Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, извинявам се за закъснението от почти 15 минути. Току-що приключи Председателският съвет, който тази сутрин продължи необичайно дълго.
На Вашето внимание предлагам Проект за програма за работата на Народното събрание за времето от 18-20 януари 2012 г.:
1. Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2009 и 2010 г.
2. Първо четене на Законопроекта за забрана на проучване и добив на шистов газ. (Вносители: Сергей Станишев и група народни представители).
3. Проект за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители) и Проект за решение за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България. (Вносители: Яне Янев и група народни представители.)
4. Първо четене на Законопроекта за публично частното партньорство.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
6. Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекти за българския език. Първи законопроект с вносител Любен Корнезов от 18 юли 2011 г. и втори – с вносители народните представители Огнян Стоичков, и Станислав Станилов, от 4 август 2011 г.
8. Тържествена церемония по полагане на клетва от новоизбрания президент на Република България Росен Плевнелиев и новоизбрания вицепрезидент на Република България Маргарита Попова.
Едно пояснение: тази точка се предвижда да бъде първа за четвъртък, 19 януари 2012 г., от 10,00 ч. По-късно, по повод на процедурно предложение, ще предложа на Вашето внимание да гласуваме и приемем решение утре заседанието да започне в 10,00 ч.
9. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15 декември 2011 г. и върнат с Указ № 304 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. Това се предвижда да бъде точка втора за четвъртък, 19 януари 2012 г.
Парламентарният контрол ще бъде в петък, 20 януари, с начален час 9,00 ч.
Предлагам да гласуваме Проекта за програма.
Гласували 153 народни представители: за 117, против 23, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Постъпили са две предложения по чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото е на проф. Станилов. То беше оттеглено на Председателския съвет, тъй като предвиждаше като точка в настоящата седмична програма да бъде включено проекторешението за налагане на мораториум върху проучване и добив на шистов газ на територията на Република България. Това проекторешение е включено в моето предложение, което току-що гласувахме, и проф. Станилов го оттегли.
Второто предложение е по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Павел Шопов, което е на основание чл. 99 от правилника – да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов във връзка с изявлението му пред Българската национална телевизия на 12 януари 2012 г. относно твърдението му, че средствата от държавната субсидия не оставали в Политическа партия ГЕРБ, а се давали на напусналите депутати от Парламентарната група на „Атака” срещу представени фактури и за това на кой депутат конкретно, срещу какви документи, какви суми са предоставени.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние не бихме предявили това предложение, ако самият министър-председател по Канал 1 на Българската национална телевизия не беше изрекъл подобни думи. Можем и да ги цитираме. Много от Вас са гледали сутрешния блок в съответния ден и тогава министър-председателят Борисов заяви, че сумите се получават от Политическа партия ГЕРБ, но те не оставали в ГЕРБ, а парите бивали предоставяни на народните представители – явно той има предвид напусналите народни представители от Политическа партия „Атака”, при представяне на фактури, защото така го бил информирал господин Цветанов.
Този въпрос следва да бъде изяснен, тъй като това, ако е така, е в абсолютно грубо нарушение на Закона за политическите партии, по-точно чл. 25, ал. 3. – и без това чл. 25, ал. 3 се тълкува абсолютно погрешно и превратно. Ако се вгледаме в този закон и му се направи внимателен прочит в този текст, ще видим, че той се отнася до коалиции, а не до политически партии – затова е бил създаден навремето, гласуван от мнозинството в тройната коалиция. Този въпрос е изключително сериозен, защото е институционален въпрос – става дума за парите на българските данъкоплатци, предназначени за политическите партии, които явно биват разпределяни по абсолютно незаконосъобразен начин.
Във връзка с това министър-председателят следва да дойде тук и да отговори, по повод направеното изявление, на въпроси, които ще му бъдат направени съобразно чл. 99 от нашия правилник, поради което правим това наше искане.
Всички знаем, че в момента той е в Германия, но той ще се върне и може да се яви в Народното събрание в петъчния ден – преди или по време на парламентарния контрол, да отговори във връзка с това негово изявление.
Моля да бъде подкрепено това наше искане по чл. 99 от нашия правилник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението в Програмата за настоящата седмица да бъде включено изслушване на министър-председателя по въпросите, за които господин Шопов говори.
Гласували 150 народни представители: за 46, против 75, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за преподреждане на точки, които са включени в програмата за настоящата седмица, а именно точка 9 – обсъждане на президентското вето по Кодекса на труда, да стане точка 4 от седмичната програма.
Защо? За всеки, който е прочел внимателно дневния ред на Народното събрание, тази подредба, която предлага ръководството, е нелогична и е нормално ветото да бъде разгледано днес – както предвид сроковете, които са предвидени в парламентарния правилник, както предвид важността на този законопроект на Кодекса на труда, но така и предвид въпросите, които ще възникнат при обсъждането утре на президентското вето, след полагането на клетва от новоизбрания президент – за това кой е внесъл ветото, кой го поддържа, кой от двамата президенти.
Това, което е направило мнозинството, е един знак, че както обикновено няма нито да прочете, нито да се съобрази с аргументите на президента. Доказателство за това е, че има и страх у мнозинството, че въпреки това ветото е най-вероятно да мине. И не на последно място една такава подредба е израз на комплекса, който седящите на първите редове имат от президента Първанов.
Надявам се, с Вашето гласуване да ме опровергаете и да подредите нещата в тяхната логична последователност. (Реплика от народния представител Иван Вълков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за размяна на поредността на т. 4 и т. 9 – двете точки да бъдат разменени.
Гласували 153 народни представители: за 46, против 90, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пак става въпрос за т. 4 от така приетия дневен ред за седмицата, но ние искаме отпадането на друго основание.
От „Атака” считаме, че този законопроект, който е меко казано съмнителен и в него ще се съсредоточат много критики, той е меко казано и лобистки, дори по отношение на него могат да бъдат направени съждения относно кои точно обекти или фирми, или лица облагодетелства, така както е съставен, да бъде отложено разглеждането на този законопроект, защото не е предоставен на поне три комисии, които са изключително важни.
Този законопроект до този момент е отправен до Комисията по бюджет и финанси, която има най-малко отношение към него, не е отправен в най-важната за него комисия – Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, не е отправен в Комисията по културата, гражданското общество и медиите и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, които този законопроект засяга най-вече като материя, територия и предмет на действие.
Да, могат да се направят доводи, че има ред в нашия правилник, според който е трябвало да бъде поискано от председателите на тези комисии законът да бъде отправен към тях, или от някои от народните представители – това не е направено, но за по-добрата работа, за изчистването на законопроекта, за по-голяма публичност, за по-голяма възможност за неговото обсъждане нищо не пречи, така ще бъде и по-коректно, предвид и на острото противопоставяне, което се очертава, във връзка с разглеждането на този закон, по-добре да бъде отложен, да бъде пуснат за разглеждане в тези комисии.
Предлагам отпадането на законопроекта от програмата за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, твърденията Ви са некоректни и противоречат на разпореждането, с което законопроектът е разпределен на водещата Комисия по бюджет и финанси, на съпътстващи – Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление. След като тези комисии са представили доклади – всички, четирите, е налице формалният повод и основание законопроектът да бъде включен в програмата и да бъде обсъждан в пленарната зала.
Няма възможност, господин Шопов, да бъде подписано вече допълнително разпореждане, след като са изтекли сроковете по правилника за разпределяне на други комисии, още повече, че представителите на тези комисии – председателите им, господин Стоичков е от Вашата парламентарна група и не е направил такова искане този законопроект да му бъде разпределен.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отпадане на т. 4 от програмата за настоящата седмица.
Гласували 147 народни представители: за 28, против 100, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Синята коалиция правя това изявление, с което настояваме Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да осъществи контрол върху действията на изпълнителната власт във връзка със самоубийството на заподозрян за извършването на отвличане и убийство човек в Перник. Аз нарочно няма да използвам имена, защото в случая имената не са важни. Комисията трябва да провери и да отговори на слуховете, които се носят сред обществото и създават хаос в тази ситуация.
Първо, да отговори: какво е било процесуалното състояние на това лице – на самоубилия се? Той бил ли е обвиняем и следствен или е бил защитен свидетел така, както се появи информация в медиите? Ако е бил обвиняем или следствен, кой и защо е нарушил конвойните правила? Защото има правила, по които се контролира поведението на такова лице. Ако е бил защитен свидетел, има ли акт на прокуратурата?
Ние трябва да сме наясно дали всичко това, както е действано по отношение на това лице, е съобразно законите и правилата на страната.
Второ, защо не е отнето оръжието му при началото на следствените действия? Това е първото нещо, което, според Вътрешните правила в Министерството на вътрешните работи, трябва да бъде извършено по отношение на лицето. Първото действие е да му бъде отнето оръжието – лично или служебно, защото има риск да се злоупотреби с това оръжие. Защо това не е направено? Кой е отговорен, че го е допуснал?
След това – имало ли е прокурор по времето на обиска, и ако е имало, тъй като дълго време прокуратурата мълча, защо не е препятствала и какво е отношението на прокуратурата към нарушението на всички тези правила? Защо прокуратурата мълчи още и не образува следствие във връзка с тези нарушения, които са довели до причиняване на смърт? Защо обискът не изземва оръжието? Защо първото нещо, което не прави обискът, е неизземването на оръжието? Първият или вторият обиск, ако е вторият – още по-комплицирана е ситуацията. След това – с какво оръжие се е самоубил? Комисията трябва да отговори на тези въпроси.
Защо е необходимо Народното събрание да го направи? Защото след многобройните крайно несполучливи обяснения на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи, на шефа на ГДБОП практически хората нямат доверие на изпълнителната власт. Трябва друга власт да застане, да извърши контрол и да каже какво се е случило, тъй като ние, ако не направим това, рискуваме – утре, в Перник, слуховете, че са замесени полицаи в това отвличане, което е свързано с опит за изнудване на семейството и е довело до смърт, да се прикриват действия и на хора от Министерството на вътрешните работи.
Най-голямата гордост на правителството, че се е справило с отвличанията – с цел изнудвания, е накърнена със случая в Перник. Точно заради това правителството не е сериозен, не е истински говорител по тази тема и би било съвсем естествено всички тези обстоятелства да бъдат проверени и Народното събрание, самата комисия, да се произнесе.
Вчера по телевизията имаше монтирани смешни обяснения, очевидно изтекли пак от Министерството на вътрешните работи, за случая и как се е стигнало до това – нямало ток, алармата била включена, хората, които влизат вътре да правят обиска, изключват алармата с дърпане и късане на кабели. То не се изключва така аларма, тъй като алармите са с акумулаторни батерии, които не могат да бъдат изключени по този начин. Изключили те алармата с късане на кабелите с ток, той влязъл, взел от рафта оръжието си и се е самоубил. Как може на рафта да стои оръжие и той да се самоубие с него?
Това означава, че маса хора не са си свършили работата и на високо ниво трябва да се потърси отговорност защо е допуснато това нещо.
В противен случай, пак предупреждавам – още един път от тази трибуна – ще има размножаване и задълбочаване, комплициране, усложняване на тези слухове и увеличаване недоверието на хората към изпълнителната власт. Ако Вие не сте съгласни след това изявление да ме подкрепите и ако председателят на комисията, който стои зад мен, не направи необходимото, към това недоверие ще се включи и Народното събрание, защото и то не е направило това, което би трябвало да направи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата господин Миков от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Ние от Парламентарната група на Коалиция за България сме съгласни, че тези въпроси трябва да получат своя парламентарен отговор.
Има и редица други въпроси, които в публичното пространство придобиват вече една изкривена и заблуждаваща обществото посока. Обсъждане на въпроса за вменяемостта на едно лице, което никой не знае какво е то, като всеки юрист знае, че въпросът за вменяемостта се отнася по конкретен случай, за конкретно престъпление, а не въобще. Противоречиви изказвания на служители от Министерство на вътрешните работи, които са част от създалата се ситуация на недоверие в способността на институциите да действат в съответствие със закона. Публично говорене, което измести действията на институциите. Липса на ясна и точна квалификация и позиция от страна на прокуратурата относно фактите и доказателствата за тях.
Само че ние, уважаеми дами и господа, предлагаме това да се извърши от една независима анкетна нарочна комисия за този случай. Затова ще инициираме и ще внесем още в рамките на деня, предложение за създаване на такава анкетна комисия. Не че Вътрешната комисия не би могла да реши този въпрос, само че тя е структурирана на принципа на мнозинството и общественото усещане за решенията в комисии, в които мнозинството, подкрепящо правителството, взема решение, е, че обикновено там нещата се затварят, там нещата се покриват.
Затова ние от Коалиция за България настояваме за анкетна парламентарна комисия. Случаят и неговото развитие през последните 10-ина дни е достоен за този текст от правилника и ние в рамките на деня ще инициираме създаването на такава анкетна комисия. То ще бъде и в полза на мнозинството, управляващите да нямат мнозинство. Само такъв подход може да гарантира относителната обективност при една проверка и ние споделяме, че парламентът трябва да се ангажира с нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекти за решение от 11 до 17 януари 2012 г.
Проект за решение за избор на секретар на Народното събрание. Вносител е народният представител Волен Сидеров.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменението на чл. 3, т. 2, § А от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е народният представител Четин Казак. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е народният представител Захари Георгиев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е още на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по околната среда и водите, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма, съпътстваща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Свети Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2009 и 2010 г. Вносител е народният представител Валентин Николов.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз – 2012 г., вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисия по бюджет и финанси, Комисия по правни въпроси, Комисия по регионална политика и местно самоуправление, Комисия по външна политика и отбрана, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисия по земеделието и горите, Комисия по труда и социалната политика, Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисия по здравеопазването, Комисия по околна среда и води, Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисия по културата, гражданското общество и медиите, Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Проект за решение за попълване състава на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по външна политика и отбрана, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба „Военна информация” към Министерството на отбраната. Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е народният представител Станислав Станилов.
Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество. Вносител е Красимир Велчев и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейски фондове и контрол на европейските фондове.
На 16 януари 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за месец декември 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да преминем към точка първа от седмичната ни програма, във връзка с тържествената церемония по полагането на клетва от новоизбраните за президент и вицепрезидент на републиката правя следните процедурни предложения, които бяха обсъдени на Председателски съвет по-рано тази сутрин, които ще бъдат подложени на гласуване.
Пленарното заседание на 19 януари 2012 г., четвъртък, да започне от 10,00 ч.
Тържествената церемония по полагането на клетва от новоизбраните президент и вицепрезидент да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и в пленарната зала да бъдат допуснати придружаващи Негово светейшество българския патриарх Максим лица иконом Василий и свещеник Лазар.
Има ли обратни предложения на това процедурно предложение? Няма.
Моля да бъде гласувано.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

По точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2009 И 2010 Г.
Думата има вносителят на това предложение господин Валентин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям пред Вас Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2009 и 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона на Сметната палата
РЕШИ:
1. Определя деветчленна комисия, която да одитира годишните финансови отчети на Сметната палата за 2009 и 2010 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател: Димитър Борисов Главчев – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Членове:
Ваня Донева Георгиева – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ,
Димитър Ангелов Горов – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България,
Ердоан Мустафов Ахмедов – тук правя редакционно предложение за добавяне на думата „народен” пред „представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи”,
Кирчо Димитров Димитров – народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция,
Любомир Владимиров Владимиров – народен представител от Парламентарната група на – тук правя редакционно предложение: „Политическа” да се задраска и да остане само „Партия „Атака”,
Дарин Величков Матов – независим народен представител,
Зоя Кънчева Петрова – дипломиран експерт-счетоводител,
Виолета Петрова Михайлова – дипломиран експерт-счетоводител.
3. Комисията да изготви доклади по отчетите по т. 1, които да представи в Народното събрание до 31 март 2012 г. за разглеждане.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията по така предложения проект за решение. Няма предложения и изказвания.
Първо, подлагам на гласуване предложеното от господин Николов в проекта за решение в т. 2 след името на колегата Ердоан Мустафов Ахмедов и тирето след името да бъде добавена думата „народен”, тъй като е пропусната, и след името на колегата Любомир Владимиров Владимиров – народен представител от Парламентарната група на Партия „Атака”, да отпадне думата „Политическа”.
Моля, гласувайте така направеното предложение.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Направените предложения от колегата Николов са приети.
Подлагам на гласуване целия проект за решение с направените корекции.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАБРАНА НА ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ.
Вносители са господин Сергей Станишев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.
Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм има доклад, с който ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане в залата на господин Делян Добрев - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и на господин Йордан Кирков – държавен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за забрана на проучване и добив на шистов газ, № 154-01-106, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 януари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за забрана на проучване и добив на шистов газ.
На заседанието присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, Жаклина Методиева – началник-отдел „Оценка на въздействие върху околната среда” към Министерството на околната среда и водите, представители на Екофорум за устойчиво развитие, Коалиция за климата, Екологично сдружение „За земята”, Грийнпийс – България, и други.
Законопроектът беше представен от проф. Любен Корнезов. В изложението си той подчерта, че решението за написване на Закон за забраната на проучване и добив на шистов газ е продиктувано от факта, че законът е нормативен акт с висша юридическа сила, който урежда трайно обществените отношения в дадена област.
Според мотивите, изложени от вносителя, проблемът за проучването и добива на шистов газ е изключително актуален не само у нас, но и по света. Проучването и добивът на въглеродни течности и газове чрез хидравлично раздробяване на скалата крие редица опасности за околната среда и хората. Технологията представлява вкарване на вода, примесена с химикали и радиоактивни елементи, под високо налягане на няколко километра в земните недра. По този начин се създава сеизмичен трус с магнитут между втора и трета степен по скалата на Рихтер. Разбиват се скални маси и по този начин се извлича шистовият газ. Част от химическите съединения са канцерогенни, силно отровни и радиоактивни. Създава се опасност за живота и здравето на човека, както и за почвата и водите, в това число и за питейната вода.
В редица държави тази дейност е забранена. Така например във Франция забраната е наложена със закон. Забрана има и в Швейцария и Канада, например.
В законопроекта са предвидени разпоредби относно забрана за проучването и добива на шистов газ чрез сондиране, последвано от хидравлично раздробяване на скалите, на територията на Република България. С влизането в сила на закона се отменят всички видове разрешителни или лицензи за проучване и добив на шистов газ.
Предвижда се и лицата, респективно фирмите, извършвали такава дейност, в едномесечен срок да представят публичен отчет за своята дейност. За нарушенията по този закон, ако те не представляват престъпление, се налагат глоби до 100 000 лв. за юридически лица и до 10 000 лв. – за физически лица. Предвидено е това да се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания и Административнопроцесуалния кодекс.
В заключение беше отбелязано, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 7 народни представители, “против” – 1, и “въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за забрана на проучване и добив на шистов газ, № 154-01-106, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма доклад от Комисията по околната среда и водите.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Преди разглеждането на един своеобразен пакет – от законопроект и предложение за решение за мораториум, по изключително важна материя въпросът е: дали в България ще се добива шистов газ, поне в близкото бъдеще, или няма да се добива, от което зависи българската природа, екологията на страната. Въпросът е изключително болен и със страшен интерес в обществото. Само преди няколко дни се проведоха едни от най-масовите в последните години протести.
Дължим на българското общество, на българските граждани прозрачност и публичност – да се види какво става в тази зала, кой каква позиция ще заеме. Мисля, че се касае до типичен случай, пред който ние сме изправени. Затова нашето заседание да се предава по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Дължим на българските граждани, пак повтарям, тази възможност, защото това е голям и политически, и икономически въпрос, който не касае само нас – в залата. Тук става дума за милиони български граждани, които в момента очакват да видят какво ще се случи в залата.
Моето предложение е нашето заседание да бъде предавано по Българското национално радио и по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбирам, че това се отнася и за точка 2, и за точка 3 от програмата, включително и законопроектите, които са предложени...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, господин председател, аз казах, че се касае за целия пакет от законопроект и проект за решение за мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител господин Павел Шопов дебатите и гласуванията по точки 2 и 3 от Програмата за работа на Народното събрание за днес да бъдат директно излъчвани по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
Гласували 90 народни представители: за 26, против 3, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
От името на вносителите на законопроекта по точка 2?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, ще се спра само на юридическата страна на предлагания от нас законопроект. Това е закон, а аз пък като юрист, без да бъда специалист в другите области, ще говоря за юридическата му страна. Още в началото от тази трибуна трябва да приветствам и господин Волен Сидеров, и господин Яне Янев, които са внесли проекти за решения, като първото, разбира се, е на Волен Сидеров и група народни представители, по същата тематика. Проблемът съществува – ясно.
Но веднага възниква въпрос, на който пленарната зала трябва да си отговори. За съжаление, Икономическата комисия, която в понеделник на извънредно заседание разглеждаше въпроса, го отмина. Дали този съществен проблем, който касае практически цялото население на България, виждам – занимава се и пресата, и Министерският съвет, и то не само в България, а и в редица други държави, трябва да се реши със закон или може с решение?
Защо предлагаме със закон? Тук няма да развивам теорията що е закон – това се учи в І курс, „Обща теория на правото”, в Юридическия факултет. Нали е така? (Реплика.) Значи и Вие сте учили право, колега? Доцент Янаки Стоилов чете лекции в Софийския университет по тези въпроси.
Съгласно Конституцията и Закона за нормативните актове законът има висша юридическа сила. В йерархията на нормативните актове той стои непосредствено след Конституцията. Законът урежда трайно обществените отношения – първични обществени отношения, важни, съществени обществени отношения!
Затова законът, а ние сме законодателен орган, господин Иванов, се приема на две четения, предложения между първо и второ четене, трябва да има указ на Президента, защото може да има и вето, може и Конституционният съд да се сезира, всеки закон се публикува в „Държавен вестник”, да не изброявам – сложна процедура.
Що е решение? Решенията по нашата Конституция имат различен правен характер. Решението има много по-слаба юридическа сила, ако мога така да се изразя. Решението може да няма даже нормативен характер. Точка 1 от програмата – гласуваме едно проекторешение за създаване на комисия. Днес ни се раздадоха 10 проекторешения, които имат индивидуален характер и въобще не се публикуват в „Държавен вестник”. Решението се приема само на едно четене, което от ГЕРБ се опитахте да направите със следващата точка, защото министър-председателят Ви заповяда. Затова в едно решение не може да има, не трябва да има и санкции.
С решенията, които ни се предлагат (третото, което тук ще възникне, както чувам, макар и да не ни е раздадено), се налага практически един мораториум. Ама що е мораториум? Мораториумът означава са-мо вре-мен-на заб-ра-на на нещо, което законът раз-ре-ша-ва! Законът разрешава, ние казваме: „Хоп, спри, за определен период от време законът няма да важи”. Вижте примерно мораториума за смъртното наказание. В Наказателния кодекс съдилищата издавали смъртни присъди, само че те не се изпълнявали. Това е мораториумът.
Ако се приеме мораториум с тези решения, които ни се предлагат, това означава, че ние казваме: „А бе, може да има проучване и добив на шистов газ даже и по този метод, само че дайте сега временно да го замажем!”.
Не може да има вечен мораториум, както господин Николов чувам, че снощи приказва по телевизията за нещо, което не разбира. И именно затова, че има временен характер, примерно, в един от проектите – проекта за решение на Яне Янев се казва, в шестмесечен срок Министерският съвет да измени, да промени пет закона. Пет закона трябва да се променят. (Шум и реплики.)
Ама, чакайте сега! Всеки народен представител има законодателна инициатива. Ами, изменете ги, бе! Защо задължавате другите? Ами, ако не го изпълнят, какво ще стане? Нищо няма да стане! Ще му ръкопляскаме.
И затова, уважаеми народни представители, ние предлагаме закон, защото и двете решения са само едни пожелания, с цялото ми уважение към вносителите и към тяхната инициатива. В нито едно от тях няма санкция, а няма ли санкция, това остава само едно пожелание. От тази гледна точка правилно е юридически, а и не само юридически – и държавнически, въпросът за шистовия газ, неговото проучване и добив, да бъде решен със закон.
Уважаеми колеги, има чл. 55 от българската Конституция. Там са основните права на гражданите и в този чл. 55 е казано: „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда”. Следователно това е конституционен въпрос и този конституционен въпрос единствено може да бъде решен със закон, а не с някакви си решения или някакви подобни второстепенни или третостепенни актове.
И още нещо, господин Иванов, понеже Вие се изказахте в комисията – нима французите, един велик народ… (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Ние оттам сме взели правото – оттам, чрез Италия. Аха-а-а! От и чрез „Code Napoleon”! Да, така е, господин Иванов! Четете, четете!
Французите са приели закон – специален закон. Ето го закона.
Господин Иванов понеже ме апострофира и се опита да заблуди Икономическата комисия каза, че френският закон бил само добив.
Господин Иванов, ето какво казва френският закон, чета на български… (Реплики: „Кого го интересува?! Кого?!”)
Интересува ни, интересува ни! Има Закон 2011-835 от 13 юли 2011 г., предвиждащ забраната за проучване и добив в кладенците на въглеводородните течности или газове! Проучване и добив! И следва подпис, господин Иванов, или може би и господин Димитров, на Никола Саркози – президент, подпис на министър-председател и подписите на още пет министри. Защо ние да не уредим със закон този въпрос?
Какво предвижда законът накратко?
Първо, „забранява се проучването и добива на течни и газообразни въглеводороди (шистов газ) чрез сондиране, последвано от хидравлично раздробяване на скалата, на територията на Република България”.
Това не е мораториум! Това е чл. 1!
Второ, което е важно, че по силата на самия закон се отнемат автоматично всички издадени досега разрешителни, фактически лицензи и така нататък. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето. Реплики: „Времето! Времето изтече!”)
Моля да ми дадете от времето на моята парламентарна група, която има 25 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Съжалявам, това е становище на вносителя. То е в рамките на 10 минути и не може да бъде удължавано. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Може, може! (Шум и реплики.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Винаги е било така, господин председателю! Може да се удължи времето ми, като се вземе от времето на парламентарната ни група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, удължете времето.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не „удължете времето”, а „да се вземе от времето за изказване на парламентарната група”. (Реплики.)
Аз мисля, че Вие внимателно ме слушате, даже и записвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, записвам си, да. Разбира се.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, че записвате.
Не се изисква друг акт, разбирате ли? По силата на закона се отменя.
Второ, всички лица, които са извършили такива проучвания – физически или юридически, трябва в едномесечен срок да докладват на две министерства – на околната среда и на икономиката, какво точно са извършвали и по какви методики са го извършвали досега.
Отмяната на това постановление на Министерския съвет от снощи, всъщност това е Решение № 427, което вчера Министерският съвет казва, че го е оттеглил, всъщност го отменят, не решава този въпрос. Какво става с дейността досега? И когато става дума за това прословуто решение, което е от 16 юни 2011 г. и снощи беше отменено, питам кой го прие? И защо повече от шест месеца за това решение, с което се дава възможност „Шеврон” да извършва такава дейност и то за срок от пет години – кой внесе докладната в Министерския съвет, кой носи отговорност за това решение? И сега тихомълком – хопа-а-а, отменяме го. Е, сега ще направим едно решение, само че в парламента.
Трето, предлагаме в нашия закон Министерският съвет ежегодно – до 31 март, да внасят тук, в българския парламент, доклад на тази тема относно проучванията и влиянието върху околната среда. Нека в българския парламент се знае, а чрез българския парламент (заседанията са публични), българският народ да знае какво се върши на неговата територия.
И трето или четвърто, и пето – санкции.
Дълго мислех, а и с моите колеги, какви евентуално санкции да заложим. Тук, в доклада се казва, че предлагаме около 100 хил. лв. Можем да помислим, защото във френския закон санкцията е до една година затвор за нарушаване на тази забрана. Една година затвор и глоба в размер на 75 хил. евро. Но, ако отиваме чак до санкцията затвор, трябва да отидем към Наказателния кодекс, който пък трябва да го променим, защото не може да стане по друга правна техника. Затова предлагаме санкцията глоба.
И на финала – как стои този въпрос в другите държави, уважаеми колеги. Дали ние сме първи?
Аз казах вече за Франция. И безспорно съм имал предвид от юридическа гледна точка френския закон, макар че той не може да бъде автоматично приложен в България. Там има други правни механизми, да не ги обяснявам.
Забрана има и в Швейцария, и във Великобритания, и в Канада относно шистовия газ, даже и за метода на проучване и добив.
Една Бразилия, която ни е много близка до сърцето, поради нейния президент, който е от български произход, „Шеврон”, защото става дума пак за „Шеврон”, е глобена с 28 млн. долара. (Реплики.) Щатски долари! В момента прокуратурата в Рио де Жанейро е предявила иск пред съда за 10 млрд. 600 млн. долара за замърсяване. Делото е висящо.
В далечен Еквадор, пак някъде там в Латинска Америка, Апелативният съд и то на втора инстанция – първа инстанция мина, сега е на втора инстанция, преди седмица осъди „Шеврон” за 18 млрд. долара.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Колко?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Осемнадесет милиарда. На първа инстанция беше 10 милиарда, на втората инстанция – Апелативен съд, стана 18 милиарда. Да, документите са тук, не си ги измисля Корнезов!
В Съединените щати миналата година „Шеврон” беше глобен с 3 млрд. 500 милиона.
Нека да отидем в Африка. Далечна Ангола – някога много наши българи работеха там, осъди „Шеврон” пак за подобни истории на 2 млрд. долара.
Миналата седмица, уважаеми дами и господа, миналата седмица в Полша бяха арестувани седем висши служители. Така ли е?! Вие имате разузнаване, писаха го в пресата – седем, във връзка с раздаване на далавери около придобиването на шистов газ. Тези седем и сега са в ареста, в момента, когато аз говоря.
Е, при тази създадена ситуация, уважаеми дами и господа, какъв дълг имаме като народни представители към хората, които стоят тук, които ни слушат и които представляваме? Нашият дълг е да приемем закона и да забраним проучванията и добива на шистов газ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, нека да бъде удължено времето на нашата парламентарна група и на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да бъде удължено времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който разглеждаме днес, е внесен от народни представители от Коалиция за България, начело с председателя на Българската социалистическа партия и председател на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев.
Законът не е резултат от моментно хрумване или конюнктурни съображения. В мотивите, писани и неписани, няма про и анти – нещо, което може да се роди само в главите на политически джуджета и чуждопоклонници. Законът не е позиция, формирана под въздействието на обществени настроения, форуми и движения, към които, подчертавам, се отнасяме с голямо уважение, благодарност и респект. Законът е резултат на завършена, последователна, аргументирано обоснована политическа позиция, системно парламентарно поведение и диалог с неправителствените организации, младежи и обществеността в съответни региони. Това е позиция, изградена с помощта на български учени, чуждестранни специалисти и парламентаристи от много страни и Европейския парламент.
На вносителите са чужди обрати в позицията, поведението и настроенията. Преди проблемът да стане актуален за широката българска общественост, ние предложихме на политическите партии, на научните организации и българските учени широк обществен дебат. Времето беше май и юни миналата година. На държавните институции предложихме да се въздържат от поемане на ангажименти и сключване на договори, докато не се подготвят за информирано вземане на решение.
Благодарение на млада България, на активните граждани на страната, българските учени, поведението на редица политически партии, подчертавам, на редица лидери на политически партии, представени в този парламент и вън от него, и благодарение на достойни български журналисти законът се разглежда в изключително благоприятна за неговото приемане политическа и обществена атмосфера.
Уважаеми колеги народни представители, независимо от това какъв ще бъде актът на Народното събрание – закон или решение, ние сме убедени, че нормите, които предлага нашият законопроект, ще бъдат приети и методът на хидравлично разбиване за целите на геоложкото проучване и добива на шистов газ ще бъдат забранени.
Този метод, подчертавам, за да бъде пределно точно и ясно, е само един от методите за геоложко проучване и е единственият метод за добив на шистов газ в световната практика на този етап. Методът и природните дадености в България не дават достатъчни гаранции срещу рисковете и това го прави нежелан в България. Не казвам „неприложим”, а „нежелан”. Ние изразяваме желанието и волята на българското общество.
Срещу нашия закон не могат да бъдат приведени правни и сериозни икономически аргументи. Ако България притежава залежи на шистов газ, колкото и да са големи, те са невъзобновими и ограничени. Когато станат известни щадящи природата методи за добив, тези природни богатства ще принадлежат на поколения българи, които също ще имат енергийни и икономически потребности. Никой не може да твърди, че всичко, което природата е дала на българска територия, е за нашето днешно благоденствие и за нашето добруване. Шанс на живот и на природни богатства имат и тези, които ще живеят тук след нас.
Срещу нашия закон днес не могат да бъдат приведени гаранции за екологическа безвредност на метода, а предложенията за финансово покриване на екологичните щети в нашия случай са неприемливи. От името на парламентарната група Ви призовавам да подкрепите нашия закон.
Уважаеми колеги народни представители, ако все пак има по-широка парламентарна воля за приемането на решение на въпросите, които урежда нашият законопроект, ние – народните представители от Коалиция за България, ще подкрепим забраната за използване на метода хидравличен удар и под тази форма.
Накрая, Парламентарната група на Коалиция за България ще предложи на политическите партии и групи в Народното събрание да обсъдим в най-скоро време отношенията между предоставени права за геоложки проучвания, геоложко откритие, търговско откритие и права на концесиониране в съществуващото българско законодателство, за да преценим необходими ли са промени в това отношение.
Тези проблеми са в непосредствена връзка с разглежданата днес тема. Освен това смятаме, че могат да се намерят по-добри държавнически решения за вече направени от българската държава и българските геолози географски открития.
За да не остане във висока степен неясно това наше последно предложение, ще поясня. Ако днес ние вземем акт по разглеждания въпрос по посока на вече заявените позиции на парламентарно представените партии, утре може да възникне следният казус: добросъвестен субект, който е получил права за геоложки проучвания, използвал е конвенционални методи, различни от този, който обсъждаме, достигнал е и проучил пластове с шистови находища, по силата на договора и българското законодателство той върви към геоложко търговско откритие, а в някои договори – и към права на концесия. Ако ние не изясним този въпрос при забраната, която вярвам, че днес ще наложим, могат да възникнат монополни права за дълго време върху природни български суровини, при отсъствие на метод, с който да се добиват. Така че по този въпрос ние ще предложим на всички парламентарно представени партии и специалисти дебат, за да няма противоречие и поводи за претенции към българската страна. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, темата за опасността от проучването и добиване на шистов газ вече стана известна, слава Богу, на българската общественост. Но тя стана известна не благодарение на усилията на правителството и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а заради силния обществен натиск и позицията, която тук няколко парламентарни групи, всъщност три парламентарно представени партии взехме като отрицание на възможността да се замърсява българската земя. Благодарение на тези усилия – граждански и политически, нашата общественост разбра за какво става дума.
Искам да припомня – за вредата от проучването и добива на шистов газ е говорено вече. Това няма да го повтарям. За необходимостта да приемем забрана за проучване и добив на шистов газ също няма да слагаме аргументи, защото вече говорихме достатъчно. Мисля, че депутатите вече са убедени в необходимостта да приемем забрана за проучването и добива на шистов газ. Въпросът е каква форма да приеме тази забрана.
Току-що предложеният законопроект от Коалиция за България според мен не решава въпроса генерално. Ние имаме предложение, внесено преди този законопроект, което беше мораториум, забрана за проучването. В понеделник добавихме една редакционна промяна – искаме забрана за 20-годишен срок. Но нашето предложение беше внесено преди въпросния законопроект. С този законопроект, който на практика копира френския опит, ние смятаме, че се решава кардинално въпросът. За Народното събрание е по-добре да приеме този законопроект. По този начин обществеността ще се успокои, природозащитните организации и хората, които живеят в тези пет застрашени области при евентуално проучване, ще се успокоят абсолютно категорично.
Както обаче виждам, нещата отиват към палиативен, частичен и компромисен вариант на решаване чрез обединяване на управляващото мнозинството и купените депутати – да гласуват мораториум, който отваря вратички отново за проучване на шистов газ. Трябва да се каже много ясно, че сега нагласата на ГЕРБ, на управляващите и техните купени сателити е, че мораториумът, който се приеме, отваря врата да се направят отново проучвания по същия метод, ако се направят поправки в Закона за околната среда. Това е вариантът, който ГЕРБ ни предлага на база на предложението на РЗС.
Защото в понеделник при 4-часовото обсъждане в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм се видя, че управляващото парламентарно мнозинство не е готово да приеме кардинален вариант за решаване на въпроса с шистовия газ. Управляващото мнозинство иска да приеме някакъв вариант, в който и обществеността у нас да е доволна, и „Шеврон” да са доволни. Това говори, че има задкулисно споразумение. Аз неведнъж съм поставял тук този въпрос, включително в присъствието на министър-председателя – че този бонус от 35 млн. долара, който е предложен от „Шеврон”, е неясно по какви пътища се движи. Взети ли са тези пари от българското правителство, не са ли? Ако са взети, какво има срещу тях? Какви са тези договорки, при които една компания предварително плаща тъй наречения бонус, за да бъде одобрена за проучванията и добива на шистов газ? Този въпрос остана неизяснен в понеделник от страна на министъра на икономиката, господин Трайков.
Нещо повече, господин Трайков буквално и директно излъга Икономическата комисия, защото каза, че разрешение на „Шеврон” не е давано. Тези, които присъствахте там, много добре си спомняте, че той категорично твърдеше това, дори ме обвини в лъжа, че аз говоря, че такова разрешение е дадено. Сега, след като такова разрешение не било дадено (според министър Трайков), какво тогава отменя българското правителство в момента, след като не е давало разрешение?! В същото време всички медии разпространиха новината, че правителството отменя разрешението на „Шеврон”. Значи министър Трайков е излъгал. Какво се полага за министър, който е излъгал пред народни представители? Полага се оставка! Министър Трайков – аз съм категоричен по този въпрос – трябва да подаде оставка заради поведението си, заради начина, по който заблуждава народното представителство, заради начина, по който въобще представя или по-точно прикрива проблема с шистовия газ. Защото Вие си спомняте, дами и господа членове на комисията и присъстващи, че той се опита също да заблуди комисията и медиите, че решението за забрана, каквото и да е то, ще бъде като мафиотски изстрел срещу някого. Той го сравни с мафиотско убийство, при което се стрелят в гърдите, в главата и се реже главата. Силни думи, силни метафори от страна на един министър, който нарича забраната за шистов газ мафиотско убийство. Този човек е в пълно противоречие с обществените нагласи и с нагласата в Народното събрание. Просто няма логика такъв министър да остава на поста си! Аз призовавам министър-председателя да го отстрани час по-скоро, защото очевидно министър Трайков е в противоречие с нагласите в българската общественост.
Относно закона, който се предлага от Коалиция за България, аз бих добавил само една-две редакционни поправки между първо и второ четене, ако разбира се се приеме, като едната от тях засяга чл. 3, ал. 1, където се казва, че лицата, които с разрешение или без разрешение са извършвали проучване и добив на течни и газообразни въглеводороди, предоставят в срок от един месец пълен отчет през Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на околната среда и водите. Аз бих добавил, дами и господа, и Народното събрание, защото ви казвам честно и откровено – нямам вяра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на околната среда и водите. При тези обстоятелства, които се натрупаха, съм убеден, че там е възможно да се крие информация. Затова предлагам този отчет да бъде даден директно пред Народното събрание и Икономическата комисия.
Другото, което бих добавил, е в чл. 4, ал. 1 – за санкциите. Глоба от 100 хил. лв. за компания като „Шеврон” е едно нищо! Вие сам, господин Корнезов, цитирахте тук глобите, с които тази компания е глобявана от различни държави – милиардни и милиардни суми. Така че тук бих препоръчал завишаване на санкцията, и то драстично завишаване! Колко точно – нека да кажат експерти. Това са забележките ми към закона и по-точно редакционните бележки, които бих направил.
Призивът ми към всички народни представители от всички парламентарни групи е да се приеме този законопроект сега, защото това би решило кардинално въпроса.
Оттам нататък другите възможни забрани, които след малко ще представим, просто губят смисъл и въпросът е решен. Освен това не се оставя вратичка на „Шеврон” отново да се върнат и да работят, както сега разбираме, че се замисля.
При последното си заседание Министерският съвет, завършвам, според решението на правителството компанията ще може да прави сондажи за конвенционален газ. Тоест правителството търси врата да остави съмнителната компания „Шеврон” да работи у нас. Ние сме против това и смятам, че ако законът се приеме във вида, който препоръчваме, ще реши кардинално нещата.
Така че призовавам Ви да гласуваме „за” законопроекта на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Емил Василев – заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже непрекъснато се споменава компанията „Шеврон” – какво била дала на българската държава, как била глобена в други държави. Аз лично не познавам представител на „Шеврон” в България, нито пък което и да било представителство на „Шеврон”. Не съм запознат в детайли с тяхната дейност, но оставам с впечатлението, че на преждеговорившите много им се ще „Шеврон” да дойде да направи тук някакво замърсяване, пък дайте да ги глобим 20-30 млрд. долара, и да си решим проблемите на държавата.
Другото, което ми направи впечатление в изказванията на някои от преждеговорившите – оставам с убеждението, че очевидно са си поискали рушвет от „Шеврон”, но не са го получили и затова сега говорят така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма повече реплики.
Господин Сидеров, желаете ли дуплика?
Други изказвания?
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, само по повод на последната реплика да спомена, че обикновено човек е склонен да обвинява другите за начин на действие, което му е присъщо на него.
И второто, да Ви кажа, че не е достойно за българския парламентаризъм да се отправят подобни обвинения, примерно към мой колега като Любен Корнезов. Имате да му стигнете и на парламентарния опит, и на стажа, и на името му двадесет години като парламентарист, за да се опитате да отправите подобни думи към парламентарист от такава класа.
Това, на което исках да Ви обърна, господин председател, внимание, е, че Вие споменахте, че няма доклад от Комисията по околната среда и водите. Всъщност това разглеждане на закона се прави в противоречие с правилника на парламента, тъй като няма становище от тази комисия. Два месеца и повече от два месеца по настояване на колегите от ГЕРБ ние не гледаме този законопроект в Комисията по околната среда и водите.
Сега съответно Вие нямате становище естествено точно на ресорната комисия, освен на водещата – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Дали това е редно? – безспорно, не е редно! Прави се обаче просто защото някой в четвъртък се сетил, някой в петък се сетил, някой в понеделник казва: „Ще имаме извънредна комисия.”.
Следващото нещо, за което исках да попитам колегите ни от ГЕРБ – те ще поискат ли оставката на министър Трайков? Питам Парламентарната група на ГЕРБ, защото в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм той защити съвсем друга теза, включително се опита и да бламира решението за мораториум, вкарвайки т. 11, в която се казваше, че мораториумът действа докато се приемат поправки в Закона за околната среда и водите. Тези поправки се приемат примерно след два месеца.
Следващото нещо, на което исках да обърна внимание, са няколко научни изследвания. Публикацията, за да не излезе, че се цитира някаква медия, която е пристрастна към геополитически интереси на Балканите, примерно медията „Ню Йорк Таймс” казва, че в резултат на проучвания на направените кладенци и обърнете внимание, те са 500 хиляди на територията на Съединените американски щати, в над 1000 от тях са установени радиоактивни замърсявания на над 100 пъти над федералните стандарти на Съединените американски щати. В 14 от тези кладенци са установени радиоактивни замърсявания, които са над 1000 пъти над федералните стандарти на Съединените американски щати в резултат на провеждането на този добив.
Питам Ви: къде складираме тази вода? Говори се за вода от мащабите на 5 млрд. кубика при тези изследвания и добив там. Знаете ли какво са 5 млрд. кубика замърсена вода? Това са 10 язовира „Искър”. Къде се складира това на територията на България? Как то не се просмуква, как не попада в питейна вода, как не попада във вода за напояване и съответно не попада в хранителната верига?
Защо няма нито една държава, в която безспорно да е установено, че този метод не вреди на природата и на здравето на хората? Защо се случи така, че миналата седмица в Полша бяха арестувани по подозрение в корупция седем висши чиновника за раздаване на разрешителни за добив на шистов газ? Разбира се, подозрения в корупция може да има в Полша. В България както снежинките във въздуха, така и корупцията ние я ловим във въздуха.
Знаете ли, че в районите, където се добива шистов газ, при деца на възраст до 14 и 16 години има пет до седем пъти повече заболявания от асма? Отново Ви цитирам „Ню Йорк Таймс”.
Знаете ли, че в щата Ню Йорк, на щатско ниво, не на федерално ниво, е забранено всякакво проучване и добив на шистов газ във вододайната зона? Това е решение на общинските или щатните съветници на щата Ню Йорк. Говоря Ви за държавата, откъдето идва също тази спомената компания.
Това, на което исках да Ви обърна внимание, е, че ние ще гласуваме за мораториума чрез това решение, което е внесено, но това не означава, че не трябва да работим по трайно законодателно уреждане на този въпрос. Още повече, че наистина между първо и второ четене могат да се направят предложения, конкретизирано и с метода „хидравличен удар”, тъй като не е необходимо да се забранява абсолютно всичко в България. Това обаче може да стане по-прецизно само между първо и второ четене с предложения от народни представители и да бъде уредено по трайно.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, моето предложение към Вас е да помислите още веднъж дали да не подкрепите на първо четене този законопроект. Така или иначе ще приемем мораториума, който е необходима стъпка, но успоредно с това да продължим работата по нашия законопроект, така че този въпрос да бъде трайно уреден със закон. Вие знаете, че едно решение както сега се приема с един акт, дори и без да е гледано в най-важни парламентарни комисии, още веднъж да отбележа, така може и да бъде отменено примерно след два или след три месеца. Отново на нервна почва, така както се случи и това извънредно заседание в понеделник.
Моята молба към Вас е да се замислите върху това дали е необходим закон? Да се замислите за фактите, които Ви споменах във връзка със здравето на хората, във връзка с радиоактивното замърсяване на водата, тъй като на много места ние нямаме изобщо пречиствателни станции, камо ли пък пречиствателни станции, които могат да се справят с такава вода. Да се замислите също дали с добива на шистов газ, както всъщност казва един председател на Департамент по екология в Съединените американски щати, дали с шистовия газ всъщност не се опитваме да поддържаме температурата в къщата, като изгаряме мебелите?! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Емил Василев, заповядайте за процедура.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин председател, изпадаме в една доста куриозна ситуация. Преди малко народният представител Волен Сидеров по същество заяви, че ще подкрепя внесения от БСП законопроект, при положение, че има внесен собствен законопроект за мораториум.
Възниква въпросът дали от „Атака” се отказват от мораториума, който са внесли.
Същевременно от БСП, преди малко народният представител Курумбашев пък по същество заяви, че се отказва от законопроекта на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Каква е процедурата, която предлагате или искате да бъде изпълнена, господин Василев?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин председател, искам Вие да изясните дали Волен Сидеров оттегля мораториума на „Атака” и дали БСП подкрепя законопроекта си, защото от техните изказвания се оказва, че „Атака” подкрепя законопроекта на БСП, а БСП не поддържа собствения си законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Но това не е процедура, господин Василев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Поддържаме си законопроекта, разбира се.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Аз не разбирам и не знам на коя точка сме всъщност от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение ли желаете, господин Сидеров?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Лично обяснение за току-що представеното адвокатско заплитане на логика и смисъл.
Естествено, че не означава, че си оттегляме мораториума.
Нашият мораториум е по-добър от този, който се предлага от РЗС, но господин Василев, Вие трябва да кажете оттук дали сте съгласен с принудителните поправки, които Ви наложи ГЕРБ на Икономическата комисия. Те на практика деформираха Вашето предложение за забрана. То беше добро, само че там господин Николов добави едни точки, които отварят вратичка. Това е по-важното, защото се очертава да се гласува този вариант.
Законопроектът от Коалиция за България най-добре решава нещата. Ако се приеме сега, аз го казах в изложението, то това решава нещата.
Очертава се ГЕРБ и Вие да не го приемете, въпреки че ние ще подкрепим и от БСП също ще гласуват „за”, нашият мораториум също няма да приемете, както стана ясно от комисията.
Остава въпросът за Вашите предложения, на РЗС, по тази девета точка, която се добави от ГЕРБ, удовлетворява ли Ви или отваря врата, защото там се казва: „мораториумът има действие до влизането в сила на Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда”? Ами ако другата седмица се приеме такова изменение и този мораториум падне, какво правим тогава днес? Това е истинската тема, по която можем да разсъждаваме. Ние си поддържаме мораториума, не го изтегляме. Той е по-добър от този вариант, който сега ГЕРБ и Вие се готвите да приемете.
Така че дайте мнение по точка девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Други изказвания? Господин Терзийски, заповядайте за изказване.
Господин Василев, Вие не сте споменат поименно, категорично не сте споменат.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидна е заплахата от добива и проучването на шистов газ. Факти са и негативните увреждания на околната среда от тези проучвания и добив. Налице е изключително негативно обществено мнение и обществена реакция срещу добива на шистов газ по метода на хидравличен удар и срещу проучванията.
Радостно е, че в Народното събрание има принципен консенсус относно това да бъдат ограничени или наложен мораториум върху проучванията и добива. Считам обаче, че този консенсус трябва да има и решимостта, проблемът да бъде решен кардинално и основно.
Ето защо, моята позиция е да подкрепя на първо място законопроекта, който е предложен за решаване на този проблем. Ако мнозинството не го приеме, което искрено бих искал да не се случи, тогава аз ще подкрепя всяко едно от решенията, които са предложени за налагане на такъв мораториум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
Реплики? Няма реплики.
Господин Николов, заповядайте за първа реплика.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за да разсея съмненията, понеже се повдигнаха тук въпроси във връзка с прословутата точка 9, искам да кажа, че когато започне разискването за решението за мораториум, което е внесено от господин Янев и група народни представители, аз лично ще направя предложение за редактиране на точка 9, която ще въведе безсрочна забрана, тоест тя ще бъде абсолютна.
За да спрат спекулациите относно това, което съм предложил в точка 9, ще обясня когато започне разискването във връзка с това решение на господин Янев.
Относно законопроекта – защо ние се въздържахме? Ние се въздържахме, защото смятам, че един такъв законопроект касае минимум три министерства в правителството. Касае много специфични и строго регламентирани познания в тази тема. Затова смятам, че един законопроект трябва да се изработи от Министерския съвет, където експерти от различни министерства трябва да внесат своето експертно мнение по този въпрос.
Поради тази причина ние няма да подкрепим законопроекта на БСП.
Относно законопроекта, който е внесен от „Атака”, ако ние го приемем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви да не вземате отношение по точки, които още не са разглеждани.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ: Да, да, благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Какво е това изказване или реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика на изказването на господин Терзийски.
Втора реплика има ли? Няма.
Господин Терзийски, желаете ли дуплика? Не.
Други изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Ариф Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам на Народното събрание да спрем разискванията по този въпрос и да отложим т. 4 до произнасяне на Комисията по околната среда и водите.
Имаме законопроекти, които влизат в залата, а не се е произнесла Комисията по околната среда и водите, след като основните опасения са за екологична катастрофа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ариф Агуш за отлагане на разискванията по т. 2 от програмата.
Моля режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за забрана на проучване и добив на шистов газ под № 154-01-106, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.
Моля режим на гласуване.
Гласували 123 народни представители: за 43, против 14, въздържали се 66.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Останаха по-малко от 4 минути до 11,00 ч, затова ще прочета едно съобщение:
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител от 11,00 ч. ще бъде открита Представителна документална изложба „Посвещенията на Пейо Яворов”, с която отбелязваме 134 години от рождението на големия български поет.
Изложбата се организира съвместно с Националния литературен музей и къщата-музей „Пейо Яворов” в София.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 11,30 ч, когато продължаваме с т. 3 от програмата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с трета точка от програмата ни.
Това са два проекта за решения:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРОУЧВАНИЯТА И ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪГАРИЯ.
Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, 28 октомври 2011 г. и
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАБРАНА НА ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ И ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДА НА ХИДРАВЛИЧНО РАЗБИВАНЕ И СХОДНИ НА НЕГО МЕТОДИ ПРИ ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ПРИРОДЕН ГАЗ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪГАРИЯ.
Вносители – Яне Янев и група народни представители, 23 ноември 2011 г.
С доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят на комисията господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, № 154-02-93, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 октомври 2011 г. и Проект за решение за забрана на добив на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България, № 154-02-101, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 януари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм обсъди внесените проекти за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 октомври 2011 г. и за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23 ноември 2011 г.
Проектът за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България беше представен от народния представител Волен Сидеров. В своето изложение той акцентира върху технологията за добив на шистов газ и потенциалните рискове, свързани с използването й. Беше представен списък с използваните вещества и химикали, които биха могли да имат вредно въздействие върху човешкото здраве. Вносителят изрази и мнение за високите рискове от замърсяване на водите и почвите вследствие проучванията и добива на неконвенционален газ.
Проектът за решение за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България беше представен от народния представител Емил Василев. Той постави акцент върху предлаганата тотална забрана за добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване. Като основен аргумент за това беше посочена липсата на единно експертно становище относно безопасността на метода „фракинг” за здравето на хората и околната среда. Беше изразено и опасение от използването на около 600 различни химикала при прилагането на метода, както и опасения от сеизмични трусове като негово следствие. Изтъкна се и необходимостта от твърде големи количества вода за добив на шистов газ. Вносителят подчерта още, че българското законодателство не третира понятия като „шистов газ” и „хидравлично разбиване”.
След представяне и обсъждане на проектите за решения се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Проекта за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, № 154-02-93, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 октомври 2011 г.: „за” – 7 народни представители, „против” – 1 и „въздържали се” – 13 народни представители.
2. По проекта за решение за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България, № 154-02-101, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23 ноември 2011 г. с направените по време на заседанието изменения и допълнения: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание:
1. да не приеме проекта за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 октомври 2011 г.;
2. да приеме
РЕШЕНИЕ
за мораториум върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и изхождайки от принципа на предпазливостта по отношение на опазването на човешкото здраве и околната среда
РЕШИ:
1. Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, както и механични и/или органични пълнители, под налягане по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.
2. Забранява добива на шистов газ, газ от въглища или нефт от пясъци на територията на Република България.
3. Забранява теренни проучвания за издирване на находища или възможности за добив на нефт и природен газ, в това число и шистов газ, на територията на Република България, които използват методите по т. 1.
4. Всички проучвателни или добивни дейности, предвиждащи описаната в т. 1 или подобна технология, се преустановяват незабавно, считано от деня на обнародване на това решение. Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 млн. лв. и конфискуване на техниката и оборудването.
5. На физически и/или юридически лица, получили вече разрешение за проучване, или концесия за добив на нефт и газ, засегнати от настоящата забрана, се дава срок от три месеца, от влизането в сила на настоящето решение, през което време трябва да представят за одобрение преработени работни проекти, невключващи забранените методи.
6. Лицата по т. 5 не предоставили в срок или чиито нови работни проекти не отговарят на изискванията на това решение, губят правата дадени им със съответното решение или концесия, без право на компенсация или обжалване.
7. Забраните не се прилагат за научни изследвания, които едновременно отговарят на следните условия: извършват се от независими научни организации, нямат търговска цел, имат за предмет проучване рисковете от добива на нефт и природен газ и не използват методите по т. 1.
8. Забранява издаването на лицензии, сключването на концесионни и други договори, както и извършването на всякакви правни и фактически действия в нарушение на настоящето решение.
9. Мораториумът има действие до влизането в сила на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, в който се регламентира задължение всички сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в това число шистов газ, да бъдат подлагани на процедура по ОВОС или до влизането в сила на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с който се въвежда забрана за прилагане на технологията описана в т. 1.
10. Контролът по прилагането на решението се възлага на Министерски съвет.
11. Решението влиза в сила от датата на публикуването му в Държавен вестник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите – първи е по време Проект за решение, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, предлагам Ви Проект за решение за мораториум върху проучването и добив на шистов газ в България, внесен от няколко депутати от Парламентарната група на Партия „Атака” на 28 октомври 2011 г. Подчертавам датата, защото след като ние внесохме този проект за решение за мораториум, последваха бързи и трескави действия на управляващата Партия ГЕРБ, която чрез свои сателитни политици и депутати инициираха на практика внасяне на същото решение, само че да не бъде от „Атака”. Съображенията са чисто политически – в момента да се приеме точно това предложение, личи си по всичко, включително и от набързо направените допълнения от страна на господин Валентин Николов от ГЕРБ, който на заседанието на Икономическата комисия в крачка – господин Димитров, не знам защо допуснахте това? – си позволи да допълва текстове, което не се прави на обсъждане в комисията.
Също така днес от трибуната тук чухме господин Николов, който направи още едно допълнение – за срока на мораториума.
Нашето предложение за мораториум е с 20-годишна давност. Неговите мотиви са следните. Технологията за добив на шистов газ представлява вкарване на вода, примесена с химикали, под високо налягане на няколко километра в земните недра. След като бъде вкарана водата плюс химикалите, се създава сеизмичен трус с магнитут втора-трета степен по Рихтер. По този начин се разбиват скалните маси и се извлича природният газ, който наричаме шистов. Водата заедно с химикалите се събира в създадени за целта изкуствени езера. Част от химическите съединения, които се прилагат по този метод, са канцерогенни, силноотровни и опасни за живота и здравето на човека, както за почвите и за водите.
Според доклада на Комисията по енергетика и търговия на САЩ от м. април 2011 г., се установява, че голяма част от използваните химикали при хидравлично разбиване за добив на шистов газ, са силнотоксични и канцерогенни. Ние тук изброяваме няколко от тези химикали. Само ще посоча вредните действия, които те предизвикват върху човека. Примерно етиленгликолът причинява хемолиза или разрушаване на червените кръвни телца, увреждане на далака, на черния дроб и костния мозък. Другите са канцерогенни или силно токсични вещества.
При добив на шистов газ има риск всеки един от тези химикали, които в огромни количества се вкарват в земните недра, да попаднат в подпочвените води и да ги отровят. Следва необратимо отравяне на питейните води и почвите. Според специалисти, добивът на шистов газ води до нарушение във всички компоненти на околната среда – водите, почвите, въздуха. Те могат да бъдат замърсени до такава степен, че това да доведе до унищожаване на цели райони от територията на страната.
Поначало темата за добив на шистов газ, както казах в изложението си преди обяд, не получи възможност за широко обсъждане сред обществеността по вина на правителството, тъй като цялата тази тема беше старателно скривана от общественото мнение. Благодарение на силния натиск на граждански организации, както и на ясната позиция на три парламентарно представени партии тук, в парламента, тази тема стана достояние, всъщност и днес става предмет за обсъждане на законопроект и проект за решение за мораториум.
Основна част от темата, от нашите мотиви за забрана на проучването и добив на шистов газ, са и действията на правителството, което е дало разрешение на американската компания „Шеврон – Бългерия експорейшън” ЕООД да проучва залежи на шистов газ без да е извършена предварителна екологична оценка и оценка за съвместимост с „Натура 2000”. За всичко това стана дума и на четиричасовото заседание на Икономическата комисия в понеделник. Там ние чухме думите на министър Трайков, който въведе в заблуждение народните представители и медиите, присъствали на заседанието на комисията, като каза, че такова разрешение правителството не е давало.
Правителството само опроверга думите на министър Трайков, тъй като вече четем информация, че правителството е отнело разрешението на „Шеврон”. Значи според Трайков това разрешение не е давано, а в същото време министър-председателят и правителството отнемат нещо, което не е давано.
Тези думи, това всъщност заблуждаване от страна на министър Трайков, както казах и предиобед в своето изказване, категорично изисква оставката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той се опита да измами народното представителство в лицето на комисията.
Очевидно е, че правителството е дало разрешение на „Шеврон”. Очевидно е, че тази компания също така е обещала или е дала вече бонус от 35 млн. долара, което е отбелязано в стенограмата на Министерския съвет от 16 юни 2011 г. По този начин компанията вече се е ангажирала с проучванията за шистов газ в българската земя.
Тази дейност на „Шеврон” е разрешена без доклад по ОВОС. Такъв доклад не е правен и самият министър на околната среда и водите Караджова призна това в свое изказване. Тя казва, че не са получени никакви данни за методите, по които ще действа „Шеврон” при проучването. Следователно е дадено разрешение на една фирма, която, както вече стана дума от тази трибуна, е осъждана многократно на огромни суми за нанесен екологични щети. На същата фирма се дава възможност без да представи технология, методи, състав на химикали да започне проучванията и по наши данни такива проучвания вече се правят някъде. Разбира се, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не може да се добие информация, защото това министерство по-скоро прикрива, отколкото да съобщава информация по темата.
В нашите мотиви ние даваме пример също така какви щети биха били нанесени, ако в България се правят проучвания и добив на шистов газ, тъй като територията, на която се предвижда това да стане, обхваща пет гъстонаселени области в България. Тези области обхващат 4 млн. кв. км с население над 1 млн. души. Това са 746 населени места в този регион, който се предвижда да бъде надупчен с 28 хил. 160 сонди.
Само за уточнение също ще добавя за компанията „Шеврон”. Тук много се говори за нейните глоби, които са по отношение на екологични щети, нанесени в Еквадор, Бразилия, Ангола и други държави, но в Съединените щати същата компания е осъдена на 3,5 милиарда глоба за укриване на доходи. Глобата е за укриване на доходи, а не за разлив на петрол, не за нещо друго. Тоест, имаме налице една съмнителна компания, която укрива доходи и не подбира никакви методи, за да извлича печалба.
Същата тази компания открито тук е лобирана от лицето Джеймс Уорлик – за нещастие на България посланик на САЩ у нас, което играе ролята на търговски представител на компанията „Шеврон”.
Аз отново пледирам към Външно министерство и към правителството на България да връчи протестна нота на лицето Джеймс Уорлик – американски посланик в София, който си позволява открито, директно да лобира за „Шеврон” – една съмнителна компания, повтарям, осъждана за укриване на доходи. Господин Уорлик заблуждава българската общественост, че няма нищо лошо и опасно в методите за проучване на газ. Той това го прави непрекъснато по големи български национални медии. Крайно време е този човек да разбере, че не може по такъв прозрачен, безскрупулен и арогантен начин да бъде лобист на икономически интереси. Очевидно той е комисионер на компанията „Шеврон” – това си личи отвсякъде, но българското правителство не трябва да позволява по такъв брутален начин господин Уорлик да заблуждава българската общественост.
С две думи нашият проект за решение за мораториум се състои от следния текст – на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение с мотиви към него за налагане на 20-годишен мораториум върху проучванията и добив на шистов газ на територията на Република България.
Дами и господа народни представители, препоръчвам да гласувате това решение за мораториум, защото то е по-добър и радикален начин да приложим забрана за проучването на шистов газ от предложението, което беше внесено от „Ред, законност и справедливост” след нас по настояване на ГЕРБ, само и само предложението да не е на „Атака”. Ние не държим на авторство на идеята, важно е да се наложи забрана. Но за нас е важно също така тази забрана да не оставя вратичка, през която може да се върне обратно „Шеврон” и да започнат проучвания.
Опасяваме се, че текстът, който сега се предлага от РЗС плюс ГЕРБ, съдържа текстове, които оставят такава вратичка. Това по-точно е чл. 9, в който се казва, че мораториумът има действие до влизане в сила на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Това, дами и господа, означава, въпреки уверенията на господин Николов отпреди малко, че приемайки текста, който сега следва да ни предложат, ще направим едно частично решение на въпроса и мораториумът ще бъде всъщност висящ мораториум, а не ясен и категоричен, какъвто ние предлагаме.
Препоръчвам да гласувате „за” проекта за решение за мораториум, внесен от Партия „Атака”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Яне Янев и група народни представители вторият проект за решение ще бъде представен от господин Яне Янев.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало ще трябва да уточня относно спекулациите, които бяха изнесени тук, че едва ли не сме се договорили с ГЕРБ да внесем това проекторешение.
Искам да припомня и да е ясно на пленарната зала и на българската общественост, че първият човек в Република България, който е повдигнал темата срещу проучванията за шифтов газ и който образува инициативен комитет, се казва д-р Веско Димов Вълчев от Нови пазар – председател на Общинската организация на „Ред, законност и справедливост” и основател на Граждански инициативен комитет, който проведе всички протестни действия и във Варна, и в Добрич, и в София, и в цялата страна. В резултат на неговите действия „Ред, законност и справедливост” в Нови пазар има 17% или 4 общински съветници, а Партия „Атака” има нула общински съветници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янев, моля Ви по същество да предложите проекта за решение. Политиката да оставим за самите избори.
ЯНЕ ЯНЕВ: Тези факти би следвало да се знаят и да не се спекулира с тази тема.
По отношение на това дали сме преговаряли по някакъв начин с ГЕРБ относно мотивите и проекта за решение, няма такива преговори, не съм имал срещи нито с Бойко Борисов, нито с когото и да било представител от политическото ръководство или с народни представители от ГЕРБ. Това е инициатива само и единствено на РЗС и на група специалисти – хабилитирани лица, между които професорът по геология Дачев, професорът по почвознание Иван Атанасов, проф. Славейков и повече от десет неправителствени организации, с които сме направили съответните консултации.
Искам да уточня, че редица народни представители като господин Валентин Николов от Добрич проведоха срещи с избиратели и с хора, засегнати от този проблем, и дадоха своя принос за проекта за решение.
Искам още веднъж да припомня част от мотивите за внасянето на решението.
През юни тази година правителството даде 5-годишно разрешение на чуждестранна компания за търсене на нефт и природен газ в така наречения „Блок 1 Нови пазар”, който заема около 4 400 квадратни метра площ от областите Разград, Шумен, Варна, Силистра и Добрич. Има се предвид проучване и промишлено разработване на находища на шистов газ. Това решение предизвика широка негативна реакция сред обществеността в региона и в страната (според данни на няколко от гражданските инициативи в нея са включени над 50 хил. души от цялата страна). Изказани бяха противоречиви становища в научните среди и се разви остра полемика за ползите и рисковете от добива на шистов газ в Република България.
Мотивите „за” шистовия газ са предимно икономически и визират предполагаеми значителни запаси от тази природна суровина, диверсификация на източниците на енергия и стопански ползи, като се изтъква, че рисковете са силно преувеличени.
Мотивите „против” се концентрират не толкова върху самия шистов газ, колкото до метода „хидравлично разбиване”. Фактически той и сходните на него са единствените, които се прилагат в момента както при промишления добив, така и при проучването на находищата. Накратко, методът се състои в следното: пробиване на вертикален кладенец до няколко хиляди метра дълбочина и хоризонтални разклонения с дължина до километър и повече, като в тях се впръсква под високо налягане смес от вода, пясък и химикали, която предизвиква въпросния хидравличен удар и образуване на пукнатини в земния слой (шисти). Това предизвиква отделяне на шистовия газ в пукнатините, той се разтваря във водата, изпомпва се и после се отделя. Там по-голяма част от почвите са монт морелонит, които дават възможността да се изведе основният извод, че огромна част от водните източници са замърсени.
Посочват се следните остро негативни ефекти от тази технология:
Във водата за хидравличния удар се разтварят над 600 различни химикали, над 80 т за един кладенец. Повечето са токсични или канцерогенни, като пълният списък не е известен, защото голямата част от компаниите го крият като фирмена тайна. При дискусиите изобщо не се споменава съставът на химическите елементи. Това води до необратимо замърсяване на подпочвените води, което ги прави негодни както за пиене, така и за земеделски нужди. От тях и по естествен път обработваемите зами се замърсяват необратимо и дългосрочно. У нас тази опасност грози най-големия подземен водоизточник в Европа, разположен на 13 033 кв. км. – Малм Валанж, през който ще трябва да премине всеки един сондаж. От него се захранва цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието, като той е основен водоизточник за посочените региони.
Шистовият газ се състои предимно от метан, който се разтваря в подпочвените води и това също ги прави негодни. Известни са и други фрапиращи случаи на запалване на вода от чешмата на редица семейства в Нови пазар и изброените региони.
Само за един сондаж са необходими около 20 млн. литра вода, 60% от която изтича обратно в кладенеца. Умножено по броя на сондажите, това дава огромен воден ресурс. Специално за Добруджа негов източник могат да бъдат само подпочвените води, което съответно води до тяхното рязко намаляване.
Хидравличните удари могат да доведат до локални земетресения или активиране на сеизмични огнища. Такива случаи са регистрирани дори в сеизмично неактивни райони, като последният такъв случай е във Великобритания.
По официални данни на корпорациите себестойността на шистовия газ при съществуващите днес технологии за добив е около 10 пъти по-висока от тази на обикновения природен газ. Според независими изследвания тези разходи са в пъти по-големи.
По тези съображения може би част от колегите народни представители знаят, че вчера в Ирландия в последните две провинции беше забранен окончателно добивът на шистов газ.
Тези аргументи са приети за основателни в много страни по света. Проучването и добивът на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване са забранени със закон или им е наложен мораториум както в споменатите от колегите страни, така и в Канада, Австралия, Южна Африка и други държави.
Ние като вносители на проекта за решение считаме, че рисковете са прекалено големи, за да бъдат пренебрегвани с лека ръка. Подкрепяме инициативите за търсене на неконвенционални енергийни източници, но това не бива да се върши за сметка на природата, живота и здравето на хората, гарантирани от българската Конституция. Разбира се, не бива да се пренебрегват и интересите на земеделските производители и икономическата ефективност на земеделието в тези региони. Според наличните данни добивът на шистов газ по метода на хидравличното разбиване най-малкото не е доказал своята безопасност. Това важи и за прилаганите методи за проучване на находища, защото тези методи по същество не се различават от добива в промишлени количества.
Българското законодателство не третира понятията „шистов газ” и „хидравлично разбиване”. Проблемът изобщо не е достатъчно добре проучен и в технологично, и в икономическо, и в екологично отношение, а междувременно рисковите действия стават все по-големи.
При тези обстоятелства ние считаме, че най-уместно и национално отговорно решение на българския парламент би било да наложи мораториум върху добива на шистов газ и проучванията с метода на хидравличното разбиване, който да бъде в сила, докато рисковете бъдат окончателно доказани или обосновано отхвърлени.
Колегите народни представители от ГЕРБ направиха изменение и допълнение в т. 9. Аз се надявам, че този текст, който прочете председателят на Икономическата комисия (именно, че мораториумът има действие до влизането в сила на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, в който се регламентира задължение всички сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в това число шистов газ, да бъдат подлагани на процедура по ОВОС или до влизане в сила на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с който се въвежда забрана за прилагане на технологията, описана в т. 1), ще бъде променен, за да може текстът да бъде достатъчно прецизен.
Като цяло това решение в този му вид е единствено възможното, за да могат да се запазят националните приоритети и да може да продължи дискусията – когато проблемът се реши в световен мащаб, да може да се реши и в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
За изказване желание заяви народният представител господин Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина тежка тема. Аз лично се притеснявам, че не съм достатъчно компетентен, за да влизам в детайли във връзка с методиката, с добива на шистов газ.
Ясно е, че в нашето законодателство не е достатъчно уреден този въпрос – термина „шистов газ” го няма в нашето законодателство. Така че моите уважения към колегите от „Атака”, наистина тяхното проекторешение е първо по време. Но ако с това, за което ме обвинявате – в т. 9, ще разясня защо съм я вкарал, отварям някаква вратичка, то с приемането на тяхното предполагам, че щеше да има огромна врата за това защо се забранява шистовият газ, а това в българското законодателство го няма.
Чух, че няма ОВОС на метода, по който ще се извършва. Първо, аз не знам дали има някакъв документ, който да е подаден към Министерството на околната среда и водите или към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в който да се посочи методиката, за да се направи ОВОС. За съжаление, в Закона за подземните богатства изрично се казва, че след спечелването на конкурса се подписва договор, след подписването на договор конкретната фирма заявява какви методи на проучване или добив ще използва и евентуално чак тогава може да се направи ОВОС, и то само по искане на някое от министерствата, както е по Закона за околната среда и водите. Реално погледнато, документ за това, че ще се използва този метод, аз поне не знам да има.
ГЕРБ беше достатъчно ясен и смел да каже, че спечелването на конкурса от тази компания – „Шеврон”, е именно за добив на шистов газ, макар че концесията е ясна – за добив на нефт и газ. Никъде не пише за шистов, нито пише, че ще се използват конвенционални методи и така нататък. Това, слава Богу, предизвика достатъчно дискусии в нашето общество.
Парламентарната група на ГЕРБ беше взела решение, че трябва да наложим мораториум. Поради тази причина в Народното събрание бяха поканени хора от инициативния комитет – миналата седмица, в петък, лично от председателката госпожа Цачева. Аз също присъствах на тази среща. Лично ги уверих, че има такова решение на нашата парламентарна група. Настроенията са такива, че искаме да наложим мораториум. Аз лично казах, че ще припозная предложенията на инициативния комитет и ще ги предложа в комисията.
Всяко едно решение на Народното събрание трябва да има времетраене, трябва да се знае колко време то ще действа. Когато беше тази тежка, инфарктна комисия във връзка с разискванията на проекторешенията и законопроекта на БСП, в хода на дебатите ни бяха предложени два варианта, аз ги пазя: единият – от инициативния комитет, където се казва, че това ще трае до внасяне на писмени предложения за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с изрични текстове за забрана; и от министерството, където се казва, че това ще трае до вкарване на текстове в Закона за околната среда и водите, където ще има ОВОС.
Защо ОВОС? Защото ако има нова методика (ние знаем, че в момента проучванията стават само по една методика, и добивът на шистов газ), Народното събрание не е достатъчно компетентен орган – всеки път да се събира и да преценява дали това е вредна или невредна методика. Това трябва да става от специалистите.
За жалост, в България имаше един лозунг, спомням си – като дете, „всестранно развита личност” – на Людмила Живкова, Бог да я прости. У нас има много всестранно развити личности, които са достатъчно компетентни да говорят по тази тема. Аз мисля, че не е така. Ние трябва да оставим на специалистите да кажат и в крайна сметка те да носят отговорността какво се случва и какво не.
Поради тази причина обясних – всеки може да погледне стенограмата от заседанието на комисията, че аз не мога да нося отговорност за това кой текст да внеса и кой да пренебрегна. Затова ги инкорпорирах в чл. 9 с „или”, като обясних специално, че на следващия ден ще има заседание на Парламентарната група на ГЕРБ, която по такъв много важен за обществото ни въпрос може да реши кое мога да оттегля в залата. Затова сложих „или”.
Няма нищо тайно, нищо задкулисно, нито пък познавам някого от тази фирма – „Шеврон”. Това беше моята логика, вложена в този чл. 9 – да инкорпорирам двата текста с „или” и парламентарната група да ме упълномощи със своето решение какво да се случи и дали в залата да оттегля част от него, или не.
Вече има решение на парламентарната група, на чието заседание дойде лично министър-председателят. Искам да припомня на народните избраници, че лично министър-председателят от тази висока трибуна, повдигайки се въпросът за шистовия газ и за „Шеврон”, каза, че ако има предложение за мораториум, той лично ще говори с народните избраници от ГЕРБ и ще се опита да ги убеди да се приеме този мораториум. Това всеки може да го погледне, ако не си спомня, в стенограмите на Народното събрание.
И това се случи, дами и господа. Вчера лично министър-председателят беше при нас. Нямаше нито един глас от народните избраници, който да защити тезата, че тази технология трябва да се прилага на територията на Република България, при условие че има и малкото съмнение, че може да се замърси околната среда!
След това решение аз оповестих в медиите, че на т. 9 лично в залата ще направя редакция.
Госпожо председател, искам да направя редакция на т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложение за редакция!
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ: Да, предложение за редакция по т. 9 от доклада, която да гласи: „настоящата забрана е безсрочна и важи за цялата територия на Република България, включително и акваторията ни в Черно море”.
С това искам да сложа край на спекулациите и интерпретациите. Аз разбирам, че от опозицията, като котка на мляко, се хвърлиха веднага да търсят варианти на задкулисни игри и какви ли не още работи чух по медиите, но аз Ви дадох най-простото обяснение, което наистина се случи в комисията и да се провери, като могат да се прегледат стенограмите. Това са фактите, това е изборът на ГЕРБ.
ГЕРБ показва за пореден път, че работи с гражданското общество и се вслушва в думите му. Това ще се случва и занапред. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги?
Господин Сидеров, дадох Ви думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз разбирам нервността на господин Николов, с която той обяснява претупването на това решение, което сега се оформя. Както виждаме, на коляно се дописват текстове, включително в пленарната зала. Всичко това говори за неподготвеност, господин Николов.
Не, Вие нямахте намерение да приемете забрана за шистовия газ, а го направихте под обществения натиск, след което направихте всичко възможно това да не бъде проекторешението на „Атака”, защото „Атака” за Вас е вече лоша дума. Е, не беше лоша дума, когато Ви подкрепяхме, а сега е лоша дума. Поне си го признайте, за да сте наясно и начисто.
Колкото до министър-председателя, който Вие цитирате като Скрижалите с десетте Божи заповеди – ами, той точно тук, на това място беше, когато аз говорих по тази тема преди Нова година. Нашето проекторешение вече беше внесено, а той се направи на разсеян и каза: ако в парламента има такова, ако разработи такова решение и го предложи, ние ще сме склонни да говорим.
То вече го имаше, само че беше от „Атака” и по тази причина не беше приемливо. И по тази причина Вие форсирахте бързо едно проекторешение за мораториум, което да бъде внесено от РЗС – Вашите нови партньори, да са Ви живи и здрави, и по този начин да неутрализирате действията на една политическа партия.
В крайна сметка за нас няма значение, казах го ясно, авторството или откъде ще дойде. Въпросът е кое е по-доброто решение. По-доброто решение е кардинално налагане за забрана и е това, което внесохме ние, а това, че Вие сега в крачка дописвате Вашето общо, компилирано решение с РЗС доказа неговата неподготвеност, доказва, че то е един полуфабрикат, който Вие набързо искахте да приемете, само и само да не е предложението на „Атака”. Добре, чудесно!
Сега с тази поправка, която се прави тук, по този начин се решава въпросът, но Вие пак я направихте под натиск, защото ако не беше моят натиск щяхте да си оставите т. 9, така както е, с отворената вратичка.
Винаги нещата стават с борба! Това е моето заключение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – няма.
Господин Николов ще ползвате ли правото си на дуплика?
Заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз нямам какво да признавам. Единственото, което искам да призная е, че нито с господин Сидеров, нито с господин Василев сме сядали, за да се разбираме за каквото и да е. Мисля, че от Инициативния комитет бяха там. Те могат да потвърдят нашите разговори и всъщност кое се доближава най-много до техните предложения, така че наистина внесеният проект за решение на господин Яне Янев беше най-близко до техните предложения.
Единственото, което господин Янев ме попита притеснен, наистина ли т. 9 ще я редактираме. И аз обясних преди малко, че ще я редактираме. Това е единствената ни среща с него.
Аз бих подкрепил и Вашето предложение, но обясних защо юридически според мен не е издържано и всъщност ние можем да отворим една голяма врата.
Не искам да влизам в полемиката кой първи, кой най-много е викал за това да не се добива шистов газ, въпросът е кой ще свърши накрая работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване са заявили желание народните представители, по реда на заявката – Петър Димитров, Иван Костов, Михаил Михайлов и Лъчезар Тошев.
Думата има господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за съжаление банките на Министерския съвет са празни по един действително изключително важен въпрос. Аз не мога да си обясня как в тази ситуация, при въвеждането на тази забрана, отсъства министърът на икономиката.
Господин Николов обясни технологията за приемане на решения в ГЕРБ и не, че това е новина. Това не е новина. Ясно е: дошъл е върховният, казал Ви е какво да направите и Вие го направихте.
Само че погледнете иронията на съдбата: министърът на икономиката в понеделник, тази седмица, дойде на заседание на комисията, за да заяви, че ако ние приемем тази за-бра-на, то е равносилно на това, което прави мафията – изстрел в сърцето, изстрел в главата и отрязване на главата.
И пътувам тази сутрин, вървя по улиците на България, и слушам от радиото как ГЕРБ е предложил забрана за проучване и добив на шистов газ. И се надявах много, че като дойда тук, в купчинката от материали ще намеря предложение за забрана. Предложение за забрана няма! Предложението е от други парламентарни групи. Предложението е от преди Нова година.
Протакаше умишлено обсъждането в Икономическата комисия и благодарение на представителите на онази малобройна група на Балкона, която на площадите се оказа многобройна, то влезе в понеделник в Народното събрание.
Кой всъщност е дръпнал спусъка при тази ситуация? Премиерът на България ли? Казвам го, като ползвам цитати от изказването на министъра на икономиката.
Една препоръка към депутатите от ГЕРБ – скъпи колеги, сложна работа е политиката! Разбирате, че не може в понеделник с елементарна манипулация да се опитате да изиграете протестиращите, ама елементарна манипулация! Казахте: „всичко приемаме, както сте го дали, така ще го изгласуваме!”. И казвате: „едно леко допълнение: това ще действа, докато се приемат промените в Закона за околната среда”.
Представителката на Министерството на околната среда и водите заяви, че законът е между първо и второ четене и още другата седмица ще внесат тези предложения. Преведено тази измама означаваше, че този мораториум, тези забрани ще действат ден до пладне. Просто, хей така Ви го казаха хората на излизане от залата: „С лъжа не може да се управлява един народ”! От тази гледна точка трябва да бъдем честни към хората. И в тази връзка аз се връщам към предложението, което се прави.
Първо, аз си мисля, че това вече не е мораториум. Трябва да сменим заглавието и то да бъде категорично: „За забрана”. Няма такъв мораториум. Мораториумът е за определен срок. Тук забраняваме проучването и добива на шистов газ.
Второ, аз не виждам защо не приемате предложението на „Атака”? Станете и обяснете в кои части то противоречи на тази забрана? Обратното – нормалната парламентарна етика и практика налагаше от двете предложения да се генерира едно, то да отчете добрите страни на едното и на другото и днес да го приемем. Защо не правим това нещо?!
И влизам в бисери на това, което ни е раздадено като предложение и което беше гласувано от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм:
„2. Забранява добива на шистов газ, газ от въглища или нефт от пясъци на територията на Република България.”
Огромна молба, като се почне от председателя на комисията: Господин Николов, кажете ми какво забраняваме? Добив от пясъци?! Кажете какво забраняваме? Това е подигравка с парламента.
Чета точка 3 – Вашият икономически министър го каза, не аз:
„Забраняват се теренни проучвания, които използват хидравличен удар”. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Да онемееш, глупости в декларациите на върховния орган на България. Какво правите?! Искате да ни орезилите, изобщо да ни свалите имиджа под нулата? И вместо сега да стоят тук представителите на изпълнителната власт, аз зададох въпроса и на комисията: къде е тяхното официално становище по тези предложения? Нямаме официално становище – дошли в неформално качество, за да гласуваме глупости.
Да не говорим за точка 9.
И свършвам с точка 10: „Контролът по прилагането на решението се възлага на Министерския съвет”.
Извинявам се, кой забърка цялата тази каша? Кой прие решението? Да не би парламентът да го прие? Нали го прие Министерският съвет! И сега на онзи, който създаде този проблем на България, ние му възлагаме контрола – огромно доверие. Вкарайте парламента, има си комисии, така че при всички случаи този контрол трябва да се прави и извън рамките на изпълнителната власт.
Аз Ви връщам към духа на реализма. Сега сте ентусиазирани, наковал Ви е вчера Вашият лидер и в единен строй ще гласувате за забрана. Но все пак звучи и другият въпрос: има предимства в наличието на шистов газ, ако го има в България. Най-болното място на българина е цената на светлото, цената на топлото. Слагаме сега тази забрана, без да казваме: „Абе, науката се развива, не се развива, не знам какво, обещали сме – прас, и толкова!”. Ама, ако това е против интересите на България?! Не бива така с лека ръка да се вземат наредени политически решения от висшия орган на държавата.
Затова Ви казвам, че политиката е сложна работа. Това не е като в казармата, където старшината Ви казва: „Е, тука удряте левия, там удряте десния и на този отдавате почест”. Не е това, така че дайте да се отнасяме сериозно към това, за което се говори.
Много добре звучи – енергийна независимост. Енергийна независимост ли! Като се освободим примерно от доставките на газ от „Газпром”, от „Шеврон” ли ще зависим? Коя българска фирма участва в проучванията и добива? Какво говорите?! Парите вместо в „Газпром” ще отиват в „Шеврон”, и ние трябва да сме щастливи, радостни и да казваме: „Само така, дайте да вървим напред!”.
Как е защитен българският интерес? Аз не разбрах, не го чух от изпълнителната власт, не го чух и тук.
Две думи само за това – говори се много, аз ще го кажа по-обикновено, по-популярно. Господин Волен Сидеров и господин Яне Янев подробно обясниха. Прави се един сондаж и в радиус от 1 километър правиш десетки или стотици други сондажи, през които изкарваш тази вода и газа заедно с нея. Десетки! Всичко това, за да бъде направено, идват тежките многотонни машини и омачкват земята и нейното плодородие, и изобщо унищожават земеделието. Какво прави Добруджа в тази ситуация, как си го представяте?!
Какво вкарваме под земята? Тук беше споменато и аз ще Ви спомена – вкарва се арсен, барий, кадмий, живак, който малко да ти попадне някъде, знаете какво предизвиква, водородни оксиди, въглеродни монооксиди, летливи – да не ги изброявам всичките, няма значение. Вкарвате ги под земята, половината от тях ги изкарвате с тези ветрилообразни сондажи в диаметър около 1 километър. Какво се случва с другата половина, къде отива, къде остава? Във водата ли ще се качи, в земята ли ще се качи, ще се втвърди ли? Изпълнителната власт воглаве с министър Трайков трябваше да обяснят на хората какво става с 50% от тази вода и отровите, които влизат с нея.
Втората стъпка – от тези множество кладенци, от които добиваме газ и изкарваме водата, половината вода излиза на повърхността. Какво я правим? Констатирано е, че над две хиляди пъти е по-висока радиоактивността в тази вода в някои кладенци. Какво я правим? Значи освен отровите, тя е и радиоактивна. Ние нямаме технология за прочистване. Или ще я държим някъде със заплахата да проникне във водата под земята, или ще я пратим към реките и към морето и ще убием и туризма. Ако това не е така, някой трябваше да застане и да каже: „Това са глупости, това не е вярно. Ето, има сериозни научни разработки и те казват, че това не е така”. Как ще бъде? Никой от изпълнителната власт и от доведените клакьори от изпълнителната власт не даде отговор на тези прости въпроси. Просто мълчат!
Тук се казва: „Аз не съм специалист”. Ние не сме специалисти, ние сме политици и ще защитаваме интересите на българите. И на нас трябва да ни бъде обяснено, а не тук да се правим на експерти.
Признавам си, че на въпросното заседание не бяха разсеяни съмненията за лични ангажименти на представители на изпълнителната власт. Нямаше го „Шеврон”. Кой го представляваше? Министър Трайков ли го представляваше? Кой, кой?! Защо онзи, който трябва да добива, го няма, а изпълнителната власт ни обяснява, че това е изстрел в сърцето, в главата, рязане на главата. Останаха съмненията за поети неформални ангажименти към тази компания, която на не малко места в света е обвинявана за корупция. Не че тя е вземала, а за това, че тя е давала, и тези неща останаха.
Подсилиха се тези съмнения от факта, че министър Трайков се опита за известно време да манипулира общественото мнение, като каза за филма „Газланд”: „Ама то е манипулация, не е вярно. Той е опроверган, това са измислени неща и те само манипулират хората”. В същото време в края на миналата година филмът получи наградата „Еми” – най-високата награда в Щатите за изключителни заслуги в документалното кино. Беше дадена на Фокс, който е продуцент на филма. Защо беше дадена? За манипулация, за това че е манипулирал американския народ? Отговорът на този въпрос спокойно можеше да бъде проучен, ако бяха дошли представители на „Шеврон”, ако имаше официално становище на БАН, а не отделно добре подбрани хора, ако имаше официално становище на Минно-геоложкия университет. Нямаше ги. Защо ги нямаше, и защо нямаше такова присъствие?
Две думи за това защо бързаме. Кое налага такова препускане? „Технологията е отработена и утре, ако не се закачим към нея, няма да поевтиним цената на топлото в София”. Така ли е? Точно обратното – дори „Шеврон” казва: „Ако сега започнем, след 10-15 години може и да има добив”. За какво бързаме? Само за едно просто нещо – някой да регистрира разкритие, да монополизира бъдещ добив на газ в България след десетки и стотици години. Кой му помага? Кой му помага – чужденци ли му помагат? Помагат му български политици!
Завършвам с това – казах го в комисията, казвам го и днес: поздрави за млада България! Това са хората, които идват. Това са хората, които най-вероятно ще направят съществени промени в българската политика. Това са хората, благодарение на които не беше допуснато приемането на ГМО в българското законодателство. Това са хората, които няма да допуснат и не допуснаха проучването и добива на шистов газ.
Рядко се е случвало в България народът да бъде срещу правителството си. Това е вторият такъв случай. Много се надявам българското правителство, управляващата партия, да си вземе поука от този случай и никога вече да не се изправя срещу българския народ.
Завършвам с това – аз лично и моята парламентарна група подкрепяме и двете забрани. Дори и най-лошата забрана е по-добра от разрешението.
Но пак повтарям, добрата технология според мен е от двете забрани да се генерира една забрана, да чуем мнението на изпълнителната власт по тези впечатляващи произведения на ума на някои хора и да не приемаме глупости в парламента. Заседанието действително е историческо – не за този парламент и не за депутатите, а е историческо за България. Малка е България. Няма къде да отстъпим. Зад нас е днешният ден, зад нас е утрешният ден, зад нас е цялото бъдеще на България.
Затова Ви призовавам към разум и действително да приемем работеща забрана за търсенето и добива на шистов газ. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах, господин Димитров, правите ли конкретни редакционни предложения към проекта на решението в доклада на Икономическата комисия.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че правя. Най-важното е заглавието да се смени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие критикувахте заглавието, т. 2, но нямахте конкретни предложения.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точка 2 и т. 3. Призовавам авторите на тези шедьоври да обяснят какво се крие зад тези думи – как не бива от пясък да добиваме шистов газ, как ще правим теренни проучвания с хидравлични удари. Какво да предложа? Може да се предложи да се коригира, ако има нещо, ама там, където няма нищо, какво да предложа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А т. 10 – за контрола?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Там предлагам категорично Комисията по околната среда и водите и Икономическата комисия да правят периодичен контрол върху изпълнението и спазването на мораториума.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Ако могат теб да те назначат, най-добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз оставам с убеждението, че понеже фирмата „Шеврон” е спечелила конкурса, заради това всички са против. Ако беше друга фирма, може би щяха да са „за”. Защо имам предвид това? Нека да поразсъждаваме. Пак казвам, концесията се дава за добив на нефт и газ. Нека да си припомним, че има една руска фирма, на която тя е дадена абсолютно по същия начин от тройната коалиция за добив на нефт и газ, които имат за проучване над 5 хиляди метра. Над 5 хиляди метра проучване!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Коя фирма?
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ: Всъщност никой не знае за нея. Защо? Защото в тройната коалиция абсолютно всичко беше потайно, потулено и по никакъв начин не се дискутираше. Защо знаете за „Шеврон”, защо знаете какво тя ще добива и по какъв начин, при условие, че те още не са си дали програмата? Знаете от нас. (Смях в блока на КБ.) Знаете от нас, защото в медиите беше разпространено именно от министрите какво точно се цели. Това е разликата между нас и Вас! Това е разликата. По този начин се повдигна обществена дискусия. Затова, споделяйки с инициативния комитет, те споделиха притеснения именно за тази руска фирма – всъщност няма ли тя да добива шистов газ. Защото много интересно – в един момент „Шеврон” ли е проблемът, или както ние искаме да забраним – методиката? Ние искаме да забраним методиката, независимо коя е фирмата. А тук се споменава само „Шеврон”, „Шеврон”, „Шеврон”. А иначе – единственият доставчик на газ за България, за съжаление, е „Газпром”. Ако „Газпром” иска да проучва шистов газ, може би със сигурност Вие ще се съгласите! Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да преместим България в Америка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, ще направя реплика, тъй като също присъствах на заседанието на Икономическата комисия. Вие изказахте доста неща, които буквално казано не са верни. Защо? Защото в Икономическата комисия най-странното беше, че имаше експертни становища от страна на експерти геолози, представители на Академията на науките, които казаха, че тази технология е с умерени рискове. В интерес на истината никой не е казал сто процента, че тя е безрискова. Ние се съобразихме и чухме фактите, които гражданските сдружения ни казаха и показаха. Демонстрираха ни места, където този метод се прилага в Европа и в света. Има конкретни проблеми. Затова ние, представителите на Политическата Партия ГЕРБ се съгласихме и съвсем категорично наложихме забрана за проучването и добива на шистов газ по тази технология.
Но интересно беше Вашето изказване – видите ли, какво значение има дали ще останем под зависимостта на Русия и Украйна, или на „Газпром”, след като де факто бихме били със същата зависимост с друга фирма, която концесионира природни богатства на България. Не мога да съглася, че зависимостта от един доставчик, какъвто е Русия, която зависи и от Украйна (дали ще бъдат в добри отношения), или пък от друга страна, е равнозначно, със съответни договорености на концесионер в територията на страната – с природни богатства, които са изключителна държавна собственост.
Що се отнася до политиката, тя е сложно нещо. Вие заедно с предходните политици ни показахте как на базата на този важен въпрос и тази тема яхнахте и гражданското общество. Всеки си го приписва в негова заслуга – един бил организирал подписки, друг – граждански сдружения. Кое е вярно? Недейте да експлоатирате този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Една кратка реплика към господин Димитров. Аз слушах много внимателно Вашето изказване и другите реплики.
Господин Димитров, още веднъж искам да разбера кой запали пожара? Тук се появиха много пожарникари да го гасят, но не ми стана ясно кой го запали. Моля да ми обясните още веднъж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Димитров, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Николов, този обяснителен модел втръсна на нас, на всички нормални българи. Кой е виновен – ЦРУ или КГБ? Едната част на пленарната зала – ЦРУ, другата част на пленарната зала – КГБ, а народът в общи линии ни ругае и не може да ни понася.
Става въпрос за интересите на България! Какво КГБ, какво ЦРУ?! Какъв „Шаврон”?! Какво значение има кой е?! Въпросът е, че Вие най-вероятно под политически натиск взехте това решение. На галоп го взехте! Сега гасите. Какво гасите?! Кой запали този пожар? Нали го запали Вашият Министерски съвет! Да не го е запалил Филан Кишията или да го е запалило КГБ?!
Дайте най-после в българския парламент да говорим като българи, тъй като казват – гънките на мозъка не си личат, но като ги няма, прави впечатление.
Господин Червенкондев, точно за това Ви казвам, че бяхте направили извадка от експерти, от удобно поканени експерти. Поканете институцията БАН, поканете институцията Минно-геоложки университет и те в писмен вид, в устен вид да си представят становищата.
Господин Червенкондев, същите клакьори, които сега са се ”пльоснали” пред Вас, бяха „пльоснати” пред нас, преди това пред НДСВ. Недейте да се опирате на експертното мнение на хора на килимче. Това е против интересите на България!
От тази гледна точка, простете ми, все пак не сме на по 12-13 години. В понеделник бяхте слепи, във вторник Бойко Борисов Ви събра, и Вие прогледнахте. Ами, всеки ден да Ви събира, за да ходите с широко отворени очи. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Господин председател, моля Ви да увеличите времето на Парламентарната група на Синята коалиция, тъй като, както виждате, има много желаещи да се изкажат.
Уважаеми господин председател, колеги народни представители, забелязвам лоша ескалация на настроенията и нагласите в Народното събрание. Вносителят каза, че рисковете не са уточнени и до уточняването на рисковете да се вземе мораториум. Науката се развива напред. Едни вещества се заменят с други, едни методи се подобряват и се правят безопасни и така нататък. Светът върви напред. И той правилно каза: „Докато окончателно се уточни каква е оценката”. Това беше предложението.
В залата това предложение ескалира. Тази все пак донякъде разумна позиция ескалира в пълна и тотална забрана, което според мен, е абсолютно неаргументирано, особено направено от хора, които предварително казват, както и аз ще кажа, че не са специалисти, не са експерти по въпроса и не могат да се произнесат дали това е за забрана, или не е за забрана. Откъде добихте тази увереност, аз не мога да преценя.
Искам само да кажа, че тезата – да се вземе институционално становището на Института по геология към Българската академия на науките, не на отделни хора – това е абсолютно правилно, и на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” – е предложение на господин Иван Иванов, направено в комисията: институциите да застанат зад оценката, а не определени професори.
Професорите и в здравеопазването, и в науката непрекъснато спорят по всякакъв важен за обществото тезис. Едни говорят едно, други говорят друго, но премерват позицията си като наука, когато се поиска мнението институционално. Институционално, чрез господин Иван Иванов, ние поискахме да се вземе това становище. Това становище не е взето. Сега тук всички се упражняват на тема, в която очевидно не са експерти. Колко са отровни, колко са вредни, как предизвикват земетресения. Аз не смея да кажа такова нещо, защото не знам как е, но бих повярвал на институциите.
Освен това наистина редно е да се вземе и становището на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на икономиката. Да застанат като институции и да кажат какво е отношението им точно към този метод. Защото технологията, която е описана в точка едно, всъщност може би набор от технологии за проучване и добив, която се прилага в България от 1950 г. насам – извършени са стотици сондажи по тези технологии. Стотици. Данните от проучвателните сондажи се съхраняват в Националния геоложки фонд. С тази забрана Вие рискувате може би да забраните това, което е вършено в последните 50-60 години, за да се създаде геоложката карта на страната, което според мен, е крайна недомислица.
Ето го простият въпрос, който трябва да бъде зададен на Минно-геоложкия университет и на Института по геологи: вярно ли е, че са правени проучвания по методите, така както за записани в точка първа на решението досега? Откога са правени и къде са данните, за да видим какво ще отговорят тези институти? Ако тази позиция е вярна, ще се окаже, че със задна дата забраняваме нещо, което технологически е правено в България в последните 60 години, което е абсолютно неразумно. Това от гледна точка на научните аргументи.
Второ. Въпросът за диверсификацията на доставката на газ е въпрос на националната сигурност на страната. Единствената криза, която България реално преживя вследствие на спиране на подаването на природен газ от Русия – видяхме как руския президент завърта крана за доставка на газ, е вследствие на прекратени доставки от Русия. Това е единствената реална криза, която ние сме преживяли и която е причинила съществени щети на страната. Пита се защо не трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добив на шистов газ? Не дали да добиваме, а дали изобщо имаме индустриална възможност да добиваме шистов газ сами? Вижте колко е съществен въпросът, погледнат от гледна точка на икономическата ни конкурентоспособност. В момента ние купуваме от Русия газ на стойност 420 долара на 1000 куб. метра. Четиристотин и двадесет долара на 1000 куб. метра! В страните, които произвеждат собствен природен газ, цената, като например в Щатите, е 99 долара на 1000 куб. метра. Четири пъти повече! В Русия сигурно е още по-ниска, и в другите страни, които добиват природен газ.
В този смисъл въпросът, който разглеждаме, е въпрос за конкурентоспособността на българската икономика и за сигурността на доставките на изключително важна енергийна суровина. Може ли този въпрос да се решава на коляно? Може ли да се решава от днес за утре? Не е ли редно наистина да се вземат становищата на институциите, да се преценят рисковете, тенденциите в развитието на науката и тогава разумно да се вземе решение, което да е в изгода на хората, на българските интереси?! Не в изгода на който и да било друг. Да не е решение, което да е нещо като баене на страховете на народните представители, а да е решение, съобразено с тенденциите в развитието на науката.
Ние живеем в риск. Не е вярно, че ние не живеем в риск. Когато се качвате в колата си, вие рискувате живота си. Когато се качите на влак – рискувате живота си. Като се качите на самолет, пак рискувате, разбира се, малко, умерено.
Пренасянето на петрол е силно рискова дейност. Виждате какви катастрофи са станали от разбиването на танкери. Силно рискова! Хората обаче продължават да пренасят петрол с танкери. Хората добиват петрол, включително под морското дъно. И продължават да живеят с този риск. Може ли ние, защото ни е страх от този риск, да приемаме иначе с безметежно съгласие риска да ни се диктуват условията, да бъде омаломощавана конкурентоспособността на българската икономиката и да бъдем държани за гушата за доставка на природен газ?! Ето, в момента пак няма договор за доставка на природен газ между България и Русия. Отново няма договор! Може ли това да се нарече отговорна позиция на управляващата политическа партия ГЕРБ?
Особено след направеното предложение за отпадане на точка девета, аз мисля, че тази ескалация на страховете на ГЕРБ, според мен премина всякакви граници и в никакъв случай не бива да бъде подкрепена, защото това е срещу интересите на страната, срещу развитието на техническия прогрес въобще. Такова решение на прилича на партия, която е за европейско развитие на страната.
И накрая не е ли неудобно на всички, които се накачихте на протестите за да отговорите на тези протести, отивайки дори не към техните умерени искания, а ескалирайки и отивайки отвъд техните умерени искания? Ами аз ако съм човек, който съм протестирал не защото сигурно разбирам точно детайлите от добива на шистов газ, а защото съм против правителството на Бойко Борисов, аз утре ще си намеря друга причина и пак ще протестирам! Тогава Вие пак ли ще взимате решение против националните интереси, когато някой ви принуждава да го направите? Как ще се разделят тези гласове на протестиращите между БСП и ГЕРБ – ГЕРБ, който застава до БСП в това последно предложение, което е очевидно, и останалите, които претендират, на мен не ми е ясно.
Мисля, че не е това въпросът, когато се обсъжда такъв жизненоважен за страната въпрос.
Призовавам Ви да бъдете благоразумни, да мислите логически, да не се подавате на страхове, да прецените рисковете и да изберете по-малкия риск. За мен по-малкият риск е България да знае има ли възможност да добива собствен газ на своята територия, което е много важно за националната сигурност или не трябва да знае, както искат сигурно тези, които са монополизирали доставките на природен газ в нашата страна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Реплика от господин Мутафчиев. (Ръкопляскания от СК.)
Втора реплика – от господин Казак.
Трета реплика – от господин Червенкондев.
Господин Овчаров, за изказване преди Вас са записани д-р Михайлов, господата Лъчезар Тошев, проф. Корнезов, Джевдет Чакъров.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин Костов, аз много внимателно Ви слушах и приех в началото едно Ваше предложение, че за да се премери рискът трябва да се вземе мнението на институти, на университетските хора, които се занимават с този проблем, за да се стигне до едно нещо, за което накрая Вие говорихте – институциите!
Но когато Ви слушах за риска, аз се обърках страшно много, честно да Ви кажа, включително за твърдението Ви, че виждате ли хората пренасят нефт и поемат този риск. По какъв начин, господин Костов, Вие преценихте, че именно добивът на шистов газ е по-малък риск отколкото пренасянето на нефт по Бургас-Александруполис или строителството на втора АЕЦ, против които проекти сте Вие и Вашата политическа сила? В момента Вие твърдите, че рискът за добив на шистов газ е много по-малък, отколкото строителството на АЕЦ „Белене”. Това излиза от Вашите политически позиции на политическата сила, която Вие представлявате.
Аз това нещо не мога да го възприема. Мисля, че трябва да има последователност в действията, когато предлагате нещо подобно. Нека да се направи, нека действа този мораториум, независимо, че мораториумът е нещо временно, както каза Петър Димитров. След две седмици може и да го няма и отново този проблем да стои пред българския парламент. Така, както имаше един мораториум, ако си спомняте от предишното Народно събрание за зелените площи и за временното строителство в Студентски град? Идете в Студентски град да видите какво става! Единственото, което не може да се прави, са само сделки. Защо? Защото мислим, че си свършихме работата. Не, не си свършихме работата! И сега ще е същото – свършено донякъде, но не с резултата, който очакват българските граждани за риска, за който те имат притеснения, а не за риска, за който един или друг политик счита, че е по-малък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, има три неща във Вашето изказване, с които аз не съм съгласен.
Първо – казвате, че няма официална позиция на БАН. Ами няма, защото БАН не е институцията, която може по такива частно научни проблеми да дава единно становище тогава, когато в самите научни среди няма единно становище и има спорове. Затова няма обща институционална позиция на БАН. Няма да има, затова не са Ви отговорили.
Второ – Вие казахте от 50 години се използва тази технология. Уважаеми господин Костов, дори и да е така, това не е критерий за това, че тази технология е безопасна. Вие знаете много добре, че с развитието на науката и научните открития се открива, че използване на дадена технология, която в миналото се е считала за безопасна, изведнъж се разбира, че тя е опасна за здравето и се забранява. Така че, това не е аргумент. Ако досега сме използвали тази технология при сондажи от 50 години, както казвате, за мен това не е критерий, че ние трябва да продължим да използваме. Ако нови научни доказателства и открития докажат, че тя е била вредна, толкова по-зле, ако сме я използвали тогава в миналото.
И последното нещо, с което не съм съгласен – опитвате се да подмените въпроса, използвате винаги като мантра термините „енергийна сигурност”, „енергийна независимост”. Не, господин Костов, тук по този проблем, по това проекторешение, въпросът не е за енергийната сигурност. Това е въпросът за здравето на българските граждани, които живеят в този регион! Това е въпросът за здравословната среда, в която ще живеят те и техните деца! Ето това е въпросът.
Аз си спомням, когато Вие бяхте министър-председател. Тогава имаше натиск да приемаме бежанци, албанци от Македония. Тогава някой можеше и на Вас да Ви каже: „Господин премиер, въпросът е за хуманитарното право, затова България да помогне.” Тогава имаше ли външен натиск, господин Костов, върху България да приеме? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но тогава Вие защитихте едни интереси, които сега не откривам по същия начин да ги защитавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика от господин Червенкондев. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Напълно сме съгласни и подкрепяме Вашата теза за енергийна сигурност и енергийна независимост, включително и за добиване на природни богатства от нашата територия. Да, но не на всяка цена. Естествено цената „екология и здравето на хората” е водеща пред каквато и да било енергийна сигурност.
Казахте, че няма институционално становище по конкретния проблем, а пред мен е становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, в което е направена една пълна оценка на риска при проучване на добив на шистов газ. Становището е внесено в Народното събрание. В него категорично се препоръчва на народните представители да се водят от принципа на предпазливостта при прилагането на този метод за добиване на газ.
Третото, по което бих искал да ви репликирам – казвате: ние се нареждаме и не гледаме към европейското становище и европейското развитие на страната. Напротив, нека да погледнем какво прави Франция, както казаха преди малко преждеговорившите. В Ирландия също добива на шистов газ по тази технология вече е напълно забранена. Тази тема в момента е отворена за Европейската комисия, за дирекциите за оценка на въздействието и ще бъде представена на Европейски парламент за наистина едно единно европейско виждане за развитието и добива на шистов газ по конкретната технология, не само в България, но и в цяла Европа. Практиката е очевидна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За дуплика, господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Господин Мутафчиев, въобще не съм говорил за АЕЦ „Белене”. Аз говорих специално по този случай, опитът да бъде разширена тематиката, е некоректен в един дебат. Трябва да вземете отношение, към това, което съм казал тук по тази тема, ако искате да бъдем коректни един към друг, защото Вие 10 години правите едно и също нещо по отношение на мои думи. Тълкувате си ги по някакъв начин, виждате си ги в някакъв контекст, след това се разправяте с този контекст и така нататък. Не го правете!
Защо съм оценил риска като по-малък? Аз не мога да оценя риска. Първо искам добре да стане ясна позицията ми. Аз не казвам, че това е безвредна технология, не казвам, че е установено, че тя е вредоносна сега или преди. Аз тези неща не мога да ги кажа. Въобще не знам откъде Вие сте толкова начетен, че ги знаете всичките тези неща. Сигурно сте чели много вестници напоследък. Само че от вестници не може да се напредне много.
Аз смятам, че изборът на огромната част от европейските страни в полза на проучването на възможности за индустриален добив на газ от шисти вероятно е взет като са съобразени аргументите на националната сигурност на страните. Само в една европейска страна има забрана – това е Франция, и сега върху отделни територии – Ирландия, доколкото аз знам.
Затова казвам: да питаме институтите на БАН.
На следващия въпрос – Вие казвате: „Не е поискано”. Има официално становище на Института по геология на БАН и то е, че рискът е умерен, тоест като за всяка човешка дейност. Това означава умерен риск.
Има официално становище, което не е взето предвид от Икономическата комисия, но ако трябва, може да се възложи ново становище. Може да се запита Минно-геоложкият университет дали са извършени и дали сега не се е оказало – след 60 години, че тези методи, които са приложени, за да бъде съставена геоложката карта на страната, са вредни? Може да бъде запитан, но какво ще отговори Минно-геоложкият университет? Вие не знаете, и аз не знам.
Това, за което ме опонира господин Червенкондев. Разбира се, че не на всяка цена. Откъде накъде на всяка цена?! И това не съм казал, и не мога да го кажа никога. Въпросът е, че Вие трябва да разберете, че съществуват тежки избори в политиката. Тежкият избор, например, е дали да има национална сигурност, като се разполага със собствени суровини и така се защитава националната конкурентоспособност и как се заплаща това. Това не е прост избор. В това съм абсолютно съгласен.
От друга страна, самото становище, което Вие прочетохте не казва „забранете метода”, а казва „предпазливо прилагане”. Формулата „предпазливо прилагане” Вие я зачерквате с това, което предложихте тук в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване – д-р Михайлов, заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Дискусията в началото имаше доста черни краски, защото беше като на партийно събрание от ранните години – след 40-те години, в които се заклеймяваше шистовия газ и компанията, която евентуално би правила проучванията.
Според мен, погледът трябва да бъде съвсем друг: имаме ли знания за това, което притежава България като природен ресурс, или нямаме знания? Защото знанието винаги прави един човек по-знаещ, защото знае какво се случва с неговата държава. Той може да взима решения. Именно тогава идва редът на политика – да се съобрази с експерта и да вземе това, което е важно и отговорно за държавата.
Цялата дискусия ми прилича малко на Средновековието – това, което са правили, когато са влизали другите, наречени ереси, са заключвали библиотеките и не са давали на тези, които искат нещо да разберат, слагали са катинарите и са казвали: „Тук не може да се влиза!” По същия начин се процедира в момента. Казва се, че шистовият газ е мръсна, лоша дума, зачертава се. Някои от изказващите каза, че тук до 20 години повече няма да става.
Има няколко книги и аз искрено ги препоръчвам на хората, които се интересуват от нови технологии и накъде отива светът. Това са книги на Томас Фридман „Светът е плосък”, а следващата е „Горещ, плосък и пренаселен”, в които се говори как се развива светът и къде отива в ХХІ и ХХІІ век.
Господин Димитров направи един лапсус, който може би не е лапсус, а може би е начин на мислене, защото той каза следното: „Днешният дан и утрешният ден е зад нас”. Аз не знам утрешният ден да е зад нас, защото утрешният ден това е да имаш информираност, да имаш нещо, което знаеш какво предстои на държавата.
Господин Костов тук каза нещо и аз ще го продължа. В Съединените американски щати в момента цената на газта е 118 долара, а в Русия, която естествено има най-големите природни богатства от газ, която произвежда огромни количества е 130 долара. С този паралел искам да ви покажа, че страните, които наистина имат собствено производство стават енергонезависими и всъщност това, върху което ние трябва да мислим – българският, малкият, средният бизнес в следващите години, дали ще издържи на тази висока цена на газта и диверсификацията, която е необходима на България – дали може да се случи, ако просто зачертаем това?
Сега няма да мерим мускули кой повече е за защита на природната среда – дали една партия, която ще поощри изсичането на скиписти е с екологична насоченост, или за това, че ще забрани проучванията. Защото, забележете, говорим за проучване. Никъде в света няма забрана за проучване. Във Франция проблемът е решен, защото има много силно ядрено лоби, в Швеция има много силно ВИ-лоби, по принцип и в скандинавските държави. Те са богати държави. Ние сме най-бедната държава в Европейския съюз, единствената държава, която имаме един-единствен доставчик на газ. Ние бутаме здравето на хората напред и казваме: „Това е важно, срещу това не можем да отидем”. Не, аз казвам – друго е важно! Важно е да гледаме напред, важно е да мислим екологично, но да мислим технологично и да мислим като политици, а не като експерти. Защото тук се приведе и случаят с взимането някога на бежанците, аз ще се върна и още по-напред – 1991–1992 г. (някои от хората са тук), когато се взимаше решението за Македония. Тогава съм участвал в тези неща, когато всички казаха: „Как така ще сме първите, които ще признаем Македония?” Да, но имахме сили, министър-председателят Филип Димитров го направи. Искаше се отговорност.
Така че това са нещата. Затова Ви призовавам да бъдем отговорни. Дебатът не е „за” или „против” „Шеврон”. Дебатът не е дали мислим по-екологично или неекологично! Дебатът е наистина за бъдещето на България, за енергийната сигурност на България! Това е големият дебат и аз мисля, че трябва да бъдем отговорни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че първо въпросът е точно за здравето на хората и за запазване на природата в България, защото това ни остава най-ценното, а след това ще говорим за енергийни зависимости, за ред други работи.
Така че подкрепям да вземем това решение, което се предлага.
Първо, да защитим природата и хората, а след това ще търсим кое е по-ефективно за енергийната ни независимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михайлов, първо, искам да Ви уверя и Вас, и господин Иванов, който спомена същото нещо и в комисията онзи ден, че едва ли не във Франция бил забранен със закон само добивът. Не, господа! Прочетете внимателно текста на френския закон, там пише: „Забранява се проучването и добивът на шистов газ, който използва технологията на хидравлично разбиване”. Проучването и добивът! Така че ние не откриваме топлата вода.
Второ, напълно съм съгласен с Вас, господин Михайлов, че ние тук трябва да се държим като политици, а не като експерти. Именно като политици трябва да се вслушваме – трябва да сме загрижени за здравето и за това, което иска обществото. Обществото и българските граждани, специално в тези региони от Североизточна България, които са пряко засегнати. Трябва да се вслушаме в техния глас, за това какво мислят те. Ако има и най-малкото съмнение, че техният живот, тяхното здраве, тяхното право на здравословен живот, природата, в която живеят и която ги заобикаля, е застрашена, ние, на първо място, като политици трябва да вземем съответните решения, а не като експерти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика, има ли? Няма.
Д-р Михайлов, заповядайте за дуплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Проблемът е в това, че ние както винаги в много от нещата се опитваме да се правим на по-католици от папата. В момента България става световния флагман на борбата, от това което чух аз, срещу шистовия газ.
Аз започнах със Средновековието и невежеството и наистина много ми прилича на това, където Ян Хус на кладата, събрали се там и хвърлят, когато той произнася прочутата реплика „Santa simplicitas”, една баба едвам се дотътрила да хвърли и тя една съчка. Това заклеймяване, което е срещу шистовия газ, за който бяха декларации и така нататък, за мен е нещо, което не мога да си обясня.
Аз съм доктор и не може никой от Вас да ме обвини, че не мисля за здравето на хората. Естествено, че това е най-важната ценност, която е дадена от Господ и природата и ние трябва да я защитаваме. Затова говорим за риск. Не може в целия свят да се правят проучвания, до нас на 40 км в Румъния се извършват, от Дунава на 40 км отсреща се извършват, в Турция се извършват, в Полша 2015 г. ще започне производство, в Канада, тоест светът върви наистина напред, ние защо трябва да казваме: „Не, това трябва да го зачертаем”. Ако наистина се окаже, че има проблем, нека да се произнесат, естествено, че всичко трябва да е с премерен риск и наистина трябва да се вземе решение. Тогава вече всеки един с отговорността си на политик трябва да гласува и за мен това е най-важното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз действително прочетох една публикация в уважавано френско списание, но благодаря на господин Корнезов, който днес ми предостави текста на закона. Като слушам Вашите разсъждения по една наистина доста специализирана тема си мисля, че след като Ахмед Доган е хидроинженер в България, нищо не пречи в това Народно събрание да има поне 20 души, които да са геолози, защото това го констатирам от разискванията.
Едновременно с това, понеже господин Петър Димитров, когато атакуваше, че се бърза с приемането на решението спомена, че явно се бърза, за да се освободи терен на фирми, които да заемат тези места, аз си позволявам да прочета това, което излезе в медиите и то преди един час. Позволете ми да Ви го прочета, че Министерският съвет вчера е взел решение – на фирмата „Ледербел БГ” да се предостави за проучване за находища за нефт и газ 7 хил. кв. км край Силистра по дълбоководен способ. Решението, след като е било одобрено, е коментирано, че спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на едно лице, което няма да спомена, за да не прави лично обяснение, и шеф на фирмата „Фронтиер” Красимир Георгиев. Знаете ли, че моите съмнения започват да прерастват в увереност, че се търси защита на корпоративни интереси.
Накрая ще кажа – честито на спечелилите, но си задавам въпрос: защо екологичните организации за тези 7 хил. кв. км край Силистар не провеждат същите митинги, както ги провеждаха за шистовия газ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Тошев, за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За мен вече е твърде късно да правя кариера на популист. Популизмът винаги се базира върху страха на хората, дори се разпалва този страх, и върху това се опитват да се извличат политически дивиденти. Много по-добре за нашето общество е, ако стъпим върху истината, така и вземането на решения ще бъде в добри ръце.
За какво става въпрос? В предишните изказвания се спомена, че технологията, която обсъждаме в момента, се прилага в България от 50 години, а може би и повече от 50 години, тоест имаме възможност да проверим, ако има някакви вредни ефекти дали има такива и какви са те. Каква е разликата между новото и това, което е било досега? Разликата е в налягането – 20 атмосфери досега и примерно 500 атмосфери по-нататък, ако започне това прилагане, всичко останало е същото, методът е същия.
Бих искал да попитам специално председателят на комисията Мартин Димитров и господин Валентин Николов: как в т. 2 на проекта за решение освен шистов газ са добавени газ от въглища или нефт от пясъци? По чие предложение влиза това разширяване на обхвата, тъй като то липсва, както в предложението на Волен Сидеров, така и в това на Яне Янев? Кой иска да забраним изобщо всичко това? На трето място т. 3 е едно безсмислие, тъй като теренните проучвания не могат да се извършват с дълбочинни методи и това трябва да отпадне.
Предлагам в т. 2 текстът „газ от въглища или нефт от пясъци” да отпадне, а също и т. 3 да отпадне.
Накрая, понеже нямаме много време, що се отнася до т. 9 независимо дали тя ще отпадне или не, когато в Закона за околната среда и водите се нанесат необходимите корекции, за да се покрие регламентирането на тази дейност, тогава автоматично с мълчаливо отменяне ще отпаднат и всички други предишни актове по същата тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Тошев, просто не е вярно, че методът е бил един и същ, както се е прилагал преди 50 години и се прилага в момента.
Така се стече моята житейска съдба, че в началото на трудовия ми път аз съм упражнявал няколко – преди да се насоча към правото, редки процеси. Една от тях е сондьор и това го пише в трудовата ми книжка, това е първата ми месторабота, в „Енергопроект”, по времето, когато бях още сондьор и съм работил като майстор-сондьор на дълбок сондаж на „Минпроект” в „Студентски град”. Бяхме стигнали на 700 м и непрекъснато имахме аварии, чупене на сондажния лост, заклинване и така нататък, поради което сондажът беше закрит на около 730 м.
Технологията, която е описана в проекта за решение на РЗС, защото да припомня, ако някой е забравил, че в момента всички Вие се упражнявате на база проекта за мораториум на РЗС. Технологията хидравличен фракинг по начина, по който тя би се приложила в България, защото палеозойските шисти, които се намират в Североизточна България са на дълбочина 5 хил. м означава, че трябва да бъде прокаран вертикален сондаж на 5 хил. м и на 5 хил. м да се направят хоризонтални разклонения по 1 км. Разберете, такова нещо в България никой, никога не е виждал и не е правил!
Затова аз казах, че ако допуснем прилагането на този метод на хидравличното разбиване означава да стреляме с руска ролетка и да не знаем какво ще се случи. Само че, когато белогвардейците са играли руска ролетка ефектът се е получавал на място, веднага, а в случая руската ролетка ще донесе до едни потенциални непоправими вреди за екологията на България и за здравето на хората в дългосрочен аспект, в продължение на десетилетия напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Василев, можете да попитате тези, които сега добиват природен газ по конвенционален метод, те ще Ви потвърдят, че използват хидравличния удар и в тяхната дейност за добив на конвенционален газ. В предложението на Яне Янев се предлагаше да се забрани използването на този удар и при конвенционалния газ, защото по-нататък се казва „в това число и шистов”.
Така че помислете точно какво предлагате и какво решение искате да вземем? Защото ние в момента добиваме природен газ вече около 30% от собствени източници. За това става въпрос.
И не е вярно, че не се прилага! Има една разлика в Полша, където са забранили да се използват други вещества от тези, които се прилагат в други индустрии, например в хранителната индустрия. Така пише. (Реплика от залата.) Така съм прочел, така пише – че те са взели такова решение по отношение на използваните вещества. Но иначе технологията се различава главно по налягането. Другите неща горе долу са сходни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Оставащото време на парламентарните групи е, както следва: ГЕРБ има 24 минути, Коалиция за България – 6,25 минути, ДПС – 20 минути, „Атака” – близо 18 минути, Синята коалиция – 3 минути, независимите народни представители – 12-13 минути.
Заповядайте за изказване, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, ще направя само предложения по текста от юридическа гледна точка. Така че няма да се изказвам, тъй като нямаме и време.
Първо, самото заглавие на решението – във връзка с новия текст на т. 9. Всъщност това не мораториум. Казаха го тук. Затова би следвало да кажем: „Решение за забрана върху ...”. Вместо „мораториум” да бъде „забрана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Такова предложение направи господин Петър Димитров, записано е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не си пиша авторство, господин председател. Той го направи в такава насока, но не много ясно.
Второ, имаме и други бележки, вижте т. 4. В нея има предвидени глоба – 100 милиона, и конфискуване на техниката и оборудването. Вие, господин председателю, сте юрист и знаете, че конфискуването или конфискацията всъщност е санкция по наказателното право, дадена в Наказателния кодекс. А в едно решение да слагаме „конфискация”, която за едно оборудване може да бъде за милиони, струва ми се, че прекрачваме рамките на правовата държава, затова не е законното.
Обърнете внимание на т. 6, моля поне народните представители, юристите, казано е: „без право на компенсация или обжалване”. Без право на обжалване?! Чакайте бе, хора! Това вече е противоконституционно. Има чл. 56 от Конституцията, знаете, има чл. 117 и ние не можем да не дадем възможност на правото на защита на някого, който може да бъде засегнат неправомерно. Как без право на обжалване?! Така че да отпадне „обжалване”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест да отпадне „конфискуването на техниката и оборудването” – т. 4.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Ако беше със закон, можем да го направим, но с едно решение как ще конфискуваме? Плюс това, по какъв ред? Кой е процесуалният ред, някой ще ми каже ли? С какво ще го направите – със заповед ли, с какво ще го направите? По реда на Закона за административните нарушения и наказания ли ще го направите?
Аз ще подкрепя и ще гласувам за това решение, както ще гласувам и за мораториума на „Атака”, но това решение юридически не е издържано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Движението за права и свободи ще подкрепи предложението за мораториум, защото на този етап на развитие на технологията за търсене, проучване и добив на шистов газ, за който няма безспорни доказателства за нейната безопасност, за здравето на хората, за почвите, водите и околната среда. Това е национално отговорното решение.
За съжаление обаче, отново сме свидетели на порочната вече практика подобни решения по въпроси с голяма обществена чувствителност да се вземат без обществено, дори без експертно, обсъждане, и то да се провежда постфактум, тоест в последствие. Така бяха взети решенията за приемане на законодателството за генетично модифицираните организми. Така се процедира при новия Закон за управление на отпадъците, между другото по който сега между първо и второ четене в резултат на общественото обсъждане, което се проведе впоследствие с всички заинтересовани страни, Министерството на околната среда и водите внася над 200 текста за промени по своите позиции според публикации в медията.
По този начин беше взето решението и по Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, за който все още не е късно да се обсъдят по-задълбочено нещата преди да се стигне до подобни ситуации.
Уважаеми колеги, това не са добри практики, това не са принципни позиции! Липсата на национално отговорна и водеща позиция на Министерството на околната среда и водите – нещо, за което се изказаха и колегите преди мен тук, за съжаление в процесите на обсъждане и дебати, е изключително осезаема, което е провокирано от решението на правителството през месец юли 2011 г. за даване на разрешение на „Шеврон” за търсене на шистов газ в Блок 1, Нови пазар, Североизточна България. В тези дискусии и позиции липсва водещата експертна и еднозначна позиция на Министерството на околната среда и водите. При това дори първоначално позицията на министъра на околната среда и водите – ще си позволя да Ви припомня, изразена публично пред медиите, беше, че страховете от въпросната технология са прекомерни и неоправдани и в българското законодателство има достатъчно гаранции за опазване здравето на хората и околната среда чрез процедури по Закона за биологичното разнообразие и Закона за водите в частта за разрешителни режими.
Впоследствие позицията еволюира и се стигна до изказване за необходимост от ОВОС още на етап търсене и проучване. Беше обявено, че е изпратено писмо до Европейската комисия с искане за становище, при все че ние сме транспонирали изцяло законодателството на общността в този аспект и в този раздел. В крайна сметка на 21 декември м.г. министърът обяви, че ще се прилага оценка на въздействие върху околната среда още на етап търсене и проучване за конкретния случай. Освен това тя предложи поправки в Закона за опазване на околната среда, за да се хармонизира и това да става. Стана ясно, че проучванията ще се обвържат и ще подлежат на процедури по одобрение и по още два закона, а именно по Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества, тъй като при хидравличното разбиване на шистовите скални пластове се използват химикали, и по Закона за подземните богатства в частта му за управление на отпадъците от минната индустрия.
Медиите ни информираха, по-точно информираха обществеността, за възложена задача от премиера на Министерството на околната среда и водите да проучи чуждия опит в тази област и да изготви доклад. На този етап нямаме никаква информация, не се чу нищо за изготвен такъв доклад. Ние нямаме такава информация. Аз считам, че беше редно това наистина да се случи и да има доклад на Министерството на околната среда и водите. Тогава и цялата тази картина би имала съвсем други нюанси.
Между другото трябва да се знае, че в едно от авторитетните научни издания в САЩ – списанието на Националната академия на науките в САЩ, се твърди, че при използването на тази технология има голяма вероятност от замърсяване на питейната вода с метан. Освен това в Ню Йорк е забранена посочената разработка във вододайните региони. Също така има информация, че самата Американска агенция за защита на околната среда прави в момента цялостно проучване на метода като докладът й ще бъде готов едва в началото на 2014 г.
Във Франция, както вече споменаха колегите, има наложена забрана като господин Казак каза за търсене, проучване и добив на шистов газ. В Австрия, поради не достатъчно доказана безопасност на въпросния метод, е взето решение за задълбочени научни проучвания за него в продължение на две години и едва след това ще се вземат съответните решения.
По всички тези въпроси наистина водещо място, водеща роля трябваше да има Министерството на околната среда и водите с експертна информация, която да бъде база за вземане на съответни решения, каквато нямаше, за съжаление, а дори имаше подценяване на гражданския израз на страховете на хората и на всички нас. Трябва да уважаваме гражданското общество и в това отношение аз като говорилите преди мен колеги поздравявам младите хора и въобще гражданското общество за активната им позиция. Трябва тук да получим максимална информация и никога не е късно всичко това, което в момента е инсуфициентно, недостатъчно като информация, да бъде проучено, за да имаме цялостна информация и научен доклад за посочения метод.
Надяваме се, че в бъдеще време всичко това би се получило, за да вземаме адекватни, националноотговорни решения за защита на нашите национални интереси и опазването на околната среда, но над всичко – да няма риск за здравето и за всички нас, които живеем в прекрасна България! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че аз не съм подписал нито законопроекта, внесен от Парламентарната група на Коалиция за България, нито останалите решения за мораториума. Не съм се включил в тази кампания по една елементарна причина: мислех, че всяка държава трябва да има достатъчно ясна информация за своите ресурси.
За съжаление това, което се случи през последните шест месеца, и информацията, която получих допълнително, ме накара да съжалявам, че не съм бил активна страна в целия процес.
Сега обаче искам да коментирам някои от нещата, казани от тази трибуна.
Първото е твърдението, че в България методът фракинг е изключително широкоизползван и едва ли не цялата геоложка карта на България е направена по този метод. Това въобще не е вярно! Методът не е използван. В България са използвани методи, подобни на фракинга.
Искам да Ви припомня един от крайно негативните примери за подобно използване, какъвто е извличането на уран чрез метода, ще го кажа на руски высчалачивание. При него в определени региони под земята се впръскваха химически разтвори под високо налягане, само че то беше в рамките на 10-20 атмосфери, а сега става дума за налягания, десетки пъти по-високи.
Искам да припомня тук, особено на ентусиастите отдясно, че именно тяхното правителство през 1991 г. спря производството на уран в България, а негативните последствия от това производство още не са отстранени.
Искам да Ви кажа и отново повтарям, че става дума за налягания 20-30-40-50 пъти по-ниски от тези, с които ще работим сега. Наистина ли мислите, че можем да рискуваме подобно нещо?!
Вторият аргумент, който тук беше широко размахван – цените на природния газ. Много моля колегите, когато правят подобни изказвания, първо, поне между себе си да уточнят числата и да казват едни и същи числа, а не разминаващи се с 50-60%. Второ, да уточняват за цени на какво става дума: на производство, на доставка, на пренос или сумарно? И трето, да уточняват мерната единица: дали става дума за 1000 нормални кубически метра, дали става дума за би ти ю, което се използва в Съединените американски щати и е коренно различно от това, което се използва в Европа.
Разбира се, радвам се, че най-после вдясно са оценили, че така наречените индустриални рискове съпътстват индустриалното развитие на нашето общество. Тези рискове обаче могат да се мерят. Има наука, която се казва „вероятностна оценка на безопасността”. Искам да попитам: кой и къде направи вероятностна оценка на безопасността на това, което искате да правите? И колко е тази вероятностна оценка? Ако искате да говорим за атомната централа, ще ви кажа: там тя е десет на минус шеста степен. Но колко е при фракинга? Колко е, на коя степен – на втора, на трета, на пета? Някой знае ли, някой правил ли го е?
РЕПЛИКА: Не.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не?! Ами, тогава накъде сме тръгнали?!
Още една бележка. България е добре проучена. Много добре се знае къде и какви са шистите – и в блока „Нови пазар”, и в Годечко, и кои при каква температура евентуално ще се запалят. Следователно не става дума за проучвания, защото такива са направени. Става дума за регистрацията на търговските открития.
Мислех, че „Шеврон” вече са успели да регистрират своето търговско откритие. Като гледам обаче плама и ентусиазма, с който сините се хвърлят да защитават продължаването на работата на компанията, очевидно не са успели. Много бързо беше завъртането на Бойко Борисов и управляващите и те изглежда не успяха да реагират.
Без да продължавам тезата с плашенето, искам да имаме предвид две много важни неща: едното е водата. Три са ресурсите, за които оттук нататък човечеството ще се бори, и първият, най-важният е водата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето на групата изтече.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, свършвам.
Първият е водата. Нашият основен ресурс е водоносният пласт в Добруджа. Вторият е земетресенията. Оклахома не е земетръсна зона в Щатите. Там преди три месеца се случи земетресение. Вранча е на 100-150 км оттам, където ще правим това.
И накрая, завършвайки, Комитетът по енергетика и търговия на Съединените американски щати на Конгреса на представителите до края на тази година ще има становище по добива на шистов газ по метода на фракинга. Европейската комисия ще има такова. Нищо не ни пречи да изчакаме тези неща, преди да бързаме и да бягаме пред вятъра. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Сидеров, имате думата за изказване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Интересно разположение на силите се получава при днешните дебати, които следя с огромен интерес, защото са изключително важни за България.
Какво се оказва? В крайна сметка, в момента, в който ГЕРБ взе правилна посока, вслуша се в гласа на разума и националния интерес и върви към решение, което ще бъде удовлетворително за българската общественост, изведнъж се появяват представители на така наречената десница, които с доста сериозна нервност започват да се противопоставят на съгласието, което се очертава. Очертава се парламентарно съгласие да приемем забрана за проучване и добив на шистов газ, което в каквато и да е форма е по-добре, отколкото нищо да не приемем. Тъкмо когато се очертава такова съгласие и сме на път да го приемем, се оказва, че определени критици на това съгласие започват да излагат аргументи, които всъщност не са аргументи. Тук с голямо внимание слушах и чух изказванията и на господин Костов, и на господин Иванов, и на еколога господин Тошев, да не забравяме, че той е председател на „Екогласност”, и на д-р Михайлов.
Ще започна с д-р Михайлов, от края, защото той е лекар и много добре знае какво означава хроничното заболяване. Ако някой негов близък или, не дай Боже, дете или роднина има заболяване на костен мозък, дали той ще пее същата песен – че не вижда рискове, или ще може да го убеди някой, че има рискове?! Не забравяйте все пак, че всеки от нас е човешко същество, когато говорим за опасности, които могат да се случат на българина, на български граждани. Много от тях нямат възможност за трибуна – обществена и публична. Много от тях и сега са болни от хронични болести и нямат възможност да се лекуват. Какво остава, ако нещо такова се случи на това население, голяма част от което живее много бедно в тези райони. Те просто ще си умират хей така и въобще няма да се разбере от какво са заболели. Следователно нека да подходим човешки, освен държавнически. Разбира се, много е добре да се подхожда държавнически.
Тук стигаме вече до другата част от линията на критиките да се приеме сега забраната.
Първо, господин Костов изложи една много спекулативна теза – не е убеден, че рискът е по-голям от риска от петролен разлив. Напротив, господин Костов, убеден сте и го знаете много добре!
Освен това всеки от Вас получава представителни средства, някои от Вас – в много големи количества. Можете да си поръчате експертна преценка, която да Ви покаже точните опасности от това да се проучва в България за шистов газ – нещо, което както вече се каза тук, не е правено досега, въпреки опитите за спекулация, че това се правело от петдесет години насам. Не, не се е правило от петдесет години и това също го знаете много добре!
Откъде тръгват опитите за тези спекулации, омаловажаването на риска от проучване и добив на шистов газ? Те тръгват от диригентската палка на човека, който тази сутрин се появи по една от националните телевизии, аз споменах сутринта за това. Господин Уорлик, американският посланик, който най-невинно и с много голяма разсеяност на три пъти на въпроса на водещия: „Вие да не би случайно да сте рекламен агент на „Шеврон” и знаете ли за опасността от проучване?”, повтаряше едно и също: „Аз, ако съм българин, ще искам да знам дали имаме запаси от шистов газ”. Ами за да го узнаете това, трябва да отровите почвата в Добруджа!
Тук застава въпросът за националната сигурност. Една много патетична фраза, която беше поставена от преждеговорившия господин Костов. Да, България трябва да има национална сигурност. Само че по време на неговото управление и следващите тя беше разбита – и службите, и военната ни отбрана. Всичко това беше разбито. В момента ние нямаме национална сигурност.
Да, България трябва да има енергийна независимост. Но нима господин Костов не беше този, който продаде или даде за без пари „Нефтохим” – най-голямата рафинерия на Балканите, на руска петролна компания и по този начин постави България в още по-голяма зависимост от руските енергийни корпорации?!
Аз си спомням, както тук господин Михайлов си спомня и се връща назад за Македония, и ще кажа две-три думи, защото тогава бях главен редактор на вестника. Спомням си и спора за Македония.
Нека да завърша с рафинерията „Нефтохим”. Президентът на „Сони” Акио Морита, който вече е покойник, беше в България – 1990-1991 г. Тук го посрещат едни жални политици, които казват: „Много сме зле, много сме бедни. Помагайте, дайте помощи!”. Президентът на „Сони” отговори: „Вие имате тази рафинерия, най-добрата на Балканите, която може да Ви храни, с която можете да бъдете износител. И се оплаквате, че живеете лошо, и искате помощи! Просто се засрамете, вземете се в ръце!”.
Същата тази рафинерия беше дадена на руска петролна фирма и в момента България е лишена от възможността да печели от това! (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
На демокрация, точно така. Да печели от това!
Преди известно време, когато стана дума за това, че там не се плащат такси, акцизи, каквото трябва, аз поставих въпроса и пред министър-председателя – ами върнете я обратно в български ръце! Защо трябва да бъде руска? Развалете договора, щом той не се спазва и я върнете в български ръце. Ето Ви приток от доход, сериозен доход, който ще помогне за просперитета на България.
Още един приход от сериозни пари може да има – от златодобива. Ние говорим за шистов газ, но всъщност това е темата за колонизацията на България! Проучванията и добивът на шистов газ бяха подготвени да бъдат дадени на една огромна световна корпорация, която разглежда света като територия, от която може да изсмуква печалба. Това не са антиимпериалистически думи – може би някой ще репликира, това е реалната картина на света в момента. Компании като „Шеврон” не ги интересува дали ще оставят пустиня зад себе си, дали златна Добруджа ще стане съсипана Добруджа.
Нас обаче ни интересува, защото си живеем тук, тук сме и тук ще ни погребват. Затова много ни интересува дали водата под Добруджа ще се отрови.
Доктор Михайлов се направи на разсеян и каза: „ако там се установи, че има водоизточник” – то е установено вече, има много сериозни, категорични данни, доказателства. Да, там има огромен водоизточник от сладка вода, който задължително, категорично ще се замърси и ще се отрови.
Накъде трябва да се наклони везната? Срещу хипотетично количество газ, което не се знае колко е, ние да отровим Добруджа?! Ние ще бъдем независими от Русия, което няма да се случи, защото нямаме толкова газ вероятно, обаче да си отровим земята и това да бъде свършен факт?!
След това да кажем: „Съжаляваме, унищожихме Добруджа, но бяхме длъжни да проверим, понеже така искаше господин Уорлик”. Господин Уорлик искаше и ГМО да внесем в България! Спомняте си това.
Този човек е лобист – аз съм го казал много пъти от тази трибуна. Този човек трябва да бъде изгонен от България, защото е лобист, той си има своята изгода. Само че защо трябва да играем по неговата свирка?
Спомняте си обществения протест за ГМО. По същия начин имаше протести, обществен натиск – да, тогава, слава Богу, правителството на ГЕРБ взе решение да не се допусне ГМО, за което американският посланик настояваше. Е, същият този посланик днес се явява лобист на „Шеврон”! Очевидно е, прозрачно е, пише му го на челото. Слава Богу, че сега ГЕРБ взема разумното решение – да не се поддаде на това.
Но ето, явяват се критици, които се наричат десни, които казват: „Ние трябва да сме енергийно независими от Русия, от ужасната Русия, на която продадохме „Нефтохим”. Ние не трябва да строим АЕЦ „Белене” в никакъв случай – това е смърт”.
Някои от десните партии превърнаха темата за АЕЦ „Белене” в своя идеологическа програма. Аз си спомням също така, понеже господин Тошев е от „Екогласност”, как през 90-те години същата организация по лобистки начин се бореше за затварянето на АЕЦ „Козлодуй”. В момента, в който ставаше въпрос дали АЕЦ „Козлодуй” да оцелее и вече беше ясно, че това е надеждна атомна централа, тези същите „еколози” (защото понякога еколозите играят много, много сериозни политически игри) бяха против АЕЦ „Козлодуй”. Обясняваха колко е опасна и как трябва да се затвори. Най-евтината енергия и до момента най-безопасната за България.
Вместо досега да построим още един реактор на АЕЦ „Козлодуй” и да бъдем наистина енергиен лидер на Балканите, правителството на Сакскобургготски позволи централата да бъде зачеркната. Вместо досега да беше построена още една централа, ние още водим спора – нужна ли е АЕЦ, или не, защото страшната Русия ще стъпи тук.
През това време американците си играят играта, а определени политици стават пионки в геополитическата игра. Това не е нищо друго, освен геополитическа игра между големи империи. Те играят своята игра, България става територия, на която я играят, обаче не е добре български политици да се включват в нея и да стават пионки.
Очевидно е, че Щатите и Русия си мерят шапките на българска територия. Да, добре, ние не сме голяма империя, но спокойно можем да водим суверенна и достойна политика, като кажем и на едните, и на другите: „Нашите интереси са такива и такива и ще ги защитаваме, запазвайки приятелски отношения”.
По отношение на енергийната независимост, чувал съм тази теза в последните 15-ина години да бъде дъвкана като дъвка, без никакви аргументи какво се предлага срещу това. Ние щяхме да внасяме газ от Туркмения, от Иран, от не знам си какви други източници, само и само да не сме били зависими от лошата Русия!
Тук някой цитира цени на природния газ, обаче в тази връзка ще спомена, че наскоро се появиха информации, че в Плевенско са открити залежи от природен газ – конвенционален, не шистов. Беше казано, че тези залежи ще ги разработва компания, дъщерна или свързана с „Шеврон”. При което, забележете, дами и господа народни представители, тя щяла да ни продава природния газ изгодно! Представяте ли си?
Добре, руският газ е руски, купуваме го от Русия. Тя наистина е монополист, може да си играе с цената. Но български природен газ, ние да го купуваме от американска компания или от която и да е друга, чужда, да си купуваме собствения газ и да се надяваме, че тази компания ще ни го продава по-евтинко, това за мен е перверзия! Ако наистина има залежи от природен газ в Плевенско и те са български залежи, трябва българска компания да ги обработва и те да не бъдат купувани от чужда компания!
Ето тук е играта, която остава малко на заден план. Никой досега не обясняваше – ако беше се случило това, „Шеврон” наистина да започне да добива шистов газ, ние ще купуваме от „Шеврон” този газ – нашия, собствен шистов газ, ще го купуваме от „Шеврон”! Нали така? И ще се надяваме „Шеврон” да ни го продава малко по-евтинко от руския?! Тогава ще излезе някой защитник, борец за енергийна независимост, и ще каже: „Ето, виждате ли, с 20 долара по-евтино купуваме от добрите американци, а лошите руснаци ни го дават по-скъпо”!
Тази политика на филия и фобия, на туркофилия и русофобия, беше прилагана през последните двайсетина години главно под външно влияние, главно под американско и английско влияние. Това е време да си го кажем, защото ние много често премълчаваме кои са били истинските двигатели на някои ходове в българската история.
Македония, господин Михайлов, да – Филип Димитров е велик, защото призна Македония. Е, и? Какво се случи след това? Сега, в момента Македония ни плюе в лицето. Сега в момента Македония ни нарича „татари”, „мръсни българи”, които сме я окупирали. С какво условие беше свързано признаването на Македония? С никакво. Слаб държавнически ход, който беше направен под натиска на един съветник на господин Димитров известен като Косьо Ми. Такъв беше тогава случаят с Македония. А този пък съветник работеше пак под американски натиск, респективно турски, защото такава беше политиката.
Признаването от България на Македония не донесе никакви дивиденти на държавата България. Уви! За съжаление, сега вече дистанцията ни позволява да видим, че това е било грешка. Трябваше да поставим условия, така както трябва да поставим условия за подкрепа в Европейския съюз и НАТО на държави, които се гаврят с нашето национално достойнство, изкривяват българската история и искат да ги подкрепяме. Е, не сме мазохисти!
Затова, когато се взема държавническо решение трябва да преценим кое е по-важното – да, национална сигурност, разбира се, че трябва да има. Енергийна независимост трябва да има, но най важното нещо е да си запазим земята и водата, както преди малко се каза. Следващите двайсетина години битката в света ще бъде за вода. И това са анализи на много сериозни хора, които вече могат да се видят и прочетат. Следователно, ние трябва да насочим усилията към стимулиране на алтернативни източници на енергия.
Тук се казва: от БАН не бяха поканени. Ами, съжалявам, обаче беше направен опит да бъде ликвидирана Академията, а сега се сетихме за нея и: „Дайте ни експертиза!”. Вместо да бъде унищожавана БАН, да бъдат унищожавани институтите, те трябва да бъдат стимулирани. Там трябва да бъдат налети пари, за да могат да работят върху алтернативни източници. Именно това е бъдещето, което се очертава пред нас, за което тук също се спомена.
Сериозните световни анализи сочат, че днешните конвенционални източници на енергия – нефт и газ, са на изчерпване. Трябва усилено да се работи за търсене на алтернативни източници на енергия; различни видове енергия, които не се изпомпват от земята, защото това вече приключва.
Нека да гледаме истински към бъдещето, да заложим на алтернативна енергия, да заложим на чистата си вода, на земята си, която ни храни и ще ни храни. За нас това е истинската национална сигурност. Останалото са геополитически сблъсъци, при които веднага си проличава кой на кога е креатура, кой кого го държат като агентура. Ние на това сме се нагледали. Дайте най-после да вървим към българския интерес.
Призовавам всички депутати да гласуваме за един от вариантите. Разбира се, най-добре беше да се приеме закон, но виждам, че поради политически инат управляващата партия не иска, защото предложението идвало от опозицията. И точно тук се разбира дали си принципен. Ако ще да дойде от най-омразната ти опозиция, щом е нещо разумно – приеми го. Тогава си личи дали си държавник, но все пак е добре, че макар и пожарно, бяха събрани депутатите от ГЕРБ и им беше казано да се съобразят с обществената нагласа.
Нека да пристъпим към приемане на това решение за забрана и след това да го прецизираме. Да прецизираме текстовете, които сега не са много добри, но в крайна сметка да имаме решение за забрана. Това е една победа на интереса на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Реплики? Няма.
Процедура – господин Николов.
ВАЛЕНТИН А. НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на база на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на времето до гласуване на т. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 154 народни представители: за 142, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
За изказване – народния представител господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! СДС и Синята коалиция никога не са били машина за гласуване, затова всеки един от нас ще гласува по съвест. (Шум и реплики в залата.)
Аз ще подкрепя мораториума и забраната по следните причини: против съм в България да се правят експерименти на наша територия. (Шум в залата.)
Беше получено официално писмо от Европейската комисия, за което никой не говори днес, а в това писмо се казва, че от тази технология има риск за подводните води, има риск и за водите на повърхността, има рискове от замърсяване. Това е казано по най-директния начин. (Шум в залата.)
Каквито и експертизи, който и да взима, откъдето и да взима, тези рискове са налице, само че кашата започна от това, че по една експериментална технология беше дадено разрешение на една компания, която и да е било тя, да прави проучвания в България без задължителен ОВОС. Оттук започна цялата каша. (Шум и реплики.)
Не стига, че технологията не е сигурна, ами се дава разрешение без оценка на въздействието върху околната среда и това постави в една изключително трудна ситуация, примерно, колегата Валентин Николов да ходи, да се обяснява какво правим оттук нататък, но правителството не трябваше да дава такова разрешение.
Оттук нататък: СДС беше против ГМО. Оттам започна тази битка. Тя беше спечелена докрай. На територията на България трябва да се случват само утвърдени технологии, за които знаем какви са рисковете. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Димитров.
Призовавам народните представители за още малко търпение.
Колеги, изказва се наш колега от трибуната на Народното събрание!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не мога да разбера какво е това трескаво бързане с тази технология.
В същото писмо на Европейската комисия ясно се казва, че търговското използване в Европа, в частност в България, на шистовия газ ще стане след години, тоест умната стратегическа позиция, за която никой не говори днес, е да изчакаме, да видим проблемите, да видим негативните ефекти. Какво е това трескаво бързане, не мога да разбера. Кой бърза така трескаво? Кого гоним?
Допуснем ли замърсяване, особено на водите, оттук нататък решаването на този проблем ще се превърне в бедствено положение.
Умната позиция на България, една малка страна с прекрасна природа – ние нямаме пустини, нямаме каменисти терени, няма места където безпроблемно да кажем, че можем да допуснем такъв риск, България няма такива територии, при това положение в момента е да се приеме мораториум, по-разумно е ние много внимателно трябва да проучим опита там, където се правят такива експерименти, защото ще дойде момента, когато тази технология ще стане безопасна или когато рисковете ще станат ясни. И тогава ние ще я приложим в България, защото добивът на шистов газ стратегически е нещо важно, но то трябва да става по безопасен начин. България трябва да добива безопасно шистов газ, защото диверсификацията на източниците също е нещо много важно.
България не може да бъде зависима от Русия. Аз знам, че много хора традиционно пазят тази зависимост. Това е традиционна позиция на левицата. Тази зависимост трябва да бъде намалявана и това наистина е въпрос на национална сигурност.
Надявам се тук да се обединим и Народното събрание да започне да работи за намаляване на тази зависимост. От който и да си зависим в такава степен, това е рисково и води до бедствия и кризи.
Но най-накрая искам да кажа следното нещо: ако позволим България да стане място за подобни експерименти цената може да се окаже твърде висока и никой разумен човек не би трябвало да е готов да я плати в момента. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз слушах внимателно Вашето изказване. Наистина Вашата позиция, както казахте, е умна позиция, изцяло съвпада и с позицията на Политическа партия ГЕРБ. Интересно е каква ли е другата позиция, която една част от Вашата група изповядва?
Вторият ми въпрос е, тъй като бяхме обвинени от страна на колегите отляво, че на заседанието на Икономическата комисия съвсем избирателно сме поканили само експерти, които са били удобни за нас, Вие като председател мисля, че би следвало да сте поискали становище от Академията на науките, както и от други експерти, които би следвало да бъдат безпристрастни. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Василев.
Отказвате се от реплика.
Ще ползвате ли правото си дуплика, господин Димитров?
Заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Макар че, колеги, ставаше въпрос за извънредно заседание, което трудно организирахме, всички важни страни бяха поканени.
Но тук има следния проблем – няма същинско становище на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Министър Трайков като човек, който е запознат детайлно с проблема, не смее и не може да каже, че тази технология е безопасна. Той не може да го каже. Аз неколкократно го попитах, и други колеги го попитаха. Никой не може да гарантира тази технология на този етап.
Същото важи и за Министерството на околната среда и водите. Никой от тях не посмя да каже, че гарантира за тази технология. Знаете ли, в живота, ако никой сериозен фактор, който би трябвало да носи политическа отговорност, за това става въпрос, не смее да гарантира една технология и да поеме риска от нея, съветвам и Народното събрание да не го прави. Няма никаква логика ние да направим това.
Искам още веднъж да Ви обърна внимание на следния въпрос. Има страни, които могат да си позволяват подобни експерименти. Имат безлюдни територии, където могат да правят такива експерименти. България няма условията да прави подобни експерименти. Затова ние, уважаеми колеги, независимо от коя партия сте, като стратегия трябва да се договорим помежду си тук да има национален консенсус – че на наша територия нямаме условия нито да пробваме с генно модифицирани организми, нито има условия да пробваме нова технология за добив на шистов газ, за която твърде много изследвания казват, че рисковете не са ясни и представлява опасност за здравето на хората. Нямаме условия да направим това!
Какво трябва да правим оттук нататък? Трябва да изучим много внимателно опита на страните, които правят подобни проучвания. Трябва да видим рисковете за човешкото здраве и трябва да следим новите технологии, които неминуемо ще дойдат, които ще бъдат много по-безопасни за добив на шистов газ.
Но най-нечестното, колеги, днес е, че едни дават разрешенията, но ги няма в залата. Няма ги хората, които са дали разрешението на „Шеврон”.
Освен тази забрана, трябва да се разберем – има една много похвална инициатива на господин Добрев, заместник-министър на икономиката, за задължителен ОВОС на всички подобни проекти. Нека това да е последният път, когато една компания, независимо коя е тя, получава разрешение за експериментални едва ли не опити без ОВОС. Това нека да е последният такъв случай. Оттам стана цялата каша, оттам дойде цялото обществено напрежение и всички проблеми, които видяхме. Съвсем нормално е да има обществено напрежение, защото хората се чувстват като опитни мишки. Дава се право без никаква сигурност – никой не желае да сложи своя подпис под такава сигурност, на определени хора да правят опити с България и с българските граждани. Това не може да се случва! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже слушах преждеговоривши, мога да Ви кажа нещо за СДС. Убеден съм, че колегите ще вземат правилното решение и че независимо от никого вземаме решения в интерес на България. Де да беше така с други парламентарни групи – де да вземаха и те винаги решения в интерес на България! Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Емил Василев има думата.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като вървим към приключване на дебата, ще направя един опит от името на вносителите, народни представители от „Ред, законност и справедливост”, да направя обобщение на днешния дебат и преди всичко да изразя огромното задоволство на РЗС, защото според нас стана действително много задълбочен и много стойностен дебат. Дай Боже, повече такива дебати в Народното събрание.
Ние сме изключително удовлетворени, че в течение на дебатите започна да се оформя консенсус между всички парламентарно представени политически сили да бъде подкрепен проектът за мораториум, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Благодаря за очертаващата се подкрепа предварително и на БСП, въпреки че ние като дясна партия имаме сериозни различия с тях по принципни въпроси, но очевидно когато става въпрос за национални каузи, дори диаметрално противоположни партии като БСП и РЗС биха могли да имат общ език.
Благодаря и на народните представители от ГЕРБ, които предварително, още преди днешния дебат, обявиха своята подкрепа в аванс за проекта за решение на „Ред, законност и справедливост”.
Уважаеми колеги, ние винаги сме били вашите най-яростни критици, но очевидно и в този случай, когато става въпрос за национално отговорни каузи, тежките политически битки, които водим с Вас, не могат да бъдат причина да не се обединяваме около каузи.
Благодаря също така и на господин Сидеров. Аз уважавам проекта на „Атака”, защото в края на краищата и законопроектът на БСП, и проектът за мораториум на „Атака”, както и този на РЗС практически почиват върху общи мотиви. Това е самата истина и всичко опираше до формулировки.
Уважавам мнението на господин Корнезов, изключително уважаван от мен юрист. Действително Вие имате Вашите аргументи този въпрос да бъде разрешен със законопроект, но може би на един по-късен етап, господин Корнезов, защото законът по принцип урежда трайно определен вид обществени отношения. На този етап обаче, когато и в рамките на днешния дебат стана ясно, че има прекалено много неясни неща във връзка с тези обществени отношения, както и във връзка с технологията, евентуалното законодателно уреждане на въпроса според мен ще бъде прибързано. Пък и Вие сам признахте, че биха се наложили промени в редица действащи закони, а самата законодателна техника не позволява чрез такъв законопроект като внесеният от Вас да бъдат наложени промени – примерно в Закона за опазване на околната среда или в Закона за водите, и прочее закони.
Благодаря на господин Мартин Димитров, тъй като първоначално в „Ред, законност и справедливост” останахме с впечатление, че партиите от тъй наречената стара десница са категорични противници на идеята за мораториум върху проучването и добива на шистов газ. Господин Димитров ме убеди, че това не е така, и всичко това много ме радва.
Накрая искам да направя едно предложение по отношение конкретния текст на проекта, който е предложен от РЗС. Действително той претърпя редакционни промени в ресорната Икономическа комисия. Те бяха наложени от господин Николов и аз съм убеден, че това беше направено изцяло с добра воля. Оценявам това, тъй като Вие искахте максимално да съобразите и мнението на гражданските организации. В действителност в един момент в точка 9 се получи нещо, което включително и нас в РЗС силно ни притесни. Даже признавам, че вчера обсъждахме варианта сами да оттеглим нашия проект за мораториум. Радвам се, че днес пък Вие преразгледахте позицията си по точка 9, тъй като евентуално чрез налагане на задължителен ОВОС в Закона за опазване на околната среда по отношение на такива сондажи за хидравличен фракинг имаше възможност фактически мораториумът да бъде отменен. При това положение тази опасност вече отпада.
Аз обаче считам, и с това приключвам моето изказване, че може би по-добрият вариант е точка 9 от нашия проект изобщо да отпадне. Това е моето предложение, госпожо председател, тъй като беше на два пъти прередактирана. Но погледнете, колеги, ако точка 9 отпадне и съответно се преномерират следващите две точки, всъщност останалата част от текста, предходните точки от 1 до 8 дават едни достатъчно сериозни гаранции, че действително няма да има проучване и добив на шистов газ в обозримо бъдеще или поне дотогава, докато технологиите дават абсолютни гаранции за правата и интересите на българските граждани.
Уважаеми колеги, политиката е общественият интерес, а политиците са хора, които трябва преди всичко да загърбят личния си интерес и да работят за интереса на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
Вие сте прав, че в някои от предходните точки се съдържат забрани за проучванията по този метод на територията на Република България, но в последното предложение на господин Николов се съдържа допълнението „включително и за акваторията ни в Черно море”.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги отляво, ще бъда много кратък. Радвам се, че българското Народното събрание стигна до това решение и че точно в този му вид – като мораториум, това решение е най-правилното според мен.
Благодаря за изказването на господин Василев, но понеже той натърти няколко пъти за законопроекта на РЗС, искам да му припомня, че там стоят подписите не само на народни представители, причисляващи се към Партия РЗС, а примерно на колегата независим народен представител Валентин Николов от Добрич, на Кирил Гумнеров, моят също. Това беше общо дело.
Радвам се, че ще приемем този мораториум и ще успокоим хората.
Искам обаче да стане ясен още един въпрос. С подобни действия, с подобни реакции след предизвиканата обществена реакция, ние действително предизвикваме напрежение в държавата. Мисля, че след яростната защита на някои народни представители отдясно на добива на шистов газ, дали не трябва някои хора да влязат в режим на връщане на обещания и на връщане на пари?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Корман Исмаилов даде заявка за изказване.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Тук от тази трибуна на няколко пъти чухме изказвания, че политиката е много трудно дело и занимание. Аз не мисля така, защото когато имаш ясни цели, идеи и намерения и добри цели, идеи и намерения, когато използваш добри процедури и прозрачни средства, за да ги постигнеш, нещата се случват.
Стана ясно на всички, че народното представителство не разполага с нужната експертиза. Тъй като темата е точно такава – технология за добив на шистов газ чрез фракинг или чрез хидравлично разбиване, тук трябва да се изкаже сериозно българската научна общност. Ние не можем да вземем експертно решение.
Какво правим в тази ситуация? Ние налагаме забрана, тъй като не можем да формираме ясно и точно мнението си – дали тази технология е безвредна и безрискова за българската природа, за гражданите, територията и така нататък.
Изцяло подкрепям решението, което сега ще вземем, но ми се искаше то да бъде много ясно и категорично. За мен всичко се съдържа в т. 1 и в т. 4 на това решение. Доколкото останах с впечатление – това е мое убеждение – аз не мога да гласувам доверие точно на тази технология. Ако има друга безвредна технология, по това ще се изкажат българските учени, а ние тук ще формираме мнение евентуално тази забрана да може да бъде вдигната.
Ще подкрепя това решение.
Предлагам чисто процедурно решението да бъде от точките 1 и 4, а останалите да отпаднат, тъй като там има други излишни неща, които се преповтарят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратък. Имаме редакционно предложение.
Дебатът, който се проведе в Народното събрание, беше достатъчно задълбочен и с много политически окраски. Убеден съм, че този дебат ще продължи и в Европейски парламент, тъй като тази тема не може да бъде единствено и само ограничена в една страна. Това е трансграничен проблем. Мога да дам за пример ситуацията, в която се намира конкретно България. Ние в момента имаме консенсус за пълната забрана на проучването и добива на шистов газ по описаната технология, за която не е доказано, че е 100% безвредна, носи екологични опасности и риск за здравето на хората в тези територии. Но тази тема засега не е затворена и в нашата северна съседка – Румъния. Ако тези проблеми не бъдат разрешени или забранени в Румъния, ние можем да изпаднем в ситуацията, че България забранява, а Румъния разрешава, като се правят едни и същи проучвания на една и съща територия с едни и същи опасности, с което ще бъдат застрашени нашите национални интереси.
Този въпрос вече е поставен в Европейската комисия и Европейски парламент на базата на обективни и сериозни експертизи от експерти от Европа и цял свят. Убеден съм, че ще вземем правилното общо европейско решение.
На базата на дебата и на базата на фактологията, която бе показана по време на обсъждането, се видя, че българското правителство продължава своята национална отговорна политика. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.) Министърът на икономиката и енергетиката като ресорен в тази сфера се стреми към подобряване на енергийната независимост на страната, подобряване на националната сигурност, като търси диверсификация на енергийните доставки. Доказа се, че българското правителство е широко отворено и има голяма чуваемост към гражданските сдружения и когато имат основателни притеснения, те се вкарват на обсъждане и се вземат под внимание.
Като предложение по Проекта за решение ще предложа процедурно в т. 2 да бъде доуточнено, че става въпрос за забрана на добива на шистов газ, газ от въглища или нефт от пясъци на територията на Република България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Газ от въглища или нефт от пясъци” – има предложение да отпадне.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз предлагам да се допълни с „технологии, описани по т. 1”. Трябва да стане ясно, че тази технология, за която не е доказано, че е изцяло безвредна, ще бъде забранена изцяло при каквито и да било добиви. Да се допълни: „технологии по т. 1”. (Независим народен представител иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трима независими народни представители вече говориха. Има още време, но е казано „до трима народни представители”.
Има ли желаещи за изказване от парламентарните групи? Няма.
Дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложенията за отпадане на текстове.
Преди това имаме първи Проект за решение по доклада на комисията.
Поставям на гласуване Проект за решение за налагане на мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на Република България, № 154-02-93, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 172 народни представители: за 49, против 11, въздържали се 112.
Предложението не е прието.
Преминаваме към решението, подкрепено от комисията съгласно предложение на същата в доклада, да бъде приет Проектът за решение с направените предложения от народни представители в залата.
Господин Корман Исмаилов предложи да отпаднат т. 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11.
От аргумент за противното следва да остане мораториумът с т. 1 и 4.
Гласуваме.
Гласували 162 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
Направено е предложение в заглавието на решението от народните представители Петър Димитров и Любен Корнезов, вместо „решение за мораториум” да бъде записано „за забрана върху прилагане на технологията” и така нататък.
Подлагам на гласуване предложението вместо „мораториум” в наименованието на решението да се чете „забрана”.
Гласували 178 народни представители: за 138, против 12, въздържали се 28.
Предложението е прието.
По отношение на т. 1 няма постъпили редакционни предложения.
В т. 2 има две редакционни предложения.
Първото е на народния представител Лъчезар Тошев, който предлага точката да добие редакция „забранява добива на шистов газ на територията на Република България”, от текста на комисията да отпадне след запетайката „газ от въглища или нефт от пясъци”. Така ли е, господин Тошев?
Гласуваме.
Гласували 171 народни представители: за 142, против 5, въздържали се 24.
Предложението е прието.
По отношение редакцията на т. 2 постъпи предложение от народния представител Диан Червенкондев, който предлага текстът, който остава след нашето решение „забранява добива на шистов газ” да бъде допълнен с израза „с технологията по т. 1”. Има се предвид конкретната технология, за която става дума в т. 1.
Гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 139, против 20, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Народният представител Лъчезар Тошев е направил предложение да отпадне цялата т. 3, която забранява теренни проучвания.
Гласуваме.
Гласували 168 народни представители: за 29, против 29, въздържали се 110.
Предложението не е прието.
По т. 4 има постъпило предложение на народния представител проф. Корнезов, който предлага второто изречение да отпадне. То гласи: „Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 млн. лв. и конфискуване на техниката и оборудването”.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да отпадне само конфискацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 млн. лв.” Да отпадне „и конфискуване на техниката и оборудването”.
Повтарям, по предложение на народния представител господин Любен Корнезов, в т. 4, изречение второ след отпадане на „и конфискуване на техниката и оборудването”, второто изречение трябва да гласи: „Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 млн. лв.”.
Гласуваме.
Гласували 170 народни представители: за 138, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.
По т. 6 е постъпило предложение от народния представител проф. Корнезов, който предлага изречението да приключи „без право на компенсация”, като отпадне текстът „или обжалване”.
Гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 157 народни представители: за 140, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
По точка 7 и 8 няма предложения.
По реда на постъпването по точка 9 е постъпило предложение на народния представител Валентин Николов.
Предложение за отпадане на точката е постъпило от Емил Василев, който оттегли това свое предложение.
Припомням предложението на народния представител Валентин Николов – вместо редакцията на точка девет по доклада на комисията да бъде записано следното: „Настоящата забрана е безсрочна и важи за цялата територия на Република България, включително и за акваторията ни в Черно море”.
Режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 158, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Постъпи предложение от народния представител Петър Димитров – точка десет, която в момента по доклада на комисията гласи „контролът по прилагането на решение се възлага на Министерски съвет”, вместо „Министерски съвет” да бъде записано „контролът по прилагане на решението се възлага на Комисията по околната средата и водите и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм”.
Моля, гласувайте предложението относно контрола по прилагането на настоящето решение.
Гласували 168 народни представители: за 41, против 29, въздържали се 98.
Предложението не е прието.
Остава да гласуваме цялото съдържание на решението за забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на Република България, така както е предложено по доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм с приетите от нас решения по постъпилите в залата предложения на народни представители.
Моля да гласувате.
Гласували 175 народни представители: за 166, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.) Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, убедена съм, че с общи усилия постигнахме приемлива редакция на въпросното решение.
Преди да закрия настоящето пленарно заседание, искам да припомня, че съгласно приетото от нас по-рано днес решение, утре в 10,00 ч. ще бъде пряко предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио тържествената клетва на избраните за президент и вицепрезидент на Република България господин Плевнелиев и госпожа Попова.
Молбата ми е, народните представители да заемат местата си в пленарната зала до 9,55 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,41 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов
Секретари:

Пламен Нунев

Митхат Метин