Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно приетата програма за настоящата пленарна седмица, като точка първа за днешния ден сме приели да обсъдим и гласуваме на
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае народният представител Драгомир Стойнев – председател на комисията.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде допуснат в залата за участие в заседанието господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поканете госта.
Господин Стойнев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на
Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от
Министерския съвет на 11 ноември 2011 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
На заседанието присъстваха: господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с него се създават предпоставки за по-гъвкав пазар на труда при осигуряването на баланс между гъвкавост и сигурност. Същевременно с него продължава процесът на привеждане на българското трудово законодателство в съответствие с разпоредбите на общностното право, породено от задълженията на България като член на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост, съгласно която държавите членки в срок до 5 декември 2011 г. следва да направят преглед на ограниченията и забраните за извършване на работа чрез предприятия, които осигуряват временна работа, както и да предприемат всички необходими действия за приемане на нормативни актове, отразяващи изискванията на директивата.
Законопроектът е в съответствие с изискванията на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, от 1997 г., ратифицирана от Народното събрание през 2005 г.
Предлагат се разпоредби, с които се уреждат специфични трудови правоотношения между предприятията за осигуряване на временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели. Предвидени са и легални определения на понятията „предприятие, което осигурява временна работа” и „предприятие ползвател”. Въвеждат се ограничения при сключване на трудов договор за изпращане на изпълнение на временна работа в предприятие ползвател по отношение на квота от работници и служители, които могат да бъдат изпратени на временна работа, както и вида на договорите, които могат да се сключват. Регламентират се задълженията на предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, като отговорността спрямо работника или служителя се споделя между тях. Специален акцент е поставен върху гарантиране и защита правата на наетите работници чрез предприятие, което осигурява временна работа по отношение условията на труд, възнаграждението, социалното осигуряване, професионалното обучение, информирането и консултирането, колективното трудово договаряне, равното третиране с другите работници и служители, основанията за прекратяване на договора и др. Определят се и задълженията на работника или служителя към двата субекта. Въвежда се ново основание за прекратяване на трудов договор без предизвестие с допълнение в чл. 327 на Кодекса на труда.
Законопроектът предвижда предприятията, които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта. В тази връзка се предлагат разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, с които се уреждат редът, условията и изискванията към предприятията, които осигуряват временна работа, както и казусите за прекратяване на дейността. Подробно е регламентирана и процедурата по регистрацията, задълженията на Агенцията по заетостта, която води публичен регистър на предприятията, които осигуряват временна работа.
Законопроектът въвежда и съответни санкции при извършване на дейност по осигуряване на временна работа без регистрация, както и реда за осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство от предприятията ползватели.
Предлагат се и текстове по отношение на ползването на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете, за споделяне на правата и задълженията между родителите (осиновителите), както и право на работника и служителя да предложи на работодателя изменения в продължителността и разпределението на работното време за по-плавно завръщане на работа. С тези текстове се въвеждат и изискванията на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение, сключено между социалните партньори на европейско равнище.
Законопроектът урежда сключването и прекратяването на срочен трудов договор за срока на дългосрочна командировка в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба.
Законопроектът съдържа и разпоредби, с които се усъвършенства защитата на трудовите и социалните права на работниците и служителите, както и ефективността на контролната дейност на Инспекцията по труда. Предвиждат се права за контролните органи при определени обстоятелства да обявяват сключени трудови договори за непълно време за договори за нормална продължителност на работното време. Също така са предвидени и отговорности на работника и служителя при предоставяне на работна сила без сключен договор. С тези разпоредби се цели постигането на превантивен дисциплиниращ ефект и ограничаване на сивата икономика.
Законопроектът предлага текстове за прецизиране на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище, с които се постига усъвършенстване на нормативната уредба на социалния диалог. Предлаганите промени целят значително завишаване на количествените критерии за национално представителните организации, като се усъвършенстват и изискванията за покритие в отделните икономическите дейности, което от своя страна да гарантира реална представителност и ефективен тристранен диалог в съответствие с препоръките на Европейската комисия в областта на социалния диалог.
Представителите на Политическа партия ГЕРБ подкрепят законопроекта, защото с него се уеднаквяват изискванията на общностното и българското законодателство в областта на труда. Считат, че въвеждането на възможността за наемане чрез предприятия, осигуряващи временна работа в условия на безработица, ще допринесе за ограничаване спада в заетостта при постигането на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Специално бе подчертано, че предлаганите разпоредби са резултат от продължителния диалог между социалните партньори и правителството.
Представителите на Коалиция за България изразиха подкрепата си относно разпоредбите, с които се въвежда дейността на предприятията, осигуряващи временна работа. Същевременно изразиха и резервите си по редица предложения на законопроекта, сред които отпадането на основанието за прекратяване на трудовия договор с лице, навършило пенсионна възраст, без предвиждането на съответни разпоредби в Закона за държавния служител, както и по отношение на отговорностите на работниците и служителите за работа без трудов договор.
Представителите на синдикалните организации подкрепят законопроекта, но имат резерви по отношение на възможността за сключване на така наречените „верижни трудови договори”. Считат за необходимо да се създаде гаранционен фонд, от който да се изплащат възнаграждения при престой, както и да се приложат диференцирани прагове за изпращане на временна работа, за да не се допуска заместване на постоянни работни места с временни работни места.
Представителите на работодателските организации подкрепят законопроекта, но считат, че разпоредбите относно предприятията за осигуряване на временна работа съдържат множество ограничения, които следва да отпаднат и по-специално това се отнася до квотните ограничения и видовете договори. Също така считат, че разпоредбите, предвиждащи административно-наказателна отговорност при осъществяване на дейност без регистрация, следва да влязат в сила най-малко три месеца след влизането на закона в сила.
В хода на дискусията подробно бяха обсъдени критериите за представителност на социалните партньори, като от страна на национално представителните организации на работодателите бяха изказани нееднозначни и противоречиви мнения, от липсата на необходимост за тяхната промяна до подкрепа на предложените нови критерии, с които ще се постигне по-прозрачно и реално представителство на българския бизнес.
След гласуване с резултати: „за” – 9 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 6 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Панайотова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще Ви запозная накратко с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Деяна Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
І. Настоящият законопроект има за цел да хармонизира българското законодателство с изискванията на две европейски директиви в областта на трудовите правоотношения – Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост и Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес, Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия, Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес и Европейската конфедерация на профсъюзите, и за отмяна на Директива 96/34/ЕО.
Разпоредбите на законопроекта са съобразени и с изискванията на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г., ратифицирана от България на 13 януари 2005 г., в сила от 24 март 2005 г.
ІІ. Основната цел на законопроекта е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели.
Директива 2008/104/ЕО е насочена към гарантиране защитата на наетите чрез агенции за временна заетост работници и повишаване качеството на работата чрез агенции за временна заетост, като цели да допринесе по този начин за създаването на работни места и разработването на гъвкави форми на заетост. Директивата изисква от държавите членки в срок до 5 декември 2011 г. да направят преглед на ограниченията и забраните за използване на работа чрез агенциите за временна заетост с цел установяване на тяхната обоснованост.
Във връзка с транспонирането на изискванията на Директивата, § 5 от законопроекта предвижда създаването на нов „Раздел VІІІв Допълнителни условия за извършването на работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост” в Глава пета на кодекса, уреждащ правоотношенията между предприятията, осигуряващи временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели.
В съответствие с дадените в Директива 2008/104/ЕО определения § 22 от законопроекта дефинира понятията „предприятие, което осигурява временна работа”, „предприятие ползвател”, „основни условия на труд и заетост”.
С § 10 и § 11 от законопроекта се въвеждат и разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск. Предвижда се всеки от родителите (осиновителите) да може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Също така се уреждат правата на работника и служителя, който се завръща на работа след ползване на отпуск по чл. 163-167а или поради прекъсване на ползването му.
ІІІ. КЕВКЕФ обръща внимание при разглеждане на законопроекта да се има предвид следното:
1. Предвид изтичането на 5 декември 2011 г. на срока за нотифициране пред Европейската комисия на мерките по транспониране на Директива 2008/104/ЕО е необходимо разглеждането и приемането на законопроекта от Народното събрание на Република България да се осъществи в спешен порядък.
2. С цел прецизиране на текста е необходимо да се преформулира § 23 от законопроекта.
3. В законопроекта са предвидени и други изменения, които нямат отношение към европейското право. Въпреки това, с оглед отразяване на международната практика по отношение на изискванията за представителност на работодателските организации, КЕВКЕФ препоръчва § 3 от законопроекта да бъде допълнително уточнен от водещата комисия между първо и второ четене с участието на работодателските организации на национално равнище, имащи отношение по темата.
ІV. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект въвежда коректно изискванията на европейското право в областта на трудовите правоотношения.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Народните представители, които желаят да участват в тях, моля да дадат знак.
Господин Стойнев иска думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Законопроектът е изключително важен, за да бъде пренебрегнат без дискусия. Още повече, че Кодексът на труда с измененията и допълненията, които се предлагат, обхваща най-различни сфери.
Един от тях е критерият за представителност. Знаете, удължихме мандата на работодателите и на синдикатите, както бе представен тук от министъра в залата, за да се постигне консенсус. По време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика стана ясно, че консенсус няма. Има доста напрежение между синдикатите и работодателите.
Относно синдикатите – не знам до колко е целесъобразно да се вдига критерият за представителност на 75 000 членове при положение, че при нарастващата безработица надали синдикатите ще могат да съберат толкова много гласове. Разбира се, ролята на министъра на труда и социалната политика може би ще бъде ключова.
Що се касае за работодателите – оставям настрана критериите за 100 000 лица, осигурени по трудов договор. Но в § 3, чл. 35, в ал. 1, т .5 е записано: „Да не извършват дейности, изрично възложени със закон или с нормативен акт”.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук конкретно говорим за Българската търговско-промишлена палата. Тук има конкретен целенасочен удар – Българската търговско-промишлена палата да не бъде национално представителна. Господин министър, може би Вие трябва да дадете отговор защо е написано така и под въздействието на коя организация е влязъл този текст?! Моето лично мнение (още повече, че има и становище, народните представители са запознати с него) е, че тук се цели конкретна организация. Може това да е под диктата на друга организация?! Вие искате в националното представителство да има само избран кръг близки до правителството. Не разбирам защо Българската търговско-промишлена палата трябва да бъде отстранена от националния диалог.
Другото, което ще подкрепим, е за Агенцията за временна работа. Съгласен съм, че ще има по-голяма гъвкавост на пазара на труда, но, господин министър, директивата трябва да бъде транспонирана до 5 декември 2011 г.! Де факто две години Вие си губихте времето по един изключително важен законопроект и го представяте на народните представители в последния момент. Сега всички гоним сроковете, за да може до 5 декември директивата да бъде транспонирана. Много добре знаете, че тези преговори започнаха в предишното правителство. Още повече, имаше готов законопроект на тази тема. Няма основателна причина толкова много да е забавен този процес, за да може сега всички заедно да бързаме до 5 декември.
Уважаеми дами и господа, има и много други важни промени, които се правят с Кодекса на труда. За мен е скандално, че ние ще узаконим работникът да бъде глобяван с основанието, че трябва да се борим със сивата икономика. Аз съм твърдо „за” борбата със сивата икономика, но всички ли контролни механизми са изчерпани, за да стигнем до работника, който трябва да бъде глобяван, господин министър?! Къде са контролните функции на държавата?! Вие много лесно намалихте глобата на работодателите – 15 хил. лв. Вие направихте праг от 1500 до 15 хил. лв. Ходихте по медиите и обявявахте как давате всички фирми, които не плащат заплати, на прокуратурата. Какъв е резултатът от Вашите действия, господин министър?!
Още повече, вижте каква е ситуацията в страната. За 2011 г. спрямо 2009 г. – загуба на над 350 000 работни места. Заетите са намалени с 262 000 души. Коефициентът на заетост е минус 3,2 пункта. Безработни лица – плюс 110 000. Продължително безработни – плюс 110 000. Обезкуражени – плюс 45 000. Синдикатите и работодателите признават, че безработицата вече е около 15%, господин министър! И работникът, който е готов на всичко, за да оцелее по време на криза, готов е да работи без трудов договор – ние отиваме и наказваме него, а не работодателя!
За сивата икономика – пак повтарям – не ме разбирайте, че искам да се увеличава сивата икономика. Аз не съм министър на икономиката, който толерира сивата икономика и казва: „Хубаво е, че има сива икономика”. Напротив, точно обратното! И това е един от основните проблеми в пенсионната система, тъй като Вие гледате разходната част, а ние от левицата се съсредоточаваме върху приходната част – за липсата на осигуровки, господин министър. Но работодателските организации поемат ли своята отговорност за изсветляване на икономиката? Какви са техните ангажименти за изсветляване на икономиката? Води ли някой диалог с тях или се съсредоточаваме може би върху търговия на критериите, съответно за по-малки глоби, а да накажем работника?! Аз знам Вашия пример – в Румъния тази мярка добре работи. Ами тогава дайте да гледаме Бангладеш и да видим какво правят там. Ние трябва да гледаме нашето законодателство и нашия пазар на труда! Все повече намалява защитата на хората на труда. Това е целенасочено със законопроектите, които се приемат в тази зала. Не може на човека, който едвам оцелява, ние да му казваме: „От сега нататък ще те глобяваме”.
Дори не се спирам на начина, по който сте определили глобите, защото те са скандални! И как точно ще стане механизмът? Ще настъпи отново голям хаос. Но работникът не е виновен за сивата икономика, господин министър.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как да не е виновен?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не е виновен, разбира се! Виновен е работодателят. Санкциите към работодателя трябва да бъдат строги, а не както Вие ги намалихте, за да могат работодателите да правят каквото си искат.
Другото, което прави впечатление, уважаеми дами и господа – когато човек навърши възраст за пенсиониране, вече не може да бъде освобождаван от работа, забележете, единствено в частния сектор. Работодателят не може да го освободи. Вярно, ако човек е работоспособен, има нужните качества, Вие приехте бонуса, който ние предлагаме за удължаване на трудовия живот – той може да остане на работа. Но досега съществуваше възможност след като навърши възрастта за пенсиониране с нужния осигурителен стаж, той да бъде освободен. Сега в частния сектор, уважаеми дами и господа, това се премахва. Но забележете, къде остава? В държавната администрация. Там държавата може да се освобождава от тези работници. Пак повтарям – това не означава, че те автоматично ще бъдат освободени, но съществува такава възможност. Тоест има неравнопоставеност между хората, които работят в частния сектор и хората, работещи в държавната администрация. Ако ще предприемаме конкретни мерки, нека да ги приемем за всички хора на труда – било то в частния сектор или в държавната администрация. Знам, че това не трябва да бъде в Законопроекта за държавната администрация, но повдигам този въпрос, понеже попитах по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика и Вие казахте, че в държавната администрация няма да се правят никакви промени по този казус. Защо? Значи в държавната администрация можем да освобождаваме хората, а в частния сектор не можем. Някой ще каже: „Да, има младежка безработица, трябва да се намери място”. Аз пак повтарям, заявявал съм го от тази трибуна – няма нищо общо между работата на младите и старите хора. Дълбоко погрешно е от икономическа гледна точка да се смята, че едва ли не старите хора пречат на младите хора. Но ако ще се правят промени, нека да не създаваме хаос. Това е вашата воля, но правете промени във всички сфери, а не половинчато.
Коалиция за България ще се въздържи по този законопроект, тъй като в него има промени, които подкрепяме, инициирани от нас, но има промени, които по никакъв начин не могат да бъдат подкрепени от нас. Между първо и второ четене ще направим нашите конкретни предложения, ще ги защитим в залата. На този етап на първо четене ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Казаха се много неверни неща, но аз вземам думата, за да опровергая пред вас опасенията на преждеговорившия относно текста, който касае въвеждането на глоба за работник и служител, полагащ труд без трудов договор. Трудовият договор е между работника и работодателя. Това е двустранен процес. Работникът има не само права, той има и задължения. Има много чести случаи и аз съм убедена, че всеки от вас знае за такива случаи, когато работникът или служителят сам отива при работодателя и му предлага да работи без трудов договор, да не плаща данъци, да не плаща социални и здравни осигуровки, за да получи по-висока заплата. Има и обратни случаи – когато работодателят също предлага на работника и служителя да работят без трудов договор. Както казах, този процес е двустранен. Вина има и работникът, вина има и работодателят. Единият предлага, другият се съгласява. Затова отговорността трябва да бъде споделена.
Тази глоба, която се налага, има превантивен характер, има дисциплиниращ ефект. Забележете каква е тази глоба, защото тук не се каза каква е тя. Тя е трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен праг за съответната професия. Тоест ние вземаме пари от работника за три осигурителни вноски и здравни вноски и те отиват за негова сметка. Тоест той ще бъде осигурен здравно и социално за три месеца назад. Това е превантивна, дисциплинираща мярка, мярка за борба със сивата икономика. Смятам, че тя ще даде своя ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо Ангелова, договорът не е между работника и служителя, а между работника и работодателя. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Не, важно е да се уточни това, защото не се разбира кой е работодателят.
Относно осигурителните вноски, за които стана въпрос. Дали са 3, дали са 4-кратни, те не отиват по партидата на работника. Ако този човек работи за първи път, кой създава партидата, как става, как ще се ползва, защо на минимален осигурителен праг, защо, ако получава по-високо възнаграждение?
Когато има висока безработица, работодателят пита един работник: „Искаш ли да работиш? Трябва да не подпишеш трудов договор”. Той казва: „Не!” Изборът е толкова голям, че директно се обръща към друг работник. По никакъв начин не защитавам правата на този работник.
Ако говорим за висококвалифицирани хора, то е ясно, че ще има трудов договор, защото тези хора стават все по-малко в нашата икономика. Проблемът е за нискоквалифицираните хора, които са масово явление в българската икономика. Това е огромната част на работната сила. Тези хора са в конкуренция помежду си и работодателят злоупотребява с тях. Това е истината.
Синдикатите са „за”, работодателите, разбира се, са „за”. Но отиваме твърде далеч, уважаеми дами и господа. Пак повтарям, в днешната ситуация на икономическа криза не може да се стоварва отговорността върху ра-бот-ни-ка.
Защо намалихте глобите на работодателите? Тук е проблемът. Защо инспекциите по труда не си вършат своите дейности? Господин министърът сега ще каже: Да, има еди-колко си глоби, но ако ги разделите на броя на глобите, отивате към число от 2 хил. лв. средна глоба. Защо да е 2 хил. лв., като преди по законопроект бе 15 хил. лв.? Тоест вие казвате на работодателя: „Нарушавай законодателството, плащай си ниската глоба”. Друг е въпросът къде отиват тези пари.
В крайна сметка смятам, че по време на икономическа криза в една изключително тежка ситуация, когато работните места стават все по-малко и по-малко, когато хората едвам изхранват своите семейства, не е нормално ние да наказваме именно работника.
Вие бягате и не искате по никакъв начин да поставите под отговорност работодателите. Те са в основата на сивата икономика, не работникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително основният акцент в промените в Кодекса на труда, който предлагаме, това е регламентирането на агенциите за временна работа. Искам да дам малко история и да Ви припомня, господин Стойнев, че предното правителство направи двегодишни неуспешни опити да се споразумее със синдикатите и работодателите по отношение законовото регламентиране на агенциите за временна работа.
Това, което направихме ние през последната година-година и половина, по отношение на по-гъвкав пазар на труда, дадохме мандат на синдикатите и на работодателите, които се споразумяха и подписаха споразумение относно регламентацията на надомната и дистанционната работа. На практика тези споразумения бяха вкарани съответно в Кодекса на труда и приети от българския парламент. Аз смятам, че това е правилният подход.
Що се отнася до агенциите за временна работа, през последните година-година и половина се положиха много усилия както на експертно ниво, така и на национално и вече имаме почти 100-процентово сближаване на позициите между синдикатите и работодателите по отношение регламентирането на агенциите за временна работа. Тоест, ние извървяхме своя път докрай по отношение регламентацията на агенциите за временна работа и това, което се представя тук, в законопроекта, е в максимална степен консенсусно и мисля, че ще бъде работещо.
Защо е важна регламентацията за агенциите за времена работа? Защото действително по този начин ние правим пазара на труда по-гъвкав, облекчаваме максимално работодателите при наемането на работна ръка и, от друга страна, чрез сигурността, чрез защита интересите и правата на работниците и служителите даваме една по-голяма сигурност за тях. Аз съм сигурен, че особено в сегашната ситуация действително пазарът на труда ще бъде по-гъвкав, от една страна, и, от друга страна, ще облекчим хората при намирането на работа.
Що се отнася до другите промени, които са предложени в Кодекса на труда, аз ще се спра само на две от тях. На базата на контрола на Главна инспекция по труда, който се осъществява в цялата страна, и на базата на техните доклади, които получаваме ежемесечно, ние сме се опитали да вкараме в Кодекса на труда промени, които ще засилят още контрола и ще направим така, че да бъдем абсолютно непримирими към всички тези, които са в сивата икономика, в два пункта.
На първо място, когато инспекторът по труда установи по безспорен начин, че даден работник или служител работи повече от четири часа, а има договор за четири часа на ден, тогава автоматично договорът ще става за осем часа. Това е масова практика, особено през последната година-година и половина. Аз смятам, че това действително е правилна мярка.
На второ място, трудовите правоотношения, уважаеми дами и господа народни представители, са между работодател и работник и те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. Когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма – от 1500 до 15 хил. лв. Естествено, работникът също има задължения. От тази гледна точка той също трябва да споделя тази вина, макар и в по-малка степен като размер на глоба. Но, ако искаме да мерим с еднакъв аршин по отношение на трудовите правоотношения, не трябва да забравяме, че и работодателят, и работникът имат своите права и задължения.
Що се отнася до критериите за представителност на работодателите, на работниците и на служителите, да, критериите са завишени. Всички знаете, че в момента има две национално представителни организации на работниците и служителите и шест национално представителни организации на работодателите. В цяла Европа, в цял свят има окрупняване на структурите, особено тези, които са на работодателите. Аз мисля, че няма нищо лошо в това да се завишат критериите и в крайна сметка да се установят по безспорен начин тези, които ще бъдат партньори на правителството в социалния диалог. Тук няма никаква дискриминация, има критерии, които ще важат еднакво за всички, и когато започнат да се броят, ще стане ясно кои отговарят на критериите и кои - не.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз казах, че основният акцент в промените на Кодекса на труда, които предлагаме, това е регламентирането на агенциите за временна работа и се надявам, че те ще бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Петков, заповядайте за изказване.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Това е един изключително сериозен законопроект и в самото начало бих предложил удължаване на времето за изказвания.
Господин министър, един от въпросите, който засегнахте, считам за въпрос с особена чувствителност от гледна точка именно на перспективата да дискриминирате определена работодателска организация, визирам Българската търговско-промишлена палата. Казвате, че завишавате критериите, че европейската и световната тенденция е окрупняване на работодателските организации, завишаване на критериите относно бройките, относно броя на организациите работодателски, които се включват в една или друга структура, но Вие вкарвате един излишен критерии, който е целево насочен срещу Българската търговско-промишлена палата – най-старата работодателска организация в България. И критерият е да бъде извадена от Тристранния съвет организация, която със закон има възложени определени функции.
Първо, уважаеми господин министър, трябва да сме наясно, че Вие сте човек, който участва в една или друга форма, в едно или друго качество през последните петнадесетина години, активно в работата, която подготвя, посреща и реализира тристранния съвет. И Вие много добре знаете какви са качествата, какъв е потенциалът, в това число и експертният, на различните работодателски организации. Ако аз не греша разбира се, също добре знаете каква е функцията, която е законово възложена на Търговско-промишлената палата. Там се регистрират представителствата на чуждестранните фирми.
Както е известно през последните две години ние имаме бум на чуждестранните инвестиции. Миналата година бяха половин милиард, тази година вероятно ще надхвърлят с малко милиард. С тази дискриминация на Търговско-промишлената палата, Вие казвате на чуждестранните фирми: „Вие, драги дейци на българския икономически терен, сте нежелани в диалога с българското правителство; ние, правителството на европейската интеграция, заявяваме, че чуждестранните фирми, които по закон се регистрират в Българската търговско-промишлена палата, няма да имат достъп до тристранния диалог, няма да имат форум, на който чрез съответната легитимация да представят своите проблеми пред българското правителство, да защитят своите интереси съвместно с българските синдикати и ще бъдат изолирани.”
Това се прави за пръв път в цялата история в нашата страна – по този груб и вандалски начин да бъдат ударени чуждестранните инвеститори, да бъдат ударени фирмите, които представляват интересите на един друг вид чуждестранен инвеститор в страната, пак казвам, ако не греша, разбира се. Вие сте подготвен в тази сфера и аз не знам защо то Ви е необходимо.
Вие ще влезете в историята като първото правителство, което целево обслужва една работодателска организация с твърде крехка и свежа история. Не тръгвайте в тази посока. Ще създадете опасен прецедент и следващото мнозинство да прасне точно тази организация с всички нейни разклонения. Не обслужвайте такива интереси, точно на Вас не Ви прилича!
Аз съзнавам като казвам това какво ще последва за скромната ми персона утре, в други ден, следващите седмици в два-три вестника, но не обслужвайте тези интереси. Обслужвайте интересите на инвеститорите. А когато казваме на чуждите инвеститори: „Вие нямате достъп до правителството, Вие нямате достъп до Тристранния съвет, Вие няма да имате легитимна форма на контакт както синдикатите”, ние бурно и по другарски им казваме: „Хайде, вън от България”.
Пак казвам: в условията на динамично развиващи се чуждестранни инвестиции този подход е най-малкото необясним. Много настоятелно Ви моля, да преосмислите този текст на второ четене. Иначе, пак казвам, ще създадете впечатление в обществото, у работодателите, у реалния бизнес (защото Вие много добре знаете какъв потенциал на малкия и средния бизнес е съсредоточен именно в Българската търговско-промишлена палата), ще създадете предпоставки у тези хора да остане впечатлението, че акцентът не е този, който казвате, а акцентът е да бъде изолирана Търговско промишлената палата и бизнесът, който е легитимиран там, да започне да търси своя адекватна защита другаде.
Този начин на смачкване на организации със столетна история е неприемлив в началото на този век. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Заповядайте, госпожо Масларова, за първа реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Петков, не сте прав, когато коментирате поставените въпроси от министъра само и единствено в областта на правомощията и представителността на работодателските и синдикалните организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Редно беше да кажете на министъра, че директивата, която сега се прилага, свързана с Агенцията за временната заетост, не че не е била направена от предишното правителство, а предишното правителство внесе законопроект. Той мина на първо четене тук, в пленарна зала, но поради изтичане мандата на парламента, не беше приет.
Още нещо господин министър – тази директива беше много по-добре транспонирана в нашето законодателство, отколкото сега. Много внимателно слушах онзи ден на комисия становищата на работодателските и синдикалните организации по тази директива за Агенцията за временна заетост и мнението на работодателите, е, че Вие в много по-голяма степен сега ограничавате правомощията. Ще дойде време, тогава когато се прави преглед, ще се види и ще ни бъде направена забележка в тази насока.
Така че моля Ви, престанете с това кое не е направено от предишното правителство. Четиридесет и шест закона сме синхронизирали в социалната област и в областта на трудовото право, преди влизането в Европейския съюз и още толкова директиви и различни други нормативни документи.
Нека да надграждаме, а не непрекъснато да се коментира. Така че това е нещото, което, господин Петков, Вие пропуснахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това беше за Вас, господин Петков.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Госпожа Масларова настоя да Ви кажа, господин министър, ами – казвам Ви.
Още веднъж съвсем сериозно искам да поставя въпроса за технологията на смачкване на определени организации. Пак казвам: Вие сте човек, който познава генезиса на тези процеси. Вие сте човек, който знае историята на всяка една от тези работодателски организации. Вие сте човек, който знае техния потенциал. Вие много добре знаете каква е европейската практика, каква е световната практика и какви са традициите на Българската търговско-промишлена палата.
Не отивайте на тази стъпка, от нея ще загуби икономическото лице на България сега, в тази ситуация. Вие виждате, че този текст стои като кръпка. Вие виждате, че този текст е измислен. Този текст е написан от някой, който има откровен интерес, това е видимо. Не е нужно човек да е кой знае какъв анализатор, за да види, че текстът обслужва един интерес. Не го правете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър.
Министър Младенов има думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Що се отнася до критериите за представителност – в цял свят има социален диалог и той се състои основно между три страни. Едната страна, това е държавата в лицето на нейното правителство, от друга страна, това са представителите на организациите на бизнеса, от трета страна, са представителите на работниците и на служителите – синдикатите.
Що се отнася до представителите на работниците и на служителите, и на работодателите, те са абсолютно автономни структури и се занимават с индустриалните отношения и социалния диалог на ниво предприятие, на ниво бранш и на ниво отрасъл. Те се споразумяват на тези нива, сключват колективните трудови договори, било на ниво предприятие, на общинско, на областно ниво или на отраслово ниво. Те са автономни организации. Синдикатите и работодателите нямат нищо общо с държавата. Те имат свои структури, свои устави и тяхната цел е да защитават интересите – работодателите на своите членове на бизнеса, тези които им плащат членски внос, а ролята на синдикатите е да защитават интересите на работниците и на служителите, тези които са техни членове и им плащат членски внос. Държавата в лицето на правителството води един диалог със синдикатите и с работодателите.
Пак искам да повторя, господин Петков, работодателските организации са автономни структури, синдикалните организации също са автономни структури, те нямат нищо общо с държавата и с държавните функции. Никой не иска да елиминира Българската търговско-промишлена палата, господин Петков. (Реплика от народния представител Румен Петков.) Това е една от най-старите организации на бизнеса в България, които имат специфични по закон задачи да подпомагат бизнеса, но те не участват в социалния диалог, не участват в преговарянето, не участват в колективните трудови договори. Ето това е проблемът и от тази гледна точка това е предложението на работодателите, които предложиха този текст.
Вие сте тези, които ще прецените дали е правилно или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. (Реплика от народния представител Румен Петков.)
Не, господин Петков, вчера бяхме свидетели на едно подобно поведение и подобно решение. В чл. 55 е казано: „народен представител, чието име бъде споменато или бъде засегнат лично”. Вие през цялото време се обръщахте към министъра: „Господин министър, господин министър...”. Той към Вас как да се обърне? (Реплики от КБ.) Стана, има право по чл. 55. Е, как да се обръща към Вас? Безлично, неадресирано, в множествено число? (Реплика от народния представител Румен Петков.)
Господин Миков, имате възможността да се изкажете.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Обсъждаме поредното изменение в Кодекса на труда и да Ви подсетя какво урежда Кодексът на труда. Цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливите и достойни условия на труд, както и осъществяването на социален диалог между държавата, работници и служители, работодатели и техни организации. Кодексът на труда е закон, който основно трябва да защити работниците.
Много странно, уважаеми господин министър, изглежда метаморфозата на един човек, който през годините е защитавал труда и работниците и сега му се налага да защитава политиката на едно крайно дясно правителство. Поредните изменения в Кодекса на труда отразяват тази последователна политика. Политика наложена по-скоро като грижа за работодателя, отколкото за работника, което подменя Кодекса на труда. Той не е кодекс на капитала! Да, работодателите също имат интереси. Да, трябва да има социален диалог и да са балансирани тези интереси, но Кодексът на труда е кодекса за защита на труда, а постоянно Вашето правителство, включително и във внесения законопроект, мисли повече за защита на работодателите или с по-старите понятия за защитата на капитала. Как се случва това? Последователно!
В предишно изменение на Кодекса на труда, колегите имаха повод да споменат, Вие намалихте долната граница на санкциите за работодателите при неспазване на тези императивни норми, които са в защита на работниците и служителите, в защита на труда. Това веднъж беше стъпка в полза на работодателите, втори път обаче, това създаде предпоставки за корупция с широко отворената граница между минимум и максимум на санкциите.
Какво правите със сега внесения законопроект? Въвеждате едно направо абсурдно решение – да се приспадат социални осигуровки от глобите на работодателите, още един бонус, още една стъпка, забележете за кого – за недобросъвестните работодатели. Тоест, един работодател не плаща социалноосигурителни вноски и когато го глобят, заради това че е нарушил закона, той да може от глобата да приспада социалноосигурителни вноски. (Реплика от министър Тотю Младенов.) Текстът, който внасяте, е точно така.
Следващият въпрос. Преди мен колегите Ви казаха, ние не можем да приемем, че работникът е съвиновен, както Вие твърдите, особено в условия на безработица, особено в условия на стагнация, в условия на стопанска икономическа криза, където е ноторно известно, че тогава натискът върху работната сила, върху цената на работната сила е много голям. Обръща се онази ситуация, която беше в условията на стопанско развитие, когато работниците си позволяваха понякога шиканьозно да използват правата си за натиск върху работодателите – имаше такава ситуация и тя беше преди няколко години. Сега имаме точно обратната ситуация, когато натискът от работодателя, натискът от страна на бизнеса върху работника е много засилен и Вие да казвате, че работникът е съвиновен, защото тук не става въпрос само за упражняване правото му на труд. Чрез труда той осигурява живота си, възстановяването на работната си сила, на себе си, развитието на децата си и на семейството си. Вие казвате: „той е съвиновен” – не може да се приеме една такава философия. Тя може да се приеме, но това е крайно дясно разбиране и ние не можем да го приемем. То ще води до изкривяване на тези отношения, защото работниците подложени на този натиск в условията на свободен пазар, на свободно движение на работната сила, все повече ще търсят решения да продават работната си сила на други работодатели. Ето това е философията, която днешното правителство предлага.
По отношение на един друг текст, който също изразява тази философия. Как Вие стимулирате работодателите, понеже много се грижите за тях? Досега беше за шест месеца, ако е разкрил работни места – получава субсидията. Тоест стимулирате онзи работодател, който в условия на свиване на капитала в реалната икономика се опитва да създаде нови работни места. Вие сега обръщате и казвате: „този, който три месеца не е съкратил работни места”. Какво стимулираме? Това ли е гъвкавостта на възможността да реагираш на лошите пазарни условия, на лошата конюнктура? Това е крайно деструктивен подход, вместо да стимулираме тези, които ще открият нови работни места, ние ще стимулираме тези, които запазват. Защо не стимулирате Българските държавни железници да запазят две хиляди работни места? Значи правителството прокарва от едната страна в тези субекти... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Велчев, ще се изкажеш после, внимавай какво говоря! (Реплики от ГЕРБ .)
Тези субекти, които пряко управлява, прилагат друга философия. В същото време чрез Кодекса на труда обръща тази философия и казва: „има печалба, няма печалба, аз ще Ви субсидирам, ако запазите формално работните места”, но дали това води до развитие?
Мисля, че не бива да променяте стимулите за работодателите. Те трябва да бъдат за разкриване на работни места, а не за запазване. Защото на едни работодатели в условията на криза естествено ще им се наложи да съкратят работни места. Вие стимулирайте тези, които в условията на криза ще разкрият нови работни места.
Мисля, че това са фундаментални въпроси, които не ни позволяват ние да подкрепим поредното изменение на Кодекса на труда.
Кодексът на труда, пак подсещам уважаемото народно представителство, е преди всичко закон за защита на труда на работната сила, на работниците и доколкото има социален диалог, доколкото трябва да се балансират интересите, са предвидени тези фигури в него. Когато Кодексът на труда се превърне в основен нормативен акт, в който бизнесът реализира своите отношения, тежко и горко на тази държава. Тя не само, че не е социална, а тя става една крайно объркана държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Велчев, заповядайте за първа реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, наистина човек трябва да внимава какво говори, защото да се изказваш от трибуната, оттук, и да не знаеш разликата между частните работодатели и тези от бюджета, показва, че явно Вие никога не сте работили в този сектор. Работили сте само като човек, който е взимал и е давал пари от бюджета.
Как може да кажете оттук: „Защо не стимулирате БДЖ да запази работните си места?”. Ами, 20 години се стимулира това предприятие да запази работните си места и това струва 800 милиона на данъкоплатеца.
Така че не смесвайте двете неща. Да, трябва да се стимулира именно частният бизнес да запази работните места. Аз не мога да разбера, като човек, който съм работил в частния бизнес, това е самоубийство – в момент, в който има криза, да нямаш пазар, да нямаш какво да произвеждаш, а да разкриваш, да назначаваш нови работни места и да чакаш бюджетът да ти даде пари не, защото ще направиш, а просто защото изпълняваш социалната програма. Мисля, че това е адски неразумно и няма смисъл тук да се казват тези неща. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Велчев, усетих аз, че не внимавате в това, което казвам и не сте ме разбрали. Сега ще го повторя по-бавно. Аз точно това казвам, че не можеш по отношение на едните да прилагаш една философия, а по отношение на действията ти на пряко управляваните от теб – друга! Аз не казвам да го правите. Това, което ще направите, Вие ще го направите. Времето ще покаже доколко сте били прави.
Големият проблем е, че трябва да имаш последователна философия. Не можеш в Български държавни железници да прокарваш това, защото има някакви причини, Вие ги казахте – задлъжнялостта, нуждата от преструктуриране и прочее, а в същото време да стимулираш през субсидия непреструктурирането в едно частно предприятие. Логиката е противоречива. Вие ще си направите това, забележете! (Реплика на народния представител Красимир Велчев.) Как да не е? Става въпрос за работодатели, които са запазили работните си места. Каква гъвкавост на реакцията имаш? Ще ги запази, ако има същия пазарен дял. Ако му падат приходите, очевидно, че няма да може. Дай стимул за новите работни места – да го накараш да потърси нови пазарни ниши, да развие, а не да запазваш структура на пазара, структура на производство, която си заварил към момента и която е ясно, че в условия на криза търпи промени.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще ги уволниш, а после ще ги назначиш като нови работни места.
МИХАИЛ МИКОВ: Това исках да Ви кажа, надявам се, че вече сте ме разбрали. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други колеги за изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За първи път в трудовото законодателство на България се вменява вина по отношение на работник и служител. Безпрецедентно! Ако щете в законодателството на третата българска държава преди 9 септември, което всички знаем, е било широко развито – едно от най-модерните, разписано и законодателно правата и задълженията на работници, служители и работодатели, по един изключително тогава модерен начин, за такова нещо не се е мислило. През годините на социализма, така наречения социализъм, такова нещо също не е имало. За 22 години демокрация, въпреки някои опити за въвеждане на такова правило, това не стана. Прави се сега. Това говори, първо, за провал на правителството в уреждането, търсенето и събирането на пари за обществено осигуряване от задължените до този момент работодатели и абсолютно безсилие да се направи нещо друго. Това говори и за някои неща, които имат фундаментално и идеологическо значение, бих казал.
Колеги, виждате ли как малко по малко всичко в България става все повече и повече неолиберално? Тук искам да ме чуят колегите от БСП и да опонирам на господин Миков, като очаквам да ми направи реплика. Не, господин Миков, това не са десни мерки. Десните, консервативните мерки не са такива. Те са традиционни и пазят и работника, и служителя. Те слагат човека като основна ценност – човекът, който твори благата. Това са неолиберални мерки. Запомнете го!
Вие отправихте упрек към министър Младенов, аз съм сигурен, че той е несъгласен с този закон. Той му е наложен, натресен, той с нежелание го прокарва, казвам Ви го. Той идва от основния неолиберал в това правителство – има и други, разбира се, това е вицепремиерът Дянков.
Да, господин Младенов може да се оправдава. Той, разбира се, ще отрече, че не е така. Но нещата идват по тази релация, по тази линия, по това направление – да вменим вина в работника и служителя в тази тежка ситуация на трудовата борса при това тежко положение с безработицата, в което работникът и служителят се опитва по всевъзможен начин да намери работно място за хляба си и трябва много често да прави компромиси. Това е абсолютно несъстоятелно. Това всъщност е основният пункт в закона и той се прокарва в момента. Нека не си въобразяваме, че другото е за пълнеж, за да мине това основно правило. Другото предизвиква спорове. Да, така е, както беше изразено и изказано в дебата – съгласни сме, но това е стар подход на управляващата партия. ГЕРБ го прави от две години и половина насам – прокарва нещо скандално, нещо несъстоятелно, нещо, което ще предизвика скандал в обществото, отрицателни реакции и негативи заедно с други неща, които всъщност да изместят проблема, те да предизвикат проблема, там да има шум, там да има спор. Но това е основният пункт.
Аз ще завърша с това. Най-после БСП се прояви от години насам за първи път като партия, защитаваща работниците и служителите. Добре е, че го направи, но не това е единственото. Има много неща за връщане и за отвоюване в тези години, в които и БСП работи в тази връзка – България да се превърне от социална държава, както е записано в Конституцията, вече в либерална или по-точно в неолиберална. Това стана, казвам – това стана неусетно, бавно, стъпка по стъпка, малко по малко, незабелязано, включително и с днешния предлаган текст, върху който говорим и спорим в момента. Това се прави. Това е една постъпателна, бавна, почти незабелязана промяна, но тя се осъществява с всяко правителство, с всеки законопроект, стъпка по стъпка, неочаквано все повече и повече. Става и сега с този предлаган текст. Той има дълбоко значение в този план – подменя се основно конституционно правило, основно начало за изграждането на българската държава, българското общество, българското законодателство след 10 ноември, че българската държава – това е общото съгласие и консенсус, от социална държава се превръща постепенно в либерална държава. Така че, колеги от БСП, тук заявихте, че ще гласувате „въздържали се”...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Против, против!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защо ще гласувате „въздържали се”?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Против, против!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз Ви приканвам да гласувате категорично „против”! Разбира се, сините ще гласуват „за”, защото за тях това е мярка, съответстваща на тяхната идеология, на тяхното виждане за държавата. Те са привърженици на либералния и неолибералния модел, така че тук въпросът е много фундаментален и много идеологически. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Стойнев.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Шопов, това предложение не е на министър Дянков, а е на министър Тотю Младенов. И хората трябва да го разберат. Той носи отговорността да се наказват работниците. А той е човекът, който трябва да ги защитава! И е крайно време Конституционният съд да тълкува що е то социална държава. Защото, ако подобни закони могат да бъдат обявени като противоконституционни, защото преамбюлът има действие върху Конституцията, подобни закони са против хората на труда и на второ четене по отделните членове БСП ще бъде категорично против да се наказват хората на труда в тази част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика – госпожа Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Шопов! Аз съм изумена от Вашето изказване. Това показва, че Вие не сте чели законопроекта. Не можете да вземете отношение по един изключително важен законопроект, който се представя в момента за разглеждане.
Основният текст в този законопроект не е текстът, в който се налага тази глоба на работника и служителя. Основният текст, 2/3 от предлагания законопроект, е регламентиране на предприятията за временна работа. Това е изключително важно, защото две години ние влачим този законопроект.
По отношение на самата глоба, Вие казахте, че с тази глоба целим да напълним хазната на държавното обществено осигуряване. Ама, това са глупости! Тези пари, които ще се вземат за здравни и социални осигуровки от самия работник, ще отидат за него, той ще бъде осигурен, както казах, три месеца назад и здравно, и социално. Те няма да отидат в държавния бюджет, те ще отидат пак за него, за неговото добро. Тази мярка, обяснявам още веднъж, има превантивен характер, дисциплиниращ характер. Процесът е двустранен. Не са виновни само работодателите. За работодателите си има глоба. Глобата е от 1500 до 15 000 лв. Но тази глоба винаги е 15 000 лв. за всеки конкретен случай. (Реплики от КБ.) Да, така е. Може да ви се даде справка от Главна инспекция по труда. А какво правим с този работник или служител, който предлага на работодателя да работи без трудов договор, за да избегне плащането на данъци и на осигуровки и когато стане време за пенсия, да се чуди откъде да има осигурителен стаж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика?
За дуплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ама, разбира се, госпожо Найденова, Вие сама се издадохте. Аз неслучайно заявих – това Ви е основният текст. Вашата цел е той да мине тихо и спокойно покрай другия „дебат”. Това Ви е основният текст. И, разбира се, всичко правите за доброто на работника. Не го правите за доброто на работника.
Въпросът е в това, как да стегнете обръча по начин, по който да се съберат вземанията, които не могат да се съберат сега. Това е основното, това е основната Ви цел. Искате да създадете съвина между работодател, работник и служител. Това е Вашата цел. Но там, когато субектите на отговорност – това е основно правило в правото, станат много и се увеличат, тогава още по-трудно се търси отговорност, по-трудно се вменява вина. Това е ясно за всички ни. Така че това няма да работи.
Колкото до репликата от БСП – да, така е, съгласни сме и аз съм много доволен, че най-после и вие започвате да осъзнавате, че трябва да се проведе наистина битка и да се прави всичко възможно да си върнем социалния характер на държавата, да се противопоставяме на такива действия парче по парче, малко по-малко, които променят този социален характер и я превръщат в неолиберална държава. Не в консервативна държава. Тук правите грешка. Не в дясно, а в неолиберална. Това е голямата опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Господин министър, искахте думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като действително основният акцент на промените в Кодекса на труда е регламентиране на Агенцията за временна работа, аз бих призовал да бъде гласуван този законопроект, защото по този начин помагаме и на бизнеса, особено в това трудно време сега, да наема по-лесно работна ръка и, от друга страна, помагаме на хората по-лесно да си намерят работа. Това е изключително важно.
По отношение на борбата със сивата икономика, неслучайно се обединиха усилията и на държавата, и на бизнеса, и на синдикатите в борбата със сивата икономика. Защото какво значи един работодател да плаща данъци и осигуровки, а друг да не плаща? Това е дъмпинг, това е нелоялна конкуренция. Затова има и ще има непримиримост към тези работодатели, които не плащат данъци и осигуровки.
Какво значи един работник или служител да плаща данъци и осигуровки, а друг да не плаща? Тези работници и служители, които работят в сивата икономика, ние на тях искаме да помогнем по този начин. Защото те, когато работят без трудов договор, са извън цялостната социално осигурителна защитна мрежа. Защото те нямат право нито на обезщетение за безработица, нито за трудова злополука и професионални заболявания, нито за майчинство, нито за пенсия. Ние по този начин на тях помагаме и затова правим това нещо. И в трудовите правоотношения има права и задължения както на работодателя, така и на работника. Не е вярно, че Кодексът на труда е само за работника. Кодексът на труда е за тези, които са подписали тези договорни отношения – и за работодателя, и за работника. Има еднакво права и задължения както за едните, така и за другите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2011 г. в Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 78, против 31, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожа Ангелова – за процедура.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде 5 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направената процедура. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Гласували 118 народни представители: за 83, против 31, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, поставиха се редица въпроси, по които нямаше реална дискусия. Няма никаква причина и никакви мотиви сроковете за предложения да се скъсяват изкуствено. Този диалог, тази дискусия, която не се провежда тук, утре ще се провежда на улицата, на Централна гара. Не правете това!
Предлагам прегласуване и да се гласува „против”, да не се приема това предложение. За два дни нищо няма да се случи! Нека да бъде нормалният, спокойният срок – не вкарвайте някаква ситуация на извънредност! Няма никакви причини за това! Дали са 5 или 7 дни – нека да бъде нормалният срок, за да се направят предложенията, да се обсъдят текстовете и да се дискутират тук, а не по площадите на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване процедурното предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Гласували 114 народни представители: за 75, против 37, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносители – Пламен Орешарски и група народни представители, 7 септември 2011 г.
По законопроекта са представени и докладите от подпомагащите две комисии към Комисията по правни въпроси. Разискванията по тази точка са открити.
Уважаеми колеги, който желае да се изкаже – моля. (Реплики от КБ.)
Господин Орешарски представи законопроекта, разискванията бяха открити, но те бяха отложени. В момента започваме с разискванията по законопроекта. (Реплики от КБ.)
Не могат да се четат, след като са започнали разискванията. Въпросът беше да бъдат представени. Те са раздадени на народните представители за информация. Така че моля за изказвания.
Народният представител Петър Димитров – заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Очаквах най-малкото председателите на комисиите да запознаят Народното събрание, тъй като миналия път заседанието беше прекъснато с тази идея. Затова очаквах, че ще има такова запознаване.
Няма да влизам в повторно представяне на законопроекта – той беше представен. Вчера беше проведено обсъждане в Икономическата комисия.
Искам да Ви кажа, че проблемът не е измислен, проблемът е реален – бизнесът не си получава парите. Не става въпрос да ги получава с лихва. Бизнесът не си получава парите от държавата. В условия на криза това е непоносимо бреме за българския бизнес. То е непоносимо бреме и за европейския бизнес. Затова на 16 февруари тази година Европейската комисия прие специална директива.
Най-нормалното беше управляващите да внесат текст, който да отрази изискванията на тази директива в българското законодателство! Такъв текст няма. Шестнадесети февруари – сега сме в края на ноември. Явно, че няма и да се появи през тази година. Тоест Европейската комисия се задейства, тъй като проблемът е изключително сериозен – българският парламент не прави абсолютно нищо! Правим се, че няма такъв проблем.
Бях безкрайно изненадан на миналото заседание на парламента, когато госпожа Юлиана Колева заяви: „Как? Няма проблем – всичките тези изисквания ги има в нашето законодателство, има ги в Търговския закон, има ги и в Закона за задълженията и договорите. Няма какво да приемаме! Няма абсолютно никаква нужда от промяна”!
Обяснете ми, като няма нужда от промяна, защо през 2009, през 2010 и в момента около 400 млн. лв. отново не са разплатени на бизнеса? Разбирате ли, че с тези си действия Вие усилвате действието на кризата! Хайде, ако има юридически недостатъци в този закон, да кажем, че те трябва да се усъвършенстват, като се включи и изпълнителната власт в тяхното отстраняване.
Ние в парламента не искаме поне да кажем на бизнеса: „Ще Ви връщаме парите и ако държавата продължава да се бави, ще Ви ги връщаме с лихвата”!
Кажете ми една българска фирма, която си е получила парите от държавата с лихвата!
Какво направи българската държава на върха на кризата? Каза: „Ще Ви платим, ако се откажете от 7 до 10% от това, което имате да вземате! Не че няма да Ви дадем лихва, а ще Ви рекетираме, както правят мутрите, ще удържим и тогава ще се разплатим с Вас”!
Аз поздравявам за мнението Комисията по регионална политика и местно самоуправление: „Да кажем на бизнеса единодушно, че ние подкрепяме такива мерки”! Ако има юридически недостатъци, между първо и второ четене ще ги отстраним.
Вместо това, ние какво искаме да кажем на бизнеса? „Няма такива работи, бе!” И това го правим в момент, в който – какво обсъждаме? Ако бизнесът не си е платил на държавата, искаме да го криминализираме! Бизнесът, който произвежда, да го вкараме в затвора! Тоест онзи, който осигурява работни места, произвежда и осигурява данъци, ще го вкараме като престъпник в затвора, а държавата, която живее от данъци, тоест от чужди пари, и не си плаща на бизнеса, тя е невинна! Там не искаме, първо, да се разплатим; второ, не искаме да е с лихва!
Това са абсурдни положения – затова е моят призив към парламента. Аз не съм юрист, казах го и в комисията, не знам дали текстът е перфектен от юридическа гледна точка, но тук да твърдим, че няма проблем, че това е измислено, че всичко е идеално, просто не е сериозно!
Дайте да го приемем на първо четене, да кажем на бизнеса: „Народните представители не са като 240 щрауса, скрили са си главите и им се виждат други части. Ние се безпокоим за бизнеса и Ви казваме, че ще Ви защитим, ще създадем работещ механизъм – ако държавата закъснее, да си получите парите”! Особено в условията на криза! Това е изключително важно и за банките, които пък не дават кредити на предприятия, които имат да вземат от държавата, понеже казват: „Вие няма да си вземете парите”. Тоест с тези си действия ние задълбочаваме кризата!
Най-простото – дайте да го приемем на първо четене, по принцип, нещата са в ръцете на управляващото мнозинство, да направим работна група заедно с изпълнителната власт, да се направят перфектни юридически текстове и да приемем този закон! Това ще бъде доброто поведение на българския парламент в условията на надигащ се втори цикъл на кризата. Затова моят призив е да подкрепите законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, вчера на заседание на Икономическата комисия нямаше член на комисията, който да се изкаже против законопроекта. В това, което се предлага, просто няма текстове, които да кореспондират с Вашите намерения, тоест работещи текстове.
Под формата на реплика бих искал само да уточня нещо от Вашето изказване – казахте го, и заблуждавате колегите, че Европейската комисия ще се намеси, тъй като в момента ние се бавим с транспонирането на директивата към българското законодателство. Трябва да уточним, че крайният срок за транспониране на директивата в законодателството на страните членки е 16 март 2013 г., колеги! В момента с нищо не сме се забавили. Дори в Министерството на правосъдието в момента се работи по изготвянето на един нов законопроект, който да отразява в пълнота директивата в българското законодателство.
Уважаеми господин Димитров, това, което казахте, е за фирмите, които имат вземания към държавата и общините, но законопроектът не третира само тези вземания. Той третира въобще договорния оборот между всички стопански обекти, включително и междуфирмената задлъжнялост на частни фирми.
Казвате, че държавата не иска да им плати лихвите. Аз искам да Ви попитам в момента в нашето законодателство всички тези фирми имат ли право на лихва или нямат право на лихва? Вие във Вашия законопроект казвате, че кредиторът има право, но той и сега има право, въпросът е да си го потърси. Вие не задължавате кредитора да плати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Има ли други реплики?
Заповядайте за втора реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вярно е, че този законопроект не е съвършен от юридическа гледна точка, но също така е вярно, че когато има желание и добри намерения, наистина текстовете могат да бъдат прецизирани между двете четения.
Дебатът и в предното заседание протече по същия начин, а именно с аргументи, че и сега в законодателството съществували текстове, чрез които фирмите можели да си потърсят парите от държавата със съответните лихви, че и сега можели да искат принудително изпълнение.
Истината е, че няма търговец в България, който да дръзне не просто да си търси парите, камо ли да си търси лихвите. Ясно е каква ще бъде неговата съдба при положение, че държавата вече две години се държи като мутра и не само че не се разплаща с бизнеса, но и обещава да даде пари при отстъпка, смятайте държавен рекет в рамките на 7-10%. Естествено е, че няма търговец, който да си потърси правата, според сега действащото законодателство.
Уважаеми колеги, тези текстове са нужни, за да е ясно, че държавата има ангажимент и според европейското законодателство, да плаща лихви за забава, да се издължава своевременно. Иначе просто това правителство ще убие кокошката, която снася яйцата, и после да се сърди на себе си, а не непрекъснато да се измислят нови и допълнителни санкции по отношение на бизнеса и на търговците, включително криминализиране на неплащането на осигуровки, включително наказателни лихви при всяко несвоевременно издължаване, докато в крайна сметка наистина бизнесът бъде убит.
Има нужда от приемането на този законопроект. Има нужда мнозинството от ГЕРБ да даде знак на бизнеса, че му пука дали фирмите могат да просъществуват в условията на криза. Иначе всичкото е бля-бля – празно говорене за това колко е съвършен един или друг текст от този законопроект. Важен е знакът, който ще дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това беше изказване по същество, госпожо Манолова. Не видях нищо, с което да репликирате господин Димитров.
Дуплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Червенкондев, аз съм университетски преподавател. Нямам случай да съм заспал по време на лекция! (Оживление.)
Не съм казал, че Европейската комисия ще наложи наказание на България, така че предложението ми е друго. Слушайте все пак какво говоря, за да репликирате на това, което съм казал. Това е Ваша рожба – такова нещо не съм казал.
Много добре звучи от управляващите: „Текстът не работи”. А къде са Вашите работещи текстове, мили и скъпи?! Поне половината от Вас са действащи бизнесмени. Действащи бизнесмени! Къде Ви е реакцията?
Ако господин Червенкондев беше така загрижен – дава ни перфектни текстове, и казва: „Ето ги нашите текстове. Тези тук не стават за нищо, затова дайте да приемем нашите”.
Проблемът е истински. Има го и трета година мъчи нашият бизнес. И управляващите, които държат пръста на мнозинството, пръста на законодателството казват: „Тези текстове не са перфектни”. Дайте ги Вашите перфектни текстове! Задължете изпълнителната власт!
Дайте да направим работна група, която да накара правителството да се намеси. Въпросът не е Европейската комисия да ни накара, защото тя не ни е пъдар, въпросът е нашето правителство, нашето мнозинство да се намеси в интерес на бизнеса. Не го правите.
Виждате тук в последните дни особено – мултиплицирате управлението на инат. Виждате до какво води това: ще взривите, ще заприличаме на близки арабски държави! Дайте да решаваме проблемите, тогава когато ги има, и там, където им е мястото, а да не докараме гнева на хората да ни принуди да решаваме проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Народният представител Йордан Цонев – за изказване.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ето едно поле, в което управляващи и опозиция могат да имат консенсус. И не само, защото темата е изключително важна, много актуална, а защото виждам, че колегите от ГЕРБ, поне на заседанието вчера на Икономическата комисия, а и в останалите комисии, нямат възражения по същество. Има възражения по правното регулиране на нормите в този закон. Има възражения по формата, няма възражения по съдържанието!
И аз искам наистина да Ви обърна внимание, колеги, върху икономическата логика. Ако Правната комисия с 12 гласа „въздържал се” отхвърля законопроекта, поради правни съображения, поради някаква правна логика, то икономическата логика ни кара или да го приемем и да го ремонтираме между първо и второ четене, или мнозинството от ГЕРБ наистина да поеме ангажимент да внесе такъв законопроект и то в много кратки срокове. Да не изплащаш на фирмите навреме, може би има логика в кризата, във фискални и други проблеми, но искам да Ви обърна внимание, колеги, че финансовата стабилност, за която толкова много говори правителството, толкова много слушаме за нея при приемането на всеки бюджет, при всяко изказване на финансовия министър и на министър-председателя, на колеги от мнозинството, финансовата стабилност далеч не включва само фискалната стабилност.
Много пъти съм Ви казвал това – финансовата стабилност на страната включва много, много други елементи, между които и междуфирмената задлъжнялост, кредитната задлъжнялост и така нататък. Разискваният проблем има пряко отношение към тази тема, защото едно забавено плащане на държавата, на който и да е орган в качеството й на инвеститор или в друго качество, поражда поредица от верижни задлъжнялости в бизнеса – между фирмите, между фирмите и банките, поражда увеличение на кредитите, които трябва да бъдат разсрочвани, чиято маса се е увеличила вече над 20%. Това е същината на финансовата стабилност на една държава. Фискът и неговата финансова стабилност са само елемент, при това не най-важният. От тази гледна точка е разбираемо финансовият министър да защитава фискалната стабилност, но не е разбираемо ние като депутати и останалите министри да не защитаваме истинската финансова стабилност на страната. Няма как да не обърнем внимание на този проблем.
Погледнете междуфирмената задлъжнялост. Направете анализ каква част от тази междуфирмена задлъжнялост се дължи на запушени плащания от държавата и общините като субект в този процес и ще видите, че проблемът е огромен. Проблемът не само че не решава проблемите с кризата, но застрашава финансовата стабилност.
Не искам да звучи апокалиптично това, което Ви говоря, но понеже видях, че няма интерес към темата – някак си в залата всеки се занимава със свои неща. Темата е доволно сериозна, за да помоля мнозинството от ГЕРБ да помисли. Ако не иска да подкрепи такъв законопроект, защото е внесен от опозицията – да говорим нещата едно към едно, и ако се притесняват, че опозицията ще извлече политически дивиденти от такъв законопроект, организирайте се, колеги, и внесете такъв законопроект, има нужда от него. Българският бизнес има нужда от него. Финансовата стабилност на страната има нужда от него.
Мисля, че вчера това беше казано от всички колеги, които се изказаха в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от Парламентарната група на ГЕРБ. Поздравявам ги, че имат правилно мислене в тази посока и го казват на глас, но не е нужно само да кажем: „законопроектът правно не е издържан”. Поемете някакъв ангажимент. Има поле, в което може да има съгласие. Ето, това е едно от полетата, по които може да има съгласие, за които Вашият премиер много апелира – да бъдем конструктивни, да помагаме на управлението, защото е криза. О`кей, ето, опитваме се да помагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Юлиана Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам колко време трябва да пребивавам в Народното събрание, за да свикна най-после с това, че когато си говорим на български език, се разминаваме така все едно че говорим на чужди езици. Никой в тази зала, който се е изказвал по този законопроект, не е отрекъл фактическия проблем на междуфирмена задлъжнялост и на задлъжнялост на държавата към съответните търговци и участници в търговския оборот. Проблемът тук е, че този законопроект е абсолютен, казвам абсолютен удар в празното пространство.
Нещо повече, докато сега имаме нормативна база, при която лихви за забава се плащат от първия ден, сега с този законопроект, ако решим да го подкрепим, ще увеличим този срок на неплащане на лихви за забава на 30 дни и ще започнат да се плащат лихви за забава от 30-ия ден. (Реплика от Коалиция за България.)
Всеки търговец има право от момента на забавата да си начислява и да си претендира лихви. Това че търговците не претендират лихви, е съвсем друга тема. Това са фактически отношения и със законопроекта не можете да помогнете на тях.
Що се отнася до транспонирането на тази директива, тя има съвсем друго съдържание. Директивата говори за ускоряване на плащанията, а не за начисляванията на лихвите за забава. В тази посока нашите органи работят за транспониране точно на този 60-дневен срок, който е посочен в директивата, в който търговците би трябвало да бъдат задължени да се разплатят помежду си. Казвам: търговците, не изключвам държавата и останалите субекти. Но това е съвсем друг смисъл и аз се чудя – Вие прочели ли сте нещо, за да говорите така?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Може би и уважаема госпожо Манолова, защото тя под формата на реплика обикновено се изказва по същество! Наистина ще бъда достатъчно конкретен и в продължение на репликата, която направи колежката Колева, искам да попитам: в този законопроект конкретно, господин Цонев, кой от текстовете ще ускори или ще подобри взаимоотношенията между държавата, общините и бизнеса?
В Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и в предната реплика казах, както и Вие споменахте коректно във Вашето изказване, всички колеги се обявяваме напълно за философията на законопроекта, но в момента посочете, кажете: да, § 1 или § 2, или който да било конкретен текст в предложения законопроект и промяна, ще ускори по този начин разплащанията между стопанските субекти в едно договорно взаимоотношение. Просто кажете кой, че да го подкрепим.
Напълно сме съгласни. Госпожа Колева също каза, че никой не отбягва от темата, че, видите ли, има голяма междуфирмена задлъжнялост, но това по никакъв начин няма да спомогне за нейното намаляване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И аз като госпожа Колева не спирам да се изумявам на някои неща в този състав на парламента. Не спирам да се изумявам най-вече на лицемерието на управляващите, които от тази трибуна обикновено заявяват едни добри намерения, но в крайна сметка те си остават едни празни приказки. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаема госпожо Колева, ако Вие сте искрена в своята загриженост…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, имате реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще разберете какво имам предвид. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи, обърнете се към основно говорящия.
МАЯ МАНОЛОВА: Начинът в тази зала да се изрази загриженост към решаването на един проблем е внасянето на законопроект. Къде е законопроектът на ГЕРБ, който ангажира държавата да се разплаща своевременно, питам аз? Извинявайте, но тази директива е от месец януари миналата година. Единадесет месеца ГЕРБ седи, бездейства и когато се внесе законопроект, си търси хиляда причини той да не бъде подкрепен.
Уважаеми господин Цонев, няма как да стане това, което предлагате на управляващите. Не е мястото по тази тема да си играем игрички, защото няма как те да внесат същия законопроект в рамките на следващия тримесечен период и в рамките изобщо на този мандат на парламента, тъй като законопроект с подобно съдържание, без съществена промяна, няма как да бъде внесен. Това са разпоредбите на парламентарния правилник. Или ГЕРБ сега ще каже, че му пука за бизнеса и за това, че държавата не се разплаща с бизнеса и ще гласува „за” този законопроект и след това ще участва в неговото подобряване, или ще каже: „Ние сме едни лицемери – ние говорим едно, правим друго и такъв законопроект няма да види бял свят през останалите месеци до края на мандата на това мнозинство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах каква Ви е репликата, госпожо Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Изтече Ви времето.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Спри да ни обиждаш.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами, стани се изкажи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трите реплики минаха.
Следва дуплика на господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Спокойно може да дадете още две реплики, защото двете не бяха реплики.
Понеже колегата от последния ред много крещя и буча на изказването на Мая Манолова, че не било реплика, то пък репликата на госпожа Колева изобщо не беше реплика. Ама въобще! Изказване по същество. Тя дори не се обърна към съществото на моето изказване, говори какво са казали от БСП. Бъдете обективни. Не че много искам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хайде направете дупликата си, а не коментирайте кой как е реагирал в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как да направя дуплика, когато Вие тук правите забележка, госпожо председател, на народни представители, които не правят реплика, а на народни представители от Вашата група, които не правят реплика, не правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев, ще ползвате ли правото си на дуплика или ще Ви отнема думата?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както виждате, времето ми върви. Ще ползвам правото си, но все пак бъдете коректна във воденето на заседанието, както и да има коректност от залата, когато слушат изказващите се.
Госпожо Колева, през цялото си изказване аз нито веднъж не казах по същество по законопроекта дали е или не е. Казах само, че Правната комисия го е отхвърлила. Казах каква е икономическата логика и че трябва да се направи нещо в тази посока, че трябва да се ангажира ГЕРБ с това, както вчера каза в Икономическата комисия – да бъде изготвен законопроект, който според Вас ще придвижи решаването на този проблем напред. Това беше същината на изказването ми.
Ще отговоря и на госпожа Манолова, защото тя наистина ми направи реплика в последната си част. Има начин, госпожо Манолова. Закон за изменение и допълнение на Търговския закон може да бъде направен всеки момент, стига да има воля и желание. Аз обаче не виждам наличие на такова освен празни думи, защото току-що разгорялата се дискусия заличи доброто впечатление от обсъждането в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Има думата Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да сваля напрежението, защото на всички стана ясно, че мислим в една посока. Въпросът е, че средствата и начините, по които това трябва да се направи, се разминават, разбира се. Ако бяхме приели този законопроект, мисля, на всички е ясно, че освен показване на някаква воля в тази посока нямаше да се случи нищо. Тоест, искахме да засилим някои фактически положения в Търговското право, в Закона за задълженията и договорите и така нататък между субектите. Че трябва да се плащат лихви – това е ясно. Те и сега могат да се изискат чрез съда.
Има сформирана група, която трябва да транспонира Директива 7 от 2011 г. Работната група работи. Аз и госпожа Менда Стоянова днес сме възложили да се изработи писмо, с което изискваме работата по транспонирането да се засили. Аз поех ангажимент, че до януари месец следващата година това трябва да се случи. Ако не, ние ще сформираме работна група в Комисията по икономическата политика, която ще заработи и ще се опита да транспонира тази директива, за да може да се реши този проблем, който ще засили паричния оборот в държавата, ще реши много проблеми на междуфирмената задлъжнялост и така нататък.
Така че аз не виждам проблем. Не виждам лицемери. Отляво се чуха доста неприлични изказвания. Не виждам защо, и то при условие, че виждам как БСП тръгва надясно – започва да защитава малкия и среден бизнес. Скоро може би ще защити и едрия бизнес. В това няма лошо, но по принцип неправилно действате. Тоест стъпките, които се приемат в законодателната дейност, трябва да имат реален ефект. Тук няма да има никакъв реален ефект.
Затова ние сме поели този ангажимент. Аз Ви казах – ще се опитаме да изработим това писмо, ще се опитаме да ускорим максимално нещата. Такъв законопроект ще има, той ще почива на директивата, приета от Европейския съюз и по която ние вече сме се произнесли в Икономическата комисия.
Така че това ще стане факт. Нашите намерения са ясни. Виждам, че Вие мислите в тази насока. Така че не виждам защо продължаваме да дебатираме нещо, с което всички са съгласни. Мисля, че начините са това, което са приели всички държави – чрез Директива 7 от 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря на господин Николов, защото той направи това, което аз исках да направя – да предложа да успокоим топката. Много съм удовлетворен от това, което той предложи и се ангажира, защото това е начинът. Моето усещане е, че тук има консенсус по съществото на проблема, на предложения законопроект. При посттоталитарните държави държавата е мудна, тежка и много често с действията си и с действията на държавните предприятия нарушава пазарните механизми. Има държави, в които държавата със своите предприятия е пример за бизнес поведение, за коректност, за бизнес морал и етика. Подобни регулации могат да бъдат изцяло в интерес на държавата и на предприятията и те да зададат поведение в бизнеса, в правенето на по-успешен и по-добър бизнес.
Така че нека да оставим зад нас годините, когато бизнесът прави бизнес в България въпреки държавата, въпреки препятствията, които тя поставя. Мисля, че с този законопроект, след като текстовете бъдат добре обсъдени, можем да вървим към по-добра среда за правене на бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване. (Реплики в КБ. Народният представител Румен Овчаров иска думата.)
За втори път, колеги отляво, в днешния пленарен ден, след като обявя, че дискусията е закрита, искате думата. Попитах за реплика, попитах искат ли да се изкажат други колеги, няколко пъти погледнах залата. (Реплика от народния представител Румен Овчаров и неодобрителни възгласи от мнозинството).
На кого дуплика?! Той направи изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Орешарски и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители, за 25, против 24, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
За прегласуване – Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо председател, исках да предпазя управляващите от това, което видяхме, че се случи току-що. И вчера в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм стана същото. Колегите от ГЕРБ подкрепят законопроекта, подкрепят логиката му, твърдят, че е много правилен, много своевременен и в пълно съответствие с европейските директиви и че трябва да бъде направен, но го подкрепят, гласувайки „против” и „въздържали се”. Ако подкрепяте нещо, направете си труда наистина да го подкрепите.
Няма никаква логика да чакаме още минимум един месец, тоест поне три месеца, докато някой се сети да започне да транспонира тази директива. Надявам се, не сте забравили, че 450 милиона задължения на държавата и в момента висят към бизнеса. Вие отлагате решаването на този въпрос за догодина по това време.
Аз Ви предлагам един много по-бърз и по-разумен вариант – дайте да гласуваме законопроекта на първо четене, между първо и второ четене да допълним това, което е необходимо да се случи, за да стане законопроектът работещ, за да бъдат разплатени задълженията на държавата към бизнеса, а директивата да бъде транспонирана цялостно тогава, когато вече имаме по-пълна възможност да поработим по този въпрос.
Затова, госпожо председател, искам прегласуване и мисля, че то е и разумно, и правилно, и справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Гласували 93 народни представители: за 24, против 29, въздържа ли се 40.
Предложението не е прието.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2010-2020.
Той е с № 102-03-26 и е внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2011 г.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам процедурно предложение – моля да бъде допуснат в залата заместник-министърът на физическото възпитание и спорта – господин Иван Ценов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започнете с доклада, ще го подложа на гласуване малко по-късно.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Република България 2010-2020 г., № 102-03-26, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2011 г.

На свои редовни заседания, проведени на 3 ноември и 9 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди проект за Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Република България 2010-2020.
На заседанието присъстваха: господин Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Иван Ценов и Камен Лазаров – заместник-министри на физическото възпитаните и спорта; представители на Министерството на образованието, младежта и науката, НСА „В. Левски”, СУ „Климент Охридски”, Столична община и спортни федерации.
Стратегията бе представена от министъра на физическото възпитание и спорта – господин Свилен Нейков. В своето изложение той посочи, че настоящата стратегия е основополагащ документ на правителството за ролята и мястото на физическото възпитание и спорта в Република България. Тя отразява необходимостта от качествено преустройство на системата за физическо възпитание и спорт като задължителен компонент на политическите, икономическите, социалните и други промени в обществото. В нея са изложени основните принципи, подходи и теоретични постановки, определящи главната цел на националната система за физическо възпитание и спорт.
С откриването на дискусията бяха представени получените в комисията писмени становища от Министерството на образованието, младежта и науката, общините София, Пловдив и Варна, спортни федерации и Българския олимпийски комитет.
Най-общо писмените становищата подкрепят философията на разработената стратегия, оценяват дейностите и мерките, както и заложените приоритети и предлагат прецизиране на отделните текстове със следните бележки:
- необходимо е разширяване на спектъра от организационни форми на извънкласни и извънучилищни спортни дейности, свързани с ученически спортни школи, спортни секции, спортни клубове и други;
- да се определи по-точно отговорността по отношение на реконструкция и модернизация на спортната база в училищните заведения, съобразно формата на собственост - държавна, общинска или частна.
В хода на обсъждането бе отбелязано, че представения проект за стратегия е преработен в положителна посока от последното му обсъждане и представлява една сериозна и добра основа за развитие и усъвършенстване на националната спортна система и философията заложена в него заслужава да бъде подкрепена. В тази връзка, за да се приеме един по-прецизен стратегически документ, който бележи пътя на развитие на всички подсистеми, бяха направени следните бележки и предложения:
- да бъде поставен по-силен акцент върху приоритетността на организирания спорт за всички пред спорта с високи постижения;
- необходимо е да се обсъди и приложи опита на общините в областта на развитието на спорта;
- да намерят по-сериозно място мерките за борба с расизма и ксенофобията, както и актуалните и нерешени проблеми в борбата със спортното хулиганство;
- необходимо е да бъде поставено като цел увеличение на публичните разходи за развитие на спорта, с оглед на това в края на стратегическия период те да достигнат до 0,5% от брутния вътрешен продукт.
В края на дискусията членовете на комисията се обединиха около следните изменения и допълнения на внесената стратегия, а именно:
1. В наименованието думите „2011-2020” се заменят с „2012 2022”.
2. В Раздел І.2. „Осигуряване на системата за физическо възпитание и спорт” в пети абзац след думите „финансирането от общинските бюджети не е подчинено” се добавя думата „изцяло”.
3. В Раздел ІІ.1 „Основна визия на физическото възпитание и спорта”:
а) в абзац втори думите „от 70 хиляди км на 20-25 хиляди км, тоест около 1,5 км на ден” се заличават;
б) в абзац седми след думите „физическата годност на населението” се добавя „максимално разширяване дела на обхванатите в организирания спорт за всички от разнообразни социални групи”.
3. В Раздел III „Обхват на системата и основни дейности за реализиране на стратегическите цели”:
а) в III.1. „Физическо възпитание и спорт в свободното време” в абзац втори:
аа) в рубрика първа думите „поетапно планово изграждане на функционално годна материална база (инфраструктура)” се заменят с „модернизиране и обновяване на съществуващата материална база и изграждане на нови спортни обекти”;
аб) в рубрика седма думите „с цел техният относителен дял от общия брой на населението да достигне към 2020 г. 15-20%, какъвто е във водещите страни от бившия Източен блок – Унгария и Чехия” се заличават;
ав) създава се осма рубрика:
- „осигуряване на улеснен публичен достъп до подробна актуална информация за възможността за свободно ползване на спортните съоръжения от граждани”;
б) в IIІ.2.1 „Физическо възпитание и спорт за учащи”:
ба) в абзац първи се създават рубрики шеста, седма, осма и девета:
- „провеждане на кампании в училищата със спортисти и известни деятели в областта на спорта за насърчаване на учащите се да се занимават със спорт;
- взаимодействието между родителски настоятелства към училищата и спортните клубове за организиране на спортни прояви и популяризиране на спорта сред учащите;
- организиране на спортни прояви по време на училищните ваканции;
- придобиване на статут на спортна инфраструктура на училищната спортна база и откритите спортни площадки”;
бб) досегашните рубрики шеста и седма стават съответно рубрики десет и единадесет;
бв) в абзац втори се създава рубрика шест:
- „усъвършенстване на механизма за финансиране на спортната дейност във висшите училища.”;
в) в III.2.3 „Физическо възпитание и спорт за лица с увреждания” в абзац първи се създават рубрики пета и шеста:
- „осигуряване на необходимите условия за пълноценно участие на учащите се с увреждания в класните и извънкласните форми на занимания със спорт;
- въвеждане на прием за изявени спортисти с увреждания в спортни училища и спортни паралелки.”;
г) в ІІІ.3.1. „Детско-юношески спорт” се създава рубрика девета:
- „ранно откриване и насочване на деца с изявени спортни способности към правилна методическа и тренировъчна подготовка.”
4. В Раздел IV „Осигуряване на системата”:
а) в IV. 1 „Спортна база”:
аа) в абзац първи думите „да осигури съответната координация с централните ведомства, общините и спортните организации за решаването на няколко приоритетни задачи” се заменят с „да изготви и представи за приемане от Министерския съвет в срок до 31 август 2012 г. „Национална концепция за развитие и управление на спортната инфраструктура”, която да включва и:
- „регистрационен режим с последващ контрол и условия за управление на спортните комплекси, обекти и съоръжения”;
- „категоризиране на спортните обекти и съоръжения според: вида собственост, значението, географското разположение, капацитета и съобразно критериите на Европейския съюз”.
аб) досегашните рубрики от първа до шеста се заличават.
б) IV.2 „Финансиране на системата”
ба) след абзац първи се създава нов абзац: „Дългосрочна цел до 2022 г. е публичните разходите за физическо възпитание и спорт да бъдат увеличавани системно до достигане на 0,5 % от брутния вътрешен продукт.”
бб) в абзац трети, в изречение първо се добавят думите „както и за подпомагане организацията на домакинства на престижни международни спортни събития”.
в) в IV.5 „ Международна дейност” – в абзац първи се създава рубрика седма:
- „провеждане на активна политика за издигане на студентския спорт на международно равнище и осигуряване на условия за международен студентски обмен в областта на спорта и спортната дейност”.
5. В раздел V. „Организационно-управленски основи на системата”:
а) в V.2.1. „Спортни клубове” в абзац втори се създават рубрики пета, шеста, седма , осма и девета:
- „да се стимулира участието на спортни клубове в социално-икономическата политика за развитие на спорта в България и участието им съвместно с общините в проекти по програмите на Европейския съюз за развитие на спорта;
- диференциране на спортните клубове в зависимост от предмета им на дейност, на такива, които развиват спорта за високи постижения, и на развиващи масовия спорт;
- участие в разработване на политики за ангажиране на доброволци по време на състезания; осигуряване на публика и привърженици; набиране на спонсорски средства; изграждане на идентичността на клуба, както и политики за диференцирани цени за различни категории спортуващи;
- създаване на предпоставки за разделяне на мениджърската и треньорска работа, с цел повишаване на ефективността от работата на клуба;
- повишаване квалификацията на мениджърските кадри на спортните клубове;”
б) в V.2.4. „Спортни организации със специален статут”, в абзац втори думите „активно и неолимпийските спортове, като” се заменят с „и спортове, които не са в програмата на Олимпийските игри, но са признати от МОК”.
6. В Раздел VI „Критерии и показатели за ефективност на системата” след абзац осми се създава нов абзац „Очаквани резултати” с пет рубрики:
- намаляване на относителния дял от населението, които не спортуват от 58 % на 39 %;
- увеличаване на относителния дял от населението, които спортуват редовно най-малко един път седмично от 3% на 5%;
- увеличаване броя на участниците в дейности по проекти на спортни организации от 100 хиляди на 150 хиляди спортуващи;
- намаляване на относителния дял от населението с наднормено тегло от 49, 5% на 40%;
- увеличаване на относителния дял от населението, занимаващи се с доброволческа дейност в областта на спорта от 3% на 6%.
След проведеното гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „против” няма и „въздържал се” – 1 глас, комисията приема предложените изменения в стратегията и предлага на Народното събрание следния проект на решение:

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта
РЕШИ:
Приема Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012-2022 (приложение).” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да започнем дискусията подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра на спорта.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Дебатите са открити.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да заявят това.
Господин Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, във връзка с предстоящите дебати по националната стратегия и във връзка с прочетения от колегата Стоичков доклад, искам да направя едно предложение за редакция в предложените допълнения в Раздел V.2.1. Разделът за „Спортни клубове”, където бяха прочетени и одобрени от комисията рубрики пета, шеста, седма, осма и девета. По-конкретно в рубрика седма изречението: „както и политики за диференциране на цени за различните категории спортуващи” да отпадне. Мотивите ми в тази насока са, че това не е дейност, а начини и средства, с които следва да се изпълнят дейностите, свързани с политиките за развитие на спортните клубове. В този смисъл, в стратегията не е мястото на това изречение, по-удачно ще бъде в съответните програми, които ще детайлизират тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Желаещи народни представители да вземат отношение към Проекта за стратегия?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стратегията, която предлага Министерският съвет, с вносител Министерството на физическото възпитание и спорта, е един изключително сериозен документ, заслужаващ нашето внимание, тъй като набелязваме пътищата за развитие на една изключително важна сфера в обществения и социалния живот, а именно физическото възпитание и спорта, което е свързано както със спорта за всички, с масовия спорт, спорта сред учениците, студентския спорт, така и със спорта, с който ние винаги сме се гордели с нашите световни шампиони, с нашите олимпийци.
Във връзка с това изключително важни са и финансовите параметри, заложени в стратегията. Само ще напомня на уважаемите народни представители, че от 2007 г. до момента и за следващата 2012 г., тоест шест бюджетни години правителствата отделят за физическото възпитание и спорта едва 0,1% от брутния вътрешен продукт. В стратегията министърът на физическото възпитание и спорта господин Свилен Нейков и комисията се обединихме около приоритетно бюджетно финансиране до 2022 г., а именно то да достигне 0,5% от брутния вътрешен продукт, тоест за 10 години да се увеличи пет пъти, а защо не и повече?
Изключително важна сфера за Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта, защото ние съчетаваме образователния процес, част от който е процесът на спорт и двигателна активност в общообразователните и висшите училища. Затова нашите допълнения в комисията бяха именно в насока да се постави акцент за участие в масовия спорт, без да се забравя, разбира се, спортът за високи постижения и олимпийският спорт. Но нашите следващи олимпийци и шампиони на европейски и световни подиуми ще дойдат от нашите училища, от нашите университети. Традиционни наши спортове, които години наред са раждали шампиони – бих посочил борбата, вдигането на тежести, стрелбата, леката атлетика, ски спорта – има много имена, които заслужава да бъдат цитирани и да влязат в стенограмата на Народното събрание, които са носили медали на България от 70-те години на миналия век, към момента са малко и се броят на пръсти нашите световни и европейски първенци, нашите олимпийци. Защо? Защото именно работата с детско-юношеските школи, работата с подрастващото поколение към момента, за съжаление, не се води или се води на ниво, което не отговаря на ХХІ век.
Затова аз пледирам към Вашето внимание и уважение към представената ни стратегия. Апелирам тя да бъде подкрепена единодушно от пленарната зала, това би било един добър акт на Четиридесет и първото Народно събрание, че може да се обединява, когато става въпрос за надпартийни сфери с една дългосрочна визия. Тази стратегия беше подкрепена почти единодушно в комисията и ще се радвам и в пленарната зала да я подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаят ли да вземат отношение? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Гласуването ще протече по доклада на комисията в поредността, в която комисията е направила предложение за промяна в текстовете на Проекта за национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Република България.
Комисията предлага в наименованието на стратегията думите „2001-2010” да бъдат заменени с думите „2012-2022”.
Запазва се десетгодишният срок с оглед влизането ни съвсем наскоро в 2012 г.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За тези, които следят текстовете, на стр. 5 в стратегията:
В Раздел І.2. „Осигуряване на системата за физическо възпитание и спорт” в пети абзац след думите „финансирането от общинските бюджети не е подчинено” са добавя думата „изцяло”.
Подлагам на гласуване добавянето на думата „изцяло” след думите „финансирането от общинските бюджети не е подчинено”.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
На стр. 10 от стратегията:
В Раздел ІІ.1. „Основна визия на физическото възпитание и спорта”.
Първото предложение на комисията е в абзац втори думите: „Научните изследвания през последните години доказаха...”, думите „от 70 000 км на 20-25 000 км, тоест около 1,5 км на ден” се заличават, а тирето след „три пъти” става точка. Вместо тире, става точка.
Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
В абзац седми, след думите „физическа годност на населението” се добавя „максимално разширяване делът на обхванатите в организирания спорт за всички от разнообразни социални групи”.
Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
В Раздел ІІІ „Обхват на системата и основни дейности за реализиране на стратегическите цели”, в ІІІ.1. „Физическо възпитание и спорт в свободното време”, в абзац втори, допълненията, съгласно предложенията на комисията:
В рубрика първа думата „поетапно, планово изграждане на функционално годна материална база (инфраструктура)” се заменят с „модернизиране и обновяване на съществуващата материална база и изграждане на нови спортни обекти”.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
В рубрика седма на ІІІ.1. думите „с цел техническият относителен дял от общия брой на населението да достигне към 2020 г. 15-20%, какъвто е във водещите страни от бившия Източен блок – Унгария и Чехия” се заличават.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
В Раздел ІІІ, т. 2.3 „Физическо възпитание и спорт за лица с увреждания” в абзац първи се създават рубрики пета и шеста със съдържание, съгласно доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 93 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на предложенията на комисията – в Раздел ІІІ.2.1. Предложенията за букви „ба”, „бб” и „бв”, както са направени по доклада.
Гласуваме!
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията досегашните рубрики шеста и седма в абзац първи да станат съответно рубрики десет и единадесет.
Гласуваме преномерирането на рубриките в този абзац първи.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в абзац втори да бъде създадена рубрика шеста със съдържание по доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
В раздел ІІІ. 2.3 „Физическо възпитание и спорт за лица с увреждания” в абзац първи се създават рубрики пета и шеста със съдържание, съгласно доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
В раздел ІІІ.3.1. „Детско-юношески спорт” се създава рубрика девета със съдържание по доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме на предложенията в раздел ІV „Осигуряване на системата.
Първото предложение в ІV.1. „Спортна база”, в абзац първи думите „да осигури съответната координация с централните ведомства, общините и спортните организации за решаването на няколко приоритетни задачи” се заменят с текста „да изготви и представи за приемане от Министерския съвет в срок до 31 август 2012 г. „Национална концепция за развитие и управление на спортната инфраструктура”, която да включва и: ”с допълненията, които са в редакцията на доклада на комисията.
Гласуваме промените в абзац 1 на раздел ІV.1. „Спортна база”.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Комисията предлага досегашните рубрики от първа до шеста в Раздел ІV.1. „Спортна база” да се заличат.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следват предложения за промяна в Раздел ІV.2. „Финансиране на системата”.
След абзац първи се създава нов абзац: „Дългосрочна цел до 2022 г. е публичните разходи за физическо възпитание и спорт да бъдат увеличавани системно до достигане на 0,5% от брутния вътрешен продукт”.
Гласуваме предложението за абзац първи.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има предложение за промяна в абзац трети.
Гласуваме предложението на комисията за промяна на абзац трети в Раздел ІV.2. „Финансиране на системата” в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна в абзац първи, Раздел ІV.5. „Международна дейност” в редакцията по доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към редакционните предложения на комисията за Раздел V. „Организационно-управленски основи на системата”.
Тук има редакционно предложение, направено в залата, от народния представител Ивайло Тошев, който предлага в новосъздаваните рубрики пета, шеста, седма, осма и девета, в рубрика седем да отпадне краят на текста допълнителното изречение „както и политики за диференцирани цени за различни категории спортуващи”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ивайло Тошев за промяна в редакцията на рубрика седма.
Гласували 79 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция – предложението на комисията за промени в Раздел V.2.1. „Спортни клубове”, където в абзац втори се създават рубрики пета, шеста, седма – с приетата от нас нова редакция, осма и девета.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следват промени в Раздел V.2.4. „Спортни организации със специален статут”. В абзац втори думите „активно и неолимпийските спортове, като” се заменят с „и спортове, които не са в програмата на олимпийските игри, но са признати от МОК”.
Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
В Раздел VІ „Критерии и показатели за ефективност на системата” комисията предлага след абзац осми да бъде създаден нов абзац „Очаквани резултати” с пет рубрики, подробно разписани по доклада.
Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
След направените с току-що приетите от нас решения промени в текста на стратегията предлагам на Вашето внимание следния проект за решение, който да подложим на гласуване:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална стратегия за развитие на
физическото възпитание и спорта в Република България
2012–2022

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта

РЕШИ:
Приема Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012–2022 (приложение).”
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно, а с него и Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България в предстоящия 10-годишен период.

Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФОНД ЗА ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА.
Вносител – Лъчезар Тошев, 25 юли 2011 г.
Постъпили са доклади от Комисията по регионална политика и местно самоуправление, която е водеща, и Комисията по правни въпроси. Няма представен доклад от Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно
самоуправление относно Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Тошев

На две редовни заседания, проведени на 15 септември и на 10 ноември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.
Законопроектът бе представен от народния представител Лъчезар Тошев в заседанието на комисията, проведено на 15 септември 2011 г. Според вносителя предлаганият механизъм за провеждане на жилищна политика има за цел да даде възможност на хората да получат реален шанс за придобиване на свое жилище и е заимстван от опита на Ирландия, Австрия, Турция и други страни, в които подобен подход е постигнал голям успех. Създаването на такъв фонд би било и един импулс за пазара на труда в областта на строителството в условията на преодоляване на финансовата и икономическа криза у нас и в Европа, както и регулатор на цените на жилищата, изграждани от частни предприемачи.
Социалните ефекти от тази дейност биха били намаляване на бедността и социалното изключване, предотвратяване на маргинализацията на голям брой хора, които иначе биха били зависими от различни социални институции, биха били в невъзможност да придобият жилище и ще чакат друг да реши проблемите им.
Новите жилища ще се строят съгласно стандартите за минимални разходи, гарантиране на изискуем минимум на стандартите за сигурност и функционалност при строителството и изискванията за енергийна ефективност. Така ще се поднови и модернизира жилищният фонд в населените места, ще се естетизират „сивите” градски зони и ще се постигне естетизация на градската среда чрез изграждане на инфраструктурата и социалните обекти, които съпътстват изграждането на жилищата. Фондът за жилищна политика ще може да получава европейска подкрепа за своята дейност, наред с националните финансови ресурси, с които ще оперира.
По време на обсъждането на законопроекта, проведено в заседанието на комисията на 10 ноември 2011 г., народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект е опит да се създаде финансов механизъм, чрез който, от една страна, да се осигури изпълнението на задълженията на държавата и общините за разрешаване на жилищните проблеми на гражданите, и, от друга, да подпомогне нуждаещите се граждани да придобият собствени жилища.
На настоящия етап задълженията за решаване на жилищните проблеми на гражданите са възложени основно на общините, които те реализират при условията и по реда на Закона за общинската собственост, където са разписани правилата за настаняване под наем, за учредяване на право на строеж и за продажба на жилища на лица с доказани жилищни нужди. Тези задължения на общините обаче не са обезпечени с необходимия финансов ресурс от страна на държавата и са оставени на възможностите на общинските бюджети.
В хода на дискусията бе обърнато внимание, че в действащото ни законодателство се съдържат разпоредби, част от които са аналогични или близки по съдържание на отделни текстове от предлагания законопроект.
Така например Законът за жилищностроителните кооперации съдържа общи задължения за държавата да подпомага жилищностроителните кооперации, като по-подробно са разписани задълженията на общинските съвети - да подпомагат жилищностроителните кооперации, като определят ежегодно терените за кооперативно жилищно строителство, които обявяват на видно място до края на предходната година и отстъпват на жилищностроителните кооперации право на строеж върху държавна и общинска земя по ред, определен от Министерския съвет.
Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, също има за цел да подпомогне чрез финансова компенсация гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове при придобиването на жилища.
В Закона за устройство на територията са предвидени специфични правила и нормативи за строителство на социални жилища – това са жилища, предназначени за граждани с определени жилищни нужди, изграждането на които се подпомага от държавата и общините под различни форми.
С последните промени, направени в Закона за управление на етажната собственост, се създадоха разпоредби, с които се регламентираха възможностите за усвояване на средства по европейските програми за саниране и поддържане на жилищата. Анализът на визираните разпоредби от действащото законодателство показва, че една от основните причини за разрешаване на жилищните проблеми на гражданите е липсата на сериозен финансов ресурс, чрез който да се създадат допълнителни механизми, с които да се стимулират и подпомагат гражданите при придобиването на жилища. От тази гледна точка внесеният законопроект се опитва да запълни тази законова празнота в действащата нормативна уредба.
Същевременно бе обърнато внимание, че законопроектът съдържа известни недостатъци, които поставят под съмнение възможността на практика чрез него да бъдат изпълнени целите, които си поставя.
В мотивите към законопроекта не е направен анализ за размера на необходимите финансови и други средства, с които да се осигури изпълнението на целите и практическото прилагане на предлаганата нова уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.
Законопроектът не съдържа необходимите разпоредби, които трябва да индивидуализират фонда. Законодателството ни има богата практика в подобни случаи, от която е видно, че фондът трябва да се определи като юридическо лице, освен финансиране е необходимо да има и имущество и да се определи седалището му, както и мястото на фонда – национален фонд или фонд към определен министър – например, към министъра на регионалното развитие и благоустройството или към министъра на финансите. Не са определени в достатъчна степен органите за управление на фонда, техните права и задължения, не е предвиден ред за вземане на решения от управителния съвет. Въпреки, че законопроектът предвижда задължения и съдействие от страна на общините, не са предвидени негови териториални структури.
Освен бюджетни, фондът ще управлява и чужди финансови средства, а не са разписани точно и ясно правилата за отпускане на средства, правата и задълженията на участниците в проекта, както и правилата за изключване, прекратяване и освобождаване.
Не е ясно кой е органът, на който се възлага изпълнението на закона. Законопроектът не предвижда подзаконов нормативен акт, който да детайлизира предложената доста общо правна уредба и да подпомага неговото изпълнение и практическо приложение.
Законопроектът допуска възможността бенефициентът да се откаже от проекта, като му се дължат внесените суми, без лихва или претенция за пропуснати ползи, но не е ясно към кой момент – преди построяването на сградата, при построяването й в груб строеж или във всеки момент.
Предвидено е в случай на развод на съпрузи, участващи в проект, правата да преминават върху един от бившите съпрузи – по взаимно съгласие или с решение на съда, което е в противоречие с разпоредбите на Семейния кодекс, регламентиращи отношенията между съпрузите при съпружеска имуществена общност.
Законопроектът предвижда част от финансирането да се извършва със средства от държавния бюджет, а същевременно определя като възможни бенефициенти предприятия и фирми, които могат да изграждат жилища за своите служители, което поставя въпроса може ли с държавни средства да се подпомагат частни фирми и доколко това е в съответствие с разпоредбите на Закона за държавните помощи.
Освен това са използвани и редица понятия, които нямат легално определение по смисъла на закона като: „случаи на несправяне със задължения”, „системно несправяне със задълженията”, „костуеми цени”, „ограничена печалба”, „донор” и други.
В комисията са постъпили и становища по законопроекта от Министерството на финансите и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в които са направени допълнителни бележки по отделните текстове, като и в двете становища законопроекта не се подкрепя.
В резултат на дискусията, народните представители се обединиха около становището, че законопроектът се нуждае от значително доработване, което поставя под съмнение възможността недостатъците му да бъдат отстранени между двете четения.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 1 глас „за”, 5 гласа „против” и 9 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Тошев, да не бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дедев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Ивайло Тошев, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80 от 25 юли 2011 г. с вносител народният представител Лъчезар Тошев:
„На свое заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80.
Законопроектът беше представен от вносителя Лъчезар Тошев. Той изтъкна, че създаването на фонд за жилищна политика е израз на дясна социална програма, реализирана в страни от Европа, като Ирландия и Австрия.
Идеята на законопроекта е създаването на фонд, в който държавата и общините си сътрудничат, за да могат гражданите да придобият собствено жилище. В нашата страна има място за такъв фонд, в който държавата съобразно своите възможности ще отдели средства, а всяка община, която желае да се включи, ще предостави терен за изграждане на такива жилища. По този начин ще се постигне естетизация на градските зони, енергийна ефективност и минимални разходи за изграждане на жилища, с предвидената символична лихва, тъй като законопроектът не прилага пазарен механизъм.
Този фонд може да бъде и партньор на европейските фондове, където има такива социални програми, и може да бъде инструмент за политика.
Народният представител Янаки Стоилов подкрепи законодателната идея като добра, но изтъкна, че не е добре реализирана в законодателно изражение. Той подчерта, че такива модели са съществували в редица централни и западноевропейски страни, включително и в нашата. Но в момента ситуацията в България има други характеристики, които трябва да се отчитат, като например, че има доста голям жилищен фонд, който е необитаем.
На второ място той постави въпроса за адресата на законопроекта. Ако се създаде такъв фонд или друг финансов инструмент, той трябва да бъде адресиран главно към общините, тъй като държавата не се занимава с провеждането на жилищна политика, а тази дейност в близкото минало се извършваше от ведомствата или общините.
Освен това, господин Стоилов препоръча законопроектът да има по-тесен и целенасочен обхват, да се определят категорията граждани, които могат да се ползват от тази програма.
Предлаганата ни правна уредба има аналог в действащото законодателство, например Законът за жилищностроителните кооперации, където общините имат задължение ежегодно да определят терени за жилищно строителство. Законът за устройство на територията съдържа специфични правила и нормативи за строителство на социални жилища, предназначени за граждани с определени жилищни нужди, изграждането на които се подпомага от държавата и общините под различни форми.
Законопроектът не съдържа в пълнота необходимите разпоредби, които да индивидуализират фонда – седалище, структура, имущество; не са разписани точно и ясно правилата за отпускане на средства, правата и задълженията на участниците в проекта, не е ясно на кого се възлага изпълнението на закона. Неприемлива е разпоредбата на чл. 5, ал. 3, която със закон създава задължения за европейските институции.
Сега действащата нормативна база е възложила на общините задължението за решаване на жилищните проблеми на гражданите при условията и по реда на Закона за общинската собственост, където са разписани правилата за настаняване под наем, за учредяване право на строеж и за продажба на жилища на граждани с доказани жилищни нужди.
След последвалото обсъждане и гласуване с 5 гласа „за”, без „против” и 15 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за Фонд за жилищна политика № 154-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителя – господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Този законопроект, както и други, които съм внасял, има предистория. Той е внасян и в миналия мандат на Народното събрание с цел да се предизвика дискусия по една идея за жилищна политика, която успешно е приложена и от други европейски страни, в които са управлявали десни правителства. Това е идея държавата и общините да си сътрудничат в създаването на този Фонд за жилищна политика, като общините, които желаят да се включат в тази програма, отстъпват парцел за строителство на жилища, а държавата участва с финансови средства. Изграждат се жилищата и се предоставят на лица, които кандидатстват за първо жилище, за да имат свое жилище.
Още в началото бих искал да подчертая, че тези жилища се предоставят, след като вече са изградени, така че една от забележките в становището на Комисията по регионална политика и местно самоуправление мисля, че не е основателна. Ясно е, че не може преди да бъдат построени жилищата, да бъдат предоставени.
Тази политика също е приложена много успешно в Република Турция от сегашния премиер Ердоган по времето, когато беше кмет на Истанбул. Благодарение на тази политика той успя да измъкне от маргинализация големи слоеве от населението от сърцето на Анадола и от други места и ги превърна в средна класа. В момента тези хора не са някакви маргинални групи, каквито са били, напротив – те вече са поели живота си в свои ръце. Такива проекти има в Ирландия и в Австрия.
Всъщност аз чух за този модел на заседание на форума „Кранс Монтана”, на който бях лектор по друга тема. Една от лекциите беше от австрийски експерт по този въпрос, който посочи добрите примери в Австрия и в Ирландия по реализацията на подобен фонд за жилищна политика. Затова реших, че в България също бихме могли да обсъдим създаването на такъв фонд за жилищна политика.
При бенефициентите – тези, които получават жилища и започват да изплащат жилищата, а не да плащат наем за тях, и в крайна сметка ги придобиват, са отбелязани няколко категории. Това са физически лица, кандидатстващи за първо жилище, или млади семейства, деца и съпрузи на служители, загинали при изпълнение на служебните си задължения, предприятия и фирми, които плащат, за да вземат тези жилища в полза на свои служители, защото по този начин пък работната ръка, която те използват, ще бъде стабилна и няма да има текучество на кадри. Това е едно от предимствата за реализацията на такава политика. Също така самите общини, освен че са дали парцелите, биха могли да закупят част от тези жилища и да ги предоставят на лица, които се нуждаят от жилище, при условията, които предоставя фондът. Тези варианти, в които се извършват дейностите на фонда, са описани в законопроекта, който съм внесъл.
Разбира се, не бих могъл да посоча точно каква сума ще бъде отделена за функционирането на този фонд, защото това ще бъде част от финансовата политика на правителството и само министърът на финансите може да предложи такава конкретна сума. Всичко останало би било импровизация, която не бих могъл да направя.
Жилищният фонд, който е необитаем в момента в България, е на някого, той не е безпризорен. Янаки Стоилов получи отговор от мен в комисията, когато казваше, че вече има много съществуващи жилища. Да, но те са на някого и това че не са обитаеми е въпрос на техните собственици. Този необитаем жилищен фонд не помага по никакъв начин на лицата, които желаят да придобият свои жилища, да поемат съдбата си в свои ръце, да си планират живота напред и по този начин да се превърнат в средна класа – хора с дясно мислене, тоест, които не разчитат на други да им помагат, а сами си планират живота.
Това също помага да се естетизират градските зони, което през 2001 г. беше прието като Препоръка 1505 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която съм включил в мотивите.
На 11 февруари 2009 г. членове на Комисията по европейските въпроси в миналия парламент се срещнаха с комисаря Ласло Ковач в Брюксел, който заяви, че Европейският съюз би давал средства за реализация на подобни социални програми за жилищна политика. Затова аз съм включил и тази възможност в предложенията за законопроекта.
Разбира се, този законопроект няма нищо общо със Закона за уреждане на проблемите на гражданите с дългогодишни спестовни влогове, по които са се набирали лихвоточки и прочее. Той няма нищо общо с тази дейност. Това е отделна политика и затова трябва да бъде разглеждан по този начин и няма как да бъде свързан с останалите закони, които уреждат друга материя.
Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в тази връзка е доста по-подробно и по-позитивно от становището на заместник-министъра на финансите Горанов, който формално е дал своето становище, без да е разгледал в дълбочина въпроса, който поставям. Този въпрос не е маловажен. Той има подкрепата на много неправителствени организации, които са научили за него. Може би много от Вас са получили техни писма. Става въпрос за повече от сто неправителствени организации, обединени в сдружения, които се борят младите хора да могат да получават жилища, и то по начин, който да не ги прави зависими по-нататък в техния живот.
Затова, когато получавам критики, че това е закон, който обслужва лява политика, аз казвам, че не е така, защото лявата политика прави хората зависими от разни институции, докато дясната социална политика, каквато е характерна за християндемократите, дава възможност на хората сами да решат своите проблеми. Те ще имат възможност да го направят. Смятам, че темата трябва да бъде обсъдена много по-сериозно, отколкото беше. Разбира се, ако правителството желае да внесе такъв проект, бих го подкрепил, но никой до момента не поставя този въпрос. Затова отново си позволих да поставя на дискусия в Народното събрание идеята за създаване на такава жилищна политика и фонд за жилищна политика, целящ създаване на средна класа в България, намаляване на маргинализацията, което би било от голяма полза за нашето общество.
Бих приел всякакви препоръки, но смятам, че отрицателно становище по тази идея е неуместно. Затова се надявам все пак да получа подкрепа на първо четене на законопроекта и, разбира се, всички добри идеи биха могли да го обогатят при второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Изказвания?
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Днес веднъж в залата при обсъждането на Кодекса на труда стана дума за лява социална политика и дясна консервативна политика. Особено ценно беше в изказването на Лъчезар Тошев това негово уточнение, че се касае за християндемократична, дясна, консервативна, социална политика, защото християндемокрацията е консервативна идея.
Вие от ГЕРБ, които сте мнозинство, не се вълнувате от тези понятия – ляво, дясно, център, социалдемокрация. За Вас това са празни звуци, които някои от Вас може да не са и чували. Защото какви сте Вие?! До този момент никой не може да каже какви сте. Граждани за, какво беше, за европейско развитие на България?! От десет души девет ваши привърженици няма да могат да Ви разтълкуват абревиатурата.
Законът е чудесно направен. Между двете четения може да бъде пипнат тук и там. Той е пример за това как държавата трябва да се намеси, как някои неща трябва да бъдат регламентирани в закона и е абсолютно добър пример какво значи нещо, което не е неолиберално. Най-ужасното нещо. Дори лявото е за предпочитане, тъй като има някаква физиономия, има все пак някаква концепция, има някаква логика в него, но неолибералното и либералното са нещото, срещу което ние всички трябва да работим против.
Затова ще подкрепя този законопроект, и то с ясното съзнание, с две ръце, че той е нещо много добро и е връщането към добрите стари начала на грижата на държавата към нейните граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, аз мисля, че по един такъв въпрос не би трябвало да има водоразделна линия между лява – дясна политика. Мисля, че всички ние трябва да подкрепим тази идея, това конкретно предложение, което е в интерес на българските граждани, и да не се опитваме сега да използваме тук този момент, дето се казва, за защита на един или друг вид политика.
Аз мисля, че трябва да подкрепим законопроекта, който е в интерес на българските граждани, не защото е дясна политика и не защото ние примерно претендираме, че имаме подобни разбирания и желаем това да се случи. Между първо и второ четене има време да се доизчистят някои текстове, да се обогатят. Предполагам, че колегата Тошев няма да има нищо против. Важното е да се обединим и да подкрепим законопроекта, защото, повтарям, е в интерес на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за Фонд за жилищна политика № 154-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 30, въздържали се 29.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 161 ЗА СЛУЖБИТЕ ПО ТРУДОВА МЕДИЦИНА, 1985 Г., НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет на 10 ноември 2011 г.
Законопроектът е разпределен на три комисии. От две от тях – Комисията по здравеопазването и Комисията по външна политика и отбрана, няма доклади.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае д-р Шайлекова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала за участие госпожа Диана Костадинова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов и госпожа Калина Петкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161
за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда № 102-02-26, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2011 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда № 102-02-26, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха господин Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор в Министерство на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика. Той поясни, че с предлаганият законопроект се ратифицира Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, приета от Международната организация на труда по време на 71-ата й сесия през 1985 г. в Женева.
Конвенция № 161 доразвива и разширява обхвата на две конвенции на Международната организация на труда, с които се осигурява защита на здравето на работещите, но които не са ратифицирани от България – Конвенция № 155 от 1981 г. за безопасност и здраве при работа и Препоръката към нея, както и Конвенция № 135 на Международната организация на труда относно представителите на работниците и служителите от 1971 г. Конвенция № 161 е ратифицирана до настоящия момент от 30 държави – членки на Международната организация на труда, 10 от които страни от Европейския съюз.
Българското законодателство съдържа задължения на работодателя за осигуряване на трудово-медицинско обслужване на работещите в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като условията и редът за това обслужване са определени с Наредба № 3 от 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. Разпоредбите са в пълно съответствие с чл. 5 от Конвенция № 161, но независимо от съществуващите разпоредби, с ратифицирането на Конвенция № 161 България става страна по този международен акт и ще се създадат условия за въвеждане в националното законодателство на адекватни на съвременните реалности международни стандарти в областта на трудово-медицинското обслужване на работещите.
Същевременно приложното поле на конвенцията кореспондира с приложното поле на чл. 3, ал. 4 (с който България е обвързана) на Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа, ратифицирана от Република България през 2000 г.
В Част I конвенцията съдържа определения на понятията „служби по трудова медицина/служби за трудово-медицинско обслужване” и „представители на работниците в предприятието”.
Конвенцията задава рамката за задължението на работодателите както от частния, така и от публичния сектор за създаване на собствени служби по трудова медицина с цел превенция и закрила здравето на работещите.
В Част II се съдържат функциите на службите по трудова медицина, които включват наблюдение на работната среда и оценка на риска на работното място с цел консултиране на работодателя по въпросите на безопасността и здравето на работещите, в съответствие с конкретните рискове в съответното предприятие.
В Част III са описани алтернативните начини за организация на службите по трудова медицината, които създават възможност за отчитане на националните условия и практики.
В Част IV от конвенцията се съдържат условията на работа на службите по трудова медицина. Те трябва да са мултидисциплинарни и техният персонал трябва да бъде определян от естеството на съответната работна среда и факторите, които могат да повлияят на здравето на работещите. Прилагането на Конвенция № 161 не изисква бюджетни средства.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина от 1985 г., на Международната организация на труда № 102-02-26, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите, желаете ли изказвания?
Уважаеми колеги, изказвания? Няма изказвания.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда под № 102-02-26, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2011 г.
Гласували 68 народни представители: за 68, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура, д-р Шайлекова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде проведено и второ гласуване относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 70 народни представители: за 70, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, д-р Шайлекова.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Второ гласуване относно Проект за ратифициране на Конвенция № 161за службите по трудова медицина 1985 г. на Международната организация на труда под № 102-02-26, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2011 г.

„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г. на Международната организация на труда.

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 161 за службите по трудова медицина от 1985 г. на Международната организация на труда, приета на 26 юни 1985 г., Женева, Швейцария.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване така предложения законопроект от д-р Шайлекова.
Гласували 74 народни представители: за 74, против няма, въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОБРОВОЛНИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен.
Първо ще чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Галя Милева има думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за доброволните формирования
за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от
Волен Сидеров на 27 септември 2011 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., обсъди Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров на 27.09.2011 г.
От името на вносителя, законопроектът бе представен от народния представител Волен Сидеров. С него се цели да се уреди създаването и дейността на доброволните формирования, като „граждански формирования, създадени на доброволен принцип, имащи за задача да съдействат на държавните органи за опазване на обществения ред и законността, органите на местно самоуправление и органите на съдебната власт при осъществяване на тяхната дейност за защита на правата, собствеността и законните интереси на гражданите”.
Законопроектът урежда начина за създаване на доброволните формирования, връзката им с органите на държавната власт, както и взаимоотношенията им с формированията на Министерството на вътрешните работи. Вносителят обоснова внасянето му, предвид борбата с престъпността за опазването на имотите, собствеността и селскостопанското имущество на гражданите да се включи и широката общественост.
По законопроекта бяха предоставени писмени становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.
В своето становище Министерството на вътрешните работи отбеляза, че и в сега действащото законодателство, в Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита при бедствия има разпоредби, регламентиращи взаимодействието на органите на МВР с гражданите и неправителствения сектор и възможността за създаване на доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации.
Наред с това е регламентирана и възможността към общините в Република България да се изграждат звена „Общинска полиция”, които могат имат правомощия за опазване на обществения ред, охраната на обекти и други. В становището също така се обръща внимание, че в законопроекта са извършени препратки към отменени закони, както и че се използват наименования на несъществуващи структури на МВР. Поради тези изложени аргументи, Министерството на вътрешните работи не изразява подкрепа за законопроекта.
Министерството на правосъдието и Министерството на финансите също не подкрепят законопроекта, тъй като част от разпоредбите му не са съобразени с изискванията на Закона за нормативните актове, а и също така липсва финансова обосновка.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Павел Димитров, Тодор Великов и Десислав Чуколов.
Народните представители Анастасов и Димитров обърнаха внимание на необходимостта от разчети за финансовите средства, които трябва да са налични за прилагането на тази нова уредба, а Чуколов и Великов подкрепиха законопроекта, като господин Чуколов специално отбеляза, че участието на гражданите в дейностите по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността е възможност, която е възприета в редица държави – членки на Европейския съюз.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 3 гласа „за”, „против” – 1 глас и „въздържали се” – 14 гласа, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров на 27 септември 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Милева.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, №154-01-100, внесен от Волен Сидеров

На редовно заседание, проведено на 6 октомври 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров на 27 септември 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: господин Асен Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, господин Николай Григоров – началник отдел в Главна Дирекция „Охранителна полиция” и господин Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Петър Хлебаров. Законопроектът урежда начинът за създаване на доброволните формирования, връзката им с органите на държавната власт, както и взаимоотношенията им с формированията на МВР, с които е предопределено да работят в тясна връзка. Според мотивите към законопроекта, предвид тежката криминогенна обстановка в страната се налага в борбата с престъпността за опазването на имота, собствеността и селскостопанското имущество на гражданите да се включи широката общественост. Предлаганият законопроект дава възможност на гражданите, които са най-засегнати от така наречената битова престъпност, да участват в пресичането на това явление.
Представителите на Министерството на вътрешните работи изразиха отрицателно становище по законопроекта, като обърнаха внимание, че и в сега действащото законодателство – Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за защита при бедствия и други, се съдържат разпоредби, регламентиращи взаимодействието на органите на МВР с гражданите и неправителствения сектор и възможността за създаване на доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и за отстраняване на последиците от тях. Регламентирана е и правната възможност за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и други дейности от страна на общините чрез изграждане на звена „Общинска полиция” извън определената обща численост на МВР.
Предлаганият законопроект съдържа препратки към отменени нормативни актове и използва наименования на несъществуващи структури на МВР. Функциите, задачите, начинът на формиране на доброволните формирования са определени доста общо и неясно, което създава предпоставки за дублиране на функции със законово определените правомощия на съответните правоохранителни и правоприлагащи държавни органи.
Министерството на правосъдието също изразява отрицателно становище по законопроекта, като обръща внимание, че част от разпоредбите не са съобразени с изискванията на Закона за нормативните актове. Липсва също така финансова обосновка за необходимите средства за осъществяване на дейностите, предвидени в законопроекта и източниците за тяхното финансиране.
В хода на дискусията изказалите се народните представители изразиха съгласието си със становищата на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи.
Обърнато бе внимание, че участието на гражданите в дейностите по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността е възможност, която е възприета в част от страните – членки на Европейския съюз, но предлаганата в законопроекта регламентация на тази дейност е недостатъчна, за да осигури законосъобразното й прилагане в практиката.
Наред с изложеното членовете на комисията считат, че инициирането на промени в нормативната уредба или създаването на нова, насочена към разширяване на формите на сътрудничество и участие на гражданите в опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, следва да се извършва на основата на широк обществен консенсус, постигнат в резултат на предварително обсъждане с ангажирането на всички отговорни институции и представители на гражданските организации.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 2 гласа – „за”, 4 гласа – „против” и 7 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва докладът на Комисията по правни въпроси.
Ще ни го представи господин Ивайло Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от народния представител Волен Сидеров на 27 септември 2011 г.

На свое заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за доброволните формирования за обществена безопасност под горния номер.
На заседанието проектът на закона беше представен от вносителя господин Сидеров, който обоснова необходимостта от приемането му с тежката криминогенна обстановка в страната, особено в по-малките населени места, където битовата престъпност е изключително тежка. В тази връзка господин Сидеров акцентира върху правилата за учредяване и членуване в доброволческите отряди, като посочи, че финансовата тежест за общините ще се сведе до разходите, необходими за издаването на карти и отличителни знаци на членовете, както и за съответни помещения.
Отношение в подкрепа на законопроекта изрази и господин Нотев, който заяви, че дублирането на функциите на тези формирования с функциите на отделни компетентни държавни органи не може да бъде формална пречка за регламентирането им.
Принципно съгласие с предложения законопроект изрази и господин Стоилов, според който разпоредбите на закона, макар и да се нуждаят от усъвършенстване преди второто им гласуване, дават допълнителна възможност на гражданите да се самоорганизират при опазване на живота и имуществото си.
Положително отношение по законопроекта изрази и господин Миков, който посочи емпирични данни за броя на посегателствата срещу собствеността за периода от 2007 до 2010 г. В тази връзка постави и въпроса за съотнасянето на дейността на членовете на тези отряди при задържането на лица с института на задържането на престъпник по чл. 12а от Наказателния кодекс.
В подкрепа на законопроекта се изказа и госпожа Христова.
В отговор на въпрос на господин Миков към вносителя дали законопроектът е съгласуван с Министерството на вътрешните работи, госпожа Фидосова поясни, че по повод обсъждането на законопроекта в Комисията по правни въпроси е постъпило становище от Министерството на вътрешните работи, което, към настоящия момент не би могло да подкрепи проекта на закона.
След проведеното обсъждане и гласуване с 8 гласа „за”, 2 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от народния представител Волен Сидеров на 27 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Вносителят го няма да ни представи своя законопроект.
Разискванията са открити.
Моля народни представители, които желаят да вземат отношение, да направят това.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Законопроектът като философия, като база, в голяма част беше изготвен при условията на Четиридесетото Народно събрание. Тогава при управляващата тройна коалиция обаче беше невъзможно, разбирате по какви причини, той да мине и да бъде приет.
Ние от „Атака” много се надявахме, при условията на Четиридесет и първото Народно събрание, при управляващата партия ГЕРБ, на която се възлагаха толкова големи надежди, след като българите гласуваха преди две години и половина, този законопроект да мине. Разбира се, да мине обмислен заедно, да бъдат направени съответните уточнения и корекции. Вашето ръководство е наясно, че едно от нещата, за които настоявахме в продължение на две години, беше този законопроект да стане факт. Имаше индикации за положително отношение към неговото приемане, ние изчаквахме, напомняхме, както това ставаше с други законопроекти. След като се видя, че на ГЕРБ не може да се разчита, че ГЕРБ играе собствена политическа игра в дните на онова, което се случи в Катуница и всичко, което се развихри във връзка с това – с гражданския мир, спокойствие и ред в страната, сметнахме че е крайно време да го внесем за разглеждане, а вече въпрос на политическа отговорност е кой ще гласува за него и кой няма да гласува за него.
И още нещо ни даде основание да решим да го внесем колкото може по-бързо – при нашите обиколки в страната с кемпери, фургони, всички видяха това, бидейки близко до хората, живеейки в реална селска и градска среда – къде на площад, къде покрай някой град, ние виждахме какво представлява на практика, съвсем осезаемо за нас беше това, което се случваше с така наречената битова престъпност, много голяма част от която беше циганска престъпност.
Ние внесохме законопроекта, в комисиите много пъти уточнявахме, че се касае за философия на един законопроект и призовавахме да бъдат давани предложения. Но всички политически сили, не само управляващите от ГЕРБ, а и други, които приемат идеята за доброволни формирования, да се включат в клаузите, в точките, в конкретните текстове за усъвършенстване на онова, което мисля, че трябваше да продуцираме като Четиридесет и първо Народно събрание.
В тази връзка за нас най-важното беше и продължава да бъде да започне създаването, формирането на такива доброволни образувания най-вече срещу битовата и циганска престъпност, за които формирования оттук нататък да се развива нормативната уредба. Тоест приет този закон евентуално, да се усъвършенства все повече и повече.
И в комисиите се направиха забележки, които са абсолютно несъстоятелни – иска се финансова обосновка. Така е, колеги.
В миналото Народно събрание беше приет един текст в Закона за нормативните актове за така наречената финансова обосновка. Управляващите винаги играят с тази разпоредба – когато те внасят законопроект, забравят и никога няма финансова обосновка, а когато опозицията внася законопроект и те не желаят да го приемат, винаги се позовават на факта, че нямало финансова обосновка. И да има, и да няма, в комисията го казахме, това би струвало на обществото минимални, символични средства, защото и от заглавието на законопроекта се вижда, че се касае за доброволни формирования. Тоест за тях няма нужда да се заплаща, както за системата на МВР – почти милиард за около 70 хил. служители.
Сами разбирате, тук се касае до разширяване на базата на субекта, който осъществява борба срещу престъпността. Ако досега това се прави официално от държавата, от МВР, оттук нататък трябва да се официализира друго – това да се прави от доброволни формирования, които гражданите да създават не обаче безразборно, не хаотично, а съобразно закона, който можем да направим добър, ако нашето предложение се възприеме на първо четене.
Такива формирования се правят на много места. Разбира се, това не е регламентирано и гражданите рискуват да попаднат под ударите на закона заради това, че се опитват да приложат закона, да защитят своята чест, имот и сигурност, без за това да са регламентирани като носители на някакви права и задължения. Има хора, които лежат по затворите по тази причина – било то, че са го правили еднолично, сами за себе си, или са го правили групово, събирайки се.
Ситуацията по градове и села е толкова ужасна. Мисля, че тези от Вас, които имат връзка с реалния живот, които посещават избирателните си райони, не се съмняват в този факт. Неслучайно някои от лявата опозиция и от управляващите подкрепиха законопроекта в комисията, защото виждат какво става по места.
Винаги е добре да се разшири базата за борба срещу престъпността, за защита собствеността на гражданите и това е чудесен начин. В България има практика, дори през социализма, когато МВР беше далеч по-ефективно от сегашната полиция. Тоест милицията беше много по-ефективна в борбата срещу престъпността от сегашната полиция. Имаше такива формирования. Няма да влизам в спор, в дебат и оценка за тяхната ефективност или неефективност. Сега се налага още повече.
Един абсолютно несъстоятелен отговор, който МВР даде за всяка от комисиите – виждате ли, МВР и в сегашния Закон за МВР, и на практика има такива формирования, които да осъществяват борба и в случаи на стихийни бедствия, на производствени аварии и катастрофи. Точно по аргумент за противното обаче МВР би трябвало да каже: „Да, щом има такива формирования и те работят, защо пък да няма такива формирования от граждани и за опазване на обществения ред, спокойствието, имота и сигурността на хората?
Когато някъде стане пожар, авария, катастрофа или се случи производствено бедствие по някаква причина от форсмажорен характер, може гражданите да бъдат викани да помагат, да гасят, да пазят. В този случай МВР казва: „Гражданите не ни трябват” (абсолютна липса на каквато и да е логика), вместо да настоява, да иска такива формирования да бъдат създадени, за да помагат, знаем в колко села няма полицаи – разбираемо по каква причина. Тук няма да правя оценки и да се впускам да споря. Вместо да разчита на още един лост в борбата срещу престъпността, МВР не го желае. Нямам обяснение за този факт. И то при положение, че в законопроекта, който ние представяме, изрично се дава правомощие на МВР да осъществява и контрол, и методична помощ, и да администрира. Тоест под крилото, под шапката и в зависимост от МВР да бъдат формирани тези доброволни групи. Най-странно е отношението на МВР в този смисъл – че се обявява против.
Колеги, такива формирования под различна форма има в други европейски страни. И в дебатите, и в материалите, които сме представили, пускали по пощенските Ви кутии, сме правили аналогии с други страни от Европейския съюз, където има подобни формирования, които играят немалка роля. Те са и традиционни – в много държави водят началото си от десетки и стотици години. Те са естествено продължение в борбата против престъпността, в сферата на битовата престъпност, на по-дребните посегателства срещу закона, срещу обществения ред, което трябва да бъде използвано като лост.
Да отречем тази необходимост означава другото – да кажем, че Министерството на вътрешните работи и правоохранителните органи, както и всички други съпътстващи органи дотолкова много са си свършили работата и дотолкова в страната цари мир, спокойствие и липса на каквато и да е престъпност, че няма нужда от такива формирования. Но с кризата дребната престъпност, битовите кражби, посегателствата върху обществения ред и спокойствие виждате, че се засилват. Те ще се интензифицират с все по-голямата безработица, която вече е налице и която се задава, така че средство за опазването на реда и спокойствието е създаването на такива обществени формирования.
И аз още веднъж ще Ви напомня нещо, за което говорихме и в комисиите, и преди това, и когато предизвикахме дебат, който се разви като обществен дебат. Вижте и форумите в интернет и ще видите подкрепата за тази идея. Този дебат е с много положителен резултат за формирането на такива подразделения.
Онези от Вас – от лявата опозиция, както и от управляващите, които гласуваха в подкрепа на закона, дори и тези, които гласуваха и като „въздържали се”, изразиха идеята между двете четения да бъдат направени поправки.
При прохождането, при първосъздаването на един такъв закон със съответния институт, разбира се, са повече трудностите от чисто законодателен и формален характер. Можем да направим много уточнения. Всеки може да даде своя принос между двете четения за това. Но ние даваме основанието да се отпочне законодателният процес и най-после – на 21-22-та година от началото на демократичните промени в България, възможността гражданите в страната широко да се включат за опазване на обществения ред и спокойствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други народни представители искат ли думата?
Заповядайте, господин Гумнеров.
ДИМИТЪР ГУМНЕРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Принципно ще подкрепя идеята за създаването на един подобен закон.
Принципно я подкрепям, защото преди да влезе един законопроект тук, при нас, и да стане закон, излиза логичният въпрос: има ли необходимост от него? Да, има!
Факт е, че битовата престъпност нараства, особено по селата. Факт е, че в цели региони на България има невероятен проблем с това. Факт е, че полицията няма нито необходимия бюджет, нито необходимия брой хора, кадри, за да успеят тотално и навсякъде да се справят с този проблем. Факт е, че общинската полиция не може да съществува, защото общините нямат възможност да я финансират.
Но аз искам да кажа, че в тази форма и така внесен от „Атака”, този законопроект е обречен.
Уважаеми колеги, обречен е, защото той е ерозирал още преди да бъде внесен! Нима не виждате, че от самите вносители тук в момента няма и половината група?! Тоест, те самите не уважават собствения си труд. Те самите се проявяват като едни популисти, които само говорят и нищо друго не правят.
Аз ще Ви кажа и нещо друго. След като две години Волен Сидеров и хората около него подскачаха като пудели около властта, те можеха да се договорят съвсем спокойно през цялото това време този закон да мине. Те не посмяха и не пожелаха да го направят, просто защото не им пукаше за избирателите, просто защото тях ги интересува да се говори за „Атака”, а не „Атака” да върши такива неща! И след като те самите не уважават собствените си законопроекти, аз не виждам как ние в това Народно събрание можем да ги уважим.
Пак казвам, че принципно приемам, но нека бъдат така добри и Волен Сидеров, и цялата група, когато внасят толкова важен законопроект, да бъдат тук, за да го защитят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли?
Първа реплика – господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Гумнеров, не сте прав! Тук присъстват, доколкото виждам, повече хора от инициаторите за внасяне на такъв закон, отколкото стоят там отпред. Част от хората стоят в другия край на залата, в групата на независимите депутати.
Аз обаче ще гласувам за този законопроект, въпреки че си давам сметка и за неговите слабости и недостатъци. Ще гласувам, защото е крайно време наистина да се започне дебат по този въпрос.
Хайде, господин Гумнеров, колеги, да не си правим илюзии! Вие обикаляте също по регионите и знаете, че наистина има цели региони, не просто села, а цели региони, обезкостени от битова престъпност. Не искам да Ви обяснявам как хората си пазят реколтата, как не успяват да си опазят домовете и така нататък.
Друг е въпросът, че наистина този законопроект изисква сериозна преработка, съгласуване с другите нормативни актове, по тясна обвързаност с Министерството на вътрешните работи, с общинските власти и така нататък, но все пак като идея тя е много назряла, необходима е на България, и аз си мисля, че наистина след една добра преработка подобен текст би трябвало да бъде приет от това Народно събрание
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Гумнеров, ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Нито като идея, нито като приложение нормотворческо на тази идея, аз не мога, а и нашата парламентарна група, не може да подкрепи подобен законопроект.
Уважаеми колеги, знаете старата максима, че пътят към ада е постлан с добри намерения, и добри идеи, бих добавил аз.
Кой не споделя констатацията, че наистина има проблеми с битовата престъпност? Кой не споделя констатацията, че наистина в много райони на страната съвестните български граждани се чувстват понякога изоставени от държавата, безпомощни пред престъпните набези върху тяхното имущество? Но кой би могъл същевременно да се съгласи, че този проблем може да бъде решен по един такъв начин, който всички ние сме видели в миналото, включително на България, в историята, как подобни идеи са се трансформирали и, бих казал, деформирали в едни формирования от друг тип, които са послужили за основа за разгръщането и вилнеенето на една друга човеконенавистна идеология.
Уважаеми колеги, нека да не си играем с огъня! Нека не отваряме по този начин – чрез „добрите идеи”, „добрите намерения”, да не отваряме една врата към една действителност, която България е познала през своята история, и която, аз съм убеден, че нито един демократичен, съвременно мислещ човек би пожелал отново да се повтори.
България няма нужда от шпиц команди, България няма нужда от подобен род военизирани формирования, както личи от самата редакция на законопроекта – с командири, заместник-командири и така нататък, въоръжени отради.
България има нужда от укрепване на съществуващите държавни органи и институции, от съществуващите правоохранителни органи, включително от финансова подкрепа на общините в изпълнението на вменените им функции, включително за опазване на обществения ред, но при съществуващата организация, при ясно дефинирани права и отговорности на държавни служители – било то към Министерството на вътрешните работи, било то към Общинска полиция, било то към „Гражданска защита”, когато става дума за защита на населението при бедствия и аварии и така нататък, но не и от подобен род военизирани отряди.
Когато се поставя въпрос за липсата на финансиране, аз искам да запитам: какво пречи и в момента да има такива доброволци? Пречи също финансирането. Какво ще промени това, че сега Вие ще създадете със закон право да се създават подобни формирования, ако и за тях няма финансиране? Общо взето законопроектът е пълен, меко казано, с несъвършенства, за да не използвам по-сериозни квалификации. Той е вреден като замисъл и опасен в перспективите за своята реализация на практика и по никакъв начин няма да допринесе за решаването на тези иначе реално съществуващи проблеми в борбата с битовата престъпност.
Уважаеми колеги, искам да се обърна към всички трезвомислещи народни представители – нека да не си правим експерименти с гражданския мир, с демократичните достижения на българската демокрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Не съм очаквал, че господин Казак ще подкрепи нашия законопроект. Според него гражданският мир ще се запази, ако продължи битовата престъпност да шества из страната и всевъзможни шайки да обират на хората реколтата, да влизат в домовете им и пред самите тях да им изнасят покъщнината, да им извеждат животните пред смаяните им погледи и те нищо да не могат да направят. Това се наричало граждански мир. Прекрасно, колеги от ДПС, ние друго не очакваме от Вас.
За Вас това безхаберие, което цари от 20 години в страната, е много добро и вероятно Вие черпите някакви дивиденти от тази ситуация, за да се противопоставяте на всеки опит да бъде въведен известен обществен ред, който не може да бъде въведен без участие на гражданите на републиката. Тези граждани могат да вземат участие, само ако се създадат специални формирования, които в рамките на закона, а не на беззаконието, както се опитва да намекне господин Казак, се погрижат сами за себе си. Полицията от 60 хиляди може да стане 100 хиляди души. Тя не е слънце да огрее навсякъде. Без помощта на самите граждани, което ние предлагаме да стане в рамките на определен закон, битовата престъпност няма да спадне.
И питам аз колегите от ДПС: като бяха управляващи в две правителства и като сега от тази трибуна, господин Казак, призовавате да се подкрепи полицията, да се укрепват, както Вие казвате, правоохранителните органи, какво направихте за тяхното укрепване? По време на Вашето управление битовата престъпност не беше ли същата, че даже и по-висока? Сега призовавате тук такава инициатива изобщо да не се чува и да не се вижда, да няма такова нещо, защото, видите ли, кой знае в какви шпиц команди щели да се превърнат тези отряди. Как не Ви е срам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Казак, какви шпиц команди Ви се привиждат, какъв етнически мир?! Защо не Ви се привиждат, да кажем, башибозушки орди?
Вижте, тук не става въпрос за връщане на някакви практики, които са съществували в една или друга държава, в един или друг тоталитарен строй. Става дума за ангажиране на обществото, на активната част от него в пряко съдействие, в пряко взаимодействие, дори подчинение на органите на Министерството на вътрешните работи и на общинските власти в опазването на имуществото и на обществения ред на същите тези граждани. Това го има в много страни. Стига да бъде устроено достатъчно ясно, достатъчно точно и правно регламентирано, то ще заработи.
Склонен съм да се съглася с Вас, че законопроектът има доста несъвършенства, и аз ги виждам. Но да отричате заради това, че специално този законопроект има несъвършенства, да отричате изцяло идеята и да почнете да говорите някакви, извинете ме, врели-некипели, е не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Жалко е, че учен със специалност „История”, който познава добре историята на България, не си е извадил достатъчно поуки от приложението на подобен род идеи в българската история преди Девети септември. Жалко, че хора, които иначе претендират за сериозност, си играят по подобен начин с реалните проблеми на обществото, като се опитват да предлагат опасни за тяхната реализация решения.
Уважаеми колеги, изрично подчертах в изказването си, че споделям заедно с всички присъстващи в тази зала сериозността и действителността на съществуването на подобен род проблеми. Това че държавата не може към момента да предложи адекватно решение, наистина е факт, достоен за съжаление. Той не датира от вчера, не датира от последния мандат, или от последните два мандата. От две години управлявате, уважаеми колеги, заедно с ГЕРБ и битовата престъпност не е спаднала, така че нека да не си прехвърляме отговорността кой е по-виновен за нейното съществуване, за нейното увеличение, намаление и така нататък.
Дайте да помислим сериозно как да се справим с този проблем с наличните ресурси и механизми на държавата, на общините, на местната власт. Дайте да помислим как да укрепим съществуващите структури, как да стимулираме хората към повече бдителност, а не да си играем с подобен род предложения: доброволни формирования, въоръжени, с командири и така нататък – неща, които виждаме на практика, видели сме в миналото, а и в сегашната ни действителност.
И в момента има подобен род формирования, особено към някои политически сили. Ние виждаме с какво се занимават. Видяхме какво направиха и пред софийската джамия. (Реплики от Парламентарната група на „Атака”.) Искате това нещо да се разпространи в цялата страна? Ако това са добрите примери за доброволни формирования, съмнявам се, че някой би могъл да се съгласи те да се легализират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – професор Станилов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Аз не съм му споменал името.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин професоре – обърнахте се към мен, недейте спори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в пререкания помежду си, дала съм Ви думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Личното обяснение се състои в това, че искам да напомня на господин Казак, че аз съм в „Атака”, именно защото смея да твърдя, че мога да чета между редовете на историята, да чета историческия контекст. Като съм взел предвид историческия опит на българите, съм рискувал да вляза в такава партия като „Атака” и съм шеста година в нея. От тази трибуна глупости никога не съм говорил и никога не съм говорил неистини. Никога не съм лъгал и не съм унижавал никого, и не съм го наричал с гнусни думи.
Никога не съм казвал, че Вие сте шпиц команда. Казвал съм Ви от тази трибуна, че Вие сте турска националистическа партия, и това е чистата истина. Точно затова стоите не срещу нашия закон, срещу самата идея да има такъв закон – да не би българският народ да се самоорганизира и да отговаря на битовата престъпност, която Вас не Ви засяга, защото битовата престъпност е разпространена сред българските турци точно колкото сред българите. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Значи именно Вие защитавате битовата престъпност. Защо?! Защото Ви се привиждат някакви фантасмагории, шпиц команди и не знам какво си, като че ли 20 години не живеете в тази обстановка.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Глупости говорите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Глупости говорите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които да участват в дискусията? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за доброволните формирования за обществена безопасност.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 18, въздържали се 53.
Предложението не е прието.

Следваща точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител е Волен Сидеров.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви представя Доклада на комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-101, внесен от Волен Николов Сидеров на 27 септември 2011 г.
„На свое заседание, проведено на 3 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под горния номер.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – зам.министър на правосъдието, Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”, Галина Тонева – заместник на Главния прокурор, Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд.
Законопроектът бе представен от вносителя му – господин Волен Сидеров. С него се предлага изменение на чл.116, ал.2 от НК.
С предлагания законопроект се цели по-адекватно въздействие на държавата, съобразено с обществените условия, степента на криминогенност в конкретния момент, както и с целите на генералната превенция.
С настоящия законопроект се предвижда това да стане в изключително тежки случаи, които представляват злодеяния. Правното понятие „злодеяние” е известно в правните доктрини на някои страни.
В последвалата дискусия се включиха госпожа Машева, госпожа Тонева, господин Гроздан Илиев, както и народният представител Явор Нотев.
Госпожа Машева заяви, че поддържа представеното становище на Министерството на правосъдието.
Госпожа Галина Тонева – заместник на Главния прокурор, заяви, че също поддържа писменото становище на Върховната касационна прокуратура, в което се припомнят международните актове, с които се засяга темата за смъртното наказание.
Господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд, разви тезите, застъпени в писменото становище на Върховния касационен съд.
Народният представител Явор Нотев заяви, че със законопроекта се повдига фундаментален въпрос и че дебатът по тази тема не е приключил и не е затворен.
Народният представител Волен Сидеров, в отговор на прозвучалите становища заяви, че те са формални и казионни. Въпросът е морален, заяви господин Сидеров и изтъкна, че страхът от смъртното наказание ще е достатъчно възпиращ извършителите на чудовищни престъпления.
След проведеното обсъждане и гласуване с 1 глас „за”, 1 глас „против” и 17 гласа „ въздържали се”, Комисията по правни въпроси не подкрепя на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-101, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров на 27 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Народни представители, които желаят да участват в нея?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, знам, че дебатът е изключително тежък. Той не е политически, не е идеологически, той е чисто юридически, той е и морален. Този дебат не се проведе навремето. В началото на демократичната шумотевица, в началото на 90-те години отвън ни наредиха буквално, по телефона, както някога преди това, срещу онова, за което се борихме. Преди това: „Ало, ало, Москва, слушам”. Сега: „Ало, ало” – може би кой знае коя столица – „слушам”.
Ние премахнахме смъртното наказание. Първо въведохме мораториума – спомнят си всички юристи – след това в Наказателния кодекс и текстът със смъртното наказание отпадна, точно в онзи период, когато беше най-страшно, когато престъпността, убийствата, изнасилванията, грабежите бяха ежедневие за всеки един от нас, когато всичко наистина се разпадаше и не беше ясно дали ще го има утре. Тогава, когато смъртното наказание в Наказателния закон беше стратегическото оръжие – нещо като възпиращото, ядреното оръжие за обществото, набързо, бих казал за една нощ, по нареждане, по заповед, без да има дебат, смъртното наказание отпадна.
Минаха двадесет години оттогава, ситуацията продължава да бъде изключително тежка. Ние правим това предложение не толкова с надеждата да бъде прието, колкото знаем какви са настроенията, знаем каква продължава да бъде заповедта, вече можем да наречем и столицата, от която нареждат – Брюксел. Тоест, „Ало, ало, Брюксел, слушам”, и спокойно можем вече да приемем, че всъщност това няма да бъде допуснато. Но, когато водим този дебат за смъртното наказание, ние водим един много по-голям дебат – юристите ще ме разберат – нещо, за което ние от „Атака” отдавна настояваме – това е дебатът за засилването на наказателната репресия. Защото макар и на първоинстанционен съд – давам най-пресният пример: 8 месеца за заплаха, закана, реално с убийство, с употребата на думата „гяур” в Катуница, от Асеновградския съд се вижда какво значи, че наказателната репресия в България е силно занижена. Знаете, колеги юристи, за заплаха за убийство какво наказание се налага. То не е по средата, не е малко под средата, ами си давате сметка, особено съдиите, които мерят на везната на Темида, за какво става дума.
Така че въпросът за дебата за смъртното наказание е дебат изобщо за степента, нивото на наказателната репресия в България –основен фундаментален въпрос, който стои пред съдопроизводството, пред охранителните органи, пред прокуратурата, пред съда, пред адвокатурата. Ние говорим по разни други въпроси – кадрови, организационни, финансови въпроси на тези системи, говорим за корупцията там, но много рядко говорим или почти не говорим, даже изобщо не говорим, освен „Атака”, за законодателството като очертаване на рамката относно степента, нивото на наказателната репресия в страната. Когато говорим за това, ние от „Атака” говорихме и в предишното Народно събрание, правим го и сега – за нов Наказателен закон, където тези въпроси трябва да бъдат решени по по-адекватен начин в съответствие, във връзка с един нов закон, направен в неговата система, а не на парче, както това се прави за всеки отделен текст.
Ако се проведе дебат в обществото, ако се направи една безпристрастна анкета и се постави въпроса „за” или „против” смъртното наказание, ще видите отговора на българите. Можете да сте абсолютно сигурни, че в огромната си част те ще бъдат за връщането на смъртното наказание.
Защо? Защото всички са по-наясно от законодателя, много често сугестиран, манипулиран и командван, за нуждите на обществото. Защото нуждите на обществото се мерят с нивото на криминогенност в него. Защото нуждата от една правна разпоредба, от един закон, от една норма, както са ни учили в Юридическия факултет – някои в Юридическия факултет на Софийския университет, някои в други, но школата е една и съща – зависи от потребностите на обществото и от нуждите на генералната превенция. Тоест, да бъда разбран от всички, от възпиращия ефект на нормата, особено на репресивната норма, на наказателно-правната норма.
Има и друго – че въведен един такъв текст за връщане на смъртното наказание не означава, че задължително ще се изпълнява, но той ще виси като Дамоклев меч и ще бъде възпиращ за всеки, който дръзне, а не както е сега – в затвора, за закана с убийство за 8 месеца, а лицето ще излезе след 4-5, пък може би 6 или за по-малко, ако има „добро” поведение, както често се случва. Но при наличието на смъртно наказание, сами разбирате, когато то виси като заплаха, такова нещо няма и не може да има като снизхождение, като компромис на обществото към извършителя.
Неслучайно в мотивите и в закона ние за първи път в българското законодателство се опитваме да въведем понятието „злодеяние”. На юристите е ясно делението на простъпките на три вида – на нарушение, на престъпление и на злодеяние. Така е например според френското право и други правни системи. Ние искаме да се въведе смъртното наказание по отношение на изключително тежките деяния и изключително обществено застрашаващите, извършени с изключителен цинизъм, с изключителна дързост, засягащи по недвусмислен, много тежък начин живота и обществения интерес. Затова ние въвеждаме понятието „злодеяние”. Това е нещо, което трябва да бъде обмислено.
Когато говорим за връщането на смъртното наказание не можем да не се съобразим и с факта, който се изтъква от противниците много често, че видите ли, в Европа никъде няма такова. Навсякъде то е отречено, заменено, изхвърлено от употреба. Да, в Европа е така. Но в любимата на много от нас Америка и в други високодемократични, развити страни в света, за които никой не може да отрече, че са цивилизовани, ако щете и в съседна Турция има такова наказание, и то се изпълнява. Най-редовно четем съобщения в този смисъл.
Така че това, което ние предлагаме и което искаме, не е аргумент „против”. Нещото, което обаче можете да бъдете сигурни, че дори и да не възприемете законопроекта, който предлагаме, нашата идея е да продължим дебата.
Той е необходим дебат, той е обществен дебат, който най-после трябва да се състои, макар и късно, макар и сега, въпреки че той не се състоя в началото на 90-те години, когато смъртното наказание беше отменено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Шопов? Няма.
Други народни представители искат ли думата?
Тъй като времето, определено за днешното пленарно заседание изтича, тук ще прекъснем разискванията и ще продължим в утрешния ден.
Сега следват съобщения за парламентарен контрол за 25 ноември 2011 г. – петък, 11,00 ч.
Първи ще отговаря министърът на външните работи – Николай Младенов, на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на земеделието и храните – Мирослав Найденов, ще отговори на въпрос от народните представители Лютви Местан, Алиосман Имамов и Ариф Агуш, и на три питания от народните представители Яне Янев, Корнелия Нинова и общо питане от Яне Янев и Бисерка Петрова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски, ще отговори на девет въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, Мая Манолова – два въпроса, Димчо Михалевски, Евгения Желева, Янаки Стоилов, Ангел Найденов и Димитър Горов – два въпроса.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България – Бойко Борисов, на питане от народния представител Яне Янев;
- министърът на културата – Вежди Рашидов, на два въпроса с писмен отговор от народните представители Цветомир Михов и Ваньо Шарков.
На основание чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговорът на въпрос от народния представител Мая Манолова и отговорът на питане от народните представители Мая Манолова и Милена Христова към министъра на труда и социалната политика – Тотю Младенов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството – Лиляна Павлова, и министърът по управление на средствата от Европейския съюз – Томислав Дончев.
Поради годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите – Симеон Дянков, и министърът на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00. Ще продължим с дебатите по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Волен Сидеров.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:

Анастас Анастасов


Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова