Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова.

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ за 2 декември 2011 г.
Новопостъпили питания за периода от 25 ноември 2011 г. до 1 декември 2011 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Любомир Владимиров към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.;
- народния представител Петър Василев Мутафчиев към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на финансиране на железопътния транспорт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.;
- народния представител Яне Янев към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за превенция и противодействие на горските пожари. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.;
- народния представител Димитър Горов към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството, свързана с рехабилитацията и реконструкцията на пътища втори и трети клас от Републиканската пътна мрежа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.;
- народния представител Меглена Плугчиева към Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз, относно усвояването на средствата от фондовете за Регионално развитие, Социалния и Кохезионния фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.;
- народния представител Меглена Плугчиева към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно Наредба за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 декември 2011 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Яне Янев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Георги Анастасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Цветомир Михов;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
От името на група има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господа вицепремиери! От името на Парламентарната група искам да поставя най-остро един въпрос, който е домашен – на Народното събрание. Естеството на работа на Народното събрание се урежда с Правилника на Народното събрание, но има много голямо обществено звучене и значение, тъй като се касае до парламентарния контрол, на който са подложени министър-председателят, вицепремиерите и всички министри и който се следи с огромен интерес от българската общественост. Това е въпросът за върнатите въпроси, които депутатите от Парламентарната група на Партия „Атака” са задавали в Четиридесет и първото Народно събрание.
Безспорно е, че няма парламентарна група – по човек от парламентарна група, която процентно да е задавала толкова много въпроси. Партия „Атака” до този момент е задавала десетки, дори вече стотици въпроси в това Народно събрание, но от тях 18 броя са били върнати под най-различни предлози и с най-различни аргументации, но абсолютно всичките несъстоятелно и неоснователно. От тези 18 въпроса 10 са били отправяни към министър-председателя господин Бойко Борисов. Както виждате, това е огромният процент и си личи явната тенденциозност Бойко Борисов да не се явява в пленарната зала, за да отговоря на въпросите. Личи си, че се прави всичко възможно да бъде скриван от широката публика, от българите, които следят парламентарния контрол, от медиите, които го отразяват, както и от самите депутати, на които се дължат отговорите.
Особено показателно е това по отношение на въпросите, които председателят на Партия „Атака” и лидерът на Парламентарната група на Партия „Атака” господин Волен Сидеров задава към министър председателя. Може би най-фрапантен е последният случай, за което правя и това изявление. Един абсолютно закономерен въпрос, абсолютно съобразно Правилника на Народното събрание и който би имал много голям отзвук в българската общественост, ако му бъде отговорено. Това е въпросът за лиценза на Националната ефирна телевизия bТV, който е бил издаден на тази телевизия от предходно правителство. Тенденциозно не се желае да се отговори на този въпрос и той се отпраща, и той се отказва с несъстоятелния мотив – да се отправел към СЕМ или към КРС. Всъщност КРС е институция, която е под ведомството на министър председателя. Това е правилото – тези институции, които не са титулярни от министри, които не са представени от министри и не се ръководят от министри, за тяхната дейност, за тяхната работа да бъде отговаряно от министър-председателя, защото те са към правителството и няма кой друг да отговори освен министър председателят. Говоря азбучни неща, на които никой не би могъл да опонира. В такива случаи винаги е отговарял министър-председателят. Не става въпрос за това издание на Народното събрание, а винаги досега, повтарям.
Други въпроси, които господин Сидеров зададе, бяха два и това беше скоро – за това какво прави правителството по неуредени и проблемни въпроси с Република Турция и то след като Народното събрание на 9 април 2011 г. излезе със специално решение за работа за уреждането на нерешени въпроси между Република България и Република Турция. Кой да отговори на тези въпроси, уважаеми народни представители? Наистина министър-председателят се прегръща и целува с министър-председателя на Турция Ердоган, явно те имат прекрасни отношения помежду си, но това не отменя и по никакъв начин не освобождава министър-председателя да се яви тук, за да отговори нещо, за което ние всички с решение – цитирахме датата и годината – сме възложи на правителството, ръководено от него, да уреди и да реши подобни проблеми.
Един друг въпрос – за участието на държавата за изграждането на Мемориален паметник на избитите 14 хил. българи от Сюлейман паша през 1877 г. в гр. Стара Загора – нещо, което поколения българи дължат на своите предци, и въпрос, който напоследък се повдига много остро не само в Стара Загора, защото този въпрос не е само до старозагорци, а до десетки тракийски селища в региона, където това е станало, и на тези хора се дължи да се построи един такъв паметник. Това е въпрос, който касае няколко ведомства, който не е въпрос на Старозагорската община. Тъй като се касае до работата и участието в това на няколко министерства – няма да изброявам кои, въпросът за решаването на този въпрос, който е поставян много пъти и с който самият министър-председател се е съгласявал в определени моменти, повдигнат от нас като проблем, че трябва да бъде решен, отговаря министър-председателят, естествено.
Има и други въпроси от наши колеги, които са с по-задна дата, но това са също още 5 други въпроса към министър-председателя – от Огнян Стоичков, от Николай Пехливанов – все въпроси, на които министър-председателят трябва да дойде и да отговори, но той не идва.
Какви могат да бъдат причините за това? Известно е неговото враждебно отношение към българското Народно събрание, периодическите му изявления и изказвания, с които изразява явно пренебрежение и никакво почтително отношение към народното представителство и към институцията. Това може да бъде едната причина да не дойде. Друга причина е, да не желае изобщо да отговаря. Той е Бойко Борисов, министър-председател на Република България, някак си не му отива да отговаря. Той може да отговаря на един телевизионен екран, пред красива репортерка на нейните въпроси, но да дойде тук и да отговаря на народни представители, при това от опозицията, някак си не му е присъщо.
С тази декларация, ние от Партия „Атака”, решително настояваме пред ръководството да настоява пред министър-председателя на Република България и да бъде проведен един особен разговор, защото по Конституция правителството се назначава, избира от Народното събрание, от народното представителство. Най-после министър-председателят трябва да влезе в задълженията си. Не говоря за правата, а за задълженията да идва и да отговаря на досадните въпроси, да не се крие, колкото и неудобни да бъдат те. Тези въпроси да не се отправят до министрите му, когато той е компетентен и трябва да отговаря на тях. С това да се промени работата и отношението на Народното събрание, съобразно Конституцията и правилника, по който работим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура – господин Пирински, за втора процедура – Десислава Атанасова.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурата ми е във връзка с чл. 94 от правилника, съответно чл. 82.
В установения срок, съгласно чл. 83, зададох актуален въпрос към министър-председателя: „Каква е позицията на българското правителство за предстоящото заседание на Европейския съвет, следващия петък – 9 декември, в Брюксел?”
Известно е, че на това заседание ще се дискутират възможно най-отговорни въпроси за бъдещето на Европейския съюз и за участието на България в едни или други договорености, за които се коментира публично.
Вчера господин Анастасов ми връща въпроса с аргумента, че той не отговаря на нормите на правилника, защото не задавам въпроса по повод на някакъв документ или акт на правителството.
Съгласете се, госпожо Цачева, че това е повече от абсурден аргумент по следните няколко причини.
Първо, съгласно Конституцията, чл. 105, ал. 4, Министерският съвет информира Народното събрание предварително за участието си в подготовката на актове на Европейския съюз и се отчита след съответното заседание.
Второ, съгласно нашия правилник, чл. 113, ако не се лъжа, ал. 2, Народното събрание може да провежда и изслушвания по позициите на правителството за предстоящи заседания на Европейския съвет.
Ясно е, че както и да се тълкува правилникът, по никой начин не може да се оправдае връщането на този въпрос, като неотговарящ на правилника.
Ако наистина бяхме функционираща Парламентарна република, госпожо председател, нямаше да е нужно аз или някой друг да задаваме въпрос към министър-председателя. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Той би трябвало да пожелае да дойде да информира Народното събрание по така наречения Пакт за стабилност, който се каним да подпишем заедно с най-богатите страни от Евросъюза. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няма значение, че ми давате знак за изминали две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има значение, господин Пирински, ще Ви отнема думата. Два пъти Ви предупредих със звуков сигнал, не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно ще го направите, госпожо Цачева. Вие сама трябва да осъзнаете Вашата лична отговорност в случая. Вместо да натискате копчето, призовете министър-председателя да дойде и да каже каква ще е позицията на България следващия петък в Брюксел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десислава Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроект за ратифициране на Договора за лиценз между Австралийския съюз и Република България относно правата за използване на Класификационната система АR-DRG, № 102-02-28, да бъде намален на пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 12, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Георги Пирински към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов относно действията за сплашване и поведението на полицията на изборите от 2011 г.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! По време на проведените на 23 и 30 октомври тази година избори за Президент и за местни органи на самоуправление, на редица места бяха наблюдавани открити прояви на груб натиск и сплашване на групи избиратели от страна на организирани групи младежи, характеризирани като „мутри”, с цел да се гласува за кандидатите на Политическа партия ГЕРБ.
Господин министър, постъпи ли до Вас информация от органите на полицията по места за такива фрапантни нарушения на нормите на свободни и честни избори, както и за взети от тяхна страна мерки за предотвратяване и санкциониране на тези драстични закононарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Пирински.
За отговор – министър Цветанов.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! На 23 и 30 октомври 2011 г. се проведоха съответно първи и втори тур на изборите за Президент и вицепрезидент на Република България, за общински съветници и кметове в страната.
За нормалното протичане на изборния процес около 15 000 служители на Министерството на вътрешните работи са участвали в охраната на 11 744 избирателни секции.
С цел своевременното реагиране на всеки един сигнал за нарушение на изборния процес, от 3 октомври 2011 г. денонощно в Ситуационния център на МВР функционираше открита телефонна линия на МВР за получаване на информация за извършени нарушения, свързани с изборния процес.
От откриването на линията до 31 октомври 2011 г. по нея са подадени общо 818 сигнала от граждани за нарушения. От тях съотносими към дейността на МВР са 524, или 64% от общия брой.
От началото на годината до 30 ноември 2011 г. са образувани общо 125 досъдебни производства за престъпления, свързани с изборния процес, като от тях 97 са за престъпления против политическите права на гражданите и 28 за други престъпления от Наказателния кодекс, свързани с изборния процес. Осъществен е непрекъснат обмен на информация с представители на Ограничената мисия от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
За периода от 17.10.2011 г. до 30.10.2011 г. структурите на МВР са реагирали на 2216 сигнала, свързани с нарушения на политическите права на гражданите. Само в дните на провеждане на изборите са постъпвали жалби и сигнали, както следва:
- на 23.10.2011 г. – 990 броя, като са образувани 22 досъдебни производства;
- на 30.10.2011 г. са постъпили 64 броя, като са образувани 14 досъдебни производства.
По 625 от сигналите съответните прокуратури са възложили проверки и те са извършени. Като резултат по 425 от случаите е постановено отказ от образуване на досъдебно производство. Част от сигналите са изпращани от прокуратурите до ОИТ, за отношение по компетентност.
Това са фактическите данни. Това, за което Вие твърдите: мога да Ви кажа, че също имаше много сигнали, които постъпваха от страна на съответните предизборни щабове в страната от Политическа партия ГЕРБ. Нека обаче да говорим за сериозни неща и за това, което отговаря на Вашия въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, какво ще кажете за следната публикация от 4 ноември в печата под заглавие „Аз видях това”?
„В деня на вота се появиха черни и лъскави джипове. Те пазеха, в кавички, урните така, както застрахователите преди 20 години. Яки и въоръжени момчета обикаляха кварталите и влизаха по апартаментите на хората, за да ги карат да гласуват. Това го виждаха всички, но никой не правеше нищо! Защо? Защото нямаше смисъл. Цялата власт беше съсредоточена в това ГЕРБ да спечели, както и стана. Видях на балотажа – на 30 октомври, как секция беше пазена и ръководена, а официалният орган гледаше отстрани, без да предприема никакви действия. На въпрос – какво правят тези хора тук, той ми отговори, че не знае и не ги познава, а и не му е работа да се занимава с тях, защото те не правели нищо. В момента, в който телевизионната камера се появи, всички се изпокриха. Както джиповете бяха празни, за пет минути излязоха десет души от квартала и се нанизаха в тях. Два часа след това камерата и купувачите си играеха на котка и мишка.”
Какъв е резултатът от този род на провеждане на избори? Вземете резултатите, да речем, в Лом. На първия тур води кандидатката на БСП с 2200 гласа, на втория тур се получава драматична промяна, и от 4500 гласа кандидатът на ГЕРБ изведнъж получава 7700 гласа.
Това накратко е резултатът от този начин на провеждане на изборите, господин министър, който не може да се скрие нито зад тази числова еквилибристика, с която боравите, нито с някакви общувания с едни или други инстанции.
Целият въпрос е, че ако считате, че такова едно съобщение е груба фалшификация, провокация, Ваше задължение е публично да го опровергаете, защото докато това не стане, това остава фактът в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика, господин министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, аз казах за N на брой случаи, които са постъпили като сигнали в Полицията и, разбира се, съвместно с прокуратурата е взето отношение по компетентност. Не бих искал да коментирам конкретно това, което прочетохте, но искам да ви кажа – нека все пак да говорим за сериозни неща и за конкретни факти. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)
Господин Пирински, изборите приключиха и мога да Ви кажа – усещането на колегите в Перник, в Карнобат, в Шумен, във Враца – никой не говори и никой от колегите не оспорва направеното, защото изборите приключиха. Нека вече се концентрираме върху това, което трябва да свършат кметовете, местната власт и, разбира се, да бъдат подкрепяни от всичките парламентарно представени партии, защото в условията на криза имаме едни политики, които трябва да бъдат реализирани, и това може да бъде направено от всички нас заедно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно състоянието и перспективите за намаляването на външния дълг н Република България.
Въпросът е към заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Заповядайте, господин Владимиров, да развиете въпроса.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми народни представители, уважаеми гости! През последните месеци непрекъснато се правят изявления за ниския размер на българския външен дълг. Правят се сравнения с други страни, но нито веднъж не се видя амбиция и конкретни действия за опрощаването му, или поне на част от него.
Съседна Гърция постигна резултати, изразяващи се в опрощаването на десетки милиарди евро. След като се твърди, че България е един от отличниците в Европейския съюз, ние от Политическа партия „Атака” смятаме, че имаме още по-голямото основание и морално право да искаме опрощаване на задълженията, които в основната си част са наследство от комунистическото време.
Във връзка с това моля да отговорите, господин вицепремиер, правили ли сте сондажи, постъпки, водили ли сте разговори с отговорни фактори във финансовите среди за опрощаване на дълговете на България? Какви са според Вас възможностите и перспективите в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Владимиров, преговори за опрощаване на суверенен дълг на България не се водят и не смятаме да водим такива. Исканията за опрощаване на дълг се възприемат като наличие на затруднение на една държава при погасяване на поетите от нея задължения – нещо, което би разрушило доверието на нейните кредитори сега, и в бъдеще.
Стъпки за опрощаване на държавния дълг на България не се налагат поради наличието на следните положителни фактори.
Първо, по данни на Евростат България е на второ място след Естония по показателя консолидиран държавен дълг спрямо брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз.
Второ, съотношението на лихвените разходи за обслужване на държавния дълг към брутния вътрешен продукт не надвишава един процент.
Трето, на фона на растяща несигурност на международните капиталови пазари и нестихващите понижения на кредитните рейтинги на редица водещи икономики, България през месец юни 2011 г. получи международно признание за успехите си в областта на фискалната политика чрез първото повишение на суверенен рейтинг на държава членка на Европейския съюз от 2008 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Владимиров, заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, благодаря за отговора.
Нека все пак вземем пример от нашата съседка Гърция. Всеки от нас е мислил, че е възможен да се случи някакъв гръцки вариант в България, но, слава Богу, досега не се е случило.
Ние, от Политическа партия „Атака”, мислим, че би било национално отговорна кауза да се направят постъпки, за да се реши въпросът с външния дълг, защото това бреме тежи на България, тежи на всеки един от нас. Макар и този външен дълг да не е голям като размер, той трябва да бъде изчистен. Точно сега е моментът, когато наистина сме добре, да кажем, във финансовата сфера, да направим постъпки за това.
Политическа партия „Атака” ще продължи да се интересува и да настоява за решаването и изчистването на външния дълг на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Желаете ли дуплика? Не.
Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно задълженията на държавата Либия към Република България.
Господин Шопов, заповядайте да развиете въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, искам първо да уточня и да Ви призная, че това не беше въпрос към Вас. Това беше въпрос към външния министър и една от причините, за да прочетем преди малко декларацията от името на парламентарната група, защото министърът на външните работи е човекът, който най-добре би трябвало да отговори на поставените въпроси. Вие сте само регистратор. Ако той успее да постигне резултата, Вие щяхте по съответния начин в бюджета или в сметките на държавата да го отразите, тоест Вие сте само регистратор и нищо повече.
Но, все пак, след като беше отправен въпросът към Вас, може би Вие ще успеете да ни осветлите относно това какво е състоянието на отношенията ни с държавата Либия. Не знам как се казва в момента, това няма особено значение, но сегашното правителство и държава са явно правоприемник на предишната – на Муамар Кадафи.
След като години наред България имаше изключително динамични отношения с тази държава, имаше инвестиции, имаше концесии в търсенето на нефт, знаем, че имаше стотици милиони долари дълг към нас, каква е съдбата на тези пари? Тук стои и въпросът – имало ли е сделка, нещо което се споменаваше и говореше в медиите, за българските медицински работници преди години, за тяхното освобождаване?
Господин министър, какво ни дължи Либия в настоящия момент? Прави ли се възможното да си получим обратно тези пари и какви са перспективите в тази връзка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, първо, благодаря Ви за уточнението, че действително този въпрос е повече в полето на Външно министерство, защото те са тези, които през 2007 г. са сключили споразумение, което след малко ще обясня, с тогавашното либийско правителство.
Конкретно по Вашия въпрос – на 3 септември 2007 г. тогавашното правителство е сключило споразумение с Международния фонд – Бенгази, международна неправителствена организация. Проектът на споразумението е одобрен от Министерския съвет на 2 август 2007 г. и на базата на това протоколно решение на 12 октомври 2007 г. това споразумение е утвърдено с решение на тогавашното правителство. Какво се казва в това споразумение: „Със споразумението от 2007 г. Република България безвъзмездно прехвърля сумата от 57 милиона щатски долара – или по сегашен курс около 83 млн. лв., на Международен фонд – Бенгази”. Защо, как, Вие може би по-добре си спомняте темата от тогава, но около 83 млн., дължащи се на Република България сме ги загубили, така да се каже, през 2007 г.
Какво може да се направи сега в ситуация, в която политически има промяна в Либия, наистина е въпрос, който би трябвало да бъде зададен към Външно министерство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин вицепремиер, за откровения отговор, от който най-после става ясно от това високо място, че тези пари България ги е загубила. Защото досега това се предполагаше с недомлъвки в пресата и по електронните медии и с откъслечни изявления на отделни високопоставени държавни служители, включително и министри, а и това, което идваше като информационен поток от други страни.
Явно сме били изрекетирани от тогавашните либийски власти, за да се стигне до тази абсолютно несъстоятелна и вредна за държавата формула, от която губим петдесет и няколко милиона долара. Може тази сума да е и по-голяма предвид много по-сериозните и динамични отношения с Либия и на преден етап може би затова трябва да се направи съответен преглед.
Ние, от „Атака”, заявяваме, че оттук нататък ще тръгнем по тази тема и по този проблем, защото това са много пари, включително Вие сам съзнавате като министър на финансите, който се чуди откъде какво да вземе и къде да го даде в този дефицит и тази липса.
Нещата последните месеци и години след 2007 г. толкова много се промениха, че ние, от „Атака”, считаме, че правителството и отговорните лица на най-високо равнище трябва да работят за преосмислянето на това, което е сключено като споразумение, особено с новите либийски власти и да се стигне до решаване на проблема.
Разбира се, в това отношение основно значение има Външно министерство и министърът на външните работи, върху когото ще тегне основно ангажиментът за решаването на проблема.
Ние, от „Атака”, периодически ще поставяме този въпрос, както и въпроса за задълженията на други лица освен Либия, които са още няколко страни. Вие много добре знаете, че имаме да получаваме такива пари. Какво се прави, за да не се стигне до отговора преди това, който дадохте? България ще плаща своите външни дългове, но други страни няма да ни плащат външните дългове, така че едното може, другото не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли? Не.
Бях уведомен от господин Петков, че се е разбрал с колегите Корнелия Нинова и Михаил Миков да заменят поредността на въпросите.
Следва въпрос от народния представител Румен Петков относно търговия с наливен алкохол по пазари и магазини в страната.
Заповядайте, господин Петков, да развиете въпроса.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Съгласно проучване, извършено от страна на Националната лозаро-винарска камара в страната, за края на 2010 г., продължават да функционират нерегламентирани производствени цехове за вино и високоалкохолни напитки, както и наливната им продажба.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки са взети за окончателното премахване на тази контрабандна дейност и какви са постигнатите финансови резултати?
Въпросът ми към Вас е зададен със съзнанието, че това не е толкова работа на Министерството на финансите, но съм го адресирал до Вас, защото сигналът, който е подаден от председателя на Лозаро-винарската камара, е до Вас с копие до Агенция „Митници” и той е прекалено конкретен. От извършените наблюдения на територията на пет области, тази много солидна неправителствена организация установява функционирането на:
- пет казана на територията на София с отнети или изтекли лицензи;
- територията на Пазарджик – шест казана с отнети или изтекли лицензи;
- територията на Враца – един казан;
- територията на Монтана – един казан;
- територията на Кюстендил – дванадесет казана с отнети или изтекли лицензи;
- територията на конкретно село – производство на високоалкохолни напитки, в това число и конкретна авторитетна марка.
Казвам тези неща и със съзнанието, че преди 7-8 месеца на митниците бяха предоставени определени полицейски правомощия. След като сигналът е адресиран до Вас и до Агенция „Митници”, би следвало Агенция „Митници” на базата именно на тези правомощия да са предприели и конкретни действия, а и другите компетентни органи, които вероятно са сезирани от Вас.
Въпросът ми към Вас е: какви са предприетите мерки и какъв е постигнатият от тях резултат? Вие знаете, че един от проблемите ни, свързан с Шенгенското пространство, е именно контрабандата и незаконното производство на алкохол и цигари в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Петков! Един от приоритетите на това правителство е повишаване на бюджетните приходи чрез засилване на борбата с контрабандата. В изпълнение на този приоритет през периода 2009–2011 г. се приеха редица промени в действащото законодателство, които да ограничат измамите и контрабандата с акцизни стоки.
Засилването на контрола върху търговията с акцизни стоки вече дава някои резултати. От 2009 г. до днес непрекъснато растат количествата алкохол и алкохолни напитки, иззети от митническите органи.
По отношение на приходите от акциз се наблюдава също значително нарастване. Някои цифри: за 2009 г. приходите от акцизи за алкохол са в размер на 94 млн. 200 хил. лв. За миналата 2010 г. те са в размер на 151 млн. лв., а за десетте месеца до края на месец октомври 2011 г. приходите от акциз за високо алкохолни напитки са в размер на 156 млн. лв. Очаква се до края на годината да бъдат някъде около 180 млн. лв. Следва да се отбележи, че този ръст на приходите се дължи изцяло на увеличените физически обеми, обложени с акциз, а не на увеличаване на ставката, която не е променяна от 2007 г. насам.
Конкретно по Вашия анализ. Ангажирам се, ако получа копие от този анализ, да го връча на господин Танов и да помоля за проверки по места.
Вие правилно казахте, че наскоро Народното събрание гласува нови правомощия на Агенция „Митници”, които обаче влизат в сила от 1 януари 2012 г. Тогава действително Агенция „Митници” ще има така наречените митнически инспектори, чиято работа ще бъде при такива сигнали, а и по техни собствени сигнали, да са сигурни, че ще могат да действат директно относно тези незаконни казани и въобще в незаконната дейност с акцизни стоки. До 1 януари 2012 г. тази дейност е още в една друга институция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплика – господин Петков, заповядайте.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин заместник министър-председател, аз съм смутен от това, че Вие нямате текста. Аз останах с това впечатление, че не е стигнал до Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, нямам го.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ако този текст не е стигнал до Вас, това е въпрос на администрацията. Аз сега ще Ви го предоставя, разбира се. Аз имах и разговор по тази тема с проф. Пламен Моллов, който е председател на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара. Но, пак казвам, сигналът е прекалено конкретен. Сигналът е на базата на проучвания на камарата, които са правени на територията на страната. Сигналът фиксира областите, на чиято територия са разположени незаконно действащите казани за производство на високо алкохолни напитки. И адресатът сте Вие и господин Танов. Затова аз очаквах, че Агенция „Митници” е предприела мерки. Разбира се, това е проблем, пак казвам, на територията на страната и на Министерството на вътрешните работи. Ангажиментът е на господин Танов, би следвало да се ангажира и Министерството на вътрешните работи. Ако този сигнал не е стигнал до Вас, това е прекалено смущаващо, защото той е конкретен. Сигналът е от една изключително солидна неправителствена организация, която представлява ключов за икономиката ни бранш. Вие самият споделихте приходите, които се реализират от тези две, твърде чувствителни направления.
Молбата ми към Вас, освен конкретния сигнал, е да се види защо във Вашата администрация този сигнал не е бил доведен до Вашето знание. Това, меко казано, е злоупотреба със служебно положение от човека, който не го е допуснал до Вас. Благодаря Ви. (Народният представител Румен Петков предоставя материал на заместник министър-председателя Симеон Дянков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва питане на народния представител Корнелия Нинова относно последиците за България от дълговата криза в Еврозоната.
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете Вашето питане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Питането ми е свързано с прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие от октомври 2011 г., че България е сред страните, които се очаква да бъдат най-засегнати от дълговата криза в Еврозоната. Споделяте ли тази прогноза? Ако да, какви мерки ще предприеме българското правителство, за да подпомогне икономиката и домакинствата?
Един цитат искам да дам от Европейската банка за възстановяване и развитие, който казва: „България е в Топ 3 на страните, които се очаква да бъдат най-засегнати след Унгария и Словакия. Очакванията са банките в региона да намалят кредитирането заради проблемите на майките им в Западна Европа и в Гърция”.
В същото това време или малко по-късно, през ноември, Вие като финансов министър твърдите, че България е в първите пет в Европейския съюз страни. Очевидно става ясно, че има противоречие между Вашите твърдения и тези на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Затова Ви питам: споделяте ли тяхното виждане и какви реални мерки ще предприемете да помогнете на домакинствата и на икономиката? Защото фактите са следните, те са взети от Националния статистически институт: разходите на българите се увеличават двойно по-бързо от приходите; половината от парите на българите отиват за храна; растат разходите за облекло, обувки и здраве. През второто тримесечие на 2011 г. българите са намалили потреблението на почти всички основни хранителни продукти в сравнение с предишната година. Това е по отношение на домакинствата.
По отношение на икономиката фактите са: расте междуфирмената задлъжнялост, очакват се нови фалити на 360 фирми до края на годината. Делът на лошите кредити с просрочие над 90 дни към края на септември е близо 15% по данни на Българската народна банка. Стойността на показателя е рекордна, след като през юни те бяха 13%. Според Българската народна банка преструктурираните кредити, без овърдрафтите, в банковата система са достигнали също рекордните 21%.
Фактите са ясни – икономиката се срива, домакинствата живеят все по-зле. Моля, господин вицепремиер, кажете: предвиждате ли някакви реални мерки да подпомогнете бизнеса и семействата на българите извън това, че ще режете разходи, че ще предприемате рестриктивна политика и че ще вайкате, че има световна криза и е неизбежно държавата да свива разходите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Не, не споделям такова виждане, още повече че в самия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие не се съдържа цитираната прогноза, която Вие току-що представихте. Просто в доклада това го няма.
В доклада обаче пише, цитирам: „Прогнозата за растеж на българската икономика е 2,3% за 2012 г. По тази прогноза страната се намира на пето място в Европейския съюз, следвайки Литва – 3,4%, Естония – 3,2%, Латвия – 2,5%, и Полша – 2,5%. Пети в Европейския съюз!”.
Цитатът, който Вие прочетохте, поне моите експерти не успяха да намерят в този доклад. От това, което пише в доклада, се прави извод, че „възстановяването на икономиките в цяла Източна Европа и конкретно на България, се очаква да бъде, цитат – „умерено”, за разлика от по-ранната прогноза – „засилен растеж”, поради прогнозираното забавяне на външното търсене и въздействието на продължаващата криза в Гърция”. Посочва се също така, че „правителството изпълнява мерки за намаляване на фискалния дефицит”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, докладът беше публично оповестен и аз съм взела публичната информация, която е достъпна за всички българи. Но Вие не ми отговорихте на въпроса: предприемате ли някакви конкретни мерки за подпомагане на домакинствата и на икономиката?
По-конкретно, тъй като имам право на два уточняващи въпроса, Ви питам следното: приемате ли препоръката на Световната банка – това са Вашите бивши работодатели, да повишите доходите на българите през следващата година като антикризисна мярка за стимулиране на вътрешното потребление? Това е и едно от нашите предложения за Бюджет 2012 г. – за увеличаване на доходите с ръста на инфлацията. Приемате ли това предложение, което е и на Световната банка, и на нас като опозиционна партия и ще го направите ли?
Вторият ми въпрос: как гледате на предложението българската държава най-накрая да си изплати дълга от, според Вас, 450 млн. лв. към българските фирми, а според българският бизнес – 800 млн. лв., които трета година задържате като плащания и с това създавате още по-голям проблем за бизнеса в България? Това категорично е прокризисна мярка.
Тоест, това са двата ми конкретни въпроса: приемате ли увеличаването на доходите като антикризисна мярка? Кога ще платите на българските фирми това, което им дължите от три години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, ако бяхте научили английски, можехте да прочетете доклада. Но както математика, и английски не знаете, затова не можете да го използвате директно.
По доходите. Първо, увеличихме минималната работна заплата от 1 септември – от 240 лв. на 270 лв., а както знаете, бе прието вчера на втора комисия – увеличаваме пак от 1 май – от 270 на 290 лв. Това представлява растеж над 20% – три пъти повече от инфлацията през този период. Това се казва „увеличаване на доходите на социално най-слабите групи”.
Второ, вчера също беше прието в Комисията по бюджет и финанси и се надявам, че идната седмица ще бъде прието тук, увеличаваме ниските пенсии от 136 на 145 лв. Това също, като процент – 7,7%, е над растежа на инфлацията през този период и също представлява увеличаване на доходите.
Трето и най-важно, обаче България е една от вече само две държави в целия Европейския съюз, която по време на кризата не увеличи данъците. По този начин ние останахме страната с най-ниско данъчно бреме в целия Европейски съюз. Когато не се увеличават данъците, това какво означава? Че повече пари остават в домакинствата и бизнеса. Това е добра доходна политика.
Относно втория Ви въпрос – изплащаме ли се? Централната власт напълно се е изплатила към частния сектор. И последното изплащане ще бъде 24 милиона за кърджалийското огледало, което Вие направихте през 2007 и 2008 г., но не изплатихте, в Бюджет 2012 г. Това е последното ни задължение от тези над 2 милиарда, които Вие ни оставихте като честитка, коeто ние ще изплащаме.
Това е отговорно правителство и затова ще бъдем на власт дълго време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, аз английски знам, само че онези хора, които живеят със 136 лв. пенсия, едва ли го знаят. И едва ли това е важно за тях, защото няма как да живеят.
Арогантните Ви твърдения, че увеличаването на доходите е по-голямо отколкото е инфлацията в последните години, не приемам категорично. За Вашето тригодишно управление инфлацията е над 10%. Ще увеличите пенсиите догодина с 9 лева. Това е чистата математика. Кой не разбира от математика в този случай?
Твърдите, че не са се увеличавали данъците. Ами, не е вярно. Няколко години подред увеличавате акцизите, а те се отразяват, естествено, по веригата на всички цени на стоки и услуги.
Твърдите, че централната власт е изплатила всичко. Само преди две седмици Вие казахте от тази трибуна, че дължите още 450 милиона на бизнеса. Кога говорите истината?
Аз твърдя следното: правителството на ГЕРБ прехвърля тежестта на кризата върху обикновените хора. Аргументът ми е следният – за 2012 г. сте предвидили инфлация от 2,8%, тоест цените нагоре. Доходите няма да растат, тоест хората ще обедняват. А очаквате от тях в бюджета да влязат 8% повече данъци от физическите лица. Обедняват, но ще внасят повече данъци на държавата. Това наричам прехвърляне на тежестта на кризата върху обикновения човек.
Твърдя по отношение на икономиката, че убивате бизнеса, който е на светло. Аргументът ми е следният: предвиждате ръст за следващата година в най-лошия случай от 1% на брутния вътрешен продукт. Тоест производството и икономиката ще вървят нагоре по Вашите прогнози. Но корпоративният данък, който ще получавате от фирмите, ще падне със 7%. Какво означава това? Че фирмите и бизнесът отиват в сивия сектор. И Вие толерирате и узаконявате тази политика през Закона за държавния бюджет.
Твърдя че съсипвате допълнително икономиката по този начин, че товарите българските семейства, че държавата я няма в цялата тази криза, че тя е мащеха за обикновения българин и за белия бизнес, но е майка-хранителница за крадци и контрабандисти. И доказателството е Докладът на „Трансперънс интернешънъл” от вчера, който казва, че България е отново най-корумпираната държава в Европейския съюз и се връща на нивата от 1999 г. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно облагане с данък на субсидията на тютюнопроизводителите.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, този въпрос съм задала преди събитията, които се случват в последните дни по улиците на България, тоест преди протестите на земеделските производители, но той е още една категорична илюстрация за непоследователната Ви политика към земеделските производители и в частност към тютюнопроизводителите.
И Вие днес, както и Мирослав Найденов миналия петък, оттук изричате неверни неща. Ще припомня, колеги, че Мирослав Найденов миналия петък, след като ми изнесе една образователна лекция каква е разликата между европейски пари и национални доплащания, арогантно излъга, че държавата е нотифицирала помощта за акциза на горивата на земеделските производители, в частност на тютюнопроизводителите в Брюксел. Вие, господин вицепремиер, вечерта го опровергахте, като казахте, че поемате ангажимент още на другия ден в Брюксел да осигурите този акциз, тоест че той още не е нотифициран. И на другата сутрин пък министър-председателят Вас Ви опроверга, като каза че тепърва оттук нататък ще се мисли за този акциз.
Тази непоследователна и хаотична политика по отношение на земеделските производители е причината тракторите да тръгнат за София. Причината не е в мен и Сергей Станишев, както твърди Мирослав Найденов от вчера, че ние караме тракторите към София. Вашата политика към тези хора – на лъжи, отстъпления и постоянно отмятане, ги изкара на улицата и ги доведе дотук.
Конкретният ми въпрос за тютюнопроизводителите е: дължат ли тютюнопроизводителите данък върху доходите на физическите лица за субсидията за 2009 г., която получиха през 2010 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дянков.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Краткият отговор е: не, не дължат.
С цел постигане на еднакъв данъчен режим на този вид доходи беше приета разпоредба за 2010 г. Същата предложена разпоредба е и за 2011 г. в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, субсидиите, които се отнасят за 2009 г. или предходни години, но са изплатени по-късно – през 2010 или 2011 г., също да бъдат необлагаеми. По този начин се постига еднакво данъчно третиране на доходите от субсидии, отнасящи се за периода до 2009 г., включително, независимо от датата на получаването им.
Относно нотификацията за намален акциз за земеделските производители, такава нотификация съществува, пратена е през месец август в Европейската комисия и чакаме всеки момент нейното подписване. Трябваше да бъде подписана вчера, но нотификацията съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, не, не, ама да. С този въпрос за тютюнопроизводителите Ви доказвам категорично, че не знаете какво правите. Когато си противоречите с министър Найденов, вече сме свикнали двама министри да си противоречат. Но когато си противоречите в рамките на Министерството на финансите Вие сам на себе си и на Вашите агенции, това категорично не е приемливо.
Колеги, аргументите ми да твърдя това са следните. Наистина Националната агенция за приходите издава ето това становище, че доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители, земеделски производители, изплатени през 2010 г. под формата на помощи и субсидии, не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. Становище на НАП. Тоест, дотук министърът е прав – не се дължи. И покана за доброволно изпълнение от Националната агенция за приходите, разпратена до тютюнопроизводителите, в която ги канят или доброволно в 7 дневен срок да си платят данъка върху субсидиите, или ще пристъпят към принудително изпълнение.
Моля, господин вицепремиер, кажете кое от двете е вярно, защото много хора чакат Вашия отговор. Има хора, които при това са си платили този недължим данък, заедно с лихвата, и сега разбират, че не го дължат. Тоест, подходът оттук нататък е един – или да им върнете парите ведно с лихвата за времето, за което сте ги задържали, заради Вашето незнание какво правите в рамките на една институция, и некомпетентност, или да ги удържите от следващи плащания, или да им помогнем юридически да си търсят правата по съдебен ред, но тези хора са бедни и нямат пари да водят дела срещу Вас. Или пък, ако излязат на улицата и тютюнопроизводителите заради тази наглост и арогантност, не ни обвинявайте нас, че ги организираме. Търсете причината в собствената си политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Дянков не желае думата за дуплика.
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно средствата на общините за разходи, направени във връзка с проведените местни и президентски избори.
Само да уведомя колегите и министър Трайков – от господин Емил Василев и господин Яне Янев постъпи писмено искане, с което молят техният въпрос, зададен към Вас, да бъде отложен за друга дата.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, ясно е, че правителството не изпълнява ангажиментите за разплащане към икономическите субекти. Изборите минаха и средствата, които бяха изразходвани за тях от общините, са ангажимент на държавата, която трябва да ги осигури. Но все още има редица общини, в които изцяло или частично не са изплатени средствата за преминалите току-що избори – както средства, свързани с възнагражденията на членове на комисии, така и други разходи за провеждането на изборите.
Тези общини са бедни. Те нямат откъде да компенсират средствата, които са изразходвали за изборите, ако държавата не бъде коректна към тях да ги изплати. Вярно е, че (особено в малките общини, каквито има доста във Видинска област) тези средства са пренебрежимо малки за държавния бюджет. В същото време за хората средствата са изключително важни.
Аз забавих задаването на този въпрос около месец с надеждата, че той ще бъде решен. Все още не е изцяло решен, все още става въпрос за частични плащания, а приключването на годината с ангажирането на собствени ресурси на общините по покриването на един ангажимент на държавата ги лишава от възможността да използват тези средства за други нужди!
Така че въпросът ми е: изплатени ли са или ако не са, кога ще бъдат изплатени средствата на общините за разходи, направени във връзка с проведените местни и президентски избори? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Министерският съвет с Постановление № 239 от 4 август 2011 г. прие План-сметка за разходите по подготовката и провеждането на изборите на 23 и 30 октомври 2011 г. В рамките на одобрените в тази план-сметка параметри към настоящия момент чрез администрацията на Министерския съвет Министерството на финансите е изплатило всички депозирани от общините платежни нареждания за разходи, направени от тях по подготовката и провеждането на двата избора. Така че от гледна точка на Министерството на финансите всички фактури, които са дошли до нас чрез Министерския съвет, сме ги изплатили.
Може би Вие имате предвид конкретен въпрос – за конкретна община. Ако това е така, аз съм готов и се ангажирам конкретно да отговоря за общини. Но поне от информацията, която моите експерти в Министерството на финансите имат, каквито фактури са дошли до нас по тази план-сметка ние сме изплатили на 100%. Пак казвам, ангажирам се, ако има конкретна община, за която смятате, че не е завършено това изплащане, аз лично да се заема, да обясня и изплащането да бъде направено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
В духа на това, което предлагате, уважаеми господин министър: Бойница – 5 хил. лв., Грамада – 2 хил. лв., не са изцяло изплатени средствата на Брегово, Чупрене, Ружинци. Моля Ви да проверите тези общини, включително ако някъде са се загубили платежните, ако не са пуснати – просто по един спешен начин този въпрос да се реши.
Откакто зададох въпроса, има някакво движение – явно процесът е регулярен. Понеже общините са малки, общините са бедни, средствата за тези хора са важни. Така че Ви моля, освен изброените, да видите колко са изплатените във Видинска област. С Видин също имаше проблеми по изплащането. Да решим този въпрос, защото в крайна сметка те авансираха и финансираха държавата и сега е коректно, месец след изборите, да си получат парите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дянков, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, ангажирам се още днес да разпоредя за Видинска област специално, но и за цялата страна всъщност, защото съм съгласен с Вас – това е тема, която по план-сметката, която приехме още през август, вече би трябвало да бъде изцяло изчистена, но определено до средата на декември план-сметките на общините трябва да са изчистени, за да могат да влязат в следващата година с чисто салдо.
От тази гледна точка приемам Вашия коментар, че Министерството на финансите трябва да направи всичко възможно, законово трябва да стане, да няма тежест върху общините, както Вие го казахте, от авансираното финансиране на местните и на президентските избори. Лично се заемам още днес с тази задача, както и се ангажирам в следващия парламентарен контрол да докладвам на всички вас докъде сме стигнали. Ако наистина има някакви нарушения, също да ги разкажа тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков.
Първият въпрос е от народния представител Димитър Дъбов – относно участие на ръководни служители от Комисията за защита на потребителите в предизборна агитация и ръководство на политическа партия.
Господин Дъбов, заповядайте да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, господин председател! Съгласно Закона за защита на потребителите членовете на Държавната комисия се назначават с решение на Министерския съвет и са на подчинение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. На преминалите избори председателят на комисията Веселин Златев участва активно в предизборните кампании на Партия ГЕРБ в Шумен, Нови пазар, Каспичан, Смядово, с. Мадара, появи се и на пресконференция на Партия ГЕРБ в гр. Шумен. Господин Златев продължава да е председател на общинското и член на областното ръководство на Политическа партия ГЕРБ в Шумен.
Господин министър, моля да ми отговорите: считате ли, че председателят на Държавната комисия за защита на потребителите следва да бъде партиен лидер, да участва в предизборна агитация от името на една партия и прави ли го това обективен в неговите действия? Смятате ли да вземете мерки и какви санкции ще наложите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Трайков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, условията, на които трябва да отговарят председателят и членовете на комисията, са уредени в Закона за защита на потребителите и в Закона за администрацията. Съгласно тях лицата, заемащи тези длъжности, изброявам шест условия, трябва да са български граждани, да имат висше образование – степен „магистър”, да имат най-малко 5 години трудов стаж, да не заемат държавна длъжност или да не упражняват търговска дейност, да не са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация, и да не упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност, или упражняване на авторски и сродни права.
В законодателството, уреждащо статута и изискванията към членовете на колегиални органи на изпълнителната власт, няма забрана, аналогична на тази за държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които нямат право да заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Дори тези разпоредби да се изтълкуват превратно като приложими към изискванията за председателя на Комисията за защита на потребителите, то същите тези забрани се отнасят за заемане на ръководна или контролна длъжност на национално, а не на общинско равнище.
По повод на твърдението за санкциониране на магазин на кандидат за кмет в община Никола Козлево, по информация от Комисията за защита на потребителите, за периода от 1 януари 2011 до 1 ноември 2011 г. няма извършени проверки в община Никола Козлево от длъжностни лица на комисията, освен посещение на заложна къща в с. Никола Козлево на 4 май 2011 г., което не е довело до проверка, тъй като търговският обект е преустановил дейността си. Тоест тази част от сигнала Ви не е верен, фалшив е.
Липсата на нарушение на законодателството и липсата на конкретни доказателства не предполагат предприемане на мерки и налагане на санкции, но при съмнение за нарушения, в това число на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на административнонаказателната процедура при извършване на проверки от КЗП, следва да се сезира или дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, или Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, или съдът за защита на евентуално нарушени права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дъбов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз очаквах, че точно така ще ми отговорите, че в закона не е записано, че председателят на тази комисия би могъл да бъде и партиен функционер, какъвто е новоназначеният председател на тази комисия.
Трябва да знаем, че това е най-народната комисия. Това е комисията, която би трябвало да защитава населението от посегателството на всякакви фирми-производители и всякакви други неща, свързани с опазване правата на обикновените хора.
Слушайки Вашия отговор, аз мисля, че по-скоро тази комисия тогава би трябвало да се нарича „комисия за защита на потребителите от ГЕРБ” или на хората, които са гласували за ГЕРБ. Иначе не бих могъл да си представя съчетанието на партийни и професионални функции в един обществено-държавен орган, какъвто е Комисията за защита на потребителите. Това – първо.
Второ, моят въпрос наистина съдържа една грешка – наименованието на с. Никола Козлево. Става дума за с. Друмево, където кметицата, която спечели изборите в деня на първия тур, беше санкционирана с 16 хил. лв. Тя има магазин, нейната фамилия, с 16 хил. лв. в деня на провеждането на първия тур от изборите на 23 октомври. Сбъркано е името, но фактът за използване на комисията за политически цели по време на изборите си остава. Вие можете да го проверите. Запишете си, че селото се казва с. Друмево. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Дъбов, след като изяснихме, че законът не е нарушен, остава да виси инсинуацията Ви, че Комисията за защита на потребителите не използва еднакъв подход спрямо всички потребители. Аз твърдя, че това не е така. Ако имате аргументи за противното – дайте ги, ще ги разгледаме.
По повод на коригирания Ви въпрос и сигнал – има стенограма, ще се разпоредя да се провери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Петър Димитров относно компенсиране на пострадалите и семействата на загиналите от авария на газопровод.
Заповядайте да развиете въпроса си, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, на 12 ноември тази година гръмна газопровод между пловдивските села Стряма и Калековец. На място загинаха двама работници, а други двама бяха тежко ранени. Единият е с тежки изгаряния, а другият изгуби дясното си око. Две семейства осиротяха, а други две ще имат тежки проблеми през целия си живот.
Тъй като загиналите и пострадалите са били на работа, естествено е да се очаква техният работодател да се погрижи както за пострадалите, така и за техните семейства. В тази връзка моят въпрос към Вас е: как „Булгартрансгаз” и ръководеното от Вас министерство ще компенсират пострадалите от взрива и семействата на загиналите?
След взрива шефът на отдел „Инспекция за държавен технически контрол” в Пловдив Димитър Вълканов заяви, че до десет дни ще бъде ясно каква е причината за взрива. От датата на взрива изминаха 20 дни и се надявам, че днес ще ни информирате за причините за трагичния инцидент.
Надявам се да дадете информации и по останалите въпроси, свързани с взрива:
- какво е заключението на Главната инспекция по труда;
- защо е допуснат този инцидент;
- кой е отговорен за взрива – работниците или работодателя;
- човешка грешка ли е това или е имало проблем с техниката;
- инцидентът признат ли е за трудова злополука;
- застраховани ли са пострадалите и на каква сума – на минималната, предвидена в Наредбата или на по-голямата;
- пострадалите и техните семейства ще получат ли допълнително обезщетение от „Булгартрансгаз” извън това по застраховката и
- какви действия са предприети от „Булгартрансгаз” за осигуряване на безопасни условия на труд и недопускане на подобни трагедии в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, искам да използвам тази трибуна, за да изразя още веднъж своите съболезнования към близките на загиналите.
Факт е, че за такава загуба финансовото обезщетение не може да бъде морална компенсация, но все пак е жест на отговорност, съпричастност и помощ.
Конкретно на въпроса Ви: работниците и служителите на „Булгартрансгаз” ЕАД са застраховани при условията на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука”.
Съгласно сключения от „Булгартрансгаз” ЕАД договор за застраховане наследниците на починалите лица ще получат застрахователно обезщетение, възлизащо на 84-кратния размер на месечното брутно трудово възнаграждение. Освен тази сума, по силата на колективния трудов договор, за наследниците на починалите е предвидена и сума в размер на 2 хил. лв., която са получили 2 дни след фаталния инцидент, тоест на 14 ноември.
За двамата пострадали служители също е предвидена компенсация. При доказано професионално заболяване дружеството поема за 14-дневен срок 50% от разходите по балнеолечение и санаториум, а при лечение в болнично заведение за 3 и повече дни, както и при оперативно лечение, дружеството поема 100% от разходите за лечение.
При временна загуба на трудоспособност от трудова злополука са предвидени и допълнителни обезщетения, които в зависимост от продължителността и длъжността на застрахования са в рамките от 270 до 1200 лв. еднократно обезщетение.
Предвидена е и компенсация при трайно намалена работоспособност, където обезщетението е процент, а застрахователната сума за съответния работник и служител е равен на процента трайна намалена работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
По договора със застрахователя обезщетението се изплаща в срок от 7 дни след представяне на необходимия набор от документи.
Имам уверението, че от страна на „Булгартрансгаз” са предприети всички необходими действия за осигуряване и представяне на документите пред застрахователното дружество, с цел във възможно най-кратък срок пострадалите лица и наследниците на починалите да получат дължимото им застрахователно обезщетение.
Това е отговорът на въпроса, който Вие сте ми поставили. Останалите въпроси, които поставихте от трибуната, Ви съветвам да подадете по правилния ред за парламентарен контрол, и съответно ще ви бъде отговорено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, все пак сме парламентарна република и съветите вървят в обратна посока, така че не знам председателстващият защо позволява такива забележки от тази трибуна. Това са фактите в Република България!
Аз не мисля, че трябваше специално да Ви питам по основния въпрос кой е виновен. Вие не отговаряте на основния въпрос – работниците или работодателите. Това е „а” и „б"-то на този казус. Няма друг по-важен въпрос от това кой носи отговорността за този взрив, тъй като знаете, че ако е виновен работодателят, Вие мъдро споменахте, че ще получат 84 заплати, което звучи впечатляващо. Всъщност „Булгартрансгаз” ги е осигурил на минимума от 7 брутни годишни заплати, както пише в наредбата. И аз затова Ви питам. Не знам за какво си говорим.
Хората ще получат минимума, който се е полагал, и ще го получат от застрахователя. И Ви питам: допълнително работодателят, още повече ако той носи отговорност за този взрив, ще поеме ли някакви ангажименти към тези хора или няма да ги поеме?
Вие разбирате, че две семейства са останали без глава на семейството. Кой ще се грижи за образованието, за възпитанието, за обучението на децата? Може би „Булгартрансгаз” трябва да се намеси и в тази посока?
Хората остават инвалиди. Може би трябва да се поеме ангажиментът, тези хора да имат гаранции, че до края на живота си ще работят в „Булгартрансгаз” и ще получават едно достойно възнаграждение.
От тази гледна точка аз не можах да разбера сарказма Ви за това как трябва да се пита. Просто смятам, че това са въпросите, в рамките на които Вие трябваше да дадете отговор на въпроса: ще има ли компенсация или няма да има компенсация. Тук цялата нация настръхна след тази трагедия, а 20 дни след трагедията Вие дума не обелвате за това по чия вина е станало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, аз отговориха на въпроса, който сте ми поставили. Ще си позволя да не се съглася с Вас, че най-важното в случая е трето, пето и осемнадесето, което Вие си представяте сега. Най-важното е какво се е случило с хората и какви мерки са предприети от дружеството. Аз да ги кажа – те са такива, каквито се изискват, каквото е заложено като политика. Дружеството е съвършено коректно.
Що се отнася до причините, ако ме питате – сарказъм нямаше. Има ред за парламентарен контрол. Вие трябва да го знаете по-добре от мен. Ако ще си говорим реплики, аз мога да кажа, че вината и отговорността са във Вас, защото навреме не сте направили първо, второ или трето техническо мероприятие, докато сте бил министър. Нали? Но няма да го кажа. Ако ми зададете конкретен въпрос – проведено е разследване. Мога да Ви отговоря подробно, изчерпателно и аргументирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Димитров, донякъде съм съгласен с това, което казахте, но в края на краищата Вие сте задал един-единствен въпрос. Разширихте го достатъчно. Беше Ви отговорено.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Зависи от отговора. Той не дава отговор на поставения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие сте задал един-единствен въпрос – „Моля да ми отговорите как „Булгартрансгаз” и МИЕТ ще компенсират пострадалите от взрива и семействата на загиналите?” Не сте попитали нищо повече. Какво търсите тогава?! Много добре знаете, че при такъв случай винаги се образува предварително наказателно производство и всяко изказване на министъра в посока кой е виновен и кой не води до предубеденост.
Следващият въпрос е на народните представители Яне Янев и Емил Василев. Те го оттеглиха писмено.
Питане от народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева относно политиката за подпомагане на фирми.
Питането ще бъде развито от госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, през месец октомври излезе официална статистика, че до края на 2011 г. се очаква в България да фалират нови 350 фирми. Ако това се случи, последиците са ясни за всички – нови безработни към досегашните 370 хиляди на улицата, по-малко приходи в бюджета, по-малък ръст в икономиката.
Според Вас ще се случат ли тези фалити и какво е готово да направи правителството, в частност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да подпомогне бизнеса и да се избегне тази мрачна прогноза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, уважаема госпожо Янева, във връзка с тези 350 фирми ще Ви дам по-обща информация как се развива ситуацията с новосъздадени и прекратени дружества. За периода 2008-2011 г. броят на търговците в несъстоятелност е 1395, но това не представлява и 1% от нетния принос на търговците за същия период, който е около 140 хиляди. Вижте как се сравняват тези 350 с нетния прираст на дружествата. През последната година до началото на ноември новорегистрираните търговци са 38 хил. 240, а за цялата 2010 г. – 39 хил. 478. Следователно броят на новите търговци през тази година ще надмине данните за 2010 г., което се наблюдава за първи път като ръст след спада през кризисните години. Макар и незначителен, броят на търговците в несъстоятелност си има причини. Това не е аргумент за спокойствие или самодоволство, но цифрата, която споменавате, не носи в себе си полезна информация.
Следване на политиката на втория шанс. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготви законопроект за изменение и допълнение, който въвежда нова оздравителна процедура за предприятията в затруднение, които са на границата на фалита. Предложените изменения имат за цел преодоляване на затрудненията на малките и средни предприятия чрез сключване на споразумения между длъжника и всички или част от неговите кредитори, или чрез прехвърляне на цялото или на част от предприятието на длъжника на друго лице – потенциален купувач. Това е конкретна стъпка в облекчение на малките и средни предприятия при затруднение. Факт е, че точно те са тези, които поеха най-тежко ударите на кризата. Тяхната уязвимост ни накара да бъдем по-гъвкави и иновативни. Структурата на българската икономика се нуждае от съществена промяна, смяна на модела и визията.
В това е и същността на схемите по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, които са фокусирани изцяло върху сектори, които могат да донесат по-високи доходи и да създадат по-висока стойност на инвестициите. Чрез оперативната програма с европейски средства и национално съфинансиране ние подпомагаме бизнеса в следните направления: субсидиране разходите на компаниите за проекти, свързани с разработването и внедряването на иновативни продукти, процеси и услуги; за инвестиции в нови машини и оборудване; внедряване на системи за управление на качеството в предприятията. Целта ни е да повишим иновационния потенциал и ефективността на българските компании като фактори за интелигентен растеж на икономиката. Сключени са над 1000 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност над 500 млн. лв., като само през 2011 г. броят им е 554 за над 264 млн. лв. Изплатените средства директно към бизнеса са над 104 млн. лв., като през последната година плащанията са 80% от постъпилите искания.
Към момента процедурите за набиране на проектни предложения и процес на оценка са на стойност 470 млн. лв., насочени към подкрепа на научноизследователска и развойна дейност, технологична модернизация на предприятията, въвеждане на стандартни системи за управление, зелена индустрия, бизнес коопериране и блъстери, подобряване на проиновативната инфраструктурна подкрепа на бизнеса. Предстои да открием Програма „Енергийна ефективност за конкурентоспособна индустрия”, по която работим съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие. Финансовият ресурс, който отделяме за субсидиране на успешно изпълнените проекти, е около 300 млн. евро, като 150 млн. евро от тях са безвъзмездни средства, а 150 млн. евро са от Европейската банка като кредитни линии през български търговски банки за мостово финансиране на проектите.
Друга положителна политика, която провеждаме, е подобряване на достъпа до финансиране на предприятията. С инициативата „Джереми” и помощта на Европейския иновационен фонд до момента са организирани пет финансови инструмента. Чрез комбинация от публична подкрепа и частни инвестиции, „Джереми” допринася за предоставяне на финансиране на микро, малки, средни и средно големи предприятия от 562 млн. евро. Това е постигнато чрез привличането на частния сектор в процеса и използването на револвиращите финансови инструменти. На 1 евро, отпуснато от фонда, се добавят 2,25 евро частни капитали. За да се облекчи кредитирането на малките и средните предприятия, от 1 септември 2011 г. е в действие Гаранционен фонд, който разполага с финансов ресурс за кредитиране в размер на 392 млн. евро и по който 5 търговски банки отпускат кредити за малки и средни предприятия. Към 30 ноември само за първите седмици от работата на този фонд са отпуснати 63 кредита за малки и средни предприятия, като по прогноза на Европейския инвестиционен фонд размерът на гарантираните нови заеми през 2012 г. ще достигне 200 млн. евро.
В момента тече процедурата за избор на финансов мениджър за Фонд за промотиране на предприемачеството с капитал от 20 млн. евро. Планирано е да бъде разширен обхватът на инициативата „Джереми” чрез въвеждането на нов финансов продукт през 2012 г., с който лихвените нива по кредитите за малките и средни компании да бъдат намалени наполовина, което смятаме, че ще е много интересно.
За укрепване и разширяване на международните пазарни позиции на българските предприятия Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия изпълнява проект на стойност 14 млн. евро, като организира участието на бизнеса в международни изложения, търговски мисии и инициативи. До момента са проведени 54 участия в международни панаири и изложби, в които са включени 476 броя компании със субсидирано участие. Като резултат 47% от тях са сключили или предстои да сключат договори за износ.
Вярвам, че мерките, които изброих дотук, са необходимите оздравителни процедури, от които се нуждаят предприятията в затруднение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Нинова – два допълнителни въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, от отговора Ви разбрах, че наистина до края на годината 360 фирми ще фалират, но това не е страшно, защото те са много малък процент от регистрираните в България фирми. Нали знаете обаче, че голяма част от формално регистрираните фирми в България не извършват дейност и не отчитат приходи в бюджета. Сигурно и днес сте видели една информация, че близо 600 хил. фирми няма да се пререгистрират отново. Тоест аргументът Ви, че съществуват голям брой фирми и тези 350 са нищо, дори и да фалират, не е основателен. Голяма част от регистрираните фирми не работят, а нови 600 хиляди няма да бъдат пререгистрирани.
Казвате, че сте предприели конкретни стъпки. Изложихте Вашите ангажименти по отношение на оперативните програми. Министерството на финансите обаче отчете, че са усвоени едва 25% от очакваните за усвояване пари – 420 милиона, от милиард и 600 милиона. Дори и да подобрите усвоемостта по конкурентоспособност, това би било мярка, която ще даде ефект в бъдеще. Тези фирми се очаква да фалират в следващите два-три месеца.
Моите два допълнителни и конкретни въпроси са: приемате ли нашия аргумент и предложение държавата да изплати дължимите на българските фирми 450 млн. лв. сега, веднага или поне в началото на 2012 г. от Бюджет 2012? Как гледате на нашето предложение, от Коалиция за България, държавата да задели 500 млн. лв. ресурс, които да даде на Банката за развитие за по-лесен достъп до кредитиране от малки и средни фирми? Това са ми двата конкретни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо Нинова, тези, както Вие ги нарекохте, едва 25% са едно от най-добрите постижения във всички оперативни програми в България и на светлинни години по-добро от това, което Вие направихте във Вашия мандат.
Що се отнася до това 350 фирми много ли са, или са малко – отговорих Ви по същия начин, по който Вие ме питахте – с цифри: 350 фирми, аз Ви казвам – 38 хиляди, създадени през годината. Ако Вие искате да направите някакви допълнителни, качествени уточнения за това какви са фирмите, направете го. Аз ще Ви отговоря по същия начин. Надявам се, че се разбираме.
Що се отнася до плащане от държавата към компаниите, вицепремиерът Дянков Ви отговори преди малко. Каза, че всичко това е направено. Ако има такива, разбира се, трябва да доставим в най-кратки срокове. Аз се доверявам на информацията на Министерството на финансите.
Що се отнася до реални мерки за подпомагане на малките и средни предприятия – това именно е инструментът за нисколихвени кредити, наполовина по-ниско от пазарните нива, който започваме през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Нинова, имате думата за отношение към отговорите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, казах едва 25%, защото, припомням думите на министър-председателя отскоро, изречени няколко пъти – че тази година ще усвоите 90% от средствата. Те не се случват! Сравнявам Вашето изпълнение с ангажиментите, които сте поели и с изявленията на министър-председателя.
Тъй като ние с Вас няма да стигнем до споразумение като две спорещи страни по това какво е необходимо на бизнеса, предлагам да обърнем поглед към това, което бизнесът казва.
В свое проучване те казват следното: имаме няколко проблема в работата.
Първият – държавата ни дължи пари и не ни ги плаща. От Вашия отговор и от този на Симеон Дянков разбрах, че няма да ги платите. Добре, няма да решите този проблем на бизнеса.
Втори проблем – няма работа! Инвеститорите се изтеглят, а държавата не замества тези инвеститори. Напротив, намалява капиталовите разходи, постоянно реже разходи и не ни създава условия за работа. Ще промените ли това? От Бюджет 2012 се вижда, че не! Напротив, предприемате още по-рестриктивни мерки към бизнеса.
Трета позиция на бизнеса – липса на финансов ресурс, невъзможност да получим кредити, оскъпяване на кредити. Отскоро има информация, че бизнес кредитите постоянно оскъпяват, лихвите растат, а лихвите по депозитите на фирмите намаляват. Хората търсят финансов ресурс. Ние Ви предлагаме държавата да им го осигури през Банката за развитие, Вие казвате: „Не, няма да го дадем”. Следователно и този проблем няма да бъде решен.
Четвъртото, което в своите анкети бизнесът посочва – бюрокрация и корупция!
РЕПЛИКА ОТ КБ: На първо място корупцията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вие казвате, че сте ги преборили и това Ви беше основен приоритет в политиката. „Трансперънси интернешънъл” от вчера обаче казва, че България е най-корумпираната в Европейския съюз. Мисля, че естествено се налага изводът от фактите, които изнесох. – бизнесът има очаквания към държавата и правителството. Държавата и правителството няма да изпълнят тези очаквания. Това означава, че освен война на всички други сектори, които сте обявили в последните месеци, обявявате и война на бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва питане от народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева относно политиката за привличане на чуждестранни инвестиции.
Кой ще развие питането? (Народният представител Михаил Миков иска думата от името на група.)
От името на група – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
„Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Вчера от доклада на „Прозрачност без граници” стана ясно, че равнището на корупция в България е достигнало най-лошите си стойности от 1999 г. насам. С това България се нареди на първо място в Европа според индекса за възприятие на корупцията, като поехме лидерското място от Гърция. С тази оценка господин Бойко Борисов стана министър-председател на най-корумпираната страна в Европейския съюз – постижение, което никой не оспорва.
В края на миналото управление, когато ГЕРБ беше тръгнал към властта, Вие, уважаеми дами и господа от мнозинството, се срамувахте от корупцията. Срамувахте се от корупционните практики, срамувахте се от мястото, което България има сред европейските страни по този показател. Интересно е дали днес има същия срам?
Уважаеми дами и господа, очертава се тревожна тенденция за индекса на възприятие на корупцията. Ако през 2009 г. той е 3,8 на сто, през 2010 е 3,6, последните данни от вчера сочат за спад от 3,3. Става безпощадно ясно, че днешното правителство не само, че не е в състояние да се справи с корупцията, то създава корупция.
Неотдавна станахме слушатели на телефонни разговори, от които сами можем да направим изводи за спиране на митнически проверки, за назначения с висока политическа протекция. Всичко това се случва на фона на растяща безработица, ниски доходи, ниски пенсии и всеобщо обедняване. Всичко това се случва докато българските граждани в голямата си част мизерстват! Но те започват да разбират и защо. И не заради дълговата криза в Европа, процесите в световната икономика или земното притегляне, а защото правителството и мнозинството в парламента управляват единствено в собствена полза и за сметка на българските граждани.
Със законодателната си дейност правителството създава условия за корупционни практики. Това може да се проследи и в данъчното законодателство, и в законодателството, свързано с обществените поръчки и в други сектори.
Все повече сме свидетели на делегирано законодателство, когато не законовите правила, а решението на изпълнителната власт и администрацията решават един или друг проблем.
Все по-често сме свидетели на политическа намеса в икономическия живот в полза на една или друга фаворизирана от ГЕРБ фирма. Това изкривява конкурентната среда, дава бонуси, които не са икономически, на тези, близки до властта фирми.
Констатацията за това, че няма конкретни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта беше дадена още през юни от Европейската комисия. Това обаче не беше отчетено или беше по-скоро подминато от премиера и вътрешния министър.
За съжаление, посланието на Европейската комисия остана неразбрано. Повече от 10 пъти в доклада се споменаваше, че и малкото от успешните акции се дължи на съвместни действия на институциите, а в същото време беше поведена война срещу институциите. Проблемите бяха потвърдени и от констатациите, заложени в доклада на Европол за 2011 г., където беше изразена силна тревога и бяха отправени тежки забележки за организираната престъпност и към контрабандата, които също са важен фактор за корупцията.
Според него са наблюдава увеличение на производството на синтетични наркотици и на България се отрежда още едно ключово място – производството на фалшиви банкноти. Тези сигнали отново не бяха разбрани от българското правителство. Тогава в коментарите на управляващите имаше радост. Но в самия доклад тревожно нараснаха критиките за борбата с организираната престъпност и контрабандата, а те са онази хранителна среда за корупцията, включително и политическата.
Управляващата партия ГЕРБ успя да върне България почти в началото на демократичния преход по отношение на усещането за равнището на корупцията, по отношение на нивото на гарантиране на основните права и свободи на българските граждани, а също така и по отношение на безработица, заплати и пенсии.
Да, вие наистина сте новото лице на българската политика. Да, вие успяхте да постигнете това, за което не биха си помислили нито от Българската социалистическа партия, нито от ДПС, нито от СДС, нито от НДСВ. Върнахте ни там, откъдето започнахме преди 20 години. Вече две години и половина се управлява с прийоми и похвати, които са далеч от принципите на демократичната и правовата държава, които подкопават държавността.
Политическата корупция най-ясно пролича при провеждането на последните избори. Тези избори са безпрецедентен пример за явно и безцеремонно погазване на демократичните принципи, градени и отстоявани две десетилетия. На тези избори спечели не кандидатът, който народа определи със своя вот, а кандидатът, назначен от министър-председателя. До това се стигна чрез предварително заложени умишлено в законодателството порочни практики – чрез забранителни списъци, контролиран вот, купен вот, манипулиран вот. Това са методите на Политическа партия ГЕРБ, която се превърна от нормален политически субект в машина за избори.
Индексът за възприятия на корупцията дава една много ясна оценка за вашето управление. Нищо не остана от предизборните обещания за справяне с корупцията и организираната престъпност. Недоверието към България за справяне с корупцията е потенциална заплаха за нашето членство в Шенген, в Еврозоната, а най-вече за усвояване на европейските средства.
В условията на криза е изключително важно България да се възползва от ниските данъци и да се създаде една гостоприемна среда за предприемчивите българи и чужденци, защото имаме стабилна финансова система и добри данъчни условия. В същото време почтените инвеститори бягат от пазара, защото административният произвол, корупционните практики, липсата на върховенство на закона правят предприемачеството в България екстремно занимание. А когато няма инвестиции – няма работни места; когато няма работни места – има висока безработица. Всъщност и тя вчера беше констатирана от „Евростат” с ново високо рекордно равнище, надхвърлящо дванадесетте процента. Всичко това е резултат от днешното управление на България, провеждано от Политическа партия ГЕРБ.
Уважаеми дами и господа, България има нужда от нова политика – политика на прозрачност, политика на тържество на закона, политика на стриктно спазване на Конституцията и уважение на институциите, на взаимодействие между тях, а не на пунически войни. Днес ГЕРБ доказа, че такава политика не може да реализира.” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме с питането от народните представители Корнелия Нинова и Анна Янева.
Заповядайте, госпожо Янева, да развиете вашето питане към министър Трайчо Трайков относно политиката за привличане на чуждестранни инвестиции.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Трайков, икономическата криза и рецесията засилват конкуренцията между страните за привличане на чуждестранни инвестиции. Същевременно много държави предоставят допълнителни стимули за поддържане на инвестициите и производството на своите страни.
През 2009 г., при предишното управление, бяха приети промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Целта на промените беше противодействие на негативните тенденции, инвестиционната и иновационна активност за подобряване на средата за привличане на инвестиции и на свързаните с тях работни места. С една година закъснение бяха приети и промените в Правилника за приложение на закона. Това забавяне доведе до своето негативно отражение върху размера на инвестициите.
Какви са резултатите? Бих казала, че за последните две години те са катастрофални. Инвестициите падат. За първите девет месеца преките инвестиции в страната са намалели с 48% на годишна база, като само за м. септември има ръст, според данните на БНБ за платежния баланс. От януари до септември чуждите компании са инвестирали в България 534,5 млн. евро, а за същия период на миналата година в страната ни са постъпили 1 млрд. евро преки инвестиции.
Господин министър, причините за това са комплексни. Разбира се, отражение дава и икономическата криза, но по-важно е какво предлагаме на чуждите компании, за да инвестират в България. Както знаете, не са достатъчни само ниските данъци и евтина работна ръка. За привличането на инвеститорите огромно значение имат стабилната политическа система; стабилните законови и подзаконови нормативни актове, а не промени по няколко пъти годишно; разноговореното в правителството; правдимостта в действията на правителството; финансовите насърчителни мерки; неефективната борба с престъпността, с контрабандата; опорочените обществени поръчки.
Господин министър, ще си отиват чуждестранните инвеститори от България и нови няма да има и според още един показател – нивото на корупцията, а, както знаят всички, от вчера България отново е „първенец” сред страните от Европейския съюз. Ето защо са необходими бързи и адекватни мерки от страна на правителството.
В тази връзка е и нашият въпрос към Вас: каква политика ще провеждате за преодоляване на този спад и привличане на нови инвестиции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янева, както неведнъж съм обяснявал, в периодите, в които има отрицателни финансови потоци, това се дължи в 90% поради изплащането на вътрешнофирмени кредити според погасителния план на предприятията за чуждестранни инвеститори. На практика няма закриване на предприятия, няма закриване на дейности, няма оттегляне на инвеститори. Това са фактите.
Иначе сте права, че нарастващата глобална икономическа несигурност влияе и на случващото се в България. Нашата икономика е отворена и страната се влияе от тези процеси.
Да, има отрицателни тенденции, които разтърсиха икономиката в цялост. Националният статистически институт е отчел в експресните си оценки спад от 3,1% в компонента „Инвестиции, бруто капитал, образуване в основен капитал” за третото тримесечие на 2011 г. спрямо същото за 2010 г. Но следва да се отбележи и факта, че инвестициите за деветмесечието на 2011 г. представляват 20% от брутния вътрешен продукт и този дял се запазва стабилен през годината – за първото полугодие 20,4, а за първото тримесечие само 19,6. За цялата 2011 г., по прогнозни данни на „Евростат”, средно за страните от Европейския съюз този показател ще бъде 18,6%.
Нещо повече, съгласно европейската икономическа прогноза „Есен 2011 г.” на Европейската комисия, инвестициите в България се очаква да нараснат през 2012 и 2013 г. съответно с 3,5% и 5,4%. Повтарям още веднъж, за България 20% бруто капитал, образуване в основен капитал, средно за Европейския съюз 18,6. Нашето е по-високо от средното.
За ефектите от кризата може да се каже още, че те направиха инвеститорите не само по-предпазливи, но и по-взискателни към базовите условия, които им се предлагат. Настоящата икономическа ситуация в света, ниските данъци и цената на труда не са единственото необходимо условие България да бъде привлекателно място за инвестиции. Съществен фактор при взимане на решения за инвестиции е изградената инфраструктура, наличието на квалифицирани служители и други.
В Доклада за глобалната конкурентоспособност на световния икономически форум са маркирани много от предизвикателствата, с които трябва да се справим и ние работим за това – инфраструктура, конкурентоспособност на предприятията, като насърчаваме иновативните производства и секторите с висока добавена стойност.
Тъй като според цитираната прогноза на Европейската комисия за България се очаква възстановяването на инвестиционната активност да зависи основно от подобреното усвояване на средствата по Еврофондовете, ще започна с Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Досега са договорени 920 млн. лв. и са изплатени 86% от всички постъпили искания за плащания на фирмите до началото на ноември.
В началото на 2012 г. предстои да бъдат отворени всички останали схеми по програмата, а в течение на 2012 г. и да бъдат договорени. По оперативната програма наскоро беше открита процедура „Инвестиции за зелена индустрия”. Какво означава това? Ние не можем да субсидираме електрическата енергия и газа на предприятията, но можем да им помогнем да инвестират в такова оборудване, с което да консумират по-малко електрическа енергия и газ.
Общият размер на безвъзмездната финансова помощ само по тази процедура е 80 млн. лв. Пак със средства от оперативната програма се осъществява и проектът на Българската агенция за инвестиции, който включва изграждане на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация и увеличаване обема на привлечените преки чуждестранни инвестиции и икономическия ефект от тях. Ключът за привличането по този проект е инвестиционният маркетинг. От месец декември започват кампании, включващи организирането на поредица от секторно ориентирани форуми с целевите държави, информационни материали, организиране на журналистически турове в България и други. Първият форум беше вчера в Лондон, където бяха дискутирани информационните технологии и дейностите по аутсорсинга на бизнес процеси, където България впрочем се представи изключително добре, с много високи темпове на развитие и се очаква през следващата година да има още 20% ръст в този сектор.
За да бъде България предпочитана дестинация за чуждестранни инвестиции, предлаганите насърчителни мерки и подходът към инвеститорите трябва да бъдат конкурентни в регионален аспект и да отговарят на очакванията на потенциалните инвеститори. Именно затова министерството подготви тези изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, насочени към оптимизиране и децентрализация на процедурата по сертифициране на проектите, създаване на възможност за сертифициране на проекти в сектора на услугите, в частност аутсорсингът на бизнес процеси, при който размерът на инвестицията не е висок, но генерираната заетост е значима, плащат се високи заплати и се създава екосистема от свързани бизнеси. Това може да стане с въвеждането на допълнителен критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места – говоря вече извън приоритетните проекти, които така или иначе въведохме, създаване на възможности за насърчаване на проекти на общинско ниво.(Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател.
Обсъжда се и въвеждането на нова насърчителна мярка, свързана с частично покриване на разходите за осигуровки на работодателя от новосъздадените работни места.
Доверието на сериозните компании, които вече са в България, за нас са важен индикатор за качеството на бизнес средата. Само в последните един-два месеца „Луфтханза-Техник” и „Кнауф” получиха втори сертификат за нови проекти по закона.
Всички проекти, които са сертифицирани през 2011 г., са в областта на преработващата промишленост, а не на строителството и финансовите услуги и с чуждестранно участие от Финландия, Турция, Германия и Австрия.
В обобщение искам да подчертая, че това, което целим със законодателните промени и засилен инвестиционен маркетинг, е да повишим атрактивността на България като инвестиционна дестинация и да дадем информация, защото понякога не е достатъчно само да имаш нещо, а и хората да знаят за него.
Вярвам, че с провежданата икономическа политика ще можем да привлечем качествени проекти, дори и в период на глобален спад на инвестиционните потоци, което е факт и се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Янева, заповядайте. Имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
АННА ЯНЕВА (КБ): Госпожо председател, господин Трайков! Добре е, че в отговора включихте и предстоящите изменения в Правилника за продължение на Закона за насърчаване на инвестициите, но аз считам, че те са недостатъчни и едва ли ще допринесат за рязко увеличаване на преките чуждестранни инвестиции.
Не считате ли, че трябват по-активни действия от страна на правителството за привличане на инвестиции, свързани с финансовото подпомагане от страна на държавата по отношение не само на техническата инфраструктура и нейното изграждане, а и като съучастие на държавата в изграждането на високо технологични производства с висока добавена стойност; технологични паркове; информационни технологии, включващи иновационни дейности, за технологично обновяване на производствени продукти и технологии; производства с експортна насоченост.
На следващо място – безвъзмездно придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти.
На трето място – данъчни преференции за приоритетните инвестиционни проекти.
Разбира се, знам, че за всичко това са необходими средства.
За съжаление досега действащите мерки за финансово подпомагане, предвидените средства в Бюджет 2011, както и в проектобюджета за 2012 г., са символични. Само за 2012 г. са предвидени два милиона и половина. Кажете какво ще подпомагате с тези средства? Може ли по този начин да се прави ефективна политика за насърчаване на инвестициите?
Във връзка с това, конкретните ми въпроси към Вас са: ще приемете ли тези предложения, които току-що направих пред Вас, за финансово подпомагане, извън техническата инфраструктура; за безвъзмездно предоставяне на право на строеж и имоти; за данъчни преференции? И на второ място – ще подкрепите ли предложението на Коалиция за България, средствата за насърчаване на инвестициите за 2012 г. да бъдат увеличени с 50 млн. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева! Да, предложенията, които споменахте, са обсъждани. Да, те ще струват пари. Освен двата милиона пари, имаме разбиране в кабинета, че допълнителни средства от централната част на бюджета биха могли да бъдат използвани за подпомагане на инвеститорите по мерките, предвидени в закона и правилника за прилагането му.
Мисля, че сумата, която споменахте, се доближава и до нашето виждане за това какъв би бил подходящият финансов ресурс.
Що се отнася до това дали държавата може пряко да се ангажира в развиването на бизнеси, има и такава теза. Лично моето разбиране е, че държавата е по-добре да не става акционер в нови бизнеси, а да създава условия за развитието на такива от частни инвеститори или чрез публично-частни партньорства там, където може да се направи вноска апорт на активи, необходими за процеса.
Споменахте и за технологичния парк. Да, предвиждаме през следващата година да придвижим проекта с технологичния парк за 50 млн. лв. За него са осигурени средства по Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Янева, имате думата за отношение към отговорите на министъра.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, зададох Ви въпроса, тъй като считам, че е изключително важен както за страната ни, така и за икономиката, така и за хората.
Вие добре говорите, но от Вашите отговори разбирам, че това са идеи. За да имаме идеална политика, трябва да действаме бързо.
На първо място, бих казала, че много закъсняхме, защото не може само международни форуми и информационна кампания. Вие го знаете много добре. Необходими са и други мерки, за които говорих, за тези, които Вие имате предвид, но аз се съмнявам, че ще станат. Ние внесохме предложението за 50 милиона и вчера в Бюджетната комисия го отхвърлиха.
Аз не знам какви са тези договорки с Министерството на финансите – да получите такива пари от централния бюджет. Мисля, че по този начин ние няма да решим въпроса с ефективното привличане на чуждестранни инвестиции.
Считам че е много сериозно и ние като политическа група сме готови да помогнем за промени в правилника, свързани със съфинансиране от страна на държавата на изключително важни, приоритетни проекти.
Има възможност, има начин как да се реши това, така че приемете нашите предложения. Казах, че ние сме готови да работим по този въпрос.
Още един проблем, който бих искала да поставя. Въпросът е за привличането на чуждестранни инвеститори от Азия. По този въпрос нищо не чух. Мисля, че едно от направленията на държавата ни трябва да бъде насочено натам. Както е известно това са Китай, Япония, Корея, Виетнам. Само по този начин ние можем да постигнем добри резултати в привличането и насърчаването на инвестициите, като не подценявам всичко останало, свързано с бизнес средата, корупцията, престъпността – всичко това, което дава облика на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Това беше последното питане към министър Трайчо Трайков.
Благодаря за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос на народния представител Михаил Миков, относно проект „Подобряване достъпността и условията за живот на хора в неравностойно положение” на община Видин, към министъра на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Заповядайте, господин Миков, да поставите своя въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми министър Дончев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, няма смисъл да обяснявам колко е важно усвояването на средствата от европейските фондове в България. Няма смисъл да казвам, че Вашето правителство е заложило ръст от 78%, тоест ако тази година става въпрос за 1 млрд. 600, догодина сте предвидили да се усвоят около 3 милиарда. Друг е въпросът, че към средата на месец ноември усвояването е 25% – по официална информация.
Няма да коментирам колко е важно държавата бързо, ефикасно да възстановява средствата, които се дължат на общините по реализирани проекти – както европейските средства, така и средствата, които са от републиканския бюджет.
Задавам Ви конкретен въпрос, но той е свързан въобще с желанието да ускорим процеса по възстановяване на тези средства, защото голяма част от кметовете казват, че участието по европейски проекти е рисково мероприятие. Дори тогава, когато всичко си направил, забавянето на изплащането на средствата е толкова голямо, че създава огромни проблеми и напрежение особено в малките общини, където приходите са на ниско равнище и кризата е изстискала възможностите на общините за собствени приходи. Тогава коректността и точността в плащанията става изключително важна.
Ето защо Ви питам: кои са причините да не се изплащат извършените разходи по проект „Подобряване достъпността и условията за живот на хора в неравностойно положение” на община Видин? Става въпрос за не кой знае каква сума – 532 хил. лв., но важна, изключително важна, особено за такава община като Видин, която е в много тежко финансово състояние. Сигурно има и други такива общини, които практически, ако няма някаква скорост на изплащането, в един момент ще се окажат извън кандидатстващите и реализиращи проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, на първо място, по отношение на преамбюла на Вашия въпрос. Ние имаме съгласие по отношение на това, че стремежът е общ, общо е желанието за ускоряване на възстановяването на средствата – да бъде факт, и да дава повече резултати. Със сигурност няма да имаме съгласие по отношение на споменатите от Вас количествени параметри на темпа на използване на средствата до момента. Предлагам да се организира един относително кратък курс, за да не изпадат народни представители в подобна неудобна ситуация и да цитират не съвсем коректно данни.
По отношение на конкретния въпрос, свързан с проекта на община Видин, който е финансиран от мярката – Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали от Оперативна програма „Регионално развитие”. Договорът е сключен на 3 февруари 2009 г. за срок от 12 месеца. Искам да Ви информирам, че досега към договора за безвъзмездно финансиране има подписани два анекса, с което, един път, продължителността му се удължава на 18 месеца, и втори път – на 24 месеца.
Проектът включва рехабилитация на Дом за стари хора в с. Кутово, както и рехабилитация на Дом за деца с умствена изостаналост в с. Гомотарци – обща стойност 1 млн. 257 хил. 473 лв. Според информацията, с която разполагам, строително-ремонтните работи са приключили. До момента, към проекта общината бенефициент, са наредени авансово и междинни плащания. Това, което е дължимо към момента, е финалното плащане.
На 2 септември тази година е получен сигнал със съмнение за нередност, който към момента, е в процес на администриране. С информацията, с която разполагам, съвсем скоро ще бъде приключен. След приключване на процедурите по разглеждане на сигнала за съмнение за нередност, управляващият орган на оперативната програма ще пристъпи към бенефициране на искането за окончателно плащане с финансова корекция, ако има основание за такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, две думи за коректността на информацията. Тя е публикувана в печата по официална информация, дадена от Министерството на финансите. Броят, от който съм я взел, е на централен ежедневник, от 14 ноември. Цитирам само това, което е публикувано в публичното пространство.
Във Видинска област, откъдето съм избран за народен представител, има и други такива случаи. Молбата ми е: нека не се налага да Ви питам за всеки конкретен случай. Обърнете внимание на администрацията, пък и не само за Видинска област – друго темпо на решаване на тези проблеми, на обработване на тези сигнали за нередности. Разбира се, щом има сигнал за нередност нека да се види, ако трябва да се сторнира всичко, но трябва да има друго темпо на работа. Пак Ви казвам, за общини, които са в тежко финансово състояние, които не могат да разчитат кой знае колко на помощ от държавния бюджет, защото те практически ще бъдат изключени от достъп до средствата, поради невъзможност да участват. Когато отчитаме усвоените средства, нека да отчитаме реално платеното, защото едно са сключени договори, друго са внесени проекти, а трето и четвърто са реално изплатените средства. Те всъщност са истината за капацитета на България да усвоява средства.
Благодаря Ви. Ще следя този въпрос с голямата молба администрацията да си свърши бързо работата. Убеден съм, специално за община Видин, че ще бъде невъзможно да участва в други проекти, ако няма една бързина на изплащане на средствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Миков, по повод на Вашия въпрос – по официална информация, която Ви предоставям в момента, да не бъркаме различните категории, с които се отчита напредъкът на България – в момента договорените средства са в обем 9 млрд. лв., което е над половината от ресурса по седемте оперативни програми. Изплатените средства вътре в страната – вътрешните плащания, наближават 18%, а това е близо 2,8 млрд. лв. Това е реално платеното.
Колкото до възстановените от Европейската комисия разходи, така наречените, първо, сертифицирани, след това, реинбурсирани, възстановени разходи – България тази есен обработи допълнителни плащания за над 380 млн. евро, които бяха подадени за възстановяване от посещението си в Брюксел, в началото на тази седмица. Аз имам уверението на колегите от Европейската комисия, че всички подадени средства ще бъдат възстановени, с което ще бъдат изпълнени и параметрите на Бюджет 2011 г. по отношение на приходи от Европейската комисия.
По отношение на призива Ви, аз мисля, че това е въпрос на общ интерес и на общините, които са бенефициенти, и на управляващите органи, всички имаме интерес да се плаща по-бързо и повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първо е питането от народните представители Мая Манолова и Милена Христова относно политиката на правителството по отношение на безработни лица, получаващи социални помощи.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете питането.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Напълно си даваме сметка с колегата Милена Христова, че в момента си имате много по-сериозни главоболия и много по-сериозни проблеми от въпросите, които Ви задаваме, защото наложената от правителството пенсионна реформа буквално взриви хиляди български граждани – и тези, които вече са пенсионери, и тези, на които предстои да се пенсионират. Напълно нарушен е социалният диалог и Ви искат оставката и синдикатите, и българските граждани.
Многохилядният митинг, който беше проведен онзи ден, вероятно ще бъде последван от други такива, а много е вероятно да има и национална стачка.
Уверявам Ви, нашето питане също касае десетки хиляди български граждани, които са на социални помощи. Това са хора, за които според текстовете на Закона за социалното подпомагане задоволяването на основни жизнени потребности е невъзможно чрез труда и притежаваното от тях имущество, тоест това са хората, за които по Конституция и по закон трябва да се грижи българската държава. Проблемът за съжаление е, че техният брой непрекъснато расте. Това е факт не само заради световната икономическа и финансова криза. Това е факт и заради некадърното и некомпетентно управление на ГЕРБ, което фалира бизнеса, увеличи безработицата и на практика изхвърли хиляди хора на улицата. Все повече хора, за съжаление, трябва да разчитат на мизерните подаяния на държавата, за да оцелеят, за да преживеят и зимата, която предстои. Но и тук, за съжаление, злият гений на управляващите се намеси и създаде допълнителни проблеми на хората, които и без това едва преживяват в тежките условия на днешна България. Такава е промяната в Правилника за социално подпомагане, която беше направена през миналата година и която изисква безработните лица в трудоспособна възраст, които са на социални помощи, най-често социални помощи в размер, забележете, на 42 лв. 90 ст., да полагат общественополезен труд в рамките на 14 дни месечно по 4 часа дневно.
Нека да бъдем разбрани правилно – ние не сме против това хората, които са на социални помощи, да упражняват общественополезен труд, но защо 14 дни и защо по 4 часа дневно? За справка искам само да Ви кажа, че предишните подзаконови нормативни актове изискваха полагането на труд в рамките на 5 дни по 8 часа дневно. Нека да бъдат увеличени тези 5 дни, например на 7 дни по 8 часа дневно, но 14 дни по 4 часа това наистина е неефективно.
Нашият въпрос към Вас е: какви са ефектите от тази промяна както за общините, в които обичайно полагат труд българските граждани, които са на социални помощи, така и за хората, които преживяват от социални помощи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! На преамбюла на Вашите питания искам да Ви кажа, че сигурно ще Ви препоръчам на синдикатите да станете техен говорител, защото се справяте добре.
Министерството на труда и социалната политика предприе инициативи за повишаване на насочеността, ефективността и ефикасността на социалните разходи. Една от мерките е да насочи системите за социално подпомагане към най-нуждаещите се, тези, които не могат да се издържат сами чрез своя труд. Въведоха се стимули на безработните лица, получаващи социални помощи, активно да търсят работа като от 1 май миналата година срокът, в който тези лица следва да полагат общественополезен труд се промени на 14 дни месечно, а работното им време се намали от 8 часа на 4 часа дневно. В случаите на отказ за отработването на необходимите дни, същите лица се санкционират с лишаване от тази помощ за период от два месеца, а при повторен отказ – от две години.
Относно броя на лицата, отказали да полагат общественополезен труд през периода май – декември миналата година, данните показват следното:
- безработните лица, насочени да полагат общественополезен труд, които откажат за първи път, намаляват със 74% през декември 2010 г. спрямо май 2010 г.;
- през май 2010 г. броят на лицата, отказали за първи път да полагат общественополезен труд, е бил 1864, а през следващите месеци този брой намалява до 483 през декември 2010 г., тоест мярката работи;
- през месец юли 2010 г. се отчитат 377 лица, които са направили повторен отказ за полагане на общественополезен труд. Този брой, с изключение на месец август спрямо юли, намалява през следващите месеци, като през декември 2010 г. достига до 237. Общо за отчетния период на 2010 г. лицата, повторно отказали да положат общественополезен труд, са 1905. Тези лица няма да бъдат обект на месечно подпомагане за срок от две години.
Данните за динамиката на повторните откази за полагане на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст показа, че най-много такива откази са направени през месеците юли, август и септември миналата година – очевидно летният период, през който възможностите за сезонна работа са по-големи. През следващите месеци броят на лицата, направили повторен отказ, намалява.
За периода януари – септември 2011 г. данните показват следното:
- броят на лицата, отказали да положат общественополезен труд за първи път през януари 2011 г., е 37, като за февруари до април 2011 г. нарастват до 1160. През май 2011 г. намаляват спрямо предходния месец на 932, през юни отново се увеличават до 1020. От месеците юли – август тенденцията е към намаляване до 619, а през септември се наблюдава увеличаване с 208 спрямо предходния месец. Тенденцията на увеличаване на тези откази за периода на 2011 г. е обратнопропорционална на отчетената тенденция за намаляване на първоначалните откази през периода на 2010 г.;
- за същия период броят на лицата, отказали да положат общественополезен труд за втори път, през януари 2011 г. е 7, като в рамките на следващите месеци се отчита ръст до 296 през 2011 г. През май 2011 г. намалява до 259, през юни се увеличават до 388, след което намаляват. Общият брой на лицата за периода, в който са отказали повторно полагане на общественополезен труд, е 2038 – на които са спрени социалните помощи.
Анализът на данните показва, че налагането на нововъведената санкция чрез спиране на месечното социално подпомагане по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за два месеца или за две години при повторен отказ за полагане на общественополезен труд допринася за реализирането на икономии на финансови средства за изплащането на социални помощи.
От друга страна, мярката за лишаване на месечно подпомагане за две години при повторен отказ стимулира безработните лица да излязат от положението си на пасивни потребители на социални помощи и да активизират участието си на пазара на труда.
С въвеждането на изменението от 1 май миналата година за безработните лица в трудоспособна възраст, подпомагани с месечни социални помощи, се постигна: еднакви правила за полагане на общественополезен труд, условия за равнопоставеност на безработните лица – обект на месечно социално подпомагане, гарантиране на безопасните им условия на труд, работодателят е задължен да застрахова със застраховка „Злополука” за своя сметка безработните лица, полагащи общественополезен труд.
С направените изменения се предприеха мерки за социално-икономическа интеграция на продължително безработните лица чрез повишаване на пригодността им за заетост, както и срещу нагласата им пасивно и безвъзмездно да получават социални помощи без да търсят работа.
Ангажирането на безработните лица в трудоспособна възраст за полагането на общественополезен труд води до намаляването на участието им в сивата икономика и неправомерно получаване на социални помощи – 14 дни по четири часа, госпожо Манолова, за да може да не работи в сивата икономика през останалото време. Тези, които получават социални помощи, ще полагат общественополезен труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За два уточняващи въпроса има думата народният представител Милена Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Младенов, аз искам да Ви помоля да не измествате центъра на нашето питане. Ние не сме Ви питали да ни изкарате статистически данни колко са лицата, които са отказали да положат общественополезен труд. Това, което ние Ви питахме, е съвсем различно.
Позволете ми да обясня нашите мотиви. Полагането на общественополезен труд в рамките на пет работни дни при пълен работен ден от осем часа позволява по-качественото му организиране, възлагане и изпълнение и, разбира се, след една такава пълна работна седмица, да се наблюдават конкретни постигнати положителни резултати. Защото с промяната, която направихте в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, Вие удължихте този срок и разпокъсахте дните, разпокъсахте часовете.
В моя избирателен район, а се оказа и не само там, има редица резерви в тази промяна, която Вие направихте. На първо място, лицата, които полагат общественополезния труд, за тях този период е необосновано продължителен, от една страна.
От друга страна, за четири часа на ден процесът за извършване на възложената работа се прекъсва – докато започне, той трябва вече да приключи в рамките на четири часа. Ако работният ден е осем часа, в края на деня ще има видими резултати, а може би и завършен вид за възложената работа.
На трето, но не и на последно, място, често липсва координация между общината и структурите на Агенцията за социално подпомагане по места за лицата, полагащи общественополезен труд, а това пречи да се доведе до резултати, които ще бъдат видими не само за хората, които пишат отчетите, а видими и с просто око.
Затова, господин министър, аз ще повторя отново питането, което зададе госпожа Мая Манолова, като мой уточняващ въпрос: какво наложи промяната на този срок и респективно какъв е ефектът от промяната за безработните лица, за държавата и общините?
Вторият уточняващ въпрос е: ще направите ли промяна в правилника, така че дните за полагане на общественополезен труд да са пет или седем, както предложи госпожа Манолова, но по осем часа на ден?
Ние не спорим дали въобще да съществува тази мярка и дали въобще да се полага този общественополезен труд, а да бъде в по-кратък срок от време като дни и в по-дълги часове – осем часа, за да има по-добра организация на работата и по-видими резултати от полагането на този труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Не, ще продължим и ще затегнем контрола от Главната инспекция по труда, от Агенцията за социално подпомагане и чрез Националното сдружение на общините – дали се уплътнява работното време от четири часа, което се полага в рамките на тези 14 дни.
В изпълнение на чл. 2, ал. 5 от Закона за социално подпомагане, чл. 12 от правилника за неговото прилагане и отчитайки необходимостта от сътрудничество при реализирането на организираните от общинските, административни програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезна дейност между Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в Република България и Главна инспекция по труда е подписано Рамково споразумение. В него са разписани ангажиментите на страните по организацията и реализирането на програмата за общественополезен труд. На базата на това споразумение общинските администрации ежегодно разработват програми за предоставянето на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за обществени дейности, които се одобряват от общинските съвети и се съгласуват със социалното подпомагане на територията на отделните поделения на Главна инспекция по труда. Тоест, ще продължим тези мерки, те дават резултат. Хората, които получават социални помощи, трябва да полагат общественополезен труд – 14 дни в месеца по четири часа. Ще се следи стриктно и контролира дали се уплътнява времето на тези четири часа, дали се полага този общественополезен труд и който не го прави, ще бъде санкциониран, за да могат хората да разберат, че те имат ангажимент. Хората, които полагат този труд и получават тези помощи, те също имат ангажимент към Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Кой ще изрази отношение към отговорите на министъра?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наистина доста екстравагантна мярка за борба със сивата икономика сте измислили. По този начин разглеждано социалното подпомагане изглежда наистина като една репресивна и наказателна мярка спрямо социално слабите лица, която има казармен оттенък. Всичко това, което чухме от Вас, повече би прилягало на силовия министър – да обясни как ще контролира и репресира тези хора, а на Вас Ви отива да вникнете в този проблем.
Аз много исках да се постарая още от самото начало на поставяне на този въпрос да не Ви разсърдя, а просто да Ви накарам да вникнете в същината на проблема, защото това наистина е един сериозен проблем за хората, които получават социални помощи.
Вижте, наистина е абсолютно неефективно за четири часа тези хора да стигнат до мястото, където ще полагат труд – да отидат да си вземат инструментите, които обикновено са метли, лопати и гребла, да отидат там, където ще почистват, благоустрояват, както Вие казахте, след това да се върнат и да си тръгнат. В рамките на тези четири часа това означава два часа ефективна работа. Всички ние се дразним като гледаме едни хора, които се подпират на метлите. Сега Вие искате да кажете, че освен тези хора, които се подпират и има винаги по един организатор от съответната община, който ги контролира, ще добавите и нови контролиращи от Инспекцията по труда. Това е само трупане на допълнителни и допълнителни разходи и на никаква ефективност. А за самите хора, които полагат този труд, това са разходи. Защото, извинявайте, но 14 дни – това са минимум 28 купени билети от обществения транспорт. Това са минимум 28 лева! Те получават 42 лева, плащат 28 лева, за да се придвижват, което означава 14 лева месечно – по-малко от 50 стотинки на ден!? Каква е тази социална помощ? Това е истински абсурд!
Това, което бих искала да Ви предложа, е наистина да внесете корекции в правилника – направете тези дни десет по осем часа, но осигурете повече ефективност за общините и наистина облекчете тези хора да работят пълноценно по-малко време, а през останалото да си търсят работа или по някакъв друг начин да подпомагат своите семейства. Защото, извинявайте, но 42 лева месечно, това наистина е не на ръба на мизерията, а е под всякакъв жизнен минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос е на народния представител Мая Манолова относно получаване на социални помощи от лица без лични карти.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Много се надявам господин министърът да не подходи формално към отговора на този въпрос, защото той отново касае същата категория хора, а именно най-социално слабите, най-бедните, най-уязвимите български граждани, които наистина са в такова положение, че трябва да разчитат на помощта на българската държава, че да оцелеят в трудните условия на криза. Големият проблем е, че българското правителство и мнозинството от ГЕРБ правят непрекъснато допълнителни и допълнителни законодателни промени, с които създават повече и повече проблеми на тези хора.
Едно законодателно решение от тази година практически не дава възможност на хората, които иначе отговарят на всички изисквания и имат нужда от социални помощи, да ги получават. За какво става дума? Според Закона за социалното подпомагане и според правилника, които господин министърът много добре познава, за да получава едно лице социални помощи, трябва да има постоянен адрес. Защото, както пише в правилника, социалните помощи се дават на лица с постоянен адрес, където се извършва социална анкета. Законодателната промяна, която наложи мнозинството от ГЕРБ, въведе нови тежки изисквания за регистрация на постоянен адрес. Човек, за да регистрира свой постоянен адрес, трябва да представи нотариален акт за собственост, договор за ползване на съответния имот и нотариално заверено съгласие на собствениците.
Хиляди български граждани, основно социално слабите, основно ромите, изобщо нямат нотариални актове за имотите, в които пребивават, и никаква възможност да се сдобият с такива, защото знаете какъв е проблемът, включително с незаконното строителство. Тези хора, макар иначе да отговарят на всички условия да получават социални помощи, практически не могат да ги получат, защото, първо, нямат постоянен адрес; второ, една част от тях изобщо нямат лични карти, поради това, че нямат постоянен адрес.
Какво ще правим с тези хора, уважаеми господин социален министър? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, в рамките на един месец ще Ви отговоря на един и същи въпрос.
Условията и редът за отпускането на социални помощи са регламентирани в Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото прилагане. Социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от пълнолетното лице до Дирекция за социално подпомагане по постоянен адрес и след представянето на лична карта или личен паспорт, молба-декларация по образец Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. При подаването на молба-декларация в нейните данни се поставят личните документи, които лицата представят. Данните от личните документи са необходими за получаването на информация по служебен път, която се ползва при преценка на правото за подпомагане.
Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на които се извършва и социална анкета от социалните работници. Социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето и семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Право на месечна помощ имат лица и семейства, чиито доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход и отговарят на допълнителните условия, посочени в чл. 10 и чл. 11 от правилника за прилагане и от закона.
По Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото прилагане с месечни социални помощи приоритетно се подпомагат самотни възрастни хора, родители, които сами отглеждат децата си, и хора с увреждания. За тях диференцираният минимален доход за определяне размера на месечната помощ е в по-голям размер. В обхвата на социалната закрила попадат и безработни лица в трудоспособна възраст. По отношение на тази категория лица в последните години се работи активно за повишаване пригодността им за заетост и тяхната реализация на пазара на труда. Предишният въпрос, на който отговорих как полагаме тези грижи, е свързан.
За 9-месечието на миналата година с месечни социални помощи са подпомагани средномесечно 43 хил. 520 лица и семейства. За 9-месечието на тази година техният брой се е увеличил на 46 хил. 440 лица и семейства. Не виждам кой сме ощетили, госпожо Манолова.
По отношение на личните карти и на личните документи ангажимента имат други органи в Република България. Социалното подпомагане не се занимава с този въпрос. Ако някой е социално слаб, както сме и помагали, има нужда да му се помогне да заплати таксата за издаване на тези лични документи, ние сме го правили. Но самите ние не издаваме паспорти и лични документи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, Вие очевидно не искате да вникнете в същността на въпроса, който Ви задавам. Освен това аз не обвинявам Вас за тази законодателна промяна. Това законодателно недоразумение беше предизвикано от депутатите от ГЕРБ. Но тези, които страдат от него, са хората, които в най-общия случай са Ваш контингент – социално слабите, ромите, хората в неравностойно положение, хората с увреждания. Хората, които получават социални помощи, независимо дали са месечни, целеви или еднократни.
Естествено че броят на отпуснатите социални помощи ще расте, тъй като хората масово обедняват, остават без работа и нямат никакви доходи. Тук въпросът е за тези, които отговарят на изискванията, но не могат да получат толкова ценните за тях 42 или 65 лв. просто заради законодателната промяна, която извърши мнозинството от ГЕРБ. Защото пак Ви казвам и Вие много добре го знаете, че за един човек, който няма никакви доходи, никакво имущество, от което да се издържа, за да получи заветните 42 лв., трябва да има постоянен адрес. Ако става дума за човек с увреждания, за да получи интеграционните добавки или други помощи, той трябва да има постоянен адрес. Един човек, който няма никакви доходи и е захвърлен от държавата, която е длъжна да му дава 42 лв., но не му ги дава, защото този човек няма постоянен адрес. А той няма постоянен адрес, защото седящите в центъра на тази зала, внесоха и приеха такъв закон, който не позволява на тези хора да се регистрират с постоянен адрес. Не разбирате ли какъв е проблемът?
Тук е необходима законодателна промяна, която аз мога да внеса и съм я подготвила, но на мен ми е необходима подкрепа, защото виждате каква е реакцията на всичко, което се каже от опозицията. А това е реален проблем. Отидете в който и да е ромски кварта, питайте Вашите социални служби, установете бройката на хората, които имат право на социални помощи, но не ги получават, защото не могат да се регистрират по постоянен адрес. Тази бройка непрекъснато расте и би трябвало наистина да се тревожите как тези хора без една стотинка доход ще прекарат зимата. Те не могат нито енергийни добавки да получат, нито социални помощи, нито интеграционни. Никакви пари. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика? Не.
Следва въпрос от народния представител Фани Христова относно ролята на държавните органи във връзка с осигуряване на правата на децата, съгласно чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11 април 1991 г.
Заповядайте, госпожо Христова, развийте своя въпрос.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Младенов! В качеството ми на народен представител получих множество сигнали за деца в риск от председателя на Фондация „Деца и родители отново заедно” д-р Гергина Стоянова. В сигналите са описани редица случаи, при които е нарушено правото на дете да не бъде разделяно от своите родители против тяхната воля, регламентирано в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Сигналите касаят спорове между родителите относно родителските права, както и неизпълнението на съдебни решения, регламентиращи режима на контакти на родителя с детето.
Пример в тази посока е случаят на баща, който търси всевъзможни начини да осъществи контакт със своето дете, което е с тежък здравословен проблем, за да му помогне.
Друг фрапиращ пример са нарушените лични взаимоотношения между дете и майка, които не са контактували помежду си от 2005 г. досега, общо шест години. Бащата на детето възпрепятства контактите с неговата майка, въпреки че със съдебно решение съдът е постановил упражняването на родителските права на майката.
В тази връзка, господин министър, моят въпрос към Вас е: държавните органи имат ли роля в осигуряването на правото на детето да не бъде разделяно против тяхната воля от своите родители и каква е тя? Има ли методика за работа на експертите в отделите за закрила на детето в подобни случаи? Предвиждат ли се законодателни мерки за по-добро уреждане на тези въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Господин министър, заповядайте за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, уважаеми дами и господа народни представители! Раздялата с родителите или единия от тях води до емоционално страдание на самото дете. Много често се стига и до разстроено детско поведение поради отчуждаването на детето от единия от родителите. За съжаление, понякога в споровете между родителите децата са въвличани като цел и средство в битката между двамата.
В подобни случаи най-важната функция на държавата е да подкрепи детето и семейството, да се избегне задълбочаването на проблема или той да се преодолее. Но всяко едно действие е подчинено на най-добрия интерес на самото дете.
Законодателството поставя рамката на съдебната намеса в семейните отношения при развод, при упражняването на родителски права и задължения, при определянето на режима на личните отношения, при решаването на въпросите относно местоживеенето на самото дете, издръжката и така нататък.
Независимо че отношенията родители-деца са частни, държавата чрез нейните органи за защита на правата на децата има своята важна роля, като тези частни отношения засягат правата и интересите на самото дете. Законодателно са уредени основните задължения на държавата за гарантирането на тези права.
Освен законодателната уредба, изключително важна е и системата за прилагането на конкретните мерки за подкрепа на децата и родителите. От 2011 г. във всички отдели за закрила на детето се прилага Методика за работа по случаи на деца в риск от родителско отчуждаване. Тя очертава практическите стъпки за работа на социалните работници в подобни случаи. Превантивната работа включва оценка на отношенията между родители и дете, както и между самите родители. Вземат се под внимание рисковите фактори и в случай на идентифициран риск от отчуждаване задължително се планира консултиране на самите родители.
Само консултиране вече е част от втория етап на работа – терапевтична дейност със самото семейство. Родителите се информират за рисковете, както и за възможните последствия.
Освен конкретните практически мерки за осигуряването на ефективна подкрепа, Министерството на труда и социалната политика ще инициира и законодателни промени. Вече е разработен проект на нов Закон за детето. Законопроектът интегрира правната материя от всички сфери на живот на детето, включително и материята относно правото на детето да бъде отглеждано от своите родители, родителските права и задължения, отношенията родители-деца и други.
На правото на родителски грижи е посветена цяла глава в закона. Тя съчетава норми, заимствани от Семейния кодекс. Разписани са правата на детето по отношение на родителите, правото на грижа и сигурност, закрила, лични отношения. Особено детайлно е развита уредбата за отношението родители-деца при раздяла на родителите от гледна точка на минимизиране на конфликтите между родителите и защита на интересите на детето.
Предвижда се съдът чрез съдебно решение да изисква родителите да посещават определени социални услуги за консултиране или повишаване на родителския капацитет, както и съдът да налага глоби за неизпълнение на съдебни решения и други. Предимство се дава на съгласието между родителите – всяко споразумение между тях, което не противоречи на интересите на самото дете, ще изключи намесата на държавата в това отношение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И само за да завърша, бих искал да подчертая, че за да бъдат ефективно гарантирани правата на всички деца в България и за да могат децата да се развиват в сигурна семейна среда, са нужни обединените усилия на всички институции, държава, общини, партньори, граждански организации и преди всичко професионалистите, които работят пряко с децата и с техните семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Христова, заповядайте за реплика.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз съм сигурна, че Вие знаете каква лична драма изживяват тези хора. За родителите е от огромно значение не само да знаят правата си, но да разчитат и на държавата да ги подкрепи, когато те са нарушени. Видно е, че се работи активно по тези въпроси – както чрез практическата социална работа, така и чрез нормативното уреждане. Считам обаче, че всички тези предложения за по-добро законодателно уреждане на правата в случай на спор между родителите относно упражняването на родителските права, личните контакти с детето и така нататък трябва да бъдат подкрепени със сериозна работа, както споменахте впрочем, за повишаване на капацитета на институциите и подобряване на координацията между тези институции.
Вие споменахте ролята на доставчиците на услуги, които да подкрепят детето и семейството. Аз съм напълно съгласна, че този сектор трябва да се развива. Но освен това считам, че следва да има повече психолози и в отделите за закрила на детето. Разбирам, че в условията на финансова и икономическа криза е доста трудно да се разширява административната система, но отношенията родители-деца са изключително чувствителна и деликатна тема, всички знаем. Участието на психолог в подобни кризи в отношенията е изключително важно. Уверявам Ви, има нужда от такива кадри, предвид казусите, които щрихирах, но които познавам обстойно, а знам, че и Вие също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, искам да Ви уверя, че през тази година стартира проект „Укрепване капацитета на Агенцията за социално подпомагане, за повишаване качеството и ефективността на социалната работа”. В рамките на този проект ще бъде повишена квалификацията на социалните работници с цел по-голяма ефективност за социалната работа, включително и допълнително назначаване по този проект точно на психолози, от които, както Държавната агенция за закрила на детето, така и Агенцията за социално подпомагане имат нужда. Това ще има пряк ефект и при работата с деца и техните родители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да продължим, искам да съобщя, че със 17 минути след 14,00 ч. се удължава работното ни време поради изявления на парламентарни групи, така че спокойно ще може да бъде зададен и последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Това е въпрос от народния представител Станислав Станилов към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – относно проектното финансиране чрез запазване на порочни практики във Фонд „Научни изследвания”.
Заповядайте, господин Станилов – имате възможност да развиете своя въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Вие многократно сте заявявали, че проектният принцип при финансиране на научни изследвания е Ваш приоритет, който ще се реализира чрез увеличаване на дела на програмното финансиране на системата.
Основният правителствен инструмент за реализиране на тази политика е Фонд „Научни изследвания”. Преди една година експертна група, назначена от Вас, изготви доклад върху реализацията на конкурсните сесии на Фонд „Научни изследвания” за 2008 и 2009 г. Докладът показа големи слабости при програмното финансиране на науката в България. Разследването на възможни финансови нарушения е извън Вашата компетентност, но анализите показват дълбоки проблеми в научно-експертната дейност на фонда. Например привличани са чуждестранни рецензенти от Румъния, Молдова, Сърбия, Хърватия, Литва и Турция без доказана научна квалификация, без признати научни постижения. За сметка на това те са се самопредставили за компетентни по широк кръг от научни проблеми. Един например е посочил химия, биология и агрономство. Друг – математика и металургия.
Противно на всички общоприети практики, рецензентите сами са избирали проектите, които да оценяват. Изготвянето само от един човек на 204 рецензии на научни проекти поставя въпроса за реалното качество на рецензиите, които са изготвени набързо, но въз основа на които са раздавани стотици хиляди левове.
Посочените случаи са само малка част от примерите, установени от работната група. Въпреки това според информацията, с която разполагам, през миналата една година Вие не сте предприели необходимите мерки за промяна в работата на Фонд „Научни изследвания”.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете за промяна на работата във Фонд „Научни изследвания” и как ще се развива проектното финансиране в Република България, ако се запазят наследените порочни модели? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата за отговор има министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, създаването и дейността на Фонд „Научни изследвания” са уредени със Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника на Фонд „Научни изследвания”.
Като самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, фондът функционира от месец февруари 2008 г. Същият има за цел да подкрепя проекти в дейността за насърчаване на научните изследвания у нас.
Както знаете, след встъпването ми в длъжност като министър, разпоредих създаването на комисия, съставена от авторитетни учени, за проверка на дейността на фонда, констатациите на която Вие цитирате във Вашия въпрос и които са предадени на компетентните органи.
Въз основа на резултатите от проверката във фонда беше извършен пълен финансов одит от звено „Вътрешен одит”. То констатира и нарушения, извършени от вече бившия управител Емил Хорозов, за което са сезирани също компетентните органи. В момента тече последваща проверка.
Предприети са незабавни мерки за привеждането на дейността на фонда в съответствие с направените предписания.
При отчитане на междинните и окончателни етапи от финансираните научноизследователски проекти, освен научна оценка, поставена от постоянните комисии на фонда, всички отчети по етапното и окончателно изпълнение, се проверяват и от лица с доказана финансова компетентност.
През изтеклата година фондът изплаща стари задължения на стойност 110 млн. 336 хил. 267 лв. за 2008 г. и 2009 г. Сумите обхващат изплатените в рамките на съответната календарна година финансови задължения на фонда единствено за финансиране на научноизследователски проекти. Така например бюджетът на фонда за 2010 г. беше 38 млн. 636 хил. 400 лв., от които са направени плащания по проекти. На същия принцип са посочени и изплатените през календарните 2008 г. и 2009 г. средства по проекти.
Използвам случая, за да направя корекция, която се отнася до изплатените през 2011 г. суми. За Ваше сведение изплатените през 2011 г. средства до момента са около 14 млн. лв. и продължават плащанията.
На 4 август 2011 г. конституирах нов Изпълнителен съвет, чийто състав беше определен след консултации с висшите училища, с институти на БАН, със Селскостопанска академия, с представители на бизнеса и неправителствени организации.
Към настоящия момент Фонд „Научни изследвания” провежда два конкурса, а именно „Млади учени” и другият е „Научни монографии, тематични сборници, енциклопедии, справочници и научна периодика”. За оценяване на постъпилите 611 проектни предложения от 158 научни институти, висши училища, издателства и други с 563 научни ръководители, Изпълнителният съвет създаде шест временни научно-експертни комисии в отделни научни области.
Съгласно действащата нормативна база, изменена от Народното събрание по предложение на оглавяваното от мен министерство, Изпълнителният съвет ангажира 463 доказани български учени, рецензенти, предложени от институтите на БАН, Селскостопанската академия и висшите училища. Класирането на двата конкурса предстои да бъде обявено през този месец.
С тези си действия по проучване и промяна на процедурите, по изчисляване и изчистване на стари задължения и стартиране на две конкурсни процедури по нови правила, както и с предстоящата промяна на правилника на фонда, целим да постигнем укрепване на работата на този инструмент.
В момента се изработва Правилник за оценка на научния капацитет на институциите, който ще ни позволи да имаме сравними обективни данни, чрез които да оценяваме разнообразни научноизследователски институции.
Накрая мога да кажа, че една от основните слабости, която аз лично смятам, че я има в работата на фонда, е, че от 2008 г. досега всичките проекти, които се финансират, не способстват за решителен пробив в някои направления.
Това, което предстои, след като през юли приехме Националната стратегия за научни изследвания, е, че оттук нататък всички конкурси, всички проекти, които ще бъдат одобрявани, трябва да съответстват на петте основни приоритета на нашата държава до 2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, това, което казахте, звучи доста окуражаващо, стига то да заработи. При цялата сложност на оценката за научните изследвания в предварителната оценка на проектите винаги се получават всевъзможни пробиви. Дано този път Вашите мерки да доведат до положителни резултати.
Това, което аз бих казал накрая, е, че от всичко това, което е станало, в общественото пространство продължава да виси един и същи въпрос: какво ще стане с големите нарушители, с нарушенията и с тези пари?
Ето тук държа фасимиле от статия във в. „Банкер”, бр. 47, от 25 ноември 2011 г., което ще Ви дам. По същия начин Вашето име е споменато. По същия начин се пита всичко това до какво ще доведе.
Господин министър, аз в следващите дни за парламентарен контрол ще задам подобен въпрос и на министър Дянков, при който са тези инструменти за контрол и за получаване на някакви резултати. Някой трябва да бъде наказан, някой трябва да бъде санкциониран, защото, ако така останат нещата, най-вероятно, колкото и да подобрявате системата, тя няма да заработи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, така е, но аз не съм разследващ орган. Нека компетентните органи си свършат работата. Неслучайно резултатите от този доклад бяха предадени по простата причина, че тези, които извършиха проверката, бяха също така професори, които оценяват дейността на други професори и колеги, които са рецензенти. Тук също е възможно да има грешка. Затова, докато не се докаже, че някой е виновен, ние не можем да го обвиняваме.
А това, че докладът се разхожда из страниците на пресата дълго време, не е моя вина. Аз не съм го публикувал никъде. Смятам, че докато не се докаже, че има нарушение, никой не може да бъде обвиняван по никакъв начин.
Още един път искам да кажа, че дейността на фонда не може да продължава по този начин. Раздадени са средства по конкурсите за 2008 г., за 2009 г., но няма значение, това са наши пари – конкурси за сборници, за организиране на семинари, примерно в Малта или на друго място. Това не води до пробив. Нашата държава, особено в условията на кризата, в която се намираме, се нуждае наистина от пробив в няколко научни направления, което да доведе до повишаване благосъстоянието на всички нас.
Аз разчитам и на Вашата подкрепа. Ние работим в една комисия и мисля, че ще се справим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
С това се изчерпва дневният ред.
Следващото пленарно заседание на Народното събрание е на 7 декември 2011 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова



Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова