Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов
Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 предлагам като т. 1 в днешното пленарно заседание да гласуваме Решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
На заседанието на Министерския съвет вчера народният представител Недялко Недялков от 27. Многомандатен избирателен район – Старозагорски, е избран за областен управител на Стара Загора. Своевременно е постъпило заявление от него за предсрочно прекратяване на пълномощията му като народен представител. Това налага да гласуваме предложението ми за включване като т. 1 в днешния дневен ред гласуването на това решение.
Гласуваме включване на точката в дневния ред като първа.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Със заявление, вх. № 254-00-28 от 11 януари 2012 г., Недялко Тенев Недялков – народен представител от 27. Многомандатен избирателен район в Стара Загора на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставка като народен представител, избран от мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, поради избора му за областен управител на Стара Загора – област.
Предлагам Ви служебен проект за:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Недялко Тенев Недялков като народен представител от 27. Многомандатен избирателен район – Старозагорски”.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.

Продължаваме по седмичната ни програма:
ОТЧЕТ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2011 г.
Вносител е Съветът за електронните медии.
Постъпило е становище от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, с което ще ни запознае председателят на комисията госпожа Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2011 г., № 130-00-28, внесен от Съвета за електронни медии на 3 ноември 2011 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 23 ноември 2011 г., бе разгледан Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01 януари 2011 г. – 30 юни 2011 г., № 130-00-28, внесен от Съвета за електронни медии на 03 ноември 2011 г. В заседанието взеха участие от Съвета: Георги Лозанов - председател, Георги Стоименов и София Владимирова – членове на СЕМ, и Диляна Кирковска – главен експерт в дирекция „Мониторинг”.
Отчетът бе представен от господин Георги Лозанов.
През първото полугодие са приети промени в два основни закона, касаещи дейността на Съвета за електронни медии. Промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) засягат правомощията на регулатора относно защитата на децата от неблагоприятно и опасно медийно съдържание, измененията и допълненията в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), свързани с дейността на дружествата за колективно управление на права.
През отчетния период Съветът за електронни медии е обявил първата процедура за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с регионален обхват – за област Търговище, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Съветът за електронни медии е взел решение в списъка на доставчиците и програмите, за които Законът за радиото и телевизията предвижда задължително разпространение чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване да бъдат включени още две програми: на „Дарик Радио” АД за програма „Дарик Радио и Телевизия” и на „Балкан Българска Телевизия” ЕАД – за програма ББТ.
В областта на аналоговото лицензиране за първите 6 месеца на 2011 г. Съветът за електронни медии е издал 17 лицензии за радиодейност чрез наземно аналогово радиоразпространение с регионален обхват. Постановени са 24 решения за изменение на индивидуални лицензии.
В регистрационния процес Съветът за електронни медии е издал общо 9 решения за регистрация за осъществяване на радио- или телевизионна дейност, от които 8 за телевизионна дейност и 1 за радиодейност. Постановени са 14 решения за изменения на регистрации.
Отбелязано бе, че предстои да бъде финализиран и процесът по служебното привеждане на всички действащи лицензии в съответствие с изискванията на действащото законодателство, съгласно нормата на § 93 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
Според отчета от началото на годината наблюдението върху радиопрограмите с регионален и местен обхват на разпространение за територията на София и София-област, осъществявано досега от отдел „Национален мониторинг”, е прехвърлено по функционалност към Регионален център – София. Като е освободен експертен капацитет за по-задълбочено наблюдение върху програми на обществени доставчици, за разширяване на обхвата на ненаблюдавани до момента програми на търговски доставчици. Общият обем на извършеното наблюдение е 12 444 часа, наблюдавани са 140 програми, от тях 64 са радиопрограми и 76 телевизионни.
За първите шест месеца на настоящата година са издадени 102 акта за установяване на административни нарушения, като най-много са нарушенията по чл. 125в., т. 1 от Закона за радиото и телевизията на предприятия, които разпространяват радио- и телевизионни програми – 35 на брой.
През отчетния период са влезли в сила 22 решения по висящи съдебни производства по наказателни постановления, издадени от председателя на Съвета за електронни медии през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като 17 са потвърдени, а 5 – отменени.
Срещу решения на Съвета за електронни медии и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени от регулатора, през първото полугодие на 2011 г. пред Върховния административен съд има образувани 26 първоинстанционни и 12 касационни производства.
По отношение на дейността на Съвета за електронни медии по защита на авторските и сродните права в отчета са посочени следните основни направления:
- финализирането на преговорите между Съвета за електронни медии и Министерството на културата по подписването на Меморандума за сътрудничество между Министерството на културата и Съвета за електронни медии относно закрилата на авторското право и сродните му права и прилагането на принципите на европейското медийно законодателство в областта на аудио-визуалната политика;
- медиаторската роля на съвета в преговорния процес между Организацията за колективно управление на правата на артистите - изпълнители и музикални продуценти – ПРОФОН и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО);
- посредническата роля на Съвета за електронни медии между Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), Музикаутор и ПРОФОН, за подписване на меморандуми;
- поддържането на Раздел V от Публичния регистър.
За първото полугодие на 2011 г. Съветът е провел 33 заседания. Приходите са в размер на 883 048 лв., от такси по Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност; от имуществени санкции по наказателни постановления и конкурсни книжа. Разходите са в размер на 595 647 лв. В края на отчетния период наличността е в размер на 387 129 лв.
По време на дискусията народните представители проявиха интерес и зададоха въпроси по отношение на:
- финализиране на структурната реформа в СЕМ;
- интегрираната система за мониторинг;
- медиаторската роля на СЕМ за разрешаване на различни спорове между дружествата за колективно управление на права и медиите;
- необходима ли е регламентацията в ЗРТ във връзка с така наречените „интерактивни игри”, които предстоят да бъдат уредени с проект на нов Закон за хазарта;
- взаимодействието на СЕМ с Националния съвет за саморегулация и подписания между тях Меморандум за сътрудничество;
- критериите във връзка с наскоро откритите процедури за провеждане на конкурси за радиочестоти.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” приеха за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2011 – 30.06.2011 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.”
Уважаеми колеги, след като изслушаме представянето на отчета от господин Георги Лозанов, предлагам на Вашето внимание Проект за:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2011 – 30.06.2011 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2011 – 30.06.2011 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Господин Лозанов, желаете ли да кажете няколко думи?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за възможността през тази година да се изправя и да отговоря на Ваши въпроси, ако има такива, защото отчетът беше представен в детайли от госпожа Петрова. Може би трябва да дам пояснение, че нашият отчет е изцяло фактологичен. Той резюмира фактите от дейността на Съвета за електронни медии от първото полугодие на 2011 г.
Може само да допълня нещо, за да даде по-голяма яснота за нашата дейност. През този период са издадени 102 наказателни постановления, тоест в резултат на нашия мониторинг са открити толкова нарушения на Закона за радиото и телевизията. Преобладаващите нарушения са в сферата на търговските съобщения – необявени търговски съобщения, и в сферата на закрилата на децата в съдържанието на радио- и телевизионните програми.
В тази посока има развитие на нашата дейност, тъй като промените на Закона за радио и телевизия дадоха възможност за взаимодействие с Държавната агенция за закрила на детето, да изградим нови критерии за оценка на съдържание, което може да повлияе негативно на физическото, психическото и моралното развитие на децата. На базата на тези критерии превенцията в това отношение ще бъде в много по-голяма степен предмет на дейността на Съвета за електронни медии. Това е един сюжет, да го нарека така, който завършва сега, а започна с един голям обществен дебат във връзка с присъствие на деца в едно реалити преди две години и повече, както помните. Това беше предмет на обсъждане и вътре в Народното събрание и доведе до нова регламентация в тази сфера.
По наше предложение търсим известно развитие на нормативната база и по отношение на интерактивните игри и игрите, в които има риск да заблуждават зрителя за това, че има по-големи шансове да спечели, отколкото реално играта му дава възможност. В това отношение имаме много жалби до Съвета. Нашето желание е, и аз съм благодарен, че Народното събрание, законодателят реагира на този проблем, да се дава по-голяма яснота от екрана за това какви са реалните шансове на участниците да спечелят в тези игри.
Още една тема, която подлежи на регламентация, според нас, е, и това ще бъде наше предложение, то е залегнало и в отчета, да се регламентира нивото на звука на рекламите. И в тази посока има много жалби и се очаква да бъдат защитени интересите на потребителите.
Казвам това, тъй като специално трябва да благодаря за взаимодействието, което имаме с комисията и по проблеми, които се виждат в практиката на дейността на СЕМ, а зависят от нормативна пререгламентация, комисията реагира и нашите предложения дават основа за промени в Закона за радиото и телевизията.
Ако имате въпроси, свързани с нашата дейност или с медиите, доколкото те са видими през тяхната регулация, аз с готовност ще отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Лозанов.
Откривам дискусията за изказвания.
Има ли изказвания? Няма такива.
Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който беше представен от госпожа Петрова преди малко, със съдържание, което е към доклада на комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 11.
Проектът на решение е приет.
Благодаря Ви, господин Лозанов.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е народният представител Йордан Бакалов на 09.11.2011 г.
С доклада по законопроекта ще ни запознае господин Сичанов.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Бакалов на 9 ноември 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Бакалов на 9 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Николай Нанков, началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и София Господова, юрисконсулт в дирекция „Човешки ресурси”.
Законопроектът бе представен от народния представител Йордан Бакалов. С него се предлага да отпадне възможността по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи служебното правоотношение на държавните служители в системата на Министерството на вътрешните работи да бъде прекратявано при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Според вносителя тази разпоредба, даваща правна възможност за преценка на органа по назначаване за пенсиониране, независимо от волята на служителя, създава предпоставки за неравноправно третиране и административен произвол.
Становището на Министерството на вътрешните работи бе представено от заместник-министър Вучков. Той отбеляза, че МВР не подкрепя законопроекта, тъй като отмяната на чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР ще премахне изцяло възможността за упражняване на правата на държавните служители в МВР, които им дава разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Господин Вучков заяви, че в действащата нормативна уредба не съществува друг ред за упражняване на посоченото право, поради което с отмяната му ще се лишат държавните служители в системата от законово определени права, което е в разрез с основните принципи на правото, а именно възможността за упражняване на субективни права от правоимащите.
Писмено становище по законопроекта бе представено и от Министерството на труда и социалната политика, което изразява своите резерви по отношение на предложението.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 7 гласа „за”, 10 гласа „против” и без гласове „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Бакалов на 9 ноември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят на комисията господин Драгомир Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 9 ноември 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 9 ноември 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Бойко Славчев, началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи, господин Николай Нанков, началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, госпожа София Господова, юрисконсулт в дирекция „Човешки ресурси” в МВР.
Законопроектът бе представен от народния представител господин Цветан Костов. Той изтъкна мотивите на вносителя за направеното предложение да отпадне възможността по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи служебното правоотношение на държавните служители в системата на Министерството на вътрешните работи да бъде прекратявано при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Посочено бе, че предложението е в унисон с необходимостта от бюджетни икономии и тенденцията за повишаване на осигурителния стаж. От една страна, при пенсиониране на тези служители в ранна възраст, системата губи професионалисти с голям опит и експертен капацитет. От друга страна, вносителят счита, че правната възможност за преценка на органа по назначаване за пенсиониране в по-ранна възраст, независимо от волята на служителя, би могла да създаде предпоставки за неравноправно третиране и административен произвол.
Министерството на вътрешните работи не подкрепя предложението с аргумента, че приемането му би довело до нарушаване на задълженията на министъра на вътрешните работи за управление на човешките ресурси и би обезсмислило действието на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Народните представители бяха запознати с прилагането на разпоредбата на чл. 245 от Закона за Министерство на вътрешните работи, която съдържа 15 правни основания за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от системата и едно от тях е свързано с предложението на вносителя. Съгласно тази разпоредба съществуват две хипотези за прекратяване на служебното правоотношение: по инициатива на служителя и по инициатива на органа по назначаване. Посочени бяха данни за случаите на прекратени правоотношения на това основание, които сочат, че само 5 на сто са по преценка на органа по назначаване.
Министерството на труда и социалната политика изрази своите резерви по отношение на предложението, защото то не отчита различните основания за придобиване правото на пенсия и различните основания за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът не се подкрепя от народните представители от Политическа партия ГЕРБ, защото това би довело до премахване на възможността за упражняване на правото за придобиване на пенсия по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
След проведено гласуване с резултати: „за” 1 глас, „против” 11 гласа, „въздържал се” 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище.
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 154-01-103, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 9 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Бакалов, заповядайте като вносител.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, касае действително пенсионирането, и то в контекста на реформите, които бяха извършени в края на миналата сесия.
При така прочетените вече становища на двете комисии нямам илюзия, че законопроектът ще бъде приет. Но не бих се примирил никога с условието едно министерство отново да бъде поставено в друга позиция, с други възможности. Бих се съгласил с това да остане този член, ако примерно се даде същата възможност и на работодателите, примерно, както и на министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, който има възможност да прекратява трудовите си правомощия със своите служители по негова преценка.
Моето предложение касае точно чл. 245, ал. 1, т. 13 и бих си позволил да я цитирам при Вас: „При придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по искане на служител или по инициатива на органа по назначаването”.
Големият проблем според мен, който стои пред всички нас, е точно от последната част, а именно по инициатива на органа по назначаването. Знаете, че всеки един български гражданин, който работи, независимо къде работи, може да бъде пенсиониран тогава, когато придобие трудов стаж и тогава, когато има и пенсионна възраст.
В Закона на Министерството на вътрешните работи са въведени три критерия. Единият е по т. 1, а именно – това е обективният критерий, в който се въвежда пределната възраст от 60 години за работа в Министерството на вътрешните работи. Вторият критерий вече е при навършване на възраст и наличие на осигурителен стаж за пенсия. Третият критерий, който фактически за мен е спорен (отстоявал съм тази позиция и в миналото Народно събрание), това е критерият, който дава възможност на органа по назначаването да извършва манипулациите със своите служители.
Искам да благодаря на моите колеги от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на тези, които подкрепиха законопроекта, и на тези, които въпреки партийното решение на партиите, но като потърпевши точно от този член – по-скоро от тази т. 13, намериха сила и воля да подкрепят моето предложение.
Защото действително, както каза Министерството на вътрешните работи, само и единствено 5% от служителите са били освободени по прословутата т. 13. Тези обаче 5%, след като са само пет и не касаят (според Министерството на вътрешните работи) толкова много служителите – защо трябва да бъдат и пет? Защо трябва Министерството на вътрешните работи и служителите да бъдат поставени в допълнително утежняващи обстоятелства тогава, когато трябва да бъдат пенсионирани?
Още повече, уважаеми колеги, знаете, че все пак тези министерства имат и други социални придобивки, които, ако се използва тази т. 13 – някои от тях няма да ги получат. Точно това е, бих казал, гилотината, която стои върху главите на служителите на Министерството на вътрешните работи и по този начин те биват манипулирани. Фактически това е точката, която дава възможност на министъра на вътрешните работи да поставя и политически поръчки.
Точно заради това искам, ако Вие естествено подкрепите отпадането на т. 13, Министерството на вътрешните работи и конкретно служителите да работят много по-спокойно и свободно своята работа и своите задължения, а не тогава, когато бъдат поставени определени политически задачи, те да бъдат изпълнявани заради гилотината от т. 13.
Затова моето желание и предложение е, ако Вие намерите воля, желание и сила, да подкрепите точно тази точка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи под № 154-01-103, внесен от народния представител Йордан Бакалов на 9 ноември 2011 г.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 13, въздържали се 73.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Вносители са народните представители Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров на 6 декември 2011 г.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще Ви представя
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-107, внесен от народните представители Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров на 6 декември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения законопроект.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Евдокия Манева, заместник-министър, господин Георги Михайлов, началник отдел в дирекция „Опазване чистотата на въздуха”, както и парламентарния секретар на Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителя законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Джевдет Чакъров.
В основата на предложения законопроект е писмено искане на Браншовия съюз на производителите на дървени въглища, изпратено до народния представител Джевдет Чакъров като член на Комисията по околната среда и водите писмо, с което настояват да се удължи с още една година срокът за привеждане на производството им в съответствие със Закона за чистотата на атмосферния въздух и в частност за удължение на гратисния период за влизане в сила на забраната за използване на открит способ за производство на дървени въглища. В писмото като мотив за своето искане представителите на бранша посочват, че заради задълбочаването на икономическата криза те не са могли да направят необходимите инвестиции, за да изпълнят съответните разпоредби на закона. Те посочват също така, че усложнената икономическа обстановка през 2011 г., която не е могла да бъде прогнозирана в края на 2010 г., когато е прието изменението, е причината за това да не могат да се осигурят средства за трансформиране на производството им и изразяват очакване кризата да започне да отминава и през 2012 г. да имат по-големи финансови възможности както по отношение на лични средства, така и по отношение на достъпа до банкови кредити, за да могат да изпълнят изискванията на закона.
Неизпълнението на изискванията за привеждане в съответствие на производството на дървени въглища по открит способ би довело до затваряне на производство, което би имало сериозен икономически и социален ефект. Браншът е експортно ориентиран, а в период на икономическа криза нишата веднага би била заета от конкуренти на българските производители, което би довело до негативен ефект за икономиката на страната. Освобождаването на заети в момента в бранша работници би създало сериозен социален проблем за тези не малко хора, би натоварило държавата с излишни безработни и би лишило бюджета от приходи.
В подкрепа на горното твърдение вносителите изтъкват следните факти, посочени в писмото на браншовата организация:
Браншът има общ оборот от 164 млн. лв. годишно и износът от него е в обем на 147 млн. лв.
През 2011 г. за отчетната 2010 г. са внесени в хазната под формата на данъци и осигуровки средства в размер на 2 млн. 32 хил. лв., от които за данъци - 1 млн. 645 хил. лв., а за осигуровки - 387 хил. лв.
Очакванията им са през 2012 г. за отчетната 2011 г. да внесат в хазната под формата на данъци и осигуровки приблизително средства в размер на 2 млн. 32 хил. лв.
В бранша работят 160 фирми, в които са заети около 3120 човека, при влизане в сила на забраната и спиране на производството без работа реално ще останат повече от 3000 човека.
След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха: заместник-министър Евдокия Манева, която изрази становището на Министерството на околната среда и водите, изпратено предварително в писмен вид и раздадено на членовете на комисията, според което има няколко аргумента за отхвърляне на предложения законопроект.
Отношение взеха народните представители Искра Михайлова-Копарова, Джевдет Чакъров, Костадин Язов, Румен Такоров и Петър Курумбашев.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 6 глас „за”, 8 „против” и 1 „въздържал се” не подкрепи законопроекта и изразява следното становище.
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-107, внесен от народните представители Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров на 6 декември 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, госпожо Михайлова.
От името на вносителите – господин Чакъров.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да кажа още в самото начало, че предложението, което правим, веднъж вече е разисквано в Комисията по околната среда и водите и в пленарната зала и има съответно решение за удължаване на срока, какъвто беше посочен от председателя на комисията – госпожа Искра Михайлова.
С оглед на това, че работещите в сферата на производство на дървени въглища имаха възможност, но така или иначе не са успели през предходната 2011 г. да приведат производството, което реализират в съответствие с разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух, се обърнаха към Комисията по околната среда и водите и към нас – като вносители.
С оглед на мотивите, които вече бяха представени, като част от исканията си за удължаване на гратисния период за влизане в сила на забраната за използване на открит способ с още една година, като основна причина те посочват задълбочаването на икономическата криза през предходната година, усложнената икономическа обстановка и невъзможността да осигурят средства за реализация на инвестициите, които са необходими, за да се приключи с производството по открит способ.
Неизпълнението на изискванията за привеждане в съответствие на производството на дървени въглища по открит способ би довело до затваряне на тези производства, естествено със своите негативни икономически и социални ефекти.
За нас като вносители беше важно, че браншът и производството са почти изцяло експортно ориентирани и в периода на икономическа криза предварителната идея беше да се даде възможност производството да отговаря на съвременните критерии както на общностното законодателство, така и на националното законодателство.
Освен това освобождаването на над 3000 работещи в бранша също би имало своите негативни ефекти в икономически и в социален аспект.
В подкрепа на мотивите вече беше посочено, че за нас наистина беше важно, че браншът има оборот от 164 млн. лв., като износът, посочвам, е близо 150 млн. лв. За отчетната 2010 г. са внесени данъци и осигуровки в размер на 2 млн. 32 хил. лв., от които данъци – 1 млн. 645 хил. лв., а за осигуровки – 387 хил. лв. Очакванията са, че през следващата отчетна година тези вноски под формата на данъци и осигуровки биха се повторили.
Посочихме съображенията в мотивите за внасянето на Законопроекта за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух и очакваме позицията на колегите народни представители по така внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-107, внесен от народните представители Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски и Румен Такоров на 6 декември 2011 г.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 33, въздържали се 45.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Следваща точка:
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2010 Г. ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ И ПО ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията, 1 юли 2011 г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае нейният председател господин Иван Вълков.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представител!
„ДОКЛАД
относно годишни доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги, № 120-00-40, внесени от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 декември 2011 г., бяха обсъдени годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги, № 120-00-40, внесени от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и членовете госпожа Десислава Преображенска, госпожа Ирина Романска и господин Константин Тилев.
Докладите бяха представени от господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. в областта на електронните съобщения е изготвен съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
Докладът съдържа анализ на състоянието, развитието и перспективите на пазара на електронни съобщения. Основните услуги на пазара на електронни съобщения са мобилните гласови услуги и интернет, следвани от мобилния широколентов достъп. В анализа е посочена тенденцията за развитието на пазара на електронни съобщения в световен мащаб, където е подчертано, че обемът на пазара на електронни съобщения бележи ръст от 4% в сравнение с 2009 г.
Общият обем на пазара на електронни съобщения в България бележи 6-процентно намаление спрямо 2009 г.
През 2010 г. най-голям дял в общия обем на пазара на обществени електронни съобщения заемат гласовите телефонни услуги (фиксирана, мобилна и други телефонни услуги), общите приходи от които възлизат на 74%, следвани от услугите за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет, чиито пазарни дялове са съответно 10,3% и 10,1%.
В доклада за 2010 г. Комисията за регулиране на съобщенията отбелязва като приоритет в своята работа финализиране въвеждането и оптимизирането на преносимостта на номерата. В тази връзка са приети и обнародвани изменения на функционалните спецификации за географски, негеографски номера и номера в мобилни мрежи, с които се постига по-голяма ефективност и улесняване на преносимостта на номерата за потребителите. Основните изменения, залегнали в работата на комисията и отчетени като положителни в доклада, са свързани с преминаването към административна процедура на обслужване на „едно гише”; намаляване на сроковете за преносимост; отпадане на ограничението за вида на услугата – предплатена или на договор, която може да се ползва при приемащия доставчик; осигуряване на възможност за преносимост на номера на абонати, които се обслужват от аналогови централи или от цифрови централи, чиито характеристики не позволяват осъществяване на преносимост.
Друг приоритет в работата на Комисията за регулиране на съобщенията, отразен в доклада за 2010 г., е ефективно управление на ограничения ресурс. В тази връзка са проведени от Комисията за регулиране на съобщенията обществени консултации, в резултат на които е прието решение за промяна на начина на номеронабиране на географски номера в Република България. В резултат на това от 10 март 2011 г. е въведено закрито номеронабиране. По този начин се осигурява възможност за използване на допълнителен номерационен капацитет от географски номера в рамките на съществуващите географски кодове и за осъществяване на преносимост на географски номера в регионите, обслужвани от аналогови централи.
Докладът на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги е съставен на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги. В него е отчетено, че с изменението на Закона за пощенските услуги от началото на 2011 г. пощенският пазар в Република България е напълно либерализиран.
В доклада е направен анализ на състоянието на универсалните и неуниверсалните пощенски услуги, както и конкуренцията на пазара на пощенските услуги. В доклада се отбелязва, че спрямо 2009 г. през 2010 г. общият размер на приходите от пощенски услуги е нараснал с 5%.
Съгласно представените отчетни данни в доклада, през 2010 г. услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга са извършвали „Български пощи” ЕАД, „Еконт Експрес” ООД, „Тип-топ Куриер” АД и „МИБМ Експрес” ООД.
Общият брой пратки и услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга за страната и чужбина са приблизително 54 млн. бр., а реализираните приходи – към 47 млн. лв. В сравнение с 2009 г. се наблюдава намаление от 23% в броя и от 12% в отчетените приходи от извършване на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга.
Отчетените приходи от универсалната пощенска услуга формират 20% от всички приходи, реализирани на пощенския пазар, а от тях 96% са формирани от „Български пощи” ЕАД.
Представеният доклад за анализа на пазара на пощенските услуги за 2010 г. разглежда и състоянието на неуниверсалните пощенски услуги. Разгледани са подробно състоянието и перспективите за развитието на куриерските услуги, услугата „хибридна поща” и пощенските парични преводи.
В доклада от страна на Комисията за регулиране на съобщенията е анализирано състоянието на конкуренцията при извършването на различните пощенски услуги, както и мерките за обезпечаване на пощенската сигурност.
Към представителите на Комисията за регулиране на съобщенията бяха задавани въпроси за развитието и перспективите на пазара на електронните съобщения и пощенските услуги. В хода на дебатите бяха повдигнати и въпросите за навлизането на нови джиесем оператори, състоянието на пазара на електронни съобщителни услуги, проблемите с преносимостта на номерата и броя на подадените и обработени жалби от комисията по пазарни сегменти.
По отношение на анализа на пазара на пощенските услуги бяха дискутирани въпросите за компенсирането на „Български пощи” ЕАД за извършването на универсалната пощенска услуга.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” приема годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги, № 120-00-40, внесени от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2011 г.”
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Откривам дискусията.
Колеги, заповядайте за изказвания. Няма изказвания.
Ще Ви запозная с предложеното проекторешение по повод на така представените доклади на КРС:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на годишни доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема за сведение годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2010 г. по Закона за електронните съобщения и по Закона за пощенските услуги.”
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Решението е прието. С това са приети и годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията.

Продължаваме със следващата точка от програмата ни:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2010 г.
Вносител е Министерският съвет на 30 юни 2011 г.
Представен е доклад на Комисията по здравеопазване. С него ще ни запознае доц. Алексиева.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник моля да бъдат допуснати в пленарната зала: д р Нели Нешева – управител на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Гергана Павлова – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-17, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-17, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2011 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК, представители на Министерството на здравеопазването, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации.
През 2010 г. дейността на НЗОК е съсредоточена в изпълнение на задълженията по прилагане на Националния рамков договор за 2010 г. и опазване рамката на бюджета на НЗОК за финансовата година.
През отчетния период е повишена ефективността и резултатността на системата за финансово управление и контрол на Централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси и на системата за предварителен контрол относно законосъобразността на всички действия и документи, свързани с финансовата дейност.
При изготвянето на отчета за дейността на НЗОК за 2010 г. е отчетено и влиянието на здравно-демографската среда, като при демографските показатели се наблюдават устойчиви тенденции – застаряващо население и отрицателен естествен прираст, имащи непосредствено влияние върху финансовата стабилност на НЗОК.
От една страна, неблагоприятното демографско развитие е предпоставка за намаляване на реалните приходи от икономически активното население, като този проблем се задълбочава и поради високото ниво на емиграция на икономически активното население. От друга страна, застаряващото население и свързаното с това високо ниво на хронична заболеваемост води до значително увеличаване на здравноосигурителните разходи.
Годишният отчет за дейността на НЗОК е структуриран по отделните направления здравноосигурителни плащания, като детайлно са отчетени проверките, извършени от експерти на Централното управление на НЗОК и контролните органи на РЗОК. Посочени са констатираните нарушения по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, както и установените проблеми и конкретни предложения по отношение оптимизацията на дейността.
Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” – няма, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме следния проект:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1, от Закона за здравното осигуряване реши:
Приема Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
От името на вносителите желаете ли изказвания? Не.
Откривам дискусията.
Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че всички ние участваме в един абсолютно безсмислен дебат. Разглеждането на Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е абсолютно безсмислено упражнение и не само заради факта, че разглеждаме отчета за дейността на този орган две години по-късно – в началото на 2012 г., а защото разглеждаме отчета за дейността на Касата, без да разглеждаме отчета за изпълнението на бюджета на този орган.
Нека да припомня на всички народни представители, че Националната здравноосигурителна каса е финансиращ орган; е органът, който осигурява финансирането на сектора здравеопазване; е органът, който сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ и осигурява финансово всяка една медицинска дейност. Така че разглеждането на отчета за дейността на Касата без отчета за изпълнението на бюджета на Касата е наистина абсолютно безсмислено упражнение.
Поради тази причина и законодателят е казал в Закона за здравното осигуряване, че разглеждането на двата отчета се извършва едновременно. Нещо повече, приемането на двата отчета се прави с един акт – с решение. Другото би било противоестествено и напълно безсмислено. За пореден път мнозинството не се съобразява с изискванията на закона и разделя разглеждането на двата отчета.
Защо? Ясно е защо. Защото не иска да се състои дебатът за това какво се случи в здравеопазването през 2010 г. Защото не иска да бъдат откроени проблемите и въз основа на техния анализ да се направят изводи за състоянието на здравеопазването днес.
Няма никакъв смисъл от нито един от редовете, които са написани в този отчет, защото колко служители са назначени, в колко отдела, колко проверки е извършила Касата няма никакво значение.
Няма нито ред в този отчет за истинските проблеми на здравеопазването през 2010 г. Аз ще се опитам да припомня част от тях.
2010 г. беше годината, която сътвори най-големия хаос в системата на здравеопазването.
2010 г. беше годината, в която секторът здравеопазване беше тежко недофинансиран.
2010 г. е годината, в която болниците поради абсолютно изкуствени административни пречки не можаха да сключат договори с Касата по ред клинични пътеки, в резултат на което впоследствие осъдиха Националната здравноосигурителна каса.
2010 г. беше годината, в която Касата бавеше редовно разплащането с болничните заведения.
2010 г. беше годината, в която болниците започнаха да трупат дългове към доставчици, за заплати към персонала, към държавното обществено осигуряване, в резултат на което две години по-късно голяма част от тях фалираха, а останалите имат дългове в общ размер над 200 млн. лв.
2010 г. беше годината, в която за първи път в българската действителност бяха създадени листи на чакащите. Това е годината на сериозното пътуване на пациенти, на болни хора от една болница в друга, за да получат животоспасяваща медицинска помощ.
2010-а е годината, през която Касата не се разплащаше и с останалите изпълнители на медицинска помощ, с общопрактикуващите лекари, с лекарите в доболничната помощ, с фармацевтите, в резултат на което за първи път аптекарите излязоха на улиците и общопрактикуващите лекари преустановиха дейността си със своя обща национална стачка.
Това е всъщност годината, в която от аптеките липсваха животоспасяващи лекарства и здравето на десетки хиляди български граждани беше подложено на риск.
Това е годината, в която за първи път в новата ни история бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше актуализиран два пъти.
Това е всъщност годината, в която шефовете на регионалните здравноосигурителни каси плащаха на болничните заведения по собствено усмотрение. Според симпатиите или партийната принадлежност на директорите на болничните заведения те отпускаха едни или други средства.
Това е всъщност годината, в която шефът на Касата заяви, че ДАНС трябва да влезе в Националната здравноосигурителна каса и да установи безобразията с финансирането на болничните заведения.
Това е годината, ако щете, в която бяха сменени двама министри на здравеопазването и един шеф на Националната здравноосигурителна каса.
Но за тези събития няма нито ред в отчета, който е представен на нашето внимание. Липсва което и да е от събитията, които бяха пагубни за българското здравеопазване, и част от проблемите, за съжаление, се мултиплицираха и в настоящата дейност в сферата на здравеопазването.
По всички тези причини няма как от Коалиция за България да подкрепим приемането на този отчет, защото той е формален, защото в него няма нито дума за истинските проблеми и защото за пореден път се представя на вниманието на парламента в условията на едно закононарушение, при пълна и тотална липса на уважение към законодателството, което се твори именно от този парламент.
Нека да кажа, че всъщност 2010-а е тази календарна година, в която голяма част от нас станаха свидетели, а други бяха непосредствени участници в най-големия пладнешки обир, който е правен по отношение на българските граждани, а именно с отнемането на 1 млрд. 400 млн. лв., събрани от здравните вноски на хората и прехвърлени в бездънната яма на националния бюджет. Пари, които бяха откраднати от българите, за които и към днешна дата не е ясно за какво, кога и по какъв начин са използвани. Но и за тези пари няма нито дума в отчета на Националната здравноосигурителна каса, поради което нашата парламентарна група ще гласува „против” неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Проектът за решение беше докладван от народния представител госпожа Алексиева, но ще Ви го прочета отново:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.”
Подлагам на гласуване така прочетеното Ви проекторешение.
Гласували 109 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 10.
Решението е прието.
Съобщение във връзка с искане на ръководството на Българската национална телевизия за частично прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 13 януари 2012 г.
Генералният директор на БНТ с писмо до председателя на Народното събрание под № 231-00-1 от 10 януари 2012 г. е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 13 януари 2012 г., петък, във времето от 11,25 ч. до 12,55 ч. Това се налага поради пряко предаване на Световното първенство по ски–алпийски дисциплини. В посоченото време БНТ ще излъчва парламентарния контрол по програмата си „БНТ свят”.
Това е прилагано друг път по време на парламентарен контрол, имало е и други такива случаи. В духа на наложилата се практика моля народните представители с разбиране да уважим молбата на Българската национална телевизия.
Съобщения за парламентарния контрол на 13 януари 2012 г., петък. Той ще започне в 9,00 ч.
Първо министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на три питания от народните представители Яне Янев, Иван Костов и Мартин Димитров, и Атанас Мерджанов и Корнелия Нинова. Неговият отговор ще започне след 11,00 ч.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса от народните представители Волен Сидеров, и Петър Димитров и Мая Манолова.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на питане от народните представители Антон Кутев и Петър Курумбашев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров и на питане от народния представител Димитър Горов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на осем въпроса от народните представители Павел Шопов; Петър Димитров, Меглена Плугчиева и Анна Янева; Иван Николаев Иванов (два въпроса); Владимир Тошев; Михаил Миков; и Румен Петков (два въпроса), и на две питания от народните представители Любомир Владимиров и Волен Сидеров.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народните представители Екатерина Михайлова и Ваньо Шарков, и на четири питания от народните представители Емилия Масларова и Валентина Богданова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев (две питания), и Емилия Масларова.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Ариф Агуш и на питане от народния представител Яне Янев.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Захари Георгиев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Ивелин Николов, Митхат Метин и Петя Раева, и Четин Казак.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на три въпроса от народните представители Венцислав Лаков, Антон Кутев и Любомир Владимиров;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на три въпроса от народните представители Георги Пирински, Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски, и Пламен Орешарски и Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Петър Курумбашев, Димитър Горов и Кирил Добрев, Димчо Михалевски, и Анна Янева;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народните представители Евгений Желев и Спас Панчев;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Станислав Станилов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговор на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов.
Поради здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Уважаеми колеги, ние изчерпахме законодателната дейност на Народното събрание и с това приключваме днешното заседание.
Утре – парламентарен контрол от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,19 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов


Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин