Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за периода 7-9 декември 2011 г.
Няма постъпили предложения на парламентарни групи по чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като това е първата сряда за месец декември.
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 15.11.2011 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 15.11.2011 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 15.11.2011 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 15.11.2011 г.
5. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 16.11.2011 г.
6. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 16.11.2011 г.
7. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 16.11.2011 г.
Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък, 8 декември 2011 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерски съвет. Приет на първо четене на 24.11.2011 г.
Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 9 декември 2011 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 23.06.2011 г.
11. Парламентарен контрол – 9 декември, петък, от 11,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от правилника са постъпили четири предложения, две от които са сходни и затова ще се проведе общо гласуване по тях, след като предварително бъдат представени от вносителите им.
Първото по време е с входящ № 154-07-149 от 6 дек. 2011 г., подписано от заместник-председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Ангел Найденов за изслушване на министър-председателя Бойко Борисов.
Господин Пирински ще представи предложението.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което внасяме, е да бъде изслушан министър-председателят господин Борисов във връзка с предстоящо заседание на Европейския съвет в петък в Брюксел, на което предстои да се обсъдят възможно най-сериозни въпроси, свързани с евентуални промени дори в основните договори за функционирането на Европейския съюз и конкретни въпроси, които засягат пряко интересите на България.
Уважаеми колеги, обръщам се към Вас, към ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ с предложение да прецените, преди да отхвърлите това наше предложение. То има ясни основания и в Конституцията, и в правилника на Народното събрание, където е предвидено, че Министерският съвет информира предварително преди участия в такива заседания, че могат да се провеждат изслушвания по предстоящите позиции на правителството, което то ще заеме.
Беше обсъден този въпрос с Председателския съвет. Госпожа Цачева изтъкна формални аргументи, според мен: че в Конституцията се говори за участие в изработването на актове, че в правилника се казва, че може да има изслушване.
Вие сами разбирате, че ако ние сме сериозни, когато говорим, че по отговорни въпроси за България е добре да има единна позиция на страната, че тази единна позиция трябва да е и на мнозинството, и на другите групи в Народното събрание, че няма как предложения от Ваша страна, които и сега съществуват – да излезем с обща декларация по повод годишнина от Лисабонския договор, нямат реално покритие, ако в случай като този самото правителство не съзнава, че е длъжно да дойде, да информира и да потърси подкрепа от парламента, както правят всички други правителства в Европейския съюз, и да получи възможно най-силна позиция.
Ето защо, предлагам Ви да прецените, преди да го отхвърлите, с това отхвърляне какво постигате – отслабване на позицията на България, ликвидиране на възможността за съгласие на въпроси от общ интерес за участието ни в Европейския съюз и фактически опровержение на всички Ваши декларации, че по такива въпроси наистина търсите съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, повече от 50 секунди просрочвате времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приканвам Ви да подкрепите внесеното от нас предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сходно е предложението на господин Павел Шопов от името на Парламентарната група на „Атака”.
Господин Шопов, моля да представите предложението.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно има малко случаи заради обсъждане на толкова важни въпроси, за които министър-председателят си заслужава и трябва да дойде в българското Народно събрание. Всички знаем какво става в Европа – тя се тресе, и се готви създаването на нов ред, на нов договор, на нови взаимоотношения между европейските страни. Онова, което сме казвали в тази зала преди три-четири години ние от „Атака” – при ратифицирането на Лисабонския договор, просто се случва, колкото и неприятно да е.
Ако беше дошъл министър-председателят, ние от „Атака”, щяхме да му кажем много неща за онова, което трябва да се направи и което ще се случи в Европа. Трябваше да бъде изработена обща позиция на политическите сили в България, изхождаща от Народното събрание, която министър-председателят да представи в Брюксел, а не както сега се готви – по предложение на външния министър, Министерският съвет да гласува решение и с това решение да се иде в Брюксел, за да бъде представено. Сами разбирате, че Народното събрание като върховен орган трябва да изработи стратегията по общата българска политика и тя да бъде представена от министър-председателя, а не обратно.
Имаме печални случаи, в които министър-председателят ангажираше страната. Спомняте си случая за подпомагане на закъсалите страни и създаването на такава общност и фонд за тяхното гарантиране – впоследствие, послеслов, постфактум, и то с триста зора. Сега явно че се насочваме към същия сценарий.
Не може да има причина, поради която министър-председателят да не дойде и да информира Народното събрание за намеренията, които има. Затова настоявам и за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Ще подложа на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
Първо, подлагам на гласуване предложението от името на Коалиция за България за провеждане изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно позицията на българското правителство на предстоящото заседание на Европейския съвет на 9 декември 2011 г.
Гласували 138 народни представители: за 50, против 10, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Господин Найденов – процедура по прегласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Не е особена изненада при гласуване на предложение по ал. 3, че мнозинството отхвърля предложение на опозицията.
Изненада е обаче, че мнозинството от народните представители не искат да чуят министър-председателя по един толкова важен въпрос. Няма аргументи от съдържателно естество, които да мотивират подобна позиция на мнозинството. Дори и аргументите, че министър-председателят е, видите ли, толкова зает, че не може да отдели време, за да представи позицията на правителството в Народното събрание, са несъстоятелни.
От 2008 г. в рамките на Европейския съюз – най-вече, разбира се, в рамките на Европейския съвет, се обсъждат различни възможни решения, свързани с желанието на Европейския съюз не просто да бъде по-действен и по-ефективен, а да намери работещите решения, които да намалят, ако не да предотвратят негативните ефекти от икономическата криза. Имаме европейски механизъм за финансова стабилност, имаме Европейски фонд за финансова стабилност, имаме обсъжданията на идеите, свързани с „Евро плюс”, от 2013 г. започва да действа нов европейски механизъм за стабилност с 500 милиарда капитал, обсъждат се нови идеи, свързани с промени дори на Лисабонския договор, който действа от 1 декември 2009 г. – всичко това обаче в някаква степен остава встрани от българското Народно събрание.
Предстои изключително важно заседание на Европейския съвет на 9 декември. Българското Народно събрание не желае да чуе позицията, която ще бъде представена от българския министър-председател. Това, уважаеми дами и господа, е неразбираемо. Ето защо моля още веднъж да гласуваме и Ви моля да подкрепите предложението, направено от Парламентарната група на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението за включване в дневния ред изслушване на министър-председателя Бойко Борисов.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 13, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от господин Павел Шопов, който от името на Парламентарната група на „Атака”, предлага изслушване на министър-председателя Бойко Борисов по отношение позицията на Република България за предстоящата среща на Европейския съвет на 9 декември 2011 г.
Гласували 141 народни представители: за 45, против 18, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Ясен е и смутът във вашите души. Това се вижда от 78-те души, които са „въздържали се”. Вие сами си давате сметка – вече опитни парламентаристи на две години и половина, че тук в Народното събрание стават някои нередни неща. Съвсем законни и основателни искания по съдбоносни за държавата въпроси се отклоняват с една-единствена цел. Като лош ученик Бойко Борисов не обича да ходи в училище и да бъде изпитван – това е причината. Тук учителите се опитват да го прикрият.
В българските Народни събрания – в изданието им след 10 ноември, имаше един подобен случай. Симеон Сакскобургготски системно се отклоняваше от това задължение да идва тук и да отговаря, само че при него случаят беше друг. Той просто не говореше добре български и под натиска, който му се оказваше от страна на опозицията, често говореше глупости.
Сега случаят е съвсем друг. Тук се касае до политическа надменност на министър-председателя. Той затова не иска да идва в Народното събрание и да отговаря на въпроси, на които дължи обяснение. Аз не мога да си представя как ще отиде в Брюксел да представя политиката на страната, без тя да е обективирана и формулирана от органа, от който това трябва да бъде направено по Конституция.
Неговото представителство там ще бъде нелегитимно и нашите партньори в Европейския съюз ще трябва да знаят, че той не изразява...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...автентичното мнение, становище, според Конституцията, правилата и законите на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред изслушване на министър-председателя Борисов.
Гласували 142 народни представители: за 48, против 34, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение, на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да се проведе изслушване на министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов. Господин Десислав Чуколов е съподписал предложението от името на Парламентарната група на „Атака”. Господин Шопов ще го представи.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Все по-така ще бъде – колкото по-нестабилно и критично става положението на страната. Нашето искане за изслушването на господин Тотю Младенов не е отскоро, ние отдавна го отправяме, той не идва и ние продължаваме да го отправяме и ще го отправяме още известно време, докато въпросът бъде актуален. Скриването на министър Младенов е част от скриването на проблема, от страна на управляващата партия.
Господа народни представители, както положението ще става все по-такова, така и има един признак, че ледът все повече ще се пука с месеците и оставащата около година и половина до края на мандата. Аз не виждам защо министърът трябва да бъде скриван, след като това е публично известен, ясен проблем на цялото българско общество, но неговото решаване е не другаде, а тук – в парламента. Разговорите, дебатите, срещите на министъра, на представители на министерството със синдикатите, с организации на работодатели или избрани от тях, както се вижда все по-избрани, а другите биват все повече игнорирани, не може да бъде решен с това, проблемът да не бъде разглеждан в Народното събрание. Тук е мястото, за да се поеме отговорността от управляващата партия като нейно представителство от страна на парламентарната й група, а опозицията да вземе становище и отношение по поставените проблеми.
От „Атака” най-настоятелно желаем да се гласува министър Тотю Младенов да дойде тук и по съответния ред да бъде направено изслушването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за провеждане изслушване на министър Тотю Младенов.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 22, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Следващото предложение от Парламентарната група на „Атака” е подписано от Огнян Тетимов.
Господин Тетимов предлага по реда на чл. 99 да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Господин Тетимов, имате възможност да представите предложението си.
ОГНЯН ТЕТИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Във връзка с тежката обстановка, която е създадена в България със стачката на зърнопроизводителите, ние от Политическа партия „Атака” искаме незабавното изслушване на господин Мирослав Найденов. Това го искаме, защото вместо да се прекратят вече стачките, днес дочуваме, че се готвят съвсем други стачки за блокиране на Митница – Кулата и Митница – Златарево.
Искаме господин Найденов да дойде тук и да обясни, докъде са стигнали с преговорите със зърнопроизводителите. Защото, да, хубаво нещо е, в сутрешните блокове да излизаш, да се хвалиш, да говориш, но като парламентарна държава е редно господин Найденов да дойде тук, да бъде изслушан и да даде конкретно обяснение докъде се стига със зърнопроизводителите и докога София и страната ще бъдат блокирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в дневния ред за тази седмица – изслушване на министър Найденов.
Гласували 136 народни представители: за 48, против 20, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 ноември – до 6 декември 2011 г.:
- Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисия по външна политика и отбрана. Разпределен на: Комисия по правни въпроси, Комисия по труда и социалната политика, Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисия по регионална политика и местно самоуправление, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави – членки, от една страна, и Грузия, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисия по правни въпроси, Комисия по външна политика и отбрана, Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисия по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисия по външна политика и отбрана. Съпътстващи – Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисия по правни въпроси;
- Законопроект за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносители – Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров. Разпределен на Комисия по околната среда и водите.
На 2 декември 2011 г. от Българската народна банка на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 50 от Закона за БНБ, са постъпили: Отчет на БНБ за шестмесечието на настоящата година и Бюджет на БНБ за 2012 г., приет от Управителния съвет на Българската народна банка на основание чл. 50 от Закона за Българската народна банка. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Те са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 6 декември 2011 г. от Националния статистически институт е постъпил материал, съдържащ резултати от статистически изследвания, относно предварителни данни за третото тримесечие на 2011 г. за брутен вътрешен продукт, производителност на труда, заети лица и отработено време. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от гласуваната Програма за работата на Народното събрание за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте за процедура, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що гласувахме едно самоунижаващо ни решение, а после се чудим защо рейтингът на парламента пада, но това е Ваша отговорност.
Предлагам да започнем дневния ред по същество с пряко предаване на позициите на всички парламентарни сили по тези важни, предвидени в дневния ред закони, за да станат съпричастни българските граждани на пледоарията и изразените мнения. Надявам се, че ще подкрепите едно такова предложение.
Предлагам точка първа от дневния ред да се предава директно по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не само по първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за директно пряко предаване чрез Българската национална телевизия и Българското национално радио на първа точка от дневния ред.
Гласували 121 народни представители: за 36, против 62, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Моля за процедура в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Десислава Трифонова – експерт в дирекцията, господин Росен Иванов – „Данъчна методология” в НАП, и господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 117 народни представители: за 114, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Процедура – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Ние от „Атака” сме последователни в усилията си Народното събрание да стане официално място, където действително да се решават проблемите от лицата, които трябва да ги решават и които са включени в кръга на отговорните лица.
Може би разбирате, че думата и искането ми са тук да бъде поканен за пакета от данъчни закони, предхождащ приемането на бюджета, не някой друг, а самият министър на финансите. Как да Ви кажа, даже не министърът на финансите, а самият министър-председател трябва да идва в пленарната зала да коментираме, да разискваме, да дебатираме най-важния закон за година – Законът за държавния бюджет. Министър-председателят се отървава понякога с това, че изпраща министрите си, а министрите пък на свой ред го правят по отношение на заместник-министрите си или както виждаме в случая, един заместник-министър заедно с група чиновници от министерството.
Приходната част на бюджета, пакетът от данъчни закони, е всъщност най-важната част – какво ще бъде взето, какво ще бъде събрано, как ще бъде събрано и от кръга лица, от които ще бъде събирано. Това са парите на българските данъкоплатци. Никой друг не е компетентен да дойде тук и да отговаря автентично и отговорно освен самият министър на финансите, който е и вицепремиер.
Затова моето искане е да гласуваме да бъде поканен министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще бъде поканен министърът на финансите и вицепремиер. Не е необходимо за това да има нарочно гласуване.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 102-01-67, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 15.11.2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Димитър Главчев, Ваня Донева и Лили Боянова за нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 114 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „до един месец” се заменят с „до два месеца”.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Димитър Главчев, Ваня Донева и Лили Боянова за нов § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.”
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден.”
3. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2, нов, в редакцията му съгласно доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона на нормативните актове съдържанието на § 1 да се раздели на отделни параграфи от 3 до 21:
„§ 3. Член 269а се изменя така:
„Обхват
Чл. 269а. (1) Взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания:
1. данъци, включително акцизи, митни сборове и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз;
2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия;
3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта;
4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1-3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт;
5. такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и митни сборове;
6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1-5.
(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:
1. вземания за задължителни осигурителни вноски;
2. такси, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4 и 5;
3. вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес;
4. вземания по влезли в сила присъди или други санкции, наложени в наказателно производство, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4.
(3) Действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал. 1 при осъществяване на взаимна помощ се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители при условията и по реда на този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще гласуваме параграф по параграф.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОНОВА:
„§ 4. Член 269б се изменя така:
„Компетентни органи
Чл. 269б. (1) Компетентен да осъществява взаимна помощ с компетентните органи на държавите членки е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед централно звено за връзка в рамките на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави членки в областта на взаимната помощ, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да определи със заповед и други звена за връзка в структурата на Националната агенция за приходите, които да изпълняват функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България по видове вземания или според териториалната или оперативната им компетентност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 5. Член 269в се изменя така:
„Видове взаимна помощ и изисквания към исканията
за взаимна помощ
Чл. 269в. (1) Взаимната помощ при събирането на вземанията по тази глава се осъществява чрез искане за:
1. информация;
2. уведомяване;
3. събиране на вземане;
4. обезпечителни мерки.
(2) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него или с последващ обмен на информация, се изпращат по електронен път, като се използва стандартен формуляр, освен ако това е невъзможно по технически причини.
(3) По електронен път се изпращат и:
1. единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл. 269к, ал. 1, както и съпътстващите го документи по чл. 269к, ал. 3;
2. документите по чл. 269р, ал. 2.
(4) Към искането по ал. 1 могат да бъдат приложени доклади, декларации, становища и други документи, техни преписи или заверени копия, които също се изпращат по електронен път.
(5) Ако комуникацията не е осъществена по електронен път или не са използвани стандартните формуляри, това не засяга валидността на получената информация или на мерките, предприети за изпълнение на искането за взаимна помощ.
(6) Искането за взаимна помощ, стандартният формуляр за уведомяване и единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се изпращат от местния запитващ орган на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава членка или се придружават от превод на съответния език. Документите могат да бъдат предоставени и на друг официален език, в случай че това е договорено с другата държава членка.
(7) Местният запитан орган приема искането за взаимна помощ, стандартния формуляр за уведомяване и единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки само на български език или придружени от превод на български език, освен ако не е договорено друго със запитващата държава членка.
(8) Актовете и документите, които са предмет на искане за уведомяване по чл. 269е, ал. 1, могат да бъдат изпратени от местния запитващ орган на български език, съответно приети от местния запитан орган на официалния език на запитващата държава членка.
(9) При получаване на придружителни документи извън тези по ал. 6 и 8 местният запитан орган може да поиска от запитващия орган на друга държава членка превод на документите на български език или на друг договорен език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 6. След чл. 269в се създава наименование „Раздел ІІ – Обмен на информация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 7. Член 269г се изменя така:
„Искане за информация
Чл. 269г. (1) Искане за предоставяне на информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1 може да бъде отправено от местния запитващ орган до друга държава членка.
(2) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган предоставя информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1.
(3) Местният запитан орган предприема предвидените в националното законодателство действия с оглед събирането и предоставянето на информацията по ал. 2.
(4) Местният запитан орган не е длъжен да предостави информация, когато:
1. не е възможно да получи такава информация за целите на събирането на подобни вземания, възникнали на територията на страната;
2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна;
3. разкриването й застрашава националната сигурност или противоречи на обществения ред.
(5) Алинея 4 не може да се смята като основание за отказ от местния запитан орган да предостави информация само защото информацията се съхранява от банка, финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или свързана с капиталови дялове на лице.
(6) Отказът на местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 7 по доклада.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
”§ 8. Член 269д се изменя така:
„Обмен на информация без предварително искане
Чл. 269д. (1) Преди възстановяване на данъци, такси, акцизи или митни сборове, с изключение на данък върху добавената стойност, на лице, което е установено или пребивава в друга държава членка, органът, компетентен да извърши възстановяването, може чрез съответното звено за връзка да информира държавата членка, в която лицето е установено или пребивава, относно предстоящото възстановяване.
(2) Информацията по ал. 1 може да бъде изпратена във формата и по реда съгласно чл. 269в, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 8.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 9. Досегашният Раздел ІІ става Раздел ІІІ и наименованието му се изменя така: „Уведомяване относно документи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 10. Член 269е се изменя така:
„Искане за уведомяване, отправено от местен
запитващ орган
Чл. 269е. (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за уведомяване на адресата относно актове и документи, включително съдебни, свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.
(2) В случаите по ал. 1 за уведомяването се прилага законодателството на запитаната държава членка.
(3) Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа:
1. име, съответно наименование (фирма), адрес и други индивидуализиращи данни за получателя;
2. целта на уведомяването и срока, в който следва да се извърши уведомяването;
3. описание на приложения документ, характера и размера на вземането, което е предмет на искането;
4. наименование, адрес за кореспонденция и други данни за контакт на административното звено, което има правомощия във връзка с документа, за който ще бъде уведомен адресатът, или на административното звено, което разполага с информация за документа или за възможността за оспорване на вземането.
(4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава членка само в случай, че не е възможно уведомяването да се извърши на територията на страната или когато подобно уведомяване би довело до прекомерни трудности.
(5) Независимо от искането по ал. 1 лицата, намиращи се на територията на друга държава членка, могат да бъдат уведомявани за актове и документи чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 10 по предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 11. Член 269ж се изменя така:
„Искане за уведомяване, отправено от запитващ орган на друга държава членка
Чл. 269ж. (1) По искане за уведомяване от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган връчва актове и документи, включително съдебни, издадени в държавата членка на запитващия орган и свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.
(2) Искането по ал. 1 се придружава от стандартен формуляр със съдържанието по чл. 269е, ал. 3.
(3) Връчването се извършва по реда на Глава шеста, като местният запитан орган своевременно информира запитващия орган на другата държава членка за всяко свое действие във връзка с искането и за датата на връчване на акта или документа.
(4) Местният запитан орган гарантира, че връчването е извършено в съответствие с правилата на този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 11.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 12. След чл. 269ж се създава наименование „Раздел ІV – Обезпечителни мерки и събиране на вземания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 12.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
„§ 13. Член 269з се изменя така:
„Искане за събиране на вземане, отправено от местен
запитващ орган
„Чл. 269з. (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание.
(2) Местният запитващ орган предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 13 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 14. Член 269и се изменя така:
„Условия за отправяне на искане за събиране на вземане
към друга държава членка
Чл. 269и. (1) Искане за събиране на вземане не може да се отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5.
(2) Преди да отправи искане за събиране на вземане, местният запитващ орган следва да е приложил всички способи за събиране на вземанията по този кодекс, освен в случаите когато:
1. длъжникът не притежава имущество на територията на Република България, към което да бъде насочено изпълнението, и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;
2. изпълнението няма да доведе до пълно погасяване на вземането и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;
3. когато събирането на вземането е невъзможно или значително ще се затрудни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14.
Гласували 82 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 15. Член 269к се изменя така:
„Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки
Чл. 269к. (1) Искането за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.
(2) Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки съдържа:
1. данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски;
2. име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника;
3. наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване.
(3) Към искането по ал. 1 могат да бъдат прилагани и други документи, свързани с вземането, издадени в запитващата държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15.
Гласували 84 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 16.Член 269л се изменя така:
„Искане за събиране на вземане, отправено от друга
държава членка
Чл. 269л. (1) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка.
(2) Вземанията, посочени в искането, се събират по реда на този кодекс.
(3) Вземанията, събирани по искане за взаимна помощ, не се ползват с привилегиите, предвидени в българското законодателство за подобни вземания.
(4) Вземанията, посочени в искането, се събират в български левове.
(5) Местният запитан орган информира запитващия орган от другата държава членка за всяко предприето действие във връзка с искането за събиране на вземането.
(6) Местният запитан орган начислява лихви съгласно българското законодателство, считано от датата на получаване на искането за събиране.
(7) Вземането може да бъде отсрочено или разсрочено при условията и по реда на този кодекс, като местният запитан орган уведомява за това запитващия орган от другата държава членка.
(8) Местният запитан орган превежда на запитващия орган от другата държава членка събраните във връзка с искането вземания с изключение на разноските по чл. 269ф.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16, съгласно доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 17. Член 269м се изменя така:
„Действия на местен запитан орган при оспорване на вземане,
във връзка с което е поискана взаимна помощ
от друга държава членка
Чл. 269м. (1) Когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.
(2) Когато срещу действия по изпълнението или по уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(3) Когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.
(4) При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка или по инициатива на местния запитан орган.
(5) Алинея 3 не се прилага, когато запитващият орган от другата държава членка е направил мотивирано искане местният запитан орган да продължи изпълнителното производство въпреки оспорването. Ако жалбата бъде уважена, запитващият орган от другата държава членка възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви, както и направените от местния запитан орган разноски.
(6) При уведомяване от запитващия орган на другата държава членка за започнала процедура за сключване на споразумение с длъжника, което ще доведе до промяна в размера на вземането, местният запитан орган спира изпълнението до приключване на процедурата, освен в случаите на образувано производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за измама или открито производство по несъстоятелност. При спиране на изпълнението се прилага ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„§ 18. Член 269н се изменя така:
„Действия на местен запитващ орган при оспорване на вземане,
във връзка с което е отправено искане за взаимна помощ
до друга държава членка
Чл. 269н. (1) Когато местният запитващ орган е отправил искане за взаимна помощ до друга държава членка, по реда на българското законодателство се разглеждат жалби относно:
1. вземането, първоначалното изпълнително основание или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки;
2. законосъобразността на връчването на актове и документи в друга държава членка по чл. 269е, ал. 5.
(2) В случаите на възникнал спор по ал. 1 местният запитващ орган уведомява своевременно запитания орган от другата държава членка, като посочва и необжалваната част от вземането. Когато изпълнението е спряно за обжалваната част от вземането, местният запитващ орган уведомява запитания орган от другата държава членка за изхода на производството по обжалване.
(3) Местният запитващ орган може да отправи мотивирано искане до запитания орган от другата държава членка да продължи изпълнението за обжалваната част, независимо от обжалването.
(4) Местният запитващ орган може да поиска от запитания орган на другата държава членка да наложи мерки по обезпечаване на обжалваната част от вземането, независимо от спиране на изпълнението за тази част в другата държава членка.
(5) Ако жалбата по ал. 1 бъде уважена, местният запитващ орган възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви и разноски в съответствие с действащото законодателство на запитаната държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Параграф 19. Член 269о се изменя така:
„Действия на местен запитващ орган при изменение
или оттегляне на искането за събиране на вземане,
отправено до друга държава членка
Чл. 269о. (1) Местният запитващ орган уведомява незабавно запитания орган на другата държава членка при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, като посочва причините за това.
(2) В случай че изменението на искането е в резултат на влязъл в сила акт на орган, компетентен да се произнесе по жалбата по чл. 269н, ал. 1, местният запитващ орган изпраща акта, както и изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, въз основа на който продължава изпълнението.
(3) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат разпоредбите на чл. 269к и 269н.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 по доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 83 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Параграф 20. Член 269п се изменя така:
„Действия на местен запитан орган при изменение
или оттегляне на искането за събиране на вземане,
отправено от друга държава членка
Чл. 269п. (1) При постъпване на изменен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган продължава изпълнението въз основа на изменения единен инструмент.
(2) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат чл. 269к и 269м.
(3) Извършените до изменението изпълнителни действия и обезпечителни мерки запазват действието си, освен в случаите когато изменението е в резултат на отмяна на първоначалното изпълнително основание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 20, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Параграф 21. Създават се чл. 269р – 269ч:
„Действия на местен запитващ орган при отправяне на искане за обезпечителни мерки до друга държава членка
Чл. 269р. (1) При наличие на предпоставките по чл. 121 или 195 местният запитващ орган може да отправи искане за обезпечителни мерки до друга държава членка.
(2) Към искането по ал. 1 се прилага акт на компетентен орган относно вземането, ако такъв е издаден, както и други документи, свързани с вземането.
(3) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269з, ал. 2, чл. 269н и 269о.
Действия на местен запитан орган при получаване на искане за обезпечителни мерки от друга държава членка
Чл. 269с. (1) При постъпване на искане за обезпечителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган предприема необходимите действия по реда на този кодекс.
(2) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269л, ал. 2-5, чл. 269м и 269п.
Ограничение на отговорността на местен запитан орган при получаване на искане за взаимна помощ от друга държава членка
Чл. 269т. (1) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения.
(2) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла петгодишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ.
(3) Независимо от ал. 2, когато вземането или изпълнителното основание е обжалвано, петгодишната давност започва да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание.
(4) Независимо от ал. 2, при разсрочване или отсрочване на вземането в държавата членка на запитващия орган петгодишната давност започва да тече от датата, на която вземането е следвало да бъде окончателно погасено.
(5) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ, когато е изтекъл десетгодишен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо.
(6) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ по тази глава, ако общата сума на вземанията, за които е отправено искането, е по-малка от равностойността на 1500 евро в български левове.
(7) Местният запитан орган мотивира отказа за предоставяне на взаимна помощ.
Погасителна давност
Чл. 269у. (1) По отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка.
(2) Действията по събиране, предприети от местния запитан орган по искане за взаимна помощ, с които се спира или прекъсва давността по реда на този кодекс, имат същите последици и в държавата членка на запитващия орган, ако това е допустимо съгласно нейното законодателство.
(3) В случай че в законодателството на запитания орган от другата държава членка не е предвидено спиране или прекъсване на давността при предприемане на определени действия по събиране, се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, предвидени в този кодекс.
(4) Алинеи 1-3 не засягат правото на компетентните органи на запитващата държава членка да предприемат действия за спиране или прекъсване на давността в съответствие с националното й законодателство.
(5) Местният запитан орган уведомява запитващия орган на другата държава членка за действията, които спират или прекъсват давността.
Разноски
Чл. 269ф. (1) По отношение на направените разноски по събиране или обезпечаване на вземането се прилага чл. 240, ал. 1.
(2) Направените разноски във връзка с предприети от местния запитан орган действия по искане за взаимна помощ не подлежат на възстановяване от запитващата държава членка.
(3) Местният запитващ орган възстановява на запитаната държава членка всички разноски, направени в резултат на предприети от него действия, които са се оказали неоснователни поради несъществуване на вземането или недействителност на изпълнителното основание.
(4) Когато събирането на вземане създава особени затруднения, разноските по събирането са в особено големи размери или е свързано с борбата срещу организираната престъпност, за всеки отделен случай с другата държава членка може да се договорят специални условия и ред за възстановяване на разноските.
Присъствие и участие при провеждане на административни производства
Чл. 269х. (1) По споразумение с компетентните да осъществяват взаимна помощ органи на друга държава членка може да се договори оправомощени длъжностни лица да присъстват при провеждане на административни производства, както и да подпомагат съответните компетентни органи при съдебни производства, осъществявани на територията на държавата членка.
(2) При условие че е разрешено в националното законодателство, споразумението може да предвижда възможност оправомощените длъжностни лица от съответната държава членка да разпитват физически лица, както и да имат достъп до всяка информация, свързана с осъществяването на взаимната помощ.
Разкриване на информация
Чл. 269ц. (1) Всяка информация, получена или предоставена по тази глава, представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс.
(2) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана във връзка със съдебни или административни производства, образувани с цел събиране и/или обезпечаване на вземанията по чл. 269а, ал. 1, както и с цел установяване и събиране на задължителни осигурителни вноски.
(3) Информацията по ал. 1 може да се използва от местния запитващ орган за цели, различни от посочените в ал. 2, след разрешение от запитания орган на другата държава членка.
(4) В случаите, когато запитващ орган от друга държава членка поиска използване на информация за цели, различни от целите, за които е била предоставена, информацията може да се използва след разрешение от местния запитан орган при спазване разпоредбите на този кодекс.
(5) Достъп до информацията по ал. 1 могат да имат лица, упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, само когато това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата ССN.
(6) В случай че получената или предоставената информация по ал. 1 може да бъде полезна за трета държава членка, тази информация може да бъде предоставена по реда на тази глава след разрешение на държавата членка – източник на информацията. В срок 10 работни дни от датата на уведомяването държавата членка – източник на информацията, може да се противопостави на предоставянето на информацията на трета държава членка.
(7) Информацията, получена по реда на тази глава, може да бъде използвана като доказателство от всички органи, на които е предоставена.
Докладване
Чл. 269ч. Компетентният орган по чл. 269б, ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на Европейската комисия до 31 март всяка година информация относно броя на изпратените и получените искания по чл. 269в, ал. 1 по държави членки, размера на вземанията, за които са получени искания за събиране на вземания, и на събраните суми, както и всяка друга информация, която може да бъде полезна за оценка на взаимната помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 21, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, който става § 22, и се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Димитър Главчев, Ваня Донева и Лили Боянова за нов § 3.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
„§ 23. Неприключените към датата на влизането в сила на този закон ревизионни производства по чл. 114, ал. 1-3, независимо от датата на започването им, се приключват по досегашния ред, но не по-късно от 5 месеца след влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 23 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 3 и 4, които стават съответно параграфи 24 и 25, и се подкрепят от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 9.
Предложението и текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 26 със следната редакция:
„§ 26. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 26, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
С това е приет и законопроектът на второ гласуване.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Процедура – заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че е абсолютно задължително законопроектите, които днес се гласуват в пленарната зала, да бъдат достояние на по-голямата част от българските граждани, имайки предвид факта, че касаят пряко всеки един от нас, като жители на Република България.
Отхвърлихте предложението ни да бъде пряко предаван по Българската национална телевизия и Българското национално радио първият закон, който гледахме.
Моля за Вашата подкрепа по втория закон – Законът за данък върху доходите на физическите лица, и всеки един гражданин пряко бива засегнат от този закон, който ще гледаме в следващите няколко часа, да бъде предаван.
Процедурното ми предложение е за пряко предаване на дебата в тази посока, за да могат да бъдат видени позициите на всички народни представители, които днес са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението на господин Радославов е било само по точка първа от програмата и е било отхвърлено, така че подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение за пряко излъчване на дебатите по точка втора от програмата ни.
Гласували 91 народни представители: за 31, против 24, въздържали се 36.
Предложението е отхвърлено.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 102-01-68, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 15 ноември 2011 г., второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Донева, Боянова и Стоянова за нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 9, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя: „както за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 24.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 1 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 1, който става § 2 и се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за нов § 1а:
„§ 1а. В чл. 25 се създава нова ал. 2:
„(2) Когато годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, определена по предходната алинея, не надвишава годишния минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, облагаемият доход се намалява освен при условията на ал. 1 и със сума, равна на размера на минималната работна заплата за годината.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, това предложение правим методично в последните години. Неговата цел е ясна – да се облекчи облагането на лицата с най-ниски доходи, респективно в тях да останат малко повече разполагаеми средства. Това предложение става още по-актуално в икономическите и социалните условия, в които се намира страната, с увеличаването на бедността.
Забележете, че предложението отчита с колко доходите на лицата надвишават минималната заплата, получавана по трудови правоотношения. Ние сме взели като ориентир за това облекчаване размера на минималния осигурителен доход, който продължава да бъде 420 лв. Освен това беше ясно, че точно лицата, които вземат до около 450 лв., се оказаха ощетени от въвеждането на плоския данък, при всички случаи тези, които работят в частния сектор, където нямаше и задължителни компенсиращи мерки. Така че ние предвиждаме разликата между 420 лв. и 270 лв., колкото е сега минималната работна заплата, или ако тя стане 290 лв. в течение на следващата година, тази разлика да бъде пресмятана и само оставащата между 420 лв. и реалната заплата, която лицата получават, да бъде респективно освобождавана или облагана.
Следователно, колкото повече доходите на лицата се доближават към 420 лв., толкова повече ще нараства тяхната облагаема част. По този начин се намаляват и средствата, които няма да постъпят в държавния бюджет от облагането на лицата, които вземат сравнително ниски доходи.
Искам да подчертая, че прословутите тези как 10-процентният данък върху доходите на физическите лица е увеличил събираемостта, според мен, е твърде проблематичен, защото не се прави разлика между увеличаване на облагаемата маса и ефективността при събирането на данъците. При всички случаи обаче България е измежду страните, в които неравенството се задълбочава, и това може да бъде установено от официалните статистики. Дори само в течение на последните 10 години тези неравенства са се увеличили почти двойно – става дума за икономическите показатели, с които се увеличава по сравнителни данни степента на неравенството. Ако България преди десет години е била сред групата страни, в които тези неравенства са били сравнително ниски, то вече на прага на новия век ние се намираме в групата на страните с най-високи неравенства в Европа. Това е станало само в течение на около 10 години. Така че в момента, в който редица страни обсъждат завишаване на облагането на лицата с огромни доходи, тоест на най-богатите, ние не правим нито това, нито искаме да облекчим положението на най-бедните.
Смятам, че една такава политика, която не държи сметка за социалните реалности, в крайна сметка води не само към задълбочаване на обедняването, на неравенствата, но в голяма степен нарушава солидарността на обществото.
Поради тази причина ние сме направили това предложение. Смятам, че то е обосновано, то е финансово изпълнимо и, което е много важно, ще даде сигнал към промяна на данъчната политика, която да бъде доста по-гъвкава и съобразена с финансовите и със социалните условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоилов, Вие сте прав, че наистина нееднократно правите подобно предложение. Мисля, че още когато вашето правителство въвеждаше плоския данък и принципите, на които трябва да отговаря плоският данък, Вие също не бяхте съгласен. Така че тогава водихте неуспешна битка, сега продължавате пък с другата управляваща партия.
След като в България има плосък данък, трябва да има принципи за неговото прилагане. В противен случай трябва да говорим за промяна въобще на начина на облагане на доходите на физическите лица.
Това, което Вие предлагате, за мен е неприемливо в концепцията на плоския данък. Още по-малко приемливо е за хората, които имат висока квалификация, които имат бизнес активност, търсят допълнително работа, търсят допълнителни доходи и точно тези хора трябва да бъдат обложени, според Вас, с повече данък, отколкото тези, които са на минимална работна заплата.
Вие се опитвате чрез Вашето предложение да правите социална политика чрез данъци. Смятам, че това е неправилно. Социална политика се прави с други средства, а данъците, особено в криза, трябва да бъдат насочени именно към повишаване на бизнес активността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Да, госпожо Стоянова, моите възгледи по тези въпроси са последователни, затова си позволявам да ги представям и да ги отстоявам. Защото мисля, че конюнктурните позиции, дори и да изглеждат понякога благоприятни и изгодни за решаване на задачи в краткосрочен план, в средносрочна и дългосрочна перспектива водят към деградиране на обществото, към загуба на ориентири, а в крайна сметка те нарушават и принципите на солидарността.
Това, че са водени неуспешни битки, не трябва да обезкуражава нито политиците, нито гражданите, защото, ако проследим самата еволюция на човешките права в последните столетия, ще видим, че тези права не са нито естествено принадлежащи на хората, нито са спуснати отнякъде. В крайна сметка, особено в трудовите и социалните права, те са били в резултат на последователни, упорити и тежки битки. Така че тази битка трябва да привлече на своя страна много повече хора, много по-организирано и аргументирано да се води, за да бъде спечелена в някакъв момент. Сигурен съм, че това ще стане. Дали ще стане в някаква близка перспектива или в по-далечна – не знам, но ще стане, така както става в целия свят и така, както виждаме, че все повече хора вече съзнават къде е коренът на злото, откъде идват големите проблеми. Може би това ще продължава, ако говорим за по-радикални промени, дори десетилетия, но то ще стане. Защото тази система не може да се гради все повече върху ощетяване на хората, които разчитат на своя труд, особено на принципа, че колкото човек получава по-малко доходи, толкова повече той трябва да дава принос за обществото и обратно – колкото е по-богат, с колкото повече възможности разполага, той трябва да ползва толкова повече облекчения от държавата, да бъде толериран по най-различни официални и неофициални канали.
Що се отнася до провеждането на социална политика през данъците, тук аз отстоявам друга философия – данъците са част от фискалната политика, те влияят върху икономиката. Но да се твърди, че чрез данъците не се провежда или не трябва да се провежда социална политика, това е някакъв крайно либерален възглед, който мисля, че повечето хора не споделят, както в икономическите среди, дори мисля, че той би бил твърде оспорван и сред народните представители. Защото самото въвеждане на данъците е пряко свързано с разбирането за демокрацията. Демокрацията се крепи на два стълба – че тези, които имат определени задължения към държавата, трябва да имат определени политически права и да участват в това как се разпределя данъчната тежест. Следователно разпределянето на финансовите тежести в обществото е един голям политически и социален въпрос. Иначе просто трябва да въведете плоски данъци и по отношение на ДДС да кажете, че ще бъде 10%; „Данък печалба” – 10%; всички данъци – 10%, и да се върнем към времената на Отоманската империя, където също е имало десятък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 29, против 60, въздържали се 8.
Текстът не е приет.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за нов §1б.
„§ 1б. В чл. 30 се създава нова ал. 2:
„(2) Когато годишната данъчна основа за доходите, определени по предходната алинея, не надвишава годишния минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, облагаемият доход се намалява, освен при условията на ал. 1 и със сума равна на размера на минималната работна заплата за годината.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Както виждате, това е почти същото предложение, но то вече се отнася за начина на облагане на доходите на самоосигуряващите се лица.
Докато първото предложение се отнася за тези, които работят по трудови правоотношения, това засяга значителна част от свободните професии, от самонаетите или самоосигуряващите се лица, когато те попадат в категорията лица, които имат сравнително ниски доходи. В момента в България тази група също е много голяма. Част от тези хора се опитват да развиват самостоятелна дейност все по-притеснени от съществуващите условия. Затова е правилно мярката, която се предлага, да бъде по отношение и на тази категория.
Аз знам, че тя няма да бъде подкрепена, Вие вече имате и допълнителни аргументи. След като това предложение е отхвърлено по отношение на доходите от трудови правоотношения, би било отклонение от правилото да се приеме само за самоосигуряващите се лица. Но аргументите са същите, финансовата и политическата логика е същата.
За мен по-скоро е смущаващ фактът, че дори такава, да я нарека козметика, на плоския данък среща съпротива. Какво остава, ако ние отидем наистина към дискусия за това каква да бъде данъчната политика във времена, когато в Европейския съюз се обсъждат идеи за облагане на финансовите транзакции, когато се търсят допълнителни начини да се направи прозрачна финансовата политика чрез ликвидиране или ограничаване на така наречените „данъчни убежища”? Ние се движим в една посока, която забележете, е странна дори за някои от най-развитите страни.
Наскоро в дебата между кандидатите на Републиканската партия за президент в Съединените щати единият от тези кандидати предложи като своя идея да се въведе нещо от рода на плоското облагане по отношение на щатските данъци, не на федералните. След този дебат той беше силно атакуван от всички свои опоненти от дясната срана и той значително намали шансовете си по-нататък в президентската кампания.
Давам Ви тези сравнения, за да разберете къде се намира България, къде е нейното мислене и какво е днешното състояние на българската икономика и на българското общество – със задълбочаваща се бедност и неравенство.
Според мен тези паралели, тези реалности ще изискват и партиите, и леви и десни, всички да се обърнат към такава икономическа и финансова политика, която наистина да води към продуктивност, която да създава заетост, която да решава социалните проблеми.
Ние преди няколко дни обсъждахме и друга тема, че правителството обявява обществени поръчки, възлага някакви стратегии да се пишат в подсектори на икономиката, без да има цялостна стратегия за структурата и развитието на икономиката. Тоест и по отношение на европейските средства се оказва, че не само тук, но и в Брюксел, част от средствата отиват към мерки и програми, които не водят до реални икономически и социални резултати. Дават се средства за различни дискусии, за решаване на ромските проблеми, не като се строят детски градини, училища и инфраструктура в самите ромски квартали, а се обслужват едни или други организации.
Този въпрос наистина вече надхвърля дискусията по данъчната политика, но ако ние не поставим всички теми, ще продължаваме да казваме, че няма средства, че държавата е притеснена. Как тогава ще обясните, че страни включително наши съседни, на Балканския полуостров, които имат по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, имат по-висока средна заплата от България? Ето този въпрос, според мен, е много показателен за това има ли политика, която наистина да води към такова разпределение на доходите, което да съответства на приноса на гражданите и на тяхното положение в обществото.
Това са част от големите въпроси, а поставените от мен тук в данъчните закони са един малък фрагмент, който дано поне да е подтикнал Вас към разсъждение и търсене на решение по тези големи въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – проф. Станилов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Най-сетне от редиците на социалните либерали в това Народно събрание да се чуе едно дясно консервативно предложение.
На Янаки Стоилов не му остава нищо друго, освен да излезе от БСП и да основе една истинска натурална, както се казва, лява партия и да започне да се бори за ценности, които в Европа се изповядват и от ляво, и от дясно, в рамките на един умерен консерватизъм.
Откакто сме влезли в това Народно събрание, ние повтаряме едно и също: тази данъчна система е порочна за възхода на България! Ниските данъци говорят обратното на европейския опит. Най-благоденстващите страни в Европа са Германия, Дания и Швеция. Там данъците са най-високи, особено горните прагове.
Ако се промени данъчната система, според принципа на „Атака” това е прогресивно подоходен данък с високи горни прагове и горните прагове се инкриминират, ще напълните бюджета много бързо. И никаква сива икономика няма да Ви спре. Обаче Вие не искате да го направите, защото изповядвате една безумна либерална идеология, една идеология, която в момента проваля света и светът се гърчи как да излезе от нея, а тук ние си приказваме приказки как ще напълним бюджета.
Няма да напълните нищо и този бюджет е сбъркан по смисъла на философията. Каквито и промени да правите в него, резултатът е един и същ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
След това изказване на господин Шопов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Станилов по същество подкрепи моята теза, така че аз не бих правил реплика само по тази причина.
По отношение на идеологическите и политическите хоризонти на дискусията имате основание, че социаллиберализмът, който беше изповядван и от редица партии, които не са в десния спектър, вкара левицата в задънена улица, от която тя сега и в Европа се опитва да излезе.
Но тук, без да спестяваме непоследователността в действията на всички партии, трябва да отбележа и факта, който се превръща във въпрос. Защо тогава допреди няколко месеца Вие така последователно и упорито подкрепяхте тази политика, която правилно критикувате и която беше... (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Не, не съм подкрепял.
Искам обаче да направя моя извод, че „Атака” се изгради върху две начала – едното беше национализмът, а другото беше опитът за лява ревизия на прехода. Това Ви доведе до една значителна обществена подкрепа. Моментът, в който Вие заехте същите десни позиции в икономическата и социалната област, които провежда днешното правителство, наред с някои други конюнктурни причини, сочат днешното състояние на партията. Но това е моята оценка. Аз не искам да Ви давам насока за развитието, просто казвам, че всяка една партия трябва да има много по-трайни ориентири, ако иска да бъде разпознавана и различавана в обществото и ако иска да запазва и разширява своята подкрепа.
Така че благодаря за оценките и съветите, които ни давате и на нас. Позволих си да споделя това, което и аз виждам отстрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Колеги, имаме конкретен текст, който обсъждаме, така че общите съждения за политиките на една или друга партия... (Реплики.) Знам, че са важни, но все пак може да ги правите и в началото на законопроекта, а не по същество, когато се обсъждат конкретните текстове.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Да, наистина, конкретният текст е относно плоския данък, във втората категория от облагаеми лица не по трудови правоотношения. Това е един въпрос, който ще стои на следващия, и на по-следващите бюджети. Ще бъде фундаментален въпрос относно данъчната система и бюджета за всяка година. Ние от „Атака” ще продължаваме да го поставяме като един от основните наши въпроси – като партия, която до този момент единствено, последователно и твърдо се е обявявала и е била против, и е гласувала „против” плоския данък. За разлика от Социалистическата партия, господин Стоилов, която в миналото събрание направи тази много голяма беля и осъществи един фундаментален грях – и спрямо своите избиратели, и срещу българите изобщо. Защото, ако не беше БСП в миналото Народно събрание, в миналия мандат, нямаше да бъде приет този плосък данък, който в момента коментираме и против който Вие се обявявате.
За информация на присъствуващите тук, но неприсъстващи в миналото Народно събрание, този данък беше приет с гласовете на седемдесет и няколко депутати – толкова гласуваха, спомняте си това. Данъкът натресен от чуждестранни господари – няма да ги назовавам и да влизам в подробности кои са те, някои тука се досещат – под натиска на шайчицата либералстващи икономисти от отворени общества и институтите за пазарни икономии и либерални стратегии и така нататък, ни вкараха, колеги, нас българите като опитни зайчета, да участваме в този неолиберален експеримент, който беше наложен в бившите соцстрани, победени в Третата световна война, намиращи се в състояние на изпълнители на нареждания отвън, на неща, които не са в техен интерес, с цел за охрана на интересите на така наречените чуждестранни инвеститори и чужди гости, смучещи българската икономика и българите, и на нищо друго. Така че ние от „Атака” приветстваме тези, които са се обърнали, тези, които са осъзнали истините, за които говорим, и много други, които можем да си кажем в малкото оставащо време от 5 минути.
Гласуването тук в полза на премахването, отпадането на плоския данък няма значение като идеологически и партийни различия, има значение относно фундаменталните възгледи, относно данъците, доходите, начинът, по който се формира бюджетът и пакетът данъчни закони. Едни отляво наричат това лява мярка, социална мярка. Ние от „Атака” като дясна партия, националистка партия, го наричаме дясна фундаментална икономическа мярка, мярка, която е християндемократическа, която е класическа, за спазване на социалния характер на държавата. Социално, не значи социалистическо, колеги, отляво и отдясно. Така че въпросът е всеки да гласува „против” плоския данък или „за” плоския данък, от което ще се види неговата ориентация и неговата фундаментална позиция по този важен въпрос.
Ние от „Атака” казваме, че ако прогресивното подоходно облагане и корпоративното – за участниците в гражданския оборот, относно фирмите, относно участниците в стопанския живот на страната, не се върнат към класическата формула – онази, която съществува в мнозинството от европейските богати и сериозни държави, бюджетът ще бъде „постна пица”, пари няма да има и ще се чудим как да преразпределяме, да социализираме бедността. Докато бюджетът не преразпределя, а затова плоският данък е от основно значение – той е може би най-важният данък в това отношение – най-малко 55-60-65%, както е в Германия, Швеция, Дания, ние ще останем на нивото на мизерията и на чуденето какво да направим за една или друга обществена сфера.
Така че ние от „Атака” сме категорични и ще подкрепим всяко едно предложение, без значение откъде идва, за отпадането на плоския данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за създаването на нов § 1б – предложение, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 69, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, и § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за § 2 и 3, които стават съответно § 3 и 4, и които се подкрепят от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 17.
Текстовете са приети.
Госпожо Стоянова, ще продължим в 11,30 ч. с § 4.
Колеги, обявявам почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: В залата няма необходимия кворум.
Почивка 15 минути.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме заседанието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков – в § 4, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 71, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4, който става § 5, и което се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5, който става § 6, и което комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов:
Чл. 46, ал. 3 се изменя така:
(3) Ставката на данъка е 1 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз имам един принципен въпрос към управляващата Партия ГЕРБ и към независимите депутати, които подкрепят бюджета. Какви мерки се предприемат за подкрепа на малкия и среден бизнес? Кажете ми – в бюджета каква е политиката на кабинета за подкрепа на малкия и среден бизнес? Нямате отговор на този въпрос! Разходете се по улиците на всеки български град и ще видите много празни магазини, тоест бизнес, който или е фалирал, или са се отказали хората. Безработицата започва да взима рекордни нива и ще расте оттук-нататък.
Господин Горанов, през 2012 г. основен проблем за България ще бъдат фалитите и безработицата.
С бюджета какво се прави?! Като теглим чертата – има увеличение на данъци, на акцизи или някои данъци на осигурителни прагове, тоест сигнала, който вие давате през бюджета, е за още по-високи данъци.
Затова от името на Синята коалиция сме направили следното предложение: данъкът върху дивидентите да стане от 5% на 1%, което е свързано пряко със следващо наше предложение – данъкът върху едноличните търговци да стане от 15% на 10%. Именно този сегмент на обществото – едноличните търговци, малкия и среден бизнес, имат нужда сега от подкрепа. Когато тези магазинчета, които, господин Горанов, ги виждате празни всеки ден, обикаляйки София, не работят, това означава, че те плащат нула данъци в момента. Нула плащат!
За вас, колеги от ГЕРБ, трябва да има следния въпрос: по-добре ли е те да плащат нула данъци, или е по-добре да им намалим данъка от 15% на 10%? Ако те фалират, не само че ще плащат нула данъци, както стана ясно, но държавата ще трябва да прави за тях социална политика, да плаща обезщетение за безработица всеки месец и да натовари допълнително бюджета.
Ако сега не бъдат взети мерки за категорична подкрепа на този малък и среден бизнес, който е пред фалит, тези хора ще фалират, те повече не могат да издържат. Не че тези мерки са чак толкова категорично спасяващи, но са ясен сигнал, те са ясен сигнал за подкрепа. В тежка ситуация дори един малък сигнал за подкрепа е силен и мотивиращ. Това е мотивиращ сигнал към тези хора да продължат да се борят за своя бизнес, да продължат да плащат данъци, да продължат да правят бизнес. Това е силен сигнал! И ако този сигнал не бъде даден сега, утре ще бъде късно. Ако този сигнал към всички тези хора, които в момента се колебаят дали има смисъл да правят бизнес в България при тези условия, при продължаващата криза и при всички трудности, които срещат сега, ако сега не получат този сигнал от българския парламент, ще гледаме догодина безучастно нарастването на безработицата, както вече ви казах, и верижните фалити, които се очертават.
Искам да завърша със следния апел най-вече към Политическа партия ГЕРБ и независимите народни представители като управляващо мнозинство. Всеки депутат трябва да се обръща към управляващото мнозинство и, разбира се, към Яне Янев и неговите колеги, които също са част от управляващото мнозинство, които за съжаление, в момента не са тук. Ако не приемате тези мерки, вие какво предлагате? Кажете вие какво предлагате?! Може да имате по-добри идеи за насърчаване на малкия и среден бизнес, но дайте ги! Лошото е, че нямате!
Това, което предлага този бюджет, е да защити себе си. Има защитни механизми за бюджета, а няма защитни механизми за кокошката, която снася яйцата. Кокошката, която снася яйцата, е малкият и среден бизнес. Убиете ли тази кокошка, утре и бюджетът ще пострада. Това са процесите, които наблюдавате в Гърция, в Ирландия, в Италия. Това е част от проблема. Кокошката спре ли да снася яйцата, проблемите за бюджета в един момент стават огромни и неспасяеми.
Колеги, замислете се по следния въпрос. Тези мерки не струват много пари, нарочно така сме ги подбрали, че да нямат тежки финансови отражения върху бюджета, няма да има тежко намаляване на приходите, това са мерки, които няма да се отразят сериозно върху бюджета.
Парите, които вашето правителство е платило по Белене, от началото на вашия мандат, са повече от финансовите ефекти, от мерките, които ние предлагаме – много повече, в пъти повече. Това са мерки, които няма да разорат бюджета, няма да намалят драстично приходната част, напротив, това са мерки, които реално могат да бъдат приложени, това са реални механизми и сега е моментът да бъдат приложени като ясен сигнал към обществото, че подкрепяме малкия и среден бизнес, искаме той да е устойчив и да преживее кризата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз ще акцентирам Вашето внимание най-вече на нашето предложение за редуциране ставката на данък дивидент, която в момента е 5% и нашето предложение е тя да бъде 1%.
Нивата на данъчните ставки, всички знаем, че са от изключителна важност при провеждането на една макроикономическа политика, която би трябвало да е насочена най-вече към икономическия растеж и увеличаването на инвестициите.
С нашето предложение, колеги, ние искаме наистина да развием капиталовия пазар в България. Тук въпросът ми е: имаме ли сили ние да направим това и ако наистина имаме сили да го направим, би трябвало да приемете нашето предложение.
Знаете, че голяма част от българските дружества се листват вече на фондовата борса и раздават дивиденти. За да може да стимулираме чуждите инвеститори да пренасочат средствата си именно към тези български дружества, листвани на борсата, би трябвало наистина да освободим данък дивидент – да го редуцираме от пет на един, за да може наистина те да пренасочат своите средства.
Знаете, че голяма част от българските граждани, това са десетки хиляди граждани, също участват на фондовите борси и разчитат да получат някакъв дивидент от тези предприятия, които разпределят дивиденти.
Също така не са малко и хората, които разчитат на такива дивиденти. Те също са участвали в масовата приватизация, инвестирали са в такива дружества и разчитат също да получат.
Какво обаче се получава на практика? Държавата изземва тези средства от дружествата, участващи на фондовата борса, и по този начин хората, които наистина са инвестирали в такива дружества, не могат да разчитат на някакви дивиденти. Тоест изземването на тези средства лишава хората от тях, които евентуално биха ги инвестирали в нашата икономика. Също така биха допринесли до увеличаването на потреблението. Знаете, че основният проблем днес в България е именно намаленото потребление, увеличаването на цените и растящата безработица.
Така че ние Ви призоваваме наистина да подкрепите това наше разумно предложение и да дадем възможност да се стимулира капиталовият пазар в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 79, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 54, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 7 и който комисията подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов – в чл. 48, ал. 2 се изменя така:
„(2) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Асен Агов, което комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 7, който става § 8 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 20.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 8 да бъде отхвърлен.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „само един работодател” се заменят с „работодател по основно трудово правоотношение”;
б) създава се нова т. 2:
„2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23, и/или”;
в) досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5.
2. В ал. 2 думите „по чл. 50, ал. 1, т. 5 и ал. 3” се заменят с „по чл. 50, ал. 1, т. 4-5 и ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, така както е по доклад.
Гласували 104 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, което се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение на народния представител Михаил Миков – § 11, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11, което се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 12 до 15 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за § 12, 13, 14 и 15, които се подкрепят от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Донева, Боянова и Стоянова за нов § 15а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 16 със следната редакция:
„§ 16. В § 10а от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3:
„(3) Лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 16 с редакция, така както е по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Михаил Миков – § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 66, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 16, който става § 17, което се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18, и предлага следната редакция:
„§ 18. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 17, който става § 18, така както е по доклада.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19, и предлага следната редакция:
„§ 19. Член 48, ал. 8, чл. 52, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 4 се прилагат и при облагане на доходите за 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, който става § 19, така както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 19 – предложение от народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров за създаване на нов чл. 25а в § 19:
Създава се нов чл. 25а:
„Чл. 25а. Счетоводната печалба на нефинансовите предприятия се използва за реинвестиране.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук идеята на текста е реинвестираната печалба да не се облага с данък. Тоест да не караме в кризата предприятията да реинвестират своята печалба. Между другото, виждам, че и текстът не е най-прецизният, но съм убеден, че ако се приеме по принцип, с дейното участие на Правната комисия може да бъде приет най добрият текст.
Какво се случва с инвестициите от началото на кризата в България? Инвестициите намаляха повече от пет пъти. Пет пъти, колеги!
Каква е стратегията на управляващото мнозинство от ГЕРБ и независимите народни представители в тази област? Опасявам се, че няма стратегия и се опасявам, че ако така продължават нещата, чуждите инвестиции ще продължат да спадат и през 2012 г.
Аз не казвам, че това решение е универсално и ще реши всички наши проблеми, но ще бъде важен сигнал пред нашите европейски партньори и останалия свят, че България създава допълнителни добри условия за инвестиране в нашата страна.
Има две средства България да започне да излиза от кризата. Едното е чужди инвестиции, другото е бързо усвояване на европейските фондове. Но по критерия чужди инвестиции, колеги, уви, нямаме особен напредък, няма разумни решения, нямаме и стратегия как да привличаме повече чужди инвестиции.
България се намира в условия на изключителна конкуренция. Инвеститорите избират най-добрите условия и избират между България, Турция, Хърватска, Македония, Германия – целия Европейски съюз, от целия свят е най-коректно да се каже. Така че ако ние не предприемем действия, с които да покажем, че дори в условията на криза да се инвестира в България има смисъл, не очаквайте повече инвестиции.
Искам да ви кажа следния политически извод: няма ли повече инвестиции, няма да има растеж в България, което означава, че няма да е успешна годината за правителството. И Ви питам, колеги от ГЕРБ, особено тези от вас, които са икономисти: как ще увеличите инвестициите в България? Каква е стратегията? Няма такава!
Когато балтийските страни въвеждат нулева ставка за реинвестираната печалба, това дава моментален ефект, наистина в години, в които няма криза, но това дава изключителен положителен ефект за тези икономики. И, между другото, тези икономики са точно икономиките, които в условия на криза имат най-висок растеж в момента, най-ниска безработица, най-висока средна заплата и се справят най-добре.
Това е една мярка, която няма да струва много на бюджета. Отново пак Ви казвам, че ние сме предложили мерки, които няма да струват много пари на бюджета, няма да намалят съществено приходите и заедно с това ще бъдат стимул за развитие на икономиката и привличане на инвестиции.
Няма страшно в живота и в политиката, колеги, да не приемеш нещо. Страшно е обаче, когато на мястото на това, което не приемаш, нищо не предлагаш.
ГЕРБ не приема тези предложения, но какво предлага? Ами, нищо не предлага. Нищо не предлагате, колеги!
Политиката на нищо-не-предлагане известно време може да бъде водена, но, когато в 2012 г. инвестициите паднат още, има опасност българската икономика да навлезе в рецесия, която да премине в депресия. Това е опасността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители – факт е наистина, че в България през последните две години значително намаляха чуждите инвестиции.
Факт е също така, че нищо не се прави по отношение на националния принос в икономиката, тоест нищо не се предприема, за да се стимулират българските производители, за да могат те да инвестират, което от своя страна ще доведе до увеличаване на икономическия растеж.
Факт е също, че България наистина има проблем. Някои от тези проблеми наистина са трудно разрешими, като инфраструктура, като корупцията на високите и ниски етажи на властта, също така и липсата на административен капацитет, но има възможност държавата да направи така, че да стимулира наистина българските производители за повече инвестиране, което от своя страна ще разкрие много повече работни места. По този начин ще се увеличи потреблението, а оттам и ръста на икономиката.
Факт е, че капиталът наистина е навън, но ние трябва така да направим, че привличайки този капитал, той наистина да се влее в нашата икономика и да допринесе за нейното развитие.
В момента имаме една тенденция, че банките трудно допускат инвестиции, тоест депозитите на гражданите да навлязат в икономиката. Важното в този момент е наистина ние широко да отворим вратата за икономиката, за да може България да се опита да излезе от тази тежка икономическа криза.
За съжаление, казвам – за съжаление, защото отново фокусът е насочен най-вече към тези европейски фондове, структурните фондове, и по този начин се притъпява настроението, притъпява се съзнанието на българските инвеститори, тоест фокусът се измества най-вече към усвояването на тези фондове, и не се дава тази възможност за справяне на българските производители в тази тежка икономическа криза.
Това, което искам да кажа, е, че няма икономика без предприемачи. Предприемачите са тези, които разкриват работни места, които създават стойности. Те са тези, които рискуват.
Също така няма пък икономика без предприемачи. Бизнесът е този, който трябва да създава тези възможности, за да може българските предприемачи да се насочат в инвестиране чрез неплащане на тази печалба, тоест с реинвестиране на печалбата си. Тогава ние имаме реалната възможност наистина да излезем от тази криза, която, повярвайте, през 2012 г. наистина ще бъде доста тежка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 15, против 52, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, който става § 20, и който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция:
„§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20, който става § 21, така както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 11.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник правя процедурно предложение за удължаване на срока с две седмици на приетия на първо четене на 30 ноември 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносител е Министерският съвет, на 31 октомври 2011 г.
Законът е гласуван на първо четене на 15 ноември 2011 г. (Реплики от КБ.)
Момент, госпожо Стоянова.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Искам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За пряко излъчване ли? (Реплики от КБ.)
Няма да уважа искането. Още отсега да Ви кажа, че в Правилника на Народното събрание става въпрос за излъчване директно на пленарни заседания, а не на части от тях. Няма да го допусна и да го подложа на гласуване!
Изключенията могат да бъдат единствено, когато се прави искане за закрито заседание – или цяло, или отчасти, но не обратното. (Шум и реплики в залата.)
Аз Ви питах, за да Ви кажа. (Реплики от КБ.)
За да не усложняваме нещата, господин Такоров, просто, ако искате, елате и си направете искането. Няма проблем. (Реплики от КБ.)
Добре, благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Имате искане за прегласуване?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев, за да направите искането за прегласуване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Независимо че е за наименованието на закона, искам прегласуване, защото не изчаквате достатъчно време, така че по системата да могат да гласуват всички народни представители. От лявата страна малко по-бавно се гласува, може би по технически причини, отколкото управляващото мнозинство.
Затова Ви моля, господин председател, да прегласувате, за да можем съответно да си ползваме това наше право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Явно има и по-бързи от Вас, някои успяха да гласуват.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие си оправете системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, да, разбира се, системата е виновна.
Подлагам на прегласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 4 се създават т. 47 и 48:
„47. „Митнически режим с отложено плащане или митническо направление” е всеки един от специалните режими, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври от 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, временно складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по чл. 84, § 1, буква „а” от същия регламент.
48. „Внасяне на акцизни стоки” е въвеждането на акцизни стоки на територията на Европейския съюз, освен ако при въвеждането им са поставени под митнически режим с отложено плащане или митническо направление, а така също и тяхното освобождаване от този режим или направление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, така както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 9:
„9. включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, така както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4, 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 3, 4, 5 и 6, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, така както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 има предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители – в § 8, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 числото „615” се заменя с „630”;
б) в т. 4 числото „615” се заменя с „630”;
в) в т. 6 думите „0 лв.” се заменят с „0,85 лв.”.
2. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Биоетанол, използван за смесване с моторни горива, се денатурира, включително и по специален метод при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, така както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 има предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители – § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 77 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 9.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 има предложение на народните представители Главчев и Боянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 57 ал. 1 се изменя така:
„(1) Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 11.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Главчев и Боянова за нов § 11а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 57д, т. 1 се изменя така:
„1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12, § 13, §14, § 15 и § 16 комисията подкрепя текстовете на вносителя. Параграф 12 става § 13, § 13 става § 14, § 14 става § 15, § 15 става § 16 и § 16 става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване анблок параграфи с номера от 12 до 16 включително по вносител, подкрепени от комисията и получили съответни номера от § 13 до § 17 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Допълнителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименование на подразделението „Допълнителни разпоредби”.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18, и предлага следната редакция:
„§ 18. Този закон въвежда изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС на Комисията от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение на Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с чл. 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета (ОВ, L, 241 от 17 септември 2011 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. Държавната помощ, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с вътрешния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 19 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 18, който вече е отразен в гласувания току-що от нас нов § 19.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера 20 и 21, по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието и с това Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 15 ноември 2011 г., второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение от народните представители Стоянова, Донева и Боянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса.”
2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му, по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 има предложение от народните представители Стоянова, Донева и Боянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 66, ал. 2 се изменя така:
„(2) данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията му, по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 68, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представители Валентин Николов за нов § 3а.
Комисията не подкрепя предложението, а именно в Глава седма „Данъчен кредит”, в чл. 70, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В т. 4 накрая след думите „по т. 1” се добавя „и т. 5”.
2. Създава се нова т. 5 със следната редакция:
„т. 5 превозните средства по ал. 1, т. 4 са електрически.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, създадена е Междуведомствена комисия към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите, за да се търсят варианти за насърчаване именно на тези нови технологии, и най-вече за насърчаване на електромобилите.
Знаете, че това е ново производство, което ние като държава съвсем спокойно можем да прегърнем и да му дадем нужната икономическа среда, за да може да се развива в България. Вариантите могат да бъдат няколко.
Един от вариантите го посочих тук. За жалост, след становището на Министерството на финансите във връзка с това, че Европейският съюз не разграничава електромобилите от другия вид транспорт, наистина това не можем да го вкараме тук.
Във всички случаи, исках да повдигна дебата максимално бързо да търсим други варианти за насърчаване на закупуването на електромобили. Само ще спомена плюсовете, няма смисъл да ги развивам – екология, нови технологии, добавена стойност, при условие че има производство в България, конкурентоспособност. България би могла да бъде наредена сред 15-те държави в Европейския съюз, които са намерили варианти за насърчаване на закупуването на електромобили.
Чрез този акт искам да провокирам дебата и да търся варианти да насърчаваме закупуването именно на тези електромобили, за да можем да насърчим и производството им в България и, разбира се, износът им към трети страни. Това исках да постигна с това предложение.
Оттеглям си предложението. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева и Лили Боянова за нов § 3а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 92 ал. 8 се изменя така:
„(8) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3-6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от шест месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, за какво става въпрос? Става въпрос за удължаване на срока на банковата гаранция в случаите, когато има възстановяване на данъка и продължава ревизията – от четири месеца, по досега действащия закон, на шест месеца. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Не, осемте месеца са, когато има посредник, и европейски … Оставете осемте месеца. Няма да ни излъжете с тоя номер.
Принципният въпрос за връщането на ДДС – огромен проблем. Държавата постоянно, без да плаща лихви по тези средства, с различни трикове бави връщането на ДДС. Досега текстът беше, че гаранцията трябва да е до четири месеца – по закон, така че да има един стимул за данъчната администрация в рамките на тези четири месеца да си свърши работата, да направи ревизията и да върне дължимото на търговското дружество, на субекта, който има да тегли ДДС. Сега този срок, по отношение на гаранцията, се удължава на шест месеца.
Два ефекта – гаранция за шест месеца е по-скъпа като обслужване от банката, таксите, които се плащат, отколкото гаранция за четири месеца. И още два месеца даваме въздух на администрацията да може да си продължава ревизията. Това ли е смисълът в условията на криза? Толкова търговски субекти фалираха вече, че доста намаляха тези, които функционират.
Аз смятам, че това е твърде лош знак към тези, които са останали на пазара и които все още се борят с икономиката в български условия.
Предлагам да остане досегашния текст.
Иначе за осемте месеца е съвсем друга хипотеза във втората част на този текст. Аз говоря за първата част, където от четири месеца банковата гаранция отива на шест месеца.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е в хипотеза на осем месеца и във втората част отпада.
МИХАИЛ МИКОВ: Осемте месеца е съвсем друг срок – при условията на 114 …
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Той отпада.
МИХАИЛ МИКОВ: Нищо не отпада. Аз за него не претендирам. Нека да отпадне, но защо трябва да удължим от четири на шест месеца? Защо даваме възможност данъчната администрация да продължава да прави това, което прави и досега?
Бизнесът, който и без това умира, финансира държавата. Сега ще му въведете електронни декларации и ще удължите ...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е после.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, де, след малко.
И ще удължите сроковете, в които данъчната администрация вместо да си свърши ревизията в четиримесечния срок, да му задържи парите без лихви, а той да плаща банкова гаранция.
Нека да остане текстът, само че „шест” да се замени с „четири”. И без това намаляха доста тези, които функционират – масови фалити. Предполага се, че данъчната администрация има по-малко обекти да контролира, по-малко ревизии да прави и по-бързичко ще се справя с ревизиите. Защо товарите предприемачите в България още веднъж? Докога и докъде? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъждания § 4? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Прекратете гласуването.
Отменете гласуването! (Гласуването е отменено.)
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Госпожо председател, какво стана с онова гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменихме го. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Прекратете гласуването.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура по прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз много не разбрах какво стана с гласуването преди това, но ще видим после.
Уважаеми дами и господа, текстът в момента предвижда банкова гаранция за четиримесечен срок, което стимулира данъчната администрация да извърши ревизията в този четиримесечен срок. Сега се предлага този срок за банковата гаранция да стане шестмесечен.
Още веднъж Ви повтарям: оскъпяват се разходите по банковата гаранция – веднъж. Втори път – парите, които държавата задържа на търговските субекти, са без лихва – изтегляте. Без това, че не им плащате, ами задържате тези средства. Трети аргумент – в данъчната администрация, както управлявате държавата, остават все по-малко субекти, които да проверяват. Би трябвало по-бързичко – вместо да е четири месеца да направим тези данъчни ревизии на три месеца за връщане на ДДС. Вие го вдигате на шест месеца без никакви обяснения и стимулирате задържането на средства в търговските дружества. По-интересното е, че при този текст на едно дружество данъчната ревизия може да му мине за месец, а на друго може да отиде за шест месеца и той плаща разходите по банковата гаранция. Задържате му парите и искате да прави бизнес в България. Един човек трябва да е напълно слънчасал, за да се занимава с бизнес в България при такава данъчна политика. Това са абсурди, които по никакъв начин не могат да бъдат обосновани, освен заради удобства на данъчната администрация – веднъж, и, второ, заради възможния политически субективизъм по отношение на бизнеса. Точка! Ако го гласувате, значи това е съвсем съзнателна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Миков, в момента, в който сложихте точката.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 68, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5, и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 102, ал. 3 в текста преди т. 1 накрая се добавя „и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 – предложение на народните представители Стоянова, Донева и Боянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. Член 107, т. 3 се изменя така:
„3. заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, освен ако:
а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;
б) не са налице условията по буква „а” и лицето в 14-дневен срок от вписване на заличаването в Търговския регистър подаде в компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Донева, Боянова, оттеглено в комисията.
По § 6 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, подкрепящо текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Гласуваме § 7 по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 118, ал. 4 след думата „отчитане” се поставя запетая и се добавя „съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 8. Предложение на народния представител Михаил Миков: § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Миков, след него – госпожа Мая Манолова.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, все по-приветлива правите икономическата среда за бизнеса в България. След като увеличихте сроковете на банковите гаранции, които се дават по висящи ревизии, за да натоварите бизнеса, сега правите поредната промяна, която няма абсолютно нищо общо с никакви европейски директиви. Досега задълженото лице трябваше да избере дали по електронен път или както обикновено да подава справката-декларация и отчетните регистри. Сега много лицемерно казвате, че „над пет записа”, е че то кои са тия търговци, които имат по-малко от пет записа? Има такива с по един запис, които по веднъж го правят, но това са измамниците с ДДС.
По същество вие премахвате възможността данъчно задълженото лице само да избира дали по електронен път или на хартия да подава своята справка-декларация. Забележете, че това го правите в условия на стагнация, на рецесия, на криза! Натоварвате особено дребните и средните бизнесмени с нови разходи. Големите и без това са избрали електронната форма, за тях това не е проблем. Малките ще ги накарате да направят нови разходи за преминаване към тази електронна форма. Защо искате постоянно да затруднявате живота на хората, които се занимават с предприемачество в България? Какво печели държавата от това? Нищо не печели!
Колкото по усложнявате живота на тези хора, толкова повече затворени предприятия ще има. Колкото повече затворени предприятия ще има, толкова повече безработица ще има. Тогава и до 70, и до 80 години да направите пенсионната възраст, няма да има постъпления в бюджета. Не им затруднявайте живота!
Нищо не налага да се премахва досегашната възможност лицето само да избере формата, под която да представя справката-декларация и отчетните регистри. Или създайте такива стимули – икономически, стопански, че лицето само да предпочете по-съвременната електронна форма, но недейте с тези силовашки методи да управлявате икономиката. Защото хората ще продължат да бягат от България, ще продължат да затварят предприятията и накрая тези, които са освободени от тези предприятия, ще дойдат тук, пред Народното събрание.
Няма никаква нужда и необходимост да се приема този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожа Манолова за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според управляващите това е текст, който едва ли не е стъпка към въвеждане на електронно правителство. Истината е, че това е поредната стъпка към задушаване на дребния и средния бизнес в България.
Наистина е важен въпросът за това кои търговци ще бъдат засегнати от предвидените промени. Практически това са всички търговци, всички фирми, защото, както справедливо отбеляза и Михаил Миков, аз лично не познавам фирма, която да има под пет счетоводни записа в своите регистри. Така че това задължение ще бъде прехвърлено върху всички, и най-дребните търговци в България, защото едрите отдавна са регистрирали електронен подпис.
Това са същите най-дребни търговци, които според промените в законодателството до 31 март 2012 г. трябва да свържат касовите си апарати с компютърната система на НАП. Това са тези, за които и стоте лева за електронен подпис, са проблем. Още по-голям проблем са тези 400 лв., които ще им трябват, за да си купят касов апарат, който да отговаря на изискванията, и всяка година да дават по 170 лв. за карта, която да възстановява паметта на този касов апарат.
Мисля, че би трябвало да сте извлекли поуки от въвеждането на публично известния кабел на министър Дянков между митниците и НАП, за който е ясно, че не подобри събираемостта, не пребори контрабандата, не пребори сивата икономика, но тези мерки, които сега въвеждате, наистина ще преборят малкия бизнес в България. Бих казала, че това е поредният пирон в ковчега на малкия бизнес.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, излезте на улиците, на които живеете, за да видите, че най-малките магазинчета вече хлопнаха своите кепенци, най-малките търговци отдавна фалираха, цехчета, работилнички, ресторантчета, магазинчета – всичко това е приключено. Всяко едно ново задължение – 400 лв. за касов апарат, 100 лв. за електронен подпис, в началото на следващата година за дребните търговци, наистина са огромен проблем.
Лично аз не мисля, че ще решите, който и да е от амбициозно поставените свои приоритети, освен да свършите поредната несправедливост по отношение на дребните търговци в България.
Бих си позволила да задам един друг въпрос. Каква е практическата полза от електронния подпис и още повече от свързването на касовите апарати с НАП? Поставям този дебат тук и сега, защото знаете, че изменението е направено с една наредба на министъра на финансите и няма как да бъде дебатиран тук в парламента. Според данни от НАП и от Търговския регистър в момента в България функционират около 200 000 фирми и като сметнем колко сделки се правят ежедневно в магазинчета, в ресторантчета и от дребните търговци – това са сигурно по един милион сделки дневно – дребни сделки за по лев, за по десет, за по петнадесет. Има ли НАП капацитет да следи и да администрира целия този процес? Има ли НАП изобщо капацитет да анализира всичко това, или в крайна сметка просто се приемат законодателни решения, които да тормозят българските граждани?
Аз бих направила аналогия и с масовото подслушване в България, където се трупат данни от СРС-та, които се съмнявам, че някой има капацитет да ги подложи на анализ и те да допринесат конкретна полза.
Така че, правим си тук едни неща, с които тормозим хората, с които предварително е ясно, че няма да бъдат постигнати никакви положителни ефекти и след това имаме нахалството и самочувствието да казваме, че сме за стимулирането на бизнес средата, на бизнеса, на откриването на работни места и прочие. С ето такива текстове, с едно натискане на копчето, ние слагаме финала на хиляди малки фирми в България.
Бих Ви помолила да вложите мисъл по отношение на този законов текст и той да не бъде приет, включително и с гласовете на депутатите от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Нека да се върнем и на темата – обсъждаме промени в Закона за данъка върху добавената стойност и съответно той има обхват върху всички регистрирани по този закон субекти. Все пак тези субекти би следвало да са направили оборот от минимум 50 000 лв., за да бъдат регистрирани. Същите тези субекти са абсолютно задължени да водят надлежно счетоводно отчитане, и то двустранно, да имат назначен счетоводител и така нататък. В момента по ДДС са регистрирани 210 000 стопански субекта. От тези 210 000 стопански субекта – 162 000 подават ежемесечно своите справки-декларации по електронен път, криптирани с електронен подпис. От останалите 48 000 субекта, които не подават по електронен път своята информация към Националната агенция по приходите, 30 000 от тях са под пет записа месечно, тоест имат право да останат по избор – дали да подават по електронен път, или да подават на хартиен носител. Тук ние говорим само за 18 000 субекта, които евентуално би следвало да променят своя начин на отчитане.
Какво се печели? Казва се, че България не е ефективна икономика, има много разходи, много ненужна администрация и бюрокрация. Ето обаче с такива текстове, уважаеми колеги, ние търсим и работим към една наистина по-ефективна икономика. Защо? Защото в момента всички тези счетоводители, управители, собственици на фирми, които са задължени всеки месец да отидат и да си подадат информацията на хартиен носител трябва да отделят от своето време или от времето на някой свой служител, да си запалят евентуално колата, за да отидат до конкретния офис на Националната агенция за приходите и ако там има опашка да стоят и да чакат. Всичко това, колеги, е една ефективност, едно време хвърлено на вятъра.
С тези текстове хората, които ще бъдат евентуално принудени – част от тези 18 000 души, да пробват услугата електронен подпис, ще останат безкрайно доволни. Те ще кажат: „Да, защо не сме го направили досега? Защо не сме били част от тези 162 000 души?” Това е истината!
Какъв е разходът? Тук се спекулира, видите ли, стотици левове – 400 лв. и така нататък. Електронните подписи в момента се издават от лицензирани оператори. Ние сме пазарна икономика и там има конкуренция, има си промоции, има си всичко. Цената на един електронен подпис е в зависимост от неговата защита, сертификати и варира от 20, 30 до 100 лв. Има различни оператори и при наличието на по-голямо търсене цените на тези услуги падат. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) В момента при тази конкуренция офертите навсякъде са надолу. (Реплики.) Това не е задължително: всеки един от тези стопански субекти да има собствен електронен подпис. Той може да е упълномощил конкретна счетоводна къща. Примерно една счетоводна къща, ако обслужва Х на брой клиенти, които са по ДДС, може с едно пълномощно, с един електронен подпис – който е на главния счетоводител, или на счетоводната кантора – да подава на много фирми справките-декларации по ДДС, тоест самият търговски субект няма да плати един лев допълнително за това изискване.
Само като информация – от 27 страни в Европейския съюз, 22 от тях са приели текстове, които задължително приемат справките-декларации по електронен път.
Колеги, нека да помислим, доколко е ефективно това нещо и какво спестяваме на икономиката? По този начин ще намалим разходите на хартия, бюрокрацията ще спадне, по-малко служители, по-бързо ще стават и проверките. В момента всичко, което е дадено на хартиен носител – да, идва и на дискета, но в много от случаите дискетите вече са отживелица. При тях понякога не се чете информацията и търговецът се връща, и така нататък. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики – господин Миков.
МИХИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Червенкондев, почти ме разплакахте и щях да предложа вече, и тези с пет записа месечно, и те да са по електронен път. Говорите като представител на голяма фирма, която продава такива устройства и трябва да им отворим още пазар. Така говорите и ни убеждавате в неверни неща.
За документацията. Защо, като ще е по-малко документацията, въвеждате други текстове, в които вмъквате и отговорност за непазене на съответните документи, според наредба на министъра? Защото Вашето делегирано законодателство се разминава със Закона за архивите. Вие сега веднъж ги вкарвате в електронната система, втори път им въвеждате санкции да пазят всички онези хартии, което, така или иначе те го правят.
Има голямо лицемерие в това, което казвате, и то се вижда от другите текстове. Отзад в Преходните и заключителни разпоредби ще видите, че административнонаказателни, веднъж ги карате да минават към електронните форми, втори път ги задължавате да пазят на хартия съответната информация, трети път им въвеждате глоби, защото по Закона за архивите нямат такива задължения, а от наредбата на министъра, с която се прилага Закона за данъка върху добавената стойност, функция „Фискални устройства”, не произтича това задължение. Хем ще подават по електронен път, хем ще ги санкционирате, че не пазят хартиите и ни убеждавате как ще им се облекчи животът.
Ние четем законите, не си мислете, че нещо, като го казвате тук, като го кажете по радиото и телевизията... След Нова година тези 18 хиляди, това не са души, това са стопански субекти, ще започнат: „Колко струва апаратчето? Колко струва преноса на данни? Колко струва електронното подписче?” и накрая той ще каже: „Защо аз трябва да се занимавам с бизнес в тази държава?”. Хайде, да цъфти икономиката – направете го.
Вие постоянно ни сравнявате с европейските страни. Дайте да сравним доходите, заплатите, други неща да сравняваме. Де да е тегоба, де да е нещо, и казвате: „Някъде в Европа било така”. Как пък не видяхте нещо по-добро от Европа? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявайте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, толкова стриктно следите времето на другите колеги.
Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червенкондев, винаги се удивлявам на това, с каква лека ръка ГЕРБ маха на бройката от български граждани. В единия случай имахме подобен дебат миналата седмица, в който се оказа, че 12 хил. български граждани, които не гласували на изборите, всъщност нямаха право заради грешка на ГЕРБ да упражнят правото си на глас, било никаква цифра, а сега Вие казвате, че 18 хиляди, които имат по-малко от пет записа в своите регистри, било никаква цифра. Вижте, месечната средногодишна статистика е едно. Ако тези фирми имат в един от месеците 6 записа, това означава, че ще получат задължението за регистриране на свой електронен подпис, а в случаите, в които ще ползват счетоводна къща, разполагаща с такъв електронен подпис, съвсем логично ще поскъпне счетоводната услуга. Мога да се хвана с Вас на бас.
Това, което искам да Ви помоля от тази трибуна, е, утре или вдругиден, когато сте свободен, да излезете на улицата, на която живеете и да влезете в едно от малките магазинчета, които са там, може месарница, бакалия, магазин за дрехи или нещо друго, и да питате собственика дали тези 100 лв. за електронен подпис, дали онези 400 лв. за касов апарат, който да бъде свързан с компютрите на НАП, са посилна цена за неговия бизнес. Ще Ви кажа, че собственикът на месарницата срещу моя блок, в който живея, затвори месарницата точно поради тази причина, че не се справя в условията на криза, че няма откъде да извади новите 400, 100, 170 и прочее лева, с които непрекъснато го натоварвате.
Всичко това, което говорите, има някаква логика, но в друга икономическа среда, не и днес в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, че изобщо го приказвате от тази трибуна означава, че Вие не сте в час. Вие не искате да проумеете какво се случва с дребния бизнес в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина смея да твърдя, че съм много в час какво се случва с малкия и среден бизнес, защото ежеседмично и ежедневно се срещам с представители на този бизнес. Имал съм достатъчно поглед върху реалния живот, върху реалния бизнес и върху това, когато едно нещо се предлага като ефективно как ще се приеме впоследствие. Тоест, наистина то ще бъде адмирирано именно от тези 18 хил. души – повярвайте ми! Давам Ви го като пример.
Ние и преди сме имали дебат с Вас за ДДС на юридическите услуги и така нататък, които не се оскъпиха с 40%, но Ви давам конкретен пример. В момента един такъв електронен подпис струва 36 лв. – спокойно може да се намери на пазара. Това е 3 лв. месечно. Нека да разсъдим колко би струвало всеки месец един човек да отиде до конкретната данъчна служба, да подаде своята декларация, да изчака някакви опашки около час-два, тези 3 лв. биха ли били евтини или не. Аз съм убеден, че 3 лв., условно Ви говоря, ще бъдат абсолютно приемливи от всички.
Що се отнася до малките бакалийки и малките магазинчета, повярвайте ми, влезте и попитайте във Вашето магазинче или което и да било, кой води счетоводството на това магазинче. Нима собственикът или този, който реализира своя бизнес там? Не! Абсолютно всички са на счетоводно обслужване и всички те ще адмирират това, защото няма да поскъпне, защото счетоводителят вече си има един електронен подпис и той обслужва с него, с един-единствен електронен подпис, десетки, а защо не и стотици фирми.
Колеги, нека да работим към една по-ефективна икономика. Нека да работим към една по-нормална и по-светла икономика. В конкретния случай съм далеч от мисълта, че тези хора ще бъдат ощетени, напротив, ще спестят и време, което време е много пари, ще спестят и пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски има желание да се изкаже.
Заповядайте!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че стените на Народното събрание са изключително дебели, защото тук не се чува как малкият и среден бизнес, както преди малко го определихте, крещи в невъзможността си да работи. Общата теза в момента, и това, което не са казали, е: „Ние се чудим как да работим, а Вие се чудите как да ни пречите”.
След като е толкова изгодно и лесно, нека всяка малка и средна фирма има възможността да избере дали да подава с електронен подпис, или да не подава с електронен подпис. Не мисля, че след като е толкова изгодно, е необходимо това да се превръща в задължение.
Колеги, нека да мислим как състезателните коне на икономиката, които са малките и средни фирми, да работят по-лесно и по-ефективно, а не да се опитваме да им пречим, както те считат, че правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители! Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 25, против 52, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Гласуваме § 9 по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 64, против 11, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Предложение за прегласуване – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Гласували 100 народни представители: за 69, против 14, въздържали се 17.
Предложението е прието.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името Синята коалиция за изборните нарушения в Русия
Ние от Синята коалиция остро осъждаме грубите и масови нарушения на човешките права, извършени от режима на Путин по време на неотдавнашните парламентарни избори в Русия, които продължават и се засилват и в дните след тях!
Международните наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съветът на Европа констатираха манипулиране на изборните списъци, подмяна на бюлетини, репресии над граждански организации и над независими медии.
Всичко това стана на фона на фактическото сливане между държавата и управляващата партия, напомнящо за годините на съветския комунизъм.
Подкрепяме безрезервно правото на руските граждани да протестират свободно срещу изборните нарушения и настояваме за незабавното освобождаване на десетките арестувани опозиционни активисти.
Призоваваме парламента и правителството на Република България, президента Георги Първанов и новоизбрания президент Росен Плевнелиев да осъдят случващото се в Русия, най-малко защото е несъвместимо с международните ангажименти на страната – член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Съвета на Европа. Констатираме с тревога, че някои от изборните нарушения в Русия напомнят за хаоса и манипулациите, извършени по време на неотдавнашните избори у нас!” Благодаря Ви за вниманието. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Тодор Димитров – процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на точка шеста включително, а именно „Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 73, против 13, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева и Лили Боянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10, и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 131, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, и предлага следната редакция:
„§ 11. Член 136 се изменя така:
„Доставка на обща туристическа услуга
Чл. 136.(1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:
1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 11, така както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17, които стават съответно параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи от 11 до 17 включително, които стават съответно параграфи от 12 до 18 включително, и които комисията подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19, и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 185, ал. 2 след думата „отчитане” се добавя „или съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20, и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 186, ал. 1, т. 1 се създава буква „д”:
„д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, който става § 20, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 20 – предложение от народния представител Валентин Николов. Той оттегли предното предложение – това е в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Съжалявам, той трябва да направи изрично изявление, че оттегля това предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Него го няма.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да прочетете предложението на господин Николов, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: В Допълнителните разпоредби да се създаде нова т. 65:
„65. „Електрически автомобил” е този, който използва двигател с изцяло електрическо захранване и не притежава двигател с вътрешно горене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 12, против 23, въздържали се 48.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, който става § 21 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 – предложение от народните представители Стоянова, Донева и Боянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Миков - § 21 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22, и предлага следната редакция:
„§ 22. (1) Разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 3, т. 1 се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства, както и за производствата, образувани след влизане в сила на този закон, за данъчните периоди след 1 януари 2007 г.
(2) В случаите, когато на основание чл. 27, ал. 1 и ал. 3, т. 1 е постановено отменително решение, съдът не присъжда разноски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, след брадвичката за Коледа, която приготвихте на малкия бизнес, сега искате да приемете един директно противоконституционен текст!
Предложеното от уважаемите вносители Стоянова, Донева и Боянова и прието от Комисията по бюджет и финанси...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: То е по вносител – ние само го коригираме.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, и от Министерския съвет, щом госпожа Стоянова не иска да присвои изцяло авторството на този текст, и от Министерския съвет е директно противоконституционно!
Вие възлагате отговорност за спазване на закон, който е приет две години след фактическото действие! Намесвате се пряко по висящи дела, като включително стигате дотам да казвате – съдът да не присъжда разноски! Е, ако са направени разноските, как да не ги присъжда?!
Утре ще започнете чрез Преходни и заключителни разпоредби и други текстове да вкарвате в диспозитивите на съдебните решения! Поне на две основания това е в пълно противоречие на Конституцията на България като правова държава!
Каква стабилност? Какво очакваме? Хората да спазват закона, когато Вие им възлагате ангажименти – става въпрос за облагането на свързаните лица! Те са имали законосъобразно поведение към даден момент. След две-три години законодателят измисля нещо и го вкарва. Тогава връщате назад във времето и възлагате ангажимент за спазване! Това не Ви стига – предлагате включително съдът, който по закон е длъжен да присъди разноски, да не присъжда разноски! Това е правен абсурд и противоконституционност! Не може така да се изгражда нормална икономическа и бизнес среда в България! Абсурд е! Това е данъчен произвол! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина сме изправени пред абсурдната ситуация да приемем едно противоконституционно предложение.
Аз моля поне юристите в тази зала да прочетат текста на § 21 и да вникнат в неговото съдържание.
Има правило, че данъчни закони, че закони, които касаят финансите на хората, не могат да бъдат приемани в периода на данъчната година, в която действат.
Тук Вие правите нещо друго, което е още по-абсурдно – въвеждате промяна в данъчен закон със задна дата, която промяна ще действа за периода, забележете, след 1 януари 2007 г. (Шум и реплики.)
Прави се и още нещо, още по-абсурдно, като предложението е на този режим да бъдат подложени само тези данъчни субекти, по отношение на които има започнати производства – съдебни или административни. Това означава, че на субективната преценка на данъчната администрация ще бъде предоставена възможността да преценява по отношение на кои търговци да бъде приложено това правило и по отношение на кои да остане да действа старият режим.
Винаги, когато на администрация, особено на данъчна администрация, се предоставя възможността за субективна преценка, това са предпоставки за корупция. И аз очаквах, че ще си вземете забележка от огласеното проучване на „Трансперънси интернешънъл”, според което за миналата година България е най-корумпираната страна в Европейския съюз.
Искам да Ви кажа, че това е един от текстовете, с които Вие залагате възможностите за корупция в самото законодателство. Може ли да се предостави на субективната преценка на един данъчен служител по отношение на кои търговци да прилага един данъчен режим и по отношение на кои търговци да прилага друг данъчен режим?
Аз искам да обърна внимание и на вносителите на това предложение, включително и на госпожа Стоянова, госпожа Донева и госпожа Боянова, че с това предложение слагат върху плещите си една огромна отговорност – отговорността за действията на данъчната администрация оттук и занапред.
Утре, когато данъчната администрация започне едно производство, което даде облекчени условия на един търговец, на един данъчен субект, нещата ще се върнат и ще се види защо и как е правено това предложение, какъв е бил дебатът в пленарна зала. А ние Ви предупреждаваме: не го приемайте, защото то създава законови предпоставки за корупция, за това данъчните да действат избирателно и да преценяват спрямо кое лице какъв режим да бъде приложен. Това е абсурдно! Освен че е противоконституционно, Вие не държите много на тези характеристики на законите, които се приемат, все пак обърнете внимание, че е и прокорупционно! И всичките си слагате името под приемането на това предложение. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително смятам, че трябват повече разяснения по този текст, тъй като с ал. 1 на практика не е ясно какво се цели. Аз се надявам, че вносителите или колегите от Бюджетната комисия ще ни обяснят какво се има предвид, но според мен ал. 2 е противоконституционна и няма как да приемем, че в случай на постановени отменителни решения съдът не присъжда разноски. Просто това няма как да стане. (Шум и реплики.)
Алинея 2 е противоконституционна, а по отношение на ал. 1 считам, че следва наистина да има разяснение, за да видим на практика какво се цели и какво се преследва с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, става дума за изменение на чл. 27 от Закона за ДДС, който сегашен член, действащ в момента, изисква при сделки между свързани лица тези сделки да бъдат на база пазарна цена. В резултат на това има множество проверки и ревизии, при които органите на Националната агенция за приходите назначават вещи лица и определят пазарни цени за тези сделки.
На практика този текст на чл. 27 противоречи на директивата и неправилно е транспониран още от 2007 г. и до момента се прилага в противоречие с текста на директивата.
Директивата изисква да се прилагат пазарни цени при сделки между свързани лица само тогава, когато едно от лицата – участници в сделката, ползва или частичен данъчен кредит, или не е регистрирано по ДДС, или е освободено от ДДС. Само това е хипотезата, при която е възможно при сделки между свързани лица да се заобиколи закона и това да бъде в ущърб на бюджета. Знаете, че свързаните лица могат да договарят цени, каквито на тях са им изгодни. Това са случаите, при които предлаганият и приетият от нас текст на чл. 27 ще ограничи прилагането на пазарната цена. Във всички останали случаи ще се прилага цената такава каквато е договорена по съответната сделка. Това е първо в посока на правилно прилагане на европейската директива.
Второ, то е в посока на облекчение на сделките между свързаните лица, български данъкоплатци, в посока ограничаване на прилагането, рестриктивното прилагане от страна на данъчна администрация на Националната агенция за приходите на тези текстове.
Затова ние предложихме в този текст тази благоприятна за данъкоплатците позиция, тази благоприятна норма, да не се прилага само отсега занапред, защото това би поставило в неравнопоставено положение сделки, които са били извършени преди датата на приемането на новата редакция, която ние приехме и която ще влезе в сила съответно след публикуване в „Държавен вестник”, тоест едни и същи видове сделки ще се третират по различен начин – едните ще изядат дървото, а другите не. Това е смисълът на този текст!
Ако Вие, уважаеми юристи, преценявате, че този текст е противоконституционен, аз бих попитала: текстът по вносител от Министерски съвет не е ли гледан от юристи? Няма ли в Министерския съвет юристи, които да са казали, че тези текстове... (Силен шум в залата, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Стоянова, предполага се в Министерство на финансите също има юристи.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: ... които да са казали, че тези текстове противоречат на Конституцията?! (Реплики от ГЕРБ.)
Окей! Вие преценявате дали тези текстове трябва да не бъдат гласувани, защото смятате, че това е неправилно. Аз обясних какви ще са последиците по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Стоянова, остана само да ни кажете този хубав израз за дървото по списък кого включва? Кои са тези с висящите дела? Нека да станат от Министерство на финансите, за да кажат кои са тези сделки между свързани лица? (Реплики на народния представител Менда Стоянова встрани от микрофоните.)
И не ми разправяйте, че текстът е от 2007 г. Променяте текст, приет през 2006 г., преди да бъдем член на Европейския съюз!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Трябвало е да го транспонирате Вие!
МИХАИЛ МИКОВ: А, трябвало е?! Трябвало е?!
Директивите, уважаема госпожо Стоянова, директивите не са задължителни. Те не са регламенти, ако ми позволите тази „дребна” забележка, въпреки че като гледам как се отнасяте към Конституцията, за Вас „регламент”, „директива”, „транспониране” са все на едно място.
Уважаема госпожо Стоянова, от този текст ще излезе крупен скандал – за сделки между свързани лица с висящи административни и съдебни производства, които искате да облекчите по такъв начин. Това е просто скандално! Да станат от Министерството на финансите и да ни кажат кои са тези случаи. Колко такива случаи има?
И аз питам Министерство на финансите и Бюджетната комисия: за хазната ли мислите в този случай, както съдрахте кожите на онези 18 хиляди с електронните декларации, или мислите за друго? Преди малко мислехте, че работите за фиска. Сега изведнъж взехте да мислите за някои данъкоплатци. Остава да ни кажете и кои са имената. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ако мога да продължа разсъждението за дървото, което ще бъде изядено от едни данъкоплатци, а от други – не.
Във втората част на ал. 1 е ясно подсказано кой ще изяде дървото – тези, които прецени данъчната администрация. Защото този текст касае не само висящи административни и съдебни производства, но и всички административни производства, които ще бъдат образувани след влизането в сила на този закон. Значи данъчният служител ще преценява по отношение на кое лице може да бъде започнато такова данъчно производство и в резултат на това то да изяде или да не изяде това дърво или да не бъде започнато такова производство. Разбирате ли? Тук господин Миков не е съвсем прав, защото това не касае само сегашното положение – положението към този момент. Това означава и всички бъдещи решения на данъчната администрация.
Затова казвам, че това е един корупционен текст, защото дава възможност на данъчната администрация да преценява по отношение на кои лица какъв данъчен режим да прилага, при това със задна дата, при това тези лица към оня момент изобщо да не са могли да предполагат какви бъдещи промени ще настъпят.
Другото, което говорите, също е абсурдно, защото няма как търговските субекти да познават детайлно Общностното право и директивите, още по-малко – данъчните служители, за да не прилагат българския данъчен закон, а да прилагат еди-коя си директива, на която българският закон противоречи. Това е една абсурдна мисъл, абсолютно несъпоставима с българските условия.
Затова повтарям, че освен, че този текст е противоконституционен – вас това обикновено не ви спира, да кажа ясно, че това е един прокорупционен текст, който ще даде възможност на данъчната администрация да определя кой ще изяде дървото и кой – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – господин Димитров.
Заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моята реплика е принципна. По-скоро аз си задавам въпроса дали няма да създадем една друга несправедливост с този текст? Какво правим с приключилите дела? Този, който по-бързо е приключил делото, на практика ние го поставяме в по-неблагоприятно положение с този, който не е приключил делото. Тоест този, който е бавил и е шиканирал процеса, на практика ще се ползва от тоя текст, а този, който е ходил примерно съвестно и в най-кратки срокове си е приключил делото, няма да може да се ползва.
Лично аз изразявам резерви по отношение на ал. 1. По ал. 2, пак казвам, за мен, е невъзможна и противоконституционна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Поставиха се няколко въпроса и искам да отговоря на тях.
Господин Миков, на какви условия ще отговарят тези, които няма да имат подобни производства? На тези условия, които днес ние записахме и приехме в чл. 27.
На тези условия, а не на условия по преценка на данъчни органи и данъчна администрация, госпожо Манолова. Данъчните служители няма да преценяват. Законът е преценил кои са случаите. Колкото до това до момента, точно законът даваше възможност на данъчните служители, на експертите, назначавани от тях, да преценяват каква е пазарната цена и върху каква пазарна цена да се облага. Точно този, сега действащ текст, по-скоро има прокорупционен характер, а новият текст изчиства възможностите за натиск в тази посока.
Аз смятам, че текстът категорично е в подкрепа на българските данъкоплатци, в подкрепа на прилагане на Общностното право и затова ние трябва да го приемем.
Ако считате, че ще има неравнопоставеност между тези, на които има и приключили производства, направете подобно предложение да включим и тях в това изключение, ако Вие, юристите, прецените, че това е възможно. Аз обаче мога да Ви кажа, че е имало подобни текстове, гласувани от предходното Народно събрание, предложени от вашата тройна коалиция, подобни на този, даже и текстове, за които се е прилагало и за влезли в сила производства – приключили производства, и мога да Ви дам примери за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Гласуването ще бъде след почивка от 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме нашата работа.
Други изказания по текста? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията. (Шум в пленарната зала.)
Отменете гласуването!
Колеги, ще ви помоля за тишина. Казвате, че не чувате.
Гласуваме в момента предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 30, против 35, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
По повод направените изказвания, ще подложа на гласуване двете алинеи на § 22 поотделно, тъй като имаше възражение основно по ал. 2.
Подлагам на гласуване първо редакцията на комисията за § 21, който става § 22, по ал. 1.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам процедура, тъй като не желая да бъде разделяно гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Защо да не бъдат разделяни?
Отменете гласуването!
Госпожо Манолова, заповядайте, за да разбера Вашата процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По повод предложението да бъде разделено гласуването, с оглед възражението на колегата Димитров, честно казано, като адвокат може би има някаква логика да подкрепя този текст, но като гражданин искам да ви кажа, че ако вторият текст, който е неотменно свързан с първия, бъде приет, това означава данъчната администрация да бъде натоварена с огромни разноски за невиновно нейно поведение. Защото, вижте, данъчните са прилагали закона през 2007 г. и през следващите години такъв, какъвто е бил. Висящите административни и съдебни производства, след като в движение се променят правилата, естествено ще облагодетелстват едната страна в този процес и ще накажат другата, която не е била виновна към момента на издаването на определен данъчен акт. Така че достатъчно противоконституционен е и първият текст, който поражда обратно действие на един данъчен закон.
Ако трябва да бъдем справедливи, не трябва да наказваме данъчната администрация за това, че е прилагала закона такъв, какъвто е, към момента на неговото действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура.
Госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Колеги, явно има неясноти, свързани с този текст. Комисията, която е водеща и е изготвила доклада, има своите аргументи. В пленарната зала се чуха обратни на това становище.
Считам, че не е безспорно как следва да бъде проведено гласуването. Трябва ни още малко време, за да се мотивират достатъчно добре двете предложения.
Предлагам процедурно да се отложи гласуването само по този § 22 и да продължим нататък. През това време представителите ...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има още два параграфа.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами два – два. Можем да гласуваме другите параграфи и да се върнем в един по-късен момент към този закон.
Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте за следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 22, който става § 23 и се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Михаил Миков – § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 18, против 58, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23, който става § 24 и се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25, и предлага следната редакция:
„§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 24, който става § 25, така както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет, с това и законопроектът на второ гласуване, без преди малко отложения § 22, към който ще се върнем по-късно.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2012 Г.
Вносител – Министерският съвет на 31 октомври 2011 г., приет на първо четене на 16 ноември 2011 г.
Процедура – госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Нели Нешева – управител на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 102-01-72, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г., приет на първо гласуване на 16 ноември 2011 г.”
„Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Предложението и наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 1 има постъпило предложение от народните представители д-р Ваньо Шарков, д-р Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров:
„В чл. 1, ал. 2, т. II се правят следните изменения:
1. В номер по ред 1 числото „2 263 372” се заменя с „2 363 372”.”
Уточнявам предварително, че мерната единица е хиляди, което значи, че това са два милиарда.
„2. В номер по ред 1.5.6 числото „1 168 876” се заменя с „1 268 876”.
3. Номер по ред 5 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
„В чл. 1, ал. 2:
1. В т. 1.5 „здравноосигурителни плащания” – числото „2 214 520” се заменя с числото „2 314 520”.
2. В т. 1.5.3 „здравноосигурителни плащания за дентална помощ” – числото „95 394” се заменя с числото „105 394”.
3. В т. 1.5.6 „здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ” – числото „1 168 876” се заменя с числото „1 258 876”.
4. В т. 1.5.6.2 „в това число за диализа при терминална бъбречна недостатъчност” – числото „57 584” се заменя с числото „67 584”.
5. В т. 1.5.6.4 „в това число за лекарствена терапия” – числото „57 584” се заменя с „67 584”.
6. Точка 5 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
„В чл. 1:
1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „2 633 730” се заменя с „2 636 230”;
б) в колона 3 на ред I „Приходи и трансфери – всичко” числото „2 633 730” се заменя с „2 636 230”;
в) ред 5 се изменя така:
„5. Получени трансфери от Министерството на здравеопазването – 7 900”;
г) към ред 5 се създават редове 5.1 и 5.2 със следното съдържание:
„ 5.1. в това число за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (+) – 5 400;
5.2. в това число за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето(+) - 2 500”;
2. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „2 633 730” се заменя с „2 636 230”;
б) в колона 3 на ред II „Разходи и трансфери – всичко” числото „2 633 630” се заменя с „2 636 230”;
в) в колона 3 на ред 1 „Текущи разходи” числото „2 263 372 се заменя с „ 2 265 872”;
г) в колона 3 на ред 1.5 „Здравноосигурителни плащания” числото „ 2 214 520” се заменя с „2 217 020”;
е) в колона 3 на ред 1.5.5 „Здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели” числото „501 525” се заменя с „498 025”;
ж) към ред 1.5.5 се създава ред 1.5.5.1:
„1.5.5.1. в т.ч. за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация – 2 500”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Лъчезар Ивановпо т. 2, буква „д” и не го подкрепя в останалата му част.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова и други.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
„В чл. 1, ал. 2:
1. В раздел ІІ „Разходи и трансфери” се правят следните промени:
а) в т.1.5.1 „Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ” числото „169 000” се заменя с числото „199 000”;
б) в т.1.5.1.1 „в това число профилактика и диспансеризация” числото „59 540” се заменя с числото „89 540”;
в) в т.1.5.2 „Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ” числото „171 000” се заменя с числото „191 000”;
г) в т.1.5.3 „Здравноосигурителни плащания за дентална помощ” числото „95 394” се заменя с числото „115 394”;
д) в т.1.5.6 „Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ” числото „1 168 876” се заменя с числото „1 168 886”;
е) в т.1.5.6.3 „в това число диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания” числото „40 000” се заменя с числото „50 000”.
2. Точка 5 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. по приходите и трансферите на обща сума 2 633 730 хил. лв. съгласно приложена таблица.
(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. по разходите и трансферите на обща сума 2 633 730 хил. лв. съгласно приложена таблица.
(3) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. с балансирано бюджетно салдо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че процедурно смятам числата да бъдат изчетени, след като има разлика между първо и второ четене, особено в частта, която касае денталната медицина. Там средствата са увеличени с 5 млн. лв. Това не се чува по никакъв начин от парламентарната трибуна, а някои хора могат да останат с убеждението, че тази промяна не е направена, след като не е чуто. В крайна сметка това е Ваше решение.
Предложението, което ние сме направили, касае един от принципите в сферата на здравното осигуряване – принципът парите, събрани от здравноосигурителни вноски, заплатени от служителите или работодателите, както и тези, които се заплащат от държавата, да отиват за лечение на българските граждани, които са здравноосигурени, а не за лечение на български граждани, които са здравно неосигурени, по една или друга причина загубили своите здравноосигурителни права. В този смисъл е и нашето предложение – да няма трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването в размер на 100 млн. лв. за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия – забележете, осигурявани от Министерството на здравеопазването през 2011 г., записано дословно. Смисълът на това е във факта, че в България по данни на Министерството на финансите към края на месец октомври има 1 млн. 930 хил. български граждани, които са здравно неосигурени, в смисъл загубили своите здравноосигурителни права в един или друг момент.
Когато от здравноосигурителните вноски, събрани от българските граждани, се трансферира част към Министерството на здравеопазването и с тази част се заплащат и лечебни дейности на български граждани, които не участват в солидарния модел на здравното осигуряване в страната, то какъв е стимулът на тези 1 млн. 930 хил. граждани, дори един от тях да започне да плаща своите здравни осигурителни вноски или да възстанови своите здравноосигурителни права, след като може да попадне в групата на тези, за които плащат другите и той да получава медицинска помощ на гърба на хората, които са добросъвестни вносители на своите здравноосигурителни вноски?!
Затова според нас този трансфер от 100 млн. лв. е лъжа към хората, които си плащат здравноосигурителните вноски. Това е измама от страна на съставителите на бюджета, с която се казва на добросъвестните платци: „Вие можете и да не плащате, защото от онези, които са си платили, Вие можете в един момент да получите необходимата Ви медицинска помощ, тъй като тези средства отиват в Министерството на здравеопазването”. Как да убедим останалите хора, които добросъвестно си плащат здравноосигурителните вноски, че трябва да продължат да го правят?! Към кого е насочена тази еквилибристика на числа и кой има полза от нея?! Според мен българските пациенти нямат никаква полза от тази игра с числа.
Затова предложението ни е този трансфер да го няма. Министерството на здравеопазването както е плащало тези дейности, лекарствени продукти и медицински изделия през 2011 г., да продължи да го прави и през 2012 г., а трансферът от 100 млн. лв. да отиде в сферата на болничната помощ, където ситуацията е най-тежка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Нашето предложение е свързано с оптимизиране и рационализиране на разходната част. Не предлагаме увеличение на приходната част, тъй като знаем, и нашата официална позиция е – че приходната част по принцип е завишена. При положение че за следващата година в другите проекти Вие намалявате броя на осигурените с 50 хиляди по-малко, едва ли ще съберат повече осигурителни вноски за здраве.
Правим предложение да отпадне т. 5, за която преди малко говори д-р Шарков. Няма смисъл повече да аргументирам безсмислието на трансфера на осигурителни вноски от Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Министерството на здравеопазването. Искам да обърнете внимание на нашите предложения, които са свързани с увеличение на парите за болнична помощ с 90 милиона; с увеличение на парите за зравнооисигурителни плащания; за дентална помощ (става въпрос за упойки); за деца в неравностойно положение в социалните заведения; за увеличаване на лекарствата за онкоболни – става въпрос и за увеличение на парите за болните с терминална бъбречна недостатъчност с 10 млн. лв.
Уважаеми колеги, тези пари така или иначе ще влязат в системата, но ще влязат в края на годината от така наречения резерв. Затова ние предлагаме още в началото на годината да е ясно, че има възможност тези пари да съществуват в бюджета на параграфите за болнична помощ – съответните помощи, за да не се налага в края на годината Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса да решава кои пари къде да отидат.
Искам да се възползвам от възможността и да попитам вносителите: при положение че за първи път Националната здравноосигурителна каса ще плаща за лечение на диализно болни, парите, определени за тази цел, са в графата „болнична помощ”. Само че в Закона за лечебните заведения има ситуирани така наречените диализни центрове, а те са от извънболничната помощ. Тогава, Вие ще можете ли да изпълните разпорежданията на наредбата, която е променена в този дух, или няма да може да плащате на диализните центрове? Бъдещето на тази помощ е тази дейност да се изнесе в извънболничната помощ. Вие сте предвидили парите за болничната помощ, за диализното лечение само за болнична помощ.
Изключително важно е да има отговор на този въпрос, защото по начина, по който тези средства са записани в болничната помощ, в подразделението 1.5.6.2 – там са записани 57 млн. 584 хиляди. Това е в рубриката 1.5.6, където са плащанията за болнична медицинска помощ. Въпросът е: дали ще може да плащате и на диализните центрове? Това е изключително важно от гледна точка на това, което може да се случи в съзвучие с нашите нормативни документи.
В общи линии това са нашите предложения. Аз недоумявам защо комисията не ги е подкрепила, още повече, че Вие сте подкрепили 6 милиона за дентална помощ, само че парите ги вземате от лекарствата, за да ги увеличите в края на годината с решение на Надзорния съвет. Тези пари пак ще дойдат в лекарствената помощ за лекарства с решение на Здравния съвет, но сега, в началото на година, не са записани.
Какво правим сега? Прехвърляме пари от един параграф в друг, за да може в края на годината с решение на Надзорния съвет да коригираме това, което не сме направили сега, по време на гласуването на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Доктор Лъчезар Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, преди да аргументирам предложението си, бих искал да се обърна към Вас – предложението, което съм направил, да бъде гласувано отделно.
Уважаеми колеги, предложението, което съм направил в чл. 1, ал. 1 касае едно от най-честите заболявания и искам да акцентирам – второто по честота раково заболяване в света, а именно ракът на шийката на матката. Това е изключително тежко заболяване и тук присъстващите трябва да знаят някои факти: всеки ден в България умира по една жена от рак на шийката на матката. Този проблем не е само за България, той касае цял свят. Ще си позволя да си послужа с още някои факти, а именно – на всеки 10 минути, в света умира по една жена от този рак.
Мисля, че след откриването на ваксината за рака на шийката на матката за първи път медицината може да каже, че се е преборила с един тип рак. Както знаете, досега рецепта за лечение на рак няма – за това заболяване обаче бе открит такъв лек.
Бих искал да кажа, че тази ваксина се използва от 23 страни от Европейския съюз. България като пълноправен член на Европейския съюз също може да си позволи да стартира такава ваксина.
Уважаеми колеги, без оглед на политическата си принадлежност тук в залата, тази ваксина може да предпази нашите деца от този рак. Предложението, което правя тук, касае децата, които са набор 2000, тоест децата, които в момента са на 12 години.
Мисля, че желанието ни именно тази година да отделим средства за профилактика на рака, можем да покажем нашето отношение към децата си и към бъдещето на България относно този проблем. Всеки един лекар, който се занимава с рак, знае, че когато една жена се е разболяла, средствата които се отделят за лечението, с пъти надвишават стойността на ваксината, която ние можем да приложим в България. Не бих искал да си мисля, че планираните пари – 2 млн. 200 хиляди, са толкова много, за да не можем да направим едно наше решение.
Уважаеми колеги, обръщам внимание, че това решение не е взето сега, когато гледаме и гласуваме бюджета. Това решение беше взето на 27 януари 2011 г. Решението беше взето, подкрепено, от всички политически партии, акцентирам, на Меморандума, който се състоя под патронажа на госпожа Цецка Цачева в Четиридесет и първото Народно събрание. Тогава всички ние се обединихме, че ще търсим форма и средства, за да може да защитим бъдещото поколение от този бич.
И за да не отегчавам повече аудиторията, обръщам се към всички да подкрепите това предложение. Нещо повече, нека това предложение да залегне и в бъдещите бюджети, за да може да се знае, че децата от набор 2000 ще бъдат предпазени от това заболяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Иванов, нека само да уточним точно коя част е Вашето предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми д-р Иванов, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група ще подкрепи предложението в тази му част, която касае заделянето в бюджета на средства за ваксини за Национална програма за профилактика на рак на маточната шийка.
Смятам, господин председател, че това уточнявахте с господин Иванов преди малко – неговото предложение в тази му част да бъде гласувано отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, точно това уточнихме.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ние също подкрепяме предложението в тази му част да бъде гласувано отделно, защото парламентът наистина има нужда от консенсус по създаването на Национална програма за профилактика на рак на маточната шийка. Такава национална програма не може да бъде създадена, ако няма определено финансиране за нея, и то заложено в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Затова ще го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика?
Доктор Сахлим, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разбира се, че са необичайни тези наши реплики, но аз ще си позволя наистина да Ви предложа да подложите отделно на гласуване тази част от предложението на д-р Иванов по т. 2, буква „ж”, която касае финансирането профилактиката на рак на маточната шийка за определена популация в рамките на два милиона и половина.
Аргументите са пределно ясни за всички, които са лекари и се занимават с тази материя.
Не през 2011 г., темата всъщност занимава парламента от години наред в рамките на парламентарния консенсус за борба със социално значимите болести.
В 22 европейски страни тази ваксина е въведена. Децата на България, поколението на България също заслужава да се предпази по този начин. Това касае момичетата от 12 години.
Най-вероятно тази сума няма да покрие цялата сума за ваксината и най-вероятно тя ще бъде покрита от Здравната каса в рамките на 50%. Въпреки всичко българският парламент, българската държава, българската здравна система дължи това на децата на България. Точно защото това е една от предотвратимите форми на рак, заедно с рака на гърдата и колоректалната форма.
Затова декларирам, че нашата парламентарна група ще подкрепи това предложение в тази част. Вярвам в здравия разум на всички колеги, включително на групата на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, д р Иванов?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Предложението, което сме направили с колегите Мая Манолова и Янаки Стоилов, е в същия дух, в който дотук чухме предложенията от Синята коалиция, от ДПС, отчасти от колегата Иванов.
Става въпрос за тези 100 млн. лв. трансфер от Касата към бюджета на министерството – т. 5 от чл. 1, който според нас трябва да отпадне. Защо? Защото този трансфер е недопустим, нежелателен и противоречи на принципа на здравното осигуряване. Ако отворите Закона за здравното осигуряване, в чл. 1 и чл. 2 ясно е казано за какво и как се използват здравноосигурителните вноски.
Няма да се образоваме, там достатъчно ясно се казва за какво и как трябва да бъдат използвани тези пари.
Второ, в Закона за здравето чл. 82 също казва какъв е ангажиментът на държавата и на базата на този закон и член е направена Наредба № 34, в която са описани всички медицински дейности, които държавата трябва да осигури извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Така че нонсенс е това, което е записано в Законопроекта за бюджета на Здравната каса – с тези пари или с този трансфер да се плащат най-различни медицински дейности, включително и дейности по обезпечаване на репродуктивното здраве. Това е недопустимо и ние смятаме, че тези пари трябва да останат в Касата и да се разходват по различните направления за извънболнична помощ, за болнична помощ, за диспансеризация, така че да намерят приложение такова, каквото е по законите на страната. Затова е направено и нашето предложение.
Използвам случая, за да кажа, че подкрепям отделното гласуване на текста, който внесе колегата Иванов. Има резон в това, което се предлага. Нека да го гласуваме отделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както се чу от всички изказвания по този член, камъчето на раздора е трансферът от 100 млн. лв., който се извършва от Касата към Министерството на здравеопазването.
Аз бих казала, че става дума всъщност за два трансфера: един трансфер на дейности и на ангажименти, който се прехвърля от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и противно на всякаква логика един трансфер от пари, които се прехвърлят от Здравната каса към Министерството на здравеопазването.
Трябва да се повтори, да се потрети и да се говори, докато се чуе от авторите на този и на следващите бюджети, че парите в Здравноосигурителната каса всъщност са пари от здравни вноски на българските граждани, това, което българите плащат за здраве. И не е редно, не е много коректно, бих казала, че е доста нахално от страна на държавата да взема от парите на здравноосигурените и с тях да покрива дейности, които са изцяло държавен ангажимент. Тоест, здравноосигурените плащат за здравнонеосигурените, и то за дейности, които са ангажимент, включително по Конституция, на българската държава.
Изводът е само един. Става дума за ощетяване на българските граждани, което системно се прави от това правителство. Като започнем с онова одържавяване на 1 млрд. 400 млн. лв. пак пари, събрани от българите за здраве, и се мине през ежегодните бюджети на Националната здравноосигурителна каса, които вземат от парите на съвестните данъкоплатци и ги дават на държавата да ги харчи безконтролно.
Защо казвам, че няма контрол върху харченето на парите на гражданите за здраве? То е видно и от текстовете на този проектобюджет. Както се вижда, здравният министър ще има възможността, както впрочем и миналата година, да си харчи тези 100 милиона, по начин, който прецени, че е удачен. Тоест, той може да ги харчи за всякакви медицински дейности, за лекарства, за медицински средства, там са изброени практически всички медицински дейности.
Както и миналата година, той можеше да харчи 340 милиона по начин, който прецени за целесъобразен, без да се съобразява с българското законодателство. Защото и чл. 82 от Закона за здравето, и Наредба № 40 казват кои дейности се включват в пакета на здравноосигурените и с парите от здравни осигуровки какви дейности не могат да се покриват.
Впрочем в противоречие на тези текстове сега министерството праща на Касата едни дейности, които са на стойност минимум 200 млн. лв. Това са парите за лекарства и за лечение на онкоболни, на трансплантирани, на болни с редки заболявания и отделно от това взима 100 милиона лева от Касата, за да ги харчи министърът както прецени.
Аз мога да се хвана на бас с членовете на Здравната комисия, че следващата година „Спешната помощ” също ще бъде прехвърлена от министерството в Здравната каса, за да се ликвидира този трансфер от 100 млн. лв.
Но нали разбирате, че каквито и игрички да си правим с парите на здравноосигурените, накрая фактите са си факти. С вноските на хората за здраве покриваме ангажименти на българската държава. И вместо един българин, който е здравноосигурен, да не си плаща за лекари и специалисти, за медицински изследвания, за медицински изделия, за стави, за стендове, за избор на екип и за каквото се сетите, с неговите пари реално се покриват харчове на българската държава.
При това и абсолютно безконтролно, защото, както ще се види в следващите текстове, първоначалното предложение на авторите на този бюджет – министърът да се отчита пред Касата как е похарчил тези 100 милиона, е отпаднало. Тоест, той е абсолютно безконтролен. В рамките на парламентарния контрол също е трудно да се установи по какъв начин са похарчени тези пари.
Определено считам, че този трансфер противоречи като цяло на ред закони, противоречи и на българската Конституция, и е въпрос само на политическа воля на депутатите да напишат конституционно искане за разглеждане от Конституционния съд на конституционносъобразността на този текст. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не е случаен и фактът, че народни представители от всички парламентарни групи са направили предложения този трансфер да отпадне. Мисля, че само упорството на депутатите от мнозинството ще вкара тази година в бюджета на Касата един текст, който практически ограбва българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Доктор Лъчезар Иванов – така и не уточнихме, какво иска да гласуваме отделно от неговото предложение.
Заповядайте, господин Иванов, тъй като имате две предложения – едното е създаване към подточка 2, в началото, към точка 5, а след това имате буква „ж”, която е към ред 1.5.5.
Преди това искам да посоча, че в предложението по ал. 2, 1.5.3 има промяна в здравноосигурителните плащания за дентална помощ. В предложението на вносителя числото е 95 хил. 394, а в редакцията на комисията, числото е 101 хил. 394, което е единствената разлика от това, което се предлага от вносителя и в залата.
Слушам Ви, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Предлагам да бъде поставено на отделно гласуване – в чл. 1, ал. 1г, и съответно в ал. 2, точка „ж”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сложни текстове, с много букви, точки, алинеи. Ще се опитаме да оправим гласуването.
Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласуваме предложенията на групата народни представители от Синята коалиция.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 14, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители от Парламентарната група на ДПС.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 23, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложенията на народния представител господин Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, буква „д”. В останалите части комисията не подкрепя предложението.
Направено е процедурно предложение в залата от д-р Иванов – частта, в която предложенията не се подкрепят, да бъдат гласувани поотделно. Искането е в чл. 1, т. 1 от предложението на стр. 4 в ал. 1, в т. 5: „Получени трансфери от Министерството на здравеопазването” – има т. 5.2, която гласи: „в това число за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (+) - 2500”.
Подлагам на гласуване този текст от предложението на Лъчезар Иванов, което комисията не подкрепя.
Отменете гласуването.
Господин Анастасов – процедура.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, така или иначе, всички изразиха съгласие по повод тази точка, но не съм убеден и в момента това, което констатирам, е, че не трябва да е там мястото на това предложение.
Моето предложение е да отложим това гласуване. Нека да уточним точно къде е неговото място и малко по-късно да се върнем, за да бъде посочено точно мястото на това предложение. (Шум и реплики.) Иначе се обърква цялата поредица. (Шум и реплики.) За мен е така, съжалявам, това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ако тази част от предложението бъде гласувана по различен начин от предложението на комисията, следва да Ви е ясно, че в таблицата по чл. 1 трябва да настъпят корекции.
Няма такива предложения в залата, господин Иванов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването по чл. 1.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, народни представители, които имат отношение по този текст, да работят по приходите и разходите в таблицата, в какъв вид трябва да стане след малко текстът, тогава когато се върнем към него, за да го гласуваме.
Преминаваме към чл. 2. (Реплики.)
Нали отменихме... След това ще се върнем да гласуваме всичко по чл. 1. Член 1 – спираме с него дотук, за да се преодолеят тези предложения, които се правят в залата, но не докрай коректно, тъй като не намират отражение в числата, в графите на таблиците.
Член 2 – господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложения, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 2 – комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров за чл. 3:
В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 – думата „броя” се заменя с „прогнозния брой”.
2. В ал. 1, т. 2 – думата „стойността” се заменя с „прогнозната стойност”.
3. В ал. 2 след думите „Националната здравноосигурителна каса” се добавя – „след съгласуване с Българския лекарски съюз”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов – чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е текстът, в който става дума за всички онези, които не са в Комисията по здравеопазването. Това са текстовете, в които става дума за така наречените направления. Така наречените направления, които от години – определянето им първоначално бе като регулативни стандарти, когато беше времето на управление на НДСВ, след това – когато дойде времето Касата да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности, както и стойността за прогнозните диагностични дейности и така нататък. Това е онзи член в ежегодния Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който спъва работата, както на лекарите, които работят в системата, така пречи и на пациентите да имат един нормален, реален достъп до неспециализираните медицински дейности, както и до медикодиагностичните изследвания.
Всяка година в тази пленарна зала от 2002-2003 г. се говори за това, че Касата еднолично определя както броя, така и стойността, че няма преговори, че няма договаряне с национално съсловните организации и че тези стойности, както и броят им, пречат за нормалното здравеопазване в Република България.
Ние предлагаме думата „броят” да бъде заменена с „прогнозният брой” на базата на историческите данни за това какъв е бил броят в предходните години, дали той е бил достатъчен за нормалното обслужване на българските пациенти и за нормалната работа на българските лекари.
По-нататък в текстовете ще видите, че думата „прогнозния” на няколко пъти е приемана както в прогнозните бюджети, така и в прогнозните дейности. В крайна сметка, мисля, че нищо страшно няма да се случи, но считам, че при гласуването на тези текстове е имало определен страх от страна на хората, които са бюджетари, и текстовете са съобразени повече с финансовата, а не със здравната страна.
Призовавам всички да гласувате тези текстове, защото те са от полза предимно на българските пациенти и гарантират по-добър техен достъп до повече здравни услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шарков.
Реплика? Няма желаещи.
Д-р Адемов – изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, госпожи и господа народни представители! Ние предлагаме този чл. 3 да отпадне. Предлагаме го не за първа година. Някой вероятно ще каже, че този текст – преди малко д-р Шарков каза, че е от времето, когато управлявахме заедно с НДСВ. И тогава, и сега, и винаги ще бъда против такава регулация, защото това е регулация на входа на системата. Това е регулация според парите, които определяме всяка година.
Когато определяме тези пари, д-р Шарков, те се определят на базата на прогнозния брой пациенти. Съвсем наскоро министърът на здравеопазването каза, че парите за специализираната медицинска помощ са достатъчни и аз затова казвам, че няма нужда от такъв тип регулация. След като има прогноза, след като е ясно колко пари са се харчели през последните няколко години, защо трябва да има такъв тип регулация? Защото навремето я измисли Митко Петров и останаха тези текстове в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Защо трябва да има такава регулация на входа? Трябва ли българските пациенти, които имат нужда от специализирана помощ, които имат нужда от медикодиагностични дейности, от лаборатория, да се съобразяват с така наречените талони? Докога ще съществуват тези талони?
Затова ние предлагаме тези текстове да отпаднат. Защото, дали ще са прогнозни или не, когато се изчисляват парите, когато се определя бюджетът, този бюджет се определя на базата на някакви прогнози – за това, за което Вие казвате.
Аз съм категорично против това да има регулация на входа на системата, защото оставаме с впечатлението, че броят на талоните е според парите, които имаме, а не според потребностите на българските граждани. Изчислено е на базата на тази прогноза – министърът, пак повтарям, скоро каза, че талоните стигат за специалисти. Тези 171 милиона за догодина, които са предвидени за специализирана помощ, и тези 71 милиона и 500 хиляди, които са предвидени за медикодиагностична дейност вероятно ще стигнат, а ако не стигнат – затова има резерв.
Защо трябва да има регулативни стандарти? Винаги съм си задавал този въпрос и винаги сме правили това предложение, защото не сме съгласни, пак повтарям, с регулацията на входа на системата. Има достатъчно други механизми – Националната здравноосигурителна каса си има контрольори, има си начини да се контролират специалистите и според мен няма нужда от такъв тип регулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. Други народни представители искат ли думата? Няма желаещи.
Дискусията по чл. 3 е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители д-р Шарков, д-р Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров, което предложение комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 35, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Предложението на народните представители Нигяр Джафер, Хасан Адемов и Алиосман Имамов е чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласуваме предложението на народните представители Сахлим, Адемов и Имамов.
Гласували 98 народни представители: за 27, против 43, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Гласували 99 народни представители: за 76, против 20, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 4 има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров – в чл. 4 числото „39 млн. лв.” се заменя с „10%”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов – чл. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов – чл. 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един текст, който със сигурност ще бъде атакуван пред Конституционния съд, защото е безспорно, че той противоречи на българската Конституция.
Аз искам да задам един много прост въпрос: какво ще се случи с болните от редки заболявания, за които въпросните 39 млн. лв. не стигнат, тоест свършат? Какво ще прави стотният болен от рядко заболяване, по отношение на който в така предвидените средства няма пари за неговото лечение?
Аз искам да цитирам едно решение на Върховния административен съд, което беше произнесено буквално преди един месец и в което решение бяха отменени много текстове от прословутата Наредба № 34, която слагаше лимити на болните от онкозаболявания, диализно болните, хората с трансплантации, като възлагаше ангажимент на държавата да бъдат лекувани само тези онкоболни, само тези с трансплантации и само тези болни на диализа, за които има средства във въпросното перо, като Върховният административен съд обяснява, предполагам, че и здравният министър, и неговите юристи са прочели този текст, че наредбата противоречи на българското законодателство и че освен заради противоречие със закона, трябва да бъде отменена, а тя противоречи и на българската Конституция, която гарантира живота и здравето на българските граждани.
Няма такъв режим, при който болни от едно и също заболяване – за едните да има средства, които да бъдат заплатени от Здравната каса, а за останалите да няма такова заплащане.
Ако ми зададете въпрос, че все пак парите по тези пера са крайно число, просто ще напомня, че бюджетът на Здравната каса има оперативен резерв, който може да бъде използван, включително и за болните с редки заболявания. Нека да напомня, че има един резерв от 1 млрд. 400 млн. лв., които бяха прехвърлени в държавния резерв, но по отношение на които министър Дянков обяви, че във всяка неотложна нужда може да бъде разблокиран. Нямате никакво извинение да обречете едни от хората, които са болни от редки заболявания и да се измъкнете с аргумента, че в държавата няма пари.
Може и да има проблем с парите, но пари от здравните вноски на съвестните данъкоплатци има. От тези пари и тази година ще бъдат взети 100 млн. лв., които ще се дадат на Министерство на здравеопазването да ги харчи за всякакви други цели. Има и един резерв от 1 млрд. 400 млн. лв. и е престъпление всъщност да продължавате с политиката на лимитиране на средства за определени групи български граждани.
Много Ви моля, не гласувайте този текст, за да не ни отваряте работа да пишем конституционно искане до Конституционния съд. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Доктор Шарков – изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ето затова нашето предложение е различно. И то не е да отпадне текстът.
Текстът досега, госпожо Манолова, беше – 10% от парите за лекарства. Колкото е бил дискриминационен като 10%, толкова текстът е дискриминационен и като 39 милиона. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Въпросът е в нещо друго. Въпросът е, че досега действащият текст казваше, че средствата за лечение на редки заболявания не може да надхвърля 10% от стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.5, а сега средствата, мисля, че са 510 милиона. Тоест сега, ако се запазеше текстът, който беше до момента – на 10%, средствата за лечение на редките заболявания щяха да бъдат увеличени от 39 милиона на 51 милиона, а не че са се увеличили хората с редки заболявания, както каза веднъж министърът на здравеопазването. Не е в това причината.
Причината е, че все още има редки заболявания, за които няма необходимото финансиране и които са в тежест на семействата на децата с такива заболявания, защото там става въпрос за „лекарства-сираци”, които струват, както е казано, огромни средства и не са по силите на едно семейство изобщо да се справи с една такава ситуация.
Затова нашето предложение е не да отпадне текстът. Този текст влезе съвсем скоро. Този текст гарантира наистина средства за лечение на редките заболявания. Не го махайте, не е правилно това. Този текст трябва да го има, защото той гарантира, че държавата ще отдели тези средства за лечение на тези заболявания, а няма да отидат за лечение на нещо друго. Това е проблем на Националната здравноосигурителна каса в случая, да не казваме на държавата, защото не е към Министерството на здравеопазването. Но нека да съществува този член и тези средства да бъдат 10%, тоест да увеличим възможността и други редки заболявания да бъдат включени в това лечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение е да отпадне текстът, защото с този текст всъщност се прави предложение отговорността да се прехвърли от изпълнителната власт към парламента. Парламентът да бъде този, който ще сложи таван от 39 млн. лв., над който няма да се изплащат средства за редки заболявания. Нека някой друг да поеме тази отговорност, защото текстът е противоконституционен, той е дискриминационен.
Хората не избират от какво заболяване да боледуват. Тези семейства, които отглеждат деца с редки заболявания, едва ли предпочитат детето им да боледува от това, от което боледува. Това, че децата с мукополизахаридоза един тип са само шест в България ги прави по-специални, но държавата не може да заяви, че има грижата за друг тип заболявания, но не за тези деца.
Некоректен е текстът, записан по този начин, че средствата за лечение на редки заболявания не могат да надхвърлят тази сума. В момента има дела, които продължават да вървят в Административен съд, има и спечелено дело. Въпрос на време е кога ще има групов иск, защото това е дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема д-р Сахлим, сама разбирате, че е записано 39 милиона, защото в предния бюджет бяха 390 млн. лв. за лекарства. И 10%, както беше текстът, са 39 милиона, което означава, че сумата от 39 милиона, които бяха миналата година, тази година, се запазва като сума за лечение на редките болести за догодина. Онези 10% са също толкова дискриминационни, колкото и 39 милиона. Но махнем ли този член, Вие казвате, че ние слагаме отговорност. Не, напротив, в това Народно събрание трябва да се носи отговорност.
И аз не съм съгласен с това някакви чиновници да решават колко да бъдат парите за редки заболявания. По-добре да направим така, че в Народното събрание да има механизъм, по който ежегодно да се гарантира увеличение на тези средства. Това гарантира не запазването на текста, който казва: 10% от общите пари за лекарства. Иначе, махнем ли го, ще видите какво ще се случи и как хората, които толкова пъти идваха в Комисията по здравеопазването и се бориха за това да има в този бюджет ясна гаранция, че за редките заболявания ще има финансиране, в един момент получиха гаранция за това, че ще има такова финансиране, макар и недостатъчно към момента.
Но махнем ли тези текстове, които Вие казвате, че трябва да отпаднат, това означава да няма никакви гаранции за тях и да оставим възможността на някакви чиновници да решават дали ще има пари за редки заболявания или не. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
За дуплика, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми д-р Шарков, не можах да разбера защо живеете с мисълта, че всъщност ние определяме какви точно да са параметрите. Може би ще определим, ако приемем поне онзи текст за профилактика за рак на маточната шийка.
Да, чиновниците определят здравната политика. За съжаление чиновниците са тези, които налагат някакви техни разбирания. Това е истината. Ограничението в текста идва от думата „да не надхвърлят”. Така или иначе, там има един таван, който ограничава дори администраторите в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Първо, трябва да припомня, че България е една от малкото страни в Европа, която има Национална програма за борба с редките заболявания. Тя е действена, действаща и финансирана до момента. Надявам се това да се случи и в бъдеще.
Дали е дискриминационен този текст? Да, този текст е такъв. Но аз искам да внеса малко спокойствие, защото смятам, че този текст трябва да отпадне. Защо? Защото предварителни сметки, които правихме на времето, преди две години-две години и половина за финансирането на тази програма, излизаше някъде около 20 25 милиона и покриваше нуждите към този период за хората с редки заболявания. Така че аз смятам, че в общата сума от тези 501 милиона има достатъчно пари, които да могат да покрият нуждите към момента на всички хора с редки заболявания в България. Още повече, че няма такъв текст, който да каже: толкова пари от общите за медикаментозно лечение ще са за онкозаболявания, толкова за МС, толкова за това. Така че не виждам никакъв смисъл от съществуването на този член. Още повече, че Касата по закон няма начин да ограничава получена заявка за плащане на каквото и да е лекарство.
И аз смятах още навремето, и сега, че специално медикаментите за редки заболявания трябваше да бъдат в Министерството на здравеопазването, защото те трябваше и сега мисля, че трябва да се финансират през бюджета, за да може държавата да гарантира, че хората с тези заболявания ще получават лечение. Така или иначе решението е Ваше и Вие направихте това преместване на медикаментите към Касата. Сега смятам, че Касата е длъжна в рамките на общите пари за това медикаментозно лечение да осигури и лечението на хората с редки заболявания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложенията от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов, както и идентичното предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова, Янаки Стоилов за отпадане на чл. 4.
Гласуваме предложенията на народните представители за отпадане на чл. 4.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 81 народни представители: за 22, против 43, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители д-р Шарков, д-р Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 17, против 48, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 4.
Гласуваме чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 66, против 17, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега ще се върнем на чл. 1.
Господин Иванов има думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като направихме нужните консултации, ще оттегля стария текст и на основание чл. 74, ал. 2 предлагам редакционна поправка, а именно в чл. 1, ал. 1 – нова редакция на т. 5 и се създава т. 6:
„5. Получени трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето – 3 млн. 400 хил. лв.
6. За финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 2 млн. лв.”
В чл. 1, ал. 2 ред 1.5.6.1. се изменя така:
„1.5.6.1. в това число за акушерска помощ за всички здравнонеосигурени жени – 3 млн. 400 хил. лв.”.
Създава се нова т. 1.5.6.2.:
„1.5.6.2. за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 2 млн. лв.”.
Точки 1.5.6.2., 1.5.6.3. и 1.5.6.4. стават съответно т. 1.5.6.3., 1.5.6.4 и 1.5.6.5. със съответните суми. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По моя аритметика, не излизат с 2 милиона.
Новата точка 1.5.6.2. – откъде идват тези 2 млн. лв.?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Те са общо 5 милиона 400 хиляди – тези 5 милиона 400 хиляди са разделени на 2 милиона, както аз прочетох, и съответно 3 млн. 400 хил. лв. Така го направихме, за да може да бъде точно и ясно колко пари от тях отиват за ражданията и колко отиват за имунизации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, още малко пояснение. По същество в предложението на комисията, когато стигнем – да гласуваме текста, ал. 1 на чл. 1, т. 5, има предвидена обща сума за получени трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ – общо 5 млн. 400 хил. лв.
С предложението, което прави господин Лъчезар Иванов, тази сума да остане 3 млн. 400 хил. лв., като се добави т. 6 и се запише изрично, че 2 милиона са суми за осигуряване на ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, като цяло не се променя рамката. Остават 5 милиона 400 хиляди.
След което в ал. 2 за разходната част редакцията е на т. 1.5.6.1., където сега фигурира сумата (това е стр. 7 от доклада) 5 милиона 400 хиляди. Сега се разбива, като се записва аналогично на ал. 1, че за акушерска помощ сумата е 3 милиона 400 хиляди, а 2 милиона е за ваксини за профилактика на рак на маточната шийка.
Сега се връщаме в доклада, за да продължим с гласуването по чл. 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов в чл. 1, ал. 1, т. 5, в последната графа „Сума (в хил. лв.)”, това е графа 3, вместо числото „5400” да бъде записано „3 милиона 400 хиляди”.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Иванов за нова т. 6 в чл. 1, ал. 1 със следното съдържание: „За финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето” – в графа 3 сумата да бъде 2 млн. лв.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега отиваме в ал. 2 – предложения, свързани с разходната част. В ред 1.5.6.1. на стр. 7 вместо сумата „5 милиона 400 хиляди” да бъде „3 млн. 400 хил. лв.”.
Гласуваме предложението в т. 1.5.6.1. в последната графа 3 сумата да бъде „3 млн. 400 хил. лв.”.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Предлага се разликата от 2 млн. лв. да бъде разходвана в нова точка 1.5.6.2 със следната редакция: „за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 2 млн. лв.”
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И трябва да приемем решение т. 1.5.6.2, т. 1.5.6.3 и т. 1.5.6.4 да получат нова номерация, съответно т. 1.5.6.3, т. 1.5.6.4 и т. 1.5.6.5 със съответните суми. Това се налага от приетата нова подточка 2.
Моля, гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Дотук по чл. 1 гласувахме предложенията по доклада до страница 5.
Приключихме с предложенията на Лъчезар Иванов, с предложенията на Атанасова, Дариткова, Симеонова, Цеков, Йорданов, Алексиева, Грозданова и Милева, които са подкрепени от комисията.
Следва да подложа на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласуваме предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 66, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
И сега трябва да гласуваме пълната редакция на чл. 1 по доклада на комисията, съобразена с приетите от нас редакционни предложения на народния представител д-р Лъчезар Иванов.
Гласуваме чл. 1.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Връщаме се на чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 5 има предложение от народните представители д-р Ваньо Шарков, д-р Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Красимира Симеонова, Пламен Цеков, Анатолий Йорданов, Геновева Алексиева, Джема Грозданова и Галина Милева.
Комисията подкрепя предложенията.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В чл. 5, ал. 1, т. 2 думата „задължителна” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.6:
1. Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща прогнозна стойност на разходите, разпределена по месеци;
2. районните здравноосигурителни каси определят задължителна годишна прогнозна стойност за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите, разпределена по тримесечия.
(2) Изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и прогнозната стойност по ал. 1, т. 1 и 2 се коригира на тримесечие.
(3) Прогнозните стойности по ал. 1, т. 2 и корекциите им по ал. 2 се утвърждават от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
(4) За определяне на прогнозните стойности по ал. 1, т. 2 и техните корекции Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа! Нашето предложение е задължителността да отпадне в предложението за текста на този член или в чл. 5, ал. 1, т. 2 думата „задължителна” да отпадне. Защо? Защото в предходната алинея на чл. 5, всъщност т. 1, Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна каса обща прогнозна годишна стойност, разпределена по месеци. И след това какво се казва – РЗОК трябва да определи задължителна прогноза на тримесечие на всеки договорен партньор? Значи РЗОК ще прави бюджети? Защо не направи прогнозни стойности на дейностите, така както го прави Националната здравна каса? Или вменявате на РЗОК да прави бюджет на тримесечие на всяка болнична структура? Няма логика в тази история. Всъщност то има, но не е редно, така че нашето предложение е задължителността като понятие да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители искат ли думата?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, проблемът е концептуален и се отнася за една тенденция, която е абсолютно противоположна на първоначално заложената в нашия здравноосигурителен модел, а именно, че парите би следвало да следват пациента. В този вариант на бюджета на Националната здравноосигурителна каса този принцип е перифразиран, че парите следват чиновника.
Нещо повече, бих казала, че вече сме минали на етап не просто на бюджетно финансиране, а на финансиране от един център по неясни правила, или казано с други думи: парите на болниците се раздават, както им хрумне на съответните чиновници.
Какво означават текстовете, които са предложени от вносителя – че НЗОК определя годишната стойност на бюджетите на всяка регионална здравноосигурителна каса, а регионалната здравноосигурителна каса еднолично определя стойността на бюджетите на болниците, на изпълнителите на медицински дейности.
Ако погледнем методиката, по която през изминалата година работеше Здравната каса, няма как да не признаем, че тя е достатъчно обща и дава възможност за най-различни интерпретации. В крайна сметка, на субективната преценка на шефовете на регионалните каси се предоставя правото да преценят на коя болница от съответния регион колко пари да предоставят.
Естествено се стига до злоупотреби. Мога да дам един пример от моя избирателен район, в който определено аз считам, че шефът на регионалната здравноосигурителна каса е в конфликт на интереси с болниците от региона, тъй като идва от една частна болница в Дупница.
Миналата година в резултат на възможността еднолично да преценява коя болница колко да получи, нещата бяха стигнали дотам, че можеше да се закрие Общинската болница в Дупница.
Нека си спомним, че този начин на разпределяне на парите на болниците доведе дотам, че от началото на тази година бяха закрити, не им водя статистиката, но със сигурност над 15 общински болници и че в резултат на този модел на финансиране болниците са натрупали задължения в размер на над 300 млн. лв. Ако нещата продължат по същия начин, със сигурност ще се стигне до нови фалити. Ако това е целта на Здравното министерство, значи това е пътят. Аз считам, че не трябва това да е целта на народното представителство и би следвало поне да бъдат отчетени предложенията, които са направили колегите от различните парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, д-р Желев – първа реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Под формата на реплика – права е госпожа Манолова, но аз искам още нещо да кажа. Самото словосъчетание „задължителна прогноза” е нонсенс. Какво означава „прогнозираш задължително”?! Че в тази болница задължителната й прогноза е 10 милиона и тя трябва задължително да я направи? Защо?! Ами ако направи 9 оборот, какво се случва?
Според мен хората в НЗОК и в РЗОК вече са достатъчно обиграни, с достатъчно опит да могат да преценят на базата на статистиката последните три години, да кажем, всяко болнично заведение или договорен партньор какви са възможностите му и какво може да прави. Не е тайна, че сега, в момента, има болници, които имат месечни бюджети, които не могат да достигнат. Защо трябва да ги задължим да достигат прогнозния им бюджет? Какво ще направят? Нали Ви е ясно какво правят?!
Няма смисъл от тази работа. Оставете РЗОК и НЗОК малко да имат свобода – да могат да пренасочват средства и да управляват ресурси, не по този начин, не по начина на бюджетиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, желаете ли дуплика?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други за изказване?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, събудете се! Тук Ви говорят, че било концептуален проблем. Две хиляди и осма и 2009 г., когато ги пишеха същите неща в бюджета, не беше концептуален проблем. Сега понеже друг е написал бюджета, е концептуален проблем. И тогава бяхме против, и сега сме против.
Господин председател, правя предложение за редакционна поправка – в чл. 5, ал. 1, т. 2, за да има синхронизация с т. 1, където е записано „годишна обща прогнозна стойност”, в т. 2 да бъде също „годишна обща прогнозна стойност”. Тоест думата „задължително” да отпадне и да остане „годишна обща прогнозна стойност”. Така двата текста ще бъдат идентични.
Горе е „годишна обща прогнозна стойност” и в т. 2 да бъде същият текст. Защото Националната здравноосигурителна каса определя годишна обща прогнозна стойност надолу към районните каси. Районните каси определят към лечебните заведения. Нека да бъде по същия начин „годишна обща прогнозна стойност”. Горе няма думата „задължителна”. Защо я има в т. 2, не го разбирам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 20, против 45, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Шарков за корекция на чл. 5, ал. 1, т. 2, където иска в израза „задължителна годишна прогнозна стойност” да се добави изразът „обща” и да стане, както е в ал. 1, а именно „годишна обща прогнозна стойност”.
Гласували 81 народни представители: за 33, против 9, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 5, така както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 70, против 12, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, който се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 72, против 10, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с приетото предложение в чл. 1 на д-р Лъчезар Иванов се налага в § 2 да се направи редакционна поправка и предлагам той да е със следното съдържание:
„§ 2. Министерството на здравеопазването ежемесечно до края на текущия месец предоставя трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 1, ред 5 в размер на поетото през месеца задължение към лечебните заведения за извършената от тях акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 и по ред 6 за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.6.1 и по ред 1.5.6.2 по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за текста.
Има ли реплики по повод това предложение? Няма.
Други изказвания? Няма.
С оглед направеното предложение, уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграфи 1, 3 и 4, които се подкрепят от комисията и са по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Почивка до 17,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с § 5.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 5 има предложение от народните представители д-р Ваньо Шарков, д-р Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров - § 5 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов – в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „със средствата по чл. 1, ал. 2, ред 5” се заменят с думите „по досегашния ред”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Красимира Симеонова, Пламен Цеков, Антоний Йорданов, Геновева Алексиева, Джема Грозданова и Галина Милева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов - § 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. (1) През 2012 г. медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, които през 2011 г. са финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, се заплащат със средствата по чл. 1, ал. 2, ред 5.
(2) Средствата по чл. 1, ал. 2, ред 5 се трансферират ежемесечно до края на текущия месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е текстът, който практически дава пълна свобода на министъра на здравеопазването да изразходва средствата от трансфера на Националната здравноосигурителна каса по начин, който счете за правилен.
Много интересно е да се проследи по какъв начин се е променял този текст от неговото предлагане от Националната здравноосигурителна каса през заседанието на Министерския съвет и след предложенията на народни представители от ГЕРБ.
Според първия вариант на този параграф дейностите от въпросния трансфер от 100 млн. лв. от Касата към министерството могат да се използват само за интензивно лечение, за репродуктивно здраве и за имунопрофилактика, които дейности през 2011 г., както е записано в проекта, са финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и са заплащани от тогавашния трансфер.
По настояване на министъра на здравеопазването на заседанието на Министерския съвет (стенограмата може да се проследи) това ограничение да използва парите от здравни вноски за конкретни дейности отпада. Практически на него му се дава пълна свобода да ги изразходва по начин, който счита за целесъобразен, като има един-единствен ангажимент –от тези дейности да се финансират средствата за репродуктивно здраве. След направено предложение от колегите от ГЕРБ Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Красимира Симеонова, Пламен Цеков, Антоний Йорданов, Геновева Алексиева, Джема Грозданова и Галина Милева, този ангажимент отпада. Тоест, ако със 100-те милиона лева, събрани от хората за здравни вноски през миналата година можеха да се плащат само конкретни дейности, през тази година може да се плаща всичко, като изричното посочване на репродуктивното здраве сред тези дейности по предложение на изброените колеги е заличено.
Честно казано, аз не разбирам демагогията и лицемерието, на които сме свидетели. Всички сме радетели за преодоляване на проблемите, свързани с демографската криза, със семействата, които имат проблеми с репродуктивното здраве, но когато трябва да се насочват конкретно едни пари, и то не държавни, от държавния бюджет, а пари от здравноосигурените за конкретни дейности, репродуктивното здраве се изключва от тези дейности.
Не разбирам това предложение на колегите от ГЕРБ и се надявам, че някой от тях ще го обоснове.
По-нататък. В първоначалния вариант на проекта на Здравноосигурителната каса има ал. 3 в § 5, която задължава министъра на здравеопазването да предоставя на Надзорния съвет на Касата отчет за изразходването на средствата от този 100-милионен трансфер. Извинявайте, колеги, но абсолютно нормално е, след като министърът на здравеопазването ще борави не с пари от държавния бюджет, а с пари от здравните вноски на хората, редно е да отчете пред Националната здравноосигурителна каса как е изразходвал тези средства. Защото това са нашите пари!
По настояване на министъра на здравеопазването на същото заседание в Министерския съвет (стенограмата може да се проследи), при това без да се пита Националната здравноосигурителна каса.
И тук възниква въпросът: в какъв орган се превръща Националната здравноосигурителна каса по време на това управление? По принцип това трябва да бъде обществен орган, който да управлява средствата от здравните вноски на хората, от парите, които събираме за здраве, да контролира начините, по които се харчат тези пари. Идеята от здравните вноски на хората Министерството на здравеопазването да финансира дейности, които са държавен ангажимент, е сбъркана, но и фактът това да се прави за каквото министърът прецени, и то абсолютно безконтролно, според мен е скандален.
Много Ви моля, замислете се над тези текстове – дали на Министерството на здравеопазването трябва да бъде давана свобода да се разпорежда с парите на хората, събрани от здравни вноски? В същото това заседание на Министерския съвет министърът на здравеопазването казва: „Има и други форми на контрол.” Месеци наред обаче и Лекарският съюз, и пациентските организации, и ние питахме: как похарчи тези 340 милиона трансфер за миналата година? Даже в парламентарния контрол той ми даде достатъчно обтекаем и неконкретен отговор. Така че да се остави безконтролно да си харчи парите за каквото сметне за необходимо, смятам, че е престъпление по отношение на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! За разлика от колегите от Синята коалиция, ние предлагаме този текст да не отпада. Защото, ако текстът отпадне, това означава, че няма кой да финансира дейностите по репродуктивно здраве, по интензивно лечение – именно профилактиката. Онези 100 милиона, които са предназначени за това, Вие сте ги предложили да бъдат прехвърлени към болничната помощ. Ние предлагаме тези дейности да се финансират по досегашния ред. По досегашния ред означава – да се финансират от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Пак се връщаме на прословутата тема – какво означава осигурителен риск, осигурително плащане, осигуряване като такова? Има ли принципи, или не? В случая няма принципи. Няма принципи, защото не се научихме да ги спазваме.
Уважаеми колеги, досега Министерството на здравеопазването финансираше тези дейности с пари от данъци. Сега изведнъж решаваме, чрез тези трансформации, за които преди малко госпожа Манолова говори, независимо от това как ще се наричат дейностите, се адаптират към онази прословута наредба, съгласно която Националната здравноосигурителна каса има право да плаща. За да не прехвърляме към Министерството на здравеопазването отговорности, които досега са били от данъци, си играем с преформулиране на тези текстове и накрая сме стигнали до какво? Стигнали сме до медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия. Кой ще каже кои са тези медицински изделия? Кой ще каже кои са тези лекарствени продукти, кои са тези медицински дейности? В началото беше казано, че става въпрос за репродуктивно здраве, тоест за Програмата „Инвитро”.
Уважаеми колеги, когато правителството реши да подпомага демографската криза в страната, нека то да бъде така добро да ги финансира с пари от бюджета. Това е една от програмите на Министерството на здравеопазването. Никой не е против тази програма. В министерството има 17 или 18 такива програми, които се финансират с бюджетни пари. Откъде накъде сега, след като репродуктивното здраве, интензивните грижи, имунопрофилактиката не са осигурителен риск съгласно класификацията на Международната организация на труда, там е казано кое е осигурителен риск. След като тези дейности не са осигурителен риск, възниква естественият въпрос: защо ги плащаме с пари от осигурителни вноски? Това означава, че е крайно време да разберем разликата между това какви ангажименти има държавата, разписани в Закона за здравето. Какво не може да плаща Националната здравноосигурителна каса – защото Националната здравноосигурителна каса покрива съответните рискове.
Кажете ми какъв риск е „Спешната помощ”? Интензивното лечение е парекселанс „Спешна помощ”. Какъв осигурителен риск е имунопрофилактиката? Няма такъв риск! Какъв осигурителен риск е репродуктивното здраве? Няма такъв осигурителен риск! Осигурителните вноски за здраве плащат само за осигурителни рискове, покриват само тези рискове. Защо тогава за пореден път си позволяваме – миналата година бяха 340 милиона, тази година са 100 милиона – този трансфер, освен че е незаконен, е и скандален. За пореден път държавата си измива ръцете и казва: „Нека да платят осигурените граждани”. Забележете, при това и за тези, които не се осигуряват. Как тогава ще отговорим на тези, които си плащат осигурителните вноски? Как ще ги мотивираме да ги плащат, след като държавата си позволява по този девиантен, страничен начин да плаща на тези, които нямат редовни здравноосигурителни вноски?
Уважаеми колеги, разбирам, че нямате волята да приемете това, което правим като предложение. Искрено се надявам обаче при следващите бюджети поне да няма такива трансфери. Запомнете: това са скандални трансфери! Скандални са, защото се отнемат пари от осигуряването. Тези, които се осигуряват редовно, от тях се изземват пари. Тоест дейности, които трябва да се плащат с пари от осигуряването, се намаляват, и изведнъж държавата си спестява и другите пари от данъци. Тоест в условия на криза се прехвърля отговорността на държавата върху осигурените лица, което не е почтено. Затова ние предлагаме да се запази досегашният ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Шарков, заповядайте за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в известна степен чисто процедурно не разбирам повторението на дебата, който водихме в чл. 1. След като чл. 1 е приет, тук вече няма как да не бъде гласувано.
Господин Адемов, това, което ние предложихме да отпадне, е не да отпадне като ангажименти на двете институции, а да остане в институцията на Министерството на здравеопазването, както беше досегашният модел.
Понеже всички тук говорите за репродуктивно здраве, стига сте се пънали. Нали разбрахте, че по отношение на репродуктивното здраве нещата стават и с един курбан. Не е толкова страшно – ще се оправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Адемов – първа реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Шарков, Вие предлагате да отпадне този параграф. Като предлагате да отпадне, тези дейности няма кой да ги финансира, защото никъде на друго място това не е казано. Както и да увъртаме нещата, това е, което казва този текст с отпадането. Затова ние казваме да се запази досегашният ред. Затова сме направили тази формулировка, защото досегашният ред е, никой в тази зала не е против това държавата да плаща за репродуктивно здраве. Вашият коронен номер с обвинението на тройната коалиция...
Доктор Шарков, текстът за репродуктивно здраве е от времето на тройната коалиция. Няма как да отречете това. Тук имаше народни представители, които предложиха, и тази програма започна с 6 милиона, сега стигнахме до 20 милиона. Така че никой не е против това репродуктивното здраве да продължи да съществува.
Тук проблемът е в източника на финансиране. Няма смисъл да повтаряме дискусията. Това, което Народното събрание и Министерският съвет трябва да направят като предложение, е да създаде възможности програмата на Министерския съвет, на правителството, на държавата България за подпомагане на репродуктивното здраве да се финансира от държавния бюджет. В противен случай осигурителната система, в случая здравната система, се ощетява с тези пари. Това е нещото, което трябва да разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Шарков, и ние с д-р Желев сме предложили § 5 да отпадне. Това е съвършено логично, след като сме против трансферирането на 100 млн. лв. от Здравната каса към министерството. То е естествено.
Дебатът по този текст обаче е предизвикан и от предложението на депутатите от ГЕРБ, които продължават тенденцията да няма никакъв контрол и никаква определеност за какво ще се харчат тези 100 млн. лв. Затова аз си позволих да проследя развитието на различните варианти на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Да, прав е д-р Адемов, че интензивното лечение, репродуктивното здраве и имунопрофилактиката не са дейности, които са включени като осигурителни рискове и в съответния здравноосигурителен пакет. Но също така е вярно, че Министерството на здравеопазването харчи парите на здравноосигурените безразборно, изобщо без да се съобразява дали те са включени в този пакет или не.
Това, което ние искахме, e поне да бъде дефинирано за какво министър Константинов може да харчи тези 100 милиона. Защото за какво е похарчил 340 милиона през миналата година, така и не стана ясно, въпреки че аз го питах по време на парламентарния контрол.
За другия текст, който е съществувал в първия вариант – да се отчита министърът пред Касата за тези 100 млн. лв. по тримесечия за какво ги е похарчил. Това е най-нормалното, защото Касата управлява нашите пари – парите от здравни вноски.
Даже, ако се заровим в дебрите на правото и на Закона за здравното осигуряване, реално пари се дават от Касата само на изпълнители на медицински дейности. По тази логика изобщо Министерството на здравеопазването е такъв изпълнител и значи трябва да подлежи на всякакъв контрол. Обаче министър Константинов си е безконтролен, той не отговаря нито на парламентарния контрол, нито на Касата, така и не е ясно за какво харчи тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – д р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Колега Шарков, да, ние също предложихме да отпадне § 5 и това е резонно и нормално, защото, след като сме против този трансфер, няма как да сме съгласни с този запис. Всъщност този запис цели да узакони незаконния трансфер към Министерството на здравеопазването.
Понеже тук стана въпрос и за репродуктивното здраве, само да уточня, че този фонд, така наречен „Инвитро”, започна с 20 млн. лв. края на 2008 г.
Аз ще си позволя да Ви задам въпроса и най-вероятно ще ми отговорите: Какво се случва с този фонд при това положение –закриваме ли го, с пари на здравноосигурени ли ще плащаме инвитрото? Какво ще се случи? Задавам го към Вас, защото Ви правя реплика. Иначе трябваше да отговаря друг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Започвам отзад-напред.
Уважаеми колеги от управлението на тройната коалиция, така да кажа, защото не виждам господин Адемов, д-р Сахлим е тук: не четете предложенията на всички. Думичките „репродуктивно здраве” отпаднаха, няма ги накрая. Няма да се плаща с пари през Касата. Вижте какво е предложено от колегите и какво е прието в крайна сметка.
Крайният текст на комисията гласи: „медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия”. А текстът, който казва: „дейностите по репродуктивно здраве” са отпаднали. Това – едно, защото Вие непрекъснато повтаряте: „Какво ще се случи с фонда?”. Но тук трябва да е министърът, за да отговаря, а не аз да отговарям на въпросите ви.
Второто, което искам да Ви кажа, е следното: няма как, госпожо Манолова, министърът да се отчита на Касата, защото неговият заместник е шеф на Надзорния съвет на Касата. Как си представяте министърът да се отчита пред заместник-министъра как е изхарчил парите?! Хайде сега, недейте да говорите смешни работи! То цялото това нещо е смешка, но не може по този начин да се търси отговорност. Той е отговорен и трябва да внесе наистина отчет за това как се изпълнява бюджетът на Министерството на здравеопазването. Ние сме му предлагали в предните бюджети. (Народният представител Мая Манолова иска думата.)
Не можете да ми правите реплика, защото това вече е дуплика. Грабнахте картата, но няма как.
Затова Ви моля да не повтаряме, госпожо председател, от миналата година четенето на бюджета на Касата, защото ще дойде господин Шопов да направи някое изказване и ще стане ... Нали помните? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване на предложенията по § 5.
Първо ще подложа на гласуване предложенията за отпадане на § 5, а те са направени от две групи народни представители – д р Шарков, д-р Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров от Синята коалиция и народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов от Коалиция за България.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 5.
Гласуваме!
Гласували 104 народни представители: за 19, против 59, въздържали се 26.
Предложенията не са приети.
Прегласуване – госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, защото този текст по начина, по който се предлага крайната му редакция, няма никакъв смисъл. Както правилно отбеляза д-р Шарков и както аз казах преди това, според този текст, министърът на здравеопазването може да харчи тези 100 млн. лв. за медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия. Ами това не покрива ли целия спектър от здравни грижи, които могат да бъдат прилагани? Няма никакъв смисъл в този текст. На него му се дава пълна свобода, тъй като това са достатъчно широки понятия, да ги харчи за всичко, за което прецени.
По повод твърдението, че няма как министърът да се отчита на Касата. Естествено, че би следвало да се отчита не по отношение на своята дейност или на това как харчи парите от бюджетни кредити, а по отношение на това какво прави с парите от здравни вноски на хората с тези 100 млн. лв. трансфер. Защото, извинявайте, Касата е органът, който отговаря за управлението и за контролирането на тези пари. Естествено, че Касата трябва да попита: За какво похарчи ти тези 100 милиона, които не са на Касата, а са на гражданите? Естествено, че трябва да има такъв контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложенията на две групи народни представители – от Парламентарната група на Коалиция за България и Синята коалиция, за отпадане на § 5.
Гласуваме!
Гласували 108 народни представители: за 19, против 62, въздържали се 27.
Предложенията не са приети.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов за промени в § 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакция на § 5.
Гласували 94 народни представители: за 78, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 6, 7, 8 и 9 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера от 6 до 9, включително.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 10 – предложение от народните представители д-р Ваньо Шарков, д-р Цветан Костов, Мартин Димитров, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Асен Агов и Кирчо Димитров:
В § 10:
1. В т. 3, в чл. 50 текстът става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
„(2) След 01.07.2012 г. осигурените лица при ползване на медицинска помощ представят и валидна, електронна, здравноосигурителна карта, удостоверяваща здравноосигурителния им статус”;
2. Точка 4 се заличава.
3. В т. 5, буква г – „създава се нов § 19 п” – се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
„В § 10 т. 4 в Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
В § 10:
1. Точка 4 да отпадне.
2. В т. 5 буква „г” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Красимира Симеонова, Пламен Цеков, Анатолий Йорданов, Геновева Алексиева, Джема Грозданова и Галина Милева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и т. 3, букви „а” и „б” и не го подкрепя по т. 2 и т. 3, буква „в” – „2. е точка 4 да отпадне; 3. в) е буква „г” да отпадне.”
Предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Анна Янева и Драгомир Стойнев:
В § 10:
1. Създава се нова т. 2:
„2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сума в размер на 1 на сто от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;”;
б) досегашната т. 2 става т. 3.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1 и сумата по ал. 1, т. 2 се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.”
2. Досегашните точки 2, 3, 4 и 5 стават съответно 3, 4, 5 и 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението по т. 6 относно буква „б” и не го подкрепя в останалата му част.
Частта, която не се подкрепя е следната:
В §10:
1. Точка 1 отпада.
2. Създава се т. 1а:
„1а. В чл. 37, ал. 1, т. 1 след думата „страната” се добавя точка и запетая и изразът „лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев.”.
3. В т. 2 буква „в” отпада.
4. Точка 3 отпада.
5. Точка 4 отпада.
6. Точка 5 с букви „а”, „б”, „в” и „г” отпада.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24 т. 8 се изменя така:
„8. заплащане на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в Закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година;”.
2. В чл. 40:
а) в ал. 1:
аа) точка 2а се изменя така:
„2а. морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избрания месечен осигурителен доход по чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица; вноската се удържа и внася от работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване;”
бб) в т. 3, буква „в” думите „този, за който се отнасят” се заменят с „месеца на изплащане на възнаграждението”;
б) в ал. 3 т. 10 се изменя така:
„10. лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението;”.
3. В чл. 40а, ал. 1 думите „включително тези с двойно гражданство” се заличават.
4. В чл. 45:
а) създава се нова ал. 8:
„(8) Включването в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, напълно или частично, се извършва веднъж годишно при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.”;
б) досегашната ал. 8 става ал. 9;
в) досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 10 и 11 и в тях думите „ал. 8” се заменят с „ал. 9”;
г) досегашната ал. 11 става ал. 12;
д) създава се ал. 13:
„(13) В основния пакет, определен с наредбата по ал. 2, могат да бъдат включени лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ.”
5. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.”
6. В чл. 59 се създава ал. 13:
„(13) Договор по ал. 1 не могат да сключат новосъздадени лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение по чл. 47 от Закона за лечебните заведения преди по-малко от една година от момента на подаване на искане за сключване на договор с РЗОК.”
7. В преходните и заключителните разпоредби:
а) параграф 12а се отменя;
б) параграф 19о се изменя така:
„§ 19о. (1) През 2012 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени по реда на чл. 55г - 55е.
(2) В случай че не бъдат осъществени процедурите по чл. 55г - 55е през 2012 г., медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени в постановлението на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1.
(3) Обемите, цените и методиките съгласно действащото постановление се изменят и допълват в срок до един месец от обнародването на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., както и при необходимост, от Министерския съвет.
(4) Предложенията за изменения и допълнения по ал. 3 се правят по инициатива на органите на управление на НЗОК и се внасят в Министерския съвет от министъра на финансите съгласувано с министъра на здравеопазването.“;
в) създават се § 19п и § 19р:
„§ 19п. През 2012 г. договор по чл. 59, ал. 1 не могат да сключат новосъздадени лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение по чл. 47 от Закона за лечебните заведения преди по-малко от една година от момента на подаване на искане за сключване на договор с РЗОК, с изключение на преобразуваните по реда на § 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) и тези, които са били изпълнители на болнична помощ през предходната година.”
„§ 19р. (1) Лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат доказателства за датата на напускане на страната.
(2) Заявлението се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Дискусията е открита.
Народните представители, които желаят да вземат отношение, могат да дадат заявка за това.
Първи по време е д-р Шарков, след него – госпожа Масларова.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Тук в текстовете, които ни се предлагат в § 10, има три основни неща, които правят най-силно впечатление.
Първото, че на практика ангажиментът за въвеждането на електронната здравна карта като един от основните механизми за контрол върху разходите в сферата на здравеопазването – плащането от страна на Националната здравноосигурителна каса, отпада като ангажимент за въвеждане от 1 януари 2012 г. За всички е ясно, че това при липсата на техническо задание няма как да бъде осъществено от 1 януари 2012 г.
Затова нашето предложение беше, да запишем в текста, че след 1 юли 2012 г. електронната здравноосигурителна карта ще бъде въведена и тя ще удостоверява здравноосигурителния статус на българските граждани.
Идеята да се запише предишният текст, който въвеждаше електронната здравноосигурителна карта от 1 януари, както и това, което ние правим като предложение – да влезе от 1 юли, е, да се даде стимул на Министерството на здравеопазването да работи и проведе необходимите процедури по осигуряване на необходимите инструменти за създаването на електронната здравноосигурителна карта. Отхвърляйки този текст, готов съм да приемем, дори да запишем – от 1 януари 2013 г., за да е ясно, че ще има някаква крачка напред в реформирането на българското здравеопазване. Отхвърляйки обаче този текст, явно вие се отказвате дори от думите на премиера, който каза, че електронната здравноосигурителна карта е най-важната стъпка в реформирането на българското здравеопазване. Не разбирам причината, поради която го правите. Ако искате да се откажете от тази най-важна стъпка в реформирането на българското здравеопазване, излезте и го заявете, но не го правете по този начин.
Второто, което искам да кажа, е по отношение на текстовете, които се въвеждат с § 19п, който се създава с точка „в”, в който се казва, че: „През 2012 г. договор по чл. 59, ал. 1 не могат да сключат новосъздадени лечебни заведения за болнична помощ, които за първи път са получили разрешение по чл. 47 от Закона за лечебните заведения...”.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, това нещо го правеше тройната коалиция, само че тогава минаваше през системата за акредитация. Лечебни заведения, които са акредитирани преди по-малко от една година, нямаха право да сключат договор с Касата. Така беше и затова протестираха много от новосъздадените лечебни заведения. Сега се прави през лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, преди по-малко от една година.
Виждате ли, в случая не е водещо качеството на оказваната медицинска дейност в това лечебно заведение, не е водещо дали там ще има качествена медицинска техника и апаратура, дали хората, които работят там имат необходимите специалности и дали те са професионалисти. Водещо е – кога е създадено. Ако това новосъздадено лечебно заведение, получило разрешение през последната една година съгласно изискванията на закона от Министерството на здравеопазването, може да събере в себе си най-добрите специалисти в Европа, а вие му казвате, че хората, които отиват да се лекуват там, ще трябва да си плащат, макар да са здравноосигурени. Това им казвате! На най-доброто лечебно заведение – само защото е ново, в него ще трябва да си плащат здравноосигурените пациенти?!
Освен това текстът противоречи и на Конституцията. Погледнете чл. 19 от Конституцията и ще видите, че всички са равнопоставени. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Добре, може да е стопанска, но това са търговски дружества.
Последното, което искам да кажа, е: предложенията, които ние сме направили по § 10 – двете точки да бъдат гласувани поотделно, тъй като заличаването на т. 4 е предложено и от други колеги.
След това правя предложение за редакционна поправка в окончателния текст на § 19р, ал. 1, където е казано, че: „Лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г.”. Става въпрос за българските граждани, които живеят повече от 183 дни в годината в чужбина. Те са освободени от правото да плащат в България здравноосигурителни вноски, защото се осигуряват в друга страна – членка на Европейския съюз. Следващото изречение обаче казва: „Към заявлението, лицата прилагат доказателства за датата на напускане на страната.” Ако това лице напуска страната с автомобил, отива в страна – членка на Европейския съюз, и минава през Гърция, Румъния, или дори през Сърбия, където може да влезе с лична карта, не може да представи никакво доказателство за това, че е напуснало страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предложение правите, д-р Шарков?
ВАНЬО ШАРКОВ: Моето редакционно предложение е: към заявлението лицата да прилагат декларация, с която да декларират. За неверни данни по декларацията, те носят съответната отговорност съгласно българското законодателство, тъй като не могат да приложат доказателства.
Ако, госпожо председател, приемете, че замяната на „доказателства” с „декларация” не е редакционна поправка, тогава трябва да отпадне второто изречение в тази ал. 1 на § 19р. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах, ще го допълня – декларация по образец, изготвена от НАП.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съжалявам, госпожо председател, само за стенографския протокол, ще кажа: необходимо е на практика и в ал. 2 да се запише, че заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което правим с моите колеги, е свързано с потребителската такса, която всеки един български гражданин, който посещава лекар, без значение с каква специалност, заплаща 1% от минималната работна заплата. Имайки предвид, че минималната работна заплата се повиши от 1 септември тази година с 30 лв. и се очаква от 1 април следващата година да се повиши с още 20 лв., тоест да стане 290 лв., то потребителската такса ще стане 2,90 лв.
Нашето предложение е потребителската такса за хората, които са пенсионери, да бъде 1% от минималната пенсия.
Какво се случва практически? В момента тези хора ще плащат малко над 2% от минималната пенсия само за потребителска такса. Ако сложим към това и лекарствата, и пътя за отиване на лекар и обратно, вие виждате, че това действително е непосилна величина за хората от третата възраст, за която след малко ще видим какво се предлага в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Уважаеми колеги, тази сума, която би трябвало да се отпусне от държавния бюджет, а не от Касата, разбира се, тоест да се заплати на лекарите, които извършват тези прегледи, ще бъде малко по-малко от 9 милиона годишно. Считаме, че това е една справедлива стъпка в посока на лечението на хората в третата възраст, при положение че те са и онзи контингент, който се нуждае действително от по-големи здравни услуги.
Няма да се връщам към аргументите, които са свързани и с това колко хора получават минимална заплата и всъщност колко много от работещите получават далеч над минималната заплата и ще плащат равнището на 1% от минималната заплата, и какъв е размерът на хората, които получават минимална пенсия и колко голям контингент от тези хора поставяме в едно неравностойно положение. Не е все едно и също да вземаш заплата 600 или 700 лв. – каквато приблизително е средната заплата в страната и да плащаш 2 лв. 90 ст. като потребителска такса, и да вземаш пенсия 136 лв., пък било то и с 9 лв. отгоре, и да плащаш 2 лв. 90 ст. за потребителска такса.
Обръщам се към Вас с молба действително да проявим едно позитивно отношение към хората в третата възраст, които и без друго трета поредна година няма да получат абсолютно нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Нашите предложения са в една част идентични с онези предложения за отпадане на т. 4 по § 10 и т. 5, буква „г” – това, което направиха и от Синята коалиция, това, което колегите от ГЕРБ направиха, това сме го направили и ние. Неприемливо е, да, по този начин да се ограничават новосъздадените лечебни заведения, след като веднъж без никакви условия, подчертавам – без никакви условия, Министерството на здравеопазването им е одобрило проектите и е дало разрешение за строеж. Това не е добър знак не само за инвеститорите в здравеопазването, но изобщо за инвеститорите в България. Няма как един път получил разрешение, след известно време вкарал много пари, който и да е инвеститор, да му кажеш: „Чакай сега, няма да стане тази работа. Ще чакаш малко”.
Вярно, по наше време също имаше такъв текст, но тогава всички бяха наясно и знаеха, че ще получат и сключат договори със Здравната каса, след като минат акредитация. Все пак те бяха наясно какво ги очаква, бяха известени, така да се каже в бъдещето.
Този текст ние няма как да го подкрепим. Той е паразитен, не е добър и не създава добри условия за съществуването изобщо или за инвестирането в Република България.
Колегата Шарков направи едно предложение и то има резон, аз не чух и не разбрах, но да гласуваме отделно тези точки – т. 4 и т. 5, буква „г”. Ще го направим, или трябва да подложим на гласуване това предложение, което и аз подкрепям? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашето предложение е в § 10 да отпадне т. 4. И други народни представители, включително и от управляващото мнозинство, са предложили съвсем основателно тази т. 4 да отпадне. Защо? Ето част от нашите аргументи.
Уважаеми колеги, при положение че министърът на здравеопазването, съгласно Закона за лечебните заведения чл. 47 издава разрешително, че това лечебно заведение отговаря на всички изисквания, на всички критерии от гледна точка на персонал, на оборудване, апаратура и така нататък, изведнъж ние с един законов текст казваме: „Тези новооткрити лечебни заведения за болнична помощ нямат право да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса в срок от една година”, само че изобщо не става въпрос за една година. Давам Ви един пример, ако лечебно заведение новооткрито за болнична помощ с най-модерната апаратура, както преди малко каза д-р Шарков, с най-добрите специалисти, получи разрешение и лиценз за дейност през месец юни, вижте д-р Шарков, месец юни получава лиценз, то може да кандидатства за договор с Регионалната здравноосигурителна каса някъде до месец февруари, тоест минават 7-8 месеца. След като си подаде документите до РЗОК, ще чака една година, за да може да сключи договор с Националната здравноосигурителна каса.
Ако този дебат е част от дебата за това дали публичния ресурс трябва да се използва единствено и само в определен тип лечебни заведения, това е друга тема. Ако обаче дебатът не е този и ние искаме на входа на системата да ограничаваме с административни мерки броя на лечебните заведения, това означава, че се придържаме към тезата на министъра на здравеопазването, който казва, че регулираната конкуренция е тази, която върши работа в тези случаи. Няма такова нещо, уважаеми дами и господа народни представители! Защо няма такова нещо? Защото независимо от броя на лечебните заведения при определен финансов ресурс негово величество пациента е този, който избира кое лечебно заведение да съществува и кое не, а не някой текст от закона, не някой администратор. Горещата ми молба е да подкрепите отпадането на този текст.
Още един пример. Уважаеми колеги, съгласно Закона за здравето, ако не се лъжа до месец октомври, министърът на здравеопазването е длъжен да внесе в Народното събрание годишен доклад за здравето на нацията. Съгласно този доклад, който все още не е внесен, вече сме месец декември, България трябва да определи приоритетите, които трябва да бъдат финансирани с публичния ресурс. Такова нещо все още не е направено, пак повтарям. И ако на базата на този доклад изведнъж правителството стигне до извода, че трябва да се направи национален център – някакъв, примерно за борба със социално значими заболявания, говоря наизуст, тогава какво се оказва? Оказва се, че въпреки решението на държавата, на правителството, да открие такъв център, съгласно този текст, той не може да бъде финансиран от Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, разберете, че това е пълен абсурд. Знам, че министерството и Националната здравноосигурителна каса са притеснени от ограничения финансов ресурс, но в този случай административни мерки от рода на тази, която се предлага, не само не помагат, а точно обратното – създават проблеми както с Конституцията, така и с усещането на народните представители и българските граждани за равнопоставеност за конституционно закрепеното право в чл. 19 – право на труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, д-р Шарков, за реплика към господин Адемов.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов, проблемът не е само в харченето на публичните средства за здравеопазване. Проблемът е, че този текст създава проблем на пациентите. Ще Ви кажа защо създава проблем на пациентите. Защото, както например болницата в Оряхово вече е закрита, ако в момента се появи инвеститор или общината реши на мястото на фалиралата общинска болница да създаде ново лечебно заведение в рамките на следващата една година и половина, пациентите от общината, които са здравноосигурени, а тя, всъщност тази болница обслужва повече от една община, тогава на тях ще им се наложи отново да се лекуват, изминавайки километри, вместо да отидат в това лечебно заведение, което е създадено на базата на старото, но се води чисто ново лечебно заведение. Пациентите ще пострадат и ако е създадено лечебно заведение, което ползва нова медицинска техника и апаратура, и добри специалисти, те ще трябва да продължат да отиват в старото, защото там ползват правата си за здравноосигурени, а в новото няма да могат да ги ползват. Пациентите ще бъдат тези, които най-много ще пострадат от този текст.
Затова, колеги, не го приемайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги, доктор Шарков! Аз съм съгласен, че пациентите ще бъдат тези, които ще бъдат ощетените от една такава мярка, тъй като няма да имат право на избор.
От друга страна обаче, ако приемем аргумента, че само пациентите ще пострадат, това действително е сериозен аргумент, но при всички положения ще пострадат и тези, които искат да инвестират в тази дейност. Нашият аргумент е, че в България има много болници и затова не искаме нови болници. Искаме в рамките на бюджета, който съществува, да направим някаква регулация, която да забрани каквато и да е конкуренция, да забрани каквато и да е възможност български граждани да предпочетат по-качествените, в това число, новооткрити лечебни заведения.
Затова аз смятам, че Народното събрание трябва да се обедини около отпадането на този текст, за да не създаваме проблеми както на инвеститорите, така и на българските граждани, които по един или друг начин естествено ще бъдат ощетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, очакването е в този дебат да се включат и част от вносителите, а именно хората, които мислят, че подобен абсурден текст трябва да съществува, защото всички изказали се до този момент се обединяваме около мнението, че този текст спира инвестициите, спира новите технологии в здравеопазването и е пречка пред повишаване качеството на здравните услуги.
Не е нормално непрекъснато да чуваме от страна и на министерството, и на министър Дянков, че пари в държавата няма, че в здравеопазването не достигат пари, няма логика болниците да са натрупали 300 млн. дългове и реално да има проблем с обновяването на апаратурата и да се вкарва един такъв текст, който да бъде пречка пред всички тези, които искат да инвестират в здравеопазване и в болници. Няма логика министерството да бяга от инвестиции в болниците, от новата апаратура и от повишаване качеството на здравеопазване. Няма логика в едно подобно поведение.
От друга страна, след като няма обяснение защо този текст фигурира в Законопроекта за бюджета на НЗОК, се говори какво ли не, включително, че зад този текст стоят определени интереси за определени болници, които предстои да излязат на този пазар, които разполагат с определена апаратура, която би била предпочетена от гражданите пред апаратурата в други болници – нещо, което наистина слага едно петно върху вносителите на тези текстове. Най-малко е очаквано от ГЕРБ да въведат подобен изпитателен срок, след като, спомняте си, че първият министър на здравеопазването доктор Нанев беше един от най-големите противници и активисти за премахването на акредитацията. Извинявайте, но това е едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ и доктор Желев е прав, че поне за срока на акредитацията болниците и тези, които искат да инвестират в болници, бяха предупредени, а този текст се появява в движение. Не е нормално да говорим едно преди избори, едно да говорим по време на управлението и накрая ни в клин, ни в ръкав да вкарваме подобни текстове в законите.
Няколко думи и за нашето предложение, което се отнася до потребителската такса. Ние с доктор Желев и Янаки Стоилов също считаме, че пенсионерите трябва да бъдат облекчени при заплащането на потребителската такса, че сума от 2,70 лв. наистина е непосилна за пенсионерите, които вземат по 130 лв. пенсия. Затова предлагаме да се върнем към съществуващия режим, който беше до управлението на ГЕРБ, а именно пенсионерите да плащат по 1 лв. потребителска такса. В момента, в който ГЕРБ взе властта, се започна с репресивни мерки, основно срещу пенсионерите. Това е една от тях. Време е тя да бъде променена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Част от колегите от Комисията по здравеопазването и Парламентарната група на ГЕРБ всъщност сме предложили да отпадне т. 4 в § 10 и в т. 5 буква „г”. Ние смятаме, че така предложеният текст от Министерството на здравеопазването и от Министерския съвет в никакъв случай не е коректен.
Да, наистина неговата роля в момента да провокира един дебат в Народното събрание за това дали лечебните заведения и колко лечебни заведения трябва да ползват финансовия ресурс на държавата може би вече има някакъв ефект и ние трябва да се замислим върху това. Затова бяха направени промените в Закона за лечебните заведения и беше изработена Националната здравна карта – именно, за да определи в кои райони на България какви лечебни заведения трябва да съществуват, дали те са достъпни за хората, дали те са оборудвани с необходимата медицинска апаратура, дали в тях работят специалисти, дали те оказват спешната медицинска помощ и в какъв обем. Това стана ясно от изработената Национална здравна карта.
Само че преди да се пристъпи към приемането на един такъв текст, може би е редно да има изработени критерии за това кои лечебни заведения именно трябва да се финансират от публичния ресурс и кои – не; какви инвестиции са направени от инвеститорите, които тепърва предстои да открият тези лечебни заведения и дали не са нарушени правилата за конкуренцията.
Тези и много други въпроси тук се поставяха не само от колегите от опозицията, но сега ги поставяме и от управляващите, на които, надявам се, и министър Константинов може да отговори.
Аз апелирам към всички да подкрепят предложенията за отпадане на т. 4 от § 10 и отпадане на буква „г” от т. 5 на § 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност аз вече имах възможност, когато на първо четене говорихме за бюджета, да обясня какво е наложило предлагането на този текст.
Ясно е, че живеем в условията на криза, ясно е, че трябва да има предвидимост, ясно е, че появата на нови болници продължава. Всички доводи, които казвате, на пръв поглед са логични – за свободата, за конкуренцията, само че аз питам защо, след като имаме конкуренция 10-12 години и свободно без никаква регулация се разрастват болниците, качеството не се повишава? Защо народът, защо пациентите продължават да са недоволни? И ще ви кажа защо. Защото всичко е безпринципно, всичко е на чистата пазарна икономика, която е много хубаво нещо (реплика на народния представител Хасан Адемов), само че в здравеопазването тя не е достатъчна.
По тази причина ще припомня малко история. С пари на българския данъкоплатец от Световната банка беше финансирано едно проучване за болничния сектор. Направих един мастер-план по време на тройната коалиция, който много ясно каза какво трябва да се случи, само че той беше скрит в чекмеджетата. Там се говореше също за регулация – да се определят кои болници, как да бъде. Тотално бягство!
Но, разбира се, тези проблеми стояха пред въпросната тройна коалиция и те го измислиха чрез рамковия договор – така да не се сключва договор за тази година. Съдът го отмени, защото нямахте смелостта да го направите със закон.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А Вие имате ли?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Дали е най-доброто нещо да стане със закон, не. Но аз Ви казвам, че това е кризисно решение. В крайна сметка Вие ще решите. Аз дори няма да Ви призова какво да е решението – дали да го подкрепите, или не. Защото доброто решение, според Министерство на здравеопазването, е действаща здравна карта. Това, което се направи, трябва да се доразвие и да се определят наистина по региони колко болници имаме нужда да бъдат финансирани. Това е смисълът на решението, което днес беше взето от Министерския съвет като законопроект за лечебните заведения. Разбира се, това нещо ще изисква време да се разгледа – този цялостен законопроект, там много неща по-ясно са развити.
Но на въпроса дали трябва да има регулация в болничното обслужване, отговорът е ясен: да! Дали трябва да има конкуренция? Да! Голямото предизвикателство е как да ги съчетаем. Ако оставим всичко на самотек – да, ние ще имаме 10 кардиологични болници в София. И какво от това? В София се правят най-много фибринолизи, въпреки че имаме най-много инвазивни центрове. Защо? Защото държавата е лишена от възможността да прави здравна политика, след което хората идват и казват: „Какво прави правителството?”, а ние казваме: „Не!” Значи когато ни е изгодно, ще казваме, че сме оставили на пазара, но след това всички ще се обръщат и ще казват: „А какво прави държавата?” Държавата трябва да има отговорно поведение, каквото има в множество държави в Европа. Илюзия е да се мисли, че навсякъде всичко е чиста свобода.
Абсолютно са верни констатациите и логиката на тези, които казват, че са инвестирали пари. Съгласен съм, че не е добро нещо в един момент рязко да се променят правилата. Но категорично отхвърлям всякакви инсинуации, че това се правело, защото имало някакви скрити цели да накажем едни болници, за да фаворизираме други. По същия начин аз мога да кажа, че тези, които най-много се изказват за точно определени болници, вероятно имат някакви специфични интереси – и аз такива неща чувам, затова са толкова активни.
В крайна сметка имаме криза и имаме ограничено количество средства. Такъв брой болници, какъвто има в България, никоя държава с нашите оскъдни ресурси не може да си позволи. Заради този огромен брой болници българските медицински специалисти са принудени да работят на множество места. Заради този огромен брой болници продължава да се увеличава техният брой в два-три града на държавата, а цели области остават без тях точно поради липса на здравна политика. Точно това искаме да направим. Този конкретен текст, разбира се, не замества истинската политика, затова оставям на Вашата съвест и решение, както предпочетете, да гласувате. Категорично съм на мнението за действаща Национална здравна карта. Между другото, това нещо е записано – и за здравната карта, и за високотехнологичните дейности в програмата на ГЕРБ, така че днешният законопроект за лечебните заведения, с който вероятно съвсем скоро ще се запознаете, точно дискутира тези неща. А конкретното решение е, разбира се, Ваше. Знаете доводите, бяха казани, безсмислено е да повтарям едни и същи тези. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Константинов.
Дебатите са закрити. Преминаваме в режим на гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението от група народни представители от различни парламентарни групи за отпадане на т. 4 в § 10 за създаване на ал. 13 в чл. 59.
Гласуваме предложението за отпадане на т. 4.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народни представители от различни парламентарни групи за отпадане в т. 5, буква „г”, съгласно която се създава нов § 19п.
Гласуваме това предложение за отпадане на предложения по вносител нов § 19п.
Режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители от Синята коалиция за промени в § 10, т. 3 на чл. 50.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 29, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Предложенията на народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи е гласувано.
Предложението на народния представители Лъчезар Иванов е гласувано.
Предложенията на народните представители от групата на ГЕРБ в частта, в която не бяха подкрепени от комисията, ги гласувахме и приехме. В останалата част по т. 2 и т. 3, букви „а”, „б” са приети по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Анна Янева и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 23, против 59, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Стигнахме до предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов частично за отпадане на т. 4 вече е гласувано, както и т. 5, буква „г”. Предложението по т. 6, буква „б” по принцип се подкрепя от комисията. За предложението по т. 6, буква „а” и т. 6, буква „в” нямаме проведено гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на тримата народни представители за промени по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6, буква …
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Точка 5.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точка 5 е приета.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много Ви моля да се обаждаме, когато има съответно дадена заявка за това и съм дала думата. Повтарям едно и също два пъти за онези, които не следят какво говоря.
Приехме по т. 5 от предложението на народните представители отпадане на т. 4. По т. 6 от предложението сме уважили искането им да отпадне в т. 5 буква „г”. Буква „б” се подкрепя от комисията. От т. 6 остава да се гласуват букви „а” и „в” плюс точки 1, 2, 3 и 4 от предложението на народните представители, а не от предложението по вносител.
Подлагам на гласуване онази част от предложението, която два пъти съм обяснила подробно за стенограмата. Тази част комисията не я подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Постъпи предложение в § 19р – на страница 20. Народният представител Ваньо Шарков предложи в ал. 1, вместо думата „доказателства” (става реч за изречението: „Към заявлението лицата прилагат доказателства за датата на напускане на страната.”), да се запише „декларация по образец, изготвена от НАП”.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Второто предложение на господин Шарков е в § 19р, ал. 2 – след думата „заявлението” да се допише „и декларацията”. Става реч за декларацията по ал. 1. Текстът продължава „се подава в компетентната териториална дирекция” и така нататък.
Подлагам на гласуване предложението за допълнение – след думата „заявлението” да се запише „и декларацията”.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега вече поставям на гласуване редакцията на § 10 по доклада на комисията, заедно с приетите от нас решения по отношение на промяната на чл. 59, § 19п и § 19р в двете му алинеи.
Гласували 114 народни представители: за 90, против 19, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, считам за коректно сега да се върнем на отложения § 2, преди да приемаме текстовете за момента на влизане в сила на закона.
С оглед приетите от нас промени в доклада на комисията по отношение на предложенията на д-р Лъчезар Иванов се предлага следната редакционна промяна на текста на § 2:
„Министерството на здравеопазването ежемесечно, до края на текущия месец, предоставя трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 1, ред 5 в размер на поетото през месеца задължение към лечебните заведения за извършената от тях акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и по чл. 1, ал. 1, ред 6 за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.6.1. и ред 1.5.6.2. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По §12 – предложение от народните представители Десислава Атанасова, Даниела Дариткова, Красимира Симеонова, Пламен Цеков, Анатолий Йорданов, Геновева Алексиева, Джема Грозданова и Галина Милева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 10, т. 7, буква „б”, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Смятам, че трябва да има преномерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Във „Финални текстове” ще съобразят преномерацията, с оглед на приетите решения, различни от предложенията на комисията.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 в редакцията му по доклада на комисията, като се съобрази номерацията на текстовете, поради отпадането на някои от предложените.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието, а с това и Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.

Уважаеми дами и господа, връщаме се към § 22 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Припомням, че коментарите и дебатите бяха относно това дали приетите по този доклад изменения в разпоредбите на чл. 27 следва да се прилагат за неприключили към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства, както и за производства, образувани след влизане в сила на този закон, за данъчните периоди след 1 януари 2007 г.
След проведени разговори становището е, че така предложената редакция създава различен режим за правните субекти, за една част от които има вече влезли в сила съдебни решения, поради което мнението е, че не е целесъобразно и има значителни юридически проблеми, ако този текст остане.
В същото време имаше предложение на народния представител Михаил Миков за отпадането на този параграф. Гласувахме го. Предложението не беше прието.
Сега ще подложа на гласуване предложението на комисията за § 22.
Моля да гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 39, въздържали се 45.
Предложението не е прието.

Остана точка последна от програмата за днес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2012 г.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси Ви предлагам процедура по гласуване за допускане в пленарната зала на господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване относно допускане на гости в пленарната зала.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Главчев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – госпожа Масларова.
Извинявайте, господин Главчев, да чуем процедурата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предвид факта, че в разглеждания сега законопроект – Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2012 г., се предлагат изключително съществени промени в нашата пенсионна реформа, която беше приета през месец декември миналата година, предложението на Парламентарната група на Коалиция за България е този дебат да бъде предаван директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 97 народни представители: за 23, против 14, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж ще се върнем на § 22 от Закона за данъка върху добавената стойност по следните причини – отхвърлихме с решение предложението на комисията за § 22, но по този начин остана текстът на вносителя, който е с номерация „§ 21 по вносител”, затова сега подлагам на гласуване аналогичния текст, до който има номерация на § 21 по вносител.
Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 20, против 26, въздържали се 49.
Текстът на вносителя за § 21 не е приет.
И сега вече сме в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Слушаме Ви, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
„Доклад относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102-01-73, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2011 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2011 г.
„Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 8 465 555,7 хил. лв.
(Следва таблица с показатели.)
(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 8 462 341,5 хил. лв.
(Следва таблицата по доклада.)
(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:”.
(Следва таблица.)
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
а) В ал. 1:
а) в раздел І числото „8 465 555 ,7” се заменя с „ 8 936 355,7”;
б) в раздел І, т. 1. числото „6 220 337,0” се заменя с „6 691 137”;
в) в раздел І, т. 1.1. числото „ 3 851 210,3” се заменя с „4 322 010,3”;
б) В ал. 2:
а) в т. 2 числото „7 150,0” се заменя със „7 500,0”;
б) в т. 2.1. числото „3 150,0” се заменя с „3 500,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложението, което правим с моите колеги, е свързано с увеличаване на приходната част в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ние определено считаме, че не са използвани всички възможности за увеличаване на средствата в приходната част в бюджета на държавното обществено осигуряване и в по-нататъшните точки ще аргументираме тези средства, които са предложени. Но тук става въпрос за увеличаване на приходната част в резултат на увеличаване на осигурителната вноска в пенсионния фонд, в увеличаване на вноската за фонд „Безработица” и увеличаване на максималния осигурителен доход.
В ал. 2 предлагаме корекция на разходната част с трансфер от Националния осигурителен институт към Министерството на труда и социалната политика за Агенцията за социално подпомагане в размер на 350 хил. лв., които да бъдат за помощни средства, свързани с въпросните помощни средства на хората с увреждане.
Искрено се надявам, че поставяйки под въпрос проблемите в Националния осигурителен институт, в бюджета на държавното обществено осигуряване, едно предложение, което се прави с оглед увеличаване на приходната част с близо половин милиард, няма да мине покрай Вашите уши и ще гласувате под строй, както сте решили.
Уважаеми колеги, има ресурси, с които да запълним част от дефицита в Националния осигурителен институт в приходната му част. Моля ви, помислете за всичко това! Преди година по това време шумно беше приета реформата в пенсионното осигуряване. Днес – една година по-късно, ние правим съществени промени. Но промените трябва да бъдат към насока увеличаване на приходите в НОИ, а не в ограничаване на разходите и потърпевши да останат големи групи от български граждани, така че настоятелно ви моля – премислете още веднъж това, което предлагаме – увеличаване на приходната част в тази му част с 470 млн. 800 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 44, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Стойнев – искане за прегласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вземам думата за прегласуване, тъй като тук изборът е много важен – осигуровки или вдигане на стажа и на възрастта. По никакъв друг начин този дефицит не може да бъде намален. Вие избирате най-лесния и възможно най-болезнения вариант за хората. По-нататък ще говорим и по тази тема. Не може да се увеличава така стажът и възрастта. Да наказваме хората именно във време на икономическа криза и висока безработица. Разбирам да имаме икономически растеж, разбирам безработицата да е 5%, но сега за хората, които не могат да се пенсионират, няма работа. Вие де факто им отнемате правото на пенсиониране.
Нищо не пречи да се вдигнат осигуровките. Осигурителната тежест в България, тежест в кавички, разбира се, не е висока. Няма държава в света едновременно с ниски данъци и ниски осигуровки. Едно от двете трябва да изберем. Когато Вие намалихте осигуровките, дефицитът експлодира – надмина над 2 млрд. лв. Променихте си решението, и правилно – намалихте дефицита. Сега дефицитът отново се увеличава. Разбира се, за мен лично е заради всички плащания, които трябва да излязат от системата на държавното обществено осигуряване и да отидат към системата на Агенцията за социално подпомагане, и тук вече чакаме министърът трета година да свърши тази работа. В този момент, именно когато кризата се задълбочава и когато няма работа, начинът е към осигуровките. Дефицитът ще намалее. Илюзия е, че този дефицит едва ли не ще изчезне. В солидарен модел, какъвто е българският, винаги ще има дефицит. Въпросът е дали държавата ще може да го покрие, или няма да може да го покрие.
Аз разбирам много добре приказките: „Да, за бизнеса е тежко, ще го натоварим, голяма осигурителна тежест...”. Какво не направихме за българския бизнес, кажете ми?! Имат възможно най-ниските данъци в цяла Европа. Още повече, вдигането на осигуровките ще бъде споделено между работодателя и работника. Работникът ще предпочете да има по-голям осигурителен принос, отколкото да му се вдигат стажът и възрастта, така че ако евентуално остане без работа на 60 години, да не може да се пенсионира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 65, против 18, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по приходите и трансферите на обща сума 5 304 927 800 лв. съгласно приложена таблица към доклада.
(2) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по разходите и трансферите на обща сума 6 971 130 хил. лв. съгласно приложена таблица към доклада.
(3) Приема дефицит по бюджета на фонд „Пенсии”, както следва: 1 666 202 200 лв.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев:
„В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. І числото „5 304 927 800” се заменя с „5 512 927 800”;
б) в т. 1 числото „5 304 377 800” се заменя с „5 512 377 800”;
в) в т. 1.1. числото „2 935 251 100” се заменя с „3 142 251 100”;”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Искрено казано, аз не се надявам, че в тази зала тази вечер ще има някаква чуваемост по какъвто и да е от въпросите, свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване. (Реплики и възгласи в ГЕРБ.)
Дали ще подвиквате или не, това няма да ме накара да не си кажа мотивите в тази връзка.
Уважаеми колеги, от приемането на истинската реформа в пенсионното осигуряване, която беше обсъждана през 1998 и 1999 г. и беше приета едва в 2000 г. – трудно, болезнено, но с ясната представа и съзнание, че ще има дълъг период от време, в който ще се работи по тази пенсионна система и хората ще имат гаранции, от тогава, още първата година след приемането на пенсионната реформа в 2001 г. започна намаляването на осигурителните вноски.
Няма да скрия, че лично аз и част от моите колеги сме били против това сериозно намаляване на осигурителните вноски, но днес при положение, че демографската криза виси като дамоклев меч над главите ни, при положение, че безработицата се качва с ускорени темпове, при положение, че нямаме ръст на доходите, в резултат на което осигурителните вноски да пълнят нашите пенсионни фондове, и имаме най-ниските данъци в сравнение с европейските страни, няма логика да не направим първа, макар и плаха стъпка с 1,2% да увеличим осигурителната вноска. Тя ще бъде далеч по-безболезнена за работещите и за работодателите, отколкото другите крути мерки, които предлагате в по-нататъшните точки и параграфи в този бюджет.
Ръстът на осигурителните вноски ще донесе на бюджета само с тази стъпка 208 млн. лв. в приходната част на бюджета.
Нека да ви върна към онези други символични стъпки, които се правят. Казваме: „Тези пари не могат да се дадат, защото нямаме пари”. Ето ви един източник. Всеки ще бъде съгласен да даде с няколко лева повече осигурителна вноска, отколкото да се увеличава неговата възраст за пенсиониране в период, в който няма никакъв шанс да си намери работа или да се реализира по начин, по който той желае.
Още повече, ние създаваме сериозни сътресения за хората и недоверие в пенсионната система, което е изключително страшно в такъв период. Това обезверява цели поколения наред.
Така че, колеги, помислете още веднъж. Много по-лесно ще се преглътне повишаването на осигурителната вноска с 1% и малко повече, отколкото другите мерки, които вие предлагате. Това са над 200 млн. лв. в приходната част на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, които комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, който се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 70, против 20, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” по приходите и трансферите на обща сума 300 634 600 лв. съгласно приложена таблица към доклада.
(2) Приема разходи и трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” на обща сума 300 648 300 лв. съгласно приложената таблица към доклада.
(3) Приема дефицит по бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва: 13 700 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
„Чл. 4. (1) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” по приходите и трансферите на обща сума 116 592 700 лв. съгласно приложена таблица към доклада.
(2) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” по разходите и трансферите на обща сума 53 670 500 лв. съгласно приложена таблица.
(3) Приема излишък по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” в размер на 62 922 200 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
По член 5 – комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за чл. 3, 4 и 5, които комисията подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 71, против 12, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 6 има предложение от народните представители Масларова, Богданова и Стойнев.
„В член 6, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в т. 1 числото „172 милиона 581 хиляди и 200” се заменя с „344 милиона 581 хиляди и 200”;
б) в т. 1 числото 172 милиона 581 хиляди и 200 се заменя с 344 милиона 581 хиляди и 200;
в) в т. 1.1 числото 172 милиона 581 хиляди и 200 се заменя с 344 милиона 581 хиляди и 200.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Осигурителната вноска за фонд „Безработица” в България е 1%. Един процент! Имаме ли проблем с безработицата? Управляващите може би ще кажат: ”Нямаме проблем, тя намалява.” Европейската комисия каза, че България е държавата на първо място с ръст на безработицата. Утре ще гледаме бюджета, от Министерството на труда и социалната политика залагат безработица 9%. Нали така, господин министър?
Само че, като погледнем бюджета на НОИ, броят на безработните с право на обезщетение за следващата година се увеличава. На кого да вярваме? Едната ръка не знае какво прави другата, камо ли главата да знае какво правят? Пълен хаос! Най-важно е – 172 млн. лева могат да влязат в бюджета на държавното обществено осигуряване, за да смекчим удара, който Вие нанасяте на българските граждани с тази мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Дискусията да се увеличават приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет, е изключително трудна в условия на криза. Точно затова, уважаеми дами и господа, разглеждайки балансите в чл. 6 в бюджета на фонд „Безработица”, трябва да отбележим нещо, което е изключително важно.
Когато безработицата в България беше около 6 и под 6%, тогава ние намалихме осигурителната вноска за фонд „Безработица” от 3 на 1%. Нещо повече, освен че намалихме осигурителната вноска от 3 на 1%, миналата година Вие увеличихте размера на обезщетението, както е по Кодекса на социалното осигуряване, на 60% от среднодневния осигурителен доход. Тоест от една страна намаляваме приходите във фонд „Безработица”, от друга страна – увеличаваме разходите, и от трета страна – в условия на криза безработните се увеличават, заетите намаляват. Как си обясняваме тогава, че за следващата година във фонд „Безработица” има дефицит от 177 милиона?
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вярно е, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е на консолидирана основа и накрая цялата сметка се прави по начин, по който да оформи бюджета на държавното обществено осигуряване на консолидирана основа. Ние обаче трябва да си даваме ясна сметка, че когато няма приходи в един фонд, какъвто е фонд „Безработица”, когато разходите са увеличени, няма защо да се чудим, когато срещу тези увеличени разходи не стоят осигурителни приходи. Миналата година увеличението беше обществено приемливо, но беше в разрез с осигурителните принципи, защото срещу увеличеното обезщетение не стоят осигурителни приходи. Защо тогава се чудим, че се увеличава дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване? Защо продължаваме да се чудим, защо се увеличава трансферът от централния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване?
Тази дискусия е открита и ако не сме я решили в този бюджет, уважаеми госпожи и господа от управляващите, при всички положения трябва да се замислим, ако искаме фондовете на държавното обществено осигуряване да бъдат автономни. Ако искаме осигурителните вноски да бъдат адекватни на разходите, които са за всеки един фонд, трябва така да направим, че да балансираме бюджета на всички отделни фондове, а не да чакаме на консолидирана основа накрая да кажем колко е дефицитът и да искаме от централния бюджет трансфер в размерите, в които говорим вече, че е той. Така че, когато не спазваме принципите на социалното осигуряване, винаги стигаме до задънена улица и винаги в края на годината, когато приемаме бюджетите, се чудим защо се увеличават бюджетите. Те се увеличават капка по капка точно с такива безпринципни предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 62, въздържали се 14.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, който се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 66, против 17, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 70, против 19, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев.
„В чл. 8, ал. 1, т. 4 се изменя така:
„4. Максимален месечен размер на осигурителен доход, както следва:
а) от 1 януари до 30 април 2012 г. – 2700 лева;
б) от 1 май до 31 декември 2012 г. – 2900 лева”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, предложението, което Ви е представено от моите колеги, е много просто и то е: Трябва ли хората с по-високи доходи да плащат по-високи осигуровки или, казано иначе, трябва ли богатите да плащат повече? Много простият отговор е: Да, трябва.
Аз имам усещането, че Вие нямате желание да участвате в този дебат, тъй като до този момент не видяхме нито едно изказване от ваша страна – който и да е от вас да стане и да противопостави някакви аргументи. Ние Ви предлагаме нещо, което не е свързано с разходна, а с приходна част. Имайте предвид, че това предложение увеличава приходната част със 122 милиона. На фона на един дефицит, който е близо 2 милиарда, това е едно много сериозно предложение. И на фона на това, че в България действа плосък данък, който е еднакъв, знаете, и за богати, и за бедни, богатите могат да бъдат по-солидарни в тази криза, поне като плащат по-големи осигурителни вноски. Знаете, че в редица държави хората, които принадлежат към по-богато съсловие, сами предложиха да бъдат обложени повече и това беше прието в редица държави. Сега имаме тази възможност и така да поддържаме тази пропорция, увеличавайки на 2700 и след това на 2900 лв. максималният осигурителен праг, именно за хора, които имат доходи като нашите. Още повече, че ние това го обвързваме с това да не се увеличава максималната пенсия, за да не се увеличава разходната част, специално в тази кризисна година, съзнавайки по принцип, че това не е правилно и съзнавайки, че по принцип, когато се вдига максималният осигурителен праг, трябва да се вдига и тази максимална пенсия.
Нашето предложение е да обмислите внимателно това предложение за по-солидарно отношение на хората, които имат по-високи доходи и да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, преди една година, с цел оптимизиране на приходната част на бюджета, бяха повишени с 1,8-процентни пункта пенсионните вноски и с около 6% средно – осигурителните прагове по основни икономически дейности и групи професии, а също така осигурителните вноски за самоосигуряващите се и земеделските производители. Ефект не се получи. И сега няма да се получи, но сигурно ще нарасне делът на сивия сектор, който и без това никак не е малък.
Затова и предлагаме да не се променят минималните осигурителни прагове, както е заложено в Проекта в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 – с 5,9% средно. Крайно време е да се разбере, че увеличаването на осигурителната тежест демотивира и отблъсква участниците в системата. Според мен, ключовите думи тук са „събираемост” и „контрол”.
Безспорно в пенсионноосигурителната система са натрупани страшно много проблеми след 8-годишно блокиране на реформата. За нейното рестартиране преди година бяха направени някои стъпки – твърде плахо и твърде разтеглени във времето. За съжаление, и обсъждания днес Проект за Закон за бюджета за Държавното обществено осигуряване не може да бъде определен като реформаторски, защото реформата, особено закъснялата, налага доста крути мерки. Една реформа изисква пакет от мерки и много, много воля за нейното прилагане. Тези единични, несигурни и хаотични действия, отразени в проекта, не могат да бъдат наречени реформа.
Затова и ние от Синята коалиция няма да подкрепим този Проектозакон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Костов, по никакъв начин не мога да се съглася, че увеличаването на вноските няма какъвто и да било ефект върху бюджета на Държавното обществено осигуряване. Когато ГЕРБ намалиха осигуровката, дефицитът експлодира – 2 млрд. 200 млн. лв. Вдигнаха осигуровката с 1,8, дефицитът намаля през 2011 г. приблизително със 700 млн. лв. Как така да няма ефект?
Какво означава няма ефект от това да се вдигат минималните осигурителни прагове? Ами дайте тогава всички да се осигуряваме на минимални осигурителни прагове, за да имаме по-голяма събираемост.
Напълно споделям мнението Ви, че това не е реформа. Това, може би, всички го знаем. Основният проблем е провала по липсата на заетостта и това е проблемът, защото няма приходи от осигуровки, защото откакто ГЕРБ управлява се загубиха 360 хил. работни места, защото малкият и среден бизнес са ликвидирани. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Костов? Заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стойнев, ние с Вас сигурно никога не бихме постигнали съгласие по отношение на нивата на осигурителните вноски, но ако погледнете резултатите от изпълнението на бюджета за 2011 г. до месец септември, ако не се лъжа, ще видите, че в сравнение с изпълнението за 2010 г. има значително влошаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Министър Младенов иска думата.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, безспорно в състояние на икономическа криза осигурителните вноски не трябва да се вдигат повече, защото това ще тласне допълнително хората в сивата икономика, от една страна, и, от друга страна, няма да даде възможност на бизнеса да запази колкото се може повече работни места на базата на спестени средства.
По отношение на минималните осигурителни прагове, тази година синдикатите и работодателите по браншове се договориха за 50 икономически дейности, в които минималните осигурителни прагове се увеличават средно с 6,9 на сто. В останалите 35 икономически дейности ние търсихме до последно и в тях синдикатите и работодателите да постигнат някакъв компромис, но така и не се получи. Затова ние направихме така, че за тези 35 икономически дейности залагаме увеличаване на минималните осигурителни прагове с 4,5 на сто – толкова, колкото се очаква да бъде ръстът на осигурителния доход през 2012 г.
Искам да припомня, че минималните осигурителни прагове бяха въведени преди години и те имат за цел да извадят на светло голяма част от хората, които укриват част от своите трудови доходи.
Така че по отношение на осигурителните вноски – не, сега не е моментът да се вдигат, защото това би затруднило допълнително и хората, и бизнеса, но по отношение на минималните осигурителни прагове аз мисля, че постъпихме честно, като дадохме за пореден път възможност на синдикатите и на работодателите да ги договорят по икономически дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, господин министър! Ние правим едно предложение за промяна на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, където са точно тези минимални осигурителни прагове и го правим с много сериозния мотив, че първо интересите на хората, които трябва да плащат минималните осигурителни прагове, в лицето на най масовите представители – дребните и семейни фирми, не са представени във Вашия социален диалог, нито в Социалната комисия. Вие сте постигнали тези договорености, ако изобщо са налице тези договорености с хора, които нямат отношение към тези минимални осигурителни прагове. Тази мярка е вдигане на осигурителната тежест за фирмите, особено за малките и за самоосигуряващите се лица. Това е най-сериозният начин да се предизвика поява и да се усили сивата икономика, като относителен дял в националната икономика.
Ние считаме, че е крайно неподходящ моментът сега да се прави това. Крайно неподходящ! Аз ще направя едно кратко отстъпление, за да кажа, че преди да бъде отделена пенсионната система от социалното подпомагане, от функциите и да извършват социалното подпомагане и социалната помощ, не могат да бъдат разрешени нейните проблеми нито с вдигане на осигурителни вноски, нито със сваляне, нито с възраст, нито с какво и да е било, защото това е каца без дъно. Каквото и да сипете там, винаги ще се появи някой социалист, който има други идеи за силно социално подпомагане и ще лашне парите в тази посока. Винаги ще има такъв, който ще иска с чуждата пита да прави помен, тоест да подпомага социално слаби граждани с моята, Вашата и прочие осигурителна вноска за пенсия. Винаги ще се случва това нещо.
Докато това не бъде решено по принцип, няма право никой тук да говори колко са ниски и колко са високи, защото никой не знае колко ниски и колко са високи осигурителните вноски.
Освен това, ако допуснем, че не искат да се пипа осигурителната вноска, което е масовият начин да бъде ангажиран осигурителят да внася пари за лицата, пита се защо тези минимални прагове, които удрят наистина малкия бизнес и самонаетите, трябва да бъдат вдигани. Защо точно върху тези хора се стоварва тази допълнителна тежест в този много труден за тях момент? Защо не подходим еднакво към всички? Защо не са били така добри работодателските организации и синдикатите, да се разберат да вдигнат осигурителната вноска въобще, а са се разбрали на гърба на тези с минималните осигурителни прагове?
Това е непочтено и неразумно действие от гледна точка на водене на политика в условия на криза. Как се противодейства на кризата, като стоварваш върху практически най слабия работодател допълнителен ангажимент? Това са се разбрали. Това е тази политика, която не може да бъде подкрепена. Тя е неразумна, тя е късогледа, тя няма как да изведе и най малко пък е в състояние да изведе от трудните проблеми пенсионноосигурителната ни система.
Миналата година, Вие излязохте тук и бихте барабаните, че правите реформа. След една година от тази „реформа” не остана абсолютно нищо. Нищо! Никакъв ефект! Нула, даже обратно!
Сега предлагате нови мерки. Аз се питам с какъв авторитет, с каква вътрешна убеденост защитавате подобни мерки, от къде идва куража отново да се захващате с нещо, което очевидно не можете да свършите? Как няма някакви вътрешни задръжки в това мнозинство и не потърси други политически инструменти, за да отиде към някакво смислено, зряло решение на този въпрос? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защо не поемете ръката, която Ви се протяга от различни страни? Дайте да седнем, да се разберем за съдбата на тази пенсионна система. Тя не може да стои в ръцете и върху капризите на министър-председателя Бойко Борисов, на финансовия министър, на господин Тотю Младенов, след това на някой друг министър-председател и прочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Тя трябва да се крепи на социалната солидарност между българските граждани, тогава те ще бъдат сигурни в това, което става. Защото в момента Вие разпадате напълно социалната солидарност между българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето отдавна изтече.
ИВАН КОСТОВ: Няма кой да внася осигурителни вноски при тази система! Няма да има кой!
Утре ще бъдат още по-малко, дефицитът на тази система ще е още по-голям. И всичко това е направено с добри намерения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Стойнев –първа реплика. Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Костов, че хаосът е пълен, е пълен, че доверието в пенсионната система е разбито, е разбито. Но, господин Костов, по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че вдигането на осигуровките няма ефект и че никой не може да прецени дали това ще има ефект.
По време на криза барикадата вече е построена, господин Костов. Има леви мерки, има и десни мерки. Десните мерки, са именно тези, с които Вие се съгласявахте да натоварите хората, защото по време на криза тези хора няма да могат да се пенсионират, когато им се вдига стажът и възрастта. Лявата мярка е именно тази, в която и богатият човек да бъде съпричастен по време на криза – да плаща по-големи осигуровки. Колко са хората в България, които получават доходи над 2 хил. лв.? За какъв малък и среден бизнес говорите? Не могат ли тези богати хора, които се броят на пръсти да плащат по-големи осигуровки?
Но отмина времето, когато имаше конкретна икономическа политика за повече доходи, когато имаше политическа стабилност и идваха преки чуждестранни инвестиции. Това време отмина. Сега е точно времето, когато трябва да има сблъсък на вижданията за политика.
И в следващата точка – тези хора от Европейската народна партия, именно те предлагат увеличаване на минималната пенсия с 9 лв., което е най-несправедливо, защото тези хора, които имат по-голям осигурителен принос, които са се осигурявали, техните пенсии не могат да се вдигат. Но тук хората трябва да избират именно в този кризисен момент – възраст или осигуровки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Костов?
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Никой не вдига осигуровките в Европа, това е вярно.
Вижте, господин Стойнев, щеше да има смисъл във Вашето предложението да се вдигне максималният осигурителен доход, но аз говоря за друго, говоря за нашето предложение за Приложение № 1, за минималните осигурителни прагове. Не сте ме чули добре, но ме карате да коментирам Вашето предложение. То е неприемливо, защото Вие вдигате максималния месечен размер на осигурителния доход, обаче не вдигате максималната пенсия. По този начин разбивате още повече стимула да се плаща осигуровка на по-висок доход.
Трябва да го разбирате това, то е елементарно. Сигурен съм, че го разбирате. Затова, ако сте последователен, трябваше така да направите своето предложение.
Що се отнася до нашето предложение, ние имаме примера от миналата година. Вдигнаха ли се минималните осигурителни прагове миналата година? Вдигнаха ли се? Помни ли някой вдигнали ли сте минималните осигурителни прагове миналата година, с изключение на няколкото експерти? Вдигнахте ги! С какво обещание? С това, което казва господин Стойнев – щяло да се увеличи събираемостта от тази вноска и ще се оправи пенсионният фонд. Нали това беше обещанието? Какво каза тогава Синята коалиция? „Не, няма да получите тези пари и ще завършите с още по-голям дефицит.” Кой излезе прав? Аз не обичам да говоря така за нас, сам да се бия в гърдите, както умеят ГЕРБ, но хайде да попитам: кой беше прав миналата година? Кой беше 100% прав и кой беше 100% неправ? Съвсем очевидно, че ние бяхме прави. Предупредихме Ви, че вдигането на минималните осигурителни прагове в условия на криза ще доведе до отлив на осигуряващи се лица. Точно това се случи, ама, абсолютно се случи! Триста милиона се вдигна дефицитът, изчезнаха хора от осигурителната система. Ето го ефектът.
Сега вдигате с нови 6,9%, казва министърът. Сбърка числото – 5,9% вдига. (Реплика от министър Тотю Младенов.) Да, за общо е 5,9, не съм Ви слушал внимателно. Пет и девет е много високо вдигане за тази прослойка хора, за тези хора, които осигуряват до себе си жена си, работещи роднини, малка семейна фирма или нещо подобно. На тези хора им изтегляте единствената маневреност в този момент на криза, което е крайно неразумно и е насочено срещу българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Госпожа Масларова, след това господин Захари Георгиев.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Спорът недвусмислено показва колко набързо и на коляно се правят реформите в една такава сериозна област, каквато е пенсионната система. Аз споделям казаното от преждеговорившия, това че не трябва да се вдигат минималните осигурителни прагове, но в същото време не мога да споделя това, че когато се вдигат минималните осигурителни прагове, ние пазим максималните осигурителни прагове. И ще Ви кажа защо. В Бюджетната комисия недвусмислено беше казано, че ако повишим максималния осигурителен доход, защото минималният ще го повишим – така сме се договорили синдикати и работодатели – максималният осигурителен доход повишим ли го, трябва да вдигнем максималните пенсии. Понеже там има и осигуряващи се, които работят в държавния сектор и държавата участва като осигурител, трябва също да плати по-висока осигурителна вноска – ние в случая пазим държавата.
Трябва да Ви кажа, колеги, че там са 122 милиона. От тези 122 милиона – 90 милиона са държавното обществено осигуряване, 32 милиона са в здравното осигуряване. Защо ние продължаваме да създаваме дисбаланси? Повишаваме минималния осигурителен доход, задържаме максималния осигурителен доход. Кътаме едни 40 хил. души, които се осигуряват на максимален осигурителен доход, от които 38 хил. души са такива като нас, в държавния сектор – там са високите заплати, и тук-таме в някои самоосигуряващи се частни фирми. Малко са самоосигуряващите, които отиват на 2 хил. лв. осигурителен доход, повече са тези държавни служители, които са със заплати по-високи, даже и от нашите. Вие много добре знаете в какви области и сфери са те.
Така че нека да не си заравяме главата в пясъка. Този спор ще продължи и той ще продължи, защото когато се пристъпва да се пипа в тази система така болезнено и така на парче, както справедливо преди малко беше казано, това при всички случаи води до сътресения и до неравенство.
По-нататък Вие ще видите един друг текст, че се повишава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Защо? Въз основа на какво – повече принос, повече участие в осигурителната система? Откъде-накъде? Затова ще говорим след малко.
Значи, тези които внасят в системата, те няма да получат, а тези, които са на минимума – те ще получат. Нямам нищо против, но ако спазваме правилата, ако правилата, свързани с осъвременяване съобразно темпа на инфлацията и ръста на осигурителния доход се спазват за всички. В противен случай ние продължаваме да създаваме неравенство. Ние продължаваме да сплескваме пенсиите – повишаваме минималните, а максималната я натискаме отгоре. Е, какъв е стимулът? Това е демотивация, това е шанс за сива икономика, това е липса на доверие в системата, липса на сигурност в системата. Няма ли доверие, няма да има и сигурност в системата. Така че нека не се заблуждаваме.
Тези предложения ги правим с желанието да увеличим приходната част и в същото време да помогнем в този етап на криза. Не може хората с високи доходи да стоят настрани, не може непрекъснато да пазим държавата. Защото, ако трябва да бъдем откровени, най-големият длъжник на осигурителната система е държавата. Хайде да попитаме – точно колко са парите, които се внасят за армия и полиция, на държавата като осигурител? И внасят ли се редовно? Тоест има неща, които трябва да си ги кажем. Но този диалог, този спор, този дебат трябваше да се води на друго място, а не скрити тук в 20,00 ч., когато камерите, радиата са затворени, за да не се види и да не се чува какво говорим в залата.
Защо Ви е страх да го дебатираме? Ще го дебатираме. И ние сме допускали грешки, но не допускайте грешките, които ние сме допускали. Когато искаме да помогнем и да подадем ръка съвсем коректно, Вие надменно отхвърляте всяко едно предложение. Така сигурност и дългосрочен поглед в тази сериозна система, никога няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Георгиев, заповядайте за изказване.
След това са записани господин Адемов и господин Шопов – също за изказване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ще споделя с Вас своето мнение по отношение на максималния осигурителен праг, защото има изказани оттук разсъждения, с които аз не съм съгласен.
От една страна, когато се предложи тази идея за първи път, не в този законопроект, от мнозинството ни обвинихте, че видите ли от БСП искат да вдигнат пенсиите по този начин на бившите комунистически генерали – или какво беше казано там – които сега са на тавана. Когато се предлага, в този кризисен момент, да не се увеличава таванът на пенсиите, излиза друго съображение. Отдясно, чувам господин Иван Костов, казва: „Ама, защо? Несправедливо е да не се увеличават пенсиите.”
По мое мнение не е несправедливо, в точно този момент, да не се увеличават пенсиите, защото, първо, тези, които ще плащат по-големите вноски не са тези, които получават пенсиите.
Второто, най-съществено нещо, в момента сме в една изключително тежка криза и това е едно антикризисно действие, което ще подпомогне акумулирането на средствата в НОИ.
Не съм съгласен и с разсъждението на министър Тотю Младенов, който казва, че ще вкараме хората в сивия сектор. Може би госпожа Масларова е по-запозната от мен с картината на тези, които се осигуряват до 2 хил. лв., а получават възнаграждения над 2 хил. лв.
Аз не мисля, че в държавния сектор има толкова много – 38 хил. души, както чух, с такива високи... Но дори и да е така, частта, която се поема от държавата, влиза и излиза от другата страна, тоест тя е на нула, но частта на тези същите хора, които вземат тези заплати, ще се увеличи и това ще дойде допълнително отново, не за сметка на държавата, в НОИ.
Според мен има една немалка част от хора, за които говори господин министърът, които щели да влязат в сивия сектор, които обаче не са хора, които някога ще влязат в сивия сектор. Това са мениджъри, това са работещи в западните фирми в България, това са хора, които никога няма да влязат в сивия сектор, защото работят на светло и няма как да минат на тъмно. Те имат полза от това. Защото някога, когато дойде време да се пенсионират, особено за тези, които са на малко по-особен режим, те знаят, че това ще им донесе допълнителни бонуси към пенсията.
Не виждам нито един сериозен аргумент против това да се допълнят средствата в недотам доброто състояние на НОИ , за който едва ли не казваме, че е пред фалит. На държавата няма да се отрази негативно по отношение на нейните плащания, защото там ще се получат повишения, но ще дойдат доста средства от хората, които са по-заможни, имат повече доходи и могат да подпомогнат и да се солидаризират със ситуацията в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Нямах намерение да се изказвам по този параграф, обаче дискусията изведе на преден план въпроса за равнището на осигурителните вноски. Десните партии винаги са казвали, че осигурителните вноски трябва да бъдат ниски, трябва да бъдат намалявани, за да може по този начин да се подобри събираемостта. Левите партии са тези, които казват, че осигурителните вноски трябва да са по-високи, за да има повече приходи в осигурителната система. Колегите от ГЕРБ, понеже винаги са имали проблеми с политическата си идентичност, казват: „Един път ще ги увеличим, по-първо ще ги намалим, после ще ги увеличим и така нататък”. Въпросът е какво казват центристките партии, какво казват либералните партии.
Уважаеми колеги, вярно е, че тези решения са политически решения, но когато говорим за размера на осигурителната вноска и когато извеждаме този критерий, този показател пред скоби, трябва да сме наясно с това – какъв модел на социално осигуряване искаме да реализираме, да проведем в страната. Ако искаме модел, който да е единствено и само осигурителен по своя начин на финансиране, размерът на осигурителните вноски трябва да бъде задължително единствено и само на базата на актюерски разчети, по предложение на актюерите. Те са хората, които предлагат осигурителните плащания с какъв размер на осигурителната вноска трябва да се покрие. Ако обаче обществото и държавата приеме вариант на социално осигуряване, който да бъде подпомаган, както е в България, с пари от данъците, тогава нещата стават съвсем различни.
Уважаеми колеги, една от диспропорциите в осигурителната система в България е, че осигурителната вноска за сектор „Сигурност” в момента, която е държавен ангажимент, покрива едва 43% от разходите на тази система. Това е казано във Вашите отчети, господин министър! Тогава какво трябва да направим за този сектор? Понеже държавата плаща тези осигурителни вноски, ние не смеем по никакъв начин да повишим на входа на сектор „Сигурност” осигурителните вноски. Защо? Защо тогава се чудим, че има такава тежка диспропорция в сектор „Сигурност”? Защото влизат 203 милиона, излизат 500 и няколко като обезщетение, защото се пенсионират рано на всичко отгоре и като плащания, които са в тази система. Тоест дефицитът там само в рамките на една година е 300 милиона. Ето няколко безпринципни неща, от които трябва да освободим осигурителната система, ако искаме, пак повтарям, да се обединим около разбирането, че системата трябва да бъде осигурителна. Ако не искаме, тогава всяка година по това време ще си говорим на тема: защо се увеличават трансферите, защо се увеличава дефицитът, защо приемаме безпринципни решения, които нямат нищо общо с принципите на социалното осигуряване.
Пак повтарям, или правим социално осигуряване, базирано на принципи, на правила, на норми, или правим някакъв балкански тюрлюгювеч и после се чудим как да излезем от тази ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Адемов, първата пробойна в системата за стабилизиране на Националния осигурителен институт и на неговите баланси беше нанесена от НДСВ и Движението за права и свободи чрез драматично намаляване на осигурителните вноски и появата на сериозна компенсация от страна на бюджета. Тръгвайки да говорите за това си го признавате и почвате оттук нататък да разсъждавате върху всичко останало, защото това е честният начин. Така се правят нещата и се обяснява защо тогава това нещо е направено, защо беше снета тази тежест, защо беше дебалансирана системата, която си имаше точно определена траектория, по която излизаше, стабилизираше се и така нататък, какво сте имали предвид и прочие, ако сте последователни и защитавате това нещо.
Второ, абсолютно прав сте за привилегированите прослойки. Аз даже се чудя защо не се намери компетентност в Министерството на финансите част от тази вноска, която те така или иначе правят, да си я направят по задължение, а не като дотация от държавния бюджет, като трансфер към Пенсионния фонд, защото те дължат тези пари на пенсионната система. Защото в този случай, за който Вие казвате, те взимат пари от редовно осигуряващите се лица, за да плащат пенсиите на държавно привилегировани служители – полицаи, офицери, някакви администратори и така нататък. Така ли е? Абсолютно Ви подкрепям, но има още една категория лица, за която Вие отново не казвате нищо. Това са всички тези земеделски производители, тютюнопроизводители, хора без никакъв или с нищожен принос към националната осигурителна система. Тези хора взимат не пенсия в момента, истината е, че те са социално подпомагани пак от вноските на останалите редовно осигурили се лица. Това е реалният разпад на мотивацията да се участва в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Защото ако Вие взимате от вноските на някой, за да го давате на друг, за да го подпомагате социално или да му давате социална помощ, това е съвършено друга политика. Да бъде така добър министърът да дефинира тази политика и да я заяви. Решила е държавата, спасява ги тези хора, никой няма да възрази, че ще се направи нещо за тях,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече отдавна, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: ...но той не е в състояние и това да направи – ето вече трета година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви отнема думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Той не може тези неща нито да ги систематизира, нито да ги подготви, нито да ги предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Костов, тази дискусия ние с Вас я водим доста години и аз няма как да не призная това, което казахте Вие, че ние започнахме намаляването на осигурителните вноски. Защо обаче го направихме? Дори Вие правихте предложение още да ги намаляваме. Тук е Мартин Димитров, той ще Ви каже, ако искате аз ще Ви извадя и тези предложения, но това е друга тема. Аз не искам да търся оправдание в това направление.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Намаляването на осигурителните вноски, намаляването на така наречената осигурителна тежест в България е в контекста на това, с което Вие започнахте Вашето управление. Вие искахте да привличате и успяхте да ги привлечете, после и ние успяхме да увеличим тези чуждестранни инвеститори, с ниската цена на труда в България, с ниските осигурителни вноски и с ниските данъци. Ние направихме държавата България привлекателна за чуждестранните инвеститори благодарение единствено и само на тази триада – ниски данъци, ниска цена на труда, ниски осигурителни вноски. Само че тогава ние какво целяхме? Целяхме подобряване на конкурентоспособността на българската икономика, целяхме привличане на чуждестранни инвеститори, целяхме увеличаване на производителността на труда. Всички тези неща успяхме да ги направим, как обаче – отварям една скоба, като принесохме в жертва, включвам тук и ранното пенсиониране, за което Вие говорите, принципите на социалното осигуряване в името на подобряване на конкурентоспособността. Цената на ниските осигурителни вноски бяха по-големите чуждестранни инвестиции в България, беше по-големият ръст на брутния вътрешен продукт. С този ръст и с тези излишъци ние тогава много лесно покривахме тези дефицити в осигурителната система, като пак повтарям, дефицитите в осигурителната система са цената на ниските осигурителни вноски, на ниските данъци и на ниската цена на труда. Затова, ако искаме да балансираме отново системата за социално осигуряване, трябва да направим нов обществен дебат, да включим всички партии, опозиция, трябва да включим социални партньори, управляващи, защото сами в условия на криза – няма такава партия, която да може да поеме такава тежест. Няма такава партия! Няма как да вземе такова решение, което и да е правителство.
Затова, ако искаме да балансираме системата, правилно казахте – трябва да я освободим от всички елементи на социално подпомагане, в противен случай... (Реплики.) За земеделските пенсии ще говорим след малко... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател. Ако ние не направим тези решителни крачки, а не само единични стъпки, ние всяка година тук, от тази трибуна, ще си говорим – бюджетът е дебалансиран, този е виновен, онзи е виновен. Добре, ние поемаме цялата вина. Поемаме я, но Вие казахте, че ще оправите всички грешки, които ние сме направили. Направете го – на ход сте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Адемов.
Има и други хора, записани за изказване, така че почивка до 20,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с изказване на господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на когото винаги благодарим, че е на нивото си, изпълняващ задълженията си, тук при нас, когато обсъждаме законопроекти от неговата област и представляващи част от трудовото законодателство. Много е важно той да чуе това, което се говори тук – нашият дебат, за да си вземе бележки.
Колеги, на въпроса. Ако забелязахте, досега цялата дискусия се основаваше на едно и само на едно – на осигурителните вноски. Разбира се този спор и дебат ще стои винаги, различно ще бъдат определяни различните позиции – едни като леви мерки, други като десни мерки. Но забелязвате, че проблемът се заключава в това как да бъдат събрани повече или по-малко пари от пенсионни вноски и какви мерки да бъдат приложени, как да бъдат, пак от пенсионните вноски, очертани кръговете от лица, които да ги дължат, кои да бъдат те и колко да внасят.
Целият този дебат изглежда, бих казал, едва ли не е съдбоносен за пенсионната система, като най-важният – да, той е важен, но не е най-важният, но така го приемаме и така го задълбочаваме като толкова важен проблем. Защото не се търсят другите начини да се акумулират пари в пенсионната система.
Ние от „Атака” от дълго време насам говорим за едни други аспекти как да се събират пари, за да не бъде въпросът за пенсионните вноски, техният размер и кръгът от лица или тяхното криминализиране, или некриминализиране, или съотношение между работодател и работници толкова съдбоносен и толкова важен, както изглежда в момента.
Ние Ви говорим за необходимостта от създаване на нещо друго, което е по-важно дори от размера на пенсионните вноски и кръгът въпроси около тях. Ние от „Атака” много пъти сме Ви говорили и особено напоследък наблягаме на тази наша теза за създаване на държавен пенсионен фонд.
Някога в зората на демокрацията направихме цяла революция от няколко тези, главната от които беше как комунистите по времето на социалистическото управление в България са изяли големия, натрупан в прекрасни и сериозни размери пенсионен фонд отпреди 9 септември, което, разбира се, е вярно.
Тук има хора от БСП и СДС, оцелели тук-там поединично в различни политически сили и парламентарни групи – говорихме или по-точно мечтаехме, или може би сме лъгали, или сме се самозаблуждавали как ще създадем такъв работещ истински пенсионен фонд, който да акумулира средства и от него да се изплащат пенсиите на българските пенсионери, какъвто, пак повтарям, преди 9 септември е имало. И това се знае! Това, разбира се, не се случи до този момент, освен така нареченият Сребърен фонд, който е нещо като нищо, защото той не представлява същински пенсионен фонд. Нищо друго не съществува. Знаем там един размер, а размерът, разбира се, най-добре го знае господин министърът, който по най-общи данни е около 1 милиард и половина.
Въпросът за размера на пенсионните вноски няма да е толкова драматичен, както излиза от този дебат, ако имахме такъв пенсионен фонд, в който да има активи, в основата, в базата на който да стоят имоти – държавни имоти, които можеха да бъдат прехвърлени в него, и да имат гаранционно значение. Те щяха да бъдат скелетът на този фонд и трябва да бъдат в основата му, за да може фондът на основата на тези имоти да оперира, да взима заеми, да купува, да продава и изобщо да бъде юридическо лице с активи и пасиви, да работи, както това става във всички нормални пенсионни системи на всички страни, към които уж се стремим, но не взимаме техния пример.
От това, което е останало в активите на българската държава като имоти, в този фонд могат да бъдат включени военните имоти, такива, които тук-там са останали и са под ведомственост на областните управители, имотите от АДИС и други подобни. Тук могат да бъдат вкарани, както в нормалните страни, естествените монополи, които винаги в една държава са печеливши. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Безброй пъти сме говорили кои са те – електроразпределителните дружества, например, имоти на дружества като БТК. Сега имаме прекрасния шанс с Е.ОН да направим първата крачка за връщане в активите на едно от тези дружества. Това е пътят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Другото е един празен спор, с който социализираме бедността и се впускаме в едни произволни емпирични разсъждения, нямащи нищо общо с реалния живот и реалните нужди за изплащането на големите пенсии на българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Мартин Димитров – за изказване.
Заповядайте!
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, които в 21 часа все още сте в залата! Първият въпрос, който трябва да си зададем днес, е има ли стратегия управляващото мнозинство от ГЕРБ и независимите депутати за пенсионната система?
Един простичък въпрос: имате ли стратегия, колеги? Отговорът е: стратегия няма, което води до това уважаемият господин министър Тотю Младенов, видни депутати от Партия ГЕРБ да правят предложения, за които няма обществен дебат, за които няма обществено съгласие. Това е първият много сериозен проблем, който става непреодолим.
Пенсионната система, уважаеми колеги, е нещо дългосрочно. Реформата, която трябва да се направи, ще вземе мандата не само на този парламент, но и на следващите поне няколко парламента. Това означава, че трябват сериозни обществени консенсуси. Първият или вторият логичен въпрос сега е има ли в момента обществен консенсус? Обществен консенсус няма!
Нещо повече, ние сме свидетели на предложения, направени в последния момент от депутати, за които нито е имало обществен дебат, нито е имало обществено съгласие, нито е ясно в какви рамки и кой ги е оторизирал.
Сега по конкретните текстове, господин Адемов! Много е важно да видим каква е тенденцията. В последните години, включително в мандата на това правителство от началото на кризата, тенденцията е към увеличаване на безработицата. След като тенденцията е към увеличаване на безработицата, каква стратегия или каква мярка, защото е ясно, че няма стратегия, каква мярка предлага правителството? Тези хора, които остават да плащат осигуровки, тоест те намаляват като брой, заради по-високата безработица, но тези хора, които остават и продължават да плащат осигуровки, те да плащат повече и така да се запълни донякъде дупката в бюджета на НОИ. Това е предложението на правителството. Само че това не е правилното предложение, тъй като тенденцията е – това е предложението за увеличаване на минималните осигурителни прагове, тези, които остават, продължават да работят и те да плащат повече.
Стратегията трябва да бъде друга или мерките трябва да са в друга посока, а именно как да направим така, че тенденцията към намаляване на хората, които плащат осигуровки, да бъде променена през 2012 г. Ако тази тенденция продължи, всичко, което правим и което предлага ГЕРБ в момента, ще се окаже напълно, напълно безуспешно. Това означава не да се товарят хората, които продължават да плащат осигуровки въпреки всичко, въпреки всички трудности, които се чудат дали да продължат да работят в България, дали да продължат да имат бизнес. Ако товарим тези хора все повече и повече, голяма част от тях ще се откажат. И нищо няма да се получи. Тоест тези, които смятат, че в момента осигурителната тежест трябва да бъде увеличена, дълбоко грешат.
Вижте практиката в повечето европейски страни – облагането на труда е много рядко използвана мярка. Тя в момента е неуспешна мярка в условия на криза и страните не предприемат такива мерки. Така че, господин министър, за нас от Синята коалиция буди недоумение фактът, е при положение, че има проблеми на пазара на труда и нарастваща безработица, Вие предлагате увеличение на минималните осигурителни прагове. Няма значение, че синдикати и работодатели са дали някаква форма на съгласие. Това за нас не е най-важният въпрос в момента. Най-важният въпрос е, че така създавате предпоставки броят на безработните оттук-нататък да нараства. А нараства ли броят на безработните, не само че няма да плащат осигуровки, а за тях държавата ще трябва да прави социална политика и съответно част от бюджета да отива като социални помощи за тези хора.
Колкото до предложенията на БСП, те са още по-погрешни. Увеличаването на максималния осигурителен доход има един единствен сигурен ефект, а именно по-висока сива икономика. Никакъв друг сигурен ефект няма да има в кризата. И ако не вярвате, вижте историческите данни в България, вижте историческите данни в Европейския съюз. Това не са правилните методи.
Истинските въпроси, уважаеми господин Младенов, в момента са как броя на заетите лица в България, ако не се увеличи, поне да не намалява. Тук трябва да бъдат насочени усилията на държавата и на парламента – как поне да не намалява броят на заетите лица, тъй като в момента сме свидетели на рекордна безработица в България. Рекорден брой безработни, който постоянно нараства. И ако тази тенденция в 2012 г. се запази, ние започваме да гоним безработицата в Испания и Португалия. Това може да се окаже много сериозен риск пред бюджета както на пенсионната система, така и пред републиканския бюджет.
И най-накрая, колеги…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Времето изтече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мерките на парче, госпожо Стоянова, са най-вредното нещо в инерционните системи като пенсионната. А когато са внесени по партизански начин, без публичен дебат и без публично съгласие, нещата отиват от зле на по-зле. Така че, нашият съвет към всички вас е: по този начин нещата само ще се влошават. Необходима е ясна стратегия и ясни публични ангажименти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
За първа реплика – господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димитров, водите Икономическата комисия и би трябвало да правите сметки. Тридесет и осем хиляди държавни служители, и не само служители, са тези, които имат доходи над 2 хил. лв. Тридесет и осем хиляди. Общо са 40 000. Две хиляди са в частния сектор, който може да отиде в сивия сектор. Тридесет и осем хиляди! Президентът на републиката не плаща над 2 хил. лв. Премиерът не плаща над 2 хил. лв. Министрите не плащат над 2 хил. лв. Ние, колеги, не плащаме над 2 хил. лв. Ами тези десетки държавни служители, които работят по европейски фондове, плащат ли? Какъв сив сектор? Ще направим сив парламент ли?! Дайте да говорим сериозно, да не говорим абстрактно.
Така че дайте да падне прагът, за да влязат пари. И по-богатите българи, вие знаете, че тези, които вкарат огромните коли, доходът им не е 2 хил. лв., че директорът, популярният директор на една българска банка, месечната му заплата е 200 хи. лв. Месечната заплата! А той плаща осигуровка върху 2 хил. лв. Кого пазите с тези мерки?
Много се извинявам, това просто не е сериозно.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие защо не го направихте?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бяхме в коалиция, в която десните партии не го позволяваха, че ние с огромен зор го направихме 2 хил. лв.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Кои десни?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Правя реплика не на Вас. Много се извинявам.
ГЕРБ няма стратегия… Има стратегия, господин Димитров. Стратегията е безкрайно ясна. Българският мъж живее средно 69 години. Вие го пращате да се пенсионира на 65. Ето я стратегията.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Много моля без реплики от залата!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има статистика. Вземете статистиката и проверете.
Стратегията е ясна: има пенсионер – има проблем, няма пенсионер – няма проблем.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Времето изтече!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Правим 69 години възрастта за пенсиониране...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ:...и НОИ се балансира и нямаме никакви идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви без реплики от залата. По този начин провокирате още повече да се удължава времето на изказващия се.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ще ги спирате, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А защо? Вие говорите отдолу, затова. (Оживление.) Ако имате нещо да кажете, заповядайте на микрофоните.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Аз за разлика от Вас, господин председател, се зарадвах на репликата на госпожа Стоянова, тъй като се опасявах, че от ГЕРБ вече отдавна спряха да вземат отношение по тези въпроси. Така че дори от място, моля Ви да не прекъсвате това отношение, тъй като все пак е полезно.
Господин Петър Димитров, дайте заедно да направим сметката – колко пари ще съберете в бюджета от въпросните държавни служители? Ние смятахме, направихме набързо тази сметка – около 30 млн. лв. Е, така ли ще решите проблема на НОИ? Така ли ще запълните дефицита? По този начин ли ще решите проблема?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Сто двадесет и два милиона лева.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не е така. Замислете се защо от частния сектор толкова малко хора се осигуряват на 2 хил. лв. По една проста причина – сивият сектор продължава да бъде голям. И точно тук трябва да бъдат насочени усилията. Това, което направихме в миналия парламент, като голяма част от предложенията бяха от страна на Синята коалиция, да, ние предложихме намаление на данъчно-осигурителната тежест и това даде ефект, даде резултат.
Сега положението е изключително критично, уважаеми господин министър Младенов. И в такава критична ситуация осигурителната тежест в никакъв случай не трябва да се увеличава – нито минималните осигурителни прагове по професии, което Вие предлагате, нито максималната осигурителна тежест. Сигналът към обществото трябва да бъде към стабилност, за стабилност. Това трябва да бъде сигналът към бизнеса. Ако искате да дойдат нови инвеститори в България, ние трябва да покажем, че това, което беше направено досега за намаление на данъците, е устойчиво, че то не се променя и че който дойде да прави бизнес в България, ще срещне една стабилна среда и неувеличение нито на данъци, нито на осигуровки. По този начин не можете да решите проблемите на пенсионната система.
Вижте, дефицитът вече е от порядъка на такива суми, че по този начин освен популизъм, освен идеята, че БСП брани слабите и взима от богатите, което между другото е наистина типично лява политика, така че си говорете тези неща, няма лошо, уважаеми колеги. И правилно. Даже трябва да предложите максималният осигурителен доход да е не 2 хил. 700, да стане 10 хил. лв., примерно. Още по-лява, типично лява политика. Ние Ви насърчаваме за тези мерки. Крайно време е БСП да си отиде в левия леко комунистически стил на предложения. Това е Вашето правилно място. (Реплика от КБ.)
Но нали ГЕРБ е член на Европейската народна партия. Нали разбирате и виждате политиката в европейските страни, че никой не увеличава на практика облагането на труда в криза. Нали е така, господин министър Младенов? Защо тогава увеличавате минималните осигурителни прагове? Не рискувате ли така пазарът на труда, който е в едно трудно положение, да пострада още повече, да се увеличи безработицата? Тоест хората, които реално в тази трудна ситуация плащат осигуровки, да стават все по-малко? Това е рискът, който е пред очите ни. Това е тенденцията, която е опасна за всички нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наистина ще бъда кратък, защото виждам, че вече достатъчно сме изморени. Факт е, че с увеличаването на минималните осигурителни прагове наистина се увеличава безработицата, но също така е факт и че се намаляват и работните заплати. Да, наистина най-засегнати са именно секторите, върху които кризата даде най-голямо отражение. Но недоумявам защо сектор като туризма, където общо взето най-добре се справят с кризата, се вдигнаха, забележете, двуцифрено тези осигурителни прагове. Погледнете реално. Най-големите нарушения, които бяха констатирани от Инспекция по труда, бяха именно в хотелиерството и в туризма. Там масово се назначаваха хората на половин работен ден. Тоест, те плащаха осигуровки под минималните прагове. А сектори, където наистина добре се развиват, като енергетика, там осигуровките се плащат над минималните осигурителни прагове. Така че това още един път иска да покаже, че това действие наистина не е премерено и не е целесъобразно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Господин Младенов поиска думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Понеже слушах много внимателно, аз обичам да слушам кой какви реформи е правил и кой какви реформи не е правил в пенсионното осигуряване. И за да бъдем честни, първата реформа в държавното обществено осигуряване започна през 1998 г. От 2001 г., уважаеми дами и господа народни представители, до 2009 г. не е правена никаква реформа. Напротив, проблемите, всички тези проблеми, ги задълбочавате през всичките тези години. Доктор Адемов е тук и той може да потвърди това, което казвам.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): След малко ще кажа Вие какво правите.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: От първия ден на нашето правителство ние поставихме този въпрос. От първия ден! И неслучайно през 2010 г. имаше една година дебати по този въпрос в цялата страна.
Това, което се споразумяхме със синдикатите и с работодателите по отношение на стабилизиране на пенсионната система, беше в условия, когато Европа отиваше към растеж. Всички данни сочеха към това. Сега ситуацията е друга. И това, което предлагаме сега в държавното обществено осигуряване от 1 януари, единствено е част от тези мерки да ги изтеглим по-рано, както е в препоръката от Европейската комисия. Защото в една криза, д-р Адемов, в една икономическа криза натискът върху осигурителните системи става изключително голям. И ние сме длъжни да предприемем тези мерки. Няма друга мярка, за съжаление, колкото и да е болезнена, измислена в момента в Европа и в света, която при една тежка очертаваща се демографска криза и при икономическа криза и допълнителен натиск върху пенсионната система всички вдигат възраст. Това е истината, колкото и болезнено да е това. Но затова системата е солидарна. И затова всички трябва да кажем каква е истината.
Що се отнася до другите, допълнителните мерки, които предлагат синдикатите – за криминализирането на осигуровките и така нататък, всички тези неща ще ги приемем през следващата година. Пакетът от мерки, който предлага бизнесът, държавните служители да си плащат осигурителните вноски, за военните и за полицията намаляване на случаите за ранно пенсиониране – всичко това ще го предложим и ще го приемем в пакет в парламента. Както миналата година идвах лично във всяка една парламентарна група, така ще бъде и сега, господин Димитров, когато приемаме този допълнителен пакет от мерки.
Пак повтарям, това, което се предлага в момента, е само изтегляне на част от мерките, които трябва да действат от 1 януари догодина.
По отношение на минималните осигурителни прагове. Пак искам да повторя, в 50 икономически дейности, включително и в туризма, браншовите структури на синдикатите и на работодателите договориха прагове, които са с 6,9 на сто по-големи от тази година за догодина. В останалите 35 икономически дейности нямаше договаряне и ръстът на средния осигурителен доход за догодина е 4,5 на сто! Затова се залага той! За това, което каза господин Костов – общо става 5,9 през следващата година.
По отношение на самоосигуряващите се лица, по отношение на минималните осигурителни прагове, земеделските производители, тютюнопроизводителите – отварям една скоба, никой от Вас през всичките тези години не реши проблемите нито на тютюнопроизводителите, нито на земеделските производители. А сега ще ги приемем в пакет, пак повтарям – догодина, и ще дойда във всяка една парламентарна група да говоря с Вас по тези въпроси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега ще видите как ги решаваме!
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За да получава минимална пенсия един човек, трябва да се осигурява минимум върху 420 лв.! Затова го правим – за да помогнем на хората в крайна сметка.
Аз ще Ви дам един пример. На митинг при мен идва шеф на пенсионерска организация и казва: „Много ми е ниска пенсията”. Аз му отговорих: „Дай да видя върху какви пари си се осигурявал”. Оказа се, че той е адвокат и цял живот се е осигурявал върху минималната работна заплата. Ето това е истината, дами и господа. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За какво искате думата, госпожо Масларова?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Министърът ни предизвика! (Смях и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дискусията беше закрита. (Шум. Реплика от народния представител Хасан Адемов.) От кого?
Как да се обръщат към Вас, господин Адемов – с местоимение, безлично? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя. (Силен шум.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Господин председател, защо изобщо трябва да се разговаря с народни представители от трибуната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 115 народни представители: за 21, против 84, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Госпожо Масларова, заповядайте за прегласуване. (Възгласи: „Е-е-е!” и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви, без реплики от залата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моля за прегласуване, защото явно в тази зала не се разбира за какво говорим. (Смях и възгласи от ГЕРБ.)
Аз категорично няма да приема министърът да коментира, че от 2001-а до 2009 г. не е направена никаква реформа!
Господин министър, от 2001-а до 2009 г. се изпълняваше реформата в пенсионната система, приета през 2000-та година. За този период от време възрастта за пенсиониране на жените се увеличи с 5 години, а осигурителната... (Възгласи: „А-а-а!” от ГЕРБ.) – не вноска, а осигурителният принос – с 14 години. Възрастта за пенсиониране за мъжете се увеличи с 3 години и с 12 години – периодът за осигуряване.
Извинявайте, но тогава се бонусира – всяка година трудов стаж с по още 1% допълнително, за да се стимулира участието в трудовия процес. Създаде се Сребърният фонд! Отделно, освен това, което Вие сега предлагате и аз ще го подкрепя, се бонусираше всяка година трудов стаж над пенсионна възраст, за да стимулираме хората да участват по-дълго на пазара на труда. Откъсна се минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от социалната пенсия!
Всичко това, господин министър, са реформи, но реформи, които хората знаеха, които бяха предвидими и се очакваха съответните резултати. Абсолютно некоректно е от Ваша страна е да казвате, че светът започва от вчера, откакто Вие сте на власт.
Реформи се правят винаги, но реформи се правят, когато седнем и обсъждаме нещата, както днес. Спорим, в спора се ражда истината, колеги, а не когато ултимативно решавате нещо, което след време ще ви донесе твърде много проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Подлагам на прегласуване предложението от народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 118 народни представители: за 16, против 91, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8, който се подкрепя от комисията. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Защо поисках прекъсване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбрах Ви, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Нашето предложение е за текста, който да замени Приложение № 1, както е казано в чл. 8, ал. 1, т. 1 – няма го в текста. Има го отзад, което не означава обаче, че ще бъде гласувано отзад. Трябва да бъде гласувано сега, защото се отнася към чл. 8 – поне така си представям аз. Ако може да изясните този въпрос – кога ще се гласува този текст, тъй като той е същественият по отношение на минималните осигурителни прагове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Обратно предложение?
Господин Костов, от самото начало, откакто започнахме коментарите по този текст, считам, че това приложение трябва да бъде гласувано сега, заедно с текста. Как сме го гласували няма значение, тъй като това приложение е съотносимо към този текст. (Уточнения между докладчика Менда Стоянова и народния представител Иван Костов.)
Тази таблица приложение ли е към чл. 8, ал. 1, т. 1?
На всички Ви е раздаден законопроектът със съответните приложения – моля да обърнете внимание, че към чл. 8, ал. 1, т. 1 има таблица за минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
На следващо място е предложението от народните представители Иван Костов, Кирчо Димитров, Цветан Костов, Йордан Бакалов, Димо Гяуров, Любомир Иванов, Екатерина Михайлова, Иван Иванов, Мартин Димитров, Веселин Методиев и Асен Агов – за промени в същото приложение.
Комисията не подкрепя това предложение на колегите от Синята коалиция.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1, така както е направено по вносител към чл. 8, ал. 1, т. 1.
Затова подлагам на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители по приложението по чл. 8, ал. 1, т. 1 от законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 35, против 52, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8 заедно с Приложението по чл. 8, ал. 1, т. 1 – също по вносител, което комисията подкрепя.
Гласували 118 народни представители: за 84, против 31, въздържали се 3.
Текстът е приет заедно с приложението.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Наистина дискусията беше достатъчно обстойна, но въпреки това не отговори на всички повдигнати въпроси: защо отказвате да приемете около 100 млн. лв. допълнително в осигурителната система.
Преди няколко часа, преди обяд, Ваши представители казаха, че чрез данъчната политика ние не можем да решаваме социални проблеми. Сега се оказва, че с осигурителната система, с осигурителното законодателство също не могат да решават социални проблеми. Изглежда социалната политика трябва да бъде приравнена единствено към социалното подпомагане. Точно този подход мисля, че обрича на мизерия българското общество, и на безперспективност осигурителната система.
А що се отнася до нейното реформиране през тези години, това също е резултат от провежданите реформи, така както са заложени, с всички отклонения по този път и противоречиви стъпки в отделни моменти.
Също трябва да отбележим и обстоятелството, че когато ние се отказваме да създадем норми, които облекчават финансовата тежест най-общо върху бедните и да увеличат съразмерно натоварването върху най-богатите, то тогава това общество няма какво да очаква от хората, които излъчва като свои представители. Говоря поне за мнозинството български граждани. Не говоря за тези, които се чувстват облагодетелствани във всяка ситуация.
Верни бяха част от критиките, че тези мерки трябва да бъдат много по-общи, защото те трябва да отделят системата на подпомагането от пенсионната система. Все пак те трябва да бъдат направени в някаква последователност и призива да не правим нищо, освен да натоварваме гражданите, според мен е принципът, че на тези, които нямат или имат по-малко – трябва да им се вземе още, а на тези, които имат – да им се даде още повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Миков, заповядайте за втори отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Гласувах „против”, защото предлаганият текст на чл. 8 е несправедлив – несправедлив по отношение на милиони български граждани, и с оглед неприетото предложение на колегите, облагодетелстващ нас – залата, министрите, премиера, тези, които получават високите заплати.
Когато в социално-икономически условия на криза, на стагнация, на рецесия, искаме от народа нещо, ние трябва да умеем да дадем някакъв малък пример, а не само популизъм и лъскави обещания. Хората имат нужда от примера на тези, които ги ръководят. Вие – правителството, не сте склонни да дадете такъв пример. Ние – народните представители, не сме склонни да дадем такъв пример.
Гласувах „против” тази таблица, защото тя е нереалистична. Аз знам какви са заплатите на медицинските сестри във Видинската болница, господин министър. От тази трибуна съм задавал въпрос, защото това, което Вие договаряте, в така наречения Съвет за социално партньорство, няма връзка с действителния живот. И защото такъв тип законодателни решения ще карат все повече хора да разглеждат държавата като мащеха, на която да нямат доверие и на която да дават вноските си и данъците си. Ето затова гласувах „против”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Главчев, продължаваме с чл. 9. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага следната редакция:
„Чл. 9. Определя за периода от 1 януари до 31 май 2012 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв., а за периода от 1 юни до 31 декември 2012 г. – 145 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказвания?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители, колеги! Това е текстът, с който управляващите предлагат от 1 юни до 31 декември следващата година, минималният размер на пенсията за стаж и възраст от 136,08 лв. да се увеличи на 145 лв., тоест с 8,92 лв., даже не и с 9,00 лв., каквато е популярната цифра.
Вярно е, че трябва да се търсят възможности за увеличаване на минималния размер на пенсията. В този дух, господин министър, Вие знаете препоръката на Европейската комисия към всички страни членки минималните размери на пенсиите за стаж и възраст да не са по-ниски от прага на бедност, от линията на бедността.
Господин министър, съвсем наскоро Министерският съвет прие линията на бедност да е 236,59 лв. при 211 лв. досега. (Шум и реплики.)
Този минимален размер на пенсиите в никакъв случай не отговаря на това, което приемаме сега.
Разбира се, че няма нито един в тази зала, който е против това да бъдат увеличени минималните размери на пенсиите за стаж и възраст. Големият въпрос е дали трябва да се направят по този начин.
Господин министър, дали се е увеличил индивидуалният коефициент на хората, които получават минимални пенсии? Дали се е увеличил стажът им? Нито едното, нито другото условие е изпълнено.
Вие знаете, че осигурителната система стъпва на принципи и правила. Един от осигурителните принципи е приносът да има адекватно изражение. За да бъде адекватна пенсионната система, пенсиите трябва да бъдат адекватни на приноса.
Адекватни ли са на приноса?
Сега тук идваме до дискусията за минималния размер на пенсиите и за съответния принос. Вие казахте преди малко, че 420 лв. е минималният праг, за да се получават тези пенсии. Хората, които получават минимални пенсии, са се осигурявали върху ниски доходи не по тяхна вина – една голяма част от нашите родители, в това число са и земеделските производители. Само че вижте Вие какво направихте – миналата година ние Ви предупреждавахме от тази трибуна, увеличихте и минималния осигурителен праг за самоосигуряващи се лица, увеличихте и минималния осигурителен праг за земеделски производители и вижте какво направихте.
Какво казвате във Вашия отчет на Националния осигурителен институт? Земеделските производители, които се осигуряват за всички осигурителни рискове, са 14 хиляди 280, при над 70 хиляди регистрирани земеделски производители. Къде ги изпратихте тези земеделски производители и тютюнопроизводители, господин министър? Знаете ли къде? В сивия сектор. Изпратихте ги в сивия сектор! Те отказват да плащат този висок размер на осигурителните вноски. (Реплика от ГЕРБ.)
Точно така е. Това е информацията, която имам от Националния осигурителен институт, от служебния бюлетин, който те издават всяка година.
На следващо място, земеделските производители, които се осигуряват сега, са само 14 хиляди 280, точно 14 хиляди 280 за 2010 г., за всички осигурителни рискове.
Недейте да ми клатите пръста! Това е официална информация от бюлетина на Националния осигурителен институт.
Двадесет и един хиляди петстотин и седемдесет са тези, които се осигуряват само за пенсия, защото имат такова право, тоест общо 35 хиляди са тези, които са земеделски производители.
Преди малко стана на въпрос, господин Костов каза, земеделските производители и тютюнопроизводителите нямат принос към осигурителната система. Уважаеми колеги, тези, които нямат достатъчен принос към осигурителната система, са 35 хиляди. А вижте другите, които нямат принос – 88 хиляди и 500 кадрови военни служители – офицери и сержанти, още тридесет и няколко хиляди държавни служители, да не ги изброявам всичките. Какъв е тогава смисълът да увеличаваме минималния размер на пенсиите по този начин, защото тези пари ги вземаме от всички осигурени лица?
Какво казваме на осигурените лица – тези, които се осигуряват върху високи осигурителни доходи, а колегите от БСП предлагат върху още по-големи осигурителни доходи? Не се осигурявайте върху реални и високи осигурителни доходи, защото идва едно правителство, което казва: „Ние избираме да увеличим пенсиите на тези, които са имали по-малък принос към осигурителната система”.
Ако искате да увеличите разполагаемия доход на тези хора, използвайте системата на социалното подпомагане. Социалното подпомагане с пари от държавния бюджет, а не чрез допълнително изземване на пари от осигурителната система може да реши справедливо този въпрос, защото иначе справедливостта, усещането за солидарност в тази система е накърнено. В противен случай още хора ще отидат в сивия сектор, защото Вие вземате политически решения, натоварени с огромна доза популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Думата иска министър Младенов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Адемов, от 1 януари 2014 г., както е записано миналата година в Кодекса за социално осигуряване, пада таванът на пенсиите за новоотпуснатите пенсии след тази дата. Ето го стимула, който ние казваме и казахме още миналата година на хората, на които предстои да се пенсионират след 1 януари 2014 г. – че ще получат такава пенсия според осигурителния им принос, а за всички останали пенсии таванът ще пада постепенно. Той не може да падне изведнъж. Ето го стимула, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е записано това?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Миналата година го приехме – от 1 януари 2014 г.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е записано за постепенното падане?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За постепенното падане – след тази дата. Както е нормално, с постепенното вдигане на максималния осигурителен доход се вдига и таванът на пенсиите. Вие много добре знаете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министре, никой не Ви вярва вече и това е големият проблем. Никой не Ви вярва за 2014-а, 2015-а, 2021 г. Всички тези работи ги говорите, защото хората виждат, че в рамките на месец по редица въпроси Вие си сменихте позицията точно на обратното и затова хората се разхождат с трактори, затова синдикатите и сега заседават какво да правят. Просто никой не Ви вярва и това е големият проблем.
И този малък сигнал – прав е д-р Адемов, потърсете решение с друга система. Каква пенсия е това?! Тези осем и нещо лева?! Това не е пенсия. Това е някаква помощ на тези хора и я дайте, имате механизми, имате достатъчно възможности в бюджета. Не ги лъжете, защото принципният въпрос е вярата в системата и във Вас, но никой не Ви вярва, каквото щете да говорите за 2014 г.
Хората виждат, че преди изборите и след изборите в рамките на месец Вие толкова ги излъгахте, сега ще им обещаете 2014 г. Всеки нормален човек, който Ви е послушал тези две години! То е ясно, че това, което ще се случи през 2014 г., е обратната страна на Луната – парцел на обратната страна на Луната. Кой да се осигурява срещу обещания от Вашето правителство и от Вас?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е нормално да излезе някой от Вас и да обясни защо се вдигат пенсиите само на най-ниско доходните групи? Защо се вдига само минималната пенсия, при положение че имаме солидарен принцип?! Вие идвате и казвате: „Вдигаме възрастта, защото трябва да намерим 45 млн. лв., за да вдигнем минималната пенсия”. И то на тези хора, които имат наистина най-малък осигурителен принос. А този човек, който има 142 лева пенсия, по-голям принос от този, който получава 136 лева, той богат човек ли е? Неговата пенсия защо не я увеличаваме?
Министърът говори за повишаване на доверието 2014 г. Ама, господин министър, нека Вашето правителство да го свърши това. Защо го отлагате за някое друго правителство? Направете Вие нещо. Много лесно се говори във времето.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Ние го правим сега.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кое – 9 лева? Девет лева правите!
Предишното правителство удвои минималната пенсия, средната пенсия се увеличи с 83%. Преизчислиха се всички пенсии за тези, които са се пенсионирали преди 2000 г., и за тези, които са се пенсионирали след 2000 г. Една учителка с трудов стаж, ако се е пенсионирала 1997 г., получаваше два пъти по-малка пенсия, ако се е пенсионирала 2005 г., господин министър. И това струваше на държавата 800 млн. лв., господин министър. (Реплика от министър Тотю Младенов.)
Дефицита Вие го направихте. Най-големият дефицит е по време на Вашето управление, господин министър – над 2 млрд. лв. е. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Е, как така?! Вижте данните. Тук е управителят на НОИ. Нека той да излезе и да каже кога е най-големият дефицит, през коя година е.
Но излезте и обяснете, това е Ваше предложение, защо само минималните пенсии? Спомням си октомври месец ли, септември ли, кога, увеличавахте всичко. После се промениха нещата, но обяснете защо само тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Адемов, заповядайте – първа реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, Вие не обяснихте най-важното нещо, най-важната последица, която следва от това увеличение на минималния размер на пенсията за стаж и възраст. Най-важната последица и най-големият проблем, който създава това увеличение, въпреки че управляващите гонят количествения признак, тъй като тази мярка ще засегне 736 хил. пенсионери, срещу това увеличение няма осигурителни приходи. Седемдесет и два милиона са парите, които са необходими до края на годината, а 6 милиона на месец, Вие прекрасно знаете тази цифра. Само че следващата година, за да се изплаща този размер на пенсиите през цялата година, ще са необходими повече средства. Срещу тези повече средства къде са осигурителните приноси? Увеличен ли е осигурителният стаж на тези хора? Увеличен ли е средният осигурителен доход? Какво се е случило?
Тогава следващата година ще продължаваме да се обясняваме на тема защо се е увеличил трансферът към бюджета на Държавното обществено осигуряване, защо се е увеличил дефицитът. Защото с такива мерки, които са политически решения, натоварени с огромна доза популизъм, защото засягат много хора, се противопоставят различни групи пенсионери и се създават така наречените дефицити. Защото дефицитите не идват от само себе си. Те идват от решения, които се вземат в Министерския съвет и които се приемат тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДОБРОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Адемов, напълно сте прав! Това е социално подпомагане. То трябва да бъде изведено от системата на Държавното обществено осигуряване. Колко години чакаме министър Младенов да направи реформата –социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност, вдовишките добавки?! Не случайно така скача дефицитът. Това трябва да бъде изведено от системата, но все още чакаме, чакаме, чакаме. Все се отлага. Много лесно е да се хвърля вината върху другите. Направете нещо поне Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 9, както е по доклада.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 10, което се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 11 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев:
„Чл. 11 се изменя така:
„Чл. 11. Определя се за 2012 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социалното осигуряване, както следва:
1. от 1 януари до 30 април – 270 лв.;
2. от 1 май до 31 декември 2012 г. – 290 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан – в чл. 11 в края на изречението числото „240” се заменя с „270”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров – в чл. 11 числото „240” се заменя с „264”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Дължа това изказване на българските майки и на децата на България. Мисля, че всички в тази зала трябва да си спомним, че сме положили клетва в името на българския народ и следва да гласуваме по съвест, със сърце и както разбираме нещата.
В предложения от комисията текст е посочена цифрата 240 лв. Тази цифра не е случайна. Това е минималната работна заплата в България.
Ето защо аз предлагам редакционно изменение: вместо 240 лв., коректно да бъде записано „една минимална работна заплата”. Считам, че е редно да защитим българските деца и майки. Считам, че комисията и управляващото мнозинство, когато са включили предложението, са имали предвид точно това – една минимална работна заплата. Ето защо с това предложение давам шанс Вие по съвест да се отнесете към децата на България и към българските майки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест, да бъде 270 лв.?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Не, „една минимална работна заплата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, разбрах. Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Запознали сте се с нашето предложение. Току-що и господин Терзийски каза, но не може една минимална заплата, а по една всеки месец, защото те получават в разстояние на една година минималната работна заплата до момента.
Уважаеми колеги, с това предложение, което Вие правите – за 240 лв., отново имаме подценяване и демотивиране на осигуряващите се с техния осигурителен принос. Става въпрос за жените, които ще отглеждат детето си и ще бъдат в отпуск по майчинство след навършване на първата година на детето – от 1 до 2-годишна възраст. Това са осигурени майки. Това са работещи жени. Едва ли всичките са на минимална работна заплата. Повечето от тях са далеч над минималната работна заплата и изведнъж ние не само че не им даваме минималната работна заплата в период на криза, когато отглеждат децата, когато имаме демографски проблеми, проблем с инфлацията, покачване на цените, криза, ами на всичкото отгоре ги задържаме (ако гледаме 290 лв.) с цели 50 лв. по-малко от минималната работна заплата.
Колеги, не знам колко от Вас са запознати със законодателствата в тази област в други страни, но в нашата страна както мъжете, така и жените се осигуряват през целия си трудов живот за този осигурителен риск – бременност, раждане и майчинство. Можеш да излезеш в отпуск по майчинство един път или два пъти и да ползваш една или две години тези доходи, но ти ще работиш 37 или 40 години и ще се осигуряваш за този осигурителен риск. И не само жените, но и мъжете! В много страни за този риск се осигуряват само жените. В други страни се осигуряват жените във фертилна възраст. В България от началото до края на трудовия си стаж – до пенсиониране, се осигуряват за този риск.
Считам, че абсолютно неправомерно е да оставим майките (това са работещи жени, осигурени жени, това са коректни към осигурителната система жени) под равнището на минималната работна заплата. Смятам, че това е изключително несправедливо, за да не кажа по-силна дума.
Още повече, аз искрено се надявам на това, което заяви господин Младенов в комисията – че ще се направи всичко възможно, за да се получава обезщетението на майките в годините между първата и втората година на детето в размера на минималната работна заплата.
Вярвам, че ще подкрепите нашето предложение, свързано именно с този вид обезщетение на майките. Пак казвам, това е справедливо, това е приносът на работещите жени към осигурителната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Цветан Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми дами и господа народни представители, справедливо ще е да бъде повишено паричното обезщетение за отглеждане на малки деца между една и две години.
На фона на непрекъснато влошаващата се демографска характеристика в България е нужно да се предприемат мерки, които да пречупят тази негативна тенденция. Според нас такава мярка е повишаването на паричното обезщетение за отглеждането на малки деца.
Предложението ни то да бъде повишено от 240 на 264 лв., на фона на останалите предложения, е най-скромното. Идеята ни е да компенсираме натрупаната в тези три години инфлация. Далеч сме от мисълта, че това ще подобри кой знае колко семейните бюджети, но все пак е стъпка в правилната посока.
Да не забравяме също, че немалко млади жени отлагат или изобщо не се решават да родят особено второ дете не само поради съображения за кариерно развитие, а и от финансови такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, виждам доста добре изразено единодушие сред всички опозиционни политически сили относно това най-после да се върне законодателната политика в тази област към онези неписани правила, по които тя беше създадена като принцип – обвързването на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст с минимална работна заплата.
Уважаеми колеги, това е елементарната логика на нещата. Когато, от една страна, искаме да стимулираме раждаемостта, от друга страна – искаме да се борим с нарастващата безработица и също така искаме да дадем адекватно възнаграждение за труда на майките по отглеждането на техните деца.
Не мога да разбера каква е логиката, която се предлага – да се обвърже обезщетението за отглеждането на малко дете с минималната работна заплата, но това обвързване да бъде в посока надолу. Това означава, че: първо, ние подценяваме труда на майките; второ – обричаме труда им по отглеждането на това дете да бъде равен на линията на бедността, която правителството е фиксирало за тази година – 236 лв. 59 ст. Тоест обричаме майките, които искат да отглеждат децата си до 2-годишна възраст, на абсолютна бедност. Ето това правим с това предложение – от една страна. От друга страна, по този начин какво им казваме: „Няма да ги отглеждате до 2-годишна възраст. Трябва да се върнете на работа и трябва да ги дадете в детски заведения – детски ясли и така нататък”. Какво става обикновено? Всички по-млади родители тук знаят много добре какво става, когато дадеш детето си на ясла – през две седмици то се разболява, майката излиза в болнични и по този начин се обезщетява. Работодателят трябва да плаща за първите три дни, след което отново НОИ трябва да плаща болничния на майката. Какво спестява НОИ от цялото това упражнение? Нищо не спестява!
Отделно от това, ако майката остане да отглежда детето си, на нейно място може да бъде наета друга безработна жена или друго безработно лице и по този начин все пак да има някакъв ефект по отношение на нарастващата вече безработица.
Според мен всички тези аргументи са достатъчни, за да ни убедят, че трябва да се приемат тези предложения и най-после всички в тази страна да разберат, че това правителство води адекватна и логична социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Министър Младенов поиска думата.
Госпожо Манолова, веднага след министър Младенов сте Вие.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, Вие знаете, че в частния сектор при определянето на работните заплати държавата може да се намеси само по отношение определянето на минималната работна заплата. Тя обаче е важна, защото в индустриалните отношения, в договарянето между бизнеса и синдикатите или работниците в предприятията или по браншово ниво, тя винаги служи като базис при определянето и на останалите работни заплати. Именно от тази гледна точка, тъй като досега над 60 плащания бяха обвързани с минималната работна заплата, именно поради тази причина се взе и това решение – първо в Тристранния съвет, след това и в Министерския съвет, а сега и в парламента – да се обвържат редица плащания, които са свързани с минималната работна заплата, за да може да има реални размери на минималните заплати и след това да се определят съответните заплати по предприятия и по браншове на базата на производителността на труда в съответните предприятия или в съответния бранш.
Второ, тази помощ никога не е била обвързвана с минималната работна заплата и Вие много добре го знаете. Да, майките имат нужда да получават повече пари. Надявам се, че скоро ще има достатъчно средства, за да го направим.
Искам обаче да кажа нещо много важно. В момента платеното майчинство – 90% от работната заплата, е 410 дни, от които 45 дни преди раждане. Въпреки кризата ние успяхме да запазим тази мярка. Само за сравнение искам да Ви кажа: в момента се разработва Европейска директива. Има спорове в Европейския съюз дали платеното майчинство да бъде 16, или 20 седмици?! Виждате, че ние имаме една придобивка. Аз пак повтарям: въпреки кризата, ние запазихме тази придобивка и ще я запазим, защото това е добра мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина, след като всички вносители на предложения обосноваха своите предложения, нормално беше вносителят в лицето на социалния министър да каже защо по отношение на обезщетението за отглеждане на малко дете не се случват никакви корекции, при положение че минималната работна заплата от 1 януари ще бъде 270 лв., а от 1 май, живот и здраве, ако нещо друго не хрумне на правителството – 290 лв.? Тук ще поправя господин Казак, че не става дума за някакви неписани правила. Става дума за писани правила и даже бих казала за законови правила, които са действали в последните години. Изключение отново прави правителството на ГЕРБ. Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете винаги е било вързано реално с минималната работна заплата. Изключенията са били в обратна посока. Тоест по време на нашето управление, когато минималната работна заплата беше 180 лв., обезщетението за отглеждането на малко дете беше 200 лв., като доказателство, че правителството има волята да стимулира раждаемостта, да стимулира младите майки, да стимулира раждането на повече деца.
Аз наистина не разбирам тази логика на вносителя, че би следвало да се прави икономия точно от това обезщетение. Защото, уважаеми колеги, тук не става дума за социално подпомагане, тук не става дума за някакви едва ли не подаяния към младите майки, които ще си гледат децата. Тук става дума за осигурени майки. Тоест за хора, които са работили през последните месеци, през последните години и които са се осигурявали освен за другите осигурителни рискове и за осигурителния риск „Раждане и отглеждане на малко дете”. Тоест тук става дума за отнемане на едно право, а именно на майките, които са се осигурявали да получават през времето, през което отглеждат децата си, поне минималната работна заплата.
Защото в този случай Вие правите нещо друго – вие обвързвате получаването на това обезщетение с линията на бедността, която е 236 лв. Тоест това, че един човек се осигурява за този осигурителен риск, че някога ще роди, че ще има малко дете, че ще го отглежда, няма да получи това, което му се полага. И тук всякакви аналогии с европейските страни са просто неуместни, защото там средната работна заплата е 3 хил. евро, тоест 6000 лв., а тук е 600 лв. За какво сравнение изобщо говорим?! Това е някакъв екзистенц-минимум за хората, който се покрива с линията на бедността, и да обричаме на подобно съществуване младите майки е просто некоректно. Това показва цялото лицемерие на правителството по отношение на стимулиране на раждаемостта.
Изобщо не ме убедихте, господин министър. Сигурна съм, че няма да убедите и българските граждани, и особено младите майки, че има някаква справедливост в това Ваше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Манолова, когато аз казах, че трябва да се върнем към неписаното правило, към законодателната традиция, имах точно това предвид.
Прав е господин министърът, когато каза, че никога не е било обвързано изрично това обезщетение с минималната работна заплата по начина, по който сега го предлага господин Терзийски, а именно да се запише: „равно на минималната работна заплата”. Да, наистина никога не е било по този начин, но реално законодателната традиция е била де факто двете величини да бъдат обвързани или, както казахте Вие, дори обезщетението за отглеждане на малко дете да надхвърля минималната работна заплата, а не обратното, както сега се предлага. И никакви аргументи за това, видите ли, ние запазихме 410 дни и така нататък, и така нататък.
Уважаеми господин министър, оставаше и това да отнемете като социална придобивка, която действа в България от толкова години, и тотално вече всички да затворим кепенците, да се откажем от всякакви перспективи някога в тази държава да има някаква политика за раждаемостта, някаква социална политика. Може ли да се излиза с такива аргументи – видите ли, понеже запазихме в условия на криза другото, дайте сега тук да ударим майките?! Не, именно в условия на криза, именно в условия на галопиращо намаляване на населението на България и застаряване, и емиграция, и така нататък, ние трябва да направим всичко възможно, държавата трябва да подпомага раждаемостта, трябва да стимулира майките, за да има бъдеще тази държава, а не да задушава чрез всички механизми този естествен стремеж на жените в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Манолова, забелязах, че и Вие направихте същото, което прави и министърът – майката с дете я броите като един човек и броите, че трябва да се плаща на един човек, а линия на бедността е 236 лв. Майка и дете са двама души. Двеста тридесет и шест като го умножите по две прави 472 лв. Това са двама души. Един пакет памперси е 15 лв. Майката с нейните 240 лв. ще получи и за детето 35 лв. и трябва да живее с 275 лв. Двама души, които трябва да живеят с половината пари, определени с линията на бедността?! Ако това не е издевателство с демографските проблеми на България, простете ми! Замразяването на пенсиите на пенсионерите – нали гледате да няма пенсионери. Тук какво гледате – да няма деца?! Много се извинявам, но детето е човек и с тези пари трябва да може да живее като човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбирам, че това плащане трябва да не бъде обвързано с минималната работна заплата. Само че това, което ние предлагаме, ще струва на бюджета 23 млн. лв. Правите „пенсионна реформа”. Защо я правите? Защото ще имаме демографски срив. Пикът на този демографски срив е 2030 г.
Ако сте отговорно правителство, вие отсега трябва да имате конкретна политика за младите семейства. Срамота е, господин министър, тези плащания да бъдат обвързани с линията на бедността. Вие много добре знаете, че България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която има препоръка относно бедността. Срамота е! Няма друга такава държава – членка на Европейския съюз. И Вие за децата тук не сте съгласни именно да вдигнете тези плащания?! И ще се радваме, че те са обвързани с линията на бедността?! За образованието няма пари, за науката няма пари. Тук става въпрос за бъдещето на тази страна. Всяко следващо правителство, след като не се решават демографските проблеми, ще бъде подложено под натиск именно на такова решение, което вие взимате най-лесно – вдигане на стажа и на възрастта. Отсега трябва да се мисли за обновяване на работната сила. Трябва да помагате по някакъв начин и на младите семейства.
Линията на бедността – голяма гордост, вдигнахме я. Ако с това отидете в Брюксел, не очаквайте, че там ще Ви се зарадват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
По реда на постъпването на предложенията, първо гласуваме предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 69 народни представители: за 17, против 40, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 22, против 46, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното предложение в пленарната зала от колегата Георги Терзийски – в чл. 11 думите „240 лв.” да се заменят с израза „една минимална работна заплата”.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 38, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Колега, наистина не бързам към трибуната, защото с ужас видях какво беше гласуването на това предложение. Става въпрос за 30 лв. Обвързвате толкова много плащания с минималната работна заплата, обвързвате толкова много с минималната работна заплата, а не можете и не искате, нямате куража и смелостта да гласувате по съвест и да обвържете майчинските с минималната работна заплата.
Съжалявам, че не бих могъл да направя предложение за поименно гласуване. Благодаря Ви господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Терзийски в чл. 11 по текста на вносителя цифрата „240 лв.” да бъде заменена с израза „една минимална работна заплата”.
Гласували 98 народни представители: за 28, против 28, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11, който се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 20, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекратим заседанието. Смятам, че след 13 часа труд можем да направим констатацията, че сме достатъчно изморени и неефективни да приемаме толкова важни текстове. Това е първото ми съображение.
Второто ми съображение е, че графикът, по който вървят трите бюджета, е доста добър. Можем да ги приемем до края на седмицата съвсем спокойно.
Третото ми съображение е, че графикът е доста добър и за месеца, в сравнение с други години.
Ако нямате някакви други, много сериозни съображения, които не е нужно като мнозинство да ги споделяте, моля Ви подкрепете това предложение, защото наистина имаме възможност да продължим и утре, и вдругиден да завършим законопроектите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, ако имате нещо да кажете? (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, да допълня, че предстои най тежкият дебат за пенсионната възраст, колеги.
Хайде да не го правим на тъмно, защото ще изглежда доста криминално. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за прекратяване на заседанието.
Гласували 106 народни представители: за 34, против 51, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 12 – комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 12, който се подкрепя от комисията.(Шум и реплики.)
Започнахме гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС,от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прочетете правилника, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, сега ще гласуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Когато има гласуване, имам право да направя процедурно предложение за поименна проверка, защото смятам, че няма достатъчно народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 12, който се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Миков за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля за процедура по прегласуване, още повече, че няма достатъчно хора в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, без реплики от залата.
Заповядайте господин Цонев. Прощавайте, първо има прегласуване. (Шум и реплики).
Уважаеми колеги, без реплики от залата.
Нали видяхте сега, че в момента няма 121. Ще направите искане за преброяване. (Шум и реплики.)
Колеги, мисля че си дължим необходимото уважение.
Господин Курумбашев, Вие какво искате? (Смях от КБ.)
Нека да прегласуваме първо текста по искането на господин Миков.
Подлагам на прегласуване текста на вносителя за чл. 12, който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Заповядайте господин Курумбашев по начина за водене.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, искам да Ви обърна внимание да се запознаете с правилника, където може да видите, че във връзка с предстоящо гласуване от името на парламентарна група, може да бъде поискано преброяване на кворума. Това се опита да направи от името на групата на ДПС господин Йордан Цонев, във връзка с предстоящо гласуване, и Вие не му разрешихте (шум и реплики), а това беше гласуването по чл. 12 – той да направи тази процедура.
Моля Ви да се запознаете с тази точка от правилника, когато във връзка с предстоящо гласуване член на ръководство на група го поиска, автоматично да давате това право, тъй като това не е въпрос на преценка на председателя на Народното събрание, просто се дава! (Шум и реплики в ПГ на ГЕРБ.)
Моля Ви сега да дадете думата на моя колега Йордан Цонев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За стенограмата – господин Цонев поиска процедура, но беше спрян от госпожа Манолова и се отказа от такава. Започна процедурата по гласуването и отново беше направено искане за такава. Не съм от хората, които лесно могат да бъдат разигравани.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз пък не съм от хората, които обичат да разиграват когото и да било, най-малко председателя на Народното събрание или председателствуващия. Съобразих се с правилника и поисках процедура. Спрях, защото изчаках колегата, който чете от името на Комисията по бюджет и финанси, да прочете текста, да влезем в процедура „гласуване” и да поискам тогава прегласуването.
Не знам кой кого разиграва, но аз вдигнах ръка веднага, след като колегата приключи и поисках процедура. Вие казахте, че ние вече сме в процедура на гласуване.
Ако трябва да вляза във Вашата стилистика, господин председател, би трябвало да кажа, че пък аз не съм от хората, чийто стаж позволява да бъде разиграван, най-малкото от хора, които нямат такъв. (Възгласи: „Е-е-е!”)
Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, започвам поименна проверка!


Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - отсъства
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Тенев Русев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Атанасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъстваСтанислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - отсъства
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства

В залата са 123 народни представители.
Имаме кворум – заседанието продължава.
Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 13 и Приложение № 2 към същия член.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 и Приложение № 2 към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 13 с Приложение № 2 към него.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 14 и чл. 15 по вносител.
Комисията подкрепя текста на членове 14 и 15 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок членове с номера 14 и 15.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 16 и Приложение № 3 към него по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 и Приложение № 3 към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 16 ведно̀ с Приложение № 3 към него.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграфи 1, 2 и 3 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи с номера 1, 2 и 3, включително.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев за § 4.
Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
§ 4. (1) За 2012 година не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
(2) Определя се за 2012 година максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, 700 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан:
§ 4 на Преходните и заключителни разпоредби:
Вариант 1: § 4 – да отпадне;
Вариант 2: § 4 да се измени по следния начин:
„За 2012 г. пенсиите отпуснати до 31 декември на предходната година се индексират от 1 юли до 31 декември с Решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Стойнев, след него – господин Адемов.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение тук е да остане тавана на пенсията 700 лв. Направихме това предложение, въпреки нашите принципи, тъй като смятахме, че Вие ще подкрепите предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход. Тоест ефекта в приходите, в Националния осигурителен институт, да бъде максимален, за да смекчи увеличаването на стажа на възрастта. Таваните на пенсии, така или иначе трябва да паднат, независимо дали е за новоотпуснати или е за стари пенсии. Всеки трябва да се осигурява на дохода, който получава, независимо дали е 2500 лв., 2700 лв., 2900 лв. Дори и 8000 лв. да е, господин Димитров, и на този доход трябва да се осигурява, но да знае после каква пенсия ще получава.
Тъй като нашето предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход не бе прието, госпожо председател, оттеглям нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Предложението, което правим е в два варианта – за отпадане на § 4. Какво е казано в този § 4? За поредна година от 2009 г. досега не се прилага така нареченото швейцарско правило. Вие знаете какво представлява това швейцарско правило. В по-голямата част от европейските страни се прилага това правило за осъвременяване на размера на пенсиите. Всяка година с 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията, от 1 юли между 2007-а и 2009 г. се осъвременяваха пенсиите. От 2000 г. до 2007 г. осъвременяването на пенсиите ставаше по едно друго правило, което включваше 75% от ръста на инфлацията, понеже инфлацията тогава растеше с ускорени темпове, и 25% от ръста на осигурителния доход.
Ако не се приеме осъвременяването по Швейцарското правило, това, което предлагаме ние във втория вариант, е осъвременяването на пенсиите да стане с индексите на инфлацията за предходната година. Разбирам, че комисията не е подкрепила това предложение. Същото предложение направихме миналата година и то отново не беше подкрепено. Ние разбираме, че в условия на криза е трудно да се говори за индексиране на пенсиите в случая, затова предлагаме по-мекия вариант поне за тази година.
Какво предлагат управляващите? Забележете, уважаеми колеги, предлага се същото нещо, само че от 2013 г.
Господин министър, къде е еднаквият аршин? Вие преди малко казахте, че Европейската комисия препоръчва да увеличите възрастта за пенсиониране, затова измествате мерките с няколко години напред. Аз ще Ви помоля да бъдете така любезен да ми покажете документа, с който Европейската комисия задължава страната членка България да увеличи в ускорени темпове възрастта за пенсиониране.
Нещо повече, понеже Вие от тази трибуна обвинихте предишните управляващи, че не са извършили никаква реформа, господин министър, реформи се правят съобразно икономическия цикъл на развитие. Тогава цикълът и в България, и в Европа беше съвършено различен. Кажете ми, през онези години в коя европейска държава се правеше реформа с цел увеличаване на възрастта за пенсиониране?
Какво ни казва Европейската комисия? Нещо много просто – искаме финансово стабилни, устойчиви и адекватни пенсии! Така ли е, господин министър? Точно така! Съобразено със средната продължителност на живот. И Вие прекрасно знаете, че това е така.
На следващо място, защо предлагате през 2013 г. да има индексиране на пенсиите, знаете ли? Защо е различен аршинът? Защото 2012 г. е следизборна година и нямате нужда от популистични мерки, уважаеми управляващи! Две хиляди и тринадесета година е изборна година, затова тогава Вие предлагате тази индексация. Ако имате един и същи аршин, след като предлагате ускоряване на мерките с увеличаването на възрастта да ги изместим напред, бъдете така добри, след като две години и половина вече няма каквато и да е индексация на размера на пенсиите, да изместите и тази мярка напред. Затова аз Ви моля да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов, Лютви Местан в неговия Вариант 1 – § 4 да отпадне.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 62, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Вариант 2 от предложението на тримата народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Господин Казак – прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване с молба, въпреки късния час, все пак да се опитаме да поразсъждаваме малко по-трезво и малко по-отговорно, и то по отношение на тези над два милиона български пенсионери.
Уважаеми колеги, в най-трудната година, каквато се очаква да бъде 2012 г., в най-голямата криза, при вида на галопиращата инфлация, на която сме свидетели, ръста на цените, особено на основните потребителски стоки, Вие да оставите българските пенсионери през цялата година без никаква индексация, на и без това мизерните им пенсии, е равносилно на геноцид!
Наред с увеличаването на пенсионната възраст, общо взето тази политика, която прокарвате с тези закони, е най-враждебната по отношение на българските пенсионери от всички досегашни правителства.
Искам да Ви обърна внимание също така, че това увеличение, тази индексация,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, отклонявате се от процедурата на прегласуване. Когато трябва да направите такова искане, само ако оспорвате резултатите, а не да изказвате съображения по същество, за каквито имахте възможност да направите изказване, преди да приключим и да преминем към гласуване.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви, госпожо председател – имам право по правилник да аргументирам процедурата си в рамките на две минути. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Двете минути не са само за да се аргументират тези по същество на текста, а да се направи така, както изисква процедурата по правилника.
ЧЕТИН КАЗАК: В рамките на две минути имам право да аргументирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате още 10 секунди, можете да продължите. (Смях в ГЕРБ.)
ЧЕТИН КАЗАК: За догодина тази индексация ще струва 136 милиона, а за по-догодина, както предлага правителството – 300 милиона. Кажете ми през 2013 г. откъде ще се намерят нови 300 милиона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на прегласуване Вариант 2 от предложенията на народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, опитахте се все пак да спазите Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но аз ще Ви помоля да бъдете стриктна при спазването на чл. 61, ал. 2.
Тук много колеги се опитаха да ни учат какво пише в правилника, очевидно 20 години някои не са си направили труда дори този текст да прочетат, тази част не е променена. В чл. 61, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично пише, че може да се иска прегласуване само когато не е спазена процедурата за гласуване или преброяването.
Очевидно в конкретния случай, а и преждеговорившите искаха процедура за прегласуване, а на практика те правеха изказване, каквото някои други са правили, а не са направили по конкретните текстове, което категорично не е допускано в чл. 61, ал. 2. Затова ще Ви помоля много стриктно да им отнемате думата на тези колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров – процедурата Ви е коректна. Ще се постарая строго да спазвам правилника.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 4.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 22, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 5.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Масларова – процедура!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В духа на току-що направената забележка по процедура от господин Лазаров за стриктно спазване на правилника, госпожо председател, обръщам се към Вас – в § 6, който предстои да гледаме, моля Ви, спазвайки правилника на Народното събрание, да не разглеждаме предложенията на народния представител Красимир Велчев и група народни представители, и на госпожа Менда Стоянова.
Тези предложения в този параграф са в противоречие на чл. 74, ал. 2, в който се казва: „При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73. Предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
Тук става реч за предложения за повишаване на пенсионната възраст. Това въобще не е обсъждано на първо четене и е в противоречие с нашия правилник.
Така че, моля Ви, госпожо председател, да спазите правилника по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Масларова, мое задължение, спазвайки правилника, е да се водя от доклада на комисията, който представя текстовете за второ гласуване. Има стенограма от доклада на комисията. Нямам възможност еднолично да не подлагам на гласуване текстове, които фигурират в доклада на комисията.
Господин Главчев, продължете.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как можем да направим предложение по тези текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Главчев.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 6 има следните предложения.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев:
„В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 1 и т. 2:
„1. В чл. 4а, ал. 3 се правят следните изменения:
а) т. 1 и 2 се изменят така:
“1. 19 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 22 на сто;
2. 14 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 17 на сто;”
б) в т. 4 цифрата „1” се заменя с „2”;
„2. В чл.6 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите “17,8 на сто” се заменят със “19 на сто”, а думите “20,8 на сто” се заменят с “22 на сто”;
бб) в т. 2 думите “12,8 на сто” се заменят с “14 на сто”, а думите “15,8 на сто” се заменят със “17 на сто”;
вв) в т. 4 думата „едно” се заменя с „две”;
б) в ал. 3:
аа) в точка 8 се изменя така:
“8. от 1 януари 2012 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
а) 8,4 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 19 на сто;
б) 10,6 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд – 13,6 на сто;”;
бб) точка 9 се изменя така:
“9. от 1 януари 2012 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 6,2 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 14 на сто;
б) 7,8 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд – 10,8 на сто.”
2. В т.10 числото „18” се заменя с „6”;
3. В т. 11 думата „18-те” се заменя с „6-те” и думите „18 месеца” се заменят с „6 месеца”;
4. В т. 12 думата „18-те” се заменя с „6-те” и думите „18 месеца” се заменят с „6 месеца”;
5. В т. 13 числото „24” се заменя с „12”;
6. В т. 15 числото „24” се заменя с „12”;
7. В т. 26, буква. „в” отпада;
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан:
„В § 6 – да отпаднат т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 15.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Муса Палев:
„§ 6, т. 21 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване да придобие следната редакция:
„21. В чл. 115, ал. 4, изречение първо се изменя така:
„Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„В § 6 от преходните и заключителни разпоредби – да отпадне т. 13.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. В Кодекса за социално осигуряване (Обн. ДВ, бр. ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) в ал. 3:
аа) в т. 8, буква „б” след думите „категория труд” се добавя „и за лицата по чл. 69а”;
бб) в т. 9, буква „б” след думите „категория труд” се добавя „и за лицата по чл. 69а”;
б) в ал. 11 думите „ал. 3, 4 и 5” се заменят с „ал. 3 и 5”.
2. В чл. 6а след думите „минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава” се поставя запетая и се добавя „а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3”.
3. В чл. 9, ал. 5 след думата „осигуряване” се добавя „и Учителския пенсионен фонд”.
4. В чл. 11, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати” се заличават.
5. В чл. 12, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати” се заличават.
6. В чл. 13, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати” се заличават.
7. Създава се чл. 13г:
„Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице
Чл. 13г. Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.”
8. В чл. 37, ал. 3 изречение трето се заличава.
9. В чл. 38, ал. 1:
а) думите „ръководителите на функционалните направления на института и подуправител” се заменят с „управителя, подуправителя и ръководителите на функционални направления на института”;
б) създава се изречение второ: „Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.”
10. В чл. 41, ал. 1, изречение първо числото „12” се заменя с „18”.
11. В чл. 47, ал. 2, изречение първо думите „12-те” се заменят с „18-те” и в изречение второ думите „12 месеца” се заменят с „18 месеца”.
12. В чл. 48, ал. 2, изречение първо думите „12-те” се заменят с „18-те” и в изречение второ думите „12 месеца” се заменят с „18 месеца”.
13. В чл. 49, ал. 1, изречение първо числото „18” се заменя с „24”.
14. В чл. 54а, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;”.
15. В чл. 54б, ал. 1 числото „18” се заменя с „24”.
16. В чл. 54д, ал. 1 т. 3 се изменя така:
„3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава.”
17. В чл. 54е, ал. 3 думата „професионална” се заличава.
18. В чл.68:
а) в ал. 1 изречение второ се изменя така: “От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.”
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) В случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.”
19. В чл. 69:
а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”;
б) в ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.”;
в) в ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, на военна служба или по законите по ал. 2.”;
г) в ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.”
20. В чл. 70, ал. 1, изречение второ след цифрата „3” се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2012 г. – 4”.
21. В чл. 94:
а) Алинея 1 се изменя така:
„(1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6 месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.”
б) Създава се нова ал. 2:
„(2) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно – прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.”
в) Досегашната ал. 2 става ал. 3.
22. В чл. 100 думите „процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година” се заменят със „с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година”.
23. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им;”.
24. В чл. 115, ал. 4 изречение първо се изменя така: „Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на 3-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.”
25. В чл. 127:
а) в ал. 1 думите „при условията и по реда на част първа” се заменят с „във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване”;
б) в ал. 2 след думите „категория труд” се добавя „които са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване” и се поставя запетая.
26. В чл. 157, ал. 5 думата „Самоосигурените” се заменя със „Самоосигуряващите се”.
27. В чл. 349 ал. 1 се изменя така:
„(1) За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.”
28. В § 1, ал. 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 11:
„11. „Пенсия за осигурителен стаж и възраст” по Глава четвърта „а” е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а и §§ 4 и 5 от Преходните и заключителните разпоредби.”
29. В Преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 4 ал. 1 се изменя така:
„(1) До 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са:
1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд;
2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд;
б) в § 5:
аа) в ал. 3 думите „чл. 68, ал. 1” се заменят с „чл. 68, ал. 1 и 2”;
бб) алинея 4 се изменя така:
„(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не по-късно от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 и 2 или навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии”.”
в) в § 22о, в текста преди т. 1 думите „до 31 декември 2011 г.” се заменят с „до 31 декември 2012 г.”.
30. Параграф 64 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Шопов – първи по време, след него – госпожа Манолова. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Процедура – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене и Ви моля да преосмислите решението си по повод забележката, която беше направена от колегата Емилия Масларова, защото тя е абсолютно права.
Според текста на чл. 74, ал. 2, предложение последно предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и не се гласуват. Преценката за това кои предложения са извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект е изцяло на председателя на парламента.
Не искам да допусна, че Вие не сте наясно с текста на чл. 9, който детайлно изписва Вашите правомощия. В т. 10 е записано: „осигурява и следи за спазването на този правилник”. Тоест Вие, а не водещата комисия, следите за спазването на правилата и на процедурите. Бюджетната комисия има своите отговорности, които са чисто по същество и са свързани с бюджетиране и финансиране, но не може Бюджетната комисия да пререшава въпроса за това кое е допустимо и кое – не, според действащия правилник.
Понеже тук влиза господин Лазаров, който се изяви като ментор и призова стриктно, детайлно и добросъвестно да се спазват правилата на правилника, Вие се съгласихте с него, за да не изпаднете в смешно противоречие с това, което казахте буквално преди 10 минути, много Ви моля това стриктно спазване на правилата да го приложите и по отношение на предложенията на господин Велчев и група народни представители и госпожа Менда Стоянова, защото всеки един от седящите в тази зала много добре знае, че въпросът с повишаването на пенсионната възраст по никакъв начин не беше засегнат в законопроекта, който приехме на първо четене, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...нито беше обсъждан. Много Ви моля, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: ...не абдикирайте от Вашите отговорности и изключете от обсъждане и гласуване тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Едно е ясно – че с Вас оставаме на различни становища по отношение на правомощията ми по прилагане на тази разпоредба от правилника.
Изказвания по същество?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Четенето и обсъждането на § 6 започна в 22,50 ч. Това е някъде на 12-я час и 50-та минута от началото на настоящото заседание.
Защо казвам това? Защото от тук нататък това заседание, на което се приема цяла пенсионна реформа, ще бъде запомнено. То трябва да бъде запомнено! Оттук нататък години наред ние ще Ви напомняме как се е приело увеличението на пенсионната възраст – по тъмно, абсолютно криминално, при крехък кворум от трима души (реплики от ГЕРБ), с няколко независими еди-какви си депутати, които тази вечер тук са явно наемници. (Оживление.)
Те никога не са имали особен хъс и желание за работа, но явно имат някаква особена причина да стоят 13-14, пък и повече часа и този героизъм явно се заплаща. (Реплики от ГЕРБ: „По текста! Изказвай се по текста!”.)
Да, ще кажа и за текста.
Сега по същество по този текст. Целият текст на § 6 е с много, много текстове и подтекстове, и наистина е цяла пенсионна реформа. Тя се прави не само по криминално време и по тъмно, ами се прави криминално, що се касае до гражданското общество – в заблуда, с ловка маневра и със скриване от така наречените социални партньори и други партньори, и от целия български народ, който е против тази промяна, и напук на десетките хиляди хора, които преди няколко дни демонстрираха – видяхте, бяха почти обкръжили българския парламент за първи път от много време насам.
Това, което се прави в този момент, е явно криминално, по висшегласно нареждане отгоре и под диктат, е добре да стане поне нормално, пред очите на медиите, които също почти липсват в пленарната зала. Явно това е целта на занятието.
Предвид на обстоятелството, че тук се направиха едни промени, които сега гласуваме в явно противоречие с нашия правилник, без да са внасяни по същество между първо и второ четене в основния законопроект, аз ще направя едно предложение за промяна. То ще бъде много по-основателно, много по-добре прието от българските избиратели, отколкото това, което е направено в момента. Ще го направя огледално, в обратния смисъл, ако предложението, което се прави е за увеличение на пенсионната възраст, аз правя официално предложение по същата логика, по която госпожа Менда Стоянова и другите го направиха между двете четения и го вмъкнаха в законопроекта криминално.
Аз правя предложение в този смисъл в § 6, в т. 18: „Член 68а да добие следния смисъл:
В чл. 1, изречение второ се изменя така: „от 31 декември 2011 г. възрастта се намалява от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете”... (Смях в ГЕРБ.)
Да, не се смейте! Аз правя това предложение и всеки ще си понесе тук отговорността! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
...До достигане на 57-годишна възраст за жените и 61-годишна възраст за мъжете. (Оживление, смях, реплики от ГЕРБ.)
Госпожо председател, предавам Ви го написано. (Смях.)
Да, не се смейте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, не се смейте! Много по-голямо основание имам да искам намаление на пенсионната възраст, предвид на много съображения и обстоятелства, които до този момент бяха изложени при дебата, който не се състоя докрай.
При ниската възраст на смъртност в българското общество, при лошото качество на живот, при ниските пенсии, при обстоятелството, че средната възраст за мъжете е 69 години, Вие искате те да се пенсионират на 65, тоест, да получават на практика 4 години пенсията си.
Ние от „Атака” имаме много по-голямо основание да внесем това предложение и да искаме намаляване на пенсионната възраст вместо това увеличаване.
А що се касае до въпроса откъде да се намерят парите, и в предишно изказване в днешното заседание аз Ви дадох някои идеи откъде да вземете парите. Те могат да бъдат взети от много места и ние ще Ви кажем откъде да ги вземете. Всички сте зейнали за пари! Вземете ги оттам, откъдето ние в една допълнителна дискусия ще Ви кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, свърши времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, моето предложение да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбрахме. Имаме го в писмен вид.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Касае се до промяна не на друго, а на цифрите на това, което е предложено за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Имали ли реплики?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, тъй като, доколкото разбрах, Вие правите това предложение от името на Парламентарната група на „Атака”, но освен Вас няма никой друг от парламентарната група... (Оживление, смях, провиквания.)
Чакайте, не бързайте да ръкопляскате!
Няма кой да Ви подкрепи от Вашата парламентарна група. Времето от 5 минути, което Ви е отредено по правилник за един гигантски параграф, който е пред нас – многолик, многообразен, допълван и изменян междувременно между първо и второ четене, е крайно недостатъчно. Вие не успяхте да се аргументирате.
Господин Шопов, аз Ви правя репликата, за да се опитате да ни убедите за 3 минути допълнително с аргументи за това Ваше предложение. (Оживление, смях и реплики в ГЕРБ.)
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Аз не мога да разбера защо се учудва Четин Казак. Тук нека да пита доайена по тези въпроси, той е пред него, каква беше възрастта доскоро, на която се пенсионираха българските граждани – 60 години за мъжете, сега предлагаме тя да бъде 61. Дори нашето съгласие е за 1 година повече за мъжете. Това е било десетилетия наред – за жените 57 години, при положение, че жените се пенсионираха на 55. Така ли беше, Казак? Така беше.
Защо е тази жлъч, защо е тази ярост, защото се прави от „Атака” ли това предложение?
И за втори път ще го кажа днес – цяла революция направихме българите да живеят по-добре. В това един народ да живее по-добре се включва и моментът на тяхното пенсиониране. Това е част от качеството на живот.
Затова ли направихме тази демократична революция преди 22 години, за да вдигнем възрастта от 55 години на жените на 63, и от 60 години на мъжете на 65?
Това е нашето предложение. То е съвсем закономерно, съвсем логично, съвсем естествено. Затова могат да се намерят пари. Ние много пъти сме казали откъде могат да се намерят тези пари. И ако Вие не желаете да го направите, ще носите своята отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители за изказвания?
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Смятате ли, че е сериозно в 23,30 ч. през нощта, не повече от 50 народни представители, които са в тази зала, да вземат решение за увеличаване на пенсионната възраст, която е много съществена и важна пенсионна реформа? Смятате ли, че това е сериозно?
Смятате ли, че такъв образ на българския парламент пред българските граждани е достоен и авторитетен? Не се учудвайте защо нашият авторитет пада ден след ден след такива решения – решения, които не бяха сериозно обсъдени; решения, които не бяха внесени на първо четене, за да има две гласувания, каквато е процедурата, решения, за които нямаше сериозна дискусия в българското общество. Аз нека да Ви кажа според нас в Синята коалиция какво ще стане?
Досега сигурният ефект от предложението, което беше формално внесено от госпожа Менда Стоянова, е, че има вече насаден страх в обществото и молбите за пенсиониране нараснаха с 30%.
Това е водещото заглавие на първа страница на един от вестниците днес – на в. „Сега”, тоест, какво направихте Вие? Предизвикахте страх и паника в българските граждани. Това е единственият ефект до момента и молбите за пенсиониране станаха повече. Друг ефект до момента няма.
И това нямаше да се случи, колеги, ако нямаше едно предложение, внесено наистина по партизански начин, за увеличаване на пенсионната възраст от 2012 г. с 1 година – нещо, което никой не е обсъждал, никой не е подкрепял. То просто в един момент беше внесено.
Сега има друго предложение, което е някакъв компромис явно между правителството и синдикатите, постигнато на неясно място от лица с неясна легитимност, а това са решения, които касаят целия народ, всички хора, които работят, и решения, които ще касаят в България следващото правителство, по-следващото правителство, когато вероятно ГЕРБ може би ще бъде в управлението, а може и да не бъде в управлението. Затова подобни решения искат голям обществен консенсус. Затова се приемат дългосрочни стратегии.
Страни като Германия и Франция съобщават 5-6 години по-рано кога ще се увеличава пенсионната възраст. Това не е случайно, това са решения, които касаят цялата нация и са стратегически. Затова те не се вземат нито в 11,30 ч. вечерта, нито се вземат с предложение на отделни народни представители, а се вземат с голям обществен консенсус.
Затова, колеги, не се чудете защо българският народ не разбира, не подкрепя, защо хората протестират, защо има паника, защо има страх? Просто това не се прави по такъв начин.
Ние няма да подкрепим тези решения и се надяваме оттук нататък – за времето, което остана да управлява ГЕРБ, просто по подобен начин да не се действа. Това не е правилният начин, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Масларова – процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Госпожо председател, правя процедурно предложение. Параграф 6 обхваща една изключително многообразна материя, касаеща промените в Кодекса за социално осигуряване. Една част от предложенията са свързани с периода, през който ще се взема размерът на обезщетението, за да бъде определено то. Друга част от предложенията са свързани с промяна в пенсионната възраст. Трета част от предложенията са свързани с други конкретни точки и изисквания.
Моля Ви, ако е възможно, да разглеждаме тези предложения в § 6 точка по точка. Не може в рамките на пет минути да се изкажем примерно по нашите предложения, както и при повишаване на пенсионната възраст. Това би било несериозно или по-скоро смачкване на дебата, така че, моля Ви, точка по точка да се обсъждат поставените въпроси в § 6, за да можем да изразим всички в тази зала, които желаем, разбира се, становищата си по направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Член 74, ал. 1 от нашия правилник дава възможност Народното събрание да обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.
Постъпи процедурно предложение § 6 да се обсъжда текст по текст. Имате предвид точка по точка.
Обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масларова за обсъждане точка по точка на § 6.
Гласували 87 народни представители: за 21, против 62, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Има ли изказвания от други народни представители?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Първо, искам да започна с предложенията, които правим ние като вносители. Предлагаме да отпаднат тези текстове от § 6, които касаят удължаване на срока, от който се изчислява размерът за краткосрочните обезщетения. Ние сме ги направили като предложения и няма смисъл да ги аргументирам.
Искам да се спра на най-важното предложение, което се прави в този текст. Уважаеми колеги, с този текст на второ четене, без да са гласувани предложените промени, се прави предложение за увеличаване на възрастта за всички категории. Освен че се прави предложение за увеличаване на възрастта за всички категории с по четири месеца на година, се прави и предложение, което увеличава необходимата възраст за пенсиониране на хората, които нямат достатъчно стаж. Само че забележете различния аршин – това предложение е с една година. Не на 65 години, а на 66 години ще се пенсионират тези, които нямат необходимия осигурителен стаж.
Уважаеми колеги, Вие казвате, че в Европа се увеличава пенсионната възраст – европейският Ви аргумент. Само че там това се случва постепенно, свързано с жизнения цикъл, тоест колкото се увеличава средната бъдеща продължителност на живота, с толкова се повишава и възрастта. Какво имам предвид? Нямате нито един аргумент, включително и фискален, с който да оправдаете ускоряването, наречено от Вас, или преместването на мерките, които са предвидени за 2021 г., напред във времето с няколко години.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие имате един непреодолим морален проблем. Този проблем във връзка с това предложение е свързан с това, че Вие преди изборите излъгахте избирателите, българските граждани, като не им казахте какво предстои да се приеме, защото нищо не се е случило в рамките на една година. Нито се е увеличила средната продължителност на живота, нито се е увеличил броят на емигриращите в чужбина, нито се е увеличила средната продължителност на предстоящия живот на човек, достигнал 60 години. Нито един от параметрите на пенсионния модел не се е променил за един месец. Тогава кажете какъв е Вашият аргумент? Преди изборите Вие говорихте за увеличаване на размера на минималните пенсии, говорихте за увеличаване на минималната работна заплата, за търсене на възможност за увеличаване на пенсиите до 200 лв. Сега какво предлагате? Предлагате увеличение на възрастта.
Тук понеже свободно се борави с терминологията „средна продължителност на живота, на получаване”, ето ги нещата, които трябва да чуете, госпожо Стоянова, които прекрасно знаете, само че трябва и да се съобразите с тях.
Първо, ефективна възраст за пенсиониране: 2000 г. – мъже 61 година и 7 месеца; 2010 г., десет години след старта на реформата – 64 години и 2 месеца; жени – 56 години и 1 месец, 2000 г. - 2010 г. – 61 години.
Вторият параметър: средна продължителност на предстоящия живот на човек, достигнал 60 години. Европейският аргумент по Евростат, Европа - 27, мъже – 20 години, България – мъже 16 години и 6 месеца, жени - 24 години и 9 месеца. Европа – 27, България – 20 години и 8 месеца.
Следващ показател, средна продължителност на живота по националната статистика: България – мъже 70 години и 1 месец, жени 77 години и 2 месеца. Европейски съюз – мъже 76 години и 4 месеца, жени 82 години и 4 месеца.
Средна продължителност за получаване на пенсия за стаж и възраст, друг показател: България – мъже 18 години и 7 месеца, жени 24 години и 2 месеца.
Уважаеми колеги, кажете ми кой от тези аргументи – ако някой ги оспорва, да дойте тук от трибуната да го направи, Ви дава основание да ускорите така наречената пенсионна реформа според Вас? Дори и фискалният ефект от увеличаването на вдовишките надбавки до 2020 г. е 750 милиона – пари, които се изземват от осигурителната система, а по същество са съвсем друг тип плащане.
Тези пари за вдовишки надбавки са повече от ефекта, който ще постигнете единствено и само с мярката увеличаване на възрастта. Защото от тази мярка Вие очаквате през 2020 г. 666 млн. лв. (Сигнал за изтичане на времето.)
Приключвам, госпожо председател, защото по тридесет текста на един параграф няма как да се говори пет минути.
Най-нормалното нещо, което трябва да направите, уважаеми дами и господа, е да се засрамите и да оттеглите това предложение! Или в противен случай – да загасите лампите и на тъмно да приемете това срамно за българския парламент предложение! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля от името на парламентарната група да дадете почивка, която, както знаете, по правилника – чл. 54, ал. 2, трябва да бъде не по-малко от 15 минути. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
Колеги, няма нужда от тази ехидност. Когато се работи четиринадесет часа, няма нужда да ехидничим помежду си. Знаете, че трябва да запазим някакво уважение като колеги.
Моля, госпожо председател, за тази почивка. Искаме я от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка.
Продължаваме в 23,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Желаещи за изказване?
За процедура има думата господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като гласувахме решение за продължаване на работното време до приключване на т. 6 от дневния ред и тъй като е 24 часа без 10 минути, имам предложение заседанието да продължи по смисъла на спрелия часовник до изпълнение на решението, което сме взели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С оглед на трайно установената практика подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, разбирате, че не може да се прави пенсионна реформа с 86 народни представители. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
Затова настояваме за поименна проверка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): За да се види, че ги няма на работа!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, да се види, че ги няма на работа.
Не може, смешно е с една трета от парламента да гласуваме пенсионна реформа в 24 часа без 7 минути! Такова чудо не е било! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
След малко започва празникът на тези, които нямат висше образование. Излезте отвън да го празнувате, но нашето настояване е за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започвам поименна проверка:

Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - отсъства
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Тенев Русев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Атанасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - отсъства
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - тук
Цвета Алипиева Георгиева - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлиана Генчева Колева - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Янко Иванов Здравков - тук

За стенограмата – по-късно от момента на обявяване на имената им са се явили народните представители Бисерка Петрова, Владимир Тошев и Георги Терзийски. С тях в залата присъстват 112 народни представители.
Няма кворум.
Закривам пленарното заседание! (Звъни.)

(Закрито в 24,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов



Секретари:
Пламен Нунев
Митхат Метин