Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа, в началото сме на Есенната сесия на Четиридесет и първото Народно събрание за 2011 г.
На вашето внимание е предложен Проектът за програма за работата на Народното събрание за 31 август – 2 септември 2011 г., както следва:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Първият законопроект е с вносители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев от 28 май 2011 г.; вторият законопроект е на Министерският съвет от 31 май 2011 г.; третият законопроект е от Валентин Николов и група народни представители от 10 юни 2011 г. и четвъртият законопроект е от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова от 24 юни 2011 г.
4. Доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 г. Вносител – председателят на БАН.
5. Първо четене на Законопроекта за евтаназията. Вносител – Любен Корнезов.
6. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Яне Янев и група народни представители.
7. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител – Меглена Плугчиева.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител – Министерския съвет.
10. Проект за решение за възлагането на Сметната палата на одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Тази точка се предлага да бъде разглеждана и гласувана като т. 1 в петъчния ден – 2 септември тази година.
11. Парламентарен контрол.
Предвиденият контрол по предварителния проект за програмата включваше разисквания по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
Спомняте си, че разискванията бяха насрочени за 2 септември 2011 г. – петък, от 11,00 ч. Уведомих членовете на Председателския съвет, че след постъпването на проекта за програма и включването като точка от мен на темата с разискванията по питането се получи писмо от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, че е в отпуск, поради което не може да участва в тези разисквания. С всички аргументи, които приех, и съображенията, изложени от колегите на Председателския съвет, поех и задължение да проведа разговор с него това нещо да не се допуска занапред, след като разискванията са били предварително обявени и насрочени.
С оглед невъзможността на 2 септември той да участва в тях ги пренасрочвам за 9 септември от 11,00 ч., а настоящият парламентарен контрол за седмицата ще започне от 11,00 ч. в петък с отговори на въпроси и питания.
Режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 123, против 11, въздържали се 22.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили в предвидения по правилника срок няколко предложения.
Първо по време е предложението от народния представител Иван Николаев Иванов – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага в седмичната програма на Народното събрание за периода 31 август – 2 септември да бъде включено Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
Предложението е постъпило с вх. № 154-02-64 от 6 юли 2011 г. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Повече от 50 народни представители от различни парламентарни групи подкрепиха инициираното от Синята коалиция проекторешение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетните средства от държавната субсидия, съгласно Закона за политическите партии.
Такава временна анкетна комисия има за задача преди всичко да разсее съмненията, които бяха породени в българското общество, за непрозрачност при разходването на тези средства, както и при тяхното получаване.
На второ място – и това е бих казал много по-важно, временната анкетна комисия в своето заключение, което трябва да представи пред нас – народните представители в пленарната зала, е необходимо да предложи такива промени в Закона за политическите партии, че да не се допусне субсидията, която се получава от републиканския бюджет и вземана на база на получените гласове за дадена политическа партия при парламентарните избори, по време на мандата да бъде насочвана към друга политическа партия, която не е получила гласовете, свързани с този вот.
В тази връзка, уважаеми колеги, като отчитам, че Народното събрание трябва наистина да даде пример за прозрачност и да не допуска името му да бъде по определен начин свързано с действия, които противоречат на закона, аз апелирам към вас: подкрепете предложението за създаване на тази Временна анкетна комисия.
Повтарям, че в крайна сметка нейната цел е да се направят необходимите промени в Закона за политическите партии. Това е в интерес на всички политически партии в страната, независимо дали са на власт или в опозиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението за включване на проекторешението за създаване на Временна анкетна комисия като точка в програмата за настоящата пленарна седмица.
Гласуваме!
Гласували 156 народни представители: за 58, против 15, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника ни е от Парламентарната група на Партия „Атака”, подписано от господин Павел Шопов, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен, обсъден и гласуван Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан, внесен от група народни представители от Парламентарната група на Партия „Атака” на 29.06.2011 г. с вх. № 154-02-61 от 29 юни 2011 г.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Политическа партия „Атака”, още от самото начало на своето съществуване и от участието й в българския парламент, е имала ясна и категорична позиция, която е била против изпращането на български военни контингенти, на български части в чужбина.
Практиката до този момент е показала, това е ясно и безспорно, че такива участия са носели на страната само жертви, големи и то много големи разходи, изразени в средства и парични ресурси, които в условията на криза и при проблемите, които съществуват в икономически план, са недопустими.
В тази връзка още от миналото Народно събрание Партия „Атака” беше единствената политическа сила, която ясно и категорично настояваше тогава за изтегляне на нашия военен контингент от Ирак. Това в крайна сметка се случи, но този военен контингент от Ирак всъщност беше заменен от друг военен контингент в Афганистан.
Всички знаете, че българският военен контингент, който се състои от около 600 бойци, се намира на едно опасно място, много опасно място, където стават често инциденти, подложено е на непрекъснат ракетен обстрел и всеки момент рискуваме да се случи нещо, което се случваше и се случи в Ирак и беше свързано с даване на много тежки загуби и жертви на български войници, на български граждани.
Намираме се на един етап от развитието на конфликта в Афганистан, при който другите страни изтеглят своите контингенти и са на път да ликвидират своето участие в Афганистан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов, разбрахме предложението Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В това отношение България няма официална, сериозна, ясна и трайна позиция по въпроса. Нашето решение е точно в тази насока – да бъде направена стъпка, да бъде осъществен дебат, за изтегляне на контингента от Афганистан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението за включване на този проект за решение в програмата ни за тази седмица.
Гласуваме!
Гласували 142 народни представители: за 16, против 29, въздържали се 97.
Предложението не е прието.
В предвидения срок по правилника във вчерашния ден е постъпило и трето предложение по реда на чл. 43, ал. 3 – от народния представител Димитър Карбов, в което се предлага да бъде включен в програмата Проект за решение, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 15 юни 2011 г., което касае избирането на членове на Комисията за защита от дискриминация, в това число председател и заместник-председател на комисията.
На Председателския съвет се уточнихме, че това предложение ще бъде подложено на гласуване, тогава когато то съответства и на закона, който задължава да са налице конкретни кандидатури. Такива не се съдържат в постъпилото в Деловодството предложение, поради което е недопустимо същото да бъде подлагано на гласуване.
Процедура!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Получава се абсолютен парламентарен и според правилника нонсенс.
Изправени сме пред пълен абсурд, иначе казано, пред параграф 22! В правилника чл. 43, ал. 3 предвижда всяко едно предложение от парламентарна група да може да бъде внесено, особено от опозицията, не от управляващите, в един момент по съответния начин в дневния ред и да може да бъде разгледано. Тук, такава каквато е Вашата аргументация и в каквато насока беше становището и на Правния отдел, се получава една такава правна фигура, която пречи на това всеобщо правило, записано в правилника. Да се внесат предложенията за имена от страна на всяка една парламентарна група и политическа сила, означава да бъде спряно развитието на процедурата по нашето предложение.
Това не може да се случи, тъй като ако Партия „Атака” внесе своето предложение, може да внесе едно или две имена, но ако останалите политически сили, особено тези, от които зависи решаването на този въпрос (в случая имам предвид ГЕРБ), ако не внесат своето предложение, се прегражда решаването на проблема. Изправени сме пред един – бих го нарекъл – институционален преврат. За мен е конституционен преврат – година и половина след изтичането на срока (от април месец 2010 г.) една комисия да не бъде сменена като личен състав, като действащи хора! Разбира се, от това е заинтересовано ДПС. За мен тук прозира, меко казано, сделка с ДПС. Това е моето обяснение.
Има и друго обяснение – някаква абсолютна кадрова нищета. Така че не е правилно становището нашето предложение по чл. 43, ал. 3 да не бъде подложено на гласуване, с оглед на което аз моля да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Изложих подробно аргументите си на Председателския съвет. Ще Ви предоставя екземпляр от стенограмата. Няма как да бъде включен в дневния ред проект за решение, който не отговаря на специалния закон. Народното събрание трябва да има възможност да се запознае с кандидатурите и дали те отговорят на специфичните условия по закон.
Приета е програмата само за тази пленарна седмица.
Преди да премина към съобщения, характерно за началото на всяка сесия е да изслушаме политическите декларации от името на парламентарните групи. Имат ли готовност парламентарните групи да направят такива декларации?
За процедура има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Практиката, особено в началото на есенната сесия, което обикновено става през септември, но сега по изключение става в последния ден на месец август, е изявленията на председателите на парламентарните групи или декларациите от страна на политическите сили в Народното събрание да бъдат предавани по Българската национална телевизия. Това е така, защото тези декларации са особено важни. Те са очертаващи политиката и действията на политическите сили и на парламентарните групи не само в предстоящия парламентарен сезон, а бих казал за цяла година занапред, включително и за следващите парламентарни сесии. Може да се счита, че всъщност със септемврийската сесия се започва съответната парламентарна година, още повече, че се намираме в период преди избори. Тези изявления и тези декларации ще очертаят до голяма степен вижданията, политиката и позициите на политическите сили за предстоящата кампания.
Ето защо, както се прие без възражение на Председателския съвет, правя процедурното предложение изявленията да бъдат предавани по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А пряко в ефира на Националното радио?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, когато аз правя такива предложения, извинете, винаги забравям за предаванията по Националното радио. Не че го неглижирам. Благодаря Ви, че ме подсетихте.
Правя предложението и за Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 154 народни представители: за 140, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
От името на Парламентарната група на Партия ГЕРБ думата има председателят на групата народният представител господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Есенната парламентарна сесия, която започва днес, винаги е била най-натоварена за българския парламент. Намираме се в средата на мандата. Това е време както за равносметка, така и за оценка от избирателите. С работата и последователността доказахме пред българските граждани, че поетите ангажименти могат да бъдат изпълнявани. Постигайки конкретни резултати в борбата с организираната престъпност и сивата икономика, в усвояването на еврофондовете, със строежа на магистрали, с прозрачност във всяко наше действие, в диалог с гражданските организации и най-вече с честност към хората и висока критичност към самите нас, ГЕРБ успя да запази доверието, което й беше гласувано в началото.
От първия ден активно работим за гарантиране на финансовата стабилност. Управлението ни показа, че в условията на глобална икономическа криза усилията на правителството за реформи, политическата воля и строга финансова дисциплина дават своя резултат. Доказателство за това е оценката, която получихме от Брюксел. На България вече се гледа като на стабилен и предвидим партньор. Успяхме да създадем благоприятни условия за развитие на българския бизнес и да привлечем чужди инвестиции. Страната ни продължава да е с най-ниски данъци. Показахме, че реализирането на политика на социална пазарна икономика е възможно, защото за нас икономическото развитие и социалната устойчивост не се противопоставят.
За две години властта не промени ГЕРБ. Напротив, възможностите, които ни даде, ни задължават още повече.
Прозрачността при взимането на решения, които касаят държавата и гражданите, последователността и решимостта за тяхното изпълнение, принципните ни позиции и категоричното противопоставяне на политическата търговия бяха оценени. Обяснихме и показахме къде са съсредоточени усилията ни. Хората ни разбраха – че асфалтът може да не се яде, но може да нахрани много градове и села. Оказа се, че избирателите предпочитат след отрязаната лентичка, на което някои се подиграваха, да има нова детска градина, осветена улица, селото да има канализация или водопровод, които много хора не бяха виждали през последните двадесет години.
Предпочетоха това пред вашите многобройни първи копки, които ние заварихме като празни дупки. Предпочетоха спортна зала, която пращи по шевовете и е заангажирана. Турнир след турнир се провеждат там. Предпочитат да стигнат до Перник за 20 минути. Предпочитат да стигнат от центъра до Люлин за 6 минути с метрото. (Смях в КБ: „Ха-ха-ха”).
Какво ни предстои? Предстои ни да изготвим бюджета на Република България за следващата година. С внасянето на Пакта за финансова стабилност в българския парламент призоваваме всички, които определят себе си за отговорни партии в страната, заедно да дадем своя глас за това държавата да е стабилна, без да се водим от политическите пристрастия. Разработването на пакета данъчни закони и законите за бюджета на НОИ и Здравната каса, запазването на данъчната тежест на ниските нива отпреди кризата ще бъдат наш основен приоритет и през новата данъчна година. Така ще стимулираме стопанската инициатива – както сред българските предприемачи, така и сред чуждите инвеститори.
Ще продължим да следваме политиката за намаляване на дефицита и няма да допуснем повишаване на задълженията, защото ГЕРБ не може да поеме отговорността – решавайки краткосрочни искания, да рискуваме финансовата стабилност на България и да натоварим с това бъдещите поколения.
За да бъдат подобрени резултатите в борбата с контрабандата и сивата икономика, от ГЕРБ ще предложим промени в Наказателния кодекс, с които да се въведе митническото дознание. Служители на митниците ще се занимават с разследване на контрабандата и престъпленията, свързани с нарушаване на акцизния режим.
В отговор на бележките от европейските партньори ще приемем и необходимите промени в Закона за обществените поръчки, ще променим модела на предварителния контрол, като дадем нови правомощия на Агенцията по обществените поръчки.
Реформите в социалната сфера и здравеопазването също остават основният приоритет на ГЕРБ през новия политически сезон. С промени в Закона за здравното осигуряване ще въведем диагностично свързани групи, които са нов модел за финансиране на болниците от страна на Здравната каса, който ще замени клиничните пътеки. Така ще подобрим качеството на лечение, защото ще се плаща по-справедливо на болниците за всяка дейност.
С промените, които ще предложим в Закона за лечебните заведения, ще усъвършенстваме Националната здравна каса чрез въвеждането на нови форми за извършването на медицинска дейност, каквито са дневните стационари. Профилактиката ще стане основен акцент за опазването на здравето на българските граждани.
С новия Закона за детето, върху който работим, правата на децата в риск ще бъдат еднакво защитени, както на всички останали деца и техните родители.
С промените в Кодекса на труда ще регламентираме дистанционната работа и работещите от разстояние ще могат да се възползват от всички трудови права, както останалите работници.
Със Закона за агенциите за временна заетост ще гарантираме и защитата на работници и служители, които са наети от предприятия, осигуряващи временна заетост.
В заключение – не можем да подминем факта, че е изборна година. Наясно сме, че ще продължите да критикувате. Вашата работа, колеги, е да критикувате. Достойният опонент обаче е този, който има смелостта, освен грешките, да отчита и постиженията. Време е да признаете това, за което съжалявате, че вие не направихте, а не това, което партийната ви принадлежност изисква.
При нас нещата стоят доста по-различно. Признаваме, че за двете години в управление минахме през неизбежните негативи, които всяко едно управление усеща по време на мандата си. Допуснахме грешки. Прибързахме, водени от нагласата за спешни реформи. Това, което ни различава е, че за всяка грешка понасяме отговорността си сами, признаваме го пред всички, посочваме причините и в крайна сметка вземахме правилните решения.
Преживяхме три вота на недоверие, които затвърдиха решимостта ни да продължим напред, защото ние влязохме в управлението с ясното съзнание, че ще успеем, само когато сме единни и заедно. Поехме този риск. Подходът ни беше различен от вашия – избрахме да играем сами. За свой съдия и критик посочихме нашите избиратели.
В следващите месеци ще се опитаме да оправдаем огромните очаквания на всички, които ни вярват и които трябва да знаят, че техните очаквания съвпадат с огромната отговорност на всеки един от нас – народните представители, министрите, кандидатите за кметове и президент, с които ще се явим на изборите. Целите ни са дългосрочни и прехвърлят хоризонта на един управленски мандат. Доказахме обаче, че България вече може да гради новия си образ. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други декларации от името на политическите сили?
Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, със започването на новия политически сезон нормално е да се чуят вижданията и приоритетите на основните политически групи в парламента.
Внимателно изслушах ритуалното изказване от страна на Политическа партия ГЕРБ за постижения, за нови намерения в стила на късния соц. (Реплики от ГЕРБ.) Само че си задавам въпроса кой им вярва вече? Наскоро излезе статистика, че от 400 конкретни обещания на министрите, за две години са изпълнени 10%, а от личните 183 обещания на министър-председателя – едва 13 обещания. Така че, както казахте, можете да изпълнявате обещания, можете и да не ги изпълнявате най-вече.
Естествено, че тази сесия на парламента ще мине под знака на предстоящите избори. Всъщност ние имаме един все по-неработещ и изпразнен от съдържание парламент, от който нищо не зависи. Пример за това дава министър-председателят и цялото правителство, което отсъства и не казва пред Народното събрание какви са намеренията на изпълнителната власт за тази есенна сесия, в това число и законодателните им приоритети. Смешно е, когато насрочен дебат на Народното събрание преди много време, повече от един месец, няма да се проведе, защото министър Дянков е в отпуск! Бих казал, че върхът на тази тенденция ще бъде, ако наистина две седмици преди изборите разпуснете парламента!
Господа управляващи, нали говорехте, че парламентът трябва да кове закони, да работи нон стоп. Е, работете, само че няма да имате кворум. (Реплики и възгласи от блока на мнозинството.) Затова искате да разпуснете Народното събрание, за да си подкрепите кампанията, но не това е най-важното!
През ваканционния месец се нагледахме на пиар акции на министри – колко хубаво било в България в сравнение с Америка и Европа. Министрите отскачаха от морето до някой друг обект за първа копка, за някоя инспекцийка на някой обект и за наглеждане на своите ведомства – колкото хората да не забравят, че България все пак има правителство. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Двамата вицепремиери пак си премериха мускулите чрез „Лукойл”. Единият – чрез митниците спря производството. Другият – чрез съда, го пусна. За пореден път Тотю Младенов изплака за минималните работни заплати, които трябваше да бъдат увеличени преди повече от една година. Министър Константинов обяви, че здравеопазването в България се подобрило. Изобщо, всичко е по-добре и по-добре, и по-добре, очакват ни светли бъднини… Това е реалността, в която управляващите живеят и очевидно искат българите да повярват, че и те живеят в нея. Само че все повече се разкрива и зейва пропастта между вашите твърдения и ежедневието на хората. И няма как да я затворите тази пропаст с приказки.
Като сме толкова прекрасна дестинация за бизнеса, как така повече от 700 млн. евро тази година са изтекли от България като капитали. Защо? Защото е толкова добра средата?! Като имаме такава героична митница, къде са ви приходите в бюджета, та за 25 млн. лв. казвате, че ще правите актуализация?! Не е ясно! Като е толкова силно МВР защо ни залива черна хроника на грабежи и убийства ежедневно, ако гледате телевизия?! Като се борите неуморно със спекулата, как така хранителните стоки за една година поскъпнаха с 22%?! (Реплики и от ГЕРБ.) Много по-ниска е инфлацията другаде… (Възгласи от Герб: „О-о-о”) О-хо-хо! Като сме излезли за пореден път от кризата и сме обект на завист, защо безработицата се е увеличила двойно?! Ще кажете, че и това е лъжовна статистика – това е НСИ. Като строим пътища и магистрали или поне правим първи копки, защо не плащате на строителите?! Като е по-добро здравеопазването, защо хората умират вече, защото няма кой да им окаже помощ заради закриващи се болници?!
Тези въпроси могат да бъдат продължени още дълго време и отговори няма. ГЕРБ от месеци си прави пиар и предизборна кампания, а не решава реалните проблеми на страната с реални действия. Защото пари няма – в държавата, в бизнеса, в хората. Но всъщност допускаме една грешка – парите са в сивата икономика и в монополите, които създавате планомерно от две години във всеки един бранш в полза на свои фирми чрез закони, обществени поръчки и решения на Министерския съвет.
И мога да ви кажа честно: няма по-смешен и нелеп лозунг от този, който сте си избрали и измислили – „Градим България”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Колко възвишено и благородно звучи. А каква е реалността? Всъщност, ограбихте бизнеса, като не плащате за свършена работа – още стотици милиони левове дължите. Ограбихте резерва на Здравната каса, като го национализирахте – целевите вноски на всеки един български гражданин, ограбихте и пенсионните фондове, изядохте почти половината от фискалния резерв, който ви оставихме – не е ясно за какви цели, и постоянно спестявате на гърба на хората, на гърба на обикновения човек. Само че плащате все повече тази година за администрация, която става чисто ГЕРБ-партийна и лоялна.
И много смешно сигурно звучат на гражданите – например на Сливен, на Ямбол, лозунгът: „Градим Сливен”, „Градим Ямбол”, отчитайки специфичните проблеми на техните кметове, свързани с обвинения за злоупотреби. И всеки нормален човек си задава елементарните въпроси: „Аз лично по-добре ли живея днес, отколкото преди две години? По-сигурно ли е работното ми място? По-голяма ли е заплатата, повече стоки ли мога да купя? Мога ли да отида на море? По-защитени ли са моите граждански права?”
На предстоящите избори всеки може да си отговори на тези въпроси и да направи своя избор. Мнозина хора, дори разочаровани от ГЕРБ, сигурно си казват: „Е, да, нещата не вървят, но те са силни, всеки могат да смачкат, да заплашат, за изрекетират, да дискредитират. Имат цялата държава, всичките пари, медиите, избирателни комисии, МВР, какво ли още не?” И сигурно хората се питат: „Какво мога аз? Нищо няма да променя.” Но не е така, и това е прекрасното на демокрацията, защото в нея всеки човек може да промени своята съдба и съдбата на своята страна чрез своя личен избор.
Затова призовавам всички българи в тази кампания: да участват и да гласуват. Това е начинът да се спре всичко това, което вкарва държавата в един затворен кръг на безизходица и отчаяние. И това е пътят да се спре и готвената служебна победа на една самозабравила се власт. Аз призовавам и всички политически партии извън ГЕРБ и „Атака” за консултации за гарантиране на честни избори в България, защото това е същността на демокрацията.
БСП, тук в парламента и навън в страната, заявява, че не ни е страх от вас с всичките ви ресурси. (Смях. Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще се борим за промяна на този порочен кръг, който вие създавате и вкарахте всички българи, с поуките от нашите грешки, със силата на вярата, че България може да е достоен дом за всички наши съотечественици! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По традиция на това първо пленарно заседание от новата сесия се очаква парламентарните групи да представят своите политически приоритети. По изключение обаче Парламентарната група на ДПС ще се ограничи до изборите за президент и за местни органи на самоуправление, които натоварват знаково настоящата есенна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание.
Всеки национален вот е важен, но значимостта на предстоящите избори е по-особена, защото резултатите от тях, първо, без да отричаме мандатността, ще покажат дали управляващите са достатъчно легитимни – от гледна точка на ръста на общественото доверие за пълноценен мандат, или страната се нуждае от предсрочни избори. Тоест, това е второто и по-важното – изборите ще зададат посоката на развитието на политическия процес в страната не само през следващите две, а може би през следващите десет години. Затова няма нищо по-важно от гарантирането на честността на вота.
Ние имаме сериозно основание да се съмняваме, че правителството и управляващото мнозинство са в състояние да осигурят честността на изборите. Обратно. Допускаме, че управляващите ще манипулират вота, защото вече са доказали, че за тях партийният интерес стои по-високо от държавния. Това означава, както вече сами го документирахте на частичния вот за кмет на квартал „Изток” в Пловдив през 2009 г., да използвате всички ресурси на държавата, в това число и нейните силови структури, за реализиране на партийните си интереси на принципа изборите да се спечелят на всяка цена.
Да ви припомня култови признания за закононарушения от видни представители на изпълнителната власт като областния управител на Пловдив и настоящ кандидат за кмет на общината Иван Тотев. „В петък чакаме и министър-председателя. Петък, официално е ден за размисъл, за нас не е ден за размисъл” – цинично откровеничи видният държавник. Или, тук вече ще перифразирам, за да спестя време: „пасторите, казва той, имат влияние, ние ще се разберем с тях”, и следва: „Пеем песни за Исус и отиваме да гласуваме” – разбирай за ГЕРБ. Или: „Ще назначим 40 50 души от малцинството...”, които, пак по думите на представители на ГЕРБ не са от „бялата зона”. „Бялата зона” – какво цинично дискриминационно изстъпление! И продължава: „...на ниско платена работа в предприятия с държавно участие, които да се превърнат впоследствие в гръбнака на ГЕРБ, защото ще има още избори”. Към това бихме добавили документалните кадри със сплашване на онези, които не са си свършили работата, че трябва да върнат парите, и не на последно място изразеното недоволство от недостатъчен брой недействителни бюлетини в „небялата зона”.
Уважаеми госпожи и господа! За съжаление тези уродливи прояви не са минало. Има висок риск те да ескалират на 23-ти и 30 октомври, ако не намерим надеждно противодействие, защото изборите вече са манипулирани. Не ни е в стила да бъдем голословни, затова представяме фактите. На първо място, това са актовете на ЦИК за сформиране на общинските избирателни комисии. Мнозинството на ГЕРБ и „Атака” с абсолютно безпардонни политически решения окупира две от общо три ръководни позиции в ОИК за представители на управляващото мнозинство. В смущаващо висок брой общини ГЕРБ си присвоява и председателското и заместник-председателското място.
За какво се готвите, господа от ГЕРБ и „Атака”? Особено скандални са заповеди на кметове на общини от ГЕРБ, с които се закриват съществували през последните двадесет години избирателни секции в кварталите с малцинствено население и разхвърлянето им в други градски райони. Нова Загора не е изключение. Целта е ясна. Да се затрудни максимално вотът на тези български граждани на принципа: ако няма да гласуват за ГЕРБ, защо въобще трябва да гласуват?
Ръководството на ДПС вече изпрати писмо до ОССЕ и ПАСЕ, информира и госпожа Вивиан Рединг – комисар по правата на човека в Европейската комисия, с настояване тези институции да се ангажират с изпращане на максимален брой наблюдатели. Настояваме също така техните представители да осъществят мониторинг не само върху изборния ден, а върху целия изборен процес – от подготовката, в това число актовете на ЦИК и ОИК, през предизборната кампания до отчитането и обявяването на изборните резултати, включително и съхраняването на изборните книжа и бюлетини, защото последното е в отговорностите на МВР, чийто министър е председател на предизборния щаб на управляващата партия.
Тезата за манипулацията се потвърждава и от безпрецедентния политически натиск, съчетан с откровен полицейски, върху политическите опоненти. И тук целта е ясна – силните кандидати да припознаят ГЕРБ. И ако все пак някой не склони предвид на съвестта си, или може би заради недостатъчния си конформизъм, да бъде принуден да се откаже да се кандидатира.
Тук само ще припомним, че ГЕРБ започнаха мандата си със заклинанието, че ще спрат политическото номадство. А всъщност партия ГЕРБ се превърна в пристан за политическите номади не само в крайморска Варна, но и в редица други общини, превърна се в своеобразен крадец на кметове от почти всички свои политически опоненти. Приказките от 1001 нощ, че го правят по лично убеждение са за наивници, не за тази аудитория, още по-малко за българско общество, което отдавна прозря истините за властта, за проваленото управление, но се бои да ги изрече на глас.
Пак страхът подтиква кметове от други партии да „припознаят” листата на ГЕРБ. Темата за страха е наистина много важна и тя неразривно се свързва с темата на полицейщината и не може да се подмени с мита за страха от други партии, като ДПС, например. ДПС няма силов министър, няма никакво участие в каквито и да е силови структури на властта. Не може да съществува боязън от партия, която няма ресурси да праща нощем полицаи в домовете на българските граждани или пък да притиска с данъчни служители бизнеса; партия, която не може да прати 150 проверки за една година само на един кмет на община. ДПС не държи кадифената ръкавица на властта за юмручна разправа с опонента.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи се обръщаме към политическите сили от демократичния спектър, които представят класическата триада ляво–център–дясно, да осъзнаят ясно своята отговорност и да прокарат категорична демаркационна линия между себе си и популисткото управление в лицето на ГЕРБ и „Атака”. Необходимо е да противостоим ефективно на тези опасни тенденции. Собствено в ДПС осъзнаваме своята отговорност и ролята си за изграждане на надеждна алтернатива на проваленото управление на ГЕРБ.
Ние можехме днес да говорим и за приоритети, ако имаше кой да ни чуе. Тази власт обаче е доказала, че е власт на монолога, а не на диалога. Тя няма сетива да чува идеи. Затова основен приоритет на Движението за права и свободи, който е свързан и с предстоящите избори, е създаването на условия за предсрочен вот, след което управлението на страната да се поеме от едно нормално правителство на демократичните ценности и на националните приоритети. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли други декларации?
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, не виждам на балкона отсреща Президента на Република България (реплики от КБ.) Можеше да дойде да се сбогува поне с парламента, това му е последна сесия, много вероятно е на лов.
Първо искам да кажа, че месец август беше работен месец за партия „Атака”. Аз и хората от ръководството на партията бяхме в най-проблемните райони на страната. Оттам, от срещите с хората, които са народът на България, ние определяме законодателните си приоритети – не някъде отвън, от Москва, от Брюксел или от Вашингтон, а от извора – там, където е суверенът, българският народ.
Какво установихме при нашите срещи през месец август от българските граждани по така наречените избирателни райони или техните родни места? Установихме, че нещата, които се дават от Брюксел като директиви, не работят добре, например за българските селски стопани.
Започвам веднага с това, което „Атака” ще предлага през следващата сесия на парламента – законодателни инициативи. Една от тях ще бъде по посока на дребните стопани, защото аз тук чух изказвания на политици, на шефове на парламентарни групи и нито една дума по отношение интересите на българския народ. Ние сме тук, за да ги защитаваме. Това, което чуя при срещите си с хората, аз го превръщам в законопроект и го вкарвам тук, в залата на Народното събрание.
Дребните стопани в България в момента са дискриминирани – тези, които не се водят по нормативите на Европейския съюз, не получават субсидии. Те се чудят какво да правят, за тях държавата не се грижи. Затова ние през тази сесия ще внесем законопроект, с който да обърнем внимание на хората, които произвеждат в България, искат да произвеждат, но нямат никакво рамо от властта. Това ще бъде законопроект, който ще предложим на управляващата партия и се надяваме на чуваемост от нейна страна.
Една много сериозна тема, която ние от години повтаряме, сега ще превърнем в законодателна инициатива. Това е Законопроектът за доброволни отряди. Вчера в съда в София мина делото по едно зверско убийство в с. Литаково, Ботевградско, където група цигани изнасилиха и обезглавиха възрастна учителка – зверско, садистично убийство. Това убийство и десетки други подобни престъпления мъчат отдавна хората от народа на България, не хората от жълтите павети – тези хора, които искат да отглеждат нещо, но реколтата им се обира от цигански банди. Тези хора, които искат, като си вземат пенсията, да не отиват трима пияници да убият майка им, леля им – възрастната жена, която живее на село, да я ограбят и да се изгаврят с нея. Това е сериозен проблем, който иска своето решение. Решението е създаване на доброволни отряди. Ще предложим такъв законопроект и се надявам на чуваемост от страна на вътрешния министър, на Вътрешното министерство и на партия ГЕРБ като цяло.
Един друг проблем, който също засяга интересите на много широко мнозинство от българи, е въпросът за узаконяване на строежите, направени през годините, от собствениците върху тяхна собственост, но не са узаконени, тъй като има пропуски в законодателството. Тези пропуски ще бъдат решени от нас – ще предложим варианти, поправки в закона по съответните закони, които да решат това, което сега е наричано незаконно строителство, но всъщност засягащо интереса и собствеността на стотици хиляди българи.
Искам също така да обърна внимание на един въпрос, който ние внасяме като законопроект. Това е решаването на въпроса за земята под блоковете, което също засяга стотици, стотици и хиляди българи.
Искаме да предложим, предлагаме и вече сме внесли Законопроект за българския език. Крайно време е да се приеме такъв закон, който да защити българския език като официален език в България, да реши въпросът с новините на турски по българската държавна телевизия. С този закон нещата ще бъдат решени и тези новини ще отидат по регионалните центрове, а не по Българската национална телевизия, както е сега. Този закон също така ще уреди защитата на правата на наши сънародници зад граница. Те ще получат регламент за използването на българския език при обучение в техните общности. Най-после това! Ако разбира се – обръщам се и пак апелирам към управляващата партия – тя не го остави да отлежава.
Тези въпроси, които сега поставям като дневен ред на нашата законодателна програма, са от интереса на страшно много българи, не на една или друга група.
Един друг въпрос, който също съм внесъл и предстои да се разгледа, е регулирането на лихвите – въпрос, който засяга както стотици хиляди кредитополучатели, така и много български фирми, които страдат от високите лихви у нас.
Ние от „Атака” смятаме също, че бюджетът не е свещена крава. Ще предложим промени в бюджета преди приемането на новия Закон за бюджета, които да бъдат в посока образование и здравеопазване. Смятаме, че тези области са ощетени и там може да се регулира и да се насочат средства.
Уважаеми дами и господа народни представители, по този начин ние показваме и потвърждаваме за пореден път, че сме партия, свързана с народните и националните интереси. Оттам нашата позиция през предстоящата парламентарна сесия ще бъде такава, каквато беше и при предишните години – с държавническо и отговорно отношение към всички позитивни действия, които се извършват от страна на управляващата партия, и с много сериозна критичност към всички действия, които противоречат на националните интереси, на интересите на народа. Това е принципната позиция на „Атака” и тя няма да се промени и през настоящата парламентарна сесия.
Да кажа няколко думи и за изборите, които, разбира се, ще бъдат водеща тема в общественото мнение през следващите месеци. Тези избори са за президент.
Все още не знаем кандидата за президент на управляващата партия. Аз съм посочвал много пъти, че това е недопустимо. На 4 септември ще узнаем кандидата на ГЕРБ. Знаем вече кандидатите на Георги Първанов, те са Ивайло Калфин, Меглена Кунева, Алексей Петров. Кандидат на партията БСП няма. Няма и кандидат на партията, която за нас е антиконституционна – Движението за права и свободи. Фактически в политическото пространство, на сцената заставаме кандидатите, аз от мое лице – кандидатът на партия „Атака”, с ясна визия за България, и хора, които неясно защо участват в изборите.
Призовавам на 5 септември, когато ще е ясна кандидатурата на ГЕРБ, кандидатът на ГЕРБ, както и другите кандидати да застанем на открита и ясна дискусия, да проведем най-после дискусията за развитието на България, за стратегията за развитие на България. Месец август беше работен за нас – за партия „Атака”, но той беше работен месец и за Американския конгрес. Всички знаете, че през месец август тази година, Конгресът се събра в инфарктно заседание, за да реши въпроса с огромния дълг на Америка, на САЩ. Кризата продължава, тя не е решена. Световната финансова криза, дами и господа народни представители, не е приключила. По този въпрос, по тази тема ние в България нямаме дискусия. Затова призовавам кандидатите за президент, които надявам се вече ще бъдат ясни на 5 септември, да застанем и проведем през следващите месец-два тази дискусия. Бих могъл да стана инициатор на тези срещи. Бих призовал всички медии да се присъединят към тази инициатива – да проведем този път, на тези избори дискусията за стратегията за България. На предишните президентски избори през 2006 г. това не се случи. Вие си спомняте много добре, че аз бях на балотаж с настоящия президент Георги Първанов, но той избяга от дискусията, не се яви на нито един диспут въпреки моите покани. Надявам се силно това да не се повтори сега. Надявам се силно основните претенденти за поста държавен глава – най-важният пост в Република България, да застанат на дискусионната маса и без никакви ограничения да дискутираме всички въпроси, засягащи развитието на България. Те са много, те са наболели и трябва да бъдат подложени на дискусия.
Колкото до местните избори, там само ще отчета, че при изработването на Изборния кодекс постигнахме някои успехи, които отчитам като успехи и на „Атака” – отчитам като категоричен успех въпроса за уседналостта и за минимализирането на изборния туризъм, въпреки че срокът на уседналост можеше да бъде и по-голям. Това обаче също е нещо, това е напредък.
Отчитам също като категоричен успех въпроса за закриването на секции, по чиито повод чухме тук някои вопли. Закриването на секции – там, където бяха закрити, беше инкубатор на най-големия порок при нашите избори – купуването на гласове.
В заключение ще кажа, че поздравявам Вътрешното министерство за решението да се формира извънреден щаб за инциденти в смесените райони. Нещо повече: ще предложа да се формира извънреден щаб, който да санкционира на момента всички нарушения, свързани с купуването на гласове. Само тогава ще отчетем, че тези избори са направили крачка напред в демокрацията на България. Да живее България! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Сидеров.
Други декларации?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Много пъти управляващата партия ГЕРБ заяви за последните две години, че през последните 20 години в България не се е случило нищо добро. Затова за нас винаги възникваше въпросът какво е управлението, което партия ГЕРБ харесва и на което подражава, и наскоро получихме отговор на този въпрос. Областният управител на София-област е в Инициативния комитет по честването на 100-годишнината на Тодор Живков. Това е прекият представител на премиера Бойко Борисов, който се е включил в този Инициативен комитет и явно казва следното нещо: управлението, на което подражава управлението на партия ГЕРБ, е управлението на Тодор Живков – така се разбират тези неща.
Представете си възможно ли е такова нещо да се случи в Германия?! – Представител на Меркел да чества Хитлер или в Русия някой да чества Сталин? Това възможно ли е според вас да се случи?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тодор Живков не е Хитлер!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е тежко, тежко падение, колеги, за партия, която се определя като демократична и изповядва десни ценности.
Кои са приоритетите за нас в тази сесия?
Започвам с бюджета, за който много малко се говори тази сутрин. Този бюджет е изключително важен.
През последните дни чухме да се говори за неговата актуализация. Не трябва да се допуска актуализация на тазгодишния бюджет. Това ще означава провал на бюджетната политика, раздути разходи около изборите, бюджет извън контрол. Бюджетът не трябва да остава извън контрол.
Уважаеми дами и господа, следващият бюджет трябва да бъде балансиран, за да гарантираме на българските граждани стабилност и възможност да се развиват. Това е първата гаранция, която трябва да им дадем. Основен акцент в бюджета, който трябва да приемем за следващата година, трябва да бъде разплащането с малкия и среден бизнес, възстановяването на невърнатото ДДС. Въобще малкият и средният бизнес, активните хора трябва да бъдат центърът на нашата политика – на цялото Народно събрание и на българското правителство. Те са хората, които носят на гърба си цялата икономика и на тях трябва да се помогне. Има верижни фалити в момента и държавата се превръща в причина за тези фалити заради неплащане към бизнеса или тенденциозно неплащане към определени фирми, основно малки и средни. Ако това не се промени, безработицата ще става все по-голяма. Тя вече надмина 11%, което се превръща в заплаха за националната сигурност и много голяма опасност за българската икономика през следващата година. Това трябва да бъде основният акцент.
В тази връзка ние предлагаме от името на Синята коалиция спешното изработване от Народното събрание на нова антикризисна програма с категоричен акцент – подпомагане на малкия и среден бизнес да оцелее. Тези хора няма да оцелеят, ако слушат просто волеизлияния и за тях не се вземат мерки, включително облекчения, намаляване на административната тежест.
Ще дам следния пример. Вместо да строите „Белене” – един проект, чиято цел е да се прахосат и разделят едни пари (шум и реплики от ГЕРБ), вместо това може да се направи грандиозна програма за енергийна ефективност, която да намали сметките на всеки български гражданин, сметките за ток и парно на всеки български гражданин, особено на тези, които живеят в панелни блокове, и да помогне за възраждане, за подпомагане на българската икономика. Тя ще даде хляб на хиляди малки фирми за дограма, за ремонти, за гипс, за топлоизолация. Давам ви пример за конкретен начин да се помогне на българската икономика. За съжаление вие от ГЕРБ следвате плана на БСП и Първанов, което за нас е необяснимо и е опасност от гледна точка на бъдещето.
Монополите са се развилнели в България със страшна сила, защото виждат срещу себе си, че няма държава. Виждат, че всичко им е позволено. Ние се ангажираме с изработването на антимонополно законодателство, което да постави на тяхното място фирмите с господстващо положение в България.
Първите стъпки в тази посока са подмяна на състава на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. За втората комисия вчера се появи първият светъл лъч. Вие обаче, колеги от ГЕРБ, запазихте пълния или почти пълния състав на хората, назначени от БСП и тройната коалиция, които традиционно не се занимават с монополистите, а напротив, осигуряват им необходимата защита и не се вземат необходимите мерки.
Това не може да продължава по този начин! Необходимо е в състава на тези комисии да влязат хора с необходимия авторитет от гражданското общество, да не бъдат политически назначения. Иначе монополистите ще продължат да тормозят нормалния човек в България със сметки, с всякакви издевателства, с надписване. Българският гражданин се чувства незащитен и абсолютно самотен в тази борба, от която държавата абдикира вече втори мандат.
Битовата престъпност – много сериозен проблем. Колеги, ако всички пари, които ГЕРБ дава за подслушване, или поне половината от тях, отидат за борба с битовата престъпност, особено в малките населени места, където има развилнели се групи и хората не виждат никаква помощ, не виждат никаква защита, може да се получи истинското решение и не за „Биг брадър”, не пари за масово подслушване, включително на министър-председателя, както се оказа, а пари за справяне с този много сериозен проблем. Обикаляйки страната вече виждаме, че един от първите проблеми след проблема „безработица” е проблемът „битова престъпност”.
Какво направи това Народно събрание? Какви са мерките на ГЕРБ? Какво предлагате? Забележете, че и министър Цветанов никога не отчита резултати в тази насока, защото няма резултати! И това трябва да стане акцент на политиката на всички партии в Четиридесет и първото Народно събрание – справянето с битовата престъпност. Хората, особено в малките населени места буквално са в бедствено положение.
Няма как, разбира се, да подмина темата „Изборите”. Колеги, случват се неща, които сме гледали в анимационните филми, но не и в политическата действителност. Бяха регистрирани две сини коалиции във Варна от Общинска избирателна комисия, доминирана от ГЕРБ и „Атака”. Това ли е вашата представа за честни избори? Така ли от Политическа партия ГЕРБ си представяте честните избори в България – регистрирайки две сини коалиции във Варна?
В Плевен беше регистрирана коалиция „За Зеленогорски” против волята на Найден Зеленогорски – изключително успешният кмет на СДС, вече 12 години кмет на Плевен!
И към ГЕРБ имам следният откровен въпрос: ако някой предложи без съгласието на Бойко Борисов регистрирането в София на коалиция „За Бойко Борисов”, ще я регистрирате ли? И даже ние се чудим дали да не направим този експеримент на следващите парламентарни избори, за да видим дали мерите с един аршин. Дали ще регистрирате коалиция в София „За Бойко Борисов” без неговото съгласие?
Вижда се, че редица общински избирателни комисии, като тази в Монтана, се чувстват над закона. Тя не взема решение в необходимите срокове, не разглежда заявления, които са подадени, което е недопустимо! Трябва всяка една общинска избирателна комисия да спазва закона, Изборния кодекс, така както е приет! (Реплики.) Никой не може да бъде над закона! (Реплики от място от народния представител Искра Фидосова.)
И тук трябва да вземем спешни мерки. Ние ще пуснем жалби навсякъде, където законът не е спазен. (Реплики от място от народния представител Искра Фидосова.)
Уважаеми колеги, искам да обърна вниманието ви на следното – всеки, който е тръгнал да търси служебна победа на избори, е получил точно обратното, получил е служебна загуба. Призовавам тези от ГЕРБ, които имат някакво чувство за демократичност, имат някакво чувство за справедливост, да спрат с тези безобразни действия по манипулиране на местните избори на редица места в страната. Само с честни избори, само с истинска битка, можем да продължим напред. В противен случай ще получите служебна загуба!
Забележете, срещу нас – СДС и Синята коалиция, имаше подобни действия и от БСП през миналия мандат. Някои от тях даже си признаха. Признаха си в техни медийни изяви, че и те са дали едно рамо, пречейки на нашата регистрация. Такива неща сме виждали и преди. И винаги сме успявали да се справим, и винаги ще се справим, само че достойните хора излизат на истинска битка и не правят манипулации! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Няма други изказвания.
Моля да се преустанови директното излъчване по Българската национална телевизия.
Колеги, трябва да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения от 27 юли до 30 август 2011 г.
Първият проект е за Декларация на Народното събрание на Република България относно опитите за дестабилизация на страната чрез терористични актове. Вносител е народният представител Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – народният представител Калина Крумова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водеща – Комисията по правни въпроси, и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител е народният представител Калина Крумова. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – народният представител Калина Крумова. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – народният представител Калина Крумова. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносител – народният представител Калина Крумова. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Следва Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите относно прехвърляне на 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв. Вносители са народният представител Сергей Станишав и група народни представители.
Отчет за изпълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вносител – Националният осигурителен институт. Ще се разглежда в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Следва Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Подпомагащи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по околната среда и водите и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на Инициативата Еврика. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за българския език. Вносители са народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Следва още един Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Следва Законопроект за Институт за националната памет и престъпленията срещу българския народ. Вносител – народният представител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Следват съобщения.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарни групи, извън най-голямата парламентарна група. На това основание и във връзка с приетото на 29 юли 2009 г. решение за избиране на Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” председателството на комисията за седма и осма сесия на Четиридесет и първото Народно събрание се поема от народния представител Димитър Стоянов Дъбов от Парламентарната група на Коалиция за България.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се председателства на ротационен принцип на три последователни сесии от представителите на парламентарните групи, извън най-голямата парламентарна група. На това основание и във връзка с приетото на 21 април 2011 г. изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 33 от 2011 г., председателството на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика за седма, осма и девета сесия на Четиридесет и първото Народно събрание се поема от народния представител Камен Костов Костадинов от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Постъпило е писмено искане от народния представител Лъчезар Тошев. Същото е заведено под № 154-00-14-60 от 23 август 2011 г. Всъщност с него се оттегля законопроект, вх. № 154-01-81. Това е Законопроектът за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ.
На 26 юли 2011 г. в Народното събрание е постъпила актуализирана Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание програмата е предоставена на Комисията по бюджет и финанси.
Внесената актуализирана програма се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
В изпълнение на § 46, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. в Народното събрание са внесени на 3 август 2011 г. Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за първото полугодие на 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 10 август 2011 г. е постъпил Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми на Министерството на физическото възпитание и спорта за първото полугодие на 2011 г. Председателят на Народното събрание е разпределил същия на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
На 15 август 2011 г. е постъпил Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика към 30 юни 2011 г. Същият е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
На 30 август 2011 г. е постъпил Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми на Министерството на финансите за първото полугодие на 2011 г. Същият е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Отчетите се намират на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
На 17 август 2011 г. в Народното събрание е постъпило Решение № 1058 на Комисията за защита на конкуренцията, съдържащо секторен анализ на конкурентната среда в сектор „Туризъм”. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Решението се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
В периода от 29 юли до 31 август 2011 г. в Народното събрание са внесени информации за статистически изследвания от Националния статистически институт относно Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. юни 2011 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. юли 2011 г., средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за второто тримесечие на 2011 г., брутен вътрешен продукт за второто тримесечие на 2011 г., експресни оценки, както и информация за индексите на потребителските цени за м. юли 2011 г., проведеното през м. юли 2011 г. наблюдение на потребителите, индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети, общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. юни 2011 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. август 2011 г. и основни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2011 г.
Същите материали са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 5 юли 2011 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Цветан Сичанов.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде подложено на гласуване допускането в пленарната зала на следните лица: Райна Димова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в същото министерство, Иван Варналиев – началник сектор в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, и Галина Добрева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 20 юли 2011 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Галина Добрева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Иван Варналиев – началник сектор в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министър Веселин Вучков.
Предложените от вносителя промени имат за цел привеждане на Закона за защита при бедствия в съответствие с промените на Закона за Министерството на вътрешните работи, влезли в сила от 1 януари 2011 г. По-добро регулиране на обществените отношения в областта на защитата при бедствия, по-ефективна превантивна дейност и спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, както и подобряване на химическата, биологическата и радиационната защита чрез изграждане на колективни средства за защита на населението в съответствие с най-добрите международни практики.
Със законопроекта се прецизира определението за бедствие с цел въвеждане на критерий, по който да се преценява кое събитие е бедствие. Предлага се разширяване на кръга от мероприятия, включени в превантивната дейност за намаляване на риска от бедствия, и създаване на правно основание за уреждане с подзаконов нормативен акт на реда за извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия; картографиране на рисковете от бедствия; установяване на критичните инфраструктури и обектите им, както и мерките за намаляване на уязвимостта им на природни и причинени от човека заплахи.
Въвежда се категоризация на урбанизираните територии според броя на населението, застрашено при бедствия, и промени в планирането на защитата. Прецизирано е съдържанието на плановете, както и редът за тяхното разработване, приемане и съгласуване от органите на национално, областно и общинско ниво.
Законопроектът предвижда частта „Наводнение” от плановете за защита при бедствия да се изготвя, като се съобразява и с плановете за управление на риска от наводнения, разработени при условията и по реда на Закона за водите, а предвидените мерки в плановете за управление на риска от наводнения да се включат в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствие. Предлага се също така при възлагане или допускане на подробните устройствени планове по Закона за устройство на територията, органите, изготвящи планове за защита при бедствия, да предоставят информация за предвидимите бедствия, застрашаващи териториите в обхвата на подробните устройствени планове и за необходимите превантивни мерки за защитата им, включени в плановете за защита при бедствия.
Предложеният законопроект предвижда и включване на задълженията по Постановление № 18 на Министерския съвет от 2011 г., което въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценка на необходимостта от подобряване на тяхната защита, като е уредена контролната и административнонаказателна дейност по изпълнението на тези задължения.
Предложените изменения и допълнения в законопроекта прецизират кръга от субекти, осъществяващи дейност в обекти, представляващи производствени сгради, сгради за обществено обслужване и строежи от І, ІІ и ІІІ категория по чл. 37 от Закона за устройство на територията и техните задължения при осъществяването на превантивната дейност за защита от бедствия, както и действията им в случаи на възникнали такива.
Създават се правни основания за издаване на подзаконови нормативни актове относно реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования, както и за реда и условията за провеждане на евакуация и разсредоточаване при бедствия.
Във връзка с дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, законопроектът предлага детайлизиране уредбата на целеви средства за финансиране на превантивните дейности, включени в годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, като се предвижда тези средства да се отпускат от комисията само като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган.
В съответствие с поетите от Република България ангажименти за изпълнение на Рамката за действие Хиого (2005-2015 г.) е създадено допълнително задължение на Министерския съвет за приемане стратегия за намаляване на риска от бедствия.
С цел подпомагане държавната политика в областта на защита при бедствия законопроектът предвижда създаване на Консултативен съвет към Министерския съвет, включващ представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научноизследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, имащи отношение към защитата от бедствия. Урежда се и създаването на щабове към органите на изпълнителната власт. Предложени са изменения и допълнения в административнонаказателните разпоредби на закона, като са прецизирани наказанията за съответния вид нарушения.
В Допълнителните разпоредби на законопроекта са предложени дефиниции на понятията „опасност”, „уязвимост”, „риск”, „анализ и оценка на риска”, „европейска критична инфраструктура” и други.
В Заключителните разпоредби законопроектът формулира и съответните промени в Закона за водите и Закона за устройство на територията във връзка с изменената уредба на защитата при бедствия в Закона за защита при бедствия.
В хода на дискусията по обсъждане на законопроекта участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Атанас Мерджанов и Неджми Али. Същите изразиха мнение, че за окончателното приемане на законопроекта е необходимо да бъдат взети под внимание и обсъдени предложенията на Националното сдружение на общините в Република България.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 16 гласа „за”, без гласове „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Сичанов.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае нейният председател господин Любен Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в Министерството на вътрешните работи.
Основната част от промените в закона са насочени към намаляването на риска от бедствия, ограничаването на възможността за нецелесъобразно разходване на средства, отпуснати за дейности по защитата при бедствия, повишаване укриваемостта на населението и оптимизиране провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Практиката по прилагането на действащия закон е довела до необходимостта от прецизиране на някои разпоредби за премахване на противоречия, попълване на празноти и отстраняване на неясноти, водещи до недостатъчно ефективни превантивна дейност и спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, както и съобразяване с изискванията на европейски актове по управление на риска от бедствия.
Предложена е промяна на определението за бедствие с цел въвеждане на критерий, по който да се преценява кое събитие е бедствие. Създават се необходимите на законово равнище правни основания за уреждане с подзаконови нормативни актове на реда за извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия, тяхното картографиране и установяване на критичните инфраструктури и обектите им и мерките за намаляване на уязвимостта им на природни и причинени от човека заплахи, както и реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования и за реда и условията за провеждане на евакуация и разсредоточаване при бедствия.
Въвежда се категоризация на урбанизираните територии според броя на населението, застрашено при бедствия, дефинират се строежите или части от тях, които трябва да имат и друго предназначение като колективни средства за защита при бедствия. Детайлизира се уредбата на целеви средства за финансиране на превантивни дейности, включени в годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, които се отпускат от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет само като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган.
В законопроекта са включени задълженията по Постановление № 18 на Министерския съвет от 2011 г., което въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита, като е уредена контролната и административнонаказателната дейност по изпълнението на тези задължения. В съответствие с поетите от Република България ангажименти за изпълнение на Рамката за действие Хиого (2005-2015 г.) е създадено допълнително задължение за Министерски съвет да приеме стратегия за намаляване на риска от бедствия.
В становището, изразено от представителите на Националното сдружение на общините, с което принципно се подкрепят предлаганите изменения, са направени конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби, които се подкрепят от вносителите и ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, с 11 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се”, Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102–01–48, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще ви представя резюме на
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 05.07.2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет, разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – господин Веселин Вучков, заместник-министър, както и експертите госпожа Добрева и господин Варналиев и от Министерството на околната среда и водите – господин Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите”, както и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България – госпожа Гинка Чавдарова.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Вучков.
С предложените изменения и допълнения на Закона за защита при бедствия се цели постигането на по-добро регулиране на обществените отношения в областта на защитата при бедствия; по-ефективна превантивна дейност; приемане на Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия; подобряване на контролната дейност и повишаване на ефективността на административно-наказателната дейност при изпълнение на задължения по този закон; по-ефективно провеждане на действията и подобряване на химическата, биологическата и радиационната защита чрез изграждане на колективни средства за защита за населението в съответствие с най-добрите международни практики.
В проектозакона са формулирани и съответните промени в Закона за водите и в Закона за устройството на териториите във връзка с изменената уредба на защитата при бедствия в Закона за защита при бедствия.
Господин Вучков подчерта, че Националното сдружение на общините е било поканено за участие в работната група, но техни представители не са участвали, като сега има представено тяхно становище, което ще бъде взето предвид от водещата комисия при подготовка за второ гласуване на законопроекта.
След откриването на дебата отношение по проектозакона взеха народните представители Георги Божинов, Лъчезар Тошев и Джевдет Чакъров. Госпожа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините обоснова и трите основни въпроса, които са представени в становището на Националното сдружение и които ще бъдат взети предвид от водещата комисия.
Отношение взе и господин Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите, който посочи, че са взели участие в работната група и Министерството на околната среда и водите намира законопроекта като стъпка напред по прилагането на Директивата на Европейския съюз за наводненията и подкрепя приемането му на първо гласуване в така предложения вид.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за”, без „против” и 4 „въздържали се” подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102 01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Панайотова, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще ви запозная с основните моменти от него относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.
„На заседанието, проведено на 20 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия има за цел въвеждане на изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. за установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
С настоящия законопроект се приемат разпоредби, които доразвиват и усъвършенстват елементи от действащия закон и са насочени към намаляване на риска от бедствия в съответствие с поетите ангажименти за изпълнение по Рамката за действие Хиого (2005-2015 г.). В него се включват и задълженията по ПМС № 18/2011, което въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО, която има за цел да установи на европейско равнище хармонизирана процедура за определянето и обозначаването на европейските критични инфраструктури, които се намират на територията на държави - членки на Европейския съюз и чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици.
Следва да се отбележи, че срокът на транспониране на Директива 2008/114/ЕО е изтекъл на 12 януари 2011 г.
В заключение може да се каже, че предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102 01-48, внесен от Министерския съвет съответства на изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
От името на вносителите желаете ли някакво първоначално изказване? Не.
Уважаеми колеги – изказвания.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз съм един от тези, които подкрепиха законопроекта в Комисията по околната среда и водите и се надявам, че той ще бъде приет на първо четене от Народното събрание. Разбира се, в този законопроект има някои въпроси, които според мен не са достатъчно изяснени и трябва да бъдат изяснени.
Например, в § 10, където се говори за индивидуалните средства за йодна профилактика – това са таблетки, които се раздават на населението в случай на радиоактивно замърсяване, например от ядрени аварии и други подобни замърсявания. Там се казва: „Тези средства се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР”.
В § 50 се казва, че пък, за да закупи тези индивидуални средства за йодна профилактика, за 2012 г. МВР получава средствата чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Виждаме, че в крайна сметка има тристепенна система, за да стигнат тези таблетки за йодна профилактика до общините, което според мен е усложняване на цялата процедура. Освен това трябва да се има предвид, при дебатите в комисията се установи, че средствата за йодна профилактика ще бъдат предоставени на всички общини. Тоест, трябва да се предвидят такива средства за 7,5 млн. граждани в България, плюс известен резерв, около 8 млн. граждани трябва да бъдат подсигурени с такива индивидуални средства за йодна профилактика. Това е за всички общини, а не само примерно около района на атомната централа в Козлодуй, а за цялата територия на страната.
Тези профилактики се извършват не за един ден и не с една таблетка, така че става въпрос за големи количества таблетки за йодна профилактика на населението. Това е въпрос, който трябва да бъде изяснен във всичките му етапи и вероятно това ще стане с подзаконов акт. По-добре е обаче основните елементи да бъдат заложени още в закона, да бъдат разгледани от Народното събрание и да бъдат определени като процедура в най-общи линии.
В комисията поставих въпроса за индивидуални средства за химическа защита. Спомням си, че навремето такива имаше около химическите заводи. Населението, живеещо в определен радиус около химически завод получаваше такива индивидуални средства – противогази, антидотни вещества, които бяха в специални пакетчета и се раздаваха от „Гражданска защита”. В момента това не е предвидено в закона. Може би трябва да се помисли също и за този вид възможност за химическа защита на населението, живеещо около места, където има опасни производства. Това съвсем не е маловажен въпрос, тъй като в крайна сметка аварии могат да се случат във всякакви заводи – да има изтичане на отровни газове, с което да бъдат обгазени определени селища. Смятам че този въпрос също трябва да бъде разгледан на второ четене на законопроекта. Надявам се по този законопроект да има конструктивна работа на второ четене във водещата комисия, за да можем да постигнем най-доброто решение.$ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Ако няма други изказвания, преминаваме към първо гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2011 г.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. С доклада на същата ще ни запознае госпожа Петрова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 102-01-49, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2011 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 20 юли 2011 г. бе разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 102-01-49, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2011 г. В дискусията участваха от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър, Боян Милушев – парламентарен секретар.
Законопроектът беше представен от Тодор Чобанов, заместник-министър на културата.
Основна цел на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права е да уреди регулацията и контрола върху тях, както и износа и вноса на суровини за производството им.
Предложеният законопроект е в съответствие с приетия от Министерския съвет План за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация (2010-2011 г.), по-специално мерки № 376, 388, 390, 391 и цели облекчаване на реда за извършване на регистрация и издаване на удостоверения по реда на закона и улесняване на физическите и юридическите лица-заявители.
Законопроектът предвижда да отпадне изискването към лицензираните производители на оптични дискове да прилагат копие от лиценза си при удостоверяване на сделките за възлагане на производство на оптични дискове и матрици за производството им.
Така също при подаване на заявление за регистрация, заявителя ще представи еднократно изискваните документи и свидетелство за съдимост, в случай, че срокът на валидност на последното не е изтекъл.
Относно издаването на удостоверения за внасяне и изнасяне на матрици и оптични дискове, съдържащи звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения, се предвижда да не се прилагат повторно договорите, с които тези права са придобити, в случай че това внасяне или изнасяне е предшествано от вече издадено удостоверение за сделка за придобиване права за възпроизводство или разпространение на тези записи.
Заместник-министърът на културата господин Тодор Чобанов представи становище на Министерството на културата, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 12 гласа „за”, без „против” и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 102-01-49, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите няма представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права под № 102-01-49, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2011 г.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от нашата програма е първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за приватизация и следприватизационен контрол. Тук обаче са три законопроекта, първият, с вносители народните представители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев – всъщност има четири законопроекта, един внесен от Министерския съвет, има още един внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители и последният е от народните представители Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Има и доклад от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризма, но същият е доста обемен – предполагам по повод на четирите законопроекта, а няма време. Затова обявявам почивка до 11.30 часа и тогава ще продължим с четенето на доклада по тази точка. Благодаря.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.

Следващата точка от приетата ни програма за настоящата пленарна седмица е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Има няколко законопроекта. Първият законопроект е с вносители народните представители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев. Вторият законопроект е на Министерския съвет. Третият законопроект е на Валентин Николов и група народни представители. Четвъртият законопроект е на народните представители Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Процедура – заповядайте, народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз взимам процедурно думата, тъй като законопроектът с № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители, директно противоречи на изискванията на Закона за приватизация и след приватизационен контрол, противоречи и на Конституцията.
Съгласно чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон с изключение на включените в списъка по Приложение № 1.
Господин Николов и групата народни представители предлагат да се изключат дружества от Приложение № 1. Изключването обаче и решение за приватизация на тези дружества се взима от Народното събрание само по предложение на Министерския съвет. Така е записано в закона.
Днес ако извадим тези дружества от Приложение № 1, те автоматично се обявяват за приватизация, което е правомощие на Министерския съвет. За да не минаваме през вече традиционната процедура през Конституционен съд, аз предлагам Народното събрание да не го обсъжда. Министерският съвет, ако има такава воля, да си го внесе и Народното събрание да го приеме, още повече на заседанието на комисията три министерства – Министерството на външните работи, Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, възразиха срещу изключването от този списък. Тоест, на мен не ми е ясно кой е съгласен, след като водещите ресорни министерства са против това тези дружества да бъдат приватизирани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, много внимателно проследих аргументите Ви, но те се отнасят по същество на съдържанието на законопроекта.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не можем да го обсъждаме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така или иначе има постъпил законопроект и няма възможност, без да заявявам състоятелен/несъстоятелен и така нататък, ние да не го допускаме до първо гласуване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ваше право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае нейният председател господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо ще направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, и на Ани Кънчева – юрист в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля квесторите да поканят народните представители в залата, предстои гласуване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев на 28 май 2011 г., № 102-01-33, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г. и № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова на 24 юни 2011 г., и по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 10 юни 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроектите за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев, от Министерския съвет и от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Валентин Николов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: от Министерство на земеделието и храните – Цветан Димитров – заместник-министър, Борислав Стоянов – управител на „Рибни ресурси” ООД, Ани Кънчева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Ваня Василева – главен експерт в дирекция „Управление на собствеността и държавно участие”, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов – заместник-министър, и Андреана Атанасова – директор на дирекция „Съобщения”, от Министерство на културата – Митко Тодоров – заместник-министър, от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – Емил Караниколов – изпълнителен директор, и от КНСБ, Синдикална федерация на съобщенията – Георги Бочев и Пенка Кръстева.
Законопроектите бяха представени и гласувани по реда на тяхното постъпване.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев, беше представен от народния представител Петър Курумбашев. Той изтъкна, че с Проекта за закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се предлага допълнение в Приложение №1 – „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях”, а именно включването на „Националният дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД – София в така наречения Забранителен списък. Целта е да се гарантира трайно неговата характеристика на национален център за върхови творчески изяви на българската и световната култура. Според мотивите, изложени от вносителите, комплексът отговаря на установените международни стандарти за провеждане на световни и европейски обществени форуми, като конгреси, конференции, фестивали, изложби и технически изложения.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министър Цветан Димитров. Предложението произтича от необходимостта да бъде допълнено Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като в Списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях се включат „Рибни ресурси” ЕООД – Созопол – търговско дружество, в което правата на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на земеделието и храните, и „Национален дворец на културата - Конгресен център София” ЕАД – София – търговско дружество, в което правата на държавата се упражняват от министъра на финансите.
„Рибни ресурси” ЕООД – Созопол е с предмет на дейност пристанищни дейности, свързани с корабоплаването, както и други дейности, които не са забранени от закона. В капитала на дружеството като непарична вноска е внесен имот, представляващ „Пристанище Созопол” в гр. Созопол, което е вписано в регистъра на пристанищата в Република България като рибарско пристанище и реално функционира като такова. Основна задача на дружеството е регистрирането, модернизирането и функционирането на пристанища като рибарски пристанища от европейски тип в съответствие с държавната политика в областта на рибарството и аквакултурите. Освен това съгласно Националния стратегически план и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. основните пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите, са в Созопол, Балчик, Бургас, Варна и Несебър. Изпълнението на тази програма и по-конкретно на Мярка 3.3 „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки” ще даде възможност за укрепване на пристанищната инфраструктура в Република България с цел осигуряване на доходна и конкурентоспособна риболовна индустрия в дългосрочен план. Като еднолично търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала „Рибни ресурси” ЕООД ще кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка.
„Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД – София, е образувано с Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 2011 г., като министърът на финансите е определен да упражнява правата на държавата. Дружеството е вписано на 18 май 2011 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Предложението е с оглед голямото обществено значение на осъществяваната от дружеството дейност и запазването му като културен център с национално значение за организиране и провеждане на културни, научни, образователни, конгресно-конферентни и обществено-политически прояви в страната.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Валентин Николов и група народни представители, беше представен от народния представител Валентин Николов. Със законопроекта се предлага от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъдат извадени следните дружества: „АДИС” ЕООД, „Аудиовидео Орфей” ЕАД, „Български пощи” ЕАД, „Военно издателство” ЕООД. Като мотив вносителите изтъкнаха това, че тези дружества вече не отговарят на критериите, поради които са били включени в Забранителния списък. Нещо повече, голяма част от държавните дружества вследствие на неефективно управление се декапитализират и намаляват стойността, за която могат да бъдат продадени.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова, беше представен от народния представител Петър Димитров. Според вносителите идеята част от дружествата да са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е мотивирана със значението им за националната сигурност, икономиката, финансите, културата, здравеопазването и спорта. С оглед значимостта на тези дружества предложението за промяна цели след изваждането им от Забранителния списък задължително да се изисква приемане на стратегия за приватизацията им от Народното събрание. Предвижда се условията, редът за изработване и приемане на стратегията да се извършват на основание Глава седем „а” от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. По този начин ще се уеднакви режимът за всички предприятия, които имат значение за националната сигурност по Приложение 1 и Приложение 2 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В хода на обсъжданията на внесените законопроекти от Министерство на външните работи се обявиха против приватизацията на „АДИС” ЕООД. Беше отбелязано, че към момента дружеството е стабилно и не би могло да се характеризира като дружество в затруднено финансово положение, въпреки неблагоприятната конюнктура на пазара на недвижими имоти.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразиха становище, че подкрепят по принцип изваждането на „Български пощи” ЕАД от Забранителния списък, като това не означава, че непременно ще се пристъпи към приватизация на дружеството. Заместник-министър Русинов отбеляза, че „Български пощи” все още продължава да изпълнява универсалната услуга в областта на пощенските услуги като това задължение е възложено със закон за срок от 15 години. „Според направените анализи към момента няма друг пазарен участник, който би могъл да извършва това с необходимото качество на територията на цялата страна.” – това са думите на господин Русинов.
От Министерство на културата не подкрепиха изваждането от Забранителния списък на „Аудиовидео Орфей” ЕАД с мотива: това е единственото останало студио в държавата, може да се използва за млади дебютни проекти и за него има възложена оздравителна програма. Беше акцентирано и върху факта, че за имот на дружеството има съдебен спор и това би направило приватизацията му почти невъзможна.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов изтъкна, че ще се водят разговори с принципалите на всяко едно от дружествата и впоследствие ще се преценява дали те да се приватизират, както и какви ангажименти ще бъдат заложени в договорите.
От името на Синдикална федерация на съобщенията, господин Георги Бочев отбеляза, че по принцип в света пощите са държавна фирма, която извършва така наречената „универсална пощенска услуга”, въведена ни като задължение и по директива. Той уточни, че в дружеството работят 14 000 работници и изрази съмнение, че техните интереси ще бъдат защитени. В заключение той отбеляза, че проблемът с пощите е в тяхното управление, а не във финансовия им резултат.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров попита каква е практиката в Европейския съюз по отношение на собствеността в пощите. В отговор заместник-министър Русинов отбеляза, че в Европа има четири пощенски оператора, чиито дялове са продадени изцяло или частично – тези на Малта, Белгия, Германия и Австрия. Във всички останали страни те са 100% собственост на държавата.
Заместник-председателят на комисията Валентин Николов отбеляза, че бъдещият собственик на „Български пощи” ще бъде държавата с мажоритарно участие и че със стратегията за приватизацията им ще бъде защитен националния интерес и този на работещите в дружеството. Освен това той увери, че е склонен, в предвид съдебния спор и значението за българската култура, да оттегли предложението си относно „Аудиовидео Орфей” ЕАД.
Народният представител Диан Червенкондев изрази мнение, че пощите като държавно дружество не са печеливши и при интерес от страна на сериозен инвеститор, може да се приватизира миноритарен дял от дружеството. Той изтъкна, че би било полезно да се използва свежия финансов ресурс и опита при спазването на ангажимента ни за предоставянето на универсална пощенска услуга. В заключение се обяви за приватизация при максимално изгодна цена и запазване на социалния ангажимент.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от народните представители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев: “за” – 18 народни представители, без “против” и “въздържали се”;
- по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 102-01-33, внесен от Министерския съвет: “за” – 18 народни представители, без “против” и “въздържали се”;
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители: “за” – 12, “против” – 5 и “въздържали се” – 2 народни представители и
- по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова: “за” – 5 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от народните представители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев, Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 102-01-33, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители, и да не приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Преминаваме към представянето на законопроектите от различните групи вносители.
Първи по време е внесен законопроектът от народните представители Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев.
Господин Данаилов, желаете ли да представите законопроекта? Няма да вземете отношение в момента.
Следващият законопроект е на Министерския съвет.
От името на гостите няма желаещи да вземат думата.
Третият законопроект е на народните представители Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се постарая кратко да представя законопроекта, който предлагаме на вашето внимание.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол ние ви предлагаме промяна на един текст. Тази промяна касае чл. 3 от закона, където се създава една нова алинея – ал. 4, със съдържание:
„(4) Приватизацията на дружествата по чл. 3, ал. 1, т. 1 се извършва след приемане на стратегия от Народното събрание по предложение на Министерския съвет по реда на Глава седма „а”.”
Какво означава това? Дружествата, които са заложени в ал. 3, т. 1, това са дружествата, които са включени в така наречения „Забранителен списък” по Приложение № 1 на същия закон. Това означава, че законодателят през 2002 г., когато направи тази промяна в закона, е предвидил, че всички дружества в страната – търговски, държавни, са обявени за приватизация с изключение само на дружествата, които са в Приложение № 1.
Предвижда се и един по-специален режим, но към дружествата, които са обявени за приватизация, а това са дружества със специално значение за националната ни сигурност, за които трябва съответно да се представи стратегия от българското правителство за приватизацията им, така че именно интересът на държавата и националната сигурност да бъде защитен при една подобна приватизационна сделка. Обаче се получава едно сериозно различие. За какво става дума?
Може би в 2002 г. те са предвиждали, че това са дружества, които няма да бъдат пипани. Те ще бъдат държавни независимо, че в ал. 2 ясно и категорично е казано, че тези дружества могат да бъдат извадени от списъка за забрана единствено по предложение на Министерския съвет и с решение на българския парламент, но не е предвидено, тъй като те също са от значение за страната, да се изработва стратегия.
Нашето предложение е след като се вземе едно подобно решение за изваждане от този списък, което и господин Петър Димитров обясни пред всички вас, по смисъла на чл. 3, ал. 1, е вече обявяване за приватизация, защото там ясно и категорично е казано, че само дружествата, които са в Забранителния списък не са обявени за приватизация, то правителството трябва да предложи стратегия за тази приватизация и да е ясно, че изваждайки това дружество от Забранителния списък, отново е защитен държавния интерес.
Повод за това наше предложение беше направеното предложение за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от група народни представители от ГЕРБ, която касаеше четири важни за страната дружества, включително и „Български пощи”.
Позволих си да изляза и да представя съвсем кратко нашите мотиви именно заради това, което беше представено от председателя на Икономическата комисия и позицията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че, виждате ли, изваждането от списъка не означавало приватизация на дружеството. Не, това означава, че дружеството, вече по смисъла на нашия закон, е обявено съответно за приватизация. И считаме, че е безотговорно да не се представя стратегия за приватизация на тези дружества.
Нормалната позиция на българското правителство е то да отговори именно на въпроса има ли необходимост от промяна на собствеността на тези държавни дружества и ясно да покаже какви са целите, които следва с една стратегия за приватизацията и условията, които ще бъдат поставени на един бъдещ собственик.
Затова, уважаеми дами и господа, се обръщам към всички вас: подкрепете нашия законопроект. Целта е всички ние като народни представители отговорни и имащи правомощия по този закон, тъй като ние ще трябва да приемем решението за изваждането на тези дружества от списъка, за тяхната приватизация, нека, когато вземаме едно такова решение, да го правим след като вече е представена стратегия от българското правителство, което управлява страната, което единствено може да предложи в този случай промяна на собствеността на тези държавни дружества.
В това наше предложение има политика, но тази политика е в защита на българския национален интерес, а не на интереса на, съответно, една или друга политическа сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
От името на вносителите на законопроекта от господин Валентин Николов и група народни представители, думата има народният представител Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, като начало искам да кажа във връзка със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, чл. 3, че никой не може да отнеме правото на народен представител на законодателна инициатива, дори един закон – то е конституционно право. Аз се съветвах с юристи, разбира се, всеки си има своя прочит, но на това отгоре в този закон – чл. 3, става дума за приватизация. Ние в момента не го предлагаме за приватизация, а го предлагаме за изваждане от забранителния списък. (Реплики от КБ.)
Ами, защото – първо, може да отиде в Приложение № 2, за изготвяне на стратегия за приватизация, която ще бъде одобрена от Народното събрание. (Реплики.) Така че това може да стане между първо и второ четене. (Оживление.)
На това отгоре искам да ви кажа, че целта на внасянето на този законопроект беше по-скоро да се предизвика един дебат, защото състоянието на „Български пощи”, понеже там е основният акцент, затова върху него ще говоря и аз, според мен не е добро. А според вас добро ли е? (Шум и реплики.)
Реално погледнато този дебат е необходим, защото знаем, че има доклад по поръчка на Европейската комисия, който е извършен в 31 страни в Европейския съюз. По всички показатели България заема челно място, но отзад напред. И по цената на универсалната пощенска услуга, и по време за изпълнението й, и във връзка с пазарния дял, който държи в брутния вътрешен продукт на всяка една от страните, България е на едно от последните места.
Пощите застрашително вървят към загуба. Тази загуба, разбира се, трябва да се покрие от държавния бюджет. Тоест какво се получава? Както казва проф. Фридман: да играеш с парите на другите и да покриваш загубите на нереформирани организации, предприятия и така нататък. Заслужава ли българският данъкоплатец да плаща една нереформирана система, която във всички страни излиза на печалба?! Това всъщност беше провокацията, която искахме да направим аз и моите колеги, съзнавайки, че върху нас ще се изсипе всичкият негативизъм както на хората, работещи в тази сфера, страхувайки се за работните си места, така и от синдикатите, така и от опозицията. Този дебат обаче беше необходим на цялото общество, за да може да настъпят промени в Българските пощи.
На това отгоре мога да ви кажа, че напоследък чета постоянно укорителни статии за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че едва ли не има процент и половина само от заложените приходи, които тя трябва да извърши. На всичкото отгоре ние трябва да се грижим за Сребърния фонд, а всяко едно дружество, което се предложи за приватизация, бива унищожително критикувано от опозиция и от всички синдикални организации. Защо? В единия момент ние спираме да се приватизира, а в другия момент критикуваме Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол защо не извършва тази приватизация, защо не намира необходимите приходи. Може би на някой е удобно да стоят нереформирани системи и някой по някакъв начин да източва оттам средства, до такъв извод стигам аз. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Въпросът е следният: искам да обявя тук на всички – този дебат беше постигнат. Категорично казвам от мое име и от името на моите колеги, че Български пощи няма да се приватизират, ще ги предложим за изкарване от списъка. Този дебат беше постигнат и аз съм доволен, че всички – и синдикати, и работещи, разбира се, и българското общество, разбраха състоянието, разбраха необходимостта от крупни реформи там. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече е открит дебатът.
Първа заяви желание за изказване госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, има някакво противоречие и аз имам към Вас въпрос. Кога казвате истината: когато говорите тук от трибуната, или когато се подписвате под законопроекти?
Това е законопроектът Ви, в мотивите пише следното: „Във връзка с гореизложеното предлагаме следните дружества да бъдат извадени от списъка и да бъдат приватизирани в съответствие със закона: АДИС, Аудиовидео „Орфей”, Български пощи, Военно издателство”. Подпис: Валентин Николов.
Само ги изваждате от списъка, или това е първа стъпка към приватизация? В момента от трибуната ли не казвате истината, или този подпис е поставен под някакво неистинно твърдение?
И още една бележка бих отправила към Вас по отношение приходите в Сребърния фонд от приватизация. Моля, вижте справка – парламентарен контрол от последните седмици на предишната сесия, отговор от Симеон Дянков на мое питане, че до края на годината нито един лев от приватизация няма да вкарате в Сребърния фонд. Парите от приватизация ще отидат за запълване на дефицита в бюджета. Това е заложено и в мотивите към Закона за бюджета. Записано е черно на бяло. Недейте да спекулирате с това, че с тези пари ще запълните Сребърния фонд и оттам ще черпите средства за увеличаване на пенсиите! Това е манипулация. Това са думи, които не отговарят на написаното и подписаното от Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз не бих се изказал, ако мотивацията на господин Николов за закона не ми прозвуча повече като едно политическо слово, отколкото той да ни обясни каква беше целта на закона, който предложиха за изваждането на тези четири предприятия от „забранителния списък”.
Господин Николов, Вие се мотивирате за това, че, виждате ли, нямало забрана, Вие имате конституционното право да променяте закони. Но Вие като народен представител, и Ви го обяснявам, разбирайте ме, с най-голямо съчувствие към това, което правите, имате право да промените този член на закона и да кажете така: „че Народното събрание по предложение на Министерския съвет”, и да добавите „или на народни представители за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, включени в списъка по ал. 1”, тоест Приложение № 1. Това е Вашето право, и тогава да спазите закона, който е приет от Народното събрание, българското Народно събрание, и след това да предложите промяна в списъка. Но няма ли я тази поправка, Вие нарушавате закона, с което също нарушавате Конституцията, господин Николов.
Единствено по предложение на Министерския съвет могат да бъдат извадени дружества от списъка по ал. 1 и гласувано от Народното събрание. Аз се учудвам защо не приемате нашето предложение, когато казваме: да, нека да е така? Ние сме го гласували може би тогава, но да бъде съответно със стратегия, за да се уеднакви по Списък № 2. Вие сега казвате: „Ами, дайте да го прехвърлим в Списък № 2, за да има стратегия.” Ами защо не приемете нашето предложение, за да не прехвърляме в списъка и да правим разни карамболи и да си играем съответно на управленци? Защото не е работа на парламента, ние сме законодателен орган, ние това предлагахме.
Що се касае до пощите, искам да Ви кажа: хайде да не заблуждавате общественото мнение. Спомняте ли си откъде се закърпи бюджетът в края на 2009 г.? Едно решение на господин Дянков – на всички държавни предприятия, които бяха на печалба, да им се вземе съответно не само дивидентът, който плащаха като държавна част, но и цялата печалба.
Спомняте ли си кои бяха десетте най-добри предприятия в края на 2009 г.? Три предприятия от транспорта: РВД, летище София и Български пощи. Български пощи! И вие взехте 2 млн. 560 хиляди, струва ми се, дано да не греша с цифрата, може и да греша, но взехте пари оттам. За да покриете бюджета си, взехте над 100 милиона от РВД, взехте над 15 милиона, или 20 милиона беше, от летището. Това са зле работещи дружества, които ще предложите да се приватизират ли?!
Знаете ли защо пощите са зле в момента? Защото в момента се натрупаха допълнителни кредити, напълно безсмислени, включително 9 милиона кредити, които е трудно да се обясни точно за какво са похарчени в началото на 2010 г., но ще дойде време да говорим за тези неща в бъдеще. Разберете го! Дружеството не беше губещо. Напротив – никога до 2009 г. субсидията от държавата не беше ползвана, не за друго, а защото дружеството беше на печалба от други дейности.
Има много неща, които трябва да се правят. Включително на това ръководство, което беше до 2010 г., непрекъснато съм казвал, че трябва да има реформи. Че трябваше да се стигне наистина до тази промяна, която вие възприехте и министър Цветков тогава каза, че ще я направи, във връзка с дъщерните дружества, които се създават, с привличането на частния капитал, за да може да се развие дейността най-вече по отношение на куриерските услуги, където Български пощи държат 3%, и това не е допустимо.
Какво пречеше да се направи това? Не пречи това, че има забрана. Никъде не пише, че джойнт венчъри не могат да се правят, където да се запази държавното участие. Никъде не пише! И това не е пречка! Но в един момент вие го възприехте, обявихте го в началото на 2010 г. и вашето правителство се отказа от тази реформа. И изведнъж – „ново пет”: хайде да приватизираме пощите, защото е по-лесно или имаме някакъв ангажимент, обещан към някого.
Затова не мога да приема вашето предложение. Вие си спомняте споровете, които водихме. Направете го така, че да е ясно с какви мотиви, включително и противоконституционно, давате това предложение съответно за вашия закон.
А това, което ние предлагаме, мисля, че е изцяло в унисон с онова, което казахте. И ако не гласувате нашия закон, това означава, че има някакво политическо лицемерие, което стои в тази зала, но никой не иска да го обясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, едно от достойнствата на това управление – на управлението на ГЕРБ, е, че ГЕРБ приватизира малко. ГЕРБ приватизира до този момент по малко от което и да е предишно управление. Най-големият негатив на управление след 10 ноември до този момент е това на ОДС – правителството на Иван Костов, което приватизира най много, с което нанесе най-тежките, най-дълбоките последици на българското общество, на българската икономика и докара държавата до това плачевно състояние. Явно управляващите от ГЕРБ съжаляват, че не могат да добавят някой мизерен лев, защото винаги се получава някой мизерен лев от която и да е приватизация, колкото и добре да бъде отчетена като резултат. Затова по средата на мандата, вижда се, започва да се коригира в лошия смисъл. Затова причините са много – неолиберални виждания и стратегии на министри от управляващия министерски екип, от една страна, а от другата страна е простото изкушение да бъдат събрани пари. Понеже е останало много малко за приватизация, погледите се насочват към обекти, които най-малко заслужават да бъдат приватизирани, но приватизацията може да донесе някакви незначителни суми в допълнение за закърпване на държавния бюджет. Това ще бъдат последните зрънца от чувала, които ще бъдат изтупани и хвърлени ей-така на масата, да отминат безвъзвратно и да бъдат просто потрошени.
Големият въпрос от предлаганите четири предприятия е за „Български пощи”. „Атака” още в самото начало, когато тези мераци започнаха да прозират, изказа своята ясна и категорична позиция – не на това действие! В момента стъпката назад, която правят управляващите, не е искрена. Тя е под натиск и се прави, защото това действие, тази мярка е непопулярна – приватизация на „Български пощи” – предприятие, което от корените си по продължителност в години е равно на Третата българска държава, за което много пъти сме казвали, че е институция, че освен търговски има преди всичко социални функции. Тя има символно значение – институция, без която държавата ще загуби част от своята държавност, от своя фундаментален смисъл и значение.
Разбира се, парите няма да отидат за Сребърния фонд. Това не може да бъде всъщност аргумент. Във всички случаи парите ще потънат или във фискален резерв, който ще бъде отправен някъде в чужди банки, или похарчен за нещо друго. Предприятието както във всички подобни случаи (тук няма изключения и не трябва да си правим илюзии) ще бъде разпарчетосано с многобройните му прекрасни имоти във всички части на страната (а това са хиляди имоти) с последиците като работни места за хиляди хора, да не говорим за последиците от услугата, която осъществява предприятието. Тук прозират лобистки цели относно създалите се и нароили се по-дребни в сравнение с „Български пощи” дружества и фирми, които осъществяват сходна или подобна дейност. Добре е все пак, че управляващите правят уговорката – въпреки че желаят предприятието да бъде извадено от забранителния списък, приватизация няма да се състои, което за мен е неискрено. Има две години до края на мандата. В един момент това ще бъде осъществено. Сигурен съм в това!
В крайна сметка важното е онова, което беше казано от господин Николов. Дебатът тече. „Атака” е взела като своя теза и свое послание – абсолютно категорично и ясно противодействие на приватизацията на предприятието.
Що се касае до другото предприятие – до Военното издателство, тук нещата са абсолютно прозрачни и пределно ясни. Всичко е не за Военното издателство. Издателства много. Всеки може да си създаде издателство по най-простия начин според Търговския закон и да си развива тази дейност. Ясно, точно и категорично – въпросът е за онази сграда, една прекрасна сграда, една от най прекрасните сгради в София, която се намира в абсолютния, в перфектния център на София. Явно има апетити за нея. В момента може да се прозре кой стои зад приватизацията с цел да бъде придобита тази прекрасна сграда.
Що се касае до предложението на БСП – да се включи допълнение към забранителния списък с уговорката за участие 50% плюс едно в полза на държавата, като най-вече имат предвид НДК, струва ми се, аз на колегите от БСП ще им кажа и ще ги предупредя: по този начин те открехват вратата. Тя ще бъде разтворена много широко в един момент. Това не е далновидна политика и виждане от страна на БСП. Практиката е показала, че там, където частни интереси влязат в едно дружество или в едно предприятие, то дълго време не може да съществува смесената форма на собственост. Много скоро от страна на придобилите, па макар и миноритарен пакет от собствеността на определено дружество, ще бъде направено всичко възможно дружеството бързо да бъде доведено до фалит и след това приватизирано, което не бива да се допуска.
Ние няма да подкрепим и предложението на БСП в тази връзка. Предупреждаваме ги, че това не е далновидна позиция и предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата единствено по един от четирите законопроекта, които са предложени на нашето внимание –законопроектът, внесен от Валентин Николов и група народни представители. Чух изказването на господин Николов и то с нищо не променя становището, което Парламентарната група на Синята коалиция има, а то е: да гласуват против този законопроект. Нека се спра на аргументите, които господин Николов даде, и да отговоря на тях.
На първо място той заяви, че конституционно право на народните представители е да правят предложения за промени в закона. Да, това е така! Това право обаче не е напълно универсално. Веднага мога да дам пример: народните представители нямат право да внасят Закон за държавния бюджет. Законът за държавния бюджет се внася от стопанина на държавата – правителството, на което му е възложено това право. Само правителството внася такъв закон.
По същия начин, ограничение на правото за внасяне на изменение в списъка, който е приложение към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 може да бъде направено единствено от Народното събрание, но само по предложение на Министерския съвет за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, включени в списъка. Не може народните представители да имат инициатива за изваждане на предприятия от този списък. Защо? Защото отново собственикът на тези дружества е държавата. Тя се представлява от правителството и правителството може единствено да се произнесе за изваждане на тези дружества от този списък. Не могат народните представители да правят подобни предложения! Няма такава практика, няма такъв прецедент в прилагането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Вторият довод на господин Николов. Той каза, че иска да се проведе дебат и дебатът наистина се провежда. Той заяви: „Няма да се стигне до приватизация на Български пощи.” Господин Николов, ако внимателно четете закона, веднага трябва да отбележите, че съгласно чл. 3, ал. 1 всяко предприятие, което не е в забранителния списък, тоест, ако се приеме вашето предложение Български пощи да излязат от забранителния списък, се счита за обявено за приватизация от момента, в който влезе и разпоредбата. С други думи: от момента, в който тази разпоредба влиза в сила, Български пощи са в процедура за приватизация. Няма трета хипотеза. Това вече не зависи от Народното събрание – да определи ще се приватизира, или няма да се приватизира. Това дори не е във вашите правомощия – да кажете ще се приватизира или не. Прилагайки закона вие трябва да считате, че това предприятие е директно, автоматично обявено за приватизация.
Следващият аргумент, господин Николов. Вие казахте: „Български пощи имат сериозен финансов дефицит, работят на загуба”. Когато това се случи с едно дружество, независимо дали е държавно или частно, това означава, че ръководният екип на това дружество не се справя с работата си и трябва да бъде подменен, за да се справи адекватно. Този ръководен екип на Български пощи е назначен от правителството на ГЕРБ. Вие знаете това, мога поименно да изброя ръководителите на Български пощи. Направете това, потърсете отговорност от хората, на които е възложено добре да управляват това дружество.
Продължавам нататък. Нещо, което Вие не отбелязахте и основателно не отбелязахте, е, да кажете каква е европейската практика, господин Николов, по отношение на пощите и пощенските услуги. Ще я кажа аз. България въведе либерализиран пазар на пощенските услуги реално по-малко от година, от 1 януари.
В Европа има 13 страни, в които не само българските пощи, говоря за Европейския съюз, са държавна собственост. Пощите там обаче са с монопол върху универсалната пощенска услуга. За да не бъда голословен ще ви ги изброя: Люксембург от първите 6 страни -членки на Европейския съюз; Гърция, влязла в едно от разширенията; Латвия; Литва; Естония; Полша; Унгария; Словакия; Словения; Чехия; Малта; Кипър и Румъния – 13 страни, в които дори процесът на либерализация не е извършен.
Ще ви кажа и нещо повече. В страни от Стара Европа, от които ние би трябвало да се учим, при наличие на либерализиран пазар на пощенските услуги, което ние де факто сме го обявили и наистина имаме либерализиран пазар, основният пощенски оператор продължава да бъде на сто процента държавна собственост. Такова е положение във Великобритания, Ирландия, Испания, във Франция, 51% в Австрия. Мога да продължа този списък.
Нещо повече, буквално преди месец разговарях с мой колега депутат от френското Национално събрание. По повод на моето запитване за пощите във Франция, той ми каза: „След случая от 11 септември 2001 г. никой във Франция не мисли за приватизация на пощите, защото те се явяват неотменим и важен елемент от националната сигурност на страната”. Именно държавата, чрез пощите в критични ситуации, при терористични атаки, при наводнения, бедствия и така нататък, изпълнява част от функциите си директно чрез държавния основен пощенски оператор. Защо искате да лишите България от това? Защо считате, че българските пощи могат да не бъдат част от защитата на нашата национална сигурност?
Господин Николов, в предложението, което правите с вашите колеги, освен нарушение на закона аз наистина не открих съществени важни аргументи. Ще си позволя да кажа: не Вие имате личен интерес, но Вие определено се явявате проводник на нечии интереси дори и без да разбирате това. Дори и без да разбирате това! Защото и колеги преди мен заявиха, че без никакво съмнение, пощите имат изключително голям сграден фонд, имат го в центъра на всичките български градове и села. Когато Третата българската държава възниква, една от първите институции са Български пощи и най-често те са на площада във всеки град. Това е изключително апетитно в момент, когато в по-голямата част от българските градове са разпродадени именно най-атрактивните имоти в центъра на града. Не се сърдете, че казвам това на глас, защото Вие ще го видите, ако това нещо се реализира. Видели сме го вече при други подобни приватизации.
Затова, естествено при наличието на дебат в пленарната зала не може да бъде изтеглен законът. Уважаеми колеги, апелирам към вас: трябва да бъде защитен общественият и националният интерес. Не подкрепяйте този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Улеснен съм в изказването си от редицата аргументи, които бяха изложени от повечето оратори, които оспориха съдържанието на предлагания от групата народните представители от ГЕРБ законопроект. Ще резюмирам моето изказване само в няколко точки.
На първо място, този законопроект е юридически недопустим и това следва от цитираните разпоредби в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Дори възниква въпросът, господин председател, дали Вие можете да подложите на гласуване този законопроект. Тъй като обаче това е винаги твърде голяма отговорност за ръководството на Народното събрание, смятам, че народните представители при гласуването трябва да отчетат този факт. Тоест независимо как те се отнасят към темата „за” или „против” целесъобразността от приватизация на пощите, в случая е недопустимо подобна инициатива за промяна в забранителния списък да идва от друго място, освен от принципала, който упражнява правото на държавна собственост, а именно Министерският съвет.
На второ място, този законопроект е немотивиран, защото, пак според Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ако се извадят тези дружества от забранителния списък, те автоматично влизат в процедура за приватизация и тогава трябва да бъде обявена такава процедура. Ако вярваме на твърденията на част от вносителите, органите, които отговарят за тази приватизация, трябва умишлено да бездействат и да осуетяват тази приватизация.
На трето място, този законопроект е безсмислен, ако повярваме на последващите устно изразени мотиви от господин Николов, че законопроектът ще извади от забранителния списък Български пощи, но, виждате ли, до края на мандата те реално няма да бъдат приватизирани. За да разберете това безсмислие, то ми напомня на една ситуация, в която вие призовавате една жена да се съблече напълно гола и да легнете заедно, казвайки й, че от това няма да последва нищо. (Оживление. Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Какъв е тогава смисълът на вашия законопроект? (Шум и реплики.) Да, може да ви звучи цинично, но, надявам се, това ще подсили безсмислието на законопроекта, който се предлага.
Моят призив към вносителите е да направят най-уместното: да оттеглят още сега законопроекта, тъй като те имат това право преди гласуването на първо четене, за ви избавят от неудобството да отхвърлите техния законопроект. Нещо, което вие трябва да направите по силата на закона и поради това, което преди малко изложих пред вас. Ако този призив не бъде изпълнен, то тогава би трябвало всички народни представители наистина да гласуват „против” предложения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Процедура, първо, господин Шопов. След това господин Пехливанов – за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, господин председател! Мисля, че в пленарната зала при дебата се изложиха изключително сериозни мотиви, които са и по същество, но те са и по процедурата, относно допустимостта на законопроекта и някои процесуални аспекти.
Предвид на това смятам, че най-уместно е да бъде отложено гласуването на законопроекта. Нужно е известно време, за да се осмисли всичко, което беше дебатирано. Затова е дебатът. Мисля, че вътрешно в себе си много от колегите от ГЕРБ са съгласни с нашите мотиви. Затова правя процедурно предложение: да бъде отложено гласуването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предлагате да бъде отложено гласуването на законопроекта, който е внесен от колегата Николов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да. Да бъде отложено гласуването на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
След като приключат дебатите, това предложение ще бъде гласувано.
Заповядайте – за изказване, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми колеги, господин председател! Взимам думата отново по законопроекта, който е предложен от нашите колеги от ГЕРБ. По-скоро ще акцентирам на факта, че се предлага за приватизация едно от най-апетитните български предприятия, а именно предприятието за дипломатически имоти – нещо, което, така или иначе, остава в периферията на дебатите по настоящия законопроект.
Искам да внеса малко разяснение и все пак да знаем с какво разполага държавата и какво предлагаме да бъде изложено за приватизация и съответно да постъпят някакви средства. „Някакви” – казвам в кавички, средства в българския бюджет.
Дружеството разполага с над 100 000 кв. м. разгърната застроена площ – едни от най-хубавите и най-апетитните имоти, с които държавата разполага. Това е най-ликвидната стока, предполагам ще бъде и най-изгодната сделка за този, който успее да купи това предприятие.
За 2010 г. печалбата на дружеството е над 2 млн. лв., като имате предвид, че са включени като разходи 4 млн. лв. за амортизация и обезщетение. Също така дружеството към края на 2009 г. – това е официалната статистика, с която разполагам – е с 13 млн. лв. паричен ресурс при задължение само 1 млн. лв. Цялата тази информация показва, че това дружество е в блестящо финансово състояние. Според мен нито един от посочените мотиви от вносителите не отговаря за това дружество – нито е в тежко финансово състояние, нито има нереализирани печалби, както и да не осигурява средства за преструктуриране.
В този контекст, питам аз: какви са реалните мотиви за включване на това дружество в списъка с дружества, които следва да бъдат приватизирани? Явно, не са това мотивите! Моля ви, когато разглеждаме законопроекти, когато има конкретика за всяко едно от дружествата – и това е заложено в Правилника на Народното събрание – да има финансова аргументация и мотиви, да видим баланса на дружеството, какви приходи има, какви разходи, каква е неговата задлъжнялост и чак тогава да говорим. Вие тук, под общи приказки, вкарвате няколко дружества. Български пощи, според мен, сте го сложили единствено и само, за да изместите акцента и дебатите в тази посока. Даже господин Николов декларира, че може и да се откаже от тази негова идея. Явно, за да се вземат, ей-така, под сурдинка останалите хубави имоти в страната и да се продадат.
Друго нещо. Знаете много добре, че в момента пазарът на недвижими имоти е в сериозна криза. Това означава, че ние вадим най-хубавото си, най-ценното си нещо, което не се продава по принцип – да го продаваме, и то на безценица. Каква е логиката? Това означава: да имаш един апартамент – най-хубавия, да го продадеш, за да отидеш да живееш някъде на квартира под наем. Извинявайте, не става така! И аз аргументи, в лицето на вносителите, в тези мотиви не виждам.
Тогава си задавам въпроса: кажете истината!? Значи, нямате пари. Значи, бюджетът има сериозни пробойни и явно е на червено и вие всячески се стремите да продавате по най-бързия начин най-ликвидната стока в държавата. Защото стана ясно и от преждеговорившите, че и Български пощи имат едни от най-добрите имоти, а както каза и моят колега Павел Шопов, същото става дума и за „Военно издателство” ЕООД. Значи в момента се тръгва ударно, масово да се продава най-ликвидното, най-хубавото нещо – като имоти на държавата – с цел да се попълнят някакви бюджетни дупки. Излезте и го кажете! В крайна сметка, заявете ясно на българските граждани има ли необходимост от пари българският бюджет, или няма. Ако има наистина, кажете го, за да намерим най-правилното решение, а не да продаваме на безценица най-ценното, което имаме като имоти.
Друго нещо. Защо няма цялостна национална политика за управление на българските имоти? По какъв начин се разпродават в момента примерно имотите на военните? По какви критерии се раздават по общините и на кметове – там, нещо да се случва с тях? Защо, след като аз многократно съм разговарял с министър Дянков, не е направена цялостна агенция към Министерството на финансите, която да управлява имотите и активите на държавата? Един път ще ги даваме на общините, един път ще ги продаваме, пък на Министерството на отбраната и не знам си какво... Така не става! Това е работа на парче. Тук виждам или една паника, или едни ясни, конкретни интереси с цел, използвайки настоящата ситуация, използвайки пробойните в бюджета, да се изкупи най-ценното, най-хубавото на държавата на безценица.
Допълнителен факт и аргумент, който искам да изложа, което стана ясно и от доклада на комисията, е, че Министерството на външните работи, което е управител на това дружество, което е ресорно на това дружество, е против неговата продажба. И пак не мога да разбера: това решение национална политика ли е? От тази гледна точка законопроектът е внесен от народни представители, а не от Министерския съвет, защото в Министерския съвет явно има различни мнения. И това е основното. Всъщност вие в момента се явявате един проводник на нечий интереси в Министерския съвет, тъй като там има явно сериозен конфликт. Както разбрах и от Министерството на културата, също са против продажбата на „Аудиовидео Орфей” ЕАД. Значи, няма единство, нямаме решение на Министерския съвет. Оттука се търсят някакви заобиколни начини през група народни представители с неясни доводи. Вашите аргументи за продажбата на АДИС не можах да ги видя. Тези аргументи не са за АДИС – не отговарят. И пак ви казвам: нито дружеството е в тежко финансово състояние, нито няма реализирана печалба.
В заключение, ясно е, че искат да се продават тези дружества. Кажете истинските, реалните аргументи за тази продажба – защитавате нечии интереси, някой иска да се възползва от тях или има сериозни пробойни в бюджета и търсите бърза продажба, за да може да ги запълните по най-добрия начин, или чисто и просто предизборно сте поели някакви ангажименти, които смятате да изпълните.
Затова аз твърдо апелирам към всички вас да не подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да добавя още няколко аргумента към казаното от колегата преди малко. Смисълът на приватизацията, сами знаете всички, е или да се подобри управлението на съответното дружество, или да се придобият някакви средства в държавата, които ще се използват по-добре, отколкото ако остане това дружество да съществува. Страхувам се, че в случая с АДИС нито едното, нито другото е налице. Ако се продаваха активите на АДИС, които основно са апартаменти, гаражи и атрактивни почивни бази, щеше да има някакъв шанс да се вземе цената на собствеността на това дружество, което както ви каза и колегата преди малко, няма никакви задължения, за да се счита, че чрез него държавата ще се отърве от някакви задължения.
Ще се продават обаче акции и те ще се продават на стойности, далеч по-различни от цената на активите. Това е смисълът на тази приватизация – този, който ще се сдобие, да се сдобие на цена, далеч под цената на активите. Кой би имал полза от това? Във всички случаи не и българската държава.
АДИС е създадено, за да може да управлява нещо, което е иманентно важно за самото управление на държавата, а това е частта във външните отношения, дипломатическите отношения. Знаете, че тези имоти, за които преди малко говорих – и за самите апартаменти, и за гаражите, и за базите, основно се използват от чуждите представители в България, което е плод на двустранни отношения и задължения, в това число част от тези имоти се използват и от народни представители. В един следващ момент това ще доведе до необходимостта българската държава, за да изпълни тези двустранни отношения, ще плаща пари на този, който ще придобие активите на това дружество, или да търси други имоти, които да използва за тази цел, плащайки пари. Ако досега цената за поддръжката, която дава дружеството за тези имоти – българската държава практически не харчи пари в това отношение, то тепърва в бюджета ще трябва да се планират десетки и стотици пъти повече средства за изпълнение на тази функция на българската държава. Какво излиза? Това вместо да е антикризисна мярка, която да „доведе” някакви средства в бюджета, то стана прокризисна мярка. Защото разходите, които българската държава ще направи впоследствие, са многократно по-големи, отколкото тези, които ще придобие от тази, да я наречем, приватизация, което всъщност за мен не е никаква приватизация, тъй като не отговаря на критериите за приватизация, заложени в смисъла на закона, в неговата същност. Затова се учудвам на смелостта, с която колегите са внесли този законопроект. Това не е държавническо мислене, а е мислене против интересите на държавата.
Моля за удължаване времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето се удължава.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Господин Петър Димитров – изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз отново връщам топката към Вас – смятам, че е неправомерно да се гласува предложението на народните представители Валентин Николов и групата около него. То противоречи на изискванията на закона. Дайте да не занимаваме Конституционния съд с всяко решение, което взема Народното събрание. Очевидно е, че не е законно. Има текст, който е изричен, че предложения в тази посока трябва да се правят само от Министерския съвет и решението да се взема от Народното събрание. Не мога да разбера върху какво се опира господин Николов. Разбира се, важна е илюзията на властта –той в момента се вълнува повече от илюзията на телефона – всичко можем, ние сме върхът, каквото искаме – това ще правим. Това в момента е и предложението, което се обсъжда. Има конституционно ограничение. Конституцията изрично е казала, че държавната собственост се управлява от Министерския съвет. Той изрично е оправомощен, макар че няма забрана, освен за бюджета, да се внасят предложения, но забраните ги има в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Виждате, че това е скандал, още повече самият господин Николов в крайна сметка го сведе до АДИС и до Военно издателство – толкова време работим, толкова време работи парламентът, по-скоро заради един инат. Ясно е, че министерството може да внесе това предложение и то да бъде прието.
От тази гледна точка моят призив към господин Николов е: оттеглете това предложение, да не мъчите парламента. Аз си мисля, че добрият вариант е и председателстващият в днешното заседание просто да не го приема.
Все пак ви задавам въпроса: след като това е волята на управляващите, защо не го внесе Министерският съвет? Какъв е казусът? Кой пречи на Министерския съвет да внесе това предложение, че то трябва да минава през народни представители? Абсурдно звучи!
Още повече водещите министерства са против. Каза се няколко пъти и пак повтарям, Министерството на външните работи е против приватизацията на АДИС, то му е златна кокошка и му решава част от бюджетните проблеми, то се управлява добре! Значи, министерството не иска. Кой иска? Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не иска да чуе за приватизация на Български пощи. Отново, кой иска тази приватизация? Министерството на културата също не иска да се приватизира. Остава Военно издателство, а знаете, че издателската дейност се превърна едва ли не в занаятчийска и тя не е проблем. Ясно е, че тя не е някакъв сериозен източник на доходи за министерството или лост, чрез който да се оправдават и заради едно Военно издателство да правим това нещо, аз смятам, че просто не е обосновано.
Сега искам да се върна по-скоро до въпроса на господин Пехливанов – защо се прави. Ясно е, че има проблеми с приходната част на бюджета, ясно е, че трябват пари. Кой е този, който за Български пощи, за които се знае в какво състояние са, ще бръкне в джоба и ще даде едни сериозни пари за миноритарен пакет от акции?! Миноритарен! Ако вие познавате такъв собственик, кажете ми го. Няма такова нещо. Значи, опираме единствено да вземем да продадем на АДИС и да вземем пари от АДИС.
Но има и втори аргумент, който също вече прозвуча в залата. Идете в София – пощата не е на пъпа на София, тя е в пъпа на София; идете във Варна – няма по-атрактивно място от пощата. Където и да отидете – в град, в село, там това са възможно най-скъпите имоти. Тоест, единственото оправдание е, че някой ще дойде и ще го вземе за жълти стотинки, благодарение на финансовото състояние, и ще получи едни имоти за милиарди, от които ще бъде не просто милиардер, а ще бъде стопанин на държавата. Да, но това е престъпление спрямо българите. Това е подарък, понятен подарък защо го правите, той е лобистки подарък, но не и в интерес на България.
И това, което каза господин Иванов: пощите са част от символа на България. Има държавни пощи, има България! Не можем да приватизираме герба, не можем да приватизираме химна. Пощите са герб, химн на България, те са част от българската държавност.
Да не говорим за терористични актове, които се правят – знаете какво се прави в супердържавите. Те заради това държат пощите.
По тази логика утре може да посегнем да приватизираме Българската армия, която, за щастие, не е Швейцарската гвардия.
Господин Николов, предложението ви е юридически недопустимо, категорично е недопустимо!
Поемам ангажимента от името на Коалиция за България: ние ще жалваме това решение пред Конституционния съд, ще създадем работа на Конституционния съд.
Явно това е лобистко. Явно някой е казал, че тези апетитни имоти трябва да станат негова собственост. И за да не позволим Министерският съвет, за да не позволим управляващата партия ГЕРБ да го направи, се намира група депутати, които са за такива поръчки, изпълняват поръчки.
Не правете това нещо със себе си! Казах ви: колкото и да е нисък рейтингът на парламента, в парламента се твори историята! Всичко, което се направи, остава в историята на България. Не вкарвайте името си в този позорен акт за България! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Интересно нещо са изборите. Разбира се, разпалени страстите покрай тези избори, тук чух какви ли не чудеса! Дори чух, че едва ли не предизборно съм вкарал законопроекта заедно с моите колеги, защото сме поели ангажимент. Ако сме поели ангажимент, той няма да е преди изборите, защото е ясно, че негативите са големи за нас.
Какви ли не още неща чух – че едва ли не имотите на Български пощи ще продадем, ще ги закрием, ще свалим герба от Централна поща и ще го продадем. Не знам докъде може да стигне човешката наглост и то от хора, които имат доста активно участие в приватизацията, има създадени доста лоши практики от вас – и вие, и вие (сочи вдясно и вляво).
Тук се получават много интересни неща. Дясна партия защитава държавата да бъде собственик на дружества! Лява партия извърши най-голямата приватизация през 1996-1997 г. (шум и реплики от КБ), извърши дясна политика и в момента й е голям стожер.
Мисля, че повечето държавни предприятия за жалост се превърнаха в хранилки на прехода. Превърнаха се в хранилки на прехода и доста хора са се облажили от тези държавни предприятия. Те имаха интерес тези държавни предприятия да бъдат в сянката, за да може част от приходите им да отива в нечий джобове. Мисля, че при вас това е най-основното движещо нещо.
Не знам какви ангажименти мога да поема към Български пощи, да го разпарчетосам, при положение че и сега, ако се реши, може да се изкара всеки един имот от капитала на дружеството и да се продаде, без да се продават самите Български пощи.
Кой въобще е казал, че ще продадем Български пощи?! Казал ви е въобще някой това нещо? Някой от нас казал ли го е?! Казал ли е, че ние ще продаваме Български пощи?!
На това отгоре, Български пощи вече не са със същата тежест и със същия пазарен дял, със същия монопол, с който бяха. Пазарът е либерализиран. Не се знае след година дали и универсалната пощенска услуга също няма да се либерализира.
Не мога да разбера какво се получава тук. Не знам кое е дясно и кое е ляво. Не знам как изведнъж започнахте да мислите за държавността.
Вярно е, в приватизацията има добри и лоши практики. Обикновено, когато решим да приватизираме нещо, всички посочват лошите практики, разбира се, „Кремиковци”, „Балкан”, има и други такива. Има обаче и добри практики, например циментовите и бирените заводи. Има добри практики в приватизацията, които носят брутен вътрешен продукт. Ние обаче говорим само за лошите практики.
На това отгоре казах: Исках да постигнем дебат по въпроса с Български пощи. Между първо и второ четене ще изкарам от този списък Български пощи. Казах го още в началото, когато представях законопроекта.
Успокойте се, няма да приватизирам сградата в центъра, няма да приватизирам нито една сграда в нито един център, нито аз, нито моите колеги. Ако това въобще се случи, ще стане задължително след стратегия за такава приватизация от Министерския съвет, задължително! Тя ще бъде одобрена от Народното събрание. Следователно, ако стане такова нещо, то задължително ще стане през Приложение 2, където задължително ще се изготви стратегия и всеки един от вас ще види тази стратегия. Това предприятие се нуждае от преструктуриране – това е очевадно! (Шум и реплики.)
Дори страните, които изредихте – Полша, макар да не виждам тук господин Иванов. Полша е на последно място във връзка с проучването, за което говорим – на Института за пазарна икономика и на Европейската комисия във връзка с пощенските услуги на Европа. Германия има 69% държавно участие, има участие на частен капитал вътре. Какво е лошо да има – говоря по принцип, миноритарен дял в едно дружество, което да влее ноу-хау, да влее капитали, да влее мениджмънт?! Явно нещо куца тук. Навремето пощите разнасяха писма, сега има електронни пощи. Пощите разнасяха пенсии, но вече повечето пенсии минават през банкови карти. Пощите разнасяха колети и бяха монопол, но вече има други дружества, които ги доставят до вратата. Пощите вече са различни. Пощите трябва да се нагаждат спрямо пазарните условия.
Вие искате да има дружество със сграден фонд, който това дружество трябва да издържа. Ако то не може, разбира се, бюджетът ще го издържа. Това е много лесно за вас.
Аз обаче искам да попитам българския данъкоплатец: иска ли да дава тези пари, за да поддържа този сграден фонд хей така? Нека този сграден фонд да бъде оптимален, да бъде оптимизиран, дружеството да се преструктурира и да работи адекватно на пазарните условия. Никой не иска да премахва Български пощи, нито да ги разпродава, нито да продава сградния им фонд! Кой е казал такова нещо?! (Шум и реплики от КБ.) Кой въобще е казал такова нещо?! Какъв ангажимент сме поели и към кого сме го поели – да даваме евентуално миноритарен дял на Български пощи. Какъв ангажимент би могъл да бъде това?! Ако ние по принцип искаме да продаваме, ще изкараме от капитала на дружеството всяка една сграда и ще я продаваме поотделно.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да, да, това можете да направите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявайте, но всичко, което говорите, е несъстоятелно! Очевидно там нещата не вървят добре. Очевидно, че Български пощи не е адекватно на пазарната ситуация в момента. Очевидно е за всички.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Откъде е очевидно?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Е, как да не е очевидно?! Не било очевидно. А за 2010 г. Български пощи е на загуба.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ами, защо?! Защото се отне голяма част от пазарния дял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте без да съм дала думата за това!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мога да кажа само следното нещо: Български пощи няма да се приватизира. Това ще стане само след приета стратегия от Министерския съвет.
Мисля, че този дебат просто е несъстоятелен – това го заявих.
Ще изкарам Български пощи от списъка, който сме предложили в този законопроект, категорично!
Благодаря ви много.
Мисля, че първо трябва да разберете кой къде стои в политическото пространство и какви ценности защитава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Много объркано изказване, господин Николов! Вие през цялото време си противоречахте и изложихте аргументи, които са аргументи на всички онези, които са против законопроекта. И когато очертавахте лошите практики – и отляво, и отдясно; и от едните, и от другите, задавахте въпроса коя мярка е лява или дясна, Вие просто трябваше да си дадете сметка, чe всички такива практики до този момент ще бъдат повторени. И това ще се случи с това което правите, защото вие не правите нищо ново, а урболешки приватизирате или правите опит за приватизация, в този случай по по-нескопосен начин. Предишните приватизатори поне си връзваха нещата и ги правиха по-умело.
И когато тук говорихте за някакви стратегии, които после щели да бъдат изработени от Министерския съвет, аз си спомням за едни стратегии, които се правиха в миналото Народно събрание. И Петър Димитров тук громеше подобна евентуална такава стратегия, ама тогава той беше в основата. Също и тогава думата „стратегия” беше много вълшебна. Една стратегия се прави – тези, които са в Народното събрание от по-отдавна си спомнят, включително и колегите от БСП – за Български морски флот. Такава стратегия тогава се направи и тя мина, разбира се, тук – Български морски флот беше приватизиран и варненци поне знаят докъде се стигна с Български морски флот.
По същия начин ще се стигне дотам и сега. В крайна сметка защо ще се приватизира, например, АДИС (Агенция „Недвижими имоти в страната”)? Много ясно!
И тук господин Николов задава въпроса – незнаещ, непитащ, неразбиращ – нима ще се разпродаде?! Ами, разбира се! За десетките и стотици апартаменти става въпрос, които ще бъдат просто подарени, дарени, защото по-голямата част от тях отидоха при предишни парламенти и при предишни управления, господин Николов, така че да бъде довършено това черно дело, да бъдат потрошени десетките апартаменти, които в момента се държат от дипломати и от Дипломатическия корпус. Това е целта и никаква друга!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Втора реплика – Петър Димитров.
Трета реплика – Цветомир Михов, който вдигна пръв ръка.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Николов, споменах за магията на властта. След малко това ще стане решение на парламента, не на Валентин Николов. И тук изразихте „аз на второ четене ще направя еди-какво си”, това не е воля на парламента, така че, моля Ви, събудете се! Не сте Вие човекът-парламент, и който всички решения, които се вземат, той ще каже и какво да стане, и как да стане... (реплики на народния представител Искра Фидосова)
Уважавайте институцията, госпожа Фидосова! (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Точно Вие като председател на Правната комисия би трябвало да уважавате институцията Парламент и да не правите такъв род подмятания!
Инвеститорът щял да вкара свежи пари, за да поддържа имотите на тези дружества. Посочете ми в кое приватизирано дружество инвеститорът вкара свежи пари, тоест свои пари, за да ги модернизира? В кое? Може би в ЕРП-та? Нали непрекъснато затова вдигаме цените, за да не вкарва инвеститорът свежи пари, а потребителят да бръкне в джоба си и да вкарва свежи пари?!
Какво правите? Какво предлагате? Занимаваме се с илюзии, като че ли не сме в 2011 г. и нямаме представа какво представлява приватизацията, и че пари за инвестиране се намират само чрез изстискване на съответното приватизирано дружество.
И, господин Николов, след като дори, хайде, да не казвам, че и коалиционният ви партньор започва да забелязва, че се обърквате, какво да прави българският народ? Значи, няма да го приватизирате, но ще го приватизирате, след като се приеме стратегия?! Няма да приемем предложението на БСП да е със стратегия, но вие ще го приемете със стратегия?! (Оживление отляво.)
Дайте върху някаква парламентарна логика да се опираме!
И аз пак призовавам ръководството на парламента – радвам се, че госпожа Цачева дойде, да не допусне гласуването на този законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Николов, може би да се обърна и към другите преждеговоривши: не гледайте на „Български пощи” като на притежател на сгради, фондове, милиони. Според мен по важното е, че в „Български пощи” работят, нито повече, нито по малко, от 15 хиляди души, така че когато говорим за едни сгради и други такива неща, не забравяйте, че там работят 15 хиляди души!
Уважаеми господин Николов! (Шум и реплики. Валентин Николов разговаря с Искра Фидосова.)
Господин Николов, към Вас се обръщам! Вие споменахте в изказването си, че имало вече електронни пощи, дебитни карти и така нататък, но в България има поне, има минимум около 2000-2500 населени места, които са села, където нито има интернет, електронни устройства, а един банкомат струва 100 хил. лв.! Хората поне още десетки години ще си получават пенсиите единствено и само в подразделенията на „Български пощи” в тези села. Така че, когато говорим за Вашата ресорна комисия – Икономическата комисия, Вие там сте по-големият специалист, но когато говорим за дейността на „Български пощи” – правете малко разлика! Икономическата обосновка е една, не я бъркайте с обосновката за дейността на „Български пощи”, защото едното с другото няма нищо общо! И аз съм сигурен, че пазарният дял на „Български пощи”, който имате в момента, може малко да е паднал, но има възможност да се повиши. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз не знам ... Той, дебатът, е доста изместен ... (Въздиша.)
Вече говорим за дейността на „Български пощи” – аз не смятам да сменям дейността, нито моите колеги, и не знам защо точно за дейността става дума. (Въздиша. Шум в залата.)
Нужно ли е тези дружества да стоят в Забранителния списък, в Приложение 1 – било то дали имат достатъчно много имоти или нямат имоти?
АДИС – трябва ли заради това, че има народни представители, които живеят в имоти на АДИС, и дипломати, трябва ли това дружество да бъде именно там? Ние още нямаме анализ на тези дружества, нямаме нито стратегии за приватизация, но тук вече са разискват тези неща.
Мисля, че дебатът е изместен. Когато дойдат тези стратегии, аз съм съгласен. Даже между другото, господин Мутафчиев, съм склонен да призова народните представители и да приемем Вашето предложение – приватизация да има само след стратегия. Даже ще призова народните представители да подкрепят това предложение – Вашето! Защото то е едно разумно предложение, съгласен съм с това. И тогава вече дебатът за всяко едно от дружествата, когато има тази стратегия, всичките тези аргументи, дори и политически, дори и някои абсурдни, тогава могат да се излагат, а не сега. Така че аз съм склонен за това нещо.
А във връзка с дейността на едно дружество – това е въпрос, и на законодателство, въпрос е и на мениджмънт. Кой е казал, че селата ще се оставят без универсалната пощенска услуга, или допълнителните услуги, или социалните услуги? Аз не знам защо всеки си мисли, че това едва ли не ще е крахът на Пощите.
Аз ви казвам пак, за да се успокоят духовете: за „Български пощи” единствено е необходимо като начало преструктуриране. Те ще останат в Забранителния списък – Приложение едно или две, но ще останат в Забранителния списък. И когато има каквато и да е стратегия за преструктуриране, изработена заедно със синдикатите или евентуално за миноритарна приватизация, при всички случаи тя ще бъде през Народното събрание, чрез стратегия и тогава всеки ще може да изложи своите аргументи, но сега няма нищо такова. Защо трябва да обсъждаме стратегия, която я няма? Защо трябва да обсъждаме анализи, които ги няма? (Реплики.) Ами, тези анализи ги няма! (Шум в залата.)
Аз затова ви казвам, че съм съгласен да подкрепя предложението на господин Мутафчиев всяка една приватизация да става след изготвяне на една такава стратегия, така че мисля да се успокоят духовете. Не съм поел никакъв ангажимент – нито аз, нито моите колеги. Категорично! Успокойте се! Приемам Вашето предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Цвета Георгиева – изказване.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми колеги, аз лично съм изненадана от способността на определена група от хора, вътре или извън политическа формация, но в управлението на страната, да прави всякакви опити да настройва българските граждани срещу себе си!
Ако наистина Народното събрание в момента приеме така този текст за изкарването на тези дружества от Забранителния списък, това означава българските граждани да са наясно, че вътре в това Народно събрание действа една позорна клика и всякакви изказвания от управляващите, които ще твърдят, че: „Не, ние лобистки закони не приемаме!”, ще падат на кухо място, ще прозвучат кухо! И българският народ ще чуе този фалш.
Друга истина тук по този въпрос няма и не е възможно някой да си помисли, че пощите ще бъдат приватизирани за добро. Дори великият син приватизатор не посмя да приватизира АДИС и Български пощи. Това все пак трябва да говори нещо на някого. (Реплики от Синята коалиция.)
Дори и червеният може би, макар че това е реплика от залата и аз знам, че не бива да се репликираме така.
Уважаеми колеги народни представители, разбира се, аз знам, че всякакви призиви от трибуната често остават нечути, но наистина призовавам управляващото мнозинство, ако то иска гражданите да продължат да вярват в него и че ГЕРБ са дошли на власт, за да осъществят така желаната промяна за българския народ, в никакъв случай да не гласуват този законопроект. Това би бил ужасен позор за всички, включително и за тези, които ще гласуваме против, включително и за тези, които ще се въздържат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи да репликират.
Други народни представители, които имат какво да допълнят по чутите съображения в дебатите? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Преди да подложа всеки един от законопроектите на гласуване, ще гласуваме процедурното предложение на господин Шопов, който в пленарната зала предложи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители, да бъде отложен за следващо пленарно заседание.
Гласували 101 народни представители: за 52, против 23, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, резултатът ми дава повод и основание да поискам от вас прегласуване. Виждате, законопроектът е много оспорван. Много от вас са разколебани от това, което прозвуча в залата, и това е нормално. В такива случаи най-достойно и най-безболезнено е да се даде известно време нещата да се помислят.
Включително и в управляващата политическа сила явно има разнобой. Един резултат, който ще бъде в полза на законопроекта или против законопроекта, явно е чисто политически, създава усложнение и в политическата сила на вносителите, така че от всяка гледна точка считам, че трябва да се вслушате в това предложение. Тук не става въпрос за победители в един вот, в едно гласуване, или победени. Става въпрос за гласа на разума и кое ще бъде най-доброто.
Няма да ви давам съвети какво трябва да се направи, но явно, че при такова колебание и помежду ви, е добре вашето политическо ръководство и парламентарната група да стигнат до решение със съответната корекция, която може да бъде направена във всеки момент, когато пожелаете. Нямате проблеми за внасяне в дневния ред. При първа възможност това може да стане още тази седмица, ако щете, или следващите, така че вслушайте се в това, което ви съветвам, гласувайте за отлагане на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 7. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев, подкрепен от комисията, с предложение същият да бъде приет на първо гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 102-01-33, внесен от Министерския съвет, подкрепен от комисията, с предложение да бъде приет на първо гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Последният законопроект, който ще подложа на първо гласуване, е Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Припомням предложението на комисията – законопроектът да не се приема на първо гласуване. Гласуването в комисията е било: „за” – 5 народни представители, без „против”, 13 народни представители се въздържат.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 33, против 39, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Надявам се, че това гласуване беше повлияно от няколко пъти тълкуването на госпожа председателката как е гласувала комисията.
Още веднъж ще кажа – ние не искаме нищо друго, освен за едно предприятие, изведено от забранителния списък, приватизацията да се извърши след приемане на стратегия от Народното събрание, както е за всички останали разрешени предприятия по Списък № 2, които са със значение за националната сигурност. Да уеднаквим режима! Мисля, че това е в интерес на държавата. Аз, господин Димитров и госпожа Нинова като вносители мислим, че това е добра практика, доказала, че се засилва контролът, а и целите за приватизация са много по-ясни при извършването на самата процедура.
Господин Николов, вярвам, че ще потвърдите своята искреност на това, което казахте преди – че такова предложение е разумно на този етап. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Той не решава нещата!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тогава това е лицемерие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване законопроекта с вносители Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Гласували 107 народни представители: за 39, против 23, въздържали се 45.
Предложението не е прието.

Следващата точка от нашата програма е:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2010 ГОДИНА.
Докладът е обсъден в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на председателя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов и на главния научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, ще ви запозная с основните моменти в доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 г., внесен от председателя на БАН на 21 юни 2011 г.
„Докладът за дейността на БАН за 2010 г. бе представен от страна на вносителите от акад. Никола Съботинов и проф. Стефан Хаджитодоров.
След реформата, проведена през 2010 г., Академията има 42 постоянни научни звена или институти и 7 академични специализирани звена, разпределени в девет основни направления. В края на 2010 г. заетите служители в рамките на академията са 6747, от тях учените са 3125. Най-голям е броят на институтите и учените в традиционно силните за Академията области: на първо място с около 22% са нанонауките – нови материали и технологии; следват информационните и комуникационните науки и технологии; и на трето място е биомедицина и качество на живот. Половината от учените са хабилитирани. Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява 139 човека, от които 58 са академици и 81 – член-кореспонденти, от които една част работят в БАН, а другите са извън академията.
Анализът на публикационната активност показва, че 25% от публикациите са в международни списания, които са реферирани и имат импакт фактор и високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа.
През 2010 г. учените от БАН са работили по 3232 проекта, от които 2289 са получавали допълнително финансиране от външни източници. Най-много са проектите в областта на нанонауките и материалознанието, следват информационните и комуникационните технологии и хуманитарните науки.
Допълнителното финансиране на научната дейност е привлякло общо 36 млн. лв. от България и чужбина. От тях 25 млн. 300 хил. лв. са от България. Източници са Националният фонд „Научни изследвания”, следват договори с търговски фирми – 25%, и с министерства и ведомства – около 23%, и накрая са университетите. Финансирането от чужбина е 10 млн. 800 хил. лв., като над 50% са получени по програмите на Европейския съюз. Почти 28% са получени от чуждия бизнес, който процент е по-висок спрямо средствата от българския бизнес. Създава се впечатление, че БАН работи по-ефикасно с чуждия бизнес, отколкото с българския бизнес.
Според класификацията на Европейския съюз, от всички 3200 проекта, една трета са иновационни. Основният им брой е в областта на нанонауките и биомедицината.
Нараства успеваемостта при участие в европейските програми. През 2010 г. от 68 подадени проекта финансиране са спечелили 32.
През 2010 г. по заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 6500 експертизи и експертни мнения, подписани както от отделни учени, така и от научни съвети на институти.
Бюджетната субсидия през 2010 г. е 60 млн. лв. или 0,085% от брутния вътрешен продукт за първи път през последните 13 години, като преди 2010 г. процентът е бил между 0,13 до 0,16%, но винаги над 0,12%.
Най-голяма част от субсидията се разпределя за нанонауки и материалознание.
Народните представители се обединиха около оценката, че в трудните условия на икономическа криза академията е направила твърде много. Същевременно проведените реформи не са стимулирани с механизмите на държавно финансиране. Министър Сергей Игнатов призова народните представители да приемат годишния доклад на БАН. Той посочи, че именно там, където са нивата на най-висока активност в академията са поставени и приоритетите на Националната стратегия за научни изследвания, която е внесена в Народното събрание едновременно с доклада на Българската академия на науките.
Споделена бе и тревогата, че липсват средства за капиталови разходи, което е проблем за цялата система на образование и наука.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоичков.
Съгласно нашия правилник вносителят има възможност в рамките на 10 мин. да презентира доклада.
Господин Хаджитодоров, главен секретар на БАН.
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители.
През 2010 г. на основание международната оценка, която беше извършена предишната година, Българската академия на науките предприе конкретни стъпки за реформиране както на своята структура, така и на своята дейност. От старите осем направления, които бяха дисциплинно ориентирани, ние преминахме към девет нови проблемно ориентирани направления. Тези нови проблемно ориентирани направления ги виждате на екрана (посочва екрана) отговарят на конкретни нужди, които всяко общество и държава трябва да решават в рамките на своето развитие.
От друга страна тези конкретни направления са в съзвучие с приоритетите на европейските документи, на европейските научни програми, както и, подчертавам, на националните български научни програми и стратегии.
Към всяко едно от тези направления беше създаден консултативен научен съвет, в рамките на който, освен български учени, са включени учени от европейските страни, включени са представители на бизнеса, както и представители на университетите в България.
По отношение на структурните промени. От предишни 69 института и две академични специализирани звена след реформата в рамките на академията съществуват 42 научни института и 7 академични специализирани звена. Съществуват и някои общо академични структури от сорта на Централна библиотека, Научен архив, Център за обучение, които обслужват общо академични звена по отношение на общите функции и дейности, които съществуват в рамките на всеки един институт.
Структурата на служителите. В първата колона виждате как е бил редуциран съставът на Българската академия на науките в продължение на 10 години. От близо 8300 човека през 2000-та година, през миналата година те бяха по-малко от 6750 човека. През миналата година беше извършена болезнена стъпка – бяха пенсионирани около 660 учени и специалисти, по голямата част от които високо квалифицирани учени и специалисти, изтъкнати наши учени с международна известност. За съжаление всичко това естествено се отрази и по отношение на публикационната, и на проектната активност – по-нататък ще видите в презентацията.
По отношение на учените – как те са разпределени в различните направления? Най-много учени и специалисти са концентрирани в направление нанонауки, след това в информационни и комуникационни технологии, биомедицина и качество на живот. Това, което ви споменах – че нямаше начин пенсионирането на толкова голям брой учени да не се отрази върху публикационната активност, виждате на слайда как с близо около 1000 публикации през 2010 г. са били по-малко в сравнение с 2009 г.
Как тези публикации са разпределени по отношение на видовете издания? Виждате, че една четвърт от тези публикации са в международни списания. Още 15% са в тематични сборници – конференции и конгреси в чужбина, и 1% в чуждестранни издания, отпечатани монографии и книги. Това показва, че над 40% от публикационната продукция на Българската академия на науките фактически прави разпознаваема българската наука в международен мащаб.
По отношение на различните направления. Естествено едни от най-продуктивните в областта на публикациите са нашите институти и учени в областта на културно-историческото наследство и националната идентичност, следват нанонауките и новите технологии и информационните науки и технологии.
Броят на проектите. Това, което се случва по отношение на публикационната активност за съжаление се наблюдава и по отношение на проектите. Виждате, с около 500 бройки по-малко проекти са изпълняват от Българската академия на науките. Тук искам да споделя с вас нашия коментар за този факт.
На първо място, за да се печелят проекти трябва да има осигурено съфинансиране. Почти всички програми, които финансират научноизследователски проекти, изискват съфинансиране, което в много случаи достига до 50%. При положение че ние не разполагаме със свободни средства, печалбата на подобни проекти е просто обречена.
На второ място, всички проекти изискват оборотни средства, за да бъдат изпълнявани. Дори и да спечелите голям проект за над милион евро, финансиран от Европейския съюз, вие трябва да разполагате с оборотни средства и чак след окончателното приемане на този проект и то година, година и половина след като окончателно е приет, де факто се извършва окончателното разплащане по проекта. Има една сложна процедура на финансово одитиране на всеки един проект от страна на Европейската комисия, който финансов одит отнема не по-малко от шест месеца. Така че не разполагайки с пари за съфинансиране и не разполагайки със средства за оборотни харчове, които се извършват по съответните проекти, ние не можем да печелим допълнителни проекти.
По отношение разпределението на тези проекти в различните направления. Отново виждате, че на първо място са нанонауките и новите технологии, следват информационните технологии и културно-историческото наследство. Това допълнително съфинансиране, което сме спечелили от научни разработки и от научни проекти, за миналата година е над 36 млн. лв. от България и от чужбина. Виждате как са разпределени по съответните направления тези пари. От България са над 25 милиона. Естествено най-голям брой проекти са спечелени от Националния фонд „Научно изследване”, но тук има един окуражителен факт – 25% от проектите са от български търговски дружества. Това е връзката на Българската академия на науките с бизнеса. Виждате около 23% са от различните специализирани научни програми на различни министерства и ведомства – съответно от университетите и от Националния фонд. Университетите, има се предвид, когато институти на Българската академия на науките са подизпълнители или съизпълнители на проекти, които са спечелени от университетите.
По отношение на чужбина. Близо 11 милиона са парите, които са спечелени от чужбина. Естествено, тук най-голям са проектите от Европейския съюз. Но забележете: отново над 25% са от търговски дружества, тоест от чужди фирми, които поръчват научни продукти на българските институти от Българската академия на науките.
Допълнителното финансиране. Как се е движело през годините? Това е един нелицеприятен слайд, но за съжаление съм длъжен да ви го покажа. След определен тип през 2008 г. и 2009 г. поради причините, които изтъкнах преди малко, виждате спад (посочва слайда) от 58 милиона на 36 милиона през 2010 г.
За радост обаче по отношение на съотношението: Изпълнявани проекти и допълнително финансирани проекти. Седемдесет процента, виждате (посочва слайда) – последните години, от всички изпълнявани проекти в рамките на Българската академия на науките, са намерили допълнително финансиране от различни източници – било то от България, било то от чужбина.
По отношение на иновативността на тези проекти. Виждате, че от над 3000 проекта над 1000 проекта имат така наречения иновационен индекс съгласно класификацията на Европейския съюз. Патентите, които са друг индикатор, за това дали в една институция се извършва ефективна научно-изследователска дейност, в момента Българската академия на науките поддържа около 150 патента, а около 170 са в процес на обработка, заявени са и са в процедура на утвърждаване.
Научно приложните постижения и научните постижения са дадени в текста, който ви е разпространен. Той е някъде около 50 60 страници и няма да отнемам време да се спирам върху тези постижения.
По отношение на международната дейност ще мина съвсем набързо. Участието на БАН в Седма рамкова програма. Виждате (посочва слайда), това са парите специално за Седма рамкова програма, които са спечелени – 13,5 млн. евро, като през последната година от 68 подадени проекта почти половината са одобрени за финансиране, тоест индексът за успеваемост е доста голям.
За аспирантите – прескачам.
Участието в подготовката на кадри. Виждате – над 500 лектори, които четат лекции в университети, съответно – брой 300, които водят упражнения и така нататък (посочва слайда). Това го прескачам.
Експертната дейност. Близо 6500 експертизи и компетентни становища, по заявка на министерства и ведомства, са дадени от учени на Българската академия на науките.
Нещо, което е тревожно. През всичките години от 1998 г. до 2010 г., виждате (посочва слайда) как се е движел процесът на субсидията на БАН от брутния вътрешен продукт. За първи път през 2010 г. този процент е под 0,1% – 0,85. Това е в абсолютни стойности – как са разпределени субсидиите по направление. Естествено най-много пари се отделят за нанонауките, където са и нашите най-големи успехи, но в никакъв случай не се забравя направлението, което извършва общонационалните дейности – метереологичните прогнози, следените на геофизичната обстановка, сеизмичната обстановка.
Собствените приходи и трансфери. Освен тези 36 милиона имаме отделно (посочва слайда), ето тук – наемите и даренията. Прословутите наеми, за които вечно се дискутира в медиите. Около 5% от имуществото на Академията се отдава под наем и се печелят 4 милиона наеми. Тези наеми, господа, се използват единствено и само за аварийни ремонти и за нищо друго. Останалата част от собствеността на БАН се използва по предназначение. Там са настанени нашите лаборатории, там са настанени нашите институти.
Съотношението: собствени приходи/субсидия общо взето е 60:40. Виждате, по направление как е (посочва слайда). Има направления, където не могат да се издържат само от собствени приходи. Това е направлението, което обслужва общонационалните дейности.
Разходите от субсидията. Близо 90% от тези разходи са за заплати на Академията (посочва слайда). За разлика от това, което е било през 2009 г., където сме имали пари да плащаме членски внос и да извършваме капиталови разходи, а през миналата година всички капиталови разходи са за сметка на собствените приходи. Без инвестиране в научната инфраструктура не можем да разчитаме на успех при кандидатстване за спечелване на проекти и за финансиране отвън. Просто сме обречени.
По отношение на средната работна заплата. Виждате тази тъжна картина (посочва слайда), която не искам да коментирам – 534 лева за 2010 г. Благодаря ви за вниманието. Извинявам се за двете минути просрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение към доклада и проекта за решение? Да.
Имате думата, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми академик Съботинов, проф. Хаджитодоров, госпожи и господа народни представители! Днешната точка в дневния ред е свързана с последните промени в Закона за Българската академия на науките, която предвиди всяка година Българската академия на науките, да внася своя отчет в Народното събрание. Мисля си, че това законодателно решение е добро, защото, след като повече от година и половина и в тази зала, и чрез средствата за масова комуникация по отношение на работата на Българската академия на науките, бяха заявени твърде различни и невинаги лицеприятни оценки, днес отчетът на Българската академия на науките дава отговор на част от въпросите, които би трябвало преди да формираме своите мнения, оценки и публични изказвания, да бяхме прочели, поискали и разбрали. Казвам това, защото основните тези, които бяха свързани с оценките за БАН бяха, че Българската академия на науките е отживелица, че работата й не отговаря на европейските стандарти, че в нея работят „феодални старци”. Мисля, че предоставеният ви доклад дава отговор на част от въпросите. Най-малкото стана ясно, че средната възраст на изследователите, които работят в Българската академия на науките е 49 години и три месеца, ако не бъркам точно месеците, и че над 65 години са само 3% от тях.
Така че с уважение към тази възрастова структура, която показва, че в Българската академия на науките работят хора в зряла възраст, които могат да дадат още твърде много на българската икономика и на българската държава.
Понеже редовно задаваме въпросите какъв е смисълът от това да има БАН и какъв е резултатът от нейната дейност – той прозвуча и тук – и се изкушавам да повторя част от фактите в отчета.
През 2010 г. институтите на БАН са работили по 3232 научни и научно-приложни проекти, от които 2289 имат допълнително финансиране от български и международни програми, че 27 звена на Българската академия на науките са изпълнявали общонационални дейности, обслужващи държавата и то в непрекъснат режим на работа, че през 2010 г. данните сочат 103 внедрени в икономиката научни решения и 325 готови за стопанска реализация научни продукти. Макар и намалели като брой иновациите създадени в БАН за 2010 г. са 1029, а 1250 експерти от Академията са извършили 6487 експертизи за министерства и ведомства.
Мисля, че всеки, който би имал интерес от това, което прави БАН, може да го намери в нейния отчет. Заедно с това, ако бъдем честни, коректни и отговорни към тази точка от дневния ред, няма как да не припомним още нещо. През 2010 г. Българската академия на науките е работила със субсидия 40% по-ниска от тази до 2009 г., че Българската академия на науките не е получила нито лева от държавата за изследвания, ремонти и издръжка. Държавата е покрила 70% от средствата за заплати. Разноските за ток, парно, вода, комуникации, за ремонт, научна апаратура и консумативи, и други материални активи, институтите са плащали от собствените си приходи, тоест от спечелени конкурси у нас и в чужбина.
Логично следствие от това отношение е съставът на БАН – през 2010 г., намалял със 1137 души. Разбира се първи си отидоха около 630 учени с най-висока квалификация, но навършили възраст за пенсиониране, а след това, поради ниското заплащане, 507 човека.
В първата половина на 2010 г. на мястото на пенсионираните учени ръководството на БАН назначи 130 млади такива. Това, което ние искахме от тях като начин за развитие, като отношение към бъдещото кариерно развитие на младите учени, но поради тоталната липса на пари, назначенията бяха прекратени. Няма как да е иначе, уважаеми госпожи и господа, колкото и тази тема да не ви е интересна, след като бюджетът на БАН е спаднал до 0,085% от брутния вътрешен продукт. Такова ниско ниво не е наблюдавано през последните десетилетия.
Общо взето бюджетът на академията като субсидия варираше между 0,14-0,12% от брутния вътрешен продукт. Средната брутна заплата на най-високо квалифицираните хора в България стигна забележителното ниво от 628 лв. в началото на годината и падна на 490 лв. в края, така че е формирана една симпатична цифра от 534 лв. средна брутна работна заплата за работещите изследователи в Българската академия на науките, уважаеми госпожи и господа.
Жалко е, че и за 2011 г. финансирането е на същите нива и бюджетната прогноза на правителството до 2014 г. не предвижда по-високи нива на държавната субсидия за Българската академия на науките. Много е удобно да се разчита на това, че собствените приходи ще формират един по-сериозен бюджет на академията, но аз искам да ви обърна внимание, че през 2010 г. собствените приходи на академията представляват 70% от държавната субсидия, докато в сродни на нея академии собствените приходи са някъде от порядъка на 25-26% от субсидията, които държавата отделя за научноизследователска дейност в тези свои звена.
Затова без да повтарям всички създадени проблеми от това, че БАН няма пари и че държавата не желае да й ги предостави – те бяха споменати и в доклада, който беше представен от господин Стоичков от името на Комисията по образованието, аз продължавам да твърдя, че ние с вас дължим сериозен отговор на въпроса: какво следва от последните промени, които парламентът направи в Закона за Българската академия на науките, когато вмени особени правомощия на едно съществуващо настоятелство, в което и държавата, и работодателите, и учените защитават своите виждания за бъдещето на БАН?
Истината е, че насилственото финансово разрушаване на Българската академия на науките продължава. Това не е политика с европейски знак и аз призовавам всички вас, уважаеми госпожи и господа, сега, когато предстои приемането на бюджета за 2012 г. да съберем у нас всички сили, които можем като Народно събрание да намерим, за да направим възможно едно по-сериозно финансиране на Българската академия на науките, да дадем възможност на България да се развива ускорено, а не просто да оцелява, и българската наука да има своето престижно място, което българските учени заслужават. Това е въпрос на вашата воля, господа управляващи, уважаеми мои мили колеги от ГЕРБ – съветвам ви да работите в тази посока, има смисъл – България иска това от нас, дайте да го направим! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да обърна внимание, независимо от тежкото положение, в което се намира държавата не в последните месеци, а през последните две години, че тя прави всичко необходимо, независимо че средствата не достигат.
Не съм съгласен с мнението на част от колегите ми, че няма визия за развитието на науката ни. С моите колеги от БАН, които стоят тук, провеждаме разговори не един и два пъти и съм абсолютно сигурен, че те са убедени, че това, което трябва да се случи с Българската академия на науките – да се развива и върви напред, ще се случи. Това че сме попаднали в един кръг, който не е само в България, а финансов кръг и финансови средства, които не достигат в целия свят вече, в който е включена и нашата държава, не значи, че правителството и парламентът не са наясно със ситуацията в Българската академия на науките. Така че визията, която правителството има, съм сигурен, че ще изведе Българската академия на науките на нивото, което е била и е в годините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, колега Стоилов! Аз не съм обвинила парламента, че няма своя визия за развитието на българската наука, най-малкото защото в края на предишния парламентарен сезон ние с вас приехме, макар и с различно отношение към материала, Стратегия за развитие на научните изследвания.
Но аз много моля, когато говорим, че държавата има ограничени финанси, а всяка държава има рамка, в която осъществява своята дейност, тя търси своите приоритети. Сериозните европейски държави инвестират в наука като антикризисна мярка! Така че е добре и ние да преоценим своето отношение към начина, по който финансираме българската наука към задачите, които им възлагаме и очакванията, които имаме от нея. Всичко останало не е просто въпрос на добра воля, а въпрос на политически решения и аз ви съветвам да ги вземете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Стоичков, заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От представения доклад е видно, че Българската академия на науките работи на едно европейско, на едно световно ниво. Това не го казвам аз – едва ли съм най-големият капацитет в тази област, казват го цифрите, които уважаемият проф. Хаджитодоров беше любезен нагледно да ни ги представи.
Какво следва оттук-нататък? Оттук-нататък следва работата на Съвета по настоятелство. Министър Трайчо Трайков на първото заседание каза нещо, което запомних, което ме впечатли и беше много добре казано. Той не скри изненадата си, че в БАН работят много научни звена, които могат да бъдат ползвани от държавата и конкретно от неговото министерство. Той каза следното: „Защо ползваме външни консултантски фирми, след като си имаме наши?” Действително БАН е най-голямата консултантска фирма в България в областта на науката и иновациите, БАН трябва да бъде натоварена с работа. Най-големият възложител е държавата – разбира се и бизнесът, но поради кризата и малката наукоемкост на българския бизнес, за съжаление към момента, държавата е този възложител, който трябва да възлага най-много.
Какво следва оттук-нататък? Следва третото. Първото беше Съветът по настоятелство, второто беше стратегията, а третото – адекватното финансиране за следващата бюджетна 2012 г., и аз се надявам това да се случи – да бъде подкрепен един адекватен бюджет за 2012 г. на Българската академия на науките. Защото противното би било противно и на логиката. Днес апелирам към всички мои колеги да подкрепим единодушно доклада на Българската академия на науките и със същата воля през месец октомври, когато бюджетът е на дневен ред, в Раздел „Българска академия на науките” да дадем полагащото се и на Академията на науките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Има ли други изказвания? Няма. (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Няма време, господин Божинов. Съжалявам!
Заповядайте за процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, правя формално предложение да удължим работното време до приключването на дебата по тази точка. Не виждам други изказващи се, аз няма да ви отнема повече от пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от програмата ни.
Гласували 84 народни представители: за 72, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на Българската академия на науките, уважаеми господин главен научен секретар на Академията! Действително след направените законодателни промени, след много очаквания и силни изказвания пристъпваме към практическата реализация на това законово изискване – парламентът да изслушва Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките.
Слушах изключително краткия, стегнат и много значим доклад, представен от главния секретар. Слушах изказването – изключително аналитично, на госпожа Богданова. Чух и нейния призив в пространството – да се мисли и действа при приемането на бюджета. И у мен остава въпросът: и какво от всичко това?! Какво от всичко това?!
Вместо този доклад да бъде съобразен с оценките и политиката на правителството, с присъствието на министъра, със становище и ангажименти от страна на правителството, защото тези графики, които видяхме, всички с отминал пик, с дела на брутния вътрешен продукт, който се отделя за Българската академия на науките, за наука и за заплати, с численост на персонала, с квалификация, с договори, показват тревожна тенденция. Ще пречупим ли тази тенденция? Как, ако да?
Нима с обяснението на говорителя от мнозинството, че ситуацията е тежка и по света е тежко, нима с разминаването между бодряшкото изказване при откриването на сесията от парламентарния лидер на ГЕРБ, че всичко е във възход в България, ще се получи нещо необходимо? Не, категорично не! Формален дебат, формално отношение и не можем нищо да очакваме.
Пред мен е докладът, който днес ни раздадоха – „Развитие на приоритетите за Република България, теми и досиета” по време на унгарското и по време на следващото – полско председателство на Европейския съюз. Погледнете тези теми и въпроси, по които трябва да има експертно управленско и друго становище! Че как без целеви задачи на Българската академия на науките ще излизаме от кризата? Или ще чакаме?!
В началото на мандата, на шестия месец си направих труда и зададох въпрос на няколко от българските министри от това правителство: какви договори са сключили, по какви теми и откъде са взели експертите? Съветвам ви, колеги от ГЕРБ, да направите същото! Да видите какви луди пари, какво „атсортсване”, както казваше премиерът, на управленски дейности се делегират на свързани с министрите лица, но ги няма институтите на БАН, няма ги специалистите на България и затова ги няма парите за съфинансиране на значимите проекти. Защото ресурсът на нацията отива по други невзрачни и нерезултатни канали.
Гледам заплатата 534 лева – средна работна заплата. Ами, вземете училищата, при цялото ми уважение. Не е тази квалификацията, не е това нивото на труда, не е обществената значимост на онова, което трябва да очакваме.
Тук ще кажа нещо много тежко и сигурно нелицеприятно и за хората от БАН. Присъствах на един почти предизвикан от мен форум в областта на геоложките науки. Изпитвах срам от нивото на докладване на хората, които се представяха от тази институция. Но как да не се нагажда към политическата тенденция и поръчаната експертиза човек, който взема 500 лева?! Затова и експертизите не могат да бъдат на ниво. Ще чакаш да ти поръчат, да те потърсят, за да ти платят, за да живееш.
Уважаеми дами и господа, изход от кризата без суверенна национална политика, подкрепена с научна експертиза, съвети и становища няма. Другото е оправдание за това, че сме в тежко положение.
Аз смятам, че този доклад трябва да бъде разгледан не само от парламента. Той трябва да бъде разгледан от българското правителство и то трябва да излезе със становище при изготвянето на бюджета пред парламента, специално за финансовото осигуряване на българските научни приоритети и гарантирането на научното обслужване на политиката, и това, което тук сме нарекли „приоритети за Република България, теми и досиета като член на Европейския съюз”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Виждам, че дори нямате търпение да ме изслушате, камо ли да ме чуете. (Реплики от ГЕРБ: „Нямаме”.)
Дами и господа, които възклицавате, вие просто не ставате да управлявате България. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Браво бе, браво бе, а вие ли ставате за това?! Вие докарахте държавата до това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Моля ви, без реплики от залата!
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване проекторешението, предложено от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, а именно:
„На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2010 г.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Утре продължаваме в 9,00 ч. с програмата, която гласувахме днес.
Поради изчерпване на работното време закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)



Председател: Цецка Цачева



Заместник-председател: Анастас Анастасов


Секретари: Пламен Нунев

Милена Христова