Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Проект за работата на Народното събрание за периода 14-16 и 21 декември 2011 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за лиценз между Австралийския съюз, представляван от Департамента по здравеопазване и застаряване, и Република България, представлявана от Министерството на здравеопазването, относно определени права на използване на Класификационната система AR-DRG. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е приет на първо четене на 30 ноември 2011 г. (Приложение към Договора – Схема на договореностите, е класифицирано с гриф за сигурност „Поверително”), което налага по аргумент от чл. 40 от нашия правилник закрито заседание.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 23 юни 2011 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 24 ноември 2011 г. – точка първа за четвъртък, 15 декември 2011 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
5. Ново обсъждане на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 253 от 12 декември 2011 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. – точка първа за петък, 16 декември 2011 г.
6. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 30 ноември 2011 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 23 ноември 2011 г.
8. Второ четене на Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 17 ноември 2011 г.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Грузия, от друга страна. Вносител е Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Румъния относно презгранични операции за Air Policing. Вносител е Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 9 декември 2011 г.
12. Парламентарен контрол, предвиден за 16 декември 2011 г., петък, с начален час 11,00 ч.
Режим на гласуване!
Гласували 142 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения с правно основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване като точки от дневния ред. Ще ги докладвам по реда на постъпването им.
Първото по време е от господин Ваньо Шарков – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага в седмичната програма за периода 14-16 декември 2011 г. да се включи като точка Проект за решение относно изменение на чл. 15 от Приложението към правилника –Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, който проект е внесен в Народното събрание с входящ № 154-02-73 от 25 юли 2011 г.
Имате думата, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина моля да чуете това, което предлагаме, което сме предложили всъщност преди шест месеца и, за съжаление, все още не е обсъждано в комисии, все още не са постъпили становища от комисии в пленарната зала.
Нашето предложение, уважаеми колеги, е сумите, които са събирани от глоби и санкции за отсъствия на депутатите от пленарни заседания, както и за неучастия в работата на парламентарните комисии, да бъдат превеждани на всеки три месеца във Фонда за лечение на деца.
Считаме, че това предложение е изключително резонно, с оглед на това, че парламентът също трябва да даде своя дан във Фонда за лечение на деца. Не е въпрос на политика, по-скоро е въпрос на съпричастност. Въпрос на политическа воля е тази съпричастност да бъде проявена от този парламент и да въведем една практика, която всяко следващо Народно събрание да го е срам да я отмени. Все пак, в крайна сметка от безхаберието, безотговорността и липсата на елементарна дисциплина в Народното събрание някой трябва да има полза. Тази полза трябва да бъде за българските деца, които, по обективни причини, нямат възможност да бъдат лекувани в Република България.
В крайна сметка Българската Коледа, правена от президента, се случва един път в годината. Нека Народното събрание да даде възможност това да се случва не един път в годината, а четири пъти.
От изчисленията, които направихме, и справките, които видяхме, на всеки три месеца могат да бъдат осигурявани между 35 и 45 хил. лв. във Фонда за лечение на деца. Нека да го направим сега, преди Коледа, за да дадем този знак. Въпрос на едно гласуване е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Шарков за включване като точка от дневния ред на Проект за решение относно изменение на чл. 15 от Приложението към правилника.
Гласували 128 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми колеги, неразбираемо е въздържанието. Мотивът, който чух при дадения знак да се въздържите, беше, че има и други предложения за промени в правилника. Но вижте Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание – той казва, че законопроектите, които са по една и съща тема, се гледат заедно. За решенията няма такова изискване. Това е решение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Замислете се и един път поне гласувайте по съвест, а не заради някаква тъпа партийна дисциплина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред за промяна в чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 131 народни представители: за 57, против 10, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Дами и господа народни представители, постъпили са още две предложения със сходно искане, които ще бъдат предложени на Вашето внимание по реда на постъпването им в Народното събрание.
Първо по време е постъпило предложението от господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, който предлага на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България да бъде проведено изслушване на министър-председателя господин Бойко Борисов относно решенията на Европейския съвет от заседанието на 9 декември 2011 г. и позицията на българското правителство.
Следващото искане е от народните представители Мартин Димитров, д-р Ваньо Шарков и Любомир Иванов, които също предлагат на основание чл. 99 от правилника по аргумент от чл. 43, ал. 3 да бъде включено и проведено изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно позиция на България за решаване на кризата в Еврозоната.
Първо има думата господин Найденов, след което от името на тримата народни представители господин Мартин Димитров ще представи предложението.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! За втори път от името на Парламентарната група на Коалиция за България правим предложение за изслушване на министър-председателя за заседанието на Европейския съвет на 9 декември. Разбираме, че всъщност става дума за едно по-продължително заседание, започнало още от вечерта на 8 декември 2011 г.
Всъщност, уважаеми дами и господа, всички ние сме наясно, че има цяла поредица от дискусионни въпроси, свързани с правните основания на решенията на Европейския съвет, много въпроси, свързани с националните процедури, с механизма, по който ще бъдат утвърдени тези предложения, съответно относно сроковете. Не това е същността на предложението, което правим, и не е това, което очакваме от министър-председателя.
Ние очакваме от министър-председателя да ни представи неговата гледна точка, неговата информация за заседанието на Европейския съвет, неговия коментар, ако щете, изразената от него позиция, колкото и каквато и тя да бъде разглеждана – дали е национална, или е само за случая позиция и гледна точка на българското правителство. Министър-председателят заяви, че разчита на парламента.
Впрочем, не виждам между държавите, посочени в заключителния документ, които очакват съответни съгласувания с националните парламенти, България. Посочени са Унгария, Швеция, Чехия, но България остава в групата на държавите, за които е ясно, че ще има някакво допълнително консултиране.
За да бъде ангажиран парламентът, ние смятаме, че трябва да бъде изслушан министър-председателят. Посредничеството на медиите в този диалог между парламента и правителството не е достатъчно. Изслушването на министрите, при цялото ми уважение към тях, не е онова, което очакваме в случая като национален парламент. Ние очакваме знак на тази дискусия да даде министър-председателят, който може и да изрази политическата отговорност, която в случая носи българското правителство, когато представя своята гледна точка и тази информация пред българския парламент.
Ето защо моля да бъде подкрепено предложението за изслушване на министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за изслушване на министър-председателя Бойко Борисов чрез включване като нарочна точка в програмата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 132 народни представители: за 45, против 18, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, госпожо председател, господин външен министър! Учудвам се на добрия тон, на спокойствието и аргументацията на колегата от БСП Ангел Найденов.
Тук се касае до скандал! Три пъти от „Атака” до този момент сме поискали министър-председателят да дойде в пленарната зала в парламента да отговори, да разкаже, да ни обясни за неща, които са съдбоносни за Европейския съюз и за България. Това е негова работа – да дойде тук и да очертае ситуацията, евентуалната позиция на България, за какво той трябваше да отиде в Брюксел, беше в Брюксел, а сега, след като беше в Брюксел и ние не знаем каква позиция е защитавал, да каже каква е позицията на България по всички тези въпроси, от които зависи съдбата на стотици милиони хора.
Какво става? Той си разменя през това време любезности, иначе казано приятелски огън с президента, което става центърът на вниманието на България – всички медии това говорят, всички медии от това се интересуват, но основният, най-важният въпрос си стои в неговата глава. И изпраща някой – виждаме тук уважаемият господин министър на външните работи, да ни обясни за какво става дума. Това не е работа на външния министър, уважаеми колеги. Това е работа на министър-председателя. Тук се прави всичко възможно той да бъде скрит от българското Народно събрание, от всички нас, и най-вече – от широката публика, от милионите български граждани.
От ГЕРБ ги тресе някакъв неистов страх, че министър-председателят с наше решение, с наше гласуване може да бъде призован в пленарната зала (председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето изтича), да отговаря тук пред презрените от него народни представители. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме, господин Шопов.
Подлагам на прегласуване...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова най-настоятелно искам да бъде подложено на прегласуване предложението ми министър-председателят да дойде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 31, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Господин Димитров, имате възможност да представите на народните представители Вашето предложение за изслушване на министър-председателя Бойко Борисов.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В Европейския съюз предстои вземането на решения, които ще имат последствия, далече извън мандата на това Народно събрание и мандата на това правителство. Това изисква създаването на сериозен консенсус в обществото и в българския парламент. Такъв консенсус без дебат не може да се случи. Затова ние настояваме днес да има, разбира се, изслушване и предложения с участието на външния министър господин Младенов, но в четвъртък е много подходящо да дойде министър-председателят и да чуе мнението на всяка една парламентарна група. Това означава да бъдем парламентарна република. Ако България е парламентарна република и не дискутира най-важният въпрос в момента в Европейския съюз, какво друго дискутираме и с какво друго се занимаваме? Ако този въпрос не дискутираме, вече не сме парламентарна република, а сме нещо друго.
Има много ключови въпроси, на които не е отговорено, например какви са инструментите, с които ограничаваме нарастването на дълга. На този въпрос трябва да се отговори. Трябва да се търси коалиция в рамките на Европейския съюз за решаването на този въпрос.
Знаете, че Синята коалиция предложи фискалните правила, което постави България преди много други страни от Европейския съюз, особено ако те бяха приети досега. За съжаление, не бяха приети. С тях ние показахме една национално отговорна позиция. Но какви точно фискални правила приемаме, не е решено.
Не трябва да позволяваме в никакъв случай хармонизация на данъците в Европейския съюз. Как отстояваме тази позиция, е другият въпрос, на който трябва да се отговори.
Сега е моментът да се поиска всяка страна в Европейския съюз сама да определя своето акцизно облагане, което ще намали цените на горивата в цяла Източна Европа. Това е ключов въпрос за нас.
Не трябва да допускаме да бъде отнета част от нашия суверенитет, а именно да се вземат решения с квалифицирано мнозинство по какъвто и да било повод. Трябва да се търси равнопоставеност в Европейския съюз. По всеки един от тези въпроси парламентът и правителството трябва да имат позиция. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето е изтекло.) Къде е тази позиция, колеги? Ако не е парламентът, кой ще вземе тези решения и ще носи отговорност за тях? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата за тази седмица изслушване на министър-председателя Борисов относно позиция на България за решаване на кризата в Еврозоната.
Гласували 133 народни представители: за 44, против 12, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги, вече три седмици четири парламентарни групи искат министър-председателят на България да дойде в тази зала и да вземе отношение по най-важния въпрос на деня, не само на деня. Искам да Ви попитам, колеги, с какви очи много скоро ще ни поканите да обсъждаме евентуални промени в Конституцията? С какви очи от тези четири парламентарни групи Вие ще поискате подкрепа за важни решения, които трябва да бъдат взети в тази държава? Не си ли мислите и не допускате ли, че това, което днес правите, ще се отрази лошо на контактите помежду ни?
Днес, когато България има нужда от знаци, че се търси консенсус по важните теми, Вие трябва да имате друго поведение. Затова нека да прегласуваме и да изслушаме министър-председателя на Република България тук тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за изслушване на министър-председателя относно позиция на България за решаване на кризата в Еврозоната.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 46, против 12, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Няколко съобщения, колеги.
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съобщавам на народните представители, че на 12 декември 2011 г. постъпи Указ № 253 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 8 декември 2011 г. Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата комисията – Комисията по бюджет и финанси, да докладва пред Народното събрание указа на президента и мотивите към него.
Съгласно решението на Комисията по правни въпроси в срок до 13 декември 2011 г. са постъпили 13 предложения за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Същите са качени на страницата на Комисията по правни въпроси без личните данни на кандидатите. Съгласно изискванията на Закона за съдебната власт предстои изслушване на кандидатите за инспектори в Комисията по правни въпроси.
На 9 декември е постъпил и на 13 декември е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за администрацията, приети на първо четене на 25 ноември 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 12 декември 2011 г. от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена актуализираната годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание програмата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Програмата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 декември 2011 г. от Националния статистически институт постъпи информация за месец октомври 2011 г. по следните показатели – индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети”, индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 декември 2011 г. от Националния статистически институт постъпи информация за индексите на потребителските цени за месец ноември 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 7 до 13 декември 2011 г. включително:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – вносител Валентин Николов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството – вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс с вносители Анастас Анастасов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е още и на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстваща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстваща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители – Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преди да преминем към приетата програма с точките от дневния ред, съгласно чл. 55 от нашия правилник, думата иска министърът на външните работи господин Николай Младенов.
Господин Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател! Бих искал да информирам Народното събрание за проведеното на 9-ти заседание на Европейския съвет, в което взе участие министър-председателят Бойко Борисов. По-късно днес по молба на Народното събрание ще се проведе и съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана за по-подробна дискусия относно това, което се случи през последните дни в Брюксел.
Бих искал да започна с това, че основната дискусия по време на заседанието се съсредоточи върху влошаващата се икономическа ситуация и задълбочаващата се дългова криза в Европейския съюз. На заседанието бяха обсъдени задълбочено възможностите за нови мерки и правила за справяне с кризата, за засилване на бюджетната дисциплина и за гарантиране на дългосрочната финансова стабилност на Европейския съюз.
За съжаление, не беше постигнато съгласие по пакета от мерки, който включваше и промяна на някои от протоколите на Лисабонския договор, а именно Протокол № 12 и Протокол № 14, които регламентират съответно процедурата за прекомерен бюджетен дефицит и функционирането на Еврогрупата.
Великобритания наложи вето на решенията на ниво 27 страни, след което трябваше да се премине към решения, които да са само в рамките на Еврогрупата или страните, които са част от Валутния съюз. Искам да отбележа, че извън тези в Европейския съюз има две групи страни. Първата група са Великобритания, Дания и Швеция, които имат дългосрочно изключване от перспективата да се присъединят към еврото в рамките на Европейския съюз. Всички останали страни, включително и България, по силата на Договора за присъединяване имаме правния ангажимент да се присъединим към групата на Еврозоната в момент, в който съответните критерии са изпълнени и така нататък. Тоест групите извън еврото в Европейския съюз се разделят на две – тези, които са изключени завинаги от еврото, ако мога така да се изразя, и тези, които имат правния ангажимент да се присъединят към еврото в един момент.
В края на дискусията държавните и правителствените ръководители на Еврозоната решиха да приемат набелязани мерки и правила под формата на ново международно споразумение, което да бъде подписано в периода до месец март 2012 г. Към тях държавните и правителствени ръководители на България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция посочиха възможността да вземат участие в това ново споразумение, след като се консултират с националните си парламенти.
Искам да отбележа, че България беше третата страна след Чехия и Швеция, която категорично заяви, че такова решение не може да се вземе без консултации с българското Народно събрание. Нека с това да прекратим част от спекулациите дали някой в правителството иска или не иска консултации с Народното събрание.
В тези страни, надявам се, забелязвате, че присъстват две изключително важни държави – Швеция и Дания, а именно тези, които нямат правния ангажимент да се присъединят към Еврозоната в бъдеще.
Основните елементи на бъдещото международно споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция могат да се обобщят в две групи. Първо са непосредствените мерки за преодоляване на сегашното напрежение на финансовите пазари. Второ, краткосрочни мерки за укрепване на икономическия и Валутен съюз посредством установяване на нов фискален пакт и засилена координация на икономическите политики в области от общ интерес.
Бих искал първо накратко, и днес на съвместното заседание на комисиите, да обясня по-подробно какви са непосредствените мерки за преодоляване на сегашното напрежение на финансовите пазари. Тези мерки са в рамките на Еврогрупата. Първо, бързо увеличаване на финансовия капацитет на сега действащия Европейски инструмент за финансова стабилност. На второ място е ускореното влизане в сила на Договора за новия Европейски механизъм за стабилност, като целта е този договор да влезе в сила по възможност още през лятото догодина.
Държавите от Еврозоната ще договорят определени корекции или допълнения към механизма, за да може той да стане ефективен. През март следващата година ще се преразгледа доколко е адекватен общият таван по Европейския инструмент за финансова стабилност, както и по Европейския механизъм за стабилност, възлизащ на общо 500 млрд. евро.
Държавите – членки от Еврозоната, и други държави, тук искам ясно да отбележа – без Република България, ще обмислят и потвърдят в рамките на следващите десет дни предоставянето на допълнителни ресурси на Международния валутен фонд в размер до 200 млрд. евро под формата на двустранни заеми, за да се гарантира, че Международният валутен фонд разполага с необходимите ресурси за справяне с кризата.
Бих искал да припомня, че България не е договаряща се страна по Европейския механизъм за стабилност, който е валиден само за държавите от Еврозоната. България не е поемала ангажименти и за доброволен финансов принос към този механизъм. България няма задължение и не възнамерява да предоставя допълнителни финансови ресурси на Международния валутен фонд.
Увеличението на ресурсите на Международния валутен фонд в размер до 200 млрд. евро се предвижда да бъде осигурено, както следва: от страните в Еврозоната – в размер на около 150 млрд. евро, и вероятно от още пет държави извън Еврозоната – в размер на до 50 млрд. евро. Тези средства ще бъдат определени съгласно методиката на Международния валутен фонд.
Държавите извън Еврозоната в Европейския съюз, които би трябвало след допълнителни консултации да осигурят тези 50 млрд. евро, са Швеция, Дания, Чешката република и Полша.
Втората тема, която е била дискутирана и която може би предизвиква най-силен обществен интерес и в България, е така нареченият Нов фискален пакт. В него на този етап се предвижда въвеждането на ново фискално правило, съгласно което държавните бюджети на всички страни – членки в Еврозоната, и тези, които се присъединят към този фискален пакт, следва да бъдат балансирани или с излишък до 3%. Това правило следва да бъде въведено в националните правни системи на държавите членки на конституционно равнище. Държавите участнички в бъдещия пакт ще признаят и юрисдикцията на Съда на Европейския съюз за удостоверяване на транспонирането на това правило в националното законодателство или в Конституцията на съответната държава. Държавите, които подпишат бъдещия пакт, ще трябва да постигнат специфично референтно равнище на бюджетен дефицит съгласно предложен от Европейската комисия график.
Държавите, които участват в бъдещия пакт, намиращи се в процедура на прекомерен дефицит (искам още веднъж да повторя, че България не е сред тях), ще предоставят за одобрение на Комисията и на Съвета програма за икономическо партньорство, представяща необходимите структурни реформи за гарантиране на трайна корекция на прекомерния дефицит, ако има такъв.
Изпълнението на програмата и на съответстващите й годишни бюджетни планове ще се наблюдава от Европейската комисия и от Европейския съвет. Допълнително ще бъде въведен и механизъм, чрез който държавите, които участват в пакта, ще докладват предварително за своите национални планове за емитиране на дългови инструменти.
Засилват се също така и правилата, уреждащи процедурата въобще при прекомерен дефицит, която сега е регламентирана по чл. 126 на Договора за Европейския съюз за държавите – членки от Еврозоната, и други, които подпишат бъдещия пакт. При установяване от Комисията, че дадена държава – членка на Еврозоната, е надхвърлила горната граница от 3% на дефицита, ще се приведе в действие автоматичен механизъм за санкции, освен ако държавите участнички не се противопоставят на това с квалифицирано мнозинство. Мерките и санкциите, предложени или препоръчани от Комисията, ще се приемат, освен ако държавите участнички не се противопоставят на това с квалифицирано мнозинство.
Бързо приемане на новите правила, предложени от Европейската комисия през месец ноември тази година относно наблюдение и оценка на проектите и бюджетите и коригирането им при прекомерен дефицит, беше друга тема на дискусията. Продължава дейността за задълбочаване на фискалната интеграция между държавите – членки в Еврозоната, с оглед по-доброто отразяване на степента на взаимозависимост между тези държави.
Всички тези въпроси ще бъдат включени в доклад, който ще се изготви от председателя на Европейския съвет в сътрудничество с председателя на Европейската комисия и председателя на Еврогрупата и ще бъде предоставен на държавите членки през месец март 2012 г.
По отношение на по-тясната координация на икономическите политики и засиленото управление на Еврозоната бяха потвърдени няколко ангажимента: на първо място – по-активно прилагане на засилено сътрудничество по въпроси, които са съществени за гладкото функциониране на Еврозоната, без да се подкопава вътрешният пазар.
На второ място – изграждане на обща икономическа политика. С оглед осъществяването на тази цел ще бъде въведена и процедура, която да гарантира, че всички планове за мащабни реформи на икономическите политики на държавите – членки от Еврозоната, ще се обсъждат и координират на равнище Еврозона или „Еврозона плюс” с цел идентифициране на най-добри практики. Поне два пъти годишно ще бъдат провеждани редовни срещи на високо равнище на държавите от Еврозоната. Не е изключено този формат да се разшири, ако, след като държави – членки на Европейския съюз, извън Еврозоната, се присъединят към новото споразумение.
Уважаеми народни представители, от самото начало Република България решително подкрепя усилията за засилване на финансовата дисциплина и на икономическото управление на Европейския съюз. България стриктно изпълнява всички ангажименти по Пакта „Евро плюс” и по Европейския семестър: правителственият дълг е 15,4% от брутния вътрешен продукт, инфлацията е 3%. Въведохме „Златно правило” в Закона за устройство на държавния бюджет и работим за въвеждането му в Конституцията. Надяваме се, че Народното събрание ще подкрепи тези мерки. Ускоряваме структурните реформи в икономиката, пенсионната система, в образованието и науката.
Всички реформи, които залага правителството в различни области в момента, са съгласувани концептуално с посоката, в която Европейският съюз и страните – членки на Еврозоната, се движат.
Същевременно, при всички дискусии в Европейския съюз и в Европейския съвет, винаги сме подчертавали, че за България е изключително важно при засилването на икономическата и фискална координация да се гарантира запазването на правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Това беше заявено и от българския министър-председател при присъединяването на страната ни към Пакта „Евро плюс”, беше заявено в Народното събрание, беше категорично отстоявано и в Европейския съюз.
Искам да разсея съмненията, които се създават от някои политически сили в българското общество, че има някакъв начин, по който от Брюксел или отвън, на България да й бъдат наложени данъци, с които България не е съгласна. Лисабонският договор е ясен и категоричен: данъчната политика е обект само на националните правителства.
Заявявали сме нееднократно, че не можем да подкрепим изменения в договорите или присъединяване към нови договори, които ограничават правото ни да водим данъчна политика, насочена за подобряване на инвестиционния климат, повишаване на конкурентоспособността и растежа на българската икономика. В тази позиция България не е сама в Европейския съюз.
Против сме въвеждането на обща консолидирана основа за облагане на корпоративния данък на ниво Европейски съюз, тъй като това ще доведе до загуба на конкретни предимства за нашата страна.
Уважаеми дами и господа, намираме се в ключов момент на европейската история. Нужни са смели решения за възстановяване на финансовата стабилност, на икономическия растеж и заетостта, както и за възвръщане доверието на финансовите пазари, на бизнеса и на гражданите в Европейския проект.
Истинската съвременна култура на бюджетно управление може да бъде постигната, ако правила, ориентирани към подпомагането на спазването на фискалните критерии от Маастрихт, залегнат в националното законодателство и конституциите на държавите членки. По този начин парламентите на държавите членки ще бъдат естествените гаранти за спазване на фискалната дисциплина и това би било много по-силен дисциплиниращ механизъм, отколкото сега съществуващият.
Това бяха и основанията, поради които правителството, в лицето на българския премиер, изрази принципна подкрепа за основните елементи на новите мерки и правила за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, приети от държавните и правителствени глави на Еврозоната на 9 декември тази година.
Същевременно ние уточнихме, че решението за евентуално участие в процеса на изработване на ново междуправителствено споразумение, както и за евентуално присъединяване към него, ще бъде взето след консултации с българския парламент.
През следващите седмици очакваме да получим конкретна информация по три ключови въпроса: първият ключов въпрос, който се надявам да бъде разрешен в рамките на следващата седмица, е юридическата рамка на въпросното междуправителствено споразумение.
Искам да отбележа пред уважаемите народни представители, че с непостигането на консенсус в рамките на Европейския съюз механизмът, по който сега се изработват решенията в Еврозоната за този бъдещ финансов пакт, ще е в рамките на междуправителственото сътрудничество. От тази гледна точка съществуваха и доста въпроси относно правните основания на създаването на един бъдещ договор и обвръзката му с Лисабонския договор и останалата част от постигнатото от Европейския съюз до момента.
Радвам се да отбележа, че всички страни, дори и тези, които заявиха, че са против промяна на Лисабонския договор, приеха в рамките на процеса на вземане на решение институциите на Европейския съюз да бъдат консултирани, да участват в изработването на това ново междуправителствено споразумение. Това създава допълнителна сигурност – правна и фактическа, за бъдещото междуправителствено споразумение, която в първите часове и дни след решението не съществуваше.
Работният механизъм за подготовка на проектотекста на бъдещото споразумение, както и преговорния статут на държавите извън Еврозоната, които са заявили готовност за участие в споразумението, тепърва предстои да се уточни.
Съществуващите варианти накратко са два: постигане на ново споразумение в рамките на Еврозоната, което е задължително по така създалата се ситуация; споразумение, което да бъде отворено за присъединяване от тези страни, които искат, или осъществяване на преговори в рамките на 26 страни – тези, които са в Еврозоната и които вече са заявили, че след консултации с парламентите си са готови да се присъединят. Този въпрос е все още открит.
И третият въпрос, който предстои да се разгледа в рамките на следващите седмици, това е вече първоначалният проект на споразумение, като основа за водене на преговори.
Приключвайки, искам да отбележа пред Народното събрание, че има все още достатъчно открити въпроси, които трябва да бъдат дискутирани, преди да бъдат взети конкретни решения.
Българското правителство в рамките на ангажиментите, които има по нашето законодателство и по българската Конституция, няма да вземе решение и няма да ангажира България без ясно съгласуване на позициите с Народното събрание.
Предвид създалата се ситуация в последния момент с този подход, който се наложи, поради налагането на вето от една страна – членка на Европейския съюз, сами разбирате, че ситуацията е доста неясна в момента относно процедурите, по които работим. Именно затова и в разговор с председателя вчера поискахме да има съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, за да може по-подробно да се обсъди това, което е в рамките на предложените за момента инициативи, които да влязат в рамките на едно бъдещо споразумение.
След като стане ясно каква ще е правната рамка, какъв ще е юридическият статут на това междуправителствено споразумение, след като стане ясно какъв ще е обхватът на това, което ще се включва в него за страните – членки от Еврозоната, след като се изясни в какъв формат преговорите ще се водят, искам да уверя уважаемите народни представители, че българското правителство ще държи Народното събрание в течение за всеки етап от разговорите, които се водят, за да може народните представители, далеч преди момента, в който евентуално, ако българското правителство и Народното събрание се съгласят, страната ни да се присъедини към бъдещия пакт, през целия този период те да бъдат ангажирани и да бъдат запознати с хода на преговорите.
Именно затова моля уважаемите парламентарни групи за проява на търпение, за проява и на внимание, предвид сериозността и деликатността на темите, които се дискутират в момента. Всяко изказване, което може да създаде съмнения за финансовата стабилност на българската държава, Европейския съюз или еврото, може да бъде тълкувано по начин, по който проблемите, което това изказване да създава, да са доста по-големи от проблемите, които решава. Затова моля отново всички уважаеми народни представители за мъдрост, внимание и внимателна информация относно решенията, които предстои да се вземат през следващите месеци, за да можем да излезем, заедно с нашите съюзници от Европейския съюз, от тази тежка финансово-икономическа криза, която засяга цяла Европа.
Убеден съм, и с това приключвам, уважаема госпожо председател, че, най-големият национален интерес на Република България и на нейните граждани, е в по-голямата европейска интеграция на страната ни, в това страната ни да бъде сред първите в редицата на тези държави, които изграждат новия етап от развитието на Европейския съюз. Всяко отклонение от този път създава повече проблеми, създава повече въпросителни, създава по-голяма несигурност за нашите съграждани.
Нашето бъдеще, нашето настояще е в Европа, в интегриран Европейски съюз, със силна обща европейска валута, зад която да стоим и ние, но разбира се, гарантирайки тези национални специфики, които са важни за развитието на българската икономика, на първо място свободата да определяме сами своите данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
Господин Костов – от името на Парламентарната група на Синята коалиция.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, първо искам да Ви благодаря, че направихте това изложение за рамката, в която почиват договореностите в Брюксел от 9 дек. 2011 г.
Едновременно с това искам да посоча слабите места във Вашето изложение. Най-слабото място в него е така наречената формула на консултации с българския парламент. С кого точно ще направи правителството консултации, ние не сме наясно, но предвид мащабността на мерките, които трябва да се вземат и които произтичат от една евентуална договореност, според нас тази формула е абсолютно недостатъчна. Затова настояваме българското правителство да влезе със собствен документ за това върху какво се базират неговите позиции по време на преговорите за изработването на конкретното споразумение, което ще бъде сключено между 26-те страни. Не какво ще даде Европейският съюз, което да бъде дадено в Комисията по европейските въпроси, а какво българското правителство иска да постигне и какво ще счита за рамка на своето поведение на действие.
Ако Вие не направите това нещо, ние ще поискаме от министър-председателя да изложи своите виждания по-подробно. И ако пак в тези виждания не се съдържа тази рамка за преговори, ще предложим на Народното събрание да приеме проект за решение, който да представлява мандат на правителството за преговори. Няма как по друг начин това съгласие да премине през всички процедури на Народното събрание. Аз мисля, че Вие внимателно трябва да разгледате точно тази страна на въпроса и да предприемете стъпките, които ще бъдат безупречни, за да водят към наистина сериозна подкрепа от страна на българския парламент, и то на голяма част от българския парламент, за тези актове.
Това, за което говорим, не се разпростира нито в мандата на управление на ГЕРБ, нито в следващия мандат, нито в следващите мандати. Това е основа за решаване на бъдещи много сериозни проблеми на Европейския съюз, на въпроса дали ще има задълбочаване на европейската интеграция, кои ще участват в това задълбочаване и откъде ще мине това задълбочаване през национални съгласия. Това са изключително сложни въпроси, които няма да минат, аз предварително Ви казвам, няма как да минат на ниво съгласуване на позициите с българския парламент.
Второ, това, което Вие, господин министър, сте длъжен, разбира се, да кажете, е относно предупрежденията, които редица отговорни европейски политици казват по отношение на стабилността на еврото и по отношение на дълговия проблем. Европейските политици и парламентаристи не са отговорни пред държавите, а са отговорни пред избирателите. Това, което в такава криза може да е добро за държавите и за Европейския съюз, може да не е добро за обикновените европейски граждани и европейските фирми, в частност за българските граждани и фирми.
Не можете да настоявате пред Народното събрание това, което очевидно се вижда като слабост в мерките, които се набелязват, да не бъде споделено с хората. Това няма да предизвика криза на еврото. Кризата на еврото е факт. Кризата на нарастването на дълговете е факт. От тази гледна точка искам да кажа съвсем ясно, и Вие трябва да го разбирате по същия начин, както то е според основите на публичните финанси – държавите, които са обременени с тежък дълг, не могат да го преодолеят със златното правило да не нарушават дефицита с повече от 3%. Това е невъзможно! Три процента дефицит за Италия или за Гърция, или за Ирландия и за останалите страни означава задълбочаване на дълговата криза, трупане на нови дългове. Това означава 3% дефицит при сегашната ситуация, в която те се намират. Тези страни трябва да формират значителен бюджетен излишък, за да могат да спрат нарастването на дълга и да получат обрат в своето финансово стабилизиране, така че вчера в Европейския парламент беше казано, че тази мярка идва твърде късно и е твърде слаба, за да може да спре и да реши дълговия проблем на тези страни. Това трябва да е ясно на хората. Няма смисъл такова нещо да се крие.
Второ, Вие казвате тук във Вашето изложение, че ориентировъчните срокове за приемане на тази твърде малка, твърде слаба и твърде късна мярка е чак през лятото на тази година.
Трябва да знаете, уважаеми господин външен министър, и мнозинството трябва да знае, следващата година между март и август месец на европейските пазари ще излезе за погасяване 1 трилион и 100 милиона евро дълг на различни страни длъжници. Един трилион и 100 милиона е гигантска сума (шум и реплики от КБ), която трябва да бъде рефинансирана, и Вие казвате, че това, което ще постигнете, ще дойде, след като тези страни ще са излезли и ще са пуснали тези емисии, и ще са се опитали да решат дълговия си проблем. След това чак ще се приеме и ще се узакони тази мярка. Очевидно това е твърде късна мярка и в този смисъл ние не можем да мълчим като риби и да не казваме очевидните си притеснения и тревоги във връзка с това, което се решава.
С голямо самочувствие българската страна участва в тези преговори, което е хубаво. Но българската страна трябва да е абсолютно наясно, че нашето правителство няма нито един инструмент, с който да повлияе на решаването на дълговия проблем в Европа, нито има инструмент да стабилизира Европа. Няма такива инструменти, ние не сме такава страна! Вие не можете да стоите в позицията на хората, които едва ли не са в състояние да дадат решения, защото нямате такива решения.
Друг е големият проблем на българското правителство – как да бъде спасен българският лев, как да бъде стабилизиран валутният борд на страната, в случай че еврото сериозно продължи да се разклаща, да губи своята стойност или един Господ знае какво може да му се случи. Вашият проблем е от съвсем друго естество. Вашият проблем е стабилността на българската финансова система, на българската банкова система. Вие трябва да започнете бързо консултация от друг порядък, не как ще реши България европейските проблеми за стабилизация на еврото и на дълговия проблем, а как ще спести на българските граждани и на българските фирми големите им притеснения по отношение на техния бизнес, по отношение на техните парични наличности и така нататък. Това е всъщност истинският интерес на Вашето правителство.
Тук Вие може да направите много и ние очакваме един такъв открит, честен, сериозен дебат, в който да се обсъдят и тези мерки. В противен случай Вие участвате в дневен ред, в който не можете с нищо да допринесете за решаването и едновременно с това пропускате да се създадат големи рискове за българската икономика. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на външните работи! Сигурно от всичките 27 делегации, представители на този форум в Брюксел, българската делегация или българските представители са били без какъвто и да е мандат от който и да е. Сигурен съм, че във всички страни (така е в Европа, в нормалните демократични държави) е имало дебат, имало е становище на съответните парламенти съобразно конституционния ред във всяка от страните. Нашата делегация е отишла там с мнението, становището и водена от онова, което си е мислил и възнамерявал един-единствен човек. Това не е друг, а министър-председателят.
Неслучайно на няколко пъти се опитахте да ни успокоите. Това е гузно чувство. Усещаше се. В крайна сметка общото решение ще се произнесе в един момент, когато стане необходимо или когато нещата бъдат избистрени – не от друг, а от Народното събрание. Само че тогава ще бъде късно. Тогава ще бъдем поставени пред свършен факт. Тогава нашето становище отдавна ще бъде обективирано и ще се случи нещо подобно, каквото се случи и във връзка с влизането ни в Европейския съюз. Тогава все пак имаше някакъв известен дебат по отделните глави преди това, но накрая цялото българско общество беше поставено на колене и пред свършен факт. Подписахме, влязохме при страшно неизгодни условия. Вие много добре ги знаете. Няма да ги очертавам в момента.
Тук ми е думата за това – ако имаше дебат, ако Народното събрание, ако българското гражданско общество имаше възможността да коментира всичко, което предстои и което се случва, едни от нещата, които щяха да се искат от Вас или от Вашия мандат при преговорите и разискванията, е да бъдат подобрени условията, при които България участва във фигурата на Европейския съюз изобщо. Вие ще кажете: „Дребни въпроси – относно блоковете на АЕЦ, относно възможността на българите да работят в чужбина, във връзка със селскостопанските субсидии като размер или други пари, които би трябвало да получим от Европейския съюз в абсолютен размер, или други и други условия, или Шенген”, само че сега е моментът да се договарят и предоговарят тези неща. Защо не всички? В крайна сметка може и някои, но сега, когато нещата се поставят на нова база, на нова основа, когато съществува възможност това да се случи, Вие говорите, господин министър, че българският национален интерес бил в обединена Европа, в общия европейски дом, път и финанси, и изобщо онова, което става в Европа. За нас, българските националисти от „Атака”, преди всичко важен е конкретният български национален интерес. Нещата не са във високопарни фрази, в ефимерни и твърде неопределени понятия, думи или формули, на които твърде много сме се наслушали в последните години и от които нищо добро не стана и не произтече за нас, българите.
Така че за в бъдеще нещата се коренят в онова, което ще става, за да бъде защитен българският национален интерес – предоговорени някои условия. Ние от „Атака” бихме ви посъветвали или поставили за разглеждане с какъв мандат да отидете там, предвид на това, какво ние ще искаме от нашите настоящи и евентуално бъдещи партньори, във формулата, която ще бъде възприета предвид тези предоговорки. Защото, пак повтарям – ситуацията, в която бяхме приети, и условията, при които се намираме, са крайно лоши в много отношения и направления. Сега е моментът, както други страни искат ревизии и предоговаряния, и ние да искаме ревизии и предоговаряния. Само че може би някой го е страх от това – някъде от Брюксел да не кажат „не”, да не излезем лоши. От това не бива да се ръководите. Ако имаше дебат тук, ако министър-председателят беше дошъл тук, щеше от българското Народно събрание, от всички нас да му бъде даден един мандат, с който да му бъде дадена сила и възможност да постави авторитетни такива искания от българската страна, каквито биха били в полза и за българския национален интерес.
Нещо, за което говорих преди това, при обсъждането на дневния ред. Тук отговорността трябва да бъде поета преди всичко не от друг, а от самия министър-председател. Вярно е, в Конституцията се казва, че външната политика на страната се прави от правителството и по принцип то, чисто конституционно, има право само по себе си и от свое име да договаря и определя международните отношения, но тук се касае за нещо много по-голямо, което ангажира страната в стратегически и съдбоносен смисъл.
Отговорното лице, което управляващата партия упорито скрива дълго време, е не кой да е, а самият министър-председател.
Затова този дебат в голям смисъл е безцветен и няма онова значение, смисъл и съдържание, което би имал, защото тук, въпреки моето уважение към един министър на външните работи на Република България, отговорното лице, този, който трябва да постави проблемите, който трябва да започне дебата (който вече е закъснял, вижда се, защото вървим след събитията, говорим послеслов, говорим за неща, които вече са се случили, коментираме, нещо, което е било), трябва да бъде министър-председателят на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата от името на Парламентарната група от Коалиция за България има госпожа Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Днес би трябвало да водим втора част на дебат по тази изключително важна тема – проблемите на Общността, дълговата криза и възможностите за излизане от нея за Общността и как всичко това рефлектира върху България. Намираме се в навечерието на 5-та годишнина от членството на България в Европейския съюз и 2 години след приемането и влизането в действие на Лисабонския договор.
Ще изградя моето изказване по два пункта – процедурен и по същество.
Първият – процедурен, е стъпвайки на общото ни мнение и приемайки, че Лисабонският договор е този основен документ, който даде възможност на страните членки за много по-добра интеграция в икономически, социален и политически план, в същото време засили не само ролята на европейските институции като Европейски парламент, Европейска комисия на Съвета, а нещо повече – даде съответните изключителни възможности и права на националните парламенти да играят своята роля не само на наблюдател, а и на контрольор при оценка на работата на съответните национални правителства.
Нещо повече, Лисабонският договор даде на националните парламенти права да предизвикват съответния дебат и да дават мандат на правителствата, когато в Брюксел на съвети се обсъждат съответни ключови теми.
За съжаление, господин министър, тези права на българския парламент де факто са отнети и стоят само на хартията на Лисабонския договор.
Днес би трябвало да водим, както казах, втора част на дебата, а първата част трябваше да бъде преди 9 декември. Този дебат изискваше министър-председателят, финансовият министър, Вие, та ако щете и цялото правителство, да бъде тук, в парламента, и да обсъждаме позицията на България при подготовката ни за участие в Съвета на 9 декември тази година – какви са предварителните сигнали от Брюксел, каква е позицията, подготвена от Еврокомисията и от Съвета, и къде попада българската позиция по същество.
За съжаление такъв дебат нямаше. Това е потъпкване както на Лисабонския договор и правата на националния парламент в това отношение, така, ако щете – на българската Конституция и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Освен това, такъв мандат не е даван на никого – нито на Вас, нито на финансовия министър, нито на министър-председателя. Не е направен даже елементарен дебат и в комисиите.
За съжаление трябва да признаете, че това, което днес прочетохте, защото Вие не бяхте на Съвета на 9 декември, ако отворите интернет страницата на Европейския съвет, ще го прочетете буквално едно към едно с допълнението, което направихте, че апелирате към българския парламент да бъде единен и консолидиран и да подкрепи в тази тежка ситуация решенията, които се вземат в Брюксел.
Смятам, че това е най-малкото несериозен подход по една изключително важна тема и след като имаме претенциите да бъдем вече наистина пълноправен член на този Евросъюз, ние трябва да се държим не само като някакъв изпълнител, на когото му се свеждат за изпълнение указания, а трябва да дадем и нашия принос в този дебат, а и вероятно в тази зала щеше да има предложения, от които Вие можехте да се възползвате и да обогатите позицията на българското правителство при водене на разговорите и дебатите на 9 декември. Освен това, споделям казаното от господин Костов: да е ясно къде е българската позиция и доколко са защитени и националните ни интереси. Дотук по процедурата.
По същество. След като Вие твърдите, че ние ще се присъединяваме, имаме възможността да се присъединим към този нов пакт „Агримент” или какъвто и да е преводът, съответно или икономическо и фискално споразумение, и предстои да дебатираме и обсъждаме, би трябвало да дадете обаче отговор на въпроса: какво се случи с Пакта „Евро плюс”? Да припомня, в пролетта на тази година министър-председателят дойде един петък и каза: „Отивам в Брюксел и ние влизаме в Пакта „Евро плюс”. Никой не разбра за кой пакт става дума – Пактът за стабилност и растеж, нов Пакт „Евро плюс”?! Какви са условията, какви са критериите?
В крайна сметка, осем или девет месеца по-късно, вече ангажирали се с Пакта „Евро плюс”, като отворите пак страницата на Европейския съвет, ще видите какви са задълженията към страните, които са поели тези ангажименти.
На първо място – замразяване на заплатите в държавната сфера, като един от основните критерии.
На второ място – пенсионна реформа, а именно вдигане на пенсионната възраст, нещо, което беше направено просто преди седмици, точно защото трябваше на 9 декември да се докладва по изпълнението на тези критерии.
Остава един много ключов критерий, господин министър, по който трябва да докладват страните членки, ангажирали се с Пакта „Евро плюс” за догодина, а именно обединяване или обща база на обща данъчна политика, и то в посока на вдигане на корпоративния данък.
В парламента и вие всички от правителството твърдите, че имаме единна позиция, че няма да се допусне увеличаване на данъците и ние няма да вдигнем корпоративния данък, нещо, което е изрично условие и критерий на страните, ангажирали се с Пакта „Евро плюс”.
Затова, господин министър, аз очаквам от Вас и от финансовия министър, а вероятно всички тук и цялото ни общество очакват да чуят как технически или технологично ще се случи това. Ще наложите вето или как ще се постигне недопускане на увеличаването на корпоративния данък, след като това е едно от изискванията, и то категорично изискване на страните, ангажирали се с Пакта „Евро плюс”?
Това са ключови въпроси, господин министър, при кризата, в която се намира и България, от която не можем да избягаме. Това че имаме добри показатели за макроикономическата рамка: по-малко от 3% бюджетен дефицит и по-малко от 60% съответно дълг, и спазваме съответно Пакта за стабилност, но трябва да признаете, че това е едно добро наследство, което сте получили от предишното правителство, не е достатъчно без икономически растеж и без създаване на работни места. Не може да се игнорира точно тази гореща за българското общество тема.
Какъв икономически растеж ще очакваме следващата година и ще има ли нови работни места, като се има предвид, че безработицата непрекъснато расте, особено при младите хора – всеки трети млад българин е безработен; над 47 000 българи са напуснали България; масово напускат лекари; 1500 млади научни работници напускат БАН и заминават в чужбина? Това са горещите теми, които вълнуват българското общество и те са непосредствено свързани с цялата проблематика на общата фискална и икономическа политика, в която и ние се ангажираме.
Затова, господин министър, очаквам във Вашия отговор, който предполагам, че ще дадете сега, да дадете и график на това, което предстои правителството да направи, като разговор с обществото и с парламента, и с конкретни реални мерки, които да дават отговор за икономически растеж, за осигуряване на работни места и за повече прогнозируемост и предсказуемост на всичко, което прави българското правителство.
Иначе всички ние стоим зад принципа, че искаме силна България в силен Европейски съюз. Този почти лозунг трябва да бъде напълнен със съдържание. Очакваме Вашите отговори, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Други изявления от името на парламентарни групи има ли? Няма.
Думата беше поискана от министъра на външните работи.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, въпреки че господин Костов не е в залата, искам да започна с отговор на въпроси, които той постави.
Първо – искам да кажа защо използвам внимателно думите „консултации с българския парламент” и моля да бъда абсолютно правилно разбран. Първо, защото това е изразът, който всички страни, които не са част от Еврозоната, но са заявили желанието си евентуално да се присъединят към фискалния пакт са възприели, тъй като имаме различни процедури в своите страни, а както казах и в моето изложение – процедурата, по която работим в момента, не е ясна.
Според някои юристи, ако се беше стигнало до промяна само на Протокол № 12 и Протокол № 14 на Лисабонския договор, нямаше да има нужда дори от парламентарна ратификация. Затова моля още веднъж категорично да бъда разбран – процесът сега започва! В рамките на този процес, и това също го казах в изложението си, съжалявам, че не е било разбрано от някои, българското правителство ще се консултира с българския парламент в рамките на процедурите, които нашата Конституция и нашето законодателство задават.
Второ – още веднъж искам да бъде ясно и категорично: в момента работим в ситуация, в която този пакт, който се готви, това евентуално бъдещо споразумение е приоритетно, на първо място задължително за страни – членки от Еврозоната. То дава възможност страните, които не са част от Еврозоната, да се присъединят към него.
Но за да се спаси еврото, за да бъде спасен общият икономически и валутен съюз, не България трябва да направи нещо, а страните от Еврозоната трябва да направят много неща, които аз изразих в първото си изложение.
Затова нека да сме наясно – в момента, в рамките на Европейския континент на страните – членки на Европейския съюз започва дискусия за ново споразумение, нов договор, задължително между страните – членки от Еврозоната, с опция да се разшири и за страните извън Еврозоната. Това е изцяло ново. Това са нови води, в които настъпваме в момента.
Трето – не България ще спасява еврото. Не е работа на българското правителство, и с цялото ми уважение – на българското Народно събрание и индивидуални народни представители, да спасяват еврото.
Еврото трябва да се спаси от страните, които са в Еврозоната. На първо място, тези страни, които години наред са нарушавали фискалните правила на вече съществуващия Договор за стабилност, които са ги нарушавали през годините и са се оказали в момента в тази ситуация.
На всички е ясно, и мисля че по това няма две мнения, когато възприемеш обща валута не можеш да не отидеш и към интегрирана икономическа политика. Това означава определени мерки, които трябва да бъдат предприети отново, повтарям, в страните от Еврозоната.
Следващото, което искам да бъде ясно и категорично. Ако има нужда от ясен мандат на базата на българската Конституция и българското законодателство, правителството ще дойде в Народното събрание да го обсъди с народните представители, да го определи по начин, по който в най-добра степен защитава българските интереси. Но това ще се случи в момент, в който наближим тази процедура и имаме повече яснота, отколкото към днешна дата.
Изявлението, за което говорим, е изявление на страните в Еврозоната. Те се ангажират с мерките, които изредих. Това е техният дневен ред. Нашият дневен ред е, изпълнявайки задължението, което имаме на базата на присъединяването на България към Европейския съюз, да станем част от Еврозоната, да го направим по такъв начин, по който да защитим това, което е важно за България и да не пречим на поддопълнителната интеграция на Европейския съюз, защото тя също е важна за България. Това означава, както казах, запазване на постулатите в Лисабонския договор, за това, че данъчната политика е въпрос на националните правителства.
Тук правя бърза препратка към това, което каза госпожа Плугчиева. Няма текст в Пакта „Евро плюс” – документът, който беше съгласуван като изявление на страните в Европейския съюз преди няколко месеца, който да задължава някой да уеднакви корпоративния си данък. Всичко това са процеси и въпроси, които се дискутират.
Моля народните представители, направих го и в началото, да не спекулират с тези теми, да не създават излишни страхове у българския народ, необосновани притеснения сред нашите съграждани за неща, които няма да се случат. България – това правителство докато е на власт, това мнозинство докато е в Народното събрание, няма да се съгласи да отстъпим националния си суверенитет за това някой друг, освен българското Народно събрание, да определя данъците в България. Това е ясно и категорично и по това две мнения няма. Това е и в рамките на Лисабонския договор.
Не мога категорично да се съглася и смятам за изключително популистка тезата, че това, което е добро за държавите, не е задължително добро за хората и за фирмите. Това, което е добро за хората и за държавите, в случая, е, ние да имаме стабилност на нашата финансова среда, за да може тези, които са предприемчиви, които искат да развиват своя бизнес – да го правят. Да имаме ниски данъци, живот и здраве, да имаме и добре функционираща съдебна система. Всеки опит да се каже, че тук трябва да се разпусне по някакъв начин коланът – в България или другаде, да се отвори кесията за харчене, ще ни доведе до ситуация, от която няма да можем да се спасим и в сравнение, с която 1996 г. ще ни изглежда като бегъл спомен.
На последно място, искам да бъда ясно, категорично и правилно разбран. Българското правителство дискутира тези теми в Европейския съюз на базата на мандатите, които получава, дискусиите, които има, в рамките на това, което е залегнало в българското законодателство. Българското правителство няма намерение, няма желание и няма да отнеме права на българския парламент да взема решения по важните за страната ни въпроси, на тези въпроси, които конституционно и законово са фиксирани в правомощията на парламента и за които се изисква ясен мандат. България не е страната, създала кризата в Еврозоната и в Европа, България не е и страната, която ще я извади от тази криза.
Искам, приключвайки, да се обърна още веднъж към две теми, по които говори госпожа Плугчиева. Да, Лисабонският договор даде повече възможност на парламентите да участват в процеса на европейска интеграция и българският парламент го прави ежедневно. Днес и утре Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в своите заседания има серия от теми, които трябва да обсъди, които са свързани с този дневен ред в цяла Европа. Възможностите, които Лисабонският договор създава означават и много по-бързи механизми за вземане на решения както от страна на правителството, така и от страна на Народното събрание в определени ситуации.
Именно затова се обръщам, и с това приключвам, към Народното събрание. Ние трябва да бъдем оперативни и да можем да реагираме на ситуацията, която в момента се създава в Европейския съюз, по най-мъдрия начин, по най-внимателния начин, от гледна точка на българската икономика, да изпълняваме, разбира се, ангажиментите, които имаме, но да ги преценяваме спрямо това, което за България е важно. Да не се формализираме в ситуации, в които да връзваме ръцете на един или на друг, било то на правителството, било то на Народното събрание, с решения и мандати, които да са предварителни, само за да задоволим интереса на един или друг да се изказват по медиите. Ние трябва да бъдем много внимателни в това, което се случва в момента. Затова днес, със съгласието на председателя на Народното събрание, ще започне този дебат в съвместното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана. Това ще е първото заседание, на което ще започнем този разговор. Оттук-нататък разговори ще има много, решения, когато се наложат, ще бъдат взети, но това е процес, това не е еднократен акт.
Още веднъж се обръщам към народните представители, благодарейки им за вниманието, което отделиха днес на тази информация.
Тези, които желаят да вземат участие в комисиите, сигурен съм, че днес ще могат да се присъединят след обяд в заседанието ни от 14,15 ч., в което по-подробно ще обсъдим всички тези въпроси, ще отговорим на въпроси, които депутатите имат конкретно, но се надявам това да стане внимателно, коректно и по темата, а не, търсейки възможност за излишни изяви, които не са пряко ангажирани с това, което ни предстои да вземем като решение.
Благодаря на ръководството на Народното събрание и на народните представители. Разговорът сега започва, започва и с българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Продължаваме по дневния ред.
Госпожа Колева искаше думата за процедура още преди да започне изявлението на министъра на външните работи.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, правя процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения между двете гласувания по Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен на 24 ноември 2011 г. с два дни, тоест срокът да бъде намален на пет дни. Мотивите ми за това са, че при първото гласуване законопроектът беше приет без допълнителни предложения и смятаме, че няма да има проблем и затруднение за колегите, които имат желание евентуално да внесат предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 62, против 3, въздържали се 12.
Предложението не е прието. (Реплики.)
Кворумът е 71 „за”. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.)
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Колеги, предложението, което правя в момента, е във връзка със Законопроекта за изменение на Закона за собствеността, който засяга един-единствен текст. Става въпрос за удължаване на мораториума по отношение на придобивната давност спрямо държавната частна и общинската частна собственост. Знаете, че този срок изтича в края на настоящата година. Има необходимост този срок да бъде удължен и тази необходимост беше мотивирана при приемането на първо гласуване.
Много моля да имате предвид тези обяснения при второто гласуване по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Поставям на прегласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЛИЦЕНЗ МЕЖДУ АВСТРАЛИЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ ДЕПАРТАМЕНТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ЗАСТАРЯВАНЕ, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИ ПРАВА НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА КЛАСИФИКАЦИОННАТА СИСТЕМА AR-DRJ.
Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 30 ноември 2011 г.
Към този законопроект има Приложение към Договора – Схема на договореностите, е класифицирано с гриф за сигурност „поверително” трябва да проведем заседание при режим на закрито заседание.
Моля квесторите да предприемат съответните действия и след като имат готовност да докладват, за да можем да продължим с работата по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на д-р Кирил Добрев – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в заседанието на Народното събрание, макар и да е закрито.

(Следва закрито заседание.)
(След закритото заседание и почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Предстои да разгледаме:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народните представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Калина Димитрова – изпълняващ длъжността директор дирекция „Съобщения” към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Прекратете гласуването и го отменете.
Тъй като предстои гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – поименна проверка:

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - отсъства
Георги Данаилов Петърнейчев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - отсъства
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства

В залата присъстват 121 народни представители.
Допълнително явили се след момента на извикването им поименно в списъка на народните представители по азбучен ред са народните представители Анастас Анастасов, Андрей Пантев, Алиосман Имамов, Венцислав Върбанов, Георги Пирински, Асен Гагаузов, Десислава Танева, Кристияна Петрова, Муса Палев, Ангел Найденов, Иван Костов, Митко Захов, Даниела Миткова, Любомир Иванов.
Налице е кворум, можем да продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на: заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Валери Борисов и госпожа Калина Димитрова, изпълняваща длъжността „директор” на дирекция „Съобщения” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 128 народни представители: за 126, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Проект – „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 – предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията текстът на вносителя за § 1 да бъде отхвърлен.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи от 2 до 6 няма направени предложения.
Параграф 2 става § 1.
Параграф 3 става § 2.
Параграф 4 става § 3.
Параграф 5 става § 4.
Параграф 6 става § 5.
Предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи с номера по вносител от 2 до 6 включително, които в доклада на комисията получават номерация съответно параграфи от 1 до 5 включително.
Гласуваме анблок петте параграфа.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 7 – предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов:
В § 7 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители... (Реплики от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.)
За протокола – народните представители Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов оттеглят предложението.
Така че подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 6 и който комисията подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 8, който става § 7 и който комисията подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 27 се създава нова ал. 2:
„(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 8, така както е по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 9 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 28 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите „работа на комисията” се поставя запетая и се добавя „числеността”.
2. В ал. 3 след думата „комисията” се добавя „както и правилата по чл. 27, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, така както е по доклад.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 10, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думата „променя” се заменя с „изменя”.
2. Създава се нова т. 18:
„18. съдейства при хармонизирането на определени номера или номерационни обхвати в рамките на Европейския съюз за насърчаване функционирането на вътрешния пазар и развитието на общоевропейските електронни съобщителни услуги;”.
3. Досегашната т. 18 става т. 19.
4. Създават се нови т. 20 и 21:
„20. участва в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и съдейства за координирано и последователно регулиране;
21. разглежда случаи на неспазване на изискванията за осигуряване на сигурност и цялост на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги;”.
5. Досегашните т. 19, 20, 21, 22 и 23 стават съответно т. 22, 23, 24, 25 и 26.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, така както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „конкуренцията при предоставяне” се заменят с „пазара”.
2. Създават се нови т. 3 и 4:
„3. насърчава инвестициите и иновациите в нова и подобрена инфраструктура, включително чрез гарантиране, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита риска, поет от инвестиращите предприятия, и допуска различни споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп с цел разпределение на инвестиционния риск, при гарантиране запазването на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за равнопоставеност;
4. защитава конкуренцията в полза на потребителите и, когато е подходящо, насърчава инфраструктурната конкуренция;”.
3. Създава се т. 5:
„5. отчита разнообразието от условия, свързани с конкуренцията и потребителите, които съществуват в различните географски райони;”.
4. Досегашната т. 3 става т. 6.
5. Досегашната т. 4 става т. 7 и в нея думите „европейското право” се заменят с „правото на Европейския съюз”.
6. Създават се т. 8 и 9:
„8. налага ех ante специфични задължения, само когато липсва ефективна и устойчива конкуренция на съответен пазар, и изменя или отменя тези задължения, когато това условие е изпълнено;
9. насърчава регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в сроковете по чл. 157а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, така както е по доклада.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По следващите параграфи 12, 13 и 14 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 12, 13 и 14, които комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 15 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Панчев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция:
„§ 15. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Комисията включва разпореждане за предварително изпълнение при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс при издаване на следните индивидуални административни актове:”;
б) в т. 2 накрая се добавя „и за налагане на временни задължения”;
2. Създават се ал. 7, 8 и 9:
„(7) Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация.
(8) Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.
(9) Протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата й в интернет, с изключение на защитената от закон информация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 15, така както е по доклад.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 16, 17 и 18 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 16, 17 и 18, които се подкрепят от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 19 има предложение на народния представител Светослав Тончев, което се оттегля.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов:
В § 19, чл. 40, ал. 1:
1. В т. 5 думата „цели” се заменя с „изследвания, включително разработки на службите на Европейската комисия”.
3. Точка 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложенията по т. 1 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции, включително: финансова информация; информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху услугите на едро, предоставяни от тях на конкуренти; счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с пазарите на едро, от предприятията със значително въздействие върху пазара на едро. Комисията посочва причините и целите, за които се иска информацията в мотивите към искането на информация. Искането трябва да бъде пропорционално и обективно обосновано за следните цели:
1. системна или целева проверка във връзка със:
а) финансирането на универсалната услуга;
б) заплащането на административни такси и/или такси за ползване на ограничен ресурс;
в) ефективното и ефикасното използване на ограничен ресурс;
г) спазването на наложените задължения по реда на този закон;
2. целева проверка за спазването на изисквания на чл. 73 и задълженията по чл. 106 и 107, когато е получена жалба или по инициатива на комисията;
3. провеждане на процедури за разглеждане и оценка на искане за предоставяне на разрешение за ползване на ограничен ресурс;
4. публикуване на сравнителни прегледи на качеството и цените на услугите в полза на потребителите;
5. ясно определени статистически нужди;
6. анализ на съответния пазар;
7. гарантиране на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър;
8. оценяване бъдещото развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе върху услугите на едро, предоставяни на конкуренти.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Информацията по ал. 1, т. 1, 2, 4 - 8 не може да се изисква преди или като условие за достъп до пазара.”
3. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
За протокола – господин Тончев оттегли своето предложение, а по предложенията на народните представители Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов подлагам на гласуване т. 1 и т. 3, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 49, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 20, 21, 22 и 23.
Няма направени предложения и предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 20 до 23 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 24 има предложение на народния представител Светослав Тончев.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 2 и т. 3 и не подкрепя предложението по т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За протокола – народният представител Светослав Тончев оттегля предложението по т. 1.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага следната редакция:
„§ 24. Създават се чл. 42а, 42б и 42в:
„Чл. 42а. (1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да определи и:
1. съответен пазар, различен от пазарите, посочени в приложим акт на Европейската комисия, или
2. предприятие, което самостоятелно или съвместно с други предприятия има значително въздействие върху съответен пазар.
(2) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което проектът на решение ще засегне търговията между държавите – членки на Европейския съюз, ще създаде бариери на единния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проекта на решение се отлага с още 2 месеца.
(3) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия оттегли резервите си по проекта на решение, комисията приема окончателно решение и го изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
(4) В случай че в срока по ал. 2 Европейската комисия е изискала от комисията да оттегли проекта на решение, комисията в 6-месечен срок от датата на приемане на решението на Европейската комисия изменя или оттегля проекта на решение.
(5) В случай че комисията измени проекта на решение, процедурите по чл. 36 и 42 се провеждат отново.
Чл. 42б. (1) С проекта на решение по чл. 42, ал. 1 комисията може да наложи задължения, предвидени в закона, или да продължи, измени или отмени вече наложени задължения.
(2) В случай че в срок до 1 месец от датата на изпращане на проекта на решение по ал. 1 не постъпи становище на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, комисията приема окончателно решение.
(3) При приемане на решението по ал. 1 комисията се съобразява в най-голяма степен със становищата на Европейската комисия, на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(4) В случаите по ал. 1, когато Европейската комисия приеме становище, според което предложените с проекта на решение мерки ще засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, ще създадат бариери на единния пазар на Европейския съюз или тя има сериозни съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на Европейския съюз, приемането на проект на решение се отлага за срок три месеца.
(5) В срока по ал. 4 комисията взаимодейства с Европейската комисия и с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с цел определяне на най-подходящите задължения за постигане на целите по чл. 4 и при отчитане становищата на заинтересованите страни и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.
(6) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения подкрепи съмненията на Европейската комисия, комисията може в срока по ал. 4 да измени проекта на решение, като се съобрази в най-голяма степен със становищата и предложенията на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, да оттегли проекта на решение или да поддържа проекта на решение.
(7) В случай че в 6-седмичен срок от началото на срока по ал. 4 Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения не подкрепи съмненията на Европейската комисия или ако комисията измени или поддържа проекта на решение, Европейската комисия може в рамките на един месец от изтичането на срока по ал. 4 да приеме решение да оттегли своите резерви или да издаде препоръка, с която се изисква комисията да измени или оттегли проекта на решение.
(8) В срок един месец от издаването на препоръката на Европейската комисия или от оттеглянето на нейните резерви комисията уведомява Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за приетите окончателни мерки. Срокът от един месец може да бъде удължен за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36.
(9) Комисията може да не измени или оттегли проекта на решение, като представи мотивирана обосновка за това.
(10) Комисията може да оттегли проекта на решение на всеки етап от процедурата.
Чл. 42в. (1) В изключителни случаи, когато комисията прецени, че съществува спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, тя налага обосновани пропорционални временни задължения.
(2) След приемане на решението по ал. 1 комисията уведомява Европейската комисия, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и регулаторните органи на държавите - членки на Европейския съюз, за наложените временни задължения, като посочва мотивите за тяхното налагане.
(3) Решението по ал. 1 може да се приеме без провеждане на обществено обсъждане и обществени консултации.
(4) Комисията може да удължи срока на действие на временните задължения или да ги направи постоянни след провеждане на процедурата по чл. 42 във връзка с Глава девета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 24, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 25 и 26 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения. Предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за параграфи 25 и 26, които комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В чл. 47а (1) След думите „радио- и телевизионен оператор” се добавя „под юрисдикцията на Република България”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 27 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 48 (3) След думите „Радио- или телевизионни оператори” се добавя „под юрисдикцията на Република България” и текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 28 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 27, 28, 29 и 30 по вносител няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи от 29 до 32. Предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи от 27 до 30, включително, които стават съответно параграфи от 29 до 32 и които комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33, и предлага следната редакция:
„§ 33. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 55” се заменят с „по чл. 56”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Преди решаване на спора специализираната комисия може да изисква чрез комисията допълнителни доказателства и становища от засегнатите страни и от съответните регулаторни органи.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 се отменя.
5. Създават се нови ал. 6, 7 и 8:
„(6) Комисията съгласува своята позиция с компетентните национални регулаторни органи и има право да се консултира с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения с оглед разрешаване на спора в съответствие с целите по чл. 4.
(7) Комисията може да отправи искане до Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да приеме становище относно действията, които да се предприемат за разрешаване на спора.
(8) Когато е отправено искане по ал. 7, комисията предприема действия за разрешаване на спора след получаване на становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, без да се изключва възможността при необходимост да предприеме спешни мерки.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 9.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Комисията с решение приема становище по направеното искане по ал. 1, отчитайки в най-голяма степен становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, ако има такова, както и позицията на компетентните национални регулаторни органи. Становището на комисията се изпраща на съответните компетентни национални регулаторни органи.”
8. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и се изменя така:
„(11) При получаване на потвърждения от съответните компетентни национални регулаторни органи по становището, комисията взема решение в съответствие със становището, като го изпраща на засегнатите страни. При приемане на решението по спора и налагане на задължения на съответното предприятие, комисията може да налага само задължения, предвидени в този закон и по реда, предвиден в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 31, който става § 33, така както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи от 32 до 39 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи от 34 до 41.
Предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението е параграфи от 32 до 39 включително, които стават съответно от 34 до 41.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за параграфи от 32 до 39 включително, които стават параграфи 34 до 41, и които комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има допусната техническа грешка: в чл. 281, ал. 3, т. 3, трябва да се чете „чл. 281, ал. 4”, ал. 3 е станала ал. 4. По вносител е сгрешена.
Предлагам да се чете ал. 4 вместо ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Иван Вълков – в § 40, в чл. 74, в т. 3 накрая изразът „по чл. 281, ал. 3” да се чете „по чл. 281, ал. 4”.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 40, който става § 42, с току-що гласуваната поправка.
Моля да гласувате.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 41, който става § 43 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 42 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, който става § 44 и предлага следната редакция:
„§ 44. В Глава пета, Раздел ІІ, се създават чл. 78а:
„Чл. 78а. (1) В случай че не са изпълнени приложимите общи изисквания или задължения по разрешенията и/или наложени специфични задължения, комисията може с решение да наложи спешни мерки за отстраняване на нарушения, които представляват:
1. непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, обществената сигурност или общественото здраве, или
2. сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или потребители на електронни съобщителни мрежи или услуги, или на други ползватели на радиочестотния спектър.
(2) Комисията дава възможност на предприятието да изрази становище и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. Комисията се произнася в 14-дневен срок по становището и предложените от предприятието мерки.
(3) Мерките по ал. 1 се налагат за срок, не по-дълъг от три месеца. В случай че процедурите за отстраняване на нарушението не са приключили, този срок може да бъде удължен с не повече от три месеца.
(4) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови изпълнението в срока по ал. 3, комисията налага санкция съгласно този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласувате редакцията на комисията за § 42, който става § 44, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: От § 43 до § 56 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи от 45 до 58 и предлага те да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Параграфи от 43 до 56, които стават съответно от § 45 до § 58.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 43 до 56 включително, които стават съответно от § 45 до § 58, включително и които комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, който става § 59, и предлага следната редакция:
„§ 59. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Временно разрешение за всеки от случаите по ал. 1, т. 1 – 3 се издава еднократно в рамките на една година.”
2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „14-дневен” се заменя със „7-дневен”.
5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 57, който става § 59, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 60:
„§ 60. В чл. 110, ал. 1 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 60, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 58, който става § 61 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 62, и предлага следната редакция:
„§ 62. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Измененията и допълненията по ал. 1, т. 4 се извършват след писмено уведомяване на съответното предприятие, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Когато измененията и допълненията по ал. 1, т. 4 са съществени, комисията провежда обществена консултация по реда на чл. 37 в срок, не по-кратък от 30 дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 59, който става § 62, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Параграфи от 60 до 65, включително, по вносител.
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи 63 до 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя от § 60 до § 65, включително, които стават съответно параграфи от 63 до 68, включително, които комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 69, и предлага следната редакция:
„§ 69. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) Ограничения на правата за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти по отношение на използваните технологии се допускат само в случаите, когато това е необходимо за:
1. избягване на вредни смущения;
2. защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета;
3. гарантиране техническото качество на услугата;
4. гарантиране на максимално съвместно използване на радиочестоти;
5. защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър;
6. гарантиране изпълнението на цели от общ интерес при спазване принципа на неутралност по отношение на услугите.
(3) Ограничения на правата за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти по отношение на предоставяните услуги се допускат само с оглед постигане на цели от общ интерес, преди всичко отнасящи се до:
1. безопасността на живота;
2. насърчаване на социално, регионално или териториално сближаване;
3. избягване на неефикасно използване на радиочестоти;
4. насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, включително чрез осъществяване на радио- и телевизионна дейност.
(4) Забрана за предоставяне на други електронни съобщителни услуги в специфична радиочестотна лента може да бъде наложена само при необходимост от защита на работата на радиослужбите, свързани с безопасността на живота. В изключителни случаи обхватът на такава забрана може да бъде разширен с други цели от общ интерес, определени в съответствие с правото на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 66, който става § 69, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Параграфи от 67 до 77, включително, по вносител.
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи от 70 до 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи от 67 до 77, включително, които съответно стават параграфи 70 до 80, включително, които комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 78, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 81 по доклада на комисията, и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 78 да бъде отхвърлен.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 79, който става § 81, и предлага следната редакция:
„§ 81. В Глава седма се създава Раздел ІІІ – „Достъп до номера и услуги” с членове 138а, 138б и 138в:
„Раздел ІІІ – Достъп до номера и услуги
Чл. 138а. Предприятие, на което е предоставено разрешение за ползване на обхват от номера от Националния номерационен план, няма право да поставя неравнопоставени условия пред други предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, във връзка с достъпа до техни услуги, предоставяни чрез номера от този обхват.
Чл. 138б. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и осигуряващи възможност за осъществяване на изходящи повиквания към номера от Националния номерационен план, осигуряват безплатен достъп на крайните потребители до единния европейски номер за спешни повиквания 112 и до националните номера за спешни повиквания.
Чл. 138в. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, когато е технически и икономически възможно, осигуряват на всички крайни потребители възможност за:
1. достъп до негеографски номера и ползване на услуги, предоставяни чрез тези номера в рамките на Европейския съюз;
2. достъп до всички номера, предоставяни в рамките на Европейския съюз, независимо от използваната от предприятието технология и устройства, включително номерата от националните номерационни планове на държавите членки, както и тези от Европейското телефонно номерационно пространство и универсални международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп.
(2) В случай че виканият абонат е ограничил достъпа до своя абонатен номер за повиквания от определени географски райони поради търговски съображения, ал. 1 не се прилага.
(3) Комисията може да изиска от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или услуги, да блокират за всеки конкретен случай достъпа до номера или услуги, когато това е оправдано поради измама или злоупотреба, и да изиска в тези случаи от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, да си удържат съответните приходи от взаимно свързване и/или от други услуги.
(4) В случай че номерът по ал. 3 е от номерационния план на друга държава – членка на Европейския съюз, или е номер от Европейското телефонно номерационно пространство, или универсален международен телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп, предоставен на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги на територията на тази държава членка, комисията си взаимодейства със съответните регулаторни органи на тази държава членка за предприемане на действията по ал. 3.
(5) Комисията може да предприеме действията по ал. 3 и при обосновано искане на регулаторен или друг държавен орган на държава – членка на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 79, който става § 81, така както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 80, който става § 82, и предлага следната редакция:
„§ 82. В чл. 143 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс” – се добавя „номера” и се поставя запетая.
2. В ал. 3 се създават т. 12 и 13:
„12. степен на ограниченост на ресурса – номера;
13. икономическата стойност на номера от определени обхвати на базата на предварително определени от комисията публично оповестени критерии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 80, който става § 82, така както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова за § 81.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 81, който става § 83:
„§ 83. Член 144 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 81, който става § 83 със съдържание, така както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението и текстът са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 84:
„§ 84. В чл. 145 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и чл. 144” се заличават.
2. В ал. 2 думите „и 144” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 84 със съдържание и текст, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 82, 83 и 84 по вносител няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които стават съответно § 85, 86 и 87 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи от 82 до 84 включително, които стават съответно параграфи с номерация от 85 до 87 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 85, който става § 88, и предлага следната редакция:
„§ 88. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията определя съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Комисията определя продуктовия и географския обхват на съответните пазари съгласно методиката по чл. 150, ал. 2.”
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
4. В ал. 5:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „При определяне на съответен пазар, различен от посочените в приложимия акт на Европейската комисия, комисията се ръководи от принципите на конкурентното право и изследва дали посочените в т. 1, 2 и 3 критерии са изпълнени кумулативно:”;
б) в т. 1 в началото се добавя „наличие на”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Комисията може да не извършва анализ на съответен пазар, посочен в приложим акт на Европейския съюз, когато установи, че поне един от критериите по ал. 5 не е изпълнен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 85, който става съответно § 88, както е по доклад.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 86, който става § 89 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 87, който става § 90, и предлага следната редакция:
„§ 90. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че не е налице ефективна конкуренция, комисията определя предприятия, които самостоятелно или съвместно имат значително въздействие върху съответен пазар, и налага на това предприятие или предприятия специфични задължения.”
2. В ал. 2 думите „или ги променя” се заменят с „и при необходимост ги изменя”.
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
4. Създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) Комисията може да определи, че две или повече предприятия имат съвместно значително въздействие върху пазара, ако дори при отсъствието на структурни или други връзки между тях те осъществяват дейност на пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и в който никое отделно предприятие не притежава значително въздействие върху пазара.
(6) В случай че предприятие има значително въздействие върху един пазар, то може да бъде определено за предприятие със значително въздействие и върху друг, тясно свързан съответен пазар, когато въз основа на пазарен анализ се установи, че връзките между двата пазара позволяват пазарното въздействие на предприятието върху единия пазар да бъде пренесено и върху другия пазар, засилвайки неговото пазарно въздействие.
(7) В случаите по ал. 6 комисията може да наложи на предприятието специфични задължения съгласно чл. 166, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 и на втория пазар, целящи предотвратяване пренасяне на пазарното му въздействие върху този пазар, а когато тези специфични задължения не са достатъчни, се налагат и задължения съгласно чл. 221, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 90 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 88, 89, 90 и 91 по вносител няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези текстове, които стават съответно от § 91 до § 94 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи от 91 до 94 включително по номерацията им в доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 92 има предложение на народните представители Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 92, който става § 95, и предлага следната редакция:
„§ 95. Член 160 се изменя така:
„Чл. 160. (1) За постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5 комисията насърчава и когато е необходимо налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, задължения за достъп и/или взаимно свързване и за оперативна съвместимост на услугите, с оглед утвърждаване на ефикасността, устойчивата конкуренция, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигуряване на максимална полза за крайните потребители.
(2) Комисията, освен задълженията, които може да наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по реда на Глава девета, може във връзка с ал. 1 да наложи задължения като:
1. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързване от край до край, на предприятията, контролиращи достъпа до крайните потребители, включително в обосновани случаи задължения за взаимно свързване на мрежите им, ако такова не е осъществено;
2. в обосновани случаи и до необходимата степен, задължения на предприятията, контролиращи достъпа до крайните потребители, да направят услугите си оперативно съвместими;
3. задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до определени цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, за осигуряване на достъп до интерфейси за приложни програми или достъп до електронни програмни ръководства, при справедливи, обективни и равнопоставени условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 95 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи от 93 до 99 включително по вносител няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по тези параграфи, които стават съответно § 96 до § 102 и предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 96 до 102 включително в номерацията им по доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 100 има предложение на народния представител Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 100, който става § 103, и предлага следната редакция:
„§ 103. В чл. 171 ал. 1 и 2 се изменят така:
(1) Когато на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, е наложено задължението за разходоориентираност на цените при прилагане на разработена от него система за определяне на разходите, предприятието доказва, че определените от него цени произтичат от разходите, включително разумна възвращаемост на инвестициите.
(2) С цел изчисляване на разходи за ефикасно предоставяне на услугите комисията може да използва методи за отчитане на разходите, независими от методите, прилагани от съответното предприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 103 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи от 101 до 116 включително по вносител няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по тези параграфи, които стават съответно § 104 до 119 и предлага да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване от § 104 до § 119 включително, в номерацията им по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 117 има предложение на народния представител Светослав Тончев.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 120 по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 121.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 122.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, има техническа грешка в първото изречение: „Когато предприятието по чл. 191, ал. 1” трябва да се чете „по чл. 190”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В текста на вносителя за § 119, където предлагат създаването на нов чл. 191а, редакцията му трябва да бъде: „Когато предприятието по чл. 190”.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като такова предприятие съществува само по чл. 190.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за техническа поправка, направено от председателя на комисията в залата – в текста на вносителя за § 119, където се предлага създаване на нов чл. 191а, да се чете:
„Чл. 191а. Когато предприятието по чл. 190 възнамерява да прехвърли значителна част” и т.н..
Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 119 по вносител, ведно с приетата техническа поправка, който става § 122.
Гласуваме!
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 120 и 121 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно §§ 123 и 124. Предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 123 и 124.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 122, който става § 125, и предлага следната редакция:
„§ 125. В Глава единадесета, Раздел ІV се създава чл. 194а:
„Чл. 194а. Комисията следи развитието и равнището на цените и ценовите пакети на дребно на услугите по чл. 182, ал. 2, когато те се предоставят въз основа на наложено задължение или се предоставят при пазарни условия, ако не са определени предприятия със задължения за предоставяне на тези услуги, по-специално във връзка с потребителските цени и доходи в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията. (Председателят изчаква необходимия за гласуване кворум.)
Отменете гласуването.
Поименна проверка!
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - отсъства
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - отсъства
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Свилен Николов Крайчев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства

Присъстват 127 народни представители. Имаме кворум – можем да продължим.
Подлагам на гласуване § 122, който става § 125. Той е докладван от докладчика в редакцията му по доклада на комисията.
Гласуваме § 125, съгласно редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 126 по номерацията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 124 има предложение на народния представител Светослав Тончев.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Оттеглям предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 124, който става § 127, и предлага следната редакция:
„§ 127. Член 197 се изменя така:
„Чл. 197. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да предлагат на крайните потребители, по-конкретно на хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи, ценови пакети, различни от предлаганите при обичайните търговски условия.
(2) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да прилагат специални ценови пакети, общодостъпни цени, географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната или да спазват ценови ограничения, съгласно методиката по чл. 195.
(3) Предприятията, на които са наложени задължения по ал. 1 и 2, спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност при предоставянето на услугите си.
(4) Комисията може да измени или отмени задълженията по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 124, който става § 127, така както е по доклад.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи от 125 до 135 включително – комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма направени предложения.
Параграфите стават съответно с номерация от 128 до 138.
Предлагаме параграфите да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 125 до 135 включително, които стават съответно параграфи от 128 до 138 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 136 има предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 136, който става § 139, и предлага следната редакция:
„§ 139. В чл. 219 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 217” се заменят с „чл. 217, ал. 1”, а думите „предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” и запетаята след тях се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Предприятията по чл. 217, ал. 1 представят цените на временни промоционални пакети, включващи регулирани електронни съобщителни услуги, в комисията две седмици преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „или на определените в закона изисквания” се заличават.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3” се добавя “или 4”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 217, т. 1” се заменят с „чл. 217, ал. 1”;
б) създава се т. 5:
„5. да не създават ценова преса.”
5. Досегашната ал. 6 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 136, който става § 139, както е по доклад.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По параграфи 137 и 138 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които стават съответно параграфи 140 и 141, и предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 137 и 138, които стават съответно параграфи 140 и 141 и се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 142:
„§ 142. В чл. 222, ал. 1 думите „чл. 217, т. 1” се заменят с „чл. 217, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 142, така както е по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 139, който става § 143.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 139, който става § 143, което се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 140 има предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 140, който става § 144, и предлага следната редакция:
„§ 144. В Глава тринадесета се създава чл. 224а:
„Чл. 224а. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, които включват възможността за осъществяване на международни повиквания, определят цени на повикванията към и от Европейското телефонно номерационно пространство в размер не по-висок от средната цена за международни повиквания от и към държавите – членки на Европейския съюз, прилагана от същото предприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 140, който става § 144, така както е по доклада.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 141, който става § 145.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 141, който става § 145, което се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 142 има предложение на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов:
В § 142, в чл. 226:
1. В ал. 4 след думата „услуги” се добавя „приоритетно”, а думите „не по-дълъг от две години” се заменят с „до една година”.
2. В ал. 5 след думата „услуги” се добавя „могат да”, а думите „договор със срок до една година” се заменят с „безсрочен договор или такъв със срок не по-дълъг от две години”.
Комисията подкрепя предложението по т. 3 и не подкрепя предложението по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 142, който става § 146, и предлага следната редакция:
„§ 146. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „предоставящи” се добавя „свързване към” и думата „телефонни” се заменя с „електронни съобщителни мрежи и/или обществени електронни съобщителни”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите възможност за сключване на договор с първоначален срок не по-дълъг от две години.
(5) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите възможност да сключат договор със срок до една година.
(6) Независимо от срока на договора, условията и процедурите за прекратяване на договора между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, и техните абонати не са пречка за смяна на предприятието, предоставящо услугите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов в частта му по т. 1 и 2, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 61, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 142, който става § 146, така както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9.
Текстът е приет.
С това изчерпахме времето днес. Остават само две минути, а следващият текст е достатъчно дълъг.
Утре, 15 декември 2011 г., в 9,00 ч. пленарно заседание с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова
Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова