Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да започнем – три съобщения.
На основание § 46, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. на 1 септември 2011 г. в Народното събрание е постъпил Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е предоставен на всички постоянни комисии на Народното събрание. Същият се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
В изпълнение на § 46, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. на 1 септември 2011 г. в Народното събрание е внесен Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерския съвет за първото полугодие на 2011 г. Същият е предоставен на Комисията по бюджет и финанси. Отчетът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
На 1 септември 2011 г. от Националния статистически институт в Народното събрание са внесени предварителни данни за 2010 г. за преки чуждестранни инвестиции, разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и дейност на нефинансовите предприятия. Материалите се намират на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.

Точката от програмата, с която трябва да започнем днес, е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕТО НА СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ОДИТ НА ОТПУСКАНЕТО, ПОЛУЧАВАНЕТО И РАЗХОДВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА БЮДЖЕТНА СУБСИДИЯ ОТ ПАРТИИТЕ, КЪМ КОИТО НЕЗАВИСИМИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ СА ДЕКЛАРИРАЛИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ.
Няма доклад от Комисията по бюджет и финанси, така че давам думата на вносителите.
Народният представител Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да представя мотивите на нашето предложение, искам да отбележа, че в последната пленарна сесия на Народното събрание, преди августовската ваканция, пленарната зала на Народното събрание с категорично мнозинство – 125 гласували „за” от 141 представители в залата, прие тази точка, касаеща нашето проекторешение, да бъде включена в дневния ред и естествено – гласуването на проекторешение за извършване от Сметната палата на един извънреден одит.
Какви са нашите мотиви? Преди всичко съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата Сметната палата ежегодно, с общо събрание, изготвя своята годишна програма за одитната си дейност. Едновременно с това Народното събрание има право със свое решение да възлага извършването на извънредни, пет на брой, одитни проверки, които не са предвидени в годишната програма на Сметната палата.
Като се има предвид, че съгласно чл. 2 от Закона за Сметната палата основна нейна задача е именно контролът на законосъобразното управление на публичните средства и дейности в Република България, няма нищо по-естествено от това Народното събрание със свое решение да възложи на Сметната палата да извърши одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
Искам да отбележа, че този въпрос беше получил много силна обществена реакция и върху Народното събрание продължава да тежи сянката на непрозрачност по отношение на това преразпределение на бюджетни средства. Освен това Министерството на финансите, позовавайки се на чл. 25, ал. 3 от Глава четвърта „Публичност и финансов контрол” от Закона за политическите партии, предостави тези средства, които са субсидия за получените гласове на последните парламентарни избори. Средствата бяха предоставени на партиите, към които народните представители, напуснали своите първоначални политически формации, са декларирали принадлежност. Необходимо е да се знае по какъв начин са отпуснати, има ли надлежните документи и дали част или изцяло тези средства не са се върнали към самите народни представители.
Поради неголямата сложност на тази одитна проверка ние предлагаме срокът за нейното извършване да бъде едномесечен.
Сега ми позволете да ви запозная със самия проект за решение. Мисля, господин председател, че това е процедурата – проекторешението се изчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да.
ИВАН ИВАНОВ:
„РЕШЕНИЕ
за възлагането на Сметната палата на одит на отпускането,
получаването и разходването на допълнителната бюджетна
субсидия от партиите, към които независимите народни
представители в Четиридесет и първото Народно събрание
са декларирали принадлежност
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит с цел да проконтролира Министерството на финансите за законосъобразността на отпускането на допълнителна бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
2. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит на получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 е – тук е записана датата 1 септември, защото предложението трябваше да бъде гледано в последната пленарна седмица на месец юли.
Позволете ми, господин председателю, да направя първото предложение за промяна в проекторешението – срокът да бъде 1 октомври 2011 г.
Очаквам народните представители да подкрепят проекта за решение. Той, между другото, е подписан от 57 депутати от почти всички политически партии, представени в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Откривам дискусията. Изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз напълно споделям това, което Вие казахте, че Сметната палата е инструментът на Народното събрание, ако така мога да го перифразирам, за осъществяване на контрол по изпълнението на законите по разходването на публичните средства. Включително Народното събрание има правомощия да възлага извън нормалната, планираната одитна програма на Сметната палата, такива извънредни одити. В това отношение смятам, че Вашето предложение е коректно и приемливо.
Едновременно с това трябва да Ви припомня, че с приемането на Закона за Сметната палата ние разширихме възможностите Сметната палата да извършва одити на всички видове институции, не само държавни, които разходват публични средства, и в този аспект също Вашето предложение е коректно.
Едновременно с това обаче считам, че това, което върши Сметната палата, трябва да го прави изключително, съобразявайки се с текстовете на приложимите закони – Законът за Сметната палата и другите, които имат отношение към това, и не би могло Народното събрание да й възлага одит, който евентуално противоречи на някои от текстовете на закона.
В този аспект аз искам да Ви припомня, че в Закона за Сметната палата ние приехме най-общо Сметната палата да извършва няколко вида одити, включително и специфични одити, какъвто е одитът на политическите партии. За другите видове одити извън специфичните в самия закон е разписан начинът, по който се извършват; редът, по който се извършват; обхватът, който имат тези одити. В този смисъл там няма проблем, ако одитът попада именно в този обхват – одит за законосъобразност, одит за изпълнение, одит за добро финансово управление, той да бъде възложен.
Точка първа от предложеното от Вас решение на практика означава, че ние искаме да възложим одит на Сметната палата на Министерството на финансите, и то одит по законосъобразност по отношение на средствата, които то е изчислило, отпуснало и така нататък. В този аспект аз не виждам пречка това да се случи, но искам да направя едно предложение за уточняване на текста, който евентуално Народното събрание да приеме.
Това, което предлагам, е текстът на т. 1 да се промени по следния начин: „Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за законосъобразността на определянето и отпускането от министъра на финансите на допълнителна бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност за периода 5 юли 2009 г. – 30 юли 2011 г.”, тоест за периода на действие на това Народно събрание. Това е моето предложение по т. 1.
Що се отнася обаче до т. 2 за съжаление, господин Иванов, аз смятам, че Народното събрание не може да възложи такъв одит и ще дам своите аргументи за това.
На основание чл. 5 от Закона за Сметната палата одитът на политическите партии категорично е специализиран одит и съгласно определението, което е дадено за извършване на специализиран одит, тези специализирани одити се извършват по реда на специалния закон, въз основа на който те се правят, тоест ние не можем да приложим правилата на Закона за Сметната палата, а трябва да приложим правилата, които сме записали в Закона за политическите партии, тъй като той е специалният закон.
В чл. 35 от Закона за политическите партии е текстът, който казва, че Сметната палата извършва одит на политическите партии – забележете – в шестмесечен срок от изтичане на срока за получаване на годишните финансови отчети за предходната година.
Това означава, че този специфичен одит, тъй като по т. 2 на практика Сметната палата трябва да влезе в конкретни партии и да види как, според това, което предлагате, са получени и разходвани тези средства, не може да бъде извършен. Той няма да бъде законосъобразен. Той може да бъде извършен, след като политическите партии представят своите годишни отчети за 2011 г. Този одит може да бъде извършен само за тези суми, които са получени и разходвани за 2009 г. и за 2010 г.
За 2009 г. такива одити са извършвани и има акт на Сметната палата.
За 2010 г. срокът за извършване на тези одити е 30 септември. И аз мисля, че тук ние ще имаме одита. Ако искате, можем да го запишем и да го конкретизираме в тази посока, като кажем, че искаме за 2010 г. със срок до 30 септември, но така или иначе, шестмесечният срок изтича на 30 септември и по закон Сметната палата трябва да е готова с тези одити, тоест за 2010 г. ние ще си имаме такъв одит, но за 2011 г. не можем да възложим такъв одит, защото той просто няма как да се възложи по реда на този текст.
Искам да ви обърна внимание на още нещо, което да е просто като допълнение – това, че на практика законът не задължава политическите партии да водят разходите си поотделно: за основна субсидия, за допълнителна, за някаква друга. Разходите се водят общо и всъщност одитът ще обхване това как са разходвани всичките средства, които са постъпили в политическата партия, а това какво тя е получила, може да бъде уточнено – колко по единия способ и колко от тези народни представители, които са декларирали принадлежност към съответната партия. В този смисъл аз мисля, че ние нямаме законово основание да подкрепим т. 2 на Вашето решение.
Колкото по отношение на т. 3, съм съгласна с Вас срокът да бъде един месец от приемане на решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест, госпожо Стоянова, да разбирам, че правите предложение т. 2 да отпадне ли?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Да, и правя предложение за нова редакция на т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля да ми дадете редакцията в писмен вид.
Реплики?
Заповядайте, господин Костов, за първа реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, макар и да е излишно да се уточнява, че срокът на действие по т. 1 е от началото на Четиридесет и първото Народно събрание, тъй като тук е казано: „независими народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание”, то е ясно, че трябва да се провери срокът в Четиридесет и първото Народно събрание, ние приемаме Вашето предложение.
По втора точка обаче, според мен е добре Вие да я подкрепите със следния аргумент: нека да бъде 30 септември. Да сложим срок: до 30 септември възлага да извърши одит.
Нека да отпадне, ако искате, част от този текст, но да стане ясно каква е допълнителната субсидия, която е получила всяка от партиите, за да може да е наясно Народното събрание, защото сега ние не сме наясно с този факт. Дори с този факт. И след това нека Сметната палата да има предвид това изказване, когато проверява отчетите. Ние желаем да се направи сериозен счетоводен анализ на разходването на средствата, за да се установи дали всички средства, които партиите са изразходвали, са изразходвали не съобразно този член на закона, който казвате Вие, а съобразно нуждите им като политическа партия. Тоест дали са изразходвани за политически цели, тъй като физически лица не могат да изразходват бюджетна субсидия за политически цели, което е съвършено ясно.
И в този смисъл Ви моля да промените позицията си по отношение на т. 2. Първо, да се запише, че срокът е 30 септември, и второ – да се поиска да бъде посочена допълнителната бюджетна субсидия в анализа на Сметната палата и да се направи внимателен одит дали средствата са разходвани за политически нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! От изказването, което направи като реплика господин Костов, не искам да останете с впечатление, че срокът за двата одита трябва да бъде 30 септември. Напротив, т. 3 ще бъде променена така: „Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 е 1 октомври 2011 г.”, но всъщност това ще бъде и одитът по т. 2.
Нека след като ще има два отделни одита, да се запише: „Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителните доклади по т. 1 и т. 2 е 1 октомври 2011 г.”, защото от Вашето изказване се разбра, че по силата на правото, което се дава на Народното събрание, ние ще възложим извънреден одит по т. 1, а по т. 2 императивно на 1 октомври трябва да разполагаме с одита, независимо от законосъобразния срок. Това е първо.
И второ, в т. 2 на решението аз приемам Вашето мнение, че ние не можем да се произнесем в рамките на текущата година. Нека това да бъде записано за 2010 г. – този одит за получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите в Четиридесет и първия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, стана ясно, че на практика, ако искаме да получим информация по данните, които вие желаете по т. 2, това няма да се случи с извънреден одит, който Народното събрание да възложи, така че няма смисъл да има тази т. 2, с която възлагаме такъв одит. Такъв одит си има по закон.
Вместо т. 2, бих ви предложила да запишем, че задължаваме Сметната палата да предостави на Народното събрание одитните доклади за извършените одити за 2010 г. на политическите партии, и да приключим текста. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Да, техният срок е 30 септември.
Ако се обединяваме около това предложение, можем да формулираме по този начин т. 2. Но не съм съгласна с Вас – на 1 октомври не е възможно да имаме по т. 1 доклада пак по чисто технологични причини. Той се изготвя и има само 14-дневен срок за възражения от страна на проверяваното лице, така че по-рано минимум от 30 октомври не виждам възможност това нещо да се случи. Това е максималното, което може да се направи.
Затова предлагам:
„3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 е 30 октомври 2011 г.
2. Задължава Сметната палата да представи на Народното събрание одитните доклади за одитите на политическите партии за 2010 г. в законоустановения срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли по темата?
Господин Великов, заповядайте за изказване.
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания след господин Великов, молбата ми е, госпожо Стоянова и господин Иванов, за пет минути направете проект за решение, така както говорихте, явно имаме съгласие по тези точки, да можем да го формулираме и гласуваме.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна своето изказване, искам господин Иванов много добре да слуша, защото явно това е една дъвка в устата им, която са си втъкнали, и неща, които се хвърлят в публичното пространство и с които много се спекулира.
Господин Иванов, ще може ли да чуете, защото касае точно вас от ДСБ?
Лично тази точка ще я подкрепя като народен представител, за да излезе обективната истина, такава каквато е. Казвам го с цялото си уважение към Вас. Но искам по същия начин, както ние се отнасяме с уважение към Вас, така и Вие да се отнасяте към нас, защото става въпрос за народни представители. Не става въпрос за торба с картофи или брашно, а за колеги народни представители.
Аз бях в една партия, в която никога не се спазваха принципите на демократичност и на това, което е записано в устава на тази партия. Бях организационен секретар на партия, от която получавах заплата. Казах на лидера: „В устава на тази партия е записано, че средствата се отпускат и контролират от политическия съвет на тази партия.” Нито едно решение за отпускане на средства не е взето от политическия съвет. Когато поставих въпроса в тази партия, че определени координатори на партията не получават заплата, ми беше отговорено, че така бил решил лидерът на партията. Оказа се, че в тази партия е назначен негов роднина на щат без решение на политическия съвет.
Аз не желаех да членувам в такава партия, в която лидерът ще разходва средствата така, както на него му изнася. Затова взех своето решение и напуснах тази партия. Моята субсидия, която законодателят правилно е решил, че трябва да следва депутата, съм я насочил към партньорите от ГЕРБ, които ние подкрепихме. (Реплика от залата.)
Да, така е, и го заявявам.
Но защо, господин Иванов, когато ние Ви казахме, че в тази партия има хора, които имат записни заповеди, независими народни представители от „Атака”, които са подписвани и карани да подпишат договори за попечителство или за еди-какво си, защо не поставите този въпрос, а Ви боли за субсидията, която независимите били дали към определена политическа партия?
Никой не взема от тази субсидия и прави чест на Политическа партия ГЕРБ, че насочи субсидията на независимите народни представители във Фонда за лечение на болни деца. Сметната палата ще констатира това, което казвам. Така че тези въпроси да ги отправите така от трибуната, както вашият лидер Иван Костов го направи, просто е некоректно, затова Ви моля за уважение, такова каквото имате.
Ние направихме пресконференция, след като Иван Костов заяви, че срещу нас имало някакви разработки, които били направени, с които ГЕРБ ни били поставяли в тяхна услуга, за да можем да гласуваме в Народното събрание.
Ето, пак показвам пред всички, господин Иванов (показва документи) – от главния прокурор, от НАП, от Министерството на вътрешните работи. Това го имат всички независими народни представители – 12-13 на брой, че срещу нас няма никакви спрени разработки, че ние със собственото си съзнание сме взели това решение – да дадем субсидията си за тези, на които сме ги дали, в Политическа партия ГЕРБ. Аз отговарям за себе си.
Но такива празнословия, каквито Иван Костов отправи, такава интригантска кампания…
Съжалявам, че на вашия лидер подарих червена лента. Трябвало е да му подаря черна жалейка, защото по този начин, по който в момента вие реагирате, водите вашата партия към политическото бунище.
Не мога да разбера съжителството в Синята коалиция. Уважавам много господин Димитров като партиен лидер, но какво прави с такава интригантска история, с каквато Иван Костов се налага в момента да прави?! Такива празнословия и такива голословия, каквито тук се отправят от трибуната на Народното събрание, просто са недопустими!
Вие спомняте ли си, господин Иванов, когато бяхме заедно в СДС, когато през 2001 г. казах, че Надежда Михайлова не става за лидер на СДС? Тогава Надежда Михайлова, когато стана лидер, ме уволни от Политическата партия СДС с един факс! Ето, това представлява демократичната същност на 20-годишния преход, който в момента правим и който се мъчим да установим. Впоследствие аз станах член на ДСБ и вкарах единствения народен представител в 9-и многомандатен регион. Вие и него не можете да приемете.
Но сега Ви казвам: с това, което правите в момента, ни карате наистина да направим така, че в България да се създаде нещо, което да направи силни региони в една силна България. И ние ще го направим! Недейте да мислите, че ние не виждаме какво става в политическото пространство вдясно. Ние всички сме произлезли от едно – СДС, което искаме да защитаваме. В момента това СДС и тази Синя коалиция не е нашето място, където да членуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета окончателното предложение за решение, което беше изготвено от народните представители.
„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата на одит на отпускането, получаването и разходването на допълнителната бюджетна субсидия от партиите, към които независимите народни представители в 41-то Народно събрание са декларирали принадлежност
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за законосъобразността на определянето и отпускането от министъра на финансите на допълнителна бюджетна субсидия на партиите, към които независимите народни представители в 41-то Народно събрание са декларирали принадлежност, за периода 5 юли 2009 г. – 30 юни 2011 г. в рамките на мандата на 41-то Народно събрание.
2. Задължава Сметната палата да предостави на Народното събрание одитните доклади за извършените одити на политическите партии за 2010 г. в законоустановения срок.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад по т. 1 е 30 октомври 2011 г.”
Това е окончателният вариант, на който сме се спрели.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Господин Великов – за прегласуване.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, аз моля за прегласуване, защото главният виновник за това предложение просто не гласува. Това е смешно. За пореден път става интрига в Народното събрание – внася се нещо, а този, който го внася, не идва да гласува.
Затова Ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма да подложа резултата на прегласуване.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Вносител е Министерският съвет на 13 юни 2011 г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, моля да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Димитър Костов – подуправител на БНБ, господин Николай Алдимиров – заместник-директор на Агенция „Митници”, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
На заседание, проведено на 30 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър, Момчил Русев – главен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, Десислава Божкова – старши експерт в дирекция „Държавно юристконсулство”; от Агенция „Митници”: Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници”, Соня Вълкова – директор на дирекция „Правно-нормативна”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна”; от Националната агенция по приходите: Калинка Заркова – началник отдел в дирекция „Обслужване”, и Мирослав Туев – началник отдел в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”; от БНБ – госпожа Десислава Атанасова – старши юристконсулт.
Законопроектът беше представен от Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
Валутният закон е приет през 1999 г. и по отношение на контрола на паричните средства в наличност той не е променян и не е уеднаквен с европейското законодателство.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз се премахна граничният митнически контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове със съседните държави членки. Включените във Валутния закон понятия за “внос” и “износ” са приложими в случаите на внасяне и изнасяне на парични средства в наличност от и на територията на Общността от трети страни, когато това се осъществява през границите на Република България като външна граница на Европейския съюз. Във Валутния закон остава неуреден въпросът дали и как ще се извършва вътреобщностен валутен контрол.
Направените предложения в Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон не противоречат на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства в рамките на Общността.
Правното регламентиране на вътреобщностния валутен контрол е в съответствие с правото на държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване нарушения на националното законодателство и подзаконовите актове най-вече в областта на данъчното облагане, на контрола върху финансовите институции или да предприемат мерки, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност, както и за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари и за нуждите на финансово-разузнавателния анализ по съмнителни операции и сделки, митническите органи са задължени да предоставят информация относно износа и вноса на парични средства в наличност от местни и чуждестранни лица.
С преустановяване събирането на информация за пренасянето на парични средства през вътреобщностните граници на страната, подаваната от Агенция „Митници” информация ще бъде непълна, което ще затрудни финансово-разузнавателния анализ. Подобно задължение на митническите органи за превенция срещу злоупотреби с финансовата система е възложено и със Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Предложенията за промени са съгласувани с компетентните генерални дирекции на Европейската комисия и са в съответствие с направените препоръки:
- да се направи ясно разграничаване на контрола при пренос на пари в брой и на изделия от благородни метали между Република Българя и държавите членки и контрола при вноса и износа им от трети страни;
- контролът между държавите членки да бъде на случаен принцип или на база на анализ на риска, като на лицето бъде дадена възможност преди извършване на физическата проверка да попълни декларация;
- да се прецизират санкциите във връзка с направените нарушения;
- конфискацията на изделията от благородни метали да не бъде налагана в случаите, когато лицето единствено не е декларирало изделията, тоест при неизпълнение на декларативния режим, а при наличие на доказателства за противозаконна дейност.
Налице е и необходимост от изменение и допълнение на Валутния закон и в частта, регламентираща статистиката на платежния баланс с цел привеждане на нормативната уредба относно статистиката на външния сектор в съответствие с последните изменения на правните актове на Европейския съюз в тази сфера.
Разширяват се правомощията на Българска народна банка, свързани със събирането на информация от значение за международната инвестиционна позиция, проверката и принудителното събиране на статистическа информация и достъпа до източници на поддържани данни в рамките на публичната администрация.
Въвеждат се промени в легалните дефиниции в допълнителните разпоредби на Валутния закон с оглед уеднаквяване на употребата им, възприета в европейските актове.
Законопроектът е съгласуван с Европейската централна банка, тъй като се отнася до въпроси на валутната политика, средствата за плащане, Българската народна банка и събирането на статистика.
Очакваните резултати от прилагането на проекта са за осъществяване на по-ефективен валутен контрол, като предложеният законопроект не изисква допълнителни средства по бюджета на Министерството на финансите.
Бяха зададени няколко конкретни въпроса от народни представители, на които заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева и заместник-директорът на Агенция „Митници” Борислав Борисов отговориха изчерпателно. В хода на проведената дискусия бяха изслушани и представителите на БНБ.
При разискванията бяха направени някои забележки и предложения по конкретни текстове от законопроекта, като се възприе идеята те заедно с направените препоръки от отдел „Европейско право” да бъдат взети предвид при обсъждането и приемането на закона на второ гласуване. За целта ще бъде сформирана широка работна група за изработване на конкретни предложения.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 5, „въздържали се” – 2.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията, госпожа Панайотова.
Госпожо Панайотова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще Ви запозная с основните моменти от него:
„На заседанието проведено на 22 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
Законопроектът цели да съобрази действащото законодателство в областта на валутния контрол с изискванията на европейското право по отношение на свободата на движение на капитали и стоки, като същевременно се предотврати и пренасянето на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, свързани с незаконна дейност.
Предвиждат се изменения, които, от една страна, обхващат движението на парични средства във външните граници на съюза, което подлежи на валутен и митнически контрол и от друга страна – движението на парични средства през вътрешните граници на общността, което не е контролирано поради липсата на митнически контрол.
От съществено значение е да се отбележи, че в рамките на Европейския съюз свободното движение на капитали е уредено в Дял ІV, Глава четвърта от ДФЕС. По силата на чл. 63 всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват.
Свободното движение на стоки е регламентирано в Дял ІІ от ДФЕС - съгласно чл. 34 и 35 от ДФЕС се забраняват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите членки.
Спазването на основните свободи не означава, че не могат да бъдат наложени някои ограничения, свързани с контрола върху печалбите от незаконни действия върху финансовата система и тяхното инвестиране.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г., не нарушава европейското право, но направените препоръки следва да се вземат предвид от водещата комисия между първо и второ четене, направени в пълното становище на комисията.
С оглед на гореизложеното и в резултата на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Фидосова.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители
„Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102–01–41, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г.
По отношение на контрола в законопроекта на парични средства в наличност Валутният закон не е променян до този момент и не е хармонизиран с европейското законодателство.
Предложенията в законопроекта не противоречат на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, тъй като регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства в рамките на Общността.
Правното регламентиране на вътреобщностния валутен контрол не противоречи и на чл. 34 и 35 от Договора за създаване на Европейската общност (ДФЕС).
Предложенията за промени са съгласувани с компетентните генерални дирекции на Европейската комисия, като бяха дадени следните насоки във връзка с необходимостта от промени във валутното законодателство: да се разграничи контролът при пренос на пари в брой и на изделия от благородните метали между Република България и държавите членки и контрола при вноса и износа от и към трети страни; контролът между държавите членки да бъде на случаен принцип или на базата на анализ на риска, като на лицето бъде дадена възможност преди извършване на физическата проверка да попълни декларация; да се прецизират санкциите във връзка с направените нарушения; конфискацията на изделията от благородни метали да не бъде налагана в случаите, когато лицето единствено не е декларирало изделията.
Разширяват се правомощията на Българската народна банка, свързани със събирането на информация, от значение за международната инвестиционна позиция.
В чл. 7 от Валутния закон се предлага промяна, целяща избягване на дублирането при водене на регистри от министерствата и държавните агенции, Централният депозитар, инвестиционните посредници и нотариусите, които по занятие и на основание на специални за дейността им законови и подзаконови нормативни актове са задължени да водят подобни регистри.
Въвеждат се промени в легалните дефиниции в Допълнителните разпоредби.
В дискусията, проведена в Комисията по правни въпроси, се постави въпросът, че в чл.10а, ал.4 текстът „когато има данни или съмнения за незаконни дейности, свързани с движението на тези парични средства ” е широко формулиран, което би дало основание на всеки митнически служител да накара всеки да декларира информацията, свързана с тези средства.
Изказаха се становища, че в законопроекта има повторение на абзаци – чл. 11, ал. 1 и чл. 11а, чл. 14 ал.1 и чл. 14а. Разпоредбите не са разписани ясно и точно. Необходима е конкретизация на текстовете, които да се разпишат на едно място в закона, без да се повтарят и ако има разлика в тях, е необходимо да се конкретизира, като текстовете се прецизират от водещата комисия.
В чл. 11, ал. 3, е разписано, че пренасянето на парични средства на стойност над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута през държавната граница на Република България за друга държава - членка на Европейския съюз, или за държава извън Европейския съюз подлежи на деклариране пред митническите органи. Според чл. 11а лицата могат да пренасят през държавната граница на Република България за или от друга държава - членка на Европейския съюз, неограничен размер парични средства при спазване на определените в този закон изисквания. В тази връзка бяха отправени въпроси: този „неограничен” е ограничен в рамките на 25 000 лв., както е в ал. 3 на чл. 11 за страни вътре в Европейския съюз и съществува ли в европейското законодателство изискване за представяне на удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за наличие или липса на задължения при пренасянето на парични средства на стойност над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута през държавната граница на Република България. Не са разписани и последиците от непредставянето на удостоверението и къде ще бъде уредено.
Акцентира се, че след като изискванията на чл. 11, ал. 3 важи и при чл. 11а, следва изводът, че всичко, което е на стойност над 25 хиляди, подлежат на деклариране, тоест и гражданите, които влизат и носят от друга държава – членка на Европейския съюз, трябва да носят същите документи.
В хода на дискусията се поставиха въпроси относно задържането на паричните средства – на какво основание ще се извършва, с какъв административен акт, кой орган ще издава акта, ще подлежи ли на съдебен контрол и кой ще носи отговорност за причинените вреди.
Цитираните разпоредби ограничават свободното движение на парични средства и на движими културни ценности през държавната граница на Република България при неясни и спорни правила.
Подчерта се, че нормата на § 8 – чл. 11, ал. 5, с която се налага забрана за пренасяне на парични средства чрез пощенски пратки, с изключение на пратките с обявена стойност, поставя в привилегировано положение БНБ и банките, като по този начин се избягва контролът върху банките за пране на пари.
Също така се акцентира върху факта, че с § 23 се предлага промяна в Наказателния кодекс, а трайно установена практика на Народното събрание е изменения на кодекса да се осъществяват с отделен изменителен закон, а не с преходните и заключителните разпоредби на друг изменителен закон.
С § 21 от законопроекта в Допълнителните разпоредби на закона се дава дефиниция на понятието „местно лице по смисъла на чл. 7, 8 и 10”. То бива физическо лице с център на икономически интерес на икономическата територия на страната, юридическо лице със седалище на икономическата територия на страната или юридическо лице със седалище извън икономическата територия на страната – за дейността в страната чрез регистриран клон. Предложените разпоредби са неприемливи, имайки предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 2223/96, терминът икономическа територия означава:
- географската територия, администрирана от държавното управление, в рамките на която хората, стоките, услугите и капитала се движат свободно;
- всякакъв вид свободни зони, включително митнически складове или фабрики под митнически контрол;
- националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф;
- териториалните анклави;
- отлагания от нефт, природен газ и други.
Не е възможно юридическото лице да има седалище на изброените икономически територии, което налага преработване на текстовете.
След проведената дискусия и обсъждане, с 0 гласа „за”, 5 гласа „против” и 17 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси не дава положително становище за цитираните текстове от Законопроекта на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерски съвет на 13 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Изказване от името на вносителите? Няма.
Откривам дискусията. Изказвания?
Господин Овчаров, заповядайте за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото в доклада на Комисията по бюджет и финанси въобще не беше отразена дискусията в комисията, а по време на тази дискусия бяха поставени някои достатъчно сериозни въпроси, които в известна степен намират своето становище и своето отражение в становището на Комисията по правни въпроси.
Какво имам предвид? Една от основните причини, поради която се предлага законът или това така е написано в мотивите, то е да се направи разграничение при преноса на средства през границата за държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, които са трети страни по отношение на Съюза.
Вторият основен въпрос, който е заложен в мотивите, е да се въведе контрол на случаен принцип за износа на валутни ценности. За съжаление в законопроекта, който ни е предложен, не е изпълнена и третата задача, която, така да се каже, се декларира публично, че се либерализира режимът. В два от членовете на законопроекта ние твърдим, че либерализираме режима и освобождаваме напълно преноса на валутни ценности, както е в съответствие с европейските директиви. И двата члена – в 11 и 11а, веднага на следващия ред заявяваме, че всички ценности – валута, диаманти и каквото и да е друго, при пренос на сума над 25 хил. лв. през границата, трябва да се декларират.
Нещо повече. В § 8, чл. 11 ние задължаваме и чуждестранни лица, които преминават през територията на страната, да спазват същите изисквания – без да сме си направили труда предварително или да гарантираме поне предварително, че тези лица ще знаят за нашите изисквания, защото в Европейския съюз такива изисквания няма. Нали си представяте как един европеец влиза в България, носи 25 хил. лв. в джоба си и на излизане от България ние го хващаме на митницата и му казваме: „Чакай, ти не си декларирал тези средства.”
Има и още нещо, което според мен е още по-страшно. В § 6, ал. 4 ние предоставяме права на митническите служители да контролират не само средства над 25 хил. лв., а ние там им предоставяме права за контрол на средства в размер по-малък от 10 хил. евро, което означава, че всеки един от вас, във всеки един момент, както си върви по улицата, може да бъде спрян и да бъде контролиран, като основанието за това контролиране е да има съмнения. Какви съмнения, кой ги определя, в каква степен са тези съмнения?
Разбирате ли, че има неща, които не можем с лека ръка да приемем и да гласуваме. Затова бих призовал вносителите на този законопроект, с цялата сериозност на това, което трябва да направим и в съответствие с изпълнението на това, което са направили в Европейския съюз – да оттеглят закона, да го коригират в съответствие с европейската директива, и тогава да го внесат в Народното събрание. В този си вид той е много труден за приемане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Менда Стоянова. Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! Категорично смятам, че с този закон режимът се либерализира. Наистина е така, особено за пътуванията и преноса на парични средства и благородни метали в рамките на Европейския съюз. Това, за което Вие споменахте, ще бъде изчистено между първо и второ четене, така че няма да има абсолютно никакво деклариране – независимо от сумата, размера на средствата, които се пренасят, тогава когато става дума за движение между страни от Европейския съюз, така както го изисква директивата.
Това обаче не може да се случи и такова деклариране трябва да има и ще продължава да има за вноса и износа през границата, тоест за трети страни и от трети страни, още повече че България е и европейска граница и има ангажименти по това.
Колкото по отношение на контрола, това също е изискване на директивата – ”контрол при определени признаци”, такъв е текстът в директивата, при определени признаци, които водят до съмнения за извършване на противозаконна дейност, изпиране на пари и прочие, трябва да се осъществява от митниците. Именно това са текстовете, които дават възможност това да се случи. Тоест митническите служители в тези случаи да изискат декларации и да извършат проверка – в случаите, предвидени в директивата. Там има определение що е то „признак”, има определение „какво са данни за съмнение”. Така че тук отново сме синхронизирали нещата и аз не смятам, че даваме на органите на агенция „Митници” някакви нови или суперправомощия.
Смятам, че законът трябва да бъде подкрепен. Още един път декларирам на колегите народни представители, че има текстове, които ще бъдат изчистени между първо и второ четене – онези текстове, които противоречат на директивата и на свободното движение на хора, стоки и капитали в Европейския съюз. Така че моля всички да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Овчаров?
Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо Стоянова, с Вашата реплика Вие всъщност подкрепяте това, което казах. В закона в настоящия момент няма разграничаване между вътреобщностни и износ на валута и ценни материали извън границите. Ето, прочетете чл. 11, ал. 3 – „пренасянето на парични средства, стойност еди-каква си през държавните граници на Република България за друга държава – членка на Европейския съюз, или за държава извън Европейския съюз. Следващата ал. 4, отново – или за държава, или за еди-каква си държава. Тоест, никаква разлика между двете.
Говорите за признаци. Като има такива признаци в директивата, защо ги няма в закона? Кой, кога ще ги определи и къде ще бъдат записани те? След като са в директива, те трябва да бъдат пренесени в нашия закон. Извинявайте, след като има признаци за какво ви е сумата под 10 хил. евро? Какво точно ви дава това число „10 000 евро”? В момента е либерализиран износът на суми до 10 хил. евро. В момента! А ние в момента, уж либерализирайки, въвеждаме възможност за контрол на всички суми без никакви признаци, отново повтарям. Разпишете признаците и тогава ги внесете в закона. А не така, просто гледайки в тавана, някой си решава и започва да те проверява на улицата!? В Германия и във Франция има определени критерии, по които се започват тези проверки. А не просто защото някой, някъде нещо си решил. Тези неща не могат да бъдат допускани и да бъдат оправяни между първо и второ четене, особено със законопроект, внесен от правителството на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 14, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Миков, заповядайте за отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Гласувах „против”, защото правителството е предложило на вниманието на парламента един антиевропейски закон – закон, който в изключителна степен противоречи на основните принципи на свободите на Евросъюза за свободно движение на хора и капитали, госпожо Стоянова! Вашите намерения за промени между първо и второ четене, вашите намерения „за следващия мандат”, както е прието да се говори в последните месеци, по никой начин не променят антиевропейския характер на законодателството, което генерира този кабинет. Това е големият въпрос! Затова моля за прегласуване. Защото с приемането на първо четене българският парламент подпечатва един антиевропейски акт. Освен че е недемократичен – господин Овчаров говори за тези неща, освен че е противоконституционен, това е един силен антиевропейски знак от българския парламент към Европа. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г.
Гласували 97 народни представители: за 71, против 20, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Лично обяснение – госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин председател, провокирана съм да взема думата като лично обяснение. Не ползвам това свое право по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание само по процедура, за да приказвам неверни неща от трибуната, но се почувствах лично засегната от това, че господин Миков каза, че госпожа Стоянова подкрепя един антиевропейски закон. Категорично възразявам срещу подобни определения!
Един законопроект, който е съгласуван с Европейската комисия, който е съгласуван с Европейската централна банка, който отговаря на изискванията на директивите, не може да бъде наричан „антиевропейски”, а още по-малко могат да бъдат наричани хората, които го подкрепят „антиевропейци”! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как точно сте го съгласували?

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Вносен е от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
По този законопроект има седем доклада, така че в 10,30 ч. приключваме с тази точка, докъдето сме стигнали.
Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
С доклада на комисията ще ни запознае нейният председател господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър и Румяна Герова, от Комисия за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник-председател, и Зорница Василева – директор на дирекция „Застрахователен надзор”, от Гаранционен фонд „Застраховане”: Борислав Михайлов – изпълнителен директор, представители на Асоциацията на българските застрахователите, на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, на Българската асоциация на застрахователните брокери и др. Законопроектът беше представен от заместник-министър Боряна Пенчева.
Според мотивите, изложени от вносителя, Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е изготвен с оглед необходимостта от актуализиране на някои негови разпоредби, касаещи защитата на потребителите и запазването на стабилността на застрахователния пазар в Република България. В тази връзка се предлага промяна в общите разпоредби на застрахователното посредничество, насочена към изрично изясняване, че всяка от хипотезите на чл. 5 на самостоятелно основание е застрахователно посредничество, както и всички те, взети заедно.
Изменението, свързано с доброволността в застраховането, изрично се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група или конгломерат, по договорен път отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга и по този начин поставят потребителя в положение да приема условия, които накърняват неговите и на неговите наследници интереси.
Предлага се и изменение, което урежда законово изискванията при извършване на трансгранична дейност по застраховка на „Правни разноски”.
В сферата на структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит се предвиждат изменения, насочени към синхронизиране на уредбата за застрахователите и презастрахователите по отношение на организацията на техните системи за корпоративно управление с развитието на тази уредба в сферата на банковите и небанковите финансови услуги.
Предвидена е и промяна в начина за изчисляване на техническите резерви – вместо на база влезли в сила застрахователни договори, изчисляването да е на база сключени договори, по които е платена цялата или част от застрахователната премия.
С промените в сферата на независимия одит и заверка на годишния финансов отчет се цели, от една страна, облекчаване на режима за осигуряване на застрахователите и презастрахователите на по-надеждни услуги по одит и заверка на финансовите им отчети, а от друга страна, уредбата за независимия одит на застрахователите да се хармонизира с изискванията към независимия одит в сферата на банковите услуги и инвестиционното посредничество.
По отношение на изискванията към процедурата по завеждане на застрахователни претенции и събиране на необходимите доказателства се предлага промяна, насочена към прекратяване на практики на необосновано удължаване на сроковете за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
Измененията, свързани с ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите и презастрахователите, са насочени към повишаване на ефективността и последователността в специалните процедури по ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател.
Предлагат се и промени в изискванията към извършване на дейност по застрахователно посредничество, които са свързани с проявлението на редица слабости и проблеми. За решаването им се предвижда прилагането на следните мерки: задължително притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, но не по-малко от 35 000 лв.; въвеждане на изрично задължение за обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представянето на резултатите пред застрахователно-надзорния орган – Комисията за финансов надзор; въвеждане на задължение за изграждане и поддържане на електронни средства за обмен на информация, което в бъдеще да осигури и възможност за продажба на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите директно от информационните системи на застрахователите; увеличаване честотата на отчитане пред Комисията за финансов надзор – на тримесечие. Усъвършенстван е и механизмът за налагане на санкции и принудителни мерки на застрахователните брокери и редът за заличаването им от регистрите на Комисията за финансов надзор.
По отношение на застраховките, сключени в полза на кредитор, както и сключваните застрахователни договори върху живота на кредитополучател за обезпечаване на банкови кредити, те продължават да не осигуряват пълно покритие на имущественото благо на кредитополучателя. По такъв начин се ограничава интересът на длъжника по кредита, а именно – да получи пълна защита на своето имущество. Това обстоятелство налага необходимост да се развива действащата специална уредба относно тези застраховки и да се гарантират в по-висока степен интересите на потребителя – длъжник по кредита, относно съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение, а също така и за възможност за намеса от негова страна в това правоотношение, когато интересите му са застрашени в резултат от действията или бездействията на някоя от страните по застрахователния договор.
Предлага се развитие и на уредбата на здравните застраховки и присъщите за тях рискове. Във връзка с това и с цел ясно разграничаване на продуктите, които се предлагат от животозастрахователи и застрахователи по общо застраховане, се предлага животозастрахователите да могат след получаване на допълнителен лиценз да извършват дейност и по застраховка „Заболяване”, която възможност е позволена от застрахователните директиви, но до този момент не е била използвана.
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага уредба, свързана с ефективното функциониране на информационната система, от която се издават полиците. Законопроектът предвижда наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система. Ще отпаднат стикерите, които едновременно със застрахователната полица удостоверяваха наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Механизмът на бъдещото издаване на полиците предвижда след въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система да генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време. По този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно и ще се прекрати практиката по отчитане на полиците с голямо закъснение.
Предвижда се информационната система да включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”).
Друга промяна във връзка със застрахователния договор по „Гражданска отговорност” на автомобилистите е забраната за вписване на дата и час на сключване на застрахователния договор, които са по-ранни от действителните. По този начин се премахва възможността за избягване от административно-наказателна отговорност чрез сключване на застрахователни полици непосредствено след съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Предвижда се и отмяна на разсроченото плащане на премията, а то да бъде само еднократно. Това е наложено от съществуващата до момента практика да се заплаща само първата разсрочена вноска, както и от гледна точка на проблеми с отчетността на реално застрахованите превозни средства.
С оглед засилване на контрола по сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага 50 на сто от средствата, постъпили в Гаранционния фонд от санкциите за несключена застраховка по Кодекса за застраховането, да се използват от Министерството на вътрешните работи.
Вменява се задължение на Комисията за финансов надзор да публикува периодично информация по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която включва данни за всяко дружество и общо за пазара с цел осигуряване на пълна прозрачност в дейността на застрахователите.
Действащите застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не отразяват по най-точния начин изискванията, определени от Европейската директива за автомобилно застраховане. Във връзка с това се предлага и смяна на подхода за определяне на минималната застрахователна сума само на база събитие (пътнотранспортно произшествие), без да се взема под внимание броят на лицата, пострадали при това събитие.
Предлага се и разширяване на териториалния обхват на застраховката предвид предстоящото подписване на Многостранното споразумение с Република Сърбия и свързаното с това отпадане на граничния контрол за наличието на сертификат „Зелена карта” за автомобилите със сръбска регистрация.
В хода на дискусията беше обсъдено въвеждането на задължението за еднократно заплащане на премията по застраховката „Гражданска отговорност”. Народните представители, членове на комисията, се обединиха около мнението, че това допълнително ще утежни потребителите и ще намали събираемостта като народният представител Диан Червенкондев предложи да се предвидят други форми на контрол. В резултат на това заместник-председателят на комисията Валентин Николов предложи предвидената промяна да не се подкрепи между първо и второ гласуване на законопроекта.
Народният представител Елин Андреев постави въпрос относно разпоредбите на Раздел IV „Здравно (медицинско) застраховане”, които се припокриват с разпоредбите на отхвърления на първо гласуване на 25 май 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6 /31.01.2011 г., внесен от Министерския съвет. Той отбеляза, че съгласно чл. 72 от ПОДНС законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. В отговор от Комисията за финансов надзор отговориха, че действително с Преходните и заключителни разпоредби на цитирания закон за изменение и допълнение се предвиждат промени в Кодекса за застраховането. Те по същество обаче нямат отношение към него, тъй като основание за отхвърлянето му е това, че се е предвиждало здравноосигурителните дружества да стават застрахователи като за тях се прилагат всички изисквания за застрахователите. Посочените текстове от Раздел IV от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането имат само и единствено уточнителен характер и дефинират съществуваща нормативна уредба.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11, без “против” и “въздържали се” – 4-ма народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Емил Радев.
Заповядайте, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „На свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и госпожа Цветана Михайлова – началник отдел в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор: господин Борислав Богоев – заместник председател, и госпожа Зорница Василева – директор на дирекция „Застрахователен наздор”; и господин Борислав Михайлов – изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Гаранционния фонд.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Михайлова.
С него се цели чрез изменение на законовата рамка да бъде запазено постигнатото чрез Кодекса за застраховането високо ниво на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги чрез адаптиране на изискванията към дейността на застрахователите и застрахователните посредници.
Предлага се промяна в общите разпоредби на застрахователното посредничество и е насочена към изрично изясняване, че всяка от хипотезите на чл. 5 на самостоятелно основание е застрахователно посредничество, както и всички те, взети заедно. Същото правило е относимо и към дейностите, които не са определени като застрахователно посредничество.
Свързаната с доброволността в застраховането промяна изрично се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група или конгломерат, по договорен път отнемат правото на свободен избор на потребителите на определена услуга.
Промените в сферата на структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит са насочени към синхронизиране на уредбата за застрахователите и презастрахователите по отношение на организацията на техните системи за корпоративно управление с развитието на тази уредба в сферата на банковите и небанковите услуги.
Осигурява се възможност за Комисията за финансов надзор да публикува информация за потребителите на застрахователни услуги и другите заинтересовани страни под формата на доклади, анализи и други подобни, като тази информация се основава на данни от финансовите отчети.
Предлагат се промени, свързани с ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите и презастрахователите, които са насочени към повишаване на ефективността и последователността в специалните процедури по ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател.
За решаване на слабостите в регулирането и надзора на дейността по застрахователно посредничество по отношение на застрахователните брокери се предлага задължително притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, но не по-малко от 35 хил. лв., изрично задължение за обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представяне на резултатите пред застрахователно надзорния орган – Комисията за финансов надзор, изграждане и поддържане на електронни средства за обмен на информация, увеличаване честотата на отчитане пред Комисията за финансов надзор – на тримесечна база.
Предлага се специална уредба относно застраховките, сключени в полза на кредитор, както и сключваните застрахователни договори върху живота на кредитополучател за обезпечаване на банкови кредити, така както в момента те продължават да не осигуряват пълно покритие на имущественото благо на кредитополучателя и по такъв начин ограничават интереса на длъжника по кредита да получи пълна защита на своето имущество.
При сключените групови застраховки между работодател и застрахователно дружество по отношение на служителите и работниците се предвижда работодателите да дават пълна информация за предмета, условията и сроковете по договора, с които лично всеки служител и работник трябва да бъде запознат. От друга страна, застрахователите се задължават да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в интернет.
Законопроектът предвижда наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система, като ще отпаднат стикерите, които едновременно със застрахователната полица удостоверяваха наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код, като по този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно. Предвижда се информационната система да включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети.
В законопроекта се въвежда забрана за разсрочено плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, за да се избегнат порочните практики за неплащане на разсрочени вноски от застрахователната премия.
Вменява се задължение на Комисията за финансов надзор да публикува периодично информация по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която включва данни за всяко дружество и общо за пазара.
Предложени са и промени, насочени към прецизиране на действащи разпоредби, както и за решаване на слабости и пропуски, установени при прилагането на Кодекса за застраховането.
В постъпилото становище от Българската асоциация на застрахователните брокери се възразява срещу предлаганото изменение на чл. 260 от Кодекса на застраховането, така както въвеждането на еднократно заплащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите няма да увеличи обхвата на застрахователното покритие съгласно изискванията на Европейския съюз, а ще има обратен ефект, и противоречи на принципа на свободата на договаряне и принципа за защита на интересите на потребителите.
В дискусията взеха участие Христо Бисеров, Четин Казак, Михаил Миков, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, Емил Радев и Ивайло Тошев.
Народните представители се обединиха около становището, че с въвеждането на еднократното плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за цялата година като единствен начин за сключване на договор за гражданска отговорност всъщност се отнемат права на правните субекти – правото на договаряне.
Държавата е създала задължение за задължително застраховане, след което не контролира и не може да контролира този процес – отнема права на гражданите. Отделно социалният ефект ще бъде изключително лош, защото всички ще бъдат принудени да плащат в началото на годината цялата застраховка.
Съществуващите проблеми, свързани с Гаранционния фонд, са тежки и сериозни, но това са проблеми, които трябва да бъдат решени в рамките на компетенциите на държавата.
Има дезинтересиране на органите на МВР, и по-специално на КАТ, по осъществяването на този контрол и реализирането на принуда, всеки да има към всеки един момент действаща застраховка. Механизмът за решаването на този наистина много тежък проблем не е предлаганият. Проблемът е реален, има недобросъвестни граждани, но това не означава, че на добросъвестните трябва да се отнема правото да сключват застраховки с разсрочено плащане. Задължават се гражданите да сключат застраховка, но не им се позволява да определят начина на плащане, което е абсурдно.
Предвиденото завишаване на прага на застрахователните премии и еднократното плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” ще има негативен ефект и би довело до неплащанията по застраховките, което от своя страна ще има неблагоприятен ефект за Гаранционния фонд.
Предложеният механизъм на издаване на полиците предвижда, че след въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време. По този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно и ще се прекрати практиката по отчитане на полиците с голямо закъснение. Осигуряването на достъп до базата данни от информационната система на органите на КАТ ще разреши проблема, без да се въвежда задължение за еднократно заплащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Няма възможност застрахователната компания да санкционира лицето, което е сключило застраховка „Гражданска отговорност” и не си плаща последващата вноска, освен да прекрати договора по застраховката „Гражданска отговорност”. Тоест то отива в графата „Лица без „Гражданска отговорност” и при настъпили застрахователни събития обезщетенията се изплащат от Гаранционния фонд. А в Гаранционния фонд сумите са на тези, които добросъвестно си купуват застраховката „Гражданска отговорност” и те плащат за тези, които нямат застраховка „Гражданска отговорност”. Идеята е автомобилите, които се движат на територията на Европейския съюз, причинявайки пътнотранспортно произшествие, претенциите да не се отправят към Гаранционния фонд, а към съответната застрахователна компания. В противен случай средствата от Гаранционния фонд ще бъдат много по-бързо изчерпани.
Беше предложено вноската, когато е еднократно платена, тоест със сключването на договора, да бъде по-ниска, тоест да се стимулират гражданите, а когато е на разсрочено плащане, да е чувствително завишена.
Акцентира се, че от една страна, се създава единна информационна система, в която ще се вкарат в реално време всички полици по застраховка „Гражданска отговорност”. От друга, се дава достъп на органите на КАТ в реално време да проверят, когато спрат даден автомобил, да видят независимо дали има или няма стикер, дали той има валидна застраховка „Гражданска отговорност” или няма.
Органите на КАТ веднага ще разберат, независимо че има стикер, че на този човек, понеже не си е платил следващата вноска по застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователната компания още на следващия ден от това неизпълнение може да му анулира полицата и той остава без застраховка „Гражданска отговорност”. И когато водачите вече свикнат с това, че ще бъдат санкционирани веднага за всеки ден закъснение, ще си направят сметката дали да рискуват да останат в тази ситуация, ще станат по-изрядни, независимо дали са на разсрочено плащане или на еднократно предварително плащане.
Това ще ги дисциплинира в по-голяма степен, отколкото премахването на разсроченото плащане и задължаването на всички еднократно, предварително да си платят застраховката, като по този начин ще се улесни работата на застрахователните компании.
Поставен бе и въпрос защо в § 19 – чл. 130, ал. 5, се въвежда фигурата на квестора. В търговската несъстоятелност длъжникът се представлява от управителните си органи, в случая застрахователя. Квестор се назначава и оттам нататък синдик, едва като се открие производството по несъстоятелност. Квесторът има надзорни функции, а не представлява длъжника в процеса. По този начин се ограничава представителството и правата на длъжника в производството по несъстоятелност.
Беше отправено питане налице ли е несъотвествие между чл. 155, ал. 1 и Директива 2002/92/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2002 г. относно застрахователното посредничество.
Обърна се внимание, че в законопроекта с § 35 се създава Раздел ІV „Здравно (медицинско) застраховане” и с § 37 – „постоянна здравна застраховка”, като предлаганите текстове са идентични с текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6 от 21.01.2011 г., който е отхвърлен в пленарна зала на 25.05.2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, без „против” и 19 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси не дава положително становище за цитираните текстове на първо гласуване от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102–01–43, внесен от Министерски съвет на 14.06.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Радев.
Това беше краят на законодателната дейност днес.
Остава да чуем докладите на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Молбата ми към колегите от тези комисии е, когато се докладват техните становища, които са не по-малко от 4-5 страници, а де факто преповтарят всичко, което е в доклада на Правната комисия, просто да дадат само акцентите и заключението на края на всяко едно становище.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Както е по програмата ни, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 29 август 2011 г. до 1 септември 2011 г. от:
- народния представител Калина Крумова към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно програми за финансиране, изграждане и ремонт на второкласни и третокласни пътища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 септември 2011 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Асен Агов;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам думата за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата, за да изразя под формата на процедура и възмущението си, и протеста от името на Парламентарната група на Коалиция за България от отсъствието на вицепремиера Дянков.
Председателят на Народното събрание отложи насрочения за днес дебат по здравните вноски, позовавайки се на писмо от вицепремиера Дянков, че е в отпуска.
Как така вицепремиерът Дянков, в рамките на тази така наречена отпуска, се оказа на работни посещения в Смолян, Смолянска област, Стара Загора и Перник? Как така вицепремиерът Дянков намери време да направи много агресивни и много некоректни изказвания срещу успешните кметове на Смолян и на Перник Дора Янкова и Росица Янакиева? Как така намери време да ги заплаши с нови и нови проверки от страна на Държавната финансова инспекция, а не намира време да бъде в Народното събрание за един дебат, който вълнува всички български граждани?
Това че председателят на Народното събрание изпада в една неловка ситуация на подведен човек, е проблем, който не ме интересува чак толкова много. Това е проблем, който тя трябва да реши с вицепремиера Дянков. Но това че за пореден път Народното събрание трябва да се съобразява с прищевките на финансовия министър, е нещо, което е дълбоко неуместно.
И още по-неприемливо и възмутително е ползването на независими държавни институции като инструмент на властта за заплаха и натиск срещу кметовете. Не че не сме го видели, но това е дълбоко неприемливо и възмутително, срещу което ние протестираме. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не беше съвсем процедура.
От името на група – заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
Във връзка с упражненото физическо насилие над активисти и симпатизанти на Политическа партия ГЕРБ в кърджалийските общини Черноочене и Джебел ние, народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, сме длъжни да заявим:
Възразяваме остро срещу опитите за нагнетяване на напрежение в навечерието на местните избори и превръщането на региона в огнище на политически стълпотворения, провокирани на етническа основа. Не за първи път Кърджали влиза в новините като място на предизборни схватки. Ние обаче сме убедени, че е недопустимо в ХХІ век демокрация да се прави и отстоява с камъни и бухалки.
Кому бе угодно да се пролее кръв между мюсюлмани в навечерието на свещения религиозен празник Рамазан байрам, който проповядва смирение, прошка и добросъседство? Затова призовавам всички вас в пленарната зала на Четиридесет и първото Народно събрание да направим така, че законът, а не местните феодали да раздават правосъдие.
Политическа партия ГЕРБ ще продължи да се противопоставя на всички прояви на дискриминация, установяване на местен монопол и саморазправа на етническа, верска, религиозна или политическа основа, защото насилието е оръжие на слабите, което вирее в сянката на страха. То не ражда плодове, а репродуцира ново насилие и ако ние, българските законотворци, не спрем тази завихряща се лавина, тя ще катурне в погрешната посока цялата ни политическа класа.
Политическа партия ГЕРБ бе създадена, за да брани и отстоява каузата на свободомислещите хора и няма да позволим тяхното право на глас да бъде сплашено или посечено. Българската демокрация е прекалено крехка, за да си позволим да я налагаме с юмруци. Ако ние позволим това да порасне и да се развие, ще платим висока цена. Не силата, а разумът трябва да направлява делата ни, затова не искаме побойници с бухалки да сеят погроми и да се изживяват като местни феодали и арбитри в политическата надпревара. Ще продължим да се съпротивляваме срещу посегателството върху свободния избор на хората и опитите за сплашването им с насилие.
Ето, вижте какви неща говорят кметовете на ДПС в Кърджалийско. Бахри Юмер – кметът на община Джебел и областен координатор на ДПС за област Кърджали, пита пред всички на въпрос, зададен от журналист: „Забранено ли е да се посещават населените места от хората, които не живеят в тях?” Бахри Юмер отговаря: „Каква работа имат седем души от ГЕРБ в Папрат? Те са чужди хора за селото.”
Това е скандално. Ние живеем в демократична България. Всеки има място в България и всеки има право да ходи, където иска. (Шум и реплики.)
Неведнъж сме заявявали своята убеденост, че срещу никакъв залог никой няма право да ползва религиозните вярвания за политическа агитация. Политическа партия ГЕРБ винаги е отстоявала правото на всеки за избор на вероизповедание. Вярваме, че независимо от политическите ни различия, не можем и нямаме право да използваме религията като разменна монета за постигане на политическите си цели.
Настояваме Движението за права и свободи да се разграничи от своите кметове и общински съветници в Кърджалийско, които си позволиха да опетнят с кръв правото на избор на онези, които смятат за опоненти.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изявление от името на парламентарна група – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! През последните 20 години България, българските граждани и политическите партии по безспорен начин доказаха демократичния изборен капацитет. Това беше част от оценките, които помогнаха на България да стане равноправен член на европейското семейство. Днес отново сме пред избори, на които България трябва да доказва своя капацитет за демокрация.
Кое е особеното? Освен че два избора се провеждат в един ден, в новото законодателство има заложени редица предпоставки за манипулиране на изборните резултати от управляващото мнозинство. Предупрежденията на опозицията и неправителствения сектор не бяха чути и подигравателно отхвърлени. Финансовата осигуреност за сериозна разяснителна кампания, която е крайно необходима в обърканата законодателна среда, не е налице. Ниското заплащане на членовете на общинските избирателни комисии води до масово напускане. Масово напускат членове с висше юридическо образование. Това рязко намалява капацитета на изборните комисии за законосъобразност. Само за последния месец в над една трета от комисиите са направени замени. Членовете масово бягат от комисиите. Този процес продължава и вчера, и днес в Централната избирателна комисия. Можете да видите на сайта. А цели комисии заплашват с бойкот на предстоящите избори, ако не се реши въпросът с финансирането, което е крайно недостатъчно и крие рискове за допълнително неофициално и незаконно доплащане. Всъщност това е и позиция на управляващото мнозинство, заявена от заместник-министър Владислав Горанов пред Централната избирателна комисия – „Щом квотите са партийни, нека всяка партия да си търси пари за допълнително доплащане”. Такова разбиране е неприемливо и недопустимо. То политизира на финансова, на парична основа работата на членовете на комисиите, които би трябвало да се подчиняват само на закона. Комисиите не са осигурени за дейността си. При липса на средства за транспорт, комисиите не могат да осъществяват методическа и контролна дейност.
Опитът да се прехвърли финансирането на изборите на общините, без да е разчетено в техните бюджети, е незаконно, но и невъзможно, защото в условията на криза те не разполагат с тези средства. Рязко зачестяват жалбите за незаконосъобразност на решенията. Поради нестабилност на съставите и некомпетентност, поради политизация на работата, поради неясното законодателство, което може да се тълкува конюнктурно политически.
Тези избори се очертават като безпрецедентни и с друго – прякото ангажиране на Министерството на вътрешните работи в политическата надпревара. Определянето на министъра на вътрешните работи за началник на предизборния щаб на управляващата партия освен че внася политизация в Министерството на вътрешните работи, връща българската политическа действителност във времето на Алеко Константинов, във времето на Гочоолу и Дочоолу. И неслучайно се създават специални щабове за смесените етнически райони. И неслучайно опитите, както видяхме преди малко, за раздухване на етническо напрежение, са част от арсенала на днешното управление, днешното управление на популизма. А отпускарското настроение на министъра, който освен право да ползва отпуска има и конституционни задължения, по никой начин не кореспондира с конституционните отговорности на министрите, независимо дали отпускът е платен или неплатен, полагаем или за изпълнение на важна държавна работа в щаба на управляващата партия. Дори по времето, когато имаше една партия, такова нещо не се случваше. И неслучайно медиите питат: ГЕРБ или МВР ще се явява на избори?
На този фон като мрачна екзотика звучи идеята да се разпусне събранието, докато Гочоолу, Дочоолу и жандарите си свършат работата по изборите.
В тази обстановка изключително нараства ролята на гражданското общество за контрол на изборния процес. В същото време разпоредбата в § 1, т. 18 от Изборния кодекс, потвърдена и с вчерашното (снощно) Решение № 653 на Централната избирателна комисия, въвежда безпрецедентното и абсурдно изискване – всеки упълномощен наблюдател да има членствено правоотношение със съответната организация, което трябва да се докаже. Неслучайно се искат официалните регистрации на неправителствените организации, които ще наблюдават изборите. И когато се види, че пълномощникът няма членствено правоотношение, в деня на изборите ще му бъде казано: „Ти нямаш право да наблюдаваш изборите!”
Ако една неправителствена организация иска да осъществи наблюдение на 12 500 секции или поне в 1/3, 1/4, 1/5 от тях, тя трябва спешно да увеличи членския си състав с хиляди. За всички е ясно, че няма неправителствена организация, която да има хиляди членове. И тази практика е безспорна в последните 20 демократични години. Абсурд или добре премислено ограничение пред неправителствения сектор?
Уважаеми дами и господа, за да преодолеем създаващата се ситуация, днес ние ще внесем Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, с който предлагаме премахване на пречката пред неправителствените организации за наблюдение на изборите. Настояваме за спешно разглеждане в Народното събрание на този законопроект, защото тези избори са изпитание – освен в доверието към политическите сили на днешната политическа сцена на България, те са преди всичко изпит за демократичността и европейския политически живот в днешна България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други изявления от името на парламентарни групи? Не виждам заявки.
Започваме с парламентарния контрол.
Първо ще отговаря министърът на здравеопазването Стефан Константинов.
Първият въпрос към него е от народния представител Ваньо Шарков относно натрупаните финансови задължения на лечебните заведения за болнична помощ през 2011 г.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът с общите и просрочените задължения на лечебните заведения за болнична помощ е висял с особена тежест през всички последни 10 години. Безспорно беше практика на предишни кабинети в края на годината с оглед на това, че имаше финансови излишъци, по неясни критерии да бъдат разплащани задълженията на част от тези лечебни заведения.
Безспорно натрупването на тези задължения е въпрос на добър мениджмънт на управление на лечебните заведения за болнична помощ и въпрос на контрол от страна на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса като финансиращи тези лечебни заведения.
Може би във всяка една от предходните години в тази зала се е дебатирал и въпросът относно мерките, които Министерството на здравеопазването в сътрудничество с Касата и Министерството на финансите предприемат за ограничаване ръста на натрупаните задължения на лечебните заведения за болнична помощ.
Уважаеми господин министър, в тази връзка въпросът ми към Вас е: На каква сума възлизат общите и просрочените задължения на лечебните заведения за болнична помощ към 31 юли 2011 г. и кои са лечебните заведения с най-големите такива задължения?
Въпросът ми е и във връзка с това, че през последните години чувствително се увеличава ръстът на финансовите средства, които се отделят за болнична помощ съгласно бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Особено през последните няколко години е забележим ръстът на финансовите постъпления за болнична помощ. В същото време парадоксално нарастват задълженията на лечебните заведения за болнична помощ. Затова моля да отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Шарков, дами и господа народни представители, общият размер на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в страната – държавни и общински, е в размер на 303 млн. 178 хил. лв. към 30 юни тази година. Просрочените задължения на тези лечебни заведения към същия период са 86 млн. 604 хил. лв. От тях задълженията само на държавните лечебни заведения за болнична помощ към 30 юни 2011 г. са 243 млн. 314 хиляди, като просрочените такива към същия период са 53 млн. 372 хил. лв. Задълженията на общинските лечебни заведения за болнична помощ към 30 юни са в размер на 59 млн. 864 хил. лв., като размерът на просрочените такива за същия период е 33 млн. 232 хил. лв.
Прилагам Ви конкретна справка за абсолютно всички болници в България, където може детайлно да разгледате и повече информация, която Ви интересува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Шарков, заповядайте за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
По-скоро идеята, с която зададох въпроса, беше да кажете дали има някаква тенденция поне на задържане на задълженията на едно и също ниво в сравнение с предходните периоди и във връзка с това има ли набелязани конкретни мерки?
Работи ли се изобщо по конкретни мерки за ограничаване на тези задължения, за сключване на договори за разсрочени плащания, тъй като състоянието на доста от тези лечебни заведения ще бъде използвано некоректно по време на предизборната кампания, за да бъдат обвинявани общини, ръководени от най-различни политически сили, че не си вършат работата по отношение на лечебните заведения за болнична помощ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря за уточняващия въпрос. Всъщност няма такава тенденция, води се строга финансова политика. Разбира се, това, което казахте и преди това – че се увеличават средствата, а задълженията не намаляват, много лесно може да бъде обяснено с факта, че в същия период имаме инфлация, увеличават се цени на бензин, на енергоносители, на ток. Също така да не забравяме, че държавата финансира и допълнителни дейности, явяват се много нови начини на диагностика и лечение, които изразходват повече средства.
Що се касае до общините – със сигурност ще бъдат използвани. Това не трябва да учудва никого особено във време на избори. Има общини обаче, които, ако някой се поблазни да експлоатира тази тема, може бързо да се върне назад във времето и да види кога всъщност са направени големи задължения и към кого. Имам много конкретни примери, но не искам да съм човекът, който ще отвори този дебат точно тук, тъй като не му е тук мястото. Който иска да си прави предизборна кампания, винаги има начин да свърши тази работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Спас Панчев относно заболявания от кучешка тения.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Ехинококозата е заболяване, известно сред народа като кучешка тения. Тя се обуславя от проникването и развитието в различни органи в тялото на човека на лаврите на кучешката тения. Тенията е много малка по размер, тя се разпространява от кучето чрез изпражненията, чрез плодове, земята, предмети, от контакти с опаразитени кучета. Атакува мозъка, белия, черния дроб, бъбреците, костите и за съжаление много късно се открива, когато човек се разболее. Много трудно се открива и трудно се лекува. Обикновено това става със сериозна операция, много често след операцията хората остават трайно инвалиди.
Моят въпрос към Вас е: имате ли данни и какви са те за ръста на заболяването през последните десет години за страната и за София по отделно? Какви мерки предприемате Вие като министър на здравеопазването и вашето министерство в борбата с разпространяването на болестта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, всъщност Вие добре представихте проблема и аз ще си спестя обяснението какво представлява кучешката тения. Направо ще премина към данните, които Ви интересуват.
Анализът на данните за ехинококозата при хората в България за 52-годишен период – от 1954 до 2006 г., сочи постепенно снижаване на заболеваемостта след прилагането на организирани и контролни мерки. През последните 10 години най висока заболеваемост е регистрирана през 2002 г. – 732 случая, или 8,32 на сто хиляди човека. След това се очертава тенденция за постепенно намаляване на заболеваемостта, като през 2010 г. тя е около два пъти по-ниска – 3,95 на сто хиляди; през 2007 г. е била 6,24 на сто хиляди; през 2008 г. – 5,61 на сто хиляди; през 2009 г. – 4,25 на сто хиляди.
През последните 10 години се очертава и тенденция за намаляване на заболелите лица до 19 години – 160 случая през 2002 г. и 48 случая през 2010 г.
В различните области на страната заболеваемостта варира в широки граници. Най-засегнати през последните години са регионите Сливенски, Ямболски, Бургаски, Хасковски, Пловдивски и Пазарджишки. Най-ниска заболеваемост под средната за страната е регистрирана в София-град, Кюстендил, Видин и София-област. Динамиката на заболеваемостта от ехинококоза на територията на гр. София за периода 2000-2010 г. показва снижение от 4,58 на сто хиляди през 2000 г. до 1,84 на сто хиляди през 2010 г.
Въпреки това, явно това са положителни тенденции, но България продължава да е страна в Европейския съюз с най-високо разпространение на ехинококозата сред хората. Отговорностите на Министерството на здравеопазването по отношение на това заболяване касаят регистрацията, епидемиологичния надзор и осигуряване на лечение на болните от ехинококоза лица. Нормативната база изцяло е хармонизирана с европейското законодателство по отношение на регистрацията на случаите и прилагане на методи за лабораторно доказване. Националната здравноосигурителна каса поема медикаментозното лечение на пациентите по съответната клинична пътека – в случая това е 232-ри номер.
Мерките за намаляване на разпространението на болестта са комплексни и не засягат само Министерството на здравеопазването, държа да подчертая. На първо място, това е контролирането на кучешката популация, която изцяло е задължение на общините. Неефективният контрол върху кучешката популация всъщност води до повсеместно увеличаване на скитащите кучета, които не се обезпаразитяват и създават постоянни условия за заразяване на домашните животни и хора. Следват пропуски в регистрацията на обезпаразитяването на домашните кучета, контролът на месодобива в екарисажите, за да не се създадат условия за заразяване на кучетата, саниране на околната среда и други. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Панчев, имате възможност за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Сигурно за слушателите, за колегите, споменатите цифри показват, че това е несериозно заболяване, от което не трябва да се страхуваме и притесняваме. Вие обаче подчертахте, че България е страната с най-висока разпространеност на тази болест. Това значи, че особено за болните хора, колкото и малко да са те, това е едно наистина сериозно зло и ние трябва да направим всичко възможно, за да намалим тази заболеваемост.
Във връзка с това искам да Ви попитам допълнително, господин министър, има ли в Министерството на здравеопазването заделени средства за борба с кучешката тения, с преносителите на кучешка тения – имате ли програми за третиране на опаразитени кучета? Това също е една от възможностите за намаляване на риска от това заболяване. Какви средства има отделени в бюджета на вашето министерство за борбата с кучешката тения? Какви общи програми имате Вие, господин министър, с общините, с местната власт, защото наистина там е най-сериозна възможността да се работи за ограничаване на разпространението на това заболяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Панчев, нека не подценявате своите колеги народни представители, едва ли от моето изказване някой си е направил извода, че това е несериозно заболяване. Тенденциите са ясни, но има още какво да се желае.
По темата: не мисля, че Министерството на здравеопазването е органът, който трябва да се занимава с обезпаразитяването. Подчертах, че това е функция на общините. Всъщност много е важно да се контролира популацията на безстопанствените кучета. Виждате, че има държави, където това нещо се прави доста успешно. Има общини в България, където се справят добре, други – по-зле.
Що се касае до министерството, то има множество програми, включително и за здравен контрол, но едва ли може да се очаква, че ние ще започнем да се занимаваме с всички животински видове, които пренасят какви ли не зарази. Има и други институции. Пак повтарям: от изключително значение е ролята на общините и там трябва да се наблегне на най-първичната превенция. Иначе, да, ние се справяме с лечението, но заболяването е тежко и когато всички се радват на бездомните кучета, хранят ги и насърчават тяхната популация, трябва да се замислят и за хората, на които вероятно част от черния им дроб ще бъде изрязан, защото са се разболели от кучешка тения, така наречената ехинококоза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Ваньо Шарков относно изпълнение на Закона за закрила на детето от Министерството на здравеопазването.
Имате думата, господин Шарков, да зададете въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съгласно Закона за закрила на детето – чл. 45а, приходите от глоби и имуществени санкции наложени по този закон – Закона за закрила на детето, постъпват в Център „Фонд за лечение на деца” към министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването ежегодно внася в Народното събрание доклад за приходите и разходите на фонда.
Уважаеми господин министър, задавам Ви този въпрос с ясното разбиране, че няма как да носите отговорност за Вашите предшественици, но след проверката в архива на Народното събрание се оказа, че досега такъв доклад не е внасян. Във връзка с това Ви моля да прекратите тази практика на Вашите предшественици и да има такива доклади.
Моля Ви да отговорите на въпроса: кога ще бъдат внесени докладите по смисъла на този закон, за времето, което Вие сте поне министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми д-р Шарков, дами и господа народни представители! За 2009 г. приходите на фонда от дарители са 1 млн. 20 хил. 783 лв., в това число 19 хил. 400 лв. по чл. 45а от Закона за закрила на детето, и 815 хил. лв. от политически партии. Субсидии от държавния бюджет по бюджетната сметка на Министерството на здравеопазването 1 млн. 100 хил. 124 лв., разходите на фонда за 2009 г. са 3 млн. 210 хил. 777 лв., в това число 216 хил. 257 лв. са изразходвани за лечението на деца в България. За 2010 г. приходите на фонда от дарители са 191 хил. 879 лв., в това число 24 хил. 630 лв. по чл. 45а от Закона за закрила на детето и 36 лв. от лихви. Субсидия от държавния бюджет по бюджетната сметка на Министерството на здравеопазването – 5 млн. 380 хил. 295 лв. Разходите на фонда за 2010 г. са 5 млн. 284 хил. 530 лв., в това число 429 хил. 951 лв. са изразходвани за лечение на деца в България.
На база от изнесеното по-горе е видно, че постъпленията в Център „Фонд за лечение на деца”, събрани от глоби и имуществени санкции, наложени по Закона за закрила на детето, са в размер на 19 хил. 400 лв. за 2009 г., постъпленията за 2010 г. са 24 хил. 630 лв. Министерството на здравеопазването ще внесе доклада за приходите и разходите на фонда до края на този месец, тоест месец септември 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли реплика? Не. Съответно няма и дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Анна Янева относно проекта на Правилник за дейността на Националния център по обществено здраве и анализи.
Госпожо Янева, заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, в Правилника за устройството и дейността на Националния център по обществено здраве и анализи в чл. 3, т. 3 е записано, че директор може да бъде лице с образователна квалификационна степен „магистър” по медицина, икономика и здравен мениджмънт и най-малко три години професионален опит в областта на здравеопазването.
Господин министър, Вие много добре знаете, че новосъздаденият център ще изпълнява над 80 функции в различни направления, в това число научноизследователска, методична и учебна дейност. От само себе си се разбира, че изисква да се изпълнява от висококвалифицирани специалисти и хабилитирани лица.
С новия правилник вие не само премахвате изискването директорът да бъде хабилитирано лице, но премахвате и други изисквания, които важат за други длъжности в здравната мрежа. Например изискването за длъжността „директор” и „заместник-директор” в регионалната здравна инспекция, където се изисква призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какво наложи да промените досегашната практика и в двата центъра – и в Националния център по обществено здраве, и в Националния център по здравна информация, където задължително се изискваше директорът да е хабилитирано лице, още повече че новосъздаденият център е правоприемник на дейността и на двата центъра? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, народни представители, госпожо Янева! Съгласно Закона за здравето, националните центрове по проблемите на общественото здраве са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите. Националните центрове по проблемите на обществено здраве са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. В чл. 22, ал. 2 от Закона за здравето е предвидено, че националните центрове по проблемите на общественото здраве се ръководят от директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването. Устройството и дейността на отделните национални центрове по проблемите на общественото здраве се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.
Изискванията за заемане на длъжността „Директор” се обуславят от новите функции на Обединения национален център по обществено здраве и анализи и насоките, в които той ще се развива. Директорът на центъра заема длъжността въз основа на конкурс, проведен от министъра на здравеопазването по реда на Кодекса на труда. Трудовият договор се сключва с министъра на здравеопазването. В изготвения проект на правилник е предвидено, че директорът може да бъде лице, както казахте, с образователно-квалификационна степен „Магистър по медицина”, „Икономика” или „Здравен мениджмънт” и най-малко 3 г. професионален опит в областта на управлението на здравеопазването.
С предлагания текст се цели да се разшири кръгът на лицата, имащи право да заемат и да участват в конкурса за директор и създаване на условия за засилена конкурентност между кандидатите.
Не съществува правна пречка в обявения по Кодекса на труда конкурс да вземат участие и хабилитирани лица, които след доказване на управленските си умения и защита на своите виждания относно перспективното развитие на центъра, да бъдат назначени на длъжността „Директор” на центъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Янева, имате думата за реплика.
АННА ЯНЕВА (КБ): Господин министър, Вие ми отговорихте чисто бюрократично, административно. Вие много добре знаете, че за авторитета, за дейността на един научен център, на един национален център е много важно какво ще бъде изискването към неговия ръководител. Но Вие очевидно сте предопределили избора на директор на Националния център по обществено здраве и анализи, още повече, и Вие сигурно го знаете, че със страха, който витае сега в центъра вследствие на съкращенията, които бяха направени, едва ли някой освен изпълняващият длъжността в момента директор ще се осмели да кандидатства за тази длъжност. Вие явно сте пропуснали само едно нещо в този правилник – да запишете името на новия директор – господин Ваклинов.
Вие определено нямате доверие на хабилитираните лица и от двата центъра, изобщо на хабилитираните лица, работещи в областта на профилактиката. Затова най-лесно е те чисто процедурно да бъдат елиминирани. Аз не разбирам, това израз на някакви комплекси ли е, на негативно отношение на хабилитираните лица, към научните работници, или просто е някакво най-обикновено уреждане на свой близък приятел, в което сигурно няма нищо лошо, но поне да отговаря на изисквания, и то изисквания, на които трябва да се отговаря в един такъв национален център.
Но аз си мисля, че има още нещо. Това е назначаване на едно доверено лице, което трябва да осъществи „правилното разпределение” на близо 10-те милиона лева, които са получени за изграждането на така наречената интегрирана информационна система в здравеопазването.
Уважаеми господин министър, имате време да промените правилника и да промените изискванията към длъжността „Директор”на Националния център за обществено здраве и анализи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър – за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Янева, не зная дали моето изказване е било административно, но Вашата реплика беше архаична, лъхаща на стари схващания, гарнирана с абсолютно неверни данни. Ще започна с последните получени 10 милиона. Това не е времето преди няколко години, когато се получаваха пари, правеше се проект и след това той изчезваше. Това са европейски средства, които ще бъдат получени, когато той стане и за които е бенефициент Министерството на здравеопазването, а не въпросният център. Така че тази приказка въобще няма нищо общо с действителността и е много жалко, че използвате трибуната на Народното събрание да пускате такива абсолютно тотално неверни работи.
Щях да приема нещата Ви за хабилитираните лица, ако бяхме записали, че не може да бъде хабилитирано лице. Но директорът е администратор и той трябва да ръководи, а хабилитираното лице е специалист в точно своя определена сфера. Вие сама си противоречите – казахте 80 направления. Кое е хабилитираното лице, което разбира от хранене, от йонизиращи лъчения, от информационни системи, от диагностично свързани групи, от финансиране? Има ли такова? Няма! Значи хабилитираното лице ще бъде специалист точно в определена работа. И това не е работа да бъде директор. Да – знам, че това са старите схващания, когато трябваше да станеш на 60 г., за да бъдеш професор и да си вървиш по тези неща. Ние искаме да ги разбием! Дали ще бъде д-р Ваклинов, зависи от това кой-какво напише. Ако се яви човек с добра, със смислена концепция, която наистина да вдъхне живот на тези два центъра – обединени вече в един, той ще спечели конкурса. Нищо не е предопределено. Ако имате познат, насърчете го да се яви на конкурса и съм сигурен, че най-добрият ще спечели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От името на парламентарна група беше поискана думата.
Заповядайте, господин Лютви.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи нямаше намерение днес да прави декларация от тази висока трибуна на българския парламент. Но ние сме предизвикани от декларацията, която беше прочетена от Парламентарната група на ГЕРБ.
Всъщност още не сме влезли официално в предизборна кампания, а от тази висока трибуна прозвучаха думи, които правят опит да дискредитират и да злепоставят Движението за права и свободи с абсолютно неверни и лъжливи твърдения.
В декларацията на госпожа Караянчева се съдържат неверни и несъстоятелни твърдения за насилие в отделни общини в Кърджалийския регион. Там се казва, че днес, в 21 век, право не може да се раздава с камъни и с бухалки.
Госпожо Караянчева, аз мисля, че точно Вие като представител на ГЕРБ нямате право да говорите за насилие!
Искам да ви припомня, че много избори за местна власт бяха проведени през тези последни 20 години. Никога в смесените райони, включително и в Кърджалийски окръг, не е имало отделни случаи на насилие. Никога! Но и никога председател на предизборния щаб на ГЕРБ не е бил министърът на вътрешните работи.
През тези 2 години специална тема на дискусия тук стана и бяха зададени въпроси по време на парламентарния контрол относно конкретни случаи на насилие, включително и в Кърджали и в някои други градове на България.
Ето защо, нека не забравяме едно – Движението за права и свободи няма да се дискредитира от своите кметове! Това са 36 общински кмета, с които България и Движението за права и свободи само могат да се гордеят. Те са избрани от своите избиратели и те работеха за своите избиратели. Днес вие не се учудвайте, че се прави атака срещу отделни наши кметове, които ние отново ще преизберем. Избирателите ще ги преизберат, защото имат пълно доверие в техните качества и техните способности като кметове на общини.
Ако трябва да говорим за Движението за права и свободи, че провежда политика на насилие, искам да ви отговоря едно! Движението за права и свободи още в своя генезис, веднага след възродителния процес – апропо във възродителния процес през 1986 г. със своето звено, със своя отряд е участвал и вашият премиер, в Делиормана – ние сме били партията, която е призовавала само с мирни цели и само с мирни демонстрации сме искали нашите права.
Именно по време на възродителния процес, именно при тези мирни демонстрации е стреляно от структурите на МВР и на Българската армия. Тогава паднаха свидни жертви.
Ние знаем, че демокрацията се гради със закон, че демокрацията е спазване на закона, че по време на демокрацията никой няма право да търси конфронтацията нито на етническа, нито на религиозна, нито на социална база. Ние знаем цената на свободата и на демокрацията, уважаеми колеги.
Ето защо не правете опити да дискредитирате и да поставяте Движението за права и свободи в неправилна светлина! Вие се страхувате, че Движението за права и свободи ще се представи отново много добре на тези избори и вие имате основание да се страхувате за това. Въпреки това, което ще се направи от ГЕРБ и от правителствената машина, за да бъдат манипулирани тези избори, ние ще се представим достойно.
Пак повтарям: демокрацията и свободата за нас са изключително ценни. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, на балкона на пленарната зала е министърът на външните работи на Федеративна република Бразилия Антонио Патриота, който е на посещение в нашата страна. Моля да приветстваме госта с ”Добре дошъл” в Народното събрание на Република България! (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
Госпожо Караянчева, заповядайте за лично обяснение.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз, меко казано, съм учудена от това, което говори господин Лютфи!
Заповядайте, медиите, в Кърджалийско! Елате с мен да отидем и седнем при обикновените хора. Хората нямат вода. Хората се държат умишлено без вода в с. Жинзифово в Кърджалийско. Тръбопроводът е готов от година и половина. Очакват се изборите, за да видим как ще гласуват тези хора и тогава да им пуснем водата.
Когато дойдоха на приемна при мен, за две седмици, обединявайки институциите, успяхме да пуснем водата. (Реплики отляво.)
Парите са преведени точно за този водопровод, господине. (Реплики отляво.) Парите са приведени точно за този водопровод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, не се обаждайте от залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отива областната управителка на приемна в с. Конево. (Шум и реплики отляво.)
Общински служител от община Кърджали минава от къща на къща, за да забрани на хората да отидат при областния управител, защото ще им вземе общинската земя за пасища, която ползват. Елате и вижте какво е!
И когато ние – ГЕРБ, бавно, очи в очи, говорейки с хората, достигнем до техните сърца във всяко едно село, те вече ни припознаха. Хората разбраха, че има друга партия освен ДПС в тези райони. Защото двадесет години нито БСП, нито друга политическа партия е слизала при тези хора. Затова говорим за Кърджали като бастион на ДПС. Е, сега вече не е бастион. И ние ще го докажем на изборите! Ние ще водим честна политическа борба.
Моят призив от трибуната беше за това: не си играйте с вярванията на хората, с техните религиозни и политически пристрастия! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Анастасов относно нарушени здравни права.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители, господа министри! Моят въпрос към Вас е по един, меко казано, странен, шокиращ случай не само за мен, а предполагам и за болшинството български граждани в страната.
Пострадал човек, с 6 см дълбока кървяща рана, отивайки в Спешната помощ на Бургаската болница, му изискват първо да плати пари, въпреки че той наистина е сериозно здравно осигурен, след което му издават фактура и чак след това извършват операция по зашиването на раната му. Меко казано, това е не безумие, а безобразие от определена група лекари. Аз не обвинявам лекарите, обвинявам системата, която позволява такова нещо!
Вие сте пострадал, гледах, че пръстът Ви е зле. Не дай си, Боже, да станете по-зле и ако не Ви познаят, какво ще правите, ако Ви поискат пари и не носите в себе си?
Мисля, че това е безумие. Покажете текст в закон, който казва, че Спешната помощ е платена?! Аз не зная такъв текст и мисля, че и вие тук не знаете такъв текст. Мисля, че и българските граждани, въпреки че никой не гледа парламентарния контрол – бързо прецъкват за някоя друга програма, никога не биха си позволили да приемат и да приветстват такова законодателно решение – да се плаща спешната помощ на човек в тежко, затруднено положение.
Аз нося фактурата и ще я прочета. Това дори е наглост: в лист за преглед на пациент в Спешно отделение, забележете това ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтича, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:... нося и фактурата, не е въпросът в четиридесетте лева, въпросът е за морала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Анастасов, дами и господа! На 31 май 2011 г. в „Многопрофилна болница за активно лечение Бургас” АД не са постъпвали пациенти по спешност и не са докарвани от екип на Център за спешна медицинска помощ с оплаквания, посочени в запитването.
При направената обстойна проверка за всички преминали пациенти през приемните кабинети на лечебното заведение на посочените дати се установи, че в ортопедичен консултативен кабинет е консултиран пациент с порезна рана на лява подбедрица, за която съобщават, че е получена предходния ден. Значи, ключът към отговора не е фактурата, не е системата, а думичката „спешност”.
Пациентът, който е от гр. Карлово, се явява по собствено желание в кабинета без направление за хоспитализация – бланка № 7, и след извършения преглед му е оказана медицинска помощ и в амбулаторния журнал е отразено, че раната е малка, повърхностна, без засягане на мускулатура, фракция, нервни и централни съдове. Извършена е хирургична обработка на раната и е поставена противотетанична ваксина. Видно от гореизложеното, в конкретния случай не се касае за спешно състояние съгласно чл. 99 от Закона за здравето – „спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ”. Тъй като състоянието на пациента е изисквало медицинска помощ без елемент на спешност, той е заплатил такса за извършената манипулация в размер на 40 лв. Същата не е включена в цената за преглед.
Таксите за оказване на медицински манипулации по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ и във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето са определени със Заповед № 4-Р-183/28 февруари 2011 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение. Освободени от заплащане за извършени изследвания и манипулации са пациентите, на които е оказана медицинска помощ при условията на остро възникнали промени в здравето им, водещи до тежки функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи. Надявам се това да хвърля достатъчно светлина върху случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Има един журналист, който казва: „Гледам и не вярвам”. Аз на очите ли си да не вярвам, ще Ви го дам, да го прочетете: „Лист за преглед на пациент в Спешно отделение” – така пише. Следователно това е Спешно отделение, където се оказва спешна медицинска помощ. Предполагам, знаете, че в сладкарниците се раздават сладки неща и боза, а в Спешното отделение се оказва спешна медицинска помощ.
Това, което са Ви отговорили, е типично чиновническо и повърхностно отношение.
Вижте, ние сме държава, част от Европейския съюз. Не е лошо да прочетете Конституцията и да обясните на чиновниците в тази болница, че в Конституцията на Европейския съюз е записано: Европейският съюз е социална пазарна икономика. Здравето и образованието не са стока.
И Вие трябва да знаете – обръщам се към тези, които експлоатирате проблемите и здравето на хората, че не можете да вземате пари за тяхното здраве и за тяхното лечение.
Аз познавам много доктори във вашата система, с много от тях контактувам, които са изключително чистосърдечни, открити и помагат на много хора. Дори днес съм се обаждал за много тежък случай на онкоболен, на когото ще му бъде оказана необходимата помощ.
Аз обаче пак питам: какво ще предприеме министерството не с този служебен, чиновнически отговор? Какво ще направи с този лист, който сега ще Ви го подаря заедно с фактурата, които очевидно не са Ви били предоставени. Да ги предоставите в болницата и да ги попитате: „Това Спешна помощ ли е в Спешното отделение, или някаква рутинна проверка?”, да не кажа груба дума. (Подава документите на министъра.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Вие казахте някои неща, които аз винаги съм изричал – за ролята на медицината, че тя не е само търговия. Там има и такива елементи. Така че дотук съм съгласен.
Оттам насетне всички неща, които казахте, са по-скоро популизъм, защото явно случаят не е спешен. Никъде в законодателството на България случаят не се определя като спешен в зависимост от това през каква табелка е минал пациентът. Важно е какво е казал лекарят и какво е видял. Самият факт, че в случая идва пациент, който един ден по-късно след нещо търси медицинска помощ – това автоматически го прави неспешен, след като човекът си е платил фактурата. Прегледан е, описано е всичко. За мен хората са си свършили добре нещата. Нека да престанем с този популизъм за безплатно и за неплатено – всички тези неща, които се говорят. Това не е сериозно.
Ако го бяха докарали с линейката и му бяха взели пари, да, категорично щеше да има най-твърди санкции за колегите. Но в този случай, колкото и привидно непопулярно да изглежда преди избори, но пък е много честно, аз ще застана на страната на лекарите, на медицинския екип, който е извършил това нещо, защото накрая са си платили и данъка.
В България, за добро или лошо, лечението е безплатно по закон. Когато не си спешен, търсиш личния лекар – той те насочва. Ако е за болница, ако се правят манипулации, попада в основния пакет, плаща Здравната каса и на човека му е безплатно. Ако е спешен, плаща държавата. Когато ти си решил, както, между другото, много често става с подобни кабинети, знаете ли каква е статистиката? Осемдесет и три процента от хората, които ги посещават, не са спешни, а шантират системата, за да не минат при джипито, за да не чакат при специалиста. Намират начин за бърз достъп до тези кабинети.
Това, ако искате, е принципен разговор и мисля, че няма да ни стигне времето да го водим. Наистина в случая не става въпрос за спешен пациент. Това е разликата между изказванията ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с питането от народните представители Мая Манолова и Евгений Желев относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на трансплантациите.
Питането ще бъде развито от госпожа Манолова.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на миналия месец една неправителствена организация пресметна, че от 400 предизборни обещания, дадени от ГЕРБ, правителството е изпълнило само 10%. Сред 350-те неизпълнени обещания, за съжаление, е и едно, дадено лично от българския премиер – обещание, което е предмет на нашето днешно питане. Обещанието, че ще бъде решен проблемът с финансирането на трансплантациите.
Спомняте си, че още през месец август 2009 г., непосредствено след създаване на новото правителство на ГЕРБ, лично премиерът Бойко Борисов заяви, че „за финансиране на всички нуждаещи се от трансплантации ще са необходими 95-96 млн. лв.”, цитирам, и че ако тези пари липсват в държавния бюджет, лично премиерът ще намери търговска банка, която да финансира правителството, но, отново цитирам, „няма да има български гражданин, нуждаещ се от трансплантация, на когото да му дойде редът и да не бъде осигурено финансиране от държавата”.
За съжаление, това обещание си остана само празни приказки. Единственото, което беше направено, е раздуване на администрацията и харчене на пари за административни разходи.
Създаден беше един център, фонд за трансплантациите в чужбина с бюджет от 5 млн. лв., който просъществува около година и половина. Успя да похарчи 300 хил. лв. за издръжка, а останалите 4 млн. 700 хил. лв. бяха върнати в държавния бюджет.
Като капак в началото на месец юли тази година правителството прие Постановление № 195, което въведе таван на финансирането на трансплантациите в чужбина – трикратният размер на цената на операцията в България плюс общ лимит от 180 хил. лв. Това на практика лиши от шанса за живот най-вече нуждаещите се от трансплантации деца и заради това предизвика изключително бурна реакция сред пациентските организации, неправителствения сектор, гражданите и най-вече хората, които се нуждаят от трансплантации.
В резултат на тази обществена реакция и на питанията, които отправихме към премиера Бойко Борисов и към Вас, уважаеми господин министър, правителството пререши този случай. Едва месец, след като беше издадено това варварско постановление, правителството издаде следващо, с което частично реши проблема, но остана лимитът, таванът от 180 хил. лв., които може да ползва всеки нуждаещ се от трансплантация в чужбина. Това поставя ограничение и невъзможност най-вече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: ...пред децата, които се нуждаят от трансплантации.
Ще дам само един много известен напоследък пример. Детенце с несполучлива чернодробна трансплантация се нуждае от 120 хил. паунда за трансплантацията в чужбина. Знаете как се събират пари в условията на криза.
Нашето питане към Вас е: имате ли политика в областта на трансплантациите или действате по метода проба-грешка, на парче и ще инициирате ли промени в тези постановления, така че да отпадне таванът от 180 хил. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, народни представители! Разбира се, че правителството има политика и направо ще ви я кажа по точки:
- стимулиране на донорството чрез периодично обучение на отговорните лица, координаторите от лечебните заведения. Очакваният ефект е увеличаване на случаите на кондициониране и потенциални донори;
- популяризиране на донорството, като се ползва капацитетът на пациентските организации. Очакваният ефект е преодоляване на психологическата бариера при даване на съгласие за донорство;
- медийна активност, провеждана от Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантация за популяризиране на донорството и изграждане на положителна обществена подкрепа;
- стимулиране на извършването на трансплантации в страната чрез нормативни изменения и допълнения, а именно това е Наредба № 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантации, финансирани от Министерството на здравеопазването;
- разширяване обема на трансплантациите. Министерството на здравеопазването залага по-широка рамка, в която като условие за лимитирани финансови средства предоставя възможности за достъп на повече нуждаещи се български граждани до лечение в чужбина;
- едновременно регламентиране и осигуряване на условия, при които чуждестранни лекари специалисти съвместно с български лекари да осъществяват трансплантации в лечебните заведения в страната, които до момента не са извършени. Очакваният резултат ще бъде български граждани, които кандидатстват за лечение, за трансплантации в чужбина, да получат необходимите медицински услуги в страната.
Предстои синхронизиране на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, съответно и на подзаконовите нормативни документи, с последните директиви на Европейския съюз в това отношение.
Само две конкретни неща към Вашето изказване. Казахте, от което си личи, че, общо взето, не сте специалист по темата – „на всеки, на когото му дойде редът”. За съжаление, при трансплантациите ред няма (реплика от народния представител Мая Манолова) и е доста трудно да се осъществи това нещо.
Премиерът също не е специалист – затова си има министри, които се занимават с тази работа. Ред няма, всичко зависи от случайността. Нещастието за един се превръща в шанс за друг.
Още нещо, което също е невярно – че решението ни беше преразгледано под давление на организации или общественото мнение. Решението беше взето поради финансови причини и поради същите финансови причини то беше променено. Те са, че държавата даде 4 милиона и, както добре знаете, Политическа партия ГЕРБ – милион и двеста хиляди лева. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Желев, заповядайте за два допълнителни въпроса.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Това, което чухме като отговор, е в рамките на добрите намерения, в което няма нищо лошо и е правилно според мен. Такъв е подходът в този сложен процес и начин на трансплантация.
Само че когато премиерът преди две години обещаваше на всички нуждаещи се от трансплантация, че, виждате ли, който има нужда отива на Запад и всичко се решава, аз плащам, трябваше тогава да му кажем: „Чакай, тази работа няма как да стане”. Вие нямате нищо общо със случая, защото не бяхте министър.
Така или иначе фиаското с фонда за трансплантации е ясно, затова аз имам два въпроса.
Първият. За почти две години съществуване колко пациенти са трансплантирани извън пределите на страната?
Второ, с какви средства в момента разполага фонд „Лечение на децата в чужбина”, след като парите от фонда за трансплантации бяха преведени към този фонд? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми д-р Желев, въпросът е много конкретен. Трансплантацията, знаете, че не е една процедура, а зад това се крие трансплантация на клетки, трансплантация на органи.
Аз мога само да кажа това, с което завършихме преди лятната ваканция на парламента. Числата са много ясни: за миналата година 276 деца са заминали в чужбина. Тази година при всички положения ще бъдат над 300. Една голяма част от тях отиват за трансплантация на клетки, което става сравнително по-бързо.
Трансплантацията на органи в чужбина чисто технически е трудно. Има държави, които изобщо отказват да оперират, тъй като казват, че те имат листи на чакащи и ако се случи нещо, те първо на тях осигуряват органи.
Второ, дори да ни приемат, дори да имаме парите и да искаме да ги дадем, няма как да стане. Разбирате, че от Малко Търново един пациент трудно би се придвижил в рамките на няколко часа до Лондон, примерно, ако има донорска ситуация. Това е големият проблем и трябва да сме честни.
Не мога да коментирам кой какво е обещавал. Аз поне се стремя това, което обещая, да го спазвам. За другото – може да имам намерения, но някой път изпълнението на моите намерения не зависи само от моята воля, а от множество други неща.
Нека да сме конструктивни! Системата работи. Броят на хората, които ползват тези средства, се увеличава и това е виден показател, но голямото предизвикателство е ние тук да осигурим донори.
От тази гледна точка аз винаги с неохота се впускам в подобни дебати, защото винаги след тях остава негативният привкус, включително от изказвания и на пациентски организации. Всъщност нашият голям въпрос е друг. Има хора, са починали след мозъчни инциденти, изпадат в клинична смърт, изпадат в мозъчна смърт след травми. Това трябва да се знае.
И аз много се радвам, че след промените в Агенцията по трансплантациите ситуацията е друга. Само преди две седмици имаше две донорски ситуации, които за два дни се реализираха и от тези две донорски ситуации четири или пет човека получиха възможност да живеят пълноценно.
Мисля, че трябва да гледаме позитивно на това. Нека да забравим поне тук за политиката и да насърчаваме донорството. Никой човек не знае какво ще му се случи на него и на неговите близки. Затова да сме позитивни и да призоваваме хората да даряват органи, когато, не дай си Боже, ги сполети такава беда. Парите в случая са нещо второстепенно. То наистина е моя грижа. Аз съм поел ангажимент и от следващата година за трансплантации ще се плаща повече и на хората, които обявяват такива случаи, и на тях ще се плаща, защото те всъщност са по-важните в момента в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – две минути.
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин министър, аз съм съгласен с Вашите думи, че след такъв дебат винаги остава някакъв горчив привкус. Това е така, ако не се отнасяме достатъчно коректно и честно към хората и пациентите.
Това стана преди две години и неслучайно поставям въпроса за обещанието на премиера, защото това е един нагледен пример за това как не трябва да се прави PR от, чрез и през нещастието и затрудненията на хората, особено със заболявания.
Пак казвам, че онези обещания, които даде тогава премиерът, че виждате ли, всеки, който има нужда от трансплантация на бъбреци говоря, и той така каза, заминава в чужбина, той плаща и нещата са ясни. Нищо не е ясно!
Вие сте абсолютно прав – трансплантацията, особено на бъбреци, по този начин на донорство на органи, е изключително тежък проблем и не трябва да се профанизира. Това е първо.
Второ, не ми отговорихте на другия въпрос: с какви пари разполага фонда? Може би не Ви остана време. Аз зададох въпроса нарочно, защото преди две години по това време Фондът за лечение на деца в чужбина разполагаше с 20 млн. лв. Колкото и да е давало правителството, не сте изхарчили 20 млн. лв. за две години. Резонен е въпросът къде са парите. Аз знам къде са. Вицепремиерът Дянков ги завъртя по друг начин и сега излиза така, че Партия ГЕРБ дава едни много пари за едни работи. Ама, не е така. Ще трябва да си спомним всъщност с какво разполагаше Фонда преди две години, какво е дадено, какво се е натрупало, ако изобщо се е натрупало, и какво е разходвано, за да сме коректни и най-вече Вие пред хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на д-р Константинов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Анастасов към министъра на културата Вежди Рашидов относно крепостта в гр. Хисаря.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Господин министър, моят въпрос към Вас е за рушенето на крепостните стени на Хисар. Това е може би една от най-старите крепости, от историческите ценности на територията на България. (Реплики.)
Поправя ме колегата: „най-старата”. И аз така мисля, като не броим Перперикон, разбира се, която сега беше открита.
Да се върнем по съществото на въпроса – Хисаря е известна със своята минерална вода, със своето балнеоложко лечение, но Хисаря е известна и с тази крепост, която дава възможност да се развива културен и исторически туризъм.
Това, което видях, наистина ме шокира. Освен тревата, която е обрасла по почти всички крепостни стени, изненадващо видях няколко дървета, очевидно на по няколко години, които растат по крепостните стени. Това говори за едно безхаберие към нашата историческа ценност. Даже и през турското робство не е била така изоставена тази крепост, защото е била запазена и е достигнала до днешни дни. Явно някой се е грижил за нея.
Ако ние не ценим историята си, а ние българите, болшинството българи я ценим, няма да имаме настояще, няма да имаме и бъдеще в бъдещата обединена, не само Европа, а и в бъдещия обединен свят.
Затова моят въпрос към Вас е: какво смята да направи Министерството на културата, за да възстанови състоянието на крепостните стени, като запази тези крепостни стени за историята и за бъдещите поколения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Рашидов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Анастасов! Крепостната стена в гр. Хисаря е изключително ценно свидетелство за историята и културата ни.
Благодаря Ви за показаната загриженост към опазването на наследството ни и Ви уверявам, че Министерството на културата полага много големи усилия в тази посока в рамките на своите правомощия и възможности.
Крепостната стена е част от обявения през 1976 г. Археологически резерват „Античен град” в Хисаря с категория „национално значение”. През 1997 г. е издаден акт за изключителна държавна собственост и е предаден за стопанисване и управление на община Хисаря.
Беше направена проверка за установяване на актуалното състояние на недвижимата културна ценност, като бяха направени следните констатации. Източната и южната крепостни стени на гр. Хисаря и пространството около тях са почистени и поддържани в добър вид, като в момента се почиства около северната стена. Самите крепостни стени са почистени от растителността с химически препарати. Западната крепостна стена обаче и прилежащите й територии, както Вие алармирате, не са поддържани добре и са обрасли с трева и храсти. На места дори има изхвърлени боклуци от близките къщи и до западната порта на крепостта частен имот е оградил терена и стопански постройки са долепени плътно до крепостната стена.
Въз основа на резултатите от проверката бяха дадени следните указания на община Хисаря, която е стопанин на недвижимата културна ценност: да се продължи почистването на северната, източната и южната крепостни стени и прилежащите им площи, като се обърне по-голямо внимание на вътрешността на кулите; да бъде почистена западната крепостна стена и терените около нея от растителността и отпадъците и да не се допуска по-нататъшно замърсяване; община Хисаря да предприеме действия за освобождаване на крепостната стена от стопански постройки и огради.
Министерството на културата ще контролира изпълнението на дадените указания. В случай на неизпълнение, ще бъде образувано административнонаказателно производство за нарушение на разпоредбите и чл. 71 от Закона за културното наследство.
За мое съжаление и на цялото общество в годините на прехода множество културно исторически паметници от национално и местно значение бяха тотално занемарени, а някои дори съсипани. Грижата и опазването на нашето наследство обаче трябва да бъде цел и задължение на всички нас, на цялата нация. Трудно може една институция да обхване и да обгрижи абсолютно всички обекти с културна и историческа стойност, а такива в България има над 39 хиляди. Всички тези недвижими културни ценности формират богатството на културното наследство и е въпрос на самосъзнание неговото опазване за поколенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Това го казвам чистосърдечно, защото наистина опазването на историческите ценности е задължение на всички български граждани, и най-вече на институциите, които са оторизирани от българския народ да извършват това.
Надявам се, че ще бъде направена ревизия и на другите исторически ценности на България, за да запазим нашето национално самосъзнание и страната ни да остане като българска културна нация в Европейския съюз, защото след изчезване на границите, най-важното, заявявам това най-отговорно, е запазването на българската културна идентичност, за да оцелее нашата нация във вековете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър? Не желаете.
Въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно намеренията на Министерството на културата за честване на 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министре, на 20 юли 2011 г. зададох въпроси към трима министри по този повод. Двама от тях отговориха положително на моите въпроси. Става въпрос за 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов. Тези 150 години се навършват на 22 юни 2012 г.
Професор Шишманов, когато е министър на просветата, създава културния отдел към Министерството на просветата, което всъщност е началото на създаването на Министерството на културата, на което днес Вие сте начело. Той е от създателите на Народния театър, Операта, Съюза на народните читалища, дори той ги председателства четири поредни мандата, Етнографския музей, Националния музей, Археологическото дружество, българската секция на ПЕН клуба. Има огромни заслуги за събирането на фолклорното наследство на българския народ и успява да запази паметта за просветители като Неофит Бозвели и Неофит Рилски. Прави много за популяризирането на творчеството на Иван Вазов. Той го окуражава да довърши романа си „Под игото”, който излиза за първи път в сборника, създаден от проф. Шишманов – „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, през 1889 г. Също така той прави много за популяризирането на творчеството на Алеко Константинов, запазва и за поколенията спомените на стария възрожденец Драган Цанков, записани от него самия съвсем кратко преди смъртта на този бележит българин.
За съжаление днес все по-малко хора знаят за огромния принос на проф. Иван Шишманов за българската култура и просвета. Делото на този знаменит строител на съвременна България не заслужава да потъне в забрава.
Ето защо моят въпрос към Вас е: планира ли Министерството на културата да отбележи достойно 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов? Ще поканите ли културните институции, които той е създал, като Народния театър, Националната опера и други, да се включат по подходящ начин в това честване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Наистина проф. Шишманов е едно от големите имена в българската история. Приносът му в развитието на науката, културата и обществото е безспорен. Той е личност, която излиза извън пределите на националното и има принос във формирането на европейските ценности и визия за развитие.
Министерството на културата е включило честването на 150-годишнината от рождението на проф. Шишманов в културния календар за 2012 г. В момента ние събираме информация за събитията, които планират институциите, свързани с дейността му, в това число и организациите по линия на читалищата, музеите и книгоиздаването. Информацията ще бъде обобщена и мероприятията координирани. Намерението на Министерството на културата е честванията да завършат с национална проява, достойна за величието на този голям българин, която ще бъде съгласувана с Министерството на образованието, младежта и науката и по линия на честването на юбилея в чужбина и с Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика, господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин министре, за този положителен отговор. Това е третият такъв отговор, който получавам. Бих искал да изразя своето удовлетворение, че ние ще можем да отбележим достойно годишнината на проф. Иван Шишманов – възрожденецът, който сбъдна всъщност мечтите на всички възрожденци преди него, създавайки почти всичко в сферата на институциите на българската култура и с огромен принос за българската просвета. Също така е един от създателите на Паневропейския съюз в Европа през 1926 г.
Една личност, която е не само един велик българин, но също един велик европеец. Ето защо смятам, че е добре ние да припомним както на българските граждани, така и на европейската общественост, че такъв човек е съществувал, а бъдещите поколения на България да знаят, че всичко, което днес имаме, е създадено от хора, които са се борили за това, мечтали са и накрая са реализирали всичко това, което имаме. Днес имаме държава, имаме нация, имаме българска църква. Това не е било преди известно време факт и е резултат от дейността на такива възрожденци, чийто достоен продължител е бил и проф. Иван Шишманов, един от строителите на съвременна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да кажа само две думи, господин Тошев. Въпросът Ви е много добър и удачен. Аз прочетох какво ще направи Министерството на културата.
Ще допълня още нещо за Шишманов. Във времето ние като че ли малко сме изоставили някои от великите българи, някои са забравени и новото поколение почти не ги знае. Наред с тези чествания в момента се сформират инициативи, комитети. В България трябва да отделим едно място, един парк, където да изградим алея на достойните българи и да можем да създаваме – не само да претопяваме български паметници на големите личности и да изчезват някъде в небитието. Достойните българи трябва да намерят своите паметници, за да могат да бъдат запазени в паметта на идните поколения.
Може би е време да издигнем паметник на Шишманов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за участието.
Министърът на околната среда и водите госпожа Нона Караджова ще отговаря на питане на народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на околната среда и водите за съвместяване на опазване на биологичното разнообразие в Родопите и опазване живота и здравето на хората.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин Анастасов.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Преди една година поставих пак от парламентарната трибуна в рамките на питане към Вас въпроса за зачестилите нападения на мечки на хора в Родопите, както и нападения над тяхното имущество и насаждения. Тогава в един сериозен диалог Вие ме уверихте, че предстоят редица действия за решаване на възникналите проблеми, които причиниха и смъртта на един човек в Родопите. Сигурен съм, че добре помните инцидентите между хората и мечките, които тогава изредих. За съжаление списъкът на тези инциденти звучеше повече като военно комюнике. Това беше в средата на м. септември миналата година.
Само един бегъл преглед какво се случи оттогава насам показва следната хронология: на 17 септември миналата година отново три мечки нападат три смолянски села в Девинско, Чепеларско и Смолянско. Щетите – убити две телета, един овен, разрушени пчелни кошери. На 1 октомври 2010 г. – мечки нападат смолянското с. Виево. Щетите са разкъсана и убита крава. Това е шестото поред нападение над селото и стресът в хората е почти пълен, като вече дори не гасят светлините на къщите през нощта. На 1 октомври 2010 г. – нападение на мечка в района на Златоград. Щетите са една умъртвена крава. На 15 април тази година, вече след събуждане на мечките след зимен сън – нападение на мечка в м. „Белиевата вода” край Смолян. На 27 април 2011 г. – нападение на мечка на пчелните кошери в с. Турян, Смолянско. На 4 май 2011 г. – четири животни са убити, а две се издирват в местността „Лопуха” край Чепеларе. На 17 юни 2011 г. мечка скочи срещу овчар, изяде една овца и разкъса друга, отново в района на с. Турян, Смолянско. Дори само този частичен преглед на инцидентите показва, че очевидно войната между хората и мечките за гарантиране на прехраната продължава, и то с пълна сила.
Надявам се, че помните – в края на миналогодишното ми питане аз заявих, че освен всички действия, които повелява законът, вероятно трябват и по-комплексни мерки, за да може да се разреши този проблем, който е очевидно за насъщния – както от страна на дивите животни, така и от страна на хората.
В тази връзка Ви моля за Вашите актуални виждания и отговори на следните въпроси: какво конкретно беше извършено от отговорните институции през изминалата една година? Какви са конкретните резултати и следващите задачи? Считате ли, че има потенциал да решим проблема устойчиво, за да можем да гарантираме както опазването на биоразнообразието, така и прехраната на хората в тези региони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Караджова. Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, във връзка с поставените от Вас въпроси бих искала да представя на Вашето внимание следната информация.
От обявяването на мечката за защитен вид през 1992 г. със заповед на министъра на околната среда и водите и включването й като защитен вид в Закона за биологичното разнообразие през 2002 г. не са предприемани никакви целенасочени действия за предотвратяване и намаляване на конфликта „мечка-човек”.
Съжалявам, че нямам време, но бих изброила един дълъг списък с нанесени щети от мечките на пчелини, телета и така нататък и по време на вашето правителство, тъй като явно нямаше време да подскажете и това.
Предвид необходимостта от много добър баланс между опазване на дивите видове, природното разнообразие и устойчивото развитие на региона, още през 2009 г. Министерството на околната среда и водите организира мониторинг върху популацията на мечката на територията на цялата страна. Знаете, че вече се прилагат най-модерните методи за наблюдение и интерпретация на резултатите за постигане на достоверна информация за популацията на животните като фотокапани, радионашийници, комбинирано със стандартните методи за мониторинг на видовете. Веднага след получаване на първите данни от мониторинга и на база данни за щетите, нанесени от мечки през предходните пет години, бяха предприети конкретни мерки за осигуряване опазването на хората и имуществото им от нападение от мечки. Създаден и обучен е спешен екип за действия с проблемни мечки и оценка на щети за района на Смолян още преди инцидента с хората. Такива екипи се създават и в други райони на страната, в които има местообитания на мечки. Вече се предоставиха безвъзмездно 85 бр. електропастири, за които ви информирах миналата година – че стартираме процедури за набавяне за подпомагане на местните стопани, за обезопасяване на тяхното имущество срещу нападение от мечки. Сключен е и договор за доставка на още 90 бр., които ще бъдат раздадени и монтирани в най-скоро време. Освен това подготвихме и вече е одобрен проект по Оперативна програма „Околна среда” за устойчиво управление на вида „кафява мечка” и намаляване на причиняваните от нея щети върху селскостопанското имущество на територията на РИОСВ – Смолян. Предприемат се мерки и за регулиране на популацията, и то на база извършения вече мониторинг през 2010 г., като Националната комисия по план за действие на мечката определи за отстрел през 2011 г. на 17 бр. мечки. Определените за отстрел мечки са в райони с повишено присъствие на вида.
Осъществяваме и системно съвместна работа с населението и местните власти чрез взаимодействие между регионалните инспекции по околната среда и водите, органите по Изпълнителната агенция по горите, неправителствени организации, ловни дружинки с цел предотвратяване на конфликтните ситуации. Работи се за повишаване на познания за безопасно поведение в местообитанията на вида. С участието на неправителствени организации и финансовото съдействие на Министерството на околната среда и водите се изпълнява и Проект за специализирано осведомяване на обществеността. На стопаните се изплащат всички щети от мечки за питомни животни, селскостопанска продукция, имущество и кошери, като за 2010 и 2011 г. са изплатени всички дължими суми на засегнатите стопани, както това се е случвало и в предходните пет години.
Съвместно с Министерството на земеделието и храните се работи за прилагане на дългосрочна политика за подобряване на хранителната база чрез залесяване с подходящи горско-плодни видове.
В заключение в отговор на въпроса дали проблемът е устойчиво решен, искам да ви информирам, че за устойчивото решаване на проблема и мерките, които се предприемат, е необходимо дълго време. Смятам, че поставихме отлична основа за това устойчиво решаване на въпроса. Единствено и само в сътрудничество с местните власти и с неправителствените организации можем дългосрочно да решим този въпрос при отличен мониторинг на вида, за да може навреме да се реагира в случай на регистриране на свръхпопулация.
Тези действия, за които ви информирах, са в изпълнение на утвърдена програма за 2011 г., включваща 24 мерки, съобразени с реалната ситуация и Плана за действие на кафявата мечка.
Вие сте загрижени, ние също сме загрижени въпросът да бъде решен устойчиво. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате възможност за два допълнителни въпроса. Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, когато четох този списък, нямах за цел да сравнявам какво е било при предходните правителства. Очевидно остротата на проблема, която е възникнала, не е политическа. Тя касае живота на хората и тяхната прехрана, както, разбира се, живота и прехраната на мечките. Вие няколко пъти споменахте неправителствените организации и местните органи за самоуправление, но според мен това изисква ясна държавна и правителствена намеса и ангажимент, който обаче, очевидно все още някак си не можем да го осъзнаем заедно.
Казахте, че се засажда хранителна база – горско-плодни дървета. Първият ми въпрос е: колко са засадени от структурите на Министерството на земеделието и храните или от горските лесничейства? Колко средства са дадени?
Ще ви дам едно сравнение: Като министерство вие вече сте осъдени да платите 130 хил. лв. щета за загиналия човек миналата година в с. Кутела; 50 хил. лв. иск има жената от Малка Арда, която беше нападната и ранена от мечката. Сама разбирате, че в един момент може да се окаже, че щетите и исковете, които са към държавата, ще бъдат много по-големи, ако самата държава и нейните структури, превантивно вземат мерки да решат два проблема.
Вторият ми въпрос: не считате ли (преди една година ми казахте, че не е съвсем ваша работа), че Вие или някой друг от правителството трябва да оглави специализирана комисия с кратък срок на действие и цели, която да реши проблема не само в Родопите, но и в Централния Балкан на Стара планина? Да реши проблема как да гарантираме по-голяма заетост на хората, за да не си търсят толкова интензивно прехраната по горите и да навлизат в ареалите на мечките; как да гарантираме броя на популацията, включително и чрез разселване?
Не чух дали досега има като действие улов и разселване на мечки, за да може в крайна сметка по някакъв начин да регламентираме тези две популации – на хората и мечките, а не те просто да се срещат и да предизвикват тези по същество едва ли не военни действия помежду си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор на допълнително поставените въпроси.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Михалевски, информирана съм, че тези насаждения се извършват в рамките на одобрените лесоустройствени проекти от страна на горските стопанства, имайки предвид грижата за осигуряване на допълнителна хранителна база. Знаете, че още миналата година беше сформирана специална комисия, която да предприеме краткосрочни мерки. Има и постоянна комисия, която съответно прави преглед на изпълнените мерки по Плана за действие за мечката, имаме годишни програми
Ако това беше направено предходните години и то при пълната информация за многобройни нападения на мечки над стопанствата и влизане в селата, за което мога да ви дам протоколи, а не аз за първи път през 2009 и 2010 г. да предприема такива мерки, вероятно нямаше да се стигне до тези инциденти с хората. Никой не знаеше каква е популацията на мечката, никой не информираше хората, никой не предприемаше такива действия. Така че до момента съм направила каквото зависи от мен.
Ако имате някакви по-добри идеи какво да се случи, с удоволствие ще Ви поканя, когато заседава комисията, за да представите идеите си за дългосрочно решаване на въпроса. Дори миналата година да сме засадили къпини, малини и овошки – няма какво да ви обяснявам, че те не могат да пораснат за една година, за да станат хранителна база на мечките. Не е необходимо и да ви обяснявам, че разрасналата се популация на мечките не е в резултат на моите действия през 2010 г. Това се е извършвало и се е случвало устойчиво в годините.
Абсолютно спокойна съм, че всичко каквото зависи от мен като министър, заедно с другите институции – Изпълнителна агенция по горите и неправителствени организации, които помагат, сме направили всичко, което към момента е възможно и продължаваме да работим по програмата, за която Ви казах, че е утвърдена за тази година и ще продължи да се изпълнява през следващата година.
Ако бяхте задавали този въпрос на министъра в предходното правителство на околната среда и на земеделието, вероятно нямаше да се стигне дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате думата за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо Караджова, мислех, че дотук тонът, който поддържаме с Вас от една година, е адекватен на сериозността на проблема. Смятах, че няма да се плъзнете по плоскостта – пак да ви е виновно правителството на Сергей Станишев.
Първо, ако българските граждани, които са натоварени с отговорността да представляват народа и изпълняват властта, не разберат веднъж завинаги, че те са за малко там – да решават проблемите, а не да се оправдават – жалко и за България, жалко и за тях! Но ще спра до тук, защото тази Национална комисия по кафявата мечка е важна и въобще всички институции, които решават въпросите, не просто да отчитат документи. Да, на горските къпини и малини им трябва време да пораснат. През това време обаче ние можем да вземем мерки и в рамките на година-две, докато те започнат да дават плодове, да захранваме по някакъв начин популацията, за да можем да я държим в ограничен ареал. Можем ли да го направим това? Можем! Искаме ли да го направим? Очевидно не ни пука толкова!
Няма нужда да сравняваме предходни периоди, защото очевидно проблемът с безработицата не само в Смолян, а и навсякъде до такава степен се е изострил, че хората търсят алтернатива и естествено влизат до най-близкото място да наберат горски плодове, гъби, да добият дървен материал, и влизат в ареалите. Това е проблемът! Не го приемайте, че аз съм от опозицията, а Вие сте от управляващите. Аз Ви благодаря за поканата и действително ще се постарая в рамките на един месец с хора, които разбират, да Ви подготвя предложения, да ги внесем. Да се опитаме дори в рамките на бюджета за 2012 г., сигурен съм, че необходимите средства ще бъдат изключително малко, но това ще бъдат реалните действия, които ще направим за хората. Няма да помогнем на хората с това да водим пререкания с Вас кой е виновен и кой не е. Хората ще бъдат доволни, когато ние безименно, безгласно, безшумно решим този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Петър Курумбашев относно разрешение за проучване за находища на шистов газ.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за един въпрос, който аз зададох преди повече от два месеца. Обръщам внимание на ръководството на Народното събрание: тема, която има такова обществено значение да не бъде прехвърляна, четири пъти да бъде отлагана. Тук няма никаква вина министърът. Дневният ред се определя от ръководството на Народното събрание.
Ще добиваме ли шистов газ в България, госпожо министър? Питам Вас, а не питам Трайчо Трайков, който знае, че руският газ е лош, а американският газ – добър. Питам Ви, защото сега ще Ви прочета откъси от в. „Ню Йорк Таймс”, където те цитират, че в повече от 179 кладенеца, от които се произвежда така наречената замърсена вода, е установено ниво на радиация 100 пъти над федералните стандарти на Съединените американски щати. В 15 кладенеца, които се използват за добив на шистов газ, е установено ниво на радиация на радий или други радиоактивни материали 1000 пъти над федералните стандарти. Произведена е вода, която е над 6 милиарда кубически метра, която е заразена по този начин в резултат на този добив.
Да ви го кажа картинно – това е десет пъти язовир „Искър”. Къде ще сложим тази вода – десет пъти язовир „Искър”, тук, в България? До момента има 500 000 кладенеца в Съединените американски щати за добив на такъв газ, които са станали два пъти повече в сравнение с 1990 г.
Въпросът ми излиза от това дали трябва да се прави екологична оценка, или впоследствие ОВОС. Въпросът е: дали, госпожо министър, ние се опитваме да поддържаме температурата в къщата като изгаряме мебелите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор на така поставения въпрос.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, в отговор на зададените от Вас въпроси Ви информирам за следното.
Съгласно българското законодателство, в което са въведени изискванията на европейското законодателство, намеренията за търсене и проучване на нефт и газ, в това число и на шистов газ, не са предмет на провеждане на процедура по оценка на въздействие върху околната среда по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда.
Отчитайки разпоредбите на Закона за подземните богатства една от целите на дейността – търсене и проучване, а не добив, подчертавам, е да се извършва оценка на находищата на подземни богатства и последващо внедряване на откритието като търговско. Процедурата по оценка на въздействие върху околната среда следва да бъде извършена преди разрешаване на добива на подземното богатство, което съгласно Закона за подземните богатства и Закона за опазване на околната среда следва за бъде преди регистриране на откритието като търговско – тоест, когато вече имат яснота за цялостния технологичен процес на извличането на полезните изкопаеми, както и необходимите допълнителни съпътстващи обекти и дейности.
В отговор на втория Ви въпрос: към настоящия момент в министерството не са депозирани уведомления от възложители за намерение за добив на шистов газ.
В допълнение към питането Ви за процедура за оценка за въздействие върху околната среда, искам да Ви информирам, че за цялостните и годишните проекти за търсене и проучване на нефт и природен газ се провежда самостоятелна процедура – по реда на Наредбата за условията и реда, за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти, инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Така че, ако инвеститорът съответно внесе в министерството заявление за извършване на такава оценка, ние тогава ще имаме информация какво ще е цялостното проучване, както и предложението за годишен проект за проучване и ще направим съответните оценки. Специално ще ви информираме и Вас, и всеки, който пожелае, за резултатите на оценката и за хода на оценката. Иначе, и да имаме желание да проведем процедури по ОВОС, нямаме по каква процедура да го направим, знаете много добре.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Курумбашев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Аз наистина Ви разглеждам, госпожо министър, като съюзник в тази битка, за разлика от Вашия колега Трайчо Трайков. Надявам се, че и Вие също можете да инициирате екологична оценка. Чудех се изобщо може ли такава процедура, дори само за проучване, да бъде започната от българското правителство, без тя да бъде съгласувана по какъвто и да е начин с Екологичното министерство. Ясно е, че инвеститорът няма да се обърне към Вас. Той има интерес да се обърне към Вас на максимално късен етап.
Искам да Ви кажа, че думите: „Ние горим мебелите, за да поддържаме температурата в къщата” – са на един Ваш колега, казва се Джон Куигли. Той си подаде оставката. Бил е ръководител на Департамента в Пенсилвания за консервация и натурални ресурси. Опасявам се, че и много еколози, ако се разреши добив на шистов газ в България, ще трябва да си подадат оставката. Имам предвид служители на Министерството на околната среда и водите, защото ще трябва да направят компромис със своята собствена съвест. Вие знаете, че например в щата Ню Йорк има решение да се забранят каквито и да е проучвания във вододайната зона там. Вие знаете, че във Франция се прие закон за забрана на каквито и да е опити за добив на шистов газ. Между другото, колеги от ГЕРБ, по инициатива на дясната партия на правителството на Саркози, е приет с консенсус. В тази история няма десни и леви партии.
Простият ми въпрос е, ако се внесе такъв закон в Народното събрание – за забрана за проучване на добив на шистов газ, Вие бихте ли го подкрепили?
Второто нещо, което искам да Ви попитам. Бях на сесията на общинския съвет в Нови пазар, където хората казаха: „Искаме първо да има екологична оценка преди да се правят каквито и да е изследвания тук в нашия район.” Решението беше взето с 15:0 гласа и един „въздържал се”. Човек от групата на ГЕРБ стана и попита, дали ще се направят такива проучвания в района на Банкя?
Моят въпрос е: ще се съобразите ли с гласа на хората от Нови пазар и бихте ли подкрепили законопроект, който забранява всякакви изследвания за добив на шистов газ на територията на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Курумбашев, би било много повърхностно да Ви отговоря на въпрос, който иначе нямам зададен, без да съм информирана въобще за проекти, за добив, и за какво става въпрос. Това в момента е най-различно говорене и в медиите, и по места. Както във всяка нова дейност, така и за тази дейност има различни мнения.
Както преди малко Ви информирах, дейността не може да стартира преди извършването на оценка по Наредбата за оценка на съвместимостта със съответно целите на защитените зони. Тоест, ако инвеститорът направи това без да е минала тази оценка, когато ще бъдат представени цялостната и годишната програма за проучване и търсене, не за добив – повтарям, съответно ние ще сме запознати за какво става въпрос, ще има специалисти. Знаете, че има експертен съвет, в който участват представители на много институции, на неправителствени организации и всички съответно могат да бъдат поканени, ще има и мнения на учени. Тогава ще можем да се произнесем. Абсолютно безпредметно е, когато никой не е запознат с конкретната ситуация, да взема каквото и да е отношение по въпроса.
Знаете, че от всяка дейност може да има негативни последствия. Знаете, че дори в резултат на добива на въглища в подземни галерии, включително в България, колко смъртни случаи е имало. Това се случва по целия свят. Много други негативни въздействия е възможно да има върху околната среда от всякакви добивни дейности. Дали те ще окажат влияния, или не, може да се каже, когато имаме един конкретен проект? Не мога да коментирам нещо, което не съм виждала, нито експертите, които разбират от тази тема.
При стартиране на процедурата, за която преди малко Ви споменах, специално ще Ви информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, преминаваме към въпрос от народния представител Георги Божинов относно удължаване срока на проекти по присъединителната програма ИСПА.
Господин Божинов, имате възможност да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Във Вашето министерство е получено потвърждение от Брюксел, че до края на 2011 г. се удължава срокът на осем проекта по ИСПА. Това са проекти, които трябваше да бъдат приключени до края на 2010 г. Сред тези проекти не фигурира този на община Сливен за реконструкция и подмяна на ВиК-мрежата.
Госпожо министър, за кои проекти със срок на завършване 2010 г. не е получено съгласие за удължаване на срока до края на 2011 г.? С какви средства ще бъдат разплатени извършените досега работи по тези проекти и с какви средства ще бъдат завършени те?
Акцентирам в моя въпрос специално на проекта на община Сливен, защото на по-ранен етап, при зададения от мен и други народни представители въпроси, Вие казахте, че има възможност за удължаване на финансовия меморандум. Възможността обаче може да се превърне в действителност, ако бъдат изпълнени редица условия. Условията, които трябваше да извърши кметът на община Сливен не са извършени, а вместо тях той предприема действия за сключването на рамково споразумение, за което добре знаете, че мониторинговият комитет на Европейската комисия изразява резерви. Още тогава Вие изказахте съмнение, че пътят към продължаване на меморандума е нереалистичен. Крайният вариант беше за спасяване на тези близо 50 милиона, Вие да отнемете правата на община Сливен. Госпожо министър, какво е положението днес с този проект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, съгласно писмо на Европейската комисия от месец юни 2011 г. и така, както беше потвърдено на мониторинговия комитет от страна на представители на Европейската комисия в края на месец юни 2011 г., за България се удължава срокът за допустимост на разходите за осем проекта по Програма ИСПА, управлявани от Министерството на околната среда и водите, както следва: пет проекта за водния цикъл на градовете София, Шумен, Варна, Кюстендил и Смолян, един проект за управление на отпадъците в Кърджали и два проекта за техническа помощ.
Съгласно горепосоченото писмо, службите на Европейската комисия отказаха удължаване срока за допустимост на разходите за следните три проекта. По интегрирания проект за водния цикъл на гр. Сливен в момента се проучват алтернативи – във връзка със зададения от Вас въпрос – как може да бъде продължен проектът, съответно за разплащане на бъдещи дейности със средства от държавния бюджет или прехвърляне на ИСПА-компонента за довършване на канализационната мрежа за финансиране по Оперативна програма „Околна среда” чрез представяне на проект.
По интегрирания проект за водния цикъл на гр. Балчик – почти цялата сума е изплатена със средства по ИСПА, а оставащите средства ще бъдат разплатени от държавния бюджет през тази година.
По проекта за изграждане на сероочистващи инсталации за блокове V и VІ на ТЕЦ „Марица Изток 2” за довършване на дейностите средствата ще бъдат разплатени от бенифициента, тоест от самия ТЕЦ.
Искам да подчертая, че в резултат на анализите, които възложих да се изготвят още през месец септември 2009 г., се установи, че голяма част от проектите по ИСПА са високо рискови от гледна точка на тяхното успешно приключване до края на 2010 г., с голямо изоставане във времевите граници, съответно с много сериозни проблеми при тяхното изпълнение.
В тази връзка до края на месец ноември 2009 г. ние изготвихме план за корективни мерки, които стриктно контролираме, които са изпълняват. В резултат на добрата работа, която се констатира за 2010 г., наистина с напредъка на голяма част от тези закъсали проекти, съответно Европейската комисия се съгласи да удължи тези осем проекта, за които споменах.
За съжаление поради голямото време, което оставаше за проекта в Сливен, а за Балчик – много малкото довършителни работи, които оставаха, съответно не беше удължен срокът за изпълнение на тези проекти. За ТЕЦ „Марица Изток 2”, знаете без вина от страна на българските власти през годините – това са между търговски отношения на кандидатите в процедурата, съответно беше преустановено плащането за ТЕЦ „Марица Изток 2”. Затова мисля, че сте запознат детайлно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, за мен критерий за истинността на едно твърдение е практиката. Много говорене, много хвалби, много приказки! Трябва някой да каже истината.
Истината за този проект е, че той е провален. Самият кмет на Сливен казва: „Спираме да говорим за ИСПА и за оперативна програма! Ще фризирам, актуализирам проекта и ще кандидатстваме другаде.”
Какво означава това? Това означава, че 50 млн. лв. български пари – те са по ИСПА и по европейски фондове, но са срещу изпълнени ангажименти на българската страна, това са 50 млн. лв., те са загубени безвъзвратно. Ето това е кризата! Имаш едни виртуални пари, имаш проект – парите изчезват, проектът го няма! Това е причината за световната криза. Тук аз говоря коректно.
Кой е виновен? Даденият шанс на кмета да направи график, да изпълнява графика и да запази тези пари за България не беше изпълнен. Тогава Вие бяхте на ход, госпожо министър, с много тежката мярка – отнемате правата на общината, тя не може да кандидатства повече, но тези 50 милиона остават за България! Вие под политически натиск, за честта на своя съпартиец, не го направихте. Резултатът: България губи 50 млн. лв.! Откъде ще ги вземе господин Лечков? С лекота говори – ще кандидатствам другаде. Това „другаде” са от други публични пари на българина – парите за пенсии, за здраве, за лечението на деца, за които преди малко говориха, че повече от 180 хиляди – в никой случай!, а тук 50 милиона с лекота!? Ето тази истина трябва да се каже.
Господин главен прокурор, не се спотайвайте, а вземете стенограмите от тези питания и намерете виновните за загубените 50 милиона и за допълнително похарчените от България други 50 милиона, за да бъде закърпен разораният Сливен!
Всичко друго са приказки на вятъра и пренасяне на отговорността някъде другаде. Завърших, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможността за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Божинов, наистина би било добре проектът да бъде финализиран навреме. Само обаче искам за Ваша информация да припомня, че финансовият меморандум за проекта в Сливен е сключен с Европейската комисия през 2005 г. Чак в края на 2008 г., тоест три години след това, на община Сливен е възложено да изпълнява проекта. Аз питам: какво е правено през тези три години?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не питайте мен, а Лечков!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Аз също питам и не мога да разбера защо! Ако този проект беше стартиран навреме, още през 2006 г., някак си все щеше да се намери решение до края на 2011 г. За жалост в момента това е положението. Аз също съжалявам, че този проект не се реализира.
Само ще припомня, че, слава Богу, поне първата фаза на проекта, тъй като има два компонента, е успешно изпълнена – въведена е в експлоатация. По ред причини, които и Вие знаете, съответно тази част не е изпълнена.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да, за нея зная твърде много.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: По повод загубите за тези около 50 милиона, само ще добавя какви още загуби имаме във връзка с програмата.
Знаете много добре, че в резултат на процедури на пряко договаряне и анексиране на ИСПА-проектите от страна на министерството в периода 2007 г. до края на 2009 г. (реплика на народния представител Георги Божинов) – защото говорите за щети, аз искам да Ви кажа за други щети – са договорени суми за 200 млн. лв., които в момента ние осигуряваме, за да бъдат довършени проектите. Така че, да – загубени са тези милиони за проекта за Сливен. Загубени са и много други български пари обаче, заради тези процедури. В момента ние ги плащаме и бихме могли да използваме разбира се за пенсии, както Вие казвате, за други неща, както се казва в такива случаи.
Още една информация. Програмата се изпълнява от 2002 г. активно. До месец септември 2009 г. разплатените средства по програмата са в размер на 350 млн. лв. актувани средства, тъй като е бил толкова напредъкът на строителството. Само за периода от месец октомври 2010 г. до месец август 2011 г., за по-малко от две години сме разплатили вече средства в размер на 410 млн. лв., тоест многократно е ускорено строителството. Слава Богу, ние удължихме и финансовите меморандуми, за да спестим още пари на страната.
Така че жалко за този проект, но за сметка на това направихме и завършихме на практика редица проекти пред провал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Борислав Стоянов от Парламентарната група на Партия „Атака” относно щетите, нанесени върху околната среда след инцидента с турска цистерна край Дебелец на 11 срещу 12 юли 2011 г.
Господин Стоянов, имате възможност да развиете въпроса си в рамките на две минути.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожо министър и господин министър! В нощта на 11-и срещу 12 юли тази година турска цистерна, пълна с опасен химикал – 4 т стирен, се обърна на пътя край Дебелец, Великотърновска област и предизвика огромни щети за региона – заразена вода, мъртва риба, опасност от отровени животни и принудителна евакуация на повече от 4000 души. Това бяха пораженията, установени непосредствено след аварията.
В тази връзка, предвид че оттогава – от този тежък инцидент, измина месец и половина, моят въпрос към Вас е: каква е точната картина на пораженията в региона? Могат ли да се очакват нови щети в бъдеще? Запознато ли е вашето министерство с евентуални бъдещи опасности? Колко точно са финансовите измерения на екологичната криза, предизвикана от турската цистерна? Кой в крайна сметка ще поеме разходите по тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, госпожо министър.
Имате думата.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Както казахте, на 11 юли 2011 г. в 2,00 ч. цистерна на турската фирма „Тед глобъл лоджистик”, превозваща 20 т от химичното вещество стирол, се обръща на пътя Велико Търново-Дебелец. В резултат на инцидента са разлети около 4 т стирол. Поради високата степен на изпарение на стирола са усетени силни миризми.
Незабавно е свикана междуведомствената областна комисия за борба при бедствия и аварии с участието на представители на МВР, Дирекция „Гражданска защита”, Държавна автомобилна инспекция, ВиК – дружество, Регионална здравна инспекция, Инспекция по труда, Регионална инспекция по околна среда и Българския червен кръст. В резултат на създадената изключително добра координация и организация за действие е предотвратено разрастването на инцидента и рисковете от неблагоприятните последици за хората и околната среда. Хората, живеещи в гр. Дебелец, са евакуирани веднага поради високите отчетени концентрации на стирол в атмосферния въздух – 7 пъти над нормата. Предприети са незабавни мерки за обезопасяване и недопускане запалване на цистерната и района на инцидента като цистерната е обливана с пяна до изваждането й от мястото на инцидента и прехвърлянето на останалото количество в нова цистерна. Замърсените площи на мястото на инцидента са запръстени с пясък и пръст. В резултат на предприетите мерки не се регистрират концентрации на стирол във въздуха.
Замърсяването на р. Белица до 600 м по течението на реката и измирането на рибата е настъпило в резултат на изтеклото по сухото дере количество пяна, смесена със стирол. От Регионалната инспекция по околната среда и водите, Велико Търново, е дадено веднага предписание и на мястото на заустването на сухото дере на р. Белица, откъдето е преминал течният стирол и пяната, веднага е издигната дига от мергелна пръст, която е преустановила разпространението на разлива. До 11 юли 2011 г. са взети проби от водите на реката за анализ, като резултатите са показали превишение над нормата за стирола. В резултат на предприетите мерки взетите водни проби за анализ след това не са показали превишение на нормите.
Слава Богу, от направения анализ и съответно от правения мониторинг изводът е, че възникване на нови щети не се очаква.
От Агенцията за безопасност на храните информираха, че няма регистрирани случаи на замърсени храни и земеделска продукция в района на гр. Дебелец след инцидента.
Относно предприетите мерки еврокомисарят госпожа Кристалина Георгиева поздрави за бързата реакция, отличната координация и действия на екипите, участвали в овладяването на инцидента.
Относно това кой ще поеме щетите, до момента ми е известно, че това е случай на бедствие и авария и по Закона за бедствията и авариите съответно, както в други подобни случаи, е било финансирано отстраняването и предотвратяването на допълнителни щети в района на инцидента.
Съгласно Европейската директива и българския Закон за екологичните щети аварийните ситуации и бедствия са извън обхвата на този закон като финансови и други инструменти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоянов, имате думата за реплика. Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Това, че е предотвратена опасността от евентуални нови поражения, е хубаво.
Колкото до щетите, пак казвам, за около месец и половина ние не получихме отговор какво е точното финансово измерение. Единственото, което имам като официална информация, е от областния управител на Велико Търново Пенчо Пенчев, който говореше за сума около 28 хил. лв. Същевременно се чуват и неофициални информации, че става дума за поражения, които възлизат на сума над 100 хил. лв.
Нашето мнение от партия „Атака”, което сме заявявали нееднократно през този период, е, че тези щети трябва да бъдат поети не от джоба на българските данъкоплатци, които нямат абсолютно никаква вина, че турски цистерни – това не е единствен случай на навлизане с опасни товари на територията на нашата страна, че отговорността трябва да се понесе от турската страна. Затова ние неведнъж настоявахме съответно и пред Външно министерство, тук топката не е само в Министерството на околната среда и водите, но и пред Външно министерство да предприеме нужните постъпки и да изиска от турската страна да покрие щетите, които освен че заплашиха здравето и живота, все пак имат и своите стриктни финансови измерения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Преминаваме към питане от народния представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова и Петър Атанасов Курумбашев относно политиката на Министерството на околната среда и водите за управление на природните и национални паркове в България.
Госпожо Плугчиева, Вие ли ще развиете питането?
Заповядайте, имате думата в рамките на три минути.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
Госпожо министър, нашето питане с колегата Курумбашев към Вас касае политиката на Министерството на околната среда и водите за управление на националните и природни паркове в България. Като се има предвид, че това е най-важната и най-ценната част от българската природа, поставена под закрила, изхождайки от факта, че Европейският съюз формулира като основен приоритет на Стратегията 2020 все по-голяма екологизация във всяко едно отношение, опазване на биоразнообразието и всички мерки, свързани със защита и опазване на природата и най-ценните й екосистеми, нашият въпрос към Вас е насочен към следното. Каква е политиката на министерството за устойчиво стопанисване и опазване на националните и природни паркове в България? Имаме предвид, че от 1983 г. Пирин е в списъка на световното културно и природно наследство. Имаме предвид, че в българските национални и природни паркове се съхранява биоразнообразие, което поставя страната ни на трето място в Европа. Имаме предвид, че от 2004 г. природните и националните паркове постепенно получиха планове за управление. Конкретно през 2004 г. беше въведен в действие Планът за управление на национален парк „Пирин”. От 2007 г. националният парк „Пирин” е част от Натура 2000 предвид факта на влизането ни в Европейския съюз.
В същото време през последните години и особено през последните две години има тревожна тенденция, свързана с проблеми около стопанисването и на природен парк „Витоша”, и на националния парк „Пирин”. На първо място, това е свързано с концесията в парк „Пирин”, която незнайно защо все още не е изнесена публично или договорът за концесия не е публичен и не се знае какви са условията в него. В същото време сателитни снимки показват, че ски зоната в Пирин е два пъти по-голяма от предвиденото. Самата Вие обявихте наскоро, че концесионерът „Юлен” АД – тази фирма де факто е застроила 650 дка в повече от ски зоната, предвидена по плана за управление и по концесионния договор. Това означава с 40% повече от предвиденото.
Всичко това поставя въпроса каква е политиката, какво предстои да се прави и как наистина ще осигурите на българското общество тази изключително ценна част от българското, европейско и световно природно наследство да бъде максимално опазена?
В тази връзка бих искала да Ви попитам и следното. След като досега сте спрели няколко строителни обекта на Пирин, на Шилигарника, на Старата писта, в същото време обявявате, че пистата на плато 1 е незаконна, затова очакваме от Вас да чуем: каква е цялостната политика на министерството за максимално опазване и устойчиво стопанисване на националните и природни паркове и в частност специално на национален парк „Пирин”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, госпожо Плугчиева, господин Курумбашев! Съвсем накратко по актуалната тема – концесията на „Юлен”. Както знаете, сигнали са подавани многократно още през 2008, началото на 2009 г. за нарушения от страна на концесионера. За съжаление, министърът на околната среда и водите в предходното правителство не е предприел никакви действия за констатиране дали тези изнесени от граждани и граждански организации факти съответно са така или не.
Освен това, по Закона за концесиите към всяко министерство, което администрира концесионни договори, има Комисия за контрол на концесиите. За жалост, от натрупаните информации в министерството установих, че качествен контрол относно тази концесия не е осъществяван. Вероятно това, което се изнесе в медиите и което аз изнесох в медиите, означава, че имам желание да видя какво се случва с тази концесия, какво се е случвало в годините. Съответно ние направихме констатации. В момента сме ги предоставили на другата страна по договора и чакаме отговор, за да решим има ли, няма ли проблеми. Ако има проблеми, как ще се решат, кой е виновен, има ли виновни, дали е администрация, дали е концесионер – това ще бъде известено на всички. Жалко, че никой не е предприел такива действия през предходните години, моят предшественик, за да имаме в момента един наследен концесионен договор, който е изправен, който не е пълен с противоречия, технически и други грешки.
По отношение на другата част от въпроса искам да ви информирам, че основните приоритети в политиката на Министерството на околната среда и водите, свързани с опазване и устойчиво управление на природните и националните паркове, са насочени към разработване и приемане на планове за управление, осигуряване на финансови ресурси както за разработване на плановете за управление, така и за тяхното реализиране – на редица дейности, свързани с управление, опазване, поддържане и възстановяване на видове и местообитания, туристическа инфраструктура, посетителски центрове, екологично образование и така нататък. Също така – мерки за подобряване на превантивния и текущия контрол и усъвършенстване на нормативната уредба.
По отношение на плановете за управление първата моя задача беше да процедирам приемането на пет плана за природни паркове. През 2010 г. с решение на Министерския съвет бе приет планът за управление на природен парк „Рилски манастир”. През същата година другите четири плана бяха разгледани във Висшия експертен екологичен съвет към министерството и се дадоха конкретни указания за тяхното доработване, тъй като имаше пропуски, с цел последващо внасяне в Министерския съвет.
В резултат през тази година плановете на два парка – „Златни пясъци” и „Шуменско плато”, бяха приети от Министерския съвет и през този месец предстои внасяне в Министерския съвет на плана на парк „Врачански балкан”. В ход е преработката на план за управление на природен парк „Странджа”.
По Оперативна програма „Околна среда” се финансират и в ход е разработването на планове за управление на природните паркове „Беласица” и „Българка”. Стартира разработването по същата линия на плановете на националните паркове „Централен Балкан” и „Рила”, тъй като те изтичат през 2013 г., а знаете, че са необходими дълги процедури както за разработването им, така и за обществено обсъждане и одобрение от Министерския съвет.
В тази връзка считам, че до края на мандата всички национални и природни паркове ще бъдат обезпечени с планове, които са основополагащ инструмент за тяхното ефективно управление и опазване. Пропуснах да ви кажа, че започва подготовката и за новите планове на национален парк „Пирин” и природен парк „Витоша”, тъй като те изтичат през 2014 г. и трябва да бъдат заменени след това, за да няма луфт в това време.
Истината е, че финансирането със средства от държавния бюджет на дейности в националните, особено в природните паркове от много време, от много години е било ограничено. Слава Богу, че в Оперативна програма „Околна среда” има заложени средства за тези цели и съответно се финансират както дейности по разработване на плановете, така и дейности за изпълнение на мерки от тези планове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Дори в момента, с това приключвам, искам да ви информирам, тъй като вие сте много добре запознати с процедурите по оперативните програми – за да бъде още по-оперативна дейността, разработваме процедура за организиране, така че природните и националните паркове да станат директни бенефициенти по мерки, одобрени чрез ежегодните програми, които се одобряват от министъра на околната среда и водите от редица години, за да бъдат по-оперативни и да се случват по-бързо нещата. Вярвам, че наистина тази мярка ще стартира през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой от двамата, задаващи питането, ще отправи двата допълнителни въпроса?
Заповядайте, господин Курумбашев. Имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Основната ни болка, когато задавахме този въпрос, беше по отношение на два парка. В интерес на истината за „Рила” също има проблеми. „Централен Балкан” като че ли седи по-добре, но особено тревожни бяха случаите с двата парка – с „Пирин”, с „Банско”. Като народен представител от София бих обърнал внимание и за това, което се случва на Витоша.
Знам, че не всичко е във Ваши ръце. Там, откакто отидоха в частни ръце доста от хижите и почивните станции, възникнаха много нерегламентирани сметища. Аз съм бил общински съветник в София и знам много добре, че тази топка е в полето на Общинския съвет и на общината като цяло. Знам, че Столична община не Ви обръща много внимание. Те имат много други сериозни работи, за да обръщат внимание на Министерството на околната среда и водите, за да поработят по това да се ликвидират нерегламентираните сметища на територията на парк „Витоша”. Тази сутрин гледах включително и нерегламентирано сметище под връх Шипка.
Ако може, да се опитаме с общи усилия – тук говоря за общините на първо място и, разбира се, с контрола на МОСВ – поне около тези места, които са национални паркове или пък исторически забележителности, да не организираме подобни свинщини.
В тази посока щях да Ви попитам и това е нашият въпрос с госпожа Плугчиева: дали смятате, че е хубаво да бъде създадена една комисия, която първо да направи изцяло преглед – това, което се случва на Витоша, и това, което се случва специално в Пирин, дали съответства на плановете за управление? Такава комисия, понеже не всичко е в ръцете на Министерството на околната среда и водите, безспорно трябва да включва представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото има нужда ДНСК да се намеси в доста от случаите и, разбира се, представители на общините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Също така да Ви поздравя за контрола, който сте оказали на Вашите служители в РИОСВ – София, отменяйки тяхното положително становище по екологичната оценка на ПУП-а на ски зона „Алеко”. Има два варианта такова решение да бъде взето от РИОСВ – София. Единият е некомпетентност на Вашите служители, другият е корупция. Аз не бих искал да избирам от двете възможности, но е добре, че имате тази намеса и е добре при подобни случаи съответните ръководители да носят и някаква друга отговорност, освен отмяна на техните решения.
Какво е Вашето отношение към създаване на такава комисия и кога ще видим този концесионен договор с „Юлен” – да стане публичен, така че да се знае при какви условия е бил подписан? Той, между другото, е подписан от Вашата заместничка, когато е била министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, госпожо министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Курумбашев, по отношение на конкретното Ви предложение за комисия, бих Ви отговорила така: знаете, че управлението на националните паркове, които са изключително държавна собственост, като контрол, управление и финансиране, са изключителен прерогатив на Министерството на околната среда и водите. Смятам, че не е необходимо създаване на специални комисии. Мисля, че е създадена много добра организация за контрол през последните две години, откакто съм министър, поне аз твърдя това.
Във въпроса Ви имаше и информация за констатирани нарушения през последните няколко месеца. Искам да Ви информирам, че от страна на Дирекция „Национален парк” не е констатирано нарушение в Природен парк „Пирин”. Нямам такава информация от регионалната ни инспекция и за Природен парк „Витоша” през последните няколко месеца, тъй като това се съдържаше във Вашия въпрос. Не са констатирани нарушения, извършени през последните месеци.
По отношение на Природен парк „Витоша” – да, част от собствеността е на общината, част от собствеността е на Министерството на земеделието и храните. „Природен парк” има някакви определени функции, Регионалната инспекция също има някакви функции. Това е от години. Знаете, че това законодателство не е ново. То е от години и може би, ако има някакви въпроси за съвместно решаване, с удоволствие бихме се включили в една такава комисия, но такъв прецедент в момента няма. Заслужава си да помислим върху тази тема.
Искам да Ви кажа също, че положихме неимоверни усилия за регулиране на туристопотока в Национален парк „Рила”. Знаете, че след построяването на лифта съответно се увеличи интерес от страна на много български туристи, деца, възрастни хора, както и на чуждестранни туристи.
Добре е да се покажат нашите природни богатства, но беше необходимо предприемането на много стриктни мерки за регулиране на туристопотока, тъй като една немалка част от пътеките бяха ерозирали, съответно липсваха указателни табели и така нататък.
Още в началото на 2010 г. възложих, а в момента поетапно се изпълняват, а някои от мерките са изпълнени – първо, за маркиране на пътеките, по които могат да вървят туристите; второ – указателни табели за това какво е забранено и не се допуска в парка; други мерки, които са свързани с информационни дейности, както и работа с общината за недопускане (при наличието на такъв лифт вече от няколко години) на успоредно качване на туристи с джипове до планината. Именно това е предназначението на този лифт – тази практика да се отмени.
Мисля, че свършихме добра работа и тя вече дава резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, накратко, в резюме по това, което изнесохте като информация.
За съжаление то не ни удовлетворява като конкретика и като срокове и ангажименти. Започнахте с Природен парк „Витоша”. Очаквахме да чуем от Вас наистина сериозен и лимитиран във времето ангажимент за всичко, което се случва на Витоша, защото сега покрай концесията, която се обсъжда за Витоша, Вие сте върнали отново решението на Вашия експертен съвет, съответно за обществено обсъждане, но с това нещата само се протакат във времето без да има ясна и категорична позиция на министерството.
Тук възниква и първият основен въпрос – експертните Ви съвети с достатъчен капацитет и грамотност ли са или са налага Вие непрекъснато да отменяте техни решения? Изобщо се очаква една цялостна и принципна политика за Витоша, защото ако се разходите ще видите, че броят на сметищата наистина се увеличава, руините на Витоша се увеличават, и в крайна сметка, независимо че законодателството включва различни участници в процеса, Вие сте основният принципал. Там трябва да има наистина ясна позиция за този основен природен парк и то най-стария в България.
Второ – по отношение на Парк „Рила”. Бави се вече две години увеличаването на допълнителните площи, които трябва да се включат в Натура 2000. Вие много добре знаете това. Стана ясно, че природозащитните организации на няколко пъти са поставяли този въпрос, особено Коалицията „За да остане природа в България”.
Приключваме с Националния парк „Пирин”, където в крайна сметка след всичко, което обявихте, то е за приветствие, че искате ревизия на концесионните условия, но кажете кога ще се случи това. Не е достатъчен форматът.
Колегата Курумбашев Ви направи едно много добро предложение – станете инициатор на една комисия, в която включете и представители на обществото, неправителствения сектор, представители на ЮНЕСКО.
Знаете, че Европейската комисия е сезирана за тревожната ситуация в Пирин. ЮНЕСКО предстои да прави проверка в Пирин, така че изпреварвайки това, дайте да направим необходимото, за да спасим Парк „Пирин” и да запазим тази изключително ценна природа.
Приключвам с това – един много тревожен сигнал. Колегите Десислава Танева и Стоян Гюзелев от ГЕРБ са включили в Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона за рибарството, който предстои да влезе в парламента, предложение ски пистите да се строят и без приети областни планове за горите. Такъв прецедент не е имало, така че аз очаквам, госпожо министър, Вие да се произнесете, да се включите и да предотвратите такава възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Мая Манолова относно изпълнение на проекта за коригиране коритото на р. Бистрица в община Кюстендил.
Отговаря министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Госпожо Манолова, заповядайте, за да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, задавам въпроса си като народен представител от Кюстендилски регион по молба на природозащитници, еколози и граждани от региона, които са изключително разтревожени от дейностите по корекция на коритото на р. Бистрица в района на с. Ябълково, които се извършват от „Напоителни системи” – едно дружество, чийто принципал е ръководено от Вас министерство.
Става дума за един проект условно наречен „Облагородяване на коритото на р. Бистрица в района на с. Ябълково” в протежение на 1,5 км. Целта на този проект е да се ликвидират последиците от наводненията от лятото на 2009 г. и да се предотвратят нови такива.
Какво обаче се получава на практика? С багери е изправено коритото на р. Бистрица в този участък, изкоренени са дървета, унищожена е цялата растителност. Както се изразяват еколозите от региона: извършено е ритуално убийство на реката в този й участък и на практика той се е превърнал в лунен пейзаж.
Нанесени са всъщност два вида поражения – първите са по тотално разрушаване на екосистемата в региона.
Второ, не е изпълнена самата цел на този проект, защото реката в резултат на проекта не е станала по-безопасна. Практически тя се е превърнала в канал и опасността от наводнения е много по-голяма предвид унищожаването на естествените извивки на нейното корито.
Затова моят въпрос към Вас е дали е извършена съответна оценка и са изискани съответни експертни становища за въздействието на изпълнението на този проект върху околната среда? Дали при изпълнението му са взети предвид екологичните изисквания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, обектът представлява възстановяване на 1560 м разрушени защитни диги по поречието на р. Бистрица, вследствие прииждане на реката през 2010 г. Освен разрушените диги, подкопани са и основите на моста по пътя София-Кюстендил.
Предвижда се възстановяване на дигите и изграждане на дънни прагове за стабилизиране на речния профил на реката, възстановяване на брод на съществуващия селскостопански път, укрепване на дюкер на Копиловския гравитачен канал, пресичащ р. Бистрица в този участък и укрепителни работи по основите на важния мост по пътя София-Кюстендил.
Средствата за извършване на строителството са осигурени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет по Решение от 2010 г.
Строителството е започнало през декември 2010 г., но поради високите води на реката е спряно. Изпълнението на обекта продължи до месец юли тази година, но в момента строителството отново е спряно, поради необходимост от допълнителни геодезически заснемания, вследствие изместване на коритото на реката, породена от високите води.
Във връзка с проблемите, касаещи екологията, е издадено разрешително за ползване на воден обект от 11 май 2011 г. от Басейнова дирекция – Благоевград. При процедурата по издаването на разрешителното за ползване на воден обект е извършена оценка за съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешно законодателство, съгласно чл. 62 от Закона за водите, която преценка е издадена на 4 април 2011 г.
Освен това с писмо от 10 февруари 2011 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите в Перник дава становище, че инвестиционното предложение за обекта не е предмет на процедура по оценка на въздействието върху околната среда или на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. В процеса на строителството е спазено предписанието на Басейнова дирекция – Благоевград, отразено в разрешителното за ползването на воден обект, което изисква през периода април и юни на обекта да не се изпълняват строително-монтажни работи поради размножаване на рибите.
Уважаема госпожо Манолова, на основание на издаденото разрешително за ползване на воден обект, извършената преценка за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, както и становището на Регионалната инспекция по околна среда и водите – Перник, че обектът не е предмет на процедури по ОВОС или на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда, мисля, че се уверихте, че този проект съответства на всички законови изисквания и не представлява заплаха за околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ще Ви покажа как изглежда реката и нейното корито след извършването на цитирания проект за корекция на това корито (показва цветни снимки) или, цитирам депутати от региона, за облагородяване на това корито. Ето начина, по който е изглеждала реката преди да се извърши проектът, когато е била опасна според Вас, и така изглежда коритото на реката след изпълнението на проекта. Всички могат да видят, че става дума практически за един лунен пейзаж, за превръщането на реката в канал.
Моят въпрос към Вас е: защо предотвратяването на наводнения трябва да се извършва чрез изправяне на коритото на река, чрез унищожаване на растителността и дали в крайна сметка по този начин опасността от наводнение не става по-сериозна?
Що се касае до изпълнението на един друг проект, който Вие споменахте. Всъщност най-странното в този случай е, че изпълнението на възстановяването на един мост, който също пострада от тези наводнения и който се намира в края на коригирания участък, беше забавено с повече от една година, като едно от дежурните оправдания беше, че дейностите ще попречат на размножителния период на рибите. Бих казала, че с изправянето на реката по този начин, не само размножителният период на рибите, но и самите риби са напълно застрашени, защото това вече не е река.
Много Ви моля, отидете на място, вижте как изглежда коритото на р. Бистрица в с. Ябълково и вземете необходимите мерки, за да бъдат поне частично възстановени щетите, които извършиха „Напоителни системи” върху екосистемата в региона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – министър Найденов, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! (Народният представител Мая Манолова подава материалите.) Благодаря Ви за снимковия материал. Аз не съм ходил на това място. След Вашата настойчива покана обещавам да отида.
Коментарът ми е, че това, което виждам в момента на снимките, не може да бъде коментирано от мен, тъй като аз самият не съм специалист хидроинженер. Предполагам, че и Вие не сте. Всеки проект преди да стартира и да бъде реализиран е минал на съответните съгласувания и ако той се изпълнява както трябва... В края на краищата това, което показвате в момента, е етап от изпълнението. Надявам се, че са взети всички мерки. Въпреки това, за да успокоим и гражданите от този регион, и природозащитниците, тъй като обектът в момента е спрян заради допълнителни геодезични заснемания, аз обещавам и на Вас, и на тях да поискам допълнителна оценка. След тази допълнителна оценка и преценка, ако се налага, обектът ще бъде спрян временно. Ако, разбира се, всичко е в нормите и границите, той ще продължи и ще бъде изпълнен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Петър Мутафчиев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски относно решение на българското правителство за строителство на ново летище в община Балчик.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В началото на м. юли 2011 г. премиерът на Републиката Бойко Борисов при посещение на голф игрище в северното ни Черноморие и на военното летище в Бургас заяви пред всички, че правителството ще поеме ангажимент да построи ново международно, чартърно по неговите думи, летище на територията на военното летище в Балчик.
Седмица след това правителството обяви този проект за национален, доколкото си спомням, и съответно, че ще бъде финансиран с пари от бюджета, някъде около 40 милиона. Аз тогава зададох въпроса. Съжалявам, че и ваканцията удължи отговора, но мисля, че той все още е актуален, тъй като миналата седмица по Ваше предложение строителството на това летище беше прехвърлено като ангажимент на летище София и търговското дружество трябва да отдели тези пари, за да изгради новото чартърно летище в Балчик. Дотук като че ли всичко е чудесно.
Но за да се изгради едно ново летище на разстояние 30 километра от действащото летище във Варна, при ситуация че няма прогнози за удвояване и утрояване на пътникопотока, а инвестициите, които ще бъдат заложени от концесионера на летище Варна, са именно за създаване на достатъчна инфраструктура дори за двойно увеличаване на потока на пътниците в северното ни Черноморие, се задава реалният въпрос: Абе, правен ли е анализ преди да се поемат такива ангажименти? Може ли новоизграденото летище в Балчик с държавни пари или с пари на държавно дружество съответно да покрие тези разходи? Има ли някакво друго стратегическо значение, като резервно летище примерно да изисква съответно средства за отпускане от страна на държавата?
Моят актуален въпрос към Вас е: имам предвид близостта на летище Варна, извършени ли са анализи за ефективност на инвестициите в това ново летище в северната част на нашето Черноморие и има ли опасност изграждането на това летище да попречи на инвестициите в летище Варна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Действително от момента на задаването на Вашия въпрос мина време заради летния сезон и настъпиха известни промени.
В периода от приемане на решението на Министерския съвет за образуване на дружество „Летище Балчик” ЕООД се проведоха множество срещи между представители на Министерството на финансите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за намиране на най-добрите варианти и за осигуряване необходимите средства за развитие на летище Балчик. Направените детайлни проучвания показаха, че организирането и провеждането на процедура за предоставяне на концесия и самите действия по широко и публично разгласяване на намеренията за такава изискват значително по-дълго време. Предоставянето на средства от държавния бюджет е свързано със сериозна и продължителна процедура в Европейската комисия относно наличието или не на държавно подпомагане. Предвид всичко това имотът, представляващ летище Балчик, бе предоставен на летище София за експлоатация, управление и поддържане. Софийското летище, чийто принципал е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, има достатъчно добър опит в управлението и развитието на летищна инфраструктура, което гарантира успешното изпълнение на този проект. Така ще се даде възможност в най-кратки срокове летище Балчик да започне да приема граждански въздухоплавателни средства.
Обсъдили сме с Министерството на финансите за тази година летище София да не внася в държавата дивидент, като по този начин ще насочим тези средства за започване на изграждане на летище Балчик. Безспорна е ползата от създаване на такъв тип гражданско летище за обществено ползване в Балчик. То ще доведе до сериозно подобряване на авиоуслугите по българското Черноморие, до по-добро обслужване на пътниците в условията на конкурентна среда и в значителна степен ще подпомогне развитието на бизнеса по северното Черноморие. Изграждането на летище Балчик значително ще облекчи тежката транспортна ситуация в гр. Варна по време на туристическия сезон, когато централният поток от автобуси и коли към курортите на север минава изцяло през града.
Очакваме летище Балчик да поеме около една трета от полетите до Варна, като ще обслужва основно туристи, пристигащи за почивка в Албена, Балчик, Кранево, Каварна, а вероятно и в Златни пясъци в бъдещ период от време. Инвестирайки в летище Балчик като летище за обществено ползване, държавата ще даде огромен тласък за развитие на целия североизточен район. Бъдете сигурни, че в привличането на много нискобюджетни и чартърни авиационни превозвачи, тяхното привличане ще доведе до увеличаване на туристопотока, ще се открият голям брой нови работни места, ще има възможност за развитие на авиационни превози, бизнес авиация и не на последно място – „Риал истейт” отрасъл в региона.
Време е да се обърне внимание на последствията от преминаващите хиляди автобуси, както казах по-рано, през Варна, извършващи трансфери на туристи от и до летище Варна. Това огромно движение усложнява и натоварва движението в града, като води до увеличение на вредните емисии и шумово замърсяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, не получих отговор на въпросите, които Ви зададох. Разбрах, че почвате да градите летище, без да имате каквито и да е анализи, но за Вас е очевидно, че това трябва да стане. Считате, че една трета от потока от летище Варна ще бъде взет. Аз затова попитах: ако целта е да се конкурира летище Варна, това ще се отрази ли върху инвестициите, които трябва да се направят там. В момента започва ремонтът на пистата, разширяването и удължаването на пистата, започва строителството на новия терминал. Но по какъв начин, след като в концесионния договор не е заложено, че държавата ще поеме такъв ангажимент?
От друга страна – допреди малко пак премиерът и Вие говорехте, че ще концесионирате летище София. Концесия се прави тогава, когато операторът, тоест летище София не може да направи необходимите инвестиции на тази територия като инфраструктура „транспорт”. Сега изведнъж се установява, че летище София ще може да отдели 40 млн. лв. и да може да построи едно летище на 400 км от инфраструктурата, която стопанисва. Има много противоречия, което ни кара да се съмняваме, че цялата тази инвестиция е направена повече емоционално политически, без да се разчитат добре икономическите ползи за страната, и то в кризисна ситуация.
Ще кажа напълно приятелски – всички анализи винаги са сочили, че летища могат да съществуват едно от друго минимум на 100 км. Тук разстоянието е 30 км. Това ще ви го каже всеки експерт. Разстоянието е толкова близко, че няма такова увеличаване на потока, та да се говори, че летището ще замени след време летище Варна, за да няма преминаване на автобуси през града (а не виждам да си поставяте такава цел – че ще закривате летище Варна). Тогава може би има някакво основание. Но това, което чух от Вас, още повече потвърждава, че подобна инвестиция започва да се прави, без да има яснота какъв компромис ще направи държавата с тези средства, които се заделят, и ще има ли въобще някакъв ефект. Възможно е там да се развие малката авиация, което ще бъде добре за бизнеса и най-вече за голф-туризма като туризъм на богатите. Това може да се направи, но да се говори за ново международно летище – мисля, че не е в интерес на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, за подхода, който сме възприели за летище Балчик – разбира се, че сме направили анализи. Разбира се, че имаме достатъчно добри аргументи и доказателства, че това летище е напълно необходимо. Данни ще Ви бъдат представени допълнително.
Искам да споделя, че подходът, който сме възприели, не е прецедент. Вероятно много добре си спомняте, и то лично по Ваше време, как е направено летище Пловдив.
Дай Боже да изградим летище Балчик, както сме го планирали, и да сравним развитието на летище Балчик и на летище Пловдив, когато пожелаете. Твърдя, че летище Балчик ще има много по-голям потенциал и много по-добро развитие от това, което ние заварихме на летище Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос от народния представител Павел Шопов относно системни нарушения на фирма „Ентуртранс” ООД, преди инцидента с неин автобус на автомагистрала „Тракия”, и за резултатите от проверките по отправени сигнали от граждани.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Бих искал да направя процедура за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма кой да го гласува, господин Мутафчиев.
Ще завършим с въпросите към министър Московски.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, господин председател! Настоящият въпрос е зададен преди парламентарната ваканция, и то доста преди началото й. Зададох го с оглед на случилото се по повод инцидента на автомагистрала „Тракия” с автобус на „Ентуртранс” ООД. Тогава на приемна се явиха граждани, които ми изложиха случая, включително ми представиха документ за техни оплаквания по повод дейността на фирмата „Ентуртранс” преди инцидента. От тези оплаквания се вижда, че фирмата е правила много сериозни нарушения. Логиката и всичко сочеше, че ако на тези оплаквания на гражданите по повод дейността на тази фирма е било обърнато внимание, сигурно мерките, които щяха да се вземат, щяха да имат дисциплиниращ ефект и това, което стана, нямаше да се случи.
Моят въпрос към Вас е: какви сигнали и колко на брой са те, за какви нарушения са били подадени в предхождащия инцидента период? Какво е направено по тези сигнали от страна на контролните органи? Основателни ли са били оплакванията на гражданите и какви наказания и санкции са били наложени към фирмата или към нейни служители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
Заради направените декларации имаме още 16 минути. Това е времето, с което ще се удължи заседанието.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, през 2009 г. са постъпили 7 броя жалби и сигнали, като е съставен един акт за установяване на административно нарушение във връзка с тях. При други проверки на фирмата са съставени три акта за установяване на констатирани нарушения.
През 2010 г. са постъпили 15 броя жалби и сигнали, по които са извършени проверки и са съставени 7 броя актове за установяване на административни нарушения във връзка с тях.
През 2011 г. преди инцидента са постъпили 10 броя жалби и сигнали, по които са извършени проверки и съставени 4 броя актове за установяване на административни нарушения във връзка с тях.
Съставени са само 4 такива акта, тъй като някои от жалбите касаят едно и също нарушение. При цитирания по-горе период на водачи на фирма „Ентуртранс” ООД за различни нарушения на територията на страната са съставени 67 актове за установяване на административни нарушения. Повечето жалби са основателни. През 2010 и 2011 г. са констатирани нарушения и издадени общо 11 броя наказателни постановления – 7 броя на управителя на фирмата и 4 броя на юридическото лице. Всичките наказателни постановления са обжалвани по съдебен ред, като 5 са отменени, 1 е изменено (намален е размерът на глобата) и по 5 наказателни постановления още няма постановено решение на съда.
На 8 юни 2011 г. във връзка с поисканото съдействие от наша страна е извършена проверка от Националната агенция по приходите. За съжаление още не сме уведомени за резултатите от проверката.
Със заповеди на изпълнителния директор на „Автомобилна администрация” от 16 юни тази година са отнети правата на „Ентуртранс” ООД за извършване на международен автобусен превоз на пътници, както и правата за извършване на превоз на пътници на територията на Република България. Заповедите са влезли в сила, в тях е било предвидено и предварително изпълнение предвид, разбира се, сериозния обществен интерес, който е необходимо да се защити.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Подозирах, че е така предвид и оплакванията на гражданите, на които можеше да се вярва и които ми представиха съответните документи и преписи от жалби и отговори, които са били давани. Видно е, че в последните години тази фирма е действала в пълния смисъл на думата урбалашки и не е спазвала нищо.
Ужасяващ е броят на жалбите, наложените наказания, съставените актове, съдебни производства, при които повечето от актовете са били потвърдени, които Вие посочихте за предходните години. Всичко, което обяснихте, сочи, че инцидентът на автомагистрала „Тракия” не е бил случайност. Рано или късно то е трябвало да се случи, разбира се, казвам го в лошия смисъл предвид на многото нарушения, незаконосъобразната дейност на фирмата и всичко онова, което се е правело.
Дано да са направени съответните изводи, да има реакция на всичко онова, което се е случило, и тези изводи да бъдат към посока абсолютно затягане на режима. Може би вината на министерството е, че, след всичко, което се е случвало и всичко, което е ставало, е трябвало да се реагира много по-своевременно и още преди инцидентът да бъде отнет лицензът и да бъде спряна дейността на фирмата. Тук е фаталната роля на министерството, което явно не си е изпълнило дълга. Това се отнася дори за времето на предходното управление, защото във отговора си Вие включихте и неща, които са се случвали и в предходен период.
Така че може да се помисли и към промяна на законодателството към посока по-стриктни мерки и рестрикции към подобни фирми, които не изпълняват своите задължения и вършат такива фрапантни нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господин Шопов, това което искам само да добавя, е, че министерството прави абсолютно всички необходими действия и усилия в момента за осъществяване на превенция в тази насока. Има действаща междуведомствена работна група, която включва представители и от Транспортна комисия, така че всички действия са насочени там. Предстои да бъде въведено видеонаблюдение в пунктовете за технически прегледи, ще бъдат завишени и критериите. При всички положения ще вървим и в посока максимално високи технически изисквания към тези автобуси. Надявам се, в броени месеци да се види реален ефект от усилията, които полагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Петър Мутафчиев относно пускането в експлоатация на терминали за комбинирани превози Драгоман и Свиленгред.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, следващият ми въпрос е свързан с проект, за който Вашият предшественик от правителството на ГЕРБ твърдеше, че ще е ефективен, както преди малко Вие твърдяхте за летище Балчик. Надявам се на коректен и все пак професионален отговор, тъй като това, което казахте за летище Пловдив няма нищо общо с летище Балчик. Летище Пловдив е резервно на София международно летище от десетки години, а не току-що решено да се направи нещо ново на 20-30 км от работещо международно летище. За причините попитайте Вашите подчинени, те ще Ви кажат. Пожелавам Ви да не се случва зимно време това, което се случваше в Пловдив.
За какво става дума? В края на миналата година от Министерството на транспорта бе съобщено, че терминалът за комбинирани превози Драгоман-Свиленград е готов за пускане в експлоатация. Целта на този терминал беше да се намали трафикът на автомобили, най-вече на товарни автомобили по пътя Сърбия-Турция, като се използва един ефикасен железопътен транспорт, което, по твърдение на Вашия предшественик, ще доведе до големи ползи за Български държавни железници.
Около 9 млн. лв. се дадоха тогава за строителството на този терминал. Той вече е готов, но девет месеца терминалът не работи. Тоест държавата и железниците губят. Има много съмнения, дори доколкото зная, от медиите излезе информация, че имаше и проверки по този въпрос. Не зная до какво се стигна, надявам се Вие да ми кажете. Това, че ро-ла комплексът не работи, е ясно до този момент.
Моят въпрос е: до момента какви средства са изразходвани за изграждане и пускане в действие на терминалите за комбинирани превози; какви са приходите от дейността им към момента и какви са очакванията до края на 2011 г. като приходи за Български държавни железници? Тоест, въпросът ми е: ефективно ли беше това строителство и ще може ли да заработи то в най-кратко време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, министър Московски за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Мутафчиев, през 2010 г.,ж в изпълнение на държавната политика за стимулиране комбинирания транспорт стартира подготовката на проект за развитие на ро-ла превозите в България. Предвижда се услугата да се предлага по направлението Халкали-Драгоман, като първата честота на влаковете ще бъде четири броя седмично. За целите на проекта Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията набеляза няколко основни дейности, в това число и подпомагащи административни мерки, които да гарантират както спешното стартиране на превоза, така и неговата жизнеспособност във времето. Част от дейностите вече са реализирани, а именно проведени са преговори с турските железници; потвърден е ангажиментът към проекта и е определен оператор от турска страна; финализирани са строително ремонтните дейности на терминалите Драгоман на стойност 5,7 млн. лв. с ДДС, (справката е от счетоводството) и Свиленград на стойност 121 хил. лв. също с ДДС. Не зная откъде измислихте деветте милиона. Обектите са въведени в експлоатация. Одобрени са преференциални такси за използване на железопътната инфраструктура за ро-ла превоза, освободени са от винетни такси товарните автомобили, ползващи ро-ла услугата за предвижването им от граница до терминал и обратно; подготвено е предложение за промяна в Закона за автомобилни превози за освобождаване от разрешителни на превозвачите ползващи услугата, както и предложение до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за повишаване таксите за транзитно преминаване през България.
Предвид характера на услугата, която е нова за държавата, до момента са осъществявани само транзитни ро-ла превози през България. Има известно забавяне в процеса на организацията на превозите, включително и на въвеждането на стимулиращите мерки. Поради това към настоящия момент услугата не е стартирала и съответно няма реализирани приходи от нея. Очакванията ни са в периода октомври-ноември да се организира експериментален, а след това и регулярен ро-ла превоз.
След стартиране на превоза обществеността ще бъде запозната с всички подробности около проекта, включително и с данни за очакваните приходи за 2011 г. и за възвръщаемост на вложените инвестиции.
Екипът на министерството е убеден, че предлагането на ро-ла технологията ще има пряк положителен ефект върху развитието на железопътния транспорт и независимо от съществуващите трудности възнамерява да изпълни ангажиментите си успешно и да стартира проекта.
Надяваме се интересът към тази нова услуга на българския транспортен пазар постепенно да нарасне с всички последващи от това положителни последици, като облекчаване на автомобилния трафик, намаляване натовареността на движението по пътища, подобряване на екологичните показатели на транспортната система и качеството на живот на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Мутафчиев – за реплика, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, това, което казахте, е, че до момента, независимо че е завършило строителството тази ро-ла линия или превозването на ТИР-ове чрез Български държавни железници – не действа, а сега сме месец септември. Тоест, независимо че сте инвестирали примерно 5,5 млн. лв., а не 9, тези пари в момента като инвестиция не могат да бъдат използвани затова, защото сега се започват преговори с турската страна. Искате ли да Ви кажа, че тези преговори се водеха и по наше време и проблемът беше, че именно не излизаше сметката. Не излизаше сметката! Вие сам казвате: ще намалим инфраструктурните такси, ще освободим тези камиони от винетки, ще направим така и така и накрая като сметнете – тази линия ще бъде в загуба. Твърдо ще бъде в загуба на железниците. Тя няма да заработи добре. Ще Ви кажа защо. Защото тя е замислена криво, защото не се допитваха хората, които възложиха нейното строителство, а чисто и просто, за да има някаква инвестиция, а може би, за да се угоди на някои фирми да строят, че тази линия не може да е от територията на България до територията на България. Тя трябваше да бъде от територията на Сърбия, за да се избегне преминаването на границата и задръстванията до територията на Турция като съвместно се направеше между трите страни. Това е големият проблем и той ще ви създава проблеми и трудности, когато линията тръгне.
Аз не вярвам на това, което Вие казвате, че в най-скоро време ще преодолеем трудностите. Няма да се преодолеят! Има една линия, която върви с Австрия и там правихме хиляди компромиси, за да може тази линия Австрия – Турция, с участието на няколко страни, включително и Сърбия, да се реализира. Въпреки това тя не носеше големи печалби. А тук става дума за един абсурд: от българската граница – от вътрешността на страната преди Свиленград, да ги разтоварим и да накараме ТИР-овете отново да чакат на опашката на ГКПП-то. Ако това не се осигури, какво друго е осигурено?
Мисля, че тази инвестиция категорично не е ефективна, че за нея е взето прибързано решение. Трябва да се вземат сериозни мерки, за да се потърси кой е виновен за харченето на тези държавни пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър. Не.
Продължаваме с въпрос от народния представител Деница Гаджева относно инцидент с опасен товар, превозван от турска фирма.
Заповядайте.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е част от поредица от въпроси, задавани от Партия „Атака” – в лицето на нейните народни представители, свързани с инцидента близо до гр. Дебелец с обърналата се цистерна с опасен товар, след като органите по обезопасяването на мястото на инцидента установиха вида на товара, който е стирол. Веществото в чистия му вид е взривоопасно, канцерогенно и попада в списъка на опасните товари. България е страна по Спогодбата за превоз на опасни товари по шосе (АДР), а цистерната, която е превозвала товара, е на турска фирма – Турция също е страна по Спогодбата АДР и съответно превозът на опасни товари по АДР, е строго регламентиран. Техническите изисквания към превозното средство, вида и състоянието на товара се описва в задължителна документация, която е неделима част от регламентирания превоз. Превозното средство трябва да е обозначено с идентификационни цифрови кодове за опасност поради опасен товар, водачът му е задължен според нормативните актове да притежава АДР-удостоверение за превоз на опасен товар.
Моят въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка на цистерната от контролните органи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на границата, извършвана ли е проверка от ДАИ – от границата до гр. Дебелец? Катастрофиралата цистерна и водачът й притежават ли задължителните документи за превоз на опасни товари по Спогодбата АДР? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Московски, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, съвсем краткият отговор: на границата – не.
Контролните органи на Автомобилна администрация извършват пътни проверки, не гранични, на превозни средства за превоз на пътници и товари съгласно Закона за движението по пътищата, както и участват в съвместни проверки съгласно Закона за автомобилните превози. В определени случаи, когато това е разпоредено със заповед на изпълнителния директор, те участват и заедно с органите на МВР в съвместни пътни проверки през тъмната част от денонощието. За периода 9.07.2011 г. до инцидента на 11.07.2011 г. по маршрута на превозното средство през областите Хасково, Сливен и Стара Загора контролните органи на Автомобилна администрация в съответните области не са извършвали пътна проверка на превозните средства, седлови влекач и полуремарке, участвали в пътното транспортно произшествие на територията на Великотърновска област, край гр. Дебелец.
Контролните органи от Държавната автомобилна инспекция на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са извършили проверка на цистерната и нейните транспортно-съпроводителни документи след предизвиканото пътнотранспортно произшествие на 11 юли 2011 г., като при проверката са установени следните нарушения.
Първо, водачът не е притежавал удостоверение за превоз на опасни товари по АДР.
Второ, на пътното превозно средство не е издадено удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари по АДР.
Трето, пътното превозно средство не е било обозначено с изискващите се съгласно АДР-знаци за опасност и не е било сигнализирано с оранжеви табели за опасен товар.
Четвърто, водачът е извършил превоз като не са спазени изискванията за дневна почивка.
За констатираните нарушения на водача на превозни средства е съставен акт за установяване на административно нарушение и е приложена принудителна административна мярка – сваляне на предна табела на превозното средство и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията му, и документите, свързани с извършения превоз до заплащането на наложената глоба. Водачът същевременно е бил задържан и от органите на МВР. Превозното средство е отстранено на безопасно място. Товарът от превозното средство е претоварен на друга цистерна с българска регистрация, която е одобрена и годна за превоз на това вещество, притежаваща всички необходими транспортно-съпроводителни документи, изискващи се съгласно Спогодбата за превоз на опасни товари (АДР).
Във връзка с посоченото и в изпълнение на задълженията ни, като компетентен национален орган по координация на прилагането на спогодбата на АДР, е изготвено писмо, с което е уведомен компетентният орган за прилагане на спогодбата на Република Турция, за повтарящи се тежки нарушения, извършени от турски превозвач и е препоръчано да се вземат подходящи мерки срещу нарушителя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, господин министър.
Първо, въпросът ми относно това дали на границата е била проверена цистерната, е с оглед на това, че екипи на ДАИ стоят много често и на границата. Така че те биха могли реално да направят една такава проверка на цистерната и да установят има ли документи, или няма документи.
Второ, така е – виждаше се и от репортажите, излъчени по Националната телевизия, че тази цистерна не е обозначена. Тя не беше обозначена! А Вие искате да ми кажете, че в половин България не е имало нито един екип на ДАИ, който да я спре! Отговорността за този инцидент е споделена между Вас, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите. Защото всички тези министерства отговорят за това един товар да бъде превозен безопасно от едно място на друго. Иначе се стига до такива екологични катастрофи, каквато стана в Дебелец. Защото никой не може да ме убеди, че това не е екологична катастрофа и там последствията са ей-така, изсипал се е въздух, а не високо запалимо вещество.
Може би това, което вие би трябвало да направите, е да обърнете повече внимание на „Автомобилна администрация”, на нейната работа, на това как се покриват райони от България специално за тези товари, и изобщо за товарите, превозвани на територията на Република България. Защото не е добър знак нито към европейските ни партньори, ние като външна гранита на Европейския съюз, нито към Турция дори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо Гаджева, едно бързо уточнение. Екипите на ДАИ не могат да проверяват в гранична зона. Това е ангажимент на митниците.
Разбира се, когато има добра комуникация, при подаден сигнал от митниците ДАИ могат в съвсем добра близост до граничната зона да спрат и да проверят средството.
Относно Вашия коментар за слабия контрол на ДАИ, това разбира се, е част от цялостната стратегия, която имаме в министерството за подобряване работата на Държавна автомобилна инспекция. Това е основна задача, която сме поставили от няколко месеца, откакто съм министър, на новото ръководство на Автомобилна администрация. Така че Ви гарантирам, че контролът ще бъде значителното завишен. Като казвате, че е минало половин България, все пак да е ясно, че половин България се минава за 2-3 часа – това не е отнело... Приемам тази забележка. Това е част от стратегията, която развиваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на министър Московски за участието му в днешния парламентарен контрол.
Благодаря и на тези 12 народни представители, които са в залата в момента, които издържаха до края.
Следващото пленарно заседание на парламента е на 7 септември 2011 г. от 9,00 часа тук, в тази зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,22 ч.)

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Павел Шопов
Екатерина Михайлова
Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова