Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Преди да преминем към предвидените за днес точки от програмата ни, ще направя едно съобщение.
На 8 септември 2011 г. от Националния статистически институт в Народното събрание е постъпила информация относно резултати от статистически изследвания (предварителни данни за второто тримесечие на 2011 г.) за брутния вътрешен продукт и производителност на труда, заети лица и отработено време. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Първа точка от програмата ни за днес е Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на република България.
Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Днес, както всички знаете, е 9 септември – един необикновен ден в българската история, една дата, която е последица от участието на България във Втората световна война, една дата, която е в европейския контекст на раздялата, на отхвърлянето на фашизма в Европа, една дата, която по-късно води до нови разделения в Европа, една дата, в която много хора са вложили своите амбиции за промяна – не само на политическия, но и на социалния строй и уредба в страната.
Затова според мен тези дати, които са били разделителни в българската история, постепенно трябва да носят мъдрост и сближаване, дори на хората, които са били на противоположните страни на тази история.
Затова предлагам днес, госпожо председател, с една минута да почетем паметта на хората, които са загинали, които са се жертвали за своите идеи, за промяната на обществото, дори тези, които имат резерви, да почетат и тези, които са били жертва на събитията след 9 септември. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, в залата от много време насам, всъщност през цялото време на прехода, се наблюдава злоупотреба с права на народни представители според правилника, която се изразява в това определени отделни депутати или цели парламентарни групи по дадени поводи, които са значещи за тях, да се опитват да привлекат вниманието на залата, на цялото народно представителство, пък и на целия български народ оттук с предложения и искания за отбелязвания, за чествания, в случая виждате – със ставане на крака. Това се наблюдава от всички парламентарни групи – пак повтарям – от самото начало на прехода във всички народни събрания.
Затова апелирам към вас, а и нещо трябва да направим в тази връзка – най-после да престанем с тази практика, която е общо взето като принуда: от упор някой става и казва под благовидния предлог, че някому трябва да се почете паметта, да се стане и да се отбележи този факт. Колегите – щат, не щат, благовидно е, благоприлично е, стават на крака, но вътрешно им е крайно неприятно.
Така е и в днешния случай, колеги. Не ми се иска да ставам на крака, за да почитам паметта. На БСП – на тях това им е зорът, разбира се, на деветосептемврийските убийци и на тези, които са извършили грозни деяния след 9 септември 1944 г. (ръкопляскания от мнозинството), в момента да ни го поднесат с благовидния предлог за нещо, като дават аналога с нещо, станало в Испания, и там всички се били помирили.
Затова, уважаема госпожо председател, апелирам към Вас да не подлагате на изпълнение и да не приканвате залата да става на крака, за да отбелязваме партийния празник на БСП. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, подкрепям тезата на господин Янаки Стоилов, че трябва да търсим общи, а не разделителни дати и факти в нашата история. (Силен шум в залата.) И тъй като (силен шум в залата), тъй като датата 9 септември не е безспорна дата в нашата история, не считам за редно да уважа искането на народния представител Янаки Стоилов.
Ще преминем към първа точка от нашата програма.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Госпожо председател, искам процедура по начина на воденето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на воденето – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, Вие допуснахте след предложението на господин Стоилов изказване на господин Шопов, каквото досега не е допускано при подобни процедурни предложения.
Колеги, имало е много дати, които сме почитали, независимо, че една или друга част от пленарната зала е имала своите резерви. Почитали сме саможертва на българи, които движени от своите най-благородни стремежи и идеали, са жертвали живота си в името на тези идеали.
Начинът, по който господин Стоилов постави въпроса, беше именно да се постараем да извлечем поука от дати, белязани и с трагизъм, да се постараем оттук нататък да се научим да уважаваме жертвите, които в крайна сметка българският народ е давал в своята нова история.
Ето защо, госпожо председател, докато ние като Народно събрание не въведем друга процедура, която да регламентира по друг начин отдаването на почит в подобни случаи, аз настоятелно Ви приканвам да спазите установилата се парламентарна традиция – да призовете народните представители да станат на крака и с едноминутно мълчание да почетат жертвите, хората, дали живота си във връзка с датата 9 септември. Спазете процедурата! Уважете парламентаризма! Нека отдадем почит на онези, които са се жертвали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма да чета декларация, ще взема отношение по повдигнатата тема от името на нашата парламентарна група.
Първо, искам да кажа, че Народното събрание на Република България има оценка за тази дата. Тя е направена с декларация от Тридесет и деветото Народно събрание – оценката е негативна!
Какво мислят колегите, които се занимават с миналото, си е техен въпрос. Къде е спорът в историографията, си е техен въпрос – не е работа на пленарната зала, на Народното събрание.
Народното събрание е изразило политическа воля, българското Народно събрание, с която тази дата е приета в негативен план. Тя е приета като военен преврат, приета е като дата, на която България е напуснала възможността да бъде европейска държава и е прекратила своя естествен път на еволюция от ХІХ век. (Ръкопляскания от мнозинството.) Това е дата, която политически сме оценили.
Ако колегите искаха това, което казаха господин Стоилов и господин Пирински – да постигнем съгласие, да ставаме на крака, за да признаваме взаимно жертвите на другата страна – за това имаше страшно много време. За това имаше страшно много време!
Тук е имало предложение – 23 август, по силата на една Декларация за европейската съвест и тоталитаризма, да стане дата на почит към хората, загинали от тоталитарни режими през ХХ век – нацистки, фашистки, комунистически, нямаше значение. Не се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има такова решение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега все още продължаваме да спорим.
Колеги, нямате основание да дразните залата с такива искания. В момента вие не постигате съгласие. Вие поставяте Парламентарната група на ГЕРБ, която има първи мандат пред себе си, да се чуди как да отговори толерантно на едно нахалство. Това е политическо нахалство! Това не е ден, в който вие искате да се изправим, за да преценим и преклоним глава пред жертвите.
Понеже колегите ми го дадоха, ще ви го кажа: Седемнадесети септември 2004 г., публикувано е в „Държавен вестник”, брой 81-ви от 2004 г., декларацията е приета от Тридесет и деветото Народно събрание на 9-и септември 2004 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание. Завършва със следния текст: „Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, осъждаме комунистическия режим, установен на 9-и септември, и отдаваме почит на жертвите му!” Какво повече искате?! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Пирински, беше поименно споменат.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Методиев, Вие квалифицирахте предложението на господин Стоилов и моето становище като нахалство, аргументирайки се, че има приети становища на Народното събрание, които дават една или друга оценка на събитията, за които става дума.
Първо, Вие добре съзнавате, че тези решения бяха приети не на базата на онова, което Вие споменавате като някакво съгласувано, изработено общо становище, а на волята на едно мнозинство в едно Народно събрание.
Добре съзнаваме, че новата история на България има още много да се чете и да се осмисля не конюнктурно, не на базата на моментните нагласи на обществото, а трезво преценявайки хода на развитието на страната. Не можете да оспорите, че 9-и септември е една от датите, които бележат именно краха на фашизма в Европа.
За съжаление, господин Стоилов не спомена какво беше участието на България във Втората световна война, а то беше като сателит на Хитлер. Онези, които са отдали живота си на 9-и септември, са се движили от амбицията да изтръгнат България от този позорен съюз, в който я бяха натикали. Ето защо категорично отхвърлям всякакви внушения за нахалство. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да правя изказване от името на парламентарна група, но господин Методиев ме предизвика.
Предложението на господин Стоилов беше свързано с отдаване на почит на всички хора, които в бурната история на България от ХХ век, са дали своя живот в името на своите идеали. Тези хора са били от различни страни на барикадата. Не всички, които са били от двете страни, са били с чисти помисли, но огромното мнозинство от хората са вярвали в своите убеждения.
Крайно време е през ХХІ век да се научим да гледаме по-хладнокръвно и мъдро на нашата история.
Господин Методиев току-що се позоваваше на декларация на Народното събрание. Тази декларация обаче е продукт на конюнктурен политически момент и на конюнктурно мнозинство. Отношението към големи исторически събития, а 9-и септември 1944 г. без съмнение е такова, не може да се гради и да се формулира на основата на моментни мнозинства.
Не аз, а преди известно време Българската национална телевизия направи допитване сред българските граждани. Девети септември 1944 г. беше определена като най-голямата дата, събитие от историята на България през ХХ век. Няма как да се приеме куха политическа декларация, приета от Тридесет и деветото Народно събрание, която обявява 9-ти септември за начало на комунистическия режим в България, просто защото не е така исторически. Тази дата е предизвикана от конкретни исторически събития.
Де факто България от 1923 година, от Деветоюнския преврат, е в състояние на гражданска война, която се засилва и затихва в различни периоди. Изострянето обаче на това противопоставяне е предизвикано от решение на българското правителство, на тогавашната управа на България от 1941 г., което включва България във Втората световна война на страната на фашистка Германия. Това поставя България на ръба на национална катастрофа.
Девети септември е събитие, предизвикано от много обществени и политически сили като противопоставяне именно на решението на тогавашното българско правителство, на тогавашната власт и като противопоставяне на редица други действия, които пряко обвързват България с политиката на нацистка Германия, в това число репресиите срещу българските евреи. Това е била официална държавна политика.
По-важното е обаче, че в самото събитие участва далеч не само комунистическата партия. В Отечествения фронт участват и земеделци, и социалдемократи, и прогресивни офицери, и много други хора. Друг въпрос е, че светлата идея, която ги е обединявала, далеч не във всяко отношение е била реализирана и нереализирана по правилния път и се стига не до народна демокрация, каквато е била идеята, а до еднолична партийна власт, което е деформация на самите идеи на Девети септември. Затова съвсем конструктивно предложихме да почетем паметта на всички хора, които в името на своите идеали са дали своя живот.
Не разбирам това самоцелно противопоставяне, защото и от другата страна е имало хора с благородни помисли. Имало е и хора, които са правили огромни поразии, жестокости и зверства. Трябва обаче да се научим да се отнасяме мъдро към българската история, да извличаме поуки.
България днес не се нуждае от такова противопоставяне. Виждам обаче, че духът на мнозинството в това Народно събрание като че ли не е извлякъл тези поуки от историята. Нека се опитаме! Покажете мъдрост! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
Господин Методиев, моля в рамките на предвиденото време.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да споменавам имена. Датата е 23 август. Председателят на сегашното Народно събрание, седем години след тази декларация, на 23 август е била да почете паметта като наш представител, от наше име, на жертвите на тези тоталитарни режими. Нали е така? Тази дата си е ваша. (Реплики от КБ.)
Не говорете за конюнктура! Просто не е вярно. Аз ви помолих да не навлизате в полето на историята, защото ще ви дам други аргументи, ще ви кажа други факти. Не това е въпросът.
Въпросът е, че Европа – малко по-големичка е от вас – Европа се е съгласила да е 23 август. Ние всички, ако искате да уважаваме повече този ден, дайте, заедно ще го уважаваме. Не е тази датата и няма никаква конюнктура. Ние бяхме в опозиция и тогава – 2004 г. Нали помните? Не е въпрос на конюнктура. Явно, че българското общество си пораства и то не живее в преход, да ви кажа и това накрая. За голямо съжаление на всички нас, то продължава да бъде в посткомунизъм.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към точка първа от програмата ни за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Думата има министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, подаде оставка пред мен, в качеството ми на министър-председател на Република България, и поиска да бъде освободен от заеманата от него длъжност като член на правителството. Като причина за оставката си той посочи издигането му като кандидат за президент от името на Политическа партия ГЕРБ. Неговото желание е да подчертае уважението си към българския избирател и да не съвместява по време на предизборната кампания две роли – на кандидат-президент и на министър в отпуск. Това решение също ще осигури стабилност и непрекъснатост в работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото дава възможност новият министър бързо да бъде избран и да поеме функциите си.
В тази връзка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България предлагам господин Росен Асенов Плевнелиев да бъде освободен като министър на регионалното развитие и благоустройството, а госпожа Лиляна Павлова Николова да бъде избрана за министър на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожа Лиляна Павлова Николова към настоящия момент изпълнява длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и дирекциите „Управление на териториалното сътрудничество” и „Европейски инфраструктурни проекти”.
От 1997 г. до 2009 г. е работила последователно като финансов мениджър по Програма ФАР, експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство, била е старши експерт в Координационното звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите. Госпожа Павлова е магистър по публична администрация и европейска интеграция и доктор по икономика.
Считам, че тя има всички качества и доказани умения да поеме поста на министър на регионалното развитие и благоустройството.
Предлагам на вас, народните представители, да одобрите предложените промени, за което предварително благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на номинирания за министър на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госпожа Павлова.
Има ли мнения и становища от народни представители?
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Аз подкрепям оставката на министър Плевнелиев. Аз ще гласувам за оставката на министъра. Но аз не приемам тази оставка като историческа необходимост или като някаква обективна неизбежност. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Аз имам своите мотиви да гласувам за напускането на кабинета на господин Плевнелиев безвъзвратно, защото с този акт той напуска кабинета.
Действително моите аргументи ще бъдат трудни за възприемане от слуха. Изграден е рейтингов образ, граден професионално, експертно дори, разбира се, с много пари – рейтинг, по-висок от най-високия в страната. Разбира се, това е направено за определено време и за определени цели. „Имаме рейтингоносител, който с гордо вдигната глава тръгва” – както казва, цитирам – „към нови висоти, човек, който” – цитирам неговите думи – „знае целите и пътя към тях”.
Аз обаче ще гласувам за оставката на Плевнелиев като министър, защото той действително професионално умее да формулира и постига определени цели, но в това число той умее да формулира лични цели и пътя до тях, както абсолютно незаконната в зона „А” лична, еднолична постройка и пътя до нея.
Аз ще гласувам за неговата оставка, не защото е направил това и другото, което му признаваме, а защото той не умее да формулира общественозначими цели и политики за тяхното постигане.
Аз ще гласувам за неговата оставка като министър на регионалното развитие, защото той, както сам признава, поради това че е строител, а не политик, не съумя да формулира регионалната политика на България за тези две години. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, вие издавате своето невежество като казвате „магистрали и пътища”. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Регионалната политика е много по-широко понятие и съдържание от път, магистрала и строителство и това е особено голяма беда за България, когато тя е общност на регионите, както се нарича Европа, и притежава най-изостаналите региони в тази общност. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо 20 години ...?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Отговора „Защо?” трябваше да го даде той и най-вече отговора на въпроса „Как?”.
Този голям дефицит на един безспорен строител, взел политически пост, води до празнодумие в областта на политиката, уважаеми дами и господа, и неговите опоненти в новото състезание ще забележат този дефицит, въпреки че Вие се кръстите, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кръстя се на глупостите. Как може такова нещо?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това няма да го пропусне нито един сериозен политик – кандидат за най-високия държавен пост. Затова няма да има политически дебати и няма да има приети предложения на опонентите на господин Плевнелиев. Ще има добре аранжирани монолози и в това има нещо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, концентрирайте се върху Проекта за решение, а не върху предизборната кампания на кандидатите, която още не е стартирала!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, понеже го нямаше господин министъра при последната ни среща, аз смятам че той дължи два отговора, докато е министър. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Успокойте се!
В първите дни, когато беше министър, господин Плевнелиев заяви, че в неговия кабинет е влязъл един странен човек, който му е предложил голяма сума... (Реплика от ГЕРБ.) Наш човек... (Шум и реплики.) Ако не ме лъже паметта, 50 хил. евро подкуп. Господин Плевнелиев веднага е извикал органите на сигурността. Те са прибрали този човек, а той обяви на българското общество своя жест, че не се е поддал на подкупа и веднага е информирал властите.
Днес, когато е последният момент на парламентарен контрол, аз питам: как се казва човекът? Понеже работата е сложна и отговорът може да бъде отклонен, защото може да е следствен, може да е станал агент специално предназначение или да е внедрен в една система за управление на проекти. (Възгласи: „Е-е-е!” Оживление.)
Задавам втория въпрос към министър Плевнелиев: кой заведе този човек в неговия кабинет? (Тропане по банките. Шум и реплики от ГЕРБ.)
За оставката – аз ви казах, ще я подкрепя, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин премиер, той трябва да отговори с „да” или „не”. Министър от вашия кабинет ли го свърза с този човек, или не? Той трябва да каже публично „да” или „не”. Това го дължи заради образа, който е изграден, да съобразят българите, когато се градят образи, в каква степен отговарят на действителността.
Лично аз ще гласувам оставката, ще гласувам за цялото решение. Надявам се новият министър да бъде министър на регионалното развитие, да е способен да формира политика, да бъде полезен на вас, на българското правителство и на българския народ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За първа реплика – госпожо Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Нали ви стана ясно, че днес е 9 септември? Нали ви стана ясно, че предизборната програма и платформа на политическата партия отляво, днес е силна демонстрация? Нали ви стана ясно, че политическите лозунги започнаха да се вдигат от днес? Нали ви стана ясно, че комунисти, комсомолци и пионери трябва да застанат в единен строй и днес това е строят на атаката срещу нашия министър.
Уважаеми колеги, днес аз също ще гласувам за оставката на господин Плевнелиев и ще гласувам за новия министър. Моля ви, нека да изпратим с достойнство решението на най-успешния министър, на най-рейтинговия министър на кабинета, на човека, който с тези успехи, които показа в министерството, ще направи и президентската институция. Моля да аплодирате решението на господин Плевнелиев. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – народният представител Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, прав сте, че рейтингът на министър Плевнелиев е изграден с много пари, само че уточнете с кои пари? С многото европейски пари, които на Вас Ви бяха спрени за злоупотреби. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) За две години, понеже споменахте магистралите, това правителство договори толкова европейски пари за магистрали, колкото пари не са давани в цялата история на България. (Шум и реплики.)
Ще Ви припомня разликата с вашето управление, когато „Водното огледало” от 8 милиона първоначална цена, спечелено при първата поръчка, стана 80 милиона. Затова Ви предлагам: участниците във „Водното огледало” да си ги вземете примерно за ваши вицепрезиденти. Ще ви се отрази много добре. Благодаря. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещи.
За дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми колеги, които ме репликирахте така съдържателно, мислех, че първата колежка ще отговори на поставения от мен въпрос. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Оставам в очакване, тъй като отговор не получих.
Многоуважаваният колега, вторият, който ме репликира, постави в центъра на своята реплика въпроса за парите – че това са европейски пари. Надявам се в следващото изказване да стане ясно колко европейски пари действително са дошли за магистралите и с колко пари от здравните вноски на българите се строят магистрали? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Дано има хора, които да изяснят това.
Казахте за парите и за предизборната кампания. Искам да ви попитам, понеже тук сте цялото ръководство на ГЕРБ: кой от вас е идеологът, организаторът и изпълнителят на тази гнусна кампания – да се ходи по къщите на хората и да им се предлага по седемдневна почивка на море или планина срещу това да предоставят... (Оживление. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Колективно не се говори.
Вие ще опровергаете ли, че има такава... (Реплика.)
О, говорите за Масларова? (Силен шум и реплики.) Вие говорите за моята партия. Моята партия, когато беше еднолично на власт и беше единствена партия – всички българи ходеха на море и на почивка. (Възгласи: „Е-е-е!”) А сега ще ходят само тези, които гласуват за ГЕРБ и дадат своите дувари, за да се лепи гербът на ГЕРБ и ликът на господин Плевнелиев. Хората знаят, че сте ходили по техните домове. Хората знаят, че сте ги канили, и някои дори ще отидат. Това е път за никъде, уважаеми строители на пътища! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Бисеров, имате думата за изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин премиер, дами и господа народни представители! Вотовете по избор и промени в състава на Министерския съвет са политически вотове и са вотове, които политическите партии се позиционират по отношение на властта и разделението – властуправляващи, от една страна, и опозиция от друга. Точно заради това темата за качествата на отделните персони винаги е на втори план, не че не е важна.
Искам да припомня, въпреки че това правителство е еднопартийно по състав, то беше избрано и подкрепяно като начало от четири парламентарни групи. Четири парламентарни групи дадоха възможност на една партия, която така и не спечели изборите, защото две години ни се насажда твърдението, че ГЕРБ спечели вота на народа – което не е вярно... (възгласи: „Е-е-е!”) ... с 45 чужди мандата на други три парламентарни групи ГЕРБ състави еднопартийно правителство и днес е важно как ще гласуват тези парламентарни групи.
Днес е важно дали Синята коалиция ще бъде в залата или някъде другаде по време на гласуването. Днес е важно как ще гласува „Атака”. Днес не е важно как ще гласуват така наречените независими народни представители. Това не е важно! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Затова искам да заявя от името на парламентарната група, че ние не приемаме оставката на Плевнелиев. Няма да я подкрепим! Единствената оставка, за която ще гласуваме, е оставката на Бойко Борисов. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Нашата оценка за управлението на ГЕРБ и кабинета на господин Борисов е заключена в две думи – пълен провал. Нашата оценка за изхода от ситуацията е заключена в три думи – предсрочни парламентарни избори. Благодаря ви. (Реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам удължаване времето на групата, ако може. (Реплики от ГЕРБ.) Може, може!
Второ, разбира се, искам да се изкажа по същество по мотивите на министър-председателя, по дейността на министъра, който си отива. Преди малко чухме, че едва ли днес, защото е 9 септември започва канонадата срещу кабинета и предизборната кампания. Това не е вярно! Вярно е, че предизборната кампания на господин Плевнелиев върви вече две години с един постоянен системен пиар, с много говорене и той започва да ми прилича на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, защото разказва много приказки, но върши малко дела.
Впрочем, за да бъда конкретен, нека ви обърна внимание върху следното. Отива си министърът на регионалното развитие и благоустройството. Редно е да се направи оценка какво е свършено като политика именно за регионалното развитие и благоустройството на Република България.
Може би народните представители от ГЕРБ не знаят, но има седем основни политики на това министерство, по които може да се отчете дали е успешен господин Плевнелиев или не.
Първата, разбира се, е строителството на пътища, но освен това една много важна политика е свързана с водните проекти, с ВиК. Третата сфера засяга реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие”. Четвъртата политика на това министерство би трябвало да бъде устройство на територията на Република България. Следващата е сферата „Геозащита”, защото знаете, че вървят процеси, които изискват действия от страна на изпълнителната власт. Това се случва на всяко правителство. Шестата е кадастралната политика и седмата, особено важна за хората в страната, е политиката на децентрализация. За да бъдем конкретни и обективни, нека да направя един кратък преглед на резултатите от работата на господин Плевнелиев във всички тези седем политики.
Първата, разбира се, отзад напред е децентрализацията. Може да се кажа, че има абсолютно замразяване на каквато и да било тенденция за децентрализацията. Ако в миналия мандат се приеха конституционни промени, които разширяваха пълномощията на общините, то сега правителството на ГЕРБ не изпълнява собствената си програма за децентрализация за 2010-2012 г. Може да видите решението на правителството и какво е свършено. Ако през 2009 г. целевите капиталови разходи на държавата в подкрепа на общините, особено средните и малките, бяха 250 млн. лв., то сега са само 90 млн. лв. Мисля, че всеки един кмет, особено тези, които не са от партия ГЕРБ, много ясно усеща как държавата системно затяга финансовата примка на врата на общината, прехвърляйки много отговорности, неосигурявайки ресурси. Всяка година от вашия мандат с близо по 200 млн. лв. намалява субсидирането от държавата към местната власт, а това е властта, която е най-близко до хората и нищо, никакъв напредък в тази политика господин Плевнелиев не е показал.
Ако говорим за кадастралната политика, не е зле да припомня, че предишното правителство имаше инвестиционна програма в тази област – за кадастър на територията и за кадастър на линейните обекти, пътища, жп и други. Осемнадесет процента от територията на страната бяха включени в новия кадастър в предишния мандат. Сега има пари само за издръжка и заплати в тази област и никаква работа не се върши, а това има съвсем конкретни измерения. Например, спряха се две процедури за топографски карти на Черноморското крайбрежие. Ще кажете: какво значение има това? Има много конкретно значение, защото без такива топографски карти не може да се направи разграничение между Зона „А” и Зона „Б” на Черноморското крайбрежие и инвеститорите не могат да планират свои инвестиции в тази област – един пример.
Второ, следващата област – геозащитата. Знаете колко проблеми има в страната, колко свлачища и ако в предишния мандат действително се харчеха около 50 млн. лв. годишно за укрепващи дейности в различни зони и покрай Дунава, и по Черноморието, и на други места, то сега бюджетът за геозащита знаете ли колко е „извоюван” от господин Плевнелиев – 1,5 милиона. Вие ми кажете каква геозащита може да се прави за такива пари и какво е свършил според вас министър Плевнелиев, за който само поетични оди още не сте чели в тази зала.
Следващата политика – устройство на територията. От две години господин Плевнелиев сладкодумно обещава нов Закон за устройство на територията. Де го този закон? Нещо не виждаме дори законопроект. Поне Министерският съвет да беше разгледал, а това е изключително важно, защото е абсолютно стопирана работата по Националната комплексна устройствена схема. Тази схема е фундаментът на икономическото и социалното развитие на страната. Без нея не може да има системно развитие на страната. Нейната липса ще бъде оттук нататък и сериозна пречка за усвояване на пари от Европейския съюз, защото когато се кандидатства с един проект за една община или някаква друга инфраструктура ще кажат: „А това как се вписва във вашата визия за развитие на България?” Няма такава визия на господин Плевнелиев по отношение на устройството на територията на България.
Стигаме, разбира се, до Оперативна програма „Регионално развитие”. Тук трябва да кажа, че господин Плевнелиев по никакъв начин не показа приемственост или достатъчна обективност, или скромност, защото по признание на Европейската комисия това беше оперативната програма, която беше най-добре структурирана още в предишния мандат и бяха одобрени може би най-много проекти с европейско финансиране. Готови, подписани и вече бяха изграждани и не малко конкретни дейности.
Имаше и има добри бенефициенти най-вече в лицето на българските общини, които много свършиха, и тук заслугата на господин Плевнелиев не е толкова голяма.
Но възникват два въпроса по реализацията на тази много важна за регионите и за общините програма. От 1 януари до 1 септември тази година нито едно евро, нито един цент не са преведени от Европейската комисия по тази програма. Възниква въпросът: Защо? – Има нередности може би? Няма достатъчно добра организация? Европейската комисия не признава разходи? Какво е направил господин Плевнелиев, за да не бъде така? Защото сега обектите, които се изграждат по оперативната програма, се финансират изцяло от националния бюджет. Това е факт! Няма отговор.
Освен това има една ос за енергийна ефективност в рамките на тази програма. Тя е около шестдесет-шестдесет и няколко милиона лева. Разбира се, тя е важна за хората и за държавата. Три пъти досега господин Плевнелиев отлага стартирането на тази ос. Знаете ли за кога е планирано следващото стартиране на тази дейност по оперативната програма? Месец март 2012 г.!? Колко време мина? Защо тези пари не могат сега да се използват за благоустрояване и за енергийна ефективност? Това са оценките, това са фактите за функционирането на тази оперативна програма, с която господин Плевнелиев толкова, толкова се хвали.
В сектор „ВиК”. Нещата действително стоят изключително тревожно. Изключително тревожно! Защото са блокирани необходимите промени и реформи в сектора, които се изискват от Европейския съюз за усвояване на средства по „Околна среда”. Не са направени всички асоциации по места за управление на водните проекти, не е прехвърлена собствеността към общините или към държавата, за да ясно кой е собственик. Не са съответно сключени договори за управление на собствеността с оператора. Каква е последицата? Не са стартирани мастер плановете, а от там е спряна реформата и предстоят сериозни проблеми по Оперативна програма „Околна среда” в сектора „Води”. Защото без тези условия един цент няма да дадат от Европейската комисия. Защо всичко това не е свършено от най-рейтинговия министър на това правителство?
Разбира се, черешката на тортата – пътното строителство! Искам да кажа от самото начало, че подкрепям всеки един километър магистрала или път изобщо, който се пуска от това правителство. Има нужда, много голяма нужда да се модернизира инфраструктурата на България. Господин Плевнелиев влезе в общата схема на говоренето на ГЕРБ от началото на мандата, че преди него нищо не е направено, той започва от нулата.
Добре, нека говорят цифрите, данните. През 2005-2009 г. са построени, изцяло реконструирани, рехабилитирани 6900 км републиканска пътна инфраструктура. Това е статистика – 6900 км, плюс 114 км магистрали са пуснати в експлоатация. За 2010 г. са рехабилитирани, реконструирани 206 км републиканска пътна инфраструктура. Да, пусната е в експлоатация с малко дооправяне магистрала „Марица” – един лот от около 30 км, което добре се знае, че беше практически изграден в предишния мандат. Това са конкретните резултати от строителството. (Реплика от ГЕРБ.) За „Люлин” ще говоря отделно.
Господин Плевнелиев премълчава срамежливо, че получи в наследство готови проекти, одобрено финансиране, извършени отчуждения за изграждане на 2900 км пътна инфраструктура в България и по Оперативна програма „Регионално развитие”, и по договорите със Световната банка и други институции, които финансираха тези проекти. Това за него не съществува. За една седмица той е направил сигурно в съзнанието си всички тези проекти. Но експертите много добре знаят, а господин Плевнелиев претендира, че е такъв, че един проект се прави дълго и без тази дейност никакви лентички нямаше да може да реже днес. Това са фактите!
Много голямо забавяне имаше с апликационните форми в областта на пътното строителство. Ще ви припомня, че „Тракия” получи одобрение на апликационната форма чак в края на 2010 г. – година и половина след началото на неговата работа като министър.
Обръщам внимание върху още един факт. За магистрала „Тракия” – неговата гордост, до ден-днешен не е получено нито едно евро, нито един цент финансиране от Европейската комисия. Питам: Защо? Има нередности, има некачествено строителство, има претенции? Няма отговор от господин Плевнелиев на този въпрос!
За „Марица” – за двата лота, за които минаха обществени поръчки и също се стартираха, до ден-днешен двете апликационни форми не са изпратени до Европейската комисия, защото „Джаспърс” имаше своите претенции за тяхното съдържание. Това ли са блестящите му резултати? Нали постоянно казвате: „Европейските пари на Вас Ви спираха, а на нас ни ги пускат”, къде са? Те не влизат реално в строителството.
Мога да продължа още с доста конкретни факти. Искам да обърна внимание върху няколко ключови, принципни въпроси. Аз приветствам, че това правителство приключи изграждането на автомагистрала „Люлин” – 40% бяха свършени като обем строителни работи от предишното правителство.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тридесет и два.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да не се заяждаме с такива цифри, има спор по този въпрос.
Има един въпрос, на който постоянно не получавам отговор от светлия образ на господин Плевнелиев: Защо тази автомагистрала се оказа толкова скъпа и защо това правителство прие оскъпяване със 120 млн. лв. в сравнение с предишното правителство? Претенциите на строителя никога не бяха приемани от Национална агенция „Пътна инфраструктура” в предишния мандат, защото не бяха обосновани. В крайна сметка ние имаме сигурно най-скъпата магистрала – по девет милиона и повече на един километър!? Няма обяснение защо се случва така. Нямаше кураж господин Плевнелиев дори да поеме отговорността. Той и Министерският съвет прехвърлиха тази отговорност на вас – депутатите от мнозинството, защото го вкараха в промените в бюджета в Народното събрание.
За магистрала „Тракия” стана ясно, че всъщност се изгражда върху сгурия, върху пепел. (Реплики от ГЕРБ.) Това е факт, доказан от две различни и независими експертизи с различни състави. Господин Плевнелиев, при цялото ми уважение, ще има проблеми в бъдеще, защото когато тя се нагъне или напука, ще е ясно, че не е направена качествено, ще е ясно, че той е имал публични предупреждения и призоваване да махне некачествените, негодни слоеве, за да може да се направи добра магистрала, която да издържа дълги години. Тогава той ще има много сериозни проблеми, в това число и с правосъдието за бездействие.
Господин Плевнелиев има един голям грях пред строителния бранш и пред българския бизнес. Той е част от политиката, която започна от първия ден на това правителство – за неразплащане за свършена работа. България е уникална държава при управлението на ГЕРБ. В целия свят, ако държавата ти дължи нещо, това е най добрата гаранция пред банката. Днес, когато една фирма отиде за кредит в банка и каже: „Държавата има да ми плаща за строителство”, там не искат да приемат такава гаранция. Защото създадохте една огромна снежна топка от задлъжнялост – десетки фирми фалираха, хиляди работници излязоха на улицата.
Господин Плевнелиев, който е строител, знае до какво доведе тази политика, но не предприе нищо. Това може да се каже като кратка оценка за неговите действия и „постижения” като министър. Какво се оказва? Министърът, чиито рейтинг засенчва дори рейтинга на министър-председателя, всъщност не е свършил чак толкова много работа! Той заявява, че сега ще изкове тепърва визия за развитието на България, ще ни води към нови висини. Само че за две години, разполагайки с реална изпълнителна власт в областта на регионалното развитие и благоустройството, той не можа да направи дори визия за бъдещето. Той постоянно размахва някакви цифри, планове и обещава, че до 2020 г. ще изградите седем магистрали и седем скоростни пътя, заблуждава българското общество, че затова има гарантирано европейско финансиране. Но това е лъжа!
Затова на финала на моето изказване мога да кажа, че господин Плевнелиев е един разказвач на приказки, един празнословец, с извинение за израза.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Затова няма как да подкрепим този пиар, който му правите с уж напускането му от кабинета, с уж уважението към българските граждани. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда доста по-кратък от преждеговорившите.
Искам да акцентирам върху дебата, който провеждаме, а именно оставката на настоящия министър на регионалното развитие, а именно господин Плевнелиев – един наистина много успешен министър, но изключително успешен като министър на магистралите и не до такава степен успешен като министър на регионалното развитие.
Пред новия министър стоят за решаване доста много и важни, и спешни въпроси. Аз и ние от Парламентарната група на „Атака” очакваме бързо решаване на няколко основни въпроса. Първият и най-важен въпрос е свързан с визията и стратегията на управление на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за развитието на страната. Все още продължаваме 20 години да нямаме национална устройствена схема – основната карта, основният план, по който трябва да бъдат начертани политиките за развитие на нашата държава. В него се свързват градоустройствената политика, икономическата политика, политиката за инфраструктурата и транспорта. Това е документ, без който не можем да продължаваме да развиваме страната си и политиките си, защото това ни обрича на пълен хаос и безпорядък.
Втората задача, която очакваме да бъде свършена от новия министър на регионалното развитие и благоустройството, е свързана със стратегията, с развитието на регионите. За нас е изключително важно приоритетите на районите да станат национални приоритети. Това е изключително трудна и тежка задача. Необходими са доста нормативни промени, доста работа и активна дейност. Искам да кажа, че най-важното нещо е политиката на региона да стане национален приоритет, за да имаме наистина урбанизирана територия на държавата и планово развитие на нашите региони.
Само ще отбележа, че към днешна дата от 264 общини на територията на страната само 33 от тях имат актуални и действащи подробни устройствени планове. Това означава, че 85% от територията на страната, 85% от общините в страната нямат ясна визия за собственото си развитие, камо ли да очакваме от тях да предоставят приоритети, които да станат национални приоритети за развитие – един изключително тревожен факт.
Не на последно място, очакваме от новия министър на регионалното развитие и благоустройството да се захване с проблемите, които касаят всекидневието на българските граждани. Крайно време е да бъдат предложени законодателни промени, които да прекратят порочната практика на презастрояване и уплътняване на нашите квартали. Крайно време е да прекратим порочната практика на застрояване на междублоковите пространства, защото всеки ден изчезват по няколко градинки, детски площадки и парка от нашите квартали. Очакваме дългообещаваните промени в Закона за устройство на територията. Те се очакват от всички браншови организации, от всички участници в инвестиционния процес – проектанти, надзорници, консултанти, строители, инвеститори.
Госпожо Павлова, в крайна сметка днес ние – народните представители, трябва да вземем решение кой ще е следващият министър на регионалното развитие. Но пред Вас стои да вземете едно по-тежко и важно решение – какъв министър искате да бъдете? Дали да бъдете само на министър на магистралите, какъвто беше Вашият предшественик, или наистина да бъдете министър на регионалното развитие, тъй като българското общество вече две години очаква да има истински министър на регионите и истински министър на развитието! Пожелавам Ви успех! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Дискусията е закрита.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание следния Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г.
РЕШИ:
1. Освобождава Росен Асенов Плевнелиев като министър на регионалното развитие и благоустройството.
2. Избира Лиляна Павлова Николова за министър на регионалното развитие и благоустройството.”
Режим на гласуване.
Гласували 155 народни представители: за 116, против 37, въздържали се 2.
Предложението е прието. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и независимите народни представители.)
Моля, госпожо Павлова, заповядайте за полагане на клетва. (Всички стават.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито! Желая успех! (Председателството на Народното събрание и министър-председателят Бойко Борисов поздравяват новоизбрания министър. Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОЙКО БОРИСОВ ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА УНГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЯНУАРИ – ЮНИ 2011 Г.) И ОСНОВНИТЕ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА ПОЛСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЮЛИ – ДЕКЕМВРИ 2011 Г.).
Докладът е постъпил в Народното събрание на 17 август 2011 г. Народните представители са запознати с него.
Съгласно приетото от нас решение за процедурните правила по прилагане на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародвано в бр. 71 на „Държавен вестник” от 2010 г., първо, министър-председателят на Република България ще представи доклада. Следват изказвания от името на парламентарните групи – по един представител в рамките на до 10 минути и на един независим народен представител в рамките на 5 минути. Присъстващи членове на Европейския парламент от Република България, ако има такива, могат да се изказват при условията на т. 2 от същото решение. По доклада на министър-председателя не се приема решение.
За да представи своя доклад, думата има министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Хората в България не заслужаваха, но може би магистрала „Люлин” трябваше да я оставим като паметник, защото моля истински медиите, когато дават изказването на колегата Станишев, да пуснат кадрите, които всички имат, когато отидох на магистрала „Люлин”, застанахме срещу планината и в едната, и в другата посока нямаше абсолютно нищо, освен гора и планини.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде, стига де!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: „Стига” ще викаш във Вас! (Смях в ГЕРБ.)
Аз се обърнах с молба към медиите само да пуснат едновременно с това, което говори, за да видят хората колко е истина. Нищо повече. Не съм обидил никого. Да пуснат кадрите.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Двадесет и осем километра не могат да се видят от една точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Такоров, ако обичате, не се обаждайте от залата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Тя нямаше 20 км, колега! Имаше 5 км и не целият асфалт. И нататък ливади, пасища... Няма какво да видиш нататък до Перник.
В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесох подробен доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юли 2011 г.), и основните приоритети по времето на полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли – декември 2011 г.). Този доклад е изпратен от Министерския съвет в Народното събрание на 1 август т.г. и магистрала „Люлин” я даваха в Брюксел за пример как сме я направили.
Унгария пое председателството на Съвета на Европейския съюз по време на трудни дискусии по изключително важни за бъдещото на Европейския съюз и за България въпроси. Пример за това бе законодателният пакет от шестте инициативи за икономическо управление. Процесът по приемането на окончателните текстове на инициативите беше много интензивен, като България участва активно в обсъжданията и приемането на текстовете на документите на всички нива. Агенция „Пътища” я заварихме, че не беше платила 300 милиона, включително и за снегопочистване от предишната година.
Въпреки амбицията на унгарското председателство и значителния напредък, който бе постигнат, до окончателно приемане на пакета не се стигна и сега работим това да се случи по време на полското председателство.
В продължение на напредъка на белгийското председателство за насърчаване възстановяването и устойчивия растеж, както и по подготовката и приемането на решенията за предотвратяване на кризи, държавите – членки от Еврозоната, приеха окончателно междуправителствен договор за основаване на европейски механизъм за стабилност. Процесът беше изключително прозрачен и председателят на еврогрупата даде възможност на всички държави – членки на Европейския съюз, проявяващи интерес, да участват в разговорите, без да имат право да блокират решенията. България заяви такъв интерес и участва активно в преговорите.
Трябва да подчертая, че наред с това българското правителство успя да възстанови позицията си на държава членка с фискална стабилност в отговор на взетото решение и отправената на 13 юли 2010 г. препоръка на Съвета за прекратяване на състоянието за прекомерен бюджетен дефицит към България на 13 януари 2011 г.
Правителството изпрати пакет с конкретни програми и мерки за изпълнение на препоръката. В резултат на представените ангажименти, Европейската комисия и държавите членки се обединиха около мнението, че България ще успее да коригира прекомерния си дефицит още през 2011 г. По този начин усилията на българското правителство за фискална консолидация бяха признати.
Приоритетни за България по време на унгарското председателство бяха следните специфични въпроси.
Стратегия на Европейския съюз за Дунавския регион. Страната ни активно участва в изработването и приемането на Стратегията на Европейския съюз за развитието на Дунавския регион като безспорен приоритет на нашата политика за регионално развитие. Дунавската стратегия ще спомогне за постигането на по-висока ефективност на политиката и за устройството и развитието на българските региони и общини за повишаване на регионалната конкурентоспособност и създаване на нови работни места в дългосрочен план. Ще се създаде възможност за изработването на обща стратегическа визия за развитието на региона като цяло и за координиран подход при планирането, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.
Позицията ни по този въпрос е, че въвеждането на механизъм за обща консолидирана корпоративна основа за всички държави членки ще лиши Европейския съюз от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и данъчни ставки. Това ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции от държави – членки на Европейския съюз, към трети страни с по-благоприятни данъчни режими.
Земеделие. В дебата за бъдещето на обща селскостопанска политика „ОСП след 2013 г.” България отстоява позицията, че директните плащания са задължителен елемент, който трябва да продължи да се прилага.
Кохезионната политика. Нашата позиция е, че една успешна кохезионна политика трябва да продължи и да бъде насочена към всички европейски региони като концентрация на ресурсите към по-слаборазвитите от тях.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както споменах и в началото, вие сте получили подробен доклад за развитието на приоритетните за страната ни теми и досиета по време на унгарското председателство на Европейския съюз (януари – юни 2011 г.) и за това доколко България е успяла да защити националните си позиции и интереси. За пореден път внасям материал, който представя детайлно и последователно нашето участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз. Този доклад е изключително полезен и за правителството, защото дава възможност на депутатите да проследят усилията на правителството за подобряване на работата по изработване и защита на националните ни позиции.
Мога да ви уверя, че България все по-активно участва в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Пример за това е фактът, че по досиета, по които сме имали резерви и бележки, сме успели да постигнем компромиси и предложения, съответстващи на нашите приоритетни интереси. Това е и в дискусиите по предложенията за измененията на законодателството в областта на миграцията, законодателните приложения на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи, касаещи убежището, и др. Натрупан е вече опит и все по-успешно създаваме и подкрепяме коалиции с други държави членки, които имат сходни с българските национални интереси, като в повечето случаи това са страни членки от последното разширяване на Европейския съюз.
На 1 юли 2011 г. Полша прие председателството на Съвета на Европейския съюз. Посочените в програмата на полското председателство приоритети съвпадат с въпросите, по които България ще съсредоточи усилията си при участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в следващия шестмесечен период. Това са дискусиите по следващата многогодишна финансова рамка и пакета от законодателни актове, свързани с нея. Новата финансова рамка дава възможност за подкрепяне от бюджета на Европейския съюз за българската икономика. Това ще се отрази благоприятно на растежа и ще подпомогне конвергенцията.
Подкрепяме принципно обвързването на разходите по бюджета на Европейския съюз с целите на Стратегия „Европа 2020”. В същото време ще поддържаме позицията си, че кохезионната политика и общата селскостопанска политика трябва да запазят своето място в бюджета на Европейския съюз.
По законодателната рамка на кохезионната политика на Европейския съюз след 2013 г. Страната ни подкрепя позицията, че кохезионната политика трябва да бъде насочена към намаляване на регионалните различия и към подпомагане на най-слаборазвитите региони, да продължи по-нататъшното опростяване на правилата за прилагането й и намаляването на административната тежест.
По отношение на правния пакет на общата селскостопанска политика след 2013 г., поддържаме тезата, че директните плащания са необходимото средство за гарантиране на минимално ниво на доходите на фермерите и доближаването им към доходите от други икономически дейности. Затова искаме запазване на нивото на директна подкрепа на ниво Европейския съюз и справедливо разпределение на директните плащания между държавите членки.
За присъединяването на България към Шенгенското пространство. След констатацията, че България е изпълнила предварителните условия, даващи възможност за вдигане на контрола по вътрешните, въздушните, сухоземните и морските граници, ще настояваме за присъединяването им във възможно най-кратки срокове.
Относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Към момента ние сме против въвеждането на обща консолидирана данъчна основа, тъй като считаме, че въвеждането й за всички държави членки ще лиши Европейския съюз от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и данъчни ставки, което ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции.
По законодателните предложения на Европейската комисия за подобряване координацията на икономическите политики. Считаме, че за страната ни е от значение шестте законодателни предложения да бъдат приети с оглед осигуряването на макроикономическа стабилност в Еврозоната и в Европейския съюз като цяло и предотвратяването на бъдещи кризи.
Относно разширяването на Европейския съюз изразяваме становището, че то дава силен импулс за реализиране на политическите и икономически реформи в страните от Западните Балкани и Турция и съдейства за укрепването на мира и сигурността в Европа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Очертават се изключително важни за бъдещето на Съюза и за България дискусии и решения. Българското правителство ще отстоява националните интереси и ще утвърждава България като надежден и балансиран партньор в Обединена Европа. Благодаря за вниманието. Надявам се тези, които ги нямаше в залата, да не взимат и отношение. (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Изказвания?
Заповядайте, господин Станишев. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър! Няма как да не взема отношение по един доклад, който има голямо значение за България, защото решенията в Европейския съюз, политиките на Европейския съюз и това доколко българското правителство успява да формулира и отстоява национален интерес са от голямо значение за всеки човек в България.
Аз слушах внимателно доклада на министър-председателя и ми направи впечатление, че като че ли беше пропусната темата, свързана с първия водещ приоритет на правителството, за унгарското председателство. Говоря за пълноправното членство в Шенгенското пространство. Тази тема нееднократно беше заявена от господин премиера като най-важен приоритет на страната.
Трябваше да бъдем пълноправен член на Шенген през март 2011 г. Това е национална цел, формулирана преди няколко години, съгласувана с Европейската комисия и страните членки, която никой никога не е отменял. Това е важен приоритет на България – национален.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И той е изпълнен.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не е изпълнен, господин премиер, след като не сме член на Шенгенското пространство. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.)
Нещо повече, искам да ви кажа, че Механизмът по правосъдие и вътрешни работи е отделен механизъм, който няма общо с Шенген. Ако вие приемате, че нещата са обвързани, тогава няма как да очакваме дори и през септември, и през декември тази година да се вземе положително решение за членството ни. В предишния мандат никога не сме допускали двете теми да бъдат обвързани. Става дума за един политически провал на правителството, за което никой не пое никаква отговорност.
Премиерът заяви неколкократно, че 100% сме изпълнили техническите критерии. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.) Надявам се, само че тогава не ми е много ясно: защо през декември миналата година Министерският съвет приема 33 спешни мерки за изпълнение на критериите за Шенген и защо през май тази година се приемат 55 спешни мерки за изпълнение на техническите критерии? Няма отговор на този въпрос.
Ние това не сме поставяли и няма да поставяме пред европейските институции, защото то би означавало да работим срещу национална кауза. Напротив, осигурихме подкрепа на Партията на европейските социалисти и Парламентарната група на социалистите и демократите в Европейския парламент да няма дискриминация на България – да има единни критерии и България да бъде подкрепена за членството в Шенген. Само че правителството не си е свършило политическата работа най-вече – за осигуряване на такава подкрепа, защото Шенген е на първо място (това го пише ясно и в документите, свързани с реформирането на Шенген) и е въпрос на доверие.
Нито министър Младенов си е свършил работата – би трябвало да си подаде оставката, господин премиер, за провал в национален приоритет, за неговата нереализация.
Да не говорим за господин Цветанов, който направи голяма глупост и съм ви предупреждавал за това още през есента миналата година. Той каза: „България беше приета политически в Европейския съюз. Не бяхме готови”. Сега неговите думи, както казах тогава, се използват от германския министър, който казва: „България беше приета, без да е готова, в Европейския съюз. Сега не бива да я приемаме неготова”, както той твърди, „в Шенген”. И на този въпрос няма никакъв отговор в доклада, който Вие представихте.
Но, разбира се, основна тема в Европа днес е икономическото управление – Пактът за стабилност и растеж, законодателните инициативи и пакети, които се разглеждат и в огромната си част засягат фискалната и бюджетна дисциплина. Принципно е редно да се каже какво е съответствието между тези приоритети и политики на Европейския съюз днес и вътрешната политика на България; доколко тя съответства на това, което е заявено като приоритет и което ние на думи подкрепяме.
Оставихме ви отлична фискална и бюджетна дисциплина, която все още не успявате да компрометирате, въпреки че огромна част от фискалния резерв, който наследихте, е изяден. За да запушвате бюджетни дупки, вие ще трябва да вземате заеми в края на тази година или през следващата. Освен че задлъжнялостта на държавата, господин премиер (реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов), се е увеличила с близо 2 млрд. лв. за миналата година. Това е факт. Колко сме ви оставили е известно – 8 млрд. 200 млн. лв. Сега фискалният резерв е под 5 млрд. лв. официално. През вашето управление той е падал и на по-ниски нива.
Става дума за сегашните политики на Европейския съюз, тъй като се предвиждат много сериозни санкции срещу страните, които нарушават бюджетна дисциплина, макроикономически баланси. Опасявам се, че ще оставите такова наследство на следващото правителство, което и да е то, че България може да се окаже под удар на санкции! За това нищо не се чу в доклада. Какви са рисковете? Как ще ги избегнем? Чрез днешната и утрешна политика на правителството.
Без съмнение, общата селскостопанска политика трябва да бъде водещ приоритет на страната – така се заявява и във Вашия доклад. Само че няма конкретика. Не е достатъчно само тя да се запази като цяло в Европейския съюз на същите нива на финансиране.
Аз питам: каква е националната ни цел в тази област? Поставена ли е, както сме предлагали, от правителството задачата да ускорим изравняването на преките субсидии на старите и нови страни членки? Направен ли е алианс от новите страни, които да постигат тази цел? Защото е тревожно, че някои стари страни членки искат не само да не ускорят справедливото изравняване на субсидии за селскостопанските производители, ами да удължат периода на изравняване до 2020 г.! Вие знаете какво би означавало това и какво означава и днес неравнопоставеното положение на българските фермери! Няма отговор: има ли политика в тази област, има ли промяна?
Няма да споменавам дори пълния хаос в сектора земеделие, който цари днес по усвояване на Програмата за развитие на селските региони – ние сме на последно място в Европейския съюз! Има проекти от 2009 г., които не са разгледани – готови пари, чакащи и няма движение!
Естествено кохезионната политика е заявена като приоритет, само че какво е конкретното съдържание, какво се върши в България, защо се оказахме от 14-о място по усвояване на пари от Кохезионния фонд през 2009 г. на 26-о място?! Какви мерки се предприемат, за да можем не само хипотетично да имаме тези пари на разположение, а действително да помогнат на българската икономика?
Разчитаме, разбира се, ГЕРБ и лично Вие, господин премиер, да поемете и да изпълните обещанията на кандидат-президента Плевнелиев, който говори за 16 млрд. евро – нови европейски фондове за следващия период (2014-2020 г.).
Като бележка искам да кажа, че цялостният подход за това каква е целта на кохезионната политика на България за този период липсва! Какво искаме да постигнем? Защо искаме седем магистрали, седем скоростни пътища? Само това ли е? За самоцел?
Днес сме на 41% по паритет на покупателната способност от Европейския съюз. Защо не формулираме цел – 60%, и това да бъде постигнато чрез действително много политики във всички тези сфери? Ето това е цел, която е разбираема за българските граждани. Такава цел липсва.
Дунавската стратегия също е декларирана като водеща и приоритетна и, разбира се, засяга цяла България и особено цяла Северна България, която инфраструктурно е по-ощетена. Но в доклада няма една дума какви ще бъдат важните за България проекти по Дунавската стратегия, как ще ги отстояваме пред Европейския съюз и какви ще бъдат източниците за финансиране на тези проекти, тоест и в Дунавската стратегия има много шум, много приказки, само че няма действия!
Това е характерно за целия доклад – липса на ясни цели, средства за постигането им, за да може после да бъдат отчетени резултати от конкретните действия.
Надявам се действително българската страна да продължи да отстоява отрицателната позиция относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, защото и ако по този въпрос правителството се огъне, ще има много сериозни последици за конкурентоспособността на България. (Председателят дава знак за изтичане на времето.)
Приключвам, господин председател.
Искам да обърна внимание като заключение, че по нито една от темите, които са заявени като приоритетни, няма в доклада на Министерския съвет приоритети и цели за постигане. И този подход – административно-бюрократичен, на изчитане на чиновнически доклад, не върви пред Народното събрание.
Ако искаме да бъдем успешен член на Европейския съюз, да имаме догонващо развитие, трябва да имаме национални цели, а до тях се стига чрез истински дебат. Нека чуем какво мислят депутатите от ГЕРБ съдържателно, а не декларативно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер! Днес ние се запознаваме, надявам се и чрез дебат, с един изключително важен документ, който очертава параметрите на участието на България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Целта сме си поставили още със самото влизане на България в Европейския съюз – не да бъдем страната потребител и консуматор, а страната, равнопоставен член на Европейския съюз, която има потенциал, има самочувствие, има визия, има капацитет да участва в процеса на формиране и вземане на решения в рамките на общия Европейския съюз.
Това ли е докладът, който четем днес? За съжаление това, което днес виждаме тук, и това, което ни беше представено от премиера, е доклад, който ни дава относително точна представа за това по какви теми България е участвала в разговори в Европейския съюз и по какви теми България е изразила своята подкрепа към политика, предложена от други страни членки, от групи от страни членки или от Европейската комисия. Никъде в този доклад аз, за съжаление, не прочетох какво България е предложила по време на Унгарското председателство и с какъв принос България е участвала в изграждането на общата европейска политика по времето на Унгарското председателство на Европейския съюз.
Не само това – в доклада, който ние днес разглеждаме, предвижданото за Полското председателство, тоест за тези месеци от юли до края на годината, се побира на две страници, една от които посочва какви са приоритетите на Полското председателство.
И тук изникват много въпроси: каква е готовността на правителството на Република България да участва равностойно в преговорите по крайното дефиниране на бюджета на Европейския съюз – задача на Полското председателство за тези близки шест месеца? Какво се случва и какви са мерките, по какви начини, какви са нашите позиции и становища по баланса, разпределението и приоритетите на предложения вече бюджет на Европейския съюз – първи приоритет на Полското председателство? Ние го отчитаме като приоритет, но имаме ли готовност?
Вярно ли е, че през месец октомври българският парламент след решение и становище на правителството трябва да има позиция по бюджета на Европейския съюз? Да, вярно е. Но имаме ли ние такава готовност? Посочено ли е това в този доклад? Не! Не, защото ние отново сме в позицията на изчакване и приемане на становище без да сме в състояние да защитим своите интереси. И знаете ли защо? Просто защото нямаме визия за тези интереси. Защото защитаването на възможността да бъдат финансирани инфраструктурни проекти е позиция, но тя е позиция на всички страни, които са в състоянието на България, които влизат в конвергентните програми на Европейския съюз.
Инфраструктурата е приоритет. Няма да открием Америка с това, но по какъв начин ние изпълняваме приоритетите на „Европа 2020”, как ги прилагаме в България? С Националната програма за реформи ли, която има 27 цели и по която имаме изключително критични забележки, по които ние с вас тук си поговорихме един път? Какво се случи с тази програма? Тя готова ли е да бъде база за преговори по бюджета на Европейския съюз? Ние с вас не знаем това. Ние с вас знаем само, че Полското председателство има за приоритет да разглежда бюджета на Европейския съюз и да работи в тази посока. Ние не сме информирани, за да дебатираме. За съжаление, докладът не ни дава тази информация.
За съжаление, докладът не ни дава информация и по следващия приоритет на следващото Полско председателство – „Сигурна Европа – храна, енергия, отбрана”. Имаме ли позиция? Имаме ли позиция в Националната програма за реформи? Не! Точно по този приоритет – не!
Как ще участваме ние в работата на общия Европейския съюз, нашият общ европейски дом, не се знае. Ние само декларираме, че това ще бъде приоритет на Полското председателство.
Убедена съм, че страната ни има потенциал и може да допринесе за защита на националните интереси, стига да успеем да ги дефинираме, стига да намерим сили и в тази зала за дебат, и то съдържателен дебат по това какво се предлага като участие на страната ни в процеса на вземане на решение, като участие на страната ни по време на конкретни председателства на Европейския съюз и по пакета от председателства за времето от година и половина, които дават политиката на Съюза и определят основните параметри на дефиниране на тази политика.
Тук вече беше споменато от изказалите се колеги, че по време на предишното Унгарско председателство България по определен ред от теми е взела участие – да, взела е участие, така е, но какво е защитила? Какво е защитила, вземайки участие в общите политики на Европейския съюз, разработвани по време на Унгарското председателство? Имаме ли ние становище по общата селскостопанска политика на Европейския съюз?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да!
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин премиер. Благодаря Ви, и щом имаме – хубаво би било да бъдем информирани, защото тук пише, че работата продължава. (Реплики от ГЕРБ.)
Работата продължава, но ние дори не сме информирани в каква посока. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не влизайте в реплики!
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека да ги гледаме, но ние сега влизаме в един такъв дебат...
Както виждате, аз поставям въпроси и получавам отговори, но ако не ги поставя тези въпроси, никой няма да отговори и ще си останем на позицията, че тече някакъв процес, но какъв е той? Целта на този доклад е да разберем какъв е този процес, но от него не се разбира. И затова поставям тези въпроси, колеги, а не защото ние искаме непременно да кажем: „Не го приемаме!”, а защото имаме въпроси и искаме да знаем как страната ни участва в тези процеси и какви са резултатите от това участие. Това е предметът на такъв един доклад, който се внася в Народното събрание. Предметът не е само да се изброят досиетата, по които се водят разговори. Предметът на доклада е да се види какви са резултатите от водените разговори и тези резултати тук, в този доклад, ги няма.
За съжаление ги няма и намеренията на правителството за това как ще участва в разговорите през следващото председателство, председателство, което ще определи параметрите на бюджета (вече го казах), председателство, което ще определи параметрите на кохезионната политика, и председателство, което ще съгласува Стратегия 2020 като стратегически документ на Европейския съюз и инструментите на Съюза – бюджет, структурни фондове, Кохезионен фонд, хоризонтални програми. Тук няма нито един ред за отношението на страната по това как ще се формира бюджетът на Европейския съюз. Нито един ред! Тук няма посочено становище на страната ни как ние ще изпълним задълженията си по формиране и след това по преразпределение на този бюджет. Тук няма нито един ред за това как ние подкрепяме, не подкрепяме, работим или не работим по редицата хоризонтални програми, включени в проекта за бюджет на Европейския съюз. Тук го няма.
Очакваме да виждаме доклади, в които има съдържание, а не наименования на досиета. Защото ако продължаваме да цитираме само наименования на досиета, няма да имаме самочувствието на страна, която има потенциал, капацитет, визия и достатъчно убеденост да допринесе към общата политика на Европейския съюз. Ние ще бъдем в позицията на страна, която изчаква нещо да бъде решено, след което ние да го изпълним доколкото можем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, ще направя кратко изказване и ще направя опити за отговор на преждеговорившите.
От двете основни цели, които бяха поставени в рамките на унгарското председателство, естествено в контекста на България, първата беше отговор на икономическата и финансовата криза, което унгарското председателство си наложи като приоритет посредством създаването на тъй нареченото ново икономическо управление и стартирането на европейския семестър.
Втората ясна цел, която мисля, че беше ясно подчертана в доклада на премиера, беше присъединяването на България към Шенген.
По отношение на първата ясна цел мога със самочувствие да споделя, че българският парламент вече наистина участва активно в процесите на формиране както на позицията на страната ни, така и отстоявайки я вече с партньорите и съюзниците в Европейския съюз. Ние участвахме и не се поколебахме да спазваме принципа на субсидираност и в рамките на осем седмици да изразим негативно становище по отношение на 6-те законодателни акта в контекста на икономическото управление, по отношение на 6-те акта на Европейската комисия за засилване на икономическото управление, които целяха общата консолидирана данъчна основа, както и общия данък върху енергийните продукти. В тази връзка българският парламент съвместно с българското правителство синхронизира своите позиции и отстоя в рамките на Международния форум на председателите на комисиите по европейски въпроси в страните членки, като винаги доводите ни са били, че по отношение на общата консолидирана данъчна основа България не може да си позволи загубата на конкурентни предимства предвид на това, че България се ползва с комфорта на ниски данъци благодарение на успешната политика на правителството, което създава благоприятния климат за външните инвеститори. България също обърна внимание, че трябва да се отчита ефектът на наваксване между новите и старите страни членки и да не се допуска постигането на Европа на две скорости и разтваряне на ножицата между старите и новите страни членки.
Не на последно място като приоритет в нашата мотивация е било по-голямата интеграция на Европейския съюз да не бъде за сметка на повече административна тежест както за гражданите, така и за бизнеса в страната ни. По отношение на това България наистина направи необходимото.
По отношение на друг аспект, в отговор на икономическата и финансовата криза не може да не се сподели усвояването на европейските средства и прекрасният темп, който се наблюдава – два пъти повече в сравнение с миналата година по това време, както по отношение на договарянията, така и на разплащанията. Имаме над 13% разплатени и усвоени средства, което в реално изражение означава 2,2 млрд. лв., които са достигнали реално до бенефициентите, както и над 50% договаряне. Също така правителството съумя да използва тези средства за реализацията на реформи в отделните секторни политики.
Понеже се изказаха съображения по Оперативна програма „Регионално развитие”, това в момента е най-успешната програма. Пожелавам успех на новия министър да продължи започнатото, защото това е програмата, която използва европейските средства за постигане на реалните реформи.
Това, което правителството успя съвместно с парламента, е да въведе необходимите промени в Закона за обществените поръчки, което съответно беше отчетено като положителен елемент в доклада на Европейската комисия по отношение на механизма за сътрудничество и проверка. Редицата препоръки, които Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е правила в рамките на изслушванията на управляващите органи, са взети под внимание. Към днешна дата вече имаме като възможност електронното кандидатстване, промените, които споменах по Закона за обществените поръчки, и редица мерки, които се взеха за олекотяване на процедурите за кандидатстване.
По отношение на втората цел – присъединяването на България към Шенген, искам да благодаря на всички колеги от всички парламентарни групи и на председателя на Комисията по външна политика и отбрана, защото реализирахме успешно Програма за външнополитически действия на парламента в помощ на правителството по присъединяване на страната ни към Шенген. Това е поведението, което трябва винаги да демонстрираме, когато излизаме извън границите на страната си.
Факт е, че вече имаме 100% изпълнени технически критерии. Надявам се на 22 и 23 септември това, което експертите, Европейският парламент и голяма част от нашите съюзници и партньори отчитат като 100-процентова техническа подготовка на страната ни, да бъде потвърдена и на политическо ниво в рамките на Съвета по правосъдие и вътрешни работи.
По отношение на това, което предстои в рамките на полското председателство, е на 21-ви този месец в рамките на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по бюджет и финанси да формираме нашата позиция и да участваме пак на принципа на субсидираност по отношение на годишната финансова рамка за 2014-2020 г., като там ще отстояваме позицията на България, а именно, че не трябва нарастването на европейските данъци да бъде за сметка на бизнеса и на гражданите, защото знаете, че двете предложения, които са отправени от Европейската комисия, едното е за намаляване на вноската, която се формира основно като процент от брутния национален доход – да бъде съответно за сметка на общоевропейски данък върху добавената стойност, както и общоевропейски данък върху финансовите транзакции. Това тепърва предстои да бъде обсъждано в рамките на 18 месеца оттук-нататък – както в националните парламенти на страните членки, така и по време на съветите на министрите.
България не само трябва да има самочувствието, а адекватно трябва да участва в процесите на формиране на политиката на ниво Европейски съюз. България трябва да има и допълнително самочувствие, защото е от страните с най-строга бюджетна и фискална дисциплина. По отношение на маастрихтските критерии България в момента има 0,9% дефицит при заложени 2,5% в бюджета при допустими 3%, има 15,2% дълг от брутния вътрешен продукт при допустими 60%, тоест ние сме втори след Естония.
Колеги, използвайте това, което правителството създава като почва, за да отстояваме националните си позиции! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
От парламентарните групи, които не са взимали думата до момента, има ли желаещи народни представители? Не виждам.
Господин премиер, желаете ли да вземете отношение? Не.
В такъв случай процедурата по чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е изчерпана и точката е разгледана.
Обявявам 10 минути почивка – до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа!
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Както предварително бе обявено, за този час бяха насрочени разисквания по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв. Народните представители, по чието питане ще се проведат разискванията, предлагат първо да бъдат чути отговорите на министър председателя Бойко Борисов, след което ще се проведе и самото разискване.
Новопостъпили питания за периода 2 септември 2011 г. до 8 септември 2011 г. от:
- народния представител Драгомир Велков Стойнев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно динамиката в нивата на заетостта и безработицата през последните две години и политиката на правителството за решаване на проблемите на пазара на труда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.;
- народния представител Георги Божинов към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за превенции и предотвратяване конфликта на интереси при осъществяване на многостранната дейност на министерството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.;
- народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно отчета на правителството за изминалите две години и приоритетите на правителството за следващите две години. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.;
- народния представители Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно актуализация на антикризисен план на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.;
- народните представители Мая Манолова и Димчо Михалевски към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, относно закрити общински болници от началото на 2011 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.;
- народния представители Меглена Плугчиева към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно проблеми в горския сектор след приемането на новия Закон за горите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 септември 2011 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Лили Боянова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Процедура – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Госпожо Цачева, категорично възразявам срещу това, че върнахте питането ми към господин Бойко Борисов относно изпълнението на работата по Националната програма за развитие. Срокът за завършване на третия етап на тази програма, който предвижда да се утвърди от Министерския съвет визия, стратегически цели, приоритети и индикатори към тях, беше с краен срок краят на май тази година. Вие ми връщате питането с аргумента, че на това мое питане е отговорено миналата година.
Може ли някой да обясни как е възможно миналата година по това време да се отговори на питането какво е утвърдил Министерският съвет съгласно графика, утвърден от самия Министерски съвет в края на май 2011 г.?
Основанието Ви е повече от абсурдно, то е недопустимо! По този начин Вие осуетявате правото на всеки народен представител да задава питания по основни страни от дейността и на министър-председателя. По-лошото е обаче, че с този отговор Вие признавате, че Министерският съвет е провалил тази основна своя задача.
От началото на днешното заседание се говори за визия, за приоритети, за цели, за тяхната липса. Това не е просто празно пожелание. Тази визия и приоритети са необходими и за пълното участие в работата на Европейския съюз, и за формулирането на националните цели на страната. Единственото, което чухме, беше Пактът за финансова стабилност на господин Дянков, където Вие онзи ден фактически осуетихте правото на парламентарната група да стигне до край във включването на своя точка в дневния ред, като отхвърлихте гласуването по този пакт, което щеше да покаже, че той няма подкрепа в Народното събрание.
Госпожо Цачева, на Вас лежи конкретно отговорността или да осигурите спазването на Конституцията, да заставите правителството да отговаря колкото и да няма отговори, или да поеме отговорността, че рушите парламентаризма. В отчета на правителството за две години всъщност се съдържа отговор на моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, 30 секунди повече говорите.
Напомням Ви, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма никакво разглеждане в Министерския съвет на този въпрос. Тепърва предстои обсъждане в обществото и така нататък. Пълно безсилие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Отзовете се на молбата на господин Борисов. Изпратете му питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има поставено питане от народния представител Яне Янев относно цялостната политика на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност в контекста на изводите, направени в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България.
Господин Янев има думата да развие питането си.
Господин Янев отсъства. За днешния ден мисля, че не е бил в пленарната зала.
Въпрос от народния представител Антон Кутев относно сключване на трудов договор с председателя на Селскостопанската академия.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът ми относно трудовия договор на председателя на Селскостопанската академия има малко предистория. Преди това имаше един такъв въпрос към министъра на земеделието и храните. Става дума за нещо, което най-малкото е процесуално недоглеждане, а именно след като Вие сте подписали със Заповед № КВ-77 от 28 юни назначаването на доц. Костов за председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия.
Доколкото на мен ми е известно, с това се приключва процедурата по неговото назначаване. Само че той освен председател на Селскостопанската академия в същото време би трябвало да бъде и изпълнителен директор, тоест да бъде председател със съответните функции. За да придобие тези административни функции, той няма как да ги придобие само със заповедта Ви за назначаването му като председател на Управителния съвет, защото функциите на председателя на Управителния съвет и на човека, който изпълнява изпълнителските функции, са различни. За да има правото той да изпълнява своите административни функции, тоест да назначава и да уволнява, освен всичко останало и да подписва определени административни актове, той би трябвало да има трудово правоотношение със Селскостопанската академия.
Доколкото разбрах, той вчера си е подал оставката като заместник-министър, което, според мен, е правилно. Защото, както може би Вие знаете, той всъщност има два трудови договора, имаше поне до вчера – единият като заместник-министър, вторият трудов договор съответно е бил в Лесотехническия университет. Тоест ставаше дума за това, че като председател на Селскостопанската академия би трябвало с него да се сключи трети трудов договор, което, първо, не знам дали изобщо е редно. В смисъл, не е редно според законите, които това Народно събрание и това мнозинство е приемало, защото според тези закони той не би могъл да бъде едновременно и да съвместява длъжността на заместник-министър и на председател на Управителния съвет. Това е закон, който това мнозинство е приело. Тоест той до вчера със сигурност или не е имал подписан трудов договор, или се е намирал в конфликт на интереси.
На това се основава моят въпрос: имал ли е трудов договор доц. Костов до момента след датата 28 юни, когато Вие сте го назначали за председател на Управителния съвет? Ако е имал такъв договор, съответно влиза и той в конфликт на интереси с договора му като заместник-министър. Ако е нямал, на какво основание е подписвал заповеди за уволнение и назначение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, съгласно Закона за Селскостопанската академия органът по назначаване на председателя на Управителния съвет на Селскостопанската академия е министър-председателят, който е и орган за освобождаване на предвидените от закона случаи. В изпълнение на законовите разпоредби по чл. 3, ал. 3, 4 и 6 от Закона за Селскостопанската академия съм издал заповед от 28 юни 2011 г. за назначаване на доц. Георги Костов за председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия. Тази заповед е в пълно съответствие със специалните изисквания на чл. 3 на Закона за Селскостопанската академия. Председателят на Управителния съвет на Селскостопанската академия, който е и председател на академията, се назначава единствено от министър-председателя по силата на издадения от него административен акт – заповед за назначаване. За това назначаване законът не изисква издаването на друг акт, в това число договор за уреждане на правоотношенията на председателя с академията.
Господин Кутев, вероятно знаете, но аз ще напомня и на уважаемите господа депутати, че това е един от случаите извън Кодекса на труда, предвиден в специален закон, в който правоотношенията възникват от административно властнически акт на висш държавен орган.
Уточнявам също, че председателят на Селскостопанската академия, като орган на управление на академията, упражнява предоставените му от закона функции. Неговите правоотношения са особени административни правоотношения, тъй като дейността му като орган на академията е ангажирана с провеждането на държавна аграрна политика и научно обслужване на земеделието и хранителната промишленост. За да се ангажира активно и изцяло с реализирането на тази политика Георги Костов подаде оставка на 1 септември 2011 г. като заместник-министър на земеделието и храните, която приех вчера. Той остава председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия и неин председател, за да проведе необходимите реформи в нея. Засега не се предвижда назначаване на нов заместник-министър на земеделието и храните на освободената от доц. Костов позиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, от Вашия отговор разбрах, че очевидно доц. Костов не е имал и до ден-днешен продължава да няма трудов договор. Вие твърдите, че неговите правоотношения не са по Кодекса на труда, което между другото е абсурдно, но във вида, в който са в момента, те наистина не отговарят на Кодекса на труда. Няма как да стане да отговарят.
При това положение обаче аз смятам, че нещата ще се решат само след няколко месеца, може би и седмици в съда, защото нали разбирате, че всички освободени – доскоро те бяха 13 души, сега може да са станали и повече, 13 човека, освободени от Селскостопанската академия от него, ще подадат съответните жалби в съда и аз съм сигурен, че ще ги спечелят по много простата причина, че това, което Вие твърдите, че неговите правоотношения били не по Кодекса на труда, а по някакъв си друг закон, просто не е вярно, защото няма по кой друг закон да бъдат.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да оставим съда да реши.
АНТОН КУТЕВ: Той съдът ще реши и ние пак ще се срещнем тук по същия въпрос след това и ще Ви го напомня, защото ние това си говорихме и с другия министър преди това.
Да не говорим за другия факт, а той е, че Вие със закон сте приели, че заместник-министрите не могат да участват в управителни съвети. Вие, това мнозинство, сте го приели със закон. Той в момента е участвал. Вие казвате: той на 1 септември си е подал оставката.
Съгласен съм, Вие сте му я приели вчера. Аз лично твърдя, че това се е случило благодарение на моето питане. Но да речем, че не съм толкова важен за Вас и за него и не е благодарение на питането ми. Разликата от тези два месеца всъщност се състои в нарушаване на закона. Тоест през тези два месеца Вие и той заедно сте нарушавали законите, които това мнозинство, под Ваше ръководство сте приели. Да не говорим, че въпросът за това трябва ли да има трудов договор, аз продължавам да твърдя категорично: трябва да има трудов договор. След решението на съда ще се видим с Вас отново в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, аз съжалявам, че малко късно дойдохте днес на работа и нямам причина за Вашето лошо настроение. Сам разбирате, че това, което цитирам пред Вас, са го писали юристи. Надявам се да имат право. Все пак ние, за разлика от Вас, нямаме никакви лостове и власт в съдебната система, за да знаем предварително как ще бъдат решени дадени процеси. (Шум и реплики в КБ.)
Понеже винаги с Вас сме имали и принципни отношения, ще Ви кажа, че благодарение на Вас вчера всичко това се случи, защото с питането си Вие насочихте вниманието ми към този процес и, както видяхте, го реших бързо, за което Ви благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Следва:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ МАЯ МАНОЛОВА, ХАСАН АДЕМОВ, ЯНАКИ СТОИЛОВ И НИГЯР ДЖАФЕР КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЕНИ 1,4 МЛРД. ЛВ. ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА КЪМ ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ.
Припомням, че на питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер е отговорено в заседанието на 29 юли 2011 г., петък. На същото заседание 61 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България и Парламентарната група на Движението за права и свободи са внесли предложения за разисквания по питането заедно с Проект за решение.
Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са раздадени на народните представители.
Внесен е и Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Манолова, Адемов, Стоилов и Нигяр Джафер от трима народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ на 7 септември 2011 г., сряда. Проектът за решение е раздаден на народните представители на 8 септември 2011 г.
По реда на постъпването на проектите за решения и с оглед разпоредбите на нашия правилник, че за основен се счита Проектът за решение на вносителите, по чието питане е допуснато разискването, давам думата на госпожа Манолова да ни представи Проекта за решение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В края на миналата година след ожесточени дебати по § 27 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. вашето правителство прехвърли 1 млрд. 400 млн. лв. от сметките на Националната здравноосигурителна каса в централния бюджет. Един милиард и 400 милиона лева, пари, събрани от българските граждани за здраве. Пари, които с едно гласуване на мнозинството в тази зала, с едно натискане на копчето, смениха своето предназначение – от ангажимента да бъдат използвани за здраве към неопределения ангажимент да бъдат използвани за всякакви други цели, които прецените за целесъобразни, или казано накратко: да пълнят дупките в бюджета.
Тогава срещу този акт се обявиха синдикалните и работодателските организации, скочи съсловието на лекарите и на заетите в здравната система, реагирахме от опозицията, остро възразиха пациентските организации и българските граждани. Тогава този акт беше наречен с различни имена: „национализация”, „експроприятия”, „одържавяване”, „кражба”, „пладнешки обир”.
Днес, почти една година по-късно, българските граждани не са се примирили с тази безцеремонност, с това парите, които са събрани за здраве, да се превърнат в спасителна сламка, която да крепи бюджета, която да скрепи бюджетния дефицит. Затова ние с колегите от Коалиция за България и Парламентарната група на ДПС, отправяме към Вас това питане като се надяваме да отговорите на простия въпрос: какво се случи с 1 млрд. 400 млн. лв., събрани от българските граждани за здраве?
Защото се оказва, уважаеми господин вицепремиер, че опасенията, които изразихме преди една година в тази зала, се оказаха напълно основателни. Тогава Ви предупредихме, че по този начин с прехвърлянето на тези пари ще демотивирате хората изобщо да плащат здравни вноски, че това ще взриви доверието в Националната здравноосигурителна каса. Оказахме се прави. Сега, почти година по-късно, броят на здравно неосигурените е около 2 милиона, тоест 2 милиона български граждани не считат за нужно или нямат възможност да внасят здравноосигурителни вноски с всички произтичащи от това последици.
Тогава Ви предупредихме, че по този начин минирате реформата в здравеопазването. Реформата, която Вие и по-точно партията, която представлявате, щедро обеща на изборите.
Тогава Ви казвахме, че реформа без пари не се прави, че можете да използвате тези пари – 1 млрд. 400 милиона, събрани от предишни правителства, за да завършите реформата в здравеопазването, ако, разбира се, сте искрени, че искате да я направите. Оказахме се прави. Реформата в здравеопазването се оказа празни приказки и хаотични действия на трима последователни министри.
Тогава Ви предупредихме, че парите в здравеопазването и без това не стигат и с това прехвърляне на 1 млрд. 400 млн. лв. ще станат още по-малко и абсолютно недостатъчни, още повече като добавим и безумния трансфер на 340 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Здравното министерство. За съжаление се оказахме прави. Това се вижда сега, една година по-късно, това го изпитват българските граждани на своя гръб от недофинансирането на всяко едно от звената на здравната система.
Първо, парите не стигат за общинските болници. От началото на тази година са фалирали повече от десет общински болници. Това са болниците в Бобов дол, в Ивайловград, в Трън, в Кула, в Брезник, в Казанлък, в Елена – да не ги изреждам всичките. Особено скандален е случаят с болницата в Девин, която затвори врати някъде в началото на месец юли. Оттогава, според гражданите на общината, които организираха протести, широко отразени в медиите, има над 15 смъртни случая заради неоказана своевременна здравна помощ.
„Хората умират по къщите и на пътя” – това не са мои думи, това са думите на участниците в протеста, които го обявиха широко, високо и на глас от тяхната трибуна. Беше отправена колективна жалба до Брюксел и започната процедура, която да изясни причините за закриване на тази общинска болница. В хода на тази процедура Брюксел пита: кои са причините да бъде затворена една болница, която обслужва три общини и 30 хиляди души?
Това всъщност е въпросът, който задаваме и ние. Ние питаме: каква е причината да бъде закрита тази болница? Каква е причината да бъдат закрити още над десет общински болници? Макар че, честно казано, знаем култовата фраза, която Вие и Вашият колега – здравният министър използвате за отговор: „Ние не ги закриваме, те сами се закриват.”
А истината е друга. Парите не стигат, парите за общинското здравеопазване ги няма. Парите ги няма, защото са прехвърлени в големия, бездънния бюджет на Републиката. Предстои закриване на още общински болници, които не могат да издържат в неравната битка с ограничения бюджет. За съжаление от това ще пострадат още десетки хиляди български граждани, чиито достъп до здравни грижи напълно е отрязан и които се превръщат в пациенти втора категория поради лошия късмет да са се родили и да живеят в отдалечени населени места.
Парите не стигат, уважаеми господин вицепремиер, и за диспансерите, които сега според новата реформа, направена от мнозинството, се наричат центрове. Въпрос на време е, докога ще издържат с ограничените финанси и с новата методика. За съжаление от закриването на диспансерите ще пострадат най-уязвимите български граждани.
Възниква въпросът: могат ли в ХХІ век в една европейска страна, каквато претендираме да е България, да има хора, които абсолютно да са лишени от здравни грижи по една единствена причина, че няма пари?
Парите не стигат и за лекарства. Истината е, че в бюджета на Здравната каса са заложени по-малко пари от реално необходимите – 380 млн. лв., или по 32 млн. лв. месечно, а се харчат реално по 40 милиона, което означава дефицит в рамките на около 100 милиона лева. Откъде ще бъдат взети пари? Или ще стигнем до ситуацията от края на миналата година, когато фалираха аптеки и когато протестираха фармацевтите?
Парите, уважаеми господин вицепремиер, не стигат и за спешната помощ. От месеци слушаме коя от коя по-фрапантни идеи, лансирани от здравния министър, за реформа в спешната помощ – ще въвежда парамедици, ще прави различни екипи, ще измисля нови транспортни схеми. Истината, която признава и здравният министър, е, че за да се осъществи реформата в спешната помощ, са необходими 150 млн. лв., а наличните са 75 млн. лв. Възниква въпросът: откъде ще бъдат взети другите 75 млн. лв.? Здравният министър няма отговор на този въпрос. Може би Вие ще дадете този отговор? Но иначе системата в спешната помощ е в критично състояние. Оттам ежедневно напускат лекари заради мизерните възнаграждения. Всъщност само за една година, след трансфера на тези пари в републиканския бюджет, България напуснаха над 1000 лекари заради недофинансирането на здравната система.
Парите не стигат, уважаеми господин вицепремиер, и за трансплантации, и за лечение на деца в чужбина. В началото на месец юли Министерският съвет прие едно скандално постановление, с което въведе лимит на парите, които могат да бъдат ползвани за операции в чужбина – трикратният размер на стойността на съответната операция в България и общ лимит от 180 хил. лв. Това отнема шанса за живот на много тежкоболни пациенти, сред които голямата част са деца. Каква е причината за това? Причината е, че парите не стигат, макар че това беше едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов, който каза, че няма да има нефинансирана трансплантация, че държавата ще поеме грижата за всички нуждаещи се от трансплантации. Каква е причината да не се изпълни това обещание? Очевидно причината е липса на пари. Истината е, че във всяко едно от тези звена на здравната система парите не стигат, парите ги няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С одържавяването на тези пари Вие поставихте, уважаеми господин вицепремиер, здравеопазването на българските граждани под черта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова, дадох Ви знак.
МАЯ МАНОЛОВА: Независимо от сметките и от прехвърлянето на тези пари, здравеопазването и грижите за хората, животът и здравето на хората са оставени под чертата. Под чертата на бюджета на Касата и на републиканския бюджет.
Затова нашето питане към Вас е: ще отговорите ли какво направихте с тези 1 млрд. 400 млн. лв. и ще предприемете ли действия предвид мизерното състояние на здравеопазването за връщането на тези пари обратно в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, в началото припомних процедурата и как се развива до момента. На питането с тези въпроси бе отговорено на 29 юли 2011 г. Сега Вие трябваше да ни представите проекта за решение, което аз ще направя, тъй като Вашето време изтече с почти повече от една минута. Трябва да проведем разисквания.
МАЯ МАНОЛОВА: Проектът за решение е раздаден на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбирам Ви, но просто такъв е редът в нашия правилник. Вие повтаряте въпросите към питането.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не повтарям, аз развивам тезите, които показват защо е необходимо господин Дянков да отговори на въпроса, на който не отговори предишния път, а именно: какво се е случило с тези 1 млрд. 400 млн. лв.? Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Разбрах Ви.
Следващият проект за решение, внесен от Менда Стоянова и група народни представители, ще бъде представен от госпожа Стоянова. Не желаете, предлагате аз да прочета и двата проекта за решение.
Проектът за решение, постъпил заедно с искането за провеждане на настоящите разисквания, е подписан от Сергей Станишев и група народни представители и гласи следното:
„Проект
РЕШЕНИЕ
Във връзка с разискванията по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за структурата на фискалния резерв: каква част от него е с целево предназначение и каква част – с общо предназначение.
2. В хода на бюджетната процедура по приемане на републиканския бюджет за 2012 г. министърът на финансите да информира Народното събрание за изразходването на средствата от здравноосигурителни вноски, съгласно § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
„Проект
РЕШЕНИЕ
Във връзка с разискванията по питането от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за размера и структурата на фискалния резерв към полугодието на 2011 г.
2. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за изпълнението на § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
Вносители – Менда Стоянова, Димитър Главчев и Валентин Николов.
Преди да пристъпим към същинските разисквания, ще припомня времето, което по нашия правилник е общо 60 минути, с оглед числеността на парламентарните групи всяка една от тях с колко минути разполага:
- Парламентарната група на ГЕРБ – 117 народни представители, разполага с 25 минути;
- Парламентарната група на Коалиция за България – 40 народни представители, разполага с 10 минути;
- Парламентарната група на Движението за права и свободи – 35 народни представители, разполага с 9 минути;
- Парламентарната група на „Атака” – 16 народни представители, разполага с 6 минути;
- Парламентарната група на Синята коалиция – 14 народни представители, разполага с 5 минути;
- независими – общо 18 народни представители, имат възможност на едно изказване в рамките на 5 минути.
Разискванията са открити.
Моля желаещите народни представители да дадат знак за изказване.
Доктор Джафер – имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, това разискване, което предложихме, беше предизвикано от изключително семплия отговор, който дадохте на наше питане на 29 юли 2011 г. Два са основните извода, които се налагат при сегашната ситуация.
На първо място, прехвърлянето на резерва на Националната здравноосигурителна каса, събиран от предишни управления, беше продиктуван от вашата безпомощност вие да съберете вашите приходи, които да напълнят консолидирания бюджет, резерва и осигурителните фондове, в частност Здравната каса.
На второ място, вие нарушихте важен обществен договор – хората да си плащат здравни осигуровки целево, за тази цел, и те да отиват за здравни услуги, ползвани от същите тези хора.
Само напомням, че в края на 2009 г. този резерв беше 860 милиона, а 566 милиона добавихте от излишък на Здравната каса и се оформи една сума от 1 милиард и 400 милиона – пари от здравните осигуровки на българските граждани, внасяни, за да бъдат плащани здравни услуги. Имате един праг от 3 млрд. 200 млн. лв. и това е санитарният минимум, който трябва да имате във фискалния резерв. С тези пари, както и със средствата от Сребърния фонд, Вие в момента крепите този санитарен минимум. Направихте го съзнателно от самото начало на встъпването Ви на министерския пост.Тези пари Ви предизвикаха да търсите начини да ги използвате за всичко друго, но не и за здраве. Това личи от многобройни Ваши медийни изяви, че тези пари трябва да носят доходност, те могат да се сложат в банки, да носят приходи и така нататък.
Вижте колко откровен е и вашият заместник-министър и тогавашен председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса: „Резервът на Националната здравноосигурителна каса, натрупан до края на годината, ще даде възможност за финансиране на дефицитите на консолидираната фискална програма в следващите години”. Това е заявено от шеф на Управителния съвет на Здравната каса, който трябва да управлява тези целеви средства за здравни услуги.
А дали здравноосигурените български граждани одобряват този заем, който Вие взехте? Защото Владислав Горанов, цитираният от мен заместник-министър и шеф на Здравната каса, заявява: „Много по-изгодно ни е да ползваме тези пари вместо заем, защото един заем ще бъде оскъпен”.
Резултатите от този акт към момента са два. Първият е демотивиране на българските граждани да се осигуряват. Остава открит въпросът: Какво правим с тези, които са се осигурявали редовно и как по-нататък те ще бъдат мотивирани да продължават да го правят? Вторият резултат от този ваш акт е финансовият недоимък и фалиралите болници, към този момент те са 10, а се очакват още.
Скоро, преди един ден, премиерът Борисов заяви, че Вие, идвайки току-що в България, не сте познавали българската действителност. Сега ще направя една малка ретроспекция как се стига до решението за здравноосигурителна система в България и каква е целта на тези средства, не заради колегите в тази зала и заради специалистите в областта, защото те го знаят, а за да ви въведа в действителността. Резервът на Националната здравноосигурителна каса е заложен и замислен като гарант за стабилността на Касата, а не на фискалния резерв или на държавата въобще. Здравната каса и средствата са заложени, оставени там за бъдещи промени по здравноосигурителната система. Тези средства принадлежат на Здравната каса и не могат да се изразходват за нищо друго, а единствено за здравноосигурителни плащания. Това наистина са пари за черни дни. Те бяха събрани от предходни правителства за кризисни ситуации, събрани в по-добрите времена с цел да се получават по-добри здравни услуги от българските граждани.
Като шмекеруване на дребно може да се изтълкува, имайки предвид американските нрави, които Вие познавате, и средата, от която Вие идвате, обещанията през последните няколко дни да дадете някой и друг лев повече за трансплантирани, за фонда за лечение на деца. Изключително като демагогия звучат думите Ви да покриете разходи на болниците, които те са направили. Вие отнехте 1 млрд. 400 млн., отнехте още 360 милиона тази година, които от парите от здравни осигуровки трансферирахте към Здравното министерство, а щедро обещавате някакви левчета – по 1, по 2, по 5 милиона, при положение че отнехте такава голяма сума от здравната система. Защо ли дори здравният министър заяви, че най-вероятно няма да дадете тези пари и не Ви повярва? Както се казва, на печелившите: ”Честито!”, ще получат още някой и друг лев, а тези, които фалираха, просто си заминаха в небитието, а на оцелелите стискаме палци.
Господин вицепремиер, обаче дължите отговор на българските граждани къде са тези пари, какво се случва с тях? Защо нарушихте принципа те да отиват за здраве? Нашето питане доведе до това разискване. То най-вероятно ще доведе до решение, което Народното събрание ще вземе – Вие в едномесечен срок да спазите някакви изисквания и да дадете отговор на въпросите, които Ви зададохме – за размера, за структурата на фискалния резерв и за средствата на Здравната каса. Много е възможно, ако и днес отговорът Ви е много семпъл и много неадекватен, този въпрос да се отнесе в Конституционния съд. Имате лошия пример с парите от осигурителните вноски от пенсионните фондове и решението на Конституционния съд. Затова очакваме адекватна реакция и наистина да намерите разумен отговор, разумно решение. Защото данните сочат, че само през тази година разходите на българите – на всеки член от семейството, за здравеопазване са се увеличи с още 12%. Но хората дават тези пари от джоба си и остава открит въпросът: защо тогава трябва да се осигуряват, след като Вие с техните пари за здравни осигуровки плащате какво ли не и можете да плащате какво ли не, да крепите какви ли не резерви, но не и да ги давате за здраве. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Тук вече бяха споменати фрагменти от предисторията.
Аз искам да обърна внимание на следното. Резервът на Националната здравноосигурителна каса беше формиран още със самото основаване на Касата и неговото принципно предназначение беше да поддържа стабилността й, но освен това – да служи и за бъдещи реформи най-вече в болничната помощ, тъй като при стартирането на Касата имаше разминаваме между доболничната и болничната помощ.
През годините този резерв се натрупваше и за съжаление не беше извършена истинска дълбока реформа в болничната помощ, ориентирана към използването на модерни пазарни механизми и инструменти. Но поне не се пипаше резервът. Тоест, оставаше финансовата предпоставка такава реформа да се направи в зависимост, разбира се, от концепциите и разбиранията на управляващите мнозинства, които са се сменяли през тези години. Доколкото съм запознат, ГЕРБ също имаше подобни ангажименти, отразени в програмата и повтаряни постоянно в първата година на управлението, че предстои да се прави амбициозна реформа. Днес, две години по-късно, виждаме, че реформа не се направи, а системата на болничната помощ се намира в още по-хаотично състояние, отколкото в предишни години, но в замяна на това вече няма резерв!
В тази връзка, господин вицепремиер, аз имам и въпрос: След като Касата повече не разполага с резерв, очевидно или управляващото мнозинство окончателно се отказва от каквито и да е реформи, или имате други концепции за реформи, които не изискват финансови средства. Да, разбирам, че това е приоритет основно на здравния министър, но се страхувам, че при евентуални въпроси той ще се оправдае с отсъствието на средства. Тоест, финансовото обезпечаване на реформи зависи и от Финансовото министерство, и от финансовата политика на държавата. От тази гледна точка за мен е интересно да чуем Вашия коментар относно намерение за финансово обезпечаване на каквато и да е реформа в системата на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! В рамките на времето, с което разполагам, искам да кажа само с няколко изречения, че основният извод от проведената досега дискусия е, че фискалната стабилност на България се дължи на парите от здравни осигуровки, които са събирани през всички тези 10 години.
На следващо място, вероятно си задавате въпроса какъв е смисълът от тази дискусия. Аз ще ви кажа само няколко неща.
На първо място, в ход е бюджетната процедура за следващата година, за следващия бюджет на Касата и за следващия държавен бюджет. Отсега трябва да е ясно дали всички пари, предвидени от здравноосигурителни вноски, ще отидат за здраве, или ще се харчат за друго предназначение.
На следващо място, през следващите години предстоят сериозни плащания, включително и такива по външния дълг. След като изхарчихте вече парите от резерва за здраве, ще посегнете ли и към парите от Сребърния фонд, и към парите, не дай си Боже, от пенсионно осигурителните дружества? Защото това са целевите пари, събирани през годините.
Последното нещо, което искам да кажа. В хода на бюджетната процедура за миналата година Вие обещахте на българските лекари и на българското общество, че всички 8%, които се събират за здраве, ще се използват единствено и само за здраве и срещу това искахте съгласието на Лекарския съюз тези 1 млрд. 400 млн. да отидат във фискалния резерв. При отчета на бюджета на Касата за 2010 г. става ясно, че 556 милиона има излишък, който е регистриран в този отчет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин председател.
Тогава, господин министър, при положение че здравно-демографските показатели в България – ниво на детска смъртност, ниво на обща смъртност, продължителност на живота, са изключително тревожни, защо българското правителство си позволява такъв излишък от 560 милиона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин заместник-министър председател, госпожи и господа народни представители! По-добре беше да има някакъв диалог и на част от въпросите поне представители на мнозинството да отговорят. Аз обаче ще продължа с тях, очаквайки на финала вие да дадете вашата версия за използването на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Искам да припомня изискването на Закона за здравното осигуряване, че: „Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на Касата се внасят от управителя на Касата чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година”.
Забележете как са се развивали действията. Заседание на Надзорния съвет на Касата е проведено в средата на месец юни 2011 г. Това показва, че хората, които отговарят за контрола по изразходването на тези средства, са гарантирали забавеното изпълнение на закона. Изключено е, ако те внесат в Министерския съвет своя отчет, вие да сте в състояние бързо да го разгледате и парламентът да го обсъди и приеме в указания от закона срок.
Следващото нарушение вече се дължи на министъра на здравеопазването – вашият колега Константинов, и можете да го попитате: защо решението за приемането на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, внесено все пак на заседание на Министерския съвет в края на месец юни, се обсъжда отделно от изпълнението на бюджета? Това става почти два месеца по-късно на отделно заседание на Министерския съвет. Дали има някакви причини освен лошата организация обсъждането на тези два въпроса да бъде отделено?
Следващият проблем вече беше споменат – за осъщественото прехвърляне на средства на здравни осигуровки в размер на 340 млн. лв. към бюджета на Министерството на здравеопазването, след като законът изрично изисква заплащането на медицинските услуги да става само за здравноосигурените граждани от така набираните средства.
Следващият въпрос е на статистите и също се нуждае от обяснение. Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., е в размер на 2,5 млрд. лв. Разходната част на бюджета за 2010 г. е в размер на 2 млрд. лв. Затова трябва да се отговори защо има такова значително размиване между осигурените проходи и реално заложените разходи? Дали тази разлика също отива към резерва във фискалната осигурителна програма, вместо да служи да поддържане на здравеопазването, след като законово изискване повелява бюджетът на Касата да е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и да е отделен от държавния бюджет? Подчертавам: „Отделен от държавния бюджет”.!
В предишните години упреците от парламента, включително и от наша страна, или поне част от нас са отправяли, бяха защо при увеличена здравна осигуровка и при увеличени средства не всички от средствата, които здравноосигурените лица отделят, отиват за гарантиране на тяхното лечение? Поне тогава тези средства, както беше изтъкнато от миналия финансов министър, бяха налични и никой не си е позволявал тяхното отклоняване към други дейности. При сегашното управление се пристъпи и тази граница и вече не е ясно докъде са средствата на Касата и докъде – средствата от държавния фискален резерв, и как тези средства, дори да са използвани, след това се възстановят и се използват от здравната система?
Завършвам с още един принципен въпрос, който надхвърля днешната тема. Досега не беше направено ясно разграничение кои от дейностите в здравеопазването трябва да бъдат заплащани от бюджета като задължение на държавата и кои от дейностите в здравната система – лечебни и други, трябва да бъдат покривани от вноските на здравноосигурените лица. Когато между тези два потока има постоянно смесване, като се започне от нивото на изпълнителите на медицински дейности и се стигне до тези, които ги управляват, това създава неяснота и не може достатъчно добре да контролира ефективността на извършените разходи. Един от проблемите на здравната реформа, който и до ден-днешен не е осъществен, е да има ясно посочване на дейностите, които се финансират чрез бюджета на Касата, и тези, които се гарантират от бюджета на Министерството на здравеопазването. Прехвърлянето на парите от двата бюджета – на министерството и на Касата, по-скоро в минус за средствата на здравноосигурените, и прехвърлянето на средства от здравеопазването към фискалния резерв създава до голяма степен демотивация в системата, нисък контрол и в крайна сметка обезсмислят разговорите за здравното осигуряване. Тогава или вие като правителство трябва да поемете отговорността и да кажете от колко средства се нуждае българското здравеопазване, и те да бъдат управлявани от вас, а лекарите само да лекуват, или, ако наистина поддържаме здравноосигурителната система, да кажем, че основната част от тези средства идва от здравните осигуровки, какви ще бъдат допълнителните средства, събирани от гражданите на доброволен принцип, и къде са задълженията на държавата от гледна точка, да речем, за предотвратяване на инфекциозни заболявания, епидемии, дела на покриването на средствата за лекарства и други дейности с обществено значение, които далеч надхвърлят здравето на отделния пациент. Докато на тези въпроси не се даде отговор, а той, пак казвам, надхвърля днешната дискусия, но тя е добър повод да чуем поне яснота какво става с тези средства, как те се използват и вижданията за по-нататъшното развитие на системата.
Аз лично съм скептик, че в оставащите по-малко от две години до края на този мандат при толкова извършени персонални промени и при толкова задълбочаване в редица случаи на проблемите без да се променя съществено действащата система, тя може да бъде в много голяма степен достъпна и качествена за здравето на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Остават 18 секунди от времето на Коалиция за България.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди година поисках думата, за да изясня пред вас въпроса с наличностите по сметките на Националната здравноосигурителна каса, по-късно отговарях и на ваши въпроси. Темата беше обсъждана в подробности и по време на дебатите за Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на Здравната каса за 2011 г. Днес ще говоря в същия дух.
Резервът на Здравната каса е част от фискалния резерв и винаги е бил такъв, независимо дали е депозиран по сметки на Здравната каса, или по сметки на републиканския бюджет. Нашето правителство използва фискалния резерв единствено и само за финансиране в рамките на разчетите по Закона за държавния бюджет. Понеже изпълнението на Бюджет 2011 г. върви по план, то е в сила и за предвидения праг за фискалния резерв. Следователно резервът на Здравната каса като неизменна част от фискалния резерв си е там, с други думи, парите са непокътнати и не са използвани за други нужди.
Тъй като вие повдигате темата отново, ще направя едно сравнение. През 2008 г., преди началото на световната криза Европа вървеше нагоре и България също вървеше нагоре. По данни на статистиката ръстът на брутния вътрешен продукт в България за 2008 г. беше 6,2%. Прогнозите за ръста за тази година както в Европейския съюз, така и в България, знаете, са доста по-скромни. Ето как стои въпросът с парите за здравеопазване през тези две години: 2008 г. – най-добрата икономическа година в Европа през последните десетилетия и във вашето управление, и 2011 г. През 2008 г. парите за здравеопазването са били общо 2 млрд. 831 млн. лв. За 2011 г. парите за здравеопазване са 3 млрд. 251 млн. лв. или с близо половин милиард повече пари за здравеопазване има тази година отколкото през 2008 г., това е в номинално изражение. Като процент от брутния вътрешен продукт: 4,1% през 2008 г. срещу 4,3% за здравеопазване тази година. С други думи: и повече пари харчим за здравеопазване тази година, отколкото най-добрата ваша година – на тройната коалиция, и като процент от брутния вътрешен продукт тази година харчим повече за здравеопазване, отколкото вие сте харчили когато и да било.
Така стои обективното сравнение с текущата 2011 г. – време, в което се наложи да бъдат ограничени разходите за редица други сектори, но не и разходите за здравеопазване. Никога не е имало повече пари за здравеопазване, отколкото заложените в бюджета за 2011 г., никога! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Приключваме разискванията по темата.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението за решение на колегите, които поискаха разискването. Проектът за решение е приложен към самото искане за насрочване на разискванията от 29.07.2011 г.
Ще ви прочета проекта за решение във връзка с разискването по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите относно прехвърлени 1 млрд. 400 млн. лв. от НЗОК към фискалния резерв
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за структурата на фискалния резерв, каква част от него е с целево предназначение и каква част е с общо предназначение.
2. В хода на бюджетната процедура по приемане на републиканския бюджет за 2012 г. министърът на финансите да информира Народното събрание за изразходването на средствата от здравноосигурителни вноски, съгласно § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 28, против 49, въздържали се 20.
Проектът за решение не е приет.
Следващият проект за решение е внесен на 7 септември 2011 г. от народните представители Менда Стоянова, Димитър Главчев и Валентин Николов.
Проект за решение във връзка с разискването по питането от народните
представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков, относно прехвърлени 1 млрд. 400 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за размера и структурата на фискалния резерв към полугодието на 2011 г.
2. Възлага на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков в едномесечен срок да информира Народното събрание за изпълнението на § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 61, против 3, въздържали се 24.
Предложението за решение не е прието. (Оживление.)
Кворумът за вземане на решения на пленарно заседание е 75. В момента са гласували 61 народни представители.

Продължаваме с:
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ПИТАНИЯ.
Ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
Първо е питане от народния представител Антон Кутев относно политиката на Министерството на вътрешните работи за борба с едрата организирана престъпност.
Господин Кутев, заповядайте да развиете питането.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Безспорно управлението на ГЕРБ направи всичко възможно през първата една година и повече от мандата си да се свърже с една коренна промяна в борбата с организираната престъпност. След като мина втората година от управлението, време е всички ние да си направим равносметката какво от нещата, които заложихте, и за които изказахте добро намерение в началото на мандата си, са се случили. Става дума, според мен, за едно ясно чувство във всички граждани на България, отчетено достатъчно ясно и от статистиката, че дребната битова и уличната престъпност никак не са намалели, дори обратното – леко са се увеличили. Мисля, че и Вие сте обяснявали това, разбира се, обяснявайки го с кризата, която настъпва, с това, че по време на криза обикновено хората обедняват и това води някои от тях до неразрешени постъпки. Аз не смятам, че това е причината, но така или иначе това касае дребната увеличаваща се престъпност. Да приемем, че това е възможно в някакви рамки, ако в същото време постигаме някакви реални резултати с едрата организирана престъпност. Затова моето питане конкретно касае едрата организирана престъпност.
През периода на прехода всички ние в една или друга степен сме научили имената на много хора, които по някакъв начин сме свързани с тази организирана престъпност. За някои от тях в предишни правителства също са се опитвали. Спомням си, че в началото при предишното управление на тройната коалиция същите тези хора бяха арестувани по същия начин, както и сега, бяха държани известно време, пък после пуснати. Тоест опитите най-вероятно да се арестуват и да се пускат хора, които в публичното съзнание се свързват с тази престъпност, не е от вчера, то е от преди това.
За съжаление, резултати, поне според мен, до момента са същите. Разбира се, надявам се да ме опровергаете. Тоест, има ли и какви са политиките, които правителството развива по отношение на едрата организирана престъпност, какво е направено по отношение на лицата на тази престъпност? Имаме ли яснота всъщност фирми като „СИК” и „ВИС” част от организираната престъпност ли са? Хората, които са свързани с тях, имаме ли основание да считаме, че те са част от тази престъпност? Разбира се, не само „СИК” и „ВИС”. Аз разбирам тези фирми като знамена, като достатъчно популярни граждански. Затова питането би трябвало да се насочи натам – кои са тези представители на престъпността и какво е направено срещу тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор има думата господин вицепремиерът Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, въпросът, който Вие сте формулирали и току-що развихте, беше с дата 25 юли, когато е входиран в Народното събрание. Това беше преди началото на лятната ваканция. Знаем, че точно тогава беше проведен и дебат за вот на недоверие към българското правителство точно в сферата на престъпността и борбата срещу нея.
Това, което мога пак да Ви напомня. Ако си припомним и дебата, в рамките на тези две години ние успяхме да свършим доста работа. Вие знаете какви бяха констатациите от първите доклади, които излизаха от Европейската комисия след 2007 г. – от членството на страната ни в Европейския съюз, до последния доклад по време на вашето управление – лятото на 2009 г.: липса на политическа воля, поредица от слабости и никаква ефективност в борбата срещу организираната престъпност.
В началото на мандата направихме цялостен анализ на всичко, което се е случило през последните години на преход, с акцент – последните две години, когато всъщност имаше така наречения механизъм за оценка. Това, което направихме – първо, правно-нормативната уредба да бъде променена, организационно да бъдат извършени съответните структурни промени. Смятам, че вече резултатите са налице. Нямаме групите за отвличания, поръчкови убийства – знаете, че в момента са в съдебна фаза. Имаме и други престъпления, които бяха знакови за страната ни, които вече просто отсъстват. Разбира се, че в някои райони в страната с висока безработица, голям процент граждани с нисък социален статус, които живеят там, действително имаме тенденция към повишаване на битовата, така наречената конвенционална престъпност.
Мерките, които предприемаме – да концентрираме максимално полицейско присъствие в тези райони на база възможностите, които имаме днес чисто финансово, защото знаете, че темата услуга сигурност струва и пари.
По темата за тежката организирана престъпност ние направихме задълбочен хоризонтален анализ, който, за голямо съжаление, не беше правен в минал период от време. Организираната престъпност беше приведена в известност. Бяха направени съответните разработки по основните организирани престъпни групи – малки или големи. Мога да кажа, че към юли 2011 г. те са 262. Престъпната дейност на 121 лица от тези групи вече е неутрализирана с прилагането на различни ограничителни мерки, а срещу 202 от лицата има заведени досъдебни производства.
През 2010 г. е напълно разкрита и документирана дейността на 260 организирани престъпни групи. Образувани са общо 1036 досъдебни производства. За първото полугодие на 2011 г. са напълно неутрализирани общо 92 организирани престъпни групи.
Мога да кажа, че политиката на това правителство ще продължи с акцент реална борба срещу организираната престъпност, неутрализиране на организирани престъпни групи и невъзможност да се появят и да израснат политически обвързани лица от организираната престъпност, както беше в периода на преход – от 1990 г. до началото на дейността на това правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Кутев, заповядайте за два допълнителни въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, да, сигурно имате някакви цифри за това колко дела са водени, колко престъпления са разкрити. Сигурно има разкрити престъпления – такива, между другото, е имало винаги. И при тройната коалиция, и при предишните управления също имаше разкрити престъпления. Така че цифрите може би пък трябва да се съпоставят. Аз не знам как ще изглежда съпоставката – може да изглежда и във ваша полза.
Знам обаче, че в моето съзнание като български гражданин, както и на всички мои сънародници, стоят знакови имена от периода на прехода. Умишлено няма да ги цитирам, защото може да пропусна някого. Те не са сто и не са двеста. Те са не повече от десет или петнадесет и хората много добре им знаят имената. На тези хора според мен нищичко не им се случи през последните две години, както нищо не се беше случило и през предишните години.
Аз искам да Ви напомня, че Вие бяхте силата и човекът, който дойде с ясното намерение да промени правилата в държавата.
Именно затова настоявам да ми кажете: кои са тези хора, които са носители на организираната престъпност?
Вие казвате, че сте направили някакъв списък. Много хубаво. Дайте да видим имате ли списък на хората, които са свързани със СИК и с ВИС. Дайте да го разкажем на хората, да го покажем. Ако не можете да ги арестувате, да го покажем.
Нека да кажем: „Абе, СИК и ВИС всъщност бяха ли престъпни групировки или не бяха?”. И пак казвам, не само те, защото има и други – тези са най-емблематичните.
Дайте да се разберем накрая как са минали тези години, какво правите лично Вие като министър в момента за това.
Тоест единият ми въпрос: кои са представителите на едрата организирана престъпност в България? Би трябвало като министър на вътрешните работи да ги знаете. Иначе какво правите?
Вторият ми въпрос. Ако приемем, че едрата организирана престъпност се изразява главно чрез контрабандата, което е факт, както е и факт, че контрабандата се увеличава, както е и факт записът, в който господин Танов казва, че Цветан Цветанов и депутати лобират за контрабандисти, ако правилно си спомням – може да не цитирам правилно, поправете ме, както е и факт, че министър-председателят се обаждаше на човек на име Мишо Бирата, който после загина при особени обстоятелства или почина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Не знам какво се е случило с него – Вие ще кажете. Тоест ако контрабандата – сега приключвам, господин председател, е основна част или една от основните части от тежката организирана престъпност, как се случва така, че с всичките Ви усилия тя се увеличава в рамките на вашия мандат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Кутев, уважаеми дами и господа народни представители! Да, питате дали има СИК и ВИС и дали са били част от организираната престъпност. Само ще Ви припомня убийствата, които бяха извършени в годините на преход – Бай Миле, Косьо Самоковеца, Димата Руснака, Иван Тодоров – Доктора. Всички те бяха част от годините на прехода и бяха част от организираната престъпност, след като по този начин са си решавали взаимоотношенията.
Тук искам пак да Ви припомня, че всичко това се случи в годините, когато вие участвахте или в управлението, или бяхте опозиция и бяхте в българския парламент като представителство на вашата политическа формация. Нали разбирате, че няма как за две години да решиш проблема с тежката организирана престъпност, който е наслагван с годините на преход?
Искам все пак да Ви припомня, че в немалка част тези зараждащи се групировки успяха с помощта на политическата протекция да узаконят и днес някои от тях да са достойни бизнесмени, които си плащат данъците. Ние не бихме могли да се превърнем в полицейска държава, за която може би Вие апелирате, защото трябва да се придържаме към спазване на законите. Това, което сме привели в известност, е за лица, за които имаме оперативни данни или в минал период от време, или сега за съпричастност към организираната престъпност.
Само да напомня. Може би Вие искате да получите някаква статистика като съотношение. Мога да кажа това, което беше очевадно за българските граждани – отвличанията, поръчковите убийства, магистралните грабежи. Констатацията на посланиците от Европейския съюз е, че за две години имаме недопускане на подобни престъпления на територията на страната.
Това, което се случваше и със селскостопанската продукция, също сериозен проблем, беше проблем за българските граждани, производители на всичко това, което после трябваше да стигне до търговската мрежа. Предприети са мерки – това е системен подход, който постоянно ще бъде усъвършенстван. Ние се нуждаем от политическата подкрепа на всички парламентарно представени партии, защото това е ефективността в борбата срещу организираната престъпност.
Що се касае до конвенционалната престъпност, мога да кажа, че на моменти това е социален проблем. Констатациите и изводите, направени в страните от Европейския съюз – това, което коментираме с министрите на вътрешните работи, е, че последствията от тежката икономическа криза са две години, след като тя е преминала.
В немалка част от информационните съобщения, които излизат от Министерството на вътрешните работи по даден вид престъпления от по-ниска степен на обществена опасност, виждате намаляването на възрастовата граница на извършителите на тези престъпления – на тийнейджъри, които са непълнолетни, пълнолетни. Това е проблем, защото през тези двадесет години всъщност създадохме едно поколение – загубихме ценностите, това, към което всички трябва да се стремим.
Надявам се, че ще получим политическа подкрепа и от Вас като депутат, и от вашата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Две минути за отношение, господин Кутев.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, политическата подкрепа от мен като депутат Вие я получавате и в момента, защото, отговаряйки на тези поставени въпроси, аз считам, че това е важно не само за хората и за мен, но и за Вас.
Още по-малко можете да ме обвинявате в пристрастие към полицейски методи и държава. Напротив, аз също съм задал множество въпроси тук. Стремежът е чрез тях да се направи контрол именно върху полицейските методи, които според мен прекалено много навлизат по време на Вашето управление, но не това искам да кажа.
Борбата с организираната престъпност върви много добре във всички страни на развита Европа и там няма полицейско насилие. Там не влизат като в Кърджали по къщите, за да им счупят главите, ако това се случи. Там методът е друг и това искам да Ви кажа, че не това е правилният подход. Затова Ви питам какви са политиките.
И затова се връщам още веднъж на въпроса: аз понеже нищо не разбирам от организирана престъпност. Примерно, аз трудно правя разлика между различните охранителни фирми от началото на прехода. Трудно ми е да различа ВИС, СИК и ИПОН, примерно. (Оживление.) Затова ми е много интересно да ми кажете каква е разликата между охранителната дейност на едните и на другите. И аз затова Ви питам: коя е тази едра организирана престъпност, защото те се били изчистили, били станали на светло и вече били честни бизнесмени и продължили да са политици. Затова ние трябва всъщност да си изясним кои са тези и да предприемем мерки именно към тях. Хората това очакваха от вас. Те гласуваха за вас, за да го направите. Те преди това са гласували за нас сигурно със същите очаквания, и за предишните са били със същите очаквания. Някой обаче, рано или късно, трябва да го направи.
И моето твърдение тук, заради което направих това питане, е, че и Вие не го правите. Не знам дали сте искали наистина, не знам дали сте можели, но не го правите. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Кутев.
Продължаваме с питането от народния представител Яне Янев.
Господин Янев, заповядайте, за да развиете питането. То е относно цялостната кадрова политика на Министерството на вътрешните работи.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, първо бих искал да се възползвам от правото си да взема отношение по начина на водене на заседанието.
Остро възразявам срещу начина на водене на председателя на парламента Цецка Цачева. (Реплики от ГЕРБ.)
От преди дни в сайта на парламента беше обявена Програмата за работата на Народното събрание, като преди парламентарния контрол беше изведено, че ще се проведе дискусията за Националната здравноосигурителна каса и едва тогава – първото питане ще бъде към министър-председателя. Госпожа Цачева в движение промени Програмата на Народното събрание без това да го оповести в 9,00 ч., както обикновено се случва. Това стана в последния момент. (Реплики от ГЕРБ.)
Не повтаряйте като папагали, колеги от ГЕРБ, едно и също, че сме на работа. Какъв е ефектът, че сте на работа?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, не влизайте в диалог със залата!
ЯНЕ ЯНЕВ: Какъв е ефектът, че сте на работа?! По-добре да не сте! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Идете и вършете това, което по същество се прави в предизборна кампания. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Ама, стига като папагали едно и също да повтаряте! Сменете репертоара! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не влизайте в диалог и реплики!...
ЯНЕ ЯНЕВ: Затова искам още веднъж да подчертая, че председателят на парламента няма право да сменя програмата, която е утвърдена. Няма право и поради тази причина правя остра забележка на председателя на парламента, че тя трябва да се съобрази с правилника, който е за всички народни представители. Би следвало така, както тя изисква от останалите депутати, да спазва също правилника!
Това беше по начина на водене.
А сега по отношение на питането относно цялостната кадрова политика на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми господин министър, все по-често се налага изводът, че в системата на МВР на ключови позиции се назначават полицаи, които нямат необходимите качества и капацитет, но са персонално и партийно лоялни към Вас и към Вашата партия ГЕРБ. Нещо повече, тези назначения стават въпреки явното несъгласие и съпротива на редовите служители на МВР в редица областни дирекции на полицията.
Имаме достатъчно данни, които показват, че назначенията са съобразени само и единствено с политическата линия на ГЕРБ. Няма никакви други критерии при назначаването на полицаите, които са много повече предани на Политическа партия ГЕРБ и персонално на Вас, отколкото да отговарят на критериите, заложени в Закона за МВР.
Нещо повече, с тези назначения става ясно всъщност, че Вие кадрувате не на базата на приетите и утвърдени правила в една деполитизирана система, каквато е МВР, а точно обратното. Най-показателни в това отношение са окръжните дирекции на полицията в Благоевград, Стара Загора, Велико Търново, Варна и други регионални дирекции.
След поредица от мои въпроси по реда на парламентарния контрол – писмени, все пак се стигна до отстраняването на Йордан Кочев от поста директор ОДП-Благоевград.
Беше ясно още в самото начало, че Кочев не е в състояние да се справи с тежките проблеми в един от най-сложните региони на страната, където е и моят избирателен район. Оказа се, че Вие стигнахте до отстраняването му най-вече заради вътрешно-политическо противоборство в ГЕРБ, заради вътрешните недоразумения в актива на ГЕРБ – Благоевград.
Между другото, Вие присъствахте на две срещи с активистите на ГЕРБ в Благоевград и там на всички тези боричкания станахте свидетел. За голямо съжаление партийните недоразумения в ГЕРБ рефлектираха и в начина на управлението на Окръжната дирекция на полицията-Благоевград. Все пак не мога да отрека, че Вашето решение за отстраняването на Кочев е разумно решение и е в полза на системата.
В Старозагорската дирекция обаче нещата са далеч по-фрапиращи и далеч по-опасни за демократичното функциониране на системата на МВР в Областната дирекция. Тамошният директор Алекси Алексиев осъществява груб полицейски произвол, който Вие до момента, поне в публичното пространство, се правите, че не забелязвате, не виждате и все едно не знаете нищо.
Въпреки че аз имам информация, че Инспекторатът на МВР е предприел необходимите действия, бил е на място, осъществил е някакви проверки – викани са и свидетели, които са били на мястото, когато Алекси Алексиев, без да има никакви правомощия по закон, влиза в частен магазин и прави скандал, който няма аналог досега в системата на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да зададете питането си, въпросите си, защото с повече от минута просрочихте определеното по правилник време.
ЯНЕ ЯНЕВ: Във връзка с изложеното, господин министър, питам: кой носи отговорност за тежките кадрови грешки тип Кочев и защо продължавате да прикривате от обществото наказанията на служители от МВР?
При назначаването на директори на ОДП и РПУ правите ли проверка за произхода на средствата им, предвид огромното имотно състояние на някои от тях? Защо допускате роднински назначения както на централно, така и на регионално ниво в системата на МВР? Ще сезирате ли Инспектората на МВР по случая в Казанлък с полицейския произвол на Алекси Алексиев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Яне Янев, преди да започна да отговарям на развития от Вас въпрос само ще кажа, че понеже отправихте упрек към дейността на председателя на парламента, специално когато разговаряхме за днешния парламентарен контрол, защото имах ангажимент, който трябва да осъществя след парламентарния контрол, тя изрично ми каза, че понеже имате питане към мен, желателно е да си организирам така програмата, че да се явя днес на парламентарен контрол. Аз съм го направил, благодарение на нейната препоръка.
Уважаеми господин Янев, всичко това, което изприказвахте, е типично за Вашата реторика и за всичко, което правите през Вашето политическо съществуване на тази сцена.
Аз мога да Ви кажа по повод всички тези обвинения, че съгласно Закона за МВР йерархическата зависимост на служители, на техни близки и познати, е регламентирана в чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи:
„Ал. 3. Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в йерархическа връзка…”
Няма такава.
Това, което казвате за кадровата политика – всичко това се осъществява на база на процедурите за конкурси, които се провеждат в Министерството на вътрешните работи, на база на Закона за МВР и на база на Наредба № 1013 от 2006 г. Всичко, което е направено по кадровата политика на министерството – тя е регламентирана и няма как да бъде опорочена.
За това, което Вие давате като оценка за двама ръководни служители от Министерството на вътрешните работи, ще Ви кажа, че господин Кочев е придобил условията за пенсиониране. Той подаде заявление. След това разговарях с него, че към настоящия момент е желателно, ако може, да оттегли този си рапорт. Той не го направи, като каза, че иска да излезе в пенсия. Това беше решението, с което аз трябваше да се съобразя, защото това е волеизявлението на служител от Министерството на вътрешните работи.
Що се касае до Алекси Алексиев – директорът на Областна дирекция Стара Загора, където говорите отново за кадрови грешки и политически обвързвания към ГЕРБ и така нататък, ще Ви кажа, че той е назначен в системата на МВР през 1991 г. Сами разбирате, че тогава нямаше ГЕРБ. Надявам се, че няма да направите някаква връзка на неговото първоначално назначаване с близки до ГЕРБ хора.
Това, което мога да кажа за цитирания от Вас случай – да, след като беше упоменато и докладвано на ръководството на МВР, беше изпратена проверка от Инспектората, която беше извършена на място.
В момента Вие заблудихте българските депутати и българските зрители. Мога да Ви кажа, че проверката констатира: на 13 юли около 7,25 ч. е възникнал инцидент, който е прераснал в бой. На място отива полицейски патрул, след като е подаден сигнал. Виждат окървавеното лице на гражданин, който се казва Кольо Димов, след което се установява кой е нанесъл побоя. Полицейските органи веднага предприемат неговото издирване. След като бива установено, че това е лицето Петко Събчев, напуснал мястото на инцидента, колегите започват да го издирват, за да може да бъде разпитан и да бъдат снети съответните показания. Това е направено от полицейските органи, след като лицето, което е било окървавено по главата, е било освидетелствано. Мога да кажа как се е произнесъл Районният съд на Казанлък. Той се произнася, че „лицето Петко Събчев е признат за виновен в извършване на проява на дребно хулиганство в гр. Казанлък на 13 юли 2011 г. и му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.”. Това са хората, които Вие искате да защитавате.
Аз разбирам, че Вие сте гласът на представителите на тези, които винаги полицията задържа или предприема действия, за да може винаги да съществува демокрацията и да има правов ред в Републиката. Надявам се, че Вие ще продължите Вашата мисия да бъдете говорител на подобни лица, но аз Ви уверявам, че от извършената проверка от Инспектората не е установена наличност на някакви дисциплинарни нарушения от служителите на Министерството на вътрешните работи. Мога изрично да подчертая, че директорът на Областна дирекция Стара Загора, директорът на Областната дирекция Велико Търново, директорът на Областна дирекция Варна (понеже ги споменахте), са едни от водещите служители. Ако направите равносметка на цялостната дейност на тези директори, ще видите колко много операции бяха проведени през последните две години.
Аз знам много неща и знам, че в момента това е една от възможностите, с която искате да влезете в предизборната кампания. Нека не въвличаме Министерството на вътрешните работи във Вашите политически изяви. Имате достатъчно широко поле на изява и можете да го направите по други теми, които също са актуални за българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Янев, имате две минути за два допълнителни въпроса. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря Ви за уточнението по отношение на председателя на парламента госпожа Цачева. Правилно Ви е направила тази бележка и аз й благодаря за това.
Що се касае до Вашия отговор, не само че не съм доволен ...
Господин министър, време е по най-бързия начин да се оттеглите от Министерството на вътрешните работи (възгласи от ГЕРБ), да си пуснете неплатена отпуска, защото в момента тук от парламентарната трибуна говорите като председател на предизборен щаб. Не може, господин министър, да бъдете Двуликия Янус. Няма как в Министерството на вътрешните работи да отидете като деполитизиран и само след пет крачки, като напуснете, да осъществявате политиката на една партия. Това го няма никъде в Европа, господин министър. Направете справка. Ако някъде в Европа има министър на вътрешните работи – шеф на предизборен щаб, правете го и Вие, но никъде няма.
И това, което казвате тук в момента, не отговаря на истината. Това е най-мекият израз, който бих могъл да използвам.
Първо, твърдите, че Кочев едва ли не се е оттеглил по собствено желание. Няма такова нещо. Той е бил в пенсионна възраст далеч преди да подаде рапорта за пенсиониране. Нещо повече, той беше с временна заповед. И Вие го знаете. Ще Ви покажа тази заповед, защото Вие сте я подписал. (Народният представител Красимир Велчев показва на залата статията „Яне щипвал пари от партийната каса”, публикувана във в. „Политика”от 9 септември 2011 г.)
И нещо друго. На практика изпълняващ длъжността беше Дункин, който и в момента упражнява правата на шеф на ОДП. Така че Вие тук пред пленарната зала излъгахте. Не е вярно това, което казвате за Кочев.
По същия начин не е вярно това, което твърдите за Алексиев.
И ми отговорете. Алекси Алексиев през 2009 г. е декларирал къща с дворно място за 200 лв., след което е взел заеми за мазета, забележете колеги – за мазета в размер на 23 хил. 500 лв., след което през 2010 г. е декларирал, че няма промяна в имотното състояние, а 2011 г. е декларирал, че имотът е 130 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Щом търпите такива хора в системата на МВР, много жалко за Вас!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Как търпим такива хора като Вас в парламента?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Янев, говорите вече една минута повече. Благодаря.
Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Яне Янев, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янев, аз се постарах да Ви обясня в отговора на въпроса, който зададохте, но сега ще повторя – съвсем нормално е, когато изразявате подобна позиция и защитавате подобни лица, Вие да сте политически говорител или политически адвокат на хора, които всъщност са некоректни към българската държава и съответните компетентни органи са се произнесли, изпълнявайки своите служебни задължения. Съвсем нормално е Вие като подобен говорител и политически адвокат да сте против правовия ред и това, което прави системата на Министерството на вътрешните работи. Аз не съм чул от Вас нищо добро, което да сте казал за операциите в Старозагорско. А знаете какво количество оръжие беше намерено. Имаше печатница. Мога да кажа, че валутата, произведена в печатницата, която беше разбита в Долно Сахране – Казанлъшко, по анализа на Европол е засичана през последните 5-6 години в 24 държави от Европейския съюз. Над 1,5 млн. евро са иззети от страните от Европейския съюз! Защо Вие не казахте нещо добро за това, което върши Министерството на вътрешните работи? Няма как да го кажете, защото Вие сте от тези, които искате да има дестабилизация на държавата. Вие сте говорител и политически адвокат точно на тези лица. И Вие сте го доказали в годините като политически субект в публичното пространство.
Уверявам Ви, че качествата на всеки служител се оценяват на базата на комплексни оценки, на базата на конкурс, който се провежда по начин, въдворен от момента, когато е въведена тази процедура. А тя е от преди управлението на сегашния вътрешен министър.
Искам също да Ви напомня, че Министерството на вътрешните работи е прозрачно в дейността си. Всичко, което се извършва относно подобни твърдения от Вас, се проверява на момента. Казвам, че няма доказани твърдения от това, което Вие лансирате в публичното пространство.
Няма как да имаме позиция на разбирателство с Вас, защото ние сме диаметрално противоположни като личности и като хора, които изповядват някакви ценности. Но Вие сте човекът, който през дългия си политически живот в парламента е имал възможност да бъде оценен от хората и да му гласуват доверие.
Искам да благодаря на българските избиратели, които гласуваха за Политическа партия ГЕРБ през 2009 г. и започнахме реално някакви реформи в сектора за сигурност. Това, което искам да Ви напомня, е, че във всяка демократична държава, във всяка страна – членка на Европейския съюз, подборът и начинът за назначаване на правителствата е на база на резултатите от проведените парламентарни избори. Парламентът е този, който избира изпълнителната власт, а гражданите са тези, които избират работодателите на изпълнителната власт. Така че в тази посока винаги министрите на вътрешните работи или министрите във всяко ведомство или всяка секторна политика се избират от политиците, които са парламентарно представени в съответните парламенти. Така че в общи линии винаги министрите са и политически лица. Това се практикува в България през последните 20 години. Е, днес, може би за Ваше голямо съжаление министър на вътрешните работи е Цветан Цветанов. За мен обаче е важно каква е оценката на българските граждани, каква е оценката на парламента. Надявам се, че в един момент ще получим и Вашата подкрепа за политическата воля, която действително трябва да декларираме за борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да защитаваме интересите на българското общество. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Янев, имате две минути за отношение. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Изобщо не сте прав в това, което твърдите. Напротив, винаги съм казвал и дебело съм подчертавал, че в системата на Министерството на вътрешните работи работят много свестни, почтени и съвестни полицаи на терен, които си вършат перфектно работата и които са крайно недоволни от Вашите политически прищевки като министър на вътрешните работи.
Вие от ГЕРБ излъгахте редовите български полицаи, излъгахте техните семейства: излъгахте ги, че ще им дадете по-високи заплати; излъгахте ги, че ще им дадете по-голяма сигурност, ще им дадете друг статут по закон. Те няма да Ви простят това.
Разбирам, Вие знаете, че много хора от системата на МВР ще подкрепят „Ред, законност и справедливост” на тези избори. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Господин министър, зная, че силно се притеснявате от това, и с основание. Тези хора, въпреки че знаят, че Вие ги следите нерегламентирано, идват в централата на РЗС, стоят по кафетата заедно с наши активисти и наши народни представители, и не се срамуват да кажат истината какво се случва в системата на Министерството на вътрешните работи.
Това че Цветан Цветанов е министър на вътрешните работи, е ден до пладне, уверявам ви. Това е за пръв и случаен път. Няма как подобно политическо лице, което само и единствено се занимава с политика, да може да остави зад себе си нещо знаково в Министерството на вътрешните работи, което да бъде одобрено от хората, които са отдали целия си живот в системата на Министерството на вътрешните работи.
Господин Цветанов, те Ви приемат като чуждо тяло и Вие много добре го знаете. Вие сте чужд сега и ще останете чужд за тях и след излизането си от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Процедура – госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янев, под формата на процедура и по конкретно лично обяснение, искам да заявя, че най-вероятно неточно са Ви информирали за това как е протекъл днешният пленарен работен ден на Народното събрание.
В програмата ни има включени три точки.
Първата точка беше с начален час 9,00 ч. – Проект на решение за промени в състава на Министерския съвет.
Втора точка беше докладът и дебатиране по него на министър председателя на Република България Бойко Борисов относно развитието на приоритетите по време на Унгарското председателство и основните приоритети по време на Полското председателство, което стартира от началото на месец септември.
Третата, последна точка, е парламентарен контрол. От опита си на народен представител много добре знаете, че в рамките на парламентарния контрол, когато народни представители, направили питане или въпрос към конкретен министър или министър-председателя, се съгласят да се направи вътрешно разместване, повтарям: това не е разместване в дневния ред, което може да бъде извършено само с нарочно решение на Народното събрание. Вие ще се запознаете със стенограмата от днешния ден и ще видите, че такова нещо не е имало.
Тъй като министър-председателят беше тук от 9,00 ч. сутринта, с проявеното разбиране, за което благодаря на колегите от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи, приехме той да отговори на поставените към него въпрос и питане, след което да продължим, както се случи, с разискването по повод отправено питане на Мая Манолова, Янаки Стоилов, д-р Адемов и Нигяр Сахлим.
В този смисъл аз приветствам това, че следите работата ми като председател и как аз се справям с правилника, но много добре знаете, че когато е имало основание, публично от тази трибуна съм се изправяла и съм казвала: „Да, приемам упрека”.
В конкретния случай обаче не мога да се съглася с Вашата теза. Повтарям отново пред Вас и най-вече за българските граждани, които в момента са пред монитора и слушат директното излъчване, те не са имали възможност да проследят работата на парламента от девет до единадесет часа: не е имало промяна в дневния ред, а нещо, което е винаги парламентарна практика и е допустимо – със съгласието на поставящия въпроса, може да стане промяна в реда, по който предварително са обявени отговорите на министрите, участващи в контрола.
Убедена съм, че след като се запознаете със стенограмата днес, ще се уверите, че не сте били правилно информиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно нанесен побой от служители на Министерството на вътрешните работи на Радослав Божинов на 14 април 2011 г. (Народният представител Яне Янев иска лично обяснение. Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, моля Ви, обърнаха се към мен. Моля Ви, без реплики от място.
Господин Янев, няма да допусна да се развива дебат по тема, която приключи преди повече от два часа. Още повече че Вие имате пълната възможност да зададете наново въпроса. (Реплика от народния представител Яне Янев.) Разбирам Ви, господин Янев. Приемам Вашата забележка.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! На 14 април 25-годишният Радослав Божинов се е прибирал след концерт около полунощ. Излиза от подлеза на НДК, на бул. „Фритьоф Нансен”, за да си вземе такси. Вместо такси обаче пред него спира червена кола без отличителни надписи или знаци, от която изскачат двама мъже, показват набързо картата и казват: „Криминална полиция”. Опитват се да го вкарат в колата, слагат му белезници, повалят го на земята и започват да го бият.
По думите на началника на „Криминална полиция” на Първо районно управление Асен Ушилов: „Радослав бил с дълга коса и съмнително поведение”.
На виковете на пострадалия за помощ са се отзовали няколко мъже, които също са се връщали от концерта, защото са видели да бият момче, вързано на земята. Пристигат още четири патрулни коли и задържат мъжете, опитали се да помогнат на Радослав.
В резултат на специализираната полицейска операция Радослав е със счупен нос, счупени парчета от няколко зъба, рани по гърба и лицето. Лежи четири дни в болница и му е направена операция на носа. Вината му засега е, че е с дълга коса, разхождал се е в един часа през нощта и изглеждал съмнително, чакайки такси.
Господин министър, във връзка с това моля да отговорите: служители на коя дирекция са били цивилните полицаи, упражнили прекомерна физическа сила над пострадалия Радослав Божинов? Били ли са на дежурство по време на инцидента и какво е наложило те да се придвижват с цивилен автомобил и цивилно облекло? Каква е причината тези служители на МВР да извършат инцидентна проверка на пострадалия и под каква форма са дали предупреждение на пострадалия по чл. 73, ал. 1 от Закона за МВР – че ще използват физическа сила и помощни средства срещу него? Какво са предприели служителите на МВР, за да спазят чл. 73, ал. 3 от Закона за МВР и защо е допуснато причиняване на някои средни телесни повреди и множество кръвонасядания и травми на младежа, срещу който са действали едновременно няколко служители на МВР? Как са се легитимирали пред пострадалия Радослав и установили ли са вън от всякакво съмнение както за пострадалия, така и за притеклите му се на помощ минувачи, че са служители на МВР?
Господин министър, имате ли обяснение на реакцията на случайни минувачи, притекли се на помощ на пострадалото момче, за което по думите им са помислили, че: „Мутри го отвличат”? Легитимирали ли са се на тези хора и ако да, по какъв начин цивилните служители на МВР?
Вярно ли е, че по отношение на пострадалото момче, както и на хората, които са се опитали да му помогнат – защото те са вярвали, че му помагат в тази ситуация – че срещу всички тях е образувано наказателно производство по дознание и ако да, на какво законово основание по общонаказателния кодекс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, на поставения от Вас въпрос ще дам следния отговор.
На 14 април 2011 г. двама цивилни полицейски служители от Група „Противодействие от криминалната престъпност” към Първо районно управление на СДВР, по утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция, са били разпределени да изпълняват служебните си задължения със служебен автомобил Опел „Астра”, червен на цвят – съвместна задача по линия на наркотичните вещества и посегателство срещу собствеността на гражданите в района. При изпълнение на служебните си задължения в около 0,40 ч. на ул. „Фритьов Нансен”, движейки се със служебния автомобил, забелязали, че по средата на пътното платно, в близост до бул. „Евлоги Георгиев” се движи лице с неадекватно поведение, във видимо нетрезво състояние. Предвид лошото време, късния час и слабата видимост полицейските служители решили да предупредят гражданина да се отстрани от пътното платно. Спрели в близост до него, легитимирали се със служебните карти и поискали от гражданина личната му карта. Неизвестното лице, което по-късно е установено като Радослав Божинов, не се е легитимирало и е побягнало. Служителите го преследват. Достигнали са до него, поискали са личната му карта. Следва втори отказ от Божинов да изпълни полицейско разпореждане, затова служителите предприемат действия за поставяне на белезници на лицето. В този момент Божинов рязко променил поведението си, станал агресивен, започнал да оказва съпротива, да отправя обидни думи и ругатни като дърпал, блъскал и удрял с крак служителите.
В същото време откъм бул. „Евлоги Георгиев” се появили четири лица във видимо нетрезво състояние, трима от които нападнали един от служителите и Божинов. На място пристигат полицейски екипи, в резултат на което лицата са задържани и транспортирани в Първо районно управление на СДВР, където продължили да буйстват и обиждат полицейските служители. Срещу Божинов и трите лица първоначално е образувано досъдебно производство за извършено престъпление „хулиганство”. В хода на разследването са събрани достатъчно доказателства и за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс. Към обвиняемите са повдигнати обвинения и са им взети мерки за неотклонение „подписка”.
Мога да кажа, че от всичко това, което разказвам, и сигналът, който постъпи, ние сме извършили проверка, където всъщност не е констатирано нарушение относно действията на полицейските служители. Това, което мога да кажа, е, че преписът от материалите е изпратен и на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, където се намира на производство следственото дело № 147 от 2011 г.
Това е, което мога да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, това момче е било прието за студент в Италия и е останало, въпреки това, да живее в България и е работило в Българската национална телевизия. Вие казвате, че полицаи са установили, че е във видимо нетрезво състояние. А какво показва алкохолната проба на кръвта? Показва ли, че е бил пиян, показва ли, че другите хора са били пияни? След като не чух нито една дума от Вас за начина, по който е задържан, вярвам, че сте виждали неговите снимки от „Пирогов” и как изглежда. Това едва ли е в резултат на това, че той се е опитвал да се противопостави на полицаите и сам е паднал и някъде се е ударил.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И така 13 пъти.
ВАНЬО ШАРКОВ: И както казва тук колегата: „И така 13 пъти”.
Господин министър, всички си даваме сметка, че вероятно във всяка професия има хора, които злоупотребяват със служебното си положение, има хора, които не си гледат съвестно работата. Наше и Ваше задължение е такива хора да престанат да се занимават с тази дейност, за да няма пострадали граждани от прекомерно упражняване на властта. Едва ли Вие, като министър, имате полза от това да защитавате такива хора.
Вярвам, че наистина ще направите необходимата проверка, за да не се разказват небивалици от сорта на това: „имал дълга коса и съмнително поведение”. Това са думи на Ваш подчинен и той ги казва пред медиите. Аз не ги измислям. Има ги, навсякъде в интернет можете да прочетете, достатъчно е да напишете името на пострадалото момче и репортажите от националните медии. Изумен съм от този отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, хубавото на парламентарния контрол е, че могат да бъдат чути и двете страни. Хубавото в една демократична държава е, че когато бъде извършена проверка, за която може да възникне отново съмнение, има прокуратура, в която ние своевременно сме изпратили всички резултати от извършената проверка. От това, което ще бъде направено в прокуратурата, ако се установи неизпълнение или изпълнение на служебните задължения, които уронват престижа на професията, знаете, че винаги сме били безкомпромисни. Но когато е извършена тази проверка и тази констатация, с която частично Ви запознах, аз не мога еднолично да променям решения, които са от констатации от извършените проверки.
Това, което Вие започнахте с въпроса, който развихте, аз казвам какви са фактите от извършената проверка и с това съм Ви запознал. Аз не мога да интерпретирам или да развивам отговора си на базата на това какво е моето усещане или това, което получавам от едната или от другата страна. За това има компетентни контролни органи в Министерството на вътрешните работи. Много са случаите, в които се установява злоупотреба със служебно положение и Министерството на вътрешните работи, ръководството и съответните ръководни органи на съответните дирекции изпълняват този контрол и там, където е констатирано, своевременно взимаме адекватни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народните представители Петър Курумбашев и Анна Янева относно дарение на 236 автомобила Опел „Астра” на Министерството на вътрешните работи.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Янева. Заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Цветанов, както е известно, през месец юли Министерството на вътрешните работи получи дарение 236 автомобила Опел „Астра”. Дарението е направено от фирма „Безконтактни мултиплексорни вериги”, която е 100% държавна и на която фирма Вие сте принципал. Това дарение се прави в момент, когато се развихря скандалът около даренията за МВР, когато в Брюксел Европейската комисия приема доклада за България, в който остро бе разкритикувано МВР за порочната практика с даренията. Вместо да вземете мерки за прекратяване на тази порочна практика, Вие не само продължавате тази практика, но и сам участвате в нея като принципал на това дружество.
Това дарение предизвиква много сериозни въпроси и аз ще задам част от тях днес тук:
1. Кой взе решението за закупуване на въпросните автомобили и какво е Вашето лично участие?
2. Каква е стойността на сделката? В тази връзка ще обявите ли публично договора за покупка на автомобилите и договора за дарение?
3. С какви пари е платено? Ако това е от печалбата на дружеството, какво е становището на Вашия колега вицепремиер Дянков? Защото това означава, че на практика се отклоняват средства от държавния бюджет под формата на дивиденти. Тоест по-малко средства постъпват в държавния бюджет.
4. Защо застрахователната стойност на тези автомобили е 8860 лв.?
На последно място, защо не е обявена обществена поръчка за такава голяма сделка, а е заобиколен Законът за обществените поръчки? В тази връзка, къде е прозрачността, честността? Така ли се борите срещу корупционните практики?
Ето защо нашият въпрос към Вас е: спазени ли са изискванията на Закона за обществените поръчки при закупуването на 236 автомобила Опел „Астра”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа народни представители, които задавате този въпрос! Това, на което ще се постарая да ви отговоря и всъщност полезното в парламентарния контрол, е, че можем да чуем две страни.
Вие задавате въпрос за 236 автомобила, които са получени като дарение в Министерството на вътрешните работи изцяло от държавна фирма.
Ще ви върна малко по-назад във времето. Тази фирма е създадена в началото на 90-те години. От 2000 г. ръководството на МВР е взело решение за постепенно обновяване на автомобилния парк на министерството, като специалистите са се спрели на най-сполучлив от гледна точка на експлоатационни качества – лек автомобил „Опел”. Оттогава всъщност започва това, което Министерството на вътрешните работи получава от тази държавна фирма. Автомобилите, които са закупени първи по този начин и са предоставени като дарение на Министерството на вътрешните работи, са от 2001 г. Втората покупка е 2003 – 2004 г., и последната е 2007 г. Също така през 2001 г. са купени 88 броя мотоциклети „BMV”.
Уважаеми дами и господа народни представители от Коалиция за България! Този договор за дарение, който аз подписах с фирмата, която е със 100% държавно участие, е за финализирането и заприходяването на тези активи към Министерството на вътрешните работи, за сделка, която е осъществена през 2004 г. и 2007 г. Когато задавате подобни въпроси, обадете се, ще ви обясня, да попитате вашите министри за това, което и те са правили. Когато задавете подобни въпроси, в търсене начин за популистко насаждане на нещо, недейте да смятате, че сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи прави. Казвам ви, че договорът за дарение ще бъде качен на сайта на министерството, защото ние предприехме много ясна политика в тази посока във връзка с всички тези спекулации, които бяха истеризирани в публичното пространство.
Знаете, че от тази година, от 1 септември забраних даренията от физически и юридически лица. Остана възможността само от общини и фирми, които са със 100% държавно участие, за да няма никакви спекулации. Мога да ви кажа, че не виждам нищо лошо, ако една община прецени, че може да осигури финансов ресурс, за да има повече полицейско присъствие с необходимите обходи, необходимите консумативи, които трябва да бъдат осигурени или сградният фонд, който може да бъде предоставен от една община за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Това, което е предприело Министерството на вътрешните работи от 2000 г., е на база възможностите, които можем да си позволим за модернизиране и създаване на по-добри условия за работа и изпълняване на служебните задължения на служителите от Министерството на вътрешните работи.
Ще завърша с това, което казах и преди малко: договорът за дарение на тези 236 автомобила, което аз съм подписал, е за сделка, която е осъществена през 2004 г. и 2007 г. В момента аз финализирам заприходяването на тези автомобили, защото, както казахте вие, трябва да прекратим всякакви съмнения, които биха могли да възникнат в тази посока. Благодаря ви.
Надявах се, че в днешния парламентарен контрол, освен вас двамата – заедно с госпожа Масларова, трябваше да има и повече представители от Коалиция за България. Все пак е работен ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Между другото, тук преди малко вашите колеги от ГЕРБ не успяха да приемат тяхното собствено решение поради липса на кворум. Да имате информация колко човека са присъствали при приемане на решение по разискване към въпрос на господин Дянков! Така че, погледнете си вашата градина преди да се обръщате към останалите.
Имате 2000 договора за дарения за последните шест месеца, ако трябва да съм съвсем точен – 1938. И те не са само от общини. Има списъци на някои караули на „Пътна полиция”, на които висят надписи на фирми спонсори на МВР. Това беше изнесено от една уважавана телевизия и един уважаван вестник. За тези дарения говорим, а не че община еди-коя си не било лошо да помогне на МВР.
Другото нещо. Защо заобикаляте Закона за обществените поръчки? Това Ви попита уважаваната колежка Янева. Обявете тази поръчка от името на МВР, купете си 236, 336 автомобила. Никой не е против да се купуват нови автомобили, напротив много се радваме, че го правите. Изберете си, който модел искате. Питаме Ви: защо това дарение се осчетоводява на стойност 8860 лв. на автомобил? Това ли е действителната стойност на един нов автомобил „Опел Астра”? Защо се прави това счетоводно движение?
Искате ли да Ви цитирам какво казва Сметната палата – избраната от вас Сметна палата, през 2010 г.: „МВР не дава вярна и честна представа за имуществото и финансовото си състояние.” Това е констатация от доклад на Сметната палата.
Така че чакам да чуя отговора от Вас. Защо Вие не обявихте поръчка по ЗОП от МВР? На каква стойност тази фирма е купила тези автомобили и на каква стойност след това ги е дарила? Защото просто става дума за източване на средства и за заобикаляне на закона. Вие като принципал, съгласен ли сте по този начин да се източват дивиденти от тази държавна фирма? Знаем, че е полза на тази фирма – от по-рано, и от други министри преди Вас. Както се казва, тази фирма знае и две и двеста, тя е купувала и два и двеста автомобила.
Въпросът е защо Вие продължавате тази порочна практика, а не защо са го правили тези преди Вас?! Нали затова дойдохте на власт, за да сте по-добри от предишните?! Бъдете по-добри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За дуплика – господин Цветанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, пак ще повторя. Подписал съм договор за дарение, за сделка, която е осъществена през 2004 г. и 2007 г. Няма как да Ви дам отговор за това, което ме питате, а може да попитате предшественика на Министерството на вътрешните работи. (Реплика от народния представител Петър Курумбашев.)
Мога да ви кажа, че по никакъв начин не сме нарушили българското законодателство, защото договорът за дарение е съгласно изискванията на законодателството, а всичко, което е за купуването на тези коли, всъщност е пак съгласно българското законодателство. Няма никъде, никаква колизия с това, което е направено.
Пак повтарям: нека да оставим една възможност, за да могат да бъдат подпомагани служителите и сектора за сигурност. Трябва да ви кажа, че при дебата за бюджета за 2011 г., който сме водили в Комисията в Министерството на вътрешните работи, и в Комисията в парламента, дори господин Миков каза, че бюджетът на министерството няма да е достатъчен, за да могат да се изпълняват служебните задължения.
Това е възможността на държавата и това е което тя може да си позволи, за да гарантира тази сигурност, която днес предоставяме като услуга. Трябва да ви кажа, че в момента водим разговори и с други държавни фирми, защото могат да подпомогнат закупуването на техника, тъй като в бюджета нямаме възможност за по-големи капиталови разходи, а знаете какво е състоянието на много от полицейските управления.
Тук искам да вмъкна нещо, което между другото вие трябва да обясните защо не сте го направили. Знаете ли, че по оперативните програми някои от ведомствата се възползваха за сградния фонд, който е собственост на съответните министерства. Те успяха да се възползват и да си направят реконструкция на съответния сграден фонд. Министерството на вътрешните работи не беше включено и сега правим всичко възможно с Томислав Дончев – министърът по европейските въпроси, да бъдем включени в следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Петър Курумбашев относно политиката на правителството по отношение на дарения, получавани от Министерството на вътрешните работи.
Господин Курумбашев, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е изобщо за порочната практика МВР да получава дарения. Искам да ви цитирам, че пет министерства за последните 18 месеца са получили дарения на стойност 2 млн. 250 хил. лв. Тези министерства са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на околната среда и водите. В същото време Министерството на вътрешните работи получава дарения за 9 милиона. Прави ли Ви впечатление, че Вашето министерство получава 4 пъти повече дарения, отколкото всички останали министерства, които изброих? Каква е тази внезапна любов, която е избухнала към МВР?! Ето например здравеопазването сигурно има нужда от сериозни дарения. Един дом за стари хора към Министерството на труда и социалната политика сигурно има нужда също от дарения, а изведнъж тези дарения се насочват към Министерството на вътрешните работи. Какви са обясненията според Вас за тази необяснима любов?
„Обезпокоени сме от практиката МВР да получава дарения, тъй като това оставя съмнения за независимост на разследванията” казва Марк Грей. Той е говорител на Европейската комисия. Вие обезпокоен ли сте? Защото аз чух от един Ваш заместник, че МВР била най-прозрачната структура в държавата, което ме кара да мисля, че трябва да инструктирате вашия пресцентър да мери температурата на някои ваши служители преди да дават изявления. По-скоро бих цитирал другия Ваш заместник, който каза, че в тази практика има много сериозни морални дефицити, и аз се надявах да чуя това от Вас.
Между другото понеже гледам, че си говорите доста добре с министър Дянков, той даде едно изявление, че МВР има достатъчно пари, за да функционира и без дарения. Вие подкрепяте ли твърдението на Вашия колега вицепремиера Симеон Дянков? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, донякъде ще се припокрие отговорът ми с предишния Ви въпрос. Това, което мога да кажа и да потвърдя, е, че от 15 август съм издал заповед, с която от 1 септември тази година се забраняват всякакви дарения от физически и юридически лица, а към 1 октомври трябва да заработи сайт на интернет страницата на МВР, където също ще бъдат публикувани всички договори за дарения от началото на годината досега, защото това е технологичното време, в което могат да бъдат обработени и да бъдат качени. Поставили сме задачи и за по-предишен период от време също да бъдат качени на сайта, за да може да има пълна прозрачност на всичко това, което е направено, и категорично да кажем, че вече прекратяваме тази порочна практика и евентуално възможностите, които могат да възникнат като дебат и водене на подобно говорене.
Що се касае до това, което казахте, че с вицепремиера Дянков си говорим и обсъждаме някои теми. Да, действително аз съм съгласен с неговата констатация, че не е необходимо Министерството на вътрешните работи да сключва договори с каквито и да било юридически или физически лица. Ние сме обсъждали тази тема, правили сме задълбочен анализ какви са приходите от тези дарения, какво би нарушило функционирането на системата, ако веднага го направим. Стигнахме до компромис към настоящия момент да оставим правната възможност, както за средствата от Европейския съюз, защото те са преобладаващи в този допълнителен приход, който има към министерството, за общини и държавни фирми, които са със 100%, пак повтарям, държавно участие.
Надявам се, че ще дойде времето, когато икономиката и излизането от тежката икономическа криза ще даде възможност за повече работни места, за повече постъпления в бюджета, за всички сфери и области, за да може действително да се дадат повече пари, за да могат да отговорят на потребностите за функционирането в пълния обем и в услуга на обществото. Надявам се, че тогава вече можем да мислим и за тази възможност, която в момента сме оставили да отпадне, и тя е да отпаднат даренията от общини и от фирми, които са със 100% държавно участие.
Към настоящия момент аз не виждам каква е пречката и няма абсолютно нищо, което да води до някакви интерпретации, че може да има някакви зависимости, защото няма как държавата да има някаква некоректна зависимост от община, защото в общи линии всичко това, което прави общината, го прави в интерес на обществото. Всичко това, което прави държавната фирма със 100% държавно участие, няма как да има криминални субекти, които биха могли да попаднат като дарители в Министерството на вътрешните работи.
За да съвсем ясен, и в момента текат проверки, получаваме информация за даренията, които са извършени през последните години. Там, където се установи, че в този период от време, последните две години, има подобни дарения, уверявам ви, че ще бъдат направени проверки и ще се вземат съответните дисциплинарни отношения спрямо подобни ръководители, които са допуснали да се извършат подобни дарения. Нека все пак да бъдем ясни и категорични, че днешното състояние на министерството и днешната политика на министерството категорично вървят в правилната посока и се надявам, че и вие самите ще го подкрепите.
Връщам се към физическите лица. Господин Курумбашев, няма да припомням случая, но все пак имаше един човек, който е Ваш познат и знаете, че беше изключително доволен от това, което извърши Министерството на вътрешните работи. Знаете, че чрез Вас ние осъществихме връзка с него, защото той пожела. Тогава този човек дойде в Министерството на вътрешните работи и направи дарение с компютри за структура в Министерството на вътрешните работи от знак на благодарност – случаят, за който Вие много добре знаете. Мисля, че тогава дори Вие самият дойдохте да ме поздравите за това, което сме свършили в Министерството на вътрешните работи. Това смятате ли, че по някакъв начин ни е превърнало в зависимост от този човек или от това физическо лице? Той го е направил в знак на добра воля, доброволно и Вие бяхте дори посредник, за да можем да се срещнем, защото аз нямах координатите и контактите с този човек. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Отново имате моите поздравления за действията си в тази операция. Аз се радвам, че в този случай можех да съдействам на МВР, за да завърши тази операция успешно. Бих го направил винаги, когато потърсите такава подкрепа. Става дума обаче за свършена работа, след която някой е решил да направи дарение, а не за годишни и месечни абонаменти, в които всеки месец някой дава пари или гориво, или някаква друга форма на подкрепа на това министерство. Става дума, че по този начин се нарушава държавността и мисля, че го разбирате.
Представете си, че някой започне да прави частни фирми, които да направят договори за дарения на митниците. Хайде, представете си, че някой започне да дарява, да речем, на данъчните. Сигурно и те са зле с материалната база и имат нужда от обновяване. Става дума, че някой изземва функциите на държавата и започва да има частни отношения с държавата и да има примерно частна митница, частни данъчни, частни полицаи и вие сте първите хора, които сте призовани този процес на изземване на държавност да го прекратите. Имахте една много хлъзгава позиция до преди два месеца, сега малко почнахте да я променяте в по-вярна посока. По отношение на тази заповед, която сте подписали, пак има вратичка, която Вие сте оставили. Вратичката е много проста. Вие казвате, че могат да се получават дарения от фирми, които са 100% държавна собственост. Ясно е, някой ще иска да направи дарение, няма да го направи на МВР, а на фирмата, която е 100% държавна собственост. Даже мога да Ви кажа точно коя фирма ще направи дарението точно на тази фирма „BMV”, същата, и после ще ви го дари на вас. Вратичката отново е отворена. Тази врата, след като имате ясна позиция, трябва да бъде веднъж-завинаги затворена докрай, а не да оставяте каквито и да е възможности.
Така че тръгнали сте по този път, аз се надявам, че ще си спазите срока, защото аз искам да видя наистина тези 1938 дарители на МВР. Защото Вашият заместник пак каза: „Ние нямаме физическа възможност да проследяваме законосъобразност и целесъобразност на страшно много договори за дарения, които се сключват навсякъде из страната”. Някой може да реши да злоупотреби даже, нарочно – някой, който е разследван, нарочно ще дари някаква сума и после ще каже: „А, те уж ме разследват, а той – този министър по-добре да си подаде оставката”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Така че по-добре е тази практика да се прекрати и вместо да имате ясна позиция още от първия ден, вече ще видим: „Откога ще прекратим, дали може”. Застанете на ясна и твърда позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – господин Цветанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, нека да затворим тази страница! Казах Ви, че дарение от физически и юридически лица вече е невъзможно да се извършва като дейност в Министерството на вътрешните работи. Това, което Ви казвам пак, е, че в момента тези дарения са преустановени. Това вече е факт!
Това, за което Вие продължавате да говорите – да, ние ще ги качим, ще правим проверки и за минал период от време. Защото ние действително искаме да видим може би наистина някой директор или някой ръководен служител да е злоупотребил с това, което има като компетентност.
Но нека все пак да бъдем коректни и да казваме, че трябва да подкрепяме дейността на Министерството на вътрешните работи и, разбира се, да осъществяваме прозрачност в дейността на всичко, което правим. Имаше дебат, публично беше пуснато говоренето в страната, имахме заседание в министерството, правихме цялостен анализ и сме стигнали до това решение. Пак повтарям, надявам се, държавата да позволи във времето да задоволи всички тези необходимости, които има министерството.
Тук само ще вмъкна нещо, господин Курумбашев, което е много важно и което да ви напомняме от време-навреме. Има много повече злоупотреби, които могат да бъдат осъществени, когато харчиш парите от министерството. Мога да ви дам конкретен пример. Бихте ли ми казали каква беше обоснованата необходимост от купуването на 1000 принтера за 3 млн. лв.? Каква беше тази необходимост? Този договор, подписан от господин Миков, аз го развалих. Това, което направих, е, че за 776 хил. лв. всъщност купихме 1000 компютъра и 1000 принтера и спестихме пари на българския данъкоплатец. Какво наложи господин Миков да направи капиталови разходи в бъдещата Областна дирекция на МВР в Разград, която е по проект от 1985 г.? Когато станах министър, директорът ми каза: „Дори да бъде изградена тази сграда, разходите, които трябва да плащаме, те са въобще необясними за бюджета, който има областната дирекция”. Ето, тогава са правени плащания, които всъщност не кореспондират с потребностите и винаги остава някакъв въпрос, че може би от тези пари са се получавали и съответни комисионни. Можем да твърдим всичко, нали? Остава такова усещане и такова мнение в българските граждани. Нека все пак да се придържаме към една публичност, към една прозрачност и нека бъдем коректни към това, което е направено и това, което правим.
Ние се съобразихме с обществения натиск, с общественото внимание, което беше отдадено по тази тема и ръководството на Министерството на вътрешните работи, въпреки трудностите, които ще възникнат относно финансовата обезпеченост, ние сме взели много ясна политика и сме я заявили категорично вече я реализираме.
Тук искам да благодаря и на министър Дянков за всичко това, което дискутираме по тема „Сигурност”, и това, което трябва да бъде като бюджет, и това, което, разбира се, се стремим, да правим –взаимни компромиси от едната и от другата страна. Защото бюджетът в държавата е един, а разходите и потребностите са много, но все пак трябва да дадем гаранция за изпълнение на функционалните задължения на всяко едно от ведомствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря, както и за участието в днешния парламентарен контрол.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За какво, господин Курумбашев?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): За начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Аз не съм се обадил, господин Курумбашев, така че няма да Ви дам думата! Съжалявам!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Имам забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с питане на народния представител Павел Шопов относно политиката на правителството по отношение на гражданите с многогодишни спестовни влогове.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Имам забележка, господин председател, че трябваше да направите забележка – когато се отговаря, да се отговоря по предмета на въпроса. Тези принтери на господин Миков нямат нищо общо със зададения въпрос. Когато задаващият или отговарящият се отклонява от въпроса, председателят е длъжен да му направи бележка. Това ми беше темата и това беше по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тъй като сме в ефир, аз ще Ви отговоря.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Опитайте се да ме чуете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вашият въпрос е за 236 автомобила „Опел Астра” и Вие започнахте със списъци, които висят по разни будки и не знам си къде.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Моят въпрос не е за 236 автомобила, а моят въпрос е за политиката за дарения на МВР. Прочетете кой е въпросът, защото сте се объркали с предишния въпрос, аз го зададох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прилагам по един и същи начин поведението си по вашия въпрос заедно с госпожа Янева и по другия въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, встрани от микрофоните): По втория въпрос! Не отговаря по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Държа се по един и същи начин. Благодаря ви още веднъж, губим време.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, господин председателстващ, уважаеми колеги! Въпросът съм задал на 12 юли 2011 г., но по традиция – няма да се оплаквам от това, че са минали два месеца, господин Дянков, защото от БСП най-редовно го правят, елементарно е много – казвам това, защото считам, че този въпрос е толкова актуален вече две десетилетия, че дали е зададен преди два месеца, или сега, е без значение.
Въпросът е какъв ще бъде отговорът, защото той касае между 200 и 300 хил. български граждани. Това е един много тежък проблем, наследство още от комунистическо време, който нито едно от правителствата до този момент не успя да реши. Показателно е, че това е най-често задаваният въпрос от страна на граждани по приемни, на събирания, на срещи с тях или, ако щете, на улицата. Дори завчера в Пловдив на две места различни граждани по време на тържествата на улицата ми задаваха въпроси и им казах: „Следете петъчния контрол, може би ще намерите отговор на проблема си”.
Ние бяхме подготвили и внесли законопроект, който мисля, че беше много добре формулиран като правна техника и разчетен като възможности. Той беше внесен в пленарната зала по извънредните способи през месец юли. Тогава много държахме Вие, господин Дянков, да бъдете в залата, но явно сте били възпрепятстван. То не беше просто от някакво упорство, а защото само Вие може би сте този, който може да даде отговори и да даде параметрите за решаването на проблема. За жалост, тогава не можахме да Ви изслушаме, което наложи внасянето на това питане, а то не е обикновен въпрос, защото се отнася до политики, и то политики за много дълго време и засяга много голям кръг от българските граждани.
Моите въпроси към Вас са в следния смисъл:
Каква е политиката и какви са намеренията на правителството за решаването на този многогодишен проблем? Защото, господин Дянков, тук вмятам, обикновено правителствата и финансовите министри правят нещо – винаги и всички правителства са го правили, към средата и в края на мандата, надявам се и този път да е помислено в тази връзка.
Какви законодателни промени се предвиждат? Защото ние от „Атака” внесохме нашия законопроект, но управляващите от ГЕРБ може би имат друга политика и друго виждане и също имат намерение да внесат законопроект в тази връзка и Вие явно трябва да го инициирате.
Какви суми се отделят от необходимите и постъпват в Националния компесаторен фонд за изплащане на дължимите суми на гражданите по сегашното законодателство? Защото периодически по времето на мандата на управление на ГЕРБ има оплаквания за недостатъчност на сумите, които се правят в този компесаторен фонд. Има ли закъснение в плащането на дължимите от бюджета суми? В какъв размер са те и ще бъде ли нормализирано изплащането им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
За отговор има думата заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, проблемът с финансовото компенсиране на притежателите на жилищноспестовни влогове наистина не е решен вече в продължение на 20 години, както Вие казахте. От приемането на закона през 1991 г. – точно преди 20 години, до момента в окончателните списъци са включени близо 64 000 влога, а необходимите средства, които са изискани по тези 64 000 влога, са в размер на 372 млн. 800 хил. лв.
Вече имах възможност на два пъти от парламентарната трибуна да информирам народните представители за размера на средствата, изплатени досега през последните години: за 2006 г. – около 15 млн. лв.; 2007 г. – 11 млн. лв.; 2008 г. – 13 млн. лв.; 2009 г. – около 12 млн. лв.; за миналата година – около 10,5 милиона и за тази година сме предвидили в държавния бюджет и своевременно се изплащат 11 млн. 130 хил. лв. Тази сума е съобразена с възможностите на държавния бюджет, но както Вие коректно казахте, тя е малка в сравнение с все още оставащите за разплащане необходими средства.
Мога да Ви уверя, че благодарение на Вашата грижа – Вие многократно сте задавали въпроса тук от трибуната и в директни разговори, в следващия бюджет сумата, която ще определим, ще е по-висока от сумата за миналата и за тази година. Предвид обаче финансовото състояние на държавата пак няма да можем да стигнем сумата от 372 млн. лв., която остава, за да могат всички граждани да бъдат удовлетворени. Просто в първите 15, всъщност 17 години на прехода нищо не е направено по темата и сега в тежката финансова ситуация в цяла Европа за нас остава темата доколко можем да попълним това закъснение на много предишни правителства.
Пак казвам: мога да Ви уверя, че в Бюджет 2012 г. парите, които Финансовото министерство ще предложи по тази тема, ще бъдат по-големи, отколкото през последните 2-3 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дянков.
Господин Шопов, две минути за два допълнителни въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Дянков, прави Ви чест, че сте първият финансов министър, който от тази трибуна очерта параметрите, основните размери и сега те са най-после ясни като обща дължима сума и какво се изплаща на година. До този момент въпреки усилията ни при предишни финансови министри, защото ние от „Атака” поставяме въпроса от самото начало на влизането ни в Народното събрание, а аз като народен представител от СДС преди 15-16 години съм го поставял и тогава, защото и тогава беше актуален, но все пак не толкова остро стоящ, защото беше началото на проблема, но Вие пръв очертавате параметрите, които вече са реални, обозрими, видими. Тревожното обаче е следното: така очертаните цифри означават, че проблемът може да се реши с това темпо и бързина за около 30 години.
Тук, в тази зала като законодателство и като политики наистина правим всичко възможно и за бизнеса, и за чуждестранните инвеститори, много често за кой ли не, за добрия имидж на страната като платци на българския външен дълг, но явно няма волята да се решат проблемите на десетките и стотици хиляди български граждани – физически лица, за това, което държавата им дължи. Искам да осмислим това като политика. Обикновеният човек, обикновеният български гражданин, който има да получи, не получава това, което му се дължи, а ние тук мислим и правим какви ли не салто морталета и държавата се лишава от какво ли не, правят се какви ли не жертви, за да бъдат изплатени едни пари някому някъде.
Моят въпрос към Вас, зададох го и преди това, е конкретен: възнамерявате ли някога да предприемете някакви законодателни изменения и да предложите някакъв законопроект? Мислено ли е в Министерството на финансите за интензифицирането на решаването на проблема, за по-бързото му решаване? Имате ли някаква визия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, благодаря Ви пак, че и от трибуната, и в директни разговори с мен в Министерството на финансите Вие многократно през последните две години сте поставяли темата, нерешена вече 20 години. Параметрите наистина са такива – остават да се изплащат още около 372 млн. лв. В това темпо, ако плащаме както последните 6-7 години, ще ни останат още 25 години да разплащаме. Следователно, наистина тук съм съгласен с Вас: необходима е законова промяна, която да ускори пътя да изплащането на притежателите на жилищноспестовни влогове. Между другото, по такава законова промяна в Министерството на финансите се е мислило и преди мен, явно проблемът се е знаел и преди и по него се е мислило. Действително и сега в Министерството на финансите мислим по какъв начин с някои малки законови проблеми проблемът да бъде решен по-бързо в интерес на тези, както Вие казахте, близо 180 хиляди български граждани.
Благодаря Ви пак, че продължавате да поставяте този въпрос на общественото внимание. Убеден съм, че заедно ще стигнем до добър отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин министър, тук разговорът и диалогът е съвсем смислен и конструктивен. Това е така, защото въпросът не бива да се политизира. Въпросът е просто домашен и е въпрос на интересите на граждани, които нямат цвят. Ще Ви кажа своето становище, за да не е решен досега,: отношението на всички финансови министри, които дават парите и отпускат средствата, е било проблемът да се неглижира. Знайно е, че всеки финансов министър стиска парите в хазната и така осъществява определени рестрикции. Оттук идва нежеланието да се отпуснат тези пари.
Господин министър, искам да заявя, че този министър който реши генерално проблема, ще остане трайно и завинаги като човека, който се е справил с въпроса.
В тази връзка, познавайки много навътре и дълбоко проблема, бих Ви препоръчал да се види какво може да се направи като роля на банките, особено на една банка – ДСК, която беше приватизирана, а парите в крайна сметка са били внасяни там. Тя беше приватизирана за без пари, което беше и правилото при приватизацията на всички банки. В приватизационния договор не са предвидени и не са поети каквито и да били ангажименти – това е известно, макар може би да има някакви клаузи. Вие обаче сте в състояние да вникнете, да видите не е ли предвидено нещо в този приватизационен договор. Ако не е предвидено нещо за тези пари, за мен това ще е едно от многото и поредни престъпления на тогавашните управляващи и приватизатори при приватизацията на тази банка, за да оставят този проблем да тежи и виси на съвестта на финансовите министри и на съответните правителства и управления. В края на миналия мандат беше направено нещо.
Моята и нашата молба на „Атака” е Вие да огледате възможностите и каквото можете като финансов министър през оставащото време от мандата да го свършите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Следва въпрос от народния представител Борислав Стоянов относно инцидента с турска цистерна край Дебелец и допускане на превозното средство на българска територия без съответните разрешителни от страна на митническите ни служители.
Заповядайте, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос, също като на колегата Шопов, всъщност беше зададен преди близо два месеца, но така или иначе през този период много от неяснотите, свързани със скандалния инцидент край Дебелец, останаха без отговор поне в общественото пространство.
Само накратко да припомня, че на 11 срещу 12 юли турската цистерна, която возеше опасен химикал стирол, се преобърна край Дебелец, Великотърновска област, което предизвика сериозни екологични последствия за региона, както и евакуирането на над 4 хил. души.
След инцидента стана ясно, че въпросната цистерна, превозваща стирол, въобще не е имала право да пътува по българските шосета. Според проверка на Автомобилна администрация се оказа, че водачът не е имал разрешително за превоз на опасни товари нито за цистерната, нито за влекача, каквито са изискванията на Закона за автомобилните превози.
Конкретно към Вас, въпреки че с този случай са свързани други институции и министерства, но конкретно към Вас моят въпрос е извършена ли е проверка как опасният товар е пресякъл турско-българската граница, след като няма необходимите книжа, разрешаващи превоз през наша територия? И, което е по-важно, установено ли е вече към днешна дата кой е конкретният виновник от страна на нашите митнически служители за този пропуск, както и какви наказания ще понесат конкретните виновници за инцидента край Дебелец? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоянов! На 10 юли 2011 г. на митнически пункт „Капитан Андреево” пристига пломбиран товарен автомобил с турска регистрация, превозващ стоки под покритието на карнет ТИР с получаващо митническо учреждение на територията на Република Румъния. Осъществен е митнически контрол в съответствие с действащите регламенти. Извършени са всички формалности, свързани с митническото оформяне на представената стока и същата е получила допустимо митническо на управление „Транзит” под покритието на карнета ТИР.
Тук искам да подчертая, че в международната товарителница липсват нормативно установените отразявания, обозначаващи превоз на опасен товар, съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, към която Република Турция се е присъединила на 22 февруари 2010 г. В представените от превозвача документи и в подадените по електронен път данни за въвеждащата стока, това е задължение от март тази година, също няма каквато и да е индикация, че се осъществява превоз на опасен товар.
С други думи, митницата си е свършила работата, но понеже това не е акцизна стока и няма никакви индикации в документите, че се превозват химически материали, митницата няма нормативна разпоредба, по която да продължи допълнителна проверка. Действащите нормативни разпоредби относно автомобилните превози на опасни товари, не възлагат контролни функции на митническата администрация досега. Става въпрос и за българските разпоредби, за европейските разпоредби. В този смисъл аз разбирам въпроса Ви и съм съгласен, че препоръчително да се направи преглед на националното ни законодателство, защото европейското законодателство не препятства вземането на допълнителни решения и нормативни разпоредби, така че да има повече компетенции при автомобилния превоз на опасни товари. Такива, пак подчертавам, в момента нашата митница няма, извън акцизните стоки.
Знаете, че случаят вече е в прокуратурата, така че се надявам и тази институция да си свърши добре работата, просто за да разберем от нейния анализ по какъв начин тези допълнителни нормативни разпоредби или към Агенция „Митници”, или към други праворазпределителни органи, могат да помогнат, така че в бъдеще това да не се случва на територията на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Удовлетворен съм от отговора. Доколкото разбирам, Вие също приемате, че е недопустимо митниците да нямат форма за контрол, когато се превозват такива опасни товари. Още повече че всички в тази зала знаем, че това е практика, особено за товари на турски фирми, които преминават ежедневно през наша територия. И никой не е обезопасен и не е сигурен дали този инцидент няма да се повтори дори в още по-страшен вариант.
Доколкото Вие вметнахте тук и аз искам да направя кратък коментар за прокуратурата, че е поела случая и се надявате тя да го изясни, специално аз мисля, че не сме убедени, доколко добре прокуратурата ще си свърши работата. Знаете, че, първо, се бавеше много повдигането на обвинението, накрая водачът на въпросната цистерна получи някаква условна присъда и вече си е в Турция, прибрал се е абсолютно необезпокояван. За собственика да не говорим.
Остана висящ и въпросът кой ще покрие финансовите измерения на този инцидент, защото и тук имаше някакви разминавания. От областния управител на Велико Търново чухме, че става въпрос за 28 хиляди, по друга информация ставаше въпрос за над 100 хиляди, министър Нона Караджова миналия петък по време на контрола дори не даде точен отговор на въпроса колко са щетите. Ние от „Атака” продължаваме да настояваме съответно Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки и да задължи турската страна ако не друго, поне да покрие размера на щетите. Тук дори не е толкова важен точният размер, колкото принципът, защото, пак казвам, такъв инцидент може да се случи – да не дава Господ – всеки ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли да вземете отношение? Не желаете.
Преминаваме към питане от народния представител Пламен Орешарски и народната представителка Меглена Плугчиева-Александрова относно законовите възможности общините да вземат решения за дългосрочен общински дълг.
Госпожо Плугчиева, имате думата да развиете питането.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, нашето питане с колегата Орешарски касае законовите възможности на общините да вземат решение за дългосрочен общински дълг. За съжаление, може би по-правилно трябва да формулираме питането си за невъзможността от страна на общините да вземат решения за дългосрочен общински дълг поради факта, че с промяната на чл. 17 в Закона за общинския дълг и в Закона за бюджета за тази година, които влязоха в сила от 1 януари 2011 г., на практика общините със своите общински съвети не могат да приемат решение, за да поемат дългосрочни общински дългове след изтичане на един период от 39 месеца от тяхното избиране. Де факто в превод това означава, че с новия Закон за бюджета, девет месеца преди изборите общините губят всякаква възможност, за да вземат дългосрочни кредити и по този начин, за съжаление, се оказва, че общините са поставени в един дълъг период от време в невъзможността да работят ефективно, което особено се отразява на европейските проекти или на проектите, финансирани по програмата за развитие на селските райони, програмата „Регионално развитие”, „Околна среда”, „Административен капацитет”. И като се има предвид, че след изборите очакваме и подмяна на кметовете и на общинските съветници, докато се ориентират, докато започнат фактическа работа, буквално за минимум една календарна година се спира работата на общините в един момент, в който е изключително важно те да използват максимално евросредствата и да реализират тези проекти в инфраструктура, в развитие на селските райони по „Административен капацитет” и по „Околна среда”.
Затова една наглед добре замислена дисциплинираща мярка има катастрофално отражение върху работата на общините, за което навремето реагираха и Сдружението на общините, опозицията и експертите. Междувременно и в календарната течаща година Сдружението на общините трикратно е поставило този въпрос пред Вас в министерството.
Във връзка с това е и нашето питане – какъв е Вашият анализ, каква е Вашата оценка няколко месеца преди изборите и де факто какъв резултат получаваме за общините, като се има предвид, че в началото на периода на това правителство Вие спряхте кофинансирането на тези проекти за определен период от време. Съответно едни безумни и тежки бюрократични проверки текоха и продължават да текат особено при общините и особено там, където има кметове не от ГЕРБ. Това де факто поставя в изключително дискриминирани условия общините и с тази допълнителна мярка от страна на действащата законова уредба в Закона за бюджета, де факто се минимизира възможността те да могат да изпълняват своите функции като общини и да изпълняват ключови, важни инфраструктурни други проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за отговор, господин министър.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Размерът на общинския дълг в края на юли 2011 г. възлиза на 828 млн. лв. или 1,1% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за 2011 г. Това са данните от водения от Министерството на финансите официален регистър. В номинално изражение дългът бележи намаление с приблизително 14 млн. лв. в сравнение с нивото, регистрирано в края на 2010 г.
Дългосрочният общински дълг към месец юли тази година възлиза на 802 млн. лв. Спрямо края на 2010 г. той намалява с около 1,5%.
Структурата на дългосрочния дълг в края на юли 2011 г. – договорите за общински заеми от кредитни или финансови институции, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), фонд ФЛАГ и други заемат дял от 86%. Дългът, поет с договори за общински заеми, намалява с около 25 млн. лв. спрямо края на 2010 г. В това число около 10 млн. лв. е намалението на дълга към чуждестранни кредитори.
Дългосрочният дълг, поет с емисии на ценни книжа, е 13% в общата структура на дълга. За периода до юли 2011 г. размерът му е нараснал с около 15 млн. лв. Всичко това се дължи на реализираната емисия в размер на около 7,5 млн. евро на община Шумен. Финансовият лизинг и търговският кредит над две години формират само 1% от структурата на дългосрочния дълг. Този дълг намалява с около 1,5 млн. лв. спрямо края на 2010 г.
Представената информация обхваща период от седем месеца от влизането в сила на промените в Закона за общинския дълг, за което Вие говорихте. Към края на годината ще може да се направи по-подробен анализ относно финансовите ефекти от въвеждането на ограниченията за поемане на общински дълг девет месеца преди общинските избори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата в рамките на две минути да зададете два допълнителни въпроса, господин Орешарски. Заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин вицепремиер! Известно е, че държавните съкровища всеки месец емитират нов дълг и в същото време обслужват излизащ в падеж стар дълг. Така прави и българското Министерство на финансите. Всеки месец вие емитирате нови дългове и в същото време изплащате стари.
Важен е другият резултат: на нетна основа каква е емисията –дали е положителна, или е отрицателна? Ако е положителна, имаме натрупване на дълг, ако е отрицателна, имаме изплащане на дълг.
Ще Ви припомня каква истерия тресе света около един месец във връзка с изчерпания лимит на Съединените щати да емитират нов дълг. Буквално финансовите пазари бяха пред взривяване. Разбира се, нито българските общини, нито дори българската държава има тази значимост и тази мащабност за глобалните пазари, но все пак принципът е същият.
В тази връзка моят въпрос е: какво би станало, ако подобно деветмесечно ограничение се приложи към държавата? Как ще реагират публичните финанси, системите за управление на дълга и финансовите пазари в България?
С тази уговорка, колкото и да сме по-незначителни, принципът е същият.
Дали Вие възнамерявате предизборно или по каквито и други причини да е да въведете и за държавата тази дисциплинираща мярка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Вие добре знаете, че България не само при това правителство, а в рамките на няколко поредни правителства е водила разумна фискална политика. Затова ние и като общини, и като държава сме много далеч от проблемите, които, за съжаление, се появиха в голяма част от страните не само в Еврозоната, в някои от нашите съседки, дори, както Вие казахте, и в най-голямата икономика в света – Съединените щати. Така че дори хипотетично България стои много далеч от темата, която напоследък назря, в рамките на последните няколко месеца, за лимити от гледна точка на външен дълг.
По първия Ви въпрос мога да кажа – да, възнамерявам през 2013 г., преди парламентарните избори и като финансов министър, следователно и цялото правителство, да предложа на Народното събрание да гласува подобна мярка за националния бюджет, така че да е ясно, че преди избори – било то общински, било за парламент, нашата държава на каквото и да било ниво, общинско или национално, няма да си позволява финансова разхлабеност. Нещо, което повтарям – не само напоследък, а в рамките на няколко правителства е определяло България като различна от целия наш регион. Да, възнамерявам същото предложение да влезе в Проектобюджет 2013 г., преди следващите парламентарни избори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой от двамата, задаващи питането, ще вземе думата за отношение?
Госпожо Плугчиева, заповядайте – в рамките на две минути.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодарност и от името на колегата Орешарски за това, че оценявате наистина като разумна фискална политика тази, която той налагаше в бившето правителство.
В случая обаче Вие продължавате по оценката на всички, които са потърпевши от тази политика, която водите – не е разумна, а повече блокираща, затормозяваща, в определени случаи – умъртвяваща фискална политика.
Още повече това, което сега ад хок приемате като ангажимент – имайте предвид, че ми се струва, че е някаква прибързана реакция от Вас. Това се записва и остава тук в аналите, в архивите – ще се върнем на тази тема отново, защото това е много опасен ангажимент, мисля, който искате да поемете.
Второ, искам да Ви обърна внимание – накарайте Вашите експерти да Ви направят справка и да видите: тъй като се забавя верификацията на отделните проекти по еврофондовете, става така, че кредитите, които са взети, които са били краткосрочни, със забавянето банките принуждават след това и изискват от кредитополучателите, общините, те да ги прехвърлят в дългосрочни. По този начин общините влизат в един жесток казус, в спирала и попадат под ударите на Закона за държавния бюджет и за общинския дълг. По този начин се блокират маса изключително важни проекти.
Затова съвсем искрено и с тревога Ви обръщаме внимание да се направи съответният анализ и да се коригира. Не сега – то вече е безсмислено, пред изборите, но това е една опасна игра и тя няма този дисциплиниращ ефект, който аз вярвам, че Вие искате да получите. Освен това, има остра и неприятна негативна реакция на международните финансови институции, които са ангажирани и участват в процеса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин председател, с факта, че като не използваме средствата сега, неслучайно по статистиките на Евросъюза ние сме на последно място по усвояване на средствата със скромните 10% и от 14-о място през 2009 г. слизаме на 26-о, на 27-мо място.
Моля Ви, направете необходимото. Още повече, горчивият опит показва, че като не използваме средствата, след това Вие сте длъжен да плащате (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) с пари от националния бюджет, както сега се получава със САПАРД.
Попитайте – фирмите съдят Фонд „Земеделие”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И аз питам: откъде ще извадите 280 милиона лв., за да платите на фирмите, които съдят България? При условие, че можем да използваме своевременно евросредствата. Благодаря ви. (Встрани от микрофоните, към председателя: „Аз използвах неизползваните минути на колегата Орешарски”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма такава практика – според правилника всеки абзац, всеки момент, всеки отрязък от времето е сам за себе си, госпожо Плугчиева.
Уважаеми колеги, тъй като сме използвали 7 минути и половина от парламентарното време, ще имаме възможност за още един въпрос, който е и последен към министър Дянков.
Въпросът е от народния представител Иван Николаев Иванов относно инцидент с опасно облъчени работници на фирма „Гитава” ООД.
Заповядайте, господин Иванов – имате възможност да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 14 юни 2011 г. петима работници на фирма „Гитава” ООД са били облъчени за около пет минути с мощно гама лъчение в стационарната гама облъчвателна уредба „Калина” в гр. Стамболийски.
Пострадалите са облъчени с повече от 1 сиверт.
Искам да напомня, че 1 сиверт е праговата доза, над която е общоприето, че възникват у облъчените, разбира се, ранни или по-късни остри радиационни увреждания.
Предварителната оценка на инцидента по международната скала ИНЕС е три, „ниво трето – сериозен инцидент”, съгласно съобщението на Агенцията за ядрено регулиране.
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране издаде заповед веднага след това фирма „Гитава” да спре извършването на дейностите по лицензията си.
На 11 юли 2011 г. един от пострадалите петима работници почина. Макар конкретната диагноза да е остър инфаркт, е напълно възможно смъртта да е вследствие от радиационното увреждане.
Господин министър, като имам предвид сериозността на инцидента, при който са били опасно облъчени петима български граждани, както и очевидният факт, че фирма „Гитава” е нарушила изискванията на чл. 16, т. 1, 5, 7 и 8, както и забраната по чл. 17, т. 3 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия в съответствие с възложените Ви правомощия по отношение на Агенцията за ядрено регулиране, отправям към Вас следния въпрос: какви мерки е предприела Агенцията за ядрено регулиране по отношение на фирма „Гитава”, поради допуснатия сериозен инцидент? Ще бъдат ли спазени изискванията на Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, които предвиждат в този случай отнемане на лицензията в съответствие с чл. 31? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Дружеството „Гитава” е титуляр на лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за стопански цели, издаден, както Вие казахте, от Агенцията за ядрено регулиране на 17 март 2008 г.
На 14 юни 2011 г. в резултат на човешка грешка петима служители на дружеството са преоблъчени.
На 16 юни 2011 г. управителят на „Гитава” информира за възникналия инцидент Агенцията за ядрено регулиране. От своя страна агенцията уведомява официално за случая компетентните държавни институции, както и Международната агенция по атомна енергия, като дава предварителна оценка на събитието „ниво три – сериозен инцидент”.
Във връзка с изясняване на възникналата ситуация Агенцията за ядрено регулиране до този момент е предприела следните действия:
- първо, със заповед от 16 юни 2011 г. председателят назначава комисия за разследване;
- второ, извършена е проверка на място от инспектори на агенцията;
- трето, наложена е принудителна административна мярка „спиране на дейността на „Гитава” и е съставен акт за констатирано административно нарушение;
- четвърто, на 28 юли 2011 г. е проведено заседание на Консултативния съвет по въпросите на радиационната защита;
- пето, Агенцията за ядрено регулиране започва извънредни инспекции във всички обекти с гама облъчватели, които са общо 18 в страната. Девет се използват за медицински цели, а останалите 9 – за стопански цели;
- шесто, изготвен е предварителен доклад от комисията за разследване на инцидента, в който са описани основните факти и констатациите, направени до момента.
Предстои изготвяне на окончателен доклад, който ще бъде готов на 16 септември 2011 г.
От 2 септември 2011 г. е връчен акт за административно нарушение на управителя на фирма „Гитава”.
Предприетите мерки по отношение на „Гитава” имат незабавен характер, с други думи в момента принудителната административна мярка „спиране на дейността” е в действие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз не мога да възразя на списъка от мерки, които са предприети. Към настоящия момент фактически няма основание да смятам, че Агенцията за ядрено регулиране като орган, към който Вие имате възложени правомощия, нарушава закона, но искрено се надявам, че окончателната санкция ще бъде отнемане на лиценз.
Ще Ви кажа, че всъщност това произтича директно от закона, защото чл. 17 постановява, че се забранява нерегламентираното облъчване с йонизиращи лъчения. Допусната е грешка, която е свързана било с квалификация на персонала, било с физическо, психическо състояние на работещите, било с друга недопустима грешка при операциите. В този случай именно в изпълнение на чл. 17 Агенцията за ядрено регулиране трябва да приложи чл. 31, съгласно който лицензията или разрешението се отнема в случаите (и аз мога да Ви кажа, че тук се касае точно за това) при нарушаване на забраните по чл. 17.
Повдигам този въпрос, господин министър, защото се касае за много тежък инцидент – по-тежък от този, който се случи в АЕЦ „Козлодуй”, когато 63 пръти, които се използват в реактора за охлаждането му, блокираха. Тогава нивото на инцидента беше второ, а сега имаме трето ниво на инцидент. Това – първо.
На второ място: България е страна – член на Ядрения клуб. Имаме ядрена централа, която действаше и ако агенцията покаже снизходително отношение към такъв настъпил инцидент, това означава, че тя не спазва всичките изисквания, които са наложителни, за да се гарантира на българските граждани сигурността, след като има действащи радиационни съоръжения в страната.
И на последно място, няма да пропусна да отбележа, че у мен има сериозни съмнения, че тъй като собственикът на фирма „Гитава” е близка роднина на собственика на един от най-големите футболни клубове в страната, ще проследя дали това няма отношение към вземане на окончателното решение.
Законът трябва да се спазва стриктно и разчитам на Вас, господин министър, да проследите докрай какви ще бъдат действията на Агенцията за ядрено регулиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, господин вицепремиер? Желаете.
Заповядайте, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, мога да Ви уверя, че особено след някои допълнителни факти, които Вие току-що изтъкнахте, още повече ще съм ангажиран с този казус, за да съм убеден, че наистина законът ще се изпълнява. И заради фактът, че всички закони трябва да се изпълняват и то от всички, и заради фактът, че тук става въпрос за много тежка авария с човешка жертва.
И заради третият факт – като финансов министър нека все пак да напомня, че за лечението на тези пет служители всъщност държавата с решение на Министерския съвет реши да плати близо 700 хил. лв. Те излязоха от държавния бюджет, макар че в случая държавата няма никаква вина относно недобрата дисциплина в тази фирма, нека така да го кажем.
След направените от Вас току-що коментари обещавам, че още по-активно ще се ангажирам с този случай. Благодаря.
Благодаря на всички за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите, които дадохте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, встрани от микрофоните): Аз Ви благодаря, господин министър! (Ръкува се с министъра.) Очаквам винаги такива отговори! Много благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: С това парламентарният контрол за днес се изчерпа.
Изтече и предвиденото време за пленарно заседание.
Така, както повелява правилникът, обявявам, че следващото пленарно заседание ще се състои на 14 септември 2011 г., сряда, от 9,00 ч. по програма, раздадена предварително, след гласуването й на Председателския съвет.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,09 ч.)


Председател: Цецка Цачева




Заместник-председател: Анастас Анастасов

Павел Шопов
Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин