Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно програмата ни за настоящата пленарна седмица като първа точка в днешния пленарен ден следва да обсъдим и гласуваме:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.
Вносител е Министерският съвет на 28 септември 2011 г.
Докладът е класифициран с гриф за сигурност „Поверително”, което изисква провеждането на закрито заседание. Моля квесторите да помолят външните лица да напуснат залата.

(Следва закрито заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващата и последна точка от програмата ни за тази седмица е Парламентарен контрол, който е предвиден с начален час – 11,00.
Моля народните представители да бъдат в пленарната зала в 11,00 ч. за началото на парламентарния контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, заседанието продължава с отредения за този ден и час:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 до 17 ноември 2011 г. от:
- народния представител Яне Янев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството във връзка с изработване на позиция на България за промени в Лисабонския договор. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народния представител Яне Янев към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за спазване на финансовата дисциплина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народните представители Мая Манолова и Милена Христова към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството по отношение на безработни лица, получаващи социални помощи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народните представители Яне Янев и Бисерка Петрова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за ефективно функциониране на агенции и структури, подведомствени на министъра на земеделието и храните. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народните представители Яне Янев и Емил Василев към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно правителствената политика за осигуряване на гражданите при прилагане на държавните метрологични стандарти в отношенията им с фирми монополисти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно политиката за подпомагане на фирми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно политиката за привличане на чуждестранни инвестиции. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.;
- народния представител Корнелия Нинова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно държавни помощи в сектор „Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември 2011 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Нигяр Сахлим;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- допълнителна информация към писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Съобщение за промяна в реда на парламентарния контрол.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която участва в този контрол с един въпрос, ще отговори след заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов поради неотложен ангажимент във времето, в което би следвало да дойде нейният ред за отговор.
Започваме парламентарния контрол с отговорите на Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
Първи ще развие своето питане народният представител Яне Янев относно цялостната политика на правителството за стратегическите приоритети на изпълнителната власт.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Както е известно, републиканският бюджет е финансовата конституция за съответната година на всяка правова държава. В него се залагат основните параметри на цялостната политика на правителството, изразена в цифри. Всяка основна съставна част от бюджета – приходната и разходната, е не само низ от числа, за да излезе чисто математическият сбор на бюджетното салдо, но бюджетът е преди всичко управленски документ, който следва да даде конкретни отговори как правителството ще разпределя държавните финанси, за да реализира своите управленски приоритети. Той трябва да изрази и стратегията, и конкретиката на правителствените приоритети.
Държавните бюджети за последните две десетилетия бяха твърде далеч от тези принципи. За целия преход нито едно българско правителство не очерта конкретни и изпълними секторни политики. Нямаше нито едно правителство за тези 22 години, което да определи например земеделието и туризма или някои от другите сектори за приоритети. Всички обещаваха всичко и накрая на мандата сервираха посредствени резултати или оставяха тежко наследство на следващото правителство.
Бихме искали Бюджет 2012 да бъде различен. В предлагания проект има някои индикации в тази насока. Например за първи път се посяга на бюджета за сигурност и отбрана, което беше табу за целия период, но това далеч не е достатъчно.
Партия „Ред, законност и справедливост”, като изразител на идеите за консерватизъм и реформи, намира Бюджет 2012 за достатъчно консервативен, но не достатъчно реформаторски. В него не личат намерения за намаляване на държавната регулация върху бизнеса, няма достатъчно ясна програма за съкращаване на администрацията, няма конкретни параметри за електронното правителство, което нито едно правителство за тези 22 години не успя да реализира, оставени са паразитни структури с излишно раздут щат.
Уважаеми господин премиер, ГЕРБ има мнозинство в парламента. Чрез местните и президентските избори получихте по средата на мандата вот на доверие директно от суверена. Имате всички основания да реализирате непопулярни управленски мерки. Те са болезнени, но необходими. Само и единствено ако ги приложите, България ще се справи с предизвикателствата на тежката финансова и икономическа криза в Европейския съюз.
Във връзка с това питам следното: през следващите две години кои ще бъдат основните приоритети на Вашето правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янев, просрочихте времето. Дадох Ви сигнал. Моля Ви да се ориентирате към приключване.
ЯНЕ ЯНЕВ: Свършвам.
Ще предприемете ли действия, базирани върху консервативна и същевременно реформаторска политика в следните насоки: справедлива конкуренция без монополи, толерирани от държавата, минимална държавна регулация, намаляване на данъчните тежести, ефективни и модерни обществени услуги, рязко намаляване на бюрокрацията, прозрачност и контрол в усвояването на европейските фондове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, аз имам доста дълъг подготвен материал, който мога да Ви оставя след това да го прочетете, но за да се включа в малкото време, което имам, ще кажа – да, действително в средата на мандата точната дума не е „ни одобриха”, точната дума е „българите разбраха това, което се опитваме да направим”. Колко добре, колко зле – няма значение. Разбира се, в това отношение много ни помагат и новините, които те гледат вечерно време и виждат – дори когато се сменят премиери по Европа, първото нещо, което казват на първата си пресконференция, е: „Да, ще боли, ще се режат пенсии, заплати, социални придобивки”. Навсякъде!
Няколкото неща, които изброихте накрая, всъщност какво казват?
Относно разбирането, че всичко това трябва да се прави в консервативната рамка на бюджета, което и Вие отчетохте – залогът за растеж, залогът за развитие на държавата трябва много бързо да се преформулира. Да, туризъм, но когато говорим за туризъм – имаме ли достатъчно пречиствателни станции по Черноморието и защо 22 години не са направени на най-големите ни курорти – Златни пясъци, Слънчев бряг, Созопол и така нататък? Да, имаме. В момента се прави всичко и се съгласува, включително и с Европейската комисия, за да се ползват и европейски пари, за да започнем новия сезон с чисто море. Същото касае и планинските ни курорти, същото касае и големите ни градове, които са до реки. За радост вече много от тях – Искър, Марица, са с пречиствателни станции по цялото си протежение.
Следващото – електронното правителство. Да, в предишните години е направено доста, но както често се използва като жаргон – „на парче”. Оказа се, че всички министерства или почти всички са похарчили много милиони за електронно правителство. Направили са си свои системи, които обаче, забележете, не са съвместими или не могат да работят съвместно с другите министерства. В Министерството на транспорта има дирекция „Електронно правителство” с щат 30-40 човека. Тъй като го изведох в личен приоритет на правителството да движи този процес, неговият директор Валери Борисов стана и заместник-министър с една-единствена задача – в следващите 6-8 месеца ние вече да асамблираме тези системи, защото повтарям – почти навсякъде (включително агенциите, НАП, митници, съдебна система, Вътрешно министерство, отбрана) са дадени десетки милиони и са сключени договори за тъй наречените оптични кабели и каква ли не връзка. Така че и в тази посока работим изключително активно.
Да, всяка една държава има своите приоритети. Те са един-два, когато се заявяват, за да може светът да ги приеме. Мисля, че Даниел Вълчев е бил министър, когато издигат в България четири основни приоритета. Според мен приоритетите са повече. Да, земеделие – ясно, туризъм – ясно. Ние трябва да се опитаме да направим нещо в иновациите, в новите технологии. Мога да споделя с Вас тук, че виждам България да направи своя пробив, тъй като има добри специалисти в тази област – да, малко са, но с помощ от държавата, с помощ от всички нас...
Какво е бъдещето? Бъдещето са резервните части на човека. Това е бъдещето. Вече знаете, че не могат да направят цяла ръка, но от стволови клетки произвеждат яйцеклетки. Ако ние тук се съсредоточим като държава, а имаме страхотни специалисти в тази област, можем да заявим приоритет за в бъдеще, който да бъде много иновативен в света.
Тази година даваме повече пари за образование, запазваме 3 млрд. 250 млн. лв. за здравеопазване, за фонд „Наука”, в културата. Казвате: „Да, туризъм”, но къде ни е културният туризъм?
Ще Ви дам пример. Вчера тук беше заместник-министърът на Военноморските сили на САЩ. Помолих колегите от Министерството на културата да отворят катакомбите на София, да посети Ларгото. Не е искал да си тръгва оттам! Толкова часове са правили снимки! С една дума, когато говорим за туризъм, тези прекрасни археологични ценности, които имаме в България, могат да бъдат мотор и генератор за растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Два уточняващи въпроса – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател! Българското общество е в правото си да иска да знае какви са конкретните намерения на правителството и Вие споделихте ясно и конкретно за пръв път какво възнамерявате да правите, защото през тези две години условно можеше да се каже, че Вашето правителство беше правителство на магистралите и на значими инфраструктурни проекти. Сега разбираме, че освен туризъм и земеделие правителството ще отдаде своя приоритет и на иновациите, и на иновационните технологии.
В този контекст на мисли искам да Ви попитам: Вие като министър-председател, когато отидохте в първите седмици на „Дондуков" 1, поискахте ли и дадоха ли Ви цялостна икономическа доктрина, разработена от предишни правителства по конкретни секторни политики и конкретни отрасли, които да продължите и да знаете какво е направено до момента? Това е много важно, за да се знае дали се започва от нула, или има нещо направено като цялостна икономическа доктрина до момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, започвам отзад напред.
Да, трябваше да довършим „Цанков камък”, магистрала „Люлин”, Дунав мост 2, които бяха абсолютно провалени проекти. Там изсипахме един кош пари допълнително. (Смях в Коалиция за България. Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.)
Господин Мутафчиев, въобще не искам да влизам в диалог с Вас. Дайте един експерт. Слагам министъра тук с документите и ги показваме на цялата зала. Вашият кикот на мен ми струва страшно много пари, включително и „Водното огледало”, господин Янев, го има в бюджета – 24 млн. лв. Хей това заварих! Да не говорим какви са били инвестициите! Инвестициите в енергетиката са такива, че са заробили държавата. И ТЕЦ-1, и ТЕЦ-3 в „Мариците”, и Белене, и така наречените ВEИ-та! Огромни паркове, които присъединяваме на цена... и ако благодарение на Вас, ако не бяхте променили закона, 800 лв. за слънце, 360 лв. за вятър... това са инвестициите. Имате ли нужда от такава инвестиция, господин Мутафчиев? Имате ли нужда народът да плаща от електромера?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ще Ви отговоря, господин премиер, но нямам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И Ви моля да не се хилите така! (Смях в КБ.) От Вашите проекти не ми е за смях! Защото 300 млн. лв., господин Янев, трябва да приготвим догодина за мотрисите, за 1 януари трябва да приготвим 1,8 млн. лв. за облигационния заем. И когато говорите за Бюджет 2012, като добри стопани ние трябва да мислим за 2013 г., защото тогава ще бъдат направени тези плащания. Ние сега трябва да спестяваме парите отнякъде, за да може като стабилна държава да ги платим.
Така че две години трябваше да се проектира, да се действа. Магистралите сега се строят, министърът си ги наблюдава. И, разбира се, с подкрепата на парламента трябва да насочим енергията си, да разширим целия обсег на действие. Времето не чака, конкуренцията в Европа и в света е огромна. И това е шансът на България – в условията на криза за наши съседи и други държави в Европа, да използваме нашия потенциал и за развитие. Повтарям – хората разбраха, че трябва да се направят рестриктивни действия, но сега казват: „А да ви видим моженето и дайте да видим с какво можем да растем? Откъде можем да получим повече пари като държава?”
За радост, в енергийния пръстен България има голяма независимост. С изключение на горивото на „Козлодуй”, което е малка част, България има много добър енергиен пръстен, който с повече пари за водна енергия, която също е възобновяем източник, може да дава работни места. Дългосрочно можем да използваме реките, водите, язовирите, които имаме, за да вкарваме допълнително пари чрез енергия. Не на последно място е енергийната ефективност. Ако съумеем да убедим хората да инвестират в енергийна ефективност, ще спестим тока поне за два реактора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, Вие нищо не споменахте за една друга крупна далавера, която публично си позволявам да кажа от парламентарната трибуна.
Завчера, на среща на финансовия министър с народните представители от „Ред, законност и справедливост” за първи път му предоставихме сигнал с анализ по отношение на грандиозната далавера с брейди облигациите и външния дълг – сделката на Милен Велчев. Надявах се Вие да се запознаете детайлно с предоставения анализ и с тогавашния сигнал, който сме предоставили на тогавашния главен прокурор, за да може тези пари един ден да се върнат в патримониума на държавата.
Що се касае до цялостната политика, която очертахте по приоритети, за всичко, което казахте от трибуната, ние като опозиция ще следим и ще наблюдаваме действията на правителството. Ако досега сме имали по-малко питания и въпроси, както забелязахте и от този петък, те ще се увеличат и ще бъдат към всеки от членовете на Вашия кабинет. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва от името на парламентарна група, народният представител Волен Сидеров, председател... (Народният представител Петър Мутафчиев иска думата.)
Господин Мутафчиев, Вие бяхте поименно споменат от министър-председателя, тъй като нарушавахте реда в залата. Вие се обаждахте нерегламентирано, без да Ви е дадена думата.
Господин Сидеров, заповядайте.
Имате думата за изявление от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, уважаеми гости, журналисти! Като председател на Парламентарната група на Партия „Атака” искам да кажа няколко думи за задкулисието в българската политика.
Оказа се, особено при тези избори, че всъщност нещата в България се решават задкулисно. Не тук пред камерите, където се държат речи, които са приятни за окото на публиката, а зад кулисите, където се решават истински нещата в България – там, където се подменят бюлетините, там където се подменят протоколите от тези избори, където на последните избори се извърши гигантската фалшификация, наречена избори за президент на Народна република България. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Не, грешката е вярна, защото България трябва да бъде народна република, трябва да се работи за народа. Тук се заклеваме да работим в интерес на народа, а след това се оказа, че този, който вземе властта, прави обратното на това.
Дами и господа народни представители, задкулисието на политиката включва и договорки за унищожаване на цели политически партии. Искам да използвам случая, при който министър-председателят е тук, и да го запитам директно, тъй като вече няколко месеца не мога да стигна до него. Той има нови политически партньори – честитя му ги, които приема всеки ден, всяка седмица. Аз не мога да стигна до среща с лидера на партията, която две години подкрепяхме. Няма значение! Това за мен няма значение, свикнал съм на всякакви отношения!
Искам обаче от тази висока трибуна ясно да попитам: господин Борисов, през 2006 г. Вие поехте ли ангажимент пред тогавашния американски посланик да унищожите „Атака”, която тогава беше в своята кулминация?
Дами и господа народни представители и млади хора, които може би не си спомняте, през 2006 г. Партия „Атака” беше втората сила след БСП. Партия ГЕРБ не съществуваше, въпреки че социолозите много искаха да съществува и вече измерваха един нероден Петко като подпъхваха резултатите така, че „Атака” да бъде неглижирана.
Тук моят въпрос е: след като излязоха грамите в Уикилийкс на американското посолство и там ясно се казва, че господин Борисов, тогава кмет на София, е отишъл при посланика и е казал: „Аз се наемам! Дайте ми властта! Наемам се да унищожа „Атака”, да изтласкам другите политически сили и да управлявам така, както Вие кажете”. Това е записано черно на бяло в грамите на американското посолство.
Господин Борисов, или го отречете, или го потвърдете. Аз досега не чух да го отхвърлите. Господин Уорлик излезе и каза, че всички тези текстове са истински, защото посолството е работило много професионално и много точно. На кого да вярваме и как да подходим към тези текстове? Ако това е така, ако има такава идея и схема за ликвидиране на „Атака” като единствената националистическа сила, пробила парламентарно и влязла в българския парламент през 2005 г., добре е да го кажете ясно и откровено, господин Борисов. Да кажете дали всички тези действия, които сега ги виждам: разбиване на групата на „Атака”; въздействие върху депутати от Партия „Атака”; въздействия по всякакъв начин и удари по всякакъв начин върху дейността на партията – това част от този план ли е? Да не би случайно господин Уорлик, който лично и директно лице в лице ми каза: „Аз ще те унищожа!”(аз го съобщих от тази трибуна), дали това не е продължение от същия план, дали не е продължение от същия план подмяната на протоколите – 100% в София? Колко процента точно ни орязахте, господин Борисов, на мен лично от президентския вот? Как нагласихте така нещата, че да не участвам в нито един дебат заедно със социолозите, които бяха сключили търговски договори с Партия ГЕРБ? Издадохте ли директива по местните структури, господин Цветанов е тук и той беше шеф на предизборния щаб, издадохте ли директива: навсякъде режете „Атака”? Това е, което зная и за което десетки мои активисти съобщиха. Това е действителността, с която се сблъскахме. На тези избори ние се сблъскахме с една смазваща машина, която не допусна истинския вот на народа да бъде изваден на светло. Точно затова е моето настояване тези избори да бъдат касирани, да бъдат разгледани, да бъдат преброени.
Ще Ви дам за пример само един случай. В Бобошево, Кюстендилско, имаме двама съветници. Защо имаме двама съветници, а не нула, както в другите общини? Защото точно там бюлетините бяха преброени в преброителен център – не по СИК овете, където председателите на СИК от ГЕРБ подменяха масово бюлетините, подправяха протоколи, а бяха преброени в един център. Ето защо там имаме съветници. Убеден съм, че ако бюлетините се преброят така, както поисках още първата вечер след изборите – публично, открито всички бюлетини за президентския вот, резултатите ще бъдат съвсем други от тези, които сега ЦИК обяви. Убеден съм в това!
В момента ние нямаме легитимно избран президент. Не мога да призная президент, който е избран с фалшификации! Не мога да поздравя партия и лидер на партия, който е спечелил избори с фалшификации! Ако всичко беше точно и коректно, ако всеки беше взел вота, който наистина има, и „Атака” не беше ударена така грозно, ако изборите бяха точни, щях да съм първият, който да поздрави победителя. В този момент за мен победител в България на президентските избори няма! Господин Плевнелиев спечели с фалшификации! Това е моето убедено мнение и нищо не може да го промени.
При управлението на предишното правителство аз претърпях удари, когато се опитаха чрез съдебни дела, следствия, тормоз да ме смачкат – издържах, ще издържа и сега!
Господин Борисов, това, което правите, няма да Ви донесе дивиденти. Търсенето на подкрепа сред хора, които са готови на всичко, за да бъдат част от властта, не е стабилна опора. Тази опора, е гнила дъска – това е нещото, на което не можете да задържите властта, макар сега да Ви се струва, че имате цялата власт. Казвам го като убеден български патриот, казвам го като човек, който винаги е имал кауза. Затова и от тази трибуна сега Ви казвам: не продължавайте политиката против българския народ; не продължавайте колониалната политика; не продължавайте по един репресивен начин да удряте по партии, които просто не Ви харесват или не са Ви удобни за манипулиране. Това с „Атака” няма да се случи. Каквито и удари да нанесете, каквито и изкушения да представите пред парламентарната ни група – това няма да ме пречупи. Това е, което исках да Ви кажа.
В заключение отново ви подканвам или да опровергаете, или да се съгласите с това, което беше публикувано в Уйкилийкс – че още през 2006 г. Вие сте поели ангажимент да унищожите „Атака”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаете ли да отговорите, господин Борисов?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Мога ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте. Всеки министър, в това число и министър-председателят, може да взима думата по всяко време. (Реплики отляво.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, не знам дали е по процедура, но щом казва началникът, ще се възползвам от това си право, защото все пак чух такива обвинения, които ...
Не искам да засегна никого, но или Вие, господин Сидеров, си вярвате толкова много, придавате си такава важност, искате да излезете, че сте обект на конспирация. Аз бих казал това, което казвам и на моите съпартийци – че врагът на ГЕРБ си е самият ГЕРБ. Ако вътре в нас ние нямаме необходимите механизми партията да се очиства от всички, които по някакъв начин й петнят името, не са ни виновни другите политически партии.
На тема „Атака” 2006 г. изобщо не си спомням да сме водили някакъв разговор с който и да било. Вие прекрасно знаете колко много съм се опитвал да направя така, че ние да имаме партньори в парламента. Аз не знам кои партньори ми честитите, но виждам с кои се подписвате Вие – главно с ДПС, заедно с БСП. (Бурния ръкопляскания в ГЕРБ.) С тях сте заедно. Аз не съм се подписвал с никой и с никой не съм разговарял. Не знам кой ми идва всеки ден на гости или как ме следите, но нашата политика е ясна и е тук, в парламента. Винаги съм казвал, когато става въпрос пак за финансова стабилност, тогава всички политически партии, които подкрепят, това е добре дошло за нас и ще го приемем с благодарност, защото гарантира финансовата стабилност на държавата за в бъдеще при което и да е правителство.
Първо, на конкретния въпрос. Аз Вас на тази тема, пък камо ли да Ви унищожавам – за Вас съм получавал само упреци, защото с Ваши непремерени действия, особено на джамията в София, просто натискът и възмущението в Европа знаете, че дойде при мен. Аз много се радвам сега, че господин Станишев вече няма да има възможност да обяснява, че аз съм причина фактически в някакви задкулисни, именно с Вас, договорки да атакувам българските мюсюлмани или каквото и да било. Аз към Вас винаги съм се отнасял с уважение, винаги и в личен план съм Ви приемал като приятел, дори и когато сте били най-остри към мен.
Искам да Ви припомня, че когато издигнете срещу мен кмет на София – понеже говорите за времето, когато още съм бил кмет, тогава никой нямаше претенции към изборите и аз спечелих, заедно с партията, 33 общински съветници, Вие имахте 3-ма. Кой ме е назначил, кой ме е правил, кой ме е пращал, какви мисии ми възлагате, които, ако имах тази власт и възможност, която ми приписвате, може би щях да се гордея с това, но не е така. Всичко сме си издействали с труда си, с позициите и с работата си – и като главен секретар, един път кмет ме преизбраха, втори път ме преизбраха, следващи избори. Това са пети-шести избори и ние всички сме ги печелили и при предишните правителства, когато ЦИК-ове, РИК-ове, или както ги наричате Вие, ги оглавяваха други партии. И тогава си побеждавахме. Не сега да ни е първата победа и да казвате: „Ама вие сте победили.”
Повтарям: никога няма да наруша добрия тон към Вас каквито и думи да изречете. В името на джентълменството Ви казвам по име, а камо ли за такова нещо – ние да унищожим „Атака”. Две години и половина и аз винаги съм благодарил навсякъде, където съм бил, за подкрепата, която сте ми оказвали. Няма телевизия, няма интервю във вестник, аз да не съм Ви благодарил лично. Как ще Ви благодаря за това, че ме подкрепяте, и в същото време ще Ви унищожавам?! Не е вярно! Не се подвеждайте.
Официалната американска позиция е, че не коментира това, което има в „Уикилийкс”. Това е официалната позиция на правителството на Съединените щати, както и аз не го коментирам. Не ме интересува какво пише там. Казвам Ви, че аз съм се опитвал дори всячески да защитя Ваши позиции, когато съм бил питан – дали в Европа, дали на други места, че всъщност българският национализъм има своята почва и е хубаво да се отстояват и тези позиции. Да, може би някой път са били крайни. Абсолютна лъжа е това! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Стоян Иванов относно Проектът за Петролопровод „Бургас-Александруполис”.
Имате думата, господин Иванов, да развиете въпроса си.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаема госпожо председател, колеги! Въпросът ми е свързан с прословутия Проект за Петролопровод „Бургас-Александруполис”, част от още по-прословутия „Голям шлем”, или нещо друго голямо беше, на все още действащия президент Първанов.
Министерството на околната среда и водите на 3 ноември тази година даде положителна оценка на качеството на документацията по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за нефтопровод за нефт „Бургас-Александруполис”. По закон сега следва обществено обсъждане със засегнати общини и кметства на българска територия преди Висшият експертен съвет да вземе решение. Окончателното решение „за” или „против” реализацията на проекта обаче е въпрос на стратегически приоритети на самото правителство. Тоест отговорността на първо място е Ваша, господин министър-председател, и на ръководеното от Вас правителство.
Заради тази положителна оценка на Министерството на околната среда и водите отново бяха събудени тревогите на хората и бизнеса от региона, както и на много неправителствени и политически организации, че правителството търси начин да реализира този проект въпреки несъгласието и протестите на гражданите, бизнеса, обществени и политически организации, въпреки трите референдума, които бяха проведени. Хората се притесняват още повече от факта, че с Решение № 172 от 22 март 2011 г. правителството предостави на концесия за 35 години пристанищния терминал „Росенец”, по-известен като нефтопристанището в Бургас – предостави го на „Лукойл Нефтохим Бургас”. Съвсем закономерно хората започват да си правят свои изводи и опасения.
Моля, господин министър-председател, да отговорите има ли промяна във Вашата позиция и в позицията, обявена от правителството, че споразумението за строителството и експлоатация на петролопровода „Бургас-Александруполис” е неизгодно за България и носи много повече рискове, отколкото евентуални ползи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
Това също е една част, както господин Янев каза, от наследството ни, така че ангажиментът за изграждане на петролопровод „Бургас-Александруполис” е поет през 2007 г. чрез Междуправителствено споразумение между Република България, Руската федерация и Република Гърция.
През 2008 г. в съответствие с него се подписва и Тристранно акционерно споразумение, с което се определят основните права и задължения на всяка от държавите.
В момента се прави анализ на двата възможни модела за финансиране на проекта – проектното и корпоративното. То се извършва от експерти, наети паралелно и от българска, и от руска страна.
Техните заключения трябва да определят доколко изгоден е проектът за петролопровод „Бургас-Александруполис” и дали реализирането му ще донесе необходимите финансови ползи за България. Успоредно с това в момента текат и задължителните процедури по оценка за въздействие на околната среда.
На 3 ноември 2011 г. Министерството на околната среда и водите даде положителна оценка на Доклада за въздействие върху околната среда за проекта, който преминава към следващия етап от екологична процедура – обществени обсъждания.
Положителната оценка на качеството на Доклада за ОВОС по смисъла на нормативната уредба по околна среда означава, че в документацията са разгледани всички проучени от възложителя алтернативи и е налице достатъчно информация по отношение на риска за околната среда и човешкото здраве.
Изключително важно е да стане ясно, че тази оценка не означава одобряване на инвестиционното предложение. Въз основа на Доклада за ОВОС и приложенията към него, както и на всички получени становища и документация, в хода на цялата процедура, в това число и резултатите от общественото обсъждане, Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ, в който участват представители на засегнатите общини, ще предложи на министъра на околната среда и водите да одобри или да не одобри инвестиционното предложение.
Очаквам обществените обсъждания и икономическият анализ да дадат достатъчно информация на компетентните органи в Република България относно вземането на решение, с което да бъдат защитени в максимална степен интересите на гражданите на Република България.
В този смисъл, господин Иванов, мога да Ви уверя, че позицията ми на министър-председател остава без промяна.
Проектът за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис” трябва да има безспорни доказателства за съществените и гарантирани ползи за страната, но за да се пристъпи към неговото евентуално изграждане, той трябва да е гарантирано безопасен за населението, за неговия традиционен поминък, за туристическия бизнес и природата на региона.
Доказателства за такава безопасност към момента няма предоставени и затова проектът „Бургас-Александруполис” не стои на дневен ред за реализиране от българското правителство. А всичките тези действия ние ги извършваме, защото в противен случай, на базата на споразумението, много лесно могат да ни изкарат виновни, да ни осъдят. И не само, че да не го направим, а и да платим пари за този проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Аз Ви благодаря, господин министър-председател, че повторихте тук от трибуната на Народното събрание своето отношение и отношението на ръководеното от Вас правителство към този, меко казано, „доста съмнителен” проект. Но искам да Ви помоля за няколко неща. Не се заблуждавайте, че евентуалната реализация на този проект вместо на буйове, на естакади ще реши проблема от гледище на неговата безопасност, нито пък ще успокои общественото мнение.
Искам също така да Ви помоля да посъветвате министър Нона Караджова да публикува на страницата на министерството документацията по ОВОС, а също така и положителната оценка на тази документация. Знам, че това по закон е задължение на инвеститора, тоест на „Транс Болкан Пайплайн”, но те до този момент казано по народному „се ослушват”. Знам, че накрая ще я предоставят, но се боя, че все пак трябва повечко време, за да се запознаят с нея и хората от региона, пък и експертите, с които разполагаме.
За финал – искрено се надявам, че общественото обсъждане няма да бъде направено в рамките само на един месец, колкото е нормалният срок по закон, тъй като е толкова сложен и противоречив проектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин премиер? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народния представител Волен Сидеров относно проектите и намерения за добив на шистов газ в България.
Господин Сидеров, имате думата да развиете въпроса си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз не съм очаквал, господин министър-председател, че ще си признаете за ангажиментите, които сте поели към американския посланик, но това, което казахте тук, означава, че американските посланици лъжат.
Значи нека ясно се чуе: „Българският министър-председател каза: „Американските посланици в България са лъжци”.
Задаваме въпрос относно проектите и намерения за добив на шистов газ в България.
Господин министър-председател, на 15 юни тази година министър Трайков информира, че Министерският съвет е решил да сключи договор с американската фирма „Шеврон” за започване и добив на шистов газ. До този момент българското общество не е наясно до какъв етап е стигнало това намерение на правителството.
В тази връзка моля да ми отговорите: подписан ли е договор с „Шеврон”? Какви са характеристиките и клаузите на този договор? Ще бъде ли оповестен пред широката публика в пълния си обем? Ако е подписан договор, какъв е етапът от неговото изпълнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, преди няколко месеца имах възможност да Ви информирам, че дружеството „Шеврон” в България е спечелило конкурс за проучване на шистов газ. Решението е взето на база предложената работна програма, която в обемно и финансово отношение надхвърля включената в конкурсните документи минимална програма за полеви геологопроучвателни дейности.
При условията и по реда на Закона за подземните богатства е регламентирано, че се предоставят разрешения за търсене и проучване на нефт и природен газ, без да се прави разлика за това, дали ще бъдат открити находища от конвенционален или неконвенционален тип. Това е така, защото методите, технологията и техническите средства, които се прилагат за търсене и проучване на всички видове находища на въглеводороди са еднакви и могат да се определят като класически. Сеизмичните проучвания са необходими, за да се добие представа за геоложкия строеж в дълбочина, а сондажът – за да извади ядка от определения за перспективен по геоложки съображения пласт.
Едва когато извадената ядка бъде анализирана и изследвана в лабораторни условия, може да се говори за типа на находището на нефт или на природен газ, ако го има. В резултат на проучванията, които се предвиждат в Североизточна България, ще може да се установи дали има находища на газ – конвенционален, неконвенционален или и от двата типа. Дори и доказаното им наличие обаче не определя дали добиването на газ е икономически изгодно или не. Това определя инвеститорът, който трябва да съобрази решението си с икономическите условия и с екологичното ни законодателство.
Изявленията, че „Шеврон” възнамерява да добива шистов газ в България, могат да се тълкуват по подразбиране. Международната проучвателна практика показва, че когато една компания открие находища на нефт или природен газ, независимо от техния тип, и има опита и икономическата изгода да ги добие, тя прави възможното, за да ги усвои максимално, за да си възстанови максимално направените проучвателни разходи.
Фирмата „Шеврон” активно работи през последните години в Полша.
Тя има интереси към Румъния и към България, свързани с геоложкия модел за изграден от фирмите експерти по отношение на разпространението на нефтогазогенериращите скали от типа шист.
Що се отнася до подписването на договор с „Шеврон”, такъв засега не е подписан. Преговорите обаче текат. Мога да уверя Вас и всички български граждани, че обсъжданите характеристики и клаузи са прецизни, икономически изгодни и изцяло в защита на националните интереси.
Българската страна е сключила задължение за прилагане на най-добрите международни практики и стриктно опазване на действащото екологично законодателство още преди пристъпване към изпълнение на каквито и да е полеви геолого-геофизични проучвателни дейности или сондажни работи.
Нещо повече – министърът на околната среда и водите госпожа Нона Караджова, вече е отправила искане до Европейската комисия за прилагане на детайлна екологична оценка, която да се направи в допълнение на предвидените по българското законодателство процедури при проучване на шистов газ.
Аз разбирам притесненията на българските граждани и споделям тяхната загриженост, затова ще съобразя всяко бъдещо решение с тяхната основателност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Борисов, не съм удовлетворен от отговора, тъй като всъщност той е бягство от отговор.
Пред мен е протоколът от заседанието на Министерския съвет. На 16 юни 2011 г. Вие сте взели решение да се издаде разрешение за търсене и проучване на компанията „Шеврон”, между другото една изключително скандална компания, която по света е съдена няколко пъти за нанасяне на огромни екологични щети. Държавата Еквадор осъди „Шеврон” за 8 млрд. долара. В момента в Бразилската акватория има огромен разлив на нефт именно при проучване на същата компания „Шеврон”. Можете да се обадите на Вашата приятелка Дилма Русеф, за да Ви съобщи какво бедствие в момента има край Бразилия, причинено от „Шеврон”, и какво дело ще заведе Бразилия срещу „Шеврон”. Това е една абсолютно съмнителна компания, на която Вие сте дали разрешение вече да дупчи. И тя работи в златната българска добруджанска земя – пробива.
Ще Ви кажа какво точно се използва: ще Ви прочета само две-три от веществата. Използва се етиленгликол. Той се абсорбира лесно след вдишване, поглъщане причинява хемолиза – разрушаване на червените кръвни телца. Натриевият хидроксид е канцерогенен, метиловият алкохол е токсичен – това са все вещества, които се използват при проучване.
Именно затова ние внесохме в Деловодството на Народното събрание мораториум (проект за решение – да се направи мораториум) върху проучванията и добива на шистов газ у нас, защото това е изключително важно нещо. Методите, по които се проучва и добива този газ, са разрушителни за водните системи на нашата най-плодородна земя, за която Вие, господин премиер, казахте, че тя е нашето бъдеще, защото ще ни храни. Тази златна земя в момента вече се дупчи. Разрешили сте над 26 хиляди сонди на „Шеврон” да дупчат. Това е територия, обхващаща над 4 хиляди кв.км, повече от един милион човека са застрашени, над 760 населени места са в тази област. Това е една от най-гъсто населените и най-плодородните земи на България. Абсолютно престъпление е дори да се допусне проучване на една сонда там, защото пораженията ще бъдат трайни и безвъзвратни. Те не се поправят с десетилетия, а със столетия.
Затова, осъзнайте се, докато е време! Прекратете проучванията на „Шеврон”! Изгонете тази компания от България, защото тя е дошла тук само за печалба и не я интересуват екологическите щети! Върнете, ако сте взели рушвети на „Шеврон” и спазете българския национален интерес! (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Сидеров, никога не съм Ви обиждал и ще Ви моля такива думи като „рушвет” да не използвате по мой адрес, защото не е правилно.
Какво сме имали предвид? Имали сме предвид, че диверсификацията на страната е изключително важно нещо. Имали сме предвид, ако следващите поколения знаят, че има залежи на газ, това би довело поне до няколко милиарда в икономиката през следващите десетилетия.
Какво предложение имам към Вас, за да не изпадаме в популизъм? Това сме имали предвид. Ако не го бяхме направили сега, всеки би ни обвинил, че поради незнайни причини не искаме да гарантираме на следващото поколение диверсификация и добив на газ.
Да, Вие четете за етиленгликола, но хайде да застанем зад един автомобил и да му се замерят вредните газове. Това означава, по Вашата логика, незабавно да спрем всеки един автомобил от движение. Всеки един, без електромобилите. Хайде да отидем на един рудник, където ТЕЦ-овете горят въглища, за да видим какви вредни емисии се отлагат.
Няма да влизам в каквито и да било експертни мисли по тази тема и Ви предлагам следното. Спомняте си, че по същия начин имаше обществено напрежение и ГЕРБ беше партията, която с гласовете на мнозинството прие Мораториум върху генномодифицираните продукти. Помните, нали? Ако Вие сте входирали такова предложение за мораториум, ако българският парламент се занимае с тази тема и след дебат в парламента бъде предложено такова нещо, ще говоря с депутатите от ГЕРБ, да приеме такъв мораториум. Но искам парламентът да е взел това решение и да знаят следващите поколения, че ако в Полша, в Румъния намерят, ако произвеждат, ако си стабилизират икономиките и ги диверсифицират, този парламент е взело обратното решение.
Така че, както виждате в тази посока – в парламента вдигнат ли ръка всички партии, ние заставаме също на тяхна страна.
Това удовлетворява ли Ви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Волен Сидеров относно намеренията на ръководеното от министър-председателя правителство за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд.
Господин Сидеров, имате възможност да развиете въпроса си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Франция и Англия забраниха проучвания и добив на шистов газ по тези причини. Канада и Швейцария го забраниха. Те не са по-глупави държави от нас – само това Ви казвам.
Колкото до обидата, не се обиждайте, господин Борисов, но излезе официална информация, че „Шеврон” е дала 30 милиона. За какво ги е дала, ако нямате договор? Това е въпрос, който чака отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не ги е внесла. Нямат договор.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ами да не ги внася тогава изобщо, защото ако е внесла и 5 долара, това означава, че вече с нещо си е платила – не знам на кого и за какво. Аз само следя информациите, които излизат.
Въпрос относно намерението на ръководеното от Вас правителство за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд.
Уважаеми господин министър-председател, през последните дни се появиха множество публикации в медиите, които сочат за намерение на правителството да продава земеделска земя от Държавния фонд с благовидния аргумент, че парите щели да бъдат използвани за подпомагане на селскостопанските производители. Още по-голямо безпокойство буди фактът, че при посещението си в Израел министър Найденов заяви подобно намерение.
В тази връзка моля да ми отговорите: отговарят ли публикациите на действителното намерение на правителството? Осъществени ли са в тази връзка някакви процедури и на какъв етап са те?
Моля за Вашите подробни разяснения за политиката на правителството по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, само с една реплика към вас – да, Франция забрани добива на шистов газ, но Франция има 59 ядрени реактора. Вие виждате, че за два допълнително, ако искаме да направим... (Реплики.) Еколозите също са и против ядрената енергия. Отделните държави в зависимост от своята ориентация – каква енергия да произвеждат или добиват, взимат своите решения. (Шум и реплики от ПП „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, без реплики от залата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да пуснем от първи до четвърти? (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Не че не искам... (Шум и реплики.) ... Невъзможни неща.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Страх Ви е?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, страх ме е. В момента, в който издам заповед да пуснат от първи до четвърти реактор, всички тук знаят, ще ни изгонят от Европейския съюз. Веднага. (Шум и реплики.) Е, няма да споря с Вас.
Мисля, че това, което Ви предложих: внесете мораториум, нека да се разгледа от парламента. Сложете мораториум – депутатите – ние ще изпълним Вашата воля, и ГЕРБ ще го подкрепи.
Земеделските земи от Държавния поземлен фонд се използват като инструмент за провеждане и изплащане на репарации от страната ни – така се погасява държавен дълг към техни наследници за невъзстановеното им право на собственост. Когато правото им не може да бъде възстановено поради проведени мероприятия върху бившите им имоти при отчуждаване на земеделски земи, частна собственост, за реализиране на национални инфраструктурни обекти, когато със земи се оземляват малоимотни и безимотни граждани, земи от фонда се предоставят на научни организации, ведомства, училища и други, които са необходими за извършването на тяхната дейност. Действащото законодателство урежда продажбата на застроени и прилежащи площи към сгради и съоръжения на организациите като стопанските дворове на бившите ТКЗС-та, ДЗС-та, АПК-та, МТС-та и други подобни организации, както и на незастроени, но негодни за земеделско ползване имоти, намиращи се в стопанските дворове.
Нормативната уредба – регламентирана е процедурата за продажбата на земеделските земи от Държавния поземлен фонд единствено на притежатели на поименни компенсационни бонове или продажба чрез организиране и провеждане на търгове. Продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд чрез търг извън тези процедури не е регламентирана. Свободните земи от Държавния поземлен фонд се отдават под наем или аренда чрез търг или конкурс. Министърът на земеделието и храните има задължението всяка година до 31 март да издаде заповед за провеждане на търгове за свободните земи.
Условията и критериите за участие в търговете и конкурсите са подробно и изчерпателно описани в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Министерството на земеделието и храните обсъждат уреждането на подобна възможност в работен порядък, но изменения на нормативната уредба в тази посока не са подготвени и не са предлагани на вниманието на Министерския съвет, поради което разпоредителни сделки със земеделски земи не са извършени.
Уважаеми господин депутат, Държавният поземлен фонд е публичен фонд, за чието управление се изисква пълна прозрачност, достъпност, предвидимост и яснота. Категоричната позиция на правителството е да запази и развива този принцип на управление.
В заключение, министър Найденов, така, както го е казал, не е имал право да го каже. Ние нито предвиждаме промяна на закона, нито нещо в тази посока сме правили или ако се прави, то се прави с публичен търг и конкурс и всеки е добре дошъл да участва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – господин Сидеров.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Виждам, че на втората година от страна на ГЕРБ и лидера на ГЕРБ има отзивчивост вече да се приемат наши неща, защото ние имаме 31 поправки и законопроекти, които стоят и отлежават и не се приемат въпреки нашата подкрепа през това време. Приемете тогава и закона, който отменя заменките, защото заради тези заменки сега Еврокомисията ще Ви глоби 8 милиарда, както чувам. Освен че тези заменки нанесоха огромни щети, сега ще понесем и милиардна глоба. Ето Ви закона – стои в чекмеджето. Госпожа Цачева може да го извади, да го пусне и веднага да го приемем. Отменят се заменките – пада глобата!
Приемете нашето предложение за Закона за радиото и телевизията, да паднат новините на турски – ще Ви ръкопляска цяла Европа. Нещо обаче Ви е страх или нямате кураж, за да не се разсърди турският посланик. Е, човек трябва да знае кой е българският интерес и кой е интересът на посланика!
Относно земеделските земи. В миналия парламент ние бяхме против земеделски земи и въобще български земи да се продават на чужденци. Тогавашното Народно събрание го прие, за съжаление. Ние го смятаме това за национално предателство, защото, ако има някакво богатство България, това е нейната изключителна плодородна земя. Затова сме категорично против да се обещава – по посока дали ще е на Израел, дали ще е на Турция, дали ще е на Финландия, земеделска земя да се продава на чужди фирми или граждани.
Казвате – няма регламент. Ето и по този въпрос ще изготвим регламент. Ангажирате ли се да го приемем и да направим така регламента, че българската земеделска земя да не може да бъде придобивана от чужденци? Това е нещото, което ще бъде също в полза на българския народ, на българския национален интерес и ще заложи една сигурност за развитието на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Борисов?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, винаги когато сте дали предложения, които са в полза на държавата, ние сме ги приемали. Разбира се, такива, които биха нарушили етническия мир или когато това би застрашило нашата толерантност, аз не бих го направил. Знаете какви стъпки предприехме, така че в много посоки сме Ви съдействали. Повтарям, нито дали са израелци, дали са араби, дали са каквито и да били, не могат да придобиват земеделска земя без публичен търг и конкурс. Благодаря Ви за вниманието днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с питания и въпроси към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
Първото питане е от народния представител Яне Янев, който е поискал отлагане на питането му за друг ден на парламентарен контрол на основание чл. 88, ал. 4.
Продължаваме с въпрос от народния представител Мая Манолова относно неиздадени лични карти на български граждани.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В началото на тази година мнозинството от ГЕРБ прие промени в Закона за гражданската регистрация, уж с цел да пребори вътрешния изборен туризъм, като въведе нови строги правила за регистрация на гражданите. Според тях, за да може един гражданин да регистрира постоянен или настоящ адрес, трябва да представи нотариален акт за собственост на имота, договор за наем, нотариално съгласие от собствениците за ползването на този имот. Тогава предупредихме вносителите от ГЕРБ, че така няма да преборят вътрешния изборен туризъм, но ще създадат колосални проблеми на българските граждани. Така и стана, защото непосредствено преди изборите видяхме колосално преселение на избиратели.
Според една официална справка на ГРАО 155 хиляди български граждани, въпреки тези правила, промениха своя адрес и 100 хиляди от тях гласуваха на местните избори, а други стотици хиляди попаднаха в така наречените забранителни списъци. Вие много добре си давате сметка като човек, който разбира от избори, по какъв начин това подмени и изкриви вота на българските граждани.
Моят въпрос днес не е за това, моят въпрос е за онези български граждани, които поради тези изменения в закона на практика останаха без документи за самоличност и без лични карти. И тъй като в най-общия случай става дума за социално слаби граждани, за роми, за хора в неравностойно положение, фактътя че не разполагат с лична карта, на практика постави преграда пред тяхната възможност да получат социални помощи, енергийно подпомагане, детски надбавки, социален патронаж, каквито и да е социални услуги в една община. Сигурно сте се замислили над въпроса за какво е нужна личната карта на един човек и какво не може да направи без нея, но истината е, че за социално слабите липсата на документ за самоличност е равносилна на гибел, защото не могат да получат и най-необходимото.
Затова моят въпрос към Вас е: имате ли информация колко български граждани не разполагат с лични карти в резултат на тези промени в закона и ще предприемете ли някакви действия това да бъде променено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Цветанов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Законът за гражданската регистрация урежда материята, свързана с гражданската регистрация на населението.
Измененията и допълненията на Закона за гражданската регистрация от 20 май 2011 г., обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 39, не касаят реда и начина за издаване на български лични документи. Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за българските лични документи ведомствата, които издават български лични документи, използват данни, съхранявани в информационните фондове на административно обслужване на населението.
Министерството на вътрешните работи не разполага с информация за неиздадени лични карти поради измененията в Закона за гражданска регистрация, обнародван и в „Държавен вестник”, бр. 39 от 20 май 2011 г. Не са постъпвали и жалби в тази връзка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, много се надявам да вникнете в същността на въпроса, който Ви поставям, защото той не касае само невъзможността на български граждани да се снабдят с лични документи, а става дума за тяхното оцеляване. Става дума за това, че според последните промени, приети от мнозинството на ГЕРБ, човек, за да регистрира постоянен адрес, е необходимо да представи нотариален акт за собственост, документ за наем на имота и декларации от собствениците, нотариално заверени за ползване на този имот. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Проблемът е, а и Вие като председател на Националния съвет по демографски въпроси би трябвало да знаете, че една голяма част от ромите, а също и друга голяма част социално слаби български граждани не разполагат с нотариални актове, включително поради незаконно строителство. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Това означава, че в случаите, в които става дума за подмяна на личен документ, тъй като нямат регистриран постоянен адрес, а не могат да регистрират такъв, поради промените които въведе мнозинството на ГЕРБ, практически те не могат да получат лични карти. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Когато човек няма лична карта, не може да подаде молба за социално подпомагане, за енергийни помощи, за детски надбавки, не може да отиде на лекар, не може да постъпи в болница. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Разбирате ли, че проблемът наистина е колосален. Аз го поставих пред социалния министър, той също отказа да вникне в него. Става дума за хора, които имат право да получават социални помощи. Тези хора трябва някак си да оцелеят тази зима, но не могат да ги получат, защото нямат лични карти, а нямат лични карти заради промените в закона. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Аз знам какъв е отговорът – необходима е законодателна промяна, но вижте каква е средата. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Госпожа Фидосова така и не слуша. За нея е достатъчно, че аз поставям този въпрос. Тя просто няма и да помисли, не я интересува колко роми в момента наистина ще изгладуват, измръзнат и измизеруват тази зима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Фидосова, моля Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Такъв е проблемът, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, и го поставям тук, за да го чуете и Вие, и българските граждани. За да дойдат ромите при Вас, госпожо Фидосова, и те да Ви обяснят какъв е проблемът, защото Вие очевидно не желаете да го чуете от мен.
Господин министър, проблемът наистина е сериозен и касае въпроса как тези хора ще прекарат зимата. Вникнете поне Вие в него и подкрепете законодателната промяна, която внасяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз смятам, че Ви отговорих много коректно и много конкретно, без да влизам в политическото говорене, на което Вие акцентирахте и в развитието на Вашия въпрос, и в това, което впоследствие продължихте като изказване. Разбира се, че търсите политическия сблъсък и това е съвсем нормално, защото ние сме в българския парламент. Разбира се, когато има дебат, който трябва да бъде проведен чисто експертно, смятам, че Парламентарната група на ГЕРБ винаги е отворена за подобен дебат.
Разбирам Вашата загриженост за българските роми, защото като човек, който разбира от избори, в национален план мога да Ви кажа, че вие всъщност бяхте победители, защото получихте най-много одобрение от българските роми. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Може би това е на база политика, може би е на базата разяснение по време на кампанията как да се провежда и как трябва да печелите вота на българските роми, но българското правителство се отнесе изключително сериозно и иска да проведе една действително реална политика за българските роми.
Аз Ви благодаря за загрижеността, но все пак може би и като народен представител от Вашия регион, мисля, че вие също сте запознати как печелите гласовете на българските роми. Аз искам да прекратим подобен политически спор, защото смятам, че това не е тема, която може да се дискутира в българския парламент и от тази висока трибуна. Може би трябва да говорим само и единствено водени от интересите на българските граждани, също и законодателството да бъде в интерес на българските граждани. Затова молбата ми към Вас е: обърнете се към експертите, разговаряйте с депутатите юристи от Парламентарната група на ГЕРБ. Винаги можем да намерим консенсус по важни теми, които са в интерес на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Ваньо Шарков към министъра на регионалната политика и благоустройството госпожа Лиляна Павлова относно необходимостта от спешен ремонт на опасен участък от Републикански път ІІІ-3002.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, за пореден път в тази пленарна зала и на това Народно събрание поставям въпроса за този път, особено за участъка между селата Българене-Стежерово-Божурлук-Свищов, който е на територията на община Левски.
Пътните настилки по цялото трасе са силно компрометирани, с множество огромни ями, като едната от тях беше с размери 8 на 3 м, банкетите са обрасли, отводнителните канавки са затлачени и заличени. Повечето от дупките бяха с размери 25-35 см. Казвам „имаха”, защото преди две седмици, когато граждани протестираха...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И ние бяхме там.
ВАНЬО ШАРКОВ: ... и ловяха риба в тези дупки, след това за няколко дни най-големите дупки също бяха запълнени, за което Ви поздравявам.
Но състоянието на пътя продължава да бъде тежко и там, по този маршрут, зачестиха тежките пътни произшествия, а той е най-пряката връзка на община Свищов със столицата. Използването му продължава да бъде почти невъзможно и аз съм убеден, че ако не се предприемат мерки за съществен ремонт, не само за запълване на огромните кратери, напролет и в средата на следващата година, поради интензивното използване на пътя, от тежките камиони, които минават оттам, както за ферибота, така и за предприятието „Свилоза”, има реална опасност в дупките не само да се лови риба, а да се крият и ловците. В тази връзка е крайно необходимо да има яснота кога ще има съществен ремонт.
Затова искам гражданите както на община Свищов, така и на селата, през които минава този път, да чуят кога ще се извърши ремонта и предвидено ли е финансиране за отремонтиране на посочения пътен участък през 2012 г., тъй като в едно писмо, изпратено от Агенция „Пътна инфраструктура” до общината, се казва, че ако бъде предвидено осигурено финансиране, ремонтът може да започне не по-рано от април 2012 г.
Госпожо министър, поставям този въпрос, за да можете да поемете реален ангажимент към хората, които живеят там, и съответно да има яснота какво се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, с радост мога да Ви уведомя, че този път е включен и има одобрено финансиране от миналата седмица – 11 ноември. Има решение на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което одобряваме финансирането на този проект по оперативната програма.
Одобреното финансиране е за целия участък от пътя – 26 км, от Българене през Стежерово до Божурлук. Осигуреният финансов ресурс е 15 млн. лв. Така че, да, имаме предвидено финансиране по този проект, тъй като ние осъзнаваме важността му, осъзнаваме критичното състояние на пътя, в което той се намира. Този проект беше подготвен, предложен за финансиране от Агенция „Пътна инфраструктура” и одобрихме неговата пълна реконструкция и рехабилитация, така че той да бъде наистина изцяло обновен, рехабилитиран и конструиран, включително банкети и пътна настилка.
Междувременно, както и Вие отбелязахте, тъй като наистина има много големи дупки по този път, част от тях вече бяха укрепени, за да можем да се подготвим за зимния сезон. Докато започне реалното изпълнение на голямата реконструкция и рехабилитация, за която Вие знаете, че трябва да проведем тръжна процедура, тъй като е за 15 милиона – тя е открита, голяма тръжна процедура и ще отнеме няколко месеца, дотогава сме предвидили в бюджета на Областно пътно управление – Плевен, което да направи изкърпване на големите дупки, така че да има безопасност за гражданите, които ще минават по този път, докато започне голямата реконструкция и строителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо министър.
Това наистина е по-добре, отколкото да се казва: „ако има одобрено финансиране”. Поздравления за това, което сте направили. Преди 5 дни ли казахте, миналата седмица. Надявам се това нещо да бъде осъществено в рамките на следващата година.
Всъщност вземам думата само да изясните един въпрос, ако може. Ясно е, че трябва да се проведе тръжна процедура, ясно е, че това отнема време, но нека да е ясно, че, примерно, от месец април може реално да започне отремонтирането на участъка. Ако не смеете да кажете за месец април, дайте по-реален срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Шарков! Това, което зависи от нас като министерство, като администрация по този процес – да, ние още през месец декември да обявим тръжната процедура. Това е открита тръжна процедура, за която минималният срок, който трябва да предвидим, е 4 месеца. Има обаче вероятност тръжната процедура в процеса на нейната подготовка или реализация да бъде обжалвана. Ако има жалба, няма да можем да започнем. Ако не, наистина ние се надяваме, че до май месец ще може реално да започне реконструкцията и рехабилитацията. Това е, ако няма жалби по тръжната процедура. Ако има жалби, вече не мога да дам срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега продължаваме с въпрос от народния представител Ангел Найденов към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно убийство на делфини.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В началото на месец септември българската общественост, или една значителна част от нея, беше шокирана от снимката на мъртъв делфин в морето край къмпинг „Корал”. Възмущение, според мен напълно оправдано, заля и медиите, и социалните мрежи и, както винаги в подобни случаи, предизвика раздвижване, за съжаление малко късно, в административните звена. Разбира се, както в подобни случаи, това сложи началото на поредица от срещи, включително и при Вас, разбираме от съобщенията в медиите, поредица от обсъждания на поредните идеи и мерки за конкретни действия.
Всъщност, господин министър, това, което се случи, провокира разсъждения най-малко в три посоки. Разбира се, освен разсъжденията, провокира и въпроси. Според мен, на първо място разсъжденията могат да бъдат в сферата на това, че институциите не работят в тези случаи. Ще се съгласите, че реакция 70 часа по-късно от първата констатация говорят, меко казано, за мудност, ако не и бездействие.
Второ, законите не се изпълняват. Много тъжно и много безнадеждно, впрочем, господин министър, звучи разказът на един от очевидците и на конкретни участници в тази ситуация. Разбира се, той е много искрен тогава, когато споделя какво точно се е случило и кой как е реагирал и по-скоро не е реагирал.
И трето, според мен от всичко, което видяхме, се налага изводът, че имаме една несъвършена система на отчитане, ако щете, от една страна, на популацията, ако изобщо има такава система на отчитане на популацията на делфините в Черно море или поне в българските териториални води, и съответно имаме съмнения върху данните за жертвите сред делфините.
В този конкретен случай, господин министър, моят въпрос е: какво предприехте и какво предприемате за изясняване на тези случаи и, разбира се, за предотвратяване на подобни инциденти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Случаите на мъртви делфини, изхвърлени от морето, са в обсега на действие на различни институции – регионалните инспекции по околна среда и водите, на съответните общини, както и на служителите на Министерство на вътрешните работи, ако се установи, че върху делфините има умишлено посегателство, тъй като това вече е криминално деяние.
Съгласно правомощията, които има Агенцията по рибарство и аквакултури, инспекторите й трябва да следят за извършването на нерегламентиран улов на морски бозайници, който в случая е абсолютно забранен. Инспекторите могат да санкционират нарушител, ако е заловен в момент на извършване на деянието, тоест ако е заловен рибар, който е извършил улов на морски бозайник или делфинът е превозван, пренасян или предлаган за продажба. При подаден сигнал за изхвърлени делфини на брега и при липса на заловен нарушител контролните органи на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури могат да извършват проверка на място, да констатират факта и да уведомят компетентните за това органи, които да установят причината за смъртта на бозайника.
За съжаление, сигналът за първия случай с делфина, изхвърлен на къмпинг „Корал”, е подаден при нас с около 42 часа закъснение. Инспекторите от ИАРА – Бургас, по мое лично разпореждане отидоха на мястото, но делфина вече го нямаше. По думите на концесионера, подал сигнала, делфинът не е бил обект на стопански риболов. Тоест, нито е заловен рибар, който да е извършил това деяние, нито делфинът е превозван, пренасян или предлаган за продажба. При този случай Агенцията няма компетентност, компетентният орган, който трябва да се произнесе дали става въпрос за убийство, тоест престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, са МВР и прокуратурата. Инспекторите на ИАРА проверяват подадения сигнал и оказват съдействие. За да вземат отношение и да съставят актове по Закона за рибарството и аквакултурите, където всъщност санкциите са в размер от 2 до 4 хил. лв., трябва да има заловен извършел на деянието и да е налице самият обект на същото.
Както знаете, в края на месец септември организирахме в София среща, на която взеха участие заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева и изпълнителният директор на ИАРА, представители на Института по океанология –Варна, и Института по рибни ресурси – Варна, както и представители на браншовите организации от сектор „Рибарство” и на природозащитните организации, на която обсъдихме ситуацията с изхвърлените за това лято от морето делфини и мерките, които държавните институции следва да предприемат при констатиране на подобни случаи. Обединихме се около мнението, че следва да се разпишат ясни процедури и отговорности за действия при изхвърляне на брега на мъртъв делфин.
Тъй като мъртвите животни представляват опасност от зараза, би следвало да се откарат в екарисаж. В момента обаче, според Закона за биологичното разнообразие, телата не могат да се транспортират и за това концесионерите на плажовете обикновено ги загробват на място. Затова в спешен порядък Министерството на околната среда и водите ще подготви поправки в закона. След това ще се разпишат правила, според които в случаи на изхвърлен от морето труп на делфин, на мястото ще идват представители на регионалните инспекции по околната среда и водите, на ИАРА и ветеринарни лекари и труповете ще бъдат транспортирани до екарисаж. В случай че има съмнение за убийство на делфин, ще се подава сигнал до прокуратурата.
Но за да предотвратим подобни бъдещи действия, от Министерството на земеделието и храните ще поискаме техническа помощ от Европейската комисия за съоръжения, екипировка и техника с цел да осигурим капацитета на ИАРА при патрулирането на Черно море. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз разговарях с хора, които са били участници в целия този случай, включително и с концесионера на плажа. Имам всички основания да кажа, че забавянето по отношение на реакцията не се дължи на това, че той е забавил сигнала. Реакцията на административните звена е 40 часа, след като той е подал сигнал. Така че в случая не можем да говорим за забавяне поради късно подаване на сигнал. Мудността на реакцията обаче е довела до това, че не се установяват истинските причини или поне причините като цяло за смъртта на делфина. Стои основателното подозрение, че причините са умишлено убийство, и то с автоматично оръжие.
Смея да кажа, господин министър, че неизясняването на този случай дава основателните подозрения на хората за всеки следващ случай, при който бъде установена смърт на делфин. И второ, това ще засили чувствителността и възмущението на хората.
Аз видях, разбира се, всичко онова, което е било обсъждано на срещата при Вас. Тези намерения могат да бъдат групирани в шест посоки. Разбира се, това са правила, действия, процедури, съвместни действия с прокуратурата, действия за установяване на популацията на делфините, разбира се, ползване на средства за укрепване на капацитета на Агенцията за контрол на акваторията в Черно море, отговорност на Изпълнителната агенция. Но всичко това следваше да бъде вече предприето. На практика имаме два месеца от времето, в което е проведена първата среща.
Смея да кажа, господин министър, че този случай, колкото и изолиран да е, както и да бъде разглеждан, донякъде и подценяван, той беше един тест за реакцията на системата. И за съжаление, този тест показа, че системата не работи. Затова искрено се надявам, че всичко онова, което говорите за законодателни промени, за промени в правилници, за инструкции, за наредби, това ще стане факт до края на годината. И ще имаме наистина една надеждна нормативна база, която да разписва кой кога какви действия предприема, кого уведомява и каква е неговата отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика?
Министър Найденов, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Може би некоректно в първоначалния си отговор аз казах „ще се направи”, тъй като Вие знаете, че отговорът е подготвен и трябваше да Ви отговоря преди повече от месец и половина. Вече се прави, както обясних преди малко.
Това, което можах да направя аз като министър, беше да инициирам съответните работни групи и е възложено, доколкото знам това се прави в момента, от заместник-министър Евдокия Манева на работна група в Министерството на околната среда и водите, тъй като тяхна трябва да е законодателната инициатива. В съвсем скоро време ще бъде внесен законопроект за промяна, която да даде право в случая на компетентните власти.
Да, аз също разговарях с концесионера, той се е обадил, но когато са дошли и направили обследване, сезирали са прокуратурата и след постановлението на районната прокуратура, че няма данни за престъпление, оттук натам разбирате, че компетентните органи не е имало какво да направят.
Наистина, за да не бъде известна България, особено по време на активния морски сезон, с подобни нелицеприятни картини, вземаме всички мерки. Надяваме се на съдействие на обществото това да не се повтаря. Работим в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Продължаваме с питане от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Петър Димитров и Емилия Масларова относно реда и начина за контрол на вноса на плодове и зеленчуци от Турция.
Питането ще бъде развито от господин Орешарски.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри! Господин Найденов, повод за питането са постъпили при мен, а впоследствие се оказа – и при колегите, с които го отправяме, жалби от български спедиторски фирми, в които те сигнализират за допускане на нарушения по прилагането на регламентите на Евросъюза при осъществяване на контрола при внос на плодове и зеленчуци, най-вече от Република Турция, на граничните контролно-пропускателни пунктове както в Бургас, така и във Варна, на Капитан Андреево.
Нашето питане към Вас е: на основание на кой регламент на Европейската комисия, респективно транспонирано в българското законодателство, се извършва контролът, от коя институция и в кои лаборатории?
Ако може, да ни отговорите и на какво основание Вие ползвате редица частни компании по осъществяване на същия този контрол? Благодаря и се надявам на отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Орешарски, госпожо Плугчиева, госпожо Масларова, господин Димитров, единният компетентен орган в областта на храните в страната е Българската агенция по безопасност на храните.
По отношение на поставения от Ваша страна въпрос. Тя осъществява дейността си чрез граничните инспекционни пунктове на външната граница на Европейския съюз, в частност – на Граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево в следните направления.
Първо, засилен официален контрол при внос на храни от неживотински произход, попадащи в обхвата на Приложение № 1 от Регламент на Съвета 669 от 2009 г.
Второ, задължителен официален контрол на пратки, съдържащи растения и растителни продукти, включително плодове и зеленчуци, включени в приложението на фитосанитарното законодателство.
Трето, контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за предлагане на пазара, включително внос от трети страни, и предназначени за преработка.
На граничните инспекционни пунктове се извършват документални, идентификационни и физически проверки, включително и вземане на проби с честота 10% от всички пратки на храни, съгласно разпоредбите на Регламент на Съвета 669 от 2009 г. и за прилагане на Регламент 882 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход.
Пробонабирането се извършва в съответствие с Директива 63 от 2002 г. на Комисията за определяне на методите на Общността за вземане на проби за официалния контрол за остатъци от пестициди и върху продукти от растителен и животински произход, транспонирани в Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества от пестициди в храните.
Лабораторните анализи за съдържание на пестициди се извършват в две акредитирани лаборатории – Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол в гр. София към Агенцията по храните и Лабораторно-изпитвателния комплекс в гр. Плевен към Министерството на здравеопазването, по силата на договор за извършване на лабораторни изследвания, сключен с Агенцията по храните.
Задължителният фитосанитарен контрол се извършва в съответствие с Директива 29 от 2000 г. на Комисията, изискванията на която са изцяло транспонирани в Наредба № 1 от 27 май 1998 г. за фитосанитарен контрол.
Процедурата за контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове включва документална проверка, идентификационна проверка и растително-здравна проверка съгласно изискванията на фитосанитарното законодателство. Тази проверка се извършва на всяка една партида растения, растителни и други продукти, които подлежат на фитосанитарен контрол, преди да бъде разрешено въвеждането й в Общността, а именно на основание Регламент № 5, Част Б към чл. 12 на същата наредба.
При съмнение за зараза или наличие на вредители на граничния контролно-пропускателен пункт се вземат проби за лабораторен анализ. Анализите се извършват в Централната лаборатория по карантина на растенията към Агенцията по храните.
Контролът на качеството на пресни плодове и зеленчуци е друг тип контрол, който се извършва в съответствие с Регламент на Съвета № 1234 от 2007 г. за установяване на общата организация на селскостопанските пазари и относно специфичните разпоредби за някои земеделски продукти – Регламент на Комисията № 543 от 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент 1234 от 2007 г. по отношение на секторите на плодове и зеленчуци и на преработените плодове и зеленчуци.
Националното законодателство се прилага посредством Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Съгласно чл. 40 на същия изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол за съответствие на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество.
Наредба № 16 от 28 май 2010 г. регламентира изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. Този контрол се извършва от инспекторите по контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци във всичките 28 областни дирекции по безопасност на храните. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Два допълнителни въпроса.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Найденов, от това, което казахте, на истината отговарят само номерата на регламентите и на наредбите, които споменахте. За съжаление, реалността е съвсем друга. Аз ще си позволя, преди да Ви задам задължителните допълнителни два въпроса, да кажа накратко как изглеждат нещата в момента.
На Капитан Андреево и на останалите пунктове, първо, няма лаборатории, които да отговарят на изискванията на регламентите на Европейския съюз. Поради тази причина Вие сам признахте, че пробите се носят в София и в Плевен. Това коства пари, време и камионите се задържат на границата между два и четири дни, което в повечето случаи води (от оплакванията, постъпили при нас) до разваляне на продукцията. Ясно е: това са пресни плодове и зеленчуци – съответно се стига до този резултат.
Другата практика, която се прилага – отварят се вратите на камиона и се взема само по една касетка с плодове или със зеленчуци.
В същото време се оказва, че това действие се извършва от частни фирми (не отговорихте на колегата Орешарски), една от които е фирма ДИС ЕООД на Капитан Андреево. Тази фирма, за да направи само това товаро-разтоварно действие за отваряне на вратата на камиона и смъкване на една касетка с домати или с портокали, струва 250 евро! Оказва се, че общо на вносителите – фирмите, които внасят домати, им се вземат 700 евро такси, от които 450 евро се обяснява, че се вземат за лабораторен анализ, а 250 – за така нареченото товаро-разтоварно действие.
В тази връзка е и въпросът към Вас: защо няма тарифа до момента, която по Закона за Агенцията по храните е трябвало да бъде готова до месец юли 2011 г.?
Второ, няма лаборатория. На 11 март Вие сте поели ангажимент със свое изявление, че такава лаборатория ще бъде направена на контролно-пропускателния пункт, специално на Капитан Андреево.
Трето, на каква база и как се избират частните фирми, които правят тези събирания на проби и изпращане в държавните лаборатории? На какъв принцип и на какво основание?
В конкретния случай фирма ДИС ЕООД, чийто собственик е един младеж с година на раждане – ..., и се казва Г. Г. Очаквам Вашите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, понеже зададохте доста въпроси, ще се опитам да ги систематизирам.
Първо. Отново повтарям, аз го казах и в първоначалния си отговор – не се вземат проби от абсолютно всички. Не е вярно, че всички, които внасят плодове и зеленчуци, стоят на границите. Има страни, които са посочени в Регламента за фитосанитарен контрол – така наречените рискови страни.
Аз ще припомня случая с йорданските зеленчуци, които бяха с високо съдържание на нитрати. Примерно Турция попада в този списък на рискови държави по отношение на пестицидите. Тъй като в случая коментираме Капитан Андреево, нормално е при внос от Турция специално, след като тя попада сред рисковите страни, пробите да са с по-голям процент и по-голяма честота.
Второ, да, вярно е, че е хубаво да има лаборатория на границата, защото в момента имаме само две. Аз споменах Централната лаборатория в София и Лабораторния комплекс на Министерството на здравеопазването в Плевен. Тъй като съм възложил на директора на Агенцията по храните създаването на такава лаборатория, акредитирането на тази лаборатория със съответното оборудване в момента ще струва доста на бюджета на Агенцията по храните и тя не разполага с такъв бюджет. Но дори да има лаборатория на границата, времето, което ще бъде спестено, е само времето за транспорт на пробите, защото, знаете, че методологията на лабораторните изследвания изисква определено време и дори тя да е на границата, всъщност икономията от време ще бъде само транспортът на тези проби до София.
По отношение на това защо позиционирането на автомобилите се прави от частни спедиторски фирми. Това не може да бъде правено от Агенцията по храните. Няма как служители на Агенцията по храните да разтоварват, да организират описването на документите, паркирането и престоя на тези автомобили. Затова на Капитан Андреево, доколкото знам, има спедиторски фирми и те имат право да извършват тази дейност. Лицензите на тези спедиторски фирми не ги издава Министерството на земеделието и храните, така че въпросът не би трябвало да е към мен. Шофьорите или самите превозвачи и търговци се обръщат към тези спедиторски фирми. Предполагам, че те могат да отговорят защо и конкретно към кои.
Аз специално съм разговарял с ръководството на Ди Джи САНКО – мисля, че това е важната част от отговора, по отношение на това България да получи техническа помощ за допълнително оборудване на Капитан Андреево. Тоест тази лаборатория, за която говорим в момента, и тази организация да бъдат направени със средства на Европейския съюз. Тъй като само преди около 10 дни Европейската комисия гласува техническа помощ на България в размер на 900 хил. евро, за да засилим капацитета на турската граница по отношение на заболяването шап, надявам се, ако останат част от тези средства, да бъдат използвани – все пак дали е ветеринарен или е фитосанитарен контрол, той е на външната граница. Ако можем да използваме определен ресурс оттам и, разбира се, допълнително ще продължим с настояванията си към комисията да осигури тези финансови средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, трябва да Ви информирам, че вместо 10% по Регламент „Проверка”, която трябва да се прави на вноса, влизащ от Турция, в момента се правят 100% на всеки един ТИР. За това може да направите справка и на контролно-пропускателния пункт, и в Агенцията по храните, и в турското посолство. Вместо 10% се проверяват 100%, вместо цитрусовите плодове да се проверяват 3%, се проверяват също 100%.
Направих си труда и извадих тарифата, по която работят в момента Вашите хора. Макар че трябваше да имате тарифа до края на месец юли 2011 г. – на този въпрос не ми отговорихте: кога ще има нова тарифа, ползвате в момента тарифата, публикувана на 25 май 2010 г. по Закона за здравето. Като сметнете всички възможни проби, които могат да бъдат взети, и тук са остойностени тези лабораторни проби, се събира сумата от 700 лв. – максимумът, който може да се събира за всички лабораторни проби. В момента се събират 700 евро, господин министър. Седемстотин евро! Ако не правят разлика Вашите хора във валутата, моля да си запишете и да проверите. От тези 700 евро, 250 евро ги събира въпросната частна фирма ДИС ЕООД – една от всичките, които събират тези суми само като товаро-разтоварни работи, за да свалят една касетка от камиона.
Аз Ви питах: на какво основание – търг ли правите, конкурс ли правите, тези фирми ползват инфраструктурата на Агенцията по храните? Не ме препращайте в друго министерство. Трябва да е ясно как така се стига до това, че частни фирми изпълняват тази функция, която е вменена в задълженията на Агенцията по храните? Къде отиват тези средства? Извинявайте, тук веднага стои големият въпрос – корупция.
Трето, всичко това имайте предвид (да Ви информирам), че се знае в Брюксел и бие по темата „Шенген”, за това че нарушаваме регламенти като страна член, за това че сме несигурна, нестабилна и корумпирана граница.
Разбирате, че това се трупа и на цената на крайния продукт на пазара и като отиде, българският гражданин си купува по-скъпи домати заради корупцията на българските държавни институции. Разчитам да направите необходимото. В противен случай съм длъжна да изпратя всичко това на главния прокурор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие сте длъжна по принцип, ако има извършено престъпление или нарушение, да го изпратите, не под условие.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Имам подозрения. Аз не съм разследващ орган, господин председател. Разчитах, че господин министърът ще даде все пак някакви задоволителни отговори. Тъй като не се получиха такива, съм длъжна да изпратя цялата тази документация на главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за това.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В заключение, имало е делегация от Турция, която в края на месец октомври се е опитала за сетен път да изяснява този въпрос и това е било отхвърлено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно налагане на санкции на земеделски производители.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Министерството на земеделието и храните в последно време е наложило над 4000 санкции на земеделски производители от страната. Причина за санкциите е разминаването на подадените данни за площите, които подлежат на подпомагане, и отчетеното състояние от направените ортофотокарти. Бих добавил единствено, че законовата база за определянето на площите трябва да я търсим в Закона за подпомагане на земеделските производители и в издадената преди година и половина Наредба № 5 от 10 март 2010 г.
Разговарях със засегнати лица от различни райони на страната – от Варна, от Пещера, Старозагорско и Кюстендилска област. Те заявяват следното: когато подават съответните документи, те се приемат без възражения. Нещо повече, изплаща се сума, която съответства на подадените документи, след което, без да бъдат своевременно уведомени за различията, на земеделските производители се налагат санкции. По-голямата част от тях настояват за физическа проверка на действителното състояние, което не е отчетено чрез ортофотокартите, но за много малка част от жалбите такава проверка е направена.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следните въпроси: колко молби от земеделски производители са постъпили с искане за проверка на място от комисия; колко от тях са удовлетворени и на колко не е обърнато внимание; има ли наказани отговорни лица от администрацията, които не са подали своевременно информация на земеделските производители и които не са предизвикали проверка на място след подадена молба от производителя; защо от страна на ръководството на министерството има предоверяване на резултати от обработени данни по компютърна програма, а не са направени достатъчни физически проверки, за да не се стигне до конфликтната ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
На първо място, следва да уточня, че Министерството на земеделието и храните не налага санкции на земеделските производители, както и не проверява или отчита разминаванията на подадените данни за площи, а това са част от функциите на Държавен фонд „Земеделие”, който е акредитиран като единствената за България разплащателна агенция и единствено той е компетентен да извършва контрол и да се произнася с решение по отношение на подадените заявления за подпомагане по схемите и мерките за подпомагане.
Министерството от своя страна отговаря за създаването, поддържането и обновяването на информацията в системата за идентификация на земеделските парцели. Тази система най-общо поддържа информация за ползването на земеделските земи в страната и се състои от база данни, физически блокове, които освен всичко, разграничават земеделските от неземеделските земи, а от 2009 г. насам се състои и от база данни за площите в рамките на всеки отделен физически блок, който отговаря на изискванията за подпомагане. Тези площи формират така наречения специализиран слой площи, подходящи за подпомагане, и представляват геореферентна графична база за данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на базата на актуални ортофото- или сателитни изображения на територията на Република България за съответната година.

Данните от своя страна се използват от Разплащателната агенция за извършване на основната част от административните проверки по подадените заявления за кандидатстване по схемите за заплащане на площ и на базата на резултатите от тези проверки – за изчисляване на дължимата субсидия на всяко заявление.
Както и в останалите страни – членки на Европейския съюз, актуализирането на информацията се осъществява основно с използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифрова ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. В този смисъл не може да се говори за предоверяване на резултатите от обработените данни по компютърната програма, а за изпълнение на вменените на министерството задължения.
Освен това обработката на данните не се прави от компютърна програма, а от обучени специалисти, наречени дешифратори, които ползват специален софтуер в работата си.
Бих искал да Ви информирам, че за кампания 2010-2011 г. са извършени теренни проверки на всички физически блокове, в които има заявени площи извън слоя площи, подходящи за подпомагане, които не са били обект на проверка от страна на Разплащателната агенция и за които в същото време министерството не разполага с актуално заснемане.
На последно място, цитираната в писмото Ви цифра 4000 земеделски стопани вероятно се отнася за продадените над 4 хил. възражения относно обхвата на цитирания слой площи, подходящи за подпомагане за кампания 2010 г., за разглеждането на които с моя заповед бе създадена работна група. Крайният срок за депозиране на възраженията от кандидатите за субсидии бе 20 май 2011 г. Специализираният слой площи, подходящи за подпомагане, актуализиран на базата на разгледаните възражения, подадени в срок, е подаден на Държавен фонд „Земеделие” с оглед извършване от тяхна страна на необходимите проверки, касаещи окончателната актуализация на всички подадени за кампания 2010 заявления. В действителност в част от тези възражения бяха поставени искания за извършване на проверки на място на проблемните площи, но такива искания не могат да бъдат удовлетворени, на първо място защото извършването на теренни проверки в година, несъотносима по стопанската година, за която се кандидатства за подпомагане, в случая Кампания 2010, не е в състояние обективно да определи какво е земеделското състояние на дадената площ през предходната година. Провеждането на подобни проверки, както и евентуалното вземане на резултатите от тях, ще създаде порочна практика, която в крайна сметка би довела до застрашаване отстояването на европейските и национални средства за подпомагане на земеделските стопани в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие знаете добре, че в парламентарния контрол въпроси могат да се задават към министрите. Аз не мога да извикам на парламентарен контрол шефа на Държавен фонд „Земеделие” и затова отправям въпроса към министъра, който отговаря за целия сектор. Това е причината да задам въпроса към Вас.
Що се касае до реалното състояние, онова, което знам от хората, е доста по-различно от това, което Вие изнесохте в информацията, която очевидно е подготвена от Държавен фонд „Земеделие”.
Например за конкретния производител в Пещера – 6 месеца той чака Държавен фонд „Земеделие” да му изпрати официалното писмо, с което намалява площта, на която може да се извърши подпомагане. Оттогава повече от два месеца той чака за физическа проверка, като ми показа на място несъответствието в създадената ортофотокарта по отношение на фактическото състояние. От Варна хората заявяват, че компютърната програма, която все пак се използва за създаването на ортофотокартата и която очевидно е внесена от чужбина, не отчита регионалните критерии, валидни за България, и хората директно задават въпроса: кога ще се приемат регионални критерии за постоянните пасища в страната?
Моят апел към Вас е да не се предоверявате на една администрация, която е мудна, некомпетентна, а някои от тях са със злоумисъл по отношение на земеделските производители – сектор, за който знаете, че е в недобро състояние и трябва по всякакъв начин да бъде подпомогнат. Не искам да има фалшиви данни, на базата на които да се изплаща. Напротив. Физическата проверка обаче ще засили доверието на земеделските производители във Вас и в ръководеното от Вас министерство.
Накрая искам да отбележа, че същата администрация, която в момента атакувам, е тази, която доведе до това за част от язовирите в страната, които са към Министерството на земеделието и храните, да не може да се намери документация, да не могат да се намерят важни материали, които да покажат Вашата собственост върху тези язовири.
Господин министър, направете необходимото за подпомагане на земеделските производители. Това е в интерес не само за тях, но и за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз правя ежедневно промени в администрацията, за да работи по-добре.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): По 8 месеца чакат!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на субсидиите. Когато се изплащат субсидии на 92 хил. бенефициента на стойност близо 1 млрд. лв., нормално е част от тях (колкото е по-малък процентът, толкова по-добре, но така е във всички страни от Европейския съюз) да са недоволни. Представете си – 1 млрд. лв. се раздават на 92 хил. бенефициенти! Винаги ще има недоволни хора. Няма случай обаче на всеки, който е недоволен и е възразил, аз да не съм назначил проверка и да не съм отговорил. Включително лично обикалям на всички срещи. Имам практиката вече да ходя без администрация. Ходя сам, само с моя шофьор, за да могат хората директно да ми кажат на мен. Назначавам проверки на място. Аз лично ходих на няколко от проверките, за да се уверя, защото хората бяха изключително убедителни и тъй като отсреща стоят съдбите на тези хора, които искат да оцелеят. Аз ходих лично, но в по-голяма част, за съжаление, системата е вярна и наложените санкции са точни. След моята проверка обаче идва да проверява Европейската комисия, понеже заради некоректно изплатени субсидии през 2007 г. и 2008 г. ние получихме санкция в размер на 90 млн. лв. Ето вижте колко струват грешките! Ако аз го допусна сега, няма да бъдат 90 млн. лв., а повече.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Не го допускайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Но за конкретния случай. Не мога да отговаря от трибуната, без да съм запознат. Тъй като последната инстанция е министърът на земеделието, аз мога да отменя абсолютно всяко решение на Фонд „Земеделие”. Ще помоля да ми предадете конкретния случай, ще го разгледам и ако човекът, в случая този бенефициент е в правото си, той ще получи тези средства, но ако не – няма как да стане.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз Ви гарантирам. Дори и малко да са хората, не трябва да има нито един ощетен заради това, че има хора, които лъжат.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще Ви кажа – в последния доклад на Европейската сметна палата е отбелязано, че България е първенец в Евросъюза с 54,4% увеличаване на усвояването на европейските земеделски фондове. Наследените проблеми от годините назад в момента се коригират, но някъде, за съжаление – за сметка на наказания, които получават земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря за участието Ви в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Първият въпрос е от народния представител Антон Кутев относно продажба на неоперативни активи на Холдинг БДЖ.
Господин Кутев, заповядайте да развиете въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди около месец или малко повече от месец беше направена сделка от Холдинг БДЖ, с която бяха продадени 515 товарни вагона на стойността 3 млн. 600 хил. лв. Моят въпрос е дали е достигната максималната продажна цена за тези 515 вагона и дали по този начин ще бъде спасена БДЖ?
Основанието да бъде зададен въпросът по този начин се корени в няколко мои съмнения.
Първият от тези въпроси от моите съмнения е дали тези вагони са били бракувани и съответно ако са били бракувани, подлежат ли на ремонт? Тоест възможно ли е фирмата, която купува тези вагони, да не ги продаде за скрап, както се очаква, а да ги ремонтира и да ги пусне отново в движение, или съответно да ги продаде?
Така че част от въпроса е дали те са били бракувани към момента, в който са продадени, имали ли са съответно номера и дали са били в движение, тъй като бракувани не могат да бъдат в движение и не могат да имат номера?
Във връзка с това ми е интересно колко би могъл да струва ремонтът и дали вагоните, които в момента има на разположение, става дума за вагоните, които са в движение, са достатъчни. По моя информация около 100 вагона дневно не достигат за изпълнение на заявките на товарни превози. Тоест в този случай не е ли по-добре да се ремонтират и да се вкарат в движение, а не да се продават?
Главният въпрос, както вече казах, е: достигната ли е максималната продажна цена? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, продажбата на 515 товарни вагона е извършена след одобряването на Съвета на директорите на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и след оценката им от независим оценител, който е определил тяхната пазарна стойност в размер на 5 млн. 631 хил. 840 лв. без ДДС.
При така предложената цена са организирани два тайна търга с открити заседания на участниците на 27 май и 8 юни тази година, които са оповестени във вестниците „Новинар” и „Сега”, както и на сайта на „Холдинг Български държавни железници”. Поради липса на търговски интерес към предложените активи, търговете не са проведени. От независимия оценител е изискана актуализация на изготвената оценка, при която е определена нова и справедлива пазарна стойност на вагоните в размер на 3 млн. 269 хил. 364 лв. без ДДС. Обявен е нов търг за продажба на активите, оповестен в същите ежедневници, както и на сайта на холдинга.
На 24 октомври тази година е организиран и проведен търг с тайно наддаване с открито заседание на участниците в него. Три от ЛОТ-овете са спечелени на първа стъпка, съответно в размер на 787 хил. 819 лв. при начална тръжна цена от 750 хил. 304 лв.; 759 хил. 899 лв. при начална тръжна цена 723 хил. 618 лв.; 827 хил. 394 лв. при начална тръжна цена от 787 хил. 994 лв. Един от ЛОТ-овете е спечелен на трета стъпка в размер на 1 млн. 158 хил. 564 лв. без ДДС при начална тръжна цена от 1 млн. 7 хил. 448 лв. Общо достигнатата стойност на продажбите е 3 млн. 533 хил. 576 лв. без ДДС.
Тук е мястото да отбележа, че продадените вагони са престоявали десетки години неизползваеми както поради липсата на средства за техния ремонт, така и поради намаления обем на работата на дружеството като цяло, без да бъде извършен заводски ремонт – среден или капитален, който е задължителен на всеки осем години. Тези вагони не биха могли да бъдат експлоатирани.
Освен това, продадените вагони са били в горната граница на експлоатационната годност, която съгласно нормативните изисквания е 30 години.
В същото време за тези вагони години наред са извършвани само и единствено разходи за охрана, застраховки и поддръжка. БДЖ „Товарни превози” има налични 5 хиляди вагона, които са способни да поемат дори двойно увеличаване на обема на работата, така че вагоните, за които говорите на практика, са останали като ненужен и формиращ само излишни разходи актив в Холдинг БДЖ.
Не на последно място продажбата им се налага и поради необходимостта дружеството да погасява натрупаните в годините назад задължения към банки кредитори и доставчици.
През 2010 г. дружеството беше на почти 50 милиона загуба; 2011 г. ще завърши с около 25 милиона оперативна загуба, а 2012 г. – целим да я минимизираме или да я сведем до нула. Мерките за постигане на това са непопулярни и неминуемо води до съкращаване на всички възможни разходи – персонал, спиране на част от губещите влакове, чрез освобождаване на ненужни активи.
Дългосрочната ни визия е ясна, но постигането й минава през болезнени реформи. Осъществяването им ще даде знак, че дружеството може да получи финансиране. Отговорната позиция ни е, че не искаме следващите поколения да плащат дълговете, които са поети преди това. В момента правим необходимите крачки, за да може железницата да бъде оздравена и да се превърне в модерен европейски превозвач. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми колеги, тук чувам умни подмятания от шестимата депутати на ГЕРБ, които се намират в залата. Искам да задам и към депутатите от ГЕРБ с особено мнение към вагоните, както и към господин министъра въпроса, на който все пак Вие не ми отговорихте. Моят въпрос беше дали наистина е постигната максималната цена. Защото цената, на която е продаден един вагон, всъщност е по 6 хил. 800 лв. според това, което Вие самият току-що казахте. Цената на същия вагон на скрап, според цената на скрапа към датата, в която е извършена сделката, е 9 хил. лв. Тоест разликата само между цената на скрапа и цената на вагона прави някъде около 1 млн. 300 хиляди чиста загуба от тази сделка, ако приемем, че тези вагони са продадени на скрап.
Вие обаче не ми отговорихте и на другия въпрос. Той беше: те с номера ли са излезнали? Тоест те заведени ли са в регистъра и могат ли да се движат? Защото ремонтът на един такъв вагон струва около 30 хил. лв., само че ремонтиран – вече струва 60 хил. лв. Тоест, ако Вие бяхте ремонтирали тези вагони и ги продали след това, предполага се, че бихте могли да вземете най-малко 10 милиона повече от тази сделка, поради което аз Ви зададох ясно въпроса: ако те наистина са били за скрап, защо не ги бракувахте за скрап, да ги изкарате, така че да не могат да бъдат ремонтирани и вкарани обратно? Ако те съответно бъдат ремонтирани и вкарани обратно, това няма ли да направи конкуренция на „Товарни превози”. Доколкото ми е известно, има приготвени още 915 вагона, ако направите същото с тях, интересно как ще върнете дълговете на железницата, ако от всяка такава сделка губите между 1 и 10 милиона в зависимост от това колко неумело управлявате актива.
Според мен чистата загуба ще е доста по-голяма и искам да Ви уверя, че така няма да стане да върнете дълговете на железницата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, най-малко от Вас ще приема какъвто и да е съвет за оздравяване на железницата. Дори ми се струва несериозно точно Вие да ни съветвате как да я оздравяваме!
Продадените вагони са престояли десетки години неизползваеми и поради липса на средства за техния ремонт не е извършен такъв – нито среден, нито капитален, който, забележете, е бил задължителен на всеки 8-10 години. Освен това, тези вагони са в горната си граница на експлоатационната им годност. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно закриване на жп линии в съответствие с правителствената Програма за реформа на железопътния сектор.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Не мисля, че народните представители сме тук, за да даваме съвети. Ние задаваме въпроси и ще се радваме, ако получим обосновани и ясни отговори, които са в интерес на българската държава. Надявам се по този начин да ми отговорите на въпроса, който ще задам, а не както приключихте с господин Кутев.
Съгласно Програмата за реформи на железопътния транспорт за 2011 г. освен закриването на влакове, разпродажбата на неоперативни активи, предвидено е и закриването на жп линии, които до 2020 г. трябва да бъдат в размер на 1025 км. До края на 2011 г. трябва да бъдат закрити 130 км жп линии, а през 2012 г. – 200 км жп линии.
За съжаление в програмата, която ръководството на Българските държавни железници беше представило, може би като предприятието, което очаква най-нетърпеливо кредитите от Световната банка, никъде не е описано кои са тези железопътни линии. За съжаление от страна на общините не се и чува дали тези жп линии, които минават през определени общини, предстои да бъдат закрити, или ще бъдат запазени.
Затова Ви зададох въпроса: кои са тези жп линии, които ще бъдат закрити през 2011 – 2012 г., за да научат и гражданите за това? Добре е да отговорите и какъв е очакваният икономически резултат от подобна мярка?
Задавам този въпрос към Вас, тъй като в края на краищата инфраструктурата е задължение на държавата и при закриване на всяка една такава линия, според мен, трябва да има правителствено решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, с Постановление № 88 на Министерския съвет от месец април тази година се изменя и допълва Постановление № 324 от 2003 г., като създадените с постановлението нови членове определят начина, условията, реда, сроковете за финансиране, както и дейностите, свързани със закриването, демонтажа, възстановителните и рекултивационни работи, съгласно Наредба за категоризацията на железопътните линии в България, включени в железопътната инфраструктура, за закриване на отделни линии и участъци от линии, приета с постановление на Министерския съвет още 2001 г. Предложените за закриване железопътни линии и участъци от железопътните линии са трета категория, както следва:
- Хан Крум – Преслав с дължина 9 км;
- Каспичан – Нови Пазар с дължина 6 км;
- Горна Оряховица – Елена с дължина 40 км в участъка Лясковец – Елена;
- Ямбол – Елхово с дължина 53 км;
- Сарафово – Поморие с дължина 6 км;
- част от жп линията Владимир Павлов – Поморие;
- Видин – Кошава с дължина 19 км в участъка Капитановци –Кошава.
От тези железопътни линии досега е демонтиран само участъкът Сарафово – Поморие.
Проблемът, който възниква при второстепенните железопътни линии, за които всъщност говорим, е, че в момента те са търговски нежизнеспособни, с малък обем товарни и пътнически превози, поради което приходите от тях покриват под 15 до 20% от направените експлоатационни разходи, което поставя на дневен ред въпроса за целесъобразността и по-нататъшната експлоатация на част от тях.
Стремежът ни не е да решаваме самоцелно, прибързано или откъснато от общите проблеми въпроса за губещите второстепенни железопътни линии. Напротив, за всяка отделна линия се извършва сериозен анализ от гледна точка на значението за обществено-икономическото развитие на региона, в който се намира, и за хората, които обслужва.
В допълнение искам да добавя за отсечката Видин – Кошава, тъй като там има предприятие. Оставили сме я на последно място в списъка и ще търсим всякакви възможности, дори чрез промяна на закона, да могат да се предоставят линиите под наем или под някаква форма на концесия за заинтересованите лица, тъй като там граждани не се извозват. Линията там обслужва единствено само едно предприятие, което обаче пък е жизнено важно за района.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, аз внимателно слушах отговора и благодаря за конкретните линии, които споменахте, но в километри те не ми съвпадат с това, което сте обещали в програмата, не само за 2011 г., а да не говорим за 2012 г.
След това, тук са засегнати жп линии, които наистина до определена степен влияят върху икономическото развитие на регионите. Не знам дали има определена икономическа обосновка за това. Не само че тези линии по принцип досега не са носили загуба на „Железопътна инфраструктура”, защото не са предвиждани като третокласни, да се дават средства за ремонт, тоест железницата - Националната компания „Железопътна инфрастуктура” (НКЖИ) няма да икономиса средства от тях, а от друга страна, може да повлияе, пак казвам, върху бъдещото икономическо развитие на регионите. Защото едно такова действие, господин министър, трябва да бъде включено в регионалните планове за развитие и да се каже тогава: тези жп линии не са необходими. Но чисто и просто заради една програма едно ръководство да се опитва да Ви вкара ... Аз чувам и друго, че, виждате ли, щели да бъдат съкращавани коловозните развития в гарите. Ако кажете това нещо на Световната банка, няма да Ви отпуснат кредит. Гарантирам Ви, защото това е несериозно. Подобни тези да се развиват в медийното пространство ми се струва, че не е в интерес на железопътния транспорт – това, което са си поставили по принцип за цел.
Според мен, трябва много внимателно да се подходи по този въпрос, да се вземе едно ясно правителствено решение и отговорност. Защото още веднъж ще кажа: съкращаването на жп линиите няма да доведе до големи икономии в железниците, тъй като държавата не отделя достатъчно средства за ремонта на третокласните линии. От там няма икономии.
Второ, това ще доведе отново пак до съкращаване на хора.
На трето място, разбира се, ще попречи на бъдещото регионално развитие на България. Защото, в края на краищата, в България трябва да се развива икономика, равнопоставена във всички региони, а за развитието на тази икономика са необходими както пътища, така и железен път.
Знам, че сега, след съсипването на предприятията по тези по-отдалечени региони, има основание да се каже: да, няма товари и не се предвижда в близките десет години. Но една линия, когато я премахнеш, след това и петдесет години трудно ще можеш да я възстановиш. Така че, струва ми се, че това, което Ви предлагат като реформа от ръководството и на БДЖ, и на НКЖИ, не е това, което може да доведе до ефективни резултати. Може би затова са и съмненията на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Следва въпрос от народния представител Румен Такоров относно закриване на 150 пътнически влака от разписанието на БДЖ за 2011 г.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от медиите научихме, че БДЖ възнамерява да закрие 150 пътнически влака. Това е 25-процентно съкращение от всички пътнически влакове, движещи се по жп мрежата на страната. То обхваща всички жп линии и е насочено главно към регионалните и крайградски пътнически влакове, обслужващи особено битовите пътувания на гражданите за работа, училище, пазаруване, административни услуги и общинските, и областните центрове.
Както всички знаем, честотата на движението на тези влакове не е голяма, както примерно София – Перник и както Пловдив, но съкращаването честотата на влаковете води до влошаване конкурентоспособността на жп транспорта и компрометира така желания от пътниците и искан тактов трафик. Това ще рече, влаковете да тръгват на определен час – на половин, на един или на два часа.
Прехвърлянето на пътниците на съкратените влакове на автобусния транспорт ще бъде прецедент в транспортната политика на Европейския съюз.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че за да се направи разписание на един влак, независимо какъв е, за да се направи спирка, където да спре, най-напред се прави допитване до местните органи, до регионалните органи, до обществото дали това е необходимо.
В тази посока е и въпросът ми. Информирани ли са обществеността и хората, които ще бъдат засегнати от решението, и това ли е пътят за изпълнение на Програмата на Европейския съюз „Европа 2020” за увеличаване на пътникопотока по жп транспорта за сметка на пътуващите в автомобилния транспорт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, „БДЖ – Пътнически превози”, като изпълнител по Договора за извършване на обществена превозна услуга извършва превоза на пътници с бързи и пътнически влакове при определен обем на превозите в размер на 20 млн. 45 хил. влак/километри.
В Проектозакона за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени средства под формата на компенсации в размер на 170 млн. лв. За компенсиране стойността на безплатните и с намалени цени пътувания в страната в железопътния транспорт са разчетени средства в размер на 22 млн. лв. За реализиране на инвестиционната програма в дружеството са предвидени капиталови трансфери в размер на 20 млн. лв.
Това е недостатъчно, за да може „БДЖ – Пътнически превози” да изпълнява услугата превоз на пътници, предвид материалното техническо състояние на вагонния парк. В по-голямата си част той е физически и морално остарял. Липсват съвременни изисквания за безопасност, комфорт на пътниците, а средната възраст на пътническите вагони в експлоатация е около 25 г.
Аналогично е състоянието и на локомотивния парк. Значителна част от магистралните и маневрени локомотиви са в експлоатация повече от 35-40 години. Електрическите локомотиви и електромотрисните влакове „Серия 32” също са доставени през 70-те години на миналия век и са в експлоатация повече от 30 години, което е пределната възраст за тягов подвижен състав.
При непълно компенсиране на разликата между направените разходи и реализираните приходи „БДЖ – Пътнически превози” формира загуба и не е в състояние да отделя средства за извършване на капиталови ремонти на подвижния състав, в резултат на което пътническият вагонен парк в експлоатация е намалял. Това създава затруднение при изпълнението на съществуващия обем превози, изискванията за безопасност и качество на превозния процес.
За подобряване ефективността на превозите и стабилизиране на финансовото състояние на дружеството е разработен Проект за оптимизиране на транспортните схеми за превоз на пътници по отделните направления, съобразно характера и структурата на пътникопотока. Проектът е строго съобразен за наличие на алтернативен транспорт, като нито едно населено място няма да бъде оставено без железопътен превоз. В тази връзка е и извършената от „Автомобилна администрация” проверка за наличните маршрутни разписания по автобусните линии, които попадат в обхвата на общинските, областните, републиканските транспортни схеми. В участъците, в които се отчита ниска ефективност и няма друг транспорт, няма да се предприема закриване на превозите. Там, където обаче е възможно да бъде намален само броят на влаковете, като част от тях ще бъдат отменени от маршрута си или в определени дни от седмицата. С предложената редукция се очаква да бъдат спестени във финансово изражение около 22 млн. лв. на годишна база.
Успешното завършване на реформите, които се извършват в железниците, ще доведат до подобряване качеството на обслужване и възможността за доставка на нов подвижен състав. При по-високи скорости на движение на влаковете в следващите години и след реконструкция на гарите, железницата постепенно ще се превърне в един нормален превозвач, отговарящ на европейските стандарти за качество и ефективност на превозите, който предлага услуги, изцяло адаптирани към изискванията на клиентите и при пълна безопасност на превозите и опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Такоров, имате възможност за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Колеги, уважаеми господин министър, Вие не ми отговорихте конкретно на въпроса. Но и това, което казахте, буди в мен съмнение поради простата причина, че ако така правите структурната реформа, тя ще донесе по-малко пари в БДЖ, отколкото Вие казахте в момента. Защо? Защото в момента с договора с държавата Вие сте длъжни да обслужвате с 520 броя вагони. Вие в момента обслужвате с 290 пътнически вагона. Или това намаление от 25% на субсидията, която казахте, че е 170 милиона, ще доведе до намаление с около 45 милиона субсидията. И ако Вие изразходвате тази субсидия, това ще бъде недопустима държавна помощ, заради която ще бъдем санкционирани от Европейския съюз.
Второто нещо, Вие разбирате ли, че когато тези влакове няма да се движат, те няма да дават приходи в НКЖИ. Това не е отразено и в бюджета за тази година.
Другото нещо – Вие не може да не знаете, че тези влакове, както казах, са събирателни, те събират пътници, които отиват до главните жп линии, така че тази маса, която отиде в автобусните превози, тя никога няма да отиде на жп гарата, за да може да пропътува следващото си придвижване с жп транспорта.
Така че оттук наслагването на тези загуби са огромни за железопътния транспорт. Недейте да се оправдавате с някой, който нещо не е направил, защото единственият търг, който проведохте за ремонт на вагони, беше миналата година декември месец за 186 броя и чак този месец октомври и ноември бяха подадени само 6 вагона.
Така че Вие не можете да си изпълнявате задълженията към държавата, за да може да отчитате пари и да си връщате кредитите, господин министър. Разберете, че моето питане е съвсем коректно, за да мога да Ви помогна, за да не правите тези глупости, в така наречената Ви структурна реформа, защото пак Ви казвам – това ще е прецедент в Европейския съюз. Трябва да се завишава железопътният транспорт, с което ще се намалява въглеродният двуокис. Директивите на Европейския съюз са за неговото намаление до 60% от въвеждането на повече пътникопоток. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, госпожо председателстващ.
В жп транспорта, Вие правите сигурно обратното, а в момента може би знаете с кой превозвач и кои пътници ще вземе и от кои затворени жп линии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика ще ползвате ли възможността, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, искрено се надявам, че задавайки ми така въпроса, сте абсолютно наясно и със ситуацията в Български държавни железници. Абсолютно е безсмислено да говорим за какъвто и да е договор с държавата, абсолютно е безсмислено да говорим за каквито и да е изпълнения на договори, на брой вагони и каквито и да е видове услуги при настоящето положение на БДЖ. БДЖ е фалирало, ние си носим отговорността и правим всички действия, които могат да помогнат на това дружество все пак по някакъв начин да бъде изправено на крака и оздравено.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Те са на субсидия от държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Недейте от място да се репликирате.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В пътническите превози на субсидия са единствено групите, които по закон им се полага да пътуват с намаление, да пътуват с приоритет – това са войници, вдовици, деца, възрастни, студенти и така нататък. Останалата част от пътнически превози по някакъв начин трябва да мине на поне близък до пазарния механизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Последният въпрос към министър Московски е на народните представители Иван Вълков, Владимир Тошев и Станислав Иванов относно завършването на проект за комбинират железопътен мост на р. Дунав при Видин-Калафат.
Господин Тошев, Вие ще развиете въпроса. Имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря госпожо председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, комбинираният железопътен и шосеен мост на р. Дунав между Видин и Калафат е инфраструктурно съоръжение от европейски мащаб, защото има ключово значение за развитието на Паневропейски коридор 4.
Мостът ще има катализиращо въздействие за развитието на обществения живот като цяло в Северозападна България. Същевременно той ще повиши и конкурентоспособността на българската икономика.
Испанската фирма „Еф Си Си Конструксион” Ес Ей, след спечелен търг, подписа договор като главен изпълнител на 30 януари 2007 г. на стойност 99 млн. 955 хил. 948 евро.
Срокът за изпълнение е 38 месеца, като този срок първоначално е декември 2009 г., през 2008 г. е удължен до 2011 г. Поради почти проваления проект лично министър-председателят и Вие миналата година положихте невероятни усилия и от август тази година имаме нов краен срок, който е ноември 2012 г.
Също през август тази година беше подписан Адендум към Финансовия меморандум.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: по какви механизми ще се осигурят средства за довършване на моста с прилежаща инфраструктура? Как Вие контролирате ефективното им усвояване, както и спазването на времевия график, за да имаме догодина по това време Дунав мост 2 в действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Вълков, Тошев и Иванов! Както знаете, средствата по Програма ИСПА можеше да бъдат усвоявани в рамките на 2000-2010 г.
Дунав мост 2, като проект по ИСПА, също не прави изключение.
За съжаление, когато нашето правителство пое управлението на страната, закъснението по проекта беше 14 месеца. Степента на неговото изпълнение – 45%. Наложи се в много кратки срокове да приемем корективни мерки и действия, за да преодолеем забавянията и проблемите, довели до реална опасност да загубим безвъзмездното финансиране по ИСПА.
В резултат на огромните усилия, които положихме, със свое решение от 1 август тази година Европейската комисия удължи срока на финансиране с 2 години и даде възможност на българската държава да довърши този стратегически обект при максимално използване на европейските средства.
Това решение на Европейската комисия за удължаването на срока и на действията на Финансовия меморандум е следствие на изключително сериозното и аргументирано предложение на българското правителство, предоставено след съгласуване с румънската страна.
По същия начин чрез мотивирано искане до Европейската инвестиционна банка беше постигнато удължаване на срока за използване на средствата и от двата финансови меморандума и договора до края на 2012 г.
Удълженията на двата финансови договора с Европейската инвестиционна банка са подписани и от българска страна този месец. Предстои внасянето им за ратификация в Народното събрание. С тези действия ние успяхме да осигурим стабилността на първоначално договорената финансова рамка на обекта, без да допуснем опасност от загуба дори и на един финансов източник, независимо от забавената реализация на проекта.
При наличието на обезпечено финансиране с удължени вече срокове, усилията ни се насочиха към решаване на възникнали проблеми в хода на изпълнението на договора за проектиране и строителство с испанската фирма-строител. Говорим за проблеми, произтичащи от измененията в националните законодателства както на България, така и на Румъния, както и неблагоприятни инженерно-геоложки условия на строителната площадка, установени по-късно и довели до изменения основно на фундирането на моста и забавяне на изпълнението.
Съгласно договора изпълнителят има право на компенсация за възникнали изменения на работите и закъсненията, независещи от него. В този случай, при продължително неуреждане на подобни проблеми, той има право да намали темповете и даже да спре извършваните работи.
След внимателен анализ на ситуацията и аргументите на изпълнителя и въз основа на определение на инженера на обекта бяха проведени преговори и в крайна сметка в края на миналата година бе подписан Адендум № 1 към Договора за забавения достъп до румънския бряг. С него бе договорено удължение на срока от 13 месеца и компенсация от 5,5 млн. евро, при поискани от изпълнителя 33.
Въпросът с измененото фундиране обаче продължава да чака своето решение. В тази връзка проведохме преговори и сме в процес на финализиране подписването на Адендум № 2, с който ще решим висящите финансови проблеми на фирмата изпълнител и ще усвоим част от резерва по финансовия меморандум, като първоначалното искане на изпълнителя беше в размер на 40 млн. евро. След проведени преговори, след издадено определение от инженера на проекта, сумата беше намалена в размер на 25,7 млн. евро.
От своя страна изпълнителят се ангажира да работи непрекъснато 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и да подобри организацията на работата на строителната площадка, така че да завършат работите най-късно в края на месец ноември 2012 г.
Проектът на мостовото съоръжение в момента се намира на 70% изпълнение, инфраструктурата на 78%. Считаме, че е абсолютно възможно и реално в края на 2012 г. той да бъде факт.
В заключение бих искал да отбележа, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията използва всички възможни инструменти на договора за мобилизиране на изпълнителя, инженера за завършването на проекта чрез осъществяване на постоянен мониторинг съвместно с румънската страна и финансовите институции, ангажирани в проекта.
Бих искал да добавя, че съвместната структура, която трябва да управлява моста след неговото пускане в експлоатация, е в ход и ще бъде факт също в срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Тошев, имате възможност за реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин министър.
От конкретния отговор, който Вие дадохте на моя въпрос, разбрах, че тези доплащания, които се налагат, са от финансовия резерв по първоначалния меморандум, като, разбира се, тук трябва да стане ясно, че доста време е загубено, но то може да бъде компенсирано.
Като народен представител точно от град Видин, искам да Ви кажа, че трябва значително да се завиши контролът, защото не се работи нито седем дни в седмицата, нито 24 часа в денонощието. Има претенции към изпълнителите, но въпреки всичко мисля, че 50-процентно допускане по договора за увеличение стойността на моста е доста широко понятие и аз Ви умолявам да се спазват сроковете, но все пак да се мисли и за парите, нищо че една голяма част от тях са европейски. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще използвате ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искал да ви уверя, че всяко едно оскъпяване по тези проекти се гледа изключително внимателно, директно се следи действие по действие. Неслучайно споменах за искането на изпълнителя, което беше 33 милиона. Сумата, която успяхме да постигнем след преговорите, разбира се, определена от инженер-консултанта – беше 5,5 милиона. В момента по вариацията, заради смяната на фундамента на моста – основанието за нея е било ускоряване на работата – успяхме от 40-те милиона, искани от страна на изпълнителя, да ги доведем до 25,7. Изключително сериозни спорове водим за тези неща, но трябва да подчертая, че това са действия, които са извършени вече. В крайна сметка ние плащаме сметката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
С това се изчерпаха и въпросите към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Преминаваме към въпрос от народния представител Венцислав Лаков относно отменено допълнително материално стимулиране на кадрови военни и служители на Министерството на отбрана към министъра на отбраната Аню Ангелов.
Заповядайте, господин Лаков, да развиете въпроса си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дузина народни представители!
Уважаеми господин министър, въпросът е неудобен и ми е трудно да Ви го задам, защото той е свързан с подигравката с хиляди военнослужещи, кадрови военни и служители в Министерството на отбрана, които предизборно бяха излъгани от Партия ГЕРБ да гласуват за нея с обещанието, че ще получат 22 млн. лв. като допълнително материално стимулиране – един вид премия.
С Ваша Заповед № ОХ 852 от 9 ноември беше отменено допълнителното материално стимулиране за кадрови военни и служители, което преди това бяхте разпоредили с друга Ваша Заповед № ОХ 823 от 28 октомври. Забележете, 28 октомври е 2 дни преди втория тур на изборите, с което става ясно каква е била тази заповед.
Ден по-късно, след като отменихте заповедта си, Вие заявихте пред комисията в парламента, че става дума за спестени 22 млн. лв. от фонд „Работна заплата” и казахте, че на Извънреден съвет по отбраната е взето решение тези пари да бъдат пренасочени за плащанията по хеликоптерите „Пантер” и „Кугър”, които България дължи като страна.
Моите въпросите са: как е реализирана тази икономия само за една година в размер на 22 млн. лв.? Това не означава ли, че щатовете в министерството и в Българската армия са раздути, щом си позволява да се реализира такава икономия, или пък преценката е направена грешно, за да може да се реализира такава икономия?
Това е особено важно сега, когато гласуваме новия военен бюджет, в който има нови рестрикции и едно грешно планиране от страна на министерството ще означава грешно гласуване от страна на народните представители.
На какво основание, господин министър, се пренасочват средства от едно перо в бюджета, който пак повтарям – гласувано със закон, в друго перо – за заплати? Най-тъжният въпрос е: кой ще поеме отговорността за измамените надежди на военнослужещите и служителите в министерството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Лаков, както сам посочихте, заповедта ми за допълнително материално стимулиране – 28 октомври – тогава става въпрос за цифри и числа. Това е петък, последният работен ден. Тя по никакъв начин не е достигнала до военнослужещите, за да им кажа за кого да гласуват и как да гласуват.
Ще започна отговора си от Вашия втори въпрос. Съгласно § 66, ал. 3 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. промени между разходите за заплати и други елементи на кредити по бюджета на министерството се извършват с нормативен акт на Министерския съвет. Такова постановление на Министерския съвет за одобрение на компенсирани промени между елементите на кредити по бюджета на Министерството на отбраната за 2011 г. бе прието на 16 ноември 2011 г.
В отговор на Вашия първи въпрос икономията от фонд „Работна заплата” се реализира по следния начин: от една страна, от 1 юли 2011 г. числеността на администрацията на Министерството на отбраната беше намалена със 184 щатни бройки, а структурите на пряко мое подчинение с 525 щатни бройки. Общо през 2010 г. и 2011 г. администрацията на Министерството на отбраната бе намалена с 50% – от 1432 на 796 щатни длъжности. Ако сега може да твърдите, че има раздути щатове в Министерството на отбраната, аз не мога да го разбера и категорично го отхвърлям.
От друга страна, има и непопълнени щатни длъжности във въоръжените сили, вариращи през годината между 10 и 12% от всички щатни длъжности. Ето така се получи тази икономия.
Към 1 септември 2011 г. имаше възможност с оглед доброто управление на бюджета през месец ноември да се стимулират материално военнослужещите и цивилните служители.
На Съвета по отбрана разгледахме методика и както вече посочих, на 28 октомври издадох и съответната заповед. На 31 октомври Министерският съвет прие Проект на Закон за държавния бюджет за 2012 г. От него стана известен фактът, че освен заложеното намаление на бюджета с 10 млн. лв., изтеглянето на последната сума от 41 млн. евро от държавния депозит от 239 млн. евро за хеликоптерите „Кугър” и „Пантер”, внесени от фискалния резерв на българската държава, няма да бъде покрито от фискалния резерв, а ще бъде за сметка на бюджета на министерството. Така общо намалението на бюджета на министерството през 2012 г. се очертаваше да нарасне до 92 млн. лв. Това постави мен и колегите ми от Съвета по отбрана пред изключително тежка дилема – дали да изплатим 22 млн. лв. Сумата включва и допълнителните вноски за осигуровки – около 5 милиона, а от три години военнослужещите и цивилни служители не са получавали допълнителен бонус за добрата им служба.
Можех да приема с мълчание предложението на Министерството на финансите за промяна в Закона за държавното обществено осигуряване, с което се предвиждаше намаляване с 50% размера на обезщетенията на военнослужещите при пенсиониране и по този начин щях да спестя почти същата сума от 22 милиона през 2012 г., но със силен негативен ефект за атрактивността на военната служба за много години напред.
Или от друга страна – да се възпротивя категорично на драстичното намаление на една от основните компенсации за целите на военната служба и да направя изключително непопулярния ход да отменя своя заповед, като за сметка на икономията се поемат част от тези 41 млн. евро тази година вместо 2012 г., което ще осигури по-голяма стабилност и относително нормално функциониране на системата. Ние избрахме второто, много по-трудно решение.
Питате за отговорност. Отговорността за решението е моя и аз нося цялата тежест на тази отговорност. Не ми беше никак леко да го взема и аз осъзнавам, че би се възприело и се възприема негативно от военнослужещите и цивилните служители, но като министър съм длъжен да осигуря нормалното функциониране на системата на отбраната в условията на криза, дори от това да страда собствената ми популярност като вземам непопулярни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Господин министър, във Вашия отговор забелязвам две грешки. Вие признавате, че постановлението за пренасочване на средствата е взето на 16 ноември 2011 г., тоест то е постфактум, след оттеглянето на заповедта, а не сте оттеглили заповедта във връзка с това постановление, тоест Вие самоволно сте взели решение.
Второто, с което не съм съгласен – тези съкращения в структурата на министерството, с които се хвалите, би трябвало да бъдат заложени в миналогодишния бюджет. Тоест Вие сте излъгали депутатите, че те няма да се състоят, ние сме гласували пари за тези заплати, а Вие сте ги направили и парите са се оказали излишък. С такова планиране нямам никакво основание да подкрепя и сегашния военен бюджет, защото подозирам, че пак има тънки пера и тънки сметки, по които ще се окаже, че има излишни пари.
Колкото до отговорността, тя не е само Ваша, а е изцяло на Политическа партия ГЕРБ, на Министерския съвет и лично на министър-председателя за това, че измамихте надеждите и очакванията на хиляди военнослужещи и техните семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Лаков, напълно сте в неведение как работи министерството и Министерският съвет. (Реплика от народния представител Венцислав Лаков.) Абсолютно в неведение! След като аз взех решение и отмених тази заповед, тя не е обоснована на постановлението, което цитирате. Абсолютно право на министъра е да отмени своя заповед. Абсолютно право на министъра и никой не може да му се меси в това!
Второ, по мое предложение беше прието това постановление, уважаеми господин Лаков, така че няма никакво несъответствие между тези две неща.
Трето, пак използвате тази трибуна за политически заигравки. Това ми е известно. Вие винаги сте поддържали – до изборите, политиката на Министерството на отбраната, а сега изведнъж не го поддържате. Няма никаква лъжа в това отношение. Аз Ви посочих само, за да Ви докажа, че няма раздути щатове, колко сме намалили администрацията през двете години, но на базата на щатните длъжности в системата на Министерството на отбраната се определя и фонд „Работна заплата”. Това трябва да Ви е ясно! Определя се бюджетът и няма никаква лъжа, тъй като до последната щатна длъжност има информация Министерството на финансите. Никога няма да излъжа никого, ако кажа, че през следващата година ще получим толкова фонд „Работна заплата”, колкото реални щатни длъжности ще имаме към 1 януари 2012 г., но когато към 1 юни 2012 г. съкратим още военнослужещи и цивилни служители, пак ще получим икономия. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Остават още два въпроса, които ще бъдат зададени в днешния парламентарен контрол.
Предварително искам да обявя, че тъй като имаше изявление от името на парламентарна група, ще се удължи времето със 7 минути, тоест ще имаме възможност и към двамата министри да зададем въпросите, които имаме в парламентарния контрол.
Въпрос на народния представител Евгений Желев относно перспективите за развитие на държавните лечебни заведения в гр. Стара Загора към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми зрители, защото така е по-лесно да се обърнеш, то колеги няма и не останаха!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има, малко има.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Малко, но качествени.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: в Стара Загора знаете, че има две държавни лечебни заведения – МБАЛ „Университетската болница” и областната болница „Проф. Стоян Киркович”. И двете лечебни заведения към този момент, а и през миналата цяла година, изпитват определени затруднения в работата си. В тази връзка бих искал да знам какво е Вашето виждане, какво е виждането на екипа, който ръководите, евентуално за перспективите на развитие на тези две лечебни заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви много, д-р Желев.
Заповядайте, министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председателстващ, народни представители! Доктор Желев, като бивш директор на една от болниците, кмет на Стара Загора и министър на здравеопазването, познавате може би по-добре от мен дейността на двете лечебни заведения и знаете, че досега нееднократно е поставян въпросът за обединяването им. Аз и ръководеният от мен екип считаме, че следва да доведем докрай и реализираме обединението на двете болници и се надявам това да стане през тази година.
Практическите действия, които сме предприели до този момент, са продължаване на обществени обсъждания с цел получаване на пълна представа за предимствата, ползите и негативите, като отчетем всички гледни точки. Предприети са и някои юридически действия, които биха улеснили този процес. С реализирането на тази задача целим оптимизиране на извършваната в лечебните заведения дейност, спестяване на финансов ресурс, които ще доведат до излизане от временните финансови затруднения и подобряване на качеството на медицинско обслужване на гражданите.
В заключение, но не на последно място, искам да Ви благодаря за поставения въпрос. Аз лично го приемам като подкрепа за действията точно в такава насока и от тази гледна точка да Ви уверя, че винаги сте добре дошъл във всякакви дискусии като човек от този град, познаващ проблемите. Всякакви идеи и подкрепа в една такава насока са добре дошли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви за отговора, господин министър. Да, познавам добре здравеопазването не само в Стара Загора, но и в страната. Моят въпрос беше малко в по-друга посока. Моята теза винаги е била, че под слънцето има място за всички.
Аз исках да разбера дали към настоящия момент или в съвсем скоро време имате намерение по някакъв начин да подпомогнете финансово двете лечебни заведения до онзи момент, в който решите как и по какъв начин ще продължат да съществуват. Явно обаче, със сегашните възможности на бюджета, а и на този, който приехме на първо четене, това няма как да се случи. Но сте прав, че трябва да се помисли сериозно по този въпрос, защото неудачите в лечебните заведения, затрудненията им в работата определено рефлектират върху опазването на живота и здравето на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Да, днес подписах документ, с който от болницата „Проф. д-р Стоян Киркович” искаха някаква апаратура, така че ще получат нещо. Но не ми е това големият проблем в Стара Загора. Разбира се, те могат да разчитат, че въпреки кризата, ще получат средства.
Направихме опит да намерим вариант да използват и евросредства, бидейки две различни структури, създавайки някакво дружество. Направихме запитване до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но за съжаление оттам отговориха, че могат да финансират само едно-единствено лечебно заведение.
От тази гледна точка даването на средства по никакъв начин не противоречи и на другата ни политика, защото за двете лечебни заведения, какво имаме всъщност? От една страна, недостиг на кадри и в двете болници. И в двете болници има апаратура, която се дублира и не се натоварва пълноценно, дублиращи се структури – отделения, клиники, ръководства, администрация, информационна система да имат – обща.
В крайна сметка за мен е много важна нагласата на хората. Те трябва да разберат, че имайки недостиг на кадри, така всъщност ние ще решим този въпрос, а не като говорим, че някой ще бъде изгонен или ще бъде съкратен, или уволнен. Това е начинът, по който трябва да се върви. Ако хората в Стара Загора са готови, мисля, че бързо може да стане. Категорично това ще повиши и доходите на персонала, и стабилността на лечебните заведения, за които явно се оказва, поддържайки целия този спектър, който трябва да има като дейности в една болница, са недостатъчно ефективни.
Да, ако това е бил въпросът – какво правим, там, където има крещяща нужда от апаратура, я осигуряваме. Съжалявам, че не мога да кажа каква беше инвестицията, която ще направи държавата в МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”, но това не изключва желанието, което нееднократно съм демонстрирал. Мислейки, като се върна назад, май всички здравни министри са били на тази тема – странно е защо винаги има яснота и всички знаят добрия път, а малко трудно се върви по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Константинов, и за участието в днешния парламентарен контрол.
Последният въпрос е отново на народния представител Евгений Желев относно обгазяване в гр. Гълъбово с емисии от серен диоксид. Въпросът е към министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа! На 31 октомври 2011 г. в продължение на 3 последователни часа в гр. Гълъбово са регистрирани нива на серен диоксид в пъти над допустимите нива на концентрация: в 14,00 ч. – 3,4 пъти, в 15,00 ч. – 2,9 пъти, в 16,00 ч. – 3,6 пъти над допустимите нива на концентрация.
В тази връзка моят въпрос е какви са били причините за поредното обгазяване със серен диоксид?
Между другото трябва да кажа обаче, че изнесените органи и структури на министерството, са работили в рамките на закона и са реагирали адекватно на ситуацията. Все пак: какви са, според Вас, причините за това обгазяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На 31 октомври 2011 г. от автоматичната измервателна станция, разположена в централната част на гр. Гълъбово, са регистрирани превишения на алармения праг на серен диоксид. На базата на информацията за метеорологичната обстановка в района към този момент, както и на представените от операторите на топлоелектрическите централи данни от собствени непрекъснати измервания на изпусканите емисии може да бъде направено заключението, че превишенията се дължат на следните фактори: неблагоприятни метеорологични условия в периода от 10,00 до 22,00 ч. на 31 октомври 2011 г., повишаване на температурата, повишаване на атмосферното налягане и наличие на пълно безветрие, които създават предпоставки за инверсионен процес, водещ до задържане на емитираните замърсители при земния въздушен слой.
Второ, намалена ефективност, степен на сероочистване за кратък период от време от около 1 час при работата на една от сероочистващите инсталации на топлоелектрическа централа „Марица изток 2”, Сероочистваща инсталация 1.
На основание изискванията на Закона за опазване на околната среда, след регистриране на първото превишение, Регионална инспекция по околна среда и водите – Стара Загора, е издала предписание на операторите на топлоелектрическите централи в енергиен комплекс „Марица изток” за предприемане на незабавни действия за промяна на начина на експлоатация на горивните инсталации и пречиствателни съоръжения. Регионалната инспекция е информирала и всички отговорни институции в Старозагорска област, областния управител на Стара Загора, кмета на гр. Гълъбово и началника на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” за създалата се обстановка и за качеството на атмосферния въздух в гр. Гълъбово.
След като автоматичната станция регистрира превишаване на алармения праг, съгласно изискванията на Закона за опазване на чистотата на въздуха, Регионалната инспекция изпраща до споменатите институции изискваната, по Инструкцията за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон, информация за незабавно привеждане в действие на оперативния план за опазване здравето на хората в района. Въпросната информация е изпратена своевременно и до местните средства за масово осведомяване.
След като в резултат на промяната на метеорологичната обстановка и на предприетите от страна на компетентните органи и на операторите на инсталация действия нивата на серен диоксид спадат под алармения праг. Регионалната инспекция е уведомила заинтересованите ведомства и средствата за масово осведомяване за прекратяването на инцидента и отпадане на необходимостта от предприемане на предпазни мерки от чувствителните групи на населението.
В допълнение искам да ви дам актуална информация, че в резултат на предприеманите действия на тецовете в района, както и на стриктния контрол от страна на инспекторите на Министерството на околната среда и водите, значително намалява броят на превишенията както на средноденонощните норми за година, така и броят на превишенията на алармените прагове. За ваша информация през 2007-ма и 2008 г. има съответно регистрирани превишения на средноденонощните норми 26 и 25 пъти, а през 2011 г. са само 4 пъти, при допустими бройки по европейското законодателство 3 пъти, тоест на практика сме почти в рамките на това европейско законодателство.
По отношение броя на регистрираните превишения на алармените прагове, всъщност който праг създава непосредствени рискове за здравето на хората, през 2007-ма и 2008 г. съответно има 5 и 7 пъти превишение, а, слава Богу, за тази година той е един-единствен път, за който Вие зададохте въпрос. Ще направим всичко възможно при първа поява на съмнение за подобни превишения на нормите да предприемем всички необходими мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Желев, заповядайте – имате възможност за реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Благодаря за отговора, госпожо министър. По темата за обгазяването аз съм особено чувствителен, знаете причините, цяла България ги знае. След като две правителства, включително и нашето, а и Вашето, успяха да направят така, че да има сероочистки на всички мощности, според мен е недопустимо получаването на такива инциденти. Всъщност всичко е човешка направа, явно трябва да се вземат всякакви мерки – такива, каквито споменахте, за да не поставяме под заплаха сигурността на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Караджова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Благодаря и на всички народни представители, които останаха до края на днешния пленарен ден.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 23 ноември 2011 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова