Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа членове на Конституционния съд, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, дами и господа народни представители, Ваши превъзходителства, уважаеми гости!

Откривам пленарното заседание на Народното събрание с точка първа от дневния ред:
ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НОВОИЗБРАНИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ И ОТ НОВОИЗБРАНИЯ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МАРГАРИТА ПОПОВА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Съгласно решението на Народното събрание от 18 януари 2012 г. тържествената церемония се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Каня в пленарната зала на Народното събрание новоизбраните президент и вицепрезидент на Републиката господин Росен Плевнелиев и госпожа Маргарита Попова. (Ръкопляскания. Всички стават.)
Моля да заемете местата си в ложата за специални гости. Заповядайте.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости на церемонията! Позволете ми да припомня следното решение на Централната избирателна комисия:

„РЕШЕНИЕ
№ 1458-ПВР от 1 ноември 2011 г. относно обявяване на окончателните резултати от изборите за президент и вицепрезидент на Републиката и имената на избраните президент и вицепрезидент на Република България, обнародвано в „Държавен вестник”,бр. 86 от 3 ноември 2011 г.

На основание чл. 93 и чл. 94 от Конституцията на Република България, чл. 26, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 256 от Изборния кодекс и Решение на Централната избирателна комисия № 1349-ПВР от 26 октомври 2011 г. Централната избирателна комисия

РЕШИ:

1. Обявява за избран за президент Росен Асенов Плевнелиев.
2. Обявява за избрана за вицепрезидент Маргарита Стефанова Попова.”
В изпълнение на чл. 96 от Конституцията на Република България президентът и вицепрезидентът следва да положат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията.
Съгласно чл. 257 от Изборния кодекс новоизбраните президент и вицепрезидент полагат клетвата три дни преди изтичането на пълномощията на действащите президент и вицепрезидент. Те встъпват в длъжност от деня на изтичане на пълномощията на действащите президент и вицепрезидент.
Господин Плевнелиев, заповядайте на трибуната.
Моля Ви пред Конституцията на Република България да повтаряте клетвата след мен. (Всички стават.)
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания. Президентът целува кръста и ръка на Патриарх Максим.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви да подпишете клетвения лист. Заповядайте. (Президентът подписва клетвения лист. Ръкопляскания. Председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Георги Пирински поздравяват президента Росен Плевнелиев.)
Госпожо Попова, моля, заповядайте на трибуната и пред Конституцията повтаряйте клетвата след мен.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ МАРГАРИТА ПОПОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания. Вицепрезидентът целува кръста, прекръства се и целува ръка на Патриарх Максим.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви да подпишете клетвения лист. Заповядайте. (Вицепрезидентът подписва клетвения лист. Ръкопляскания. Председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Георги Пирински поздравяват вицепрезидента Маргарита Попова. Звучат химните на Република България и Европейския съюз.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Плевнелиев, имате думата да произнесете слово пред Народното събрание на Република България.
Заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин президент, уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми господин председател на Конституционния съд, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители, уважаеми вицепремиери и министри, скъпи сънародници! От мое име и от името на вицепрезидента Маргарита Попова благодаря за доверието! Осъзнавам голямата лична отговорност и тази на институцията. Ще бъда президент на всички български граждани независимо от религия, етнос и политическа принадлежност. Ще отстоявам надпартийността на институцията. (Народни представители от Парламентарната група на партия „Атака” прави държат плакати: „Плевнелиев –„избран” с измама”.)
Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на интернет страницата на президентската институция. Нещо повече, ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност на свършеното. Защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формиране на активно гражданско общество в България. Ще съдействам за отваряне на институциите към хората, защото важните проблеми на България трябва да се решават от парламента, от правителството, от президента, но с активното участие и пред очите на хората.
Днешната церемония е в духа на българската политическа традиция и приемственост. Затова си позволявам да се обърна към всички демократично избрани досега президенти на Република България.
Уважаеми господа президенти Желев, Стоянов, Първанов! Вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на институцията в страната и по света. И аз Ви благодаря за това! (Ръкопляскания.) Сигурен съм, че ще продължите да работите заедно с всички нас за една по-добра България, защото да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза!
Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на модерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата.
Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компетентен и да си свърша добре работата. Ще работя за националния интерес и благоденствието на всички българи.
Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт, а за да търся и намирам решения по важните проблеми на страната. Ще бъда по-различен политик и лидер. Няма да участвам в политически интриги, няма да разделям, няма да преча! Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съзнавам, че поемам Президентството в трудни времена, когато държавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, породени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от икономическа, финансова и дългова и е най-тежката криза от Втората световна война насам. На изпитание са подложени не само оцеляването на националните икономики, но и обединена Европа. Това е не просто поредната циклична икономическа криза. В тези бурни времена се променя световният ред. Утвърждават се нови глобални и регионални играчи. Драматично се променя начинът, по който работим, пътуваме, комуникираме, живеем.
Кризата е не само заплаха, тя е и възможност. От действията ни сега зависи как ще изглежда нашата страна след десет години. Трябва да вземем трудни и отговорни решения и ясно да си дадем сметка, че бъдещето на българския народ зависи от способността на всички, които са натоварени с управлението на страната, да мобилизират целия потенциал на нацията и да го насочат в правилната посока.
Въпреки макроикономическите успехи България остава най-бедната страна в Европейския съюз. Заплатите са ниски. Много българи, особено пенсионерите и хората в селските райони на България, живеят в бедност. Трите най-изостанали региона на България са най-изостанали и в Европа.
С две думи България не е в средата, а е на дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени. Нужна ни е енергията на всеки един от Вас. Тя не може да бъде пропилявана безцелно в политическо противопоставяне. За мен силна, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза – кауза да служим, да дадем най-доброто от себе си, да пожертваме лични интереси, да загърбим политически пристрастия. Силни сме само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел.
Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и от политическите сили. Най-страшният дефицит на една нация е дефицитът на бъдеще. Не можем да допуснем това! Правителствата трябва да се сменят – да, те се сменят на четири години, но България не може да започва всеки път от нулата!
Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента, но това, което „България 2020” предлага, е не просто консенсус, а съгласие около дългосрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията.
Моята кауза е – ако искате, нека да го кажа в прав текст – аз имам кауза: България да се превърне в средно богата европейска държава с развити региони с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспективи за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 г. Затова, въпреки трудностите, не можем, не бива да мислим и да говорим за оцеляване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 г.
Затова въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия било то в областта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.
Ето как виждам България през 2020 г.
- Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за Европейския съюз. През 2020 г. да е не по-малко от 60%.
- Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света. През 2020 г. сме в топ 50.
- Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка от средната за Европейския съюз. През 2020 г. сме стопили тази разлика до два пъти.
- Сега производителността на един работник в България е едва 42% от средната за Европейския съюз. През 2020 г. производителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%.
- Сега България изнася зърно. През 2020 г. изнасяме храни.
- Сега Българските държавни железници са пред фалит. През 2020 г. високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България към Европа с 200 км в час.
- Сега академичната и научната общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната. През 2020 г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
- Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 г. През 2020 г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от това.
- Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазване. През 2020 г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна карта лекарите вземат бързи и адекватни решения. Корупцията и източването на Здравната каса са станали невъзможни.
- Сега 2 млн. 700 хил. български граждани живеят в енергийно неефективни панелки. През 2020 г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.
Давам си сметка, че целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията – интелектуален, духовен, физически. Затова ще превърна Президентството в център на обществения дебат за важните за българите въпроси. Непрестанно ще търся баланс между институциите, но и между институциите и гражданите при решаването на важни обществени въпроси.
Един президент не се оценява по неговата популярност. Преди всичко се оценява по това какво обществото е постигнало в неговия мандат. Винаги има изкушението президентът просто да се превърне в критик с надеждата, че това ще му донесе рейтинг. Моята стратегия е друга: Президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Обществените съвети към Президента няма да функционират като кабинет в сянка, а като форум за дискусия, център за дебати по приоритети, по политики за устойчиво развитие на нацията. Активен, прозрачен диалог и генериране на решения – това е целта на съветите, които ще заработят към Президентството. В тях ще поканим представители на различни политически партии, депутати, министри, представители на работодателски организации, профсъюзите, представители на регионите, на академичната общност, но и граждани. Гражданското общество ще бъде задължително в центъра на моята дейност. Ще създавам и съдействам за работещи механизми за оползотворяване на гражданската инициатива и енергия. За да бъдем максимално прозрачни и близо до хората, заседанията в съветите към Президентството, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност, ще се предават пряко в интернет.
Ето част от приоритетите, по които ще работя като Президент:
- Справедлива за гражданите и ефективна система на правораздаване.
- Културното и духовното развитие на нацията.
- Работещи институции.
- Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа.
- Инфраструктура на европейско ниво.
- Нов подход в енергетиката – енергийна ефективност, енергийна независимост, енергийна либерализация.
- България на регионите.
- Образование, наука, иновации.
- Двигатели на икономическия растеж.
- Добрата репутация на България в Европа и по света.
По тези приоритети и много други ще търся национален диалог, съгласие и резултати.
Няма „пряк път” към богатството. Богатството се изработва, пенсиите и доходите – също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест и за създаване на добри работещи институции.
Това, че имаме нисък дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.
Налагането на строга бюджетна дисциплина е трудна задача и аз благодаря на правителството за отговорната позиция. С последователната си политика на икономии то удържа бюджетния дефицит през последните три трудни години и запази равнището на инфлацията под средното за Европейския съюз. Благодарение на усилията на няколко правителства България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на криза. Това е постижение на няколко последователни правителства.
Имаме стабилност. Сега трябва да говорим и да работим за растеж и заетост. В основата са инвестиции, износ, потребление. Трябва да се борим за всеки лев инвестиции. Трябва да осигурим потребление от изработени доходи, а не от помощи и субсидии. Малките и средните предприятия формират две трети от работните места в България. Трябва да им осигурим достъп до финансиране, еврофондове за конкурентоспособност, качествени кадри чрез системата на образованието на регионално и на национално ниво и борба със сивата икономика.
Иновациите и образованието са движещата сила на растежа и предпоставки за създаване на добре платени работни места. Имаме постижения в науката и иновациите, време е да се научим да печелим от това. Важното е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят около целенасочена програма за иновации в приоритетните области на икономиката.
Трябва да окуражим реформите в българското образование. Образованието е мост към бъдещето. Посоката е за изграждане на специалисти, адекватни за нуждите на икономиката, с помощта на които България ще посрещне предизвикателствата на бъдещето. Хората са тези, които добавят стойност в икономиката, в обществото – заради тях идват инвестициите, те създават иновациите, те са най-големият капитал!
За да развиваме устойчиво икономиката, трябва да се насочим и към сектори с висока добавена стойност, като се позовем на даденостите и опита, които имаме. Важно е да постигнем добро съчетание между традиционните за България индустрии, тези с висока добавена стойност и индустриите на бъдещето. В широк обществен дебат в Президентството ще търсим и ще формираме визия как България може да създаде конкурентни предимства за някои от индустриите на бъдещето. Такива могат да бъдат свързани с човешкото здраве, информационните и комуникационни технологии, зелените технологии, производството на храни, нови материали, умни енергийни мрежи, електромобилност и много други. Да създадем конкурентни предимства, за да може след време да се превърнем във водеща сила в някоя, в някои от индустриите на бъдещето.
В българската енергийна политика е нужен нов, прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация.
Това са приоритетите, които са водещи при вземането на решения, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна зелена България, България, която не зависи от условията на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.
Освен че пилеем енергия, пилеем и вода. Водата е петролът на бъдещето. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, за да гарантираме качествена услуга и опазването на водата като един от най-важните стратегически ресурси на държавата.
Нека да сме наясно – няма богата държава, няма просперираща икономика, ако няма работещи институции. Проблемът с административната реформа и електронното правителство е на дневен ред и трябва да бъде решен. Електронното правителство не означава да вържем администрацията в мрежа, а означава държавата да предоставя качествени услуги на гражданите и фирмите по електронен път. Четири и половина милиона българи са вече в интернет. Те го заслужават.
Сигурно си даваме сметка как се прави бизнес в България – гишета, тромави процедури, субективизъм. Това е голяма тежест както за нашите предприятия, така и за чуждестранните инвеститори. Решението е отново работеща администрация и електронно правителство. Убеден съм, че ще го имаме. И благодаря предварително за фокуса и мотивацията.
Балансираното регионално развитие, създаването на икономическа перспектива и ново качество на живот, регионите, изграждането на специфични регионални източници на конкурентоспособност, всичко това ще бъде водещо в моите приоритети.
Уважаеми дами и господа, просперитетът и благоденствието на народа са в нашите ръце. Те са наша отговорност – отговорност за бъдещето на нашите деца. Няма външен фактор, който да дойде и да ни освободи от това бреме, няма някой да дойде отвън и да ни свърши работата. Сами ще изковем бъдещето си. Развити са тези общества, в които гражданите имат доверие един на друг и са придобили умението да работят заедно. Богати са тези държави, в които институциите гарантират равнопоставеност и спазване на правилата. Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия, защото липсата на дългосрочна визия, липсата на стратегическо мислене, липсата на дългосрочен план водят до работа на парче, до ниска ефективност, до оскъдни резултати и слаба конкурентоспособност на икономиката. Затъваме в празни приказки, политическо брокерство, организационен хаос, сложни административни процедури, оставаме неефективни, следователно – бедни.
Ако намирате смисъл в тези констатации, то нека се обединим около националната програма за развитие „България 2020”, около национални приоритети, политики, проекти и да ги следваме, независимо кой е на власт.
Репутацията на България е много важна. Тя е предпоставка за национално самочувствие и доверие в международен аспект. Но репутацията на една държава, на една партия, на една икономика не може да бъде купена. Тя се изгражда с последователни усилия на много поколения и лидери. България трябва да надгражда своя успех, да показва на света своето можене. Като президент ще показвам постиженията на България и на българите. Гордея се, че България е единствената държава в Европейския съюз, която успя да намали за последните 10 години своя държавен дълг от 100% на 16% от брутния вътрешен продукт. Изстрадахме го, беше тежко, продължава да е тежко, но това е национално отговорна позиция към следващото поколение. И аз благодаря на всички партии, на всички правителства и на всички лидери в последните 10 години за постигнатия успех.
Имаме нужда от повече причини и поводи за гордост и самочувствие. Българската външна политика не може да има други цели освен благоденствието и успеха на нацията. Това означава нашата дипломация да защитава българския интерес по света, в региона. Като президент заявявам категорично, че ще работя за европейското развитие на България и ще задам курс към по-ефективна и ускорена интеграция на страната в Европейския съюз. Повече Европа означава по-силна и богата България. Но България успява само тогава, когато Европейският съюз е силен и обединен. Затова ние ще работим за успеха на демократична и свободна Европа, в която правилата се спазват, в която няма големи и малки народи, в която солидарността е не само принцип, а ежедневна практика.
България има отговорност да допринася за демокрацията, за стабилността, за мира и за просперитета в нашия регион и света. Исторически шанс е, че в последните две десетилетия Балканите се промениха коренно. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние протягаме ръка към всеки, който иска да живее в нашия общ европейски дом – дом, в който границите обединяват, а не разделят; дом на всички, които споделят европейските ценности и стандарти и работят за регионално сътрудничество и искрени добросъседски отношения. Заедно с нашите партньори в Европейския съюз ще застанем срещу всеки, който разделя хората, пренаписва миналото и търси противопоставяне.
През последната година региони, традиционно свързани с българските интереси, а именно Близкият изток и Северна Африка, преживяха исторически събития, съизмерими по мащаб с краха на комунизма в Източна Европа преди 20 години. Подкрепяме техния стремеж към демокрация, достойнство и добър живот. Наред със споделянето на опита ни от прехода от тоталитаризъм към демокрация, нашата цел е да създаваме предпоставки и условия за завръщане на българския бизнес по тези пазари и по тези важни за нас региони. Създаването на повече реални възможности за българския бизнес в чужбина означава повече работни места у дома, повече инвестиции и повече ресурс за социална политика.
Свидетели сме на динамични процеси, които променят съществено света, в който живеем. Необходима е прецизна оценка и, разбира се, бързо адаптиране на външната ни политика. Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически растеж, към региони с разширяващи се пазари. С помощта на дипломацията ще поставим „Произведено в България” на международната сцена.
За да постигнем целите на външната политика, на България й трябват и тя трябва да бъде представлявана от професионалисти, от достойни българи, от хора, които са мотивирани и имат качества.
Външната политика на България трябва да дава гаранция за сигурността на страната. Ключов фактор за това е и ще продължава да бъде пълноценното участие на България в НАТО. Сигурността на всеки български гражданин зависи от активните ни усилия, солидарно с другите съюзници да изграждаме отбранителните способности на пакта. Ние трябва да имаме активна роля в изпълнение на съюзническите си ангажименти.
Заедно с това българските институции трябва да положат съществени усилия за доизграждане и усъвършенстване на собствените ни национални способности за защита на сигурността на страната. Нужен е цялостен, интегриран, системен подход. Това означава да осигурим съгласувано управление и ефективно взаимодействие в областта на сигурността, както и много точно дефиниране на функциите и отговорностите на отделните институции. Трябва да се въведат ясни принципи, процедури и правила при определяне на приоритетите и задачите на институциите, при кадровата политика, при формиране на бюджет за дейността им, при отчитане на резултатите.
Българските служби за отбрана и сигурност не обслужват партии и политици, а служат единствено на българските граждани и националния интерес. Необходимо е да се усъвършенстват механизмите за институционален контрол, като дейността на службите трябва да бъде подчинена на принципа, че правата и свободите на гражданите са висша ценност за всяко демократично общество. Българските граждани трябва да знаят какво получават за всеки лев, похарчен за сигурност, но и трябва да знаят от какво се лишават при всеки лев, икономисан от бюджета за сигурност.
Очевидно е, че е необходима реформа в сектора сигурност, нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите. Проблемите в сферата на сигурността със сигурност няма да се решават конюнктурно и „на парче”. И аз благодаря предварително, защото знам, че през 2012 г. ние ще седнем и ще изковем новите устройствени закони на службите за сигурност.
При управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията на Република България именно Президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. (Народните представители от „Атака” продължават да стоят прави с вдигнатите плакати.)
Консултативният съвет за национална сигурност към Президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни и консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори, ако е необходимо, провеждане на консултации за законодателни промени.
Оценявайки отговорността си като върховен главнокомандващ, искам да обърна специално внимание на отбраната на страната. България трябва да изгражда въоръжените си сили в съответствие с концепцията за интелигентна отбрана, което означава повече гъвкавост и повишаване способностите за взаимодействие както в рамките на НАТО, така и за въоръжените сили на всеки един от съюзниците. Това също така означава пренасочване на инвестициите към високотехнологични решения, изграждане на мобилни, модерни въоръжени сили, ориентирани към посрещане на съвременните предизвикателства за сигурността на страната ни.
Ние не можем да разглеждаме сигурността си извън общите усилия на страните – членки на НАТО и Европейския съюз. Трябва обаче да си дадем сметка, че колективната сигурност означава и това, че всеки един от съюзниците допринася за изграждане на общите отбранителни способности. Въпреки икономическите трудности ние трябва да продължим да инвестираме в отбрана и сигурност. Необходимо е решенията за инвестиции да бъдат вземани при наличие на ясна визия и в съответствие със стратегията ни за развитие на системата на отбрана и сигурност, и в частност на въоръжените сили. Те трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности в средносрочен и дългосрочен план и в резултат на тях да се получи бърз, значим и измерим ефект за сигурността на Република България.
Скъпи сънародници, аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност! Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа! Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем!
Тук пътят е ясен – създаване на обществена нетърпимост към корупцията чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие между институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители. Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехът ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите правосъдие и вътрешен ред да са сред ключовите национални приоритети. Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие. Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт. Затова и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения, развитието на българските институции и на българските магистрати.
Сега е моментът да положим усилия, да създадем процедури, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимости, за дефицит на професионален или личен морал. Българските граждани имат правото да претендират за мотивирани, с безупречна репутация и високо чувство за отговорност магистрати.
Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция, за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията.
Уважаеми дами и господа народни представители, в българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук, в парламента, но най-вече ги виждат всички български граждани. Политическото противопоставяне, повтарям, политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят.
Обръщам се към всички политици: запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката, а посоката е доброто бъдеще на децата ни.
Когато погледна назад във времето, България се промени много в последните 20 години, и то за добро. Стартирахме от тоталния крах и икономически фалит на тоталитарния режим. С много търпение, упоритост, с грешки, но и с много труд постигнахме немалко. Сега трябва да надградим. Да построим модерна България – с авторитет и достойнство, с национално самочувствие. България като регионална сила и уважаван партньор. България като двигател на прогреса. България с репутацията на качествен производител, на уютно място за живеене, на добър съсед и надежден партньор. България, абонирана за успеха през ХХІ век!
Скъпи сънародници, всички можем, ако искаме, да съградим! Нека го направим заедно! (Всички стават. Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (говори права): Уважаеми господин Плевнелиев, уважаема госпожо Попова, от името на народните представители Ви поздравявам по повод полагането на клетвата и Ви желая успешна мисия на отговорните държавни постове!
Бързам да Ви уверя, че Народното събрание – законодателният орган на Република България, има волята да поддържа градивен и конструктивен диалог с президентската институция.
Уважаеми господин Плевнелиев, днес Вие сте облечен в народното доверие, но, както прозвуча в словото Ви, си давате сметка, че зад това доверие стоят народните очаквания за икономически просперитет, за укрепване и задълбочаване на демокрацията, за утвърждаване на мястото на България в редиците на нейните приятели и съюзници, за по-добър, за достоен и смислен живот. За изпълнението на тези очаквания работим всички ние – законодателната, изпълнителната, съдебната власт, всяка в компетенциите, определени от Конституцията.
България е парламентарна република, господин Плевнелиев, но президентският пост е ключов. Както казахте Вие, това е въпрос и на кауза. Президентът не само насърчава положителните развития, не само коригира крайности – той може и от него се очаква да предлага пътища за развитие.
Вие изразихте Вашите намерения за активно участие в създаването на Национална програма за развитие „България 2020”, за отваряне на президентската институция към гражданския сектор, за иницииране на обществен дебат по важни въпроси, за българските теми. Отново искам да Ви уверя, че българският парламент е готов да бъде активен Ваш партньор във всяка конструктивна инициатива в интерес на България и добруването на нейните граждани.
От президента се очаква и още нещо. Живеем в сложни и тежки времена. Проблемите на страната и международните изпитания ни изправят пред тежки предизвикателства. Трябва да се вземат, както заявихте и Вие, трудни и отговорни решения. Как да ги съчетаем с очакванията на хората? Как да оправдаем тези очаквания?
Казвала съм го и пак ще го кажа: трябва да работим за единението, не само заради девиза, изписан на сградата на Народното събрание – единението, разбирано не като празна дума или като изключване на различията. Споровете и различията са в основата на демокрацията и на развитието, както казахте Вие.
Когато казвам „единение”, имам предвид съгласие за посоката, но и убедеността, че по пътя трябва да вървим всички заедно, че трябва да пазим усещането за общност – ние всички. Всички професии, всички слоеве, всички етноси, млади и стари, сме граждани на тази страна; ние всички трябва да допринасяме за общия живот; ние всички сме отговорни той да стане по-добър и по-смислен.
Вярно е, че в Народното събрание са фокусирани различни гледни точки. Неговата функция е да изяви противоречията, да даде поле за сблъсък на идеи.
Вие, господин Плевнелиев, като президент трябва и вярвам, че ще бъдете над тези сблъсъци, защото президентът олицетворява единството на нацията. Така повелява българската Конституция. Аз Ви пожелавам да бъдете обединител на нацията.
Вие завършихте, господин Плевнелиев, речта си с една вярна и безспорна констатация: всички българи можем, ако искаме, да съградим. Аз Ви пожелавам да работите така, че в края на Вашия мандат всички ние – българите, да бъдем по-отговорни към нашата страна и един към друг, по-сплотени, по-единни, но и по-щастливи!
На добър час, господин Плевнелиев!
На добър час, госпожо Попова! (Всички ръкопляскат.)
Уважаеми народни представители, уважаеми гости на церемонията! Закривам официалната част от днешното пленарно заседание.
Законодателната ни работа ще продължи в 11,30 ч.

Имам удоволствието да поканя президента на Република България, министър-председателя, членовете на Министерския съвет заедно с народните представители да направим обща снимка пред официалния вход на парламента, заедно с положилите клетва господин Плевнелиев и госпожа Маргарита Попова. (Всички ръкопляскат. Положилите клетва президент Плевнелиев и вицепрезидент Попова приемат цветя и поздравления от народни представители и министри.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Съгласно приетата от нас програма като точка втора за 19 януари 2012 г., четвъртък, следва:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 15 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 304 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпил е Доклад на Комисията по труда и социалната политика, с който ще ни запознае господин Стойнев.
Преди това има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Вземам думата от името на парламентарната група, уважаема госпожо председател, за да обърна внимание на начина, по който се реагира на един важен обществен въпрос, какъвто е самоубийството на важен свидетел или извършител на друго убийство в Перник. Нарочно говоря така общо, защото знам, че всички знаят за какво става дума.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Анастасов отговаря чрез вестниците по следния начин на моето настояване комисията да се занимае с действията на Министерството на вътрешните работи и да провери как се е стигнало до абсурдни последици преди това самоубийство и как се стига до това самоубийство. Поставих конкретни въпроси. На това нещо господин Анастасов отговаря: „Аз няма да се намесвам в разследването на убийството на Мирослава в Перник”. От името на групата поисках не да се намесва в убийството на Мирослава, а да провери нещо, по което няма разследване и което е лесно установимо, като се потърси сметка за действието на служителите на Министерството на вътрешните работи и отговорните им началници – как се е стигнало до самоубийството на важен свидетел. Това е съвсем друга тема.
Вземам думата от името на Синята коалиция, за да кажа, че този въпрос не може да бъде подминаван по този начин, по който господин Анастасов се опитва да се скрие от общественото внимание. Не може да се скрие в случая с такава лъжлива теза. Никой не го кара да се намесва в разследване на убийството. Ние знаем, че има разследване и не искаме да се намесва, но той трябва да проконтролира защо примерно не е отнето оръжието, в какво качество е бил самоубилият се, бил ли е арестуван, бил ли е задържан, в какво процесуално качество и така нататък, да не повтарям нещата.
Господин Анастасов, моля Ви да свикате комисията и да се занимаете със случая, защото в противен случай волно или неволно влизате в ролята на човек, който прикрива нещо. Аз съм абсолютно сигурен, че Вие не прикривате нищо, но не можем да убедим никой от тези, които четат и гледат ситуацията не с тази добронамереност, с която аз повдигам въпроса сега – че Вие не участвате в някаква акция на прикриване. Знам, че няма какво да се прикрива, но трябва много ясно това да го каже Народното събрание, защото не може да го кажат представителите на Министерството на вътрешните работи, тъй като вече никой не вярва на изявленията им.
Затова влезте в ролята и помогнете да се реши и задоволи един важен обществен интерес. Ето, Президентът преди малко каза: „Общественият интерес, интересът на хората”. Ето, това е интересът – да им отговорите, а не да се правите, че проблемът не съществува.
Освен това беше повдигнат въпросът за създаване на специална анкетна комисия. Сигурно мнозинството няма да допусне специална анкетна комисия. Ако на Вас не Ви се работи тази работа, излъчете временно една подкомисия и й възложете да разследва този случай. Отделете няколко депутати, нека да се занимаят с този случай и да излязат със становище, зад което да застане цялата Ви комисия. Вие сте авторитетен човек и сте в състояние да спрете всякакви слухове, според моята представа. Може би Ви надценявам, но ми се ще да мисля, че Вие сте в състояние да отговорите на тези слухове. Свършете си работата като народен представител, излъчете подкомисия. Има депутати, които сигурно ще проявят интерес. Нека извикат съответните служители, да им зададат съответните въпроси. Изяснете ситуацията, излезте и кажете. Защото ако сега някой си затвори очите пред немарливо или незаконно поведение на служители на МВР, утре те ще го направят същото. Ще си кажат: „Няма комисия, която да ни контролира”. Ще си кажат: „Пак ще го направим”. Пак ще отнемат на някой оръжието и той ще започне да гърми по полицаи. Това ли трябва да се случи?!
Щом има някакъв много тежък пропуск, трябва да има съответна санкция от другата страна. Кой ще наложи санкцията, ако не Народното събрание, което контролира действията на изпълнителната власт в случая?! И как ще се наложи тази санкция, ако Вие не се занимаете с този случай?!
Моля Ви, отнесете се сериозно. Не сте чиновник. Вие сте политическо лице. Вие сте човекът, който трябва да отговори на тези неща. Ето, предлагам Ви два варианта, за да не се стига до гласуването на анкетна комисия. Или занимайте цялата комисия с този случай, или излъчете подкомисия. Нека да разследва поведението и да информира комисията, тя да излезе със становище, което да огласите пред медиите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, не знам какво пише в медиите, но на въпроса „Ще разследвате ли случая?” аз отговорих, че не изземвам функции на прокуратурата.
По Вашия друг въпрос, който така дълго коментирахте – ако Вие или Вашите помощници и служители в групата бяхте си направили справка в Деловодството на Народното събрание, щяхте да видите, че вчера към 16,00 часа е депозирано искане от осем народни представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и другата седмица ще има изслушване на главния секретар на МВР, директора на ГДБОП и директора на ОД. Така че благодаря за думите, но първо си направете справката и тогава... Не съм чиновник! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, имате думата да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател – процедура.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
„ДОКЛАД
относно Указ № 304 на Президента на Република България, постъпил на 27 декември 2011 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15 декември 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г., разгледа и обсъди издадения от Президента на Република България Указ № 304 и мотивите към него.
В заседанието участваха господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата, господин Евгени Иванов – изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, господин Теодор Дечев – заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 2 и § 3 от закона.
В мотивите се посочва, че Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат правата на организациите на работодателите, ограничават социалния диалог и са в противоречие с Конституцията на Република България, Кодекса на труда и международни актове, по които Република България е страна.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че честите и неаргументирани изменения в законовата база, и в частност промяната на критериите за представителност на социалните партньори на национално равнище, не допринасят за устойчиво и трайно уреждане на обществените отношения и създават съмнения, че се преследват конюнктурни политически интереси.
В мотивите той посочва, че нормативното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни е необяснимо, не се налага от практиката и не е в съответствие с принципите на независимия социален диалог. Отчитането само на работещите по трудов договор лица при определянето на членовете на работодателските организации ще затрудни колективното трудово договаряне и социалния диалог. Приетите разпоредби не създават еднакви условия за представителност на сектора на малките и средните предприятия и големите предприятия.
Според президента разпоредбите на § 2 относно чл. 34, т. 1 и т. 2 и § 3 относно чл. 35, ал. 1 от Кодекса на труда противоречат на изискванията на Устава на Международната организация на труда (МОТ) и Конвенция № 87 на МОТ за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации, като въвеждат различна регулация за представителност на синдикалните и работодателските организации и използването на различни критерии – брой членове и брой осигурени по трудов договор лица. Обвързването на представителността на работодателските организации основно с броя на наетите по трудов договор работници и служители противоречи и на принципа на равенство по чл. 6, ал. 2 от българската Конституция, както и на чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, на чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, на чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 1, т. 1 от Конвенция № 111 на Международната организация на труда от 1958 г. относно дискриминацията в условията на труда и професиите.
Новите разпоредби на Кодекса на труда поставят в неравностойно положение работодателите, чиито работници и служители работят предимно въз основа на конкурс или избор и на практика те ще бъдат лишени от представителство на национално равнище, тъй като техните работодатели няма да могат да участват в социалния диалог с държавата и синдикалните организации.
По-нататък се изказва становище, че разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда създават предпостави за намеса на държавата във вътрешното устройство на тези организации, което трябва да бъде определяно единствено и само от техните устави. Също така противоречат и на разпоредби от Кодекса на труда, които прогласяват свободата на сдружаване на работодателите, независимостта на работодателските организации и определянето на тяхната структура само от техните устави.
Според президента изискването на § 3 относно чл. 35, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт, е неприемливо и е в противоречие с Конституцията и Закона за нормативните актове. По същество се отрича нормативният и общозадължителен характер на законите, като се допуска и забранената от чл. 57, ал. 2 от Конституцията злоупотреба с права. В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Двойственият подход в законодателната политика – да се разширяват функциите на работодателските организации и да се въвеждат ограничения за национално представителните организации, е необясним и не трябва да се допуска, още повече че възлагането на функции не зависи от работодателската организация. По този начин се нарушава принципът на синдикалната свобода, прокламиран с множество международни договори и документи, по които Република България е страна.
В заключение президентът изказва становище, че чрез новите промени в чл. 35 от Кодекса на труда българските публични власти се намесват пряко в правото на свободно сдружаване на работодателите и чрез новите изисквания, несъобразени със заварено възлагане на функции, елиминират от социалния диалог организации с утвърден авторитет в страната и в международен аспект. Същевременно се противопоставят отделните организации, а държавата едностранно се намества в установения социален диалог чрез изключването на значими участници, което е в противовес с установената европейска практика и законодателство – на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие. Изказани са и опасения от евентуален неблагоприятен международен отзвук в резултат от приемането на разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
В хода на обсъждането министърът на труда и социалната политика наблегна на продължителния процес на консултации със социалните партньори, предшествал изготвянето на критериите, подчерта високата степен на съгласие по тях и изрази мнение, че оспорваните разпоредби не са противоконституционни и не споделя мотивите към Указ № 304 от 27 декември 2011 г. на президента на Република България.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби.
Представителите на Политическа партия ГЕРБ считат, че мотивите на президента са неоснователни и изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи споделят мотивите на президента и считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за злоупотреба с права, като чрез бъдещи законови промени може да се игнорират неудобни социални партньори. Изказани бяха съмнения относно необходимостта от промени в критериите за представителност на социалните партньори, като се отбеляза, че с новите разпоредби се създават предпоставки за противопоставянето на едрия и дребния бизнес.
Представителите на национално представителните организации също изказаха различни становища относно критериите за представителност, без да оспорват по принцип необходимостта от тяхната промяна. Подкрепено бе завишаването на количествените критерии за по-адекватно представителство на работодателите. Същевременно се споделиха и опасения от евентуално ограничаване на покритието и обхвата на социалния диалог.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се” прие следното становище.
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15 декември 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Изказвания?
Първи е записан господин Румен Петков.
Процедура – заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, преди да започнат разискванията, които вярвам ще бъдат продължителни и вълнуващи, искам да направя искане на основание чл. 73, ал. 1 от правилника – да бъде удължен срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по общия Проект на Закона за администрацията, № 153-03-137, от 9 декември 2011 г. с още 7 дни.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Много вълнуващо предложение направихте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Другите ще бъдат по-вълнуващи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Петков, заповядайте за изказване.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не знам дали ще дам своя принос в развълнуването на залата, но бих искал да се обърна към Вас, господин министър, с три много ясни и категорични настоявания.
Първото е свързано с факта, че Вие, както и в предната дискусия стана ясно, последните двадесетина години сте ангажиран пряко в тристранния диалог. Много добре познавате характера, същността, експертния потенциал, динамиката на този диалог, в това число участието на работодателските организации, в това число и на Българската търговско-промишлена палата.
Както става ясно и от мотивите на президента, текстовете в закона, или поне един текст в закона, е откровено репресивен за Българската търговско-промишлена палата. За това може да бъде направен много по-ясен запис: изваждате Българската търговско-промишлена палата от тристранния диалог. Не го правете! Това е организация със стогодишна история. Тя е единствената представителна за България работодателска организация в световен мащаб. Единствената представителна за България работодателска организация с тези си участия в европейските структури на Международната организация на труда. Отивайки на тази мярка, Вие си давате сметка, че обслужвате конкретни интереси.
От 1990 г. нито едно българско правителство не си е позволило по такъв начин да гази работодателски, синдикални, неправителствени, общо казано, организации. И Вие знаете кого обслужвате. Казвам го със съзнанието какво ще последва за скромната ми персона от два-три вестника.
Обслужвайки тези интереси днес, и това е вторият ми апел към Вас, Вие поставяте под съмнение международния авторитет на България. Още веднъж ще си позволя да зачета писмото на Антонио Пеналоса, главен секретар на Международната организация на работодателите: „В резултат на информацията, която получихме, сме особено притеснени, че условията, заложени в настоящото предложение, всъщност не биха подобрили сегашните критерии, а по-скоро биха поставили българското правителство в нарушение на Конвенция 87 на Международната организация на труда относно свободата на сдружаване. В този случай това би означавало, че Вашето правителство може да се окаже в нежеланата ситуация да се сблъска с международно оплакване в рамките на Международната организация на труда – ситуация, която никой не желае, най-малко групата на работодателите в Международната организация на труда”.
Тук господин Антонио Пеналоса бърка. Там никой не желае българското правителство да се злепостави по този циничен начин, но самото българско правителство очевидно го желае. Тук отговорността е Ваша. Вие не може да не си давате сметка, че утре ще се намери някой, който ще си измие ръцете с Вас и ще каже: „Вносител е Тотю Младенов. Кой по-добре в правителството познава тристранния диалог от него – никой”. И ще бъде прав. Не го правете! Оттеглете това предложение. Изправете се с достойнство, което би трябвало да имате, и доколкото се познаваме от години, сте го показвал в трудни, в критични, в кризисни моменти и кажете: „Вадим този текст, за да не става България за срам”.
Получателят на това писмо е българският министър-председател.
И не знам защо толкова методично трябва да изпълните исканията на двама-трима човека? Вярвам, че в залата, ако някой се интересува от проблематиката, разбира се, от управляващото мнозинство, всички им знаем имената. Не се поставяйте в ситуацията на слугинажно предложение за законодателно решение! Това е слугинажно предложение!
Ще обслужите днес нечий интерес. Ами ако следващото мнозинство има Вашия манталитет, какво прави? И къде отива България? Къде отива авторитетът на България в ключова организация като Международната организация на труда? Какво показваме, че всяко правителство ще има своя тристранен съвет, със своите участници, които се определят по строго конюнктурни предложения: този ми е симпатичен – да, този не ни е симпатичен – аут?!
И трето, Вие разбирате, че в този текст казвате, че от утре може да извадите всеки от Тристранния съвет. Защото утре с правителствено решение се възлагат определени функции на друга работодателска или синдикална организация.
Ами Камарата на архитектите има ли своите правомощия и задължения по закон? Лекарският съюз има ли своите задължения по закон? Участват ли в диалога? Значи Вие какво казвате – че Лекарският съюз от утре няма да участва в диалога с правителството? Защото в свое изказване при дискусията по приемането на закона, Вие казвате, че нивата са община, област, браншове, тристранен диалог с участие на правителството, представляващо българската държава. Значи ние казваме, че Лекарският съюз, който има свои вменени и задължения с нормативна уредба, повече няма да участва в диалога.
Утре ще възложите с правителствено решение на Българската стопанска камара определени задължения, без да я питате, дали тя е съгласна, дали ги приема и дали ще ги изпълнява, ако Българската стопанска камара с нещо не Ви хареса.
Поставяте под зависимост свободата на сдружение, поставяте под зависимост свободата на волеизявление на неправителствените, работодателските и синдикалните организации. Ами утре ще възложите на Конфедерацията на труда „Подкрепа” определени задължения със закон и ще ги извадите от Съвета за тристранно партньорство.
Този текст е дълбоко вреден за демократичните устои на развитие на българската държава. Вие го знаете много добре. Затова се обръщам към Вас много настоятелно, че тези три аспекта на нормативната уредба, която предлагате, ще бъдат фатални за Вас. Не толкова за Вас лично и не само за Вас лично. За Вас като правителство, за нас като държава и като общество.
Още веднъж повтарям, това е първият случай за тези 20 години, в който с нормативен акт, със законово решение, работодателските и синдикалните организации се поставят в строга категорична зависимост от волята, да не кажа от настроението, на българското правителство.
Сменяли са се много правителства. Ние също сме имали своите проблеми и с работодатели, и със синдикати. Никога не сме си позволявали да предприемем такава репресивна стъпка.
Още веднъж казвам: тук не става дума само и единствено за Българската търговско-промишлена палата. По силата на този текст, който слагате вътре, Вие елиминирате всички браншови организации, които имат възложени задължения и отговорности със съответен нормативен акт. Вие се стремите да изправите всички срещу себе си.
Още веднъж ще цитирам текста: „ситуация, която никой не желае”, подписан от господин Антонио Пеналоса. Бих добавил: „с изключение на българското правителство”. Сами влизате в схема, от която няма да имате излизане.
Не предприемайте тази стъпка! Тя ще опозори България в международен план и ще постави под съмнение стремежа и волята на българското правителство да води ефективен диалог с неправителствените организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Преди немного време в тази зала имаше реч на новия президент господин Плевнелиев. Когато той говореше за диалог, за консенсус, за отваряне на институциите, за диалог с неправителствените организации, всички Вие ръкопляскахте бурно и убедено. С един час по-късно искате да извадите Българската търговско-промишлена палата от тристранния диалог. По-голяма демагогия и лицемерие от това няма! Не може да сте за диалог, за отваряне на институциите, за изслушване на повече хора, за отваряне към гражданското общество и да искаш една бизнес организация със 100-годишна история да я махнеш от диалога.
В момента имам към Вас един основен въпрос. Каква е целта да отпадне Българската търговско-промишлена палата от тристранния диалог? Има само една възможна цел – дебатът да стане по-тесен, да има по-малко хора, които да участват в този дебат и по-лесно правителството да налага своите тези, тоест дебатът да стане по-слаб – отслабване на дебата от тристранката. Това е целта, която ГЕРБ си поставя. Няма друга възможна цел – очевидно това е целта!
Очертава се следната тенденция: всяка организация, която не слуша управляващата партия, ресорния министър, правителството, групата на ГЕРБ, ще следва тази съдба. Това е посланието, което днес отправяте към бизнес организациите и синдикатите: á някой посмее да направи някоя стачка или нещо друго – да недоволства, или пък, не дай си Боже, да не хареса някое предложение на правителството – ще ги изключим. Защото действате, както е казал Сталин: „Там, където има човек – има проблем, няма човек – няма проблем!” Има БТПП – има проблем, няма БТПП – няма вече проблем! Основен Сталинистки принцип.
Само че се питам къде в морала и принципите на Европейската народна партия, към която Вие, уважаеми колеги от ГЕРБ, принадлежите, намерихте съгласие и основа за това, което правите в момента? Аз виждам, че повечето от Вас леко смутено гледат надолу за втори път, когато се обсъжда подобен закон. Убеден съм, че не можете да гледате хората в очите. Убеден съм, че в момента изпълнявате – и Вие не знаете чия воля изпълнявате! На някой нещо му е щукнало – в България да се ограничи демокрацията, защото какво е това демокрацията, ако не представителност? Колкото по-малко организации са представителни и имат форуми, на които да изкажат своята воля, толкова по-малко демокрация има в България. И ако, не дай си Боже, целта на ГЕРБ за отстрелването – днес на Българската търговско-промишлена палата, утре вероятно на Стопанската камара или на някой друг, който не е слушал по всички въпроси, поставени от ГЕРБ – това означава намаляване на демокрацията, пряко намаляване на демокрацията от Ваша страна.
В същия закон са предвидени критерии за увеличаване числеността на бизнес организациите и на синдикатите. Тоест в условия на криза, когато има по-висока безработица, Вие налагате по-високи критерии, за да може да бъде една такава организация представителна и за бизнес организациите, и за синдикатите, което е отново пак в същата посока – по-малко организации да бъдат представителни и на по-малко хора да им се чува думата. Целта е на по-малко хора да им се чува думата, да не могат дори да кажат какво искат, да може по-лесно да се постига съгласие и по-лесно ГЕРБ да налага своята воля над другите. Затова става въпрос.
Чудя се по една такава тема как не се намери един човек в ГЕРБ – един човек – да стане и да каже: „Не го правете това, хора! Недейте така!” Никое правителство не си е позволявало да прави такива неща. Няма ли един човек от Вас, който да каже на това правителство: „Не постъпвайте по този начин?!” Няма ли един човек, за който демокрацията е нещо, което не може да бъде потъпквано по този начин?
Партия ГЕРБ беше създадена 2005 или 2006 година, колеги. Много неща са се случили преди това и много неща ще се случат и след това. Но самото усещане, което виждам в много от Вас, че светът започва с Вашата партия, искам да Ви уверя днес, за пореден път – не е така! Ако имате тази заблуда, повярвайте ми, не е така! Колкото по-бързо ми повярвате – специално за това, ще бъде добре и за Вас, и за България.
За да бъде отхвърлено това вето, аз много съжалявам и ми е много неприятно, искам да Ви призная, че ми е страшно неприятно Първанов да бъде защитник на демокрацията – едни президент, който е агент на Държавна сигурност, и Румен Петков да бъде тук другият защитник на демокрацията. Но когато се правят големи глупости, те носят след себе си ей такива неща, ей такива странни и нелогични неща се случват след това – Първанов да се опитва да спре това, което Вие сте направили?! Един човек, който е наследник, и неговата партия е наследник на БКП и на комунистическата диктатура. Абсурдно е да допускате такова нещо! За да бъде отхвърлено това вето, трябват 121 гласа.
Затова призовавам специално независимите народни представители (част от Вас бяха написали и предложение да отпадне този текст), ако смятате, че не можете да излезете тук, от тази трибуна, с категорична позиция срещу тази промяна, поне не влизайте в залата! Призовавам персонално всеки един от независимите народни представители: ако няма волята и смелостта да отхвърли този законопроект, поне да не влиза в залата!
Призовавам за първи път и всички депутати от ГЕРБ: ако смятате, че нямате възможността и вътрешните правила в ГЕРБ не позволяват различно мнение (аз не съм чул от Вашата партия, колеги, никога различно мнение), поне не участвайте в това гласуване, поне да не се съберат 121 гласа! Защото, ако това решение мине, първото послание, което ще дойде от българския парламент в началото на новата година, ще бъде, че демокрацията е станала по-малко. Демокрацията е станала по-малко! Много ще съжалявам, ако не съм могъл да спра случването на тази беля. Много ще съжалявам, ако това се случи. Ще бъде много неприятно и за имиджа на парламента, и за облика на българския парламент.
Ако се приемат подобни текстове – и към Вас, госпожо Цачева, не се чудете защо имиджът на парламента е нисък в момента. Как няма да не е нисък? Една организация със 100-годишна традиция, която е участвала, и мнението й се е чувало при всякакви правителства – аз Ви казвам чистосърдечно, често се е случвало те да бъдат на различно мнение от мен, но не е ли именно това демокрацията? Не е ли целта на демокрацията да изслушаш този, който е на различно мнение от теб? Не е ли това идеята на демокрацията? Каква Ви е ползата в тристранката да оставите хора, които ще мислят като Вас? То тогава няма смисъл от тристранка. Тогава да имаме само премиер Бойко Борисов, който да идва тук и да ни чертае пътя. Няма смисъл от правителство, няма смисъл от парламент и от тристранка няма смисъл! Не това е идеята на демокрацията, уважаеми колеги!
Много ми се ще и се надявам, и Ви го пожелавам и на Вас, каквито и порядки да е имало досега в това Четиридесет и първо Народно събрание, поне някои от Вас да намерят сили да не стане и това голямо излагане пред целия Европейски съюз.
Искам да Ви напомня какво стана с Унгария. Унгария предприе серия от подобни стъпки – за ограничаване на медиите, за ограничаване на синдикати и работодатели. Ами Вие какво правите? Правите същото! Дълго време Европейският съюз се правеше, че не вижда това, което става в Унгария, както в момента се прави, че не вижда това, което става в България.
Европейският съюз в момента се прави, че не вижда как минаха последните избори. Но ако прекалите, а Вие започвате да прекалявате, защото тези неща започват да отиват към диктатура. Едно от нещата в диктатурата е: вземаш думата на този, който не е съгласен, въобще не му даваш възможност да приказва. Това е характерно за диктатурата – всички, които не ги харесваме, им вземате думата, за да не могат да се обадят, а изслушваме само тези, дето ние ги харесваме и ги посочваме. Това е диктатурата.
Имайте предвид, че ако продължите по този път, както Европейският парламент и Европейската комисия специално се занимава с Унгария, утре специално ще се занимава с България. И тогава лекото притеснение, което виждам във Вас в момента, ще прерасне в паника и в ужас как да се справите с тази ситуация.
Има неща, които никой политик не трябва да си позволява да прави и това е да посяга на демокрацията. Никой няма право да постъпва по този начин, независимо дали е получил 50%, или 80% на изборите, независимо дали социолозите му казват, че е най-великото явление в новата българска политика! Никой няма право да прави това!
Този път накрая ще призова всеки един от Вас: намерете в себе си достойнство и доблест, за да не се срамуваме от българския парламент! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! На нашето внимание днес е ветото, наложено от Президента Първанов върху два текста от приетия на 15 декември 2011 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Ние от нашата парламентарна група няма да подкрепим приетите текстове в Кодекса на труда. Сега ще се опитам да се аргументирам защо няма да ги подкрепим.
На първо място, с приетите промени се стеснява територията на социалния диалог. Едва ли има някой човек в тази зала, който да оспори това твърдение.
Уважаеми колеги, Националният съвет за тристранно сътрудничество е мястото, където трябва да се чуват максимален различен брой предложения, мнения, тези, включително и такива, различни от предложението на правителството. Националният съвет за тристранно сътрудничество по закон е консултативен, съвещателен орган. Там е мястото, където трябва да се обсъдят абсолютно всички тези, включително и противоположни тези, за да може в крайна сметка да се подпомогне правителството и Народното събрание при вземането на решение. Затова е съвещателен, затова е консултативен орган.
Защо ние казваме, че част от приетите текстове противоречат на Конституцията? Защото с приетите промени се ограничава правото на сдружаване. Вярно е, че държавата може да налага правила, каквито правила се опитва да наложи сега, но тези правила в никакъв случай не трябва да надминат онази граница, която позволява на правителството да се намеси във вътрешната организация и самоорганизация на съответните структури. Държавата по никакъв начин не може да се меси и във вътрешноорганизационните устави на съответните сдружения, така че с тези наложени критерии и правила тя стеснява територията на социалния диалог.
На следващо място, няма ясно обяснение, няма ясен отговор нито в мотивите на законопроекта, нито в гласуваните текстове кое налага промените в тези критерии.
Преди малко от тази трибуна Мартин Димитров каза, че са увеличени количествените критерии, при това в противоречие с Кодекса на труда, в противоречие с Конвенция 87 на Международната организация на труда. Подходът към различните организации е различен. Количествен е подходът към синдикалните организации, където е казано, че от 50 на 75 хиляди трябва да се увеличат членовете, за да могат да отговорят на критериите за национална представителност, а за работодателски организации е възприет различен критерий и този критерий е броят на трудовите договори.
Уважаеми колеги, в условия на криза, когато безработните се увеличават, когато броят на заетите намалява, да се увеличават количествените критерии няма логично обяснение и няма как да има. Не може досега критериите за национална представителност на синдикалните организации да са били 50 хиляди и сега изведнъж в условия на криза казваме: „Не, няма да бъдат 50, а ще бъдат 75 хиляди”. За работодателските организации от 30 на 100 хиляди, при това всички трябва да бъдат с трудови договори.
Уважаеми колеги от мнозинството, нали знаете, че освен трудови договори има договори, които произтичат от избор, които произтичат от конкурс. Как ще бъдат представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателите на тези хора, а те не са малка част? Вижте във висшите учебни заведения, вижте дори кметовете на общини и те са на трудов договор, който произтича от избор. По какъв начин те могат да бъдат представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество или тяхното място не е там?
Създава се впечатлението, че управляващите от ГЕРБ се стремят с тези завишени критерии, по моему изкуствено завишени критерии, че ГЕРБ се стреми да моделира структурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество от гледна точка на днешния конюнктурен политически интерес. Тоест, днешният политически интерес е да има по-малко работодателски организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако това е така – кажете го ясно! Защото всичко това, което сте записали в тези два члена на Кодекса на труда, ни води до следния извод: колеги от ГЕРБ, Вие волно или неволно противопоставяте малките на големите работодателски организации, без самите те вътре да имат такива проблеми. Никой не е против това да има големи работодателски организации. В крайна сметка те са хората, които гарантират работните места.
Интересен е въпросът: защо има стремеж за доминиране в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Кое налага доминирането на този интерес между работодателските организации? Отговорът е много прост. Защото през последните години Националният съвет за тристранно сътрудничество от консултативен, съвещателен орган се превърна в паралелен законодателен орган, защото това, което се приема там, е нещо като това, което се приема в „съвета на коалицията” на ГЕРБ. Онези решения, които се приемат там, са задължителни и Вие, които натискате копчетата, сте задължени да се съобразите с това.
Това ли е ролята на социалния диалог, уважаеми колеги от ГЕРБ? Социалният диалог трябва да осигурява територия на различни мнения, на разнопосочни мнения, за да може, пак повтарям, да се вземат правилните решения.
Нещо, което е изключително важно. Уважаеми колеги, няма ясно обяснение кое налага въвеждането на критериите съгласно чл. 3б от Кодекса на труда. Сътрудничеството и социалният диалог следва да се осъществяват на отраслово и браншово ниво. Тези изисквания важат за работодателските организации, а за синдикалните организации не важат. Защо има различен подход, след като и самият Кодекс на труда в чл. 3б казва, че трябва да има равно третиране на различните организации? Защо се пренебрегва това изискване и подходът е различен, след като и Конвенция 87 на Международната организация на труда установява равно третиране за различните субекти?
По отношение на изискването за работодателските организации – 100 хиляди осигурени по трудов договор. Пак повтарям, има високотехнологични сектори, в които в никакъв случай не могат да бъдат събрани толкова хора, защото и Европейската стратегия 2020 казва, че Европа през следващите години ще разчита на икономически растеж, базиран на знанието. Тези хора ние ги изхвърляме с тези текстове и критерии от структурата на социалния диалог.
Няколко думи накрая за прословутия чл. 35, ал. 1, т. 5. Уважаеми колеги, Вие освен че изхвърляте Българската търговско-промишлена палата от Националния съвет за тристранно сътрудничество, Вие ги изхвърляте и от другата територия на гражданския диалог, а това е Икономическият и социален съвет. Защото, ако не отговарят на критериите за национално представителство, те няма да могат да членуват и в Икономическия и социален съвет. Нещо повече, няма да могат да участват и в заседанията на Европейския икономически социален съвет, защото с тези текстове Вие, пак повтарям, ги изхвърляте от системата на социалния диалог.
През последните 20 години, господин министър, тенденцията е държавата да се освобождава от редица лицензионни и регистрационни режими и да делегира тези права на неправителствения сектор, на съсловните организации.
Преди малко тук беше казано, че Лекарският съюз, където членството е задължително, има вменени права и задължения със специален закон – Законът за съсловните организации. Защо тогава той има правото да участва в националното рамково договаряне, което е друга форма на диалог, а Търговско-промишлената палата не може да участва?
Няма да изброявам другите аргументи, които бяха казани тук, но в никакъв случай не прави чест на Вашето правителство, господин министър, с тези критерии да извадите една стогодишна организация от структурата на националния диалог. В крайна сметка този подход може да продължи и занапред. С един нормативен акт, не само със закон – както е казано тук в този текст, Вие можете да възложите на недолюбваната от Вас работодателска или синдикална организация функции, които да я извадят автоматично от структурата на диалога.
Каква е целта сега? Целта е да има широко представителство – всички заинтересовани български граждани да намерят своето представителство в структурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество или да моделираме, да смачкаме, да принизим социалния диалог и да го направим удобен за управляващите в момента. Ако това е целта, елате и кажете ясно, за да знаем какво гласуваме. Ако не е тази целта или ние сме я разбрали погрешно, Вие гласувайте против приетия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Министърът иска думата – господин Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не смятах да се изказвам, но ще взема думата, защото се случиха две-три важни неща и искам да взема отношение по тях.
На първо място, искам да изкажа особеното си разочарование от ветото на президента, което наложи върху приемането на Кодекса на труда през миналата година от българския парламент, а също и дълбокото си разочарование от тези народни представители, които подкрепят ветото на президента, по три основни причини.
Първо, близо пет години синдикатите и работодателите преговарят по отношение регламентирането на агенциите за временна работа – изключително важна регламентация, която да улесни достъпа до труда, особено за хората, които са дълготрайно безработни. Чак през миналата година българското правителство в диалог със синдикатите и с работодателите постигнахме пълен консенсус и заложихме в Кодекса на труда тази регламентация. Тя ще помогне както на бизнеса, така и на българските работници и служители. Аз не вярвам да има народен представител в залата, който да е против това, особено сега в тази ситуация. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Днес е 19 януари 2012 г. и все още регламентацията на агенциите за временна работа не е факт, благодарение на това вето!
Второ, с промените в Кодекса на труда, които бяха приети от българския парламент в края на миналата година, бяха регламентирани редица неща, свързани с подобряване на работната среда, на бизнес средата и най-вече – премахване на условията за работещите в сивата икономика. Аз не вярвам да има народен представител, който да е против тези текстове, но те все още не са факт в трудовото законодателство благодарение ветото на президента!
На трето, но не на последно място. Уважаеми господин Петков, уважаеми господин Димитров, уважаеми д-р Адемов! Понеже искате истината за социалния диалог, ще Ви я кажа от тази най-висока трибуна. Вие никога не сте участвали в този социален диалог, а аз съм участвал там много години. И ще Ви кажа нещо, което е много важно да знаете.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сигурен ли сте?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Много важно е да го знаете.
През всички тези години всички работодателски организации, с изключение на една, винаги са поставяли въпроса, че работодателските организации трябва да бъдат независими от правителството в рамките на социалния диалог и нито една от тях да не се възползва с възложени от държавата функции – да има предимство пред тях в социалния диалог. Винаги са поставяли този въпрос. Синдикалните организации винаги са поставяли същия въпрос.
През 2006 г., д-р Адемов знае много добре, идват представители на Европейската комисия в България и правят мониторинг на социалния диалог. Именно поради тази причина те казват, че в България има сериозен проблем с представителността в социалния диалог, особено в областта на работодателските организации. Това е документирано и го има в документите.
Именно от тази гледна точка, че през всичкото това време и синдикални, и работодателски организации са настоявали да се премахне тази несправедливост и да има равни условия и синдикатите, и работодателите да бъдат при равни условия, независими от изпълнителната власт, никой не пожела да направи това. Ето, за първи път ние го предлагаме – работодателски организации да не извършват дейности, изрично възложени само на тях със закон или с нормативен акт. Ето принципа, дами и господа, който искаме да въведем.
Що се отнася до лобизма, аз мисля, че в предишните три изказвания пролича кой за кого лобира.
Ваше право е да гласувате, както прецените за добре. Това е право на народните представители. Искам пак да повторя, ние сме изследвали принципа. Ето това е принципът – равнопоставеност в социалния диалог и да не се дава предимство на нито един, с възложени от държавата функции, да има предимство в диалога с държавата спрямо останалите работодателски организации. Ето това е истината, дами и господа – принципът, който ние искаме да приложим.
А това как ще гласуват народните представители, е Ваше право! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин министър, ако утре решите да извадите КТ „Подкрепа” от тристранния диалог, ще защитим и нея. Ако решите да извадите КНСБ, ще защитим и тях. Ако решите да извадите който и да било друг, ще постъпим по същия начин. Това е принципна позиция!
Но, за да бъдем честни, Вашето изказване беше точно както дяволът чете Евангелието по следната причина. Казвам го абсолютно откровено към Вас. Казахте, че не искате тези организации да бъдат зависими от изпълнителната власт. Сложете си ръка на сърцето и си помислете по кой начин една организация става зависима от изпълнителната власт. Това е много хубав въпрос – дали само критерият, който Вие сте сложили, е важен, и дали той не е много по-назад във веригата всъщност, ако трябва да търсим истинска зависимост от изпълнителната власт.
Въобще не сте честен! Аз много се извинявам, Вие въобще не сте честен в това, което казвате! Има къде-къде по-големи зависимости от това, което Вие описахте! Очевидно, не желаете да говорите в тази насока. Въобще критерият „независимост от изпълнителната власт” е страшно субективно нещо. Нещо изключително субективно!
Какво означава една организация да участва в тристранката? Да, не съм бил пряк участник, господин Младенов! Но и Вие не сте бил пряк участник в делата на българския парламент. Това не означава ние да не разбираме от демократични правила и от демократични устои.
Въпросът е следният, в крайна сметка. Никого не може да убедите, а аз съм убеден, че не можете да убедите и себе си, че една организация, която в момента конюнктурно е неудобна, просто се маха и ще дойде следващият момент, когато друг конюнктурно неудобен ще бъде махнат.
Често съм имал дебати с българските синдикати, твърде често не сме били на едни позиции с тях. Твърде често! Но никога не бих допуснал утре някой от българските синдикати да има подобни мотиви. Винаги може да се намери такъв фиктивен, измислен мотив, някаква измислена причина, че били зависими от държавата. Моля Ви се, това просто е несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доктор Адемов – лично обяснение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! През 2001 г. за първи път са приети критериите за национална представителност и те не са приети от Вашето правителство, както добре знаете.
На следващо място, през всичките тези години критериите са били одобрявани както от Международната организация на труда, така и от Международната организация на работодателите. Никой не е посмял да посегне на тези критерии от гледна точка на това да завиши изискванията към работодателските и синдикални организации.
Какво правите в момента?! В момент на тежка икономическа криза Вие завишавате критериите за национална представителност. Кой Ви дава право да ограничавате националния диалог, да ограничавате социалния диалог?! Вие знаете, че социалният диалог е част, и то много важна част от индустриалните отношения. Стесняването на социалния диалог при всички положения ще се отрази върху дейността на правителството, върху дейността на синдикалните организации.
Господин министър, Вие казахте, че не съм участвал в социалния диалог, но аз съм участвал във всички тези процеси и Вие много добре знаете това. Повярвайте, няма правителство, посегнало на социалния диалог по какъвто и да е начин, което да е видяло бял ден след това – запомнете това много добре! Посегателството върху социалния диалог не носи позитиви на нито едно правителство.
Уважаеми господин министър, точно заради това моята молба е да не гласувате закона, за да дадете възможност в рамките на нова дискусия в Комисията по труда и социалната политика да изчистим всички тези проблеми.
А иначе, господин министър, България е получавала предупредителни писма от Европейската комисия, че държавата продължава да осъществява регистрационни и лицензионни режими. Тенденцията през всички 20 години на прехода е била държавата да делегира права и отговорности на браншови, на съсловни организации, за да може само саморегулацията на тези структури да бъде по-съвършена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване се е записала госпожа Светлана Ангелова.
Имате думата, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! В началото на моето изказване искам да заявя, че ние от Парламентарната група на ГЕРБ не споделяме мотивите на президента Първанов, с които връща за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 15 декември 2011 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда и, разбира се, ще подкрепим отново закона.
Ще го подкрепим не защото ще гласуваме на инат. Ще го подкрепим не защото, когато се разглеждаха критериите за представителство на социалните партньори в Комисията по труда и социалната политика и в пленарната зала, те не бяха подкрепени от опозицията.
Ще подкрепим закона, защото за първи път в съвременната история на индустриалните отношения се създават ясни правила и критерии за структуриран социален диалог и представителност на социалните партньори.
Не споделяме мотивите на президента Първанов, защото те не са аргументирани, не са структурирани и не отговарят на действителното състояние. Мотивите са твърде общи, показват непознаване на материята и представляват нереалистична субективна оценка.
Не могат да се споделят мотивите на президента относно увеличаването на количествения критерий за достъп на социалните партньори. Организациите на работодателите и на синдикатите трябва да поемат ясни ангажименти при реализиране на политиките. При поемането на тези ангажименти те трябва да участват активно не само при тяхното формулиране, но и по отношение на тяхното изпълнение и контрол. За целта обаче зад тях трябва да има значителна членска маса, тоест да представляват значителна част от съответната професионална общност.
Изискването за увеличаване на броя на членовете на социалните партньори определя по-ясна идентификация на социалните партньори и изчиства тяхната представителност. Всички тези изисквания са съгласно препоръките на европейските институции за определяне на по-стриктни критерии и правила по отношение на социалните партньори и отчитане на тяхната значимост, а именно – зад тях трябва да стоят реални членове.
Несъстоятелни са и опасенията, изложени в мотивите, за нееднакво третиране на работодателските и синдикалните организации по отношение на критериите за представителност, защото за всички тях е предвидено правото на равен достъп до участие в социалния диалог. Разбира се, критериите за тези две организации ще бъдат различни, защото тези организации са различни по своята същност и природа. Няма как да бъдат еднакви тези критерии.
И в сега действащото законодателство критериите за достъп на работодателските и на синдикалните организации са различни. Аз нямам обяснение защо за тези четири години никой не е повдигнал този въпрос, а изведнъж намираме тези опасения да присъстват в мотивите на президента Първанов. Именно тук мотивите към указа не са релевантни на съществуващата реалност и показват непознаване на материята.
Няма нормативен акт в действащото законодателство, още повече в Кодекса на труда и в други нормативни актове, по отношение на нарушаване свободата на сдружаването на организациите на работодателите и синдикатите. Не е коректно да се насаждат такива мнения. От това могат да произтекат негативни последици за демокрацията в страната.
Никой не забранява на организациите на работодателите и на синдикатите да се сдружават свободно в името на постигане на общи цели, но когато те трябва да седнат на масата на преговорите с правителството, трябва да покриват някакви критерии не само по отношение на членска маса, но и да покриват изискванията да притежават социален мандат, а именно да бъдат работодателски и синдикални организации по своята същност. Това отговаря в пълна степен на множеството препоръки на Европейската комисия да не се включват в социалния диалог такива организации, които имат несвойствена дейност.
Най-общо, работодателските организации представляват и защитават интересите на работодателите и участват в колективното трудово договаряне. Това ги определя именно като работодателски организации. Всички други организации на работодателите са по-скоро бизнес организации, отколкото работодателски организации.
Освен това мотивите по отношение на изискванията за брой осигурени по трудов договор лица са, меко казано, странни. Те издават непознаване на материята. Основанията за този критерий се съдържат в легалното определение на понятието „работодател”: „Всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и на работа от разстояние”.
Ето, от определението е видно, че не се съдържат никакви предпоставки за дискриминация и противоречия с международни договори и актове, по които нашата държава е страна. Нещо повече, този критерий – за брой осигурени по трудов договор лица, като достъп до работодателски организации, го има и сега в действащото законодателство. Необяснимо защо този въпрос се повдига едва в мотивите на президента Първанов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ето затова, чети!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Не са основателни и мотивите на Президента в частта им относно изискванията за национално представителните организации да не извършват дейност със закон.
Няма да пропусна и казуса с Българската търговско-промишлена палата. Многократно в дискусиите тук, в залата, и когато се гледаше законопроектът в Комисията по труда и социалната политика, се твърдеше, че изискването работодателите да не могат да извършват дейност със закон засяга именно Българската търговско-промишлена палата. Това не е вярно.
Също така не е вярно, че ние от ГЕРБ искаме да отстраним Българската търговско-промишлена палата от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Искам да заявя: лично аз и всички от ГЕРБ уважаваме и ценим Българската търговско-промишлена палата заради авторитета, който е изградила и постигнала с годините. Но тук трябва да отбележим нещо изключително важно – че Българската търговско-промишлена палата е преди всичко бизнес организация, отколкото работодателска организация. Тя не участва в колективното трудово договаряне по сектори и браншове. Това е видно от обстоятелството, че преобладаващата част от нейните членове са по-скоро директни членове, а не чрез браншова или отраслова структура.
На европейско равнище Българската търговско-промишлена палата е член на Европалати, която не е социален партньор на национално равнище. Ако ние вникнем задълбочено в нейната визия, в нейната мисия, цели, задачи, функции, няма да открием нищо от сферата на трудовите и осигурителни отношения и чисто работодателските функции.
И не на последно място, не могат да се подкрепят мотивите на президента Първанов, че е отсъствал диалог. Миналата година ние удължихме с шест месеца срока за изработването на критериите за представителност на работодателските и синдикални организации. Увеличихме представителността на сега действащите национални партньори до 13 юни 2012 г. именно за да има достатъчно време да се предложат критериите и да се изработят най-добрите и безпристрастни критерии. Първоначално тези критерии бяха предложени и се обсъждаха дълго време в Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество. След това многократно те се разглеждаха на самия Съвет за тристранно сътрудничество, преди да влязат в Министерския съвет.
Също така важно е да отбележим, че правителството по никакъв начин не е оказало намеса при формирането на позициите на социалните партньори.
В заключение искам да подчертая, че приетите параграфи 2 и 3 на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда не нарушават конституционни права и задължения, както и международни правни задължения, по които България е страна. Не се нарушава правото на сдружаване на организациите на синдикатите и на работодателите, както и че не е вярно изложеното в мотивите, че правителството се намесва в дейността на тези организации. Точно обратното – с така предложените нови критерии се създават ясни, конкретни и точни правила за достъп до социална представителност.
Всичко казано дотук от мен дава отговор на въпроса защо ние от Парламентарната група на ГЕРБ отново ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда и няма да подкрепим ветото на президента Първанов. Аз призовавам всички присъстващи в залата също да подкрепят закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо Цачева, преди това бих помолил да се удължи времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Ангелова, Вие призовахте залата да гласува по определен начин, но този дебат, тази дискусия има онзи характер, когато не се слушаме. Има едно предварително формирано становище и цялата дискусия носи повече или по-малко формален характер. Затова аз бих помолил да помолите Вашите колеги, допреди малко беше тук господин Велчев, след като разговаря с няколко души в залата, сега не го виждам, госпожа Фидосова си разговаря по мобифона и се чака да се изчерпа времето и да отидем към гласуване.
Вчера тук в парламента ние до 15,00 ч. водихме сериозна дискусия и постигнахме съгласие по въпроса, който наистина е от първостепенна национална важност. Аз смятам, че въпросът, който сега дискутираме, не е по-малко важен.
Правя реплика сега и времето ще ми изтече, но, преценете сама – единственият аргумент по същество, който и Вие, и особено господин министърът изтъкнахте, беше за тези държавни функции, които някои организации изпълняват. Ако се приложи буквално този критерии, ще отпаднат и Търговската палата, и Стопанската камара. Господин министърът беше цитиран в печата, че той за първи път чува за Закона за атмосферния въздух и тази функция на Стопанската камара. И на практика ще се получи, че в Тристранния съвет ще остане само една работодателска организация. Сама си задайте въпроса не е ли това най-ясната форма на фаворизиране от страна на правителството на една организация.
Това, което се получава на практика, е в пълно противоречие с всичко, което Вие и господин министърът пледирахте да остане. Затова аз бих се обърнал и към госпожа Цачева да прецени да продължи ли така този дебат, или да го прекъснем. Няма да направя това предложение, защото съм сигурен, че ще бъде отхвърлено, ако аз го направя, и да се проведе една достатъчно сериозна консултация по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всъщност голямата тема на днешния дебат по повод ветото на президента Първанов по Кодекса на труда е за диалога, за социалния диалог, за защитата на базови права, каквито са правото на труд, правото на свободно сдружаване, социалните права на гражданите. И в този смисъл днешният дебат, господин министър, е за демокрацията и за разбирането на авторите на промените в Кодекса на труда за диалога като монолог и за демокрацията като управление по команда.
Затова, преди да обясня на преждеговорящата мотивите на президента Първанов, изложени в неговото вето, се чувствам ангажирана тук, от тази трибуна, да кажа истината за последиците, ако този закон бъде прегласуван от Народното събрание. Тогава, уважаеми дами и господа от мнозинството, от шест работодателски организации, които в момента участват в социалния диалог, в тристранката ще остане една-единствена работодателска организация. С повече късмет ще останат две. И то ще останат дотолкова и дотогава, докато решат управляващите. Това е, уважаеми дами и господа от мнозинството, смисълът от завишаването на критериите за представителност на работодателските организации.
Какво ще се случи на практика? Две от работодателските организации ще отпаднат, защото не отговарят на завишените количествени критерии за членство – от 30 хиляди увеличението е на 100 хиляди членове, които, забележете, трябва да са заети по трудов договор в една четвърт от икономическите дейности. Две работодателски организации ще отпаднат, защото извършват дейности, възложени им със закон. По отношение на останалите очакването е, че няма да се справят и ще се препънат по сложната процедура по упълномощаване, която за първи път е предвидена в кодекса.
И накрая в Тристранния съвет ще остане една работодателска организация. Е, питам аз, доколко ще се чувства комфортно тази работодателска организация сама на масата на преговорите? И докога, дава ли си сметка докога и тя ще участва в тристранния диалог?
Уважаеми колеги, достатъчно е на едно заседание на Министерския съвет правителството с едно постановление да възложи ангажимент на тази работодателска организация. Достатъчно е на социалния министър да му хрумне една сутрин в наредбите, които самият той издава, да възложи ангажимент на тази работодателска организация. Достатъчно е кметът на Полски Тръмбеш или Общинският съвет на Пирдоп да издадат една наредба, в която да възложат ангажимент на тази организация, например, на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). По този начин кметът на Полски Тръмбеш ще шкартира и последната работодателска организация от Тристранния съвет. Ето това е записано в промените на Кодекса на труда, които подкрепя това мнозинство.
И тук се изкушавам да припомня на работодателските организации една история за един берлински евангелистки пастор, който си мълчал, когато прибирали социалдемократите; мълчал си, когато прибирали комунистите; мълчал си, когато прибирали евреите; мълчал си и когато прибирали католиците, и накрая, когато дошли да приберат него, нямало кой да го защити. Затова искам да кажа ясно от тази трибуна, че с промените в Кодекса на труда управляващите показват оголеното си, неприкрито, недемократично лице.
Те казват, че всеки, който дръзне да се противопостави на властимащите, ще бъде елиминиран. И нещо повече, че всеки, който е друг, всеки, който е различен от ГЕРБ, няма право на съществуване, защото, уважаеми колеги, ГЕРБ са си самодостатъчни.
Извинявайте, но диалогът, социалният диалог означава различни мнения. Означава най-малкото наличие на няколко субекта. От този закон ние виждаме, че на ГЕРБ не са им необходими други субекти. Според тях диалог е тогава, когато говори само ГЕРБ. И в този смисъл, уважаеми колеги, седящи в тази зала, президентското вето е една възможност да преосмислите своята позиция по отношение на този закон и на всички, които са различни от ГЕРБ; на всички, които изхождат от разбирането, че диалогът е сърцевината на демокрацията, е да гласуват против този закон и да подкрепят ветото на президента.
Освен всичко това, върнатите текстове са в откровено противоречие с българската Конституция, с редица международни актове, по които България е страна, и като цяло с европейското законодателство.
Аргументите в президентското вето са подробно развити в четири насоки, които могат да бъдат разбрани и естествено осмислени, и подкрепени от всеки средно грамотен юрист, а бих казала и на госпожа Ангелова, от всеки здравомислещ човек. (Реплики от министър Тотю Младенов.)
Съвсем накратко ще кажа за всеки от аргументите на президента.
По отношение на увеличението на изискването за числен състав на синдикалните и работодателските организации. Освен че това е абсурдно в условията на криза, когато безработицата расте и заетостта намалява, ще Ви кажа, господин министър, че чрез него не се подобрява, както Вие твърдите, представителството. Напротив, то се ограничава. От представителството в Тристранния диалог изцяло отпадат малките и средните предприятия. Ще останете и Вие, и правителството да си преговаряте само с едрия капитал. Това е в пряко противоречие с основни принципи на българската Конституция, каквито са принципът на социалната държава и принципът на свободния социален диалог.
Установените критерии за представителност на синдикалните и работодателските организации са различни, което е в пряко противоречие с Конвенция № 87 на Международната организация на труда, която изисква, забележете, еднакво третиране и на работодателските, и на синдикалните организации. За едните сте въвели изискване за брой членове, заети по трудов договор, а за другите – просто за брой членове, които могат да бъдат и пенсионери, и неработещи, и ученици, каквито и да са те.
Следващото – обвързаността на представителността на работодателските организации с изискването за членство на определен брой работещи по трудов договор, е една определено дискриминационна мярка, която противоречи на българската Конституция, на чл. 6, ал. 2 от нея и на ред международни актове, които са описани във ветото на президента, нека да не ги изреждам.
И накрая за абсурдното изискване, което е записано в промените на Кодекса на труда – работодателските организации да не извършват дейности, възложени им със закон или с друг нормативен акт. По този начин, уважаеми господин министър, се допуска злоупотреба с права, която злоупотреба може да бъде извършена освен от правителството, от всеки един министър, от всеки един кмет, от всеки един орган, който издава нормативни актове, като същият просто може да въведе някакъв ангажимент на някоя от работодателските или от синдикалните организации и по този начин да ги елиминира от социалния диалог. (Реплика на министър Тотю Младенов.)
Няма да говоря, че тези критерии са в абсолютно противоречие с критериите в Устава на Международната организация на работодателите; че във всички случай ще последва международно оплакване пред Международната организация на труда още на следващата сесия през това лято, което ще докара санкции на българските управляващи. И във всички случаи предстои подаването на жалба до Конституционния съд, за която имаме достатъчно основания за противоконституционност на тези текстове и за противоречие с редица международни актове, по които сме страна, и редица противоречия, ако щете, със здравия разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплики?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма.
Има ли други народни представители, които искат думата?
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В мотивите към Указ № 304, с който президентът на Република България връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, се изтъкват някои съображения, които не могат да бъдат приети, и с които, според нас, се злоупотребява с несъществуващи противоречия, както е с Конституцията на Република България, така и с международни актове, по които Република България е страна, и правото на Европейския съюз.
Известно е, че в последните няколко години значително нараства броят на работещите в сивия сектор. Известни са ни и последиците от това – загуба на трудови и осигурителни права на работниците и служителите.
От направените проучвания, включително от национално представителни организации, се установи, че голяма част от предприятията, които не спазват трудовото и осигурително законодателство, са и членове на национално представителни организации. Поради това въведеното ново изискване за организациите на работодателите, които кандидатстват да бъдат признати за представителни, да обединяват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, намалява значително възможността в тези организации да членуват некоректни работодатели.
Към подобен резултат е насочено изискването за наличие на организации с повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, в които са заети не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица.
Въвеждането на тези нови, завишени критерии в никакъв случай не противоречи на прогласения в преамбюла на Конституцията принцип на социална държава, а напротив – чрез тях, като партньор на държавата при регулиране на трудовите и осигурителни правоотношения, ще участват работодателски организации, чиито членове са коректни към своите работници и служители.
Абсолютно неприемливо е твърдението, че увеличаването на необходимия броя членове на синдикалните организации и завишаване на критериите за работодателските организации по отношение на осигурени по трудов договор лица ще затруднят колективното трудово договаряне и социалния диалог. Социалният диалог съгласно дефиниция на Международната организация на труда включва всички форми на обмяна на информация, консултиране, колективно трудово договаряне и механизми за съвместно вземане на решение, основани на различни процедури между работодателите и работниците по въпроси, отнасящи се до икономически и социални политики от общ интерес.
От данните, с които разполага Министерството на труда и социалната политика, е видно, че преобладаващата част от колективните трудови договори се сключват по предприятия. Съгласно чл. 51а от Кодекса на труда колективният трудов договор в предприятията се сключва между работодателя и синдикалната организация. В тази разпоредба никъде не съществува изискване нито работодателят, нито синдикалната организация да принадлежат към национално представителни организации.
По подобен начин в Кодекса на труда е решен и въпросът за социалния диалог, информирането и консултирането в предприятията, в които няма никакво изискване за национална представителност.
Необосновано е твърдението, че върнатите за ново обсъждане разпоредби на чл. 34 и 35 противоречат на изискването на Устава на Международната организация на труда и на Конвенция № 87 на МОТ за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации. Докато за синдикалните организации не е установено искане за включване в браншови и отраслови структури, то за работодателските тези изисквания са установени. Това се казва в мотивите. В досега съществуващите разпоредби на чл. 34 и 35 от Кодекса на труда, които са в сила от 31 март 2001 г., съществуват същите различия и никой оттогава досега не е твърдял, че те противоречат на Конвенция № 87.
Тези различия са запазени и при изменение на чл. 34 и 35 през 2007 г., но тогава президентът на републиката не е отбелязал, че съществува противоречие с Конвенция № 87 и те са влезли в сила. Нещо повече, в мотивите се подчертава, че досега съществуващите критерии са получили твърдата подкрепа на Международната организация на труда, а това означава, че се подкрепят и досега съществуващите различия в критериите, отнасящите се до синдикални и работодателски организации.
Изцяло неприемливо е твърдението, че въвеждането на изискването работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или друг нормативен акт, е в противоречие с Конституцията и Закона за нормативните актове, като по този начин се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Само по себе си прехвърлянето на функции и дейности от държавата на определена работодателска организация е с нейно съгласие. Това не променя характера на организацията. Тя продължава да бъде такава, независимо че тези работодатели по смисъла на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на труда могат да бъдат физически лица, юридически лица или техни поделения, стига да наемат самостоятелно лица по трудов договор. В случая обаче се касае за работодателска организация, която след като бъде призната за представителна, ще участва като партньор в сътрудничеството и консултациите с държавата. В тези случаи е важно тя да притежава социален мандат, даден й от нейните членове. Когато обаче работодателската организация извършва дейности, възложени й със закон или друг нормативен акт, например да води единен търговски регистър, да издава карнети, да издава документи за произход на стоки и така нататък, би следвало да се приеме, че членуването в такава организация не е доброволно, а е търсене на стопански интерес.
Чрез въведеното ново изискване в чл. 35, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда се гарантира спазването на основния принцип на сдружаването – неговата доброволност, съгласно чл. 49 от Конституцията на Република България и чл. 4 и 5 от Кодекса на труда, както и ясният социален профил и социален мандат на организациите на работодателите като участници в социалния диалог.
Поради тези съображения ние ще подкрепим отново Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда във вида, в който го подкрепихме на 15 декември 2011 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Ще повторя, че нагласата в залата е повече от ясна. Обсъждането на ветото на президента в случая не беше дискусия, не беше обмяна на мнения. Има предварително формирано становище как да се гласува в мнозинството.
Тук господин Мартин Димитров не беше съвсем справедлив, защото отправи упрек, че никой в ГЕРБ не е изразил различно мнение. Спомнете си, господин Димитров, че при първото гласуване имаше 15 гласа сред колегите от ГЕРБ, които не подкрепиха законопроекта. За съжаление обаче днес ГЕРБ няма да гласува по съвест, а по указание.
Госпожо Цачева, част от отговорността за това равнище на диалога е и Ваша. Защото Вие допуснахте по тази точка в пленарната зала да съществува това, което наблюдаваме и в момента. Госпожа Фидосова в повечето време или си говореше по телефона, а в момента демонстративно е с гръб към трибуната. (Народният представител Искра Фидосова се обръща към трибуната и отправя остра реплика.)
Когато някой отправи упрек за такова поведение, се чуват насърчителни възгласи „Ай стига бе!”. (Реплика на народния представител Цветомир Михов.). Ето го господин Михов. Винаги можем да разчитаме на него. Той е един от най-верните в това поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, запазете тишина в залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, госпожо Цачева, че Вашите приветствени думи към новоизбрания президент преди час-два в тази зала за това какво представлява Народното събрание, как то е средище, където се дискутира, как сме готови за конструктивен диалог, увисват без всякакво покритие! Защото сериозността на въпроса е наистина от първостепенно значение! Наистина става дума как функционира демократичната държава у нас. Защото Тристранният съвет, който функционира в България, вече има своя традиция, има изработен начин, процедура, която се приема от социалните партньори като достатъчно сериозна, с която да се съобразява и парламентът.
В момента с това решение Вие осакатявате един форум, който досега е играл много важна роля за поддържане на баланса между синдикални и работодателски интереси, съчетани с държавния. Пред нас стоят възможно най-сериозни реформи. И Вие в този момент елиминирате голяма част от участниците, които не са Ви удобни, и смятате, че с това служите на общия интерес. Нищо подобно! Не се заблуждавайте! Не смятайте, че с това приключва въпросът. Ще има реакция и в Международната организация на труда, ще има реакция и пред Конституционния съд! Ще има много ясна реакция и в обществото! Веселието, което вдъхновява голяма част от Вас, колеги, е веселие, което ще Ви струва много скъпо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Народният представител Стефан Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което говори господин Пирински, като цяло беше на база демагогия. Това, което една опозиция може да прави в този момент, е да спъва по всякакъв начин работата на правителство, което се опитва да извади българската държава от положението, в което е поставено по независещи от сегашното управление причини. Възможностите на едно правителство са такива, че към момента социалната политика може да бъде поставена по този начин.
Всичко в повече, което се иска от опозицията, предполага провал на бюджета, предполага популизъм и това, което всъщност никой не казва ясно. Това са възможностите, това са даденостите. Когато българската държава има възможност, съответно тогава и вашите искания, визирам опозицията, предполагам, че няма да останат без отзвук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега, съгласен съм с квалификациите Ви – „демагогия, популизъм и празнодумие”, но те се отнасят до Вашата реплика. Няма нищо общо онова, което дискутираме, с това, което Вие току-що развихте като свои съображения.
Именно интересите на държавата днес предполагат пълноценен тристранен диалог. Точно това, което сега се гласите да приемете, ще накърни това основно изискване на сегашния момент. Нямате никакво обяснение защо го правите, освен за удобство на правителството по-лесно да си прокарва своите искания в Тристранния съвет. Това няма нищо общо с обективната необходимост да се търси сериозен баланс. Оставям всички аргументи за конституции, за международни договори, каквото щете. Ние имаме жизнена потребност от много сериозна дискусия, преди да приемем едни или други реформи, за да могат те да бъдат приети от хората и да работят. Силовото налагане ги обрича на провал. С това, което правите, Вие се делигитимирате като вносители на реални и работещи реформи. Ако искате, направете го! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Лично обяснение – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, съвсем накратко, тъй като бях поименно споменат от господин Пирински. Обадих се от място поради една-единствена причина – че не приемам бивши сътрудници на комунистическите тайни служби да ни дават уроци по демокрация. Благодаря. (Реплики и възгласи от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Пирински. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Какво е това лично обяснение?!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Михов се обърна директно към мен и възрази. Той спомена моето име. Така че, ако Вие искате да ограничите правилника, възразявайте. Само че защо споменах името на колегата? Защото независимо какво се говори, как се говори, нашият колега винаги е готов от място да наруши правилника с възгласа: „Айде сядай си! Айде стига толкова!” Айде откажете се от това поведение оттук-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение в дискусията? Няма.
Дискусията е закрита.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда – § 2 и § 3.
Гласували 172 народни представители: за 123, против 48, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господа министри, уважаеми дами и господа, гласувах „против”, защото пътят на този закон оттук-насетне е към Конституционния съд не само заради това, че нарушавате въпроса за представителността на работодателските организации. С това изменение Вие удряте работниците и въпросът, който не влезе в дискусията тук, дето ги направихте съотговорни, когато работят без трудов договор – такова чудо в света няма. Няма такова чудо! Тепърва дискусията ще продължи.
Това, че тук имате такава сериозна подкрепа от 10 „независими” народни представители, може само да Ви радва по какъв начин реализирате парламентарното мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Няма.
С това точката е изчерпана, а с нея и предвидената ни програма за днешния пленарен ден.
Съобщения за парламентарния контрол на 20 януари 2012 г., петък, с начален час 9,00 ч.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на шест въпроса от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров, Антон Кутев, Петър Курумбашев и Десислав Чуколов – на два въпроса.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на седем въпроса от народните представители Мая Манолова, Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски; Пламен Орешарски и Димчо Михалевски; Мая Манолова, Александър Радослав и Георги Пирински – три въпроса.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на два въпроса от народните представители Ариф Агуш и Димо Гяуров.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Евгений Желев, Спас Панчев и Димитър Чукарски и на питане от народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Михаил Миков и Захари Георгиев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на три въпроса от народните представители Антон Кутев, Михаил Миков и Михаил Михайлов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на пет въпроса от народните представители Валентин Николов Иванов, Петър Курумбашев, Ангел Найденов, Анна Янева – първи, и Димчо Михалевски – втори, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на две питания от народните представители Антон Кутев, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – общо питане.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Венцислав Лаков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народните представители Георги Андонов и Павел Шопов, и на два въпроса – писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на два въпроса от народните представители Павел Шопов и Румен Овчаров;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос – писмен отговор от народния представител Тунджер Кърджалиев.
На основание чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговор на питане от народния представител Яне Янев към министъра на правосъдието Диана Ковачева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Поради здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,26 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова