Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата програма и реда на обсъжданите законопроекти в нея, започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет, приет на първо четене на 24 ноември 2011 г.
С доклада на второ четене ще ни запознае председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Драгомир Стойнев.
Имате думата преди това за процедурно предложение, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допуснат в пленарната зала за участие господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите в пленарната зала.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 24 ноември 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 2 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Катя Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 34 се изменя така:
„Представителни организации на работниците
и служителите
Чл. 34. За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. да има най-малко 75 хиляди членове;
2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 3 са постъпили шест предложения.
Предложение на народния представител Румен Петков – в § 3, чл. 35, ал.1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тодор Великов и Димитър Чукарски – в § 3, чл. 35, ал.1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Катя Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Цветан Костов – чл. 35, ал. 1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случаите когато един работодател членува чрез една браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази национална организация, която е упълномощена от браншовата или отраслова организация, в която членува.
(3) В случаите когато един работодател членува чрез две или повече браншови или отраслови организации в една или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази браншова или отраслова организация, на която е дал изрично пълномощно да я представлява.”;
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) В случаите когато един работодател членува пряко в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази организация, на която е дал изрично пълномощно да я представлява.
(5) В случаите когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност, тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 35 се изменя така:
„Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко 100 хиляди осигурени по трудов договор лица;
2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
5. да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
(2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности:
1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува;
2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува.
(3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите по този параграф са открити.
Има ли желаещи народни представители да изкажат позицията?
Господин Румен Петков има думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! И при коментара на първо четене стана дума за един излишен текст, който ще цитирам: „Да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт”. Този текст е откровено насочен срещу една от работодателските организации и той би могъл да има един по-простичък запис – да бъде извадена Българската търговско-промишлена палата от Съвета за тристранно партньорство. И аз, а и някои други от колегите, още тогава казахме, че от 1990 г. насам никое правителство и никое мнозинство не си е позволявало такъв агресивен удар върху най-старата работодателска организация – не просто една от работодателските организации, а най-старата работодателска организация в България. Тогава при дискусията, а и впоследствие в заседанията на комисията, очевидно няма консенсус по въпроса, а това е една от Вашите теми, господин министър, че Съветът за тристранно партньорство, независимо от усложнената ситуация, независимо от кризата, независимо от трудностите, независимо от стачките и стачните действия, работи при относително висока степен на консенсус. Тук очевидно има противопоставяне, очевидно има тежки различия.
Ние продължаваме като Народно събрание да не си даваме сметка, че не просто посягаме на най-старата работодателска организация. В случая с редица други записи – за изрични пълномощни, ние всъщност създаваме прецедент за един абсолютен хаос в следващите години – не в следващите месеци, във взаимоотношенията на правителството с работодателските организации.
Тук поне прозря намекът при първата дискусия, че става дума за зависимост. Много по-голяма е зависимостта на тези работодателски организации, които работят преки проекти с правителството и които по този начин получават финансиране от него. Много по-голяма е зависимостта на работодателските организации, настанени в правителствени сгради и офиси, защото там това е възможно за пряко влияние върху политиката и поведението в определени случаи на една или друга организация.
Когато се възприема един подход към синдикатите, който ние, разбира се, подкрепяме, да се свалят под първоначалния замисъл за регистрационния режим – от 100 000 на 75 000, тук се налага едно изрично репресивно решение спрямо една от работодателските организации, една-единствена от работодателските организации, и то работодателска организация, която в годините, но не в годините 1944-1989 г., а в стогодишната си история е завоювала достатъчно сериозен авторитет зад граница. Тя е единствената в световен мащаб легитимна българска работодателска организация. Подчертавам, в световен мащаб! В европейски мащаб имаме още една - Българската стопанска камара.
На тази организация, която има легитимност в световен мащаб, ние казваме, че тя няма да участва в Съвета за тристранно партньорство. Вие по-добре от мен знаете какъв е режимът на регистрацията на чуждестранни представителства в България. През тези години на криза, в които очевидно чуждестранните инвестиции не са върхът на копието на правителството и на мнозинството, въобще на страната ни, ние казваме, че тази организация, в която легитимно участват чуждестранните представителства, чуждестранните фирми, тази организация, която издава редица лицензи и на българските производители, тя няма да има трибуна в Националния съвет за тристранно партньорство. Кого обслужва това? Един разумен довод – кого обслужва това? Или ние трябва да създадем една конюнктура, в която една или две работодателски организации като кихне сутринта правителството – до вечерта ще му пожелават „наздравици”. Не е това подходът.
Пак казвам, тези, които Ви стимулират към такова мислене, трябва да си дават ясна сметка, че едно следващо мнозинство, ако има същият вандалски подход, какъвто прилагате Вие към Търговско-промишлената палата, ще постъпи с тях по същия унизителен начин.
Защо не поканихме представителите на работодателските организации, в това число и на Търговско-промишлената палата в пленарната зала? Нали искаме да имаме една сериозна дискусия? Нали искаме да имаме една дискусия, която да ни даде отговор на въпросите за мотивацията на тези текстове? С този текст ние ще берем ядове. Аз Ви четох предния път писмото на президента на работодателските организации до министър-председателя, не зная дали то му е представено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Вие ще поставите под съмнение диалогът на българското правителство със Световната организация на работодателите. Нещо повече, Вие ще ни поставите в условия на нарушение на текстове на международни конвенции. И много енергично Ви съветвам, господин министър, да оттеглите този нелеп текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да Ви призная, че скоро не сме се намирали в толкова абсурдна ситуация, като тази сега – да чуем Румен Петков, който най-малкото е ляв (оживление и реплики от КБ), много хора са го определяли като комунист през годините, да защитава бизнеса и да казва: „Не вадете Търговско-промишлената палата от тристранката”.
ГЕРБ се докара до там – БСП да казва: „Не вадете една от утвърдените бизнес организации от тристранката”! Представяте ли си какво вършите, за да докарате една партия, която традиционно е срещу бизнеса, тя да защитава... (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място! Ще имате възможност да репликирате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...Българската търговско-промишлена палата?! Тоест вижте какво се получава. Предложението на ГЕРБ е толкова абсурдно, идеята на ГЕРБ е толкова абсурдна – аз настоявам господин Младенов лично да вземе отношение. Това в никакъв случай не трябва да се получава. Търговско-промишлената палата е една от институциите в България. Защо искате да й отнемете думата? Защо искате да отнемете правото на мнение? Това не е характерно за Европейската народна партия, чиито принципи Вие трябва да защитавате! Това е характерно за диктатурата! В диктатурата там, където не харесват някого, му вземат думата!
Често сме имали дебати с тези хора от Търговско-промишлената палата. Те не са приемали всички наши предложения. Често са били несъгласни, но те са част от утвърдената демокрация много преди създаването на Партия ГЕРБ и ще бъдат част от утвърдената демокрация много след като Партия ГЕРБ не е на власт! Затова такива неща, колеги, не се правят! Това е на ръба на безумието! Тези хора са част от дебата в обществото в последните много години и са имали разумни предложения много и много пъти!
Затова оттеглете това предложение. Аз настоявам министър Младенов да вземе думата и да обясни как 20 години не е било проблем Търговско-промишлената палата да бъде в тристранката! Какво? Те може би не клякат на всяко предложение на ГЕРБ?! Може би не подвиват опашка на всяко Ваше предложение и не искате да имате коректив?! Това ли е целта? Винаги може да се намери срещу всяка работодателска организация някакъв аргумент да бъде отстранена! Срещу всеки може да се измисли някакъв аргумент. Но 20 години това не се е случило! Имало е леви правителства, тройни коалиции, двойни коалиции, правителство на СДС – никой не го е направил това, никой не си е помислил! Търпели сме критиките и на синдикатите, и на работодателите. Никой не е посмял дори за момент да каже: „Ти, понеже ни критикуваш, вече не те харесваме и ти вземаме думата”! Никой не си е позволил да направи такова нещо! Дори и Жан Виденов мисля, че не си е позволил да направи такова нещо! Дори той, който тогава имаше какви ли не проблеми, дори той не си е позволил да направи това, което Вие днес правите.
Как ще го обясните на обществото? Защо го правите – към Вас, господин Велчев, като председател на парламентарна група?!
Това ми напомня за следното. Подход на ГЕРБ оттук нататък – „На тези, които не са съгласни с нас, ще им спираме кранчето, да не могат да участват в тристранката, да не могат да си кажат мнението, да не може да им се чуе думата, да нямат позиция! Първо ще изключим една работодателска организация, после – синдикатите. Ако продължават да стачкуват, и тях ще ги изключим от тристранката. ГЕРБ може да си направи един синдикат.
После, ако тези партии, които са в парламента, не гласуват това, което трябва, тях пък до избори няма да ги допуснем! После, ако някой друг има претенции към ГЕРБ, и на него ще му скалъпим някакви неща!”
Извинявайте, но това вече минава границата на добрия разум. Никой не е правил такива неща в новата българска история!
Сега се обръщам към независимите депутати. Има предложение на Тодор Великов, което му прави чест – персонално, и на Чукарски. Прави Ви чест, колеги! Тук нямате партийна заповед и няма как да имате такава. Тук е въпрос на утвърдена демокрация и трябва да покажем всички заедно, че демокрацията не може да бъде погазвана по този безобразен начин, защото това е наистина безобразно предложение! Трябва всички партии, всички разумни хора да спрем това да се случи. Ако това се случи днес, утре ще дойдат по-страшните неща – всеки, който е на различно мнение, ще го вкарат в изолатора! Всеки, който не харесва ГЕРБ, който не смята, че премиерът трябва да е футболист на годината, който е на различно мнение, ще бъде отстраняван! Натам отиват нещата! Това не може да се случва! И ако днес не направим решителната крачка да го спрем, утре следва диктатура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Масларова. Втора – господин Шопов.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, днес гледаме промените в трудовата конституция на държавата – материал, който касае не леви, не десни, не либерали, центристи и еколози, а българските граждани. Не зная какво основание имате да коментирате, че лявата страна на залата е против бизнеса. Просто нямам време в рамките на моята реплика да Ви кажа какво е направено по време на тройната коалиция за бизнеса, което и Вие сте подкрепяли. В никакъв случай не мога да приема това подхвърлено изречение, че дори левите, които са работили срещу бизнеса, са подкрепили едно такова предложение.
Това е разумно предложение, което апелирам всички Вие да преосмислите и да го подкрепите, но нека днес да не се опитваме да политизираме – леви, десни или някакви други, а да решаваме въпросите по принцип. Когато едно управление решава богоугодно за себе си да стимулира едни и да репресира в случая други или да ги анулира, тогава тези неща не са коректни и не са в полза на никого. Това ще бъде практика, която ще създаде само проблеми и в никакъв случай няма да ги реши.
Така че, моля Ви, нека поне днес да не политизираме нещата, защото в случая не бяхте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Втора реплика?
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, от много години ние от Синята коалиция не сме били свидетели неудобните хора, на различно мнение, буквално да бъдат отстранявани. Това от много години не се е случвало в България. Затова се борихме да има демокрация в страната, затова се борихме да сме членове на Европейския съюз и НАТО.
Ако днес допуснем това основно право, правото на вземане на отношение, правото на мнение в тристранката да бъде отнето от Партия ГЕРБ, която претендира да е европейска партия в България, ако днес допуснем това да се случи, утре няма да бъдем искрени в нито едно демократично право, което защитаваме! За нито едно демократично право няма да можем да кажем, че е защитено! Оставим ли организация, на която не й е дадена и думата, тези думи нямат правото да се защитят, каквито и да са! Организация, която 20 години има позиции!
Пак Ви казвам, аз съм спорил с тези хора. Не са подкрепяли всички наши идеи – това е нормално, това е част от демокрацията, но никой не си е помислял тези хора, които не подкрепят моята, Вашата позиция или дори тяхната позиция, просто да бъдат отстранени.
Така беше, хора, при Тодор Живков! Хората, които той не харесваше, ги махаше. И тогава нямаше такива работодателски организации. Това напомня за ерата Тодор Живков! Всички неудобни хора, всички неудобни партии – едните бяха по лагери, другите бяха отстранени! Тогава имаше една партия, която получаваше 99% на избори.
Ако това е целта, просто Ви казвам, че няма да стане и че не може да стане. Ако в България има утвърдена демокрация, аз се чудя кой е внесъл и кой застава зад тези предложения! Премиерът трябва да каже: подкрепя ли тези предложения, той застава ли зад отстраняването на цели организации от тристранката?
Тук е мястото да се произнесе неговият министър, да каже от негово име: Министерският съвет застава ли зад тези предложения или това са народни представители, които нещо не са разбрали и малко са се пообъркали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Лайтмотивът, в иначе много доброто изказване на Мартин Димитров, с което изцяло се съгласявам, беше: „Никой не го е правил това. Никой не е посмявал през всичките тези години!”. Правил го е, разбира се, Иван Костов, когато управляваше. Той тези неща тогава ги правеше много по-лесно, със замах, но то беше друго време. То беше преди 12-13 години. Оттогава досега изтече много вода, много неща се промениха и тези неща сега не могат да се правят.
Аз ще продължа мисълта на господин Димитров, ако той ми позволи. Той е прав за всичко, но целта е друга.
Това е първата фаза, господин Димитров. Това нека да го считате и за реплика, можете и да ми отговорите.
Първата фаза е „да се маанат тия”, да се ликвидира тази структура, да я няма, тя да не работи, тя да не участва в тристранката, но ще има и втора фаза. Тристранката няма да остане без такъв партньор. И втората фаза е да се направи друга организация; да се вкара там нещо, което да е послушно; нещо, което да е угодно; което да е „наше”, имам предвид от гледна точка на ГЕРБ.
Това се подготвя от дълго време насам. Всички Вие знаете кое е то, което има и медии, което от дълго време насам се представя вече като „представителя на бизнеса”. Виждаме го много пъти и по медиите. Виждаме, че това вече започва да работи, то се подготвя. Ще минe малко време, днешният спор ще се позабрави, ще се появи така наречения КРИБ. Така ли е? Има ли някой, който да не е съгласен с това?
Разбира се, това се вижда, но никой не го изрича. И ние от „Атака”, както винаги слагаме пръст в раната и казваме наименованието на онова, което ще замени това, което в момента се ликвидира и премахва.
Това е част от хващането на всички лостове в държавата, на всички структури, които могат да работят в полза на управляващата партия и правителство. Това е пътят. Много скоро ще има нова поправка на Трудовия кодекс. Тогава ще се каже: „Не, не може без такъв партньор, не може тристранката да работи без него и, ето, видите ли кой – разбира се, това е нашият!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да аргументирам нашето предложение, което сме направили с колегата Чукарски, и да кажа, че го направихме, след като се срещнахме с представители на Търговско-промишлената палата.
Естествено, с този чл. 35, ал. 1, т. 5 някой много услужливо е намерил мотиви, чрез които да отстрани една дългогодишна работодателска организация в лицето на Българската търговско-промишлена палата. Трябва да си кажем и кой е този човек.
Тук седящият министър няма нищо общо с това. Един социален министър, който е бил член на синдикална организация, много добре знае, че е много по-добре да има колкото сe може повече представителни работодателски организации, отколкото да е само една, и заради това ще създаде проблеми този член, тази т. 5. Какво имам предвид?
Българската търговско-промишлена палата обединява в момента около 52 хиляди фирми, колеги! Искам много добре да внимавате и да чуете тези числа, които ще кажа. Това са около 500-600 хиляди членове. Всички те имат своята представителност в лицето на Българската търговско-промишлена палата.
И тук ние трябва да кажем ясно и категорично, господин министър: това не са Ваши предложения, това са предложения на министър Дянков, който по този начин ще лиши всички тези членове, всички тези фирми от представителство в работодателските организации в България.
Искам да Ви зачета кои страни в Европа – страни, към които ние искаме да се присъединим, които искаме да следваме в своята европейска практика, нямат такава представителност, нямат критерии, по които такива организации да членуват: Германия, Дания, Литва, Португалия, Финландия, Швеция. Тези държави имат ли ниска производителност на труда, господин министър? Нямат! И знаете ли защо нямат? Защото всеки един, който пожелае да влезе и да има тази представителност, бива допуснат, а не бива лишаван, каквото казва чл. 35, ал. 1, т. 5. В момента Вие лишавате Българската търговско-промишлена палата от представителност. И знаете ли защо го правите?
Правите го в услуга на КРИБ, защото тези хора лишени от своята представителност ще намерят своето представителство в КРИБ, но кой представлява КРИБ в момента в нашата страна? – Едрият капитал. Ами, колеги, той е със съмнителен произход, вникнете в съдържанието на тази точка! Ние ще лишим средния и дребен бизнес от представителност и ще ги пренасочим към едрия капитал, който е със съмнителен произход.
Защо го правим всичко това? В услуга на кого? В услуга на някой, който в момента иска да завладее целия работодателски пазар, да застане до правителството и да каже: „Аз съм легитимният, искам всички поръчки да ми се дават на мен, аз ще диктувам положението в нашата страна!”. Ето това нещо искаме да го премахнем, колеги. Затова сме вкарали това наше предложение. Затова и всички тези предложения, които са направени по чл. 35, ал. 1, т. 5 са актуални и не само за БСП. Това направи впечатление на всички колеги.
Аз смятам, че и между Вас има хора, които казват, че това не е правилно и смятам, че трябва да бъдем подкрепени. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин Великов, Вие се спряхте на няколко много чувствителни въпроси, но и Вие пропускате този, който в международен план за нас като държава, може да се окаже с много тежки последствия.
Аз ще цитирам писмото на господин Антонио Пеналоса, главен секретар на Международната организация на работодателите, поне част от него, за да е ясно, че проблематиката, която Вие поставяте, нейният генезис, нейните корени са тук, в България, но за да е ясно на всички нас, особено на народните представители от управляващото мнозинство, шамара, който можем да получим в международен план.
Писмото е до господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България и аз се надявам, че това е видяно от всички народни представители. Информацията беше твърде скрупульозно представена от представителите на Българската търговско-промишлена палата: „В резултат на информацията, която получихме, сме особено притеснени, че условията, заложени в настоящето предложение всъщност не биха подобрили сегашните критерии, а по-скоро биха поставили българското правителство в нарушение на Конвенция 87 на Международната организация на труда относно свободата на сдружение. В този случай това би означавало, че Вашето правителство може да се окаже в нежеланата ситуация да се сблъска с международно оплакване в рамките на Международната организация на труда – ситуация, която никой не желае, а най-малкото Групата на работодателите в МОТ”.
Казвам тези неща, за да подчертая още веднъж пред представителите на управляващото мнозинство: уважаеми дами и господа, вътрешните шамари и вътрешното разчистване на терена е нещо, което сигурно не е откритие на днешното правителство, но в международен план това е първият случай, в който България ще бъде прасната, за съжаление, абсолютно заслужено, поради грубото и с нищо необосновано посегателство върху една работодателска организация.
И още веднъж се обръщам към Вас, господин министър – няма един разумен довод за този излишен репресивен текст към Търговско-промишлената палата, освен аргументите, които прозвучаха от двамата преждеговоривши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Великов? Не.
За изказване думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И моето изказване касае скандалната т. 5 в чл. 35 от Кодекса на труда, която изключва реално Българската търговско-промишлена палата от социалния диалог, като я лишава от качеството й на национална представителна работодателска организация.
Всъщност този текст би могъл да бъде заменен от един друг, който ще е по-честен спрямо българските граждани, спрямо бизнеса и спрямо народните представители. Можеше спокойно Министерският съвет да внесе предложение, в което, вместо да измисли изкуствени критерии, да напише: изключваме Българската търговско-промишлена палата от тристранния диалог, а не с измисления критерий, който изключва всички организации, които изпълняват функции, възложени от българската държава с определен закон.
В общия контекст на изложението на вносителя за завишаване критериите за представителност по никакъв начин няма включено такова изискване и то не беше обосновано в пленарната зала. Ако погледнем Устава на Международната организация на работодателите, там като основни критерии за представителност на една организация, съответно за членство в този високо представителен орган, са посочени три критерия, които са: организацията да е централна работодателска организация, да защитава принципите на свободното предприемачество, да бъде свободна и независима доброволна организация, която не подлежи на контрол или намеса от никакъв вид от страна на каквито и да било държавни органи или външни органи. И тук аргументът, че изпълнението на функции, възложени със закон, означава зависимост на тази организация, не издържа по никакъв начин.
Според мен би следвало Министерският съвет като вносител и по принцип ние като законодател да потърсим тази зависимост в друга посока, а именно: кои са работодателските организации, които под някаква форма получават държавно финансиране, кои участват в проекти, които са изцяло финансирани от българската държава, кои ползват държавни сгради, от които събират наеми. И един друг определен критерий, който е много ясен за всеки българин, а именно: кои са послушните работодателски организации, които припяват на правителството и реално предават интересите на бизнеса, защото определено Българската търговско-промишлена палата не е такава организация. Това е реално съществуваща работодателска организация, забележете, с 28 реално действащи регионални структури.
Всъщност моето изказване тук е и по молба на регионалната структура на тази организация в Кюстендил и на бизнеса в Кюстендилска област. Аз съм един от учредителите на клона на Българската търговско-промишлена палата в Кюстендилска област още през 2001 г. Бизнес организациите и бизнесът, който членува в нея, задава един въпрос към Вас, господин Тотю Младенов. Този въпрос е: какво следва да направят членовете на Българската търговско-промишлена палата, ако палатата, за да запази своите критерии за представителност, се откаже от публичните функции, които са й възложени от закон, или за да запази публичните функции, възложени й от закон, спре да бъде национално представителна? Тоест участието в социалния диалог на стотици български фирми е застрашено поради един изкуствен критерий, който се налага от българското правителство. Защо като вид наказание срещу тази организация, която коректно защитава интересите не на едрия бизнес, а на средния, на дребния бизнес, който е преобладаващ за българската държава?
Има ли човек в тази зала, който да се съмнява в експертизата на тази организация, както и в акта, че тя винаги коректно е защитавала интересите на българските фирми? За мен това е недоразумение, измислен критерий, наказателна акция срещу една от работодателските организации, която има смелостта да има собствено мнение, която има смелостта да защитава интересите на своите членове, и това безобразие трябва да бъде преустановено със съответно гласуване.
Аз нямам обяснение как така всички парламентарни групи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не възприемат това предложение на правителството. Единствените поддръжници, тези, които заявиха, че ще подкрепят свободната инициатива, са депутатите от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Изтече времето, дадох Ви сигнал по съответния начин.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, засрамете се и отхвърлете това срамно предложение на правителството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата иска министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чух много интересни неща, но искам да изразя какво е водило правителството в диалога със синдикатите и с работодателите, когато приехме тези критерии за представителност на организациите на работниците и на служителите, от една страна, и от друга страна – за представителност на представителите на работодателите.
Принципът, уважаеми дами и господа народни представители, една от най-големите ценности на Европейския съюз е социалният диалог. Социалният диалог между правителствата на съответните страни, от друга страна, с представителите на работниците и на служителите, и от друга страна, с представителите на работодателите. Нито една от тези две страни, представителите на работниците и на служителите не трябва да има нищо общо с правителството, от една страна, и от друга страна – представителите на работодателите да нямат нищо общо с правителството. Това са независими структури. Тяхната основна функция е да защитават интересите на своите членове в диалог с правителството, а не да бъдат сателити, както навремето бяха сателит българските професионални съюзи на Българската комунистическа партия, или пък някоя друга работодателска организация, която има правомощия по закон, възложени й от държавата, да изпълнява някакви функции. Тя не може да бъде на принципа равноотдалечена от властта. Какъв диалог ще води тя с властта?! На базата на тези принципи, от които сме се ръководили, когато сме предложили това, тези структури, които защитават представителите на работниците и на служителите, от една страна, и от друга страна – тези структури, които представляват интересите на бизнеса, да бъдат еднакво отдалечени от изпълнителната власт.
Ето, това е ценността в социалния диалог в Европейския съюз, който се прилага навсякъде. Ето, това е ценността на социалния диалог, който водим в нашата страна – изпълнителната власт, от една страна, и от друга страна, тези представителни структури, които са независими от държавата. Те имат собствени устави, собствени правила, собствени структури и партнират на изпълнителната власт и защитават интересите на своите членове. Ето, това искам да кажа. Ръководили сме се от принципите, а Вие как ще постъпите оттук-нататък, това е Ваше право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Процедура – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 45, ал. 2, точки 4 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам отлагане на разискванията и гласуването на § 3 по гледания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Обратно предложение?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): По начина на водене, господин председател, е моята реплика. Аз не разбирам предложението и заради това съм против него, докато не се уточни продължава ли дебатът по тази точка, тъй като има какво да се каже още по него. Разискванията продължават ли, или се отлага гласуването без разисквания, тъй като има хора, които все още имат какво да кажат?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): После ще продължат.
ИВАН КОСТОВ: Елате да го кажете от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: То беше заявено.
ИВАН КОСТОВ: Продължават ли разискванията след отлагането?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Аз го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Ангелова, предлагате да бъдат отложени разискванията и гласуването по параграфа, така ли?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлана Ангелова по чл. 45, ал. 2 – за отлагане на разискванията и гласуването по § 3 от законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 97, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 62, ал. 4 накрая се добавя „или от органите на приходите на Националната агенция за приходите в случаите на установени от тях нарушения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като става дума за предложение, направено между първо и второ гласуване от народния представител Менда Стоянова, което е развито и в следващи текстове от Проекта за изменение на Кодекса на труда, аз искам да задам принципния въпрос към вносителя на това предложение: дали Националната агенция за приходите се превръща във втори съпътстващ контролен орган освен Инспекцията по труда за нарушенията на трудовото законодателство в частта им за сключените трудови договори? Питам, кое налага това – дали защото Инспекцията по труда не си върши работата, имате забележки към нейната дейност, или идеята е максимален брой контролни органи да установяват едни и същи нарушения, да налагат паралелни санкции, с което да се увеличава натискът върху и без това изнемогващия бизнес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, тези текстове имат за цел да улеснят и повишат контрола във връзка със сключването на трудовите договори. Мисля, че когато разисквахме бюджета на държавното обществено осигуряване много от Вашите колеги се изказаха точно в тази посока – за повишаване на контрола върху сивата икономика, която генерира трудови договори или липса на трудови договори, с невярно съдържание, с неверни вътре данни.
Националната агенция за приходите е органът, който администрира трудовите договори. Всички вие знаете, че когато всеки работодател назначи, промени или освободи един работник, подава информация в Националната агенция за приходите. Там е и базата данни за това. Така че най-естественото и най-простото нещо е констатирайки и анализирайки базата данни, инспекторите от Националната агенция за приходите констатират нарушения. Вместо да препращат писма за установяване на тези нарушения, съответно и глобите по тях, Инспекцията по труда да има правомощията да го свърши. Това е целта на промяната. При всички случаи тя означава ефективност на контрола, която ние всички в тази зала нееднократно сме декларирали, че искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма
Има думата за дуплика госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Стоянова, страхувам се, че от натиска на правителството и промените в законодателството с цел да се спре сивата икономика, ще ликвидирате каквато и да е икономика в България. От практиката си като адвокат, който се е занимавал и с трудово право, мога да кажа, че дублирането на контролни функции в крайна сметка не води до нищо добро, а до размиване на отговорности, от една страна, а от друга – до натиск, преса и мачкане на конкретно определени и избрани от контролните органи фирми. Не виждам никакъв смисъл от тази промяна предвид съществуването на предната алинея, която е действаща в Кодекса на труда и която предвижда съществуването на електронен регистър на трудовите договори и на съществуването на електронен достъп и на Инспекцията по труда до този регистър. След като Инспекцията по труда е органът, който контролира съществуването и реда за сключване на трудови договори, намесата на още един контролен орган, какъвто е Националната агенция за приходите, още повече в контекста на Вашето обяснение, изглежда повече от абсурдна. Това означава, че или правителството и по-точно Вие като представител на управляващото мнозинство нямате никакво доверие във възможностите на Инспекцията по труда да изпълнява вменените й със закон функции, или искате да засилите пресата върху фирмите, върху търговците, изобщо върху бизнеса до степен, при която да имате механизми да се разправяте с тези, които не са ви удобни, какъвто привкус имаше впрочем и предният текст, който отложихме като дебат и гласуване – тоест, контролните органи да имат право на всички, които не са им симпатични, които не са симпатични на управляващите, да могат да наложат такава преса, че да подложат на съмнение тяхното съществуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С цел още по-ефективна борба със сивата икономика за работещите без трудов договор, миналата година се сключи споразумение между Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда. Главната инспекция по труда има достъп до електронните масиви на Националната агенция за приходите и на базата на контрола, който се осъществява и от НАП, и от НОИ, и от Главната инспекция по труда, има много добра комуникация. Този съвместен контрол води до добри резултати.
От началото на тази година Главната инспекция по труда за първите десет месеца, до октомври, е съставила 5650 акта на работодатели за това, че е установено да работят хора без трудови договори.
Тъй като инспекторите на Главната инспекция по труда в цялата страна са около 400, а инспекторите от Националната агенция за приходите са над 2000 души, именно по чл. 62, ал. 4 искаме да дадем възможност и на инспекторите от Националната агенция за приходите, когато установят, че се работи без трудов договор, и те да имат право да налагат санкции освен Главната инспекция по труда.
Не виждам нищо лошо. Напротив, смятам, че по този начин контролът ще се засили и ще бъде още по-ефективен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най напред искам да заявя категорично, че изцяло подкрепям завишаването на контрола, строги санкции и стриктно следене на всичко, което е в нарушение на трудовото законодателство и не само в него. Оттук нататък обаче при всяко предложение на госпожа Менда Стоянова ще заставам на тази трибуна и ще се обръщам към господин Тотю Младенов с неговия цитат – че „една от най-големите ценности е социалният диалог”.
Уважаеми колеги, в Кодекса на труда Вие правите втората стъпка в грубо нарушение на Правилника на Народното събрание. Направихте такова нарушение с Кодекса за социално осигуряване в бюджета на държавното обществено осигуряване, с внесено предложение между първо и второ четене, което не е обсъдено на първо четене, не е било предмет на обсъждане. Пак казвам: нямам нищо против завишаване и подпомагане на Инспекцията по труда с органите на Националната агенция по приходите.
Уважаеми колеги, не е само това, господин Младенов! Оттук нататък започват едни други нещица, които по-нататък, в параграфи 21 и 22, ако не се лъжа, се отнемат едни права на Инспекцията по труда и едни ресурси, които нямаме никакво право, без тристранния диалог, да бъдат внесени и гледани в тази зала.
Колеги, това са отношения на трудовото и осигурителното право и по закон те не могат да влязат в тази зала, без да са обсъдени на Тристранен съвет. Те може да не са приети, но трябва да бъдат консултирани. Още повече, господин министър, Вие бяхте няколко години директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и би трябвало много ревностно да защитавате всички тези позиции.
Госпожа Манолова каза някои неща, но аз ще цитирам какво е казано в Кодекса на труда и какво се предлага. В Кодекса на труда това, което госпожа Менда Стоянова предлага е в чл. 62, ал. 4 накрая да се добави „или от органите по приходите на Националната агенция по приходите в случаите на установените от тях нарушения” Какво се казва в този чл. 62? Той е свързан с трудовите договори, които се сключват в писмена форма и в чл. 3, който искам да изчета, защото там много ясно са казани нещата: „ ... в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжно да изпрати уведомление за това на съответните териториални дирекции на Националната агенция по приходите. Националната агенция по приходите предоставя в реално време на оправомощените лица от дирекции и инспекции по труда електронен достъп до регистъра на трудовите договори или поисканите в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление ...”
В чл. 4, ал 3, се казва: „ ... в срок след три уведомления за сключения трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда ...”
Така че, уважаеми колеги, пак казвам: нямам нищо против завишаване и подпомагане на Инспекцията по труда и контролните органи. Но тук в трудовото законодателство отново правите нарушение на правилата, без това да мине през Тристранния съвет.
Искам да питам господин Младенов, оттам насетне, след това предложение, което е направила госпожа Стоянова, какво следва? Аз ще Ви цитирам какво се отнема след това на Инспекцията по труда, господин Младенов, което категорично е в нарушение на правилата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Предложението на госпожа Менда Стоянова е несъстоятелно най-малко по две причини. На първо място, по начина на внасяне. Преди малко тя ми каза, че няма никакво значение, след като става въпрос за контрол.
Уважаеми дами и господа, философията на този законопроект е свързана с уреждане статута на агенциите за временна работа – на първо място, и на второ място, с уреждане и допълване на критериите за национална представителност на работодателските организации и на синдикалните организации. Изведнъж се появява някаква нова философия. Друг е въпросът дали тя е вярна, или не е вярна?
Когато ние започнем да си позволяваме с всеки един закон да уреждаме отношения, които по някакъв начин създават проблеми, създаваме условие за нарушаване на Конституцията. Още веднъж заявявам: този текст не е гледан на първо четене и изведнъж се появява на базата на някакви предположения, че Инспекцията по труда няма достатъчно инспектори да контролират трудовите договори, да контролират трудовото законодателство. Изведнъж решаваме към тези контролни органи да прибавим още един контролен орган в лицето на инспекторите на Националната агенция по приходите.
На второ място, уважаеми народни представители, господин министър, ако инспекторите на Главна инспекция по труда са малко, нека да направим така, че да са повече. Назначете 100 или 200, ако е необходимо. Защо трябва за едно и също нарушение, тук в залата има много юристи, забележете – за едно и също нарушение, две различни отделни институции да налагат две наказания? Къде в правото има такава презумпция? Едно и също нарушение – минава едната институция, казва: „Вие сте нарушили трудовото законодателство – акт за нарушение”. Минава другата – казва същото. Как така?
Друг е въпросът дали трябва да се спазва законодателството, или не. Това е съвсем друга тема и едва ли има някой в тази зала, който да е против уреждането на този въпрос. Тук става въпрос за нещо съвършено различно. Вярно е, че Националната агенция по приходите на базата на дискусията, че приходите са малко, а те са малко по съвсем други причини, а не по причините на контрола, изведнъж решаваме, че госпожа Менда Стоянова трябва да внесе тези предложения, с които да засилим контрола. Как да го засилим? – като накажем тези, които по една или друга причина са нарушили трудовото законодателство, и то не веднъж, забележете, а два пъти. Така че, обърнете внимание – първо, на начина на внасяне на това предложение и второ, на предложението по същество. Тук, пак повтарям: никой не е против това да има контрол, включително и ако щете и от Националната агенция по приходите. Разберете, че създавате условията за едно и също нарушение да има наказание от две отделни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Първа реплика, видях първо госпожа Мая Манолова.
Първият по време, пръв по право – имате думата за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Адемов, всъщност Вие и сам можете да си отговорите на въпросите, които зададохте, като Ви давам жокер. Предложението, служителите на Националната агенция по приходите да станат контролни органи по отношение на трудовите договори, идва от госпожа Менда Стоянова, която идва именно от тези структури, на високо ниво в структурата на Националната агенция по приходите. В същото време господин Младенов, за който знаем, че идва от органите на Инспекцията по труда, не сме изненадани, че това е поредният случай, в който той, ще се опитам да го кажа по-меко – няма да кажа, че предава интересите на тази институция, ще кажа, че не защитава достатъчно интересите на тази институция, респективно на обектите на проверка от тази институция. Ако проследите малко по-нататък развитието на текстовете, ще видите, че едни пари, събрани от имуществени санкции, които досега отиваха във фонд за безопасни условия на труд, сега ще отиват в друга посока, която не казвам, че не е важна и за служителите от държавната администрация, така или иначе е далече от нейното първоначално предназначение.
Така че отговорът на въпросите, които задавате, се съдържа в лицата, които ги отстояват. Единият е боец и защитава интересите на своята институция, а другият – да кажем, неглижира интересите и на бившата си институция, и на хората, които е трябвало да защитава в тази институция, а именно работниците и служителите, българските граждани.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Адемов, аз не съм в тази комисия, но Вие или не четете правилно, или... Никъде тук не виждам възможност за наказание от две страни. Текстът е „или от инспекторите на НАП”. Значи или от едните да се направи проверки, или от другите, а не съвместно да наказват – или единият да наказва, или другият да наказва. Това – едно!
Второ, разсъждавам като гражданин, не като народен представител. Ако в държавата нещо не е наред в последните 20 години, това е, че от общество, където имаше много строг полицейски контрол, бих казал репресивен, ние преминахме към демокрация, където унищожихме контролните органи. Така направихме, че те определено не си вършат работата. И може би с действията, с приетите закони през тези последни 20 години, ние направихме така, че в много области контролните органи не работят. Точно там е проблемът.
Аз съм за всяка една мярка, която би завишила контрола, дори и той да се дублира. Трябва да Ви кажа, че дори в много отношения е полезно да се дублира контролът. Да вземем за пример контролните органи в общината. Един инспектор в Столична, или в която и да е община, винаги може да бъде, ако щете и подкупен или да не види дадени нарушения. Ако той обаче знае, че има и друга инстанция, която да контролира неговата работа, мисля, че дейността му ще се подобри или той няма да си позволи нарушения.
Затова аз подкрепям това нещо – там, където контролът може да се завиши, а не да се назначават още хора. Това, което Вие предлагате – да се назначат още инспектори, не мисля, че ще помогне. Мисля, че трябва да се завиши контролът, ако има възможност и от друга организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, в това предложение аз лично не се интересувам от това кой каква позиция защитава и кой коя институция защитава. Дори и колкото да е важно какъв е пътят на парите – дали отиват към Фонд „Условия на труд”, или отиват към Националната агенция по приходите, откъдето да имат възможност за допълнително материално стимулиране – дори това не е толкова важно. По-важното е, че от този текст на практика ще пострадат българските работодатели, ще пострадат работници и служители. Нашата цел тук в Народното събрание е да защитаваме интересите на работници и служители, на обществото като цяло. Да уредим тези отношения, така че да не допускаме по никакъв начин те да бъдат изкривявани.
Господин Велчев, що се отнася до това, което Вие казвате. Аз изрично подчертах, че изобщо не съм против контролът да бъде засилен. Само че притеснението, че се създават условия две отделни, различни институции за едно и също нарушение да налагат санкции – това е големият проблем! Това е големият проблем! Ако искате да има контрол, нека да има някаква форма на арбитраж или някакъв инспекторат, който да следи за санкциите, които се налагат от първата инстанция. В никакъв случай обаче не трябва да се дублират структурите, защото, ще видите – ще започнат да идват работодатели при Вас, да се оплакват от това, че за едно и също нещо идват различни институции да ги глобяват. Това е нещото, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пак искам да повторя: на базата на сключеното споразумение и доброто взаимодействие между органите на НАП и Главна инспекция по труда ние сме разписали правилата на тяхното взаимодействие по отношение на контрола. Засилването на контрола е защита на държавните интереси. Ние с госпожа Менда Стоянова защитаваме държавните интереси на институциите, а не на отделни институции.
Госпожо Манолова, когато Вие направите толкова за Главна инспекция по труда, колкото аз съм направил през годините, тогава ще имате право да ми задавате тези въпроси! (Реплики от Коалиция за България. Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова – лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, всички ние сме свидетели колко активно браните реномето и имиджа на инспекцията, която сте оглавявали. На Ваше място, ако аз бях свързана с такава институция, никога не бих пуснала покрай ушите си предположението, че служителите на тази институция са корумпирани и че се налага втори паралелен контролен орган, който да осигури тяхната обективна работа. Или Вие сте съгласен с отправените обвинения срещу служителите на Инспекцията по труда, или просто нямате куража от тази трибуна да ги защитите.
Оставям настрана абсурдността на това, че обоснование за това предложение е някакво споразумение, което било сключено между два контролни органа. Извинявайте, ние тук приемаме закони. Всякакви споразумения, които нямат нормативен характер, нямат отношение към текстовете, които се приемат тук. Ако пък и лицата, които са ги сключили и бранят толкова интересите и на институциите, и на гражданите, тогава изобщо е излишно да коментираме тези споразумения.
В случая става дума и за нещо друго. Инспекцията по труда, не са само служителите на тази инспекция, които ние очакваме коректно Вие да защитите тук от нападките. Тази инспекция е призвана да защитава българските работници, работниците и служителите, а не да увеличава контрола и върху тях, и върху бизнеса, и санкциите до степен, до която не просто ще ликвидирате сивата икономика, а изобщо ще ликвидирате и икономиката, и бизнеса в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване, заповядайте господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, госпожа Менда Стоянова излезе от залата, а, тук е вече. Госпожо Стоянова, ние сме твърдо за разширяване на контролните функции на Националната агенция по приходите. Госпожо Стоянова, тези предложения обаче не се правят по този начин! Апелирам и към Вас, госпожо председател на Народното събрание – тези предложения, в момента не са в обхвата на приетия на първо четене законопроект. Ние не можем да водим дебати по тези предложения.
Министърът каза: „Това е волята на правителството.” Много добре, господин министър, тогава защо не ги вкара Министерският съвет тези предложения? Защо Вие ги вкарвате именно на второ четене, така че и народните представители да не могат да направят предложения по тях? Току-виж може да излезе още по-добра идея.
Тук имаме един-единствен народен представител, който, на базата на това, че две държавни структури нямат комуникация помежду си, че има несъвместимост в техните информационни системи, при положение че сме ХХІ век, ние променяме цял законопроект. Защо е необходимо? Нека да влезе на първо, на второ четене. Тогава ще бъде приет, уверявам Ви. Не може постоянно един народен представител да решава нещо, да го прави на тъмно, никой да не може да предложи. В комисията ясно заявих това – за разширяването на контролните органи сме.
Вижте какво обаче каза в мотивите си госпожа Менда Стоянова: „Справките с установените нарушения от НАП се изпращат до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и няма обратна информация за приетите действия или за наложените санкции”. Точно за това говорим, господин министър! Явно Вие много сте направил за тази агенция, но явно тук има проблем с комуникацията между двете държавни структури. И ако това е волята на правителството – това се прави на първо четене, обсъжда се, второ четене. Така, изведнъж един народен представител идва, слага един текст тук пред нас – гласувайте го, това е доброто за държавата. Откъде-накъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложение на комисията, господин Стойнев, съжалявам, че трябва да Ви репликирам извън...
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На Менда Стоянова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, но нали това е докладът на Вашата комисия в крайна сметка?! Нали е обсъждан от комисията и Вие сте председател на тази комисия?!
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Съгласен съм, но Вие там имате мнозинство и много ясно, че когато един народен представител от ГЕРБ вкара нещо, то ще бъде предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако това беше първа реплика от моя страна, втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика.
Други народни представители?
Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че има още един правен проблем. Така, както е предложен текстът, се поставя и въпросът: Дали НАП има правомощията да дава предписания? Защото така, както е написано, излиза, че НАП има правомощия да дава предписания.
Аз мисля, че по ДОПК няма такива правомощия.
Другият проблем, който стои и който д-р Адемов постави, е: дали двете институции ще имат такъв синхрон, щото да могат да установят кой първи е наложил санкцията? Да не се поставя санкция върху санкция, което е недопустимо – за едно нарушение да се налагат две наказания. Според мен, това са двата въпроса.
Аз пак казвам: мисля, че НАП няма правомощия да дава предписания и може би редакцията така, както ни е дадена, не е точна – в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, ще си позволя първа реплика оттук, тъй като няма никой от заместник-председателите.
Господин Димитров, да мислим е едно, да се позоваваме на конкретни текстове е друго. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, който препраща към Административнопроцесуалния кодекс, има императивни текстове, които дават отговор на Вашите разсъждения на глас.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Да, госпожо председател. Ще бъда кратък. Мисля, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция за приходите няма такива правомощия – да дава предписания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз се радвам, че Вие като юрист ръководите това заседание. В залата има и юристи и напоследък става практика от Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова да внася някакви текстове. Да внася, ама да пита преди това. Така беше по ДДС – нещо тя е измислила и го внася.
Сега тук тя внася един текст, който не държи сметка какво става, ако два органа по един и същ фактически състав имат различни констатации. Какво става? Това ли е администриране, това ли е добро управление? Значи минава първо единият орган и една фактическа ситуация я определя по един начин със съответната санкция. Минава другият орган, и той има право да се произнесе по същия въпрос. Разберете, това не е добър подход за администриране.
Следващият въпрос. Тук трябва да бъде министър Дянков и да каже има ли капацитет НАП да извършва и тази дейност. Защото, ако е така, тогава трябва да мислим да закрием Инспекцията по труда, след като тя не функционира, и възлагаме на друг орган. Разберете, че държавното управление, възлагането на законови функции, определянето на административната юрисдикция, е въпрос на подредба на държавата.
Същата работа се постигна и с онези текстове за така нареченото митническо дознание. От едната страна има капацитет в МВР, от другата страна се създаде капацитет – какво сте създали, ще видим след време, преди 7-8 години имаше такива опити – където се припокрива компетентност.
Когато между едни органи в една държава се припокрива компетентност, това означава, че рано или късно между тях ще възникнат спорове по отделни случаи, по начина на тълкуването и на прилагането на закона. И всичко това става на второ четене!? Добре, дайте тогава да дадем правомощия – и Държавният архив ходи по търговските дружества, и той чете такива трудови договори, дайте да възложим такава функция и на органите на Държавния архив.
Здравната каса. Здравната каса, проверявайки здравното осигуряване, също има някакви компетентности. Дайте и на нея да възложим и да почнат да се прескачат всички тези административни органи и да тълкуват, всеки, по свой начин, да си определя нещата.
Това значи лошо управление на държавата и ние чрез закон искаме да създадем такъв тип наслагване на функции.
Ами Икономическа полиция? Нека и на нея да възложим, защото и тя ходи да проверява. Защо да възложим на НАП, а да не възложим на Икономическата полиция, след като министърът и госпожа Стоянова мислят за държавата. (Реплики от ГЕРБ.)
Да. Майката й разказахте на тази държава с вашите мисли. Така е!
Разберете, че това не е шега – записваме някакъв текст, защото на някой му хрумнало. Дошъл тук, хрумнало му, че е добре и на НАП да възложим тази юрисдикция.
Защо не Икономическа полиция? Защо служителите от Икономическа полиция, след като органите на МВР също са актосъставители, и тя да не може да извършва тази функция, а само НАП? Още повече ще контролират несвършената работа от другите.
Пак ви казвам: едни ще имат една практика, други - друга, едни и същи факти могат да бъдат оценени от два органа по различен начин, най-малкото по отношение на санкцията, преценката, която е абсолютно в компетентността, в дискрецията на административния орган.
Извинявайте, че ви казвам тези неща, но това е лошо управление на държавата. Като не ви стига капацитета за инспекцията, увеличете състава – точка. Но, иначе, да се прескачат тук администрации, органи – единият ден излезе НАП, на другия ден дойде Инспекцията по труда и пак същото проверява?! Има ли ограничения, след като те е проверила НАП, поне шест месеца или една година да не те закача Инспекцията по труда? Няма! И понеже работещите търговски дружества и субекти остават все по-малко, там тези органи се чудят как да си уплътнят дейността. Едната седмица го проверява НАП, другата седмица – Инспекцията по труда, третата – идва Икономическа полиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Мая Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, тъй като дебатът по това предложение на госпожа Менда Стоянова придоби характер и на ограмотителен семинар и тъй като си говорим като юристи, да припомня някои основни положения както от ДОПК, така и от други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате възможност да го направите под формата на реплика. Много Ви моля, Вие се изказахте. Репликирайте господин Миков.
МАЯ МАНОЛОВА: Момент, репликирам господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започвате по същество изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Миков, Вие допуснахте грешка. Искам да Ви поправя и да Ви кажа, че задължителни предписания се издават от Инспекцията по труда и от НОИ. Актовете, които издава Националната агенция по приходите, са протоколи, актове, ревизионни доклади и ревизионни актове. Националната агенция по приходите не издава задължителни предписания, както е посочено в направеното предложение. Така че то съдържа в себе си правен абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, тук не говорим за алтернатива. Ако приемем тази норма, и двата органа ще имат императивно задължение, когато констатират даденото нарушение, да санкционират извършителя. Проблемът става от това, че когато се прави една съвместна проверка, където примерно имаме много такива случаи – органи на Икономическа полиция, на Инспекцията по труда и данъчни, в един момент направят проверката и констатират на практика това нарушение, ще имат задължение и НАП, и Инспекцията по труда да санкционират. Оттам нататък, тъй като по нашето законодателство за едно и също нарушение не се разрешава на практика да се санкционира два пъти, оттам нататък ще има право да се обжалва от страната и единия, и другия акт и тогава може би трябва да се напишат едни правни норми какво точно става и кое наказание на практика трябва да се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, принудена съм да се обърна към изказващите се.
Без значение дали по същество или по процедурата за реплика и дуплика, да правим това, което е разписано по нашия правилник, а не кой каквото знае и откъдето знае публично и на глас да го изказва в залата.
Реплика?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ами не трябваше да го допускате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами не трябваше да го допускам, да!
Не знаех какво ще каже. Аз не мога да бъда в главата на всеки един, за да знам какво ще каже като излезе на микрофона.
Дуплика, господин Миков.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ, от място): Още една – трета реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика за господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Господин Миков, за да не влизаме в юридически дебат, не е ли по-добре тези предложения от госпожа Менда Стоянова, която единствена ги е внесла, дори не знам дали това е волята на правителството, дори не е обсъждано със социалните партньори, да бъдат изтеглени, да бъдат внесени, да бъдат гледани на първо четене, да имаме един обстоен същностен дебат и всеки да направи своите предложения?!
След това да минат на второ четене и едва тогава да се вземе най-правилното решение.
В момента гледаме, колеги, законопроект, касаещ Агенцията за временна заетост. Един народен представител си позволява да прекара едни съществени големи реформи. Ние не можем да се съсредоточим върху политиката за увеличаване на заетостта, нали така, господин министър?! Става наистина една каша.
Нека госпожа Менда Стоянова да бъде така добра да си изтегли предложенията. Нищо не пречи след Нова година на първо четене, на второ четене, с волята на правителството, на социалните партньори, да решим този проблем.
Пак казвам, никой не е против увеличаване на контрола върху сивата икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, заповядайте за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър! Господин Стойнев, не е по-добре, защото не може! Защото е трябвало да убедите госпожа Менда Стоянова, преди да го приемете в комисията. Вкарали сте го в пленарна зала – ще се гласува.
Уважаеми господин Радев, хубаво е да бяха измислени тези неща, само че и сега по закон съществува така наречената сигнална функция.
Какво пречи на НАП като отиде и констатира, да седне и да напише едно писъмце до Инспекцията по труда, включително част от констатациите да се ползват от другата проверка? Ще Ви кажа какво пречи. Пречи това, че ще се борят двата органа кой да събере повече глоби. Защото това им влиза в допълнителното материално стимулиране.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Отива само в НАП.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, отива само в НАП. Значи НАП изцяло ще работи с икономически стимули, а в Инспекцията по труда ще бъдат на едната заплата.
Виждате, че е различен аршинът по отношение на санкциите, при констатирани нарушения. Какво правим въобще? Ако ще закриваме Инспекцията по труда, да я закриваме?! Ама сега НАП разширява кръга от санкции и предмета си на дейност, респективно приходите за допълнително материално стимулиране от констатациите по трудовото законодателство.
А защо няма такива стимули за Инспекцията по труда?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Има.
МИХАИЛ МИКОВ: Има? Ами щом има, ето сега Манолова....
Стига си викала, разсейваш ме! (Обръща се към народния представител Мая Манолова. Смях и оживление.)
Това, което можем да направим и аз Ви предлагам, е да отхвърлим това предложение.
Тук е министърът. Да седнат с неговия колега финансовия министър, да прочетат това, което дискутираме тук, да намерят разумни решения.
Аз нямам против ако Вие така искате да администрирате държавата, тоест всеки да отговаря за всичко. Функциите на всеки административен орган да обхващат и дейности на органи, които иначе са относително обособени и с ясно закрепени правомощия. Всеки за всичко, ако е такава политиката на администриране – може! Аз няма да се учудя, имате мнозинство, приемете го! Но ще възникнат редица проблеми.
Какво става ако НАП констатира една седмица след като от Инспекцията по труда е минало нарушение, по което тя вече се е произнесла, а НАП по друг начин чете фактите? НАП е длъжна също да действа. Ето този дуализъм на функциите ще доведе до огромни проблеми.
Пак Ви казвам и сега няма проблем: НАП констатира, изпраща едно писъмце до Инспекцията по труда в нейната част; ако НАП констатира престъпление, да пише до прокурора; ако констатира нарушение на трудовото законодателство – пише до Инспекцията по труда. Както и обратното – Инспекцията по труда, като държавна администрация ако констатира някакви проблеми с данъците, пише писъмце до НАП. Идва НАП и в рамките на нейната компетентност си върши работата.
Какъв Ви е проблемът, че да правите такива объркващи реда и администрирането текстове? (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това като процедурно предложение, така ли?
Други народни представители?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Като има процедурно предложение не се ли подлага на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Попитах, за да се ориентирам дали има желаещи да участват в този дебат и как да дам почивката.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Миков за отхвърляне на § 4 от Доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 38, против 16, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми колеги юристи! Правя предложение за прегласуване.
Искам да Ви прочета какво се получава, след като предложението на госпожа Менда Стоянова стане част от действащия чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. Получава се следното: „След срока по ал. 2 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда или от органите по приходите на НАП, в случаите на установени от тях нарушения”. Тоест излиза, че задължителни предписания се издават и от Националната агенция по приходите, което не е заради кръга от актове, които се издават от тези длъжностни лица.
Предложението, което току-що гласувахте да остане, на практика вкарва един абсурден от юридическа гледна точка текст. Абсурден!
Казах, че искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Миков.
Гласували 97 народни представители: за 52, против 13, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Кворумът е 62, „за” гласуват 52.
Няма направени други редакционни предложения.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 4, така както е по доклада на същата комисия.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 30, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Господин Стойнев, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 са по вносител. Подкрепени са от комисията и остават съответно параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 4 до 8 по вносител, които стават съответно, с неприемането на § 4, в същата номерация – от 4 до 8, включително.
Гласуваме предложението на комисията, в подкрепа текста на вносителя, за параграфи с номера от 4 до 8, включително.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 9, със следната редакция:
„§ 9. В чл. 130г, ал. 2, т. 4 думите „т. 2 и 3” се заменят с „т. 2, 3 и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията с преномерирането на § 10 по доклада, който става § 9.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 9, 10 и 11 са по вносител, подкрепени са от комисията и стават съответно параграфи 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера от 9 до 11 включително, по вносител, които получават номерация на параграфи от 10 до 12, включително и съответно.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 13, със следната редакция:
„§ 13. В чл. 222, ал. 2 думите „чл. 325, т. 9” се заменят с „чл. 325, ал. 1, т. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 в редакцията му по доклада на комисията. Това е на стр. 15 – § 14 е по доклада, но става § 13 с оглед преномерацията на параграфите, която върви.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 12 и 13 са по вносител. Подкрепени са от комисията и стават съответно параграфи 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 14 и 15, съответни на параграфи 12 и 13 – по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 14. Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Моля за внимание, защото е много интересно! Тук става въпрос за следното. В Кодекса на труда чл. 328: работодателят по сега действащия текст може да прекрати трудовия договор в следните случаи, и един от случаите е в т. 10, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест, когато човек има нужния осигурителен стаж, нужната възраст, работодателят може да го освободи. Това е в частния сектор.
Сега обаче, с промяната зад която застава министърът, де факто работодателят не може да освободи хората на труда, когато навършат стаж и възраст. Разбира се, ако идеята тук е да удължаваме трудовия живот има съвсем други бонуси. Представям си колко дела ще започнат да валят, ако се премахне този текст към работодателите, когато искат да освободят човек, който да излезе в заслужена пенсия. Ако такава бе волята на правителството за всички трудещи се, тогава трябваше и в държавната администрация да има същата мярка, само че в държавната администрация вече държавата ще може да освобождава хората, които са навършили стаж и възраст, но не и в частния сектор. Разбирате ли какво неравнопоставяне има между тези хора, които работят в частния сектор и тези хора, които работят в държавната администрация?
Многократно зададох въпрос на министър Тотю Младенов по време на заседанието на комисията да не би нещо да се е объркал, но той каза: „Не. За държавната администрация ще ги пенсионираме, когато имат нужния стаж и възраст”. Добре, но защо в частния сектор трябва да затрудняваме работодателя?
Другото, което прави впечатление. Остава текстът при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките. Уважаеми колеги, съгласно приетия от това Народно събрание Закон за развитие на академичния състав се въвеждат академични длъжности и научни степени, тоест, тези степени – професори, доценти и асистенти, възникват на основание трудови договори, а доктор на науките е научна степен. Ние тук пишем някакво безумие в един законопроект.
Нашето предложение е този текст изцяло да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика или изказване?
Заповядайте за реплика, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Стойнев!
Относно параграф 14. Целта на този параграф е хората, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да останат максимално дълго на пазара на труда, а с това да вървим и към увеличаване на ефективната пенсионна възраст.
Относно прекратяване на трудовия договор с професори, доценти, доктори на науката при навършване на 65-годишна възраст – от 1996 г., според Кодекса на труда, чл. 328, ал. 1, т. 10 този текст е действащ, той действа и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема д-р Шайлекова, нямам нищо против хората да работят повече. Разбира се, ако човек е кадърен, има сили, всеки един работодател ще го остави на работа – това е много добре. Тук разбирате, че има неравнопоставеност между частния сектор и държавата, защото министърът каза: „В държавната администрация тези хора ще ги освобождавам, щом навършат възрастта”. Ами там, ако са кадърни!? (Реплики.) Не, министърът каза, че няма да променя Закона за държавния служител, което трябва да бъде записано – изрично го попитах по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Тоест, държавата там ще ги съкращава независимо дали са кадърни, дали имат желание, дали искат да имат бонус. Разбира се, имаме представители на държавната администрация, които всички добре познаваме, които продължават да работят, които са ценни, хубаво е това, но не може за частния сектор работодателите да не могат да им прекратяват трудовия договор поради тази причина, а в държавната администрация: „Дайте всички, защото трябва да намаляваме държавната администрация”. Знаем много добре каква е причината.
Що се касае за професори, доценти и доктори на науките, не може научната степен да бъде критерий. (Реплики от народните представители Светлана Ангелова и Станка Шайлекова.) То е било досега, погрешно е, затова трябва да се махне, защото имаме нов закон, който е приет тук, в това Народно събрание. Този текст не е съобразен с новия закон. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Пак влизаме в една безсмислена полемика и тук се мъчите да заблудите колегите. Текстът специално за професорите – да се пенсионират при навършване на 65-годишна възраст, е от 1996 г. Той не е променян и ние в момента пак не го променяме.
Това, което казвате за държавния служител, че имало една неравнопоставеност между Кодекса на труда и Закона за държавния служител – в Закона за държавния служител няма такъв текст, така че няма неравнопоставеност. Защо говорите за нещо, което не се е случило или което ще се случи в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Трябва да се прави разлика между трудови правоотношения и служебни правоотношения. Трудовите правоотношения са за хората, които са в частния сектор, и тези, които са в държавната администрация – назначени по трудов договор. За тях, тъй като има едно основно правило, че пенсионирането е право, а не задължение, именно от тази гледна точка работодателят не може на това основание да освободи работника. Ако един работник не си върши работата добре в частния сектор, има хиляди основания, на базата на Кодекса на труда, по който работодателят може да се освободи от него, но не и на това основание.
За служебните правоотношения. Те са по Закона за държавния служител, господин Стойнев, и Вие много добре знаете, че там има редица привилегии за държавните служители. Именно от тази гледна точка ние не можем да смесваме трудовите правоотношения със служебните правоотношения.
Що се отнася до текста, който е за докторантите, ние не го променяме, той остава същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Дебатите са прекратени по този параграф.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – параграф 14 по вносител да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Гласували 87 народни представители: за 69, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 17.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От името на парламентарната група – господин Иван Костов.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
От Парламентарната група на Синята коалиция отново искаме да приканим министър-председателя да дойде да даде разяснение за... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, без реплики от залата.
ИВАН КОСТОВ: Ще обясня защо, ако имате търпение да изслушате.
Вчера пред нас даде разяснение външният министър – вярно е. Но той не е участвал в Европейския съвет. На Европейския съвет заседават министър-председателите и има огромно значение на какво министър-председателят се е съгласил или какво се е договорило на този Европейски съвет. Не може автентичен говорител, вместо него, да подава информация на Народното събрание.
Какво направиха останалите европейски лидери? Камерън се върна във Великобритания и застана почти веднага пред парламента. Госпожа Меркел застана пред Бундестага веднага и го прави вече почти всяка седмица – редовно се отчита за това какво се е случило. Това не е израз на слабост на тези държавници! Това е израз на сила! Така правят по-силна своята държавна позиция, защото намират съгласие, защото споделят проблемите, защото дискутират пред общественото мнение! Така и хората са по-подготвени, и институциите знаят какво точно се случва.
В България това нещо не се случва! В България министър-председателят не е дошъл да ни даде тези разяснения, които другите министър-председатели дават в своите страни. По този начин се отслабва позицията на самата българска държава и това трябва да го разбере управляващата партия ГЕРБ! То не е въпрос на каприз и не е въпрос на някакво ритуално уважение на демократични традиции. То е част от обществен дебат, който интересува хората!
Ето, вижте какъв проблем изниква, след като се съпостави казаното от министър Младенов, който аз не държа отговорен за това, което говори – той каза това, което е публично оповестено по медиите, не е говорил като присъстващ на срещата.
Каза: „Няма никакви съгласия от българска страна България да участва в Европейския солидарен механизъм”. Нали така каза? Прощавайте, питам: нали така каза, да не би само аз да съм този, който не е разбрал?
Сега вижте какво казва канцлерът Меркел пред Бундестага. Това е голямата разлика. Цитирам: „Създаването на траен механизъм за преодоляване на кризата – това е Европейският солидарен механизъм, който да замени предишния, следва да се изтегли през 2012 г. Ако се стигне дотам, всички страни членки трябва да внесем капитал”. Но аз подчертавам, тогава всички страни членки, а не само тези с рейтинг „ААА”, ще трябва да дадат своя принос като съдействие за създаване на траен капиталов инструмент за спасяване. Това казва тя.
Кой може да каже кои са всички страни членки? Кои са всички страни членки? Кой ни обясни кои всички страни членки са се съгласили, защото този механизъм – тя по-нататък казва, че когато се обединят старият и новият Европейски солидарен механизъм, общата сума става 500 млрд. евро! В тази сума от 500 млрд. евро, ако са всички страни, делът на България е 3,5 млрд.! Тя говори за реално внасяне на капитала!
Вижте какво казва: „Да е на разположение – капиталът да бъде внесен”!
Това е много тревожно тълкувание. Какво означава ние да заделим 3,5 млрд. за един финансов механизъм, ако министър-председателят се е съгласил всички страни членки да внесат?!
Второ, второто тълкувание – нека да бъде по най-доброжелателния начин, въпреки че най-често не се случва доброжелателното тълкуване. Нека да приемем, че всички страни – членки на Еврозоната, е имала предвид госпожа Меркел. Само че вижте какво означава това.
Ако българският министър-председател се е съгласил всички страни – членки на Еврозоната, да участват в създаването на този фонд, това означава, че се появява огромна такса за влизане в Еврозоната за България! Как ще влезем ние в Еврозоната? Първо трябва да платим тези 3,5 милиарда!
И двете тълкувания! Ако това се отнася за всички страни, които са подписали Пакта за финансова стабилност, е много лошо тълкувание и е против това, за което бяхме информирани! Ако се отнася само за Еврозоната, пак е много лошо тълкувание!
На какво точно българският министър-председател се е съгласил там, на това заседание, е изключително важен въпрос за българския парламент! Аз не поставям някаква съчинена тема. Поставям тема, по която уж има съгласие!
Имаме ли съгласие ние, като част от Финансовия пакт, както казва Меркел, евентуално да участваме с дял? Имаме ли съгласие входът за Еврозоната за България да стане 3,5 млрд. евро? Имаме ли го това съгласие?
По повод опитите тук да започнат някакви консултации, включително за промяна на Конституцията. Ние искаме цялостна програма, да дойде министър-председателят и да каже: „Моята програма за участие в тези преговори: първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо – позиции, които аз искам да бъдат потвърдени от Народното събрание и със силата на съгласието на българското Народно събрание да отида да ги договарям конкретно”! Това искаме ние.
В тези мерки може да има записано нещо и за промяна на Конституцията, и за текстове. Но нека да бъде част от цялостен мандат, от цялостна програма! Ние не сме чули цялостна програма, сега тръгваме някакви консултации да правим. От името на кого? От името на кого? Нали в Европейския съвет преговаря министър-председателят на Република България?
Ние тук можем всички да се съберем, можем да си говорим някакви неща – те няма да имат отношение към решаването на тези въпроси. И няма яснота: той точно за какво се е съгласил?!
С голямо притеснение моля народните представители и водещия – съберете се в ГЕРБ, помислете ги тези неща, но не можем да оставаме в това тревожно състояние абсолютно всички, пред тази неизвестност, защото българският министър-председател по някаква причина не желае да дойде тук да каже всъщност какво точно е договорено и какви позиции той има намерение да защитава в конкретните преговори за този Пакт за финансова стабилност! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на § 15а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 18, със следната редакция:
„§ 18. В чл. 400 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Контролът по спазването на чл. 62, ал. 1 и 3, и чл. 63, ал. 1 и 2 се осъществява и от органите по приходите на Националната агенция за приходите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, след отхвърлянето на предложението на госпожа Менда Стоянова за промени в чл. 62, ал. 3, би следвало този текст да отпадне, тоест това предложение на госпожа Стоянова да не бъде прието, но тъй като сме свикнали от страна на мнозинството да наблюдаваме различни нелогични действия, нека да кажем няколко думи по текстовете, които се въвеждат с § 19.
Тук официално госпожа Менда Стоянова се опитва да вкара втори контролен орган в материята на трудовото законодателство, който, забележете, ще следи сключването на трудовите договори.
Абсолютно е недопустимо, както вече се каза, това да става при гласуване на един законопроект между първо и второ четене. Още по-недопустимо е това да става на парче, защото, уважаеми колеги от мнозинството, аз искам да Ви напомня какви са функциите на Инспекцията по труда и какви са функциите на Националната агенция за приходите.
Инспекцията по труда, освен контролни функции, има като цяло функции да следи не просто спазването на трудовото законодателство, но и като цяло да защитава и правата на работодателите, и най-вече правата на хората на труда, на работещите и на служителите в различните фирми и публични структури, докато Националната агенция за приходите има строго фискални функции и има една основна задача – да следи как се събират приходите в държавната хазна. Да се предоставят функции за следене на трудовото законодателство на една институция, която има фискални функции, е абсолютно в противоречие с основни принципи на законодателството.
Забележете, и в един частен въпрос по отношение на това какво ще се случва с глобите и имуществените санкции, наложени по този закон, в единия случай, когато наказващ орган е Инспекцията по труда, събраните глоби, събраните имуществени санкции отиваха в един фонд „Условия на труд”, тоест, за да стимулират безопасните условия на труд на българските работници, докато сега тези пари ще отиват в бюджета на Националната агенция за приходите – на първо място да крепят бюджета на министър Дянков, и на второ място да се разпределят като материално стимулиране между служителите на данъчната администрация, което е недопустимо и което противоречи на основни принципи на трудовото законодателство.
И вече втората теза, която е чисто юридическа, е, че не може едни и същи нарушения да бъдат следени от два различни контролни органи; не може за едно и също нарушение да се налагат две наказания, и прочее аргументи, които бяха подробно развити от юристите, които се изказаха по предложението по § 3а.
Много Ви моля да се съобразим с предишното гласуване, да не прегласуваме практически текста на § 3а и да бъде отхвърлено това предложение, което дава едни свръх правомощия на Националната агенцията за приходите.
Надявам се и министър Младенов да е вникнал в същността на тези предложения, които се правят от депутати, и като министър на труда и социалната политика да защити хората на труда, какъвто ангажимент има в това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми дами и господа народни представители, с писмо № 154-00-22-96 от днешна дата, госпожа Менда Стоянова оттегля предложенията си по Кодекса на труда, направени между първо и второ четене, поради което същите няма да бъдат подлагани на гласуване.
Господин Стойнев, продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 18 с новата му номерация по доклада на комисията, който е § 16 по вносител и е подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграф 17 е по вносител.
Комисията подкрепя предложението.
Параграф 17 става § 19, като вземаме предвид, че всички предложения на госпожа Менда Стоянова са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След оттегляне предложенията на госпожа Менда Стоянова, по същество комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Михаил Миков:
Параграф 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 18 по вносител, което комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Гласуваме § 20.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Има предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков – § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за наказание на работника, ако работи без трудов договор. Сами разбирате, че това предложение за нас лично е скандално. Дори автентичната десница, когато имаше безработица 20%, господин министър, не направи подобно предложение.
Именно във време на криза, именно когато безработицата се увеличава, заетостта намалява, по никакъв начин не можем да говорим, че има равнопоставеност между работника и работодателя. Вярно е, знам Вашата теза – това е договор между двама човека. Но съгласете се, по време на криза работодателят има голям избор, тъй като за едно работно място средно чакат около 30 човека.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Къде е това?!
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не е нормално в държава, в която ръстът на безработица е на първо място в целия Европейски съюз, Вие да се опитвате да наказвате работника.
Работникът не трябва да бъде наказван, господин министър. Работникът трябва да бъде защитаван и Вие трябва да направите наистина условия, така че да има равнопоставеност между всички хора на труда и работодателите.
Защо намалихте глобите на работодателите? Нали искате да изсветлявате сивата икономика?! Каква е ролята на работодателските организации? Каква е ролята и на синдикатите? Вие говорите ли с тях относно изсветляването на сивата икономика? Много лесно прибягвате до решения, които са в ущърб именно на тези хора, които се опитват да изхранват семействата си по време на криза, господин министър. Наказвате ги, защото така било в Румъния. Ама, ако ще и в Гвинея да е така, тук става въпрос за България. Имаме 260 хил. обезкуражени лица, всеки трети млад човек е без работа. По никакъв начин Вие не подпомагате хората на труда в една изключително тежка ситуация. Толерирате работодателите, които от своя страна са главните виновници за сивата икономика, и тук сме в патова ситуация, в безпомощност, и най-лесният вариант е: дайте да накажем хората на труда.
Затова предлагам, колеги, § 19, както е внесен от мен, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Михаил Миков, да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Велчев – първа реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Голям интерес за мен представлява от тази трибуна да се изказват хора, които не са били нито работници, нито работодатели. (Шум и реплики от Коалиция за България.) Чух, че за едно работно място кандидатствали 30 човека. Ние всички сме част от това общество, ето, тук, в тази зала. Аз за първи път чух това. Не знаех дали за България се отнася. Много се изненадах, че за едно място кандидатствали 30 човека.
Това, което е предложено, обратно – ще има ефект и е много правилно. Самите работници, защото аз съм бил работодател, преди да вляза в парламента, искат да получават повече пари и да не им се плащат осигуровки. Точно затова, след като е договор между две лица, трябва да носят съответно реципрочна отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Велчев, разбира се, няма пред Вас да излагам моя трудов стаж, особено във Франция, защото Вие надали можете да работите в друга държава освен България, тъй като надали имате този капацитет. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Но явно е, че България е единствената държава – членка на Европейския съюз, за която комисията каза, че има проблем с бедността, господин Велчев. Това е срамота! Няма друга такава държава!
Нещо повече, риска за национална сигурност, който споделят българските граждани, не е нито тероризмът, господин Велчев, което е нормално за националната сигурност, не е нито икономическата финансова криза. Шестдесет процента от българското население казва, че това е бедността. Разбира се, за да се намали бедността, трябва да има доходи. Доходите в България най-вече се формират от работна заплата и от пенсии, уважаеми господин Велчев. Те не се формират от конкретни комисионни, господин Велчев, така че да говорите Вие, че в България няма такова явление безработица... Неслучайно Европейската комисия и Евростат сочат България, пак повтарям, като държавата, в която ръстът на безработица е най-голям в целия Европейски съюз. Вие това нещо не го зачитате.
Разбира се, Вие не зачитате и че всеки трети млад човек е безработен. Че има 260 хил. обезкуражени лица, които по никакъв начин не вярват, че държавата може да им помогне, и това не го зачитате. Затова ние от Коалиция за България казваме: има два свята – светът на ГЕРБ, който живее охолно, където има няколко фирми, които представляват техните интереси, и останалият, реалният свят – на бедните хора, на хората, които остават без работа, на хората, които едвам свързват двата края, на бедността и мизерията, която става чест гост в българските домакинства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Министър Младенов иска изказване.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В едно трудово правоотношение има две страни – едната е работодателят, другата е работникът, и те имат както права, така и задължения.
Разбирам, господин Стойнев, че Вие не искате да има контрол, не искате да има приходи в Осигурителния институт, в Здравната каса и в държавния бюджет. Нашата цел е непримиримост за тези, които работят в сивата икономика. Именно от тази гледна точка глобата, която се налага на работодателя, когато наеме човек без трудов договор, за всеки конкретен случай е от 1500 до 15 000 лв.
По настояване на Главната инспекция по труда, на база на контрола, който осъществява, и това, което каза преди малко господин Велчев, и на база на становище на синдикатите, които също отчитат, че трябва да има макар и по-малка санкция за работника, се прие да се предложи, че който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратния размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа в зависимост от съответната икономическа дейност и професия. Тоест тези пари отиват в неговата осигурителна сметка. Ние по този начин не го наказваме, а по този начин го дисциплинираме – когато предоставя своята работна сила, да бъде осигурен за всичките случаи на социалното осигуряване.
Това е целта, уважаеми господин Стойнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Мутафчиев – за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Слушайки господин Велчев и господин министъра, където виждам едно раздвоение на бивш синдикалист и сегашен министър, който се опитва да наложи една по-дясна политика, стоя и се чудя дали е истина това, което се случва в българския парламент. Защо? Защото не си даваме елементарна сметка – първо, че работодателят е този, който търси работната сила, че в момента има и безработица и той е човекът, който подбира и поставя условията, защото сме в свободна пазарна среда, включително на труда, уважаеми дами и господа. Или Вие това нещо го забравихте?! Преди двадесет години се приключи с онова планово социалистическо стопанство, където държавата можеше да регулира и този процес, сега не става.
И Вие искате този, който е поставен в по-неудобната ситуация, да носи равна отговорност с този, който е привилегирован в момента. Уважаеми господа, направете при Вашето управление така, че да има недостиг на работни места, да внасяме работна ръка отвън и тогава искайте от тези работници, ако те подпишат договор, да притиснат работодателя си и да кажат: „Аз няма да дойда да работя при теб, защото няма откъде да намериш работник”, пък тогава да носят отговорността.
Но сега, уважаеми дами и господа, това е цинизъм! Дайте да не го правим. Нека да помислим и да се поставим в ситуацията на тези хора, които в момента са безработни и трябва да си подпишат договора. Защото рано или късно и от този парламент някои ще станат безработни. Не си мислете, че като имате фирми, всичко ще е перфектно!
Така че не от нашата камбанария на работодател, господин Велчев, а от камбанарията на този, който ще трябва да сключи договора. Къде ще отидат парите – няма значение. Може би има значение. Да, добре е, че ще отидат във фонда. Но това е санкция към работника, към този, който получава най-ниската заплата в Европа. И в момента ние, тоест Вие, не правите нищо, за да увеличите тази заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че в тази зала или някои не искат да чуят, или навикът им е да не слушат какво се говори. Даже и министърът преди малко.
За каква равна отговорност и за какво говорим, след като наказанието – четете ли какво пише за работодателя!? От 1500 до 15 хил. лв. А на работника наказанието е да внесе три вноски.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Откъде работникът ще вземе 15 хил. лв.?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не е сериозно. Просто Вие не искате да чуете. Може би като партия, която се водеше работническа, влизате отново в ролята на работническа партия, само че забравяте, че от Вас са най-големите капиталисти, които станаха такива през последните 20 години в България. И не се опитвайте да смените облика си, като се правите на работническа партия. Никога не сте били работническа партия!
По второто твърдение – че работодателят диктувал, ще Ви кажа от опита си на работодател – едно е да си работодател на предприятие от бюджета, друго е на собствено предприятия. В частната фирма добрият работник диктува условията на работодателя. Един нормален работодател никога няма да си позволи лукса да освободи качествен, необходим за фирмата работник. Така че пак подвеждате хората. Не е вярно това, което говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Велчев, да, когато Вие бяхте член на нашата партия и бяхте мой другар, тогава може би беше работническа партия, но аз виждам и онази работническа партия, която роди такива социални капиталисти. Но нека да оставим политическите спорове коя партия каква е. Защото Вие още не знаете доколко сте дясна партия, но със сигурност не сте лява. Това го гарантирам за Вас, защото това, което правите в парламента, винаги е в ущърб на голямата част от българските граждани. Това, което говорихме преди малко навън, е част от целия този процес – законът за приватизацията.
Но искам да Ви кажа – не ми говорете за 15 хил. лв.! За да считате, че е равнопоставено, сложете им 15 хил. лв.! Но работникът от този процес на взаимодействие взема малка част, докато работодателят взема по-голямата част и затова санкцията му трябва да е по-голяма. Това не е въпрос до чуваемост, а до разбиране. Вие това не можете да разберете. Тук става дума, че Вие карате работника с неговата си част да бъде санкциониран с три заплати. Това не е малко! И той ще бъде санкциониран от това, с което ще изхранва семейството си! Докато работодателят може да спечели 1 млн. лв. За него 15 хил. лв. не са нищо.
Така че, господин Велчев, не става дума за чуване. Става дума за усещане, разбиране и социална чувствителност, която Вие нямате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има думата Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, идеята да бъде наказан работникът в случаите, в които работи без трудов договор, може би би имала някакъв резон в условията на икономически подем. Но в условията на икономическа криза, на тежка икономическа криза, в условия на стагнация на икономиката, свързана с небивал ръст на безработицата, това е абсурдна идея, вредна идея! Тъй като депутатите от ГЕРБ живеят в някаква паралелна реалност, където нещата изглеждат другояче, ще спомена само няколко цифри, които са достатъчно показателни за ситуацията в България. А те са, че през 2011 г., която изпращаме, спрямо 2009 г. са загубили работните си места над 350 хил. души, заетите са намалели с 262 хил. души, а безработните са в абсолютни размери плюс 110 хиляди. Официалната безработица е в рамките на 15%, а според работодателските организации и синдикатите – над 15%.
Това означава, че натискът в двустранните отношения между работодател и работник е в посока работодател върху работник. Работодателят е този, който избира, който може да си позволи всичко, да поставя условия, включително такива, които противоречат на законодателството. Работникът няма избор. Той трябва да осигури издръжката на себе си и на своето семейство. Той трябва да спаси децата си от глад! (Реплики „Еее!” в ГЕРБ.) В тази ситуация, господин Велчев, работникът не може да избира. Това не е ситуация на икономически растеж, не е ситуация, в която има дефицит на работници и работникът може да се глези и да казва: „Аз искам висока заплата, не ме интересуват осигуровки”. Сега работникът е вкаран в ъгъла. Той няма никакъв избор. Ако се разходите по улиците или във Вашия избирателен район, със сигурност, господин Велчев, ще се убедите, че ситуацията е много по-различна от ситуацията в някои фирми, върху които имате поглед – фирмите близки около ГЕРБ. Там наистина може би има комфорт, има високи заплати, има възможности на работодателите, има работници, които могат да поставят условия. Но реалния бизнес в днешна реална България, която е много различна от паралелната реалност на ГЕРБ, е съвършено друга. Тя е въпрос на оцеляване, въпрос на живот, въпрос на средства, с които работникът да възстанови работната си сила и да осигури минимално препитание на своето семейство. И в такава ситуация той е абсолютно готов на всичко, включително да работи без трудов договор, включително да работи на черно, включително да работи така, че да изкара 10 лв., с които да изхрани семейството си. И в тази ситуация Вие нямате право да го наказвате, защото тук не е въпрос на глезене, на спазване на законодателството, тук е въпрос на оцеляване.
В този ред на мисли ще кажа, че тази широка ножица, с която се хвалите – между 1500 и 15 хил. лв. възможности за глоба на работодателя, е корупционна ножица, защото наказващият орган ще преценява с перо ли да гали или да удря върху неизрядния работодател. Той ще прецени дали фирмата му е симпатична и да я глоби с 1500 лв., или да й отреже главата с 15 хил. лв.
А по отношение на работника вижте какво пише: „Фиксирани глоби, като те се изчисляват върху минималните осигурителни стандарти”. Вие много добре знаете, че в редица случаи те са далеч по-високи от реалното възнаграждение на един работник. Така че той ще бъде глобен да внася три месечни осигуровки плюс здравни осигуровки върху суми, които не е получил. Това е издевателство! Тук въпросът не е ние каква партия сме, защото е ясно каква партия сме. Въпросът е какъв министър е Тотю Младенов. Това не може да е социален министър, това не може да е министър, който защитава хората на труда! Това е министър, който защитава интересите на едрия бизнес, и то само на този, който е свързан с ГЕРБ (възгласи от ГЕРБ: „Еее!”), защото другият е вкаран в ъгъла. Вижте, тези текстове наистина касаят много български граждани. Вникнете в тях, излезте на улицата, разходете се, вижте за каква мизерия става дума и тогава гласувайте такива предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може би трябва да отменим трудовите договори. Тогава няма да има проблем изобщо.
За реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Манолова, моята реплика е по-съществото на текста, който се предлага с този параграф. Вижте какво пише в него: „Който предоставя работна сила без сключен трудов договор се наказва с глоба в трикратния размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване”.
Ако на следващия ден той сключи трудов договор, за следващия период през трите месеца той пак трябва да плаща лични осигурителни вноски. Как е уреден този казус в този текст? Какво ще прави този работник? Веднъж ще плати трикратна глоба, което е изключително странно, защото в българското законодателство за първи път се появява тази странна правна фигури с осигурителни вноски да се плаща административнонаказателна санкция!? Друг такъв текст в българското законодателство няма.
Но това, което е странно – веднъж си платил глобата, продължаваш да работиш вече с трудов договор и какво трябва да направиш? За следващия период отново трябва да платиш за следващите месеци лична осигурителна вноска за Държавното обществено осигуряване и Здравното осигуряване?! Тоест, на практика излиза, че за един и същ период ще платиш два пъти осигурителни вноски. Това допустимо ли е или не? Това е репликата ми.
Иначе, очевидно е, че вносителите търсят някаква реципрочност между правата и задълженията на работодателя и работника, който не е сключил трудов договор. Едва ли това е начинът – с конкретното предложение, да се търси решение на този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, сега, като говорихте тук, както ме подсети един колега, излиза, че КАТ са най-социалните работници, защото като те спрат те питат: „Какво работиш?”. Вие искате да направите глобите да не се отнасят за работниците – другата страна на договора, защото получавали малко пари. Ами тогава да направим законодателството си така, че никой, който е под 500 лева, да не търпи наказание.
Другото нещо – защо и Вие, и преждеговорившите непрекъснато изопачавате? Говорете това, което е по същество, което е написано там. За какви три заплати говорите? Може би господин Адемов тактично Ви подсказа, че не сте права. Тук става дума за три вноски.
Защо смятате, че защитаваме работодателите, след като при тях наистина ножицата при глобата е голяма. Аз винаги съм бил за това, тази ножица да е по-малка. Но тук има нещо друго – че ако работникът отговаря лично за себе си и ще понесе три вноски глоба, работодателят има 40, 50, 100 работника. Нали си представяте, че ако той не е бил изправен във всичката си дейност, за какви суми ще става дума? Тогава можем да докараме дадена фирма до фалит и оттам да бъдат други безработни, за които Вие пак ще скочите оттук и ще кажете: ето, безработицата се увеличава.
Не знам откъде взимате тези проценти – 15?! Аз Ви казвам, че при мен и сега идват хора, които продължават да ръководят фирми, работодатели, които нямат определени специалисти, нямат технически кадри. И това е лъжа, че чакали, чакали, едва ли не ...
Работниците били изнудвани. Пак Ви повтарям, един работник, когато е качествен и е необходим, и е добър специалист, е адски необходим и той диктува на работодателя някои условия.
Престанете с тези изтъркани номера – когато стана да Ви кажа нещо, да се говори, че съм бил член на вашата партия. За пореден път Ви казвам, че за разлика от Вас аз съм изключен от тази партия преди 10 ноември, по ония години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – народният представител Стефан Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин министър! Уважаема госпожо Манолова, в хода на този дебат все повече се убеждавам, че връх взема демагогията. Тук говорим за много реални неща.
Казва се следното: би ли имало работници, ако ги няма работодателите, госпожо Манолова? Откъде ще дойдат работниците, къде ще работят? Кризата се отразява еднакво зле на всички – и на работници, и на работодатели. Това – от една страна.
Друго, по отношение на малките фирми, на ЕТ-тата, които са с по един-двама служители максимум, а това е преобладаващата част от българския бизнес, хиляда и петстотин лева са много пари. Тези хора получават по-малко доходи отколкото един държавен служител. Така че недейте да гледате едностранно въпроса. Така, както е написан законът, е много добър и подходящ за условията, в които го приемаме. Не можем да демагогстваме на тема – работника.
В тази връзка искам да Ви кажа само, че специално за този труд, за който не се изискват специални умения, за този труд, който се идентифицира с общ работник и подобни, на българския работодател му се налага да търси хора от малцинствата, от ромските махали. Знаете ли, че там се получават социални и други придобивки и никога не можеш да накараш един такъв човек да подпише трудов договор? С това се сблъскват мои близки, приятели. Разходете се малко в производствата, които са свързани със селскостопанския сектор! Там нещата не са така, както изглеждат от тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господа, и тримата, които ми направихте реплики, ще Ви отговоря с един пример, с един репортаж от една национална медия, който гледах тази сутрин. Репортажът беше за едно българско семейство на двама безработни родители с едно малко, двегодишно дете, които преживяват месечно с 35 лева. Двамата млади хора живеят във фургон и са приютени в двора на една софийска черква.
Питам аз: ако на този баща, който осигурява семейството си с 35 лева доход на месец, работодател му предложи работа на черно за каквито и да е пари, дали този баща ще се съгласи да работи при тези условия? Дали хората, които в момента са безработни, които издържат децата си, които оцеляват с обезщетения, които Вие непрекъснато намалявате, могат да предявяват някакви условия пред един работодател?
Аз Ви уверявам, че този човек, който гледах тази сутрин, е готов на всичко, за да изкара още 10 лева върху 35-те лева, с които живее това тричленно семейство. Престъпление е, че тук, в тази зала, се прави опит този човек да бъде наказан, ако случайно получи някаква работа, от която да получава какъвто и да е минимален доход. Разбирате ли колко социално безчувствени трябва да сме всички, които седим в тази зала, за да дебатираме изобщо по този начин – трябва ли един човек, който живее с 30 лева, да бъде наказван от държавата за това, че е приел някаква работа за още някакви пари? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Не виждам в залата господин Велчев, но по повод неговата партийна принадлежност, няма как с него да сме в една партия или някога да сме били в една партия, защото за мен подобна трактовка на един такъв въпрос е абсолютно неприемлива и това е абсолютно неприемливо и за моята партия – да наказваме хората, които са на ръба на своето оцеляване, с глоби, затова че са приели някаква работа, с която да нахранят децата си, които гладуват.
Вникнете в смисъла на това, което се опитвате да направите с този текст! Всички трябва да се засрамим, че този дебат звучи в тази зала.
Що се отнася до бизнеса и до глобите, които се налагат, аз лично никога не съм била срещу максималните глоби и никога не съм била срещу ножицата между глобите, защото това дава възможности за абсолютен произвол на контролните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова. Благодаря.
Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз неведнъж съм Ви казвал и сега искам да Ви кажа: Вие отправяте едни много опасни сигнали към обществото и към хората. Вие им казвате така: „Работете без трудови договори и ще бъдете извън цялостната социално-осигурителна защитна мрежа, няма да имате права. Ако, не дай си Боже, стане трудова злополука или професионално заболяване, няма да имате права за майчинство, няма да имате права за безработица, няма да имате права за пенсия”. Това ли е Вашият призив?
По този начин с това, което предлагаме, не искаме да наказваме работниците, а на практика искаме да им помогнем да осъзнаят, че трябва да бъдат в цялостната социално-осигурителна защитна мрежа и да бъдат защитени техните права. Ето, това правим ние.
Много Ви моля, недейте да давате такива опасни сигнали към обществото и към хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Искам да Ви кажа, че съм притеснен от начина, по който дебатът се измести в ситуация, при която едни обвиняват, че се защитават интереси на работодателите, други обвиняват, че се защитават интереси на работници.
Вижте, ние в момента водим дебат, който има за цел да даде сила на най-важната система – социалната система, в частност осигурителната система, която система се характеризира на първо място с факта, че тя е една солидарна система. В тази солидарна система днес едни са работодатели, утре тези хора могат да фалират и да се превърнат в работници. Всички те обаче, когато навършат определената възраст, ще чакат тази социална система, тази осигурителна система да им върне доход, да им даде съответното заплащане. В този момент на криза, не смятате ли че е необходимо работникът, обръщам се към лявата част, да има възможност да каже на работодателя си не: „Съгласен съм да взема парите под масата и да не ми плащаш осигуровки”, а да му каже другото: „Искам Вие да знаете, че аз нося отговорност”?!
За работодателя тази отговорност е много висока. Ножицата, както каза госпожа Манолова, наистина е широка. Трябва да се носи много по-голяма отговорност от работодателя, но трябва да има отговорност и за работника. Ще Ви кажа защо. Това е същото като с подкупа. В Наказателния кодекс, знаете, че носи отговорност този който дава подкупа и този който взима подкупа. Тук имаме всъщност ситуация с корупционна схема, в която се ощетява социалната функция на държавата, социалната роля на държавата.
В цялата тази ситуация искам да Ви кажа, че можем да изпаднем в положение както е в Швеция: когато някой се възползва от услугите на проститутка, отговорността не се носи от проститутката, а се носи от този, който се възползва от тази услуга.
Разбирате ли, че ние трябва да имаме ясна и категорична позиция в една солидарна система. Трябва да знаем, че и едните, и другите, и работодателите, и работниците, съобразно възможностите си, много по-малки за работниците и много по големи за работодателя, трябва да има възможност да бъдат санкционирани. По този начин не само ще бъдат санкционирани, но и стимулирани, защото ще знаят, че утре в този фонд ще има повече пари и те ще получат по-големи пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Чукарски, аз ще се въздържа да квалифицирам шведската аналогия, която правите с полагането и предоставянето на работна сила. Просто ще си спестя сравнение и оценка към тази аналогия.
Само че да сравнявате полагането на труд и заплащането му с подкупа, е минимум цинично.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим, от място): Криенето, криенето.
МИХАИЛ МИКОВ: Едното е престъпление ...
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим, от място): И другото е престъпление.
МИХАИЛ МИКОВ: Едното е престъпление, а когато един човек полага труд срещу определено възнаграждение, това не е престъпление. Това не е престъпление! Не може да се сравни подкупът дори и с нерегламентираното предоставяне на работна сила. Това е цинично и юридически невярно.
Аз след малко ще се изкажа и ще Ви кажа защо от тази работа нищо няма да излезе. Всъщност едва ли не безплатно ще предоставя съвети на недобросъвестни работодатели, но съм принуден, след като се внасят такива текстове, да ги коментираме от чисто юридическата им страна.
По никой начин не може да се сравнява подкупът като престъпление с незаконосъобразното предоставяне на работна сила. Съвсем други са параметрите, съвсем други са обществените вреди, когато говорите за тези облагания.
Ами вие на работника му съдирате кожата, и на работодателя, разбира се, чрез данъчната система, която е настроена на косвени данъци. Тук става въпрос за други вноски, но това е дискусията като за първо четене и за друго място.
Затова Ви казвам категорично: против съм да се сравнява въобще и да се мисли за такава аналогия – подкуп с нерегламентираното предоставяне на работна сила. Просто това е абсурд и моля Ви да се откажете от този пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, за реплика на господин Миков?
Ако не направите реплика на господин Миков, а говорите по същество, ще Ви отнема думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ, от място): Не, трябва на господин Чукарски да направи реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А, прощавайте! Извинявам се. (Смях и реплики.)
Взела ми е страха.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Чукарски, наистина отношението на мнозинството, а с изумление установявам, че и Вашето, е абсолютно унизително по отношение на работниците в България.
По отношение на хората в момента, които наистина са поставени на ръба и които са готови на всичко за да получат каква да е работа.
Искам да Ви задам този въпрос, който зададох преди малко с репортажа от сутрешния блок.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига с този репортаж.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е масовият случай в момента в България. Какво трябва да направи един човек в работоспособна възраст, чието семейство гладува и чийто единствен шанс е да получи някаква работа без трудов договор за някакви мизерни пари? Какво трябва да направи този човек? Да откаже да храни семейството си или да бъде глобен чрез законодателството, което Вие искате да бъде прието тук в тази зала. Абсурдно е да правим сравненията, които Вие направихте.
И понеже Вие сте народен представител от Кюстендил, искам да Ви предложа да направим заедно една приемна, за да не се обидите, че ще Ви поканя в моята, за да видите за какво става дума в един град като Кюстендил. За каква мизерия, за каква безработица, за каква безизходица, наред с хора, които не могат да изхранват семействата си, които са готови на каква да е работа, защото и бизнесът го няма никакъв в нашия регион!
В момента ние не говорим срещу бизнеса, ние говорим за това, че не трябва да бъдат наказвани тези, които правят така, че да дадат хляб на семейството си.
Освен това Вие сте юрист. Как приемате изобщо идеята с осигурителни вноски, които имат съвършено друга функция, да се осигуряват обезщетения за определени рискове, да се плащат глоби за административно нарушение? Ами това е поредният правен абсурд, ако говорим като юристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: В текста пише: „в размер на”, а не, че се плащат осигурителни вноски.
Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Чукарски, за дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Знаете ли аз съм притеснен от репликите които бяха зададени, защото те показват, че има стремеж за тотален популизъм.
В този тотален популизъм всички ние разбираме, че наистина много хора не могат в тази криза да си изхранват семействата. Мислите ли Вие, че като не се налага тази санкция, техният живот ще бъде по-лесен? Мислите ли, че пенсионерите, за които толкова много се дебатираше през изминалите седмици, когато се гледаха различните бюджети, ще бъдат при по-добра ситуация?
Специално на господин Миков искам да отговоря.
Уважаеми господин Миков, Вие казвахте, че трудът се полага и се предоставя срещу определено възнаграждение. Това никой не го оспорва. Ние тук не говорим за труда. Говорим за това, че има практика, ситуация, в която се ощетява държавата посредством неправомерно поведение, като не се внасят осигуровки.
Не е ли целта на подкупа – по друг начин, отново в обществени поръчки, или в нещо друго – да бъде ощетена държавата с противоправно поведение. Ето това е, което аз използвам и правя като аналогия.
Нека в една такава ситуация винаги да знаем, че солидарността е изключително важна. Чрез това ние даваме възможност, малък фланг на работника, да каже на работодателя си: „Аз не искам да бъда санкциониран. Искам да бъда изряден.” И работодателят ще се притеснява, че работникът може да го натопи. По този начин да се стигне до една изключително голяма санкция за същия работодател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Терзийски – за изказване, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днес станахме свидетели на отлагането на един текст, внесен със съмнителен мотив, който съдържаше правен абсурд.
Сега в момента, освен правния абсурд, ние се сблъскваме и с един логически. Изцяло заставам против включването на този текст в законопроекта. Освен с мотивите, че той е ощетяващ точно хората, които имат най-крещяща и най-голяма нужда от доходи и от средства, то и с един друг мотив – съдържа логически абсурд, защото до момента не се стигна до едно зрънце, което е вложено в този законопроект. Вие в момента, приемайки този текст, правите работодателя и работника, които по Вашата презумпция нарушават закона – съучастници.
За да Ви обясня какво имам предвид, ще Ви кажа следното: това е все едно крадецът и обраният да носят солидарно наказателна отговорност. В момента Вие вкарвате сивата икономика в още по-защитена територия. Защо? Защото в момента работодателят и работникът стават съучастници. Работникът под заплахата да бъде санкциониран никога няма да подаде жалба за своето неназначаване на работа. Това е логическият абсурд.
Ето защо, мисля, че този текст обслужва определени интереси и ще постигне точно обратната цел и обратния ефект на това, което в момента популистки обявявате в залата, че внасяте като законопроект. Вие правите съучастници крадеца и обрания, тоест никога обраният няма да си признае, че е обран, след като знае, че носи наказателна отговорност. (Шум и реплики.) Това е същото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Чукарски, заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Мисля, че в момента ние гледаме изменения в Кодекса на труда, а не в Наказателния кодекс. Тук в момента чух, че наказателна отговорност носи работникът. Няма такова нещо. Става въпрос за санкция в определен размер. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.) Много добре слушах. Тук има и стенограма, която се води.
Това го оставям настрани, има нещо друго. Искам да попитам в ситуацията: кой е ограбеният и кой е крадецът? Защото в много голяма част от случаите ограбеният и крадецът са възрастните хора, пенсионерите, защото не влизат пари в социалната система, а работодателят плаща на работника под масата една по-голяма сума, върху която не се внасят социални осигуровки. Те двамата си делят тази сума. Точно затова и двамата солидарно трябва да носят отговорност, за да бъде спасена пенсионната, осигурителната система. Ето това е, което трябва да се случи и което трябва да се гласува. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, господин министър, дами и господа! Господин Чукарски, в отговор на Вашата реплика ще Ви кажа, че или не сте ме слушали, или не сте ме разбрали. (Шум и реплики.) Дадох Ви един пример, за да може болшинството да разбере какво се прави в момента. И ако не можете да направите разлика между аналогия и пример, то това е по-зле за Вас. Казах Ви, че така въведената санкция в Кодекса на труда я сравнявам, за да я разберете и Вие персонално, с това да наложиш наказателна отговорност на „обрания”.
Господин Чукарски, това е в отговор на Вашата реплика.
Този ефект няма да бъде постигнат, повярвайте ми! Защото Вие спирате работниците по този начин. Голяма част от жалбите, които се подават в момента, се подават точно от работниците, които са ощетени. Вие, налагайки им санкция в момента, слагате бариера. Чии интереси защитава това предложение? Държавните или нечии частни интереси? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Михаил Миков.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Не е задължително всички народни представители да са чели, веднъж поне, целия Кодекс на труда, когато го променят. Не е задължително, дори и министърът. Затова има хора, които се занимават с тази работа. Но е задължително, когато се обсъжда даден текст, да се има представа и за други разпоредби на Кодекса на труда, по-специално чл. 63. (Шум и реплики.) Подвиквате! Изказвайте се по-честичко, ще Ви мине!
В чл. 62, ал. 2 има изричен запис, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал. 1. Кои са документите по ал. 1? Това е екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62. Става въпрос за едно уведомление в тридневен срок. Господин министър, Вие сигурно сте ги чели тези неща, защото имате и друго битие освен министър (реплика от министър Тотю Младенов), а също така сте ги изпълнявали. Да се внесе този текст от правителството, значи, че в правителството текстът не е четен.
Значи, кой работник може да предостави работната си сила без работодателят да го допусне до работното му място, без трудов договор? Как става тази работа? Отива един работник сутринта в предприятието, тайно минава през портала, за да не го види охраната, отива и работи 8 часа и си тръгва, и така десетина-петнадесет дни.
Абсурд е това, уважаеми дами и господа! Ако един работник предоставя работна сила извън разпоредбите, включително и тази на 63 – сключен договор, регистриран в НАП и прочие, и прочие – това значи, че работодателят го е допуснал до работното му място. А затова, че работодателят е нарушил закона, по-специално чл. 63, ще наказвате работника?!
Извинявайте, всички изказали се от управляващото мнозинство, аз няма да коментирам социалната Ви чувствителност, няма да коментирам отношението Ви към капитала, към работодателя, към работника! Казвам Ви, че в момента Вие ще санкционирате работниците затова, че нарушавайки закона работодателят го е допуснал до работното място. И не само това. Оттук произтичат и други задължения за работодателя – за безопасността на труда, за всички тези неща. Разберете веднъж-завинаги – не възлагайте някому, който не може сам да отиде да работи, нещо, което зависи изцяло от по-силната страна в това отношение. Абсурд е това! Кой работник отива да предостави труда си, без да е допуснат от работодателя до работното му място?! Има ли такъв? Така работникът работи един месец, минавайки тайно през портала, или прескачайки през оградата, а накрая на месеца отива при работодателя и казва: „Хайде сега да ми платиш, няма да сключваме никакви договори.”
Уважаеми дами и господа, как ще се заобикаля тази разпоредба? В тридневния срок – задължението за предоставяне на договора в НАП, просто няма да се представя, както и досега. Как може да се реши проблемът? Това, че ще глобявате работника, няма да реши проблема. Проблемът трябва да се реши със засилен фактически капацитет на отговорните органи, които получават заплата за това – веднъж, втори път, от синдикатите, които да тръгнат малко по заводите и да се опитат...
Защото цялата тази битка е в полза на работниците в крайна сметка, не е на държавата, господин Чукарски, тя е за тези същите работници.
Казвам Ви, абсурдно е това предложение, да не говорим, че може да предостави работната си сила за три дни, за пет дни, ще напишат едни договори, ще си стоят постоянно в деловодството и ще казват: „Да, той вчера почна. Хванахте ме. Аз утре ще го внеса в НАП”. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Не, не е граждански. Този текст няма да постигне нищо, но тази обърната тежест на наказване, която не държи сметка за изпълнението на чл. 63...
Кажете, господин министър, колко наказани работодатели има по чл. 63, ал. 2? (Реплика от министър Тотю Младенов.) Пет хиляди шестстотин и петдесет. Не общо, питам Ви по чл. 63, ал. 2? (Реплика от министър Тотю Младенов.)
Ще Ви пусна писмен въпрос и тогава ще трябва да ми кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – народният представител Димитър Чукарски.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин Миков, започна много добре пиесата, която се опитахте да развиете, но сюжета го развихте едностранно, макар и да се опитахте да ни обясните, че всъщност има минаване през портал, има заставане на работно място и няма препятствие това да се случи. Обаче не казахте този работник с пистолет на главата ли е докаран да работи, насила ли са го завързали и са го сложили на това работно място или той е дошъл по собствено желание? (Реплики от КБ.)
Аз пак искам да повторя това, което казах днес три пъти – в случая имаме размяна на подкуп между работника и работодателя, в ущърб на осигурителната система и изменението, което сега се предлага, цели да сложи и солидарна отговорност между двете страни, които ощетяват държавата. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата и да изразя мнение по този въпрос, заради това че имам трудов стаж като работодател осемнадесет години. Сключил съм достатъчно договори, за да имам основание да запитам: господин Миков, сключвали ли сте досега трудов договор с работник? (Реплики от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще Ви отговоря.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Искам да Ви питам: знаете ли, че освен трудовия договор при назначаването се подписват още няколко документа? Примерно длъжностна характеристика, която се връчва на лицето; инструктаж за конкретното работно място за дейността и длъжността, които трябва да изпълнява този човек; уведомление до НОИ – преди да е започнал работа, и това се изпраща. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Няма значение дали сте го чели. Това са документи, без които никой не може да започне и минута работа в трудовата си дейност.
Аз се питам: какви са тези коментари, в каква посока вървят? Работникът щял да отиде някъде през задния вход, пък след това щял да го санкционира работодателят. На какво основание?! На какво основание ще го санкционира? Какво ще вземе от него?
Моля да ми отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Микев, не знам как да Ви обясня, може би някой ден ще се опитам, трудно ще ми бъде да Ви обясня сега всичко това. Някои разбраха за какво става въпрос, времето ми е кратко, за да мога да Ви го обясня пак. Искам да Ви обясня, че като работодател и аз съм сключвал трудови договори, не съм бил винаги народен представител, но няма работник, който може да полага труд и да отиде на работното си място без работодателят да го допусне, тоест и сега има текст.
Именно тези неща, които Вие разказахте, казах, че са изискуемите документи по чл. 63, ал. 1 – това имах предвид. Вие ги разказахте – и така може. Може ли като сте такъв работодател да влезе някой работник да работи във Вашата фабрика или предприятие без Вие да го допуснете? Не!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Без риска да бъде глобен.
МИХАИЛ МИКОВ: Без да носиш ти риска да бъдеш глобен. Може ли да влезе работникът и да работи?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И двамата са нарушили закона.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо ще наказваме работника, че работи без трудов договор като работодателят го е допуснал да работи? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Защо и двамата? Той го допуска.
Вижте, абсурдна е логиката на този текст, още по-абсурдно ще бъде неговото прилагане. Говорите за проблеми, за които сега няма време да се говори. Няма да се решат така! Няма да се решат по този начин! Това е смешно, популистко, законодателно упражнение в Кодекса на труда. То показва обаче отношението Ви към работниците.
Пита господин Чукарски: „С пистолет ли са го задължили работника?”. Не, защото децата му трябва да ядат нещо, защото има болни родители, защото му трябват пари и продава работната си сила, за да живее. За да живее, затова отива да работи! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Иначе цинизмът, с който се отнасяте към тази тема, рано или късно ще Ви се върне от тези хора. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Тук чувам реплики. Защо не вземете да се изкажете, да защитите тезата, ами от място?! Вземете се изкажете, има достатъчно време.
Аз имам един въпрос и към вносителите, и към министъра, и към тези, които защитават тезата за подкупи, за дисциплиниране: давате ли си сметка, че всичко, което искате да „накажете” и да „дисциплинирате”, е функция на едно много важно нещо и няма как да се преборим – нито Вие, нито ние, ако не създадем тази среда, която е необходима. Тази среда се нарича среда за инвестиции, среда за мотивирана работа и на работодателя, и на работници, за да могат те да получават нормални доходи, нормални печалби от дейността си.
Ако погледнете числата през последните години – колко е бил брутният вътрешен продукт на държавата ни, примерно през 2008 и 2009 г., каква е общата събираемост на приходите от осигурителните фондове, ще забележите много ясно, че въпреки увеличаването на брутния вътрешен продукт, в това число най-вече поради инфлационни процеси, намаляват приходите в осигурителните фондове.
Единственото изключение е тази година, когато примерно към месец октомври по официални данни общите приходи по двата осигурителни фонда – здравноосигурителните и социалноосигурителните, са нараснали с 500 милиона, само защото миналата година възстановихте и вдигнахте нивата на вноските с 1,8% и защото вдигнахте много драстично минималните осигурителни прагове.
И тук в задачата се пита, но поставете се наистина на мястото на един обикновен човек, каквито са стотици, хиляди и милиони в България, каква е свободата на неговия избор? Това се опитаха моите колеги да Ви кажат. При каква свобода той избира да работи? От една страна, подгонен от липсата на работа и загубата на стотици хиляди работни места в страната, тоталният глад, който цари в много малки населени места в покрайнините на нашата държава, липсата на всякаква алтернатива и, от друга страна, възможността, когато той отива при един работодател. Няма да коментирам неговата мотивация дали поради това, че е искал да ограби социалните фондове, както каза моят колега преди мен от тази част на залата, или поради факта, че е тотално смазан от различните регулации, които му налага държавата и липсата на пазари навън поради общата обстановка в Европа и в света.
И в този момент в задачата се пита какво очаквате Вие да се случи с увеличаването на приходите в осигурителните фондове като приемете днес това изменение? Нищо няма да се случи! Това, което казаха другите, ще станат солидарни работодател и работник и по никакъв начин няма да си плащат вноските. Защото въпросът тук не е, както казва министърът, че ние сме давали опасни сигнали.
Интелектуалното ниво и силата на законодателната власт и в частност на изпълнителната под нея се състои в това да мисли за ефектите и за последствията от законодателството, което приемаме. А ние не правим това. Ние правим едно упражнение да се изпъчи една част от нас и да каже – ами, ние въвеждаме дисциплиниращи мерки. Но без да мислим за последствията и за свободата на избор на хората дали могат да го направят, дали всъщност ние не ги ограничаваме още повече, дори да имат правото да изхранят децата си. В същото време резултатът ще бъде не просто кръгла нула, а има опасност от това да намалеят приходите в осигурителните фондове.
Ето за това е нашият апел. Няколко години очевидно намаляват осигурителните фондове, средно претеглени през брутния вътрешен продукт и икономическата активност, което означава едно просто нещо – че сивата икономика расте, очевидно натискът на Инспекцията по труда не е достатъчен и не е ефективен, очевидно административното принуждаване води до обратния ефект – намаляване на доброволното съгласие да плащат работодатели и работници своите вноски, така че това, което приемате, само ще усили и мултиплицира тези негативни тенденции.
Виждам, че на някои от Вас им е весело, виждам, че предколедно не Ви се слуша. Но помнете, че от нашите действия и от нашето натискане следват конкретни измерения върху съдбите на българските граждани. И не го забравяйте! Защото всички ние тук – и министърът, и ние, и председателството сме „от – до”, „от – до”. В това „от – до” трябва да решим проблемите, а не да създаваме нови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Госпожа Масларова е записана за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз може би ще прозвуча малко по-различно от моите колеги.
Искам да кажа, че изцяло споделям казаното от министъра, че в трудовия договор има две страни, които имат както права, така и задължения. В това отношение изцяло подкрепям господин Младенов. В същото време обаче аз му съчувствам, но вярвайте ми, съвсем по човешки, защото разбирам, че в тази ситуация той е принуден да действа по този начин.
Да, всички носим еднакви отговорности. Да, работникът също трябва да носи отговорност. Въпросът е дали сега, в този момент – в момент, в който нямаме бурен икономически растеж, в момент, в който имаме рязък спад на заетостта, в момент, в който имаме криза? Ако бъдем съвършено откровени, нека си кажем, че всички тези неща, които Вие ще прегласувате – ще гласувате при всички случаи силово, ще паднат върху Министерството на труда и социалната политика, върху министъра, а не върху Вас. Защото Вие сте осемдесет и..., а той е един. През цялата тази година социалните закони, които ние гласуваме – било Бюджет на държавното обществено осигуряване, било Кодекс на труда, било въпросите, свързани със социалното подпомагане, всичко е насочено към ограничаване, ограничаване, ограничаване.
Тъй като господин Михалевски поставя един въпрос, ще Ви кажа и ще цитирам точно какво направихме миналата година – увеличихме минималните осигурителни прагове на самоосигуряващите се лица с 61,4%, а максималните не ги пипаме. Самоосигуряващите се за миналата година са с 15 500 по-малко или техният принос в осигурителната система спрямо предходната година е с 16,3% по-малко.
Ще продължа по-нататък. Миналата година увеличихме минималния осигурителен доход на земеделските и тютюнопроизводителите с 84,6 на сто, само и само да ги накараме да се осигуряват в системата, да изсветлее икономиката, да не се крият нещата. Максималните пак не сме ги пипали.
Какво се получи, колеги? По-малко са регистрирани – ще Ви кажа точната цифра, с 32,8% е по-малък приносът на осигуровките от земеделските и тютюнопроизводителите.
Искрено смятам, че ще повярвате, че никой от нас не е срещу контрола, срещу равнопоставеното изискване и спазването на закона. Но не в този момент.
Господин Младенов, сериозно, откровено казвам – в случая аз се обръщам към Вашите колеги: „Не питайте старило, а питайте патило!” Тежестта ще падне върху този министър, а не върху това мнозинство. Помислете! Нека да го направим догодина, нека да го направим следващата година, когато имаме ръст на икономиката, когато имаме увеличаване на заетостта, когато си поемем глътката въздух и кажем, че кризата вече е отминава. Но не в този момент! В този момент, колеги, вярвайте – няма да имаме тези резултати, които очакваме. Казвам го с тревога и с болка, защото мисля, че всички ние се срещаме с хората в цялата страна и знаем за какво става реч. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Вяра Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Господин министър, госпожо председател! Колеги, аз започвам да се удивявам тук, че вече в рамките на толкова време народни представители продължават да агитират как да не спазваме трудовото законодателство, как работниците да не спазват своите права, как работниците досега не били глобявани, нямали своите отговорности в този двустранен процес на трудови отношения.
Аз ще Ви прочета, че и по сега действащия текст на чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда работниците и служителите носят административно-наказателна отговорност при нарушаване на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и тази норма съществува в нашето законодателство от 1987 г. Тази отговорност е също толкова отговорна за нарушаване на трудовото законодателство, както и несключването на трудов договор, за който коментираме в момента.
Ето защо не можем да приемем, че за първи път се въвежда и отговорност на работниците. Участниците в трудовия процес са длъжни да изпълняват своите задължения добросъвестно. Това също е по чл. 125 от Кодекса на труда.
Колеги, това, което ние тук предлагаме, е една дисциплинираща и превантивна мярка в този двустранен процес, за който говорим всички досега. На всички ни е известно и разширяващата се напоследък практика за наемане на работа без сключен трудов договор.
Колеги, тук се чу за регистрации в НАП, какво ли още не, но тук не говорим въобще за регистриран трудов договор, а за работа без такъв. По този начин се заобикалят и редица законодателни разпоредби, отнасящи се до данъчното облагане, внасяне на вноски за осигурително и социално право.
За съжаление не са малко случаите, в които самите работници не искат да се сключва с тях трудов договор. Например безработните, които получават парични обезщетения за безработица, знаят, че ако сключат трудови договори чрез системата за регистриране на трудовите договори ще се установи веднага, че те получават неоснователно паричните си обезщетения.
Подобни са и случаите с лицата, които получават помощи по линията на социално подпомагане. Получаването на възнаграждение по трудов договор автоматично ще доведе до намаляване на помощта или до прекратяване на нейното получаване. Не са малко и лицата, които не искат да сключват договори, за да не внасят данъци и вноски за социалното осигуряване и предпочитат да получават възнаграждението си без документална такава следа. Затова, колеги, много Ви моля, нека предложението, което е входирано, да бъде подкрепено от всички Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Явно е, че този текст ще бъде подкрепен от управляващото мнозинство, обаче аз искам да обърнете внимание на това, което мисля да кажа след малко.
Колеги, вижте какво пише тук: „с размера на осигурителните вноски”.
Нали знаeм какво представлява осигурителната вноска? Осигурителната вноска покрива осигурително събитие, било то бременност, било то раждане, общо заболяване, майчинство, трудова злополука, да не изброявам всички осигурителни рискове. (Реплика от залата: „И пенсия”.)
И пенсия, колега, да!
Никъде няма осигурителен риск – глоба в размер на личната осигурителна вноска, за това че нямаш трудов договор. Къде в Кодекса за социално осигуряване е записано, че осигурителната вноска, при това личната осигурителна вноска, защото тя е предмет на дискусия, служи като глоба, като санкция?
Осигурителната вноска по определение, по дефиниция, покрива осигурителен риск. Осигурителните рискове са изброени много точно в Конвенцията на Международната организация на труда, в нашето законодателство, в осигурителното законодателство, и изведнъж за осигурителната вноска решаваме това – с едно предложение, зад което застава министър-председателят, а аз знам, че това е предложение, което не е на Министерския съвет, а е на синдикатите, и ако искате мога да ви кажа и на кой синдикат, което е изключително странно!
Колеги, не може по този начин! Ако искате да го приемете, запишете една сума от 50 лв., 100 лв., каквото искате запишете, но не се подигравайте с определението за осигурителна вноска. Осигурителната вноска покрива осигурителен риск, пак повтарям, осигурително събитие. Не може осигурителната вноска да покрива административно-наказателна санкция. Разберете го това нещо! Ще ви бъде по-лесно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат думата? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители, които са в кулоарите или на друго място в сградата, но извън пленарната зала, да влязат в залата – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Михаил Миков: § 19 по вносител да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 19, който става § 21.
Гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 87, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 20 и 21 са по вносител и се подкрепят от комисията, като стават съответно параграфи 22 и 23. (Реплики.)
Нека да повторя, че комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера 20 и 21 по вносител, които стават съответно параграфи 22 и 23 в доклада на комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 22 по вносител, който става § 24.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 23 има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Катя Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 25, със следната редакция:
„§ 25. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/104/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работата чрез агенции за временна заетост и Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното Рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес, Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия, Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес и Европейската конфедерация на профсъюзите и за отмяна на Директива 96/34/ЕО”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител, който става § 25.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Параграфи 24, 25, 26 и 27 са по вносител, подкрепени са от комисията и стават съответно параграфи 26, 27, 28 и 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 26 до 29 включително.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 28 има предложение на народния представител Михаил Миков – § 28, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Геновева Алексиева за създаване на нова т. 11.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаването на нови точки 4 и 5.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 30 със следната редакция:
„§ 30. В Закона за насърчаване на заетостта се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 се създава т. 6:
„6. таксите за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа.”
2. В чл. 43 ал. 3 се отменя.
3. В чл. 56 ал. 4 се изменя така:
„(4) Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в се субсидира, ако през последните три месеца работодателят не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица.”
4. В чл. 72а, ал. 2 думите „Националната агенция за приходите” се заменят с „Агенцията по заетостта”, а думите „по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда” се заменят с „в 7-дневен срок”.
5. В чл. 74в се създава ал. 6:
„(6) Правата по ал. 2, т. 2, 3, 5, 6 и 7 се ползват и от чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване като научни работници по чл. 24б от Закона за чужденците в Република България.”
6. Създава се Глава осма „а” с чл. 74е – 74п:

„Глава осма „а”
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА
ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ
ВРЕМЕННА РАБОТА

Чл. 74е. (1) Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
(2) За регистрация на дейността по ал. 1 могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България, които отговарят на следните условия:
1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;
2. не са обявени в несъстоятелност или не са в открита процедура по несъстоятелност;
3. не са в производство по ликвидация, а чуждестранните юридически лица не се намират в подобна процедура съгласно законодателството на съответната държава;
4. представляват се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
5. нямат прекратена регистрация на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2 или 3 или чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;
6. нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или чл. 81а, ал. 1 в период три години преди датата за кандидатстване за регистрация;
7. имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа;
8. имат изготвен вътрешен правилник за осъществяване на дейността с проекти на договор с предприятие ползвател и договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател.
Чл. 74ж. (1) Регистрацията се извършва в Агенцията по заетостта след представяне на писмено заявление по образец съгласно Приложение № 1.
(2) Към заявлението по ал. 1 лицата, регистрирани по българското законодателство, прилагат:
1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър;
2. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към датата на подаване на заявлението;
3. удостоверение от съответната община по регистрация на предприятието за наличие или липса на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към датата на подаване на заявлението;
4. свидетелство за съдимост на физическото лице или на лицето, което представлява юридическото лице;
5. заверени копия на застрахователни или банкови документи по чл. 74е, ал. 2, т. 7;
6. заверено копие от правилника по чл. 74е, ал. 2, т. 8.
(3) Лицата, регистрирани по законодателството на друга държава, доказват обстоятелствата по ал. 2 съобразно законодателството на държавата по регистрация.
Чл. 74з. (1) Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи в срок 14 дни от датата на получаването им по предложение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
(2) В случаите, когато заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на изискванията на чл. 74ж, заявителят се уведомява писмено да отстрани констатираните непълноти и/или неточности в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението.
(3) В случаите по ал. 2 документите се смятат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите и/или неточностите.
(4) Съветът към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта се информира периодично за постъпилите в Агенцията по заетостта заявления по чл. 74ж, ал. 1.
Чл. 74и. (1) Регистрацията се отказва, когато не са налице условията по чл. 74e, ал. 2 или не са спазени изискванията на чл. 74ж, чл. 74з, ал. 2 и чл. 74к, ал. 3.
(2) Заявителят се уведомява писмено за мотивите за отказа в срока по чл. 74з, ал. 1.
(3) Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 74к. (1) Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава за срок 5 години по образец съгласно Приложение № 2 и се вписва в регистър.
(3) Удостоверението по ал. 1 се издава след заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет.
(4) При изгубване или повреждане на удостоверението по ал. 1 се издава дубликат след подаване на заявление и заплащане на такса от предприятието, което осигурява временна работа.
Чл. 74л. (1) Агенцията по заетостта води публичен регистър на издадените удостоверения.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват:
1. регистрационният номер и дата на удостоверението;
2. наименованието на предприятието, което осигурява временна работа;
3. седалището и адресът на управление на лицето;
4. адресът на офиса/офисите;
5. името на представляващия предприятието, което осигурява временна работа;
6. срокът на регистрацията;
7. датата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
8. други обстоятелства, подлежащи на вписване.
(3) При изменение и/или допълнение на вписаните обстоятелства в документите, послужили като основание за регистрацията, предприятието, което осигурява временна работа, уведомява Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от настъпване на изменението и/или допълнението. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи изменението и/или допълнението.
(4) Предприятията, които осигуряват временна работа, до 30 юни всяка година представят в Агенцията по заетостта удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, от съответната община по регистрация на предприятието или от компетентен орган в държавата по регистрация за наличието или липсата на задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В срока по ал. 4 предприятията, които осигуряват временна работа, представят в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7.
(6) Националният съвет за насърчаване на заетостта ежегодно се информира и дава становище по дейността на предприятията, които осигуряват временна работа.
Чл. 74м. (1) Регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице:
1. с писмено заявление от предприятието, което осигурява временна работа, до Агенцията по заетостта и писмена декларация, че са изпълнени всички задължения по трудовите договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятията ползватели;
2. при системни нарушения на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с от Кодекса на труда;
3. при нарушаване на изискванията по тази глава;
4. при изтичане срока на регистрацията.
(2) Прекратяването по ал. 1 се извършва чрез заличаване от регистъра по чл. 74л, ал. 1.
(3) Удостоверението за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа, се връща в Агенцията по заетостта след влизането в сила на заповедта по ал. 1.
Чл. 74н. Предприятието, което осигурява временна работа, уведомява писмено предприятието ползвател, както и работниците и служителите, с които има сключени трудови договори, за прекратяването на регистрацията. Уведомяването се извършва в срок до 3 дни от влизането в сила на заповедта по чл. 74м, ал. 1.
Чл. 74о. (1) Предприятието, което осигурява временна работа, може да кандидатства по реда на този закон за продължаване срока на регистрацията в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на удостоверението.
(2) В дирекциите „Бюро по труда” и на официалната страница на Агенцията по заетостта в интернет ежемесечно се обявява актуален списък на:
1. регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа;
2. предприятията, които осигуряват временна работа, чиято регистрация е прекратена по чл. 74м, ал. 1, т. 2 и 3.
Чл. 74п. Предприятията, които осигуряват временна работа, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2 и 3, могат да подадат заявление за нова регистрация след изтичане на 3 години от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяването й.“
7. В чл. 76 ал. 2 се изменя така:
„(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите, търсещите работа лица, местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, лицата, извършващи посредническа дейност и услуги по наемане на работа, предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.”
8. Член 77 се изменя така:
„Чл. 77. Работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите, лицата, които търсят работа, предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели имат право да сигнализират Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” за извършени нарушения на този закон и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за Република България.”
9. В чл. 78, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, на предприятията, които осигуряват временна работа, на предприятията ползватели, както и на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за преустановяване на нарушенията по този закон;”.
10. В чл. 79 ал. 2 се изменя така:
„(2) На работодател, длъжностно лице, безработно лице или физическо лице, на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, на лице по чл. 27, ал. 2, т. 2, на предприятие, което осигурява временна работа, както и на предприятие ползвател, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“
11. Създава се чл. 81а:
„Чл. 81а. (1) На предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.
(2) На предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на Глава осма „а”, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.“
12. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 39, 40 и 41:
„39. „Предприятие, което осигурява временна работа” е понятието, определено в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
40. „Предприятие ползвател” е понятието, определено в § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
41. “Системно нарушение на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 107с от Кодекса на труда” е, когато в рамките на 12 месеца предприятието, което осигурява временна работа, не е изпълнило две или повече задължения по чл. 107с от Кодекса на труда.”
13. В § 7а на Преходните и заключителните разпоредби думите „до 31 декември 2011 г.” се заменят с „до 31 декември 2012 г.”.
14. Създават се приложения № 1 и 2: (следват приложенията).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 28, т. 3.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 5, против 77, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 28 по вносител, който става § 30 в редакцията по доклада на комисията, ведно с приложения 1 и 2.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По § 29 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 31 със следната редакция:
„§ 31. Параграф 6 и § 38, т. 1, 6-12 и т. 14 от закона влизат в сила от 5 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Параграф 38 е от доклада, който сега има нова номерация.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура има думата госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): На основание чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се направи редакционна поправка на § 39, който с преномерацията стана § 31, от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Текстът придобива следния вид:
„§ 31. Параграф 6 и § 30, т. 1, 6-10, 12 и т. 14 влизат в сила от 5 декември 2011 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 11 е за създаване на чл. 81а – на предприятие, което осигурява ...
Предлагате този текст да не влезе в сила от 5 декември, така ли да разбирам?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, че е § 31 е ясно, но разликата между първоначалния текст на комисията и това, което правите Вие – да отпадне т. 11, изобщо не е редакционна промяна.
Кое налага отпадането на т. 11?
РЕПЛИКИ: Има решение на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кога разбрахте, че има решение на Конституционния съд и санкции и глоби не могат да се въвеждат със задна дата?
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Попитайте вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други предложения?
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Светлана Ангелова, направено под формата на редакционна поправка – текстът на § 31 да придобие следната редакция:
„§ 31. Параграф 6 и § 30, т. 1, 6-10, 12 и т. 14 влизат в сила от 5 декември 2011 г.”
По същество за онези, които не следят точно номерацията в точки, параграфи и прочие, предлага се не „влизане от този момент в сила – 5 декември 2011 г.”, на т. 11, която ние вече приехме преди малко, за създаване на нов чл. 81, налагащ санкции, глоба или имуществена санкция за конкретно нарушение.
Отменете гласуването!
За процедурно предложение – господин Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за увеличаване с 14 дни срока за писмени предложения между първо и второ гласуване по Общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 153-03-137 от 9 декември 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Тошев.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 2.
Предложението на господин Тошев е прието.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, гласуваме следното:
„§ 31. Параграф 5 и § 30, т. 1, 6-10, 12 и т. 14 влизат в сила от 5 декември 2011 г.”.
Това е правилната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Върви промяна в номерацията на § 6, който става § 5.
От § 38 по доклада, който става § 30, се изключва т. 11 – моментът на влизане в сила да не е от 5 декември 2011 г.
Ще подложа на гласуване първо предложението на госпожа Светлана Ангелова – по същество за отпадане на т. 11, така както го прочете. Друг е въпросът какво е записано в стенограмата.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението, което всъщност е редакционна поправка, на господин Стойнев – § 6 по доклада съответства на приетия от нас § 5. Вместо „§ 6” да се чете „§ 5”.
Гласуваме!
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълния текст на § 31 в новата му номерация с двете извършени промени, а именно:
- едната по отношение номерацията на „§ 6”, който стана „§ 5”;
- отпадането на т. 11 от § 30.
Режим на гласуване!
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Връщаме се на § 3. След като прекратихме разискванията по него, сега отново сме в процедура по продължаване на разискванията по § 3.
Народни представители, които желаят да вземат отношение по § 3 има ли? Изказвания? Няма.
Прекратяваме разискванията.
Много народни представители предлагат едно и също и предложенията им ще бъдат подложени коректно на гласуване.
Припомням предложенията на народните представители Румен Петков, Тодор Великов, Димитър Чукарски, Мартин Димитров, Цветан Костов, които предлагат в § 3, чл. 35, ал. 1 – т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 53, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Продължаваме с предложение на народния представител Хасан Адемов по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 95 народни представители: за 7, против 63, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на комисията за промяна в чл. 35.
Гласуваме § 3 по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 64, против 3, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Законът е приет.
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков! Искам да благодаря на народните представители и на българския парламент, че днес на практика регламентирахме дейността на агенциите за временна работа. С по-предишните гласувания, с промените на Кодекса на труда и регламентирайки надомната и дистанционната работа, ние правим пазара на труда от следващата година да бъде още по-гъвкав, да облекчим от една страна бизнеса при наемането на работна ръка и от друга страна – да помогнем на колкото се може повече хора за намиране на работа.
Смятам че по този начин изпълнихме основните си ангажименти. Искам още веднъж да благодаря на българските народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
Господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми народни представители, от мое име искам да Ви благодаря.
В края на годината доста сложни и тежки законопроекти минават оттук. Съзнаваме, че това изисква допълнителна и много дълги часове работа от Вас. Благодаря Ви, това беше много важен закон за българското правителство. Благодарим Ви за подкрепата. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщения за парламентарен контрол на 16 декември 2011 г. в петък от 11,00 ч.
- заместник-министър председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Десислав Чуколов, Павел Шопов, Михаил Миков, Венцислав Лаков, и Огнян Стоичков.
- Заместник-министър председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на четири въпроса от народните представители Волен Сидеров, Мая Манолова и Петър Димитров, Георги Пирински, и Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски.
- Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Валентин Микев, Джевдет Чакъров, и Ангел Найденов и на две питания от народните представители Валентин Микев, и Димитър Горов.
- Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Димитров и Драгомир Стойнев.
- Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Спас Панчев, и Ангел Найденов.
- Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
- Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Валентина Богданова.
- Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Михаил Миков.
- Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров.
- Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на въпроса от народния въпрос Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Яне Янев;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на четири питания от народните представители Емилия Масларова и Валентина Богданова (първо питане), Емилия Масларова и Драгомир Стойнев (две съвместни питания), и Емилия Масларова (самостоятелно питане), и на въпрос от народните представители Екатерина Михайлова и Ваньо Шарков;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на въпрос от народния представител Ариф Агуш, и на питане от народния представител Яне Янев;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на питане от народните представители Антон Кутев и Петър Курумбашев, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Мая Манолова.
На основание чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлага отговорът на питане от народния представител Любомир Владимиров към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно приетата от нас програма, утрешният петъчен ден – 16 декември 2011 г., ще започне в 9,00 ч. с новото обсъждане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември и върнат за ново обсъждане с Указ № 253 от 12 декември тази година на президента на Републиката, по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Пояснявам уточнението, което направихме на Председателския съвет – парламентарният контрол ще започне след новото обсъждане и гласуване на Закона за бюджета, като ще бъдат спазени трите часа по време за парламентарен контрол, без да е валиден началният час – точно 11,00 ч., а зависи кога ще приключим с новото обсъждане на Закона за бюджета.
С тази уговорка и поради минаването на 14,00 ч., който по правилник е часът на приключване на пленарното заседание, закривам същото. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Анастас Анастасов


Секретари:
Пламен Нунев
Митхат Метин