Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви Проект за програма за работата на Народното събрание за 21 септември 2011 г., сряда:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Министерският съвет, на 29 юли 2011 г.; Анастас Анастасов и група народни представители, на 2 септември 2011 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2011 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г., приет на първо четене на 21 юли 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 13.
Програмата е приета.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България госпожа Мая Манолова и господин Михаил Михов предлагат като точка в дневния ред на Народното събрание за 21 септември 2011 г. да бъде включено Първо четене на три законопроекта за промени в Изборния кодекс, както следва:
Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-60 от 14 юни 2011 г.; вносители са народните представители Лютви Местан и Четин Казак.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-94 от 2 септември 2011 г., вносител е народният представител Михаил Миков.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-97 от 8 септември 2011 г., вносители са народните представители Мая Манолова, Любен Корнезов и Димчо Михалевски.
Госпожа Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внасяме това предложение за промени в Изборния кодекс за втора поредна седмица и ще продължим да го внасяме докато наистина то влезе в дневния ред на българския парламент. Българските граждани трябва да знаят кой препятства честността на изборите, коя политическа сила не иска публичност и прозрачност в работата на изборната администрация и коя политическа сила не желае гражданско наблюдение в изборния ден. Тази политическа сила ще стане ясна днес с това гласуване и това сте вие, уважаеми дами и господа от ГЕРБ. Защото това, което се случва в Централната избирателна комисия, наистина е нечувано и заразата тръгва от Централната избирателна комисия към общинските избирателни комисии. Онзи ден в Ямбол се случи нещо безпрецедентно. Избирателната комисия отказа регистрация на листата на БСП в Ямбол (реплики от народния представител Искра Фидосова), със смешни мотиви (реплики от ГЕРБ). Със смешни мотиви – за това, че не може да се събере и да вземе решение!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие не си знаете устава!
МАЯ МАНОЛОВА: Защото на ГЕРБ в Ямбол им е по-лесно вместо да се морят на изборите, да отстранят от участие своя основен политически опонент. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Вчера и с намесата и на Централната избирателна комисия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е процедура!
МАЯ МАНОЛОВА: ...се наложи да бъдат направени промени в листата на БСП в Ямбол, за да се угоди на партийните началници от ГЕРБ.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Как не ви е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, ако искате изборите да бъдат честни и българските граждани да не бъдат... (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Фидосова,...
МАЯ МАНОЛОВА: ...да не бъдат омерзени от това, което се случва в изборната администрация,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...ще имате възможност да вземете думата!
МАЯ МАНОЛОВА: ...внесете за разглеждане тези законопроекти и изразете своето становище в дебата по същество. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
В противен случай вие ще сте тези, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ... ще подчините администрацията не на закона, а на партийните началници от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, благодаря Ви.
Обратно становище!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): На тези глупости какво обратно становище!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Какво обратно становище? Няма такава процедура! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да има обратно становище. Все пак това е процедурно предложение за включване в дневния ред, а по общия ред процедурните предложения има възможност да се чуе и обратното им становище.
Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на правно основание чл. 43, ал. 3 на трите законопроекта за промени в Изборния кодекс.
Гласували 134 народни представители: за 45, против 85, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тези дни излезе едно социологическо проучване, което показа (смях от ГЕРБ), подхилквайте се вие, че над 60% от българските граждани са убедени, че изборите няма да бъдат честни. В същото проучване се отразява и рейтингът на институцията, в която се намираме, в която всеки от нас носи отговорност за нейния авторитет.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Заради вас!
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа, направените предложения са част от усилията на отделни народни представители от различни парламентарни групи за корекции, които да направят изборите по-прозрачни, за корекции, които да направят изборите по-честни. Упоритото отхвърляне само заради партийната повеля на началник-щаба ви, който каза, че няма да има промени в Изборния кодекс, показва само едно – и гласуването го показва, че вие по никакъв начин не искате да се съобразите с обществените очаквания и със законодателната необходимост, с апелите на неправителствения сектор, с исканията на по-голямата част от българските граждани. Това е доказателство, че вие искате в България да няма честни избори и отделните казуси от Монтана, Плевен, Ямбол и други места показват, че законът е направен, за да ви ползва за служебната ви победа.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не си четете закона.
МИХАИЛ МИКОВ: Имате шанс чрез гласуване, чрез приемане на тези промени, защо не и други малки промени, които да усъвършенстват законодателството, ...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В последния момент?!
МИХАИЛ МИКОВ: ... да намалите представата на обществото за нечестните избори, които организирате и готвите чрез законодателството ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: ... и чрез практиката. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред на първо четене на трите законопроекта за промени и допълнения на Изборния кодекс.
Гласували 134 народни представители: за 46, против 86, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Изявление от името на парламентарна група.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Световната банка спря отпускането на заема за реформи на Българските железници. На 19 май тази година по време на заседанието за смяната на министър Цветков, който си отиде, цитирам „по лични причини” – това беше обяснението, от тази трибуна казах следното: „Аз искам да предупредя Народното събрание за това, което ще се случи. Световната банка ще откаже парите. Вината ще падне върху правителството. Кашата ще стане още по-тежка. Поради тази причина Синята коалиция няма да подкрепи предложението за смяната на министъра, защото не вярваме, че това е решение на същинските въпроси на българския транспорт”.
Българските железници са стратегически въпрос на националната сигурност – всяка страна знае това нещо. Реформите в железниците бяха спрени от министър-председателя Бойко Борисов след среща с транспортните синдикати. Кашата е забъркана на най-високо ниво. Железниците в страната загиват, изпадат в пълен колапс.
Аз призовавам от името на Синята коалиция: да дойде министър-председателят и да каже как ще излезем от тази ситуация! Как правителството ще води политика на национална сигурност? Как ще възстанови и ще запази железопътния транспорт? Какво ще прави в този сектор, защото той е изключително важен, освен това е част от европейските транспортни коридори, част от интермодалните връзки, от смесените превози и така нататък. Не може да има перспективно развитие на страната, ако Българските железници не са част от европейската железопътна мрежа. Кой ще даде отговор на тези въпроси? Нека дойде министър-председателят! Ако не дойде министър-председателят да каже какво ще прави правителството, ние от Синята коалиция ще внесем питане и ще поискаме разисквания. Ще призовем всички парламентарни групи да се включат и да потърсим национално съгласие за политиката, която ще спаси Българските железници. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 14 до 20 септември 2011 г.:
Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител: Георги Икономов, разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител: Сергей Станишев.
Проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител: Станислав Станилов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните. Вносител: Министерският съвет, водеща е Комисията по земеделието и горите, съпътстващи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм (2009-2014) между Република България и Кралство Норвегия. Вносител: Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009-2014) между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Вносител: Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Едно съобщение: в Народното събрание е постъпил Секторен анализ на конкурентната среда на производството и реализацията на бензин и дизелово гориво, приет с Решение № 1059 от Комисията за защита на конкуренцията. Въз основа на секторния анализ КЗК е образувала производство за установяване на евентуално извършени нарушения по членове 15 и 21 от Закона за защита на конкуренцията, респективно чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид спецификите на новообразуваното производство съдържането на материала не е публикувано в публичния регистър на КЗК и не е оповестявано по друг начин. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и е на разположение на народните представители от същата комисия.

Преминаваме към точка първа от днешната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ.
Вносител: Министерски съвет, 7 септември 2011 г. Разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и на четири съпътстващи комисии. Три от тях са представили доклади заедно с водещата комисия, няма постъпил доклад от Комисията по правни въпроси.
С доклада на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Вълков.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 септември 2011 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.
Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия е подписана на 28 март 2011 г. в Тбилиси, Грузия от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България и от министъра на икономиката и устойчивото развитие на Грузия.
Предложената за ратифициране спогодба ще замени действащата Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Грузия, която е подписана на 19 януари 1995 г. и влязла в сила от 2 юни 1998 г.
Разпоредбите на новата двустранна спогодба допълват тези, договорени с основното многостранно Споразумение за общо авиационно пространство между Грузия и Европейската комисия от 5 май 2010 г.
В новата спогодба са приложени и спазени всички изискуеми стандарти на европейското и международното въздушно право.
Спогодбата предоставя на въздушните превозвачи по-големи възможности за достъп до пазари, които се изразяват в правото на превозвачите да определят честотите, капацитета и цените самостоятелно в зависимост от търговските условия и пазарната ситуация, както и възможността да се обвързват помежду си с разнообразни ефективни форми на търговски споразумения, включващи блокиран капацитет, обмяна на кодове, комбиниране на полетни номера.
Според вносителите ефектът от постигнатите договорености ще доведе до увеличаване броя на пътниците и товарите между двете страни. Очакванията за първата година от експлоатацията на линиите в общото авиационно пространство между Европейския съюз и Грузия са за допълнителни 25 000 пътници.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Комисия по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Госпожо председател, колеги!
„На заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, подписана на 28 март 2011 г. в Тбилиси.
На заседанието присъства Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи законопроекта.
Той изтъкна, че предлаганият законопроект е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от членството й в Европейския съюз, за привеждане на двустранните договори в областта на въздухоплаването в съответствие с правото на Европейския съюз на основата на Решение № 13 на Министерския съвет от 2009 г., с което е одобрен типов проект на Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на държава извън Европейския съюз.
Ратифицирането на Спогодбата ще спомогне за реализиране на идеята за общо авиационно пространство, което ще създаде значителни нови пазарни възможности за въздушните превозвачи в Европейския съюз, ще даде възможност за по-добро интегриране на грузинските превозвачи в съществуващите обединения на превозвачи от Европейския съюз, ще позволи разработването на съвместни продукти и по-добро обслужване на пътниците и клиентите, ще повиши ефективността и рентабилността на въздушните връзки.
След представянето се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, подписана на 28 март 2011 г. в Тбилиси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Донева.
Сега ще чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви предложената за ратифициране спогодба ще замени действащата Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Грузия. Новата двустранна спогодба е договорена в изпълнение на произтичащите от членството на страната ни в Европейския съюз ангажименти за привеждане на двустранните договори в областта на въздухоплаването в съответствие с правото на Европейския съюз. Разпоредбите ù допълват в приложното поле на двустранните отношения договореностите от основното многостранно Споразумение за общо авиационно пространство между Грузия и Европейската комисия.
В текста на новата двустранна спогодба са приложени и спазени всички изискуеми стандарти на европейското и международното въздушно право. Текстът е приет от Европейския съюз без забележки. Договорът съдържа необходимите правни условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изисквания за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване. Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Тошев, но това становище, с което Вие ни запознахте, беше на Комисията по външна политика и отбрана. Няма нищо, те са все становища по законопроекта.
Сега да чуем и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Панайотова, заповядайте да ни запознаете с него.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.
На заседанието, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, подписана на 28 март 2011 г. в Тбилиси.
Предложената за ратифициране спогодба има за цел да замени действащата Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Република Грузия от 1995 г. в съответствие с новите ангажименти на България, произтичащи от членството й в Европейския съюз.
След проведени двустранни консултации, през ноември 2010 г. е съгласуван текст на нова спогодба за въздушен транспорт. В текста й са приложени и спазени всички изискуеми стандарти на европейското и международното въздушно право, като също са съобразени с изискванията на Регламент 847/2004 от 29 април 2004 г. за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни.
Новата двустранна спогодба съдържа необходимите правни условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изисквания за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност.
Правните положения на Спогодбата предоставят на превозвачите по-големи възможности за достъп до пазари, като например предоставяне правото на множественост при назначаването на въздухоплавателни предприятия от двете страни, правото на предприятията да определят честотите, капацитета и цените самостоятелно, правото на превоз между териториите на двете страни и междинни пунктове отвъд техните територии. Тези права от своя страна съдействат за увеличаване броя на пътниците и товарите, намаляване на цените на самолетните билети, подобряване на обслужването, увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, стимулиране на туристическия сектор, разширяване на връзките между страните на културно, политическо и научноизследователско равнище.
Влизането в сила на Спогодбата за въздушен транспорт е необходимо условие и предпоставка за по-нататъшно развитие на транспортната дейност между България и Грузия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 12 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, внесена от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Откривам дискусията.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, вземам думата като председател на Групата за приятелство на българското Народно събрание и Грузинския парламент, от името и на моите колеги. Искам да кажа, че с днешната спогодба ще се финализират неколкогодишните усилия от страна и на двете държави, на нейните институции, и това ще допринесе за активизиране на възможностите за контакти на българските и грузинските граждани.
Неотдавна българска делегация, предвождана от председателя на Народното събрание госпожа Цачева, бяхме в Грузия на официално посещение и за пореден път се убедихме в искрената, ако мога така да кажа, обич на грузинците към България и техният стремеж за активизиране на контактите. Мисля, че всички ние единодушно ще подкрепим тази спогодба, която безспорно е крачка, която ще осигури тази възможност.
Искрено се радвам, че фактически се финализират усилията, които бяха положени и в предишния парламент, и по-специално от бившия министър Мутафчиев. Искам да поздравя колегите от държавната администрация и от правителството, които са работили в тази насока.
Аз ще подкрепя спогодбата. Апелирам към всички единодушно да я подкрепим.
Благодаря за добрия финал на преговорите по отношение на тази спогодба за въздушен транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Радославов.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, № 102-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение – на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що гласуваният закон за ратификация да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направената процедура.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия
Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия, подписана на 28 март 2011 г. в Тбилиси.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване законопроекта, така както беше докладван.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет, а с това приключваме работата и по точка първа от нашия дневен ред.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Вносител – Министерският съвет.
Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща и на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да ни запознаете с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – да гласуваме по точки втора и трета да бъдат допуснати в залата: госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правна” в Агенция „Митници”, и госпожа Десислава Трифонова – младши експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направената процедура за допускане в залата на изброените лица по точка втора – Проектозаконът за промените в Закона за митниците, и по точка трета – Първо четене на промените в Наказателно-процесуалния кодекс.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете заместник-министрите и другите длъжностни лица да влязат в залата.
Процедура – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Като процедурно предложение моля да поканите двамата министри – на финансите и на вътрешните работи, защото въпросът с разследването е изключително важен въпрос за координацията. В изказванията по същество ще видите, че може да стане голямо разбъркване на цялостната система, на съставите. Без политическа оценка на този въпрос, без да има ясна позиция на двете министерства, разследването на данъчните престъпления може да стане много тежък проблем с оглед припокриването на функции.
Моля Ви да ги поканите да дойдат. Също така ще е добре да има от високо равнище позиция на Министерството на вътрешните работи, което отговаря за полицейското разследване. Иначе утре горските ще поискат разследване, другиден ще се направи екологична разследваща полиция, а това е доста фундаментална промяна. Мисля, че ще се върнем към дискусията от 2001 г., когато беше отменен този двугодишен опит, който не даде някакви особени резултати, не се изгради капацитет. Но без ясна политическа авторитетна позиция от съответните министерства на ниво министър, трудно Народното събрание може да вземе информирано решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Моля да бъде предадено на двамата министри, че има отправена такава покана от народен представител – да присъстват на обсъждането.
Моля секретариатът да предаде на кабинета на председателя на Народното събрание, откъдето да предадат на съответните министри, че има отправена такава покана от господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На Михаил Миков нещата са му ясни. Важното е да стане ясно на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Казвам, че Вие сте отправили такава покана. Това да бъде предадено на съответните министри.
Госпожо Стоянова, заповядайте да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
На свое заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, Десислава Йорданова – старши юрисконсулт, и Розанела Ангелова – държавен експерт в дирекция „Митническо разследване и разузнаване” в Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците доразвива предвидените в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс промени, предвиждащи разширяване кръга на разследващите органи по досъдебните производства чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор. Подобен нормативен подход е бил възприет и в предишни редакции на Наказателно-процесуалния кодекс от 1999 г. и 2000 г. чрез включването на митническия дознател сред кръга на разследващите органи. Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления е в съответствие с дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава 25 „Митнически съюз”. Препоръките са давани както в няколко доклада на Европейската комисия за годините 2002 г. - 2004 г., така и в последния Междинен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за България от 18 февруари 2011 г.
Законопроектът предвижда разследващите митнически инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система.
Разследващите митнически инспектори са част от митническата администрация, но имат различни функции от тези, които по принцип изпълнява митническата администрация. Като част от тази администрация те нямат функции по контрол за спазване на специфичното национално и общностно митническо и акцизно законодателство и по противодействие на митническите и акцизните закононарушения, характерни за Агенция „Митници”. Единствената дейност, която разследващите митнически инспектори ще извършват е разследване по досъдебно производство в рамките на НПК. По този начин се цели разграничаване между органите на досъдебното производство и органите, които имат правомощия да установяват административни нарушения и да провеждат административнонаказателно производство.
С предложените изменения допълнително се гарантира спазването на установените в наказателния процес принципи за независимост на разследващите органи и вземане на решения по вътрешно убеждение. В тази връзка се забранява на по-горестоящите на разследващите митнически инспектори – административни ръководители в митническата администрация, да оказват влияние върху развитието на разследването и да дават указания на разследващите митнически инспектори.
Със законопроекта се въвежда и институтът на задържането като административна мярка и се оправомощават митническите органи да задържат лица в изрично посочените от закона случаи. Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Предвидени са мерки, гарантиращи защита правата и законните интереси на задържаните лица като правото на адвокатска защита, правото на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на лицето, в случай че не владее български език, незабавно да се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. За гарантиране законосъобразността на действията на митническите органи и предвид конституционните изисквания е предвидено, че при задържането на лице може да му бъде ограничавано единствено правото на свободно придвижване, но не и други законоустановени права, като срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа.
В законопроекта е предвидено въвеждане на „правото да бъдеш изслушан” в рамките на административното производство по издаване на решения от митническите органи във връзка с прилагането на митническото законодателство. С въвеждането на този институт ще се постигне хармонизиране с европейското законодателство с оглед изискванията на Европейската комисия, като ще се постигнат и целите на института – защита на правата и интересите на лицата с оглед еднаквото прилагане на закона и изчерпателност при събиране на доказателствата в образуваното административно производство от митническата администрация.
Със Закона за митниците се предлага и изменение в Закона за акцизите и данъчните складове, като се създават правомощия за полицейските органи да съставят при установени от тях случаи на нарушения на акцизното законодателство актове за установяване на административни нарушения. В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административнонаказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административнонаказателното производство.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Лазаров, да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
На свое заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – заместник-министър, господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, господин Николай Алдимиров – заместник директор на Агенция „Митници”, госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правна” в Агенция „Митници”, госпожа Десислава Трифонова – младши експерт в дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Владислав Горанов.
С него се доразвиват предвидените в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс промени, предвиждащи въвеждането на института на разследващия митнически инспектор, чиято процесуална фигура не е нова за българското наказателно-процесуално право, тъй като подобен нормативен подход е бил възприет и в предишни редакции на Наказателно-процесуалния кодекс от 1999 г. и 2000 г. чрез включването на митническия дознател сред кръга на разследващите органи.
Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря в максимална степен на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешни работи” и
Глава двадесет и пета „Митнически съюз”. Сходни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави – членки на ЕС. При този модел на митническо разследване е запазена връзката между органа, установил съответното митническо престъпление и органа, осъществяващ разследването по него.
Законопроектът предлага разследващите митническите инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система. Предвижда се единствената дейност, която разследващите митнически инспектори ще имат право да извършват, е разследване по досъдебно производство в рамките на НПК. По този начин се цели разграничаване между органите на досъдебното производство и органите, които имат правомощия да установяват административни нарушения и да провеждат административнонаказателно производство.
С предложените изменения допълнително се гарантира спазването на установените в наказателния процес принципи за независимост на разследващите органи и вземане на решения по вътрешно убеждение, като в тази връзка се забранява на по-горестоящите на разследващите митнически инспектори административни ръководители в митническата администрация да оказват влияние върху развитието на разследването и да дават указания на разследващите митнически инспектори.
Със законопроекта се въвежда и институтът на задържането като административна мярка и се оправомощават митническите органи да задържат лица в изрично посочените от закона случаи. Предвидени са мерки, гарантиращи защита правата и законните интереси на задържаните лица. За гарантиране законосъобразността на действията на митническите органи и предвид конституционните изисквания е предвидено, че при задържането на лице може да му бъде ограничавано единствено правото на свободно придвижване, но не и други законоустановени права, като срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа.
Със Закона за митниците се предлага и изменение в Закона за акцизите и данъчните складове, като се създават правомощия за полицейските органи да съставят при установени от тях случаи на нарушения на акцизното законодателство актове за установяване на административни нарушения. В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административнонаказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административнонаказателното производство.
В хода на дискусията беше обсъден § 5, относно чл. 16, ал. 7, като се изказа становище, че е необходима е конкретизация кои от митническите органи ще могат да извършват административното задържане.
В § 6 има смесване между задържането до 24 часа и задържането по образуване досъдебно производство – до 72 часа. Трябва да бъде прецизиран текстът, като се уточни, че задържането се извършва по реда на НПК.
Предвидените в § 6 – чл. 16а правомощия са излишни, тъй като се касае до документална защита на задържаните лица. В чл. 16б би могло да се обсъди при задържането на лица да се използват и други помощни средства, освен белезници.
След проведената дискусия и обсъждане, с гласа 15 „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерски съвет на 29 юли 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
От името на вносителите желае ли някой да вземе думата?
Откривам дискусията.
Народните представители имат възможност да изразят отношението си по законопроекта.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, очевидно двамата министри – на финансите и на вътрешните работи, са далеч от темата или най-малкото тя не ги интересува особено.
Няколко неща по този законопроект.
На първо място, очевидно е, че правителството гласува недоверие на Министерството на вътрешните работи относно капацитета му да разследва, забележете, митнически и данъчни престъпления. Това става при условие, че контрабандата е възлов проблем на държавата, контрабандата е основен източник на кумулиране на средства в черната икономика, контрабандата се посочва като проблем за България както в докладите на Европол, така и от редица наблюдатели от нашите чуждестранни партньори.
Какво ни се предлага във внесения законопроект? Предлага ни се цял кръг от престъпления, забележете, не само свързани с митниците, включително и данъчни престъпления, а както е отбелязано в мотивите – укриване и неплащане на данъчни задължения в големи размери, критерият е единствено размерите, неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет. Забележете, това ще се разследва от митниците. Къде отива „Икономическа полиция”, къде отива разследващият капацитет на Министерството на вътрешните работи?!
Уважаеми дами и господа, всъщност в историята на българския парламент или на българската държава има един такъв опит – вие никак не сте новатори. Практиката на митническото дознание съществуваше до 2005 г., когато беше отменена. Тогава се констатира, че през 2003 г. имаше 5 преписки, а през 2004 г. – с 30% по-малко – за две години функциониране на митническото разследване, на митническото дознание тогава. Или през 2003 г. преписките са били 5, а през 2004 г. – 3.
Има един фундаментален въпрос, който, ако отворите стенограмите, дискусията е проведена в тази зала през 2005 г. – това е, доколко е удачно и целесъобразно контролните и административнонаказващите функции на митническите органи да се смесват с функциите по разследването и доказването на престъпление. И без това в митническите закони те имат достатъчно свобода за субективна преценка дали да квалифицират деянието като административно нарушение, или като престъпление. Признаците са едни и същи – дали да се отиде към административнанаказателна отговорност, или да се отиде към Наказателния кодекс?
Кое е новото в този правителствен законопроект, което не може да не буди смущение? Абсурдно е митническите органи да се занимават с въпроса за неправомерното получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет. Нали за това има специализирани звена, нали за това се създаде група в прокуратурата с Министерството на вътрешните работи и с ДАНС?! Какво казваме на нашите партньори? – че всичко направено и многократно отчитано, не дава никакъв резултат.
Има обаче един фундаментален въпрос за философията на законопроекта – големият въпрос за корупцията в митниците. Как така ще стане, че едно и също лице, орган може и да контролира, и да разследва?
Оставам настрана други на пръв поглед технически детайли. В кои арестни помещения ще се реализира мярката „задържане”? В помещенията на Министерството на вътрешните работи? Кой ще отговаря за задържаните лица, от чии бюджет ще се покриват разходите за задържането по тези мерки? Или в следствените арести, които засега са в дискрецията на съдебната власт? Не е ясно. Ще се урежда сигурно с наредба между шефа на Агенция „Митници”, апропо и той отсъстваше тук.
Има един същностен въпрос, който звучи – няма да употребя квалификация – когато се установи, че митнически служител е замесен, тогава компетентността се отнема от разследването.
Уважаеми дами и господа, контрабандата, особено по границите, много често, да не кажа в 90% от случаите, е свързана с топлите отношения между извършителите на деянието и някой служител от митническата администрация. Или митницата ще започне разследването, ще направи с доказателствата нещо донякъде и след това, ако се появи случайно или не се появи някаква връзка с митнически служител, ще поканят разследващите полицаи, респективно прокуратурата, да прехвърлят делото оттатък. Това е пълен абсурд.
По какъв начин митниците ще ползват оперативната работа на Министерството на вътрешните работи? Знаем какви са отношенията между сегашния вътрешен министър и шефа на Агенция „Митници”. Те станаха достояние на публиката в началото на годината. По какъв начин ще може да се реализира истинското митническо разследване? По какъв начин ще се реализират контролираните доставки – тук има много бивши служители на МВР – реализирани често с партньорски служби без знанието на митническото разузнаване? Или органът на границата ще спре доставката и ще започне полицейско разследване?!
Възниква следващия въпрос: като започне това полицейско разследване или не го започне, на какво основание той няма да действа като разследващ? На основание обаждане от някоя от службите на МВР или ДАНС, че става въпрос за контролирана доставка?! Това правова държава ли е, бе, уважаеми дами и господа? Това е бардак!
По никой начин не мога да приема, че в юрисдикцията на митниците влиза разследването на всякакви данъчни престъпления, макар че тук се говори за акцизи. Защо тогава възниква много простия въпрос: защо на Националната агенция за приходите не давате същите функции за данъчни престъпления? Тоест предметът на това прословуто митническо дознание, разследване, както искате го наречете, го разширявате и по отношение на всички данъчни престъпления. Това са текстовете от Наказателния кодекс, мога да ви ги прочета.
Защо митниците могат, а Националната агенция за приходите не може? Защо митниците ще задържат за 24 часа, а органите на Националната агенция за приходите няма да задържат 24 часа? Тези въпроси ще висят в пространството, докато не се намери някой министър да дойде тук и да каже защо. Или хвърляте пред публиката поредния кьорфишек за борба с контрабандата, от която очевидно не можете да се отърсите не само като обществени нагласи, но и като липса на интелектуален капацитет за решаване на този проблем? Проблемът може да се решава много по-просто – с използване на досега създадения капацитет от разследващи полицаи, оперативни служби, комуникацията между тях и приобщаване на капацитета на митниците и, разбира се, капацитетът на Националната агенция за приходите.
Много често данъчните престъпления започват и са свързани с някаква граница, но в крайна сметка те се реализират в офисите на Националната агенция за приходите. Едно такова сепариране на функциите е абсурдно за ефективно реализиране на разследването и доказването на тези сложни икономически, счетоводни механизми, с които се реализират тези престъпления.
Още един въпрос, който стои достатъчно отворен: колко души ще се занимават с митническо разследване? Във внесения законопроект пише, че ще се занимават всички митнически органи. В предишния експеримент с митническото дознание се занимаваха 17 души, определени със заповед на министъра. В сегашния вариант шефът на Агенция „Митници” ще определя само онези, които работят за Специализирания съд. Това е друг нюанс в прочита на този закон. Той е така, забутан в дъното, но нюанс, който заслужава специално внимание.
Кои са митническите органи според § 1, т. 9? Длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол, ще осъществяват и разследване. Или това са Централно митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове. И когато чисто механично, уважаеми дами и господа, екстрапулирате правомощията на разследващите полицаи към правомощията на митничарите, на митническите органи, които разследват, трябва да сте наясно, че те ще могат да искат разпечатки от телефоните, те ще могат да искат специални разузнавателни средства и в един момент ще се получи оня паралелен режим на работа, който няма да даде добри резултати – или ще доведе до прехвърляне на отговорности, или ще доведе до припокриване на действия на различни служби с еднаква компетентност. Често – пак говоря за тези, които са били в системата на МВР – служби с оперативни функции, за които разкриването и разследването може да бъде за известно време спестено при условията на определени механизми за разкриване на по-големи престъпления.
Аз знам, че радетелите на тази идея и в предишни парламенти са се позовавали на някои европейски практики. Само че едно е в Италия, многомилионна Италия, да изградиш Gudrd „Finance” и да й дадеш собствен ресурс. Но тя има и катерите, има и колите, има и разследването, има и разузнаването. Най-важното, има сериозната експертиза. А тук, при нас, ресурсът, който е твърде ограничен –знаете в какво състояние се намира в момента разследващата полиция – просят принтери, просят хартии, просят други неща. Нали бяха „златните принтери”, сега да пишат с пачи пера. И този оскъден капацитет се разпръсва.
Може ли да гарантира министър-председателят, че, заради зачестилите случаи на незаконна сеч в горите, утре горските няма да поискат да има разследващи полицаи, разследващи горски? Или, както ви казах, заради опасността за делфините в Черно море, да има разследващи ветеринарни, защото те са най-близо? Въобще принципът да смесиш контролиращият орган и административно-наказващият и да бъде едновременно и орган по разследването е абсурден. Мога да ви приведа още много примери. Защо не изградите в Министерството на здравеопазването разследващи лекари, които да задържат – например в Горна Оряховица или в Благоевград.
Уважаеми дами и господа, има още редица въпроси, които една сериозна дискусия би поставила. Дискусия, в която трябва да се дадат отговори на тези въпроси. Защото прочитът на Наказателния кодекс и разхвърлянето на текстове, които досега се разследват – доказателствата се събират от Министерството на вътрешните работи, може да доведе до крайно абсурдни ситуации. Това по никой начин няма да направи по-ефикасно разследването. То ще усили възможностите за корупция и то на равнище административни органи. Законът създава редица корупционни предпоставки.
Казвам всичко това, за да остане в стенограмата, както са останали фактите от 2005 г. В крайна сметка вие ще гласувате, вие ще решите.
Тази дискусия е водена в Народното събрание, но най-големият въпрос е друг. Как Наказателно-процесуалният кодекс се прилага на територията на страната, веднъж – със специалните прокуратури и съдилища, втори път – чрез предметното парцелиране на компетентността? След една година се разбира, че контрабандистът и митничарят си пиели пиенето, само че през това време доказателствата са изчезнали.
Смесването, вкарването на тези функции в митниците е крайно неудачно. Освен политическата оценка за работата на полицейското разследване, всъщност тази оценка не е ясна, тя е направена само чрез закона, разбира се, и в доклада на Европейската комисия – там оценката е много ясна. Явно това е реакция на правителството, но крайно неудачна реакция.
Съжалявам, няма компетентни министри, които да дадат отговор на някои от поставените въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
От вносителите, желаете ли думата? Няма желаещи.
Други изказвания?
Господин Казак – за изказване, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам моето изказване със съжаление, за това че в пленарна зала при обсъждането на този толкова важен законопроект отсъстват двамата министри, които са пряко заинтересовани и ангажирани с тази проблематика, а именно министърът на вътрешните работи и министърът на финансите. Явно вече предизборната треска и предизборната кампания, въпреки че не е започнала официално, вече тече в пълен ход дори и за членовете на правителството.
Тяхното мнение по този законопроект, и то съпоставено на техни позиции, изразявани през миналите месеци от началото на мандата, би било много интересно, за да видим – след като всички тези скандали станаха достояние на широката общественост между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници” – как след всичко това те ще съумеят да стиковат своята дейност и да заработят в синхрон, прилагайки именно тези промени и предпоставяйки митническите органи като втори специализиран дознателски апарат.
За мен този пакет законопроекти заедно с НПК, които създават разследващи органи от нов тип, а именно митническо разследване, е ярко доказателство за това, че трескаво управляващите и правителството търсят начини, за да докажат пред Европейския съюз, че в България нещо се прави за коригиране и за преодоляване на хроничните слабости в борбата с контрабандата, в борбата с митническите измами, недостига на приходи в държавния бюджет и в тази връзка слабата работа на органите на досъдебното производство.
Само че този отговор ми се струва напълно неадекватен, тъй като ние не можахме да изградим в достатъчно добра степен качествено полицейско разследване. Все още се работи по усъвършенстване, по обучение на кадрите, по постигане на определен интелектуален капацитет в рамките на полицейското разследване, за да могат да изпълняват качествено и на висотата на обществените очаквания своята работа и да не се налага след това съдът да връща непрекъснато преписките на полицейското разследване. Сега изведнъж отново се впускаме, и то отваряме широко вратите, както стана дума, за митническо разследване, без да е ясна визията, без да е ясно кои служители, с каква подготовка ще разполагат – юридическа, материална, с какъв инструментариум, ако щете дори и логистичен, за да могат ефективно и ефикасно да упражняват тези свои нови правомощия.
Празните банки тук на двамата министри са ярко доказателство, че ние нямаме гаранции за това ще има ли наистина синхрон между работата, няма ли да се настъпват един-друг по краката тези две институции и техните служители, когато започне дадено разследване по дадено престъпление.
Тезата, която чухме преди малко, заслужава сериозно внимание. В едни и същи органи, и то без ясна диференциация вътре в тях, се предоставят и контролни функции, тоест тривиалните функции, които поне две дузини български национални институции разполагат в различни сфери – с разследващи функции в рамките на наказателния процес.
Това е ярък пример, че се залага един вътрешен институционален конфликт вътре в институцията „Митници”, който Бог знае до какви резултати ще доведе в бъдеще, ако разумът не надделее, ако тази регламентация, която сега ще приемеме първи етап, не бъде развита в ясна диференциация на това кои служители, кои органи, с какви конкретни правомощия, с какъв механизъм на взаимодействие с другите институции – и йерархически, в рамките на Агенция „Митници”, като на първо място са органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата – ще работят, за да има ефективни резултати от това нововъведение.
От евентуалното приемане на този законопроект за мен е показателно само едно, че сегашното правителство все повече тласка България към разширяване на правомощията на всичко, що носи униформа в тази държава. За две години ние се превърнахме в полицейска държава, а сега вече сме на път освен в полицейска, да станем и митническа. Утре няма да се учудя, ако и горските надзиратели придобият подобни правомощия. Въобще на всеки служител, който носи униформа в България, се предоставят някакви правомощия на разследване, предоставят му се репресивни правомощия… Въобще, накъде вървим по този път?!
Бизнесът в момента и без това е затънал до гуша, той е смазан от неадекватните действия на държавата от последните две години и сега ние продължаваме в тази посока. Вместо да подобрим съществуващите механизми, вместо да създадем ефикасни средства за подпомагане на бизнеса, за това той да не се чувства непрекъснато рекетиран от всевъзможни държавни органи и институции, в момента ние създаваме още по-широки правомощия митническите органи не само да контролират, но и да разследват, което за мен отваря широко вратите, ако няма ясен механизъм за самоконтрол – както за вътрешен, така и за външен в рамките на Агенция „Митници”, да се създадат механизми за допълнителен рекет и натиск върху бизнеса от страна на тези служители.
Ние имаме своите сериозни резерви към този законопроект, а и към свързания с него проект за изменение в НПК и ще се въздържим да подкрепим едно такова предложение, тъй като не виждаме ясна визия и добре дефинирани предложения за избягване на всички тези слабости и опасности, за които споменах. И не на последно място поради факта съмняваме се, че тези предложения и идеи, колкото и добре да звучат на пръв поглед, ще бъдат реализирани съобразно първоначалния замисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Казак, не са по-широки правомощията, те са крайно объркани. Давате компетентност по редица текстове, включително по 255 и 256, обаче е пропуснат, забележете, 255а: „който избегне установяването или неплащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуване на търговско дружество или друго юридическо лице чрез извършена сделка в търговско предприятие” и прочие. Или какво – митническото разследване ще установи, че акцизите са в това дружество, а после ще прехвърли разследването по този текст на полицията. Само че, уважаеми дами и господа, те може да са в съвкупност, ето тук има хора, които знаят какво е съвкупност.
Разберете, или вкарвайте всичко на едно място, изградете митническо разследване, изградете капацитет и кажете: „МВР няма да се занимава с данъчните.”, но вие не можете да дадете отговор на въпроса: защо Националната агенция за приходите няма да се занимава? Защо митниците? Защото някоя сутрин е станал премиерът и е харесал шефа на митниците, другата сутрин ще стане и ще каже: „Оня на НАП е по-добре”. Абсурдно е по такъв левашки начин да се решават такива важни въпроси! Коригирайте текстовете, вижте за кои състави става въпрос, обикновено престъпленията са свързани. Ако се установи, че е само документно престъпление, а не от документните, които са свързани с данъчните, тук специалните състави на 255 кой ги разследва?! Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Казак, дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители ще участват ли в дискусията?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Само ще прочета законопроекта, защото законопроектите трябва и да се четат. Тук се поставиха много въпроси по законопроекта, който гласуваме в момента. „Разследващ митнически инспектор е митнически служител с висше юридическо образование, който не е обвиняем, подсъдим, осъждан за умишлено престъпление.” „Разследващият митнически инспектор извършва разследване в случаите и при условията на НПК.” „При осъществяване на своите правомощия разследващият митнически инспектор взема решение по вътрешно убеждение...”, няма да го изчитам до края. Още една алинея: „на разследващите митнически инспектори не могат да се възлагат други дейности освен разследване на престъпления”.
Смесване на функции, контролни, разследващи, каквито контролни имат и органите на МВР. Ще напомня още нещо. Говорим за досъдебно производство. Някои пропускат, че в НПК все пак има и прокуратура, която ръководи този процес по разследване – досъдебното производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Ще Ви прочета, господин Лазаров, проекта за НПК. Параграф 4, т. 3, ал. 4: „Митническите органи могат да извършват действията по 212, ал. 2”. Митническите органи! Значи има две категории – едните са митнически инспектори, които са специално определени, другите са митнически органи, които ви прочетох кои са. Ако искате, пак да ви ги прочета. Така че не ми казвайте, че ясно са определени и е ограничен кръгът. Вижте Закона за изменение и допълнение на НПК, § 4, т. 3, нова ал. 4 – митнически органи. Тогава отивате на § 1 и виждате онези, дето ви ги прочетох.
Защо ни будалкате, че са само тези?! Ето го НПК! (Показва законопроекта.) Чел съм го аз закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Лазаров! Аз искам още един път да повторя: посоката е грешна, широкото отваряне на ветрилото! Така започна и полицейското разследване и видяхме колко години му трябваше и още не е придобило онази степен на самостоятелност и на качество на досъдебното производство в рамките на полицейското разследване, което се очакваше. От начало бяха само дознатели, после разширихме правомощията и всеки полицай придоби правото да осъществява определени действия по разследването. Сега сте тръгнали по същия път и с това митническо разследване. Не е този начинът, за да имаме ефективно разследване. Трябва да се продължи работата по специализиране на вече съществуващия разследващ апарат в рамките на прокуратурата и на полицията, на МВР и бившите следователи, които сега подпомагат работата на прокуратурата, за да имаме ефективни актове на досъдебното производство, които след това да не бъдат отменени от съда.
Този начин сега – да откриваме топлата вода, да създаваме митнически следователи, няма да доведе до нищо добро и още дълги години ще трябва да се сблъскваме с некачествена работа и след това кой ще бъде виновен – отново съдът, ние ги хващаме, той ги пуска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – няма да ползвате дуплика.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител – Министерският съвет от 29 юли 2011 г.
Гласували 92 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Законопроектите са два. Първият по време е от 29 юли 2011 г. с вносител Министерският съвет, вторият законопроект е от 2 септември 2011 г. с вносители народният представител Анастас Анастасов и група народни представители.
Постъпили са съответните доклади.
С доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване ще ни запознае господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
На свое заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – заместник-министър, господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, господин Николай Алдимиров – заместник-директор на Агенция „Митници”, госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правна” в Агенция „Митници”, госпожа Десислава Трифонова – младши експерт в дирекция „Данъчна политика” и госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Даниела Машева.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда разширяване кръга на разследващите органи по досъдебните производства чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор.
Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря в максимална степен на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава двадесет и пет „Митнически съюз”. Подобни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави – членки на Европейския съюз. Същността на утвърдения вече в европейските страни модел на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него.
Законопроектът предвижда разследващите митнически инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система, като с възлагането на функциите по разследване на тези престъпления на разследващите митнически инспектори се цели постигане на по-голяма оперативност, бързина и по-висока ефективност на досъдебните производства в резултат на притежаваната от съответните митнически органи квалификация, специални знания и пряк достъп до необходимите за разследването материали и документи.
С оглед гарантиране своевременната разкриваемост на престъпленията, качественото обезпечаване и процесуалната годност на събраните доказателства на митническите органи се предоставя възможност при наличие на данни за извършено престъпление в неотложни случаи да могат да съставят протокол, с който да се счита, че досъдебното производство е образувано и събраните доказателства да могат да се използват при провеждането на съдебната фаза.
Запазва се принципът, че прокурорът осъществява общото ръководство и надзор в досъдебното производство върху разследващите органи. Указанията му по воденето на разследването са задължителни и за разследващите митнически инспектори и не подлежат на възражение.
Въвежда се допълнително ограничение в зависимост от субекта на престъплението. Изключена е възможността митническите инспектори да могат да разследват горепосочените престъпления, когато в извършването на самото престъпление е взело участие лице, което също е служител на Агенция „Митници”, като по този начин се премахва възможността в рамките на митническата администрация да се извършва разследване на служители от други служители.
С цел прецизиране на уредбата е допълнен и чл. 411в, ал. 2 от НПК, който се отнася до кръга разследващи органи по дела подсъдни на специализирания наказателен съд, се добавят и разследващите митнически инспектори, които изрично ще бъдат определяни със заповед на директора на Агенция „Митници”.
В дискусията беше акцентирано, че процесуалната фигура на митническия служител не е нова за българското наказателно процесуално право, тъй като подобен нормативен подход е бил възприет и в предишни редакции на Наказателно-процесуалния кодекс чрез включването на митническия дознател сред кръга на разследващите органи. Съобразени са правата на разследващите полицаи и митническите служители.
Поставен беше въпросът защо е разширен обхватът на разследваните от митническите инспектори за престъпления чрез добавянето на престъпленията против данъчната система и неправомерното получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет.
В § 8 се предвижда разследващите митнически инспектори да се определят със заповед от директора на Агенция „Митници”. Практиката е, че такива органи се определят със заповед от ресорния министър и би могло да се обмисли дали митническите инспектори да не се определят със заповед от министъра на финансите.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вторият доклад е по законопроекта, внесен от господин Анастас Анастасов и група народни представители.
Имате думата, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 2 септември 2011 г.
На свое заседание, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 2 септември 2011 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; Петър Раймундов – завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура; Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховен касационен съд.
Законопроектът беше представен от един от вносителите му – господин Красимир Ципов. Народният представител изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс целят преодоляване на някои непълноти и подобряване на ефективността на наказателния процес в съгласие с принципното изискване, залегнало в чл. 22, ал.1 от НПК, за приключване на делата в разумен срок и прекратяване на порочния кръг на движение на делата както между първоинстанционната и въззивната, така и между касационната и въззивната инстанция, чието начало бе поставено с отмяната на чл. 333, ал. 3 и чл. 357, ал. 4 от НПК. Това създаде неограничени възможности по сега действащите правила на чл. 335, чл. 354 и чл. 355 за многократно въззивно и касационно обжалване на присъдите и решенията по едно и също дело. С предложените изменения се дава възможност на Върховния касационен съд самостоятелно да извършва оценка на фактите, при която е възможно да направи и нови фактически изводи, каквото правомощие касационната инстанция понастоящем няма. В тези случаи ВКС може за първи път да произнесе осъдителна присъда по обвинението, за което подсъдимият е бил оправдан, или да оправдае осъденият подсъдим, без възможност за последващо обжалване на постановения съдебен акт. В тази връзка, за да се преодолеят посочените и съществуващи непълноти, но не и за сметка на ограничаване правото на защита, се предлага да се възстанови правомощието на въззивната инстанция, при повторна отмяна на присъдата или решението, вместо да връща делото за ново разглеждане, да го решава по същество, каквато възможност нормативно бе уредена с чл. 333, ал. 3 НПК (ДВ, бр. 21 от 1998 г., отм. ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
Посочените изменения са съобразени и с правото на защита, защото се предлагат промени в разпоредбите на чл. 28 (новата ал. 4) и чл. 422, ал. 1 (изменението на т. 5) относно предмета и основанията за възобновяване, с което се дава право на осъдения да поиска възобновяване пред петчленен състав на Върховния касационен съд, което гарантира в пълен обем защитата му срещу постановения при условията на чл. 354, ал. 4 от НПК съдебен акт, когато са засегнати негови права и законни интереси в процеса.
Промени се предлагат и относно правилата за провеждане на заседание по допускане на доказателства, по чл. 327, ал. 1 от НПК. Въведеното изискване закритото заседание да се провежда от състава на съда, който ще разглежда делото, създаде затруднения и води до отмяна на съдебни актове само на това основание. Същинската част на съдебното заседание се заема от съдебното следствие, когато се извършва събиране и проверка, а при постановяване на присъда или решение и съответна оценка на доказателствения материал. Закритите заседания по чл. 327 от НПК представляват подготвителни заседания и при тях не се извършват действия по събиране и проверка на доказателствени материали и въпреки наложените ограничения за времето, в което могат да се правят доказателствени искания, процесуални права не се преклудират. Ето защо следва да отпадне частта от текста на чл. 327, ал. 1 от НПК, въвеждаща изискването за „същия състав, който ще разгледа делото”, както и да се разшири възможността за съда на подготвителен етап да реши всички въпроси с доказателствен характер, с въвеждане на възможността за провеждане на разпоредително заседание с участието на страните.
Предлага се и промяна в материята, уреждаща производството по сключване на споразумение. Досегашното включване на разпоредбите на чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс в кръга от въпроси, по които следва да се постигне споразумение, не държи сметка за обстоятелството, че правилата на чл. 25 от НК се прилагат ex lege и изключват възможността за друго разрешение по реда на споразумяването между страните, подсъдим-прокурор, различно от нормативното предписание, по въпросите за определяне на общо наказание при множество престъпления. Ето защо в чл. 381, ал.8 думите „прилагат чл. 23 и 25” се заменят с „прилага само чл. 23”.
Предлагат се и промени в чл. 423, ал.1 от НПК, с цел да бъде ограничена възможността на подсъдимия да злоупотребява с правото да бъде информиран.
Госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, изрази становище на представляваното от нея министерство за пълна подкрепа на законопроекта и оцени значението на предлаганите промени в контекста на решаване на делата в разумен срок.
Господин Петър Раймундов – представител на Върховната касационна прокуратура, също изрази подкрепа на предлаганите изменителни текстове и изрази виждането на ВКП, че те ще допринесат за ускоряване на наказателния процес, както и за подобряване качеството на съдебните актове. Наред с това и по този начин ще се отстрани и една от причините, за които нашата страна беше осъдена от Съда в Страсбург.
Представителят на Върховния касационен съд господин Гроздан Илиев изрази виждането на колегията, че възприема за наложителни предложените промени, тъй като те съответстват на целите на ускоряване на правораздаването и се явяват логично и обосновано продължение на извършените през 2010 г. изменения и допълнения в НПК, свързани с ускоряване на досъдебното производство. Нещо повече, необходимостта от законопроекта е в пълно съгласие и с препоръките на европейските експерти за преодоляване констатираната пасивност на съда и на възможностите, които понастоящем дава наказателно-процесуалното законодателство за неоправдана продължителност на инстанционното производство, водеща до нарушаване на изискването за приключване на процеса по конкретно дело в разумен срок. Господин Илиев подчерта, че са съобразени и европейските стандарти, гарантиращи правото на защита, като предложените с § 1 и § 7 изменения са и отговор на изискванията, поставени с Протокол № 7, чл. 2, т. 2 към КЗПЧОС, и изразеното от Европейския съд по правата на човека становище по делото „Параскева Тодорова срещу България” за това, че институтът на възобновяване на наказателното производство по Глава 33 от НПК е достатъчно ефективно средство за защита на осъдените.
Народните представители Димитър Лазаров и Явор Нотев изразиха увереност в качеството и смисъла на предлаганите промени и заявиха, че го подкрепят.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 2 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Лазаров.
От името на парламентарна група е поискано време за декларация.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Вече десети ден сме свидетели, всъщност повече от десет дена, на безсилието на българските власти и на краха на един на пръв поглед добър туристически сезон, безсилие, което имаше поредица от много ясни заявености пред българските граждани. Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов обяви от националния ефир след две години участие в ръководството на министерството, че тепърва му предстои да се запознае с ключови материали, които уреждат взаимоотношенията между институциите и частните фирми, занимаващи се с туризъм в държавите от Европейската икономическа общност и от Европейския съюз – по принцип нормативна уредба, която в България също в една или друга степен е имплементирана в периода 1994-2007 г.
Ние с нарочна парламентарна декларация с цялата си тревога поставихме въпроса пред Народното събрание с искане тук да бъде изслушан министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков. За съжаление, вместо да чуем сериозен анализ на финала на туристическия сезон, вместо да чуем сериозен анализ на причините, довели до този катастрофален финал – повече от 1500 чужди граждани да останат в страната ни по-дълго време от планираното, вместо да чуем сериозен анализ на необходимите промени в нормативната уредба и на необходимите промени, които да гарантират правомощията на държавата и на първо място правомощията на потребителите, бяхме свидетели на изключително нагло, арогантно и некомпетентно поведение на министър Трайков. Нито един от поставените от нас въпроси не получи солиден отговор.
На първо място, защо две години „Слънчев бряг” АД се ръководи от представител на частна туристическа компания, който е в очевиден конфликт на интереси?
На второ място, какви са задълженията на конкретния туроператор към превозвача и как ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вижда изход от това положение? Вместо да чуем как ще излезем от това положение, чухме арогантни фрази, че руските туристи вече са извозени и че е „извозена” и Парламентарната група на Коалиция за България. Оказа се, че е „извозен” и българският туризъм, защото същия ден, в който министърът лъжеше съвършено откровено от тази трибуна, на летището във Варна останаха още около 200 руски туристи.
На трето място, какви са задълженията на туроператора към хотелски и към ресторантьорски комплекси? Тук получихме смайващия отговор, че не е работа на държавата да се меша във взаимоотношения между частните фирми, с ясното съзнание, че говорим за ключов сектор за България в икономиката, за сектор, за който през последните 15 години бяха положени огромни усилия, за един от най-динамично развиващите се сектори макар и в условията на криза.
От тази висока трибуна ние от Коалиция за България предупредихме, че предстоят фалити и отново срещнахме арогантността на министъра, който увери и българските граждани, и народното представителство, че събития от такъв характер сред фирмите, ангажирани в туризма, не предстоят. За съжаление, ние от Коалиция за България се оказахме прави: прави, когато предрекохме, че предстоят още драми на финала на туристическия сезон тук, в България, защото последната група руски туристи трябва да замине на 23 септември и там далеч няма гаранции, че те ще бъдат извозени така, както е предвидено в сключения договор; оказахме се прави, че предстоят фалити; оказахме се прави, че туроператорът „Алма Тур” няма да изпълни задълженията си към български граждани, които са вече в чужбина, че туроператорът „Алма Тур” няма да изпълни задълженията си към български граждани, които са предплатили своите ваканции и екскурзии, и по този начин ще нанесе изключително тежки щети на граждани на Република България.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма час по скоро трябва да освободи този пост, ако искаме да покажем като държава, че имаме воля да се грижим за развитието на нашата икономика.
Пред Народното събрание трябва да бъде представен анализ на това колко български граждани са пострадали през този туристически сезон от неизпълнение на ангажименти на туроператори към тях; дали само „Алма тур” не изпълнява своите ангажименти, или се търсят пренасрочвания и от други туроператори; дали само „Алма тур” има проблеми с превозвачите, или се търсят такъв тип решения и от други туроператори; дали само „Алма тур” има проблеми с хотелските комплекси и в крайна сметка какви са задълженията на „Алма тур” към хотелските комплекси – това няма ли да повлече верига от фалити след този туристически сезон.
И каква е оценката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за предстоящия зимен туристически сезон, защото от пазара излиза един от най-големите играчи? Какви са щетите за българските граждани? Въпросът е към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, защото Комисията за защита на потребителите е подопечна на министерството. Какви са щетите за тези български граждани, които сега са зад граница? И колко са българските граждани, чиято ваканция, чиито четири почивни дни този туроператор съсипа?
Още веднъж искам да подчертая, че и Народното събрание, и българското общество се нуждаят от ясен отговор – какви са перспективите. В тези перспективи очертават ли се други фалити? В тези перспективи очертават ли се проблеми за хотелиерските комплекси?
От това, което излиза в средствата за масова информация като че ли първи на редиците за обезщетяване са банките, чийто клиент е „Алма тур”. Какво ще стане с тези хотелиерски комплекси, които не са сред най-мащабните и за чиито обороти 50-80-100 хил. лв. представляват огромно задължение? Какво ще стане с тези ресторантьорски комплекси?
В крайна сметка – една обща оценка за това какви са щетите за българския туризъм въобще от това безумие, от това некадърие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от тази абсолютна неспособност един конкретен проблем да намира своите решения.
Тогава, когато сме силни да изпращаме правителствения самолет да извозва чужденци, ние трябва да си зададем въпроса: как прибираме нашите български граждани, които в момента са зад граница и за които стана ясно, че много трудно може да се осигури обратният превоз?
Цялото това поведение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е престъпно към най-динамично развиващия се сектор.
Ако ние имаме воля да покажем и на българските граждани, и на нашите партньори, че сме разбрали поуката от този провален туристически сезон, в който имахме натравяния на деца, в който имахме смъртни случаи в басейни; в продължение на една година на няколко пъти българската държава се намесва, за да прибере свои граждани от чужбина – единия път с правителствения самолет от Египет, другия път държавата заплати прибирането на голяма туристическа група от Анталия; ако днес ние не покажем на нашите партньори, че сме разбрали своя урок, че сме осъзнали своя провал и че сме готови да набележим конкретни мерки за излизане от това състояние, нас ни очаква много тежък зимен туристически сезон, а ще бъдем изправени пред провал и на следващия летен туристически сезон.
Първата стъпка е: некадърниците вън от правителството и на тяхно място – хора, които имат волята, имат ясното съзнание за отговорността, която стои пред тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Донева.
Заповядайте, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Господин председател, колеги!
„На свое заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, Десислава Йорданова – старши юрисконсулт, и Розанела Ангелова – държавен експерт в дирекция „Митническо разследване и разузнаване” в Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) предвижда разширяване кръга на разследващите органи по досъдебните производства чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор. Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава 25 „Митнически съюз”. Такива препоръки са давани последователно както в няколко доклада на Европейската комисия за годините от 2002 до 2004, така и в последния Междинен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за България от 18 февруари 2011 г.
Законопроектът предвижда разследващите митнически инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически, валутни и престъпления против данъчната система.
С възлагането на функциите по разследване на тези престъпления на разследващите митнически инспектори се цели постигане на по-голяма оперативност, бързина и по-висока ефективност на досъдебните производства в резултат на притежаваната от съответните митнически органи квалификация.
Въвеждането на митническото разследване в наказателнопроцесуалното право ще доведе както до повишаване ефективността на разследването на този вид престъпления, така и до тяхното предотвратяване чрез отчитане на напредък при разкриването и наказването на този вид деяния.
С предложените промени и независимо от разширяването на кръга на разследващите органи се запазва принципът, че прокурорът осъществява общото ръководство и надзор в досъдебното производство върху разследващите органи. Указанията му по воденето на разследването са задължителни и за разследващите митнически инспектори и не подлежат на възражение.
С цел прецизиране на уредбата е допълнен и чл. 411в, ал. 2 от НПК, който се отнася до кръга разследващи органи по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Донева.
Ще продължим с дебатите след почивката в 11,30 ч.
Преди да дам почивка – едно съобщение.
Уважаеми колеги, изложбата, посветена на 158 години от рождението и 110 години от смъртта на видния политик и общественик, депутат в 13 народни събрания и министър-председател на България д-р Константин Стоилов, ще бъде открита в 11,00 ч. в Клуба на народния представител. Приносът на д-р Константин Стоилов като политик и държавник, парламентарист и законотворец е исторически. По негова инициатива и с негово участие са приети основополагащите закони на младата българска държава.
Заповядайте на откриването на изложбата.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с дебати по точка трета от програмата ни.
Беше прочетен докладът на Комисията по бюджет и финанси.
От името на вносителите – по първия законопроект на Министерството на правосъдието?
По втория – господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ефективността на наказателния процес в значителна степен се предопределя и от бързината на съдебната фаза в това производство, затова разглеждането и решаването на наказателни дела в разумен срок се явява и основен принцип на наказателния процес. В най-голяма степен ангажирани с този въпрос са онези органи, които осъществяват функциите по ръководство на съответния етап на процеса. Това е прокурорът в досъдебната фаза и съдът в съдебната фаза.
Внесеният законопроект отговоря и на препоръките на европейските експерти, които понастоящем дадоха някои бележки по отношение на действащото наказателно-процесуално законодателство, което дава определени възможности за неоправдана продължителност на инстанционното производство и оттам до нарушаване на изискването за приключване на процеса по конкретно дело в разумен срок.
Мотивите на законопроекта са доста подробни и в тях необходимостта от приемането на предлаганите промени са последователно и ясно обосновани. Въпросните промени не са много на брой, но имат голямо значение с оглед на целите, които преследват, а именно приключване на делата в разумен срок и преустановяване на порочния кръг на движение на делата както между първоинстанционната и въззивната инстанция, така и между касационната и въззивната инстанция. Затова те преимуществено засягат частта за въззивното, касационното производство и възобновяването на наказателните дела.
Във връзка с най-общата характеристика на внесените промени следва да се отбележат тези, според които въззивната инстанция при повторна отмяна на присъдата или решението, вместо да връща делото за ново разглеждане, го решава по същество.
Подобна хипотеза се предвижда и в правомощията на касационната инстанция, която, ако отмени повторно обжалваната или протестираната присъда или решение, връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция, а при жалба или протест срещу присъдата или решението на въззивната инстанция Върховният касационен съд решава делото без да го връща за ново разглеждане, като има правомощията и на въззивната инстанция.
Предлаганите изменения са съобразени и с правото на защита, тъй като засягат и разпоредбите на чл. 28 и чл. 422 от Наказателно-процесуалния кодекс относно предмета и основанията за възобновяване, съгласно които се дава право на осъдения да поиска възобновяване на наказателното дело пред петчленен състав на Върховния касационен съд. С останалите промени се цели отстраняване на проблеми в практиката по прилагането на съответните разпоредби.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Ципов.
Изказвания, колеги? Няма.
Закривам дискусията.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Уважаеми колеги, заповядайте в залата.
Моля и квесторите да направят необходимото – да поканят народните представители.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
Гласували 75 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 2 септември 2011 г.
Гласували 74 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 9.
И този законопроект е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Негов вносител е народният представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ивайло Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.
„На свое заседание, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта.
Вносителят на законопроекта – народният представител Лъчезар Тошев, представи мотивите пред членовете на Комисията по правни въпроси. Внасянето на законопроекта е мотивирано от дискусии в обществото, като според него особено остра е реакцията срещу предвидената възможност в Закона за етажната собственост 75% от собствениците на идеални части да могат да извадят собственик на апартамент в жилищна кооперация за срок от три години. Тази възможност намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за собствеността, според която това е възможно при използване или допускане да се използват помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, или ако собственикът систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
Според господин Тошев този текст е противоконституционен, тъй като противоречи на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, както и на Първия протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Той обоснова това свое разбиране с аргумента, че правото на собственост включва правото на притежание, ползване и разпореждане и то може да бъде нарушено само в случаите на чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Според вносителя, ако собственик на жилище нарушава закона и застрашава правата на другите граждани, съществуват системите на МВР, прокуратурата и съда, които могат да осигурят защита в тези случаи. Поради изложените аргументи господин Лъчезар Тошев предлага отпадането на чл. 45 от Закона за собствеността.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Емил Радев, Любен Корнезов и Ивайло Тошев. Обсъдени бяха следните юридически аргументи:
С правилата, предвидени в Закона за собствеността и Закона за етажната собственост, се предлага защита срещу неправомерните действията на собственик на имот в етажна собственост спрямо другите собственици на имоти, с които той накърнява техни обществено значими блага и интереси, включително и упражняването на тяхното право на собственост. Тази защита се основава на общия принцип в правото, че границата на упражняването на правата на един субект е да не застрашава или нарушава упражняването на правата на другите субекти, които са защитени в равна мяра.
Защитната норма, която вносителят на законопроекта предлага да бъде отменена, не нарушава неприкосновеността на частната собственост, а осигурява охрана на интересите на другите собственици в етажната собственост, включително защита на здравето, безопасността, живота и морално-етични норми на поведение, които са в основата на съществуването на всяка общност.
На законово равнище съществуват достатъчно гаранции за защитата на правата на собственик, който е изваден временно от своя имот и е лишен от правото на ползване по решение на общото събрание на етажната собственост. Тези гаранции са квалифицираното мнозинство на вземане на решението и съдебната защита срещу такова решение.
Правото на собственост е и отговорност, дори в европейски конституции се възприема по-скоро като отговорност, поради което е необходимо носителят на това право да съобразява своето поведение с нормите за обществен ред.
След проведеното обсъждане и гласуване с 9 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев на 25 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тошев.
Има думата господин Лъчезар Тошев като вносител на законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, този законопроект, който внасям, изменя закон, приет през 1951 г., когато концепцията за собствеността е била съвсем различна. Тогава не е имало частна собственост. След това той е изменян неколкократно, но може би имаме нужда от приемане на изцяло нов Закон за собствеността, който да отговори на нашето ново разбиране за собствеността, тоест собствеността като част от концепцията за свободата и неприкосновеността на частната собственост, което е залегнало в чл. 17 от Конституцията.
Правото на собственост има три функции – ползването, владеенето и разпореждането със собствеността. Когато някоя от тези три функции бъде нарушена, цялото право на собственост е нарушено.
Принципът за неприкосновеността на частната собственост е залегнал и в Европейската конвенция за защита правата на човека, Първия протокол към нея, който е ратифициран от Република България и има предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които противоречат на този принцип.
Член 45, за който става въпрос, е приет на два пъти от две правителства начело с премиери социалисти – правителството на Жан Виденов и правителството на Сергей Станишев. В него концепцията за собствеността е съвсем различна от тази, която по принцип изповядва десницата. Там се казва, че „собственик на етаж или част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години, ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожари или от значителни повреди”. Това е едната точка. Втората точка е: „ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата, или добрите нрави”, които впрочем не са дефинирани точно в нито един закон. Това дава правомощия на общото събрание на една жилищна кооперация да правораздава и да влиза във функциите на правоохранителен орган, което не е в нейните правомощия. Смятам това за допълнителен аргумент, показващ, че този текст противоречи на Конституцията.
Основното, което противоречи на Конституцията, е, че собственикът на такъв имот без решение на съда се отстранява от своя имот и не може през това време да го ползва както реши. Следователно се нарушава правото на собственост. Върху този чл. 45 съвсем неотдавна бяха приети поправки в Закона за етажната собственост, които развиват по-нататък как се взема това решение от общото събрание на етажната собственост. Тогава този текст беше силно критикуван от широки кръгове в нашето общество, които се противопоставят на тази идея – 75% от собствениците на идеални части да могат да извадят собственик на апартамент в жилищна кооперация за срок до три години, въпреки че има съдебна защита за този, който е изваден, да може да се защити от такова решение. Една жилищна кооперация не е комуна и не може по този начин да се вземат решенията, нито да се вменяват правораздаващи функции на нейното общо събрание.
Принципът от римското право гласи, че на противоправна основа не може да възникне право. Това прави разпоредбите на Закона за етажната собственост по този въпрос също така противоконституционни, както и тези, които са в чл. 45 от Закона за собствеността. С отпадането на чл. 45 от Закона за собствеността автоматично отпадат и развиващите го по-нататък разпоредби от Закона за етажната собственост.
Ако вие подкрепите това предложение, оттам нататък ако съседите на този човек, за който става въпрос, са недоволни от него, ако той застрашава нечий живот или здраве, могат да се обърнат към полицията, прокуратурата и съда да го осъди. Това е начинът на вземане на решение в България съгласно конституцията и съгласно ратифицираната от нас Европейска конвенция за защита на правата на човека.
Правото на собственост трябва да бъде гарантирано. Затова с голяма изненада виждам, че управляващото мнозинство по този въпрос не подкрепи това предложение, въпреки че официално заявява, че споделя същите ценности, каквито и ние споделяме в общото голямо семейство на Европейската народна партия, между които е правото на собственост като част от концепцията за свободата – основно човешко право още от самото начало на развитие на концепцията за човешките права.
Смятам, че с тези аргументи въпросът отново трябва да се постави на дискусия в Народното събрание и да търсим решение, което да отговаря на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 3 от нашата Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам дискусията. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, когато се разглежда този законопроект, трябва да се има предвид, че нормите, които предлагате да бъдат отменени, на практика дават защита на останалите обитатели – масата от етажната собственост.
Първо, тук нямаме нарушение на правото на собственост. Това, че даден обитател ще бъде отстранен временно от ползването на неговата собственост заради противоправни прояви, не значи, че се засяга собствеността му, че се отнема или че се засяга по някакъв друг начин.
Съвсем спокойно той може да преотстъпи това ползване на трето лице – да го даде под наем, да даде право на ползване на друг обитател или член на неговото семейство да продължи да ползва дадения имот, а той да събира плодовете от ползването на дадения недвижим имот. Това е начин на защита, който законът дава. Правото на собственост не е само право, то носи и дадени задължения за носителя на правото на ползване – да се съобразява със закона, да се съобразява с правилника за вътрешния ред и моралното право да обитава жилището си без да нанася вреди и неудобства на другите обитатели на етажната собственост.
Законът дава достатъчно гаранции.
Първо, изисква се голямо квалифицирано мнозинство, изисква се първоначално предупреждение до този недобросъвестен обитател на етажната собственост. Ако той не престане с противоправните си действия, било то административно наказуеми или застрашаващи живота и здравето на хората, оттам-нататък може да станат и престъпления, етажната собственост се произнася с квалифицирано мнозинство на общо събрание. Това решение подлежи на съдебен контрол. Така че има достатъчно гаранции и ние трябва да дадем и на останалите обитатели на сградата достатъчно гаранции, когато някой системно застрашава живота и здравето на хората и не се съобразява със законовите норми, които гарантират спокойното съжителстване и спокойното обитаване на другите съсобственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще кажа две изречения, хайде да не е едно.
Собствеността е не само право, собствеността е преди всичко отговорност! Изрично в Римската конституция е казано, че собствеността е отговорност, а не право! Не можеш да злоупотребяваш с това право, не може собствениците на апартамента да злоупотребяват с това право. Ако правят оргии денонощно, не дават възможност на другите хора да ползват своето право на собственост, не може това противоправно ползване на собствеността да остане без съответен отговор.
Господин Тошев, правото на собственост не е свещено. Пак Ви казвам: преди всичко то е отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Корнезов, собствеността е право. Така е записано и ние така сме го ратифицирали. Вярно е, че преди това, по време на комунистическия режим, частната собственост не съществуваше. Имаше само лична собственост, нямаше частна собственост. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Така беше, нямаше частна собственост. Това нещо беше въведено сега, след приемането на Конституцията. Преди това имаше друго разбиране за собствеността.
В момента обаче ние разглеждаме собствеността като право. Това е право. Когато някой със своето поведение нарушава правата на другите, защото неговите права свършват там, където започват правата на другите, тогава той арбитрира тези спорове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): За какво е съдебната система?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: За какво е съдебната система? Ако той застрашава живота на някого, това е съставомерно деяние и трябва да се извика полицията, която да го арестува и изправи пред правосъдието, защото той е извършил нарушение на законите в България. Когато той извършва нарушение на законите в България, се наказва. Има система, която охранява правото в България. Това не са обаче неговите съседи. Съдът трябва да реши това.
Има и административни санкции. Може да се обърнете и към кмета в някои случаи, които не са по Наказателния кодекс. Той има известни правомощия. Може да го направи. Защо трябва да го решават съседите му, откъде-накъде? Това е абсурдно! Това не е комуна, както преди малко казах, където се събират и решават да изключат този или онзи от комуната. Няма да бъде така. Той е собственик, има си нотариален акт. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Когато нарушава правата на другите, има си система, която да го санкционира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Тошев, понеже ме засегнахте на Конституция, само ще Ви кажа, че втората българска Конституция е от 1947 г., така наречената димитровска Конституция. Ако искате мога да Ви я подаря. В тази Конституция от 1947 г. изрично се регламентира частната собственост. Така че не е вярно това, което приказвате тук, че при комунизма, не знам си какво ...
В Конституцията от 1971 г. не се регламентира, но от 1947 г. изрично е записана частната собственост. Това, което приказвате за комуни, свързвате го с комунизма ли, не знам ...
Вижте, първо, този текст е мъртъв. Той практически не се прилага, той не създава проблеми. Водим някакви пунически войни за няма и нищо. Удар във въздуха.
Има случаи обаче, които са категорично нетърпими. Вероятно и Вие като народен представител знаете. Някои хора отглеждат конете си, прасетата си в апартаментите си. Тук имаше народна представителка, няма да казвам името й, тя отглеждаше 17 котки в нашите, оборотните жилища на народните представители. Разбирате ли? Всичкото миришеше ...! Какво да правим?! Така че ще търпим ли такива неща, господин Тошев?! Не може да се търпи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.
Гласували 78 народни представители: за 4, против 54, въздържали се 20.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Вносител е Министерският съвет на 4 февруари 2011 г.
Процедура – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е за отлагане разглеждането на тази точка от нашия дневен ред за следващата пленарна седмица. Може да е в самото начало на първото пленарно заседание след няколкото празнични дни.
Аргументите ми са и по същество, и като процедура, господин председател.
По същество, в доклада за второ четене ни се предлага законопроект, който принципно се различава от законопроекта, внесен от Министерския съвет. Законопроектът на правителството предвижда промяна в режима на две ловни стопанства, които досега са имали подчертано представителни цели.
В доклада за второ четене преди § 1 от първоначалния проект се предлага промяна в самия текст на чл. 9, който урежда по принцип статута и функциите на всички държавни ловни стопанства. Имаме много по-широк и принципен текст в доклада за второ четене в сравнение с промяна режима на две стопанства от първоначалния проект на Министерския съвет.
Господин председател, процедурната ми причина е следната: на първо четене този законопроект беше обсъждан като последна точка на 21 юли, четвъртък, от предпоследната седмица преди лятната ваканция. Днес ни се предлага на второ четене законопроектът да бъде гледан в края на този пленарен ден, след който следват няколко дни, в които Народното събрание няма да заседава и очевидно вниманието на народните представители не е така концентрирано.
Нещо повече, госпожо Танева. Вие проведохте двете заседания на вашата комисия, преди първо и второ четене, в режима на така наречените изнесени заседания – на 15 юли в Бургас, и на 16 септември във Велико Търново. Това естествено също не предполага пълноценно ангажиране в дискусия, присъствие на необходимите и заинтересовани структури на гражданското общество.
Ето защо, господин председател, отново подчертавам, става дума за текстове с принципно значение, преуреждащи материята на държавните ловни стопанства по принцип. Настоятелно предлагам и на колегите от ГЕРБ (господин Велчев в момента е ангажиран в локален разговор, не знам в каква степен беше в течение на това, което казах досега), но съм убеден, че и самото ръководство на парламентарната група, господин Велчев, си заслужава да прецените – можем ли сега да обсъдим този законопроект, който по принцип променя режима на държавните ловни стопанства, а не само на двете, за които беше предложението на Министерския съвет?
Предложението ми е в първия ден на следващата пленарна седмица да разгледаме този законопроект, а сега да гласуваме за отлагане на разглеждането днес. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински!
Правя обратно предложение и изразявам несъгласие с така направеното предложение. Вярно е това, което казахте за времето, в което е обсъждан този законопроект на първо четене, но дори и аз не си бях направила тази сметка. Това сега е абсолютно съвпадение – независимо кой ден е, че утре следват празници, а преди е следвала ваканция. В крайна сметка това е нормален парламентарен работен ден.
Второ, на Вашето твърдение за съществена промяна в закона по отношение на измененията в чл. 9. На първо четене той беше приет като философия в закона, а направените предложения в чл. 9 са направени по повод това текстовете да съответстват на новия Закон за горите. В никакъв случай не изменят смисъла на приетия на първо четене закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча да бъде отложено за следващото пленарно заседание.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, предложението ми е за прегласуване. Моля и господин Велчев, а и госпожа Танева да обърнат внимание.
Вземам думата във връзка с аргументите, които госпожа Танева даде като обратно становище на моето. Вие твърдите, че докладът за второ четене развива философията, гласувана на първо четене. Това не е така, защото, пак повтарям: законопроектът, гласуван на първо четене, засяга режима на две специфични държавни ловни стопанства, уредени досега в чл. 9д от Закона за лова и опазване на дивеча. В този доклад, който сега ни се предлага, промените започват в чл. 9 – не чл. 9д, и засягат основни текстове на основния предмет на дейност на ловните стопанства, на това къде те се подчиняват, на какви структури. Това няма нищо общо със законопроекта, внесен от Министерския съвет. Това са принципни, устройствени текстове, които въобще не са обсъждани на първо четене.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Пирински за отлагане на гласуването на законопроекта за следващото пленарно заседание.
Гласували 82 народни представители: за 16, против 58, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Госпожо Танева, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, моля, първо, да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин инж. Красимир Каменов – заместник-директор на Изпълнителна агенция по горите, и на госпожа Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в отдел „Правни дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 21 юли 2011 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински – изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, заглавието на законопроекта е внесено от Министерския съвет със съответното решение на Министерския съвет с мотиви да бъде променен чл. 9д от Закона за лова и опазване на дивеча, където се урежда режимът на ловни стопанства „Воден” и „Искър”.
Цялата аргументация в мотивите, подписани от заместник министър-председателя господин Цветан Цветанов е именно, че Министерският съвет не е стопанска структура, не може да стопанисва тези стопанства. Ето защо техният статут трябва да бъде променен.
Сега под същото заглавие, което е внесено от Министерския съвет, се предлага един принципно различен законопроект. Законопроект, който включва като първи параграф промени в чл. 9, където се говори за държавните ловни стопанства по принцип и се казва, че имат определена принадлежност и така нататък. Когато стигнем до параграф първи, аз ще се спра по-подробно на това какво означава тази промяна.
Сега предлагам още веднъж, уважаеми колеги, отхвърляйки самото заглавие, да стане ясно, че Народното събрание съзнава отговорността си, когато урежда по принцип материята на лова и опазване на дивеча. Съображенията ми не са нито формално процедурни, нито дори по принцип от гледна точка на това какъв е обхватът. Зад тези промени много ясно, много конкретно проличават конкретни, групови, да не кажем индивидуални интереси и това ще го обоснова по-нататък.
Пак повтарям, от интерес на всеки от народните представители на ГЕРБ, на авторитета на парламентарната група и на Народното събрание е да отхвърлим този законопроект.
Предлагам да бъде отхвърлено предложението за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Пирински за отхвърляне заглавието на законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 14, против 60, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева, Румен Иванов и Павел Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавните ловни стопанства съгласно Приложение № 2 са териториални поделения на съответните държавни предприятия по Приложение № 1 към Закона за горите.”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 7 се отменя.
4. В ал. 9 думите „по ал. 1, т. 1” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми колеги, кои са трите принципни въпроса, с които този текст се разминава и подменя текста на сега действащия Закон за лова и опазването на дивеча.
Първият се съдържа в новата ал. 1, която се предлага, а именно, че държавните ловни стопанства, изброени в Приложение № 2 в Закона за лова, са териториални поделения на държавните предприятия по Закона за горите, тоест държавните ловни стопанства се поставят в обхвата на стопанските предприятия по Закона за горите, на горските предприятия. Те са териториални единици, шест за съответните южни и северни райони на страната. Възниква и абсолютно резонният въпрос: няма ли това да накърни сериозно специфичните функции на държавните ловни стопанства, подчинявайки ги на общия режим на горските стопанства?
Вторият въпрос е отменянето на ал. 2 от сега действащия Закон за лова. Какво урежда ал. 2? Ни повече, ни по-малко основния предмет на дейност на държавните ловни стопанства. От първи до седми пункт – за опазване и обогатяване на видовете дивеч, до използването на дивеча за организиран ловен туризъм и така нататък.
Запазва се режимът на ал. 9, който гласи, че в определения им район на дейност държавните ловни стопанства извършват дейности и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства, както и вече специфичните дейности в областта на лова и дивеча. Тоест основно остава едва ли не изпълнението на задачите по Закона за горите и като допълнителна дейност задачите в областта на опазването на лова и дивеча. Това е повече от принципно изменение на самата същност на Закона за лова и опазването на дивеча и тази промяна е продиктувана единствено и само от чисто пазарни съображения.
Третата промяна – отмяната на ал. 7 от чл. 9 засяга двете стопанства, за които стана дума. Сегашната ал. 7 казва, че в определения район на дейност на държавните ловни стопанства – двете, за които става дума, те извършват дейностите и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите. Тук ясно е казано, че тези две стопанства не са в някакъв изолиран режим независимо от общите изисквания на Закона за горите, но, разбира се, имат своите много специфични и конкретни функции, които са водещи в предмета на дейност на тези две стопанства.
Ето защо, госпожо председател, категорично предлагам този нов § 1 да бъде отхвърлен като противоречащ и на нашия правилник, недопускащ между първо и второ четене внасяне на текстове, които принципно не се съдържат във внесения законопроект – в случая законопроекта на правителството. По правилник и по същество този параграф няма място в този законопроект.
Предлагам народните представители единодушно да гласуват против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, явно материята не Ви е съвсем ясна, след като решавате, че горските и ловни стопанства нямат нищо общо едни с други. Напротив, те са в една система, просто едните са държавни ловни стопанства, където се акцентира повече, отколкото в другите, върху генофонда, върху развъждането на дивеча, върху ловната дейност, съответно върху лова.
Тези две предприятия, излизайки от Министерския съвет, под неговото разпореждане, тоест тези две ловни стопанства не могат да останат да висят във въздуха. Това е един пропуск в това, което са подготвили от Министерския съвет, който ние коригираме. Иначе трябва да ги направим седмо и осмо държавни предприятия – няма как да стане, те просто трябва да си отидат в обсега на държавното горско предприятие на територията, на която се намират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги! Искам още веднъж да стане ясно, да се изясним. Законопроектът, който разглеждаме в момента, е писан, подготвян и приет на Министерски съвет преди да бъде приет новият Закон за горите и влязъл в сила от 9 април 2011 г. Както каза колегата Димитров, предложеният нов параграф урежда мястото на тези две ловни стопанства, които са били с изрични представителни функции и на друго подчинение в системата на държавното и ловното стопанство, съгласно Наредбата на новия Закон за горите. Нищо повече! Без този текст няма как това предложение и този приет законопроект да е съотносим към новата уредба на обществените отношения в горския сектор, с две думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и двете реплики са несъстоятелни.
Първо, господин Димитров, не бива да конструирате нещо, което не съм казал и след това да го оборвате. Вие твърдите, че съм казал, че ловните и горските стопанства нямат нищо общо. Тъкмо напротив! Със последните думи от изказването ми аз подчертах, че те са тясно свързани, но както и Вие сам споменахте, всяко от тях има своята специфика. Аз твърдя, че с това предложение тази промяна, която се прави сега, тази специфика на ловните стопанства е сериозно накърнена.
Втората Ви теза, че е имало недомислица в първоначалния законопроект и тези две стопанства специално щели да увиснат във въздуха, също е несъстоятелна, защото Министерският съвет беше предвидил компетентностите по тяхното управление да преминат от колективния орган Министерския съвет към министъра на земеделието и в разглеждането на законопроекта в комисията преди първо четене Вие сте се присъединили към мнението на изпълнителния директор на Агенцията по лова, който, от една страна, представя законопроекта, а, от друга страна, казва, че е несъстоятелен и за да не увиснели във въздуха, трябвало да бъдат включени в тези регионални горски стопанства с чисто пазарни аргументи, които не издържат и поради ал. 5 на чл. 9д, в който именно на тези две стопанства е дадено правото да развиват и доста други дейности. Разбира се, с чл. 9д им е забранено да бъдат приватизирани, да бъдат концесионирани и да участват в сдружения и търговски дружества. Там е истинският проблем, който не е назован нито в мотивите на Министерския съвет, нито Вие го назовавате днес тук, от трибуната.
Така че, госпожо председател, отново повтарям предложението си този текст категорично да бъде отхвърлен като напълно несъстоятелен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданото предложение на комисията за създаването на нов § 1? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Георги Пирински за отхвърляне на новия § 1 от доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 10, против 59, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 1 в редакцията му, съгласно доклада й.
Гласували 74 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 по вносител има предложение на народния представител Георги Пирински – § 1 от законопроекта да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народните представители Десислава Танева, Румен Иванов и Павел Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. Член 9д се изменя така:
„Чл. 9д. Държавните ловни стопанства „Воден-Ири Хисар” и „Искър” съгласно приложение № 2 освен функциите и дейностите по чл. 9, ал. 9, се използват и за държавни представителни нужди и осъществяват дейностите по организация на официални мероприятия на Президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Мотивите на правителството да предложи този § 1 по вносител, както казах вече, са основани на тезата, че Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност, а управлението на двете държавни ловни стопанства е специфична дейност, която е несвойствена, така да се каже, за Министерския съвет и че организирането на официални мероприятия е допълнителна дейност. Това, госпожо председател, по принцип е невярно, защото в дейността на Министерския съвет е включена и такава по управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди. Това е Програма № 13 по бюджета на Министерския съвет. Цел на програмата е ефективно управление на обектите, предназначени за представителни и социални нужди и качествено обслужване на съответните обекти. Предоставянето на програмата става чрез дейности и услуги, които се осигуряват, съгласно програмата, за протичане на официални срещи и мероприятия в стопанства „Евксиноград”, обект „Шабла”, комплекс „Бояна” и държавните ловни стопанства „Воден-Ири Хисар” и „Искър”. Тази програма е обезпечена с подпрограма № 13 по бюджета на Министерския съвет за тази година, предвидени са над 250 хил. лв. специално за тези две стопанства, което е двойно намаление в сравнение с 2009 г., което е добре.
Има Решение на Министерския съвет от 29 юли миналата година за План за мерки за оптимизация на държавната администрация, който включва и освобождаване от несвойствени структури на министерствата и Министерския съвет. В раздела за Министерския съвет т. 180 от програмата – тя е доста дебела – се споменава да бъдат преобразувани в държавни предприятия – предприятията към Министерския съвет с изключение на „Шабла”, „Евксиноград” и още едно. Тези две ловни стопанства по статут са приравнени към държавни предприятия със специфичен статут. В чл. 9 е изписано какво има право да правят, включително и дейностите, които да им осигурят собствени приходи. В режима на тези предприятия тяхното имущество е разделено на държавно и фирмено, в зависимост от това как е придобито – чрез субсидия от държавата или чрез собствена дейност. Така че нито тезата, че тази представителна дейност, която те изпълняват, е несвойствена за Министерския съвет, нито тезата, че те не могат да се издържат при сегашния си статут, са в каквато и да било степен обосновани. Те са изцяло измислени, отново повтарям.
Разбира се, за да се вложи толкова труд в обосноваването на такава теза, ако не са заявените интереси в мотивите, очевидно са други, очевидно свързани с превръщането им в търговски дружества по Търговския закон и експлоатирането им на пазарен принцип. Същественият, принципен въпрос е за баланса между държавните, непазарни интереси и отделните частни, пазарни интереси.
С този законопроект и специално с тази настойчивост, с която той се прокарва, имаме ясен пример на грубо показване на държавния принцип за сметка на частния – нещо недопустимо поначало, но което за съжаление това мнозинство или слепешката, или съзнателно упорито прокарва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Пирински! Може би Министерският съвет наистина има право да извършва такава дейност, само че лично аз не считам, че Министерският съвет трябва да бъде ловен тур оператор. Ако под „частни интереси” разбирате това, че се допускат частни субекти срещу заплащане да ловуват в тези стопанства, много хубаво – тези стопанства ще имат приходи.
Ако много Ви е мъчно за статута на тези стопанства до 1989 г., дайте да им върнем същия статут: никой да не може да влезе вътре, само членовете на Политбюро. Ако обаче това се случи днес, толкова силно ще е викането от ваша страна.
За Ваша информация, лично съм проверил: нито един представител на Министерския съвет за тези две години не е ловувал в тези ловни стопанства. Доколкото знам, не е проведен нито един представителен лов. Следователно тези пари, дори и малко, са спестени на данъкоплатеца.
Това, че стопанствата работят на пазарен принцип, не мога да разбера логиката кое е лошото? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, опитвате се отново да подменяте предмета на аргумента, вкарвайки цялата опера за Политбюро, кой какво искал и така нататък, нито пък тезата, че имам предвид тези стопанства да са някакви тур оператори.
Сега действащият чл. 9д в ал. 5 ...
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Чети, таваришч, чети!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Лошото е, че Вие не четете, но след като така са обръщате към мен, връщам Ви като съвет: не е ал. 5, а е ал. 3 и в нея се казва: „ Държавните ловни стопанства могат да осъществяват и други дейности – далеч не ограничени до ловния туризъм, до който изглежда Вашият кръгозор е ограничен, произтичащи и свързани с основния предмет на дейност за подобряване на финансово-икономическото им състояние.” Да, ловен туризъм, конен туризъм, фотолов, изложби на трофеи, дървообработка, реализация на продукцията, реклама.
Но не в това е същината на въпроса. Не става въпрос кой ще ходи или няма да ходи на лов там. Това са места, както и първите обекти, за които стана дума, в които следва да има условия за осъществяване на междудържавни контакти и разглеждане на въпроси, които са от възможно най-съществено национално значение. Ако ходят на лов, то е като допълнение към основната дейност, която имат да вършат тези стопанства. Пренебрежителното отношение именно към тази функция на правителствения, държавния глава, председателя на парламента – да могат в достатъчно подходяща атмосфера да прокарат интересите на страната е смисълът от съществуването на тези стопанства. В минали периоди, независимо от един или друг режим, те са давали доста забележителни резултати, които Вие добре съзнавате.
Вие кимате утвърдително, но с Вашите предложения зачерквате тази възможност за сметка на частни търговски интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител господин Пирински, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 9, против 61, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 2, съгласно доклада на същата комисия.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Иванов и Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. Член 9е се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, едва ли повече от няколко народни представители, които се броят на пръстите на едната ръка, знаят какво се отменя с отмяната на чл. 9е. Отменя се именно правото на всички държавни ловни стопанства, не само за двете, за които е внесен законопроектът, не само да получават субсидии от държавния бюджет, но и да администрират каквито и да е било други приходи от такси и други източници, тоест изцяло се оставят на принципите на пазара, на продажбата. И това ако не е принципна промяна на целия режим на функциониране на държавните ловни стопанства, здраве му кажи.
Това, което също прави впечатление, са репликите от залата: „Той нека си приказва, ние ще си гласуваме”, което е още един ярък пример за нивото на парламентаризма в мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9е да бъде отменен.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 3 на вносител има постъпило предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Иванов и Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. Член 9ж се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Този текст довършва трансформацията на режима по принцип на държавните ловни стопанства, защото с него досега с действащия чл. 9з се предвиждаше министър-председателят или оправомощено от него длъжностно лице да упражнява правото на собственост на държавата в държавните ловни стопанства и да провежда политиката на държавата в областта на организацията на ловните площи, опазването и стопанисването на дивеча, като – и се изброява какво е като от 1 до 12.
Има, разбира се, резон не точно министър-председателят да бъде нагърбен с тази функция що се отнася до двете специфични ловни стопанства, а това да бъде министърът на земеделието, както беше първоначалното предложение на правителството. Но пък също толкова абсурдно е изцяло заличаването на този текст, който, пак повтарям, превръща тези стопанства в чисто търговски дружества, макар с държавна собственост, и елиминира активната роля на държавата за определяне на политиката, която те изпълняват. Отново това е недопустимо от гледна точка и по принцип на интересите на страната и на всички правила на законотворчество, които би трябвало да се спазват, но които бодро мнозинството гази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вземам реплика, за да уточня, че чл. 9е – предишният, който гласувахме, чл. 9ж, по който в момента дебатираме, и следващият – 9з, съгласно действащия закон касаят единствено двете предприятия, на които сменяме функционалното място в системата на горите и на лова. Това искам да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Дори това да е така, госпожо Танева, и локализирайки въпроса само до двете дружества, това в никаква степен не отменя принципното ми възражение, че основната функция на тези дружества се погазва с тези текстове.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Така ние им сменяме функцията с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 9ж от закона.
Гласуваме § 4 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 на вносител има постъпило предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Иванов и Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. Член 9з се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията съгласно доклада й в § 5 да бъде отменен чл. 9з от закона.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Иванов и Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създадат нов § 6, § 7, 8 и 9:
„§ 6. Член 9и се отменя.
§ 7. В чл. 66, ал. 1 след думата „горите” се поставя запетая и се добавя „нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства”.
§ 8. В чл. 96, ал. 1 след думата „закона” се добавя „и подзаконовите актове по прилагането му” и след думата „структури” се добавя „държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства”.
§ 9. В Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 се създава т. 28:
„28. Тервел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Първо, разбира се, госпожо председател, тези текстове трябва да се разглеждат и гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, задължително.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Що се отнася до § 6, с който се предвижда отмяната на чл. 9и. Отново, съгласявайки се с госпожа Танева, че се отнася до двете дружества, тъй като касаят техния режим, фактически на практика с чл. 9и се отнемат правомощията на директорите на тези държавни ловни стопанства да изпълняват успешно именно онази функция, която се твърди, че им се запазва, защото, съгласете се, изпълняването на държавна представителна функция изисква допълнителни правомощия от един директор, а не просто правомощията на директор на търговско дружество. Те са описани доста подробно в няколко поредни текста от 1 до 13 и нататък, така че твърдението, че приравнявайки ги към общия режим ще могат успешно да изпълняват онези функции, които се очакват от тях като държавна представителна функция, е абсолютно безсъдържателно, без всякакво основание.
Ето защо предлагам, госпожо председател, предложението на комисията да бъде отхвърлено. Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към това изказване? Няма.
Други народни представители? Няма.
Ще гласуваме параграфите поотделно.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Пирински – да бъде отхвърлен § 6 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за § 6 със съдържание: „Член 9и се отменя”.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 7.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от народните представители Танева, Иванов и Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създадат §§ 10 и 11:
„§ 10. (1) От деня на влизане в сила на този закон държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар” става териториално поделение на Северноцентрално държавно предприятие, а държавно ловно стопанство „Искър” става териториално поделение на Югозападно държавно предприятие по Приложение № 1 към Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...).
(2) Районите на дейност на териториалните поделения по ал. 1 обхващат съответните райони на дейност на съществуващите към деня на влизане в сила на този закон държавни ловни стопанства „Воден – Ири Хисар” и „Искър”.
(3) Сключените с директорите на държавните ловни стопанства по ал. 1 договори за управление запазват действието си. Трудовите правоотношения на работниците и служителите се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(4) Договорите за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения, сключени от държавните ловни стопанства по ал. 1, запазват действието си.
§ 11. (1) В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон директорите на Северноцентрално държавно предприятие и на Югозападно държавно предприятие по Приложение № 1 към Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) да предприемат действия за вписване в Търговския регистър на държавните ловни стопанства „Воден – Ири Хисар” и съответно „Искър” като техни териториални поделения.
(2) От датата на вписване в Търговския регистър на промяната по ал. 1 Северноцентрално държавно предприятие става правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар”, а Югозападно държавно предприятие - правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на държавно ловно стопанство „Искър”.
(3) До вписване в Търговския регистър на промяната по ал. 1 за събирането на постъпления и извършването на плащания се ползват досегашните банкови сметки на държавните ловни стопанства „Воден – Ири Хисар” и „Искър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, с § 10 на практика изрично се подменя предметът на законопроекта, който беше внесен от Министерския съвет и се създава друг режим за тези две ловни стопанства, които бяха предмет и на законопроекта на Министерския съвет.
Фактически Министерският съвет предлагаше да се промени отговорността за управлението на тези стопанства, като тя от министър-председателя мине към министъра на земеделието и храните, съответно министерството да бъде отговорно за функционирането на предприятията, което по принцип не изменяше техния статут на по-особени държавни ловни стопанства.
С този текст, особено с ал. 1, става съвършено ясно, че вече се регламентира нещо съвсем друго. Тези две стопанства стават териториални поделения съответно на Северноцентралното държавно предприятие и на Югозападното държавно предприятие по Закона за горите! Повтарям, това е по Закона за горите вече – не сме в режима на Закона за лова и опазване на дивеча.
Поради което, уважаеми колеги, този законопроект вече не може да се счита като законопроект на Министерския съвет, а като законопроект на Емил Димитров и група народни представители, защото това е неговата теза, защитена в Комисията по земеделието и горите още преди първото четене – че идеята, която Изпълнителната агенция е споделила в комисията, е удачна и най-добре е те да минат към тези регионални предприятия. Така че става дума за законопроект на господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Благодаря за вниманието.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, встрани от микрофоните): Напълно завоювано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 10 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 68, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме § 11 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 на вносителя комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 6 на вносителя комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 6, който получава номер § 12 в доклада на същата комисия.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и предложеният закон.
С това гласуване програмата за днес и изчерпана.
Следващото редовно пленарно заседание е на 28 септември 2011 г., сряда, начален час 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,04 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев
Милена Христова