Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение.
На 3 ноември 2011 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи „Резултати от статистически изследвания относно общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за месец септември 2011 г.; бизнес климатът в промишлеността, строителството, търговията и услугите през месец октомври 2011 г.” и „Резултати за България от проведеното проучване „Достъп до финансиране”.”
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми дами и господа, съгласно приетата от нас Програма за работата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица като точка първа в днешния пленарен ден следва:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Искам да ви припомня, че съгласно чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс народен представител може да бъде кандидат за кмет. В случай че е избран, пълномощията му на народен представител се прекратяват. Във връзка с това са постъпили заявления за прекратяване на пълномощията като народни представители от следните депутати: Атанас Станкев Камбитов, Георги Иванов Икономов, Иван Атанасов Алексиев, Иво Тенев Димов, Иван Тодоров Иванов, Живко Веселинов Тодоров, Николай Тодоров Мелемов и Никола Иванов Белишки.
За всеки един ще подложа на гласуване проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Постъпило е заявление от Атанас Станкев Камбитов, избран за народен представител от 1. многомандатен избирателен район –Благоевградски.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Атанас Станкев Камбитов като народен представител от 1. многомандатен избирателен район –Благоевградски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Георги Иванов Икономов като народен представител от 1. многомандатен избирателен район –Благоевградски.”
Преди това да поясня, че в заявлението си господин Икономов заявява, че е избран за кмет на община Банско с Решение № 190 от 31 октомври 2011 г. на Общинската избирателна комисия – община Банско.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Постъпило е заявление от Иван Атанасов Алексиев – народен представител от 2. многомандатен избирателен район – Бургаски, с което заявява, че съгласно Решение № 138 на Общинската избирателна комисия – община Поморие, е избран за кмет на община Поморие.
Предвид това предлагам на вашето внимание:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Иван Атанасов Алексиев като народен представител от 2. многомандатен избирателен район –Бургаски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Постъпило е заявление от народния представител Иво Тенев Димов от 29. многомандатен избирателен район – Хасковски, с което заявява, че по силата на Решение № 1758 от 31 октомври 2011 г. на Общинската избирателна комисия – Димитровград, е избран за кмет на община Димитровград.
Предлагам на вашето внимание следния:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Иво Тенев Димов като народен представител от 29. многомандатен избирателен район – Хасковски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 135, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Постъпило е заявление от народния представител Иван Тодоров Иванов – избирателен район Габрово, с което заявява, че е избран за кмет на община Севлиево по силата на Решение № 238 от 1 ноември 2011 г. на Общинската избирателна комисия –община Севлиево. „Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Иван Тодоров Иванов като народен представител от 7. многомандатен избирателен район –Габровски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Постъпило е заявление от народния представител Живко Веселинов Тодоров, с което заявява, че по силата на Решение № 1618 на Общинска избирателна комисия – Стара Загора, е обявен за избран като кмет на община Стара Загора.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Живко Веселинов Тодоров като народен представител от 27. многомандатен избирателен район – Старозагорски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 142, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следващото заявление е от народния представител Николай Тодоров Мелемов – народен представител от 22. многомандатен избирателен район – Смолян, със същото твърди, и прилага Решение № 1427 на Общинската избирателна комисия – Смолян, от 31 октомври 2011 г., съгласно което е избран за кмет на община Смолян.
Поради това предлагам:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Николай Тодоров Мелемов като народен представител от 22. многомандатен избирателен район – Смолянски.”
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Постъпило е заявление от народния представител Никола Иванов Белишки от 13. многомандатен избирателен район – Пазарджик. Съгласно Удостоверение № 1016 от 3 ноември 2011 г. на Общинската избирателна комисия – Панагюрище, и Решение № 144 от 31 октомври 2011 г. на Общинската избирателна комисия същият е обявен за избран за кмет на Панагюрище.
"Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 122, ал. 6 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Никола Иванов Белишки като народен представител от 13. многомандатен избирателен район – Пазарджишки.”
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 131, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода от 28 октомври до 3 ноември 2011 г. няма постъпили питания от народни представители.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Румен Петков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народния представител Емил Радев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Веселин Методиев;
- министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Веселин Методиев;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Любомила Станиславова;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Любомила Станиславова;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Любомила Станиславова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Преминаваме към въпросите на народни представители.
Първи ще отговаря Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи на Република България.
Въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно зачестилите посегателства върху вилни и селски имоти около градовете Монтана и Лом.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин заместник министър-председател, през последните месеци и години зачестяват престъпните посегателства срещу вилни и селски имоти около Монтана и Лом. Само в местността „Садовете” край Лом, където са лозята на града, има над 1000 къщи и стопански постройки. Неколкостотин от тях вече са били по някакъв начин обект на посегателства – по-леки, или по-тежки. Това кара много от хората да изоставят обработването на своите имоти, обезкуражени, че не могат да получат резултатите от своя труд.
Неотдавна край Монтана имаше сериозен инцидент, който показва, че не само нападенията стават твърде дръзки, но вече човек може да бъде застрелян и само за една торба орехи.
Въпреки подадените жалби от над 150 жители на град Лом до ръководството на МВР от началото на тази година ситуацията остава непроменена.
Моят въпрос е: ще предприемете ли конкретни резултатни действия, за да бъдат опазени имотите на гражданите, селскостопанската продукция, която те произвеждат във вилните зони и в селата около Монтана и Лом? Този въпрос е с регионално значение, но е и национален, особено за най-бедните райони на страната, в районите с високи нива на престъпност, която наричаме битова, а тя всъщност е с тежки последствия, които в отделни случаи засягат живота и здравето на гражданите, а в масовия случай – резултатите от труда им, тяхното имущество.
Очаквам Вашия отговор и главно действията, които ще предприемат органите на МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи, господин Цветан Цветанов.
Дами и господа народни представители, преди вицепремиерът да започне с отговора си, да ви уведомя, че на балкона на гости са младежи от Младежкия парламент – Горна Оряховица – да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Господин Цветанов, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Младежки парламент – Горна Оряховица!
Във връзка със зададения въпрос от господин Янаки Стоилов. Местността „Садовете” е обособена като вилна зона, разположена по поречието на река Дунав – от устието на река Лом, до село Долно Линево. Районът се обслужва от Полицейско звено – Изток, и Районно управление „Полиция” – град Лом, състоящо се от седем служители – трима от сектор „Криминална полиция”, и четирима от сектор „Охранителна полиция”. Много малка част от вилите, намиращи се в местността, се обитават целогодишно. Имотите са посещавани основно през летния сезон, предимно през светлата част на денонощието. Поради това посегателствата върху имуществото на вилите в района се установяват доста по-късно, което затруднява работата на полицейските органи по разкриването на престъпленията.
За 2011 г. – от 1 януари до настоящия момент, имаме заведени 22 броя заявителски материала – четири от тях са прекратени, единадесет са разкрити, по седем се работи. Мога да кажа също, че са установени осем лица - извършители на престъпления през този период, като с изключение на едно от лицата, което е от София, всички са от град Лом и са автори на единадесет кражби от вили. Основните предмети на посегателство са кабели, ел. инсталация на сградите и други метални предмети. Срещу горепосочените лица в Районно управление „Полиция” – град Лом, са образувани общо седем досъдебни производства, като към момента те са на производство.
Що се касае до инцидента, който е в района на община Лом – колегите полагат максимални усилия за разкриването на извършителя на това убийство. Разпитани са свидетели, които са очевидци на станалото, взети са натривки от пет лица. Надявам се, че след финализирането на експертизите, ще можем да разкрием това престъпление. Разбира се, това е проблем, който стои на дневен ред в много отдалечени населени места или малки населени места. Това обаче е част и от социалната политика, която трябва да бъде реализирана от правителството, защото битовата или конвенционалната престъпност е функция на последствията от тежката икономическа и финансова криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Вторият случай е от квартал „Кошарник” в Монтана, който, както казахте, надявам се да бъде разкрит и да бъдат установени всички обстоятелства.
Господин министър, както сигурно и Вие ще признаете, тези 22 заявителски материала далеч не отразяват тежестта на положението. Голяма част от хората са обезкуражени и едва ли очакват да бъдат постигнати ефективни резултати. Има много повече случаи.
Моята настойчива препоръка е Вие да създадете такава организация на служителите, за да може чрез патрулиращи автомобили тези райони да бъдат по-често обхождани; да се правят инцидентни проверки, особено на каруци и други превозни средства, чрез които се превозват откраднати метални съдове и друга покъщнина. Ако има такива проверки, това значително ще респектира извършителите и тези кражби могат да бъдат установявани още в момента на тяхното извършване.
Освен това трябва да се потърсят възможности и самите кметове на населени места да получат по-големи възможности за противодействие срещу престъпни прояви.
Най-накрая – видях, че в организацията на изборите Вие показахте добри умения, особено що се отнася до застъпниците в Лом, които бяха много активни в ромските квартали. Бяха облечени по отличителен начин, като някои от тях, членове на силови групировки, с анцузи и специални шапки. Дали не може тази добра организация, създадена във връзка с изборите, по някакъв начин да послужи като модел и за ангажиране на обществеността в установяването на противообществени прояви и съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи? Смятам, че има резерви да се постигнат по-добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Янаки Стоилов, смятам че предизборната кампания отмина и нека да говорим за сериозни неща. Това, което Вие имате като констатация или това, което сте могли да направите като сигнал към съответните компетентни органи, е могло да го направите както в изборния, така и след изборния ден.
Това, което предприема Министерството на вътрешните работи и по-специално Областна дирекция „Полиция” – Монтана, е действително да се подобри взаимодействието с местното население, с кметовете на общини, за да може действително да се реагира по адекватно и да се правят повече обходи, които да бъдат полезни за разкриваемостта на съответните престъпления и да бъдат предотвратявани подобни.
Ще дам за пример предприетите действия специално за Садово – населеното място, за което говорихме. Ще ви кажа, че за периода от месец август досега имаме регистрирано само едно престъпление – една кражба. Престъплението е разкрито и се надявам, че предприетите действия от компетентните органи действително дават резултат. Действително има проблем. Това е и причината за защитата на повече средства в бюджета на Министерството на вътрешните работи – за да се правят повече обходи, тъй като това струва пари и са разходи, които Министерството на вътрешните работи трябва да направи. Надявам се, че ще получим разбиране в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Въпрос от народния представител Милена Христова относно европейското в живота на българските роми за две години управление.
Госпожо Христова имате думата да развиете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди малко повече от две години вашето правителство пое управлението на страната с една Програма на правителството за европейско развитие на България, както заявихте в самото начало. С тази програма вие обещахте на българските граждани европейско развитие, изразяващо се в: повишаване доходите на българските граждани; запазване и постепенно увеличаване на жизнения стандарт в сравнение със съответните страни от Европейския съюз; насърчаване създаването на заетост; ускоряване на социалната интеграция и подобряване на икономическото и социалното положение на ромите в България, също така създаване на благоприятна среда за живот и модернизация на инфраструктурата.
Затова, в качеството Ви на председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет, провеждащ държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, задавам към Вас следния въпрос: какво европейско в живота на българските роми постигнахте за две години управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, действително темата за интеграцията на ромите е доста актуална днес не само в България, но и в целия Европейски съюз. Знаете, че с решение на Европейската комисия всяка една от страните членки трябва да представи до края на годината своя Стратегия за интеграция на ромите.
Това, което започна да прави правителството, и това, което прави съветът, който председателствам. Трябва да Ви кажа, че полагаме неимоверни усилия, на база състоянието на държавата, да отделяме и да продължим тази политика, която е в интерес на българските роми. Имам предвид здравният медиатор, който продължи да се реализира и 2010 г., продължи и 2011 г., също така Центърът за образователна интеграция на деца и ученици от етническите групи, също така трудовият медиатор към бюрата на труда, с което се повишава заетостта на българските роми. Много е важно и това, което предприема и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото мога да Ви кажа, че за тази година имаме проекти по оперативните програми в размер на 16 млн. лв., които ще бъдат за инфраструктура.
Това, което прави правителството, и това, което е направено от междуведомствената работна група, е – със заповед на премиера е възложено изработването и изготвянето на Национална стратегия за интеграция на ромите, която трябва да бъде обсъждана на 14 декември. В момента тя тече на обсъждане в съответните райони в страната, където се приемат съответните предложения, за да може действително да направим прецизиране на текстовете в тази Национална стратегия. Най-важното, от което ние ще се ръководим, и това, което искаме да реализираме, е да имаме интегриран подход на секторните политики, защото към настоящия момент всяко едно от ведомствата имаше свой приоритет в интеграцията на ромите, но нямаше интегритет на секторните политики, което, според мен, е водещо, и когато говорим за възможностите от Оперативна програма „Регионално развитие”, когато говорим за Оперативна програма „Човешки ресурси” да можем действително, заедно с Министерството на здравеопазването и с Министерството на образованието, да реализираме адекватни политики, които да съответстват както на потребностите, така също и на ефективните резултати, които трябва да бъдат постигани в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, това което разбрах от отговора Ви, е, че за последните две години единственото, което сте направили, е да продължите политиката по отношение на това да продължават да работят здравните и трудовите медиатори, от които безспорно има ефект.
Големият проблем е, че нищо друго не се случва. Аз много добре знам, че това са проблеми, които са наслагвани дълго във времето и всяко отлагане допълнително ги утежнява. Това, което мен ме притеснява, и аз апелирам към Вас е: Вие, като председател на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси, да предприемете целенасочена, последователна политика, именно Вие, като председател на този съвет, не всички отговорности да се размиват по министерства. Да бъде концентрирано с ясни цели и при Вас, с ясни отговорности и конкретни резултати.
Тази стратегия, за която Вие говорите, наистина е изготвена. Аз следя нейното развитие, обсъждане и така нататък. Но стратегическите цели са ясни – това е по отношение на жилищната инфраструктура, на образованието, на здравеопазването, на заетостта. Това е ясно. Тази стратегия преразказва всички документи, които са писани досега. Това, което липсва, са ясните дейности, които трябва да бъдат извършени, отговорните институции, сроковете, финансирането, резултата, кой ще следи за изпълнението и за постигането на този резултат. Това е нещото, което липсва. Това е, за което аз искам да поемете ангажимент, разбира се, ако Вие считате, че това е един от приоритетите на правителството. Защото всички последици за увеличаване на престъпността, след случая в Катуница, протестите и така нататък, всичко това е последица от социалното неравенство, което съществува между отделни български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, аз Ви благодаря за това, че следите изработването на Националната стратегия за интеграция на ромите. Това, което акцентирах в моето изказване, е, че ние действително се стараем да запазим добрите практики, които са реализирани във всички тези медиатори и всички тези възможности, които дават по секторните политики. Но това, което е най-важно, и това, което ще бъде реализирано с окончателното приемане на Националната стратегия от Министерския съвет, е да може действително да има отговорност както на съвета и аз, като председател, но така също да има интегритет на секторните политики. Защото към настоящия момент в годините – двадесет на брой, е имало всъщност разделяне на секторните политики и една с друга не са си говорили. Просто е нямало интегритет, който е изключително важен, за да реализираш определени приоритети, насочени към ромското малцинство.
Това, което е също изключително важно да се знае, е, че правоохранителната система също направи необходимото, за да може действително да бъдат извършени проверки на тези, които са използвали определени европейски пари, или донори, където са отишли тези пари, където няма абсолютно никаква ефективност и никакъв резултат, а всъщност са усвоявани само средства от определени псевдолидери, които са се възприемали като такива.
Другото, което е също изключително важно – не малко бяха операциите, които бяха проведени относно лихварската дейност на тези социално слаби български граждани, които изпаднаха в определена зависимост от така наречените, пак казвам, псевдолидери. Всъщност това са неща, за които и Вие също може да носите отговорност и да помагате, защото всеки един от нас трябва да бъде съпричастен към реализирането на тези политики. Не може да бъде отговорен само един човек или един министър. Това е ангажимент на цялото общество и интеграцията е процес, който трябва да бъде възприеман от всички заедно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Станислав Станилов относно участници в побой в квартал „Модерно предградие” в София, които не са задържани от полицията.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моят въпрос е загубил малко актуалност, защото е зададен на 5 октомври 2011 г., но по принцип актуалността на такъв въпрос не може да изчезне, тя е постоянна.
Уважаеми господин заместник министър-председател, вече няколко дни жителите на квартал „Модерно предградие” в София живеят в страх след погрома, устроен от развилнели се съучастници на крадец. Както добре Ви е известно, няколко български граждани залавят крадец, който е извършил обир с взлом. Крадецът успява да избяга и довежда разярена тълпа, която пребива гражданите, а те имат единствената вина, че защитават частната собственост от незаконно посегателство. На пострадалите е оказана първа помощ в Институт „Пирогов”. Според свидетелства на пострадалите, в нападението са били повече от 40 човека. На този етап полицията е заловила само четирима от тях. Това поражда основателни опасения сред жителите на квартал „Модерно предградие”, че нападението може да се повтори.
В тази връзка моля да ми отговорите какви мерки ще предприемете или сте предприели, за да бъдат заловени и останалите участници в побоя на жителите в квартал „Модерно предградие”? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът на републиката и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Станилов, действително този случай беше доста отдавна и малко може би е загубил своята давност, но това което мога да кажа, е, че колегите работиха много интензивно по този случай. Знаете, че има задържани лица, някои от тях са с постоянна мярка задържане под стража. Първата инстанция на Районния съд беше с мярка подписка, втората – на Софийски градски съд, беше с постоянна мярка задържане под стража. И едно 17-годишно лице, което е приведено в Поправителния дом в гр. Бойчиновци. Колегите работят по установяването и на останалите, имащи отношение към този инцидент.
Надявам се, че колегите ще свършат своята работа. Уверявам Ви, че след предприетите действия не мога да кажа, че в момента имаме някакво напрежение в района на „Модерно предградие”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва реплика от господин Станилов.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Тези хора, господин заместник министър-председател, са нарушили три пъти закона.
Първият път са се събрали неправомерно на обществено място без разрешение. Второ – извършили са побой. Трето – навлезли са в чужда територия и така нататък, и така нататък. Когато отговаряхте на госпожа Христова, много добре казахте, че когато има права, трябва има и задължения – така разбрах Вашия отговор.
Докато българските цигани не се научат, че имат не само права на сносен живот, не само права на европейски живот, имат и задължения, имат отговорности в този живот, нищо няма да излезе от никаква интеграция.
Използвам случая, за да припомня, че за изминалия период до 2009 г., до изборите, по моята статистика, от външни програми за интеграция на циганите са налети половин милиард лева. Тези половин милиард лева, господин заместник министър-председател, са изразени засега в големите дворци на циганските босове, които стърчат над бидон-вилите на бедните цигани.
Престъпността ще се увеличава до момента, до който управляващите от всички партии не разберат, че една държава, едно такова население, една такава диаспора се управлява и с морков, и с тояга. Казано е малко грубо, но е истина.
Съжалявам, че трябва да повторя моите думи, когато излязох на трибуната в Народното събрание по случая с Катуница.
България се намира в тежък етнически конфликт. От едната страна на този конфликт е българската циганска диаспора, от друга страна са българите, турците, евреите, арменците и прочие, и прочие стационарно население, което се труди, плаща си данъците. От другата страна – циганската диаспора, има такава ценностна система, господин заместник министър-председател, че не смята вземането на водата, на електричеството, на социалните помощи за кражба, а смята, че тези неща просто си ги има и те отиват и си ги взимат. Докато това не се промени, господин заместник министър-председател, запомнете какво съм казал, преди 15 години съм писал и сега го казвам, пак нищо няма да се получи. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Станилов, по конкретния случай, по който Вие отправяте парламентарното питане, с намесата на полицията ние действително сме предотвратили разрастването на този инцидент. Когато се подава сигнал на 112, полицейските патрули отиват на място, реагират и впоследствие вече имаме установени лица, които са задържани.
Що се касае до подобно говорене от парламентарната трибуна, мога да Ви кажа, че и през тези 30 дни, когато бях в отпуск имах възможност да се срещна с хиляди български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, се убедих, че има много честни български граждани, български роми, българомохамедани и български мюсюлмани. Така че, нека ние като политици и като представители на съответните институции да не говорим за нещо, което може да противодейства или да провокира абсолютно безсмислено напрежение.
Мога да Ви уверя, че има псевдолидери, които на места действително вършат безобразия, но сами разбирате, че ние живеем в правова държава и за мен е важно, когато бъдат задържани определени лица и бъдат с определени мерки, да бъдат съдени и да има правораздаване, което да е адекватно с българското законодателство.
Не мога да приема за нормално подобно говорене и насаждане на омраза. Пак повтарям, има изключително честни, трудолюбиви и много почтени български мюсюлмани, българомохамедани и български роми, които живеят дори в един изключително добър мир в определени населени места.
Действително има проблеми, които са наслагвани с годините, но ние трябва да полагаме усилия за реална интеграция, за неутрализирането на подобна агресия или насаждането на омраза в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим за участието на вицепремиера и министър на вътрешните работи в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Георги Петърнейчев относно състоянието на пътната настилка по пътя Бургас-Ямбол.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо министър Павлова, на срещата ми с избиратели и браншови съюзи от автомобилния транспорт по места и в приемната ми многократно бе поставен въпросът за състоянието на пътната инфраструктура в страната ни. Зачестилите сигнали са породени от лошото състояние на пътищата, по които се отклоняват особено тежки пътно-превозни средства, по-големите товарни автомобили, през летните месеци на годината.
Изключително критични са превозвачите, които пътуват по алтернативния път от Бургас през Ямбол до Сливен.
Най-тежко е състоянието на пътната настилка от Средец, в това число и самия град, до с. Тамарино, Ямболска област, зоната на кръстовището Ямбол-Стефан Караджово-Бургас, където неравностите по пътя са големи. Създават се условия не само за аварии, но и за пътно-транспортни произшествия с тежки последици.
Поради това че този алтернативен път остава и след пускането на магистралата, във връзка с предстоящата зима, Ви питам: какво се прави и какво е предвидено в програмата Ви за тази част от пътя Бургас-Ямбол-Сливен? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петърнейчев! Поставения въпрос за участъка, за пътната настилка на Бургас-Ямбол, всъщност третира няколко пътя. Това са път ІІ–53 Ямбол-Средец, път ІІ–79 Харманли-Бургас, и кръстовището на път ІІ–79 с път ІІІ–5308 разклона Кошу дере. Ще представя на вашето внимание информация за всеки един от тях поотделно.
По отношение участъците от републиканския път ІІ–53 Ямбол-Средец, те се финансират в рамките на ЛОТ 7 по програмата за транзитни пътища, съфинансирана от държавния бюджет заедно с Европейската инвестиционна банка. Дължината на тези участъци е 70 км. Тези участъци най-общо са кръстовището на Ямбол-Кабиле-Безмер, Ямбол юг-ново, Ямбол-Средец, от с. Калчево до с. Черник, от гр. Ямбол до Областно пътно управление – Ямбол, и от Областно пътно управление – Бургас, както и границата на Пътно управление –Ямбол, с гр. Средец и Областно пътно управление – Бургас.
По отношение на въпросния ЛОТ 7 ситуацията е следната. Имаме подготвена проектна документация, в момента довършваме тръжната документация и след като изберем изпълнител, надяваме се през 2012 г. в пика на строителния сезон това да бъде факт – да бъде избран изпълнител и да започне рехабилитацията и реконструкцията на тези пътни участъци.
В рамките на ЛОТ 7 най-тежко е състоянието на участъка между селата Калчево, Победа, Пчелник, които са с обща дължина 7 км. Участъкът е в много лошо експлоатационно състояние и с много тесен габарит и по тази причина на този участък не е позволено транзитно движение. За избягване на този участък през зимния сезон сме предвидили всички необходими мерки - Областно пътно управление – Ямбол, да се включва в почистването на този път, независимо че той е общински път и по-конкретно между селата Тамарино и Саранско, който е с обща дължина 4 км. Същият се ползва и за включване в обходния маршрут между селата Саранско и Калчево по път ІІІ–5308.
Другият в посочения във Вашия въпрос участък е път ІІ–79. Това е обходът Елхово-Болярово до границата с Областно пътно управление – Бургас, с дължина 38 км. Същият се финансира също по програмата „Транзитни пътища V” в рамките на ЛОТ 6 с обща стойност 75 млн. лв. Там имаме избран изпълнител. В момента имаме текущ ремонт на този участък, строително-монтажните работи очакваме да приключат до месец април 2012 г., с което да можем да приключим рехабилитацията и ремонта на целия участък. В момента тече рехабилитацията на частта от пътя, която е на територията на Областно пътно управление – Сливен.
По отношение кръстовището на път ІІ–79 5308, той също е част от довършването на цялостния ремонт в рамките на ЛОТ 6, за който поставих вече информация на Вашето внимание.
Също така път 5308 се използва и за обход във връзка с ремонта, който в момента тече на първокласния път Ямбол-Елхово, стойността на който е 16 млн. лв. Има предвиден ресурс от 7 млн. лв. в бюджета на министерството, с който финансираме ремонта и на този участък от пътя. Надяваме се ремонтните дейности да приключат до края на този месец, с което ще бъде извършен изцяло, и реконструираният път ще може да бъде ползван. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Петърнейчев.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, аз съм доволен от това, което изнесохте и се надявам, че то ще бъде изпълнено, въпреки че моята информация по ЛОТ 7, e, че нямате лимит за това. Но аз ще наблюдавам сроковете, които Вие поставихте за изпълнение, и ако те не бъдат изпълнени, също ще поставя питане, както и ще уведомя всички браншови организации, които поставиха въпроса за изпълнението на тези участъци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народния представител Любомир Иванов относно обекти по Оперативна програма „Регионално развитие” – ІІ етап.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, госпожо министър! Относно обекти по Оперативна програма „Регионално развитие” – ІІ етап, при Вашия предшественик Росен Плевнелиев по Оперативната програма „Регионално развитие” са подготвени за стартиране следните справки по ЛОТ-ове:
І. ЛОТ 16 – Това е рехабилитация на път ІІ - 35 Плевен-Ловеч, изпълнител: „Пътинженеринг М” АД, гр. Монтана.
ІІ. ЛОТ 18 – Рехабилитация на път ІІІ - 3505 Казачево-Стефаново-Дебнево, изпълнител: Консорциум „АБС РАДО ОЛРАТ”, гр. София.
ІІІ. ЛОТ 21 – Менгишево-Долно Новково-Омуртаг” –гр. Ямбол, „Пътинженеринг”, гр. Бургас, „Пътна компания” ЕАД – гр. Ямбол, „Пътстрой” ООД – гр. Стара Загора.
ІV. ЛОТ 22 – Мировец-Буховци-Острен-Надарево-Дългач-Певец, изпълнител е „Пътинженеринг” – гр. Бургас, „Пътна компания” – Ямбол, „Пътстрой” ООД – гр. Стара Загора.
V. ЛОТ 30 – Рехабилитация на път ІІІ – 102 (Димово-Ружинци) Бяла-Белоградчик-Монтана, изпълнител е сдружение „Димово–Ружинци”. Отново изпълнители са „Пътстройинженеринг” ЕАД – гр. Бургас, „Пътна компания” ЕАД – Ямбол, и „Пътстрой” ООД –гр. Стара Загора.
Госпожо министър, моля за изчерпателна информация на какъв етап се намират те към днешна дата? Подписани ли са договори? Извършена ли е първа копка, работи ли се по обектите и ще бъдат ли спазени сроковете, залегнали в подписаните договори?
Защитен ли е интересът на държавата при евентуален провал на строителството на обектите или тяхната необоснована забава? Какви ще бъдат санкциите при неизпълнение или забава и ще се осъществи ли контрол от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и при кои пряко ще отговаря за този контрол? Може ли да се ангажирате със срокове, предвид заложените изисквания за подписване на договорите в определен срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, отсечките, за които зададохте въпроса, са част от Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Регионално развитие”, в рамките на която финансираме с половин милиард лева рехабилитация и реконструкция на пътища ІІ-ри и ІІІ-ти клас от републиканската пътна мрежа. Етап ІІ, за който споменахте, включва 15 ЛОТ-а с обща дължина 312 км и стойност 261 млн. лв.
Към момента за десет от ЛОТ-овете вече имаме сключени договори, избрани изпълнители и съответно сме започнали строително-монтажните работи, за четири от ЛОТ-овете предстои сключване на договори, тъй като все още тръжната процедура е в етап на обжалване, а за един от ЛОТ-овете – ЛОТ 28, който също беше обжалван, Върховният административен съд отхвърли жалбата, току-що приключихме процедурата, подписахме договора с изпълнителите и ще започне работата и по този ЛОТ.
По-конкретно по отделните ЛОТ-ове, за които зададохте въпроси:
Започвам с ЛОТ 16. Това е пътят Плевен-Ловеч. Участъкът, който ще бъде рехабилитиран, е 10 км. Имаме подписан договор и е направена първа копка през месец юни тази година. Вече имаме процедура по сформиране на акт 16, тъй като акт 15 вече е издаден за конкретния път, така че в момента чисто от формална гледна точка приключват процедурните срокове и въвеждането в експлоатация на рехабилитирания път.
По отношение на ЛОТ 18, това е рехабилитацията на пътя Казачево-Велчево с дължина 20 км на територията на област Ловеч, договорът беше започнат на 9 август. За наше съжаление, но именно и с цел да отговоря и на Вашия въпрос как защитаваме интереса на държавата, как контролираме, искам да отбележа, че по този участък ние наблюдаваме закъснение на изпълнителя, неспазване на сроковете от страна на изпълнителя, който беше избран и въведен съответно на този участък. Именно за да защитим интереса на държавата, за да защитим европейското финансиране, което предоставяме по Оперативна програма „Регионално развитие”, предприехме мерки, включително по санкциониране на изпълнителя и сме готови да възложим и активиране на банкова гаранция, прекратяване на договора, така че да защитим интереса на държавата и с ресурса, който все още имаме наличен и имаме възможност да ползваме, да обявим наново процедури и да изберем адекватен изпълнител, който да може в срок да изпълни този участък.
По отношение на ЛОТ 21, който е рехабилитация на обходния път Менгишево и обхода на Омуртаг, както и обхода на Пролаз, отново Омуртаг, с обща дължина 27 км на територията на област Търговище, проектът стартира на 30 септември. В момента се извършва геодезическото заснемане, както е предвидено по график, така че в момента дейностите се изпълняват, съгласно линейния график.
По отношение на ЛОТ 22, което е рехабилитация на пътя Мировец-Певец с дължина 24 км, отново на територията на област Търговище, този проект стартира на 18 октомври. Съгласно линейния график, който сме одобрили, тече геодезическото заснемане и към този момент се изпълняват дейностите, както са предвидени и одобрени по договора.
По отношение на ЛОТ 30 – рехабилитация на пътя Димово-Монтана, с дължина 20 км, проектът също започна през месец август и към момента всички дейности се изпълняват съгласно линейния график.
Тук бих искала да отбележа, Вие знаете – така беше предвидено и в тръжната документация, когато избирахме изпълнителите за тези ЛОТ-ове и всички изпълнители по ЛОТ 2, че имаме възможност да замразим строителните работи при зимни условия и температури, които не позволяват полагането на асфалт, с акт 10, който спира да тече срокът за изпълнение и се възобновява в момента, в който условията позволяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплика - господин Иванов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо министър, аз Ви благодаря за отговора. И понеже това е първият ми въпрос към Вас, Ви пожелавам успешна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно адресни регистрации на граждани по настоящ адрес.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Миналата неделя приключиха президентските и местните избори. Според оценката на всички политически сили, без управляващата ГЕРБ, според международните наблюдатели и според българските граждани това са най-манипулираните и нечестни избори през последните 20 години. Една от причините за подобно усещане у българските граждани са избирателните списъци, които практически лишиха незаконно от право на глас десетки хиляди български граждани, а от друга страна, услужливо преместиха други десетки хиляди български граждани в атрактивни общини, така че чрез техния вот в крайна сметка да бъде променен изборният резултат. И всичко това, благодарение на новите изборни правила, на новите промени в Закона за гражданската регистрация, въведени от ГЕРБ и лично от госпожа Искра Фидосова.
С настоящия въпрос аз Ви питам колко български граждани незаконно бяха лишени от право на глас чрез включването им в така наречените забранителни списъци? И колко български граждани смениха непосредствено преди изборите своя настоящ адрес с цел да упражнят правото си на глас в друга община или в друго населено място?
Въпреки обещанията на управляващите да приключат с изборния туризъм и въпреки личното обещание на госпожа Фидосова, че „след въвеждането на новите законови правила, едва около 500-600 души ще променят своя адрес и по този начин няма да повлияят на изборния резултат”, на практика се случи нещо друго – над 150 хиляди български граждани смениха адресната си регистрация и по този начин драстично промениха крайните резултати на изборите в редица български общини и населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Павлова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, във връзка с поставения от Вас въпрос бих искала да Ви уведомя, че в периода 31 януари 2011 г. до 22 юни 2011 г. извършените адресни регистрации по настоящ адрес са 155 404. Извършените дерегистрации на граждани по настоящ адрес са 32 743. Както знаете, регистрацията по настоящ адрес се извършва от общинските служби, които са на разпореждане и на подчинение на кмета на съответната община.
На основание чл. 113 от Закона за гражданската регистрация, методическото ръководство се осъществява от Министерство на регионалното развитие чрез служба ГРАО, а контролът се осъществява със съдействието на Министерство на правосъдието и Комисията за защита на личните данни. Гражданската регистрация, както вече споменах, се извършва от общинските администрации и отговорността за правилността на тази регистрация се носи от кмета на съответната община. Всички нарушения в тази адресна регистрация могат да бъдат установени по реда на чл. 117 от Закона за гражданската регистрация.
В заключение искам да ви уверя, че дейността на ГРАО по никакъв начин не е довела до незаконно лишаване на български граждани от право на глас. Съгласно реда, предвиден по закона, имаше предварителни списъци и всеки български гражданин можеше да провери и удостовери дали е в съответния избирателен списък или по някаква причина не е попаднал в забранителния списък. Всички граждани, които направиха тази проверка, сигнализираха за несъответствие и неточности. Те бяха проверени от ГРАО със съдействието на МВР и общинските администрации. Това бяха 12 хиляди души, което е 0,01% от общите избиратели, имащи право на глас. Тези неточности бяха коригирани в избирателните списъци и избирателните списъци, публикувани още за първия тур на изборите, бяха актуализирани с тези технически грешки и неточности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря.
За реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Не зная дали си давате сметка какво представляват числата, които представихте на тази зала. Сто петдесет и пет хиляди души, които са променили своя адрес непосредствено преди изборите, е една чудовищна цифра. Деветдесет и осем хиляди от тях са упражнили правото си на глас по новия си настоящ адрес, което означава, че те драстично са променили вота на българските граждани. За справка ще ви кажа, че това са 1308 души в община Несебър, и 1517 в Аксаково, 417 в Кресна, 400 в Трън, един голям процент в Троян, в Криводол, в Брусарци и в ред други български общини.
Аз недоумявам как стана възможно това при новите правила, според които да смениш адреса си е необходимо да представиш нотариален акт, договор за наем, нотариално заверено пълномощно и ред декларации. В резултат на тези правила десетки хиляди български граждани останаха изобщо без лични документи и в момента са лишени от енергийни помощи, от социално подпомагане, от детски надбавки, а други 155 хиляди души просто ей така си промениха адресната регистрация непосредствено преди изборите пред благосклонния поглед на вашето министерство.
Аз също така недоумявам как така със спокойна ръка вие оставихте десетки хиляди български граждани незаконно да попаднат в така наречените забранителни списъци. Поискахте ли някаква отговорност от служителите на МВР, в резултат на чиито действия вие лишихте от право на глас десетки хиляди български граждани, при това незаконно.
Не знам дали си давате сметка, че по този начин и Вие, и вашето министерство, и българското правителство е въвлечено в извършване на престъпление. Защото, според чл. 167, ал. 1 от Наказателния кодекс, който по незаконен начин препятства упражняването на избирателно право на български граждани, подлежи на наказателна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: С вашето бездействие и с включването на десетки хиляди български граждани незаконно в забранителните списъци, вие реално участвахте в извършването на престъпление. И нещо повече…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви. Ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: … вие не предприехте никакви действия това безобразие да бъде прекратено между двата тура на местните и на президентските избори, в резултат на което ще има наистина десетки жалби в Страсбург…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. (Председателят изключва микрофоните.)
Заповядайте за дуплика, госпожо министър. (Реплики от КБ.)
Четиридесет секунди повече говори госпожа Манолова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Манолова, всеки български гражданин има право на глас и всеки български гражданин има право да се регистрира…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има, ако МВР не му забрани.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Заповядайте, ако искате Вие да се изкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Павлова. Моля ви, не влизайте в пререкания.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Всеки български гражданин има право да се регистрира или дерегистрира по настоящ адрес и това е негово право, решение и воля. Министерство на регионалното развитие и благоустройството няма правомощия за контрол. Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигурява методически указания на службите за гражданска регистрация, които са на територията на общините, на подчинение на кметовете на всяка община. Не Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за това, а съответният кмет. Ние нямаме функции по контрол.
Така че смятам, че некоректно набедявате това министерство във функции, в които то нито е отговорно, нито има ангажимент да ги извършва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител проф. Станилов относно безвъзмездно прехвърляне на имоти частна държавна собственост на връх Бузлуджа в собственост на Българската социалистическа партия.
Господин професор, заповядайте да развиете въпроса. (Реплики от КБ.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря, господин председател. (Реплики от КБ.)
Стига сте подвиквали, бе! Вече не свикнахте ли?
Уважаема госпожо министър, с Решение № 731 на Министерския съвет Домът паметник на Бузлуджа се предостави безвъзмездно на БСП. По този въпрос медиите публикуваха допълнителна информация за строителството на Бузлуджа преди 30 години, включително и много спомени на български граждани. От тях става видно, че строителните работи са извършвани безплатно от бригадири и Строителни войски и са били финансирани от всички работници, студенти, дори от ученици в страната със задължителното дарение от 5 лв. за всеки.
Изложените факти категорично опровергават твърдението на БСП, че строителството е извършено от партийни членове на тогавашната БКП, с техни парични дарения и доброволен труд, а и по принцип е нередно държавни имоти да се раздават с лека ръка, особено да се поверяват на политически партии.
В тази връзка моля да ми отговорите: ще внесете ли проекторешение в Министерския съвет за отмяна на Решение № 731 с оглед публикуването на нова информация в медиите за начина, по който е изграждан Домът паметник на Бузлуджа? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, във връзка с Вашия въпрос искам да Ви уведомя, че на 19 август 2011 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството постъпи мотивирано становище от областния управител на Стара Загора за безвъзмездно прехвърляне на Дом-паметник комплекс връх Бузлуджа в собственост на Българската социалистическа партия по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост. Това становище на областния управител е в отговор на отправено искане от председателя на Националния съвет на Българската социалистическа партия и заявената готовност за опазване и поддържане на имотите.
Имотите, частна държавна собственост, съставляващи Дом-паметник комплекс връх Бузлуджа, включват 2719 кв. м от сгради в землищата на гр. Шипка и с. Крън. В становището на областния управител бяха посочени редица затруднения и сериозни проблеми при стопанисването на сградата – Дом-паметник комплекс връх Бузлуджа.
Изключително лошото състояние на Дома паметник на връх Бузлуджа доведе до невъзможност тази сграда да бъде използвана и със заповед на областния управител от месец юли тази година беше забранен достъпът на лица до сградата, тъй като тя застрашава техния живот.
В становището на областния управител е посочено, че местонахождението на Дом-паметника изисква денонощна охрана, изисква осигуряване на мерки за реда, включително сериозен финансов ресурс, с който властта не разполага, за да може той да бъде поддържан.
В това мотивирано становище в заключение е посочено, че счита за абсолютно целесъобразно да бъдат предприети разпоредителни действия с въпросния имот и той да бъде прехвърлен на Българската социалистическа партия. По реда на закона и в правомощията ми като министър на регионалното развитие и благоустройството предложих на Министерския съвет, който е компетентният орган за вземане на това решение, да бъде прехвърлена собствеността на Българската социалистическа партия и с Решение на Министерския съвет от 28 септември това беше направено.
Искам да Ви уведомя, че преценката за безвъзмездното прехвърляне на този имот, който е частна държавна собственост, е от компетентността на Министерския съвет. Това е законосъобразно действие, което е извършено. Компетентният орган е налице. В пределите на закона е извършено това, не са налице законови основания за неговата отмяна.
Аз лично считам, че това решение е продиктувано от оправдани финансови съображения, от една страна, и не считам, че публикации на статии в медии могат да бъдат основание да внеса неговата отмяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Професор Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, публикациите в медиите отразяваха истината, но това е друг въпрос. Вие ми отговорихте правилно от формално административен и от финансов характер. Това е вярно.
Само че има една друга страна на този въпрос – това е моралният характер. Аз мисля, че Българската социалистическа партия няма никакво морално основание да претендира за този Дом-паметник, защото той е построен в чест на съвсем други хора, с които те нямат нищо общо! Онези партии – Българската работническа социалдемократическа партия, Българската работническа партия – комунисти, Българската комунистическа партия, бяха партии на хората на наемния труд, каквато и да е тяхната история. Вие не сте такава партия! Вие сте партия на българската финансова олигархия и всичките ви действия през последните години отговарят точно на това определение!
Нямат никакво морално право на този дом! (Шум и реплики от КБ.)
По-голямо морално право на ползване например от Народното събрание имат колегите от СДС, които се изживяват като наследници на бившата политическа класа. По-голямо право имат колегите от ДПС, които се изживяват като наследници на Османската империя – да искат например Стария конак в Търново, където е било Учредителното събрание, и с пълно право трябва да им го дадем. В края на краищата ние като български националисти имаме пълно право на паметника на Шипка – дайте ни го и ние ще го стопанисваме. Това е!
Когато задавам политически въпрос на министър-председателя, госпожа председателят на Народното събрание ме отпраща към Вас, което не беше правилно и не беше правомерно! Такива политически оценки не могат да се дават по този начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика? – Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
Моля ви, без реплики от залата.
Следващият въпрос е от народния представител Димчо Михалевски относно финансиране на дейности на предприятията по геозащита през 2011 г.
Господин Михалевски, заповядайте да развиете въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Започват дебатите по бюджета и сега е времето да коментираме възлови политики на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – как се осигуряват и дали въобще е възможно тяхното прилагане.
Една от тези важни политики е противодействието на свлачищните, ерозионните и абразивните процеси, чрез която през последното десетилетие в България се направиха изключително полезни неща, започвайки от 1999 г. с националната програма, която осигури финансиране както от националния бюджет, така и от един заем от Европейската инвестиционна банка, съфинансиран от бюджета на България. Така и постепенното разширяване на мониторинга върху тези процеси от трите геозащитни предприятия и съответно увеличаване на дела на националното финансиране.
Ще посоча, че през 2008 г. това финансиране достигна 33 млн. лв. само от националния бюджет, без да включваме в тях средствата от програмите, които споменах.
В тази връзка, тъй като е изключително важно запазването на инфраструктурата на България, сигурността на българските граждани, моят въпрос към Вас е: как Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира през настоящата 2011 г. дейностите по геозащита въобще, и в частност предприятията по геозащита, за осъществяване на режимните наблюдения върху рисковите зони с потенциал за свлачища и абразивни процеси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, както отбелязахте, една от седемте политики на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е политиката за създаване и изпълнение на Национална програма за превенция и ограничаване въздействието на свлачищните процеси, ерозията и абразията. Мониторинг на тези процеси се извършва от 100% държавни дружества „Геозащита” – Варна, Плевен и Перник. Възлагането на тези дейности, на тези режимни изследвания и анализи на състоянието на територията се извършва на базата на 3-годишни рамкови договори, като всяка година министерството възлага на „Геозащита” извършването на определени изследвания и получава доклад с изводи, констатации и съответно картен материал.
В резултат на всички тези изследвания назад в годините, както и към днешна дата, имаме натрупана голяма база данни, огромна информация за свлачищата на територията на цялата страна.
Както отбелязахте, финансирането е в рамките на условията, в които се намираме – имаме ограничен бюджет за дейности, които финансираме. Въпреки това в държавния бюджет за 2012 г. имаме предвиден бюджет от 1 млн. лв. – в бюджета на министерството, с които да финансираме дейностите по геозищитите.
Както знаете, срокът на рамковите споразумения, по които възлагахме и предоставяхме финансовия ресурс на дружествата, изтече. В момента имаме изготвена документация и процедура – да проведем по съответния ред процедурите, да изберем, да сключим нови такива рамкови договори и да можем да предоставяме законосъобразно предвидения ресурс.
Тъй като дейностите, както и Вие отбелязахте, не се финансират само от държавния бюджет, министерството предприе действия за компенсиране от други източници за финансиране на дейностите, които се извършват в областта на геозащитата.
Няколко примера в тази посока. Имаме сключено споразумение с немската банка KfW за изграждане на няколко значими обекта, като корекция на р. Русенски Лом в Русе, брегоукрепване на промишлената зона в Силистра и брегоукрепване на къмпинг „Европа” на нос Лахна в община Поморие. Също така чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са осигурени средства за укрепване на свлачищата в кв. „Изток” в Оряхово, както и за укрепване на бреговете на р. Дунав в района на Лом.
Въпреки ограничените средства, с които разполагаме, през настоящия период, за който зададохте въпроса, в експлоатация са въведени 5 инвестиционни обекта и предстои въвеждането в експлоатация на още 4.
Една от най-големите инвестиции, които осигуряваме чрез различни държавни бюджетни източници, е Оперативна програма „Регионално развитие”, в рамките на която чрез безвъзмездната схема за финансиране на дейности за изграждане на дребномащабна инфраструктура за преодоляване на свлачища са предоставени малко над 27 млн. лв. на 39 общини, с които финансираме този тип дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Михалевски, заповядайте за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Нещо, което искам да направя като ремарка и на което да Ви обърна внимание – оставете настрана заема „Техническа инфраструктура в България”. Лично се занимавам с този заем и го осигурихме. Той е инцидентен и голяма част от парите отиват не точно за това, за което е целта, а по-скоро за благоустройствени мероприятия.
По Оперативна програма „Регионално развитие” е ценен ресурсът, защото го има, но все пак и той е инцидентен. Тоест, не можем да разчитаме дългосрочно на него, всяка година.
Погледнете числата: през 2011 г. сте имали 4 млн. лв. бюджет, малко над 4 млн. лв. за геозащита, свален е на 2 млн. лв., отчетен към средата на годината на милион и 800 хил. лева, от които капиталовите разходи са само 700 хил. лв.
И да обърна внимание на нещо друго – геозащитата в България е създадена през 1972 г., преди 39 години! До тази година нямаше нито една година, в която да не се прави режим на наблюдение, да се отчитат данните и да се набира тази база национална информация, която е изключително важна. За първи път през тази година геозащитите не правят режимни наблюдения и не наблюдават рисковите зони, защото някой в Министерството на регионалното развитие и благоустройството миналата година („най-успешното министерство” и не към Вас е тази реплика, разбира се, държа да подчертая), забрави, че рамковият договор изтича. И в момента сме в състояние, в което дългият статистически ред от близо 40 години е прекъснат. За първи път! Какво означава това?
Парите, които сте планирали в тригодишната фискална рамка, като махнем техническата инфраструктура за тези три обекта, за които казах, пада от 1 млн. 200 хил. лв. за тази година на 700 хил. лв. за 2014 г. Това означава само едно – отказ от политика по геозащита.
И според мен трябва и Вие, и ние да се намесим и в рамките на бюджета да прекратим това безобразие! То е обидно за България и нейния опит в геозащитата и въобще в процесите, които поколения преди нас са реализирали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? Няма. Благодаря.
Продължаваме – отново въпрос от народния представител Димчо Михалевски относно изпълнение на стъпките в реформата на сектор ВиК в България.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин председателстващ, госпожо министър, колеги! Аз просто нарочно зададох това обръщение към вас като въпрос, защото е рано да Ви питам подробно.
Искам просто да поговорим за няколко неща в сектор ВиК, тъй като предшественика Ви четири пъти го питах за това направление „Водоснабдяване и канализация”. За съжаление и четирите пъти не получих отговор, а нещо повече – тотално отсъствие на действие.
Моите въпроси са много прости: първо – колко от предвидените териториални асоциации по ВиК към днешна дата са създадени. Припомням, че срокът за тяхното създаване по приетия закон през 2009 г. беше декември 2009 г., удължен със санкция на настоящото Народно събрание до юни 2010 г. Днес сме ноември 2011 г. Питам: това условие изпълнено ли е и каква конкретна дейност са извършили те до момента?
Второ, в каква степен на изпълнение и обем са предвидените мастер планове за ВиК системите, които бяха осигурени като финансиране в рамките на заема от Световната банка?
И най-общо казано: каква е конкретната политика и конкретните задачи, които Вие лично си поставяте в следващите седмици и месеци, за да помръднете реформата и Вашите действия в сектор ВиК, за да може в крайна сметка държавата да реализира своите цели и задачи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, искам да Ви уверя, че сред приоритетите ми като министър на регионалното развитие и благоустройството е и много важният приоритет по довършване действията по реформата във Водния сектор.
Като част от тези действия, в изпълнение на Закона на водите, участваме в процеса по формиране на асоциациите, така както е предвидено в закона – формирането на 29 асоциации. Към днешна дата са формирани 25 от тях. Не са създадени асоциациите в областите Перник, Кюстендил, Хасково и Благоевград.
От една страна, причините са нежеланието на съответните дружества там, които се намират на тези територии, за създаването на асоциациите. Поне обяснението за това нежелание, което аз имам лично към днешна дата, е включително затруднения по прилагането на закона в неговата пълнота. Това е и една от причините, поради която ще инициирам законодателна промяна в този закон, за да можем да улесним неговото прилагане, за да можем да улесним действията и работата на тези асоциации.
Имаме предвиден финансов ресурс, с който ние, както е предвидено и по закон, да съфинансираме създаването и дейността на тези асоциации, а именно 35% от всяка ВиК асоциация. Имаме такъв предвиден ресурс и в бюджета за следващата година.
Една от основните отговорности и задачи на тези асоциации е сключване на договори с ВиК оператори за съответната обособена територия. За да подпомогнем тези асоциации със съдействието и финансирането от Европейска банка за възстановяване и развитие, възложихме подготовката на договор образец за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията. Този договор образец е изработен. Той е предоставен на вниманието на всички създадени асоциации, на всички ВиК дружества. Очакваме техните коментари до края на месец ноември, което означава, че от декември тази година този договор ще влезе в сила и ще може да бъде използван и прилаган.
От друга страна, Вашият въпрос беше за това какво ще включват и какво се случва с така наречените мастер планове или регионалните планове.
Регионалният генерален план на ВиК системите е един от другите ангажименти на ВиК асоциациите, по които работим. Вие знаете, че с финансиране по линия на Световната банка получаваме подкрепата именно за изработването на тези генерални планове. Предстои да бъдат изработени 51 регионални плана – по един за всяка обособена територия на ВиК дружествата.
Вашият въпрос беше: какво ще включва? Те ще съдържат подробно проучване за състоянието на системите, хидравличният им капацитет, загубите на вода, енергийната ефективност. Ще бъде направен и анализ на цената и качеството на предоставяните от ВиК услуги на съответната територия, както и прогноза за развитие на ВиК услугата с цел удовлетворяване на потребителите и намаляване на загубите на вода, както и разбира се осигуряване на добро качество на услугата.
Каква е степента на подготовка, договаряне и изработване на тези регионални генерални планове? По отношение на ЛОТ 1 – Източен регион, имаме избран изпълнител. През следващата седмица се надявам договорът да бъде успешно сключен. По другите два ЛОТ-а – ЛОТ 2 – за Централен регион, ЛОТ 3 – за Западен регион, имаме също избран изпълнител. Започват преговорите с него, за да можем да финализираме текста на договора.
Надяваме се до края на 2012 г. и началото на 2013 г. тези мастер планове да бъдат готови, изработени и ще могат да бъдат прилагани, така както имаме ангажимент по договора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, заповядайте за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ! Уважаема госпожо министър, правилно ли чух – четирите дружества по ВиК имат несъгласие? (Реплики.)
Ами, уволнете ги веднага! Как може дружество по ВиК (в цитирания случай, ако не ме лъже паметта, и четирите са със 100% държавна собственост), извинявайте, но те ли ще определят политиката?
Тук имаше заложени изключително важни дейности – да се привлекат на страната на държавата кметовете, за да може заедно да се управлява процесът и да се обяснява на българските граждани защо се правят инвестиции, защо тези инвестиции ще водят в масовия случай до увеличаване на амортизационните разходи поради вкарването на нови дълготрайни материални активи и от там, разбира се, ефектът върху цените.
Ако някой прави саботаж, а вече сме 28-ия месец на това управление и са му останали по-малко месеци до края на управлението. Ако мислите четири години да ги загубим – не. Имам някаква надежда все пак с новия заместник-министър, който сложихте, поне доколкото го познавам, той е един амбициозен млад мъж с капацитет в тази област. Пресечете всичко и час по-скоро мъртвата точка, до която беше доведен този процес от Вашия предшественик, да бъде променена.
Договорът – добре е, че го е направила Европейската банка за възстановяване и развитие, макар че този договор можехме да си го направим и ние за 2 хил. лв., а не за 200 хил. евро, но както и да е! Това не решава въпросът, защото ако не се прехвърли собствеността от корпоративните дружества ВиК към общините и държавата и на база на този договор обратно тя да го върне за управление, нищо не сме направили, а този процес е в мъртва точка! Ето това са важните неща, на които трябва да обърнете внимание.
И още нещо – намесете се, защото в мастер плановете беше направено едно престъпление. Бяха изкарани хидравличните модели от мастер плановете. Без тази част от мастер плановете няма как те да ни служат в следващите 25 години, защото няма да можем да оразмеряваме правилно.
Беше махнат корпоративният план, който има пряко значение – и социално, и техническо. И защо беше махнат – забележете (и с това ще завърша), защото се пренасочиха средства, а бяха предвидени 17 млн. евро за мастер плановете, и близо 4 млн. евро се насочиха в първата част на заема за консултантски дейности, които трябва да се прехвърлят на някой. Това е престъпление спрямо българските граждани! Намесете се, още не сте ги възложили, има шанс! Върнете ги обратно, за да направим мастер плановете такива каквито ни трябват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? Няма.
Колеги, часът е 10,30.
Двадесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на политиката по Закона за кадастъра и имотния регистър.
Заповядайте, господин Михалевски, да развиете питането.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Това също е една от политиките на министерството, която е изключително важна, тъй като има пряко действие както върху привличането и възможността за по-лесно инвестиране в държавата, изграждането на големи инфраструктурни обекти, така и върху живота на българските граждани и управлението на тяхната собственост.
Програмата „Геодезия, картография и кадастър” през последните десетина години получи сериозно финансиране и по отношение на изработването на новата кадастрална карта и кадастралните регистри, и по отношение на отделяне на национални средства и заемни средства от Световната банка. Ще припомня само, че през 2008 г. бяха достигнати разходи над 30 млн. лв., като по текущата дейност на Агенцията по кадастъра, геодезията и картографията някъде около десетина милиона лева възлиза издръжката на персонала, съответно заплатите и текущите дейности по обслужването на клиентите. Тук трябва да отбележим, че на годишна база спрямо изработените до момента около 18-19% от покритието на страната с нови кадастрални карти, приходите в националния бюджет варират между 17 и 18 млн. лв. на година.
Във връзка с това и с амбициозните планове на правителството да изгражда големи инфраструктурни обекти, от една страна, от друга – да привлича инвестиции, което е важно, искам да попитам какви са конкретните резултати, които е постигнало в тази политика Министерството на регионалното развитие и благоустройството и подопечната агенция за периода 2009 г. – 2011 г., какви са предстоящите задачи и като финансиране, и като поставени цели за изработване на кадастралните карти в различните райони на страната, и в частност в урбанизираните територии, до 2013 г. във връзка с произтичащата държавна политика от Закона за кадастъра и имотния регистър? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
За отговор – министър Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която създава и поддържа кадастралната карта, кадастралните регистри на територията в съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър, също така изпълнява геодезически и картографски дейности съгласно Закона за геодезията и картографията. Както отбелязахте, приоритетите на агенцията, които сме заложили в рамките на мандата на правителството, са, разбира се, в максимално възможното покриване на територията на страната с кадастрална карта и регистри, увеличаване и подобряване на предоставените кадастрални услуги за нужда на гражданите, усъвършенстване и увеличаване на функциите на информационната система на кадастъра, както и ускоряване изпълнението на дейностите в областта на геодезията и картографията поради нарасналото търсене на геодезическа и картографска информация в цифров вид за нуждите на планиране, инвестиционно проектиране и изграждане на големи и малки инфраструктурни обекти.
Това, което сме направили от периода 2009 г. докъм днешна дата. Създадена и одобрена е кадастрална карта на девет района на Столична община, а на други шест района картата е в процес на одобряване. Създадена и одобрена е кадастрална карта на 42 града - общински центрове, а на още три града е в процедура по одобряване. Одобрени са кадастрални карти и регистри на още 68 други населени места в страната. Общата площ на одобрената кадастрална карта за този период е малко над 500 хил. хектара, което представлява 5% от територията. Броят на осигурените с кадастър имоти за този период е над 1,1 милиона.
В съответствие със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са изработени и специализирани карти и регистри за обектите на територията на курортен комплекс „Слънчев бряг”, за териториите на морски плажове „Панорама”, „Камчия-север”, „Обзор-мотела”, „Бургас север”, „Бургас-централен” и „Поморие-юг”. За нуждите на граждани, ведомства, общини и дружества са предоставени услуги, включващи 5,2 милиона единици информация, а с цел подпомагане обслужването на гражданите са открити 37 броя изнесени работни места извън областните градове.
В рамките на този период беше разработен, изготвен и съответно одобрен за финансиране и проект по Оперативна програма „Административен капацитет” за развитие на електронните услуги, изпълнението на който ще облекчи достъпа на много ведомства, общини, търговски дружества, както и граждани до кадастрална информация. Агенцията беше и първата държавна администрация, която през 2009 г. въведе разплащанията към бюджета по електронен път.
Работим усилено и върху усъвършенстване на нормативната уредба. Това, което сме инициирали в момента – подготвяме да бъде представен на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, въз основа на който целим да подобрим процедурите по създаване на кадастралната карта, и най-вече да облекчим процедурите по обслужване на гражданите. В този период изработихме, утвърдихме и обнародвахме три наредби и една инструкция.
Това, което също направихме в последните месеци, надявам се, с положителен и успешен резултат – подготвихме още един проект за финансиране по Оперативна програма „Административен капацитет”. Това е Проект за предоставяне на електронни административни услуги за имоти публична и общинска собственост в обхвата на Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица, както и на специализирани данни от държавния геодезически и картографски фонд. Този проект беше подаден за финансиране. Преминаха успешно първите два етапа за оценка и в момента предстои окончателното му одобрение и сключване на договор, за да може да започне неговата реализация.
Другият Ваш въпрос беше какво ни остава до 2013 г.?
Това, което, разбира се, поставяме като един от основните си приоритети, е да създадем кадастрална карта на останалите осем административни региона на гр. София, на градове – общински центрове, и на други населени места, както и на повече територия с предстоящо изграждане на обекти от техническата инфраструктура – общо около 500 хил. хектара. Да създадем специализирани карти и регистри на обектите за територията на Черноморското крайбрежие. Да актуализираме подзаконовите нормативни актове, включително да направим законодателната инициатива, която вече споменах, както и да засилим дела на електронните услуги за подобряване на качеството на услугите с геоинформация за нуждите на клиентите чрез разработване и внедряване на софтуер в съответствие със Закона за електронното управление отново в рамките на проекта по оперативната програма. И не на последно място, нашата цел е да оптимизираме работата на информационната система на кадастъра чрез обединяване на данните от кадастралната карта и кадастралните регистри на 28-те служби по геодезия, картография и кадастър в единна централна база данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, това, което прочетохте в първата част – какво е свършено, е добре, но то е продължение от предходните действия на предходните правителства. Това е финалът на одобряването на карти, които бяха осигурени като финансиране, изработени и сега естествено – влизат в експлоатация и ползване.
На моя въпрос „Какво ще правим оттук-нататък?”, Вие изложихте една оптимистична картина: ще направим всички карти и ортофотопланове, кадастрални карти, едромащабни топографски карти, специализирани карти за нуждите на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, специализирани карти за устройството на населените места. Добре, ама с какво ще ги направим? Къде са парите? Аз погледнах данните. Погледнах онова, което е разписано в тригодишната фискална рамка 2012-2014 г., и числата говорят следното: ако в предходните години все пак е имало между 20 и 30 млн. лв. разходи, от които 10 млн. лв. са административни, а останалите 10 млн. лв., (за 2008 г. са 20 млн. лв.) са за дейности, то за тази година те са общо 10 млн. лв. и отчетът е 4 млн. 700 хил. лв. за полугодието. Нито една нова процедура не е тръгнала. Не само че не е тръгнала, ами са спрени двете процедури за всички дейности. Те са от порядъка на седем дейности. Да не ги изреждам – за специализирани карти, кадастрални карти, ортофотопланове по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. И са спрени, защото няма пари.
Въпросът е, при положение че планът на държавата, официално подаден (и във Вашия програмен бюджет на министерството, и в цялата фискална рамка на държавата), гласи, че за 2012 г. ще има 10,6 млн. лв., за 2013 г. – 10,7 млн. лв., за 2014 г. – 10,9 млн. лв., то възниква въпросът: откъде пари? Припомням, а и преди малко казах, че приходите на годишна база са 18 млн. лв. от такси на услугите, а ако се разширят картите и се инвестира, това ще се мултиплицира в увеличаване на обема.
Моят въпрос е: готови ли сте в момента да се преборим заедно, наистина да се вземат пари по тези програми?
Втори въпрос: казвате, че ще обединим информацията от всичките 28 служби на кадастъра. Аз Ви предлагам: първо обединете информацията, за да има обмен на информацията между УАБ, ДНСК, Агенцията по кадастъра и ГРАО, защото такъв обмен на информация в момента не съществува. А това са второстепенни разпоредители на МРРБ и е редно да се вслушват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Михалевски, безспорен е фактът, че бюджетните ресурси са ограничени. Ние сме заложили и представили на вниманието на компетентните органи какви са реалните нужди в дългосрочен план, за да можем да направим всичко, което имаме като програма.
На Вашия въпрос – да, готови сме заедно с Вас в рамките на дискусията за бюджета да намерим най-добрия вариант, без да ощетяваме други приоритетни сектори, да осигурим целево финансиране извън онова, което е заложено в момента, за да можем да довършим всички тези изключително важни клонове, които имаме. Ние направихме анализ какви средства са необходими, за да го направим. Ресурсът е по-висок от този, който имаме понастоящем. Но ако ние го инвестираме, статистиката показва, че са ни необходими между две и три години. След като бъде извършена тази инвестиция, тя ще носи увеличен приход в бюджета на държавата. Тази инвестиция е необходима. Ще търсим целево финансиране допълнително за нейната реализация, включително отново със средства от европейските фондове, а и като част от общия приоритет, в който залагаме електронното правителство, тъй като тези средства и тази дейност са като част от електронното правителство.
Работим и по темата, която споменахте – за обединяването на базата данни между службите и агенциите, които са към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като първа стъпка с цел облекчаване на данните. Това е факт. Вече го правим. И не го правим само между агенциите и институциите в министерството. Правим го и с колегите от Министерството на земеделието и храните, които също направиха заснемане. С тях също обменяме данни, за да обогатим базата данни, използвайки дейности, финансирани от други източници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, накарайте колегите, които са писали Програмния бюджет на министерството за следващата година, да видят стр. 58 и 59 – направили са „соpy-paste” от Програмния бюджет от миналата година, че са проведени процедурите за сключване на договори за изработване на ортофотопланове на Черноморското крайбрежие, кадастрални карти, регистри, едромащабната топографска карта и така нататък, и така нататък, и колко е важно това, как ще се случи, тъй като то вече е прекратено като процедура и не е адекватно да държим такива неща като официални документи.
Колеги, които ме слушате, сега ще се обърна към вас, а не към министърката, защото, ако не намерим сили да осигурим финансиране на Агенцията по кадастъра, всичките хубави приказки, които се леят от всички медии – какви страшни инфраструктурни проекти ще направим и какви инвестиции ще привлечем, няма да се случат, защото в същия доклад на министерството – за програмния бюджет, честно е написано, че ако липсва актуална картна основа, тоест ако липсват пари (ще ви припомня това, което сега ви казвам), няма да може да се изработи Генералната устройствена схема на България, няма да има развитие на Черноморското крайбрежие и няма да се реализират всички инфраструктурни проекти от програмата на правителството. Това трябва да го направим. Обяснението, че няма пари, е смешно. Ще припомня, че само „Люлин” поскъпна с 51 млн. евро, а онзи ден на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове стана въпрос, че и „Дунав мост 2” поскъпва със 75 млн. евро. Тоест пари има, въпросът е как ги разпределяме и какъв е ефектът от тях. Има десетки национални и други програми, ефектът на които не винаги е най-добрият.
Затова моят призив към вас е – на министерството му трябват допълнителни 50 млн. лв. в следващите три години, за да може агенцията да си свърши работата. Иначе ще си мине мандатът. Тук въпросът не е за политическата отговорност или оценка. Всички ние и България ще загубим инвестициите и възможностите.
Затова обръщението ми накрая беше към вас, а не към министърката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Павлова за участието й в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Драгомир Стойнев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиката на правителството за увеличаване на пенсиите през 2012 г.
Господин Стойнев, имате възможност да развиете питането си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: каква ще е политиката на правителството за увеличаване на пенсиите през 2012 г. Аз като председател на Комисията по труда и социалната политика признавам, че съм объркан от различните изявления – било то Ваши, било на министър-председателя относно увеличаване на пенсиите. На 8 септември тази година Вие казвате, че правителството има амбицията да повиши всички пенсии от 1 януари следващата година, но на 9 септември чета следното в интернет: „Обадих се на министър Младенов и му казах: „Друг път да не съм го чул да се изказва преди решение на Министерския съвет”.
Нормално е, господин министър, съгласете се, в подобна ситуация хората да са объркани, тъй като пенсионерите са възможно най-беззащитните хора. Голяма част от тях живеят под екзистенциалния минимум. Вчера излезе анализ на синдикатите, където ясно се каза, че за да оцелее човек в днешна България, са му необходими минимум 200 лв. месечно. Само че 1 млн. 200 хил. човека живеят със 136,08 лв.
По тази причина, господин министър, бих искал да Ви попитам във връзка с бюджета за 2012 г.: предвижда ли се увеличаване на пенсиите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, актуалните предизвикателства и трудности пред системата на държавното обществено осигуряване, възникнали през последните години, са резултат от множество фактори – демографски, икономически и други, и наложиха да бъде приета нова Стратегия за финансова стабилизация на държавното обществено осигуряване през миналата година, когато се сключи Националното споразумение между правителството, синдикатите и работодателите. Както е известно, част от предизвикателствата, пред които беше изправено правителството, възникнаха в резултат от разрастването на глобалната финансова криза през изминалите две години. С цел преодоляването на последиците от нея за страната ни се наложи да бъдат преосмислени основни приоритети и да се предприемат спешни мерки – както за подпомагане и възстановяване на българската икономика, което да доведе до увеличаване на приходите, така и за ограничаване на разходите, без което не би било възможно да гарантираме запазването на доходите нито на работещите, нито на сегашните, нито на бъдещите пенсионери, което ние направихме.
В тази връзка беше наложително да бъдат приети редица разпоредби, които да гарантират финансовата стабилност на държавата и в частност на държавното обществено осигуряване, като някои от тях в Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване. Знаете, че бяха предприети действия постепенно да нараства необходимият осигурителен стаж, както и постепенно да нарастват годините за пенсиониране.
Също така знаете, че предвиждаме намаляване и на някои случаи за ранно пенсиониране, които касаят МВР, МНО. Предвиждаме да има още по-голям бонус за хората, които остават по-дълго на пазара на труда, за да имат още по-голям мотив тези, които се чувстват работоспособни да работят, и да останат колкото се може по-дълго на пазара на труда – това е изключително важно във връзка с устойчивостта на пенсионната система.
Независимо от това, увеличаването на размера на пенсиите продължава да е безспорен приоритет на правителството, но достигането на тази цел в настоящата икономическа ситуация е възможно да се осъществи постепенно, след внимателна преценка на всички фактори, които оказват влияние, включително и изпълнението на приходите по държавния бюджет. В този смисъл приетото от Народното събрание увеличаване на размера на вдовишката добавка по чл. 84 от Кодекса за социалното осигуряване от 20 на 26,5 на сто от 1 септември тази година, беше първата стъпка за постигане на по-добра адекватност на пенсиите, която доведе до увеличаване на доходите на почти 600 хиляди пенсионери.
Към настоящия момент и предвид очертаващия се недостиг по бюджета на държавното обществено осигуряване, предвижданията са осъвременяване на основните пенсии да има през 2013 и 2014 г по разпоредбата на чл. 100 от КСО. Други възможности за повишаване на пенсиите на по-ранен етап ще се търсят при данни за икономически растеж.
При обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет за следващата година и на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, от страна на министъра на финансите беше изразено намерение да се търсят възможности през следващата година да бъдат увеличени размерите на най-ниските пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Младенов, радостен съм, че сте приели бонуса за по-дълго оставане на пазара на труда, тъй като той бе отхвърлен в парламента като наше предложение. Аз обаче бях сигурен, че когато левицата предлага конкретни идеи, които са в правна посока, се възприемат от правителството – това ваше действие е поредният пример.
Господин министър, не мога да се съглася обаче, че вдовишката добавка е голямо постижение. Какво казвате на пенсионерите? – по-добре е вашата половинка да почине, не дай си Боже, за да има някакво конкретно увеличение на пенсията. Съгласете се, че това не е честно.
Говорите за основни приоритети. Добре, пенсиите няма ли да бъдат основен приоритет най-накрая на това правителство? Виждаме, че с основни приоритети са винаги силовите министерства. Там явно се тропа по масата и се постигат конкретни резултати. Вие най-накрая няма ли да тропнете по масата, за да има увеличение на тези 136 лева и 8 стотинки?
Господин министър, по-страшното е, че Вие на 8 септември говорите за увеличаване на пенсиите, при положение че в едно писмо от Министерството на финансите се казва, че в съответствие с Решение № 246 на Министерския съвет не се предвижда политика за увеличаване на пенсиите през 2012 г. Направих си труда да намеря Решение № 246. Колеги, забележете, от 15 април тази година, тоест на 15 април Вие сте знаели много добре, че няма да има увеличение на пенсиите през следващата година. Вие продължавате да си играете с очакванията на хората, което за мен лично е доста цинично.
Ако съществуваше швейцарското правило, през 2010 и 2011 г. приблизително 700 млн. лв. щяха да влязат в джобовете на пенсионерите. Господин министър, тези 700 млн. лв. нито щяха да бъдат спестени, нито щяха да бъдат изнесени зад граница – те щяха да се върнат в българската икономика.
Въпросът ми е следният: през 2012 г. хората със 136 лева и 8 стотинки пенсия, дори и всички останали, които живеят на прага на оцеляването, повтарям – на оцеляването, ще получат ли някаква финансова подкрепа от правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, видяхте, че България е може би единствената страна, която по време на икономическа криза, през тази година на два пъти в рамките на осем месеца увеличи минималната работна заплата – от 1 септември тази година, от 240 на 270 лева. Това, което се предвижда и ще бъде факт още следващата седмица е, от 1 май догодина от 270 да стане 290 лева. В състояние на икономическа криза в рамките на осем месеца минималната работна заплата се повишава с 20%. Това е благодарение на по-добрата финансова дисциплина, която правителството следва и бюджетните дефицити, които спазваме. На базата на по-високите приходи и на по-добрия растеж ние можем да си позволим това. Всичките усилия, които в момента полагаме и най-вече в Министерството на финансите, правим планове на базата на икономическия растеж през второто полугодие на следващата година, да видим какви са възможностите да увеличим най-ниските размери на пенсиите. Това правим в момента. В понеделник има Национален съвет за тристранно сътрудничество, където окончателно ще се гледат тези параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, заповядайте за отношение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, доколкото зная Националният съвет за тристранно сътрудничество не е Министерски съвет – това е консултативен орган. Вие трябва да вземете решението за бъдещите доходи за минималната работна заплата. Никъде в бюджета не е записано, че ще има увеличение.
Що се отнася до пенсиите. В доклада към държавния Бюджет 2012 г., страница 50, е записано: „През 2012 г. не се предвижда осъвременяване на пенсиите”. За какви по-добри времена говорим, за какви приходи повече? Явно е, че социалната политика не е приоритет на това правителство!
Господин министър, ако не е приоритет на това правителство, Вие носите ли вина, че не можете да направите така, че социалната политика да бъде приоритет на това правителство? Със 136 лева и 8 стотинки живее човек на месец! Живейте Вие един месец със 136 лева и 8 стотинки и тогава да видим дали социалната политика няма да стане отново приоритет на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Следващият въпрос е към министъра на здравеопазването Стефан Константинов от Мая Манолова относно лечение на пациентите с трансплантация.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, към мен с молба да задам този въпрос се обърнаха пациенти с трансплантации, които са имали шанса да бъдат трансплантирани и след това се поддържат към нормален начин на живот с лекарствени продукти с поддържаща терапия. Тяхното безпокойство е разбираемо за всички нас, защото, както научихме – в периода между двата тура на изборите, тихомълком в Позитивния лекарствен списък са направени промени, които касаят лечението на трансплантираните.
Става дума за това, че на пазара са влезли два нови генерични продукта за пациенти с трансплантации, които ще бъдат заплащани от касата. Това означава, че пациентите или трябва да си сменят лечението, или ще трябва да доплащат сериозни суми, за да останат на досегашното си лечение.
Какъв всъщност е истинският проблем? Предполагам, че и Вие много добре знаете, а и аз се осведомих от изявленията на специалистите, че промяната на поддържащата терапия при трансплантирането не е желателна. Нещо повече, тя е изключително опасна, защото може да доведе или до тежки инфекции, или направо до отхвърляне на трансплантирания орган. Затова и пациентите, и специалистите са изключително притеснени и очакват от Вас да се намесите, тъй като всички знаят, че става дума за около 600 души, а реализираната икономия от този експеримент на Комисията по Позитивния лекарствен списък, ще бъде в рамките на 200 хил. лв. Много е спорно дали ще бъдат наистина спестени тези пари, като се има предвид, че в една голяма част от случаите промяната на поддържащата терапия на трансплантираните ще доведе до усложнения, които се лекуват с много повече средства.
Очакването на пациентите с трансплантациите е Вие да вземете необходимите мерки, така че да не застрашавате тяхното здраве и живот с подобни необосновани изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председателстваща, госпожо Манолова, дами и господа народни представители! През последния месец не е включван в Позитивния лекарствен списък генеричен лекарствен продукт с тесен терапевтичен индекс за лечение на пациенти след трансплантация. Това е видно и от самия Позитивен лекарствен списък, който е публичен и е обявен на сайта на Министерството на здравеопазването, така че, който Ви е предал информацията, явно Ви е вкарал в заблуда.
В Министерството на здравеопазването обаче постъпиха редица писма, които засягат механизма на рефериране на тези продукти. Във връзка с това Министерството на здравеопазването изиска становища от водещи специалисти в областта от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – гр. София. Всички постъпили становища и предложения са обсъдени на заседания на работната група, създадена със заповед на министъра. Предвижда се предприемането на следните действия:
Въвеждане на изискване при извършването на оценка на генерични лекарствени продукти с тесен терапевтичен индекс, които не удовлетворяват нововъведените стриктни изисквания за биоеквивалентност, да се представят нови данни.
Да се възложи на националния консултант по трансплантология, съвместно с научните дружества, да разработят Проект за следтрансплантационното наблюдение и лечение на трансплантираните пациенти, които да бъдат включени в обхвата на Наредба № 6 от 5 март 2007 г. за утвърждаване на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Ще се въздържа от коментар по медицинската част. Аз лично много предпазливо се изказвам, когато става въпрос за юридически казуси, защото те имат много специфика. Медицина се учи шест години и поне четири години след това се специализира. Твърдението, че се застрашава – говоренето за инфекции и така нататък – мисля, че хората, които са с медицинско образование, веднага ще квалифицират какво е. Аз ще си го спестя, но мога само да кажа, че въпросът изобщо не стои така. Не се предлагат никакви опасни лекарства. Всичко, което се предлага на българския пазар, има европейски сертификати. Наистина има много специфични теми, които ние разглеждаме в работната група и притесненията ще бъдат разсеяни. Ничий живот не е застрашен, най-малко на трансплантираните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, прекалено елементарно е обяснението, което ползвате при всеки неудобен въпрос, а именно: „Задаващите въпросите не сте лекари и респективно нямате правото да се безпокоите”. Наистина както за лекарствената политика, която провежда вашето министерство, така и за нейното отражение върху здравето на хората.
Истината е, че проблем има, и самият Вие признахте наличието на този проблем. Игра на думи е дали това лекарство, всъщност тези два генерични продукта, са били в Позитивния списък, но тъй като не са били внасяни в България, цените им не са отразени, или че наистина, след старта на внасянето на тези два генерични продукта, предвид правилата в Позитивния списък, че Касата заплаща най евтините лекарства, наистина хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си.
Всъщност, доколко опасна е употребата на генерици при поддържаща терапия за трансплантирани, изявленията не са мои, а са на националния консултант по трансплантации и на други водещи специалисти в тази област и в техните публични и медийни изяви, в които казват, че при 27% от случаите, когато вместо оригинален продукт се използва генерик, това води до неблагоприятни последици, включително до отхвърляне на трансплантиран орган. В момента Ви цитирам изявление на националния консултант по трансплантации. Също така негово изявление е фактът, че в редица европейски страни употребата на генерици при трансплантираните изобщо е забранена, като въпросният професор обяснява, че например в Италия, в Испания и в Дания е абсолютно забранено използването на генерици, а в други европейски страни е сведено до 3%. Което означава обаче, че с въвеждането на тези лекарства на българския пазар наистина част от трансплантираните ще бъдат принудени да ги ползват, тъй като в противен случай ще трябва да доплащат от джоба си разликата до по-скъпото досегашно тяхно лечение. По този начин наистина се създава огромен проблем за тези хора. Тази част от тях, които могат да си позволят да плащат от джоба си за досегашното лечение, със сигурност ще го направят, за да не подлагат на риск здравето си.
Моят въпрос към Вас е: какво ще стане с останалите и дали наистина министерството не може да си позволи заплащането на адекватно лечение на 600 души трансплантирани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема колега Манолова, генеричният продукт е лекарство, което има същата активна субстанция както дадено оригинално, само че оригиналните са предпазени с патент обикновено за 10 години. След като минат тези 10 години и фирмата е възвърнала всички средства, които е инвестирала, реализирала е печалба, същата молекула може да се използва от всеки друг производител да го произведе под друго име. Това обаче не значи, че тези лекарства не минават на съответните тестове и не се приравняват. Разбира се, те стават по-евтини, намаляват цената. Когато ние плащаме нещо по-евтино, това значи, че даваме парите, за да се лекуват повече хора. Въпросът е: дали най-бедната държава трябва задължително да купува най-скъпите лекарства? Въпросът е: кой има интерес – дали са пациентите или някои други хора, които намират под една или друга форма могъщи говорители?
Ако искате да навлезете дълбоко в темата, ще Ви предложа множество медицински публикации, които сравняват конкретни продукти. За Дания примерите не са Ви верни. За Дания е казано, че циклоспорин – това е генеричното му наименование, не се прилага генерично заместване. Знаем, че Дания е ултра богата държава. Ако искате да видите конкретните медицински публикации, напишете в Google „PubMed”. Той ще ви отведе към сайт с много сериозни източници. Там ще видите, че хората по света си задават този въпрос. Дори богатите държави искат да направят икономии, без да намалят качеството и да увредят здравето на хората. Така че не е толкова опростено. Знам, че имате сериозни познания в областта на медицината, но те могат да бъдат разширени с тази информация. Алтернативно може да се потърси Google Skular, но там данните са малко по-широки. Мисля, че ще се справите. Виждам, че имате сериозни познания по темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това приключва парламентарният контрол към министъра на здравеопазването и преминаваме към въпрос от народния представител Георги Божинов към министъра на околната среда и водите Нона Караджова относно последния вариант на формуляр за кандидатстване за финансиране на Втора фаза на Интегрирана система от съоръжения за управление на отпадъците на София.
Господин Божинов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Историята около изграждането на така наречения Завод за отпадъци на София е с многогодишна история. Всички обещавани срокове за построяване на завода отдавна изтекоха. Новата вълна обещания беше свързана с европейско финансиране и срокове за изготвяне на Апликационна форма за кандидатстване за европейски средства. Последните актуални обещани срокове също изтекоха. Похарчени са милиони за анализ и подготовка на формуляра за кандидатстване. Предпоследният формуляр не беше приет от Европейската комисия. Не беше приет Финансово икономическият анализ – не се приемаше тази част, че онази най-калорична част от отпадъка ще се кара до циментовите заводи, които имат големи горивни инсталации с комплексни разрешителни. Започна подготовка на последния вариант на Апликационната форма. Върви се към изгаряне в ТЕЦ-овете на София на част от отпадъка – 130 хиляди тона.
Моят въпрос към Вас е: на какъв етап е работата по изготвянето на въпросния формуляр и какво показват финансовите анализи, съпътстващи този документ за увеличаване на таксата „Смет”?
Какви са числата по компоненти на таксата и въпросната Апликационна форма ще бъде ли подложена на обществено обсъждане?
Последният подвъпрос, който сега добавям: как Вие смятате в диалога с Европейската комисия – ще признае ли вече проведения търг за строителство на инсталацията в София по старата Апликационна форма, или ще настояват за нова процедура в съответствие с новата Апликационна форма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Божинов, първо по отношение на сроковете за представяне на формуляра за кандидатстване. След като отново беше направен анализ на втората фаза на изграждане на Завода за битови отпадъци в София, който беше основно по искане на Европейската комисия, относно това дали да бъдат изгаряни, или да бъдат механично-биологично третирани софийските отпадъци, този момент приключи и вече сме пред финализиране на процеса.
Както знаете, отново се доказа, че механично-биологичното третиране е по-подходяща форма за битовите отпадъци на София. Сроковете, които бяхме начертали с Европейската комисия, са спазени и по-конкретно Столичната община изготви и представи в Министерството на околната среда и водите на 20 октомври 2011 г. формуляра за кандидатстване, а днес вече е изпратен в Европейската комисия, съгласно точните графици.
Второ, по отношение на общественото обсъждане на формуляра за кандидатстване, искам да Ви информирам, че няма процедурно или нормативно изискване за обществено обсъждане и не ни е известно да има друг проект или оперативна програма от 2007 г. до момента, по които да е правено такова обществено обсъждане.
Обществени обсъждания, както Ви е известно, се провеждат в рамките на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и за този конкретен проект – за битовите отпадъци на София, са спазени всички изисквания на законодателството със запознаване на обществеността и отразяване съображенията на заинтересованите лица.
Трето, по отношение на таксата битови отпадъци. Както знаете, именно за да се гарантира, че такса битови отпадъци ще бъде социално поносима за населението на Столичната община, се подготви проектът и ще бъде ползвано безвъзмездно финансиране, тъй като в противен случай интегрираната система за управление на отпадъците трябваше да бъде изцяло финансирана от гражданите и бизнеса в София.
Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация такса битови отпадъци се определя от Общинския съвет, а компонентите на таксата и техният размер са ясно определени в чл. 66 и чл. 67 от Закона за местните данъци и такси. Заседанията на общинските съвети по този въпрос са публични и всеки заинтересован гражданин може да присъства на тях и да се увери. Нещо повече, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците, всички общини са длъжни да представят на интернет страницата си план-сметките и начините на образуване на тази такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, защо смятам, че трябва да има обществено обсъждане и хората трябва да знаят? Но щом няма да има, аз ще им кажа.
Когато бъде построен заводът, дори Европейската комисия да приеме всичките ни искания за безвъзмездна помощ от тях, при онази част, която ще вземем като заем, и при експлоатацията на тези скъпоструващи съоръжения през 2014 г., според апликационната форма, а не според мен, такса смет за софиянци ще нарасне два пъти. Гражданите трябва да се приготвят да плащат по 320 лв. на тон отпадък.
Ще дам две цифри за сравнение: в Брюксел, където средната работна заплата е път пъти по-висока отколкото в София, обработката на един тон отпадък е два пъти по-евтина от тази, която ще бъде тук.
Защо го казвам това? Защото в края на краищата ще има изгаряне в София. Няма да бъде изгарян продукт от завода, а ще бъде изгаряна най-калоричната част от битовия отпадък, повтарям – не продукт, а част от отпадъка ще бъде изгарян, която част ще бъде сепарирана по възможно най-скъпата технология и поддръжка на тази технология.
Това трябва да се обсъди. Хората трябва да го знаят. Вие най-добре знаете като компетентен орган какви са възраженията на бизнеса, който за 40% от масата на отпадъка плаща 60% от таксата. Тези изчисления трябва да бъдат ясни. Сега вододелът е в София! Какво правим и колко ще струва? След това вече хората, които не знаят, да чуят кой ги управлява и на каква цена, просто ще трябва да се съгласяват и да плащат. Затова мисля, че трябва да има обсъждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Божинов, най-евтиният начин за третиране сметта, както казвате такса смет, е да си я изхвърляме до табелата на населените места. За жалост все още има такива случаи.
В хода на общественото обсъждане каква да бъде технологията и какъв да бъде заводът бяха предложени няколко модела. Съответно беше избрана като подходяща тази, която в момента се финансира от Европейската комисия, която още веднъж беше потвърдена и още веднъж разгледана. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
По отношение на цифрите, които цитирате, специално ще проверя в Брюксел. Не мога да коментирам дали е така или не, но Ви уверявам, че именно за това е такъв висок процентът на безвъзмездното финансиране от страна на Европейската комисия, за да бъде социално поносима таксата за населението. Това е смисълът въобще на европейското финансиране.
Към 2016-2018-2020 г. ще бъдат увеличени таксите на тези общини, ако бъде приет проектът на Закона за отпадъците, който предстои да се разгледа, които не си изпълнят целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци.
Този проект изцяло предполага със сигурност изпълнение на целите на Столична община, което означава, че тя няма да бъде наказвана, разбира се, ако технологията на експлоатация се изпълнява.
По отношение на търга, аз не мога да отговоря на въпроса Ви – ще бъде отменен или не, това не е предварително зададен от Вас въпрос. Доколкото си спомням, имаше обжалване на търга в Комисията за защита на конкуренцията и жалбата беше отхвърлена, тоест беше потвърден изборът на този изпълнител.
По-скоро въпросът стои – в момента интерпретирам, ако бъде променена технологията, вероятно трябва да има друг търг, тоест ако има някакви промени в технологията на MBT, съгласно първоначалната, може би ще има нов търг. Ако няма, не виждам основания – ако остане същата, да има нов търг, при потвърждение от страна на Комисията за защита на конкуренцията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Само едно уточнение – вие претендирате, че тази форма ще я изпълните, защото коментарът на Брюксел за предишната беше, че не отговаря.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Това беше на неговия външен консултант, но след като сега наеха техния си консултант, „Джаспърс” потвърди, че ще бъде изпълнена.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Дай, Боже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега следва въпрос от народния представител Дурхан Мустафа относно възникнало напрежение между жители на община Руен и концесионера на Държавен дивечовъден участък „Дъбрава”. Въпросът е към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! По време на организирана от мен приемна в качеството ми на народен представител от 2. многомандатен избирателен район Бургас постъпи подписка от 1000 жители на селата Топчийско, Мрежичко, Припек, Подгорец, Заимчево и други от община Руен.
Във връзка с отдадена концесия на Държавен дивечовъден участък „Дъбрава” възниква конфликт между концесионера на Дивечовъден участък „Дъбрава” и жителите на гореспоменатите населени места.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са следните: община Руен подписала ли е договор за концесия на Държавен дивечовъден участък „Дъбрава”, ако не – от кого е подписана? Каква е площта на землището, определена с концесионния договор, и по какъв начин жителите на гореспоменатите населени места могат да се ориентират къде са границите на концесионираното ловно поле? На какво основание е поставена бариерата на горски път в местността „Гермето” и защо гражданите са лишени от достъп до гора за бране на шипки, гъби и други горски плодове? Имат ли право горските надзиратели и ловни стражари без прокурорско разрешение да влизат в частните дворове на гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на въпроса, който беше поставен, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мустафа, на Вашия първи въпрос дали община Руен е подписала договор за концесия на Държавния дивечовъден участък „Дъбрава”, вече Ви предоставих отговор по време на заседанието на парламентарния контрол на 11 февруари тази година, а именно, че съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча директорът на съответното държавно предприятие сключва договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък с лицето, спечелило конкурса.
В конкретния случай договор за предоставяне, стопанисване и ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Дъбрава” е сключен между Държавното горско стопанство – Айтос, и фирма „Кондор” ЕООД. Дивечовъден участък „Дъбрава” е обособен със заповед от 17 април 2009 г. на председателя на Държавната агенция по горите, като границите му са определени на базата на заповед на министъра на земеделието и горите от 16 юни 2001 г. Площта на Дивечовъден участък „Дъбрава” е 5041 хектара, от които 4811 хектара – горски фонд, и 230 хектара – селскостопански фонд.
За определяне на границите на дивечовъдния участък на терена се правят обозначителни табели или се маркират стоящите дървета. В конкретния случай фирма „Кондор” ЕООД е оставила обозначителни табели, а проектантската фирма „Пролес инженеринг”, която е изработвала ОВОС-устройствения проект на Държавното горско стопанство – Айтос, е маркирала границите на дивечовъдния участък и границите на ловните дружинки на терена.
Съгласно изискванията на Закона за горите, достъпът до горските територии е свободен на собствен риск при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос – на какво основание е поставена бариера на горския път в местността „Гермето”, която лишава гражданите от достъп до гората за бране на шипки, гъби и горски плодове, бих искал да Ви уведомя, че бариерата е поставена след издаването на заповед на директора на Държавното горско стопанство – Айтос, от 25 август 2010 г., с която се ограничава достъпът до дивечовъдния участък с цел опазване на биотехническите съоръжения в района и в интерес на здравето и безопасността на гражданите. Заповедта на директора на държавното горско стопанство е издадена на основание чл. 69а, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 146, ал. 3 от Закона за горите. Същата е оповестена в интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите и е изпратена до всички заинтересовани лица в района, включително и до община Руен. Копие от заповедта е поставена и на бариерата в местността „Гермето”.
Относно твърдението Ви, че с поставянето на бариерата гражданите са лишени от достъп до гората с цел бране на гъби, билки и горски плодове, Ви информирам, че няма моторни превозни средства или хора, на които да е отказан достъп до района, като за целта е осигурено 24-часово дежурство на бариерата от служители на фирма „Кондор”, като се води и книга за моторните превозни средства, влезли в района на дивечовъдния участък.
По отношение на последния Ви въпрос – дали горските надзиратели и ловните стражари имат право без прокурорско решение да влизат в частни домове на граждани, Ви отговарям кратко: разбира се, че не. Тези лица могат да извършват проверки по Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча в дворовете на гражданите само след вземане на прокурорско разрешение.
Но, господин Мустафа, към момента в Министерството на земеделието и храните няма информация да са извършвани проверки от горски и ловни стражари в частни дворове на граждани от община Руен без прокурорско разрешение. Ако Вие разполагате с друга информация, моля да ми я предоставите за извършване на съответната проверка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Мустафа, за реплика.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин министър, във времена на криза, когато определени региони са силно засегнати от безработицата и много млади хора напускат родните си места в търсене на препитание, моят въпрос към Вас е: какво Вие като министър бихте направили, за да премахнете тази бариера с цел да се осигури възможно безпрепятствено жителите на тези населени места да могат да влизат в гората с цел бране на шипки, дренки, самардала, скоруша и други горски плодове?
И може би едно предложение. Ако евентуално няма възможност тази бариера да се премахне, бихте ли направили всичко възможно на това място да се постави една табела? Защото това, което Вие казахте, че я има обявена на място, аз не знам точно на кое – в хартиен вид, как хората могат да я видят? Но ако се постави една голяма табела с техните права и реда, по който те могат да влизат в тези горски територии, ще бъде най-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Мустафа! Аз поемам ангажимент с оглед това, което казахте за хората в тези региони, че това все пак е една възможност за допълнителен доход или препитание, да разговарям с директора на държавното горско стопанство и да се потърси друг начин за пропускателен режим. Но отново Ви уверявам, че всичко това е направено с цел безопасност. В държавен дивечовъден участък, даден на концесия, знаете разбира се, че се извършва и лов – не дай си Боже да се случи някой инцидент, тогава пък ще трябва да отговарям на въпрос какво направи държавата в лицето на Държавната агенция по горите, за да предотврати този инцидент. Тъй като от началото на ловния сезон вече имаме смъртни случаи, ние засилваме като цяло мерките за безопасност на лова и поставянето на подобни пропускателни съоръжения на територията на ловни участъци е едно от тези мероприятия.
Но разбира се, с оглед на това, което Вие предложихте, аз ще разговарям с директора на горското стопанство и ще потърсим начин организирано да не се ограничава, ако има възможност, достъпът на тези хора до мястото, разбира се, при съответните предохранителни мерки, които трябва да се вземат за лова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Найденов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Последният парламентарен контрол с питане към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски е от народните представители Меглена Плугчиева и Петър Мутафчиев относно политиката на правителството за подобряване условията за корабоплаване по река Дунав.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, да развиете питането.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, една сериозна и голяма тема е корабоплаването по река Дунав, като се има предвид, че реката е Коридор № 7 от общата водна пътна система на Европейския съюз и е един от приоритетните транспортни коридори. За съжаление тази тема остава само като приоритет на книга. Предвидените европейски средства по оперативна програма „Транспорт” трябваше да бъдат използвани до 2013 г., за да се подобри корабоплаването, което има съответното финансово и икономическо изражение за България, за съседна Румъния и като цяло за Европейски съюз, но за съжаление това не се случва. Нещо повече, особено затрудненията през това лято и ранната есен на тази година показаха, че е крайно належащо проектът „Батим–Белене” да бъде изпълнен и съответно да се вземат необходимите мерки, за да се осигури безпрепятствено корабоплаване по река Дунав.
В момента това, което е известно, и аз съм запозната вече от Вас с информацията, но това трябва да прозвучи от тази трибуна. То е особено важно за бизнеса, за работещите в „Речно плаване” по река Дунав и особено за всички общини по поречието на Дунава, да се чуе Вашият отговор, Вашата прогноза и действия, които ще предприемете оттук нататък как ще се развива този проект за подобряване на корабоплаването, с какви средства, при условие че сега стана ясно, че средствата, предвидени по този проект, се прехвърлят за продължаване проекта на метрото на София в отсечката от „Цариградско шосе” до летище София? Де факто национални или европейски средства за национален проект се прехвърлят за столицата? Доколко това е оправдано, каква перспектива и какъв отговор ще дадете на всички, които очакват реализацията на проекта „Батим–Белене” и подобряване на корабоплаването по реката в средносрочен и дългосрочен план, за да има и ясна перспектива за всички, които са заинтересовани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на питането, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Политиката на правителството по отношение подобряването на корабоплаването по река Дунав е ясна и еднозначна – изпълнение на всички необходими мерки за подобряването му, с които да се увеличи пропускателната способност на реката при ниски води чрез осигуряване на повече от 90% обезпеченост на условията за нормално корабоплаване. Подобряването на навигацията по река Дунав е един от тридесетте приоритетни проекта за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа и един от трите, които преминават през българска територия, като за тази цел са отделени значителни средства, включително и за следващия програмен период – 2014-2020 г.
В изпълнение на тази политика през месец октомври открихме в гр. Русе първия етап от Проекта „Изграждане на речна информационна система в българската част на река Дунав” – проектът „Булрис”. Той е включен в приоритетна ос 4 на Оперативна програма „Транспорт” и вече има одобрена апликационна форма. Бюджетът му е 18 млн. евро. С този проект сериозно ще се подобри корабоплаването по реката, ще се разширят възможностите за модернизация на пристанищна инфраструктура и ще се създадат допълнителни условия за развитие на интермодалните терминали по българските пристанища. По-конкретно по отношение на проекта за подобряване на корабоплаването в българо-румънския участък на река Дунав при Батин-Белене.
Както знаете, река Дунав е обща водна граница с Румъния, като проектите за подобряване на корабоплаването се явяват трансгранични за двете държави, тъй като засягат територии и водни площи и на двете страни и същите трябва да се изпълняват и управляват съвместно и заедно с румънската страна. Във връзка с това този проект е включен в Оперативна програма „Транспорт” с индикативна стойност от 38 млн. евро. Румънската страна също е заделила по своята оперативна програма средства в размер на 142 млн. евро, които могат да бъдат разходвани в общия българо-румънски участък, но за разлика от нас те не са конкретизирали точните места на удълбочаване.
Успоредно с началото на програмния период през 2007 г. румънската страна стартира едностранно проекта за предварителни проучвания за подобряване на условията на корабоплаване в общия българо-румънски участък по река Дунав и съпровождащи проучвания, като използват финансиране по предприсъединителната Програма ИСПА. Проектът цели да се изследват няколко алтернативи за всеки критичен участък, включително и този при Батин-Белене, като се предложи най-подходящата за финансиране и изпълнение. В него се включват всички дейности за оценка и за въздействие на околната среда, включително и обществени обсъждания.
Първоначално заложеният период за изпълнение на румънския проект беше 14 месеца, считано от месец май 2007 г. Румънските проучвания все още не са завършили и до този момент. Закъснението към настоящия момент е 38 месеца. По предварителна информация се очаква проектът да бъде завършен в края на 2011 г., като процедурите за приемането му, включително и обществените обсъждания, ще бъдат осъществени през 2012 г. Заедно с представителите на Европейската комисия отчетохме, че при тази ситуация българската страна не може да направи повече за развитието на проекта и трябва да се изчака завършването на румънския проект по предсъединителната Програма ИСПА, тоест оценката за въздействие на околната среда, заедно с допълнителните предпроектни проучвания.
Също така на среща с Европейската комисия се обърна внимание, че сме изчакали достатъчно необходимо време и поради голямото закъснение управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт” трябва да обсъди възможността за изпълнение на алтернативни проекти с оглед да не се загубят планирани средства от Европейския съюз по оперативна програма. Предвид конкретната ситуация управляващият орган изпрати уведомление до румънската страна, с което я информира за намеренията за пренасочване на средства по други проекти в рамките на Оперативна програма „Транспорт”, като заедно с румънската страна сме декларирали в писмен вид пред Европейската комисия ангажимента този проект да бъде реализиран в следващия програмен период.
Трябва да направя и още едно обяснение, че чисто технологично и инженерно само едната страна не може да направи удълбочаване, тъй като всички изследвания показват, че това трябва да се извършва едновременно, тъй като наносите, поради течението на реката се прехвърлят, ако се удълбочава само от едната страна.
В допълнение само да дообясня защо отиват за софийското метро. Това е, защото преместване от Кохезионен в Европейски фонд за регионално развитие няма как да стане. Това са пари в Европейския фонд за регионално развитие. Единствената възможност да се прехвърлят към приоритетна ос, която е също в този фонд за регионално развитие. Това е приоритетната ос интермодалност, където е софийското метро, тъй като там има готов проект и най-бързо могат да бъдат усвоени. Считам, че темата интермодалност не касае само град София, той касае цялата държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, за два уточняващи въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, Вие сам разбирате и съм сигурна, че самият не сте удовлетворен от отговора, който сам давате, защото де факто обявявате темата за корабоплаването по река Дунав като приоритетна, обявявате я като специален фокус на внимание на правителството и в крайна сметка казвате, че българската страна нищо не може да направи. Не може да не може да се направи нищо и не може вината да бъде прехвърлена само при румънската страна. Би трябвало да излезете и да кажете как работите с румънския си колега, какви срещи и какъв график на срещите и на проекта сте поставили, наистина как се залага проектът за следващия програмен период, за да може и тази политика, облечена в график, в цифри, в срокове, да може да бъде и следена и да може да бъде проконтролирано кога и как ще се отрази всичко това на корабоплаването по река Дунав. Иначе всичко отива в небитието и това са само общи приказки. Защото заради 138 милиона, които сега не могат да се реализират, това означава, че за следващия програмен период естествено сумата за проекта ще нарасне или проектът ще бъде оскъпен, а в същото време загубите, които търпят българското, румънското и европейското корабоплаване, се изчислява в пъти. И това е тема, която, знаете много добре, се поставя на всички съвети и срещи на министрите на транспорта в Брюксел. Това се коментира съответно и от Генерална дирекция „Регионално развитие” в Брюксел. Така че трябва да е ясно какво се случва с този проект.
Освен това по оперативната програма по данните, които представя господин Дончев, вие имате само 70% договореност на средствата към този момент. Говоря по прогнозата, която е направена за 2011 г., за договаряне на средства сте на 70% и 40% изпълнение или де факто едно огромно неизпълнение на средствата по оперативната програма.
Към това трябва да добавим и ангажимента, който България има по Дунавската стратегия. Вие знаете, че това е една основна стратегия, в която ще се позиционират проекти и действия за следващите 10-15 години. И там на първо място стои приоритетно корабоплаването. Затова молбата ми е да формулирате ясни срокове и ангажименти, които да могат да бъдат следени и изпълнявани, защото това наистина е една изключително важна тема с невероятни финансови загуби за страната и за Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Плугчиева! Първо, аз съм изключително доволен от отговора, който дадох. Второ, това са фактите. Препоръката за разместване на тези средства от този проект към метрото е от Генерална дирекция „Регионално развитие”, която цитирахте. Ние сме доволни и сме съгласни с тази препоръка.
Относно този проект в бенефициента Агенция за поддържане и проучване на река Дунав ще бъде оставен достатъчно голям бюджет, за да може да бъде довършено, заедно с румънците, техническото проектиране до края на този програмен период и да започне изпълнението на следващия по този проект.
Относно това какви срещи сме правили, има протоколи, срещите са десетократни на брой, включително на най-високо ниво, включително този проект беше поставен и на междуправителствената среща на ниво министър-председатели. Проектът се знае. Вината изцяло е заради забавянето на предпроектни проучвания и оценка за въздействието върху околната среда. Там не можем да направим абсолютно нищо. Ефектът от състоянието на проекта е този, който вземаме като решение. Тоест това правим.
Гаранцията е, че и двете държави са го декларирали в писмен вид в Европейската комисия и ние оставяме бюджет, за да бъде довършено техническото проектиране. Какъв е смисълът да оставяме пари, да проектираме, да довършим подготвителната фаза на проекта, ако нямаме желание да го изпълним? Това мога да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Петър Мутафчиев ще вземе думата за отношение към отговорите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, Вие сте доволен от отговора – няма лошо в това. Подготвил го е Вашият екип.
Ние не сме доволни и ще Ви кажа защо. За четиригодишния период, в който вие ще управлявате, няма да се направи нищо по подобряване корабоплаването по река Дунав, защото програмният период ще свърши през 2014 г. – тогава свършва и вашето управление. Това беше смисълът на въпроса, който ние Ви зададохме.
Хубаво е, че продължихте системата РИС, но и да направите системата РИС, като не плуват кораби по Дунава, аз не знам тогава какво ще регулираме и какво ще управляваме по река Дунав! Проблемът с Батин-Белене е голям, има проблем с румънците, но искам да Ви кажа и нещо друго. Много е важна инициативата от страна на министрите на транспорта, много е важно да се запази (основно Вашият предшественик трябваше да бъде движещата сила в първата година на вашето управление, за да се започне този проект) регулярната тримесечна среща на министрите, която беше наложена години преди това. Ако ги нямаше тези срещи плюс екипните срещи на двете министерства всеки месец и половина, то тогава Дунав мост 2 нямаше да започне да се строи. Казвам Ви го, тъй като същите тези проблеми стояха тогава и пред нашето правителство. Активността от страна на министерството трябва да бъде много по-голяма, за да има някакъв ефект.
В момента Вие казвате – прехвърляме за 2020 г. Две хиляди и двадесета година е много далечен период, който няма да помогне за това нашите пристанища да се развиват по-интензивно, да има непрекъснат трафик по река Дунав.
Що се отнася до прехвърлянето на парите в метрото – да, това е възможността. Аз мисля, че тук специално Софийската община трябва да е много благодарна на Вас като министър. Ако това нещо не беше направено и проектът не се финансира сега – от „Цариградско шосе” до летището, парите по отношение на метрото може да не се платят от Европейската комисия и ще Ви кажа защо. Защото няма да бъде изпълнена основната цел, тоест интермодалността на пътниците, свързването на гарата с летището.
Добре го правите, но лошото е, че го направихте с пари за река Дунав, която е приоритет за целия Европейския съюз. Отървахте госпожа Фандъкова да не тегли кредит, защото и това не бяха предвидили. Ако бяха предвидили кредит от общината, щяха да бъдат малко по-спокойни. Сега може би България ще е спокойна за това, че по отношение на регионалното развитие ще усвои определени средства по Оперативна програма „Транспорт”.
В никакъв случай не мога да се съглася със спокойствието, с което в момента правителството на ГЕРБ говори по отношение на удълбочаването на определени участъци от река Дунав, гарантирането на 90-процентово корабоплаване в годината по реката и развитието на България като една от страните с развит речен транспорт в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
С това приключихме днешния парламентарен контрол. Изчерпахме всички въпроси и питания към министрите.
Следващото пленарно заседание на парламента ще е в сряда, 9 ноември 2011 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 12,10 ч.)




Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова