Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова


Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 16-18 ноември 2011 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители – Любен Татарски и Георги Икономов. Приет на първо четене на 14 септември 2011 г.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за Българската телеграфна агенция. Вносители – Даниела Петрова и група народни представители.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Вносител – Министерският съвет, продължение.
10. Проект за решение за приемане на Годишен доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2010 г. Вносител – Министерският съвет, от 28 септември 2011 г. Докладът е класифициран с гриф за сигурност „Поверително”, от което следва, че трябва да бъде обсъден на закрито заседание. Предложението е разглеждането на този проект за решение и гласуването да бъде като т. 1 за петък, 18 ноември 2011 г.
11. Парламентарен контрол на 18 ноември 2011 г., петък, начален час 11,00 ч.
Гласували 150 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Процедура – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, моята процедура е, за да Ви приканя да използвате правомощието си по чл. 43, ал. 5, да бъде включено като Ваше предложение във дневния ред нещо много важно. В началото на миналата седмица, в сряда, спомняте си, от „Атака” поискахме на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде изслушан в пленарната зала министърът на транспорта за случващото се в БДЖ, за проблемите, за напрежението, за готвената стачка, който е много важен въпрос.
Ще Ви кажа защо днес не направихме това наше предложение по чл. 43, ал. 3. За да видим дали искрено има желание от мнозинството да бъде поканен министърът на транспорта или целта е да бъде отместено от дневния ред неговото изслушване неопределено във времето.
Миналият път не беше прието нашето предложение, спомняте си, от ДСБ след това ни подкрепиха, защото министърът на транспорта бил в чужбина, а в някои от ежедневниците, пресата и по медиите беше директно казано: „От ГЕРБ скриха министъра на транспорта”. Дали това е така? Явно, че е така щом мнозинството не пожела да бъде включено в дневния ред искането за изслушването на министъра на транспорта. За да се докаже от страна на мнозинството, че министърът на транспорта не се крие и той следва да отговаря, трябва да отговаря тук, в пленарната зала, и да видим какво ще се прави в БДЖ, защото това не е единственият източник на напрежение, той е един от многото източници на напрежение в страната, които не могат да бъдат туширани и да бъдат компенсирани проблемите около зърнопроизводители, около полицаи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Изтекоха предвидените две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Още веднъж Ви приканвам, на основание чл. 43, ал. 5, да бъде включено в дневния ред изслушването на министъра на транспорта. Това, което може Вие да направите, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Аз от своя страна приканвам Парламентарната група на „Атака” да използват правомощията си, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по чл. 43, ал. 3 и когато желаят в седмичната програма дадена точка да бъде включена, да направят съответното предложение по съответния ред за това.
Случаят не е изключителен, за да мога да реализирам тази възможност, която господин Шопов предлага, тъй като има други правни възможности, по които тази точка би могла да бъде предложена за обсъждане и включване в дневния ред.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 ноември 2011 г.:
- Законопроект за Българската телеграфна агенция. Вносител – Даниела Петрова и група народни представители. Водеща – Комисията по културата, гражданското общество и медиите, съпътстваща – Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител – Йордан Бакалов. Водеща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстваща – Комисията по труда и социалната политика;
- Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от държавния поземлен фонд за срок от пет години. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен на Комисията по земеделието и горите и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за управление на отпадъците. Вносител – Петър Курумбашев и група народни представители. Водеща – Комисията по околната среда и водите, разпределен още на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина – 1985 г. на Международната организация на труда. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по труда и социалната политика, съпътстваща – Комисията по здравеопазването и Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по труда и социалната политика, съпътстваща – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител – Михаил Михайлов. Водеща – Комисията по земеделието и горите, съпътстваща – Комисията по правни въпроси.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г.
Вносител – Министерският съвет.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет процедурата по провеждането на разискванията и гласуването на бюджета следва да бъде съобразена с императивната разпоредба на тази специална норма, която гласи следното: „Народното събрание изслушва доклад на Министерския съвет, представен от министъра на финансите и доклад от комисията, отговаряща за бюджета, след което обсъжда проекта на годишния Закон за държавния бюджет”.
В нашето действащо законодателство има още една норма и това е нормата на чл. 364, ал. 2 от Закона за съдебната власт, която гласи, че при приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.
На Председателския съвет, приключил преди малко, уточнихме поредността, в която ще изслушаме първо доклада на Министерския съвет, представен от министъра на финансите Симеон Дянков, следван от доклада на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител, докладът на водещата комисия – това е комисията, отговаряща за бюджета, след което ще се изслушат становищата на всички комисии, представили такива. Всъщност няма доклад единствено от Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Предложението, около което се обединихме членовете на Председателския съвет, е докладите на останалите постоянни комисии, извън Бюджетната комисия, да се представят от докладчиците в резюме – в съкратен вид, тъй като същите са на нашето внимание и ние сме запознати със съдържанието им.
Освен това се уточнихме, че пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио ще се излъчват дебатите по законопроекта, поради което формално правя предложение, което предлагам на Вашето внимание и ще подложа на гласуване, за пряко излъчване разискванията, дебатите по обсъждането на бюджета за 2012 г. да се излъчват пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на следните лица: от Министерството на финансите – заместник-министър Владислав Горанов, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет”, Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”, Валентина Грозданова – директор на Дирекция „Финанси на общините”; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет; от Министерството на здравеопазването – заместник-министър Гергана Павлова; от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър Деяна Костадинова.
Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Следва да изслушаме доклада на Министерския съвет, представен от министъра на финансите.
Господин Дянков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Основната ни задача за следващата година става все по-ясна. Трябва да продължим досегашната си политика на финансова стабилност.
Според Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия се очаква забавяне на растежа навсякъде в Европа. Вероятността за нова рецесия в Европа е голяма. Всички очаквания за 2012 г. са променени в посока надолу. В тази прогноза Европейската комисия е благосклонна към България. Нашият очакван ръст за 2012 г. е ревизиран от 3,7% на 2,3%, по който показател страната ни се нарежда на пето място в Европа, при очаквана средна стойност на растеж в Европейския съюз от само 0,6% и шест държави, които ще имат отрицателен ръст. Но ние трябва да действаме по-консервативно и от тази консервативна прогноза. Не трябва да допускаме рискове.
От началото на следващата година ще сме в условията на действащ Пакт за финансова стабилност. Промените в Закона за устройството на държавния бюджет ни поставят ограничение от 2% за дефицит и 40% за преразпределението през бюджета. Но основната фискална цел, която си поставяме за 2012 г., е още по-консервативна – дефицит от 1,3% от брутния вътрешен продукт.
Допълнителната консолидация ще ни позволи да ограничим негативните ефекти от забавянето на растежа в Европа. Свиването на дефицита ще се постигне при запазване на същите нива на преките данъци. Долната граница на фискалния резерв и през тази година ще остане, както е през миналата година - 4,5 млрд. лв.
Забавянето на икономиките навън ще се отрази на темповете на износа ни. Очакваме постепенното възстановяване на вътрешното търсене, което да се превърне в основния двигател на растежа. Инфлацията през 2012 г. ще се дължи в голяма степен на вътрешното търсене. Прогнозата ни е в края на периода тя да е на ниво около 2,5%.
По отношение на пазара на труда предвиждаме стабилизиране на броя на заетите. Прогнозата ни за безработицата е тя да остане на нивата от тази година. Планираме размерът на приходите да бъде около 29 млрд. лв. или 35,2% от брутния вътрешен продукт. Това е увеличение с около 1% в реално изражение спрямо тази година.
За предвидения номинален растеж на приходите с около 2,5 млрд. лв. спрямо 2011 г. ще се разчита до голяма степен на фондовете и програмите на Европейския съюз. Предвиденият номинален растеж на приходите по националния бюджет е около 850 млн. лв. спрямо тази година и основно отива да покрие намаляването на дефицита и осигуряването на нужното съфинансиране по всички европейски програми.
Независимо от запазването на общото ниво на разходите през 2012 г. ще осигурим повече средства за образование, за съфинансиране на програмите от Европейския съюз за наука и култура, секторите, които стимулират икономическия растеж. Изграждането на пътната, екологичната и комуналната инфраструктура, науката и образованието ще получат сериозна финансова подкрепа и от оперативните програми, съфинансиране от структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз.
В бюджета за 2012 г. са предвидени различни източници на финансиране, което ще ни позволи гъвкавост при вземането на решения.
Политиката на поемане на нови дългови задължения също ще бъде консервативна. Това ще ни позволи да останем устойчиви при евентуални външни шокове. Заложеното максимално съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт за 2012 г. е 19%. Аз не очаквам да достигнем тази стойност. Залагаме я просто като допълнителен буфер.
Уважаеми народни представители, финансовата стабилност е в основата на националната сигурност. Тази стабилност става все по-важен фактор в Европа. Трябва да отчитаме това.
Желая Ви успешни дебати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем доклада на Висшия съдебен съвет, представен от господин Иван Колев – председател на Бюджетната комисия към Висшия съдебен съвет.
Имате думата, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Проектобюджетът на съдебната власт за 2012 г. е съобразен с реалните потребности на съдебните институции за нормалното протичане на съдебния процес. Разчетите са разработени на база законоустановените изисквания и отговарят на възможността за поддържане и подобряване квалификацията на магистратите и съдебните служители, използване на съвременни технологии и поддържане и обновяване на материалната база с цел осигуряване на адекватно ресурсно обезпечаване на съдебната власт.
Проектобюджетът за 2012 г. включва средства, необходими за реализирането на структурните промени в съдебната система, касаещи създаването на специализирани съдилища и прокуратури, регламентирани със Закона за съдебната власт. Предвидени са и средства за IT-стратегия на правораздавателните органи на Република България и използването на видео-конферентни връзки в съдебния процес. Данните са консолидирани от предложенията на органите на съдебната власт, направени на база минимални разчети, необходими за нормалното й функциониране и осигуряващи сравнително бързо правораздаване, като са отразени последните промени в Закона за съдебната власт и други нормативни актове.
Разчетите са изготвени на база указанията на Министерството на финансите за подготовката на Проектобюджета за 2012 г. и прогнозите за 2013 и 2014 г. съгласно чл. 363 от Закона за съдебната власт.
При разработването на разходната част в бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г. е предвидено оптимално финансово осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система, на които е подчинена дейността на всички работещи в нея. Реформата в тази сфера е насочена и към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове..
Проектобюджетът на съдебната власт е при Вас и виждате, че в него са заложени девет политики, всяка от които има съответните програми. Ще Ви посоча само политиките, които са предвидени в Проектобюджета на съдебната власт.
Първата е осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Втората е спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лица, извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинения по наказателни дела и упражняване на надзор при изпълняване на наказателни и други принудителни мерки.
Третата политика е управление и организация на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост.
Четвъртата е укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи.
Пета – контрол на органите на съдебната власт, основаващи се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Шестата е дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени.
Седма – изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността.
Осма – информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България.
И девета – използване и развитие на видеоконферентни връзки в съдебната система за развитие, експертизи, освидетелстване и представяне на веществени доказателства.
Към всички политики има и съответните програми, които в бюджета за съдебната власт са изложени с подробни мотиви, като са посочени необходимите средства за тяхното реализиране.
По приходната част предложението на Висшия съдебен съвет е 105 млн. 500 хил. лв. Становището на Министерския съвет е 140 млн. лв. Разликата е с 34 млн. 500 хил. лв.
По разходната част предложението на Висшия съдебен съвет е 493 млн. 982 хил. 400 лв. Становището на Министерския съвет е 400 млн. лв. Разлика 93 млн. 982 хил. 400 лв.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако подкрепите Проектобюджета за съдебната власт на Министерския съвет, то нашата молба е той да не бъде допълнително преразпределян със законови промени. Какво имам предвид?
Всички бяхме свидетели какво недоволство и напрежение предизвика създаването на чл. 99а от Закона за лечебните заведения сред съдебните лекари, което наложи неговото отменяне. С този текст се увеличаваше разходната част на бюджета на съдебната власт, без да има съответното финансово обезпечаване.
Със Закона за защита на класифицираната информация се вменяват задължения на съдилищата и прокуратурите да изградят специализирани регистратури и деловодства, за което са необходими около 3 млн. 300 хил. лв. За да бъдат обслужвани същите следва да бъдат назначени допълнително такива регистратори, деловодители и служители по сигурността или около 1000 човека в съдебната система, като само за заплата на същите ще са необходими около 12 млн. лв. за една година.
При извършена проверка от служители на ДАНС в структурните звена на съдебната власт, пак въз основа на този закон, е предписано на административните им ръководители да закупят специални компютри и принтери с по-висока степен на защита на информацията. От извършената проверка се установи, че същите струват по 10 хил. евро единият или за нуждите на съдебната власт – около 370 структурни звена – са необходими 7 млн. 400 хил. евро, които също ги няма в проектобюджета.
Във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър, до този момент сме заплатили на „Информационно обслужване” АД около 12 млн. лв. за издаване на удостоверения за пререгистрация на фирмите. Сега с новите промени в същия закон и по-точно с изискванията на § 5, ал. 4, § 5б, ал. 1 и 15 от Преходните и заключителни разпоредби, отново в бюджета на съдебната власт за 2012 г. следва да изплатим на „Информационно обслужване” сумата 3 млн. 700 хил. лв., която също не е предвидена в бюджета на съдебната власт.
От тези примери е видно, че с нормативни актове се преразпределя бюджетът на съдебната власт, като се увеличава разходната му част без да има съответното финансово обезпечение.
Уважаеми дами и господа народни представители, членовете на ВСС сме отговорни хора и знаем, че в период на финансова криза да се изтъкват нашите проблеми като по-важни от тези на другите институции и да искаме увеличаване на нашия бюджет за сметка на други най-малкото не е коректно. Затова при предварителните разговори с колегите от Министерството на финансите бяхме стигнали до известни приемливи компромиси.
Тук ще си позволя да използвам примера, даден преди време пред Вас от вицепремиера господин Дянков с пицата. Ноторен факт е, че държавният бюджет е едно цяло – било то пица, баница, торта и така нататък, което правителството следва да раздели на отделни части и разпредели между всички бюджетни институции, за да могат да функционират нормално. С Министерството на финансите се бяхме договорили каква трябва да е частта на съдебната система, за да може тя да работи, съгласно законовите изисквания. Когато беше публикуван проектобюджетът на Министерския съвет, нормално беше да огледаме това наше парче от тази пица. Когато го взехме обаче, видяхме, че една значителна част от него остана залепнала за кутията и нито съдебната система ще може да го ползва, нито правителството. Говоря за преходния остатък, който е неразделна част от бюджета на съдебната власт.
С оглед на това молбата ни е, ако не подкрепите предложения от нас Проектобюджет на съдебната власт, а този на Министерския съвет, то в чл. 2 от Закона за държавния бюджет за 2012 г. да гласувате ал. 5 така, както е предложена от Висшия съдебен съвет. Така този текст ще отговаря най-пълно на Конституцията на Република България.
И за по-голяма законодателна прецизност, независимо дали ще уважите това наше искане или ще гласувате предложената ал. 5 от проектобюджета на Министерския съвет, бих помолил госпожа Фидосова като председател на Комисията по правни въпроси между двете четения в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2012 г. да се предвиди параграф, с който да се измени чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт, като преди израза „с изключение на разходите” се добави „както и преходният остатък”.
Уважаеми дами и господа народни представители, за пети и последен път заставам на тази трибуна като представител на Висшия съдебен съвет, за да представя Проектобюджета на съдебната власт, тъй като, както знаете, през следващата година нашият мандат изтича и ще бъдат избрани нови членове на ВСС, половината от които Вие ще изберете. Нека се опитаме с общи усилия да им оставим един бюджет, който ще позволи както на тях, така и на цялата съдебна система, да работи нормално, за да изпълнят високите цели, които са й поставени от българското общество, правителството и Европейския съюз, и най-после да бъде затворена Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешен ред”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Колев.
Следва да чуем доклада на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми министри, колеги!

„Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г. № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

На заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, Стефан Константинов – министър на здравеопазването, Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, Бисер Петков – Управител на НОИ, Нели Нешева – Управител на НЗОК, Иван Колев - член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет, Калин Христов – подуправител на БНБ, Валери Димитров – Председател на Сметната палата, Златко Живков – заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, представители на КТ „Подкрепа”, КНСБ, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, представители на браншови организации, екип от Министерството на финансите и други.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 20 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет с Решение № 788 от 31 октомври 2011 г. е одобрил Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г., приел е становище по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2012 г. и ги е внесъл в Народното събрание на 31 октомври 2011 г., с което е спазил изискването на Закона за устройството на държавния бюджет внасянето му в Народното събрание да стане не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на съдебната власт, такъв какъвто е приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2.
От името на правителството Консолидираната фискална програма и Законопроектът за държавния бюджет за 2012 г. бяха представени от господин Симеон Дянков.
В доклада към Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. на Министерския съвет и в експозето на министър Симеон Дянков се изтъква, че след отбелязания растеж през 2010 г., през първото полугодие на 2011 г. световната икономика отчете забавяне на темпа на нарастване.
Появиха се първите сигнали, че възстановяването на икономическата активност ще протече по-бавно от предварителните очаквания поради забавената реакция на частното потребление към фискалните стимули в развитите икономики, довело до по-слаб растеж и задържане на висок темп на безработица; поради катастрофалното земетресение в Япония; поради размириците в страните от Близкия Изток и Северна Африка и свързания с това скок в цените на петрола; и, не на последно място, продължителните политически преговори за повишаване на тавана на федералния дълг на Съединените американски щати.
Възходящата динамика на цените на енергийните продукти и храните на световните пазари допринесоха за засилване на инфлацията в глобален мащаб.
През 2010 г. българската икономика започна постепенно да се възстановява след отчетения спад в икономическата активност през 2009 г., като растежът за годината възлезе на 0,2%. Основен двигател на растежа бе износът.
Предвид нестабилната макроикономическа обстановка в Европейския съюз в резултат от фискалните и дългови проблеми на държави от Еврозоната, които могат да доведат до забавяне на европейската икономика през втората половина на 2011 г. и през следващата година, растежът на Европейския съюз ще достигне 1,9% през 2011 г. и 1,8% през 2012 г.
Във връзка с прогнозата за състоянието на европейската икономика в периода 2011-2012 г. се предлага очакваното развитие на националната икономика през 2011 г. и прогнозата за 2012 г. да имат следните измерения:” (следва таблица).
„Брутен вътрешен продукт
През 2011 г. се очаква българската икономика да създаде 76 606 млн. лв. брутен вътрешен продукт и да отбележи растеж от 2,8%. За 2012 г. е предложена прогноза за БВП от 81 629 млн. лв. и реален растеж от 2,9 на сто. Положителен принос за растежа ще имат както износът, така и потреблението.
Стабилната макроикономическа обстановка в страната, в съчетание със строгата фискална дисциплина се очаква да доведат до по-активна инвестиционна дейност през 2012 г. и съответно нарастване на брутното капиталообразуване с 4,7%.
Инфлацията в края на 2011 г. се очаква да достигне 3,9%, а средногодишната й стойност да бъде 3,8%, за 2012 г. съответно в края на годината – 2,8%, и средногодишна за периода – 3,2%.
През 2012 г. инфлацията ще се дължи в по-голяма степен на вътрешното търсене с по-висок принос на повишението в цените на услугите. Храните и енергийните стоки ще имат сравнително слабо нарастване в цените, тъй като международните цени на суровините ще бъдат на близки равнища до тези от 2011 г.
Пазар на труда и доходи
През 2011 г. нивото на безработица се очаква да достигне средна стойност от 11,5%, а заетостта да отбележи спад от 2,6% спрямо 2010 г.
С постепенното възстановяване на вътрешното търсене през 2012 г. броят на заетите се очаква да се стабилизира, докато нивото на безработица се очаква да остане високо и около нивото си от предходната година.
Растежът на производителността на труда до края на 2011 г. ще се задържи висок – на нивото, наблюдавано през първото полугодие.
През 2012 г. производителността на труда ще се забави с около 3 процентни пункта в реално изражение, което ще обуслови и по-ниския растеж на средната работна заплата в икономиката на годишна база.
Платежен баланс
До края на 2011 г. се очаква балансът по текущата сметка да остане положителен в размер на 1,9% от БВП при дефицит от 1,3% през 2010 г.
С постепенното възстановяване на потреблението от 2012 г. се очаква темповете на нарастването на вноса да надвишават малко тези на износа, което ще доведе до разрастване на дефицита по търговското салдо в средносрочен план. Положителният принос от страна на услугите и трансферите към текущата сметка ще се запази през целия прогнозен период. С оглед на очакванията за стабилен растеж на приходите от туризъм и нарастване на износа на транспортни услуги се очаква приходът на средства по тези статии да възлиза на около 10% от БВП в края на 2011 г. и да остане на това ниво в периода до 2014 г. В резултат балансът на текущата сметка ще се ограничи до излишък от 1% от БВП през 2012 г.
2. Консолидирана фискална програма за 2012 г.
В настоящата икономическа ситуация основните предизвикателства пред страните от Европейския съюз са постигането на икономически растеж и фискална устойчивост. Затова данъчната политика на правителството е насочена към мерки за стимулиране на икономически растеж, консолидация на публичните финанси и поддържане на макроикономическа стабилност.
Консолидираната фискална програма (КФП) включва държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството, и европейските средства.
2.1. По приходите на Консолидираната фискална програма
С оглед изпълнението на горните цели правителството предлага приходите за 2012 г. да са в размер на 28 732,0 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата за 2011 г. с 2 523,5 млн. лв. или ръст от 9,6%. Увеличението на приходите е резултат от увеличение на приходите по националния бюджет с 847,4 млн. лв. и от увеличението на европейските средства със 1 676,1 млн. лв.
От общата сума на приходите по националния бюджет за 2012 г. – 24 911,1 млн. лв., от данъчни приходи са разчетени да постъпят 21 597,2 млн. лв., която сума е по-голяма с 909,5 млн. лв. от данъчните приходи за 2011 г.; от неданъчни приходи – 3 238,7 млн. лв., която сума е по-малка с 61,4 млн. лв. от същите приходи за 2011 г.
През 2012 г. усилията ще бъдат ориентирани към данъчно-осигурителна политика, насочена в подкрепа на икономическия растеж и поддържането на бюджетна стабилност, както и към функционирането на модерна и ефективна приходна администрация, работеща в услуга на обществото и гарантираща ефективното събиране на данъците, осигурителните вноски и другите приходи в държавния бюджет. Ще продължава и процесът на последователно прехвърляне на тежестта към косвените данъци.
2.2. По разходите на Консолидираната фискална програма:
За 2012 г. е предвидено да се направят разходи за 28 928,5 млн. лв., или 35,4% към БВП. Тази сума е по-голяма от разходите за 2011 г. с 1 568,5 млн. лв. и е ръст от 5,7%.
В Консолидираната фискална програма за 2012 г. са предвидени капиталови разходи на обща сума от 5 250,2 млн. лв. Тази сума е по-голяма в абсолютен размер с 1605,8 млн. лв., или ръст от 44,1 на сто спрямо 2011 г.
Предвижда се размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2012 г. да е 895,7 млн. лв. (1,1% към БВП), която сума е по-голяма от вноската за 2011 г. с 84,2 млн. лв.
Общата сума на разходите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз за 2012 г. е 29 824,3 млн. лв. (36,5% към БВП).
В националния бюджет за 2012 г. е предвиден трансфер за национално съфинансиране на средства от Европейския съюз в размер на 931,2 млн. лв., а за 2011 г. тези разходи са били 823,9 млн. лв. Следователно за 2012 г. средствата за съфинансиране са увеличени със 107,3 млн. лв.
При разработването на разходната част на Консолидираната фискална програма Министерският съвет е спазил изискванията на чл.12а на Закона за устройството на държавния бюджет: „Максималният размер на разходите по Консолидираната фискална програма да не надвишава 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт”.
2.3. По бюджетното салдо на Консолидираната фискална програма.
С Консолидираната фискална програма за 2011 г. е планиран бюджетен дефицит в размер на 1 млрд. 963 млн. лв.
В прогнозата на Правителството за 2012 г. бюджетното салдо е също на дефицит, но в размер на 1 млрд. 92,3 млн. лв., което е 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Данните показват намаление на бюджетния дефицит за 2012 г. с 870,7 млн. лв. Намалението на дефицита се дължи на положителната разлика от увеличението на приходите с 2 млрд. 523,5 млн. лв. и увеличението на разходите от 1 млрд. 652,7 млн. лв.
3. Бюджет на общините и взаимоотношения с държавния бюджет.
Разчетените разходи на общините за 2012 г. са в размер на 3 млрд. 696 млн. лв.
Разчетените бюджетни взаимоотношения на общините в проектобюджета за 2012 г. са увеличени компенсирано спрямо бюджета за 2011 г. с 23,1 млн. лв., като в частта на общата субсидия за държавни дейности има увеличение от 43,1 млн. лв., а целевата субсидия за капиталови разходи е намалена с 20 млн. лв. за екологични обекти, които се предвижда да бъдат финансирани от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
За 2012 г. не е предвиден растеж на общата изравнителна субсидия, на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване и на целевата субсидия за капиталови разходи в съответствие с утвърдените размери на бюджетните взаимоотношения с Приложение № 5 към Решение № 246 на Министерския съвет от 15 април 2011 г. за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2012-2014 г.
3. Държавен дълг.
Към 31 юли 2011 г. номиналният размер на държавния дълг е на обща стойност 10 млрд. 532,1 млн. лв., в това число външен дълг 6 млрд. 469,8 млн. лв. и вътрешен дълг от 4 млрд. 62,3 млн. лв.
Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт се предвижда към края на 2011 г. да не надвишава 16 % от брутния вътрешен продукт и 18,7 % към 31.12.2012 г.
4. Проект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България, законопроектът на държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет, съгласно чл. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет.
4.1. Републикански бюджет.
Приходите по републиканския бюджет за 2012 г. се увеличават с 953,2 млн. лв. спрямо приходите по закона за 2011 г.
Увеличението е в резултат на очакваните в повече данъчни постъпления с 1 млрд. 34,3 млн. лв. и на предвидените в по-малко неданъчни приходи със 74 млн. лв.
От данъчните приходи се очакват:
- повече приходи от ДДС с 620 млн. лв.; от акцизи с 330 млн. лв.; от мита и митнически такси с 20 млн. лв.; от данък върху доходите на физическите лица със 165,4 млн. лв.;
- по-малко приходи от корпоративни данъци със 67,7 млн. лв.
От неданъчните приходи се очакват 74 млн. лв. по-малко приходи от 2011 г.
Със Закона за бюджета за 2012 г. се предлага общо разходи, трансфери и вноска в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 18 млрд. 585,9 млн. лв. Спрямо 2011 г. се получава ръст от 349,2 млн. лв.
4. Бюджетното салдо по Закона за държавния бюджет за 2011 г. е на дефицит от 2 млрд. 160,7 млн. лв. Със законопроекта за 2012 г. бюджетното салдо също се предлага да бъде дефицит, но на сума 1 млрд. 556,7 млн. лв., или намаление на дефицита за 2012 г. с 604 млн. лв. Намалението на дефицита е в резултат на увеличението на приходите.
ІІ. Бюджет на съдебната власт.
1. По приходите.
За 2012 г. Висшия съдебен съвет (ВСС) предлага приходите по бюджета на съдебната власт да се определят също на 105,5 млн. лв., от които 89 млн. лв. приходи от съдебни такси.
С цел да не се допусне нарушаване на баланса на бюджета на съдебната власт, в случай, че в хода на бюджетната година не бъде изпълнен плана за приходите, в проектобюджета и за 2012 г. е предвидена разпоредба, съгласно която неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да бъде за сметка на наличностите по сметки от предходните години. При недостиг на средства от наличности, неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.
2. По разходите.
За 2012 г. Висшият съдебен съвет предлага размерът на разходите да бъде 494 млн. лв., от които 468,6 млн. лв. за текущи разходи; 24,8 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи.
Следователно ВСС предлага увеличение на разходите за 2012 г. спрямо 2011 г. със 106,3 млн. лв.
Министерският съвет предлага размера на разходите по бюджета на съдебната власт за 2012 г. да бъде 400 млн. лв., от които: 397 млн. лв. за текущи разходи; 2,4 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи, тоест Министерският съвет предлага увеличение на разходите за 2012 г. с 12,3 млн. лв., което увеличение е изцяло за текущи разходи.
ІІІ. Бюджет на Народното събрание.
След проведените съгласувателни процедури по Проектобюджета на Народното събрание за 2012 г., предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за устройство на държавния бюджет, Министерският съвет предлага в Законопроекта на държавния бюджет за 2012 г., бюджетът на Народното събрание да има следните приходи, разходи и трансфери:
- приходи – 2,2 млн. лв.;
- разходи – 53 млн. лв.;
- субсидия от централния бюджет в размер на 50,8 млн. лв. Бюджетът се предлага с нулево салдо.
ІV. Бюджет на Сметната палата.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г., за бюджета на Сметната палата се предлагат разходи за 2012 г. в размер на 15,1 млн. лв., от които за текущи разходи 15 млн. лв. и за капиталови разходи – 0,1 млн. лв. Толкова е и общата сума на разходите по бюджета на Сметната палата за 2011 г.
V. Бюджет на Комисията за финансов надзор.
Със Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. по бюджета на Комисията за финансов надзор е предвидено да постъпят приходи в размер на 8,3 млн. лв., или толкова, колкото са предвидени приходи и с бюджета за 2011 г.
Разходите по законопроекта за 2012 г. са на сума 13,7 млн. лв. и спрямо 2011 г. са повече с 52 хил. лв.
VІІ. Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства.
За държавните органи, министерства и ведомства за 2012 г. се предлагат да постъпят собствени приходи от 1 млрд. 178,5 млн. лв., което спрямо 2011 г. е намаление с 63,2 млн. лв.
За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлагат разходи на сума 5 млрд. 582,2 млн. лв., която сума спрямо 2011 г. е намаление с 233,8 млн. лв.
По законопроекта се проведе дискусия с участието на министри, народни представители и представители на Националното сдружение на общините в Република България, на професионалните и браншовите организации.
Бяха изразени мнения, както в подкрепа, така и възражения по заложените показатели.
На зададените въпроси изчерпателни отговори даде министър Дянков.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „против” – 1 народен представител, „въздържали се” – 16 народни представители;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 14 народни представители, „против” – 6 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Следват докладите на постоянните комисии.
Първа е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Димитров, имате думата за изложение на доклада в резюме, както се уточнихме.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа!

„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2011 г.

На извънредно заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
С настоящия бюджет правителството ревизира фискалната цел за 2012 г., залагайки дефицит по консолидираната фискална програма от 1,3% от брутния вътрешен продукт, без да променя поетия ангажимент за дългосрочна устойчивост и предсказуемост на данъчно-осигурителната политика.
Основна цел на политиката по разходите е спазването на твърди бюджетни ограничения от всички субекти от публичния сектор и ефективен контрол за целевото, целесъобразно и икономично изразходване на бюджетните средства.
В хода на дискусията заместник-председателят на комисията Йордан Цонев се обяви за преразглеждане на цифрите в бюджет 2012 г. в посока намаляване на разходите и очакваните приходи, като мотивира това си искане с песимистичната като прогноза икономическа ситуация в световен мащаб.
Народният представител Иван Иванов отбеляза, че според доклада към бюджета увеличението на държавния дълг ще бъде използвано за усвояване на държавни инвестиционни заеми за финансиране изпълнението на важни инфраструктурни проекти. В тази връзка той попита кои са тези инфраструктурни проекти.
Народният представител Румен Овчаров отбеляза, че в проектобюджета брутният вътрешен продукт за 2011 г. е 2,8%, а за 2012 г. – 2,9%, и попита коя е причината да имаме по-оптимистични прогнози за икономическото развитие на страната, при положение че прогнозите на Европейския съюз са доста по-умерени.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за”, „против” – 4, и „въздържали се” – 13 народни представители;
2. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 14, „против” – 4 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2010 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги народни представители! В резюме ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
Законопроектът е разгледан на заседание на комисията, проведено на 9 ноември 2011 г.
Представен е от заместник-министъра на финансите господин Горанов, като той подробно представи становището и на Министерския съвет по проектобюджета на Висшия съдебен съвет, както и предложението на Министерския съвет по законопроекта. Висшият съдебен съвет предлага приходната част на бюджета на съдебната власт за 2011 г. да възлиза на 105,5 млн. лв., в това число приходите от съдебни такси – 89,031 млн. лв. Предложението на Министерския съвет е 140,0 млн. лв., в това число приходите от съдебни такси – 120,0 млн. лв. Преизпълнението на заложените за 2011 г. приходи към момента е 37 млн. лв.
„Министерският съвет предлага неизпълнението на приходите от страна на органите на съдебната власт да се компенсира от наличностите по сметки от предходни години, а при недостиг на средства по тези сметки – с допълнителни субсидии от централния бюджет, което е и предложението на ВСС.
Предложението на ВСС за размера на разходите е за 493,982 млн. лв., от които за текущи разходи – 468,621 млн. лв., а за капиталови – 24,76 млн. лв. В рамките на текущите разходи тези за заплати и други възнаграждения възлизат на 297,887 млн. лв. В становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на ВСС разходите възлизат на 400,0 млн. лв., от които текущи разходи – 396,95 млн. лв. и капиталови – 2,45 млн. лв.
В проектобюджета на Министерството на правосъдието са включени допълнителни средства за капиталови разходи за органите на съдебната власт, в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на недвижимото имущество на съдебната власт, както и за изпълнение на осемте програми в двете насоки, осъществявани от Министерството на правосъдието в областта на правосъдието и в областта на изпълнение на наказанията.
В своето становище Министерският съвет подкрепя предложенията на ВСС по всички алинеи на чл. 2 от Законопроекта за държавен бюджет, с изключение на ал. 5, като предлага друга редакция.
По предложения от ВСС нов параграф към Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Министерският съвет не подкрепя предложението, тъй като не са налице основания за промяна във взаимоотношенията на ВСС с централния бюджет, извън регламентираните с чл. 2 от проекта.
Господин Ангелов – заместник-министър на правосъдието, подчерта, че предвиденият за Министерството на правосъдието бюджет няма да бъде достатъчен, има все още неразплатени задължения, но ще работят по международни проекти, за да се получат повече средства за обезпечаване дейностите на структурите в Министерството на правосъдието.
Позицията на Висшия съдебен съвет бе представена от господин Петров. Той обоснова по-високите разходи, залегнали в проекта на ВСС, и посочи, че ако се приемат разходите, предлагани от Министерския съвет, редица дейности ще останат финансово необезпечени.
Поставиха се въпроси относно предвидените разходи в бюджета на Министерството на правосъдието за заплати и други възнаграждения и за повишаването на таксите – дали ще е в рамките на поносимото и ще има ли достъп до правосъдие, ако се стигне до увеличение на таксите.
Въпросът с натовареността на съдилищата не следва да се решава чрез повишаване на таксите и особено при административните съдилища, които са най-натоварени.
Господин Горанов обърна внимание, че становището на Министерския съвет е съставено на база анализа на постъпленията от такси, отчитайки преизпълнение на приходите спрямо разчетените разходи, и същото не е повлияно от бъдещо решение за размера на таксите.
След проведената дискусия по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г., Комисията по правни въпроси:
1. С 5 гласа „за”, 1 глас „против” и 17 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
2. С 13 гласа „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Следва доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет.
„На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, която представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините. Размерът на общата субсидия за общините за делегираните от държавата дейности е 1 834 711,0 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число изравнителната субсидия е 240 640,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 14 052,5 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи – 70 210,0 хил. лв., в това число за изграждане и основен ремонт на общински пътища – 42 500,0 хил. лв.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Народните представители, които взеха отношение по законопроекта, изразиха принципното си съгласие с предложенията на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за необходимостта от увеличаване на средствата за отделните дейности. Бяха направени и предложения между двете гласувания на законопроекта да се потърсят допълнителни механизми за увеличаване на приходната част на бюджета и чрез съответните корекции в преразпределението на разходите да се предоставят допълнителни средства за общините и за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 0 гласа - “за”, 10 гласа - “против” и 6 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102 – 01 – 71, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 , да не бъде приет на първо гласуване.
С 13 гласа - “за”, 7 гласа - “против” и 0 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102 – 01 – 71, със становище на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 , да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С Доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае председателят й господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Ще представя в съкратен вид раздадения ви Доклад на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.:
„На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
С чл. 6, ал. 1 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за държавните органи, министерствата и ведомствата за 2012 г.
Първо. В сравнение с бюджета за 2011 г., основните показатели в проекта за бюджет за 2012 г., в частта му за Министерството на отбраната са следните: приходи 52 млн. лв., което е облекчение с 16%; разходи 980 млн. 630 хил. лв. – намаление с 1%.
През 2012 г. Министерството на отбраната ще продължи да провежда и изпълнява основните направления на политиката на правителството за европейското развитие на България в областта на отбраната. След изслушването на доклада на министъра на отбраната се проведе дискусия. В преобладаващата част от изказванията беше поставен акцент върху необходимостта от увеличение на капиталовите разходи на министерството. Широка подкрепа получи предложението да се предоставят допълнителни средства за сметка на постъпленията от действия по разпореждане с излишното или негодно въоръжение и техника. Водещ мотив за предложението е стремежът да бъдат стимулирани тези органи на изпълнителната власт, които извършват реформи и оптимизират дейността си.
Второ. В сравнение с бюджета за 2011 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2012 г., в частта му за Министерството на външните работи са следните: приходи 55 млн. лв., което е увеличение с 23%; разходи 106 млн. лв. Няма промяна от миналата година. С предвидените средства по проекта на бюджет за 2012 г. на Министерство на външните работи в размер на 106 млн. лв. се осигуряват условия за успешното провеждане на външната политика на Република България. В рамките на дискусията се обсъдиха въпроси, свързани с действията по разпореждане и управление на имоти в чужбина, изразходването на средства по програмата „Външна политика и многостранна дипломация”. Изложиха се и някои виждания за приоритетните задачи за министерството.
Трето. В сравнение с бюджета за 2011 г., основните показатели в проекта да бюджет за 2012 г., в частта му за Националната служба за охрана са следните: приходи 250 хил. лв., няма промяна от миналата година; разходи 30 млн. 940 хил. лв., намаление 1%.
С предвидените средства по проекта на бюджет за 2012 г. на Националната служба за охрана се осигуряват условия за изпълнение на възложените й със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България функции и задачи.
Четвърто. В сравнение с бюджета за 2011 г., основните показатели в проекта за бюджет за 2012 г., в частта му за Националната разузнавателна служба са следните: приходи – нула, няма промяна от миналата година; разходи 16 млн. 120 хил. лв., намаление с 15,7 %. С проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 2012 г. са разчетени средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с единадесет гласа „за“ и шест гласа „против“ комисията подкрепя проекта за бюджет за 2012 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Красимир Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност”, на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на Комисията за защита на личните данни, на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, на Държавната комисия по сигурността на информацията и на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
От името на вносителя основните параметри на законопроекта бяха представени от Надежда Генова, началник отдел Дирекция „Държавни разходи” към Министерството на финансите.
Проектобюджетът на Министерството на вътрешните работи за 2012 г. бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи Димитър Георгиев.
В създалата се дискусия взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов, Иван Петров, Христо Бисеров, Михаил Миков и Йордан Бакалов. Бяха отправени въпроси към заместник-министъра във връзка с усвояването на средствата от европейските програми като фонд „Връщане”, „Външни граници” и „Европейски бежански фонд” за настоящата и заложените параметри за следващата година. Бяха отправени въпроси за предвидените суми по бюджета на Специалната куриерска служба; във връзка с поставянето на технически средства за контрол на движение по пътищата на основните пътни артерии и за създаване система за наблюдение, която да обхване този контрол. Дискутираха се също така тригодишната бюджетна прогноза на министерството и политиката му във връзка с нея, както и въпроса за намаляване обезщетението за служителите на Министерството на вътрешните работи при придобиване право на пенсия и други.
Проектът на бюджет на Държавна агенция „Национална сигурност” беше представен от Иван Драшков – заместник-председател на агенцията. В изказването си заместник-председателят на агенцията Иван Драшков акцентира върху кадровите въпроси, възникнали като проблем през тази година, извършените в тази връзка структурни, финансови и организационни промени, както и по предложението за намаляване на обезщетенията на служителите на ДАНС и други. Той отправи молба към членовете на комисията обезщетенията, които са дължими по закон при придобиване право на пенсия от служителите, да бъдат запазени в съществуващия в момента размер. Във връзка с този въпрос беше направено предложение на народния представител Йордан Бакалов – комисията да подкрепи отпадането на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., което предложение не беше прието от комисията.
В обсъждането на този бюджет взеха участие народните представители Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Йордан Бакалов, Христо Бисеров, Иван Петров и Корнелия Нинова, които поставиха различни въпроси във връзка с намаляването на бюджета на агенцията.
При представяне на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят й уточни, че в рамките на предлагания бюджет комисията ще изпълни поставените пред нея цели и задачи.
Проектът за бюджет на Комисията за защита на личните данни за 2012 г. бе представен от госпожа Шопова. При обсъждането тя заяви пред комисията, че предвидените в проектобюджета за 2012 г. средства осигуряват финансирането на всички основни дейности и задачи на комисията, произтичащи от присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Проектобюджетът за 2012 г. на Комисията за усвояване на имущество, придобито от престъпна дейност бе представен от Антоанета Цонкова, заместник-председател на комисията.
В хода на дискусията Антоанета Цонкова изрази становище, че предложеният проектобюджет за 2012 г. осигурява финансирането на основните дейности и задачи на комисията и тя успешно и ефективно би могла да работи и през следващата година.
От страна на народните представители Анастас Анастасов, Иван Петров и Йордан Бакалов бяха поставени въпроси относно критериите и принципите, по които са закрити част от областните бюра на комисията в страната и постигнатият от това ефект.
Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията беше представен от госпожа Цвета Маркова.
При обсъждането на този бюджет тя увери членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, че предложеният проектобюджет ще гарантира изпълнението на основните задачи и дейности на Комисията по сигурността на информацията, произтичащи от законовите рамки и правоотношенията ни с НАТО и Европейския съюз.
Председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Станимир Пеев представи Проекта за бюджет за 2012 г. в частта, отнасяща се за Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Със законопроекта са предвидени бюджетни средства в размер на 45 617 800 лв., които спрямо 2011 г. представляват намаление на финансовите средства с 39,67%.
В дискусията по проектобюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов, Иван Петров и Корнелия Нинова поставиха въпроси, свързани с актуалността на представения проектобюджет във връзка с предстоящите структурни реформи, финансовото обезпечение и практическата дейност на агенцията до окончателното й преструктуриране.
В отговор на поставените въпроси председателят на агенцията Станимир Пеев изрази становище, че предложеният проектобюджет е актуален, а предвид технологията във връзка с преструктурирането на агенцията, същият прогнозира, че агенцията ще продължи да осъществява своята дейност в рамките на около до една година.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без гласове „въздържал се” и 6 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Танева.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 ноември 2011 г.
1. По проекта за бюджет на Министерство на земеделието и храните.
Предложеният разходен таван на министерството за 2012 г. е 244 млн. 277 хил. лв., което е с 4,10% по-малко от предходната година.
Министърът отбеляза, че ще осигури необходимите средства чрез допълнително преструктуриране и за сметка на вътрешни резерви в системата на Министерството на земеделието и храните.
2. По средствата за осъществяване на Общата селскостопанска политика.
Функциите и финансиранията на Държавен фонд „Земеделие”, свързани с изпълнението на национални програми в областта на земеделието се запазват, като предвидените средства за изплащане по одобрените схеми за държавни помощи, за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2012 г. са в размер на 340,1 млн. лв.
Запазват се и параметрите за предоставяне на инвестиционни кредити на земеделските производители в размер до 80 млн. лв. и на временна финансова помощ до 20 млн. лв.
2.1. Първи стълб на Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
По схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през 2012 г. се предвиждат 976,6 млн. лв., като ръстът е с 10% в сравнение с предходната година.
2.2. Втори стълб на Обща селскостопанска политика на (ОСП) на Европейския съюз.
През 2012 г. средствата, предвидени за развитие на селските райони, са в размер на 595 млн. лв., от които 117 млн. лв. национални средства. От тях за проекти на публични бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони – 266,9 млн. лв., в това число 53,3 млн. лв. национално съфинансиране.
Освен това по предварителни разчети е предвидено за национални доплащания за животновъдството да бъдат отделени 71 млн. лв., а за национали доплащания за тютюн – 73 млн. лв.
3. По средствата за осъществяване на общата рибарска политика на Европейския съюз.
За 2012 г. средствата, предвидени за прилагане на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”, са в размер 31,9 млн. лв., от които 8 млн. лв. национални средства.
4. По Програма САПАРД.
За плащания по неразплатени до 31 декември 2009 г. проекти по Програма САПАРД в план-сметката на ДФ „Земеделие” за 2012 г. са заложени 25 млн. лв. Парите ще бъдат изплащани след приключване на проверките от компетентните органи, включително и на база на съдебни решения.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае господин Драгомир Стойнев.
Колеги, имам молба към председателите на комисии, които докладват: няма смисъл в залата да се излагат параметрите на това, което е предвидено в бюджета. Всеки, който има интерес, убеден съм, се е запознал с тези цифри. По - важен е изводът на доклада, а и ще спестим време, което в момента излишно губим. Благодаря.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри,

„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2011 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика господин Тотю Младенов – министър, госпожа Деяна Костадинова – заместник-министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Камелия Лозанова – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, и господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
От Националния осигурителен институт: г-н Бисер Петков – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер, и господин Йосиф Милошев – началник отдел „Правен”. Присъстваха и представители на Националната агенция по приходите, пенсионно-осигурителните дружества, социалните партньори, организации на пенсионерите, възрастните и на хората с увреждания.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че Проектът на бюджет за 2012 г. е изготвен върху прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт с 2,9 на сто.
Предвижда се равнището на безработицата да се намали с 0,4 процентни пункта от 9,4 на сто за 2011 г. на 9 на сто през 2012 г.
През 2012 г. се предвижда разходите за заплати, други възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да се обединят в общ бюджетен кредит за разходи за персонал с цел по-голяма гъвкавост при тяхното управление и в зависимост от провежданите реформи.
Предвижда се от 1 май 2012 г. минималната работна заплата да се увеличи от 270 лв. на 290 лв., като само в рамките на последните осем месеца тя ще се увеличи с 21 на сто. Не се предвижда осъвременяване на пенсиите. Разходите за пенсии ще достигнат 8,9 на сто от БВП при 9,6% от БВП за 2011 г. Независимо от намаления дял в абсолютно изражение разходите за пенсии са с 235,6 млн. повече в сравнение с 2011 г., главно поради увеличената добавка от пенсията на починалия съпруг, повишаване на броя на новоотпуснатите пенсии, както и по-високият им размер.
Разходите по бюджета на министерството на труда и социалната политика се предвижда да са 958 млн. лв., които са с 0,73 на сто повече в сравнение с 2011 г. или с почти 7 млн. лв. повече поради увеличените размери на месечните помощи за деца с увреждания и повишените средства за закрила на детето, главно свързани със заплащането на професионалните приемни семейства.
Средствата за активна политика по заетостта се запазват на равнището от предходната година в размер на 73 млн. лв. Предвижда се в обучение на възрастни да бъдат включени 5360 лица, които са с 6,6 на сто по-малко, а наетите на работа лица по програми и мерки ще са 33 785, които са с 2,4 на сто по-малко в сравнение с 2011 г.
В хода на представянето на бюджета на Министерството на труда и социалната политика министър Младенов открои значително повишения дял на средствата от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като те са планирани да достигнат 584 млн. лв., които са със 73,8 на сто повече в сравнение с 2011 г. По този начин при отчитане на средствата по Националния план за действие по заетостта средствата предназначени за активни политики на пазара на труда достигат почти 500 млн. лв.
В областта на социалното подпомагане и подпомагането на семействата не се предвиждат промени по отношение на размера на гарантирания минимален доход, прага за достъп до помощи за деца, размера на еднократните и целевите помощи за деца и семейства, както и размера на интеграционните добавки за хора с увреждания. Планира се увеличение на хората, обект на подпомагане с месечни социални помощи, главно поради увеличаването на хората с временни затруднения по отношение на материалния им статус. Предвижда се и разширяване на социалните услуги в общността.
Не се предвиждат промени и по отношение на параметрите на помощите по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и на целевите помощи за отопление, като се предвижда от тях да се възползват 250 хиляди лица и семейства. Размерът на целевите средствата за диагностика и лечение на български граждани без доходи и/или лично имущество е без промяна в сравнение с 2011 г. – 2,5 млн. лв.
За помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания са планирани средства в размер на 154 млн. лв., които ще гарантират подкрепа за 494 хиляди хора с увреждания.
В заключение министър Младенов подчерта, че предвидените средства ще позволят регулярно да се изпълняват социалните ангажименти и държавата да реализира своите функции и приоритети, сред които за 2012 г. са борбата с бедността и повишаване на заетостта.
Представителите на парламентарната група на Коалиция за България не подкрепят законопроекта, като подчертаха, че не се наблюдават позитивни промени в политиката по заетостта, в политиката за интеграция на хората с увреждания и развитието на социалните услуги. Изказаха се и опасения, че предвиденото увеличение на бенефициентите на месечни социални помощи е подценено, не отразява реалното положение в контекста на намаляващи реални доходи и ще се реализира за сметка на ограничаване на социалните права на българските граждани. Повод за сериозна загриженост е и предвиденото значително увеличаване на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” при настоящата организация, темпове на усвояване и съществуващ капацитет.
Представителите на парламентарната група на Движението за права и свободи имат сериозни резерви по отношение на политиките, които се реализират с този бюджет, като считат, че в условията на икономическа криза ролята, мястото и значението на социалното подпомагане като втора защитна мрежа е подценено. Не споделят и запазването на средствата за активни политики на пазара на труда. Същевременно подчертават необходимостта от по-активна роля на социалното подпомагане, чрез повече средства и по-целенасочени действия на мерките и схемите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за подобряване на конкурентноспособността, за обучение, квалификация и преквалификация.
Народните представители от Синята коалиция не подкрепят законопроекта, защото според тях с Проекта за бюджет за 2012 г. е налице отказ от реформите и липса на визия за развитие. Бюджетът е изготвен на базата на нереалистични параметри и хипотетични очаквания. Предвидените за реализиране и финансиране социални политики няма да доведат до необходимите ефекти и главно за оживление на пазара на труда. Не подкрепят и намалените средства за наука.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 6 гласа и без „въздържали се”,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни бъде представен от госпожа Банковска.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2012 г., № 150-01-297,
внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 150-01-297, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, господин Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, господин Иван Ценов и господин Лазар Каменов – заместник-министри на физическото възпитание и спорта, господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, госпожа Надя Шабани – председател на Държавната агенция за закрила на детето, госпожа Зоя Касърова и госпожа Марияна Мотева – експерти от Министерството на финансите, акад. Никола Съботинов – председател на Българската академия на науките, проф. Борислав Борисов – председател на Съвета на ректорите, ректори на университети, представители на синдикални и браншови организации.
Проектът за държавния бюджет в частта за функция „Образование” и група „Наука” от страна на Министерството на образованието, младежта и науката, бе представен от министър Сергей Игнатов. Той изложи накратко основните политики и допускания, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
Конкретно по разходите за образование в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. по функция „Образование” са планирани 2 млрд. 748 млн. 200 хил. лв., представляващи 3,4% от брутния вътрешен продукт. Ръстът в разходите за образование спрямо 2011 г. е в размер на 172 млн. 300 хил. лв., от които по националния бюджет – 78 млн. лв., и 93,4 млн. лв. – средства от Европейския съюз.
Средно образование.
За политиката в областта на средното образование са планирани близо 1 млрд. 914 млн. лв. по функция „Образование”. С тези разходи се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
- осигуряване на учебния и възпитателния процес в училищата и детските градини в системата на народната просвета – 1 млрд. 454 млн. 800 хил. лв., от които 1 млрд. 430 млн. 800 хил. лв. са средствата по единни стандарти;
- повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до качествено средно образование са разчетени 193,9 млн. лв.;
- за реализиране на национални програми за развитие на средното образование са разчетени 30,3 млн. лв.
През 2012 г. ще продължи прилагането на системата на делегираните бюджети.
Висше образование.
В системата на висшето образование субсидията за държавните висши училища за 2012 г. възлиза на 345,2 млн. лв., в това число 323,6 млн. лв. за гражданските висши училища и 21,6 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Средствата за наука за 2012 г. са предвидени в размер на 193,6 млн. лв.
Разпределението е както следва: по бюджета на БАН субсидията е до 54,8 млн. лв.; по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката – 59,2 млн. лв., което е на нивото на бюджета за 2011 г.; по бюджетите на държавните висши училища – субсидия за присъща научна или художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове – 8 млн. лв. и 5 млн. лв. от централния бюджет.
В хода на дискусията по законопроекта от страна на народните представители, ректорите на държавните висши училища, синдикатите, браншовите организации и местните власти бяха поставени редица въпроси по Бюджет 2012 г.
Според вносителите не се намалява бюджета на Българската академия на науките, а 5 млн. лв. се прехвърлят във Фонд „Научни изследвания”.
Поискано бе обяснение и за критериите, по които са променяни бюджетите на държавните висши училища спрямо предходната година.
Вносителите поясниха, че промените се налагат, защото оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация са еднакво добри за по-голяма част от висшите училища и не позволяват тяхното диференциране според качеството на образованието, което да се отрази и на тяхното финансиране. Оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация не дава и представа за реализацията на университетските възпитаници на пазара на труда. Бюджет 2012 предлага добрите професионални направления да бъдат финансирани с 25% повече от другите, като продължение на започнатата през 2011 г. политика. Промените в студентските такси са инструмент, който се дава на университетските ръководства да въвеждат диференцирано заплащане на студентите.
От страна на Министерството на физическото възпитание и спорта Проекта за държавния бюджет за 2012 г. бе представен от министър Свилен Нейков. Той изтъкна, че предвидените разходи за спортна дейност за 2012 г. са съобразени с прогнозите за макроикономическата среда. Общият размер на средствата, отпуснати по държавния бюджет, възлиза на 36 млн. 810 хил. лв. В сравнение с 2011 г., бюджетът на Министерството на физическото възпитание и спорта е увеличен с близо 10% или 3 млн. 185 хил. лв. Консолидираният бюджет за 2012 г., включително средствата от българския спортен тотализатор са 58 млн. 60 хил. лв.
В комисията са постъпили писмени становища от Министерството на труда и социалната политика и от Държавната агенция за закрила на детето.
Беше отбелязано, че в Проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. е заложено увеличение на социалните разходи със 7 млн. лв. Увеличението на средствата за Министерството на труда и социалната политика е изцяло за политиките за децата и семействата, визирайки конкретно Програмата за преход от институционални грижи към услуги в семейна среда и увеличението по отношение на месечната помощ за деца с трайни увреждания по Закона за семейните помощи.
Госпожа Надя Шабани – председател на Държавната агенция за закрила на детето, коментира, че утвърдените средства по изготвения Проектобюджет на агенцията за 2012 г. запазват нивото на бюджет на агенцията в размер на 1 млн. 325 хил. 370 лв. С оглед подобряване благосъстоянието на децата в България са разработени и се изпълняват проекти по оперативни програми, като Държавната агенция за закрила на детето участва в реализацията на част от тях като бенефициент или партньор.
В хода на дискусията бе отбелязано, че новият Закон за детето, който се предвижда да влезе в сила от 2013 г., не касае бюджетната 2012 г.
След проведените разисквания Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта взе следното решение:
С 10 гласа „за”, 5 – „против”, без „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлагана Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 150-01-297, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Банковска.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае нейният председател госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, ще Ви запозная в резюме с

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2012 г., № 102-01-71,
внесен от Министерския съвет

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на финансите – господин Симеон Дянков.
Съгласно проектобюджета за 2012 г., общият размер на предвидените разходи на Министерството на здравеопазването възлизат на 468 185 хил. лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, свързани с лечението и профилактиката на социално значими заболявания, осъществявани от бюджетните структури към Министерство на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират и преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за осъществяване на дейностите, определени от действащото законодателство като отговорност на държавата.
Чрез бюджета на Министерство на здравеопазването за 2012 г. са предвидени средства в размер на 5,4 млн. лв. за трансфер към Националната здравноосигурителна каса с цел финансиране на дейностите, посочени в чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че предвидените в проектобюджета за 2012 г. средства за спешна помощ и предлаганите от министъра на здравеопазването структурни реформи в организацията на спешната помощ в България ще доведат до допълнително напрежение в системата както от страна на работещите в нея, така и от страна на пациентите.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” – 6, „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект на бюджета на съдебната власт със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная с резюме на:

„ДОКЛАД
по проект на Закона за държавния бюджет
на Република България за 2012 г. от Комисията
по околната среда и водите

На свое редовно заседание, проведено на 10.11.2011 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на околната среда и водите: госпожа Нона Караджова – министър; госпожа Клементина Денева – главен секретар, госпожа Ива Таланова – началник на отдел „Бюджет”, и госпожа Галина Симеонова – директор на Предприятието за управление на дейностите по околната среда и водите; и от Министерство на финансите – госпожа Росица Велкова-Желева – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”; госпожа Ивелина Йоргова-Герова – старши експерт в същата дирекция, и госпожа Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд”.
Министър Караджова представи проекта на държавния бюджет в частта „Околна среда”, Министерство на околната среда и водите и за екологични проекти на общините.
Публичните разходи за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и за опазване на околната среда за 2012 г. са 2 471,8 млн. лв. (3% от брутния вътрешен продукт), или 8,5% от общите разходи, като спрямо 2011 г. отбелязват увеличение с 65,5 млн. лв. Разходите за опазване на околната среда, които са от основните приоритети, подкрепени и от европейските програми, бележат растеж спрямо 2011 г. от 207,4 млн. лв.
С разчетените средства в група „Опазване на околната среда” ще се извършват разходи основно от Министерството на околната среда и водите – 28,1 млн. лв. за реализиране на дейностите по опазване на околната среда. За Министерство на регионалното развитие и благоустройството за 2012 г. са разчетени средства в размер на 1,2 млн. лв. за финансиране на дейности по Програма „Противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”.
По бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за 2012 г. са разчетени средства в размер на 62,8 млн. лв., включващи 59,1 млн. лв. капиталови разходи, като трансфери към общините и бюджетните структури. Основно са насочени към изграждането на малки водоснабдителни обекти, пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори и корекции на речни корита; депа за твърди битови отпадъци, сепариращи инсталации и системи за рециклиране; енергоспестяващи технологии; проекти за биоразнообразие и екотуризъм; информационна и образователна дейност по опазване на околната среда и други.
За местните дейности на общините разходите по група „Опазване на околната среда” за 2012 г. са в размер на 96,4 млн. лв., насочени за дейност „Чистота”, „Озеленяване” и „Други дейности по опазване на околната среда”.
Госпожа Караджова обърна внимание на известното намаление в бюджета на Министерството на околната среда и водите, което се дължи на прехвърляне на експерти и дейности към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, заедно със средствата за тях.
Разходите за екологични проекти – около 20 млн. лв, са насочени основно към сектори „Води” и „Отпадъци”, като при финансиране на общините ще има гъвкавост с приоритет към общини с изготвени добри проекти и възможности за ефективно усвояване на средствата. Министър Караджова посочи още, че извън докладваните, средства за дейности по околната среда са предвидени и в Програмата за развитие на селските райони, както и средства в бюджетите на други ведомства, като Министерство на земеделието и храните и други за персонал по климата, водите и енергийната ефективност.
След откриване на дебатите, отношение по законопроекта взеха народните представители Искра Михайлова, Огнян Пейчев, господин Такоров и Фани Христова.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 9 гласа „за”, 4 гласа „против” и „въздържали се” – няма, и изрази следното становище:
Комисията подкрепя проектозакона и заложените в него показатели по отношение опазването на околната среда и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 ноември 2011 г. бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.
С предвидените средства по проекта на бюджета за 2012 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се осигуряват условия за успешното провеждане на политиката на Република България в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предвидените собствени приходи по бюджета на министерството за 2012 г., които се администрират от Централното управление и второстепенните разпоредители са в размер на 42 млн. лв., от които 50 % се генерират предимно от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите събирани в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
През 2012 г. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията предвижда да разходва, трансферира и координира в размер на 2 млрд. 482 млн. 900 хил. лв. за програми в областта на транспорта и съобщенията.
Разработеният програмен бюджет включва също субсидиите за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населените планински и гранични райони и средствата за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания на някои категории граждани.
На заседанието на комисията бе представен и обсъден и проекта на бюджет на Комисията за регулиране на съобщенията за 2012 г.
Политиката в областта на съобщенията, електронното управление и информационното общество се реализира чрез програмите „Развитие и поддържане на електронна и съобщителна инфраструктура за държавното управление” и „Развитие на съобщенията, електронното управление и информационното общество”. Предвидените средства за реализирането й са в размер на 20 млн. 544 хил. 100 лв.
В хода на заседанието на комисията от народните представители бяха изказани мнения и зададени въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, заложените разходи в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията, както и за предвидените средства за реализирането на транспортните инфраструктурни проекти.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 10 гласа „за” и 3 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Доклад за първо гласуване на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г., в частта култура, гражданско общество и медии.
За 2012 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 393 млн. 700 хил. лв., които са 0,5% от брутния вътрешен продукт, като за текущи разходи са предвидени 337 млн. 900 хил. лв., а за капиталови разходи 55 млн. 900 хил. лв.
Приетият от Министерския съвет проектобюджет предвижда разходи на Министерство на културата в размер на 117 млн. 903 хил. 100 лв., от тях за текущи разходи са 110 млн. 403 хил. 100 лв. и 7 млн. 500 хил. лв. капиталови разходи.
В проекта за държавен бюджет за 2012 г. за юридически лица с нестопанска цел е предвидена държавна субсидия в размер на 10 млн. 460 хил. лв.
В Законопроекта за държавния бюджет предвидената държавна субсидия за Българската телеграфна агенция се запазва в размер от 4 млн. 185 хил. лв.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 400 хил. лв. и разходи в размер на 1 млн. 429 хил. лв.
За Българското национално радио в Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 44 млн. 165 хил. 900 лв. и са намалени спрямо 2011 г. с 13,66%. Разходите на Българско национално радио са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 74 млн. 614 хил. лв., увеличението спрямо 2011 г. е в размер от 4 млн. 514 хил. лв.
В § 74 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2012 и 2013 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия и Българското национално радио на основание издръжка, определена от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд „Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията.
По време на дискусията проф. Стефан Данаилов изказа мнение, че бюджетът за 2012 г. е с 12% по-висок от 2011 г., но за трета поредна година процентът за функция „Култура” към брутния вътрешен продукт е 0,5% и настоя да не е по-малко от 0,6% както е бил в бюджета за 2009 г. и изрази опасение, че субсидията за Българското национално радио, намалена със 7 млн. лв. спрямо 2011 г., няма да бъде достатъчна за извършване на структурни промени в Националното радио.
От своя страна Петър Курумбашев изрази недоумение, че Българското национално радио, което е най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания, е с намалени разходи.
След дискусия и гласуване, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, 7 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г., в частта му за културата, гражданското общество и медиите.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Следва докладът на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от
Министерския съвет на 31.10.2011 г.

На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите и държавните структури, чиято дейност Комисията контролира по компетентност.
Отношението към бюджета на институцията Омбудсман беше положително. Причината за запазване на бюджета е ратифицирането от нашата страна на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за превенция от изтезание и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание.
За Държавната агенция за закрила на детето госпожа Надя Шабани представи бюджета. Във финансирането за следващата година при тях няма промяна. Агенцията продължава да поддържа националната телефонна линия 116-111 за деца в риск. Ще бъде продължен проектът, насочен към затваряне на институциите за деца с увреждания и още един – “Оценка на въздействието от изпълнението на Националната стратегия за закрила на детето 2008-2018 г.”, приет от Народното събрание.
Становището си за Бюджет 2012 г. докладва господин Никола Казаков – председател на Държавната агенция за бежанците. И при тях няма промяна за 2012 г. в сравнение с 2011 г. Проблем обаче ще предизвика въвеждането в експлоатация на Транзитен център – с. Пъстрогор през януари 2012 г., поради липса на предвидени средства за функционирането му. Необходимата сума възлиза на около 1 млн. 900 хил. лв.
Думата да представи бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина беше дадена и предоставена на председателя й господин Росен Иванов. Той подчерта, че в резултат на подобряване на административната им дейност, за десетте месеца на 2011 г. са били издадени около 19 хиляди удостоверения за българско гражданство, което е равно на издадените през 2009 г. и 2010 г. взети заедно.
С апел към Комисията за осигуряване на допълнителни средства за обезпечаване на народополезната дейност на Държавната агенция за българите в чужбина се обърнаха народните представители Александър Радославов и Юнал Лютфи.
Бюджетът за 2012 г. на Комисията за защита от дискриминация беше представен от нейния председател господин Кемал Еюп. Той подчерта, че в тези кризисни години екипът на Комисията се справя със задълженията си. Спря се на някои разходи, несвойствени за другите администрации, като например осигуряване на пътни и дневни за социално слаби граждани, участващи в производства на Комисията и привличането на външни експерти при специфични производства. В заключение господин Еюп изрази удовлетворение от бюджета си за 2012 г.
В изказването си изпълняващия длъжността председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси господин Георги Кръстев подчерта, че те не са юридическо лице и нямат собствен бюджет. През настоящата година има промяна в дейността на съвета, тъй като политиката по етническите и интеграционни въпроси е изцяло прехвърлена в Министерския съвет, включително и позицията „Национален координатор на десетилетието на ромското включване”.
Бюджетът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет беше представен от директора й господин Емил Велинов. В началото на изказването си той подчерта, че макар и с ограничен бюджет и скромни суми, през текущата година дирекцията е подпомогнала ремонта на 290 храма, 35 джамии и предоставила около 40 хил. лв. на 8 други деноминации. Беше изтъкнато, че за тази дейност съществува и сериозен резерв в Мярка 322 на Министерство на земеделието. Тя се отнася само за селските райони и отдалечени църкви, свързани с религиозен туризъм, като за 5 обекта има разпределени около 2 млн. лв. В същото време дирекцията разполага с 1 млн. 660 хил. лв. за 4 хил. 600 обекта.
В заключение господин Велинов подчерта изключително тежкото състояние на три църковни обекта с общонационално значение. Трагично е състоянието на храма „Св. Александър Невски” и сградата на Богословския факултет на площад „Св. Неделя”. Специално внимание беше отделено на необходимостта в най-скоро време да бъдат вложени около 2 млн. 350 хил. лв. за довършване на разкопките и осъществяване достъп до уникалните археологически находки в подземието на храма „Св. София”
След проведеното обсъждане Комисията се обедини около направените конкретни предложения:
1. Да се завиши бюджетната субсидия за Държавната агенция за бежанците с 1 млн. 900 хил. лв., така че да обезпечи функционирането на Транзитния център в с. Пъстрогор.
2. Да се дофинансира приоритетно от евентуални допълнителни приходи или икономии предвидения бюджет за Държавната агенция за българите в чужбина.
3. Да се завишат предвидените средства за Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет с целево отпуснати субсидии за храма „Св. Александър Невски” и сградата на Богословския факултет на площад ”Св. Неделя”.
При проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 6 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз, господин Бакалов.
Сега ще изслушаме доклада на Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”, който ще ни бъде представен от господин Димитър Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на Държавна агенция
„Национална сигурност” по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., внесен от
Министерския съвет на 31.10.2011 г.

Постоянната парламентарна комисия за контрол на ДАНС на свое заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., обсъди Законопроекта на Министерския съвет за държавния бюджет на Република България. С оглед специфичната компетентност на комисията (чл. 18, ал. 6, т. 2 от ПОДНС), тя разгледа подробно проекта в частта му, отнасяща се до бюджета на ДАНС.
Присъстваха председателят на агенцията господин Константин Казаков, заместник-председателите господин Иван Драшков и господин Димитър Йорданов, както и заместник-директорът на дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността” госпожа Маринела Белева.
В резултат на изслушването и на изпратеното от ДАНС подробно изложение, Комисията установи следното:
1. Проектът за Закон за държавния бюджет за 2012 г. предвижда намаляване на бюджета на ДАНС с 11,73% спрямо бюджета за 2011 г. до 75 млн. 340 хил. лв., което ще доведе до реално намаление от 43,53% спрямо бюджета за 2009 г., когато в агенцията започна структурна реформа.
2. Едновременно с намалението на бюджетните разходи, предвидено в разглеждания законопроект, Проектът за Закон за държавното обществено осигуряване предвижда намаляване законовите обезщетения за напуснали служители от 20 пълни месечни работни заплати на 15, които да се изплатят в размер 75%.
3. Наложеното намаление на бюджета ще предизвика драстично намаление и на разходите за персонал – тоест намаляване на работните заплати на държавните служители и работещите по трудово правоотношение в Агенцията.
4. Ще има недостиг на средства за изключително важни дейности, като например развитието на системата за физическа сигурност на агенцията (недостигът е 630 хил. лв.), развитието на автоматизираните информационни и комуникационни мрежи (393 хил. лв.), оборудването и развитието на системата за криптографска сигурност (200 хил. лв.), привеждането на оборудването за защитена комуникация с европейски организации, в които ДАНС членува, в съответствие с изискванията на НАТО и Европейския съюз (47 хил. лв.) и т.н.
След като анализираха получената информация, членовете на комисията направиха следните изводи:
1. Рязкото намаление на разходите по бюджета на ДАНС за 2012 г. нанася недопустим финансов удар по службата, който заплашва ефективното изпълнение на законово определените й задачи и дейности – около 20% от функциите на Агенцията остават финансово необезпечени, което поставя на риск действията й като съществен елемент от системата за защита на националната сигурност.
2. За разлика от други институции, ДАНС осъществи структурна реформа през 2010 г., както и извърши последователни съкращения, които достигат близо една четвърт от първоначалния й персонален състав. Това означава, че допълнителна адаптация на структурата към новите бюджетни рамки в момента не е възможна, без това да се отрази на ефективността на изпълняваните задачи. Драстичното намаляване на средствата за възнаграждение, съчетано с намаляването на обезщетенията при напускане от началото на следващата година пък ще доведе до вълна от напускане до края на настоящата година на квалифицирани служители, както и на реален риск от нелоялни действия от тяхна страна по отношение на службата и държавата.
3. Функционирането на ДАНС в предлаганата от законопроекта бюджетна рамка би било възможно единствено с освобождаването на агенцията на част от функциите й, за което обаче са необходими съответни законодателни промени.
В тази връзка и след проведените разисквания, Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване в настоящия му вид Законопроект за държавния бюджет на Република България, отнасящ се до ДАНС, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
Становището е прието с 3 гласа „за“ и 1 глас „против“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дъбов.
Уважаеми дами и господа, остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след което ще направим почивка и ще продължим с разискванията, които ще бъдат излъчвани пряко по националното радио и националната телевизия.
Има думата госпожа Панайотова за резюме на становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще Ви запозная с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. по отношение на заложените цели за провеждане на устойчива фискална политика и във връзка с разходването на европейските средства.
В заседанието на Комисията взеха участие Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, и Карина Караиванова – директор на Дирекция Национален фонд в Министерство на финансите.
В отговор на световната икономическа и финансова криза и в контекста на Европейския Семестър основна цел на бюджетната рамка за периода 2012-2014 г. е засилването на фискалната и бюджетна дисциплина чрез стриктен контрол върху разходите и размера на бюджетния дефицит.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда параметрите от проекта за държавен бюджет за 2012 г., касаещи вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз.
Като основен ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз, вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2012 г. се очаква да възлезе на 895,7 млн. лв. В проекта на държавния бюджет за 2012 г. са заложени общо разходи, в това число национално съфинансиране, в размер на 4,5 млрд. лв. по програмите, съфинансирани от Европейския съюз.
По програмата за развитие на селските райони в проекта на държавния бюджет за 2012 г. са заложени разходи в размер на 630 млн. лв., от които 152 млн. лв. национално съфинансиране. По линия на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” в проекта на държавния бюджет за 2012 г. са заложени разходи в размер на 31,9 млн. лв., от които 8 млн. лв. национално съфинансиране.
Бюджет 2012 е израз на консервативна фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на фискална дисциплина с балансиран бюджет, ниски нива на държавен дълг и бюджетен дефицит.
Въпреки това, с оглед на реорганизацията на Общата външна политика и политика за сигурност в Европейския съюз, промените, които се извършват в сектора отбрана, както и принципът „пари срещу реформи”, трябва да се отчитат сферите, в които се извършват реформи в страната, но които не могат да се ползват с европейско финансиране.
Изводът, който може да се направи за Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., е, че това е бюджет, който отговаря на планираните мерки за реализация на приоритетите за страната – инфраструктурни проекти по оперативните програми през 2012 г., както и насочва ресурси по приоритетите, заложени в Националната програма за реформи, респективно стратегията „Европа 2020”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г. № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Панайотова.
С подкрепата на Парламентарната комисия по околна среда и води, уважаеми дами и господа, след малко в Народното събрание ще бъде открита изложба на големия художник Неделчо Нанев – режисьор и оператор, талантлив творец. В Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата – колекцията „Спомен за брястовете”, вдъхновена от любовта към природата, осъзнатата необходимост да бъде тя съхранена за бъдещите поколения. Всички народни представители са поканени на откриването.
След почивката разискванията ще продължат по реда на заявките за изказване. До момента такава е направил народният представител Йордан Цонев. Той ще бъде първи след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. Заседанието ще продължи в 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Думата за изказване има народният представител господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма как да се обърна към правителството, защото няма нито един негов представител, но се надявам, че все пак ще чуят това, което ще им бъде казано, защото то е от полза и за тях, и за всички нас – за цялата страна.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи ще гласува „против” този бюджет, не само защото сме опозиция на това управление, а защото не намираме никакви икономически, още по-малко политически основания да подкрепим бюджета.
Недостатъците на Бюджет 2012 бихме могли да класифицираме като хронични, доколкото те са характеристика и на трите бюджета на правителството на ГЕРБ.
На първо място, този бюджет е нереалистичен и поради това е неизпълним. Макрорамката, върху която е изготвен, не отговаря на икономическите реалности и тенденции в българската и в европейската икономика. Съставен върху прогноза за икономически растеж от 2,9%, той е бил коригиран според думите на финансовия министър върху прогнозен ръст от 1%. Това, между другото, се сочи и като един от буферите, но за буферите – по-нататък.
Ние твърдим, че и двете прогнози са нереалистични. Европейската икономика навлиза в нова рецесия вследствие на дълговата криза в Еврозоната, а българската е в точката на замръзване. Последните данни на Националния статистически институт от вчера спрямо предното тримесечие показват ръст от точно 0%. Нещо, което можеше да се предвиди през предните тримесечия, предвид тенденциите, за които вече говорим.
През последните две години основен фактор на растежа в българската икономика е износът. Как си представят съставителите на бюджета – вицепремиерът Дянков и икономистите на ГЕРБ, че при настъпващата рецесия в Евросъюза ние можем да разчитаме, че износът ще запази своя тренд нагоре, при положение че две трети от българския износ са ориентирани именно към Еврозоната? Да не кажа, че по 1 милиард е оборотът ни само с Гърция и Италия, където е съвсем логично да очакваме още по-свито потребление, отколкото в останалите страни на Еврозоната.
Инвестициите са планирани на над 1,6 млрд. лв. за следващата година. Не бих могъл да намеря нито едно икономическо основание да планирам дори 500 милиона инвестиции. При положение, че за тази година дотук са 200 милиона, което, както се казва, е в рамките на статистическата грешка. И при положение, че за тази година също трябваше да бъдат над 1,5 милиарда.
На тази база ние смятаме, че абсолютно нереалистично е планиран ръст на данъчните приходи от 909 милиона и на общите приходи от 2,5 милиарда. Тези прогнози нямат абсолютно никаква икономическа логика.
На второ място, този бюджет, както и предните два, не съдържа реални и ефективни антикризисни мерки. С плахи опити за частични реформи в администрацията, в здравеопазването, образованието и така нататък, без никакъв реален фискален ефект. Вече спорихме и в комисиите, и в други обсъждания в медиите: каква административна реформа, какви намалявания с 12-14% на администрацията, когато средствата за издръжка, които са предвидени в бюджета, не намаляват? Каква реформа в здравеопазването, когато там се работи на принципа на малки действия само в системата, която наричаме здравноосигуряваща, а във финансовата част на тази огромна система нищо не се пипа?
Единствената реална антикризисна мярка, ако трябва да бъдем коректни, а ние сме, е предвиденото увеличение на усвояването на еврофондовете – цели 3,5 милиарда от 1,6, което е близо 80% ръст. Ние силно бихме искали това да се състои и го подкрепяме, но искаме да припомним на правителството, че доколкото това е единствената сериозна антикризисна мярка, то все пак не зависи от волята на правителството, а зависи до голяма степен от административния капацитет, от фирмите, които подготвят и изпълняват тези поръчки. Като знаем кои фирми ги изпълняват към момента, особено инфраструктурните проекти, нямаме много голямо основание да смятаме, че техните действия ще бъдат коректно признати от Брюксел. Имаме печален опит точно със същите фирми в последните няколко години. Така че за тази антикризисна мярка можем да си послужим с думите на известен български журналист: „А дано, ама надали”.
На трето място, Бюджет 2012 не е бюджет на финансовата стабилност, както го презентират управляващите. Аргументът на управляващите (за това, че той е бюджет на стабилността – намаляване на дефицита от 2,5 на 1,3 процентни пункта) не е аргумент в полза на стабилността, уважаеми колеги, а обратното! Защото нашата страна е във валутен борд и във валутен борд са важни резервите. Всяко намаляване на резервите, в това число и на фискалния резерв, и всеки дефицит подкопават стабилността на борда, подкопават стабилността на националната валута! Няма как това да бъде стабилизационна финансова мярка!
Искам да Ви обърна внимание да не се уповавате много на Маастрихтския критерий за до 3% дефицит, защото след дълговата криза в Еврозоната аз твърдя, че този критерий е пълен анахронизъм!
Вторият фактор, който работи във вреда на стабилитета, е увеличаването на държавния дълг – до 19% е записано в бюджета. Впрочем правителството на ГЕРБ увеличи този дълг – досега около 1,5 млрд. лв., главно вътрешен дълг – чрез емитиране на държавни ценни книжа. Общото намаляване на резервите, ще кажа пак, както фискални, така и банкови, така и увеличението на държавния дълг, не може да бъде стабилизиращ фактор – поне не и според икономическата наука!
Всъщност тук имаме една новина! В този бюджет правителството преминава към нов способ за финансиране на бюджетния дефицит – от средствата във фискалния резерв към увеличаване на дълга! Тази тенденция започна през тази година, а в Бюджет 2012 тя вече е официализирана. Затова нивото на фискалния резерв се задържа на 4,5 милиарда и през тази, и през следващата година, а се увеличава нивото на дълга: през тази дотук – 1,5 милиарда, до края на годината – може би два, а през следващата – най-малко още два.
Причините да се премине, при това финансиране на дефицита, от фискалния резерв към увеличаване на дълга са две основни.
Фискалният резерв вече е с изчерпана оперативна част. Резервите, които остават в него, не могат да бъдат харчени.
Втората причина е, че в последните години фискалният резерв стана прекалено наблюдавана от обществото величина! Нищо, че лихвите по вътрешния дълг са по-големи от тези по резерва, ГЕРБ ще използва по-скъп инструмент за финансиране на дефицита – дълга. Може и да е по-скъпо, но е по-незабележимо.
И няколко думи за буферите. Тук искам да Ви припомня какво всъщност представляват буферите. Буферът е такава финансова мярка, която се предвижда в бюджета, която при негативен сценарий да бъде задействана, за да не се случат негативните последици и да бъде увеличен дефицита.
Забележете кой е основният буфер в този бюджет – възможността да бъде емитиран дълг до 19%.
Колеги, това не е никакъв буфер. Това е точно обратното – предвижда се възможността за голям дефицит вследствие на по ниски приходи, вследствие на този негативен сценарий, и дефицитът, който ще се увеличи да бъде финансиран през дълга. При това, това финансиране на дефицита е инфлационно и е във вреда на стабилността на борда.
Всъщност и в този, и в предишните два бюджета на правителството на ГЕРБ има три сериозни и действащи антикризисни мерки, наистина много сериозни! Това са ниският държавен дълг, това е високото ниво на финансовия резерв и на другите банкови резерви, и това са ниските преки данъци. И трите ГЕРБ ги получи в наследство от управлението на последните три правителства нищо, че отрича всичко положително направено до 2009 г.
В заключение: полезният ход на кабинета, според нас, е да изтегли този бюджет, и между първо и второ четене да го ремонтира – генерално, от макрорамката до баланса! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики? Няма реплики.
Процедура – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, не разбирам по какъв начин считате за възможно да протече тази част от точката от дневния ред – дискусия, без участието на министъра на финансите. Това е абсолютен прецедент! Досега в Народното събрание подобно нещо не се е случвало!
Поначало е непонятно защо от началото на заседанието не присъстваше министър-председателят и по-голяма част от Министерския съвет, но вече сякаш това не ни учудва, имайки предвид цялостното му отношение към парламента. Но при дискусията на първо четене на Закона за държавния бюджет за следваща година да е налице това демонстративно отсъствие е абсолютно недопустимо!
Процедурата ми е да прекъснете заседанието, да изясните къде се намира министърът на финансите, и когато той се върне и най малкото пасивно присъства, поне физически, в залата, да допуснете продължаване на дискусията.
Министърът на финансите има задължението да защити проектозакона в хода на дискусията; да чуе онова, което народните представители заявяват от трибуната; да отговори; да се постарае да убеди народните представители да подкрепят предложения от правителството законопроект. Напълно непонятно е това отсъствие.
Още веднъж предлагам – прекъснете заседанието, и помолете настоятелно министърът да се яви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, знаете, че беше тук министърът на финансите. В момента върви заседание на Министерския съвет. Коректно е предложението Ви. (Силен шум и реплики от КБ.)
Уведомена съм, че пътува насам. (Реплики и провиквания от КБ.)
Много Ви моля! Без подвиквания от място! И ме слушайте какво Ви казвам! (Шум и реплики.)
Нали имаше процедура и ми беше поставен въпрос? Информирам народните представители, че господин Дянков пътува към парламента. Очаквах в рамките на тези пет минути, с които започнахме по-късно, да дойде. Продължаваме. Всеки момент той ще бъде в залата.
Думата за изказване има народният представител Сергей Станишев. (Председателят Цецка Цачева предава председателството на заседанието на заместник-председателя Екатерина Михайлова. В залата влиза министър Сергей Игнатов.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Първо, все пак, госпожо Цачева, скандално е, че в деня, в който в Народното събрание на България – една парламентарна република, се обсъжда основният закон, Министерският съвет не намира за нужно да си пренасрочи своето заседание и да защитава тук своята политика.
Второ, по същество… (Реплики от ГЕРБ.)
И не ми се обаждайте от залата! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ние сме заплашени като страна за трети пореден път от едно бюджетно упражнение на Партията ГЕРБ.
Аз не знам дали изобщо може да се говори за политика в този бюджет и дали може да се говори за политика от това правителство. Извинявайте, но когато през септември правителството подписа, министри подписват споразумение със земеделски производители за това какви са ангажиментите на държавата към тях за 500 млн. лв., а месец по-късно, естествено след изборите, министърът на финансите казва: „Аз се отказвам от това споразумение, от моя подпис!”, за каква политика можем да говорим?! Доколко сериозно изобщо е това упражнение, което прави правителството и управляващото мнозинство? Абсолютно несериозно!
Последиците в бюджета обаче, които това правителство ни пробутва, са следните, въпреки приказките за поредната безалтернативност.
Първо – българите масово ще живеят още по-бедно при това, че за трите години управление на ГЕРБ инфлацията ще достигне 13 14%, а в бюджета не се предвижда никаква индексация на доходи и пенсии. Това по същество е нарушение на принципа, че България е социална държава, записан в българската Конституция.
Второ – безработните ще са още повече, а още сега, заедно с обезкуражените лица, те са 15-16% от работната сила.
Трето – след четири тържествени провъзгласявания, че кризата свърши, икономиката на България е заплашена от рецесия.
Четвърто – здравеопазването ще се задъхва от недоимък, а държавата системно продължава да бяга от своите задължения пред гражданите.
Нещо повече, Вие – управляващите, откраднахте повече от 1 млрд. лв. от българските граждани, от здравните вноски и ги присвоихте. Харчите ги неизвестно за какво. В същото време болниците издъхват и съзнателно се водят към фалит. Това важи масово за средни и малки болници в страната и не се предлага никаква алтернатива за хората, за тяхното лечение.
Пето – този бюджет е реквием за българската наука, който доубива Българската академия на науките с бюджет от 54 млн. лв. През 2009 г. той беше 95! Софийският университет, Селскостопанската академия, Техническият университет – са държавни институции, които разполагат с най-сериозния в България научен капацитет. И това е отново съзнателна политика на правителството на ГЕРБ.
За първи път от Българската академия на науките по време на гледане на бюджет висят черни знамена. Това е символично! Това е много ясна характеристика за отношението на ГЕРБ към българската наука и изобщо към духовността в България.
Шесто – ние ще бъдем много повече задлъжнели. Планира се вътрешният дълг да нарасне с половин милиард лева, а външният – с цели 4 млрд. лв., тоест ГЕРБ, след като изядоха фискалния резерв наполовина, ще харчат пак от чужда пита – от бъдещите приходи на държавата. И ще задължават българските граждани в една сериозна перспектива.
Един бюджет всъщност е един план за това как да се постигнат цели, които нацията си поставя за следващата година. И ги търся в бюджета целите – какви са те, има ли ги изобщо. Аз виждам само една: да имаме по-нисък бюджетен дефицит от тазгодишния. Той е планиран на 1,3% от брутния вътрешен продукт. Финансовата стабилност е важна, но когато тя се превърне в самоцел, тя убива реалната икономика.
И ще Ви припомня 2009 г. решението на ГЕРБ да спрат разплащания с фирми създаде гигантска междуфирмена задлъжнялост и задълба тежко кризата в България в реалната икономика. Това доведе до нарастване на безработицата. Сега повтаряте същия този номер.
Основен въпрос на всеки един бюджет са, разбира се, приходите. И тук важи фразата: „Никой не може да изпълни това, което ГЕРБ ще обещае!”.
Искам да Ви припомня... (Смях от ГЕРБ.)
Няма защо да се смеете! Нали Вие обещавахте, че след лошата тройна коалиция ще увеличите приходите веднага през 2009 г. с 2 млрд. лв.?! Нали окабелихте всичко! Нали летяхте с хеликоптери! Нали връзвахте бензиностанции! Нали спирахте „Лукойл”! Какво ли не правихте като пиар-акции, за да покажете как събирате приходи, обаче фактите са ясни. От 2008 г. до 2012 г., според Вашите прогнози, брутният вътрешен продукт на страната трябва да нарасне с над 10 млрд. лв. – от 69 млрд. лв. на над 80-81 млрд. лв. Това са 10 млрд. лв. и повече ръст на брутния вътрешен продукт.
И Ви питам: защо приходите за следващата година ще са с близо 1 млрд. лв. по-малко от 2008 г.? Кажете! Направете проста сметка! Този бюджет легализира и покровителства сивата икономика и ако по-рано мислeхме, че сте просто некадърни, сега, след опорочаването с масово купуване с черни пари на изборите (шум и реплики от ГЕРБ, възгласи „Еее!”), сме наясно, че това е престъпна политика на властта. С тях искате да купувате и парламентарните избори, затова са Ви зле приходите.
Приходите по национален бюджет за 2012 г. са планирани на 30,5% от брутния вътрешен продукт. По време на лошата тройна коалиция приходите бяха над 40% по националния бюджет, при същите данъци.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нямаше приходи.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всъщност не при същите – Вие увеличихте акцизите, при това значително. Десет процента разлика във брутния вътрешен продукт, това е сивата икономика, покровителствана от ГЕРБ. Че това са приходи не на европейска, това са приходи на африканска държава, която планирате.
Има три основни източника на икономическия растеж, защото това е основна политика, която би трябвало да преследва всяко правителство: потребление, инвестиции, износ.
С потреблението за съжаление всичко е ясно. То ще е още по-смазано, след като Вие дори не индексирате доходите. Доходите са бетонирани на мизерни нива.
Как стоят нещата с инвестициите? Всяка година от управлението на ГЕРБ бележи все по-голям спад на преките чуждестранни инвестиции. Тази година планирахте близо 2 млрд. евро инвестиции, в добрия случай ще имате 500 млн. евро инвестиции от чужбина, и това е оптимистичният сценарий. Тоест ще бъдат четири пъти по-малко от планираното от Вас. И аз Ви питам: как следващата година при тази политика, постоянния хаос, промените, които произвеждате, ще привлечете почти 1 млрд. 200 млн. евро инвестиции, които впрочем са на ниво от 1996-97 г. – най-голямата финансова криза в България?
Големият залог за компенсиране на липсващите частни инвестиции на това правителство са, разбира се, планираните средства от Европейския съюз – близо 4,5 млрд. лв. Би било прекрасно, искрено го казвам, но искам да попитам: как ще ги постигнете? За мен това е пълен блъф, защото тази година към 21 октомври от планираните верифицирани разходи сте усвоили 53%, а планираното за тази година е много по-ниско отколкото за 2012 г. Как ще направите такива чудеса?! Ще промените качеството на администрацията, ще ускорявате пак?!
Искам само да Ви припомня, че в резултат на Вашите ускорявания на работата по европейските фондове България падна от 14-то място по оперативните програми през месец юли 2009 г. на 26-то почетно, предпоследно място, малко преди Румъния. Да не се окаже, че след поредното ускоряване ще се окажем на 27-мо, последно място?
Следващият източник на растеж – износ. Залагате отново на него. Разбира се, че е важен, но нали виждате какво се случва в Европейския съюз? При нова рецесия в Европейския съюз просто няма как България икономически да се измъкне от кризата за сметка на износа, след като всички останали фактори са стагнирани и няма да се постигне резултат.
Окончателно се разби митът, че ГЕРБ е реформаторско правителство. То не бяха клетви, не бяха заплахи, не бяха обещания, но хаосът и импровизацията не са реформи. Първо, аз не познавам в света друга административна реформа, освен тази на ГЕРБ, в която след административна реформа, в която говорите за 10-14% съкращения, изведнъж в крайна сметка администрацията излиза по-скъпа на хората, защото и тази година планирате увеличение за централната администрация.
Сега разбирам, че има ново сто в пенсионната система – май че от догодина с една година се вдига възрастта за пенсиониране. Това нито е залегнало в бюджета, нито е обсъждано със синдикати – ей така, импровизация.
И импровизацията върви навсякъде. За сметка на хората обаче, защото в здравеопазването какво се случва?! Говорихте за диагностично свързаните групи – колко са по-добри от клиничните пътеки. Може и да е така. Кажете: осигурено ли е това в бюджета? Ще се въвеждат ли от 1 януари 2012 г.? Някой от Вас може ли да даде отговор на този въпрос? Не можете, той и министърът не знае.
Спешната помощ – безумна идея за сливане на нещо, което е държавен ангажимент пред всеки човек, независимо дали е осигурен или не, с работата на областните болници, които са търговски дружества и обслужват здравноосигурените. По този начин Спешната помощ ще казва: „Имаш ли осигуровка? Нямаш – умирай!” (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кой плаща цената за тези експерименти?! Хората!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига вече!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма стига! Няма стига (силен шум и реплики от ГЕРБ), това е истината и фактите!
Или накратко, истинският герберски бюджет, който Вие предлагате, прогнозира и предвижда трудно оцеляване на икономиката, която ще пълзи долу с масови фалити, мизерия и безработица за хората, затриване на социалния характер на българската държава, защото отново пестите на гърба на българите, покровителстване на сивия сектор, и едно добро нещо за тези, които са в управляващото мнозинство – разкош за личните Ви приоритети, грабеж на управлението и близкия до тях бизнес от европейски пари и от държавата. Това е бюджетът, който предлагате на България и на хората. Няма как да го подкрепим.
Коалиция за България ще гласува „против”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – Димитър Главчев. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Откъде идва министър Дянков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предполагам, че от Министерския съвет, няма откъде другаде.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След странната смесица, която чухме, от утопия и песимизъм, които поначало...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Картата!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Позволете и аз да направя един прочит на бюджета, който Вие предлагахте от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви без реплики от залата!
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предстои ни да приемем най-важния годишен закон на страната в изключително напрегната в икономическо и политическо отношение ситуация, която дава основания на водещи специалисти да смятат, че икономиката в цяла Европа може да се влоши значително. Пет европейски държави вече са в рецесия. В САЩ, Еврозоната и Великобритания се смята, че е възможен нов икономически срив, в който могат да изпаднат през следващите едно-две тримесечия. Много хора в Европа вече усещат последиците от забавянето. България като малка и отворена икономика няма как да остане встрани от случващите се явления, затова безспорно при изготвянето на Бюджет 2012 г. най-важната цел е гарантиране на икономическата стабилност и създаване на предпоставки за развитие в условията на финансова криза.
Бюджетът на страната ни за 2012 г. е инструмент, който защитава България от неспокойните пазари в Европа и света, запазва основните приоритети, защитавани от ГЕРБ в последните две години управление. Бюджетът за 2012 г. отчита неспокойната макроикономическа среда, но гарантира намеренията ни, че ще продължаваме да провеждаме фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата. Това ще допринесе за запазване стабилността на условията за растеж на икономиката и привличане на инвестиции.
Финансовите събития в световен мащаб, както и в рамката на Еврозоната, станаха причина за реализиране на макроикономическата прогноза към по-песимистичен сценарий за растежа на българската икономика, като за догодина се залага растеж от 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Приходната част на бюджета е съставена по-консервативно, както се изказа и финансовият министър – приходите са смятани при растеж 1%.
Един от основните инструменти за запазване на фискалната стабилност на страната, заложен в Бюджет 2012, е усвояването на средствата по европейски програми. Усвояването на еврофондове от Европейския съюз е начин за увеличаване на инвестициите и конкурентноспособността на българската икономика. Кризисната обстановка в съседни на нас страни постави страната ни в положение на рисков регион за чуждестранните инвеститори. Затова постъпленията от европейски фондове се превръщат в ключов източник на свежи постъпления в икономиката на страната.
Бюджетът предвижда почти 80 на сто увеличение на средствата от Европейския съюз, като догодина трябва да стигнат 3,82 млрд. лв., а през тази година се очаква да са общо 2,14 млрд. лв. Правителството ще увеличи инвестициите си до 5,24 млрд. лв. или с 43% спрямо тазгодишните, което спокойно може да се отчете като антикризисна мярка.
Друг стимул за икономиката се явява запазването на ниските данъчни ставки по корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, поради което и през 2012 г. се запазват ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци чрез плавно повишаване на акцизните ставки на някои енергийни продукти за достигане на минимално договорените с Европейския съюз нива.
Стабилната данъчна осигурителна политика в нашата страна е израз и на приемственост. Не можем да отречем, че това не е запазено и не е постижение и от предишни управления. Това е един от начините за смекчаване на негативните последици от глобалната финансова икономическа криза за българската икономика и за поддържане на макроикономическа стабилност. Затова ясната визия относно политиката в областта на данъците води до предвидимост за бизнеса и възможност за изготвяне на реалистичен бизнес план и прогноза.
Ситуацията е такава, че трябва да се вземат трудни решения кои разходи да се намаляват и къде да се инвестира в бъдеще. Трябва да бъдем консервативни и финансово дисциплинирани, като същевременно ни трябват инвестиции за растеж, каквито без съмнение са инфраструктурните проекти. Бюджетът за догодина е съобразен с реалностите. Затова не бива да се изключва при още по-тежка кризисна ситуация в Европа и в света още по-консервативно поведение и орязване на разходи, като бюджетът ще се съобрази с приоритетните области, очертани през последните две години – като образование, здравеопазване и инфраструктура.
През следващата година Министерството на образованието, младежта и науката и културното министерство ще получат повече пари. Министерството на образованието, младежта и науката ще получи от държавната хазна близо 50 млн. лв. повече, а министърът на културата Вежди Рашидов ще получи повече 15 млн. лв. Това е доказателство за последователната политика на Партия ГЕРБ за приоритетни области. Реформата в тези сектори продължава.
Министерството на вътрешните работи ще получи 999 милиона, което е с около 7 млн. лв. по-малко от тази година. В ДАНС също ще има съкращения. Предложението за свиване на парите за МВР е лично на министър Цветанов. Десет милиона лева в повече ще са парите в системата на правосъдието заради новия Специализиран съд. За сектора „Отбрана и сигурност” понижението в разходната част е от 2,692 на 2,626 млрд. лв. Средствата за здраве реално се увеличават от 3 млрд. 250 млн. лв. на 3 млрд. 261 млн. лв. за 2012 г. Парите за издръжка на държавната администрация се увеличават, както споменахте Вие, от 4,78 млрд. лв. на 4,81 млрд. лв., но допълнителните пари ще дойдат не от събиране на данъци в страната, а от усвояване на средства от Европейския съюз. В подкрепа на администрацията, парите от държавната хазна за чиновниците се свиват с близо 300 млн. лв. – до 4,11 млрд. лв., но средствата от Евросъюза за администрацията скачат почти два пъти, почти до 700 млн. лв. Оттам идват парите за увеличението на парите за администрацията. Те не са от държавния бюджет.
Част от фискалните предизвикателства, пред които е изправена икономиката на страната, е осигуряване на фискална стабилност на държавното обществено осигуряване, като предприетите мерки целят ограничаване на натиска върху разходите и увеличаване на приходите в средносрочен и дългосрочен план. Бюджетът няма да допуска по-голям дефицит от сега заложения – 1,3 от брутния вътрешен продукт.
Разрастващата се финансово-икономическа криза, залаганите песимистични сценарии в Европа неминуемо оказват съществен натиск върху националните бюджети. Залаганите мерки в бюджета, както евентуално бъдещи стъпки и реакции, могат да не се приемат единодушно от всички. Следването на устойчив път на развитие на политиките, установени от ГЕРБ преди две години, е предизвикателство, което изисква поемането на ясни и категорични ангажименти от наша страна, както и силна решимост и воля за тяхното изпълнение.
Благоразумната фискална политика ограничава рисковете въпреки високата степен на несигурност. Затова нека сега да подкрепим запазването на стабилността като ключов фактор за развитието на страната ни.
Представеният на нашето внимание законопроект на Министерския съвет за държавен бюджет за 2012 г. е израз на тенденцията правителството да реализира фискална консолидация в средносрочен план и да постигне балансиран бюджет през 2014 г. Правителството работи за конкурентоспособна пазарна икономика в България при приоритетно финансиране на основните социални отговорности на държавата. Това е бюджет на отказ от модела „полага ни се”, при който публични органи имат очаквания да разходват средства както пожелаят.
При сегашната международна икономическа несигурност всяко искане за финансиране трябва да бъде в съответствие с общите национални цели и приоритети. Това е начинът, по който всеки изразходван лев ще се използва за повече от една цел. Един лев може едновременно да засили сближаването между регионите, да увеличи енергийната ефективност и борбата с климатичните изменения, да насърчи социалните цели, да увеличи заетостта и да намали бедността.
Бюджетът, който Министерският съвет ни предлага, няма да струва на данъкоплатците повече от предишната година. Същевременно обаче той е модернизиран с цел икономии в определени области, за да можем да разходваме повече в приоритетните области, в които Европа може да помогне.
Като основен инструмент в изпълнението на този ангажимент, подготовката на Бюджет 2012 започна в началото на настоящата година и за първи път се интегрира в рамките на стартиралата процедура „Европейски семестър”, която на ниво Европейски съюз има за цел осъществяването на ранен партньорски преглед на националните бюджети и предварителна координация на провежданите политики. Последователната фискална дисциплина, подобрената устойчивост на институциите и относителната гъвкавост на финансовата система в условията на нестабилна регионална среда беше оценена от европейските институции. В своите изявления положителна оценка за провежданата от България политика дадоха председателят на Европарламента Бузек, на Еврокомисията Барозу и на Еврозоната Жан Клод Юнкер. Международната рейтингова Агенция „МУДИС” покачи оценката единствено на България в целия Европейски съюз. Повишаването на рейтинга беше мотивирано с ефективната фискална консолидация, допълнена от текущите структурни реформи, които се очаква да запазят много ниските нива на държавен дълг на България.
В този контекст искам да кажа, че неотдавна Европейската комисия прогнозира реален ръст на българската икономика от 2,2% през тази година и 2,3% от брутния вътрешен продукт през следващата. Това се случва, след като Европейската комисия ревизира цялостно в посока надолу прогнозата си за икономически растеж в страните от Евросъюза. За 2013 г. прогнозата на Еврокомисията за страната ни сочи 3% реален ръст на брутния вътрешен продукт. През следващите две години комисията нарежда България на пето място в Европейския съюз по темп на икономически растеж. Това е класация на Еврокомисията, не е на ГЕРБ. Да вметна – през 2012 г. сред държавите от Еврозоната единствено Естония има 3,2% прогноза за брутен вътрешен продукт. Прогнозиран по-голям растеж от този на България имат още три страни. През 2012 г. България ще бъде петата държава в Евросъюза с най-нисък бюджетен дефицит и една от шестте държави членки с дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт. Комисията прогнозира дефицитът на България да достигне до 1,7% от брутния вътрешен продукт при заложен в проектобюджета бюджетен дефицит от 1,3%. През следващата година Еврокомисията прогнозира слаб растеж в Еврозоната от едва 0,5-0,6% за всички страни членки.
За текущата година прогнозата на Еврозоната е за 1,5% реален растеж и 1,6% среден за Евросъюз 27 (за всички страни членки).
Положителната оценка на европейските ни партньори ни ангажира още повече да спазваме поетите ангажименти, свързани с поддържане на строгата фискална дисциплина.
Бюджетът за 2012 г. се явява коз за финансовата стабилност в страната. В тази не лека в икономическо отношение обстановка най важният закон не бива да става залог на партийни интереси и интриги.
Всичко изредено дотук ми дава повод да призова уважаемите колеги народни представители да подкрепят предложения от Министерския съвет проект за бюджет за 2012 г. Той е логическо продължение и развитие на високо оценената в международен аспект последователна политика на правителството на ГЕРБ. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Главчев.
Реплики?
Процедура – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги! Господин министър, който сте единствен тук от цялото правителство, да Ви благодаря, че все пак сте тук! Тук трябваше да бъдат всички министри от кабинета! Тук трябваше да бъде министър-председателят! Да си говорим за бюджет в отсъствието не на кой да е, а на министъра на финансите – просто е несериозно! Не виждам какво правим в момента? Виждате, че и като личен състав Народното събрание започна да се разтурва – няма ги колегите! Колегите от БСП са се наредили покрай стената, кой знае, в партизанска нишка (оживление в залата), но и те горките няма какво друго да направят, защото този разговор просто е несериозен.
Аз отново подновявам направеното преди мен предложение – да повикаме министрите, министъра на финансите, да повикаме главния виновник за обсъждането на държавния бюджет на държавата – министър-председателят, и да продължим сериозно своята работа.
Спомняте си, че миналата година дебат за бюджета за настоящата текуща година не се състоя – нали така беше? Спомняте си каква конфузия се получи. В момента става нещо подобно. В момента не става нещо по-различно от миналогодишното бягство от дебат за бюджета на държавата.
Така че, господин изпълняващ длъжността в момента временно водещ председател, моля да се разпоредите, да поканите да се явят министър-председателят, министрите и особено министърът на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Между другото, уведомяват ме, че министър Дянков всеки момент ще дойде в сградата. Беше направена връзка с него – всеки момент ще пристигне и ще присъства на заседанието.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от правилника ни и аз мога да прекъсна заседанието или по искане на някоя от парламентарните групи– основанията са посочени изрично. Прекъсванията обаче не могат да бъдат по-малки от един час между двете такива. Остават още около 10-15 минути от последното прекъсване.
Господин Сидеров, ако желаете за изказване?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това не е вярно! Почивката не е прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Манолова, прочетете ал. 2. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Аз го чета в момента, пък Вие сте го чела преди десет дни.
Господин Сидеров, желаете ли изказване?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Очевидна е пародията, в която се превръща българският парламентаризъм. Искам обаче да се обърна към депутатите от ГЕРБ, от които се очаква да гласуват „за” този бюджет и да им кажа, че неуважението, което в момента се проявява от страна на Министерския съвет, на министър-председателя, както и на Президента, който трябва да стои отсреща, е най-вече към тях. Най-вече към тях! За мен е ясно, че когато някой проявява неуважение, аз ще отговоря също с неуважение. Няма логика да отговорим с нещо друго.
Колкото до бюджета, мисля, че да се обсъждат днес параметри на бюджета, е абсолютно нелепо. Тези параметри ще бъдат променени през следващите 5-6 месеца – това е ясно, дори беше намекнато и казано от самия финансов министър. Ще се наложи да бъдат променени, тъй като там е заложен ръст, който е нереален. Тук колеги депутати вече се изказаха, че не може да имаш заложен ръст – 2,9, при положение че целият Европейски съюз има 0,6. България изскача с космически висоти внезапно нагоре.
Явно е, че този бюджет ще бъде преразгледан и променен. Явно е също така, че този бюджет е продължение на колониалния бюджет, който се приемаше години наред. Тук веднага правя едно уточнение: ние, като български националисти, през 2009-2010 г. дадохме своята подкрепа за бюджета с надеждата, че Парламентарната група на ГЕРБ и Партия ГЕРБ като управляваща партия, ще промени колониалния модел на управление на България, защото това е най-основното нещо. Бюджетът е само счетоводна функция на икономиката, на философията на управление на страната.
Тази философия е дълбоко сгрешена. Това не е нито от днес, нито от вчера, не става въпрос и от началото на управлението на ГЕРБ. Не! Тази философия е сгрешена от 1997 г., когато служебното правителство на Софиянски подписа Меморандум с Международния валутен фонд и вкара държавата България в една колониална релса. Това беше последвано от криминална приватизация, беше последвано от управление, в което няма значение кой е на власт, тъй като се пише един и същи бюджет. Един и същи – винаги рестриктивен, винаги със стягане на коланите, с орязване на публичната сфера, винаги с удар върху обикновения човек в България! Сега отново виждаме същото. Отново виждаме как брашненият чувал, наречен български народ, ще бъде „изтупан” отново и отново.
Какво да говорим за бюджет, в който основният начин за приход в хазната е ДДС – косвеният данък, най-подлият данък всъщност. Защо подъл? Защото той удря най-много върху обикновения потребител, обикновения пенсионер, обикновения гражданин, който няма фирма, не е бизнесмен, както преобладаващото число депутати в тази зала. Когато той си купува кисело мляко, плаща 20% ДДС. Откога говоря за тази несправедливост? ДДС е най-подлият данък! Между другото трябва да се разгледа изобщо неговото съществуване. Зная как тук някои хора ще подскочат и ще кажат, че това е невъзможно. Европейските директиви... Не, възможно е, защото светът отива нататък, дами и господа народни представители.
Когато сега тук представител на управляващата партия в един доста казионен доклад каза, че управляващите от ГЕРБ разчитате основно на евросредствата, трябва веднага да добавите, че госпожа Меркел – канцлер на Германия, каза: „Очакват ни 10 години рецесия”. Десет години рецесия! Това не е заложено, няма го във вашия доклад, дами и господа от ГЕРБ и от министерството, в което сте писали този доклад. Десет години рецесия означава, че България не може да избяга от това – първо.
Второ, очаква ни разделяне на Евросъюза на отбор А и отбор Б. Това вече е в ход.
През 2014 г. влиза в сила Лисабонският договор и според него България става безгласна буква. Запомнете ми думите: България става безгласна буква, госпожице Панайотова! Само че, Вие не изтъквате това от тази трибуна. От България няма да зависи абсолютно нищо вече в целия този форум, наречен Европейски съюз. Затова в миналия парламент ние от „Атака” бяхме против присъединяването към Лисабонския договор, точно поради тази причина. Тогава вие ще трябва да чакате с паничката за евросредства, които най-вероятно няма да ви бъдат дадени, защото ще кажат: „Има рецесия!”
Вие сте насочили цялата икономика и развитие на България, доколкото може да се говори за развитие въобще, към това да получава поредните фондове, които се бавят и най-вероятно ще бъдат прекратени. Силните в Европа ще кажат: „Стига сме хранили тези държави, които не могат сами да изкарват своя продукт и да изработват своя стандарт на живот”. България е такава държава.
Затова, ние българските националисти, казваме: не можем да подкрепим бюджет, който е заложен на колониално управление.
България продължава да бъде колониална държава. В България продължава да се говори за разпределение на 30 милиарда, за които, разбира се, всяко министерство се кара, защо при него е по-малко. В България управляващите продължават да говорят за рестрикции, за затягане на колана.
Уважаеми управляващи, тук е министърът на образованието, който е избягал от час – господин Игнатов, и аз се обръщам към него, за да предаде на колегите си: „Господин Игнатов, аз отказвам да плащам далаверите на Милен Велчев”.
Премиерът Борисов много ясно каза в една медия, че ни очаква стягане на коланите. Защо стягане на коланите? Защото през 2013 г. трябва да платим 1,8 млрд. евро затова, че Милен Велчев през 2002 г. направи една престъпна сделка, с която смени българския дълг от брейди облигации в евро? По мнението на финансовия министър (миналата седмица му зададохме въпрос и той ясно каза, че е направена оценка с външен експерт) – България е ощетена с 1 милиард. Веднъж сме ощетени с 1 милиард от престъпната сделка на Милен Велчев и кабинета Сакскобургготски, втори път – оскъпяване на дълга с 1 млрд. 800 млн., което ние ще трябва да плащаме и затова трябва да стягаме коланите. Много се извинявам, но не искам да стягам колана, нито пък някой българин иска да стяга колана, за да плаща далаверите на така нареченото царско правителство.
Напротив, трябва да вкарате в затвора Милен Велчев, трябва да конфискувате имуществото му, хотелите – на него, на брат му, на сестра му, на баба му, на който има, да конфискувате имуществото на Сакскобургготски, а не да го хвалите и да казвате, че той бил най-прекрасният за президент и с тези пари, които конфискувате, ако има да плащаме нещо – да го платим.
Другият начин, господин Игнатов, е, когато премиерът и финансовият министър отидат в Брюксел да извоюват намаляване, редуциране на българския дълг, така както това беше постигнато за Гърция. Тогава ще кажем: Браво! Тогава ще кажем: Браво на тая политика! Браво на този премиер, който извоюва българския дълг! Той не бил голям. Той не бил голям, ама ще плащаме милиард и осемстотин допълнително, за което трябва да стягаме коланите. Хайде да опростят тези милиард и осемстотин. Хайде да кажат: Това правителство на Кобургготски не управляваше добре и затова ви опрощаваме, както на Гърция. Няма такава битка. Аз не видях такава битка от страна на българското правителство и по тая причина казвам: Не мога да подкрепя такова нерешително поведение. Защото трябва решителност, трябва активност, трябва мъжество, за да отвоюваш националните си интереси.
В момента българското правителство, за голямо мое съжаление, не го прави. Отива до Брюксел, участва в някакви форуми, след което не се знае в какво е участвало, връща се и казва: Ще стягаме коланите. Връща се и казва: Трябва да участваме в Пакт „Евро плюс”, при който да плащаме и за Гърция, и евентуално за Португалия, ако фалира, и за който още се готви да фалира. Е, също така отказвам да плащам за фалитите на гърците, които играха сиртаки двадесет години, папаха, а сега искат ние да им плащаме дълговете. Не, не! Българският патриот казва: Не!
Така че всички тези параметри на бюджета не само са колониално направени, те са грешно построени, защото парите, които могат да работят за България, изтичат навън. Казвал съм го десетки пъти, казвал съм го много пъти и в тази зала, никой не слуша, никой не дава ухо, а трябва да давате ухо, защото това е истинският път за развитие на България. Прекратете престъпните договори с ЕРП-тата. Колко пъти го казах от тази трибуна, включително и в присъствието на господин премиера? Никаква реакция! Щяло да се разсърди чешкото посолство, австрийското или германското. Какво ме интересува кой ще се разсърди, като това са едни престъпни чужди монополи, които източват милиарди от България.
Второ, прекратете концесионния договор за златодобива с една съмнителна чужда фирма, която източва години наред милиарди безконтролно – златни залежи, ценни минерали, ценни метали от България се изнасят безконтролно за милиарди. Ето ги парите, които са нужни и които трябва да запълват дупките. Само че вие ги оставяте да изтичат.
Какво пречи да се спре един концесионен договор, който доказано ощетява България? Има експерти – наши, чужди. Нищо не пречи освен решителност, освен да имаш кураж.
Някой чужд посланик може да ти размаха пръст. Е, ама нали ти, когато застанеш начело на българската държава, ти си български национален премиер, ти не си портиер в чуждо посолство, за да се съобразяваш какво ще ти каже чуждият посланик. Много уважаваме всички посланици, но ние си гледаме нашия интерес. Прекратете договорите с ЕРП-тата, прекратете златодобива, върнете „Лукойл” на българската държава, защото там също нарушават правилата. Имате юридически основания да прекратите тези договори. Ю-ри-ди-чес-ки – не някакви ирационални такива съновидения. Чисто юридически основания да се прекрати един договор, който не се спазва. Като ги прекратите, ще видите как изведнъж милиарди ще се насочат към българската хазна и тогава няма да разчитаме да изтупаме брашнения чувал и да взимаме последното левче на българина, а ще разчитаме на реални постъпления. Защото това, което пишете сега в Закона за бюджета – че ниските данъчни ставки създавали привлекателност за чужди инвестиции, просто не е вярно. Ето, господин Дянков влиза и ще трябва да го потвърди, ако е честен. Защото чуждестранните инвестиции – вашата любима гордост, в последната година са намалели с 46% – близо наполовина.
Значи данъчната ставка от 10% данък не работи за повишаване на инвестициите. Сменете я! Откога говорим, че сме против тая данъчна ставка? Десетпроцентният данък удря по най-бедните слоеве и е в услуга на големите олигархични пари. Да, но дори в любимата на всички демократи, либерали, полудемократи Америка и там президентът започна да предлага и налага закони, в които богатите да плащат повече, големите пари да отделят повече, за да има някаква социална солидарност. Дори в най-капиталистическата държава в света разбраха, че без социална солидарност не може да се движи вече света напред, че турбокапитализмът, в който беше въвлечен света след 80-те години, си изпя песента. Той се провали.
Нужна е нова икономическа философия. Затова трябва да се говори и бюджетите, които се правят, трябва да бъдат съобразени с една такава нова икономическа философия.
Каква може да бъде тя за България? Казвам веднага: Ориентирана към националния интерес, което означава пресичане на чуждите монополи, връщане на ЕРП-тата в български ръце, връщане на златодобива. Недейте да съсипвате Златна Добруджа за шистов газ. Това е убийство за този край и за България. Дайте да върнем златодобива в български ръце, дайте да върнем рафинерията „Лукойл” в български ръце и ще видите, че в България има много пари. Дайте да върнем мобилните оператори. Защо трябва гръцката държава да притежава български мобилен оператор? Защо да не е българската държава? Недейте да унищожавате Пощите, БДЖ, болничната система, а дайте да я укрепим, защото без това нещо ние няма да имаме годна за просперитет нация, а българската нация е основата на всичко. Няма ли народ, няма ли нация – няма бюджет, няма партии, няма парламент. Нищо няма да съществува, ако изчезва българският народ, а той е на път да изчезне. В момента ние трябва да решим въпроса каква държава искаме да бъде България занапред – дали социална държава от европейски тип, както сме записали в Конституцията, или бананова република от ромски тип, каквато вече сме и се очертава да бъдем.
Ние, българските националисти, казваме ясно: Не желаем България да бъде бананова република от ромски тип! Искаме социална европейска държава, която да помисли за своя суверенитет в икономиката, която да погледне и да види, че светът е по-голям от Европейския съюз, който между другото се разпада, и да види, че има големи икономики като Китай, Индия, Бразилия, арабски свят, ако щете, пазари, които загубихме, бившите съветски републики и така нататък и да разберем, че ако България не се оглежда и не работи за своя интерес, а чака само какво ще й кажат от Брюксел, от Брюксел винаги ще и кажат: Браво, стягайте колана, стягайте го докато спрете да дишате! Но ние не можем да се водим по съвети, в които няма и грам грижа за България. Разберете, че в Брюксел никога няма да се загрижат за състоянието на българския народ, никога няма да се възмутят от това, че тук доходите са толкова ниски, че няма човек в България, където и да ходим, който да не ме пита как се живее с тези пари. И сега, в момента, като спрат парите от гастарбайтерите, от нашите работещи навън българи, които всъщност внасят повече тук, отколкото чуждите инвеститори, а там сега започват да ги връщат, защото влизат в криза, тук ще се увеличи безработицата и още едно перо за българските семейства ще секне. Какво става тогава?
Как ще решавате въпроса с пенсиите в следващите пет години, господин Дянков? Откъде ще дойдат тия пари – от ниските данъчни ставки, от все по-малко събираемите пари от мита, акцизи и от все повече увеличаващата се контрабанда? Няма как да стане, ако не помислим за икономиката и суверенитет, базирани на държавно присъствие и регулация, а не отдръпване от основните сектори. Така че недейте да продавате тези 33% в ЕРП-тата, а върнете и другите. Вземете си дивидентите от ЕРП-тата, защото имате да получавате 420 милиона, а вие не ги искате. Недейте да разтурвате БДЖ и Пощите, а ги укрепете, защото това е публичен сектор. Не разтурвайте болничната и образователните системи, защото това е базата, от която утре ще имаме една здрава и обучена нация. Това са темите, по които трябва да работим. За съжаление, обаче нито президентът – и отиващият си, и идващият, нито премиерът, нито целият състав на Министерския съвет е тук и аз приемам това като несериозно отношение към най-сериозният въпрос в България: Каква държава ще бъдем занапред?
Ние, българските националисти, настояваме за радикална смяна на икономическия модел. Нека за това да започне дебат, нека за това да говорят всички политически партии, нека да видим оттук нататък как точно да променим българския икономически и политически модел и да не правим повече избори по криминален начин. Да сменим избирателните закони, да сменим икономическата философия, и ако искате да правим промени в Конституцията, то първо да си дадем отговор на въпроса какво точно искаме, каква държава – дали наистина бананова държава с ромски елемент, или европейска социална и суверенна държава?
Това е въпросът на който да си отговорим, а бюджетът е само счетоводна функция на тази голяма тема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Думата поиска министър Игнатов.
Заповядайте, господин Игнатов.
След това е записан за изказване господин Яне Янев.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! Вземам думата сега, в началото на обсъждането, по няколко причини.
Първо, беше казано, че съм избягал от час днес. Моят час е тук. Тук съм, защото защитавам предложения бюджет. Защитавам и съм готов да изпълнявам бюджета в областта на образованието, младежта и науката.
Вземам думата сега, защото в 13,00 ч., без да се обявяваме ние за български националисти, кметът на Босилеград ще бъде в Министерството на образованието, младежта и науката, за да връчи награда на министерството за грижите, които ние полагаме за младите хора от Западните покрайнини и за тяхната реализация във висшите училища в България. Затова за известно време ще напусна пленарната зала и след това ще се върна.
Бяха казани много интересни неща, обаче реалността е различна.
Вече трета година правителството на ГЕРБ управлява България в условията на задълбочаваща се световна и европейска криза. Това е дългова криза, тя е финансова, започна рецесия. През последните дни станахме свидетели как световни авторитети, лидери хвърлят оставки, държави са пред фалит, за голямо съжаление точно на нашата южна граница.
Е, аз питам: при една такава тежка ситуация до нашите граници всичките тези обвинения, които чухме – че не привличаме достатъчно инвестиции и така нататък, как ще стане? Да видим кой пък може да го направи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Вие всички тук, независимо от цвета, сте български политици. Тук е политическият елит, тук са лидерите на България.
Аз твърдя, че не бюджетът, който внасяме, обрича България на неуспех. Това, което обрича България на неуспех, е чувството за безпомощност, което политици от тази трибуна се опитват да внушат на всеки българин. Всъщност част от големия неуспех на България се дължи на това, че повече от 60 години нас ни приучават на чувство за безпомощност. Мисля, че лидерите на България, тези, които са тук, в тази зала, не бива да си позволяват това, независимо от политическите сметки, които се правят отляво или отдясно, или от центъра, или откъдето и да било.
Много се говори за това, че нашето правителство убива образованието и науката. Аз Ви питам: как в условията на задълбочаваща се криза го убиваме с повишаване на разходите за функция „Образование” със 171 млн. 200 хил? Не са 50 милиона, както беше казано. Те са по бюджета на министерството.
Общото увеличение е 171 млн. 200 хил. Тук се включват пари реално, които през бюджета на министерството повишават издръжката на средното и висшето образование, включват се и парите, които гарантират усвояването на европейски средства.
Ако внимателно се вгледате между кориците на предложения проект за бюджет, ще видите, че в условията на криза ние си позволяваме да увеличим единния разходен стандарт.
Уважаеми колеги, лесно се говори от трибуната за увеличение. Един процент е 13 милиона! Това е положението. Един процент е 13 милиона! И ние го правим това. Увеличаваме единния разходен стандарт. Увеличаваме стандартите във връзка с преструктурирането на общините. Увеличаваме средствата за целодневна организация на второкласници, като предвиждаме и за трети клас. Увеличаваме и осигуряваме предучилищната подготовка, тя е две години. Увеличаваме парите за издръжката на учениците от средищните училища.
В сферата на висшето образование, първо, имаме реално увеличение, за да платим на най-добрите специалности тази година до 25% увеличение. Миналата година, тоест 2011 г., кризисната година – беше до 10%, това е към бюджета, който получават. Сега, в 2012 г., а тя ще бъде трудна година, най-добрите ще получат допълнително 25%. Тоест 15 млн. лв. са заделени в бюджета само за този разход във висшето образование. Държавата увеличава гаранцията за студентското кредитиране с още 40 млн. 400 хил. лв., тоест стават 80 млн. 400 хил. лв., което отваря вратата за равен достъп до образование.
На фона на тази криза и на фона на всичките тези заплахи, затова как българинът е безпомощен и ще умре в мизерия, увеличаваме студентските стипендии. Аз не коментирам дали това е добрият модел, но ги увеличаваме с още 6 милиона и те надхвърлят тридесет и няколко милиона. Добавете към тях европейските от 46 милиона. Това е една добра гаранция за нашите студенти.
И понеже става дума за висше образование, вчера моят екип, докато водехме разговорите в Българската академия на науките, където господин Росен Плевнелиев, в качеството на новоизбран президент на страната, проведе среща с Академията, за да тръгнем към решаване на проблемите, по същото време екипът на министерството договори още 25 милиона европейски пари за модифициране и модернизиране управлението на университетите, за преквалификация на университетските преподаватели, за усъвършенстване на учебните програми.
За наука са заделени не 54 милиона и еди-колко си, които се цитират за Българската академия на науките. Парите за наука са 193,6 млн. лв. Те включват разходите по бюджета за Българската академия на науките. Тези 54 милиона плюс 5 милиона, които ще бъдат във фонд „Научни изследвания”, тоест това си е старият бюджет на Академията.
След вчерашните разговори, които проведохме, след представянето на тригодишен план-прогноза как ще се развива Академията, съществува много голяма вероятност, от Вас зависи, те направо по-нататък да бъдат прехвърлени към техния бюджет.
В парите за наука влизат освен разходите за БАН, за Селскостопанската академия и всичките членски вноски, които ние плащаме, включително и за осигуряването на научна информация – база данни, а това струва пари.
Едновременно с това са заделени пари и за фонд „Научни изследвания”.
Понеже много се спекулира, и с това ще приключа, България от няколко години член ли е на Европейския съюз? А? Не сме кандидати, ние сме членове на Европейския съюз. В Европейския съюз форматът „образование – наука” е следният: образованието – предучилищно, училищно, частично висшето образование, се смята за социална дейност, която води до развитие, развиваща социална дейност. Тя има други измерения и те са заложени в бюджета с постоянно нарастване на нашите разходи.
Науката обаче в университетите и понеже казвам университетите, пропуснах – увеличаваме парите за наука в университетите с още 8 милиона и нещо, не помня колко, та науката в университетите и в институти, каквито са нашите в Академията, се разглежда във формата „Конкурентоспособност”. В този формат „Конкурентоспособност” присъстват министрите, отговарящи за науката, и министърът на икономиката, тоест това се разглежда и като бизнес начинание.
Това е причината за разделната политика, която прилагаме към образователните институции и към научните, защото те трябва да влязат във формат „Конкурентоспособност”, защото ние имаме нужда от тях. Иначе така постоянно ще си говорим за някакви кризи. Благодаря за вниманието.
Науката в университетите и в институтите, каквито са нашите в академията – пропуснах, че има увеличаване парите за наука в университетите с още 8 милиона и нещо, се разглежда във форма̀та конкурентоспособност. В този формат конкурентоспособност присъстват министрите отговарящи за науката и за икономиката, тоест това се разглежда и като бизнес начинание. Това е причината за разделната политика, която прилагаме към образователните и научните институции, защото те трябва да влязат във формат конкурентоспособност, защото ние имаме нужда от тях, иначе постоянно ще си говорим за някакви кризи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според „Ред, законност и справедливост” това е най-консервативният бюджет за целия 22-годишен преход и който иска да вижда, и който има безпристрастен поглед, трябва да види, че за пръв път от тези 22 години се дава ясен и категоричен приоритет на българското образование. Българското образование трябва да стане наистина стратегически приоритет, за да може България да стъпи на истински европейски път. Иначе бюджетът е със страшно много недостатъци и за тях може да се говори много – няколко дни, но основният въпрос, който стои днес пред България, е каква е алтернативата на този бюджет и кой би могъл да бъде носител на тази алтернатива, особено в контекста на вторично разрастващата се тежка финансова рецесия в Европа. Кой?! БСП и ДПС, които също имат своите хрантутници от този бюджет и ще продължават да ги имат и през 2012 г.
Затова, господин министър, комисията на Евтим Костадинов, която е за досиетата, и в огромна степен си е изиграла ролята и се води от активист на БСП, така както намалявате много други пера – намалете и техния бюджет. Бюджетът на Комисията за защита от дискриминация, която се държи от ДПС, защо трябва да има толкова раздут бюджет и такава огромна администрация. Режете и там! Защото като режете, трябва да режете справедливо отвсякъде.
Нещо повече. Между първо и второ четене „Ред, законност и справедливост” ще внесе повече от 50 свои конкретни предложения. Ние искаме по тези предложения да има категорична и ясна позиция както на Министерския съвет, така и на народните представители от ГЕРБ, за да видим дали има воля за реално структуриране на бюджета с цел години наред да се води тази последователна консервативна политика.
В този контекст на мисли, господин министър, час по-скоро трябва да се предприеме законодателна инициатива за паразитни структури като СЕМ и КРС, на които съдържанието им в момента е изкуствено раздуто и освен от време на време да предизвиква определени скандали, нищо друго не поражда в обществото.
Госпожо председател, ние имаме апел към Вас. Като председател на парламента, дайте знак, че така както е намален бюджетът на Министерския съвет, на редица други структури – нека да бъде, макар и символично с 5 или 10%, но знаково променен и бюджетът на Народното събрание. Това ще бъде изключително важно послание към българските избиратели, че и Народното събрание има откъде да реже и да свива в условия на тази криза. Аз ви каня да станете съвносител на тези предложения, заедно с народните представители от „Ред, законност и справедливост”.
Ние считаме, че този бюджет може да си позволи да отреже (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и не малка част от разходите за сигурност. Няма нужда бюджетът на ведомствата, осигуряващи сигурността, да бъде толкова раздут – има откъде да се реже.
Не знам защо министърът на външните работи толкова болезнено приема намаляване със 100 милиона. Това не е голяма рестрикция и ако се направят необходимите разчети съм убеден, че ще се стигне до едно разумно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Янев, дадох Ви знак.
Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 48, ал. 2 общото време за изказване на независимите народни представители е 15 минути, а на отделните независими народни представители е до 5 минути. Тъй като има записани до момента четирима независими народни представители, които трябва общо да се включат в рамките на 15 минути, ще моля изказващите се да проявяват разбиране, че трябва да оставят време и за своите колеги.
Сега следва изказване на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Радев, вижте министъра на финансите от правителството на СДС – десет години след падането от власт е тук на всеки бюджет. Къде е правителството на ГЕРБ, когато се приема техния бюджет?! (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Тук са само двама министри.
Проблемът, който се очертава с Бюджет 2012, колеги, е, не само, че кризата ще продължи, доходите ще падат и бедността ще се задълбочи. Аз слушах много изказвания тази сутрин, но не чух нито едно разумно, конкретно предложение. Точно това смятам да направя от името на Синята коалиция. Сега ще чуете много разумни, конкретни предложения, които могат да бъдат приети, защото има място и има нужда от разумни, конкретни предложения.
Първо, имам една много важна забележка към ГЕРБ. Представителите на правителството, които обикалят Европейския съюз и казват, че целият Европейски съюз трябва да се поучи от стабилността в България, е все едно един човек да получава 200 лв., да харчи 210 лв., тоест да е беден, но стабилен и да обяснява на целия Европейски съюз как е най-успешният пример. Това не е сериозно и не е адекватно, колеги! Да, стабилността е важна. Знаете, че ние винаги сме подкрепяли всяка една мярка на стабилност, даже фискалният борд беше наша идея, но най-важното в момента е имаме ли потенциал за растеж и какво може да бъде направено, за да расте българската икономика, да съхрани малкия и среден бизнес, да подобри бизнес средата. Има някои неща, които не струват много пари, но могат да бъдат направени. Едно от тези неща е нулева ставка за реинвестираната печалба. Малко от малко да има по-добра среда за инвеститорите. Това ще бъде силен положителен сигнал и може да бъде направено.
Друго такова предложение, пряко отнасящо се към малкия и среден бизнес, е намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10% и премахване данъка върху дивидентите. Това са мерки, които струват по няколко десетки милиона и могат да бъдат приложени и въведени и са ясен и конкретен сигнал към тези хора, които са пред фалит и ако не им се помогне ще фалират.
Има два силни инструмента за раздвижване на българската икономика в момента. Единият инструмент са чужди инвестиции, но тези инвестиции вече ги няма и не се очертава да ги има, няма целенасочена политика на този кабинет за такива инвестиции. Една такава целенасочена политика би била решително поправяне на бизнес средата, решителни мерки за по-добра среда за бизнеса. Например електронните услуги да бъдат десет пъти по-евтини от другите услуги. Десет пъти по-евтини! И задължение на всяко министерство да въведе електронни услуги и ако не ги въведе – да бъде глобявано. Ето това трябва да бъде направено!
Вторият силен инструмент за подобряване на бизнес средата и въобще за развитие на българската икономика са еврофондовете. Да, догодина сте предвидили голям прираст, но той изглежда нереален, защото Вие не направихте административната реформа. Няма ги хората, които да работят с тези европейски фондове. Няма ги необходимите хора!
И сега имаме конкретно предложение от Синята коалиция. Ако дадено министерство не изпълни плана, който се предлага с европейските фондове, да има персонална отговорност на министъра и на политическия кабинет. Персонална отговорност. Разпределяме тези еврофондове по министерства и казваме, че ако дадено министерство не направи необходимата среда да се усвояват тези пари, носи персонална политическа отговорност пред Народното събрание. Това трябва да бъде направено! Иначе има добри пожелания и няма да се получи нищо. Тези европейски фондове няма да бъдат усвоени и се получава следната изключително глупава ситуация, както е казал народът: „Вода гази, жаден стои!” Това е положението! Не може в тази тежка икономическа криза България да не усвоява европейските фондове. Това е на ръба на изключителната глупост. Тук трябва да бъдат взети категорични мерки, защото така не може да продължава по-нататък.
Друга мярка е регистрацията на фирма за един ден. България граничи с Гърция. Много инвеститори и хора от бизнес средите се чудят дали това, което се случи в Гърция, няма да се случи и в България. Така че освен мерките за стабилност, трябва да бъдат направени някои мерки като визитка на България, че тук средата да направиш фирма, да направиш нещо е наистина добра.
Освен да направим така. Вие знаете, господин Дянков, във Вашите изследвания какво означава за един бизнес да можеш да направиш фирма за един ден – с минимални разходи, и като финанси, и като хора. Това ще бъде много силен сигнал за хората в България, че могат да продължат да работят и да се справят.
На следващо място. В никакъв случай не карайте всички фирми да свързват касовите си апарати с данъчните. Това е абсолютно глупаво за малкия бизнес. Поне тези, които не са регистрирани по ДДС, по никакъв начин не трябва да участват в това нещо.
Това са конкретни предложения, които ние даваме. Ако сега не се помогне на малкия и средния бизнес, догодина, господин Дянков, Вие ще дойдете много по-притеснен в тази зала, леко изпотен – бих казал дори. Защото малкият и среден бизнес сега ще бъде оставен да фалира, тези хора са пред фалит, вижте затворените магазини в цялата страна. Това е кокошката, която плаща данъците. На това се държи цялата българска икономика.
В момента какви механизми приемате Вие? Да, защита на бюджета. Вие пазите правителството. И правилно! Това е правилно, но кой пази малкия и среден бизнес? Кой се грижи за тях, кой предлага мерките за тях? Никой! Това е проблемът. Към тях няма целенасочена политика.
На следващо място. Енергийните проекти „Белене” и „Бургас-Александруполис”. Колеги, на мен ми писна от задкулисната политика, която започна от тройната коалиция. Те даже бяха по-искрени от Вас. Те казваха: „За нас това е Големият шлем. Много е хубаво, ще реализираме тези проекти с Русия. Няма значение, че са ужасно скъпи, няма значение корупцията, която има покрай тях. Те са си приоритет”. Те даже бяха по-искрени.
А Вие какво правите? Вие публично говорите срещу тези проекти и заедно с това ги реализирате. Това е много по-нечестно. Те поне са искрени. Те си казват: „Нищо, че има корупция – ще реализираме тези проекти!” Не е честно веднага след изборите да се появи стрес-тест за „Белене” как всичко било наред и да се появи ОВОС за „Бургас-Александруполис” как от технологична гледна точка нещата вървели добре.
Това са два проекта, които ако бъдат спрени – особено „Белене”, особено „Белене”! – защото, господин Дянков, колко изхарчи Вашето правителство по проекта „Белене”? С тези пари можеше да повишите пенсиите! С парите, които Вашето правителство във Вашия мандат похарчи за „Белене”, можеше да направи това повишение, точно това повишение на пенсиите, заради които Вие в момента искате увеличаване на пенсионната възраст. Парите ги имаше, просто бяха похарчени по проектите, които тройната коалиция започна. Това е истината. И Вие продължавате техните практики.
Необходимо е да бъде направен и регистър на държавните имоти. В момента положението е „куче влачи – диря няма”. Стигна се до абсурдната ситуация никой да не знае в определени сфери кои са държавните имоти. Никой не знае какви са, никой не знае къде са, никой не знае кой ги управлява – има ли наемни договори, има ли и какви отношения? „Куче влачи – диря няма!” Това трябва стане изключителна задача на това правителство, защото част от тези имоти могат да бъдат продадени, но от друга част могат да бъдат събирани наеми. Целенасочено няма такъв регистър, за да няма контрол. Това е едно от нещата, които трябва да бъдат направени за цялостна по-добра среда.
Накрая искам да Ви кажа една мисъл на бивш израелски министър, която е особено подходяща за сегашната ситуация. Той казва така: „Историята показва, че хората и нациите започват да действат разумно, чак тогава, когато са изчерпали всички други варианти”. Аз смятам, че ГЕРБ изчерпа всички други варианти, колеги! Време е да започнете да действате разумно. Иначе, както виждате, цената, която плаща българският народ и свободният човек в България, който се опитва да изгради нещо, е жестока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Следващият народен представител, който е заявил изказване, е народният представител Емил Василев.
Господин Василев, припомням Ви, че разполагате с четири минути.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще подкрепят бюджета на първо четене. За това имаме политическо решение на нашия Управителен съвет – върховният ни орган, който заседава онзи ден. Аргументите ни са свързани, първо, с това, че имаме една консервативна приходна част на бюджета, бих я нарекъл реалистична, което ще рече изпълнима. От друга страна, в разходната част ние виждаме промяна в политиката на управляващите, изразяваща се преди всичко в едно значително увеличаване на бюджета за образование.
Тъй като тук се цитираха думи на световни фактори, аз ще си позволя да цитирам Пол Кенеди, който казва в една своя книга: „Смисълът на политическото управление – това е политическата стабилност, социалният мир, здравето и благоденствието на народа”.
Какво би станало, ако този бюджет бъде отхвърлен? Това трябва да означава оставка на правителството. Веднага след като управляващите убедително са спечелили местни и президентски избори, това е един очевиден абсурд и ние считаме, че който гласува „против” бюджета, всъщност съвсем съзнателно и умишлено ще се опитва да генерира политическо напрежение, а защо не и криза на управлението, от която ние в момента нямаме нужда, още по-малко от парламентарни избори през зимата. Това фактически би означавало евентуалното отхвърляне на бюджета.
Все пак, господин Дянков, имайте предвид, че подкрепата на „Ред, законност и справедливост” към Вашия бюджет не е безусловна. Вие ще я получите, но насреща ние ще искаме реформи.
Считаме, че подходящият момент за реформи като че ли бе пропуснат от ГЕРБ, който можеше да тръгне още през 2009 г. към една сериозна административна реформа. Сега вече тази реформа е неизбежна, това е истината. Специално за Министерството на вътрешните работи аз твърдя, че това е една институция, която остана може би единствената абсолютно незасегната от реални реформи през последните 22 години. Тя и сега си функционира на същия принцип, както и по времето на Тодор Живков. Считаме, че там не просто трябва да има съкращаване – още съкращаване, на бюджета и ние ще внесем такова предложение между двете четения, но това трябва да бъде свързано с реални реформи.
От реални реформи имаме нужда и в сферата на различни независими държавни органи, например Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на конкуренцията. Това са органи, действащи като първостепенни административни съдилища всъщност. Защо техните функции не се предадат на административните съдилища? Все пак беше направена сериозна реформа на съдебната власт. Имаме административни съдилища.
Дублажите във функциите на Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии и за авторските права към Министерството на културата – три органа по същество извършват една и съща работа, а това не бива така да се прави. Телевизионните оператори казват: „Тъкмо от КРС ни направят проверка, на вратата чукат от СЕМ. От СЕМ излязат, дойдат от „Авторско право”. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
С това приключвам – нашата подкрепа не е безусловна, това е подкрепа срещу реформи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, в началото на дебата направих опит да взема думата за процедура, не ми я дадохте. Сега обаче ще направя тази процедура, която възнамерявах тогава, а тя е: на основание чл. 54, ал. 2 от името на Парламентарната група на „Атака” искам половин час почивка. Сигурно ще възразите, че остава по-малко от 1 час до приключване на работното време, както е по правилника – чл. 54, ал. 2, но работното време днес ще приключи значително по-късно, тъй като за всички е ясно, че ще има удължаване на работното време.
Но аз ще Ви кажа защо всъщност искам тази почивка. Не заради самата почивка на Парламентарната група на „Атака”, а за друго – за да може през това време министър председателят и целият кабинет, подновявам това свое настояване, да дойдат в пленарната зала. Тук се присъедини министърът на финансите, който преди го нямаше и пропусна по-голямата част от дебата. Да благодарим и на министъра на здравеопазването. Отиде си министърът на образованието.
Колеги, това е най-важният закон на държавата. От него зависи всичко. Тук през всички години при приемането му трябваше да бъде президентът. Той нито веднъж не дойде. Да видим дали следващият президент ще идва на заседанията, в които се приема държавният бюджет. Това е много голям въпрос. Който и да е той, да не забравяме, подлагам на съмнение този, който беше обявен от Централната избирателна комисия, тъй като има производство пред Конституционния съд. Така че да не абсолютизираме и финализираме с твърдението, че ще бъде този, който беше обявен от Централната избирателна комисия.
И за друго трябва да дойде министър-председателят. Касае се за вот на недоверие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Завършвам с това, госпожо председател.
Касае се за вот на доверие и недоверие, защото приемането на държавния бюджет е своеобразен вот на недоверие или доверие по отношение на правителството – нещо, което касае министър-председателя. И е цинично днес при приемането на държавния бюджет да се провежда заседание на Министерския съвет, след като министрите и министър-председателят трябва да бъдат тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, само едно уточнение, свързано с процедурното Ви предложение – направихте ли предложение за удължаване на времето?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, разбира се. И аз се обосновах защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате удължаване на времето докога?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие вкарвате в устата ми думи, които не съм изрекъл. Ако, прецените за удължаване на времето това е друг въпрос, но моето основно предложение беше за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако считате, че трябва да направя това формално предложение за удължаване на работното време, за да постигнем това, което искаме от „Атака” – почивка за 30 минути, считайте, че сме го направили и за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С колко, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: До приключването на дебата и гласуването на държавния бюджет. С което влизаме в хипотезата, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, говорите повече от 4 минути по процедурен въпрос. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, Вие ми поставяте въпрос и аз уточнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие така се изказахте, че аз не разбрах какво предлагате.
Уважаеми дами и господа, има направени две процедурни предложения. Първото направено по време зависи от това кога ще бъде краят на пленарното заседание, ако то е съгласно редовния правилник и нормите в него, то е в 14,00 часа, няма как да уважа искането, там е записано „не по-рано от 1 час преди края на заседанието”. Така че условие за допускане на исканото прекъсване от страна на Парламентарната група на „Атака” е само ако бъде удължено работното време.
Постъпи предложение за удължаване на пленарния ден, което включва приключване на дебатите и гласуване по обсъжданата в момента точка от нашата програма.
Подлагам на гласуване предложението...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И на първите три точки от дневния ред ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е предложение за първата точка. Слушайте внимателно, колеги.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на работното време до приключване на първата точка от дневния ред.
Гласували 112 народни представители: за 41, против 17, въздържали се 54.
Предложението не е прието, което означава, че работното време е до 14,00 часа и няма как да дам прекъсване, след като има по-малко от час до края на заседанието.
Продължаваме с изказванията.
Има думата народният представител Алиосман Имамов.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, дами и господа!
Вече на всички е ясно, че следващата бюджетна година ще бъде тежка и непредвидима от гледна точка на макроикономическата среда, в която ще се развива българската икономика. Високата степен на неопределеност в динамиката на икономическите и финансови процеси в Европа създават много рискове, включително и за фискалната стабилност у нас – нещо, с което основателно се хвалим като национално постижение на правителствата през последните десет години. Икономическата теория ни учи, че при такава висока степен на неопределеност прогнозирането на случайните процеси в икономиката, финансите и обществото като цяло е почти невъзможна задача. Най-точната прогноза в такива случаи и е текущото състояние на процесите. С други думи, най-сигурният бюджет за следващата година е бюджетът за текущата година с малки незначителни промени. В противен случай всяко рязко движение влече след себе си огромни рискове.
Ние определяме този бюджет като бюджет на замразената икономика, замразените пенсии и доходи, бюджет на застоя. В голяма степен това е така и е много удобно за опозицията, защото звучи приемливо и убедително за обикновените хора в тези трудни времена. В името на опозиционния конструктивизъм обаче трябва да се подчертае, че в конкретната ситуация замразяването има и положителни аспекти. В такава сложна и непредвидима ситуация, при която се очаква нова рецесия или продължителна и дълбока депресия, да бъдеш безумно смел и да предприемаш безразсъдни мерки в определена посока едва ли е най-доброто политическо поведение. От гледна точка на това разбиране за бюджетното планиране, в условията на висока степен на неопределеност през следващата година, не е никак трудно да се направи оценка на отделните компоненти на проекта за бюджет, който днес обсъждаме. Достатъчно е да се направи сравнителен анализ на онези показатели, които се различават чувствително от показателите в текущия бюджет и да се прецени доколко те могат да бъдат оценени като рискови. Ще направя този анализ накратко в трите основни части на бюджета.
Първо, по отношение на макрорамката. Макроикономическите показатели, заложени в бюджета, не отразяват адекватно динамиката на икономическите и финансовите процеси в Европа днес. Вярно е, че тези показатели са редуцирани в сравнение с това, което е предвидено в приетата от правителството през април тази година тригодишна бюджетна прогноза. Например в тази тригодишна прогноза икономическият растеж за 2012 г. беше предвиден да бъде 4,1%, а в проекта за бюджет, който сега обсъждаме формално, той е намален на 2,9%. Казвам формално, защото неформално Министерството на финансите твърди, че проектът е разработен при прогноза на растежа от 1%, с което се създава наистина един скрит буфер срещу евентуални външни шокове. Днес никой обаче не може да каже със сигурност дали този буфер ще изиграе предпазна роля в изпълнението на бюджета през следващата година.
Оценките и прогнозите за развитието на европейските икономики стават все по-песимистични. В повечето анализи се прогнозира нова рецесия или продължителна и колеблива депресия. Засилва се безработицата в Европа и в световен мащаб. Задълбочава се дълговата криза в Европейския съюз. Забавя се растежът. Има вече реални очаквания за нулев и отрицателен растеж в някои страни. Нараства инфлационният натиск. Очертава се общо нарастване на цените на основните суровини и храните.
Характерна черта на инфлационните процеси у нас е засилващата се диференциация по видове потребление. Особено тревожни са тенденциите за значително по-голяма инфлация по отношение цените на хранителните стоки, където нарастването е близо 20%. Това нарастване засяга преди всичко бедните и средните слоеве от населението.
Както е известно, потреблението на хранителни стоки е нереалистично по отношение на доходите и цените. С други думи, увеличението на инфлацията при хранителните стоки води директно до увеличаване на относителния дял на потребителските разходи за храна, което е сигурен признак за обедняване на най-уязвимите групи от населението, и засилваща се диференциация на обществото по отношение на жизнения стандарт.
Най-елементарният начин, колеги, да измерите това колко сте беден е процентът на разходите за храна. В развитите страни този процент се движи между 10 и 20, а у нас при някои социални групи достига до 70-80%. Обедняването и липсата на доходи ще се засилват и през следващата година като пряк резултат от намаляващата заетост. От началото на кризата в България досега са загубили работата си близо вече половин милион души.
Данните на Евростат показват, че по темпове на нарастване на безработицата България е на второ място в Европа! Пред нас е само Гърция! Не се наблюдава процес на възстановяване на инвестиционната активност в страната, както се твърди в доклада към бюджета. Тази тенденция няма как да се прояви, при условие че заетостта следва ясно изразена тенденция за намаление.
Данните за последните тримесечия показват, че нетните транзакции на преките чуждестранни инвестиции в страната се колебаят около нулата! Известно е, че инвестиционната активност в най-голяма степен е чувствителна към кризисните процеси. Инвестициите в дадена страна намаляват преди да започне кризата и нарастват преди да си отиде!
Споменавам всички тези неща, уважаеми колеги, във връзка с Бюджет 2012, защото липсата на заетост и доходи, засилващата се диференциация, увеличаването на пропастта между бедни и богати водят към социална нестабилност.
Второ, по отношение на приходите. В консолидираната фискална програма на проекта за Бюджет 2012 е предвидено общо увеличение на приходите спрямо 2011 г. с близо 2,5 млрд. лв., от които, забележете, увеличението в националния бюджет е с 800 млн. лв., а увеличението на европейските средства в приходната част е 1,7 млрд. лв.
Увеличението на приходите в националния бюджет се очаква да дойде от увеличението на приходите от данъци. Тук е заложен първият риск за неизпълнение на предвидените в бюджета приходи. Няма как замразената икономика да генерира по-големи данъчни приходи в сравнение с текущата година. Няма никакви аргументи в подкрепа на това очакване.
Положението ще се влоши още повече, ако и българската икономика влезе в нова фаза на рецесия! Това не бива да се изключва като вероятност. Данните на националната статистика от вчера потвърждават тази вероятност. Ако през следващата година ни чака нова рецесия, ние ще попаднем в ситуация, близка до 2009 г. – първата кризисна година за България, когато икономическият растеж се сви до минус 5,5%, брутният вътрешен продукт падна с над 1 млрд. лв., а приходите се свиха с близо 2,3 млрд. лв.
Вторият риск за изпълнението на приходите, който е значително по-голям от първия, произтича от факта, че по-голямата част от нарастването – споменатите вече 1 млрд. 700 млн. лв., се очаква да дойде от средства на Европейския съюз. Това е прекалено оптимистично и рисковано очакване.
При тези обстоятелства изпълнението на бюджета зависи от административни решения в Брюксел за това дали и колко европейски пари трябва да бъдат отпуснати на България през следващата година. Близо 70% от изпълнението на суверенния държавен бюджет на България за 2012 г. зависи от благословията на Брюксел, а останалите 30% - от развитието на националната икономика.
Да допуснем, че бъдат отпуснати само половината от предвидените европейски средства. Това ще предизвика значителни дисбаланси в бюджета на държавата. Предвиденият бюджетен дефицит ще нарасне до 2,4% от планирания брутен вътрешен продукт, което е над приетото ограничение в Пакта за фискална стабилност на правителството.
В проекта за бюджет са заложени реални предпоставки за нарушаване на бюджетните правила, които правителството желае да наложи и на бъдещите управления във връзка с фискалната политика.
Трето, по отношение на разходите. Общите разходи в консолидираната фискална програма нарастват с близо 1 млрд. 600 млн. лв. Нарастването на общите разходи се покрива почти изцяло с нарастването на капиталовите разходи в бюджета.
По отношение на разходната част този бюджет може да се нарече бюджет на капиталовите разходи. Тази констатация съответства напълно на заложената структура на приходната част, където се очакват значителни приходи от европейски средства, които в основната си част са предназначени за капиталови разходи.
Само по себе си приоритетното нарастване на капиталовите разходи в условия на криза е положително явление. Тези разходи обаче са почти толкова несигурни, колкото несигурни са приходите, които се очакват от Европейския съюз.
Трябва да се отбележи обстоятелството, че предвидените в бюджета значителни за нашите мащаби капиталови разходи са в по-голямата си част централизирани! Само 12% от тези разходи ще бъдат усвоявани от общините, а останалите 88% - от централната власт.
В проекта за бюджет манията за повече капиталови разходи е заразителна за много от министерствата. В проекта за бюджет има ясно изразена тенденция за вътрешно преструктуриране на разходите на някои министерства и ведомства в посока на увеличаване на капиталовите за сметка на текущите разходи или за сметка на увеличени собствени приходи. Например в Министерството на външните работи капиталовите разходи са увеличени с 237%! В Министерството на здравеопазването – 95%! В Комисията за финансов надзор – 79%! В Министерството на културата – 74%! В Министерството на околната среда и водите – 29%!
Уважаеми дами и господа, в заключение бих желал да кажа следното. Много международни организации и отделни държави в Европа и в света напоследък прилагат принципите на интелигентни, устойчиви и включващи решения в своите икономически, финансови, социални и други планове и програми. Например Европейският съюз, както знаете всички, си поставя за цел да постигне интелигентен, устойчив и включващ растеж. Атлантическият съюз НАТО си поставя за цел да постигне интелигентна отбрана.
С други думи, това са принципи, според които с малко пари трябва да се постигнат по-големи резултати.
Проектът за бюджет, който обсъждаме днес, е твърде далеч от тези принципи. В него не се предлагат решения, които да доведат до увеличаване на ефективността на публичните разходи. В най-голяма степен този проект се отдалечава от третия принцип – принципът на включването. Поради неблагоприятните тенденции с инвестиционния климат и бизнес средата у нас заетостта ще продължава да намалява и да изхвърля на улицата все повече и повече безработни, а това е сигурна предпоставка за увеличаване на риска от социална и политическа дестабилизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Времето на Парламентарната група на Движението за права и свободи е изчерпано.
Следващият народен представител, заявил желание за изказване, е господин Дарин Матов.
Имате думата, господин Матов, припомням, в рамките на четири минути.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще започна с една добра новина – а това е, че в кутията на Бюджет 2012 има пица. Вярно, малко опостяла, но я има. На фона на задаващата се рецесия и черните краски за икономически растеж, който е достигнал мъртва точка в Европа, България стои добре макроикономически, с добри макроикономически показатели, и това най-вече касае дълга и дефицита спрямо брутния вътрешен продукт, които са записани в Бюджет 2012. Успех е и запазването на ниските нива на данъчното облагане при преките данъци. Разковничето обаче е в приходната част на бюджета. Там предвижданията са за увеличаване на данъчните приходи с над 900 млн. лв. и то ще дойде предимно от увеличаване на ДДС и акцизи.
Това консервативно очакване може да бъде рисковано при ново свиване на доходи и заетост. Риск крие и изпълнението на другите данъчни приходи, както и осигурителните вноски. Един от акцентите обаче на Бюджет 2012 – икономическият растеж, който, както разбрахме и от финансовия министър, е правен при разчет в приходната си част с 1%, се очаква да бъде първият може би буфер в Бюджет 2012. Той обаче може да се окаже също и оптимистичен, като се има предвид динамиката на икономическите процеси в Европа.
Тук трябва да спомена, че кореспондентът на икономическия растеж – брутният вътрешен продукт, при предвиждания за 2011 г. 77 млрд. лв., има текуща прогноза от Министерството на финансите за 2011 г. в размер на 75,8 млрд. лв., което е близко до прогнозата.
Данъчните приходи също са близки до прогнозите, като се очаква, че в 2011 г. преизпълнението на приходите от ДДС ще бъде около 300 милиона. Сметките показват, че 30% от увеличението на брутния вътрешен продукт се превръща в данъчни приходи. Това се обуславя от факта, че в България се облага основно потреблението и над 50% от данъчните приходи са от косвени данъци, ДДС и акцизи.
Един от факторите, който повлия на увеличението на приходите от ДДС, е, разбира се, инфлацията, а на акцизите – и от администрирането, но да се разчита само на инфлацията при изпълнението на бюджета е краткосрочна мярка, която дори не зависи от българското правителство.
Другият очакван буфер е заложен в дефицита. Стремежът обаче е към неговото ликвидиране и както знаете, той може да бъде финансиран или от фискалния резерв, което не е здравословно поради ниските му нива, или чрез дълг. Между другото, замисълът на създаването на фискалния резерв е да послужи като буфер при кризи и подпомагане на реформи в определени сектори на икономиката. Тъй като споменах реформи, считам, че нямаме време за губене – те трябва да започнат веднага и да се извършват в ход. Това е особено необходимо и наложително както за здравната, така и за пенсионната система.
Вторият момент е финансирането на дефицита чрез дълг. Тук съществува още една тежест – плащането на така наречените глобални облигации през месец януари 2013 г., които са в размер на около 1 млрд. 700 млн. лв. Искрено вярвам, че правителството ще използва всички инструменти за дългово финансиране. Няма нищо по-естествено и сигурно да се финансира дефицитът изцяло с дълг от вътрешния пазар. Източник на този дълг може да бъдат както натрупванията по пенсионните формули, така и възможността банките да вложат парите си от високата депозитна база.
Третият буфер е заложеното увеличение по усвояването на еврофондовете, като тук дължината на буфера ще зависи от процентното увеличение и усвояване на еврофондовете.
И четвъртият буфер, който макар косвен и външен за Бюджет 2012, е стабилната ни банкова система.
Аз лично ще подкрепя Бюджет 2012, като оставам с надеждата и вярата, че правителството на Република България ще предприеме решителни действия по реализация на реформите и подпомагане на бизнеса в посока на облекчаване на лицензионните и разрешителните режими. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Матов.
Реплики? Няма.
Господин Румен Овчаров има думата за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо председател! Отново сме в края на годината и както винаги по това време управляващите, когато стане дума за бюджет, ни заливат с порой от доста банални клишета – безалтернативен бюджет, единствено възможен бюджет, социален бюджет, бюджет на стабилността и така нататък, и така нататък. Някои от тези определения са толкова близо до границата между абсурдността и некомпетентността, че даже я преминават.
Може ли да бъде социален един бюджет, който за четвърта година замразява доходите в страната?! Може ли да бъде единствено възможен и реалистичен един бюджет, който драстично се разминава с макрорамката, върху която имаше разчета, един бюджет, който е добър и при ръст 2,9%, и при ръст 1,5%, и при ръст 1%, и при ръст 0%? Но както се казва, това са детайлите от пейзажа. Това е вече третият бюджет на ГЕРБ и ние би следвало да се замислим каква е икономическата логика на това правителство и какви са резултатите, постигнати от прилагането на тази икономическа логика.
Първият Ви бюджет, който внесохте в края на 2009 г., беше бюджетът на опиянението от властта – бюджетът, в който Вие си представяхте, че само с идването си на власт, изведнъж едни 2 милиарда приходи ще потекат отнякъде, че как с едни кабелчета между НАП и митниците още 1 милиард ще дойде от другаде, как все още не знаехте каква е разликата между дефицита, начислен и на касова основа. За сметка на това незнание на практика стагнирахте българския бизнес, като не го разплатихте с почти 2 млрд. лв. и върнахте България в икономическата криза. Нарекохте този бюджет постна пица. Наистина беше постен, но не пица, а буламач, и то такъв, че никой не можа да преглътне, в това число и Вие самите, и само няколко месеца по-късно го актуализирахте. Актуализирахте го като форма, но не като съдържание – той си остана също толкова рестриктивен.
В крайна сметка какво имахме в края на 2010 г.? България – ръст на икономиката ни 0,2%, при това тогава Еврозоната или Европейският съюз растеше с 1,8%, Германия – с 3,6%, Полша – 3,8%, Словения – 4%, Словакия – 4%, Швеция – 5%. Специално подчертавам, Евросъюзът, защото той сега е новото Ви оправдание след трите години на оправдаване с тройната коалиция.
Миналата година повторихте упражнението – отново тотални рестрикции и резултатите са отново налице: третото тримесечие – отново лоши резултати, ръст – 0% спрямо предходното, икономиката замръзва. Само че въпросът е защо българската икономиката замръзва, а икономиката на страни, които уж бяха далеч по-затънали от нас в кризата, като например Румъния, расте с 1,8%, например Унгария расте с 0,5%? Да не говорим за Латвия, Естония и Литва, които растат с над 1% вече години наред.
Какво се случва, уважаеми дами и господа? Защо става така, че България става държава от периферията на Еврозоната, от тези, които са в най-тежката криза? Какво се случва в Еврозоната е ясно. Там тези държави са в така наречения дефлационен капан: свиващи се икономики, увеличаващи се дългове, намаляващи производства, ниска конкурентоспособност, намаляваща заетост и увеличаваща се безработица. Това се случва там, но то се случва под диктата на Международния валутен фонд и страните от ядрото на Еврозоната, които не искат да допуснат пренасяне на тежестите върху тях самите.
Защо обаче това се случва в България? Защо вие водите същата политика? Не е ли ясно, че симптомите са същите – стагнираща икономика, намаляващо производство, увеличаваща се безработица, намаляваща заетост, увеличаващ се външен дълг?! Защо? Ще Ви кажа защо. Защото продължавате с прилагането на същата рестриктивна политика в резултат на отказа си от инвестиции и стимулиране на икономиката, в резултат на отказа от насърчаване на потребленията, от усвояването на еврофондове и събиране на приходите. България се върти в порочен омагьосан кръг – ниски приходи, невъзможност за връзване на балансите на бюджета, свиване на производствени разходи, тоест капиталови разходи, отново нисък ръст и оттам – ниски приходи.
Ще Ви кажа по няколко думи за всяко едно от тези неща.
Не можете да съберете приходите. Брутният вътрешен продукт е по-висок с 12 млрд. лв. в сравнение с 2008 г. Събирате 1 млрд. лв. по-малко. Нали знаете, че другото име на ниските приходи е разширяваща се сива икономика, увеличаваща се контрабанда, данъчен рекет и неплащане на задълженията на държавата към фирмите. Не можете да реализирате бюджетните си баланси в резултат на фетишизацията на дефицита, чрез пряко рязане на производствени разходи, преди всичко капиталови. И те на практика са единственият ви буфер – и в настоящият бюджет, и в бъдещ бюджет. За 9-те месеца на тази година те намаляват с 9% в сравнение с миналата година. Изпълнили сте само 45% от капиталовите трансфери. Оттук – стагниране на вътрешното потребление, което също намалява с 3%, и резултатът е ясен – нулев ръст на брутния вътрешен продукт. Оттук следват ниските приходи и отново цялата работа се върти в този омагьосан кръг.
Добавете към това административно-данъчния рекет, показната полицейщина, неработещата съдебна система, преференциалното цитиране на бизнес обектите и ще разберете защо преките чуждестранни инвеститори бягат от България. Тази година те са два пъти по-малко, отколкото миналата година по това време. От 1 млрд. лв. са станали 500 млн. лв. Капиталовите потоци също напускат България. Почти 2 млрд. лв. вече са извън България. Вижте липсата на административен капацитет, загубата на доверие, загубата на доверие от Брюксел и неговите институции, силовото налагане на свои фирми – и ще стане ясно защо не можете да усвоявате и еврофондовете.
Няколко числа. Към месец септември тази година сте планирали 2145 млн. лв. приходи. От тях сте изпълнили 29%, тоест 639 млн. лв. За догодина планирате още 78,8 % увеличение, тоест общо 3,8 млрд. лв.
По разходите – планирали сте почти 3 млрд. лв., изпълнили сте 1,3 млрд. лв. – 44%. За догодина планирате още 1 млрд. лв. върху тях. Нали е ясно, че всичко това няма да се случи?!
Казвам това, за да Ви покажа, че догодина всичко отново ще се повтори – рецесия, нисък ръст, ниски приходи, никакви стимули за икономиката. Всичко ще се върти в този порочен кръг, защото нямате идея как да излезете от него. Само че няма да бъде съвсем същото, защото финансовата стабилност, за която толкова много говорите и с която толкова много се хвалите, става все по-илюзорна.
В края на 2008 г. външният дълг на България беше 9,5 млрд. лв. В края на 2010 г. този дълг беше 11,4 млрд. лв. До края на тази година той ще стане над 12 млрд. лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е вярно!
РУМЕН ОВЧАРОВ: До края на следващата година той ще стигне 15 млрд. лв., защото няма как да си платите, господин Дянков – нито бюджетния дефицит, а още по-малко има откъде да платите и задълженията, които имате – те са за 1,6 млрд. лв. Така че не ми подвиквайте!
Като добавим към това и фискалния резерв, който от 8,3 млрд. лв. стана 4,5 млрд. лв., ще се окаже, че икономическото упражнение, наречено ГЕРБ (Бойко Борисов и Симеон Дянков) ще струва на България кръгло 10 млрд. лв.
Вижте, уважаеми дами и господа, Вашето управление – на ГЕРБ, управлението на Бойко Борисов и Симеон Дянков стана синоним на кризата. Кризата дойде в България с Бойко Борисов и Симеон Дянков. И тя очевидно ще си отиде, когато си отидете вие. Благодаря за вниманието. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Имайки предвид интересния дебат, който се провежда, от името на Парламентарната група на ГЕРБ на основание чл. 38, ал. 1 предлагам да удължим работното време до приключване на т. 3 от дневния ред. Благодаря. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, такова предложение беше гласувано по Ваша идея преди около 30 минути. То не получи подкрепа от народните представители, включително и от Парламентарната група на ГЕРБ.
Много моля, не си измисляйте правила. Ако искате, стегнете си дисциплината в групата, но не за сметка на редовни нарушения на правилника на Народното събрание. Това предложение беше отхвърлено и няма никакви основания неговото повторно разглеждане в рамките на същото заседание.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Предложението е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше процедура, а не от името на група.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не си чула! Не слушаш! Говоря до края на точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За пояснение на народните представители, които поради разбираеми емоции не чуха в какво се състои предложението – беше направено и подложено на гласуване предложение за удължаване на работното време до гласуване на точка трета – първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Предложението на народния представител Красимир Велчев е за удължаване на работното време до изчерпване на обсъжданията, дебатите и гласуванията до т. 3 включително. (Оживление в опозицията.)
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 105, против 25, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, Вие вече се ръководите от указанията на госпожа Манолова. Заповядайте. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, точно обратното! Опитах се да ги науча на нещо, да им дам инструкции (оживление в залата), за да не допускат такива грешки. Вие самата дадохте думата на госпожа Манолова, защото тя не можа да обоснове това, което аз щях да обоснова като противно, обратно предложение.
Госпожо председател, Вие сте юрист и добре знаете, че някои от нещата в пленарната зала, като гласуванията, имат значението като сила на присъдено нещо в правото.
Предложението, което направих в този смисъл, е подобно. Не може малко преди това, преди двама-трима изказващи се, залата да има едно становище, след малко, с оглед на конюнктурата и на развитието на процедурите в пленарната зала, становището да бъде съвсем различно. След това Вие, разбира се, направихте коментар, който поначало е недопустим след това гласуване – да се обяснявате защо и какво е било предложението преди това и какво е предложението, което господин Велчев е направил. Тези неща имат значение по съществото си.
По същество – онова, което съм желал като мое предложение, е, да се удължи работното време до приключване на цялата процедура. Същото прави по същество и господин Велчев. Така че касае се до абсолютно едно и също нещо.
Уважаема госпожо председател, не бива да се спекулира по чисто формални причини с нещо, което е ясно като идея, като замисъл и искане, от друга страна – много важно е да остане за утре гласуването в пленарната зала, за да дойде министър-председателят. Пак Ви казвам: за да види това гласуване, което до голяма степен е вот на доверие или на недоверие към кабинета, което е първа негова грижа и много важен политически въпрос.
Формално искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, няма да допусна процедурата за прегласуване, тъй като Вие се изказахте от името на парламентарна група, която вече не разполага с време. Исканията за прегласуване като процедурни предложения се включват в общото време. За да не влизаме в диалог докато говорехте и за да не Ви прекъсвам, оставих Ви да се изкажете.
Давам думата за изказване на народния представител Георги Терзийски, след което ще направим почивка, и ще продължим.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, колеги народни представители! Това е едно от най-трудните изказвания, които съм правил от трибуната на Народното събрание. Това е така, защото личната ми позиция влиза в конфликт с решението, което политическата група на „Ред, законност и справедливост” е взело. Личната ми позиция в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта беше против Законопроекта за държавния бюджет на първо четене, а сега като член на политическата група на „Ред, законност и справедливост” – трябва да го подкрепя.
Мотивите ми да гласувам „против” са били, защото на първо четене ние вникваме във философията на този законопроект. Каква е философията аз черпя от това, което се случва в страната. Видяхме протести на майки с деца, протести на учени. Младежта на България напуска страната! Бъдещето на България – децата, науката, младежта, гласуват против този законопроект.
Смятам, че тази философия трудно би могла да бъде променена между първо и второ четене, но остава надеждата това да бъде направено.
Искам да задам въпрос на министър-председателя на Република България – каква е основната роля на вожда на едно племе от първобитно-общинния строй до момента? Каква е неговата основна задача? Това е племето му да оцелее, господин министър-председател. Дали това, което вършите в момента, е оцеляването на племето? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направим почивка от 30 минути и ще продължим в 14,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Колеги, за ваша информация времето, което не е използвано до момента от парламентарните групи и остава, е, както следва: Парламентарна група на ГЕРБ – 27 минути; Парламентарна група на Коалиция за България – 2 минути; парламентарните групи на ДПС и „Атака” нямат време; Парламентарна група на Синята коалиция – 11 минути и 27 секунди, независимите употребиха времето си по предназначение.
За изказване – народният представител Валентин Николов. (Реплика от народния представител Валентин Николов.)
Нямате желание, разбирам.
Господин Михалевски, заявихте желание за оставащото време.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предвид краткото време ще бъда изключително стегнат.
Досега се гарантираше устойчивостта с големия размер на фискалните резерви, които все повече намаляват; ниският размер на държавния дълг, който все повече се увеличава – само 200 милиона е добавката за обслужване на лихви за догодина; замразяването на доходите, което вече е непоносимо за хората, и надеждата, че ще усвояваме повече европейски средства. Българските общини са един от моторите, който трябва да усвои следващата година над 2 милиарда. Само че какво сме направили за тях – дали те имат помощи, които могат да помогнат да усвоят тези средства? Очевидно не! И тук трябва да изоставим тази фантазия, защото фантазия в условия на криза е като игра с огъня.
Какви са обаче политиките за общините? Ако погледнете политики, които очевидно вече не вършат работа, а само са разписани, явно не вършим работа на хората по места. Очевидно бяха изтървани разходи като компенсацията за служителите в общините и разходите за увеличените стандарти на детското хранене. По тази причина аз си мисля, че и политиката, която залагаме, де факто не е премислена или не е дадена възможност да се прави.
Ще ви дам един пример: ако хората по места и в най-малките населени места очакват от нас да се грижим за тях, да дадем ресурси, с които животът им да бъде що-годе нормален ... Знаете ли какво ми отговориха в едно родопско село сега, по време на кампанията, и трябва да се замислите върху това. Казаха ми следното: „Взеха ни хляба и ни туриха магарешки винетки”.
Знаете ли какво е магарешката винетка? Ние сме го гласували, колеги. Започнали са да слагат електронни чипове по ушите на магаретата и тези магарета, които не получават никаква дотация и никаква помощ, струват на „богатия” български народ по селата 50 лв. Ето това е бюджетът, който ние днес много фриволно подминаваме с много лека ръка. Виждам, че някои колеги, които доскоро бяха радикална опозиция, днес, очевидно са мотивирани от други работи ... Колеги, бюджетът не е за вас, не е за мен, не е за управляващата партия. Бюджетът е за тези, които днес плащат магарешки винетки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители от групите, които разполагат с време?
Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще започна оттам, че макрорамката на Проектобюджет 2012 г. по нищо не изменя на традицията от предходните години. Тоест и в тази макрорамка е заложено по-светло бъдеще, което световните анализатори дават. Аз искам да кажа, че не трябва да се забравя, че днес ние се намираме в една среда на задълбочаваща се световна криза, на задълбочаваща се криза по отношение дълговете на отделните европейски държави и това неминуемо ще даде отражение върху макрорамката, която е заложена от нашите министри. Да, наистина днес бюджетът има нужда от стабилност, да, наистина имаме нужда от нисък бюджетен дефицит, имаме нужда и от ненарастване на външния дълг. Това са наистина задължителни, но недостатъчни условия, които биха премахнали пречките пред растежа на нашата икономика. Това, което липсва в нашия проектобюджет, са именно реформаторските действия – липсват политиките, които биха отворили широко вратата, за да влезе икономиката. За да се получи този ръст, който е заложен – 2,9%, аз считам, че е необходимо да се извършват наистина необходимите и единствено възможните реформи, които, пак повтарям, за съжаление, липсват в този Проектобюджет 2012 г.
Вместо да се заложат реформи, Министерството на финансите залага един прекалено оптимистичен ръст на приходите и то най-вече от тези европейски програми. Знаете, че са заложени над 3,8 милиарда приходи от европейските програми. За съжаление, с капацитета, с който разполага нашата администрация, според мен, това трудно би се постигнало. Затова ние, от Синята коалиция, нееднократно сме повтаряли, че през тези две години трябваше да се започне наистина тази тежка, тази нетрадиционна реформа в нашата администрация. Тоест с по-малко хора да се върши много повече работа и наистина тези хора да бяха добре подготвени. За съжаление, както и в Сектор „Сигурност” отново се разчита на голямата численост на администрацията, но, за съжаление, това няма да доведе до тази усвояемост. Между другото, залагат се само 850 милиона приходи, забележете, основно от ДДС, но това ДДС най-вече е от внос. Тоест, подценява се този национален принос, тоест бизнесът отново ще изпадне в една тежка ситуация и, според мен, това ще бъде най-вече малкият и среден бизнес, за който не се предприемат никакви действия.
По отношение на това, че не се извършва никаква реформа в администрацията, говори и факта, че се залагат близо 2% от брутния вътрешен продукт приходи от такси и то държавни и общински. Няма как да се увеличават приходите от държавни и общински такси, а да искаме преструктуриране на администрацията. Тоест не може администрацията да работи по-ефективно, когато част от нея се издържа от приходите от такси.
Нещо друго, което искам да кажа и което говори за големия оптимизъм от страна на Министерството на финансите, това са преките чуждестранни инвестиции. Както знаете, там е заложен доста оптимистичен ръст на преките чуждестранни инвестиции – от порядъка на 2,5% спрямо 2,1% за 2011 г. Това, което искам да кажа, е, че към момента, за 2011 г. преките чуждестранни инвестиции възлизат от порядъка на 1%. Тоест ние няма да можем да достигнем заложените преки чуждестранни инвестиции от порядъка на 2,1%, камо ли да постигнем 2,8% за 2012 г. Така че ние считаме, че приходната част на Проектобюджет 2012 г. е доста оптимистичен. Имайки предвид средата, в която се намираме, считаме, че трудно би се изпълнила, ако наистина не се започнат тези реформи, за които говорим.
Аз също така недоумявам защо правителството се отказва от приходи, необръщайки внимание на имотите, с които разполага – говорим за тези терени, говорим за тези почивни станции, говорим за горите. Там наистина има една голяма възможност за допълнителни приходи.
Нещо повече – според данни на Българската народна банка, България притежава над 8 милиарда акции в дружества. И това, забележете, е по балансова стойност, а не е на база на пазарна стойност. Ние виждаме една добра възможност за едни допълнителни приходи в бюджета, които биха дали възможност средствата да бъдат насочени за развитие, както на малкия така и на средния бизнес.
Аз няма да се спирам на нашите предложения, които ще направим между първо и второ четене, но считам, че най-важното, което трябва да се случи, и което отсъства в този бюджет, е именно, че не се дава приоритет на икономиката. Отново не се говори за стратегически отрасли, които биха дали възможност наистина да се постигне този ръст от 2,9%.
Независимо от това, че господин Дянков говори, че проектобюджетът е сметнат на база 1%, аз считам, че е необходимо наистина да се започне с тези реформи, независимо от това колко тежки и нетрадиционни са те. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики? Няма
Други народни представители от парламентарните групи, които разполагат с време, искат ли думата?
Моника Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители, в последните седмици основният въпрос за Бюджет 2012 г. беше: какъв е този бюджет? И аз бих искала да дам пет определения на това какъв е Бюджет 2012.
Първо, това е европейски бюджет, защото прави опит да обвърже националните приоритети с общоевропейските, така както са залегнали в Конвергентната програма, в Националната програма за реформи и са в контекста на Стратегия „Европа 2020” на Европейската комисия.
Второ – защото се реализира в рамките на така наречения „Европейски семестър”, тоест при една предварителна координация на икономическите политики на страните – членки на Общността. Прави се така, че да се постигнат ниски нива както на дефицит, така и на дълг от страна на държавата, при изключителни условия на финансова дисциплина и съответно фискална дисциплина.
Защо казваме, че това е важно? Защото следващата стъпка ще е спиране на Кохезионните фондове, като наказателна мярка за страните, които не спазват Пакта за финансова стабилност и растеж, и които са извън Еврозоната. Това ще бъдат наказателни санкции, в размера на Кохезионните фондове за тези страни.
Винаги сме подчертавали, че е изключително важна и дисциплината, която България спазва, както по отношение на нивата си на дефицит, така и по отношение на нивата си за дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
Трето – България е нетен получател. Тук искам дебело да го подчертая, защото разбирам, че това е характерно за платформата на националистите, обаче най-важното, което България трябва да оценява е, че е именно част от Европейския съюз. И не можем да казваме, че България е нетен платец, напротив, България е нетен получател на европейски средства. Това го показва цялата тенденция на данните, ако ги проследите от гледна точка на усвояването на средствата до този момент, като това, което се залага в Бюджет 2012, всъщност е четири пъти повече средства, които ще получим, спрямо това, което ще дадем като вноска в бюджета на Европейския съюз. Пет пъти е повече, ако броим и националното съфинансиране. От тази гледна точка, не би трябвало да се спекулира с тази тема, а и не трябва да се принизява членството на страната ни само с количествени показатели, защото никой не може да измери това, което дава Европейският съюз, тази свобода на движение на хората, (на младите хора) на стоките и услугите, която дава Общността, така че не би трябвало да се ползва популизъм в тази посока.
Второто определение за Бюджет 2012 е, че това е един амбициозен бюджет. Амбициозен е, предвид темпа на усвояването на средствата до този момент и предвид правилото „N+2, N+3”, което всъщност засича бюджетните ангажименти на страната ни. Това ни дава възможност всъщност да заложим два пъти повече ръст в усвояването на европейските средства през 2012 г. – средства, които ще са основната финансова инжекция за икономиката в страната ни и средствата, които ще бъдат използвани именно за реализацията на реформите в отделните секторни политики.
В контекста на европейските средства може да се каже, че Бюджет 2012 всъщност е и антикризисен бюджет.
Четвъртото определение, което бих искала да дам е, че Бюджет 2012 е предизвикателен бюджет. Тук може би има малка доза критика към него по отношение на секторите, които през изминалата година реализираха реформа и то не лека. Говоря за сектор „Отбрана” и сектор „Сигурност”, които обаче не се ползват със средства от Европейския съюз и за които някак си не беше в сила правилото „пари срещу реформи”.
Петото определение, което бих искала да дам за Бюджет 2012, това е, че е един изпитателен бюджет за министрите, на които се дава по-висок процент в бюджетните пера за секторните им политики.
Има изключително голямо обществено очакване, респективно натиск, за това да се случат реформите както в пенсионната система, така и в здравеопазването, така и в образованието, както и административната реформа, и разбира се подобряването на инфраструктурата. Там също акцентът неслучайно е в усвояването на средствата за 2012 г. върху инфраструктурата, защото това е начинът за най-бърз и краткосрочен ефект в създаване на повече работни места и съживяване на икономиката.
В заключение бих искала да кажа, че всъщност от успешната реализация на заложените 84% повече разходи по оперативните програми спрямо 2011 г., зависи силата на аргументите на България за следващия програмен период 2014-2020 г.
Всички преждеговоривши, извън управляващата партия, казаха: „Това е вашият бюджет”. Не, това не е бюджетът на ГЕРБ. Това е бюджетът на държавата. И ако искаме да има успеваемост този бюджет, това означава пълна мобилизация в контекста на европейските средства. Това означава пълна мобилизация на управляващите органи, така и пълна мобилизация от страна на бенефициентите – и в лицето на бизнеса, и в лицето на общините, и в лицето на неправителствения сектор, на академичните среди. Усвояването на средствата е двупосочен процес. Не може да се разчита единствено и само на държавата. Това, което задава бюджетът, това е рамката и средата да се случат нещата, но за да бъде успешен Бюджет 2012, трябва пълна мобилизация на управляващите органи, на бенефициентите, провеждане на реформите в ключовите сектори, за които вече споменах и запазване на макроикономическата стабилност на страната. Ние ще ви подкрепим. Желаем ви успех. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря.
Други народни представители искат ли думата? Реплики? Реплики няма.
Господин Агов дава заявка за изказване, след което ще дам думата на господин министъра.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители, не очаквайте от мен да изпадна в патоса на опозицията.
На 30 октомври аз гласувах за Росен Плевнелиев с ясното убеждение, че не мога да приема да имаме още един мандат на Гоце в българското Президентство. По тази причина в мен се породи надежда, ясна надежда, че след очаквания убедителен резултат на президентските избори, ГЕРБ ще намери сила и смелост да започне онова, което е необходимо да се промени в структурата на страната, в структурата на обществото, така че животът ни да бъде по-лесен, да бъде с по-малко рискове и най-важното, всичко онова, за което влагаме своите данъци, да ни излиза значително по-евтино.
Обърнете внимание, уважаеми народни представители, въпросът е дълбоко политически, когато гледаме този бюджет.
Ние сме свидетели как ГЕРБ печели убедително три избора – избори за народни представители, за Европейски парламент през 2009 г., и сега местни избори и избори за президент.
ГЕРБ спечели огромен капитал от обществото ни. Това не е капитал на ГЕРБ, това е капитал на цялото общество, вложен в желанието за промяна, в желанието за един по-добър живот. Какво установяваме обаче? В резултат на тези избори сега, разсъждавайки върху бюджета за 2012 г. виждаме, че ГЕРБ има воля за власт, силна, активна, дори надхвърляща нормите на демокрацията воля за власт, както показаха последните избори.
В същото време има дълбок недостиг на воля за управление, защото този бюджет е бюджет на инерцията. Това е бюджет, който повтаря бюджета от миналата година. Това е бюджет, който не дава никакъв порив на българската икономика.
Този бюджет в крайна сметка е горивото, което трябва да задвижи българската кола, колата на българската икономика, но горивото го няма и колата на България върви по инерция. Икономиката е като природата – в нея има падини, има висини. Когато тази кола, движейки се по инерция, стигне първия баир, тогава тя ще спре. Ето затова казвам, че е необходима воля за управление наред с волята за власт. От този бюджет такава воля не личи, уважаеми народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не очаквайте от мен да коментирам ушните марки на чифтокопитните или организацията на племето в родовообщинния строй.
Искам да кажа няколко думи по друг повод.
Чух няколко коментара относно това доколко била реалистична тази категория от бюджета, която е свързана с плащанията през 2012 г., по средствата от Европейския съюз – този амбициозен план за 4,5 милиарда, които да бъдат платени през 2012 г.
Надявам се никой от Вас не е помислил, че тази сума е заложена с единствената цел да провокираме Вашето внимание или да демонстрираме амбициозност. Тя е продукт на детайлни изчисления от това какви плащания очакваме по вече сключените към момента договори и тези, които предстои да бъдат сключени. Става дума за проста аритметична операция. Към момента имаме сключени договори за 9 млрд. лв. и 2,7 млрд. лв. – платени. Напълно възможно и напълно реалистично е в рамките на 2012 г. да очакваме плащания от порядъка на 4,5 млрд. лв.
Относно това дали българската администрация, специално тези 2000 души, които работят в управляващите органи и междинните звена, са в състояние да обработят плащания в подобен обем. Моят отговор е: да. Щом две поредни години ние успяваме да удвоим резултата от предишната, аз вярвам, че и 2012 г. ще бъде такава – ще успеем да удвоим резултата, който сме постигнали преди това. Щом досега сме го правили, вярвам, че ще продължим да го правим.
Не съм склонен да подлагам бюджета на коментари в естетически категории – дали е грозен или красив, или в моралния – дали е добър, или не чак толкова добър. Предпочитам да го мерим в логически категории. Това е възможният бюджет. Това е възможният бюджет, който осигурява съществуването на системите и наред с това дава достатъчен ресурс за съфинансиране, за авансиране, за да могат да вървят големите проекти, и ако взема повод от изказването на господин Агов, който правеше донякъде сполучлива аналогия с автомобил – средствата от Европейския съюз са тази бутилка с нитро в автомобила, която ще ни гарантира по-голяма скорост през следващата година.
Доволен съм от заложените параметри, средствата от Европейския съюз се предвижда да бъдат 5,6% от брутния вътрешен продукт, над 15% от бюджетните разходи изобщо. Бих казал, че цялата система е поставена в една ситуация на комфорт – има достатъчно финансиране, за да бъдат обработени всички плащания.
Колеги, колкото до темата, свързана с реформите. Голяма част от реформите, които текат, се случват именно със и чрез европейските пари. Ще маркирам само част от реформите в социалната сфера. И после, когато повече администрации работят и обслужват и имат да плащат по-големи по обем европейски пари, това носи една нова дисциплина, нови много по-високи стандарти от тези, по които е свикнала да работи администрацията. Аз считам, че една голяма част от необходимите реформи се правят именно чрез средствата от Европейския съюз.
Един последен коментар. Разбрах, че отново се повдига въпросът за така наречената нетна финансова позиция. Това е разликата между това, което България е платила като вноска към бюджета на Европейския съюз, и това, което е получила. Въпреки че част от коментарите са абсурдни, радвам се, че тази тема се повдига.
Всеки публичен и обществен дебат относно мястото и ролята на България в Европейския съюз за мен е полезна. Нека само да изясня. Нетната финансова позиция на България от началото на членството е минимум 3,5 млрд. евро. Това е разликата между това, което сме получили, и това, което сме платили. Две хиляди и десета и две хиляди и единадесета година ще бъдат първите години, когато само по оперативните програми, без да броим земеделските инструменти, без да коментираме предприсъединителните инструменти, платените средства ще бъдат по-големи от вноската на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Дончев.
Други народни представители?
Госпожа Даниела Петрова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бих искала да споделя, че от последните няколко години бюджетът на Министерството на културата за първи път е увеличен с 13 млн. 300 хил. лв. Към настоящия момент бюджетът за 2011 г. на Министерството на културата е в размер на 104 млн. 569 хил. 100 лв. С проекта за бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 117 млн. 903 хил. 100 лв., което е ръст с 12,5% увеличение на средствата, към които съответно не се причислява увеличението на средствата за училищата по изкуствата, а те са в размер на 15,1%.
Предвиденото за следващата година увеличение на разходите по основните дейности спрямо 2011 г. е следното: за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство, движимо и недвижимо – 1%; за дейността в областта на сценичните изкуства – 14%; за филмопроизводство с около 20%; за училищата по изкуствата около 3%. В сравнение общи разходи, предвидени по бюджета на министерството за 2012 г. – 13 млн. 400 хил. лв. или с 13% повече от разходите за бюджета за 2008 г., която е последната година преди финансовата криза и не трябва да забравяме, че 2012 г. също има кризисен характер.
Предвижда се през 2012 г. да бъдат усвоени общо също така 15 млн. 400 хиляди от структурните фондове на Европейския съюз и други международни програми. През 2012 г. в съответствие с подписаните на този етап договори за финансиране от структурните фондове се предвижда да бъдат усвоени около 31 млн. лв., от които по Оперативна програма „Регионално развитие” – 26 милиона, и около 5 милиона по финансовия механизъм, или общо от държавния бюджет и от европейските фондове през 2012 г. Министерството на културата и неговите структури ще изразходват около 149 млн. лв. Това е с 29 милиона или 24% повече от разходите за 2011 г. и съответно 15 млн. лв. – 11 на сто повече от средствата, изразходвани през 2008 г.
През следващата година ще продължи прилагането на системата на делегираните бюджети за сценичните изкуства при усъвършенстване на организацията, методиката и отчетността. За делегираните дейности, финансирани чрез общинските бюджети, регионалните библиотеки, регионалните музеи за 2012 г., са предвидени 24 млн. 400 хил. лв. или увеличение с 4,9 на сто. Средствата за читалищата са предвидени в размер на около 41 млн. лв. или ръст с около 3 на сто.
Освен Министерството на културата в група „Култура” на държавния бюджет попадат още Българското национално радио, Българската национална телевизия, има едно звено в Министерския съвет, едно звено в Министерството на отбраната, в Министерството на образованието, младежта и науката, има в Министерството на външните работи, има Българска академия на науките, която по принцип е в група „Наука”, но има и във функция „Култура”.
В група „Култура” средствата за Бюджет 2012 г. са разчетени да бъдат в размер на 393 млн. 700 хил. лв., което е увеличение с около 25 млн. лв. спрямо 2011 г. или 0,5% от консолидираната фискална програма.
Общинските бюджети, които са в размер на 142 млн. 296 хил. 800 лв. са разпределени: за текущи разходи 124 млн. 696 хил. 800 лв. и за капиталови разходи 17 млн. 600 хил. лв. За делегираните от държавата дейности са определени средства общо в размер на 67 млн. 67 хил. 300 лв. за текущи разходи и 1 млн. 700 хил. лв. за капиталови разходи. За местните дейности по бюджета на общините са предвидени общо разходи в размер на 75 млн. 229 хил. 500 лв., от които 59 млн. 329 хил. 500 лв. за текущи разходи и съответно 15 млн. 900 хил. лв. за капиталови разходи.
Както вече споменах разходите на Българската национална телевизия възлизат на 74 млн. 614 хил. лв., като тук съответно тази субсидия от държавния бюджет за Българската национална телевизия е 67 млн. 114 хил. лв., от които 59 млн. 14 хил. лв. за излъчване на телевизионна програма, останалото за дълготрайни материални активи, които са по изискването на чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. За 2011 г. е утвърден норматив на час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер на 1978 лв.
За Българското национално радио, размерът на общите разходи е 44 млн. 165 хил. 900 лв., а субсидията от държавния бюджет е в размер на 42 млн. 79 хил. лв., от които 38 млн. 179 хил. лв. за излъчване на радиопрограми и 3 млн. 900 хил. лв. за дълготрайни материални активи.
В група „Култура” фигурира още една структура – Съвета за електронни медии. С Бюджет 2012 г. за Съвета за електронни медии е предвиден бюджет в размер на 1 млн. 429 хил. лв.
Сумата на размера на разходите за Българската телеграфна агенция е 4 млн. 185 хил. лв. Бюджет 2012 г. предвижда субсидии за юридическите лица с нестопанска цел в размер на 10 млн. 460 хил. лв.
Във връзка с всички данни и цифри, които до тук цитирах, считаме, че по този начин се създават с Бюджет 2012 всички предпоставки и условия за структурите, които получават субсидия от държавния бюджет в рамките на тези средства да могат да изпълнят функциите си, за които са създадени, така че безпроблемно да изпълняват своите задължения по определените за тях закони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господа министри, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Репликата ми е към вицепремиера Дянков във връзка с културата. Хубаво е, че давате малко повече пари, но давате в нереформиран сектор. По време на дебатите в комисията казах няколко неща, които искам да чуете и Вие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако може на микрофоните, господин Михайлов, не Ви чуват колегите.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Сто шестдесет и пет човека – Министерство на културата, забележете. В Холандия – 42 човека, в Полша – 53, в Чехословакия – 36, плюс неща, които Вие самия много по-добре знаете. Знаете ги тези цифри.
Имаме ли приет Закон за радиото и телевизията – нов закон? Имаме ли приет Закон за сценични изкуства? Нямаме приет нов закон. Всичко това беше анонс, че ще бъде прието до края на тази година. Даваме повече пари, имаме увеличение за инвестиции, за капиталови разходи. Защо трябва да даваме два пъти повече отколкото миналата година?
Моят въпрос е: в културата трябва да се дават пари, но пари за реформиране, а не да изтичат, и оттук да задаваме въпрос на Вежди Рашидов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето на групата изтече, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Според мен и към другите министерства, както беше в Министерството на земеделието и храните, където Вие като си тръгнахте... Министърът реално си подаде оставката, защото знаете ли какво каза той...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михайлов, говорите извън определеното на групата време. Благодаря Ви.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Ето тук е госпожа Десислава Танева, тя чу...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михайлов, не ме принуждавайте да Ви отнема думата. (Ораторът говори встрани от микрофоните. Реплики.) Четири – бяха допълнително извън правилника.
Тъй като това становище и тези въпроси бяха направени под формата на реплика, госпожо Петрова, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други народни представители? Всъщност с време разполага само Парламентарната група на ГЕРБ. Няма желаещи.
Предстои гласуване.
Дебатите са закрити.
Уважаеми дами и господа народни представители, припомням Ви докладите на Комисията по бюджет и финанси като водеща, на останалите и на Комисията по правни въпроси – специализираната в тази тема, че на гласуване подлежат два законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Веднъж с вносител Министерският съвет, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, за който становището на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси е отрицателно и по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, който втори законопроект се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси, а така също и всички останали, които без текстовете по членове 1 и 2, тези които касаят Висшия съдебен съвет, в докладите си са анализирали съответните секторни политики и предвидените средства за тях.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по член 1 и член 2.
Гласували 206 народни представители: за 5, против 172, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Гласували 209 народни представители: за 127, против 82, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и бюджетът на Република България за 2012 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ.)
Тъй като приетото решение за пряко излъчване от Българската национална телевизия и от Българското национално радио бе само по отношение на разискванията и гласуването по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., моля камерите и микрофоните да бъдат изключени.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2012 г.
Преди да дам думата на госпожа Менда Стоянова да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на управителя на Националната здравноосигурителна каса госпожа Нели Нешева.
Гласували 162 народни представители: за 154, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госпожа Нешева в пленарната зала.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.

На заседание, проведено на 10.11.2011 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът се придружава от Решение № РД-НС-04-68 от 27.10.2011 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, който, на основание на чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 7, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, с което е приел по принцип предложения Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
На заседанието присъстваха Стефан Константинов – министър на здравеопазването, д-р Нели Нешева – управител на Националната здравноосигурителна каса, и представители на Лекарския съюз.
Мотивите към Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. бяха представени от министър Константинов.
Законопроектът е разработен в съответствие с основните допускания по средносрочната фискална рамка и основните макроикономически показатели до 2014 г. и в условията на финансова и икономическа криза, и следните здравноосигурителни показатели:
При население от 7,4 млн. души, реално внасящите здравно осигурителни вноски са около 6,3 млн. души и останалите 1,1 млн. души са здравно неосигурени лица.
Вноската от работодател (осигурител) и работник (осигурен) за 2012 г. остава в съотношение 60:40. Предлаганият минимален размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 г. остава 420 лв. За лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, осигурителната вноска е 4 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2012 г. и предложените с § 10 изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване се цели да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
Сумата на приходите и трансферите за 2012 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за контингенти осигурени лица, чийто здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет. За 2012 г. се запазва здравноосигурителна вноска от 8 на сто.
По приходите:
В приходната част на бюджета за 2012 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 2 млрд. 633,7 млн. лв., или толкова, колкото са одобрени по Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г.
Здравноосигурителните приходи за 2012 г. се предлага да бъдат в размер на 2 млрд. 614,8 млн. лв. срещу 2 млрд. 602,7 млн. лв. по закона за 2011 г. или с 12,1 млн. лв. повече.
От общата сума на здравноосигурителните приходи за 2012 г. – 2 млрд. 614,8 млн. лв. от здравноосигурителни вноски са разчетени да постъпят – 1 млрд. 673,7 млн. лв., или 12,1 млн. лв. повече от 2011 г.
Трансферът от Министерството на здравеопазването за акушерската помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето е 5,4 млн. лв. и е по-малко от сумата на същия разход за 2011 г. с 12,1 млн. лв.
По разходите:
Разходите и трансферите - всичко, по Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2012 г., са разчетени на сума 2 млрд. 633,7 млн. лв. Тази сума е равна на разходите и трансферите за 2011 г.
В рамките на предложената сума за разходи и трансфери – 2 млрд. 633,7 млн. лв., за текущи разходи се предлагат 2 млрд. 263,4 млн. лв., която сума е в повече с 240 млн. лв. от същите разходи за 2011 г.
Сумата на предоставените трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., е 3,1 млн. лв., колкото е и по закона за 2011 г.
Със законопроекта за 2012 г. се предлага в рамките на средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ 1 млрд. 168,9 млн. лв. на отделни редове да се запишат следните суми: за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени – 5,4 млн. лв., срещу 4,5 млн. лв. за 2011 г. или увеличение с 0,9 млн. лв.; за диализа при терминална бъбречна недостатъчност – 57,6 млн. лв.; за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания – 40 млн. лв. и за лекарствена терапия – 57,6 млн. лв.
В закона за бюджета на НЗОК за 2011 г.няма записани на отделни редове суми за диализа при терминална бъбречна недостатъчност; за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания и за лекарствена терапия.
По законопроекта за 2012 г. размерът на административните разходи е 48,9 млн. лв. Предложената сума от 48,9 млн. лв. съвпада с одобрената стойност със Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г.
Във връзка с необходимостта от осигуряване на допълнителни щатни бройки, за изпълнението на възложените нови дейности, свързани с лечение и диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания и болни на диализно лечение; за извършване на дейностите по провеждане в съответствие с разпоредбите на нова Директива 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите на трансгранично здравно обслужване; за влизането в сила на нова двустранна спогодба за социално осигуряване с Република Сърбия, както и за разпоредбите на новите регламенти за координация на системите за социална сигурност № 883/2004 и № 987/2009 г., със законопроекта не се иска допълнителен финансов ресурс, а се предлага той да бъде осигурен от намаляване издръжката на административните дейности на Касата за 2012 г.
Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. се предлага балансирано бюджетно салдо, каквото е било прието и с бюджета за 2011 г.
По законопроекта се проведе дискусия с участието на представители на Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз, Български фармацевтичен съюз. Бяха изразени мнения, както в подкрепа, така и възражения по заложените показатели. На зададените въпроси изчерпателни отговори даде министър Константинов.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 6 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012, № 102-01-72, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура? Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, поне от приличие поканете здравния министър да присъства на този дебат. Ясно е, че друго е лицето, което определя параметрите и че неговата функция едва ли е основна, но така или иначе не е нормално да се обсъжда бюджетът на Здравната каса в отсъствие на здравния министър.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Той е в Бобов дол.
МАЯ МАНОЛОВА: Предполагам, че има сериозни ангажименти, но бюджетът на болниците за следващата година сигурно е не по-малко важен ангажимент.
(Министър Стефан Константинов влиза в залата. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Малко взаимно уважение, господин министър. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина!
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят на комисията госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Ще ви представя

„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.,
№ 102-01-72, внесен от Министерски съвет
на 31 октомври 2011 г.

На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по здравеопазването, проведено на 10 ноември 2011 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 102-01-72, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха министърът на финансите господин Симеон Дянков, министърът на здравеопазването, д р Стефан Константинов, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и представители на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването. Той запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 2 633,730 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е 6,3 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2012 г. е 60 на 40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната 2012 г. е 420 лв.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 633,730 хил. лв., от които 2 214,520 хил. лв. са за здравноосигурителни плащания. Доктор Константинов подчерта, че в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. се увеличават средствата за дентална помощ, болнична медицинска помощ, лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
През 2012 г. са предвидени средства за трансфер към Министерство на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването през 2011 г.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване е 10 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 261 477, 9 хил. лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. е съставен при запазване на условието за балансирано бюджетно салдо.
Представителите на Българския лекарски съюз изразиха несъгласие със заложените в проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. средства за трансфер към Министерството на здравеопазването за заплащане на дейности, финансирани от държавния бюджет и отбелязаха, че реално увеличение на средствата в бюджета на НЗОК не се наблюдава. Те уточниха, че предвиденото увеличение от 10,7 млн. лв. се дължи на преразпределението на функции и отговорности между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, с което се разширява основният пакет от дейности, заплащани от бюджета на НЗОК.
Заместник-председателят на Българския зъболекарски съюз, д р Николай Шарков, информира народните представители, че предвидените средства за дентална помощ в бюджета на НЗОК за 2012 г. са крайно недостатъчни за изпълнението на дейностите, определени в Наредба № 40, раздел „Основен пакет дентална дейност”. Той допълни, че през последните две години цените на консумативите в денталната медицина, и по-специално на среброто, бележат значително увеличение, което също налага необходимостта от допълнителни средства в бюджетa на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Доктор Шарков уточни, че хроничното недофинансиране от страна на НЗОК и ограничената възможност на гражданите да заплащат денталните услуги със собствени средства влошават показателите по отношение на денталното здраве на българските граждани с всяка изминала година.
От страна на Българския фармацевтичен съюз изразиха становище относно финансирането на здравноосигурителните плащания за лекарства за домашно лечение и поставиха въпрос относно възможността за по-справедливо разпределение на финансовия ресурс по отношение дейността на аптеките.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с предвиждания трансфер на средства от здравноосигурителни вноски към Министерството на здравеопазването, с който се разширява основният пакет, липсата на увеличение на средствата за извънболнична медицинска помощ и предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 13, „против” – 6, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 102-01-72, внесен от Министерски съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите, господин министър, желаете ли първоначално изказване?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шарков е записан за изказване.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. отсъства каквато и да е промяна както в приходната, така и в разходната част, което на практика означава запазване на трагичното състояние на здравеопазването, актуално през последните години и при последните правителства – и на НДСВ, и особено на БСП. Това означава продължаване на фалити на лечебни заведения за болнична помощ. Това означава продължаване на натрупването на задължения, а оттам и заплаха за блокиране на сметките им, заради неплащане към доставчици на медикаменти, медицинска техника и апаратура или други стоки.
Доказателствата за това твърдение. Първо, безспорно прави впечатление запазването до лев на предвидените в бюджета общи приходи и трансфери и съответно разходи на 2 млрд. 633 млн. 730 хил. лв. Факт. Числата са абсолютно идентични с бюджета за 2011 г.
Второ, приходите обаче от здравноосигурителни вноски са завишени с 12 млн. лв., а приходите от глоби и санкции – с милион и половина. Всичко това е на фона на 1 млн. 900 хил. здравно неосигурени български граждани, на фона на това, че държавата продължава да е недобросъвестен платец на здравни вноски, защото и през следващата година ще продължи да плаща 4%, а не 8, колкото плаща всеки български гражданин за здравни вноски. Всичко това е на фона на растяща безработица, а оттам и на здравно неосигурени лица.
На целия този фон имаме изчисление на приходите на база 1 млн. здравно неосигурени, а само преди месец официалният отговор от Министерството на финансите беше над 1 млн. 900 хил., при това залагане на завишени приходи от здравноосигурителни вноски. Факт. Как обаче ще бъде изпълнен – Божа работа!
На трето място, от никъде не става ясно защо приходите и доходите от собственост на Националната здравноосигурителна каса са намалени от 1 млн. 500 хил. на 20 хиляди. Не виждам управителя на Националната здравноосигурителна каса, макар че гласувахме да присъства в залата – явно има нещо, което е по-важно. Но някой трябва да отговори на този въпрос: какво е станало с тази собственост, че приходите от нея намаляват от 1 млн. 520 хил. на 20 хиляди? Къде е изчезнала?
На четвърто място, едно от най-категоричните доказателства за отсъствието на каквито и да е идеи за реформиране и подобряване на здравеопазването е посочено в мотивите на законопроекта. Второто изречение казва, че стремежът е да се запази постигнатото ниво на здравноосигурителни услуги в страната. А какво означава „постигнато ниво на здравноосигурителни услуги в страната”? Означава запазване на едно положение, от което пациентите са недоволни. Положение, което не позволява на лечебните заведения да работят при нормални условия и да осигуряват навременна и достатъчна медицинска помощ. Това „постигнато ниво” е причината лекарите и медицинските сестри с усилени темпове да продължават да напускат страната.
Според нас управляващите искате да запазите това ниво, не можете да го подобрите, страх Ви е да го реформирате – затова си поставяте такава унизително ниска цел. Това ниво, което искате да запазите през следващата година, е докарало ето тази декларация, което кара пациентите в Монтана да я подпишат. (Народният представител Ваньо Шарков показва декларацията и я подава на министър Стефан Константинов.)
Заповядайте, господин министър.
Да подпишат декларация, че от всички болници, в които могат да бъдат лекувани от кардиологични заболявания, могат да си изберат само две. И то при положение, че стандартът не им позволява да карат на разстояние по-голямо от 90 километра! Това е нивото, което искате да запазите с този бюджет!
На пето място, всички приказки за промяна на начина на финансиране и преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи са изчезнали неизвестно къде и забравени за неизвестно кога. Цяла година слушахме за предимствата. Онези, които сме запознати с тази тема, вярваме в предимствата им пред остарелите пътеки, но слушахме, че предстои промяна. Такава обаче няма.
Нещо повече, средствата за болнична помощ са 54% от общите разходи на Националната здравноосигурителна каса или същият дял, който тройната коалиция си прие с бюджета за 2009 г. Дори като дял от цялостното финансиране на системата за здравеопазване, в сравнение с 2009 г., относителният дял е паднал от 58 на 52%. Е, тогава къде е промяната от предишното управление? Точно поради тази причина смятам, че колегите от БСП трябва да подкрепят този бюджет. Те го гласуваха за 2009 г. в същия вариант.
На шесто място – още едно доказателство за липсата на каквато и да е промяна. Както през 2011 г., така и през следващата според Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предвижда тя еднолично да определя и броя, и стойността на направленията за пациентите.
Без промяна остава и определянето на бюджетите на районните здравноосигурителни каси, а пък от тях – и на изпълнителите. Тук остава едноличното бюджетно финансиране! Това са точно тези бюджети на болниците, които втора поредна година са стиснали за гърлата общинските болници и не им позволяват да осигуряват нормално здравеопазване. Това отново са бюджетите, които закриват болници! Но на тяхно място не се появява обновена и достатъчна спешна помощ, която да гарантира дори минимални грижи за здравето на гражданите. Напротив, чуват се несъстоятелни идеи за това как трябва да бъде прехвърлена спешната помощ към областните болници, което внася напрежение и смут в системата.
Общинското здравеопазване категорично отсъства като политика в бюджета и е оставено да се спасява или по-скоро да се погубва.
Е, трябва ли да се подкрепя административен или финансов натиск? Трябва ли да се подкрепя отказ от свободна конкуренция и повишаване на качеството? Трябва ли да бъде подкрепян отказ от реформиране?
Шесто, на всичко това отгоре има увеличение на други възнаграждения и плащания на персонала в Националната здравноосигурителна каса повече от два пъти – от 1 млн. 76 хил. лв. на 2 млн. 519! Или с 1 млн. 443 хил. лв. Трябва да се признае, че дори тройната коалиция не е правила това.
Досега никога не е давано смислено обяснение: какви са тези други плащания? Аз се надявам управителят на Касата все пак да дойде и да отговори: какви са тези други плащания, които винаги са били около милион? Това двукратно увеличение обаче няма как да остане без яснота. В мотивите към законопроекта е казано, че това са пари за облекло, за нещатния персонал, нает по трудови правоотношения, както и за персонала, който се пенсионира. Е, колеги, някой вярва ли на това обяснение? Та нали се вдига пенсионната възраст следващата година? Или няма? Да не би нещатният персонал на Касата да се увеличава двойно, че парите се увеличават повече от два пъти?
На седмо място, при прехвърляне на заплащането на част от медикаментите от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. се отчита увеличаване на заплащаната за тях стойност при сходни други параметри с около 30%. При плащани досега от Министерството на здравеопазването 40 млн. лв. за тези лекарствени продукти се очаква Касата да плати за тях до края на годината между 56 и 60 млн. лв. Общо превишението на гласувания бюджет на НЗОК за лекарства ще достигне до 70 млн. лв.!
На фона на тази тенденция планираното през 2012 г. прехвърляне на заплащане на лекарства от Министерството на здравеопазването към Касата за стотици милиони ще доведе до формиране на значителни допълнителни дефицити, незаложени в сегашната бюджетна рамка.
На осмо място – следващото доказателство за липсата на каквато и да е промяна. В чл. 4 са определени средствата за лечение на редки заболявания. И досега според действащия бюджет те бяха 10% от плащанията за лекарства, медицински изделия и диетични храни.
В бюджета за 2012 г. тези средства са увеличени от 391 млн. на 501, но средствата за редки болести вече е записано, че не са 10%, а са фиксирани на 39 милиона. Явно сумата остава същата, както през миналата година.
Въпреки срещите в Европейския парламент и въпреки кампанията, която се води от редица граждански организации, деца с редки заболявания, като например мукополизахаридозата, ще останат без реална възможност за лечение.
На девето място обаче е най-яркият пример за тотален отказ от реформа и бягство от възможност за реален и навременен контрол върху разхода на средствата, събрани като здравноосигурителни вноски. И това е тежкото абдикиране от въвеждането на електронната здравна карта. В края на 2009 г. това парламентарно мнозинство, Парламентарната група на ГЕРБ, разбира се, и всички онези, които искаме да има реформа в здравеопазването, подкрепихме промяната на чл. 50 от Закона за здравното осигуряване, която изискваше на 1 януари 2012 г. да бъде въведена електронната здравна карта. Със Закона за бюджета на Касата за 2012 г. обаче този член отпада, тоест електронната здравна карта отпада.
Липсата на електронно здравеопазване, на електронна система за следене на разходите в реално време, ще доведе до репродуциране на изпитаните механизми за източване на публични средства и през 2012 г. Какво правите, колеги?
Министър-председателят във вторник заяви в интервю за водещ ежедневник, че най-важното за реформата в здравеопазването е въвеждането на електронната здравна карта. Каза го ясно и категорично. Сега обаче вие ще гласувате за премахването или отпадането на възможността за електронна здравна карта.
Запазвате механизмите за източване на Касата. От тези механизми се възползваха и БСП, и тройната коалиция, но сега вие се облагодетелствате от това бездействие. Тогава пак питаме: по какво се различавате?
Десето – следващото доказателство не само за липса на политическа воля за реформиране на здравеопазването, не само за липса на визия за промяна, но и за липса на каквато и да било разлика с управлението на тройната коалиция е въвеждането на забраната новосъздадени лечебни заведения да сключват договор с Касата в рамките на една година, след като получат разрешително за дейност от Министерството на здравеопазването – абсолютно същото, което социалистите се опитаха да направят, но през системата за акредитация.
Получава се абсурдната ситуация Министерството на здравеопазването да им разрешава да работят със здравноосигурени български граждани, но без право на финансиране от здравноосигурителните им вноски, тоест, само на частно. И ако някой инвестира в здравеопазването, направи качествена болница, събере най-добрите специалисти в страната, има най-добрата медицинска техника и апаратура, и българските граждани, които честно си плащат здравноосигурителните вноски, пожелаят да отидат да се лекуват там, защото качеството е високо, вие им казвате, че ще се лекуват, но ще трябва да си платят на частно. Това е изключително нечестно!
На единадесето място – отново за поредна година имаме финансиране на дейности на Здравното министерство с пари, събрани от здравноосигурителни вноски, този път в размер на 100 млн. лв. и липсваща информация какво ще се плаща с тях. Това е пряко доказателство за липсата на прозрачност в харченето на пари, събрани от българските граждани. И тази липса на прозрачност създава недоверие, а това недоверие води до отказ от добросъвестно плащане на здравноосигурителни вноски и нарастване броя на гражданите, които са здравно неосигурени.
В крайна сметка бюджетът за здравеопазване изобщо през 2012 г. е писмена декларация, която е подписана и от премиера, за отказ от реформи. Бюджетът няма финансови инструменти за провеждане нито на структурна реформа, нито на електронно здравеопазване, нито за развитие на здравноосигурителния модел и промяна в начина на финансиране, нито има прозрачен и поставен стабилен икономически фундамент в лекарствената политика, нито има политика на противопоставяне на задълбочаващата се кадрова криза в здравеопазването, която тепърва ще става все по-силна.
Този бюджет всъщност е съобщение на правителството, че системата ще продължи да функционира в същите параметри, както при управлението на БСП и тройната коалиция.
Какви са обаче ефектите от този бюджет върху системата?
Първо – продължаващо разграждане на здравноосигурителния модел чрез преливане на средства от здравни осигуровки към републиканския бюджет.
Второ – поддържане на същата неефективна и несъобразена с икономическите и демографски показатели инфраструктура на системата.
Трето – продължаващо непропорционално за стандартите на Европейския съюз, високо финансиране на болниците за сметка на доболничния сектор. Причината е, че се финансира не реален лечебен процес, а болнична инфраструктура.
Четвърто – задълбочаваща се кадрова криза в системата.
Какъв е обаче ефектът от този бюджет върху потребителите на здравни услуги? – Същото ниско ниво по критериите на Европейския съюз за качество на медицинската услуга.
На второ място – запазване на високата степен на неудовлетвореност на гражданите от системата на здравеопазване, показател, по който сме на първо място от всички европейски страни.
Трето – задълбочаваща се невъзможност за все по-големи слоеве от населението да ползват здравна услуга, заплащайки от собствения си джоб структурните и финансови недостатъци на системата.
В заключение: с Бюджета за 2012 г. ГЕРБ окончателно, за съжаление, излезе от коловоза на реформаторското усилие и припозна като свои политиките на БСП и тройната коалиция. Ясното доказателство за този извод е сравнителният анализ на разпределението на разходите за здравеопазване в бюджетите за 2009 г. и 2012 г.
Цялостната структура и вътрешните баланси между отделните пера в бюджетите на БСП и ГЕРБ за здравеопазване са финансовия документ за еднакво отношение към проблемите в сектора, както и за еднаквата невъзможност за прилагане на политически и икономически инструменти за подобряване структурата и качеството на здравеопазването.
Всичко казано дотук доказва безспорно, че и социалисти, и вие, господа управляващи, имате еднакво отношение или идентична безпомощност по отношение на здравеопазването в страната и това може би е разбираемо.
Предложеният бюджет е продължение на политиката на предните управляващи, доказано с факти и цифри, и дори това е естествено, предвид кадровото обезпечаване на управленско ниво. Ефектът от всичко това обаче се стоварва върху пациентите и хората работещи в сферата на здравеопазването.
Поради тези факти, пак повтарям, социалистите имат пълно основание да подкрепят този бюджет, защото са го правили и преди, но ние няма как да го подкрепим, защото той не дава надежда нито пациентите да се лекуват в нашите болници, нито на лекарите и сестрите да продължават да работят в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Независимо какво се случва в бюджетната сфера през последните три години, управляващите, и в частност липсващият тук вицепремиер Дянков, имат повод за гордост.
Миналата година държавният бюджет и този на Здравната каса бяха внесени почти в средата на годината. Това беше повод за особена гордост.
Тази година те са внесени в последния възможен ден и това отново беше отбелязано със задоволство.
Бюджетът за здравеопазване за 2010 г. беше намален драстично с около 500 млн. лв. и бе гордо заявено, че това управление може да намали разходите за здраве драстично.
През следващата – 2011 г., съответно тези нива бяха възстановени и гордо отново беше казано, че отнетите средства вече са върнати и беше обявено, че се отпускат никога недавани дотогава пари за здравеопазване.
В Бюджета за 2012 г. се предлага средствата за функция „Здравеопазване” да бъдат почти на същите нива като през 2011 г. и това, твърдят управляващите, е пак повод за гордост и благодарност, защото е криза, защото е трудно.
Само преди няколко дни обаче в този труден момент и за Европа, Европейският съюз подкрепи нова програма, наречена „Здраве за растеж” с идея, че само здравите хора могат да работят за икономически растеж.
Позволете ми да се спра на няколко характеристики на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Те няма да са толкова на брой, колкото изреди д-р Шарков, но има огромен проблем, че тези основни характеристики на бюджета могат да се превърнат в основни рискове за този бюджет през следващата година.
На първо място, това е бюджет на статуквото – не обаче като израз на стабилност, сигурност и предвидимост, както заявяват от управляващите, а на потъването, на затвърждаването на България като страната, отделяща най-нисък процент от своя, без друго, малък брутен вътрешен продукт, за здраве.
Зад повишението на абсолютната сума за функция „Здравеопазване” с 11 млн. лв. през тази година, всъщност се крие намаление на брутния вътрешен продукт, който държавата ще отдели тази година за здравеопазване. Той става 4%. През 2011 г. този процент беше 4,2.
На второ място, това е един бюджет, произтичащ от объркана философия и с порочен обратен трансфер.
За втора поредна година Касата в условия на криза става донор на държавата, на държавния бюджет, защото се изземват средства, които са от здравните вноски на българските граждани.
Ако направим паралел с бюджета на НОИ и парите за пенсия, там има огромен дефицит, който държавата финансира. В условия на криза за втора поредна година Здравната каса дава средства на бюджета, в случая на бюджета на Министерство на здравеопазването, от парите за здравни вноски, за да покрие държавата свои ангажименти.
Изземването на тези средства е порочна практика, която удължава и тази година. Тази година тези пари са 100 млн. лв, а бяха 340 млн. лв. през миналата година.
Напомням, че изземването на 1 млрд. 400 милиона от здравните вноски от резерва в Българската народна банка се определя като най-негативното събитие, случило се в здравеопазването през последните десет години. През всичките предходни години към бюджетите на Здравната каса е имало трансфери, субсидии от държавния бюджет, както и превеждани суми от излишъка на държавата към Касата.
На трето място – липсваща реформа. Преразпределението на функции и отговорности между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса е представено като изключителен реформаторски акт. В доклада към Закона за държавния бюджет за тази година трикратно е записано, че това е следваща стъпка на реформата. Кои бяха предходните стъпки обаче?! Това е въпрос, на който не само опозицията, но и управляващите не могат да дадат отговор. Нещо повече, механичното прехвърляне на дейности, отговорности и пари ще създаде проблем, защото фактически средствата са по-малко. Когато се увеличава минималната работна заплата, когато се увеличават цените на горивата, консумативите, възлагането на допълнителни ангажименти, това прави парите фактически по-малко. Странно е, че на Касата се възлагат още задължения за финансиране, а пътят на парите е в обратна посока – те се отнемат в полза на министерството.
На четвърто място – несигурната база на този бюджет, повишаващият се брой здравнонеосигурени лица в условия на криза. За справка – през 2007 г. здравнонеосигурените в България, преди пет години всъщност, са били 700 хиляди, към средата на 2011 г. те са около 2 милиона. Разчети за базата на този бюджет са направени при 6 млн. 300 хиляди здравноосигурени български граждани. Изводът е, че все повече хора не вярват, губят доверие в солидарността на системата. Икономическата криза прави още по-несигурни разчетите за базата от осигуряващи се лица, които ще пълнят бюджета на тази здравна каса.
На пето място – абсолютната стойност на увеличените средства за болнична помощ не означава автоматично повече средства поради изброените преди малко причини: ръст на минималната работна заплата, ръст на голяма част от консумативите и материалите, с които се работи. Например предвидените по-малко средства за хемодиализа ще създадат проблем, защото при платени и предвидени за 2011 г. 66 млн. 200 хиляди за хемодиализа, за 2012 г. се залагат 57 млн. 500 хиляди. За онколечение – една много чувствителна сфера, при платени между 65 и 70 милиона, предвидените средства за 2012 г. са 57 милиона.
Заглъхна предбюджетно може би дискусията по каква система ще се заплаща на болниците – клинични пътеки, диагностично свързани групи или бюджети, и неслучайно пари за диагностично свързани групи в бюджета няма.
На шесто място – абсолютното увеличение на средствата за лекарства, което достигна до 502 млн. лв., всъщност не значи, че няма да има листи на чакащите, защото и сега съгласно чл. 4 има лимит за лекарствата за хората с редки заболявания и таван до 39 млн. лв. Само напомням и маркирам едно скорошно съдебно решение, че това е незаконно.
Изричното фиксиране на средствата за онкология и редки болести навява мисли за листи на чакащи, което би било наистина крачка назад, много години назад. За първи път в този бюджет средствата за първичната извънболнична помощ са диференцирани и са отделени пари за профилактика и диспансеризация в размер на 59 млн. 540 хил. лв. Това би бил приятен акцент върху профилактиката, за която апелираме, и грижата за хората със сериозни хронични заболявания, ако проработи като мярка. Дано не се окаже просто опит за блокиране на тези евентуално неизползвани средства.
В очите на лекарите Националният рамков договор все повече изглежда като абсолютно формален документ, защото Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации договарят текстовата част, но не цените, обемите и методиката на заплащане. Те се определят от Министерството на финансите. Въпросът е: какво тогава всъщност се договаря?
В заключение, зад счетоводния термин „балансирано бюджетно салдо в бюджета на Националната здравноосигурителна каса” се крият сериозни проблеми на дисбалансираната ни здравна система. Тези проблеми се задълбочават от некоректното отношение на държавата и управляващите към една група хора, която намалява все повече. Това е групата на здравноосигурените. Дано тези хора не бъдат допълнително демотивирани, за да има кой да пълни бюджета на Касата, защото трябва да си припомним, че Националната здравноосигурителна каса всъщност е призвана и е създадена да управлява парите на тези хора. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както се чу и от предишните изказвания, бюджетът за 2012 г. на Националната здравноосигурителна каса практически приповтаря миналогодишния бюджет и като приходна част, и като разходна, и като конкретни пера, което означава, че и кабинетът, и Вие, уважаеми господин министър, очевидно сте доволни от състоянието на сектора „Здравеопазване”. Определено сте доволни, след като предлагате същите числа като тези от миналата година, които демонстрират статуквото. Определено сте доволни на фона на фалиращите общински болници, на фона на заминаващите от България лекари и медицински специалисти, на фона на проблемите в Спешната помощ, на фона на протестите, които се случиха буквално онзи ден пред българския парламент. Очевидно това не Ви е засегнало по никакъв начин, след като не реагирате, нещо повече – след като внасяте този бюджет с тези числа. Именно това казвате с бюджета на Здравната каса – че Вие сте доволни от състоянието на здравната система и че смятате да продължавате по същия начин, че реформа няма да има, нещо повече, че няма смисъл от реформа. С това слагате точка на големите обещания, които още през 2009 г. даде ГЕРБ, идвайки на власт, а именно, че ще реформира здравната система.
Както справедливо отбелязаха и колегите преди мен, реформата я няма в числата на този бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който предлагате. Няма ги и диагностично свързаните групи, няма ги лечебните заведения за долекуване, няма я реформата в Спешната помощ, няма я електронната здравна карта. Няма ги като финансово измерение и очевидно няма да се случат през следващата година.
Изключително показателно за бюджета на Касата е и съотношението между средствата за болнична и доболнична помощ, защото уж реформата щеше да включва повече пари за профилактика, повече пари за лекари специалисти, повече пари за медицински изследвания. Е, това не е така, няма да се случи през следващата година – съотношението и цифрите са запазени. Това означава, че и през следващата година българските граждани, които добросъвестно си плащат здравните вноски, ще продължат да си доплащат и за лекари специалисти, и за лабораторни изследвания, защото, забележете, на здравноосигурен гражданин се получава по 0,5, тоест по половин направление за лекар специалист.
В същото време продължава порочната практика на прехвърляне на средства от Здравната каса към Министерството на здравеопазването, което означава, че с пари на осигурените български граждани ще се покриват здравни нужди на здравно неосигурените, че от парите на хората, които добросъвестно плащат за здраве, вие вземате, прехвърляте в Министерството на здравеопазването и с тях смятате да покривате ангажименти на българската държава, които по идея би следвало да се финансират от данъци. По този начин – да го кажа направо – вие ощетявате българските граждани, които плащат своите здравни осигуровки. Тези 100 млн. лв. са техни пари. Много или малко са 100 млн. лв. – по този въпрос може да се поспори, но една проста сметка показва, че тези 100 млн. лв., които вземате на здравно осигурените, представляват 6,5 милиона направления за лекар специалист. Или сметнато, на всеки български гражданин, който здравно се осигурява, това ще означава, че би могъл да получи още един преглед при лекар специалист и още едно изследване в медицинска лаборатория, които в сегашните условия ще трябва да си плати от джоба. На практика се получава, че българските граждани, освен здравноосигуряващи се, си доплащат. Доплащат си за лекари специалисти, за лаборатории, доплащат си за избор на екип, за стендове, за помощни средства, доплащат си за стави, фактически доплащат си за дейности, които биха могли да се покриват от Касата, ако Вие не вземахте техните пари и не ги оставяхте в министерството, за да ги харчите по свое усмотрение.
В този аспект изключително показателна е, уважаеми господин министър, последната стенограма от заседанието на Министерския съвет, когато Вие защитавате бюджета на Здравната каса. Там има два много любопитни момента, в които Вие обосновавате защо са необходими тези 100 млн. лв. Какви са Вашите предложения? Първо, Вие предлагате тези 100 млн. лв., които вземате от Касата и си ги прехвърляте в министерството, да не бъдат за конкретно диференцирани дейности, за да не се ограничавате и да можете да си ги харчите според това какви нужди Ви възникват, без изобщо да се притеснявате, че това реално са пари на хората, събрани от техните здравни осигуровки. Второ, Вие предлагате ангажимента да се отчитате пред Касата за какво сте похарчили парите на българските граждани за здравни осигуровки – две изключително любопитни предложения, които естествено са приети от Министерския съвет, за което, естествено, не е питана Здравната каса. Защо ли да я питате!? Тя е обществен орган, който по идея трябва да управлява средствата на хората, събрани от здравни осигуровки, но реално се оказват безгласна буква, защото Вие заявявате, че министерството не е орган, който да се отчита на Касата. Формално казано – не, но в случаите, в които Вие харчите пари от здравни осигуровки, за които ангажимент да ги управлява има Касата, естествено е, че следва да се отчетете именно пред Здравноосигурителната каса.
Вие също така казвате, че имало други начини на контрол и че евентуално ще се подложите на такъв контрол, но забравяте, че висшата форма на контрол върху един министър и изобщо върху изпълнителната власт е парламентарният контрол. Аз нямам впечатление Вие да сте особено респектиран от парламентарния контрол. Напротив, Вие абсолютно го неглижирате. За справка ще дам последния отговор, който ми дадохте на въпроса „За какво похарчихте 340 млн. лв. от здравните осигуровки за миналата година?” Оставам настрана факта, че отговорът беше достатъчно лежерен, достатъчно неконкретен и достатъчно неточен. Но в това, което успях да измъкна от Вас, установих, че Вие сте харчили тези 340 млн. лв. абсолютно незаконно, без да се съобразявате с българското законодателство. Защото чл. 82 от Закона за здравето посочва кои здравни дейности не могат да се финансират от средства за здравни осигуровки. Има Наредба № 40, която сте издали Вие и която казва какъв е здравноосигурителния пакет на всеки български гражданин, което означава, че с парите от здравни осигуровки Вие не можете да покривате нито онкоболните, тяхното лечение и техните лекарства, не можете да ги харчите за диализа, не можете да ги харчите за репродуктивно здраве, за субсидия на лечебни заведения – забележете, предимно държавни. Не можете да го правите и въпреки това го правите, абсолютно в противоречие със закона! И Вие нямахте никакво притеснение да ми го съобщите от парламентарната трибуна. Както нямаше и никакво притеснение Министерският съвет да внесе този проект, в който отново 100 милиона се предоставят да се харчат по Ваше усмотрение – законно, незаконно, но в крайна сметка Вие решавате, че не дължите отчет нито на Касата, не дължите отчет, както се оказа и пред българския парламент, и пред българските граждани.
В този проект за бюджет има и други текстове, както каза колегата преди мен, които противоречат на закона, но аз бих казала, че те противоречат на Българската конституция. Откровено – противоконституционни текстове! Такъв е чл. 4 от проекта за бюджет, който лимитира средствата за болните от редки заболявания.
Ще Ви припомня, че буквално преди месец Върховният административен съд отмени скандални текстове от една написана от Вас Наредба № 34, в която се слагаше лимит на средствата за онкоболни, за болни на диализа и от други заболявания, където Вие казвате, че ще лекувате само тези, които успеят да се включат в средствата, с които разполагаме. Е, Върховният административен съд Ви каза, че тази наредба е незаконна и затова я отмени. Но каза и нещо друго - че тези текстове противоречат на българската Конституция и че ако наредбата не бъде отменена от Вас, ще бъде отменена от Конституционния съд, защото текстът е противоконституционен. Там Вие засягате едно от основните права на българските граждани. Но освен че не четете мотивите на Върховния административен съд, очевидно не четете и българската Конституция, а което е още по-лошо – не я спазвате, което се вижда в този проект за бюджет на Касата.
И като за капак си продължава старата практика – чрез Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса да се променят други закони, които касаят здравната система. Така че ако могат да се пробутат някои текстове на едно четене, без дебат в Здравната комисия, където им е мястото...
Такива са промените в Закона за здравното осигуряване. Според мен скандален е текстът, според който новооткрити болници в рамките на една година след тяхното създаване не могат да сключват договори със Здравноосигурителната каса. Питам защо? Нали искате инвестиции в здравеопазването? Нали искате конкуренция, искате нови технологии, искате повишаване на качеството на здравеопазването на българските граждани. Къде е логиката тогава – една новооткрита болница, която разполага с необходимата апаратура, отделения, отговаря на изискванията, назначила е персонала, да стои на стендбай докато мине този изпитателен срок?! Какъв е смисълът от този изпитателен срок?! Или правите някаква аналогия например между първата година от своето министерстване, че не се случи нещо особено в здравната система?!
И накрая ще си позволя, защото подозирам сериозен лобизъм в този текст, да се възползвам от Вашия челен опит, който ми дадохте по време на парламентарния контрол. Тогава Вие ме посъветвахте вместо да Ви задавам въпроси и да Ви губя времето, да си чукна Гугъл и да си отговарям на въпросите, ползвайки информационната система. Сега аз бих се обърнала към всички, които се интересуват от здравната тема, основно журналистите – да си чукнат в Гугъл и да видят кои новооткрити болници са засегнати от този текст. Сигурна съм, че ще се получат много любопитни изводи, които, надявам се, ще бъдат едно от действията, които ще спрат лобистките текстове в здравните закони, поне в рамките до приемането на този бюджет.
Поради всички тези аргументи, естествено, няма как да подкрепим този бюджет. Надявам се максимален брой народни представители да направят същото и да гласуват „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект и ще гласува „против”, защото, на практика това е проект на статуквото, проект, който не предполага промени в системата през следващата година, не предполага каквито и да е промени във финансирането на здравната помощ в Република България през следващата година. Нещо повече, с този бюджет държавата се отказва от задължението си да плаща скъпо струващото лечение на тежко болните, като, забележете, прехвърля тази отговорност на Националната здравноосигурителна каса.
Защо казвам това? Защото между тези тежко болни при всички положения има болни, които не са здравно осигурени, а Националната здравноосигурителна каса плаща на тези, които са с редовен здравноосигурителен статус.
Господин министър, веднага ще ме апострофирате и ще кажете, че онкоболните и тези с хронична бъбречна недостатъчност са болни, които имат осигуряване за сметка на държавния бюджет. Аз обаче Ви казвам, че тези, особено които са новооткрити, докато уредят статуса си във връзка с издаване на решения на ТЕЛК и така нататък, ще мине известно време, в което те ще закъснеят със своето лечение. Така че това е аргумент, който е изключително сериозен и трябва да бъде взет под внимание.
На следващо място. Зная, че най-тежкият проблем в този бюджет е прословутият трансфер на 100 милиона от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на финансите. Зная мнението Ви, господин министър. Вие казвате: „Вземете си го този трансфер, дайте ми пари от данъци.”
Тук е моментът за пореден път от тази трибуна да кажа каква е разликата между осигурителни вноски и данъци. Това е нещо, което, госпожо Стоянова, се учи във всички икономически техникуми и то в първите курсове. Разликата между осигурителните вноски и данъците е следната: осигурителната вноска покрива определен осигурителен риск – в случая става въпрос за риска заболяване, покрива здравни дейности. Данъците отиват в един общ кюп, ако мога да използвам тази дума, и оттам, по волята на управляващите, на правителството, се разпределят за отделните дейности. Така че с осигурителни вноски от данъци, каквито се събират от Националната агенция за приходите и се разпределят, и се харчат от Националната здравноосигурителна каса, няма как да се покриват ангажиментите на държавата, които са разписани в чл. 82 на Закона за здравето.
Вие няма как да избягате от тези ангажименти, защото между тези ангажименти е Спешната помощ. Вие прехвърляте отговорността за интензивното лечение, което е неотменна част от Спешната помощ, с пари от здравни осигуровки. Защо, господин министър? Аргументът, че Вие не държите тези пари да са трансфер от Националната здравноосигурителна каса, а да са от данъци, да сте го защитили в Министерския съвет. Ако не сте успели да го направите, кажете тук на управляващото мнозинство от ГЕРБ, излезте на тази трибуна и кажете: „Аз искам тези пари да останат в Националната здравноосигурителна каса.” Подкрепете предложението, ние ще направим това предложение, тези пари да останат в Националната здравноосигурителна каса, за да могат да се лекуват български граждани, съгласно онзи пакет, за който преди малко говори Мая Манолова – Наредба № 40, за която Вие имате ангажимента да приемете в Министерския съвет.
На следващо място. Това, което беше казано преди малко – договори не могат да сключват новосъздадени лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение.
Господин министър, как така, след като имаш разрешение от Министерството на здравеопазването, някой ще ти откаже достъп до финансиране? Контролните органи от Комисията за защита на конкуренцията какво ще кажат по този въпрос според Вас? Как така едно и също лечебно заведение, което има разрешение, ще има право на договор с Националната здравноосигурителна каса, а онова – другото, което е получило разрешението само по-малко от една година – няма да има такива права?
Аз Ви моля на второ четене да махнете този текст, защото Комисията за защита на конкуренцията при всички положения ще се произнесе и за съжаление не във Ваша полза.
На следващо място. С предложения бюджет Вие давате възможност, това го имаше и в предния бюджет, Националната здравноосигурителна каса да определя годишната обща стойност на разходите за всяка регионална Здравноосигурителна каса. О кей, много добре! Всяка една регионална здравна каса получава своя бюджет за следващата година. Независимо от това, че аз винаги и по време на нашето управление, и сега съм против така наречените делегирани, прогнозни или както искате ги наречете бюджети. Не може народни представители от всички региони, от всички парламентарни групи да ходят непрекъснато в Националната здравноосигурителна каса, която се чуди как да угоди на абсолютно всички, защото тя изпълнява закона. Тя не прави политики. Националната здравноосигурителна каса на практика коректно изпълнява това, което сме разписали като бюджет. Така че ние нямаме никакви основания да обвиняваме Националната каса. Нещо повече, имаме основание да я похвалим, защото през тази година, въпреки взети мерки с бюджета и въпреки това, което се прави от Министерството на здравеопазването, те успяха да запазят спокойствие в тази система. Това не го казвам като някакво отношение към двете институции, а като оценка, която е на базата на това, което на практика се случи през тази година.
Защо оспорвам регионалната Здравноосигурителна каса да разпределя тези бюджети? Ако например, понеже господин Георгиев внимателно слуша дискусията, в област Пловдив има няколко общински болници, естествено е, че регионалният директор, който по дефиниция и по наше време – признавам го, и по Ваше време е политическо назначение, ще угоди на областните болници, на националните центрове и така нататък, на университетските болници. Разбирате ли откъде идва дискомфорта, откъде идва допълнителната финансова атака към общинските болници?
Моето предложение е: Националната здравноосигурителна каса, която прекрасно познава разпределението на финансовите ресурси, познава историческия принцип как са се изразходвали средствата през годините, е в правото си да определи тези прогнозни бюджети, а не регионалната каса. Разбира се, тя също трябва да предложи, тук има и спорни тези, но при всички положения не трябва да се оставя в ръцете на едно лице, което е с политически ангажименти към определена политическа сила, да разпределя финансирането.
Моето предложение е: Националната здравноосигурителна каса да разпределя тези бюджети.
На следващо място. В предложения законопроект няма идея за стартиране. Вие казвате и цяла година говорите, господин министър, на тема диагностично свързани групи. Хубаво, може да се въведат за три, за четири, за пет, за шест години. Каква е стъпката, която правите със следващия бюджет? Какво предлагате Вие? Нали господин премиерът беше казал: „Отваряш болния за херния, махаш му апендицита”. Плаща се за едното, за другото наведнъж и така нататък. Къде са тези идеи, които трябваше да ги има в бюджета за следващата година? Аз не виждам такова нещо.
На следващо място – електронното здравеопазване. Преди малко д-р Шарков Ви каза нещо, което е много важно. Не зная какво си говорите в този Министерски съвет. В интервю във вчерашен ежедневник, на въпрос: какво се случва със здравеопазването през следващата година, господин премиерът отговоря: „Въвеждаме електронната здравна карта.” И това, забележете, представлява дълбока реформа в здравеопазването.
Господин министър, с чл. 50 Вие махате задължението за въвеждането на тази електронна здравна каса от следващата година. Кой е прав – премиерът, или Законопроектът за бюджета на Националната каса? Как да преодолеем тези различия? На един и същи език ли си говорите в Министерския съвет? Едно приказвате там, в медиите, следващото нещо се появява в Законопроекта за бюджета на Националната каса.
С тези аргументи, макар и малко емоционално поднесени, господин министър, колеги, нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Доктор Цеков, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Със смесени чувства, както винаги след изказванията на опозицията, заставам тук, защото в някои от казаните неща наистина има доза истина, но не мога да се съглася с това, че бюджетът, който предлагаме за следващата година, няма да обезпечи здравната система, ще доведе до хаос и няма да има никакво развитие.
Аз смятам, че този бюджет е изработен на базата на действително извършени разходи от лечебните заведения от различните видове помощ – болнична и извънболнична, и се базира на конкретно извършени касови плащания, съобразно нуждите и потребностите на населението от съответния вид здравна услуга. Когато цифрите говорят, всички трябва да сме наясно, че там няма лъжа. Иначе можем да правим каквито си искаме политически интерпретации върху цифрите, но реалностите са други.
В бюджета, който е заложен за следващата година, аз виждам обезпечаване на всички видове дейности, които Конституцията повелява и е отправила ангажимент към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването.
Виждаме една добра приходна част, която е същата, каквато е тази година. Знаете, че бюджетната рамка за тази година беше определена върху един ръст на брутния продукт от 3,6%. Дали ще се осъществи до края на годината аз не мога да кажа, но със сигурност до настоящия момент той е над 2,5%. Бюджетната рамка за следващата година е при доста консервативни приходи, предвидена при ръст 1% на брутния продукт, и въпреки това виждаме, че се запазва ръста на финансиране на системата. Тоест политическият ангажимент за здравеопазването в България е на първо място и е приоритет на нашето правителство. Тоест при очаквани евентуално по-лоши икономически условия, каквито сигнали идват и от Европейския съюз, и ние няма как да не бъдем засегнати, защото две трети от експорта ни е ориентиран към Европейския съюз. Въпреки това сме се подготвили да посрещнем следващата година, обезпечавайки едни важни социални сфери каквато е здравеопазването, така че населението да не изпитва затруднение в тази област.
Виждаме, че имаме достатъчно заделени средства за болничната помощ, за извънболничната помощ, специализираната, също така и за първичната извънболнична помощ. Експертите, които са изготвяли бюджета, в първоначалния вариант бяха посочили по-рестриктивни цифри за тези бюджети, които се базираха на това, което е изхарчено до момента и прогнозата за това, което ще бъде изхарчено до края на годината.
Имаме неусвояване на средствата за профилактика и не съм съгласен с това, че няма пари за профилактика. Напротив, пари за профилактика има, но очевидно българските граждани не се интересуват от този вид услуга, не я търсят достатъчно активно и семейните лекари нямат лостове и механизми, с които да заставят населението да извършва профилактичните си прегледи.
Що се отнася до специализираната извънболнична помощ, където се казва, че отново ще се плащат прегледите, отново ще се доплащат и така нататък. В това последно тримесечие ние имаме значително увеличаване на направленията за специализирана извънболнична помощ, тоест има неусвоен ресурс, който е останал и въпреки че сме наясно, че няма да може да бъде усвоен до края на годината, го предоставяме на обществото с ясен сигнал, че трябва да си потърси услугата, разбира се, ако желае.
Болничната помощ. За пръв път от шест години насам имаме намаляване на приема на пациенти с около 7%. Това не е защото пациентите нямат достатъчно лечебни заведения и не могат да достигнат до тях, а това е поради факта, че лечебните заведения достигнаха предела, в който могат да поемат пациенти. Прави чест на Касата, че, засилвайки контрола, упражнявайки един постоянен методичен контакт с лечебните заведения през изминалата година, доведе до това, че без да ограничава приема с допълнителни административни мерки, осигури достъпа на населението до качествена медицинска помощ и в същото време навлезе в преразход с бюджета. Към настоящия момент няма лечебно заведение, което да не си е получило парите, което е изработило. Напротив, дори на лечебни заведения, които бяха с преразход спрямо първоначално спуснатите бюджети, тези средства им бяха изплатени. Имаме уверението на Касата, че до края на годината ще се разплати с всички лечебни заведения, без да има трусове в това отношение.
За първи път тази година с този бюджет ние сме в едно сравнително спокойствие. Казвам сравнително, защото аз също смятам, че в системата на здравеопазването има ред неща, които поради обективни или субективни причини не се случиха. Надявам се те да се случат.
Затова, когато разглеждаме бюджета за следващата година и казваме, че той е като цифри, каквито са за тази година, можем спокойно да кажем, че следващата година здравеопазването няма да бъде по-лошо от тазгодишното.
Виждаме, че се прави една стъпка, която години наред се отлагаше от редица правителства, а именно преминаване на хемодиализно болните, които в болшинството са здравноосигурени и по принцип са здравноосигурени лица или са защитени по различните програми и закони, в Националната здравноосигурителна каса, и хемодиализните центрове ще започнат да се подчиняват на правилата, на които се подчиняват от години вече отделенията в болниците. Според мен, това ще доведе до едно допълнително успокояване на хората, които – знаете, всяка година вървеше диалог кой ще ги транспортира. Беше „Спешна помощ”, болницата, след това пак „Спешна помощ”, след това пак болницата и така нататък. Сега категорично вече имаме нов механизъм както на отчетност, така и на работа с тези средства, които ще бъдат отделяни от Националната здравноосигурителна каса. Междупрочем постепенно Касата ще поеме целия обем от здравноосигурителни плащания, които по право се полагат на нея, а министерството постепенно ще се отърси от несвойствени за него плащания и ще изпълнява функциите, които са му вменени от Конституцията, и ще се грижи за всички онези дейности, които не са задължително да бъдат за здравноосигурени лица. Тоест, може да има и нездравноосигурени – знаем, това са психиатричната помощ, онкоболните, да не изброявам всички.
Категорично не съм съгласен с това, че тази година има фалити в болници и то предимно общински, защото на тези болници не са осигурени бюджети. Наистина през годините Националната здравноосигурителна каса, преследвайки повишаване качеството на медицинската услуга, непрекъснато завишаваше критериите за сключване на договори и тези критерии бяха преди всичко по отношение на квалификация, брой на медицински специалисти и оборудване в лечебните заведения. Този период не е от една година, не е и от 2009 г. Този период започна да тече от 2001 г., тоест приблизително един 10-годишен период, в който този процес беше непрекъснат и редица лечебни заведения, които не са обърнали достатъчно внимание да се реорганизират и да отговорят на изискванията, изпаднаха в невъзможност да упражняват дейността, за която имат разрешение. Поради тази причина редица лечебни заведения ограничиха приема на пациентите си, не защото Касата им забранява да бъдат приемани, а защото те нямаха възможност да извършат даден вид услуга или да лекуват определен тип заболявания. Оттук дойде и ниския оборот в тези лечебни заведения, малките приходи и неизбежно лошото финансово състояние, и каскадният механизъм, при който и малкото останали лекари в малките общински болници започнаха да напускат тези лечебни заведения и да търсят място за по-добра реализация.
Смятам, че това е бюджет на реалността. Със сигурност здравната система се нуждае от още много, много средства. Нуждае се също така от смели стъпки, които, за съжаление, и ние все още отлагаме.
Не съм съгласен в чл. 59 да се създаде нова ал. 13, с която новосъздадени лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение по чл. 47 от Закона за лечебните заведения преди по-малко от една година от момента на подаване и искане за сключване на договор на РЗОК, да не работят с РЗОК.
Да, съгласен съм донякъде с мотивите. Ако там работят едни качествени специалисти, но са в ново лечебно заведение, това прави ли ги по-малко годни специалисти и опасни за пациентите? Категорично не!
Между първо и второ четене се надявам да намерим една по-приемлива формулировка и много ясно да ни бъдат обяснени мотивите защо се въвежда този член и какво преследва, какви са целите му и максимално да изчистим съмненията, че имаме някакви намерения да репресираме точно определени лечебни заведения.
Аз съм на мнение, че с приетата Национална здравна карта в края на миналата година имаме достатъчен поглед там, където има концентрация на лечебни заведения и надхвърлят възможностите на Здравната карта, да регулираме чрез Здравната карта контрагентите на Националната здравноосигурителна каса.
Надявам се, че това може да се случи и между първо и второ четене да дадем по-приемливо тълкувание на този член, така че да не създаваме излишно напрежение в системата.
Смятам, че бюджета, казвам го за пореден път, ще ни даде още една отсрочка на спокойствие около 7-8 месеца. Ако ние не предприемем решителни мерки за въвеждане наистина на Електронното досие на пациента или така наречената Електронна здравна карта, ако не въведем поетапно диагностично свързаните групи или не започнем да работим за тях в началото на 2013 г., ние ще бъдем изправени отново пред тоя диалог, който водим в момента, и тогава със сигурност няма да имаме убедителни мотиви, за да кажем, че правим наистина нещо смислено в здравеопазването.
Ще подкрепя този бюджет. Предполагам, че колегите от ГЕРБ също ще го подкрепят. На опозицията пожелавам догодина да са по-конструктивни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Явно след мен няма кой да се изказва и аз няма да злоупотребявам с Вашето търпение.
Някой беше казал, че светът е сцена и ние сме артисти. Къде по-добре, къде по-недобре, тук сцената е добра - топло, осветено, но за съжаление публиката малко оредя, но така или иначе, ние ще изпълним нашата роля.
За съжаление обаче не завиждам на онези граждани, на които Господ им е отредил ролята на пациенти. Така е с този бюджет – няма как и какво да ни радва. Всъщност бюджетът на едно ведомство, на един сектор би трябвало да бъде средство, инструмент, пособие за изпълнение на тип политики, ако има такива.
Този бюджет не дава възможност за развитие на каквато и да е политика, заявена досега от управляващите в здравеопазването у нас.
Още в първата част на мотивите на Бюджета на НЗОК е записано, че целта е да се запази нивото на здравните услуги, каквито са достигнати досега. Явно тази цел не предполага съществени реформи. Тази дума аз никак не я харесвам, да кажем промени или перспективи за развитие в здравеопазването, и това е ясно. С тези средства, които повтарят миналогодишните, няма как да се случат добрите намерения, според мен.
Да, за промяна начина на финансиране, това вече беше казано – за въвеждането на диагностично свързаните групи, защото там знаете, че средствата трябва да са с около 30%, (с милион повече), отколкото са сега, за да премахнем клиничните пътеки. Под въпрос е и електронната здравна карта.
Няма да влизам в подробности за разходната част на бюджета, но е ясно, че парите и за медико-диагностични изследвания, и за профилактика не са увеличени, което означава, че няма как да се повишат услугите в тази част.
В момент на криза, в състояние на криза, в света познават два типа реакции в здравеопазването. Единият е да направиш възможното за повече средства, да инвестираш, да вкараш в системата повече пари, защото е доказано, че в състояние на криза хората боледуват повече, особено от несоматични заболявания. Такъв пример тук в бюджета просто не се случва.
Вторият начин е действително да си по-рестриктивен, или с други думи да оставиш пациентите да се спасяват в голямата си част самостоятелно.
Вярно е, че кризата предполага и такъв тип действия. Най-вероятно управляващите са приели този модел на поведение, за да запазят нивата, да се снишат, както казваше един предишен ръководител, да видим какво се случи в кризата, пък после каквото Господ е казал.
На второ място – колегите естествено казаха, аз ще си позволя да го потретя или почетвъртя, че непринудената част в този бюджет е поредният трансфер на средства от НЗОК към бюджета на Министерството на здравеопазването. С други думи по този начин държавата, според мен, тотално е абдикирала от ангажимента си към системата. В записите на бюджета е записано, че виждате ли, с тези 100 милиона ще се финансират дейности, които досега се финансираха от Бюджет 2011, а кои са те не е много ясно, поне не е станало съвсем ясно. После в Преходните и заключителните разпоредби се получават едни членове, едни параграфи, в които се промъкват дори тенденции за финансиране на проблемите на репродуктивното здраве. Кои части от тях – лечението, диагностиката, ин витро процедурите? Нали имаме отделен фонд за тази работа? Защо ще го правим? Трансплантирането, трасплантациите оттук ли ще се финансират пак? Нали и там имаме фонд? Може би трябва да се уточнят тези неща.
Според мен действително се нарушава, а пък и според колегите, чл. 82 от Закона за здравето, където ясно е казано кое е ангажимент на държавата и има специална Наредба № 34 където са описани заболяванията, които държавата през централния бюджет трябва да финансира. Като направим сега една сметка от миналата година с прибирането на 1млрд.и 400 милиона, от миналата година от бюджета още 340 –трансфер на здравноосигурителни вноски, сега 100 милиона, значи остават за 2 години около 2 млрд. лв. здравноосигурителни вноски, пари на здравноосигурени се разходват за какво – за покриване на ангажиментите на държавата към здравеопазването или пък за съвсем други дейности, странични от това, нещо неприемливо.
Няма как да се подкрепи и не трябва да се подкрепя. Неслучайно законодателят преди беше предвидил, че държавата трябва да има ангажимент именно към определени дейности, които касаят цялото население и здравнонеосигурените включително, каквато е спешността да кажем.
Трето, което прави впечатление, е, че в Преходните и заключителните разпоредби се появяват параграфи и членове, които се опитват донякъде да узаконят този трансфер. Както казах, това е в § 5, ал. 1, чл. 24, ал. 2, чл. 45. Там даже се дава възможност за промяна на основния пакет услуги на Здравноосигурителната каса, неща, които са написали или са разпоредени и имат записи в съвсем други закони.
Има и една алинея към същия чл. 5, която касае начина на определяне на цени, обеми, методики за тяхното определяне, която дава възможност за двойнствено тълкуване. От една страна тези разпоредби са записани в Закона за здравното осигуряване, тук се правят едни промени, които не отменят съвсем старите и така възниква въпросът всъщност кое ще действа, и кой ще определя цените и кога ще ги определя, как ще ги определя и как ще ги приемаме.
Сигурно, може би това ще намери някакво обяснение, но не е нормално по този начин да има паралелно законодателство за една и съща материя.
Естествено няма как да не кажа, че не приемаме, и не приемам аз лично, да не се дава възможност да се сключва договор с ново- възникналите, с новопостроените, нововъведените в действие лечебни заведения, което определено не е приемливо.
В интерес на истината трябва да кажа, че по наше време, както каза и колегата Шарков, имаше такъв текст, но то беше наредба и беше записано и в Закона за лечебните заведения, че новосъздадените, получили разрешение за работа лечебни заведения, получават право да сключат или да сключват договори след акредитация, но това се знаеше предварително. Всеки който искаше да стъпи на пазара знаеше, че като построи болница или заведение, ще трябва да минат 6 месеца докато го акредитират и тогава да сключи договор с Касата.
Това е по-честният вариант, отколкото да кажеш: „Ами, добре. Ето разрешение – строй, прави-струвай, стъпвай на пазара”. Само че по някое време излиза един член в закона и се казва – сега, няма как да стане, ще чакаш една година. Както каза и колегата доктор Цеков, можем да го променим. Можем да намерим значително по-добър вариант за регулиране на пазара на здравни услуги, още повече така новосъздадената и приета Национална здравна карта трябваше да регулира тези въпроси. Какво се случи? Не е ясно, въпреки че я приехме.
Уважаеми дами и господа, някой каза, че този бюджет е възможен бюджет на сектора. Каза го вицепремиерът Дянков. Поставям се на мястото на господин министъра на здравеопазването, защото съм се опитвал и защитавал бюджети.
Знам, че с финансистите трудно се спори, но този бюджет, ако за господин Дянков е възможният, за мен е бюджет на възможностите – възможност например на младите колеги, които завършват и на по-младите лекари, които вече работят, да си стегнат багажа и да изпробват пропускателната възможност на Терминал 2; Възможност на по-възрастните, хората от третата възраст, особено в по-отдалечените краища на страната, изобщо да не попаднат под параграфа – лекарска грешка, няма как да стигнат до здравна помощ. Но тези трансфери на лекарства и евентуално пари към Здравната каса дават възможност за формиране на сериозни печалби от фарма индустрията. Не е лошо, те плащат данъци.
И накрая, една възможност към управляващите сектора малко да помислят, да кажат – да, този бюджет ни ограничава; този бюджет ни кара една година да не говорим за реформи; да не правим пиар акции; да не подвеждаме, дори и премиерът да говори разни неща – тоест да поосмислят какво може да се случи евентуално за 2013 г. Да направят, ако са в състояние, едно по-широко обсъждане, да потърсят консенсус – какво и как трябва да се върши в здравеопазването, а не да използват възможността за поредния пиар.
Господин министър, уважаеми колеги! Действително бюджетът няма как да бъде подкрепен от нас, не защото сме опозиция, а защото не се вижда нищо по-добро, никаква по-сериозна стъпка напред за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има министърът на здравеопазването доктор Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С интерес и внимание изслушах всички доводи, които се изтъкнаха от говорившите, но установих, че много от нещата си противоречаха. Говореше се, първо, че този бюджет руши здравноосигурителния модел и същите хора, които обясняваха, че го руши, казаха: „Ама, какво правим сега със здравно неосигурените? Как така държавата абдикира?” Аз твърдя, че вкарването на онкозаболяванията и хемодиализата тук заздравява здравноосигурителния модел. Защото какво казва на хората: осигурявайте се, за да ползвате медицинска помощ. Къде тук виждате голямото противоречие и каква е тезата? Държавата ли трябва да плаща, или в крайна сметка хората трябва да знаят, че здравето е пари и трябва да си внасят? Както си плащат за леката кола, така трябва да си плащат и за здравето. Категорично моето мнение и това на всички управляващи е, че здравната вноска трябва да се плаща.
Понеже говорим за здравна вноска, пак да кажем за броя на осигурените – изключително спекулативно число. Два милиона не се били осигурявали. Ами, 6,5 милиона са осигурените. Аз направих такава справка в Национална агенция за приходите. Колко излиза – че 8,5 милиона ли живеят в България? Пак виждате, че са си много добре сметнати в бюджета. Броят в момента –с 200 хиляди осигурените са повече, от това което е заложено.
Каза се, че е бюджет на стагнацията. Бюджетът е финанси. Това са средства, те са отражение на възможностите на държавата. Ако икономиката е в стагнация, ама не българската икономика, а световната и европейската – защото в някои държави не е стагнация, ами връщане назад – как да охарактеризираме, че ние я запазваме? Така четете текста, в който казваме – „да се запазят здравните услуги”, тоест, ако се случи зле с икономиката, ние да имаме такива средства, че да ги запазим. За мен това е правилният прочит, а другото е малко тенденциозно.
Чух много неща, които будят, меко казано, усмивка. Имаше народен представител, който попита: къде са реформите в Спешната помощ в бюджета? Къде да видите в закона за Здравната каса реформите в Спешната помощ? Всеки човек знае, че тя се финансира от държавата. Тоест, търсите реформи тук, където няма как да ги видите.
Говореше се за диагностично свързаните групи. Къде да ги видим? Пак няма да ги видите. Това е метод за обективно разпределяне на средствата на база на методика, които ние ги имаме, тоест не както някой тука, народен представител, каза също: ние непрекъснато ходим в Здравната каса, за да се увеличи бюджета. Това е дълбоко погрешно и не трябва да го допускаме. Всичко трябва да бъде на базата на математиката. Това са диагностично свързаните групи.
Днес Министерският съвет прие Договора за закупуване на класификационната система от Австралия и се надявам Вие да го подкрепите. Тогава веднага Вие ще ги видите, тоест че това, което говорим, ние го вършим, то си върви.
Говори се за реформи, които не се виждат. Аз ще Ви кажа къде се виждат реформите. Реформите се виждат точно в увеличения бюджет на болничната помощ и прехвърлянето на дейности и лекарства към Здравната каса.
Веднага ще Ви кажа какво се случваше само преди няколко години. Колко време чакаха пациенти за онколекарства? С месеци. Съдеха ли министерството? Съдеха го! Сега направихме децентрализация. Всичките говореха какво лошо ще се случи, а всъщност нищо не се случи. Намалихме корупцията, хората много бързо получават лекарствата си, а сега чрез Касата те ще се чувстват равни на всички останали – по-бързо ще ги получават. Реформа ли е това, по-добро ли е? По-добро е. Ето нещото, което виждате в бюджета като реформа, тъй като се казва, че не ставало.
Редките заболявания. Защо не се увеличава плащането за редките заболявания? Защото редките заболявания не се увеличават. За да е рядко едно заболяване, то трябва да отговаря на критерии. Критерият – да е 0,05% от общата популация. Дава ли си някой сметка, че за 0,05% от хората държавата плаща десетки милиони левове, тоест те консумират стотици пъти повече ресурс от останалите? Но това е израз на солидарността. Така че не приемам да се спекулира с тази тема, защото в крайна сметка – солидарността, и тя трябва да има някъде граници. Знам, че там става въпрос наистина за много скъпи лекарства и за много големи интереси, но ние трябва да защитим интересите на абсолютно всички хора.
Нещо друго, което искам да кажа за електронната здравна карта. Изтъкна се, че това било бягство от електронното здравеопазване. Моля ви се, това правителство е направило за не десетки, а стотици пъти по-малко средства много повече електронни регистри и действащи работи, отколкото предходното. Сега да не припомням фрапантни проекти като Геобазирания информационен портал. Аз видях втората фактура, първата честно не можах да я намеря, но беше за над 500 хил. лв. за нещо, което тотално не действа.
Няма да говоря за информационната система за лекарства, защото там други органи трябва да се произнасят.
Голяма заблуда е някой да си мисли, че пациентското досие се намира в електронната здравна карта. Електронната здравна карта е ключът към системата и ние ще имаме универсален идентификатор. Между другото много държави вече се отказват от електронната здравна карта, използват джиесемите като идентификатори – толкова бързо работи системата. Понеже питате какво правим – имаме Програмата „БаЗИС”, така че 2013 г. и то с евро средства, тези неща трябва да видят бял свят.
Разбира се, електронна карта, пръстови отпечатъци, възможни други неща са валидни и могат да станат, или PIN код, но нека да не се злоупотребява и да се твърди... Напротив, много са ясни поръченията и премиерът е много наясно с това, което е казал, така че може да го приемете напълно.
Да кажа няколко думи за трансфера, който е ябълката на раздора. Трябва ясно да се види, че политическата воля е за неговото намаляване – от 340 стана 100 милиона. Но когато ни критикува опозицията, аз искам да се върна пак по нейното време, когато се правеше един друг хубав трик, когато се отчиташе висок процент от брутния вътрешен продукт, даваха се уж едни пари, но те директно заминаваха в резерва на държавата. Какво се направи с този резерв?! Нищо не се направи, нито се даде на медицинските изпълнители, нито се направиха реформи. Като искахме толкова реформи, казвате: „Къде бяха реформите, когато валеше „златен дъжд” от финансови средства в държавата?”. Мисля, че точно сега в този момент да бъдем упреквани, че няма реформи, че еди-какво си се случва, защото това беше пак едно скрито такова – ние ще го сложим в бюджета на държавата, след това бюджетът ще даде. Нека да не злоупотребяваме също с тази тема.
Не приемам това, че съм се отнасял несериозно към парламентарния контрол, особено от човека, който каза това, тъй като всички сте свидетели, че в петък аз съм абониран тук и най-съвестно обяснявам какво правим в здравеопазването и последният въпрос дори беше за тези средства. Това поне мисля, че се документира и може ясно да се каже.
Завършвам с темата за новите болници. Да, съгласен съм, че това не е най-добрият вариант. Съгласен съм, че това не е измислица на ГЕРБ, това е измислица на тройната коалиция и може би БСП като техни... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Нека само да обясня, защото Вие сега ще кажете: „Като е тяхна измислица, защо го правите?”. Защото е криза, защото бюджетът трябва да се защити, тоест трябва да има някаква предвидимост. Аз съм абсолютно съгласен с всички говоривши, че това не е най-добрият вариант, но между другото, всеки бяга от много по-дълбокия вариант, много по-дълбокия дебат, който е: кой и какви договори сключва с Касата? Защото ние не можем да възхваляваме свободната конкуренция, но да спираме до темата: „Да, но Касата е задължена”. Свободната конкуренция там, където я има, значи, че Касата се договаря и селективно. Там, където има много каси, многото каси по никакъв начин не са задължени да сключват договори с всички болници, те сключват с най-добрите. Това е пътят, по който ние също трябва да вървим. Извинявам се за излизането, да разсеем всякакви идеи за лобизъм.
Добрият вариант, според мен, наистина е това нещо да стане чрез здравната карта. Разбира се, това е само като тема за дискусия, много е несъстоятелно да мислим, че искаме да ограничим определени болници или чрез „Гугъл Нюз” ще ги разберем. Аз веднага мога да обърна това и да кажа: „Чукнете Гугъл, за да видите сега Вие за кого лобирате, че те трябва да сключат договор с Касата”, но това е абсолютно несериозно. Разбирате ли, ние трябва да сме отговорни към бюджета във време на криза. Това е кризисна мярка и като такава трябва да се разглежда.
Разбира се, дебатите са добре дошли, но те са наложителни. Наистина на нас не ни е проблем броя на болниците – те са много в България, дори не са ни проблем болниците навсякъде в страната. Имаме девет проблемни области в страната, а на останалите места болниците са ни малко. Това е нещо, което, разбира се, може да го дискутираме. ГЕРБ винаги е търсел дискусия, винаги е търсел консенсус.
Приемам това, което каза д-р Желев и само ще му припомня, че още с встъпването си аз се обърнах, исках дори среща, за да видим къде можем да си сътрудничим дори с БСП, с всеки, който е в парламента и иска нещо да направи, обаче среща още не сме имали официално. Така че нека да разберем, че бюджетът е възможното състояние в условия на криза и, разбира се, в хода между двете четения Министерството на здравеопазването с удоволствие ще отговори на всички въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Константинов.
Други народни представители? Няма желаещи.
Групите в общи линии са изразходвали времето си.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Гласували 167 народни представители: за 116, против 51, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, обявявам 15 минути почивка. В 17,20 ч. продължаваме с трета и последна точка за днешната ни програма.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2012 г.
Вносител е Министерският съвет.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по
Законопроекта за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2012 г., № 102-01-73,
внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2011 г.

На заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г.
В изпълнение на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, с Протокол № 8 от заседанието, проведено на 27 октомври 2011 г., с решение е утвърдил Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
На заседанието присъстваха: Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, и следните представители на НОИ: Бисер Петков – управител, Весела Караиванова-Начева – подуправител, Антоанета Ганчева – главен актюер, и Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен”.
Законопроектът беше представен от господин Бисер Петков
В мотивите към законопроекта и експозето на господин Петров се отбеляза, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. е разработен в съответствие със основните допускания по средносрочната фискална рамка за периода 2012-2014 г., както и основните макроикономически показатели до 2014 г.
Проектът на консолидирния бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2012 г. се основава на следните основни макроикономически и социалноосигурителни параметри:
- брутен вътрешен продукт – 81 млрд. 629 млн. лв.
- средногодишна хармонизирана инфлация – 3,2 на сто;
- брой осигурени лица – 2 765 158;
- брой на безработните лица с право на обезщетения при безработица – 116 314;
- средногодишен брой пенсионери – 2 195 220.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2012 г. са заложени следните политики:
Запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО, Учителския пенсионен фонд и участието на държавата в осигуряването за фонд “Пенсии” чрез трансфер в размер и по ред, определени в чл. 21, т. 5 на Кодекса за социално осигуряване, на нивата от 2011 г.
Договарят се осигурителни прагове по 85 икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Увеличението на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии е с 6,9 на сто за сключилите споразумение, а административното увеличение е 4,5 на сто в сравнение с 2011 г.
Запазва се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2010 г.
Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители - 240 лв.
Запазва се максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2000 лв.
В областта на разходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2012 г. са заложени следните политики:
Запазва се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв.
Пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО.
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно § 22о от Преходните и заключителни разпоредби на КСО.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст - 240 лв.
Еднократната помощ при смърт на осигурено лице за 2012 г. се определя в размер 540 лв.
За 2012 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Запазва се максималният размер на гарантираните вземания – 1000 лв.
При планиране на средствата за пенсии в бюджета на ДОО за 2012 г. са взети предвид увеличението на размера на така наречената “вдовишка добавка” в сила от 1 септември 2011 г. и промените в условията за пенсиониране през 2012 г., които се отнасят до:
- увеличаване необходимия осигурителен стаж за трета категория труд с четири месеца;
- увеличаване с две години на общия осигурителен стаж, който е необходим за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО;
- максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер 700 лв. месечно;
- увеличаване на добавките за отложено пенсиониране по чл. 70 на КСО от 3 на сто на 4 на сто за всяка година.
Въз основа на макроикономическите показатели и предложените политики в областта на приходите, разходите и промените в Кодекса за социално осигуряване със законопроекта за 2012 г. се предлага:
По приходите:
Общият размер на приходите и трансферите да бъдат приети на сума 8 465,6 млн. лв. срещу 8 243,7 млн. лв., приети със закона за 2011г. или увеличение с 221,9 млн. лв.
В показателя приходи и трансфери-всичко най-голям относителен дял имат осигурителните вноски, които за 2012 г. се предлагат на сума 3 851,2 млн. лв. срещу приетите със закона за 2011 г. 4 042,7 млн. лв.
Следващ показател е трансфер от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи от всички осигурени лица за календарната година, който за 2011 г. е по-малко със 111,7 млн. лв.
За покриване недостига на осигурителни приходи от централния бюджет се предоставя допълнителна субсидия, която по закона за 2011 г. е на сума 1 390,3 млн. лв., а със законопроекта за 2012 г. тя се увеличава на 1 917 млн. лв.
По разходите:
Общият размер на разходите и трансферите да бъде 8 462,3 млн. лв. при одобрени със закона за 2011 г. 8 240,7 млн. лв. или увеличение на разходите и трансферите със 221,6 млн.лв.
В Общата сума на разходите и трансферите за 2012 г. с най-голям размер са: пенсии със 7 314 млн. лв., които със закона за 2011 г. са одобрени на сума 7 078,4 млн. лв. или увеличение с 235,6 млн. лв.; социални помощи и обезщетения на сума 1 062,9 млн. лв., които за 2011 г. са приети на сума 1 070,9 млн. лв., следователно за 2012 г. намаляват с 8 млн. лв. и програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта със 76,7 млн. лв., които спрямо 2011 г. намаляват с 6 млн. лв.
За 2012 г. относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт е 8,9%.
По бюджетното салдо:
Със законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. се предлага бюджетно салдо – излишък с 3,2 млн. лв. По закона за 2011 г. бюджетното салдо е също излишък, но в размер на 3 млн. лв.
Проектите на бюджетите на отделните фондове за 2012 г. показват следните бюджетни салда:
1. По Фонд”Пенсии” – дефицит с 1 666,2 млн. лв.
2. По Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – дефицит с 13,7 хил. лв.
3. По Фонд” Трудова злополука и професионална болест”- излишък от 63,9 млн. лв.
4. По Фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит с 82 млн. лв.
5. По фонд „Безработица” – дефицит със 177 млн. лв.
6. Бюджет на НОИ – излишък с 1 865,5 млн. лв.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 13 народни представители, „против” – 1 народен представител, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерския съвет на 02.11.2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Преди да продължим правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Бисер Петков – управител на НОИ, и Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ.
Моля да гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят й господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!

„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерски съвет на 2 ноември 2011 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, госпожа Деяна Костадинова – заместник-министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане; от Националния осигурителен институт: господин Бисер Петков – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер, и господин Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен”. Присъстваха и представители на Националната агенция по приходите, пенсионно-осигурителните дружества, социалните партньори, организации на пенсионерите и възрастните, както и на Синдикалната федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът бе представен от господин Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт.
Параметрите въз основа на които е изготвен проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2012 г. са:
- ръст на брутен вътрешен продукт с 2,9 на сто;
- средногодишна хармонизирана инфлация – 3,2 на сто;
- повишаване на средния месечен осигурителен доход с 2 на сто спрямо бюджета за 2011 г. от 609,90 лв. на 622,30 лв.;
- запазване размера на максималния осигурителен доход от 2000 лв.;
- намаляване на броя осигурените лица с 49 847 спрямо бюджета за 2011 г.;
- повишаване на броя на пенсионерите със 7735 души спрямо бюджет 2011 г., които достигат 2 195 220 души;
- повишаване на броя на безработните с право на обезщетения при безработица с 5165 лица повече в сравнение с бюджет 2011 г. които за 2012 г. се очаква да достигнат 116 314 души.
Приходите от осигурителни вноски по бюджета на държавното обществено осигуряване се планира да са в размер на 3 851 210,3 хил. при 4 042 687,7 хил. лв. със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. или със 191,5 млн. лв. по-малко.
Трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто от сбора на осигурителните доходи се предвижда да е 2,369 млрд. лв. или със 111,7 млн. лв. по-малко в сравнение с бюджет 2011 г.
Трансферът от държавния бюджет за покриване недостига от средства е в размер на 1,917 млрд. лв., който нараства с 38 на сто или с 527 млн. лв. повече в сравнение с бюджет 2011 г.
Общият размер на трансферите от републиканския бюджет формира 54,2 на сто от приходите в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване при дял от 50,7 на сто от приходите за 2011 г.
Разходите се предвижда да са 8,462 млрд. лв., които са с 221,6 млн. лв. повече в сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. В структурата на разходите преобладават разходите за пенсии, които са 86,4 на сто при 85,9 на сто за 2011 г. Разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване нарастват с 231,6 млн. лв. поради увеличения размер на добавката от пенсията на починал съпруг, както и поради по-високия по правило размер на пенсиите, които ще бъдат отпуснати през 2012 г. През 2012 г. разходите за пенсии са 8,9 на сто от БВП при 9,6 на сто от БВП за 2011 г.
Запазва се размерът на трансфера за Министерството на труда и социалната политика от 7150 хил. лв., от които 3150 хил. лв. за Агенцията за социално подпомагане за парични помощи за осигурени лица за помощно-технически средства, свързани с увреждането и 4 млн. лв. за Фонд „Условия на труд” за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.
През 2012 г. ще се реализират следните по-важни мерки в областта на пенсионната и осигурителната политика:
- запазват се размерите на осигурителните вноски и съотношенията работодател:осигурено лице за всички социално-осигурени рискове;
- предлага се и за 2012 г. да не се внасят вноски за сметка на работодателя за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Същевременно се предвижда да се запази максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите – 1000 лв.;
- средното увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, в които са постигнати споразумения между социалните партньори е 6,9 на сто, а за икономическите дейности, в които не е постигнато споразумение е определено нормативно и е 4,5 на сто. При отчитането на тези обстоятелства средното увеличение на минималните осигурителни доходи за 2012 г. е 5,9 на сто в сравнение с 2011 г.
- запазва се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в зависимост от облагаемият им доход за 2010 г. съответно от 420 лв. до 550 лв.;
- запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители в размер на 240 лв.;
- запазва се размерът на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от 5 на сто и съотношението работодател:работник и служител 2,8:2,2;
- осъвременяване на пенсиите през 2012 г. не се предвижда;
- запазва се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв. и максималния размер на получаваната една или повече пенсии – 700 лв.;
- запазва се минималния дневен размер на обезщетението при безработица от 7,20 лв.
В областта на краткосрочните обезщетения се предлага провеждането на следните политики:
- запазва се изискуемият 12-месечен период за придобиване на право на обезщетение при бременност и раждане, като се увеличава референтния период за изчисляване на неговия размер от 18 на 24 месеца преди настъпването на осигурителния риск;
- запазва се размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете – 240 лв.;
- увеличава се референтният период за изчисляване на обезщетенията при временна неработоспособност и трудоустрояване от 12 на 18 месеца;
- удължава се с още една година действието на друга антикризисна мярка, а именно изплащането на първите три дни от настъпването на временната неработоспособност на осигурените лица от работодателя в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение;
- увеличава се периодът за изчисляване размера на обезщетението при безработица от 18 на 24 месеца.
Със законопроекта се предвиждат и изменения в други закони за реализирането на следните мерки:
- намаляване на коефициентите, с които се увеличава базата при определяне на основните възнаграждения за най-ниските рангове на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”, както и намаляване на максималния размер на обезщетенията при пенсиониране на служителите от ДАНС;
- намаляване размера на обезщетението при пенсиониране на държавните служители;
- увеличава се пределната възраст за военна служба.
Законопроектът се подкрепя от народните представители от Политическа партия ГЕРБ, защото предлага балансирани решения в областта на осигурителната политика. С него се създават условия за гарантиране на достигнатата степен на социална защита, както и условия за надграждането й чрез повишаване на доходите от социални плащания в условия на криза. Подкрепят и усъвършенстването на политиката за стимулиране удължаването на трудовия живот.
Народните представители от ДПС не подкрепят законопроекта, защото според тях той съдържа множество политики, които не са обосновани и аргументирани. Сред тях бяха посочени: намаляването на осигурените лица и приходите от вноски, необосновани предложения за увеличаване на периода, който се отчита при изчисляването на обезщетенията от държавното обществено осигуряване, дисбаланс между осигурителен принос и режимите за пенсиониране на някои категории лица, както и намаляващият дял на разходите за пенсии в брутния вътрешен продукт, независимо от увеличаването на техния размер. Според представителите на ДПС делът на разходите за пенсии следва да бъде 10 на сто от брутния вътрешен продукт.
Народните представители от Коалиция за България акцентираха върху по-ниската степен на социална защита, която не е съобразена с неблагоприятното демографско развитие на страната. Изказано бе безпокойство от увеличаването на периода за изчисляване на социално-осигурителните обезщетения, подцененото равнище на безработица и безработните с право на обезщетение, липсата на мерки за осъвременяване на пенсиите, задълбочаващият се дефицит в осигурителната система, липсата на диалог с различни професионални общности при предприемането на мерки за увеличаване на осигурителния стаж, което по същество е увеличаване на пенсионната възраст. Сериозни резерви бяха изказани и по отношение на липса на мерки за повишаване на приходите в осигурителната система, които се компенсират единствено с ограничаване на разходите.
Народните представители от Синята коалиция имат сериозни резерви по отношение на законопроекта, защото повишените осигурителни вноски и минимални осигурителни доходи не допринесоха за позитивни резултати в приходите на системата и намаляване дефицита в НОИ. Не подкрепят и увеличаването на периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.
Представителите на синдикатите не подкрепят законопроекта, защото той е антисоциален и води до обезценяване на пенсиите с повече от 27 на сто. Не подкрепят увеличението на периода за изчисляване на обезщетенията, както и отсъствието на мерки за повишаване на приходите в държавното обществено осигуряване.
Синдикалната федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи не подкрепя законопроекта по отношение на увеличението на изискуемия осигурителен стаж, като считат че то е резултат от едностранно решение, взето без социален диалог. Също така с него се повишава и степента на несигурност в системата и по-ниска мотивация за служителите.
Законопроектът не се подкрепя и от представителите на пенсионерските организации, поради продължаващото обезценяване на пенсиите и неприлагането на механизми за тяхното преизчисляване и осъвременяване.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” – 10 гласа, „против” – 6 и без „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерски съвет на 2 ноември 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
От името на вносителите?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Откривам дискусията.
Първи за изказване е записан господин Адемов.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. Няма да подкрепим този законопроект, защото той по никакъв начин не гарантира социалната сигурност на българските граждани през следващата година, не гарантира повишаване на степента на социална сигурност на българските граждани през 2012 г.
Една година след старта на пенсионната реформа, след приемането на така наречената пенсионна реформа, управляващите от ГЕРБ се провалиха тотално в опита си да стабилизират финансово системата, да гарантират адекватност и устойчивост на пенсиите в България. Потвърждение за тази констатация е внесеният проект на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2012 г. Предложеният законопроект увеличава независимостта на пенсионната система от държавния бюджет, увеличава ролята на изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите и премиера. От тяхната воля зависи дали ще бъдат увеличени пенсиите или не, тъй като със следващия бюджет 54,2% от пенсиите в България ще бъдат за сметка на данъци, от общия бюджет, а не от осигурителни вноски. Това сериозно ерозира пенсионния модел в България. Това е притеснението, което имаме ние от нашата парламентарна група.
На следващо място, искам да кажа няколко традиционни думи, както винаги, когато обсъждаме този бюджет, за начина, по който Националният осигурителен институт представя проекта на бюджет.
Този път имам известни забележки, защото част от позициите, които ги има в приходната част, вече ги няма. Както заявиха от синдикатите, от 18 позиции в приходната част всички вече са окрупнени и само в пет реда са представени приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Едва ли това е случайно, защото в проекта отсъстват вноските от работници, от служители и от работодатели. Няма ги осигурителните вноски от самоосигуряващи се. Няма ги личните осигурителни вноски. Няма ги, не на последно място, и главниците от ревизионните актове за начет на Националната агенция за приходите.
Но за приходните агенции отговаря министърът на финансите! И когато обяснява, че няма пари в бюджета на държавното обществено осигуряване, нека даде отговор на въпроса: защо през 2010 г. при план 15 млн. от актове за начет от Националната агенция за приходите са постъпили само 5 млн.? Защо не са събрани останалите осигурителни вноски? Същото се отнася, разбира се, в по-малък размер, и за Националния осигурителен институт, където има ангажименти по събиране на осигурителни вноски, по лихви за начет.
Искам да кажа няколко думи по отношение на приходната част на бюджета. Предвиждат се по-малко в сравнение с миналата година – 191 млн. 500 хил., при положение че броят на заетите за следващата година е около 50 хил. по-малък, в сравнение с тази.
Защо, при положение че в Закона за държавния бюджет приходната част е увеличена с два милиарда и половина, сега в този бюджет приходите ги залагаме със 190 млн. по-малко? Няма логично обяснение, при положение че Вие залагате по-висок с 27 лв. към изпълнението на средния осигурителен доход в края на тази година и предлагате за следващата година 620 лв. среден осигурителен доход. Какво означава това? Означава, че притесненията Ви за функциониране на пазара на труда, за броя на заетите през следващата година, за средния осигурителен доход през следващата година са изключително сериозни. Което означава, че приходната част на този бюджет е страхлива, изключително внимателна.
Ако Вие смятате, че не можете да съберете тези приходи от 190 млн., които ги предлагате по-малко, тогава защо предлагате увеличение на средния осигурителен доход? Тези две неща не се връзват помежду си по никакъв начин.
Нещо повече – неизпълнението на приходите за 2010 г. в отчета на Националния осигурителен институт. За съжаление, отчетът за бюджета на ДОО въпреки че е представен навреме в Народното събрание, не е гледан в пленарната зала. През 2010 г. приходите са с дефицит 213 млн. За тази година се очертава дефицит по отношение на приходите 280 млн.! Може би това е истинската причина да залагате по-малко приходи.
Но когато залагате по-малко приходи, Вие си давате сметка, че голяма част от работещите в България са в сивия сектор. Съвсем наскоро беше заявена цифрата от 25 млрд. – пари, които отиват в сивия сектор, които не влизат в осигурителната система. Което означава, че вниманието трябва да бъде точно в тази посока.
Изключително внимание заслужава дискусията по отношение на приходите. Тя е много важна и от гледна точка на това, което се говори напоследък за увеличаване размера на пенсиите, за промяна на параметричните показатели на реформата – възраст, осигурителен стаж и така нататък.
Господин Дянков предлага увеличаване на възрастта. Вчера вече стана ясно, че управляващите имат намерение, заобикаляйки социалните партньори, заобикаляйки тяхната гордост – социалният диалог, и предлагат между двете четения да се увеличи възрастта с една година.
Уважаеми господин министър, кажете на Вашия колега да се откаже от тази мярка. Ще Ви кажа защо. Защото, първо, тя е противоконституционна, тъй като законите в България се гледат на две четения, а не на едно. Второ, с промяна на възрастта не могат да се увеличат приходите! С промяна на възрастта могат да се ограничат разходите, но не могат да се увеличат приходите! И това е същността на дискусията! Вие трябва да знаете прекрасно това нещо. Министър Дянков гледа на социалното осигуряване като на фискален проблем, като на бюджетен проблем – иска да върже разходите за тази година. Освен тоягата с увеличаването на възрастта и осигурителния стаж, да поднесе и бонбонче, като предложи от 1 юли увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поне такива са заявените намерения.
Уважаеми колеги, ако искате да направите това, ако искате промяна в реформата, направете го по съответния начин. Има си начини за това. Вашата гордост е всички тези социални ангажименти, впрочем това е препоръка и на Европейската комисия към нашата конвергентна програма, всички тези въпроси да се разглеждат и да се консултират със социалните партньори, от една страна. Всички тези въпроси да бъдат съгласувани с продължителността на живота и нивото на здравеопазване в страната. Всички тези въпроси трябва да отговарят на условието за ефективна пенсионна възраст. Това е точният термин.
Какво означава „ефективна пенсионна възраст” в най-бедната страна – членка на Европейския съюз? Във Франция съвсем наскоро увеличаха възрастта на 62 години.
В България сега какво предлага министърът на финансите? Да се увеличи, извън това, което е договорено миналата година, с една година възрастта за пенсиониране. Какво означава това? Тези, които изстрадаха една реформа от 2000 г., тези, на които беше повишен стажът – за жените от необходимите 20 години на 34, с 14, и сега с още 3 години, за мъжете – съответните години, да не ги смятам в движение, трябва да понесат още една реформа! Смятате ли, че едно поколение може да понесе тази тежест?
Уважаеми колеги, аз знам притеснението от дефицита, който го има в пенсионната система. Този дефицит притеснява абсолютно всички. Миналата година в проекта за бюджет Вие предложихте 1 млрд. 400 млн. дефицит. Към края на тази година имате неизпълнение на приходите повече от 300 млн., което означава, че дефицитът за тази година ще бъде 1 млрд. 700 млн.! А за следващата година предвиждате 2 млрд.! Какво означава това?
Пенсионерът, за да получи мизерната си пенсия, трябва да отиде да купи сирене, да плати ДДС и обратно да рефинансира своята минимална пенсия! Това няма нищо общо с принципите на социалното осигуряване и Вие го знаете прекрасно.
Веднага ще кажете: добре, какво предлагате? Предлагам да ограничите сивия сектор! От БАН, вярно е, че не ги долюбвате (реплики от народния представител Красимир Велчев), казаха, че сивият сектор е 25 млрд.! Вашите любимци – работодателските организации, казаха, че сивият сектор е 40%! Кой трябва да събере тези осигурителни вноски? Ако ги съберете, ще има пари и за пенсии, и за съответните обезщетения. В противен случай ще продължим да си говорим всяка година – едните искат да намалят дефицита, другите искат да го увеличат и така нататък.
На следващо място – изключително неприятна е тенденцията за намаляване на процента от брутния вътрешен продукт, заделян за пенсии. Забележете само: през 2010 г. – 9,9% от брутния вътрешен продукт е за пенсии; 2011 г. – 9,3%; 2012 г. предлагате 8,9% от брутния вътрешен продукт.
Каква пенсия Вие сте увеличили, господин министър, по времето, през което управлява ГЕРБ? Кажете ми един размер на пенсия, който сте увеличили? (Реплики.)
Ама, само не искам да ме репликирате и да ми казвате „вдовишките надбавки”! Няма такова нещо! Това не е пенсия. Това е надбавка и това е елемент от социалното подпомагане. И бъдете добри, така както обещахте, всички тези неща да ги прехвърлите към другата система на социална защита, наречена „Социално подпомагане”.
Имаше едно правителство преди години в условия на много по-тежка криза прицелно, таргетно подпомагаше тези, които са с минимални доходи. Какво предлагате Вие сега?
Вие предлагате да увеличим минималните пенсии за стаж и възраст. Вярно е, те са много ниски. Вярно е, че трябва да бъдат подпомогнати, но го направете това чрез системата на социалното подпомагане, защото Вие демотивирате тези, които внасят осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход и сега какво им казвате? Идва един министър на финансите, идва един премиер, които казват, че: „Вашите доходи са ниски и дайте, ние ще ви увеличим пенсиите”.
Това е категорично погрешен подход. Повярвайте ми! И ние сме допускали тази грешка. Знам го от опит, затова помислете много добре какво трябва да се направи с нискодоходните групи: дали да бъде включена през парадния вход на Конституцията и да влезе втората защитна мрежа на държавата, наречена „Социално подпомагане” и да се подпомогнат тези хора чрез енергийни помощи или както сметнете за добре. Помогнете ги тези хора, но не включвайте това. Не правете жертва на осигурителната система социалното подпомагане. Не ги смесвайте двете системи.
Вдовишката надбавка, Вашата гордост, господин министър, знаете ли за следващата година какъв разход прави на системата – 96 милиона само за следващата година?! А тези 26,5% правят разход следващата година от 450 млн. лв.! И тези пари идват от Фонд „Пенсии”, забележете! От Фонд „Пенсии”, а това е осигурителен фонд. И след това се чудим защо Фонд „Пенсии” има дефицит от 1 млрд. 660 млн. лв.
Оправете ги тези диспропорции! И като споменах думата „диспропорции” – дайте да видим в сектор „Сигурност” какво се случва.
Ние по време на нашето управление не успяхме да се справим с тази диспропорция. Аз съм последният човек, който оттук, от тази трибуна, ще противопостави отделните категории български граждани, отделните професии.
Уважаеми колеги, има нещо много важно, което трябва да го знаем: само 43% от разходите в сектор „Сигурност” се покриват от осигурителни вноски. Останалите пари идват от данъците и от осигуровките на всички български граждани. (Реплики.)
Солидарност – да, о’кей, но когато тази солидарност се превърне в свръхсолидарност, тогава тя влиза в остро противоречие с усещането за справедливост. Губи се доверието в системата, затова аз очаквах и имах големи надежди, че Вие можете да решите този въпрос.
Във Вашия отчет пише: 2010 г. – 213 млн. лв. са влезли от осигуровки в тази система, а на изхода като разходи са излезли 503 млн. лв. Кой плаща останалите 300 милиона? Кой ги плаща, кажете ми?! Плащаме ги всички ние – останалите, честни и съвестни данъкоплатци.
Аз не казвам, че другите не са честни. Техният проблем е друг, те нямат никаква вина – хората, които са служители там, защото тяхната осигурителна вноска, за да покрие тези разходи, които ги има в тази система, трябва да бъде значително по-висока, но понеже държавата ги плаща тези осигурителни вноски, включително и здравната вноска, включително и личната осигурителна вноска, затова държавата спестява този разход и го прехвърля по солидарната система. И министърът на труда и социалната политика след това отчита дефицит в системата.
Уважаеми колеги, аз искам да кажа няколко думи и по отношение на това, което се предвижда.
На заседанието на трите комисии господин Дянков каза, цитирам: „Има остра нужда от реформа в пенсионната система”. Някой ще излезе ли тук? Аз съжалявам, че го няма министърът на финансите, обръщам се към него и към неговия екип, ако има някой останал вече тук: какво се предвижда – реформа в реформата, ускоряване на реформата или нова реформа, чисто нова!? Да се надяваме, че този път да е истинска и окончателна. Или беше онази – до 2025 г., до 2035 г., с продължителен хоризонт?
Ама, вижте, ако универсалното оправдание досега беше тройната коалиция, много Ви моля да не подменяме това оправдание сега с международното положение. Ние сме си хората, които трябва да си решим тези проблеми. Неслучайно няма директива за социално осигуряване от гледна точка на пенсионната система. Всяка държава – членка на Европейския съюз, сама си решава как да направи нещата.
На следващо място, искам да кажа и няколко думи за удължаването с шест месеца – от 12 на 18 месеца, от които се изчисляват обезщетенията за временна нетрудоспособност.
Уважаеми колеги, болничните ги поемат работодателите, първите три дни. Нещо повече, като антикризисна мярка миналата година приехме те да са първите три дни – 70%, тоест намалихме разполагаемия доход, от четвъртия ден ги поема НОИ. Сега продължаваме тази практика през следващата година.
Не стига тази мярка, но слагаме още една мярка и казваме: хайде, за да изчислим размера на обезщетението, ще прибавим още шест месеца. Е, за какво става въпрос?! Ама, човек да го е страх да се разболее в България! Нито обезщетение като хората, нито лечение като хората! Съжалявам, че го казвам, но това са нещата, това са реалностите!
На следващо място – бременност и раждане, и безработица. При положение, че безработицата в България в момента е на такива нива, заетостта е на такива нива, ние да си позволим да увеличим от 18 на 24 месеца периода, през който се връщаме назад, за да изчислим размера на обезщетението, това ми се струва някак си, че ми идва в повече.
Уважаеми колеги народни представители, от една страна – вярно е, че увеличихме обезщетението за безработица и го направихме 60%, но защо сега трябва да се връщаме 24 месеца назад. Ама, имало някои, които нарушават. Ами, глобете ги! Хванете ги! Направете, каквото е необходимо, но защо ще наказвате честната родилка и ще й намалявате разполагаемия доход?
Сега ще ми кажете тук, че 400 и не знам си колко дни е обезщетението. (Председателят дава знак за изтичане на времето.)
Ще Ви моля да удължим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То, времето, е удължено. (Шум и реплики.)
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, ако не Ви харесва това – приключвам! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявам се, не е пуснато удължението. Удължете времето! (Шум и реплики от КБ.)
Разбрах, коригирах се!
ХАСАН АДЕМОВ: Аз приключвам и без това, госпожо председател. Благодаря Ви за напомнянето.
Последното нещо, което искам да кажа: уважаеми колеги, вие твърдите и голямата ви гордост е, че не увеличавате данъци, не увеличавате осигурителни вноски. Ама, какво означава увеличаването на минималните осигурителни прагове? Какво означава това – средно с 5,9%? Не се увеличава ставката, но се увеличава базата, основата. За какво говорим?
Повече приходи в системата? Не са повече приходите. Вие ги предвиждате със 190 млн. лв. по-малко. Предвиждате увеличаване на дефицита.
С тези аргументи, съжалявам за емоционалния начин, по който ги представих, но нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения проект. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Драгомир Стойнев. (Реплики от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Петков!
Коалиция за България няма да подкрепи Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване.
Има два основни извода от този законопроект.
Първият е, че с проектобюджета се прави едно безпрецедентно по своите мащаби отнемане на социални права на българските граждани.
Тук вече не говорим за една или друга група от българското население. Говорим, че всички ще пострадат от този законопроект, както болните хора, както пенсионерите, както хората в предпенсионна възраст, както безработните, а също така и майките с деца.
Вторият основен извод, който правим от този законопроект, е, че рухна митът за така наречената най-успешна пенсионна реформа.
Спомням си много добре как министър-председателят обикаляше телевизионните студия, показваше една графика и казваше: „Вече край! Всичко е решено!”. Оказа се, че целите на тази пенсионна реформа по никакъв начин не могат да бъдат изпълнени – нито пенсиите ще станат по-големи, нито дефицитът ще намалее, нито връзката на държавното обществено осигуряване и нейната зависимост от държавния бюджет ще намалее. Точно обратното! Покупателната способност на пенсиите намаля, дефицитът се увеличава и все повече държавното обществено осигуряване зависи от държавния бюджет.
Дали говорим за Национален осигурителен институт, или за Държавен осигурителен институт, може би вече този дебат стои на дневен ред, но ако погледнем приходната част, виждаме, че размерът на осигурителните вноски се запазва непроменен. От две години Коалиция за България предлага увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Безработица” с 1%. Синдикатите подкрепят това предложение. Дефицитът във фонд „Безработица” се увеличи с 30 млн. лв., въпреки намаляващата безработица според министъра.
Отказваме се от приходи от приблизително 100 млн. лв. за увеличаване на максималния осигурителен доход. Крайно време е богатите хора в държавата също да бъдат съпричастни с кризата. Крайно време е максималният осигурителен доход, който вече четвърта година не е променян, да бъде увеличен. Защо се отказваме от 100 милиона приход?! Ако проблемът е таванът на пенсиите, който представлява 35% от максималния осигурителен доход, нека да имаме този дебат и може като антикризисна мярка да замразим тавана, но е крайно време богатите хора също да бъдат съпричастни към кризата.
Ето какво виждаме в приходната част – единствената промяна е свързана с увеличаване на минималните осигурителни доходи – 6,9% в секторите, където има споразумение, 4,5%, където нямаме споразумение, и 5,9% средно, тоест отново натоварваме бедните хора. Отново те могат да носят на гърба си кризата, отново те могат да се лишават от хранене, отново те едвам свързват двата края, а богатият човек – него да го пазим. Защо, питам аз? Ето, тук може да дадем пример – всички народни представители получаваме над 2000 лв. Защо примерно ние да не се осигуряваме на един по-висок доход? Може дори да мислим и за крайна мярка – този, който взема 3000 лв., да се осигурява на 3000 лв., но да знае поне каква пенсия ще получава в бъдеще, а в момента никой не знае за какво се осигурява. Доверието в пенсионната система се руши. Хората си казват вече: „какъв е смисълът да плащам осигуровки?”
Също така, което прави впечатление, че броят на безработните лица с право на обезщетение при безработица нараства. Странно е, че нараства, при положение, господин министър, че Вие постоянно говорите: „в бюджета на Република България е заложено намаляване на безработицата”. Още повече Вие ще се похвалите и с тези 500 милиона евросредства, които ще усвоявате именно за подобряване пазара на труда, а в крайна сметка тук виждаме, че броят на безработните лица се увеличава. Само че въпросът ми към господин Петков е: тези увеличени безработни лица включват ли бъдещите безработни от системата на БДЖ, които се очаква да бъдат около 2000 човека? Тези безработни лица включват ли също така 15-те процента, които се очакват да бъдат съкратени в общинската администрация, ако искат да получат помощта на държавата, както се изрази господин Дянков? Има ли ги тези хора тук?
Другото, което е доста странно. Вие прогнозирате средноосигурителен доход в размер на 622 лв. Заложили сте 610 лв. в проектобюджета за 2011 г., а изпълнението на бюджета показва, че той е 595 лв. Как ще стане 622 лв.? Откъде? От частния сектор ли, от държавната администрация ли? Виждаме, че там заплатите няма да се увеличават. Как ще има такова голямо увеличение? Или пък може би този средноосигурителен доход ще е за сметка на по-високо ниво на безработица? Тоест ефектът върху приходите отново ще е по-малък от планирания, тъй като безработните лица ще се увеличат.
Много правилно преждеговорившият преди мен каза относно приходната част за ролята на работодателите. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, работодателите също трябва да понесат своята отговорност за кризата. С много лека ръка те приеха увеличаването на стажа и на възрастта за хората на труда, но каква е ролята на работодателя относно намаляването на сивия сектор? Те поемат ли някакъв ангажимент към държавата? Някой пита ли ги, някой задавали им този въпрос?
Националната агенция за приходите ще повишили своята ефективност за събиране на осигуровките? В крайна сметка политиката на правителството за създаване на работни места има ли я, или въобще има ли смисъл да дебатираме тук?
Относно разходната част – Коалиция за България ще подкрепи всяко решение за оптимизиране на разходите, които са неефективни, но в никакъв случай не можем да подкрепим намаляване на разходите за сметка на българските граждани – именно за тези хора, които се осигуряват, именно за тези хора, на които е нужна най-голяма подкрепа на държавата в този труден период.
Групите ги знаете, вече ги казах. Но, господин Петков, повтарям, болните хора, майките с деца, безработните, пенсионерите, хората в предпенсионна възраст.
Предложението за бонуса за хората, които продължават да се трудят след навършване на пенсионната възраст за удължаване на трудовия живот, бе предложение на Коалиция за България. Ние ще го подкрепим. Вярно е, управляващите го отхвърлиха. Те дори отхвърлиха и логиката, и политиката на това предложение. Министърът се спря на това предложение, подкрепяме го. Но по време на криза ще има ли ефект? Някой интересува ли се за хората, както се казва, в предпенсионна възраст? Случайно, ако останат без работа, имаме ли конкретна политика за тях? Каква е ролята на предприятията за тези хора? Няма!
За безработните лица – не се предвижда увеличаване на минималното обезщетение за безработица и то остава 7,20 лв. И защо по време на криза увеличаваме периода, в който се изчислява обезщетението за безработица от 18 на 24 месеца? Знам отговора на управителя: „имаме икономии.” Ама това ли е радостта?! Дайте да го увеличим на пет години, дайте на десет години, така че хората да не могат да получават никакво обезщетение и тогава ще има едни хубави икономии и животът ще е прекрасен. А това че хората не могат да се възползват от своите социални права, никой не ги пита.
Майките и родителите с деца. Уважаеми колеги, многократно съм казвал от тази трибуна: крайно време е да имаме дебат, без да се делим на управляващи и опозиция. България има демографски проблем. Ние имаме проблем с обновяването на работната сила. Трябва да имаме конкретни политики за насърчаване на раждаемостта. Не може Вие да излизате с предложение, което отново замразява обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст на 240 лв. Сега сигурно министърът ще каже: „да, но ние приехме линия на бедност 236 лв.” Това какво означава?! Че децата от малки трябва да знаят и да свикват с недоимъка, бедността и мизерията, защото линията на бедност е толкова, колкото е обезщетението. И защо се увеличават периодите за трудоустрояване поради бременност и кърмене от 12 на 18 месеца, за бременност и раждане – от 18 на 24 месеца, за отглеждане на малко дете – от 12 на 18 месеца? По никакъв начин Коалиция за България не може да приеме Вашия довод, че майките са, цитирам: „воденичен камък на шията на Националния осигурителен институт”. Защо?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Хората с влошено здраве – за тази Ваша прословута антикризисна мярка, която продължава и тази година. Но какви са ефектите от тази антикризисна мярка и защо отново се увеличава периодът? Защо хората да получават по-малко обезщетение във време на криза? Някой анализирал ли е какъв ще е ефектът върху болните хора? Те получават 70%, преди получаваха 80%, но е още по-малко, защото плащат и данъци, и осигуровки върху това нещо. Ами, ако работодателят не изпрати издадения болничен лист в териториалното поделение на НОИ, как се санкционира? Кой помага на този болен човек? Правен ли е този анализ? Не е правен.
Хората с увреждания – трансферът, който се предоставя на месец за плащане на медицински изделия и технически помощни средства за осигуряващи се работещи инвалиди, повтарям – за осигуряващите се работещи инвалиди, не се променя. Протезите стават все по-модерни, протезите стават все по-електронни. Говорим за хора с увреждания, които са си намерили работа. Протезите струват все по-скъпо. Някаква помощ към тези хора по време на криза ще направи ли правителството? Какво общество сме? В какво общество живеем, ако на хората, които дори се трудят, работят, по никакъв начин не им се обръща внимание?
За пенсионерите знаем отговора: лошият човешки материал, законодателството, което от началото на 90-те години се променя за хората, които искат по-силна държава, по-социална държава. Покупателната способност за три години намалява с 27%, което е в разрез с това, че не сте намалявали пенсиите. Покупателната способност намалява с 27%.
Член 100. Кога най-после ще действа? Ще се осъвременяват ли пенсиите? Ще се индексират ли пенсиите спрямо инфлацията? Нямаме отговор. Нека да продължават да живеят в бедност и мизерия, нека да плащат тези хора, които са изградили страната – нашите майки и бащи, баби и дядовци. Някой интересува ли се за тях?! Минимална пенсия 136,08 лв. – трета поредна година!
За пенсионната реформа – спомням си какъв дебат имахме. Ние категорично бяхме против увеличаването на стажа и на възрастта. Разбира се, синдикати и работодатели застанаха зад правителството, поставиха се цели. И какво се получава? Дори в законопроекта е записано, че пенсиите няма да се увеличават. Дефицитът нараства. Защо, господин министър? Нали Вие тук казахте, че 2013-2014 г. вече няма да има дефицит?! А той нараства с 527 млн. лв. Достигаме 1 млрд. 900 млн. лв. помощ от държавата. Сега наистина говорим за държавно обществено осигуряване.
Има атака на служителите от сектор „Отбрана и вътрешен ред”. Този бюджет наистина се превърна – говоря за държавното обществено осигуряване – на поле, където се води война между двамата вицепремиери. Това е безспорен факт! Но ние по никакъв начин няма да подкрепим намаляването на възнагражденията на служителите от ДАНС, намаляването на получаваното обезщетение при пенсиониране и на държавните служители с 50%.
Нещо повече, по време на заседание на комисията поканих синдиката от сектор „Сигурност” при Министерството на вътрешните работи. Уважаеми колеги, това, което ще Ви кажа, е много важно – 7 366 човека вече имат нужния стаж от 25 години. Те могат да се пенсионират всеки момент. Ако Вие предприемете това увеличаване на стажа с 2 години, 7 хиляди човека напускат системата. Някой ще каже: „Идеално, освобождаваме се от тях, много добре”, но обезщетенията, които трябва да им се платят, възлизат на 200 млн. лв. Тези пари има ли ги някъде? Помислено ли е за тези пари? Това предложение за увеличаване на стажа в сектор „Сигурност” съгласувано ли е със синдикатите? Вече разбираме, че ще се вдигне и пенсионната възраст от догодина. Това съгласувано ли е със синдикатите, с работодателите?
Няма пенсионна система в света, която да реши проблема чрез вдигането на възрастта. Няма такава! Ако искате да не плащате пенсии и ако пенсионерите Ви пречат – направете го на 90 години и тогава вече никой няма да доживее до пенсия. Така Вие си решавате проблема. Не всичко е числа, не всичко се измерва с милиони. В крайна сметка това са хора, които са работили за тази държава, допринесли са и заслужават да имат достойни пенсии.
Къде е отговорът на тази пенсионна реформа – най-добрата, най-хубавата, когато Ви предупреждавахме? В крайна сметка е ясно едно – ГЕРБ не може да прави реформи. А се радвате, че правите реформи! Кажете ми една реформа, при която да сте успели, една реформа, която да не е довела до хаос, до управленска немощ, до загубване на доверието в държавните институции?! Кажете една реформа! Всички тези промени (защото това не са реформи, а промени) водят до хаос, до бедност и мизерия на българските домакинства.
Благодаря. БСП няма да подкрепи този законопроект. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Думата поиска министърът.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз слушах много внимателно и д-р Адемов, и господин Стойнев. Недоумявам как точно Вие, които уважавам, можете да поставяте такива въпроси по отношение на пенсионната система. Нима не бяхте Вие тези, които от 2007 до 2009 г. по време на Вашето управление задълбочихте проблемите в социалното осигуряване?! Аз ще кажа само няколко цифри, които Вие сте забравили.
Първо, неслучайно когато ние поехме управлението, още в началото казахме, че има крещяща нужда да се направи реформа в пенсионното осигуряване и започнахме да го правим заедно със синдикатите и работодателите. Защото Вие бяхте докарали нещата до там, че 2010 г. разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт бяха 9,9 на сто. Очакваното до края на тази година 9,3 на сто, а това, което предвиждаме в бюджета за следващата година, е разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт да е 8,9 на сто. Това правим ние в момента, което Вие не направихте преди 4 години.
Второ, което правим в момента. Ние заварихме плащане на пенсии от държавния бюджет 60% срещу 40% чрез социалните осигуровки. В момента това, което предлагаме за догодина, е 50 към 50. Тоест ние постоянно се мъчим, въпреки забавените от Вас неща, които докараха до това състояние социалното осигуряване, непрекъснато да стопяваме дефицитите и да търсим по-балансирана система.
Неслучайно когато гледахме параметрите на пенсионната система, ние мислехме глобално, защото социалното осигуряване е огледало на цялата осигурителна политика. Защото в нея се отразяват доходите, заетостта, подобряване на условията на труд, здравеопазването, образованието, събираемостта на приходите. Всичко това сме го съобразявали и сме го гледали през призмата, че от тази година в Европа, включително и в България ще има растеж. За съжаление това, което се наблюдава, включително и в пенсионно- осигурителната система на Съединените щати, което се забелязва като тенденция за задълбочаване на кризата, и то към още по-тежка криза, ни кара непрекъснато да взимаме все по-големи мерки, защото проблемите във финансово-икономическата ситуация водят до по-голям натиск върху социално-осигурителните системи. И ние сме длъжни, за да бъдат те жизнени, да приемаме съответните мерки. Това, което приехме за постепенно вдигане на осигурителния стаж – още от 1 януари догодина, това, което приехме за постепенно вдигане на възрастта за пенсиониране, ще наложи реформата явно да стане малко по-ускорено от онова, което предвиждахме. Но за това вина нямаме ние. За това има две неща.
Първо, ако Вие бяхте направили тази реформа или поне бяхте започнали да я правите, когато се задълбочаваше кризата през 2007 и 2008 г. в осигурителната система, тогава на всички нас щеше да ни е по-леко.
Второ, при задълбочаване на икономическата криза в Европа нямаме друг изход, освен да се опитаме да стабилизираме и да намалим натиска върху осигурителната система.
Ето това правим ние и ще продължаваме да правим, защото сме отговорни – както за сегашните пенсионери, така и за бъдещите, тези, които работят в момента.
Това исках да кажа. Хубаво е, когато говорите и предлагате какво да се прави, винаги казвайте защо допуснахте да се стигне дотук. Аз пак повтарям – ние през всичките тези 2 години, още от първия ден поставихме този въпрос и търсим неговото решение. И ще продължаваме да го търсим, докато сме сигурни, че имаме стабилна социално-осигурителна система. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата поиска народният представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Петков, уважаеми колеги! Откровено казано, нямах намерение да се изказвам, защото общо взето каквото и да се каже от тази трибуна, някак си чуваемост няма. Освен това моите двама колеги, които се изказаха преди мен, достатъчно обстойно и аналитично, и смятам съвършено справедливо, поставиха въпросите, които ни тревожат в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Уважаеми колеги, преди малко от министъра на труда и социалната политика беше казано, че, за да е такава ситуацията в държавното обществено осигуряване вина има тройната коалиция. Не зная още колко години ще се оправдавате с тройната коалиция.
Искам обаче нещо да припомня: тройната коалиция дойде с програма, спечели изборите, като имахме абревиатурата, че това е правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната сигурност.
Европейската интеграция е факт – станахме членове на Европейския съюз.
Икономическият растеж е факт – 2007-2008 г., господин министър, нямаше криза. Ние нямахме бюджет с дефицит, а имахме бюджетен излишък.
Социалната сигурност – мога да Ви кажа по години какво се случваше не само в пенсионната система, а в системата на социалното подпомагане, пенсиите, политиката на заетостта и всичко онова, което даваше гаранции на хората. (Реплика от министър Тотю Младенов.) Аз не Ви репликирах, така че изслушайте ме.
Искам да Ви кажа, че не Вие плащахте всяка година, давахте всяка година коледни добавки, които са над 800 млн. лв. изплатени; не Вие всяка година повишавахте детските добавки, обезщетенията за майчинство, за децата с увреждания, както и пенсиите. Не Вие! Това беше направено от тройната коалиция.
Нека да отидем на днешния бюджет. Искам да кажа и Ви препоръчвам, господин министър, все пак да запишете една информация, която ще Ви дам. Дано в крайна сметка тя да Ви е полезна.
За Бюджет 2012 на държавното обществено осигуряване – какво може да се направи? Ние сме го предлагали и миналата година, предлагаме го и сега, и бихме Ви подкрепили.
Първо, увеличете размера на осигурителните вноски за фонд „Безработица” – от 1 на 2%. Това са 172 милиона в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. Вие ще кажете: „Вие го намалихте”. Да, ние го намалихме тогава, когато България беше на първо място в Европейския съюз по ръст на заетостта и безпрецедентен спад на безработицата. Тогава го намалихме. Сега има нужда да се увеличи. Ето Ви 172 милиона, които могат да дойдат.
Увеличете размера на осигурителните вноски на фонд „Пенсия” с 1,2%. Това са 208 милиона в приходната част на бюджета на НОИ. Недейте да увеличавате пенсионната възраст сега. Снощи сте заспали с една идея и едно предложение, днес се събуждате с друга идея и с друго предложение.
Ще Ви кажа каква е средната продължителност и на живота, и на пенсиите, за да можем все пак да знаем и да говорим реални числа днес и тук.
В Европейския съюз продължителността на живота на мъжете по ЕВРОСТАТ е 76 години и 4 месеца. В България – 69 години; на жените в Европейския съюз е 82 години и 4 месеца, в България на жените – 77 години. Разликите са с над 6 и 7 години. Забележете, ефективното пенсиониране на мъжете в Европейския съюз е на 61 години и 8 месеца, а в България – 64 години и 1 месец. Нека да говорим с реалности. Нека да казваме нещата такива каквито са.
Понеже говорих за приходната част. Увеличете максималния размер на осигурителната вноска – това, което преди малко казаха и моите колеги. Това са нови 122 милиона в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. Само това дотук дава над 502 милиона в приходната част на бюджета на НОИ.
Уважаеми колеги, нещо много важно. Съгласна съм, че има много сериозни трудности и от демографската ситуация, и от ситуацията като криза в света, и същевременно в образователния ценз и компетентността на заетите в България. В същото време обаче всички трябва да сме наясно, че пенсионната система на всяка една страна трябва да е стабилна, да е справедлива и в крайна сметка в нея да има доверие. Всичко това, което се прави сега, включително с тези еквилибристики – 4 месеца, 6 месеца, 1 година – днес мислим едно, утре ще предложим друго. През тристранката ще мине нещо, ние сриваме тези основни полоси, на които стои една пенсионна система. Резерви има и ние бихме Ви подкрепили за увеличаване на приходната част, бихме се солидаризирали с Вас за оптимизиране на разходната част. Много Ви моля обаче нека да мислим трезво. Подкопаването на доверието в системата ще има рефлекс, ще рефлектира с години след това – не 2012 г., не 2013 г.! Ще търсим след това хора, които да се осигуряват и да вярват на тази система, но няма да ги намерим – те ще са далече зад България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване думата поиска народният представител Цветан Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Когато преди 1 година обсъждахме бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., от Синята коалиция предупредихме, че увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1,8-процентни пункта и на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности, групи и професии, както и праговете за самоосигуряващите се лица и земеделски производители, ще доведе до отказ от участие в системата и нарастване на сивия сектор.
Излязохме прави. Вместо пречупване на тенденцията за растящ дефицит, очакваната сума за осигурителни вноски за 2011 г. е с 250 млн. лв. по-малко от предвидената, а дефицитът – със 180 млн. лв. по-голям от този за 2010 г. Не бих се изненадал, ако в края на годината очакваният дефицит бъде надвишен.
Какво предлага Бюджет 2012? Приходи от осигурителни вноски с близо 200 милиона по-малко от приетите със закона за 2011 г. Допълнителните субсидии за покриване на недостига от централния бюджет са с над 500 млн. лв. повече от тези за 2011 г. Общият размер на трансфери от държавния бюджет възлиза на 54,2% от приходите на консолидирания бюджет на Данък обществено осигуряване. В разходната част за пенсии са предвидени 7,3 милиарда. лв. или със 170 милиона повече от тези за тази година.
Мисля, че тези числа убедително показват незавидното финансово състояние на държавното обществено осигуряване, а също така и сериозен риск за неизпълнение на предлагания бюджет. Не очаквам компенсаторни ефекти в достатъчен размер от началното увеличение на осигурителния стаж, новото повишаване на минималните осигурителни прагове средно с 5,9%, увеличеният срок, на чиято база се изчисляват краткосрочните обезщетения. Особено неприемливо е с оглед на неблагоприятните демографски тенденции това за бременност и раждане, както и задържане размера на парично обезщетение за отглеждане на деца между 1 и 2 години на 240 лева. Не вярвам в мотивиращия ефект от увеличената с 1% тежест на всяка отработена година при отложено пенсиониране за изчисляване на пенсиите.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че пенсионната реформа бе рестартирана. За съжаление, единичен пример в политиката на управляващата партия. Положителни резултати от нея обаче не може да се очакват поради плахите и не съвсем адекватни стъпки, с които се провежда, а и поради прекалената й разтегленост във времето. Наближава 31 декември 2014 г., а не се вижда и как ще се решат проблемите с ранното пенсиониране на така наречените категорийни работници. А какво да кажем за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, които ползват привилегията за ранно пенсиониране само срещу 3% вноска, която техният осигурител – държавата, прави във Фонд „Пенсии”? Това несъответствие оказва сериозен натиск върху осигурителната система. Увеличаването на осигурителният им стаж от 25 на 27 години може да се окаже мярка с обратен знак, ако няколко хиляди служители решат и се пенсионират по сегашната разпоредба на Кодекса.
В заключение, Парламентарната група на Синята коалиция няма да подкрепи Бюджет 2012. Бюджет, който прави Държавното обществено осигуряване все по-зависимо от държавния и се очертава като пореден провал. И още нещо – немаловажно, песимизира прогнозата за следващите години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, доктор Костов.
Реплики?
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатите са закрити.
Моля народните представители да посетят залата за гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Гласували 162 народни представители: за 113, против 49, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това – и Законопроектът на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно решението ни и проведените гласувания, след разисквания дойде краят на пленарното заседание днес.
Утре, начален час 9,00, редовно заседание, продължаваме с първо четене на Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,40 ч.)




Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин