Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова, Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Първо едно съобщение:
На 6 декември 2011 г. от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на основание чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Народното събрание е внесен Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 31 юни 2011 г. С писмо до председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Отчетът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Има доклад на Комисията по правни въпроси, с него ще ни запознае господин Костадинов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2011 г.
На свое заседание, проведено на 1 декември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Елисавета Кисьова – началник отдел „Нормативни актове” в дирекция „Правна”, и госпожа Марияна Тотева – началник отдел „Държавна собственост” в дирекция „Държавна собственост”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Тотева.С настоящия законопроект се цели удължаване на предвидения в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) срок за спиране на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти с още една година.
Това е необходимо поради все още неприключилия процес по първично актуване на имоти – държавна собственост. Съществуват обективни затруднения за цялостното обхващане на имотите на територията на много области поради липса на финансови средства, достатъчен кадрови ресурс и необходимата информация за идентифицирането на имотите по действащ подробен устройствен план, съответно кадастрална карта. На територията на отделни места все още липсва одобрена кадастрална карта и изграден имотен регистър. Влизането в сила на нови кадастрални карти и регистри води до промяна на индивидуализиращи белези на имотите – държавна и общинска собственост, и изисква тяхното преактуване съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
За оформянето на документацията относно възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на държавата, съответно общината, е наложително извършване на редица действия от страна на администрацията – проверки на имотите по тяхното местонахождение с цел установяване на фактическото положение, установяване на ползватели/държатели на имота, извършване на справки, водене на кореспонденция с различни ведомства, възлагане на геодезически заснемания по Закона за кадастъра и имотния регистър и други. Въпреки свършеното и предприетото до момента не са налице условия за приключване на процеса по регистриране на държавната собственост в рамките на оставащото време до 31 декември 2011 г.
Предлаганото удължаване на срока ще даде възможност за предприемане на действия по актуване при установяване наличие или липса на неактувани и безстопанствени държавни и общински имоти, както и постигане на ефективен контрол върху управлението и стопанисването на тези имоти от страна на държавата и органите на местното самоуправление.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Емил Радев, Юлиана Колева и Искра Фидосова.
Беше акцентирано, че срокът е бил удължаван няколко пъти и за да не бъде внесен отново такъв законопроект в края на другата година, е необходимо да се предвиди по-дълъг срок, за да приключи актуването на държавни и общински имоти.
Изказа се и становище, че трябва да се предвидят и административнонаказателни разпоредби, които да дисциплинират и да доведат до по-бързото изграждане на имотните регистри, което от своя страна пречи на гражданския оборот.
В заключение се обобщи, че като начало трябва да се предвиди по-дълъг срок за приключване на актуването на имотите и след това да се прецени ще се премахне ли мораториумът върху придобиването по давност на държавни и общински имоти.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за собствеността под № 102-01-80, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2011 г.
Гласували 144 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпихме законодателната програма.
Продължаваме в 11,00 ч., с Парламентарен контрол.
Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да заемат местата си.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили въпроси и питания за периода 2-8 декември 2011 г.:
Питане от народните представители Емилия Масларова и Валентина Богданова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно стандарти за финансирани от държавата делегирани дейности през 2012 г. във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народния представител Волен Сидеров към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно продажбата на държавния дял в електроразпределителните дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народния представител Яне Янев към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно политиката на Министерството на правосъдието за борба с корупцията в съдебната власт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народния представител Яне Янев към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно цялостната политика на правителството за противодействие в борбата с корупцията в контекста на последните данни за индекс на корупцията в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народните представители Антон Кутев и Петър Курумбашев към министъра на културата Вежди Рашидов относно нарушено споразумение между Министерството на културата и 17 арт организации за участие в написването и общественото обсъждане на национална стратегия за развитието на българската култура. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народния представител Емилия Масларова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно мерки за ограничаване влиянието на демографската криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно мерки за създаване на заетост за хората в предпенсионна възраст. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно определяне на дохода за изчисляване на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, професионална болест или трудова злополука и начина на изплащането им. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народните представители Иван Николаев Иванов и Ваньо Шарков;
- от министъра на земеделието и горите Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Веселин Методиев.
Първи ще отговори министърът на здравеопазването Стефан Константинов на питане от народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова и Евгений Желев относно решаване на проблемите в Спешната медицинска помощ.
С питането ще ни запознае господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! През последните месеци темата за състоянието на Спешната медицинска помощ се превърна в една от най-обсъжданите в областта на здравеопазването. Разбираемо е, защото от своевременната реакция на медицинските екипи в много случаи зависи животът на гражданите. Всеки един, независимо в какво положение се намира и къде живее, може да потърси, да се наложи да очаква спешната помощ. И тук няма избор на екип. Тази структура в областта на здравеопазването е принудена да поема слабостите на доболничната помощ, понякога и на самите болници. Тежестите върху нея нарастват поради отстъплението от постигната преди време добра организация на неотложната помощ.
Наред с проблемите, които изпитват гражданите, проблеми имат и самите работещи в Спешна помощ.
Ниско заплащане. При този тежък труд по-голямата част от работещите в Спешната помощ получават по-ниско възнаграждение, отколкото лекарите в болниците, дори по-ниско възнаграждение, поне като основно заплащане, от диспечерите на телефон 112. Те получават символични суми, буквално стотинки, за положен извънреден и нощен труд, ваучери за храна – 2 лв. за 12 часа труд. Те трябва да имат работно облекло, да им бъдат осигурени възможности за специализация.
В резултат на всички тези проблеми, господин министър, преди около месец лансирахте идеята Спешната помощ да бъде прехвърлена към болниците. В това може би нямаше да има толкова голям проблем, ако те не действаха като обикновени търговски дружества, въпреки че са с преобладаващо държавно участие.
Изглежда се подчинява фактът, че Спешната помощ е част от системата за национална сигурност. Не е ясно как финансово може изцяло да се обособи дейността на този сектор, който трябва да гарантира конституционните права на гражданите на медицинска помощ в общата маса на финансовите средства, които получават тези търговски дружества. И не на последно място, на кого те трябва да бъдат подчинени – на директора на лечебното заведение, на Вас, или може би на тези, които са в системата за оповестяване на телефон 112?
Всички тези проблеми ни дават основание да поставим въпроса: какви мерки ще вземете за подобряване дейността на Спешната медицинска помощ и на социалния статус на работещите в нея? Този въпрос се обсъжда оживено и със самата колегия, с хората, чиито очаквания Вие видяхте добре, както и тяхното желание проблемите им да бъдат решени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Константинов, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Стоилов! Системата на Спешна медицинска помощ като елемент от общата здравна система обхваща всички структури в извънболничната и болничната помощ, които имат отношение към овладяването на дадено спешно състояние. Тоест, грижата на мястото на инцидента през адекватните спешни мероприятия по време на транспорта до окончателното решаване на спешния проблем, който най-често се случва в болничното заведение – разполагащият с ресурси за диагностика и лечение.
В този смисъл дълбоко погрешно е възприемането на спешната помощ само като дейност на центровете за спешна медицинска помощ, които са създадени през 1954 г. чрез отделянето им от болничните заведения. Още повече държа да припомня, че през 2007 г. от тези центрове бяха отделени така наречените приемни спешни отделения и те бяха превърнати в структура, така да го нарека, „на колела”, които осигуряват само транспорта на болния до болницата, където се осъществява основният обем спешна помощ.
В настоящия си вид центровете за спешна медицинска помощ не са дори база за обучение и специализация на медицински специалисти, а като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването не разполагат и с възможността за увеличаване на възнагражденията на работещите.
Всичко това допълнително задълбочи дезинтеграцията в системата на Спешна помощ, като едновременно с това доведе до деквалификация и демотивация на работещите в тях медицински специалисти, респективно влошаване на качеството на оказването на спешна помощ към населението и съответно възникване на недоволство.
Във връзка с това Министерство на здравеопазването разработи и предостави за обществено обсъждане Проект на концепция за Спешна медицинска помощ, която да уреди отговорностите на всички структури в системата на здравеопазването – извънболнична помощ, болници, центрове за спешна помощ, връзката и взаимодействието между тях. Основната цел е да се интегрират и регулират всички структури и дейности в системата на здравеопазването по отношение спешната медицинска помощ и да се скъси максимално времето за обслужване на болните при спазване стандарти за качество и безопасност.
С оглед негативните тенденции по отношение човешките ресурси в центровете за спешна медицинска помощ бяха утвърдени държавни изисквания за обучение на три категории парамедици, които да компенсират недостига на персонал и неефективното използване на медицинските кадри. Едновременно с това за повишаване квалификацията на медицинските специалисти бе създадена катедра „Спешна медицина” към Висш медицински институт – София, и се изпълнява проект „Пулс” на стойност 6 млн. 258 хил. лв. Предприети бяха и действия за разтоварване на центровете за спешна помощ от несвойствена дейност с цел максимално ефективно използване на личния ресурс за същинската им функция – финансиране на кабинети, осигуряващи извънболничната помощ в почивните дни и в нощните часове и преминаване на транспорта на пациенти с диализно лечение към болничните заведения.
В контекста на гореизложеното е идеята за административно преминаване на центровете за спешна медицинска помощ към болничните заведения – казвам идея, при която ще се възстанови и усъвършенства връзката между извънболничната Спешна медицинска помощ, оказвана от екипите на центровете, и болничната такава, провеждана в спешните отделения. Единното административно ръководство би позволило гъвкаво управление на процесите по предоставянето на медицинска помощ, оптимизиране на използваемостта на финансовите ресурси, осигуряване на възможност на работещите лекари за специализация по спешна медицина и други медицински специалности, повишаване на трудовите възнаграждения, възможност за допълнителни стимули с цел повишаване мотивацията за работа в системата на Спешната медицинска помощ.
Като продължение на изготвената концепция в Министерство на здравеопазването е създадена и функционира работна група от компетентни специалисти с участието на представители на лечебни заведения за болнична помощ, центрове за Спешна медицинска помощ, експерти в Министерството на здравеопазването, както и представители на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ със задача да изготви предложение за оптимизация и развитие на системата на Спешна медицинска помощ, основани на актуалните тенденции по отношение на взаимодействието и интеграцията на Спешната помощ в рамките на общата система на здравеопазването и при обсъждане на всички постъпващи становища и мнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Константинов! Най-големите проблеми в Спешната помощ, както и като цяло в здравната система са свързани с недостатъчното финансиране, с недофинансирането и с липсата на пари, от една страна, а от друга страна, с липсата на реформи. Бих казала, че в Спешната помощ това важи с пълна сила, поради което и възнагражденията на лекарите и на медицинските специалисти, които работят в тази система са изключително ниски, липсва достатъчно техника, в резултат на което се появяват два проблема – лекарите, фелдшерите и другите медицински специалисти си тръгват от Спешната помощ, а самите линейки не стигат навреме, което в крайна сметка коства живота на пациентите и естествено не осигурява качествена здравна грижа.
Затова и моите уточняващи въпроси са свързани с тези два основни проблема: на първо място, колко пари ще са Ви необходими, за да извършите реформата в Спешната помощ, така че лекарите и медицинските специалисти, които работят там, да получат достойни възнаграждения и достойни социални услуги, от една страна, а от друга, откъде смятате да получите тези пари?
Имам пълното основание да Ви задам този въпрос, защото снощи при приемането на националния бюджет до последно, до 2,00 ч. през нощта отстоявах да Ви бъдат отпуснати допълнителни пари – допълнителни 150 милиона, за да реформирате системата. Защото аз, честно казано, Ви подозирам, че Вашето намерение да прехвърлите спешните центрове към областните болници е свързано с Вашето намерение да изсмуквате ресурс от болниците, които и без това са задлъжнели достатъчно. Тоест, да прехвърлите ангажимента на държавата за Спешна помощ към Здравната каса, към здравните вноски на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Така мислят и медицинските специалисти. Очакваме Вашето становище за това как ще финансирате Вашите намерения и ще ползвате ли пари за Спешна помощ от Здравната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Константинов.
Заповядайте, д-р Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, позволете ми да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването няма никакво намерение да смуче пари откъдето и да било. Що се касае до проблема, ясно е, че всъщност Вие не го поставяте по правилния начин. Аз не се притеснявам, когато имам идея, да се срещна с работещите в спешните центрове. И знаете ли какво ми казаха основно те? Те дори не изтъкнаха финансовия проблем като първи и първостепенен. Те казаха: през 2007 г. тогавашното правителство, екипът му в министерството, оглавяван от социалистическата партия направи една голяма глупост – разделиха отделенията в Спешната помощ и ги сложиха към болниците. И ние станахме наистина хора, които се возим само на линейките. Това е тяхното заключение.
Разбира се, парите са необходими и те са важни, но това е нещото, което всички определено казваха, че им пречи, че отделенията са към болниците и бяха направени така наречените спешни портали и подобни структури. Ясно е, че тази разпокъсаност не се хареса на хората, работещи там.
Що се касае до средствата, многократно сме го заявявали – абсолютно никаква причина няма и никой не предвижда да се финансират спешните центрове от Здравната каса. До момента, до който нямаме 99% осигурени български граждани, подобен вариант не може да се мисли, въпреки че подобен вариант в европейски държави съществува. Но знаете, че ако имаме определен брой неосигурени, ние нямаме как да ги оставим, така че няма защо да се спекулира. Държавата ще продължи, независимо по какъв начин са структурирани, да ги финансира.
И аз се възползвам от самото първо изказване на господин Стоилов, който ясно каза: по-ниско заплащане на лекарите в спешните центрове от тези в болниците. Тогава какво лошо има, ако се опитаме да им вдигнем доходите, като ги пратим в болниците? Откъде ще дойдат парите? От безсмислено дублиращите се структури. От една страна, да не забравяме, че държавата в момента чрез методика финансира в определени болници спешни отделения и дава 14 милиона за тях, от друга страна, финансира спешни центрове и също дава средства за тях. Ако се оптимизира, махне се ненужната дублираща администрация, лекарите имат възможност да работят в подобни отделения, ако се съединят всички тези потоци на финансиране, моментално Ви казвам, че могат да се вдигнат доходите на работещите в Спешната помощ.
Но, пак Ви казвам, за тази идея има създадена работна група и ще се пристъпи към евентуално действие в тази посока само когато всички са убедени – и работещи в спешни центрове, и работещи в болници, и цялото общество.
Разбира се, че може да се гарантира, че пари, дадени от държавата, дори на търговско дружество, могат да се използват точно за тази цел. Ние тога го правим ежедневно с методиката, с която финансираме много от дейностите, било то за диализа, онкология или други. Така че всяка идея е добре дошла, но трябва да има аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Стоилов, заповядайте за отношение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, безспорно е, че Спешната помощ трябва да бъде добре изградена и укрепена. Тя трябва да реагира своевременно, но предприемането на действия за промени в организацията на Спешната помощ не трябва да бъде правена по спешност. И на мен ми направи добро впечатление, че Вие този път по-сдържано представихте това предложение, правилно окачествявайки го като идея.
Да, нека да продължат дискусиите, да се види как може да бъде подобрена организацията, защото аз в крайна сметка не разбрах, когато се появи тази идея, дали тя дойде от Вас към премиера, или от премиера към Вас. Това е повече вътрешно управленски въпрос. Но в част от аргументацията имаше неточности, които ме карат да мисля, че и в изводите може да се стигне до неверни заключения. Защото се твърдеше, че могат при една такава реорганизация да бъдат съкратени над 1000 души, а Вие много добре знаете, че чисто административните дейности не могат да бъдат за повече от 300-400 души, дори в сегашната организация. Така че въпросите не са толкова лесни и би трябвало да се види, да не се окаже, че в един момент ще се противопоставят болничните лекари и лекарите от Спешната помощ. Защото ако трябва да бъдат осигурявани от държавата тези пари, те наистина са фокусът, върху който трябва да се реши проблемът. И освен това да се потърси систематизиране на сегашната доста разпокъсана нормативна уредба и тогава една концепция да бъде превърната в съответното законодателно решение.
И най-накрая, това го казват и самите лекари, защото те със всички други хора – фелдшери, медицински сестри, санитари и шофьори нямат право да откажат спешна помощ на никого, независимо дали е осигурен или не, дали болестта има клинична пътека или не, дали лицето има пари да се лекува или не. С това съзнание работят хората в Спешната помощ и от тези критерии тя трябва да се бъде реформирана по-нататък, ако тази дума вече не е неприлична. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно реформата в здравната система, свързана с въвеждането на диагностично свързаните групи.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През миналата седмица парламентът ратифицира един договор, чийто предмет е получаването на права на интелектуална собственост върху ноу-хау, което е свързано с така наречените диагностично свързани групи. И тъй като заседанието на парламента беше закрито, при условията на секретност, както и заседанието на Здравната комисия, на което се обсъждаше тази ратификация, аз реших, че би било удачно да пренесем този дебат в пленарната зала в рамките на парламентарния контрол – на едно открито за гражданите заседание, защото така наречената система на диагностично свързаните групи не е някакво абстрактно понятие – това е сърцевината на реформата, която Вие сте обявили, че ще направите в здравната система.
За съжаление, мнението на нашата парламентарна група е, че Вие подхождате и към тази най-важна реформа в здравната система по начина, който е много характерен за управлението на ГЕРБ, а именно – първо се купуват колелата на „Мерцедес”-а, след това – самият „Мерцедес”, каруцата се слага пред коня.
Вие помолихте и парламентът ратифицира договор за ноу-хау за една система, която няма своето отражение в законодателството, тоест не са направени никакви законодателни промени, които да допуснат въвеждането на тези диагностично свързани групи. Не сте предприели никакви организационни мерки. И както тези дни се убедихме при приемането и на бюджета на Касата, и на националния бюджет, липсва допълнително финансиране за извършването на тази реформа. Да оставим настрани, че на широката общественост не е ясно кога и как (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) е взето изобщо политическото решение за въвеждане на диагностично свързаните групи.
Затова аз Ви зададох този въпрос: в какъв времеви порядък ще реализирате тази реформа, какви стъпки ще предприемете, така че гражданите, а ние всички сме пациенти, да сме наясно какво предстои да се случи в здравната система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители! Госпожо Манолова, явно продължителните и уморителни нощни заседания си казват своето, защото вероятно поради тази причина грешите, че договорът е ратифициран. За съжаление, все още не е. Той е разглеждан в комисии. Политическото решение е взето точно преди една година и един ден.
На конкретното Ви питане. Процесът по ефективното въвеждане на диагностично свързаните групи ще започне веднага след придобиване правата на избраната класификационна система, тоест ратификация, публикуване в „Държавен вестник”, заплащане – тогава ще я придобием. Поетапното внедряване на диагностично свързаните групи и замяната на клиничните пътеки като метод на финансиране ще започне през 2012 г. с експертна дейност по адаптация на класификационната система.
Паралелно с това се предвижда ежемесечна процедура по електронно уведомяване на болниците за разпределението на преминали пациенти в диагностично свързаните групи и оценка на качеството на отчетените данни чрез изготвяне на централизиран отчет на цялостната дейност на лечебните заведения за болнична помощ.
Ежемесечната обратна връзка с болниците е важен елемент за правилното разбиране на новия инструмент за оценка на тяхната дейност и прави болниците активен участник в цялостния процес на промяна. В изготвения подробен план за дейността през 2012 г. е залегнал и анализ на съществуващата нормативна база, подготовка и реализация на необходимите промени. Предвижда се чрез нормативен акт въвеждането на унифицирана методика за изчисляване на разходите за стационарен случай на болниците, както и изготвянето и въвеждането на стандарти за кодиране на извършваната от лечебните заведения за болнична помощ дейност. Предвидено е провеждане на обучение за болничния персонал, включително болнични мениджъри и експерти от институциите, както и разработване на модел за договаряне с изпълнителите на медицинска дейност.
През 2012 г. ще бъдат изчислени основните елементи, присъщи на класификационната система, включително набор от относителни тегла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, вярно е, че снощното заседание по приемане на държавния бюджет продължи до 2,00 ч. през нощта, така че аз имам извинение може би за хаотичното представяне на този въпрос пред Вас, но не мисля, че Вие имате някакво извинение за хаотичните действия, които втора година извършвате в системата на здравеопазването. Начинът, по който започвате тази реформа – с промяната на клиничните пътеки, с диагностично свързаните групи, е поредното доказателство за това.
През миналата седмица парламентът прие на първо четене тази ратификация. Вчера отново в условията на спешност и на секретност, в 11,00 ч. се проведе едно бързо заседание на Здравната комисия, което каза о`кей на този договор. Убедена съм, че следващата седмица той ще бъде подкрепен от мнозинството в пленарната зала.
Това, което Ви питах и по време на секретното първо четене, това, което ще Ви попитам и сега, е: какво ще го правите това ноу-хау, този интелектуален продукт, след като няма промени в законодателството? Ами Вие даже не сте внесли законопроекти, които да предвиждат замяната на клиничните пътеки с диагностично свързаните групи!
Като нямате пари, като нямате създадена подготовка и организация за тяхното въвеждане, ще си правите сухи тренировки, ще си играете скъпи игрички за стотици хиляди лева. При това с тази ратификация парламентът ще предреши един голям дебат и големи законодателни промени. Извинявайте, като похарчим няколкостотин хиляди за покупката на този интелектуален продукт, след това няма да има обяснение защо той не е приет като законодателство и не е въведен в практиката!
Ние не сме против диагностично свързаните групи. Даже бихме подкрепили тази идея за реформа, стига Вие да представите логични и последователни стъпки – какво мислите да правите. А не това да си го знаете само Вие, в краен случай да сте си го коментирали с шефа на Здравната комисия или с премиера Бойко Борисов.
Това е реформа, която касае всички български граждани, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...затова трябва да бъде поставена публично, пред всички българи, които са и пациенти на здравната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, много мога да говоря за диагностично свързаните групи, но имам чувството, че ежепетъчните въпроси към мен са по-скоро израз на някаква ритуалност вече, отколкото израз на реално желание да научите нещо и да получите отговори.
Ако имахте наистина това желание, Вие щяхте да присъствате и на двете заседания на Здравната комисия. Миналата седмица точно поради това ратификацията не се прие като еднократен акт. Трябваше да има дебат и Вие много настоявахте, но, за съжаление, вчера в 11,00 ч. отново не присъствахте там. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
В обществото непрекъснато говорим за диагностично свързаните групи. И някой да ни обвини в непоследователност и липса на информация е, меко казано, несериозно.
Що се касае до актовете, които са необходими – ето, например вчера в Министерския съвет беше внесен Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, където се иска лечебните заведения да имат две неща – информационно звено, абсолютно необходимо, и след това да предават информация за направените разходи по унифицирана методика. Ето Ви го акта, който се надявам уважаваната от мен Здравна комисия съвсем в скоро време да има възможността да разгледа. Това е изключително важно.
Що се касае до метода на плащане, с никакъв закон никога не са били въвеждани клиничните пътеки като метод на финансиране. Те са решения на Здравната каса. През миналата година се появи текст в закон за първи път – в закон да фигурират клиничните пътеки. А иначе методът на финансиране не се решава на ниво закон, но би могло и това да стане.
Така че искате ли експертна дискусия, нека да я правим – може и пред камерите, но не пропускайте заседанието на Здравната комисия – там е мястото, където могат да бъдат обменени експертни въпроси и отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първо е питането от народния представител Яне Янев относно политиката на Министерството на земеделието и храните за превенция и противодействие на горските пожари.
Господин Янев, заповядайте да развиете въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 19 ноември тази година в моя избирателен район, в алпийската част на Пирин, над хижа „Демяница”, на височина около 2300 метра в местност самозалесена с клек, се разрази опустошителен горски пожар. Първоначалният обхват на пожара е около 40 декара, а впоследствие на многократно по-голяма площ. На следващия ден, поради излезлия вятър, пожарът се разгорял допълнително и е нанесъл огромни щети.
На 27 ноември 2011 г. пожар пламва и на територията на Национален парк „Централен Балкан”, в местността „Букова могила”, община Троян. Предполага се, че е умишлен, за да се освободят от горска растителност терени за пасища. На 29 ноември тази година огънят още не е овладян, като се разраства и обхваща 800 декара с голям фронт. Още на първия ден на няколко километра от него възниква и друго огнище.
На 28 ноември 2011 г. пожар се разгаря и в гората на с. Джурково, община Лъки, Пловдивска област. Засегнати са над 60 декара гори.
На 29 ноември тази година възниква нов пожар на територията на Национален парк „Рила” на надморска височина около 1200 1300 метра, в района на местността „Соколовец”. Огънят е обхванал около 30 декара. Засегнати са иглолистни гори, предимно ела в съчетание със смърч, бук, зимен дъб и бял бор.
На същата дата възниква пожар и в района на връх „Бунай”, в землищата на общините Копривщица, Стрелча и Панагюрище.
Когато бях направил това питане все още нямаше информация за другите пожари, които възникнаха впоследствие, няколко наброй.
Повечето от тези места са труднодостъпни, невъзможно е до тях да достигне техника, няма водоизточници и пожарите на практика се гасят с възможно най-примитивната техника.
Използван е хеликоптер на едно единствено място според медиите, а огнищата са много.
Във връзка с това, господин министър, питам следното: какви са действията на Изпълнителната агенция по горите за превенция на горските пожари? Какво предприема агенцията за противодействие на комерсиалните интереси, които могат да бъдат източник на умишлени палежи? На колко възлизат разходите на агенцията, предвидени за превенция и противодействие на горските пожари през 2011 г. и как се изразходвани те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, ежегодно чрез съвместни комисии на Изпълнителната агенция по горите и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи, се приемат за изпълнение регионални програми и оперативните планове на държавните горски и ловни стопанства за опазване на горите от пожари, които включват:
- първо, изпълнение на заповедите, които се изпълняват от областните управители за обявяване на пожароопасния сезон в горските територии;
- второ, изразходването на отпуснатите бюджетни средства за противопожарните мероприятия, в това число за пожаронаблюдателни ивици, лесокултурни прегради, средства за гасене, изграждане на противопожарни кули и оборудване на противопожарни депа;
- трето, сформирането на доброволни формирования по населени места и специализирани групи в държавните горски и ловни стопанства за гасене на горски пожари;
- четвърто, упражняване на контрол в земеделските и горските територии и недопускане паленето на стърнища по време и след провеждане на жътвената кампания.
Подписана е и се изпълнява съвместна Инструкция за взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и горите за опазване на горския фонд на Република България още през 2007 г.
През 2008 г. са били осигурени 3,5 млн. лв. и са закупени 48 броя специализирани автомобили за патрулиране и първоначална атака на горски пожари. С тях се осъществяват дежурствата през пожароопасния сезон.
Проведено е и обучение на екипите, обслужващи автомобилите през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
В момента се осъществява и експериментално наблюдение с видеокамери на част от горските територии в Регионалната дирекция по горите – Пазарджик, и Бургас, и се разработват проекти за наблюдение с видеокамери в Кюстендил и Благоевград.
Разследването на причините за възникналите пожари е от компетентността на Министерството на вътрешните работи.
В Изпълнителната агенция по горите не са постъпвали данни от страна на Министерството на вътрешните работи за умишлени палежи, свързани с комерсиални интереси.
За нарушителите, за които е установено, че са предизвикали умишлени палежи, се съставят актове по Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча или преписките се изпращат на прокуратурата по компетентност.
Изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защитата на горските територии от пожари се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.
Задължението на Агенцията по горите е да контролира изпълнението на тези мерки.
Бих искал да подчертая, че с промените в Закона за горите се забранява промяната на предназначението на горски територии за срок от 20 години след опожаряването. Това е направено с цел да се прекратят тези комерсиални интереси.
В сила е и забраната за износ на опожарената дървесина, която е приета с постановление на Министерския съвет през 2007 г.
В последния Ви въпрос – за извършените от Агенцията по горите разходи за превенции и противодействие на горските пожари, през тази година следва да Ви предоставя следната информация.
Към 31 октомври 2011 г. за противопожарни мероприятия са изразходвани общо 825 хил. лв., от които 459 хил. лв. – бюджетни средства, и 315 хил. лв. – от стопанската дейност, както и 50 хил. лв. по Мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни действия” по Програмата за развитие на селските райони.
Изпълнението на основните противопожарни мероприятия е следното:
- наблюдателни кули, средствата са за поддръжка и направа на нови, при разчет 74 хил. лв. и предвидени за поддръжка 7 броя, към 31 октомври тази година са изпълнени 5 броя на стойност 42 хил. лв.;
- бариерни прегради: при разчет 31 хил. лв. и предвидени за изпълнение нови 70 хиляди линейни метра, са изпълнени 55 хиляди линейни метра за 8 хил. лв.;
- лесокултурни прегради – при разчет 116 хил. лв., предвидени за изпълнение – 501 хил. лв., към 31 октомври 2011 г. са изпълнени 371 хиляди линейни метра на стойност 64 хил. лв.;
- минерализовани ивици – при разчет от 718 хил. лв. и предвидени за изпълнение 2 млн. 544 хиляди линейни метра, са изпълнени 2 млн. 102 хиляди линейни метра на обща стойност 423 хил. лв.
Другите изразходвани средства включват разходите, направени за закупуване и осигуряване на противопожарните депа, защитни облекла, табели, гасене и други.
При предвидени 558 хил. лв. са изразходвани до момента 197 хил. лв.
За назначаването на 60 пожаронаблюдатели по време на противопожарния сезон, при разчет за годината – 257 хил. лв., са усвоени 90 хил. лв. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса, заповядайте господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, България е единствената страна – членка на Европейския съюз, която не разполага със специализирана техника за гасене на горски пожари. Този въпрос трябва да се реши по възможно най-бързия начин. Би следвало Вие да инициирате решаването му.
Аз имам няколко конкретни въпроса: от Ваша страна предприети ли са действия за разговори с министъра на отбраната по отношение на военна техника, която е излязла от употреба и би могла да се ползва при гасенето на такива горски пожари, особено тогава, когато става въпрос за горски пожари 10-15 на брой в рамките на по-малко от две седмици? Единствената техника, която би могла да се използва, са хеликоптерите.
Чета в бюлетините на Министерството на отбраната, че „Ми-6”, който е тежък десантно-транспортен хеликоптер излиза от употреба и би могъл да се използва, да речем, при гасенето на пожари, защото той има обем на товарната кабина 80 кубика, а също така може да носи над 15 тона вода. Той би могъл да се пригоди за гасене на горски пожари.
Конкретно бих искал да ми отговорите дали в тази посока се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Резонен е въпросът, който задавате, още повече в контекста на конверсията на военната техника и въобще на това, с което са разполагали българските въоръжени сили. Аз съм разговарял с министър Аню Ангелов няколко пъти по този въпрос, включително съм ангажирал и премиера Бойко Борисов. Не знам дали точно „Ми-6”, мисля, че „Ми-8” и „Ми-17” са военнотранспортните самолети, които в момента Министерството на отбраната е обявило на търгове, тъй като те са извадени от употреба. Наистина и двата модела имат възможност, след като бъдат допълнително оборудвани и пригодени, да извършват тези противопожарни дейности, защото факт е, че при труднодостъпните планински региони, при липсата на инфраструктури в горите, единственото, което ни остава в момента с тази налична техника, е да стоим, да гледаме и да чакаме какво ще се случи. Затова изключително резонен е въпросът.
Аз ще взема повод и от Вашето питане отново да подновя своето питане към министър Ангелов. Надяваме се, тъй като последният ни разговор, който имахме буквално преди седмици, беше евентуално да бъде оборудван за момента един, впоследствие може и повече, хеликоптер със съответния екипаж, който, разбира се, трябва да премине и през определено обучение. Все пак влизаме в момента в зимен сезон, където пожарите са рядкост, но с оглед на следващия летен сезон да имаме поне едно подобно формирование, което да може да гаси българските гори, които в момента са едно от най-големите ни богатства, да не кажа единственото, и трябва да направим всичко възможно като общество да ги съхраним за бъдещите поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Надявам се, господин министър, в ръководеното от Вас министерство да бъде създаден специален екип или да има възможност да се проследява какво се случва след време с горските терени, които са опожарени. Защото тези пожари, които се разразиха и които са обект на моето питане, не са на случайни места. Особено пожарът в Банско. Там има всякакви спекулации, в това число и от комерсиална цел, и е много важно да се предприемат мерки, така че още пролетта да започне необходимата лесокултурна дейност, за да може да спрат спекулациите, че тези терени са опожарени с цел определени бизнесмени да реализират проектите си.
Затова аз ще подновя, живот и здраве, питането си, а Вие се надявам да осъществите необходимия контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Продължаваме с въпрос от народния представител Мая Манолова относно национални доплащания на земеделските производители от област Кюстендил.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, задавам Ви този въпрос като народен представител от Кюстендил във връзка с протестите на земеделските производители, които се състояха в края на миналата и в началото на тази седмица, при които земеделските производители излязоха с техниката си близо до пътя София – Гюешево.
Най-сериозен дял от земеделските производители в моята област се пада на картофопроизводителите и на черешопроизводителите, затова естествено ще акцентирам върху техните проблеми, още повече че такава беше тяхната молба – да задам този актуален въпрос и да Ви поставя тези проблеми. Естествено, както и зърнопроизводителите, картофопроизводителите са притеснени от намаляването на националните доплащания през следващата година, още повече че разходите за единица площ при картофопроизводителите са много по-високи – в рамките на 800–1000 лв.
Вторият проблем, който е много сериозен за тях, са дъмпинговите цени на картофите, които идват от Европейския съюз. Изключително ниските цени на полските, германските и австрийските картофи, които се продават на нашия пазар на 28 ст., при положение че себестойността, която постигат нашите картофопроизводители, е в рамките именно на 25-28 ст.
И третият много важен за тях въпрос е проблемът с напояването – както със състоянието на напоителните системи, така и с цените, на които продава водата за напояване дружеството „Напоителни системи”, което е към Вашето министерство. Става дума за моя регион, за цени до 50 ст. на кубик поливна вода. При положение че за отглеждането на картофите са необходими поне две поливки, става дума за около 80 лв.
Моля да ми отговорите какво е Вашето отношение към тези проблеми на картофопроизводителите и какво ще предприемете за тяхното решаване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, благодаря Ви за този въпрос, защото ще взема повод от него, за да отговоря не само по отношение на картофопроизводителите от Вашата област, а и за всички. Вече бюджетът мина тази нощ, така че мога да го обявя – за тях за първи път от членството ни в Европейския съюз са заделени национални доплащания в размер на 5 милиона. Тоест те ще получат 5 млн. лв. Тези средства ще стигнат при тях по схема, за която в момента се работи заедно с председателя на съсловната им организация, и наистина това за тях в този момент е очаквана помощ.
По отношение на останалите плащания за област Кюстендил, ще Ви отговоря. Доста цифри ще дам, но все пак трябва коректно да отговоря на въпроса Ви.
Съгласно Регламент на Съвета № 73 от 2009 г. директните плащания, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и националните доплащания към директните плащания, финансирани от националния бюджет на държавите – членки на Европейския съюз, се изплащат в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година при подаване на заявление за подпомагане. Средствата за национални доплащания, които бяха оторизирани на българските земеделски стопани от област Кюстендил за кампания 2010 г., са изплатени съответно през 2011 г. и са както следва: по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя са изплатени 1 млн. 159 хил. лв.; по схемата за подпомагане на говеда, необвързани с производство – 366 хил. лв.; по схемата за подпомагане на овце-майки и кози-майки, обвързани с производството – 162 хил. лв.; по схемата за подпомагане на крави с бозаещи телета, обвързани с производството – 32 хил. лв.; по схемата за национални доплащания за тютюн, необвързани с производството – 76 хил. лв.; по схемите за специфична подкрепа на млечни крави – 180 хил. лв.; агроекологичните плащания в размер на 53 хил. лв.; плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони в размер на 1 млн. 456 хил. лв.; и за райони, различни от планинските, още 211 хил. лв.
Националните доплащания за животни за кампания 2010 г. бяха изплатени приоритетно още през м. декември 2010 г., а директните плащания и националните доплащания на хектар земеделска земя в резултат на изпълнението на консолидирания план за действие, съгласуван с Европейската комисия, бяха изплатени през месеците март и април 2011 г.
За цялата страна общо оторизираните национални доплащания за кампания 2010 г. бяха в размер на 422 млн. 400 хил. лв. Заедно с директните плащания подпомагането на земеделските производители достигна 1 млрд. 17 млн. лв.
През 2011 г. продължава прилагането на схемите за национални доплащания за животни от 2010 г., като съществена промяна е разширяването на обхвата по схемата за говеда, необвързана с производството, по която за първи път имат право да кандидатстват и биволовъдите.
С цел стабилизиране подкрепата на животновъдите се прилагат схемите от 2010 г. за млечни крави плюс още една допълнителна схема за овце и кози, за икономически уязвими тютюнопризводствени общини в Южна България и необлагодетелстваните райони. Общият ресурс за схемите за специфична подкрепа за 2011 г. е увеличен в размер на 37,8 млн. лв. (Председателят подава сигнал за изтичане на времето.)
Имам още малко информация, но ще се възползвам от дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика, заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора и ще Ви помоля след това писмено да ми дадете данните.
Бих искала да се върнем на проблемите на картофопроизводителите. Вярно е, че снощи за първи път в общата сума за национални доплащания на земеделските производители от 116 млн. 150 хил. лв. има 5 млн. лв., които са предвидени за картофопроизводителите. Проблемът обаче е в това, че нямаме механизъм, по който да бъдат разпределени тези пари. Тук искам да ви обърна внимание, че за картофопроизводителите е изключително важно това да се случи по най-бързия начин, буквално незабавно, защото средствата са им нужни най-вече в началото на следващата година. Знаете, че картофопроизводителите купуват всичко от внос – и посадъчен материал, и химикали, които са им необходими за развитието на производството. Ако не въведете този механизъм незабавно, тази помощ може да се окаже и несвоевременна.
Във връзка с това ще Ви помоля да направите среща с ръководството на Националната асоциация на картофопроизводителите, защото останах с впечатление, че диалогът с тях не е постоянен и те отдавна искат подобна среща, на която ще Ви поставят и други въпроси – например, въпроса с контрола върху вноса на картофи от тези страни. Тяхното впечатление, че той не е достатъчно качествен, включително фитосанитарният контрол, което в крайна сметка позволява да влизат картофи на толкова ниски продажни цени. Освен това, да вземете мерки и във връзка с подобряване работата на „Напоителни системи”. Не е нормално цената на поливната вода да е почти равна на цената на питейната вода. Ако не бъде взет целият този комплекс от мерки пред конкуренцията на вносните картофи, които са с много по-ниско качество и много често от страни, в които има райони на зараза, наистина българските картофопроизводители ще бъдат поставени пред много сериозни проблеми през следващата година, свързани с невъзможност за реализация на тяхната продукция и с фалити. Предвид това, Вие много добре знаете, че всички земеделски производители имат сериозни кредити към различни банки. Надявам се да предприемете тези мерки, като на първо място да се срещнете с ръководството на Асоциацията на картофопроизводителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Възможност за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, права сте в допълнителното си питане. За да бъдат опуснати тези 5 милиона са нужни правила или иначе казано – държавната помощ трябва да бъде нотифицирана. Тя е разработена и ние наистина изчаквахме да бъде приет бюджетът. Буквално още в началото на следващата седмица тя и останалите държавни помощи, които са обект на подпомагането на Бюджет 2012 г., ще бъдат изпратени в Брюксел за нотификация. При разработването на схемата са ползвани експерти от страна на Съюза на картофопроизводителите.
Аз имах няколко разговора с тях. Някои от тях бяха организирани в Самоков, където общо взето е съсредоточена по-голямата част от картофопроизводството. Последно се видяхме с председателя на асоциацията им буквално преди дни и се уточнихме в рамките на следващата седмица, преди да изпратим окончателния вариант на нотификацията, да направим тази среща, където те ще поставят и другите актуални въпроси – обект на Вашето питане. Така че отговарям Ви положително – това ще се случи, и хората от този макар и не голям за България бранш, интересите и ще бъдат защитени максимално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Меглена Плугчиева относно Наредба за възлагане изпълнението на дейности в горските територии, държавна и общинска собственост и ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях.
Госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Господин Найденов, моето питане, което звучи изключително прозаично, относно наредбата за възлагане изпълнението на дейности за ползване на дървесина в държавния и общински горски фонд, касае много тревожна тема, която в момента не само вълнува работещите в системата, но и целия частен горски бизнес, който работи и досега работеше в системата. По-страшното е обаче, че зад това кратко наименование се крие бомба със закъснител, която засяга българското общество и българските гори.
Какво конкретно имам предвид? Най-малък е проблемът, че тази наредба закъсня повече от девет месеца. Лошото е, че тази наредба, която е фундаментален подзаконов акт и трябва да регламентира начина на работа в горите за ползване на така изключително ценната стратегическа суровина – дървесина, и да не нанася поражения в горските екосистеми, за съжаление, този документ, който е приет – първо, не е обсъждан в окончателния му вид с браншовите организации, с академичните среди, с представителите на Изпълнителната агенция по горите. В този, последен вариант, който вече е публикуван в „Държавен вестник”, има демонстративни лобистки текстове и съответно изключителна заплаха за начина на ползване на българските гори.
Конкретният въпрос към Вас е: как Вие ще предотвратите наистина пораженията при ползването в държавния и общински горски фонд като текстовете, които са заложени, касаят опасността от скрита дългосрочна концесия на изключително неизгодни за българската гора и за българското общество цени? Другото, което се налага от текста на наредбата е, че се предвижда дългосрочна държавната такса на един привилегирован кръг от фирми, които дори и с недоказани, а само съответно формулирани възможности, както се пише в текста „декларирани възможности”, могат да се възползват от тази наредба и да настъпят сериозни поражения. Да не говорим за това, че се нарушава принципът на прозрачност; да не говорим, че се нарушава принципът на състезателност и се толерират фирми, които попадат случайно или умишлено в този сектор и могат да се възползват – пак казвам – от дългосрочна концесия на ниски цени и съответно от една незаслужена държавна дотация – нещо, за което Вие и Вашето правителство се бореше да не се допуска.
Чакам отговор по тези въпроси. Имам и няколко допълнителни.
В същото време коментирахте, че наистина българските гори са едно доказано богатство на България не само наше, но и европейско и отговорността е огромна за това какво се прави и как се стопанисват българските гори в момента. Още повече в условия, когато целият Европейския съюз и целият свят се занимава с климатични проблеми. Днес приключва срещата на върха в Дърбан, Южна Африка точно по въпросите на опазване или предотвратяване на климатични промени и особено отдаване ключово значение на стопанисването на горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, съгласно Закона за горите контролът в горските територии се осъществява от Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализираните териториални звена. Предвидени са и правомощия и мерките на контролните органи.
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всичките дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Условията и редът за осъществяването на контрола и опазването на горските територии са определени с Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
Изпълнителната агенция по горите контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него, координира и контролира защитата и опазването на горите. Непосредственият контрол се осъществява от горските инспектори.
Допълнителни норми за опазване и контрол в горските територии са разписани в проекта на Наредба за опазване и контрол, която вече е изготвена и в кратък срок ще бъде публикувана.
Със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по горите ще може да се организират проверки върху цялата територия на страната с участието на служителите на Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите, специализираните териториални звена, както и съвместно с други ведомства.
Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Агенцията по горите ще може да дава конкретни предписания за подобряване дейността по опазване на горските територии, на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, на горските сдружения и на общините, собственици на горски територии.
Основните принципи и цели на Наредбата за условията и реда за възлагането и изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, която беше обнародвана и влезе в сила на 6 декември 2011 г., са именно публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация и насърчаване на дългосрочните инвестиции за устойчиво стопанисване на горите и ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
Бих искал да подчертая, че до приемането на наредбата по новия Закон за горите са в сила разпоредбите на старата нормативна уредба. В този смисъл дейностите в горските територии до публикуване на наредбата се извършват съгласно Закона за горите и Наредба № 2 от 2005 г. за условията и реда за възлагане и изпълнението на дейностите по възпроизводството на горите в държавния поземлен фонд, която с приемането на новата наредба беше отменена.
Нещо повече, през 2011 г. продажбите на дървесина достигнаха своята най-висока стойност за последните шест години, което категорично опровергава твърденията Ви за хаос и икономически проблем в горския сектор.
За своето първо тримесечие държавните горски предприятия отчитат значителни текущи положителни финансови резултати от дейността си, което показва, че на практика криза в държавния горски сектор няма.
Годишният план за добив и реализация на дървесина от горските територии – държавна собственост, съгласно финансовите планове на държавните горски и ловни стопанства, за 2011 г. възлиза на 4445 куб. м. До датата на регистрация на новосъздадените шест държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите или за периода от 27 юли до 8 август 2011 г. отчетената реализация на дървесината е 2128 куб. м, което представлява 48% изпълнение на годишния план. За петте месеца от регистрацията на държавните предприятия до 30 ноември 2011 г. отчетената продажба на дървесина е 2187 куб. м – обем, по-голям от отчетения за първите шест месеца на тази година. Към 30 ноември 2011 г. държавните предприятия по чл. 163 отчитат продажба на 4312 куб. м дървесина, което представлява 97% от годишния план за 2011 г. Наблюдава се преизпълнение на средномесечният разчет за реализация на дървесина за единадесетте месеца с 237 000 куб. м. За сравнение, за същия период на 2010 г. отчетената реализация на дървесина е 3924 куб. м или през настоящата година се наблюдава увеличение на продажбите на дървесина с 387 000 куб. м спрямо предходната година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, имате възможност за два уточняващи въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Найденов, сигурна съм, че сам не сте доволен от отговора, който четете. Имам следните въпроси към това, което казвате и показвате какви допълнителни количества са изсечени. Вие много добре знаете, че тези количества ги сечете или ги секат в едни и същи насаждения. Вие сам признахте преди малко, че няма достатъчна инфраструктура в горите, поради което не може да се разпредели ползването съответно в насаждения, в които от години не е влизано, а наистина трябва да бъдат проведени отгледни сечи. Че се сече само в достъпните горски насаждения и от това става едно прекомерно натоварване на тези екосистеми и унищожения.
И наредбата, с която Вие искате да приложите по-нататъшното стопанисване и ползване в горите, искате да доунищожите българските горски екосистеми.
Искам да ми отговорите на въпроса: Как е формулирано така нареченото понятие „стратегически партньор”, когато давате възможност на фирми, които даже не са имали досега практика или пък не са изпълнили договорите си предходната година, да получат привилегията да се водят стратегически партньори?
Въвеждате продажба на дървесина на стокова борса – нещо, което отдавна е отречено в Европа и не се прилага. По този начин привилегировате само борсовите посредници. В същото време възстановявате една тежка порочна практика за сеч на корен и продажба на дървесината на корен – настояща дървесина. Нещо, което отдавна е отречено в Европа. За да има повече прозрачност и за спазване на принципите на стопанисване и устойчиво ползване, дървесината се продава само на склад в Европа.
На всички тези въпроси аз очаквам да дадете отговор. За съжаление, аз мога само да поставя въпросите от тази трибуна, но вярвайте, че отговорността остава при Вас и това, което правите чрез тази наредба – да узаконите беззаконието на държавна дотация на един кръг, привилегирован от фирми, близки до управляващите, и да дадете българските гори на дългосрочна неизгодна концесия, Вие залагате една сериозна бомба със закъснител пред българските гори и пред цялостната екологична характеристика на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, както отбелязахте в първоначалното си питане, тази наредба се забави доста и то не защото нямахме административния капацитет да я направим, а защото търсехме възможно най-добрия вариант и най-големия консенсус. Тя беше работена, бяха правени работни групи, обсъждания и от шестте държавни горски предприятия, от експерти, включително бяха ангажирани народни представители от Комисията по земеделието и горите в Народното събрание, за да може всъщност окончателния вариант да влезе в сила от 6 декември.
Предполагам, че като към всеки нормативен акт може да има забележки, защото подобни забележки имаше и към предишната практика, въведена в годините назад, когато имаше примерно така наречените преференциални ползватели, които ползваха дървесината на преференциални цени. Тогава също се говореше с недомлъвки в обществото, че това е схема за източване на определен ресурс от държавните гори. Заради това всъщност аз не виждам какво страшно има в това и защо се плашите от това, че дървесина ще бъде качвана или търгувана на стоковите борси. Това е практика, при която се изключват посредниците, практика, при която точно тези облагодетелствани фирми излизат извън играта. А държавните предприятия като търговски субекти наистина трябва да имат пък и механизъм, по който да осигурят точно това, за което говорите, че липсва – липсва инфраструктурата в гората, липсва това да могат да бъдат извършвани сечи.
Разбира се, на мен ми е малко неудобно да водя този диалог с Вас, защото аз самият не съм специалист, какъвто сте Вие, но това поне ми се подава като информация. Затова Ви казвам, че големият проблем наистина е този, който поставихте – липсата на инфраструктура в горите и това, че в много от недостъпните места не се извършва този дърводобив.
Затова това, което позволяваме с тази наредба, е в горите да влязат или по-скоро в държавните предприятия да влязат допълнителни инвестиции. Тези, които имат дългосрочни ангажименти за дърводобив, да могат да изграждат тази инфраструктура.
Отделно от това, разбира се, знаете, че горските мерки, които в момента се стартираха, също дават определена възможност на държавните предприятия да могат да вкарат инвестиции в тази посока.
Знаете, аз винаги съм бил отворен към Вас за диалог в тази посока, имайки отново предвид, че аз самият не съм най-добрият специалист по горите. Затова не прекъсвам диалога и наистина смятам, че едва ли ще можем да го изчерпим днес от трибуната на Народното събрание. Винаги, когато Вие сте пожелали, сме можели да го водим. Ако нещо не проработи както трябва и опасенията Ви се оправдаят, знаете, че аз не съм човек, който няма да го промени, ако то наистина не е такова, каквото трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо Плугчиева, да изразите отношение към отговорите на министъра.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз Ви благодаря, че поне сте искрен в това, което казахте накрая – не само това, че не сте специалист и сте склонен да се вслушате в съвета на специалистите. Жалкото е, че в момента тази наредба наистина не е правена от специалисти, не сте се вслушали Вие или екипът ви в мнението на браншовите организации, в мнението на академичните среди, на хората, които реално познават и работят в този бранш. Освен това са нарушени принципи на пазарната икономика, на прозрачност.
Моят приятелски и професионален съвет е: направете така да бъде коригирана своевременно тази наредба преди да доведе до сериозни поражения в сектора, защото това, което се сече в момента, вярвайте, има нужда след това от създаване на нови гори, които растат за 120 години. Тук голямото противоречие е, че Вие сте ползвали съвета на колегите от парламента, които се интересуват единствено, за съжаление, от облаги в политически план и толериране на определен кръг от фирми. Помислете за българските гори и отговорността, която носите. Имайте предвид, че за горите, за горските екосистеми, за това богатство на България трябва да се мисли с времеви параметри и прозорци от 100 и 120 години. Така че българските печалби, които сега ще осигурите на един привилегирован кръг, да знаете, че носи страхотни поражения във всякакъв екологичен, икономически план, но най-вече в екологичен план за българското общество.
Неубедително е и въвеждането на стокова борса. Разберете, Европейският съюз отдавна е отрекъл тази практика.
Не ми отговорихте и на другите въпроси – за стратегическия партньор и други формулировки. Направете така, че да не допуснете под масата да се направят дългосрочни концесии в българските гори, неизгодни за българските гори и да не допуснете държавна дотация на привилегировани фирми. Тази отговорност остава при Вас. Иначе с тази наредба Вие узаконявате едно беззаконие, което ще има тежки икономически, екологически и социални последици в българските гори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Последният въпрос към министър Найденов е от народния представител Иван Николаев Иванов относно перспективите за производство на захар в страната от местна суровина.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос към министъра.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В рамките само на една година цената на едро на захарта в България се увеличи с 80%. Докато през септември 2010 г. тя е само 1,33 лв. на килограм, година по-късно – през септември 2011 г., тя достига 2,26 лв. на килограм, а това е основна хранителна стока.
Обяснението, че това се дължи на високите борсови цени в Европа и по света, не е правдоподобно. Защото тези цени по борсите по света се промениха в много по-малка степен. Логично е да се мисли, че или има картелно споразумение между основните търговци на захар, или има монопол върху вноса на захар в страната.
Аз продължавам да се надявам, че със свое решение Комисията за защита на конкуренцията ще постанови, че има картел при търговията със захар, за да бъдат взети съответните мерки, които законът разрешава.
В противен случай повишението на цената на захарта в страната ще продължи за сметка на джоба на българските граждани.
За съжаление към момента страната ни е нетен вносител или на сурова захар за рафиниране, или директно на бяла захар. Отглеждането на захарно цвекло в България за производствени цели е преустановено.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: ще предприеме ли България в лицето на Вашето министерство действие за да получи квота от Европейския съюз за производство на захар от собствено захарно цвекло, особено като се има предвид скокообразното увеличение на цената на тази стока и обстоятелството, че само след четири години – през 2015 г., ще има фактически напълно либерализиран европейски пазар? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми атрактивни посетители! (Обръща се към млади хора на балкона, облечени в национални носии.) Правилно отбелязвате във въпроса си, че България е нетен вносител на захар и поради тази отвореност пазарът ни е силно чувствителен към движението на цените на световните борси в Лондон и Ню Йорк.
За последната година цената на захарта в световен мащаб се повиши чувствително по редица причини, но най-вече поради минималната разлика между производството и потреблението, което принуди редица държави да прибегнат към освобождаване на количество от стратегическите си запаси и именно това е основната причина за отбелязания ръст на цените на пазара на захар в Европейския съюз като цяло, включително и на българския пазар.
На конкретния Ви въпрос, дали България ще предприеме действия за получаване на квота за производство на захар и захарно цвекло, отговорът е: „Това е невъзможно”.
Позволете ми да обясня защо. В рамките на процеса на договорите за присъединяване на базата на реални данни за производството през предходните години или така наречения референтен период, България договори производствена квота за захар от захарно цвекло в размер на 4752 т. По същото време, в рамките на реформата в сектор „Захар” от 2006 г. беше създадена схема за преструктуриране на захарната индустрия. Целта беше неефективните или по-малко ефективните производители на цвеклова захар, изоглюкоза и инулинов сироп, и трите продукта в сектора, за които се прилага схемата от производствените квоти, да се откажат отчасти или целите си квоти, за което бяха предвидени сериозни финансови компенсации. Този отказ се приема за окончателен и размерът на отказаната от предприятията квота се изважда от националната квота на съответната държава членка.
Не съществува процедура, по която тези квоти да бъдат връщани или откупувани обратно, било то от страна на предприятието или на държавата членка.
Предприятието „Захар” ЕАД, на което беше разпределена производствената квота на България, като единствен производител на цвеклова захар в страната, прецени за удачно да се включи в схемата за преструктуриране, с което квотата на България беше определена на нула.
Във връзка с получен в министерството въпрос дали при тази ситуация нов оператор може да кандидатства и да получи производствена квота за цвеклова захар, на 25 юли 2011 г. изпратихме запитване до Европейската комисия. В отговора, с който разполагаме, Европейската комисия недвусмислено потвърждава становището на България, че такава процедура не е предвидена и това е невъзможно.
Както е предвидено в чл. 204, ал. 3 на Регламент 1234 от 2007 г. обаче режимът на производствените квоти в сектор „Захар” ще действа до края на пазарната 2014 – 2015 г. или по-скоро до 30 септември 2015 г. След това ограниченията отпадат и всеки оператор ще може да произвежда колкото и каквито си иска продукти от сектор „Захар”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поставих въпроса неслучайно, защото Вие знаете, че от седемте завода за производство на бяла и кристална захар в страната, фактически пет се контролират от собственика на „Литекс” Гриша Ганчев. Това са заводите в Русе, София, Бургас, Долна Митрополия и Девня. Те всичките са регистрирани чрез собственици на Британските Вирджински острови, но в България имат един и същ адрес и това е адресът на „Литекс” в София.
При това положение, освен Комисията за защита на конкуренцията, аз вярвам, че Министерството на земеделието и храните има своите отговорности, защото трябва да бъдат предприети мерки да се преустанови това непрекъснато нарастване на цените на бялата захар в страната.
Аз приемам, това, което ми казахте за Европейския съюз, че там поначало поради очевиден недостиг на захар се достига до естествено увеличение на цената, но не с 80%, близо два пъти – два пъти и половина. По-нисък е маржът на тази цена в Европа.
В същото време Вие знаете, че регионът, в който се намира България, страда от хроничен дефицит на захар. Той обхваща Гърция, България, Румъния и други страни в този район, докато страни като Франция, Германия, Белгия и Холандия останаха основни производители на захар от захарно цвекло.
Вие казахте, но и аз в изложението си напомних, че след като се либерализира напълно производството и търговията, България трябва да има възможността да възстанови производството на захар от захарно цвекло, дори и по причина за да не станем една монокултурна страна, която и Вие виждате, че основно е производството на зърно и наличие на едри зърнопроизводители.
Този сегмент, за който говоря, трябва да се използва, но това означава и разяснителна кампания, и мерки, които да бъдат предприети за да се насърчи това производство.
Това ще бъде в интерес на българското земеделие и на българските граждани. Това е моят апел към министерството. Имахте година и половина за да се подготви една такава кампания. България има традиции в производството на цвекло и добивите на България са значително по-големи от тези в Русия, Украйна, по-ниски от Германия и Франция, но напълно достатъчни за да имаме едно рентабилно производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, по отношение на това дали държавата има някакви механизми да влияе на цените. Ние сме много малка държава и аз съм го давал като пример по повод за цените на пшеницата. Видяхте, че международният пазар много бързо реагира, когато миналата година те удариха рекордите. Това много бързо се нормализира и някои, които заложиха на това и задържаха пшеницата си в складовете, понесоха, инкасираха съответните загуби.
Така ще се случи и с цената на олиото, повярвайте ми. Не искам да бъда гадател, но същото ще стане и с цената на захарта. Но ние като много, много малка държава, защото аз не знам колко процента от захарта произвеждаме, но знам, че примерно произвеждаме около 1% от пшеницата в света, с което не можем да влияем по някакъв начин на цени, които се определят от международните стокови борси.
За другото сте прав.
Благодаря, че имам възможност по повод на Вашия въпрос да развия тази теза. Факт е, че заради грешки в структурирането на общата селскостопанска политика въобще... (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Да, и то на европейско ниво. В сегашния период се дава конкурентно предимство само на един-единствен сектор – сектор „Зърнопроизводство”. Заради това в момента всички ние търпим последиците. Негативите са свързани с повишаването на цените, с определена липса на заетост в селските райони и с липсата на адекватен отговор въобще към европейските данъкоплатци.
Защо като наливаме милиарди 40% от бюджета на Европейския съюз отиват за общата селскостопанска политика, подпомагането върви нагоре и кривата на цените отива нагоре? Така че тази амбициозна реформа (за първи път наистина разтърсваща реформа) на общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. ще трябва, и се надявам България да се позиционира добре, да даде отговор на тези въпроси и да направи това, което и Вие предлагате: ние да нямаме едно монокултурно заведение, да създадем и работни места, да се върнем към традициите, свързани и с производството на захар, с производството на плодове и с прекрасното българско животновъдство. Така че нека се обединим.
Приемам и подадената Ви ръка за оформянето на общонационална политика за бъдещето на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Предложих нещо, което се прие на Комисията по земеделие. Изненадващо и за мен, там ми гласуваха мандат с пълно мнозинство. Нека този дебат да го пренесем и в пленарната зала, защото това е национална политика за един много дълъг период, след като аз сигурно няма да бъда министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Благодаря и за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Първият от тях е питане от народния представител Петър Мутафчиев относно политиката на финансиране на железопътния транспорт.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете Вашето питане.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Развитието на железопътния транспорт, в която и да е европейска страна, в която и да е страна в света, до голяма степен зависи от политиката, която съответно правителствата на тези страни ще наложат като политика за развитие на транспорта. От тази политика зависи какво ще бъде мястото на железопътния транспорт в транспортната система – дали ще има приоритет за железопътната мрежа, или приоритетна ще бъде пътната мрежа; дали ще се развиват транзитните превози през страната, чрез развитие на пристанищата и съответно интермодалните превози, където пак пряко са свързани с железопътния, разбира се, и с автомобилния транспорт.
С идването на ГЕРБ на власт, като че ли не беше възприета като приемственост програмата, която ние, честно казано, трудно разработихме през нашия период на управление от края на 2005-2006 г. до края на 2009 г. Все пак обаче ние дадохме една перспектива на железопътния транспорт до 2017 г., включително беше приета и програма за финансиране на държавното предприятие БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура” до 2013 г. – с ясни параметри и ясни цели, които трябва да се постигнат, включително и по отношение на обемите на превозвани пътници и товари.
Безспорно кризата оказва влияние, но от 2009 г. до 2011 г. виждаме, че до голяма степен не се спазва това като приоритет. Значи, правителството има друга политика.
Затова Ви питам: каква е политиката, която се водеше от 2009 г. до 2011 г. и по какъв начин се финансираше? Какво се целеше с финансирането на железопътния транспорт? Какво предвиждате Вие, тъй като от няколко месеца сте министър, за финансовите рамки за 2012-2014 г. – един период, който Вие очертавате, с ръководството включително на двете предприятия, като период на реформите, които трябва да направите в железниците и да я превърнете в печеливша железница.
Моето питане към Вас е следното: господин министър, каква е политиката на правителството по финансиране на развитието на железопътния транспорт за 2009-2011 г. и предвиждате ли конкретни промени във финансовите рамки за периода 2012-2014 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, политиката на нашето правителство за финансиране развитието на железопътния транспорт за периода 2009-2011 г. беше насочено преди всичко към предприемане конкретни мерки, с които да се повишат производителността и ефективността на дейностите в инфраструктурното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” и на основния оператор БДЖ. Целта ни бе да се преодолеят негативните тенденции от предходни периоди и да се създаде финансово устойчив железопътен сектор в България.
Изготвена бе програма за реформи, в които са включени мерките по отношение на двете основни сфери на политиката – подобряване на управлението на железопътния сектор от страна на държавата и подобряване корпоративното ръководство, управление и дейности на двете държавни дружества. По-голямата част от реформите по отношение на БДЖ са включени в разработените и изпълнявани план за преструктуриране и финансово стабилизиране на БДЖ, план за действие за периода 2010-2014 г. Те включват намаляване на разходите, преструктуриране на предприятията от холдингова структура, преструктуриране на персонала, продажба на неоперативни активи, съкращаване на губещи дейности и други.
По отношение на Националната компания „Железопътна инфраструктура” беше изготвена програма за оперативно преструктуриране за периода 2011-2016 г., включваща мерки за намаляване на разходите, вътрешна реорганизация, преструктуриране на персонала, продажба на не експлоатационни активи и други. Независимо че програмата обхваща 2011-2016 г., бяха предприети незабавни действия по много от предвидените в нея направления още от периода 2010-2011 г.
От края на 2010 г. влезе в сила нов 5-годишен договор между държавата и Национална компания „Железопътна инфраструктура”, чиято основна цел е осигуряване на дългосрочно планиране и финансиране от държавата на дейности по изграждане, поддържане, развитие, експлоатация на железопътната инфраструктура.
Осигурените от държавата средства за развитието на железопътната инфраструктура за периода 2009-2011 г. показва тенденции на нарастване в сравнение с предходни периоди. Ако вземем за базова 2008 г., през която заделените средства от държавния бюджет са били 175 млн. лв., през 2009 г. са били 197, а през 2010-2011 г. – по 217 млн. лв. Говорим за реално предоставени, усвоени и инвестирани средства.
Въпреки финансовата криза правителството постепенно увеличава средствата за железопътна инфраструктура в бюджета си. Това е доказателство за значението, което то отдава на развитието на железопътния сектор. В заложените финансови разчети в договора между държавата и НКЖИ, съответно заложени в 3-годишната бюджетна прогноза 2012-2014 г., отново потвърждават политиката на правителството за приоритетно развитие на железопътния транспорт. Предвидено е нарастване на средствата – от 217 млн. лв. за 2012 г., до 240 млн. лв. през 2013 г. и 250 млн. лв. през 2014 г.
Планираните и реално предоставени средства на Българските държавни железници ясно открояват тенденцията на сериозно повишаване на финансовите ангажименти на държавата към дружеството. Финансовият ресурс, предоставен от държавния бюджет на БДЖ, е увеличен с 28 млн. лв. в периода 2009-2011 г. – съответно от 184 милиона на 212 млн. лв.
В резултат на новите идеи за развитие на железопътния транспорт след 2009 г. не просто се увеличиха държавните средства за БДЖ, а се разшири и диапазонът на техния приложен характер. В края на 2009 г. се предоставиха допълнителни, освен 9 милиона субсидии, и други 8 милиона капиталови трансфери за техническо обновление на активите на дружеството. Запазва се трайна тенденция за увеличаване на предоставените от държавния бюджет финансови ресурси за БДЖ, а именно – в 3-годишната бюджетна прогноза е предвидено до 2014 г. средствата на дружеството да нарастват до 293 млн. лв.
Този ръст е изключително показателен, като се има предвид, че за 2010 г. те са били 202 млн. лв., а за 2011 г. – 212 млн. лв. Докато плавно нарастват средствата от бюджета за субсидия от 170 млн. лв. през 2011 г., към 215,7 млн. лв. за 2014 г. и компенсация от 22 млн. лв. през 2011 г. към 27 милиона за 2014 г., то два и половина пъти се увеличава размерът на капиталовия трансфер, а именно от 20 млн. лв. през 2011 лв. на 50 млн. лв. през 2013-2014 г.
Това е ясен пример за желанието ни за реална промяна в качеството на предлаганите услуги чрез осъвременяване подвижния железопътен парк и повишена конкурентоспособност на железопътния транспорт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да зададете своите допълнителни въпроси към министъра.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, Вие се спряхте основно на Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) затова, защото там наистина има запазване на параметрите на средствата, които се отпускат за капитални вложения, тоест за поддръжка на железопътната инфраструктура, от порядъка на 217 милиона. Да, има едно увеличение за тези две години със 17 милиона на капиталните вложения за НКЖИ.
Господин министър, включително и числата, които Вие не споменавате за 2014 г., когато проектите трябва да бъдат готови, не забравяйте, че ангажимент на България към Европейската комисия е да увеличи средствата за поддръжка, за да може всички тези железопътни линии, които ще бъдат модернизирани, да се обслужват така, че да се поддържа скоростта от 160 километра в час. Това означава – закупуване на машини, които да могат да поддържат, защото в момента НКЖИ не разполага с такива машини, а няма и такова предприятие, което да разполага с тези машини. Така че тези средства, които Вие споменавате, ми се струва че не са разчетени именно по отношение на поддръжката на железопътната инфраструктура, която ще бъде изградена по Оперативна програма „Транспорт”. Няма да споделям кои са тези жп линии, но това са двата участъка: Пловдив-София с лотовете, а също така и Пловдив-Свиленград и, разбира се, участъците, които ще бъдат построени до Бургас, независимо че там скоростите са по-различни от тези, за които споменах.
Средствата за НКЖИ, които Вие споменахте, няма да бъдат в никакъв случай достатъчни и ме учудва, че наистина не се предвиждат тези допълнителни средства за поддръжка на железния път.
Искам да Ви попитам и по отношение на Български държавни железници: колко са инвестициите там? Знаете ли, че през последната година сте предвидили 20 милиона и то не за друго, а за доставка на спални вагони от Турция. Тази година в бюджета също предвиждате 20 милиона. Тоест в България – в криза, субсидира турската икономика, а същевременно през 2009 г., когато бяха осигурени 40 милиона нотифицирани от Европейската комисия, осигурени от българския бюджет, тогава ги спряхте и българските предприятия не можаха да произведат 40 вагона, които бяха спешно необходими за Вас.
Моят допълнителен въпрос към Вас, господин министър, е: ще увеличите ли капиталните вложения за 2012 г., като ясна воля на това, което споделихте в този момент за Национална компания „Железопътна инфраструктура”, а също така и за Български държавни железници от 20 на 80 милиона, което е нормалното в този момент, за да може наистина да се гарантира качествена услуга в Българските държавни железници и да се решат проблемите, които стоят пред нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Средства за механизация, която да поддържа новоизградените участъци в железопътната инфраструктура, са предвидени по споразумението, което имаме, и вероятно ще се случи януари или февруари месец със Световна банка. Там са предвидени 140 млн. лв., които са точно за закупуване на такъв тип механизация, за поддръжка на новоизградените участъци.
Що се отнася до БДЖ – сумите, за които Вие твърдите и настоявате да бъдат увеличени, това ще зависи изцяло от това как ще се развие ситуацията в следващите няколко месеца в дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, имате думата да изразите отношение към получените отговори от министъра.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, сериозните ми притеснения са от това, че ръководството, което ръководи Българските държавни железници, включително и Национална компания „Железопътна инфраструктура” няма своя визия за това как да развие железницата и то идва до определена степен от липсата на ангажимент на държавата. Явно някъде куца именно в този диалог. Не е ясно кой какви ангажименти поема. Говори се за реформи, които са мениджърски стъпки, но които трябва да бъдат допълнително финансирани. Говори се, че финансирането е добро, че всичко, което БДЖ са искали, са получили от държавата, а същевременно те не изплащат кредитите си, които са включени в тази поръчка – като наеми на вагони и така нататък и така нататък. Тоест има много въпроси, на които от противоречия на изказвания на хора във властта става ясно, че там съществува някакъв хаос. Съществува нещо, което не може да даде обяснение на това, което се случва, тоест воденето към фалит на железопътния транспорт. Единственото, което се говори от управляващите, е да се оправдават с предишните. Но това вече не хваща почва сред хората. Така че може да се продължава в тази посока, но Ви уверявам, трябва вече да давате ясни отговори, и ръководството, което ръководи двете предприятия, какво се прави съответно там.
В следващия въпрос аз ще Ви задам един наистина много интересен въпрос, да ми отговорите: защо го правят и има ли обяснение в целия този процес на реформи в железницата един подобен акт? За мен няма, но за това ще говорим след малко.
Това, което се оформи до този момент е, че няма ясна държавна политика по отношение на финансиране на железниците. Ако имаше такава политика нямаше да се стигне до този проблем, който е в момента. Как така през последните 2008-2009 г., където приблизително бяха същите средства, които получават за железопътен транспорт, се изплащаха кредитите на железницата и не се стигна до такива запори. Как сега не се изплащат? Значи някой не си върши работата и първо трябва да се погледне към ръководството на Български държавни железници. Как така, след като тези средства са постъпили в железницата, не се правят ремонти на вагони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, ще го продължите в следващия въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега вече имате възможност да зададете своя въпрос относно ремонт на мотрисни влакове „Сименс”. Малко се сляха въпросите и отговорите между народния представител и министъра, но сега всъщност следва нов въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, това е следващият въпрос, за който Ви казах. Вие наскоро бяхте в Германия с ясната воля, че трябва да се реши този голям проблем, който възникна за пътническите превози в Български държавни железници, тоест изплащането на кредита към „Сименс” на Български държавни железници. Срещнахте се с отговорни фактори – заместник-министър на икономиката. От него аз чух сериозни упреци както към ръководството на БДЖ, така и към българското правителство, включително за това, че те дълго време са очаквали отговори по тези въпроси и никой не е давал. Същевременно аз мисля, че ръководството на БДЖ Ви постави в една много тежка ситуация, ако немските власти бяха разбрали какво правят, а какво са направили те – имам информация от работещи в Български държавни железници, че четири от дизеловите мотриси са разкулачени за резервни части. Може би ще кажете: „Ами, те дизеловите са изплатени още от предишните, не е важно това”.
Важното е, че това е един вид безстопанственост, тъй като не са осигурени такива резервни части. Оправданието на ръководството било, че, виждате ли, това е защото не можем да си изплащаме кредита към „Сименс”, затова нямаме и резервни части. В никакъв случай не може да се допусне подобно действие на разкулачване на нови мотрисни влакове, за да се ремонтират други. Изхождайки от което, това е една сериозна щета, която се нанася на българската държава, че тези четири мотрисни влакове не могат да носят приходи на „Български държавни железници”. Това е отговорност именно на сегашното ръководство на БДЖ. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Моят въпрос към Вас е: кой е виновен за това и съответно ще вземете ли мерки да санкционирате виновните лица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър, сега можете да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, едно изречение, ако ми позволите на предната тема. Всъщност заемите и дълговете на дружеството са изплащани единствено и само по един начин – с нови. Основно са плащани само лихви. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Една минимална част от главницата е плащана, но всъщност това сте правили – взимали сте нови кредити и сте погасявали стари, в което няма нищо лошо, ако са добре договорени, но не и в това състояние на дружеството.
Относно конкретния въпрос. Още в началото бих искал да отбележа, че информацията, с която разполагате, не отговаря на истината. Считано от 9 ноември 2011 г. „Сименс” преустанови изпълнението на своите договорни задължения за предоставянето на резервни части за планова техническа поддръжка и извършването на такава поради неизплатени и просрочени вземания. След проведената среща между представителите на холдинг „БДЖ” и „Сименс” с писмо от 25 ноември бяхме уведомени, че продължава изпълнението на договорните задължения за планова техническа поддръжка на мотрисни влакове, серии 30 и 31, между двете страни.
Четирите мотрисни влака, за които говорите, са били спрени за планов преглед в периода 10-16 ноември. Планова техническа поддръжка на същите е извършвана и в момента те се намират в експлоатация. Резервните части и агрегати от спрените мотрисни влакове, серии 30 и 31, не са демонтирани и влагани при извършване на ремонта на други мотрисни влакове.
Както знаете, през изминалата седмица по повод на забавените плащания с мотрисите „Сименс” по договора проведох среща в Берлин с господин Бургбахер – парламентарен държавен секретар на тяхното Министерство на икономиката. Ситуацията е изключително сериозна. Просрочените задължения са в размер на 24 млн. евро и създават проблеми в момента на немския бюджет.
Не бих искал да се повтарям, но подписването на този договор през 2005 г. е било направено с ясното съзнание, че БДЖ не разполага и не може по никакъв начин да осигури ресурса за изплащането му. И това е на фона на всички тези, няколко пъти го казвам, демонстрирани бюджетни излишъци, което касае предния Ви въпрос – какъв е ангажиментът на държавата. Нашият в криза е по-голям, отколкото е бил Вашият по време на излишъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Не се учудвам, господин министър, че и ръководството е объркано, след като Вие говорите такива неща.
Първото нещо. Да, краткосрочни задължения са изплащани със заеми, и това е нещо друго. Това е да прехвърлиш краткосрочни задължения за един по-дълъг период и да имаш възможност да спасиш наистина от фалит едно предприятие. За разлика от Вас, ние тогава не плачехме, а работехме. Говоря най-вече за ръководството на БДЖ. Така че кредити са теглени, за да се погасят краткосрочни задължения, а задълженията по мотрисите се изплащаха чрез един договор, който Вие трябва да спазвате и не трябва да прехвърляте пари от „Пътнически превози” към „Товарни превози”, което правите в момента. Затова е логиката Ви, че трябва да продадете печелившото предприятие. Защо? Защото това ръководство не може да се справи с проблемите в „Товарни превози” и трябва да се прехвърлят средства от „Пътнически превози” към „Товарни превози”. Но хайде да не говорим тези неща, защото не са в интерес на България. Това е едното.
Второто нещо. Самият факт, че българското правителство не е отговорило на писма на немското правителство, тъй като те са гарант по този договор, означава едно – че заинтересоваността и ясната политика по държавното финансиране я няма! Не ми говорете, че Вие по-добре сте финансирали железницата, защото аз мога да Ви покажа цифри, включително с един институт, няма да споделям името му, който е много либерален и аз не възприемам техните, така да се каже, разбирания за развитие на железопътния транспорт, ясно посочва, че три пъти са увеличени средствата.
Защо нищо не се направи, примерно, в „Товарни превози” по отношение на оздравителната програма във връзка с кризата? Там имаше пет-шест неща, но нищо не се изпълни през тези две години. Оттам дойде проблемът, оттам дойде и недостигът на средства за изплащане на мотрисните влакове.
Искам да Ви кажа накрая още нещо. Лъжат, лъжат Ви за това, че не са вземани резервни части. Идете до работниците, питайте ги. Това са безотговорни хора, които Ви поставят в тежка ситуация, които непрекъснато дезинформират обществото. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) И Вие за съжаление на моменти се явявате техен говорител, което не е в интерес на българската държава и на българското правителство.
Не достигнахте до ситуация, в която наистина да се стигне до разсрочване на кредита. Защо? Защото две години никой не отиде да разсрочва кредита със „Сименс”. Защо? Защо не го направихте една година след като видяхте, че не можете да плащате? Защо трябваше да се чакат две години? Но попитайте ръководството, защото то е това, което трябва да плаща по договора, а не министърът на финансите или Президентът на Републиката и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, аз пак повтарям, че наистина темата с влаковете „Сименс” е тежка. Правителството, ръководството и в случая Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията търсят всякакъв механизъм този въпрос да бъде решен. Но той нямаше да стои, ако тогава, когато са сключвани договорите – една част преди Вас, разбира се, държавата, след като толкова много се грижи да имаме добри взаимоотношения с Германия, просто беше дала държавна гаранция на този договор. Но не го е направила. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Първо е питането на народните представители Яне Янев и Емил Василев относно правителствената политика за осигуряване на гражданите при прилагане на държавните метрологични стандарти в отношенията им с фирми монополисти.
Заповядайте, господин Янев, да развиете питането си към министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В Република България контролът върху измервателните уреди се извършва чрез Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Нормативната основа е Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет.
По данни на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране през пролетта от общо 137 626 индивидуални водомера в София, само 1840 са преминали на контрол, а за страната от 1 924 509 водомера, едва 173 933 са проверени. За да се спазят нормативните изисквания, всяка година трябва да бъдат проверявани или подменяни по 20% от монтираните водомери в рамките на одобрените петгодишни бизнес планове. Въпреки намеренията, законовият срок за проверка на индивидуалните водомери да се вдигне на седем години, държавата все пак остави петгодишния период и затрудненията стават още по-големи.
Нещо повече, самата проверка и установяването на изправността на водомерите не са никак евтини. Ако решат да тестват водомера си при „Софийска вода” потребителите ще трябва да платят 23 лв. с ДДС, ако имат късметът уредът им да бъде годен. Още 3 лв. се заплаща на техническия екип, за да го монтира отново и да постави пломба. По-скъпа е и подмяната на стар водомер с нов електронен, който струва над 50 лв.
Подобни са цените и на други лаборатории, които предлагат същата услуга. В масовия случай в топлофицираните жилища в София има два водомера – за студена и за топла вода. Тоест, ако уредите трябва да се сменят, домакинството трябва да плати около 120 лв. Налагат се съмнения, че всичко това се прави в интерес на фирмата монополист и в ущърб на интересите на потребителите. Това е проблем, който значително надхвърля не само технологията по тестване на водомерите, но и принципът на единни държавни метрологични изисквания.
Става дума за прикрит опит за постоянен грабеж на гражданите под закрилата на нормативна уредба. Това вече е въпрос не на техника, а на конкретна политика, която би следвало Вие да прилагате, господин министър.
Въпросите ми са: защо се налага толкова често да бъдат проверявани водомерите на българските граждани? Кои са фирмите и лабораториите, които извършват такива дейности и кои от тях имат по-голям пазарен дял? С колко пари се ощетяват българските потребители при тази процедура за узаконяване и контрол на водомерите и възможно ли е законовият срок за проверка на индивидуалните водомери да се увеличи на десет години, както е в някои европейски държави като Люксембург? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев, уважаеми господин Василев!
Съгласно Закона за измерванията на метеорологичен контрол поддържащ средствата за измерване, които се използват в здравеопазването за измерванията, свързани с обществената безопасност, защита на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания. Такива средства за измерване са и водомерите. Според закона, лицата, които използват средствата за измерване, са длъжни да ги заявят и представят за последваща проверка, като това задължение не е обвързано със собствеността върху средствата за измерване. Контролът на средствата за измерване в употреба се извършва за установяване на съответствието им с изискванията за максимално допустими грешки и цели да гарантира, че след съответен период и условия на експлоатация те продължават да поддържат метеорологичните си характеристики в рамките на нормираните допустими грешки. Периодичността на проверките се определя със заповед на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор по предложение на българския Институт по метеорология.
Точността на измерване на водомерите не е постоянно, променя се през годините и зависи от метеорологичните характеристики, условията на заобикалящата среда, при които се използват или съхраняват, от качеството на водата и други. Критерий за определяне на периодичността са и резултатите от периодични последващи проверки.
При извършения анализ на определената със заповед от 5 март 2010 г. периодичност на последваща проверка на средствата за измерване на водомерите е установено, че около 18% от проверяваните годишно водомери не отговарят на изискванията. Това показват статистическите данни за извършените последващи периодични проверки на водомери през последните четири години. Високият процент върнати водомери се дължи предимно на условията на експлоатация, както и на продължителната употреба на тези средства за измерване, без да е извършваща последваща проверка 10, 15 и повече години. Отчитайки тази тенденция, от метеорологична гледна точка междупроверовъчният интервал на водомерите е запазен със заповед от 13 октомври 2011 г.
Анализ на прилагането на заповедта ще бъде извършен и в края на следващата година и началото на 2013 г., когато отново ще бъде оценена и възможността за увеличаване на периодичността на проверките на водомерите. Ако резултатите от метеорологичния контрол показват, че несъответстващите водомери са 5% междупроверовъчният интервал ще бъде увеличен. Сега с 18.
Оправомощените лаборатории, които извършват проверка на водомери, са 28 на брой. Информацията за тях е достъпна и е публикувана в интернет страницата на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Оправомощените лица нямат териториален обхват на действие и всеки заявител свободно избира към коя от тях да се насочи.
На база брой извършени периодични проверки през 2010 г. най-голям пазарен дял са имали фирмите „ГАЗ ТЕСТ” ЕООД, София, „АКВА БИЛДИНГ СЪРВИЗ” ЕООД, София, „БОРДЕР” ЕООД, Разград, „ЕНБРА ТЕСТ” ЕООД, София, ЕТ „Хидроком” Пловдив, „ТРАНСКОР” ООД, София, и „”ХИДРОКОНТРОЛ 1” ООД, Пловдив. Ако Ви интересува списъкът на лицата, оправомощени за проверка на водомери, мога да Ви го предоставя.
В заключение искам да отбележа, че Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор няма правомощия и не участва при определяне на цените на проверките, извършени от оправомощени по реда на Закона за измерванията лица.
Мога да дам и допълнителна информация за периодичността на проверката на водомери в други европейски страни. Тя е национално законодателство, поради което практиките с европейските страни са различни в зависимост от спецификите и условията за експлоатация.
Например в Австрия е пет години, както и в България, също така и в Румъния. В Германия и Чехия е шест години, в Унгария и Латвия – четири, в Словакия четири или шест в зависимост от това дали водомерът е за студена или топла вода.
Възможно ли е да не се извършва периодична проверка на водомери? Да, възможно е, ако производителите дават гаранция на водомера, например десет години. Тогава той може да се експлоатира десет години и след това да се смени директно с нов. Въпросът е каква ще е цената на този водомер и при какви условия на експлоатация трябва да се използва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Василев, заповядайте да зададете два уточняващи въпроса към министъра.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, въпросите, които Ви поставяме днес, са от особена важност, тъй като касаят абсолютно всеки български гражданин, всеки е потребител на вода, ако не на топла, то на студена със сигурност и очевидно схемата, по която в момента се работи за контрол върху изправността на измерителните уреди, очевидно тази схема, тази процедура не работи. И това се доказва всъщност от ниския процент на водомерите, които се предоставят за проверка. В национален мащаб – под 15%, за София е още по-нисък. Очевидно трябва да се мисли за някаква промяна.
В този смисъл въпросът ми е дали Вашето ведомство мисли включително и за законодателна промяна, която да ангажира по някакъв начин и ВиК дружествата, съответно концесионерите. Тъй като не винаги гражданинът е в състояние да се справи – сам да си свали водомера, да го заведе в лицензирана лаборатория, след това да си го монтира, след това трябва да вика представител на ВиК дружеството, съответно концесионера да го пломбира. Въобще една доста сложна процедура, която изисква, ако щете и технически познания, и специални инструменти. Мислите ли по този въпрос да бъдат ангажирани по някакъв начин ВиК дружествата и концесионерите, хем да се вдигне и процентът на уредите, които подлежат на контрол, хем и гражданите да бъдат освободени от отговорностите, които имат в момента. Защото, формално погледнато, Агенцията по метеорология може да бъде и административно наказващ орган.
В този смисъл вторият ми уточняващ въпрос е: Вие можете ли да се ангажирате, че при този нисък процент на контрол върху измервателните уреди, когато чисто формално 85% от гражданите са в нарушение, Вие можете ли да се ангажирате, че административно наказващият орган няма да тръгне по къщите на хората да им съставя актове и съответно да издава наказателни постановления? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Василев, нямам готовност сега да поема ангажимента от името на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Готов съм обаче да проверя в допълнително конкретно питане или предложение, което имате.
Що се отнася до проверката, още веднъж подчертавам, че ненамаляването междупроверовъчния интервал, защото разбрах, че това е част от въпроса Ви, поради големия процент на водомери, които са с отклонения – 18%. Дали този процент ще намалее при по-голяма извадка, аз не мога да гадая, но вероятно си заслужава да се направи. Тогава сам разбирате, че още повече средства ще отидат в тези фирми, които правят измерванията. Така че нещата са свързани, но всяко добро предложение, което спестява и обществен ресурс, и средства на гражданите, и увеличава удобството за потребителите на вода Ви обещавам, че ще бъдат много отговорно разгледани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За отношение – народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, от Вашия отговор стана ясно, че трябва да се реши този проблем поради простата причина, че гражданите не носят отговорност за това какви водомери са си купили и че има съответни отклонения за част от тях. Ние имаме инициатива, която бихме могли да Ви предложим като законодателна промяна, която дори може да дойде чрез Вас и от Министерския съвет. Защото, ако не започне час по-скоро тази инициатива, ще остане впечатление в обществото, че едва ли не чрез промяната на водомерите някои иска да наложи извънреден данък на всички български потребители, както ставаше и в предишни години и хората си задаваха въпроси, защо точно в този момент трябва да бъдат сменени табелите на автомобилите или личните карти да бъдат подменени в определен срок, а пък се оказва, че те не отговарят на изискванията на личните карти в рамките на Европейския съюз. Примерът е аналогичен.
За да няма подобни упреци и да не се изтълкува от обществото, че това е извънреден данък, още повече че могат да се правят редица спекулации, защото законодателството не е дало ясни параметри, искаме час по-скоро този проблем да се реши. По съответния начин ще изпратим нашите предложения при Вас, защото все пак Вие сте отговорният министър в този сектор и инициативата трябва да бъде Ваша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Следва въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно работата на Националния съвет за защита на потребителите.
Господин Димитров, имате думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно работата на Националния съвет за защита на потребителите.
Уважаеми господин министър, на основание чл. 173 от Закона за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма се създава консултативен орган – Национален съвет за защита на потребителите. Неговите функции са да: консултира министъра на икономиката, енергетиката и туризма за провеждане на ефективна потребителска политика; изготвя програми за провеждане на потребителска политика; прави предложения чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите; прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите; дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите; обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.
Според чл. 173, ал. 3 от Закона за защита на потребителите Вие сте негов председател, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, отговарящ за политиката за защита на потребителите. Включени са по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.
Според чл. 176 от Закона за защита на потребителите Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, енергетиката и туризма най-малко веднъж на 4 месеца. Следователно откакто Вие сте министър, би трябвало да са проведени няколко заседания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Във връзка с гореизложените факти бихме искали да получим информация: колко пъти, откакто Вие сте министър, са проведени заседания на Националния съвет за защита на потребителите и какви въпроси са обсъждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми четири дами и седем господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Пет дами сме, господин министър. (Реплики от СК. Весело оживление.)
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Вие сте от ръководството – трябва да сте тук така или иначе.
Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, неговият статут и правомощия са уредени в Закона за защита на потребителите. Съветът се състои от председател, заместник-председател и 12 члена, 6 от които са представители на представителните сдружения на потребителите.
С последните изменения на Закона за защита на потребителите, обнародван в „Държавен вестник” на 1 март 2011 г., са променени критериите, на които сдруженията на потребителите следва да отговарят, за да бъдат признати за представителни на национално ниво.
В тази връзка Ви информирам, че съгласно закона до месец май 2011 г. не е имало сдружения на потребителите, които да отговарят на изискванията за представителност, следователно не са излъчени представители и съответно не са провеждани заседания на Националния съвет за защита на потребителите. Това е до месец май 2011 г.
С моя заповед от 28 май тази година сдружение „Българска национална асоциация „Активни потребители” е признато за представително. Въпреки това за свикване на заседание на съвета е необходимо да бъде изпълнена разпоредбата от Закона за защита на потребителите, съгласно която представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, тоест те трябва да са активната страна, но до момента в министерството не е постъпило мотивирано предложение от страна на това единствено сдружение за определяне на негови представители. По тази причина Националният съвет не е конституиран като орган и не е провеждал заседания през втората половина на 2011 г.
Въпреки това обаче аз споделям Вашето виждане, че тази ситуация следва да се промени. Затова, въпреки че признатото за представително сдружение би трябвало вече да е изпълнило законовите изисквания, Ви уведомявам, че до него е изпратено писмо, с което е поканено от мое име да представи в министерството мотивирано предложение за включване на свои представители в състава на Националния съвет за защита на потребителите, така че той да може да заседава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате възможност за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Това наистина е така – от 7 месеца има Асоциация на активните потребители, която е национално призната. Така че би трябвало да се свика такова заседание на този Национален съвет.
Знаем, че основната цел на създадените сдружения е именно да водят политика, която да бъде насочена към потребителите, и то политика, която да защитава интересите на тези потребители, и тя да бъде корективът между потребителите и монополистите. Тоест тази асоциация изцяло ще защитава интересите на малкия и среден бизнес по отношение на тяхното оцеляване, свързано с монополите, които знаем, че така активно се настаниха в България.
За да разгърне своята дейност, своята политика, е необходимо свикване на Националния съвет, който да им даде по-голяма популярност, за да могат да придобият по-голям авторитет в обществото, за да може активните потребители да се обръщат към тях, за да може те съответно да правят предложения – както законодателни, така и да отнасят някакви съвети към този Национален съвет, и най-вече към Вас като негов председател, за да може наистина да се чува мнението на потребителите.
Между другото, в Европейския съюз това се случва. Нещо повече, там тези организации имат възможност дори да водят дела срещу некоректни производители. В тежката финансово-икономическа криза, в която се намираме, знаем, че България до голяма степен е залята с некачествени стоки, наистина е необходимо този Национален съвет да заработи, и то час по-скоро. Знаем, че трябва да се събира поне веднъж на 4 месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, уверявам Ви, че много разчитам на активната позиция на сдруженията на потребителите. В крайна сметка ние имаме едни и същи цели. За да бъде гарантирано, че в тази констелация всички защитават тези интереси, както се очаква от тях и им е възложено по закон, има изисквания в Закона за защита на потребителите към сдруженията.
За съжаление, до месец май тази година, когато Ви казах, че беше одобрено първото изправно сдружение, което е кандидатствало, всички други, които бяха подали заявление, не отговаряха на изискванията поради това, че в ръководните им органи влизаха лидери на политически партии и търговци. Именно от това се опитва да предпази потребителите Законът за защита на потребителите – от дефинирането, конституирането като представител на потребителите на хора, които имат други политически или търговски цели. Сега вече, както казах, това сдружение отговаря на изискванията. Чакахме го, чакахме го, но сега го и попитахме, подканихме го да даде свой представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Петър Курумбашев относно нерегламентирано внесен фалшив сертификат за краен потребител в Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение.
Имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Стойнев, скъпа госпожо Плугчиева, уважаеми господин Гагаузов! Забравих, че Вие сте вече опозиция, господин Иванов. Това е отскоро, затова извинявайте, господин Иванов.
Бих искал, влизайки в стилистиката на господин министъра, обръщайки се лично към всеки един от залата, да Ви задам следния въпрос: вярно ли е, че на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение е бил представен фалшив сертификат за краен потребител?
Знаете, че това е една изключително отговорна процедура. Представянето на фалшив сертификат, особено в рискови държави, е едно изключително сериозно закононарушение.
Вярно ли е, че този сертификат е бил внесен в комисията от неоторизирано за това лице, което в момента е началник на кабинета на един от министрите в настоящото правителство и е внесен по начин, който не съответства на установените процедури за внасяне на подобен документ?
Вярно ли е, че това лице изобщо няма право да внася такива сертификати в тази комисия? Ако смятате, че е извършено нарушение, сезирана ли е според Вас Държавната агенция „Национална сигурност” за това закононарушение? Има ли доклад или проверка от страна на ДАНС? Смятате ли, че трябва да произтекат каквито и да било последици от това действие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, в качеството си на председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение Ви информирам, че за периода, в който председателствам този орган, не е имало случай, в който да е било констатирано, че е представен фалшив сертификат за краен потребител.
Внасянето на заявления за издаване на разрешение, които се разглеждат на заседанията на междуведомствената комисия, се извършва от представители на фирмите – заявители, като в случаите на експорт сертификатите за краен потребител са част от тези заявления.
Заявленията и придружаващите ги документи се подават в Деловодството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и не е констатирано такива да са били внасяни от неупълномощено лице, в това число от началник на кабинета на министър от настоящото правителство.
Що се отнася до сезирането на ДАНС за евентуални закононарушения по отношение на постъпили документи Ви информирам, че преди всяко заседание на комисията упълномощени за това служители на ДАНС лично се запознават с всички постъпили заявления и приложените към тях документи.
В допълнение Ви уведомявам, че представител на агенцията е член на междуведомствената комисия и участва в нейните заседания и във взимането на решения.
И накрая, извън конкретния въпрос, но защото смятам, че е добре да се каже, защото е постижение както на индустрията, така и на комисията, бих искал да отбележа, че на базата на издадени разрешения за износ от междуведомствената комисия през 2010 г. е реализиран експорт на въоръжение на стойност почти 260 млн. евро, като тази стойност значително надвишава стойностите на износа от предходните години, когато тя е била около 140-150 млн. евро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Наистина е добре, ако има такъв доста по-висок резултат, който е постигнат. Това е добре за брутния вътрешен продукт на страната, но ще Ви помоля да направите проверка за периода на мандата на сегашното правителство дали е имало такъв случай. Ще Ви помоля допълнително писмено да отговорите има ли такъв случай и ако има такъв случай дали има проверка в ДАНС и тази проверка какво е установила. Ще Ви помоля като сегашен председател на тази комисия да поемете този ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Курумбашев, ако поставите, макар и в писмен вид въпроса си формулиран точно по същия начин, по който ми го задавате сега, ще получите абсолютно идентичен отговор.
Молбата ми е да прецизирате въпроса. Може би не е точно така, може би не е „внасяне на сертификат”, може би не е „фалшив сертификат”, може би не е „началник на кабинета на министър от настоящото правителство”.
Не искам да Ви заблуждавам или да Ви давам неверен отговор. Просто коректният отговор на Вашия въпрос е такъв, какъвто Ви дадох от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е отново от народния представител Петър Курумбашев. Той е относно изпълнение на решение на Министерския съвет.
Имате думата, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно прочутото решение на Министерския съвет за разрешение да се прави търсене и проучване на природен газ или по-точно на шистов газ, в района на Нови пазар. Това е нещо, което до голяма степен взриви обществеността в тези области като Разград, Силистра, Шумен, Добрич.
В т. 5 от това Решение на Министерския съвет Вие като министър сте оправомощен в едномесечен срок да сключите договор с „Шеврон”.
Ние получихме миналата седмица информация в Комисията по околната среда и водите във връзка с един внесен законопроект, че Вие все още не сте сключили такъв договор.
Въпросът ми е: сключен ли е такъв договор, ако не е – защо? Ако е сключен – да ни предоставите този договор.
Едно от сериозните притеснения, което имаме е в това, че има други компании, които вече имат концесии за проучване. Тези компании имат концесии за проучване за нефт и газ. Дали тези, които имат концесии за проучване на нефт и газ могат да използват същата концесия за добив и на шистов газ? По същество това отново е природен газ. И дали смятате, че е редно да се помисли по това да има отделна регламентация, що се отнася до добива на шистов газ?
Тук искам много ясно да поясня, че сме от една страна, защото и ние бихме искали да има газова либерализация, час по-скоро да имаме колекторни връзки с Турция, с Гърция, да има, живот и здраве, и терминал за втечнен газ, тоест да имаме колкото се може повече възможности.
Разбира се, всичките тези неща трябва да са финансово обосновани, за да нямаме зависимост само от една държава и само от един доставчик, тоест ясно да изразя факта, че излизаме от едни и същи позиции, а не, например, както пише във Вашето становище, което между другото е доста учудващо за министър, че филмът „Газланд” не бил обективен, щото бил направен от хора, които били привърженици на възобновяемите енергийни източници. Не е редно да се прави такова противопоставяне на различни привърженици, на различни технологии – било то на нефт и газ, или пък на други дялове в енергетиката, особено Вие да правите това разделение като министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Аз също не противопоставям по този начин хората. Все пак взех отношение по въпроса, защото самият режисьор на филма Фокс на една пресконференция, когато е притиснат от фактите за лъжите или полуистините, или за неверните неща във филма, казва: „Аз не съм учен, не ме интересуват фактите. Аз съм човек на изкуството, мен ме интересуват тенденциите и противоречията.” Само че когато твоята художествена творба оказва такова голямо влияние, няма как човек да не си зададе въпроса какъв ефект се търси с това.
Конкретно на въпросите Ви.
Вероятно Ви е известно, че решението на Министерския съвет № 427 от 16 юни 2011 г. е прието след проведен международен конкурс по реда и при условията на Закона за подземните богатства от конкурсна комисия, която е назначена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В състава на комисията са включени представители на Министерския съвет, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на финансите.
Също така, господин Курумбашев, знаете, че според българското законодателство се дават разрешения за проучване на нефт и природен газ, без да се уточнява по каква технология. Това каква технология се използва, се вижда в работната програма, която представя получателят на разрешението. Концесия е, когато започне добив, а когато се прави проучване, се казва разрешение по нашето законодателство. Когато титулярът на разрешението представи работната си програма за одобрение, тогава вече се вижда точно каква технология се използва. Това е и смисълът на необходимостта да се подпише договорът, защото тогава това ще бъде основание да се представи работна програма, която да мине всички проверки, включително и екологичните. По този договор преговорите са в напреднала фаза, остават някои доуточнения относно прилагането на българското данъчно законодателство.
Що се отнася до срока в т. 5 на РМС № 427, той е инструктивен, а не преклузивен. Министерският съвет допусна предварително изпълнение на решението в т. 8 от същото, тъй като счита, че отлагане на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на страната и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.
Пак отварям скоба – имате право и съм съгласен, че си заслужава проучването и добиването на природен газ с конкретни технологии да бъде по-конкретно и изрично регламентирано, защото е ясно, че те така или иначе трябва да минат през тънката цедка и на общественото внимание, и на екологичните изисквания, така че това го приемам. Такава е съществуващата рамка на нашето законодателство, когато започнахме тези конкурси, а това е факт и в почти всички останали европейски страни.
Решението на Министерския съвет беше обжалвано пред Върховния административен съд от Зелената партия, от кмета на община Нови Пазар. Апропо, кметът, който обжалва решението – той беше на БСП, загуби изборите, а този, който спечели изборите, мисли, че пак е подкрепен от БСП, се изказва в подкрепа на проучванията.
На 14 декември 2011 г. ще се проведе първото заседание на тричленен състав на Върховния административен съд за разглеждане на жалбите. Отделно от другите жалби, Българската фондация „Биоразнообразие” и Институтът за зелена политика обжалваха и допуснатото предварително изпълнение, но определеният от 4 октомври 2011 г. петчленен състав на ВАС окончателно потвърди допуснатото предварително изпълнение.
Имам още около по-малко от страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще можете после в дупликата да продължите. Да спазим процедурата.
Господин Курумбашев, заповядайте да направите репликата и след това господин министърът ще може допълнително да изложи съображения във вид на дуплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Нямам нищо против да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, да спазваме правилата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз лично нямах нищо против господин министърът да завърши отговора си, но господин Шопов е един екзактен и стриктен председател.
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Трайков! Преди малко имах възможност да Ви запозная с публикация в един уважаван, сериозен сайт, който е на петролната и газовата индустрия в Северна Америка. Там примерно имаше съобщение, че канадската компания „LNG Energy” ще сключи договор с „Трансатлантик петролиум”, която пък е американска компания, с нейно подразделение, за да придобие 50% дял в бъдеща концесия за добив на шистов газ. Може и да не е прецизен изразът, който е ползван в самото съобщение. Може и да има някаква степен на недостоверност на това съобщение, но според мен се открива възможност тези, които имат вече концесии или разрешителни за проучване за нефт и газ, да използват това приплъзване в законодателството и да ги ползват за шистов газ. Според мен е редно да се предвиди в нашето законодателство отделна процедура, не само поради големия обществен интерес, а преди всичко поради това, че трябва да си защитим интересите като държава.
В този ред на мисли искам да Ви попитам: бихте ли инициирали такива поправки в нашето законодателство? Бихте ли инициирали поправки в такъв законопроект – да се огласява съдържанието например на промивната и на хидроразривната течност? Нещо, което е също въпрос на сериозен коментар.
Исках само да Ви кажа за Нови пазар. Кметовете на Нови пазар не са от БСП, те са от Нови пазар. Аз бях на сесия на Общинския съвет, където за решението да се направи екологична оценка и след това да се вземат подобни решения на Министерския съвет от 16 общински съветници 15 гласуваха „за” и 1 „въздържал се”. И не бяха всичките хора от БСП, но всички хора, които гласуваха там, бяха от Нови пазар.
Аз съм сигурен, че и преди изборите, и след изборите ще се вземе едно и също решение. Това не е решение, което е свързано с изборите. Въпросът е: в момента има ли фирми, които имат разрешително за проучване на нефт и газ, които да ползват това разрешително за проучване на шистов газ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика на многото въпроси, които бяха поставени.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Курумбашев, уверявам Ви, че дори и сегашното законодателство не дава възможност да се използват технологии, различни от тези в работната програма. А знаете, че за да се проучва за шистов газ, е необходимо да се прилага хидравличен удар. В разрешенията и в концесиите, които са давани на фирмите, които вече търсят газ в България, такъв елемент в работната програма няма, което означава, че ако те го направят, ще са в нарушение на одобрението. Въпреки това, както вече казах, нямам нищо против всичко това да бъде изведено отделно на по-видимо място.
Що се отнася до договора, който в момента се подготвя. Предварително публично обявяване на съдържанието не е удачно, разбира се, доколкото преговорите продължават и съдържа елементи и на преговорни позиции, и на търговска тайна. Позицията обаче, която ние отстояваме с компанията и в този договор, е, че клаузите за конфиденциалност следва да позволяват максимална част от съществените текстове на договора да могат да бъдат направени публично достояние, защото знаете, че ако това не се предвиди, след това е необходимо изрично съгласие на двете страни те да бъдат публикувани. Отсега мога да Ви уведомя, че договорът съдържа изисквания към титуляра на разрешението задължително да изпълни предложената от него програма за търсещо-проучвателни работи, с която е определен за титуляр, да изпълнява дейностите, като спазва действащото българско екологично законодателство, да прилага най-съвременни методи и технически средства, да изпълнява финансовите си задължения, да внесе необходимите гаранции за изпълнение на програмата си, както и за обезпечаване изпълнението на дейностите по опазване на околната среда, включително и рекултивацията на нарушени терени.
И нещо много важно, дами и господа, господин Курумбашев, в съответствие с принципа от Закона за опазване на околната среда замърсителят плаща за причинените вреди. Титулярът носи неограничена отговорност за евентуално причинени от него екощети и на 100% заплаща разходите по възстановяване на околната среда.
За пореден път обръщам внимание, че към започване на проучванията титулярът може да пристъпи единствено и само след като не само подпише договора, а изготви и представи работна програма и тя бъде одобрена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос от Иван Николаев Иванов относно опасността България да не получи европейски средства за 2011 г. за реализацията на междусистемни ... (Народният представител Георги Терзийски иска думата за процедура.)
Заповядайте за процедура, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря Ви, господин Шопов.
Вчера при гледането на Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, при гласуването на § 6 бе предложено поименно гласуване в залата със ставане и обявяване на името за това кой е „за” и кой е „против”. Тъй като не беше прието, днес в медиите четем, че един независим народен представител е гласувал против § 6, с който се въведе пенсионната реформа.
Ето защо аз искам да освободя от притеснение и отговорност останалите народни представители, които са независими, и да обявя, че този независим народен представител, който гласува против съм аз – Георги Терзийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Много странни процедури правите, господин Терзийски. Такава практика досега не е имало в българския парламент – постфактум някой да излезе и да прави изявление как е гласувал и как не е гласувал за отминали законопроекти. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Това остава на Вашата съвест като депутат, като злоупотреба с възможността за процедура.
Продължаваме с въпроса на Иван Николаев Иванов относно опасността България да не получи европейски средства за 2011 г. за реализация на междусистемни газови връзки със съседните страни.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разговорът за междусистемните връзки на България с Вас водим от началото на мандата Ви. Има обаче един нов момент от изминалата седмица. Европейската комисия ежегодно преразпределя евросредства от проекти, които закъсняват, към проекти, които очевидно се реализират по-успешно. Това се прави за по-ефективно усвояване на европейските пари.
Уви, заради оперативно закъснение на проектите за междусистемните връзки с България и Гърция, средствата за тях за 2011 г. ще бъдат прехвърлени, не заличени, но прехвърлени за 2012 г.
Искам да отбележа, че тези два проекта са част от Програмата за възстановяване, която Европейският съюз въведе след газовата криза в началото на 2009 г. Седем са проектите, които са в закъснение – два от тях са изброените от мен.
Господин министър, по този повод се обръщам към Вас със следния въпрос: на каква фаза е реализацията на междусистемните връзки и има ли връзки, които вече са във фаза на строителство? – ако говорим за фазата, в която се намират, само ако има някакви промени в последните три месеца, господин министър, защото преди това Вие бяхте отговорили на мой колега и аз съм се запознал с отговора. Има ли свободен капацитет тръбопроводът Ей ти джи ай за доставка на газ за България? Той е свързан с едната от междусистемните връзки. Има ли опасност поради забавяне на проекти България да бъде лишена от финансовата помощ от Европейската комисия? В крайна сметка кой носи отговорност за забавянето на проектите? Какви мерки ще предприемете за тяхното ускоряване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, въпросът за междусистемните газови връзки е винаги актуален и ще бъде актуален докато не започнем да получаваме газ от тях. Не само защото са едни от най-важните за икономиката и националната ни сигурност, дори и не заради особената им актуалност през последните дни, а защото според мен те са наша национална кауза.
В края на септември от тази трибуна в отговор на въпрос на господин Петър Димитров обясних, че нашето правителство е първото след 1990 г., което започна работа и по четирите газови връзки – с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния – едновременна работа по тяхното проектиране и изграждането на преносни газопроводи с обща дължина 425 км, от които около 300 на българска територия.
За три от проектите има осигурено европейско кофинансиране; за интерконекторите с Румъния и Гърция – съответно 9,45 млн. евро, за този със Сърбия – два милиона и половина за предпроектно проучване и попълване на апликационна форма към комисията, и над 50 млн. евро за строителство.
За изминалите два месеца и половина оттогава насам мога да отбележа, че работата и по четирите проекта е много интензивна и е постигнат видим напредък. Строителните дейности по румънската връзка ще стартират след броени седмици, за гръцката – през третото тримесечие на 2012 г.
Колкото до европейското финансиране на газовите проекти, ние наистина решихме да задържим засега искането за възстановяване на сума и причината е, че за тръбата от Комотини до Стара Загора бе договорена смяна на бенефициента на финансирането. Съвместната Компания „Ай Си Джи Би” АД е вместо акционерите. Към момента проектът може да започне да усвоява средства по гранта, тъй като вече са налице допустими разходи. Колегите обаче са решили да изчакат промяната на решението на Европейската комисия, което да позволи директни плащания към „Ай Си Джи Би”, което се очаква още януари 2012 г. Това именно е причината средствата, предвидени първоначално в бюджета на Европейската комисия за 2011 г. да бъдат прехвърлени за 2012 г., и именно това е отразено в документите, цитирани от господин Калфин тези дни, които, подчертавам, нямат нищо общо с ИСПА.
Последните проверки на Европейската комисия от 16 септември са категорично положителни и за работата ни по гръцкия, и за работата ни по румънския интерконектор.
Задавам си обаче въпроса защо господин Калфин, откривайки това прехвърляне на средства, не потърси допълнителна информация, а започна публично да сипе несъстоятелни обвинения. Бих разбрал подобна риторика, ако тя се случваше преди изборите. Сега започва да изглежда единствено като фрустрация на загубил кандидат в чисто политическа надпревара. Колегите от проектната компания за гръцката връзка и от „Булгаргазтранс” веднага след изявлението на господин Калфин се свързаха с партньорите си от Главна дирекция „Енергетика” на Европейската комисия и оттам потвърдиха, че не са предприемани абсолютно никакви стъпки за пренасочване или спиране на средствата за връзките с Гърция и Румъния. Проявили са сериозен интерес към източника на тиражираните у нас версии, включително и защото и партньорите ни са ги питали по повод изказванията на господин Калфин.
Искрено вярвам, че по този въпрос всички сме в една лодка и не е здравословно сами да си я клатим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, заповядайте за реплика в рамките на две минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, колкото и малко да сте в залата! Уважаеми господин министър, прочетох Вашето опровержение, което направихте, но има два момента, на които искам да се спра.
Вие заявявате, че трябва да се извърши официално смяната на бенефициента. В отговор преди три месеца ясно казвате, че дружеството - нов бенефициент в съответната компания, е регистрирано на 5 януари 2011 г. Считам, че е проявена мудност, включително от българска страна да се изиска Европейската комисия да нотифицира новия бенефициент, за да може да се плащат разходите.
Второто, което заявявате и за мен е притеснително, като казвате, че средствата, които са фактурирани, са за малки суми. Малките суми отговарят на малко дейности.
Очевидно необходимо е ускоряването на тези проекти.
Не ми отговорихте на един въпрос, който за мен е също много важен: след като строим тази връзка с Гърция, има ли свободен капацитет за нея? Пред мен са картите на газопреносните мрежи както на Турция, така и на Гърция. Фактически се дава, че след като тръбата има капацитет от порядъка на малко над 11 милиарди кубически метра годишно, 8 милиарда са предвидени за Италия, 2,8 милиарда са предвидени за Гърция, за България остават няколкостотин милиона кубически метра, което всъщност е работа само в авариен режим, когато България има спешна нужда да й се подаде газ, а не с нормална междусистемна връзка.
Веднага минавам и към темата общо за междусистемните връзки, защото има една, която е абсолютно необходима и е най-кратката връзка – това е междусистемната връзка с Турция.
Господин министър, Вие казвате, че няма забавяне. Пред мен е докладът, който е изготвен от вашето министерство, в който като газови инфраструктурни проекти и за връзката между България и Турция се заявява, че е подписан Меморандум за разбирателство в началото на 2010 г. и че проектът се намира в идейна фаза и е планирано първият етап да бъде в експлоатация 2013 г., което е абсурдно. Аз считам, че Вие няма да кажете, че 2013 г. ще я има тази връзка.
Господин министър, имам впечатлението, че вашият екип работи изключително мудно. Резултатът от това ще бъде, че до края на Вашия мандат ние ще останем зависими единствено от „Газпром” за доставките на газ. Това не трябва да се допуска. Това не е в интерес на нашите национални приоритети.
Затова Ви моля: нека бъдат ускорени тези междусистемни връзки! Това отговаря на националната ни отговорна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за реплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Иванов, няма да имам време да отговоря на всичките Ви въпроси. Все пак си мисля, че ако свършим това в течение на един мандат, то нашата работа ще е свършена, защото компенсира нещо несвършено от десетилетия.
Дали може по-бързо? Някога нещата могат да се случат и по-бързо. Факт е обаче, че вече по всички проекти, с изключение на турската връзка, където тя винаги е била в идеен проект, но вече е в идеен, който е близо да началото на конкретни работи, защото компаниите „Трансгаз” и „Боташ” вече знаят какво искат от политиците, за разлика от Меморандума през 2010 г., който беше недостатъчно обвързващ.
По отношение на капацитета на гръцката връзка.
Първо, ако въпросът Ви е за капацитетът на самия интерконектор, тогава със сигурност, разбира се, капацитет за България има. Само че Вие не ме питате за това, а ме питате за капацитета на тръбата, която води към началото на тази връзка и след това цитирате продължението към Италия на ICGB и други фактори, които в момента не са основно наша грижа, защото това дали ще има ICGB въобще или не зависи основно от Гърция и Италия. А пък ако тръбата не е с достатъчен капацитет до началото на интерконекторът – между другото в споразумението между Азербайджан и Турция се дава право и на азербайджанската компания, по своя преценка, да инвестира в развитието на турската газопреносна система, за да се реши именно, ако се появи тясно място на турска територия.
Така че въпросите не са никак прости и ангажират освен нашата и много други държави, и Комисията, но въпреки трудностите смятам, че постигаме забележителен напредък по всички конкретни проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговорите, които дадохте.
Преминаваме към отговори на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Първо ще отговори на питане от госпожа Меглена Плугчиева относно усвояване на средствата от фондовете за Регионално развитие, Социалния и Кохезиония фонд.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Дончев, от официалната справка, която представихте в Парламентарната комисия по мое искане за изпълнение на прогнозата, която сам сте заложил с вашия екип за 2011 г., става ясно, че изпълнението, за съжаление, е незадоволително, да не кажа тревожно. По данните, които представихте, договарянето за 2011 г. на средствата по всички фондове е 77%, а разплащането е на 53%. Много се надявам, че в последните няколко дни, след представяне на справката, има известно завишение.
Данните на Европейската комисия показват, че в таблицата сред 27 страни членки от пред-предпоследно 25-то място, сега сме слезли, за съжаление, на тъжното 26-то място. Даже и Румъния ни изпреварва.
Тъй като става дума за общо изпълнение по фондове, за това ще си позволя да задам въпросът конкретно и по програми. По данните, които са представени, официално са разплатени или са усвоени 18,61%. По различните фондове ситуацията изглежда тревожна, като трябва да кажа, че Фондът за регионално развитие общо-взето най-добре усвоява средствата. В Европейският социален фонд ситуацията е повече от тревожна. Като говорим за правилото n+3, това означава за периода 2008-2011 г., нещата изглеждат незадоволително, а за Кохезионният фонд там ситуацията е повече от подозрителна, защото за годините 2009, 2010 и 2011 имаме насреща само кръгли нули.
Първият конкретен въпрос, господин министър, е за тези 140 млн. евро, които по правилото n+3 остава да усвоим до края на тази календарна година. Разбирате, че имаме 10 или 15 дни. Допреди няколко дни тази сума стоеше официално, че трябва да бъде усвоена до края на календарната година.
Очаквам от Вас да дадете отговор имаме ли реалните шансове и капацитет тези средства да ги използваме, да ги усвоим или как стоят нещата, защото това е една сериозна сума? При условие, че сме в една тежка криза и при условие, че това е единствения финансов наличен ресурс и да не го използваме, да не го оползотворим, това граничи с нещо повече от неумение, нежелание или да не говоря за управленска слабост. Очаквам Вашият отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, на първо място ми се ще да Ви призова да променим малко лексиката, когато се говори по темата, свързана с фондовете на Европейския съюз. Нямам предвид само емоционалните термини, имам предвид основната дума, която се използва – „усвояване”. Да Ви призова да се опитаме да я подменим с думата „използване”, защото „усвояване” като че ли повече е свързано с процесите в стомашно-чревния тракт, а „използване” реферира към полза. Аз държа именно на акцента, свързан с ползата.
Благодаря Ви за въпроса и за възможността да разсея тревогата, която се е събрала у Вас. Прегледът на текущото изпълнение по 7-те оперативни програми показва, че към края на месец ноември са платени суми в размер на близо 2,8 млрд. лв., което представлява около 18% от бюджета на програмите.
Позволете ми да Ви припомня, че 10% беше цифрата в края на 2010 г. и 2% – към края на 2009 г.
Към 30 ноември тази година размерът на договорените средства възлиза на над 9 млрд. лв. или 58% от бюджета. Само напомням, че 37% бяха данните към края на 2010 г. Посочените по-горе цифри категорично показват, че както договарянето, така и разплащането са нараснали съществено през 2011 г. Същевременно не бива да забравяме, че до края на годината остават няколко седмици отчетен период, като посочените по-горе цифри ще бъдат допълнително подобрени.
Пряко по отношение на въпросът Ви: дали България ще загуби средства? Искам да подчертая, че през настоящата година не съществува подобна опасност.
Сертифицираните към края на месец ноември разходи по всички оперативни програми превишават значително нивата, които българската държава трябваше да сертифицира до края на 2011 г. Тоест и по трите фонда – Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, както и Европейският социален фонд, България няма да загуби средства през настоящата година.
Реалното изпълнение на сертифицираните разходи към 30 ноември е 1 млрд. 172 млн. евро, от които европейско финансиране – 936 милиона. Тоест декларираните разходи към Европейската комисия вече възлизат на близо 15% от бюджета на всички програми при 6% към края на 2010 г.
С най-висок ръст на сертифицираните разходи през 2011 г. спрямо края на 2010 г. са следните програми:
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – ръст пет пъти;
- „Транспорт” – ръст четири пъти;
- „Околна среда” – ръст три пъти;
- „Техническа помощ” – с еднократен ръст.
В допълнение по програмите – вече са сертифицирани разходи, които покриват напълно заложената цел за избягване загуба на средства и през 2012 г., а именно:
- по Оперативна програма „Транспорт” са сертифицирани 131% спрямо целите за 2012 г., което означава с 31% над праговете към споменатия период;
- „Конкурентоспособност” – 112%, тоест 12% над прага за 2012 г.;
- „Административен капацитет” – 111%.
При запазване на тренда за сертифициране на разходите съм убеден, че и по останалите четири програми няма да има проблеми с усвояването на средствата до края на 2012 г.
На въпроса Ви по фондове: към края на месец ноември по Европейския фонд за регионално развитие са сертифицирани 532 млн. евро. Европейското съфинансиране препрати 595 млн. евро до края на 2012 г., подчертавам отново. Това означава, че по Европейския фонд за регионално развитие са сертифицирани 89% от прага за 2012 г. По Кохезионен фонд праг 2012 процентът е 70, по Европейския социален фонд прагът е 60%. Повтарям – по целите за 2012 г.
Ясно е, че посочените по-горе данни се дължат на значително подобрените темпове за бенефициране и сертифициране на разходите през настоящата година, като ярко доказателство за подобрения капацитет на всички управляващи органи, сертифициращи органи. Разбира се, не бива да забравяме и бенефициентите, тези, които реално използват средствата и искам да използвам повода специално да им благодаря за положените усилия изобщо през тази година.
В допълнение бих искал да ви уверя, че се мисли в перспектива. По-значителна част от програмите очаквам през 2012 г. да са договорили над 90% от бюджетите си. Предвижда се и през следващата година да стартира използването на експертизата на международните финансови институции, което допълнително ще подобри ситуацията.
В заключение искам да ви призова да спрете да коментирате как България се срива надолу и надолу в класацията. Ако всичките коментари по темата бяха верни, България към момента трябваше да е на минус 16-то място, а не на 27-мо, 26-то или 25-то, което разбира се категорично не отговаря на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, имате думата за два допълнителни въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря господин председател.
Господин Дончев, на Ваше място щях да бъда малко по-скромна. Явно това не Ви е присъщо.
Не получих конкретен отговор на зададените въпроси: защо сме на 26-то място? Когато човек е на последно и предпоследно място, трябва да направи анализ защо е там и как да излезе от дъното на таблиците и как парите да стигнат до българските бенефициенти, до малките и средни предприятия, съответно до общините, до аграрните, земеделските производители.
Не прилагайте този менторски тон тук да ме призовавате да не разпространявам фактите такива, каквито са.
Конкретно, отворете си Вие справките и вижте, че когато другите усвояват по 46%, на Вас може и да не Ви харесва думата, както искате я интерпретирайте – „използвани средства”, „вложени средства”, фактът е, че Литва има 46%, Швеция има 41%, Естония има 39%, а България е на 18%, които Вие потвърдихте, а пък аз обявих. Това е твърдото 26-то място, а наследихте от предното правителство, така нареченото 14-то място в таблицата.
Молбата ми към Вас е да престанете да използвате това сравнение с 2009 г. Естествено, че когато стартират едни програми е съвсем нормално, да не се плаща от първия ден. Вие това го знаете и продължавате да манипулирате цялата общественост с тази абсолютно нелепа фразеология. Естествено е, че в началото на една програма се правят първо проекти, след това се изпълняват и след това се разплащат.
Искам да Ви обърна внимание, че в период 2008-2009 г. са договорирани 27% от всички средства за периода 2007-2013 г. А през Вашето време – за две години и половина, за два пъти повече време, сте успели да договорите само 25%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Добре е, че оттук поемате ангажимент и мисля, че до края на годината няма да се загубят никакви средства.
Но аз искам да ми отговорите на въпроса: какво се случва с „Човешки ресурси”? Какво се случва с Оперативна програма „Околна среда”? Защо отчитате 112% по „Конкурентоспособност”, когато една стотинка не е влязла в джоба на нито едно от малките и средни предприятия? Това е само едно финансово жонгльорство, което прилагате.
Трябва да дадете отговори и Вие много добре знаете, че това са закъсващи програми, като „Околна среда” на първо място.
Ако работи нещо, това е Оперативна програма „Регионално развитие”.
Завършвам, господин председател.
Това прави чест на министър Лиляна Павлова и на Оперативна програма „Транспорт”.
Но погледнете какво се случва в земеделието, където изобщо средствата не стигат до бенефициентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, има строга процедура.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Прав сте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо Плугчиева, мисля, че съвсем изчерпателно, коректно, ползвайки количествени данни, отговорих на въпросите, които бяха зададени. Моля в полза на коректността на тона и на диалога да уточните последно на кое място сме, защото в първото си питане казахте, че сме на 27, след това – на 26-то. Последно от Ваша гледна точка, на кое място сме?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): По официални данни на 26-то.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Също така по официални данни на Европейската комисия абсолютните шампиони по сертифицирани разходи са Прибалтийските републики, където средният процент сертифицирани разходи е около 30-31%.
България, както казах, в момента е с 15%. В дъното на тази относителна класация се намира съседна Румъния с 3,8% сертифицирани разходи. Това е ярко доказателство, къде стои България. България се движи близо до средноевропейското ниво, като непрекъснато отбелязва ръст. Признавам си, мен най-много ме вълнува не мястото ни в класацията, радостен съм, че в последните месеци Българя успя да изпревари и стари държави членки като Италия, мен много ме интересува реалният ефект от използването на средствата тук.
Какво се случва с Оперативна програма „Конкурентоспособност”? Това е отраслов въпрос, който мога да коментирам в рамките на сепаративно питане. Все пак искам да Ви припомня, че разплатените средства по „Конкурентоспособност” са близо 23%, като само част от тези средства е финансовият инструмент ДЖЕРЕМИ. Колкото до Оперативната програма „Транспорт”, която споменахте, използвам повода да напомня, че там вече имаме договорени над 72% от средствата и имаме плащания над 20%, което според мен са окуражаващи резултати.
Нека да си служим с цифри, а не с такива обобщаващи констатации, че нито лев не е влязъл в българските общини или в българския бизнес.
Наред с това, аз пред вас ще призная, че все още българската администрация има потенциала за подобряване на работата.
Аз съм убеден, че всички структури, като почнем от българските общини и стигнем до отговорните министерства и агенции, могат още. Затова усилията ми да покажем още по-добри резултати, ще продължат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, госпожо Плугчиева, за отношение по отговора на допълнително поставените въпроси.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Господин министър, винаги съм призовавала темата за еврофондовете да не се политизира и да бъде наистина национална кауза.
За съжаление, Вие нарушихте този принцип, което е жалко. Жалко е особено в условията на криза, когато този ресурс по най-бързият начин трябваше да стигне долу до хората, до малките и средни предприятия, до земеделски стопани, съответно до общините и да не изреждам всички бенефициенти.
Вие сам признавате пропуските, слабостите и във все повече влошаващото се състояние на административния капацитет, защото тече един непрекъснат процес на продължаване на освобождаване на качествени експерти и замяната им с млади неопитни, но партийно верни.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (от място): Не е вярно.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Как да не е вярно? Отидете в Министерство на земеделието. Вие бягате от темата аграрен фонд. Хубаво е, че комисията и Брюксел ще включат най-сетне тази програма в общата стратегическа референтна рамка и няма къде да се бяга, защото тази програма ще бъде заедно с всички останали фондове.
Но не ми отговаряте на въпроса за Оперативна програма „Рибарство”. Не се чува нищо. Нещата вървят повече от зле.
Не отговаряте нищо за трансграничното сътрудничество и с Румъния, и с Турция, нещата вървят надолу и когото и да попитате от тези, които са започнали проекти, единствено търпят негативи, а не се стига до никакво реално изпълнение на проекти.
В „Човешки ресурси”, в тази удвоена безработица, не се прави необходимото, за да може да се помогне на пазара на труда и да се намали безработицата, особено при младите хора.
Виждате, че се придържам коректно към фактите. Там, където има прогрес в Оперативна програма „Регионално развитие”, е безспорно. В Оперативна програма „Транспорт”, където нещата бяха много зле, благодарение на министър Московски има много сериозен напредък. Направете така, че не само да четем цифрите. Да не говорим, че сме на предпоследно място в таблицата, но не това е важното. Важното е парите да стигнат долу – в българската икономика, и в българското земеделие.
Господин министър, това е Вашата отговорност. Прекаленото самочувствие няма да свърши работа. Намерете начин за диалог и за ползване потенциала на всички, които могат да помогнат в тази кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, има още един въпрос към министър Дончев. За да може да бъде зададен, ще продължим с въпрос на Михаил Миков относно възстановяване на средствата на общините за направени разходи по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – Проект „Развитие и реализация”.
Заповядайте, господин Миков, за да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин министър, слушах Ви, пречи ни лексиката да спрем да коментираме и да си служим с цифри. Извадих тези послания от предишния Ви отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, моля да се съсредоточите на Вашия въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ: Помолих да ми дадете 30 секунди повече.
Затова въпросът ми е съвсем точен. На община Брегово за месеците юли, август, септември, октомври – четири месеца по около 90 000 лв., се дължат 360 000 лв.; на община Бойница – 11 200 лв. забавени; на община Грамада – 60 000 лв. забавени; на община Макреш – 24 000 лв.; на община Кула – 18 000 лв. Това са хора, които всеки месец трябва да си получават заплатите. Това са общини в най-бедния регион на Европа – някои от тях управлявани зле. От община Видин все още не съм получил информация, защото тя е най-голямата. Някои от тях са принудени да теглят кредити и да оскъпяват, за да плащат заплатите на тези хора, които са по Програма „Развитие на човешките ресурси”, и по-специално по Проект „Развитие и реализация”.
Забавеното плащане обезсърчава тези общини да участват в следващи европейски програми и проекти. Защото те в един момент разбират, че като не си изпълняват договорите, не се превеждат редовно средствата. Това ги натоварва допълнително с други разходи. Да не говорим какво е положението на тези хора на минимална работна заплата, които накрая на месеца не получават заплати – работили са, не получават. Събират се общинските съвети, гласуват, търсят пари, търсят кредити – въобще едно живо чудо от това забавяне на плащанията.
Затова съм си позволил да Ви задам конкретния въпрос: какви са причините за забавяне изплащането на тези средства? Специално Вие като министър на еврофондовете или някой друг министър ще предприеме мерки това да се случва регулярно? Сега Ви задавам въпроса, но този проблем стои от една година. Всеки път, където в общините имат пари, предходни остатъци – гласуват, уплътняват, търсят кредити. Дайте да решим този въпрос, за да се знае, че няма нужда да се задават такива въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, в полза на това, което призовах преди малко – точност и конкретност, ще Ви оставя на банката тук копие от моя отговор, съпроводено с една таблица, за чието съдържание ще Ви информирам след малко.
Въпросът Ви е свързан с възстановяване на разходите на общините от Видинска област по Проекта „Нов избор – развитие и реализация”, финансирано от Оперативна програма „Човешки ресурси”. Няма да обяснявам каква е механиката на проекта, а само ще маркирам, че се предвижда възможността да се предоставят средства в размер на минимална работна заплата за период до дванадесет месеца, но не по-малък от девет месеца. Самата схема предполага работодателят (в конкретния случай общините или общинските предприятия), първо, да изплати дължимото месечно възнаграждение, тоест договорената заплата, преди да може да поиска възстановяване на направените разходи от Агенцията по заетостта. Така работи тази схема. За тази цел, разбира се, е необходимо общината или предприятието да разполага с определен вътрешен бюджетен ресурс.
Съвсем конкретно. Към момента по въпросната схема на територията на област Видин се реализират 44 договора за заетост с общини и общински предприятия, от които 12 договора – община Белоградчик; 6 договора – Брегово; 8 договора – Видин; 4 договора – Грамада; 3 договора в община Димово; 3 договора – Кула; 1 договор – Макреш; 7 договора – Чупрене.
Съгласно подписаните от общините и общинските предприятия договори за осигуряване на заетост, работодателите задължават да предоставят в дирекция „Бюро по труда” искане за плащане, придружено със заверени от съответните длъжностни лица документи в срок до 5 работни дни след превеждане на работните заплати. Средствата на работодателите се възстановяват в срок до 20 работни дни, след представяне на вярно попълнени, оформени и приети документи. Тъй като справката за съответните общини би отнела много време, аз ще Ви я оставя в писмен вид.
Ще си позволя да анализирам, че според данните, с които разполагам и според справките, които изисках, не са налице случаи за забавяне на изплащането на средствата. Има случаи на върнати допълнително за допълване или за коригиране документи, където са открити пропуски. Има случаи, което е голямата ми тревога, че все още са налице общини от област Видин, които до момента не са внесли искания за възстановяване на средствата за работни заплати към месец октомври и месец ноември, като са налице отделни случаи от месец август 2011 г. Както казах, в приложение на разговора, който водим, Ви оставям детайлна справка.
Ако Вие имате информация за действително нередни действия от страна на администрацията, суми, които не са възстановени в срок, което не се показва от справката, с която разполагам, моля да ме информирате.
Моля да имате предвид, че част от случаите – един не чак толкова малък процент, е свързан с връщане на документи и искане за представяне на допълнителни документи, или за коригиране на неправилно попълнени документи. Благодаря. Оставям справката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за справката. Ще се запозная подробно с нея.
Ето един конкретен случай за община Брегово. За месец юли дължимата сума е 36 665 лв., за месеците август, септември, октомври, ноември, забележете, четири месеца по 90 000 лв. – 360 000 лв., или общо 396 665 лв. Дайте да видим тази община, за да решим проблема с нея.
Моята втора молба е: помолете администрацията да обучава, да подпомага за тези справки. Освен че Видинският регион е най-бедният, административният капацитет е изключително нисък. И понеже централните администрации се изтеглиха от тези периферии на България, едно отиване до Монтана, където се намира администрацията, е още по-тежко.
Молбата ми е: нека да видим какво ще направим, защото знам как е по договор, че те първо плащат. Едно обаче е да платиш и да ги възстановят в тези срокове, за които Вие говорите, друго е четири-пет месеца да не се възстановяват. За една малка община тези средства са трагедия, а да не говорим за тези хора, които чакат да посрещнат Коледа.
Аз Ви благодаря и Ви моля специално за община Брегово – това, което казвам, да го проверим, за да видим каква е причината. Да решим въпроса, за да си получат хората парите, защото в един момент те спират. Един-два месеца забавяне, добре, покриват някак, ама вече три-четири месеца – няма как, и работещите хора не получават пари. Така че нека се опитаме да решим тези въпроси, за да няма проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, желаете ли дуплика? Да.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Миков, позволете ми да припомня, че нормативно установения срок е 20 работни дни, което в повечето случаи означава близо един календарен месец за възстановяване на средствата, и този срок не би трябвало да се надвишава, ако всички предоставени отчетни документи са добри, без дефекти и, разбира се, администрациите си вършат работата.
Конкретно за Община – Брегово. Тя е внесла в периода 15-30 ноември искания за плащания за месец юли, по пет от договорите за осигуряване на заетост. По един от договорите не е внасяно искане за плащане, въпреки че лицата са наети на работа, считано от 1 септември тази година. Искане за възстановяване на средства по друг договор – няма да изчитам номера, е внесено на 10 октомври. Поради установени пропуски в отчетните документи работодателят е уведомен писмено за отстраняване на грешки в предоставените заповеди за отпуски и болнични листи. Общината е предоставила допълнително документите на 14 ноември и на 6 декември, тоест преди три дни, средствата са възстановени. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Допълнително искам да Ви информирам, че с цел по-бързото възстановяване на средства – това е един призив, с който аз изцяло се солидаризирам, никой не е казал, че то трябва да се извършва обезателно на деветнадесетия и двадесетия ден на 20-дневния срок, е направена една промяна – счетоводната дейност по обработка на документите вече се извършва на регионално ниво, в дирекциите, което се надявам значително да ускори възстановяването на средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър.
Колеги, с това се изчерпва времето за Парламентарния контрол.
Следващото заседание ще се състои на 14 декември, сряда, от 9,00 ч. – редовно заседание.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев
Митхат Метин