътищата и създава допълнителен риск за движението. Нямаше да занимавам залата с този въпрос, както и цялата аудитория, ако не видях коли, които влизат в тежък аквапланинг по тези реки, които текат по пътя. Сигурно инженерите ще кажат, че такова заливане на пътя уврежда и асфалта.
Аз питам, господин министър: какви мерки ще разпоредите да се предприемат, за да се отстрани този допълнителен риск по пътищата на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Агов, във връзка с въпроса Ви за състоянието на първокласните пътища в страната след зимния сезон, считам Вашето заключение, в което казвате, че първокласните пътища са непочистени и канавките са задръстени, генерално го считам за неприемливо!
Факт е, че липсват финансови средства, но първокласната мрежа е приоритет и се стараем да я поддържаме в нормален вид. Винаги има какво да се направи. Категорично – има забележки в отделни области. В такъв случай е редно да се обърне внимание върху организацията на дейностите и качеството на извършваната работа от фирмите по почистването. Агенция „Пътна инфраструктура” действа включително по сигнали. Такъв конкретен случай имаше примерно за автомагистрала „Струма” ЛОТ 0, където пясъкът беше зарязан, оставен в продължение на целия месец юни. Мисля, че изчистиха този проблем.
Почистването на пътищата от републиканската пътна мрежа е част от дейността „текущ ремонт и поддържане”. Реализира се целогодишно. Отпуснатите финансови средства се разпределят на база на отпуснати лимити месечно и се представят от областните пътни управления, утвърждават се от централата. Общият бюджет за текущ ремонт и поддръжка е 111 млн. лв. Трябва да знаете, че през 2008 г. – пиковата година за отпускане на средства, той е бил 425 млн. лв., тоест между 425 и 111 млн. лв. Категорично заявявам, че разлика в поддържането, когато те са имали 425 млн. лв., а ние имаме 111 млн. лв., няма.
От тях за зимно поддържане има 55 млн. лв., за аварийни ремонти имаме 15 млн. лв., за рутинно, текущо поддържане имаме 41 млн. лв. За месец април чрез утвърдената от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” заявка за текущ ремонт и поддържане от областните пътни управления са отпуснати съответни лимити на месечна база, които мога да изредя. Средствата за поддържането и на автомагистралите се разпределят в зависимост от дължината на пътната мрежа и различните класове пътища. Приоритизираме пътищата: І клас, магистралите, след това надолу ІІ и ІІІ клас пътища.
От получената справка от всички областни пътни управления за периода април – юни тази година е видно, че най-честите видове дейности по текущ ремонт и поддържане са: почистване на земни облицовъчни окопи, на регули, почистване и косене на банкети, изкърпване на единични дупки, деформации, почистване на пътното платно от битови и други отпадъци, канавки и така нататък.
Истината е, че усвоените средства, с които ние разполагаме, са недостатъчни. Те са сертифицирани, но крайно недостатъчни.
За да обобщя с едно изречение, уважаеми господин Агов: имаме система, знаем какво трябва да се направи, областните пътни управления имат цялата картина. Имаме вече база данни, следим всяка дупка, специално по първокласните пътища знаем какво трябва да направим и сме готови. Трябват пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АСЕН АГОВ (СК): Не се съмнявам, че знаете какво трябва да се направи, защото и Вие като мен пътувате с кола и искате пътищата да са изрядни. Не се съмнявам, че парите в 2008 г. са били много повече. Как са били използвани е друг въпрос, говорили сме много пъти по тази тема в тази зала. Но нали не се съмнявате, че аз си измислям всичко това – да застана тук, на трибуната и да измисля някаква история, за да се правя на интересен пред телевизионните камери!? Видял съм го с очите си и вероятно трябва да се използва много по-голям контролен механизъм, което също е скъпо, давам си сметка за това, за да не се повтаря това нещо.
В крайна сметка, съгласете се, господин министър, двама сериозни хора в тази зала да се занимават с пясъка по пътищата изглежда крайно несериозно. И ако не бях видял наистина тези коли в една опасна ситуация, в която можех съвсем спокойно и аз да попадна вероятно минути по-късно, нямаше да повдигам този въпрос.
Не говоря за дупките, говоря за пясъка от зимата и задръстените канавки. Сигурно не можем да правим обобщение за цялата страна и за всички първокласни пътища. Някъде едни си гледат работата по-добре, други си гледат работата по-зле. Такъв е човешкият характер. Във всички случаи обаче трябва да се предприемат енергични мерки това нещо да не се повтаря. Идва нова зима, пак ще се хвърли пясък, пак ще чакаме до април-май да се изчисти този пясък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Агов, абсолютно съм съгласен с Вас, че ние тук не трябва да се занимаваме с пясъка и с канавките, а трябва да се занимаваме с правенето на политики, които да решават конкретни проблеми. Благодарен съм, че повдигате темата.
Искам да Ви кажа, че Пътната агенция стартира заедно със Световната банка след две седмици, съгласно договорености, които подписахме, и в присъствието на представители на Европейската комисия, процедура по промяна на правилата, така че най-после това, което от двадесет години ние имаме – да не знаем кои са дупките, къде са те, кой, кога, как и по какъв начин ги е пълнил, на каква цена, кога са се отворили отново, кой е чистил или не е чистил, за какво му е платено и кой носи отговорност дали му е платено изобщо и дали е получил пари за нещо, което е свършил или не е свършил. Всичко това, бъдете сигурни е на масата. Търсим решение със Световната банка, която е символ на реформи в целия свят и може да ни подпомогне. До април 2012 г. имаме уговорката с тях по три големи теми, свързани с Пътната агенция, да разработим новите правила и норми. Включително предвиждаме и по магистрала „Люлин” да имаме нови правила за пътно поддържане, които изобщо не визират дупките и тяхното пълнене, а визират поддържането на магистралата, така че да отговаря на определени критерии. Всичко това е като ангажимент на изпълнителя.
Ще имаме със сигурност база данни, със сигурност ще знаем, когато се плаща се документира, включително с дигитални камери, снимки и със сигурност ще има по-голям контрол. Но когато сме следили агенция с такъв капацитет, ни трябва време и сериозна ръка, а и вашата подкрепа за създаването на тези правила и политики тук, за да можем може би след няколко години не изцяло, но в определен процент, а до 2020 г., както сме си поставили за цел, да имаме коренно и качествено различна пътна мрежа в интерес на България, нейната икономика и нейните граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Мартин Димитров относно наличие на изоставане на строителството на ЛОТ 4 на автомагистрала „Тракия” и увеличение на разходите за обекта над договаряната цена за ЛОТ 4.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин Плевнелиев, уважаеми дами и господа!
Задавам Ви този въпрос, господин Плевнелиев, въпреки че Вие казахте преди седмица политиците да не се занимават с магистралите. Но, ще ме извините, имаме един въпрос към Вас. А имате основание да ме извините, тъй като за тези две години съм задал не повече от три-четири въпроса, така че съм спестил Вашето време. Ситуацията в случая обаче е сериозна.
На една пресконференция на 17 юли Вие и Ваши колеги казвате, че в ЛОТ 4 на магистрала „Тракия” има слаби почви, неотразени в инвестиционния проект, което налагало допълнително инженерни мероприятия. Последва едно гласуване на Министерския съвет, което, ако съм го разбрал правилно, уважаеми господин министър, означава, че за ЛОТ 4 се отпускат допълнително 13 млн. лв.
Моят въпрос е много прост и ясен и аз Ви моля за прост и ясен отговор. Цената за ЛОТ 4 е ясна. Договорът не позволява нейното увеличаване. Вие казахте, като поехте поста, че няма да има анекс и увеличаване на сумите по договор. Как сега при това положение ще бъдат отпуснати и дали ще бъдат отпуснати допълнителни пари за изграждането на ЛОТ 4? Това ми е единият много ясен въпрос.
Другият ми много ясен въпрос – господин министър, ние всички пътуваме и наблюдаваме строителството на магистрала „Тракия”, ЛОТ 4 не изостава ли на фона на очакваното? Това ми е вторият въпрос. Не виждате ли очевидно изоставане и планирате ли той да бъде завършен в срок?
Господин Плевнелиев, това са принципни въпроси. Не влагам в тях никакви политически нотки и се надявам и във Вашия отговор също да няма такива, тъй като няма полза и смисъл от подобни практики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, отправихте поредица от конкретни въпроси и разбира се аз ще Ви отговаря съвсем конкретно.
По въпрос първи – АПИ като възложил се е ангажирала да спази стриктно договора и да не допусне допълнително заплащане на средства към изпълнителя на ЛОТ 4, нито да бъдат сключвани допълнително анекси и споразумения с него по основен договор.
По въпрос две, в който питате за слабите почви – съгласно клаузите в договора възложителят има задължение и носи отговорност само и единствено за условия в местата на моторните сондажи, където са направени инженерногеоложки проучвания по основния проект. За всички останали места възложителят не носи отговорност. За постигане на експертно и точно решение на възникналите въпроси по отношение на слабите почви Управителният съвет на АПИ възложи на независима акредитирана лаборатория – „Център за изпитване и европейска сертификация” ЕООД – да извърши инженерно-геоложки проучвания на терена точно в местата на сондажите, там, където са направени същите при направата на проектната разработка за участъка ЛОТ 4 Ямбол-Карнобат. Целта на тази проверка е била да се даде заключение за точното геоложко и хидрогеоложко състояние в тези участъци. След получаване на лабораторните протоколи се направи анализ на тези резултати и беше изготвено становище от Централния институт по пътните технологии „Национални и европейски норми и стандарти” на АПИ. На основание на това експертно заключение са конкретизирани и точно локализирани проблемните участъци.
За извършването на допълнителни работи в резултат на неточни данни, посочени в инвестиционния проект, те ще бъдат извършени за сметка на възложителя и ще бъдат възложени по реда на ЗОП. Същевременно ще бъдат предявени и претенции към проектанта. Управителният съвет на АПИ е утвърдил План за ограничаване въздействието на риска на проект „Автомагистрала „Тракия” ЛОТ 4 и План за управление на риска на строителството на автомагистрала „Тракия” ЛОТ 4. Рисковете са групирани по групи и оценка на рисковете преди и след разглеждането и срок за елиминиране на риска има. Разпределени са отговорностите за управление.
По следващия въпрос – какво е понятието „допустими разходи”? Критериите за допустимост на разходите са описани в ПМС № 258 от 24 октомври 2007 г., за приемане на детайлни правила за допустимост по Оперативна програма „Транспорт”.
По въпрос № 4 – дали ще се плаща за извършени допълнителни работи в резултат на неточни данни по ОП „Транспорт”. Такива допълнителни работи в резултат на неточни данни, посочени в инвестиционния проект, ще бъдат извършвани за сметка на възложителя и ще бъдат възлагани по реда на ЗОП – чл. 22, ал. 2 от договора. Те ще се поемат от бюджета на АПИ и след това ще се изисква възстановяване по ОПТ. Това са допустими разходи, заложени в Оперативна програма „Транспорт”.
По въпрос пет – предвижда ли се процедура на пряко договаряне по чл. 90 от ЗОП? Не, не се предвижда такава процедура.
По въпрос шест – налице ли е изоставане на сроковете по договора за ЛОТ 4? Има констатирано забавяне на етап шест. Надзорът е констатирал изпълнение на този етап на 12,5%. По договор тежестта на този етап е 21,95% от общата стойност. В края на месец юни изпълнителят е предложил ревизирана строителна програма, която след одобрение от екипа за управление на проекта, ще бъде утвърдена от възложителя. Съгласно договора, изпълнителят може да работи по други етапи, за да компенсира тази разлика. Той е декларирал точно това днес, включително и с интервюта в медиите, като изпълнителят работи по етапи седем и осем и това частично забавяне за съответния етап не представлява закъснение по договора в неговата цялост.
По въпрос седем – колко процента е изпълнението на работите на ЛОТ 4 към момента? Изпълнените работи са 24,63%. Изплатени са 14,75%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин министър, поправете ме, ако не съм Ви разбрал точно.
Става въпрос, казано ясно и просто, за следната ситуация. Когато е кандидатствал, изпълнителят не е отчел наличието на слаби почви, констатирал ги е в процеса на строеж. Това налага допълнителни разходи от страна на правителството, които ще бъдат платени в отделна обществена поръчка. Вие казахте същото нещо според мен, но с много по-сложни думи и изречения. За това става въпрос. Но то не опорочава ли самата процедура по избор на изпълнител? Както се казва, и някой друг е можело да предложи по ниска цена, и в процеса на строителство да каже: „Да, но има почви, които налагат допълнителни разходи”, и това да доведе до допълнителни плащания от страна на Министерския съвет.
Още по конкретно. Тези 13 милиона, които са отпуснати от Министерския съвет, ще отидат за укрепване на почвите – аз така го разбирам. Те ще бъдат дадени в рамките на отделна обществена поръчка. Който спечели конкурса, ще извърши тези укрепителни работи.
Големият въпрос, господин министър, е: това не опорочава ли самата тръжна процедура? Не създава ли практики фирмите да дават по-ниски цени, да откриват проблеми и след това правителството да намира начин или в анекс, или в отделна обществена поръчка да харчи допълнително пари? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, нека да сме наясно: строителството на една магистрала не е като да правим метрото – слизаме под земята, копаем и излизаме. Един огромен проект, като строителството на магистрала „Тракия”, и то специално на 116 км, минава през десетки хиляди парцели, пътища, жп линии, газови тръби, кабели, мрежи, оптични връзки, курници, реки, включително и напоителни системи.
Тези 13 милиона не се отпускат за ЛОТ 4. Те се отпускат за това, че напоителните канали на цяла Южна централна България от 26 години не са пипнати! Счупени помпи, тръби, продънени бетонови корита, пилее се вода – тя залива земеделските земи на хиляди хора! Знаело се е от 26 години! Залива включително и новоизграждащата се магистрала. Знаело се е от 26 години, имало е проект преди 10 години! Всички правителства досега не са си мръднали пръста!
Това, което ние правим, е да облагородим целия регион. Правим магистрала, но оправяме и поливните системи. В интерес на България в юга и нейното земеделие!
Това, което трябва да се знае категорично – дали това е анекс, че Министерският съвет дава 13 милиона за напоителни системи, които от 26 години поливат и заливат със счупените си помпи и бетонови корита целия регион на България? Дали това е анекс? Не, не е анекс. Дали това е оскъпяване на „Тракия”? Не е оскъпяване на „Тракия”. Очаквам да сме наясно по този въпрос.
Вместо да се каже една добра дума – че това правителство строи „Тракия” за 120 млн. лв., колкото ще струва на българските данъкоплатци, срещу 6 милиарда по грабителската концесия, която забави строителството на „Тракия” с осем години! Поне една добра дума.
Още едно, последно изречение по отношение на слабите почви. Уважаеми господин Димитров, слабите почви – това ще бъде първата процедура в България, в която Агенция „Пътна инфраструктура” няма да се заиграе с изпълнителя и няма да подписва анекси, така както се е случвало десетки пъти в миналото, а ще си направи конкретен проект, ще направи ясно задание и ще си направи обществена поръчка.
За да сме наясно – имаме напоителни системи, които са тотално дезинтегрирали, и нерешени проблеми от 26 години – правителството ги решава. Няма нищо общо с „Тракия”. Имаме слабите почви, които ще бъдат първият прозрачен в България подход за решаване на проблем на магистрала, извън заиграване със строителната фирма, по европейските правила и съответно като допустим разход по Оперативна програма „Транспорт”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Плевнелиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Четиринадесет часа и шест минути е. Точно с шест минути следваше да бъде удължено времето за декларацията от Парламентарната група на Коалиция за България.
Поради изтичане на времето обявявам следващото извънредно пленарно заседание – в понеделник, с начален час 12,00.
Точката – разисквания по внесения вот на недоверие.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)



(Закрито в 14,06 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов

Секретари:
Петър Хлебаров
Митхат Метин