Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Продължаваме с програмата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси.
С доклада за второ четене ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Десислава Трифонова – младши експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 1 до 4 включително.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и от служители на Агенция „Митници” в качеството им на разследващи органи”.
2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а за престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс – и от разследващи митнически инспектори, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Агенция „Митници”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Митническите органи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ митнически инспектор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 6 до 12 включително.
Гласували 126 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение на народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 411в, ал. 2 след думата „прокуратура” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14, 15 и 16 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи с номера от 14 до 16 включително.
Гласували 120 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 17.
Гласували 112 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Красимир Ципов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, 15, т. 1 и § 17 влизат в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18 по предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ № 904 ОТ 1963 Г. ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 август 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 ал. 1 се изменя така:
„(1) За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налагат следните административни наказания:
1. задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи;
2. глоба от 100 до 500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по доклада на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 3, в текста преди буква „а” думата „поделение” се заменя със „структурно звено”, а думата „упълномощеното” се заменя с „оправомощеното”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. (1) С постановяване на решението по чл. 6, ал. 1, буква „а” съдът насрочва делото пред съответния окръжен съд в срок до три дни в случай на обжалване, за което незабавно се уведомяват наказаният и съответният прокурор.
(2) Решението по чл. 6, ал. 1, буква „а” подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно.
(4) Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3, съгласно предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 5.
Гласували 112 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато постановеното административно наказание е задържане, за него незабавно се уведомява работодателят на наказания.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4 и в тях думите „и правната евроинтеграция” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. Всички разпоредби на указа се обозначават съгласно изискванията на Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това и Законът за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство.



Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм за второ четене ще ни запознае председателят господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Евгени Ангелов, Галя Манасиева, Миглена Павлова и Христина Денева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 7, т. 1 след думата „България” се добавя „омбудсманът на Република България”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по предложението на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 3 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създават се чл. 8а и 8б:
„Чл. 8а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма може да създаде Централен орган за обществени поръчки за нуждите на органите на изпълнителната власт.
(2) Централният орган за обществени поръчки е възложител, който провежда процедури за сключване на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, вместо други възложители.
Чл. 8б. Възложителите са длъжни да приемат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 по предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 4 има предложение от народните представители Емил Димитров и Десислава Танева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов – в § 4, т. 1, буква „б”, т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 118, т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 9 думите „Договора за създаване на Европейската общност” се заменят с „Договора за функционирането на Европейския съюз”;
б) точка 10 се отменя;
в) създава се т. 13:
„13. договори за комунални услуги, сключвани от възложители по чл. 7, т. 1, които са териториални органи на изпълнителната власт или техни обединения, с дружество, създадено по реда на Закона за общинската собственост, което е възложител по чл. 7, т. 3 и за което са изпълнени едновременно следните условия:
а) капиталът му е изцяло общинска собственост;
б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложители върху собствените им структурни звена;
в) предметът на дейност съгласно неговите учредителни или устройствени документи е осъществяване на комунални услуги;
г) поне 90 на сто от оборота му е формиран от предоставяне на комунални услуги на съответния възложител или обединение от възложители.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) В случаите по ал. 1, т. 13, когато дружеството не е реализирало оборот поради датата на неговото създаване или началния момент на дейността му, достатъчно е при създаването му да е предвидено годишният му оборот да се реализира от услугите, които предоставя на възложителя.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) При отпадане на някое от условията по ал. 1, т. 13 възложителят е длъжен да прекрати договора в едномесечен срок.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Иван Николаев Иванов оттегля предложението си, но тъй като то е и на господин Мартин Димитров – да считам ли, че го оттегляте от името на двамата, господин Иванов?
ИВАН Н. ИВАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, от името на двамата.
Изказвания? Няма.
Предложението, което комисията не подкрепя – на народните представители Мартин Димитров и Иван Н. Иванов, е оттеглено в залата, поради което поставям на гласуване § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 5 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „чл. 296 от Договора за създаване на Европейската общност” се заменят с „чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз”;
б) в т. 3 думите „Договора за създаване на Европейската общност” се заменят с „Договора за функционирането на Европейския съюз”;
в) в т. 4 думите „когато тя предоставя повече от 50 на сто от финансирането” се заличават;
г) точка 6 се отменя.
2. В ал. 3 думите „ал. 1, т. 3, 4 и 6” се заменят с „ал. 1, т. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По повод направеното предложение, свързано с чл. 13 от закона и допълнението, което се прави от колегите Десислава Атанасова и Емил Радев, в комисията постъпи нарочно писмо от заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков. В това писмо той специално се спира на предложеното от двамата колеги изменение на закона специално в частта, когато е заявено, че трябва да отпадне текстът: „когато тя представлява повече от 50 на сто от финансирането”. Касае се за една специална процедура на международна организация.
В своето становище господин Симеон Дянков заявява, че Европейската комисия изрично подчертава, че всяка промяна на законодателството в областта на обществените поръчки трябва да бъде съгласувана с Брюксел, тъй като законът е хармонизиран и тъй като Министерството на финансите счита, че предлаганата промяна е по-широка по характер от тълкуванието на комисията по приложението на чл. 15 от Директивата 2004/18, то в този случай би трябвало да се поиска изричното съгласие на комисията.
Реално промените в Закона за обществените поръчки – внесени от вносителя, са минали през такава съгласувателна процедура. Някои промени, които се правят от народни представители и не засягат същността на закона, могат да бъдат приети, но в случая лично аз не бих подкрепил тази промяна преди изричното становище на Европейската комисия.
Неслучайно министър Дянков се ангажира със свое становище, в което реално той изразява, че не може да подкрепи тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други изказвания?
Господин Емил Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Касае се за промени, които са свързани и с получени писма от Европейската комисия. Искам да кажа на какво точно се основават тези предложения. Това касае помощта от международните финансови институции, и по-конкретно Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка във връзка с изпълнение на структурни инструменти на Европейския съюз – ще се предоставят под форма на консултантски услуги на управляващите органи на оперативните програми по линия на техническата помощ на съответните оперативни програми.
Видно е от полученото писмо от Европейската комисия, че тези институции попадат в категорията международни организации по смисъла на чл. 15 на Директива 2004/18/ЕС, в която е предвидено изключение за прилагане на процедурните правила на директивата, тъй като основната същност на мисията и социалната им дейност не е свързана с извличането на икономическа облага, а са насочени към дейности за подобряване на публичната инфраструктура. Така че оттук нататък, ако петдесетте процента останат – това е рестриктивно условие и се явява възпрепятстващо по отношение на възможностите за директно възлагане на международните финансови институции в контекста на изпълнението на структурните фондове, и то трябва да отпадне, като текстът трябва да се преведе в пълно съответствие с миналогодишния текст на чл. 15 от директивата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, отпадането на този текст, за който Вие пледирате, реално означава – за да не интерпретирам, направо ще цитирам министър Дянков, че „неприлагането на Закона за обществените поръчки или друга равностойна система на конкурентен избор...”, защото Вие реално заявявате: „Не е необходим конкурентен избор, а може директно да се осъществи възлагането...” – означава, цитирам министъра, „опасност от загуба на прозрачност при избора и работата по съответния проект или дейност.”
В крайна сметка една от целите на промените в закона, както за обществените поръчки, а и на такива подобни закони, е повишаването на прозрачността по отношение на всички процедури, свързани с обществените поръчки в България. По тази очевидна причина не мога да го подкрепя. Вие разширявате полето на непрозрачност чрез директно възлагане. Каква е ползата да има директно възлагане? Ако беше така, тогава всичко да се възлага директно. Едно време – преди повече от 20 години, беше така. Сега, слава Богу, имаме алтернатива да избягваме тези процедури на непрозрачност. По тази причина аз потвърждавам моето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Иванов, абсолютно несъстоятелни са твърденията, че международни организации като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка действат непрозрачно и нямат свои собствени процедури, които са много добре утвърдени, за подбор на консултантите. По никакъв начин не можем да говорим за непрозрачност, а за една по-голяма бързина и възможност за усвояване на европейските средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите разпоредби? Няма.
Няма направени редакционни промени в текста, поради което подлагам на гласуване § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат следните стойности без ДДС:
1. за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – равни или по-високи от 1 500 000 лв.;
2. за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – равни или по-високи от 120 000 лв.
(2) Възложителите могат да прилагат предвидените в този закон опростени правила, когато обществените поръчки имат следните стойности без ДДС:
1. за строителство – от 240 000 до 2 400 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 1 500 000 до 6 000 000 лв.;
2. за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 120 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45а, ал. 2.
(3) Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на Глава осма „а” при обществени поръчки на стойност без ДДС:
1. за строителство – от 45 000 до 240 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 500 000 до 1 500 000 лв.;
2. за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 60 000 до 120 000 лв.
(4) Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона или условията и реда на Глава осма „а” при разход на средства на следните стойности без ДДС:
1. за строителство – под 45 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 500 000 лв.;
2. за доставки или услуги – под 15 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 60 000 лв.;
3. за конкурс за проект – под 60 000 лв.
(5) В случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да не сключват писмен договор, като доказват разхода чрез първични платежни документи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев за § 7.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 14а:
„Чл. 14а. (1) Когато обект на обществена поръчка е предоставяне на услуги, но включва и строителство, което произтича от основния обект на поръчката, тя се възлага като обществена поръчка за услуги.
(2) При възлагане на обществена поръчка, която включва едновременно доставка на стоки и предоставяне на услуги, се прилага редът за обекта, който има по-висока стойност.
(3) Когато възложители по чл. 7, т. 1-4 финансират с повече от 50 на сто договор за строителство, лицата, които получават финансирането и възлагат договора, са длъжни да спазват разпоредбите на този закон като възложител, когато общата стойност на договора без ДДС е над 2 400 000 лв.
(4) Когато възложители по чл. 7, т. 1-4 финансират с повече от 50 на сто договор за услуги, който е свързан с договор за строителство, лицата, които получават финансирането и възлагат договора за услуги, са длъжни да спазват разпоредбите на този закон като възложител, когато общата стойност на договора без ДДС е равна или по-висока от 377 469 лв.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 възложителите са длъжни да упражняват контрол върху лицата, получили финансирането, за спазване на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев за § 8.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „Стойността” се заменя с „Прогнозната стойност”.
2. В ал. 4, изречение второ думите „чл. 14, ал. 1” се заменят с „чл. 14, ал. 1, 2 или 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера 9 и 10 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 11 има предложение от народния представител Янаки Стоилов:
„Параграф 11 да се измени така:
“§ 11. Член 16в се изменя така:
Чл. 16в. (1) Когато предметът на поръчката е включен в Списък на стоките и услугите, които се произвеждат в специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, утвърден от Министерския съвет и/или поръчката се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания, възложителят е длъжен да обяви процедури за възлагане на обществени поръчки с участие само на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания.
(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да кандидатстват за изпълнители включително и за подизпълнители на обществени поръчки по ал. 1 само със собствено производство. Към офертата си до възложителя кандидатите за изпълнители и подизпълнители задължително представят декларация за капацитетните си възможности за собствено производство на стоките и услугите, предмет на обществената поръчка.
(3) Изпълнителите и подизпълнителите изпълняват възложените обществени поръчки само със собствено производство.
(4) Възложителят трябва да посочи изискването по ал. 1 в обявлението за откриване на обществената поръчка.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Това мое предложение и следващите няколко засягат една и съща тематика. Те са създадени в подкрепа на хората с увреждания, създаването на реални условия за тяхната трудова и социална интеграция. Тези предложения са представени и от организациите на хората с увреждания. Те са приети на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, за който би следвало всички да знаят, че е орган в структурата на изпълнителната власт. Те обаче не са подкрепени от Агенцията за обществени поръчки.
Целта на тези предложения е да създадат ясни правила, които да позволят на тези около 2000 трудоустроени лица, които работят в над 120 специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания да могат да осъществяват дейност и резултатите от тази тяхна дейност, стоките и услугите, които произвеждат, да могат да бъдат потребявани. В някакви предели да бъде стеснена конкуренцията, като те се конкурират помежду си, а за определен дял от обявяваните обществени поръчки в кръга на тези стоки и услуги, които те произвеждат и които се определят по списък от Министерския съвет, да могат да бъдат определяни като изпълнители или подизпълнители на такива поръчки.
Смятам, че това е една много важна стъпка, която ние – българските държавни институции, дължим на хората с увреждания. Освен това тя съответства на дългосрочната Стратегия за заетост на хората с увреждания, която е приета от Министерския съвет, но явно, както в повечето случаи у нас, стратегиите са документи, които съдържат добри пожелания, но в малко случаи те са съпроводени от реални нормативни и практически действия по тяхната реализация. Самият вносител на законопроекта в мотивите си изтъква, че чрез измененията се въвежда съответната Директива 2004/18 на Европейската общност, обаче, за съжаление, не се въвежда тази част от нея, която засяга заетостта на хората с увреждания.
В заседанието на комисията, без да се възрази по същество на предложенията, беше изразено уверение от министъра по европейските въпроси, че при следващо, предстоящо, близко изменение на законопроекта тези предложения или близки до тях по съдържание ще бъдат предложени. Според мен обаче отговорният подход изисква тази идея да бъде възприета и тя, след като е представена в система от разпоредби, да бъде въведена в действие още до края на годината.
Смятам, че няма основания за нейното отклоняване, или поне ако някой вижда такива, аз очаквам да чуя аргументирани възражения, за да се прецени наистина има ли някакви законодателни или други възражения срещу тези предложения. Такива аз не срещам нито икономически, нито социални, нито нормативни. Затова очаквам от вас да проявите сериозно отношение и загриженост към тези хора, защото в България работещите с увреждания по груби сметки са около 2000 души, а по статистически данни хората с увреждания, които не могат да разчитат на своята дейност, са около 200 хиляди. Виждате какви резерви има, защото създаването на такива разпоредби би импулсирало и развитието на дейността на специализирани предприятия и на кооперации. Те са задължени да представят само собствена продукция, защото и сега в обществените поръчки, както е публично известно, редица фирми използват закупуването на стоки на по-ниски цени от други държави, представят ги като свои и ги предлагат на пазара.
Предвидено е също национално представителните организации на тези хора да участват, тоест те също да се ангажират с определена отговорност за капацитетните възможности, за коректността на такива изпълнители, така че тази дейност при добро регулиране може да даде много по-добра среда за включването на тези хора, за уважението към тях, за подобряване на техния материален и социален статус. Затова именно аз съм направил тези предложения и очаквам сериозно отношение към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики?
Господин Николов – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението на господин Стоилов беше обсъдено в нашата комисия и беше посрещнато с разбиране и със съгласие, че такова нещо наистина трябва да се направи във връзка с хората с увреждания и тяхната производствена дейност. Проблемът е, че и в момента има текстове в Закона за обществените поръчки, които дават такива възможности, но те са неработещи текстове. Включително министър Дончев пред комисията изрази мнение, че в момента се работят нови текстове, които знаем, че до месец трябва да влязат в пленарна зала пак във връзка с изменение на Закона за обществените поръчки, които да бъдат работещи.
Мисля, че ние заедно можем да подготвим работещи текстове. Ако приемем едни мъртви текстове, има ли смисъл да ги приемаме въобще? Аз пак казвам – в сегашния Закон за обществените поръчки има подобни текстове, но за жалост те не работят. Това е единственият мотив, заради който комисията не се съгласи. И не се съгласи поради факта, че имаме обещанието на министър Дончев, на Агенцията за обществени поръчки да се изработят работещи текстове, които разбира се можем и заедно да обсъдим, можем да направим по-подробно обсъждане на това само и само наистина те да бъдат работещи. Още повече знаем, че в Европейската комисия се работи във връзка с директива, която е насочена именно за хората с увреждане и тяхното участие в конкурсите за обществени поръчки.
Мисля, че с малко търпение по-добре е да направим едни работещи текстове, отколкото да приемем нещо, което няма да е работещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
За дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Николов, сегашните текстове са неработещи, защото те предвиждат възможност възложителят на обществени поръчки да предоставя част от тези поръчки на организациите, за които говорим. Моите предложения са императивни – те предвиждат задължение на възложителя на обществена поръчка, когато става дума за стоки от кръга на посочените стоки и услуги, определен дял да бъде предоставен за такива организации, които да се конкурират за тези поръчки. Така че докато не се въведе такова задължение за органите по законодателен ред, вероятно иначе добрите законодателни пожелания, които съществуват, трябва да се прилагат от органи, които наистина имат ясното съзнание за значимостта на тази дейност.
Що се отнася до европейското законодателство, и сега има нормативна основа в него. Това, че то постоянно се развива и вероятно ще бъдат предложени и нови, още по-големи изисквания към държавите по отношение на заетостта на хората с увреждания, не трябва да ни успокоява и да бъде повод за изоставане.
Така или иначе аз поддържам моите предложения – те би трябвало да срещнат подкрепа. Ако това не стане, дано тези предложения да са силен тласък думите, които са изречени, които представляват публичен ангажимент, от правителството, да бъдат осъществени. Въпреки че аз практически не виждам как ние сега обсъждаме подробни изменения в Закона за обществените поръчки, които ще влязат в действие от началото на годината и ще започнем още преди това да обсъждаме нови изменения. Това при всички случаи не е добра законодателна атестация. Мисля, че е по-добре такива предложения да бъдат уточнявани там, където се смята за необходимо – в хода на тяхното обсъждане, отколкото винаги да отлагаме добрите решения с пожеланията, които ги съпровождат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, тук не е това проблемът и не е това големият въпрос. Не е това сериозният спор, защото всичко това може да бъде по-добро или по-лошо, по-успешна регламентация или по-неуспешна, но по закона и по тези текстове има най-вече един проблем – относно публичността, откритостта при възлагането на обществените поръчки. Проблем, от който се страда – и измененията, които внасяме, и конкретният текст, който обсъждаме. Винаги е тънел в мъгла, в неяснота, в мистерия, ако щете, начинът, по който става възлагането на обществените поръчки; начинът, по който се получават обществените поръчки от съответните субекти. Тук е голямата слабост.
Понеже на няколко пъти се заговори за това, че предстоят нови промени – да, разбира се, предстоят нови промени. Трябва да бъдат направени, и то в тази насока – обществените поръчки да станат открити, да бъдат поставени на масата на българския бизнес, да бъдат широко достъпни като информация, да бъдат публикувани в средствата за масова информация, а не така скрито, както досега се прави, в някакъв неизвестен, малък, провинциален седмичник, за да се отбие номерът. Това трябва да става чрез всички съвременни средства за масова комуникация, в интернет, за да може всяка обява за обществена поръчка да стигне до онези субекти по Търговския закон, които имат интерес към нея. Така че това е твърде напразен спор. Това е важното и същественото.
Пак повтарям, законът се нуждае от нови изменения. Това, което в момента се предлага, не е всичко, което трябва да бъде направено в тази връзка. Така че предстоят нови изменения, които ние ще внесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Казаното от колегата преди това няма нищо общо с текстовете, които обсъждаме. Затова ще се опитам да привлека отново Вашето внимание върху тях. Става въпрос за групи хора, граждани на Република България, които не могат практически да упражняват професии, които са им възможни, поради причината, че не са конкурентни на пазара.
Този факт е бил отчитан много назад във времето, и не само във времето, когато са създавани техни съюзи и изграждани предприятия, където те да упражняват дейността, на която са способни. Това е назад във времето – още при създаването на Третата българска държава, когато тогавашните държавници – министри и народни представители, са вменили в задължение на всички чиновници, в това число например на армията, че тя може и трябва да пазарува, да купува и да възлага поръчки за шиене на дрехи само с български материали. Това е път, който тогава е бил използван за бързо, бурно развитие на българската икономика.
Тук да се крием зад приказките, че „сега не е моментът, не е точно това текстът, работи се върху други текстове, не е най-удачното”. Хората с увреждания, примерно които са с нарушено зрение, някои от тях изобщо без зрение, имат възможност да произвеждат стоки, които да се използват от структурите на държавата. Те могат да произвеждат папки и да се вмени в задължение на държавните структури да купуват папки от тях. В това число и без процедурите, които се изискват по обществените поръчки. Това ще даде не само възможност за финансова самостоятелност. Това ще даде друго самочувствие на хората с увреждания – че те са полезни за обществото и за семействата си.
Затова си струва да се подкрепят тези текстове, независимо че впоследствие могат да се намерят и други, които да станат допълнения или да ги променят, но не и да ги отлагаме под такъв „благовиден” мотив, че, виждате ли, може и по-добро. Струва си да направим сега доброто за хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики?
Господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Пак да подчертая, в момента са на съгласуване новите поправки в Закона за обществените поръчки. Когато гледахме закона на второ четене, специално отложихме тази точка, за да се доизчистят текстовете. Защо? Ще дам само един пример. В закона, който беше действащ досега, имаше наистина пожелателни елементи. Сега господин Стоилов ги прави задължителни. Но я си представете, че възложителите натоварят тези предприятия с повече поръчки, отколкото те могат да изпълнят! Какво правим след това? Именно Вашите текстове не ги изчистват. Не само това – има още няколко момента, които показват, че тези текстове могат да станат неработещи или да създадат проблеми. Ние изчаквахме нови текстове, които да бъдат пό работещи, но никой не предложи такива.
Във връзка с това, че в момента са на съгласувателна процедура новите промени в Закона за обществените поръчки, в комисията решихме (аз лично поемам ангажимент, заедно с моите колеги) да работим върху такива текстове, които наистина да бъдат в този дух, но да бъдат работещи и да не създават проблеми. Мисля, че не е проблем, след като са на съгласувателна процедура, става дума за месец, месец и нещо, тоест до края на годината ние вече да имаме такива работещи текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещ.
Дуплика – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, Вие само потвърждавате, че може и трябва да се приемат тези текстове. Те могат да се приемат такива, каквито са, защото Вашият аргумент в посока на това какво ще правим, ако – ами когато няма капацитет съответното предприятие, дружество на съюзи на хора с увреждания да изпълни едни поръчки, естествено е, че при отказ да се изпълнят те поради липса на капацитет ще се отиде по другия ред. Това е толкова елементарно. Тук в крайна сметка се касае за обеми произвеждана продукция, която ще бъде извън общия ред на обществените поръчки в порядъка на няколко десетки милиона лева.
Не само икономическият ефект и финансовата самостоятелност на хората, които ще работят там, са достатъчни. Достатъчното и полезното ще бъде, когато те добият самочувствието, че се оправят сами в живота. Тези предприятия, които са изградени на стотици декари площ в цялата страна, в момента се отдават под наем и съюзните единици вегетират от това. Нищо не се получава практически, а и хората не могат да получат заплати и да почувстват себе си достойни граждани на републиката.
Мисля, че с нищо няма да се наруши тенденцията, която искате да наложите, за осъвременяване и подобряване на нормативната база, ако на този етап се приемат тези предложения и в най-близко време, както се ангажирате Вие, се допълнят и обогатят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 28, против 25, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 11.
Гласували 95 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 12:
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Н. Иванов:
В § 12, т. 1:
а) буква „в” да отпадне;
б) в буква „ж” в текста преди буква „а” думите „финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата „указания” се добавя „за уеднаквяване на практиката”;
б) точки 2 и 3 се изменят така:
„2. предоставя становища по запитвания на възложители;
3. сезира компетентните органи за упражняване на контрол по спазването на закона;”;
в) в т. 8 думите „възложителите използват като външни експерти при” се заменят с „възложителите могат да използват като външни експерти при подготовка и”;
г) точка 9 се изменя така:
„9. разработва образци на документи за публикуване на информация в Регистъра на обществените поръчки;”;
д) в т. 14 след думите „поръчки с” се добавя „други органи, както и с”;
е) в т. 17 след думите „за всички” се добавя „международни”;
ж) в т. 18 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”;
з) точка 22 се изменя така:
„22. осъществява предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове, както следва:
а) за строителство на стойност, равна или по-висока от 2 400 000 лв.;
б) за доставка или услуга на стойност, равна или по-висока от съответната стойност, посочена в чл. 45а, ал. 2.”;
и) точка 23 се изменя така:
„23. популяризира добрите практики при възлагане на обществени поръчки, включително свързани с прилагането на екологични, социални и иновативни изисквания;”;
к) точка 26 се отменя.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Указанията по ал. 2, т. 1 се съгласуват с контролните органи по чл. 123, ал. 1 и са задължителни за тях. Редът за съгласуване се определя с правилника за прилагане на закона.”
3. Алинея 8 се изменя така:
„(8) На интернет страницата на агенцията се публикуват:
1. информацията по ал. 2, т. 1, 6-8, 12, 13 и 25;
2. утвърдените образци по ал. 2, т. 9;
3. Общият терминологичен речник (CPV), приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV);
4. друга информация, определена с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се спра на тази част от нашето предложение с колегата Мартин Димитров, която касае механизма за осъществяване на предварителен контрол при възлагането на обществени поръчки. По принцип трябва да бъде подкрепена идеята да се засили механизмът на предварителния контрол и в това отношение направеното предложение от вносителите е в правилната посока. Това обаче, което ни притеснява и по тази причина правим предложение за изменение, е, че предварителният контрол съгласно т. 22, ще я прочета изцяло: „се осъществява върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове”, след което се изброяват случаите. Касае се за по-големи обществени поръчки. Това е разписано в следващите букви „а” и „б”.
Нашето предложение с колегата Мартин Димитров е предварителният контрол да бъде осъществяван при посочените параметри за всички обществени поръчки – както такива, финансирани частично или изцяло със средства от Европейския съюз, така и поръчки, които се финансират от републиканския бюджет. Абсолютно непонятно, лишено от здрав разум е поръчките, които се финансират от републиканския бюджет, да се считат друга категория, където предварителният контрол не е необходим. След това се стига съответно до оспорване чрез съдебна процедура.
Най-често проблемът, който всъщност може да бъде решен чрез предварителен контрол, е изборът на критерии за оценка на кандидатите, както и условията за допускането на участниците в процедурата.
Вие знаете много случаи, част от тях имаха и публичност. Когато например има 9 кандидати, но условията за допускане и критериите са подбрани така, че само един-единствен, предварително избран, може да влезе в рамката, която е заложена, респективно да бъде участник в процедурата. Това нещо може да се избегне с предварителен контрол.
В комисията дадох един пример, който беше станал буквално емблематичен, той е от времето на предишното управление. Всички си спомнят, че след като пропадна процедурата за отдаване на концесия на автомагистрала „Тракия”, ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че строителството на 120-те километра, които трябваше да бъдат достроени по магистрала „Тракия”, ще бъде финансирано със средства от републиканския бюджет. Но в критериите за участниците бяха заложени условия, които елиминираха реално всички чуждестранни такива, като се заяви, че участниците трябва да разполагат с кариери за строителни материали на 40 км от трасето на магистралата и на 30 км от нея трябва да имат асфалтови бази.
Естествено, чуждестранните участници в тази процедура за обществени поръчки, която беше финансирана изцяло от републиканския бюджет, оспориха това пред Европейската комисия. Това нямаше да се случи, ако имаше предварителен контрол. Това, между другото, забави с близо две години започването на строителството на магистрала „Тракия”.
Ще дам и още един съвсем пресен пример – беше публикувано, в електронните сайтове включително, едно споразумение, подписано между две политически партии между първия и втория тур на отминалите местни избори, където ясно е записано, че едната политическа партия поема ангажимент 70% от общинските обществени поръчки да бъдат възлагани на хора, които са от другата политическа партия. Това може да стане най-лесно при липсата на предварителен контрол, защото тогава ще се повтори същата история с поставяне на условия, при които една конкретна фирма, участник и кандидат, може да отговори на тези условия.
В интерес на прозрачността, на конкурентоспособността, а оттам и на качеството и цената, е да се приеме предварителният контрол да бъде осъществяван и за обществените поръчки, които се финансират изцяло от републиканския или общинския бюджет. По тази причина аз апелирам към вас да подкрепите нашето предложение с колегата Мартин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики към изказването има ли? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение, има ли? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Н. Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 25, против 43, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме § 12 в редакцията, предложена ни от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 13 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. Член 20а се изменя така:
„Чл. 20а. (1) Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 обхваща:
1. обявлението за обществена поръчка;
2. решението за откриване на ограничена процедура на основание чл. 76, ал. 3, процедура на договаряне с обявление или процедура на състезателен диалог;
3. методиката за оценка на офертите - при критерий икономически най-изгодна оферта.
(2) За осъществяване на предварителен контрол възложителят е длъжен преди откриване на процедурата да изпрати до агенцията проектите на документи по ал. 1.
(3) В 10-дневен срок от получаването на проектите по ал. 2 агенцията изготвя становище за съответствие с изискванията на този закон и го изпраща до възложителя. При установяване на несъответствия становището съдържа препоръки за отстраняването им.
(4) Когато възложителят не вземе предвид препоръките в становището по ал. 3, едновременно с откриването на процедурата, той може да изпрати до агенцията писмени мотиви.
(5) В 10-дневен срок от публикуването на документите по ал. 1, т. 1 и 2 агенцията извършва оценка на съответствието им с направените препоръки и изготвя окончателен доклад за законосъобразност.
(6) В срока по ал. 5 докладът се изпраща на възложителя, на контролните органи по чл. 123, ал. 1 и на органите, отговорни за управление и разходване на средствата по съответната програма.
(7) Предварителният контрол на процедури по чл. 76, ал. 3 и по чл. 86, ал. 3 завършва със становището по ал. 3.
(8) Обменът на информация по повод осъществяване на предварителен контрол се урежда с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да вземат отношение към текста? Няма.
Поставям на гласуване § 14 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 15 по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Глава втора, Раздел II се създава чл. 22а:
„Чл. 22а. (1) Вписването на обстоятелства в регистъра се отказва, когато:
1. информацията е предоставена не по образеца, утвърден за съответния вид възложител;
2. в образеца не са попълнени задължителни полета;
3. информацията не е предоставена по реда на правилника за прилагане на закона;
4. има разлика в информацията, посочена в документите по една и съща поръчка.
(2) Отказът по ал. 1 се съобщава на възложителя в 5-дневен срок от получаването на информацията в агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 16 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник” и” се заличават;
б) в т. 2 думите „праговете по чл. 14, ал. 1, т. 1” се заменят с „2 400 000 лв.”
2. В ал. 2, изречение първо думите „и до „Държавен вестник" се заличават.
3. В ал. 6 думата „Обнародването” се заменя с „Публикуването”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 17 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме текста на вносителя за § 18.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 19 има предложение от народния представител Янаки Стоилов – в § 19, чл. 25 ал. 5 да се измени така:
„(5) Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, освен когато обектът на поръчката отговаря на условията, съгласно чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания и чл. 16в от ЗОП.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 думите „обект на поръчката” се заменят с „обект и предмет на поръчката, както”;
б) в т. 12 думата „обектът” се заменя с „предметът”;
в) в т. 16 думата „обнародване” се заменя с „публикуване”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Критериите за подбор по ал. 2, т. 6 и документите, които се изискват за изпълнението им, трябва да са съобразени и да съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Когато възложителят поставя изискване за наличие на оборот по чл. 50, ал. 1, т. 3, който се отнася до предмета на поръчката, този оборот не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на сложността, стойността и обема на съответната позиция.”
3. Създават се нова ал. 7 и ал. 8 и 9:
„(7) Критериите за подбор по ал. 2, т. 6, които възложителят определя, трябва да са еднакви за всички участници в процедурата.
(8) При участие на обединения, които не са юридически лица, критериите за подбор се прилагат към обединението участник, а не към всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
(9) Показателите за комплексна оценка по ал. 2, т. 10 трябва да са свързани с предмета на обществената поръчка.“
4. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват критерии за подбор като показатели за оценка на офертите.”
5. Създава се ал. 11:
„(11) При определяне на срока по ал. 2, т. 14 възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на заявленията за участие или на офертите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Изказвания?
Народният представител Янаки Стоилов има думата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, това мое предложение е също вече в представeната логика. Независимо че предишните не бяха подкрепени, това предложение има и самостоятелно значение. Неговата цел е, когато възложителят обявява обществена поръчка, в решението, обявлението и документацията той да има възможност да предложи условия, които по определен начин ограничават участниците, или други изисквания към това, което те ще представят в изпълнение на поръчката, когато съответства на изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и на съответната разпоредба от Закона за обществените поръчки.
Според мен този текст дава възможност на институциите, които проявяват социална ангажираност и отговорност, да могат в стоките и услугите, за които обявяват поръчката, да включат такива, произвеждани от хора с увреждания, от техните специализирани предприятия и кооперации. Някой ще каже, че това е твърде необосновано стесняване на кръга на участниците, но в случая това е аргументирано отклонение от общите правила на конкуренцията.
Освен това, нека да не проявяваме лицемерие и да си затваряме очите пред множеството случаи, когато и в момента било то държавни органи или общини така предвиждат условията на обществените поръчки, че по същество извършват предварителна селекция и почти определят крайния печеливш от поръчката чрез твърде специфицираните условия, на които да отговаря един от потенциалните участници в нея. Тази порочна практика трябва да бъде стеснявана и премахвана за сметка на регулации, които предвиждат специфики, отговарящи на определени реални потребности. Нека да заменим фактическите ограничения, които заобикалят сегашните правила на конкуренцията, с такива, които да изпълняват определено социално предназначение – да постигат посочените социални цели.
Смятам, че това може да бъде направено именно с допусканите изключения от общия ред за възлагането на поръчките, което, разбира се, изисква и контрол от страна на представителните организации на хората с увреждания, изисква водене на информацията от органите, които възлагат поръчки, за да не допуснат повторение, ако има некоректност в изпълнението и опити да се използва това положение, чрез което те получават възможност да кандидатстват за част от обществените поръчки. Затова именно апелирам за подкрепа на това предложение.
Другите предложения, които са в тази насока, по-нататък няма да ги обосновавам, въпреки че ги поддържам, защото смятам, че всички са наясно с мотивите за тяхното представяне, с резултатите, които могат да се постигнат, и с тяхната цялостна логика. Другото е въпрос на разбирания, на воля, на ангажираност с проблемите на хората, които се нуждаят от много активна подкрепа от страна на държавата, на органите на местното самоуправление, за да бъдат те не само поставени в ролята на хора, към които има състрадание на думи или в действителност, не само хора, които биват подпомагани, а които имат възможност чрез собствените си усилия, чрез развитие на собствените си възможности да се включат чрез трудовата реализация, чрез придобиването на доходи и в крайна сметка за постигането на достоен живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай поставям първо на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 20, против 37, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Сега поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Н. Иванов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 22, против 39, въздържали се 16.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване § 19 в редакцията, която ни бе предложена от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 20 и 21 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 22 има предложение от Мартин Димитров и Иван Н. Иванов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В Глава трета, Раздел II се създават чл. 27а и 27б:
„Чл. 27а. (1) Възложителят може, по собствена инициатива или по предложение на заинтересованото лице, еднократно да направи промени в обявлението и/или документацията на обществена поръчка, свързани с осигуряване законосъобразност на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка.
(2) Всяко заинтересовано лице може да направи предложение за промени в обявлението и/или документацията в 10 дневен срок от публикуването на обявлението за откриване на процедурата.
(3) Промените по ал. 1 се извършват чрез решение за промяна, което се публикува в Регистъра на обществените поръчки в 14-дневен срок от публикуване на обявлението за откриване на процедурата.
(4) С решението за промяна възложителят няма право да променя дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката.
(5) В решението по ал. 3 възложителят определя и нов срок за получаване на оферти или заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от първоначално определения.
(6) Възложителят може да не определя нов срок по ал. 5, когато промените не засягат критериите за подбор, изискванията към офертата или изпълнението на поръчката.
(7) След изтичането на срока по ал. 3 възложителят може да публикува решение за промяна само когато удължава обявените срокове в процедурата.
(8) Възложителят е длъжен да удължи обявените срокове в процедурата:
1. когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение;
2. в случаите по чл. 29, ал. 2.
(9) Възложителят може да удължи обявените срокове в процедурата, когато:
1. в първоначално определения срок няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта;
2. това се налага в резултат от производство по обжалване.
(10) С публикуването на решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки се смята, че всички заинтересовани лица са уведомени.
Чл. 27б. (1) Член 27а не се прилага в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3.
(2) В случаите по ал. 1, възложителят може да публикува решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки, с което удължава обявените срокове за подаване на заявления, когато:
1. в първоначално определения срок няма постъпили заявления или е получено само едно заявление;
2. това се налага в резултат от производство по обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Отношение към този текст? Няма.
Поставям на гласуване § 22 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 9.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 23 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думата “обекта” се заменя с “предмета”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато предвижда заплащане на документацията за участие, възложителят не може да определи цена, която е по висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване. При поискване от заинтересованото лице възложителят е длъжен да изпрати документацията за сметка на лицето, отправило искането.”
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Документацията за участие може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията, а за поръчки по чл. 14, ал. 2 – до 7 дни.”
4. Създават се ал. 6, 7 и 8:
„(6) В случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 документацията може да се закупува или получава до три работни дни преди изтичането на срока за получаване на заявления за участие.
(7) Лицата имат право да разгледат документацията на място, преди да я закупят.
(8) В случаите по чл. 27а, ал. 1 възложителят е длъжен да предостави безвъзмездно променената документация на лицата, закупили такава преди издаване на решението за промяна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 23 по редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 24, 25 и 26 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „своята оферта” се добавя „с всеки относим документ”, а след думата “отговаря” се добавя “по еквивалентен начин”.
2. В ал. 2 след думите „своята оферта” се добавя „с всеки относим документ”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В случаите по ал. 1 и 2 възложителят приема освен протокол от изпитване или сертификат, издадени от признат орган, или техническото досие на производителя и всяко друго относимо доказателство.
4. В ал. 5 думите „и 5” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 27 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 28 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Н. Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 28 и 29 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 30 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
„§ 30. Създава се чл. 36а:
„Чл. 36а. (1) Възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 има право на контрол върху работата на комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения.
(2) При осъществяване на контрола по ал. 1 възложителят проверява само съдържанието на съставените от комисията протоколи за съответствие с изискванията на закона и предварително обявените условия на обществената поръчка.
(3) В случай че при контрола по ал. 1 се установят нарушения в работата на комисията, които могат да се отстранят, без това да налага прекратяване на процедурата, възложителят дава писмени указания за отстраняването им.
(4) Указанията на възложителя по ал. 3 са задължителни за комисията. Извършените действия и взетите решения в изпълнение на указанията се отразяват в протокол, като в случай на несъгласие, към него се прилага особено мнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 31 и 32 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 33 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
„§ 33. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „за възлагане на обществена поръчка” се заличават;
б) в т. 1 след думата „оферта” съюзът „или” се заменя със запетая, а след думата „участие” се добавя „или проект” и се поставя запетая;
в) в т. 2 след думата „оферти” се добавя „или проекти”;
г) точка 4 се изменя така:
„4. първият и вторият класирани участници откажат да сключат договор;”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата „оферта” съюзът „или” се заменя със запетая и накрая се добавя „или проект”;
б) в т. 2 след думата „оферта” се добавя „или проект”;
в) създава се т. 3:
„3. участникът, класиран на първо място:
а) откаже да сключи договор, или
б) не изпълни някое от изискванията на чл. 42, ал. 1, или
в) не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5 или на изискванията на чл. 47, ал. 2, когато са посочени в обявлението.”
3. Създава се ал. 6:
„(6) Когато първоначално обявената процедура е прекратена, възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само ако решението за прекратяване е влязло в сила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 по редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 34, 35 и 36 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Тук ще спрем гледането на законопроекта.
Давам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Николов, за да продължите с доклада по законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. Член 41в се изменя така:
„Чл. 41в. (1) Възложителят може да публикува обявление за доброволна прозрачност, когато прилага чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2-9, 11, 12 и 13, чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 90, ал. 1 или чл. 103, ал. 2.
(2) Обявлението за доброволна прозрачност е индивидуален административен акт, който съдържа най-малко:
1. наименование и данни за възложителя;
2. описание на предмета на договора, който възложителят възнамерява да сключи;
3. мотиви за прилагане на основанията по ал. 1;
4. наименование и данни за избрания изпълнител.
(3) Обявлението по ал. 1 се изготвя на български език по образец, утвърден с Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011 на комисията от 19 август 2011 г. за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1564/2005 (ОВ, L 222/1 от 27 август 2011 г.), наричан по- нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011”.
(4) Когато използва обявление за доброволна прозрачност, възложителят го изпраща за публикуване в Регистъра на обществените поръчки, а при стойност на поръчката, равна или по-висока от посочените в чл. 45а, ал. 2 – и в „Официален вестник” на Европейския съюз.
(5) В случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 2 договорът запазва действието си, ако е сключен след влизането в сила на обявлението за доброволна прозрачност и възложителят е спазил условията по ал. 1-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 37 съгласно редакция на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39:
„§ 39. В чл. 43, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „сключен” се заличава.
2. Точка 1 се изменя така:
“1. когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага:
a) промяна в сроковете на договора, или
б) частична замяна на дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, или
в) намаляване общата стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дейности, или”.
3. Точка 2 се отменя.
4. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или”.
5. Създават се т. 4 и 5:
„4. когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт – до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него, или
5. при удължаване срока на договор за доставка или услуга с периодично или продължително изпълнение, в случай че едновременно са изпълнени следните условия:
а) не по-късно от 6 месеца преди изтичане на срока на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за последващ период, която не е завършила с избор на изпълнител;
б) срокът на договора се удължава до избора на изпълнител, но не повече от 6 месеца;
в) прекъсване в доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 39 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Възложителите могат да публикуват информация за сключен договор и в случаите когато прилагат чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2-9, 11, 12 и 13 и чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4, ако договорите са на стойности, определени в чл. 14, ал. 1.“
2. В ал. 8 се създава изречение второ: „Възложителят задължително посочва в информацията мотивите за прилагане на съответното основание.”
3. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) Възложителят изпраща до агенцията информация в едномесечен срок след приключване изпълнението на договор за обществена поръчка или след предсрочното му прекратяване.
(10) В срок до 31 март на всяка година, следваща отчетната, възложителят изпраща обобщена информация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, за всички разходвани средства във връзка с обществени поръчки на стойност по чл. 14, ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40 съгласно предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. В чл. 45а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Регистъра на обществените поръчки, и в „Официален вестник” на Европейския съюз следните документи:”;
б) създава се нова т. 4:
„4. информация за промяна на обявлението и/или документацията.”;
в) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Документите по ал. 1 се изпращат, когато:
1. възложители по чл. 7, т. 1, с изключение на тези, които са териториални органи на изпълнителната власт, и възложители по чл. 7, т. 2 и 4 възлагат обществени поръчки на стойности без ДДС, равни или по-високи от:
а) 9 475 851 лв. – за строителство;
б) 244 475 лв. – за доставки, услуги по Приложение № 2 и конкурс за проект;
в) 377 469 лв. – за услуги по Приложение № 2, категория 8, телекомуникационни услуги от категория 5, еквивалентни на референтни номера по CPV 7524, 7525 и 7526, услуги по Приложение № 3, както и конкурс за проект, свързан с тези услуги;
2. възложители по чл. 7, т. 1, които са териториални органи на изпълнителната власт, възлагат обществени поръчки на стойности без ДДС, равни или по-високи от:
а) 9 475 851 лв. – за строителство;
б) 377 469 лв. – за доставки, услуги и конкурс за проект;
3. възложители по чл. 7, т. 1, които осъществяват дейности в областта на отбраната, възлагат обществени поръчки на стойности без ДДС, равни или по-високи:
а) 9 475 851 лв. – за строителство;
б) 377 469 лв. – за доставки и 244 475 лева – за доставки по приложение № 4;
4. възложители по т. 3, които са централни органи на изпълнителната власт, възлагат обществени поръчки на стойности без ДДС равни или по-високи от:
а) 244 475 лв. – за услуги по приложение № 2 и конкурс за проект;
б) 377 469 лв. – за услуги по приложение № 2, категория 8, телекомуникационни услуги от категория 5, еквивалентни на референтни номера по CPV 7524, 7525 и 7526, услуги по приложение № 3, както и конкурс за проект, свързан с тези услуги;
5. възложители по т. 3, които са териториални органи на изпълнителната власт, възлагат обществени поръчки за услуги и конкурс за проект със стойности без ДДС, равни или по-високи от 377 469 лв.;
6. възложители по чл. 7, т. 5 или 6 възлагат обществени поръчки на стойности без ДДС, равни или по-високи от :
а) 9 475 851 лв. – за строителство;
б) 756 895 лв. – за доставки, услуги и конкурс за проект;”
3. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) В случаите по чл.14а, ал. 3 документите по ал.1 се изпращат когато общата прогнозна стойност на поръчката за строителство, без ДДС, е равна или по-висока от 9 475 851 лв.
(4) В случаите по чл.14а, ал. 4 документите по ал.1 се изпращат когато общата прогнозна стойност на поръчката за услуги, без ДДС, е равна или по-висока от 377 469 лв.”
4. Досегашните ал. 3 и 4 стават ал. 5 и 6.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „3 и 4” се заменят с „ 5 и 6”.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 8.
7. Досегашната ал. 7 се отменя.
8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея изречение първо се изменя така: „Документите по ал. 1, 5 и 6 се изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз на български език, съгласно образци, утвърдени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011.
9. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „3 и 4” се заменят с „5 и 6”, а думите „Република България” се заменят с „Регистъра на обществените поръчки”.
10. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея в т. 1 думите „Държавен вестник” и” се заличават.
11. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „обнародвана в „Държавен вестник” се заменят с „публикувана в Регистъра на обществените поръчки”.
12. Създава се ал. 13:
„(13) Възложителите могат да изпращат до „Официален вестник” на Европейския съюз обявление за възложена поръчка и в случаите когато прилагат чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2 – 9, 11, 12 и 13 и чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4, когато договорите имат стойности, равни или по-високи от определените в ал. 2. Възложителят задължително посочва в обявлението мотивите за прилагане на съответното изключение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 42 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или има задължения за данъци или вноски за социалното осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато възложителят предвижда отстраняване на кандидат или участник при наличие на някое от обстоятелствата по ал. 2, той е длъжен да посочи тези обстоятелства в обявлението за обществена поръчка, а при процедури на договаряне без обявление – в поканата за участие.”
3. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думите „Когато кандидатите или участниците са юридически лица, изискванията” се заменят с „Изискванията”;
б) създава се нова т. 6:
„6. при едноличен търговец – за физическото лице – търговец”;
в) досегашната т. 6 става т. 7;
г) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите „т. 1-6” се заменят с „т. 1-7”;
4. В ал. 5, т. 1 думите „по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” се заличават.
5. Създава се нова ал. 6:
„(6) За обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2, т. 1 и 3 и ал. 5, т. 2, когато кандидатът или участникът е юридическо лице, е достатъчно подаване на декларация от едно от лицата, които могат самостоятелно да го представляват.”
6. Досегашните ал. 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 7, 8, 9 и 10.
7. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 9” се заменят с „ал. 10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 42 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок параграфи с номера от 43 до 45 включително.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „издадени от независими лица” се заличават.
2. В ал. 2 думите „изготвени от независими лица, удостоверяващи” се заменят с „които удостоверяват”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Сертификатите по ал. 1 и 2 трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 46 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47:
„§ 47. В Глава четвърта, Раздел I се създава чл. 53б:
„Чл. 53б. Възложителят не може да отстрани кандидат или участник от процедура по възлагане за обществена поръчка или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от документите по чл. 50, ал. 1, чл. 51 и чл. 53, ал. 1, когато е представил удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителя, като условията за вписване в регистъра са идентични или по-високи от изискванията, поставени от възложителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 47 съгласно предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 48 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48:
„§ 48. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато цените на стоките или услугите, предмет на обществена поръчка, са обект на регулиране, участниците могат да предлагат оферти с цени, които са по-ниски от регулираните.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „което” се добавя „участва в обединение или”.
4. Създава се ал. 6:
„(6) В процедура за възлагане на обществена поръчка едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 48 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 49 до 51 включително.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52:
„§ 52. В чл. 59 се създава нова ал. 5:
„(5) Възложителят може да не изисква гаранция за участие или за изпълнение, когато:
1. провежда процедура на договаряне без обявление, или
2. стойността на поръчката е по чл. 14, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 52, съгласно предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграф 53 има предложение от народния представител Янаки Стоилов:
„В чл. 60 да се създаде нова ал. 3:
„(3) Независимо от избраната форма на гаранция за участие, съответно за изпълнение от кандидат, участник или определен изпълнител, предприятие или кооперация на лица с увреждания, съгласно чл. 28 от ЗИХУ, гаранцията не може да бъде повече от 50 на сто от определената гаранция за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗОП”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 25, против 55, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване и предложението на вносителя за § 53, което се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 54 и § 55, които се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56:
„§ 56. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „едновременно до „Държавен вестник” за обнародване в електронната му страница и” се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 14, ал. 2 – най-малко 40 дни преди крайния срок”.
2. В ал. 2 думите „Срокът по ал. 1 може да се намали” се заменят със „Сроковете по ал. 1 могат да се намалят”, а думата „обнародване” се заменя с „публикуване”.
3. В ал. 3 думите „Срокът по ал. 1 и 2 може да се намали” се заменят със „Сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят” и думата „обнародване” се заменя с „публикуване”.
4. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 56, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 57 до 69 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 70:
„§ 70. В чл. 80, т. 2 думите „номер и дата на обнародване” се заменят с „дата на публикуване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 70 със съдържание, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 71:
„§ 71. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думата „обнародване ” се заменя с „публикуване”.
2. В ал. 5, изречение второ думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
3. Алинея 6 се отменя.
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на офертите:
1. когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение;
2. в случаите по чл. 29, ал. 2;
3. когато това се налага в резултат от производство по обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 70, който става § 71 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 71, който става § 72 и които комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 73:
„§ 73. В чл. 83д, т. 1 думите „номер и дата на обнародване” се заменят с „дата на публикуване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 73 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 72 до 75 включително, които стават съответно параграфи от 74 до 77 включително и които комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 78:
„§ 78. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 думите „номер и дата на обнародване” се заменят с „дата на публикуване”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Комисията провежда договарянето с поканените участници по реда на постъпване на първоначалните оферти.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Комисията прилага чл. 70, когато установи, че предложението на някой от участниците, постигнато в резултат на преговорите, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до възложителя, в който отразява резултата от преговорите и предлага:
1. класиране на участниците, или
2. прекратяване на процедурата.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Възложителят определя изпълнител с мотивирано решение в срока по чл. 73, ал. 1.”
6. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Възложителят сключва договор с участника, определен за изпълнител. Договорът може да бъде сключен с класирания на второ място участник при условията на чл. 74, ал. 2.
(8) При писмено искане от участник, направено в срока за обжалване на решението, възложителят е длъжен в тридневен срок от получаването да му осигури копие или достъп до доклада в зависимост от искането на участника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 76, който става § 78, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народния представител Янаки Стоилов за § 77 – В чл. 90, ал. 1, т. 10 да се измени така:
„10. предметът на поръчката е включен в Списък на стоките и услугите, които се произвеждат в специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, утвърден от Министерския съвет, съгласно чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания, и/или поръчката се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 30, против 42, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 77, който става § 79, който комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 78 до 84 включително, които стават съответно § 80 до § 86, които комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народния представител Янаки Стоилов – да се създаде нов чл. 93д:
„Чл. 93д. Възложителите на обществените поръчки по чл. 16в сключват за период не по-дълъг от 4 години, рамкови споразумения с национално представените организации на и за хора с увреждания, които посочват потенциалните изпълнители и подизпълнители на обществени поръчки – специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, видовете произвеждани от тях стоки и услуги, капацитетните им възможности за собствено производство и други изисквания на възложителите. В тези случаи възложителите са длъжни да включват в комисиите по допускане и класиране на кандидатите представители на национално представените организации на и за хора с увреждания с право на глас като гаранти за изпълнение на поръчката със собствено производство от специализираните предприятия и кооперации, които членуват в тези организации”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаването на нов чл. 93д, което предложение комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 85, който става § 87 и което предложение комисията подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 88:
„§ 88. В чл. 100, ал. 1 думите „или 5” се заменят с „или 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 88 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 86 до 88 включително, които стават съответно от § 89 до § 91 включително и които комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 92:
„§ 92. В чл. 105 се правят следните изменения:
1. В ал. 8 думите „за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник” и” се заличават, а думата „обнародва” се заменя с „публикува”.
2. В ал. 10 думата „обекта” се заменя с „предмета”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 89, който става § 92, както е по доклад.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 93:
„§ 93. В чл. 106, ал. 8 думата „обекта” се заменя с „предмета”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 93 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 90, който става § 94, което предложение комисията подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 95:
„§ 95. В чл. 112 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „съдържа до 650 думи и да” се заличават.
2. В ал. 3, т. 9 след думата „образеца” запетаята и думите „одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „по чл. 19, ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 91, който става § 95, така както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 96:
„§ 96. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1, думите „в процедура” се заменят с „по процедура”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) На обжалване по реда на тази глава подлежат и действия или бездействия на възложителя, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. Не подлежат на самостоятелно обжалване действията на възложителя по издаване на решенията по ал. 1.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея:
а) точка 1 се изменя така:
„1. изтичането на срока по чл. 27а, ал. 3 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна;”
б) създава се нова т. 2:
„2. публикуването на решението за откриване на процедура по чл. 76, ал. 3 или чл. 86, ал. 3, или на договаряне без обявление”;
в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея след думите „чл. 83ж, ал. 1” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „чл. 88, ал. 8” се добавя „чл. 93ж, ал. 4 и чл. 106, ал. 4”;
г) досегашната т. 3 става т. 4;
д) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „Европейския съюз” се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. Създават се нови ал. 5 и 6:
„(5) Срокът за обжалване на решението по ал. 4, т. 1 тече от получаването на документацията, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. жалбата е срещу изисквания, които не са посочени в обявлението;
2. документацията не е публикувана едновременно с обявлението;
3. документацията е получена след срока по чл. 27а, ал. 3.
(6) Жалбата по ал. 3 се подава в 10-дневен срок от уведомяването за съответното действие, а ако лицето не е уведомено – от датата, на която е изтекъл срокът за извършване на съответното действие.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „по ал. 3” се заличават;
б) в т. 1 думите „т. 1 и 4” се заменят с „ал. 4, т. 1, 2 и 5, ал. 5 и 6”;
в) в т. 2 думите „т. 2” се заменят с „ал. 4, т. 3 и ал. 6”;
г) в т. 3 думите „т. 3” се заменят с „ал. 4, т. 4 и ал. 6”.
6. Създава се ал. 8:
„(8) В срока по ал. 4, т. 1 жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна могат да подават и професионални сдружения и организации в съответния бранш за защита на интересите на своите членове.”
7. Досегашната ал. 5 става ал. 9 и в нея думите „ал. 3, т. 1 и 4” се заменят с „ал. 4, т. 1 и 5”.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 10 и в нея думите „ал. 3” се заменят с “ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 92, който става § 96, така както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 97:
„§ 97. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Жалбата се подава едновременно до Комисията за защита на конкуренцията и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Към жалбата до Комисията за защита на конкуренцията се прилагат:
1. копие от обжалваното решение, когато не е публикувано в Регистъра на обществените поръчки;
2. доказателства за спазване на срока по чл. 120, ал. 4 и 6;
3. документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет;
4. доказателство за изпращането на жалбата до възложителя;
5. други доказателства, ако жалбоподателят разполага с такива.“
3. В ал. 5 думите „или не е представен документ за платена държавна такса” се заменят с „и ал. 4, т. 1-3”.
4. В ал. 6:
а) в т. 1 думите „чл. 120, ал. 3” се заменят с „чл. 120, ал. 4 и 6”;
б) създава се нова т. 4:
„4. жалбата е подадена преди изтичането на срока по чл. 27а, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 93, който става § 97, така както е по доклад.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграфи от 94 до 98, които стават параграфи от 98 до 102 – комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 94-98 включително, които стават съответно параграфи 98-102 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 99, който става § 103:
„§ 103. В чл. 122и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „чл. 41б, ал. 1, т. 1” се заменят с „чл. 41б, ал. 1, т. 1 и 2”;
б) в т. 2 думите „чл. 41б, ал. 1, т. 2, букви „а” и „б” се заменят с „чл. 41б, ал. 1, т. 3, букви „а” и „б”;
в) в т. 3 думите „чл. 41б, ал. 1, т. 2, буква „в” се заменят с „чл. 41б, ал. 1, т. 3, буква „в”.
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Когато възложителят е публикувал информация за сключен договор на основание чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2-9, 11, 12 и 13 и чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4 и е посочил мотиви за прилагане на съответното основание, се прилага двумесечният срок по ал. 3.
(5) Когато възложителят е публикувал информация за сключен договор преди приключване на производство по обжалване, двумесечният срок за искане на недействителност на основание чл. 41б, ал. 1, т. 3 тече от влизането в сила на решението, с което е отменено обжалваното решение на възложителя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 99, който става § 103, така както е по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя от § 100 до § 106, които стават § 104 до § 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 100 до 106 включително, които стават от 104 до 110 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 107, който става § 111:
„§ 111. Член 128в се изменя така:
„Чл. 128в. (1) Възложител, който утвърди и изпрати за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за обществена поръчка, което няма задължителното минимално съдържание по чл. 25, ал. 2, когато е приложимо към конкретната обществена поръчка, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв. Наказанието не се налага, когато съответната част от обявлението е допълнена с решение за промяна, публикувано по правилата и в срока по чл. 27а, ал.3 или когато процедурата е прекратена.
(2) Възложител, който наруши чл. 27а, ал. 4 при публикуване на решение за промяна или не спази изискването на чл. 47, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(3) Възложител, който утвърди документация за участие, при която методиката за оценка на офертите при критерий икономически най-изгодна оферта не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(4) Възложител, който определи цена на документация за участие в нарушение на чл. 28, ал. 4 или размер на гаранция за участие или на гаранция за изпълнение в нарушение на чл. 59, ал. 2 или 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. или с глоба в размер от 200 до 500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 200 до 500 лв.
(5) Възложител, който определи технически спецификации в нарушение на чл. 32, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 25 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.
(6) Възложител, който в случаите по чл. 29, ал. 2 не удължи срока за получаване на оферти или заявления за участие, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. или с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 300 до 1000 лв.
(7) Възложител, който наруши чл. 73, ал. 4, чл. 89, ал. 8 или чл. 92а, ал. 8, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. или с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 300 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 107, който става § 111, така както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народния представител Янаки Стоилов – в Глава тринадесета „Административнонаказателни разпоредби” да се създадат нови чл. 128е и чл. 128ж:
„Чл. 128е. Възложител, който наруши чл. 16в или чл. 93д, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 лв. до 30 000 лв., а виновните длъжностни лица – с глоба от 2000 лв. до 5000 лв.
Чл. 128ж. Изпълнител и подизпълнител, който наруши чл. 16в, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 лв. до 30 000 лв., а виновните длъжностни лица – с глоба от 3 000 лв. до 10 000 лв. Те носят отговорност за вреди и пропуснати ползи, нанесени на другите кандидати в процедурата.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаването на нови членове 128е и 128ж, което комисията не подкрепя.
Гласували 74 народни представители: за 11, против 56, въздържали се 7.
Предложението не е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 108, който става § 112:
„§ 112. В чл. 129 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, който в нарушение на чл. 12, ал. 5 не прекрати договор за комунални услуги по чл. 12, ал. 1, т. 13.
(5) Възложител, който възложи обществена поръчка на стойност по чл. 14, ал. 3, без да спази правилата на чл. 101а, 101б или 101е, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 108, който става § 112, както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 113:
„§ 113. В чл. 129а, ал. 1 думите „3 и 4” се заменят с „3, 4, 5 и 6”, а думите „ал. 9 и 10” се заменят с „ал. 10 и 11”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 113 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 114.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма..
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 109, който става § 114 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 115:
„§115. В чл. 131, ал. 2 думите „чл. 40” се заменят с „чл. 39, ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 115 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По параграфи 110 и 111, които стават 116 и 117, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 110 и 111, които стават съответно 116 и 117 и които комисията подкрепя.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 112 има предложение от народните представители Десислава Атанасова и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 112, който става § 118:
„§ 118. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1а:
„1а. „Договори за комунални услуги” са договорите за изпълнение на дейностите по:
а) експлоатация, поддръжка, мониторинг, рекултивация и следексплоатационни грижи на инсталации и съоръжения за третиране и обезвреждане на битови отпадъци;
б) управление и организиране на дейности, свързани с повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци за постигане на целите, съгласно общинските програми за управление на дейностите по отпадъците.”
2. Досегашната т. 1а става т. 1б.
3. В т. 6б се създава изречение трето: „Заинтересован участник е и участник, който е класиран, но не е избран за изпълнител.”
4. В т. 8 думата „обекта” се заменя с „предмета”.
5. Точка 14 се отменя.
6. В т. 14б след думата „обстоятелствата” се добавя „включително от извънреден характер” и се поставя запетая.
7. В т. 16 навсякъде думите „обекта” и „обект” се заменят съответно с „предмета” и „предмет”.
8. В т. 21, буква „а” думите „повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират” се заменят с „финансирано е повече от 50 на сто”.
9. Създава се т. 23а:
„23а. „Свързани лица” са:
а) роднини по права линия без ограничение;
б) роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
в) роднини по сватовство – до втора степен включително;
г) съпрузи или лица, които се намират във фактическо съжителство;
д) съдружници;
е) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
ж) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството.
Не са свързани лица дружество, чийто капитал е 100% държавна или общинска собственост, и лице, което упражнява правата на държавата, съответно на общината в това дружество.”
10. Създава се т. 28а:
„28а. „Събитие от извънреден характер” е природно бедствие, авария или катастрофа, както и друго събитие, което непосредствено застрашава живота и здравето на хората или околната среда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 112, който става § 118, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 119:
„§ 119. В Приложение № 4 думите „към чл. 45а, ал. 2” се заменят с „към чл. 45а, ал. 2, т. 3, буква „б”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 119 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 113, който става § 120:
„§ 120. (1) Процедурите, открити до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
(2) Възложителите могат да приложат договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2, когато след влизането в сила на този закон възникне основание за прилагане на договаряне с покана по чл. 53, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (обн., ДВ, бр. ...)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 113, който става § 120, както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 114, който става § 121:
„§ 121. (1) Жалбите по процедури по § 120, ал. 1 се разглеждат от Комисията за защита на конкуренцията по досегашния ред.
(2) Производствата, образувани пред Комисията за защита на конкуренцията до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 121 по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 115, който става § 122:
„§ 122. Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 на документите, постъпили в Агенцията по обществени поръчки до влизането в сила на този закон, се осъществява по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 122 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се оформи като последен § 125.
Комисията предлага следната редакция на § 116, който става § 125:
„§ 125. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказания? Няма.
Гласуваме § 125.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 117, който става § 123:
„§ 123. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в съответствие с този закон в тримесечен срок от обнародването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 123.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има предложение от народния представител Янаки Стоилов да се създаде § 117а:
„§ 117а. Министерският съвет в срок от 3 месеца от влизане в сила на този закон приема Списък на стоките и услугите по чл. 16в от Закона за обществените поръчки, съгласувано с признатите от Министерския съвет национално представителни организации на и за хора с увреждания.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на нов § 117а със съдържание, предложено от докладчика.
Гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 118, който става § 124:
„§ 124. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 19а съюзът „или” се заменя със запетая, а накрая се добавя „и от фондовете за градско развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 124 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, с което и на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.



Следваща точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Постъпили са доклади от Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Николай Костадинов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Търговския закон № 154-01-96, внесен от Пламен
Василев Орешарски и група народни представители
на 7 септември 2011 г.

На свое заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 154-01-96, внесен от Пламен Василев Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Мая Манолова. Повод за внасянето на законопроекта е Директива 2011/7/ЕО, относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки от 16 февруари 2011 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. На практика много плащания по търговски сделки между предприятията и между предприятия и държавни органи се извършват по-късно от предвидените в договора или в общите търговски условия срокове, което има негативни последици и води до неплатежоспособността на много стопански субекти. Държавните и общинските органи също осъществяват некоректни действия и забавят плащането, което влияе негативно върху стопанския оборот. Това е заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие.
Предлага се изключването на правото на начисляване на лихви и обезщетение за разноски по събиране винаги да се разглежда като договорно условие или практика, представляваща явна злоупотреба.
Законопроектът дава право на кредитора да изисква лихви за забава за всички плащания, извършвани като възнаграждения по търговски сделки за доставката на стоки или предоставянето на услуги, независимо дали са между предприятия или между предприятия и държавни органи.
Предвидени са законови срокове за плащане, а лихвата за забава не може да бъде по-малка от законната и не може да се изключва с договорно условие.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон има за цел с използването на пазарни механизми да се създаде култура на плащане в срок и да се нормализира и ускори стопанския оборот.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Любен Корнезов, Искра Фидосова, Юлиана Колева и Димитър Лазаров. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
- по философията на закона, извън правно-техническите несъвършенства, се изказа несъгласие относно уредбата на лихвата за забава за плащане, която по своята правна същност е обезщетение за забава изпълнението на едно задължение, поради което не може да се забрани на правните субекти да търсят обезщетение за забава на изпълнението;
- по същество едно забавено изпълнение на задължението може да бъде и форма на неизпълнение и поради това не може да има законово задължение за плащане на лихва за забава в законово определени срокове, тъй като това е във волята на частноправните субекти;
- при предоставяне на стоката или услугата като критерий за начален момент на изчисляването на сроковете се изказа резерва с обстоятелството, че може да бъде направен отказ и съставен протокол за неприемане на стоката;
- непозволено администриране на частни правоотношения чрез предварително законово определени срокове и намеса в търговски правоотношения, в които основни са принципите на равнопоставеността и на автономията на волята на страните по договора;
- Търговският закон регламентира равнопоставено субектите по търговските сделки, независимо дали са субекти на частното или публичното право;
- принципно съгласие да се търси решение на проблема за неплащане по търговски сделки от страна на държавни органи, включително и преосмисляне на режима на принудителното изпълнение, когато длъжници са държавни органи;
- предвиденото правомощие на Комисията за защита на конкуренцията да постановява решение за нарушение на Търговския закон като извънсъдебно изпълнително основание поставя въпроса за отсъствието на уредба в законопроекта на субектите, които ще сезират този орган, уведомяването, както и процедурата пред комисията;
- негативният подход да се променят на степени чрез преходни и заключителни разпоредби Гражданския процесуален кодекс и то чрез Закона за защита на конкуренцията, както и порочната практика чрез закон да се променя кодекс.
След проведеното обсъждане и гласуване с 5 гласа „за”, 3 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 154-01-96, внесен от Пламен Василев Орешарски и група народни представители на 7 септември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Сега ще чуем Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, колеги, запознавам ви с Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.
„На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Пламен Орешарски и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Пламен Орешарски.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
Целта на приемане на тази директива е гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар, конкурентоспособността и рентабилността на предприятията. Директивата следва да се прилага за всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия, между предприятия или държавни органи, включително плащания по търговска сделка с лице, упражняващо свободна професия.
Определят се условията, при които се извършва плащане по търговска сделка, като максималния срок не следва да надвишава 30 календарни дни, като е предвидена възможност за удължаване на този срок не повече от 60 календарни дни, както и правото на получаване на минимална фиксирана сума за обезщетение за направените от кредитора разноски по събиране на вземането. Предвидено е, че кредиторът на неоспорено вземане, след подаване на жалба пред съд или пред друг компетентен орган, ще получи решение, което представлява изпълнително основание.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени и единодушно подкрепиха законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление със 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не са постъпили доклади от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Дискусията е открита.
Преди това давам думата на господин Орешарски, от името на вносителя.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, забавените плащания между фирмите, от една страна, и между фирмите и държавните органи, от друга страна, бяха едни от първите неблагоприятни проявления на кризата от есента на 2008 г. Още тогава на европейско ниво стартира дебат за нормативно противодействие на този процес, водещ до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, за нарушаване на ликвидността, до голяма степен повлиян и от лошото състояние на банковата система, респективно от ограничения достъп до кредитиране от страна на банките към търговските фирми. Това е универсален проблем за цялата общност, тъй като ние сме европейска страна. Не говоря, че този проблем е и глобален. Нас ни интересува все пак нашата общност, в която ние функционираме.
Тези дебати продължиха до края на миналата година и в началото на тази година и на 16-и февруари, ако не се лъжа, беше приета съответна Директива за противодействие на забавените плащания в икономиката с надеждата, че тя ще създаде предпоставки за ускоряване на плащанията и въвеждане на нов тип платежна дисциплина в икономиката.
Ситуацията в България още от края на 2008 г. не е много по различна. Рязко скочи междуфирмената задлъжнялост в резултат на затормозената ликвидност в икономиката и забавените плащания между фирмите, от една страна, а допълнителен щрих беше и неплащането от страна на държавата по редица, търговски по характер, сделки в края на 2009 г. и цялата, мисля, 2010 г.
В отговор както на европейската директива, така и на нуждите на местната икономика, ние внесохме този законопроект, допълващ Търговския закон, който се свежда до няколко принципа. На първо място, евентуалното приемане на законопроекта ще даде право на кредитора да изисква лихви за забава по всички търговски сделки в икономиката, в това число и лихви на държавата или държавен орган, ако бави плащане. В същото време, тук имаше една неправилна интерпретация, текстът дава право, но не задължава кредиторът да изисква лихви. Това също е в съответствие с директивата.
Сроковете са не по-дълги от 30 дни, като са предвидени и специфични условия за удължаване на тези срокове до 60 дни, също текст съобразен плътно с директивата. Лихвите за забава не могат да се изключват с договорни клаузи, тоест предварително двете страни не могат да договорят, че няма да има лихви за забава. Впоследствие кредиторът може да не изисква такива лихви, ако минат на извънсъдебно споразумение или на някакво друго „приятелско” споразумение.
Предлаганият законопроект не засяга сделки с потребители, обезщетения от застрахователни компании, както и плащания с процедурата по обезщетяване, процедура по несъстоятелност.
Мисля, че внесените и предложени на Вашето внимание изменения на Търговския закон ще създадат предпоставки за една по-висока платежна култура, за подобряване на ликвидността, за намаляване на задлъжнялостта в икономиката. И като краен ефект ще съдействат за едно по-добро финансово управление в цялата икономическа система. Надявам се да ме подкрепите. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега вече дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да вземат отношение да дадат знак.
Госпожа Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът отразява една европейска директива от януари 2011 г. относно борбата със забавянето на разплащанията по търговски сделки.
Този въпрос е особено актуален в български условия, защото ако Ви върна малко назад – при старта на новото правителство на ГЕРБ, в края на 2009 г., в резултат на неразплащането на държавата с бизнеса се стигна до верижна реакция от фалити на фирми, ръст на безработицата и като цяло хаос в търговския оборот. За съжаление тези проблеми не са преодолени и към настоящия момент, най-вече поради бруталното отношение на държавата в качеството й на длъжник по отношение на нейните кредитори, търговски дружества и юридически лица.
Може да се каже откровено, че по отношение на другите субекти в търговския оборот, държавата и държавните органи са в привилегировано отношение, като наистина могат да си позволят да се разплащат с даден свой контрагент, когато и както преценят, без да държат сметка за щетите и за пораженията на отсрещната страна, до които води това недобросъвестно поведение. Знаете, че няма длъжник в държавата, който при забавяне на някакви плащания, особено по отношение на държавни органи, да не е натоварен със сериозни лихви, със сериозни обезщетения, във всички случаи, в които някой си е позволил да не се издължи своевременно на държавата.
Именно заради това считам, че въпреки съществуващите несъвършенства от правна гледна точка, настоящият законопроект може да бъде приет и коригиран между първо и второ гласуване. Неговият ефект ще бъде безспорен най-вече за създаването на ясни правила, които да накарат държавата и нейните органи да си плащат по търговски сделки, а не държавата да се държи като мутра. Ако си спомняте, имаше случаи при които, за да си получат фирмите задълженията от държавата, бяха принуждавани да правят отстъпки в рамките на 7% до 10% - една легална форма на държавнически рекет по отношение на бизнеса, по отношение на фирмите, по отношение на субектите, които създават обществен продукт. Това поведение е неприемливо и в тези взаимоотношения трябва да се сложи ред. Именно това е целта на настоящия законопроект.
Нещо повече, аз мисля, че между първо и второ гласуване неговият обхват би следвало да се разшири, така както се дава възможност и в европейската директива от месец януари тази година в посока субекти на този законопроект да бъдат не само търговски субекти, но и други лица, които са кредитори на държавата.
Като гледам първия ред на първо четене се сещам за нотариуси, за адвокати и за други свободни професии, които, така или иначе, в редица ситуации се явяват кредитори на държавата и страдат от нейното недобросъвестно отношение.
Предвид ситуацията, надявам се за разбиране от страна на мнозинството, още повече че става дума за един европейски документ, който би следвало да бъде транспониран своевременно в нашето законодателство и колкото по-бързо, толкова по-добре. Наистина, ако накараме държавата да плаща своевременно, да плаща лихви в случаите, в които просрочва задължения, това би било глътката въздух, от която имат нужда фирмите. Това би предотвратило редица фирмени фалити с всички произтичащи от тях последици, най-вече за гражданите на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Народният представител Юлиана Колева има думата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Законопроектът беше дискутиран в Правната комисия. В нея изложих аргументи защо не бих го приела в този вариант, пък и не само като текстове, които биха могли да бъдат подобрени между двете четения, но по принцип като философия на законопроекта.
Като слушам мотивите, с които е внесен този законопроект и чета конкретните предложения в него, имам чувството, че става въпрос за два различни материала. Според мен по никакъв начин целта, която вносителите са си поставили в мотивите, не може да бъде достигна с измененията, които се предлагат. Ще кажа защо.
Първо, Търговският закон в чл. 294 урежда въпрос за лихви между търговци по смисъла на лихвата като цена на едно парично заемно правоотношение. Лихвата за забава, за която става дума в предложените промени, всъщност има характера на едно обезщетение, което се дължи в случай на неизпълнение на парично задължение. Ако сте забелязали в Търговския закон, неизпълнението на търговските правоотношения е уредено само дотолкова, доколкото липсват общи правила за неизпълнение на договорите или доколкото търговските правоотношения налагат някакво отклонение от тези общи правила.
В нашето законодателство въпросите, свързани с неизпълнението на договорите, в общ план са уредени от Закона за задълженията и договорите. В Закона за задълженията и договорите има един чл. 86, който юристите прекрасно знаят, а предполагам, че и голяма част от счетоводителите, който урежда въпроса какво се прави при забава на изпълнение на парично задължение. Това е така нареченото обезщетение, което за по-кратко е добило гражданственост като лихва за забава. Тази лихва за забава в нашето право се дължи не от 30-ия ден, а още от първия ден. Никой не може да попречи на кредитора да си начисли тази лихва още от първия ден на забавата на паричното задължение. В допълнение уговорката за неотговорност по този текст е нищожна, съгласно разпоредбата на чл. 94 от Закона за задълженията и договорите. Говорим за предварителната, а не за последващата уговорка, така както и господин Орешарски наблегна, че тук става въпрос за предварителното договаряне, а не за последващия отказ от подобно обезщетение. Така че до голяма степен предложението е лишено от смисъл, защото в нашето право се съдържат разпоредби, по които всички лица, не само търговци, а всички лица участници в някакъв стопански или търговски оборот, могат да претендират за обезщетението за забава при изпълнение на парично задължение.
Това обезщетение за забава, пак съгласно чл. 86, е равно на законовата лихва и не може да бъде по-ниско от него, защото това е императивна разпоредба на закона. Тогава аз питам: защо трябва в Търговския закон ние да даваме право на търговците? Цитирам закона: „Кредиторът има право да начислява лихва за забава на плащане при изтичане на следните срокове...”, и тези срокове са от 30 до 60 дни. Защо, след като този същият търговец има право от първия ден да начислява тази лихва, сега ще трябва да я начислява на тридесетия ден? Нещо не ми се връзва в логиката, а още по-малко, когато започне да се транспонира директивата, чиито смисъл е ускоряване на плащанията между стопанските субекти.
Да не говорим, че по този начин в никакъв случай не се ускорява процедурата по събиране на тези вземания. Още по-малко може по някакъв начин разпоредбата на един от текстовете на проекта да ангажира изменение в Гражданския процесуален кодекс, сиреч да се добави случая към заповедното изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Това не може да се случи нито сега, нито между първото и второто гласуване на законопроекта.
В такъв случай за мен остава съвършено безпредметна всяка една норма от този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Колева, Вашето изказване в известна степен е юридически коректно, но се питам дали не сте отсъствали някъде през последните две години и не сте проследили сагата между фирмите, които чакат разплащания от държавата и съответните държавни органи. Много искам да видя кои ще са тези търговски субекти, тези фирми, които ще си потърсят освен дължимите суми, но и обезщетения за забава на плащането от съответните държавни органи и какво ще се случи с тези фирми. Наистина ли съветвате търговците, които чакат държавата и бяха посъветвани, ако искат да си получат парите, да направят отстъпка от цената в рамките на 7-10 процента, да постъпят хард по отношение на органите длъжници и по съдебен ред да си потърсят сумите заедно със съответните обезщетения? Знаете ли, те наистина ще трябва доста сериозно да съдят държавата, включително и за нанесените вреди от неизпълнените задължения, които предизвикаха редица фалити, освобождаване на работници и прочее и прочее.
Тук идеята Ви наистина е интересна – да се промени редът на принудително събиране, но нека да погледнем какво се случи с общините, по отношение на които бяха предприети такива действия. Община Видин е блокирана с всички произтичащи от това последици за детските заведения и за гражданите на тази община. Нима наистина искате да блокирате държавата и важни държавни функции, като предлагате да се въведе принудителен ред за събиране на вземания от държавни органи? Давате ли си сметка всъщност какво предлагате? Много по-просто е да се регламентират санкции за държавата, за да бъде тя изправен длъжник, вместо да се пристъпва към тези крайни действия. Но ако Вие не мислите за държавата, както кметът на Видин не мислеше за община Видин, тогава най-лесното е да се трупат задължения, а след това да се пристъпи към едно принудително изпълнение по този ред. Бих казала, че това е доста безотговорно предложение. Нормалното нещо е мнозинството от ГЕРБ да подкрепи законопроекта, който ще даде глътка въздух на фирмите, една част от които още от края на 2009 г. си чакат парите, които държавата им дължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател!
Уважаема госпожо Колева, Вие бяхте напълно права, но за съжаление пред юридическите доводи няма как, защото така е казано в закона. Ако някой търси отново някакви политически дивиденти...
Може би пропуснахте, уважаема госпожо Колева, да кажете, че бихме подкрепили този законопроект, ако беше въведено някакво изискване българската държава да осъди Европейския съюз, който спря всички еврофондове по време на управлението на тройната коалиция. Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): В никакъв случай не искам да оправдавам поведението на държавата спрямо търговците тогава, когато то не е коректно, само че аз не виждам с какво ще се подпомогнат търговците с този законопроект. Прочетете го внимателно и ми покажете поне една мярка от всички тези, които са визирани в законопроекта, която е задължителна за държавата като търговски субект, която да задължава държавата своевременно да се разплаща с търговците. Няма такава мярка в този законопроект!
Що се отнася до това мое предложение, аз действително сериозно го мисля, давам си сметка и смятам, че когато не става въпрос за възбраняване и запориране на обекти, които са публична държавна собственост и респективно сметки, които са бюджетни и с които директно се засяга дейността на държавата. Но става въпрос за обекти частна собственост – така както бях предложила и по отношение на общините, тогава нито ще се пречи на дейността на държавата и на общините, нито пък търговците ще остават в дългосрочен план неудовлетворени от вземанията си към държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Анастасов – процедура.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, законопроектът е разпределен с разпореждане от 7 септември 2011 г. на четири комисии, като водеща е Комисията по правни въпроси. Освен Комисията по регионална политика и местно самоуправление са и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Самите мотиви в законопроекта започват с една директива. Струва ми се малко неразумно при наличието на два доклада, които са абсолютно противоположни – Комисията по правни въпроси предлага да не се приеме законопроекта, а Комисията по регионална политика и местно самоуправление – да се гласува на първо четене със „за”, без доклади и отношение от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм да вземем някакво решение.
Затова имам конкретно предложение да се отложат разискванията, и изобщо, първо гласуване по този законопроект за друго пленарно заседание и да се изчака произнасянето на комисиите по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следваща точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Разпределен на водеща Комисия по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстваща Комисия по регионална политика и местно самоуправление, от която не е постъпил доклад.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае нейният председател госпожа Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на културата Митко Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Госпожо Петрова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63,
внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2011 г. Комисията по културата, гражданското общество и медиите, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011 г. В заседанието взеха участие от Министерство на културата: Митко Тодоров – заместник-министър, Боян Милушев – парламентарен секретар, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, Силва Хачерян от дирекция „Културна политика”, Миглена Янакиева – главен юрисконсулт; от Съюза на народните читалища – Николай Дойнов – председател.
Законопроектът бе представен от господин Митко Тодоров.
Законът за народните читалища урежда учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. Народните читалища са традиционни, самоуправляващи се културно-просветни сдружения, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи.
С оглед постигането на съответствие с разпоредбите на Закона за обществените библиотеки и на Закона за културното наследство се предлагат изменения в чл. 3, които касаят основните дейности на читалищата, сред които са: опазване и закрила на нематериалното културно наследство; уреждане и поддържане на читалищни библиотеки; създаване и съхраняване на обществени колекции с културни ценности.
С предложения законопроект са регламентирани правомощията на министъра на културата, на областния управител и на кметовете на общини при осъществяването на политиката в областта на читалищното дело.
Предвижда се Комисията за читалищно дело от съответната община да разпределя субсидията за всяко читалище; да прави предложения за изготвянето и изпълнението на годишната общинска програма за развитие на читалищното дело; да изготвя годишен доклад за дейността на читалищата на територията на общината.
Читалищата са длъжни да предоставят до 31 март на текущата година информация за дейността си за предходната година пред Комисията за читалищно дело, която въз основа на тази информация изготвя доклад. Докладът се представя на първото открито заседание на общинския съвет след 31 март.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища създава възможност настоятелството на съответното читалище, като управителен орган, да участва пряко в организацията на дейността на читалището, както и да взема решения, касаещи управлението и разпореждането с имуществото му.
В законопроекта се предлага учредяването и функционирането на читалищните сдружения да се осъществява по реда, предвиден за юридическите лица с нестопанска цел. По този начин те ще имат по-голяма възможност да участват в проекти, да кандидатстват по европейски програми или други инициативи.
По време на дискусията бяха направени предложения, които ще бъдат взети предвид при разглеждане на законопроекта на второ гласуване.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа „за”, 3 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, № 102-01-63, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2011г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Току-що разбрах, че Комисията по регионална политика и местно самоуправление е включила въпросния законопроект в своя дневен ред за днес. Така че, госпожо Петрова, съжалявам, но предлагам да бъдат отложени разискванията, за да можем да получим доклада и на тази комисия. Това е моето конкретно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект, за да имаме възможност да чуем и становището на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Георгиев – процедура.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! И двете предложения на господин Анастасов са недопустими по нашия правилник. Процедура за отлагане, независимо от мотивите, може да се иска, когато са започнали разискванията по съответния законопроект. И при предишния, и при този законопроект в случая сме открили процедурата за обсъждане, след като е дадена възможност за прочитане на докладите. А неговите мотиви са да изчакаме и становището на други комисии. Тези становища нито могат да бъдат огласени от трибуната, защото процедурата е започнала, нито това, че те липсват, е причина да бъде отложено.
Затова, госпожо председател, ми се струва, че Вие нарушихте на два пъти правилника – в първия случай по-малко, защото бяха започнали разискванията, но във втория случай драстично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, не съм съгласна с Вашето тълкуване на нормите от правилника по следното съображение.
В първия случай разискванията, както коректно отбелязахте, започнаха. Няма пречка народните представители, след като се съобразят с докладите на двете комисии, да вземат отношение по тях. Вие не знаете дали аз бих допуснала изслушването на тези доклади. Това няма да се случи в залата, защото наистина няма основание.
По отношение на втория законопроект и процедурата, която приехме, ние изслушахме доклада и по същество е даден ход на разисквания. Отново са отложени разискванията. (Реплика от народния представител Захари Георгиев.) Внимателно следя какво произнасям.
Колегите заместник-председатели, участващи в ръководството, ми подсказват, че има още една точка от дневния ред. Тя обаче е с два доклада. И с оглед времето, което остава по нея, и тъй като законопроектът е от името на народни представители, трябва да им бъде дадена и думата. Виждам, че господин Найденов е тук, ако държите можем да започнем, но това означава, че е възможно дори да нямаме време за двата доклада.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщения за парламентарния контрол на 11 ноември 2011 г., петък, 11,00 часа:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на пет въпроса от народните представители Мая Манолова, Петър Курумбашев, Венцислав Лаков – два въпроса, и Любомир Владимиров.
Втори ще отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Евгений Желев.
Трети ще отговаря министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Четвърти ще отговаря министърът на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Пенко Атанасов – два въпроса, и Павел Шопов.
Последна ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на три въпроса от народните представители Стоян Иванов и Волен Сидеров – два въпроса;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител Ангел Найденов по уважителни причини се отлага отговорът на негов въпрос към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, обявявам, че редовното пленарно заседание в утрешния ден ще започне в 9,00 ч. със законодателна дейност – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова