Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов.
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Имаме кворум.
Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, настоящият пленарен ден – сряда, 7 септември 2011 г., се явява първа сряда за месец септември, поради което програмата ни се определя от парламентарните групи, извън най-голямата, по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника.
С оглед поредността на парламентарните групи, които предлагат, извън парламентарната група на ГЕРБ, точки, които се включват в програмата без гласуване: от Парламентарната група на Партия „Атака” няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Синята коалиция е постъпило предложение – Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност. Вносители: Иван Костов и група народни представители. Това съответно ще бъде т. 1 за днешния ден.
От Парламентарната група на Коалиция за България е постъпило предложение за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители: Цецка Цачева и група народни представители. Продължение.
Тази точка е включена по предложение на заместник-председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Ангел Найденов на основание чл. 43, ал. 7 от правилника. Това ще бъде т. 2.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи предложението е за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители: Юнал Тасим и група народни представители.
Това са трите точки, които са началото на нашата програма.
Отделно от това следва да подложа на гласуване предложението от господин Анастасов, който изпълняваше правомощията на председател към 3 септември 2011 г. В посочените от правилника срокове е налице следното предложение, което обсъдихме и на Председателски съвет. Предлагам го на вниманието ви:
„4. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители: Валентин Николов и група народни представители. Приет на първо четене на 21 юли 2011 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител: Министерски съвет, 14 юни 2011 г. Продължение.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител: Министерски съвет, 26 юли 2011 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител: Министерски съвет, 12 юли 2011 г.
8. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г. Вносител: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Докладът е постъпил на 20 юли 2011 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство. Вносител: Министерски съвет, 1 август 2011 г.”
Като т. 10, предвидена като първа точка за петък – 9 септември 2011 г., е Доклад на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2011 г.) и основните приоритети по време на Полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2011 г.) Докладът е внесен в изпълнение на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Повтарям, че докладът ще се обсъжда като т. 1 в петък, на 9 септември 2011 г.
Следва парламентарен контрол, който ще започне в 11,00 ч. в петъчния ден с разисквания по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник-министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравно-осигурителна каса към фискалния резерв. Повтарям, това е петък, 9 септември 2011 г., 11,00 ч., след което ще продължим парламентарния контрол с отговори на въпроси и питания.
Гласуваме!
Гласували 140 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 31 август до 3 септември 2011 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Драгомир Стойнев и Емилия Масларова. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика като водеща. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители – Любен Татарски и Георги Икономов. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление;
- Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения като водеща. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Владимир Тошев и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Михаил Миков. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
В изпълнение на § 46, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. на 2 септември 2011 г. в Народното събрание е внесен Отчет за степента на изпълнението на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на правосъдието за периода 1 януари – 30 юни 2011 г.
С мое писмо отчетът се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Същият се намира на разположение на народните представители и в Библиотеката на парламента.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОТПУСКАНЕТО, ПОЛУЧАВАНЕТО И РАЗХОДВАНЕТО НА БЮДЖЕТНАТА СУБСИДИЯ ОТ ПАРТИИТЕ, КЪМ КОИТО НЕЗАВИСИМИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ СА ДЕКЛАРИРАЛИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ.
Предложението за решение е постъпило от Иван Костов и група народни представители.
Същото ще бъде докладвано от господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на 57 народни представители от почти всички парламентарни групи искам да представя нашето предложение за приемане на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
Мотивите, поради които ние внасяме това проекторешение, са следните.
В Четиридесет и първото Народно събрание до момента 17 народни представители напуснаха парламентарните групи на политическите партии и коалиции, в които членуваха при конституирането на законодателния орган. Съгласно тълкуване, което прави Министерството на финансите в частта на чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии, в този случай, повтарям, Министерството на финансите счита, че държавната субсидия се разпределя на политическите партии, към които независимите народни представители декларират новата си принадлежност. Това тълкуване е в очевидно нарушение с духа и смисъла на Закона за политическите партии, защото то създава един неразрешим проблем и противоречие – държавната субсидия, която е за действително получени гласове за партия или коалиция по време на изборите, се отпуска на друга партия, за която тези гласове не са подадени.
От друга страна, въпреки направените постъпки от народни представители до момента на Народното събрание не е предоставена официална информация към кои политически партии независимите народни представители са декларирали принадлежност. Има заявления от някои от тях и мълчание от други. Оттук не става ясно и кои политически партии, съгласно тълкувателното решение на Министерството на финансите, получават държавната субсидия, която е принадлежала първоначално на партиите, към които са принадлежали независимите народни представители.
Втората група проблеми, които трябва да бъдат изяснени от временната комисия, се пораждат от получаването и разходването на допълнително отпуснатата субсидия. Силни са съмненията, че по определен начин тази субсидия изцяло или частично се връща към напусналите своите парламентарни групи народни представители. Това подозрение трябва да бъде или опровергано, или потвърдено с всички произтичащи от това политически последици.
И накрая, нещо, което е изключително важно за тази временна комисия, на базата на своя доклад и направените констатации тя трябва да предложи на пленарната зала на Народното събрание такива законодателни промени, които да изчистят това противоречие в Закона за политическите партии.
След като миналата седмица с абсолютен консенсус пленарната зала на Народното събрание прие решение за възлагане на извънреден одит, който да извърши Сметната палата по този въпрос, и срокът на този одит е двумесечен, ние считаме, че Временната анкетна комисия, която предлагаме и имаме желание срокът на нейната работа да бъде тримесечен, може да завърши тази работа и да изчисти образа на Народното събрание пред българската общественост, която беше силно обезпокоена от сведенията, свързани с това преразпределение на бюджетната субсидия.
И завършвайки, госпожо председател, както е по правилник, ще прочета проекта за решение.
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на бюджетната субсидия от партиите, към които независимите народни представители в Четиридесет и първото Народно събрание са декларирали принадлежност.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от три месеца и да представи доклад пред Народното събрание.
3. Комисията се състои от шест народни представители – по един от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
4. Изборът на състава на комисията е въз основа на предложения, които ще постъпят от всяка парламентарна група и от независимите народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, един въпрос. Предложения за членове на комисията биха затруднили начина, по който да подложа на гласуване проеторешението. Очаквам предложения от страна на парламентарните групи.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Практиката в такива случаи в Народното събрание, както и в Четиридесет и първото Народно събрание, е по време на самото разискване всяка парламентарна група да представи свой представител в комисията и при гласуването решението се гласува с предложенията от различните парламентарни групи. Буквално в рамките на пет минути всяка парламентарна група може да представи своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи е съвносител на този проект за решение и ние ще го подкрепим.
Предлагам да отпадне длъжността „заместник-председател” на една малка по състав парламентарна комисия, като има само председател и членове.
От името на Парламентарната група на ДПС предлагаме за член на комисията господин Йордан Цонев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разискванията са открити. Моля народните представители, които желаят да вземат участие, да заповядат.
Има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България са подкрепили с подписите си предложението за създаване на анкетна комисия. Следователно Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя инициативата на народните представители от Синята коалиция и споделя мотивите на вносителите. Факт е, че темата за субсидията или частта от субсидията на народните представители, които са декларирали принадлежност към други парламентарни групи, привлече вниманието на пленарната зала, на народните представители, на медиите и предизвика много реакции сред гражданите. Достатъчно е да се види в интернет реакцията по различните сайтове и форуми.
Това обаче, което не разбирам в момента, е защо след като имахме разговори с вносителите от Синята коалиция и те приеха, не виждам това да бъде анкетна комисия, която да се занимае с изследване на въпроса за начина на получаване и изразходване на бюджетната субсидия не само от партиите, към които е декларирана подобна принадлежност, а от всички, които по смисъла на Закона за политическите партии получават бюджетна субсидия. Това са партиите, които са получили един и повече проценти на последните избори.
В този смисъл, уважаеми дами и господа народни представители, правя предложение за промяна в предложението на вносителите – това да бъде анкетна комисия, която да се занимае с изследване на въпроса за всички партии. Не виждам смисъл, след като това ще бъде втората стъпка за ангажимент на анкетната комисия с бюджетната субсидия на партии, към които независими народни представители са декларирали принадлежност, да се ограничаваме само в партиите, към които има декларирана такава принадлежност.
Първата стъпка беше гласуването на решението за извънреден одит. Очевидно е, че там Сметната палата ще направи тази проверка, която ще се дублира с предмета на дейност на анкетната комисия. В този смисъл, ако искаме да има реално изражение и смисъл от създаването на анкетната комисия, нека тя да се занимава с бюджетната субсидия на всички партии, които получават субсидии по Закона за политическите партии.
Призовавам народните представители, в случая и вносителите на предложението, да преосмислят предложението си и да подкрепят предложението на Парламентарната група на Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля в писмен вид да дадете предложението за изменение на наименованието на решението и на текста.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: „Предметът на дейност да приключи до бюджетната субсидия от партиите, които по смисъла на Закона за политическите партии те получават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Колеги! Уважаеми господин Найденов, искам да Ви задам един въпрос, който предполага препотвърждение или коригиране на Вашата позиция. Той се състои в аргументирането на причините, поради които поне засега ние се въздържаме.
Първо, партиите извън парламента, които получават бюджетна субсидия, по никакъв начин не са ощетени от политическото номадство. Те няма и как да бъдат ощетени. Впрочем това е един от аргументите, който показва, че принципът в закона – държавната субсидия да се дава по получени гласове, е спазен по отношение на тях и е нарушен по отношение на партиите в Народното събрание.
Вторият аргумент е, че тези партии така или иначе са проверявани от Сметната палата.
Ако не считате, че тези аргументи са достатъчно сериозни и го потвърдите, ние няма да имаме нищо против да бъде коригиран текстът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, аргументите са достатъчно сериозни. Ние ги споделяме и неслучайно казвам, че сме сред вносителите на това предложение. В този смисъл нямаме проблем да подкрепим предложението за създаване на анкетната комисия във вида, в който то е внесено. Въпросът е, че ние гласувахме възлагането на извънреден одит на Сметната палата, която така или иначе ще провери начина, по който се получава и изразходва бюджетната субсидия от партиите, към които има декларирана принадлежност.
За да има смисъл от създаването на анкетната комисия, освен в посоката на предложения за промени в Закона за политическите партии, нека анкетната комисия да направи проверка за всички партии, в това число и за партиите, към които има декларирана принадлежност. Нека да погледнем по какъв начин се получава. Там има достатъчно съмнения за начина, по който партиите, които не са в рамките на парламента, получават бюджетна субсидия, тоест всички, които са получили повече от един процент. Нека да разсеем тези опасения с дейността на комисията. Нека тя да направи доклад, нека да запознае народното представителство със своите констатации и това да бъде в рамките и обхвата на анкетната комисия. Не виждам нищо смущаващо. Напротив, предметът на дейност на анкетната комисия ще се разшири и тя ще има още по сериозно изражение като дейност и като констатации.
В този смисъл още веднъж приканвам народните представители да подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители на предложението! Както се вижда, между самите вас няма единодушие какъв трябва да е точно обхватът на това решение. Аз обаче съм съгласен с всичко, което току-що казахте. Ще ми се да обърна внимание, че в петък гласувахме решение, с което възложихме на Сметната палата почти идентичен предмет и обект на одита. Позволете ми също така да ви припомня, че основен принцип в действията на Сметната палата е нейната независимост. Работата на анкетна комисия, ако позволите, на гърба на Сметната палата сериозно би увредила нейната независимост.
Помислете дали не е по-добре Сметната палата да си свърши своята работа и след това, ако има нужда, да се създаде такава анкетна комисия. В този смисъл призовавам колегите ми от ГЕРБ да гласуват с „въздържал се” варианта, в който се предлага решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Главчев, няма разногласие между вносителите. Напротив, от името на вносителите от Синята коалиция декларираме, че приемаме доводите, които господин Найденов изложи, и наистина комисията може да провери прозрачността на получаването и разходването на държавната субсидия както от партии в българския парламент, така и от тези извън парламента, получили над 1%.
Второ, когато обсъждаме въпроса за временната комисия, която по същество ще бъде орган на законодателния орган – на Народното събрание, не може да се счита, че обхватът на дейност се припокрива с този на Сметната палата. Именно госпожа Стоянова, председателят на Бюджетната комисия, изтъкна в петъчното заседание, че одитът по никакъв начин не може да обхваща въпроси, свързани с разходване на бюджетната субсидия.
Трето, одитът по никакъв начин не може да предложи промени в Закона за политическите партии, за да не се допусне ситуация, при която избирателите гласуват за една политическа партия, след което даден народен представител минава към друга политическа формация и другата политическа формация, за която не са получени тези гласове, получава държавна субсидия. С други думи: това, което трябва да свърши тази временна анкетна комисия, наистина има смисъл и съвсем ясна цел – доклад и промени в законодателството.
По тази причина аз апелирам не само към останалите парламентарни групи, но и към членовете на Парламентарната група на ГЕРБ да подкрепят проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Главчев, вземам реплика, за да се каже ясно от тази трибуна, че ГЕРБ, като получател на чужда субсидия, пречи този въпрос да бъде решен по един справедлив начин. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) ГЕРБ, като получател на чужди субсидии – от така наречените независими народни представители, пречи да се реши този проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Главчев, призовавам Ви да изречете от тази трибуна истинските причини, поради които парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи този проект за решение – за създаване на анкетна комисия. Истината е много проста – ГЕРБ не иска да се знае колко от така наречените независими народни представители са декларирали принадлежност към тази парламентарна група и по какъв точно начин ГЕРБ използва парите от тяхната субсидия за контрол над тези народни представители!
Излезте и дайте отговор на въпроса, на който вече няколко месеца избягвате да кажете просто и ясно: колко от тези депутати, които седят в дъното на тази зала, получават през вас парламентарната субсидия и по какъв начин контролирате тяхното парламентарно поведение и гласуване чрез тази субсидия?
Това е истината! Вие сте единствената парламентарна група, която все още не е казала ясно колко от така наречените независими са декларирали принадлежност към вашата парламентарна група. Станете и го кажете, вместо да чакаме одита на Сметната палата. Няма как да не го знаете!
Освен това, на вас ли трябва да обяснявам, че има разлика между проверката, която ще извърши Сметната палата, и проверката на анкетната комисия? Анкетната комисия има възможност да предложи съответни промени в законодателството, за да предотвратим наистина една порочна практика, която съществуваше и в предишни парламенти и която много умело се използва именно от това парламентарно мнозинство като средство за контрол и управление на независими народни представители.
Откажете се от тази практика. Вече цялото общество знае, че използвате тези пари! Мисля, че така това може да стане публично, прозрачно и по един парламентарен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Дуплика – заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от вас, ние от ГЕРБ обикновено назоваваме истинските причини. Нарочно не споменавам на кого отговарям в момента. Наистина причината е тази, която ви казах – втора точка от предложението за решение припокрива почти 100% одита, който възложихме на Сметната палата. Ако вие не сте съгласни, че Сметната палата трябва да е независим орган – около три дни се водиха дебати на тази тема, която яростно защитавахте, ние винаги сме смятали, че Сметната палата трябва да бъде независим орган. Нека тогава да гласувате решение, с което ще проверявате дали Сметната палата си върши добре работата. (Реплики от КБ.) Кога я контролира? Едновременно с нейната работа ли я контролира?
Много правилно казахте, че сега е време да се правят законодателни промени, с които да се ликвидират предишни порочни практики. Предишни! Много точно се изказахте. Въпреки че ако погледнете едно ваше решение, или по-скоро становище на Правната комисия от Четиридесетото Народно събрание, там проблемът е решен – субсидията следва народния представител. Това е становището на Правната комисия от Четиридесетото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам повод от изказването на единствения колега от ГЕРБ, който взе отношение по въпроса, за да му кажа, че дълбоко се заблуждава, считайки, че темите са едни и същи.
Темата за проверка на Сметната палата е заявена в писмо до мен и аз ще Ви го прочета, за да сте абсолютно сигурен. Ще Ви оставя това копие, за да видите, господин Главчев, че е така, както Ви казвам.
„При осъществяване на контролните си функции по отношение на политическите партии Сметната палата се придържа стриктно към разпоредбите на нормативните актове, за спазването на които е компетентна да следи. Изясняването на смисъла на отделните правни норми не е правомощие на Сметната палата, а на органа, който е приел нормативния акт.”
Сега обратно: „Органът, който е приел нормативния акт, наречен Закон за политическите партии, е Народното събрание. Само то е в състояние да изясни смисъла на тази правна норма, която е записана в чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии, в който е казано как се урежда този въпрос.”
Ако има една независима паритетна комисия, тълкуванието, което ще даде на Народното събрание на приложението на този член, е, че тази ал. 2 – аз съм абсолютно убеден в това, стига там, вътре, да има едно нормално мислещо тяло – е добавена и урежда въпроса само за политическите коалиции, за които тук госпожа Фидосова даже не беше информирана, когато дебатирахме предишния път. Когато една коалиция получава съответната субсидия и някой депутат вътре в нея смени принадлежността си, тогава се прилага това – субсидията следва депутата, но когато коалицията е тази, която е влязла в Народното събрание. Това е смисълът и това е естественото тълкувание на този член. Може да го направи само анкетна парламентарна комисия. Не може да го направи Сметната палата, за да поправи – тук съм съгласен с вас – тежък дефект от миналото при прилагането на тази законодателна мярка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, току-що чухте висша степен на демагогия в Народното събрание. Хората, които напуснаха СДС и основаха ДСБ тогава и които аз последвах, защото си мислех, че създаваме една демократична партия, сега предлагат на вашето внимание, че субсидията следвала депутата, когато той бил в коалиция. А каква коалиция беше СДС, когато влязохте вие, когато създадохте ДСБ и когато субсидията ви последва, та се наложи даже и джантите, и гумите от „Раковски” 134 да вземете – знаете тези скандали, които станаха, та сега, в момента, вие не приемате ситуацията, че субсидията ще следва депутатите? (Ръкопляскания от независими народни представители.)
Господин Костов, защо ясно и категорично не си кажете – ние, независимите народни представители, сме ви като трън в очите, че искате по някакъв начин да рекетирате правителството на Бойко Борисов? Защо не кажете Вашето неистово желание Евдокия Манева да стане министър на екологията, а може би Константин Димитров да стане министър на външните работи? Ние ще пречим на това нещо. За това сме независими народни представители. Защото Конституцията е отредила тогава, когато не искам да следвам един псевдо лидер, който не гарантира демократично изразходване на средства в една партия, аз, след като съм влязъл в Народното събрание чрез тази партия, ще стана независим. Това ми го е гарантирала Конституцията на Република България. Всичко друго е просто интрига, която внасяте тук. Ако искате наистина да имате нещо, бих ви подарил джантите и гумите от моята кола. (Ръкопляскания от независими народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Костов, желаете ли дуплика? Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, наистина смятах, че с петъчния дебат и приемане на едно консенсусно решение, което може би безпрецедентно получи одобрението на абсолютно всички депутати, които гласуваха, ние ще приключим тази размахвана, до голяма част и до голяма степен, предизборна тема.
Смятам, че бяха дадени много отговори и аз съм застанал точно тук, за да поставя част от въпросите, да дам част от отговорите, за да може наистина тези, които развяват и размахват тази популистка, доста приятна, може би за медиите, а може би и за хората, които не помнят назад във времето, тема пред обществото.
Най-напред искам да кажа и да изразя своето учудване от това защо се предлага в този Проект за решение да бъде разследвано, изследвано, проучвано, проверявано отпускането, получаването и разходването на бюджетна субсидия само в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание. Ако ние искахме да знаем каква е истината, това нещо трябваше да започне от момента на неговото възникване като прецедент. Този прецедент беше, когато духът се отдели от тялото и ДСБ напусна коалиция „Обединени демократични сили”. Ако ние разследвахме или проучвахме какво се е случило през целия този период, може би щяхме да получим отговор.
От друга страна, смятам, че пред обществото голяма част от нас – аз поне съм го направил, дадохме отговор къде отиват субсидиите. Те отиват там, където сме преценили и ще ви кажа защо. Защото формацията, която обяви какви пари е получила от независимите депутати като субсидии, ги дари на Фонда за лечение на деца. Аз предпочитам тези пари да отидат във Фонда за лечение на деца, а не за билбордове, където един човек, който има юридическо образование, който преподава в университета, който вече е доцент, който води магистърска програма по европейско право, има възможност да пише, че ще уволни министър-председателя. В българската Конституция няма текст, който да даде такава възможност.
Продължавайки нататък, искам да кажа още нещо. Аз мислех, че колегите, които внесоха този Проект за решение, искаха да се изясни истината. Тази истина ще бъде изяснена с доклада на Сметната палата. Но аз не мога да разбера друго. Тук има много хора, които говорят много фриволно за номадството.
Уважаеми господа вносители и в частност един от вас, който застана тук, аз си спомням времето, когато Вие, като червен земеделец и мой последващ съидейник, изповядвахте друга кауза. След това бяхте част от Обединените демократични сили и СДС, след това отидохте в ДСБ. Спомнете си тези времена! Нека никога, когато заставаме на тази трибуна – не искам да се обръщам към другите, които говореха, които бяха също част от едно пространство и отидоха към друго, не искам да се обръщам към друг, който стана и говори за това, че една политическа формация получавала субсидии или парламентарна група на независими. И другата политическа формация също получава субсидия на независими, но не декларира къде отиват те – дали отиват във Фонда за лечение на деца. Аз ги призовавам да отидат там.
Желая наистина колегите да проявят разум в залата и да успеем наистина, като гласуваме „въздържали се” да оставим Сметната палата да си свърши работата и да даде отговор на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чукарски, останах в неведение – говорехте за една политическа партия, която ги дала във фонда. Кажете коя е, бе! Кажете коя е, за да спрем тая работа, бе! Не знаем коя е! Предполагаме! Хайде, кажете тук, кажете името, де! Срам ли Ви е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чукарски, всъщност въпросът е много прост и ще го формулирам в едно изречение: колко от така наречените независими народни представители са декларирали принадлежност към Парламентарната група на ГЕРБ? Ето, това е простият въпрос, на който от няколко месеца българските граждани не могат да получат отговор. Наистина въпрос на морал е един народен представител, който е влязъл в парламента от една парламентарна група, какво да направи – дали да излезе от парламента, или да се присъедини към друга. Но, вярвайте ми, това няма никаква връзка с получаването на субсидия, която по право наистина се полага на политическата партия, за която са гласували българските граждани.
Ако вие наистина няма какво да криете, тогава подкрепете това решение. Тази комисия в рамките на един месец ще установи кой народен представител, така наречен независим, към коя парламентарна група се е присъединил, колко пари е получила тази парламентарна група и за какво ги е използвала. Един изключително прост въпрос, на който, ако не притесняваше ГЕРБ, досега да бяха отговорили или да бяха гласували тази комисия. Защото, извинявайте, не искам по никакъв начин да ви обидя, обаче неяснотата по тези въпроси създава впечатление у хората, че вие сте едни кукли на конци на парламентарната група на ГЕРБ и че конците са именно финансовите зависимости, породени от получаването на тази субсидия. Така че отговорете на тези въпроси просто и ясно и наистина може да се окаже безпредметно създаването на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Господин Чукарски, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! „Слушам, слушам и не вярвам на очите си.” Искам да отговаря ясно на двата въпроса. Вие не живеете ли в тази държава? Ако докарам Джоузеф Дол, той може да ви каже шестимата депутати, които декларираха принадлежност в подкрепа на дясноцентристкото управление, което да махне тройната коалиция, в частност на лидерската роля на БСП от властта. Не го ли разбрахте, или още страдате от този факт?
Не разбрахте ли, че сумата от еди-колко си пари отива във Фонд за лечение на деца? Не разбрахте ли, или може би страдате за това, че към ГЕРБ ние сме шестима, които сме обявили още с напускането си, че подкрепяме дясноцентристкото управление, а вие получавате само на един. Ако затова страдате, водете преговори с останалите. (Шум и реплики. Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всъщност нямах намерение да се изказвам по темата, но, първо, виждам, че има неразбиране на въпроса. Изказванията на някои колеги предизвикаха у мен това желание, не за друго, а за да изясня историята около субсидирането на политическите партии, защото тя има пряко отношение към желанието да се създаде тази комисия.
Уважаеми господин Чукарски и другите народни представители, които са независими! Искам да ви припомня, че политическите партии се субсидират от предния парламент, а не от времето, когато ДСБ се отцепи от ОДС. (Шум и реплики.) Не, погледнете закона, защото аз съм един от авторите на това предложение, на тази идея.
Първо, в обществото, ако си спомняте, по време на миналия мандат имаше дебат за прозрачното субсидиране и финансиране на политическите партии. Много остър беше проблемът за това, че политическите партии се субсидират и финансират по един непрозрачен начин. По този начин има зависимости, за които обществото не знае и трябва да бъдат отстранени. Тогава ние решихме, и даже идеята не беше на политици, а на гражданското общество, на политолози, на социолози. Върнете се назад в теченията на вестниците и в дебата, който се водеше в обществото и ще видите, че идеята не беше родена тук в залата.
Ние решихме да последваме този призив и изготвихме промени в Закона за политическите партии, като идеята беше с държавна субсидия да се субсидира дейността на политическите партии, а не депутатите, за да бъде прозрачно и ясно тяхното финансиране и разходването на средствата и да се пресекат зависимостите с определени бизнес среди, със сивата икономика и така нататък. По тази причина, когато внесохме предложенията, паралелно с тях направихме така, че партиите, които получават субсидия, да бъдат проверявани по реда, по който се проверяват търговските дружества от Националната агенция за приходите, тоест по възможно най-тежкия процесуален ред, който предвижда нашето данъчно законодателство.
По тази причина абсолютен нонсенс е парите, които държавата дава за субсидиране дейността на политическите партии, да имат нещо общо с депутатите и да следват депутатите тук или там, защото става въпрос за субсидиране дейността на политическите партии, пак повтарям. Това е изключение, което беше направено допълнително, след приемането на закона – въпросният чл. 25. Той беше направен година и половина или две след приемането на основния текст, основното изменение на закона. Още тогава имах резерви към този текст и считах, че ще възникнат подобни проблеми. Тогава смятах, а и сега смятам, че той е отклонение от принципа. Ако ние сме допуснали грешка, о’кей. За себе си лично признавам пред вас, че това беше грешка. Нямаме ли право да изправим тази грешка? Нямаме ли право да кажем, че е било грешка? Нямаме ли право да кажем, че става въпрос за субсидиране на дейността на политическите партии, а не на депутатите? Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Чукарски – за първа реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Чувствам се длъжен да направя реплика единствено и само за това, че в стенографските записи трябва да остане това, което е факт и което е истина. Вярно е, че господин Цонев беше депутат и председател на Бюджетната комисия в Тридесет и осмото Народно събрание като народен представител от Парламентарната група на СДС или Коалицията ОДС, която влезе тогава. Тогава нямаше субсидиране на политическите партии.
Господин Цонев, искам да Ви припомня, че това беше една от силните идеи на „Новото време”, като опит за еманципиране в рамките на НДСВ в следващото Народно събрание. В рамките на следващото – Тридесет и деветото Народно събрание, това беше идеята. Одеве имах възможност да спомена – ДСБ напусна парламентарния съюз ОДС, тогава и ние създадохме нашата коалиция „Народен съюз”, в която дойдоха хората от НИЕ – трима души, които бяха напуснали преди това НДСВ и тогава субсидията им следваше тяхната воля.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Това не е вярно.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: След това в течение на времето, как се е развивал дебатът, как са се развивали измененията? Те и до момента продължават същата логика – от момента на възникване на субсидирането на политическата дейност като такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, Вие сам изказахте една теза и виждате ли какво недоносче сте създали? Защото, когато говорих за частни политически формации, а те са факт в нашия политически живот, в България има частни политически формации, много малко от тези партии, които наричат себе си демократични, изповядват демократични ценности. По Конституция – чл. 67, е гарантирано, че един народен представител, влизайки в Народното събрание, изповядва волята на целия български народ, а не на политическата формация, от която е избран. Затова и юридически е правилно, че субсидията трябва да следва депутата – за да се избегне хипотезата, че веднъж влезли в Народното събрание, псевдолидерите, които играят ролята на частни управители на тези партии, ще манипулират народните представители в една или друга посока. Това именно самият аз имах предвид, когато напуснах партията, с която съм влязъл в Четиридесет и първото Народно събрание.
Може би дебатът трябва да се води в друга посока. Дали наистина трябва да създадем един нов Закон за политическите партии, за да могат да бъдат демократични ценностите и вземането на решения, когато се формират листите за народни представители, кандидати за общински съветници, кандидати за общински кметове. Да не се стресират народните представители и хората, които членуват в тези партии, а наистина да има демократично начало, когато трябва да се изповядва, за да се работи в интерес на българските граждани, а не в частен интерес на политическите лидери.
Ето затова милея! Ако трябва, да направим дебат, да започнем да работим по нов Закон за политическите партии, оттам да бъде навързано и със субсидирането на народните представители, защото иначе през този 20-годишен преход винаги ще има народни представители, които да не харесват своите политически лидери и да желаят да изповядат друга ценностна система, която е коренно различна. Бих искал да работим в такава посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз съжалявам, че не съм участвал в предишни парламенти, но от трибуната оставам с впечатлението и имам чувството, че всичко започва от вас. Да, може да започва от вас, обаче това, което беше създадено от вас, беше една много порочна практика. Вие, изглежда сте от създателите на една от независимите институции – говорим за Сметната палата, която беше с най-дългия мандат, което също знаете. Там разположението на силите беше следното 8:5:3 и членовете на Сметната палата бяха именно от вас. Разбира се, те са ви проверявали по начина, по който вие сте определяли. Да, наистина всичко е зависело от вас и когато виждате, че вече не зависи от вас, Вие излизате тук и демагогствате. Не приемам Вашата демагогия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, бих казал, че последната реплика е абсолютно несъстоятелна. Ние също гласувахме решението Сметната палата да провери. Сметната палата проверява и тази формация на Сметната палата, която не е по този принцип, проверява. Нямаме нищо против тя да проверява.
Тук става въпрос за друго, колеги, пак да ви припомня. Принципът е финансиране на политическите партии и доказателство, че това е принципът е начинът, по който се определя субсидията. Тя се определя като сума на един подаден глас, на брой подадени гласове за политическата партия или коалицията, за която е гласувано.
Ако законодателят е имал предвид и е презюмирал, че става въпрос за народни представители и че субсидията трябва да следва народния представител, текстът щеше да бъде: „За един народен представител от съответната партия се полага еди-каква си субсидия”. Двеста и четиридесет народни представители – общата субсидия разделяме по...
Тук става въпрос за глас, подаден за партия или коалиция. Това уточнение в чл. 25 беше за коалициите, тъй като за тях е подаден общ глас и когато в рамките на тази коалиция един народен представител отиде от едната партия в другата, за нея са подадени гласовете, може да се спори дали субсидията трябва да отиде за дейността на една партия или друга. Когато гласът е подаден за Партия ГЕРБ и тя получава субсидията, никакъв народен представител не може да изтегли тази субсидия към друга партия, защото тази субсидия е вследствие на подадения глас към Синята коалиция, към БСП или към ДПС. За това става въпрос.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А за мажоритарните?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой мажоритарен? За кои мажоритарни? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) По същия начин, както е при партиите. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Добре, добре, господин Велчев, точно тази анкетна комисия може да уточни липсващите моменти в законодателството, защото законът е правен преди да бъдат направени промените, съобразно които избирахме независими народни представители. О’кей, нека да направим изменение и да видим как ще го направим. Една такава анкетна комисия ще излезе с предложение за запушване на дупките в законодателството. Защо се дърпате? Не мога да разбера!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не се дърпаме, нека да мине проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Миков иска да се изкаже, но, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че изместваме предмета на точката, която обсъждаме, като се впускаме в разисквания по същество, които са относими към текстове в Закона за политическите партии, а не по отношение създаването на това, което е предложено с проекта за решение.
Ще моля изказващите се депутати занапред да се придържат към предмета на точката, която обсъждаме.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители от отделни парламентарни групи, истински независими и такива наричащи се! Нямах намерение да се изказвам, но искам да ви подсетя как се развива темата, защото господин Чукарски тук говори как са дарили парите на фондацията за децата. Дариха се, след като преди два месеца мълчахте, ама мълчахте да не казвам като какво, защото е цинизъм. И вие, и тези, към които бяхте декларирали принадлежност. Тогава, когато ние ясно, честно, откровено казахме: „Да, има един народен представител, който е към нашата парламентарна група”, не сме крили. Само че вие всичките – тогава нямаше декларация при Джоузеф Дол, парите не бяха преведени на фондацията за децата. Тогава медиите, обществото, разбира се, не без съдействие на опозицията започнаха остро да поставят въпроса и парите отидоха при децата, ама след като се постави въпросът. Сега вие се опитвате да кажете, че вие и тези, към които сте декларирали принадлежност, ей така доброволно сте превели парите на децата. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Обществото ви принуди, господин Велчев, иначе щяхте тези парички да си ги оправите както си искате.
Аз предлагам вие, уважаеми народни представители от мнозинството и вие, истински и декларирали принадлежност независими народни представители, да приемем внесеното предложение, защото от него ще стане ясно каква е ситуацията и ще се приключи обществената и публична дискусия – тогава да седнем да решаваме този въпрос. Не може, абсурдно е да си мислите, че тази истина няма да излезе наяве, защото вие сте превели на децата парите от предишните вноски, за да си изчистите малко съвестта под обществения натиск. Но какво става с парите, които ще ви бъдат преведени после и колко са те?
Господин Чукарски тук хубаво каза – за шест души ясно. Добре, ами другите?
Предлагам да не се мъчите повече да удържате тези неща, които според вас са срамни, а според нас не са срамни: на декларираната принадлежност, на политическата миграция, на финансовите отношения, с които са подплатени тези политически връзки. Да излезете и да ги кажете, за да ви олекне и да не предизвиквате нови и нови дискусии, които не ви помагат.
През два-три месеца вие ще минавате през такава дискусия, независимо дали тя се поставя отляво, отдясно, от независимите, дали е свързана с участието им, с правата им в комисии, с другите им права по правилник. През такава дискусия вие ще преминавате и тя ще ви копае, ще се обяснявате с фондациите за децата, с онези пари, с тези пари. Изчистете работата, за да не минавате всеки път през такова обществено съмнение за финансово осигуряване на гласове в Народното събрание.
И хич не се опитвайте да изкарвате, че едва ли не вие самоинициативно сте тръгнали да решавате този въпрос. Вие тръгнахте да го решавате, защото бяхте притиснати от медиите и от обществото. И ще продължите да бъдете притискани, ако не го изчистите.
Така че ви казвам: подкрепете проекта за решение на колегите. Нека веднъж завинаги да се изчисти този въпрос, за да не минава през един-два месеца през тази дискусия. Тя ще ви тежи. Най-вече в публичното, в общественото съзнание ще става все по-ясно, че имате нещо, което искате да криете – неморално, в контактите между управляващата група и независимите народни представители. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! „Ние, долуподписаните народни представители от 41-то Народно събрание, водени от принципите и ценностите, които винаги сме изповядвали в цялостната си политическа дейност до момента, независимо от формалната си партийна принадлежност, декларираме: тък, тък…” Това, за което говорехте и говорите, че било натиск, че било късно – аз искам да ви покажа – датата е 9 февруари 2011 г. (Показва документ.) Така че не е било по никакъв начин… То е било предхождащо всички тези зациклили се, завихрили се и преекспонирани процеси.
Аз пак казвам, дайте наистина… С една част от изказването Ви ще се съглася. Тази част е, че всеки такъв дебат подкопава това, което ние правим и което имаме като позиции, като народни представители, като мнение и като тежест на това мнение. Заявявам от тази трибуна, че в деня, в който приключи предизборния политически маратон, дебат, разправии заедно с моите колеги ще внесем предложение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да може наистина тази срамна ситуация да не продължава да бъде преекспонирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз само мога да Ви благодаря, господин Чукарски, че най-сетне това прословуто споразумение стана публично достояние. Ето, така трябва! И да се знае, че няма управление на малцинство в България. Защото много често се говори: „Ние сме управление на малцинство, ние сме управление на малцинство!” Има управление, формирано от управляващата група ГЕРБ и хора, напуснали други парламентарни групи. (Шум и реплики от независимите народни представители.) Това се иска! (Реплики от независимите народни представители.) Оттам вече са въпросите за финансовите отношения, за другите неща – да се изчистят, да се уредят и да е ясно. За това става въпрос! Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Миков, Вие отново от тази трибуна задавате въпроси, на които наистина Сметната палата ще отговори – колко са парите, как са похарчени, кога са похарчени. Оттам естествено идва веднага и отговорът – колко от независимите народни представители са дали пари в ГЕРБ, колко – в БСП.
Това, което мен ме смути и вие използвате – вие казвате, че обществото нас ни е принудило.
Второто нещо – ние сме си изпрали съвестта. Аз се замислих за друго нещо. Ако нас ни е принудило обществото, защо вие не се съобразявате с него, защо вас не ви принуди? Защо парите от този независим, които са при вас, не ги дарихте?
Дали ни е принудило обществото? – Как да ви кажа, от една страна, ние показваме, че се съобразяваме с това общество. От друга страна, може би сме си изпрали съвестта. Но вземете изперете вашата! Двадесет години и повече вие съвестта не я перете, вие сте си с мръсната съвест! Направете така, че да изперете тази съвест! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, този дебат е срамен! Аз мислех да не участвам в него. Лошото е, че той няма да бъде последен, той ще продължи. Защото явно волята на управляващите, поне в настоящия момент, все още е да не реши проблема.
Завчера по повод на възлагането на одит на Сметната палата имаше някакви проблясъци и някаква надежда, че управляващите са си взели бележка и тръгват към решаването на въпроса. Днес обаче виждаме втвърдяване, виждаме, че одитът на Сметната палата бил една маневра и трайно сте се окопали във фалшивата и невярна теза, че това състояние, в което се намира законодателно въпросът, е правилно и конституционосъобразно. Затова тук дебатът се изкриви и се превърна от дебат за конкретния повод за създаване на Временна парламентарна комисия в дебат по същество и страстите, разбира се, се нажежиха.
Много добре знаете, че по същество не сте прави. Тук се изказаха убийствени съображения. Още тогава ние представихме решението от „Атака” за промяна в законопроекта, което щеше отдавна да реши въпроса и да потуши това излишно напрежение. Но, както и да е – това напрежение работи, преди всичко, срещу вас управляващите. То влошава имиджа, разбира се, на цялата институция, на цялото Народно събрание по принцип, но винаги, когато се работи против институцията Народно събрание, това влошава имиджа и чисто политически ви предупреждавам и ви го казвам, че ви вреди най-вече на управляващото мнозинство, на управляващите. Така че това си е за ваша сметка.
Така както в годината има четири сезона, така един мандат има четири сезона, който се дели на четири години – пролет, лято, есен, зима; първа година, втора година, а сега сме в третата година. Този сезон, тази година съответства на есента. Идва и зимата, и тя не е далеч – зимата за управляващите, защото четвъртата година е годината, в която се случват някои атмосферни метеорологични промени, които съответстват точно на зимата.
Аз зная кога въпросът ще се реши. Той ще се реши може би в началото на зимата, когато усетите хладния полъх на вятъра и разберете, че от този закон, какъвто е в момента, няма да имате полза. Тогава, разбира се, ще решите да го промените. Защото това, което е в момента и съществува, ще бъде мощна причина да се развиват процесите и във вашата парламентарна група. Дотук отстоявате и издържате предвид на властта, която имате. Така е било във всички управления до този момент.
Накрая в изказването си ще ви посъветвам. За да не продължи този срамен дебат, тази драма, която се развива и в днешното заседание, решете генерално въпроса, променете закона по смисъла, който е конституционен и съответства на духа, на онзи дух, който е наложил създаването на тази институция за финансирането на политическите партии. Това е единственият изход, за да не продължите да събирате политически негативи.
Просто въпросът ще продължи и проблемът дежурно ще бъде внасян в пленарната зала под най-различни форми, защото този дебат има точно тази цел – да подтикне решаването на въпроса. Ще има и други инициативи на различни парламентарни групи, все в тази насока. Не задържайте проблем, който непрекъснато ще създава ексцес във ваша вреда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, наистина дебатът придоби доста циничен характер и след него мнозина от нас ще имат лош вкус в устата. То е и отчасти поради причината, че към финансирането на независимите народни представители се добавя една друга тема, а именно темата за лечението на нуждаещите се деца в чужбина.
Мисля, че е цинично да разглеждаме тази тема през призмата какви и колко дарения прави всяка парламентарна група, още повече всеки, който следи темата здравеопазване, много добре знае, че дарението беше направено в средата на лятото, непосредствено след приемането на едно скандално постановление на Министерския съвет, което практически оряза парите за трансплантации на деца в чужбина. Едновременно с акта на лимитирането на тези пари в рамките на трикратния размер на една операция в България, Парламентарната група на ГЕРБ направи това дарение, което за първи път сега чувам, видите ли, че било направено с парите на независимите народни представители.
Уважаеми колеги, всеки финансист ще ви каже, че парите в един бюджет нямат панделка, нямат надпис кои пари точно в каква посока са отправени. Затова създаването на анкетна комисия, уважаеми колеги, която да провери откога сте се включили към Парламентарната група на ГЕРБ, какви пари в какви периоди сте получавали и кога е направено това дарение наистина ще внесе повече яснота по този въпрос. Повярвайте, звучи наистина грозно тогава, когато ГЕРБ върна обратно в държавния бюджет 4 млн. 700 хил. лв. от Фонда за лечение на деца в чужбина, без да ги използва, когато ГЕРБ издаде постановление, с което въведе таван на парите, които ще ползват децата, имащи нужда от лечение в чужбина, да се прави дарение от парламентарната група на ГЕРБ, което ако следим логиката на движение на тези пари, сигурно ще се върнат обратно в държавния бюджет, наистина е доста популистко упражнение.
Вижте: държавата има своите функции и ангажименти. В момента тя се управлява от правителството на ГЕРБ и нуждите за лечение на деца в чужбина наистина трябва да бъдат осигурени приоритетно, и да бъдат осигурени от българското правителство. Разбира се, всяка парламентарна група може да подпомогне този процес, но да се измивате ръцете с получаването на пари за депутати, които пари всъщност се получават от гласуването на граждани за определена партия, извинявайте, настина е некоректно. Още повече, наистина подлагам на съмнение доколко това е така. Тази комисия би могла да отговори точно на този въпрос – колко така наречени независими депутати са се присъединили към ГЕРБ, кога са се присъединили, за какво са използвани тези пари и кога е направено това дарение.
Много ви моля, това е един от примерите, в които Партия ГЕРБ и Парламентарната група на ГЕРБ се опитва да замести функции на държавата, при това функции, които се реализират зле, по недобър начин именно поради управлението на правителството на ГЕРБ. Не намесвайте тук в цялата каша в здравеопазването и парите на независимите народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Великов – първа реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова! Искам да Ви покажа декларацията, с която 6 – числото е 6, независими народни представители сме подкрепили на дата 9 февруари 2011 г., месец февруари – 6 независими народни представители сме подкрепили, оказали сме подкрепа на Политическа партия ГЕРБ, което не означава, че сме влезли в тази парламентарна група. Колко пъти да го кажа?! (Реплика от КБ.) Шест – това е числото, разбрахте ли?! (Говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма реплика.
Други желаещи народни представители?
Господин Найденов, извинявайте, но не предложихте член за комисията. Ще правите ли такова предложение?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Предложението ми за член на анкетната комисия е за господин Александър Радославов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Нашето предложение от Политическа партия „Атака” и от Парламентарната група на „Атака” е за колежката Цвета Георгиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други изказвания? Няма.
Ще помоля народните представители да влязат в залата – предстоят гласувания, има предложение за промени в проекторешението, внесено от колеги народни представители.
Първо е предложението от народния представител Ангел Найденов. Господин Найденов, всъщност Вие предложихте в самата шапка на решението и в т. 1 след думата „партиите” целият текст да отпадне и да стане: „които по смисъла на Закона за партиите получават бюджетна субсидия”.
Заради тавтологията предлагам да махнем „разходването на бюджетната субсидия” и да стане: „разходването на субсидията от партиите, които по смисъла на Закона за партиите получават бюджетна субсидия”.
Предложението на господин Найденов е следното:
„Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на получаването и разходването на субсидията от партиите, които по смисъла на Закона за партиите получават бюджетна субсидия”.
Същият текст ще влезе в т. 1 на самото решение, където целият текст след думата „партиите” отпада и т. 1 става така:
„1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на отпускането, получаването и разходването на субсидията от партиите, които по смисъла на Закона за партиите получават бюджетна субсидия.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 58, против 4, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Има искане за прегласуване.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Предложението ми формално е за прегласуване на предложението за решение. Ще кажа, че според мен фокусът на дебата днес беше изместен. Това, че двусмислието и неяснотите по целия кръг от въпроси – предмет на днешното разискване – бяха въведени от изказванията на независимите народни представители и представителите на ГЕРБ, не е учудващо. Ако има някой заинтересован от това да има двусмислие и неяснота за начина, по който се отпускат и разходват средствата от държавната субсидия, това са именно тези народни представители – независимите и ГЕРБ. Очевидно двусмислието е хранителната среда, в която съществуват взаимоотношенията между независимите народни представители и Парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, самият факт, че толкова често се коментираха въпросите, свързани със субсидията за финансиране дейността на партията, с финансиране дейността на народните представители е достатъчно показателен.
Още веднъж да повторя – държавната субсидия се отпуска, за да се финансира дейността на партията. Принципът на изчисляване на държавната субсидия е броят на гласовете, получени от тази партия. Не броят на народните представители. И тук нямат никаква връзка аргументите, които изтъкнаха до този момент народните представители, наречени независими. (Реплики от независимите народни представители.)
Затова смисълът на предложението, което трябва да се гласува, е да се изясни начинът, по който се получава държавната субсидия от партиите, към които има декларирана принадлежност от така наречените независими народни представители и да се направи още една крачка – да се предложат законодателните промени.
Аз ви призовавам да направите и още една крачка – нека тази анкетна комисия да се занимава с всички партии, които получават средства от държавния бюджет. Нека да се види как ги получават, за какво се изразходват, какви са целите и същността на дейността, с която се финансира и съответно се отпускат тези средства. Затова ви призовавам да гласуваме и да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за промяна в наименованието на решението и т. 1 от същото.
Гласували 142 народни представители: за 59, против 16, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Ще подложа на гласуване решението, както то е постъпило, с допълнението относно направените персонални предложения за членове. До момента те са 4 – Йордан Цонев, Кирчо Димитров, Александър Радославов и Цвета Георгиева.
Подлагам на гласуване проекторешението за създаване на Временна анкетна комисия в редакцията на постъпилия от народните представители вносители проект за решение със съответните точки и четиримата членове, предложени персонално в пленарната зала.
Гласуваме!
Гласували 143 народни представители: за 58, против 13, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Имате думата за процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, вземам тази процедура, за да се обърна лично към Вас със следното предложение – Вие, тъй като бяхте и обект на натиск от обстоятелствата, свързани с тези субсидии, да поемете инициативата и да направите така, че народното представителство да прочете Закона за политическите партии, може би по един представител от група, и да предложите текст, който да премахне тази очевидно лоша практика.
Две неща трябва да бъдат свършени в закона – чл. 25, ал. 3 да бъде коригирана, така че да стане изрично ясно, че става въпрос за коалиция или да се премахне самият текст, това ще преценят колегите; и второ, да се прецизира точно за какво и, даже бих отишъл по-нататък, в какъв процент политическите партии могат да използват бюджетната субсидия, за да не става тази субсидия обект на произволни решения.
Моля Ви, тъй като очевидно ние не сме в състояние тук да постигнем мнозинство, поемете тази инициатива и се опитайте да решите този въпрос – ще свършите една много полезна за държавата работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.

Преминаваме към втора точка от днешната програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Дами и господа народни представители, искам да напомня, че Законопроектът за изменение на Конституцията на Република България е внесен с № 154-01-50 на 26 май 2011 г. С решение на Народното събрание от 1 юни 2011 г. е избрана Временна комисия в състав от 17 народни представители за обсъждане на законопроекта. Временната комисия изготви и внесе на 15 юли 2011 г. доклад с положително становище по законопроекта, като е предложила на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Със свое решение по програмата за работата си за периода 27 29 юли 2011 г. Народното събрание прие да започне разглеждането на законопроекта в пленарната зала. Обсъждането на законопроекта започна на 29 юли 2011 г. Разискванията приключиха. При обявеното гласуване не бе наличен кворум, което доведе до поименна проверка на кворума. Тъй като липсваше кворум, на това основание заседанието на 29 юли бе прекратено.
Според изложеното, разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители, са приключили. Направих това пояснение, за да си припомнят всички народни представители на какъв етап от обсъждането е тази точка, към която преминаваме в момента.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): По какъв въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Иска процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам думата по процедура, за да направя едно предложение. Преди да го направя искам да кажа две изречения като мотиви за него.
Всички ние сме свидетели на икономическата ситуация в света и в Европа. Тя продължава, за съжаление, да бъде нестабилна.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Това ли е процедура?
МЕНДА СТОЯНОВА: Основните проблеми са с дълговите кризи в резултат на системни дефицити, за съжаление, включително и в големи европейски държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, може би трябваше да направите първо процедурното си предложение, след това да се аргументирате защо го правите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, след Гърция и Ирландия, сега Испания и Италия имат такива проблеми. Мерки се вземат в целия Европейски съюз. (Реплики от КБ.) След Германия през 2009 г., която прие ограничителни текстове в своята конституция, наскоро Испания прие такива.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Каква е процедурата?
МЕНДА СТОЯНОВА: Конституцията ограничава дефицита. Такива мерки поиска и нашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, правя Ви последно напомняне – направете процедура. Изрично обявих разискванията за приключили.
МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 45, ал. 2, т. 5 искам да подложите на гласуване отлагане на гласуването по тази точка (шум и реплики от КБ), за да не правим залог Пакта за стабилността, финансовата и фискална стабилност на държавата, на предизборни политически страсти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя обратно процедурно предложение. (Реплики от ГЕРБ.)
Е, направено е! То, мисля, че не подлежи даже и на гласуване.
Госпожо председател, Вие припомнихте малко историята около този закон, защото, както виждам, Вие сте първият вносител. Внесен е на 26 май тази година. На 29 юли – последният ден от работата на парламента, даже след 14,00 ч., по искане на госпожа Фидосова, която не я виждам сега тук, беше направена парламентарна шмекерия, парламентарен тарикатлък! Трябваше да се гласува, а тя стана и каза: „Ама, дайте!... Кворум няма!”. И, разбира се, половината от ГЕРБ излязоха, за да няма кворум. Остана гласуването. (Реплики от ГЕРБ.)
Няма друг изход! Никакви такива – чл. 45, и не знам си какво от правилника!
Конституцията казва в чл. 154, ал. 2: предложението за изменение и допълнение на Конституцията се разглежда в Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Ще спазите ли Конституцията, госпожо председател, или отново ще я стъпчете? (Реплики от ГЕРБ.)
Разглеждането е дискусия и гласуване, господин Велчев! Разбрахте ли това или още не сте го разбрали? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата! (Шум и реплики.)
Моля, не се обаждайте от място!
Господин Корнезов, ако е вярна Вашата теза – 3-месечният срок е изтекъл, тъй като сроковете на Конституцията не са зависими от сроковете, приети по правилник, които не действат, по силата на изрична норма в нашия правилник, по време на ваканция.
Когато е направено предложение по ал. 7 на чл. 43, то предполага задължение за Народното събрание да разгледа по същество направеното предложение, което означава разисквания.
Спазила съм Конституцията, като в 3-месечния срок по нея, в точка от програмата на Народното събрание, преди изтичането му, съм предложила и с гласовете на народните представители бе прието решение и законопроектът беше внесен за обсъждане в пленарната зала. Нещо повече, в този 3-месечен срок приключиха разискванията, дебатите по него. (Реплики от КБ.)
Оттук насетне – кога и как ще се проведе гласуването не зависи от императива на Конституцията за този 3-месечен срок.
С оглед направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването подлагам същото на вниманието на народните представители за гласуване в залата! (Шум и реплики.)
Ще Ви дам думата, госпожо Манолова - тече гласуване. След като приключи процедурата по гласуването, тогава ще Ви дам думата.
Върви гласуване!
Моля народните представители да влязат в пленарната зала!
Гласували 117 народни представители: за 85, против 32, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители – най-вече от мнозинството, в лицето на ГЕРБ! Това, което правите, е смешно! Това издава безпомощност и се опитвате да компенсирате тази безпомощност с псевдопроцедури! (Реплики от КБ.)
Вас ви е страх да подложите на гласуване предложенията за промени в Конституцията, защото знаете, че не можете да съберете мнозинство. Няма да го съберете и това е прецедент в историята на Народното събрание след 1989 г.
Предложения за промени в Конституцията се правят от всеки един що-годе грамотен политически народен представител или група хора, тогава когато имат събрано минимално мнозинство, което е необходимо по Конституция, за да се гласуват тези промени. Вижте онова, което се случи в предишните народни събрания! Вижте консултациите, вижте начина, по който се стигна до тези предложения – резултат на съгласие по тези промени. Вие го нямате и ви е страх в момента да подложите на гласуване предложенията, които вие сте внесли.
Уважаеми дами и господа! Разглеждането завършва с гласуване. Не се опитвайте с псевдопроцедури да отклоните гласуването в пленарната зала. Разгледахте предложенията за промени, чухте аргументите, не получихте подкрепа. Направете още една стъпка – подложете ги на гласуване и вижте, че нямате тази подкрепа! Не дръжте този въпрос увиснал във въздуха! За всеки е ясно, че нямате тази подкрепа, затова, уважаеми дами и господа, не се опитвайте с псевдопроцедури, с приказки за световната икономическа криза, за дълговата криза или за не зная какво друго в момента да отклонявате въпроса за гласуването. (Шум и реплики.)
Усмивките не ви помагат, както, разбира се, отсъствието на достатъчно съдържателни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Менда Стоянова за отлагане на гласуването по тази точка.
Гласували 123 народни представители: за 91, против 31, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожа Манолова има процедура по начина на водене на заседанието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, сигурно си давате сметка, че това, което извършихте току-що наистина е нечувано – председател на Народното събрание да торпилира Конституцията!
Вие нарушихте българската Конституция и като юрист едва ли е необходимо да Ви разяснявам смисъла на понятието „разглежда”.
Понятно е, че господин Велчев може и да не го разбира, но Вие сте юрист и би следвало да знаете, че разглеждането на един законопроект включва дебати и гласуване. (Реплики от ГЕРБ.)
В предпоследното заседание от предишната сесия вие сами бламирахте гласуването, след като госпожа Фидосова поиска проверка на кворума, но в момента нямате никакви основания да постъпвате по този начин.
Вие нарушавате и парламентарния правилник, защото днес е първата сряда от месеца – ден на опозицията. Ние сме тези, които подреждаме дневния ред и нямате никакво основание да отлагате това гласуване, защото разглеждането, пак казвам, и в деня на опозицията, включва дебат плюс гласуване.
Във Вашата колекция от трофеи за нарушаване на правилата на парламента вече влезе ненасрочването на дебати по вот на недоверие, президентско вето, но днес си позволявате да се подигравате с българската Конституция! По този начин Вие за пореден път показвате, че превърнахте Четиридесет и първото Народно събрание в партийно събрание, в което е важно какво е казала Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Това е наистина един провал на управляващите, фалстартът на тези конституционни промени, които така и не докарахте доникъде.
Имайте смелостта да си изпиете горчивата чаша до края. Изпълнете конституционния си ангажимент да подложите в 3-месечен срок на гласуване предложените промени в Конституцията, а също и да не отнемате правото на опозицията да подрежда дневния ред в днешната сряда.
Още повече, че ние свършихме Вашата работа. Вие трябваше да насрочите това гласуване още миналата седмица. В противен случай ние ще предприемем необходимите мерки, но няма просто да Ви оставим безнаказано да нарушавате българската Конституция, когато Ви хрумне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, господин Велчев, не сте споменат.

Преминаваме към точка трета от определената от парламентарните групи, извън управляващите, програма, както е съобразно нашия правилник за първата сряда на месеца, и това е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Същият е внесен с № 154-01-56 от народните представители Юнал Тасим, Дурхан Мустафа, Петя Раева, Гюнер Сербест и Алиосман Имамов на 9 юни 2011 г. С мое разпореждане за водеща е определена Комисията по земеделието и горите, за съпътстваща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Сроковете, в които тези комисии следваше да се произнесат по правилника и да ни предложат доклади, е изтекъл. Такива доклади не са постъпили.
Кой ще предложи законопроекта от името на вносителите?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! След Вашия анонс, че следва законопроект на опозицията, не съм много обнадежден за това, което предстои и много ми се ще, колеги, да разберете за какво иде реч.
Наскоро парламентът на Република България прие нов Закон за горите. Разбира се, този закон беше с основен дебат в комисията. Тук, в залата, дебатът мина много вяло, защото имаше крайни оценки, но така или иначе общата оценка за него беше, че той е належащ, добър. Наред с добрите текстове, имаше и крайно неприемливи такива и това се разбра веднага, след като беше приет законът. Знаете, че през последните няколко месеца имаше много силно напрежение в Пиринско, в Родопите, в Рила. Имаше подписки срещу няколко текста в закона.
Аз и моите колеги си направихме труда да ви предложим само два текста от този закон, които да коригират една несправедливост, за която ви алармирах много пъти от тази трибуна.
Тъй като вече е 11 часа без няколко минути, много голямо е изкушението да се гласува бързо и да мине този закон, но аз искам да ви напомня за какво иде реч.
Уважаеми колеги, ние предлагаме два параграфа. Първият параграф касае текстове, даващи право на хората, които живеят в горски територии, хора, които живеят в периферията на страната, които винаги в 1300-годишната история на България са ползвали суха, паднала дървесина за лични нужди. С този закон вие не давате тази възможност. Напротив, по-скоро давате възможност на фирмите да добиват такава дървесина и да я продават 5-6 пъти по-скъпо на хората, които, първо, са създали тази гора, съхранили са я и въобще живеят с тази гора, с тази любов към природата. И преди, и сега хората не ви разбират, няма как да ви разберат. Още повече, колеги, че става въпрос за лично ползване.
Текстовете, които бяха предложени тук, бяха кабинетни, крайно неприемливи, от хора, които не разбират, че за голяма част от населението в България тази дървесина се ползва за отопление.
Както и вторият текст, след малко ще ви кажа за какво иде реч. Много хора в България не знаят, че определени видове животни през лятото, особено през месеците юли, август, септември и октомври, пасат през нощта. Този закон забранява пашуването на животните след 22,00 ч. Това са елементарни неща, но имат отношение към голяма част от населението, и то крайно бедното население, което е създало тази гора. Така че, колеги, малко сърце се иска, за да се разбере, че това е несправедливо.
За нас е най-лесно, вие като отхвърлите този законопроект, да отидем на избори и да обясним кой как е гласувал. Как ще обясните в някакво село, че тези хора нямат право да отидат в гората и да приберат вкъщи падналата дървесина, и то срещу плащане на тарифна такса, както са го правили години наред.
Аз знам какво ще каже сега многоуважаваната от мен председателка – ще обясни, че този въпрос ще се реши с някаква наредба.
Уважаеми колеги, тези въпроси не се решават с наредби. Тук ще ви покажа един документ. За мен не е никаква изненада, че има такъв документ от министъра на земеделието и храните. Много пъти съм казвал, че този човек не чете, но се показва много често по телевизията.
Вижте какво казва министърът. Издал е едно нареждане. Казва, че може да има добив на такава дървесина, ако това не противоречи на закона. Човекът се е бетонирал, като казва „ако”, само показва, че не е чел закона. Няма как с едно нареждане в нарушение на закона хората да имат право да добиват дървесина по определен ред. Разбира се, не тази дървесина, от която ще се правят мебели и така нататък. Говорим за дървесина, която става за огрев – нещо елементарно. Много малко човещина се иска, за да се разбере това. Нищо ново не ви казвам.
Няма нещо, което да е против духа или философията на закона. Нищо подобно – просто отделни елементи, които са крайно важни и полезни. От това само ще спечелите, уважаеми управляващи. Надявам се да сте ме разбрали.
Имам какво да кажа още по въпроса. Правил съм го и преди, ще продължавам да го казвам, но най-вече ще го казвам оттук нататък, ако и днес отхвърлите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Ще можете ли да се вместите в рамките на 2-3 минути?
Заповядайте, господин Атанасов.
Моля, ако има други изказвания, да бъдат заявени. Ако няма, ще подложа на гласуване законопроекта, а ако има, ще оставим гласуването за след почивката.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде в подкрепа на изложения от господин Тасим законопроект. Ако си спомняте, когато разглеждахме законопроекта, имаше предложения, които не бяха приети от мнозинството. Предложенията, които се дават в този законопроект за изменение и допълнение, са абсолютно приемливи и са доказали във времето жизнеността и необходимостта да съществуват.
Аз ви призовавам да преосмислите вашето гласуване оттогава, когато приехме закона, защото и двете основни предложения, които прави господин Тасим – и възможността жителите, живеещи в такива райони, да могат да добиват за собствени нужди дърва на корен, и нощната паша са неща, които са доказани от живота през годините. Разбира се, нужен е контрол и това можем да го направим във вид, който е съществувал, така че държавният интерес да бъде запазен, както и интересът на хората, които са по тези места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-56, внесен от Юнал Тасим, Дурхан Мустафа, Петя Раева, Гюнер Сербест и Алиосман Имамов на 9 юни 2011 г.
Гласували 69 народни представители: за 19, против 6, въздържали се 44.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Прегласуване – заповядайте, господин Тасим.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Твоите хора ги няма в залата, за да гласуват „за”, а ти искаш прегласуване.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Имате основание, госпожо Стоянова, че моите колеги ги няма.
Уважаеми колеги, обяснявам ви нещо много ясно. С този закон вие казахте следното на тези хора. До миналата година те имаха право срещу 10-12 лв. да добиват 4-5 кубика дърва, тоест за 50-60 лв. можеха да изкарат зимата. Сега казвате: „Не, няма да добивате тази дървесина по този начин. Ще отидете при третия човек – по фирмите, ще му дадете 50-60 лв., или 300-400 лв. за отопление”. Увеличавате им разходите 4-5-6 пъти, в зависимост от претенциите на който и да е там, който се занимава с такава дейност.
Имайте предвид, че тази гора е създадена от тези хора. Тази гора е сята от тези хора. Тя днес се опазва от тези хора. Ако има пожари, а сега сме в сезона на пожарите, тези хора са първи там и са до последно там, на полето, а не тези, които експлоатират гората по този начин. Не си давате сметка, извинявайте за грубия език, че това е уникална несправедливост и никъде в Европа не се решава по този начин. Никъде! Никъде не сме казали, че това трябва да стане безвъзмездно, ей така, дори сме забранили препродажбата на тази дървесина. Разбирате ли за какво ви говоря?
Пак казвам, това са кабинетни предложения и не може българският парламент да реагира на такива предложения, които нямат нищо общо с реалността, с действителността. Това е абсурд. Не се учудвайте, като ви залепим имената по села и паланки – да обясним, че „тези хора не ви дават; ще ви дадат дървесина, която сте създали, като платите 5-6 пъти повече”. И не ви прави чест. Съжалявам, но такова нещо аз не съм преживял в българския парламент – нещо елементарно, което да не мога да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от господин Юнал Тасим и група народни представители на 9 юни 2011 г.
Гласували 73 народни представители: за 23, против 1, въздържали се 49.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
В 11,35 ч. продължаваме със следващата точка от програмата – Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители – Валентин Николов и група народни представители.
Почивка до 11,35 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме работата по програмата.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносители са Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г. Законопроектът е приет на първо четене на 21 юли 2011 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 154-01-77, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г., приет на първо четене на 21 юли 2011 г.
„Закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 1 думата „петима” се заменя със „седем”, а думата „трима” се заменя с „петима”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ние сме внесли предложение да отпаднат всички промени, които се правят в този закон, по една проста причина. Преди година седем човека бяха много, правехме икономии. Сега се оказа, че пет човека са малко и трябва да ги направим пак седем. В тази връзка съвсем естествено вносителите трябваше да внесат някакви разчети защо са седем, а защо не са осем, защо не са девет, на базата на какви критерии – обем извършена работа ли? Това е нещо, което количествено може да бъде измерено. Няма такава мотивация.
И както каза господин Корнезов преди малко – очевидно правим поредна политическа шмекерия – ще намалим на пет и ще освободим двама души, понеже са ни неудобни, но понеже Европейската комисия следи този регулатор, той трябва да е независим от изпълнителната власт, ние ще рационализираме, ще намалим броя, ще намалим разходите, правим го заради кризата. След това по принципа на елементарната шмекерия ще ги направим пак седем човека. Няма проблеми. Възстановителите, възстановете двамата души, които сте изгонили, и ние ще повярваме, че вие правите точно това. Само че вие правите политическа шмекерия. Бъдете сигурни, че чрез съответните народни представители ще уведомим Европейската комисия, тъй като органът трябва да бъде независим. Това са безкрайно евтини политически номера!
Затова призовавам да не се подкрепят всички части на закона, поне от тези хора, които не искат да участват в тази политическа измама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 6, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2 и за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, които се подкрепят от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 7, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 3 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов – § 3 се изменя така:
„§ 3. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира членовете, в това число председател, заместник-председател и петима членове на Комисията за защита на конкуренцията.
(2) До встъпването в длъжност на новите членове на Комисията за защита на конкуренцията досегашните членове продължават да осъществяват правомощията си.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира двамата нови членове на Комисията за защита на конкуренцията.
(2) Новите членове на Комисията за защита на конкуренцията по ал. 1 се избират от Народното събрание за срок до приключване на мандата на действащите членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с моя колега Мартин Димитров направихме предложение, което предвижда при промяна на числеността на Комисията за защита на конкуренцията това да доведе едновременно и до избор на нов състав на комисията. Нашето убеждение, че това е необходимо да се случи, почива на следните аргументи.
От една страна, самият смисъл на промяната на числеността на комисията означава, че комисията има нужда от определено преструктуриране, че двама души не се вкарват в комисията просто да получават заплати там, а още има и искаме да има нова визия в дейността на Комисията за защита на конкуренцията.
Синята коалиция многократно заяви, особено в последните месеци, че Комисията за защита на конкуренцията не отговаря на високите изисквания, които й се поставят като комисия в страна – членка на Европейския съюз. Това, което се случи с „Лукойл” – когато комисията, буквално няколко месеца преди да бъде сезирана от министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков, беше заявила, че там всичко е наред и няма никакви съмнения относно дейността на „Лукойл”, след това самият министър инициира да се направи проверка. Веднага услужливо беше казано, че такава проверка ще започне, резултатите от която все още не са известни, което показва, че комисията по определен начин не си върши работата така, както е необходимо и за което тя е създадена – да се бори срещу злоупотреба с господстващо положение на пазара. Ако в България монополите са безконтролни, това може да го каже всеки български гражданин – не само по отношение на „Лукойл”, но монополи и в другите сектори, то до голяма степен се дължи на обстоятелството, че Комисията за защита на конкуренцията е един беззъб орган, който не взема съответните мерки нито по отношение на злоупотреба с монополното положение при търговията със захарните и петролните продукти, нито на много други места.
Ние сме убедени, че добрият ход, който Народното събрание може и трябва да направи, е да даде възможност на правителството – не да го задължи да подмени петимата членове на комисията, а да даде възможност комисията да бъде изцяло гласувана наново в 7-членен състав, при което никой не пречи мнозинството да даде своето доверие на част, ако щете и на петимата от сега действащите членове на Комисията за защита на конкуренцията, но да си поеме ясната отговорност за това.
По тази причина апелирам към вас да подкрепите нашето предложение. То действително ще даде възможност комисията да бъде обновена не само като състав, но да бъде обновена и като дейност, която се очаква както от Народното събрание, така и от българските граждани.
Апелирам за подкрепа за направеното от нас предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, споделям Вашите тревоги и, разбира се, наблюдаване на това, че комисията по-бързо трябва да излезе с решение, особено във връзка с антимонополните банки, тръстовото законодателство и във връзка с това дали има такива споразумения, дали има картели и така нататък. Разбира се, цялото общество чака тези отговори.
От друга страна, комисията е независима. Тя се следи от Европейската комисия. Досега ние нямаме сигнали за лоша работа на комисията. Те имат мандат и ако сменим всички, мисля, че това ще породи доста съмнения върху иск от наша страна едва ли не да овладеем комисията. Настина това ще е лош сигнал. Затова ние подхождаме по съвсем друг вариант.
Говорихме с господин Николов и други комисари, понеже всеки от тях е докладчик по всяка една от темите – знаете, че комисията е натоварена както със Закона за обществените поръчки, с концесии, така и във връзка със сделки, които се осъществяват, и произнасянията за правилността им. Така че ние подхождаме по следния начин – увеличаваме комисията, за да може наистина докладчиците да станат повече, тоест да се свърши повече работа и всъщност отговорите, които обществото чака, да бъдат доставени своевременно. Така ние запазваме независимостта на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 7, против 68, въздържали се 20.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 4, 5, 6 и 7, които се подкрепят от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ гласуване Законът за изменение на Закона за защита на конкуренцията под № 154-01-77, внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители на 15 юли 2011 г.

Следваща точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Това е продължение. В петък бяха представени два от докладите.
Със следващия доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането под № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите госпожа Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и госпожа Цветана Михайлова – началник отдел в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор господин Борислав Богоев – заместник-председател, госпожа Зорница Василева – директор на Дирекция „Застрахователен надзор”, и господин Стефан Стоилков – директор на Дирекция „Регулаторни режими”; От Гаранционният фонд Борислав Михайлов – изпълнителен директор, и господин Ефко Патриков – началник на отдел „Правен и регресии”; от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи госпожа Татяна Чонкова – генерален секретар, и от Асоциацията на българските застрахователи господин Орлин Пенев – председател, и адвокат Антоанета Димоларова.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Милена Бойкова.
Предложените от вносителя изменения и допълнения имат за цел актуализиране на съществуващите досега разпоредби, които не произтичат и не противоречат на разпоредби от застрахователните директиви, а запазване, постигнатото чрез Кодекса за застраховането високо ниво на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги чрез адаптиране на изискванията към дейността на застрахователите и застрахователните посредници.
В общите разпоредби на кодекса са предложени промени, които възстановяват правото на свободен избор, като доброволността в застраховането изрично се разпростира и върху застрахователното посредничество.
Законопроектът осигурява възможност на Комисията за финансов надзор да публикува подходяща и разбираема информация за потребителите на застрахователни услуги и другите заинтересовани страни под формата на доклади, анализи, като тази информация се основава на данни от финансовите отчети, които сами по себе си са публична информация.
Предложени са промени по отношение изискванията към процедурата по завеждане на застрахователни претенции и събиране на необходимите доказателства с цел установяване пълна прозрачност и предсказуемост в процедурата по уреждане на претенции и изплащане на застрахователни обезщетения в еднозначни срокове.
С цел по-ясно разграничаване на продуктите, предлагани от животозастрахователи и застрахователи, проектозаконът предвижда животозастрахователите да могат да предлагат застраховка „Заболяване”, която възможност е позволена от застрахователните директиви, но до този момент Република България не се е възползвала от тази опция.
Във връзка със застраховката „Гражданска отговорност” в законопроекта се предлага уредба, свързана с ефективното функциониране на единна информационна система, даваща възможност всички компании, издаващи застраховката „Гражданска отговорност”, да издават полици в реално време. Предвижда се информационната система да включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”), изискванията към която да се определят с наредба на Комисията за финансов надзор. Прекратява се възможността за разсрочено плащане на премия по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като се предвижда тя да бъде само еднократна. Друга предвидена промяна по същата застраховка е и забраната за вписване на дата и час на сключване на застрахователния договор, които са по-ранни от действителните. С цел осигуряване прозрачност в дейността на застрахователите по отношение застраховката „Гражданска отговорност” законопроектът предвижда вменяване задължение на Комисията за финансов надзор да публикува периодично информация по тази застраховка на автомобилистите, която включва данни за всяко дружество и общо за пазара.
Предвижда се и осигуряването на възможност за изготвяне и прилагане на единна методика за определянето размера на обезщетението при претърпени неимуществени вреди, чрез приемането на наредба.
Предложени са и промени, насочени към прецизиране на действащи разпоредби, както и за решаване на слабости и пропуски, установени при прилагането на Кодекса за застраховането.
В хода на дискусията по обсъждане на законопроекта участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Иван Петров, Неджми Али, Йордан Бакалов и Христо Бисеров.
Членовете на комисията обърнаха внимание на разпоредбата на чл. 260, регламентиращ еднократното плащане на премия по застраховка „Гражданска отговорност”, като изразиха становище, че с тази разпоредба, от една страна, се отнемат права на потребителите – правото на свободно договаряне, а от друга – нейното прилагане ще има негативен социален ефект и би довело до неплащания по застраховките, което от своя страна ще има неблагоприятен ефект за Гаранционния фонд. Народните представители изразиха мнение, че събирането на застрахователните премии по този вид застраховка, е по-скоро въпрос на организация от страна на застрахователните компании и държавните контролни органи, а неизпълнението на тези задължения не е основание те да бъдат вменени законово.
Председателят на комисията Анастас Анастасов обърна внимание и на забележките, отразени в становищата на отдел „Законодателни референти” и отдел „Европейско право” по отношение изписването и уеднаквяването на отделни термини в законопроекта.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 10 гласа „за”, без гласове „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането под № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Сичанов.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще ни запознае председателят на комисията госпожа Панайотова.
Колеги, тъй като тематиката на всички доклади е една и съща, ще помоля докладващите единствено и само, ако има препоръки и забележки по отношение на законопроектите и заключението, накрая – резултата от гласуването. Благодаря.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ще се съобразя с Вашите забележки.
Колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейките фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, от страна на Комисията за финансов надзор – господин Борислав Богоев – заместник-председател, и госпожа Зорница Василева – директор на Дирекция „Застрахователен надзор”.
Настоящият законопроект има за цел да гарантира високо ниво на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги чрез адаптиране на изискванията към дейността на застрахователите и застрахователните посредници и осигуряване на пълна прозрачност в дейността им, както и чрез ефективно и своевременно упражняване на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор.
В мотивите към законопроекта е посочено, че не се извършва хармонизация на националното законодателство в областта на застраховането, но следва да се има предвид Регламент на Европейския съюз № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган, Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2002 г. относно застрахователното посредничество.
Към законопроекта могат да се направят и някои правно-технически препоръки, които следва да се прецизират и уточнят между първо и второ четене от водещата комисия.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че разглежданият Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането не противоречи на европейското законодателство в сферата на застраховането.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 8 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае народният представител Ваня Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект № 102-01-43 за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.

На заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Цветанка Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари”;
От Комисията за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник председател, Зорница Василева – директор на дирекция „Застрахователен надзор”;
От Гаранционния фонд: Ефко Патриков – началник отдел „Правен”;
От Българската асоциация на застрахователните брокери: Кольо Делев – член на Управителния съвет;
От Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП: Георги Вълков.
Законопроектът беше представен от Боряна Пенчева –заместник-министър на финансите.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането се актуализират разпоредби свързани с изискванията към дейността на застрахователите, застрахователните посредници, защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги, структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит, начина на изчисляване на техническите резерви, процедурата по завеждане на застрахователни претенции, процедурите по несъстоятелност и ликвидация, видовете здравни застраховки, застраховката „Гражданска отговорност”, дейността на Комисията за финансов надзор и други.
Промените в сферата на структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит са насочени към синхронизиране на уредбата за застрахователите и презастрахователите по отношение на организацията на техните системи за корпоративно управление с развитието на тази уредба в сферата на банковите и небанковите финансови услуги.
За решаване на слабостите в регулирането и надзора на дейността на застрахователните брокери се предлага задължително притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, но не по-малко от 35 000 лв., изрично задължение за обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представянето на резултатите пред Комисията за финансов надзор.
Законопроектът предвижда наличието на застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система, като ще отпаднат стикерите.
При разискванията бяха направени някои забележки и предложения, засягащи следните направления от законопроекта:
- задължителното притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, с което се въвежда кумулативно а не алтернативно прилагане на мерките, посочени в Директива 2002/92/ЕО;
- забраната за разсрочено плащане на премията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”;
- въвеждане на текстове относно договора за медицинска застраховка, постоянна здравна застраховка и допълнителна застраховка за покриване на здравни рискове и тяхното съответствие на разпоредбите на Директива 2002/83/ЕО;
- задължението годишният счетоводен отчет да се заверява само и единствено от специализирано одиторско предприятие.
Членовете на комисията възприеха идеята тези текстове да бъдат прецизирани при обсъждането и приемането на закона на второ гласуване.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на комисията господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 23 юни 2011 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, господин Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и експерти от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се предвиждат изменения в Закона за движението по пътищата. Промените са непосредствено обвързани с предлаганите промени в Кодекса за застраховането и са насочени към запазване на съществуващото синхронизиране между двата закона по въпросите, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите и контрола за нейното сключване.
С предлаганото изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се предвижда наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система. Предвижда се отпадане на стикерите, които едновременно със застрахователната полица удостоверяваха наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Друга промяна във връзка със застрахователния договор по „Гражданска отговорност” на автомобилистите е забраната за вписване на дата и час за сключване на застрахователния договор, които са по-ранни от действителните. Според вносителите по този начин се премахва възможността за избягване от административнонаказателна отговорност чрез сключване на застрахователни полици непосредствено след съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед засилване на контрола по сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага 50 на сто от средствата, постъпили в Гаранционния фонд от санкциите за несключена застраховка по Кодекса за застраховането, да се използват от Министерството на вътрешните работи за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, елемент от което е и застраховката, която гарантира плащането на обезщетения за претърпени вреди, вследствие на пътнотранспортни произшествия.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането предвижда да се прекрати възможността за разсрочено плащане на застраховката „Гражданска отговорност”.
В хода на дебатите по законопроекта към вносителите бяха задавани въпроси относно разпоредбите, свързани с отпадането на разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност”.
Членовете на комисията изразиха мнение, че отпадането на разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност” не е целесъобразно и това допълнително би затруднило ползвателите на тази услуга.
Изказаха се становища, че в директивата няма изричен текст, който да посочва, че общата дължима сума по застраховка „Гражданска отговорност” не може да се плати на части.
Като аргумент против отпадането на разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност” бе изтъкнато, че от 18 юли влиза в действие Единната информационна система, която ще отчита застрахователните полици ежедневно и в реално време, което, от своя страна, е един вид засилване на контрола върху тази дейност.
След обстойното изслушване на мотивите на вносителите и изказаните мнения членовете на комисията се обединиха около становището, че е необходимо да бъде потърсен механизъм за запазване на разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност”.
След проведената дискусия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 5 гласа „за” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Вълков.
За процедура – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на Боряна Пенчева – заместник-министър, Цветанка Михайлова, Румяна Гьорова и Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае д-р Дариткова.
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА: „На свое редовно заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите госпожа Боряна Пенчева, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев, председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова, представители на Министерството на здравеопазването, на съсловните организации и в сферата на здравеопазването, и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Боряна Пенчева. Тя посочи, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел подобряване и развитие на нормативната уредба в областта на здравното застраховане. С оглед разграничаване на продуктите, които се предлагат от животозастрахователи и застрахователи по общо застраховане, се предвижда животозастрахователите да могат след получаване на допълнителен лиценз да извършват дейност и по застраховка „Заболяване”. Предлага се и систематизация на различните здравни застраховки, която е съобразена с практиките в другите държави – членки на Европейския съюз.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че предлаганите със законопроекта промени са идентични по философия с отхвърления на първо гласуване преди около два месеца Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, тъй като с текстовете на разпоредбите на чл. 222а, 241а и 241б се дава възможност с договор за медицинска застраховка да се поемат не само рискове, произтичащи от заболяване и злополука, но и финансово обезпечаване на здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на застрахованото лице, бременност, раждане, палиативни грижи и други.
В своите становища представителите на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и на Българския лекарски съюз посочиха, че с предлагания договор за медицинска застраховка се предвижда застрахователят да поема финансово обезпечаване на здравни услуги и стоки и на други стоки и услуги, свързани със здравното обслужване на застрахованото лице, които към момента са предмет на доброволното здравно осигуряване. Те изразиха своята загриженост относно въвежданите със законопроекта разпоредби, които по своята същност противоречат на Закона за здравното осигуряване по отношение на забраната застрахователи да извършват дейност по доброволно здравно осигуряване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 2, „против” – 3, „въздържали се” – 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102 01 43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, д р Дариткова.
Изказвания от името на вносителите? Няма.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване – народният представител Лили Иванова.
ЛИЛИ БОЯНОВА(ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането изцяло подкрепя и защитава интересите на потребителите на застрахователни услуги. Колеги, този законопроект е крайно необходим и дори мога да кажа, че е малко закъснял във времето. Какво имам предвид? Застрахователният пазар в България в годините на прехода е бил упрекван, че не е открит, че се възползва от силови методи, че не е стабилен и така нататък.
В началото на 2006 г. бе приет Кодексът за застраховането, който наложи нов ред в застраховането, но сега вече сме 2011 г. и като страна – членка на Европейския съюз, сме длъжни да се съобразим с директивите, които регулират този пазар.
От началото на тази година започна да функционира Европейската организация за надзорните институции, която ще следи синхронизирането на системите за управление в този сектор. Ако ние не положим усилия да променим законовите рамки, то България неминуемо ще претърпи санкции. Никой не иска това!
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането предлага да бъдат направени корекции в няколко направления. Като първо трябва да отбележим тези, насочени към потребителите на застрахователни услуги. До момента ако на вас ви се наложи да теглите примерно кредит от която и да е банка, то тя се явява в ролята на посредник и ви задължава да се обърнете към точно определен застраховател или точно определен брокер. Като потребители на застрахователни услуги сте лишени от правото да избирате застраховател или да избирате брокер, който да сключи с вас застрахователния договор. Освен това, кредитната институция ви задължава да заплатите застрахователна премия с калкулирана комисионна. Нарушен е пазарният принцип, но това не е най голямата трагедия. Въпреки че всички кредитополучатели имат застраховки в случай на смърт или трайна загуба на трудоспособност, банките, вместо да насочат задълженията към застрахователя, се обръщат към частните съдебни изпълнители. Може би на много от вас се е случвало. И ако вие сте най-близкият роднина, въпреки преживяната трагедия ставате и длъжник на кредитната институция. Запорират ви заплатата, запорират ви сметките и така нататък. С предложените промени тази неправда ще се регулира. Задълженията ще бъдат насочвани към застрахователите, а не към застрахованите лица.
Друг момент, който е в интерес на застрахованите лица, се явява срокът, в който застрахователите имат право да събират документи, за да изплатят обезщетение. В момента застрахователите имат право да изискват от вас различни документи неопределено дълго време, понякога това може да продължи година, две, три. Сега се предлага този срок за събиране на документи да се ограничи в рамките само на 55 дни, след който вашият застраховател се задължава да плати или мотивирано да откаже плащането на такова обезщетение.
Сега най-обсъжданият въпрос, който искам да засегна, е въпросът с разсроченото плащане на най-масовата задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на моторните превозни средства.
Уважаеми колеги, тази застраховка покрива отговорността към трети лица. Когато си сключите застраховка и заплатите определена сума, тази сума се разпределя между застрахователя и Гаранционния фонд. Всички застрахователи, които сключват „Гражданска отговорност”, внасят определен процент от тези събрани суми в Гаранционния фонд, а Гаранционният фонд, от своя страна, изплаща обезщетения при щети, които са причинени от нередовните водачи без застраховка.
Когато стане събитие и вие, редовният и изряден платец, се окажете в ситуация, че сте претърпели вреди от водач, който не е сключил застраховка „Гражданска отговорност” или не си е платил поредната вноска, се налага да се обърнете точно към този Гаранционен фонд. Какво се получава? Заради това че има неизрядни водачи, движещи се по пътищата, нарушавайки закона, потърпевши са тези, които плащат редовно и поддържат платежоспособността на Гаранционния фонд.
Като споменах за платежоспособност на Гаранционния фонд, е редно да отбележа, че в момента българският Гаранционен фонд се източва, в буквалния смисъл на думата. Наложена е една порочна практика – когато се продават автомобили на чужденци, да не им се променя регистрацията по простата причина, че е много по-изгодно да се плащат данъци и застраховки в България. Цените са в пъти по-ниски от тези в страните – членки на Европейския съюз.
При настъпване на пътнотранспортно произшествие в някоя държава – членка на Европейския съюз, за което е виновен чуждият гражданин, на когото много често е платена само първата вноска от застраховката, отговорност носи българският Гаранционен фонд. Обезщетенията, които се определят в другите страни, особено ако има пострадали лица, не могат да се сравняват с тези в България. Знаете, че човешкият живот няма цена и някои страни като Франция, например, нямат лимит за неимуществени вреди. Щетите могат да бъдат за милиони евро и българският Гаранционен фонд е длъжен да ги плати. В един момент може да се окаже, благодарение на законовата възможност да се плаща разсрочено, Гаранционният фонд да изпадне в неплатежоспособност. Гаранционният фонд няма да може да покрива щетите, причинени от тези, които не са си платили поредната вноска, щетите, причинени от тези, които нямат застраховка. Колеги, не трябва да допускаме това!
Знам, че сме в година на избори и могат да се появят много популистки изказвания – как ГЕРБ премахва разсроченото изплащане и бедният човек няма как да си плати застраховката. Това обаче не е вярно! С този законопроект не се премахва възможността да се плаща разсрочено, не се забранява разсроченото плащане. Разсроченото плащане може да се предлага от кредитните институции. Всички застрахователи са в някакви договорни отношения с определени банки, знаете това, и могат да предложат продукт, който да осигури плащането на вноски по застраховка „Гражданска отговорност” на моторните превозни средства. По този начин потребителите на застрахователни услуги няма да бъдат затруднени в случай, че нямат възможност да заплатят еднократно. Само с част от комисионната, която се съдържа в цената на застраховката, бъдете сигурни, че банките ще предложат безплатно какви ли не кредитни карти, с които всеки би могъл да плаща разсрочено. Тази промяна ще защити единствено и само изрядните водачи и редовните платци, на които няма да се налага да се обръщат към Гаранционния фонд, а към застрахователите, чийто приоритет и дейност са плащането на щетите.
На практика се ограничават точно застрахователите, не се ограничават потребителите на застрахователни услуги. Тези ползватели ще могат да ползват разсроченото плащане.
Друго нещо. Въвеждането на тази промяна ще доведе и до повишаване обхвата на „Гражданската отговорност” на моторните превозни средства. Данните от Комисията за застрахователен надзор показват, че към месец май 2011 г. само 75% от регистрираните автомобили притежават застраховка „Гражданска отговорност” на моторните превозни средства, а за последната 2010 г. 26% от сключените застраховки са прекратени предсрочно поради неплащане. Това е много обезпокояващо, тъй като България е поела ангажимент към Европейския съюз този процент да не е по-нисък от 90%. Най-вероятно в скоро време може да бъде открита процедура за нарушение. Никой не иска България да плаща!
Тази промяна ще премахне и нелоялната конкуренция между застрахователите и ще отпадне рискът от неплатежоспособност.
Още една промяна, отнасяща се до правата на застрахованите лица, е, че застрахователите се задължават да публикуват информация в интернет за груповите застраховки.
Какво се случва сега? Никой не знае с каква застраховка неговият работодател го е застраховал и какви са покритите рискове.
Уважаеми колеги, не знам дали някой от вас знае за какви рискове и за каква сума е застрахован. Аз проверих и бях неприятно изненадана, че животът на народните представители е оценен на 12 хил. лв., а застрахователното дружество носи единствено и само риска „смърт”. За ваша информация искам да ви кажа, че това не е застраховка, защото идеята за животозастраховането е съвсем друга и човек, сключил такъв договор, трябва да има възможност да се възползва при нужда, докато е жив, а не да се плащат суми за погребения.
Затова ви призовавам да подкрепите промяната, която прави прозрачни договорите и ще дава информация на застрахованите лица. Призовавам ви да подкрепите законопроекта, който ще защити потребителите на застрахователни услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Честно казано, чудесно изказване – все едно, че е от вносителите на законопроекта.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Чухте докладите на три комисии, които предлагат да не се приеме този законопроект – една от тях е и Комисията по здравеопазването, поради простата причина, че в този законопроект за изменение и допълнение има един раздел – Раздел ІV, който се отнася до здравеопазването и начините за намеса на застрахователя в системата на здравеопазване. Ясно беше казано, че това са текстове, които веднъж бяха отхвърлени в Закона за здравното осигуряване, сега някак си изведнъж, така по терлички, подобни текстове се промъкват и в този закон. Лошото е, че за втори път това става и с подписа на министър-председателя – един път отхвърлен закон на Министерския съвет, втори път някак си е предизвикателство към интелекта на народното представителство.
Аз няма да гласувам „за” този законопроект, най-вече заради това, че се опитват да вкарат лобистки текстове, отнасящи се до здравеопазването и системата на финансирането на здравеопазването.
Вярно е, че 5 милиарда са си 5 милиарда или това са 2,5 млрд. евро. Те са апетитна хапка за застрахователя, който и да е той. Защото това е една първа стъпка.
Само че ние имаме друга система, която е приета – такава, каквато е в страните от Европейския съюз, това е солидарният принцип в системата на здравеопазването и тя няма нищо общо със застраховането, колкото и двете понятия на английски да звучат приблизително еднакво. Това са напъни на застрахователите да влязат в здравеопазването още от предишния мандат. Добре направихме, че все още не сме ги пуснали, според мен. Защото, пак казвам, разликата в системите и в начина на финансиране е изключително диференцирана – от това, което е в Америка, да кажем, и това, което е в Европа.
Ако някой гледа на нас – народните представители, като на пръстови отпечатъци, съжалявам, но според мен вие сте интелигентни, умни хора, най-вероятно имате и позиция, проявете я! Нищо не пречи този законопроект да бъде променен и изчистен от артефактите, които не касаят застраховането и най-вече здравеопазването, и да влезе по съответния ред, защото най-вероятно има и достойнства. Но по този начин, с този опит да ни манипулират аз лично не съм съгласен. При гласуването ще видим вие, колеги от мнозинството, какво мнение имате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожа Иванова.
ЛИЛИ БОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Желев, явно Вие бъркате двете понятия – здравното осигуряване и здравното застраховане. Това са две различни неща.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ, от място): Не на мен да ми обяснявате!
ЛИЛИ БОЯНОВА: Аз просто Ви казвам, че бъркате двете понятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Желев, заповядайте за дуплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Господин председател, дами и господа, колеги, аз нямам нужда от обучение, много добре знам кое какво е! (Шум и реплики.) Затова предупреждавам всички, целия народ, ако ни слуша тук, че някой се опитва да прекара лобистките текстове по този начин – лекичко, по терлички, по малко, по малко. Следващия път ще променим и системата.
Добре е да се знае, но тук няма никой от управляващите, от ресорното министерство, да каже каква е визията на министерството и на правителството относно системата на здравеопазването и по какъв начин ще се финансира. За съжаление, не присъстваха и на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Има думата господин Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя само едно пояснение. Що се касае какви са текстовете, които третират здравното застраховане, те по никакъв начин не засягат здравноосигурителните фондове. Отхвърленият от Народното събрание законопроект касаеше уредбата на здравноосигурителните фондове, а текстовете, които ние предлагаме в настоящия ЗИД на Кодекса за застраховането, касаят единствено и само застраховките, които могат да предлагат застрахователните компании. Става въпрос за дефиниции, които и сега съществуват в директивите, но не бяха преведени и не бяха имплементирани в нашето законодателство.
Ще ви дам пример, с който се мъчим да поставим на равна нога застрахователите, които по линия на Единния европейски паспорт чрез свои клонове предлагат този тип застраховки. Например една или няколко големи застрахователни компании, тъй като нямат възможност чрез регистрираните си клонове в България да предлагат този тип застраховка, го правят чрез майките си в Германия, Австрия и Италия. Уважаеми дами и господа, тогава обаче премийните приходи не влизат в компаниите, регистрирани на територията на Република България, и не се управляват от българските такива, а заминават директно към централите и се управляват от техните централи. Няма нищо лошо в това.
Ще ви дам дори някои от цифрите. Сега при застраховката „Заболяване” премийният приход към 31 декември 2010 г. е 32 млн. 836 хил. лв., близо 33 млн. лв. На фона на вноските, които се правят към здравноосигурителните фондове, които са от порядъка на 52 млн. лв., вижте за какво съотношение става въпрос!
По никакъв начин с тези текстове не подменяме нито здравната реформа, нито отнемаме възможността за дебат по нея. Искаме и застрахователните компании, които са изцяло български и нямат майки в чужбина, да могат да предлагат по същия начин здравни застраховки, така че да има абсолютна равнопоставеност. Не искаме големите компании да отнемат премийните приходи и да ги управляват в чужбина, а в крайна сметка тук са застраховани български лица – за това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
Гласували 79 народни представители: за 56, против 9, въздържали се 14.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Процедура – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедура за прегласуване.
Уважаеми колеги, призовавам да гласуваме „за” този законопроект, като между първо и второ четене ще отстраним проблема с вноските за зелената карта, остават и още 2-3 неща, които бяха отразени както в доклада на Комисията по бюджет и финанси, така и в доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г.
Гласували 83 народни представители: за 63, против 12, въздържали се 8.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Следващата точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 26 юли 2011 г.
Първият доклад е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. С него ще ни запознае председателят на комисията господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52,
внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 септември 2011 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Диян Динев – генерален директор на ДП „Ръководство на въздушното движение”, и експерти от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се въвеждат изискванията на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси.
Основната цел на Директивата е да уреди общите принципи за определяне на летищните такси на летищата в Европейския съюз, отворени за търговски трафик, чийто годишен трафик е над 5 милиона превозени пътници, както и за летището с най-голям брой пътнически превози във всяка държава – член на Европейския съюз.
Директивата предвижда задължителна консултация между летищата и авиокомпаниите, преди да се въведе каквото и да било изменение в размера на летищните такси. В нея е посочено изискване всяка държава – член на Европейския съюз, да определи независим национален надзорен орган, който ще посредничи при спорове между летищния оператор и ползвателите на летищата. Законопроектът определя Главната дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за независим национален надзорен орган.
На посочените изисквания към момента отговаря само летище София.
Предлаганият законопроект предвижда и изменения на разпоредбите, касаещи авиационната безопасност.
Създава се ново правомощие на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да прилага и развива Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване във връзка с актовете на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
Създават се разпоредби, свързани с въпросите по поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства.
Въвежда се „удостоверение за преглед на летателната годност”, това е в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008.
С предлаганото изменение на Закона за гражданското въздухоплаване се въвежда и възможността за извършване на проверка или задържане на въздухоплавателни средства, регистрирани в друга държава и кацащи на летища на територията на Република България.
В законопроекта е предвидено създаването на Глава ІХ А –„Полети с нетърговска цел”.
Предложената Глава ІХ А от закона отразява необходимостта и от уреждане на нетърговските полети, включващи въздушните спортове.
С предлагания законопроект се облекчава режимът при кандидатстване за получаване на одобрение на организации за обучение, свидетелства за правоспособност на пилотите на свръхлеки въздухоплавателни средства, организациите за поддържане на летателната годност на леките въздухоплавателни средства. Същевременно се запазва и възможността за извършване на постоянен контрол от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, състоящ се в осъществяване на периодични инспекционни проверки, като се запазва и предварителният контрол от въздухоплавателната администрация, изразяващ се в одобряване на цялостната техническа документация при кандидатстване.
Предлага се влизането в сила на Глава ІХА да бъде отложено за период от 6 месеца. Това е срокът, в който се предвижда министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издаде наредба по прилагането на закона в тази му част.
Със законопроекта се създават разпоредби, с които светотехническото осигуряване отпада от предмета на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Причините са преминаването на светотехническото осигуряване към летищните оператори с въвеждането на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси, както и изискванията на Регламент 1070/2009, който урежда начина на формиране на таксите, събирани от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” в зоните на летищата.
Предвид нуждата от технологично време за предаване на активите и организиране на дейността от летищните оператори, влизането в сила на разпоредбите, които имат за предмет посочените изменения и допълнения, е отложено с 6 месеца.
Законопроектът предвижда и въвеждането на такса сигурност. То е свързано с всички разходи по сигурността, които досега бяха елемент от такса кацане, такса пътници, започващи пътуване от летището и такса паркинг.
Изчисляването на такса сигурност ще бъде обвързано с разходите и дейността, която обхваща. Ще се изчислява въз основа на броя заминаващи пътници, в това число трансферни, и теглото на въздухоплавателното средство.
Светотехническото обслужване се включва като елемент от такса кацане. С оглед правилното прилагане на директивата светотехническото обслужване следва да се извършва от летищните оператори, поради което се предвижда разходите за неговото осигуряване, както и съответните приходи от извършване на светотехническото обслужване да бъдат извършвани от летищните оператори, а не от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, както е към момента.
До настоящия момент разходите за светотехническите системи са били елемент от таксата за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства в зоната на летищата, събирана от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, като след преминаването на светотехническото обслужване към летищата авиокомпаниите ще започнат да заплащат реалната стойност на ползваната услуга.
Със законопроекта се въвежда основание за събиране на такси за изменение и допълнение на летателна и техническа документация. В Допълнителните разпоредби на закона се определя понятието „летателна и техническа документация”.
Към вносителите бяха зададени въпроси относно правомощията, които се вменяват на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да прилага и развива Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване.
В хода на дискусията от народните представители бяха обсъдени въпросите, касаещи измененията, свързани с общите принципи за определяне на летищните такси на летищата в Европейския съюз, отворени за търговски трафик, чийто годишен трафик е над 5 милиона превозени пътници, както и за летището с най-голям брой пътнически превози във всяка държава – член на Европейския съюз.
По време на дебатите по законопроекта бе обсъден и въпросът с административния капацитет, с който разполага Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, с оглед на функциите, които й се вменяват като независим национален надзорен орган, който ще има правомощията по Директива 2009/12/ЕО.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа “за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102 01 52, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предстои да чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и
контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.

В заседанието на комисията взеха участие от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първан Русинов – заместник-министър, Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”, Лора Клайн – главен юрисконсулт в ГД „ГВА”, Милена Стойчовска – старши юрисконсулт в ГД „ГВА”.
Първо, законопроектът има за цел да приведе националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси.
Второ, Директива 2009/12/ЕО цели да установи общи принципи за определяне на летищни такси в летищата на Европейския съюз, отворени за търговски трафик, чийто годишен трафик е над 5 милиона пътнически превози, както и за летищата с най-голям брой пътнически превози във всяка държава членка.”
С оглед на това, че становището на комисията е дълго, ще ви запозная накратко с акцентите в него.
„Предвидено е задължение за държавите-членки да установят процедура за редовни консултации (чл. 6) между управляващия летището орган и ползвателите на летището или представителите или асоциациите на ползвателите на летището по отношение на функционирането на системата на летищните такси, нивото на летищните такси и където е подходящо, качеството на предоставяните услуги.”
Акцент се постави върху условията за прозрачност, както и
изискването на директивата за държавите членки да определят независим национален надзорен орган.
„Със законопроекта се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО.
Във връзка с гореизложеното може да се направи заключението, че предложените изменения и допълнения на Закона за гражданското въздухоплаване не противоречат на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 14 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега остава да чуем и доклада на Правната комисия – господин Тодор Димитров ще ни го представи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Лора Клайн – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Стоянова.
Законопроектът цели хармонизиране на националното законодателство с правото на Европейския съюз. Въвеждат се изискванията на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси, като се цели да се установи обща рамка, уреждаща общите принципи за определяне на летищните такси на летищата в Европейския съюз, отворени за търговски трафик, чийто годишен трафик е над 5 милиона превозени пътници и за летището с най-голям брой пътнически превози във всяка държава – членка на Европейския съюз.
Предвидена е задължителна консултация между летищата и авиокомпаниите, преди да се въведе каквото и да било изменение в размера на летищните такси.
Директивата изисква всяка държава – членка на Европейския съюз, да посочи независим национален надзорен орган, който да посредничи и разрешава спорове между летищния оператор и ползвателите на летищата. Законопроектът определя Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за независим национален надзорен орган, който ще има правомощията по директивата.
Предлагат се редица изменения в областта на авиационната безопасност.
Предвижда се ново правомощие на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да прилага и развива Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване във връзка с актовете на Международната организация за гражданско въздухоплаване.
Създават се разпоредби, свързани с въпроси по поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства.
Въвежда се възможност за извършване на проверка или задържане на въздухоплавателни средства, регистрирани в друга държава и кацащи на летища на територията на Република България.
Предлагат се и допълнения, насочени към ограничаване на възникващите неблагоприятни последици от насочването на светлинни, включително лазерни, лъчи към въздухоплавателни средства.
Създава се нова „Глава девет „а” – Полети с нетърговска цел”, в която е отразена и необходимостта от уреждане на нетърговските полети, включващи въздушните спортове, като се предлагат и пропорционални мерки с цел цялостно повишаване нивото на безопасност на развлекателното въздухоплаване.
Предвиждат се изменения, свързани с преминаването на светосистемите от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” към летищните оператори.
Предлагат се промени в „Глава – Такси”, като се въвежда такса „Сигурност”. С нейното въвеждане ще се установи обща рамка за регулиране на съществени характеристики на таксите „Сигурност” и начинът за тяхното определяне. Предвиждат се и нови такси за административни услуги, извършвани от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
В Допълнителните разпоредби се създават нови определения на понятията „такси за аеронавигационно обслужване” и „използване на навигационни средства на Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение” в зоните и районите на летищата”, „ползвател на летище”, „спортни и любителски полети”. Правят се и изменения на понятията „летищни такси” и „пътни такси”, както и такси за аеронавигационно обслужване.
След проведената дискусия и обсъждане с 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерски съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предлагания законопроект?
Заповядайте – Емануела Спасова, народен представител.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да се спра на въпроса защо смятам, че именно този национален независим орган за регулиране на летищните такси би трябвало да е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
В комисиите, както чухте от докладите, имаше известни опасения дали тази главна дирекция ще се справи с тези си функции.
В чл. 16д, ал. 1 от предложения ни законопроект се казва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е определена да бъде такъв национален независим надзорен орган по смисъла на Директива 2009/12/ЕО.
С тези си функции Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” трябва да разглежда и да се произнася при евентуален спор между летищния оператор и ползвателите на летището по целесъобразността и законосъобразността на основанията за изменение на размера на летищните такси, които е определил летищният оператор за летище с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор на летище с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България, каквото се явява летище София.
Другата функция, с която натоварваме този контролен орган, е да разработи и предложи за утвърждаване от Министерския съвет методика за определяне на размера на летищните такси за различните видове. Освен това, той трябва да публикува и актуализира ежегодно списък с летищата, за които ще се провеждат тези консултации.
Искам да кажа, че с отдел „Икономическо регулиране”, който е в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, със специалистите, които работят в този отдел, с отдел „Финансово-стопански”, където също се разполага с необходимите специалисти, според мен тази администрация ще може да се справи с функциите, които в момента й вменяваме.
Другият проблем относно експертния капацитет на администрацията – имаше известни притеснения дали в даден момент ще се справят. Ето защо в законопроекта, в чл. 122н, ал. 2 изрично е записан текстът, че може да се назначат независими външни експерти в хода на изслушването, които да подпомогнат страните за постигане на съгласие, тоест имаме опцията за привличане на независими външни експерти; както и в чл. 122о, ал. 4 е записано, че Главната дирекция има право да назначи вещи лица при условията и по реда, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. Тоест притеснението, че Главната дирекция няма да може да покрие с експертния си капацитет новите функции, които й вменяваме, мисля, че отпада.
Искам да представя на вашето внимание справката относно транспонирането и прилагането на Директива 12/ЕО/2009 в европейските държави. За съжаление тази директива се прилага все още в начален етап.
Към настоящия момент каква е картината? В Австрия независимият регулаторен орган по отношение на таксите на летищата е именно „Гражданската въздухоплавателна администрация”, която е част от Федералното министерство на транспорта, иновациите и технологиите. В Полша таксите на летищата се регулират именно от Офиса по гражданска авиация, който представлява „Гражданската въздухоплавателна администрация” и е част от Министерството на инфраструктурата на Полша. В Португалия са избрали ролята на регулатор по таксите да изпълнява португалската въздухоплавателна администрация, а именно Националният институт за гражданска авиация, който е публична институция и е под ръководството на Министерството на строителството, транспорта и комуникациите на Португалия. Във Великобритания законодателят също е избрал и летищните такси се регулират от „Гражданската въздухоплавателна администрация”, която е публична корпорация, подчинена на държавния секретар и на парламента.
Ето защо считам, че в Република България, предвид опита и познанията, натрупани от специалистите на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, е напълно резонно номинирането на тази администрация за такъв независим надзорен орган. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Спасова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Давам знак, че предстои гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2011 г.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Постъпил е доклад от комисиите, на които е разпределен законопроектът. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Николай Петков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на следните лица: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, от Комисията за защита на личните данни – Венета Шопова, председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Петков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Благодаря Ви.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от
Министерския съвет на 12 юли 2011 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 27 юли 2011 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър, и Юлия Меранзова – дирекция „Правни дейности”; от Министерството на вътрешните работи: Николай Нанков – началник-отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; и от Комисията за защита на личните данни: Венета Шопова – председател на комисията, и Катя Станимирова – директор на дирекция „Правни производства и надзор”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министър Даниела Машева.
Предложените от вносителя промени имат за цел въвеждане във вътрешното законодателство на Рамково решение 2008/977/Правосъдие и вътрешен ред на Съвета на Европейския съюз относно защитата на обмена на личните данни, обработвани в рамките на международното полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз.
Съгласно действащата правна уредба Законът за защита на личните данни се прилага за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго (чл. 1, ал. 5 от Закона за защита на личните данни). С предлаганите изменения се предвижда приложение на закона и в случаите, в които лични данни за целите на опазването на обществения ред, противодействието на престъпността, наказателното производство и изпълнението на наказанията са получени от или са предоставени на държава – членка на Европейския съюз, или органи, или информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз в рамките на полицейското или съдебното сътрудничество.
Със законопроекта се урежда възможността данни, получени от други държави – членки на Европейския съюз, и от органи на информационни системи на Европейския съюз за нуждите на наказателното производство или изпълнение на наказания, да бъдат обработвани и за други цели. Такова допълнително обработване за друга цел е допустимо, когато са налице едновременно следните условия: това обработване е съвместимо с целта, за която са били събрани данните; налице е законово основание за обработване на данните за друга такава цел; обработването е в съответствие с принципите за обработване на данните, регламентирани в Закона за защита на личните данни. Във връзка с това изчерпателно са разписани и критериите, при които е допустимо такова допълнително обработване за други цели на данни, получени от администратори в областта на правоприлагането.
Предлаганите в законопроекта изменения и допълнения разписват специфични основания, при които даден администратор на лични данни може да откаже пълно или частично предоставяне на данни на лицето, за което те се отнасят – когато предоставянето на достъп би попречило на предотвратяването или разкриването на престъпление, на провеждането на наказателно производство или на изпълнението на наказания, или когато такъв отказ е необходим за защита на националната сигурност, обществения ред или на лицето, за което се отнасят данните.
Предвижда се и задължение за администраторите на лични данни, осъществяващи международно сътрудничество по наказателноправни въпроси, получили данни, без да са поискали да предприемат незабавно действия по проверка на необходимостта от данните, съответно по коригиране, заличаване или блокиране на данните, ако данните са неточни или получени незаконосъобразно. Уредени са и задължения за спазване на евентуални ограничения при обработването на лични данни, произтичащи от националното законодателство на съответната държава членка, която предоставя данните на получател в Република България.
Законопроектът предвижда и разпоредби, отразяващи спецификите на международното сътрудничество по наказателно-правни въпроси между съответните национални компетентни органи в областта на правоприлагането. Посочени са основанията, при които администратор в Република България, получил лични данни за целите на опазването на обществения ред, противодействието на престъпността, наказателното производство и изпълнението на наказания да може да предава тези данни на компетентен орган в трета държава или на международна структура. Това се отнася за трансфери на лични данни, които могат да бъдат реализирани само при едновременно наличие на следните определени условия: необходимост от предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания, компетентност на получателя на данните да осъществява тези дейности, съгласие за такова предаване на данните от съответната държава – членка на Европейския съюз, от която са получени данните и наличие на адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни в трета държава или международна структура.
Предвидени са изрично случаите, в които не се изисква съгласие на държавата, предоставила първоначално данните и Комисията за защита на личните данни не извършва преценка на адекватността на нивото на защита в трета държава или международна структура. Предвидени са и условията, при които е допустимо и законосъобразно на трето физическо или юридическо лице да бъдат разкрити лични данни, получени от друга държава – членка на Европейския съюз, орган или информационна система.
В изпълнение на чл. 25 от Рамковото решение, изискващо всяка държава да има независим национален надзорен орган по защита на данните с ефективни правомощия за намеса във връзка със законосъобразното обработване на лични данни, се предлага такъв орган в Република България да е Комисията за защита на личните данни.
В Заключителните разпоредби проектозаконът формулира и съответните изменения и допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за съдебната власт и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
В хода на дискусията по законопроекта председателят на Комисията за защита на личните данни госпожа Венета Шопова изрази подкрепата на комисията по така предложения законопроект.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Следва да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
С него ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102–01–51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Даниела Машева.
Рамково решение 2008/977/ПВР относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и досъдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, е прието от Съвета на Европейския съюз на 27 ноември 2008 г. То урежда предаването на лични данни между държави - членки на Европейския съюз, както и данни, предоставени от или на органи на информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз, в хода на осъществяваното полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси за целите на предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания.
Рамковото решение е задължително за държавите членки по отношение на резултата, като им оставя свобода относно избора на средствата за постигането му.
С цел хармонизиране на национално ниво с разпоредбите на Рамковото решение се предлагат изменения в Закона за защита на личните данни.
Предлага се законът да се прилага и в случаите, в които лични данни за целите на опазването на обществения ред, противодействието на престъпността, наказателното производство и изпълнението на наказанията са получени от или са предоставени на държава - членка на Европейския съюз, или органи, или информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаване на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз в рамките на полицейското или съдебното сътрудничество.
Урежда се възможността данни, получени от други държави членки или от органи и информационни системи на Европейския съюз за нуждите на наказателното производство или изпълнението на наказанията, да бъдат обработвани и за други цели. Във връзка с това изчерпателно са разписани и критериите, при които е допустимо такова допълнително обработване за други цели на данни, получени от администратори в областта на правоприлагането.
Рамковото решение изисква всяка държава да има независим национален надзорен орган по защита на данните с ефективни правомощия за намеса във връзка със законосъобразното обработване на лични данни, като такъв надзорен орган в Република България е Комисията за защита на личните данни.
В законопроекта са предвидени разпоредби за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данни и срокове за заличаване на лични данни.
Разписани са и специфични основания за отказ от предоставяне на данни, които са получени от друга държава - членка на Европейския съюз, орган или информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз. Възможност за отказ от предоставяне на данни ще има в случаите, в които предоставянето на достъп би попречило на предотвратяването или разкриването на престъпления, на провеждането на наказателно производство или на изпълнение на наказания, или когато такъв отказ е необходим за защита на националната сигурност, обществения ред или на лицето, за което се отнасят данните.
Предвидено е задължение за администраторите на лични данни, осъществяващи международно сътрудничество по наказателноправни въпроси, получили данни, без да са поискали да предприемат незабавно действия по проверка на необходимостта от данните, съответно по коригиране, заличаване или блокиране на данните, ако данните са неточни или са получени незаконосъобразно.
Въвеждат се разпоредби, които да отразят спецификите на международното сътрудничество по наказателноправни въпроси между съответните национални компетентни органи в областта на правоприлагането. Посочени са основанията, при които администратор в Република България, получил лични данни за целите на опазването на обществения ред, противодействието на престъпността, наказателното производство и изпълнението на наказания, да може да предава тези данни на компетентен орган в трета държава или на международна структура.
Предвидени са условия, при които е допустимо и законосъобразно на трето физическо или юридическо лице да бъдат разкрити лични данни, получени от друга държава - членка на Европейския съюз, орган или информационна система.
Със законопроекта ще се гарантира изпълнението на задължението на българската държава да синхронизира националното законодателство с разпоредбите на Рамковото решение, както и за създаването на унифицирани правила при обработването на лични данни - предмет на обмен между други държави - членки на Европейския съюз, и органи или информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Юлиана Колева и Димитър Лазаров.
Изказано беше становище, че § 5 относно чл. 23б е неясно формулиран. Вложеният смисъл е широк и е необходимо отделяне на двете хипотези, визирани в него.
Едната хипотеза е при предоставянето на неточни лични данни, а другата – при незаконосъобразно предоставени лични данни, без правно основание, поради което е необходимо предприемането на действия за тяхното коригиране, заличаване или блокиране от администратора на лични данни.
Необходимо е прецизиране на § 5 и отделянето на двете хипотези, за да се постигне яснота и за правоприлагащия орган.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно, със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102–01–51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Последен е докладът-становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С него ще ни запознае Моника Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 20 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.
В заседанието на комисията участваха Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, и Венета Шопова – председател на Комисията за защита на личните данни.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с изискванията на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Разпоредбите на Рамково решение 2008/977/ПВР съдържат допълнителни изисквания по отношение на полицейското и съдебното сътрудничество. Те имат за цел да осигурят високо ниво на защита на основните права на европейските граждани и по-специално – на правото им на неприкосновеност на личния живот при обработването на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, като същевременно гарантират високо ниво на обществена сигурност.
Българското законодателство като цяло е хармонизирано с европейските изисквания в тази област, тъй като Законът за защита на личните данни съответства на изискванията на Директива 95/46/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. В този смисъл предлаганите със законопроекта промени допълват уредбата в областта на защитата на личните данни за нуждите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Предвидени са и изменения на други закони, отразяващи предлаганите промени в Закона за защита на личните данни в областта на наказателноправните въпроси.
Следва да се отбележи, че срокът за предприемане на необходимите мерки за съобразяване на националните законодателства на държавите членки с разпоредбите на Рамково решение 2008/977/ПВР е изтекъл на 27 ноември 2010 г.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни съответства на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи. В същото време не виждам и цели парламентарни групи да присъстват в пленарната зала.
Поименна проверка.
Преди това, за стенограмата, искам да уведомя, че от Коалиция за България присъстват петима народни представители – господин Румен Такоров, господин Захари Георгиев, господин Михалевски, господин Курумбашев и госпожа Анна Янева.
Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Станкев Камбитов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Велков Колев - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Иванов Икономов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Живко Веселинов Тодоров - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Атанасов Алексиев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Иванов - отсъства
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Иво Тенев Димов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Иванов Белишки - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - отсъства
Николай Петков Петков - тук
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - тук
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - отсъства
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - отсъства
Свилен Николов Крайчев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Атанасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - тук
Цвета Алипиева Георгиева - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлиана Генчева Колева - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Янко Иванов Здравков - тук

От момента на започване на поименната проверка допълнително в залата са се явили Анастас Анастасов, Любен Татарски, Георги Икономов, Ангел Даскалов, Дарин Матов, Венцислав Върбанов и Александър Стойков.
В залата присъстват 113 народни представители.
Няма кворум.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Анастас Анастасов



Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин