Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект за Програма за работата на Народното събрание за времето от 27 до 29 юли 2011 г.:
1. Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2011 г. Вносител – Валентин Николов.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 20 юли 2011 г.
3. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
4. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална кампания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна. Вносител – Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007–2013 г. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо четена на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Общ законопроект, изготвен от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта по приетите на първо четене на 20 юли 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносители – Министерският съвет, и втори законопроект с вносители народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Предвижда се това да бъде т. 1 за утре, четвъртък, 28 юли 2011 г.
10. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020. Вносител – Министерският съвет. Предвижда се като т. 2 за четвъртък.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители. Предвижда се като т. 3 за четвъртък.
12. Парламентарен контрол. Предвиден е за петък – 29 юли 2011 г., с начален час 9,00 ч.
Режим на гласуване.
Гласували 142 народни представители: за 126, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Постъпили са предложения по реда на чл. 43, ал. 1 от правилника, както следва:
- народният представител Ваньо Шарков – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция, предлага в седмичната програма да бъде включено Проекторешение за възлагането на Сметната палата на одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание, са декларирали принадлежност. Проекторешението е с входящ № 154-02-65 от 6 юли 2011 г., с вносител Иван Костов и група народни представители.
Господин Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата, Сметната палата приема с общо съгласие Годишната програма за одитната си дейност, като Народното събрание може със свое решение да й възлага да извършва до пет одита годишно извън предвиденото в годишната програма – нещо, което Народното събрание е правило в началото на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание.
Другата – политическата причина за проекта, който предлагаме, е, големият обществен интерес и широко разпространените подозрения за корупция в Народното събрание, които трябва да бъдат отстранени решително с общата ни воля като народни представители. Причината за поставянето на първата тема за проверка се състои в следното: в съответствие с чл. 2 от Закона за Сметната палата основна нейна задача е контролът по законосъобразното управление на публичните средства и дейности.
Във връзка с това предлагаме Народното събрание да възложи на Сметната палата да извърши одит с цел проконтролиране Министерството на финансите за законосъобразността на отпускането на допълнителна бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност. Основната причина за това е неоснователното тълкуване на чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии. В тази норма е уредено отпускането на бюджетна субсидия за коалиция от партии и партии и се отнася за разпределението на въпросната субсидия между тях. На основата на този текст не е законосъобразно да се прехвърлят средства на други политически партии извън коалицията.
Аргументацията на втората част от предложението, а именно да извърши одит за получаването, разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които са декларирали принадлежност независимите народни представители, е, че в съответствие с Глава четвърта „Публичност и финансов контрол” от Закона за политическите партии, финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество се осъществява от Сметната палата. Според тълкуването на чл. 25, ал. 3 от Министерството на финансите, бюджетната субсидия се отпуска на тези политически партии, към които независимите народни представители са обявили и декларирали принадлежност.
Предвид неголямата сложност на проверката предлагаме заключителният доклад на Сметната палата до Народното събрание да бъде представен до 1 септември 2011 г.
В тази връзка в заключение искам да кажа, че намирам за основателно предложението ни да бъде подкрепено от всички народни представители, включително и независимите, след направените декларации, че няма никакви закононарушения в разходването на тази субсидия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шарков, не конкретизирахте само като коя точка да бъде включено в програмата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Преди първата точка от дневния ред за следващия ден – за четвъртък, тоест в края на днешното заседание да стигнем до тази точка и да вземем решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за включване на Проекторешението за възлагане на Сметната палата на одит, която да бъде точка последна за днешния пленарен ден – да бъде точка девета.
Гласували 141 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Второ предложение от името на Синята коалиция, направено от господин Иван Николаев Иванов – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция, който на основание чл. 43, ал. 3 от правилника предлага в седмичната програма да бъде включено Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност. Проекторешението е постъпило в Народното събрание с вх. № 154-02-64 от 6 юли 2011 г., с вносител Иван Костов и група народни представители.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим за създаване на временна анкетна комисия в Народното събрание, има наистина за основна цел да отстрани надвисналата над Народното събрание сянка за непрозрачност и корупция. (Шум и реплики.) За целта един тежък проблем, който занимава българското общество в последния месец, е това, по какъв начин и прозрачно ли се разпределят и разходват средствата, които са държавна субсидия и идват от републиканския бюджет.
По този повод над 50 народни представители предлагат анкетната комисия, от една страна, да изясни фактите, свързани с преразпределение на държавната субсидия от едни партии към други и заедно с това да предложи промени в Закона за политическите партии с цел да не се допусне нарушаване на духа на закона, защото тълкуванието, което се прави от Министерството на финансите и поради което субсидия, която се отпуска за дадена политическа партия на базата на получени гласове при изборите, в резултат на това гласуване се преразпределя на друга политическа партия, която не е получила тези гласове. Е естествено това трябва да бъде коригирано и тази временна анкетна комисия би трябвало да свърши тази цел и да отстрани съмненията, че по определен начин тази бюджетна субсидия преразпределена може да се връща частично или изцяло към народните представители, които са напуснали своите парламентарни групи, от чието име са влезли в Народното събрание. Това подозрение трябва да бъде опровергано или потвърдено в резултат на дейността на анкетната комисия.
Очаквам да подкрепите създаването на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението за включване в седмичната програма на Проекторешението за създаване на временна анкетна комисия с посочения предмет на работа.
Гласували 144 народни представители: за 51, против 77, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Господин Шопов – прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Колеги, обръщам се към вас – от ГЕРБ. Добре е, че приехте предишното предложение и се включва в дневния ред точката за това, което трябва да направи Сметната палата. Разбира се, не е добре, че не възприемате това предложение за анкетната комисия.
Има проблеми, които съществуват в обществото, които са назрели и трябва просто да бъдат решени. За да бъдат решени, знаете, всички сте в политиката вече доста време, включително и тези, които са за първи път, кумулират се усилия от различни посоки – така става и в този случай. Проблемът съществува и не можем да си скриваме главата в пясъка. Нещата не могат да се решават дълго и безкрайно само по политически начин, защото има обективни обстоятелства, които налагат решаването на проблема. Те са просто обществена необходимост и всички усилия проблемът да бъде отлаган водят само до негативи за тези, които не го решават.
Правя това изказване, за да ви подтикна да решите проблема час по-скоро, защото това зависи от вас – вие сте мнозинство, за да не се шуми непрекъснато, да не се внасят тези предложения, да не се правят тези обсъждания, защото всичко това дискредитира и управляващите, и институцията, и вас като парламентарна група, защото обективната истина и обществена необходимост е ясна. Тези предложения ще продължат да бъдат внасяни.
Моята дума или това, за което аз ви подканвам, е да решите генерално проблема и за това има начин – със законодателна инициатива, а сега ви призовавам повторно при това гласуване, по което по правилник излизам да пледирам и говоря, да гласувате „за” създаването на такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Прегласуване Проекта на решение за създаване на временна комисия да бъде включен в седмичната програма.
Гласували 147 народни представители: за 50, против 80, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на народния представител Венцислав Върбанов, който предлага в седмичната програма да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, вх. № 154-02-76.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип има седем предложения, които са идентични, така че ако ми позволите, ще прочета предложението от името на всички независими народни представители. Другият вариант е всеки един от седемте народни представители да идва и да чете едно и също предложение.
Уважаема госпожо председател, на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение в седмичната програма на Народното събрание за периода 27-29 юли 2011 г. да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, № 154-02-76.
Следващото предложение е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили са като отделни предложения и трябва да има гласуване по всяко едно от тях.
Подлагам на гласуване предложението за включване в седмичната програма на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 142 народни представители: за 96, против 31, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Тъй като не беше направено конкретно предложение коя точка да бъде в дневния ред (шум и реплики в КБ), т. 3, след закона за прекурсорите. (Реплики от КБ и ДПС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Дайте да е първа точка, за да си направите мнозинството, което не ви е дадено от избирателите.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Хайде, стига!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, аз предлагам точката, която независимите народни представители предлагаме, е не защото да си направим мнозинството, а защото така е редно. Така е по Конституция – всеки народен представител трябва да участва поне в една комисия. Достатъчно време народни представители седяха извън комисиите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте процедурата, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Предложението ми е за първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това само за съответното предложение ли е или...
ТОДОР ВЕЛИКОВ: За всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...всички комисии да бъдат като т. 1?
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпило е процедурно предложение.
Подлагам на гласуване попълването на състава на комисии да бъде т. 1 в нашата програма.
Гласували 139 народни представители: за 94, против 36, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от народния представител Димитър Колев – като точка в дневния ред да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. (Реплики от народния представител Георги Божинов. Реплика от ГЕРБ: „Не се обаждай!”)
Има внесени седем отделни предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако направите процедурно предложение всичко заедно да върви, ще гласуваме и ще го изпълним.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в седмичната програма на Народното събрание за периода от 27 до 29 юли 2011 г. да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя поред да бъде тази точка?
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Ами, първа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора.
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Втора, добре.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Първа, първа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред като т. 2 – Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Гласували 125 народни представители: за 96, против 26, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Народното събрание прие промените в броя и състава на постоянни парламентарни комисии да бъде като т. 1 от дневния ред. Във връзка с това и с оглед да не се пилее парламентарното време, предлагам един от нас, тоест останалите пет предложения за промяна в броя и състава на парламентарните комисии, да бъдат представени наведнъж от един човек, независимо от това кой е вносителят на тези предложения. Това е процедурното ми предложение
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Смятам, че не е редно да постъпваме по този начин, защото се създава впечатление, че това е цената, която тези народни представители получават за вчерашния си вот. (Шум и викове от независимите народни представители).
Истината обаче не е тази! Аз също не смятам, че това е цената на тези народни представители (викове от независимите народни представители)! Цената на тези народни представители е много по-висока и това, което днес се прави тук, е да се създаде впечатление пред публиката, че това е цената – това е сделката, която прикрива прикритата сделка! (Шум и реплики от независимите народни представители.) Затова, ако ще я карате така, открийте им една обща сметка на всички. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Чукарски за включване като точка в дневния ред на Решението за увеличаване и попълване на състава на Комисията по околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:
Гласували 119 народни представители: за 92, против 22, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Следващото предложение – от народния представител Марио Тагарински, също е по чл. 43, ал. 3.
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя следното предложение: на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в седмичната Програма за работата на Народното събрание като т. 1 да бъде приет (шум и реплики) Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по регионална политика и местно самоуправление с входящ № 154-02-77.
Ще се възползвам от това, че съм на трибуната. (Шум и реплики.) Мисля, че изгубихме достатъчно време в доста безсмислени процедури.
Господин Бисеров, на Вас ще Ви отговоря следното. Ако Вие смятате, че цената може да бъде конституционно право на всеки народен представител, Вие като юрист би трябвало да се засрамите, щом поставяте нещата по такъв начин.
Освен това няма да допусна Вие да ме учите на морал, няма да допусна подобно нещо! И да говорите за „купени”, „продадени”, „номади” и така нататък. Не сте Вие човекът, който ще ме учи на морал. Засрамете се! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
За обратно предложение, заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да се изкажа срещу това предложение и да обясня своите мотиви.
Не става дума за това, че независимите народни представители нямат право да членуват в комисии. Всеки народен представител има право да членува в комисии – дали в една комисия, или в две комисии е въпрос на Народното събрание.
Въпросът обаче е, че това, което се случва днес, всъщност е узаконяване на новото мнозинство, което го има в парламента, в комисиите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако тези независими народни представители искаха да участват в комисиите, като заместят един член на ГЕРБ, това щеше да е приемливо предложение. Тук обаче освен че се променя съставът, се променя и бройката на членовете на комисиите, което узаконява ново мнозинство във всяка една комисия, без да има създадена различна политическа група.
Ако ГЕРБ досега е имал 10 членове в една 20-членна комисия и на мястото на 10-ия член от ГЕРБ се запишеше независим народен представител, добре – така се изпълнява неговото конституционно право. Тук обаче се записва 11-и човек, комисията става 21 човека, защо?! – за да се узакони новото напазарувано мнозинство и в комисиите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Марио Тагарински за увеличаване и попълване състава на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 24, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Бисеров, заповядайте за лично обяснение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Прав е колегата Тагарински – аз нямам амбиция да уча някого на морал, защото, Марио, когато те учех да ходиш за ръчичка на „Раковски” 134, видях докъде стигна. (Шум, смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз поставям въпроса, защото искам да знам каква е цената на Касим Дал! (Шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващото предложение също е с основание чл. 43, ал. 3 от правилника ни и е внесено от народния представител Тодор Великов – за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Великов, заповядайте.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
На основание чл. 43, ал. 3 правя предложение в седмичната Програма за работата на Народното събрание за периода 27-29 юли 2011 г. да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по бюджет и финанси с входящ № 154-02-78. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото предложение със същото основание е от народния представител Дарин Матов. Предложението е да бъде включена точка като № 6 в седмичната програма – Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение като т. 1 в програмата на Народното събрание за периода 27-29 юли тази година да бъде включена точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по земеделието и горите с входящ № 154-02-74. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Последното предложение по чл. 43, ал. 3 от правилника е от народния представител Стоян Иванов и е с искане за включване на точка в дневния ред като т. 7 – Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо, нещо малко странно става в това Народно събрание – ние преди малко гласувахме всички тези предложения да минат като т. 1, сега, при предложението на предния колега пак гласувахме то да бъде т. 1, другите се оказаха т. 2, 3, 4...Но, да прочета предложението.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение в седмичната програма да влезе точка за приемане на Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. И това да бъде т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинявайте, господин Иванов, внесли сте седем предложения. Всяко едно от тях е самостоятелно и отделно и във всяко едно от тях пише: попълването на еди-кой си състав и увеличаването на състава на еди-коя си комисия да бъде включено като точка от програмата.
Ако бяхте поискали седемте точки да бъдат включени като една и отделните решения да бъдат разгледани по-отделно след това и гласувани, това е друго. Аз съм обвързан с поредността на подаването.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов тази точка и този Проект за решение да бъде т. 7 от програмата за днес.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С предложенията, внесени по този ред се оформи окончателната програма.
Заповядайте за процедура, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, моля на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен с 14 дни срокът за внасяне на писмени предложения от народни представители по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 21 юли 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Започваме с точка първа от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ И ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД.
От името на вносителите заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„РЕШЕНИЕ
за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от 22-ма на 23-ма народни представители.
2. Избира Касим Исмаил Дал за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, нали си давате сметка за какво става дума и какво започва днес – започва един мъчителен и много тежък парламентарен ден, в който ще се развие сериозен дебат. Точките са седем. Всяка една от тези седем точки предполага пълно изчерпване на процедурата, както е в нашия правилник с време на всяка парламентарна група, съответно на най-голямата, на втората, третата, четвъртата, включително с удължаване на работното време.
Касае се до един домашен проблем на Народното събрание, по неговото устройство, по неговото конституиране за работата на неговите органи с всички произтичащи от това бури, страсти, ярости, симпатии, антипатии и насъбрало се напрежение. Явно вие желаете този дебат да се състои по начина, по който предполага нашият правилник.
Аз ще поканя всички колеги от кулоарите, които не са в залата, да се върнат и да участват в този дебат, защото той е много сериозен, защото той е дебат за фундамента на парламентаризма, на парламентарната стабилност, за партиите, за значението на партиите, за смисъла на парламентарните групи, изобщо дебат за парламентарната демокрация. И той трябва да се води, а не да дезертират колегите и да считат, че всичко е предопределено.
Ние ще се опитаме, колеги от ГЕРБ, да ви убедим, че не сте прави в политиката си от много време. Но не сега е моментът, според мен, да се развие и състои този дебат.
РЕПЛИКА ОТ НЕЗАВИСИМИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова процедурното ми предложение, господин председател и уважаеми колеги от ГЕРБ – ще го правя по всяка една от точките, които предстоят оттук-нататък, следващите шест точки, имам право на това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ:...е да отложим дебата по точката във връзка с включването в комисията на Касим Дал. Тоест, да се отложи дебатът и разискването. Моля да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението и включената точка за увеличаване броя на състава и за включването на господин Касим Дал.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, точно това е моята процедура – да се отложи дебатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбрах Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така, както по всеки един въпрос може да се направи искане за отлагане на дебата, така и по този въпрос желая да бъде отложен дебатът по съображенията, които изложих и които ще излагам последователно по останалите шест, внесени предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, господин Шопов, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане дебата по тази точка за друго пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуване –заповядайте, господин Шопов. (Реплики от независимите народни представители.)
Моля ви за тишина в залата в десния сектор.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Аз отново призовавам колегите да се върнат в залата, защото този дебат е много важен и за същността на парламентарната демокрация и той трябва да бъде воден от всички. Всички трябва да бъдат в залата, да вземат отношение да гласуват в подкрепа на това мое искане за отлагане на дебата. Защото колегите от парламента не са готови за този дебат. Този дебат трябва да се състои в един по-късен момент и всички тези въпроси да бъдат сложени на масата за разглеждане и решаване. Тук трябва да се чуят становищата, мненията и вижданията на всички парламентарни групи, на всички представители на парламента, защото това е тест за народните представители, за отношението им към парламентарната демокрация, към стабилността на парламента, към стабилността на парламентарните групи, ролята на партиите. Това е изключително важна дискусия.
Ето защо моля, уважаеми господин председател, да поставите на повторно гласуване моето предложение за отлагане на разискванията за включването на Касим Дал в парламентарната Комисия по външна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Шопов за отлагане на дебатите по т. 1 от програмата ни. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, мисля, че внесохме достатъчно напрежение с тези точки в днешната програма, така че ви моля за по-спокойно поведение от ваша страна.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Изказванията по точката продължават.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще повторя изказване, което вече съм направил от тази трибуна по повод на промени в ръководствата на парламентарните комисии. Вие знаете, че когато се конструира парламентът, когато парламентарните групи бяха заявили числеността и състава на тези групи, с които участват, се взе решение за състава, броя и ръководствата на постоянните комисии на парламента. Настъпиха изменения. Повече от състава на една парламентарна група напусна групите, от които са избрани тези народни представители. Това наложи промени в ръководствата на комисиите. Днес се предлагат частични промени на състава на комисиите и се променя съотношението между парламентарните групи.
Уважаеми господин председател, предлагам тук да прекъснем, да се състоят консултации между парламентарните групи и да се внесе общо предложение за числения състав и съотношението на народните представители според числеността на парламентарните групи. Оттам да се определи кой колко председатели ще има, колко заместник-председатели, защото тези, които са излезли, уважаеми колега, са променили съотношението в групите, и да го решим комплексно.
Аз не оспорвам правото на господин Касим Дал и на независимите народни представители да работят, но така на парче се усложнява и още повече се изкривява представителството на парламентарните групи и тяхната относителна тежест в парламентарните комисии!
Повтарям, предлагам тук да прекъснем разглеждането на тази и следващите включени по този начин точки в дневния ред; след консултации, точни изчисления и становища на ръководствата на парламентарните групи да минем към комплексно решение, което не може да се оспорва, което не може да води до противоречия и съмнения. Предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението на господин Божинов е за прекратяване на разискванията по точка първа от програмата ни.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова – предложение за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, настоявам да преосмислите позицията си, защото поне разпределението на представителите на различните парламентарни групи и независимите в комисиите винаги е било резултат от парламентарен консенсус – със съгласие на всички народни представители.
В случая аз не оспорвам правото на независимите да участват в работата на постоянните комисии, нито съм срещу конкретните предложения. Но предния път вие поехте ангажимент, както и председателката на Правната комисия, която ръководеше първото прекрояване на комисиите в началото на тази пленарна сесия, когато се развали групата на РЗС. Така че вие поехте ангажимент да направите такива консултации, да изчислите новото съотношение на парламентарните групи и едва тогава да има размествания на депутати от една в друга парламентарна комисия.
Разбирам желанието ви да си наваксате необходимите ви примерно две трети в редица комисии с патерицата на независимите народни представители, но това е некоректно.
Ако днес се разплащате за вчерашното гласуване, това също е некоректно. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Спазете парламентарните правила (реплики от ГЕРБ), проведете консултации, изчислете квотата на независимите и на парламентарните групи и тогава правете размествания в тези комисии. Всичко останало оставя впечатлението за договорки под масата, които не правят чест на българския парламент и, разбира се, на това парламентарно мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Божинов за отлагане на разискванията по тази точка за друго пленарно заседание.
Гласували 89 народни представители: за 21, против 64, въздържали се 4.
Предложението не е прието, така че дебатите по точка първа продължават.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а именно:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от 22-ма на 23-ма народни представители.
2. Избира Касим Исмаил Дал за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Моля, гласувайте. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Заповядайте, господин Шопов. (Силен шум.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В режим на гласуване сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Поиска процедура. (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не, преди гласуването – то е във връзка със самото гласуване.
Господин председател, моля да бъде извършена поименна проверка на кворума преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Преминаваме към поименна проверка на кворума. Моля да бъдат дадени списъците.
Александър Владимиров Радославов - - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Станкев Камбитов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Велков Колев - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Иванов Икономов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цветков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Живко Веселинов Тодоров - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Иванов - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - отсъства
Свилен Николов Крайчев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Атанасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - отсъства
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Димитров Христов - тук
Цвета Алипиева Георгиева - тук
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлиана Генчева Колева - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
В момента влязоха госпожа Десислава Атанасова и господин Андрей Пантев.
Кворумът е налице – 148 народни представители са били в залата по време на проверката.
Господин Бисеров, заповядайте за процедура.
ХРИСТО БИСЕРОВ: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам половин час почивка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Половин час почивка до 10,50 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване:
„РЕШЕНИЕ
за увеличаване и попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от 22-ма на 23-ма народни представители.
2. Избира Касим Исмаил Дал за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.” (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Уважаеми колеги, господин Анастасов преди почивката даде възможност за изказвания. Нямаше такива. Преди да пристъпи към гласуване, господин Шопов поиска поименно преброяване. След поименното преброяване бе взета процедура за почивка от името на парламентарна група. В момента сме в режим на гласуване.
Гласуваме решението, което ви предложих.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващият Проект за решение е за увеличаване и попълване на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
„РЕШЕНИЕ
за увеличаване и попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите от 18 на 19 народни представители.
2. Избира Стоян Иванов Иванов за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.”
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук предложението е за Стоян Иванов, но това, което ще кажа сега и при следващите предложения, са принципни неща, становище, което не се отнася до Стоян Иванов или до Касим Дал, за който преди малко беше гласувано с „да” от ГЕРБ. Тук се касае до въпроси, които са парламентарни, въпроси на принципи, конституционни, въпроси на нашия правилник. Не за Стоян Иванов ми е само думата, а за всички народни представители, които са изключили, напуснали своите парламентарни групи или такива, които са народни представители от престанали съществуването си парламентарни групи, или в случая - Парламентарната група на РЗС, но тях ги няма в момента в залата. Тук са народните представители и цялото това упражнение го правим за онези, които не са независими народни представители, защото терминът „независими” е легален термин в българското конституционно право. Той произтича от избирателния закон, какъвто беше при избирането на тези колеги за народни представители при условията на предишния, досега действащ закон, преди да бъде приет Избирателният кодекс. Там за независими народни представители се говори тогава и във връзка, когато са избрани по специалната конституционна процедура и ред като независими такива.
Нашият правилник има двойственост. В нашия правилник съществуват и двете понятия – тъй наречените „независими народни представители” и тъй наречените на друго място – „напуснали” или „изключени”. Тази двойственост трябва да бъде премахната, защото бих казал, че това буквално е шизофрения в законодателен смисъл, и истинският термин да бъде уточнен най-после след толкова парламенти и правилници.
В тази връзка ние от „Атака” сме внесли предложение, което кой знае защо все още не се разглежда, а се вкарват въпроси за решаването на тези проблеми на напусналите или изключени народни представители – много бързо и ударно, точно не навреме. По-късно и при следващите си изказвания във връзка с другите пет от тези предложения, които предстои да бъдат разглеждани по нашия правилник, аз ще се спра и ще обясня защо не навреме.
Това разглеждане, което правим в момента на тези седем предложения, си има своя смисъл от гледна точка на управляващите и от гледна точка на напусналите и изключени народни представители в чисто политически план. Има хронология, която се следва неотлъчно от година – година и половина от това Народно събрание и която е трайна политика на ГЕРБ, която бележи все по-уродливи проявления и форми. Защото, първо, целта беше да се разбие групата на РЗС. Това стана в началото с един народен представител, който напусна, и хронологически продължи, за да се разпадне групата, в смисъл като удари за разпадане на политическата сила РЗС. Не че съм неин фен и в момента й ставам адвокат! Съвсем безпристрастно и обективно анализирам процеса. Разбира се, това е въпрос на много сериозен разговор и още по-дълбок анализ.
Следващият момент в тази ескалация на проблема беше, че им се търсеше място в пленарна зала и то им се даде точно там, където поискаха. Отначало бяха двама-трима, но седнаха там, където пожелаха, за сметка на Парламентарната група на РЗС, която беше наследена, настанена или по-точно насадена не там, където желаеше, и не там, където е мястото – малък момент, дребен на пръв поглед, но ще видите, че по-нататък в тази хронология исканията, щенията, претенциите и мераците ставаха все по-големи.
Стана дума за стая. Дори в условията на миналото Народно събрание, през преобладаващата част от времето, въпреки че БСП осъществяваше този процес изключително интензивно по отношение на почти всички парламентарни групи, включително и близки там, и в Народното събрание, в което преструктурирането на политическото пространство и парламентарното номадство бяха издигнати в трайна политика и цел на управляващите и правилникът не само разрешаваше, но и поощряваше това да става, не се стигна до това да им бъде предоставено убежище.
После технически секретар или служител. Няма нищо лошо – едно момиче или жена работи за това, но това не е съвсем ясно – имат ли го, нямат ли го. В миналото Народно събрание не беше предоставен такъв, сега това е направено. Пак ще кажете: малък, дребен момент и елемент, един щат, голяма работа. „Атака” така или иначе, с оглед на икономии не ползва възможностите и правата, които има във връзка с бройка „технически секретар” или служители, така че ще се вземе от тях. Но дайте да не се вглеждаме и толкова да не абсолютизираме и това.
Завчера видяхте ескалират нещата и политиката, всички вие знаете това, със знаци. И тези знаци имат съществено значение. Те сочат за перспектива, те сочат за политика – всички, няколко души независими, както ги наричате вие, а както ги наричам аз, напуснали или изключени от парламентарните си групи народни представители, представиха заедно, като че ли от името на парламентарна група свое искане за участие в дебат, защото на тях много и страшно много им се иска да не бъдат нищожни отломки от своите парламентарни групи и политическите сили, низвергнати и оплюти от избирателите, които ги пратиха тук с една програма. Те трябва да успокоят съвестта си, а това става тогава, когато ще бъдат в група, когато ще бъдат заедно, когато ще бъдат по-значими, когато ще се подкрепят един друг, когато ще имат съвместен парламентарен живот, политика. Това е така, естествено.
Така че това беше един малък пореден опит, на който тук не обърнахте внимание. Ако не бяхме ние от „Атака” никой нямаше да реагира на този, на пръв поглед, малък акт – една молба, която щеше да бъде прочетена от уважаемата госпожа председател и никой нямаше да забележи, е път в тази хронология – поредната малка крачка към големия успех, което в крайна сметка се цели. Аз ще ви кажа всъщност какво се цели, но това по-нататък, с всичко това, защото ние сме гледали този филм във всички парламенти, гледаме го и сега и нищо ново. Защото в българската политическа класа „елит” и българските народни представители и парламенти, водени от конюнктурни съображения, винаги допускат тези процеси да се развиват, после те се насочват против тези, които са ги оставяли да се развиват и противно за тези, които са ги толерирали, но вече е късно. Уродливи явления, против които обществото непрекъснато сигнализира, недоволства, алармира. Но тук дребните сметки и котерии им позволяват да се развихрят и да продължават.
Всички в залата виждат, че тези така наречени независими, но не независими, а изключени и напуснали парламентарните си групи и политически сили, действат фактически вече – това е следващата стъпка – като парламентарна група и политическа сила. Имат си и своя лидер, който явно стои на мястото, което предполага лидерската позиция в сектора за тяхното стоене, излизат по един и същи начин, гласуват по сходен начин с еднакви искания, подкрепят се, чисто процедурно. Разбира се, липсва им идеологическата спойка, която е базата, но това не им пречи да вървят напред в това, което е ставало и в минали народни събрания – консолидацията на групата. Групата, която, кой знае как може да бъде наречена, но по най-простия начин – групата предатели. Защото всъщност това е спойката и това ги обединява, не друго. (Реплики от независими народни представители.) Защото те са предали политическата програма, платформата, своите политически сили, тези, които са ги направили депутати от нищото. Това се отнася до всички тях.
Тук няма значение кой кого е предал. Без значение дали предадените са отляво, отдясно, дали са управляващи, дали са опозиция, те просто са предали своите политически сили и сега търсят своя реванш по тази хронология, по начина, по който ви излагам едно след друго събитията, които следват неумолимо, едно след друго.
Другият момент, който заслужава внимание, е: защо се приема за разглеждане в Програмата на Народното събрание, особено в периода преди излизането в парламентарна ваканция, тогава когато парламентът работи изключително ударно, в момента, когато два дни бяха употребени за извънредни заседания, за да бъде гледан, дебатиран и гласуван вота, един такъв въпрос, който наистина е домашен, той не е и политически, от който да зависи цялото общество?
Аз мисля, че от ГЕРБ, ако бяхте малко по-мъдри политически, ясно е желанието ви да го направите, трябваше да си по-затраете малко, да мине време, поне да се отдалечи моментът от вчерашното гласуване. Знам, че и помежду ви някои са изразявали подобно становище. Ние от „Атака” имаме информация за всичко, което става. Така че, знаем кои са ви съветвали и кои са считали, че не ви е най-важното да го сторите точно в този момент. (Шум и реплики.) Още повече, бяхте обвинявани много пъти, и ще продължите да бъдете обвинявани, че всъщност сте получили подкрепата от напазарувани депутати. Това просто не е явно, то е очевадно.
Спомням си един много стар виц, с който искам да илюстрирам това, което става в момента. „Двама приятели съвсем младоженци се срещат на улицата и си споделят: Как е, как е? – пита единият. А, страшна работа – отговаря другият. Жената всеки ден иска пари, много пари – за храна, за обувки, за дрехи. Лоша работа! Другият: моята е още по-лоша, тя също иска пари. Всяка сутрин, по стар навик, оставям на нощното си шкафче, както е по тарифата, да кажем 100 лв., и тя по стар навик ми връща 50 ресто.”
Тука става въпрос за нещо подобно. Снощи се гласува вотът и днеска – се плаща на шкафчето. (Шум и реплики.) Съответно, виждате, това е логиката на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, благодаря Ви.
Ще продължа при другите оставащи пет точки в този план на ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Преждеговорившият каза, че става въпрос за принципни неща. Така е, уважаеми колеги! Тук не става въпрос за Комисията по конфликт на интереси, където „Атака” съвсем безпринципно искаше да вкара собствения си председател на партията – за неин председател, за да не може той сам да се разследва.
Господин Шопов се дразни от думата независими. Искате ли да ви кажа защо? Защото същата тази „Атака” се опита да направи кандидат-депутати и депутати, със записи на заповеди и с договори за поръчителство, зависими. Понеже господин Шопов е от тези, които са подписали, той се дразни, че останалите са независими.
Оттам нататък искам да ви кажа, че има нещо гнило. Това гнило е следното. Да, „Атака” влезе в Народното събрание с 21 депутати. Днес тя има 16. Обръщам се за пореден път към председателката на Народното събрание и към цялото ръководство. Моля Ви, вие да преразгледате тежестта на тази партия, защото нейните места в групата трябва да спаднат с 25%. И това е справедливо. Тогава ние ще бъдем съгласни, че става въпрос за принципи.
Оттук нататък всичко останало е абсолютно безпринципно – абсолютен опит да бъде преместен дебатът от проблема с офшорните фирми, и с опитите да бъдат поставени депутати в зависимо положение, към съвсем друго ниво. Благодаря. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, обръщам се към Вас с такава реплика, че Вие загубихте доста минути парламентарно време. Все още изобщо не сме започнали да работим по предварително гласуваната ни програма и после очакваме Народното събрание да има добър рейтинг. Народното събрание на България ще има добър рейтинг, ако наистина всеки цени времето на парламента и времето на всеки един от нас. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Стоян Иванов, заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Шопов, Вие нещо зъб ли му имате на Волен Сидеров? Защото нали знаете, че всеки път, когато излезете тук да правите изказване и ние ще излизаме, и ще припомняме, че ако има някои зависими, те са създадени там – в едни офшорки.
Впрочем, къде е законът на „Атака” срещу препирането на пари в офшорки? Това беше в предизборната програма. Аз да попитам и бившите си колеги от „Атака”: „Е, как да го приемем този закон, след като се оказа, че ние сме били създавали офшорни фирми?”.
Всеки път ще припомняме за тези офшорки, всеки път ще припомняме за вуйчото, собственик на тези офшорки. Така че, ако имате наистина зъб на господин Сидеров, излезте и говорете, а ние пак ще припомним. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря ви и за трите реплики. Щях да бъда благодарен, дори само за една, защото тя ми дава възможност да направя дуплика от три минути. Стоян Иванов е забравил името на човека, който го направи депутат. (Смях от независимите народни представители.) Не знам, снощи до късно ли е бил насаме с чашката, но това име той трябва да помни цял живот и да бие чело. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Да бъде изключително щастлив от това, че се намира не къде да е другаде, не е в една телевизия – там да плещи глупости, а в този парламент.
Колеги, когато започнат предателствата и в ГЕРБ, отсега ви го казвам и запомнете думите ми, ще видите, че ще се намерят винаги благовидните, честните и благородни мотиви за предателството. Защото, досега никога, никой предател не си е признал предателството. Той винаги го е героизирал, винаги го е обличал в ангелски одежди. Винаги се търси причината и тя, разбира се, винаги се намира. Така че толкова по въпроса за оправданието на тези, които напуснаха „Атака”.
Колкото до обвинението за губенето на парламентарно време. Да, то се губи, но се губи не за друго, а защото мнозинството постави не навреме, не на място, необсъден, не консултиран този въпрос. Ние от „Атака” направихме предложение, дебатът да бъде отложен – да не бъде гледана тази точка сега, защото и други комисии стоят непопълнени. Нали така, колеги? И други комисии не са изцяло сформирани от членовете, които се полагат по щат, според онова разписание, което беше гласувано в началото на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за лично обяснение.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бях споменат лично с някакви намеци, за някакви чашки. Господин Шопов, Вие поне сте човек, който не знам да е замесван в такива офшорни истории – да е създавал такива, Вашият вуйчо да е собственик, или вуйчото на жена Ви – Вие впрочем не сте женен, да е собственик на тези офшорни фирми.
Моля Ви, избягвайте тези неща. Освен това знаете, че за Вас пък няма сведения да са ставали скандали – в явно неадекватно състояние в „Луфтханза” – или, пък да са ставали побои и скандали другаде. И за мен няма такива сведения. Не забърквайте...! Не е достойно! (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, преди всичко искам да се разгранича от всички, които се изказаха преди мен по този въпрос, от начина, по който говориха, от думите и обвиненията, които си размениха. Това, което ги свързва е, че вчера те до един гласуваха в подкрепа на правителството. Аз гласувах „против” и с това се разграничавам от тях.
Първо, може ли някой от вносителите на тези предложения да посочи имената на народните представители, които предлага да влязат в състава на комисиите, членове на колко комисии стават с това решение? В нашата парламентарна група има народни представители, които работят само в една комисия и това произтича от чл. 20 на правилника, който гласи: „При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на две комисии”. Понеже числеността на нашата парламентарна група е предопределила броя на местата ни в комисиите, затова някои от нашите колеги работят и гласуват само в една комисия.
Ако в резултат на тези предложения независими народни представители ще работят в две или не дай, Боже, в повече от две комисии, какво е предимството им? С какво се е променило съотношението на българските избиратели, за да има промяна в съотношението на парламентарните групи? Понеже този член вече е нарушен, нарушен е и чл. 22, който казва как се сменят председатели и заместник-председатели на постоянни комисии.
Когато наистина многоуважавания от мен народен представител Пейчев – мой ръководител в Комисията по околна среда, беше снет по силата на чл. 22, ал. 2 като заместник-председател, той беше изваден и от състава на комисията и парламентарната група, от която произхожда, излъчи друг човек и вие – мнозинството, го избрахте за член и за заместник-председател.
Днес обаче – още едно решение, то като тръгне безпринципността, тя няма граници. Сега ще предложите да увеличим броя на членовете на тази комисия и наистина уважаваният народен представител Пейчев ще се върне.
Добре, но аз питам с какво се промени вотът на българските избиратели, че се променя съставът на комисията и числеността на комисията и съотношението на народните представители?
Затова трябва да спрем с тази работа, защото една грешка, втора грешка, друга безпринципност и вече няма граници. Да седнат ръководствата на групите, да изчислят според чл. 20 на коя група колко народни представители се падат, да видят ще преразглеждаме ли числеността или в рамките на тази численост на кой колко му остават, колко са свободните места, каква е заетостта на напусналите – едно комплексно решение, с което да не ни е срам от това, което правим.
Правя формално предложение да прекъснем разглеждането на този и поредицата от въпроси, които днес бяха внесени, да се направи едно принципно общо решение в съответствие с правилника и да го гласуваме, за да няма сърдити, да няма протестиращи и да не се излагат.
Моля да го подложите на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Колега Божинов, с изключително уважение към Вас и към начина, по който Вие подходихте към този проблем, искам просто да Ви уведомя, защото явно не знаете, че в момента има шест независими народни представители, които не участват в нито една комисия. Тези предложения са свързани именно с тяхната работа, с тяхното задължение, с тяхното право да работят в Народното събрание.
По принцип Вие сте прав. Досега трябваше да се прецени, след като част от народните представители напуснаха определени парламентарни групи, каква е сегашната тежест на тези групи и съответно да се редуцират местата в комисиите, които те имат право да заемат. Това не беше направено и аз искам да кажа, че за мен това е един жест от страна на ГЕРБ към „Атака”, на който „Атака” съвсем неблагодарно в момента отговаря с този дебат. След като от сегашното положение, при условие че ГЕРБ подкрепи „Атака” по този начин, печели само „Атака”, в един момент се вдига един дебат, от който аз ви казвам, че „Атака” ще загуби около една четвърт от местата в комисиите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз нямам особени възражения на това, което Вие казахте. Щом има шест, които не са никъде, шест от тези, на които групите са напуснати, трябва да излязат и тези да влязат на тяхно място. Какво сега – увеличаваме числеността, за да натъкмим едното и да развалим другото? Затова говоря.
Госпожо председател, моля да подложите на гласуване моето предложение – да прекратим, да изясним и да гласуваме комплексно този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, преди да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение...(Реплика от народния представител Георги Божинов.) Да, искам да Ви кажа, че сега правите предложение по конкретния проект за решение. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Подлагам на гласуване направеното предложение за прекратяване на разискванията по настоящия проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 32, против 34, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разискванията.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от Коалиция за България стоим встрани от кухненския диалог в мнозинството. Този кухненски диалог си е ваша работа, но този кухненски диалог трябва да почива върху някакви принципи и правила, които се отнасят и за нас и за всички останали партии.
Аз още веднъж искам да обърна внимание на това, което ви каза господин Божинов, всъщност и господин Шопов зачекна този въпрос – няма друг парламент за 20 години, в който да има толкова много независими народни представители. Няма друг парламент! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Велчев, ще се изкажеш, има процедури! Няма друг парламент, в който чрез правилата да е забранено на тези народни представители, които количествено са достигнали някакво число, да могат да се конфигурират в политическа група чрез правилника, който беше приет в началото на това Народно събрание.
Очевидно този правилник е неадекватен на това, което се случва в Четиридесет и първото Народно събрание. Неадекватен е, защото 18 души независими народни представители вече са една количествена маса, която съществено влияе. Оттук тръгват редица въпроси, които ограничават тези народни представители от другите народни представители, които имат своите политически и парламентарни групи. Те се разграничават по редица въпроси. По отношението към правителството – едни подкрепят, а други не подкрепят, по правата, които имат и са уредени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по правилата, по които получават субсидиите – един въпрос, който не е парламентарен, а е въпрос на Закона за политическите партии. Това постоянно генерира в публичното пространство – не знам кой тук говореше за авторитета на парламента – усещането, че нещата се вземат ад хок и без принцип.
Ние от Коалиция за България не възразяваме за политически консултации, в които този въпрос да бъде обсъден и решен принципно, изчиствайки всички въпроси. Стои следният въпрос – увеличават се комисиите механично, защото на някой сме обещали да го сложим в комисии, защото, правилно, и независимите народни представители трябва да имат участие в комисиите. Да, но как това съответства на политическото представителство в Народното събрание? То се нарушава! Откъде-накъде хора от нашата парламентарна група, които имат по една комисия, ще останат с една комисия при нарушени пропорции на политическото представителство, с което е стартирало Четиридесет и първото Народно събрание? Не поставяме този въпрос, за да го решаваме сега.
Пробвам към управляващото мнозинство да въведа малко разум и да се опитаме в едно по-спокойно време – идва ваканция, в края на ваканцията или след ваканцията да седнем и да преразгледаме тези решения в правилника, които очевидно пораждат проблем. Това е проблемът за 18-те. Забележете, че те са повече, отколкото са отделни политически фракции. Не може този процес да продължава да се наблюдава в рамките на тази уредба, която е била за съвсем друга политическа конфигурация. Управляващото мнозинство да си изчисли политически какво иска – дали иска ясна политическа подкрепа и да даде възможност за конфигуриране на някаква политическа фракция, или иска обществото постоянно да остава с усещането, че има една тайна, скрита подкрепа, купена подкрепа, каквато щете я наречете. Нито независимите имат полза от това, нито управляващите имат полза от това.
Отварянето на въпроса за комисиите е само част от по-големия въпрос – как Четиридесет и първото Народно събрание към средата на мандата си урежда политическата конфигурация, която е доста по-различна от началото на мандата. Ако няма разумност, спокойствие, разговори между политическите фракции, каквото и да решим, когото и да изберем тук, всички тези неща ще продължат да остават като коментари, правилникът ще бъде дебалансиран и в определена степен неприложим.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ще разберем.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е големият въпрос. Мнозинството трябва да седне и да си изясни как се отнася към тази променена политическа конфигурация – 18 души не са един, двама или трима! Пак ви казвам, 18 души са група, маса, количество – извинявайте, колеги, не го казвам в лошия пример – която променя качественото състояние на политическата конфигурация в парламента и е несъответна на онази снимка, която е закрепена в правилника на Четиридесет и първото Народно събрание към неговото учредяване. Това е големият въпрос и голямата отговорност на управляващото мнозинство. То да си изясни, защото то има гласовете, да намери баланса, да намери справедливите решения вътре в нормите на правилника и да промени правилника. Тогава никой не възразява, че един или друг народен представител от независимите, или съотношението на политическото представителство, участва в една или друга комисия.
Аз не мога да разбера какъв е този политически инат от управляващото мнозинство вместо да си довършим работата, която ни остава до края на седмицата, цял ден да употребим за нещо, което няма да мине безболезнено, ако сте мислили, че с механичен брой гласове ще се реши този въпрос. Това е голям политически въпрос, той не е въпрос на аритметиката. Това е въпросът за политическата конфигурация във втората година от функционирането на Четиридесет и първото Народно събрание. Освен в комисиите, той се отразява и в редица други аспекти. Иначе всичко каквото и да постигнете с гласове тук, навън ще се коментира като някакво безпринципно решение. То ще поражда тези кухненски драми във вашата управляваща коалиция. Съжалявам, че ви казвам тези неща от трибуната, но вие сами трябва да се сетите за тях – вече две години, ГЕРБ, сте в Народното събрание. И да видите как продължавате от есента.
Има променена политическа конфигурация, която трябва да намери своята подходяща уредба в устройствения правилник на Четиридесет и първото Народно събрание, за да не се чувстват те и да бъдат реално фактически ощетени, и навън обществото да смята, че нещата се решават безпринципно за този или за онзи, в зависимост от това кой вчера е гласувал „против” кабинета и кой „за” за кабинета, някакви сделки, някакви уреждания. Намерете принципното решение и дайте да го обсъдим.
Няма повече да ви предлагам да отлагаме, колегата Божинов и други колеги многократно предложиха. Ние сме против този начин на работа и на решаване на въпросите. Той ще създава нови и нови проблеми, защото възниква следващият въпрос – една такава група от 18 души защо да няма право на някакви участия в ръководството? Защо? На какво основание? Защо могат да бъдат членове, а не могат да бъдат в ръководството? Конфигурациите в комисиите и другите права идват от количеството! Вашата власт, на мнозинството, идва от количеството! А правилникът единствено урежда това, което вие трябва да прецените като политически интерес.
Аз ви моля по-дългосрочно да погледнете вие от управляващото мнозинство, от Парламентарната група на ГЕРБ, да седнете и да помислите малко, да очертаете всички аспекти от създалата се ситуация и да намерите решения, които да предложите на всички останали групи и да приемем изменения в правилника. Иначе не могат да се приемат такива ситуационни решения. Благодаря ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Реплика!
(Реплики от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, господин Шопов! Вие използвахте времето на парламентарната група.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Свърши, удължаване се иска по следващата точка.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Миков, учудвам се, Вие сте човек с опит в политиката, а заявявате от трибуната, че не Ви е ясно защо се прави днес това нещо! Това е толкова кратък принцип – пито-платено, вчера гласуваш в подкрепа на правителството, днес получаваш място в комисия.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е най-малкото.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само че проблемът е друг, че на едните плащат, а на господин Сидеров не плащат, защото е много срамно.
Моята молба е колкото по-бързо свърши, госпожо Цачева, тази търговия в храма на демокрацията, толкова по-добре за авторитета на българския парламент. Приемете си решението и да не се срамим пред обществото повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Аз също се учудвам, че преждеговорившият, към когото отправям репликата си, не разбира същността на нещата! И ще ви кажа защо не разбира. След това господин Николов, когото аз дълбоко уважавам, потвърди със своето мнение моята теза – там явно не разбират същността на нещата, защото БСП е свикнала да търгува, а не ГЕРБ, не ние!
Тук не става дума нито за пито-платено, не става дума за някаква търговия. Става дума за правото на 6 народни представители, които в момента не участват в комисии, да участват. Не става дума за търговия! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Гумнеров, самото Ви постоянно обяснение, че не ви търгуват, показва каква е ситуацията – самото постоянно обяснение как не ви търгуват. Аз не съм казал, че ви търгуват, аз казах, че върви такова усещане извън Народното събрание, говори се и се коментира и вътре.
И не става въпрос само за шестимата народни представители, става въпрос какво е времето на 18 народни представители, които се позиционират различно по отношение на мнозинство, малцинство и правителство: какво време – 15 минути за 18 народни представители, могат ли да заявят политическа позиция и теза? Вчера и предишните дни имаше спорове кой се е записал в петък, кой се е записал в понеделник да се изкаже. Разбирате ли? – нарушена е конструкцията на парламентарното и политическото представителство. На тези хора трябва да се позволи да имат политическо събиране – ако трябва, да е Група на независимите, но да е група, за да ползват правата на група. Ако трябва, да има една група на независимите, които подкрепят правителството, другата на независимите, които не го подкрепят – не знам, ако се попълнят всички десет. Не искам да влизам във всички хипотези.
Въобще не става въпрос тези шест колеги да отидат в една или друга комисия, става въпрос за променена парламентарна конфигурация. Осемнадесет души тежи, това не са един, двама, трима, четирима, а 18 души.
Абстрахирам се от отношенията помежду ви, от обидите, болките, от напусналите майката, от предалите майката и всички етикети. Няма нужда от това! Трябва хладнокръвно политически – не вие, а те – мнозинството, да седнат и да видят как се подрежда парламентът есента.
Можем да решим вашия проблем – на един, двама, трима, но няма да се реши големият проблем на Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Миков, казвам го наистина с голямо уважение към Вас. Като цяло съм съгласен с Вашата теза, с Вашето изказване, с изключение на тази част, че тук нашето поведение показвало, че сме изтъргувани.
Пак Ви казвам: когато излизате, моля Ви, не прехвърляйте от тази трибуна вашата политическа практика на гърба на останалите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване иска думата Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Завършваме тази пленарна сесия по унизителен начин.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: О, Боже! О, Боже!
ВАНЬО ШАРКОВ: Не ми викай: „О, Боже”, защото наистина е унижение българските граждани да гледат как в края на сесията решаваме въпросите на шест или седем човека, които благодарение на решението на този въпрос ще получат малко по-висока заплата. Голяма работа от това!
Вижте какви точки има в дневния ред: има споразумения, които касаят железопътната инфраструктура, промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а ние решаваме проблемите на шест или седем човека. Наистина е срамно! Не знам даже какво Ви дава основание да крещите от място? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това, което се прави вече три часа, е разчистване на сметки между парламентарните групи, които бяха напуснати от независимите, и независимите и разплащане на сметки между управляващите и независимите.
Какво ще правим при следващите независими, които напуснат някоя парламентарна група?! Ще увеличаваме още състава на комисиите ли?! В това няма наистина никакъв принцип, никаква логика и по никакъв начин в момента не работим за гражданите на тази държава.
Нашата група затова няма да участва повече в дебата, докато не се върнем на дневния ред, който има значение за България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шарков, говорите полуистини от трибуната. Някои от колегите сме изключени от парламентарните групи и сме наказани да не можем да работим в комисиите. Какъв е проблемът комисиите да бъдат от 30 или 40 души? Не мислите ли, че повече глави ще измислят нещо по умно, ще се работи по-сериозно и няма да бъдат претупвани проблемите, които влизат като законопроекти и проекторешения в тези комисии? Само това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Господин Шарков, Вие сте човек с дълъг политически опит, но явно не сте разбрали най-важното нещо – не става дума за пари, не става дума за заплата и за 300 лв. Ако на Вас не Ви достигат парите, след като работя в комисията, ще Ви дарявам тези 300 лв. всеки месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шарков! Искам само да ви напомня и да ви кажа, че най-важният документ в Република България е нашата Конституция. Господин Шарков, много Ви моля – Вас и всички останали: прочетете чл. 67, ал. 1 от Конституцията на Република България. Няма да ви го цитирам. Прочетете го и дайте да прекратим с това, с този фарс, който продължава да се разиграва в пленарната зала на Народното събрание! Много ви моля: престанете и дайте да се отвори работата на Народното събрание, да си изкараме дневния ред и престанете повече да се заяждате!
Ще завърша с това, което казах и онзи ден: моля ви се, не изпълвайте със съдържание поговорката: „Живея, за да дразня”. Престанете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако се дразните, има си терапевти, те изписват лекарства и ще се дразните по-малко. Това, първо.
Второ, Конституцията не е написана и гласувана вчера, че днес да решаваме нещата, които са разписани в нея. Защо решихте в края на пленарната сесия преди парламентарната ваканция да даваме повод да бъде критикуван парламентът, че не се занимава със сериозни неща?!
Трето, аз също съм в една комисия – това към колегата Гумнеров – не ми трябват Вашите пари, дайте ги на някой, който наистина има по-голяма нужда.
И следващо, за да станат ясни нещата, повтарям: разчистване на сметки между напуснали и парламентарните групи, които са напуснали, между изключени и парламентарните групи, от които са изключени, и разплащане на сметки между управляващите и подкрепящите ги независими. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да застанат на трибуната, както му е редът и да се изкажат? Няма.
Дебатите са закрити. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проекторешението за увеличаване и попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 72, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за по-конструктивно преминаване на днешното работно заседание – да преминем към програмата, която беше прочетена в началото на днешния ден, а именно да започнем с разглеждане на Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание и по реда, по който ни бяха прочетени до точка шеста, а именно Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България. И след разисквания и гласуване по тези точки да преминем към точките, които бяха предложени допълнително към дневния ред днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище?
Заповядайте.
КАМЕН ПЕТКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за обратно становище – да продължим, поради факта, че осем месеца, откакто напуснах Парламентарната група на „Атака” аз не съм в комисия. Има колеги от четири-пет месеца, от три месеца и смятам, че е редно всеки един народен представител да си бъде в комисия. Всеки един от нас ще бъде само в една комисия, тъй като видях, че на някои не е станало ясно и казват, че ще бъдем в по две. Това не е така. По една!
Уважаема госпожо председател, искам да Ви благодаря в кавички – така, както ни наричаха и нас: купени, корумпирани, измекяри и какви ли още че сме били и че това била цената, тези комисии са цената, за да ни благодарят за вчерашната ни подкрепа, която направихме към ГЕРБ и Вие не взехте никакво отношение. Затова аз и останалите народни представители, които сме независими, ще предложим Вашата оставка и започнем процедура по събиране на подписка за отстраняването Ви като председател на Народното събрание. Благодаря ви. (Оживление в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разместване в програмата за днешния ден.
Гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 74, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2011 Г.
Вносител – Валентин Николов.
Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): От името на Партия „Атака” искам половин час почивка. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата – квесторите да ги поканят.
Уважаеми колеги, мисля, че можем да спестим 20-30 минути от поименно преброяване. Моля, заповядайте в залата.
Моля народните представители да влязат в залата.

Следващата точка от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2011 Г.
Вносител е народният представител Валентин Николов.
Господин Николов, заповядайте да представите проекторешението.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги! Във връзка с това, че 1 септември се пада четвъртък, а Народното събрание е хубаво да започне в началото на седмицата, за по-голяма оперативност и предвид работата, която ни чака, правя предложение ваканцията на Народното събрание да бъде от 1 до 28 август, включително. Надявам се на разбиране и да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? (Реплики от КБ.) Може някой да има против.
Проекторешението, което е внесено от господин Николов, е следното:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2011 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Лятната ваканция на Народното събрание за 2011 г. е от 1 до 28 август 2011 г., включително.
2. Първото заседание на Народното събрание за следващата пленарна сесия е на 31 август 2011 г., сряда, от 9,00 ч.”
Имате изказване.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има два начина човек да се бори с абсурда. Единият – като се опитва да го иронизира или показва, вторият – като го засилва.
Аз съм изключително впечатлен от дълбочината на аргументите на господин Николов. Очевидно популизмът няма граници и в тази посока.
Затова ви предлагам с абсолютно същите аргументи Народното събрание да почива от 1 до 14 август и първият ден от сесията да е на 16 август. Със същите аргументи, които има господин Николов, и със загриженост, по-голяма даже от неговата. Така че ви моля да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Твоето подкрепя ли се от вашата група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Така или иначе има предложение за второ решение.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Курумбашев.
Гласували 76 народни представители: за 20, против 28, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Николов за решение за лятната ваканция на Народното събрание през 2011 г., така както го прочетох.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 8.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Няма да имаме почивка, ще работим – още по-добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващата точка от програмата ни... (Оживление, шум и реплики.)
Уважаеми колеги, при поименното преброяване бяхме 148 народни представители. Кворумът е 75 човека! (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Благодаря, господин Корнезов.
Ако не сте били в залата, това е друг въпрос.

Точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Вносител – Министерският съвет, 17 юни 2011 г., приет на първо четене на 20 юли 2011 г.
Госпожо Атанасова, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Госпожо Дариткова, заповядайте – процедура за прегласуване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА – ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вече приемаме закон, който е от изключителна важност за борбата с наркотиците! Ние променяме Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, с което поставяме нов ред за инкриминиране на така наречената дизайнерска дрога.
Призовавам с цялата отговорност и съзнание на народни представители, с цялата си сериозност да се обърнете към проблема, за да може наистина при този кворум, който сме постигнали при поименното преброяване, да приемем този важен закон, защото е много важно той да бъде своевременно обнародван и всички последствия от него да се реализират в превенцията и борбата с дрогата.
Моля всички народни представители, които са в кулоарите, да дойдат в залата!
Моля за прегласуване на текста, защото наистина този закон е една от най-важните точки в днешния ни дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Реплики от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 1 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) С наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
1. Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
2. Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
3. Списък III – Рискови вещества.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) С наредбата по ал. 2 се определят и редът, и условията за включването и заличаването на растения и вещества като наркотични, както и за прехвърлянето им в съответните списъци по ал. 2”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме редакция на комисията за § 1, така както е по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет. (Реплики от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 2 има предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 4, ал. 1 след думата „списъците” се добавя „по чл. 3, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, така както е по доклад.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 3 е постъпило предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 5 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, точки 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, така както е по доклад.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 4 има предложение от Атанасова и Дариткова
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 6 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, точки 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклад.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 5 има предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. В чл. 9а, т. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, така както е по доклад.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 6 е постъпило предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 14, ал. 2 думите „научна и медицинска оценка” се заменят със „становище”, а думите „едно приложение в друго” се заменят с „един списък в друг”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, така както е по доклад.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 7 – предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 16, ал. 1 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, така както е по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 8.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. В наименованието на Глава четвърта думите „приложение № 1” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, така както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова – § 9 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от Атанасова и Дариткова – да се създаде § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9а, който става § 9 със следната редакция:
„§ 9. В чл. 30 думите „приложение № 1” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 9а, който става § 9 с редакция както е по доклада.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, който се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от Атанасова и Дариткова по § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. В наименованието на Глава пета думите: „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, така както е по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.
2. В ал. 5 думите „медицински и научни изследвания и за образователни цели” се заменят с „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, така както е по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 13, което се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 14.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. В чл. 32б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 5 се отменя.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) В лицензията по ал. 1, издадена на производителите на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се вписва списък на наркотичните вещества, с които се извършват дейностите.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 14, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 15.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15:
„§ 15. В чл. 33, ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 15, както е по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 16.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 16.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова по § 17.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17:
„§ 17. В чл. 34 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всъщност § 17 трябва да стане § 16, тъй като току-що отхвърлихме § 16, ако не се лъжа.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 17, който става § 16, както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 18 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 17:
„§ 17. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.
2. В ал. 2 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, който става § 17 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 19 има предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 18:
„§ 18. В чл. 36е, ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, който става § 18 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 20 има предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 19:
„§ 19. В чл. 40 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 20, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 21 има предложение от народните представители Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 20:
„§ 20. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.
2. В ал. 4, изречение първо думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 20 в редакцията му съгласно доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 21 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 23 е постъпило предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 22:
„§ 22. В чл. 47, ал. 1 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 22, както ни бе предложен от докладчика.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 24 има предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 23:
„§ 23. В чл. 48, ал. 1 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 23.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 25 има предложение от Атанасова и Дариткова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 24:
„§ 24. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.
2. В ал. 3 думите „приложенията към закона” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение за създаване на нов § 25а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 25а, който става § 25 със следната редакция:
„§ 25. В Глава пета, в наименованието на Раздел ІІІ думите „медицински, научноизследовталески и образователни цели” се заменят с „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25 съгласно докладчика.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 26 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26:
„§ 26. В чл. 54 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „медицински, научноизследователски и образователни цели” се заменят с „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”.
2. В ал. 2 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.
3. В ал. 3 думите „медицински, научноизследователски и образователни цели” се заменят с „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 27 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27:
„§ 27. В Глава пета, в наименованието на Раздел ІV думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 27 по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 28 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28:
„§ 28. В чл. 55, ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2 т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 28.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 29 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29:
„§ 29. В чл. 56 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 29.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 30 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30:
„§ 30. В чл. 58, ал. 1 думите „приложения § 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 30.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 31 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31:
„§ 31. В чл. 59, ал. 1 думите „приложения № 2 и 3 ” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 31.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 32 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32:
„§ 32. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.
2. В ал. 4 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 32.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 33 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33:
„§ 33. В чл. 63, ал. 1, думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 33.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 34 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34:
„§ 34. В чл. 65 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 34.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 35 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 35:
„§ 35. В чл. 65а след думата „доставените” се добавя „внесените, изнесените”, а думите „приложения § 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 35.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 36 е постъпило предложение от народните представители Атанасова и Дариткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36:
„§ 36. В чл. 65б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приложение § 2” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 2”.”
2. В ал. 3 думите „приложение № 2” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 36 по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 37 – предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37:
„§ 37. В чл. 66 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 37.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 38 – предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38:
„§ 38. В чл. 68, ал. 1 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 38.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 39 – предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39:
„§ 39. В чл. 69 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 40 – предложение на народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40:
„§ 40. В чл. 70 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 41.
Комисията подкрепя предложението внесено от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41:
„§ 41. В чл. 71 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”, а думите „научни и медицински изследвания и за образователни цели” се заменят с „медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 41.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 42 – предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42:
„§ 42. В чл. 73, ал. 1 думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 42.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 43 – предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43:
„§ 43. В чл. 74 думите „предписване, отпускане” се заличават, а думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 44 – предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44:
„§ 44. В чл. 90, ал. 1 думите „приложение № 1” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1”, а думите „приложения № 1, 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 45 – предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45:
„§ 45. В чл. 102 думите „приложения № 2 и 3” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 46 – предложение от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46:
„§ 46. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. В т. 11 навсякъде думите „приложения № 1, 2 и 3 на този закон” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.
2. В т. 17 думите „приложенията към този закон” се заменят със „списъците по чл. 3, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 47, 48 и 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 47 до 49 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова за § 50.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50:
„§ 50. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон комисия от представители на Министерството на здравеопазването чрез дирекция „Наркотични вещества”, Министерството на финансите, чрез Агенция „Митници”, Министерството на вътрешните работи чрез Главна дирекция „Криминална полиция” и Софийската градска прокуратура унищожава останалите и неунищожени наркотични вещества по § 96 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съхранявани от Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 50.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова за § 51.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51:
„§ 51. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в чл. 168, ал. 2 думите „Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 2”, а думите „Приложение № 3 към чл. 3, ал. 2” се заменят със „списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 51.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от Атанасова и Дариткова за § 52.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52:
„§ 52. В срок три месеца от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник” Министерският съвет приема наредбата по чл. 3, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 52.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Евгений Желев за § 53, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 53:
„§ 53. В срок три месеца от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 53.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 54.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Процедурно предложение за съкращаване на срока.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за внасяне на предложението между първо и второ гласуване на Закона за изменение на Закона за защита на конкуренцията да бъде шест дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме с точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ НА ПЪРВИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ СЕКТОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Със становището на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Моля първо за процедурно предложение – да подложите на гласуване удължаване на работното време до приемане на точки до шеста включително, а именно Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България (2007-2013 г.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до приемането на точките 3, 4, 5 и 6 от първоначалния проект за работата на Народното събрание: Проект за решение, която сега започна, следващата точка четвърта – Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, точка пета – Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, и точка шеста – Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България (2007-2013 г.).
Гласували 87 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието – удължено е работното време до приемането на тези точки.
За процедура – народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
С оглед на това, че днес изгубихме твърде много време в празни крамоли и предвид необходимостта да приключим дневния ред за тази сесия, аз правя процедурно предложение да удължим работното време до приемане на точка девет, още повече в нея се съдържат срокове, свързани с месец септември и за утрешния ден да останат точки 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате предвид Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
ДИМО ГЯУРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Затова искам да ми кажете за коя точка предлагате точно, защото има промяна от първоначалния дневен ред, след това имаше включени точки допълнително. Моля Ви, не само като номерация, а коя точно точка искате.
ДИМО ГЯУРОВ: Това е предложението за решение – искането до Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Проектът за решение за възлагането на Сметната палата на одит за отпускането, получаването и разходването на допълнителна бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност. Това ли е предложението?
ДИМО ГЯУРОВ: Това е. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направени са процедурни предложения, аз ги подлагам на гласуване по реда на постъпване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – удължаване на времето на пленарното заседание, като освен тези точки, които сега гласувахме, да се включи и точката, която предлага господин Гяуров, и която аз подробно изчетох като проект за решение.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 17, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване на предложението за ваканцията на Народното събрание. Знаете, че не успяхме да го приемем, затова правя процедура за прегласуване на това предложение – ваканцията на Народното събрание да бъде от 1 до 28 август включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Николов, това е недопустимо искане от Ваша страна.
Искане за прегласуване се прави веднага след гласуването. Така е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Искане за прегласуване се прави и е допустимо, когато бъде поискано веднага, след проведеното гласуване и нищо друго не е предприето – дори едно изказване да има, пак е недопустимо, а ние дори минахме и точки от дневния ред.
Госпожо Стоянова, моля Ви да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Моля за нова процедура – да подложите на гласуване в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев и госпожа Жени Динкова – директор на дирекция „Международни институции и сътрудничество” в Министерството на финансите. Моля същите лица да бъдат допуснати както по трета, така и по четвърта точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на споменатите лица и по двете точки, които предстоят за разглеждане в Народното събрание.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между
Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-03-18, внесен от Министерски съвет на 12 юли 2011 година
На заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха: заместник–министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев, финансовият директор на БДЖ Велик Занчев и директорът на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите Женя Динкова.
Проектът за решение и за Заемно споразумение бяха представени от господин Камен Кичев.
В съответствие с продължаващото сътрудничество със Световната банка за периода 2011–2013 г., освен използването на експертиза и консултантски съвети, е предвидено на Република България да бъдат предоставени серия от три програмни заема за развитие на политиките в железопътния сектор с общ размер на кредитирането до 240 млн. евро. Целта е чрез извършване на решителни реформи в системата на българските железници до 2020 г. да се достигнат нива на обслужване и производителност на Европейския съюз.
В рамките на изпълнението на своята програма правителството се е ангажирало да преструктурира железопътния сектор, като подкрепи финансовото оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и да укрепи политиките за управление на сектора. Усилията са насочени не само към стабилизиране на двете компании, но и към реформиране на железопътните услуги, налагайки по-ефективен, устойчив и пазарно ориентиран подход в сектора.
В допълнение към собствените си усилия за преструктуриране на българските железници и в изпълнение на стратегическата визия за развитие на железопътните услуги правителството работи с международни партньори – финансираната със средства на Европейския съюз Оперативна програма „Транспорт” 2007–2013 г. осигурява значителни средства за инвестиции с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие, а Международната банка за възстановяване и развитие предоставя своята експертиза, опита и финансиране за реформите на този важен за икономиката сектор.
Целта на предложения Първи заем за развитие на политиките в железопътния сектор е Световната банка да окаже подкрепа на правителството при стартиране на програма за реформа. Програмата е насочена към финансово стабилизиране и засилване на конкурентоспособността на сектора и е разработена в две области:
- укрепване управлението на железопътния сектор чрез разширяване на публичните форми на подкрепа на политиките за железниците, тяхното изпълнение и финансиране;
- укрепване на корпоративното управление, ръководството и работата на двете ключови държавни компании - „Холдинг БДЖ” ЕАД и Национална компания „Железопътна инфраструктура” и поставянето им на солидна финансова основа.
Банката ще отпусне договорения заем за структурно финансиране в размер на 80 милиона евро на централния бюджет. Заемът ще бъде договорен при стандартните условия на Международната банка за възстановяване и развитие, в единствена валута, с лихвен процент на база шестмесечен EURIBOR, със срок на погасяване 17 години, в това число 5–годишен гратисен период по отношение на главницата, като окончателните финансови условия ще бъдат договорени в рамките на преговорите с оглед постигане на оптимални параметри.
След представянето на проекта за решение и на заемното споразумение се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: „за” - 11 народни представители, „въздържали се” - 5 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следния проект:
„РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер 80 милиона евро при условие за последваща ратификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, №102-03-18, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 юли 2011 г., бе обсъден Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 102-03-18, внесен от Министерски съвет на 12 юли 2011 г.
Проектът за решение беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Приемането на Решението за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България.
Предвижда се програмата за реформи в железопътния сектор да бъде подкрепена от Световната банка посредством три програмни заема по 80 млн. евро всеки (общо 240 млн. евро за периода 2011– 2013 г.) за политиката за развитие на сектора.
Целта на първия транш от заема в размер на 80 млн. евро е посрещането на потребностите от парични потоци на дружеството. Помощта е необходима за погасяване на просрочени задължения към доставчици, погасяване на заеми, погасяване на просрочени задължения към Национална компания „Железопътна инфраструктура” и ремонт на подвижен железопътен състав (локомотиви и вагони).
След проведената дискусия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, №102-03-18, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Дискусията е открита.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Вероятно ще разочаровам някои, които смятат бързо да минем тази точка.
Струва ми се, че когато приехме решението държавата да отпусне 144 млн. лв., тогава не успяхме да направим дебат, който ясно да ни каже дали този ход, който започна Народното събрание и даде подкрепата си на правителството, е правилен.
Ето, днес ние отново трябва да вземем решение за заемно споразумение, обърнете внимание: от 240 млн. евро, първи етап – 80 млн. евро, за да може бюджетът да покрие тези средства от 144 млн. лв., за да изплати БДЖ част от плащанията, които беше спряло в края на 2009, през 2010 г. включително до м. юни 2011 г.
Отново обаче не получаваме ясен отговор: какви ще бъдат лихвите и тези лихви ще бъдат ли по-малки от лихвите на тези кредити, които ще бъдат погасявани?
Аз ще ви припомня следното. С KFW какви са средните лихви? Шестмесечния евролибор плюс 0,9, което означава 2,6%. Шестмесечният евролибор в момента е 1,8.
Другият кредит с Европейската инвестиционна банка е 3,5%, плюс тримесечния евролибор – това е 1,6 или 5,1%. Никъде в това споразумение, дори и в мотивите не е посочено, че лихвите, които Световната банка ще даде, господин Кичев, ще бъдат по-ниски. Напротив, обърнете внимание какво е казано в това споразумение! „Референтната ставка за валута по заема плюс променливата според.” Ама това са неща, които банката си ги знае, но ние не ги знаем. И днес трябва да кажем: „Да, нека този заем бъде предоставен на Български държавни железници”.
И ако само това е проблемът, добре. Но какви са условията и гаранциите, за да получим този първи транш от 80 млн. евро? Това си проличава от всичко, което ни е дадено като полуинформация, защото, извинявайте, но има доста зачертана в черно информация и скрита, включително и съкращения, и много други неща, и решение на правителството за закриване на жп линии. Аз ще се спра специално на тях и ще ви питам: кой от вас като депутат знае кои линии през вашите райони ще се закриват, за да вдигнете днес ръката – 1000 км? Те не са предоставени.
Не мисля, госпожо председател, че трябва да се допуска подобно нещо като приложение, което няма конкретната информация, а някакви данни, зачертани с черно, на народните представители, като ясна мотивация за един бъдещ кредит.
Аз ще се спра, госпожо председател, при какви условия трябва да бъде отпуснат кредитът, какво трябва да изпълни държавата. Правителството ще поиска от БДЖ да се освободи от дейности, които са различни от основната дейност на БДЖ и се счита, според БДЖ, че са губещи. Обърнете внимание – почивните станции, колетните услуги, за които вече е създадено предприятие, почистване и охрана на железниците. Как биха потвърдили, че при една добра организация на тези дейности, която е характерна и за останалите железопътни предприятия в Европейския съюз и извън Европейския съюз, че са губещи? Или подготвяме все пак включване на някои фирми, за да имат едни непрекъснати приходи от Български държавни железници. Вероятно близки до управляващите.
Паркът на Българските държавни железници ще бъде оразмерен. Една прекрасна дума, но какво означава спрямо тази програма оразмеряването, уважаеми господа? Това ще включва 31% намаление на товарните локомотиви, тоест ще бъдат разпродадени; 66% намаляване на товарни вагони; 48% намаление на пътнически; 32% намаление на мотриси и дизелови мотриси; и 50% намаление на пътнически вагони. Да, обаче няма инвестиционна програма. И тук никъде не можем да видим и вече близо две години не сме видели инвестиции по отношение обновяване на парка. Къде в този документ пише колко нови вагона ще има БДЖ и с тези кредити ще има ли финансиране за инвестиции? Или ние ще свиваме дейността на железниците до такава степен, за да може Владо Владимиров, учудвам се от неговите познания по железопътен транспорт, да каже най-сетне, че фирмата била на печалба. Бога ми!
И продължаваме натам. Обърнете внимание обаче тук, зачертано е: през 2010 г. БДЖ и НКЖИ успяха да намалят средно своя списъчен персонал на 4 хикса, другите на 5 хикса. Колко е средният персонал за 2010 г.? Изпълнени ли са условията за 11% за БДЖ и защо не го написахте тук? Все пак това е документ, влизащ в най-висшия държавен орган на България – Народното събрание. И аз ще ви кажа колко ще бъдат съкращенията. По тази програма, която те са приели, средносписъчният състав на НКЖИ, тук е включена НКЖИ не зная защо, тъй като кредитът е изцяло на Български държавни железници, може би защото след малко ще гледаме и едно гаранционно споразумение на държавата по кредит на самата НКЖИ и затова са ги включили тук, но от 15 хиляди трябва да станат 6 хил. 586 и то за един период от 10 години, като 2013 г. трябва да бъдат съкратени около 5 хил. човека.
В БДЖ служителите трябва да бъдат намалени със същия брой и трябва да достигнат 7 хил. 50, а през 2013 г. трябва да бъдат 10 хиляди от 15 хил. 439. Значи в железопътния транспорт до края на мандата си вие трябва да съкратите още 10 хил. човека.
Аз обаче искам да попитам, по следващата точка също ще ви питам – условията за съкращаване на 1000 км железопътна линия, която е заложена в същия този проект, утвърдена ли е от вас, за да може да направите тези съкращения? Но 1000 км, уважаеми дами и господа, това ще го повтаря след малко, са една четвърт от железопътната мрежа на България. Ние не сме строили железници и това, че Бойко Борисов ще построи 100 км или 150 км магистрала не дава повод да се съкратят 1000 км железен път, защото политиката на Европейския съюз, уважаеми дами и господа, е да се развива железопътният транспорт до 2050 г. Надявам се, че все пак някой ви е информирал, че преди няколко месеца беше приета Бялата книга по транспорт, където е казано кое е приоритетът и кое съответно трябва да се развива.
И още нещо – 100% през 2012 г. трябва да бъдат частни товарните превози в тази програма. Говори ли ви нещо това? Това означава, че следващата година вие ще приватизирате „Товарни превози”. Е, на политическо ниво консултирали ли сте го? Убедени ли сте, че това в момента е най-добрият ефект за българската икономика? И аз ще ви припомня само нещо – когато станах министър имаше недостиг на вагони и не можехме да извършваме превозите на товарите именно от една подобна политика, която се водеше. И аз питам как държавата по някакъв начин ще гарантира това? Върнете се години назад, когато е била приватизирана държавната железопътна компания, и във Франция има такъв опит частично и т.н., включително в Англия, когато държавата след това е трябвало да дава два или три пъти повече средства, за да я възстанови, за да може да осигури икономиката с превоз.
Знайте едно – транспортът трябва пак да излезе от кризата и ние трябва да направим това като държавници. Защото той трябва да бъде едно сериозно основание и тил за развитие и ръст на българската икономика през следващите години при излизане от кризата. А какво ни предлагате? Предлагате ни приватизация на „Товарни превози”, предлагате ни разпродажба на вагони и локомотиви във всички превози – и пътнически, и товарни. Предлагате ни съкращаване на две трети от персонала в железниците. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Може да си гризете ноктите, може да недоволствате от това, че приказвам, аз съм длъжен да го кажа, господин Михов, защото ще остане тук, в стенограмата. Споменах Ви името, защото иначе може да не запомнят, че сте били в зала, за да се чуе и да знаем кой в края на краищата защитава националните интереси и кой защитава интересите на някой си, който иска да се възползва от това.
Ще ви кажа – знаете ли, че в момента за продажбата на вагоните вече са наредени фирмите и се водят спорове кой ще купува скрап или не знаете това? Знаете ли, че преди една година и половина в тази железница, дето сочехте с пръст, че някой друг я източвал, че се продаваше скрап 5 дена преди това с 15% по-ниска цена? Тоест по-висока цена, след това се изкупуваше на по-ниска и така нататък? Знаете ли го това нещо? И колко беше маржа? Но вие си мълчахте, когато се вършеше по ваше време. А знаете ли колко пари се дадоха за този терминал на Драгоман за НКЖИ?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Знаем.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Знаете – 8 милиона. А колко приходи има, след като сте го пуснали 6 месеца и колко загуби? Два милиона загуби! Какво правим, господа? Не се слушаме, когато добронамерено ви се говори. Тогава викате „Слез от трибуната, бе, стига си ни говорил, ние знаем всичко!”. Да, ще слезем, но лошото е, че това ще повлияе върху тези хора, които дълги години се опитват все пак нещо да направят, за да спасят този железопътен транспорт.
Аз няма да подкрепя един такъв кредит, който изисква унищожаване на Българските държавни железници, изисква 20 хил. човека да бъдат изхвърлени на улицата до 2020 г., изисква да няма инвестиции в железопътната инфраструктура и да покриваме дългосрочни кредити с по-ниска лихва с кредити, които взимаме на по-висока цена. Това е пътят да се загробят Българските държавни железници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Реплики?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да изчерпим процедурата по реплики и дуплики.
Има ли желаещи да репликират? Няма.
Лично обяснение.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, всеки друг да говори за БДЖ и за вагони, ама пък точно Вие направо не Ви прилича!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Така ли мислиш?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Абсолютно!
Не знам за какви вагони. По щат в БДЖ се водят около 11 хил. 420 вагона, в употреба – 4 хиляди. Всички други са блокирани. Това го заварвам в края на 2009 г. В същото време подписки от всички производители, ползващи БДЖ, че не достигат вагоните. Къде са вагоните? Дадени под наем в Гърция, в Румъния, в Турция, през 3-4 фирми минали да отидат под наем. Кой прибира тези печалби, тези разходи? Ние ли сме ги дали? Или да говорите за тези вагони, които трябва да се продадат на скрап, които са от 1968 г. и не можаха да минат през Унгария даже, защото не ги пуснаха заради техническото състояние. За тези ли ми говорите точно? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Аз не съм казал, че Вие, вашето управление 8 години. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Щом казваш, че нямам право, сега ще ти докажа, че имам право.
Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Станислав Иванов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Лично обяснение! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявила съм думата на следващия говорящ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме една изключително важна тема, трябва да вземем едно изключително важно решение. Това решение ще даде глътка въздух на Български държавни железници.
Съжалявам тук преждеговорившия колега от опозицията поради факта, че не присъстваше на заседание на комисията и не е разбрал основните параметри на заема. Не е чул неща, и сега ги постави тук като въпроси.
Това, което мога да Ви кажа, уважаеми колега, е следното: Вие споменахте, че не е упоменат лихвеният процент.
Имаше зададен въпрос към госпожа Димкова в комисията, на който госпожа Димкова отговори следното: „Лихвеният процент на база на 6-месечен EURIBOR с променлив според е капитализиране на дължимата към кредитора първоначална такса в размер на 0,25% от размера на заема.”
Значи, разликата е в това, че при вас е 0,9 таксата, а при нас е 0,25. Кой лихвен процент е по-добър? Нашият! Спираме да говорим. Надявам се, че го разбрахте. Точка! (Реплики от КБ.) Точка! (Реплики от КБ.)
Ако обичате, да не се обиждаме, колега! Нека си имаме уважение. Аз не Ви обидих, когато говорихте Вие.
Другото, което Вие споменахте, пак поради причина, че не Ви е ясно, пак е по причина, че не бяхте на заседанието на комисията, е въпросът относно съкращенията.
Искам да Ви кажа, че Световната банка е отчела като свършено едно от изискванията за съкращение – и не съкращение, а по-точно, защото тук говорим за оптимизиране на персонала от 11% на служителите на Български държавни железници.
И вторият въпрос го затваряме. Надявам се, че Ви се изясни.
Оттук-нататък – колеги, ГЕРБ прави реформа в железопътния транспорт като цяло. Не само БДЖ в случая, ами и НКЖИ, са засегнати от тази реформа.
Реформата, уважаеми колеги, касае някои дейности като оптимизация на персонала; дейности, които донякъде водят до сътресения, но хората, които работят в железниците знаят, че това е единственият начин ние да ги спасим от по-нататъшен крах и от едно пълно ликвидиране на този бранш.
Досега се наливаха пари в Български държавни железници без да се прави реформа, за да може управляващите преди нас да си осигурят един комфорт от страна на синдикатите. Това нещо ние смятаме, че е една порочна практика и трябва да бъде прекратено. Затова, моля ви, нека да не даваме гласност на откритите призиви към нови действия, стачни действия, от страна на бившия министър. Това, което той каза, аз го считам за изключително недопустимо. Той в изказването си намекна нееднократно, че ние ще закриваме работни места, че ние ще доведем до крах системата.
Не, колеги! Ние няма да я доведем дотам! Те я доведоха до крах – системата, и когато ние се опитваме да я извадим оттам, те ни спъват! Пак казвам – открито господинът заяви, поне аз такъв извод си правя от неговите думи, че той отново подтиква служителите към стачни действия в момент, в който ние се опитваме да стабилизираме система; в момент, в който ние договаряме по-добри лихвени условия по кредитите; в момент, в който ние правим всичко възможно, за да получим тези кредити и Световната банка, пак казвам, ще ни ги даде на база само на реформата, която ще осъществим, те, за да има какво да говорят на другия ден на Бузлуджа, идват тук и казват: Ама, извинявайте, вие ще направите съкращения!
Ами, да! Ще направим необходимото, за да ги има Български държавни железници, защото другото е това, което правихте вие дълги години – да наливаме пари в бездънна яма. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не дадох думата за лично обяснение на господин Мутафчиев на преждеговорившия, тъй като смятам за нормално, когато по повод на реплика се обърнеш към изказвалия се.
Настоящият, последен изказал се – господин Станислав Иванов, достатъчно ясно и определено се позова на господин Мутафчиев, поради което имате право на лично обяснение към изказването на господин Иванов. (Реплики.)
За другото, ако вземете отношение, ще Ви прекъсна!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Няма да ползвам две лични обяснения, госпожо председател. Ще ползвам това като лично обяснение към господин Иванов.
Това, което мога да Ви кажа е: прочетете този материал.
За съжаление, колегите от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не четат материала си. Там ясно ще видите, където Световната банка е писала за всички тези реформи, които са правени с плюсове и минуси преди вас, защото светът не започва от вас, там е писано и за реформата през 2007 г., там е писано и за програмата, която се създаде и вие я спряхте в момента. И аз затова ви казвам: ще продължим ли, ще се инвестира ли, ще се инвестира ли в нов пътнически състав?
Не е въпросът какво сте заварили и колко – да, нито един локомотив не е разпродаден на скрап. Имаше предложение, оставено на Александър Цветков. Аз му го оставих, но не можете да кажете, че 60% от вагоните ги изключваме и ги продаваме.
Въпросът е да кажете: добре, ще се съгласим. Колко вагона обаче ще купите, по какъв начин и по коя програма, която я няма?! Да, обаче партийността при вас е по-висока от професионализма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли личното си обяснение, за да обясните, че разбирате материала? Аз Ви допуснах до изказване, защото беше казано, че не разбирате материала.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Никой не буни хората!... Моето лично обяснение е, защото ми казаха, че…
Точно така! И аз обяснявам какво разбирам! Обяснявам много внимателно и се надявам и Вие да го разберете, госпожо председател!
И не е въпросът в това кой буни и кой не буни хората.
Аз ви питам: хиляда километра жп линия – коя е тази линия, защо не ни е дадена на нас? Дайте да видим като народни представители това.
Утре първи вие ще започнете да задавате въпроси на следващия министър, нали? Защото сега, ако го приемем вашия ангажимент към Световната банка, тогава господин Иванов в каквото си иска да обвинява преждеуправляващите затова, че те не разбирали за това, за онова, че нямало да бъдат толкова много хора съкратени. Ами, то в документа го пише, прочетете в таблиците – от 15 хиляди на 6 хиляди. Колко човека са това – девет хиляди?! И в другата фирма девет хиляди – 18 хиляди и 600 излизаха и така нататък.
За какво спорим? Искам да знам в края на краищата, когато правим нещо дали го правим с програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Мутафчиев. Разбрахме ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А не да говорим кой какъв е, и за какво, и за що е, за съжаление е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение за Първи програмен заем за развитие на политиките в железопътния сектор между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте!
Моля народните представители да влязат в залата – кворумът е 75! До момента предложението за решение събира 73 гласа „за”! (Шум и реплики.)
Благодаря за кворума.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА”.
Вносител – Министерският съвет.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, № 102-03-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 година
На заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”.
На заседанието присъстваха: Камен Кичев – заместник-министър в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Димитър Савов – председател на Съвета на директорите на НК ”Железопътна инфраструктура”, Джоана Димитрова – финансов директор на НК ”Железопътна инфраструктура”, и Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
Проектът за решение и за Гаранционното споразумение бяха представени от господин Камен Кичев.
Република България има достъп до безвъзмездно финансиране от Европейския съюз по Кохезионния фонд и Фонда за регионално развитие, възлизащи за периода 2007 – 2013 г. на около 600 милиона евро за железниците. Тези средства са предназначени за железопътна инфраструктура по трансевропейската транспортна мрежа в Република България.
В помощ на реформирането на железопътния сектор Международната банка за възстановяване и развитие предложи на Национална компания „Железопътна инфраструктура” заем от 70 милиона евро за рехабилитация на железопътната инфраструктура. Заемът ще бъде гарантиран от държавата и съответства на одобрения през 2009 г. от Министерския съвет проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура” (съответно включен в Законите за държавния бюджет за 2009, 2010 и 2011 г.), но е с намален размер от 127,5 милиона на 70 млн. евро, с оптимизиран обхват и с промяна на наименованието, извършено от кредитора.
Проектът има за цел да направи предоставяните услуги в железопътната инфраструктура по-ефективни, по-ефикасни и по-качествени при запазване устойчивостта на публичните финанси.
Дейностите в проекта са разпределени в един компонент с две части:
А. Подобряване характеристиките на системите на железопътната инфраструктура чрез предоставяне стоки и услуги на Национална компания „Железопътна инфраструктура” за :
а) модернизация на енергийната система на компанията;
б) модернизация на дейностите на компанията за поддръжка на железния път.
Б. Подкрепа за изпълнението и управлението на проекта чрез:
а) консултантски услуги за извършване на одитите на проекта;
б) обучение на служителите за управление на проекта, възлагане на поръчки и финансово управление.
Срокът за предвидените проекти в част А и част Б ще бъде 1 юли 2011 – 31 декември 2014 г., а датата на приключване е 30 юни 2015 г.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява координацията и изпълнението на цялостната програма, както и контрола по коректното изразходване на средствата и недопускане на дублиране на дейности по Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.
След представяне на проекта за решение и на Гаранционното споразумение се проведе обсъждане, което приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следния проект за
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура” в размер до 70 милиона евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава да чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, № 102-03-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 юли 2011 г., бе обсъден Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, № 102-03-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.
Проектът за решение беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Целта на проекта за решение е модернизацията на железопътната инфраструктура, която е ключова за следващата фаза на реформи в железниците и за повишаване на производителността й.
Предлаганият проект включва подобряване на характеристиките на системите чрез закупуване на механизация за поддръжка на железния път и съоръженията за енергетиката и енергийната система на компанията и подкрепа за изпълнението на проекта.
Срокът за изпълнение е предвидено да бъде 1 юли 2011 г. – 31 декември 2014 г., а датата на приключване – 30 юни 2015 г.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от своя страна ще осигурява координацията и изпълнението на цялостната програма за реформи в железопътния сектор.
Окончателните финансови условия предстои да бъдат договорени в рамките на преговорите с кредитора.
Предвижда се заемът да бъде обслужван от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, като дружеството ще го покрива със собствени приходи и за сметка на субсидията от бюджета.
От страна на представителите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” бе разяснено, че закупуването на механизацията за поддръжка ще бъде в размер на 140 млн. лв., разпределени в частта 100 млн. лв. за машини и съоръжения за железен път и 40 млн. лв. за машини и съоръжения, които поддържат контактната мрежа.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, № 102-03-19, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е кредит, който трябва да бъде взет по една важна програма – „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, който беше започнат още от предишното правителство. Сега ние гласуваме гаранциите, които трябва да бъдат дадени от страна на българското правителство, за да може да бъде отпуснат този кредит и да бъде даден на Националната компания „Железопътна инфраструктура”.
За съжаление обаче на заседанието на комисията, на което не можах да присъствам, тъй като бях в чужбина, са представили този договор. Тук този договор го няма. Ние не знаем какви са ясните параметри на сключения договор между Националната компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
Защо казвам това? Защото тези средства са в подкрепа на Проекта „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”. Какво включваше този проект първоначално? Той беше за 127 млн. евро. Включваше рехабилитация на пътя Бургас-Михайлово, рехабилитация и вкарване в техническа съвместимост на всички тунели в България. Тъй като не ги разбирам нещата, искам да ви кажа какво означава това. В момента нито един жп тунел в България не отговаря на техническите изисквания – нито за безопасност, нито за сигурност, нито ако не дай Боже се случи нещо в тунела, не може да се гарантира спасяването на хората. Те нямат осветление, не са заредени с вода, нямат съответните противопожарни устройства, нямат система за евакуация на хората и така нататък. Затова бяха необходими около 100 млн. лв., които ние бяхме заложили именно в тази програма.
На трето място е закупуването на техника, която до голяма степен да увеличи производителността на труда и да може с нея да се ремонтират всички жп линии, които ще бъдат обновени и рехабилитирани (160 км по Оперативна програма „Транспорт”).
Какво виждаме в това предложение? Че са останали само 80 милиона, от които за закупуване на машини – половината за пътно набивни машини, а другите, за ремонт на тяговата електромрежа, и 10 милиона, струва ми се (нека Кичев да ме опровергае, ако не е така), за консултации, техническа помощ и съответно обучение на персонала, което аз считам, че е голям процент от подобен кредит.
Изхождайки от това, че ангажиментите ще бъдат закриването на 1000 км жп линии, съкращаването на 10 хиляди човека от НКЖИ, аз не мога да се съглася с параметрите, които ни се предлагат. (Реплика от народния представител Светослав Иванов.)
И по какъв начин да кажа: „Да, нека да упълномощим правителството, да вземат тези 80 милиона, а не 127 милиона, да купят машините, а да зарежем тунелите, където при една авария, която може да създаде опасност за хората, отново ние ще носим отговорността, че като държавници не сме си поели ангажимента.”?! До преди 20 години никой не беше тръгнал в тази посока. Преди четири години решихме, че трябва да го променим. Тръгнахме с кредита, не ни стигна времето, но държавата нямаше пари, които да отпусне. Сега защо отказваме този кредит? Ако господин Кичев и господин Дянков гарантират тук, пред нас, че тези пари по Програмата „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”, включително и ремонта на тунелите ще бъдат направени, така че да отговарят на техническите изисквания, тогава аз ще го подкрепя, но да знаем от къде идват допълнително средства, след като отказваме от банката. Иначе какво правим? Нещо половинчато! Сериозни последствия за железниците, малко пари, които да дойдат. Има ли логика в това, което казвам? Мисля, че има. Затова, честно казано, аз вероятно ще се въздържа при гласуването за гаранции на този кредит, ако никой от правителството не ми каже, че цялата програма ще бъде финансирана съответно за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити.
Подлагам на гласуване Проект за решение за даване на съгласие за водене на прегори за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура”.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към пета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител – Министерският съвет.
Господин Димитров като председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм следва да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Правя първо процедурно предложение за допускане в залата на Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 юли 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.
На заседанието присъстваха Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и господин Боян Натан – държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Дияна Найденова.
Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, е официално подписано на 6 октомври 2010 г. в рамките на Срещата на върха Европейски съюз – Корея, в Брюксел. Статистическите данни определят Корея като деветия най-голям търговски партньор на Европейския съюз през 2010 г. с 66,6 млрд. евро взаимен стокообмен през периода. По данни за 2009 г. Европейският съюз е вторият най-важен търговски партньор на Корея с дял от 11,8%.
Като основни елементи на споразумението бяха споменати:
1. Либерализация на търговията със стоки. За целта Европейският съюз и Република Корея се споразумяват за срок от пет години да премахнат 98,7% от митата в стойностно изражение – както за промишлените, така и за селскостопанските продукти.
2. Либерализация на търговията с услуги. В споразумението са предвидени по-разширени клаузи от тези по общото споразумение за търговия с услуги. Допълнително са уредени текущите плащания и движението на капитали.
3. Въвеждане на задължения в сферата на конкуренцията, обхващащи държавната помощ и интелектуалната собственост, включително прилагането и на обществените поръчки.
4. Споразумението включва протоколи относно правилата за произход и административна взаимопомощ по митническите въпроси.
5. Споразумението съдържа специален протокол за сътрудничество в областта на културата, с който да се улесни обменът във връзка с дейностите в тази област.
6. Предвидени са и институционалните разпоредби, които предвиждат създаването на Комитет по търговията за прилагането на споразумението за свободна търговия и обсъждането на начини за по-нататъшно подобряване на търговските отношения между страните.
Освен това в редица сфери Корея ще счита за еквивалентни много европейски стандарти и ще признава европейските сертификати. За България се предоставя възможност за разширяване на износа на корейския пазар поради почти изцяло отпадане на вносните мита на водещите стоки за износ. Едновременно с това споразумението се явява предпоставка за повишен инвеститорски интерес към Република България.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна, и Република Корея, от друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае Моника Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздаден ви е пълният вариант на становището на комисията, така че ще ви запозная накратко с основните моменти от него:
„На извънредно заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна, и Република Корея, от друга страна, внесен от Министерския съвет.
Целта на Споразумението е, че Корея е деветият най-голям търговски партньор на Европейския съюз през 2010 г., а Европейският съюз – вторият най-важен търговски партньор на Република Корея.
Споразумението включва следните основни елементи: либерализация на търговията със стоки, либерализация на търговията с услуги, правилата при осъществяването на външнотърговската дейност, митнически въпроси, културно сътрудничество, търговия и устойчиво развитие, както и институционални разпоредби.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 12 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Емил Караниколов. Докладът е предоставен на всички народни представители. Запознайте ни само със становището от него.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също ще ви запозная с най-важните моменти от доклада на Комисията по външна политика и отбрана:
„На редовно заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Европейският съюз и Република Корея са важни търговски партньори. Корея е деветият по-големина търговски партньор на Европейския съюз през 2010 г. От друга страна, по данни за 2009 г., Европейският съюз е вторият (след Китай) най-важен търговски партньор на Корея.
Наред с ползите за Европейския съюз е отчетено, че намаляването и премахването на митата във взаимната търговия ще създаде благоприятни условия за българския износ на стоки за корейския пазар. Премахването на митата при вноса на промишлени стоки ще спести на българските износители финансов ресурс. Ще се подобри тяхната конкурентоспособност на корейския пазар.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Със следващия доклад ще ни запознае народният представител Свилен Крайчев.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Уважаеми колеги
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21.07.2011 г. бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър и госпожа Диана Найденова – директор на дирекция „Външна икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея бе одобрено през февруари 2011 г. от Европейския парламент, което даде зелена светлина за стартиране на вътрешните ратификационни процедури на държавите членки. То ще се прилага временно от 1 юли 2011 г. Европейският съюз и Корея са важни търговски партньори. Корея е деветият най-голям търговски партньор на Европейския съюз през 2010 г. с 60,6 млрд. евро взаимен стокообмен (2,3% от общата търговия на Европейския съюз ) през периода.
Със Споразумението се постигат целите за прогресивна и реципрочна либерализация на търговията със стоки и услуги, въвеждат се и правила за свързаните с търговията въпроси. Европейският съюз и Корея се споразумяха в срок от 5 години да премахнат 98,7% от митата в стойностно изражение както за промишлените, така и за селскостопанските продукти. Останалата част от митата с изключение на ограничен брой силно чувствителни селскостопански продукти ще бъде премахната почти напълно в рамките на по-дълъг преходен период. Страните договориха секторни приложения относно електрониката, моторните превозни средства и частите, фармацевтичните продукти, медицинските изделия, химичните вещества, предмет на които са нетарифините пречки пред търговията.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102 02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Колеги, докладите са идентични, навсякъде единодушно са подкрепени. Молбата ми към докладчиците е, само да ни запознават с предложенията на комисията. Излишно е всеки път да повтаряме наименованието на споразумението и така нататък.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.
На заседание, проведено на 21 юли 2011 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението.
След направените разисквания се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102 02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада за първо гласуване относно обсъждания законопроект, който е раздаден на всички колеги. В резюме бих искала да споделя следното.
След като бе разгледан докладът, се взеха следните решения.
Беше обсъден основно Протоколът за култура. Протоколът предвижда създаването на специален механизъм за уреждане на спорове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно, с 14 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г. Комисията разгледа законопроекта на 14 юли 2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, под № 102-02-16, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроектът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 6 октомври 2010 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно и на второ гласуване.

Следва втората и последна за деня ратификация:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 2007-2013 Г.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и
Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.
На заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на меморандума.
Законопроектът беше представен от Кирил Гератлиев –директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България е одобрена от Европейската комисия 2008 г. и е финансирана по Цел „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие и публични средства от държавните бюджети на двете страни. Общият бюджет на програмата е 130 млн. 277 хил. 598 евро, от които 19 млн. 541 хил. 640 евро национално съфинансиране от бюджетите на двете държави. Целта на програмата е да се насърчи развитието на българо-гръцкия трансграничен регион, като се осигури регионално сближаване и се повиши конкурентоспособността.
В меморандума са описани институционалната структура за управление на програмата, задълженията и отговорностите на Управляващия орган, Националният партниращ орган, Сертифициращият орган и Одитният орган и плащанията към бенефициентите по проектите, като държавите членки възлагат на Сертифициращият орган по програмата да администрира както националните вноски, така и финансирането от Европейския фонд за регионално развитие от свое име и за сметка на държавите членки, като носи цялата отговорност за финансовите средства. Процентът на националното съфинансиране е в размер на максимум 15 на сто от общата допустима стойност на проекта. Размерът на националното съфинансиране следва да се депозира на две вноски – 80 на сто за авансови плащания и 20 на сто за финални плащания.
В Меморандума са установени и отговорностите на държавите членки по отношение установяването на надеждни системи за верификация и контрол на разходите, както и за предотвратяването, разкриването и отстраняването на нередности при разходване на средствата.
Поради това, че меморандумът съдържа финансови задължения за държавата, той е подписан при условие за последваща ратификация.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, което приключи при следните резултати: „за”– 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2011 г. Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.
Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г. е одобрена от Европейската комисия на 28 март 2008 г. и е финансирана по Цел „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие и от публични средства от държавните бюджети на двете страни.
Меморандумът за разбирателство е подписан между двете страни на 31 май 2011 г. в София при условие за последваща ратификация. С меморандума се осигурява пълноправното участие на Република България в програмата, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата в съответствие с поетите ангажименти на страната пред Европейската комисия.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007–2013 г., № 102-02-17, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Последното становище е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, раздадено ви е пълното становище на комисията. Затова ще ви запозная с основните моменти от него.
„На заседание, проведено на 20 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013, внесен от Министерския съвет.
Общата стратегическа цел на Програмата е да се насърчи развитието на българо-гръцкия трансграничен регион, като се осигури регионално сближаване и се повиши конкурентоспособността.
Ратифицирането на Меморандума е от съществено значение за Република България, с оглед осигуряване пълноправното й участие в програмата като страна-членка на ЕС, както и достъп до средствата по програмата на български партньори по проекти.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007–2013, № 102-02-17, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Казах, че това е последният доклад. Такъв сутринта нямаше – на Комисията по външна политика, но междувременно вече има постъпило становище и доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Моля ви, да ни запознаете и с него.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013 г. № 102-02-17,
внесен от Министерския съвет на 14 юли 2011 г.
На извънредно заседание, проведено на 27 юли 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
С Меморандума за разбирателство се осигурява пълноправното участие на Република България в програмата, като се определят правомощията на органите, отговарящи за нейното ефективно управление в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия.
Тъй като Меморандумът за разбирателство съдържа финансови задължения за държавата, той е подписан при условие за последваща ратификация. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване народни представители? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013 г. № 102-02-17, внесен от Министерския съвет.
Режим на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника на народното събрание – моля, да подложите на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението а Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013 г.
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция–България 2007–2013 г., сключен на 31 май 2011 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване законопроекта, който ни беше докладван.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на второ гласуване, а с това изчерпваме дневния ред на днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание – четвъртък, 28 юли 2011 г. от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,58 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова
Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова