Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме точка първа – Прекратяване пълномощията на народни представители.
Припомням на народните представители, че от Парламентарната група на ГЕРБ по тяхна воля предсрочно е прекратен мандатът на господин Свилен Крайчев, който бе избран и започна работа като заместник генерален секретар в Истанбул на ПАЧИС, а господин Недялко Недялков бе избран за областен управител на град Стара Загора. Има решение на ЦИК и волеизявление от обявените за избрани народни представители и се налага да включим като точка в дневния ред именно прекратяване пълномощията на народни представители.
Моля да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
С Писмо № 10-31 от 12 януари 2012 г. Централната избирателна комисия уведомява председателя на Народното събрание, че с Решение № 1565 на Народното събрание от 12 януари 2012 г. Централната избирателна комисия е обявила за избран за народен представител Емануил Младенов Манолов от листата на Политическа партия ГЕРБ в 3.многомандатен избирателен район – Варна. Същият е подал заявление с входящ № 21-94-5 от 13 януари 2012 г., с което заявява:
„Във връзка с Решение № 1565 на Народното събрание от 12 януари 2012 г. на Централната избирателна комисия, с което съм обявен за избран за народен представител, Ви уведомявам, че на произведените на 23 октомври 2011 г. избори за общински съветници и кметове съм избран за кмет на община Аврен, като изборът ми е обявен с Решение № 125 от 31.10.2011 г. на Общинската избирателна комисия – Аврен, и съм встъпил в правомощията си.
Поради това и по съображения от разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА не желая да полагам клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията за встъпване в изпълнение на пълномощията си.
С оглед на изложеното, моля да приемете оставката ми и прекратите пълномощията ми на народен представител.”
На това основание предлагам служебен проект за:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България,
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Емануил Младенов Манолов като народен представител от 3.многомандатен избирателен район – Варна.”
Моля да гласуваме.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Със същото писмо Централната избирателна комисия уведомява председателя на Народното събрание, че с Решение № 1566-НС от 12 януари 2012 г. за обявяване за избран за народен представител е обявен Йордан Петров Николов от листата на Политическа партия ГЕРБ в 27.многомандатен избирателен район – Стара Загора.
С Писмо № 21-94-11 от 19 януари 2012 г. е постъпила молба от Йордан Петров Николов, в която казва:
„Във връзка с Решение № 1566-НС от 12 януари 2012 г. на Централната избирателна комисия, с което съм обявен за народен представител, Ви уведомявам, че на 16 ноември 2011 г. съм избран за заместник-кмет на община Стара Загора и съм встъпил в правомощията си.
Поради това и по съображения от разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА не желая да полагам клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България за встъпване в изпълнение на пълномощията си.
С оглед на изложеното моля да приемете оставката ми и прекратите пълномощията ми на народен представител.”
Въз основа на молбата предлагам служебен проект за:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител

Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България,
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Йордан Петров Николов като народен представител от 27.многомандатен избирателен район – Стара Загора.”
Моля да гласуваме.
Гласували 148 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Едно съобщение.
Във връзка с искане на ръководството на Българската национална телевизия за частично прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 20 януари 2012 г. генералният директор на БНТ с писмо от 10 януари 2012 г. е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 20 януари 2012 г., петък, във времето от 12,30 до 14,00 ч. Това се налага поради пряко предаване на световното първенство по ски, супер гигантски слалом. В посоченото време Българската национална телевизия ще излъчва парламентарния контрол по програмата „БНТ свят”.
Подобна схема на излъчване на парламентарен контрол е прилагана и в други случаи досега. И в този случай, в духа на наложилата се практика, народните представители следва с разбиране да уважат молбата на Българската национална телевизия.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 13-19 януари 2012 г.
Питане от народния представител Валентина Богданова към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно мерките на Министерството на образованието, младежта и науката за намаляване на младежката безработица в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Питане от народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за развитие на територията на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Питане от народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за планиране и финансиране на дейностите по изграждане, рехабилитация и реконструкция на републиканската пътна инфраструктура. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Питане от народния представител Румен Петков към Николай Младенов – министър на външните работи, относно закриване на дипломатическите представителства на Република България в чужбина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Питане от народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова към Николай Младенов – министър на външните работи, относно предложения по Доклада на мисията на ОССЕ за наблюдение на Избори 2011. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно Стратегията на правителството за развитие на ядрената енергетика в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно проект на Международно споразумение за засилен икономически съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на Министерството на финансите към фирмите с мажоритарно държавно участие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Постъпило е питане от народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на питане от народния представител Димитър Горов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател, вземам тази процедура предвид Вашите думи, както казахте, че съобразно традицията да не се включва днес Българската национална телевизия предвид провеждащото се състезание.
Традицията е малко по-различна и искам да я уточня. От миналото Народно събрание в такива случаи, когато е имало искания от ръководството на Българската национална телевизия, въпросът се е представял за разглеждане още на Председателския съвет и сме бивали уведомявани. Това е ставало и под Вашето ръководство на Председателски съвет още в сряда сутринта, за да са наясно парламентарните групи още оттогава относно факта на спирането на излъчването по Българската национална телевизия.
Иначе често се стига до конфузни положения, до ситуация, при която този въпрос се решава в последния момент. Днес Вие го съобщавате наистина в началото на пленарното заседание, а това трябва да стане, както е традицията и както това се е правило винаги, още на Председателския съвет. Още повече, в случая Вие прочетохте, че писмото е изпратено на 10 януари 2012 г.
Правя това уточнение в тази връзка и Ви моля оттук нататък да ни съобщавате за този факт още в сряда, за да стане известен на парламентарните групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, не сте ме слушали внимателно и сте забравили какво сме коментирали на Председателския съвет на 11 януари 2012 г. Направете справка със стенограмата. Там съм докладвала пълното писмо на БНТ за предходния петък, когато имаше парламентарен контрол, и за настоящия. Тъй като прецених, че е минало много време оттогава, както Вие сам доказахте – сте забравили какво сме коментирали, припомням какво съм посочила на Председателския съвет още на 11 януари 2012 г.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, на въпрос от народния представител Венцислав Лаков относно действията на Пътна полиция за организацията на движението по автомагистрала „Хемус” по време на снеговалежа от 6 до 8 януари 2012 г.
Господин Лаков, имате възможност да развиете въпроса си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Падналият от 6 до 8 януари сняг предизвика хаос по магистрала „Хемус”, много от Вас знаят. Случи се така, че на Ивановден снегът пак ни изненада. Официалната версия за километричните задръствания беше, че няколко ТИР-а не са се подчинили на полицейските разпореждания и са предизвикали хаоса. Един от ТИР овете бил спиран и бягал три пъти – пише в медиите.
Според уволнения шеф на Държавното дружество „Автомагистрали” ЕООД, което трябваше да почисти тази отсечка, Антон Антонов, правилното решение за кризисната ситуация тогава е било тотално да се забрани движението по автомагистралата, за да могат спокойно да минат снегорините и да почистят трасето. По думите му обаче катаджиите не са реагирали на неговия призив и не са създали нужната организация за извеждане на тежките камиони в аварийната лента. Това се споделя и от попадналите в задръстването шофьори, които чакаха с часове да бъде разчистена отсечката.
Въпросите ми, господин министър, са: защо полицейските служители не са наложили изпълнението на собствените си разпореждания за спирането на ТИР-овете? Все пак те са представители на силово ведомство и е редно да изпълняват тези неща, които сами са заръчали. Защо не са затворили магистралата, както им е било предложено, докато минат снегорините? Колко и кои са наказаните шофьори, защото не научихме имената им? Какви са санкциите за тях? Има ли наказани полицейски служители за допуснатия хаос? От партия „Атака” се интересуваме какви мерки се вземат, за да не се повтаря станалото, защото и днес, и утре се очакват нови снеговалежи, а до края на зимата те ще са още няколко. Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Цветан Цветанов - заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков!
От извършената проверка относно предприетите действия от органите на Министерството на вътрешните работи за организация на движението на автомагистрала „Хемус” за времето от 6 до 8 януари 2012 г. се установи следното.
Около 20 ч. на 6 януари 2012 г. полицейските служители, работещи на единната разстановка, назначени в наряд на автомагистрала „Хемус” съгласно утвърдения оперативен план за действие при усложнена зимна пътнотранспортна обстановка, предприемат действия за спиране на движението на тежкотоварни превозни средства, като създават организация за подреждането им едно след друго по протежението на дължината на аварийната лента в района на пътен възел Ботевград и в района на тунел Топли дол, до бензиностанция „Лукойл”. Вследствие на усилващия се снеговалеж на 6 януари срещу 7 януари 2012 г. втори наряд от полицейски служители незабавно създава организация за подсигуряване на допълнителна снегопочистваща техника по опорните пунктове от „Автомагистрали” ЕООД – фирмата, отговорна за снегопочистването и поддържането на автомагистралите.
Около 7 ч. на 7 януари същата година един от тежкотоварните автомобили самоволно предприема движение, като тръгва, излизайки от колоната, въпреки и независимо от разпореждането на полицейските служители. Малко след като тръгва, водачът губи управлението върху превозното средство и аварира, като в резултат на това блокира две от лентите на автомагистралата. В тази връзка незабавно е разпоредено на областните дирекции Ловеч, Плевен, Габрово и Велико Търново да започнат поетапно недопускане на движение на товарни превозни средства от територията им в посока автомагистрала „Хемус”. Водачите са били предупредени и им е било разпоредено да паркират, като изчакат почистването и обработването на участъците от пътя. По-късно, предвид усложняващата се пътнотранспортна обстановка на автомагистрала „Хемус”, е разпоредено чрез областните дирекции Плевен, Ловеч и Габрово да бъде преустановено изцяло движението на пътни превозни средства в посока към град София.
На 7 януари към 9,30 ч. съгласно утвърдения Оперативен план за действие при усложнена пътнотранспортна обстановка през зимния период са предприети действия за осигуряване на обходни маршрути на движение – Ботевград-Своге-София, прохода Петрохан, като същите за кратко са били затворени за извършването на пътното почистване. Разпоредено е на Областна дирекция МВР, Велико Търново да започне пренасочване на цялото движение през Прохода на Републиката-Стара Загора-автомагистрала „Тракия”.
От МВР своевременно е подадена информация към средствата за масово осведомяване, касаеща създалата се извънредна ситуация и обходните маршрути на движение.
Първостепенна задача на служителите на МВР с оглед метеорологичната обстановка е била възстановяване и подпомагане на пътното движение, осигуряване на възможност и трасе за снегопочистваща техника и извличане на авариралите моторни превозни средства от натрупания сняг. В резултат на действията на полицейските служители не е допуснато настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия.
На 8 януари 2012 г. в МВР се проведе оперативно съвещание с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и всички отговорни служители, имащи отношение към създалата се сложна обстановка. За овладяване на сложната зимна обстановка бяха приведени в действие плановете за защита при бедствие в засегнатите области и общини и сформирани щабове за поддържане на непрекъснато взаимодействие и координиране на спасителните и аварийно-възстановителните работи под ръководството на съответните областни управители и кметове на общини. Във връзка със сложната обстановка беше сформиран щаб за поддържане на непрекъснато взаимодействие и координиране на действията на силите на Министерството на вътрешните работи.
С цел осигуряване безопасността на движението на органите на МВР се предприемат всички необходими действия и мерки, обезпечава се готовността на техниката, използвана при зимни условия за осигуряване проходимостта по пътищата в страната. Към настоящия момент съвместни екипи на служители от съответните отговорни структури извършват постоянни проверки за състоянието на пътната обстановка и фирмите по снегопочистването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Реплики?
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин Цветанов, не съм доволен от отговора Ви, защото Вие не ми отговорихте по същество колко и кои са наказаните шофьори и евентуално полицейски служители, и какви са санкциите срещу тях?
Странно е, че щабът по кризата се събира два дена, след като настава тази криза. Аз като очевидец и като участник в движението мога да Ви кажа, че се натъкнах на една много смешна гледка – на 8 януари по все още чистещото се трасе имаше два снегорина, които бяха придружавани от две патрулки. Не знам дали да не откраднат шофьорите или самите снегорини. Това също беше много странно.
Но, кажете все пак кои са хората, които са предизвикали това нещо и какво се прави, за да не се случва? В смисъл какви санкции са наложени срещу тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Това, което е предприето от органите – тези, които са направили съответните нарушения, те са санкционирани съгласно Закона за движение по пътищата.
Що се касае до това, което Вие сте видели на 8 януари, да, действително на 8-и имаше така наречените роторни машини, които бяха взети и използвани в снегопочистването, за да можем да осигурим по-голямата пропускливост на пътната артерия – точно на 8-и, когато се очакваше и големият поток от прибиращи се граждани както по посока София, така също и извън София към съответните техни родни места. Тези роторни машини са без регистрационни номера и във връзка с това единственият начин да се движат по пътната артерия на страната е да бъдат съпроводени с полицейски автомобили, за да не възникнат други неприятности, които биха могли да се предположат. Така че в тази посока всичко, което е било необходимо е направено.
Заседанието на 8 януари е имало възможността да отчете реалната ситуация от целия анализ, който беше направен на база ситуацията от 6 до 8 януари. Трябва да Ви кажа, че до 8 януари всички отговорни ръководители на съответните структурни звена в съответните министерства бяха в голямата си част на самата пътна артерия и по-специално на автомагистрала „Хемус”, а така също и на автомагистрала „Струма”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Антон Кутев относно събрани от органите на Министерство на вътрешните работи доказателства при експулсирането на Константин Циганов в Русия.
Преди да дам думата на господин Кутев, току-що ме информираха от ръководството на Българската национална телевизия, че планираното спортно събитие няма да се състои поради лоши метеорологични условия. Така че и във времето от 12,30 до 14,00 ч. Канал 1 ще излъчва парламентарния контрол, а не „БНТ свят”.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с една публикация в тиражиран вестник отпреди няколко дни, в която се твърди, че сегашният министър-председател на държавата Бойко Борисов има едни снимки, в които той играе футбол с личност, за която се твърди, че била екстрадирана от България в качеството си на международен престъпник. Това, разбира се, е много тежка констатация, която се надявам да не е вярна.
Общо взето, стъпвайки на вчерашната реч на вече новоизбрания президент Плевнелиев, една от констатациите в речта е, че „народът на Ботев и Левски” не е хубаво да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа, както е в момента. Именно от тази гледна точка, с подобни снимки, разбира се, ние само затвърждаваме тези констатации на бъдещия и новозаклелият се президент на държавата Росен Плевнелиев.
За мен е важен отговорът на въпроса: това вярно ли е? Напълно възможно е този вестник просто да спекулира, да се окаже, че такъв човек няма и че той не е екстрадиран. Аз, разбира се, не мога да знам тази информация и затова задавам въпрос. Тоест, моят въпрос е: вярно ли е това, че господин Циганов е бил експулсиран от България? Верни ли са снимките, които са показани там? Тоест имало ли е футболен мач, в който сегашният премиер на държавата е участвал, заедно с този човек във футболния мач? И каква е дейността на Циганов в България преди това и какво знае МВР по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Константин Циганов е придобил българско гражданство с Указ № 27 от 12.03.2001 г. на вицепрезидента на Република България на основание български произход. На основание чл. 98, т. 9 от Конституцията на България и във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 36, от Закона за българското гражданство с Указ № 27 от 12.03.2010 г. на вицепрезидента на Република България натурализацията на Константин Циганов е отменена.
За извършени нарушения на българското законодателство и наличие на основания, предвидени в чл. 42 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” е издал заповед регистрационен № З-434 от 18.03.2010 г. за налагане принудително на административни мерки – експулсиране, отнемане правото на пребиваване и забрана за влизане в Република България на чужденец за срок от 10 години спрямо Константин Циганов – гражданин на Руската федерация. До отстраняване на пречките по изпълнение на приложената принудителна административна мярка, а именно потвърждаване на действителността и самоличността и придобиването на валиден документ за задгранично пътуване, чужденецът е настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” на 19.03.2010 г. на основание заповед от 18.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
След издаване на документ за задгранично пътуване от посолството на Руската федерация в град София, Дирекция „Миграция” е предприела действия за фактическото изпълнение на заповедта на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” и на 17.03.2011 г. Константин Циганов е експулсиран от Република България в Русия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Вие отговорихте само на една част от въпроса ми. Радвам се, че потвърдихте поне една част от въпроса ми, потвърдихте, че наистина този човек е бил експулсиран от България, което предполага, че информацията, която сме чели в медиите, е вярна. Не отговорихте обаче на другата част от въпроса ми – вярно ли е, имало ли е такъв футболен мач, има ли връзки между премиера и съответния човек?
След като той веднъж е бил експулсиран от България и след като има данни за каквито и да било контакти на министър-председателя с този човек, предполагам, че МВР по някакъв начин си е направило труда да установи какви са контактите и дали ги има. Аз например не мога да си представя, че би могло да се появи някаква снимка на Барак Обама, който играе голф с някакъв международен наркодилър, примерно, или на Ангела Меркел, която е на танцова забава, примерно с масов убиец, и това да не доведе до някакви действия от техните министерства и от техните органи. Предполагам, че на основата на това Министерство на вътрешните работи е направило съответните проучвания дали този човек се е срещал с министър-председателя, съответно имат ли някакви контакти и какви са те?
Още повече, обществена тайна е в някаква степен, че министър-председателят играе футбол с много хора. Аз специално от тази трибуна поне два пъти досега съм задавал въпроси за хора, които очевидно имат криминални досиета и по един или друг начин са се свързвали с министър-председателя именно по този начин. Знаем, че спортната линия е същата, която свързва, примерно, Пашата с министър-председателя. Нищо лошо не искам да кажа за Пашата, аз за него не знам повече от всеки български гражданин. Но след като има такава линия, тя последователно се налага, очевидно е, че по линията на спортните навици на министър-председателя се правят цяла поредица контакти от съмнителни хора с него, значи за мен е нормално Министерство на вътрешните работи да направи съответните проучвания какви са връзките на министър председателя с хора от подземния свят, особено тогава, когато имаме нещо доказано.
Въпросът ми все пак е: този човек срещал ли се е с министър-председателя, играли ли са футбол? Тези снимки, които видяхме във вестника, верни ли са?
И Ви моля да не прехвърляте нещата. Защото аз предполагам, зная Вашата реторика, Вие сега ще кажете: „Ами, Вие не сте го хванали, ние го хванахме”. Вие сам казахте, че заповедта, с която е трябвало да бъде експулсиран, е от 2009 г., тоест от Ваше време. Освен това Вие нито веднъж не сте обещали на българските граждани това, че защото предишните не са ловили престъпниците, за това Вие ще играете мач с тях. Затова Ви моля този път да не връщате назад, а да говорите по изпълнение на Вашите собствени задължения в този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, това, което мога да кажа, е, че няма провеждани срещи на министър-председателя с въпросното лице. Що се касае до снимки от футболни срещи, трябва да призная, че МВР не осъществява контрол на всички играчи на терена или на всички зрители на дадено спортно мероприятие.
Във връзка с това, което в момента излагате като някаква възможна хипотеза или нещо, което е виртуално във Вашето съзнание, мога да Ви кажа нещо конкретно, което е свързано с Вашата парламентарна група, и то в 41-то Народно събрание.
Господин Кутев, нека все пак да си припомним, че основното лице от групата на „Килърите” – така нареченият Пешо Сумиста, беше съветник във Вашата група – на Коалиция за България. Нали така? (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, запазете тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Знаете, че той беше и като съветник по спортните въпроси на досегашния Президент на Република България. Така че по отношение връзките на организираната престъпност с политически партии смятам, че Вие поне имате добър опит, добра практика.
Нека да припомня все пак връзките Ви със СИК и с всички останали, които са били представители на тази структура на организираната престъпност.
Ако наблюдавате внимателно делото „Килърите” или ако прочетете обвинителния акт, ще разберете много интересни неща, които са свързани точно с Вашата партия. Аз се надявам, че сте хора, които действително ще направят задълбочен анализ.
Не бих могъл да знам какво е във Вашето виртуално пространство, за да мога да Ви отговарям, но Ви уверявам, че няма подобна среща, която да е официална или каквато и да била друга, двустранна, между премиера и въпросното лице. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Госпожо председател, съжалявам, но процедурата ми е свързана с това, че господин вицепремиерът току-що говореше, цитирам, за „Вашите връзки със СИК, Вашите връзки с ВИС”. Според мен ако Вие водите това заседание както трябва, не можете да позволите на вицепремиера да ме обвинява във връзки с ВИС и със СИК. Нито веднъж през живота си не съм виждал нито един от тези хора и никога не съм създавал, нито управлявал „Ипон”! Аз никога не съм бил съдружник с Пашата, господин вицепремиер!
Тези внушения, които правите, извинете ме, но са поредната мерзост от страна на правителството към Народното събрание, поради което правя тази процедура.
Госпожо председател, не можете да го позволявате, защото това вреди на Вас, освен на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, ако внимателно проследите стенограмата, първият, който въведе такива внушения по повод развитието на този въпрос, бяхте точно Вие в отправената реплика към вицепремиера, след което не е имало персонална нападка от негова страна спрямо Вас лично. Така че не приемам за състоятелни Вашите обвинения по начина на водене.
Думата иска вицепремиерът.
Пет минути, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, не съм визирал Вас персонално – визирах Вашата парламентарна група.
Не е имало политически форум на Политическа партия ГЕРБ, на който да се обсъжда дали дадени момчета са добри – от дадена структура, като СИК, но мога да Ви кажа, че в критиките от Европейската комисия за борбата срещу тежката организирана престъпност се визират определени лица като Марио Николов, който финансираше, спонсорираше Вашата предизборна кампания през 2005 г., така наречените братя Маргини, както и покойният вече Цвятко Цветков, който на пленум на Висшия съвет на Българската социалистическа партия говореше как това са едни добри момчета и те са наши приятели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно саморазправа с медицински работници от страна на лица с ромски произход в с. Малко Враново, област Русе.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми народни представители!
Като народен представител от Политическа партия „Атака”, от 19.многомандатен избирателен район – Русе, отправям към Вас въпрос, след като в навечерието на коледните и новогодишни празници русенци бяха изправени пред поредния случай на хулиганство над екип на Спешна помощ от страна на лица с цигански произход. В приемната на Политическа партия „Атака” в Русе множество граждани изразиха възмущението си и заклеймиха поредната саморазправа с медицинските лица, случила се на 29 декември 2011 г. в с. Малко Враново, област Русе.
Малко история. Към 20,25 ч. на 29 декември 2011 г. в с. Малко Враново възниква пътнотранспортно произшествие, при което загиват двама младежи и двама по чудо остават живи. Към 21,30 ч. в селото пристига линейка, за да се окаже помощ на пострадалите, които междувременно са извадени от нея от насъбралата се тълпа.
На мястото на катастрофата екипът е посрещнат с крясъци и обвинения от над 300 души, готови да се саморазправят с него. Медицинските лица в началото са заклещени в линейката и възпрепятствани да извършат служебните си задължения, но с риск да бъдат наранени те успяват да си свършат работата професионално. Счупени са стъклото и едно от огледалата на реанимобила. Екшънът продължава и в Русенската болница, където спешното отделение е обсадено.
Във връзка с въпросния случай позволете да Ви напомня за два съвсем нови случая на саморазправа с медицински лица.
На 12 декември 2011 г. цигани малтретират, пребиват екип на Спешна помощ в Стара Загора. На 5 януари 2012 г. в детското отделение на Областна болница – Ямбол, отново цигани буйстват и заплашват със саморазправа детски лекар и санитарка.
Ние, българските граждани, сме изправени пред емблематични примери за незачитане и отричане на най-хуманната професия – тази на медиците.
Моите въпроси към Вас са: във връзка със зачестилите инциденти с медицински лица, нападнати без причина от цигани, какви мерки предприема МВР за защита на хората, които са призвани да лекуват и спасяват – хора, дали клетва в името на хуманността? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Издирени, задържани и наказани ли са хулиганите, саморазправили се с медицинските лица от Спешна помощ на 29 декември 2011 г. в с. Малко Враново, Русенска област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, на 29 декември 2011 г. в 20,25 ч. в оперативната дежурна част на Районно управление „Полиция” – Сливо поле, е прието телефонно обаждане от гражданин, с което се съобщава за възникнало пътнотранспортно произшествие в с. Малко Враново. В сигнала се съдържат данни, че лек автомобил се е блъснал в железобетонен стълб на електропреносната мрежа, както и че има пострадало лице, което се нуждае от медицинска помощ.
Непосредствено след този сигнал в оперативната дежурна част на Районно управление „Полиция” – Сливо поле, е подаден и сигнал, получен в 20,32 ч., който е от Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 със същото съдържание.
Към мястото на пътнотранспортното произшествие незабавно е изпратен дежурен автонаряд от Районно управление „Полиция” – Сливо поле, в състав от двама полицейски служители. Движейки се по четвъртокласен път от с. Голямо Враново към Малко Враново, полицейските служители застигат реанимобил с включен сигнал на Центъра за спешна медицинска помощ и съвместно влизат в населеното място.
При спирането на двата автомобила пред мястото, от насъбралите се хора внезапно тръгват към реанимобила и нанасят удари по купето. Незабавната намеса на полицейските служители предотвратява разрастването на скандал и допускане на масови нарушения на обществения ред.
Издадените устни полицейски разпореждания и респектиращото поведение на двамата полицейски служители осигурява възможността на екипа на Центъра за спешна медицинска помощ да извърши първоначалните медицински действия по установяване състоянието на пострадалите. Екипът на Центъра за спешна медицинска помощ е потеглил към болницата в Русе и в 21,00 ч. пострадалите лица. са в медицинското заведение.
Полицейските служители на място са снели самоличността на най-агресивно настроения Левен Манасиев от село Малко Враново, баща на момче – едно от пострадалите при пътно-транспортното произшествие. На Манасиев е разпоредено незабавно да се отстрани от автомобилите. Местопроизшествието е запазено чрез полицейска лента, разположена на достатъчно отдалечен периметър.
Действията, които са предприети от полицията – аз ще кажа само за последните, които са извършени като последващи действия са на 12 януари 2012 г., като след целия анализ от събраните доказателствени материали са докладвани в Районна прокуратура – Русе, с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Левен Манасиев от село Малко Враново за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Осигуряването на обществения ред и сигурността на гражданите е един от основните приоритети в дейността на МВР. В структурите на МВР съществува организация за предприети мерки за обезопасяване на определени райони на територията на цялата страна с осигурено засилено полицейско присъствие и наблюдение от специализирани полицейски служители.
Надявам се, че с действията, които са предприети, и с това, че всъщност вече е докладвано на прокуратурата, Вие виждате, че въпросното лице, което е било най-агресивно, което е провокирало това напрежение, мисля, че ще получи заслуженото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Аз благодаря за точния отговор, господин вицепремиер.
Фактите говорят, че наистина служителите на „Бърза помощ” и на МВР са действали професионално, но аз искам да Ви напомня, че 2010 г. Вие лично пред представители на Българския лекарски съюз обещахте, че ще се прекратят саморазправите с медицински лица и МВР ще се погрижи за тяхната безопасност. Това досега не се е случило. Всеки месец ние сме изправени пред един-два такива случая, които не само тревожат всеки един обикновен български гражданин, но и всяват едно чувство на ненаказаност за тази общност. Те, буквално казано, правят каквото си искат, поради чувството за ненаказаност.
Ще Ви помоля просто да обръщате повече внимание на това, да направите някакви стъпки, някакви законови промени в тази област.
Имаше предложение преди време да се наказват престъпленията срещу медицински лица по Наказателния кодекс. Мисля, че в тази насока може да има промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Виждам, че няма да ползвате правото на дуплика, господин вицепремиер.
Господин Волен Сидеров от името на група. (Провиквания от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Е, това е демокрацията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Дами и господа народни представители, госпожо председател, господин вицепремиер! Принципите на парламентарната демокрация предполагат, всъщност това е дефинитивно, не е предположение, това е закон, това е абсолютно задължително, че хората, които гласуват, да имат своето представителство в парламента чрез партията, за която гласуват.
Това е конституционен постулат, защото в чл. 1 на Конституцията пише, че народът и народната воля не могат да бъдат заменени с нищо. Те не могат да бъдат заменени от отделна партия, личност, организация и така нататък. Народният суверенитет е над всичко.
Народният суверенитет изпраща народни представители в парламента. Хората, които гласуват, гласуват с бюлетините на отделни партии – Партия ГЕРБ, Партия „Атака”, Партия БСП, ДПС, РЗС, ДСБ или СДС. Според тези бюлетини се образуват парламентарните групи, които представляват волята на българския избирател.
В днешния парламент се получи една изключително порочна деформация, която позволява депутати от една парламентарна група да преминават към друга, без това формално да става, без да се записват в друга парламентарна група, но те да принадлежат чрез една декларация, която е загадка за всички нормални юристи, към определена парламентарна група, да отцепват част от партийната субсидия на партията, от името на която са влезли, и след това да получават тези пари по някакъв начин от партията, към която са се декларирали.
В случая с Партия РЗС, „Атака”, а и с други парламентарно представени партии, се случи точно това. В момента в парламента има 19 души, които се водят независими депутати, но нито един от тях не е влязъл със статут на независим депутат, така както го позволява и Конституцията, и Изборният кодекс.
Всеки български гражданин с право на избиране може да се яви на избори като независим и да влезе в парламента като независим. Тук обаче случаят не е такъв. Случаят с напусналите депутати от различни парламентарни групи, аз ще визирам само нашата Партия „Атака”, е тежко доказателство за порочно и деформиране тълкуване на чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии. Този текст беше създаден в миналия парламент и визираше коалиции и неуредените отношения между партиите в коалициите.
Според едно грешно, неправилно тълкуване на Министерство на финансите, този текст в момента се тълкува така: когато един депутат напусне парламентарна група, то част от партийната субсидия отива с него в партията, към която той се заяви. И в случая, много се радвам, господин Цветанов, че Вие сте тук, защото ще цитирам един документ, който Вие сте подписали, до министъра на финансите Дянков. Той е с дата 15 декември 2011 г. В него Вие казвате: „Уважаеми господин министър Дянков, на основание чл. 2 от Заповед на Министерството на финансите заявявам, че има промяна в състава на Парламентарната група на ПП ГЕРБ, а именно народните представители Валентин Иванов, Огнян Пейчев, Стоян Иванов, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, като независими народни представители са декларирали принадлежност към Партия ГЕРБ”.
На основание на това Ваше писмо до финансовия министър Дянков, той отклонява 238 хил. лв. от партийната субсидия на „Атака” към Партия ГЕРБ, а оттам нататък пък, както Вие сам признахте в няколко национални телевизии, господин Цветанов, тези пари се връщат към напусналите „Атака” депутати под някаква форма. Те си фактурирали някакви дейности и, както Вие казахте, това подпомагало тяхната парламентарна дейност.
Тук искам да уточня за тези, които не са наясно, че всеки депутат получава безотчетни пари, с които трябва да си подпомага парламентарната дейност и те са достатъчни. В случая става така, че част от депутатите в парламента, така наречените независими, получават освен заплатата, освен безотчетните си пари, които са две трети от заплатата, и парите за разноски, път, хотели и така нататък, и по 17 хил. лв. на месец, защото Вие намирате начин да им ги давате, а те са откраднати от субсидията на Партия „Атака”.
Тук уточнявам с една огромна скоба, че субсидиите на партиите се дават за нормалното функциониране на тези организации. Представителната демокрация се реализира през политическите партии. Това е постулат също в световната демокрация. Тези политически партии по закон в България получават държавна субсидия на база брой получени гласове на избиратели, не на брой депутати. Ако Партия „Атака” имаше 3,8% и не беше влязла в парламента, тя щеше да получава субсидия, но нито лев от нея не можеше да бъде отклонен.
Тук имаме двоен стандарт, който ние го атакуваме и в Административния съд, и в Конституционния съд. Днес имаме среща с омбудсмана. Уведомили сме всички европейски институции – Европарламента, Еврокомисията и Централата на ЕНП (Европейската народна партия), където Партия ГЕРБ членува, че в България се осъществява търговия с влияние, защото да плащаш по 17 хил. лв. допълнително на един депутат, за да спечелиш неговия глас и той да гласува за Партия ГЕРБ, това е търговия с влияние.
По този повод ще се изкаже също и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, тъй като и тя е сезирана.
Аз се обръщам директно към Вас, господин Цветанов, като колега и като партиен строител, защото знам, че Вие се занимавате с партийното строителство в ГЕРБ: нима опряхте до парите на „Атака”, за да съществувате като управляваща партия? Аз съм убеден, че не е така. Аз съм убеден, че периодът, в който Партия „Атака” Ви подкрепяше безкористно, както Вие сте подчертавали неведнъж, донесе доста активи на Партия „ГЕРБ” и не е този начинът да се отблагодарявате, да забивате нож в гърба на партия, която е била коректна към Вас.
Моят съвет към Вас, господин Цветанов, е да си имаме уважението, защото може сега да сме политически опоненти, може да Ви критикуваме – до вчера сме Ви подкрепяли, защото сме искали България да върви напред. Виждаме, че Вашата политика не отговаря на нашите принципи, на принципите на националните интереси, сега сме Ваши опоненти, но това не означава, че Вие трябва да търсите нечестни начини за затриване на партия, която Ви опонира. Това не е демократично, господин Цветанов. Затова моят съвет е: върнете тези пари в Партия „Атака”, за да си имаме уважението, за да работим като политици помежду си, независимо какви политически идеи споделяме, независимо дали сме срещу Вашата политика, дали я критикуваме, дали нещо одобряваме – това няма никакво значение. Това е демокрацията! Но не е честно, не е редно да използвате по този начин прийоми, с които да обезсилвате една партия, с идеята, че по този начин тя ще изчезне от политическата сцена. Не е това начинът!
Ние ще намерим начин и да съществуваме, и да пропагандираме идеите си, и да поддържаме и вестник, и медии, и всички видове пропагандни начини, защото нито аз съм от вчера политик, нито за първи път получавам удари от някого. Няма да се стресна и уплаша, но за Вас това е зле, защото Вие се проявявате като политическа сила, която едва ли не се страхува от някаква партия в парламента, че тя ще я застраши, или че тя ще я критикува.
Искате в другия парламент да няма Партия „Атака”, разбивате по този начин групата с търговия на влияние, с купуване на депутати. Ето, сега виждаме, че нито един от тях не присъства на парламентарния контрол, тъй като няма гласуване. Ако тези хора, които Вие сега купувате, наистина подкрепят политиката на ГЕРБ, щяха да са тук – първо.
Второ, ако наистина я подкрепят, нека да гласуват за ГЕРБ, но без да получават пари за това, защото те получават огромни суми.
Вашите депутати – другите от ГЕРБ, които са избрани редовно с бюлетината на ГЕРБ, не получават по 17 хил. лв. добавъчно на месец. Тези, които са предали „Атака”, получават. Е, къде е логиката?! Това е обидно за самите Ваши народни представители, които по този начин се чувстват втора ръка. Това е двоен стандарт. Не е редно, не е почтено, не е хубаво, не е коректно, не е демократично! Затова преустановете тази практика. Променете текста на чл. 25, ал. 3 на Закона за политическите партии – нещо, което Вие обещавахте дълго време, за да престане тази порочна практика, защото тя застрашава всяка парламентарна група. Утре по този начин могат да се съблазнят и Ваши народни представители. Могат да поискат да получават тези огромни суми и да се декларират чрез една хвърчаща декларация. Какво значи това: „Принадлежа към Партия „ГЕРБ”?! Няма такава ситуация, такъв казус. Или си член на една партия, или си депутат от нея, или я напускаш, а е редно когато напуснеш една парламентарна група, да напуснеш парламента. Но това вече е въпрос на морал.
Аз говоря за принципи на елементарно уважение между политически сили, които може да са опоненти, може да са партньори, но трябва да има база, която винаги да важи, защото нещата се променят. Днес Вие сте на власт, утре някой друг ще бъде на власт. Може да дойде ден, в който „Атака” да е на власт. Бихте ли искали да постъпваме така с Вас, както Вие сега?
„С каквато мярка отмериш, с такава ще се отмери” – казва Светото писание, така че имайте го предвид и върнете откраднатите пари от „Атака”. Това е моят съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Цветанов иска думата.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, всичко това, което казахте, мисля, че нямаше да бъде необходимо, ако бяхте попитали дали има преведени такива суми към конкретни депутати. Няма такива суми, които да са преведени към депутати.
Мога да Ви кажа, че това е волеизявление на депутати от дадени парламентарни групи, които са пожелали тази субсидия да бъде пренасочена към съответните политически парламентарно представени партии. Знаете, че има един депутат, който напусна Вашата група и отиде към Коалиция за България. Знаете, че има и други депутати, които са дошли към парламентарната подкрепа, която получава Политическа партия „ГЕРБ”.
Що се касае до парите, имаше доста спекулации, знаете, в един по-минал период от време. Мога да Ви уверя, че Политическа партия „ГЕРБ” е превела от субсидията, която е получила от държавата, над 1 млн. 200 хил. лв. към Фонда за лечение на деца. Персонално за лечението на едно детенце беше преведена сумата от над 200 хил. лв. С един милион и половина ние сме подпомогнали нуждаещи се български граждани за лечение, за което може би към момента, когато са имали тази потребност, държавата не е могла да осигури тези средства.
Господин Сидеров, няма суми, които да са превеждани по начина, по който Вие изговорихте от трибуната на Народното събрание.
Аз Ви благодаря. Надявам се да бъдем коректни и всеки от нас да допринася активно за конструктивния диалог, който да се води в българския парламент, и да се подкрепят реални политики, които всъщност са в интерес на държавата. Надявам се, че и Вие също ще го правите в определени моменти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно създаването на Временен кризисен щаб за преодоляване на критични ситуации при извънредни метеорологични условия.
Господин Курумбашев, имате думата да развиете въпроса.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да кажа, че според мен този въпрос, господин Цветанов, е от компетенцията по-скоро на премиера, но и Вие можете да отговорите на него като председател на Комисията за възстановяване, също и за това, че Министерството на извънредните ситуации беше включено в състава на Министерството на вътрешните работи при Вашето правителство.
Въпросът е, че когато завали в България сняг, по пътищата настава операцията „Шок и ужас”. Тук въпросът е, че Вие не сте отговорен за това, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не си изпълнява задълженията. Важно е, че те не са си изпълнили задълженията, когато не са проверили фирмите, с които са сключили договори, дали изобщо могат да свършат тази работа. Въпросът е дали може в този момент, виждайки каква е ситуацията, Вие да организирате кризисен щаб?
Между другото, има такова правомощие и на премиера, и то включително стига до това да се обяви нещо като гражданска мобилизация, да се вкарат и допълнителни държавни структури, както и частни фирми, които за определен период от време да работят на критичните места. Това, което забелязахме за тези 48 часа – от 6 до 8 януари, е, че от страна на държавата имаше пълна парализа.
Въпросът ми е: Вие предвиждате ли в бъдеще да организирате такива временни кризисни щабове, от които да се ръководят съвместно Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Само един уточняващ въпрос: знаете ли, че бюджетът за зимно почистване е два пъти по-голям, отколкото по времето на злокобната тройна коалиция? Какво правим с два пъти повече пари? Като че ли чистим два пъти по-лошо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Цветанов, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! В голямата си част този въпрос се препокрива с въпроса, който беше зададен в началото на днешния парламентарен контрол, затова няма да се повтарям, а само ще кажа, че е създадена необходимата организация и такъв щаб, който функционира със заповед на премиера на страната. Мога да Ви уверя, че след сливането на Министерството на извънредните ситуации към Министерството на вътрешните работи, действията на компетентните органи са много по-адекватни. Това, което наблюдаваме като анализ от всичко, което се случи през последните две години, показва точно това, защото вече на обект, който трябва да бъде посетен, няма дублиране от бившата „Гражданска защита” към Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи, а в момента има единно ръководство, което координира тези действия.
Що се касае до снегопочистването и сумите, които се осигуряват, аз в момента не бих могъл да Ви кажа, но знам, че изключително много бяха неразплатените договори, които всъщност Вие бяхте подписали. Казвате за сумите, че са повече или по-малко, но за мен е важно какво сте оставили като неразплатени договори за снегопочистването.
Във връзка с това, което е необходимо при възникването на подобна кризисна ситуация – Вие виждате как в определени райони на страната бяха мобилизирани и представители на Министерството на отбраната в Смолянския регион. Знаете, че тук специално по магистрала „Хемус” беше мобилизирана и необходимата техника, предоставена от летищния комплекс на аерогара София.
В тази посока координацията е на едно изключително добро ниво. Това е постояннодействащ орган, който при необходимост сработва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов! Въпросът за това, че сумите са два пъти по-големи, отколкото преди три години за зимно почистване, наистина не е въпрос от Ваша компетентност и аз ще имам възможност да развия този въпрос към госпожа Павлова.
Въпросът е, че не направихте елементарни неща, които се правят в такава ситуация. Не искам да спекулирам, наистина метеорологичните условия бяха тежки, но има неща, които могат да се направят при каквито и да е метеорологични условия.
Какво не направихте? Имаше полицаи, които спираха ТИР овете, в един момент нямаше полицаи, които да спират ТИР овете. Това беше на 7-ми сутринта. Тогава тези ТИР-ове отново излезнаха на пътя и предизвикаха това, което се случи.
Какво можеше да направите? Можеше да обявявате един телефон, на който гражданите да могат да се свързват и да получават информация къде има критична ситуация и къде няма, включително ако трябва да кажете: „Няма да пътувате от София към Варна през Велико Търново, а ще минавате през Пловдив или през Подбалканския път”. Това не го направихте.
Телефонът 112 даваше свободно през целия ден. Дайте друг телефон в този момент! Обявете по радиото, обявявайте на всеки час и казвайте: „Сега има проблем там и там, не тръгвайте да пътувате през това място”.
Вместо това Вие оставяте хората да продължават да тръгват, да правят километрични опашки, да се опитват да се свържат с някого. Защо този щаб се създава 40 часа след критичната ситуация? Той има смисъл да се направи тогава, когато възниква ситуацията. Шест дена след това можем да правим каквито искате анализи.
И последното нещо, което може би също очаквах да чуя от Вас, все пак като някакъв самокритичен анализ: как този щаб след това помага на районите, които остават по 4-5 дена без ток? Пак е ясно, че електроразпределителните дружества не могат да се справят със собствени сили, а е редно да получат подкрепа от държавата.
Очаквах да чуя малко самокритичност, все пак има ли някаква грешка?! Това ми е много интересно, между другото да кажете: „Все пак ние допуснахме някаква грешка в един момент”, или смятате, че сте се справили блестящо?!
Това е моят уточняващ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, това, което мога да Ви кажа, че ние направихме съответния критичен анализ и съответните препоръки към основните ни структури. Затова казвам, че бяха предприети действия за проверка на всичките фирми, които участват активно в снегопочистването в зимния сезон. Това, което мога да Ви кажа, е, че действията, които бяха предприети, бяха адекватни.
Що се касае до телефон 112, мога да Ви кажа, че обажданията, постъпили в рамките на 24 часа в пиковия период, бяха около 25 хиляди. При нормална обстановка операторите, които обслужват 112, работните места са 37, а в създалата се кризисна ситуация бяха прекратени отпуските и бяха увеличени до възможния брой – 45. В тази посока са поети обаждания колкото е възможно повече, но самият факт, че телефонът е давал свободно не означава, че операторите не са вършили своята работа. Просто те са на изчакваща позиция, когато операторът преустанови разговора с конкретното обаждане, тогава поема следващия разговор, който стои на опашката в съответните повиквания. Затова при обичайна обстановка вдиганията са много по-бързи, отколкото при усложнена обстановка.
Това, което мога да споделя с Вас, е, че действително бяха предприети допълнителни действия и ние подпомагахме през цялото време както електроподаването към съответните населени места, така също бедстващите райони – да доставим необходимата храна и медикаменти.
Ще Ви кажа, че при един инцидент, който възникна на 8 декември на автомагистрала „Хемус” при пътнотранспортно произшествие, тогава в автомобил, който аварира и не можеше да продължи пътя си, имаше семейство с малко дете. Тогава директорът на Областната дирекция, който беше на място, всъщност придвижи майката с детето до София, за да могат да си отидат у дома и да не изпитват тези неприятности, които биха могли да бъдат създадени при тези лоши зимни условия.
Така че в тази посока всичко, което е необходимо, се предприема и аз Ви уверявам, че действително при тази усложнена обстановка имахме сериозен проблем от гледна точка на организацията. Това беше на автомагистрала „Хемус”. Смятам, че това, което беше направено като действие от министър Павлова, даде много ясен знак за неготовността и неизпълнение на функционалните задължения от представителите на дружеството „Автомагистрали”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Десислав Чуколов относно подготвени ромски бунтове в Кюстендил и Дупница.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър, ще Ви задам въпрос за подготвяне на цигански бунтове в циганските махали в Кюстендил и Дупница.
В българските медии излезе информация, че цигани заплашват да затварят пътища поради напрежение в тези махали.
Проблемът за недоволството идва от започнато подаване на молби за социално подпомагане, като само за два дни не са приети молбите на около 60 човека.
Първата причина тези цигани да не получават социални помощи е, че те нямат лични карти. Те не могат да си извадят нотариален акт за къщите, в които живеят, просто защото те са настанени там незаконно. Самите къщи нямат нотариални актове. Така хората и целите им семейства остават без препитание. Това е цитат на кметския наместник Лазаров. Тези помощи там циганите ги чувстват като препитание. Също така казват: „Това е една бомба със закъснител”.
Тази информация имам от 17 януари тази година.
Вестник „Атака”, преди да го закриете миналата година, изнесе информация още на 14 декември, че тези бунтове назряват.
В същото време трябва да знаем, всички ние знаем, че в община Кюстендил предстоят избори.
Въпросът ми към Вас е: какво ще направите Вие и ръководеното от Вас министерство, за да не се допуснат цигански бунтове, за да не се допусне нарушаване на обществения ред, така че този въпрос да не бъде използван политически и етническата карта да не се разиграе този път? Това е въпросът ми към Вас, защото специално тази циганска махала в Кюстендил, направих си труда и имам доста информация по въпроса, е известна с бунтовете, които вдига. Само ще Ви цитирам едно заглавие от друг вестник: „Ромска интифада в Кюстендил”. Това заглавие е от 2009 г.
Какво правите Вие, за да не се допускат подобни инциденти в тези махали? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Цветанов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов!
Конкретно на поставения въпрос относно ситуацията в гр. Кюстендил и гр. Дупница, в кварталите с компактно ромско население: по конкретния повод бяха проведени разговори с директорите на областните и общинските дирекции „Социално подпомагане” – гр. Кюстендил, като данни за наличие на социално напрежение на посочените места не се установиха. Към настоящия момент няма данни за етническо и социално напрежение на територията на страната.
Това, което мога да Ви уверя, е, че МВР участва активно в осигуряването на обществения ред и там, където е необходимо, се предприемат допълнителни ресурси на полицията и жандармерията, за да може значително да гарантираме спокойствието на българските граждани.
Знаете много добре какви са били проблемите, които стояха преди три години, преди четири години в тези населени места. Особено Ви давам за пример това, което се случи с прибиране на реколтата на черешите. Знаете, че там дори имаше един смъртен случай, провокиран точно от това напрежение.
Действията, които бяха предприети през последните две години, не дадоха възможност да бъдат регистрирани престъпления или нарушаване на обществения ред.
Също така искам да Ви уверя, че правим всичко по реализирането на новоприетата Стратегия за интеграция на ромите. Надявам се, че всички заедно, с усилията на всички политически формации, с обществените организации, ще можем действително да създадем една добра среда за реалното интегриране на българските роми, защото проблемът би могъл да се задълбочава, както го наблюдаваме през последните двадесет години, ако всеки един от нас върви на противопоставяне.
Трябва да търсим добрите модели в Европа и разбира се, с помощта на Европейската комисия, да реализираме реални политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин министър, преди месец Ви зададох въпрос за намерението на ръководеното от Партия ГЕРБ правителство – да се подари земя безплатно на цигански семейства. Сега Вие ми казвате, че няма вече такова напрежение в тази махала. Аз си правя извода, че тези постройки вече са узаконени и по този начин това гето, което би трябвало да бъде разрушено, в момента е узаконено. Така разбирам и така излиза от Вашите думи. Не очаквайте ние от „Атака” да подкрепим така безвъзмездното раздаване на земя на циганските семейства, просто защото са цигани. Както Ви казах и предишния път, това е най-малкото антиконституционно.
Тази махала в Кюстендил според нас трябва да бъде разпусната. Докъде са стигнали нещата там? Цитирам Ви текст от 2009 г.: „Група от 250 цигани нападна група полицаи и се опитали да ги изгонят от ромския квартал на Кюстендил”. Те го чувстват там като държава в държавата – те решават кой да влиза, кой да излиза. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Моля, не се обаждайте от място.
Какво правят тези полицаи в Кюстендил? Те са отишли да съборят незаконни строежи, но когато тръгват да правят това, девет полицаи са с леки контузии. От друга страна, има само акт за административно нарушение на 24-годишен мъж от квартала. Контузването на девет полицаи го смятат като административно нарушение.
Преди Ви го казах и сега ще го кажа – ние от „Атака” не искаме нищо друго, освен стриктно и точно прилагане на закона. Когато законът се прилага с еднакъв аршин – и за циганските семейства, и за българските, тогава ще се прилага законът на България. Тези граждани ще бъдат като български граждани там, а не като някакви други, които решават какво се случва в тяхната махала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, ако се запознаете обстойно със Стратегията за интеграция на ромите, мисля, че няма да бъдете толкова неподготвен в изказването си за раздаването на подобни земи безвъзмездно. Мога да Ви уверя, че активното решаване на този проблем може да стане само с един конструктивен диалог с местната власт, с изпълнителната власт и с подкрепата на законодателния орган, а също така и с гражданската позиция на всеки един политик в България. Защото през последните 20 години, пак повтарям, ако имаше реални политики, можеше днес да не говорим за този проблем, който действително е доста критичен в някои населени места и понякога се провокират подобни напрежения, които водят до подобен обществен отзвук, който всъщност настройва българите един срещу друг.
Уверявам Ви, че има населени места – давам за пример община Каварна, давам за пример и други населени места, където действително има добър модел, който може да бъде приложен в много населени места в страната, но с активната роля на изпълнителната, на местната власт и на всички политици, които, разбира се, милеят за страната. Говорим за реални политики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Десислав Чуколов относно предотвратяването на извършване на престъпления от пребиваващи в Интеграционния център за бежанци в гр. София.
Господин Чуколов, заповядайте да развиете въпроса.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги! В началото на тази година на 3 януари (записал съм въпроса на 9 януари), но на 3 януари всъщност студентка на 23 години, учаща в Нов български университет, е била зверски изнасилена от мъж от арабски произход, според някои информации, който пребивава в намиращия се в близост до университета Интеграционен център за бежанци. Насилникът я е издебнал, докато е излизала от сградата на университета след лекции на здрачаване, съборил я в снега и се е гаврил с нея. Според други информации тя е била държана до 3,00 часа през нощта, без да й бъде оказана медицинска помощ на мястото на местопрестъплението. Това е разказал един от свидетелите на инцидента.
Случаят е от 3 януари, но получава гласност доста по-късно. Тук има информация, че медицинският екип също се е забавил.
Моят въпрос към Вас е: какво се прави от ръководеното от Вас министерство в този район, за да не се допускат такива прояви? Тези хора, които са в бежанския център, проверяват ли се – дали са криминално проявени, дали се издирват в техните държави?
Въобще как ще успокоим студентите от Нов български университет? Защото има създадени групи във фейсбук, правиха се и протестни митинги и се надявам вече да са се срещнали с Вас, с представители от общината и този въпрос да бъде разрешен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, Нов български университет е на територията, обслужвана от Шесто районно управление на полицията към СДВР. В негова непосредствена близост са разположени сгради на Национално средно общообразователно училище, детска градина, поликлиника, две общежития на Министерството на отбраната и Държавната агенция за бежанци към Министерския съвет. Университетът има сключен договор за охрана с фирма „СОТ 161”, като дневната смяна се поема от 11 служители със стационарни постове, а нощната смяна също обслужва този район.
За това, което възникна като инцидент в началото на годината – предприети са необходимите действия от криминалистите от СДВР. В момента е образувано досъдебно производство, предприемат се последващи действия. Всичко, което имаме като материал, в момента се анализира и същевременно се съпоставя с лица, които биха могли да бъдат съпричастни към това престъпление. Мога да Ви уверя, че към настоящия момент се проверяват определени лица и се надявам, че в скоро време това престъпление, извършено на територията на Нов български университет, ще бъде разкрито.
Мога да Ви уверя, че допълнително е усилено полицейското присъствие в района, направена е допълнителна разстановка. Надявам се, че с помощта на граждани, които имат определени данни, биха могли да подпомогнат разследването. Обръщам се към тях да ни съдействат. Уверявам Ви, че полицията и СДВР са извели този случай като приоритетен в дейността си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин министър, не ми отговорихте на въпроса: проверят ли се тези граждани, които пребивават в този център, за криминални прояви в миналото? Специално по този въпрос ще зададем едно питане от „Атака” към Вас. Каква е стратегията? На какви хора се дава гражданство, на какви – не? Какви хора се приютяват там?
Относно този инцидент, бих желал да ми отговорите на въпроса: защо този инцидент е скрит една седмица от медиите? Разбирам, че няма заподозрян в момента. Кажете има ли заподозрян, задържан, или не разбрах, че има следствие и то е срещу неизвестен извършител, или конкретно срещу някой от този център?
Отговорете ми на тези въпроси: защо беше крито и има ли заподозрян човек, който се разследва? Моля да ми отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика?
Министър Цветанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветан Цветанов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, мога да Ви уверя, че Министерството на вътрешните работи не е укривало този инцидент. От самото начало заедно с жертвата работим съвместно и се предприемат необходимите действия, които, разбира се, не могат да бъдат оповестявани публично.
Мога да Ви уверя, че всички, които се намират в този дом на така наречените бежанци – с тях се работи съгласно българското законодателство и се предприемат необходимите действия, за да не допускаме криминално проявени лица на територията на страната, които да извършват подобен вид престъпления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Имаме шест минути до 10,30 ч., така че ще започнем с първия въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков. Той е от народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски относно мерки за подобряване на контрола върху търговията с горива.
Въпросът ще бъде развит от господин Орешарски.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! От началото на миналата година беше въведена онлайн връзка на всички обекти, търгуващи с горива, с фискалните агенции, а от тази година се предвижда същите обекти да монтират измервателни уреди все в тази връзка. На пръв поглед това са мерки, които подобряват фискалния контрол върху бензиностанции и други аналогични обекти търгуващи с горива с една уговорка – винаги контролните мерки би следвало да се съизмерват и с разходите и да се отчитат и постигнатите резултати, тъй като един от базисните принципи, бих използвал израза „учебникарски”, на всяка данъчна система е нейната рентабилност, тоест съизмерване на резултатите от въвежданите контролни механизми с разходите по тяхното реализиране, при това разходи не само на държавата и не толкова на държавата, а колкото обществените разходи свързани с подобряване на фискалната дисциплина.
Тъй като по отношение на въвеждането на измервателни уреди на този етап можем да градим само хипотези какъв ще бъде ефектът, то по първата мярка – онлайн връзката, вече имаме един цял отчетен период и в тази връзка е добре да чуем Вашата оценка за резултатите, които бяха постигнати, в резултат на въведената онлайн връзка между обекти търгуващи с горива и с фискалните агенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
За отговор – вицепремиерът господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Касовото нетно изпълнение на приходите от акцизи от горива от внос, производство и въведени в страната от други страни членки на Европейския съюз през 2011 г. възлиза на 1 млрд. 872 млн. лв., което е ръст от 5% или с 89 млн. лв. повече в сравнение с 2010 г.
Основната част от приходите от горива се формира от приходите от газьол. Нетните приходи от акцизи от газьол за 2011 г. възлизат на 1 млрд. 215 млн. лв., като достигат ниво от преди кризата – 2008 г. Отчетеният ръст спрямо 2010 г. е 7,2%.
Нетните приходи от акцизи от бензин през 2011 г. се увеличават с 2% – около 11 млн. лв., спрямо 2010 г.
С въвеждането от началото на 2011 г. на задължението за дистанционна връзка на бензиностанциите с Националната агенция за приходите се наблюдават и следните промени:
Увеличение със 732 бр. на търговските обекти за продажба на горива, като броят им към края на 2011 г. е 2907. Преобладаващата част от тези обекти – 732 бр., не са новорегистрирани обекти, а такива, които преди това са работили без да подават към НАП информация за извършените продажби и реализираните обороти.
Ръстът на оборотите при малките бензиностанции е 19% или с три пъти по-голям от отчетения ръст от около 6% при големите обекти за продажба на течни горива.
През 2011 г. се констатира увеличение на данъчната основа от продажба на течни горива. Декларираните за 2011 г. по Закона за ДДС обороти от задължени лица, които имат регистрирани бензиностанции, са в размер на 16 млрд. 155 млн. лв., което е увеличение на оборотите с 1 млрд. 800 млн. лв. спрямо 2010 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер! Благодарим за информацията. Тя потвърждава и нашите данни, че акцизите за горива на нетна основа са нараснали с 5%. Същевременно средно претеглено между увеличените ставки, защото 2011 г. се увеличиха ставките, съответно с 3,65% за бензините и с 2,5%, за газьолите, и отчитайки данните към 30 ноември на индексите на продажба на горива на дребно на съпоставими цени, те показват, че увеличението на продажбите е някъде малко под 2%. Тоест ефектът от увеличените с 5% акцизи на горивата на нетна основа в основната си част се дължи на увеличението на ставките и на увеличението на потреблението.
Тук стои големият въпрос, който ние поставяме пред Вас – да прецените като правителство тежестта, с която ще натоварите част от сектора, който е под 20% от пазара – на близо 2000 малки и средни бензиностанции, дали тази тежест е съизмерима с общия обем от оборотите, които тежат върху другите 80%? Защото е очевидно, че ефектът от Вашата политика на изсветляване е правилен, но той трябва да бъде и справедлив като тежест и тъй като ефектът му не е колосален, видно от числата, ние се обръщаме към Вас с молба да прецените тези нови нивомери, които ще костват на всяка една бензиностанция от среден и малък тип между 15 и 18 хил. лв. дали няма да остави огромна част от България без обслужване, тъй като ще припомня, че от близо 884 бензиностанции от 6-те големи вериги, те са концентрирани в 21% от общините или по-точно в 55, а в 141 общини или 56% от общините изцяло разчитат на малките и средни бензиностанции?
От тази висока трибуна ние се застъпваме за малките и средни бензиностанции, да прецените, все пак те са направили първата крачка, която Вие наложихте за онлайн връзката. Видимо Вие отчетохте някакъв резултат. Помислете все пак да не убиваме онзи коректен данъкоплатец, който в крайна сметка ни е необходим за регионалното развитие на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика господин министър? Благодаря.
Следват четири въпроса, които са обединени в една процедура, така че почивка 30 мин. В 11,05 ч. продължаваме с въпросите и отговорите към господин Дянков.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Пирински относно небюджетирането на Избори 2011 г.
Този въпрос е обединен с още три въпроса: от народните представители Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски относно финансиране на проведените през 2011 г. местни и президентски избори, от народния представител Мая Манолова относно изразходваните средства за провеждането на Избори 2011 г. и от народния представител Георги Пирински относно преразхода за Избори 2011.
Ще бъде дадена думата на всеки един от народните представители, за да развие въпроса си, след което министър Дянков ще отговори в рамките на 12 минути. Ще последват реплики от всеки от народните представители по 3 минути, както и дуплика на министър Дянков на всяка една от репликите.
Господин Пирински, заповядайте да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към господин Дянков е от едно изречение: по каква причина обосновахте, предложихте и правителството утвърди очевидно занижена бюджетна сума за покриване разходите за Избори 2011 г.?
Какви са основанията ми да задам този въпрос? Дълго време господин Дянков и други представители на правителството ни убеждаваха, че ако проведем двата избора в една дата, ще спестим цифром и словом 8 млн. лв. Тяхната преценка тогава беше, че ако се проведат в един ден, изборите ще струват общо 26 млн. лв., а ако се проведат на две отделни дати, щели да струват 34 млн. лв. Тази обосновка послужи като основен аргумент да се отиде към решение за избори 2 в 1, които после видяхме до какво доведоха.
Още през месец юни, когато се обосноваваше тази уж икономия, явно се е знаело, че изборите ще струват повече и сметката, която Министерският съвет утвърждава в средата на месец август, е за 35 млн. лв. На практика се оказа от справките, които министерството е предоставило, че са били изразходвани над 39 млн. 280 хил. лв.
Господин Дянков, много обичате да подчертавате Вашите математически способности, наред с лингвистичните. Оказва се, че сте бил неспособен на прости аритметични действия: умножаване, събиране, сумиране. Остава напълно непонятно защо – поради разсеяност или по-скоро съзнателно, сте представили на обществото очевидно нереални преценки и сте утвърдили сметка, която след това се е оказала очевидно занижена спрямо реално извършените разходи? Защо? Как можете да обясните тези свои действия, които иначе остават напълно непонятни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Въпросът от народните представители Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски ще бъде развит от госпожа Меглена Плугчиева.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, продължавайки въпроса на господин Пирински, бих искала да дадете от тази трибуна отговор към избирателите как се стигна наистина до тази надвишена цифра – надвишена с 13 милиона!
Второ, по-конкретно, най-големите средства и увеличението са отишли в две министерства – Министерството на вътрешните работи, където става дума за 6 милиона над предвидените, и в Министерството на външните работи, където става дума за 180 хиляди над предвидените средства от 500 хиляди.
За Министерство на вътрешните работи средствата от 6 млн. лв. са една огромна цифра. При условия на криза, където Вие винаги подчертавате, че трябва да пестим, че непрекъснато трябва да се затяга коланът, че се лишават българските граждани и семейства от детски надбавки, съкращават се всички възможни публични разходи, точно в този момент и в тази кризисна ситуация, точно Вие като един радетел на спестовността допускате такова разхищение и такова неправомерно използване на средства. С какво се оправдава това излишно разточителство?
Използвам също възможността, тъй като иначе имам възможност само писмено да се обърна към Сметната палата, разчитам, че тя ще обърне своето внимание да направи прецизна справка и проверка във всички тези институции, особено в МВР, за да знае българският данъкоплатец къде и как са изразходвани средствата. Защото тук не става дума за 1300 лв., а за 13 млн. лв., които можеха да отидат по предназначение – за детски надбавки, за детски градини, за всички други социални крещящи нужди, които има обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Мога да обобщя ситуацията с парите за изборите по следния начин. За да спестите пари, направихте избори 2 в 1. Правейки избори две в едно и уж пестейки пари, допуснахте безброй нарушения, които оправдахте с пестенето на пари и с избори 2 в 1. В крайна сметка се оказа, че нито са спестени пари – в преразход сте с няколко милиона лева, нито сте провели нормални избори.
Затова моят въпрос към Вас е не само като към вицепремиер, който отговаря за пестенето на пари като финансов министър, но и като към министър, който беше определен от правителството да отговаря за подготовката на изборите, тоест за провеждането на едни нормални избори в България. Въпросът ми има следния аспект.
Смятате ли, че идеята да се спестят някакви пари, които се оказва, че не са спестени, може да оправдае тоталния хаос в изборния ден?
Смятате ли, че с идеята да се спестят пари, които не бяха спестени, може да се оправдае ситуацията с гневните избиратели на огромните опашки пред секциите, които така и не успяха да гласуват?
Смятате ли, че с идеята да се пестят пари, които не бяха спестени, може да се оправдаят 700-те хиляди недействителни бюлетини?
Смятате ли, че с идеята да се спестят пари, които не бяха спестени, може да се оправдаят гневните членове на секционни избирателни комисии, които с часове разнасяха чувалите с бюлетини и прекараха денонощия пред общинските избирателни комисии?
От Вас като човек, живял над 15 години в Съединените американски щати, лично аз очаквах да знаете, че изборите са основен инструмент, чрез който се реализира демокрацията и че с изборите и с демокрацията компромиси не могат да се правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Пирински, отново Ваш въпрос. Ако искате, можете да вземете отношение в репликата след това.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В продължение на това, което беше в заключението на госпожа Манолова, как ще се опитате да опровергаете, господин министър, очевидното не само впечатление, което се натрапва, че всичките Ви действия във връзка с финансирането на изборите са част от един по-общ план-програма за манипулирането им? Вие съзнателно изманипулирахте общественото мнение, че ще има някакви икономии от 8 млн. лв., които се оказа, че са чиста измислица. Съзнателно занижихте разходите за общинските избирателни комисии и ги докарахте дотам няколко хиляди души да се откажат от участие, защото се оказа напълно необосновано да жертват толкова време за парите, които сте предвидили. Направихте така: всички недомислици около подготовката на изборите, и поради липсата на пари от гледна точка на кампания за подготовката, и на изясняване на бюлетините, и така нататък, да доведат именно до този контролиран хаос, който се оказа нормата в деня на изборите. Едновременно с това, разбира се, имаше много добре финансирани така наречени наблюдатели по 12, по 15 души в секция, а някъде по 30 души, които очевидно не разчитат на държавната субсидия, а на онези милиони, които хвърлихте за изборите. Така Вие сте пряк участник в процес на изопачаване на волята на избирателя, на манипулиране на изборите и натрапване на изборен резултат, който по никакъв начин не може да се счита за свободен и честен. Как ще опровергаете тази очевидна действителност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Плугчиева, уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Пирински, уважаеми господин Орешарски! С решението да се направят избори две в едно се спестиха на българските данъкоплатци 8 млн. 126 хил. лв., ще поясня как.
С Постановление на Министерския съвет от 4 август 2011 г. беше одобрена план-сметката за разходите по подготовката и провеждането на 23 октомври 2011 г. на изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове за средства в размер на 35 млн. лв. С отделно постановление от края на месец август за приемането на план-сметката Министерският съвет предвиди също възможността да бъдат предоставени допълнителни средства за изплащане на възнаграждения на членовете на секционните избирателни комисии. На база на отчетите за дължимите възнаграждения бяха осигурени допълнително 1 млн. 564 хил. лв. по бюджета на администрацията на Министерския съвет. По този начин от държавния бюджет за изборите през 2011 г. бяха осигурени средства в общ размер на 36 млн. 564 хил. лв.
Икономии от предварително планираните с план-сметката средства са отчетени от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към Министерство на регионалното развитие и благоустройството в размер на 13 хил. лв. и от Министерството на отбраната в размер на 68 хил. лв.
Останалите министерства и ведомства в своите отчети посочват преразход на обща стойност 2 млн. 720 хил. лв.: Министерството на вътрешните работи за охрана на обществения ред и безопасност отчита разход за 6 млн. 303 хил. лв. и преразход за 2 млн. 303 хил. лв., Министерството на външните работи и администрацията на Министерския съвет превишават одобрените им суми съответно със 118 хиляди и 146 хил. лв. Отчетеният преразход на всички тези министерства е покрит от текущите бюджети на съответните министерства, с други думи, не се е наложил допълнителен бюджет от Министерския съвет.
С тези преразходи общите разходи по подготовката и провеждането на изборите през 2011 г. възлизат на 39 млн. 263 хил. лв.
За сравнение, разходите за проведените през 2006 и 2007 г. избори за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове възлизат общо на 37 млн. 400 хил. лв., както следва: 18 млн. 200 хил. лв. за президентските избори през 2006 г. и 19 млн. 200 хил. лв. за местните избори през 2007 г., общо 37 млн. 400 хил. лв.
За да се направи сравнение обаче, трябва да се вземе предвид инфлацията за периода 2006-2007-2011 г., която е 31,5%, както следва: 2006 г. инфлация 7,4%, 2007 г. инфлация 7,6%, 2008 г. инфлация 12%, 2009 г. инфлация 2,5%, 2010 г. инфлация 3%, 2011 г. инфлация 2,8%. Имайки предвид тази инфлация, общите разходи за направените през 2006-2007 г. избори на цени 2011 г. са 47 млн. 389 хил. лв. (реплики и смях от КБ), или 8 млн. 126 хил. лв. повече от изборите 2011 г. две в едно.
По този начин краткият отговор е: да, казахме, че ще спестим 8 милиона. Преизпълнихме обещанието си, спестихме 8 млн. 126 хил. лв. Благодаря. (Смях, реплики, единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега следват репликите от страна на народните представители.
Господин Пирински, Вие сте първи по ред, ако гледаме поредността в задаването на въпросите.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, по-добре да не бяхте давали точно такъв отговор, такова обяснение, защото ставате за смях. Това е абсурдно, което говорите! Вие, Вашите собствени думи, публично обявени на 1 юли 2010 г., са: ако се проведат в един ден изборите, те ще струват 26 млн. лв. Ако сте решили да си правите сметката, като събирате сумите от 2006 и 2007 г., Вие тогава не знаехте ли колко е инфлацията, за да ги калкулирате с инфлацията и да кажете, че ще струват над 30 млн. лв.?!
Даже да приемем Вашата абсурдна хипотеза, че сте правили сметка за изборите, като сте вземали старите числа за минали избори, а не сте оценили колко ще струват в съвременните условия, Вие пак сте изманипулирали, защото не сте отчели тогава инфлацията, а сега излизате с тезата, че имало инфлация и сте спестили 8 млн. лв. Абсурдна и смешна теза! Не знам кой от тези, който следи какво говорите, ще го назове с всички прилагателни, които заслужава Вашият отговор. Ние обаче не си говорим просто така – това е трибуната на Народното събрание. Вие като представител на правителството сте длъжен да дадете сериозно обяснение за манипулацията, която извършихте.
Този разход от 39 млн. 260 хил. лв., както казахте, отразява два факта. Първият е, че съзнателно скрихте колко ще струва. И вторият е, че и това, дето мислехте, че ще покриете, се оказа недостатъчно за всичките каси, с които бяха свързани тези избори. Например, за Министерство на вътрешните работи стана ясно, че те първоначално са Ви заявили, че искат 6 млн. лв. Вие сте записали 4 млн. лв. в постановлението, знаейки че това покрива две трети. И след това по някакъв начин сте им ги компенсирали. Заявявате от министерството, че няма да има допълнителни додавания, но Вие на това министерство миналата година му изсипахте по някои сметки над това, което му е разчетено в бюджета, 50-60 млн. лв. допълнително – било за Шенген, било за разни системи, било за облекло и така нататък. Така че цари пълен бардак в тази сфера – бюджет за изборите, и пълна безотговорност от Ваша страна, когато се изправяте да дадете отговор на тези въпроси, да отговаряте сериозно, а се мъчите отново по един абсурден начин да ни манипулирате. Абсолютно недопустимо е това.
Казвам Ви, че Вие като министър с това си поведение се дезавуирате като отговорен член на правителството. Най-добре е някак си да помислите да ускорите онова Ваше решение, което бяхте заявил – да продължите по-нататък кариерата си някъде другаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега, господин министър, имате възможност за дуплика на репликата. (Реплики от КБ.)
Това, което са ми дали като практика в процедурите, е, че дупликите са след всяка реплика на народните представители.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Изборите 2006-2007 г. по цени от 2011 г. са стрували 47 млн. 389 хил. лв. Изборите две в едно 2011 г. са стрували 39 млн. 263 хил. лв. Общо държавата е спестила 8 млн. 126 хил. лв. Благодарение на това спестяване тази година ние ще построим прохода Елена-Твърдица. Благодарение на спестяванията, които сме направили. Благодаря за вниманието. (Оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега следва реплика на народните представители Меглена Плугчиева или Пламен Орешарски.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Разбира се, че инфлационното индексиране е един от възможните способи за икономически анализи. Ако го приложим обаче, аз ще задам един риторичен въпрос. Разбира се, Вие можете да ни отговорите на него, но го приемете като риторичен на този етап. Ако ползвате този подход, тогава Ви съветвам да преизчислите колко по цени 2011 г. са били приходите в бюджета през 2006, 2007 и 2008 г., респективно през 2011 г. с колко са спаднали. Числото е огромно. А също и с колко сте намалили работните заплати и доходите на българските граждани, също ползвайки инфлационния индекс? Тъй като Вие твърдите, че не сте намалявали доходи, но сам си противоречите, като въвеждате вече инфлационното индексиране като един ключов способ за икономически сравнения. Така че сами си направете изводите, няма смисъл от коментари според мен. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Орешарски, уважаеми народни представители! За изборите две в едно през 2011 г. държавата похарчи 39 млн. 263 хил. лв. (Оживление в КБ.) За изборите 2006-2007 г. държавата изхарчи 47 млн. 389 хил. лв. Или, направихме спестявания от 8 млн. 126 хил. лв. – толкова, колкото ни струва рехабилитацията на пътя Твърдица-Елена. (Смях и ръкопляскания в КБ.)
Един риторичен въпрос пък към господин Орешарски: господин Орешарски, как позволихте в 2008 г. инфлацията да достигне 12% – четири пъти повече от последните три години? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега вече репликата на народния представител Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): То бива, бива екзотика, но все пак в някакви граници да е.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, дали сте спестили пари от изборите или не – мисля, че е очевидно за всички присъстващи в залата и за всички, които слушат Вашия отговор. Да приемем, че въпросът е спорен и тепърва ще го доказвате с числа. Но има един безспорен въпрос – че с оправданието, че се опитвате да спестите от избори като министър, който отговаря за провеждането на изборите миналата есен, Вие спестихте демокрация. Хората са казали: „Евтини на брашното – скъпи на триците”. Именно това беше ситуацията с изборите през октомври миналата година. Защото уж щяхме да проведем модерни демократични избори, а проведохме най-зле организираните и най-лошо подготвени избори в България именно с оправданието, че министър Дянков пести пари.
Уж щяхме да осигурим възможност на всички български граждани свободно и лесно да упражнят правото си на глас, а реално оставихме десетки хиляди българи да не успеят да гласуват, бидейки пред опашките пред секциите, или попадайки в забранителните списъци с оправданието: „Министър Дянков пести пари”. Всъщност и служба „ГРАО” е спестила пари, като не е проверила информационния масив и в крайна сметка е включила в него 600 хиляди български граждани в така наречените забранителни списъци.
Със същото оправдание „пестим пари” Вие открихте много по-малко секции в чужбина, с което лишихте от правото на глас десетки хиляди наши сънародници, които живеят извън България. Със същото оправдание „пестим пари” Вие не проведохте нормална разяснителна кампания за начина на гласуване, в резултат на което се докарахме до 700 хиляди недействителни бюлетини.
Със същото оправдание, че пестите пари, Вие не платихте достатъчно на членовете на секционните и общинските избирателни комисии, в резултат на което грамотни и квалифицирани хора се отказаха да участват в организацията на изборите. В крайна сметка се оказа, че нито сте спестили пари, нито сме провели нормални избори, с което станахме за смях на международните наблюдатели, които следяха изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви да приключвате, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Изводът, който се налага от всичко, което чухме в тази зала, е, че зад идеята за пестене на пари станахме свидетели на най-голямата изборна манипулация, която се е случвала през последните 20 години. В крайна сметка Вие проведохте най-нечестните, най-купените, най-манипулираните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви да приключвате, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: …и за съжаление най-скъпите избори през демократичния преход на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манолова, изборите 2011 г. струваха на българските граждани 39 млн. 263 хил. лв. (Смях в КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Смешник!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Изборите 2006-2007 г. струваха на българските граждани 47 млн. 389 хил. лв. Или се получи спестяване от 8 млн. 126 хил. лв. Това, освен че е равностойно на рехабилитацията на прохода Елена-Твърдица, което от 1984 г. не е правено, е равностойно на построяването на изцяло нови АГ-отделения в осем български общини, между които Русе, Перник, Плевен. Така ние използваме спестяванията. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос на народния представител Мая Манолова и народния представител Александър Радославов относно осъществяване на дистанционна връзка на всички фискални устройства с НАП. Кой ще развие въпроса?
Госпожо Манолова, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Пак ли същото ще питате?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дянков, с промени в Наредба № 18 за касовите апарати през миналата година въведохте задължение за различни групи търговци да осигурят поетапно дистанционна връзка между касовите си апарати и Националната агенция за приходите. Тридесет и първи март 2012 г. е крайният срок, в който всички търговци, дори и най-дребните, ще трябва да снабдят касовите апарати в своите обекти с необходимите устройства, така че да могат да осъществяват онлайн връзка със съответното подразделение на Националната агенция за приходите.
Моят въпрос към Вас е: какъв е очакваният ефект от осъществяването на тази онлайн връзка и какви са обществените разходи за нейното реализиране? Колко ще струва тя сумарно и колко ще струва конкретно на отделния търговец за съответния търговски обект?
Известно е на всички, че за всяка данъчна система важни са принципите на ефективност и рентабилност, което означава с минимални разходи да бъде постигнат максимален обем приходи.
Въпреки че ясно казваме, че не сме против осъществяването и засилването на контрола, с колегата Радославов искаме да попитаме: има ли капацитет Националната агенция за приходите да следи този огромен информационен масив, защото практически ще става дума може би за стотици милиони, за над милиард сделки, които се извършват дневно в над един милион търговски обекта? Дали по този начин ще бъде подобрена събираемостта?
По 500 лв. минимум ще струва на всеки дребен търговец въвеждането на новото устройство (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и след това по 60 лв. ежегодно плащане на допълнителна такса за съответната информационна карта. Това са сериозни разходи за изнемогващия дребен бизнес.
Нашият въпрос е: дали тези разходи ще покрият ефекта, който очаквате? Още повече, от отговора, който дадохте на колегите Михалевски и Орешарски, се видя, че онлайн връзката между бензиностанциите и НАП е фифти-фифти – 5% ръст на събираемостта (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) при 3% повишен акциз и 2% повишено потребление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за най...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Надвишавате с близо минута времето за всеки въпрос, който задавате.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Става дума за най-дребния бизнес в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз ще си позволя да прочета писмения въпрос, за да е ясно на какво отговарям, защото доста други въпроси се зададоха. Бих се радвал да отговоря и на тях, ако ми бъдат зададени подобаващо.
Писменият въпрос е следният. С промени в Наредба № 18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, направени през миналата година, беше въведено задължение към всички търговци да осигурят дистанционна връзка на касовите си апарати, считано от края на март 2012 г.
Въпросът е: какъв е очакваният ефект от въвеждането на това задължение по отношение на дребните търговци за използване на фискални устройства с дистанционната връзка с НАП?
Аз отговарям на този въпрос. Задължението за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е въведено още през далечната 1993 г. Между 1993 и 2006 г. нищо не е направено по този въпрос. От 2006 г. използването на фискалните устройства за регистриране на обороти от продажби е регулирано с приетата от тогавашния министър на финансите Наредба № 18, но също нищо не е направено до 2010 г.
В процеса на прилагане на наредбата от НАП са установени множество административни нарушения, свързани с избягване отчитането на реалния оборот на търговските обекти. Най-разпространените начини за извършване на такива нарушения са неиздаване на фискален касов бон или манипулиране размера на оборотите, регистрирани в паметта на фискалното устройство.
С въвеждането на дистанционната връзка Националната агенция за приходите ще разполага с точна информация за реалните обороти на търговските обекти на база функциониращите нови фискални устройства. Очакваният положителен ефект е в следните аспекти.
Първо, установяване и увеличаване размера на реалните обороти на търговците. При въвеждането на фискалните апарати в бензиностанциите, както вече казах, за 2011 г. имаме допълнителни приходи от 89 млн. лв.
Второ, увеличаване размера на данъчната основа, върху която се начисляват и респективно внасят данъци. Пак в бензиностанциите увеличаването на данъчната основа за 2011 г., след въвеждането на фискалните устройства, е 1 млрд. 180 млн. лв.
Трето, увеличаване броя на регистрираните по Закона за ДДС лица. Пак при горивата броят се увеличи със 739 бензиностанции или близо 20% повече.
Четвърто, подобряване на превантивния контрол върху рисковите обекти.
Пето, подобряване на финансовата дисциплина за задължените лица. До този момент дистанционно са свързани със сървърите на НАП около 95 хил. броя фискални устройства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Радославов, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин финансов министър, уважаема госпожо председател, колеги! Господин министър, нашият въпрос беше относно онлайн връзката, до 31 март, която Вие въвеждате за най-дребните търговци.
За мен е обяснимо човек да иска да остави едно забележително име като финансов министър в най-новата ни история. Аз лично харесвам амбициозните хора. Още повече, че Вашият предшественик заслужи високо международно признание като един от топ финансовите министри през 2008 г. и е добър пример за следване, оставяйки над 8 милиарда фискален резерв за държавата.
Аз следя най-подробно всички действия като член на Комисията по бюджет и финанси; най-различните хватки, с които да пълните държавния бюджет. Това е пореден опит, като смятате, че голяма част от оборота се крие и че по този начин ще има повишени данъци, но то е още една крачка за задушаване на дребния и среден бизнес. Като че ли това не се забелязва от Вас. Като прибавим и елиминирането на Търговско-промишлената палата, която формално защитаваше интересите на средния и дребния бизнес, се вижда, че като че ли има някаква целенасочена политика.
Имаше няколко предишни опита, примерно задължителната регистрация по ДДС на търговци на тютюн, на цигари. Тогава Ви убеждавахме, че това ще ги тласне в сивата икономика. Убедихте се, че е така – каза го шефът на митниците. Отменихте го.
Вторият опит – 10%, не знам някъде в света наемателят да внася от наема в данъчното, вместо този, който получава дохода – наемодателят.
Опитът, който от Коалиция за България оспорваме пред Конституционния съд – за 30-те процента. Има-няма туристи, хората да си плащат върху легловата база. Това са все такива едни опити, които... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние се убеждаваме, че те са за сметка на този дребен и среден бизнес. Не беше ли по-целесъобразно които са поне регистрирани по ДДС да имат някаква такава връзка?
Иначе в комшийската зарзаватчийница, като купя връзка магданоз, ме питат дали и нея трябва да я маркират.
Каня Ви в район „Оборище”, където живея, да видите – има 15 затворени магазина само за един месец. Това е един от най-богатите квартали на София.
Очевидно е, че всичките тези „добри намерения” да пълните хазната водят до пълно разорение на дребния и среден бизнес и в крайна сметка няма да има кой да плаща данъци, господин министър, от това се опасявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Радославов, само да Ви напомня отново, че наредбата, за която говорим, е от 2006 г., тоест предшества моето влизане като министър на финансите и се отнася до един Ваш финансов министър. Така че можете да го попитате той какво е смятал тогава, за да направи тази наредба и какво смята сега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
От името на парламентарна група думата беше поискана от народния представител Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Темата на днешната декларация на Парламентарната група на Коалиция за България е свързана с вчерашното полагане на клетва на президента Плевнелиев и с неговото изказване.
Смятам, че си заслужава всяка една политическа сила да реагира на това какви заявки даде новоизбраният президент за своето поведение, своите приоритети. Това е важно за България от гледна точка на взаимодействието на институциите и политиката в страната.
Това, което прави впечатление, са четири основни момента.
Първо, аз лично за първи път от две години и половина чух от представител, избран от ГЕРБ, като представител на тази партия да си признае, че в страната за последните 20 години е свършено нещо положително и че правителството на ГЕРБ не започва от нулата. Това показва желание да имаме действително приемственост в работата на институциите и да се признават постиженията на страната ни от предишния период.
Второ, без съмнение президентът Плевнелиев направи едно усилие, което досега не е направено от правителството на ГЕРБ – да очертае своя визия за това къде трябва да стигне страната ни като икономическо, социално и гражданско развитие до 2020 г.
Трето, подчерта стремежа си да бъде надпартийна институция, необвързана с интересите на една партия.
Четвърто, президентът Плевнелиев заяви, че няма неприемлива цена за демокрацията. В този смисъл изведе демократичните принципи, записани в българската Конституция, като водещ приоритет.
Всички тези четири момента и основни стълба на изказването по същество са отрицание на всичко, което се прави от правителството на ГЕРБ, през последните две и половина години. Досега се внушаваше, че, видите ли, правителството на ГЕРБ има ужасно наследство и всички несполуки на управлението се дължат на това.
Президентът Плевнелиев заяви, че предишните правителства постигнаха забележително намаляване на дълга на България от близо 100% на брутния вътрешен продукт до, той каза – 16%, а 2009 г. бяха 14%, консолидиран държавен дълг.
Той също така обаче каза, че тези макроикономически показатели – ниският държавен дълг, сравнително ниският бюджетен дефицит, нищо не означават за хората, защото действително политиката трябва да има една цел – гражданите да живеят по-добре, по-сигурно, по-заможно, с по-ясна перспектива за себе си.
И тук действително в стила на Мартин Лутър Кинг, господин Плевнелиев направи усилието да каже своите приоритети. И неслучайно обърна внимание и акцентира върху икономическото развитие, икономическия растеж, само че за последните две и половина години няма сериозни постижения в тази област. Напротив, правителството на ГЕРБ целенасочено, в интерес на едри монополи и фирми, близки до себе си, разрушава самата основа на пазарната икономика, разрушава конкуренцията. Във всеки сектор има фирми, които са облагодетелствани чрез законодателни промени, чрез решения на правителството, чрез резултати от търговете по обществените поръчки. И няма как България да постигне това, което заявява Плевнелиев, президентът Плевнелиев, да постигнем доход от 43% от средния за Европейския съюз на 60%, и производителност – от 42% на 60%, при сегашната политика на правителството на ГЕРБ.
Аз не знам, може би премиерът Борисов има виждането, че ще постигнем подобни цели, но по свой, по друг начин. И той за пореден път при посещението си в Германия заяви, че когато доходите на европейските страни паднат до среднобългарските, тогава ние ще помагаме на закъсалите страни. Може би това е визията на правителството за това как да достигнем средноевропейските – не за сметка на покачване на доходите и покупателната способност на българските граждани, а за сметка на падането на другите.
Искам да обърна внимание на това, че България по много показатели през последните години падна в европейските класации. Това беше признато от президента Плевнелиев.
За първи път представител, избран от името на ГЕРБ, признава, че корупцията остава много остър проблем и няма сериозни постижения, дори нещата стоят по обратния начин.
Според „Трансперънси интернешънъл” – международна организация, която ежегодно прави индекс на корупцията във всички страни, в това число в Европейския съюз, България е паднала в класациите до нивото от 1999 г., което означава, че корупцията в България е по-голяма, отколкото по време на лошата тройна коалиция. Просто корупцията се концентрира, тя се централизира и това е широко известен факт. Това е един основен порок на управлението на ГЕРБ.
Президентът Плевнелиев посочи и други приоритети, в това число развитието на високи технологии, стимулирането на учените от Българската академия на науките, изобщо на учените, да останат в България и да работят заедно с бизнеса, само че при тези бюджети, които се налагат през последните години за научни изследвания, за Българската академия, към 2020 г. просто няма да имаме никаква наука, никакъв капацитет, защото можещите учени ще избягат.
Амбициозна е и заявката за това младите хора да остават в България. В България младежката безработица е една четвърт, 25%, и нищо не се прави от страна на правителството в тази област, да се решат тези проблеми, да имат перспектива младите хора.
От една страна, имаме заявка от страна на новоизбрания президент за формулиране на национална цел до 2020 г. От друга страна, имаме пълно бездействие и хаотичност, действия, които водят в обратната посока, от страна на правителството и управляващото мнозинство. И това е интересен нов феномен.
Искам да заявя категорично, че ако президентът Плевнелиев има волята, желанието, намерението действително да работи за национални цели, то той в лицето на водещата опозиционна политическа сила ще намери партньор. Ние нееднократно сме посочвали, че действията на парче, характерни за сегашното правителство, водят страната в задънена улица.
Европейският съюз има визия – Европа 2020. БСП формулира на заседание на своя конгрес своята визия за България, като европейска социална държава до 2020 г. И ако искаме да достигнем до високите цели, които си набеляза вчера пред парламента новоизбраният президент, действията трябва да започнат сега, а не след като падне от власт правителството на ГЕРБ.
Затова смятам, че президентът от първия ден на своя мандат трябва да инициира конкретни инициативи, за което даде заявка, в това число – в момента в цяла Европа се обсъжда междуправителственият договор по отношение на финансовата стабилност. Правителството не смята парламента за достоен за сериозно, задълбочено обсъждане на този въпрос и за изработване на национална позиция. Това трябва да бъде тема на Консултативен съвет за национална сигурност и правителството да отива с ясен национален мандат на разговор.
Второ, 2012 г. е основна за Европейския съюз от гледна точка на преговорите за Финансовата рамка 2014-2020 г. Това също е тема за Консултативен съвет за национална сигурност, защото трябва да знаем какви приоритети имаме ние, какво искаме, кои са червените линии на България в преговорите за Финансовата рамка на Европейския съюз. Надявам се новоизбраният президент да инициира такъв Консултативен съвет за национална сигурност.
И последната тема, която смятам, че е достойна за подобно обсъждане, е младежката безработица. Партията на европейските социалисти инициира тази година общоевропейска кампания срещу младежката безработица, която лишава Европа от перспектива. Смятам, че е наложително и в България да се предприемат и законодателни, и други реални мерки, за да може да се реализира това, което беше заявено – младите хора да остават в страната, да виждат своята перспектива.
Дали ще има волята, силата, капацитета президентът Плевнелиев да го реализира, времето ще покаже. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Станишев.
Продължаваме с парламентарния контрол с въпрос от народния представител Георги Пирински относно изпълнението на Решение на Министерския съвет № 964 от 30 декември 2011 г.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, първо един процедурен въпрос.
Считам за наложително да напомните на министър Дянков изискването на правилника той да отговаря на зададените му въпроси. По някакви непонятни причини – дали е слабост на слуха, дали е неспособност да се следи въпросът, господин Дянков три пъти прочете един и същи текст, сякаш не беше чул какъв въпрос му се задава. Разбира се, за нас е ясно, че това е негово преднамерено поведение, че той по този начин демонстрира пълно презрение към парламент, към закони, към Конституция. Демонстрира една абсолютно безхаберна безгрижност и очевидно с чувството за пълна безнаказаност се държи по един абсурден начин във времето за парламентарен контрол.
Аз няма да задам лично към него въпроса си, защото считам това за безполезно, за безсмислено, но въпросът, който му зададох гласи: защо, и вече минаваме в процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест вече сме в процедурата на задаване на въпрос, нали, господин Пирински?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така и затова моля отново да засичаме времето.
Защо не е провел консултации с Народното събрание в изпълнение на т. 1 от Решението на правителството по преговорите за присъединяване към Международния договор за засилен икономически съюз – фискалният съюз, преди да отправи официално писмо, както се разбра от печата в понеделник, тази седмица, на 16 януари 2012 г., до министрите на финансите на другите страни – членки на Европейския съюз, нечленки на Европейската зона?
Тъй като, госпожо председател, по силата на това решение от 30 декември 2011 г. т. 1 предвижда, че Министерският съвет одобрява изразеното от министър-председателя намерение за участие на страната в процеса на изработване на проект след консултация с Народното събрание – черно на бяло. Към това решение е приложен и тогавашният проект за договора, който вече, разбира се, има своето развитие, в което се употребява понятието „обща икономическа политика”, по което се възразява в писмото на министър Дянков. Но възразявайки, той заявява, че ние се отказваме от цялата Глава четвърта, която поначало е насочена към конвергенция, сътрудничество и има едни текстове в полза на икономическия растеж.
Току-що господин Станишев в декларацията обърна внимание, че това правителство е изцяло неспособно и да формулира, и да заяви внятна политика за икономически растеж и еднолично министър Дянков със своето писмо заявява официална позиция на България, без въобще да е помислил, че трябва да я съобщи на някой и в Народното събрание, че ние се отказваме от Глава четвърта. Какво означава това? Че в България си повтарят едно и също: най-ниските данъци, няма да приемаме от никой никакви решения, и това било решаващо за растежа. Самите данни ярко опровергават това твърдение.
Става дума – има ли елементарно чувство за отговорност господин министърът или напротив? Въпросът е реторичен, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Изпращането на писмо до министрите на финансите на страните от Европейския съюз извън Еврозоната е част от процеса на преговори в рамките на ЕКОФИН – Съветът на финансовите министри, съпътстващи изработването на Проектодоговора за засилен икономически съюз. Целта на писмото е намирането на политически съюзници за постигането на по-добра защита на българската позиция в общия европейски дебат по темата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, нашата парламентарна група в началото на тази политическа сесия внесе предложение за изслушване на министър-председателя именно по преговорите по новия договор, който е възможно най-отговорната договореност, в която България евентуално ще се присъедини. Разбира се, мнозинството на ГЕРБ отхвърли това предложение.
На 12 януари, миналата седмица, имаше изслушване на министъра на външните работи в съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, на която трябваше да присъстват министърът на външните работи и министърът на финансите, или най-малко негов заместник. Имаше пълно демонстративно отсъствие от страна на който и да е от Министерството на финансите.
В същото време министърът ни убеждава, че той участва в процеса на преговори и търси да засили позицията на България. Очевидно е, че действията му са точно в обратната посока, защото ако си беше осигурил позиция и на парламента, той можеше с несравнимо по-голяма сила на позицията си да иска промени в полза на българската позиция. Но да отхвърлиш цяла глава, с което да се откажеш от всички политики, насърчаващи растежа в Европейския съюз, е пряко противоположно на националния интерес. Можеш да спориш за една или друга формулировка на обща икономическа политика – там има много заровени опасности, но Вие не се стремите да постигнете такива условия, които да насърчат растежа в България чрез инструментите на Европейския съюз, а сякаш се стремите колкото се може повече ние да се оттласнем от него.
Тук се набелязва друга линия на Вашето поведение – на загърбване на участието на България в Европейския съюз, защото господин министърът, госпожо председател, демонстративно не участва в заседанията на Съвета на министрите на финансите. Праща или постоянния представител на България в Брюксел, или свой заместник, така че не се учудвам и на последния му ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Няма да ползвате.
С това се изчерпват въпросите, които бяха към министъра на финансите.
Преминаваме към въпроси към министъра на правосъдието Диана Ковачева.
Първият от тях е въпрос на народния представител Ариф Агуш относно Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Заповядайте, господин Агуш, да развиете своя въпрос към министъра.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема министър Ковачева, уважаеми народни представители! Аз поставям следния въпрос на госпожа Ковачева във връзка с репресираните лица в село Барутин.
В периода от 9 септември до 10 ноември 1944 г. много често управляващите са прибягвали до разпръскване на мирни демонстрации, ползвайки оръжие. Често при тези стълкновения има доста хора, които са ранени, в резултат на което те попадат в закона по чл. 1, т. 7 като репресирани лица, а същевременно не получават обезщетение, защото са извън обсега на чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
В тази връзка моят въпрос към министър Ковачева е: по кой ред и по кой закон тези хора, които са простреляни с огнестрелно оръжие, могат да бъдат обезщетени? Попадат ли те в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и защо? Считате ли, че е необходимо законът да бъде променен, за да бъдат включени именно тези хора в чл. 2 от закона? Ще чакам Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Агуш.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Агуш, и трите въпроса, които задавате конкретно предполагат някои общи бележки, необходими за изясняване на правната уредба. Затова ще започна именно с тези бележки.
Законът за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица установява 5 групи с обективни права.
Първо, правото на реабилитация по чл. 1 от закона, второ – правото на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 2 и 3, трето, право на зачитане на трудов стаж по чл. 7, съответно право на наследствена пенсия по чл. 8 и право на месечна добавка към пенсията по чл. 9.
В голямата си част титулярите на тези права съвпадат, но не изцяло. Правото на реабилитация по чл. 1 от Закона за политическа и гражданската реабилитация на репресирани лица настъпва екслегия, по силата на самия закон, съгласно който се обявява политическа и гражданска реабилитация.
Що се отнася обаче до правото на обезщетение, нужно е да обърна внимание, че то е предвидено в закона не за всички видове репресия по чл. 1, а само за някои от тях. Относно въпроса по кой ред и закон могат да бъдат обезщетени ранените с огнестрелно оръжие от органите на МВР, предвид приложимата правна уредба към момента на извършване на описаните деяния, не е възможно обезщетяване на тези лица по общия ред съгласно принципа „всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму” – става въпрос за принципа за деликтната отговорност. Това е така, защото правото на обезщетение за вреди, произтекли от неправомерни действия, се погасява по давност, както е станало и в конкретния случай.
Изхождайки от отдалечеността на времето законодателят е предвидил специфичен ред за обезщетяване на лица, които са претърпели вреди от незаконни деяния, квалифицирани като незаконна репресия. Този ред е определен в Закона за политическата и гражданската реалибитация на репресирани лица, чийто предмет е да се установи кои видове деяния са репресии и за кои от тях е дължимо обезщетение.
По втория въпрос, изхождайки от разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, се налага изводът, че ранените с огнестрелно оръжие от органите на МВР не са включени в кръга от субекти, които имат право на обезщетение. Според приложената от народния представител информация в конкретния случай лицата имат право на реабилитация съгласно чл. 1, т. 7 от закона поради репресиране във връзка с насилствена промяна на имената, но не и на обезщетение.
Аналогичен е случаят и с незаконно задържаните в поделенията на МВР, които представляват репресирани по смисъла на чл. 1, т. 2 от закона, но също не са включени в чл. 2. Това нормативно разрешение при създаването на специалната уредба произтича от правомощията на законодателния орган да прецени кои видове деяния да се включат в приложното поле на закона и кои не. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Агуш, заповядайте за реплика.
АРИФ АГУШ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо министър за отговора.
Усещам Вашата добронамереност, но наистина категорично трябва да заявите нужно ли е промяна в законодателството, за да може тази група да бъде включена? Да говорим за давност за нещата, които са ставали по време на комунистическия режим, няма смисъл, още повече че преди 3 дни приехме декларация, с която осъдихме това деяние и дадохме политическа оценка на възродителния процес, с което премахваме давността. Мисля, че трябва и ще очаквам от Вас писмено да ми дадете становище именно за нужната промяна в законодателството, за да може наистина да няма този дискриминационен елемент между едните репресирани и другите репресирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Агуш, ще използвам времето за дуплика, за да Ви отговоря сега на третия въпрос – необходимо ли е изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с включване на посочената категория като правоимащи лица.
Единствено Централната комисия, създадена по силата на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, разполага с някакви правомощия по този закон, които са ограничени и се отнасят до установяване на релевантните за незаконната репресия факти с оглед доказване правото на обезщетение.
Правомощията на Министерството на правосъдието във връзка с дейността на тази комисия са само организационно технически, но не и по същество съгласно закона. Това обстоятелство води до невъзможност за формулиране на положителен или отрицателен отговор на така поставения от Вас въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Димо Гяуров относно неправомерно събиране на такси от Агенция по вписванията за извършване на вписвания в Търговския регистър по електронен път.
Господин Гяуров, заповядайте.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! В „Държавен вестник” бр. 104 от миналата година бяха обнародвани промени в тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, по силата на която промяна от 1 януари тази година Агенцията по вписванията следва да събира не повече от 50% от таксата за вписвания в Търговския регистър за заявления, подавани по електронен път, а не както до края на миналата година – 75%.
Независимо че Агенцията по вписванията беше публикувала на сайта си тези изменения в тарифата, до вчера, при подаване на заявления по електронен път се появяваше съобщение за заплащане на услугата по цени на действалата до края на миналата година наредба. С други думи, изискваше се и се събираха по-високи от дължимите такси.
Затова аз Ви попитах предвид на тези изложени факти: защо Агенцията по вписванията не е привела електронната си система в съответствие с нормативната уредба и дали ще се разпоредите това да бъде извършено? Ще бъдат ли върнати и по какъв начин недължимо събраните и надплатени суми на заявителите? Какъв е техният общ размер? Ще бъдат ли наказани длъжностни лица? Държа да подчертая, че вече зная отговора на първия си въпрос, защото вчера констатирах, че тази несправедливост, това закононарушение е отстранено. Агенцията по вписванията събира таксите в размера, в който той е дължим. Все пак следващият ми въпрос е в сила и аз очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гяуров, да, наистина, предполагам вече знаете отговора на Вашия въпрос. Все пак ще бъде удачно и за останалите народни представители да кажа това, което сме подготвили като отговор.
Действително съгласно измененията на чл. 12, ал. 2 от Закона за Търговския регистър, който влезе в сила на 1 януари 2012 г. за подадени заявления по електронен път, таксите, които се събират, не могат да надвишават 50 на сто от съответната такса, предвидена за подаване на заявление на хартиен носител. С Постановление № 363 от 23 декември 2011 г. за изменение и допълнение на тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, са изменени съответните разпоредби от тарифата, отнасящи се до размера на държавните такси, събирани по подаваните в Търговския регистър заявления по електронен път. Тази информация е качена на страницата на Търговския регистър на 3 януари 2012 г. и е направен линк към новите такси. До 17 януари 2012 г. е извършвано тестване на новата функционалност от изпълнителя на обществена поръчка с предмет до развитие и усъвършенстване на информационната система на Търговския регистър, като на 18 януари 2012 г. същата реално функционира.
В периода на тестване са получени не повече от 20 запитвания в Агенцията по вписванията във връзка с новите такси, като са дадени подробни разяснения на запитващите как да процедират в случай, че са надвнесли такси. Такива разяснения са качени и на страницата на Търговския регистър, както и в рубриката „Новини”.
Към настоящия момент в информационната система на Търговския регистър е въведена възможност за отразяване на новите размери на събираните такси за заявления подадени по електронен път. За осигуряването на тази възможност е сключен договор с изпълнителя на цитираната вече обществена поръчка.
По въпроса ще бъдат ли върнати и как надплатените суми, следва да отбележа, че Агенцията по вписванията има правила за възстановяване на недължимо платените такси по Закона за Търговския регистър, утвърдени със заповед от 2009 г. Същите, както и образец и молба за възстановяване на недължимо платените такси, са оповестени на електронната страница на агенцията в Раздел „Услуги” и са общодостъпни.
Съобразно установените правила се извършва проверка и в случаите, в които по сметка на Агенцията по вписванията са постъпили недължимо платените такси, същите се възстановяват на лицето вносител.
В заключение Ви уверявам, че е създадена необходимата организация за доразвиване и усъвършенстване на информационната система на Търговския регистър, с оглед отразяване на новите размери на събираните такси за заявления, подадени по електронен път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Гяуров, имате възможност за реплика.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, аз съм удовлетворен от това, че в резултат на задаването на този въпрос, незаконосъобразната практика е прекратена. Но щеше да звучи по-честно, ако бяхте признали всъщност, че Агенцията по вписвания е извършила закононарушение, защото фактите говорят за това.
Не мога да приема, че е имало някакъв експериментален период, и той е свързан с датата 17, на която дата аз зададох въпроса и че точно на следващия ден този експериментален период е завършил. Така че справедливо би било обществото да чуе истината от Вашата уста и още по справедливо би било тези, които са виновни, да понесат наказания, каквито и да са те. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър. Имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Гяуров, уважаеми дами и господа народни представители! Категорично не смятаме, че става въпрос за закононарушение. Става въпрос за надвнесени такси, които така или иначе ще бъдат възстановени по надлежния ред.
Това което искам да подчертая, е, че все пак говорим за една много сложна информационна система и че всяка промяна в нея носи рискове, съобразно които трябва да се действа наистина внимателно.
В момента в голямата заседателна зала на Висшия съдебен съвет се провежда Национална среща по въпроси, свързани с Търговския регистър. Тя е организирана от Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието. В тази среща участват представители на Агенцията по вписванията и магистрати. Там се обсъждат много въпроси и се търси постигането на общо виждане, което да доведе до общи решения относно регистъра, тоест и в момента се работи по решаване на въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. С това се изчерпваха въпросите към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Първото питане е от народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев относно стойността на Договора за проектирането и изграждането на комбиниран пътен и железопътен мост на р. Дунав при Видин-Калафат.
Господин Тошев, Вие ще развитието питането. Имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, знаем ключовото значение на Дунав мост 2 за Паневропейски коридор № 4. Той е част от югозападната транспортна ос на Европа, както и от трансевропейската транспортна мрежа. Това е за информация.
В разстояние на няколко седмици ние за втори път задаваме въпроси за Дунав мост, защото все пак това е един изключително важен инфраструктурен проект не само за България, а и за Европа. Той е първият комбиниран мост, който дава възможност товари от шосе да се прехвърлят на жп или обратното.
Същевременно мостът има изключително важно значение за Видин, за региона, както и за цяла България, както по време на строителството му, така и след въвеждане в експлоатация.
Само за сведение ще кажа, че средно на моста работят около 1000 български работници и това ще продължи до завършване на строежа. Ние всички и цяла България се надяваме да бъде спазен срокът – 29 ноември 2012 г.
По предварителни изчисления, след въвеждане в експлоатация от 2013 г. директно в региона ще бъдат инвестирани около 60 млн. евро. И двете цифри – 1000 работника, това е най-големият работодател в региона, както и парите, са изключително важни и много за самия регион.
Мостът е една изключително сложна конструкция, която поради редица причини, обективни и субективни, още от договорирането до този момент, търпи непрекъсната еволюция и в промяна на инженерните решения, и съответно в забавяне на сроковете.
Няколко пъти се искани увеличения на средствата. Засега има договорирано едно увеличение и моят въпрос към господин министъра е свързан точно с искането за второ увеличение от изпълнителя. Това обаче води до забавяне в сроковете на изпълнение и съответно – до забавяне въвеждането на моста в експлоатация.
Така че, господин министър, на базата на доказани искания от изпълнителя, одобрени от възложителя и инженера, моят въпрос към Вас е: с колко ще нарасне стойността на договора за проектиране и изграждане на комбинирания мост на р. Дунав при Видин-Калафат и достатъчно обосновано ли е такова оскъпяване? Втората част на въпроса е: има ли решение на инженера по този въпрос, съгласно условията на договора? В случай че има, не смятате ли че са необходими незабавни действия за решаването на висящия финансов проблем с изпълнителя? По какъв начин ще бъде извършено плащането? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Вълков! Изпълнението на договора за проектирането и изграждането на новия мост на р. Дунав при Видин-Калафат навлезе в своята последна фаза и предстои завършване на строителството, което съгласно актуализираната работна програма на изпълнителя трябва да стане на 29 ноември тази година.
След представянето от наша страна на мотивирано предложение, със свое решение от 1 август 2011 г. Европейската комисия удължи срока на действия на Финансовия меморандум с две години и даде възможност на българската държава да довърши този стратегически обект с максимално използване на европейски финансови средства.
По същия начин, чрез мотивирано искане до Европейската инвестиционна банка, бе постигнато удължаване на срока за използване на средствата от двата финансови договора до края на 2012 г.
Удължаването на срока на тези договори е подписано през месец декември миналата година и предстои ратификацията им от Народното събрание.
С тези действия бе осигурена стабилност на първоначално договорената финансова рамка за обекта, без да бъде допусната опасност от загуба дори и от един финансов източник, независимо от забавената реализация на проекта.
При наличие на обезпечено финансиране и с удължени вече срокове, усилията ни са насочени към разрешаване на непредвидените проблеми, възникнали в хода на изпълнение на договора с испанската фирма, за да може строителството да бъде приключено успешно в рамките на новопостигнатите срокове до края на 2012 г.
Заради сложността на проекта тези проблеми с изпълнителя произтичат и от настъпилите изменения в националните законодателства на България и Румъния при присъединяването ни към Европейския съюз. Съчетани с неблагоприятно инженерно геоложки условия на строителната площадка, доведоха до допустимо изменение в първоначалния проект за фундаментите на моста и преработване на графика на работите, тъй като съгласно договора непредвидените физически условия са основание за искане за заплащане на съответните допълнителни работи. Изпълнителят е настоял за увеличение на договорната цена с 43 млн. евро, което първоначално е отхвърлено от възложителя поради непредставяне на необходими доказателства.
След анализ на предоставените допълнителни доказателства –фактури, ведомости, работни дневници и други разходо-оправдателни документи и оценка на разчетите, инженер консултантът на проекта признава за доказана част от претенцията на изпълнителя и в съответствие с договорните условия в края на месец август миналата година издаде определение за стойността на допълнителните разходи, дължими на изпълнителя, възлизащи на 25 млн. 772 хил. евро.
За да се заплатят разходите на изпълнителя съгласно Клауза 3-5 от общите условия на ФИДИК, както е изменена със специалните условия на договора, възложителят и изпълнителят следва да подпишат адендум за увеличаване на договорената цена.
Предвижда се допълнителната цена по адендума да се изплати от средствата в резерва на Финансовия меморандум, тъй като проектът на адендум отговаря на критериите за допустимост на разходите по Кохезионен фонд, съгласно Анекс 3-2 на Финансовия меморандум и на Регламент 16/2003 на комисията.
Адендумът включва изцяло разходи за строителни работи за частично преработване на техническия и на технологичния проект и съответстващите допустими разходи за материали, труд, оборудване, режийни разноски и услуги. Спазени са и ограниченията за нарастване на договорената стойност. При подписването на адендума увеличената договорна цена, заедно с подписания преди това Адендум 1, ще възлезе на 131 млн. 205 хил. 549 евро, представляващи общо увеличение от 31,26% от първоначално договорената цена, което е по-малко от допустимото увеличение до 50%.
В допълнение следва да се отбележи, че досега договорените средства позволяват усвояването на само 56 млн. евро от максималните 70 от помощта по Кохезионен фонд ИСПА. С подписване на адендума ще могат да бъдат усвоени допълнителни 8 млн. евро, съгласно процентна за съфинансиране от помощта. Резервът по финансов меморандум е достатъчен за плащане на разходите по адендума и на настоящия етап не се предвижда осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет.
Проектът на адендум предвижда клаузи за поемане на категоричен ангажимент от страна на изпълнителя за завършване на обекта преди изтичане на удължения срок на валидност на финансовия меморандум. Средствата за плащанията по договора на изпълнителя са осигурени в рамките на общия бюджет на Проекта по финансов меморандум, който не се надхвърля. Плащанията би могло да се извършват без отлагане, което в рамките на договорения механизъм би дало благоприятно изражение за решаването на висящите финансови проблеми с изпълнителя и за мобилизирането му за завършване обекта в срок до края на 2012 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да благодаря на министър Московски за точния отговор.
Както разбрахме, завършването на „Дунав мост-2” може да стане и би трябвало да стане до 29 ноември тази година, съгласно новата програма на изпълнителя. Освен това допълнителните разходи, които се предвиждат, са в порядъка на 25 млн. 770 хил. лв. Това може да стане само след подписването на втори адендум. „Дунав мост-2” е важен не само за Северозападния регион на България и за нашата страна, но той е стратегически и за Европейския съюз.
Смятам, че в рамките на няколко минути – цялата тази тема, по която ние коментирахме – няма да е достатъчно да бъдат запознати както народните представители, така и гражданите на Република България – защо се налагат тези промени по този договор? Във връзка с това с господин Тошев сме инициирали подписка да започнем разискване съгласно чл. 92, ал. 1 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание по темата „Дунав мост-2”, на която всички народни представители да могат да изкажат своето мнение, за да стане ясно защо се налагат тези промени, до какво биха довели те, ако не бъдат направени, а също така въпросът да бъде поставен на светло.
Във връзка с това се отказвам от допълнителните, разясняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Може ли да ми предоставите това, че сте направили...
ИВАН ВЪЛКОВ: ... Правим я в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Правите я в момента? Защото аз не мога да насроча нищо, докато нямам...
ИВАН ВЪЛКОВ: Ще Ви я донесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, когато я донесете, тогава мога да реагирам по-нататък.
Ще ползвате ли отговори? Не.
Преминаваме към въпрос от народните представители Евгений Желев и Спас Панчев относно преструктурирането в жп сектора и спирането на влакове, минаващи през област Стара Загора.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, драги колеги, уважаеми господин министър! Гара Гурково се намира по железопътната линия Бургас-София, а през Гурково минава международният път от Русе за Свиленград. Една дестинация, която дава възможност за развитие на бизнеса, благодарение на възможността за жп транспорт и за автомобилен транспорт.
Депутатите от Старозагорски регион получиха отворено писмо от управителя на „Булметал” – дружество, което произвежда метален амбалаж за хранително-вкусовата, химическата промишленост и за други нужди. Това е едно от най-големите предприятия на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа – дава работа на над 450 човека и годишно използва около 150 вагона.
Те са получили информация, че предстои закриването на гарата в Гурково и разтревожени са подготвили писмо с едно и също съдържание до нас, до премиера на Република България, до БДЖ, до НКЖИ, до областния управител, в което изказват тревогата си, че ако се закрие гарата в Гурково, няма да могат да осигуряват евтино суровини и не могат да транспортират изгодно готовата продукция. Те самите имат жп клон и са готови сами да купят локомотив, за да продължат дейността си, защото имат голям износ и разчитат на жп транспорта.
Във връзка с това кметът на община Гурково изпрати писмо до нас, информирайки ни, че жп транспортът е необходим и за дейността на Държавното горско стопанство, фирмата „Натурел стон”, „Булгар Пластик”, „СИРК”, „Металик 6” и други фирми.
Разтревожени от това ние изпратихме въпрос към Вас, господин министър, за да ни кажете какво е Вашето виждане и какво е бъдещето на жп гара Гурково – за възможността да се извършва транспорт на товари оттам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър – за отговор на въпроса, който беше зададен.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, уважаеми господин Желев, населението на област Стара Загора се обслужва с железопътен транспорт по следните направления – Стара Загора-Димитровград – 2 бр. бързи и 2 бр. пътнически влака, Стара Загора-Горна Оряховица – 4 бр. бързи и 4 бр. пътнически влака, Пловдив-Стара Загора-Ямбол – 14 бр. бързи влака и 8 бр. пътнически влака, Сливен-Гурково-Дъбово – 4 бр. бързи влака и 6 бр. пътнически влака. В сравнение с предишния график за движение на влаковете в област Стара Загора има редуциране на 2 бр. бързи влака и 4 бр. пътнически влака поради ниската им ефективност и наличието на алтернативен транспорт.
Непопулярните мерки, които бяха предприети от „БДЖ – Пътнически превози”, са с цел ограничаване разходите, подобряване на финансовото състояние на дружеството и преодоляване на тежката ситуация, за да се стабилизира. При стабилизиране на финансовото състояние на дружеството ще бъдат предприети необходимите мерки и действия за актуализиране на транспортната схема на региона.
С това приключвам с темата превоз на пътници, но ще вляза сега в темата, за която конкретно ми зададохте въпрос.
По отношение на товарната дейност, извършвана от „БДЖ – Товарни превози”, от 1 януари тази година гара Гурково ще се обслужва от гара Казанлък. Изпращането и получаването на пратките ще продължава да става в гара Гурково при определени условия, за които клиентите са уведомени предварително от средата на месец декември миналата година.
На гара Гурково за изминалата година са обработени 99 вагона на фирма „Булметал”, което означава грубо около 1 вагон на три дни. Направените от „БДЖ – Товарни превози” разчети показват, че извършените за товарната дейност разходи, включително поддържането на персонал, са икономически неоправдани и неизгодни за дружеството.
От страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура” решение за промяната на статута на гара Гурково не е обсъждано и не е вземано. Както до момента, така и в бъдеще възможността за обслужване на населението и фирмите от община Гурково с железопътен транспорт, която компанията предоставя на превозвачите, ще се запази в досегашните размери.
При положение, че компанията има положителен икономически ефект по транспортирането на товарите чрез железница и те имат възможност да се инвестират, ние не бихме променили условията на инфраструктурата, за да позволява те да извършват своята дейност. За съжаление, разчитайки на БДЖ „Товарни превози” това е разход, който е с негативен ефект за компанията и заради това не може да продължи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика – народният представител Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, господин министър. Опитвам се да намеря добрата част в него и добрата новина. Не я намирам съвсем, но като че ли има някаква перспектива. В медицината има един принцип: „Преди всичко не вреди!” – „Primum non nocere!”. Също така когато се назначават лекарства, има определена доза. Предозирането води до неблагоприятни последствия. Казвам го това, защото явно е, че жп транспортът боледува и трябва да се вземат сериозни мерки, за да се оздрави. Въпросът е да не се направи така, че да пречи на други дейности. Случаят е същият.
Аз силно се надявам и съм убеден, че ще направите усилия да запазите дейността на гара Гурково, защото тя дава възможност на фирмите, които работят в общината, а пък и не само в тази община – Гурково, Николаево, Твърдица, които са по това направление, там са слети около 85% от работещото население в тези общини, в тези фирми, които работят и ползват услугите на товарната гара, така че продължаването на съществуването и работата на гарата е от жизнена важност за бизнеса в тази община и за поминъка на хората.
Надявам се, че действително от предприетите Ваши мерки за оздравяване на сектора ще намерите начин от направените икономии или добри резултати да поддържате и в бъдеще дейността на гарата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Желев, тъй като извадих телеграмата, с която БДЖ е информирало за тези промени, считам, че действително може би няма да се стигне до някакъв сериозен проблем. Българските държавни железници са информирали по следния начин: „Гара Гурково ще се обслужва от гара Казанлък”. На базата на Телеграма 3211 в превозните документи отправно-получаваща гара ще се вписва гара Казанлък, а в случаите, когато има вагон за гара Гурково, в бележки на изпращача би могло да се вписва: „Вагонът да се подаде в гара Гурково”, което на практика означава, според мен, че няма да се стигне до някакъв сериозен проблем, обслужващ тази компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Димитър Чукарски относно оборудването със защитни маски за еднократна употреба в случаи на пожари, бедствия и аварии на подвижния железопътен състав от системата на БДЖ ЕАД.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! През 2008 г. БДЖ обявява открит конкурс по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки за доставка на защитни маски за еднократна употреба, в случаи на пожари, бедствия и аварии за пътуващия персонал в подвижния железопътен състав. Тогава обявяването на конкурса е провокирано от поредица трагични инциденти в системата на железопътния транспорт. За съжаление такива инциденти продължават да се случват и през следващите 2009, 2010 и 2011 г. Процедурата по обществената поръчка се забавя от обжалвания от участници в конкурса. В крайна сметка се стига до решение на Върховния административен съд и би следвало да се реши този изключително важен жп въпрос, а именно обезпечаване на подвижния железопътен състав с въпросните защитни маски, които биха могли и следва да спасяват човешки живот.
До подписване на договор и снабдяването с такива средства не се стига, тъй като Български държавни железници прекратяват процедурата с решение от 24 септември 2010 г. Мотивите за прекратяване на процедурата са, че „количествата на стоката, предмет на поръчката, за която възложителят е провел процедурата не му е нужна към настоящия момент и е отпаднала необходимостта от доставка на обявеното от възложителя количество от 903 броя защитни маски”.
През 2011 г. поредица от пожари в железопътния състав отново препотвърдиха нуждата от обезпечаване сигурността на пътниците и особено на персонала, който следва да помага на тези пътници, ако е оборудван с такива защитни средства.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, моят въпрос е следният: наистина ли е отпаднала необходимостта от провеждане на процедурата с горепосочения предмет?
Множеството финансови проблеми на БДЖ не биха могли да бъдат извинение за това, че се поставя на изпитание сигурността на гражданите и те реално са постоянно застрашени, пътувайки с жп транспорт, особено тези, които са служители в пътническия и в товарния превоз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски! Действително в изпълнение на предписание от 2008 г. на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” за осигуряване на експлоатационния персонал с изолиращи маски за еднократна употреба в случай на пожар от Български държавни железници е била събрана информация за необходимото количество и е била организирана процедура за закупуване и доставка на 903 броя защитни маски.
Стартиралата през месец септември същата година процедура по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е обжалвана от класиралия се на второ място участник пред Комисията за защита на конкуренцията. След решението на Комисията за защита на конкуренцията в полза на възложителя следва обжалване пред Върховния административен съд, който в крайна сметка е отхвърлил жалбата.
По информация от БДЖ процедурата с предмет „Доставка на защитни маски за еднократна употреба в случаи на пожари, бедствия и аварии на персоналоподвижния състав” е била прекратена поради промяна в обстоятелствата по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Става въпрос за следното: продължителният период на обжалване на процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е съвпаднал с извършваните в дружеството структурни промени и е довел до намаляване потребностите от защитни маски. Количеството на стоката – 903 броя, е обект на поръчката, за които възложителят е провел процедура. В настоящия момент тя не му е нужна и е намалена до 557 бр. защитни маски.
Предложените маски за индивидуална защита защитават от отровни газове при пожари и други спешни случаи за най-бързо напускане на опасната зона, но имат и съществени недостатъци, като например:
Първо, маските не защитават изцяло от пълната гама отровни газове и продукти отделяни при горенето на различни вещества и материали намиращи се във влаковете.
Второ, при използването на маските за индивидуална защита не могат да се възлагат и извършват каквито и да било действия по организиране на евакуацията и спасяването на хората, както и други дейности в опасната зона.
Трето, предложените маски са били с голям габарит 21/13/13 и не са подходящи за персонал в подвижния състав от жп системата на българските железници.
Четвърто, при разхерметизиране на опаковката няма гаранция за надеждността при употреба, което е причина маските да не се поставят в спалните вагони за нуждите на пътниците.
По информация от Български държавни железници в момента се извършва проучване на международния опит в това отношение, както и на производството на такива изделия с подобрени качества и отговарящи на необходимите изисквания.
Уверенията на ръководството на дружеството са, че в най-кратки срокове ще бъдат предприети всички необходими действия по обявяването на нова обществена поръчка с такъв предмет, но с по-добри параметри и критерии, за да бъде допълнително обезпечена сигурността на пътниците и персонала в Българските държавни железници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Нямате въпроси, така че с това изчерпваме въпросите и питанията към министъра.
Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Първият от тях е на народния представител Мая Манолова относно системата за избор на екип в болниците.
Госпожо Манолова, имате думата да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изборът на екип в болниците е един от сериозните проблеми между лекари и пациенти – проблем, за който едни твърдят, че е легализирана форма на рекет по отношение на пациентите, други – че е гаранция за по-качествено обслужване, а трети – че става дума за откровена дискриминация.
В края на миналата година във връзка със зачестилите случаи на смърт на родилки изборът на екип и по-точно липсата на платената услуга „избор на екип” бе сочено като една от причините за некачествено медицинско обслужване, което приключи с фатален край. Разбира се, органите, които ще се произнесат по този въпрос, са други и не е работа на парламента да произнася подобни оценки. Но парламентът е мястото, пред което Вие трябва да кажете каква е политиката на Министерството на здравеопазването по този въпрос.
След като в началото на Вашето министерстване Вие казахте ясно, че ще сложите ред в плащанията под и на масата, че ще намалите тарифата на услугата „избор на екип” на 350 лв. за родилките, в крайна сметка с една наредба от лятото тя беше повишена на 900 лв. Няколко месеца по-късно не кой да е, а председателят на Комисията по здравеопазването лансира една друга, противоположна идея, а именно, че право на избор на екип ще имат само тези пациенти, само тези родилки, които допълнително се осигуряват в частен здравен фонд. Видите ли, за да може да се възползва една родилка от това да избере при кого да ражда, ще трябва допълнително да се осигурява, и то не къде да е, а в частен здравен фонд.
Оставям абсурдността на една такава идея, но мисля, че повече от резонен е въпросът какво е Вашето мнение и какви са Вашите намерения – ще има ли последващи промени в системата за избор на екип?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър – имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, условията и редът да упражнявате правото на достъп до медицинска помощ се уреждат в Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, в чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, в сила от 2 юни 2006 г., приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 22 май 2006 г.
Наредбата систематизира законово определените права на здравноосигурените лица у нас, както и правото на достъп до медицински услуги извън обхвата на здравното осигуряване. Наредбата предоставяше на лечебните заведения възможността да определят цените на услугите. В тази връзка бяха констатирани редица проблеми и неясноти относно прилагането й по отношение въведените цени. Стигаше се до парадокса пациенти да избират задължително лекар или екип, дори когато е само един. На практика изборът не можеше да бъде извършен. Тази организация лишаваше пациентите от реален достъп до болничната медицинска помощ.
Има писма от двама предходни министри на здравеопазването – проф. Гайдарски и д-р Желев, с които са изисквани контрол по отношение на ценоразписите и спазването правата на пациентите. Те също бяха доказателство за наличие на проблеми при реализацията на текстовете на въпросната наредба. За да бъдат преодолени тези практики, въведохме основни правила за избор на лекар или екип да се извършва само по инициатива на пациента чрез заявление, за да не се допуска когато лекарят и респективно екипът е само един, да се води електронен дневник на заявленията, както и задължението на болниците да изпращат в края на всяко тримесечие информация от дневника към регионалната здравна инспекция, горни граници на цените, които лечебните заведения могат да формират и така нататък.
По информация от регионалните здравни инспекции през първите 11 месеца на годината само 1,5% пациенти са направили избор на лекар или на екип. Това значи, че от 1 млн. 600 хиляди преминали болни само 25 хиляди са направили въпросния избор, 17 хиляди – с избор на екип, 7 – на лекар. Най-голяма част – близо 13 хиляди, са пациенти от столицата, а след това университетските центрове. Това са най-вече университетските центрове, където са съсредоточени най-много болници, както и най-добрите иновативни методи за диагностика и лечение. До избор на екип там са прибягвали пациенти както от държавни, така от общински и частни лечебни заведения. Преобладаващата част в страната пациенти не са се възползвали от услугата. В над 240 лечебни заведения нито един пациент не е упражнил правото си да избере екип. Най-често от услугата се възползват бременни жени, близо 13% от ражданията, в някои столични болници от услугата са се възползвали 30% от бъдещите майки, което означава, че 70% не са я ползвали.
Сред другите дейности, при които се наблюдава по-често избор на екип, попадат онкологичните, гинекологичните, урологичните операции, сърдечно-съдовите, очните и ортопедичните интервенции. В едно-единствено лечебно заведение избор на екип е правен от почти 80% от пациентите, но пък не сме имали никакви оплаквания от него. Въпреки това там беше назначена проверка.
Първоначалните наблюдения на Министерството на здравеопазването показват, че болниците не злоупотребяват с услугата „избор на екип”. Единици са лечебните заведения, в които тя е извършена при по-голям процент от преминалите болни и при тях също ще се извърши проверка.
Посочените данни ми дават основание да считам, че е необходимо да продължим дискусията „за” или „против” избора на екип. Не бива лесно да игнорираме проблема с натрупаните преди негативни практики, както и правото на пациента да избере прозрачно кой да го лекува. Затова сме отворени за дискусия и всяко мнение, което може да бъде изразено, сме готови да го чуем.
Използвам възможността да запитам какво е Вашето лично мнение – би ли трябвало да има такава услуга, или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика към отговора на министъра.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
Понеже ме попитахте за моето лично мнение, аз ще Ви кажа, че цитираната от Вас Наредба за осъществяване право на достъп до медицинска помощ в частта, която регламентира избора на екип, е абсолютно незаконна, защото противоречи на чл. 3 от Закона за здравното осигуряване, който казва, че всички здравноосигурени пациенти имат право на свободен достъп до медицинска помощ, както и на свободен избор на лечебно заведение и на лекар на територията на страната, което не може да се ограничава нито по географски, нито по административен признак. Тоест, не е решил някой да атакува текстовете от тази наредба пред Върховния административен съд, не я е отменил.
Ако питате за моето лично мнение по принцип за избора на екип, ще Ви кажа, че платеният избор на екип всъщност е средство за дофинансиране на клиничните пътеки. Според мен това е едно абсолютно дискриминационно средство, което поставя хората в две категории – едни, с които могат да си платят допълнително за избор на екип, и други, които не могат да го направят.
Ако искате някакъв съвет от мен, аз бих Ви посъветвала да се борите по-сериозно за достатъчно пари в здравеопазването, защото 1 млрд. 400 млн. бяха взети от здравноосигурените лица в края на 2010 г., 340 милиона бяха отклонени същата година към Министерството на здравеопазването, 100 милиона – тази година. Това са все пари, с които биха могли адекватно да се финансират клиничните пътеки и да не се налага хората да доплащат за медицински изделия, за допълнителни помощни средства, за стентове, за различни протези, включително и на лекарите – родилките, в случаите, в които раждат.
Също така бих Ви казала, че по отношение на развитите европейски страни само в България пациентът си доплаща някъде около 40% от стойността на здравната услуга. В Австрия и в Германия, Вие го знаете може би по-добре от мен, това доплащане е в рамките на 10-20%. Според мен, това, което Вие трябва да направите, е да се борите за достатъчно пари в здравеопазването, включително и в родилната помощ, а не гражданите буквално да бъдат изнудвани да си доплащат услуга, за която са здравноосигурени.
Още по-скандален е случаят с предложението на Десислава Атанасова, защото, извинявайте, да дадете възможност да си избират лекар, при който да раждат, само на тези, които предварително си доплащат допълнително и здравно се осигуряват в частни здравни фондове, това наистина е абсурдно. Тъй като очакването ми е, че вие работите в синхрон и в една посока заедно с Комисията по здравеопазването, очаквахме поне да кажете Вашето мнение по отношение на тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, можете да се възползвате от правото на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, ясно казах мнението си. Вие майсторски обаче избягахте да кажете какво е Вашето. Не съм юрист, няма да влизам в тези тълкувания. Дълбоко съм убеден, че не е така, както го казахте. Ако имате съмнения, съдът е този, който винаги може да се произнесе.
Що се касае до думата „дофинансиране”, че това бил метод на дофинансиране, ще се съгласите, че 1,5% от всички преминали през болниците няма как да го разглеждаме като някакво значимо финансиране на здравната система и то наистина не е така!
Доплащане за това, което говорите, също не е вид доплащане, а е плащане за някаква екстра услуга. Трябва да Ви кажа, че в българското законодателство – Вие добре знаете – никъде не фигурира доплащане за медицински дейности. Беше въведено доплащане при зъболекарите, но на практика никъде не се говори за доплащане и то не е такова.
Ако просто си затворим очите и кажем: „този феномен не съществува”, между другото, пак се каза „беше въведено”, но то не беше въведено, а си стоеше. Цените обаче значително надминаваха 1000 лв., за самото раждане – също. Сега е сложена максимална цена за каквото и да е. Дори много болници дават много по-ниска от нея. Важно е хората да разберат, че това е тяхно право, ако искат да се възползват, но никой не може да ги кара.
Броят на жалбите след въвеждането на тази регулация е драстично по-малък от това, което заварих месец декември миналата година. Това ме кара да мисля, че сме направили нещо хубаво.
Разбира се, ако дадете някакви допълнителни аргументи или мнения, добре дошли, дискусията е отворена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Постъпило е предложение за разисквания по питане № 154 05 183 от 21 декември 2011 г. от народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски относно стойността на Договора за проектиране и изграждане на комбиниран пътен-железопътен мост на река Дунав при Видин-Калафат заедно с проект за решение. Това предложение и този проект за решение са заведени в деловодството на Народното събрание. И двете са придружени с 56 подписа на народни представители.
По силата на чл. 92 по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложението за разисквания заедно с проекта за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарното заседание, тоест налице са изискванията от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Поради това на основание чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам за 27 януари 2012 г., петък, във времето на парламентарния контрол разисквания по питането, което преди малко подробно изчетох.
Сега продължаваме с въпрос към министъра на здравеопазването Стефан Константинов. Въпросът е от народния представител Захари Георгиев относно бъдещото функциониране на Специализираната болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение „Димитър Петров Кудоглу” ЕООД, гр. Пловдив.
Господин Георгиев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този въпрос – за бъдещото функциониране на Специализираната болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение „Димитър Петров Кудоглу”,ׁ е продиктуван от неяснотата по бъдещото ù функциониране.
С Решение № 80 от месец април миналата година Общинският съвет в Пловдив е дал съгласие за прехвърляне чрез дарение на 100% от собствеността на дружествените дялове на въпросната специализирана болница от община Пловдив на държавата в лицето на министъра на здравеопазването. Решението е за безвъзмездно и безусловно дарение на целия дялов капитал с всички произтичащи от това права и задължения.
От публикациите, които проследих в медиите, Вие, господин министър, сте дали такова устно съгласие и сте казали, че ще предложите на Министерския съвет да приеме решение в тази връзка.
Специализираната болница за белодробни заболявания е общинска, но тази ù дейност – пневмо-фтизиатричната, е база за цяла Южна България, независимо че болницата е собственост само на община Пловдив. Почти десетилетие от 2003 г. насам болницата, тогава диспансер, трупа задължения и то поради административна грешка на тогавашното ръководство на министерството за недофинансиране на дейността на тогавашния диспансер.
В тази връзка, моят въпрос към Вас, господин министър, е: по какъв начин ще продължи работата на Специализираната болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив, предвид дейността и функциите, с които е ангажирано това болнично заведение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Георгиев! Финансовите проблеми на въпросната специализирана болница датират повече от 10 години, като ежегодно задълженията на болницата достигат над 2 млн. 290 хил. лв. – това е сумата към 31 декември миналата година въпреки нееднократно оказваната й от община Пловдив финансова помощ в рамките на възможностите й. Относно предложението за дарение – то не означава, че държавата е длъжна автоматично да го приеме, още повече за случая предходният Общински съвет в Пловдив всъщност дарява сериозни финансови задължения, 72% от които са просрочени.
В тази връзка считам, че приемането или неприемането на дарението е въпрос на комплексна оценка, включваща финансовото състояние на лечебното заведение, неговата дейност, заболеваемостта на населението, както и капацитета на отделните лечебни заведения в град Пловдив и в областта.
С оглед нормалното осигуряване на лечебно-диагностичния процес в областта на белодробната патология е обсъдена възможността дейността на общинската болница да се поеме от Университетска болница за активно лечение „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив, в която има разкрита Клиника по пулмология. С цел създаване на отделение по фтизиатрия и свързаните с дейността му регионална микробиологична лаборатория за контрол на туберкулозата и приемно-консултативни кабинети са предприети необходимите действия, свързани с ремонтни дейности и преустройство на помещенията и площите на Клиниката по инфекциозни заболявания към университетската болница. По този начин ще се гарантира легловата база и квалифициран персонал за лечение на болните от туберкулоза, ще се обезпечи тяхното наблюдение и диспансеризация и ще се осигури изпълнението на програмите за превенция и контрол на туберкулозата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, задълженията датират от по-малко от 10 години, нещата са от 2003 г., както споменах в своето експозе. За това не е виновна болницата, а тогавашното министерство.
Вероятно тези, които са подготвили отговора, не са Ви информирали, че с решение Общинският съвет е поел ангажимента да отпусне безвъзмезден кредит в размер на тези 2 млн. 950 хил. лв., за да се разплати болницата с кредиторите. Следователно на база на преговори с кредиторите Общинският съвет е взел това решение, за да се погасят задълженията.
В същото време Вашите специалисти според мен не са направили достатъчно прецизна сметка на това, което сте се ангажирали и възнамерявате да направите. В университетската болница отделението по пулмология има около 20 легла по моя информация. В същото време специализираната болница има около 50 легла за туберкулозно лечение и още 85 легла по пневмо-фтизиатрични заболявания, както преди малко говорихме – за цяла Южна България. Няма как с новоразкрити 50 легла да се поеме цялата тази дейност. Няма как да започне тази дейност в университетската болница според мен поради две причини. Първо, тя няма разрешение за извършване на лечение на туберкулозно болни, каквото разрешение има самата специализирана болница за 2012 г.
И второ, доколкото следя публикациите, университетската болница е с десетки милиони, мисля, че се цитира числото 40 милиона задължения, част от които просрочени.
По какъв начин тогава ще стане това? От една страна, Общинският съвет ще Ви предаде имот с активи без задължения. От друга страна, доколкото четох, Вие ще инвестирате 500 хиляди лева за преустройството, за да се разкрият тези 50 легла, и няма да има достатъчно капацитет и място да се лекуват всички пациенти. Не се връзва схемата с целта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Вижте, въпреки че през 2003 г., както сам казвате, е станало нещо, което е било неправилно, сегашното ръководство на министерството ще помогне нещата да се оправят.
Разрешение се получава много лесно, то се издава от Министерството на здравеопазването, стига болницата да отговори на медицинските стандарти. За да отговори болницата на медицинските стандарти сме дали 250 хил. лв. до момента, ще бъдат дадени допълнително още средства и сградата ще бъде приведена във вида, в който хората трябва да се лекуват. Естествено, персоналът няма да загуби работа, той ще бъде назначен в новата структура.
Що се касае до дълговете на „Св. Георги” – да, тях ги има, те всъщност стоят на едно ниво – ту малко намалеят, ту се вдигнат, но те са натрупани при едно предходно ръководство. Аз съм убеден, че сегашното ръководство на болницата ще се справи с тази задача. Мога да кажа за община Пловдив: благодаря, че ни спасяват от това бреме, защото там наистина непрекъснато се трупат дългове.
Това, което ми казвате – че общината искала да погаси дълговете и да ни предаде всичко, е абсолютно нова теза за мен. Аз съм се срещал с бившия кмет, идвали са многократно при мен на разговори, никога не е поставян този въпрос. Идеята е: „Ние ви подаряваме имоти, терени и така нататък, но вие вземате и дълговете”.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Решението е на новия общински съвет.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Нека да видя всичко писмено, а не това, което е написано в пресата. Ценя това, което ми казвате. Разбира се, ако има възможност, всяка идея е добре дошла и ще я обсъдим. Просто аз Ви казвам, че за първи път чувам подобна информация. Така или иначе това, което всъщност е важно за всички тези административни дискусии, е, че пациентите няма да останат без лечение и трябва да прекъснем тази порочна практика някъде да се генерират загуби. Аз съм дълбоко убеден, че това може да стане и в „Св. Георги” – това е и условието – вземат, лекуват, не генерират загуби, министерството плаща всички необходими ремонти, които трябва да станат. Това ще бъде факт до няколко месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Първо е питането на народния представител Лъчезар Тошев относно контрола на Министерството на културата при изграждане на паметници и мемориални комплекси в България.
Господин Тошев, заповядайте да развие питането.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин министър, има редица примери за изграждане на паметници и мемориални комплекси в България, свързани с исторически събития, с личности, при които, за съжаление, текстове, гравирани върху тях, не отговарят на историческата истина.
В моето питане съм дал два примера. Единият пример е с Мемориала на Христо Ботев в Калофер. На него е гравиран текст на така нареченото „Символ верую на българската комуна”, което представлява един късен фалшификат от времето на Коминтерна, ползващ езика на Коминтерна, не езика на Ботев. Думи от този текст дори липсват в речника на Найден Геров. И той не е базиран нито на оригинални документи на Ботев, нито дори на оригинални текстове, удостоверяващи твърденията на Величко Попов десетки години след Ботевата смърт. Първата публикация на този текст е на комуниста Георги Бакалов едва през 1934 г.
Ботев, както и другите български възрожденци и борци за национално освобождение, е националист. Той е поетът на националната революция на България. Той не е и не би могъл да бъде комунист, какъвто се представя и беше представян по времето на комунизма. Ето защо и годините, които са отбелязани на този паметник като репери – 1876, 1923 и 1944 г., би трябвало да се заменят с по-подходящи такива, като 1876 – това е Априлското въстание, 1885 – Съединението, и 1908 г. – Независимостта на България, тъй като това съответства на борбата на Ботев за възстановяването на българската държавност.
Друг пример е паметникът, издигнат в Калиакра през 2006 г. на адмирал Ушаков, на който дори са поставени 18 камбани, на които има текст „Слава на Черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”. Става въпрос за една битка през 1791 г., когато е съвсем ясно, че адмирал Ушаков и Русия са имали съвсем различни планове и не са се борили за освобождението на България и българите. Дори няколко години по-късно адмирал Ушаков като съюзник на султан Селим Трети, изгонва французите от остров Корфу и призовава православните гърци да се предадат на турците отново и да се възстанови турската власт на остров Корфу и още няколко малки островчета около него, което го поставя в съвсем различна светлина.
А що се отнася до руския флот през Първата световна война, точно руската флота е обстрелвала българските градове: Варна през 1915 г.; Балчик – три пъти, на 3 и 9 септември и 13 декември 1916 г., когато градът е напълно разрушен; и Каварна през 1916 г.; Шабла през 1917 г. Така че когато говорим за Руския флот, трябва да имаме предвид и тези обстоятелства, и това, че в Балчик е издигнат вече мемориал на капитан Георги Радков, който със своята артилерия е отблъснал руската флота и там дори едно от нейните оръдия е поставено в центъра на града.
Моля да ми отговорите на въпроса: осъществява ли контрол Министерството на културата и как над издигането на паметници и мемориални комплекси в България, както и на вече издигнати такива. И има ли културна институция, която да следи надписите на паметниците да съответстват на историческата истина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Поставянето на монументално-декоративни елементи върху недвижими имоти е регламентирано в Закона за устройство на територията. Съгласно този закон, върху недвижими имоти такива обекти се поставят по ред, установен с наредба на общинския съвет: за държавни общински имоти въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината; за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител.
Бих искал да разделя отговора си на две части. Със законодателни промени от началото на мандата на нашето правителство създадохме нормативна рамка, с която поставянето на такива обекти трябва да бъде съгласувано с Министерството на културата. В края на 2009 г. в Закона за устройство на територията влиза в сила нов член, който казва, че върху недвижими имоти, културни ценности и техните граници и охранителни зони разрешение за поставяне се издава след съгласуване с Министерството на културата.
С изменението и допълнението на Закона за културното наследство в средата на 2011 г. се регламентира, че министърът на културата съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници и на монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства и урбанизирани извънселищни територии, както и тяхното премахване, като съгласно закона това става след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден вече към Министерството на културата.
Това е една част от отговора, която касае поставянето на нови паметници. Обектите, които давате като пример обаче, са създадени в миналото.
След направената проверка в Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство бе установено, че статут на недвижими културни ценности имат само Мемориален комплекс Христо Ботев в Калофер – историческо място. С категория „национално значение” комплексът включва Мемориална къща музей Христо Ботев, Мемориален паметник на Ботев, построен през 1930 г., и Ботевата градина.
Паметникът-мемориал на Христо Ботев, издигащ се над центъра на град Калофер и Паметникът на адмирал Ушаков в Калиакра нямат статут на недвижими културни ценности и не са били съгласувани в миналото с Министерството на културата.
Като имам предвид законовата рамка, регулираща този тип казуси, и описаните обстоятелства, смятам, че за паметниците, поставени в миналото, отговорността за достоверността на информацията, отразена във въпросните надписи, се носи от техните възложители. А контролът относно тяхната достоверност трябва да се осъществява от компетентния орган по одобряване на проекта, именно от общините и общинските съвети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Допълнителни уточняващи въпроси?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие казахте как трябва, но имаме обстоятелства, които вече съществуват – този мемориал в Калофер например. Не може просто да си затваряте очите и да казвате: „Ние нищо не можем да направим, това трябвало да направят възложителите”.
Това е било някога във времето. В момента този мемориал стои. Ходят ученици, които всъщност се покланят на нещо, което не може да бъде свързано с Ботев.
Аз Ви изпратих част от книгата на Илия Тодоров „Различният Ботев”, както и статията му от списание „Летописи” от 1991 г., издание на Съюза на българските писатели. Във вестник „Култура” има статия на Филип Панайотов от 2008 г. И много други, които показват, че в България обществото знае за тези обстоятелства, но паметникът продължава да стои непроменен!
Това дори може да се разглежда от хората като един вид кощунство с Ботев, защото там се слагат неща, които нямат нищо общо с него. Както и в другия случай, за който говорих – имаше подписки на хората от района, които се чувстват засегнати от надписа.
Смятам, че Министерството на културата трябва да намери начин да се намесва в такива случаи – както за стари паметници, така и за построени сравнително скоро, за да може текстовете да съответстват на историческата истина. Това е смисълът на понятието „паметник” – той произтича от думата „памет”. Паметта трябва да се запазва такава, каквато е. Когато има неверни неща, трябва да може да се коригират.
Това е моят допълнителен въпрос: защо в момента във Вашия отговор липсва механизмът, по който Министерството на културата ще се намеси, за да коригира тези случаи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата господин Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, колеги депутати! Уважаеми господин Тошев, за Ваше сведение искам да кажа, че по стечение на обстоятелствата аз съм човекът, който е увеличавал като студент точно паметника на Христо Ботев в Калофер, който е 22 м. Паметникът е на моя професор Димитър Даскалов.
Не по-малко от Вас няма да приема подмяната на текстове и подмяната на смисъла на това, което е градено, което е правено. Но искам да Ви кажа просто, ясно и точно: Министерството на културата не е тази институция, която да ходи всеки ден по паметниците и да чете текстовете. Или трябва да има специална комисия към парламента, не знам точно как да бъде, която да тръгне и да чете всички текстове на паметниците; или Министерството на образованието, което се занимава със словото, с буквите и текстовете.
Министерството на културата може да контролира изключително своя собственост със статут „паметници на културата”. Прочетох Ви, че стопани на тези обекти, за които Вие питате, с изключение на паметника на Христо Ботев... Аз съм съгласен с Вас, че текстологията не бива да бъде подменена, както и на другите паметници. Но не сме органът, който може да осъществява контрол, защото ние не ги стопанисваме, те не са наши – не са паметници на културата.
По-скоро този въпрос е: защо общините не вземат мерки да си оправят паметниците? Представяте ли си да вдигнем министерството? Инспекторатът може да сезира, може да даде сигнали, може да глобява. Както знаете, в момента Инспекторатът работи много сериозно по църквата в Пловдив, която е облепена с тапети – върху сериозни стенописи.
Министерството не може да подменя и да предлага текстове – не е оторизирано да го прави, няма правото. Да, може да се изказва по смисъла, качеството на обекта, качеството на паметника, да съгласуваме места чрез „Паметниците на културата”. Но не сме оторизирани, господин Тошев. Иначе няма разминаване с това, което Вие казвате.
Аз лично като министър съм против да се подменя смисълът на каквото и да е в България. Тук сте прав, но може би трябва да търсим точния адрес – може би заедно. Не се отказваме от нищо, но не е наша работа, простичко казано. Явно касае друг адрес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министре, ако твърдите, че нямате правомощия, нека в закона да Ви дадем правомощия, за да можете да извършвате такива проверки и където се налага, да има корекции. Това е в интерес на цялото общество. Това са национални паметници, които са посветени на наши национални герои.
Бих искал да завършим темата, като кажа, че последното нещо, което е написал Ботев в писмото си до капитана на кораба „Радецки”, е: „Да живее християнска Европа!”. Това очевидно не звучи като комунизъм. Нали така? Нито пък той има нещо общо с 1923 или 1944 г. Какво общо може да има Ботев с тези години, които са записани на неговия паметник?
Ако няма възможност в момента чрез Вашите правомощия, предложете Вие промени. Парламентът е мястото, където те могат да бъдат гласувани и приети, за да можем да излезем от тази ситуация. Ние имаме едно наследство на изкривяване на историята през комунистическия период – това трябва да бъде коригирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса от народния представител Станислав Станилов към министър Вежди Рашидов – относно преструктуриране на работата по изследване и опазване археологическото наследство на България.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На заседание на Министерския съвет на 21 декември 2011 г. Вие сте предложили Националният археологически институт с музей и Институтът по етнология с музей към БАН да минат към Министерството на културата, за да има координация. Вашата мотивация е, че по вина на Археологическия институт се бавят проектите по инфраструктурата както в страната, така и в центъра на София.
В контекста на това Ваше изказване моят въпрос е: Вие сериозно ли смятате, че ако Националният археологически институт с музей бъде прехвърлен на подчинение на Министерството на културата, неговата дейност по проучване и опазване на културното наследство на България ще се подобри? Изобщо дали мястото на научноизследователския център с над 80-годишна история е в Министерството на културата? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата господин Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, мисля, че за всички е ясно колко е важно за България развитието на инфраструктурата, и то в момент на криза, когато това развитие не само ще подобри живота и условията за бизнес в страната, а ще доведе и до вливането в икономиката ни на огромни средства от фондовете на Европейския съюз.
Като министър на културата и като творец съм изключително загрижен за културно-историческото наследство на България, което е един от елементите, формиращи национално самосъзнание, самочувствие и култура. Правителството възприема културното наследство като богатство, което трябва да бъде опазвано, но също и като фактор за устойчиво развитие. Това ясно личи от всички наши действия – от отделянето на значително по-големи суми в бюджета, насочени към проучването, опазването и експонирането на паметници на културата по нашите земи; през приоритетното финансиране на проектите по оперативните програми; до изграждането на музеи – нещо, което в близките десетилетия не се е случвало. Пред нас стоят изключително важни въпроси, които изискват решителност, активни действия и много добра координация, защото всяко забавяне може да има и много сериозни последици.
На заседанието на Министерския съвет, което визирате, аз казах, че трябва да се помисли по тази тема. Ние винаги обмисляме различни варианти и се стремим да изберем този, който е най-подходящ. Основната ни цел е да подобрим координацията на дейностите, което да доведе до бързи и по-значими резултати, като не се прави компромис с качеството на работата.
Проведени са срещи с представители на археолозите, на които са обсъдени различни възможности за подобряване на работата.
Мястото на института е в БАН, но задължително трябва да се подобри координацията. Парите, заложени за археология тази година, са три пъти повече от миналата и тази тенденция на увеличение ще се запази и занапред, трябва обаче ефективността да се увеличи.
Аз само поставих въпроса за намиране на начин за по-ефективна работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): С Вашия отговор, господин министър, Вие изпреварихте моите предложения, тоест да бъде създадена една координационна група, която да съгласува научноизследователската и, така да се каже, опазващата дейност на съответните институции.
Аргументът за това е следният: Археологическият институт съществува като самостоятелно изследователско звено в България от 1922 г. Това е преди да се роди проф. Станилов, преди да се роди Вежди Рашидов и преди даже да има Министерството на културата. Той е създаден с Царски указ и е бил до 9 септември 1944 г. на пряко подчинение на Народното събрание с отделен бюджет, с изключително внимание към него е било ръководството на Народното събрание. След това е минал в БАН. Дали е правилно или е неправилно, това няма значение, но общо-взето отнемането на неговата автономия, до което ще доведе прякото му подчинение не само на Министерството на културата, но на което и да било друго звено, ще бъде грешка.
Аз не се съмнявам в искрените Ваши намерения за опазване на културното наследство. Въпросът е това да се прави внимателно и да се прави с отчитане на квалификацията на онези, които се занимават с него.
Ще Ви кажа, например, че сега, запознавайки се с Вашето предложение, с предложението на Вашето министерство за Наредбата за археологическите проучвания, намерих няколко точки, които би трябвало да се коригират. Например, препоръчва се в предварителната план-сметка да се запише колко е дебел културният пласт. Сам разбирате, че културният пласт може да се определи след разкопките. Или пък друго – колко средства трябва да бъдат дадени за обработка на движимите паметници, които ще се открият на разкопките. Това също не може да се знае предварително, защото аз, ако ги знам какви са, няма да копая. Това е общо-взето.
На едно заседание на Министерския съвет казвате, че нямате чувство за хумор. Напротив, аз смятам, че имате много добро чувство за хумор. Приемете моя въпрос и моите забележки с чувство за хумор, но нещата са наистина много сериозни. Би трябвало да продължат тези опити за координация на дейностите, каквото много рядко се е случвало. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Рашидов, имате право на дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми професоре, ще ми разрешите от уважение и респект към Вас да кажа само няколко думи. Това, което Вие питате, наистина е много сериозно. Нека да не се увличаме по медийните интерпретации. Ние сме сериозни хора.
Аз много ясно и точно като човек мога да Ви кажа, въпреки че тук много хора се докторосват, аз съм реален международен академик и съм член-кореспондент на Българската академия на науките. Рядко го казвам, предпочитам да ме наричат Вежди. Казвам го това от уважение към Вас.
Вие изразявате притеснение за научната дейност. Научната дейност е на това място, на което трябва да бъде, и това е БАН.
Разбира се, аз разделям музейното дело и научната дейност.
Музейното дело е с една ясна концепция. Музейният мениджмънт в България за съжаление не съществува. Аз желая да го въведа, защото България само ще спечели от това. Музейният мениджмънт е много важно нещо.
Отделно са институтите, които работят по тези проблеми, и те са към БАН. Това е ясно.
Смисълът на всичко това беше, защото в момента има повече пари по европейските програми за реставрация, консервация, за археология, откакто съществува демокрация, от 20 години! Ние, ако не използваме тези средства, както нашите приятели колеги-археолози, и държавата вместо да ги използва в тежка криза – да ги загуби, значи ние или не сме в час или не е добре изобщо това, което правим.
Смисълът на това говорене е, че имаше притеснения, защото имаме пари и трябва да работим по-експедитивно. Нека се караме, но нека да има резултати!
Двадесет години никой с никого не се е карал – никакви резултати! Аз скоро ще Ви предоставя за две години какво съм извършил в Министерството на културата. То ще е документирано. Имах и желанието да го направя. И в този смисъл нека да не създаваме усещане в обществото, че има конфликт между археолози и българското правителство. Такъв конфликт няма!
Има диалог. Понякога той е спор, понякога той е каране на висок тон, но е в името на всичко това, което желаем всички да направим. И аз апелирам към това и казвам, че няма разминаване в мисленето.
Другото е абсурдно. Сам си давате сметка, че това не може да стане по никакъв начин – не е въпрос да местим хората.
И две последни думи – скоро се върнах от Помпей. Сега ще кажа в защита на премиера две думи. Ние чакаме да дойде топло време и едновременно с това парите сме ги взели. Тази ленивост искаме да бъде премахната, да се работи по-оперативно. В Помпей в момента е хладничко, като в България. Правят разкрития до една църква там, в един ъгъл. Да, опънали са найлонови чадъри, отоплили са и хората работят тихо, спокойно, защото просто трябва да излезе това наяве.
Това същото се предложи, само че ние много бързо го обърнахме на един лош скандал. Да, има възможности. Да, разбира се, трябва да има и някакви тавани на възможността и не да си извиваме ръцете, защото пък няма и безкрайно много пари, така че нека така да погледнем на нещата.
От уважение Ви отговорих, че няма нищо страшно за българските археолози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Преминаваме към отговорите на министър Трайчо Трайков.
Общ отговор на въпрос на народния представител Михаил Миков и народния представител Антон Кутев. Двамата последователно ще развият въпросите, след което министърът ще отговори.
Въпросът на народния представител Михаил Миков е относно нормалното снабдяване с горива на населението от Видинска област.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, известно е, че Видинска област е с най-ниските показатели на социално-икономическо развитие и без някакви целенасочени мерки от държавата не може да се спре тази тенденция. Не говоря даже за нейното обръщане, защото там трябва много по-сериозна политика.
В последните една-две години се въвеждат редица изисквания, най-вече по линия на Финансовото министерство, от Вашия колега Дянков, с подзаконови актове, с които се създават все повече изисквания: за свързване на фискалните устройства с НАП, сега за нивомерите, които водят до практическо затваряне на обектите, от които гражданите се снабдяват с горива – бензин, дизел, газ.
За Видинска област се оказва, че при стриктното прилагане на тези изисквания пет общини, в които живеят около 10 000 души, практически ще останат без легално място за снабдяване с горива. Хората от тези населени места понякога трябва да изминават 30 40 километра, за да се снабдяват с гориво, дори за всякакви нужди. Съвременният човек е изключително зависим от горивата – от бензина, от дизела, от газта.
Малките общини в същото време, за да върви нормално животът – да вървят училищните автобуси, техниката на общините, също трябва да се снабдяват с горива. При тях разходите по снабдяването ще се увеличат многократно, да не говорим за големия проблем с обществените поръчки и практическата невъзможност да се осигуряват горива.
Моят въпрос е: имате ли идеи, има ли политика държавата как ще се осигурява снабдяването с горива на тези хора. Пет общини от единадесет общини във Видинска област, практически няма да имат нито една бензиностанция. И хората имат два пътя – или много по-скъпо, като правят разходи по превозването на тези горива с всичките рискове за съхранението, от пренасянето в багажници на туби, на варели, или да тръгне някаква нелегална организация за снабдяване с горива, защото животът винаги е по-силен от приумиците на един или друг управленец. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
Нека да не говорим за конкурентната икономическа среда. Какви са разходите на един човек в големия град, който има пет бензиностанции, от които може да зареди своя автомобил или да се снабдява с гориво, и какви са разходите в тези малки населени места, където трябва да пътуваш 50 60 километра, отиване и връщане, за да осигуриш нормалното функциониране на бизнеса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът на народния представител Антон Кутев към министър Трайчо Трайков е относно осигуряване на снабдяването с горива за населението на общини, в които малките бензиностанции са принудени да се закрият.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Колегата Миков вече достатъчно добре разви въпроса.
Аз по-конкретно исках да питам за моите общини в Силистренско. Става дума за две общини там – за Кайнарджа и за Ситово, в които практически няма нито една голяма бензиностанция от веригите „Петрол”, „ОМВ”, „Шел” или която да било друга. Тоест там, в тези общини, е много вероятно закриването на бензиностанции буквално в рамките на няколко месеца.
Аз имах най-сериозни разговори в моите общини с няколко собственици на бензиностанции, това беше и поводът да задам въпроса, които декларираха пред мен, че те затварят малките бензиностанции. Става дума за бензиностанции, които имат само по една колонка дизел, бензин и газ примерно и при които въвеждането на нивомерите струва в този случай около 8 хил. лв. При по-големите струва повече, при тези струва 8 хил. лв. Де факто те успяха да ме убедят, че за една година тяхната печалба е по-малка от тези 8 хил. лв. Когато Вие въвеждате нивомерите, повече от една година трябва да работят, за да изплатят това. В същото време те имат задължително по закон един куп начини, по които се контролира оборотът. Освен това имат задължително четирима работници, защото трябва да поддържат постоянно човек, който да е на смяна там. Тоест те хранят най-малко четири човека, не правят никаква печалба и в момента, в който влезе изискването за нивомерите, те практически няма смисъл да работят.
Касовите апарати миналата година им струваха 6 хил. лв. В момента, в който ги изплатиха, влизат в следващото. Най-откровено Ви казвам, че съм водил разговори с няколко от тях, които категорично заявиха това. Единият от тях вече си е пуснал хората в отпуска от един месец и чака месец март. Ако влезе в сила изискването във вида, в който е, той ще затвори. Въпросът изобщо не е спекулация и не е имагинерен. Става дума за конкретни работни места и мога да Ви посоча бензиностанциите, с които сме говорили. Тези две общини имат реалните възможности да останат без снабдяване с горива.
В случая става дума и за земеделска техника. Специално Кайнарджа и Ситово са земеделски райони. Там има трактори и комбайни. Ако трябва да се разхождат до съседните общини, за да заредят, това ще води до куп други проблеми, освен реалните – че човекът няма какво да си сипе в печката или някакви дребни проблеми, които също не са за подценяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Миков, господин Кутев! Въпросът не би трябвало да се третира като териториален, защото все пак законът не касае само Видинска или Силистренска област, а засяга бензиностанциите в цялата страна. Става въпрос за общи условия, валидни за всички, а не насочени към определен сегмент в този бизнес или към определен район на страната. Тези действия са част от мерките срещу сивата икономика, която, надявам се, и Вие нямате желание да расте като относителен дял.
Отговорностите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се отнасят до одобряване на типа и проверка на нивомерни измервателни системи и одобряване на типа на електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива. Тези ангажименти се изпълняват от второстепенния ни разпоредител Български институт по метрология.
Тъй като въпросите Ви са свързани с прилагането на изискванията по Наредба № 18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Ви напомням, че компетентната институция е Националната агенция за приходите, и по-рано днес министър Дянков отговори на подобен въпрос.
По информация от Националната агенция за приходите въвеждането на дистанционна връзка на електронните системи с фискална памет от началото на 2011 г. доведе до по-ефективен контрол, респективно до по-добри финансови показатели в сектора. През 2011 г. оборотите на така наречените малки бензиностанции са нараснали със средно 10 на сто спрямо 2010 г., тоест може да се направи изводът, че след въвеждането на дистанционна връзка с НАП възможностите за укриване на обороти на малките бензиностанции и делът на сивата икономика намаляват.
Предвид наближаването на срока за задължителното монтиране на нивомери, ситуацията може да се определи като чувствителна като преди всяка реформа, но ако собствениците на бензиностанции са детайлно информирани за условията и възможностите, ако има приемственост и диалог между тях и компетентната институция, смятам, че няма място за притеснение. В тази връзка Националната агенция за приходите инициира провеждането на регулярни срещи, в които участват търговци на горива, в това число Гражданско обединение „Малки и средни бензиностанции”, представители на Българската петролна и газова асоциация, производители и вносители на нивомерни измервателни системи, сервизни фирми на електронните системи с фискална памет, както и представители на Българския институт по метрология и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като основен предмет на обсъжданията са именно изложените от Вас въпроси.
Тук е мястото да подчертая, че част от представителите на производителите и вносителите на нивомери са декларирали, че тяхната продукция е ориентирана именно към по-малките обекти за продажба на течни горива. Това означава, че всеки търговец на течни горива в зависимост от финансовите си възможности следва да осъществи контакт с отделните фирми производители и вносители, за да се ориентира в избора си на електронните системи с фискална памет и нивомерни измервателни системи.
Припомням, че задължението за монтиране на нивомерни измервателни системи е в сила от 24 юни 2011 г., което осигурява 9-месечен срок за изпълнението на задълженията на лицата, които продават горива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Трайков.
Реплики последователно от господин Миков, след него господин Кутев.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, за съжаление не ме изненадахте. Вашето правителство има политика и си я прокарва. Тя е политика в интерес на едрите играчи в бизнеса, в интерес на веригите.
Пак казвам, аз се абстрахирам от тези технически и други изисквания, когато не съответстват на реалния живот. В 57 общини в България няма да има и няма нито една бензиностанция и газостанция. Живеещите в Чупрене, в Бойница, в Грамада, в Макреш, в Ново село трябва да знаят, че ще пътуват, за да заредят за най-елементарни нужди. А това са изключително бедни хора, там е висока безработицата – тези неща няма да ги казвам. Те трябва да пътуват и да правят допълнителни разходи, за да не замре животът, защото животът е по-силен от Вашата политика.
Борейки се със сивата икономика, несъмнено Вие ще докарате черната икономика. Вместо места, които да могат да се контролират, да бъдат публични и ясни, каквито са и досега функциониращите и съществуващите бензиностанции, ще се зарежда от варели, от туби, от цистерни, и никой не може да обвинява хората, че постъпват по този начин. Тогава ще питам Вашите колеги от Националната агенция за приходите ще смогнат ли да контролират целия този процес, който естествено ще се развие?
Съгласете се, че човек, който зарежда за 10-15 лева, трябва да отиде на 50-60 километра отиване и връщане – 30 километра до легална вече бензиностанция според изискванията, които въвеждате с подзаконови актове, забележете. Това не става на дискусия в Народното събрание със закон. Това става постоянно с технически изисквания. Тази политика прокарва Вашето правителство – подзаконови актове, които не се дискутират тук, в залата, така че да е ясно – Вашето правителство води политика, която не съответства на реалния живот и убива периферията на България.
И накрая да Ви дам една карта да видите как изглеждат белите петна – през ХХІ век колко точки в България ще останат без легално място за зареждане с гориво.
Ето, заповядайте (връчва карта на министър Трайков), запознайте се. Направили сме тази карта. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми малко колеги в залата! Присъединявам се към всичко, което колегата каза, но има още нещо.
Вие ни обяснихте как с цел да се събират повече данъци, Вашият колега финансов министър нещо прави там. Ние обаче отправяме тези питания към Вас. Към финансовия министър имаше питане, както споменахте. Тези питания са към Вас, защото има два проблема, които касаят Вас, а не финансовия министър.
Първият проблем е: как хората си зареждат колите, тракторите и печките, който е проблем на снабдяване с горива.Този проблем е Ваш!
Вторият проблем е: какво се случва примерно с 1500 малки бензиностанции, всяка от които освобождава по четири души минимум, което прави 6 хиляди безработни? Този проблем е Ваш!
Затова ние не Ви питахме за онова, което преди това отговори финансовият министър. Питахме Ви за това, което Вие трябва да свършите. Вие бихте могли да имате някаква политика за двете неща.
Аз мога да Ви кажа предложението ми, което, както каза колегата, не зависи от залата. Моето предложение е за бензиностанции, примерно под 60 хиляди месечно, които наистина имат много малки обороти и едва-едва се издържат. Държавата може да поеме примерно финансовите разходи за поставянето на нивомерите. Пак ще ги контролирате. Те нямат печалба 10 хиляди лв. годишно, но държавата има приход 15 хиляди лв. годишно от акцизи на тези горива. Значи държавата може да си позволи да плати на тези хора нивомерите, за да може по 4 човека от всяка бензиностанция да останат на работа, да им се плащат осигуровки и съответно гражданите от тези села и наоколо да имат откъде да се зареждат с горива. Ето Ви политика, която може да се направи.
Със сигурност има още няколко различни политики, които не изключват събирането на данъци. Никой не е против Вие да си събирате данъците по възможно най-добрия начин. Има обаче начини, по които това да се прави, без да се довежда до някакъв ущърб населението на съответните региони и без да остават безработни хора. Нови 6 хиляди безработни биха се отразили и на Вашата статистика, и на тази на Тотю Младенов, и в крайна сметка – на всички нас. Така че това беше въпросът ми към Вас, на който Вие не отговорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Кутев и господин Миков, мисля, че съвсем коректно Ви отговорих в рамките на моите правомощия на това, което имате като идеи.
Господин Кутев, казахте, че идеята е към мен, макар че тя пак отива към Министерството на финансите. Мисля, че не е излишно, ако анализите са такива и те са споделени от Министерството на финансите и от местните власти, подчертавам, и от местните власти. Картата, която ми дадохте, е предвиждане на едро (въз основа на това, ако има само вериги) къде ще останат населени места без бензиностанции.
Първо, въобще не е сигурно, че ще се случи така и че всички малки бензиностанции ще бъдат затворени, което според мен е абсурдно като предположение.
Второ. Ако действително има населени места, в които може да се случи такова нещо – според мен те ще бъдат съвсем малко на брой – тогава съм съгласен, че за тези конкретни места могат да се обсъждат конкретни мерки не само на ниво централната изпълнителна власт, а и на местните власти. Това, което Вие казвате, е един вид субсидия, вид държавна помощ. Според мен по-уместно е да се форматира като помощ от местните власти. Затова неслучайно Ви прочетох информацията, която имаме от Националната агенция по приходите – че те провеждат такива обсъждания по места, включително и с Асоциацията на малките бензиностанции. Там е мястото на такива конкретни решения. Сигурен съм, че освен това, което казахте, има и други – да бъдат формулирани и систематизирани и където е необходимо – да се действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Трайков.
Към Вас има още един въпрос – на народния представител Михаил Михайлов, относно потребителските цени на горивата през 2011 г.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на 2010 г. от това място Ви зададох подобен въпрос. Единият от аргументите за формиране на потребителските цени, както Вие ми отговорихте, беше международната цена на петрола. Вашите точни думи бяха следните: „Аз обаче също като Вас съм притеснен и обърнах внимание на компаниите, които продават течни горива на българския пазар, за очевидните несъответствия с цените на петрола на международните пазари и цените на дребно на горивата в България.” Това са Ваши думи.
Моят въпрос е подобен: какъв е механизмът, по който се формират потребителските цени на горивата в България и какво направи Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да има адекватност между международната борсова стойност на петрола и съответната потребителска стойност в България? Ще Ви дам само няколко факти, за да Ви улесня в отговора.
В края 2011 г. цената на суровия петрол варираше между 81 и 103 долара, като доларът (говоря за стойността на долара към лева) варираше от 1,33 до 1,34. Максимумът, който стигна в последния месец на края на годината и то в рамките на последните 20-25 дни, беше до 1,50. В рамките на 10 месеца повишаването (плюс-минус вариацията) беше между 1,33 и 1,41-1,42, което прави между 6% и 8% максимум нагоре или надолу в различните месеци.
Защо казвам всичките тези неща? Защото потребителските цени, тоест цените на дребно – това, което всеки един от нас ползва, в рамките на 2011 г., ако се направи графика на цените – тя е с абсолютно възходяща тенденция! Като се започне от 2,31 – в момента е 2,68 за дизел.
Необяснимо е това, което се говори в момента. Вие сте го говорили и компаниите го казват – че международните цени от 30 до 60 дни трябва да дадат отражение върху това, което се случва на българския пазар. Всъщност какво се получава? Тази възходяща тенденция не може по никакъв начин да се обясни, след като през лятото цената на петрола на международните пазари в трите месеца беше между 81-84. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Стойността на долара беше най ниската – 1,36-1,38, а ние зареждахме бензин по 2,35 лв.
Като чуя Вашия отговор, ще продължа и ще Ви дам други доказателства и други факти за това, че има грубо несъответствие между международните цени на петрола и това, което българинът плаща. Тоест монополистите на българския петролен пазар, може да се каже, че жестоко експлоатират...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михайлов, изчерпвате си и времето за реплика. Неудобно ми е няколко пъти да Ви напомням.
Господин Трайков, слушаме Ви.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, както знаете в България цените на горивата се определят в зависимост от търсенето и предлагането. Все пак, какъв е механизмът?
Компанията „Лукойл Нефтохим Бургас”, закупува суровия петрол от Русия, след което го преработва и произвежда различни видове горива. След това ги продава на компанията „Лукойл България” ЕООД, която формира цените за реализация на вътрешния пазар въз основа на два компонента – котировките на горивата на Средиземноморската борса и фиксирана премия, която „Лукойл България” ЕООД договаря с „Лукойл Нефтохим Бургас”. Върху крайната цена на пазара, изразена в български лева, освен след това надценките на дистрибуторите, оказва влияние и валутният курс на лева към долара. Компанията „Лукойл България” ЕООД, след като вече е купила горивата от „Лукойл Нефтохим Бургас”, публикува ежедневно цените, по които тя ги продава на своя интернет сайт.
През 2011 г. в страната ни средната цена на бензин А-95 възлиза на 2.40 лв. на литър, като минимално е била 2,30 лв. през януари и максимално 2.46 лв.– през юли. На дизела – 2,45 лв. на литър, като минимална е била 2,35 лв. през януари и максимална – 2,53 лв.през ноември.
Котировките на суровия петрол тип „Бренд” през 2011 г. възлизат на 110,9 долара на варел при минимална 96,3 през януари и максимална 123,1 през април, тоест те са по-високи от тези, които Вие посочвате.
В страните от Европейския съюз средната цена на бензина А 95 възлиза на 2,81 лв. за литър при минимална – 2,23 лв., и максимална – 3,40 лв.; на дизела цената е 2,66 лв. на литър при минимална – 2,21 лв. и максимална – 3,37 лв.
Към днешна дата от всички 27 страни в Европейския съюз България е на четвърто място по най-ниска цена на дребно на бензин А-95 и на трето, ако го броим, без ДДС. Сега е на четвърто, в този период, за който говорим. Най-нагоре сме били на второ място. По цена на дребно на дизела заемаме 10-то място, като най-доброто ни постижение е четвърто и осмо без ДДС. Най-доброто постижение е било 7-мо.
Вторият Ви въпрос не е много ясен за мен и се нуждае от прецизиране, но при всички случаи МИЕТ няма функции на регулатор на пазара на горива, защото както знаете той е номинално свободен.
При съмнение за неправомерни действия от страна на участниците на пазара или при констатирани сериозни пазарни неравновесия се сезира Комисията за защита на конкуренцията.
През изминалата година тя бе сезирана във връзка с високите цени на бензина и дизела в един случай, и в друг случай – за отнетите митнически лицензи на „Лукойл” в частта последиците за пазара на самолетно гориво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Михайлов?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моите цифри са точни, защото посочих 81,103 долара за барел суров петрол, а винаги варира между 10 и 12 долара. В момента едното е 99, а другото е 111 – 112. Цифрите са акуратни.
Искам да Ви напомня две неща: първото е, че когато имаше недоволство, Вие организирахте една среща на Комисията по икономика, енергетика и туризъм заедно с големите петролни компании и пред Вас всички те заявиха, че ако евентуално компонентата за биогоривата отпадне, ще има намаляване до 10-15 стотинки. Това бяха точно думите им. Надявам се, че си ги спомняте.
Какво се получи? Получи се абсолютно обратното. Аз Ви казах – през лятото цената на долара и на петрола беше най-ниска, а ние всъщност потребявахме най-скъпия бензин и дизел. Вие самият казахте, тук във Вашата класация, сме на 10-то място, а в момента сме на 12-то.
Погледнах датите – от 11 януари сме на 11-то място. Ние сме най-бедната държава в Европа! Това става благодарение на това, че има наистина монопол. Вие ни казвате за Комисия за защита на конкуренцията. Ние сме я сезирали още от март месец. Една година ние чакаме тя да се произнесе. Една година! Аз и друг път съм го казвал, че е все едно да беше отишла на Марс да я направи тази проверка. В момента вече сме месец януари 2012 г.
Тези неща аз ги казвам, за да се мисли върху национална стратегия, защото ако продължава това покачване предвид намаляване на ресурсите и така нататък, стратегията е ясна, че петролът може би ще продължава да се качва, особено след нещата, които завчера се приеха в тази зала за шистовия газ.
Според мен единственото е да се държи отговорност от Вас, като изпълнителен орган на Комисията за защита на конкуренцията, затова какво се случва в тази държава. Не може най-бедната държава всъщност да плаща 2,68 лв., защото в момента е 2,68 лв.
И само един факт: днес като минавах покрай една от веригите, няма да казвам името, Вие ще видите, пише: „Десет стотинки отстъпка, ако заредите еди-колко си литра”. Забележете 10 ст. отстъпка! Това е 5 до 6% при сегашната цена. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Каква е тази печалба, която те правят, след като те могат да правят 6% отстъпка от цената?! Това е един въпрос, по който като съвсем обикновен потребител, минавайки, се замислих във връзка с контекста, в който зададох въпроса.
Извинявайте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Михайлов, много трудно или направо невъзможно е да се оцени ефектът от изваждането на биокомпонентата. То и аз бях против използването на тази мярка, но това беше решението на парламента.
Това не е нито първото, нито последното решение на парламента, на Народното събрание на България, с което аз не съм съгласен, но България е парламентарна република и изпълнителната власт изпълнява решенията на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Трайков, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Дами и господа народни представители, с оглед времето, с което разполагаме, като се включат и минутите за изявления от парламентарните групи, ще можем да чуем отговорите на министър Лиляна Павлова, които са четири на брой. Два въпроса – на народните представители Анна Янева и Валентин Иванов, са отложени. Така че няма да имаме възможност да слушаме министър Тотю Младенов и министър Аню Ангелов. Правя го за информация на народните представители.
Преминаваме към три въпроса, на които ще бъде отговорено с общ отговор от министър Лиляна Павлова.
Първият от въпросите е на народния представител Петър Курумбашев относно сключени през 2011 г. договори за текущ ремонт, поддръжка и снегопочистване на 20 хил. км пътна мрежа.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, уважаема госпожо Масларова и скъпи колеги от левицата! Искам да се обърна към министър Павлова с въпроса дали всеки път в България ще настава операцията „Шок и ужас”, когато завали малко по-сериозен сняг.
От изявления в пресата ние научихме, че са сключени нови 4 годишни договори през 2010 г., които очевидно не работят както трябва и затова аз задавам въпрос към Вас: тези договори трябва ли да бъдат прекратени или трябва да бъдат променени по някакъв начин, така че те да работят? Дали се е случило това, че техниката не е излязла навреме; дали се е случило това, че не е имало добра организация; дали се е случило това, че просто тази техника е абсолютно негодна да почиства – това е въпрос на анализ, който аз се надявам, че Вие след това, което се случи, сте го направили.
Прави обаче впечатление бюджетът, който Вие сте отделили за снегопочистване. Мрежата, която се почиства, мисля, че е между 20 и 22 хил. км. По време на злокобната тройна коалиция бюджетите за почистване бяха между 22 и 28 млн. лв.
Сега обаче се оказа, че бюджетът е около 50 млн. лв., аз поне четох такова изявление на директора на „Пътната агенция”. Тоест излиза, че Вие имате два пъти по-голям бюджет, срещу което ние получаваме минимум два пъти по-некачествена услуга с оглед на това, което се случи и на магистрала „Хемус”, която е по-тежка, и на магистрала „Струма”, на която досега такова чудо не се беше случвало.
Какъв е Вашият анализ за тези договори? Мислите ли да развалите тези договори? Намирате ли вина в някой, който е сключил тези договори или просто върху фирмите, с които сте сключили договори, не е оказан достатъчно контрол и Вие смятате да продължите по този начин, по който досега се е работило? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е на народния представител господин Ангел Найденов относно изпълнение на критериите след избор на фирми за зимно поддържане.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разполагам с един екземпляр от документация, наречена „Документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет...” и така нататък, включително „зимното поддържане и снегопочистване на пътища от републиканската пътна мрежа”. Това е документация, която е в обем на 15 страници с изключително подробно разписани изисквания, условия и критерии, на които трябва да отговарят фирмите, които се явяват за участие в тези конкурси.
Сред многото раздели, условия и изисквания към фирмите има и раздел, който е свързан с техническите възможности и персонала, с които трябва да разполага съответната фирма, която кандидатства за поддържане на пътищата, включително зимно поддържане и почистване. Предполага се, че към момента на сключване на договор фирмата, която е избрана за изпълнител, трябва да отговаря на всички изисквания, които са записани в тези раздели на документацията. Следователно фирмата трябва да има в пълен обем техническите средства като вид, като спецификация, съответно ресурси, за да осъществява нормалното зимно поддържане и снегопочистване на пътищата от републиканската пътна мрежа, или съответно автомагистралите.
Повод да задам въпроса, госпожо министър, а въпросът е: „Кой и как осъществява проверки за съответствието на фирмите, които са спечелили съответно обществените поръчки и с които е сключен договор с тези изисквания и критерии, които са заложени във Вашите изисквания?” – ми дават както преките ми впечатления, движейки се по пътищата през зимата, съответно репортажите по електронните медии, мненията на хората, които всеки един може да прочете и да види в социалните мрежи, и едно признание, което много ме изненада – на шефа на Агенция „Пътна инфраструктура”, който казва към 14 януари, че тогава при започнали проверки се наблюдават отклонения във фирмите, тоест част от тази техника, която те са декларирали, я няма във фирмите.
Затова моят въпрос, госпожо министър, е: кой и как контролира това съответствие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем и питането на народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” за гарантиране на ефективни и ефикасни договори за зимно поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Първо, ще направя един преглед на целия въпрос няколко години подред, защото той беше доста често обект на спекулации.
За периода от 2005 до 2009 г. частта на разходите за превантивно, текущо и зимно поддържане във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, а след това в Национална агенция „Пътна инфраструктура” се движеше в рамките между 120-125 милиона, като в това число разходите за зимно поддържане се движеха между 25 и максимум са достигали 30 милиона в най-тежките зими.
Това не попречи на настоящия министър-председател да изрече една лъжа, започвайки този мандат, че предното правителство му е завещало 135 милиона неразплатени за зимно поддържане. Това беше лъжа. Тази лъжа обаче искаше да внуши, че някой не се справя, а настоящото правителство се справя по-добре.
Настоящото правителство не можа да сключи веднага договорите и му трябваше една година, за да продължи старите, след което предприе действия по сключване на четиригодишни договори като сумата нарасна на 50 млн. лв., а за настоящата 2012 г. в рамките на 111 милиона за тези дейности – превантивно, текущо и зимно поддържане, са предвидени 52 милиона. Тоест образно казано сме съкратили разходите за изкърпване, поддържане на пътищата в другите сезони, за да увеличим рязко – с над 55%, дотогава действащите суми за зимно поддържане.
Тъй като съм привърженик на истината, искам да попитам, госпожо министър, какъв е резултатът от политиката на МРРБ за гарантиране на ефикасното, тоест от гледна точка на разходите, и ефективното – от гледна точка на резултатите, дейности по поддръжката на пътища, в това число акцентирам върху зимното поддържане?
Каква е Вашата лична оценка от изпълнението на тези договори, защото някои от тях вече действат повече от година и половина по прилагания модел, и дали той наистина може да ни послужи? Дали е разумно да харчим такива пари, и не е разумно да ги прекратим, за да можем да бъдем по-честни и по-ефективни в своите действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Сега следва общият отговор на министър Павлова в рамките на 11 минути.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев, господин Михалевски, господин Найденов! Във връзка с въпросите си позволявам да ги обобщя, тъй като те в крайна сметка касаят една и съща тема, а именно договорите за зимно почистване, тяхната ефективност, ефикасност и възможностите за това те да бъдат променени, прекратени, и контролът върху тях.
Както отбелязахте и Вие, договорите, които са сключени в момента, по които работим в момента, са сключвани в периода 2010-2011 г. – в зависимост, тъй като по част от тях имаше жалби. Затова всъщност някои от договорите по проведените процедури бяха сключени едва 2011 г. Като част от тръжната процедура в тях има заложени технически правила и изисквания по поддържането на пътищата като част от документацията, които към момента на подаване всяка една от фирмите, която кандидатства и съответно е избрана за изпълнител, декларира наличността и декларира това, че отговаря на тези условия.
Впоследствие, след влизане в сила на договорите агенцията има създаден механизъм за проверка и контрол. Аз неведнъж – и от тази трибуна, и с въпроси, които сме обсъждали впоследствие – съм казвала, че когато ние правихме проверките през месец октомври, например, имаше няколко фирми, които нямаха достатъчно механизация към момента на проверката и не всички фирми имаха на 100% закупени съответно сол, луга и така нататък. В резултат на тези проверки – те показват и ефикасността на работата на агенцията по този контрол, съответно фирмите закупиха и бяха мобилизирани да спазват сроковете.
За четиригодишните договори и тяхната ефективност. Те са именно за четири години, за да имаме един по-дългосрочен период, за да гарантираме ефективност, за да можем да сме сигурни, че се правят по-големи инвестиции както за обновяване на машинния парк, така да се купуват планово чрез икономия, включително от мащаба, в по-голямо количество материали, необходими за обработка и почистване на пътищата.
Също е много важно да кажем, че ние имаме въведено и правило чрез тези договори за осъществяване на така нареченото джипиес наблюдение на наличната техника, снимков материал и обходи на пътищата, чрез които да контролираме фирмите. Имаме случаи на санкции на тези фирми, а и в момента след последната създала се обстановка, в която имаше най-сериозна мобилизация на всички фирми – в момента изготвяме анализ, правим преглед на сертифицираните разходи за това колко реално е извършената работа. Ние направихме анализ на ситуацията и там, където е имало проблеми, там, където сме установили пропуски, ние не само няма да платим за извършената работа, но и ще санкционираме.
Тук искам да отбележа един много важен фактор и това е, че Агенция „Пътна инфраструктура” поддържа 20 хил. км от републиканска пътна мрежа и не можем от един-единствен прецедент, който се случи на 7 януари при Витиня, да правим констатация, да правим заключение, че всички фирми не се справят, не работят, нямат техника, нямат механизация или че пътищата не са били почистени, или че зимата ни изненада. Не, не ни е изненадала. Да, случи се конфликтна ситуация, да, имаме проблем и съответно имахме тежка ситуация, но тя е на един участък – от единия от тези пътища, а не на цялата републиканска мрежа. Така че не считам, че е коректно по този начин да екстраполираме и да коментираме единичния случай, който се случи.
Вие видяхте, че още на момента бяха предприети мерки, тъй като получавахме некоректна информация в ситуационния център в АПИ, за това каква е реалната обстановка. Именно затова бяха взети мерки. Първо, във фирмата, която отговаря за това – разбира се, в Агенция „Пътна инфраструктура” също са направени необходимите наказания и санкции затова, че не се предприе навреме действие да се санкционират и да се предотврати това, което се случи, въпреки че то е ангажимент не само на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Трябва да отбележим, че снегопочистването и преодоляването на кризисните ситуации е ангажимент на няколко институции и на техните координирани действия.
По отношение на това, което правим като проверки и това, което го правим като санкции, Вие може да имате, след като приключим анализа – какви са обемът, видът санкции, които сме наложи на изпълнителите.
По отношение на договорите. Вие знаете, че тези договори са в резултат на спазване на изискванията на Закона за обществени поръчки. Това са законни договори, които не могат да бъдат прекратени, без да има съгласие на двете страни по тяхното прекратяване, нито могат да бъдат променени, тъй като законът не го позволява.
Това, което можем да направим, тъй като ако ние в момента решим да прекратяваме договори – въпреки че не считам, че имаме основания към този момент – тогава държавата ще търпи санкции и неустойки при тяхното прекратяване. Нещо, което не можем и не следва да си позволим.
По отношение на средствата за зимно поддържане. Да, имаме предвиден бюджетен ресурс – 52 млн. лв., но ние тук говорим до 52 млн. лв. Не е задължително да изплатим тези средства. Тези средства са предвидени в случаите, но ние ги изплащаме само срещу реално извършена работа, а тя е в два вида. В единия случай се разплащаме тогава, когато има мобилизация и готовност за снегопочистване – тогава има един коефициент от 0,6, който се прилага. Това е коефициент, който не е измислен сега, това е коефициент, който се прилага от много години, за мобилизация и поддържане. Съответно имаме определени стойности, при които разплащаме при реално извършване на снегопочистване.
Резултатът е, че ние не задължително ще разплатим наличния бюджет, а това е максимално предвиденият бюджет, в случаи на много тежка зима и необходимост от сериозна мобилизация, за да сме осигурени финансово, да имаме възможност за разплащане на фирмите да извършват необходимата за това дейност.
Аз смятам, че в 99% това беше факт, с изключение на критичния момент, който се случи на магистрала „Хемус”, в участъка при Витиня.
Да, имаше проблем и на така наречената „Струма – ЛОТ 0”, безспорен факт, ние наистина имаме много сериозни забележки към Пернишката фирма, която трябва да почиства там и именно затова колегите от фирмата, която поддържа магистрала „Люлин”, бяха изпратени да съдействат на фирмата, която не можа да се справи, за да овладеем ситуацията и да не се случи криза и критичен момент такъв, какъвто се случи на Витиня. Те се включиха, почистиха и предотвратихме ситуацията, която можеше да се случи там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – последователно, на господин Курумбашев и господин Найденов и два уточняващи въпроса на господин Михалевски.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Аз не чух смислен отговор на въпроса: защо разполагате с два пъти повече пари и в резултат на това се получават тези ситуации? (Реплика от министър Павлова.) Правителството на Станишев разполагаше с 25 милиона за зимно почистване, Вие разполагате с до 52, тоест два пъти повече, в резултат на което де що има магистрала в България стана проблем, като изключа „Тракия” – говоря Ви за „Струма”, „Люлин” и за „Хемус”, за която споменахте.
Освен това говорим за други елементарни неща, които можеха да се случат и да направите. Можеше поне да спрете движението и да кажете: „Станала е опашка 5 км или 10 км, останалите шофьори да не се подреждат в тази снежна виелица и да чакат с часове.”. Това можеше ли да се направи? Каква информация Вие подавахте на хората – на 6-ти вечерта и на 7-ми? Тук вече не говорим за някакви изключителни средства или не говорим за това кой каква техника има.
Освен това имам непрекъснато чувството, че съм в прожекция на един и същи филм – всеки път пада снегът, всеки път се оказва, че фирмите са неподготвени и всеки път се оказва, че не можем да развалим договорите с тези фирми затова, че те не си вършат работата. И нали имаме съгласие по това, че те не си вършат работата? (Реплика от министър Павлова.)
Следващият път отново ще падне сняг и отново ще установим, че фирмите не са подготвени, нямат необходимата техника и не можем да информираме хората поне през кой път да минават и да не минават. Някаква вина има ли този, който преди Вас е сключил договора? И затова не чухме нищо! Всеки път ще наказваме и то директори на държавни фирми, хайде да бяха частни фирми човек да си помисли нещо друго, макар че за случая в Перник и това може да си помислим. Докога? Всеки път, когато чуя, че ще има сняг, аз си казвам: „Аз тази събота и неделя няма да пътувам!”.
Обяснете: как с два пъти повече пари чистите два пъти по-некачествено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов – реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! И аз за съжаление трябва да се съглася със силно негативните констатации и оценки, които прави моят колега Петър Курумбашев.
Госпожо министър, по едно стечение на обстоятелствата Вие ми отговаряхте в деня на последния парламентарен контрол преди Коледа и въпросът беше тъкмо за готовността за зимно почистване и поддържане на пътищата. Тогава Вие декларирахте една висока степен на готовност и надежда, че сте готови не просто „да ловите снежинките във въздуха”, а да обезопасите пътуването на всички български граждани. Още на следващия ден бяхте опровергана. Това беше непосредствено преди Коледа и беше ситуация не само на територията на Пернишка област.
Всъщност трябва да кажа, че не сте права. Това не е единичен случай, който се е случил на 6-ти или на 7-ми януари и не е само в рамките на участъка до Витиня. Това беше една наистина апокалиптична картина на територията на цяла Северна България и на части от Южна България.
Вие трябва да се съгласите, че не просто не Ви е подавана коректно информация, а че имаше силна неподготвеност, включително на администрацията и хората, които трябваше да контролират изпълнението на условията по тези договори.
Аз не случайно питам, ползвайки думите на казаното от шефа на Агенция „Пътна инфраструктура”. Оказва се наистина, че фирмите не разполагат с тази техника, която са декларирали. Аз продължавам да се чудя как е възможно, тъй като това бяха констатации, направени от министър-председателя, да се твърди, че три ТИР-а могат да блокират цялото движение по автомагистралата и да няма никаква техника – влекачи, които да ги изтеглят и да освободят пътя. Вие представяте ли си какво означава това за сигурността на страната, след като три ТИР-а могат да блокират цяла България? Това е абсурд! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва да имат роторни снегорини. Оказва се, че не разполагат с такива или най-малкото видяхме някакви снегорини, които са от порядъка на над 30 години.
Мога да продължа с всичко онова, което би следвало да притежават и да използват тогава, когато осъществяват своите функции, но много Ви моля, не правете проверките в средата на зимата. Правете проверките по отношение на техническите средства, на химикалите, на пясъка, на лугата, в началото на зимния сезон, за да бъде сигурно, че фирмите разполагат с тази техника, с квалифициран персонал и с необходимите ресурси, за да изпълняват съвестно своите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Какъв е резултатът от четиригодишните договори? Самият шеф на Агенция „Пътна инфраструктура” каза, че те не изпълниха целта си, защото не гарантираха привличане на инвестиции. Знаете ли защо не гарантираха? Защото договорите нямат стойност, те имат единични цени. Договор без стойност и срок не може да гарантира никакви инвестиции. Още по-фрапантно и несправедливо беше разпределението на различните цени по различните договори.
Вие като министерство, като институция направихте така, не лично Вие, че от 110 пътни служби в момента се чисти на базата на 28 области. От 27 проведени търга, в 11 търга имаме само по една оферта, тоест няма никаква конкуренция и не са били редки случаите, когато чакащите за участие, разбирайки, че са само едни, са давали, разбира се, варианта с по-високите цени. В 9 случая сме имали по 2 оферти, в 5 случая – 3 и само в 2 от случаите – за Бургас и Софийска област, сме имали повече от 3. Това до какво довежда? Довело е до това, че цената на километър чистене републиканска пътна мрежа в едни случаи е 600 лв., а в други случаи е 2000 лв. Това според мен е крайно несправедливо и много опасен подход за дебалансиране на цялата система и за несправедливо разпределение на ресурса. Довежда до това, че три компании в страната държат почистването на 55% от мрежата – над 10300 км.
Затова аз питам: считате ли този резултат от тези договори за справедлив и все пак не трябва ли да вземе мерки правителството?
И второ: имаше ли алтернативен подход, който да не бъде в тази сфера на договори без крайни стойности, договори с единични цени, разпределени крайно дебалансирано с разлика от над три пъти за единица километър в различните райони?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – на репликите на господин Курумбашев и господин Найденов, и отговор на двата уточняващи въпроса.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, на коментара на господин Курумбашев бих искала да отбележа, че Агенция „Пътна инфраструктура” е тази, която осъществи и предоставяше абсолютно постоянен поток от информация – чрез радио, чрез уеб сайта си и по установените механизми, до гражданите за това каква е пътната обстановка и каква е ситуацията.
Второ, което е много важно да отбележим. Не можем, пак казвам, от един случай да правим прецедент и да набеждаваме всички работещи в този сектор, ангажирани с почистването, и съответно да мултиплицираме този ефект спрямо всички останали на територията на страната.
По отношение на наличната техника и наличните съоръжения, ние, разбира се, правим тези проверки регулярно. Това, което Ви казах, потвърждавам и сега с думите си, е, че републиканската пътна мрежа беше почистена. Имаше много кризисни места на територията на страната, но те не бяха на територията на републиканската пътна мрежа. Вие много добре знаете, че голяма част от пътната мрежа се поддържа от общините и е ангажимент на общините, така че аз не мога да приема, че цялата вина и отговорност трябва да се прехвърля на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Затова поддържам, че с изключение на магистралата, което се случи – имаме единичен случай, навсякъде пътищата бяха в състояние, каквото трябва да бъде, съобразно обстановката, а именно при снеговалеж няма как пътят да е на асфалт и да не е мокър.
Уважаеми господин Михалевски, договорите, както Вие коректно отбелязахте, са сключени. Аз няма как да нося персонална отговорност за сключените договори и техните условия. Също така, както вече споменах, тези договори са сключени в изпълнение на Закона за обществените поръчки и не предполагат прекратяване и дали това не е възможно, разбира се, без да претърпим много сериозни финансови санкции по отношение на държавния бюджет.
А това, че със сигурност има какво повече да постигнем и със сигурност има възможност да бъдат подобрени тези договори, е така. Аз приемам тези аргументи и поддържам казаното от инженер Лазаров преди няколко дни, но това ще бъде в наши ръце и ще бъде възможност, за съжаление, малко по-напред във времето. Това, което сега можем да направим, е да наложим санкции. И го правим.
Това, което сега можем и го правим, е да увеличим контрола и да предприемем много по-сериозни мерки, а в дългосрочен план – да, със сигурност ще преразгледаме условията и начините, по които се възлагат поддържането и почистването на пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата да вземете отношение по отговора на министъра, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Аз бях на 9-ти и на 10-ти в Смолянския регион. Искам да Ви кажа, че третокласен път, свързващ Смолян с Девин, беше проходим, но в ужасно състояние откъм неравности. Тоест, фирмата там не беше си изпълнила почистването, както трябва.
Пампорово – проходът беше затворен повече от 14 часа. След като беше спрял токът, беше спряла и водата. Така че проблеми имаше на много места, не само на Витиня.
Не сравнявайте общините и държавата, защото общините също почистват 19 хиляди км, с местните пътища и участъци даже са над 21 хиляди км, и го правят за 14 млн. лв. А държавата, все пак, макар и с по-висок клас пътища, има повече от 4 пъти средства над тази сума.
Тук въпросът е друг. Имаше ли алтернатива? Алтернатива имаше. Вие лично не носите отговорност, но това правителство носи. В рамките на заем от Световната банка, по който вчера открихте един от пътищата, чието изпълнение стартира през 2008 г., беше направено много осмислено действие. Беше разработен модел за поддръжка – текуща, превантивна и зимна, на база на показатели за изпълнение. Това беше и конкурентна процедура. За нея, между другото, държавата похарчи над 1 млн. 300 хил. лв. Беше направена тръжна процедура, бяха направени много подробни показатели. Те са си в Агенция „Пътна инфраструктура”, изискайте им ги, да Ви ги дадат. Трябваше просто да се проведат процедурите по тези правила. Трябваше дори договорите да бъдат по-дългосрочни. Там се казваше така: „За зимна поддръжка се дава твърда сума, с която Вие трябва да гарантирате качеството. Нас не ни интересува какви дейности ще извършите и колко ще вали. И се конкурирайте. Но вие ще знаете, че за еди-колко си години имате такъв ресурс и можете да инвестирате”. Ето, питайте и предното ръководство, и това – защо това нещо не е въведено? Защото Вашата отговорност ясно е разграничена, но отговорността на предното управление на министерството и на цялото правителство е много ясна и ако беше направено това, което беше подготвено от предния кабинет, днес вероятно нямаше да сме в тази ситуация. Защото днес сме в ситуация едни фирми да получават 600 лв. на километър, други фирми да получават 2000 лв. на километър, за да се стигне до там, че една от фирмите даде 4000 лв. за километър на магистрала „Люлин” и вече самият Лазаров разбра, че срамът няма граници и трябва да се прекрати тази практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава да чуем и въпроса на господин Димчо Михалевски относно причините за бедственото положение на автомагистрала „Хемус” в участъка между километър 0 + 000 до км 79 + 294.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, ще бъда кратък, тъй като ние коментирахме тази тема.
Аз искам да питам нещо. Вие мислите ли, че наистина ръководството и служителите на държавната фирма „Автомагистрали” беше виновна за това, което се случи на Витиня? Достатъчно ли добре проверихте фактите, взаимодействията на службите, организацията на цялото правителство, за да се отчете точно и ясно вината? А не да се нарочи един човек или едно ръководство за жертва и то да понесе цялата вина, разбира се, за удовлетворение на всички десетки и хиляди български граждани, които изпитваха неудобствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, първо ще започна с това, че Вашият въпрос беше зададен и към министър Цветанов, който даде детайлен отговор, освен ако не е необходимо допълнителна информация – разбира се, аз няма да влизам в детайли.
Тук искам да отбележа няколко елемента от ситуацията, която се случи.
Първо, трябва да отбележим, че когато имаме кризисна ситуация, наистина това не е в ангажимента само на Агенция „Пътна инфраструктура”, която трябва да осигури преминаването на снегорините. Тук имат ангажименти колегите от Пътна полиция, които се опитаха да спрат тировете, подреждайки ги в колона. Първите не изпълниха разпорежданията на полицията и на своя глава тръгнаха, въпреки забраната за преминаване, а именно забраната е тази, която щеше да позволи, ако беше спазена от тези водачи на тирове, на почистващата техника да мине. Така че тук имаме комбинация от няколко фактора. Пътна полиция създаде организация, но не можа да осигури това, че имаше шофьори, които не изпълниха разпорежданията.
Безспорен факт е обаче – аз все пак отговарям само за моите подчинени служби и съответно почистващата фирма, която в този случай е държавна, и аз нося отговорността ръководството да изпълнява плановете за действие, каквито са одобрени. Фирмата имаше неадекватни действия и движения, затова понесе своята отговорност. Те самите признаха липсата на шофьор при наличен роторен снегорин, липсата на спешни действия, липсата на организация, неспазване плана за действия и ненавременното осигуряване на колеги от Гражданска защита, така че да могат да се предприемат действия и да се осигури техниката, която беше изпратена.
По-късно инженер Лазаров отиде на място и за един час успя да създаде организацията, която колегите от „Автомагистрали” не можаха да създадат за шест, а именно да се обърнат към Гражданска защита, да пренасочат допълнителна техника от магистрала „Тракия”, да извикат допълнителни роторни снегорини, включително да извикат тежката механизация да извади затъналите вече не само тирове, но и снегорини, които също не са роторни и които също пострадаха от навалелия сняг, който не можа да бъде почистен.
Пак казвам, аз отговарям за подчинените си служители и всички, които носят отговорност за ситуацията, понесоха тази отговорност. Така че от моя гледна точка – да, определено считам, че това е справедливо решение. Защото който не работи и не си върши работата, трябва да бъде освободен. А ако има други виновни, те съответно не са в моите компетенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Всеки, разбира се, си носи тежестта на кръста, обаче хронологията която проучих, не е изцяло такава. Вечерта започва сериозният сняг – от обяд и вечерта на 6-ти. Действително Пътна полиция започва да спира в 20 ч. тировете и ги подрежда до бензиностанциите на „Лукойл” на Ботевград в посока Варна-София и през цялата нощ при наистина нелеки условия, много тежки условия, на вятър и много силен снеговалеж, пътно-почистващата техника работи. Независимо от това, че е затруднена от спирането на тока и невъзможността да зарежда в своите опорни пунктове техниката, те със свои средства зареждат по бензиностанции на „Лукойл” и другите прилежащи.
И възниква една първа предпоставка. Тази предпоставка е, че сутринта – и тук е големият въпрос как правителството прави координацията, когато цялата фирма е хвърлила усилията си да чисти – очевидно са отсъствали служители на Пътна полиция, а втори въпрос е по каква причина – дали поради смяна на смените, или поради някакво леко произшествие на участъците на автомагистрала „Хемус”, няколко тира да тръгнат, без да имат информация дори какво се случва пред тях. Те виждат, че минава почистваща техника и съответно оттам нататък нещата са ясни, завъртат се, задръстват, блокират се двете части на магистралата, включително почистващата техника по средата.
Тук възниква въпросът, и според мен трябваше да има мъжество – не от Вас, а от министър Цветанов, не само да остави на Вашия гръб да уволните един директор и едно ръководство, за да измиете този срам, а отговорността беше, че полицията трябваше да бъде органът, който прави координацията и информира гражданите, които изчакват полицейското разпореждане.
Дори не роторът е проблем. Водачът-механик е починал, Бог да го прости, един месец преди инцидента. Самият ротор, защото много се споменава за ротори, чисти дебели преспи сняг и разширява габарит на трасе, той не почиства пряко.
Между другото, основната машина, която е изиграла роля бързо да се отпуши движението след това, е пак на „Автомагистрали” ЕАД – машина, прехвърлена от магистрала „Тракия”, която наскоро са закупили от виенското летище с петметров снегорин отпред. Ето това е въпросът.
Не бива да прехвърляме тежестта, защото има още нещо. Знаете ли, че на същото това държавно предприятие за 2009 и 2010 г. министърът на финансите е взел практически целия дивидент – по 600 хил. лв. на година, и тази фирма е била в невъзможност дори и спечелените средства от своята работа да ги реинвестира, за да се подобри? Според мен, това е важно нещо, на което да обърнете внимание на Вашия колега, защото без пари няма как държавните компании, които се обезкървяват, да си вършат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, госпожо министър? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, на който просрочихме с малко времето.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.))

(Закрито в 14,31 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин