Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Господин Тодор Димитров – процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение днес да продължим с второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., след което да преминем към точка седма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не ни изненадвате, госпожо председател, с това предложение. Очаквахме го. То е, за да бъде претупан и колкото може да бъде по-бързо криминално приет въпросът с пенсионната реформа. Нещо, което нощес не можа да стане, а нищо не налага да се гледа преди бюджета, който е обявен като точка първа в дневния ред.
Хората са настроени, подготвени да гледат бюджета, така че решително се обявяваме против това разместване, което се прави. Такава е била нашата практика – когато една точка в дневния ред е отбелязано да бъде първа през седмицата, тя е гледана винаги като първа. Това че през нощта или по-точно в полунощ не можа да мине пробутваната пенсионна реформа не е основание да стане това разместване. Целта е ясна – да не могат да реагират профсъюзите, гражданското общество, да няма дебат, да няма последици, колкото може по-криминално и по-набързо да мине пенсионната реформа, която е злободневието, която е голямата тема, която е най-тежкият проблем, който стои пред нас за решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за промяна в поредността на дневния ред за настоящия ден.
Гласували 129 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2012 г. (Продължение.)
Докладван е § 6. Започнаха разискванията по него. Те не са приключили.
Има направено редакционно предложение от народния представител господин Павел Шопов.
Господин Курумбашев – процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам процедурно предложение, само че ще Ви помоля – те са две предложения, да ги гласуваме отделно – да се предават по Националната телевизия и Националното радио дискусиите както за бюджета на държавното обществено осигуряване, така и за държавния бюджет. Но тъй като колегите могат да се съгласят, примерно едната точка да се предава, а другата – не, моля Ви, поотделно да ги подложите на гласуване.
Мисля, че това е в съзвучие с принципите за прозрачност и откритост на управлението, които Политическа партия ГЕРБ обяви. Надявам се да подкрепите това предложение, защото е добре, когато се обсъжда особено въпросът за пенсиите – въпрос, който касае всеки български гражданин, този дебат да бъде открит и ясен за всички български граждани, както и да се запознаят добре с позициите на дебатиращите страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението да се предават директно по Националното радио и Националната телевизия дебатите и гласуването по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
Гласували 130 народни представители: за 47, против 18, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Курумбашев. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Обаждайте се навреме, господин Миков. Обявила съм процедура по гласуване на второто процедурно предложение на народния представител господин Курумбашев за пряко излъчване на обсъждането и гласуването по точка седма – второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Това е точка седма от програмата.
Гласували 139 народни представители: за 52, против 28, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Нервничко започна този ден. Снощи нервно завърши, а нервничко почна – не знам как ще бъде днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли по реда на чл. 61, ал. 2, господин Миков? Ще Ви отнема думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа! Вчера се скрихте от медиите по вечерна доба. (Реплики.) Обсъждат се бюджетите, обсъждат се така наречени реформи. Не можете да се скриете. Подкрепете предложението за пряко излъчване на дебатите по бюджета за 2012 г. по телевизията.
Не ме коментирайте зад гърба ми, госпожо председател, ако обичате, или го правете по-тихо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 51, против 63, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Продължават дебатите по второто четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
До момента изказване по същество са направили народните представители Павел Шопов, Мартин Димитров и д-р Адемов.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусията.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри! По § 6 има тридесет предложения, които ще ги гледаме единствено на второ четене и касаят пенсионната реформа. Неразбираемо е защо управляващите се скриха от опозицията и именно по този начин прокараха тази реформа или имат намерение да я прокарат, но за мен лично това е скандално. Скандално е, тъй като се представяше една реформа, която няма алтернатива, в която възрастта трябваше да се увеличава с една година, как ако не се направи това нещо – държавата отива към фалит. Оказа се, че може да се вдигне и с четири месеца.
Ние от опозицията предложихме конкретни мерки за увеличаване приходната част в държавното обществено осигуряване с приблизително 470 млн. лв. Не бяха чути тези мерки, не бяха приети. Управляващите предпочетоха да изберат най-болезнения начин, да накажат хората именно в тази криза, когато безработицата се увеличава, в която всеки трети млад човек е без работа, при 240 хиляди обезкуражени лица, да се вдигне даже възрастта за пенсиониране, така че колкото се може по-малко пенсионери да има, толкова по-добре за бюджета. Явно е, че пенсионерите пречат на бюджета и по никакъв начин техните пенсии няма да се увеличават за в бъдеще, тъй като тежестта на всяка една година осигурителен стаж от пенсионната формула няма да се увеличава, така както бе залегнало в един предишен вариант.
Уважаеми дами и господа, за мен лично основната цел на тази реформа е да се разбие доверието в солидарния модел. Господин Дянков, лично Вас Ви обвинявам за тази Ваша инициатива, тъй като с постоянното изменяне на Вашето решение и мнение, а и най-вече с увеличаването на стажа и възрастта, Вие демотивирате хората да се осигуряват. Тъй като ако средно образование се завършва на деветнадесет години в България, господин Дянков, на двадесет и пет години се завършва висше образование, четиридесет години осигурителен стаж ще трябва на един млад мъж, за да се пенсионира, тоест той отива минимум на шестдесет и седем години, слагам две години отгоре, защото по време на криза в свят на глобализация и модернизация човек да остане без работа – вероятността е голяма. Този млад човек ще си каже: „Какъв е смисълът да се осигурявам, при положение че държавата нищо няма да ми даде? Защо аз трябва да се осигурявам?”. Това означава, че Вие директно подкрепяте сивата икономика и също така искате да въведете един може би капиталов принцип, за да премахнете солидарния. В цяла Европа е солидарният модел. Това е печеливш модел. Илюзия е, господин Дянков, че този дефицит може да изчезне. Няма как да стане! Може да изчезне единствено, ако сега правителството има конкретна политика за справянето с демографския проблем. Вие нямате такава политика, отказахте да помогнете на младите семейства, отказахте да помогнете на децата в България. Единственото нещо, което Ви интересува, това са числата, само че зад тези числа се крият човешки съдби, господин Дянков. И ако мислите за тези хора, тъй като Вие казахте, че повече не желаете да бъдете министър, явно ще си съберете багажа, ще напуснете тази държава, но тук остават все още българи и ние сме съпричастни с тяхното бъдеще.
Що се касае до конкретните предложения, те са толкова много, уважаеми дами и господа, но вижте нищо не налага увеличаването на срока, върху който се изчисляват краткосрочните обезщетения. Ако говорим за оптимизация на разходите на НОИ, ако говорим за премахване на неефективни разходи, БСП ще е зад това нещо, но не може да се намаляват разходите за сметка на орязване на социални права. С този бюджет всички губят – и болните хора, и хората в предпенсионна възраст, и майките с деца, и пенсионерите, и безработните, всички страдат именно от този бюджет, господин Дянков.
Нещо повече. Колкото повече увеличавате срока за обезщетение за бременност и раждане, направи ми впечатление, че среднодневното обезщетение намалява, уважаеми дами и господа. Това е истината! Ако през 2010 г. на ден се е плащало 25 лв. за дадена майка, през 2011 г. се плащат 23 лв., тоест с 2 лв. на ден намалява обезщетението за дадена майка. Ето това е истината! Намаляват се разходите, хората страдат, а ефектът какъв е – никой не го интересува, защото тежестта се стоварва именно върху болните хора, които по време на криза имат най-голяма нужда от подкрепа на държавата.
Тази пенсионна реформа, господин Дянков, нищо не налага увеличаването на стажа и възрастта, защото в Брюксел никъде не е записано да се вдига законовата възраст. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател. Там е записано, че трябва да бъде съобразена със средната продължителност на живот и, забележете, със здравния статус на нацията. Българското здравеопазване е разклатено, хората умират все повече, хората за по-кратък период ще си ползват пенсиите и, господин Дянков, това, което Вие правите, е скандално. Това е геноцид за българската нация и по никакъв начин няма да бъде подкрепено от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Много са доводите срещу прилагането на така предложената реформа. Сигурно има някои доводи, които я подкрепят.
След снощните дебати, аз считам, че каквито и доводи да бъдат изтъкнати в тази зала, те са абсолютно безсмислени и безрезултатни, просто защото няма кой да ги слуша. А и да ги чуе някой няма самочувствието, няма куража да реагира по собствена съвест. След като снощи Вие не приехте нищожното увеличение за майките и българските деца, тяхното обезщетение да бъде обвързано с минималната работна заплата, считам сега, че каквито и доводи да изложа те ще бъдат абсолютно неразбрани.
Ето защо аз от разговорите с хората нито един път не чух някой да подкрепя предложените изменения. Затова аз като народен представител искам да се съобразя с тяхното мнение и ще гласувам против предлаганата реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Първо, искам да поздравя всички настоящи, бивши и бъдещи студенти със студентския празник – 8 декември, и да им пожелая да имат щастието да се пенсионират някой ден и да получават поне малко пенсията, която ще заслужат през своя професионален живот.
Уважаеми колеги, ние естествено няма да подкрепим така направените в нарушение на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание промени в Кодекса за социалното осигуряване между първо и второ четене – през задната врата, тъй като според нас това не е никаква реформа. По този начин не се правят фундаментални промени в пенсионната и социалноосигурителната система на България.
Уважаеми колеги, искам да напомня един основен принцип в правото, който гласи: Pacta servanda sunt – договорите, споразуменията, които са подписани, трябва да се изпълняват, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
А Вие какво правите – подписахте с фанфари едно споразумение със социалните партньори, по силата на което тази реформа, в този си вид, трябваше да стартира през 2021 г. и изведнъж – през задната врата, изтегляте с десет години напред тази реформа без никаква консултация със синдикатите, със социалните партньори, без да е подготвено обществото, и без да сте спазили подписа, който самият Вие сте поставили под споразумението.
За нас това е недопустимо като поведение. То е в ущърб на социалния мир, в ущърб на висшите интереси на обществото. То е в ущърб на естествените стремежи на всеки един човек за предвидимост в своя живот, за това той да може да планира кога, по какъв начин да организира своето професионално развитие и своето излизане в пенсия.
Реформата, която Вие предлагате – реформа в кавички, не е продиктувана от никакви сериозни аргументи, освен един – химерното Ви очакване с това да подобрите състоянието в бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази Ваша цел няма да се изпълни, защото няма да получите онези приходи и няма да спестите онези средства, на които се надявате. Вече чухме, че анонсираното от Вас намерение само предизвиква хиляди български граждани да поискат предсрочно да се пенсионират. Тя крещящо противоречи и на статуса на продължителността на живота на българските граждани.
Искам само да Ви обърна внимание с примера за една Франция. Знаете миналата година какви протести и демонстрации имаше, когато там се обяви и стартира реформата. Знаете ли каква реформа стартира във Франция? От 2011 до 2018 г. за французите, независимо жени или мъже, ще се увеличава пенсионната възраст с по 4 месеца, за да достигне от 60 на 62 години, тоест през 2018 г. френските мъже и жени ще се пенсионират на 62 години, уважаеми господа. А ние какво?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Пак така.
ЧЕТИН КАЗАК: По 4 месеца до 2018 г. Кога ще се пенсионират българските мъже? За жените – 63 години, а за мъжете – 65 години.
Колко дълго живеят французите и колко дълго живеят българите? Искам само този въпрос да Ви задам. Той е риторичен. По този начин си отговорете и на въпроса ние ли сме по-големите, как да кажа, наивници в Европа, че да се натягаме по този начин на останалите държави?
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз правя едно редакционно предложение в тази връзка – в т. 18, подточка „а” в унисон с постигнатото споразумение, подписано тържествено миналата година...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ЧЕТИН КАЗАК: ... числото „2011” да се замени с числото „2021”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Емилия Масларова. След нея госпожа Светлана Ангелова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа министри, колеги! Ще се опитам в рамките на 5-те минути да аргументирам нашите предложения.
Аз няма да се спирам на първата част на нашето предложение, тъй като не беше прието по отношение увеличаване на приходната част на бюджета на НОИ, но ще кажа категорично, че Парламентарната група на Коалиция за България не приема увеличаването на срока, на базата на който се изчислява осигурителната вноска за определени категории граждани.
Ще Ви кажа всъщност кои хора се ощетяват с връщане назад на осигурителната вноска с по 6 месеца. Това са: размерът на осигурителните вноски, които се предлагат за временна неработоспособност поради заболяване; заради временна неработоспособност поради трудова злополука; при трудоустрояване поради бременност, кърмене или напреднала фаза на инвитро; обезщетение поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете; парично обезщетение за безработица в размер на 60% от среднодневното възнаграждение. Вижте на кои категории хора се увеличава този срок и защо се прави това? За да се ограничат средствата, които се дават.
Аз ще Ви кажа за обезщетението не за майките, а за безработните. Тези обезщетения се получават от 4 до 11 месеца. Не мога да разбера защо човек, който ще получава 4 месеца обезщетение, преди това е трябвало да се осигурява 4 и половина пъти повече в период, за да получи тези 4 месеца?
А майките? Вие определено искате в период на демографска криза да продължите да атакувате младите семейства. Как е възможно да искате 24 месеца назад на една жена, за да получи обезщетение за бременност и раждане, на базата на 90% от нейната работна заплата и след това отпуск по майчинство от една до две години? Веднъж, давате минималната работна заплата, защото 20% намалявате обезщетението на майката. Втори път, я връщате назад, когато може да е била безработна или може да е започнала работа на непълен работен ден, или да е получавала по-ниска работна заплата, защото младите хора се квалифицират и в резултат на това получават своите доходи. Трети път, не слагате инфлацията за тези 3 години, още близо 20% на малката потребителска кошница. И какво всъщност правите? Ограничавате! Всичките Ви усилия са в намаляване на разходите, а не на увеличаване на приходите.
Сега ще атакуваме ТЕЛК-овете. Да, уважаеми колеги, и там има проблеми. Но когато през 2006 и 2007 г. ние поставихме този въпрос, обществото скочи, медиите бяха жестоки и направихме анализ.
Анализът показа, първо, че лекарите в ТЕЛК-овете получават безумно ниски доходи. Второ, че те нямат право да работят на друго място. Трето, че сме болни, реално сме болни – инсулти, инфаркти, диабет, злокачествени заболявания. Това е проблемът на нацията. Там са причините, там трябва да се насочат ресурсите. И тогава контролът – на изхода. Да, има и такива, които правят злоупотреби и те трябва да бъдат санкционирани. Категорично не приемаме този Ваш подход и ще гласуваме против него.
Сега искам да кажа няколко думи за увеличаване на пенсионната възраст. Не зная страна, в която в период от 20 години – аз ще кажа 20 години, защото от 2000-та година започна реформата; тя не е от днес, не е от вчера, а от 2000-та година, за 20 години – от 2000-та до 2020-та година, за жените в България необходимият осигурителен стаж се увеличи със 17 години! В коя страна се увеличава близо два пъти изискуемият осигурителен стаж – от 20 години, който беше за жените, с още 17 години; с 8 години средната пенсионна възраст за жените? От 5 години – до миналата година я постигнаха, още 3 години.
Няма да коментирам дали сте направили анализ. Защото аз съм повече от сигурна, че това не е последното решение. Ние сега ще го гласуваме, но сигурно след месец или два, а може би и по-скоро, Вие ще промените този текст. Може би предизборно ще решите нещо друго да направите.
Но къде е анализът – какво носи това на осигурителната система? Защо не бонусираме по-дългото участие в пенсионната система? Защо не стимулираме хората? Искаме увеличаване на трудовия стаж, но безработицата расте! Заетостта намалява! Къде ни е активната политика на пазара на труда?
Когато ще санкционираме майките между една и две години, дайте да увеличим програмата в подкрепа на майчинството, господин Младенов! (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Дайте да дадем там усилия на хората, които нямат – там да насочим средствата, за да можем да дадем и на тези, на които не им достига стаж и са в предпенсионна възраст.
Политика на парче, политика, която ще доведе – отново казвам – до драстично сриване на доверието в пенсионната система, което ще има фатални последици в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Обявих изказването на госпожа Светла Ангелова, след нея д-р Костов, а след него – господин Иван Костов.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За съжаление две години тук, в тази зала, ние слушаме един и същ популизъм. Вчера и днес от БСП и ДПС се надпреварваха един през друг да ни дават акъл как да стабилизираме пенсионната система. Къде бяхте Вие преди 3, преди 4, преди 5 години? Защо тогава не приехте тези гениални решения, които сега предлагате, а чисто популистки доведохте пенсионната система до фалит? Девет години безразборно се намаляваха социални осигуровки, 9 години безразборно се увеличаваха пенсии, 9 години безразборно се даваха обезщетения без контрол. Сега българският народ трябва да плати цената на Вашето безхаберие.
Решенията се вземат от правителството. То носи отговорност и за разлика от Вас, от преждеуправляващите, това правителство има смелостта, има отговорността да направи тази реформа.
Да, вярно е, мерките, които предлагаме ние, са непопулярни и няма да се приемат еднозначно от всички хора, но, разберете, връщане назад няма. Пътят за стабилизиране на пенсионната система е един, за да има пари за настоящите и бъдещите пенсионери. Ако ние отложим това увеличаване на възрастта за пенсиониране, утре ще бъде късно. Балонът „пенсионна система” ще се спука. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – д р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ангелова!
Независимо от това, че Народното събрание нарушава Кодекса на труда, господин министър, тъй като не е спазена 12-часовата междудневна почивка, все пак тук колегите от мнозинството най-после се осмелиха да застанат, за разлика от представителите на Министерския съвет, да защитят предложените промени.
Изобщо не е вярно, че имате смелост, госпожо Ангелова, защото, ако имахте смелост, Министерският съвет, лично премиерът щеше да внесе тези промени, щеше да внесе този законопроект, а не по този полукриминален, девиантен начин да се опитате да заобиколите социалния диалог, да заобиколите българското общество, да заобиколите българския парламент.
Изобщо няма нищо общо това, което казахте, с това какво е правено през годините. Защото, уважаема госпожо Ангелова, реформата, която започна 1999 г. по време на управлението на Съюза на демократичните сили, Обединените демократични сили, беше реформа с дълъг хоризонт. И няма такава държава, която през три, през пет, през шест години да си позволява да сменя параметрите на реформата.
Можете ли Вие, госпожо Ангелова, да ни кажете през последната година, след като Вие приехте така наречената пенсионна реформа, кой от основните параметри на реформата се е променил? Дали се е променила продължителността на живота в България? Дали се е променила средната продължителност на времето, през което се получава пенсия? Кой от параметричните показатели на реформата е променен? Ако ми кажете поне един от параметрите, който да се е променил, ще Ви бъда благодарен.
Но, понеже не може да ми кажете, Вие сега си позволявате тук да обвинявате в популизъм, а в същия момент Вие страхливо, свенливо се опитвате да наложите на българското общество, независимо от волята, решения, които са категорично неприемливи. Неслучайно с тези предложения, с тези решения вие останахте сами – сами против всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Ангелова, не знам ако Ви бяха взели листчето, което сте си написали нощеска, дали щяхте да знаете какво да кажете. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Масларова, моля без лични нападки.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Но аз категорично не бих приела всички тези обвинения, които казахте днес от тази трибуна. Какво сме направили преди три години или преди пет, или преди четири, ще го оценяват хората. Аз обаче питам като имате смелост, защо всички тези неща не ги казахте на 20 октомври тази година? Или малко преди това, или на 30 октомври, а ги казахте веднага след изборите?
Какво сме правили преди няколко години? Преди три години точно по това време давахме по 150 лв. коледни добавки на пенсионер. Ако това не си го спомняте, си го припомнете. През този период не Вие сте плащали онова, което е плащано от пенсионната система, а се плащаше от няколко правителства. И всеки признаваше онова, което предишният е направил и надграждаше. Може да е имало спорове, може да е имало дебати, но те са били на базата на разчети, на базата на общия интерес да има стабилност, доверие, сигурност и най-вече справедливост в пенсионната система.
В днешния ден с тази реформа няма справедливост, няма никаква справедливост. Вие сплесквате най-ниската и най-високата граница на пенсиите. Вие демотивирате хората да се осигуряват. Вие създавате напрежение между различните поколения. Дори и с това, че ще увеличим възрастта, за да дадем по 8,92 лв. на хората с най-ниските пенсии, отново се постъпва несправедливо, защото това е една социална помощ, а не принос в осигурителната система.
Така че, ако искате да дебатираме – да дебатираме професионално. Може да нямаме сближаване на позициите, но да знаем, че говорим професионално и всеки да постави доводите си. Приходната част на бюджета е проблем, а не разходната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! В този момент аз бих искала да направя изказване, но тъй като са записани много колеги, не мога да се стърпя от вчера на този връх на политическата наглост, която се демонстрира тук, в залата. Хора, които демонстративно снощи използваха всички парламентарни инструменти,... (Реплики от КБ: „Това не е реплика!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дукова, имате процедура реплика срещу госпожа Ангелова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: ... за да приключат изключително сложния дебат, който ние не казваме, че е лек, а сложния дебат по пенсионната реформа, за да отидат да спят, (шум и реплики) днес дефилират едно друго самочувствие.
Ще кажа, че се опитвате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дукова, ще направите ли реплика на госпожа Ангелова, или ще Ви отнема думата?
СНЕЖАНА ДУКОВА: ... от дефектите на своето разрушително управление да направите ефекти на Вашето днешно опозиционно присъствие. (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дукова, за последен път Ви питам – ще репликирате госпожа Ангелова или ще Ви отнема думата? Имате процедура на реплика на госпожа Ангелова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожа Ангелова, трябваше да кажете конкретно какъв е този популизъм, госпожо Ангелова, или защо Вие не го изрекохте от залата? Той намали социалните осигуровки през 2009 г. с 4%? (Шум и реплики от КБ.) Кой от 2001 г. до момента увеличи с 2,5 пъти пенсиите, социалните, на заболяванията? (Силен шум и реплики от КБ.) Кой ги направи от 200 хиляди на 500 хиляди? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ангелова, ще имате възможност да направите изказване.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Кой натрупа, госпожо Ангелова, дефицита от 200 до 2 млрд. лв.? (Силен шум и реплики от КБ.)
Искам да кажа, че вие имате един-единствен шанс – да се молите (оживление) – дали в църква, дали в джамия, да се молите да успее нашата реформа, защото, ако Европа плаче, ние няма да плачем, ще я направим. (Ръкопляскания от ГЕРБ, ръкопляскания и възгласи „Браво!” от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това не беше реплика. Това беше злоупотреба с право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за дуплика, госпожо Ангелова.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, господин Миков, ще Ви дам думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Адемов, нито един параметър не се е променил, но и пенсиите на хората не са се променили!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Точно така.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Госпожо Масларова с 5 и с 10 лв. увеличаване на пенсиите на пенсионерите на година и с коледни добавки от 50 лв. (реплики от КБ) няма как да се достигнат адекватни пенсии на тези хора! И какъв е този гьонсуратлък точно Вие тук, от тази трибуна, да казвате и да се грижите за пенсионерите при положение, че 10 млн. лв. са изчезнали от Социалното министерство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – процедура по начина на водене.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, очевидно голямото натоварване и дългата работа водят до психологически претоварвания в народното представителство. Аз Ви моля да ориентирате народните представители, независимо дали са от опозицията или от мнозинството, в процедурите. Ето, госпожа Дукова има голямо желание да се изкаже. Обяснете й, че има възможност и то в пет минути да развие своите тези. Защото правилно госпожа Ангелова по никакъв начин в дупликата не й обърна внимание. Това, което тя направи, не беше реплика.
Моля Ви да се опитаме дискусията да се движи в рамките на правилника и като видите, че някой народен представител, ако е от опозицията – от опозицията, ако е от мнозинството – от мнозинството, ориентирайте го. Натоварването е голямо. Кажете на госпожа Дукова – има си пет минути, да се изкаже жената на спокойствие, да развие теза, да влезе в дискусия с колегите. Това предвижда правилникът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Миков.
Ще направите справка със стенограмата и ще видите, че това, за което ме призовавате, съм го изрекла и направила по време на говоренето.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не се чу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото сте много шумни и емоционални и не чувате какво се говори от микрофона.
За изказване има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз ще се опитам да върна дебата в неговата по-спокойна и по-позитивна насока с напомняне на поведението и казаното от госпожа Елза Форнеро – италианският социален министър, която се разплака, като каза, че трябва да поиска жертви от италианските граждани. Преди това тя каза, че вдигането на пенсионната възраст се отразява (в първата, вероятно и във втората година) отрицателно на състоянието на бюджета на Националния осигурителен институт. Спомняте ли си това нещо?
Това означава следното. Че ние тук между първо и второ четене обсъждаме мярката със стратегическа, а не с тактическа насоченост. Тя ще даде ефект със сигурност след две години. В момента ще причини само проблеми, ще задълбочи дефицита, ще натовари бюджета, защото хората ще си подадат оставките, ще търсят тези 20 заплати при пенсиониране, ще търсят начин да се пенсионират по-рано и така нататък. Разбирате ли го това Вие от мнозинството? Разбирате ли, че не помагате в момента точно с тази мярка? Това е първото, което трябва да кажа.
Второ, тези проблеми наистина са причинени от много сериозно дерайлиране на пенсионната реформа по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Тук снощи беше обяснено от господин Хасан Адемов защо е направено това дерайлиране – за да се привлекат чуждестранните инвеститори, за да се надуе балонът на строителството, който в момента спихна, а ние си останахме с намалените осигурителни вноски.
Евтина страна, евтина система – никой не ще да дойде. Защо не искат да идват сега – при ниските данъци и ниските осигурителни вноски? Вижте каква груба грешка сте направили, като сте посегнали на нещо, което отиваше по дългосрочна траектория към стабилизация! Трябва да си казваме нещата такива, каквито са. Можете да мислите каквото си искате за гениалните ходове, които сте направили. Времето показва, че сте сбъркали драматично! Това е! Истина е – трябва да се каже тук.
Това означава, че с пенсионния фонд не могат да се правят никакви експерименти, никакви други политики извън основната политика, заради която е предназначен пенсионният фонд. Това е осигуряване на пенсиите на базата на солидарното участие на всички граждани, които искат да участват в тази приходно-разходна система, за да могат да осигурят старините си по този начин! Никаква друга задача, нито социално подпомагане, нито социални помощи, никакви девет лева, никакви подпомагания на хора, които нямат принос в системата! За това трябва да има други механизми.
Министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика с ясното съзнание, че трябва да се подкрепят определени хора, изпаднали в много трудно положение, да отделят средства и да ги насочат натам, но да не товарят (това, което Вие направихте, и многократно го правите, и ГЕРБ го прави същото) осигурителния ни фонд, солидарните ни вноски с други задачи! Преди да се направи това, не може да се отговори на въпроса: трябва ли да се вдига пенсионната възраст или не трябва!
Ето защо това решение е порочно. Първо, не може да даде ефект сега и, второ, няма силна мотивация на това решение на базата на сериозния принцип за стабилизация на системата, която да накара хората да я търсят, да се осигуряват, за да вземат пенсии! Няма го това нещо.
Вие точно това не можете да направите. С тези ходове замазвате грешките, които направи тройната коалиция! Вие просто посипвате всичко с пепел и върху това, което те натвориха, върху това тежко разстройство на системата добавяте, просто се опитвате да я лекувате пак на гърба на хората! Какво става с хората? Хората със своята солидарна вноска трябва да правят правителствени политики! Това не може да се прави – нито политика на растеж, както обясняваше Хасан Адемов тук. Добро намерение – право в ада! Добро намерение – право в ада! Нито политика за социално подпомагане! Разбирам, има хора в тежко социално положение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не може да го правите с парите на българските граждани! Това не може да се прави, преди да сте изчистили системата от нейните функции, преди! Това е истинската реформа, а не това, което сега предлагате и което се обсъжда от Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това не е никаква реформа! Това е унищожаване на още една дума, която иначе е силно политическо оръжие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – д р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, госпожи и господа министри, дами и господа народни представители! Господин Костов, истинската дискусия за това как трябва да се развива българският пенсионен модел като че ли едва започва след двадесет години. Защо? Въпреки че основите бяха положени някога. Още тогава с първите крачки, след приемането на реформата, господин Костов, Вие въведохте първата вдовишка надбавка, която тези колеги и всички останали продължиха. Вдовишката надбавка, която няма нищо общо със социалната система, в момента черпи сериозен ресурс от осигурителната система, намалява плащанията в осигурителната система, вместо това да е елемент от социалното подпомагане!
На второ място, Вие и Вашето правителство, Вашите представители в следващи парламенти, които обвинявате, поддържахте тезата за намаляването на осигурителните вноски. Не само Вие, а и колегите от ГЕРБ, които сега управляват, в предизборната платформа ясно са заявили и в първата година изпълниха това намерение!
Защо? Много естествено, защото когато се правят реформи, когато се замислят реформи – такива сериозни, стратегически, те се съобразяват със съответния икономически цикъл. Ако Европа, ако България е в растеж, се правят едни реформи, ако са в рецесия, се правят други реформи! Както много добре знаете, реформи се правят най-често, когато има проблеми, когато има рецесия, когато брутният вътрешен продукт, вместо да расте, спада, както е в момента.
На следващо място, по отношение на прогнозите – това, което се очаква сега да се случи. Аз например изобщо не съм склонен да вярвам на дългосрочните прогнози на господин вицепремиера, с цялото ми уважение към него, защото нито една от неговите краткосрочни прогнози досега не се е изпълнила! Как да вярвам на дългосрочни прогнози тогава? Кажете ми: кой е фискалният ефект от това, което се предлага сега? Дългосрочният ли? В чистия вариант само от увеличението на възрастта фискалният ефект за системата на пенсионното осигуряване е около 660 милиона, а парите за същия период – до 2020 г., са 750 милиона!
Кажете ми, ако сложим на кантар двете мерки, коя е по-безболезнена, ако я направим? Нека вдовишките надбавки да се дават по линията на социалното подпомагане, а социалната система да я изчистим от ранното пенсиониране – знаете кога започна то, по време на кое управление, да я изчистим от всички елементи, които не са свързани със системата на социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, неуместен е Вашият обвинителен тон, с който поставяте въпросите във връзка с § 6, около който, както виждаме, се разгръща една дискусия поначало за икономическата и социална политика през последните десетилетия. Неуместен е, защото – вярно е, в корена на въпроса е липсата на дългосрочни фактори за растеж, които доведоха до прогресивни квази стимули, които Вие справедливо критикувате, но проблемът е, че Вие по време на управлението 1997-2001 г. не успяхте да осигурите такива структурни промени.
Вие можете да ни възразите за предходния период и за наследството, но ясно е, че ние като политически сили, като парламентарна институция през тези 20 години не успяхме да извършим преди всичко нужния анализ, за който и госпожа Масларова говори, и да се обединим около политически и икономически приоритети, които да не доведат днес България до това състояние, при което се правят подобни реформи, които загробват бъдещето на цели поколения.
И, разбира се, последен принос в този много отрицателен баланс има сегашното управление и сегашният Министерски съвет, който през последните две години демонстративно, последователно отказва да участва в какъвто и да е смислен дебат в този парламент и прокарва възможно най-пакостни реформи по този възможно най-абсурден начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика господин Казак и господин Румен Овчаров заявиха желание, но всеки отстъпва на другия. Докато двамата се разберат, думата има господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Костов, това, което направихте Вие по време на Вашето управление наистина е реформа, а това, което се прави в момента е хаос.
Всяко едно действие на сегашното правителство води до хаос и до намаляване на доверието в държавните институции, но, господин Костов, по време на Вашето управление осигурителните вноски се равняваха на 46% и именно Вие предизборно намалихте осигуровките с 3%, господин Костов. Не можем да казваме, че намаляването на осигуровките е било голямото зло.
Вярно е, Световната банка награди България за топ реформаторска държава в данъчноосигурителната система и именно господин Дянков връчи наградата на господин Орешарски, уважаеми дами и господа! (Оживление.) Именно той! Това е реформаторско правителство, а не едно правителство, което казва за себе си и се самоопределя като реформаторско, а създава хаос.
Всякакви реформи трябва да бъдат съобразени с времето си. Разликата е: дали ще си в икономически растеж или в рецесия не означава, че трябва да водиш едни и същи политики. В момента политиката е за изсветляване на сивия сектор. Това е единствената печеливша политика, защото това правителство покровителства сивия сектор. И Вие много добре го знаете това. Проблемът е при приходите от осигуровки и вместо да се говори с работодателите и да се пита какви са техните ангажименти за намаляване на сивата икономика, защото те лесно се съгласяват с вдигането на стажа и възрастта, те поемат ли някакъв такъв ангажимент.
Утре ще приемем закон, който ще наказва вече и работника, но никой не води този разговор. Никой не го води, защото никой в това правителство не знае как се прави реформа, те не знаят къде искат да отидат и не знаят как да увеличат доверието. Това е проблемът на това правителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов, дълбоко се различаваме по отношение за вдовишките надбавки. Вдовишките надбавки се плащат и вследствие на това, че вътре в семейството единият от членовете, който вече не е жив, е направил осигурителни вноски, участвал е в системата. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Ние разглеждаме семейството по друг начин в сравнение с начина, по който Вие го разглеждате, затова тук можем да водим дълбок, принципен спор. Един човек си отива на 50 години, а жена му остава като самотен човек, пенсионер, а той се е осигурявал, тя се е осигурявала, и тя не може да вземе част, макар и малка, от неговата пенсия. Това е въпрос на принцип. Това не е социално подпомагане. Това семейство е участвало в системата. Това семейство е участвало в системата и то е дало своя принос. Другото е гнила дъска, на която искате да стъпим. Няма друго!
Второ, господин Пирински, аз не знам какво разбирате Вие под структурни промени.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Приватизация!
ИВАН КОСТОВ: Приватизацията беше осъществена от нас. Вие казвате, че не сме направили структурни промени. Аз оставям тезата Ви за структурни, функционални и всякакви промени. Едно-единствено нещо показва, че са извършени реформи – 10 години икономически растеж, след като са направени! Десет години! Ако се направят, сега ще има пак 10 години икономически растеж.
Маргарет Тачър, когато направи реформите във Великобритания, последва период от дълъг икономически растеж – 12-14 години. Същото стана с реформите на господин Роналд Рейгън. Само по това се познават реформите, че след тях, ако са успешни, има дълъг период на подем. Ако са направени зле, икономиката губи, и всички тези Ваши приказки кога, как се е правело са излишни, но Вие сте големи майстори на това. То и кучето е голям касапин, щото е гледало много как се коли и как се приготвя месото, обаче не може да го направи.
Всички приказки за това какво се прави по време на подем, какво се прави по време на спад и така нататък, имат един-единствен критерий и трябва да си го знаете – щом икономиката тръгва надолу, значи не правите или правите крайно неуспешни действия, които я затормозяват и не й помагат да реши проблемите, които стоят пред нея.
Господин Стойнев, аз наистина не разбрах – Вие взехте думата, за да кажете нещо тук, но този път не бяхте добре фокусиран, но опитът Ви да защитите намаляването и да покажете неразбиране на намаляването на осигурителните вноски само с 3% в период на очакван голям икономически подем в продължение на дълги години, който можеше да се превърне в двуцифрен при добра политика и при добро подпомагане на икономиката, означава наистина да не сте проследили как системата излизаше на траекторията на стабилизация. Говоря за пенсионната система. Не всяко намаляване на вноските е зло, разбира се, в никакъв случай, но всички тези неща се правят в система.
Това, което ние от Синята коалиция казваме е, че не може мярката да е парче по парче. Не може между първо и второ четене да се прави нещо. Всичко трябва да е взето заедно и трябва да е насочено към едно действие! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Думата поиска господин министър Младенов.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Вчера в петчасовите дебати имахме възможност да кажем много неща. За съжаление, Вие не ни позволихте да ги довършим. Сега ще се наложи пак да ги кажем.
От първия ден на нашето правителство ние видяхме проблемите на държавното обществено осигуряване и че те не само не се решават, а се задълбочават. Тогава съвсем открито поискахме един дебат и го направихме този дебат с гражданското общество, със синдикатите, с бизнеса в цялата страна.
Лично ходих във всяка парламентарна група да говорим за тези проблеми и как да ги решим. Този дебат продължи близо една година и на базата на него ние постигнахме едно споразумение, по което да направим устойчивата система дългосрочна в пенсионното осигуряване. Но, забележете, ние това го правихме в условия, когато Европа излизаше от тежката икономическа и финансова криза, и когато се очакваше растеж.
През последните няколко месеца или седмици нещата коренно се промениха и Европа отива в една тежка ситуация по отношение на икономиката и на нейните финанси, която няма как да не се отрази и на българската икономика, и на българските осигурителни системи. Когато има икономически растеж, има по-голяма заетост, има по-голям брой осигурени лица, има повече приходи в осигурителните системи, има по-високи доходи. Когато има икономическа криза, тези фактори ги няма. Има намаляване на броя на осигурените лица, има не толкова висок темп на доходите, което допълнително затруднява осигурителните системи. Тъй като осигурителната система е солидарна по отношение на първия си стълб, затова искахме да изтеглим част от тези мерки, които да започнат да се изпълняват, които подписахме миналата година със синдикатите и с работодателите. Просто изтегляме част от тези мерки, които да бъдат направени по-рано.
Що се отнася до изчистването на системата, за която говорите Вие. Преди малко чух хора, които никога не са правили реформи в социалното осигуряване, хора, които само са задълбочавали дефицитите в тази система, да ни дават акъл какво да правим. Именно от тази гледна точка вече на два поредни тристранни съвета, и ще продължим, искаме да направим цялостен пакет от мерки. Да дойдем във всяка една от парламентарните групи, да дебатираме тези въпроси и догодина да имат решение веднъж завинаги. Това исках да Ви кажа.
По отношение на ефектите. Мерките, които предлагаме от 1 януари догодина с увеличаването на осигурителния стаж и на възрастта, от 1 януари 2013 г. – осъвременяване на пенсиите спрямо инфлацията, и от 1 януари 2014 г. – падане на тавана за новоотпуснатите пенсии след тази дата, тоест още отсега хората да знаят, че когато ще се пенсионират след 1 януари 2014 г., ще получават пенсия, която е на базата на техния осигурителен принос в системата. Това е изключително важно послание за тях и стимул да се осигуряват върху реалните доходи. На тази база акумулираният ефект към съответната година – 2017 г., е 2 милиарда по-малък дефицит в осигурителната система, и 2020 г. – близо 6 милиарда по-малък дефицит в осигурителната система.
Ето ги предпоставките за растеж, за които говорихте преди малко, за да може през всичките тези години да не се отделят толкова средства от държавния бюджет и да се лишават други сфери от икономиката, от образованието, от здравеопазването, от културата, от спорта, от развитието на местните власти. Именно това ще даде възможност за по-голям икономически растеж.
Да, в цяла Европа се правят реформи в пенсионните системи по две причини. Първо, демографската криза в Европа и на второ място, задълбочаващата се икономическа криза. Да, непопулярни са тези мерки, но за бъдещето на България аз мисля, че са правилни.
Още веднъж искам да се обърна към всички Вас, към синдикатите и към работниците и служителите. Системата е солидарна и когато се наруши този принцип, има опасност да се застрашат цели съсловия. Ние не искаме това да правим. Ние сме национално отговорни – искаме да кажем цялата истина, да я сложим на масата и да предприемем тези мерки, колкото и болезнени да са те, защото друг изход нямаме.
Не можем да продължаваме да увеличаваме дефицитите. Това никой повече не може да си позволява да го прави. Ако Вие сте го правили, ние не можем да го правим, защото сме националноотговорни. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване – доктор Цветан Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господа министри! Ние предлагаме да отпадне точка 13 от § 6, с което да отпадне удължаването на срока, върху който се изчисляват обезщетенията за бременност и майчинство. Мотивите са сходни с тези на предложената от нас промяна в чл. 11, затова няма да повтарям, пък и говорилите преди мен изложиха солидни аргументи в тази насока.
За четири години три пъти се удължава срокът, върху който се изчислява обезщетението за бременност и раждане. Няма спор, че всяко удължаване на този срок във времето назад, води до намаляване размера на обезщетенията.
Вчера Вие, господин Младенов, направихте едно сравнение между срока, в който се получава обезщетение за бременност и раждане у нас и този в страни от Европейския съюз. Да, по отношение на продължителността предимството е за българките, но точно обратно стоят нещата относно размера на тези обезщетения и относителния осигурителен принос там и у нас. В края на краищата нещата се свеждат до въпроса: искаме ли да се раждат повече деца в България или не?
На други теми от този мегапараграф няма да се спирам. Ще изразя само още веднъж моето дълбоко убеждение, че така реформа не се прави – набързо, на парче и с диктат. Пенсионната реформа изисква широко политическо и обществено съгласие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! С удивление слушам смелите изказвания как сегашното управляващо мнозинство са реформатори, и са смели реформатори. Какво реформирате, скъпи управляващи?! Какво реформирате?! Когато във Франция е възстановена монархията, никой не казва, че това е реформа. Това си е реставрация. Какво реформирате в момента?! Отнемате права на българите – всички и всякакви, и като че целта Ви е да доведете всички права до нулата и да ни върнете някъде в ХІХ век.
На 65 години трябва да се пенсионират мъжете и на 63 години жените. Питам Ви: как го установихте, господин министър? Някакъв научен колектив работи и доказа, че на 65 години българският мъж изведнъж не може вече да си върши работата, а жената на 63 години? Къде е този колектив? Кога е проверявано, как е проверявано? Къде са неговите резултати, да ги сложите в парламента, за да можем да ги обсъждаме? Възрастта за пенсиониране не е биологичен параметър. Това е право на хората. Това право е създавано или е извоювано в продължение на десетилетия, Вие сега се опитвате за две-три години да премахнете абсолютно всички социални права. Може би се опирате върху средната продължителност на живота?!
Вчера госпожа Менда Стоянова подскачаше през нощта и казваше, че аз не съм прав. Затова взех данните от ЕВРОСТАТ. Според ЕВРОСТАТ българският мъж живее 70 години и 9 месеца, а българската жена – 77 години и 7 месеца. Това е продължителността на живота. Ако пенсионираме по тази продължителност, нали разбирате, че жените трябва да работят 7 години по-дълго от мъжете.
Как ви се появяват тези 65 и 63 години? Откъде падат като подарък от ГЕРБ за българите?! Или може би – колко години средно трябва да се получава пенсията? Световната банка казва – горе-долу 12 години. Ако са 12 години, извадете ги от 71 и се получава, че българският мъж трябва да се пенсионира на 59 години, а не на 65. На какво се опирате, за да стигнете до тези показатели? Само на едно – на икономическия фактор, че пенсионната система има дисбаланс и разходите били повече от приходите. Ами балансирайте системата!
Има два начина за балансирането й. Единият начин е да увеличите приходите на системата. Вдигнете вноските. Вместо това вие ги намалихте и сте обещали в предизборната си програма да ги намалите с 5% по време на вашия мандат. Това е вашият предизборен ангажимент, който обещавате да изпълните. Казват ви: „Събирайте парите от хората, които получават над 2 хил. лв.”. Не искате да ги събирате. Нещо да правите за сивия сектор?! Станахме шампиони на Европа по корупция!
И тук господин Костов обяснява защо бягали чуждите инвеститори. Ами за какво да дойдат? Данъците са същите, икономическите условия са същите, но корупцията скочи непоносимо и скочи благодарение на вас!
Избрахте втория подход – да намалите пенсионерите. Значи подходът е нехуманен, звучи грозно, има фашистки елементи, но Вие избирате този подход – да намалите хората, да намалите пенсионерите. Първо ги намалявате отзад-напред. Какво ли не им отнехте?! Трябва да плащат на докторите, сега ще им махнете инвалидните пенсии след пенсиониране. По всички възможни канали ги натискате, за да живеят по-малко и да има по-малко пенсионери. Да, ама те се закучиха и не искат да си отиват от живота. Тогава стигнахте до простия извод да ги намалите отпред-назад, да вдигнете пенсионната възраст – ефект, който се получава сега и веднага. Нали разбирате, че махате хора от пенсионната система, махате права на тези хора, лишавате ги от това човешко право. Две десетилетия горе-долу е вървяла Европа към това право – да може човек да се пенсионира.
Завършвам с това, че наричате себе си десни. Европейската десница роди идеята за социалната държава. Вие унищожавате всички форми на социална държава. Вие сте не най-дясната, вие сте най-реакционното правителство от десетилетия в България. Вие ни връщате в ХІХ век!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Стига си говорил!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Но ви напомням – след ХІХ век идва ХХ век. След Маркс идва Хитлер, идва Мусолини, идва Сталин.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да не си тук на партиен конгрес!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, не съм на партиен конгрес, говоря Ви за това, което правите с българската нация!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Забрави Георги Димитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Първа реплика – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Вземам тази реплика, за да реагирам на упорития опит, с който левицата защитава предложението си за вдигане на тавана от 2 хиляди на 2 хил. 700 лв. Често се случва така – човек измисли нещо и си го харесва много. Накрая то може да се окаже съвсем неприложимо или съвсем неуместно, но той си го харесва.
Вие самите казахте, но най-добре е да спрете да говорите това нещо, преди да отговорите на въпроса, който ще поставя сега. Казвате, че 40 000 били хората и 38 000 били осигурявани практически от бюджета, тоест от нашите данъци. Всъщност какво означава мярката? Да задължим Министерството на финансите да осигурява със 700 лева повече, но вие не казвате, че предлагате намаление на заплатите на всичките тези служители, които вземат над 2 хил. лв. Вие не казвате, че те ще участват солидарно с тези повече 700 лева. Вие казвате „да се осигуряват”. Тоест от някъде Министерството на финансите трябва да намери тези 40 милиона или 90 млн. лв., както са ги смятали, и да ги внесе. Но то откъде да ги намери, освен от парите на българския данъкоплатец?!
Какво предлагате на практика? Предлагате преливане от пустото в празното. Министърът на финансите – всички знаем от разчетите на бюджета – е в тежко състояние. И вие му казвате: „Я се натовари още веднъж с тези 100 млн. лв.!” Всъщност Вие не измисляте нищо, не предлагате нищо. Защото сами казвате, че това нещо важи за 2 000 души. За 2000 може, но за останалите 38 000 откъде ще се намерят пари?! Така че когато се говорят такива сериозни неща и когато се опитваме да направим такава сериозна дискусия, аз съм съгласен с тезата, че за първи път от много време изглежда тук има отрезвели хора, които са готови да говорят трезво за системата за пенсиониране и нейното състояние, ама то не става с тези приказки, с тези лозунги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Костов, интересна е схемата – левицата и истинската десница да си прехвърляме топката и да се удряме, след като бюджетът е внесен от друг и друг трябва да го отстоява, който мълчи поради определени дефицити, които личат особено на 8 декември. Но това е друга тема.
Господин Костов, ами Вие не плащате, не участвате солидарно в подкрепа на пенсионерите със заплатата си над 2 хил. лв. Вие и всички депутати не участват. Господин Тотю Младенов не участва. Премиерът не участва. Всички висши държавници не участват.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И Вие също!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз. Не казвам, че не съм депутат. Но този въпрос не се обсъжда за първи път, за да ми задавате въпроса. Има си десница, която не го допуска, за да не засегне определени интереси. (Реплика на Красимир Велчев.)
Нали разбирате, господин Костов, че човек, който получава 10 хил. лв....(Реплика на Красимир Велчев.)
Господин председател, вземете някакви мерки. Тези приказки на управляващите, когато са на банките, приличат на говорене... Излезте тук отпред и кажете каквото имате.
Има човек с 10 хил. лв. месечен доход. Той с 8 хил. лв. не подкрепя пенсионната система. Обяснете ми справедливостта на това нещо! Хората, които тънат в лукс и са най-богатите... Америка взе мерки. Милионерите и милиардерите на Америка казаха: „В криза трябва да подкрепим нацията и да плащаме по-големи данъци”. А ние какво правим? Вдигаме минималния осигурителен праг и не мърдаме максималния, с което товарим с пенсиите само най-бедните българи. Най-бедният българин с вноските си дава и на онзи, който получава 10 хил. лв. заплата. Това е абсурдна ситуация!
Много се извинявам, недейте да изкарвате точно този аргумент. Ясно е, че не искате да натоварите богатите българи. Ясно е! Колкото до другия аргумент – как щяла да скочи максималната пенсия, има предложение – горният праг поради кризата няма да го вдигаме, но приходите ще скочат. Но не е вярно, че вземаме от единия джоб на държавата и го вкарваме в другия джоб. Не, вземаме от вашия джоб и го вкарваме в пенсионната система. Това са различни неща, господин Костов. И това, че пазите джоба си, е ясно, но не е благородно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Нищо не вземате – нито от своя, нито от моя джоб. Аз го обясних. Вие искате не ние да участваме с увеличаване на нашата осигурителна вноска. Вие искате държавата, която ни осигурява, да ни осигурява на 2 хил. 700 лв. Това искате Вие! Това сте казали. Това Ви е предложението. Вие не сте си изчели внимателно предложението.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Не сте ме разбрал.
ИВАН КОСТОВ: Това означава! Тоест не бъркате нито в своя джоб, не бъркате в ничий джоб на така наречените богати граждани, бъркате в джоба на данъкоплатеца и през министъра на финансите казвате: „Искаме да се осигуряваме не на 2000, а на 2700 лв.”. Това казвате Вие. Нищо друго не казвате.
И второ: защо напълно сте объркан по въпроса за солидарността в системата? Наистина имате голямо объркване. Когато при 2000 лв. вноска взимаш 700 лв. пенсия, ти получаваш по-малко от една трета от работната си заплата. Това не е солидарно, напротив, ти правиш една огромна жертва по посока на избирателите на господин Хасан Адемов – тютюнопроизводители, които са се осигурявали на 60 лв., а в момента взимат 160 лв. (Шум и реплики в залата.) Тоест те взимат двеста и нещо процента над работната си заплата. Разбирате ли къде е голямата несправедливост на системата? (Реплики от залата.) Точно така е. Ама нали е така?
Аз съм готов да бъда солидарен, но трябва да се фиксира, че от дохода, на който се осигурявам, мога да разчитам, че ще получа определен процент като пенсия. Иначе каква солидарност? Иначе идва господин Петър Димитров като министър и ми казва: „Виж, ти няма да вземаш една трета, ще вземеш една четвърт, защото така съм решил”. Идва господин Бойко Борисов и казва: „Не, ще вземаш една трета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: След това идва някой си трети и казва: „Абе, ще ти дадем 35%”.
Това са произволи, това не е политика, това не са принципи, това не е солидарност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, господин Адемов, давам Ви правото на лично обяснение, така или иначе бяхте споменат.
Моля ви, колеги, не влизайте в диалог. Разбира се, няма проблем, но има записани още народни представители за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, господа министри! Господин Костов, темата, че парите от социалното осигуряване се преразпределят само за земеделските производители, не е актуална и ще Ви кажа защо. Защото земеделските производители, които се осигуряват благодарение на мерките на това правителство, което увеличи трикратно размера на осигурителните вноски с надеждата да гони и постигне тази справедливост, намаляха от 42 000 на 14 000, осигуряващи се за всички осигурителни рискове и още няколко хиляди, които се осигуряват само за пенсия. Тоест процентът на земеделските производители, за които Вие говорите, е минимален.
Само че има друга категория, за която Вие не споменавате. Вие знаете прекрасно и това включва голямата тема за ранното пенсиониране. Ранното пенсиониране в рудодобива, въгледобива, надеждата, която възлагахме, жертвайки осигурителната система, да преструктурираме тези сектори, не се състоя, господин Костов. Не се реализира тази надежда. Тези сектори на икономиката все още не са преструктурирани, въпреки че осигурителната система беше принесена в жертва и цената на тази жертва са дефицитите, които има сега.
Не на последно място – любимият на всички ни, включително в тази зала сектор „Сигурност”, можем ли да се обединим всички и да помогнем на министъра на финансите да ликвидираме диспропорциите там? Но това решение минава през убеждаване на силовите министри. Всички министри, включително през последните 22 години, са защитавали членовете на своите екипи, което е съвсем естествено.
И тогава трябва да се намеси волята на правителството, а не да търси такива начини чрез народни представители, господин министър. Легитимните начини са: застава министър-председателят тук, пред всички, и казва: „Това е решението на нашето правителство”, а не да се криете тук зад народни представители и те да се чудят как да си скрият имената от синдикатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Имамов, заповядайте.
Прощавайте, преди това господин Казак – по начина на водене.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, по начина на водене.Искам да Ви помоля да не тълкувате по този превратен начин правото на лично обяснение. Когато има процедури на реплика и дуплика, те са по своето естество процедури от личен характер. Тоест аз правя реплика лично на предишния изказал се, след което той ми прави дуплика на моята реплика, лично на мен. И не може в тази процедура на размяна на лични обръщения да се използва процедурата за лични обяснения. Просто е пресилване и отклонение от съществото на тази процедура.
Молбата е да не допускате в бъдеще лично обяснение на реплика или дуплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Явно становището на Вашата парламентарна група е различно по различните заседания, в зависимост от ситуацията.
Господин Имамов, заповядайте.
Надявам се наистина § 6 да е вече обект на обсъждане.
От Коалиция за България даже като споменат името на някого като обръщение, се иска лично обяснение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че ползата от тази дискусия ще бъде незначителна, ако вървим по линията „вие това направихте, ние това не направихме” и така нататък.
Вярно е, че пенсионната система е една твърде сложна система, която има ефекти във времето, така наречените лагови, отлагащи ефекти. Тоест това, което е направено преди десет години има ефект днес, това, което се направи днес, ще има ефект след десет-петнадесет години. Това е така. Едно е вярно в това отношение: че тази система трябва да бъде циклично адаптирана. Това е безспорен принцип в подобни системи.
Това, което правеше тройната коалиция, го правеше при други икономически и социални условия. Няма да ви ги напомням – при огромни излишъци, за които не представляваше никакъв проблем покриването на дефицити в системата.
Това, което трябва да се прави днес, е съвършено различно от това, което се правеше тогава. Недейте да търсим вината и да търсим оправдание на действия днес в действия, които са правени при едни съвсем други условия.
Няма как да предвиждаш една система, толкова сложна система с хоризонт 30 години. Вижте списъка, който беше направен миналата година на тристранен съвет с графика за промените в тази пенсионна система. Тридесетгодишен хоризонт на действия, на мерки! Няма как да правиш такава прогноза и такава система без да я съобразяваш с евентуалните цикли на икономическото и социално развитие.
Ами, я, представете си, през 2018 г. влезе друга, още по-тежка криза от днешната! Какво ще правим тогава? Как трябва да адаптираме тази система? Ние сме длъжни да предвидим такива механизми, които да се приспособяват към действителността, която в много случаи не зависи от нас. Тя се развива обективно, така както денят сменя нощта – процеси, върху които ние не можем да влияем. Мисля, че ефект от нашата дискусия ще има, когато говорим именно за ефектите, за резултатите от мярката, която предлагат управляващите.
Трябва да кажем, че от всичките аргументи, които се чуха напоследък „за” и „против” увеличаването на пенсионната възраст, достатъчно ясно и логично са мотивирани аргументите „против”. Трябва да си го заявим категорично.
Какви са ефектите от тази промяна? Какво го интересува обикновения пенсионер? Две неща. Първо, размерът на пенсията. Второ, продължителността на времето, през което ще получава тази пенсия. Това са двете неща, които интересуват обикновения днешен и бъдещ пенсионер.
За съжаление нашите дискусии се въртят около втория принцип, второто условие – времето, през което ще се взема пенсията. Твърде малко се говори за размера на пенсията. Как ще се отрази това предложение върху бъдещия размер на пенсиите, които ще получават пенсионерите? Един елементарен анализ показва, че ефектът върху размера на пенсиите ще бъде по-скоро негативен, стопиращ всякакви опити за увеличаване на този размер.
Защо? Защото по оценки на Националния осигурителен институт, които чухме по време на заседание на комисията, някъде към 2020 г. като фискален ефект от всички промени, които днес се предлагат, беше посочено числото 660 млн. лв. Уважаеми колеги, тези 660 млн. лв. де факто се вземат от онова, което се полага на бъдещите пенсионери. Ние им казваме: „Ако тази промяна влезе от следващата година, в следващите няколко години Вие ще получите, съвкупни пенсионери, по-малко 660 млн. лв.” Това автоматично означава вкарване във фризера на всякакви опити за увеличаване на пенсиите в бъдеще.
Уважаеми български пенсионери, не очаквайте сериозно увеличение на пенсиите си в бъдеще, ако това предложение бъде прието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не очаквайте, защото с тази мярка всъщност се решава някакъв фискален проблем, по-скоро се прави опит да се реши фискалният проблем с дефицита в системата. И това е на Ваш гръб, с ясно очертани намерения тези пенсии в бъдеще да не се увеличават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Румен Овчаров – за изказване, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри! За първи път ще си позволя от тази трибуна да благодаря на госпожа председателката, че не ми даде думата за реплика, защото сигурно щях да вляза в менторския тон на един симптоматичен политик от дясното политическо пространство, който днес тук с точно такъв бомбастичен менторски тон откри топлата вода – една пенсионна реформа има ефект в дългосрочен план, тоест най-малко след две години. Сигурно трябваше да му кажа, че двете характеризиращи думи за неговата така наречена структурна реформа са грабеж и разгром на българската икономика. След това трябваха поне пет години, за да влезе тя в едни нормални икономически релси.
Малко трудно схващам логиката на господа управляващите, които се изказаха днес от тази трибуна. Виновна била тройната коалиция и реформата, която била направена по времето на тройната коалиция. Само че ефектите от тази реформа са факт. (Шум и реплики от ПГ на ГЕРБ).
Да, аз Ви предлагам да поразсъждаваме върху числата. Да, намалихме корпоративния данък с 10% и събираемостта от този данък се увеличи с минимум, хайде да не кажем много, но с минимум 500 милиона. Да, намалихме данък облагане доходите на физическите лица до 10% и там се увеличи събираемостта. Намалихме осигуровките, увеличи се и събираемостта на осигуровките. Ами, като не харесвате тези неща, кажете кое от тях не харесвате?! Само че лошото е, че Вие ги харесвате, нали така господин Дянков? Не само ги харесвате, а искате да ги запишем в Конституцията. Тогава, когато излизате да се изказвате тук, казвайте: „Направихте страхотна реформа, ние искаме да я запазим”, а не казвайте: „Лошата реформа на тройната коалиция”, защото благодарение на тази реформа бяха вдигани и пенсии, и заплати. Нещо, което Вие не правите. Ами, променете я тази реформа, променете ги тези параметри, дайте предложения! Ама не правите това!
Между другото бих подкрепил промени в тази посока. Аз не харесвам тези параметри – по този начин, сега в този момент. Тука виждам лекар, ето го господин Иванов. Има и други. Кажете ми, с аспирин разстройство лекува ли се? Не се лекува, нали? (Шум и реплики.) Защо с едно и също лекарство искате да лекувате икономиката в различни стадии от нейното развитие тогава, когато тя е в икономически подем и тогава, когато тя е в стагнация? Не искате да увеличите максималния осигурителен праг, не искате да увеличите осигуровките, грижите се за богатите.
Уважаеми дами и господа управляващи, да сте чули, че в Съединените американски щати и в Европейския съюз самите богати искат да им се увеличи данъчната тежест? Да сте чули това? Да сте чули, че Барак Обама предлага специален пакет – 450 милиарда, за стимулиране на икономика и заетост? Нещо от тези неща няма ли да поприхванете?
За да не Ви отнемам повече от времето, искам да Ви припомня една мисъл на един американски генерал. Сигурно някои от Вас ще си спомнят. В средата на миналия век, няколко години след Втората световна война се води една Корейска война, където е първият сблъсък между бившите съюзници във Втората световна война. Тогава един от главнокомандващите на американските сили, казва за тази война: „Грешна война, на грешна територия, с грешен противник, в грешен момент”. Генералът се казва Макартър, ако някой много иска да знае.
Вашето предложение за промяна на възрастта е нещо точно от този тип. Не решавате проблемите на бюджета с това предложение, не решавате проблемите на пенсионната реформа и на пенсионната система с това предложение. Моментът, в който го правите, е изключително неподходящ.
Защо го правите? Помислете си защо Ви е всичко това? Честно да Ви кажа, аз не го разбирам – при тази обстановка, която е в държавата, тази пълна безсмислица на това упражнение! Не знам на господин Дянков кой му дава тези акъли и докога ще ги слушате Вие тези акъли, но пътят Ви според мен е един единствен – или ще се вземете в ръце, и ще започнете да слушате обществото и опозицията, или ще си отидете там, където отидоха всички други такива, които знаеха всичко и за всички. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване народният представител Ангел Найденов.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Вземам думата, за да предложа отпадане на една част от § 6. Става дума, господин председател, за подточка „а” на т. 19, § 6.
Всъщност това е едно от двете предложения, с които се променят условията за пенсиониране на българските военнослужещи.
Преди това държа да кажа, че и аз, както и народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България, няма да подкрепим предложенията по § 6 от страна на правителството и на вносителите от Парламентарната група на ГЕРБ и ще гласувам „против”. Ще гласувам „против”, защото без извинение ще кажа, че не приемам това нагло предлагане на пенсионната реформа и безочливо отстояване и в пленарната зала, и извън нея, от страна на правителството и на мнозинството от ГЕРБ.
Да се върна на предложението за българските военнослужещи. С интерес ще гледам какво е гласуването от страна на Парламентарната група на ГЕРБ, защото си мисля, че в случая мъдрите слова, че няма добро, което да е останало ненаказано, с пълна сила биха се отнесли към гласуванията, засягащи предложенията за сектора „Сигурност”, конкретно от Парламентарната група на ГЕРБ. Цяла поредица от подобни предложения, които в никакъв случай не подобряват ситуацията.
На пръв поглед предложението, което е направено следва общата логика – увеличава се възрастта за пенсиониране на всички български граждани. Защо военнослужещите, в частност общо служителите в сектор „Сигурност”, да остават встрани?
В какво е разликата и защо казвам на пръв поглед? В общото предложение става дума за увеличаване с 4 месеца, в случая за военнослужещите става дума за две години. Забележете, така или иначе, по досегашните текстове от Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2012 г. общият осигурителен стаж на военнослужещите се предвиждаше да се увеличава с по 4 месеца до 28 години. Сега се предлага скокообразно увеличение – от 25 на 27, от 1 януари 2012 г.
Тук чух призивите да се обединим по отношение на условията за пенсиониране на военнослужещите и общо на служителите в сектора „Сигурност”. Няма как да се обединим! Защото, забележете, аз съм съгласен, че сигурно има диспропорции между това, което плащат като осигурителни вноски служителите и съответно онова, което те получават като осигурителни плащания – беше споменато 40%. Извинявайте, но това не го вменявайте като отговорност на служителите, в частност на военнослужещите. Ако има такива диспропорции, държавата да бъде така добра, тоест всички ние, да променим тези условия, да няма дефицити, които да се дължат на служителите в сектор „Сигурност”.
Второ, казва се – те се пенсионират рано. Извинявайте, държавата е намерила този начин, за да уреди по специфичен начин взаимоотношенията си със служителите в сектора „Сигурност” заради ограничаване на техните политически и граждански права, заради спецификата на техния труд и заради рисковете, които те носят. Не го вменявайте във вина на всеки един от българските военнослужещи. На практика така се получава, сякаш те носят отговорността за дефицитите и за това, че има ранно пенсиониране на една голяма професионална или съответно социална група.
Продължавам с това, че предложението изглежда като една своеобразна разменна монета – компромис между желанието на правителството да направи промени в пенсионната система и нежеланието им да чуят нищо друго, освен собствения си глас. Пред военнослужещите беше размахана заплахата за намаляване или премахване на обезщетенията при пенсиониране с очакването, че ако това не се случи, всичко друго може да бъде преглътнато. Извинявайте, това е познат прийом, но е абсолютно неприемлив.
Затова предлагам отпадането на подточка 19 и Ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Бих искал да започна изказването си с едно уточнение, че всъщност формално ние гледаме § 6 от Преходни и заключителни разпоредби, но в действителност ние гледаме Параграф 22.
Аз предполагам, господин Дянков, поне в нашата гимназия това беше една от любимите книги – Параграф 22 на Джоузеф Хелър, че сте я чел. Там имаше един герой Йосарян и той мечтаеше да направи необходимия брой полети, за да може да се върне обратно в Америка. Необходимият брой полети беше 50, той отиваше и рапортуваше на началството си, че ги е изпълнил и те казват: „А, ама ти не знаеш ли, те всъщност от вчера станаха 60”. След това той отиваше, правеше следващият брой полети, който се изисква, пак рапортуваше и те казваха: „Да де, но от вчера са станали 65”. Вашият § 6, който тук е внесен, всъщност е Параграф 22 – описан вече в тази книга.
Това, което Вие постигнахте сред българските граждани е никой от тях да няма сигурност кога и как ще се пенсионира. През 2009 г. имаше едни правила за пенсиониране, през 2010 г. имаше втори правила за пенсиониране, а през 2011 г. бяха предложени трети правила за пенсиониране. Ако случайно или евентуално догодина по това време сте на власт може да предложите четвърти правила, даже бих казал, че ще изневерите на себе си, ако не предложите четвърти тип правила.
Смятате ли, че това е нормален начин да се разговаря с хората и да се провежда пенсионна реформа? Смятате ли, че това е отговорен начин да разговаряте с другите политически сили в този парламент, които ще участват в следващите управления на страната, тъй като една пенсионна реформа далеч надхвърля размерите на един мандат? Или смятате, че е по-лесно да се води разговор като този с едно глухонямо мнозинство. Глухонямо, защото е глухо, тъй като не чува нито едно предложение и нямо, тъй като не участва в дебатите.
Освен това непрекъснато създавате впечатление на хора, които си играят на топло и студено. С една година ще вдигнем възрастта, после, хайде, много да не се сърдите, ще бъде с 4 месеца; ще мине този номер, после няма да мине; ще Ви застреляме, като излязат хората на улиците, добре, няма да Ви застреляме, само един бой ще Ви хвърлим. И това се представя като някаква върховна дипломация и склонност към компромиси.
Сваляте осигуровките през 2010 г., вдигате ги през 2011 г. Каква е тази последователност? Идва криза, трябвало да вдигаме възрастта. Интересно е, ако вземе, че се оправи положението да речем и в България, и в Европа, какво ще направите – ще започнете да сваляте възрастта ли? Всяка година следим топло-студено и правим нещо тук, което се сещаме, което сме установили от някакви доклади на рейтингови агенции към октомври, ноември. Извинявайте, но и пенсионната възраст започнахте да определяте като валутния курс – всеки ден.
Искам да Ви цитирам само две оценки, които получи Вашата реформа сега – едната, е от един уважаван уеб сайт, който след поредния завой, когато свалихте поредното вдигане на възрастта от една година на 4 месеца, заглавието беше: „ГЕРБ успя да измисли най-добрата реформа в последните 15 години, в последните 24 часа”. Извинявайте, смятате ли, че могат да се вземат най-добри решения за пенсионна реформа в рамките на 24 часа?
Искам да Ви кажа и оценката, която мисля че ви дадоха хората, които дойдоха тук на площада преди седмица. Четох много от плакатите и честно казано най-много ми хареса плаката и това е истинската оценка на хората за реформата, която Вие правите. Плакатът беше: „Бачкай, бачкай и умри”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Вземам тази реплика, понеже аз съм завършил същата гимназия като господин Курумбашев, и понеже съм малко по-голям може да съм го пошляпвал така, като е бил от малките. (Оживление.) Искам да му кажа, че това, което ние имаме сега като пенсионна система е плод, в интерес на истината, на 22-годишните усилия на всички управляващи отляво и отдясно. Неслучайно сега наблюдаваме основно реплики между старата десница и левицата, подкрепени от ДПС. Всъщност кой е по-малко виновен за положението, в което сега се намираме?
Хората, които излязоха, господин Курумбашев, надявам се да не вземете лично обяснение, защото просто се обръщам към Вас, преди една седмица, бяха изкарани от организации, които се наричат синдикати. Всъщност това са едни сдружения с нестопанска цел в частна полза, на които господин Станишев подари две много хубави сгради, офиси във всички окръжни градове и, забележете, тези сдружения с нестопанска цел в частна полза не подлежат на контрол от Сметната палата. Тяхната дейност, включително финансова, нито веднъж не е била одитирана. Техните ръководители не са задължени да подават декларации за имотното си състояние пред Сметната палата.
Аз смятам, понеже съм завършил същата гимназия като Вас, елитна гимназия – Софийската математическа гимназия, че ние трябва да мислим разумно и едно от първите неща, които трябва да направим след Нова година, това е да внесем Законопроект за синдикатите в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Господин Курумбашев, не мога да се сдържа да не доразвия тезата, която Вие изказахте: „Бачкай, бачкай и умри!”. Това толкова хубаво се връзва с § 22, който споменахте.
Нали знаете, че когато навършите летателния норматив от часове, трябва да прекратят полетите Ви, защото вече сте психически негоден. Когато отидеш да ти прекратят полетите, казват, че трябва да подадеш молба, за да направиш това нещо. Точно тук е смисълът на § 22. Когато подаваш молбата, § 22 гласи: „Щом ти можеш да подадеш молба, значи си психически годен да летиш още”. Ето това е смисълът и на § 6: „Бачкай, бачкай и умри!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря.
Благодаря и за репликите. Хубаво е, според мен, да има дискусия в тази пленарна зала между възпитаниците на Софийската математическа гимназия.
Но все пак, понеже става дума за една политическа сила, която сменя своите предпочитания към правителството по-често, отколкото ГЕРБ променя своите намерения към пенсионната реформа, само мога да кажа, че конформизмът е чужда дума, но не и чужда практика.
Иначе по отношение на намеренията Ви към синдикатите, в много прогресивни държави са се разправяли успешно със синдикатите. Ако Вие имате желание да свършите тази работа, започвайте с това интересно начинание. Това е един основен белег на една демократична държава.
Леко ми заприлича на едно изказване на премиера, който успя да каже, че не искал да бъде премиер в държава, в която имало такива протести. Аз бих казал, че той има само два прости избора. Единият избор е да забрани протестите в държавата, а другият избор е да не е премиер. Нека да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми дами и господа! Всъщност тук много се говори за § 22. Какво обсъждаме, да се върнем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Параграф 6, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Обсъждаме § 6 – 30 плюс 2. В един параграф – 30 разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, 30 плюс 2 нови. Всичко това е в един параграф, вкарано само на второ четене, и то видимо и ясно за всички как се вписва в Конституцията.
Причините също са ясни. Министър-председателят, кабинетът, Политическата партия ГЕРБ се страхуваше да мине по нормалната конституционна процедура. Трябваше да изненада тези, от които очаква да се пенсионират – служителите от МВР, от ДАНС, бременните, безработните. Трябваше да ги изненада за Коледа. Направихте го! Втори и трети въпрос е как това се вписва в една парламентарна република и в една демокрация – като един крайно невъзпитан, некоректен политически акт. Това е въпросният § 6 или § 30 плюс 2.
Много се говори за реформа. Какво означава „реформа”? Нещо, което прави животът на хората по-добър. Човек, ако отвори § 30 плюс 2, ще види, че тук има съществени посегателства върху основни придобити права. Може да се спори – от времето на господин Костов, след него, тройната коалиция, предишното правителство, по-предишното правителство, но тези права са придобивани, а днес се отнемат с основанието: кризата, стагнацията, рецесията, несбъднатите сънища на министър Дянков за излизане от кризата или нещо друго.
Истината е, че се отнемат придобити права – придобити права на хората, които се трудоустрояват; придобити права на тези, които получават обезщетение за майчинство, за бременност; придобити права на тези, които са внасяли коректно своите осигуровки.
Уважаеми дами и господа, това не е реформа! Това е регрес, независимо от основанията и от оправданията на правителството. А простичкото обяснение за все повече хора в България е, че основната причина за този хаос, за този начин и за този регрес е неспособността на правителството да решава проблемите на икономическата и социалната сфера, въпреки тежкото наследство на над 8 милиарда резерв, въпреки тежкото наследство на съотношението външен дълг/брутен вътрешен продукт, въпреки благоприятното данъчно законодателство. От другата страна стоят корупцията, за която „Трансперънси” наскоро каза, сивата икономика, неспособността да се събират плащанията, както по данъците, така и в социалната система.
Трудно човек може на второ четене в рамките на 5 минути да каже защо всичко това, което се случва, е сериозно отстъпление без същински основания. Трудно, но аз ще кажа две думи за сектора „Сигурност”, най-вече към министър Дянков. Да, там има нужда от реформа. Вашият колега вицепремиер един месец, след като стана, каза: „Аз тази започнатата реформа няма да я правя”. От месец април до месец юни през 2009 г. бяха реално освободени 3500 души, министър Дянков, от системата на МВР. Когато му предавах поста, му казах: „Ето, това сме разработили. Една година сме го работили и Вие трябва да го продължите до края на годината, защото този бюджет на сектора ще спука системата”. След месец той излезе и каза: „Аз тази реформа няма да я правя”. Добре, направи нещо друго!
Сега какво се случва в ДАНС и в МВР? Вие орязвате без вътре да са направени преструктурирания. Какво ще се случи, по-специално в ДАНС, с този подход?
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Това не е вярно!
МИХАИЛ МИКОВ: Костов, имаш право на реплика, изчакай!
Най-качествените служители ще напуснат. Едно е да правиш структурни промени, осигурени бюджетно и разумно, съвсем друго е да режеш. Когато режеш, когато няма вътрешна подготвеност на системите, те фалират.
Това, което се случва с този § 6 – 30 плюс 2, за сектора „Сигурност”, е фалит, специално в сферата на контраразузнаването. Благодаря Ви, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Втора реплика – господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Миков, не си информиран за становището на Комисията за контрол на ДАНС!
Миков, становището на Комисията за контрол на ДАНС е, че в ДАНС е проведена реформа, съкратени са стотици хора, намалени са с 40% разходите и вследствие на това тази система повече не може да поема съкращения, без да се свалят функции, които й е възложил законът. Това е становището на ДАНС, Миков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – желаете ли, господин Миков?
И няма да има лични обяснения, да знаете отсега!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господа министри! Господин Костов, Вие сте толкова секретна Комисия за контрол на ДАНС, че сигурно Вашето становище си го знаете само Вие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реплики от залата!
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Костов, след като това е така, виждате ли какви промени се предлагат тук за корекции небрежно в чл. 71 от Закона за ДАНС – числото „3,4” се заменя с „2,1”, числото „2,2” се заменя с „1,4”. Най-качествените служители, дълги години работили в сектора, тук не говорим за ДАНС, тук говорим за контраразузнаване, което трупа капацитет 20, 30, 50 години, ще им бъдат орязани възнагражденията. И кой ще остане в ДАНС, господин Костов? Послушковците и тези, които не разчитат на заплати, а на някакви други приходи, и тези, които просто няма къде да отидат. Това искам да кажа. Може би не съм бил достатъчно добре разбран.
Аз знам, че Вашата комисия също смята, че това, което се прави, е погрешно. И какво от това? Чува ли Ви някой? Никой не Ви чува. Секторът на контраразузнаването по-специално ще бъде съсипан от това, което се случва сега със същия този § 6 – 30 плюс 2.
И, уважаеми дами и господа, това, че със същият този параграф, като увеличавате от 18 на 24 месеца за изчисляване в условия на висока безработица вие ще ударите майките, на които им предстои бременност и раждане, обезщетенията за майчинство, трудоустроените лица, безработните – това са ефекти, които едно следващо правителство ще може да поправи при една по-разумна икономическа политика, при постигане на по-висока събираемост, при съживяване на икономиката, при нарастването на заетостта. Но ефектите, които ще постигнете в сектора на националната сигурност, ще бъдат с изключително тежки последици, бих казал необратими последици само заради това, че искате да спестите 5 милиона от това в следващия Закон за държавния бюджет.
Не е проблемът да съкратите средствата, господин Дянков. Проблемът е системите, чиито средства съкращавате, да са готови да поемат идеите Ви за промени. Тогава се случва реформа. Когато само поради външен натиск се орязват средствата, а отдолу има съпротива и задържане на статукво, тогава системите още повече се разбиват. Това е големият проблем – че това, което Вие наричате реформа и се опитвате с финансови средства да постигнете, не е осъзнато на ниво политики в отделните сектори, специално Министерство на външните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има още четири колеги, записани за изказвания.
Тридесет минути почивка. Започваме отново в 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля да заемете местата си.
Господин Василев, заповядайте за изказване.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Повод за моето изказване ми дадоха преждеговоривши. Споменаха се имената на големи световни и европейски политици в контекста на защитата на определена теза. Освен госпожа Тачър и господин Рейгън, аз бих добавил и господин Кол, най-големите световни консервативни политици, които действително реформираха икономиките на собствените си държави, но направиха и най-голямата реформа, а именно – отърваха ни от комунизма. Неслучайно тримата – Рейгън, Тачър и Кол съм си ги сложил и на фейсбук страницата си като хора, които ме вдъхновяват.
Понеже се споменават големи консервативни политици от близкото минало, аз искам да се върна още по-назад и да спомена името на Ото фон Бисмарк.
Защо споменавам името на големия немски държавник, обединител на Германия през ХІХ век? Защото Германия, впрочем се е обединявала няколко пъти – веднъж след падането на Берлинската стена и веднъж по негово време. Споменавам Ото фон Бисмарк по простата причина, дами и господа, че всъщност той е създал навремето социалното законодателство. През 80-те години на ХІХ век за първи път този голям държавник въвежда трудово и социално законодателство и на тези принципи то съществува и до ден-днешен, включително и по темата, по която сега говорим. Уреждат се въпроси, свързани с труда, работното време, почивките, отпуските, пенсиите, временната нетрудоспособност, постоянната нетрудоспособност. И това е по времето, когато ние тъкмо сме били в периода на националноосвободителното си движение.
Казвам това, за да ни стане много ясно, дами и господа, колко назад сме от развитите държави, макар и членове вече на Европейския съюз и колко много имаме да наваксваме.
Тук преди няколко дни господин Стойнев искаше тълкувание от Конституционния съд какво е това социална държава, понеже в преамбюла на българската Конституция пишело, че България е социална държава. Социалната държава или държавата на благоденствието е възникнала в средата на ХІХ век и е била практически приложена от споменатия Ото фон Бисмарк. Тоест, социалната държава – господин Стойнев, ако изобщо сте в залата, няма нужда да искате тълкувание на Конституционния съд – това е едно огромно достижение на индустриалния капитализъм. Огромно достижение на индустриалния капитализъм, което е имало за цел впрочем, това е била целта на Бисмарк, да ликвидира набиращото тогава сила комунистическо движение. И той безспорно е успял. Даже Питър Дракър в някои от своите книги казва, че благодарение на този мъдър ход на големия германски държавник комунизмът е бил ликвидиран, като обаче е дал своите две разклонения – социалдемокрацията, включително и тази, която в момента наблюдаваме вляво в залата, и фашизма, забележете. Не бих искал някой да се засегне и да каже, че поставям знак за равенство между нашите социалдемократи вляво и фашизма. Перефразирам Питър Дракър.
Естествено, че ние не сме социална държава, защото, както би се изразил и Хайтов, това е „на гол тумбак чифте пищови”.
Тогава никой не разбираше и именно левицата във Великото Народно събрание, когато се приемаше сега действащата Конституция, настояваше да се въведе терминът социална държава, без да го разбира какво означава, само защото наподобява термина социалистическа държава. Социалната държава е контрапункт на комунистическата държава и на социалистическата държава. Разберете го. Това е достижение на индустриалния капитализъм.
Тъй като сега говорим по темата за пенсионната реформа, ще призная, че включително в политическата група на РЗС имахме много тежки дискусии, това се видя и от изказванията на колегата Терзийски, но като цяло ние подкрепяме § 6, защото виждаме консерватизъм, защото виждаме реформаторство.
Притеснява ме това, че управляващите, депутатите от ГЕРБ, не си правят труда да защитават собственото си правителство, което мен ме озадачава. Защото трябва на хората да се обяснява, дами и господа, да им се каже, че има огромен дефицит, че от 8 милиарда бюджет на държавното обществено осигуряване – 5 милиарда фактически се дотират от държавата. Едното е чрез директна дотация, а другото е чрез плащане на осигурителните вноски на държавните служители. И че действително в момента се прави една реформа.
И е много повърхностно – с това приключвам – да се казва „работи и умри”. Изключително повърхностно и елементарно е. Защото тези 5 милиарда могат да отидат за здравеопазване. Искаме нашите деца да имат добро образование. Самите пенсионери искат да имат добро здравеопазване. Ето защо тази реформа е абсолютно наложителна и ние от РЗС ще я подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател! Аз нямаше да Ви направя реплика, но тъй като Вие сложихте на фундаментална основа социалната държава и индустриалното развитие, онзи ден имаше един много интересен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която отчете за последните 30 години какъв е ефектът от неспирния растеж на световната икономика в най-важния план според мен. Планът на това как стоим ние като хора, като граждани. Резултатите са изключително печални от този ракурс, който трябва да погледнем. Изводът е ужасяващ – разделението се задълбочава.
В най-развитите държави, десетте процента най-бедни хора към десетте процента най-богати, съотношението на доходите е 1:9 и 1:15. Не говоря за развиващите се страни, където тези съотношения достигат числа 1:25 и 1:35.
Трябва да се замислим точно тук и точно по тази тема: за какво е всичко това – тази реформа на пенсионната система, усилията на което и да е правителство да развива държавата? За кого? Да покажем едни красиви числа, които ни изглеждат „стабилни” или всъщност, което много често правим, забравяме защо сме тук. Заради хората е простият отговор. Точно на тези хора искам да отидете и да обясните: тези, които са в единичката, не в деветките, в петнайсетицата или двайсет и петицата, Вашите идеи и Вашето възхищение от хората, които цитирахте. Сигурно те са велики исторически личности, изиграли са своята роля и сигурно са имали своите заслуги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Но въпросът на тези хора към Вас ще бъде, завършвам: какво направихте Вие за мен, какво направихте Вие за нас? Ето това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Василев, не бях в залата, но следя внимателно какво става в нея. Изграждането на социална държава се характеризира най-вече със социална сигурност, господин Василев. Елементите на социалната сигурност са именно достъпът до работни места и съдействието на хората да работят. Другият елемент на социалната сигурност е социалното подпомагане. Третият елемент, господин Василев, е правото на пенсия, когато си положил труд. Тези елементи все повече и повече изчезват от политиката, която се води тук в момента.
Основната цел е да се убие доверието в социалната сигурност. Всеки сам да се оправя. Солидарният модел да изчезне. Това се цели, затова се създава този хаос в държавата – хората вече да не вярват на този модел.
Само че този модел е пагубен, господин Дянков, защото в Чили доходът на заместване е 10% и те отново върнаха солидарния модел. Така че има много какво да се желае за изграждането на солидарния модел и на социалната държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Василев, заповядайте за дуплика. (Реплика от народния представител Георги Терзийски встрани от микрофоните.)
Господин Терзийски, прочетете правилника накрая.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Трета реплика тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – господин Терзийски.
Има процедура!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Аз вдигнах ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вдигате ръка, но първо минава процедурата по реплики и дуплики и тогава – лични обяснения.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Добре, нека да бъде реплика, господин председател. Аз ще се съобразя с Вашата позиция – Вие сигурно познавате правилника по-добре от мен. Не искам да споря в тази посока.
Господин председател, господа вицепремиери, господа министри! Беше споменато моето име. Да, вярно е – аз няма да подкрепя текстовете на § 6, защото може би някъде да има основание да се провежда и да се въвежда такава реформа, но аз считам, че в България, първо, средната продължителност на живота не отговаря адекватно на тези предложени промени. След това, мисля, че жизненият статус на българите е в изключително тежко състояние. Здравословното състояние – също. Здравната ни система на практика не работи. Ето защо считам, че е прекомерно увеличаването на пенсионната възраст, още повече, че то няма да има необходимите ефекти в бюджета и в отразяването на бюджетната сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Василев, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Пенсионната реформа не е моментна снимка на обществото, както се опитват да ни обясняват от левицата. Безспорно сегашното състояние на някои важни обществени параметри е тежко, особено що се касае до жизненото равнище. Тук реформите трябва да продължат, включително това, което споменах – в синдикалната сфера, защото след като в Кодекса на труда е предвидена обвързана компетентност между синдикатите и правителството по въпросите на труда, социалната политика и благосъстоянието, това означава и споделена отговорност. Така че синдикатите не могат да бягат по допирателната и да казват: „Ние не сме виновни”.
Не, господа синдикалисти, колкото са виновни правителствата през тези 22 години, толкова сте виновни и Вие. Прочетете Кодекса на труда.
Казах, че не е моментна снимка пенсионната реформа и че трябва да се работи по въпросите, трябва да се увеличава заетостта, трябва да се увеличават доходите. Оттам – да се повиши събираемостта на осигурителните вноски. Но някой трябва да обяснява всъщност каква реформа провеждаме и накъде отиваме. Ясно е, при положение че имаме 5 млрд. лв. дотации на държавното обществено осигуряване и малко над 3 милиарда вноски от осигурителни вноски на гражданите и на фирмите, че тук нещо не е в ред, тук нещо е дълбоко сбъркано, че тези 5 милиарда ние ги вземаме от здравеопазването, от образованието, от националната сигурност и ги наливаме. За какво?
Два са вариантите: или трябва да се увеличат постъпленията и това трябва да стане първо чрез сериозна реформа на администрацията, намаляване броя на държавните служители и излизането им в реалния сектор, безспорно трябва да се увеличат постъпленията от това, че държавата трябва да спре да плаща осигуровките на държавните служители.
Другият вариант е ние да оставим нещата така. Накъде отиваме обаче, ако оставим нещата така? В края на краищата има определен брой хора, които са с право на пенсия и определени пари, които влизат в бюджета и не достигат, и са дотирани от държавата, за да се плащат пенсиите.
Другият вариант е да намалим пенсионерите – на входа на системата влизат определен брой пенсионери, на изхода излизат. На изхода ние не можем да контролираме, защото тук Господ Бог решава кога определен пенсионер ще напусне системата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Единственият начин да спасим положението е да намалим хората на входа на системата. Това е единственият начин да се предпазим от фалит на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери, господин министър! Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавното обществено осигуряване предизвика изключително широк, в моята 15-годишна практика тук невиждан, и по времетраене, и по емоционалност дебат. Изобщо по Закона за държавното обществено осигуряване.
Разбира се, причината е много проста, всички я знаем – във всяко изказване се вижда, защото в този параграф всъщност се говори за реформа и обсъжданията са около реформата, а не около съдържателния план на този параграф. Реформата в пенсионната система – всички изказващи се обединяват около становище, че такава реформа е безусловно необходима. Безусловно необходима е, не само защото цяла Европа я прави, не само защото икономическият цикъл предполага такава реформа, не само защото има огромни дефицити в тази система, не само защото демографските проблеми предполагат такава реформа, а просто защото тя е започната и трябва да бъде по някакъв начин завършена. Трябва да реши проблемите, които стоят пред тази система.
Проблемите пред тази система са различни – и в Европа, и в България.
Пенсионната реформа започна в края на миналия век с въвеждането на другите два стълба – на тристълбовата система в този социален сектор, и продължи през различните правителства по различни начини досега.
Аз тук искам да се обърна към колегите от ГЕРБ, защото при обсъждането на всяка реформа, независимо дали сега при пенсионната или след това в бюджетните системи, или останалите сектори, непрекъснато чуваме една и съща мантра и не, че нещо ни пречи, но е страшна, погрешна и нелепа: „Вие защо не го направихте?”.
Колеги, може би е добре да попитате икономистите във Вашата група. Може би е добре господин Дянков един семинар да Ви направи на тази тема, за да Ви обясни, че всяка реформа е качествена, когато се прави адекватно на икономическия цикъл; че реформата представлява нищо повече – нищо по-малко от адаптиране на социалните системи към променящия се свят, към променящата се действителност. Не можете да питате защо не е направена една или друга стъпка при друг икономически цикъл.
Без да звучи като оправдание, а просто като насочване към това, което трябва да направим, ще Ви кажа, че при предното правителство бяха направени друг тип стъпки, които съответстваха на високия икономически растеж. Намали се осигурителната тежест с 10%: веднъж 6% на една стъпка, веднъж 3% и 0,5% за безработица. Това са 9,5%! Каква друга адекватна стъпка можеш да направиш в условия на висок икономически растеж и на много приходи в бюджета?
Вчера госпожа Масларова изброи още 5-6 стъпки, които бяха направени. И аз ще Ви кажа една, която никой не засегна или поне аз не чух да го направи. Тя има отношение към реформата, която трябва да бъде направена.
Колеги, защо никой не говори за втория стълб? Той е изключително важен с оглед на целите, които си поставя в средносрочен и дългосрочен план тази реформа.
Към втория стълб през миналия мандат ние направихме увеличение на вноските с 1% - ако питате мен, крайно недостатъчно. Трябваше да увеличим поне с още 1% по график, а имахме възможност дори и с 3%, но това, че не го направихме тогава, не отменя необходимостта това да бъде направено сега, защото на втория стълб се разчита не само за повишаване на пенсиите, но се разчита и за намаляване и ликвидиране на дефицитите в първия стълб. Изобщо не говорим на тези тема!
Този целият дебат, ако трябва да бъдем конструктивни и да се опитаме да бъдем полезни на себе си и на хората, поражда няколко въпроса, на които трябва да отговорим: защо за едни мерки, които са неизбежни и трябва да бъдат направени, всички са против? По няколко причини: първата е, че не се правят по навреме; втората е, че няма цялостна визия за реформата – какво ще стане след 10 години; и третото е, затова защото не можеш да казваш на хората, че от утре ще се случи нещо, когато те са си планирали бъдещето.
Примерите в Европа ги видяхте: да, с 6 години се увеличава, но след 10! Всеки трябва да може да планира. По тази причина срещате толкова тежък отпор – и тук, в залата, и навън – от улицата, от синдикати и от хора.
Това е моята критика към начина на правене на реформата, времето и несъответствията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Когато преди повече от месец, непосредствено след изборите, министър Дянков обяви своето намерение за вдигане на пенсионната възраст, това буквално втрещи хората – и пенсионерите, и тези на които предстои да се пенсионират, и синдикатите, и работодателските организации, и опозицията, и не само защото това абсолютно противоречеше на предизборната риторика на правителството, а именно, че ще се вдига минималната работна заплата; че ще се повишават пенсиите и при това не само минималните, а всички до 200 лева; че като цяло ще се увеличават доходите, а защото към този момент, в който министър Дянков съобщи тази новина, в парламента вече бяха внесени бюджетите и на държавното обществено осигуряване, и на Касата, и републиканския бюджет. Тогава всеки юрист би се обзаложил, че подобна промяна няма как да бъде направена, защото ще противоречи и на Правилника, и на Конституцията.
Финансовата процедура по приемането на републиканския бюджет беше в своя край и нямаше никакви законодателни предложения за промяна в съответните закони. Всеки юрист съответно би сбъркал, защото ГЕРБ за две години са доказали, че за тях няма невъзможни нарушения – и на Правилника, и на българската Конституция.
Видяхме какво се случи: едни предложения за вдигане на пенсионната възраст, втори предложения, трети предложения, внесени в движение от депутати, неизвестно кого представляващи, при пълно нарушение на социалния диалог и на изискванията това да се внася след решение на Тристранния съвет.
Има ли някой в тази зала, уважаеми дами и господа, който да не си дава сметка, че на практика ние разглеждаме едни противоконституционни предложения – от една страна, защото са в пълно нарушение на процедурата? Реално така наречената реформа се приема на едно четене, без изобщо опозицията да има възможност да направи своите предложения.
И второ, по същество, защото няма как, не е в съответствие с Конституцията рязката промяна на регулацията на важни обществени отношения. Не е нормално на 20 декември един човек, на който му предстои да се пенсионира на 1 януари, да разбере, че няма да може да го стори, независимо, че вече го е планирал.
Всъщност, в този смисъл има и ред конституционни решения, които би следвало да бъдат известни на депутатите-юристи от ГЕРБ, едно от които ще Ви цитирам – № 12 от 1997 г., което казва, че правото на пенсия се ползва с конституционно-правна защита и че Конституцията, според Конституционния съд, изисква от законодателя да се въздържа от актове, които го накърняват както по отношение на неговия размер, така и по отношение на други негови характеристики, включително момента, в който един човек придобива право на пенсия.
Ние няма да се поколебаем да използваме своята конституционна възможност да атакуваме тези текстове пред Конституционния съд, повярвайте, защото виждаме в това единственото последно средство за защита на българските граждани от управлението на ГЕРБ – управление, което е обявило война на българина, което е обявило Джихад на българския пенсионер!
Всички чухме, че от тези предложения, които днес обсъждаме и Вие ще приемете, няма никакъв финансов ефект. Аз бих казала нещо повече – очевидно е, че бюджета на НОИ ще влезе в преразход. Аз мисля, че неговите представители биха го потвърдили, предвид истерията през последните месеци за подаване на молби за пенсиониране. С 30% са се увеличили молбите на граждани да се пенсионират, които имат право на пенсия, но работят. Защо го правят българите, след като по този начин даже се лишават от трипроцентните бонуси, които ще получат върху пенсията? По една единствена причина – затова, че хората се плашат. Хората ги е страх от управлението на ГЕРБ. Страх ги е, че нещо ще измислите в последния момент и те няма да могат да се пенсионират. Страх ги, че ще ги прецакате, така че изобщо да не получат пенсия.
Аз чух тук и нещо друго, много забавно, от тази трибуна, че, видите ли, макар да нямат краткосрочен ефект, тези мерки имат средносрочен ефект. Това звучи като виц: ГЕРБ и средносрочни намерения?! Хора, които по три пъти на ден си променят мнението преценяват какво ще се случи след 3, след 5 или 7 години.
Повярвайте ми, ние сме длъжни като опозиция да защитим българските граждани и ще го направим с всички парламентарни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като за днес в работната програма имаме включена и точка седма – второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., на основание чл. 45, ал. 2, т. 3 правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Мисля, че до настоящия момент се проведе достатъчно задълбочен и подробен дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, това, което предлагате, е абсурдно. В момента разглеждаме най-същественото предложение от бюджета за държавното обществено осигуряване, в което е заключена така наречената от Вас пенсионна реформа. Нали не искате да претупате дебата по предложението за увеличаване на пенсионната възраст? Това ли Ви е прозрачното управление?!
Снощи до късна доба, на тъмно, ние дебатирахме Вашите предложения за промени в пенсионната система. Едва успяхме да Ви изкараме на светло пред медиите да си кажете аргументите. Едно на ръка, че до този момент има над 50 изказвания от опозицията и едно-единствено изказване на представител на ГЕРБ. Сега се опитвате да ни запушите устата и хората да не могат да чуят аргументи по нещо, което ги касае абсолютно. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
В момента решаваме така наречената пенсионна реформа. Няма как да спрете този дебат. Няма как да го претупате, защото иначе той ще излезе на улицата, той ще се състои пред парламента. Това е важно за хората, така че няма как да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 3 за прекратяване на разискванията по § 6.
Гласували 124 народни представители: за 82, против 40, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Румен Петков.
Имате думата, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! Предполагам, повечето от Вас си спомнят, че в края на миналата година имахме гласувания по много важни текстове, по много важни закони, които впоследствие стигнаха до Конституционния съд и в които парламентът катастрофира. Днес отивате на една стъпка, която не просто не прави чест на мнозинството, която унижава Народното събрание пред българските граждани, една стъпка, която възпрепятства всеки един от народните представители, нещо повече, всяка една от политическите сили да защити своите виждания по предложения ни проект за бюджет.
Разбира се, не е някаква изненада, че това е поредният бюджет, по който мнозинството практически не взема отношение и се опита да занули като дебат в общественото пространство. От един скандал в друг скандал, систематично бягайки от въпроса за приходите в бюджета, систематично бягайки от тази приходна част, която пряко рефлектира и отива в контрабандата. Систематично бягайки от дебата,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, придържайте се към текста на чл. 61, ал. 2, когато правите процедура за прегласуване.
РУМЕН ПЕТКОВ: ... това ли е необходимият ни дефицит? Така че Ви моля, уважаеми дами и господа народни представители, да се подчиним поне веднъж, Вие да се подчините поне веднъж на интересите и на очакванията на българските граждани – да чуят мотивите за този бюджет, да чуят и мотивите против този бюджет, за да може всеки да посрещне Коледа с мисли за нас, за нашите родители и за нашите заслуги към демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 140 народни представители: за 88, против 51, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – господин Янаки Стоилов.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По процедурни решения и гласувания няма отрицателен вот. Отрицателен вот има, когато по същество се обсъжда точка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Моето предложение е във връзка с начина, по който ще се проведе гласуването по обсъждания § 6. Затова искаме да се възползваме от възможността, която дава чл. 56, ал. 2, т. 3 от правилника – гласуването по този текст да стане със ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”.
Мотивите за това предложение са, тъй като той е ключът в измененията на Закона за социалното осигуряване, в бюджета за социалното осигуряване, защото с този годишен бюджет се правят промени, които имат десетилетно изражение напред. Тези промени бяха предложени между двете четения и неслучайно тук депутатите от Коалиция за България и някои от останалите парламентарни групи толкова обстойно и разгорещено разискваха по тях.
Аз съм удовлетворен, че много от моите колеги имаха възможност да изразят категоричното си отрицателно отношение към това предложение, което ни задължава още повече, казвайки всичко това в годините на опозиция, да потърсим решения, които отговорят на икономическите, на социалните реалности в България и които трябва да защитят хората, които разчитат на своя труд. Днешното гласуване, независимо как ще завърши, няма да бъде последно по тази тема. И не мислете, че това, което се решава в часовете, дните и седмиците преди Коледа, може да бъде хомот на социалната система, който българският народ да влачи, докато бъде товарен все повече и все повече.
Затова, госпожо председател, настоявам това наше предложение да бъде гласувано и Ви призовавам лично да станете и да изразите отношението си към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, бихте ли поели ръководството, за да изразя лично на трибуната отношението си към това предложение, така както бях призована от господин Стоилов.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): И все пак, за да се вместим, господин Стоилов, в разпоредбите на правилника, правя го под формата на обратно предложение.
Точка трета от чл. 56, ал. 2 има за съдържание да бъде ясно на българските граждани начинът, по който всеки един от народните представители е гласувал. Тя обаче е изгубила актуалността си, след като ние гласуваме чрез електронната система, където гласът на всеки един от народните представители е достъпен и може да бъде предоставен на медиите. Не забравяйте, че в момента това пленарно заседание се излъчва в реално време в интернет на страницата на Народното събрание, така че гласът на всеки един от народните представители „за”, „против” и ”въздържал се” няма да остане скрит. Няма да бъде на тъмно, както се чуха тук взаимно противоречиви тези, от една страна, че се претупвали дебатите, от друга страна, че имало възможност повече от 50 души от опозицията да изкажат своите резерви към предлаганата пенсионна реформа.
Затова предлагам да не се уважава това искане и ще призова колегите да гласуват против предложението на господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Янаки Стоилов.
Гласували 147 народни представители: за 50, против 92, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Има искане за прегласуване.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, апелирам да прегласуваме още веднъж това решение с мотива, че в правилника този текст е записан с идеята, с възможността народният представител да се изправи сам пред пленарната зала, пред колегите си и пред гражданите, когато изявява своя вот. Това е записано в правилника за особено важни процедури, каквито са примерно конституционната процедура или процедури с особено значение. Именно такъв факт на отделната, на личната отговорност, която не се скрива в копчетата на пултовете, предлагаме ние, за да е ясно, че Вие, които гласувате, носите своята ясна политическа, партийна и персонална човешка отговорност.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 156 народни представители: за 52, против 99, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно приетото решение на Народното събрание разискванията са прекратени.
Преминаваме в режим на гласуване на предложенията по § 6.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 158 народни представители: за 49, против 97, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов, Алиосман Имамов и Лютви Местан за отпадане на точки 10, 11, 12, 13 и 15 в § 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 151 народни представители: за 47, против 92, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Муса Палев.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 157 народни представители: за 55, против 91, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже този обширен и разнообразен параграф не можа да бъде дебатиран в неговата цялост и съвкупност, а това предложение въобще не беше коментирано, искам да Ви призова да преразгледате Вашето решение. Ще Ви информирам за какво става дума.
Става дума за предложение – да се изравни статусът между гражданите, от една страна, и Националния осигурителен институт, от друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, при цялото ми уважение към Вас, но когато искате прегласуване, трябва да се мотивирате съгласно чл. 61, ал. 2. Нямате възможност да изразявате позиция по същество относно начина на гласуване. Разбирам, че оспорвате резултата от гласуването.
ЧЕТИН КАЗАК: Оспорвам резултата от гласуването и се мотивирам с това, че народните представители ... (реплика на народния представител Мая Манолова).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, не се обаждайте, без да съм Ви дала думата! Обръщам Ви официално внимание!
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, става въпрос да се изравни статутът между гражданите и Националния осигурителен институт по отношение на давностния срок за изплащане на дължимите вземания. Докато за гражданите този срок е 5-годишен, тоест давността изтича след 5 години ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, правите изказване по същество. Отнемам Ви думата.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Муса Палев, което комисията не подкрепя.
Гласували 155 народни представители: за 47, против 98, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 155 народни представители: за 55, против 81, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова – по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, ако бяхте спазили парламентарния правилник и бяхте допуснали искането на опозицията – обсъждането на този параграф да стане по отделните текстове, нямаше да се стига до тази абсурдна ситуация да се гласуват едно след друго над 30 различни предложения.
С едно нарушение на правилника Вие влечете зад себе си неудобства и неразбория, когато се приемат толкова важни текстове.
Освен това има и едно нещо, което се казва „парламентарна практика”, която е описана в стенограмите на парламентите след 1990 а година. Според тези стенограми председателят на парламента, председателстващият съответното заседание винаги дава възможност на искащия прегласуване да изтъкне своите допълнителни аргументи. Такава е константната парламентарна практика.
Вие сте първият председател, който си позволява да я нарушава. Нали не мислите, че от ГЕРБ започва топлата вода и в парламента.
Много Ви моля, спазвайте както правилата на парламентарния правилник, така и утвърдената парламентарна практика, защото другото води до един некачествен законодателен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обръщам Ви внимание да спазвате реда в залата. При следващо нарушение от Ваша страна на реда в залата ще бъдете отстранена съобразно правилата в правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с направените предложения за гласуване.
В хода на дискусията постъпиха предложения от народния представител Павел Шопов. Той предлага в чл. 1, изречение второ вместо думата „увеличава” да се запише думата „намалява”. (Реплики от Павел Шопов.) Това е в точка 18.
Продължавам с Вашите предложения, господин Шопов.
След това предлага възрастта да достигне до 57-годишна възраст за жените и 61-годишна възраст за мъжете.
Ако беше само глаголът „увеличава” или „намалява”, щях да приема, че става реч за редакционна промяна. Тъй като се обосновава различна възрастова граница, до която трябва да продължи намалението на възрастта, това не е редакционно предложение и не може да бъде допуснато до гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (АТАКА, от място): Нека да уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура ли желаете? Нямате такава опция за уточняване. В режим на гласуване сме, господин Шопов. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Следващото предложение е направено от народния представител господин Казак, който предлага в § 6, т. 18, в подточка „а”, в ал. 1, изречение второ да се измени така: „от 31 декември 2011 г.”, вместо „2011 г.” да бъде записано „2021 г.”.
Считам, че това не е редакционно предложение, тъй като по същество отлага реформата с 10 години. Не става реч само за подмяна на цифра и на година, поради което също няма да бъде допуснато до гласуване.
Следващото предложение (Шум от КБ и ДПС) е на народния представител Ангел Найденов. (Шум и реплики от КБ.)
Моля народните представители да седнат на местата си. Върви процедура по гласуване.
Господин Миков, за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз сутринта Ви казах, че умората води до психически претоварвания.
Уважаема госпожо председател, моля Ви да не тълкувате Вашите усещания за реформата, защото по същество тълкувате. Или подлагайте на гласуване, или отказвайте. Вие по този начин, тълкувайки гласно, от микрофона, отнемате възможността за друга позиция по този въпрос. Без да искате, решавате едностранно. Вие сте председател, който трябва да спазва правилника. Така че по Вашето тълкуване, което ни съобщавате тук, някой колега може да има и обратно мнение и тогава се стига до решение в залата. Това е нормалният ред.
Моля Ви да спазвате правилника и да уважавате народното представителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков. Ще се придържам към правилника.
Процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, вчера при воденето на заседанието Вие сама заявихте в някакъв контекст и план, че аз, Павел Шопов, съм внесъл редакционни поправки и това може да бъде направено като проверка от протокола. Вие сама квалифицирахте вчера внесеното от мен, което стои пред вас, като редакционна поправка.
Тук наистина се касае до редакционна поправка, тъй като се отнася само до корекцията на цифри и до нищо друго. Така че това, което правите в момента, е съвсем тенденциозно. Настоявам моето предложение да бъде подложено на гласуване, а залата нека да вземе своето становище и да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, можете да направите справка с експресната стенограма от вчерашното заседание, за да видите, че подобно отношение не е изразявано, освен в скобите „смях в ГЕРБ”. Ако там нещо е казано, би могло да има подобен смисъл.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Знам, че вече всички сме изморени и много бързаме, но все пак в бързината нека да не погазваме основни добри практики на парламентаризма. (Шум и ръкопляскания.)
Не може, от една страна грубо да се нарушава правилникът и да се внасят между първо и второ четене обширни текстове, които са извън обхвата на първоначално внесения законопроект, и те да се прокарват, без председателството да отправи поне някаква забележка, а от друга страна, когато се касае за елементарна промяна, когато се подменя едно число с друго, това да се квалифицира като нередакционна промяна. Дайте възможност на залата да прецени дали е редакционна или не и да приключим. Нека не създаваме лоши отношения помежду ни, особено сега, в края на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Народният представител Ангел Найденов е направил предложение в § 6, т. 19, в чл. 69 – предложените промени да отпаднат.
Господин Найденов, само буква „а”.
Предложението е коректно съобразно нашия правилник.
Подлагам на гласуване предложението на Ангел Найденов в § 6, т. 19 за промени в чл. 69 – буква „а” да отпадне.
Гласували 143 народни представители: за 45, против 83, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Господин Найденов, за прегласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата, за да предложа прегласуване на моето предложение. Струва ми се, че колегите от мнозинството, увлечени от стихията да не подкрепят предложения извън техните среди, не чуха и не осъзнават всички аргументи.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ! Разбирам, че не е особено популярно да се говори в тази зала по предложения, които защитават интересите, в този случай на българските военнослужещи. Разбирам, че няма нагласата да бъдат подкрепени предложения, които са в посока на защита на правата на военнослужещите. Но вижте, няма нагласа да се защитават интереси и права на военнослужещи, няма нагласа да се защитават права и интереси на служителите в сектор „Сигурност”, няма я тази нагласа по отношение на майките, няма я по отношение на хората, които са безработни, няма я за тези, които са заети, няма я за болните, няма я за здравите, няма я за българските граждани. Обръщам се към вас и питам: „Чии интереси защитавате при тези гласувания? Чии права отстоявате в тази пленарна зала?”
Извинявайте, но това не е добро поведение най-вече по отношение на предложения, които засягат промени в пенсионната система. Моят апел към вас е да се осъзнаете и да подкрепите предложенията, които са в посока на защита на интереси на определени социални и професионални групи в българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Ангел Найденов в § 6, т. 19, буква „а” да отпадне.
Гласували 138 народни представители: за 41, против 82, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Други редакционни предложения от залата по § 6 не са постъпили.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 6, съгласно доклада на същата комисия.
Гласуваме § 6 по доклада на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 82, против 51, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Янаки Стоилов, господин Радославов и госпожа Богданова – обяснение на отрицателен вот.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Гласувах „против” този текст на закона, защото той е антисоциален; защото в условията на икономическа и финансова криза стоварва най-големите тежести върху хората, които разчитат на своя труд; защото в годините на прехода, когато България изживя най-тежкия срив от последното столетие и загуби икономически позиции, се влоши животът на хората. Сега в тази тежка демографска и социална ситуация пред тях се поставят нови изпитания.
Гласувах „против” този текст, защото той е антиконституционен и ние ще предприемем действия този факт да бъде установен; защото такива важни предложения, които въобще не бяха предмет на законопроекта, се внасят между първо и второ четене, защото те засягат дългосрочното състояние и развитие на пенсионната система.
Гласувах „против” този текст, защото той е антихуманен; защото в България при понижаваща се за по-дългия период продължителност на живота се увеличиха рязко за непродължителен период изискуемите години за трудов стаж и годините, които трябва да бъдат навършени за пенсия; защото по този начин България, въпреки че е член на Европейския съюз, все повече се отдалечава в полупериферията на съвременния свят; защото по този начин ние лишаваме от перспектива българските граждани, когато при нарастваща безработица едновременно се иска хората да стоят по-дълго на пазара на труда.
Това са достатъчно основания, които мисля, че трябваше да накарат целия български парламент да отхвърли извършените по този начин промени. Дано българските граждани да намерят добър начин, сполучлив път, за да направят така, че да бъдат представлявани по начин, който защитава техните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радославов, след него госпожа Богданова – трето обяснение на отрицателен вот.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми вицепремиер, господин министър, колеги!
Като български социалдемократ и хуманист гласувах „против” тези текстове, тъй като мисля, че те са едно ярко нарушение на правата на българските граждани. Достатъчно аргументирано се говори защо това е така.
Гласувах „против”, защото това прехвърля действително проблема с осигурителния фонд върху плещите на самите български граждани, едва ли не, както в стария виц – проблемът на давещите, е на самите давещи се.
Гласувах „против”, защото мерките, които фактически се мотивираха от колеги от опозицията, не решават проблема. Защото тези промени според мен са поредно доказателство за едно силово управление, което се демонстрира от ГЕРБ. Жалкото е, че по такива сериозни въпроси, които са дългосрочни – както са пенсионната реформа, се постъпва по този начин.
Колеги, бъдете сигурни, че няма да ви заобичат повече българските граждани от такива ходове, които правите. Те не са оправдани. Мисля, че те са и против установения демократичен строй, ако мога така да кажа, на гражданско общество в България след тези 20 години преход.
Не мисля, че това е начинът, по който може да се решава това нещо, затова гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Госпожа Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Госпожо председател, господа министри, колеги! Аз гласувах „против” не защото съм опозиционен депутат. Гласувах „против”, защото решението, което току-що приехме, показва очевидно управленско безсилие.
Гласувах „против”, защото експертните становища и политическите тези по този въпрос се водеха от всички политически групи без ГЕРБ.
Гласувах „против”, защото зад това предложение, направено в разрез с Конституцията и Правилника на Народното събрание, стоят незнайни за нас имена, разбира се, изключвам колегата Красимир Велчев.
Гласувах „против”, защото не може лесно – без дискусия, без аргументи, без анализ, без подготовка да се вземат решения с дългосрочен ефект, зад който ефект стоят хора и човешки съдби.
Гласувах против, защото политиката не може да бъде резултат от случайни управленски хрумки на хора, облечени с власт. Гласувах против, защото в края на краищата едно подобно решение, взето по този начин, налагано с незнайни за нас аргументи, ражда несигурност в системата и човешка безнадеждност.
Такова законодателно поведение на Народното събрание по тези проблеми и по този начин не прави чест на българския парламент. И ще гласувам против всеки опит по този начин парламента да законодателства. (Възгласи: „Браво!”, единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Главчев, продължете доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложение от народния представител Йордан Бакалов за § 7:
Параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Дъбов, Камен Костадинов, Иван Петров и Иван Костов – по § 7 от законопроекта:
Параграф 7 от законопроекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! Моето предложение за отпадане на § 7 по същество се състои в следното: за първи път, аз специално в моята парламентарна практика, която изобщо не е малка, наблюдавам съвсем целенасочено отношение към една от службите в системата за сигурност.
Целенасоченото отношение се състои в това, уважаеми господин вицепремиер, че касае служителите на Държавна агенция „Национална сигурност”. Касае ги от гледна точка на така наречените прословути 20 заплати. Предложението, което е направено от Вас като управляващи, е, да се намалят на 15 и от тези 15 заплати да получават по 75%. Простата сметка показва, че служителите на ДАНС ще получат едва 11 заплати.
Точно поради това предложение, не заради намалението на бюджета – за две години е намален бюджетът на ДАНС с 40%, за две години те извършиха реформа в службата. Точно заради това предложение, за два дни, има 300 молби за напускане от Държавна агенция „Национална сигурност”. Това ако не е риск за бъдещи действия или бездействия по-скоро в сферата на сигурността – здраве му кажи. Големият проблем тук е, че действително става въпрос за една част от системата за национална сигурност. Някои хора много активно използват купешки фрази, примерно като създаване на интегрирана система за национална сигурност.
Уважаеми господин вицепремиер, ДАНС е част от тази интегрирана система, която всички бихме желали да бъде изградена. По този начин господин Бойко Борисов, защото той е човекът като министър-председател, който отговаря за тази агенция, явно той е човекът, който стимулира едно такова предложение, но явно той е човекът, който желае да се закрие Държавна агенция „Национална сигурност”, но не смее да си го каже. В края на краищата, ако наистина има такова желание, ние вместо да се питаме дали наистина е така, да излезе и да каже и § 7 тогава щеше да придобие съвсем друг вид, аламинут, на часа. Намаляват заплатите на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, просто да каже: „отменя се Законът за Държавна агенция „Национална сигурност”.” Оттам нататък въпросът вече се решава. Но с това си държание, с това си отношение, той директно ще прати – от тези 300 служители, половината ще отидат в сивия сектор, половината евентуално господин вицепремиерът Цветанов сигурно ще ги вземе в БОП, но на него трябва да му е ясно едно и то е следното: от неговите медийни изяви останах с впечатление, че на него не му е ясно, че МВР и ГДБОП са полицейски структури, които изпълняват полицейски функции, а ДАНС е контраразузнавателна служба, която има съвсем други функции. Може би поради функциите на ДАНС Вие като управляващи имате притеснения и притесненията са, че те се борят срещу престъпността във високите етажи на властта – това, първо.
Второ, в ДАНС се намира финансовото разузнаване, господин вицепремиер. Какво означава това – големите потоци от Европейския съюз! Кой ще се занимава с тях? Пак ГДБОП ли?! Е, виждаме колко се занимават! Да, наистина се занимават, само че резултатите мисля, че ги виждаме в съда, а те общо взето са доста незадоволителни, бих казал.
Затова България и българските граждани, както казват някои, имат усещането затова, че е най-корумпираната като държава. Аз на времето, пък и го препоръчвам на други, има един филм „Усещане за жена”. Нали се сещате, че за да има усещане, в края на краищата трябва да го има и действието. След като го има това действие, а именно корупцията, затова има и усещане за корупция.
Уважаеми господин вицепремиер, моето предложение е да отпадне. Нямаме нищо напротив и аз, и колегите, и съм сигурен, че и Вие сте да се реформира целият сектор. Това предложение да стане за Министерството на отбраната, за Министерството на вътрешните работи, за ДАНС, за Военна информация, за НСО, за НРС и о`кей. Тогава даже аз, а и моите колеги от Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” нямаше да направим това предложение. Всички ние знаем, че такава реформа трябва да се извърши, но тя може да се извърши в цялата система, а не само в една част от системата, така както Вие предлагате, или по-скоро както министър-председателят явно предлага.
Затова според мен това предложение не само, че има лоши финансови последици, то ще има и лоши последици за нашата сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители! Трима от членовете на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” сме внесли предложение за отпадането на § 7.
По същество това може да се каже, че е и предложение на комисията, тъй като... (Реплика от народния представител Иван Костов.) Това, което видях ми се струва, че са трима, но да речем, че е подкрепено от четирима. Така или иначе предложението влиза като предложение на група народни представители.
Искам да кажа няколко неща. С този и със следващия закон по същество се нанасят четири поредни удара върху системата за национална сигурност, касаеща ДАНС. На първо място, орязването на бюджета, за който ще говорим след малко – със следващата точка, намаляване на коефициентите, намаляване на заплатите за пенсиониране – третият момент, от 20 на 15 и изплащане на 75% от тези заплати, което означава десет заплати и половина.
Считаме, и това е общо становище – на членовете на комисията от ДАНС, че за три години бюджетът на ДАНС е намален с 43%. В ДАНС беше извършено реформиране в истинския смисъл на думата. Там няма какво повече да се реже, господин Дянков. Ако нещо трябва да става, за да се побира в този бюджет и в тези ограничения, това означава да се променя Закона за ДАНС и да отпадат функции, зад които стоят пари. Ние смятаме обаче, че Законът за ДАНС, след като беше коригиран, е достатъчно добър и не се нуждае от каквито и да било промени.
Аз бих казал, че до известна степен това ми прилича на някаква наказателна операция по отношение на ДАНС. Такова усещане, тъй като си говорим за усещане, има в нас и то не само усещане, това си е действие. Аз мисля, че тук се избиват, казано на жаргон клинци откъм Министерството на вътрешните работи. Там имаме един бюджет, който е над един милиард. Там нямаме реформирана структура – в Министерството на вътрешните работи, там имаме четири пъти тази година добавки към бюджета – веднъж 15 милиона, втори път – 9 млн. 700 хил., трети път – 6 милиона, четвърти път, вчера, 6 милиона и половина.
Не може да се сравни трудът на работещите в Държавна агенция „Национална сигурност” с труда на работещите в системата на МВР и на Полицията, без да подценявам ни най-малко ролята на труда на работещите в Полицията, не искам да кажа това. Но тук става дума за различен труд и за различен обем и количество хора, заети в тази система. Не може в МВР да работят 60 000 души, от които 28 000 униформени. Не може там да са натрупани структури като „Пожарна безопасност” и прочие, и прочие, нямащи пряк ангажимент към тази агенция. Както и да е, оставям настрани Министерството на вътрешните работи.
Ние смятаме, че трябва да има друг подход към Държавна агенция „Национална сигурност”. Очевидно министър-председателят няма достатъчно време да се занимава с нея и ресорният вицепремиер, който преди малко излезе, действа така, че се правят сериозни опити да бъде притеснена работата на ДАНС и да не даде възможност да се разгърне и да изпълнява пълноценно своите задължения.
Ето защо, отново повтарям, ние предлагаме § 7 да отпадне от предложения бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дъбов.
Реплики? Няма.
Има думата господин Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! Коментираме един изключително чувствителен от гледна точка на държавността въпрос, свързан с бюджетирането и организацията на работа на Държавна агенция „Национална сигурност”. Въпросът, разбира се, е доста по-общ, свързан с бюджетирането и на целия сектор „Сигурност”, защото в рамките на последните три години най-тежкият удар, който държавата е нанасяла върху различни свои сектори, е върху сектор „Сигурност”. Бюджетът на Държавна агенция „Национална сигурност” е намален 43%, бюджетът на Външното разузнаване е намален с почти толкова проценти. Нямаме други сектори, в които да са нанасяни такива удари.
Нещо повече, както отбеляза и господин Дъбов, става дума за хора, поели изключително тежки задължения при сключването на трудовите си взаимоотношения с държавата, огромната част от тях, работещи честно и почтено, в интерес на българското общество. Когато ние на няколко пъти им намаляваме бюджетите с по 10 милиона, когато сумарно за три години намаляваме бюджетът на Държавна агенция „Национална сигурност” с 43 милиона. Когато виждаме, че това е една от малкото структури, които за тези години съумя да проведе определена реформа от гледна точка на оптимизиране на състава с реални съкращения, от гледна точка на извеждане на реални приоритети, и то ключови, свързани с пролиферацията в борбата с терора, контрола върху гранично-пропускателните ни пунктове – не мога да не подчертая, че това е една от първите служби, които през 1990 г. получиха авторитетно международно признание, днес ние ги поставяме на нулата. Днес ние им казваме, че е по-добре да не работят. Днес ние им казваме, че техните служители, които имат по 10, по 15, по 18 години трудов стаж, са нежелани от държавата. Какво очакваме, че ще направят те като избор? Да останат с намалени и намаляващи заплати, да останат унижени да работят за държавата, за която са дали голяма част от живота си, лишавали са децата си, семействата си, да излязат на улицата и да гласуват, защото немалка част от тях са с кредити и рискуват да останат без жилища, или да отидат от другата страна на барикадата. Това упражнение веднъж вече беше правено, за съжаление в годините с променлив ентусиазъм е правено от различни правителства.
Ние имаме ли днес оценка каква част от състава на Държавна агенция „Национална сигурност” са пуснали рапорти за пенсиониране? Говоря за чисто физическа бройка. Разбира се, ние ще подготвим въпроси и към министър-председателя на тази тема.
Нима днес няма усещането, че става дума за напускането на гръбнака на службата. И утре ще искаме да бъде направена реална оценка на състоянието, общо казано, на сектор „Енергетика” и на евентуални злоупотреби там, независимо по кое време става дума, или реална оценка на контрабандата, или реална оценка на корупцията. Или една от идеите днес е да не допуснем Агенцията за национална сигурност да работи ефективно, да направи оценка на процесите, свързани с корупционните практики и действия и на различните сектори на нашето стопанство в условията на криза?
Защо да не вярваме примерно на някои средства за масова информация, които твърдят, че в Държавна агенция „Национална сигурност” има около 200 рапорта за пенсиониране? И това не са хора, които са започнали трудовия си път преди 1990 г., тоест не могат да бъдат вкарани в клишето – абе, борим се с онези недоубити контри от Държавна сигурност. Това са хора, започнали работа през 1994-1995-2000 г. Какво им казваме на тях? – „Марш, държавата не ви иска! Отивайте да работите, вие знаете къде!”
Имаме ли някаква обективна преценка колко от сенчестия сектор вече е проявил интерес към тях? Имаме ли оценка за проявата на такъв интерес? Даваме ли си сметка на какво може да бъде подложена държавата утре?
С този бюджет ние удряме агентурата! С този бюджет удряме служителите със средно образование! С този бюджет удряме гръбнака на службата! Ние им предлагаме условия, нямащи нищо общо с тези, под които те са се подписали, че започват работа за държавата.
Да, има проблеми! Да, такива стъпки се предприемат в цяла Европа. Но когато се тръгва в този чувствителен сектор, да се нанесе такъв тежък удар върху гръбнака на ключова служба, пак казвам, до нея веднага поставяме Външното разузнаване. Това са двете служби, в които може да се каже, че през последните 15 години са направени много сериозни реформи – и като бройка, и като оптимизация на състава, и като центриране на приоритети. И днес ние казваме и на тях: „Вън, марш оттук!”
Направена ли е оценка какви са проблемите догодина пред сигурността на обществото от гледна точка на кризата? (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Кой плаща това, което МВР направи, за да гарантира спокойствието по време на тракторните манифестации из столицата и въобще из държавата? Ние предприемаме определени действия, сигурно продиктувани от кризата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Определеното време изтече, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: ...без да си даваме сметка какво очакваме утре? Затова Ви моля да преосмислите тези Ваши предложения. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Прави лошо впечатление, госпожо председател, че когато се разискват въпроси на националната сигурност, ключови фигури, водачите на парламентарното мнозинство, съвсем очевидно не слушат дебата. Това се отнася и за председателя на Бюджетната комисия, и за председателя на Парламентарната група на ГЕРБ, а става въпрос за най-сериозните работи в държавата! По-сериозно от това не може да има!
Ако светът е в тежко положение, както твърдите, то от това тежко положение произтичат рискове за националната сигурност на страната. Кой ще предупреди за тези рискове за националната сигурност, ако не специализираната държавна институция? От какво се нуждае тя, за да го направи? Нуждае се от нормално финансиране и трябваше да се изслушат тук аргументи.
Това безхаберие, това пълно нежелание изобщо да се занимаваме с тази тематика, според мен, е опасно. Това е опасно! Аз по никакъв начин, последният човек съм, който може да бъде упрекнат, че харесва Румен Петков, но Румен Петков говори тук. Той е бивш министър на вътрешните работи, носил е за някакво време някаква отговорност – сериозна, видял е някакви проблеми, изказва се от тази гледна точка. Аз лично като съм в залата, ще слушам какво говори. Така че този подход е лош.
Господин министър, този начин, по който Вие се опитвате да решите въпроса, наистина е дълбоко порочен. Трябваше да сложите всичко на една плоскост – да третирате като кабинет всички по еднакъв начин. Трябваше, ако ще ограничавате условията, бонусите, заплатите при пенсиониране, всичко да става наведнъж по отношение на всички. Сега се получава точно обратното. Сега е добре да си чиновник в Министерството на вътрешните работи, по не е добре да си полицай, разбира се, защото си навън, и най не е добре да си най-натовареният с отговорност човек, защото от тези хора се чака наистина да предупредят правителството, да предупредят кабинета за много сериозни рискове.
Една от последните теми, която ние сме обсъждали, е може ли кризата в Гърция да ни повлияе в България. Изслушахме един много смислен и специален доклад на тази тема, който, надяваме се, че е стигнал и до правителството и прочие. Такава информация, такава защита, подпомагаща превенцията на рисковете за национална сигурност никой в страната не може да даде. Това не е милиционерска работа, не е полицейска. Това не е работа на Националното бюро за борба с организираната престъпност. Тук става въпрос наистина за сложни въпроси. Става въпрос за междуетнически конфликт, за желанието някой, примерно, да направи помашка партия или помашка нация, или да разпали религиозни конфликти – все неща, които се случват на държавите по време на тежки кризи. И аз си мисля, че наистина е много лош подход да се третират по различен начин. Защото и аз оставам с впечатление, че някой наказва Държавна агенция „Национална сигурност” с такива санкции. Не знам поради каква причина.
Разбира се, че имате основание да кажете: „Заплатите в Държавна агенция „Национална сигурност” стартираха като по-високи от другите системи.” Да, имате това основание. Дайте да седнем обаче да го видим.
Знаете ли какво се е случило в момента в ДАНС? Ами, те сами си орязаха заплатите, без да изчакат вашите промени. Хората там са съвестни. Те са подходили по правилния начин. Усещат при какви условия са поставени и не жертват работата. Първото нещо, което пожертваха, бяха собствените си заплати. Те заслужават да бъдат поздравени, защото са се държали като истински защитници на националната сигурност на страната. Хайде сега – прас с бюджета, и това нещо, което те направиха доброволно, да им го махнем. Това на какво прилича?
Аз не мога да разбера като частична мярка такова действие, след като огромната машина за безобразия, наречена Министерството на вътрешните работи, където нашият председател Ви каза – там половината са чиновници, половината не са на улицата, не охраняват реда, не са вътрешен ред, не са обществена сигурност. И вие оставяте там 30 000 души и сте се взрели в тези 2000 души ли са, колко ли са – да не казвам точното число – на Държавна агенция „Национална сигурност”. Много лош подход! И според мен се прави с пълно безгрижие. Дано не става престъпно безгрижие по отношение на националната сигурност на страната.
Благодаря Ви, госпожо председател. Направи ми впечатление, че оставихте господин Румен Петков да говори колкото си пожелае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорихте 5 минути и 50 секунди, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: И съм сигурен, че не е заради Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пет минути и 50 секунди. Вашите колеги виждат на таблото колко минути съм Ви оставила и Вие да говорите.
Реплики?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Костов, според мен Вие подценявате причините, които изтъкнахте за отношението, което е изразено в това законодателно предложение като престъпно бездействие или нехайство. Мисля, че две обяснения заслужават внимание и Ви предлагам да помислите по тях, ако искате да реагирате. Едното е, че хората, които разполагат с властта, нямат интерес от силна структура, която да се занимава с разкриване на основните фактори за корупция, за срастване на различните видове власти и за взаимното обслужване на интереси. Защото тази служба, наред с другите задачи, има и такава задача.
Второто обяснение може да бъде повече психологическо, но често в живота тези мотиви не са за пренебрегване – определени, как да кажа, биографични комплекси или предубеденост от страна на министър-председателя, на ръководителя на Вътрешното министерство към тези структури. Така че според мен това са първите две причини, които трябва да бъдат анализирани и да не бъде оценявано това обяснение с факта – виждате ли, толкова много други неща има, това някак не е първата задача на държавата и затова е станало така, че първо от тях ще бъдат намалени средствата.
И ние стигаме до огледалния образ – докато преди повече от 20 години се толерираха структурите на Държавна сигурност за сметка на другите части от МВР, сега виждаме в обратната посока да се толерират определени части от МВР за сметка на структури на националната сигурност, вместо те да бъдат разглеждани като нещо, което е необходимо със своите конци и със своята роля в българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз не съм в състояние да направя такива разсъждения. Аз не зная как се разсъждава, без да има човек сериозни, солидни факти. В това отношение тук има много големи майстори, които могат без никакви факти, без никакви доказателства да говорят в продължение на десетки години едни и същи празни неща.
Няма значение каква е причината, важно е какво е в момента състоянието. Мен състоянието ме тревожи. И би трябвало тези, които са отговорни за съдбата на нашата държава, да се разтревожат за моментното състояние. Моментното състояние е блокирана система в най-важната й част, която може да даде отговори, да предупреди, да посочи какви са мерките за превенция и прочие. И тази тема все по-силно и по-силно е притискана и блокирана. Мен това ме вълнува и това ме притеснява.
Защо се прави? Аз не съм майстор на психически атаки и на персонални, да казвам какъв е Бойко Борисов, защото той имал комплекси и т.н. ... Това не е важно. Важно е какво е положението. Положението е опасно за страната. Трябва някой да го каже. България е в много трудно състояние. Могат да произтекат много сериозни рискове. И тези хора, на които аз пак искам да отдам дължимото, да кажа, че имат чест като истински бранители на националната сигурност, да чуят поне от нас тук, че ние разбираме в какво трудно положение са поставени. И виждаме, че към тяхната работа, към техния труд има пренебрежение, има нежелание да се съобразява правителството.
Ще дам само един пример – министър-председателят избърза да класифицира конфликта в Катуница като битов – битов-престъпен. Но с доклада при нас хората казаха, че са възникнали 40 протестни движения в 40 града в страната. Четиридесет митинга, което в никакъв случай не означава, че това е битово убийство. Може ли министър-председателят да си затваря очите пред информацията, която има Държавна агенция „Национална сигурност”? Опасно е, когато министър-председателят не обръща внимание какво му казват специалистите, какво му казват професионалистите в дадена област. Те го предупреждават, а той говори за някакъв битов инцидент. Е, как ще е битов инцидент?
Ето това е отношението към Държавна агенция „Национална сигурност”. Това е лошото за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, аз ще започна с едно предложение по отношение на начина, по който да гласуваме по този параграф, обръщайки се към Вас и към народните представители от мнозинството, не само, но преди всичко от тях, а именно да се отхвърли този § 7. Разбирам може би неудобството да се гласува „против”, но има предостатъчно основание за всеки от народните представители най-малкото да се въздържи.
Първо, самите бюджетни ефекти от евентуалните промени са пренебрежими, те не влияят на макроикономическите, на бюджетните параметри. Второ, всички аргументи, които бяха изразени и от господин Бакалов, и от всички други, които говориха след това, ясно сочат, че една пълноценна Държавна агенция „Национална сигурност” в сегашния момент е жизнено необходима на страната.
В началото на тази година, госпожо председател, от ДАНС беше внесен доклад за състоянието на националната сигурност в Народното събрание. Беше поначало засекретен, имаше и публична част, която беше огласена. Той получи еднозначната оценка: може би за първи път е представен такъв комплексен анализ за рисковете за националната сигурност във всички основни области – не само на стриктната сигурност, на разузнаване, контраразузнаване, но и в социалната, в икономическата, във всички области на икономиката и на обществото.
Затова според мен коректният подход в случая би бил да се проведе много сериозен диалог, анализ с участието на ръководството на държавната агенция, специализираната комисия в Народното събрание и другите заинтересовани звена на парламента, ръководствата на парламентарните групи, които преди всичко да се запознаят много обективно с всички предпоставки, които да направят агенцията още по-ефективна, имайки предвид изискванията за икономия, имайки предвид това, което беше съобщено – че те самите съзнават тази необходимост, така че да се осигури функционирането на агенцията още по-добре, пълноценно в период, в който ние всички казваме, че и България, и светът са изправени пред непознати предизвикателства в една кризисна ситуация, която е с безпрецедентна дълбочина в следвоенната история и която е с непознати характеристики! За първи път светът се сблъсква със ситуация, в която пазарите диктуват на държавите, когато рейтингови агенции със своите действия поставят под въпрос финансовата и икономическата стабилност на огромни, крупни, водещи държави!
Ние в този момент се лишаваме от интелектуалния център, който трябва да бъде в състояние да анализира по-добре от всеки друг и да представи на държавните институции – правителство, парламент, президент, към когото има Консултативен съвет за национална сигурност, един наистина насочващ към отговорна политика анализ.
Повтарям предложението си, госпожо председател – този параграф да не бъде гласуван, да не бъде приеман просто така, защото е поредното предложение, направено от мнозинството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Не са много случаите в тази зала, когато при гласуване на предложение за промени на бюджетни или данъчни закони имаме предложение, подкрепено едновременно от опозицията и от управляващите. Не са много случаите, когато една парламентарна комисия взема подобни важни решения с единодушие, какъвто е този.
Казвам всичко това, за да подчертая, че в случая не става въпрос за някакво опозиционно предложение, което цели да оспори политиката на управляващите, а става въпрос за изключително сериозен проблем, по който цялата комисия е единодушна, в това число и представителят на управляващото мнозинство – на Партия „ГЕРБ”, се е присъединил и е сред вносителите на това предложение.
Самият факт, че преди мен по тази тема говори председателят на Народното събрание, бившият министър-председател Иван Костов, бившият министър на вътрешните работи Румен Петков, показва, че това са все хора, които имат достатъчно познания по проблематиката на националната сигурност; показва, че проблемът наистина е сериозен.
Ние няколко години слушаме от вицепремиера Дянков, че той дава пари срещу реформи – нещо, което лично аз подкрепям. В случая очакваме една агенция, една система, една структура, която се е реформирала, да не бъде наказана за това, че се е реформирала. Както казаха говорещите преди мен, за две години бюджетът е съкратен от 135 на 76 милиона – предлага се съкращение, което е над 40%.
За разлика от много други системи, които правят публични разходи, които тепърва трябва да бъдат реформирани, Държавна агенция „Национална сигурност” извърши тази реформа. Аз не виждам защо тя трябва да бъде наказвана за това, че дисциплинирано си върши работата, за това че се е реформирала, за това, че може би нейните служители не си позволяват да излязат пред службата да пушат цигари, да пият кафе и да правят квазисиндикални действия. За това ли я наказваме?
Даваме ли си сметка, че вкарването на различен подход в службите за национална сигурност, като това да си запазим обезщетенията от 20 заплати – в Министерството на вътрешните работи, в Българската армия, и същевременно да ги намалим на 15 в Държавна агенция „Национална сигурност”, създава разделителна линия, която не е добра в никакъв случай в отношенията между тези служби?
Господин Петков зададе въпроса: „Наясно ли сме колко рапорта има пуснати?”. Допреди една седмица бяха над 160. По сега действащото законодателство тези рапорти, като се удовлетворят в бюджета на ДАНС за тази година, ще се яви дефицит от минимум 12 милиона! Тези хора ще напуснат, защото за тях това е важно. Защото е важно, когато се правят реформи в тези системи (никой не отрича необходимостта от тази реформа), те да се правят с някаква предвидимост. Да е ясно, сега ние да заявим какво ще се случи след 3, след 4 или след 5 години, а не да правим от днес за утре толкова съществени промени, които да се отразят по такъв начин на тези хора.
Говорим за над 150-160 души, които, както казаха преждеговорившите, са гръбнакът на тази служба. Всеки един, който малко или повече има понятие от национална сигурност, е наясно, че квалифицирани специалисти, аналитици – хора, които могат да вършат тази специфична дейност, се изграждат с години, че международното доверие между службите много често е персонализирано, че чуждите служби имат свои колеги, към които имат персонално доверие и много трудно се изграждат такива персонални контакти!
Когато тези 150-160-180-200 души напуснат, ние де факто обезглавяваме цялата служба. Много време ще бъде необходимо да се изградят нови аналитични възможности на тези, които ще ги наследят, за да може службата да функционира. Много време ще бъде необходимо да бъдат заменени от хора, които да създадат своите персонални контакти, които да се ползват с необходимото доверие на чуждите служби.
Обръщам се към Вас, колеги от ГЕРБ: във Вашата парламентарна група има достатъчно хора, които са прекарали голяма част от живота си в службите за сигурност. Опитайте се да чуете разума в себе си и да подходите така, както се очаква да подходи човек, който познава проблематиката. Повтарям, тук не става въпрос за опозиционно заяждане, а за изключително важен за държавата въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Преди години имах възможността да участвам в този Съвет на тройната коалиция, когато беше разискван точно Проекта ДАНС и когато се взе решение по този закон – за създаване на тази агенция.
Много добре си спомням, че тогава имаше едно много положително отношение, положително мнение от страна на нашия стратегически съюзник – Съединените американски щати, и че след като това стана факт, бившият президент Буш си позволи да нарече тогавашния министър председател Сергей Станишев „Мистър Клийн”. Действително беше ясно, че без създаването на такава институция не може да се пребори тази корупция в България по висшите етажи на властта и да има някаква контрамярка на монопола, който го имаше в държавата от страна на Министерството на вътрешните работи.
Това никак случайно не беше създадено, а според моето скромно мнение (аз не съм от тази система, нито съм бил в такива комисии, но става ясно от това, което фактически съм слушал при тези обсъждания на тези въпроси), това е един начин индиректно да се реформира самото Министерство на вътрешните работи, тоест, това е един от жизнено важно значение въпрос за държавността в България, за нейното демократизиране и, ако мога така да кажа, за намаляване въздействието на тази сива престъпност, която я има навсякъде и която, за съжаление, май че се увеличава, както се говори в тези агенции. Тук дават техните изследвания.
Това действително е един много кардинален въпрос. От една страна, намаляваме постоянно армията, сведохме я едва ли не до 2 батальона от 9 хил. души сухопътни войски. Тези институции, които, откакто има българска държава, крепят държавността – армията и разузнаването, ние с лека ръка ги намаляваме. Това е нещо, което беше създадено и започна да действа. То беше реформирано и се самореформира. И от тези комисии в Народното събрание развитието на ДАНС се оценява положително.
На мен ми се струва, че това, господин вицепремиер, вероятно се налага и аз се солидаризирам с идеята това просто да се отложи, да не се гласува, да отпадне тази точка и още веднъж да се преценят нещата.
От една страна, на Министерството на вътрешните работи му запазваме бюджета, даже го увеличаваме, а посягаме на друга, според мен, не по-малко важна институция.
И много Ви моля – аз се зарадвах, когато Вие говорехте, че трябва да се дадат повече пари за образование и култура за сметка, да кажем, на Министерството на вътрешните работи. Това е абсолютно вярно и Ви поздравявам за това Ви съждение, което го направихте публично. Мисля си тук да кажа на колегите от ГЕРБ – просто, колеги, разберете, че това действително не е лековат въпрос.
Най-разумното нещо в момента е това да отпадне, да има време спокойно да се обсъдят нещата и да се вземе едно правилно решение. Недейте да прибързвате с нещо, защото щети след това трудно се възстановяват. Много моля сериозно да се погледне на този въпрос.
Господин вицепремиер, трябва да се преоценят нещата според мен. Надявам се, че държавническото чувство ще заговори във всеки един от нас. Тук аз не говоря като опозиционен депутат, аз говоря като български народен представител, който е искал и съм работил по силите си, да имаме една нормална държава, да има баланс на интереси, да има такива държавни органи, които да следят и да се борят с висшата престъпност, пък и да ни предпазват в този глобализиращ се свят от опасностите, които си ги има, които ще нарастват и ще се разнообразяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, господин вицепремиер, господин министър, дами и господа народни представители! Аз оценявам каква е обстановката в страната, каква е международната обстановка, и осъзнавам необходимостта от реформи и промяна.
Уважавам Вашите усилия, господин вицепремиер и министър на финансите, това нещо да бъде реализирано, но вниквайки във философията на този текст, аз искам да насоча Вашето внимание в следния аспект: в случая не се провежда реформа в цялата система и това, което се предлага в този текст дори не е санкция по отношение на Държавната агенция „Национална сигурност”.
В условията на сериозни трусове в Европейския съюз, в условията на нашето членство в Европейския съюз, считам, че националната сигурност е особено важен фактор за защита и на икономическите интереси на нашата страна, дори в рамките на Европейския съюз.
Това, което мен ме притеснява, е, че така предложеният текст предполага не реформа в Държавна агенция „Национална сигурност”, а разкрива държавна политика по отношение на националната сигурност. Ето това е, което мен ме притеснява в така предложения по този начин текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Ако се отворят стенографските протоколи ще се види, че още при създаването на Националната агенция имаше много тежки дебати. В крайна сметка тогава ние от десницата и аз, като заместник-председател на ОДС, съм пледирал категорично против такава мегаструктура.
В онзи период ДАНС обедини несвойствени функции и дейности, които на по-късен етап с консенсус в пленарната зала се стигна до извода, че трябва да бъдат променени. И неслучайно след последните поправки в закона бяха отнети част от правомощията и функциите на ДАНС.
Естествено е, след като една такава мегаструктура беше частично преструктурирана и преобразувана, да й се намали бюджетът. Нещо повече, за тази агенция в условията на тежка финансова криза (съпоставимо с подобни структури в Италия, Франция, Великобритания особено, можете да направите справка и да видите, че Джордж Озбърн намалява бюджета с повече от 40%), трябва да сме реалисти, да гледаме числата такива, каквито са, а не тук да се изваждат доводи, които нямат нищо общо с параметрите, заложени в бюджета.
Само искам да припомня на уважаемото народно представителство, че ДАНС за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. е похарчила 425 млн. лв.! Чувате ли цифрата? – 425 милиона от създаването си до днес!
Ако тези близо 500 милиона бяха отделени от националния бюджет за съфинансиране и усвояване на средства по европейските програми, в държавата щяха да влязат реконструкции, за образование, за инфраструктура и така нататък, поне 2 милиарда. За тези 500 милиона може ли някой от ДАНС да дойде тук, на парламентарната трибуна, и да каже какво е свършено от създаването на тази агенция? Колко са завършените разработки, какъв е ефектът от борбата по висшите етажи на властта и какво конкретно е направено?
Тъй като беше променен Законът за ДАНС е нормално да бъде променен и бюджетът на ДАНС. Аз се надявам през тази година, господин вицепремиер, Вие да бъдете инициатор за същата промяна и същата реформа в системата на МВР, за да може за следващия бюджет тук, от тази трибуна, отново тези, които искат да няма промяна, всъщност тя да се случи, защото тя е в полза на държавата и трябва час по-скоро да стане факт. Затова да се изтъкват аргументи колко рапорти са дадени за пенсиониране, като се има предвид каква е средната работна заплата в системата на националната сигурност и по-конкретно в ДАНС, съпоставимо със средната работна заплата в образованието, в науката, в частния сектор, просто нещата са немислими за съпоставка.
Много моля всякакви спекулации да бъдат оттеглени и да се гледа реалистично. Ние ще подкрепим това предложение, защото то е изключително разумно, особено сега, в контекста на цялостния консервативен характер на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господа министри! Уважаеми господин Янев, човек не трябва да има много дълга памет, за да си спомня Вашето добро сътрудничество с ДАНС в различните етапи, и сега изведнъж Вие се появявате като най-яростния опонент на структурата. Само ако разтвори вестниците от 2009 г. до сега, ще види салтоморталето, или не знам каква дума, във Вашата позиция. Всъщност Вие заблуждавате залата – тези милиони, дето ги говорите, ги няма.
Аз съм може би човекът, който най-тежко е изпитал, бидейки министър на вътрешните работи, увеличението на възнагражденията в ДАНС тогава. Големият проблем тогава беше, че не може да се даде същата стъпка на онази, голямата система. Но сега това, което се прави!? Ние в момента не дискутираме въобще намаляването на бюджета. Ние дискутираме подстригването под гребенче на различните категории. Ако се каже: „Съкращаваме Ви бюджета и правете реформа!”, това е едно. Ако се каже: с тези намаления, които тук са предвидени, специално в текста, който обсъждаме, най-качествените хора в ДАНС ще си тръгнат, хората със знанието, хората с възможностите за анализ и там ще останат тези, които просто ще останат на служба.
Иначе е крайно некоректно да сравнявате един или друг сектор по този начин. То е малко като тази работа между голямата Ви любов към ДАНС до крайното Ви отрицание и сравнението, което сега правите с други сектори. Тук можем да вкараме в дискусията такива секторни противопоставяния, всъщност една успешно ползвана от кабинета популистка политика, че чудо да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Митовете рано или късно винаги се развенчават. Я пратете сега Румен Овчаров да ми каже аз какво да правя и да каже, че РЗС е продукт на ДАНС. Това са дрън-дрън на селския мегдан на гр. Кула. (Шум и смях.)
Когато говорите отговорно за такива сериозни теми, свързани с огромен бюджетен ресурс от българския данъкоплатец, трябва да съизмервате как са ощетени всички останали сектори и сфери и тогава да заемате подобна позиция.
Ако трябва да сме искрени, ние и тогава, когато Вие бяхте министър на вътрешните работи, и по-късно сме били критици на ДАНС. Може да отворите стенографските протоколи на Комисията за контрол на ДАНС и да видите в кой момент кой какви позиции е заемал, така че това, което казвате и искате да внушите, господин Миков, на обществото, е типичен социалистически популизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на точка седма – Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 68, против 25, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Други изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Нека малко да затворим страницата с една изключително сериозна политическа платформа като на известния Янев. Той е широко известен във всякакви ситуации. В цялата страна, в целия политически спектър той предизвиква веселие в публиката и, разбира се, получи една добра оценка на последните избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви помоля, без лични квалификации, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Що се отнася до това, което се случва с намаляването в обсъждания текст. Имах повод преди малко вече да коментирам, най-вече се обръщам към министъра на финансите. Всъщност това се отнася не само за тази изключително важна за националната сигурност структура. Това се отнася и за други сектори, в които самото съкращение, което е необходимо на разходите, трябва да бъде предшествано от вътрешно осъзнато и проведено преструктуриране, защото другото означава риск от общо съкращаване, което да направи капацитета нулев. Това е голямата опасност и всъщност е пробният камък, критерият дали се прави реформа за подобряване на капацитета и намаляване на разхода в съответния сектор, или се орязва разходът и се унищожава капацитетът. Това е голямото изпитание пред правителството днес и пред мнозинството.
Кой е проблемът, който трябва да реши правителството и мнозинството? Секторните противопоставяния. Противопоставянията между необходимостта на фиска, на държавния бюджет, възможностите, отношенията на секторните политики и ведомственото усещане нещата да останат такива, каквито са – инерционността, която се бори с всяка реформа. Мисля, че в това отношение правителството има сериозен проблем. Той е проблем особено по отношение на сектора „Вътрешна сигурност”.
Ако трябва да се отчете някаква реформа навън. Понеже в системата на Министерството на вътрешните работи тази реформа беше спряна практически преди две години и бюджетът докара нещата, аз съм казал на господин Цветанов преди две години, че ако не се продължи онова действие, бюджетът ще го принуди вече да реже с по-едрия сатър. А когато режеш с едрия сатър, има рискове освен гнилото да изрежеш и здравото. Точно такъв е случаят с ДАНС.
Още веднъж моля да чуете разумното предложение на господин Пирински. Нека този текст да се отложи. Нека още веднъж да се седне и да се види, защото по едно или друго стечение на обстоятелствата аз не като министър, но като председател на парламентарната група съм участвал в структурирането на ДАНС. Знам защо тогава се получи това несъразмерно увеличение на заплатите. Защото там трябваше да се интегрира капацитет на Военното контраразузнаване, които бяха с офицерски чинове и имаха по-високи възнаграждения. За да се получи интеграцията, разбира се, и бюджетът осигури тази възможност, тогава стана това. Днес, пак Ви казвам, има много сериозен риск с мръсната вода да изхвърлите бебето. И ако този риск не се осъзнае от всички, сигурно няма да бъде далече времето, когато оценките ни за капацитета, и не само нашите, на нашите партньори...
Ако България се намираше в центъра на Европа, това не би имало толкова голямо значение. България се намира на географско място в голямата зона Евразия – място, в което тази структура има изключително важно значение. И няма значение от етикета на вратата – дали е НСС, дали е ВКР, дали е ДАНС. Функциите, наследството, ако щете – историческото наследство с цялата му противоречивост, е добавена стойност за европейските и за атлантическите ни партньори. И когато се тръгва да се одялква тази структура със сатъра, имайте предвид, че в много късо време тя няма да струва вече нищо.
Ако сте тръгнали да закривате тази структура – това е по чистото и по-почтеното решение. Но нека не я прокарваме през една агония и отдръпване на най-добрите служители. Няма да коментирам темата, че най-добрите служители няма да останат без работа. Тези, които са си подали молбите в момента, има къде да отидат. Лошото е, че тази структура ще катастрофира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Аз съм работил в контраразузнаването. Ако има друг такъв в залата, нека да си каже. Поради което искам да заявя, че всичко казано днес вляво, бяха пълни глупости. Не разбират.
Преподавам „Национална сигурност” в университет и смея да твърдя, че реформата, която стана по време на мандата на Станишев, беше абсолютно неправилна.
Едва ли сега е моментът да подемаме дебат за националната сигурност. Аз съм един от големите радетели за реформи и за единна разузнавателна общност. Това мое мнение съм казвал и в книгите, които съм писал в областта на националната сигурност. Имам над 40 научни публикации в тази област. Само че мастодонтът ДАНС, който Вие направихте, се оказа огромен воденичен камък за обществото. Той стартира с бюджет от 100 млн. лв. в годината на създаването си. Господин Яне Янев беше абсолютно прав в цитираните цифри. Всеки може да си направи проверката, че близо половин милиард евро са изхарчени от ДАНС от създаването му до днес. Въпросът е какъв е резултатът от неговото съществуване, какъв е контраразузнавателният продукт, който ни дава този мастодонт?!
Очевидно е, че нямаме нито едно сериозно антикорупционно разследване по високите етажи на властта. А ДАНС беше замислена като антикорупционна структура. Само че тя не работи като антикорупционна структура, поради което аз лично не виждам никакъв смисъл от нейното съществуване.
Аз съм радетел за закриването на ДАНС. Единната разузнавателна общност трябва да бъде структурирана по съвсем различен начин, а не по този механичен начин, по който бяха обединени военни и граждански структури в областта на контраразузнаването – гражданско контраразузнаване, военно контраразузнаване, финансово разузнаване. И всичко това – в един кюп.
На входа на системата през последните четири-пет години влязоха половин милиард лева, а от другата страна излезе една кръгла нула. Нито едно антикорупционно разследване! А същевременно – акции, които много наподобяват полицейските, както бяха разпитите на българските граждани, които подкрепиха подписката за нова Конституция – как бяха карани насила да подписват декларации и да се отказват от подписите си за нова Конституция, и какво ли още не! В ДАНС бяха правени срамни неща, включително разследване на сексуалното поведение на български граждани.
Не ни трябва ДАНС! Подкрепям идеята, която очевидно ще проведе министър Дянков – полека-лека тази служба да бъде закрита. Естествено, на нейно място трябва да възникне нова служба, но това трябва да стане след много сериозен дебат в областта на националната сигурност, много сериозен дебат за единната разузнавателна общност, как точно да бъдат структурирани държавните специални служби, защото сега виждаме хаотичност, която впрочем не беше решена със създаването на ДАНС.
В момента имаме специални служби, които са на подчинение на президента – пълен абсурд, защото смисълът на специалните служби е да подпомагат изпълнителната власт, тъй като тя провежда държавната политика, а не президентът на републиката. Какво прави НСО там, какво прави разузнаването там, защо няма закони, които да регулират тези служби?! Всъщност това е част от един много по-голям дебат, който е крайно време да се състои, а не само в тясна експертна общност.
Аз познавам хората, които на времето написаха Закона за ДАНС. Познавам лично експерти в областта на националната сигурност, но на тях им беше поставена задачата да направят мастодонт, който ясно показа, че освен да харчи пари, не може да дава никакъв смислен продукт на изхода на системата. Всъщност идеята е да се обработва информация. Преди да се обработи, тя трябва да се придобие.
Тук има наши колеги от Комисията за контрол на ДАНС. Нека да кажат тук, а ако трябва, да направим закрито заседание – колко специални разузнавателни средства са използвали от ДАНС и каква част от информацията им се придобива от агентура?! Нула от агентура! Механично използване като хамали на специални разузнавателни средства! Стигна се до пълния абсурд да бъде подслушван премиерът на Република България. ДАНС повече от половин година не може да даде отговор кой подслуша премиера! Мерси от такива служби! Да се махат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам дискусията.
Двете предложения – едното направено от Йордан Бакалов, а другото от народните представители Димитър Дъбов, Камен Костадинов, Иван Петров и Иван Костов, са идентични. Така че подлагам едновременно на гласуване и двете предложения за отпадането от законопроекта на § 7.
Комисията не подкрепя и двете предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 15.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 79, против 32, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По параграфи 8 и 9 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Взимам думата, за да предложа отпадането на § 9 от проекта, който е на вниманието на народните представители.
Уважаеми дами и господа, бих искал да започна изказването си със следния въпрос: кой или кои са тези гении, които родиха замисъла за реформа на сектора „Сигурност”, в частност на отбраната и на въоръжените сили, по начина, по който е предложен? Защото в този случай не става дума до обикновени предложения за промяна на условията за пенсиониране на военнослужещите. В случая предложението, което обсъждаме, е второто от предложенията, променящи тази система – става дума за промяна на пределната възраст. А че става дума за замисъл е видно от проследяването на всички предложения, които се включват в сферите, засягащи отбраната и сигурността.
Тези дни, тъй като не знаем кога ще гледаме бюджета на страната, ще видим какъв е бюджетът на отбраната и въоръжените сили. Той вместо 1,5 е в рамките на 1,2 от брутния вътрешен продукт.
Да, със сигурност се налага орязване на средства в сектори, които не са достатъчно ефективни и в които не се реализират реформи. Но, господа министри, или, господин министър, какво казваме на отбраната и на въоръжените сили? Прословутият рефрен: „Пари срещу реформи”, в този случай по отношение на армията, по отношение на въоръжените сили, по отношение на военнослужещите звучи: „Да, вие правите реформи, ама няма да получите пари. На всичкото отгоре ще направим промени, които ще накърнят вашите права и ще ощетят вашите интереси”. Защото освен бюджета имаме орязване на осигурителни права, имаме удар върху кариерно развитие, имаме промени, засягащи пенсионирането, и това няма как да не бъде включено в един цялостен замисъл.
Ако се опитаме да видим отражението на всичко, което се случва и което коментирахме по отношение на § 6 и § 7, можем да видим отражението върху различните нива на сигурност. Ами поне три от петте нива на сигурност се засягат в негативен план, тоест накърнява се тази сигурност с предложенията, които се правят – и на личността, и на групата или на групите, и на държавата. Защото какво друго означава „намаляването на средствата и ощетяването на правата на хората, работещи в сектора за сигурност”?
Конкретното предложение, обърнете внимание, засяга няколко групи – старшите и висшите звания и офицери в българските въоръжени сили, но не засяга двузвездните и тризвездните генерали. Защо?
Повишава се пределната възраст от 1 до 3 години от майор нагоре. Интересно обаче защо не засяга двузвездните и тризведни генерали и адмирали?! Това е един ясен знак, че тук имаме един не обективен подход – субективен подход. Имаме двоен стандарт, имаме избирателност. Стои въпросът: Защо?
Обръщам внимание на народните представители, че през 2002 г. имаше една поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили, която получи името на вносителя – народен представител от парламентарна група, която не присъства в Народното събрание, в резултат на която бяха съкратени около 300 старши и висши офицери. Тогава пенсионната възраст например за полковниците беше намалена от 56 на 53. Две хиляди и четвърта година, отново субективно, без разчети, тази възраст беше вдигната от 53 на 55 години. Сега се предлага пак за част от хората промяна в посока увеличаване.
Аз не изключвам вероятността, че има хора, които са заинтересовани и които приемат увеличаването на тази възраст. Те са сигурно близко до сегашната пределна възраст и приемат, че ще останат на служба. Но, обърнете внимание какво се случва с онези, които очакват кариерното развитие – „повишаване в звание”. Защо? Защото имаме за отбраната и въоръжените сили система, при която имаме определени длъжности в обхвата на едно офицерско звание. Следователно имаме като резултат запушване на тази система. Попитайте младшите офицери какво се случва с тяхното кариерно развитие и как приемат подобно увеличение. Със сигурност – негативно.
Ето защо, уважаеми дами и господа, без каквито и да е разчети, без да се търси какъвто и да е ефект или най-малкото да бъде аргументиран, ние за пореден път правим промяна, която засяга цялата система на въоръжените сили, цялата система на пенсиониране, цялата система на кариерното развитие.
Аз мисля, че това е неприемливо и затова ви призовавам да гласувате за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест искате да отпадне § 9 от законопроекта?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Преди малко гласувахме стажа за военнослужещите да бъде 27 години. Във връзка с това вносителите правят предложение за увеличаване на пределната възраст на различните звания, съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили. В предложението обаче не се засягат три групи военни звания, за две от които колегата Найденов спомена преди малко. Тук не се включват и войниците, и матросите, които по закон трябва да се пенсионират на 45 години. Ако 27 години е стажът, необходим за пенсиониране, то за да стигне до пенсионна възраст в тези 45 години един войник, един матрос трябва да започне работа на 18 години, а на 18 години все още част от тях не са завършили средно образование и може да се наложи и малолетни да влизат като войници и като матроси, за да успеят да се пенсионират в рамките на тези 45 години.
Моето предложение е тази възрастова граница на първата група, съгласно закона – чл. 160, ал. 1, т. 1, от 45, да бъде повишена на 47 години.
Считам също, че трябва да има равнопоставеност и ще бъде по-справедливо, ако се увеличава пределната възраст – на бригадния генерал от 57 на 58 години, до генерал-майор, което отговаря на контраадмирал, и генерал-лейтенант, което отговаря респективно на вицеадмирал. Те също да получат увеличаване с 1 година, съответно от 58 на 59 години за генерал-майор, и от 59 на 60 години за генерал-лейтенант. Така ще има коректност, равнопоставеност и няма да има засегнати и ощетени по един или друг начин.
Това е моето предложение – да бъде завишена пределната възраст на войниците, матросите, генерал-майор и генерал-лейтенант, съответно контраадмирал и вицеадмирал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Панчев, но такива предложения не са направени от вносителя и де факто не съществуват и в законопроекта.
Съжалявам, не мога да допусна да бъде гласувано такова предложение, което не е било обсъждано изобщо между първо и второ четене.
Има ли желаещи за реплики към господин Панчев? Няма.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, понеже тази точка, както и предишната, са доста специфични, бих искал да внеса известна яснота за философията и смисъла на промените, които предлагаме и които аз, сега – в началото и в края на моето изказване, ще ви призова да подкрепим.
За какво става въпрос? По принцип не иде реч за никакъв замисъл. Това е едно от мероприятията, което сме длъжни да направим, за да можем да приведем системата на въоръжените сили в съответствие със Стратегията за национална сигурност, която приехме, и в изпълнение на Програмата за развитие на въоръжените сили за следващите няколко години, които също приехме в Бялата книга за отбраната. Това – първо.
Второ, справедливо е и военнослужещите, както всички останали хора, граждани на Република България, наистина с доста специфични отговорности и задължения. За мое съжаление, като военнослужещ от Българската армия, аз искрено съжалявам, че не можем да дадем всички привилегии, които заслужават. Защото това, което ние предоставяме на нашите военнослужещи, в никакъв случай не съответства на това, което би трябвало да получават и което получават техните колеги от другите натовски армии, с които, разбира се, се сравняваме. Това са възможностите в момента. Правим максималното – по принцип.
Освен това, не бива да отваряме и много ножицата или демарша между това, което ползват като привилегии, включително и в социалната сфера военнослужещите от Въоръжените сили на Република България и цивилните граждани на републиката.
Не бих искал точно в момента и точно по този параграф да се изказвам за цифрите, за параметрите на бюджета за отбраната и въоръжените сили, защото той ще бъде коментиран тези дни, както се изрази и колегата, а и аз не знам точно кой ден ще коментираме този бюджет. Днес ще го започнем, а кога ще го свършим, това е отделен въпрос.
Конкретно по цифрите, по които говориха двама уважавани от мен колеги, които настина разбират от материята, искам да дам подробна яснота.
По отношение на това защо не са засегнати промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, касаещи т. 1, тоест редниците в българската армия. Те са единствените военнослужещи, които са на трудовоправни отношения. Това – първо.
Те служат в армията по 5-годишни договори. Засега философията на тяхната служба е, че те са изпълнителският състав. Тези, които са служили в казармата и тези, които имат понятие за какво става въпрос, знаят, че не е много редно да изискваме от хора на средна и по-голяма възраст да изпълняват неща, които трябва да изпълнява един редник. Затова считаме, че 45-годишна пределна възраст за редниците, е добре. Те са изпълнители, това го разберете! Няма да Ви обяснявам в различните длъжности точно какво изпълняват, защото е много специфично, има над 2 хиляди специалности във Въоръжените сили на Република България.
Второ, който от тях желае да се развива кариерно в Българската армия, той спокойно може по реда на същия закон, който ние сега частично променяме, да кандидатства да стане сержант и той вече влиза в друга категория. Може да се ползва от следващите точки, които ние променяме.
Друго – за да се пенсионира който и да е военнослужещ от Българската армия и за привилегиите, които му се полагат като военнослужещ, трябва да има не по-малко от две трети активна служба за осигурителния стаж. Тоест един редник, за да може да се пенсионира с привилегиите като служещ от Българската армия, трябва да има 18 години служба. Ако той започне не на 18, не на 20, а на 22 години, пак може да направи тези години – 25, дори 27. Може да направи тези години, за да се пенсионира по условията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
След това има диференцирано за младшите и старшите офицери – от една до три години, променяме цифрите за пределна възраст за служене на отделните звания. Това е така, преди малко се аргументирах, защото вдигнахме осигурителния стаж от 25 на 27 години. Правена е изключително точна сметка и даваме възможност на капитаните, на лейтенантите, на старши лейтенантите, на майорите да навъртят, казано на жаргон, в казармата тези 27 години, които са необходими за пенсиониране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявам се, господин председател, завършвам.
За генералите – майор и лейтенант, възрастта, която ние определяме – 58 и 59 години, ако са тръгнали нормално да си развиват кариерата от 22-годишни, вече имат по над 30 години служба, тоест те отдавна са преминали изискуемите 27 години.
Освен това, ако повишим тяхната възраст с още една година, ние ще ги доближим до възрастта, до която служи единственият генерал в България – Началникът на отбраната, на когото вдигаме възрастта от 60 на 62 години, за да може не само млади генерали, а и по-възрастни генерали да изпълняват тази длъжност 4 години.
Така че това е логиката, тя е изключително строга и доста добре аргументирана. Благодаря Ви. Извинявам се за закъснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Панчев, заповядайте за първа реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Позволявам си, господин председател, да направя реплика на господин Тошев. Тъкмо да му дам възможност в още три минути време да каже онова, което искаше да каже за генералите, защото това също е важно да се чуе.
Първо, уважаеми господин Тошев, не приемам Вашите доводи за войник и за матрос. Всеки от тях може да е решил неговата професионална кариера да бъде тази от начало докрай и всеки от тях може да се възползва от тези 27 години и да работи като такъв на трудов договор. Законът по никакъв начин не го ограничава. Ограничават го тези години, които в Закона за отбраната и въоръжените сили са посочени – 45.
Моето коректно предложение е, да станат 47 години, за да може един младеж, ако реши след гимназия да бъде войник, матрос, той да работи като такъв, да завърши трудовия си път и да се пенсионира като такъв, без да се налага предсрочно да бъде освобождаван, да се чуди къде ще намери работа след това, за да събере стаж още две години, за да се пенсионира и да се надява на едни добри старини.
Що се отнася до разликата в годините, които служат генералите, аз не приемам, че бригадният генерал, увеличавайки годините на 58 и на генерал от 60 на 62, не е нормално и на другите звания генерали – генерал-майор и генерал-лейтенант, респективно контраадмирал и вицеадмирал, да не увеличим с една година и техния стаж.
Моето предложение е коректно и аз считам, че то е редно да бъде гласувано, защото целият чл. 160, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е обсъждан в комисията и решението на комисията е било само за тези шест звания, а другите три просто са останали без да има решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Друга реплика?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Тошев, аз щях да приема част от Вашите аргументи, ако те бяха свързани само и единствено с повишаване на пределната възраст в отговор на промените според досегашните текстове на Кодекса за социално осигуряване, тоест увеличаване на общия осигурителен стаж от 1 януари на 2012 г. с по 4 месеца до достигане на общия осигурителен стаж в размер на 28 години.
Но ние гласувахме преди около два часа текстове, които водят до скокообразно нарастване и увеличаване на общия осигурителен стаж на 27 години. Това беше направено без каквито и да е аргументи и без каквито и да е данни, свързани с финансовия ефект върху системата. Нищо! Просто някой е гледал в тавана и е решил, че са 27, с две години повече. По какъв начин помагаме на системата? По какъв начин се отразява това на дефицита? Няма никакви разчети какво точно влиза в резултат на това увеличаване.
Второ, аз не получавам отговор на въпроса: защо за една част от военнослужещите, старши и висши звания, има повишаване на пределната възраст, а за други – няма; защо няма за двузвездните и тризвездните генерали и адмирали; защо няма за хабилитираните лица, които са с офицерски звания? Защо те отсъстват?
Затова казвам, че това е един субективен подход. Има определена избирателност, която аз не харесвам. Тъй като нямам друга възможност да направя предложение за корекции на съществуващо предложение, аз предлагам да отпадне.
Може да има основание, аз неслучайно казвам, че не изключвам вероятността да има подкрепа на това предложение в средите на военнослужещите, но дайте ми разчетите. Как точно изглежда пирамидата на офицерските звания в българската армия, съответно във военнослужещите в Министерството на отбраната? Как точно изглеждат? Как се променя? Колко от тях ще отпаднат, колко от тях ще останат? Как се развива кариерата на военнослужещия? Отговор няма.
Затова Ви предлагам да не подкрепяте това предложение без точни и ясни разчети и отговор на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, това, което беше като последен въпрос, го има подробно разписано в Бялата книга – дава се всяка година, включително и с настоящия бюджет се дава числеността на армията до последния редник, офицер и войник. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.) Искам да си довърша мисълта от предишно изказване и да отговоря на двамата уважаеми мои колеги.
Става въпрос за следното. През 2003 г. нашата армия стана професионална. В момента по-малко от 100 човека са войниците, които са започнали и продължават да служат службата си като редници. Те ще навъртят 25-та, 27-ма, 28-ма или 30-та година, тоест след 20 години. Дай боже, надявам се силно, че много по-рано отпреди тази дата нашата социална система, нашата икономическа система ще има готовност да поеме такова натоварване. Това, първо.
Второ, дай боже българските мъже тогава да са по-здрави и по-жизнеспособни, за да могат да бъдат редници на 45, 46, на 47 години, защото 24 часа караул, 30 кг натоварване на гърба с 16 км марш на скок – не могат да го издържат хора, които са над тази възраст. Това е за редниците. Да не мислите, че е времето за генералите.
За хабилитираните лица. Първо, ние вече сме променили възрастта и вие много добре го знаете. Те се пенсионират на 58 години. Второ, за генералите – ако вдигнем възрастта на генерал-майор и генерал-лейтенант, това означава да ги изравним по възраст почти с единствения генерал, който му вдигаме възрастта на 62 години – това е началникът на отбраната, но той е четиризвезден генерал. Ние това много добре го знаем.
Уважаеми колега Найденов и колега Панчев, ние умишлено завишаваме възрастта и на четиризвездния генерал – началника на отбраната, за да може по-голям обхват от генерали да имат възможността да изслужат пълния си мандат от четири години, да не са по-младите, а да има възможност и по-възрастните генерали да заемат тази длъжност, за да си изпълнят мандата от четири години, без да се налага да се правят изключения от нас, от президент и така нататък. Това е истината, колеги. Разчетено е всичко, всичко е точно, съобразено е.
Много хора възразяваха, роптаеха. Не сме чули нито един военнослужещ сержант, офицер или войник, да каже нещо против тази система. Така че, моля Ви, нека да приемем тези предложения, които са разчетени и обосновани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Тъй като имаше направено искане от господин Найденов за отпадането на § 9, двата параграфа ще бъдат гласувани поотделно.
Първо, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 68, против 22, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов – § 9 от законопроекта, да отпадне.
Гласували 95 народни представители: за 21, против 67, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 20, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народния представител Красимир Велчев и група народни представители за създаване на нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9а, който става § 10 със следната редакция:
„§ 10. В Закона за здравното осигуряване (Обн., ДВ, бр. ...), в § 19к от Преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2012 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 9а, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 13, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграфи 10, 11 и 12 – по вносител, които стават съответно 11, 12 и 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 10 до 12 включително, които стават съответно от 11 до 13 включително и които се подкрепят от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 15, въздържали се 3.
Текстовете са приети и с това на второ гласуване и Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване. (Ръкопляскания.)
Обявявам почивка от 30 минути.
След това продължаваме с бюджета на Република България.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 г.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на финансите господин Владислав Горанов, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” и госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините”, всички от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. Приет на първо гласуване на 16 ноември 2011 г. – проект, второ гласуване.
Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 1.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Н. Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
В чл. 1:
1. В ал. 1:
а) числото „17 029 288.1” се заменя с числото „17 179 288.1”;
б) в т.1.5 числото „4 130 000.0” се заменя с числото „4 280 000.0”;
2. В ал. 2:
а) числото „7 935 335.5” се заменя с числото „7 940 335.5”;
б) в т.1.9 числото „57 130.1” се заменя с числото „62 130.1”;
3. В ал. 3 числото „- 1 556 725.3” се заменя с числото „ - 1 411 725.3”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, буква „б”, а в останалата част не го подкрепя.
Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов:
В чл. 1, ал. 2:
1. думите: „разходи на сума 7 935 335,5” да се заменят с думите: „разходи на сума 7 835 335,5”
2. думите: „трансфери (нето) на сума 9 754 882,6” да се заменят с думите: „трансфери (субсидии, вноски,) – нето на сума 9 854 882,6”. В таблицата:
3. в ред II. РАЗХОДИ числото „7935335,5” да се замени с числото „7835335,5”;
4. в т. 2. Капиталови разходи числото „949260,6” да се замени с числото „849260,6”;
5. в т.2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „825629,6” да се замени с „725629,6”;
6. В ред III. ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ) – НЕТО числото „9754882,6” да се замени с „9854882,6”;
7. в ред Предоставени за: числото „9871991,3” да се замени с числото „9971991,3”;
8. в ред 1.9. Българската академия на науките, числото „57130,1” да се замени с числото „87130,1”;
9. в ред 1.11. Държавен фонд „Земеделие” числото „601611,9” да се замени с числото „671611,9”.
Увеличението на средствата на Държавен фонд „Земеделие” със 70 млн. лв. да бъдат изплатени като допълнителна субсидия на тютюнопроизводителите.
Да бъдат извършени адекватни промени в останалите текстове в бюджета, които имат отношение към намалението на капиталовите разходи със 100 млн. лв., увеличението на субсидията на БАН с 30 млн. лв. и увеличението на целевите средства на Държавен фонд „Земеделие” със 70 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ариф Агуш и Нигяр Сахлим:
„В чл. 1, ал. 2 II. Разходи, т. 4.1. „- за структурни реформи и допълнителни фискални мерки” числото „49 000,0” се заменя с „39 000,0”.
Намалението на средствата с 10 млн. лв. кореспондират с предложението по § 58 за субсидии в размер на 10 млн. на общински болници в отдалечени и рискови райони.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
„В чл. 1, ал. 2:
1. В т. II РАЗХОДИ, в т. 4. „Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, числото 119 000,0 става 115 000, 0, а в т. 4.1. за структурни реформи и допълнителни фискални мерки - числото 49 000, 0 става 44 000,0.
2. В III ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ)-НЕТО
а) Числото 9 883 356, 0 става 9 888 356,0
б) В т. 1.9 Българска академия на науките, числото 57 130.1 става 62 130.1, а в т. 1.9.1 - от Министерството на образованието и науката, числото 54 756,1 става 59 756,1.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, буква „б”, в останалата част не го подкрепя.
Предложение на народния представител Георги Терзийски.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова, Емил Василев:
„В чл. 1 ал. 2, в раздел III се правят следните изменения:
1. в ред 1.8. Държавни висши училища числото „345 244,9" се заменя с „355 344,9”;
2. в ред 1.8.1. – от Министерство на образованието, младежта и науката числото „323 634,5” се заменя с „333 634,5”;
3. в ред 1.9. Българска академия на науките числото „57 130,1" се заменя с „67 130,1”;
4. в ред 1.9.1. от Министерство на образованието, младежта и науката числото „54 756,1" се заменя с „64,756,1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай:
„В чл. 1, ал. 2, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи", т. 4.2. ,,-за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия" числото „70 000,0" става "30 000".
C намаляване на разходите за публични финанси се осигуряват средства за финансиране на обследване и прилагане на мерки за енергийно спестяване при крайните потребители на енергия по чл. 19 на Закона за енергийната ефективност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Галина Банковска.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева:
„1. Да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2 – числото „18 585 953,4” се заменя с „19 664 435,8“, числото „7 935 335,5“ се заменя с „8 885 335,5”.
2. На ред “I. Разходи" числото „7 935 335,5“ се заменя с числото „8 885 335,5”.
3. На ред “II.1. Текущи разходи“ числото „6 831 693,0“ се заменя с числото „7 781 693,0“.
4. На ред „II.4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи“ числото „119 000,0“ се заменя с числото „1 069 000,0“.
5. В раздел “II. Разходи“ , т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи“, ред 4.1. „-за структурни реформи и допълнителни фискални мерки“ числото „49 000,0“ се заменя с числото „999 000,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Корнелия Нинова, Димитър Горов и Александър Радославов:
„В чл. 1 се правят следните промени:
1. В ал. 1 се правят следните промени:
а) числото „17 029 228,1” се заменя с числото „18 029 228,1”.
б) ред І. „Приходи” - числото „17 029 228,1” се заменя с числото „18 029 228,1”;
в) ред 1.1. „Корпоративен данък” числото „1 474 900,0” се заменя „1 624 900,0”;
г) в ред 1.4. „Данък върху добавената стойност” числото „7 100 000,0” се заменя с числото „7 270 000,0”;
д) в ред 1.5. „Акцизи” числото „4 130 000,0” се заменя с числото „4 810 000,0”;
2. В ал. 3 числото „1 556 725,3” се заменя с числото „2 056 725,3”;
3. В ал. 4 числото „1 556 725,3” се заменя с числото „2 056 725,3”;
а) в таблицата, ред VІ. „Финансиране” числото „1 556 725,3” се заменя с числото „2 056 725,3”;
б) в таблицата, ред 1 Външно финансиране (нето) числото „2 573 789,5” се заменя с числото „3 073 789,5”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова:
„В чл. 1 се правят следните промени:
1. В ал. 1:
а) Числото „17 029 228,1” се заменя с „17 279 241,1”.
б) В раздел І, Приходи, числото „17 029 228,1” се заменя с „17 279 241,1.”.
- В т. 1 числото „15 388 000,0” се заменя с „15 638 013,0”.
- В т. 1.4 числото „7 100 000,0” се заменя със „7 350 013,0”.
2. В ал. 2:
а) Числото „18 585 953,4” се заменя с „18 964 448,8” и числото „7 935 335,5” се заменя с „8 185 348,5”;
б) В раздел ІІ, числото „7 935 335,5” се заменя с „8 185 348,5”;
- В т. 1 числото „6 831 693,0” се заменя със „7 081 706,0”;
- В т. 1.2. числото „41 815,9” се заменя с „41 865,9”;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Богданова:
„В чл. 1, ал. 2, т. 1.9. – числото „57 130,1” се заменя с числото „87 130,1”.
В т. 1.9.1. – числото „54 756,1” се заменя с числото „84 756,1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев:
„Да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2 – числото „18 585 953,4” се заменя с „18 760 953,4”, числото „7 935 335,5” се заменя с „7 987 335,5”, а числото „9 754 882,6” се заменя с „9 877 882,6”".
- На ред „II. Разходи” числото „7 935 335,5” се заменя с „7 987 335,5”;
- На ред „11.1. Текущи разходи” числото „6 831 693,0” се заменя с „6 883 693,0”.
- На ред „II. 4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи” числото „119 000,0” се заменя с „171 000,0”.
- В раздел „II. Разходи” , т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” се създават два нови реда със следното съдържание:
- ред 4.3. „- за подпомагане на общини с обективен структурен дефицит- 12 000,0%;
- ред 4.4. „- за преодоляване на последствията от наложени финансови корекции по проекти, съфинансирани от европейските фондове - 40 000,0”.
На ред „III. Трансфери (субсидии, вноски) – нето” числото 9 754 882,6” се заменя с „9 877 882,6”.
На ред „ІІІ.1. Предоставени за:” числото „9 871 991,3” се заменя с числото „9 994 991,3”.
На ред „ІІІ.1.1 Общините” числото „2 159 613,5” се заменя с числото „2 282 613,5”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов:
„Да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2 – числото „18 585 953,4” се заменя с числото „18 944 631,7”, а числото „7 935 335,5” се заменя с числото „8 165 531,4”:
- Текущи разходи - числото „6 831 639,0” да се замени с числото „7 061 888,9”.
По чл. 1, ал. 2 „Трансфери и субсидии”, ред І.11, числото „601 611,9” се заменя с числото „831 807,8”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов
„В чл. 1, ал.2, т. 3, таблицата ІІІ „Трансфери (субсидии, вноски) – Нето”:
1. в т.2.2. Националната здравноосигурителна каса числото „103 090” се заменя с числото „3 090,0”.
2. в т.2.2.2 – за Министерство на здравеопазването числото „100 000” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров
„В чл. 1, ал. 2:
- числото „9 754 882,6” да стане „9 904 882,6”;
- в ред III Трансфери (нето) числото „9 754 882,6” да стане „9 904 882,6”; в т. 1 числото „9 871 991,3” да стане „10 021 991,3”;
- в т. 1.11 числото „601 611,9” да стане „751 611,9”;
Увеличението на Държавен фонд „Земеделие” със 150 млн. лв. да бъдат изплатени като допълнителна субсидия за:
- 70 млн. лв. за компенсиране на акциза върху горивата;
- 80 млн. лв. за плащане на единица площ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2012 г. по приходите на обща сума 17 029 228,1 хил. лв., както следва:”
(Следва таблица.)
(2) Приема републиканския бюджет за 2012 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 18 585 953,4 хил. лв., от които разходи на сума 7 926 150,5 хил. лв., трансфери (нето) на сума 9 764 067,6 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 895 735,3 хил. лв., както следва:”
(Следва таблица.)
(3) Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2012 г. в размер на -1 556 725,3 хил. лв.”
(Следва таблица.)
(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 1 556 725,3 хил. лв., както следва:”
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Откривам разискванията.
Желаещи народни представители да вземат отношение по направените предложения и по текста, който ни предлага комисията?
Има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Предстои ни да разгледаме, уважаеми колеги, много на брой предложения - това се случва всяка година, когато обсъждаме бюджета. Някои от тези предложения са изключително сериозни и изискват по-сериозна концентрация, внимание и сериозна дискусия. Други не са чак толкова сериозни – въпрос на лична преценка.
Ние разделяме тези предложения на две групи. Първата група са предложения, които имат отношение към приходната част и към бюджетния дефицит, които са заложени в този проект за бюджет. Втората група – които не променят приходната част и бюджетния дефицит, имат отношение само към разходната част и са насочени към вътрешно преразпределение на средствата в посока подобряване на тяхната ефективност.
В началото искам да заявя, че ние ще подкрепим всички предложения от втората група и няма да подкрепим предложения, които по някакъв начин променят приходите и дефицита в предложения проект. Съображенията ни са свързани с това, че дори сегашните числа в този бюджет до голяма степен са рискови по отношение на тяхното изпълнение и бюджетният дефицит не бива да се притиска до такава степен с допълнителни очаквания по отношение на приходите в бюджета.
Нашето предложение използва за източник 100 млн. лв. – капиталовите разходи в този бюджет. Защо ние използваме този източник? В консолидираната фискална програма на Бюджет 2012 са предвидени значително по-големи средства за капиталови разходи през следващата година. Техният размер е 5,2 млрд. лв. Ние смятаме, че този значителен, повтарям, размер на капиталовите разходи вероятно няма да бъде усвоен през следващата година. Защо? Защото голяма част от тези капиталови разходи са с произход европейски пари и зависят от решения извън България, тоест в Европа.
На второ място, голяма част, бих казал 88%, от тези разходи са централизирани – те минават през централната власт и са предназначени главно за големи инфраструктурни проекти. Всички знаем, че за изпълнението на такива мащабни и много на брой инфраструктурни проекти са необходими технологични срокове, свързани с търгове, конкурси, проекти и така нататък. Ние смятаме, че тези 100 милиона, които представляват по-малко от 2% от всички капиталови разходи в консолидараната фискална програма, биха могли да бъдат преразпределени така, както е посочено в нашето предложение. Една част да отидат за допълнително финансиране в Държавен фонд „Земеделие”, а друга част да отидат като трансфери за Българската академия на науките.
Вие, уважаеми колеги, ще прецените, сравнявайки това предложение с многобройните предложения по отношение на допълнителните средства на БАН – дали това е най-доброто, или трябва да се подкрепи друго предложение.
Ако нашето предложение бъде отхвърлено, ние ще подкрепим всички останали, които осигуряват допълнителни средства на Българската академия на науките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Други народни представители, които имат отношение към текстовете?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Аз искам да направя няколко коментара по едно от предложенията по чл. 1, ал. 1, свързано с планираните за следващата година приходи по републиканския бюджет. В тази връзка е направеното от нас предложение да увеличим приходите от 17 млрд. 29 млн. 228 хил. лв. на 18 млрд. 29 млн. 288 хил. лв., тоест увеличение с 1 милиард.
Само данъчните приходи за следващата година възлизат на приблизително 15 млрд. 300 милиона. Това дали е много, или малко – твърде относително число, ако не го съпоставим с достигани вече нива на събираемост на данъчните приходи. За сравнение, същото число през 2008 г. възлизаше, обърнете внимание, на 16 млрд. и близо 200 млн. лв. при идентични преки данъци и по-ниски акцизи, особено върху цигарите, а и върху горивата – не в такава степен, разбира се, отчитайки нови въведени акцизи, които също имат по-ниска стойност.
В относителен дял събираемостта през 2008 г., измерена като данъчни приходи към брутния вътрешен продукт, възлезе на около 24%. За следващата година планираните данъчни постъпления спадат като дял в относителния дял до под 19%. Сривът е с повече от 5% относителен дял от брутния вътрешен продукт.
Много моля, ако ще има хора от мнозинството, които да възразят на подхода и да говорят като госпожа Менда Стоянова, предизвиквам я в момента, за промяна в структурата на вноса, износа, търговията, за световния империализъм, за кризите, да отчитат обстоятелството, че относителните дялове тъкмо затова се използват – за да неутрализират в максимално възможна степен, сигурно не в пълна, разбира се, различните фази от икономическия цикъл. Затова се използват и при други сравнения на несравними в абсолютен размер величини.
От тази гледна точка да направим следващото упражнение. Ако изчислите колко биха били данъчните постъпления при запазената събираемост от 2008 г., ще получите разлика от над 5 млрд. лв. Тези 5 млрд. лв. като ефект, госпожо Стоянова, не може да ги обясните по никакъв начин с промени във вноса и износа, защото ако видите вноса и износа през 2008 и 2012 г., ще се учудите, може би и Вие, че те са доста идентични по абсолютни размери. А данъци се събират върху номинални числа – не върху реални.
Затова Ви призовавам да направите малко по-напрегнат план и да свиете поне малко контрабандата и сивата икономика, която получи необичайно разрастване през последните две години и ни върна на равнищата на 90-те години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Бюджетът е най-важният инструмент за управление на държавата и съответно най-вярното огледало на обществото, което отразява как всъщност ние, правейки инженеринг на обществените отношения, сме намерили баланса да разпределим вярно ресурсите, които невинаги са достатъчни или в масови случаи са недостатъчни, за да премерим онзи тънък баланс между отговорности и възможности.
В тази сфера аз ще концентрирам вниманието по отношение на българските общини. Още повече, че току-що са минали новите местни избори, конструирани са новите органи.
Успяваме ли да намерим като общество и като държава и да преотстъпим, думата е точната – преотстъпим, приходите, които сме успели да съберем, като трансфер към българските общини?
Ще направя едно встъпително отклонение – ние все още имаме един съществен порок и той е свързан с това, че данъците, които се събират на местно ниво, всъщност представляват около 2,5% от всички икономически данъци и де факто ние сме отнели онзи мощен стимул, който може да се окаже много верен за българските общини, може би не решаващият, но много важният мотор за набиране на икономическа активност, а оттам и на ресурси в публичните финанси.
Именно по тази причина, гледайки числата за това как сме „преотстъпвали” споделените ресурси, се виждат доста обезпокоителни тенденции. Дори погледът само пет години назад, умишлено включвам и предходното правителство, и предходното Народно събрание, показва, че делът на консолидирания държавен бюджет и публичните разходи по отношение на нарастващия брутен продукт, защото той нараства от 2006 г. от близо 47 млрд. лв. до планираните 81 млрд. лв. за следващата година, флуктуациите, колебанията на публичните разходи не са големи. Това показва една устойчивост на поведението: от 39,1% през 2006 г. до най-ниските нива, които са планирани и постигнати съответно за следващата и през 2008 г. от 36,5%.
Вие самите като народни представители имате ежедневни, ежеседмични срещи с избирателите по райони и много добре знаете палитрата от нужди, които се стоварват на гърба на органите на местното самоуправление и съответно на нашите съграждани. В същото време обаче, забележете, че делът на общинските разходи по отношение на брутния продукт, дори да не е свързан в ясна корелация и автоматичното му изменение, е обезпокоително, защото от 7% през 2006 г.; 7,5% през 2008 г., за следващата година се колебае малко над или малко под 5%.
Вероятно за някой тези числа са скучни, но зад тези числа всъщност, уважаеми колеги, се крият интересите, които Вие и ние – всички заедно, трябва да защитим заради българските си съграждани.
Още по-тежко е положението с дела на общинските разходи в консолидирания държавен бюджет, където след достигнатите нива над 20% през 2008 г., догодина едва ли ще стигнем 14%. Това означава само едно, че ние централизирано с все по-оскъдните и все по-трудно набираеми ресурси разоръжаваме, в общия смисъл на думата, местните органи на самоуправление откъм финансови ресурси и всичко това го правим в един момент, когато едно от посланията, едно от знамената на този бюджет е вдигане рязко на усвояването на европейските фондове.
По-нататък ще имаме възможност по другите предложения да направим и по-сериозен анализ на тази политика, но аз питам: задаваме ли си въпрос как при рязко ограничаване на средствата, защото разходите вече в абсолютно изражение са близо милиард по-малко на общинско ниво, в сравнение преди три години и дори, отчитайки новите възможности по структурните фондове и Кохезионния фонд, могат ли българските общини при тази ситуация да решават проблемите на хората – не собствените си проблеми, не проблемите на държавата, а проблемите на хората, заради които ние сме тук.
Според мен ние трябва много сериозно да анализираме и да се опитаме поне в няколкото предложения, които след малко ще имаме възможност да защитим (и това е апелът ми към Вас), поне да дадем допълнителна енергия на общините не винаги като директен ресурс, но като възможност, която да накара тези общини да бъдат в помощ на държавната политика.
Аз смятам и силно се надявам, и завършвам, че никой от нас не разделя тези две власти, които по Конституция, искам да Ви припомня, са абсолютно равнопоставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, ще започна с една принципна бележка, господин вицепремиер, че в писаните и неписани правила при обсъждане на фундаменталния закон за държавата, а именно Законът за държавния бюджет, в тази зала трябва да присъства цялото правителство.
Струва ми се, че наистина прецедент, който се случва в практиката на това Народно събрание, е, че само двама от министрите са тук, когато трябва да се прави дебат, трябва да се прави обсъждане и съответните секторни министри трябва да бъдат тук, за да слушат, да чуят и да вземат под внимание това, което се дебатира и което наистина е важно за страната и за дневния ред на хората.
След тази обща бележка, която се надявам да предадете на съответните министри, аз ще си позволя да спра вниманието Ви, поне Вашето, господин финансов министър, на темата „Земеделие”, на аграрната политика, която е залегнала в този бюджет или най-малкото се очаква от числата, които сте включили, да можем да четем и да интерпретираме съответните политики в конкретния случай – аграрната такава, и използването на средствата от Европейския съюз, в конкретния случай, парите от Аграрния фонд.
Какво показва Законът за бюджета накратко? Показва две неща – първо, че средствата по Програмата за развитие на селските райони не се усвояват, и то грандиозни суми – около 500 млн. евро. Можем да направим и разбивка, но тези пари ще останат неизползвани и в последния момент министърът на земеделието и храните прави един наистина безуспешен опит да спаси поне на хартия и на теория 480 млн. лв., като тези пари от фонд „Земеделие” се прехвърлят в Националния гаранционен фонд за управление от Българската банка за развитие. Какво означава това?
Това означава няколко неща: първо – по съдържание, и второ – по процедура.
По съдържание това показва пълния хаос, некомпетентност и неумение фонд „Земеделие” да управлява Програмата за развитие на селските райони.
Не искам да Ви връщам назад във времето, но това безхаберие започна и вече кодовото наименование „Калина Илиева” говори достатъчно. След това – многократните смени в ръководството на фонда и за „заслуги” този, който беше след Калина Илиева, в момента е в Брюксел!
След това изпратихте там Ваш представител – господин Порожанов, и въпреки всичко хаосът се задълбочава. На експертно ниво са изхвърлени буквално можещите и знаещи опитни експерти и са заменени с някакви госпожички с наистина подозрителна, съмнителна квалификация, ако изобщо е професионална. И всичко това рефлектира върху програмата. В крайна сметка стигаме до това неизползване и неусвояване на средствата.
Има тотално забавяне на разглеждането на проектите. Има абсолютно забавяне на разплащането, особено по така наречените агро-екологични мерки, и съответно най-потърпевши са малките и средни земеделски стопани и особено млечното ни животновъдство.
Да не говорим за общините, които бяха сложени на колене в последните девет месеца и не можеха да вземат никакви кредити, не можеха да подготвят никакви проекти, а към това се прибави и политическата намеса и толериране, правене на процедури до безкрай, докато не се стигне дотам да се натаманят нещата, за да може само предвидените кметове на ГЕРБ да могат да се възползват от процедурите.
В момента ситуацията във фонда е наистина катастрофална с натрупването, което се получава. Като погледнете ранглистата на страните членки ще видите, че България е на последно място по усвояване на средствата от Програмата за развитие на селските райони.
Това е по съдържанието и по същество.
По процедурата, която се предлага и се предвижда в Закона за бюджета – предвидено е в Заключителните разпоредби да се създаде нов § 73в, в който да се предвиди прехвърляне на тези 480 млн. лв. от фонд „Земеделие” към Националния гаранционен фонд и в същото време се оказва, господин министър, че няма нотификация от Брюксел.
Преведено на разбираем език (завършвам, господин председател), няма съгласието на Европейската комисия. България има право на две процедури за нотификация. Ние още не сме получили такава за агро-екологичната мярка. Не сме получили нито за Шеста нотификация, нито за Седма нотификация съгласие от Брюксел, а камо ли не за осмата такава.
Госпожо Стоянова, към Вас се обръщам, че като председател на комисията и водещ би трябвало да следите какво се говори в залата, защото това говори най-малкото за недопустимо пренебрежение към говорещия. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Плугчиева!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Приключвам, господин председател.
Има грубо потъпкване на процедурите на Европейската комисия – без нотификация, да поставяте целия парламент пред задължението да гласува и да се узаконява нещо, което е абсолютно незаконно, без съгласието на Брюксел.
Разчитам на Вас, господин Дянков, това да не се допусне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители, същността на направеното от мен предложение се изразява в това да не бъдат отнети, искам да подчертая, да не бъдат отнети 5 милиона от бюджета на Българската академия на науките, което изразено в законопроекта означава да бъдат добавени към тези 54 милиона, които са предвидени в законопроекта, за да се запази бюджетът на БАН. Мотивите за това предложение са много. Като се има предвид, че навсякъде в Европа в момента се инвестира в наука и иновации, считам, че не трябва и не можем да си позволим да ощетяваме Българската академия на науките.
Повод за внасяне на моето предложение беше ангажиментът, който пое новоизбраният президент Плевнелиев на 15 ноември 2011 г. Това беше първият ангажимент, който той пое след срещата с ръководството на БАН, като вече избран президент. Считам, че ще бъде много лош знак и за управляващата партия, и за държавата, а и за самия президент, ако парламентът не подкрепи това негово предложение и тази негова инициатива.
Радвам се, че освен моето предложение, в същия дух са внесени още други предложения. Комисията по принцип приема моето предложение. Аз се присъединявам към това, което са предложили колегите Банковска и Стоянова, като източник за осигуряване на необходимите допълнителни средства да бъде издръжката по централния бюджет, което следва да се отрази по нея. Смятам, че подобно консенсусно решение, взето от целия парламент, може да бъде и причина, и повод, и алтернатива за подходящ ползотворен начин на работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Следващият, записан за изказване, е господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин Трайков, уважаеми дами и господа! Наистина е странно в присъствието само на двама министри да се води дебатът за бюджета, но сигурно останалите са твърде заети с очакваната позиция на България в Марсилия, с която никой от нас не е запознат, а това е ключов момент, който касае и бюджета, уважаеми дами и господа.
Искам да започна със следната констатация. Ако догодина не се изпълни очакваният растеж, което е по-вероятното, стагнацията в Европейския съюз вече се случва, ние сме пряко зависими от тях, е твърде възможно и приходната част, макар че е планирана при 1% растеж, да не се събере изцяло, господин Дянков. Това е много сериозен риск за българския парламент и за българското правителство.
При това положение идва логичният въпрос: къде са резервите? Резерви могат да бъдат намерени в сериозната контрабанда, която се случва с цигари в момента. Аз не съм напълно съгласен с това, което каза Пламен Орешарски, тъй като тази контрабанда е видима и тя се случва пред очите на всички нас. Вижте в София например какво става. Тази контрабанда е навсякъде. Затова сме предложили правителството да концентрира своите усилия в събирането поне на част от тези пари, които буквално изтичат през тази контрабанда. Това може да стане чрез мерки на Агенция „Митници” и на Министерството на вътрешните работи.
Едно от обещанията, които направи ГЕРБ, идвайки на власт, е справяне с престъпността. Последното изследване на „Транспаранси интернешънъл” показва, че нивата на корупция в момента са исторически най-високи след 1996-97 г. насам, което е много сериозен проблем за всички нас. И ако тук не бъдат взети мерки, господин Дянков, Вашият бюджет ще продължи да изтича през тази много сериозна пропаст.
Между другото прави впечатление, че ГЕРБ и ДПС с изненадващо единодушие подкрепиха продажбата на „Булгартабак”. Тоест вече имаме нова ситуация на пазара на цигари в България. Аз се надявам в тази нова ситуация да бъдат взети спешни мерки за спиране на въпросната контрабанда.
Вторият въпрос, който искам да засегна, е дефицитът в бюджета, който е отново в чл. 1. Надявам се дефицитът да е такъв, какъвто е предвиден, дори да е по-нисък, но реалната опасност е да е значително по-висок, ако не се изпълни приходната част и ако се стигне до раздуване на разходната част. И тук идва логичният въпрос: кога ще довършим започнатото с фискалния борд? Вие знаете, че само Синята коалиция, извън ГЕРБ, подкрепи тези мерки. Кога ще завършим цялата работа, която трябва да бъде довършена? Това е една от темите на срещата на най-високо ниво в Марсилия, подобни мерки ще бъдат предложени. Ама ние ги предложихме още преди две години, колеги. Още преди две години предложихме тези мерки. Тогава много малка част от българския парламент разбра техния смисъл. Сега Германия настоява за такива фискални мерки, това е едно от исканията. Кога ще бъде довършена тази работа, защото време за губене повече няма? Ние ще подкрепим приемането на такива мерки.
На следващо място, има огромна опасност, ако фалитите, особено на малки и средни предприятия, продължат през 2012 г. и оттук да пострада събираемостта на фиска и съответно необходимите социални плащания за безработица допълнително да нараснат. Това е също риск към чл. 1. Риск, който трудно, колеги, управляваме и който ще се стовари на главата на правителството и на независимите депутати, които го подкрепят. Не виждам в бюджета, в мерките, които го съпровождат, политика за помощ на тези малки и средни предприятия, които са в бедстващо положение. Не виждам политика към тях.
На следващо място, искам да кажа, че буферите, които са предвидени в този бюджет, макар и представата на самото правителство да е, че са достатъчни, на нас ни се виждат критично малки. Тоест не са предвидени сериозни буфери в този бюджет и ако изпълнението се окаже различно от очакваното, може да се окаже, че това е последната година, в която има свободна част на фискалния резерв. Може да се окаже, че 2012 г. фискалният резерв ще слезе под санитарния минимум и няма да може да бъде ползван повече оттук-нататък. Всичко това се случва, колеги, най-вече защото времето за реформи беше пропиляно.
Господин Дянков, имам директен въпрос към Вас. Нали трябваше всички заедно да реформираме Министерството на вътрешните работи? Ясно е, че министър Цветанов не дава да се говори по тази тема, но липсата на тези ключови реформи, включително в пенсионната сфера, включително в сферата „Сигурност”, включително в образованието доведоха до това разходите да останат на същите нива, дори да нарастват, и да не може да бъде овладяна ситуацията в условията на криза. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Следващият за изказване е господин Румен Петков.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! В няколко от досегашните изказвания стана дума за нещо, което прави много неприятно впечатление през последните дни, в които в една или друга по същество твърде занижена форма се обсъжда проектобюджетът за следващата година. Тоест коментарите, свързани с неговата приходна част и с възможността там да се постигнат много по-сериозни реализации. Това стана в няколко от изказванията, както казах.
На мен ми се иска да привлека вниманието Ви с възможността да отстраним едно недоразумение, свързано със сектор „Сигурност”. Едно от предложенията, които правим: в средствата, които сме предвидили като усилване на разходната част, сме заложили 5 млн. лв. за усилване на бюджета на Агенцията за национална сигурност.
С тези 5 млн. лв. ние бихме създали условия за няколко последователни години. Както вече стана дума – на бюджета на агенцията се нанасяха систематични последователни удари. За три години няма друг сектор в България, в който да има такова драстично бюджетно намаление. Говорим за 43% - от 135 млн. лв. бюджетът е сведен на 75 млн. лв. По същество е единствената структура (говоря въобще за държавната администрация, не само за сектора „Сигурност”), която извърши много сериозни реформи, в това число и от организационна гледна точка, и от кадрова гледна точка, и от структурна гледна точка, и от гледна точка на персоналния състав. С предложението, което правим, ще създадем възможност в агенцията да се създадат условия за нормална работа.
В дебата по предните текстове стана ясно какви са отговорностите, които стоят пред Агенцията за национална сигурност сега – много сериозни анализи, свързани със състоянието на нашата икономика и перспективите пред нея, много сериозни анализи, свързани с възможни стълкновения и напрежение в различни райони на страната, продиктувани от различни мотиви, анализи, свързани с перспективите в борбата с престъпността на едно по-сериозно ниво – много по-сериозни предизвикателства от гледна точка и на организираната, и на трансграничната престъпност.
С бюджета, който в момента залагаме, от една страна принуждаваме гръбнака на службата да напусне, за да запази собствените си интереси. Още веднъж искам да предупредя от тази трибуна, а в залата има хора, които знаят за какво става дума – перспективата е част от тези хора да отидат от другата страна на барикадата – нещо, което вече е правено с известния печален за държавата резултат.
Второ, да съборим службата. Част от вас няма как да не си спомнят, че службата мина през много трудни катаклизми, в това число блокиране на партнирането с ключови партньори в Европа и Съединените щати. И днес, когато службата отново е утвърден, желан, търсен партньор в район, който не бива да бъде подценяван от гледна точка на напрежението – Балканския, не бива заради сума от 5 млн. лв. ние да поставим под въпрос не просто нормалното функциониране, не просто способността на Държавна агенция „Национална сигурност” да готви онези анализи, необходими на държавното ръководство, за да може да провежда систематична политика, която отговаря на обществения интерес и която гарантира националната ни сигурност, а по същество ще поставим под съмнение нейното съществуване и работа.
Затова се обръщаме към Вас, господин вицепремиер – тези 5 млн. лв. да бъдат подкрепени. Защото пак казвам – това е ресурс на държавата. Всеки в тази зала трябва да си дава сметка, че в основата на нашата държава е държавността. В този критичен регион – Балканския, в регион, в който много трудно можем да кажем, че са преодолени наркоканалите, етническите сблъсъци и контрабандата, ние отиваме да поставим под въпрос не нормалното функциониране, а съществуването и партньорския потенциал на Държавна агенция „Национална сигурност”. Не са петте милиона лева тези, които ще съборят бюджета.
Когато говорим за национална сигурност, трябва да проявим разбиране, защото още веднъж искам да подчертая – тези хора трябва да бъдат поздравени, защото първи си намалиха заплатите. Те първи тръгнаха на преструктуриране, без да веят байраци. Част от резултатите, които сме постигнали, в това число в борбата с организираната престъпност, се дължи на информация, която беше събрана и анализирана в Агенцията за национална сигурност.
И ако днес като държава не покажем волята, че оценяваме техните усилия и достойнство, мисля, ще дадем изключително лош знак към хората, които честно и почтено се трудят за Република България, които честно и почтено с цената на личния си комфорт, с цената на семейния си комфорт служат на българската държава и българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз искам да представя едно скромно предложение, което сме направили с уважаемите колеги Стефан Данаилов и Антон Кутев. То е по отношение на бюджета на Българското национално радио.
Да започнем анализа оттам, че тази година има някакво старание да се пребалансира малко бюджетът – да се дадат малко повече пари за образование и култура за сметка на, да речем, на системите за сигурност – министерствата, които отговарят за националната сигурност. Този опит е похвален, но бих го нарекъл доста козметичен. Лично аз бих окуражил господин Дянков да бъде малко по-смел следващата година, ако изобщо има тази възможност.
По отношение на бюджета за култура – мястото да се говори за него е в по-следващата точка, но специално за Радиото е тук, тъй като не знам по каква причина, понеже за културата са отделени повече средства, доста от сериите в културата са получили пропорционално увеличение на целия си бюджет. Обаче някой в Министерството на финансите (лично аз не успях да открия кой) е успял – ако мога да се изразя учтиво – да „ошамари” бюджета на Националното радио. Като пример имате вдигането на бюджета на Националната телевизия със 7 млн. лв., а в същото време имате сваляне на бюджета на Националното радио с 6 млн. лв. в сравнение с миналогодишния бюджет.
Няма логика – ако се намаляват бюджети на национални медии, то трябва да се намалят и двата бюджета. Ако се увеличават бюджети, трябва да се увеличат и двата бюджета. Няма логика да се увеличава бюджетът на едната национална медия, а на другата да пада.
Искам да Ви дам съвсем конкретни факти за работата на Националното радио, а именно, че те произвеждат 17 000 часа повече в сравнение с 2008 г. През 2008 и 2012 г. те ще имат един и същи бюджет, но произвеждат 17 000 часа повече продукция. Значи ги караме да произвеждат значително повече продукция, отколкото през 2008 г. със същите пари. Даваме им лицензии за регионални програми, караме ги да се развиват, а в същото време им съкращаваме бюджета.
Знам, че е прекалено луксозно във времена на криза да потвърдим тяхната политика за разширяване на мрежата от радиопредаватели. Може би не в година на криза трябва да се прави това.
От друга страна няколко пъти сме задавали въпроса искаме ли да имаме национални медии, обществени медии или не. Не случайно в дискусията в нашата комисия аз попитах: редно ли е Турската държавна телевизия да има кореспондент в Кърджали, а Българската национална телевизия да няма кореспондент в Кърджали?! От кой трябва да получават своите новини гражданите на България, които говорят турски език?! От Турската държавна телевизия или от Българската национална телевизия? Това е въпрос на държавна политика.
Втората добра дума, която заслужава да се каже за Българското национално радио, за разлика от Българската национална телевизия, е, че в тези времена на реформи, промени и отворен пазар за медиите, те успяха да запазят своята позиция – нещо, което не се случва с Националната телевизия. Тя до едно време беше в тройката, сега в момента ми изглежда, че е в шестицата, а много скоро може да бъде и в десетката. Докато Българското национално радио запази първото си място през всичките тези години. Бих могъл да Ви дам пример с новините, които звучат по Националното радио и които и до ден-днешен са белег за професионализъм и сериозно направени новини. И на целия този фон Националното радио получава това наказание – намаление на бюджета с 6 млн. лв. при положение, че всички останали пера в така наречената функция „култура” получават своето увеличение.
Затова и предложението, което сме направили с уважаемите колеги Стефан Данаилов и Антон Кутев, е да се вдигне бюджетът на Радиото с 6 млн. лв. и да запази миналогодишното си ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Добре беше и господин министърът Трайчо Трайков да е тук, защото предложението, което правя, колеги, правил съм го три поредни бюджетни години. В първите години усещах, че в редиците на управляващото мнозинство нямаше все още убедени хора, които разбират и асимилират смисъла на енергийната ефективност. След две години и половина управление виждам, че има достатъчно колеги, които вече са узрели и са наясно, че енергийната ефективност е онази сфера, където вложен един лев, има възвращаемост над лев и половина, до два лева.
Моето предложение е да свърша определена работа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма поради простата причина, че с приемането на Закона за енергийната ефективност от Четиридесетото Народно събрание имаме определени задължения и като Народно събрание, и като Министерски съвет. Държавната политика обаче по енергийна ефективност и енергийни спестявания на крайните потребители е задължение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В чл. 11 са предписани всички задължения на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като в ал. 3 на този член е задължението на министъра на финансите, включително и на Министерския съвет, от държавния бюджет да се отделят средства за обследване и саниране на жилищни сгради (по реда и изискванията на чл. 19 от същия закон), които са над 1000 квадратни метра разгъната площ.
Уважаеми колеги, предложението ми е да вземем от 40 млн. лв. за непредвидени разходи (разбирайте от Министерството на вътрешните работи) от бедствия и аварии, и да направим първата стъпка. И това правителство да наложи необходимата активност, за да постигнем енергийните спестявания, необходими за Република България.
Уважаеми колеги, другото задължение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (разбирайте на енергетиката) е, в това Народно събрание да представи национална стратегия и въз основа на нея да приемем национални планове. В тези национални планове да определим индикативните цели за енергийно спестяване, като съответно тези национални планове слизат и в регионално до общинско ниво.
Ако питате откъде ще вземем следващите средства – точно от тези национални индикативни цели, които се разпределят и стават като индивидуално индикативни цели, разпределени между търговците на енергия, съответно и към собствениците на сгради, които трябва да бъдат обследвани и санирани по чл. 19, както и към собствениците на промишлени предприятия.
Колеги, идва времето, когато приетите от народните представители закони трябва да влязат в действие, защото след 31 декември няма как и по какъв начин да си осъществим търговията със старите жилищни сгради, ако нямаме сертификати за обследвания и ако не започнем да санираме жилищния фонд. Само с тези средства, които аз Ви предлагам, ще поставим началото и обстойно ще бъдат обследвани и санирани в рамките на около 300 жилища с над 1000 метра квадрата разгъната площ.
Уважаеми колеги, това е дейност, която европейските институции още през 2008 г. си я записаха като антикризисни мероприятия. В антикризисните мероприятия на това правителство аз не видях енергийната ефективност да присъства като такова мероприятие. Със започването на обследването и санирането ще бъдат ангажирани около 680 хиляди семейства, които ще получат добра жилищна среда, а представете си и колко още работни места ще бъдат открити.
Колеги, убеден съм, разбира се, че с това мое изказване едва ли сте убедени, че трябва да подкрепите това мое предложение, защото Вие се ориентирате само по надписа под предложението (председателят дава сигнал, че времето изтича), че комисията не е приела това предложение. Завършвам, господин председател.
Аз зная, че след като вицепремиерът ме чу, виждам, че влизат веднага в дебат с госпожа Менда Стоянова и вземат решение да подкрепят моето предложение, за което им благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Нинова, заповядайте за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Правим предложение за включване в бюджета на две мерки, които са ориентирани към реалната икономика: изплащане от страна на държавата на задълженията към бизнеса и общините в размер на 450 млн. лв. и отпускане от страна на държавата на 500 млн. лв. за Банката за развитие за отпускане при по-леки условия на кредити към малките и средните български фирми.
Господин вицепремиер, твърдим, че през 2009 г., когато бяхте фиксиран в целта да вкарате България в Еврозоната и да поддържате нисък дефицит, направихте грешка, като спряхте плащанията от страна на българската държава към фирмите-доставчици и изпълнители на услуги. Ефектът от това беше задълбочаване на кризата – фирми фалираха, освободиха хора от работа, увеличи се безработицата, намаляха приходите в бюджета
Искам да цитирам едно изследване, което фирмите в България си направиха за бизнес средата през 2010 г. и за ефекта от тази Ваша прокризисна мярка. Те твърдят, че заради проблема неплащане (от страна на държавата), не внасят осигуровки около 900 млн. лв.; че дължат на работниците си близо 2 млрд. лв. и дължат на държавата около 4 млрд. лв. данъци – това в резултат на задържане на плащанията от страна на държавата.
В последния петъчен контрол, на въпрос по същата тема, Вие ми отговорихте, че държавата не дължи вече пари на българските фирми. На предложението да отпуснем пари за Банката за развие министър Трайков отговори отрицателно, защото чрез Програмата „Конкурентоспособност” българските фирми ще бъдат подпомогнати адекватно през 2012 г.
Искам да опровергая тези две твърдения с факти и с документи.
Първото Ви твърдение – че всичко на фирмите е разплатено, опровергавам по следния начин: 18 март 2011 г. Симеон Дянков тук в парламента казва: „Данните показват, че държавата дължи в края на 2010 г. 205 милиона на българските фирми”. Симеон Дянков от 1 юли 2012 г. в парламента...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е по бюджета.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това какво общо има с бюджета?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искам да се аргументирам защо настояваме държавата да плати на българските фирми и че твърдението на господин Дянков, че е платено, не е вярно. Той противоречи сам на себе си. Ето го документа, в който той пред нас е казал: „Държавата в края на май 2011 г. дължи 206 милиона на българските фирми невъзстановен данък добавена стойност, с изтекъл срок на възстановяване към края на месец май 2011 г. в размер на 290 млн. лв.”
Относно предложението ни за Банката за развитие. Министър Трайков твърди, че „Конкурентоспособност” е програмата, която ще стимулира българските фирми. Ето това е докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, колеги. Тук пише: „Налага се поради обстоятелството, че управляващият орган констатира невъзможността на много от фирмите да си набавят необходимото съфинансиране. Поради този факт Програмата „Конкурентоспособност” е с най-голям брой отказали се от изпълнението на своите проекти”.
Поради тези два факта, които мисля, че достатъчно аргументирано представих пред Вас, моля нашите две предложения да бъдат приети. Още повече, обръщам внимание на политическата страна на въпроса.
Припомням Ви един документ от 1 април 2010 г., подписан от министър-председателя. Това е Вашият антикризисен план. В него тези две мерки са залегнали. Там пише буквално следното: „До юли 2010 г. (срок който мина отдавна) държавата ще изплати всичко дължимо на българския бизнес”. До днес не е изпълнено. Ще възстановим ДДС и акциз в срок – не изпълнено! Ще направим публичен регистър на задълженията на държавата към българските фирми – също не е изпълнено!
Тези две мерки, които ние предлагаме, са в изпълнение на Вашия антикризисен план, от който Вие се отказахте. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.)
Господин вицепремиер, предизвиквам Ви чрез това противоречие да излезете на трибуната и да дадете своите аргументи. Защото нито от политическа, нито от експертна, нито от човешка гледна точка разбирам поведението Ви днес. Осем часа седите на този стол, мълчите и не казвате нито дума в защита на закон, който Вие внасяте. Осем часа Ви бием с аргументи и сигурно още осем ще го правим. Вие седите безпомощно и гледате без нито една дума (Реплики и възгласи от ГЕРБ). Това наричам или свръхчовешки мазохизъм, или пълно безсилие от страна на вицепремиера, на правителството и на мнозинството в парламента, което и днес не направи и едно изказване в защита на своите аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа министри, колеги, аз приемам като особено отношение към моето предложение особеното рамкиране, с което то е разпечатано, поради което и госпожа Стоянова нямаше как да го прочете.
Всъщност предложението, което правя, е свързано с бюджета на Българската академия на науките (БАН) и с искането към него да бъдат прибавени 30 милиона.
Има нещо изключително нелепо в начина, по който водим разговора за парите на Академията, включително и за идеята за консенсус, която колегата Терзийски предложи.
Госпожи и господа, през последната година и половина като че ли всички аргументи за това как трябва да изглежда Академията, какво й дължим като възможност за работа и съществуване, са изчерпани. Но на мен много ми се иска да кажа нещо за подхода и за възможностите, защото вижте какво правим ние.
Две години поддържаме на едно и също ниво бюджета на Българската академия на науките. Тази година, след всички говорения, след създаването на настоятелството с идеята за политически консенсус, постигнат тук, предложението в Проекта за бюджет за 2012 г. е бюджетът на Академията да бъде намален с 5 милиона – не увеличен, даже не стабилизиран. Всичко, което в момента бива подкрепено от Комисията по бюджет и финанси, е свързано с един забележителен жест – да върнем на БАН тези 5 милиона, които да стабилизират бюджета й, на трайна недостатъчност и възможност да работи, най-малкото защото бяха любезно обещани от новоизбрания президент Плевнелиев.
Госпожи и господа, разговорът бе по-различен, той е по-сериозен. След Стратегия за научни изследвания, приета от това Народно събрание; след разбирането, че ако ние инвестираме в Българската академия на науките, за да осигури съфинансирането на участието си в проекти на Европейския съюз, на чужди организации, безспорно собствените приходи на Академията ще бъдат повече, но те няма как да се харчат за заплати и за издръжка; след като е ясно, че, ако държавата даде възможност на Българската академия на науките да заплаща и да поддържа патентите си, печалбата от тях ще идва в България, а не в Германия и в Южна Корея; след като е ясно, че, ако дадем възможност на българските учени, включително и най-вече младите, да работят и да дават своите възможности в България, това е инвестиция за България, както цяла Европа оценява тези възможности, ние бихме били много по-отговорни към решенията, които днес вземаме.
Така че, колега Терзийски, няма как да подкрепя никакъв консенсус, обединен около решението да възстановим за трета година един и същ драматично нисък бюджет на БАН и те да бъдат щастливи за това, че не сме го намалили. Това е унизително отношение и си мисля, че консенсусът ни би бил по-различен, ако той би бил по-смислен, по-отговорен и по-целенасочен. Така че помислете върху възможността, която ви дава моето предложение. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господни вицепремиер, ние националистите говорим с Вас две години и половина на различни езици. Вие изхождате от либерални позиции, Вие се ръководите от политика и визия отвън – от Световната банка и други институции, които не са дори и европейски. Виждам, че клатите глава, значи сте съгласен.
Ние през цялото това време обаче поддържаме с Вас един диалог и за трети път ще Ви кажем някои неща, които трябва да направите, които са добри за България, въпреки че сме Ви ги казвали и преди това, предишни години, при другите две разглеждания на бюджетите.
Вярно е, че бюджетът е неолиберален, монетарен, рестриктивен, но такива са били всички бюджети досега поне от средата на 90-те години.
По отношение на това откъде могат да се вземат пари, защото всеки за това вика и плаче: „Няма пари”. Вие също – „няма пари”, ама пари има. Пари могат да се вземат от много места. Ние и друг път сме казвали откъде можете да ги вземете.
Парите от задълженията по приватизацията. Преди сме Ви казвали, събират се 1,5-2%. Нещо повече, намалявате бюджета на Агенцията по приватизация, която трябва да работи и да се вземат тези пари. Знаете само там има 600-700 милиона ликвидни изискуеми вземания, които просто не се събират. Съберете ги, вкарайте ги в хазната.
Развалете някои сделки. РМД-тата сега имат прекрасна възможност – да го направите с Е.ОН. Има правни основания, може да стане законодателно – с общ акт, може да стане, минавайки се през съда. Има основание за това. По неофициални данни, 400 милиона ще ви влязат в хазната от РМД-тата.
Акцизите върху горивата. Знаем мъката Ви, че не можете да съберете парите от най-важния производител и играч на този пазар – „Лукойл”. Разбираемо защо – поради една очевадна за целия български народ роднинска връзка по съребрена линия. Знаете цялата сценка и етюда, който се разигра с измервателните уреди на „Лукойл”. Така че оттам можете да вземете много пари. Вярно, че много пари оттам отидоха за изборите, но това е друга тема.
По-нататък:
Много пари може да вземете от развалени сделки, от всичките хиляди сделки, които бяха сключени. Много от тях могат да бъдат развалени, което означава връщане на огромни активи в активите на държавата. Досега историята на прехода познава такъв случай, господин министър. Толкова ли добре бяха изпълнени, като приобретатели на активи на държавата от страна на приватизаторите, условията по договорите, та за нито една сделка дори не беше направен опит да бъде развалена, за да бъдат върнати активите в държавата при този пладнешки грабеж за милиарди? Нищо не направихте и сигурно няма да направите.
Ние националистите ще Ви дадем още една идея – сигурно ще настръхнете и ще скокнете два метра нависоко.
Пуснете блоковете на АЕЦ „Козлодуй” в тази европейска бъркотия, когато всяка държава работи за себе си. Това няма да бъде забелязано от никой, вярвайте ни, но това ще донесе отново стотици милиони за България. Сигурно много Ви е страх?! Направете го, никой няма да Ви санкционира, а пък, ако Ви санкционира, с какво ще ни санкционира?
Развалете заменките за 700-800 милиарда. Оттам ще дойдат също огромни пари – много големи активи.
В данъчното законодателство:
Махнете най-после плоския данък. Той ще Ви донесе, по наши изчисления, 30% отгоре. Този либерален, неолиберален като мярка и като виждане и произход, плосък данък. Въведете подоходното прогресивно облагане и ще видите, че оттам ще дойдат пари.
Времето на тези пет минути изтича, но вземете парите за американските бази, така както Волен Сидеров каза и ги поиска от американският посланик. Защо гърците си ги взимат, турците – наши съседи, получават стотици милиони и милиарди, ние да не взимаме? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да, времето привършва.
Това са част от нашите виждания. Ние сме ги споделяли и в частни разговори с Вас. За някои може би Вие сте съгласни. Знаете, ще кажете: „Не може да бъде и не могат да станат”. Не, всичко това може да стане има ли политическа воля, ако се държим национално отговорно, и тогава ще има пари и за пенсии, ще има пари за здравеопазване, ще има пари за образование и за всичко, което е необходимо на българите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Следващият за изказване – госпожа Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Искам да обоснова предложението, което сме направили с колегите д-р Желев и с Янаки Стоилов. Предложението се отнася до прословутия трансфер от 100 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването, който трансфер вчера безотговорно беше гласуван от депутатите от мнозинството.
Този трансфер е свързан с един друг трансфер на дейности в обратна посока – от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, и от следващата година ангажимент на Касата ще бъде лечението и заплащането на лекарствата на онкоболните и на диализно болните. Този трансфер е свързан и с едно намаляване на парите на Министерството на здравеопазването в рамките на 34% или с 200 млн. лв., които щяха да бъдат 50%, или 300 млн. лв., ако не се трансферираха пари от Националната здравноосигурителна каса. Тоест Министерството на здравеопазването се разтоварва от функции, които са ангажимент на българската държава, трупа дейности на Здравноосигурителната каса и в същото време прилапва от парите на данъкоплатците, които са внесени в Здравноосигурителната каса. Тоест с парите, които всеки български гражданин внася за здраве, през следващата година ще бъдат финансирани дейности, които са абсолютен ангажимент на българската държава.
Трябва ясно да кажа, че по този начин се ощетяват българските граждани, защото би могло с тези пари, които те внасят за здраве например изцяло да се поеме техният здравноосигурителен пакет, тоест да не си плащат за лекар специалист, за медицински изследвания, за избор на екип, за различни медицински изделия.
Всъщност парите от здравни вноски на българските граждани са обект на алчно посегателство на това правителство още от първия момент на неговото сформиране. Спомняте си, че при гласуването на бюджета през миналата година, правителството прибра 1 млрд. 400 млн. лв. здравни вноски от българските граждани. Миналата година бяха прибрани 340 милиона, а тази година трансферът, който ще направим всички ние от нашите здравни вноски, ще бъде в размер на 100 млн. лв.
Тези пари, което е още по-опасно на практика, с решение на Министерския съвет и с гласуване вчера на депутатите от мнозинството, са оставени на здравния министър да си ги харчи абсолютно безконтролно, като не са целеви средства за определени дейности, нито пък той дължи някакъв отчет на Касата за какво е използвал парите, които е взел от нея.
Какво можем да направим като извод от всички тези факти? На първо място, че Министерството на здравеопазването се разтоварва от функции и се обезсмисля като министерство, защото то не прави реформа в здравната система; защото то не реализира държавна политика в здравния сектор; защото абдикира от конституционни ангажименти на българската държава, касаещи здравето и живота на българските граждани, и защото харчи непрекъснато пари, събрани от здравните вноски на хората.
Затова моето предложение е Министерството на здравеопазването в този му вид, обезсмислено и освободено от всякакви функции, да бъде трансформирано в дирекция към Националната здравноосигурителна каса. Защото то харчи пари от здравни вноски, които трябва да се контролират от Касата и по този начин шефката на Касата ще има основание и пълното право като представител на обществото да управлява нашите пари за здраве, да контролира и здравния министър.
От това министерство няма никакъв смисъл, по-скоро бих казала, че в определени ситуации то е вредно за живота и здравето на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Ариф Агуш, заповядайте за изказване.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми министър Дончев, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обоснова нашето предложение, на мен и на д-р Нигяр Сахлим, за общинските болници.
Става въпрос за един проблем, който е с голямо обществено значение, а именно средствата за ограничени рискови райони, които държавата съгласно Закона за лечебните заведения чрез Министерството на здравеопазването по наредба, съгласувана с министъра на финансите, може да отпуска субсидии именно за тези труднодостъпни и рискови райони.
Средствата не са големи, те са от порядъка 10 милиона и по никакъв начин не засягат структурата на бюджета, не водят до увеличаване на дефицита на бюджета, като средствата искаме да бъдат взети от непредвидените разходи от резерва на Министерския съвет.
Като казвам – не са големи средствата в порядъка на 10 милиона, имам предвид, че община София отделя за решение на въпроса с кучетата 50 милиона. Сравнявайки тези две суми, естествено, че това не е голяма сума.
Държавата трябва да покаже именно политика в тази област, към тези бедни региони. Лишаването от тези средства ще доведе до фалита на общинските болници. Това се случва на много места. За да избегна реплики от рода на „защо това преди не е направено?” – преди е правено. От две години – в бюджета 2010 и 2011 г. не се прави.
Мисля, че това трябва да намери място и моля министър Дянков да обърне внимание и да реши този въпрос, защото не можем да направим една политика на защитените училища, да даваме средства в тези региони, за да спрем обезлюдяването, и същевременно да оставим болниците да фалират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Следващият записан за изказване е д-р Михаил Михайлов.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което е важно да знае министърът на финансите, а и най-вероятно се досеща, че всъщност неговата задача не е да бъде човекът, който ще направи изчисленията, ще събере плюсовете и минусите, приходите и разходите, и да каже: „Да, получава се сметката”. Голямото нещо, което трябва да се случи въобще в българската държава, това са реформите. Реформите идват със законодателството.
Това, което казах и на Комисията по култура, че отсъства законодателство на промените, а оттам и законодателство в правене на бюджет.
Дадох следният прост пример: обещаха, че ще има до края на годината Закон за радио и телевизия – няма го! Обещаха, че ще има Закон за сценични изкуства – няма го! Обещаха, че ще се направи Закон за читалищата и така нататък. Значи, всичко това го няма. След като го няма – аз Ви разбирам Вас, Вие хващате миналогодишния бюджет, поглеждате го и ето: Приложение № 4 – Субсидия за юридическите лица с нестопанска цел: 10 милиона и 400 за миналата година – 10 милиона и 700. Преписано е едно по едно, едно по едно. Липсва нещо, за което аз Ви казвам, което е в целия свят – юридическите лица с нестопанска цел не се финансират така. Не се дава примерно на Център за комисия за интеграция 20 хиляди, 50 хиляди. Парите на този тип организации се дават проектно финансирани. Съгласни ли сте с мен? В целия свят е така – проектно финансиране.
Миналата година е имало 7% проектно финансиране, а тази година нула – няма проектно финансиране. Мога да Ви кажа – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство – 1 милион на български институт за стандартизация, които си получават парите. Френската, немската практика е: имат тези 10 милиона и 400 хиляди – хубаво, има ги парите и се казва: всички организации – явявайте се на конкурс по съответните теми, дайте ги и спечелете. Може двама човека да спечелят, най-добрите, но след като ще направят услуга за инвалиди, за слепи хора – това е истината в цяла Европа. Нека да вземем да го направим. Защо трябва да преписваме дума по дума от миналогодишния бюджет и всъщност не решаваме проблема? Това е един пример.
Другият пример, който съм предложил: да се даде 10%, за да се направи това. Тоест нека сумата да си остане, намалете пропорционално или пък от този – стандартизация, намалете повечко. Дайте 1 милион за проектно финансиране. Това е едната идея.
Друго което е: комисиите. Аз и друг път съм го казвал: Комисия за личните данни, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за електронните съобщения – дайте да видим, какво вършат?! Комисията за защита на конкуренцията – колко време чакаме – Вие, и министър Трайков, да се произнесе за „Лукойл”? Чакаме ги вече девет месеца. Девет месеца?! Няма решение на този въпрос, и след като няма решение ние ги увеличихме – от седем човека ги увеличихме с двама, даваме им 9 млн. лв. Е, как ще им даваме 9 милиона? А пък на Българското национално радио, тук някой каза от преждеговорившите – намаляваме им с 15 милиона, даваме им по-ниско.
Ако погледнете сайта на Комисията за личните данни, това представлява една травъл агенция, имат в Испания, във Франция, в Италия – като отворите сайта, къде ли не са били по целия свят? Отворете го и вижте какво нещо е! Това е Комисията за личните данни, които имат бюджет 2 милиона и 850 хиляди. Оттам като вземем 500 хиляди, от другите комисии като вземем – да се дадат за ново българско кино, да се поощри културата, а не да се дават за бюрокрация. Това винаги съм го казвал.
Съкращавайте министерствата. Преди малко и колежката от БСП говори. Министерството на здравеопазването – какъв е този мастодонт с 200 и повече човека? Тези хора наистина не трябва да са там. Там трябва да има 40-50 човека. И на Вас ще Ви е по-лесно да работите с тях, отколкото с 200 човека по йерархията – тежка, тромава структура от времето на цар Николай. Руската структура, изпратена в България.
Това е проблем и на Европа. Виждате какво се случва в Европа – 200 хиляди бюрократи в Брюксел, и сега какво правим? Това правим – една супер социална политика в Европа с огромен бюрократичен апарат, от който всички европейски данъкоплатци плачат, плащат, пак плачат и накрая какво става – криза, и се чудим с еврото какво ще се случи, чакаме утре какво ще стане?
Според мен има една дума, която се казва кураж. Тя идва от латинската дума соr (сърце). Като министър на финансите трябва да имате този кураж, защото реформата трябва да се прави със сърце, за да бъде истинска реформа, а не само да се пишат числа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Вземам отношение по темата Образование, тъй като доста често в експлоатацията на смисъла на нейното значение се слага знак за равенство с темата БАН и особено, когато говорим за темата Бюджет – БАН е първата и единствена тема, която се обсъжда.
Всъщност, това което бих искала да кажа ясно и категорично е, че когато говорим за бюджета заделен за сектор „Образование” изобщо не твърдим, че той е достатъчен или обилен, но твърдим, че той ще осигури достатъчната и нужна възможност през тази година България да се чувства пълноправен член на Европейския съюз и да осъществи политиките, които е замислила по начина, по който ги е замислила. Това ще й даде възможността да премине с устойчивост през тази година, за която знаем, че в Белгия фалират банки, в Англия има протести, в Швейцария и Холандия се очаква рецесия и това е възможността българският бюджет да устои на целите, които си е заложил.
Бих искала да кажа, че образованието в България не е само БАН и не е само висшето образование, така както го гледаме през позицията на управляващите ректори в учебните заведения, които задължително и винаги са повече. Ние също искаме повече, но нека да обърнем внимание и реформите, които са извършени в сектора. Защото за първи път през тази година се въведе студентското кредитиране, което носи сериозен социален капитал – при раждане на първо дете се опрощава половината – 50% от кредита, а при второ дете се опрощава остатъка от кредитирането.
За първи път имаме създадена научна стратегия, която очертава и пътната карта на България в развитието на сектор „Наука”; за първи път имаме 25% за добрите професионални направления; за първи път от години са увеличени средствата за спорт, като само двете спортни училища, които преминават от общинска в държавна издръжка, се финансират с 1 млн. 586 хил. лв.; за първи път се създаде антидопингов център, за който са отделени 500 хил. лв. Най-сетне имаме промяна в районирането за разпределение на единния разходен стандарт, който внася справедливост в системата.
Ако очаквате да твърдя, че този бюджет е прекрасен, разбира се, няма да го кажа, но ще кажа, че той в условията, които имаме, е достатъчен и е правилно разпределен. Защото правителството има онази гъвкавост на политиките, което го прави адаптивно и прави съразмерни решенията, които то взема. Нека да припомня онези 4,5 милиона, които миналата година дадохме на Археологическия институт, което отново остойностява възможността за гъвкаво вземане на решения. Няма облагодетелствани или ощетени сектори и това си личи от факта, че дори и най-добре финансираните сектори са недоволни, защото в годините назад те най-малкото са били изоставени и неглижирани. Може би като довод ще кажа, че за първи път нашата държава има осигурени 200 хил. лв. за спорт на хора с увреждания – тема табу, ако трябва да припомня, през последните години.
Това което си мисля е, че ние знаем, че парите са малко, но това още повече засилва претенцията към проектирането на този бюджет. От една страна, той трябва да отчита напредналия етап от настоящата финансова перспектива 2007-2013 г., който на базата на направените 3-годишни бюджетни прогнози, трябва да отговоря на планираните мерки за Оперативната програма през 2012 г. От друга страна, той трябва да насочва ресурс и приоритет към следващата многогодишна финансова рамка, както и на заложените в националната програма реформи.
Научно-изследователската и развойна дейност, така както е заложена според европейската програма – инвестиции с научно-изследователска и развойна дейност е, разбира се, със стойност 3% от брутния вътрешен продукт. Към тази цел ние се стремим, но ние много добре знаем, че националната ни цел към инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност е в размер на 1,5%. Това са нашите възможности и ние трябва да бъдем достатъчно добри реалисти, за да можем да отчетем това.
Всъщност, ако има смисъл нещо да се каже, то е, че европейското финансиране през тази година е добро и такова, което ни осигурява възможност наистина да издържим. Имаме с 25 милиона повече в единните разходи и стандарти за компенсация на повишените цени на горивата, както и остойностяване на повишението на минималната работна заплата от 1 септември 2011 г.
Имаме 11 милиона повече, с които се увеличават парите за единния разходен стандарт, тъй като прекатегоризирането, което чакахме от 10 години, най-сетне вече е направено. Имаме с 1,3 милиона увеличение на парите за транспорт на учениците до 16 годишна възраст. Имаме с 11,2 милиона увеличени средствата за ВУЗ-овете, субсидия за издръжка на обучението, 6 милиона увеличение за стипендии, 8,2 милиона повече за издръжка на ВУЗ-овете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо Богданова, заповядайте за първа реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Колега Соколова, аз се отнесох изключително добросъвестно към възможностите на бюджета, поради което не съм си позволила да правя предложения по него повече, отколкото той може да си позволи, но Ви съветвам да не говорите две неща.
Първо, че образованието не е само БАН – Българската академия на науките не е образователна институция. Българската академия на науките е националния научно-изследователски център на България. Там се прави българска наука и когато дойде времето до моето предложение свързано с парите за наука, няма как да спорите с мен, че там парите драстично намаляват, включително и с крайно недостатъчния бюджет на Българската академия на науките, така че да не бъркаме тези две пера на финансиране, те са различни.
Второ, аз много бих искала в тази зала да не звучи доволство от бюджета за образование и наука. Той не е достатъчен и няма как да бъде достатъчен. И ако тази тревога не споделяме поне ние, които работим в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, мисля че няма да бъдем коректни към хората, чиито интереси представляваме и за чието всъщност битие, професионално и човешко, работим.
Още нещо. Вижте, уважаеми колеги, когато правим разрез на парите, които бюджетът предоставя, държа да кажа две неща. Това, че с 1,7 ще повишим стандарта за издръжка на един ученик, нали си давате сметка, че е крайно недостатъчен да компенсира дори нарасналите цени на горивата и на ел. енергията, които трябва да плащат в училищата.
Вие нали разбирате, че базовият норматив за издръжка на един студент не е мръднал, затова пък ще увеличаваме размера на студентските такси. Много Ви моля за повече причастност към проблема, когато говорим за него и за повече коректност към конкретните обстоятелства, с които аргументираме бюджета.
Моля Ви, не бъркайте БАН с парите, които се предоставят за образование. Това е драмата на българската наука и разговорът е много по-различен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Аз предполагам, че за всички става ясно, че да сложим знак за равно между БАН и образованието, това би направил единствено и само лаик. Идеята тук е да кажем това, че БАН, като структура, сама по себе си – научно-изследователски център за развойна дейност, е онази структура, която би трябвало да остойностява нуждата на България от наука на това ниво, че да бъде конкурентно способна на световното ниво. Темата за българската наука е тема, която ние сме разисквали многократно.
По отношение на развитието на образованието нека да кажа така, ако ние поставим темата за това, доколко са достатъчни парите ще влезем в спор за това: има ли къртицата очи и по-точно би ли трябвало да има къртицата очи? Естествено, че парите за образование никога няма да са достатъчни, а ако някога са много, то тогава не би трябвало да са достатъчни, защото колкото повече пари за наука и образование, толкова по-добре.
Тук аз бих искала да кажа и онова, което казват нашите европейски партньори, че големият смисъл на социалното общество е да осигурява възможности за всички. Предучилищното, училищното и средното образование, както и част от висшето образование, са онази преимуществено-социална образователна дейност, а науката – със своята претенция, е предимно в икономическата парадигма и нека да остойностяваме нейното присъствие с онова, което тя може да даде. Защото в момента България в своя динамичен дневен ред, Европа в своя динамичен дневен ред, светът в своя динамичен дневен ред са изправени пред този отговор: какво могат да направят? Това е политика на резултата, не политика на заявката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Сега идва ред на господин Драгомир Стойнев. Предполагам, че той ще обясни точно обратното, което каза госпожа Соколова.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Разбира се, парите за наука в България са прекалено малко и надали ще стигнат, но ясно е, че за майките-докторантки и за тези хора, които искат да се занимават с наука, правителството не направи нищо и не ги подпомогна, както майките-студентки.
Господин министър, нашите предложения касаят сферата на Министерството на труда и социалната политика. Вие в първия бюджет, който направихте, рязко съкратихте разходите по средствата в Националния план за действие по заетостта. Безработицата скочи рязко, заетостта намаля, България е на първо място по ръст на безработица в Европейския съюз.
Разбира се, министърът на труда и социалната политика представя коренно различна картина. Той дори говори за намаляване на безработицата в този бюджет. Същевременно управителят на НОИ залага на по-голям брой хора, които ще се ползват от обезщетение за безработица, тоест единият казва, че ще се увеличава безработицата, другият, че ще се намалява. Хаосът е пълен!
Господин министър, повечето държави, които имаха преди кризата социални програми, които са финансирани от държавата, като Германия например, една Швеция, разбира се, там социалният модел е много развит, се справят доста по-добре в тази криза, отколкото държави, които изцяло съкратиха разходите. Ние смятаме, че трябва да се достигне нивото, което Ви бе оставено, тоест да се вдигне бюджетът със 100 милиона. Знам, че са много пари, знам, че ще кажете: „Не, не, на този етап това е изключено”, но в крайна сметка, когато имаме такава увеличаваща се безработица, фалит на фирми, може би е нужно да се замислите, знам че това е против Вашите възгледи – дали държавата не може чрез такива плащания, за временни мерки за социални програми, за квалификация, за преквалификация, за временна заетост.
Господин министър, тези програми работят. Това не е придобивка само в България, има го по целия свят. За съжаление тази година, тъй като се увеличава минималната работна заплата лицата, които ще се възползват от тези програми, ще намалеят. Средно намаляват с 6,6%.
Разбира се, министърът на труда и социалната политика прави една огромна грешка. Той постоянно ни обяснява как добре ще се възползва от европейските фондове. Това е много хубаво, даже в следващия бюджет е заложил петкратно усвояване на европейския социален фонд – дай, Боже, да стане това нещо.
Господин министър, сам разбирате, че когато тази година едва се усвоиха средствата, които са договорени от предишното правителство, имаме право да подложим на съмнение усвояването на тези средства. В крайна сметка тези пари от Европейския съюз, особено в социалната сфера, се дават за надграждане на националната политика, а не на заместване на националната политика. Още повече, тези пари по европейската програма са на програмен принцип, знаете, минава известен период от време и по никакъв начин не може да се реагира адекватно на моментната ситуация, така както би могла да реагира държавата.
Разбира се, ще предлагаме увеличаване на размера на месечната добавка за деца с увреждания – от 189 на 203 лв. Тук държа да бъда коректен – Вие увеличавате тази добавка, съобразявате я с минималната работна заплата на 270 лв., но знаем, че ще увеличите минималната работна заплата на 290 лв. Тук отварям една скоба, всички знаем, че тези заплати се плащат от бизнеса, те не се плащат реално от държавата, но е редно за тези дечица да последва увеличение, говоря за децата с увреждания, за размера на месечната добавка и става въпрос за 2 млн. 300 хил. лв.
Сега ще Ви предложа един доста голям разход от 147 млн. лв. – става въпрос отново за деца. Парите са много, защото, господин министър, става въпрос за 820 хиляди деца. Многократно съм казвал в тази зала – демографският проблем, трябва да се справяме с него, но отсега трябва да се мисли за тези деца, дали помощта ще бъде само за един пакет памперси или може да се даде нещо повече, това е политика на държавата.
Господин министър, орязването на бюджета по никакъв начин не означава, че Вие ще спечелите доверието на финансовите пазари. Виждаме, примерно, ирландския отличник – там съкратиха рязко разходите, вдигна се безработицата на 14%, само че по дългосрочните облигации при тях лихвата е 8%. Япония, която има дълг над Италия – там лихвата при дългосрочните облигации е 1%. Държава като Канада, която има изключително големи социални придобивки и общо достъпно здравеопазване, се справя много по-добре с кризата, отколкото своя съсед Съединените американски щати.
Смятам, че орязването на разходите по време на криза и това, че България е финансово стабилна и се хвалите навсякъде, видяхте какъв ефект има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Седем държави в Европейския съюз в момента ще получат много повече средства, отнасящи се до кохезионната политика, а най-бедната държава, господин министър, е изключена от този кръг. Защо? Може би грешката е при Вас, защото Вие постоянно се хвалите колко сме добре. Не ме разбирайте погрешно, аз също съм за това да има финансова стабилност, но понякога трябва да се мисли, че зад числата стоят хора и тези хора страдат от тази политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Следващото изказване е от народния представител Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз съм малко замаян от предложението на колегите от „Атака” – господин Дянков колко много милиарди има да събира, и си мисля колко скромни са исканията на господата от българските читалища.
Не знам дали знаете, колеги, но субсидията, която се предлага на българските читалища, е в размер на 5 хил. 776 лв. на субсидирана бройка. Читалищата в България, колеги, са над 3500, а над 2400 от тях се намират в селата. Тази субсидия, която се предлага на субсидирана бройка, е и за работна заплата, и за осигуровки, и за плащане на ток, вода, ремонт, и за закупуване на книги. Сами разбирате, че като сума това е крайно недостатъчно. На много малко места общините по някакъв начин се опитват да подкрепят бюджета на тези читалища, но това наистина е с много малко финансов ресурс и много често е инцидентно. Недостигът на финансов ресурс в читалищата ще доведе до закриването им, а оттам и до нарушаване на тяхната дейност. Ще пострадат наистина местните общности, ще пострадат децата, които четат книги в тези читалища, а също така и пенсионерите, които развиват някаква читалищна дейност.
Бих искал да припомня, че субсидията през 2009 г. беше 7 хил. 196 лв. за субсидирана бройка и още тогава се коментираше, че тя не е достатъчна.
Във връзка с изложеното, предлагам годишният размер на стандарта на финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети през 2012 г. в частта за читалищата да бъде увеличена от 5 хил. 776 лв. на 6 хил. 200 лв. Това ще доведе до увеличаване на общата субсидия на делегираните от държавата дейности с 3 млн. лв. Забележете, че средствата за осигуряване на увеличения размер на стандарта за читалищата ще бъде в рамките на предвидените средства със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. и ще се осигурят чрез вътрешно преструктуриране на разходите. Тоест, ние няма да ощетим бюджета с нищо.
Аз мисля, че наистина това наше предложение трябва да бъде подкрепено и трябва да осигурим едно по-добро финансиране, което също няма да бъде достатъчно, но все пак ще даде някаква надежда, някакъв живот на тези читалища. В противен случай, колеги, голяма част от ръководителите на читалищата излизат в неплатен отпуск. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Тези дни бяхме свидетели на една активна стачна дейност от страна на земеделски производители и аз искам да взема отношение по бюджета в сектора. Искам да направя едно малко сравнение на състоянието през 2009 г. и през 2012 г. Позволявам си да го направя, защото оценката на управляващите днес е, че на отрасъла се дават значително повече средства в сравнение с това, което се даваше преди, и аз искам да покажа с цифри горе-долу какво е състоянието.
Състоянието на земеделските производители зависи от няколко фактора. Най-много хората разчитат на европейските помощи, които бяха договорени в миналото. През 2009 г. като европейски доплащания българските земеделски производители получиха 535 млн. лв., което е 35% от това, което трябваше да получат, ако бяхме от старите европейски държави. През 2012 г. се полага 60% или това са 978 милиона, които се надяваме да влязат в сектора през следващата година.
През 2009 г. за национални доплащания бяха осигурени 218 млн. лв., а сега се предвиждат 100 млн. лв. Държавната помощ, която беше осигурена тогава, възлизаше ориентировъчно на 350 млн. лв. Сега се предвижда пак такава сума – 340 милиона. През 2009 г. в тези суми влизаха средства като целеви субсидии, помощи за сектора, като за фонд „Тютюни” – 108 млн. лв., за възстановяване на акциза на горива – 81 млн.лв., облекчаване на социалните осигуровки в рамките на около 18 млн. лв. Това, което сега се предвижда и е пак в тези рамки, което включва като държавна помощ 116 млн. лв., държавни помощи – 96 млн. лв., за животновъдство – 71 млн. лв., за национални доплащания за тютюна – 73 млн. лв., и национални доплащания на хектар обработваема площ за 2011 г. в рамките на 100 млн. лв. Всичко това събрано за 2012 г. е 1 млрд. 416 млн. лв. За 2009 г. като включим данъчните облекчения, които получиха земеделските производители като ефект от освобождаването им от данъка върху дохода за земеделска дейност, който възлиза на 1 млрд. 67 млн. лв., общата сума, която се получава като помощ за сектора е 2 млрд. 170 млн. лв. Тоест разлика с близо 750 млн. лв. от това, което ще получат земеделските производители през 2012 г., при условие че през следващата година, ви казвам, двойно по-голяма ще бъде субсидията от Европейския съюз. През 2009 г. тя беше 534 млн. лв., а през 2012 г. ще бъде 976 млн. лв.
Нашето настояване, уважаеми господин вицепремиер, е обещаното от Вас и от премиера да бъде осигурено за сектора и разликата от 240 млн. лв. да бъде предвидена за сектора без да настояваме това да бъдат пари за зърнопроизводителите или пари за определен сектор. Считаме, че в години на криза земеделието е сектор, който не бива да бъде подценяван, а трябва да бъде подпомаган. Според нас тези средства наистина биха дали възможност секторът да се развива по-успешно, да бъдат осигурени много нови работни места и това да бъде една от възможностите за по-лесното излизане на държавата ни от кризата, а така също един сектор, който е бил основен в България, да продължи да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Дянков, опитали сме се в този текст най-напред да предложим с какво да се увеличи приходната част и след това да поставим нашите искания. И предложението е за увеличаване на приходната част с 250 млн. и 13 хил. лв., които ние считаме, че са възможни за още малко изстискване, ако така мога да кажа, във връзка със събираемостта на данък добавена стойност. Доколко това е възможно, разбира се, ще решат структурите, които се занимават със събиране на приходите в държавата.
Независимо от това, че моят колега се изказа във връзка с това какво искаме, аз се възползвам от случая, че влезе и министърът по европейските въпроси, за да поставя един въпрос за политиките и това, че е абсолютно необходимо политиката в областта на заетостта да се оптимизира. Тези 100 милиона, които ние считаме, че трябва да се прехвърлят към Министерството на труда и социалната политика, са именно в тази насока.
Искам да споделя, че през април 2008 г. ние успяхме да издействаме от Комитета по наблюдение по Оперативна програма „Човешки ресурси” да се плащат заплати. Забележете – да се плащат трудови възнаграждения, не да се правят само и единствено курсове за обучение. Искам да отворя една скоба, че там миналата година ни правят забележка, че обучителите получават между 100 и 150 евро на ден. Така е, аз имам писмото от Комитета по наблюдение. Но не това е проблемът. Проблемът е в това, че вече за пета година не сме видели ефекта от тези курсове за квалификация и преквалификация. И този интелектуален потенциал, който да се включи активно на пазара на труда.
Затова считам, господин Дянков и господин Томислав Дончев, че е много важно на пазара на труда държавата да се намеси малко по-активно. Активните политики на пазара на труда ги няма. Независимо че тук беше споменато, че сега се правят политики, тези политики на този етап в този бюджет ние не ги виждаме. Аз определено считам, че не се интензифицира използването на ресурса от Оперативна програма „Човешки ресурси”, който може да даде много сериозен тласък и за другите позиции, за които ние говорим.
Разбира се, тук беше поставен въпросът и за това, че е необходимо, ако има политика за демографското развитие – говоря за политика – то би трябвало да се погледне и към политиката за младите семейства, в частност и за децата. За съжаление всичко, което по-нататък е дадено в предложенията, е „копи-пейст” от бюджета от 2009 г. В областта на семейните помощи за деца нищо не е помръднато от 2009 г. Ако на това, колеги, му казвате политика, аз му казвам застой. Застой в една сериозна област, в която са включени младите семейства, в която са включени децата, в която са включени тези, които са фактор за подобряване на демографските параметри. След това ще се изкажа и по този въпрос, защото не е нормално при положение, че за тези три години се очаква в малката потребителска кошница – необходимите стоки от първа необходимост, които се ползват от болшинството от семействата в България, се очаква инфлация за около 20%. Задържането на майчинските на 240 лв., …
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, моля ви за малко внимание, ако обичате!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: … задържане на детските добавки на 35 лв. – всичко това рефлектира негативно върху демографската политика.
Не се притеснявайте, господин председател. Аз имам чувството, че освен министрите, ако на колегите започна да им казвам рецепти за готвене, ще мине и това без всякакво внимание.
Действително молбата ми е да се обърне много сериозно внимание на активните политики на пазара на труда. Това е един много сериозен проблем, в който има резерв, който може да ни помогне на всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Това беше последното изказване. Закривам дебатите.
Започваме да гласуваме, уважаеми колеги. Моля народните представители да влязат в залата.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Николаев Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което е подкрепено по принцип само по т. 2, буква „б”. В останалата част комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 23, против 67, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Гласували 152 народни представители: за 30, против 103, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от колегите народни представители Ариф Агуш и Нигяр Сахлим, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 34, против 102, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Лъчезар Тошев, което комисията не подкрепя, с изключение на т. 2, буква „б”.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 43, против 77, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Следва предложението от народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова и Емил Василев, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 14, против 99, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Следващото е предложението от народния представител Рамадан Аталай, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 25, против 103, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Следва предложение от народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 33, против 112, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Следващото предложение за гласуване е от народните представители Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Корнелия Нинова, Димитър Горов и Александър Радославов, което комисията също не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 31, против 115, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 31, против 103, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Валентина Богданова, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 30, против 97, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 35, против 98, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев, № 154-04-235. Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 33, против 112, въздържали се 7.
Текстът не е приет.
Следващото е предложението от народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 35, против 109, въздържали се 9.
Текстът не е приет.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 32, против 100, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Последно е предложението от народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров, № 154-04-240. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 24, против 98, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 1 със съдържание, така както е по доклада.
Гласували 158 народни представители: за 116, против 41, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания има ли по чл. 2? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 2, което се подкрепя от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 117, против 20, въздържали се 10.
Текстът е приет.
По другите текстове, които следват, има направени вече предложения от народни представители. Предполагам, че ще има изказвания и обсъждания.
Така че, колеги – почивка до 18,45 ч. Благодаря.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с чл. 3, госпожо Стоянова.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 има предложение на народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова и Емил Василев:
В чл. 3, ал. 2 числата „28 763, 8”, „23 234, 3”, „1 001, 9” и „53 000” се заменят съответно с „25 963, 8”, „21 134, 3”, „901, 9” и „48 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От вносителите няма никой.
За изказване заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз искам само да обърна внимание на всички нас, че когато намаляваме примерно бюджета на Българското национално радио и редица други бюджети, които имат нужда ги оптимизираме в посока надолу, то трябва да се замислим, че в последните 2-3 години разходите на Народното събрание варират от 35, максимум до 37-38 милиона. За тази година планът, ако не ме лъже паметта, но дори и да бъркам, е около 50 милиона. За догодина е 53.
Може би беше редно да дадем знак, че в дух на солидарност можем да оптимизираме разходите на Народното събрание, за да можем да имаме лице да се изправим пред нашите гласоподаватели.
Моето предложение е да помислим за оптимизация на разходите надолу поне с 10%, а защо не и с 15-20%, за да може в крайна сметка Народното събрание да не възстановява винаги в централния бюджет тези 10 до 13, а следващата година могат да стигнат и до 15 милиона. Вие знаете колко много важни предложения има и за общински болници, и за други такива мероприятия. Ето един източник, който можем да използваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? (Реплики от КБ.)
Господин Михалевски, да приема ли, че имате конкретно предложение? (Реплики.)
Да приема ли, че имате конкретно предложение и да го подложа на гласуване?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има форма и начин за правене на предложение!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ама, то така не става!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Предложението ми е за 15%!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Малко несериозно звучи това: „15%”. (Реплики.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Тогава 5% или 10%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: В самия бюджет има пера, има разпределение на тези суми. (Шум и реплики.)
Да, можем да започнем наддаване. (Оживление.)
Изказване заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ако господин Михалевски имаше конкретно предложение, можеше да го направи между първо и второ четене, по реда, по който се правят предложения. Корекции от този характер между първо и второ четене в залата не можем да правим, но това, което той казва е вярно и аз искам да го подчертая, че всяка година всъщност бюджетът на Народното събрание икономисва пари.
Миналата година част от тези пари бяха насочени към Софийския университет. Спомняте си, нали? (Реплики.)
Всяка година тези пари, които се икономисват и отиват в централния бюджет, отиват пак за покриване на най-необходимите нужди, така че дори и сега да не направим корекция на нашия бюджет, ние правим достатъчно икономия в текущото изпълнение на бюджета – много по-голямо дори от тези проценти, за които говори Михалевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
За изказване, заповядайте господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, „Ред, законност и справедливост” поддържа своето предложение. Считаме, че ако бюджетът на Народното събрание от 53 млн. лв. се намали на 48 млн. лв., няма да има голям проблем.
Предвид това, което каза госпожа Менда Стоянова, по-добре да се заложи това сега и да се даде знак на обществото, че тези рестрикции са тръгнали оттук, където се приема бюджета. Така този знак ще бъде истински и ще покаже, че има воля за промяна във всички сфери. Затова ние настояваме това предложение да се осмисли добре от управляващото мнозинство.
Корекцията не е голяма и смятам, че в крайна сметка, ако се отчетат всички суми, които биха могли да бъдат спестени от присъщи разходи, може да се стигне отново до същата сума, която е посочена тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова и Емил Василев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 59, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Господин Михалевски, не знам как да подложа на гласуване Вашето предложение. (Реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 3, което комисията подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 81, против 17, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания има ли?
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за текста на чл. 4 и чл. 5, които се подкрепят от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 13, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 6 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
В чл. 6, ал. 1:
- в т. 2 числото”67 466.0” се заменя с числото „66 000.0”;
- в т. 21 числото „2 380.0” се заменя с числото „1 880.0”;
- в т. 22 числото „2 700.0” се заменя с числото „2 300.0”;
- в т. 28 числово „3 805.2” се заменя с числото „3 305.2”;
- в т. 29 числото „9 451.9” се заменя с числото „8 451.9”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Захари Георгиев:
1. В чл. 6, ал. 1, се правят следните промени:
а) в ред 4 „Министерство на финансите”, колона 3, числото „280 691,0” се заменя с числото „300 691.0”.
б) в ред 7 „Министерство на вътрешните работи”, колона 3, числото „999 000,0” се заменя с числото „979 000,0”.
Увеличението на разходната част на МФ е предназначено за увеличаване финансирането на Програма 9 „Национален компенсационен жилищен фонд” с 20 млн. лв., като общите разходи по програмата за 2012 г. се увеличат от 11 377,9 на 31 377,9 хил. лв. за сметка на намаляване разходите за СРС в бюджета на МВР.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан и Йордан Цонев:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
- в т. 7 „Министерство на вътрешните работи” в колона 3 числото „999 000,0” се заменя с „969 000”, в колона 5 числото „898 000,0” се заменя с 868 000,0”;
- в т. 11 „Министерство на образованието, младежта и науката” в колона 4 числото „- 378 390,6” се заменя с числото „ 408 390,6” и в колона 5 числото „809 192,8” се заменя с „839 192,8”.
2. В ал. 2 числото „400 001,0” се заменя с „430 001,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Дъбов, Камен Костадинов и Иван Костов:
В чл. 6, ал. 1, т. 19 числото „75 340,0” се заменя с „80 000,0”, а числото „75 176,0” се заменя със „79 836,0”.
Средствата да се вземат от средствата за Министерството на вътрешните работи, т. 1.7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова, Емил Василев:
В чл. 6 се правят следните изменения:
I. В ал. 1:
1. в ред 5. Министерство на външните работи числото в колона Разходи „106 000,5” се заменя с числото „110 000,5” и числото в колона Субсидии „51 000,5” се заменя с числото „55 000,5”;
2. в ред 7. Министерство на вътрешните работи числото в колона Разходи „999 000,0” се заменя с числото „899 000,0” и числото в колона Субсидии „898 000,0” се заменя с числото „798 000,0”;
3. в ред 8. Министерство на правосъдието числото в колона Разходи „169 117,0” се заменя с числото „179 117,0” и числото в колона Субсидии „95 117,0” се заменя с числото „105 117,0”;
4. в ред 9. Министерство на труда и социалната политика числото в колона Разходи „958 210,8” се заменя с числото „976 610,8” и числото в колона Субсидии „925 060,8” се заменя с числото „943 460,8”;
5. в ред 10. Министерство на здравеопазването числото в колона Разходи „468 185,0” се заменя с числото „488 185,0” и числото в колона Субсидии „331 885,0” се заменя с числото „351 885,0”;
6. в ред 11. Министерство на образованието, младежта и науката числото в колона Разходи „460 062,2" се заменя с числото „470 062,2", числото в колона Трансфери „-378 390,6" се заменя с числото „-398 390,6" и числото в колона Субсидии „809 192,8" се заменя с числото „839 192,8";
7. в ред 12. Министерство на културата числото в колона Разходи „117 903,1„ се заменя с числото „127 903,1” и числото в колона Субсидии „99 903,1” се заменя с числото „109 903,1”;
8. в ред 16. Министерство на земеделието и храните числото в колона Разходи „244 277,3” се заменя с числото „251 277,3” и числото в колона Субсидии „70 277,3” се заменя с числото „77 277,3”;
9. в ред 17. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията числото в колона Разходи „60 976,2” се заменя с числото „68 976,2” и числото в колона Субсидии „19 802,2” се заменя с числото „27 802,2”;
10. в ред 20. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА числото в колона Разходи „5 047,0” се заменя с числото „4 047,0” и числото в колона Субсидии „5 047,0” се заменя с числото „4 047,0”;
11. ред 21. Комисия за защита от дискриминация числото в колона Разходи „2 380,0” се заменя с числото „1 880,0” и числото в колона Субсидии „2 380,0” се заменя с числото „1 880,0”;
12. в ред 22. Комисия за защита на личните данни числото в колона Разходи „2 700,0” се заменя с числото „2 000,0” и числото в колона Субсидии „2 700,0” се заменя с числото „2 000,0”;
13. в ред 23. Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност числото в колона Разходи „5 145,0” се заменя с числото „6 145,0” и числото в колона Субсидии „5 145,0” се заменя с числото „6 145,0”;
14. в ред 27. Национален статистически институт числото в колона Разходи „17 291,3” се заменя с числото „16 491,3” и числото в колона Субсидии „15 691,3” се заменя с числото „14 891,3”;
II. В ал. 2 числото „400 001,0” се заменя с „420 001,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 6, ал. 1, т. 19 числото „75 340,0” се заменя с „78 000,0”, а числото „75 176,0” се заменя със „77 836,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Галина Банковска.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов:
В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В позиция № 29, в колона 3 числото „9 451,9” се заменя с „8 951,9”; в колона 5 числото „-6 500,0” се заменя с „-7 000,0”.
2. В позиция № 36, в колона 3 числото „1 000,0” се заменя с „1 500,0”; в колона 5 числото „1 000,0” се заменя с „1 500,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Петков, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Кирил Добрев:
В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В таблицата, в т. 19, в колона 3, числото „75 340,0” се заменя с числото „80 340,0”.
2. В таблицата, в т. 19, в колона 5, числото „75 176,0” се заменя с числото „80 176,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова:
В чл. 6 се правят следните промени:
1. В ал. 1, т. 9, Министерство на труда и социалната политика, цифрите „958 210,8”, „7 150,0” и „925 060,8” се заменят съответно с „1 208 173,8”, „7 500,0” и „ 1 175 023,8”;
2. В ал. 3, Приложение № 2 , т.VІІ „Разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г.” се правят следните промени:
а) в т. 1 числото „96 601,2” се заменя със „196 601,2”;
б) в т. 5 числото „515 718,0” се заменя с „665 681,0”;
в) числото „958 210,8” се заменя с „1 208 173,8”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анна Янева, Корнелия Нинова, Петър Димитров и Румен Овчаров:
В чл. 6, таблицата, т. 14, колона 3 "Разходи", числото "83 437,7" се заменя с числото "133 437,7".
Увеличението на разходите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с 50 млн. лв. са предвидени за изпълнение на програма "Привличане и насърчаване на инвестициите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Богданова:
В чл. 6 се правят следните промени:
а) в ал. 1, т. 11., колона 3 "Разходи", числото "460 062,2" се заменя с числото "455 062,2". В колона 4 "Трансфери" числото
"-378 390,6" се заменя с числото "-408 390,6", а в колона 5 "Субсидии" числото "809 192,8" се заменя с числото "834 192,8";
б) в ал. 2 числото "400 001,0" се заменя с числото "430 001,0".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
В чл.6, ал.1, т.12 от Законопроекта за държавен бюджет на Република България в неговата разходна част сумата за разходи в бюджета на Министерството на културата числото 117 903,1 да стане 125 903,1, а в колона 5 да се запише вместо 99 903,1 цифрата 107 903,1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В чл. 6, ал. 1, т. 10 в колона 3 „Разходи” числото „468 185,0” се заменя с числото „618 185,0”.
В колона 4 „Трансфери (нето)”, числото „96 300,0” се заменя с числото „-3 700”.
В колона 5 „Субсидии от централния бюджет” числото „331 885,0” се заменя с числото „581 885,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Определя приходите на сума 1 178 476,0 хил. лв., разходите на сума 5 582 158,0 хил. лв., трансферите (нето) на сума -233 329,0 хил. лв., субсидиите от /вноските за/ централния бюджет на сума 4 873 061,7 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 236 050,7 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2012 г., както следва:
(Следва таблица.)
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките, съгласно приложение № 1 на обща сума 405 001,0 хил. лв.
(3) Утвърждава разходите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и на Държавната агенция "Национална сигурност" по ал. 1 по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики и по програма "Администрация", съгласно приложение № 2.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 3 по програми в рамките на утвърдените им разходи, съгласно приложение № 2.
(6) В 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. в "Държавен вестник" държавните органи, министерствата и ведомствата публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети по ал. 4 и 5, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(7) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, съгласно приложение № 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За изказване има думата господин Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Още веднъж бих искал да привлека вниманието Ви върху бюджета на Агенцията за национална сигурност. Много се надявам, че темата не Ви покъртва, защото въпросът е прекалено сериозен и ако го подминаваме със съзнанието, че е предварително решен, ще направим много груба грешка.
За пръв път от 1990 г. насам се приема пакет от нормативни актове, които целево удрят една-единствена служба. Само в рамките на вчерашния и днешния ден ние предопределихме, че тя е в най-унизително състояние в сравнение с всички останали служби, а Националната разузнавателна служба е втората по засегнатост през последните три години. Бюджетът на Държавната агенция „Национална сигурност” за тези три години е намален, както казах, с 43%, а бюджетът на Националната разузнавателна служба – с 40%.
Единствено в Агенцията за национална сигурност ударът има многопластови измерения.
Първо, намаляваме възнаграждението, което служителите получават при пенсиониране – от 20 на 15 работни заплати. Второ, техният параметър слиза от 100 на 75%. Трето, както казах, ударът за трета поредна година е в размер на 10 млн. лв. в бюджета на Агенцията за национална сигурност. Ако очакваме, че тази служба има потенциал за три години бюджетът й да бъде намален с 50%, ако считаме, както стана дума (някой от колегите обяви около 200 рапорта за пенсиониране), че това е нормално и че службата може да продължи да функционира, правим много груба грешка.
Ние пипаме възрастта за пенсиониране – и на служителите в МВР, и на служителите в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Агенцията за национална сигурност, но никъде в другите специфични ведомства, свързани със сектора „Сигурност”, не пипаме възнагражденията в тези мащаби. Защото освен всичко, което изредих, ние намаляваме и заплатите на тези служители. Ако трябва да съм по-точен, самото ръководство на Агенцията за национална сигурност взе решение още в началото на тази година да предприеме рестриктивни стъпки от гледна точка на бюджета и ограничаване на възнагражденията на служителите си.
Ние трябва да сме наясно – за пръв път целево срещу една служба се приема пакет от законодателни решения. И пак казвам – този пакет включва редица ограничения, които ще блокират службата. Според мен това е откровена стъпка към ликвидация, закриване, преформатиране на Агенцията за национална сигурност.
Още веднъж се обръщам към Вас, господин вицепремиер – тези 5 млн. лв. няма да решат бюджета на държавата, но ще осакатят възможностите Държавна агенция „Национална сигурност” да прави необходимите анализи на държавното ръководство.
Някой ще каже, че този, който сега напуска, не е бил достатъчно мотивиран. Когато се работи в такава структура, не може парите само и единствено да бъдат мотив за служене на държавата. Не е така. Разбира се, че далеч не са само парите, защото те са сред служителите, които търпят най-много лични щети, най-много лишават семействата от присъствието си, най-много лишават децата си, близките си. Те обаче са сред най-високо подготвените служители на държавата. Пак казвам: става дума за специфични анализи на икономически тенденции; на тенденции, свързани с взаимоотношенията между етническите групи; на тенденции за развитието на нашия регион – един твърде специфичен регион – Балканския регион. Не сме я докарали до тези 5 милиона, когато говорим за състояние на националната сигурност на държавата, на държавността и обществото. Пак казвам: това е ключово звено!
Всички останали днес ще си затворят устата, всички останали днес ще преглътнат и ще премълчат, защото днес им запазваме 20-те заплати, запазваме им нивото на възнаграждение. Това е много чувствителна система. Когато тази система се почувства уязвена и унизена, резултатите ще са в ущърб на държавата като цяло – тук няма управляващи, няма опозиции.
Затова Ви моля да преценим. Има такава възможност в бюджета, включително и това, което госпожа Стоянова каза – сигурно някой от министрите ще запретне ръкави март-април, ще грабне част от бюджета на Народното събрание, ще го занесе с фанфари, ленти и байраци някъде...
Нека днес да решим въпроса за Държавната агенция за национална сигурност, за да не страда държавата и всички ние утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Ще се опитам да привлека Вашето внимание върху един бюджетен проблем, който всъщност е проблем на немалка група граждани на Република България, и е свързан с уреждането на техните права по силата на закона за уреждане на правата на тези, които имат дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
Трудно ще се ориентира човек, който не се интересува в детайли от материята, защото през тази година този фонд беше прехвърлен като разпореждане от Министерския съвет, където беше до миналата година, към Министерството на финансите. Понастоящем е в Програма 9 на Министерството на финансите, в която за 2011-2012 г. е заложено същото число – 11 милиона и 300, който е предвиденият приход и разход за 2011 г. За съжаление, доколкото проследих, това е и бюджетната прогноза до 2014 г.
Защо предложението, което Министерството на финансите прави, не е издържано? Към настоящия момент обстановката по правата на тези граждани е следната. До края на 2010 г. те имаха задължението да се регистрират в окончателните списъци. След този период се дава един 4-годишен период, в който те да изпълнят изискванията на закона – да представят необходимите документи и такси, и да получат от държавата левовото обезщетение за своите точки, лихвочисла.
Искам да отворя скоба и да заявя, че самият аз, нито пък мои роднини и близки притежаваме такива жилищно компенсаторни влогове и права по тях. В момента защитавам правата на тази група хора, която съвсем не е малка – това е група от около 200 хил. души в България.
Към настоящия момент, при този план от 11 милиона и 300 за 2011 г., държавата, извинете за израза, „виси”, тоест не изпълнява задълженията си към тези хора, които са подали необходимите документи, внесли са таксите за това. Ако ги калкулираме, до края на годината, по моята информация от различните комисии – 70 млн. лв., при планирани 11 такива.
Бюджетната прогноза е по 11 за следващите три години. Общото число за тези 60 и няколко хиляди влога, които остават, и са се записали в списъка, общата левова равностойност при 8 ст., е над 340 млн. лв. Ако всички изпълнят условията в рамките на 4-те години, които остават, държавата ще им ги дължи при равностойност – 8 ст. на число. Сами направете сметката, ако се върви с това темпо, кога могат да се изплатят?
В същото време законът повелява до 2019 г., пет години след крайния срок, да се приключи с изплащането по реда на тяхното постъпление, тоест последните да се изплатят до 2019 г. При това темпо те няма да могат да се изплатят през следващите 20 години, което ще влезе в грубо нарушение на техните права. Мнозина от Вас знаят, други може би не, какви вълнения и протести имаше в началото на 90-те именно по този въпрос. Тогавашният парламент и другите след тях са приемали тези законодателни актове.
Господин Дянков, има една изключителна неточност в бюджета на Министерството на финансите, когато предвиждате, че при пет хиляди влога средногодишно в следващата бюджетна прогноза на Вас ще ви стигнат 11 милиона и 300. Тези 342 милиона, необходими за 62 хиляди влога, предполагат, че средностатистически това число е по-скоро 5-6 хиляди лв. на влог, което автоматически означава, че при 5 хиляди (председателят дава сигнал, че времето изтича) средногодишно, ще са необходими 30 милиона, а не 11.
Моето предложение е да наваксаме малко това изоставане – в моя избирателен район – Пловдив, задълженията сега се изплащат към 2009 г. Цялата 2010 и 2011 г. стоят и висят.
Моето предложение е: поне малко да се навакса това изоставане. Затова Ви предлагам тези 20, за да покрият поне прогнозата, която прави Министерството на финансите за тези пет хиляди влога, че ще обезщети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване, госпожа Анна Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Предложението, което аз и колегите ми правим, е свързано с реализирането на конкретна програма за насърчаване на инвестициите. По същество нашето предложение е да се увеличат разходите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с 50 млн. лв. за изпълнение на Програма „Насърчаване на инвестиции”.
Кои и какви са мотивите за нашето предложение? Мотивът е свързан с факта, че през последните две години инвестициите в нашата страна катастрофално спадат. Както всички знаете, за последните две години те са намалели с пет пъти.
За първите 9 месеца преките инвестиции в страната са намалели с 48% на годишна база, като само през септември има ръст – показват данните на БНБ за платежния баланс. От януари до септември чуждите компании са инвестирали в България 534,5 млн. евро, а за същия период на миналата година – в страната ни са постъпили 1 млрд. евро. Причините за това са комплексни. Отражение, от една страна, дава икономическата криза, но по-важно е какво предлагаме ние на чуждестранните инвеститори.
Както знаете, господин министър, не са достатъчни само ниските данъци и евтината работна ръка. За привличането на инвеститорите огромно значение имат стабилната политическа система, стабилните законови и подзаконови нормативни актове, разноговоренето в правителството, действията на правителството, административните пречки, финансовите насърчителни мерки, опорочените обществени поръчки, престъпността, контрабандата и, разбира се, корупцията, по който показател, както всички знаем, сме „отличници”.
Затова ние считаме, че са необходими активни мерки от страна на правителството за привличане на инвестиции, свързани с финансовото подпомагане от страна на държавата по отношение не само за изграждане на елементите на техническата инфраструктура, а както и съучастие на държавата в изграждането на високотехнологични производства, производства с висока добавена стойност, технологични паркове, производства, които са експортно ориентирани.
На следващо място – мерки за безвъзмездно придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти, данъчни преференции за приоритетни инвестиционни проекти.
Уважаеми господин министър, за това, разбира се, са необходими средства. За съжаление, обаче през последните години, а както е предложено и в настоящия Проект за бюджет за следващата година, средствата за финансово насърчаване са едва 2,5 милиона. Кажете ми какво ще насърчавате с 2,5 милиона?
Затова ние предлагаме тези средства да бъдат увеличени с 50 милиона лева.
Господин Дянков, … (Министър Симеон Дянков разговаря с министър Цветан Цветанов.) Аз искам да помоля господин Дянков да ме чуе. (Реплика от министър Симеон Дянков.) Имам достатъчно време – 5 минути.
Господин Дянков, има още един въпрос. Съжалявам, че господин Трайков го няма. В петък в парламентарния контрол на мое питане към него по този въпрос той каза, че има договорка с Вас от средствата в централния бюджет да бъде предоставена на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, конкретно по тази програма, приблизително сумата, която сме предложили, тоест приблизително сумата от 50 млн. лв. Ако това е така, аз моля Вие лично, мнозинството, да приемете това наше предложение. Защото, уважаеми колеги, за инвеститорите е важно да имат сигурност, да се знае, че държавата наистина има политика, за което е отделила необходимия финансов ресурс. Иначе другото остават договорки, незнайно къде и незнайно по какви причини.
Надявам се всички вие да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Следващият записан е господин Яне Янев.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Предложенията са по чл. 6. Тъй като в Бюджетната комисия се е взело решение да се гласуват анблок предложенията, а не текст по текст, искам да обоснова всъщност нашите предложения, като предлагам на вашето внимание всички текстове в чл. 6 по нашите предложения в т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, 12 и 14 да отпаднат и да останат в т. 10, 11 и 13 със следните редакции:
- В ред 20 – Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА в колона „Разходи” числото „5 047.0” да се замени с числото „4 547.0”.
Същото нещо да стане и след думата „Субсидии”, където е „5 047.0” числото да стане „4 547.0”.
- В т. 11 остава така, както сме го внесли.
- В т. 13 остава така, както сме го внесли.
Какви са нашите мотиви?
Комисията за защита от дискриминация може да остане като национален орган по правата на човека, особено ако бъде одобрена от върховния комисар на ООН за правата на човека. Такава процедура вече тече.
Образуването и производството за установяване на дискриминация по реда на Глава четвърта от действащия закон може спокойно да се прехвърли в административните производства, тоест в административните съдилища. И без това редица административни съдилища не са натоварени с толкова дела, а някои от тях – в отчетите на председателя на Върховния административен съд всяка година чуваме тук, че Добрич, Габрово, Силистра, Видин и много други – имат по 20-30 дела за цяла година. Така че няма нужда да има дублиращи функции. По този начин дейността на комисията рязко ще намалее.
По отношение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност считам, че през този дълъг период, откакто е създадена тази комисия, бяха обявени почти всички граждани, които са работили за тези служби, и остават много малко като обем проверки. Затова няма нужда комисията да има чак такъв бюджет.
Това са основно мотивите за нашите предложения и ще помоля да бъдат гласувани така, както предложих от името на всички вносители.
В предложението по ІІ – в ал. 2 числото „400 000.0” също отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Янев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери! Аз ще отправя апел към залата да подкрепи направеното от мен предложение, което е свързано с увеличаване на субсидията от държавния бюджет на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси за сметка на намаляване на тази субсидия за Комисията за регулиране на съобщенията.
Основната част от средствата, които предлагам, които са в размер на половин милион, са предвидени за ресурсно осигуряване на дейността на тази комисия, която е новосъздаден независим орган.
Знаете, че в края на миналата година приехме промени в този закон и дейността на тази комисия е под един много засилен мониторинг от страна на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и оценка, като тази комисия ежемесечно отчита постигнатите резултати при превенцията и установяването на конфликта на интереси.
Направеното предложение е свързано с необходимостта от осигуряване на тези средства за укрепване най-вече на административния капацитет на комисията – да се провежда ефективна политика както по предотвратяването, така и по установяването и провеждането на ефективна санкционираща политика в сферата на конфликта на интереси.
Съгласно действащият правилник за организацията и дейността на тази комисия, общият числен състав на комисията и нейната администрация е 25 души. През следващата година предстои да бъде укрепен капацитетът на комисията като бъдат осигурени допълнителни помещения за работа. Към настоящия момент комисията се помещава в осем работни помещения, които са крайно недостатъчни, и свързаните с това дейности по осигуряване на компютърна техника, софтуер и др.
Именно в тази връзка направих това предложение да се осигурят допълнителни средства, за да бъдат извършени съответните ремонти и да бъде осигурено необходимото оборудване за нормалната работа на тази комисия.
Още веднъж отправям апел към залата да подкрепи това мое предложение като отново ще повторя: имайте предвид, че работата на тази комисия е под засилен мониторинг от страна на Европейската комисия във връзка с механизма за сътрудничество и проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери! Искам да обоснова предложението, което сме направили с колегите – д р Евгений Желев и Янаки Стоилов, което касае увеличаването на бюджета на Министерството на здравеопазването със 150 милиона, като средствата да бъдат предоставени на „Спешната помощ”.
Ясно е за всеки от седящите в тази зала, че „Спешна помощ” е едно от проблемните звена на здравната система. Особено на фона на фалиращите болници, най-вече в малките населени места, трябва някое звено да поеме грижата за пациентите и да осигури здравни услуги на гражданите, които живеят в тези населени места.
Необходимо е също така, това е безспорно, реформа на системата на „Спешната помощ”, така че тя да може да отговори на очакванията за едно по-качествено предоставяне на здравни услуги и, разбира се, за увеличаване на средствата и възнагражденията на медицинския персонал, който работи в нея. Само че предложението на министъра на здравеопазването за стъпки в посока реформа на „Спешната помощ”, се приемат доста резервирано и от пациентите, и от техните организации, и от съсловието, и изобщо от гражданите, защото предложението му включва преминаването на „Спешната помощ” към областните болници.
Много е спорен въпросът дали формалното преминаване на „Спешната помощ” към областните болници ще реши проблемите на „Спешната помощ”, дали и по какъв начин ще осигури по-високи възнаграждения за лекарите и за медицинския персонал в „Спешната помощ” и дали по някакъв начин ще се отрази на качеството на предоставените услуги от „Спешната помощ”.
Според мен едно е сигурно – това прехвърляне, тази така наречена реформа ще изсмуква допълнителни средства от Националната здравноосигурителна каса през бюджета на болниците. Нали разбирате, че една „Спешна помощ”, като звено на областна болница, ако трябва отнякъде да осигурява и обезпечава по-качествени услуги и по-добро възнаграждение, най-вероятно тези средства ще дойдат от и без това оскъдните бюджети на тези областни болници.
Поради това аз предлагам да бъде прието нашето предложение – да бъдат дадени 150 милиона на Министерство на здравеопазването, с конкретна цел те да бъдат предоставени и да обезпечат реформата в „Спешната помощ”, най-малкото за да бъде озаптен здравният министър да предлага подобни идеи и да спре да пипа от парите на Здравната каса.
Имам предвид и неговите днешни изявления за намеренията му да намали броя на болниците в България, при това, забележете, чрез едно административно сливане на държавни болници и чрез административно определяне с кои точно болници Здравната каса да сключва договори за определени клинични пътеки.
Забележете, затова няма да се използват обективни критерии, а субективната преценка на съответната Здравноосигурителна каса, защото естествено е, че за да сключи договор с Касата, болницата трябва да отговаря на определени изисквания. Тоест министърът предлага, макар че болниците отговарят на високите изисквания, които бяха въведени с медицинските стандарти, не с всяка една от тях да бъде сключен договор за финансиране от Касата, а само с определени и то от Касата, и то по предложение на здравния министър.
Наистина предлагам, тъй като това са едни опасни експерименти със здравето на българските граждани, да гласуваме тези 150 милиона и по този начин да предотвратим развитието на подобни, все по-абсурдни, и бих казала – опасни идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Народният представител Валентина Богданова.
Заповядайте, госпожо Богданова, за изказване.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа вицепремиери, тъй като Вие вече отхвърлихте моето предложение по чл. 1, аз ще оттегля своето по чл. 6, тъй като няма нужда то да бъде подлагано на гласуване. Свързано е с промяна на бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, но искам сега да аргументирам своето предложение по Приложение № 2 на чл. 6, ал. 3, тъй като твърдя, че то си струва да бъде сериозно обсъждано.
Уважаеми колеги, моето предложение е в бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, в частта „Разходи”, в политиката за развитието на научния потенциал, като база за устойчиво развитие, предложението ми е сумата от 59 милиона, колкото е заложено в Закона за държавния бюджет, да бъде увеличена с 55 милиона и аз искам да чуете моите аргументи.
Ако до този момент, и госпожа Соколова беше условно права, че парите за образование, особено за училищно образование са увеличени, и то за сметка на възможностите на европейските. Парите за наука са номинално намалени и за да стане ясно моето притеснение, аз искам все пак да кажа на колегите къде стоим в тази система от разходи за наука, за която ние много често говорим.
През 2011 г. парите, които България съгласно предвидената си бюджетна прогноза харчи за наука, са в размер на 0,18% публични разходи съгласно консолидираната програма около 0,37.
В сравнение искам само да Ви кажа, че през 2011 г. парите, които харчат европейските страни за наука, общо-взето са в следните пропорции: Германия отделя за наука 2,3% от брутния си вътрешен продукт. (Смях от ГЕРБ.) След малко ще Ви кажа какво е сравнението, не е смешно, колеги. Финландия стига до 4% от брутния си вътрешен продукт, Чехия – до 1,4, Полша и Унгария до 0,9, Гърция - 0,6, Румъния – 0,5, ние – в рамките на 0,3.
Тази година Вие ще гласувате публични разходи за наука в размер на 0,12% от брутния вътрешен продукт или по консолидираната фискална програма – 0,2%. Това сравнение е забележително. Няма кой да ни помести от последното място, колкото и да се старае. Румъния пази нивата си от 2011 г.
И още нещо – ние в тази програма сме заложили парите по фонд „Художественотворческа и издателска дейност на висшите училища”, и за втора година забравяме, че в Закона за висшето образование съществува текст, който изисква задължително като изискване към държавата да осигурява със Закона за бюджета за научноизследователска дейност на висшите училища сума в размер на 10% от предвижданата държавна субсидия.
Този текст е императивен. Вие го неглижирате за пореден път. И ако приемем, че парите, които държавата чрез Министерството на образованието, младежта и науката предоставя на висшите училища в размер на 323 милиона, държавата по закон е длъжна да предостави 32 милиона за научноизследователска дейност на държавните висши училища. Ама тези пари ги няма! Няма нищо вярно в твърдението, че издаването на учебници и издателската дейност на висшите училища и художествено-творческата дейност покриват парите за научноизследователска дейност. Това са различни компоненти съгласно Закона за висшето образование, а той е действащ.
Ние като законодателен орган трябва да искаме законите в България да се спазват.
И най-накрая, ние трябва да стабилизираме парите във фонд „Научни изследвания”, ако твърдим, и правителството е искрено, че проектният принцип ще бъде определящ във финансирането на научните организации и на висшите училища. Дайте ги тези пари, колеги, извадете на светло парите по фонд „Научни изследвания”, кажете колко, за какво се плаща, кой арбитрира и какво следва от това, но осигурете пари! Защото иначе говоренето ви за наука, за европейска перспектива остават просто, съжалявам, политическо словоблудство Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
Реплики?
Първа реплика – проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, колеги! Госпожо Богданова, репликирам Ви само за един пропуск, който направихте в изказването си. Проблемът не е колко пари ще се дадат за наука, а кога и как ще се дадат. Преди да зададем този въпрос трябва да зададем въпроса, който виси над нас 20 години, а той е: „Какъв народ искаме да бъдем?” Дали ще бъдем народ, който борави с високите материи и върви пред всички, или заедно с всички, в челните редици на прогресивното проспериращо човечество на постиндустриалната епоха, или ще бъдем доволен народ, който само копае бахчата и прислужва на туристите в кръчмата? Това съм Ви го казвал и друг път, тъй като то е много красноречиво.
Искам да кажа още нещо. Ниският бюджет на Българската академия на науките предвижда нейното унищожаване. Двама български държавници са се опитали да унищожат Академията и тогава донякъде са успели, но единият – Александър Стамболийски, е завършил живота си на дръвника, а другият – проф. Богдан Филов, е завършил живота си на бесилото.
Не пипайте Академията, защото всичко ще се върне обратно и това е съвършено сигурно! Академията вероятно ще оцелее и при този удар. Ще бъде обрулена, разбита, много хора ще избягат, но тя ще оцелее. Още един удар обаче тя няма да понесе и тогава ние ще бъдем първата европейска държава, която е унищожила националната си изследователска институция.
Искам да задам само един въпрос, на който не чакам отговор, а той е следният: „Кой убеди българския министър-председател и политическата сила ГЕРБ, че българският народ е тъп, прост и глупав и няма нужда от научноизследователска национална организация?” Това е въпросът, на който няма да ми отговорите! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика – госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господа вицепремиери, колеги! Професор Станилов, ще имам повод още веднъж тази вечер или тази нощ да задам въпроса, който Вие задавате: „Каква България всъщност искаме да правим?” Аз искрено се надявам, че в тази зала ще намерим повече съмишленици, които да дадат спорен, нееднозначен, но някакъв смислен отговор на този въпрос. Защото няма нищо вярно в това, че ние правим балансирани, стабилни, единствено възможни стъпки, при условие че никой от нас днес не вижда дори идея за това: как успешно България може да върви напред?
Не може в ХХІ век да има съмнение, че инвестицията в науката е всъщност инвестиция в бъдещето, колкото и клиширано да звучи това. Ние можем да коментираме за какво се харчат парите, ние можем да търсим сметка, идея, контрол, включително и предложения за това, но не можем да си ги спестяваме и да гледаме на науката и научните организации като на скучна, досадна и тежаща на бюджета дейност. Това е недостойно поведение, недостойна позиция.
Надявам се поне, че хората, които споделят моето мнение, ще стават повече. Ще ми се това да са български държавници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване народният представител Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Не беше прието предложението за трансфер на средства към Министерството на труда и социалната политика. Уважаеми колеги, искам обаче още веднъж да поставя на вниманието на всички политически сили в тази зала два кардинални въпроса. Единият беше този, който постави проф. Станилов, но той е свързан с друга сфера. Какъв народ искаме да бъдем? Народ на хора, които получават социални помощи или народ на граждани, които се трудят, които работят. Защото само работещият човек, е независим човек. Човекът на социални помощи е зависим човек и затова още веднъж се обръщам към тази зала, към всички Вас, че е изключително важно какви средства ще бъдат насочени за активни политики на пазара на труда. Не е необходимо на хората с ниско образование, да не кажа малограмотните и почти неграмотните граждани, да им даваме социални помощи.
Колеги, тези хора трябва да работят, защото те губят трудовите си навици, защото те започват да деградират, а само на пазара на труда, само чрез работата си те ще имат и самочувствие и достойнство, стремеж да се усъвършенстват и да бъдат конкурентноспособни.
Така че още веднъж поставям много сериозно този въпрос от тази трибуна, тази вечер. Той не е за подценяване. Той касае всяка една политическа сила. Той касае нацията ни като цяло, защото чрез труда, чрез заетост се прави социална политика.
Другият въпрос, който е изключително важен, и за който ние поставихме тази сума към министерството, която искаме да се трансферира, това е въпросът: „Правим ли и ще правим ли демографска политика на България, или ще си пишем стратегии и ще си обсъждаме на научни конференции, ще говорим колко е тежко демографското състояние на нацията и няма да правим никакви стъпки?”.
С бюджета на държавното обществено осигуряване в голяма степен подценихме осигурителния принос на младите българки – на майките. Искам откровено да заявя от тази зала, че има още една стъпка, която трябва да направим – стъпката към децата. Ще дадем ли по-високи детски добавки на децата на България? Можем обаче да направим уговорки: на кои деца ще даваме тези детски добавки? И ако предишното управление за четири години повиши детските добавки от 15 на 35 лв., сега за четвърта година те ще останат на 35 лв. Само че през 2009 г. с 35 лв. се купуваха 24 литра мляко, а сега се купуват 17,5 литра мляко.
Мога да кажа и за таксите в детските градини. Те бяха между 30 и 40 лв. В голяма част от общините сега определено се дават сигнали, че те отиват към 50 лв. В момента 820 000 деца получават детски добавки. Нека да направим всичко необходимо, за да мислим в тази насока.
Стъпките, които бяха предприети през 2005–2006 г. в областта на майчинството, в областта на детските добавки, в областта дори на осигурителните приноси и възможности на майките, доведоха определено през 2008–2009 г., за първи път от 20 години, на плавно покачване на раждаемостта. За съжаление тя отново започва да се връща назад.
Това са въпроси, които касаят всеки един от нас. Въпросите за демографската политика ще касаят и нашите деца, ще касаят и нашите внуци.
И ако ние с Вас можем да си позволим с нашите доходи да подпомагаме семействата на нашите деца и децата им, то голяма част от българските граждани, които са и безработни, в момента се намират в една тежка ситуация.
Отново поставям на внимание този въпрос с цялото съзнание, че в момента няма да се направи никаква крачка, но това са въпросите – активна заетост, демографска политика. Какво ще правим всички заедно по тях? Всеки един от нас, предполагам, че има намерение да живее в България, да остане в България, както, разбира се, и децата ни, защото за съжаление 800 хиляди – хора със средно и висше образование, до 45 години работят в други страни.
Аз преди малко споделих с финансовия министър – след като минаваш през курсове за квалификация от програми за български граждани, ще останеш определен период да живееш в България – не да учиш чужди езици и тези инвестиции да ги реализираш на друго място, да пълниш бюджетите и осигурителните системи на други страни. Тоест социалната политика е и справедливост. Справедливост, обаче на базата на стабилно застъпена позиция на пазара на труда и, разбира се, икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Това беше последният записан за изказване.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Николаев Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя. Това е предложение под № 154-04-157.
Гласували 127 народни представители: за 18, против 79, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев под № 154-04-150, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 21, против 104, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан и Йордан Цонев под № 154-04-179, което комисията не подкрепя.
Гласували 141 народни представители: за 26, против 105, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Дъбов, Камен Костадинов и Иван Костов под № 154-04-183, което комисията не подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 15, против 113, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри! Става въпрос за ДАНС. Виждате, че предложението е направено от всички парламентарни групи и тук имаше обширна дискусия. (Силен шум.) Обръщам внимание на шумящата и веселящата се зала, че се унищожава капацитетът в областта на националната сигурност. Унищожава се капацитет в Контраразузнаването, което е ДАНС от 3-4 години, а преди това е съществувал като НСС, а още преди това като Контраразузнаване и ВКР. Това се унищожава, заради пренебрежимо малко средства. Става въпрос за предложение от 5 милиона, което колегите са внесли и комисията единодушно е подкрепила.
Моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Димитър Дъбов, Камен Костадинов и Иван Костов под № 154-04-183.
Гласували 132 народни представители: за 25, против 93, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
По предложение, № 154-04-194, направено от народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Георги Терзийски, Кристияна Петрова и Емил Василев, народният представител Яне Янев направи изказване, с което заяви от името на вносителите, че оттегля от направеното предложение:
– І. точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 12 и 14, както и ІІ. от направеното предложение.
Поддържат предложението по т. 10, а именно в чл. 6, ал. 1:
– т. 10 в ред 20; т. 11 в ред 21 и т. 13 в ред 23, като беше направено предложение в залата в т. 10 числото „4 047,0” да бъде заменено с „4 547,0” и на двете места в направеното предложение по т. 10 в ред 20.
Нали така, господин Янев? (Реплика от народния представител Яне Янев.)
За протокола – оттеглените предложения по т. 10, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Яне Янев.
Гласували 139 народни представители: за 100, против 23, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване точки 10, 11 и 13 от цялото предложение, така както са изписани в същото, с току-що гласуваната промяна по т. 10.
Гласували 135 народни представители: за 100, против 25, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Господин Миков – отрицателен вот, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! По две причини гласувах „против”. Едната е, че без особена дискусия се орязват функциите на съществени органи, като Комисията за защита от дискриминация и други.
Втората причина обаче е липсата на кураж в мнозинството и в правителството то само да прокара свое решение, свои политики и да ги защити публично, а използва такива като известния Янев, за да му свърши мръсната работа.
Това е един дълбоко непочтен политически подход. То за пореден път показва как мнозинството функционира с така наречените независими, как ги използва и употребява. Към края на този мандат ще си изтрие ръцете с тях. По тази причина гласувах „против”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин Миков, сигурно сте притеснен, че току-що пленарната зала реши да увеличи с един милион бюджета на комисията за незаконно придобитото имущество, защото част от Вашите министри най-вероятно ще станат и са обект на тази комисия. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Освен това виждам, че когато говорите за зависимости, особено сега около 20,00 ч., може би при Вас има някаква алкохолна зависимост. (Силен шум и смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Янев, моля да се въздържате от подобни изводи.
ЯНЕ ЯНЕВ: Когато не сте в залата и не сте чули как е протекла дискусията, не се изказвайте неподготвен, особено в сфери, които не познавате. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Миков. (Смях и реплики в ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, личното ми обяснение е свързано само с едно – че приемането на бюджета е сериозна процедура, в която се носи и лична отговорност за това, което се върши. А когато другарите Ви са такива като яневците, се случват такива неща. Благодаря Ви. (Ръкопляскания, викове от ГЕРБ: „Браво, браво” и „е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, № 154-04-200, което комисията не подкрепя.
Гласували 134 народни представители: за 15, против 83, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов, № 154-04-209, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 13.
Предложението на господин Ципов е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Петков, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов и Кирил Добрев, № 154-04-220, което комисията не подкрепя,.
Гласували 136 народни представители: за 22, против 103, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова, № 154-04-227, което комисията не подкрепя.
Гласували 148 народни представители: за 20, против 107, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Янева, Корнелия Нинова, Петър Димитров и Румен Овчаров, № 154-04-230, което комисията не подкрепя.
Гласували 138 народни представители: за 17, против 94, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Валентина Богданова, № 154-04-232, което беше оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев, № 154-04-234, което комисията не подкрепя.
Гласували 143 народни представители: за 18, против 102, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, № 154-04-238, което комисията не подкрепя.
Гласували 148 народни представители: за 18, против 107, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Госпожа Мая Манолова – прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Допускам, че с оглед на многото гласувания на различни предложения, не всеки има възможността да следи в кое предложение за какво става дума. Затова си позволявам да обърна внимание, че с това предложение предлагаме на Министерство на здравеопазването да бъдат предоставени допълнително 150 милиона, които да бъдат използвани за реформата в Спешната помощ.
Излишно е да преповтарям проблемите в този сектор, които всеки от Вас много добре познава, и които бяха широко обсъждани в медиите – ниските възнаграждения на лекарите и на фелдшерите, лошата материално-техническа база, ниското качество на здравната услуга, фактът, че всеки ден много лекари изобщо напускат страната и заминават за чужбина.
От друга страна е налице желание на министъра да реформира тази система и начините, които предлага, се приемат с много сериозни резерви и от съсловието, и от гражданите. Бих казала, че недофинансирането, може би безпаричието в сектора кара министъра да прави безумни предложения, които са опасни за здравето на гражданите.
Прав е колегата Миков, че при гласуването на този бюджет всеки един от нас носи и своята лична отговорност. Мисля, че глас „против” пари за Спешната помощ, глас „против” реформата в Спешната помощ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Оспорвате резултата или начина на гласуване, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: … ще означава, че ние сме срещу това да продължават проблемите, смъртните случаи и другите благополучия в Спешната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви. Отнемам Ви думата. (Председателят изключва микрофоните.)
Подлагам на прегласуването предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, под № 154-04-238, което комисията не подкрепя.
Гласували 149 народни представители: за 24, против 101, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, окончателната редакция на чл. 6 няма да се промени с това, което изчетох преди дебатите, тъй като в резултат на приетите от залата предложения на господин Ципов и на господин Яне Янев, ще настъпят само вътрешни корекции в таблицата, които искам да ви прочета:
„На ред 20. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в колона 3 числото „5 047,0” се заменя с числото „4 547,0” и в колона 5 числото „5 047,0” се заменя с числото „4 547,0”;
На ред 21. Комисия за защита от дискриминация в колона 3 числото „2 380,0” се заменя с „1 880,0”, в колона 5 числото „2 380,0” се заменя с „1 880,0”;
На ред 23. Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност в колона 3 числото „5 145,0” се заменя с числото „6 145,0”, а в колона 5 числото „5 145,0” се заменя с числото „6 145,0”;
На ред 29. Комисия за регулиране на съобщенията в колона 3 числото „9 451,9” се заменя с „8 951,9”, а в колона 5 числото „-6 500,0” се заменя с „-7 000,0”.
И на ред 36. Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в колона 3 числото „1 000,0” се заменя с „1 500,0” и в колона 5 числото „1 000,0” се заменя с „1 500,0”.
В сбора не настъпват изменения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 6, както е по доклад и с току-що прочетените вътрешни корекции в таблицата към ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 119, против 24, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 25, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 8 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов. Предложението е малко странно:
В чл. 8, т. 1 числото „42 079,0” се заменя с числото „43 545,0”.
И след това отново в същия чл. 8, т. 1 същото число „42 079,0” да се замени този път с числото „43 979,0”.
Вие сигурно ще си го обясните.
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8 и предлага следната редакция:
„Чл. 8. Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:”
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Николаев Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, под № 154-04-157, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 12, против 101, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 8, както е по доклада.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 23, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 9 – предложение от народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
В чл. 9 числото „10 460,0” се заменя с числото „10 960,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Антон Кутев и Михаил Миков:
Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Приема субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел за 2012 г. съгласно Приложение № 4 на обща сума 12 460,0 хил. лв.
(2) Средствата по т. 29 от Приложение № 4 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Лицата по ал. 2 могат да кандидатстват за финансиране на обществено значими проекти в областите по чл. 38, ал. 1, т. 1-4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(4) При преценката на обществената значимост на проектите по ал. 3 се вземат предвид следните критерии:
1. съответствие с областите по ал. 3;
2. ефективност на предлаганите дейности с оглед очакваните резултати и въздействието върху целевите групи;
3. устойчивост на резултатите;
4. ефективност на разходите;
5. капацитет на кандидата.
(5) Лицата по т. 1-28 от Приложение № 4 не могат да получават средства и по т. 29 от същото приложение.”
Другата част ще се гласува при приложенията, защото то е вътрешно.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова:
В чл. 9 числото „10 460,0” се заменя с „10 510,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! С народния представител колегата Антон Кутев сме внесли предложение, което във висока степен повтаря текста от бюджета миналата година. Преди няколко години бе възприет принципът, че Република България създава фонд в бюджета, в който могат да участват неправителствените организации, регистрирани в обществена полза. Дотогава се одобряваше субсидия за неправителствени организации съгласно приложен списък, който съществува и в днешния проект за бюджет – това е Приложение № 4. Идеята съществува в демократичните страни и в страните, които оценяват неправителствения сектор като важен. Държавата полага определени усилия за неговото стимулиране, както заделя субсидия за политическите партии. Знаете, че при политическите партии субсидиите доста неясно се харчат и разпределят – това е друга тема.
Както за значими организации, каквито са религиозните организации на традиционните вероизповедания, така е добре да има един, макар и малък, ресурс – ние сме предложили той да е от 2 млн. лв., по отношение на който неправителствените организации да кандидатстват при строго определени в закона критерии. А не неправителствените организации да целуват ръка на властта, за да им дава средства, каквато практика напоследък се наблюдава в България. Можем да приведем доста такива примери, но няма нужда сега.
Това наше предложение, което сме внесли, е консултирано и съгласувано с много широк кръг неправителствени организации. То произтича от европейските и световни практики за развитие на неправителствения сектор.
Ние сме предвидили по отношение на тези средства да могат да кандидатстват само неправителствени организации, регистрирани в обществена полза. Освен това, като законови критерии предлагаме да има съответствие на дейността с областите, които са определени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Да има ефективност на предлаганите дейности с оглед очакваните резултати и въздействието върху определени целеви групи. Тоест политики, които прокарва неправителственият сектор. Това е отношение на държавата към неправителствения сектор. Да има ефективност на разходите и устойчивост на резултатите. И, разбира се, да има една оценка за капацитета на кандидата. Като сме изключили от възможността да кандидатстват по този заделен ресурс за стимулиране на неправителствения сектор организациите, които получават субсидия по списък – приложение към закона.
Определено смятаме, че такава форма за стимулиране на проекти, създавани от неправителствените организации в обществена полза, е много по-добра като подход, отколкото даването на пари по списък към Закона за бюджета или другата форма – целуване на ръка на централната власт, която им заделя под едни или други форми. Там винаги има съмнения за субективизъм, които изкривяват смисъла, нуждата, целите на функциониране на тези неправителствени организации в обществена полза.
Такъв подход, запазването всъщност, беше въведен, ако не ме лъже паметта, преди три години и съществуваше до миналата година. Не знам какви важни задачи – дали този въпрос въобще е обсъждан в Бюджетната комисия или в правителството, за да може един такъв пренебрежимо малък ресурс да не бъде заделен за развитие на неправителствения сектор. Ето това е нашето предложение.
Пак обръщам внимание, че преди да го внесем, то е консултирано с много широк кръг неправителствени организации. Ако е необходимо и някой въобще се интересува, можем да приложим техните писма, които подкрепят именно този конкурсен, състезателен подход за проекти, а не раздаването на пари по списък. Надявам се, че ще разберете и ще приемете направеното от нас с колегата Антон Кутев предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания?
Господин Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да бъде добавена още една неправителствена организация, а именно – Национален младежки форум, която представлява най-голямата младежка организация, в която членуват 100 хиляди млади хора и 31 младежки организации. Нейните членове са на възраст между 18 и 35 години. Създаването на Национален младежки форум е подкрепено от всички политически организации.
Национален младежки форум има изградени партньорски взаимоотношения с Европейски младежки форум, Федерален младежки съвет в Германия, Исландски младежки съвет, Финландско младежко сътрудничество, Елински младежки съвет, Хърватска младежка мрежа, Съвет на младежките организации в Сърбия, Национален младежки форум – Италия, Чешки съвет на децата и младежите, Молдовски национален младежки съвет, Европейска младежка преса, Младежи за умение и разбирателство в Световната организация на скаутските движения.
Национален младежки форум е активен участник в процеса на структурен диалог с младите хора в Европа, регламентиран от Европейската рамка за сътрудничество в младежката сфера, приет от Европейския съвет и член на Националната работна група в България.
Национален младежки форум се нуждае от субсидия, уважаеми дами и господа, от 50 хил. лв., която да осигури възможност на организацията да провежда следните дейности: провеждане на активна дискусия с младите хора в страната по теми, свързани с участието на младите хора в процеса на вземане на решения, регламентирани в Националната стратегия за младежта, Рамката за европейско сътрудничество в младежката сфера, Европейската харта за равно участие на младите хора в живота на общините и регионите, както и принципите на участие на гражданите, посочени в Лисабонския договор, и инвестициите в развитието на младите хора, заложени в Стратегия „Европа 2020”. Смятам, че с 50 хил. лв. наистина можем да поставим началото на едно движение на младежите в страната, които досега са били пренебрегвани. Ако ние го решим, наистина няма да се наложи, както каза преждеговорившият, младите хора в страната да целуват ръка на правителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Николаев Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов под № 154-04-157, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 16, против 86, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антон Кутев и Михаил Миков под № 154-04-222, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 77, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова под № 154-04-227, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 88, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9, който се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 92, против 17, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Почивка от 25 минути и след това – тук, в тази зала!
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 10 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров:
В чл. 10, ал. 1:
- колона 2 - числото „2 159 613.5” да се замени с числото „2 162 618.8”;
- колона 3 - числото „1 834 711.0” да се замени с числото „1 837 716.3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 10, ал. 1, таблицата, в колона 6, за област Кюстендил, се правят следните промени:
1. За община Бобошево числото „126,4” се заменя с числото „1 429,2” – като се включват 1 302,8 хил. лв. за изграждане на довеждащ водопровод от разпределителна шахта на водопровод Рила - Бобошево, за селата Слатино и Усойка.
2. За община Сапарева баня числото „73,6” се заменя с числото „673,6” – като се включват 600 хил. лв. за изграждане на водоснабдяване на кв. Висока зона, гр. Сапарева баня.
3. За община Рила числото „3,0” се заменя с числото „863,0” – като се включват 860 хил. лв. за пречиствателна станция за питейни води в град Рила (за общините Рила, Кочериново, Бобошево).
4. За община Невестино числото „193,1” се заменя с числото „913,1” – като се включват 720,0 хил. лв. за проекта „Довеждащ водопровод, отсечка Мърводол – Невестино”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Петков:
В чл. 10, ал. 1, таблицата в колона 6, за област Плевен, се правят следните промени:
1. За община Никопол числото „128,5” се заменя с числото „4 228,5” – като се включат 1 100 000 лв. за реконструкция и модернизация на ВВМ в с. Новачене, Муселиево, Евлогиево, Дебово и подмяна на главния водопровод в с. Въбел; 700 000 лв. изграждане на депо в с. Санадиново (съвместно с община Свищов, Белене, Левски и Павликени); 2 300 000 лв. изграждане на пречиствателна станция, канализация и подмяна на ВиК в град Никопол.
2. За община Гулянци числото „158,2” се заменя с числото „1 158,2” – като се включат 1 000 000 лв. за реконструкция на ул.“Иван Вазов“ – път за село Милковица.
3. За община Левски числото „135,6” се заменя с числото „1 135,6” – като се включат 400 000 лв. за ремонт на читалището в град Левски; 600 000 лв. за ремонт на общински път Левски-Асеновци-Летница.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димчо Михалевски:
В чл. 10, ал. 1, таблицата, колона 6, област Смолян, се правят следните промени:
1. За община Смолян числото „891,4” се заменя с числото „1 791,4” – като се включат 900 000 лв. за рехабилитация на настилката на ул. „Снежанка“ в гр. Смолян, след изпълнение на Проекта за интегрирания воден цикъл на град Смолян по програма ИСПА.
2. За община Девин числото „272,2” се заменя с числото „2 972,2” – като се включат 2 700 000 лв. за реконструкция и модернизация на топлопровода за минерална вода село Беден – град Девин ;
3. За община Златоград числото „211,1“ се заменя с числото „2 091,1“ – като се включат 1 880 000 лв. за обект „Ремонт и разширение на подход за път Златоград – ГКПП, връх Костадин”.
4. За община Мадан числото „385,4” се заменя с числото „2 385,4” – като се включат 2 000 000 лв. за довършване на обект „Рехабилитация на път Букова поляна - Буково – Галище”.
5. За община Баните числото „291,0” се заменя с числото „1 291,0” – като се включат 1 000 000 лв. за довършване на обект „Реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа (ВВМ) на село Оряховец”.
6. За община Чепеларе числото „231,4“ се заменя с числото „831,4“ – като се включат 500 000 лв. за довършване на реконструкцията на улици и благоустрояване на обществени места в град Чепеларе.
7. За община Неделино числото „401,9” се заменя с числото „851,9” – като се включат 450 000 лв. за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа (ВВМ) и резервоар в град Неделино.
8. За община Борино числото „105,0” се заменя с числото „455,0” – като се включат 350 000 лв. за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа (ВВМ) в село Буйново и село Ягодина.
9. За община Доспат числото „124,6” се заменя с числото „924,6” – като се включат 800 000 лв. за рехабилитация на общинските пътища Барутин - Бръщен - Црънча.
10. За община Рудозем числото „203,3” се заменя с числото „903,3” – като се включат 700 000 лв. за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа в населените места – град Рудозем, село Елховец, село Чепинци, село Пловдивци.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 10, ал. 1, в таблицата, за област Видин, за община Видин, в колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „18 869,8” да се замени с числото „25 669,8”, а в колона 4 „Обща изравнителна субсидия” числото „2 369,5” да се замени с числото „9 169,5” за финансиране на структурен дефицит.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова:
В чл. 10, ал. 1, таблицата, колона 6, за област Благоевград:
1. За Община Петрич, числото „649,0” се заменя с числото „1 649,0” – като се включат 1 000,0 хил. лв. за изграждане на обект „Канализация и третиране на отпадните води на село Кулата – I етап“ .
2. За община Симитли числото „248,8“ се заменя с числото „798,8“ – като се включат 350,0 хил. лв. - за изграждане на втори етаж на детска градина в село Долно Осеново, и 200,0 хил. лв. - за основен ремонт на общински път за местността „Мадана“ (отклонение от път II-19 Симитли - Предела - Разлог). В колона 7 числото „162,0” се заменя с числото „362,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев:
В чл. 10, ал. 1, числото „1 834 711,0” се заменя с числото „1 881 911,0”, числото „14 052,5” се заменя с числото „20 052,5”, числото „70 210,0” се заменя с числото „120 010,0”, числото „42 500,0” се заменя с числото „50 000,0” , и след числото „42 500,0” се добавя изразът „и трансфер за финансиране на законови обезщетения на изборните длъжности в общините 20 000,0 хил. лв.”;
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров:
В чл. 10, ал. 1 числото „70 210.0” да стане „140 420.0”
Сумата се предоставя за удвояване на целевата субсидия за капиталови разходи общо.
Таблицата на ред „ВСИЧКО” числото „70 210.0” да стане „140 420.0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на финансите, хубаво е, че и Вие сте тук.
По време на изборите община Видин беше посетена и от финансовия министър, и от други министри, и те много добре знаят до какво състояние беше докарана от управлението на ГЕРБ. (Реплика от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Колев, моля Ви, успокойте се.
МИХАИЛ МИКОВ: Дайте му думата на човека да се изкаже, нещо е възбуден.
Всъщност има и народни представители, които са били на среща с новоизбрания кмет, където той е поразказал и те са поели определени ангажименти. Смятам, че ще подкрепят това предложение с изказване в пленарната зала.
Колегата Михалевски е предложил структурен резерв за общини с проблеми във финансирането, господин министър. Вие знаете, че такива общини има доста в България.
За разлика от община Видин, Михов, която се управляваше от ГЕРБ, община Кула, за която се интересувате, даже господин Янев е ходил там и я знае, има около 250 хил. лв. преходен остатък. Защо? Защото се управляваше от социалистическата партия. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) ГЕРБ спечели изборите там и предполагам, че към края на следващия мандат тя ще стигне на равнището на Видин.
Тези 7 млн. 800 хил. лв. са необходима държавна субсидия за преодоляване на тежкото наследство от управлението на ГЕРБ в община Видин. В момента там положението е много тежко. Не се почиства градът. За разлика от други общини, в които управляваха кметове не от Политическа партия ГЕРБ и в които бяха извършени много ревизии, в община Видин още не е ясно кой какво е крал. Тепърва ще се изяснява този въпрос и тепърва трябва да има и отговорни. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог от залата!
МИХАИЛ МИКОВ: Тази субсидия е безкрайно необходима, за да може общината да осъществява функциите си по оказване услуги на населението. В общината няколко пъти беше спиран токът. Градът не се почиства. В детските градини, знаете, че има диета, наречена гербаджийска диета – само на картофи и ориз. Имаше такъв период, сега наново започнаха да снабдяват и с месо децата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Мисля, че тази тежка ситуация ще убеди народните представители от всички политически сили да подкрепят това предложение. Аз лично бих подкрепил и други общини със структурен дефицит, за да можем да помогнем на гражданите – да не плащат те сметките на лошото управление.
Ако, разбира се, това предложение не бъде подкрепено, ще си позволя да запозная гражданите на Видин с позицията на мнозинството, така че още веднъж Ви апелирам да проявите разбиране по въпроса и да подкрепите внесеното предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! За разлика от колегата Михаил Миков аз съм възприела друг подход при представянето на моите предложения и при тяхното изготвяне, а именно предлагам капиталовите разходи за четири от общините в Кюстендилска област да бъдат увеличени на обща стойност, съвсем скромно, 3 млн. 400 хил. лв., като, забележете, подходът ми не е селективен. В предложението е включена една община, която се управлява от ГЕРБ – това е община Рила, една община, която се управлява от независим кмет, и две общини, които се управляват от представители на социалистическата партия.
И четирите проекта, които предлагам да бъдат включени в капиталовите разходи, касаят много важни потребности на гражданите от тези общини, а именно снабдяването с питейна вода. Недопустимо е в началото на ХХІ век да има селища, които страдат от липса на питейна вода, които са на режим, в които по цели месеци няма вода или които пият вода с изключително лошо качество. Затова съм предложила да бъдат отпуснати 126 хил. лв. за изграждане на довеждащ водопровод за няколко от населените места в община Бобошево. Да бъдат предвидени 600 хил. лв. за изграждане на водоснабдяване на един от кварталите на гр. Сапарева баня. За община Рила, която се управлява от независим кмет, подкрепен от Политическа партия ГЕРБ, предлагам да се включат 860 хил. лв. за пречиствателна станция, която, забележете, ще пречиства питейните води и в други две съседни общини. И за община Невестино, която е разположена на река Струма, но въпреки това страда от сериозни проблеми с водоснабдяването, да бъдат отпуснати целеви средства за капиталови разходи в размер на 720 хил. лв. за снабдяване на самата община с питейна вода.
Затова че тези проблеми са важни за тези общини, се надявам на подкрепата и на народните представители от ГЕРБ за Кюстендилски регион, които, както и аз, са били многократно сезирани и молени да помогнат на хората от тези общини. Това в голяма част съвпада и с предизборните обещания, които бяха дадени от политиците от ГЕРБ, от кандидатите им за кметове, и най-малкото е некоректно така бързо да се забравят и да не се подкрепят предизборни обещания.
Малка надежда, че може би някой ще се вслуша в моите предложения, ми дава развитието на нещата с едни други предложения, които включих като капиталови разходи за общини от Кюстендилска област миналата година в републиканския бюджет. И, о, чудо, един от проектите беше финансиран, макар и по-късно, макар и по оперативна програма, но така или иначе един голям проблем на община Бобов дол с едно свлачище беше решен. Много се надявам, че поне колегите от Кюстендил ще подкрепят това предложение.
Искам да кажа и няколко думи по едно друго предложение, което сме направили с колеги от парламентарната група и на което те ще се спрат по-подробно, а именно за увеличаване на общия бюджет на общините и за неговото разпределение по пера, като предлагаме 6 млн. лв. да бъдат дадени за поддържане на общинската пътна мрежа. Не е коректно към гражданите, след като главен приоритет на ГЕРБ са магистралите, с лека ръка да се отминават проблемите на общинската пътна мрежа, които в голяма част от случаите са много по-важни за хората от малките населени места от големите магистрали, до които те в условията на криза и на бедност едва ли ще стигнат.
Също така да бъдат увеличени с 50 млн. лв. целевите субсидии за капиталови разходи на всички общини, така че ако някои общини са останали извън конкретния обхват на нашите предложения – на депутатите от Коалиция за България, да не се чувстват неравнопоставени. Това е едно от средствата за справяне с кризата в голяма част от българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, ще си позволя да направя корекция на онова, което изчетохте, за да внеса малка яснота.
Споменавате община Бобошево с предложение за увеличение на бюджета. Аз лично го подкрепям, тъй като тук има какво да се желае. Трябва да направя уговорката, че през 2010 г. едно от споменатите села беше водоснабдено категорично със съдействието на колегите от Политическа партия ГЕРБ и на кмета на селото. Така че там вече никога няма да има проблем с водата. Селото се казва Усойка и е на международния път Е 79.
По отношение на община Рила – не знам дали знаете, но тази община има спечелен проект за 21 млн. лв. за питейни води, отпадни води, дъждовни води и пречиствателна станция. Документите са пред подписване. Всичко е готово. Процедурите са минали и вероятно пролетта през месец март ще започне изграждането на целия този цикъл.
По отношение на община Невестино – умишлено не съобщавам от коя политическа партия са кметовете, но само като кажа община Невестино, ще се сетите, че за споменатия водопровод отсечка Мърводол-Невестино в момента кметът се разследва от полицията и има образувано следствено дело. Там вече са дадени пари. Нека да приключи разследването и ако някой е злоупотребил, да върне парите и тогава ще се обърнем към господин Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Микев, нали не мислите, че тези предложения са направени от мен без диалог и детайлно изясняване на всеки един от проектите с въпросните кметове, включително и с кмета на община Рила, който е подкрепен от Политическа партия ГЕРБ?! Този проект е изрично включен по негово настояване. Може би Вие не сте разбрал съвсем точно, защото проектът, по който той е кандидатствал и може би ще има финансиране, е за отпадъчни води. Не става дума за питейни води, а за пречиствателна станция, която освен община Рила (с подкрепения от ГЕРБ кмет), ще обслужва и община Кочериново (с друг, подкрепен от ГЕРБ кмет), и община Бобошево с кмет социалист. Тримата кметове настояват за този проект, защото той ще реши един от основните проблеми на хората от техните общини.
По същия начин ще коригирам Вашата информация за община Бобошево, защото става дума за довеждащия водопровод от разпределителната шахта на водопровода Рила-Бобошево.
А това, което беше направено по отношение на канализацията и впоследствие на водоснабдяването на с. Усойка, е с пари, които бяха осигурени през 2009 г. от управлението на тройната коалиция и със съдействието на тогавашния шеф на ВиК дружеството.
Позволявам си да направя тези малки корекции и се надявам в цялост да подкрепите тези проекти като полезни за гражданите от нашата област.
Знам, че червените кметове и изобщо кметовете от всички политически сили бяха подложени на невиждана репресия преди изборите с цел да не успеят да ги спечелят. (Силен шум в ГЕРБ.) Такъв е случаят и с кмета на община Невестино, който е разследван вече втора година, без това да финализира по някакъв начин.
Само ще вметна, че случаят с областния управител на Кюстендил е недвусмислен – той беше отстранен от длъжност поради повдигнато обвинение за злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Ще се опитам в по-свободен стил предвид напредналото време и Вашата умора да Ви разкажа какви са нашите предложения за общините. Всъщност те не са наши. Ние бяхме преносителите, които ги внесохме, защото в крайна сметка това е продукт на много широка дискусия, протекла в Националното сдружение на общините на база на реалните проблеми на хората. Затова си струва да ги представя пред Вас, а оттам нататък Вие ще решите.
Първо, когато министърът на земеделието и храните през месеците юли и август направи огромна кампания – колко е загрижена държавата за българските деца в детските градини, в училищата и социалните домове, за да могат да се хранят здравословно, да не ядат милинки и банички, а да ядат качествена, по-скъпа здравословна храна, той въведе стандарт за това здравословно хранене. За Ваша информация в момента всички тези заведения са подложени на изключителни проверки от РИОКОЗ, за да могат да проверят дали се спазва стандартът. Както е известно обаче, този стандарт изисква пари. Те трябва да дойдат от общинските бюджети по съответната делегирана от държавата функция.
И тук спираме до въпроса – като държавата е загрижена, не следва ли да даде необходимият ресурс, който Националното сдружение на общините е изчислило на 17 млн. лв., а ние ще си затворим очите, ще оставим PR-акциите на министъра да вилнеят из публичното пространство, а нашите деца, които уж са във фокуса и центъра на държавната грижа, да не получават здравословна храна?!
Ще Ви обясня защо и ще Ви дам пример от София и Смолянска област. Вече стандартът се спазва. В столични заведения се дава чай и морков – изключително здравословно! Само че си представете какво е в коремчетата на първокласниците, които ядат чай и суров морков, вероятно ненарязан. (Шум и реплики в ГЕРБ.) В същото време в Смолянска област дават филия с шарена сол – също много здравословно и хранително. Всъщност в този момент това е фокусът на държавната политика. В училищата отиват очевидно загрижени родители и питат: „Какво става с тези моркови и тези чайове?” И започват да се събират пари.
Смятам, че е редно Министерството на земеделието и храните да излезе с рекламна кампания, че българските родители ще гарантират здравословното хранене, защото вече събират пари. В нашата съвест е дали тези 17 млн. лв. ще ги гласуваме или ще оставим това на родителите, които със сигурност, за разлика от нас, ще свършат работата!
Подобно е положението със социалните услуги, които трябва да се дадат на все по-увеличаващия се обем хора, които очакват от българските общини да получат тези услуги.
Между другото ще Ви кажа няколко думи за разходите, които очакваме да правят за капиталови инвестиции общините. Ще ви припомня, че по идея на настоящето правителство, което постави изключително висока летва за усвояване на европейските фондове за следващата година – над 3 пъти (средният коефициент е 3,3 пъти увеличение), българските общини като основен мотор или ще изпълнят тази цел, или ще я провалят.
Нека да погледнем числата. През 2008 г. със Закона за бюджета българските общини са получили за основните функции – за общинска пътна мрежа, капиталови разходи – 324 млн. лв. За тази година ние от сърце им даваме 126 млн. лв. За да не се мъчите да изчислявате – коефициентът е 2,57 пъти в полза за тогава.
Пита се в задачата: ако българските общини през това време са си вдигнали задълженията до 210 млн. лв., ако българските общини търпят вече финансови корекции за над 60 млн. лв., ако българските общини са смазани от това намаление на капиталовите разходи, как ще стане, че ще усвоят толкова много пари?!
И тук е големият въпрос. За тези, които не познават материята, не е задължително, трябва да знаят, че при изпълнението на европейските проекти има така наречените невъзстановими разходи от Европейския съюз. И ако ние не ги осигурим – от празния, продънен джоб на общините, няма да дойде нищо. Ще дойдат едни пожелания, едни мераци, които няма да се материализират.
Затова, приятели, обръщам се така към Вас, това не са мои проблеми, не са и проблеми на моята парламентарна група. Те са наши, общи проблеми. И ако в тази криза, която се задълбочава, ние все повече като удавници за шамандура държим европейските средства, според мен трябва да се замислим и да помогнем, за да може това, което планираме и гласуваме, да се случи.
И не на последно място – в бюджета трябват пари за обезщетение на изборните длъжности, които напускат. Всеки четири години държавата е отделяла този еднократен ресурс, който се движи между 15 и 20 млн. лв. Ние отново си затваряме очите. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Бяхме обнадеждени – министърът на финансите, който, надявам се, за малко излезе, пое ангажимент на комисията на първо четене на бюджета, че ще разгледа внимателно този въпрос. За съжаление, не го видях никъде, затова ние го предложихме. Надявам се, че и по този въпрос няма да си затворим очите. Разчитам на Вашата съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за корекция в бюджетите на две общини от моя избирателен район – Благоевград. Правя ги след срещите си с обществеността на тези общини и след разговори с кметовете. И двамата кметове не са „червени”. Това не ми пречи да защитавам техните позиции, защото ги намирам за аргументирани.
Предложението, което правя, касае един милион и половина. Става въпрос за общините Симитли и Петрич. По-конкретно, община Симитли – изграждане на втория етаж от детска градина в село Долно Осиново, на стойност 350 хил. лв. Правя това предложение, защото капацитетът на детската градина е за 60 деца, а в момента се посещава от 120 деца. Абсолютно е наложително изграждането на втория етаж. В селото има естествен прираст и заради грижата към младите и за задържането им в селото, смятам за необходимо изграждането на втория етаж на тази детска градина.
Второто предложение, което правя – за Симитли, касае главен път Симитли-Предела-Разлог-местността „Мадена”, към село Долно Осеново и е на стойност 200 хил. лв. Ремонтът е изключително наложителен и ако не се случи в близко време, селото може да остане откъснато от останалата част на областта и да няма никакъв достъп до него.
Предложението, което е за община Петрич, се отнася за канализация и третиране на отпадните води на село Кулата, община Петрич. Финансирането на този проект е започнал през 2007 г. Тогава Министерството на финансите е отпуснало целева субсидия за изграждане на екологичен обект в размер на 1 милион. По-късно, през следващата година, за продължаване на работата по обекта са осигурени средства в размер на 400 хил. лв. от ПУДООС. Оттогава в последните три години нищо не е правено.
Така изграден дотук обектът не може да бъде пуснат в експлоатация. Заради това, че не се финансира през 2012 г., направеното дотук и разходваното за 1 млн. 400 хил. лв. може да се похаби. Ето защо предлагам да променим бюджетите на тези две общини със стойностите, които посочих, за доизграждане на обектите. Благодаря.
Господин Татарски, надявам се поне Вие, като бивш кмет, който знаете за какво става дума, да подкрепите предложенията ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Захов – първа реплика.
МИТКО ЗАХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо Нинова, ще взема отношение само за село Кулата. Понеже и аз съм от община Петрич, ще се радвам да осигурим този един милион.
Ще подкрепя предложението Ви по две причини. Вярно е, че канализацията е започната през 2007 г. в продължение на 2009 г. обаче трябват още милион и половина за нея. Така че дори и сега да осигурим този един милион, трябва да осигурим още минимум 500 хиляди, за да довършим изцяло канализацията. Това – първо!
Второ, лично ще подкрепя Вашето предложение, понеже след като мине бюджетът, ще кажете: „Видите ли, Вашите депутати от областта не подкрепиха предложението”. Така че ще Ви подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Госпожо Нинова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря за подкрепата, колега Захов.
Надявам се на Вас и усилията Ви да убедите останалите колеги от ГЕРБ да подкрепят тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Мартин Димитров, след него – Кирчо Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, радвам се, че Вие сте тук, тъй като министри вече не останаха. Надявам се поне Вие да останете до края на заседанието, тъй като чисто процедурно ще имаме проблеми да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това щях да кажа и аз.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, много трудно могат да бъдат разгледани на този етап от обсъждане на бюджета предложения за отделни общини. Не че не са важни, вероятно това, което чухме, беше важно.
Ние сме предложили удвояване на капиталовите разходи за общините – за всички общини, без значение дали те се управляват от ГЕРБ, от Синята коалиция, от БСП или от някоя друга партия.
В момента в бюджета са предвидени 70 млн. лв. капиталови разходи. Това е по-малко от спортната зала, която уважаемите колеги от ГЕРБ построиха в София. За всички общини са предвидени 70 млн. лв. капиталови разходи.
Ние смятаме, че тези средства спокойно могат да бъдат удвоени, а като източник на спестяване можем да Ви предложим многоизточници. Например, спирането на проекта „Белене” може да ви спести на всички Вас страшно много пари, колеги. Замислете се колко сте изхарчили по този проект – май, вече над 500 млн. лв. Така ли е, господин Дянков? Вашата администрация. Да, наследени сметки, но и те можеха да не бъдат платени.
Така че принципното предложение, което правим, и аз също призовавам господин Татарски да се ангажира и да гласува за него като кмет и всички хора от ГЕРБ, които имат нещо общо с местната власт и знаят какво означава да имаш 70 милиона капиталови разходи за всичките общини в България и че това не стига за нищо. Удвояването на капиталовите разходи е разумна политика. Има много места, където могат да се спестят пари, има много места, където могат да се урежат разходи. Тук има място за тяхното повишаване, за да може да се прави местна политика и да се инвестира в общините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, само ще допълня нещо към изказването на господин Мартин Димитров. Като пример ще Ви дам, за да стане ясно колко малка е субсидията за капиталови разходи, предложената субсидия за град Сливен е приблизително около 1 млн. лв., което прави приблизително 7,50 лв. на човек – тоест, това е една теракотена плочка, и то от най-евтините. Също като пример ще Ви дам община Плевен. Капиталовата субсидия е 600 хил. лв. На една община от 130 000 души това прави 4,50 лв. на човек – колкото една кутия цигари. Наистина добре е да се замислим по отношение на това и наистина да предоставим средства за капиталови разходи на общините – тоест, да не прекъсваме разговора, който беше воден за тази финансова децентрализация. Това е по отношение на общините.
Искам да върна разговора малко назад – по отношение на читалищата. Искам да Ви кажа, че в чл. 10, ал. 1:
колона 2 (бюджетните взаимоотношения) - числото „2 159 613.5" да се замени с числото "2 162 618. 8";
колона 3 (обща субсидия за делегираните от държавата дейности) - числото "1 834 711.0" да се замени с числото " 1 837 716.3".
Колеги, става въпрос за 3 милиона. Пак искам да повторя: това е едно вътрешно преструктуриране, така че няма да се намаляват средствата и няма да се увеличава бюджетният дефицит. Ако нещо некоректно има записано, мисля, че това на по-късен етап може да се оправи. Въпросът е наистина тези средства да бъдат предоставени на българските читалища. Повярвайте ми, те наистина имат нужда от тези пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това предложение за читалището го правите за първи път в залата, нали така? Има ли такова предложение в доклада?
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК, от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли такова предложение в доклада?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първото, което е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тук просто не пише за читалища.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров под № 154 04 201, което комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова под № 154-04-218, което комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 66, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Румен Петков под № 154-04-219, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски под № 154-04-224, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 23, против 79, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков под № 154-04-226, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да обърна внимание, уважаеми колеги, че става въпрос за Видин. Благодаря на тези от мнозинството, които го подкрепиха. Сега съм убеден, че цялата Парламентарна група на ГЕРБ ще подкрепи Видин. Противното не би било въобще логично. Няма съмнение, че това е само заради голямата преумора в тая доба и не сте разбрали, че става въпрос за Видин, който беше управляван от ГЕРБ досега и затова е в такова тежко финансово състояние.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков под № 154-04-226, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 72, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
За отрицателен вот – господин Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Сега се видя гласуването по групи, че народните представители от РЗС, с изключение на мен, гласуваха за Вашето предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие сте само трима.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз гласувах „против”, само за да Ви кажа следното нещо – когато община Видин фалира и вашият кмет се обърна с персонални писма към народните представители от Видин, там отиде само Кристияна Петрова – народен представител от РЗС.
Господин Миков, щом сте толкова загрижен за община Видин, защо не отидохте на тази среща, когато беше угасен тока?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега ще Ви обясня. (Шум, реплики и весело оживление.)
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: „Ред, законност и справедливост” има 11% и четирима общински съветници в община Видин, ако не знаете, да Ви кажа. Цял ден поне нещо се опитвате да се закачате с нашите резултати. Проверете си в собствения избирателен район във Видин, за да видите, че имаме 11% и четирима общински съветници. Ако продължавате така, господин Миков, на следващите избори ще ви бием във Видин и Вие няма да сте народен представител. (Шум, реплики, весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за лично обяснение, господин Миков. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, вместо да викате, направете предложения по правилника. Ще бъдат гласувани и приети. (Шум и реплики.) Достатъчно!
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Понеже искахте да Ви обясня защо не съм отишъл на тази среща, ами защото имах друга среща в този момент и съм написал писмо на кмета. (Оживление и смях.)
Второ, искам и на Вас да Ви благодаря, на остатъците от РЗС. Имаме два гласа „за” и Вие един „против” – трима. Благодаря, това е.
Дано само да не ни биете във Видинско, както уволнихте премиера Борисов. Да сте живи и здрави! (Смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Явно границата на забавлението вече стана по-висока от необходимостта от работа, но както и да е.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова под № 154-04-228 и № 154-04-229, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 33, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев под № 154 04-235, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 29, против 90, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров под № 154-04-240, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 77, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Господин Татарски, заповядайте за отрицателен вот.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Приех предизвикателството на господин Димитров за това гласуване и казвам, че гласувах „против”, не защото това, което той предлага не е приемливо. Много общини заслужават да им бъдат увеличени средствата за капиталови разходи, но по принцип не приемам това предложение, защото то, господин Димитров, е безпринципно, както е безпринципно предложението на Министерство на финансите в частта „Капиталови разходи за общините”. Не може на калпак да се дават пари и да продължава така, господин министър, всяка година. Има общини, които се стремят да спазват финансовата дисциплина, подкрепете ги тях.
Тези, които не са добри, както Сливен се посочи за пример, съвсем неудачен, господин Димитров, отрежете ги тях.
Така че дайте на тези, които заслужават. Затова съм против по принцип и срещу Министерство на финансите, в частта „Капиталови разходи на общините”, защото смятам, че е безпринципно. Благодаря Ви. (Народният представител Мартин Димитров иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За какво? (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Не Ви е споменал името.
Вие и двамата сте Димитрови, той каза: „Господин Димитров”. Не мога да избера, така че съжалявам.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 1, 2, 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прощавайте, не гласувахме чл. 10.
Извинявайте, но запазваме това, че сте ги прочели.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 10, който се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 102, против 30, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Господин Стоилов, заповядайте за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Имам процедурно предложение, свързано с критериите за нашата работа.
Крайно време е да бъдат изоставени екстензивните методи на работа и да се ориентираме към търсене на работа, която постига резултати. Ние вече сме пред „Преходните и заключителните разпоредби” на законопроекта, тоест не трябва да мерим резултатите от нашата работа с преседяването на определено време, а с това какво сме успели да свършим.
Поради тази причина аз предлагам, след като стигнем до „Преходните и заключителните разпоредби”, нещо, което почти сме направили, заседанието да бъде прекратено.
Мисля, че това Вие го дължите. Няма никакви рискове за завършване на бюджета в най-скоро време и смятам, че Вие трябва да имате някаква поне минимална степен на самостоятелност на своята воля. Ако не сте подложени на някакъв императорски натиск, смятам, че разумната и отговорната работа изисква, когато става дума за числа, когато става дума за въпроси, които изискват минимално съсредоточаване, тази работа да бъде завършена по сериозен начин, а не както започна снощи.
Виждаме, че даже и водещият заседанието неминуемо прави пропуски. Такива сигурно биха направили и други, затова аз Ви призовавам да имаме отговорно отношение.
Този бюджет ще се изпълнява една година и е нелогично той да бъде приет за две нощи. Това принизява парламента. Не искам да правя паралели, че такива заседания е имало в предишни години, след тях е имало други събития, които не са били благоприятни. Не правя аналогии в тази ситуация, но пак казвам – това сваля доверието в парламента. Превръща го в един механичен орган, в който едни полуспящи хора, мълчейки, трябва да натискат бутоните и най-накрая да кажат: „Ето Ви това, което трябва да бъде направено”. Затова Ви призовавам...
Не се обаждайте, втори път се обаждате, като говоря или след като говоря, за да не Ви назовавам оттук (към депутат от ГЕРБ).
Затова, господин председател, моля да гласувате предложението и колегите да постъпят отговорно и по съвест към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов – след гласуване на текстовете от чл. 11 до 18, включително, заседанието да бъде прекратено.
Гласували 137 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за членове от 11 до 18, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текстовете от чл. 11 до чл. 18, включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 102, против 23, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 4.
Наименованието е прието.
Подлагам на гласуване и текстовете на вносителя за параграфи 1, 2 и 3, които се подкрепят от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 100, против 16, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 4 – предложение на народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева:
„В § 4, се създават ал. 5 и 6:
„(5) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1., Министерският съвет да осигури за изплащане на задълженията на консолидираното централно правителство и общините, натрупани до 30.09.2011 г., в размер до 450 милиона лева.
(6) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1., Министерският съвет да осигури на Българската банка за развитие до 500 млн. лева за подпомагане кредитирането на малки и средни предприятия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. (1) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1. се разходват въз основа на акт на Министерския съвет.
(2) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2. се разходват въз основа на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
(3) Средствата по ал. 1 и 2 се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.
(4) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1. Министерският съвет да осигури средства за:
1. изплащане на задълженията по проект „Укрепване на бреговете на река Арда в района на град Кърджали” до 24 000 хил. лв;
2. крайни декодиращи устройства на лица със специфични социални потребности за приемане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на национална информационна кампания за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване до 17 500 хил. лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Беше записан господин Михалевски.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Независимо, че по чл. 1 Вие не подкрепихте нашите предложения за разходи в тази посока, аз искам да обърна внимание защо според нас са важни тези предложения. Те имат дълбока връзка с дебата от тази сутрин по отношение на въвеждане на пенсионната реформа, защото нито веднъж не прозвуча въпросът и по-важно неговият отговор: когато увеличаваме задължението на българските граждани като стаж и като възраст – условия да се пенсионират, откъде всъщност държавата стимулира създаването на условия за повече работни места?
Аз ще припомня, че за 2 години управление – от началото на това управление на ГЕРБ, над 340 хиляди работни места са загубени. Тук възниква въпросът: какъв е онзи паралелен механизъм, който държавата трябва да създаде и през общините и през държавния бюджет, за да може да създаде условия на малките и средни предприятия, на целия реален сектор, да създава тези работни места?
Това е бил и смисълът, който ние сме Ви предложили. В първата му част е това, че към 30 септември, по официални данни публикувани на сайта на Министерството на финансите, общите задълженията на държавата и общините, са в размер на 457 млн. лв., от които 204 милиона са на общините, а останалите са на държавата.
Аз ще припомня, че за разлика от общините, които и в края на миналата година имаха около 194 милиона, държавата свали своите задължения към края на миналата година на доста ниско ниво, след което, разбира се, отново бяха възстановени тези задължения по проекти, които се изпълняват през държавните институции.
Тук възниква въпросът: тъй като голямата част от българските общини и техните задължения към доставчици на услуги, изпълнители на строително-монтажни работи и прочие, произтичат от ангажименти на държавата към нея – а смятам, че и държавата трябва да си плаща навреме сметките – това е един от мотивите, който ни накара да предложим държавата да изчисти тези задължения като антикризисна мярка, за да може да се развържат и много междуфирмени плащания, които са в пъти по-големи от тази сума.
Вторият аргумент за 500-те милиона – Банката за развитие, може би е много по-съществен, дори от първия. Защото забележете, че условията на кредитиране, които се предлагат от банковата система в България – има голям риск и той ще се случи в следващите месеци, да бъде силно затруднен достъпът до евтини, бързи и въобще достъпни кредити. Защо? Една от причините е решението на Европейската централна банка, която вече задължи всички търговски банки в Европа да повишат своята капиталова адекватност. Естествено майките-банки ще изтеглят от филиалите си или поне ще ограничат кредитната експанзия в Източна и Югоизточна Европа. И когато ние разчитаме, че все пак трябва да имаме някакъв буфер и запазване на вътрешното потребление и производството, държавата трябва да помисли какъв е механизмът за създаване на достъп до оборотен капитал.
Това е била мотивацията ни и смятам, че трябва да предупредим от тази висока трибуна в страната, че това бездействие де факто или отказ от действие, може би е по-точната дума, на държавата, може да ни коства скъпо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева под № 154-04-217, което комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Господин Миков – прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Аз Ви моля за прегласуване, защото имам надеждата, че има развитие по темата за Видин, а тук именно са предвидени средства, в размер на 450 млн. лв., за покриване на задълженията на централното правителство и общините. Размерът на задължението на общините е някъде около 210-220 милиона – министърът клати глава. Вярваме, че е там някъде, въпреки че Вие ми върнахте този въпрос, който зададох до него, господин председателю, но няма значение. Това е изключително важно за съживяване на икономическия живот, не може държавата да продължава да влачи тези задължения. Имате ги тези пари, дайте ги да се разплатят и да тръгнат хората на чисто. В противен случай верижните фалити ще продължават.
Ако това не се приеме, трябва спешно, господин министър, да се готви Закон за неплатежоспособността на общините и да мислите в Министерството на финансите, по Коледа, какво ще стане с тези общини, в които вече са внесени изпълнителните листове и са блокирани сметките. Те са доста – тук не става въпрос само за Видин, ако не се приеме това разплащане. Хубаво е да го чуете, за да знаете за какво или срещу какво гласувате. Благодаря Ви.
Моля, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева под № 154-04-217, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 5 до 9 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 90, против 13, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов за § 10:
В параграф 10, ал. 5 се изменя така:
(5) Размерът при еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца е 500 лв. за всяко дете.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова:
В § 10, ал. 10 се изменя така:
(10) Размерът на месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца се определя както следва:
а) от 1 януари до 30 април – 189 лв.;
б) от 1 май до 31 декември – 203 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Нашето предложение, уважаеми колеги, засяга размера на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца. В досегашния текст, който съществува в този проект, е записано следното: за първо дете – 250 лв., за второ дете – 600 лв., за трето и всяко следващо дете – по 200 лв.
Ние смятаме, че няма абсолютно никакво основание размерът на тази помощ да зависи от поредността на детето и поради този факт смятаме, че текстът, който сега съществува, е дискриминационен по отношение на някои семейства и предлагаме помощта да бъде 500 лв. независимо от поредността на детето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, колеги! Всъщност нашето предложение по § 10, ал. 10, която предлагаме да се промени, е свързана с текста в Закона за семейните помощи за деца и предвидената в чл. 8д месечна добавка за деца с увреждания.
Това, което е записано в Закона за семейните помощи за деца в чл. 8д, е, че децата с увреждания получават месечна добавка в размер на 70% от минималната работна заплата. Това, което ние Ви предлагаме, е с текста в Закона за бюджета да изпълните закона, тоест от 1 януари до 1 май при минимална работна заплата 270 лв., децата да получават 189 лв. месечна добавка, нещо което е предвидено и в предложението, което Вие внасяте, а от 1 май до края на годината при 290 лв. минимална работна заплата тази месечна добавка за деца с увреждания да бъде 203 лв. Нищо повече освен да изпълните закона не искаме ние от Вас. Става дума за около 19 хиляди деца и за близо 2 млн. лв.
Уважаеми колеги, аз искрено Ви моля. Тук не е каприз, хрумване или цирк, говорим за изпълнение на законови текстове приети от българското Народно събрание и за 19 хиляди деца с увреждания. Ако ще правим икономия там, неизпълнявайки законови разпоредби, просто не ни отива. Дайте да мислим сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов под № 154-04-163, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 59, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова под № 154-04-227, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 52, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! В първия ден на нашето пребиваване в това Народно събрание сме се заклели да спазваме Конституцията и законите на страната. Хайде, бъдете любезни да ги спазваме! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Карам се, 10,00 ч. вечерта е. Много искрено се надявам, че Вие ще разберете за какво става дума.
Става дума за законово уредено право. С това решение Вие нарушавате закона. Ако все още имаме самочувствието, че сме законодателният орган на тази държава, дайте да се държим като депутати! Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова, № 154-04-227, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 51, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 16, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 и § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 11 и 12, които се подкрепят от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 13 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
„В § 13 ал. 1 се изменя така:
„(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2012 г., е 1,83 млрд. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
„В § 13, ал. 1 числото „4,2” се заменя с „1,2” милиарда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Смятате ли, че при актуалната дългова криза в Европейския съюз е разумно и показва стабилност в бюджета за 2012 г. да се предвиди максимален размер на новия държавен дълг от 4,2 млрд. лв.? Хората от тази зала, които са икономисти, си дават сметка, че когато се запише толкова висок таван на възможния нов дълг, това показва нестабилност. Това показва, че в България, за съжаление, четейки бюджета, а инвеститорите четат бюджета – всички четат бюджета, това господин Дянков го знае, виждайки 4,2 млрд. лв., което за България е огромна сума за възможен нов дълг, това показва нестабилност.
Понеже утре нашият премиер ще бъде в Марсилия и ние сега заради него цяла нощ ще приемаме бюджета, доколкото разбрах, тъй като желанието на самите депутати от ГЕРБ е било друго – ако някой в Марсилия го запита, такъв въпрос ще има, и той, разбира се, се консултира със своите експерти, те ще му кажат, че новият дълг, който България може да поеме през 2012 г., е 4,2 млрд. лв., което показва нестабилност. Това показва, че самите хора, готвили бюджета, залагат като буфер вземането на нови заеми.
Аз задавах много пъти въпроса на господин Горанов, който в момента не е в залата, но знам, че доскоро беше в парламента, тези 4,2 млрд. лв. как точно са сметнати? Какво влиза в тази сума? Задавах този въпрос и на други представители от ГЕРБ и никой не може да ми каже как точно са получени тези 4,2 млрд. лв.
Господин председател, ние много хубаво си дебатираме и си приемате текстове в 10,00 ч. вечерта, но е добре някой от ГЕРБ – или министърът, или председателят на комисията, или Вие, господин председател, както прецените, или госпожа Фидосова, да ни кажете тези 4,2 млрд. лв. как са получени точно? Какво влиза в тях? Това рефинансирането на еврооблигациите ли е? Плюс друго какво? Плюс очаквания дефицит? Плюс друго какво? Имаше едни слухове, които сериозно вървят, включително извън България, че част от този нов дълг включва проекта „Белене” – любим проект на българската левица, и за съжаление много тачен проект от част от средите в Партия ГЕРБ, които по принцип подкрепят десните идеи на Европейската народна партия, но, уви, и проекта „Белене” се оказва.
Ако няма друг, аз моля Вас, господин Дянков, като човек, който все пак се е занимавал сериозно с публични финанси в своята кариера, да дадете отговор на въпроса за какво са тези 4,2 млрд. лв.? Не че бих се учудил, признавам, ако бюджетът бъде гласуван и никой не даде отговор на този въпрос. Предвид практиките от последните нощни заседания, това не би ме учудило, ни най-малко дори.
Но все пак, тъй като освен всичко друго, парламентът има и контролни функции, уважаеми дами и господа, да можем да контролираме за какво се вземат тези заеми и да може всеки от Вас убедително да отговаря на въпроси, когато и хората го питат за какво ще бъде използвана тази сума, да има отговор. Някой от Вас знае ли? Аз питам депутатите от ГЕРБ: някой от Вас знае ли тези 4,2 млрд. лв. за какво са? Но точно, не спекулативно!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ако бяхте дошли на комисията, щяхте да знаете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Знае ли някой точно? Ако знае, добре е да бъде казано и след това да бъде гласувано предложението. Но въпреки това продължавам да твърдя, че при дълговата криза в Европа тази сума трябваше да бъде поне наполовина по-малка, за да покажем, че България е стабилна.
Не може да очаквате догодина да дойдат инвеститори, ако ние показваме през подобни параметри по-високи рискове от тези, които можем да показваме. Този критерий ще намали привлекателността на България за чуждите инвеститори, показвайки по-висока степен на риск, особено в съвременната криза, която се получава от това, което бихме искали да видим.
Ние имаме конкретно предложение да се запише по-нисък показател на възможния нов дълг, уважаеми колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Димитров.
Господин Димитров, само да Ви кажа, че на мен математиката никога не ми е вървяла. Честно казано затова кандидатствах с история, но аз се чувствам щастлив от това. Радвам се, че има хора като Вас, като Дянков и като Стоянова, които разбират от математика, но им вярвам. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съвносител на предложението, по което пледираше току-що моят колега Мартин Димитров. Въпросът, свързан с размера на новия държавен дълг – максимум 4,2 млрд. лв., беше дискутиран и на съвместно заседание с участието на представителите на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Този въпрос тогава аз отправих към вицепремиера и министър на финансите господин Симеон Дянков. Преди всичко той отговори съвсем ясно, че има ангажимент и едновременно с това заяви, че това е единственото – да се заделят средства за увеличаване като нов държавен дълг само свързано с обслужване, така да се каже, на операциите, в които ни въведе един бивш финансов министър Милен Велчев още преди десет години.
В едно последващо свое интервю господин министърът уточни съвсем ясно, че тези средства в тази посока са 1 млрд. 830 млн. лв. Това е сумата, която ние искаме – говоря за вносителите от Синята коалиция, да бъде записана като нов държавен дълг. Не желаем държавният дълг да се увеличава над тази сума, първо, защото през тези два месеца, откакто се обсъжда бюджетът, не получих никакъв отговор за какво могат да бъдат използвани те. Впрочем господин министърът заяви, че това представлява буфер, който може евентуално да бъде използван. Все пак считаме, както каза и колегата Мартин Димитров, в период на разрастваща се дългова криза в Европа да въведем като дисциплинираща мярка ограничаването на новия държавен дълг до 1,83 млрд. лв. В комисията тогава господин министърът обеща, че не би разрешил за други цели да се използват средства за увеличаване на държавния дълг. Искаме да му помогнем като облечем в закона това негово обещание. Благодаря Ви, надявам се да ни подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Николаев Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов под № 154-04-157, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 9, против 64, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, когато попитах депутатите от ГЕРБ някой наясно ли е за какво са тези 4,2 млрд. лв., все пак срещнах разбиращия поглед на госпожа Менда Стоянова, което ми даде известно успокоение, и господин Червенкондев вдигна ръка. Тоест, двама души вероятно са наясно.
Аз Ви питам всички останали – ако не знаете отговора на този въпрос, (реплики от ГЕРБ) как гласувате за нов дълг от 4,2 млрд. лв.? И смятате ли за сериозно приемането на бюджет, като не се отговаря на такива ключови въпроси? Тоест, ако имате отговора, те са три изречения – дайте ги! Нека да стане министърът или някой от председателите на комисии. (Реплики от ГЕРБ.)
Вижте, това е парламент, не е нито някакъв доброволен клуб, не е нещо различно. Трябва да е ясно за всяко нещо, което се гласува, какво стои зад цифрите и зад числата. Това е парламент. Той не е нито Ваш, нито наш. Той е на българските граждани. И когато се приемат ангажименти, които не е ясно какви са, е най-лошата възможна практика. Аз видях двама души, вероятно и господин Дянков – трима, които са наясно какво означава този нов дълг. А всички останали просто ставате машина за гласуване. (Реплики от ГЕРБ.) Помагаме ли така за утвърждаване на българската демокрация?
И аз Ви предупредих нещо друго – в условията на дългова криза нашият премиер ще бъде утре на важна среща в Марсилия. Вие го изпращате там с огромен ангажимент за нов дълг. Той не може да представи България като стабилна бюджетна дестинация, ако искате 2012 г. при тези параметри. Затова имаме предложения, които Вие не подкрепяте. Хем не подкрепяте, хем не казвате за какво са тези 4,2 млрд. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Иван Иванов, Ваньо Шарков и Михаил Михайлов под № 154-04-157, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев под № 154-04-184, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 76, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Ние виждаме, че депутатите от БСП не подкрепиха това предложение, което оставя трайното впечатление в нас, че вероятно част от тези средства са предвидени за „Белене” и затова не се отговори на ключовите въпроси и не се каза за какво ще бъде използван този нов дълг. Това впечатление остави цялостната ситуация в Синята коалиция, уважаеми дами и господа. Затова трябва да се отговаря на тези въпроси. Като не се отговаря на ключовите въпроси, не се учудвайте, че всякакви интерпретации са възможни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев под № 154-04-184, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 82, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Гласувах против този текст, защото с този размер на външния дълг, за който очевидно не се даде никаква информация как ще се харчи. Явно след като профукахте половината резерв, сега толкова си давате лимит да усвоите като външен дълг. Това е резултат от управлението на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 14 има предложение от народния представител Иван Костов – в § 14 числото „15,3” се заменя с „11,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев – в § 14 числото „15,3” се заменя с „11,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Костов под § 154-04-180, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 79, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев под № 154-04-184, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 76, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 14, което се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 8, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 15 до 22 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 23 – предложение от народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция:
„§ 23. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък „единна сметка”.
(2) Средствата на органите на съдебната власт, както и на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и на другите бюджетни предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
(3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.
(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.
(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните предприятия по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5, както и на картовите плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет.
(9) Въз основа на представена от съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити информация лимитите за плащания по бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите първостепенни разпоредители по ал. 1, Българската академия на науките и държавните висши училища се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите.
(10) За сметките за чужди средства, както и за сметките на бюджетните предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 9, лимитите се определят автоматично на база на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка, по която се залага лимитът, доколкото за тях не е приложена разпоредбата на ал. 9.
(11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 3, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет и Единната бюджетна класификация за 2012 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.
(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или ал. 5 да се включат в единната сметка и/или в системата за електронни бюджетни разплащания средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, държавните висши училища от страната, извънбюджетните сметки и фондове и сметките за чужди средства, както и на други бюджетни предприятия, извън тези по ал. 1, 4 и 5, включително и плащанията по възстановяване на надвнесени или погрешно внесени публични вземания на централния бюджет и от осигурителни вноски.
(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетни предприятия по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 9 и 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.
(15) Редът по алинеи 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства.
(16) За целите на контрола, отчетността и статистиката на публичните финанси в системата за електронни бюджетни разплащания може да се отразява, отчита и обобщава информация за приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа, свързани с консолидираната фискална програма.
(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по алинеи 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания, поради недостиг на средства на единната сметка.
(18) Включените в единната сметка средства по алинеи 2 и 3 на бюджетните предприятия по ал. 1 и на държавните висши училища по ал. 12, както и техните наличности по сметките за извънбюджетни и чужди средства могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.
(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и ниско рискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 23, така както е по доклад.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 6, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, който комисията подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 14, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 има предложение на народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата – първостепенни разпоредители, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2011 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.
(2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.
(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните предприятия по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.
(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.
(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 25, така както е по доклад.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 26, 27, 28, 29 и 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 26 до 30, включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Петнадесет минути почивка.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 31 има предложение на народните представители Ваня Донева, Менда Стоянова, Петко Петков и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага следната редакция:
„§ 31. (1) На бенефициенти - бюджетни предприятия и Национална компания „Железопътна инфраструктура” може да се предоставя авансово финансиране и по реда на § 29, ал. 2 по ред, начин и срокове, определени от министъра на финансите.
(2) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки до размера на окончателните плащания от финансирането на съответния проект. За определени случаи, след предварително съгласуване между Министерството на финансите и съответния управляващ орган авансово финансиране може да се отпусне и за определени междинни плащания до техния размер.
(3) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на бенефициенти-бюджетни предприятия под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки.
(4) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на Национална компания „Железопътна инфраструктура” под формата на временна безлихвена финансова помощ, като операциите по предоставянето и възстановяването на тези суми се отразяват в отчетността на Националния фонд в частта на финансирането.
(5) Авансовото финансиране по ал. 1 постъпва, се използва, възстановява и отчита чрез отделни сметки и кодове в СЕБРА, обособени от останалите средства на Националния фонд.
(6) Авансово финансиране може да се осигури и чрез други временно свободни средства на Националния фонд, включително и за сметка на преходни остатъци от минали години, при спазване на изискванията на ал. 5 за обособяване на тези средства и операции.
(7) За целите на прилагане на този параграф авансовото финансиране по ал. 1-6 представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране на бенефициенти-бюджетни предприятия и Национална компания „Железопътна инфраструктура”, извън определените в съответствие с правилата за управление на съответните програми суми за финансиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 31, така както е по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 32, 33, 34, 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 32 до 36 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев за нов § 36а:
„§ 36а. За преодоляване на последствията от наложени финансови корекции по проекти, съфинансирани от европейските фондове, общините могат да бъдат подпомагани със средства до 40 млн. лв. при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Само преди малко гласувахме § 31, който по своя смисъл, освен предложенията на колегите, които включиха Национална компания „Железопътна инфраструктура”, дава право на Министерството на финансите чрез паралелни сметки на СЕБРА, използвайки ресурси от фискалния резерв, да прави авансово финансиране за различни бенефициенти от публичен характер. Това, разбира се, само по себе си е добро, защото ще даде възможност на общините и на другите публични бенефициенти да ускорят изпълнението.
Този смисъл обаче буди известно недоумение в нас и затова сме направили това предложение. Защо, след като има създадена работна група със заповед на министър-председателя по отношение решаване на последствията от наложените финансови корекции на българските общини, изработен е механизъм за преодоляване на тези корекции, дори е подготвен проект за постановление на Министерския съвет, в бюджета за следващата година не намира място осигурено финансиране за този механизъм? Аз ще припомня, че по инициатива на министъра по управление на средствата на Европейския съюз от края на миналата година и началото на тази бяха приети две последователни постановления на Министерския съвет, с които се определяше начинът на налагане на финансови корекции.
Тук въпросът не е само в това, че българските общини ще бъдат изключително затруднени да изпълняват своите функции, защото в анализа и механизма, който е направен, се посочва, че има много от тях, чийто бюджет е по-малък от наложените финансови корекции. И не само това, тъй като бюджетите сами по себе си не могат да служат за възстановяване на тези финансови корекции поради факта, че в тях има голяма част целеви средства по държавните делегирани дейности и други програми, а също така, че нетният оперативен остатък на общините – това всъщност са средствата, от които те могат да възстановяват, са крайно недостатъчни.
Може да се каже, че това не е целият проблем, защото по силата на регламентите на Европейския съюз за управление на различните програми, в разрез са сключените договори между управляващите органи и бенефициентите, където се забранява да се пипат средствата по съответния проект и програма, но давайки тази възможност в регламента, в момента започват да се прихващат вследствие на финансовите корекции големи суми по други изрядни, действащи проекти на бенефициенти, които са били наказани по някои от проектите, които изпълняват. Сами разбирате, че това става една верижна реакция, която ако в някакъв проект, аз не коментирам дали финансовата корекция е на основателна нередност, защото има маса случаи, когато има видимо презастраховане от различните междинни звена, но маса случаи, когато започват да се прехвърлят тези изтегляния на средства от други изрядни проекти, които сами по себе си правят вече тези проекти с нередности.
Сами разбирате, че ако искаме да създадем условия на бенефициентите да усвояват средства, има редица начини, чрез които може и по административен, и по наказателен ред да се търси отговорност на отговорните институции, които са нарушили правилата, ако са ги нарушили. Всъщност в момента с отсъствието на този механизъм, който беше обоснован от министър Дончев, си слагаме сами спирачка. Даваме възможност на тази верига да се разпространява и няма да бъде странно и няма защо да се учудваме след месеци, когато се окаже, че маса проекти, а финансовите корекции растат с немалка скорост, преди месец и половина бяха 40 милиона, сега в момента са 54 милиона и продължават да растат, да се окаже, че българските общини в основната си част са блокирани по изпълнението на оперативните програми.
Затова беше нашето предложение – да прецени министърът на финансите, може и в рамките на централния бюджет, без да увеличаваме общите разходи в консолидираната рамка, но да намерим механизъм да се финансира този проблем. Иначе останалото е: затваряме си очите и когато се сблъскаме с последствията, няма защо да се учудваме, че в крайна сметка единствените средства, на които разчитаме за догодина – европейските, няма да могат да бъдат реализирани в обема, в който се надяваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, изказалият се току-що колега Димчо Михалевски обоснова пред Вас същността на това предложение. Искам да въведа един допълнителен аргумент и да покажа на министър Дянков един протокол, подписан от него, сключен между правителството и председателя на Националното сдружение на общините, в който детайлно са изписани мерките, които се подкрепят от правителството и от българските общини, и мерките, по които правителството и общините имат разногласия.
Четвъртата мярка, по която безспорно са постигнали съгласие и са поели ангажимент да положат усилие за тяхното реализиране, звучи по следния начин: „Двете страни (тоест правителството и Националното сдружение на общините) поемат траен ангажимент за прилагане на активни мерки за успешно усвояване на фондовете на Европейския съюз чрез осигуряване от държавата на средствата за съфинансиране на общинските проекти и чрез обективно и справедливо споделяне на непредвидените допълнителни финансови отговорности”.
Ако правителството е искрено в това свое намерение, обективирано в този протокол, би следвало Вие като мнозинство, излъчило това правителство, да подкрепите предложението, направено с колегите от Коалиция за България, още повече, че евросредствата са едно от основните бюджетни пера, които гарантират приходите, заложени от министър Дянков в този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев под № 154 04-235 за създаването на нов § 36а, който не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 87, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 37, 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за параграфи от 37 до 39 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 40 има предложение от народните представители Станишев, Михалевски, Нинова, Найденов, Миков, Петков, Гагаузов, Георгиев и Добрев - § 40, ал. 2 се изменя така:
„(2) Реализираните в края на годината икономии от средства за финансиране на делегираните от държавата дейности при условие, че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на Общинския съвет през следващата година, в това число и за инвестиционни разходи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вложителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е едно предложение, което би стимулирало финансовата дисциплина в българските общини – нещо, за което говорят и го подкрепят повечето от депутатите от Регионалната комисия, включително и от нейния председател. По този начин би могло да се даде повече шанс на добрите мениджъри да решават конкретни местни проблеми в случаите, в които става дума за преходни остатъци в бюджетите на общините за една календарна година. Като гаранция за това, че те ще бъдат използвани публично и прозрачно, е предложението харченето на тези пари да става с решение на съответния общински съвет. По този начин ще се стимулират икономиите в съответните общини и средствата като преходен остатък ще могат да бъдат използвани по най-рационален начин за жителите на съответната община в условията на финансова криза, на намалени средства за българските общини. Това е мярка, която би осигурила допълнителен финансов ресурс за изпълнение на дейности, важни за хората от една община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
За първа реплика има думата господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Позволявам си да направя тази реплика в частта, в която предложението съдържа израза, че тези средства се използват по решение на общинския съвет през следващата година. Те винаги се използват и разходват след решение на общинския съвет. Не съм съгласен, че това трябва да фигурира във Вашето предложение. Иначе напълно съм съгласен, че общините, които имат просрочени задължения, трябва първо да изчистят тях и след това да харчат пари от държавата за нови такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика? Не желаете.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденова, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев под № 154 04-235, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 80, въздържали се 14.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя за § 40, който се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 92, против 16, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 41, 42, 43, 44, 45 и 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 41 до 46 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 13, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 47 има предложение на народните представители Станишев, Михалевски, Нинова, Найденов, Миков, Манолова, Петков, Гагаузов, Георгиев и Кирил Добрев – в § 47, се създава нова ал. 7:
„(7) Директорите на училищата, детските градини и обслужващите звена, които прилагат системата на делегирани бюджети, са длъжни да предвидят разходи в размер на не по-малко от 15 % от утвърдения делегиран бюджет за издръжка и развитие на материално-техническата база на управляваното от тях училище, детска градина или обслужващо звено”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков и група народни представители под № 154-04-235, което комисията не подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 87, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 47, който комисията подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 99, против 18, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 48 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев – в § 48 се създават ал. 8 и 9:
„(8) Министърът на финансите въз основа на данните за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г. за всяко тримесечие, в 45-дневен срок след изтичане на тримесечието превежда на Министерството на образованието и науката 15% от реализирания бюджетен излишък за тримесечието за увеличение на фонд „Работна заплата” на Българската академия на науките по Приложение 1.
(9) Министърът на финансите въз основа на данните за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г. за всяко тримесечие, в 45-дневен срок след изтичане на тримесечието превежда на Министерството на образованието и науката 10% от реализирания бюджетен излишък за тримесечието за фонд „Научни изследвания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев под № 154-04-184, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 89, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 48, който се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 105, против 21, без въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 49 до 57, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 49 до 57, включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 102, против 15, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 58 има предложение на народните представители Ариф Агуш и Нигяр Сахлим – в § 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 да отпадне в предлаганата редакция и се замени със следния текст:
„(6) Министерството на здравеопазването предоставя субсидии в размер на 10 милиона лв. на общински болници в отдалечени и рискови райони, по ред и критерии, изготвени от Министъра на здравеопазването и НСОРБ”
Средствата по т. 2 се осигуряват за сметка на чл. 1, ал. 2 II. Разходи, т. 4.1, като числото „49 000,0” се заменя с числото „39 000,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евгений Желев, Мая Манолова и Димчо Михалевски – в § 58 – нова ал. 3:
„(3) Министерство на здравеопазването предоставя субсидии в размер на 10 000 000 лева на общински болници в отдалечени и рискови райони, по ред и критерии, изготвени от министъра на здравеопазването и Националното сдружение на общините в Република България.”
Алинеи 3 – 6 стават съответно 4 – 7”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев – в § 58 се създава нова алинея (на систематичното място) със следното съдържание:
„Министерството на здравеопазването предоставя субсидии в размер на 10 млн. лв. на общински болници в отдалечени и рискови райони по ред и критерии, изготвени от министъра на здравеопазването и НСОРБ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Преди да представя аргументите ни за това предложение, искам да изразя недоумението на Парламентарната група на Коалиция за България от приетото вчера от правителството изменение в Закона за лечебните заведения, където се казва, че не е задължително вече Националната здравноосигурителна каса да финансира болниците, които кандидатстват по клинични пътеки.
Искам да попитам: след като няма друга каса ( има само една), и след като по закон сме длъжни да плащаме, по коя причина, на какво основание и по силата на коя компетентност чиновници в Здравната каса ще определят дали една болница ще бъде финансирана, или няма да бъде финансирана. Още повече че това отваря полето за прокарване на изключително субективни интереси и ликвидация на болници.
В този смисъл предложението ни е да се даде подкрепа до 10 милиона, като разчетите дори показват, че за общинските болници, които отговарят на критериите и на които е било практика да бъдат финансирани, и което финансиране не е отпаднало от закона като право, ще бъде по-малко – в размер, може би между 6 и 8 милиона.
Тук възниква следният въпрос: каква държавна политика водим на нивото на регионите, когато с едната ръка даваме ресурси, които примерно са свързани с така наречените защитени или средищните училища, и отделяме не малко ресурси в тази посока?
Ще Ви дам пример само за избирателния ми район в Смолянска област, където има 24 защитени училища и държавата финансира над 900 хил. лв. допълнителен стандарт за тези училища, а в същия момент не можем да намерим 300 хил. лв. – три пъти по сто за трите общински болници. Защо са необходими тези средства? – необходими са по същата причина, поради която даваме 900 хил. лв. за защитените училища. В крайна сметка трябва да задържим младите хора – тези, които искаме да работят там, и да им дадем двете прости неща: образование и здравеопазване.
По тази причина предлагаме един разход, който не надвишава една трета от процента от общите разходи за здравеопазване за следващата година. Смятам, че това е изключително важно, за да задържим хората там. Няма никаква гаранция, че след като по този икономически принудителен начин ликвидираме тези болници, те ще отидат примерно в областната многопрофилна болница. Напротив, специално в моя избирателен район голяма част от хората ще отидат в Пловдивската болница. Тогава във въпроса се пита: всички тези допълнителни разходи, които не ги калкулираме за достъп до здравеопазване, всъщност ние дълбоко бъркаме в джоба на хората.
Затова, молбата ми е да погледнете сериозно на това предложение, да го подкрепите и като хора от регионите, където Вие сигурно имате много такива общински болници. В крайна сметка ние не трябва да решаваме едно просто уравнение, което през последните две години самите ние сме го затормозили с допълнителни изисквания за компетентност към тези общински болници и по тази причина те днес не са в цветущо финансово състояние.
Това е нашето предложение и колкото и да е трудно в дванадесет без нещо да го решаваме (не сме виновни ние за този късен час), наистина помислете, когато след малко ще натиснем пултовете за даване на своя глас, защото съвестта ни трябва да е чиста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, истината е, че държавата от доста време е абдикирала от общинското здравеопазване. Истина е, че възможностите, които имат общините да финансират през своите бюджети общинските болници, са сведени до абсолютен минимум, тъй като те там срещу „Общинско здравеопазване” записват числото нула. Те могат само да финансират проекти, но не могат да финансират задълженията на общинските болници по отношение на медикаменти, лекарства и така нататък.
Отношението на държавата личи най-ясно по отношение на лечебните заведения за болнична помощ в отдалечените и трудно достъпни региони. Онова, което години наред се правеше в Република България и по време на предните управления, независимо кой беше на власт, това беше всяка година, на базата на едно споразумение, което се сключваше между Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите, да бъде осигурено финансиране на лечебните заведения за болнична помощ в отдалечените и трудно достъпни региони на страната. За съжаление, това споразумение две поредни години не се изпълва със съдържание и две поредни години тези лечебни заведения, които са в отдалечените и трудно достъпни региони, на практика не е възможно ... Но това пречи на пациентите, които живеят в тези региони.
В този смисъл има резон в предложението, което правите, но това нещо, като отношение на държавата, трябваше да бъде реализирано в предходните години, за да може да има някаква последователност и едно коректно отношение към всички тези лечебни заведения.
Процедура, господин председател. В момента, в който подлагате нещо на гласуване, е хубаво да удряте звънеца, за да се събуждат част от народните представители, защото иначе някои пропускат точно какво гласуват.
Затова предложението, което правите, има резон и има смисъл да бъде подкрепено. Съжалявам, че в този час няма кой да чуе този призив да се помага на общинското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Михалевски? Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Шарков, аз Ви благодаря и благодаря за това, защото действително трябва да си дадем сметка какво се случи през последните две години с общинското здравеопазване. Според мен, най-големият грях дори не е в това, че се пропусна възможността да се дадат тези средства. Защото дори и в момента не е късно и Вашият аргумент, че двете години не са давани парите не е фатално. Ще стане фатално примерно след още една година.
Проблемът е друг – че ние допуснахме чрез различни наредби, вменяващи компетентност, изисквания за компетентност към общинските болници, определени лобистки интереси за концентрация на медицински услуги – Вие много добре ме разбирате. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Не, не, защото когато се поставя едно условие към една общинска болница, която очевидно 50 години е извършвала определен набор от дейности и Вие добре го знаете, но когато се вмени допълнително изискване за компетентност, което очевидно тя не може да изпълни или икономически не може да поддържа, оттам вече нещата стават неудържими и използвайки влошеното икономическо състояние на тази база, защото те не отговарят на компетентност и се намаляват пътеки ...
Давам ви един пример: В Златоград ми се случи месец февруари през нощта в петък да търсим варианти и да спасяваме един човек от болест, която е лекувана дотогава в Златоград. Да го спасяваме в Кърджали! Представете си кого можеш да намериш в петък вечерта в Кърджали. Ето, това е примерът, който показва, че нещо сме сбъркали в проектирането на идеята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вече тридесети час продължава този маратон, наречен приемане на републиканския бюджет за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По същество, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: И като във всеки маратон, накрая, вече към финала, се раздават награди за тези, които са се проявили по време на този маратон. Затова ние от Коалиция за България ще раздадем две награди. Едната е симпатичната награда на едно уважавано от нас предаване за изумителния стоицизъм, който прояви министър Дянков по време на тези тридесет часа маратон – приемане на бюджета на България за следващата година. (Шум и реплики в ГЕРБ. Народният представител Мая Манолова показва наградата „Златен скункс”.)
Освен награда, този скункс ще му бъде и компания, защото наистина е доста скучно да прекараш тридесет часа в мълчание. (Шум, викове и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако нямате да кажете нищо по предложението си, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: И една колективна награда ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отнемам Ви думата, госпожо Манолова. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Мая Манолова продължава да говори на изключен микрофон.)
Можете да си седнете на мястото. (Шум и реплики в ГЕРБ. Народният представител Мая Манолова оставя златният скункс на определеното място за членовете на Министерския съвет и връчва колективната награда на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ народният представител Красимир Велчев. Смях, ръкопляскания и викове в ГЕРБ.)
Госпожо Манолова, може ли да си вземете торбичката и картата, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Анастасов, Вие също заслужавате награда, но предвид късния час не разполагаме с повече ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Надявам се утре да получа нещо. Може да е малко, но да е скъпо и от сърце, най важното. Благодаря.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ариф Агуш и Нигяр Сахлим под № 154-04-178, което комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 85, въздържали се 10.
Текстът не е приет.
Господин Цонев – прегласуване, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Извън шегите и закачките – може би в дванадесет часа имаме нужда и от това?!
Колеги, искам да ви обърна внимание върху нещо в този доста късен час. Всички сме били управляващо мнозинство, всички сме приемали бюджети и сме отхвърляли искания на опозицията, в това число и аз съм бил председател на Бюджетна комисия и съм приемал няколко бюджета без да бъде прието нито едно предложение на опозицията, дори без да му обърнем внимание. Нямаше и, както виждате, не взимаме отношение към нито едно от предложенията, които се отхвърлени.
Погледнете и вникнете в това предложение. Наистина става въпрос за райони, в които не може да бъде помогнато по друг начин на деца, на хора. Наистина има нужда от тази помощ. Забележете по какъв начин е написано – „по наредба, правила, определени с наредба от министъра”. Нека той да каже как да става. Може и да не отидат тези 10 милиона, може и да няма нужда от тях, може и по малка част от тях да отидат.
Колеги, в този късен час не съм застанал на тая трибуна с популистки цели и досега никога не съм искал прегласуване, и прекрасно познавам технологията на приемане на един бюджет.
Госпожо Стоянова, министърът го няма тук, ... скункс, едно, друго.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ, от място): Ето го, ето го. (Показва, че министър Дянков е в дъното на пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вътре в залата е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не го виждам.
Нищо не пречи да бъде приет, още повече източникът е приемлив.
Нищо не пречи това да бъде регламентирано с една наредба. Може да не са десет, може да е един, може да са два. Наистина има огромен проблем в тези райони с деца. Има хора от ГЕРБ, които са от тези райони и прекрасно знаят, че това е така. Нито фискът се бърка, нито финансовата дисциплина, нито някое министерство, нито бюджета. Благодаря Ви.
Моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Ариф Агуш и Нигяр Сахлим под № 154-04-178, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 31, против 50, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Следващите две предложения – от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова, Димчо Михалевски под № 154 04 231 и това от народните представители Сергей Станишев и група народни представители под № 154-04-235 са идентични.
Поради това ще бъдат гласувани едновременно.
Същите не се подкрепят от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 87, въздържали се 12.
Предложенията не са приети.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуване ли? Кое оспорвате?
Заповядайте, но ще Ви помоля да кажете кое точно, за да преминем към прегласуване. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, елате да се изкажете тази вечер накрая и да спрем. Цяла вечер ме поставяте мен в неудобно положение. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, подлагам на прегласуване това предложение, което не беше подкрепено от мнозинството и което би осигурило около 10 млн. лв. на болниците в рискови райони. Излишно е в тази зала, след вчерашния дебат по Националната здравноосигурителна каса и след днешния дебат по предложения, които касаят сектор „Здравеопазване”, да обяснявам, че болниците са застрашени.
Застрашени са от намалените средства и от намеренията на здравния министър да окрупнява болници, включително да сключва договори само с избрани от него болници по установени от него критерии.
В тази ситуация най-застрашени са именно общинските болници и особено тези в отдалечените райони. Нали не искате да оставите хората, които живеят в тези населени места без каквато и да е здравна грижа?!
Така че всеки един от Вас или повечето са народни представители именно от подобни региони и по този начин ще изразите своята съпричастност към съдбата на болниците в тези райони и към живота и здравето на българските граждани, които имат нещастието при това управление да живеят в такива населени места.
Моля да преосмислите своята позиция и да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложенията от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова, Димчо Михалевски, Сергей Станишев и група народни представители под номера 154-04-231 и 154-04-235, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 73, въздържали се 20.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 58, който се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 2.
Текстът е приет.
За процедура, господин Главчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с оглед на това, че гласувахме дневният ред да продължи до изчерпване на днешната точка, Ви предлагам да гласуваме заседанието да продължи при хипотезата за спрял часовник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура, д-р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми господин председател, с оглед на това, че когато Ви призовах преди гласуването да удряте звънеца, за да се събуждат някои хора, които гласуват. В резултат на това се събудиха хора, които по-добре да не се бяха събуждали. (Смях и оживление в залата.)
Приемането на бюджета за втори път става обект на „Господари на ефира”, независимо кой носи статуетката.
Миналата година бяхме обект на „Господари на ефира”, тази година – пак сме. Само че госпожа Манолова явно вече работи за „Господари на ефира”.
За да няма последващи подаръци и хора, които да ходят да търсят какво друго да купят, предлагаме 15 минути почивка, за да влезем в следващия ден и към 7,00 ч. да започнем парламентарния контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Петнадесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 59, 60 и 61, които се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 62 – предложение на народните представители Доброслав Димитров, Моника Панайотова, Емил Караниколов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62 и предлага следната редакция:
„§ 62. (1) Министърът на финансите по предложение на министъра на външните работи може да извърши промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане и управление на имоти в чужбина, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличават капиталовите разходи.
(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на отбраната може да извърши промени по бюджета на Министерството на отбраната за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане с имоти, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличава разходната част за капиталови разходи.
(3) Министърът на финансите по предложение на министъра на отбраната може да извърши промени по бюджета на Министерството на отбраната за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане с излишно въоръжение, техника и боеприпаси, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличава разходната част за капиталови разходи по възстановяване на оперативната готовност на съществуващото въоръжение и техника, на въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 62, както е по доклада.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 63 до 73, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 63 до 73, включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Даниела Петрова за нов параграф 73а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 74.
„§ 74. С решение на общински съвет могат да се осигуряват средства от общинския бюджет за 2012 г. в частта „местни дейности” за финансиране на държавни културни институти, въз основа на сключени договори по чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 74, както е по доклада.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Ваня Донева и Менда Стоянова за нов § 73б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 75.
„§ 75. (1) Разходването на средствата на извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда може да се извършва чрез системата за електронни бюджетни разплащания.
(2) Министърът на финансите може да определи предоставянето и разходването от Националния доверителен екофонд на средствата по чл. 142г, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда да се извършва чрез съответните кодове на извънбюджетната сметка по ал. 1 в системата за електронни бюджетни разплащания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 75, със съдържание и редакция, както е по доклада.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 5, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Донева, Стоянова, Петков и Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 76:
„§ 76. (1) Създават се гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013 г., които се управляват и отчитат от Националния гаранционен фонд по чл. 15 от Закона за Българската банка за развитие като отделен финансов блок съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1974/2006”.
(2) Условията за предоставянето, управлението и отчитането на средствата по схемите по ал. 1 се определят със споразумение съгласно чл. 51, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 между министъра на земеделието и храните, в качеството му на ръководител на Управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони и Националния гаранционен фонд.
(3) Максималният размер на гаранционните схеми не може да надвишава сумата от 480 млн. лв., като средствата се предоставят от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция на Националния гаранционен фонд при спазване на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 1974/2006.
(4) За осигуряване на средствата по ал. 3 Министерският съвет може да сключи договор за държавен заем с Българската банка за развитие АД в размер до 480 млн. лв. и със срок на погасяване до шест месеца считано от получаването на заема, като средствата от заема се предоставят на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция. Плащанията по обслужване и погасяване на заема са за сметка на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция.
(5) Поемането на дълга по ал. 4 се извършва в рамките на одобрените лимити по § 19, ал. 1 и § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Министърът на земеделието и храните подписва от името на правителството договора по ал. 4 след одобряването на проекта на договор от Министерския съвет.
(6) Предоставянето на средствата от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция на Националния гаранционен фонд по реда на ал. 3 се отчита в намаление на друго финансиране.
(7) Стартирането на схемите и усвояването на предоставените на Националния гаранционен фонд средства съгласно ал. 1-3 не може да започне преди получаване на одобрение от Европейската комисия, като в случай на отказ или частичен отказ на одобрение от страна на комисията, неодобрената сума на средствата се възстановява обратно на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция.
(8) За поемането на дълга по ал. 4 не се прилагат разпоредбите на чл. 12-14 от Закона за държавния дълг.
(9) За целите на прилагане на ал. 4 министърът на финансите може да извършва депозити по § 22, ал. 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам следното редакционно допълнение в ал. 8 накрая на така предложените от комисията и представени от госпожа Стоянова, а именно: „и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за българската банка за развитие”. Създава се изречение второ: „Издадените гаранции по Закона за българската банка за развитие за схеми по ал. 1 могат да покриват задължението до 100 на 100.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Господин председател, съжалявам, че няма да сложа своята карта, но няма да отнема повече от 30 секунди. Според мен това не е редакционна поправка. Оставям на Вас да прецените дали е редакция добавянето на нов текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, госпожо Танева? Не.
Заповядайте за изказване, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Въпреки напредналия час искам да обърна особено внимание на това предложение, защото то има няколко важни подвъпроса: защо се прави сега и какво налага този спешен порядък, очевидно отсъстващ от първоначалния вариант на Закона за бюджета; изпълнимо ли е това действие, според Регламентите на Европейския съюз; какви са последствията за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони и какво ще се случи въобще в бъдещ план?
Първо, искам да Ви припомня, защото това е много важен елемент от постоянното прокламиране за успешното усвояване на европейските средства – в частта за Програмата за развитие на селските райони ситуацията е следната: при общо 3 милиарда 241 милиона за Програмата за развитие на селските райони, към края на 2009 г. са усвоени около 15% – закръглено около 479 милиона. За 2010 г. са усвоени около 139 милиона или 4,3% от програмата. За тази година – към средата на ноември, са 170 милиона евро или около 5% и се надява Държавен фонд „Земеделие” да разплати още 56 милиона евро до края на годината, което в най-добрия случай ще вдигне усвояването на 6,5%.
По правилото N + 2 – индикативното разпределение за всяка от годините, поставя България – за първи път, макар че и миналата година имаме съмнения, че около 100 милиона евро не са усвоени по праговете, към края на тази година е трябвало да достигнем 1 милиард 265,5 милиона евро усвояване.
Ние реално, в най-добрия случай, ще бъдем на ниво около 820 и това обяснява защо в този изключително панически порядък се създава тази гаранционна схема. Ще припомня, че в управленската програма на ГЕРБ за изборите това беше залегнало и трябваше да бъде направено, според мен, в изминалите две години, защото възниква следващият въпрос – по Регламент 1974 от 2006 г., подробно разписващ правилата на Програмата за развитие на селските райони, пише как става промяната на програмата. Там пише, че до 30 септември на съответната година, след втората година изпълнение на програмата, съответната държава има право да поиска промяна, която да бъде одобрена от Европейската комисия с последваща промяна на мониторинга на програмата.
За съжаление към днешна дата нотификацията не е представена в Комисията. Разчитаме на думите на министъра, че комисарят му е обещал това да се случи. Дори това чудо да се случи, възниква последващият въпрос: какво ще правим с тези пари, които отиват за финансов инженеринг и за гарантиране на инвестиционни заеми? Забележете, 480 милиона лева се вземат от програмата не вече за директни постъпления към бенефициентите, а ще ги вкараме в банковата система, която да гарантира евентуално инвестиционни схеми. Могат да сметнат финансистите колко кредити трябва да поискат българските земеделски производители, за да можем да използваме тези 480 милиона за гаранции.
Друг е въпросът, че намаляваме с 60 милиона евро една от основните оси – модернизация за земеделските стопанства. Намаляваме с 5 милиона евро, което е 1/5 от тази мярка за подобряване икономическата стойност на горите. Забележете, прокламирахме в планинските райони, когато въвеждахме Натура и въвеждахме ограничение в този парламент, че няма да се извършват дейности в планинските райони в Натура, защото Вие, уважаеми земеделски собственици, горски владетели и прочие, ще получите финансиране за тези неблагоприятни последствия от ограничените планински райони, сега им вземаме 50 милиона евро от тази мярка и 130 милиона евро, забележете, от агроекологичните плащания. Тоест посоката, в която България имаше потенциал да бъда конкурентна, защото очевидно нашето земеделие не е в конкурентоспособност да конкурира примерно Полша, Германия, Франция и прочие по разбираеми причини.
В този смисъл още по-смущаващо е, че за следващата година над 1 милиард 265 милиона ние трябва да стигнем следващото ниво с още 495 милиона евро отгоре. Аз със смущение прочетох в доклада на Министерството на здравеопазването, че планираната сума за усвояване за следващата година е 240 милиона евро. Тоест ние следващата година по това време ще бъдем в състояние на още 500 милиона лева да им търсим спасение по тази схема.
Тук възниква големият въпрос: тази Програма за земеделските производители ли е или за банковата система? Защото вече по едната програма конкурентоспособност го изиграхме и там половината програма минава на финансов инженеринг. Затова това не е просто едно предложение, а една оценка, че всички ние не сме си свършили работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики, други изказвания? Няма.
Господин Шарков, разбирам възражението Ви преди малко, така или иначе трудно ми е да преценя в момента, ще предоставя на залата да реши.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Танева – в § 76, в ал. 8 към така предложеното изречение, да се добави и изразът „и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската банка за развитие”, както и създаването на изречение второ: „Издадените гаранции по Закона за Българската банка за развитие за схеми по ал. 1 могат да покриват задължението до 100 на 100”.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, правя предложение за прегласуване, като основанието, което предлагам на вашето внимание, е фактът, че този метод – оставям на залата да прецени, сме го виждали в предни парламенти. А имахме идеята, имахте идеята да не повтаряте грешки и практики, които са правени преди.
Редакционна поправка означава поправка на съществуващ текст, не означава нови текстове. Има ли редакция или има предложение за нови текстове?
Ако господин председател, прехвърлите отговорността на залата, кажете го.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Той го каза.
ВАНЬО ШАРКОВ: И нека хората да преценят дали може да се гласува по този начин. Или променяме съществуващи текстове с редакция, или гласуваме нови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване направеното предложение от народния представител Десислава Танева, така както ви беше предложено преди малко на първо гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 101, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 76 заедно с редакцията, така както е по доклад и с току-що гласуваното допълнение.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Галина Банковска, Капка Чалъкова, Стефани Михайлова и Ирена Соколова за нов § 73г.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 77:
„§ 77. (1) Средствата, предвидени за осигуряване на обучението на пътуващите ученици от средищни училища по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет може да бъдат намалени по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет до размера на финансирането по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
(2) Освободените средства по реда на ал. 1 може да бъдат предоставени от централния бюджет по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за временно авансово финансиране на проекти по европейски фондове и програми или за други програми в областта на образованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 77 със съдържание и редакция, така както е по доклад.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева за нов § 73д:
„§ 73д. (1) Просрочените задължения на консолидираното централно правителство и общините в размер до 450 млн. лв., дължими към 30.09.2011 г., се погасяват не по-късно от 31.03.2012 г. при условия и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.
(2) Министерският съвет определя критериите за съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България.
(3) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 1 промени в бюджетните взаимоотношения с общините с централния бюджет за сметка на предвидените разходи в централния бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Анна Янева, № 154-04-217, за създаване на нов § 73д, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 18, против 100, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев за нов § 73е:
„§ 73е. (1) Общините с обективен структурен дефицит могат да бъдат подпомагани при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България;
(2) Министерският съвет определя критериите за общини с обективен структурен дефицит, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.
(3) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 1 промени в бюджетните взаимоотношения с общините с централния бюджет за сметка на предвидените разходи в централния бюджет в размер на 12 млн. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Това е едно предложение, което сме направили с колегите от Коалиция за България, което касае общините, които са в най-тежко състояние в условията на икономическа криза. Над 200 млн. лв., както знаете, са общите задължения на българските общини, като положението на някои от тях е особено сериозно. Още повече става дума за една стара практика, която беше полезна за българските общини в предишни условия, а най-вече в условията на тежка икономическа криза. Става дума все пак само за 12 млн. лв., които няма да натежат особено на държавния бюджет.
Искам само да подчертая, че подобни антикризисни мерки в подкрепа на местните власти са приети в редица европейски държави и най-нормалното нещо, което може да направи правителството, е чрез този бюджет да подпомогне общините, които са в най-тежко състояние. Според мен става дума за около 80-100 общини, които са в извънредно тежка ситуация. Няма да споменавам община Видин, защото за нея вече стана дума.
Затруднения, разбира се, имат всички общини, предвид съкратените средства от държавния бюджет, проблемите със събирането на собствени приходи, но тези, които са в най-тежко положение, би следвало да бъдат подкрепени от държавата, защото фалитите на общини са най-вече проблем и тежест на гражданите, които живеят в тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев и група народни представители под № 154-04-235 за създаването на нов § 73е. Предложение, което комисията не подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 14, против 101, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Плугчиева и Орешарски за нов § 73ж:
„§73ж. След 1 октомври 2012 г. Министерството на финансите не може да емитира дългосрочен вътрешен и външен държавен дълг.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, уважаеми колеги! Миналата година, горе-долу по това време, приехме една регулация, която забраняваше на общините, накратко казано, 9 месеца преди избори да не могат да емитират дългосрочен дълг. Ние с госпожа Плугчиева, много въодушевени от тази нова дисциплинираща регулация, дори си позволихме да попитаме господин Дянков през септември т.г. какви са резултатите от тази мярка. Попитахме господин Дянков дали възнамерява и за държавата да приложи такава мярка. След като той отговори позитивно, че има ефект, мярката е дисциплинарна и ще бъде предложена по аналогия 9 месеца преди парламентарните избори, си позволяваме да направим това предложение, очевидно изпуснато от съставителите на бюджета в Министерството на финансите.
Освен това, струва ми се, че има още един доста важен аргумент, който стана актуален тази вечер – като подкрепите това предложение, защото аз не се съмнявам, че ще бъде подкрепено, нищо че комисията го отхвърли, ще можем да звъним своевременно на премиера в Марсилия и да му кажем, че още една дисциплинираща мярка сме приели за урок на Франция и Германия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
С цялото ми уважение към колегата Орешарски, обаче това предложение не е много сериозно.
Първо, външният пазар на дългове е закрит в Европа, колега Орешарски. И не виждам никакъв шанс да бъде открит в следващите девет месеца.
А вътрешният, тук вече без никаква ирония, дългът се емитира и до 9 месеца до изборите мисля, че доста успешно ще продължи да бъде експлоатиран в полза финансиране на дефицита, вместо финансиране от фискалния резерв. На тази тема вече говорихме, няма смисъл да се повтаряме. Спираме финансирането на дефицита от фискалния резерв и започваме от вътрешния дълг.
А за външния, дано се отворят дълговите пазари, но аз не виждам как ще се случи. Така че по-добре да коригирате това, което искате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Орешарски?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин Цонев, като се съгласявам с Вашите аргументи, но отчитайки волатилността на пазара и непредсказуемостта от дебатите утре, нищо чудно пазарът да се открие до девет месеца. По-добре е ние да си имаме такава регулация, ако случайно се открие. Ако остане закрит – тя не пречи.
Настоявам все пак да си имаме тази регулация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров. (Оживление.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с предложението на колегата Орешарски, аз разбирам неговата загриженост за посещението на премиера в Марсилия и предложенията, които той ще направи там както за България, така и за целия Европейски съюз, разбира се.
Но, замислете се, господин Орешарски, когато правите и догодина това предложение, убеден съм, че ще го направите отново, трябва да предвидите възможността за предсрочни избори. И при предсрочни избори този срок от 9 месеца ще Ви затрудни. Затова по-добре е срокът да е тримесечен преди избори. Знаете, че срокът за организиране на предсрочни избори обикновено е тримесечен. И Вашето предложение по-добре ще се впише в една такава среда – ако евентуално има предсрочни избори, то отново ще бъде валидно и ще може да бъде спазено, господин Орешарски. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлага на гласуване предложението на народните представители Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски под № 154 04-239 за създаването на нов § 73ж, което комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 17, против 92, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Иван Стефанов Вълков, Станислав Стоянов Иванов, Емануела Здравкова Спасова, Валентин Тончев Микев за нов § 73з.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 78:
„§ 78. (1) Министърът на финансите одобрява по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет, допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на вътрешните работи за разходи на Фонда за безопасност на движението по § 1, ал. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, до размера на постъпилите във фонда приходи от глоби.
(2) Превишението на приходите над разходите в края на годината се предоставя като преходен остатък, който се използва за същите цели през следващата бюджетна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 78 с текст, както е по доклада.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 74 до 71 включително, които стават съответно параграфи 79 до 86 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи от 74 до 81 включително, които стават съответно параграфи от 79 до 86 включително, и които комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 105, против 10, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 82 – предложение от Галина Банковска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 87:
„§ 87. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26 ал. 6 се изменя така:
„(6) Средствата за транспортни разходи по ал. 3 и 4 и за разходите за целодневна организация на учебния ден и за столово хранене по ал. 5 се осигуряват целево от централния бюджет и/или европейски фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет с постановлението за изпълнението на държавния бюджет.”
2. Създава се чл. 40б:
„Чл. 40б. (1) При изпълнение на служебните задължения лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите.
(2) Средствата за представителното облекло на педагогическия персонал се осигуряват от съответния бюджет на детската градина, училището или обслужващото звено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 82, който става § 87, както е по доклада.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 83 – предложение от народния представител Лъчезар Тошев - § 83 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, № 154-04-184, което комисията не подкрепя.
Гласували 112 народни представители: за 9, против 91, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 83, който става § 88 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 99, против 13, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 84 до 89 включително, които стават съответно параграфи от 89 до 94 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 84 до 89 включително, които стават съответно параграфи от 89 до 94 включително и които комисията подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 90 – предложение от народните представители Богданова и Нинова:
В § 90, т. 3 буква „б” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 95. (Оживление, шум от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви за малко по-сериозно отношение все пак.
Изказвания?
Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моля Ви да подкрепите нашето предложение, с което Ви предлагаме днес Народното събрание да не взема решение за увеличаване на студентските такси. Утехата ни е, че правя това предложение, след като вече 8 декември изтече, но, вярвайте ми, подобно решение не Ви трябва.
С приемането на предишния бюджет намалихме базовия норматив за издръжка на един студент и увеличихме размера на процента за плащане от студентите.
Днес ще увеличим размера на студентската такса до две трети от базовия норматив за издръжка. (Шум и реплики.)
Аз много моля на фона на цялата веселба, която цари в залата, някой да се опита да каже днешното Народно събрание ще прави ли разлика между статута на учещите се в държавни висши училища и в частни висши училища. Някой ще поеме ли ангажимента да каже какъв е действителният базов норматив за издръжка? Смятате ли за разумно, нормално и редно държавата да намалява парите, които плаща за обучаването на студенти в държавните висши училища, и да компенсира това намаляване с увеличаване на студентските такси?
Що за антикризисна мярка е това? Що за ред, по който ние стимулираме българските младежи да се обучават в български държавни висши училища? Не е сериозно да аргументираме това си предложение с факта, че увеличаваме с 40 млн. лв. гаранционния фонд за студентски кредити.
Уважаеми колеги, аз ще повторя нещо, което казах и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вижте изречения, написани в Законопроекта за държавния бюджет. Там правителството е казало, че през 2012 г. нивото на заетост ще се запази, следователно – нивото на безработица. Един студент, очевидно все повече живеещ в нелека социална среда в днешна България, ще тегли кредит, за да подпомага обучението си, когато усеща очевидната гаранция, че може да го върне.
Хич не радва никого този гаранционен фонд! По един закон, приет от предишното Народно събрание, коригиран от това, няма лошо да работи. Но има нещо безкрайно неприлично в това да поставим ректорите в убийствената ситуация да разбират, че те губят добрите си студенти, че парите не им достигат и някой да им предостави свободата сами да решат дали да повишат студентските такси или не! Когато си създал условия висшите училища, нашите университети да работят нормално, тогава този избор е въпрос на конкурентност, на усещане как едно или друго училище стои, но образователният пазар вече е европейски – не просто български.
Ние този разговор не го водим. Просто щастливо със Закона за държавния бюджет периодично променяме Закона за висшето образование.
Аз искам да чуете не просто студентите. Добре е да чуете ректорите. Не получих разумен отговор в комисията: защо, с какви аргументи, по какъв повод са намалени собствените приходи на висшите училища за 2012 г.? Няма аргументи, не са се променили обстоятелствата. Нямам отговор, имам обаче едно неофициално обяснение от ректорите, че това е аргумент да вдигнат студентските такси. Кому е нужно това?
Въпреки че вече сме 9-и, въпреки че сме много уморени, въпреки че гласувате дисциплинирано, уважаеми госпожи и господа, аз просто Ви моля – дайте да не създаваме повече социални проблеми на българските младежи от тези, които сме в състояние да решим! В края на краищата аз не съм убедена, че голямата част от академичните ръководства ще вземат подобни решения, но се притеснявам, че те ще бъдат принудени да ги вземат, дори с изключителното неудоволствие и разбиране, че това създава проблем за тях, за младите хора на България, които искат да учат, и Ви моля да погледнете на този проблем с цялата сериозност, която той предполага.
Така че дайте да си спестим това гласуване в зелено, дайте да покажем отношение към тези млади хора, дайте да дадем възможност да се учат убедено,спокойно и достъпно в българските висши училища и мисля, че бихме направили нещо по-добро от това, което правим досега. (Реплики от ГЕРБ.)
Аз не определям гласуването, Вие го определяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
За изказване заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Това вероятно е последното ми изказване, но се надявам, че това, което ще кажа, няма да бъде необосновано.
Аз също съм съвносител на това предложение и трябва да си припомните, че пак по подобен начин миналата година гласувахте частта от издръжката на обучението, която дължат студентите, да стане от една трета на една втора. Сега последователно с тази политика Вие предлагате вече студентите да заплащат две трети от своята издръжка за обучението в държавните висши училища.
Това е вече радикална промяна, която в известна степен показва, че държавата се оттегля от издръжка на висшето образование. Защото каква е разликата между частните училища, които изцяло формират таксите от хората, които се обучават в тях, спрямо държавните? Единствената разлика е, че държавата продължава да дава основната част от средствата за издръжка на материалната база, а самото обучение в по-голямата си част трябва да бъде поето от тези, които се обучават и то в началото на ХХІ век, когато се смята вече, че значителна част от населението не само трябва да има основно и средно образование, а и висше образование, тоест да са подготвени за прехода към технологичната ера, към информационното общество.
Вярно е, че у нас може да се подлага на съмнение значителна част от образованието, от броя на обучаващите се по отделни специалности, от тяхната потребност за икономиката и за други сектори, тъй като напоследък някъде четох, че има специалност „Управление на Управителен съвет”. Сигурно там се научават полезни неща?! Но ако държавата иска да въздейства на този процес, по-добре е да помислите и да предложите реален смисъл за понятието „държавна поръчка”, тоест къде държавата има нужда да обучава хора и съответно да задели средства.
Дори, ако искате с оглед на преодоляване на някои дефицити, ако трябва хората, на които държавата плаща таксите, определен брой години да работят в сектори, дейности или места, където те наистина са необходими, защото само след няколко години ще бъдем в ситуацията, където за определени професии ще има проблеми да се намерят хора, които не толкова да се обучават, а които след като завършат – да работят. При нас в България в момента самото висше образование за част от хората е отлагане на процеса на тяхната безработица.
Тази мярка, която в момента предлагате, означава едно от двете неща, а може би и двете – едното е оттегляне на държавата от издържане и управление на висшето образование, а второто е вероятен лобизъм в полза на частните университети.
Значителното повишаване на таксите ще накара повече хора да търсят образование навън, а друга част – да си заплащат в определени частни университети, в които може би образованието не е по-добро, но е по-лесно да бъдат записани, да завършат, да се дипломират и след това вече – да работят, защото както и в предишни периоди се оказва, че днес качеството на образованието не винаги е най-добрият, най-сигурният входен лист към добра работа и професия. Много други фактори се оказват отново на преден план, така че аз не се надявам да приемете това предложение, но гласуването на това предложение означава, че Вие до голяма степен зачерквате държавното висше образование, най-малкото зачерквате задължението на държавата към висшето образование, към подрастващите, така че този подарък, който правите сега, между 8 и 9 декември, трябва да бъде отбелязан.
Сега много от студентите празнуват. Те сигурно не обръщат внимание на този факт. Те ще се сблъскат с него, ако в началото на следващата учебна година съответните университетски ръководства ги сюрпризират с нови, по-високи такси, и тогава може би ще се сетят да изразят категорично своето мнение.
В България обикновено повечето неща стават по-късно, отколкото по-добре, затова аз апелирам днес да се направи по-добрата стъпка. Това предложение има финансово изражение, но то не е пряко, така както е в останалите разпоредби, където това е разписано с числа. Затова без големи рискове Вие можете да го отхвърлите, за да покажете друго отношение към образованието на българските младежи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Корнелия Нинова под № 154 04-236, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Има искане за прегласуване.
Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, след като поехте ангажимента по това време на денонощието и по този начин да приемате държавния бюджет на републиката, аз много Ви моля, опитайте се да бъдете на нивото на тази отговорност, която следва да се носи. (Смях в залата.)
Сигурно веселбата е задължително занятие за нормалните хора по това време, но ние сме народни представители! И аз искрено Ви моля: пре-гласу-вайте сегашното си решение и подкрепете нашето предложение.
То не е моя радост, то не е моя актив, това е разбиране за това, че българските младежи следва да се учат в добри български висши училища. Утре Вие ще трябва да отговаряте на въпроса: „Защо ни вдигате таксите и какво следва от това?!”. Как точно ще отговорим днес?
Оставете децата да учат. Дайте възможност на всички, които искат и носят потенциал, да го правят, защото има скъпи специалности, има тотална невъзможност на български семейства да позволят това на децата си. Не го заслужават!
Нямаме сериозен икономически ефект, аз го твърдя, финансовият също, просто проблемът ще става все по-голям, все по-рецидивиращ и отговорите от Вас – все по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Корнелия Нинова под № 154-04-236, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 48, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 90, който става § 95, и което предложение се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 23, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 91 има предложение на народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов, Емануела Спасова и Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 96:
„§ 96. В Закона за гражданското въздухоплаване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16в:
а) в ал. 1 навсякъде думата „контролен” се заменя с „надзорен”;
б) в ал. 4 думата „контролен” се заменя с „надзорен”;
в) в ал. 5 думата „контролен” се заменя с „надзорен”;
г) в ал. 6 думата „контролен” се заменя с „надзорен”;
д) създават се ал. 8-12:
„(8) Националният надзорен орган включва разходите за изпълнение на функциите си в плана за ефективност в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 година за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (OB L 201, 3 август 2010г.).
(9) В националната разходна база на таксите по чл. 120, ал. 2 се включват и разходите за изпълнение на функциите на националния надзорен орган в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) и Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 година за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване.
(10) Средствата от превишението на приходите на националния надзорен орган, предоставени от доставчиците на аеронавигационно обслужване над извършените и доказани разходи за изпълнение на функциите му в края на календарната година, се ползват през следващите финансови години, като целево се разходват за изпълнение на функциите му.
(11) Средствата за изпълнение на функциите на националния надзорен орган се утвърждават от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и се разходват целево чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(12) Служителите в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, заети в дейността й на национален надзорен орган, се назначават на длъжността „инспектор по гражданско въздухоплаване” по трудово правоотношение.
2. В чл. 120, ал. 4, т. 12 думите „навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане” се заменят с „визуалните аеронавигационни средства”.
3. В чл. 143, ал. 3, т. 12 думата „контролен” се заменя с „надзорен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 91, който става § 96, така както е по доклада.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 92, който става § 97 и се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 110, против 17, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Петър Курумбашев за нов § 92а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 98:
„§ 98. В Закона за управление на отпадъците в § 17, ал. 1, и § 18, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците думата „9-месечен” се заменя с „10 месечен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 98 със съдържание, така както е по доклада.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 7, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 93, който става § 99 и се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 14, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 94 има предложение на народните представители Ваня Донева, Менда Стоянова, Петко Петков и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 100:
„§ 100. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, изказването ми е питане към госпожа Искра Фидосова – ретроактивно действие назад.
Вчера при измененията на Закона за ДДС казахте: „Ние, юристите, няма да позволим такова нещо.” Искам Вашето отношение.
Понеже вчера Ви казах, че има много прецеденти и преди Вас, и преди този парламент, в които наистина в нарушение на правилата приемаме текстове, които имат действие от преди датата на приемане – ретроактивно действие. Хайде, сега се произнесете, защото вчера бяхте категорична, че Вие като юрист и юристите в ГЕРБ такъв текст няма да приемат. Ставаше въпрос за един текст от ДДС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 94, който става § 100 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 118 народни представители: за 100, против 13, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Декларация от името на парламентарна група – д-р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Заседанието е редовно. За да се почувстваме всички в атмосферата на нормално функциониращ парламент, макар и в 1,15 ч. през нощта, имаме право на декларация от името на Парламентарната група на Синята коалиция, която съгласно правилника е извън точката от дневния ред.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия, уважаеми колеги! За нас извършването на реформа във всички структури на Българските държавни железници (оживление и смях в групата на ГЕРБ) е не само задължително, а животоспасяващо.
Не се смейте колеги! Такситата спряха да вървят, но и железниците спряха да вървят. За да бъдат спасени Българските държавни железници, реформата трябва да бъде защитена и обоснована икономически, политически и морално.
Тази реформа, уважаеми колеги, обаче е невъзможна с кадри на Българската социалистическа партия или с кадри с квалификация „Детска педагогика”. Защитена икономически реформа означава, че за да се стабилизира дружеството, то трябва да започне да показва добри икономически резултати, като същевременно започне да подобрява и развива качеството на услугите, които предлага. С прилагането на различни и с неясни последствия мерки на парче това няма как да се случи.
С действията си ръководството на БДЖ създава усещането, че единствената или най-важната му цел е да приведе дружеството в определени показатели само и единствено, за да покрие изискванията за получаването на нов заем. Това не може да бъде реформа! Това само затвърждава общото усещане, че през последните 10 години БДЖ се захранва със средства само за да бъде източвано чрез корупция и неизгодни сделки. Това е продължение на политиката на управление на тройната коалиция.
Ние настояваме да се изготви ясна икономическа стратегия за реформиране на БДЖ, чиято крайна цел е не само постигане на показатели за „поредното” оздравително финансиране, а как Българските държавни железници ще се превърнат в печеливш стопански обект – достатъчно силен и способен да се развива. Тази стратегия, уважаеми колеги, трябва да бъде внесена от Министерския съвет в Народното събрание за одобрение, за да бъде защитена реформата и политически. Това е изключително важно поради следните две причини.
Първо, реформата в Българските държавни железници трябва да продължи да се извършва и след изтичане на мандата на това Народно събрание, след изтичане на мандата на това управление. Тя трябва да бъде приета от политическите сили, за да бъде продължена и в следващ парламент, в следващо управление, без значение от това каква политическа конфигурация ще управлява държавата.
Второ, за реформата трябва да се носи отговорност. Само одобрена от българския парламент реформа ще има ясна политическа отговорност от всички политически сили, които са я подкрепили. Защото при неуспех сега отговорността ще бъде поета от тесен кръг хора, които ръководят дружеството, и те просто ще бъдат сменени. Това не е гаранция за българското общество, че няма да бъдат извършени действия в ущърб на българските граждани. Поради тази причина поемането на отговорност от политическите партии не може да бъде скрито и те ще получат оценка за действията си в един следващ момент, на следващи избори.
Третото ниво на защита на реформата в Българските държавни железници е моралното ниво. Няма как една реформа да бъде подкрепена от гражданите, когато остане съмнение за корупция, когато има съмнение за източване на държавни средства, когато има съмнение за липса на искреност на предприеманите действия, когато има неяснота в чий интерес са те – в интерес на лични или корпоративни нужди, или в интерес на Българските държавни железници и на българските граждани.
Достатъчен е само един пример. В една обществена поръчка, проведена от Националната компания „Железопътна инфраструктура”, е одобрена фирма изпълнител с 40 млн. лв. по-скъпа цена с мотив, че тя гарантира качествено изпълнение на проекта. Това качествено изпълнение на проекта е обект на проверка от прокуратурата днес. В същото време тази фирма работи по друга спечелена обществена поръчка и закъснява с изпълнението повече от три години след крайния срок! Освен закъснението, с тази фирма са сключвани множество анекси, оскъпява се строителството за сметка на българския данъкоплатец.
Никой не вярва в морала на тези действия. В съзнанието на българските граждани думите „обществена поръчка” вместо „честен избор” отекват като добре скрита корупция. Когато по този начин с едната ръка се раздават държавни средства, а с другата се раздават шамари на работещите под една или друга форма, единственият резултат е напрежение, стачки и фалит на Българските държавни железници.
Всичко това е неприемливо за нас като народни представители от Синята коалиция. Ние сме за извършване на реформи, колкото и болезнени да са те, но задължително да бъдат защитени икономически, политически и морално. Ние сме за реформи, колкото и непопулярни да са, защото имаме самочувствието да се противопоставяме на реформи, които са само маска, зад която са скрити нечисти интереси.
Обръщаме се към министъра на финансите, към министъра на транспорта, към министър-председателя, към всички управляващи от ГЕРБ – да се изработи цялостен план за реформа в Българските държавни железници и той да бъде внесен в най-скоро време в Народното събрание за одобрение от политическите сили. Има нужда от консенсус, за да има спокойствие сред хората, които работят в БДЖ, и сред българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ГЕРБ и подигравателни възгласи „Браво”и „Още, още!”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за ред в залата! Предстои гласуване на приложенията към законопроекта.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2.
Има предложение на народните представители Стоянова и Банковска.
Комисията е подкрепила предложението.
Има предложение на народните представители Лютви Местан и Йордан Цонев – в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, в точка 1 БАН числото „54 756,1” се заменя с „84 756,1”, а на ред „всичко” сумата „400 001,0” се заменя с „430 001,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Терзийски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 – таблицата съгласно доклада.
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Колеги, няма да Ви отегчавам. Искам само да кажа на колегите от Комисията по бюджет и финанси, че това предложение не трябва да се гласува поради причината, че е гласувано в чл. 6, отхвърлено е, няма източник. Повечето от предложенията, които са отхвърлени като източник, не бива да се гласуват в приложенията. Със съжаление, че отхвърлихте нещо добро, не бива да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За процедура – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, тъй като сме вече към края на това не много продължително заседание, предлагам да вземете мерки и Вашите разпореждания да се изпълняват. Мнозинството гласува да се спре часовникът, а той продължава да върви. (Приятно оживление в залата).
На второ място предлагам след малко да гласуваме колко е часът и според това да се ориентираме утре кога да дойдем тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Цонев, приемам Вашето възражение по направеното предложение. Когато миналата година гласувахме бюджета, тези предложения ги гласувахме в залата. Разбирам Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан и Йордан Цонев под № 154-04-179, което комисията не подкрепя,.
Гласували 118 народни представители: за 20, против 84, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 по приложената таблица, както е по доклада.
Гласували 115 народни представители: за 100, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията е подкрепила предложението.
Има предложение на народния представител Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова.
Комисията не е подкрепила предложението.
В Приложение № 2, т.VІІ Разходи по бюджета на МТСП за 2012 г. се правят следните промени:
а) в т. 1 числото „96 601,2” се заменя със „196 601,2”;
б) в т. 5 числото „515 718,0” се заменя с „665 681,0”.
в) числото „958 210,8” се заменя с „1 208 173,8”.
Предложение на народния представител Валентина Богданова.
Комисията не подкрепя предложението.
В Приложение № 2, ІХ. "Разходи по бюджета на МОМН", ред 4 „Политика за развитие на научния потенциал - база за устойчиво развитие" - числото „59 200,0” се заменя с числото „114 200,0”, съответно в ред „Общо” числото „400 062,2” се заменя с числото „515 062,2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
„В Приложение 2 към чл.6, ал.3, раздел Х „Разходи по бюджета на МК за 2011 г., т.1 „Политика в областта за опазване на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги”- да се увеличи субсидията по програма „Филмово изкуство” от Бюджет`2012 на МК с 8 000 хил. лв. на основание чл.17, т.1 и §1 от ДР т.14,15 и 16 от ЗФИ, като от 12 100 х.лв. общата сума стане 20 100, 0 хил. лв., вписана на отделен ред в Бюджет`2012 на МК.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев:
„В Приложение №2 към чл. 6, ал. 1 „Програмен бюджет на Министерството на отбраната за 2012 г.” в Раздел I „Мисия на Министерството на отбраната” да се добави нова т. 8 със следното съдържание:
„т. 8. Продължаване процеса на утилизация на излишните количества боеприпаси, съгласно Плана за развитие на въоръжените сили чрез целево заделяне на сума до 15 000 000 лева”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, VІІІ „Разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването за 2012 г.”:
1. таблицата, т.2. „Политика в областта на диагностиката и лечението” числото „334 841,9” да стане „484 841,9”;
2. таблицата, „Общо”, числото „468 185,0” да стане „618 185,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 2.
(Следва таблица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, колеги! Въпреки че работим с хипотеза за спряло време, часът е един и половина и зная, че е късно. Останах защото въпросът, който с колегите Найденов и Мерджанов предлагаме да бъде включен, е важен въпрос.
През 2010 – 2011 г. Министерството на отбраната не успя да осигури средства и да утилизира нито грам от излишните боеприпаси, които в 2010 г. бяха около 15 хил. тона, а вече са значително повече. През следващата година голяма част от „Държавния резерв” от военновременните запаси ще бъдат освободени и още голямо количество боеприпаси ще останат свободни и трябва да бъдат утилизирани.
Вие не приемате на сериозно този въпрос, който и миналата, и тази година задавахме на министъра. Той казваше колко добре охраняват складовете, как добре се съхраняват боеприпасите, но няма пари те да бъдат утилизирани. Въпреки това Всевишният ни предупреди преди няколко години с взривовете в Челопечене, тази година във Вълчи дол – Севлиевско.
Искам да Ви кажа, че това е един много сериозен проблем, от който зависи живота на много хора – не само на охраната, която работи в складовете, а и животът на хората в населените места, до които има изградени складове.
На пръв поглед сумата изглежда голяма, но, при условие че много ненужно въоръжение, техника и имоти ще бъдат продадени следващата година, уважаеми колеги, считам, че е коректно да се обединим около това да бъдат осигурени пари на Министерството на отбраната, за да бъдат унищожени, да бъдат утилизирани тези боеприпаси, които представляват сериозна заплаха за хората – огромно количество въоръжение, което не е нужно и което не може да бъде съхранявано с години наред.
Ще Ви кажа защо. В света няма завод, който да е за взриватели и да е фалирал. Взривателите, които осигуряват взрива на боеприса имат годност на живот 10 години. Тези боеприпаси имаха този живот преди няколко години. Те вече са минали фаталните 12 години за поддържане на такъв тип боеприпаси. Повярвайте ми, при отлично съхранение, при най-добро опазване на складовете, боеприпасите могат да се самовзривят и това макар, че много от колегите не слушат и се смеят, уважаеми колеги, това ще тежи на нашата съвест. От това решение могат да последват необратими последствия и могат да бъдат заплатени с човешки животи.
Уважаеми господин вицепремиер, въпросът е много сериозен. Не е помощ за този или онзи. Това е необходимост от средства, за да може държавата да реши въпрос, който за съжаление стои нерешен три години. Ако тези средства не се осигурят, аз не виждам как това може да бъде решено. От продажбата на ненужните количества може да бъде заделена сума, с която въпросът да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин Дянков! Считам за особено уместно да обоснова това наше предложение с колегите Евгений Желев и Янаки Стоилов, защото то е непосредствено свързано с въпросите в парламентарния контрол, които сме подготвили със същите колеги. Както върви спрелият часовник, предполагам, че ние направо ще слеем двете заседания.
Искам отново да ви обърна внимание, че основният проблем на здравеопазването е липсата на пари за „Спешна помощ”. Утре първото ни питане към Стефан Константинов е за това как ще осъществи реформата в Спешната помощ. Признавам си, че ще му разкажа за този дебат и за начина, по който вие сте отхвърлили възможността той да получи допълнителни пари за извършването на тази реформа.
Това предложение касае именно тези 150 милиона, които той твърди, че не му достигат, за да реформира Спешната помощ, за да осигури достатъчно високи възнаграждения на лекарите и на екипите в Спешната помощ, за да снабди линейките с необходимата апаратура. С едно щракване на правилното копче вие можете да осигурите тези пари на министър Константинов. В противен случай той ще има сериозни проблеми с тази реформа и с реформата на болничната помощ.
Всички сме свидетели до какви безумни идеи го довежда безпаричието. Така че моля, помислете, преди да отхвърлите нашето предложение, защото ще му даде шанс да остане министър поне до края на този мандат.
Надявам се и на благосклонното отношение на вицепремиера към нуждите на Спешната помощ. Десет милиона, които бяха прехвърлени от Здравната каса, не са достатъчни. Необходими са повече пари и тяхното осигуряване е в това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова под № 154-04-227, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 92, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова под № 154-04-232, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 88, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев под № 154-04-234, което комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 17, против 84, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев под № 154-04-233, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 20, против 82, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов под № 154-04-238, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 86, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, както е по доклада.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 19, въздържал се 1.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7.
Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 3, съгласно доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7, така както е по доклада.
Гласували 121 народни представители: за 110, против 9, въздържали се 2.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Приложение № 4 към чл. 9 има предложение от народните представители Антон Кутев и Михаил Миков – в Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1 се създава нова т. 29 „Резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел”, а за сума се записва числото „2000.0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Източникът го отхвърлихме в чл. 6.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – в Приложение № 4 да се създаде нова т. 29:
„29. Национален младежки форум – 50.0” и ред „Всичко” числото „10 460.0” да се замени с „10.510.0”.
Комисията не подкрепя предложението.
В чл. 6 отхвърлихме източникът на това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антон Кутев и Михаил Миков под № 154-04-222, което комисията не подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 100, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова под № 154-04-227, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 93, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 4 към чл. 9, което се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 17, въздържали се 2.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 – предложение на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан, Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по Приложение № 5 и предлага следната редакция на Приложение № 5, чл. 10, ал. 1 по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1, така както е по доклад.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров – Приложение 6, І:
- колона 1 – числото „1 834 711,0” да се замени с числото „1 837 716,3”;
- колона 7 култура – числото „65 367,3” да се замени с числото „68 372,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по Приложение № 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров под № 154 04 201, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 88, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2, което се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 105, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7 към чл. 17, ал. 1 и Приложение № 8 към § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за Приложение № 7 към чл. 17, ал. 1 от законопроекта и Приложение № 8 към § 28 от същия, които се подкрепят от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 24, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
С това на второ гласуване е приет Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, моля да ме изчакате, имаме процедурно предложение.
Знаете, че когато приехме програмата за работата на Народното събрание за днес, 9 декември, пленарното заседание трябва да започне в 9,00 ч. при програма:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността, вносител Министерският съвет на 24 ноември 2011 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, вносител Министерският съвет на 7 юни 2011 г., приет на първо четене на 23 юни 2011 г.
4. Парламентарен контрол от 11,00 ч.
Тъй като времето напредна доста правя предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за следните изменения в дневния ред за пленарното заседание за 9 декември 2011 г.:
- пленарното заседание да започне в 10,30 ч.;
- от програмата да отпадне т. 8, тоест Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда;
- точка 10 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения;
- парламентарният контрол е от 11,00 ч.
Моля да гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол:
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова и на питане от народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова и Евгений Желев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Ивелин Николов и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Яне Янев и Меглена Плугчиева;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на въпроси на питане от народния представител Петър Мутафчиев;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на пет въпроса от народните представители Кирчо Димитров, Петър Курумбашев – два въпроса, Иван Николаев Иванов и Петър Димитров, Меглена Плугчиева и Анна Янева и питане на народните представители Яне Янев и Емил Василев;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков и на питане от народния представител Меглена Плугчиева;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Валентин Микев, Джевдет Чакъров и Ангел Найденов и на две питания от народните представители Валентин Микев и Димитър Горов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Димитров и Драгомир Стойнев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на три въпроса от народните представители Павел Шопов, Михаил Миков и Десислав Чуколов;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Миков;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Валентина Богданова;
- министърът на отбраната Аню Ангелов на два въпроса от народните представители Спас Панчев и Ангел Найденов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Мая Манолова и на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Павел Шопов и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Лъчезар Тошев и Корнелия Нинова.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от правилника се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Димитър Чукарски към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- питане от народния представител Любомир Владимиров към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да присъстват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Искам да благодаря на всички, които останаха до този късен час – на служителите, на стенографите, които съдействаха в доста голяма степен това да приключи благополучно. (Ръкопляскания.)
На 9 декември, колеги, заседанието започва в 10,30 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 01,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров
Милена Христова