Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение. На 28 септември 2011 г. с вх. № 103-04-15 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на политиките и програмите на Министерството на земеделието и храните за първото полугодие на 2011 г. С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по земеделието и горите. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Продължаваме с дневния ред, приет вчера.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение точка четвърта от нашата програма да мине преди Парламентарен контрол и да стане точка седма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението Ви е точка четвърта – Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, да бъде последна точка преди парламентарния контрол, а другите да се изтеглят с една точка напред.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 133 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Първият по време законопроект от 26 юли 2011 г. е на народния представител Лъчезар Тошев, а вторият законопроект от 2 септември 2011 г. е на Владимир Тошев и група народни представители.
С доклада на водещата Комисия по земеделието и горите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, и госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация” в Главна дирекция „Земеделие” – Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да се поканят гостите в залата.
Заповядайте за доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 26 юли 2011 г., и № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители на 2 септември 2011 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 20 септември 2011 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: № 154-01-83, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 26 юли 2011 г., и № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители на 2 септември 2011 г.
В работата на комисията взеха участие господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” към Министерството на земеделието и храните, госпожа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулация”, и госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация” в същото министерство.
Първият законопроект и мотивите към него бяха представени от вносителя господин Лъчезар Тошев. Той подчерта, че действащият закон нарушава неприкосновеността на частната собственост и е в противоречие с Конституцията на Република България – затова предлага да отпадне възможността земеделските земи, за които няма сключени договори и за които собствениците не са подали декларации за формата на стопанисване и начина на трайно ползване, да бъдат разпределяни между ползвателите.
Становището на Министерството на земеделието и храните беше представено от госпожа Лилия Стоянова, която изтъкна, че законопроектът не следва да бъде подкрепен, тъй като съгласно Конституцията на Република България земята е основно национално богатство и ползването на обработваемите земи е предмет на особена закрила. Освен това режимът на чл. 37в не засяга правото на собственост, тъй като собствениците имат възможността свободно да определят начина на ползване на своите имоти и припомни, че този регламент е насочен единствено към земеделските земи на незаинтересовани от ползването им собственици.
Народният представител Венцислав Върбанов подкрепи аргументите на Министерството на земеделието и храните и допълни, че съществуващата правна уредба е от полза за самите собственици, тъй като позволява земите, които биха пустеели, да бъдат поддържани в добро земеделско състояние. Освен това когато техните собственици решат да поемат управлението на собствеността си, ще имат възможност да се възползват от средствата, събрани от общината за ползването на земите.
Народният представител Венцислав Лаков заяви, че Парламентарната група на „Атака” няма да подкрепи законопроекта, тъй като отпадането на текста ще доведе до наличието на много необработваеми и пустеещи земи.
Вторият законопроект и мотивите към него беше представен от вносителя господин Владимир Тошев.
Законопроектът предлага, когато се извършва изземване на неправомерно ползвани земеделски имоти с възстановено право на собственост и процедурата е по искане на ползвателите на правно основание, иззетите имоти да бъдат предоставяни на ползвателите на правно основание, а не на собственика.
Предлагат се цяла група промени, свързани с коригиране на процедурните срокове за уедрено ползване на земеделски масиви. Това са сроковете за сключване на споразумения за уедрено ползване, за разпределение на ползването, когато няма постигнато такова споразумение, както и срокът, в който ползвателите трябва да заплатят за ползването на земите, за които няма сключени договори и от собствениците не са подадени декларации за формата на стопанисване и начина на трайно ползване. Освен това се променят сроковете за подаване на самите декларации и на заявленията за участие в споразумение.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага да отпадне задължението за лицата, придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на прекратените селскостопански организации, да заплащат наем за ползването на застроените и прилежащи площи, като заплатените по досегашния ред суми няма да се възстановяват.
Във връзка с това предложение в становището на Министерството на земеделието и храните се изразява опасение, че неговото приемане би могло да породи съмнение за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ. В останалата част законопроектът е подкрепен.
В комисията е постъпило и становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите, в което се подкрепя предложението за промяната на сроковете и с конкретни предложения по други текстове от закона, които ще бъдат разгледани от комисията между първо и второ четене на законопроекта.
В дискусията взеха участие народните представители Венцислав Върбанов и Пенко Атанасов.
Основните акценти в последвалата дискусия могат да бъдат сведени до следното.
Народният представител Венцислав Върбанов подкрепи изцяло законопроекта, включително и по отношение на безвъзмездното ползване на застроените и прилежащи площи на сградите от имуществото на прекратените селскостопански организации и припомни, че причината да има толкова много случаи на неуредени отношения са проблеми в самата държавна администрация. В тази връзка предложи да бъде обсъдена възможността собствениците на сгради в определен срок да могат да закупят прилежащите площи, като бъде ясно регламентирано, че в рамките на тези срокове няма да дължат наем.
Освен това изтъкна, че има и други проблеми, свързани с прилагането на закона, които следва да бъдат уредени, като даде пример с ползването на трайни насаждения, собственост на физически и юридически лица, върху държавни земи, където самите насаждения са частна собственост, а земята под тях представлява държавна собственост.
В заключение пое ангажимент между първо и второ четене на законопроекта да внесе съответните предложения.
От министерството се съгласиха, че през 2009 г. е имало натрупани около 5000 преписки, които в момента са сведени приблизително до 430, и припомниха, че с промяна в Закона за държавната собственост е въведена норма, съгласно която държавните земи могат да се реализират само по пазарна оценка от лицензиран оценител и не е предвидено недовършените производства да бъдат довършвани по стария ред за продажба по данъчна оценка, което ще наложи тяхното връщане по места и започването на нова процедура.
Народният представител Пенко Атанасов подкрепи законопроекта, като изрази съмнение единствено по отношение на необходимостта от нова промяна на сроковете за ползване на масиви.
След проведените гласувания:
1. С 1 глас “за”, 10 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-83, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 26 юли 2011 г.
2. С 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 154 01-93, внесен от народния представител Владимир Тошев и група народни представители на 2 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, запознавам ви с Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители.
„На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди горния законопроект.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация” в Министерството на земеделието и храните.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Владимир Тошев.
Целта на промените, предложени със законопроекта, е да се създадат по-добри условия за уреждането на отношенията между собствениците и ползвателите на земеделски земи. Предвидено е оптимизиране на сроковете за изготвяне на доброволните споразумения за ползването на земеделските земи, както и на сроковете за разпределяне на земите, за които не са подписани споразумения, и на сроковете, в които ползвателите са задължени да заплатят на собствениците за ползването на имотите им. Предвидено е да отпадне задължението на собствениците за заплащане на наем за застроените и прилежащи терени към сградите и съоръженията, които те са придобили от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.
В становището на Министерството на земеделието и храните, представено от госпожа Лилия Стоянова, се изразява подкрепа за предложения законопроект, с изключение на предложението по § 4 за освобождаване на собствениците на сгради и съоръжения от заплащане на наем за застроените и прилежащи терени към тях.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени. Наред с това участвалите в дискусията обърнаха внимание, че при обсъждането на законопроекта за второ гласуване следва да се прецизират текстовете в Преходните и заключителни разпоредби.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01 93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Татарски.
Има ли желаещи да вземат думата от името на вносителите?
Господин Тошев, заповядайте по първия законопроект.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, днес излизам за пореден път на трибуната да защитавам правото на собственост, което е основно право, прието като част от защитените от нашата Конституция човешки права и от първия Протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която ние ратифицирахме през 1992 г.
В законопроекта предлагаме да отпадне текст, който беше приет преди известно време от това Народно събрание, даващ възможност на арендатори и други желаещи да обработват земи – да вземат за обработване земя на хора, които нямат сключени договори и не са подали декларации по чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без съгласието на собствениците, без дори да ги уведомят и да им заплатят за това някаква сума, която собствениците не са одобрили. Тоест не е сключен договор между собственика и този, който му обработва земята, да кажем един арендатор.
Това противоречи на правото на собственост, тъй като включва освен правото на владеене, така и правото на ползване и правото на разпореждане със съответната собственост. Това се отнася също за земеделските земи, а не само за сгради и други подобни обекти. В този случай имаме нарушаване на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, която съгласно своя чл. 5, ал. 2 има пряко действие, а разпоредбите на другите закони не могат да й противоречат, което се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Конституцията.
Поради тази причина предлагам текстът, който приехме преди известно време – на 12 ноември 2009 г., да отпадне и да се запази правото на собственост на тези, които имат земеделски земи, сами да се разпореждат и да сключват договори за обработката на тези земи. Относно твърдението, че тези собственици не могат да бъдат открити, смятам, че откакто Александър Бел измисли телефона, това не е невъзможно. Тези хора плащат данъци върху земеделските си земи, знае се кои са, знае се къде живеят. По този начин те биха могли да бъдат открити и да им се предложи онова, което предлагат тези, които желаят да обработват тяхната земя. Тогава могат да бъдат сключени съответни договори. По този начин ще бъде гарантирано правото на собственост, а от друга страна земеделските земи ще се обработват. Всичко останало е нарушение на правото на собственост и на чл. 17 от нашата Конституция, а това не е допустимо.
Ето защо предлагам Народното събрание отново да се върне към този въпрос, да го разгледа и да реши по по-подходящ начин съответната хипотеза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От името на вносителите на втория законопроект има думата господин Владимир Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, поводът за предложените от мен и колегите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е възникналото напрежение в моя избирателен район по отношение на сроковете и начините на отношение между собственици и ползватели на земеделски земи. Причините са няколко. Основната е да се изчистят тези отношения, за да успеем с тези промени да доведем нещата дотам, че по-голямата част от собствениците и ползвателите да бъдат в правови, нормални взаимоотношения.
Една вметка. В България не се е плащал и не се плаща данък върху земеделските земи. Начинът за управление на собствеността върху земеделските земи е приет от Народното събрание. Той е с деклариране или не на желание за управление на тези собствености. По отношение на предложените изменения нашата идея беше да се насърчат правовите норми за уреждане на взаимоотношенията между ползвателите и собствениците на земеделските земи.
С направените в чл. 34 предложения и допълнения се урежда регламентът за санкциониране на ползватели, които неправомерно ползват земеделски земи на собственици, когато има нормални договорни отношения между собствениците и правомерни ползватели.
С измененията в членове 37б и 37в се оптимизират сроковете. Това е основната причина да направим тези предложения, защото досега сроковете бяха изключително кратки и голяма част от собствениците нямаха възможност да се договорят с ползвателите в нормални времеви граници. Сроковете, които предлагаме с колегите, са сведени до нормалните за стопанската година в земеделието – приключват към 1 октомври, когато стартира новата стопанска година. Тоест ние предлагаме изтегляне на сроковете за договаряне от 30 май към 1 септември, за да могат през месец септември да се направят съответните картографирания на районите, да се види кои собственици и кои ползватели какво са декларирали и останалите земи да бъдат съответно разпределени между арендаторите в дадения регион.
Ще направя кратка вметка. Това, което сме предложили с колегите, е съгласувано с ползватели и собственици в моя избирателен район. Те са съгласни с тези изменения. Считаме, че направените предложения ще доведат голяма част от земите да бъдат правомерно обработвани от собственици или ползватели.
Освен това считаме, че с направените предложения ще дадем възможност на кметовете на общини и населени места, както и на службите „Земеделие” в областите и общините да могат своевременно да обработят документацията и да открият съответните сметки, в които да бъдат внесени средните цени от ползвателите, за да могат да бъдат компенсирани собственици, които считат, че след договарянето имат някакво намерение да управляват своята собственост.
Ясно искам да заявя, че по никакъв начин не се нарушават конституционните права на собствениците, защото става въпрос само за една стопанска година. Освен това гаранционните суми, които се внасят, компенсират собствениците в случаите, когато техните земи са работени без тяхно съгласие.
Конституцията гарантира собствеността, но за разлика от другите видове собствености – движима и недвижима, земеделската земя е особен вид собственост, която гарантира националната сигурност, защото изхранва населението. Ние считаме, че изчистването на някои неща, които се оказаха не дотам коректни, в случая ще доведе голяма част от земите, надяваме се преобладаващата, да бъде договорирана в правови рамки и ще бъде работена съгласно желанието на собствениците на тези земи, независимо дали са частни физически лица, общините или държавата, и в съответствие с правото на арендаторите в дадения регион.
По отношение на Допълнителните разпоредби – мисля, че това, което предлагаме в § 4, ще даде възможност на хората, които по един или друг начин са придобили собственост върху сграден фонд, да имат достатъчно време и възможност да изчистят собствеността и върху терените, на които са застроените площи.
Благодаря ви. Разчитам, че както в двете комисии, където беше разпределен законопроектът, имаше пълно единодушие върху него, така и залата ще подкрепи нашето предложение, за да можем да изчистим тези взаимоотношения в голяма част от регионите, които основно хранят България. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Тошев.
Откривам дискусията.
За изказване поиска думата народният представител господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): За мен много важен, най-важен беше законопроектът, мотивите за който изложи господин Тошев.
Преди известно време беше направена много голяма грешка по отношение на земите, оставени без надзор, за които собствениците не се грижат, или други земи, които не могат да бъдат стопанисвани. Работи едно лоби – ясно е, което произтича от Министерството на земеделието и храните, което трайно и последователно се опитва да прокара в Народното събрание законодателни актове, които да са в полза на едрите земевладелци или арендатори, които обработват големи площи земи. Това е видимо с просто око. Ясно е, че тук се направи много по-драстичен опит, спомняте си – скандален опит за прокарване на онзи законопроект, с който се даваше правото и възможността на такива арендатори да закупуват с предимство арендувани от тях имоти от собствениците им. Оттогава това лоби работи в тази връзка. В това няма каквото и да е съмнение, защото онзи опит беше драстичен.
Изменението във внесения законопроект, чрез което в момента се прави опит да бъде върнато старото положение и да не съществува правилото за вземане и обработване на такива имоти, които са неизползвани от своите стопани и за които собствениците им не се грижат – този въпрос също е не по-малко актуален. Това изменение обаче мина в пленарната зала в по-ранен етап от работата на Четиридесет и първото Народно събрание, когато по всякакви причини тези неща минаваха по-лесно. Тогава Народното събрание без особени обструкции подкрепи законопроекта. Тогава и аз бях против това изменение.
Опасностите оттук са страшно много и господин Лъчезар Тошев изложи някои от тях, които са в конституционен и чисто законов ред относно фундаментални положения за правата на българските граждани, за правото на собственост.
Ще се спра обаче на възможности и опасности, които съществуват и са широко известни – за упражняване на насилие и минаването под този знаменател на имоти, които не са пустеещи, на които собствениците са известни и не желаят да ги предоставят за обработка по този начин.
Съществува едно не особено известно перманентно насилие. То е тихо, подмолно и много граждани се оплакват от това, че имотите им се завземат без тяхното съгласие и желание. Това се прави с оправданието със сега съществуващото положение, променено в началото на Четиридесет и първото Народно събрание.
Има обаче и един друг аспект – юридически. Би могло арендатори, които завземат и обработват такива имоти под благовидния предлог да не пустеели земите, а да бъдат използвани – това е въпрос само на собствениците кой как ще я използва. Това обаче е друга тема.
В чисто юридически план съществува опасност, която до този момент не е споменавана и аз ще я кажа ясно: арендатори да се позоват постепенно на давност в годините и да придобият имотите по този правен способ, веднъж влезли в тези имоти по това правило, в тяхна полза започва да тече тази давност с всичките способи и начини те да упражняват владението. Юристите тук много добре ще ме разберат – да мине визирания в Закона за собствеността определен срок и те да ги придобият. Така че аз съм за връщане на старото положение, което да не дава възможност да се завземат такива имоти от българските граждани.
Има места и територии с население, възрастни хора, които са твърде беззащитни и не могат да окажат какъвто и да е отпор на големите възможности на арендаторите, които стават все по-големи – при своите обиколки виждаме това. Тези хора просто са безгласни пред натиска. Всичко това трябва да бъде защитено. Това може да стане само с промяната, според която да отпадне това положение, което днес съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Наред е нова промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Явно този закон е най-обичаният в това Народно събрание, в предишното Народно събрание, въобще от 1990 г. досега вероятно е законът, който най-много променяме.
Всъщност промените, текли по предния и сегашния мандат имат някаква логика и като цяло е имало консенсус в Комисията по земеделието и горите и така е следвана логиката.
Ако настоящата промяна не променяше сроковете отново, вероятно с удоволствие бихме гласували за законопроекта. Това, което мен лично ме притеснява, е непостоянството в нашето законодателство. Мога да ви цитирам. За първи път декларацията, за която става въпрос в настоящия законопроект, срокът за подаването е бил 1 август – тази промяна е от 2003 г. След това, от месец май 2008 г. и от 1 март 2009 г., декларациите са от 31 юли. От 2010 г. става 31 май – новият срок, както е даден по законопроекта. Това нормално законодателство ли е? Мисля си, че не е добро.
Колкото и да е взето под внимание съгласието на земеделските производители, на зърнопроизводителите, тази постоянна промяна и нестабилност в законодателството не говори добре за нашето Народно събрание - Четиридесет и първото и за Четиридесетото Народно събрание, и за всичките, които пипат законопроекта в посока, в която я няма стабилността – едно от основните изисквания на един законопроект.
Това са моите възражения за промяната в първата част на законопроекта на господин Тошев и колегите, които са подкрепили закона.
Във втората му част, в Преходните и заключителните разпоредби на същия законопроект се говори за нещо, което… (Реплика от залата.)
Вие добре знаете, че закупилите сградите не плащаха наем за земята. Заради това че сроковете изтекоха, се наложи те да плащат. Само че аз се връщам в края на 2009 г., когато отново гледахме този закон и когато от трибуната тук ни беше обещано, че за шест месеца преписките, които бяха повече от 2000, ще бъдат приключени. Факт е обаче, че досега те не са приключени. Все пак е добре, че 1400-1500 са вече приключени – каза се в комисията, и председателката й също го каза тук. Това е добре. Останали са 400 и нещо. Предложението да не се плаща не е лошо, ако не е популистко – точно преди изборите е добре.
Обръщам се и към администрацията: приключете по-бързо преписките и няма да има нужда да прилагаме този текст от закона. Знаете в какви ситуации можем да попаднем предвид това как може да бъде изтълкувана тази промяна на законопроекта.
Забележките ми към другия законопроект са към господин Лъчезар Тошев и към изказването на господин Шопов. Идеята, и аз се радвам, че голямата част от народните представители и в предишното, и преди нас, и в сегашното Събрание, общо взето сме били консолидирани в посока, че не бива да остават необработени земи. Постепенно законодателството беше променяно в посока това да бъде узаконено и този, който обработва „белите петна”, да може да плаща данък, и когато собственикът си потърси земята, да бъде обезвъзмезден.
Земята е особен вид собственост. Тя иска особено отношение. Ако спазим буквата на закона по начина, който господин Лъчезар Тошев и господин Шопов искат, тогава тази земя няма да бъде пипана. Те ще бъдат на петна в блоковете и тези земи постепенно ще губят качеството си като земеделска земя и цената й постепенно ще пада. Който не го разбира – много съжалявам.
Нещата вървят в тази посока и който се е сблъскал, който е работил в земеделието, много добре знае, че това е логиката и доброто в тази посока, и не бихме могли да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Реплики?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, когато една земя е на някого, защо Вие искате да се бъркате в неговите работи? Тя е на този човек, на когото е. Вие искате да решавате кое е добро за него и кое – лошо. Откъде-накъде? Какъв е този пълзящ комунизъм, към който се връщаме? Не може да бъде така! Собствеността на земята е собственост както цялата друга собственост.
Господин Владимир Тошев каза: „понеже е за една година – може. За една година не е нарушение на Конституцията”. Нарушение е дори и за един ден да се бъркате в работите на човека. Както ви казах, тези собственици са известни. Ако някой желае, трябва да си направи труда да ги намери и да им предложи това, което предлага, договор. А той изобщо да не си прави труда да ги потърси, да не се опитва да им предлага нищо, как така?! Това не може да бъде!
Аз затова протестирам, както и когато гледахме Закона за собствеността и Закона за етажната собственост. Когато ти си собственик, владееш своята собственост изцяло – можеш да я ползваш, можеш да се разпореждаш с нея и другите хора, ако обичат, да не ти се бъркат в работата. Нали така? Това означава защита на правото на собственост. Иначе другото какво е? Някой друг да решава вместо мен кое е добро за мен?! Много благодаря, не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, да, има такава логика в начина, по който разсъждавате. Но от кога тече нашата поземлена реформа? От началото на 90-те. И досега непотърсени земи?! Докога ще се чака? Това добре ли е като логика за развитие на нашето земеделие, ако, да кажем, това продължава по този начин?
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Не може да се нарушава Конституцията!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз затова казах „собствеността”. Земята е особен вид собственост и логиките на промяната на закона през всичкото това време са били правилни в посоката за грижата към земята. Защото един сантиметър почва се създава за 100 хиляди години. Но ако, да кажем, тя не се поддържа по начин, в който е, тази земя може да бъде отмита, отвята, ерозирала и така нататък. Така че съвсем не сте прави и не бихме могли да подкрепим вашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Провокиран съм да взема отново думата по отношение коментарите, които чухме досега по отношение на законопроекта, който предлагаме с колегите.
Мислих тази аргументация да я изнесем на второ четене, но сега ще я направя пред вас в малко по-обобщен вид – още на първо. Ще върнем хронограмата назад по отношение на сроковете.
Стопанската година започва приблизително на 1 октомври. Един месец преди това ние даваме възможност на кметовете на общини и кметовете на населени места, заедно с комисиите, които са формирани със заповед на областните директори на Служба „Земеделие”, да си свършат работата по отношение обработката на документацията за декларациите на собствениците и разпределение между ползвателите на земеделски земи, на тези земи, които не са декларирани, че ще бъдат обработвани. През това време – до 10 септември, задължително трябва да бъдат внесени сумите от тези, които искат да ползват земи, в Гаранционен фонд, който е към кметовете на общини.
Връщам времето назад. До 1 септември трябва да бъдат направени декларациите и договорките между собственици и ползватели.
Връщам още назад времето. На 5 август трябва да бъдат създадени комисиите. До 31 юли трябва да бъдат подадени декларациите.
Аз не виждам нищо нелогично в тези срокове. Вярно, променяни са във времето, това обаче не ни дава право сега да задържим нещата така, както са, защото възниква напрежение и няма логика на 31 май да приключи процеса на договаряне между собственици и ползватели, а тези земи да започнат да се работят чак от 1 октомври. В това отношение аз не виждам нищо нелогично и притеснително да направим тази последна промяна.
По отношение на § 4 бих искал да коментирам следното: 2009 г. госпожа Танева, като председател на комисията, ясно заяви, че в министерството имало над 4 или 5 хиляди преписки за обработка. Сега са сведени до 430. Тоест 10-12 пъти са намалени тези преписки.
Това, което предлагаме, е да дадем възможност на администрацията, която за две години е свършила това, което не е свършено преди това за 15 години, защото тези преписки са натрупвани веднага след процесите на ликвидация на ТКЗС-та, ДЗС та и така нататък. Натрупвани са 15 години и за две години са решени. Осем или 10% останали преписки аз мисля, че не е проблемът в сегашната администрация. Напротив, ние трябва да им кажем: „Благодарим ви, довършете си работата! Ние ви даваме тази възможност в този срок, който предлагаме в Допълнителните разпоредби”. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Христина Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лъчезар Тошев, позволете ми да не се съглася с Вашето предложение за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и с доводите, които изложихте в негова подкрепа. Причините за това мисля, че са две: относно прагматичността и законосъобразността на чл. 37в, ал. 3, т. 2.
Бих искала да обърна внимание, колеги, на това, че в Конституцията, така както каза господин Лъчезар Тошев, чл. 17, ал. 1 казва, че правото на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона. Да, това е така. Само че същата тази Конституция в чл. 21, ал. 1 казва: „Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото”. А държавата осъществява тази закрила на националното богатство – земеделска земя, чрез Закона за опазване на земеделските земи.
Нека ви напомня, че в чл. 3 на този закон е записано: „Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества”.
Уважаеми колеги, в контекста на тези правни норми, които изчетох, бих искала да обърна внимание, че собствеността не е само право, собствеността най-вече е задължение. Ако собственикът има право да се разпорежда със своя имот, той е длъжен и да го стопанисва, и да го управлява.
Земята е особен вид собственост, така както споменаха и преждеговорившите колеги. Освен собственост на отделния човек, на отделната личност, тя е собственост на цялата държава, тя е национално богатство. Затова не би следвало и не би трябвало да се остави тази земя да пустее, защото има незаинтересовани собственици или защото има наследници, които са многобройни, и не могат да се разберат, не могат да се съберат, за да се разпоредят с тази собственост.
Бих искала да кажа още, че чл. 37, ал. 3, т. 2 – разпоредбата, която Вие казвате, че е въведена в закона 2009 г. Тази разпоредба за обработването на така наречените бели петна или имотите, за които няма сключени договори и не са декларирани от техните собственици, фигурира в закона, господин Тошев, от доста по-рано, ако не ме лъже паметта, от 2007 г. Само че ползването на тези земи беше регламентирано по друг начин – те се ползваха от ползвателите, в чиито масиви попадат. Това, което се направи през месец ноември 2009 г., е единствено пропорционално разпределение на останалите бели петна. Тоест единствено само принципът на разпределение, а не ползването на тези петна изобщо се регламентира през 2009 г.
Искам да ви кажа, че след като е регламентирано това ползване, говоря от 2007 г., в България значително е намаляло количеството на пустеещи земи, а пустеещите земи преди 2007 г. бяха много сериозно количество. Това е нещо, което е недопустимо.
Това, което каза и колегата Пенко Атанасов, земеделската земя, когато се ползва – тя не се амортизира, напротив, към нея се добавя стойност. Стойност, затова защото тя не се оставя да се заблати, да се заплевели и така нататък. Земя, която не се обработва известно време – от рамките на десетина години, става пустееща, става неплодородна. Затова на ползвателите на тези земи би трябвало да им се даде, да им се регламентира законовата възможност да използват тези земи и съответно по законовия ред да си плащат осреднена наемна цена, която се определя от критерии, които ние с вас сме определили – отново пак в този закон.
По този начин ние ще изкараме тези ползватели от кръга на неправомерното ползване. Те не са нарушители. С този закон ние ги изваждаме от кръга нарушители. Те обработват – съответно си плащат. Мисля, че това изменение е в полза на всички: първо, на незаинтересованите собственици и наследници на земеделските земи, защото техните земи се поддържат в добро земеделско състояние и защото в момент, когато те проявят интерес и потърсят някакъв доход от тази земя, те могат да го получат; второ, на ползвателите, защото те вече са редовни, законови ползватели, съвсем съвестно си плащат и осреднената наемна цена за своето ползване и обработват имотите си комасирано, и най-вече ползата е за държавата и обществото, защото тази земя, българската земя, не се оставя да пустее, а това е важно.
Съвсем различно стоят нещата по отношение ползването на един апартамент в града, на който нищо няма да му стане, ако стои десет години заключен, и на едно парче земеделска земя, което десет години не се обработва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика – Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо Янчева, странна е тази логика, която подменя същността на собствеността като конституционна уредба. Не знам защо Вие разграничавате апартамента. В селата е пълно с пустеещи къщи. Има ли интерес държавата къщите да не са пустеещи, а да са в добро състояние? Има. Ами, вземете да ги национализирате. (Реплики.) Не, не, защото логиката Ви, развита в цялост, говори това.
Само че тук става въпрос за едрите играчи, които заграбват, е буквалната дума, земи на хора под тази законова формула – за това става въпрос, и за нефункциониране на цели администрации, които играят с едрите играчи – кметове, които не си изпълняват задълженията. Под мотото: „Ние се грижим да се обработва повече земя”, всъщност се реализира грижа за едрите играчи. Те са силните, те са с машините, те влизат, те се договарят и това изкарва хората на улиците. Затова става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янчева, няма противоречие в това, което аз предлагам, тъй като чл. 17, ал. 1 на Конституцията и особено ал. 3, която гласи, че частната собственост е неприкосновена, и чл. 21 на Конституцията – не са в противоречие един с друг. Нямам нищо против записаното, че земята е национално богатство и държавата се грижи за него, когато обаче е частна собственост, там има частен собственик. Той не може по никакъв начин да бъде лишен от всичките права, които има по Конституция, за да може да упражнява правото си на собственост, което, както вече Ви казах, има три елемента – владеене, ползване и разпореждане. Тук имаме намеса в това право на собственост.
Противоречието, което виждам, е, че позицията на ГЕРБ не съвпада със заявената от ГЕРБ позиция през 2008 г., когато кандидатствахте за членство в Европейската народна партия и ние тогава ви подкрепихме. Тогава казахте, че вие приемате ценностите на ЕНП, между които е и защитата на собствеността като част от Концепцията за свободата както плурализма, така и другите ценности. Тогава вие декларирахте, че приемате всички тези ценности, а сега вашата позиция на практика съвпада с тази на БСП, а те са друго политическо семейство. Така че, ето тук е противоречието, а не в това, което казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – госпожо Янчева, заповядайте.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, аз не мога да се съглася с това, което казахте във Вашата реплика, защото в момента ГЕРБ не защитава интереса на едрите ползватели, напротив, в момента ГЕРБ защитава интересите на всички ползватели.
Проблемите, за които споменахте – с влизането на тракторите на големите ползватели и така нататък, са точно поради причина, че няма сключени споразумения за ползване. Тази промяна е в посока на подобряване на условията за сключване на споразумения, точно за да се избегнат тези моменти със силовото изземване и влизане в цели землища, а не в конкретния имот на човек, който не се интересува от него. Тези, които не са се интересували, те не претендират. Претендират хората, които имат сключени договори с един ползвател, а в същото време влиза едрият арендатор или некоректният арендатор, за да взема земята независимо от сключен договор с някой друг.
По отношение на репликата на господин Тошев бих искала да кажа следното. Господин Тошев, ние приемаме и изповядваме европейските ценности. Отново обръщам внимание на това, че собственикът е длъжен да стопанисва и управлява земята си. Когато той не го прави, държавата е тази, която трябва да се погрижи за това, защото собственикът в случая не изпълнява задължението си по управление, ползване и стопанисване на земята. Понеже тя е национално богатство, затова държавата със Закона за опазване на земеделските земи се е погрижила за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Любомир Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, колеги! Ще подкрепя законите и ще кажа, че някои от преждеговорившите мои колеги, намиращи се тук, явно не са се сблъсквали с това, което става в момента, примерно във Видинска и Монтанска област.
Дами и господа, влизат недобросъвестни арендатори, които изорават и пътищата, и синорите, и имотите на добросъвестните граждани, които си стопанисват земята, след като са се споразумели с някоя областна земеделска служба, кмет и така нататък. Откъде държавата да вземе пари след това, за да възстанови тези пътища, синори, да ги трасира? Или реформата, която се прави в България двадесет години, сега дайте, да я зачеркнем с лека ръка?
Какво се получава? Има наистина „бели петна”, но вие знаете по закон как се работят определени проценти, че могат да се сключват договори със земеделски служби. Оказва се, че там попадат терени и на такива хора, които добросъвестно си обработват земята. Минават арендаторите и след това ги изтикват – някъде на друго място им дават земя да работят, макар че те са се грижили добросъвестно десет години за земята си. Присъствах на няколко събрания от по 120–130 човека, засегнати от това нещо.
Трябва да се разберем за следното, ако искаме да вървим напред, трябва наистина да улесняваме договорните отношения между арендаторите и хората и където има държавен знак – граница или път, да влязат в сила прокуратурата и другите служби, за да могат тези, които нарушават това, за което държавата вече един-два-три пъти с плановете за земеразделяне е получила, вложила е сили, енергия и капитали в това нещо, за да се случи, също да бъде опазвано.
Колеги, и в двата закона има какво да помислим и да поправим нещата в полза на добросъвестните, в полза на хората, които стопанисват земята. Нека тя не пустее, но не по един варварски начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук тезата е, че земята е национално богатство, но не е национална собственост.
Ще ви дам един пример. Вероятно някои ще си припомнят как след 9 септември принудително бяха настанени в жилища на изселени хора с нормиран наем стотици хиляди българи, дошли от селата в големите градове. Моето семейство е едно от тези, които пострада, и чак през 1980 г. – от 1948 до 1980 г., настанени от държавата нуждаещи се, за да не пустее нашият апартамент, излязоха чак през 1990 г., защото законът беше такъв, че трябва да им предложиш нещо равностойно, за да излязат.
Това тук малко ми напомня, че щом не се обработва една земя, дайте този, който може да я обработва, да я обработва едва ли не без съгласието на собственика. Аз не мога да го приема това като нормална теза, защото съм го преживял на гърба си и знам какво значи в името на националния интерес да се посяга на частната собственост.
В този смисъл не мога да подкрепя тази теза като теза. Иначе, има нужда да се подобри законът и в тези предложения има нещо много рационално. Разглеждам предложенията, които са в интерес на защита на собствеността и същевременно се търси начин земята да се оползотворява по-рационално, но вероятно трябва да се преработят тези текстове, да се постигне някакъв баланс при защита на собствеността на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Радославов, в изказването си аз споменах, че този текст в закона не е нов. Той е изменен през месец ноември 2009 г. Преди това този текст е приет и влязъл в закона през 2007 г. Тогава е регламентирано правомерното ползване на имотите, за които няма сключени договори и с които собствениците не са се разпоредили по отношение на ползването.
През 2007 г., по време на вашето управление, е прието това изменение в закона и именно то доведе до намаляването на пустеещите земи. Това, което направихме през месец ноември 2009 г., единственото, което се промени, е начинът на разпределение на тези бели петна. Преди това в стария закон, в старата редакция на закона, беше записано, че белите петна се обработват от ползвателя, в чиито масиви попадат, а през 2009 г. това, което направихме, е, че всички бели петна на територията на едно землище не остават в масивите на тези, които ги обработват, а се разпределят пропорционално, според количеството на обработваемата земя, която ползва всеки ползвател. Това е нещото, което ние направихме, а самият текст в закона е вкаран през 2007 г. и мисля, че наистина е полезен и работещ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Колежке, аз мисля, че проблемът идва от момента, когато административният подход става водещ след 2009 г. за сметка на доброволния, на договаряне. При този къс срок, който беше даден, много хора, собственици на земи, не можаха да се запознаят и да реагират навреме, за да се договарят и там, където не беше договорено, по административен начин се урегулираха нещата. Аз мисля, че ако имаше един по-дълъг срок, вероятно нямаше да настъпят такива възможности по административен ред да се налагат тези решения. Има какво да се коригира, а и Вие самата казвате, че през 2007 г. е било от полза това решение за намаляване на пустеещите земи, но това не значи, че не трябва да се усъвършенстват нещата, като се даде възможност за защита именно на собствеността на гражданите. Имам предвид, че трябва да се дадат гаранции, че фактически те ще могат да използват това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към законопроекта?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!
В края на дебата по тези законопроекти народни представители от всички политически групи имат един уклон към това, че трябва да се защитава собствеността, трябва да се защитават правомерните ползватели и да се търси усъвършенстване на правната уредба за това.
Искам да кажа следното. Обществените отношения в сектор „Земеделие” какви са, за да обясня защо в момента действащият режим на Закона за собствеността е и в защита на собствениците, които не се интересуват от земите си. Защо през 2007 г. е приет чл. 37в? Защото стартират директните плащания, започва земеделието да носи доходоносност и по естествен пазарен начин има интерес от инвестиции в сектор „Земеделие”. Земеделската земя е такава, че тогава, когато собственикът сам не я ползва, не предприема действия, с които ограничава ползването на земеделската земя, е нормално тя да бъде обработвана.
Ролята на държавата е да гарантира правата на всички граждани в процеса на тези отношения – и на собствениците, и на ползвателите.
Господин Иванов от Синята коалиция беше прав. Ние трябва да гарантираме правата на всички в тези отношения и да не става ползването по варварски начин. Възможността сега по чл. 37в за административно разпределение, при условие че няма изпълнени предишни възможни хипотези за обработка от собственика, с декларация за доброволно споразумение – това е третата и крайна стъпка, е именно, за да внесе ред, да защити собственика, който не се интересува от собствеността си – земеделска земя, и му осигури доход, и да въведе ред за ползвателите.
Вярно е, има проблем по прилагането, особено в Западна България, откъдето са и колегите, вносители на втория законопроект - там, където земеделието се разви по-късно и където големите ползватели или арендатори са по-агресивни. Какво би станало, ако ние подкрепим законопроекта на господин Лъчезар Тошев и отпадне тази възможност? Дали ще стане по-добре, без да има алтернатива, предложена за друг вид държавно администриране? Фактът е факт – това отпада, няма да има дори държавно-административна възможност да се защити правото на незаинтересования собственик да получи някакъв доход, както и правата на малките ползватели, които биват много ограничавани от големите ползватели и арендатори.
Има пропуски в процедурата. Ние трябва да търсим възможности за усъвършенстване, така че ползването на земеделската земя да бъде правомерно както от собствениците, така и от ползвателите. Всеки да има право и то да не зависи от това колко си голям и да не се ползва правото на по-силния. Ако го няма този текст, дори в момента да има проблем по прилагането му, това категорично означава, че правото на по-силния ще е ясно.
Земята през 1990 г. е възстановена на общо 3 500 000 собственици – първоначални, без наследниците. Голяма част от тях са в чужбина, оттам е проблемът. Средният размер на един парцел възстановена собственост е 8 декара. Доходността, която се получава и като ползване, и като цена, безспорно не е мотив за собственик, който живее на хиляди километри от България, да е заинтересован.
По тази причина има земи, които не се обработват от собствениците, не са и договорирани с ползвателите. А истината е, че поради чисто пазарни условия, интереси, доходоносност тези земи ще се обработват. Практически няма реална възможност тези земи да се оградят, ограничат и да не се обработват. А дори това да е така, то не е полезно за държавата като цяло.
Така че ние трябва да имаме някакво администриране за защита не толкова на ползвателя, особено на големия, а за защита точно на този незаинтересован собственик и за по-малкия ползвател, който трябва да е равнопоставен с големия ползвател.
Пак казвам, аз съм съгласна с това, което каза господин Иванов – да, по-добре е да търсим форми да усъвършенстваме тази административна процедура, но да въведем ред и неползването да е правомерно. Директните плащания се получават на базата добро земеделско състояние, очертаване на площи, без изисквания за правни основния. Процесите наистина са трудни за регулация, но държавата трябва да изпълни ролята си да се грижи за всеки един участник в това обществено отношение.
По отношение на втория законопроект – на народния представител Владимир Тошев, наистина може да има много гледни точки за сроковете. Процесът на земеделското ползване в сектор „Земеделие” е според сеитбооборота на културите. Един срок е добър за едни, друг срок, който сега се предлага, обаче в крайна сметка е по-добър в национален план на сеитбооборота, където се гледат повече зимни култури. Този срок е съгласуван и с представители на земеделските организации, по искане и с представители на съответния район, и с национални организации. Сигурно не е най-добрият, но може би е по-добър от сега действащите срокове по отношение на договарянето, тъй като пшеницата се жъне месец юни-юли, рентите от тези култури се раздават след жътва и най-лесното договаряне за наем или за аренда между ползвател и собственик е периодът на раздаване на рентата. Това означава, че в сроковете, които са предложени, един ползвател ще има пълна яснота какви правни основния или с колко декара, за което има правно основание, разполага и оттам да се тръгне в процеса на споразумяване между ползвателите.
В тази връзка пак искам да повторя, че процедурата на чл. 37в, ал. 2, която действа в момента, която господин Тошев предлага да отпадне, е третата възможност, ако не се стигне до споразумение между ползвателите със задължението пак на собственика, който е незаинтересован или няма договор, да му бъде платена пазарната рента по начин, който е изрично указан и в закона, и в правилника.
Исках просто да изляза и да обясня и който се занимава със земеделие, много добре разбира какви са отношенията. Ние трябва да работим в посока на усъвършенстване на законодателството. Това е вярно – има проблем по прилагането, процесът е много труден предвид начина, по който е възстановена собствеността и работата. Ние трябва да работим в посока, в която ползването, земеползването да бъде правомерно и да бъде независимо собственикът заинтересован ли е или не, да му бъдат защитени правата на собствеността. А това, че неговата собственост се обработва, без той да е заинтересован, това само покачва стойността й. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Танева, всичко изглежда чудесно, като го разправяте, но къде е проблемът? Проблемът е, че много често тези така наречени бели петна всъщност са обработваема земя, но недекларирана. Тогава административно се решава въпросът от административния орган, където много често има корупционни практики. Това фактически е обработваема земя. Собственикът я е дал на друг, има си договор с друг, само че не е изпълнил административния елемент да декларира и шат – служебно му я разпределят. (Реплика от ГЕРБ.) Как да не е така? Затова са тези протести!
И Вие казвате, че се грижите за собственика, но той сам се е погрижил, само че не в срок е декларирал. Защо тогава се включва тази трета хипотеза? Защо някой трябва да се грижи за моята собственост повече, отколкото се грижа аз? Фактическото разминаване между „бели петна” – необработваема земя, и „бели петна” – недекларирани и административно разпределени, това е проблемът, защото администрацията, която прилага закона, има други интереси! Тя не установява фактически на място дали земята се обработва, или не, а тя на база декларираност или недекларираност казва – земята не се обработва и ще я дам на еди-кой си. Това е проблемът!
Затова трябва законът да гарантира, на първо място, собствеността, защото тази витиеватост – ама, грижим се за собственика... А, хайде стига са се грижили за собствениците! Стига сме се грижили за собствениците! Това е големият проблем, защото администрацията не следи дали фактически земята се обработва. Тя гледа – има декларация, няма декларация. Няма декларация – бяло петно, а че собственикът я е дал на комшията да му я работи, нея не я интересува. Това разминаване е големият проблем. Така се получава всъщност заграбване на ползване – чрез администрацията и чрез тази трета хипотеза – с административен елемент, в тези чисто гражданско-правни отношения, където се намесва администрацията и корупцията. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика - заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Миков, „бели петна” – това, което влезе в гражданско обръщение като наименование, не означава необработваема земя. С бяло петно за по-лесно обозначаваме, наричаме земеделските земи, за които няма сключен договор за ползване...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма деклариране.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: ...или няма подадена декларация за обработка от собственик. Това са двете хипотези.
Аз съм съгласна с Вас, че някъде има проблеми по отношение обработката от самите собственици.
Основният проблем е в нерегламентираната обработка. Ще Ви го докажа с цифри. Земеделските производители, които очертават ползваните от тях земи за директни плащания, тоест това са реалните обработватели, не говорим кои са собственици, са 70 хиляди – за земи. Собствениците, на които изначално е възстановена земята без наследниците, е 3,5 милиона. Тоест по-големият проблем е неправомерното ползване. Това е трета процедура. Вярно е, че тя е административна, защото е, след като са минали другите два срока. Но пак казвам, ние трябва да мислим в посока да подобрим законодателството и тази хипотеза, която Вие казвате, да я изключим.
Не мога да дам сега конкретно предложение във времето за дуплика, но истината е, че земята ще се обработва по простата причина, че от нея се изкарва добър доход в момента. Държавата като държава трябва да се грижи това да става правомерно със защита на всички права на ползватели и собственици. „Бели петна” не означава необработваема земя. Тя остана 4%, господин Миков, и това е положително. Проблемът е, че не трябва да оставяме правото на по-силния да решава кой в кое землище колко да ползва, а правото да е на правомерния ползвател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Първо поставям на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154 01-83, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 26 юли 2011 г.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 26, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от Владимир Тошев и група народни представители на 2 септ. 2011 г.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 7, въздържали се 14.
Предложението е прието, следователно само този законопроект от тази точка по дневния ред е приет на първо четене.
С това изчерпихме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от предложения и гласуван дневен ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е Христо Бисеров.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае Галина Милева-Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Димитър Георгиев и на господин Николай Нанков – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Всички гласуват за предложението, то се приема.
Моля да бъдат поканени гостите в залата.
Заповядайте да ни запознаете с доклада на комисията, госпожо Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от народния представител Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 20 септември 2011 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от народния представител Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Галя Добрева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Законопроектът предвижда Министерството на вътрешните работи, което е юридическо лице, да бъде само на бюджетна издръжка. С него се цели да се елиминира възможността МВР да получава дарения, като се предлага в приходната част на бюджета на МВР да не постъпват средства от дарения.
Иска се също така да отпадне възможността финансовото осигуряване на дейността на МВР да се извършва и от други източници по ред, определен с акт на Министерския съвет.
От Министерството на вътрешните работи становище по законопроекта изрази заместник-министър Вучков. Той заяви, че съгласно чл. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. даренията са един от показателите в приходната част на републиканския бюджет като според § 42 от него постъпилите по съответните бюджети средства от дарения се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.
В Министерството на вътрешните работи съществува организация, която да осигури прозрачни процедури за приемане и управление на дарения и на отчетност за тяхното стопанисване. Съгласно Вътрешни правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в МВР, утвърдени със Заповед № 122-53/31 август 2011 г., дарители на МВР могат да бъдат: общини, държавни структури, които имат функции във връзка с осъществяването на държавната власт, държавни предприятия или търговски дружества със 100% държавно участие в капитала и международни органи и организации, чуждестранни държавни органи, Европейският съюз, органи или институции на Европейския съюз.
Заместник-министър Вучков заяви, че възприемането на предложения в законопроекта подход би довело до невъзможност МВР да бъде бенефициент по международни програми и споразумения. В момента по бюджета на МВР постъпват средства за финансиране на Програма „Солидарност в управлението на миграционните потоци” (2007-2013) от Европейския бежански фонд, Фонд „Външни граници” и Европейския фонд за връщане. Тези средства се завеждат като дарения, защото са средства, които се получават и се осчетоводяват съгласно Единната бюджетна класификация, утвърдена от министъра на финансите. Предвид изложеното господин Вучков изрази мнение, че предложеният законопроект не следва да бъде приеман.
Писмено становище по законопроекта бе изпратено и от Министерството на финансите, което също не счита за целесъобразно извършването на предложените промени.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване с 1 глас „за”, 15 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от народния представител Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има още един доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Да чуем госпожа Менда Стоянова с доклада на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.
На заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Христо Бисеров.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи.
Със законопроекта се предлага Министерството на вътрешните работи, което е юридическо лице, да бъде само на бюджетна издръжка. Аналогична промяна се предлага в чл. 261, ал. 1, в ал. 3, т. 1 на същия член, с който се регламентира в приходната част на бюджета на министерството да постъпват средства от собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на недвижими имоти и дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон, да отпадне думата „дарения”, както и в ал. 5 да отпадне възможността финансовото осигуряване на дейността на Министерството на вътрешните работи да може да се извършва и от други източници по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Заместник-министър Горанов представи становището на Министерството на финансите по законопроекта, като изтъкна, че с разпоредбата на чл. 110 от Постановление № 334 от 2010 г. за изпълнението на бюджета за 2011 г. средствата от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от министерствата и ведомствата се отчитат и разходват чрез съответните бюджети. Освен това, по бюджета на МВР постъпват и средства от Европейския бежански фонд, от Фонд „Външни граници” и от Европейския фонд за връщане за финансиране на програма „Солидарност и управление на миграционните потоци 2007-2013 г.”. Тези средства се класифицират като приходи от „Дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от чужбина”.
В тази връзка предложените промени могат да доведат до невъзможност Министерството на вътрешните работи да бъде бенефициент по международни програми и споразумения, в това число и по програми и инициативи на Европейския съюз, поради което Министерството на финансите не счита за целесъобразно извършването на предложените промени в текстовете на чл. 3 и чл. 261, ал. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
В изказването си заместник-министър Вучков изтъкна, че даренията и помощите се получават от държавни стопански и бюджетни организации, общини, физически лица, частни търговски дружества и организации повече от 20 години. Такива суми се получават и от Европейския съюз по изпълнение на различни програми и инициативи.
От справка за първите шест месеца на тази година се доказва, че са постъпили общо около 3800 хил. лв. От тях: от общини – 141 249 лв., от държавни органи – 132 126 лв., и от търговски дружества с държавно общинско участие – 2564 хил. лв., от които повече от 2 млн. лв. са от фирма, която е 100% собственост на Вътрешното министерство. Около 1033 хил. лв. са дарени от физически лица и частни търговски компании.
Поради факта, че от недържавни организации са получени около една трета от общата сума от средства, министърът с отделна заповед е утвърдил подробни вътрешни правила за реда и условията за сключването на договорите за дарения. Освен това от началото на месец октомври тази година ще започне да функционира специален сайт – публичен регистър, в който ще се вписват основните реквизити на договорите за дарения, за да има прозрачност и публичност пред гражданското общество. Така ще се изпълни замисълът на законодателя тези средства да изпълняват своето предназначение, без да се нарушава законността в страната. Затова министерството смята, че не трябва да се изменя съществуващият законов ред и не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от народния представител Христо Бисеров.
По време на дискусията се направиха изказвания и задаваха въпроси, на които беше отговорено изчерпателно от представителите на двете министерства.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 4 народни представители, „против” – 11 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Сега вече има думата вносителят – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, един от най-големите скандали, бих казал, в най-скандалното българско министерство през тези две години е скандалът с даренията в най-богатото българско министерство! Министерство, което разполага с бюджет, по-голям от бюджета за образование и култура, съизмерим с военния бюджет, чиято академия разполага с бюджет, по-голям от бюджета на Българската академия на науките! Един бюджет, който ние одобряваме и се оказва, че всъщност това министерство е намерило начин да го увеличава зад гърба на Народното събрание чрез дарения!
На пръв поглед – една благородна дейност, която обаче говори за скандали. Добрите намерения очевидно не са само добри намерения.
Стигна се дотам, че Европейската комисия критикува тази практика, защото поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване. Всъщност се оказа, че частни лица даряват, за да получават закрила!
Скандалът със закрилата на частни, по-скоро на фирми, моторни превозни средства заради дарения от частни лица и от частни фирми също излезе наяве. Оказа се, че тези дарения са непрозрачни! Ако не беше активността на медии и на организации от неправителствения сектор, този скандал нямаше да излезе наяве.
Сегашните действия по изваждане на показ на тази практика не са достатъчни. Анализът на числата за това какви дарения и как постъпват показва, че това е практика, която съществува от години, но това, което се развива в последните две, е несъизмеримо с предходните години. Става въпрос може би за около 7, 8 до 10 млн. лв. на година.
Вярно е, че немалка част от тези пари идват по линия на външни програми и аз не оспорвам необходимостта да има правила, които да позволяват на Министерството на вътрешните работи да ползва тези програми. Но това не е никакъв проблем и при евентуално второ четене на законопроекта може да се уреди със специална разпоредба.
Не приемем обаче възможността и правилото бюджетни организации да даряват бюджетна организация! За какво правим бюджет, като след това той се преразпределя зад гърба ни? Защо се одобряват бюджети на общини, когато след това те биват принуждавани да даряват Министерството на вътрешните работи? Да не говорим за практиката частни лица да бъдат принуждавани или подтиквани да правят същото!
Не приемам за нормално една трета от тези дарения да са от физически лица! Защо?
Два милиона лева са от фирма, която е 100% собственост на Министерството на вътрешните работи! Какви са тези счетоводни правила? Може ли държавата да има фирма, чиято единствена задача е да дарява МВР? Каква е логиката?
Нещата толкова са се опорочили, че най-добре е да спрем тази практика с една такава тежка мярка. Всъщност такива мерки съществуват не само в този законопроект – те работят в европейски държави! Всички знаем за правилата в Германия, където Министерството на вътрешните работи няма право да получава дарения, за да се гарантира безпристрастността на работата. Не само това – за да се гарантира, че никой от това министерство, на колкото и високо ниво да е, не може да притиска и да рекетира.
Аз съм убеден, че ние нямаше да стигнем до тази идея, ако не беше злоупотребата с тази възможност. Даже министър председателят констатира тази злоупотреба, но вижте – каза, че ще ги компенсираме пак през бюджета! Значи това не са дарения! Ако направим това, което той каза, тези дарения как ще ги компенсираме? Пак през бюджета! Значи пак ще станат бюджетни! Това никой не го разбира.
Затова, колеги, аз ви предлагам да приемете този законопроект на първо четене, да направим корекции, които да дадат възможност наистина МВР да работи по международните програми, без да има никакъв проблем, така щото да не се превръща лошата практика в трайна, постоянна лоша практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Във връзка с представения законопроект, както бе направена хронологията по разглеждането му, нашето становище е, че съгласно чл. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България даренията са един от показателите в приходната част на републиканския бюджет.
По силата на § 42 от Закона за държавния бюджет на Република България постъпилите по съответните бюджетни средства дарения се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите. С оглед гарантиране на прозрачност и принципна работа при използването на даренията в Министерството на вътрешните работи съществува организация, която осигурява такава прозрачност за приемане и тяхното управление, водене на отчетност, стопанисване и стриктно спазване волята на дарителите, както и недопускане на злоупотреба с общественополезния характер на дарителството и с авторитета и доброто име на имуществените интереси на МВР. Тези вътрешни правила са уредени и дават възможност за получаване на дарения на министерството само от общини, държавни структури, които имат функции във връзка с осъществяване на държавната власт, държавни предприятия и търговски дружества със 100% държавно участие, международни органи и организации, чуждестранни държавни органи, Европейския съюз, органи или институции на Европейския съюз.
Възприемането на предложенията в този законопроект би довело до невъзможност МВР да бъде бенефициент по международни програми и споразумения, което ние в момента използваме активно, за да усвояваме средства и подобряваме материално-техническото оборудване в Министерството на вътрешните работи и изпълнението на стандарти, които са свързани с осигуряване на обществения ред и сигурността.
В момента усвояваме средства по Програма „Солидарност и управление на миграционните потоци” от Европейския бежански фонд, Фонд „Външни граници” и Европейския фонд „Връщане”. Тези средства се завеждат като дарения, защото са средства, които се получават и осчетоводяват съгласно Единна бюджетна класификация, утвърдена от Министерството на финансите.
С предприетите действия и с откриването на този публичен регистър Министерството на вътрешните работи гарантира пълна прозрачност и достъп на всички до даренията, които получава министерството, а те са в една-единствена посока – подобряване на работата и взаимодействието и с държавните институции, и с тези, които имат воля да даряват. Ограничена е тази една трета от дарители, които са частни юридически и физически лица, да могат да предоставят дарения с оглед именно да не се получават спекулации и други тълкувания.
Поради гореизложеното считаме, че предложният законопроект не следва да бъде приеман. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин заместник-министър Георгиев.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Има ли желаещи народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-79, внесен от народния представител Христо Бисеров на 22 юли 2011 г.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 13.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка в нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Постъпил е доклад – проект за второ гласуване.
Господин Ципов, моля заповядайте, за да докладвате текстовете по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя предложение за допускане в пленарната зала на следните лица от Министерството на вътрешните работи: господин Димитър Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, господин Светослав Димитров – главен юрисконсулт в същата дирекция, госпожа Галина Добрева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Николай Нанков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, моля поканете гостите.
Имате думата, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. Бедствие е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, така както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 2, 3, 4 и 5, които комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 6. Създава се чл. 8а:
„Чл. 8а. (1) Установяването на критичните инфраструктури и обектите им и оценката на риска за тях се извършва по ред, начин и от компетентни органи, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Мерките за намаляване на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура на природни и причинени от човека опасности се определят с наредбата по чл. 10, ал. 2.
(3) Мерките по ал. 2 са с приоритет при определяне на дейностите в плановете по чл. 18, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 7. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.
(2) Плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия, като частите за земетресение, наводнение и ядрена и радиационна авария са задължителни.
(3) Плановете за защита при бедствия задължително съдържат:
1. анализ и оценка на риска от бедствие;
2. мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;
3. мерките за защита на населението;
4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;
6. начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система;
7. реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;
8. информация за екипите и средствата на съставните части на единната спасителна система;
9. време за готовност за реагиране на съставните части на единната спасителна система.
(4) Министърът на вътрешните работи разработва Националния план за защита при бедствия съвместно с представители на министерствата, ведомствата, Българския червен кръст и местната власт.
(5) Националният план за защита при бедствия се приема от Министерския съвет.
(6) Органите на централната изпълнителна власт разработват планове за защита при бедствия за изпълнение на задълженията им, предвидени в Националния план за защита при бедствия.
(7) Плановете по ал. 6 се утвърждават със заповед на съответния ръководител след съгласуване с министъра на вътрешните работи.
(8) Областният управител организира разработването на областен план за защита при бедствие съвместно с териториалните структури на централната изпълнителна власт и кметовете на общини.
(9) Областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи.
(10) Кметът на общината разработва общински план за защита при бедствия съвместно с представители на ведомства и юридически лица, имащи отношение по защитата при бедствия на територията на общината.
(11) Общинският план за защита при бедствия се приема от общинския съвет.
(12) Частта „Наводнение” от плановете за защита при бедствия се изготвя, като се съобразява и с плановете за управление на риска от наводнения, разработени при условията и по реда на Закона за водите.
(13) Предвидените мерки в плановете за управление на риска от наводнения по ал. 12 се включват в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия.
(14) При възлагане или допускане на подробните устройствени планове по Закона за устройство на територията органите, изготвящи планове за защита при бедствия предоставят информация за предвидимите бедствия, застрашаващи териториите в обхвата на подробните устройствени планове, и за необходимите превантивни мерки за защитата им, включени в плановете за защита при бедствия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7 по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 8 и 9, които се подкрепят от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 10 има направено предложение от народния представител Лъчезар Тошев:
„В § 10, т. 1 в текста на предложената ал. 3 думите „закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от Министерството на вътрешните работи (МВР)” се заместват с думите: „закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Видът и количеството на индивидуалните средства за йодна профилактика се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мотивът да направя това предложение е сложната процедура, която към настоящия момент се въвежда с този закон. Този текст е свързан и с § 50, в който се казва, че необходимите средства за 2012 г. за закупуване на индивидуалните средства за йодна профилактика се предоставят на МВР чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, тоест има три стъпала за организацията на закупуването и предоставянето на общините на таблетките за йодна профилактика. Както разбрахме при първото четене на законопроекта, те трябва да бъдат предоставени на всички общини в достатъчно големи количества, така че да бъдат осигурени за цялото население. Това е огромно количество йодни таблетки, което МВР трябва да закупи с пари, които осигурява тази Междуведомствена комисия.
Предложението ми беше да се намали тази бюрокрация, като се извади от системата МВР, и Междуведомствената комисия да предлага направо на общините тези средства за закупуване на таблетките за йодна профилактика.
В комисията ми беше обяснено, че всъщност само за 2012 г. ще се прилага тази процедура, поради това че при промените в законодателството някъде не са се получили необходимите съгласувателни процедури, текстове и така нататък. Тази Междуведомствена комисия, която не е юридическо лице, само чрез нея за една година ще може да се осигурят необходимите средства, а МВР ще направи един единствен конкурс за осигуряване на тези средства и след това направо ще предостави таблетките на общините.
Мисля, че трябва да разгледаме възможността общините директно да се занимават с тази дейност, като им бъдат дадени указания как да съхраняват тези таблетки, кога да ги подменят и така нататък, за което също така беше казано, че съществува наредба от Министерството на здравеопазването.
Тъй като това е един очевидно преходен период, в който все още цялата процедура не е добре уредена, аз оттеглям двете предложения, които съм направил по този параграф и § 50. Запазвам правото си при следващото гледане на законопроекта или ако не бъде внесен, да внеса такъв, с който цялата процедура да бъде консолидирана и изяснена напълно, за да се лишим от излишна бюрокрация, която сегашната система и дори, която сега ще се гласува, ще бъде въведена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, както е по доклада.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Почивка до 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Глава втора се създават чл. 18а-18е:
„Чл. 18а. (1) Установяването на потенциална Европейска критична инфраструктура (ЕКИ) на територията на Република България се извършва от съответния министър.
(2) Съответният министър уведомява собственика/оператора на инфраструктурата за нейното означаване като Европейска критична инфраструктура. Информацията относно означаването на дадена инфраструктура като Европейска критична инфраструктура е със съответното ниво на класификация по Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.
(3) Редът за установяването и означаването на Европейска критична инфраструктура на територията на Република България и мерките за тяхната защита се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 18б. (1) Собственикът/операторът на означена Европейска критична инфраструктура в тримесечен срок от уведомяването по чл. 18а, ал. 2 изготвя операторски план за сигурност на Европейската критична инфраструктура, с който се установяват елементите на Европейската критична инфраструктура и мерките за защита.
(2) Съдържанието на операторския план по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 18а, ал. 3.
(3) Собственикът/операторът на означената Европейска критична инфраструктура съгласува операторския план по ал. 1 в едномесечен срок от изготвянето му с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(4) Съгласуваният операторски план по ал. 1 се утвърждава от съответния министър.
(5) Собственикът/операторът на означена Европейска критична инфраструктура в срок до една година от утвърждаването по ал. 4 въвежда в действие мерките на утвърдения операторски план по ал. 1 и ежегодно го актуализира.
(6) Операторският план по ал. 1 представлява класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 18в. (1) Собственикът/операторът на означена Европейска критична инфраструктура определя служител за връзка по сигурността, който е и лице за контакт между него и съответния министър.
(2) В едномесечен срок след утвърждаването на операторския план по чл. 18б, ал. 1 собственикът/операторът на означена Европейска критична инфраструктура информира съответния министър за лицето, определено за служител за връзка по ал. 1.
(3) Информацията, предавана между служителя за връзка по ал. 1, собственикът/операторът на означена Европейска критична инфраструктура и съответния министър, е със съответното ниво на класификация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.
(4) Служителят за връзка по ал. 1 информира незабавно съответния министър при установяване на рискове и заплахи за съответната Европейска критична инфраструктура.
Чл. 18г. (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице е органът за контакт на Република България по защитата на Европейска критична инфраструктура.
(2) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице координира въпросите по защитата на Европейската критична инфраструктура в Република България с останалите държави – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(3) Органът за контакт по ал. 1 ежегодно информира Европейската комисия за:
1. броя на означените европейски критични инфраструктури по сектори и броя на държавите – членки на Европейския съюз, зависими от всяка означена Европейска критична инфраструктура;
2. броя на инфраструктурите по сектори, за които са проведени обсъждания относно праговете на междусекторните критерии.
Чл. 18д. (1) В срок една година след означаването на Европейската критична инфраструктура съответният министър извършва оценка на заплахите в подсекторите с Европейската критична инфраструктура.
(2) На всеки две години съответният министър чрез органа за контакт по чл. 18г, ал. 1 представя на Европейската комисия доклад относно видовете уязвими места, заплахи и рискове, открити за секторите с Европейска критична инфраструктура.
Чл. 18е. Писмена или устна информация за защитата на критичните инфраструктури, която е представена на други държави – членки на Европейския съюз, или на Европейската комисия, се използва само за целите на защита на критичните инфраструктури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Дейностите по защитата на населението в случаи на опасност или възникване на бедствия са:”.
2. В т. 12 накрая се поставя запетая и се добавя „евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12, съгласно доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Дейностите по чл. 19 се изпълняват от единната спасителна система, която включва структури на:”.
2. В т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „включително доброволни формирования по чл. 41”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 съгласно доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера от 14 до 20 включително – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „комуникационно-информационни” се заличават;
б) точки 3 и 4 се изменят така:
„3. извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия;
4. по искане на ръководителя на място, на кмета на общината или на областния управител, организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Стандартните оперативни процедури по ал. 2, т. 2 се разработват от главния секретар на МВР съгласувано с ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21 по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 22.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „пожари” и запетаята след нея се заличават.
2. В ал. 3 думата „пожари”, запетаята след нея и думите „на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, съответно” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 23.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 24.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. Член 35 се изменя така:
„Чл. 35. (1) Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа:
1. максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта;
2. мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта;
3. мерките за защита на персонала;
4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
6. време за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4;
7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.
(2) Съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон.
(3) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно;
3. предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно:
а) източниците на рискове от дейността им;
б) вероятните последствия при аварии и начините за ликвидирането им;
в) възможните въздействия върху населението и околната среда;
г) мероприятията, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в обекта;
4. при възникнала авария в обекта са длъжни:
а) незабавно да започнат провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
б) незабавно да съобщят за аварията на съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР и на кмета на непосредствено застрашената община;
в) да предоставят на съставните части на единната спасителна система информация за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и друга информация за опасности за живота и здравето на хората;
г) при участие на екипи от единната спасителна система да им сътрудничат при отстраняване на аварията;
д) да осигурят безопасно унищожаване на отпадъците вследствие на аварията и нейното ликвидиране;
5. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;
6. създават, подготвят и поддържат в готовност сили и средства за защита на работещите на територията на обекта;
7. провеждат обучение на работещите за защита при бедствия.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. Член 36 се изменя така:
„Чл. 36. (1) Юридическите лица и едноличните търговци с изключение на тези по чл. 35, осъществяващи дейност в производствени сгради и в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа:
1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия;
2. мерките за защита на пребиваващите;
3. разпределението на задълженията, отговорните структури и лицата за изпълнение на предвидените мерки;
4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
5. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 3;
6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система.
(2) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно;
3. изграждат и поддържат локални системи за оповестяване;
4. създават и поддържат в готовност средства за защита на пребиваващите на територията на обекта;
5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26 съгласно доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 27 и 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера 27 и 28.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. В чл. 40, ал. 1 думите „е сключило договор” се заменят с „е клинично здраво, не страда от психично заболяване и не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 30, 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 30 и 31.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. (1) В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР се води регистър на доброволните формирования.
(2) Редът за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32, съгласно доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 33, 34 и 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 33 до 35 включително.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 2:
„2. приема стратегия за намаляване на риска от бедствия;”
б) досегашната т. 2 става т. 3;
в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „и Национален план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи” се заличават;
г) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:
„(3) За подпомагане на дейността по ал. 1 към Министерския съвет се създава Консултативен съвет.
(4) Консултативният съвет по ал. 3 включва представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, имащи отношение към защитата от бедствия.
(5) Министерският съвет издава Правилник за устройството и дейността на Консултативния съвет по ал. 3.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 36, съгласно предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. Създава се чл. 62а:
„Чл. 62а. (1) Министър-председателят на Република България въвежда със заповед Националния план за защита при бедствия.
(2) Със заповедта по ал. 1 се създава национален щаб с поименно определени ръководител и членове: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници и други, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на Националния план за защита при бедствия.
(3) Дейността на Националния щаб се обслужва логистично, комуникационно и административно от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, както и от компетентните с оглед характера на бедствието министерства, ведомства и институции.
(4) За подпомагане дейността на националния щаб се създават работни групи от експерти, чиито поименен състав е предварително определен и въведен в групи за оповестяване в Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия. При необходимост ръководителят на националния щаб със заповед може да привлича и други експерти.
(5) Към националния щаб със заповед на ръководителя му се създава междуведомствена информационна група за извършване на информационна дейност с поименен състав, предложен от членовете на щаба.
(6) Националният щаб извършва следните основни дейности:
1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;
2. взема решения за необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;
3. организира и координира действията на министрите, ръководителите на ведомствата, областните управители, кметовете на общини, на юридическите лица и едноличните търговци, на които са възложени функции за защита при бедствия;
4. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;
5. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприеманите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;
6. докладва на министър-председателя, президента на Република България и на председателя на Народното събрание за хода на провежданите защитни мероприятия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказване? Няма.
Гласуваме § 37, съгласно предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се отменя;
б) създава се т. 7:
„7. създава със заповед щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 10.”
2. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
„1. въвежда със заповед в изпълнение общинския план за защита при бедствия;”
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 4 думите „комуникационно-информационен” се заличават и абревиатурата „МВР” се заменя с „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По параграфи 41, 42 и 43 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера 41, 42 и 43 включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44:
„§ 44. В чл. 93 след думата „закон” се добавя „или с издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44, съгласно предложението на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 45 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. Създава се нов чл. 95:
„Чл. 95. (1) Който не изпълни задължение по чл. 35, 36 или 37, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в троен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 46.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47:
„§ 47. В чл. 99 думите „ако извършеното не съставлява престъпление” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 47.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49:
„§ 49. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) точки 5, 7, 9 и 10 се отменят;
б) създават се т. 11-21:
„11. „Опасност” е природно явление или събитие, причинено от човешката дейност, което може да причини вредни последици за населението и имуществото му, околната среда, икономиката и културните и материалните ценности.
12. „Уязвимост” е показател за степента на податливост на дадена територия или обект на различните опасности.
13. „Риск” е вероятност от възникване на вредни последици за населението и имуществото му, икономиката и околната среда в резултат на опасността и уязвимостта за дадена територия/обект.
14. „Анализ и оценка на риска” е определяне същността и размера на риска като функция на опасността, уязвимостта и вероятността.
15. „Критична инфраструктура” е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции.
16. „Европейска критична инфраструктура” е критична инфраструктура, разположена на територията на Република България, чието повреждане или разрушаване би довело до негативни последици за поне две държави – членки на Европейския съюз. При оценката на негативните последици се прилагат критерии – брой загинали или ранени, икономически и социални последици, като се отчита и влиянието на повреждане или разрушаване на тази критична инфраструктура върху други видове инфраструктури.
17. „Информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури” е всеки факт относно дадена критична инфраструктура, който, ако бъде оповестен и разкрит, може да бъде използван за планиране и/или за извършване на действия с цел причиняване на повреди или унищожаване на обекти, елементи или инсталации от критичната инфраструктура.
18. „Защита” е съвкупност от дейности, целящи гарантиране на нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на критичните инфраструктури с цел възпиране, намаляване, смекчаване или неутрализиране на заплахите, рисковете или уязвимостта им.
19. „Собственици/оператори на европейски критични инфраструктури” са физически лица, юридически лица или организации, които отговарят за инвестирането или за нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на определена система или част от нея, означена като ЕКИ.
20. „Евакуация” е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места.
21. „Разсредоточаване” е организирано изнасяне на културни и материални ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни места.”
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ, L 345/75 от 23 декември 2008 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 49 съгласно предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 50 има направено предложение от народния представител Лъчезар Тошев, който го оттегли в залата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 50 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 51.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52:
„§ 52. В Закона за Българския Червен кръст (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Дейностите по ал. 1, т. 2, буква „д” по предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините се осъществяват от Планинската спасителна служба в състава на Българския Червен кръст. Редът и начинът на извършването им се определят с устава по чл. 2, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 52.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53:
„§ 53. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 1 след думата „администрация” се поставя запетая и се добавя „на собственика на съоръженията”.
2. В чл. 138:
а) в ал. 3, в изречение трето след думите „да предписват” се добавя „изработване на аварийни планове, ако няма такива или”;
б) в ал. 4, т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация”.
3. Създават се чл. 138а и чл. 138б:
„Чл. 138а. (1) Министърът на вътрешните работи с наредба определя съдържанието на аварийните планове по чл. 131, ал. 1 и чл. 138, ал. 3.
(2) Собствениците или ползвателите на водни обекти са длъжни да осигурят достъпа на силите и средствата за изпълнението на аварийните планове, както и да поддържат в изправност средствата за комуникация.
(3) Областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти.
Чл. 138б. При спор за собствеността на язовир областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение.”
4. В чл. 139 ал. 1 се изменя така:
„(1) Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.”
5. В чл. 140:
а) в ал. 2 думите „чл. 138, ал. 4, т. 3, 4, 6 и 7” се заменят с „чл. 138, ал. 4, т. 3, 4, 5, 6 и 7”;
б) в ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5 се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет при условие, че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия и включват:”;
в) в ал. 4:
аа) в т. 1 думите „Гражданската защита” се заменят с „Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, съответната басейнова дирекция, съответната РИОСВ, Изпълнителната агенция по горите, общината”;
бб) в т. 2 думата „ежемесечно” се заменя с „ежегодно”;
г) в ал. 5:
аа) в т. 1 накрая се добавя „с участие на представители при необходимост и на съответното областно пътно управление или на Националната компания „Железопътна инфраструктура”;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за изпълнение на програмата по ал. 4, т. 3, буква „д” по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол.”;
д) в ал. 6:
аа) точка 1 се отменя;
бб) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а контролът по спазването на определения обем съгласно утвърдения проект се осъществява от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол”;
вв) в т. 4 думите „Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет” се заменят с „Министерството на околната среда и водите”;
е) в ал. 7 т. 1 се изменя така:
„1. когато е годен за ползване, се предава безвъзмездно за разпореждане на кметовете, които го предоставят безвъзмездно за огрев на доброволците по чл. 39 от Закона за защита при бедствия съобразно тяхното участие при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, както и на лица, включени в съответните социални програми;”;
ж) създава се ал. 8:
„(8) Контролът по отношение на добития дървен материал и годността му за ползване се извършва от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол.”
6. В чл. 190 ал. 3 се изменя така:
„(3) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица контролират изработването на аварийните планове по този закон и изпълнението на предписанията по тях.”
7. В чл. 191 се създава ал. 3:
„(3) Областните управители контролират техническото състояние на хидротехническите съоръжения – държавна собственост, на територията на съответната област.”
8. В чл. 201:
а) създава се нова ал. 9:
„(9) Актовете за нарушения при упражняване на правомощията по чл. 191, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител.”;
б) създава се ал. 10:
„(10) Наказателните постановления по ал. 9 се издават от съответния областен управител.”;
в) досегашната ал. 9 става ал. 11.
9. В Преходните и заключителните разпоредби, в § 4 ал. 6 се изменя така:
„(6) В случаите, когато обектите по чл. 13, ал. 1, т. 3 не са дадени на концесия, поддръжката им се осъществява от търговските дружества, които ги стопанисват или чийто капитал е намален по реда на ал. 1 с ревалоризираната стойност на тези обекти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 53.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 55:
„§ 55. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...), в Приложение № 1 към чл. 25, Раздел ІІ се създава т. 34:
„34. Информация и планове по чл. 18а-18д от Закона за защита при бедствия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 55 съгласно редакцията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи 56 и 57 в номерацията им по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия.

Преминаваме към следващата точка:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА, № ПГ 110 00 6, ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОВИ МЕРКИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯ, ПОЛЗВАНА ОТ НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” В ГР. НЕСЕБЪР.
Уважаеми дами и господа, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в Глава трета е регламентирана гражданската инициатива, като следват текстове, които поясняват какво се разбира под национална гражданска инициатива.
Тъй като няма практика до момента, ще си позволя да припомня текстовете по закона, а това е редакцията на чл. 44, ал. 1:
„Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение”.
От първия вид, подписка с предложение до Народното събрание е постъпила по реда на чл. 51 от инициативен комитет.
Съгласно чл. 52 органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, в случая Народното събрание, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчване на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
Известно е, че Народното събрание приема решение след като инициативата е разпределена на постоянните комисии, които имат отношение към темата на самата национална инициатива. Постъпили са доклади от комисиите, на които бе разпределена гражданската инициатива, с предложени проекти за решения.
Обръщам внимание на всички народни представители, че становищата на комисиите съдържат различни проекти за решения. Решенията са представени в съдържание, което не е идентично. Ние обаче трябва да излезем с общо решение, тъй като нашето решение ще подлежи на публикуване по съответния предвиден в закона ред.
Започваме със становището на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Госпожа Банковска ще ни запознае с това становище.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
На редовни заседания, проведени на 13 юли 2011 г. и 20 юли 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
В заседанията на комисията взеха участие министърът на образованието, младежта и науката, заместник-министърът на физическото възпитание и спорта, областният управител на административната област с център гр. Бургас господин Константин Гребенаров, представители на Националната спортна академия. Те подробно информираха народните представители за проблемите, свързани със собствеността на учебната спортна база в гр. Несебър, и за предприетите от тях действия за разрешаване на проблемите.
Предложенията, направени от инициативния комитет, са продиктувани от проблемите, които са възникнали в резултат на спорни решения за възстановяване на право на собственост и на последвалите съдебни решения по многобройни съдебни спорове относно територията на Учебна водна база на НСА „В. Левски” в Несебър. Представителите на Националната спортна академия информираха членовете на комисията, че са били предприети и необходимите действия за разрешаване на проблемите по реда на § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 17 от 2009 г.), но същите не са довели до резултат поради оспорването им от община Несебър.
По обсъжданата Национална гражданска инициатива бяха представени писмени становища от министъра на физическото възпитание и спорта, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, областния управител на административната област с център Бургас, които подкрепят принципно представените искания на гражданската инициатива. Становищата, представени от кмета на община Несебър и собствениците на възстановените имоти по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изразяват несъгласие с предложенията на Гражданската инициатива.
В изказванията си членовете на комисията подкрепиха единодушно необходимостта от предприемане на спешни мерки от компетентните органи за разрешаване на проблемите със собствеността с оглед защита на обществения интерес.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” реши:
1. Приема за сведение направените предложения в Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
2. Възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на орган за методическо ръководство и контрол на управлението, придобиването и разпореждането с имоти – държавна собственост, да създаде междуведомствена работна група, включваща представители на: министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на физическото възпитание и спорта, министъра на финансите, областния управител на гр. Бургас, Общинския съвет – Несебър, кмета на община Несебър, Националната спортна академия „Васил Левски”, Инициативния комитет и частни собственици със следните задачи:
2.1. Да извърши правен анализ на имотите, намиращи се в границите на територията, ползвана за Водна учебна спортна база на НСА „В. Левски”.
2.2. Да се проучат възможностите, след решение на съответния компетентен орган, да се предоставят части от съседни поземлени имоти – общинска или държавна собственост, на НСА „В. Левски” по реда на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и други нормативни актове, относими към процедурата.
2.3. Да се обсъди възможността, след доказано по безспорен начин право на собственост, да се пристъпи към процедура по прилагане на Закона за държавната собственост относно принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди.
3. В едномесечен срок от приемане на настоящето решение да се създаде междуведомствена работна група, която да определи конкретни срокове за изпълнение на дейностите по т. 2.
4. В срок от четири месеца от създаване на междуведомствената работна група по т. 2, министърът на регионалното развитие и благоустройството да представи доклад пред Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта за изпълнение на настоящото решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Банковска.
С Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й – господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, колеги! Ще ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър
На редовно заседание, проведено на 30 юни 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
Предложенията, направени от Инициативния комитет, са продиктувани от проблемите, които са възникнали в територията на учебната спортна база в гр. Несебър в резултат на спорни решения за възстановяване на право на собственост и на последвалите съдебни решения по многобройни съдебни спорове. Част от съдебните спорове по различните по характер дела все още не са приключили с влезли в сила решения на съда. Представителите на Националната спортна академия информираха членовете на комисията, че са били предприети необходимите действия за разрешаване на проблемите по реда на § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, но същите не са довели до резултат поради оспорването им от община Несебър.
Чрез подписката Инициативният комитет предлага да се предприеме законодателна инициатива за уреждане статута на учебната спортна база на Националната спортна академия в гр. Несебър, да се наложи мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на базата до изясняване на тяхната собственост, както и да се създаде законова възможност министърът на образованието, младежта и науката чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да започне процедури за изменение на действащите подробни устройствени планове с цел отчуждаване на имоти, находящи се в територията на учебната спортна база.
В изказванията си по време на дискусията членовете на комисията подкрепиха необходимостта от предприемане на допълнителни мерки от компетентните държавни органи и заинтересованите страни за разрешаване на проблемите със собствеността на базата и защитата на държавния интерес, като се обединиха около следните позиции:
Националната гражданска инициатива е направена по реда на чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и е изпратена до Народното събрание и до Министерския съвет. Със същата се предлагат промени на законово равнище, но в предложението липсва конкретизация в какво точно да се изразят законодателните промени и в кои закони да бъдат направени.
В цитираната разпоредба законодателят не е определил изрично въпросите от национално значение, по които могат да се правят предложения чрез използване на гражданската инициатива на национално ниво. Изхождайки от разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да се приеме, че въпросите, свързани с изменения и допълнения в законите могат да се решават единствено чрез национален референдум, но не и чрез национална гражданска инициатива.
Независимо от посочената празнота в закона по отношение на въпросите от национално значение, по които могат да се правят предложения чрез използване на гражданска инициатива на национално ниво, въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме, че тя има предимно информативен и консултативен характер и няма същите преки правни последици като референдумите и общото събрание на населението. По своята същност гражданската инициатива като форма за пряко участие на гражданите, изразена чрез подписка, няма задължителен характер за органите, към които са отправени съответните предложения, за разлика от решенията от референдумите, на които законодателят е придал задължителен характер.
Право на законодателна инициатива съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията имат Министерският съвет и народните представители, но не и Народното събрание като колективен орган на законодателната власт. В този смисъл предложението, предмет на гражданската инициатива, не би могло да има обвързващ, задължителен характер за органа, към когото е адресирано. Противното би означавало Народното събрание да задължи народните представители в качеството им на лица, имащи конституционното право, но не и задължението за законодателна инициатива, да упражнят това свое право, което е недопустимо. Всеки народен представител, който споделя направените предложения, може да се възползва от правото си на законодателна инициатива и да ги внесе като законопроект и едва тогава те ще бъдат обект на обсъждане по същество от Народното събрание.
По отношение на направените в гражданската инициатива предложения следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, спортните обекти и съоръжения – публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия „В. Левски”, са обекти с национално значение. В компетенциите на Министерския съвет е да предостави по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане държавните имоти за управление и да ги обявява за имоти публична държавна собственост. При условие че този ред е спазен по отношение на учебната спортна база в гр. Несебър, същата по силата на цитираната разпоредба на закона ще придобие статут на обект с национално значение. При това положение, съгласно действащите разпоредби на законодателството, съответните министри разполагат с компетенции за промени в подробния устройствен план и за започване на отчуждителни процедури, поради което не е необходима допълнителна законова регламентация в посока на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на физическото възпитание и спорта.
Евентуалното налагане на мораториум изисква да се прецизира точно териториалният обхват на понятието „територията на базата”, за да е ясно кои конкретни имоти ще бъдат засегнати от действието на мораториума. Освен това, при условие че има имоти със спорен характер на собствеността, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Закона за собствеността, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост споровете за материално право на собственост се решават по съдебен ред.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема за сведение направените предложения в Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „В.Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
2. Предлага на Министерския съвет да възложи на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта да предприемат необходимите мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „В. Левски” в гр. Несебър, като при необходимост да предложат и промени в законодателството, с които да бъдат решени въпросите, поставени в гражданската инициатива.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Татарски.
Със Становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ивайло Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Запознавам ви със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „В.Левски” в гр. Несебър, № ПГ 110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г.
На свое заседание, проведено на 23 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложението за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „В.Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесено в Народното събрание на 18 януари 2011 г. от инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива.
На заседанието присъстваха представители на Националната спортна академия: проф. Лъчезар Димитров – ректор; проф. Кирил Андонов – заместник-ректор по стопанската част; господин Илиян Карапанов – юрист на академията; от Министерството на физическото възпитание и спорта – госпожа Михаела Калчева – държавен експерт в отдел „Управление на собствеността” в Дирекция „Управление на дружествата и обществени поръчки” и госпожа Горяна Тодорова – правен съветник.
Чрез подписката се предлага да се предприеме законодателна инициатива за уреждане статута на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия, с която да се постигне резултат, отговарящ на обществения интерес и Решение № 84 от 19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България. С подписката се предлага да се създаде законова възможност министърът на образованието, младежта и науката чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да започне процедура за изменение на действащите подробни устройствени планове с цел отчуждаване на имоти, находящи се на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия.
При обсъждането на подписката изложените в нея мотиви и представените документи и становища от заинтересованите органи и институции бе направен анализ, който е подробно изложен в становището.
Към днешна дата право на собственост върху имотите, формиращи спортната база, имат както държавата, така и община Несебър и частни лица, като са налице и висящи съдебни спорове.
По разглежданата гражданска инициатива са постъпили становища от министъра на образованието, младежта и науката; министъра на физическото възпитание и спорта; Министерството на регионалното развитие и благоустройството; становище от областния управител на гр. Бургас и становище от община Несебър.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и присъстващият на заседанието народен представител Румен Стоилов.
Изказа се становище, че с последните изменения на Закона за физическото възпитание и спорта в чл. 47а, ал. 1 спортни обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения – държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия:
1. предназначени са за учебно-тренировъчна дейност и се използват от спортните федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство;
2. отговарят на условията за провеждане на национални и международни спортни състезания;
3. отговарят на международно установените изисквания за различните видове спорт.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление дава възможност на гражданите чрез национална гражданска инициатива да правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение, какъвто безспорно е и разглежданият въпрос. Следва да се отбележи, че липсата на достатъчна конкретизация на предложението на Националната гражданска инициатива в какво точно ще се изразяват законодателните промени затруднява изразяването на становище по същество на искането.
Въз основа на гореизложеното и след проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме следното
„РЕШЕНИЕ
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема за сведение направените предложения в Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г. в Народното събрание, които имат информативен и консултативен характер.
2. Подписката, становището и приложените допълнително копия на документи да бъдат изпратени на министъра на регионалното развитие и благоустройството с препоръка за изготвяне съвместно с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта на законодателни промени, в които да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива въпроси”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Със становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае господин Иво Димов.
ДОКЛАДЧИК ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще ви запозная със

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет с председател проф. Лъчезар Димитров на 18 януари 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди предложението за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесено от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г. чрез национална гражданска инициатива.
На заседанието присъстваха проф. Кирил Андонов – заместник-ректор на Националната спортна академия, господин Илиян Карапанов – юрисконсулт на академията, и госпожа Михаела Ковачева – експерт от Министерството на физическото възпитание и спорта.
Професор Андонов и господин Илия Карапанов от името на вносителите представиха мотивите за внасяне на националната гражданска инициатива.
Те обясниха, че целта на инициативния комитет и подкрепилите подписката български граждани е спирането на незаконните посегателства върху предоставените на академията имоти – публична държавна собственост с национално значение. Посегателства се извършват главно в Учебната водна база на Академията, разположена в местността „Акротирия” в гр. Несебър не без участието на държавни и общински органи. Целта на инициативата е предприемане на законови мерки, за да се запази държавната собственост върху водната база, която се намира в гр. Несебър и се владее и стопанисва от Националната спортна академия „Васил Левски”. В базата през лятото всички студенти от І до ІV курс преминават най-различни форми на обучение като плуване, тренировки, водни спортове с кану, моторни лодки и други. В нея се съхраняват и 50 броя модерни моторни лодки, кану и други водни съдове.
Представителите на вносителите обясниха, че на тази територия, която стопанисват преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се възстановяват имоти на частни лица, а също и община Несебър е актувала терена като частна общинска собственост и е предоставила разрешение за строеж на някои части от него.
Във връзка със създадените проблеми е издадено Решение № 84 на Министерския съвет от 19 февруари 2010 г., с което обектът е обявен за обект с национално значение. Въпреки решението са образувани повече от десет административни дела, за по-голямата част от които Върховният административен съд се е произнесъл с решения, с които се постановява незаконосъобразност на решението на Министерския съвет.
Професор Андонов заяви, че съществува опасност от застрояване на терена с частни хотели, които да преградят достъпа както до плажа, така и до базата, защото имотите са разположени върху алеите, върху зелените площи и засадените многогодишни борове и тополи. Той заяви, че Инициативният комитет и подкрепилите го граждани настояват за законодателното уреждане на статута на „Водна учебна база на НСА „Васил Левски” в гр. Несебър. Предлага се налагането на мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на базата до изясняване на собствеността, както и предоставяне на законова възможност за започване на процедури за изменение на действащите Подробни устройствени планове, с цел отчуждаване на имоти, находящи се в територията на Водната учебна спортна база.
Представителят на Министерството на физическото възпитание и спорта – госпожа Михаела Ковачева, изрази подкрепа на инициативата, като обеща съдействие от страна на Министерството за реализиране на целите, поставени от Инициативния комитет и гражданите.
В хода на дискусията народните представители – членове на комисията, заявиха, че са запознати подробно с проблема – с предложенията, залегнали в инициативата, и с всички предоставени материали по Националната гражданска инициатива – становищата на компетентните органи, получени в комисията.
Всички народни представители изказаха мнения в подкрепа на предложението. Изразена беше загриженост за опазване на базата, която се е утвърдила в годините като уникален обект с голямо национално значение не само за подготовка на спортистите ни, но и за запазване на природата и развитието на туризма в страната ни.
Заявено беше, че държавата трябва категорично да се противопостави на инвеститорските интереси и да защити националния интерес.
След проведената дискусия Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме следното
„РЕШЕНИЕ
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Приема за сведение направените предложения от Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, № ПГ 110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г. в Народното събрание.
2. Подписката, становищата и приложените допълнително копия на документи да бъдат изпратени на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне съвместно с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта на законодателни промени, в които да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димов.
Процедура.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както споменахте в самото начало, госпожо председател, в случая имаме една Национална гражданска инициатива, която е възложена и е постъпила в Народното събрание. Имаме четири доклада и четири Проекта за решение, които не че се изключват взаимно едно от друго, но така или иначе, са различни по същество.
Затова и предложението ми е да отложим дебатите по тази точка за следващото пленарно заседание, а по този начин да се даде възможност и на ръководството на Събранието да прецени как да процедира оттук-нататък. Така или иначе, в пленарната зала трябва да влезе едно единствено решение, което да бъде подложено на гласуване.
Моля да подложите на гласуване предложението ми за отлагане на дебатите по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Дами и господа народни представители, тъй като с отлагане на разискванията по тази точка всъщност изчерпахме законодателната дейност на Народното събрание за тази седмица, имам процедурно предложение да променим началния час за парламентарния контрол, който, съгласно приетата от нас програма, следваше да започне в обичайният му час – 11,00 ч., в утрешния петъчен ден.
Предлагам това да стане в 9,00 ч. като формално правя процедурно предложение за промяна началния час на парламентарния контрол за 9,00 ч.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 72 народни представители: за 70, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа, следва да направя съобщения за парламентарния контрол за 30 септември 2011 г., петък, с начален час 9,00 ч.:
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Миков и Драгомир Стойнев.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на питане от народния представител Евгений Желев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Румен Петков.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на три въпроса от народните представители Кирчо Димитров, Румен Петков и Ирена Соколова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Корнелия Нинова и Румен Стоилов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на пет въпроса от народните представители Георги Божинов, Кирчо Димитров, Меглена Плугчиева, Георги Петърнейчев и Михаил Миков и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димитър Чукарски.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 2 от правилника се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- питане от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев към министъра на отбраната Аню Ангелов;
- въпрос от народния представител Меглена Плугчиева към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народния представител Ангел Найденов към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Стефан Константинов;
- въпрос от народния представител Пенко Атанасов към министъра на отбраната Аню Ангелов;
- питане от народния представител Калина Крумова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- питане от народните представители Мая Манолова и Димчо Михалевски към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Повтарям, утре, начален час 9,00 за парламентарния контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,13 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин