Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение: на 30 ноември 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекса на цени на производител на вътрешния пазар за октомври 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Вносители – Министерският съвет, на 11 юли 2011 г. и народният представител Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
С докладите по двата законопроекта ще ни запознае госпожа Михайлова от Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците” към Министерството на околната среда и водите, и госпожа Оля Матова – началник отдел „Производствени и опасни отпадъци” към Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 125, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная в резюме с доклада на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г. и второ – първо гласуване на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене двата законопроекта.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите, и госпожа Оля Матова – началник на отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”, както и парламентарният секретар госпожа Жанета Жикова.
Присъстваха и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – господин Валери Накев – началник отдел, и госпожа Виргиния Александрова – началник на сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”, представители на Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Мария Куманова, и госпожа Десислава Стойкова, представители на браншови организации по дейности с отпадъци, както и представители на неправителствени организации и медии.
Със законопроекта, внесен от Министерския съвет комисията беше запозната от министър Нона Караджова, която представи проекта и мотивите за неговото внасяне. Тя обърна внимание на това, че законопроектът е представян многократно, като още преди внасянето в Министерския съвет е обсъждан със заинтересованите страни.
Със законопроекта се цели: на първо място, транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС и създаване на условия за подобряване управлението на отпадъци в страната без риск за човешкото здраве и околната среда, както и за значително нарастване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
Основните изисквания на директивата, които налагат промени в националното законодателство, могат да бъдат обобщени, както следва:
1. Въвеждане на нови определения за „отпадък”, включително „опасни отпадъци“, „отработени масла“, „биологични отпадъци“ и други.
2. Въвеждане на понятията „странични продукти” и „край на отпадъка”, както и определяне на критериите и условията, при които дадено вещество или предмет могат да не бъдат разглеждани като отпадъци, и условията, при които определени отпадъци престават да бъдат отпадъци.
3. Прецизиране на задълженията на притежателите на отпадъци да осигурят подходящото им третиране по начин, който не въздейства отрицателно върху околната среда и човешкото здраве.
4. Прилагане на нова петстепенна йерархия при управлението на отпадъците, която определя предотвратяването на образуването на отпадъци като първи приоритет и изисква повторната употреба и рециклирането на материалите да бъдат предпочетени пред оползотворяване на отпадъците за получаване на енергия.
5. Разработване на програма за предотвратяване на образуването на отпадъци до 12 декември 2013 г., в която да бъдат поставени целите, да се описват съществуващите и предлагани бъдещи мерки за предотвратяване и се посочат показателите за измерване на изпълнението им.
6. Насърчаване на оползотворяването на отпадъци и употребата на оползотворени материали с оглед опазването на природните ресурси, като отпадъците следва да се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка.
7. Въвеждане на цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци.
8. Улесняване на разделното събиране и правилното третиране на биоотпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците.
9. Налагане на принципа за „разширена отговорност на производителя” с цел засилване на предотвратяването на образуване на отпадъците, повторната употреба, рециклирането и друг вид оползотворяване и определяне на мерки, които да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което разработва, произвежда, обработва, третира, продава или внася продукти носи разширена отговорност на производител.
10. Прилагане на принципа „замърсителят плаща“, изискващ разходите за обезвреждане на отпадъците да бъдат поети от настоящия им притежател, предишните притежатели или от причинителя на отпадъка.
Внасянето на законопроекта, според вносителя, е продиктувано от факта, че през последните осем години съществуващият Закон за управление на отпадъците създаде правната рамка относно управление на отпадъците в страната, която следва да се преосмисли и осъвремени в контекста на изискванията на новата директива.
В посочения период законът неколкократно беше изменян и допълван частично и непълно. Това налага цялостна преоценка и усъвършенстване на съществуващите изисквания, като анализът на естеството и обхватът на необходимите промени показва, че тяхното въвеждане налага изготвянето на изцяло нов закон и не може да бъде осигурено чрез изменение и допълнение на съществуващия Закон за управление на отпадъците.”
Ще пропусна подробното представяне на главите на законопроекта. Те са отбелязани в подробния доклад на комисията.
„Приемането на нов Закон за управление на отпадъците се очаква да доведе до:
- Хармонизиране на изискванията на националното законодателство с изискванията на Европейския съюз в областта на управление на отпадъците.
- Разширяване обхвата на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от хартия, картон, пластмаса, стъкло и метали, в това число отпадъци от опаковки. Повишаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци в страната.
- Създаване на ясни механизми за финансиране на дейностите с отпадъци.
- Засилване на партньорството между общините при изграждане на система от регионални съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците, отговаряща на нормативните изисквания и съвременните технически стандарти.
- Ограничаване на рисковете за околната среда при дейностите по транспортиране и третиране на отпадъци.
Министър Караджова посочи, че след запознаване и оценка на постъпилите чрез Народното събрание множество становища и предложения, Министерството на околната среда и водите има определено виждане и позиция за това, което може да бъде прието и отразено в законопроекта между двете гласувания: по отношение на режима, за правомощията на общините и за площадките за черни и цветни метали. Министерството подкрепя по принцип голяма част от направените предложения, но смята, че те могат да намерят място в наредби към закона.
По точка втора от дневния ред, от името на вносителя на законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Петър Курумбашев.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС относно отпадъците, с която са отменени по-старите директиви на Европейския съюз, като се въвеждат правила за определяне отговорността на притежателите на отпадъците и на лицата, които ги образуват, в процеса на жизнената си или стопанска дейност и се дефинират правила, при спазването на които определени отпадъци престават да бъдат такива.
Проектът регламентира петстепенна йерархия при управлението на отпадъците, като предотвратяването образуването на отпадъци е първи приоритет и се стимулира повторната употреба и рециклирането пред оползотворяването за производство на енергия.
Въвеждат се мерки за разделно събиране, чрез които се стимулира отделянето на опасните компоненти и се установяват забрани за смесване на отпадъците. Предлага се установяване на общи и подробни правила при управление на различните отпадъчни потоци, като е възприет подхода детайлните изисквания да се определят с подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.
Проектозаконът предлага нов подход при управлението на строителните отпадъци и възможност за влагане на рециклирани строителни материали в строежите, което изисква съответната промяна на Закона за устройство на територията и актовете по неговото прилагане.
Съгласно новата Рамкова директива са въведени и определения за „отпадък”, включително „опасни отпадъци”, „отработени масла”, „биологични отпадъци”, „търговец”, „брокер”, „разделно събиране”, „предотвратяване”, „повторна употреба”, „жизнен цикъл на отпадъците”, „съхраняване” и „трансграничен превоз”. Въведени са понятията „странични продукти” и „край на отпадъка”.
В проектозакона е направено ясно разграничение на трите вида съхраняване, като на разрешителен режим е само третото – при мястото на третиране.
Въвежда се изрично изключение, че за дейности по подготовката на неотпадъци с кодове R12 и R13 не се издава разрешение, регистрационен документ или друго, а само се подава информация до Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Предлага се създаването на мрежа за повторна употреба на отпадъците от домакинствата на територията на общината, като приоритет за стимулирането на повторната употреба.
Според вносителите се избягват някои ненужни административни тежести и се въвежда принципа на мълчаливото съгласие за всички регистрационни и разрешителни режими.
Прецизирани са задълженията на кметовете на общини и системите за управление на битовите отпадъци от домакинствата. Предвидени са и задължения към регионалните сдружения на общините, сдружени с цел изграждане и стопанисване на регионални депа за отпадъци.
С Проектозакона е направено разграничаване на контролните функции по прилагането му и е направена преоценка на съществуващите административнонаказателни разпоредби.
Съгласно вносителите, изготвянето на проектозакона е съобразено с мнението и позициите на заинтересованите бизнес организации, оценена е финансовата и административна тежест на закона, като са отчетени пропуските и празнотите в действащия Закон за управление на отпадъците.
С приемането на законопроекта се очаква хармонизиране на националното законодателство с изискванията на европейското в областта на управление на отпадъците, разширяване обхвата на системите за разделно събиране на отпадъци и повишаване количествата на рециклирани и оползотворени отпадъци, подобряване на партньорството между общините при изграждане на системи за третиране на отпадъци, ограничаване на рисковете за околната среда и човешкото здраве при транспортиране и третиране на отпадъци, намаляване и предотвратяване образуването на отпадъци и премахване на излишната административна тежест за участниците в процесите по управление на отпадъците.
Съгласно становището на Комисията по европейските въпроси, предложеният Проект на Закон за управление на отпадъците коректно транспонира директивата, като има някои неточности и технически пропуски, които могат да бъдат прецизирани преди второ гласуване.
След откриването на дебата отношение взеха: министър Караджова, народният представител Лъчезар Тошев, народният представител Павел Димитров, народните представители Петър Курумбашев, Фани Христова, Димитър Лазаров, Искра Михайлова, отново – народния представител Димитър Лазаров, Павел Димитров и Фани Христова, по поставените въпроси в течение на дебата.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите гласува както следва:
- по т. 1 от дневния ред – Законопроект, внесен от Министерския съвет: с 13 гласа „за”, без ”против” и 4 – „въздържали се”, подкрепи законопроекта и
- по т. 2 от дневния ред – Законопроект, внесен от народния представител Петър Курумбашев и група народни представители: с 4 гласа „за”, 1 – „против”, и 13 – „въздържали се”, не подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме и отхвърли на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г., и Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Евдокия Манев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Теодора Желева – началник отдел „Управление на битови и строителни отпадъци” в Министерството на околната среда и водите, госпожа Милка Гечева – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, господин Деян Златешки – началник отдел „Устройствени проекти” в Дирекция „Устройство на територията”, и госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт в Министерството на регионалното развитие и благоустройство, господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България, господин Добрин Савчев – заместник-кмет на община Габрово и госпожа Ренета Кънчева – експерт в община Габрово.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет бе представен от госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите. Тя информира членовете на комисията за принципните разпоредби от действащия закон, които запазват действието си и обърна внимание на основните промени в предложения законопроект. Основна цел на законопроекта е да осигури транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС и да създаде условия за подобряване управлението на отпадъци в страната без риск за човешкото здраве и околната среда, както и за значително нарастване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
Основните промени в предложения законопроект имат за цел да доведат до:
- подобряване и оптимизиране работата на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци и въведените системи за разделно събиране и оползотворяване, финансирани на основата на принципа „Отговорност на производителя”, включително на лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране на продуктите, които пускат на пазара, като целта е постигане на по-добри резултати при изграждането на реални системи за разделно събиране на отпадъците от населението;
- разширяване обхвата на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали, в това число отпадъци от опаковки и повишаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци в страната;
- засилване на партньорството между общините при изграждане на система от регионални съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците, отговаряща на нормативните изисквания и съвременните технически стандарти;
- облекчаване на процедурите по издаване на разрешение за дейности с отпадъци, с цел намаляване на административното натоварване на бизнеса;
- създаване на ясни механизми за финансиране на дейностите с отпадъци и ограничаване на рисковете за околната среда при дейностите по транспортиране и третиране на отпадъци;
- подобряване на контрола върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали и ограничаване на възможностите за предаване на отпадъци с неясен произход от физически лица;
- разграничаване на задълженията на контролните органи по прилагане на закона и преоценка на съществуващите административнонаказателни разпоредби, с оглед ефективното им прилагане.
Законопроектът, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители, бе представен от господин Румен Такоров. Той подчерта, че основната част от разпоредбите, както и целите и в двата законопроекта съвпадат, което се дължи на транспонирането на новата Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, и обърна внимание на основните разлики между двата законопроекта.
В законопроекта, внесен от народни представители, вместо задължението на гражданите да предават безвъзмездно определени отпадъци, се предлага създаването на мрежа, с която се цели да се създадат условия за стимулирането на повторната им употреба. Предлага се да отпадне изискването площадките за отпадъци от черни и цветни метали и метални опаковки да бъдат разположени на територии, определени с общи устройствени планове, като разпоредбите са съобразени с изискванията на Закона за устройство на територията.
Предлага се също така размерът на сумите, заплащани по безкасов път, да бъде съобразен с условията на специализираното законодателство, да отпаднат изискванията за банковите гаранции и да се прецизират правомощията на съответните органи по издаване и отнемане на разрешенията за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. По този начин предложените разпоредби в законопроекта са съобразени с мнението и позициите на заинтересованите бизнес организации.
В становището, представено от представителите на Националното сдружение на общините, бе обърнато внимание, че и в двата законопроекта има три основни пункта, които общините не споделят, като подробно бяха изложени причините за това и се направиха мотивирани предложения за съответните промени. Общините предлагат постигането на заложените цели при депонирането да бъдат вменени за изпълнение не на всяка община поотделно, а на регионалните сдружения, като ангажиментите на отделните общини, участващи в регионалното сдружение, да бъдат определяни пропорционално на участието им в сдружението.
На следващо място следва да се предвиди възможност за възлагане на дейностите по управлението и експлоатацията на площадките за разделно събиране на отпадъци на организации по оползотворяване и/или на други лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, тъй като общините самостоятелно не са в състояние да се справят с това задължение. Общините предлагат също така банковите сметки, по които се превеждат обезпеченията и отчисленията за дейностите по обезвреждане на отпадъци да бъдат на разпореждане на съответното Регионално сдружение по управление на отпадъците, тъй като това са средства, събрани от данъкоплатците от съответните общини.
Натрупаните средства да се използват по решение на Общото събрание на Регионалното сдружение, след предварително съгласуване с органите на министерството.
Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразиха становище относно разпоредбите на законопроекта, внесен от правителството, свързани с изискванията за наличието на общи устройствени планове, като обърнаха внимание, че тези разпоредби следва да се синхронизират с изискванията на Закона за устройство на територията.
Обърнато бе внимание, че част от предлаганите промени по отношение на съдържанието на инвестиционните проекти и плановете за управление на строителните отпадъци, както и промените в дефинициите в допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, следва да бъдат прецизирани.
Представителите на Министерството на околната среда и водите изразиха несъгласието си със законопроекта, внесен от народни представители, с аргумента, че макар и да има значително припокриване на голяма част от текстовете, са налице съществени различия между двата законопроекта по отношение на режима за отпадъците с черни и цветни метали. Същевременно представителите на Министерството на околната среда и водите изразиха съгласие с бележките и предложенията, направени от страна на Националното сдружение на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В хода на дискусията членовете на комисията подкрепиха предложенията, направени от страна на Националното сдружение на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като обърнаха внимание, че същите са целесъобразни и следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при разглеждането на законопроекта между двете гласувания.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното становище:
- със „за” – 12 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 4, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерския съвет;
- със „за” – 5 гласа, „против” – 1, „въздържали се” – 12, предлага н Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
С доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят на комисията – господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, на нашата комисия беше разпределен Законопроект от господин Петър Курумбашев и група народни представители.
„ДОКЛАД
по Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30.11.2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за управление на отпадъците.
На заседанието присъстваха Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците” в Министерството на околната среда и водите; Мария Вергова – член на Управителния съвет на Българската асоциация по рециклиране; Борислав Сандов – член на Националния съвет на Политическа партия „Зелените”.
Законопроектът беше представен от народния представител Петър Курумбашев.
Според мотивите, изложени от вносителя, настоящият законопроект транспонира новата Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, с която са отменени Директива 75/439/ЕИО относно обезвреждането на отработени масла, Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци и Директива 2006/12/ЕО относно отпадъците.
Законът въвежда правила за определяне на отговорността на притежателите на отпадъците и лицата, които ги образуват в процеса на жизнената си или стопанската си дейност; регламентират се петстепенна йерархия при управление на отпадъците, която определя предотвратяването на отпадъци като първи приоритет и изисква и стимулира чрез комплекс от мерки и механизми повторната употреба и рециклирането, като предпочитани методи за третиране пред оползотворяване на отпадъците за получаване на енергия; въвеждат се мерки за разделно събиране на отпадъците; определят се правила при управлението на различни отпадъчни потоци, разграничавани в зависимост от техния произход и начин на образуване.
Проектозаконът предлага нов подход при управление на строителните отпадъци, като въвежда изисквания за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и постигане на количествени цели за оползотворяване и рециклиране, както и за влагане на рециклирани строителни материали в строежите.
В законопроекта е направено ясно разграничение между три вида съхраняване: съхраняване на мястото на образуване, съхраняване в рамките на определението за събиране на отпадъци и съхраняване при мястото на третиране на отпадъците.
С цел стимулиране на повторната употреба, като приоритет в управлението на отпадъците, се създават мрежи за повторна употреба от домакинствата на територията на общината.
С оглед избягване на ненужно административно бреме лицата, които извършват дейност като търговец и брокер по закона се регистрират само ако не притежават друго разрешение, документ и така нататък.
Въвежда се принципът на мълчаливо съгласие за всички регистрационни и разрешителни режими, предвидени в проектозакона.
Прецизирани са задълженията на кметовете на общините, както и задължения към регионалните сдружения на общини, сдружили се с цел изграждането, стопанисването и грижата за регионални депа за отпадъци. В същото време са заложени преходни периоди за действие на съществуващите в процеса на закриване регионални депа за битови отпадъци. Поставени са изисквания към собствениците на депа да предоставят обезпечения под формата на отчисления от всеки тон депониран отпадък или депозиране на средства по специални доверителни сметки, съответно учредяване на банкови гаранции за нужди на следексплоатационните грижи и рекултивацията на площадките на депата.
Регистрационният режим е сравнително облекчен.
Въвежда се принципът, когато площадката е една разрешението/регистрационният документ да се издава от директора на РИОСВ по местонахождението й, а когато площадките са няколко, компетентен да е директорът на РИОСВ по регистрация на лицето. За чуждестранните лица, това ще е директорът на РИОСВ -София. По този начин се осигурява възможност за обжалването на актовете на регионалните структури по административен ред – пред министъра на околната среда и водите.
Запазен е лицензионният режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като удачен за проверка и контрол върху законосъобразността на дейността и произхода на отпадъците от тези видове. Прецизирана е документацията при сделки с тях, а също са предвидени образци на декларации и сертификати за проследимост на произхода на тези отпадъци.
Въведен е контрол върху дейността на индивидуалните и колективните системи за управление на масово разпространените отпадъци. За тежки нарушения се предвижда заплащане на продуктови такси, като за нарушения, които застрашават изпълнението на националните цели, се предвижда отнемане на разрешението и усвояване в полза на Министерство на околната среда и водите на банковата гаранция.
Ясно са определени изискванията за водене и съдържанието на публичните регистри по закона. Регистрите на разрешенията и регистрационните документи за дейности се създават компетентните по издаването на съответния документ РИОСВ, а последните изпращат служебно информацията до Изпълнителна агенция по околна среда за оповестяване на данните на електронната страница на агенцията. Регистърът на дейностите с отпадъци от черни и цветни метали се води в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Предвидено е разработване на програма и план за предотвратяване на отпадъци до 12 декември 2013 г., в които да бъдат поставени целите и определени сроковете за предотвратяване на отпадъци. С програмата се поставят задачи да се набележат конкретни мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци, насърчаване на повторната употреба и рециклирането и показатели за измерване на изпълнението.
Със закона е направено ясно разграничаване на задълженията на контролните органи по прилагане на закона, определени са техните правомощия по налагане на принудителни административни мерки.
В хода на заседанието беше отбелязано, че има постъпило писмено становище от Министерство на околната среда и водите, което не подкрепя предлагания законопроект.
В хода на дискусията беше поставен акцент върху дейността на площадките, на които се извършват дейности с отпадъци от черни и цветни метали, както и върху режимите, регулиращи извършване на тази дейност.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 5 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на комисията господин Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г. и Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
На свое заседание, проведено на 30 ноември 2011 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа на първо четене Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г. и Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите и експерти от Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет, бе представен от госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
Основната цел на законопроекта е да се осигури транспониране на изискванията на Директива 2008/98/ЕС.
Промените в законопроекта са насочени към:
- формулиране на ясни задължения за кметовете на общини за управление на битовите отпадъци на територията на съответната община;
- подобряване на контрола върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали и ограничаване на възможностите за предаване на отпадъци с неясен произход от физически лица;
- въвеждане на основания за разработване на подзаконови нормативни актове, които да прецизират и конкретизират изискванията за управление на битовите, биоотпадъците и строителните отпадъци;
- разграничаване на задълженията на контролните органи по прилагане на закона.
В законопроекта са описани основните задължения и отговорностите на лицата, които образуват или извършват дейности с отпадъци на органите на местното самоуправление и местната администрация и производителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.
Законопроектът прецизира задълженията на кметовете на общини за управление на отпадъците, като въвежда изисквания за постигане на цели за рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Кметовете на общините се задължават да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в това число едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и други, във всички населени места с население по-голямо от 10 хиляди жители на територията на общината. Предоставя се възможност на общинските администрации да определят изисквания към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и метали.
Законопроектът запазва съществуващите изисквания към дейностите и площадките за черни и цветни метали, приети с последното изменение на Закона за управление на отпадъците през 2011 г., в това число разполагане на площадките единствено в индустриалните зони на населените места.
В допълнение се предлага въвеждането на изискване за предоставяне на банкова гаранция в размер 50 хил. лв. и допълнително по 10 хил. лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъдат извършвани дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Законопроектът определя случаите, в които банковата гаранция се усвоява напълно или частично от Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът запазва основните изисквания, прилагани към трансграничния превоз на отпадъци. (Регламент 1013/2006.)
Законопроектът за управление на отпадъците, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители, беше представен от господин Румен Такоров. В изказването си той подчерта, че и двата законопроекта съвпадат по отношение на транспонирането на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, и обърна внимание на основните разлики между двата законопроекта.
В законопроекта, внесен от група народни представители, вместо задължението на гражданите да предават безвъзмездно определени отпадъци, се предлага създаването на мрежа, с която се цели да се създадат условия за стимулирането на повторната им употреба. Предлага се да отпадне изискването площадките за отпадъци от черни и цветни метали и метални опаковки да бъдат разположени на територии, определени с общи устройствени планове, като разпоредбите са съобразени с изискванията на Закона за устройство на територията. Предлага се също така размерът на сумите, заплащани по безкасов път, да бъде съобразен с условията на специализираното законодателство, да отпаднат изискванията за банковите гаранции и да се прецизират правомощията на съответните органи по издаване и отнемане на разрешенията за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. По този начин предложените разпоредби в законопроекта са съобразени с мнението и позициите на заинтересованите бизнес организации.
В хода на дискусията представителите на Министерството на околната среда и водите изразиха становище, че над 70% от текстовете в новия проект съвпадат изцяло с внесения от Министерски съвет проект. Значителна част от останалите текстове представят редакция на съществуващите разпоредби, без да променят смисъла и значението.
От представителите на Министерството на околната среда и водите бе обяснено, че проектът, внесен от групата народни представители, защитава интересите на ограничена част от представителите на бизнеса с отпадъци от черни и цветни метали и свързаните с тях организации за оползотворяване на масово разпространени отпадъци.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения прие следното становище:
- с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.;
- с 3 гласа „за”, 0 гласа „против” и 9 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Вълков.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще Ви запозная накратко с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 30 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г. и проект на Закон за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите – Клементина Денева – главен секретар, и Оля Матова – началник отдел ,,Управление на производствени и опасни отпадъци”.
I. Законопроектът за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет, има за цел да приведе националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, като създаде условия за подобряване управлението на отпадъците в страната без риск за човешкото здраве и околната среда, както и за значително нарастване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
Следва да се отбележи, че освен транспониране изискванията на Директива 2008/98/ЕО (така наречената Рамкова директива за отпадъците), със законопроекта се предлагат и промени, свързани с оптимизиране на съществуващите разпоредби за управление на отпадъците, произтичащи на база вече транспонирано европейско законодателство, както и в резултат от натрупания опит и идентифицираните проблеми при прилагането му.
II. По-съществените изисквания на Рамковата директива за отпадъците, транспонирани в разпоредбите на разглеждания законопроект са свързани с:
- въвеждане на нови легални дефиниции и прецизиране обхвата и приложното поле на закона;
- прилагане на нова петстепенна йерархия при управление на отпадъците: предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, друго оползотворяване, обезвреждане;
- отмяна на лицензионния режим за дейностите с отпадъци и замяната му с разрешителен или регистрационен режим;
- разработване и приемане на Национален план за управление на отпадъците, който ще замени съществуващата национална програма. Като част от плана се предвижда и разработването на Програма за предотвратяване образуването на отпадъци;
- засилване на контрола на дейностите по отпадъците.
III. При разглеждане на законопроекта следва да се има предвид следното:
1. Срокът за транспониране на Директива 2008/98/ЕО е изтекъл на 12 декември 2010 г. Срещу България е започнала процедура по нарушение.
2. В законопроекта са предвидени и редица други изменения, които нямат отношение към транспонирането на Директива 2008/98/ЕО. Въпреки това, предвид множеството постъпили предложения и становища по законопроекта в рамките на продължителния период на обсъждането му с всички заинтересовани страни, КЕВКЕФ изразява увереност, че между първо и второ четене ще бъде постигнат широк консенсус по основните параметри на законопроекта.
3. Подзаконовите актове по изпълнение на закона следва да се приемат в кратки срокове с оглед обезпечаване неговата прозрачност и качествено прилагане.
4. В законопроекта са допуснати някои правно-технически неточности, които следва да бъдат прецизирани от водещата комисия при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене.
IV. Законопроектът за управление на отпадъците, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители, има за цел на първо място да транспонира изискванията на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. В мотивите към законопроекта са посочени очакваните ефекти от приемането му.
Наред с хармонизиране на изискванията на националното законодателство с тези на Европейския съюз в областта на управлението на отпадъците, очакваните ефекти включват още: разширяване обхвата на системите за разделно събиране на отпадъци и повишаване количествата на рециклирани и оползотворени отпадъци, подобряване на партньорството между общините при изграждането на системи за третиране на отпадъци, ограничаване на рисковете за околната среда и човешкото здраве при транспортиране и третиране на отпадъци, намаляване и предотвратяване образуването на отпадъци и премахване на излишната административна тежест за участниците в процесите по управление на отпадъците.
Законопроектът повтаря допуснати правно-технически грешки в законопроекта на Министерския съвет.
V. След оценка на внесения законопроект от гледна точка на съответствието с правото на Европейския съюз, КЕВКЕФ изразява становище, че голяма част от предложените разпоредби във връзка с транспонирането на Директива 2008/98/ЕО съвпадат изцяло с внесения от Министерски съвет проект.
Предвид изложеното по-горе, КЕВКЕФ счита, че Законопроектът за управление на отпадъците, внесен от Министерския съвет, отразява точно и цялостно изискванията на Рамковата директива за отпадъците.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
1. Предлага: с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
2. Предлага: с 3 гласа „за” и 11 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване проект на Закон за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Панайотова.
Първият законопроект, който е постъпил, е този на Министерския съвет.
Заповядайте за изказване, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Председателите на комисии детайлно представиха мотивите за внесения законопроект от Министерския съвет. Само да подчертая, че направихме широко обсъждане преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет със Сдружението на общините, като на съответните заседания присъстваха представители на малки, средни и големи общини; с браншови организации; с организации за оползотворяване на масово разпространени отпадъци; представители на работодателите, в това число Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българска стопанска камара и други, както и Строителната камара. Участвахме в дискусиите, организирани преди първо четене в Комисията по околната среда и водите.
Най-важното преимущество на законопроекта е, че освен пренасяне на изискванията на Директивата за отпадъците, приета през 2008 г., законопроектът предлага и добри механизми за неговото прилагане, което е една основополагаща предпоставка за постигане на неговите цели.
Призовавам народните представители да гласуват „за” законопроекта. Убедена съм, че след неговото приемане и съответно прилагане на разпоредбите ще достигнем целите, които са поставени и за които съм убедена, че всички тук, които са в пленарната зала, стоят зад тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте като вносител, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Първо бих искал да отбележа, че наистина двата законопроекта в една сериозна част, може да се каже над 2/3, имат съвпадение по текстовете. Няма как да бъде по друг начин. То беше отбелязано и в докладите на комисиите, тъй като става дума за текстове, които транспонират европейска директива.
Също така бих искал да поздравя в случая специално председателя на нашата Комисия по околната среда и водите госпожа Михайлова, която даде възможност наистина да се проведе един доста широк кръг от обсъждания след внасянето на законопроекта от Министерския съвет от месец юли насам, което е един добър стил за правене на закони и би трябвало да бъде толериран при правенето и на други закони. Както и да отбележа, личното участие на министъра, което не мога да кажа за всеки един министър от този кабинет.
Бих обърнал внимание само на три момента, които има като разлики между двата законопроекта.
Първо, става дума за един от най-спорните текстове, който предизвика доста дискусии, а именно, че трябва да се закрият площадките там, където няма нови общи устройствени планове, където да са отбелязани такива площадки. Знаете, че това са повече от 2/3 от общините в България. Може би поради тези дискусии, които бяха водени, може би поради недоглеждане, а може би има и някакви други причини този текст беше тълкуван като начин да кажем, че определени икономически интереси са преобладавали, когато е бил внесен този текст. Но докато бяха направени тези дискусии, министерството направи едно тълкуване, според мен правилно, като изпрати съответно писмо до РИОСВ-та в края на месец септември, с което по-разширително да се тълкува този текст – тези площадки да не бъдат закривани, да бъдат ползвани по-стари общи устройствени планове, та дори има и разширително тълкуване за старите териториални устройствени планове. Радвам се и на ангажимента, който пое министърът, поне в Комисия по околната среда и водите, че освен писмото, което са изпратили до районните инспекции, такъв текст ще бъде включен и в самия закон.
Другата разлика беше по отношение на така наречените лицензионни режими. Мисля, че е практика на това министерство министърът да не се трупа с лицензионни и регистрационни режими, а те да отиват на по-ниско ниво. Това дава възможност и за административен контрол върху тези решения, а не да се отива директно върху съдебен контрол. Тук мога да споделя също едно схващане, че лицензионните и регистрационните режими не би трябвало да са приоритет на министерството. Работата на министерството е да прави политики, да прави стратегии, но не е да се занимава да издава лицензии и разрешителни. Ако някой министър започва да трупа около себе си такива режими, започва да трупа и едни други съмнения и подозрения. Това е разлика, която има в моя и на колегите народни представители Такоров, Корнезов и Захари Георгиев законопроект. Ние предлагаме тези разрешителни режими наистина да не са към министъра, а към районните инспекции. Надявам се също, че на второ четене това може да бъде поправено, за което също отново беше поет ангажимент на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Третата разлика, която бих искал да отбележа и с която да завършва, беше, че наистина беше „пресолена манджата” от страна на министерството по отношение на наказателния режим как могат да бъдат отнемани тези разрешителни и лицензии. Редът им за даването е достатъчно тежък и гаранциите, които се искат, са достатъчно тежки и големи.
От друга страна, примерно, възможността с два акта да бъдат отнемани такива лицензии и разрешителни. Вие много добре знаете, че два акта в България могат да се организират сравнително бързо и лесно, включително, да кажем, от недобросъвестни лица. От една страна за много години досега не е отнето нито едно разрешително и от една безкрайна свобода се отиде в този законопроект на Министерския съвет към една изключителна рестрикция от страна на Министерството на околната среда и водите, включително имаше възможност и притеснение за един административен произвол. Това е разликата в двата законопроекта. В законопроекта, който сме внесли ние, възможността за такъв административен произвол, според мен, е отнета. Плюс въвеждането на режима за мълчаливо съгласие, което е една мечта и мисля, че се говори от почти всички български политически партии поне от десет години, но някак си все така се случва, че бавно се въвежда.
Това са основните три момента, на които бих искал да обърна внимание като разлики.
Прави впечатление, че ние гласувахме „въздържали се” за законопроекта на Министерския съвет, така както колегите от ГЕРБ – на нашия законопроект с „въздържали се”. На мен лично ми се струваше, че е по-добра практика, ако бъдат приети двата законопроекта и се даде възможност на второ четене да бъдат събрани най-добрите текстове от единия и от другия законопроект и да се потърси възможност за компромис там, където е възможно. Затова бих ви помолил да подкрепите законопроекта, който сме внесли заедно с колегите Такоров, Георгиев и Корнезов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше изявление от името на вносител. Благодаря.
Откривам дискусията.
Имате думата, господин Наимов.
ТУНДЖАЙ НАИМОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основна цел на предложените законопроекти за управление на отпадъците, както беше посочено и в докладите на комисиите, е да транспонира Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент. Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя необходимостта от това, националното законодателство да бъде хармонизирано с изискванията на директивата. С нея се определят мерки за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване и намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъци, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване на ефективността на това използване; въвежда основни изисквания по управлението на отпадъци, в това число задължението за изготвяне на планове за управление на отпадъци; въвежда изисквания към лицата, извършващи дейност по управление на отпадъци; разходите за обезвреждане и така нататък.
В същото време ние имаме притеснения относно предложенията на някои разпоредби в законопроекта, с които, според нас, се нарушават основни права и свободи на българските граждани, защитени от Конституцията на Република България. Това именно са свободата на стопанска инициатива, пазарна икономика и свободна конкуренция; свободата на предоставяне на услуги и движение на капитали в рамките на вътрешния пазар; основни принципи и разпоредби в европейските директиви в областта на отпадъците.
Също така при изготвянето на законопроекта не е направен анализ на социалните, екологичните, икономическите, бюджетните и правни последици от прилагането му. Този подход противоречи на разпоредбите на транспонираните директиви, изискващи при определяне на мерките за прилагането им да се съобразят ефектите върху околната среда и икономиката.
Тези наши притеснения, в по-голямата си част, са споделени от браншовите организации, занимаващи се с дейности по оползотворяване и рециклиране на отпадъци.
Внасянето на законопроекта предизвика широк обществен дебат и това наложи многократно обсъждане в Комисията по околната среда и водите с участието на неправителствени и браншови организации. Бяха направени и конкретни предложения в посока подобряване на цялостната философия на закона, но за голямо съжаление те не намериха място в така предложения за разглеждане законопроект.
Поради тази причина Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се въздържи да подкрепи законопроекта в този му вид. Надяваме се, че между първо и второ четене на предложенията, които ще направим в посока подобряване на законопроекта, ще бъдат разгледани и подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Доста странно е, че липсват изказвания от мнозинството по тези законопроекти, които се внасят от правителството. Бихме искали да чуем защитата на внесените законопроекти от Парламентарната група на ГЕРБ! Когато тя липсва, това означава, че нашият парламент не функционира добре!
Бих искал да взема думата, за да заявя, че ще подкрепя само единия от законопроектите – правителственият законопроект. Ако бях тесногръд, както са някои други хора – от мнозинството, щях да кажа: „Ако ГЕРБ внася законопроект, защо да им го подкрепям, след като те се държат лошо с нас?”. (Реплики от ГЕРБ.) Така е. Както е казал Бойко Борисов за Законопроекта за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Обаче аз не съм такъв човек и съм тук, за да защитавам обществения интерес! Много пъти съм поставял тези въпроси в Народното събрание.
В миналия мандат не ми бяха приети предложенията, които внесох по Закона за отпадъците, които гарантираха спирането на кражбите! В този мандат Вие, първо, отхвърлихте моето предложение по същия въпрос, когато го внесох, след което имаше пресконференция на Цветан Цветанов и госпожа Караджова, които заявиха, че ще се справят с проблема с кражбите на цветни и черни метали. Внесен беше проект. В комисията този проект беше така променен, че в крайна сметка не се постигна целта, която беше заявена така гръмко, че ще се постигне. Кражбите продължават и днес!
Това, което липсва в правителствения законопроект, е онзи текст, който забранява физически лица да предават определени неща, които няма как да са тяхна собственост! Говорихме за релсите например. Вчера в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Червенкондев каза, че кражбата на релси трябва да се смята за терористичен акт. Аз съм съгласен! Криминализирайте тези неща, така че да се смята за такъв акт.
Обаче считате ли, че ще спрем кражбите, ако има мотив за извършването на тези престъпления? Останаха ли паметници в България? Не е вярно това, че само един етнос участва в тези кражби! Кражбата на паметника на Владимир Димитров – Майстора беше извършена от българи, за съжаление! В гробищата останаха ли бронзови букви? Това не е ли поругаване на гробовете, за да се вземат металите?
Последният хит е да се извършва кражба на катинари, които имат месингова част отдолу и да се предават. Тоест досегашните мерки, които са предприети, включително от правителството, от полицията и така нататък, не дават резултат! Затова трябва да направим така, че да се премахне мотивът за извършване на тези кражби и това е в обществен интерес!
Откраднати са 110 т капаци от шахти! Това деяние не е ли опасно за обществото? Следва ли да плачем за тези, които правят това нещо, или да ги смятаме за престъпници? Те извършват кражби на обществено имущество и с действията си застрашават живота и здравето на хората! Това е тема, по която ние трябва да постигнем съгласие и да намерим радикалното решение.
Бих искал да Ви дам пример с едно решение, което взехме през 2000 г. Аз споменах за него в Комисията по околната среда и водите. През 2000 г. в България се случваха горски пожари. Триста и петдесет хиляди декара гори бяха изгорели през тази година и 36 хиляди други площи от селскостопанска реколта около тези гори! Тогава като председател на Комисията по околната среда и водите отидох в Банско да видя как се борят. В Горското управление видях голям брой каруци, които бяха конфискувани – стояха там в двора. Обаче вечерта пък видях каруците, които отиват с резачките нагоре към планината, за да продължава незаконният добив на дървесина.
Какво предложихме тогава? Тогава правителството се съобрази с моето мнение, парламентарната група ме подкрепяше и така нататък. Предложихме да се спре износът на дървесина, за да се отнеме мотивът за извършване на това деяние.
Ето какво казва пред в. „Труд” на 1 септември главният секретар на МВР господин Калин Георгиев, който е дал графика на горските пожари (показва вестника). Това е през 2000 г. Както Ви казах, 350 хил. дка, но след забраната през 2005 г. горските пожари спадат до 2000 дка. Защо? Защото се е отнел мотивът за извършване на това престъпление! Защото горските пожари са престъпление.
Господин Калин Георгиев е казал следното: „Дървената мафия палеше горите, за да получат после разрешение за рязане на засегнатите от огъня дървета, които се изнасяха за Гърция. Заради престъпното палене държавата забрани износа на дървесина, което е валидно и днес”. Това е становището на МВР тази година. Ето един пример, който показва, че когато се отнеме мотивът за извършване на престъпления, престъпленията спират! Сто и петдесет пъти намаляване на горските пожари!
По същия начин предлагам и за трети път ще го внеса – да забраним изкупуването от физически лица на неща, които те няма как да имат като своя собственост! Ще кажат, че се ограничават човешките права, но в крайна сметка не е ли в обществен интерес да се спрат тези кражби? Може ли кражбата да бъде поминък? Не може да бъде. Нека да постигнем съгласие по този въпрос и да го решим! Ние заедно представляваме българското общество, а то очаква от нас да намерим решение по него!
Ето защо предлагам да приемем правителствения законопроект, върху него да нанесем тези поправки, които всъщност Министерството на околната среда и водите предлага да се направят, така че да бъде подобрен текстът на законопроекта и той да стане един закон, който се подкрепя от българското общество. С този текст да приключим въпроса с кражбите. Ние бихме могли да го направим, ако имаме политическа воля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, аз се радвам на еволюцията във Вашето мислене. Като казахте „като председател на Комисията по околната среда и водите”, не знам дали си спомняте, но в Тридесет и осмото Народно събрание аз и моите колеги дори направихме предложение. Оттогава започнаха тези кражби! Не сега, не преди една година, не преди пет години! Преди повече от 10-12 години половината от чистите метали, мед и алуминий под формата на проводници, се нарязаха и се изнесоха от държавата под формата на скрап! Още тогава това си личеше.
Но когато направихме предложение в комисията да се ограничи предаването на черни и цветни метали, дори имахме съвсем крайно предложение – да се въведе монопол на държавата върху изкупуването на черни и цветни метали, Вие бяхте председател на комисията, госпожа Манева беше министър, какъв беше Вашият отговор? – „Не трябва да спираме инициативата на търговските субекти.” Ето докъде ни доведе тази инициатива на търговските субекти именно по този въпрос!
Аз се радвам, че Вие в момента сте стигнали до това решение, до това виждане. Но не мога да се съглася с факта – защо не искате да подкрепите втория законопроект? И министър Караджова в последното си становище казва, че предложеният от нас законопроект е 75% същият като техния. И това е нормално, защото се транспонира директива. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, госпожо председател.
Второто нещо. В последното становище на министерството – 50% от идеите в нашия законопроект са приети от тях! Те казват, че между двете четения ще дадат предложения на народни представители, защото министерството не може да прави такива!
Какво става? Седемдесет и пет процента е едно и също, на другите 25% - 50% министерството казва: „да”, защото четири месеца не се разглеждаше в комисиите. Вие казвате: „Няма да подкрепя”. Не мога да разбера логиката Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли втора реплика?
Господин Станислав Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Караджова, уважаеми господин Тошев! Под формата на реплика ще направя едно уточнение.
Първо, това, което казахте за изкупуването на материали, които ги представят физически лица, е предложение на Министерския съвет. Министерският съвет не само това направи като крачка, но и затяга контрола по изкупуването на материали от юридически лица!
Второ, което е много важно тук да бъде подчертано. Въвежда се изискването за безкасово плащане, което е още една гаранция, че ще има контрол върху тези лица, които осъществяват дейността по предаване на материали.
В тази реплика искам да се обърна и към колегите – вносители на другия законопроект, за тези 30%, които не са подкрепени. Да, 70% от законопроектите горе-долу си приличат, но в другите 30% се различаваме фундаментално. Ние искаме да спрем тази мафия, която действа в момента, организацията по предаване на тези видове метали. Единственият начин да направим това е с крути мерки – спираме физическите лица, затягаме контрола върху юридическите лица, безкасово плащане и още ред мерки, които Вие, колеги, не ги предлагате. По това ние се различаваме от Вас.
Нека да не правим популистични изказвания, че законопроектите горе-долу си приличали – дайте да ги приемем. Не, ние се борим и борбата е в мерките, които предлагаме, от което Вие бягате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика?
Народният представител Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз просто искам да Ви прочета текста на внесения от нас законопроект, защото е хубаво, като се изказват тук колеги, добре е да са чели текстовете и на двата законопроекта, не че е задължително.
Дейностите с черни и цветни метали, с отпадъци от метални опаковки и така нататък се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с устройствени планове по реда на чл. 97 от Закона за устройство на територията за производствени или складови дейности или в зони със специално или смесено предназначение, както и на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти от железопътната инфраструктура, тоест това, което ние предлагаме в този законопроект, абсолютно съпосочно с предложението на министерството, е тези язви, които съществуват в момента в много от големите градове, да бъдат изнесени и просто да бъдат забранени. Това е един от начините да бъдат прекратени тези злоупотреби, тъй като, ако някой трябва да влачи шахта или снаряд (между другото и такива случаи има), едно е ако трябва да ги предаде на 300 м, друго е ако трябва да отиде на място, което е със специално предназначение.
Второто нещо е, че тази търговска дейност, която е с кабели, електропроводници, железопътен състав и всичко това, за което говорим, включително и паметници на културата, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основата на сключен писмен договор.
Втората разпоредба забранява предаването на отпадъци от физически лица – ал. 1. Това го пише в нашия законопроект.
Хванете го, отворете го, прочетете го, и го разберете! Пише го в нашия законопроект! Когато го пише в нашия законопроект Вие не можете да казвате, че това е разлика от другия законопроект, тъй като ние го пишем това в нашия законопроект. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Отворете го, господин Иванов, и го прочетете! Като се запознаете с текста, а това е чл. 35, ал. 2… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не забравяйте, че правите реплика на господин Тошев!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Прочетете: забранява се предаването на отпадъците по ал. 1 от физически лица.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Репликата не е към мен!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Репликата е точно към Вас, защото не сте прочели текста от нашия законопроект, а твърдите, че го няма. (Шум и реплики.)
Като се запознаете със законопроекта, опитайте се да се изкажете по него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Репликите малко се объркаха с това коя към кого е, но все пак думата за дуплика има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Такоров, аз и сега не смятам, че тези фирми трябва да са държавни. Аз не смятам, че държавата може по-добре да се справи. Въпросът е да има регулация, закон и гаранции, че няма да има кражби. Това е идеята. Оттам нататък, който желае да го прави – да го прави.
Аз не подкрепям това да се национализират тези фирми и да станат държавни, така че по този въпрос не съм променил мнението си, но по другия въпрос пък съм бил на същото мнение и тогава, и чак досега.
Правителството наистина внесе предложения, но те не се приеха така в комисията. Там станаха едни промени. Ако искате вижте стенограмата и ще видите кой какви предложения е правил по време на второто четене.
Господин Курумбашев, за площадките мисля, че Вие бяхте един от тези, които подписаха питане до Конституционния съд, където казвахте, че не трябва да има камери на тези площадки. Защо да няма? А защо да има на площадите? Тук, в центъра на София, е пълно с камери, а на площадката, където се изкупуват такива черни и цветни метали, защо да няма камери? Това нарушаване на човешките права ли е? Няма такива човешки права! Човешките права са записани в Европейската конвенция за защита правата на човека. Това са човешките права и оттам нататък всичко друго са произволни интерпретации.
Аз смятам, че трябва да има силен контрол, иначе няма да можем да спрем това, което се случва. Беше прерязан кабела Европа – Азия в България от един багер. Искали са да вземат кабела, защото са смятали, че е метален, а той се оказал оптичен, обаче прекъснахме връзката между два континента – тук, у нас. Може ли така да продължава това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване думата има народният представител Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закон за управление на отпадъците, внесен от Министерски съвет е с основен мотив за транспониране на новата Рамкова директива, приета през 2008 г.
Това обаче, което трябва да кажем е, че основният мотив на вносителите не се изпълнява и с внесения законопроект не се транспонира изцяло съответната директива. Ние имаме закъснение в това отношение и се предвижда допълнително с подзаконови нормативни актове до 6 месеца след приемането на закона да бъде дотранспонирана директивата.
Аз не считам определено, че това е най-добрият подход. Имахме достатъчно време. Още повече, откакто се внесе законопроектът в Народното събрание мина доста време, може би през това време в Министерството на околната среда и водите да са подготвили текстове, и защо пък не между първо и второ четене тези текстове да бъдат представени и гласувани от Народното събрание в частта, в която е възможно това да се случи.
Освен това, бих искал да обърна внимание, както вече колегите от нашата парламентарна група се изказаха и представиха нашата позиция, че имаме бележки и по отношение на текстове, свързани с банковите гаранции. Те могат да влязат определено в противоречие с европейското законодателство в областта на предоставяне на банкови услуги.
Съгласно законопроекта е предвидено предоставянето на банкова гаранция за извършването на дейности по обезвреждане на отпадъците чрез депониране, на дейности по третиране на отпадъци и в частност за дейности по обезвреждане на опасни или неопасни отпадъци чрез депониране, на дейности с отпадъци от черни и цветни метали, на дейности като организация по оползотворяване, на дейности за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите по чл. 13, ал. 1.
Впечатление прави, че докато в първите три случая, включително за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, е предвидено тази банкова гаранция да се издава от търговска банка с търговска регистрация в Република България, която притежава лиценз от Българска народна банка за извършване на гаранционни сделки, то при последните две, а именно при организациите за оползотворяване индивидуалното изпълнение, е предвидено банковата гаранция да се издава от търговска банка със съдебна регистрация в Република България, която притежава лиценз от Българска народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки, спесимени с длъжностни лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранция в посочения размер.
Защо е налице такава разлика – в първия случай да се изисква търговска регистрация, във втория случай – съдебна регистрация в Република България?
Аз бих могъл да развия аргументите в това отношение, които имаме, но аз се обръщам, апелирам преди да се вземе окончателно решение по текстовете, регламентиращи кръга на допустимите банки, да бъде изискано и получено становище от Министерството на финансите и от Българска народна банка относно това дали с предложените от вносителя разпоредби не се влиза в колизия с европейското законодателство в областта на банковото право, най-общо казано.
Може би тук трябва да се помисли и по въпроса за целесъобразността на въвеждането на безкасово плащане за предадени отпадъци от черни и цветни метали. Може да се окаже, че понякога стойността на сделката ще е по-малка от таксата за банковата гаранция.
От друга страна, наскоро приетият Закон за ограничаване на плащанията в брой въвежда лимит за сделки, за които не се прилага, а именно за сделки под 15 хил. лв. Ето защо предлагам тази разпоредба да се огледа внимателно, за да не изпаднем в противоречие със Закона за ограничаване на плащанията в брой.
По принцип самият казус за въвеждането на банковите гаранции, според мен трябва да бъде много прецизно и детайлно обсъден, анализиран и като се финализират тези текстове, да се види тяхната целесъобразност и целите, които евентуално биха могли да се постигнат.
Има редица спорни текстове, свързани с нови правомощия, които се вменяват на общините и които може да доведат до увеличаване на таксата за битови отпадъци. Необходимо е да се представят разчети как всичко това би се отразило на нас като граждани. Имам предвид спорния момент за площадките, където ще се извършват тези дейности на територията на съответната община. В проекта на закона е предвидено общинските площадки, които биха се създали с източник, подчертавам, основно от местни данъци и такси, тоест от такса за битова смет, естествено тя трябва да бъде увеличена и ние като граждани ще бъдем натоварени с по-високи такси в случая.
Освен това, трябва да припомня, че по досега действащото законодателство чрез продуктовата такса плащаме още веднъж за извършването и реализацията на разделното сметосъбиране, за рециклиране и оползотворяване на отпадъци, които подлежат на такава утилизация, така че не е редно да се предвиждат в законодателството два източника за реализация на една и съща дейност.
Също така, общинските площадки биха могли да бъдат абсолютно неравнопоставени с обекти като общината, на която се вменяват такива задължения и правомощия, и частно правните субекти. Частно правните субекти единствено биха могли да имат площадки за реализация на техните дейности в посочената област само в индустриалните зони, и то където има общи устройствени планове. Виждам, че има лек прогрес, но се надявам между първо и второ четене да се намери най-разумното решение, да се изиска становище, което да бъде в полза на решаването по адекватен, бих казал, принципен и равнопоставен начин и за двата субекта, така както са предвидени. Не бива да има различно третиране на общински площадки и на площадки, които биха били в обхвата на частно правни субекти.
Има редица други текстове, които бих могъл да посоча, но с идеята за транспониране на Директива 2008/98 на Общността се прави много сериозен опит за преуреждане на обществените отношения в сферата на управление на отпадъците. Определено има какво да се желае и да се постигне много по-добър и адекватен механизъм, законова нормативна база за най-добро регламентиране на обществените отношения в тази сфера. С оглед на бележките, които имаме, вече беше изразена нашата позиция, че няма да подкрепим законопроекта в този вид. Запазваме си правото между първо и второ четене, ако законопроектът бъде подкрепен и бъде придвижен, да дадем нашите предложения с оглед постигане на един закон, който защитава интересите на всички граждани в Република България по най-добрия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването? Няма.
Думата иска министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Няколко коментара по изказаните становища от депутати.
Първо, искам да подчертая и да благодаря на господин Курумбашев, че напълно съвпада мнението му с моето като политика, която доказвам – че министерствата трябва да правят политики, стратегии, а не да се занимават с оперативни дейности, включително с разрешителни режими. Отначалото на мандата досега съм внесла промени в няколко закона. Не само че са децентрализирани режими към нашите регионални структури, а и са отменени редица ненужни разрешителни режими, като в Закона за отпадъците конкретно разрешителни режими се преобразуват в регистрационни, както минимално се изисква по европейските директиви.
Що се отнася за конкретния случай за регистрационния режим по отпадъците или разрешителния режим, по който имахме доста сериозни обсъждания с колеги. В случаите, в които една фирма има площадки на територията на цялата страна, имахме колебания, тъй като предложението беше да се издава от тази регионална инспекция, където е регистрацията, което всъщност ще натовари на практика основно регионалната инспекция в София. Поради тази причина приехме в разговорите предложението. Наистина съм съгласна с това. Компромисното решение по този конкретен казус е да се издава от тази регионална инспекция, на чиято територия са най-много площадките от фирмата, която е заявила съответно заявленията. Категорично искам да подчертая, че това е моя последователна политика за децентрализация на разрешителните режими, включително законопроектът, който в момента е внесен за промени в Закона за опазване на околната среда.
По отношение на тезата на господин Чакъров, че ще бъдат увеличени таксите на общините, ако бъдат изградени площадки, на които гражданите могат да предават едрогабаритни и други отпадъци, които не могат и не е редно да бъдат оставени до контейнерите. Искам да заявя, че най-евтиният начин да обезвреждаме отпадъците, господин Чакъров, е както беше доскоро – в деретата и в дупките около населените места. Фактът, че до 2009 г. не беше придвижено нищо по отношение на напредъка на строителството на модерните депа, на инсталации за рециклиране, както и рекултивации, нямаше почти финансиране на такива проекти, показва, че явно Вие не подкрепяте една модерна политика. Не мога да се съглася с подобно нещо. Именно за да има социална поносимост, са европейските фондове, които покриват във висока степен необходимостта от модерни съоръжения. Също така правителството отделя значителни средства за изграждане на такава инфраструктура.
Още нещо, площадките, за които споменахте, са елементарни, нескъпоструващи съоръжения. Общините имат пълната възможност да ги изградят по какъвто начин пожелаят. Могат със собствени средства, със средства от такса „Отпадъци”, с публично частно партньорство – има най-разнообразни методи. Разбира се, ако става въпрос за по-големи площадки, които са с по-широк диапазон на отпадъците, които приемат, биха могли да бъдат подкрепени в определени случаи и от Екологичния фонд към министерството, така че изразявам несъгласие с тази Ваша теза. Абсолютно популистко е. Знаете добре, че общините имат много място да подобрят управлението на отпадъците дори и в момента – чрез оптимизиране на дейността, чрез избор на изпълнители, които съвестно да изпълняват своите дейности. Фактът, че липсват тези модерни съоръжения на доста места, където няма измервателни устройства, води до това, че в редица случаи общините заплащат далеч по-големи суми за услугите, които не им се предоставят.
Знаете добре, предполагам, че и Вие като министър сте следили данните от статистиката, че едни и същи населени места, в едни и същи географски условия, а също така и като население, и приблизително като промишленост и дейности генерират и декларират доста различни количества отпадъци, за които се плаща на съответните фирми, така че има много място за подобрение.
Ако Вие смятате, че това е сериозен мотив, че ще бъдат повишени таксите на хората, не мога да изразя никакво съгласие с това. Ако все пак поддържате тезата, която се потвърждава от това, че нищо не беше направено за отпадъците предишните пет години, разбира се, това може би е Ваша политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Лично обяснение – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Категорично не приемам квалификациите, че не се е водила модерна политика по отношение на управлението на отпадъците. Вие бяхте директор на дирекция, госпожо министър, когато 2002-2003 г. разработихме и приехме първия вариант, с който се стартира основният хармонизационен процес в сферата на отпадъците, госпожа Манева беше член на Комисията по околната среда и водите – знаете какви дискусии и какви дебати е имало.
Целта на днешните дискусии и дебати тук е да намерим най-правилния подход. Не исках да припомням Закона за генетично модифицираните организми. За съжаление дискусията и тук е закъсняла. След като се внесе законопроектът от Министерския съвет в Народното събрание, комисията заслужава адмирации, че е отворена и дискусиите се проведоха на определена степен, но те трябва да продължат, за да се намерят най-добрите формулировки. Ние ще работим за това. Тук няма нищо лично. Трябва да работим за най-правилното, най-доброто формулиране и намиране на съответните текстове в законите. Аз ще направя съответните предложения.
Не искам да навлизам в подробности, но нека да бъде посочен източникът за финансиране на общинските площадки. Какъв би бил източникът, ако не е чрез такса „Смет”?
Особено в условията на криза трябва да се съобразяваме това да става много внимателно. Не казвам, че то ще има едно или друго измерение, но то трябва да бъде много добре анализирано, много добре разчетено и съобразно това да се предприемат и финализират определени текстове.
Ще положим необходимите усилия, за да се подобрят текстовете. Надявам се на разбиране, на правилна визия и консенсусни решения, с които да подобрим текстовете между първо и второ четене. Определено има потребност от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване има думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да започна своето изказване, искам да предложа удължаване на времето на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще бъде направено.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Смятам, че днес разглеждаме един от най-важните икономически закони, които парламентът е разглеждал през тази година – закон с изключително значение за икономиката на България, за здравето на българските граждани и за запазването на биологичното равновесие на територията на България.
На празно място ли се предлага новият закон? Категорично не! България и сега има не лош Закон за управление на отпадъците. Неуместно е да се нападаме персонално, а няма да е полезно да се нападаме и политически, защото както преди малко в спора с бившия и настоящия министър стана ясно, че в много по-ранен етап на своята професионална кариера, сегашният министър е заемал ключова административна длъжност в министерството, а сегашният ресорен заместник-министър в тази област е бил и министър, и ресорен заместник-министър на тази област. Директорът на дирекция, който седи в края на залата в парламента, също дълги години е работил в тази област.
Ние имаме не лошо законодателство и днес. Въпросът е, че резултатите от практическата реализация на дейността по управление на отпадъците не ни удовлетворяват.
Сегашният закон се приема, за да транспонира в българското законодателство една многократно споменавана тук европейска директива. С две изречения ще се опитам да пресъздам нейния дух и философия. Духът на директивата е, че е престъпление днес скъпоструващи суровини и безценни заместители на природните суровини да се заравят в скъпоструващи съоръжения, наречени депа. Това е безумие в днешна цивилизована Европа!
Директивата подрежда йерархията на дейностите и управлението на отпадъците. Тя пледира за това, че най-големите усилия трябва да бъдат насочени към предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъците в човешката, стопанската, производствена и житейска дейност и практика.
На второ място е подготовката и повторната употреба на онова, което е отпаднало.
На трето място идва рециклирането.
На четвърто място – друго използване, но най-вече енергийният потенциал на отпадъците. След това идва фундаментът обезвреждане и минимално депониране на онова, което за нищо не може да се използва.
Къде стоим ние днес? Днес по последния Доклад на Европейската комисия за опазване на околната среда в България се депонират 92,5% от онова, което отпада. Водещите страни в Европа депонират между 0,5 и 2,5% и затова са богати, защото използват тези суровини за своята икономика – мощ и благоденствие за своя народ.
Какви показатели задава европейската директива за страните членки? Те са за времеви хоризонт от няколко десетилетия. Ако ги достигнем в резултат на транспонирането на директивата, уважаеми колеги народни представители, ние ще продължаваме да бъдем далеч от най-високите европейски стандарти, постигнати от Швеция, Норвегия, Холандия и други страни. Ще ги постигнем ли, ако приемем закона, внесен от Министерския съвет? Ще ги постигнем – понеже виждам, че има млади хора – ако наред с писаното в закона има възпитание и много съзнание на българското общество, ако си направим сметката колко плащаме за управлението на отпадъците и какво получаваме. Аз ще говоря по-нататък само за икономическата и финансова страна, която трябва да бъде засилена в този законопроект, защото транспонираните изисквания на европейската директива ще бъдат повод за усилие и след време ще констатираме, че отново изоставаме.
Затова аз предлагам, понеже е ясно, че мнозинството ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет, да бъдат така добри да не отхвърлят законопроекта, предложен от група народни представители, та да може когато продължим работата по двата законопроекта в комисиите, да отворим възможност и за онези уместни предложения, които бяха направени досега, които ще бъдат чути и след мен, от моето изказване, и ще бъдат отстоявани от заинтересованите страни по този процес.
Защо имаше протести? Защо имаше стачки? Защо беше обградено Народното събрание, когато беше публикуван този законопроект? Отговарям ясно – защото след транспонирането на директивата беше направено преразпределение на бизнес територията, бяха засегнати бизнес интереси и тези мощни икономически структури, наричащи себе си браншови организации в сектора на отпадъците, изведоха хора на улицата. Те имат перфектни експерти, които са много по-подготвени от експертите, с които разполагаме понякога ние, управленците. Те дефинираха много ясно и категорично своите интереси.
Въпросът е: кой ще дефинира и отстоява обществения интерес в този дебат? В какво се изразява общественият интерес? Плаща ли българинът достатъчно, за да бъдат управлявани перфектно и по най-добрия начин отпадъците в България? Да, българинът плаща и надплаща за тази работа!
Вчера пред Икономическата комисия изнесох цифри. Твърдя, че българинът плаща по 11 начина, по 11 пътя за събиране, транспортиране, третиране, обезвреждане и депониране на неговите отпадъци. За парите, които българинът плаща, създали ли сме механизъм и организация, която да удовлетвори неговите интереси? Не!
Ще ви дам пример за тези 11 пътя, по които българинът плаща. Господин министър и уважаеми колега Чакъров, не, че два пъти се плаща една дейност. Тя се плаща от българина многократно и не се върши. Например, българинът плаща такса смет. Смятам, че тези пари са достатъчни за целия цикъл на управление на битовите отпадъци. Колко процента в битовия отпадък са суровините хартия, стъкло и така нататък?
Госпожо министър, няма да сгреша, ако кажа, че 80% от битовия отпадък от хартията идва от опаковките на купените от българина стоки. Платил ли е обаче българинът наред с таксата за смет някой да събере, оползотвори и да не пълни депата с опаковките от хартия, пластмаса и стъкло? Да, българинът е платил! Министерският съвет е определил продуктова такса. Този, който я пуска на пазара, е задължен да отговаря, за да бъде свършено всичко, което е разписано. Носи ли отговорност той? Какъв е неговият интерес, след като е събрал от българския потребител продуктовата такса? Не, неговият интерес е тези пари да останат при него. Механизмите, които досега функционират и остават, не гарантират, а законът трябва да бъде категоричен – платената такса от българина отива само и единствено за ефективно третиране на отпадъците.
Понеже платената от българина сума за събиране на хартията например, не отива за това да бъде събрана – тя пътува към депата. Тогава държавата плаща да правим и големи депа, и сепариращи инсталации. Когато обаче държавата ги плаща, в края на краищата ги плаща отново българинът – за трети път, след таксата смет и след продуктовата такса. След това обаче той плаща и на общината. Вижте, Софийска община е взела заем, за да усъвършенства сепариращата инсталация и да прави разделно събиране в два квартала в София. Да, но всички софиянци вече са платили и такса смет, и продуктова такса за разделно събиране. Кой ще връща този заем? Общината? Не, ще го връщат данъкоплатците! И понеже прекомерно пълним депата, идва четвъртият ред – такса депониране. Следващото, пето плащане на българина е наказателно – такса депониране за прекомерно депониране. След това плащаме капиталови за скъпите депа, плащаме ги от ИСПА – предприсъединителните, плащаме ги от Кохезионните фондове, плащаме ги от държавно гарантираните фондове за депата, плаща ги българинът от общински гарантираните фондове. Какво става? Огромна сума пари за не дотам свършена работа.
Уважаеми колеги народни представители, тези лесни пари стават особен интерес и навсякъде по света и мафията иска да се занимава с управлението на отпадъците.
В този закон трябва да въведем икономическия принцип – всички пари, които българинът плаща, отиват само и единствено за третиране на отпадъците, а не се преразпределят и не стават повод да бъдат наричани „лесни пари” и повод за особен интерес.
Тук ще направя едно отклонение и нека колегите от ГЕРБ да ми простят. Помните ли министър-председателят с какъв апломб и самодоволство казваше, че е изгонил от София, от сферата на управление на отпадъците едно лице с прякора на див звяр? Помните, нали? Той го свързваше с тройната коалиция. Знаете ли колко успешно в момента той навлиза в тази сфера на големи окръжни градове не с помощта на тройната коалиция? Знаете ли каква е цената?! Цената е едно активно участие на определена страна по време на изборите. Казвам това, за да бъдем в съзнанието, че в този закон с ясни финансови механизми парите на българина, дадени за ефективно управление на отпадъците, ще отиват само и единствено за тази цел. На второ четене аз ще предложа текстове в закона, които да не позволяват...
Знаете ли колко процента от платената продуктова такса остава в този, който пуска стоката на пазара и колко отива в организациите, които трябва да ги оползотворят? При господин Чакъров бяха 30%. От новия министър поискаха 10%. Доколкото знам 3% отиват за тези, които го работят и 97% остават при този, който пуска стоката на пазара. Може ли с 3% този, който ще оползотворява отпадъка, да направи събиране, третиране, скъпи машини и да даде благо на обществото? Не може! Законът обаче не предотвратява тази игра.
Законът не предотвратява и едно друго нещо. Този, който казва, че ще ни оползотвори автомобила и вие сте платили 200 лв., когато сте си купили или сте платили една такса – сигурен ли сте, че този, който е отчел, че е оползотворил вашия автомобил, не са изгорени гумите заради телта в него и са навредили на околната среда, не е изтекъл антифризът в най-близката река, сярната киселина от акумулатора не е оползотворена по предназначение?!
За да предотвратим тази практика, която и в този, и в предишния закон преследвахме с проверки, мисля, че трябва да въведем много категорично чл. 27 на новата Европейска директива. Вие знаете и дебата в Европейската комисия при приемането на този текст. Казано с една дума: стандарт за третиране – получаваш парите, които е платил българинът, продаваш метала, но си длъжен да извършиш минималните технически стандарти, които ти дават право да получиш тези пари. Не Околовръстният път да е наситен със сервизи, които отчитат, че преработват автомобилите и всичко това, за което казах.
Това е общ интерес. Мисля, че министърът е категорично съгласен с това, защото е министър на околната среда. Вие като представители на българския народ не можете да имате различно мнение. Българинът не е осъзнал всичко това, което е допълнителен принос, за да бъде беден. Много други такива неща се наслагват и затова сме бедни.
Вие ще си приемете закона на Министерския съвет, но дайте да приемем и закона на народните представители, които положиха усилия и е труд на много специалисти. Дайте да помислим какво си казахме днес и наистина да затворим вратите на изтичането на парите на българина по посока, различна от тази, която гарантира европейските стандарти, която щади природата, от строителните отпадъци прави суровини, от хартията, която погубваме, пластмасата и така нататък – може да ни даде благоденствие. Ако се обединим в една такава насока, ще бъдем полезни с нещо за хората, които са ни пратили тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Първа реплика – господин Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! След като много търпеливо изслушахме обобщаващия, пространен, поучителен и много конкретен доклад на господин Божинов, аз се притеснявам, че едва ли има кой да ме слуша. Но така или иначе искам да направя реплика на господин Божинов за това защо не бива да се подкрепят и двата законопроекта. Междупрочем и другите двама колеги – вносители призоваха към това.
Аз смятам, че трябва да се подкрепи само проектозакона на Министерския съвет, защото, на първо място, той е издържан по добре правно-технически от втория законопроект.
Освен това, ако се подкрепят и двата законопроекта, това ще забави приемането на този закон, който и без това ... (Реплики от КБ.)
Такава е техниката, уважаеми колега, затова трябва да се приеме законопроекта на Министерския съвет и между първо и второ четене колегите, които са внесли вторият законопроект, ще направят своите предложения и така ще се стигне до приемането на един добър закон. Вие чухте, че и самият господин Божинов подкрепя философията на законопроекта на Министерския съвет, а и различията са съвсем минимални. Министерството на околната среда и водите има добронамереността да се вслуша в тези предложения и ще се стигне до един добър закон.
Ето защо аз Ви призовавам да гласувате за законопроекта на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Божинов, след като бяхте председател на парламентарната Комисията по околната среда и водите, Вие сте много добре запознат с разпоредбите на § 9 от сега действащият Закон за управление на отпадъците. Знаете много добре там какви цели са поставени за постигане при разделно сметосъбиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Не считате ли, че 25-те процента, които се поставят като цел за постигане 2016 г., вече са постигнати и че трябва да бъдем по-амбициозни в целите си? Аз лично ще направя конкретни предложения в това отношение, но бих искал да чуя и Вашето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Трета реплика – господин Язов.
Заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, аз Ви предлагам да не подкрепяте законопроекта, който е внесен от група народни представители, защото, първо, както преди малко беше обвинен един мой колега, че не чете, аз не искам да обвинявам Вас, че не четете. Седемдесет процента от закона е преписан закон на Министерския съвет от предния законопроект, останалите ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Сериозно?!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Направи изказване!
... останалите са преписани – точно текстът за черните и цветни метали, от една Наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството под № 7 от 2003 г. и не е преписан точно, защото в момента, при сега действащия текст на Законопроекта за изменение и допълнение, който приехме в началото на тази година към Закона за отпадъците, правомощията по отношение на площадките за черни и цветни метали са много по големи, а Вашият текст, който е предложен, дори от господин Корнезов вътре, защото вносителите не са двама, а са четирима, сигурен съм, че и той не е чел законът, който е подписал. Според мен, ако го беше прочел, нямаше да го подпише въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Първо, към многоуважавания от мен млад колега народен представител Язов. Колега Язов, сега действащият закон аз съм докладвал дума по дума от тази трибуна и никога няма да кажа сега внесения от Министерския съвет колко процента повтаря от другия текст, защото това е нормално, то е естествено. Нищо не се прави наново. Аз казах колко труд има години преди това и тези хора, които са министри, тогава са били служители, директори. Това е българско достижение. Така че думата „преписване” тук не е уместна.
На господин Чакъров – да, господин Чакъров, така е, целите бяха заложени и ги има и в сега действащия закон. Много от тях са постигнати, но аз казах: дори и да постигнем в посочения в новия закон срок новите цели, ние ще оставаме на светлинни години от Швеция, Холандия, Норвегия. С какво ни превишават те? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Не е така! Ние трябва наистина чрез възпитание, обществено съзнание и строг икономически механизъм в посока, за която говорих, за да се движим изпреварващо, иначе никога няма да ги достигнем.
Господин Димитров, ние като приемем днес на първо четене, това вече е достатъчно основание Европейската комисия да не стартира наказателна процедура за България за пропускане на предвидените срокове. Тоест можем да работим много спокойно. Можем да работим само върху закона на Министерския съвет, който ще приемете. Можем да отворим по-широката процедура след приемане и това е уместно – на другия закон, но трябва да вкараме тези неща, за които говорихме и да не ги повтаряме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Госпожо министър, желаете ли да вземете думата? Не. Благодаря Ви.
Моля народните представители да влязат в залата! Предстои гласуване.
Докато чакаме колегите, да Ви уведомя: тъй като от вчера по Закона за БТА остана да се гласува Глава втора, която не беше довършена и не беше гласувана изцяло, няма да има почивка. Ще продължим до края и това е последната ни точка от програмата.
Подлагам на гласуване Законопроекта за управление на отпадъците под № 102-01-50, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2011 г.
Гласували 131 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 39.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за управление на отпадъците под № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 41, въздържали се 56.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам думата за процедура, за да предложа срока за приемане на предложения между първо и второ четене по току-що приетият на първо четене Законопроект за управление на отпадъците да бъде удължен на 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Продължаваме със следваща точка от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
От съобщението, което ми е предоставено, законопроектът е гласуван. Останало е да се гласуват текстовете от Глава втора.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, предлагам за второ гласуване Глава втора от Законопроекта за БТА:
„Глава втора – Дейност на БТА”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение от вносителя, което се подкрепя от комисия.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
На основание чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в ал. 1, буква „з” е направена следната редакционна поправка:
„з) председателите на парламентарно представените политически партии и коалиции или оправомощени от тях представители.”
Предложението беше направено вчера от народния представител Четин Казак.
На основание чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в ал. 2, за т. 1 и т. 2 правя следното редакционно предложение:
„1. разпространява решенията на Централната избирателна комисия;
2. осигурява равнопоставеност на регистрираните за участие в изборите партии, коалиции и инициативни комитети;”.
Поправката е редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Предложенията са всъщност: към буква „з” се добавя: „или оправомощени от тях представители”; т. 1 в ал. 2 се променя от „разпространява актове и документи на Централната избирателна комисия” на „разпространява решенията на Централната избирателна комисия”, а т. 2 - от „осигурява равнопоставено отразяване на предизборната активност на регистрираните за избор кандидати, партии и коалиции” става „осигурява равнопоставеност на регистрираните за участие в изборите партии, коалиции и инициативни комитети”.
Подлагам на гласуване така направените предложения.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване чл. 5 с така приетите предложения преди малко.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текстовете на чл. 6, 7, 8 и 9, които се подкрепят от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Заповядайте, госпожо Петрова,
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: На основание чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение: в Преходни и заключителни разпоредби, във връзка с вече приетите текстове да се създаде един нов § 9:
„§ 9. Законът отменя решението на Народното събрание от 29 юни 1994 г. за приемане на статута на Българската телеграфна агенция. (ДВ, бр. 56 от 1994 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, да обясня само с две изречения.
Досега организацията е по статута, който е приет през 1994 г. Всъщност сега, с новия закон, се създава нов ред и ще има противоречия, така че този текст е необходим, за да се избегне някаква конфронтация.
Изказвания по така направеното предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Петрова за създаването на § 9 със съдържание, така както беше изчетено преди малко.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и Законът за Българската телеграфна агенция е приет и на второ гласуване.
Съобщение за парламентарен контрол на 2 декември 2011 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпрос от народния представител Георги Пирински.
2. Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на 6 въпроса от народните представители Любомир Владимиров, Павел Шопов, Корнелия Нинова, Румен Петков, Михаил Миков и Волен Сидеров и на питане от народния представител Корнелия Нинова.
3. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на 2 въпроса от народните представители Димитър Дъбов и Петър Димитров и на 3 притания от народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева – две питания, и Яне Янев и Емил Василев.
4. Министърът по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков.
5. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Мая Манолова и Фани Христова и на питане от народните представители Мая Манолова и Милена Христова.
6. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова - на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов -на два въпроса от народните представители Димитър Чукарски и Мая Манолова;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов - на два въпроса от народните представители Петър Димитров и Драгомир Стойнев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова - на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Ангел Найденов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков - на два въпроса с писмен отговор от народния представител Румен Овчаров.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- въпрос и питане от народния представител Валентин Микев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на здравеопазването – Стефан Константинов и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски.
Утре от 11,00 ч. ще има заседание с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,12 ч.)

Заместник председатели: Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев

Митхат Метин