Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с точката от програмата, на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам Решение, с което на 15 ноември 2011 г., вторник, от 14,00 ч. ще има извънредно заседание на парламента при следния дневен ред:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2011 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2011 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2011 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители на 13 юли 2011 г. и Министерският съвет – на 31 октомври 2011 г.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол върху публичния сектор. Вносител е Министерският съвет на 18 октомври 2011 г.
Моля, режим на гласуване!
Гласували 134 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Вносители са народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев на 21 септември 2011 г.
От разпределението, което имам пред себе си, няма доклад на Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят й господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 154-01-99, внесен от Ангел Найденов и Евгений Желев на 21 септември 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 154-01-99, внесен от Ангел Петров Найденов и Евгений Желев Желев на 21 септември 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Агенцията за социално подпомагане: господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор, и госпожа Янита Манолова – заместник-изпълнителен директор; от Министерството на здравеопазването: госпожа Емилия Раденкова – началник на отдел в Дирекция „Медицински дейности”, и госпожа Мирена Иванова от Дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси”; господин Тодор Анастасов – председател на Съюза на ветераните от войните, и господин Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Присъстваха и народните представители господин Ангел Найденов и господин Евгений Желев.
Законопроектът бе представен от господин Ангел Найденов, който подчерта, че с него се усъвършенства законодателството за осъществяване на държавната политика и подобряване жизненото равнище на ветераните от войните чрез разширяване на техните социални права. Специално внимание бе обърнато на социалния статус на ветераните от войните и необходимостта от ново качество и съдържание на държавната социална политика по отношение на ветераните от войните.
Във връзка с това се предлага ветераните от войните да имат право за предоставяне на медицинска и дентална помощ извън основния пакет от здравни дейности, гарантиран с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв. за наследниците на ветерани. Предвижда се средствата за реализирането на тези права на ветераните да са за сметка на държавния бюджет.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен до заинтересованите институции и професионално-съсловни организации.
В своето становище Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, като предлага еднократната целева помощ за погребение да се предоставя на наследниците на ветераните чрез бюджета на Министерството на отбраната аналогично на утвърдената практика по реда на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите или от общините.
Министерството на отбраната принципно подкрепя законопроекта под условие и обръща внимание на факта, че не са предвидени механизми за финансиране на предложените мерки, както и допълнителни средства по бюджета на Министерството на отбраната, които не са предвидени в Проекта за бюджет за 2012 г.
Министерството на финансите не подкрепя предложения законопроект поради необходимостта от допълнителни финансови средства за финансирането му, което в условия на финансова криза не е целесъобразно с оглед разширяването на правата на отделни категории лица.
Министерството на здравеопазването подкрепя механизмите за подобряването на условията на живот на ветераните от войните, но счита, че правото на безплатна медицинска и дентална помощ е широко понятие без достатъчно прецизиране на неговия обхват и необходимите финансови средства и тяхното осигуряване.
Националната здравноосигурителна каса не подкрепя законопроекта, защото той съдържа предложения, които не са финансово обосновани.
В своите становища Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и Българският лекарски съюз подкрепят по принцип законопроекта.
Законопроектът се подкрепя от народните представители от всички парламентарни групи, като в хода на дискусията бяха изказани мнения, че той е израз на загриженост към социалния статус и качеството на живот на ветераните от войните. Същевременно с него се постига изравняване на правата на ветераните от войните с тези на военноинвалидите и военнопострадалите.
Народните представители се обединиха около мнението, че в хода на законопроекта между първо и второ гласуване следва да се прецизира обхватът на медицинската и денталната помощ, както и финансовите инструменти и финансирането на предложените мерки. Специален акцент бе поставен върху необходимостта от провеждането на разяснителна кампания от държавните институции за правата на ветераните от войните, като от Агенцията за социално подпомагане бе поет ангажимент за осъществяването й в сътрудничество с неправителствените организации, представляващи ветераните от войните.
След гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 154-01-99, внесен от Ангел Найденов и Евгений Желев на 21 септември 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят й госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 154-01-99, внесен от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев

На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2011 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, председателят на Съюза на ветераните от войните в България и на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – господин Ангел Найденов. Той информира членовете на Комисията по здравеопазването, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел усъвършенстване на нормативната уредба, която регламентира правата на ветераните от войните.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването и представителите на институциите се обединиха около становището за необходимостта от предлаганите изменения и допълнения, които предвиждат подобряване на условията на живот на ветераните от войните. Народните представители отбелязаха, че при второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид становищата на ресорните институции относно прецизиране текстовете на някои от предлаганите разпоредби.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 154 01-99, внесен от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
От името на вносителите – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, законопроектът, внесен заедно с народния представител Евгений Желев на 21 септември 2011 г., за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните е сравнително кратък. Той предвижда промяна в един от съществуващите текстове на Закона за ветераните от войните, създаване на нова т. 2 в чл. 4 и създаване на нов чл. 7. Предложенията предвиждат, от една страна, гарантиране на пълен обем медицински и дентални грижи за ветераните от войните, извън обхвата на задължителните, които се включват в здравноосигурителната вноска.
И второ, предоставяне на допълнителни средства от държавния бюджет... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля Ви за тишина, в залата нищо не се чува!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ...за покриване на разходи при смърт на ветерани от войните.
Този законопроект, уважаеми колеги, носи разбирането, както впрочем и основният Закон за ветераните от войните, че държавата има определени ангажименти към различни групи хора, като по този начин очертава своето специфично и специално отношение към тях. Тези грижи на държавата могат да бъдат чрез промени в съществуващи закони, чрез създаване на специални закони. Същевременно предмет на тези промени или на тези специални закони са имуществени, правни права, същевременно икономически и финансови преференции, различни категории труд. Да представяме с народния представител Евгений Желев какви са тези категории хора и какви са тези специфични права едва ли е необходимо.
Обект на нашия законопроект на практика са три групи, които са предмет на два специални закона. Това са ветераните от войните, втората група са военноинвалидите и третата група са военнопострадалите, които са включени в обхвата на Закона за ветераните от войните, съответно в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Това, което ние предлагаме, уважаеми колеги, засяга един кръг от 11 700 човека в началото на годината. За съжаление в средата на 2011 г. те са вече около 10 000.
Аз виждам, че в различните становища на министерствата и на Националната здравноосигурителна каса като определен недостатък на нашия законопроект се посочва липсата на финансови разчети. Но, повярвайте ми, не е толкова трудно да се направи финансов разчет, колкото си мисля, че е неприемливо в този момент да се впускаме в подобни сметки и в подобни разсъждения.
Не са големи натоварванията, които биха били поети от държавния бюджет, още повече че в случая става дума за предоставяне на допълнителна материална помощ на семействата на ветераните, за изравняване на права на ветераните от войните с тези на военноинвалидите.
И като казвам „военноинвалидите”, нека да подчертая, че около 3500 от ветераните от войните са и членове на Съюза на военноинвалидите, тоест те са военноинвалиди, или обратно – бихме могли да кажем, че военноинвалиди са членове и на Съюза на ветераните.
Всъщност, уважаеми дами и господа, предложението засяга наистина едно специфично отношение на държавата към хора, които са рискували своя живот и здраве за националните интереси на България; хора, които са участвали във войни, водени от името на България; хора, които са рискували живот и здраве за национален идеал, за нашата независимост, суверенитет или териториална цялост.
Извън тези аргументи бих могъл да добавя още няколко.
Първо, напредналата възраст на хората, към които е адресиран този законопроект. Най-ниската възраст на членовете на Съюза на ветераните е около 87 години. Средната възраст на членовете на Съюза е между 90 и 100 години. По правило става дума за хора, които са и самотно живеещи.
Второ, всички добре разбираме какви са обективните условия на живот: ниски, замразени доходи, растящи цени, което означава и съответно доста тежко, да не кажа мизерно, съществуване на една голяма част от членовете на Съюза на ветераните.
Уважаеми колеги, по принцип това е възраст, която се свързва и с много заболявания. Това предполага труднопоносимо, а понякога и непоносимо финансово бреме за огромната част от членовете на Съюза на ветераните, тоест на хората, към които е адресиран законопроектът, поради което аз силно се надявам, че Вие ще проявите разбиране към начина, по който то беше демонстрирано в двете комисии, които разгледаха законопроекта. Силно се надявам, че той ще бъде наистина единодушно подкрепен, като по този начин ще бъде изразено и уважението, но и отношението на народните представители към хора, които са ангажирали живот и здраве с интересите на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, защото действително ветераните от войната заслужават нашата подкрепа и нашето уважение.
Нямаме нужда от агитация от страна на вносителите и няма никакво съмнение по отношение на това дали трябва ветераните от войната да получават тези социални придобивки.
Благодаря Ви, ще подкрепим законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми колеги, преди всичко бих искал да благодаря на всички колеги от двете комисии, които подкрепиха единодушно нашия законопроект.
Разбирам сега, че той явно ще мине, за което си позволявам предварително да изкажа благодарност.
Действително нямам никакво намерение да правя агитация, само искам да кажа, че между двете четения ние ще направим всичко възможно, за да оптимизираме законопроекта, в смисъл да уточним какво и как биха могли да получават ветераните от войните като помощ, извън основния пакет на Здравната каса. Така както сега сме го представили, това е доста широко понятие. Всъщност при разговорите, които водихме с тях, хората имат желанието за подпомагане, основно за скъпоструващите така наречени импланти, имплантати, лещи, за което можем да упълномощим министъра на здравеопазването с текст от закона да направи специален списък, да се отпускат по специален начин.
Това действително би било жест към нашите герои. Те нямат цвят, те нямат принадлежност, те са героите на България. Нека в тези тежки моменти да покажем, че държавата цени хората, които са писали историята с кръвта си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Цветан Костов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При обсъждането в Социалната комисия подкрепих проектозакона, който разглеждаме. Подкрепих го, защото съм убеден, че ветераните от войните са достойни хора, защитавали националните интереси на България, на които държавата и обществото освен признание дължи и реални мерки за осигуряване на едно прилично жизнено равнище.
Същевременно изразих мнение, че задължително трябва да се прецизира обхватът на медицинската и денталната помощ, до която ще имат безплатен достъп ветераните от войните, тоест медицинските услуги извън тези от основния пакет на Националната здравноосигурителна каса.
Проектът поражда и въпроси като: кой ще изпълнява тази помощ, кой и с какви средства ще обезпечи финансово тази дейност? Надявам се те да намерят отговор между първо и второ четене, защото в противен случай обсъжданият проектозакон ще остане само едно добро пожелание.
Не по-малко достойни и с не по-малък принос към Родината са и военноинвалидите, и военнопострадалите лица. Те заслужават съответно отношение. Параграф 2 на разглеждания законопроект равнопоставя ветераните от войните на военноинвалидите. Смятам, че без отлагане трябва да се направят промени в специалния закон за последните, които да им позволят същия достъп до медицинска и дентална помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Костов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 154-01-99, внесен от Ангел Найденов и Евгений Желев на 21 септември 2011 г.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.

Законопроектът е приет. (Ръкопляскания.)
Колеги, в 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Новопостъпили питания от 4 до 10 ноември 2011 г. от:
- народния представител Яне Янев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно цялостната политика на правителството за стратегическите приоритети на изпълнителната власт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 ноември 2011 г.;
- народния представител Яне Янев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за запазване на деполитизирания статут на българските полицаи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 ноември 2011 г.;
- народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно последиците за България от дълговата криза в еврозоната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 ноември 2011 г.;
- народния представител Валентин Микев към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на път І-6 „Граница Македония-Гърляно-о.п. Кюстендил-Радомир-Перник-София”, Участък № 2 от км 34 + 385 до км 44 + 303 /през Конявска планина/, изпълняван по проект „Транзитни пътища ІV, Лот № 9. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 ноември 2011 г.;
- народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Петър Димитров и Емилия Масларова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните относно реда и начина за контрол на вноса на плодове и зеленчуци от Турция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 ноември 2011 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Тодор Великов;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Тодор Великов;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Тодор Великов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Огнян Пейчев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев.
От името на Парламентарната група на „Движението за права и свободи” – господин Муса Палев.
Имате думата.
МУСА ПАЛЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изборите за президент и местна власт приключиха на 30 октомври 2011 г., но за съжаление борбата в някои населени места и общини продължи и след тази дата, по един изключително нетрадиционен начин, бих казал – криминален. Имам предвид общините Белица и Якоруда.
След 22,00 часа на 30 октомври 2011 г. поддръжниците на загубилия кандидат-кмет на община Белица решиха да протестират по най-грубия начин, а именно, чупейки стъклата на сградата на общинската администрация. Бяха изпотрошени стъклата на клуба на „Движението за права и свободи”. Пред очите на всички граждани и полицията бе пребит един лидер на политическа партия.
Всичко това продължава и на следващия ден. Бяха срязани гумите на над 10 автомобила само защото собствениците им били заподозрени, че са гласували за „Движението за права и свободи”. На следващия ден запалиха вилата на председателя на „Движението за права и свободи”. Кметът на община Белица бе заплашен по националните медии с убийство. Грозните сцени не свършват дотук. През изминалите две денонощия бе подпален и изгоря автомобилът на кмета на община Якоруда – в собствения му дом.
Пак през изминалата нощ подпалиха над две хиляди бали слама на един учител в собствената му ферма в гр. Белица. Тук искам да отбележа – случайно или не, по времето на тоталитарния режим бащата на този човек бе осъден и излежа 12-годишна присъда по време на Възродителния процес само заради това, че си искаше правата. Сега неговият син е наказан поради същите причини – само заради това, че е упражнил конституционното си право на глас, на избор.
Мисля, че въпросът, който си задава в момента този човек, е: „Кой режим е по-лош – тогавашният или сегашният? Режимът тогава, който го наказа да бъде без баща, в годините в които имаше най-голяма нужда, или сегашният, който го наказа или по-скоро постави под въпрос хляба на неговите деца?”
Уважаеми колеги, надявам се на този въпрос да си отговорят и подстрекателите на тези деяния, ако имат съвест, защото по онова време, по онзи режим те бяха началници. Очевидно искат и сега да са, само че тогава се назначаваха, а сега се избират – с това трябва да са наясно.
Последната информация, която имам от тази сутрин, уважаеми колеги, е, че главната счетоводителка на община Белица, отивайки на работа тази сутрин, без малко да бъде премазана от автомобила на един лесничей в Държавно лесничейство – община Белица, което е известно на цялото населено място.
След всичко, което представих, ви заявявам с огромно притеснение, че ако не се вземат спешни мерки от страна на органите на реда, ситуацията може да излезе извън контрол. Населението на община Белица живее с чувството, че зад посегателството срещу демократичния вот и демократично избраните местни власти стоят нечии политически интереси и питат дали органите на МВР в общината не са получили нареждане за пасивното поведение, тъй като на всички е ясно, че в едно градче под 4 хиляди жители всичко се знае.
Оказа се, че населението на цялата община знае кои са извършителите и подбудителите на тези деяния, само органите на реда не знаят.
В същото време виновните за всичко това стоят пред очите на полицаите в града всеки ден. Ако наистина не се вземат спешни мерки за овладяване на ситуацията, напрежението от другата страна расте и по думите на кметовете на населени места не е възможно да се потиска повече.
Надявам се наистина органите на реда да си свършат работата, да не се налага да сезираме европейските институции и населението в тези общини да се самозащитава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Палев.
Заповядайте за процедура, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е свързана с поставянето на един мой въпрос към министър Московски, който днес се оказва, че е извън държавата, извън България.
Въпросът ми е свързан с БДЖ, тоест тема, която е актуална, а министърът го няма, за да отговори. Да речем, че му се случва да пътува, проблемът обаче е, че това съвпада най-малко с още няколко неща. Не знам къде е отишъл и защо е толкова важно да отиде, но се оказва, че това е по-важно, отколкото вчера да защити бюджета пред комисиите, където го нямаше. Не знам къде пътува и кое е толкова важното нещо, обаче БДЖ е пред стачка, а него го няма! Това, че не отговаря на моя въпрос днес, а той, пак казвам, касае БДЖ и вагоните, които се продават там, е проблем, според мен, за министъра и не мога да си представя, че има толкова важно пътуване, което не е могъл да отложи.
Имаше едни 140 милиона, които са гласувани от този парламент още през месец февруари-март за железници, които в момента водят към тази стачка. Тоест, неизплащането на тези пари води към стачката. Ако той беше тук сега, тези 140 милиона може би нямаше да бъдат неплатени и господин Дянков щеше да има по-друго отношение към тях.
Може би, ако сега министърът не беше някъде по света, а си беше в България, господин Дянков сутринта нямаше да говори за Световната банка и за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Кутев, това вече доста надхвърли...
АНТОН КУТЕВ: Приключвам с последно изречение.
Изказванията от сутринта, че железниците били във фалит, което е в пряката отговорност на министъра на транспорта, са напълно неверни, защото има доклад на Световната банка от 2008 г., показващ точно обратното и би трябвало вицепремиерът да го знае.
Призовавам министърът на транспорта, когато е пред стачка, когато има проблеми и драми в своя ресор, да си бъде в България, а не по света! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други изявления? Няма.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Мая Манолова относно политиката на правителството по отношение на българите, живеещи в Западните покрайнини.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос към министъра.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, през месец септември заедно с господин Ивайло Калфин в качеството му на евродепутат посетихме българската общност в Босилеград по тяхна покана. Там нашите сънародници, живеещи в Западните покрайнини, ни запознаха с проблемите на българската общност, сред които един току-що възникнал, а именно нововъведеното изискване на българското правителство да бъдат заплащани парични гаранции в размер на 3 хил. лв. от студентите от Западните покрайнини, които се обучават в България.
Става дума за следното. От години, по-точно от 18 години, българската държава подпомага нашите сънародници в Западните покрайнини, като отпуска стипендии на студентите, които се обучават в български ВУЗ-ове. По силата на Постановление № 103 от 1993 г., забележете, студентите от Западните покрайнини са приравнени към българските студенти, обучаващи се държавна поръчка, включително имат право и на стипендия. От тази есен обаче е въведено едно ново изискване с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, според което включително студентите от Западните покрайнини трябва да внасят гаранция за периода на тяхното обучение в България. Честно казано аз трудно можах да определя размера на тази гаранция по тези нормативни актове, но студентите твърдят, че са им искани суми в размер на 3-4 хил. лв., с които да докажат, че имат необходимите средства да пребивават в България по време на курса на обучение.
Тук има нещо, което трябва да Ви кажа. Става дума за изключително беден регион, за хора, които живеят в един икономически изостанал край. Също така, като се има предвид отношението на сръбските власти, а и по принцип на властите към българските малцинства, това наистина са едни хора, които имат едни сериозни проблеми и сумата от 3 хил. лв. е абсолютно непосилна за тях, което практически препятства тяхното обучение в България.
Затова моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли някакви действия за преодоляването на този проблем студентите от Западните покрайнини да могат да продължат да се обучават в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, наскоро бяха направени изменения в Закона за чужденците в Република България и в правилника за прилагането му. Тези промени са съобразени с Директива 2004/114 на Европейския съюз относно условията за прием на граждани от трети страни с цел обучение. Сред условията в директивата също е и това, че студентът трябва да представи доказателства, че по време на своя престой ще разполага с достатъчно средства за обучение и живот. Темата е основно от компетенциите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на вътрешните работи.
Наясно сме, както Вие казахте, с много ограничените финансови възможности на сънародниците ни от Западните покрайнини, които искат да продължат обучението си в България. Наистина нашата главна работа е да ги подпомагаме. Възможното трайно решение е допълнителна промяна в нормативната уредба. Готов съм да работя с Вас по такава промяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, прав сте, че този въпрос не би следвало да бъде отправен към Вас, но с оглед съществуващата практика госпожа Цецка Цачева да предпази от всякакви неудобни въпроси както премиера Бойко Борисов, така и господин Цветанов, моят въпрос беше насочен към Вас, тъй като формално Вие отговаряте за Агенцията за чужденците в България.
Аз обаче така и мислех, че като българин, който дълго време е живял в чужбина, Вие ще се отнесете с разбиране към проблемите на нашите сънародници, още повече наистина става дума за едни хора, живеещи в икономически изостанали краища, които макар да са с българска народност и с българско самосъзнание, търпят както отношението на съответните власти към българските малцинства, така и в момента нетолерантната политика на българското правителство.
Само за справка ще Ви кажа, че в Босилеград, където бяхме на посещение, българите току-що бяха обявили господин Бойко Борисов за почетен гражданин на Босилеград и бяха буквално сащисани, че месец след това върху главите им се стоварва този проблем, по силата на който държавата с едната ръка дава стипендии, а с другата ръка иска такива гаранции, които е невъзможно да бъдат внесени.
Няма как да не кажа, че съм доволна от Вашия отговор.
Аз също ще се ангажирам със законодателно предложение за промяна в нормативната база, но ще запомня това, което ми обещахте тук, пред тази зала, и ще очаквам Вашата и на Вашите депутати подкрепа по отношение на тези законодателни промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Следва въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно разходване на средствата на държавни дружества за финансиране на футболни клубове.
Заповядайте, господин Курумбашев, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков, уважаеми гости на събранието! Моят въпрос е свързан със следното: на 14 септември 2011 г. футболен клуб „Берое” е прехвърлен чрез дарение и вече е собственост на ТЕЦ „Марица изток 2”, чийто едноличен собственик на капитала е държавната компания Български енергиен холдинг. Чрез вземането на това решение за осъществяване на такава сделка с едноличен собственик на капитала на БЕХ държавната ТЕЦ „Марица изток 2” придобива футболен клуб с неясен баланс между активи и пасиви. По този начин се създава възможност държавното дружество да намали капитала си поради придобиване на натрупани дългове, например на футболния клуб. Също така е възможно да не успее да реализира възможния дивидент и с това да ощети държавния бюджет.
Как намирате този новаторски подход в мениджмънта на футболни клубове в България? Можете ли да ми кажете, например, каква е експертизата на въглищна електроцентрала да управлява футболен клуб? Ще предложите ли други новаторски решения, например АЕЦ „Козлодуй” да придобие „Ботев” Враца или „Монтана”? „Топлофикация София” не може да си плати газта, но сигурно може да купи „Левски”.
Ако Вие ми отговорите, че това се е случило преди изборите и има някаква предизборна цел, аз, честно казано, няма да Ви повярвам.
Нека хората не ме разберат криво. Аз съм привърженик на това, че държавата трябва да подкрепя спорта. Привърженик съм на това, че когато, например, е в района на Стара Загора, това дружество би могло да спонсорира футболния клуб и да го подкрепя. „Берое” е един легендарен отбор. Аз например така и съжалявам, че един отбор като „Пирин” – Благоевград, не може да присъства в „А” група. Но това ли е начинът да бъдат издържани футболните клубове в България и направили ли сте дю дилиджънс? Вие знаете, че като се придобива нещо, то се придобива, за да се види има ли разкрити активи, пасиви, задължения. Кой успя да вземе това гениално мениджърско решение? Вие стоите ли зад това решение и смятате ли да развиете тази изключително творческа практика? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Наистина има решение на Съвета на директорите на ТЕЦ „Марица изток 2” и на Българския енергиен холдинг за придобиване на 100% от акциите на професионален футболен клуб „Берое” - Стара Загора. Съгласно тези решения, първо, придобиването на клуба се осъществява безвъзмездно. И второ, приет е доклад от независим одитор за състоянието на „Берое”. Според резултатите от доклада, вземанията на футболния клуб са в по-голям размер от задълженията.
Подпомагането на спорта и здравеопазването в региона на Стара Загора е част от фирмената култура на ТЕЦ „Марица изток 2”. Традиционно от ТЕЦ „Марица изток 2” инвестират средства за спорт в полза на работниците и служителите си. В годините назад дружеството многократно е подкрепяло финансови и спортни прояви в региона на Стара Загора. Например той и сега подпомага финансово туристически и морски клуб, както и Клуб по спортен риболов. Подобна е практиката на повечето централи по света, които заделят значителни средства под различни форми за подпомагане развитието на регионите, в които са разположени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Курумбашев, имате възможност за реплика към отговора на министъра.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Дянков! Разбирам неудобното положение, в което сте поставен. Аз не възразявам срещу фирмената политика на „Марица изток 2”. Напротив, много е добре, че те имат грижата за това да подкрепят спортни мероприятия в региона и би трябвало да продължат да го правят. Въпросът е могат ли да придобиват собственост върху футболни клубове? Ако те са решили еднократно, или пък през годините да отделят определени средства дали за стадиона, дали за футболния отбор – това е добре. Но да станат собственици на футболен клуб? Каква е експертизата на мениджмънта на въглищна електроцентрала, на топлоцентрала да управлява футболен клуб?
Кажете ми какво се случва, когато този клуб трупа задължения? Утре аз Ви питам: „Защо падат приходите в националния бюджет?” и Вие ми казвате: „Ами, имахме постъпления от еди-кои електроцентрали, но вече ги нямаме.” И после аз Ви питам: „Защо не си изпълнявате приходната част в бюджета?” и Вие казвате: „Защото купихме четири футболни клуба.” Ами, живот и здраве, ще се построи АЕЦ „Белене” и може да си купим отбор от Премиършип. Докъде ще стигне тази практика? Вие подкрепяте ли тази практика да се придобиват неясни активи?
Иначе нека да подкрепят детски градини, футболни клубове, всичко, но не и да стават собственици. Това не е начин на управление. Защо? Защото трябва да се снима премиерът с кандидата за кмет. След 3-4 месеца и след 2-3 години тази схема ще се развали, но да свършим една работа за два месеца. Това ли е начинът на управление на държавни активи? Това ми беше въпросът към Вас, а не дали трябва да има такава фирмена политика и дали трябва да имате отговорност за спорта. Начинът е: дружеството печели пари, привежда се дивидентът в държавния бюджет и Вие чрез държавния бюджет финансирате спорта. Още повече, ще Ви попитат данъкоплатците от Благоевград, от Кърджали и от София защо финансирате Стара Загора? Ако го правеше общината в Стара Загора, казват: „Хубаво, гражданите на Стара Загора си финансират футболния клуб.” Но защо с пари от цяла България се финансират определени футболни отбори? И това ли е начинът да се управляват държавни активи? Затова Ви зададох въпроса на Вас като икономически вицепремиер, а не на енергийния министър господин Трайков. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Продължаваме с въпрос на народния представител Венцислав Лаков относно заплащането на наем от частната телевизия bTV за ползване на студия, офиси и други помещения в Националния дворец на културата.
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Дянков, в последните дни хората се обръщат към Вас с основателния въпрос и искане: „Дай милион”. Аз разбирам, че Ви е трудно, но Вие трябва отнякъде да ги извадите тези пари. И въпросът ми е в тази насока.
От 2000 г. частната телевизия bTV ползва помещения в Националния дворец на културата, помещения под наем – това са студия, офиси, други части, и искаме да знаем какви наеми плаща bTV за ползваните от нея помещения, каква е квадратурата, колко са постъпилите суми за тези 11 години и този наем съобразен ли е с пазарните условия, евентуално би ли могъл да се коригира? Задавам Ви добронамерено въпроса, като възможен източник за допълнителни средства в държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Лаков! Цената на наема на телевизия bTV е предмет на двустранен договор между наемателя и наемодателя. Затова тази цена може да бъде коментирана само от или с разрешението на bTV, която е страна по този договор. Моят екип, съобразно Вашия въпрос, поиска такова разрешение от bTV и то не беше дадено.
Цените за отдаване на площи в НДК са според анализ, направен от лицензиран оценител. Този анализ беше поръчан от новото ръководство на НДК през лятото на 2011 г. Цените за отдаване на площи, които в миналото не са отговаряли на пазарните условия, вече са приведени към тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин министър, категорично не съм съгласен с формалния отговор, който ми дадохте. Обществото, българският народ трябва да знае колко пари получава държавата от държавен имот, какъвто е НДК. Не виждам никакви основания това да бъде търговска тайна. Няма и никакви основания да се крие точната сума. Бях задал и каква площ ползва bTV. Това също не може да бъде тайна. И не виждам защо трябва да се засекретяват такива данни.
Като допълнителна информация към аудиторията мога да кажа, че по данни в печата се говори за смешната сума от 9 хил. лв. наем, която Вие не искате да потвърдите и не отричате. Но това, че не я отричате, можем да го приемем, че потвърждавате. Това е обидно смешно, при положение че само за един ден в изборната нощ офисчето, предоставено на Партия „Атака”, струваше 5 хил. лв., че един клип, който bTV предлага на пазара като предизборна услуга, струва между 10 и 12 хил. лв. И се надявам, че като отговорен финансов министър ще поставите неща така, че не само да знаем какви пари постъпват, но и те да бъдат съобразно пазарните условия. Само така ще си запълните дупките в бюджета и само по този начин ще можете да застанете честно пред обществото и да кажете, че ще направите всичко възможно да осигурите приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Няма да ползвате дуплика.
Следващият въпрос наново е от народния представител Венцислав Лаков – относно баланса между изплатените вноски за членството ни в Европейския съюз и получените от България средства по еврофондовете за периода 2007-2011 г.
Имате възможност да зададете въпроса си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Вторият ми въпрос е по-простичък, но в същото време доста по-важен. От 2007 г. България е член на Европейския съюз и внася годишна вноска, която в момента е някъде около 900 милиона, мисля, че 865 за тази година, и в същото време получава някакви средства от Европейския съюз.
Въпросът е простичък, да теглим калема и да се направи сметката: колко пари сме внесли от нашето членство досега в Европейския съюз и колко пари сме получили за същите тези години? Да стане ясно: има ли полза и евентуално колко е тази полза? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Лаков! Нетният баланс между получените от България средства от Европейския съюз и изплатените от страната ни вноски в общия бюджет на Съюза за периода януари 2007 – септември 2011 г. е положителен и е в размер на близо 4,5 млрд. лв. Във времето това означава, че от 2007 до 2009 г. нетно вноските ни са били по големи от това, което сме получавали от Европейския съюз, а за 2010-2011 г. това, което получаваме от Европейския съюз, е по високо от вноските ни.
По-конкретно. Общият размер на касовите постъпления от Европейския съюз е около 7,7 млрд. лв. Това е за целия период – 2007-2011 г. От тях 2,4 млрд. лв. са получени от структурните и Кохезионния фондове, около 1 млрд. 100 млн. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство. Около 2 млрд. 300 млн. лв. са възстановените суми от Европейския съюз за директни плащания към земеделски производители, както и около 1 млрд. 300 млн. лв. от предприсъединителни инструменти. И последно, около 600 млн. лв. по инструмента за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение.
Размерът на платената вноска на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за периода 2007 – септември 2011 г. възлиза на 3 млрд. 300 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Лаков, заповядайте за реплика към отговора на министъра.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Господин Дянков, хубаво е, че през последните две години се забелязва промяна в баланса.
Като уточняващ въпрос искам да Ви попитам: надявате ли се, че предвид очакваната рецесия и ситуацията, която всеки ден се променя, тази тенденция ще продължи?
И другото. В тези приходи, които имаме, и разходите, които правим, не са включени средствата за издръжка на България там. В Брюксел се получава една парадоксална ситуация: имаме трима посланици, три мисии – ако броим и военните, става четвърта. Не е лошо да помислите за окрупняване, съкращаване и свиване на разходите в това отношение, защото, ако се добавят и тези разходи за издръжка, ще излезе, че балансът е нула на нула, тоест равен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика на репликата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Лаков, два коментара. Първо, прав сте, че в тези сметки липсват издръжката, както на постоянното представителство, така и на част от командировъчните на хора, които оттук пътуват за Европейския съюз. Предполагам, липсват и разходите за тази част от държавната администрация в България, която не се покрива от програмата „Техническа помощ”. Има една част, която се покрива – става въпрос за заплати и за плащане, и друга, която се плаща от държавния бюджет.
Аз ще изискам като допълнителен анализ към този въпрос някаква сметка, някакъв ценоразпис и за тази част от разходите и се ангажирам да Ви я представя.
Относно по-големия Ви въпрос, дали се притеснявам, че все по- задълбочаващата се, за съжаление, рецесия в Европа буди у мен тревога спрямо постъпленията, които България се надява да получи от Европейския съюз, мисля, че за този програмен период, понеже той вече е договорен, става въпрос за следващата и пό следващата година, имаме увереността, че ще получим тези средства и от нас зависи да работим ударно, за да можем да усвоим колкото може повече.
Имам обаче притеснения и те са не само на база това, което всички получаваме като информация от медиите, а и на някои от предварителните разговори в ЕКОФИН, Съветът на финансовите министри, където някои от големите държави донорки, пример е Италия, вече започват да поставят под съмнение тяхната възможност да дадат същите пари в бюджета за следващия програмен период. Формално преговорите започват от пролетта на 2012 г.
Искрено се надявам, че ще има много по-голяма финансова стабилност в тези страни членки, така че да не се поставя под съмнение тяхната възможност за вноски и за следващия програмен период – 2014-2020 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Последният въпрос към министър Дянков е от народния представител Любомир Владимиров – относно превалутирането на българския външен дълг от долари в евро.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, вече почти 10 години страната ни търпи негативното въздействие от една, бих я нарекъл, престъпна сделка – по превалутирането на българския външен дълг от долари в евро. Тази сделка беше осъществена от правителството на НДСВ и ДПС през 2002-2003 г.
Скоро в парламента беше разпространен доклад, анализиращ ползите и вредите от тази машинация.
Ние от Партия „Атака” бихме искали да чуем Вашата оценка за негативните резултати от тази сделка.
Моля да отговорите на въпроса: в какъв размер се изчислява нанесената щета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Владимиров, с решение от 14 април 2010 г. Вие в Народното събрание препоръчахте на министъра на финансите да се извърши независима оценка на резултата от замяната на българския външен дълг през периода 2002-2003 г.
За целта Министерството на финансите проведе обществена поръчка, спечелена от външен консултант, който изготви анализ и оценка на ефектите от осъществяването на тази замяна през 2002-2003 г.
Основните изводи в доклада на консултанта, с които аз съм се запознал, аз съм се запознал с този анализ и го смятам за коректен, са следните:
- първо, реализираните през 2002-2003 г. замени на част от българския външен дълг не намаляват размера на плащанията по дълга, а с други думи, те водят само до формално намаляване на главницата, изтикване във времето на общото плащане;
- второ, и конкретно на Вашия въпрос, в резултат на направената замяна на тези облигации с глобални облигации, е реализирана финансова загуба в размер на около 1 млрд. лв.;
- трето, направените анализи и сравнението с изменението на кредитния рейтинг на Румъния за същия период не подкрепят тезата, която през 2002-2203 г. е лансирана от тогавашното правителство, за съществено влияние на сделката по дълга върху кредитния рейтинг на България.
Тук, ако мога да обясня накратко – една от основните тези за извършването на такава сделка е, че тя, освен че ще намали тежестта върху бюджета, ще увеличи и кредитния рейтинг на България, което пък води до допълнителни положителни ефекти. Сравнявайки се обаче с други държави, които не са извършвали такива сделки през същия период, този анализ показва, че всъщност няма никакъв положителен ефект. Нашият кредит-рейтинг се движи заедно с този на другите държави, които всъщност не са извършвали такива сделки.
В обобщение: ако сделката с дълга през 2002-2003 г. не беше осъществена, България би изплатила по-евтино дълга.
Допълнителните отчетени положителни ефекти по времето на тази сделка, според нас не са съизмерими с негативните финансови резултати от направената замяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, от Вашия отговор съдя, че налице са фрапиращи загуби за България.
Защо още през 2010 г. не бяха сезирани компетентните органи, прокуратурата, например, за тази машинация, която е ощетила българската държава?
Ние от Партия „Атака” многократно сме заявявали, че тази сделка е едно от най-големите престъпления в новата българска история. След като имаме вече налице един доклад от компетентни оценители, решение на Народното събрание, защо няма наказани и виновни лица относно тази сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Владимиров, действително след излизането на този доклад, който, подчертавам, мина през обществена поръчка за външен консултант, за да гарантираме независимост на мнението, в Министерството на финансите мислихме върху възможността той да се предаде на прокуратурата с така изведените данни и анализ.
Юридическата експертиза, поне в моето министерство, заключи, че това едва ли ще доведе до успешен резултат в прокуратурата, защото лесно може да се каже от тези, които тогава са направили сделката, че просто са сгрешили във времето и може би това е трябвало да се направи по-рано или по-късно и така нататък. Просто това беше юридическият замисъл и коментар от моя кабинет.
Както знаете, този доклад е обществено видим, в смисъл, че го има в общественото пространство. Всички, които смятат, че има база, на която да се гради такъв казус в прокуратурата, биха могли да го представят там. Може би и Вие в качеството си на народен представител можете да помислите за такъв вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Евгений Желев относно политиката на правителството по отношение на привличане на чужди инвестиции към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Заповядайте, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! В началото на 2010 г. беше съобщено през медиите, че един международен инвестиционен фонд, базиран в Лондон, планира да инвестира около 100 млн. лв. в Стара Загора за строителството на завод за електромобили. Всъщност, по това време нашият премиер беше в Лондон и оттам даже се обади на тогавашния кмет на Стара Загора с добрата новина.
Това е проект, който се работи от 3-4 години, и явно е имало някакво намерение, водили са се някакви разговори. Медиите тогава подхванаха, както си му е редът, този въпрос и в разстояние на 2-3 седмици той беше представен.
В началото на март тази година един ежедневник писа, че през юни месец предстои откриването на завода. Аз съм от Стара Загора, познавам на пръсти града. Такова чудо там няма!
Въпросът ми е: всъщност какво се случи с изпълнението на този проект? Ще има ли такъв завод, или ако няма, какви са причините? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор на въпроса, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Желев, фактите са следните: действително интересът на цитираните от Вас инвеститори за изграждането на предприятие за производство на електрически автомобили в Стара Загора беше иницииран със съдействието на Службата по търговско-икономически въпроси към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в Лондон.
Обявените цели на потенциалните чужди инвеститори в проекта бяха за достигане през първите три години на капацитет от 5 хил. автомобила годишно, при които да бъдат създадени около 250 работни места.
Първоначално зад инвестиционното намерение стоят фирмите „Куоръс венчърс” Ltd и „Зиро карбън 2020” Ltd.
Поради различия между инвеститорите през месец февруари тази година бяхме информирани от „Куоръс венчърс”, че се оттегля, и всички въпроси и дискусии за понататъшната реализация на проекта следва да се отнасят към „Зиро карбън 2020”.
Неколкократно са провеждани срещи между представители на министерството и на компанията. Предвид планираните дейности и очакваните резултати по проекта от наша страна е предоставена подробна информация за принципните възможности за осигуряване на финансова подкрепа чрез участие в обявени процедури по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, както и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите след подаване на заявление и получаване на сертификат за клас инвестиция.
Проведени са няколко срещи. Запознали сме компанията с възможните схеми за финансиране, но до момента няма подадени документи за кандидатстване от страна на „Зиро карбън 2020” за осигуряване на подкрепа по този ред.
Неофициално се знае, че компанията не разполага с достатъчно ликвидност и искат предварително финансиране, което ние не можем да предоставим.
Работим в подкрепа на приоритетите ни в тази област – високотехнологични и с висока добавена стойност сектори, за да компенсираме и отчасти загубеното време, и пропуснати възможности. За нас електромобилите са не само решение за ефективна и устойчива мобилност, но и крачка напред както за българската икономика, така и за бъдещото поколение.
Някои проекти вече започват да се случват и именно затова по мое предложение България стана една от деветте страни, които се присъединиха към Декларацията за електрическа мобилност в Европа.
Сформирана бе междуведомствена работна група, председателствана от министър Караджова и от мен, която разработи Проект на план за действие за насърчаване навлизането на електромобилите в България. Насърчаването на тази индустрия изцяло се вписва в модела за икономическо развитие на страната, на който залагаме и който разчита на сектори с висок интензитет на иновациите и капитала и свързания с това дългосрочен и устойчив икономически растеж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Желев, заповядайте за реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин министър, благодаря за отговора. Явно този проект върви към прекратяване според Вашия отговор. Важното е, че според мен са направени усилия това да се случи. За Стара Загора то би било добре, защото през последните четири години преките инвестиции в тази община клонят към нула и един такъв свеж полъх, едно добро вложение от толкова пари и откриване на нови работни места несъмнено би било в полза на общността.
Четох някъде в пресата, че електромобили се предвижда да се строят в един друг завод, в друг град в България, в Предбалкана. Задава се въпросът: дали конкуренцията не успя да отклони по някакъв начин проекта?! Надявам се това да не е така. Важното е действително в България да се случват добри неща, да има инвестиции, да се развиват високите технологии. Още веднъж казвам – за мен и за моите съграждани би било по-добре това да се беше случило в Стара Загора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Благодаря Ви за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов от народния представител Мая Манолова относно лишаване от енергийни помощи.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В началото на тази година мнозинството от ГЕРБ прие промени в Закона за гражданската регистрация, според които въведе строги изисквания за регистрацията на настоящ и постоянен адрес, а именно изисквания за представяне на нотариален акт, договор за наем, нотариално съгласие от собствениците на имота, нотариално заверени декларации и прочие, с обяснението, че така ГЕРБ ще пребори вътрешния изборен туризъм. Тогава предупредихме, че това няма да се случи, но ще бъдат създадени колосални проблеми на хората, които няма да могат да извървят тази процедура. За съжаление се оказахме прави, защото вътрешният изборен туризъм на тези избори процъфтя, а 100 хиляди са вътрешните изборни туристи, които въпреки тези условия можаха да си регистрират нови настоящи адреси. В същото време десетки хиляди хора останаха без възможност да регистрират настоящ или постоянен адрес и голяма част от тях останаха без лични карти. Защо ГЕРБ направи това – видяхме на изборите, но това, което не отчете и политическото ръководство на ГЕРБ, и депутатите, а по-вероятно – изобщо не им пука, е какво ще правят гражданите, останали без лични карти в резултат на тази сложна процедура.
Това обаче би следвало да интересува Вас като социален министър. Естествено, интересува и мен. Кои са хората, които нямат нотариални актове и не могат да си регистрират постоянен адрес, съответно не могат да получат лични карти? Това са социално слабите, това са хората в неравностойно положение, това са ромите. Тези хора, които нямат лични документи, на практика тази година останаха без социални помощи, без социално подпомагане, без детски надбавки, без енергийни помощи.
Затова моят въпрос към Вас е: имате ли представа колко български граждани поради факта, че нямат лични карти, тази година остават без енергийни помощи в резултат на новите правила и ще предприемете ли някакви мерки по отношение на тези хора, които са заплашени от една тежка зима?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Министър Младенов, заповядайте за отговор на въпроса
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, условията и редът за отпускане на целевата помощ за отопление са регламентирани в специална наредба на Министерството на труда и социалната политика. Целевите помощи за отопление се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от пълнолетно лице до дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес, след представяне на лична карта или личен паспорт. Молбата-декларация е по образец по съответната наредба. При подаването на молбата декларираните в нея данни се съпоставят с личните документи, които лицата представят. Данните от личните документи са необходими за получаването на информация по служебен път, която се ползва при преценка на правото на самото подпомагане. В срок до 20 дена от подаването на молбата социалният работник извършва социална анкета. По смисъла на Закона за социалното подпомагане социалната анкета представлява дейност по установяване наличието на условията за упражняване правото на социално подпомагане. Извършва се от социални работници в дирекция „Социално подпомагане” и включва проверки в дома на лицето и/или семейството, получаването на документация, събирането на информация. След извършването на социалната анкета и изготвянето на социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ от целева помощ, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета.
През отоплителния сезон 2010-2011 г. с целева помощ за отопление са подпомогнати 206 452 лица и семейства. За отоплителния сезон 2011-2012 г. общият брой подадени молби до 31 октомври тази година е 268 348. Издадените заповеди за отпускане на целева помощ към същата дата са 192 704. Отработването на част от молбите, приети през м. октомври, продължава, тъй като срокът за извършването на социалната анкета е до 20 дена от подаването на съответната молба. Издадените заповеди за откази са 37 151.
Уважаема госпожо Манолова, липсата на лични карти не е основание за лишаване от енергийни помощи, а е факт, който поражда невъзможност лицето да подаде молба-декларация за отпускането на тези целеви помощи за отопление. В нормативните актове, отнасящи се до социалното подпомагане е регламентиран начинът за подаването на молба-декларация, а именно чрез предоставянето на лична карта или личен паспорт. Сами виждате от данните, че за този отоплителен сезон са подпомогнати повече лица, така че няма основание за Вашите притеснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, аз наистина съм изумена от Вашия отговор, защото в момента това, което Вие ми отговорихте, е, че българските граждани, тоест най-бедните български граждани, тоест ромите, които нямат лични документи поради изискванията, които въведе ГЕРБ, независимо че отговарят на условията за получаване на енергийни помощи, няма да получат такива предвид новото законодателство, а и Вие няма да си мръднете пръста, та тази ситуация да се промени.
Естествено е защо политическото ръководство на Партия ГЕРБ въведе новите изисквания в Закона за адресната регистрация – за да могат техните политически брокери да си разместят избиратели. Естествено е и защо оставиха много хора без лични документи. Спомнете си, на изборите имаше забранителни списъци. Най-малкото е, че един човек без лични документи не може да упражни правото си на глас. Но давате ли си сметка в колко други ситуации на един гражданин са му необходими лични документи и му е необходима лична карта? Не можеш да подадеш никаква молба, ако нямаш лична карта и постоянен адрес.
Само ще кажа, че молбата-декларация е първият документ, който представят българските граждани не само когато искат енергийни помощи, но и когато искат социални помощи, детски надбавки, когато кандидатстват за детска градина, когато отидат на лекар, когато постъпят в болница.
В крайна сметка Вие не сте шеф на щат, нито сте председател на политическа партия! Вие сте социален министър и трябва да се заинтересовате за тези хора, които живеят на ръба на мизерията и които няма да получат енергийни помощи и социални помощи само защото предвид новото законодателство не могат да получат лични карти! Разбирате ли, че това е чудовищно – едни хора да бъдат оставени на произвола без помощи заради едно законодателно недоразумение?!
Ако Вие сте социален министър, или искате да защитите тази своя позиция, би трябвало Вие, а не аз незабавно да внесете законодателни изменения, които да дадат възможност на най-бедните български граждани, а сред тях са и ромите, да получат лични документи. Защото човек без лична карта е половин човек. Той е анонимен човек. А когато е и социално слаб, под въпрос е поставено неговото оцеляване в тежката икономическа криза.
Ангажирайте се да направите нещо, защото иначе абсолютно ще се компрометирате като социален министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, знаете, че според Конституцията на Република България гражданите на Република България имат както права, така и задължения. Отпускането на социални помощи за енергийни помощи на хората, които са в затруднено положение, няма нищо общо с въпроса, който Вие коментирате.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Как няма?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Ще Ви кажа, че размерът на помощта се определя от дирекция „Социално подпомагане” в зависимост от разходите, необходими за закупуването на формуляр и заплащане на такси. На гражданите, които имат проблем с издаването на лична карта, можем да им осигурим средства и да им плащаме таксата, както сме го направили на 44 лица, обърнали се към органите на „Социално подпомагане”, на стойност 1073 лв. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Ние сме им помогнали да си заплатят таксата. Оттук нататък тяхно и на други органи в Република България задължение е да издадат личните им документи.
Искам да Ви уверя, че по този въпрос от наша страна няма никакво нарушение. Бъдете спокойна! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Стефан Константинов относно изразходвани от Министерството на здравеопазването трансферирани суми от бюджета на НЗОК.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в края на миналата година при изработването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването Вие за първи път заложихте една безпрецедентна стъпка – трансфер от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването на сума в размер от 340 млн. лв. въпреки реакцията на опозицията, въпреки протестите на лекарското съсловие и на пациентските организации, на гражданите.
Какво всъщност направихте с прехвърлянето на тези средства? Взехте едни пари от здравноосигурените български граждани и ги дадохте на Министерството на здравеопазването, за да ги харчи. Казано по-точно: с парите, които добросъвестните български граждани внасят за здравни осигуровки, цяла година Вие плащахте дейности, които са ангажимент на българската държава и трябва да се покриват от данъци. По този начин Вие ощетихте добросъвестните български граждани, които си внасят здравноосигурителните вноски, като ги лишихте от допълнителни здравни услуги.
Какво може да се направи с 340 млн. лв.? Това например би могло да осигури на здравноосигурените 7 пъти повече направления при лекари-специалисти.
Какво се получава в момента? Един добросъвестен български гражданин си плаща здравните осигуровки, освен това си плаща и направленията за лекар-специалист, когато свършат, направленията за съответна лаборатория, плаща си помощните средства, стендовете, плаща си стаите, плаща си за избор на екип поради факта, че Вие отнехте парите на здравноосигурените и ги прехвърлихте във Вашето министерство, за да ги харчите по Ваше усмотрение.
Моят въпрос е: за какво изразходвахте тези 340 млн. лв., които взехте от здравните осигуровки на българските граждани през миналата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, на основание чл. 1, ал. 2, т. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., Националната здравноосигурителна каса следва да представи на Министерството на здравеопазването безусловен трансфер за 2011 г. в размер на 340 млн. лв. Към 30 септември 2011 г. в министерството е получен трансфер в размер на 252 хил. лв. съгласно § 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Средствата са предназначени за медицински дейности, които през 2010 г. са финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и чрез делегираните от държавата дейности през бюджета на общините и се заплащат по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването. Тук са нещата по онкологията, диализата, лекарствата.
Разходваните средства от Министерството на здравеопазването към 30 септември 2011 г. на основание въпросния § 5 са в размер на 244 млн. 820 хил. лв. Остатъкът в размер на 7 млн. 180 хил. лв. ще бъде усвоен през четвъртото тримесечие на тази година след обработването на представените отчети за извършена дейност от лечебните заведения за третото тримесечие на 2011 г., тоест нищо не се дава без фактура.
През четвъртото тримесечие на Министерството на здравеопазването ще бъде предоставен трансфер от Националната здравноосигурителна каса в размер на 88 млн. лв., разходването на които предстои до края на бюджетната 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, предполагам давате си сметка, че Вие не отговорихте на моя въпрос, а именно за какво похарчихте 340 млн. лв., които взехте от здравноосигурителните вноски на българските граждани и прехвърлихте в Министерството на здравеопазването, защото тези пари са целеви. Осигуровките са целеви средства, които се използват за строго регламентирани дейности.
Ще Ви припомня, че има Наредба № 40, която определя основния пакет от здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК. Уверявам Ви, че в този пакет не фигурират държавно делегираните дейности за общините, нито пък хемодиализата.
Това, което маркирахте като пари за лекарства и хемодиализа, освен че звучи много общо, в никакъв случай обаче не изчерпва сумата от 340 млн. лв. Ако погледнем бюджета за следващата година, за диализно болните Вие предвиждате около 60 млн. лв. Разумен е въпросът: къде са останалите над 200 млн. лв.?
Ще Ви припомня също така, че в Закона за здравето има текст, който казва за какво не могат да бъдат използвани парите от здравни осигуровки, по-точно какъв е ангажиментът на държавата към българските граждани. В този текст ясно е записано, че лечението и лекарствата за диализно болните, за онкоболните, за болните от редки болести са ангажимент на българската държава. Тоест, за да го кажа по-ясно – с парите, които хората събират за здравни осигуровки, по ваша преценка Вие плащахте дейности, които са абсолютен ангажимент на българската държава. По този начин държавата абдикира от своите ангажименти към гражданите, бяга от отговорност към българските граждани. По-лошото обаче е, че Вие мислите да възпроизведете този порок в сегашния бюджет.
Въпреки Вашето отричане, че сте похарчили тези пари изключително за спешна помощ, което е абсолютен ангажимент на държавата – да осигури правото на живот на българските граждани, и тази година със 100-те милиона трансфер Вие отново се каните с пари на здравноосигурените, от здравни вноски да поемате ангажименти на Вашето министерство, включително и спешната помощ, ако проследим последната стенограма от заседанието на Министерския съвет.
На прага на приемането на новия бюджет Вие сте длъжен да отговорите и на народните представители, и на българските граждани за какви цели през тази година похарчихте 340 млн. лв., събрани от здравните вноски на хората.
Моля, отговорете ми ясно и конкретно на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Госпожо Манолова, разбирам желанието Ви за повече детайли. Точно това ще направя сега, за да разсея всякакви съмнения, че парите от здравни вноски са отишли просто така за желанието на министър или за някакви административни нужди. Ще се разбере, че са отишли за нуждаещи се български граждани.
Както знаете, трансферите се дават през определени периоди, тоест ние не сме получили 340 млн. лв., които да си харчим ей така през годината. До момента сумите, които сме получили, са изхарчени за следното: лекарства и медикаменти за централна доставка – 134 млн. 237 хил. 658 лв.; Център фонд за „Лечение на деца” – 6 млн. 511 хил. 623 лв.; Център фонд „Асистирана репродукция” – 9 млн. 697 хил. 766 лв.; Център фонд „Трансплантации” – 1 млн. 859 хил. 781 лв.; трансплантации, комисии за лечение в чужбина – 374 хил. 006 лв.; по Методиката – 92 млн. 153 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Константинов, и за участието Ви в днешния контрол.
Последно днес ще отговаря министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първият въпрос е от народния представител Пенко Атанасов относно стартиране на Мярка 125 от Програмата за развитие на селските райони.
Господин Атанасов, заповядайте, за да развиете своя въпрос към министъра.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, въпросът ми към Вас е относно стартиране на Мярка 125 от Програмата за развитие на селските райони, но преди да развия въпроса си, искам да уточним нещо, което касае всички земеделски производители, и това е дебатът, който се разрази между нас по време на заседание в Комисията по земеделието и горите, където Вие казахте, че в Министерския съвет не се гласуват решения.
Цитирам стенограмата: „Не съм гласувал. Ако знаете процедурата в Министерския съвет, там не се гласува. Тя беше представена от вицепремиера Дянков, след което министрите имаха право на мнение. Моето мнение съм изложил там”. Тук е и стенограмата от Министерския съвет.
Господин министър, Вие не сте казали нито една дума в защита на бюджета на Земеделското министерство. Нито една! Нека земеделските производители в цялата страна да знаят, че Вие играете театър и никога не сте защитавали интересите на земеделските производители.
Сега относно въпроса. Понеже на същото заседание се разрази темата и за „Напоителни системи”, за тяхната съдба, мисля, че този въпрос е много свързан с това, което трябва да се случи в тая система, а в продължение на повече от две години и Вие не правите нищо.
Конкретният ми въпрос към Вас е: кога Мярка 125 по Програма за развитие на селските райони ще стартира и кога ще бъде разработена наредба за тази мярка? Може да си видите изказванията по тази тема и колко пъти е отлагано това във времето.
Конкретният ми въпрос: кога това ще се случи наистина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, уважаеми посетители!
Първо, извън въпроса. Аз не знам как знаете нещо, когато не сте били там и не знаете за кой Министерски съвет става въпрос.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): От стенограмата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаше неформално заседание на Министерския съвет, на което присъства и господин Порожанов и той го потвърди. Там се обсъждаха всички детайли. След това, на редовното заседание на Министерския съвет, просто той беше приет, така че повече от това няма нужда да Ви обяснявам. Аз съм изказвал моето отношение публично, включително и в Комисията по земеделието и горите по отношение на Проектобюджета за момента и за това какво е настояването на министерството и моето лично мнение. Спирам дотук. В момента се говори доста за бюджета.
Ако ми позволите, да отговоря на конкретния зададен от Вас въпрос. Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони стартира с 23 мерки, като Мярка 125, а именно „Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието”, е планирана за прилагане на по-късен етап от програмния период.
Разработването на Мярка 125 започна през месец май 2011 г., като извършените дейности до този момент са, както следва:
- изготвяне на проект по текст на мярката – на български и английски език;
- изготвяне на заповед за актуализиран състав на работната група по мярката и за изготвяне на наредбата, като на 22 юли в Министерството на земеделието и храните се проведе заседание на тази работна група;
- извършен е анализ и оценка на изготвените до момента стратегически и програмни документи, които касаят развитието на хидромелиорациите;
- проведени са консултации и работни срещи с холандски експерти по проект на холандското правителство;
- проведени са и редица работни срещи с представители на различните видове потенциални бенефициенти и заинтересовани държавни институции;
- изготвени са доклади в съответствие с европейското законодателство, доказващи липсата на държавна помощ за сдруженията за напояването и „Напоителни системи” ЕАД.
Понастоящем продължава проучването на стратегическите нормативни документи в областта на водния сектор, строителството и комасацията на земи; извършването на оценка на статута на „Напоителни системи” ЕАД като потенциален бенефициент по мярката; изготвяне на проекта на наредба по мярката съвместно с членовете на работната група; извършването на посещение на място и оглед на представители на „Напоителни системи” и анкетиране сред потенциалните бенефициенти.
Планираме текста на Мярка 125 да бъде включен в следващата нотификация на Програмата за развитие на селските райони. След провеждането на всички съгласувателни процедури съгласно Регламент на Комисията № 1698 от 2005 г. и Регламент на Съвета № 1974 от 2006 г., мярката следва да стартира през следващата календарна година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, Вие казахте, че не сте гласували за бюджета. Факт е обаче, че има решение на Министерския съвет, което значи, че никой не е бил против или се е въздържал срещу бюджета. Така че това, което говорите, просто е несъвместимо въобще с позицията, която заемате, и въобще не познавате... Не знам!? Министерският съвет не е седянка, там се взимат решения.
Относно отговора Ви за мярката. Господин министър, за съжаление, нямате визия! За съжаление, не работите по въпроса! А този отрасъл – „Земеделие”, е изключително важен и мисля, че е безпредметно да обяснявам тук колко е важно пък напояването за нашето земеделие. Защото това, което се случва в този отрасъл, тоест това, че нищо не се случва в отрасъла, е ужасно. Затова, че не се случват нещата, Вие сте виновен. Защото, ако имаше политика на министерството, ръководено от Вас, досега отдавна щяхме да сме свидетели на стартирала мярка и на това, че наредбата щеше да бъде готова, за да може да отпуши този старт на мярката и за да може да се случи нещо в това напояване. Защото наистина по време на прехода там се случват само погроми. В тази връзка ще бъде и следващият ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, дупликата ми ще бъде само за да отговоря. Тъй като нямам право на процедура по парламентарния правилник, да попитам: господин Атанасов има ли право да използва трибуната за време, несвързано с парламентарния въпрос, който е задал? Благодаря.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това Ви притеснява, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Процедурата, която всъщност беше въпрос и към мен. Практически при задаването на въпроса може да се използва, разбира се, и повече от това, което е конкретно зададеното, така че не бих могла да санкционирам народния представител. Разбира се, моля всички народни представители, когато задават въпросите си, все пак да бъдат предимно в рамките на това, което е въпросът им, за да може пък и министърът да отговаря на това, което е предварително заявено, че ще бъде тема за парламентарен контрол.
Относно това, че напояването е важно, явно затова и следващият въпрос на народния представител Пенко Атанасов е относно стопанисване на имуществото на „Напоителни системи” ЕАД.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Преди да задам въпроса си, искам да се обърна към председателката на Народното събрание. Мисля, че Вие с нищо не сте виновна, госпожо председател, защото въпросът, който поставих, е от изключителна важност и хората, които ни слушат, се интересуват от това. Това, че министърът се притесни от зададения ми въпрос, е факт, че той е от изключителна важност и притеснява много, много български граждани.
Сега относно въпроса. Министър Найденов, липсва стратегия за развитие на този отрасъл и Вие сте виновен за това, че липсва такава стратегия. Нямате визия какво ще се случва с напояването, защото ако имахте, щеше да се случи стартирането на мярката, щеше да има наредба, щяха да се случат неща, които да са в полза на земеделските производители. За сметка на това обаче в сектора продължава погром, който е абсолютно недопустим.
Във връзка с това Ви цитирам: „В регионалното поделение на дружеството в Русе е постъпил сигнал за разкопаване на магистрални тръбопроводи от изградените напоителни системи с диаметър 180 см”. Демонтират се електромотори, демонтират се помпи от помпените станции – въобще пълен, пълен погром.
Големият въпрос към Вас е: кой им е разпоредил това да се случва, защото явно не става без благословията на някого? Ще потърсите ли отговорност на служителите, замесени в това престъпно дело? Имате ли визия, стратегия за развитие на напояването в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Клон „Долен Дунав” на „Напоителни системи” ЕАД е с основен предмет на дейност отводняване и дейности за предпазване от вредното въздействие на водите. Поради основния предмет на дейност и силно редуцираното финансиране на тези дейности в бюджета въпросният клон работи на значителна счетоводна загуба през последните няколко години. Във връзка с договореното с Министерството на финансите преструктуриране на дружеството, в клон „Долен Дунав” бяха съкратени около 100 служители, основно нискоквалифициран персонал – охранители и пазачи.
Във връзка с това е редуцирана и охраната на 52 помпени станции. Заплащането на СОТ на тези 52 помпени станции, които не функционират, е нецелесъобразно и не е във финансовите възможности на клон „Долен Дунав”.
Точно поради тази причина, с оглед превенция на кражби и безстопанственост, се демонтират и извозват на съхранение в склад на клон „Долен Дунав” всички машини и съоръжения, които не функционират и не са под надлежна охрана. За същите се води строга отчетност по баланс и инвентарен списък.
Демонтажът, транспортирането и съхранението се извършват от служители на клона, от името и за сметка на дружеството.
Във връзка с твърдението Ви за разкопаване на магистрални тръбопроводи, изпълнителният директор на „Напоителни системи” – господин Стайко Ганчев, със заповед разпореди извършването на проверка на всички трасета с диаметър 1800 мм в района на клон Долен Дунав. Разполагам с доклада от извършената проверка и мога да Ви го представя след отговора. От проверката се констатира, че няма данни за разкопаване на магистрални тръбопроводи с диаметър 1800 мм, собственост на „Напоителни системи”.
Господин Атанасов, разработването на стратегия за напояване не е самостоятелен процес, доколкото той е свързан с Водната стратегия, както и с развитието на земеделския сектор в частност.
Една от конкретните мерки, предприети от новото ръководство на „Напоителни системи” в тази насока, е оптимизиране на предлагането на вода като пазарен продукт, независимо от типа на водоползване – за земеделие, енергетика, подаване вода за ВиК дружествата и други. В процес е създаването на инспекторат към „Напоителни системи”, както и разработването на инвестиционна програма за полагане на водоизмервателни уреди на съоръженията на „Напоителни системи”.
Като пилотен проект полагането на водоизмервателни уреди вече е реализирано на територията на община Каварна, като вече е налице възвръщаемост на направената инвестиция, както и неколкократно повишаване на приходите от напояване и водоползване.
Основен приоритет е разработването и усвояването на средства по Мярка 125 от Програмата за развитието на селските райони, като от „Напоителни системи” ЕАД се предоставя пълната информация и статистика на дейностите по напояване в преходните периоди, заявките за напояване за следващата календарна година, както и възможностите и приложенията за съвместна дейност със Сдружението за напояване в регионите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! В с. Ястребово, Русенска област, са разкопани магистрални тръбопроводи 180 см. Не знам дали Вашите служители крият този факт, или са замесени в цялата тази история, но там стават неща, които са недопустими. И за да изляза тук, на трибуната на Народното събрание, бъдете сигурни, че съм го проверил и не бих си позволил по този начин да злепоставям една институция.
Разбирам, че е труден процесът на реформирането, процесът на развитието на тази система, но разбирате ли, че нищо не правим?! Неотделянето на средства, липсата на визия какво ще се случва, става все по-зле и по-зле. Добре е, че сега ще ги демонтираме; добре, че ще влязат в склад; добре, че ще влязат под номер и под опис тези неща, които се демонтират. Въпросът обаче е с това разграбване. Сто и осемдесет сантиметра! Аз съм 180 см почти, значи такъв огромен тръбопровод се разкопава, и Вие казвате, че нищо не се е случило и Вашите хора Ви докладват.
Господин министър, носи се мълвата, че Вие устно даже сте разпоредили това да се случи, което е ужасното. Не го вярвам, казвам го, но слуховете се носят. Иначе, как биха си позволили фирми, нали разбирате, че това на ръка не може да стане, с машини да разкопават така съвсем открито, че даже и с въоръжена охрана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие току-що казахте, че не го вярвате, обаче това не Ви пречи да го твърдите от трибуната на Народното събрание. Аз наистина Ви моля, ако имате някакви конкретни сигнали и не вярвате на докладите, които се представят от съответните служби, дайте ги по надлежния ред примерно на прокуратурата, но не си позволявайте, моля Ви, да оповестявате слухове, както Вие твърдите, за нещо, което съм бил разпоредил устно или не знам как.
Опитах се да Ви обясня, за да се спре това разграбване, защото факт е и Вие самият в предходния си въпрос го потвърдихте, че години наред това, което е създавано в годините назад, беше обект на кражби, беше обект на разсипия. В момента просто решиха това нещо да бъде прибрано, описано, инвентаризирано и съхранено. Това се прави в момента. Всичко останало, за което смятате, че е обект на незаконна дейност, имате право, не само като депутат, а и като гражданин да сезирате съответните компетентни органи. Но моля Ви, уважаваме се достатъчно, да не твърдите от тази трибуна неверни неща, които сами казвате, че не вярвате, но не ви пречи да ги кажете, защото на една лъжа повторена много пъти, хората започват да й вярват. (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Павел Шопов относно мерките за оказване на подкрепа на българските гъбопроизводители.
Господин Шопов, заповядайте да развиете въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, задавам въпроса не подтикнат от прочетеното в публикации в медиите, а предвид искания на гъбопроизводители. Самите те се явиха при мен, обясниха ми проблемите в тази връзка, в която Ви поставям въпроса.
Гъбопроизводството е един бутиков отрасъл от многото във Вашата сфера и е една по-особена продукция, с един по-особен начин на отглеждането й. Така се слави и представлява.
Сигурно за Вас и за всички по принцип в земеделието, когато става въпрос за милиони тонове зърно или зеленчуци, или плодове, не буди особено голямо значение продукция, която се измерва в много по-малки размери.
До този момент отрасълът от много голям, с много големи традиции в миналото, е намалял дотолкова, че са останали (даже не е ясно и от статистиката точно колко са), това се знае от гъбопроизводителите, около 1200-1300 субекти на производство на гъби.
След като в България се въведе и се утвърждава екстензивното земеделие, за това няма спор, и всичко се измерва с милиони тонове зърно и там отива огромната част от субсидиите, явно този отрасъл е занемарен и върви все повече към свиване предвид и конкуренцията, която се осъществява от чужди страни, от други производители, включително и в Европейския съюз.
Моят въпрос към Вас е: ще бъде ли направено нещо, за да подпомогнете и тези български земеделски производители? Принципът за даването на субсидии и тяхното разпределяне е на единица засята площ. Тук не се касае до декари, касае се до едни ограничени малки пространства – и то в сгради, в гъбарниците. На практика гъбопроизводителите в момента не получават никаква помощ от държавата и са оставени сами на себе си.
Има ли визия в министерството за изменение на политиката за подпомагане на тези производители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, позволете ми преди всичко да благодаря за актуалния въпрос. Използвайки възможността си, да отговорим на хората, които се занимават с този бизнес и с това препитание, да чуят от тази висока трибуна какви са техните реални възможности.
Както е посочено и във Вашия въпрос, поради спецификата на гъбопроизводството голяма част от производителите не могат да отговорят на минималните изисквания за подпомагане по основната схема за директни плащания – Схема за единно плащане на площ, при която плащането се определя на хектар земеделска земя, независимо от вида на отглежданите земеделски култури. Тук ще отворя скоба – предишните управляващи са подписали, за съжаление, такава схема, от която в момента са облагодетелствани само определени сектори в земеделието и затова в България в момента има монокултурно земеделие, но те не питат, питате Вие и затова отговарям на Вас.
Гъбите традиционно са включени в общата организация на пазарите на „Плодове и зеленчуци” в Европейския съюз. Това означава, че производителите на гъби могат да се възползват от специалните мерки за пазарна подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци”. Един от вариантите производителите на плодове и зеленчуци, включително и на гъби, да получат по-значително подпомагане, е да се обединят в организация на производители и да поискат нейното признаване от Министерството на земеделието и храните по реда на Наредба № 11 от 5 май 2007 г., в която са уредени условията и редът за признаване на организация на производителите. Признатите организации на производителите представляват възможност за заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите, особено когато те са супермаркети, по-добри възможности за реализация за произведеното и на по-добри цени, планиране и намаляване на разходите за производство, планиране на земеделските практики, опазващи околната среда.
Бъдещата Обща селскостопанска политика за следващата финансова рамка от 2014–2020 г. също предвижда значително финансиране за създаването на организации на производители като най-подходяща мярка за съвместни и ефективни действия в отговор на нарастващата конкуренция и за гарантирано увеличаване на приходите на земеделските производители.
Друга възможност на земеделските производители, занимаващи се с отглеждане на гъби, е кандидатстването по Програма за развитие на селските райони. Основната мярка, по която те могат да получават подкрепа, е Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. В шестото изменение на Програмата сектор „Плодове и зеленчуци”, в което са включени и гъбопроизводителите, е приоритизирано, като е поискано отхвърляне на средствата за извършване на инвестиции за подобряване на общата конкурентоспособност и на земеделските стопани, произвеждащи плодове и зеленчуци, включително отглеждане на гъби.
На 21 ноември 2011 г. със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” стартира период за прием на заявленията за подпомагане, свързан с поисканото прехвърляне на средства към Мярка 121. В предстоящия период на прием поисканите средства в размер на 27 млн. евро ще бъдат разпределени както следва: 10 млн. евро за проекти за инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци”, включително и гъбопроизводителите, 12 млн. евро за проекти, представлявани от млади фермери, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по Мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери”, включително отглеждащи гъби и 5 млн. евро за проекти, представени от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане и изпълняващи проекти по Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин министър, реално това е началото на този дебат. Това, което отговорихте, създава впечатление, че общо взето препоръчваме и отправяме производителите към една формула: обединете се, за да защитавате правата си, създайте свои организации, за да можете да реализирате правата си! Това е от една страна. Мисля, че не бива да се постъпва по този начин. В министерството трябва да се създаде политика за подпомагане на тези производители, защото тази препоръка няма да доведе до нищо, дори те да се обединят, ако няма някаква специална регламентация по отношение на тях.
Това, което цитирахте като разпоредби и начини за тяхното подпомагане, е за подпомагането на инвестиции, за създаването на мощности и възможности. Не става въпрос за това, а за вече готовите. Все е свързано с някакви други отрасли, те са смесени, така да се каже, с други браншове и остават най-неконкурентоспособните, когато се преценява помощта за тях.
Господин министър, единственият начин за мен, и Вие в министерството трябва да помислите, е те да бъдат изведени пред скоби, с оглед на спецификата на тяхното производство, а да не бъдат смесвани с други по-особени браншове. Бих ги нарекъл екзотични производства, каквито могат да бъдат отглеждането на охлюви, например на копринените буби – това е едно друго производство, което също е занемарено. Тоест за всички тези по-особени отрасли в селското стопанство нещата трябва да се регламентират и за всяко едно от тях поотделно да се предвидят съответните пера, както това се прави за тютюнопроизводството, където в отделен ред – и в бюджета през тази година ще идат повече от 70 млн. лв., за което много пъти сме си говорили. На фона на тези занемарени производства, за които споменах и изброих, е несъстоятелно и несправедливо по отношение на другите производители в този ред и в този план. В Полша е помислено за всичко това и там гъбопроизводството върви. Полски гъби заливат Европа, а нашите изчезват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, вземам правото си на дуплика, за да разширя отговора си и по-скоро да бъдем наистина полезни на гъбопроизводителите.
Прав сте, сегашната политика и общата селскостопанска политика, нейното приложение в България и, разбира се, политиката, когато е формирана през 2007 г. – при встъпването ни в Европейския съюз, е несправедлива и несъвършена. Тя наистина поставя в тежко състояние, в частност гъбопроизводителите, които коментираме.
Опитах се от тази трибуна да им подскажа една от възможностите, тъй като това сдружаване има две форми. Едната е сдружение, където се искат повече хора и, разбира се, малко по-голям оборот. Другата, по-малка и реална за тях възможност, е: учредяването на групи с много по-малко членове и по-малък оборот не заради това да защитават интересите си, а защото техните интереси – Вие сте прав – трябва да бъдат защитавани от администрацията, разбирайте от Министерството на земеделието, от областните и общински земеделски служби.
Свързано е най-вече с това, че за тези групи или сдружения, каквото преценят, може да бъде поета цялата издръжка от европейските фондове. Тоест финансирането и функционирането на тяхното сдружение или група на тях няма да им струва нищо, а сдружени по този начин, ще могат да се ползват от по-добри условия при доставка, да кажем, на горива, застраховки, при пласиране на продукцията на пазара.
Надявам се, че в бъдещата обща политика – от 2014-2020 г., чиято реформа в момента тече и се обсъжда, България ще може да се позиционира, така че, ако след две години Вие ми зададете подобен въпрос, да мога да Ви отговоря: „Да, интересите на българските гъбопроизводители са защитени”.
Прав сте за Полша, но Полша е влязла в Европейския съюз преди България и управниците на Полша, когато са влизали в Европейския съюз, не са викали само: „Yes”, а са гледали какво подписват, за разлика от нашите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря и от името на колегите на министър Найденов за участието му в днешния парламентарен контрол.
С това програмата беше изчерпана.
Уважаеми колеги, преди да приключа заседанието, искам да уведомя всички. Знам, че администрацията на Народното събрание е уведомила председателите на парламентарните групи – в сряда ще бъде разглеждан бюджетът на Република България. С това днес приключваме.
Следващото заседание е на 15 ноември 2011 г. от 14,00 ч. с програмата, която приехме днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,40 ч.)



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин