Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е необходимият кворум.
Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители! (Реплики от КБ: „Регистрацията”.)
Това не е регистрация за присъствие, а регистрация за кворум, така че ще имате възможност с участието си в следващото гласуване да се регистрирате.
Проект за програма за работата на Народното събрание за времето от 25 до 27 януари 2012 г.:
1. Полагане на клетва от новоизбрани народни представители.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
3. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк
5. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество.
7. Второ четене на Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания – точка първа за четвъртък, 26 януари 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България – точка втора за четвъртък, 26 януари 2012 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за меценатството.
13. Проект за решение за избор на секретар на Народното събрание (Вносител: Волен Сидеров, 11 януари 2012 г.) и втори Проект за решение за избор на секретар на Народното събрание (Вносител: Мартин Димитров, 18 януари 2012 г.).
14. Проект за решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз.
Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 27 януари 2012 г., с участието на министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на външните работи Николай Младенов. Ще продължи до гласуване на решението. Непосредствено след това, без да фиксираме час, тъй като няма как това да бъде направено – не знаем колко ще продължат дебатите и дали гласуването няма да бъде след 11.00 часа, непосредствено след приключване на т. 14 и гласуването на Проекта за решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз следва:
16. Парламентарен контрол.
Той започва с Разисквания по питането на народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски относно стойността на Договора за проектирането и изграждането на комбиниран (пътен/железопътен) мост на р. Дунав при Видин - Калафат.
Оставащото време от парламентарния контрол ще продължим с отговори на въпроси и питания.
Гласуваме.
Гласували 147 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения за включване в дневния ред по реда на чл. 43, ал. 3.
Предложение от Парламентарната група на Коалиция за България, подписано от господин Сергей Станишев – председател на Парламентарната група. Иска се включване на нарочна точка за изслушване на премиера Бойко Борисов относно позицията на българското правителство за участие на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. Предложението бе оттеглено след конкретизирането, че в 9,00 ч в петък министър-председателят господин Борисов ще бъде в пленарната зала и ще участва в разискванията.
На основание чл. 99 от правилника народният представител Волен Сидеров предлага да бъде включена като точка Изслушване на господин Цветан Цветанов във връзка с изявленията му, че средствата от държавната субсидия не оставали в Политическа партия ГЕРБ, а се давали на напусналите депутати от Парламентарната група на „Атака” срещу представени фактури и за това на кой депутат конкретно срещу какви документи какви суми са предоставени.
Думата да представи това предложение на господин Сидеров има народният представител Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 43, ал. 3 от нашия правилник внасяме това предложение, с което на основание чл. 99, както каза и председателят на парламента, искаме да направим изслушване на господин Цветан Цветанов във връзка с неговите изявления как се изразходват парите от субсидията на Партия „Атака”, която в момента се получава от Партия ГЕРБ.
Както е известно, в някои свои интервюта Цветан Цветанов казва, че тези средства постъпват в ГЕРБ, след това срещу фактури по някакъв начин се отчитат и се връщат на съответните народни представители, които са заявили принадлежност към Партия ГЕРБ. В други свои участия той отрича тази практика. Миналата седмица от парламентарната трибуна също го направи.
Тези противоречия в неговите изказвания засягат голяма част от българските народни представители, засягат и много избиратели, защото, както знаете, средствата, които се получават от партиите, са по 12 лв. на глас. Това засяга следователно нашите избиратели, така че сме длъжни към народните представители и към обществото да изясним този въпрос. Не трябва въпросът да се обосновава и да се аргументира в различни телевизионни предавания, да се коментира от коментатори и от телевизионния екран по този начин. Тук е мястото да бъде изяснен. Затова правим това чисто конструктивно предложение и се надявам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение за включване на изслушването на господин Цветанов по тези въпроси като точка от седмичната ни програма.
Гласували 146 народни представители: за 47, против 47, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Народният представител Павел Шопов е заявил, че желае на основание чл. 43, ал. 3 от правилника да се включи като точка в програмата за настоящата седмица изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов, във връзка с изявлението му пред Българската национална телевизия на 12 януари тази година относно твърдението му, че средствата от държавната субсидия не оставали в Политическа партия ГЕРБ, а се давали на напусналите депутати от Парламентарната група на „Атака” срещу представени фактури и за това на кой депутат конкретно срещу какви документи какви суми са предоставени.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този въпрос ни занимава вече около година и ще продължи, разбира се, да ни занимава. Това е една от язвите на Четиридесет и първото Народно събрание. Докато остава нерешен, въпросът ще бъде проблем за цялото българско общество, тъй като се касае за много пари на българските данъкоплатци.
Министър-председателят Бойко Борисов едно към едно, без никакво колебание, без никакво съмнение в интервю на 12 януари тази година пред Българската национална телевизия направи твърдението, че парите не оставали в ГЕРБ, а се давали на народни представители, напуснали парламентарните си групи – така наречените независими, срещу фактури или разписки, за което го бил уверил господин Цветанов.
Ние викаме министър-председателя не в качеството на министър-председател, а като председател на Партия ГЕРБ, за да даде тези обяснения пред нас и да разберем в крайна сметка за какво става дума.
Това, ако е така, както господин Борисов го заявява в интервюто пред Българската национална телевизия, се касае до изключително тежко нарушение на законите, защото по този начин субсидията не се изразходва за онова, което чл. 25 предвижда – да се раздава на политическите сили.
За да решим този въпрос, трябва да викнем господин Борисов като председател на управляващата партия и, както поискахме преди малко, господин Цветанов като негов заместник, за да разберем за какво става дума и да тръгнем към решаването на проблема. Затова Ви моля да подкрепите това наше искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение от господин Шопов.
Гласували 146 народни представители: за 48, против 67, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не мога да си обясня каква е тази упоритост, за да не се тръгне към решаването на проблема. То трябва да тръгне оттук – от явяването на министър-председателя пред Народното събрание, да се започне от тези негови думи, които съдържат истината за онова, което става, което ние от „Атака” дълго време излагаме. Това е всъщност онова, което се крие зад кулисите – онова, което се крие. Трябваше много време да мине, докато се изясни първо чрез министъра на финансите за какво става дума. После това го казаха и господин Цветанов, и господин Борисов.
Ние сме отнесли въпроса и до Сметната палата, и до НАП, и до омбудсмана на страната. Той ще бъде отнесен до Върховния административен съд. Това – на първа фаза, разбира се.
Но защо трябва да продължаваме да създаваме ексцес, да се стига до все по-високи и по-високи нива на ожесточеност и противоречие по нещо, което е безспорно и много ясно?
Да решим въпроса субсидиарно – искам да кажа тук, на българското ниво. Защото ние ще го отнесем и до европейските институции – до Европейския парламент, до Страсбург или до Люксембургския съд. Разбира се, чрез консултации ще изясним къде е по-уместно, кой от двата съда е компетентен, да бъде отнесен този въпрос.
Ние предлагаме един малък елемент от решаването на този проблем, който Вие упорито отказвате да разрешите.
Така че още веднъж Ви моля да направим първо малкото, да направим крачка по крачка, да го решим помежду ни в тази зала, да го решим на ниво български институции, които са компетентни да го решат.
Призовавам Ви още веднъж да направим тази първа, малка стъпка, като извикаме министър-председателя в качеството му на председател на Партия ГЕРБ – да даде своите обяснения съгласно чл. 99 от нашия правилник и да решим въпроса в рамките на българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Последното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 е от народния представител Валентин Николов, който предлага като точка 3 в програмата за тази седмица да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, знаете, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници беше включен в дневния ред миналата седмица. Общо взето, той внася допълнителни правила в този, бих казал, добре развиващ се пазар в България. Когато има несигурност, това е несигурност за инвеститорите, несигурност за банките, несигурност въобще в отрасъла.
Предлагам да влезе в дневния ред като точка 3, за да можем по-бързо да определим правилата в този пазар, да можем да създадем сигурност в институциите, в инвеститорите – да могат спокойно да предвиждат и да изграждат своите проекти в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този законопроект в програмата за тази седмица.
Гласували 137 народни представители: за 109, против 13, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 18 до 24 януари 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съпътстващи – Комисията по труда и социалната политика и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Водеща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за гражданската конфискация. Вносители – Христо Бисеров и група народни представители. Водеща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за Решение за избор на секретар на Народното събрание. Вносител – Мартин Димитров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия. Вносител – Емил Василев. Водеща – Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за Решение във връзка с питането на народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски относно стойността на Договора за проектирането и изграждането на комбиниран (пътен/железопътен) мост на река Дунав при Видин - Калафат. Вносители – Иван Вълков и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. Вносители – Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана.

Следва:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НАВОИЗБРАНИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
С писмо от 23 януари 2012 г., изх. № 94, Централната избирателна комисия ме уведомява и приложено изпраща два броя решения за обявяване за избрани народни представители.
„РЕШЕНИЕ
№ 1577-НС от 23 януари 2012 г.
На 20 януари 2012 г. с Решение на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Емануил Младенов Манолов, избран от 3. многомандатен избирателен район – Варна, издигнат от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избрана за народен представител в 3. многомандатен избирателен район – Варна, Лилия Кирилова Христова (следва ЕГН) от листата на Политическа партия ГЕРБ”.
Второ:
„РЕШЕНИЕ
№ 1578-НС от 23 януари 2012 г.
На 20 януари 2012 г. с Решение на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Йордан Петров Николов, избран от 27. многомандатен избирателен район – Стара Загора, издигнат от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 27. многомандатен избирателен район – Стара Загора, Христо Георгиев Чаушев (съответното ЕГН) от листата на Политическа партия ГЕРБ”.
Моля квесторите да поканят обявените за избрани с решенията на Централната избирателна комисия народни представители в залата за полагане на клетва. (Новоизбраните народни представители влизат в залата и заемат местата си на трибуната. Всички стават.)
Моля, повтаряйте след мен.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА, ХРИСТО ЧАУШЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!”. (Ръкопляскания. Ръководството на Народното събрание и депутати от ГЕРБ поздравяват новоизбраните народни представители. Те заемат местата си в пленарната зала.)
От името на Парламентарната група на Синята коалиция – изявление.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на Синята коалиция се обръщам към Вас с молба да поканите министър-председателя да вземе отношение към серията нарушения на човешките права и необяснимо развитие и последвали действия на Министерството на вътрешните работи.
Оставаме с впечатление, че в държавата няма власт, която да реагира на тези случаи: пернишкият рекет, свързан с отвличане и убийство и последващо убийство на обвиняем или свидетел, така и не можем да разберем какъв е Стоев, остава без разглеждане и днес от комисията. Бяха обещани действия от страна на Министерството на вътрешните работи – абсолютно никакво развитие няма.
Издевателството над семейството в Мировяне с пребиване и действително брутално нарушаване на човешки права беше последвано от искане на оставки от министър-председателя. Министърът на вътрешните работи взе някакви административно-политически назначения, с които не реагира въобще. Ние оставаме с впечатление, че министър-председателят не може да разпореди каквото и да било на вътрешния министър.
Бит е човек с електрошокова палка, което означава, че насилието ескалира.
Министърът на вътрешните работи обвини председателя на съдиите госпожа Тодорова за връзка с организираната престъпност, без да покаже каквито и да било доказателства за това и по този начин нанася сериозен удар върху престижа както на Министерството на вътрешните работи – на първо място, така и на Съюза на съдиите.
Ние предлагаме да поканим министър-председателя, за да сме убедени, че в държавата има някаква власт, която може да реагира на тази серия от скандални случаи, които може би се стремят просто да изтласкат на заден план други скандали, или имаме пред себе си тактиката на изкуствено повдигане на скандали, които имат за цел да изместят предишните до изтощаване на общественото внимание, само че това поражда силно усещане за безвластие в страната.
Искаме да видим министър-председателя в ролята му на човек, който идва и пред парламента заявява: „Аз искам оставките и ще ги постигна”. И като не постига оставка на министъра на вътрешните работи, а ние от Синята коалиция сме поискали оставката на този вътрешен министър отдавна, да му взима оставката и тази сага с тези скандали да приключи. Действително в държавата се случват отвратителни неща и аз съм длъжен да реагирам. Моля Ви да го направите!
От друга страна, с това изявление приканваме главният прокурор да се самосезира по всеки един от тези случаи и там, където се е задействала прокуратурата, да се действа по възможно най-бързия начин, за да има поне от страна на прокуратурата някакъв отговор на тези наистина, пак ще ги нарека, недопустими нарушения на човешкото достойнство, нарушаване на правилата вътре в Министерството на вътрешните работи и какво ли не още. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка... (Шум и реплики.)
Извинявайте! Изявление от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка със скандалните прояви на нарушаване на човешки права през последните дни, които ние няма да побързаме да определим като полицейско насилие, съм упълномощен от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да заявя следното.
Да се определят тези случаи просто и само като полицейско насилие ще е слабо, недостатъчно, неточно, защото се създава усещането, че това е нещо повече от полицейско насилие.
Полицейско насилие, прояви на полицейско насилие, на превишаване на права от представители на силови структури има във всички държави, включително и в най-развитите демокрации – и в Съединените американски щати, и във Франция, и в Германия, само че в момента, в който носителят на политическата власт се разграничи от акта на насилието, то остава в полето само на полицейско насилие. Ето това е класическият пример за полицейско насилие. В момента, в който политическият субект, носител на властта, не се разграничи от акта на насилието, ние нямаме право, и това е моят призив, включително и към опозицията отляво и отдясно, да говорим просто за полицейско насилие. Полицейско насилие, което се ползва с политическо покровителство, се трансформира в политическо насилие. Ето това е, което съм упълномощен да заявя от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Затова се обръщаме и ние към министър-председателя, защото засега изграждаме само хипотези, изказваме само предположения. Необходими са решителни действия от страна на изпълнителната власт, най-вече имам предвид преди всичко, да не кажа основно, министър-председателя, от когото се очакват спешни, не само декларативни, но и конкретни действия, за да се даде категорично доказателство, че и в Мировяне имаме просто полицейско насилие, което заслужава своето категорично политическо разграничение, включително и от политическия субект, носител на властта, не само от българската опозиция. Респективно извършилите полицейското насилие в кавички да получат своето адекватно наказание, а не просто порицание и тогава ние ще говорим за поредна проява на полицейско насилие.
Ако обаче това не се случи, ние ще трансформираме въпроса, който чухме от господин Иван Костов, тоест или силното усещане за безвластие ще се окаже, че е силно усещане за силова власт, а не за демократична власт в България.
Уважаеми колеги, Ваше право е дали в това мое, една идея по-емоционално изявление от името на Парламентарната група на ДПС ще съзрете самоцелна опозиционност. Нямаме никакво намерение да се заяждаме безпринципно, с който и да е управляващ субект. Говорим с огромна загриженост, затова и два дни не избързахме с наша официална позиция по този въпрос. Не защото нямахме позиция. Отначалото на този мандат ние изразихме загриженост за манталитета на властта. След проявите на насилие в Кърджали и в Търговище редица мои колеги са изразявали официална позиция от името на Движението за права и свободи. Но сякаш в Мировяне чашата преля и очаквахме, и изчакахме коректно в продължение на няколко дни изпълнителната власт и най-вече персоналният носител на властта в България да излезе с адекватни решения. Бяхме окуражени от първоначалната му реакция, само че нищо от изразената му воля в тази първоначална реакция не се материализира. Идеята, императивът му за уволнения, за сериозни санкции беше трансформирана в някакво порицание, което сега ни се поднася като едва ли не самодостатъчна адекватна мярка на това, на което цялото българско общество стана свидетел.
Извинете, но точно тази некатегоричност на позицията на изпълнителната власт – не казвам, че го прави, колеги, но крие риска да превърне политическото тяло, политическата власт в България в съучастник в процесите на нарушаване на човешките права. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи не искаме, ние не искаме и тази власт, на която сме опозиция, да дава подобни примери, и това е нашата особена опозиционност.
Очакваме, и с това завършвам, адекватна реакция, адекватни действия, в противен случай, повтарям, властта – изпълнителната, политическата, ще бъде съучастник в онова, от което остро още веднъж с това официално изявление се разграничаваме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Всяко насилие, в това число и полицейското, е неприемливо, грозно и в демократичните общества - скандално. Последният случай в Мировяне също се представяше като полицейско насилие. Тук обаче, от тази трибуна, се намериха политици и политически сили с адекватно и отговорно поведение, които заявиха, че не желаят да останат на това ниво на интерпретиране на случая в Мировяне.
Декларацията, която направи Движението за права и свободи, акцентира на това, че когато насилието е извършено от властта и липсва разграничаване на политическото ръководство на страната и на партията, която управлява, това е повече от обикновено насилие.
Не само за да отидем по-нататък, а за да се доближим до истината, смятаме, че в случая имаме работа с насилие за политически цели. Затова предлагаме Народното събрание да направи анкетна комисия, която да провери достоверността на самия сигнал по случая, да провери каква работа и какви резултати са постигнати в резултат на този сигнал, въз основа на какви оперативни данни прокуратурата е поискала от съда, а съдът е издал постановление за тази мащабна акция. Защото, ако всички тези институции са вплетени в една скрита и коварна политическа воля, която се е материализирала в едно насилие, и ние се правим, че не забелязваме, ставаме съучастници и виновници за манифестацията на нещо страшно на територията на България под булото на демокрацията.
Аз не обвинявам нито един от депутатите на ГЕРБ. Те са встрани и зад това, което се прави, но днес трябва да стигнем до съгласие, че парламентът носи отговорност, защото не остават изолирани – случаят в Кърджали, проснатият в Перник прокурорски брат, лежалата два часа на тротоарите на София съпруга на обвиняемия еди-кой си и други, и трети, и четвърти, и пети случаи.
Ако парламентът по една или друга причина не забелязва или не реагира на тези действия, той не е на висотата на отговорностите пред българския народ. Смятам, че имаме работа с една власт, която иска да остане на власт и когато загуби доверието на хората. Затова търси всяването на страх, търси поводи, с които да сплашва, търси втори избори като тези, които отминаха, за да остане на власт. Ако това е вярно и ние не реагираме, ставаме съучастници.
Така че нашата парламентарна група ще предложи създаването на анкетна комисия специално за случая в Мировяне и за останалите случаи, които не намират адекватна реакция от страна на управляващото мнозинство. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Продължаваме със следващата точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА КИТОПОДОБНИТЕ БОЗАЙНИЦИ В ЧЕРНО МОРЕ, СРЕДИЗЕМНО МОРЕ И СЪСЕДНАТА АКВАТОРИЯ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН.
Законопроектът е с № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.
С доклада на водещата комисия – Комисията по околната среда и водите, ще ни запознае председателят на комисията госпожа Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя:
„СТАНОВИЩЕ
относно първо четене на Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на посоченото по-горе споразумение.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха господин Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”, госпожа Тихомира Славейкова – младши експерт в същата дирекция, както и парламентарният секретар на министерството. Присъстваха също и представители на Коалиция „За да остане природа в България” и Сдружение „Балкани”.
От името на вносителя госпожа Славейкова представи предлагания за ратификация законопроект и мотивите за неговото приемане.
Изменението се предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България с одобрен с Решение № 901 на Министерския съвет от 9 декември 2011 г. Законопроект за ратификация.
Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан е ратифицирана от Република България със закон на 23 септември 1999 г., като основната цел на споразумението е поддържането на благоприятен природозащитен статус на популациите на китоподобните бозайници в зоните на неговото действие. Споразумението изисква да се предвидят координирани мерки за елиминиране на негативни въздействия върху популациите на китоподобните бозайници както по отношение на оценка и управление на взаимодействието между тях и хората, така и опазване на местообитанията, изследвания и мониторинг, действия при критични ситуации и други.
Измененията на споразумението са приети с Резолюция А/4.1 „Разширение на географския обхват на Споразумението АССОВАМS” на Четвъртата среща на страните по споразумението, проведена през 2010 г. в Монако по предложение на Република Португалия и Кралство Испания. Предложението е прието с мнозинство от страните членки с право на глас, в това число и Република България.
Промените касаят изменение в обхвата на споразумението, като се включват нови акватории, попадащи под юрисдикцията на Португалия и Испания. Тези изменения в географския обхват налагат и промяна в наименованието на споразумението и в Приложение ІІ към него и са предпоставка за прилагане на мерки за предотвратяване на отрицателните въздействия върху китоподобните бозайници и осъществяването на действия за опазване на техните популации и хабитати върху по-голяма акватория.
Според вносителите прилагането на споразумението след неговото изменение не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Предвижда се необходимите средства да се осигуряват в рамките на бюджетите на компетентните институции.
Подкрепа по предлагания законопроект изказаха народните представители Георги Божинов и Димитър Лазаров, както и председателят на комисията народният представител Искра Михайлова.
Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподбните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.” Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае народният представител господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китообразните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.
Основна цел на споразумението е поддържането на благоприятен природозащитен статус на популациите на китоподобните бозайници в зоните на действието му. В рамките на изпълнението на споразумението следва да се предвидят координирани мерки за елиминиране на негативни въздействия върху популациите на китоподобните бозайници по отношение на оценка и управление на взаимодействието между хората и китоподобните бозайници, опазване на местообитанията, изследвания и мониторинг, действия при критични ситуации и др.
Измененията на споразумението са приети с Резолюция А/4.1 „Разширение на географския обхват на споразумението ACCOBAMS” на Четвъртата среща на страните по споразумението, проведена от 9 до 12 ноември 2010 г. в Монако по предложение, внесено от Република Португалия и Кралство Испания. Проектопредложението е прието с мнозинство на страните членки, имащи право на глас в заседанието на срещата на страните по споразумението, в това число Република България.
Прилагането на Споразумението след неговото изменение не се очаква да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Необходимите за това средства ще се осигуряват в рамките на бюджетите на компетентните институции.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното.
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Танчев.
От вносителите няма представители.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, № 102-02-31, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2011 г.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение госпожа Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Господин председател, правя процедурно предложение за второ гласуване на Законопроекта за ратификация на Измененията на Споразумението за опазване на китоподбните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Измененията на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан
Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, приети на Четвъртата среща на страните по споразумението, проведена от 9 до 12 ноември 2010 г. в Монако.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване предложения законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ.
Законопроектът е с № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г.
С доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят на комисията господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
На заседанието присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, на Българска ветроенергийна асоциация, на Българска фотоволтаична асоциация, на Български енергиен форум и други.
Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Николов. Той изтъкна, че с него се предвиждат промени относно реда и сроковете за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, за които има сключени предварителни договори за присъединяване. Поради значителния брой такива договори, които са приведени в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници, е невъзможно присъединяването на обектите в предвидените по този закон срокове. Това налага съобразяването им с плановете за развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Друга част от предвидените изменения касаят преференциалните цени за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници, като се предвижда цената по договора за изкупуване да е действащата към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, а не към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на обекта. Тези промени се предлагат поради това, че констативният акт не се съставя от държавен орган и контролът за неговата достоверност е трудно осъществим. В тази връзка са предложени разпоредби, които регламентират упражняване на такъв контрол по отношение на издадени констативни актове. Промените предвиждат по-ясни условия за прилагането на преференциите при изкупуване на електрическа енергия от енергийни обекти, които се изграждат поетапно, и обекти, за които инвестицията за изграждането се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане.
В изложението си народният представител Валентин Николов уточни, че към момента има проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници с обща мощност от около 4700 мегавата при капацитет на мрежата от около 2300 мегавата. Наред с това беше изтъкнат и проблемът с обективността при издаване на Акт 15 по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Заместник-министър Делян Добрев поясни, че от текущите проекти с мощност 4700 мегавата, около 1000 мегавата са с официални договори за присъединяване, около 3000 мегавата са с предварителни договори за присъединяване и около 700 мегавата са в експлоатация. Беше подчертано, че решаването на проблемите в сектора е в интерес както на държавата, така и на производителите. В противен случай, в бъдеще биха възникнали сериозни проблеми с капацитета на мрежата и неконтролираното присъединяване на нови енергийни обекти би довело до налагане на ограничения в изкупуването на произведената от тях електроенергия.
Представителят на Българския енергиен форум господин Иван Хиновски се съгласи, че идеята за внасяне на ред в сектора е полезна, но изрази съмнение, че много от проектите въобще няма да бъдат реализирани заради усложняването на регулациите.
Кенет Лефковиц от Българска ветроенергийна ассоциация изказа мнение, че фиксирането на цените за изкупуване на енергията от възобновяеми източници към момента на Акт 16 ще бъде силна спирачка за инвестиционния интерес към такива проекти.
В хода на дискусията бяха изразени опасения от липсата на яснота относно сроковете за издаване на Акт 16, с който обектите трябва да бъдат въвеждани в експлоатация. Беше изказано и съмнение относно прозрачността на десетгодишните планове за развитие на мрежата.
Народният представител Румен Овчаров зададе въпроси относно броя на новите договори за присъединяване на енергийни обекти и общата мощност на новоприсъединените обекти след приемането на Закона за енергията от възобновяеми източници. Той подчерта, че критериите за развитие на преносната и електроразпределителните мрежи трябва да са икономически, а не административни.
Народният представител Рамадан Аталай изрази мнение, че се прави опит за ограничаване развитието на ВЕИ проекти и характеризира като несериозни обвиненията за злоупотреби с издаване на Акт 15. Беше изразено и мнение за твърде малък административен капацитет на ДНСК във връзка с издаването на Акт 16.
Народният представител Диан Червенкондев се изказа в подкрепа на законопроекта и подчерта, че първо трябва да се инвестира в развитие на мрежата. Същевременно отбеляза, че новият Закон за енергията от възобновяеми източници не е довел до спиране на инвестициите във ВЕИ проекти.
В хода на дискусията бяха изразени и мнения, че към инвеститорите се дават разнопосочни сигнали заради твърде динамичните промени в законодателството. Бяха отправени и въпроси относно развитието на малките децентрализирани ВЕИ мощности, както и относно броя на централите на биомаса в България.
Народният представител Валентин Николов поясни, че с промените в § 6 се насърчават проектите за производство на енергия от биомаса. Заместник-министър Добрев подчерта, че предлаганите промени ще се отразят положително на бизнес климата, тъй като те показват ангажираност и желание от страна на държавата за решаване на очертаващите се проблеми във ВЕИ сектора. Той допълни, че с отлагането на решенията сега биха се създали проблеми след няколко години – както за държавата, така и за самите инвеститори.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 80 народни представители: за 80, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Добрев в залата.
Следва докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С него ще ни запознае господин Давидов.
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 15 декември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие господин Делян Добрев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и госпожа Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; госпожа Милка Гечева – началник на Дирекцията на национален строителен контрол, и представители на българската Ветроенергийна асоциация.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Валентин Николов.
Законопроектът предвижда промени относно реда и сроковете за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електропреносната и електроразпределителната мрежа, за които има сключени предварителни договори. А промените се налагат поради факта, че има значителен брой сключени договори и е невъзможно присъединяването на обектите в предвидените срокове.
С промените в закона се предлага цената по договорите за изкупуване на енергията от възобновяеми източници да е действащата към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, а не както досега – към датата на съставяне на констативен акт за завършване и изграждането на обекта. Промените се налагат поради факта, че в практиката са констатирани злоупотреби при подписването на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройството на територията.
В тази връзка с § 4 и 5 се предлага уредба на заварените от закона случаи – извън случаите на поетапно въвеждане в експлоатация, останалите да останат по досегашния ред – тоест, цената да е действащата към датата на съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, но само ако след проверка на тези актове от страна на Регионалната дирекция за Национален строителен контрол по реда на § 5 от законопроекта се установи, че същите отговарят на изискванията на закона. В случаи на констатирани нарушения, ще се прилага цената, действаща към датата на въвеждане на обекта в експлоатация.
Представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Дирекцията за Национален строителен контрол също подкрепиха законопроекта, като направиха и конкретни предложения за прецизиране на някои от предложените разпоредби.
Целесъобразно е при изпращането на констативните актове по § 4 за проверка от страна на РДНСК, същите да бъдат придружени с искане за въвеждане на обекта в експлоатация. Необходимо е също така да се прецени доколко е целесъобразно да се правят промени в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия закон, тъй като с тях са уредени заварените от него случаи към влизането му в сила и са изиграли своята роля, а заварените случаи към момента на влизане в сила на това изменение и допълнение на закона се уреждат с § 4, 5 и 6 от Преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект.
Параграф 5, ал. 4 от законопроекта следва да се прецизира кой § 6 се има предвид – от предложения законопроект или § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия закон – така, както е посочено в § 4, ал. 1 от законопроекта.
Представителите на българската Ветроенергийна асоциация също изразиха подкрепата си за законопроекта, като обърнаха внимание, че наред с предложените промени е целесъобразно да се обсъдят и налагащи се промени в други закони, които са свързани с предложените в законопроекта.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени и подкрепиха законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Давидов.
Господин Николов, заповядайте от името на вносителите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че в началото на миналата година беше приет този Закон за енергията от възобновяеми източници. Всъщност, когато приехме закона, се опитахме да решим един проблем, създаден във връзка със заявените мощности, с предварителните, с окончателните договори, които по сведение на Министерството на енергетиката наброяваха 12 000 мегавата.
Разбира се, по-голямата част бяха спекулативни и по-голямата част със сигурност нямаше да се случат, но ние не знаехме каква е точната картина на инвестиционните намерения в България. Това беше доста тревожно за нас, предвид сигурността на системата и предвид преизпълнението евентуално на поетите ангажименти към Европейския съюз.
След като приехме закона в началото на миналата година, накарахме инвеститорите да платят по 50 хил. лв. на мегават, когато са над 5 мегавата и 25 хил. лв., когато са под 5 мегавата. Когато им дадохме срок за това, искахме да видим какво окончателно се е получило.
По данни от Министерство на енергетиката се оказа, че за 4700 мегавата са предварителните договори, окончателните договори и присъединените – тези, които де факто са изпълнили законовите условия, които поставихме. Това значи сериозни инвестиции, сериозни намерения и ако всичките тези намерения се случеха, то сигурността на системата пак беше заплашена.
Имаше два варианта на действие. Единият вариант беше да оставим закона така да действа – да се присъединят всички или да видим колко ще се присъединят от тези 4700 мегавата, и в един момент главният диспечер, пазейки сигурността на системата, да започне да ограничава изкупуването на енергия от тези инвестиции, от тези обекти. Обаче тогава застрашаваме както финансово инвеститорите, така и банките, които съответно ще са кредитирали именно тези обекти. Може би щяхме да стигнем до многобройни дела, които съответно щяха да ощетят НЕК и ЕСО.
Вторият вариант, по-отговорният, който ние приехме, е да сложим ред именно в присъединяването на предварителните договори, на окончателните договори, за да може да запазим сигурността на системата и съответно инвеститорите да имат конкретни и сигурни дати във връзка с 10-годишния план за развитие на възобновяемите източници. Именно това щеше да гарантира изкупуването на енергия. След като те бъдат присъединени, щеше да се гарантира тяхната доходност, възвръщаемост на инвестициите и съответно щеше да гарантира сигурността и на банковата ни система.
Всъщност в какви направления ние подходихме? Първото направление е именно това – всички предварителни договори, в конкретен срок след приемането на закона, да бъдат уведомени за конкретната дата, която ще е възможна, за присъединяване към енергийната ни система. Ако те сметнат, че това не ги удовлетворява, да им върнат съответно парите или банковите гаранции.
По този начин при присъединени 700 мегавата и 1000 мегавата приблизително, които са на окончателни договори, то за системата, която може да поеме не повече от 2000-2300 мегавата, проблемът щеше да бъде решен. След инвестиции в тази енергийна мрежа и в съответствие с 10-годишния план щяха поетапно да се присъединяват и предварителните договори.
Вторият проблем, който се опитваме да решим с този законопроект – това е даване на цена на конкретния обект. Знаете, че с последното приемане на закона приехме при Акт 15 да се запазва цена за изкупуване на електрическата енергия от възобновяемите източници.
Разбира се, това породи следващия голям проблем. Акт 15 се сключва между фирмата изпълнител и между инвеститора. Няма контрол на държавата при издаването на Акт 15. След като от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от Парламентарната група на ГЕРБ излезе инициативата да се направят смесени групи между ДНСК и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които да обходят абсолютно всички енергийни обекти, за да видят на какъв етап са те, се констатираха много нарушения във връзка с издаването на Акт 15. Част от обектите, които имаха Акт 15, де факто бяха злоупотребили. Затова ние решихме да дадем предложение за решаването на този проблем, като предложихме цената да се получава при Акт 16, който може да се контролира от държавните органи.
Третият проблем е поетапното присъединяване. Знаете, че повечето обекти, след като излезе Законът за енергията от възобновяеми източници, минаха на поетапно присъединяване, като с първия етап, който получаваше Акт 15, запазваха цена за абсолютно целия обект и съответно можеха да намерят финансиране от банки и други кредитни институции и да си завършат обектите. Именно тук решихме всеки един от етапите, при получаване на Акт 16, да получава и своята цена. Мисля, че това е справедливо спрямо потребителите и спрямо другите участници на пазара.
Мисля, че с тези три основни направления решаваме голяма част, да не кажа всичко, в създалите се проблеми в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам дискусията.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател! Вземам думата, защото не ми се иска толкова важен законопроект да мине с едно гласуване без дебат.
До каква констатация стигнахме? Колеги, в началото на мандата на това Народно събрание ние не знаехме колко общо са проектите и сключените договори за възобновяеми енергийни източници, което, трябва да си кажем честно, е проблем на политиката на миналото правителство. Не ми се иска да политизирам този разговор, но това е така.
Какво се оказа – че има договори за 4700 мегавата, които мрежата не може да поема. Сега имам един въпрос към всички Вас. Защо толкова време се подценяваше развитието на мрежата за сметка на огромни инвестиции в Проекта „Белене”? Развитието на мрежата беше подценявано за дълъг период от време, което доведе до спиране на тока на много места, доведе до проблеми преди известно време в някои от нашите морски курорти, спомняте си.
За сметка на това последните две правителства инвестираха близо 1,3 млрд. лв. в Проекта „Белене”. Това се оказа, вместо да развием с тези пари мрежата. Ако мрежата беше развита и подсигурена там, където има проблеми, а Вие знаете (хората от Вас, които се занимават с енергетика), че мрежата има нужда от спешни инвестиции – говоря за преносната мрежа – сега присъединяването на ВЕИ-та щеше да бъде и по-лесно за планиране, и щяха да се изпълнят по-голяма част от договорите. Така че трябва да признаем наличието на този проблем, тъй като много хора за съжаление са се фокусирали в Проекта „Белене” и не виждат другите проблеми на българската енергетика. Не виждат други неща, които касаят всички нас и които, ако не бъдат решени, ще се върнат като бумеранг и върху правителството, и върху Народното събрание.
Този проект, който сега се предлага, според нас от Синята коалиция, са необходими изменения в следната посока: трябва да се стимулират най-малките мощности, така наречените семейни мощности – тези до 5 киловата. Възможността едно семейство да си направи на покрива на къщата малка фотоволтична или вятърна мощност трябва да бъде стимулирано и това трябва да стане политика, надявам се, на Четиридесет и първото Народно събрание.
Страни като Франция и Великобритания стимулират точно това – малките мощности. Сега е моментът в тази нова поправка да стигнем до консенсус и подобни текстове да бъдат приети, защото, когато има малки мощности в града, тогава нямаме големи загуби по преноса и там, където е производството, много наблизко е и консумацията. Има желязна логика подобни предложения да бъдат приети и да се случат.
Надявам се да има идеи от всички парламентарни групи в тази насока, така че да намерим най-доброто решение.
На последната комисия един от нашите колеги народни представители разказа пряк опит – как свързването на подобна малка мощност се оказало огромен проблем и повече от шест месеца не се е случило. Това е негово пряко наблюдение, на един от нашите колеги.
Уважаеми дами и господа, това означава, че ние трябва да облекчим значително режима на свързване. Трябва да въведем изисквания, срокове и ясни санкции, които да бъдат спазвани, когато свързването на нов обект се бави по неясни причини извън правилата – или от ЕРП-тата, или от някой друг. Трябва да въведем ясни санкции и ясни срокове както за малките, така и за всички обекти, но основно за малките семейни обекти, които се надявам да станат приоритет на това Народно събрание и на това правителство. Поне ние ще направим предложение в тази насока.
Не можем да позволяваме повече на никого да си играе със сроковете – да ги удължава, да не свързва, да си измисля някакви причини. Това трябва да спре, защото основният проблем в момента пред много инвеститори (ние като икономическа комисия трябва също така, разбира се, да защитим и инвеститорите, освен гражданите) е невероятната бюрокрация, която се разиграва в България. Има хора, които имат напълно готови проекти и им се разиграва един ужасен бюрократичен сценарий – как те не могат да бъдат свързани с месеци, месеци, които стават постепенно години. Това трябва да бъде законово решено от всички нас в този законопроект.
Един от много дискусионните текстове е дали определянето на цената трябва да бъде на Акт 15 или на Акт 16. Тук е заместник-министър Добрев, който разказа няколко случая, за които има формално издаден Акт 15. При посещението, за да бъдат проверени и огледани, се оказва, че ги няма, че не съществуват. Ако има такъв проблем, ние трябва да намерим най-разумното решение.
Аз съм убеден, че никой в това Народно събрание няма за цел – било то власт или опозиция, да уплашим инвеститорите и да избягат от България. Убеден съм, че никой няма такава цел! Затова, сменяйки Акт 15 с Акт 16, трябва да намерим най-разумното решение, като например да запишем задължителни срокове, в които комисията, която издава Акт 16, трябва да се събере и да вземе решение.
Разберете, колеги, често Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и всички колеги имат най-добри намерения, аз виждам това, но когато тези намерения попаднат в ръцете на бюрократите, на чиновниците, се случват страшни неща. Добрата идея се изопачава по начин, по който не можем след това да я познаем.
Представете си какво би се случило, ако приемем вариант, при който на Акт 16 се определя цената и издаването на Акт 16 се превърне в поредната тежка бюрокрация и забавяне, което не е било цел нито на вносителите – в случая Валентин Николов, макар че знаем, че това са текстове, по които е работило и правителството, нито е било цел на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм , нито на българския парламент.
Надявам се с този закон, извън първоначалните цели, да намалим бюрокрацията, да сложим ясни срокове както за събиране на комисията, която трябва да издава Акт 16, ако остане този принцип, така и за свързване и ясни санкции. Ако не направим това, ще се убедите, колеги, че някои добри намерения ще останат само на книга, което ще бъде жалко и не трябва да се допуска. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Считам, че мотивите са коректни и ние по принцип трябва да приемем всяка една от трите нови разпоредби, защото те действително отговарят на по-доброто, бих казал, правно основание за получаване на енергия от възобновяеми източници.
На първо място, безспорно, че Акт 16, който всъщност съответства на датата на въвеждане на един обект в експлоатация, трябва да бъде именно този документ, при издаването на който цената към тази дата да бъде тази, по която ще се изкупува по преференциални цени енергията от съответния възобновяем източник.
На второ място, когато действително има обекти, които се реализират като отделни части, при реализацията на всяка част тя се въвежда в експлоатация и само за нея се определя цената към датата на въвеждане в експлоатация. Трябва да се следва за останалите части издаването на Акт 16, след което да бъдат въвеждани в експлоатация.
На трето място, очевидно трябва да се направи един 10 годишен план за развитие на преносната мрежа. Не може при наличие на 4700 мегавата заявени мощности, които са разписани в предварителни или окончателни договори, преносната мрежа да присъедини към себе си тези мощности, тъй като съгласно министерството – в лицето на господин Делян Добрев, преносната мрежа към момента може да поеме само 2400 мегавата. Трябва, разбира се, да се спази основен принцип, че първият по време договор трябва да бъде и първият по присъединяване. С други думи – да се направи напълно прозрачен регистър на предварителните и на окончателните договори за присъединяване, за да се спазват определени правила, да има публичност и прозрачност в тази дейност.
Аз искам също така да изразя мнение, че малките фамилни възобновяеми източници, които най-често се монтират по покривите или в прилежащата площ на едно семейство, трябва да бъдат приоритет и не би трябвало да влизат в някакъв списък за присъединяване след 4, 5, 6 години, и така нататък, по причина, че тези мощности действително са една от формите да насърчим електроспестяването, енергоспестяването за всяко едно домакинство. В противен случай ще има точно обратния ефект – хората няма да инсталират такива малки мощности, ако ние ги включим в някакъв общ 10-годишен план.
Би трябвало между първо и второ четене да намерим най-добрия баланс, за да можем с изричен текст тези мощности, след като се договорим за граничната стойност на такава малка семейна мощност, да ги изведем от този 10-годишен план за развитие. Още повече, че като стойност те няма да натоварят така преносната мрежа, както големите соларни или ветропаркове.
Накрая ще направя една обща забележка, която излиза дори извън рамките на предложеното изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Едно законодателство подпомага развитието на една дейност, респективно инвестиции в тази дейност, когато то е стабилно. Това, което ние правим, показва една изключителна недобра динамика на изменение на закона. Защото всеки един от трите основни пункта на промяната в закона и въвеждането по части на енергийния обект и създаването на регистър, и изискването за Акт 16 са аргументи, които бяха валидни и преди осем месеца, когато приехме Закона за енергията от възобновяеми източници.
Трябва три пъти да се мери, преди да се реже, тоест всички тези дейности по закона трябваше да бъдат регламентирани при внасянето на закона от Министерския съвет още преди близо една година. В противен случай се създава една неяснота и несигурност и дори инвеститори, които са действителни, а не фалшиви, не знаят след шест месеца каква друга промяна ще настъпи, което може действително да ги обезсърчи да инвестират в тази дейност, а тази дейност повече или по-малко ще бъде една от приоритетните за страната ни в следващите десетилетия.
Това е моят апел – ако има допълнителни промени както от страна на господин Николов и другата група народни представители, така и от всички останали народни представители, които имат отношение към тази материя, така и от страна на реалния вносител – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, нека между първо и второ четене тези промени да бъдат дискутирани и тези от тях, които счетем за подходящи, да ги приемем, но да знаем, че в рамките на следващите 2-3, а може и повече години законът ще бъде действащ такъв, какъвто сме го приели, а не непрекъснато да го променяме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че с предложения законопроект отново остават много неопределености и отново няма предвидимост на проблемите, които искаме да решим с него. Ще се опитам съвсем накратко да маркирам някои от тях.
Според мен решението да бъде съставен не констативен акт за изграждането на обектите, така наречения Протокол 15, а ценообразуването да става при въвеждането в експлоатация с протокол Образец 16, според мен също не решава този проблем.
Аз ще Ви предложа един друг по-прост вариант, който според мен ще даде възможност на всички инвеститори да имат по-голяма предвидимост при започването на техните проекти, при реализирането и при окончателното им въвеждане в експлоатация. Например икономическата логика сочи, че би било целесъобразно да се приеме и да се запише „максималната стойност на ежегодното намаление на тарифата”. Това ще даде една относителна предвидимост относно бъдещите тарифни периоди. Например защо не се каже, че от 1 юли, примерно за полевите системи над 200 квтч намалението да бъде 20-30%, а за тези, които са на покривните системи до 200 квтч, примерно 10 или 15%?
Мисля, че това предложение би срещнало подкрепата на всички инвеститори, които искат да инвестират в България, защото ще има някаква частична предвидимост, тоест най-обективният, най-лошият сценарий, който може да стане за тях. Те трябва да знаят колко ще бъде максималната цена от електрическата енергия, която ще произвеждат.
Това ще доведе до някаква предвидимост и при искането за отпускане на кредити от банковите институции. В противен случай, нали разбирате, отивате с проект, без да знаете евентуално, когато го въведете в експлоатация, колко ще струва единицата, която Вие произвеждате?
Друга неопределеност, която мисля, че се получава с действията на РДНСК. Никъде в законопроекта не е записано в какъв срок от подаването на документите ще се отиде да се направи тази проверка. След какъв срок след подаване на документите ще отиде да се направи протокол Образец 16? Това не е записано никъде, така че то дава възможност на чиновниците по собствено усмотрение да правят каквото си пожелаят.
Само погледнете, че още в § 1 на законопроекта също има още една неопределеност по отношение на професионалната квалификация „Монтажник”. Казва се, че тя ще бъде направена с наредба, но кога ще бъде въведена наредбата, в рамките на какъв срок ще бъде приета и ще влезе в сила?
Разбирате ли, че всичко това ние го слагаме в ръцете на чиновника – чиновникът всичко да реши?
Мисля, че имаме и други недостатъци в този законопроект, защото ограниченията, които се залагат върху алтернативните източници, противоречат на Директива 2009/28 на Европейската общност. Вие знаете, че приоритетно трябва да се дава възможност за въвеждането в експлоатацията на такива енергийни обекти, а ние правим ограничения.
След това този 10-годишен план, който искаме да направим. Той не е преминал на обществено обсъждане! Даваме някакъв план, който пак се прави от чиновниците. И какво правим? Всичко е в техните ръце!
Аз мисля, че има необходимост от такава регулация, която е предвидена, но законопроектът, който в момента ние разглеждаме, той не решава тези проблеми. Той отново ще задълбочи проблемите и, както казах, ще ги задълбочи на ниво администрация. Затова мисля, че този законопроект трябва да се преработи основно и да не се дава всичко в ръцете на администрацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само няколко месеца след приемането на този изцяло нов закон, сме свидетели отново на неговата промяна, и то неинициирана по надлежния ред от Министерския съвет, а от наши колеги.
Тук възниква основният въпрос: за какво всъщност служи законодателството и каква е основната цел на изпълнителната и на законодателната власт? Аз мисля, че никой няма да възрази, че тя е свързана с това да създава ясни правила, които да се спазват и да бъдат полезни както за държавата, така за потребителите и за инвеститорите.
Отговаря ли този закон и предлаганото изменение на тези цели? Аз мисля, че не! И ще кажа защо. Защото, ако първоначалният вариант на закона създаваше една степен на неопределеност пред инвеститорите, а именно да не знаят на каква цена ще се присъединят, то поне в тяхната воля беше, че могат с подписването на Акт 15 или, образно казано, с изграждането на съоръжението и обектите да достигнат тази цел, дори да не я знаят. Но времето беше в техните ръце, в тяхната воля.
С предлаганите изменения, както отбелязах и на заседанието на комисията, ние въвеждаме втора неопределеност – кога ще бъде готов обектът, а именно визирайки датата на неговото въвеждане и експлоатация или, образно казано, подписването на акт Образец 16. Защо? Защото за разлика от първия Акт 15, който е във волята на инвеститора, независимия строителен надзор, проектантите, съответната местна управа, където се изгражда обектът, ние въвеждаме функцията на държавата.
Тук между другото не бих се съгласил с моя колега Николов, че държавата нямала контрол, защото държавата е тази, която определя правилата, по които действа строителният надзор, тя го контролира и има всички законови механизми, ако някой е злоупотребил, да бъде наказан с отнемане на лиценза му, най-малкото. А може дори да се направи и по-тежко наказание, че някой се опитва да измами държавата.
Възниква другият въпрос. Всъщност стратегията, за която говорим до края на настоящото десетилетие, достатъчна ли е? Защото се изкарва един аргумент, който е много лесно публично смилаем, че, видите ли, тази енергия е скъпа поради факта на нейните големи инвестиции. Това към днешна дата може да намери своите аргументи, но някой, който определя стратегиите, не трябва ли да погледне отвъд хоризонта, примерно, на настоящото десетилетие? Защото никой не може да предвиди при нарастващите и издигащите се нови икономически колоси в света каква ще бъде цената, примерно, на фосилните горива след 10 години? И днес под благовидната роля на управляващите, че пазим населението от увеличаването на цените, което разбира се, трябва да бъде така, всъщност можем да имаме задна, скрита цел да пренаредим проектите и да обслужим една част, а друга – да не обслужим.
Аз мисля, че ние като законодатели сме длъжни да създаваме ясни правила и да не подхранваме подобни съмнения. Сигурно държавата в момента, както отбеляза и колегата Димитров, не може да присъедини над 4 хил. мгвт. Сигурно днес на потребителската кошница от различните видове електроенергия не е полезно такова голямо присъединяване. Но аз смятам, че погледът на изпълнителната власт трябва да е далече в бъдещето, за да предвиди, когато светът днес се бори за всяко евро или долар инвестиция, ние да създадем тези ясни правила.
Аз смятам, че има много полезни методи, по които едновременно можем да дадем сигурност на инвеститорите и ясно да заявим в какви срокове какво можем да присъединим и да бъдем честни пред обществото, и да не създаваме скрити фаворити и скрити ощетени или по-скоро открити ощетени в този процес.
Така че моето предложение и апел към Вас е:
Първо, скорошното изменение на този закон показва, че първоначалният му вариант не е добър, и това трябва да си го кажем ясно. Но не трябва да повтаряме още по-тежката грешка – с неговите изменения да влошим инвестиционната среда и още повече да създадем скрити способи за толериране на определени инвеститори. Това ще бъде най-лошото, което може да се случи, поради факта, че няма де спестим бъдещо увеличаване на цената на електроенергията и ще дадем повод на погледа на България като инвестиционна среда, който и в момента не е никак розов, да се влоши още повече.
Затова моят апел към изпълнителната власт – обръщам се към господин Добрев, е наистина да си поемат функциите и между първо и второ четене да дадат онази компетентна помощ, за да може заедно с колегите народни представители да внесем и такива подобрения в законопроекта, които настини да постигнат целите, за които говорих в началото.
А останалото – с мнозинството може да наложите всичко, но то много скоро, както и първоначалният проект, ще покаже, че не е полезно, не е работещо и всъщност помага само на избрани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от говорилите преди мен колеги чухме какви ли не упреци, съответно и доста препоръки. Опитаха се да ни обяснят нещо, така че бялото да се окаже не толкова бяло, а че си е направо черно!
Говорилият преди мен колега Михалевски каза: Да, виждате ли, вашият закон, който приехте преди 5-6 месеца, не е толкова добър и затова вие го поправяте. Определено може би е така, няма съвършено законодателство, работим по неговото хармонизиране и оправяне. След инвентаризиране на инвестиционните намерения правим тази промяна.
Категорично обаче този закон е много, много, много по-добър от това, което беше до него. Тогава просто нямаше нищо, имаше свободно падане в тази тема, отворена врата за всякакви инвестиционни интереси и спекулативни намерения.
Нека да не се заблуждаваме. Направеният Закон за изменение и допълнение на възобновяемите енергийни източници, както се вижда, не само не ограничава или спира инвестиционния процес, а в момента се налага неговото допълнение, така че категорично да спазваме своите поети ангажименти.
Колеги, с настоящата промяна се прави абсолютна предвидимост пред инвеститорите. Ние много точно и ясно казваме след направените възможности и заявените инвестиционни намерения, всеки инвеститор кога реално ще може да бъде присъединен към нашата електропреносна мрежа.
Какви са фактите? Говорилите преди мен колеги казаха следното. В момента има заявени 4700 мегавата нови мощности, които има желание да бъдат присъединени. Нашата мрежа няма реалните физически възможности да присъедини целия инвеститорски интерес. В момента всички тези 4700 мегавата нямат сигурността, предвидимостта, дали ако завършат своите инвестиционни проекти, реално държавата ще може да ги присъедини.
Това не означава, че държавата няма желание, а напротив, няма физическа възможност, дори да има финансовите средства. Защо? Защото с представените банкови гаранции и депозити пред енергийните предприятия част от сумата за инвестиция е подсигурена. От днес, ако трябва да тръгнем да доразвием мрежата, така че да бъде актуална и да може да поеме тези 4700 мегавата, чисто физически до завършването на проектите може и да не успеем да направим на конкретните места тези инвестиции. „Физически” означава да се направи обществена поръчка, ремонтите, подмяната на далекопроводите и подстанциите – за всичко това е необходимо време.
Напълно коректно сме предложили всички инвеститори, които са на по-ранен етап на инвестиции, тоест имат предварителен договор за присъединяване, да ги подредим хронологично, съвсем обективно. Това беше казано и в Комисията по икономическа политика, потвърдено от заместник-министър Добрев. Те ще бъдат подредени съвсем обективно, така че да се знае всеки един обект кога реално ще бъде присъединен. От това по-ясна предвидимост как да я наречем?! Всеки ще знае кога и как.
Трябва да се знае също така, че България изпълнява поетите си ангажименти в европейските директиви и от Договора за присъединяване, че 16% от придобиваната енергия ще бъде от възобновяеми енергийни източници, което трябва да се случи до 2020 г. Направените разчети, статистики и отчети към Европейската комисия показват, че България е един от отличниците в тази сфера и е достигнала някъде около 12% от потребяваната енергия с източник възобновяеми енергийни източници. Това е факт и наистина добър успех. На база на заявените мощности можем да бъдем спокойни, че към 2020 г. няма да бъдем страна, която не изпълнява поетите си ангажименти.
Каза се кога трябва да бъде определена цената за изкупуване на електроенергията, произведена от конкретните проекти. Наистина считам, че Акт 16 е вярната дата и верният момент – когато централата е завършена и въведена в експлоатация. Напълно съм съгласен с тезата, че трябва да има срок между Акт 15 и Акт 16, както казаха и колегите. Съгласни сме между първо и второ четене да направим конкретни, съвсем обективни предложения и да се види в какъв разумен срок администрациите и съответните РДНСК биха могли да направят приемателна комисия и да изпълнят своя ангажимент, така че инвеститорите да знаят в какъв момент, приключвайки и имайки Акт 15, и изпълнявайки своите ангажименти по проекта, държавата ще изпълни своите ангажименти. Ако не ги изпълни в конкретния срок, предвиден в закона, между Акт 15 и Акт 16, тогава може да има и санкции. Съответно да се напишат текстове, така че да важи цената, която е към момента на издаването на Акт 15.
Инвестициите в зелена енергия продължават да бъдат приоритет за нашата енергетика. Инвестициите обаче, свързани с малки проекти за покривни инсталации, това, което в момента като сегмент не е достатъчно развито, е биомасата. Има какво още да се желае и за водните електроцентрали. Малките централи, малките инвеститори, най-вече българските инвеститори следва да бъдат стимулирани от закона.
Между първо и второ четене ние ще направим конкретни предложения за облекчаване на инвеститорския процес.
Уважаеми колеги, на база на обективните факти, които има в Министерството на икономиката и енергетиката, в ЕСО и НЕК, както и в електроразпределителните предприятия, предлагам да приемем предложените промени в настоящия законопроект за изменение и допълнение. Между първо и второ четене в работна група да намерим текстове, които да доуточнят някои от моментите, посочени в първоначалния вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Червенкондев, молбата ми е да отговорите на следното. Примерно, Вие сте въпросният чужд инвеститор. Знаете, че обикновено се работи със заемен капитал, защото става дума за много пари, скъпи кредити. Обяснете този чужд инвеститор, без да знае кога ще бъде присъединен и без да знае цената, на която ще се изкупува енергията, как ще получи кредит? Защо изобщо да дойде в България?! Въпросът ми е повече от добронамерен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това инвеститор ли е според Вас?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, за което говорите Вие, е вярно за едни полусиви нашенски бизнесмени, които създават фалшиви документи. Аз питам за белите инвеститори как ще дойдат в България. Знаете какво е положението.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие кои защитавате?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не знам какво защитавате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие какво защитавате?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нищо не защитавам. Не знам дали следите как са чуждите инвеститори.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Иначе щяхме да фалираме държавата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как са, как са, кажете как са! Ако имате интерес в тази сфера, станете, заявете го, недейте да подвиквате от място!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ние или Вие, кой от нас има интерес?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Повтарям, въпросът ми е добронамерен, а не Ви задавам злобен политически въпрос, като подхвърлянията на някои тук.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Обяснете какво е инвеститор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Съвсем конкретно ще отговоря, господин Димитров. Както започнах и моето изказване, ние правим по-голяма предвидимост.
Конкретният инвеститор – казваме: „Да, има или окончателен договор, или така наречения договор за присъединяване, или има предварителен договор за присъединяване, с тримесечния срок, в който ЕСО ще се произнесе кога технически и реално може да направи така, че да задоволи инвеститорския интерес – на конкретното място, където конкретният инвеститор има желание да се присъедини, ще му се даде конкретна дата”.
Примерно, казва му се – месец март 2013 г. Тогава съответно той може да си планира и да си прецени дали да тръгва в момента, дали да чака. Защото цената (условният пример, който дадох – до месец март 2013 г.), ще бъде валидна спрямо тази, която бъде определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 30 юни (реплика от народния представител Петър Димитров) 2012 г. За една година той трябва да може да си провери, да направи своя инвестиционен проект.
Нека не забравяме как Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя преференциалната цена. Тя не гледа тавана или нещо друго, а си има утвърдена методика на база разходите на инвеститора, които са характерни за годината, съответно цената на съоръженията, на присъединяването.
Оттам насетне, ако падат технологиите, както се случи в последната година – главоломно спадане на цената на някои технологии, естествено, че цената ще падне в зависимост от падането на инвестиционните разходи, като се гарантира, забележете, една нормална норма на печалба, норма на възвръщаемост на вложените средства, примерно 9%.
Това държавната комисия с новата цена ще го гарантира, тя ще бъде обективна. Просто спекулативните интереси по този начин ще спаднат. Няма да се търсят някакви големи печалби, а ще бъдат наистина гарантираните за нормалния инвеститор – 9%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Господин Рамадан Аталай – това обаче ще се случи след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в разглеждания проектозакон това, което предлага господин Николов, най-малкото буди недоумение. Възникват определени въпроси, на които днес ние искаме отговор и то от правителството.
Уважаеми колеги, само преди близо една година имаше внесен цялостен Закон за възобновяемите енергийни източници. Тогава и в комисията, и в залата възникна въпросът: това ли е политиката на правителството по възобновяемите енергийни източници. Каква е философията на този закон, който приехме преди?
Аз бях убеден и тогава, и сега, че това, което витаеше в политическото пространство, в общественото пространство, в тази зала, че този законопроект, който приехме тогава, е неработещ, днес го доказваме. С тези изменения и допълнения точно това доказвате.
Питам: каква е политиката на правителството за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Преди малко и господин Червенкондев каза по повод на това, че само за да направите впечатление, че всичко това, което правите е най-доброто, а всичко друго, което е направено досега, е нещо паднало отнякъде, не е вярно.
Когато приемахме закона в предишното Народно събрание, той имаше философия, правителството имаше идея. Идеята и политиката на правителството беше да се развиват възобновяемите енергийни източници, така както е по директивите на Европейския съюз – да развиваме зелената енергия. Това беше философията и на стария закон за разлика от този, който господин Николов предложи само преди шест месеца, а сега също господин Николов прави изменение и допълнение. Всъщност ние по тези законопроекти вървим по философията на Николов. (Реплики.)
Не искам да влизам в пререкания, господин Николов. Аз и преди Ви казах, че Вие сте единственият народен представител, който прави предложение за изменение и допълнение в Закона за енергетиката и между първо и второ четене прави предложение, с което се отказва от първоначалното си предложение. Това много добре си го спомняте.
И сега съм убеден, че идеята на това предложение в момента и това, което целите, е да въведете такъв ред, чрез който вече да е ясно колко мегавата произведена енергия от фотоволтаици, от вятърна енергия, от водна енергия, ще бъдат присъединени към електроенергийната ни система, но това също не става ясно. На предишното ни предложение Вие заявихте, че има предварителни и окончателни договори за 12 700 мегавата, ако си спомням добре, после станаха 8700 мегавата, а днес казвате, че са 4700 мегавата.
Ако законопроектът беше минал през Министерския съвет, днес ние щяхме да знаем становището, мнението на Министерството на околната среда и водите, щяхме да знаем становището и мнението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и тук щяхме да водим дебат по политиката и вижданията за развитието на енергетиката относно възобновяемите енергийни източници от гледна точка на Министерския съвет, от гледна точка на министъра на енергетиката.
Затова не се сърдете, колеги, но възниква въпросът: Вие от какви интереси и от какви подбуди се ръководите, когато правите тези предложения за изменения на този закон. Това витае и в тази зала.
Няма как, уважаеми колеги, да говорим за висока цена на зелената енергия, когато не сме наясно, не знаем политиката на правителството и какво смята то за производството на енергия от фосилните добивни производства. Няма да бъде далеч денят, когато България ще трябва да купува зелена енергия извън квотите, които ще получава за производство, което замърсява околната среда. Тогава, колеги, изведнъж да не се окаже, че зелената енергия не е с толкова висока цена.
Изобщо, имаме ли яснота, правителството има ли разчети, с които да ни докаже, че в 2020 г. ще сме постигнали 16-те процента от производство на възобновяеми енергийни източници при потребление на крайната енергия? Това е първият ми въпрос. И ще видите, че нямате такъв разчет.
Какво разбирате под развитие на електроенергийната преносна мрежа на енергийния системен оператор? Как и по какъв начин бъдещият инвеститор ще направи разчет, след като, дори когато сяда да си направи предварителния проект, няма да знае цената на електроенергията, на която ще бъде произведена и изкупена тя от Националната електрическа компания или от държавата.
Следващият въпрос е: как, когато човек не знае цената, по какъв начин ще си структурира проекта и с този проект ще отиде пред която и да е финансова институция и ще си получи съответните средства. Това също не е ясно.
Уважаеми колеги, всичко това, което предлагате, опитите, които правите в момента да въведете някакъв ред, смятайки, че този ред е пропуснат да бъде направен от предишните, е една намеса на законодателната власт в изпълнителната власт. Ако от изпълнителната власт седнат и прочетат законопроекта, който ние сме им представили, и с наредбите, които имат възможност да направят, щяха да въведат този ред, за който ние в момента, днес, си говорим. Нямаше да имат никакви проблеми.
Тук, разбира се, упреквам и онези, които са управлявали Националната електрическа компания и по наше време. Но днес ние чрез този закон да се опитаме да ограничим възможността на инвеститорите да инвестират в производство на зелена енергия, имам предвид от фотоволтаици, от вятърна енергия, от биомаса, чрез една регулация от Народното събрание, чрез един народен представител, не го разбирам.
Затова, колеги, смятам, че и отляво, и отдясно всички сме загрижени да спазим директивите, които Европейската комисия и Европейският съюз са написали и са ни дали, да спазим всички онези индикативни цели, които трябва да постигнем чрез директивите, които са ни спуснати. Да направим всичко възможно този план за присъединяване, който смятате, че ще бъде разковничето за едва ли не въвеждането на реда за присъединяване, и да регулирате проектите, които би трябвало да се изпълнят за производството на възобновяема енергия. Всички сме готови да работим в тази насока, но нека между първо и второ четене, ако не още днес, първо да чуем философията, политиката на това правителство във връзка с възобновяемите енергийни източници и тогава да направим така, че поне този път този закон да бъде законът, който да дава пълно основание на инвеститорите – без да се притесняват да инвестират в производството на възобновяеми енергийни източници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
Реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко, понеже бях обвинен в какви ли не интереси. Плюс това не съм само аз вносителят, господин Аталай. Да Ви кажа, че не е един народният представител, както Вие се изказахте.
Въпросът е следният. Вие не предлагате решение, Вие само критикувате. Именно по време на Вашето управление се натрупаха тези 12 хиляди. (Шум и реплики от Коалиция за България.) Не говорим само за предварителни и окончателни, а и заявени мощности. Трябваше да решим този проблем, затова беше този закон – аз това обясних. Ако можеше да ги поеме системата, разбира се, няма нищо лошо.
Единият от вариантите, който аз Ви казах, е нищо да не правим, но в този случай инвеститорите, правейки си сметката за изкупуване на електрическата енергия, щяха да бъдат излъгани. Повечето от тях може би щяха да фалират, поради причината че главният диспечер нямаше да разреши производството и изкупуването на тяхната енергия. Това е по-големият проблем, върху който трябва да се съсредоточим. За да бъде предвидима държавата, инвеститорите трябва да знаят какво количество енергия ще произведат и какво количество енергия ще им се изкупи, защото повечето проекти се финансират от кредитни институции – това е по-големият проблем.
Що се отнася до министерството, то си е дало положителното становище. Не само това, асоциациите също дадоха положителни становища. И в двете комисии нямаше нито един против. Поне не се сещам да имаше някой против този законопроект. Тук малко съм учуден, че има доста големи критики. В крайна сметка заедно можем да решим, ако има някакъв проблем, между първо и второ четене да го изясним. Досега не видях да е атакувано нещо от трите конкретни изменения, които правим – и за Акт 16, и за поетапното или във връзка с предварителните договори.
Мисля, че сме предложили добро решение. Ако имате някакво предложение, с удоволствие бихме коментирали с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Аталай, ако желаете?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Николов, Вие пак няма да ме разберете. Няма да ме разберете, защото Вашите предложения са ограничителни, регулиращи, а не са от гледна точка на философията на развитие на производството и добива на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Ако днес бяхте ни представили Вашата философия, Вашата политика за развитието, и в това развитие да бяхте казали по какъв начин и как виждате всеки инвеститор, не само външния инвеститор, как и по какъв начин ще се ангажира да инвестира в България във ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), тогава нямаше как да не Ви подкрепя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи народни представители?
Господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам откъде господин Николов е останал с усещането за някакъв всеобщ ентусиазъм при приемането на тези промени. Поне в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм не беше забелязан такъв.
Все пак този проект и тези промени се опитват да решат някои проблеми, но отново искам да кажа, че те не решават тези проблеми, така както не ги решаваше и миналогодишната промяна по това време.
Искам също така да напомня на господин Николов, че големите мощности и големият брой договори съвсем не са от предишното правителство. Те са подписвани точно в смутното време преди предишните промени, когато хората не знаеха какво ще правят и всичките тичаха в Електроенергийния системен оператор или в електроразпределителните предприятия да си подписват предварителни или окончателни договори, и стигнахме до тези бомбастични цифри.
Да, има известна логика в част от промените. Само че, господин Николов, и този законопроект, както и предишният не решава един основен въпрос: кои са критериите, по които ще се избират обектите, централите, фотоволтаиците, биомасата и всичко останало, което ще се присъединява? Кои са и какви са тези критерии? Те икономически ли са? Те енергийни ли са? Те базирани на енергийна ефективност ли са, или какви са? Те са чисто административни. Тъй като администрацията в момента е Ваша, Вие си запазвате правото да присъединявате тези нови мощности, които пожелаете. Няма никакъв критерий!
Разказвате ни за някакви нови планове за развитие на електропреносната мрежа. На какви критерии отново ще развивате тази електропреносна мрежа? Кои ще са водещите принципи на основата, на които ще я развивате? Десетгодишни?!
И преди две години, и преди една година Ви говорих, че ако нещо се прави по този въпрос, то трябва да се прави на базата на икономическата ефективност от присъединяването на един, втори или трети обект. Като в тази икономическа ефективност трябва да се сложи цената и възвръщаемостта не само на самия обект, но и на подвързването му към електроенергийната система на страната. Нищо от това не е направено. Отново някой си чиновник някъде си ще решава – този ще го присъединя, пък този няма да го присъединявам. Ама този подход е грешен по принцип. Той не може да реши проблема.
Втори въпрос, по който ми се струва, че няма как да не се съгласите – и при предишните промени Ви говорихме надълго и напоително: трябва да се стимулира изграждането на малките възобновяеми енергийни източници – 5 киловата, 30 киловата. Приехте го на думи, но на практика не го реализирахте. Сега отново няма нищо конкретно по този въпрос. Така че, без да бъда безкрайно критичен, има определени стъпки, само че и те са изсмукани от въздуха.
Казвате, че страхотно много са се присъединили след Акт 15. Добре, но колко са страхотното много? Кои са тези обекти? Какви санкции са възприети върху тези, които са допуснали това? Поискахме тази информация в комисията, но никой нищо не ни каза.
Така че този законопроект в този му вид е поредната стъпка към чистото администриране на процес, който трябва да бъде икономически контролиран в тази си фаза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита. Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Вносители са Валентин Николов и група народни представители.
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 94, против 14, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Тук е вицепремиерът и министър на външните работи господин Цветан Цветанов.
Процедура – господин Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение изявлението на министър Цветанов да бъде предавано пряко по БНТ и по БНР. (Шум в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура – господин Костов, по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата от името на Синята коалиция, за да кажа отново онова, което поискахме сутринта. Ние поискахме да поканите тук председателя на Министерския съвет господин Бойко Борисов, а не вицепремиера господин Цветан Цветанов, тъй като точно неговите действия искаме да обсъждаме.
От тази гледна точка искам да заявя, че за Синята коалиция това изслушване няма характера да замени исканото от нас изслушване на министър-председателя Борисов, който е единственият способен, както беше казано и в изказването на господин Лютви Местан, да разграничи този, който отговаря за политическата власт в страната, в случая господин Бойко Борисов, от действията на Министерството на вътрешните работи, за които отговаря господин Цветан Цветанов. Това разграничение е ключово в изслушванията, които ние трябва да направим. Искам да кажа това точно преди да започне да говори господин Цветанов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно уточнение. Министър Цветанов заяви, че желае да се обърне към народните представители. По аргумент от нашия правилник всеки министър има право да направи това, когато пожелае.
Процедура – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да кажа, че напълно подкрепям аргументите, споделени от господин Иван Костов, но ще добавя нещо повече. (Шум в блока на ГЕРБ.)
Не реагирайте така. Свидетели сме на нещо безпрецедентно в годините на прехода в България. Свидетели сме на серия от абсурдни действия на полицията, изразяващи се в превишаване на права, в полицейско насилие, в нарушаване на конституционни права на българските граждани. В този случай, госпожо председател, не можем да подходим просто с изявление на министъра на вътрешните работи или съответно с изявление на министър-председателя. Ние се нуждаем, първо, от изслушване на министъра на вътрешните работи и на министър-председателя, второ – от правото на парламентарните групи да задават уточняващи въпроси, и трето – от правото на парламентарните групи да направят изявление във връзка с това, което сме чули. Обичайната процедура министърът да ни говори в рамките на 20-30-40 минути неща, които той смята, че са важни, е едната страна. Много по-важно е той да чуе какво ще кажат народните представители, какви позиции ще изразят, какво точно искат да разберат от отговора на министъра на вътрешните работи и да заявят своята позиция, да имат своите препоръки, да имат своето ясно становище към онова, което се случва в страната. Да, ние трябва да кажем, че имаме случаи на полицейско насилие, което се толерира, което е безнаказано, което се поощрява от министъра на вътрешните работи.
И няма да сме казали цялата истина, защото зад полицейското насилие стои стил, който е стил на управление не само в рамките на Министерството на вътрешните работи. То е стил и поведение на тази власт. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, изтекоха двете минути, които имахте за процедура.
Вземането на думата по процедурно предложение считам за некоректно от Ваша страна, тъй като няма постъпило в Народното събрание искане по надлежния ред за провеждане на изслушване, както по чл. 99 и следващите от нашия правилник се организира тази процедура. Повтарям, ние сме в процедурата на чл. 55, съгласно който членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги когато я поискат. Моля Ви да се правят разграничения между възможности на министър – член на кабинета, да взема думата когато пожелае, и процедурата по изслушване, когато в Народното събрание постъпи такова искане по надлежния ред. Тогава ще коментираме това, за което говорехте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Правя формално предложение за изслушване по чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това предложение се прави писмено по аргумент от чл. 99, ал. 2.
Имате думата, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес съм пред Вас, провокиран от всичко онова, което направихте в днешния ден с Вашите чисто политически изявления и давайки сериозен чисто политически отзвук на криминални случаи, извършени като престъпления в страната.
Смятам, че когато Министерството на вътрешните работи рабóти, не трябва да възприемате, че полицейските служители са полицейски служители, назначени от ГЕРБ, от министър Цветанов или от премиера Борисов. Това са полицейски служители, които в техните си професионални действия се ръководят единствено и само от интереса на държавата, единствено и само придържайки се към върховенството на закона.
Тук мога да спомена, че някой път има случаи, когато всеки един от нас като човек допуска грешки. Разбира се, че когато се допускат тези грешки, има компетентни органи, които се произнасят за това дали могат да приемат като основателни или могат да бъдат приети като неоснователни.
Понеже в последните няколко седмици, може би близо месец месец и половина, някои случаи провокираха сериозен обществен отзвук и, разбира се, загриженост от гражданското общество, затова полицията мобилизира целия си ресурс, за да могат да бъдат разкрити случаите в Перник, във Видин, случаят, за който говорим, и който в момента доби политически оттенък – в Скравена. (Реплики от залата: „И Мировяне”.) И Мировяне.
Уважаеми дами и господа народни представители, знаете много добре за извършената проверка и за резултатите от нея по случая Мировяне, за който ми подсказахте. Това, което се осъзнава като грешка и за тази грешка са понесени съответните дисциплинарни наказания от служителите от Министерството на вътрешните работи, и то ръководни служители, които пряко отговарят и носят пряката отговорност за всичко това, което се случи.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ти носиш вина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По повод на вчерашния политически отзвук, който дойде от централата на БСП за случая в Скравена, ще Ви припомня случая при джамията в София. Тогава представители на Движението за права и свободи и представители на всички политически партии излязохте и осъдихте тези действия за провокиране на насилие, за провокиране на писане на свастики и призоваване към агресия, смърт и така нататък.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Какви са тези глупости?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, за случая Скравена и това, което давате в БСП като политически оттенък, мога да Ви кажа, че са изрисувани свастики и са дадени послания от тези младежи към общността на това населено място.
Мога да Ви кажа, че тук на табелата, на която пише „Скравена”, има пречупен кръст и пише „Смърт”; тук пише „Хитлер, смърт” и са нарисувани пречупени кръстове. (Показва снимков материал.) Тук пише: „Умрете, селяни” и така нататък. Всъщност това са призивите и посланията, дадени от тези лица.
След действията на полицията от Областна дирекция – София, са заподозрени определен кръг от лица и тези момчета. В последващите действия на 11 януари са направени пълни самопризнания и за това кои са извършителите на тези деяния.
Въпросното момче, което вчера беше показано с медицинско свидетелство, е освидетелствано на другия ден – на ден 12-и, и винаги могат да останат съмнения, но все пак нека да чуем и двете страни.
Искам да Ви обърна внимание, че това момче преди една година всъщност е загубило възможността да реализира мечтата си да стане служител на Министерството на вътрешните работи, защото след футболна среща на територията на София, в района около Софийския университет, той заедно с други негови съратници, са мятали камъни и бутилки по превозните средства.
С определение на Софийския районен съд това момче е понесло наказание за 7 дни да бъде в сградите на Министерството на вътрешните работи за това, което е направил.
Знаете, че всяко едно подобно лице би могло да изгради защитната теза, която могат да направят със съдействието на неговите родители и, разбира се, да се даде политически оттенък.
От проверката, която извършваме и която днес беше обявена, няма данни за полицейско насилие, защото за въпросната електронна палка – просто такава палка няма на въоръжение в Областна дирекция - София.( Шум и реплики от КБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да не прекъсват изказването. (Народните представители от КБ масово напускат залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Мисля, че е много важно да чуете и другите неща, господин Станишев.
Дами и господа народни представители, ще Ви кажа за случая с изнасилването на момичето от Нов български университет. Имаше запитване и от парламента по този въпрос, разбира се. Това, което мога да Ви съобщя днес, е, че това изнасилване е разкрито по безспорен начин, с ДНК-профила, изолиран от местопрестъплението в деня 3 януари 2012 г. с действията на полицейските служители. Освен това престъпление имаме още два въоръжени грабежа от това лице, извършени на 15 януари над две жени, също в района на Нов български университет. Лицето е разпознато от въпросните жертви и също така с ДНК-профила имаме абсолютна категоричност за това, което се доказва.
Понеже се говори отново за това, че полицията е прикрила този случай, мога да Ви кажа, че полицията не е прикрила този случай. Ние се ръководихме само и единствено от това да защитим достойнството на това момиче. Искам да благодаря на тези жертви, които потърсиха съдействието на българската полиция, която успя в кратък срок – от 20 дни, да разкрие тези престъпления.
Понеже днес говорим за всичко, което е свързано с полицейското насилие, аз смятам, че тук се дава повече политически оттенък. Тъй като наблюдавам в поведението на някои политически лидери, които излизат от трибуната на българския парламент, за да заявят позицията си, от името на Политическа партия ГЕРБ, Парламентарната група на ГЕРБ, независимите депутати, които подкрепят действията на това правителство в борбата срещу организираната престъпност и най важното – конвенционалната престъпност, искам да Ви кажа, че Вие не направихте основните действия, за да се разграничите от лица, за които има съмнения, че са съпричастни към извършване на престъпления на територията на страната.
Аз ще Ви дам пример какво направи точно това правителство и какви действия бяха предприети от служителите на Министерството на вътрешните работи към лица, които по някакъв начин имаха своята политическа принадлежност към Политическа партия ГЕРБ. След това ще Ви припомня и за Вашите случаи.
По време на местните избори 2011 г., Вие знаете, че при специализирана полицейска операция беше задържан кандидат-общински съветник от листата на община Раковски от Политическа партия ГЕРБ. Когато това лице беше задържано и когато започна досъдебното производство, Политическа партия ГЕРБ, Парламентарната група на ГЕРБ, структурата на Политическа партия ГЕРБ в Раковски или в Пловдив – област, не потърси отчет от министъра за това полицейско своеволие. Просто ние се разграничихме от подобен човек, който уронва престижа и достойнството на една политическа формация, която е поела ангажимент към българското общество – да изпълнява основните си задължения, свързани с борбата с организираната и конвенционалната престъпност.
Ще Ви припомня още един случай, когато преди година също член на Политическа партия ГЕРБ беше задържан в Казанлък по фалшифициране на кредитни карти и източване на пари от банкомати и превеждане на сумите по “Уестърн юнион” в страни от Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, силата на една парламентарна група е да има политическа воля и да бъде безкомпромисна към действията на полицията, когато има нарушения.
Вие знаете колко бяха служителите, задържани на база корупционни практики и схеми в системата на МВР. Ние винаги сме казвали, че първо трябва да изчистим нашата къщичка, преди да започнем да работим каквато и да било друга дейност.
Мога да кажа на уважаемите представители от другите политически формации, които искаха да изслушат или министър председателя, или министъра на вътрешните работи, аз днес съм тук, за да дам този отчет пред Вас.
За голямо съжаление нито от Синята коалиция, нито от Коалиция за България са тук, за да чуят това, което всъщност интересува обществото, и това, което трябва да направим всички заедно.
Разберете едно: каквито и политически атаки да отправяте към министър Цветанов, каквито и ангажименти да поемате към криминални структури, които могат да бъдат съпричастни към подобна подкрепа, аз Ви уверявам, че разчитам на българските граждани. Защото, когато съм се срещал с тях в многото срещи във всички тези години, откакто се занимавам с политика, те искаха само едно – да има справедливост и действително съдебната система да дава тези наказания, които съответстват; тежестта на наказанията.
Ние сме поели ангажимент и затова сме много по-различни от Вас – останалите, защото Вие през тези години толерирахте всичко това, което се случваше.
Защо аз не чух разграничаване на Коалиция за България от Пешо Сумиста, който всъщност е един от организаторите на поръчковите убийства. Той всъщност е поръчвал хората, както Вие сте поръчвали кюфтетата в стола на парламента.
Дами и господа, човешкият живот е много ценен. Вие трябва да положите максимални усилия да подкрепяте Министерството на вътрешните работи и държавността.
Това, което искам да Ви кажа, това, което Станишев говори, или това, което говори Коалиция за България е защо всъщност отправиха тези атаки към мен, когато аз предприех действия, които да бъдат в защита на полицейските служители за техните правомерни действия, за документиране на престъпни деяния, извършени на територията на страната.
Давам Ви за пример младежката организация на Девня, която участваше в източването на ДДС-схемите в Мариците. Защо тогава не се разграничиха те от тях? Защо всъщност, когато Гуцанов беше задържан и когато Гуцанов беше изведен от дома му без белезници, се насаждаше, че е имало полицейско насилие? Това е само едната страна.
Това беше обмен на информация между европейски служби за начина, по който се източва общината във Варна, за начините и действията точно от тези, срещу които и в момента тече делото и се обменя необходимата кореспонденция с нашите партньори, и се изпълняват съдебните поръчки.
Защо всъщност не излязохте Вие, господин Местан? И в момента, когато излизате днес и говорите, аз се радвам, че Вие сте тук, защото искам да Ви припомня едно нещо, което днес Вие заявихте от трибуната на парламента. Мисля, че трябва да има и някакви морални ценности за човек, който излиза и говори тези неща.
Мога да Ви уверя – да, действително, в цял свят и в Европа, има на моменти полицейско насилие. Това са единични случаи, но това не е политика нито на правителството, нито на ръководството на която и да било правоохранителна система. Мога да Ви кажа, че Вие минахте всякакви граници, за да кажете, че това е вече политически полицейски натиск. Смятам, че тук вече преляхте чашата. Това е, което в голямата си част днес ме провокира да дойда при Вас.
Господин Местан, Вие като човек, който сте депутат от Старозагорски многомандатен район, искам да ми кажете: Вие проявявали ли сте интерес по разследването на Иса Бесоолу, който в момента получи условна присъда, и дали сте оказвали някакъв натиск върху правоохранителната и правораздавателната система? Дали търсите съдействие на по-горни инстанции това нещо да бъде решено, защото той е Ваш близък и е част от Вашата кампания, която всъщност Ви е подпомагала? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само да Ви кажа, господин Местан, че разследването по този случай не е започнало от министър Цветанов. Действията, които са предприети, са започнали от министър Миков. Винаги съм бил принципен човек и никога не мога да спра подобни действия, когато има достатъчно доказателства и когато колегите са работили. Самият факт, че на първа и втора инстанция това лице е осъдено, означава, че то има съпричастност към тези деяния, които е извършило за периода, когато е бил общински съветник.
Господин Местан, винаги съм бил искрен към Вас, и затова днес съм тук, бил съм искрен и към депутатите, бил съм искрен и към българските граждани. Да, разбира се, че Цветанов е неудобен за много от тези, които всъщност в момента се разглеждат като знакови дела, защото всеки смята, че има политически оттенък. Няма политически оттенък, защото аз не знаех, когато задържаха Пешо Сумиста, че той е съветник на Коалиция за България в сегашния парламент, обаче не чух никакво разграничаване от хората, които всъщност внесоха поправката „Ванко-1”. Защо нямаше тогава тази инициатива от Вас, която всъщност съкрати престоя на престъпници в затвора? Мога да Ви кажа, че нямаше да говорим за случая в Кърджали, ако лицето не се беше възползвало от мярката на промяна на Четиридесетото Народно събрание и неговата присъда от шест години беше само една година и няколко месеца.
Господин Местан, нека да бъдем искрени и когато говорим от тази трибуна да не минаваме чашата на толерантността и търпимостта.
Това, с което мога да се обърна към тези, които излязоха от Синята коалиция. Уважаеми дами и господа, когато излизате и говорите от тази трибуна и когато излиза да говори висок фактор от тази Коалиция за България, в лицето на Иван Костов, само мога да му кажа: Господин Костов, наблюдавайте внимателно процеса, който тече по линията на „Октопода”. Защото един от основните свидетели по това дело лично Ви е сезирал с жалба за това, което е причинено на него и на семейството му и след това се предприемат действия в обратна посока, на база „Октопода”, който е функционирал и който е поддържан точно от тези политици, които днес учат партия ГЕРБ, учат министър Цветанов, учат премиера на страната Борисов – на морал. Как не Ви е срам?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото политиката я разбирам не с популизъм, политиката не я разбирам като някакво голословно приказване. Мога да Ви кажа, че ще продължа да бъда принципен и няма да допусна да се вършат безпринципни неща в системата на МВР. Ще бъда винаги принципен и ще защитавам, на първо място, гражданите на България и гражданите, които посещават страната ни.
Накрая искам да кажа, защото едно друго престъпление провокира сериозен обществен отзвук – това е престъплението, което беше пред Нов български университет. Извършителят е сирийски гражданин, който беше доказан.
Също така искам да ви кажа и за убийството, което беше установено от аутопсията, извършена на момчето от Видинско. Трябва да Ви кажа, че от денонощния труд на редовите, стойностните полицаи и служители на Министерството на вътрешните работи, от Института по психология от Областна дирекция Видин, от Столична дирекция на вътрешните работи, прокуратурата и съда, разбира се, доведохме до разкриването и мотивите за това убийство на едно детенце, което е на 11 години.
Уважаеми дами и господа, недейте да вземате политическо отношение за криминални случаи, защото ставате смешни с поведението си пред българските граждани. Българските граждани не търпят това нещо да продължава да се случва в държавата. Те искат справедливост! Нека всички да се обединим около тази толерантност и нека всички да се обединим около това да защитим професионализма и професионалните действия на полицаите.
Господин Станишев, когато Вие бяхте премиер, каква отговорност понесохте тук, пред трибуната на парламента за тези 18 отвличания, които станаха във Вашия мандат. Кажете ми, каква отговорност поехте Вие тук пред всички тези парламентаристи или пред обществото? Кажете ми колко дебата бяха направени за тези отвличания? Днес Вие ми говорите за дебат, който е свързан с това насилие, с тези свастики, с тези надписи, които се пишат от момчета, които са бъдещето на България. Нека гражданите и гражданското общество да провокираме дебат: „Не на насилието!” Нека всички да бъдем толерантни, да уважаваме институциите, защото това е държавността!
Това, което мога да Ви кажа: нека все пак да поемете и да кажете, ето тук сте днес, с какво се разграничихте Вие от Пешо Сумиста като съветник на Вашата коалиционна група? Какво направихте като разграничаване за един, който е от основните обвиняеми по делото „Октопод”, който Вие лично назначихте в най-секретната и най-знаковата служба на държавата – Държавна агенция „Национална сигурност”. Впоследствие бяха изнесени и материали, които всъщност стигнаха не там, където трябва и където трябва да бъдат – в институциите, а до тези хора, които днес са обвинени за това, което се е случило с операция „Октопод”.
Уважаеми дами и господа, наблюдавайте внимателно процеса на делото „Октопод”, защото там ще бъде ясно всичко, което се е случило в държавата – и политическата подкрепа, и ходатайството, и от политическото правителство точно на този човек, който седи срещу мен – това е господин Иван Костов. Господин Костов, как защитихте Вие един от основните свидетели, когато той е пуснал жалбата до Вас? Завъртели сте я, както обикновено ги завъртате нещата, за да не носите никаква отговорност. Кажете ми какво направихте Вие с всичко това, което създадохте като продукт – лицето Алексей Петров? Защото Вие лично сте идвали при мен в кабинета и сте казвали: „Цветанов, това което правиш, никой не го е правил за тези 20 години”.
Когато беше вотът на доверие, който беше внесен от министър-председателя, лично с Вас имахме разговор около час и половина. През цялото това време ми говорихте точно тези хубави неща – за дейността на министерството, а пред трибуните, пред камерите заставахте и ми искахте оставката. Защо? Защото Вие казахте: „Ти си наш политически опонент и политиката е мръсна работа”. Дори сравнихте, едва ли не, ситуацията с Тони Блеър, който е бил добър политик, но всъщност политиката е мръсна работа и трябва да се носи отговорност. Това беше предизборна година и аз го приемах като нормално.
Днес, когато всички трябва да се обединим в тази ефективност на борбата и когато нямаме тези поръчкови убийства, когато нямаме тези отвличания, когато нямаме този рекет, това изнудване, когато имаме ефективност – да, действително има проблем и това е акцент в работата на министерството за конвенционалната престъпност. Но тя е функция, или последствие от тежката икономическа криза. Надявам се, че това всеки един от Вас го съзнава. Все пак тука има двама премиери, които са управлявали държавата и могат да кажат, че последствията от тежка икономическа криза, защото това в цял свят, води до завишаване на показателите, специално сред социално слабите слоеве от обществото, за провокиране на тази конвенционална престъпност.
Благодаря Ви за всичко, което днес направих пред Вас, защото винаги съм казвал, че всеки един министър, когато има актуална тема, която вълнува обществото, трябва да не бяга и да не се крие, а да дойде тук в парламента. Но, когато Вие излизахте днес сутринта, говорихте за тези неща, не чух и не видях никой, който да присъства в тази зала – Коалиция за България е представена само от един представител, Синята коалиция е представена само от един представител. Всъщност се показа, че Вие сте едни политически популисти, които не са носили никаква политическа отговорност за всичко, което се е случило. Благодаря Ви много. Бъдете живи и здрави! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин вицепремиер, ние сме тук, защото можем да Ви гледаме в очите, когато водим политически спор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Къде са другите?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето! Ето я парламентарната група!
Взех думата под формата на лично обяснение обаче, за да Ви кажа, че току-що използвахте най-високата трибуна в българския парламент, за да окажете – Вие, поредния натиск върху съдебната власт. Нямате право да коментирате лице, което не е тук. (Реплики от ГЕРБ.)
Що се отнася до подмятанията Ви, ще Ви кажа: господин Иса Бесоолу не е помагал просто за кампанията на господин Местан и на ДПС. Той беше четвърти в листата на Движението за права и свободи в Стара Загора (реплики от ГЕРБ) и аз се обърнах към Вас с молба да снемете политическата поръчка, ако има такава.
Второ, обърнах се с официално писмо към главния прокурор със сигнал, че въпросното лице абсолютно в нарушение на закона, в качеството му на кандидат за народен представител, е бил подслушван по време на цялата кампания и затова доказателствата са факт.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: От кой? От МВР?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма никакво значение. (Реплика от заместник министър-председателя Цветан Цветанов.) Чуйте малко! Аз се обърнах с това писмо към главния прокурор, така че нямам какво да крия. Ако Вие определяте официална кореспонденция между един народен представител, който е в правото си да защитава своите избиратели, особено когато и неговите разговори като кандидат за народен представител са били записвани в нарушение на закона, Вие не можете да определите това като натиск от страна на народен представител.
Това, което Вие направихте сега, е откровена проява на натиск върху съдебната власт,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за лично обяснение изтече, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...защото Вие проявявате отношение към един съдебен спор. Помолих Ви точно по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо председател, той говори 10 минути за господин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, но нямаме предвидена разпоредба в нормата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще ми дадете още 1 минута и завършвам.
Това, което сутринта заявих от името на парламентарната група, моля още веднъж да прочетете, господин Цветанов, беше, не бих искал трансформирането на полицейско насилие в политическо да е характеристика на българската политика и на българското управление. Затова поисках министър-председателят да даде категорични доказателства, че зад проявите на полицейско насилие не стои политическа поръчка. (Реплики от ГЕРБ. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Три минути и половина говорите, господин Местан. Съжалявам, ще Ви отнема думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е доста по-различно от начина, по който интерпретирахте думите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
За лично обяснение – заместник министър-председателят Цветан Цветанов. (Ораторът говори встрани от микрофоните.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин депутат от Движението за права и свободи! (Смях и оживление от ГЕРБ.)
Това, което направихте в момента, всъщност се оказа, че не Цветанов е оказал някакъв натиск върху прокуратура или върху съд (реплика от народния представител Лютви Местан), а всъщност Вие сте бил човекът, който сте търсил комуникацията с определени представители от институции, които имат отношение към този случай.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Арестът е по Ваше време. Това е сигнал, не е комуникация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз Ви благодаря, защото всички видяха за какво става въпрос и как е функционирала политическата система в България.
Извинявам се, че трябва да напусна парламента, защото пътувам за Неформалния съвет на министрите на вътрешните работи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте споменат, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Само една дума. Повтарям, уважаема госпожо председател, онова, което визира вицепремиерът Цветанов е мой официален сигнал до главния прокурор, с който го помолих да разследва вярно ли е, че съм бил подслушван в качеството си на кандидат за народен представител. Имам право на този сигнал – това не е натиск върху съдебната власт. Благодаря.
Всичко друго е манипулация. Всичко друго е опит да се подмени темата с полицейско насилие и политическо покровителство на полицейско насилие – това е големият политически въпрос. Господин Цветанов направи нескопосан опит да подмени темата. Съжалявам, но така няма да успее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, на което бяхме свидетели току-що, беше опит на министъра на вътрешните работи да ни поднесе една пропагандна реч и да не отговори на нито един въпрос, който се задава в обществото, в цялото интернет пространство и в цяла България. Чухме поредица от манипулации и лъжи за пореден път! (По-голямата част от народните представители от ГЕРБ напускат залата.)
Нали нямаше вече отвличания – има отвличания, има смъртни случаи и има професионален провал в случая с Мирослава от Перник, защото убийството става неразкриваемо след гафовете на полицията.
Чухме лъжи за чистотата на Партия ГЕРБ в политическо отношение.
Искам да кажа много ясно: министър Цветанов за пореден път излъга по отношение на Петър Стоянов – Сумиста, че бил експерт на Парламентарната група на Коалиция за България.
Госпожо Цачева, Вие знаете много добре, че този човек, който е председател на Федерацията по сумо в България, е бил експерт в Комисията за младежта и спорта, която се оглавява от представител на „Атака” и неговия пропуск и удостоверение са издадени от председателя на парламента, а не от Парламентарната група на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По предложение на народен представител от Коалиция за България.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не! По предложение на председателя на комисия от Партия „Атака”.
Искам да задам на министър Цветанов въпроса: защо Любомир Илиев с прякора Къдравия, който е задържан в подготовка на поръчкови убийства, е бил в парламента, седял е във Вашата парламентарна група – на ГЕРБ, и по чие предложение и настояване е издаден пропуск за него? След като сте толкова принципни, отговорете на този въпрос!
Единственият начин да се изясни истината, защото имаме фрапантни случаи на полицейско насилие и фрапантни случаи на непрофесионализъм и министър Цветанов нито веднъж не се разкая за тези две години и половина като министър за насилието в Горна Оряховица и във Варна срещу Гоцанов – детето му още заеква, и по много други случаи.
Единственият начин е парламентарна Анкетна комисия, оглавявана от опозицията, с равно представителство, за да се изясни цялата истина, но министърът го няма, крие се, но няма да му се размине, защото на обществото му дойде до гуша от неговите манипулации и от това, че МВР се използва за политически цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз вземам думата, за да кажа, че е гнусна инсинуация опитът да бъда сочен с пръст и да бъда свързан с делото „Октопода”, каквото дело, междувпрочем, не съществува. (Реплика от залата.) Да, не съществува! Няма такова обвинение! Има други трансформирани обвинения.
Това са думи на министър, който излиза от релси. Който не може да се концентрира върху конкретиката. Който не може да свърже фактите и да мисли логично. Това са мисли на министър, който не може да издържи даже да остане в залата, за да чуе обяснението от лицата, които е предизвикал и които е качил със собствените си думи на трибуната! Това е страхливец! Казвам му го директно – това е страхливец! Само един страхливец прави това! Ние имаме за министър на вътрешните работи страхливец. Един страхливец не може да направи абсолютно нищо. Ето, аз го казвам в очите на цялото Народно събрание и отговарям за думите си. Благодаря. (Единични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат изключени.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае госпожа Даниела Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати за участие господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, и Красимира Филипова – директор на дирекция „Творческо поколение” в Министерство на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване. (Председателят неколкократно дава сигнал на народните представители да влязат в залата.)
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Митко Тодоров, заместник–министър на културата, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Проектът на решение бе представен от господин Митко Тодоров – заместник-министър на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Людмила Владимирова Чешмеджиева.
Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Людмила Владимирова Чешмеджиева, която повече от 50 години има осезаемо присъствие в областта на сценичните изкуства – оперетата, театъра, а също така и в областта на филмовото изкуство. В продължение на 36 сезона е солистка на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, а през 1991 и 1992 г. става негов директор и главен художествен ръководител.
Богатата й професионална биография включва над 70 централни роли от класическия и мюзикълен репертоар, повече от 15 роли в български филми, както и в спектакли на Телевизионния театър.
Многобройни са изявите й на международния концертен подиум, сред които могат да се отбележат участия в Чехия, Словакия, Русия, Гърция, Израел, Малта, Мексико, Швейцария, Австрия и други. Людмила Чешмеджиева е носител на множество престижни награди.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2011 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да гласува следния проект на решение:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Людмила Владимирова Чешмеджиева от гр. София, в размер 700 лв. месечно, считано от 1 декември 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае председателят й госпожа Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2011г.
На редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2011 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – Митко Тодоров, заместник-министър, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Емил Мирославов, директор; от Националния осигурителен институт – Бисер Петков, управител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 930 от 22 декември 2011 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Людмила Чешмеджиева, от гр. София, считано от 1 декември 2011 г.
Проектът за решение бе представен от господин Митко Тодоров.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на голямата оперетна прима и киноактриса Людмила Чешмеджиева.
Людмила Чешмеджиева е едно от лицата емблеми за изкуството на оперетата в България. Излизала е на сцената в над 70 централни роли от класическия оперетен репертоар и в мюзикъли като: „Прилепът”, „Цигански барон”, „Една нощ във Венеция”, „Царицата на чардаша”, „Теменужката от Монмартър”, „Страната на усмивките”, „Бал в Савоя”, „Случка в Уест Сайд”, „Магьосникът от Оз”, „Кабаре”, „Монте Кристо” и други.
Многобройни са изявите й на концертния подиум у нас и в чужбина – Чехия, Словакия, Русия, Гърция, Израел, Малта, Мексико, Швейцария, Австрия и други.
Людмила Чешмеджиева е единствената актриса на Музикалния театър, поканена да гастролира на драматична сцена – в Шекспировата комедия “Много шум за нищо”, постановка на Гриша Островски в Сатиричния театър. Има запомнящи се роли в над 15 филма – „Крадецът на праскови” (1964), „Деца играят вън” (1973), „Хирурзи” (1977), „Войната на таралежите” (1979), поредицата „Баш майсторът” (1974 - 1983). Последната й засега роля в киното е в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008). Участва и в много постановки на Телевизионния театър на Българската национална телевизия.
В началото на 90-те години на миналия век Людмила Чешмеджиева е първата дама директор в историята на Драматично-музикалния театър „Стефан Македонски”.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя Проекта за решение на Министерски съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Людмила Чешмеджиева. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване единодушно с 14 гласа „за”, Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, 102-03-29, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2011 г. на Людмила Владимирова Чешмеджиева от София, считано от 1 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Госпожа Гинче Караминова, заповядайте за изказване.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Людмила Чешмеджиева със своята артистична дейност показва висок професионализъм с невероятното си присъствие на сцената и видно отношение към публиката. Една актриса, която с личната си обаятелност, жизненост и привличаща усмивка вече 50 години играе при препълнени зали. Със завидна трудоспособност участва и до днес в стойностни филми и в над 70 централни роли в класическия Оперетен театър. Отличена с престижни награди, това е актриса, оставяща следа с всяко свое изпълнение. Всеки българин може да се гордее с нея!
Ще гласувам „за” предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, тъй като Людмила Чешмеджиева е една жена, безспорно надарена с голяма талант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Госпожа Ангелова ни запозна с проекта за решение. Тъй като обаче проектът за решение на Народното събрание има разлика с предложения от Министерския съвет, ще Ви го прочета отново:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Народното събрание
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Людмила Владимирова Чешмеджиева, считано от 1 декември 2011 г. (Адресът на същата е посочен в решението.)
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Подлагам на гласуване така предложеното решение.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА НА 28 СЕПТЕМВРИ 1954 г. В НЮ ЙОРК, И НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА НА 30 АВГУСТ 1961 Г. В НЮ ЙОРК.
С доклада на водещата Комисия по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят на комисията господин Тодор Димитров.
Заповядайте, колега.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо, процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Георгиев – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 73 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Георгиев в залата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102–02–32, внесен от Министерски съвет.
Липсата на гражданство е нежелано от гледна точка на интересите на отделните индивиди, също така и за отделните държави. То може да предизвика нестабилност и заплаха за националните и регионалните интереси. Въпросите относно лицата без гражданство (апатридите) могат да бъдат решени ефективно само в рамките на установени стандарти от международното право в отделните страни, както и на основата на уважение и сътрудничество между тях при решаването на конфликтни ситуации от регионален характер.
В Конвенцията е въведена легална дефиниция на понятието „апатрид”, уреден е правният му статут, включващ личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружение и достъп до правосъдие. Съдържат се гаранции относно упражняването на доходоносни занятия – работа в собствено предприятие, наемна работа и свободни професии. Отделено е място на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, а също така и административни мерки, отнасящи се до свободата за придвижване, документите за самоличност и пътуване, данъци и екстрадиране.
Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й, с изключение на онези, които са особено важни. Не се допускат резерви по отношение на чл. 1, чл. 3, чл. 4, чл. 16, ал. 1 и чл. 33 42.
Република България би могла да се присъедини към Конвенцията, като се направят някои резерви.
Резервите по чл. 27, 28 и 31 са с оглед предстоящото ни присъединяване към Шенгенското пространство. Като бъдеща външна граница на Шенгенското пространство, България трябва да съобрази законодателството си с предстоящите събития в тази област. Ще се увеличи потокът на граждани без гражданство към нашата страна и тя ще бъде използвана като транзитен пункт към другите държави – членки на Европейския съюз. Поради това издаването на документ за пътуване на лицата без гражданство е обвързано със статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в Република България, както и на тези, на които друга държава е предоставила статут на лица без гражданство, постоянно или дългосрочно пребиваващи са в Република България и поради непреодолими причини не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.
Основополагащият международноправен акт за решаване на проблемите с липсата на гражданство е Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк. В нея се изброяват способите за придобиване и запазване на гражданство от лица, които биха останали без гражданство. Уреждат се и въпроси, свързани с придобиване на гражданство, освобождаване или лишаване от гражданство.
Конвенцията цели да осигури придобиването на гражданство от онези, които биха били апатриди и които имат връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, а също така и запазване на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
Не е необходимо да бъдат направени резерви и Република България би могла да се присъедини към Конвенцията, тъй като националното ни законодателство съответства на Конвенцията, с изключение на предложеното изменение на Закона за българското гражданство, в частта относно отмяната на натурализацията. Отмяната на натурализацията е допустима от Конвенцията, ако лицето не остава без гражданство. Сходен текст се съдържа в разпоредбата на чл. 24 от Закона за българското гражданство и се отнася до лишаването от гражданство, но не е предвиден при отмяната на натурализацията.
С ратифицирането на двете конвенции от 1954 и от 1961 г. ще се изгради чрез установените стандарти от международното право рамка за разрешаване на проблеми, свързани с апатридите, както и осъществяване сътрудничество между отделните държави при решаването на конфликти от религиозен характер.
Господин Казак постави въпросите: защо е изчакан толкова дълъг период от време, за да се ратифицират конвенциите и кое налага предложението за толкова резерви по Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно, с 23 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следват още четири доклада.
Следващият е на Комисията по труда и социалната политика.
Ще помоля колегите – не е необходимо да ни запознавате основно пак със съдържанието на двете конвенции, а само с това, което се е развило евентуално като дискусия, и решението на комисията.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк (цели решаване на проблемите на лицата без гражданство), № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
Законопроектът бе представен от господин Красимир Войнов от Министерството на правосъдието, който посочи, че предлаганият Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, цели решаване на проблемите на лицата без гражданство.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, гарантира ползването на основни права и свободи от апатридите без дискриминация. Конвенцията от 1954 г. регламентира понятието „апатрид” като „лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство”.
Конвенцията от 1954 г. урежда правния статут на лицата без гражданство, което включва личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружаване и достъп до правосъдие, право на придвижване и др.
Конвенцията от 1954 г. позволява съответната подписала я държава да я ратифицира с определени резерви при признаване на специфични условия, валидни към момента на ратификацията.
Република България изразява готовност за присъединяване към Конвенцията от 1954 г., като заявява резерви в областта на правото на държавни помощи (чл. 23, отнасящ се до социалното подпомагане по смисъла на националното законодателство), правото на социално осигуряване (чл. 24, § 1, буква „б”), правото на упражняване на доходоносни занятия и свързаната с това компенсация в случай на смърт или професионално заболяване (чл. 24, § 2). Съответните разпоредби на Конвенцията от 1954 г. ще се прилагат при условията и по реда, предвидени във вътрешното законодателство на Република България.
По отношение на чл. 24, §§ 3 и 4, касаещ трудовото законодателство и социална сигурност и правото на социално осигуряване на апатридите, Република България заявява резерва и ще прилага съответните права, произтичащи от двустранни договори за социална сигурност, които ще бъдат сключени в бъдеще между нея и трети страни извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
Законопроектът предлага с цел пълно съответствие с чл. 8 на Конвенцията от 1961 г. да се направи съответно изменение на Закона за българското гражданство, с което отмяната на натурализацията да е допустима, ако лицето не остава без гражданство.
Ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. ще затвърди правната рамка за спазване на международното право по отношение на апатридите и ще е гаранция за мира и сигурността чрез повишаване на сътрудничеството между държавите при решаване на регионални конфликти и свързани с тях последици с хуманитарен характер.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „против” и „въздържал се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народният представител Ивелин Николов.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието – Даниела Белчина, държавен експерт в Съвета по законодателство, и Красимир Войнов, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Законопроектът бе представен от господин Войнов. Въпросите, свързани с гражданството, са в тясна връзка с въпросите за правата на човека, националната и регионалната сигурност. Стремежите за съгласуваност и за последваща хармонизация на националните политики, законодателства и практики с тенденция към изграждане на обща европейска политика по въпросите на гражданството и на лицата без гражданство са ярко изразени през последните години.
Република България изразява подкрепата и присъединяването си към Конвенцията от 1954 г., като прави съответните резерви.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 18 януари 2012 г. с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае председателят на комисията господин Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
На свое заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102 02 32 от 20 декември 2011 г., внесен от МС.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на правосъдието: господин Красимир Войнов - държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, и госпожа Петя Караянева от Върховния комисариат за бежанците към ООН.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Войнов.
Проблемите с лицата без гражданство (апатридите) са неразделна част от големия въпрос за правата на човека.
Липсата на гражданство е нежелано от гледна точка на интересите на отделните индивиди, също така и за отделните държави, посочи господин Войнов в изложението.
Той подчерта, че това може да предизвика нестабилност и заплаха за националните и регионалните интереси на страната. Въпросите относно лицата без гражданство могат да бъдат решени ефективно само в рамките на установени стандарти от международното право в отделните страни, както и на основата на уважение и сътрудничество между тях при решаването на конфликтни ситуации от религиозен характер.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, е основният международноправен документ, регламентиращ положението на апатридите и гарантиращ, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация.
В конвенцията е регламентирано понятието „апатрид”, уреден е правният му статут, включващ личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружение и достъп до правосъдие.
Съдържат се гаранции относно упражняването на доходоносни занятия. Отделено е място на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, а също така и административни мерки, отнасящи се до свободата за придвижване, документите за самоличност и пътуване, данъци и екстрадиране.
Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й. Република България би могла да се присъедини към конвенциите, като се направят някои резерви, предложени от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на вътрешните работи, подчерта господин Войнов.
Основополагащият международноправен акт за решаване на проблемите с липсата на гражданство е Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
В нея се изброяват способите за придобиване и запазване на гражданство от лица, които биха останали без гражданство. Уреждат се и въпроси, свързани с придобиване на гражданство, освобождаване или лишаване от гражданство.
Конвенцията цели да осигури придобиването на гражданство от онези, които биха били апатриди и имат връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, а също така и запазване на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
С ратифицирането на двете конвенции от 1954 г. и от 1961 г. ще се изгради чрез установените стандарти от международното право рамка за разрешаване на проблеми, свързани с апатридите, както и осъществяване сътрудничество между отделните държави при решаването на конфликти от религиозен характер, посочи още господин Войнов.
Председателят на комисията уточни, че в България конвенциите засягат 500 човека.
Удовлетворение от приемането на конвенциите изразиха народният представител Юнал Лютфи и госпожа Петя Караянева от Върховния комисариат за бежанците на ООН.
След проведената дискусия Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае народният представител господин Язов.
Заповядайте, господин Язов.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана, относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32,внесен от Министерски съвет на 20 декември 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви.
След анализ на европейската практика се предлага Република България да издава документ за пътуване на тези апатриди, на които тя е предоставила статута на лице без гражданство, и които са постоянно или дългосрочно пребиваващи в Република България, както и на тези, на които друга държава е предоставила статут на лице без гражданство, постоянно или дългосрочно пребиваващи в Република България, и поради непреодолими причини не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.
Статут на „апатрид” ще се предоставя от структура в рамките на МВР.
Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Най-важната цел на Конвенцията е както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка за решаване проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Язов.
Колеги, има ли изказвания? Няма такива.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г., в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2011 г.
Моля режим на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник правя предложение законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк , и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк
Чл. 1. Ратифицира Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, със следните резерви:
1. Резерва по чл. 7, § 2:
„Република България на основание чл. 38, § 1 от Конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл.7, § 2.”
2. Резерва по чл. 21:
„Република България заявява, че чл. 21 ще се прилага при условията и по реда, предвидени във вътрешното законодателство на Република България.”
3. Резерва по чл. 23:
„Република България заявява, че чл. 23 ще се прилага при условията и по реда, предвидени във вътрешното законодателство на Република България.”
4. Резерва по чл. 24, § 1, буква „б” и чл. 24, § 2:
„Република България заявява, че чл. 24, § 1, буква „б” и чл. 24, § 2 ще се прилагат при условията и по реда, предвидени във вътрешното законодателство на Република България.”
5. Резерва по чл. 24, § 3:
„Република България заявява, че чл. 24, § 3 ще се прилага само по отношение на споразумения, които ще бъдат сключени в бъдеще.”
6. Резерва по чл. 27:
„Република България заявява, че съгласно чл. 27 от Конвенцията документ за самоличност („Удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство”) ще се издава на лица без гражданство, придобили този статут на територията на Република България и притежаващи разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване на територията на страната, в съответствие с вътрешното законодателство на Република България. След предоставяне на статут на лице без гражданство и в съответствие с вътрешното законодателство на лицето се предоставя право на пребиваване и му се издава документ „Разрешение за пребиваване”, който не се явява документ за самоличност.”
7. Резерва по чл. 28:
„Република България заявява, че съгласно чл. 28 от Конвенцията документът „Удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство”, който се явява документ за самоличност и документ за пътуване, ще се издава на лица, на които Република България е предоставила статут на лице без гражданство и които са придобили постоянно или дългосрочно пребиваване на територията на страната. Горният документ не се издава на лица, придобили статут на лице без гражданство в друга държава, освен ако постоянно или дългосрочно пребивават в Република България и поради непреодолими причини, доказани по надлежния ред със съответни документи, не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.”
8. Резерва по чл. 31:
„Република България заявява, че чл. 31 не задължава Република България да предоставя на лицата без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло.”
Чл. 2. Ратифицира Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. В Закона за българското гражданство в чл. 22 , ал. 2 след думата „гражданство” се добавя „и при условие че лицето не остава без гражданство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Анастас Анастасов и група народни представители.
Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по правни въпроси?
Явно днес Вие сте дежурен, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народният представител Анастас Анастасов.
Предложеният законопроект цели хармонизирането на българското наказателно законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Съществената част от нея е въведена със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Предлаганото допълнение е свързано с промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, с които въвежда преобладаващата част от Директива 2009/52/ЕО, като предвижда забрана за наемане на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци. Това е поредна мярка за борба за намаляване на недекларираната заетост, както и с незаконната трудова миграция.
Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 20 юли 2011 г. и минималният размер на глобата, която се налага при процедура по нарушение, е 777 хил. евро.
Предвижда се и промяната в Закона за административните нарушения и наказания, с която се създава възможност за налагане на административнонаказателна имуществена санкция на юридическо лице, когато то се е обогатило или би се обогатило от извършено в негова полза престъпление по чл. 227.
В постъпилите в Комисията по правни въпроси становища от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика и Върховната касационна прокуратура се подкрепя внесеният законопроект.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно с 23 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 14 декември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители.
I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания в областта на налагането на санкции на работодателите, наемащи на работа незаконно пребиваващи работници – граждани на трети държави.
II. Целта на законопроекта е да се въведат изискванията на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.
Директива 2009/52/ЕО забранява наемането на работа на незаконно пребиваващи граждани на трети държави като средство в борбата срещу незаконната имиграция. За тази цел тя определя минимални общи стандарти за санкции и мерки, приложими в държавите членки срещу работодатели, които нарушават тази забрана.
Следва да се отбележи, че срокът за транспониране на Директива 2009/52/ЕО е изтекъл на 20 юли 2011 г.
ІІІ. Българското законодателство като цяло е хармонизирано с изискванията на Директива 2009/52/ЕО по отношение на борбата за намаляване на недекларираната заетост и с незаконната трудова миграция. В тази връзка, с промените в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е предвидена забрана за наемане на незаконно пребиваващи на територията на България чужденци. В този смисъл настоящият законопроект се явява неразделна част от систематиката на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
С § 1 от законопроекта се създава нов чл. 227 от Наказателния кодекс, който транспонира изискванията на чл. 9 от Директива 2009/52/ЕО. Член 9 предвижда задължение за държавите членки да гарантират, че нарушаването на забраната за наемане на нелегално пребиваващи граждани на трета държава съставлява престъпление, когато е извършено умишлено, при наличие на всяко от изброените в разпоредбата обстоятелства, определени в националното право. Подбудителството и помагачеството също следва да се наказват като престъпления.
Съгласно чл. 11 от Директива 2009/52/ЕО, държавите членки гарантират, че юридически лица може да бъдат подведени под отговорност за престъплението, посочено в чл. 9. Това изискване е залегнало в § 3 от настоящия законопроект, с който се изменя ал. 1 на чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания.
ІV. Във връзка с изтичането на срока за транспониране на Директива 2009/52/ЕО на 20 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание на необходимостта законопроектът да бъде приет от Народното събрание в най-кратки срокове.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-36, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 9 декември 2011 г. напълно съответства на изискванията на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 9 декември 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега остана да чуем и Доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Боянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ БОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги!
„Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г. разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109,внесен от Анастас Василев Анастасов на 9 дек. 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Николай Нанков – началник-отдел „Нормотворческа дейност” в Министерството на вътрешните работи, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт, господин Красимир Войнов – държавен експерт и госпожа Юлия Меранзова – експерт от Министерството на правосъдието.
Законопроектът бе представен от народния представител Анастас Анастасов, който подчерта, че с него продължава процесът на привеждане на българското наказателно законодателство, свързано с трудова заетост на чужденци, граждани на трети страни на територията на България в съответствие с изискванията на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.
Разпоредбата на чл. 227 инкриминира наемането на работа на незаконно пребиваващи чужденци, граждани на трети страни, на територията на Република България. Също така са предвидени и квалифицирани състави за наемане на чужденци, за които деецът знае, че са пострадали от трафик на хора, за ненавършили 18 годишна възраст лица, както и за системно наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци в Република България.
С предлагания законопроект се предвижда и промяна в Закона за административните нарушения и наказания, с която се създава възможност за налагане на административна имуществена санкция на юридическо лице, когато то се е обогатило от извършено в негова полза престъпление по чл. 227 от Наказателния кодекс.
В хода на обсъждането бе отделено специално внимание на връзката между предвидените административни санкции в Закона за насърчаване на заетостта при наемане на незаконно пребиваващо лице и инкриминирането на деянието, когато то има негативно въздействие върху различни области от обществения живот и обществените отношения. Поставен бе и акцент върху тежестта на предвидените санкции, които се очаква да имат превантивен характер. Разгледани бяха и постъпилите становища по Законопроекта, сред които и становищата на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, които подкрепят предложения законопроект. Също така бе предоставена и информация за транспонирането на изискванията на директивата от другите държави – членки на Европейския съюз.
Народните представители се обединиха около мнението, че със законопроекта се усъвършенства системата от дейности и мерки за преодоляване на незаконната и недекларираната заетост и по-конкретно на незаконната трудова миграция. Предлаганият законопроект е част от процеса на хармонизиране на българското законодателство с Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и приемането му произтича от ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз.
След проведено гласуване с резултати: 16 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 9 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите – господин Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда кратък, докладите бяха достатъчно изчерпателни.
Със законопроекта се предвижда създаването на нов чл. 227 в Наказателния кодекс. Това е в синхрон с въвеждане на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Безспорно това е още една мярка за борба за намаляване на декларираната заетост, както и с незаконната трудова имиграция.
Може би дебат ще предизвика размерът на наказанието. Виждам, че колегата Корнезов ще направи изказване.
Накратко – това е законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С ясновидските си възможности господин Тодор Димитров успя да впечатли и мен.
Господин Корнезов да Ви дам думата?
Заповядайте, имате думата за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще се въздържа при гласуването. Ето я и директивата. Вие я цитирахте и в докладите, аз сега се запознах с нея. Директивата е от 2009 г. и практически изисква завишаване на санкциите. Сега въпросът е: какво предвиждаме с този Наказателен кодекс? Тука чета, чета – всяка алинея е до 5 години затвор, затова че наемаш един работник чужденец. Да, неправомерно е, но не всяко деяние, даже когато е неправомерно, е престъпление! Трябва да има висока степен на обществена опасност.
Вярно е, че в директивата има един чл. 9 – говори за престъпление – ето го, няма да го чета, но текстовете на чл. 9 от директивата не са синхронизирани с това, което ни се предлага. Предлагат ни се други елементи на престъпното деяние. Когато синхронизираме една директива или някакъв международен договор, трябва да го синхронизираме и с нашето право, с българското право. В края на краищата се намираме в България.
Санкциите могат да бъдат различни, те не са само наказателни – могат да бъдат административни, граждански и така нататък. Как да Ви кажа? – даже тук се шегувахме – взел си един да ти нацепи дървата, инспекторите го хванали и хайде – 5 години в затвора. Е? Неизбежността от наказанието, а не неговата жестокост ще постигнат целите Ви!
Впрочем този текст, уважаеми колеги, знам, че ще бъде един мъртъв текст – 90-95% от текстовете в Наказателния кодекс са мъртви текстове. Има ги, но не се прилагат. Толкоз и този ще се приложи. Той не е синхронизиран. Системата от наказанията е сложно нещо в специалната част на Наказателния кодекс.
Все пак не съм против въвеждането на санкции и то завишени, но за мен те са прекомерно завишени. Това не е справедливост – да пращаме хората в затвора за едно няма и нищо – извинявайте, че го казвам по този начин, защото в директивата се изисква нарушаването да продължава или упорито да се повтаря. Такива текстове нямате, колеги. Вие тука пет човека и хайде зад решетките, а освен зад решетките имате и глоби по 30-40 хиляди. Мисля, че прекаляваме със санкции, които няма да ни доведат нищо.
Обсъждахме го с моите колеги, аз поне ще се въздържа.
Между първо и второ четене ще направя предложение поне за чувствително намаляване на санкциите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Колега Корнезов, аз приемам Вашата забележка. Действително санкциите са завишени. Така че, ако има едно разумно предложение за намаляване на санкциите, ще го обсъдим и мисля, че ще бъде прието. Действително за нашата система на наказания санкциите, които сме предложили, може би са завишени. Така че, като направите Вашето предложение вероятно ще го подкрепим – позитивно сме настроени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо председател! Господин Корнезов, ще бъда съвсем кратък, за да опитам да внеса някои разяснения по отношение на определянето на размера на санкциите.
Идеята беше да не се налага наказание до 3 години, защото знаете, че директно ще отидат по чл. 78а, където глобата също ще бъде в един не малък размер. Не трябваше да бъде и над 5 години, защото това щеше да се превърне в едно тежко престъпление и да се наказва със сериозна санкция.
Затова предлагаме този среден размер от 4 години по повечето състави, с изключение на един квалифициран състав, за да се наложат наистина съразмерни санкции, защото, позволете ми да не се съглася с Вас, все пак това не е деяние с ниска степен на обществена опасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, желаят ли да участват в дискусията? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 3.2, ПАРАГРАФ „А” ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределена тази ратификация.
Първо, ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2012 г.
На заседание проведено на 19 януари 2012 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
Законопроектът беше представен от господин Владимир Доровски – Дирекция „Правна” в Министерството на външните работи.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество е ратифицирано със закон от Народното събрание на 23 март 1995 г.
Целта на настоящия законопроект е ратифициране и влизане в сила на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от горепосоченото споразумение.
Досегашният текст на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението предвижда освобождаване от сборове, данъци и такси, всички съоръжения и материали, предоставяни от швейцарските партньори, държавни или частни, и финансирани от отпусканата от швейцарската страна безвъзмездна помощ.
Съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност всички тези сделки са облагаеми и не се предвижда освобождаване им от данъци.
Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания предвижда освобождаване от митнически задължения само в точно определени хипотези, в които настоящото Споразумение не попада.
С оглед на гореизложеното освобождаването от мита и данъци, прилагано от Република България по разглежданото двустранно споразумение за техническо сътрудничество, не е предвидено в европейското законодателство, поради което се предлага и настоящото изменение на разпоредбата на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между Република България и правителството на Конфедерация Швейцария. Договореното изменение на текста на чл. 3.2, параграф „а” предвижда митата, данъците или други подобни държавни налози да бъдат за сметка на съответните български бенефициенти или да се финансират от държавния бюджет.
Настоящото изменение се налага с оглед изпълнението на задълженията на Република България като член на Европейския съюз за точно спазване и прилагане на разпоредбите на европейското право като страната ни следва да премахне несъответствията между международните си задължения.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 23 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2012 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на външните работи – Теофана Крайнина – старши дипломатически служител в дирекция „Европейски страни”, и Владимир Боровски – младши юрисконсулт в дирекция „Правна”, Ивайло Ангелов – главен експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и Радослав Станолов – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество.
II. Горепосоченото Споразумение за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество от 1994 г., е сключено чрез размяна на ноти на 25 ноември 2011 г. и е одобрено от Министерския съвет с Решение № 7 от 2012 г.
III. Досегашният текст на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението предвижда освобождаване от сборове, данъци и такси всички съоръжения и материали, предоставяни от швейцарските партньори, държавни или частни, и финансирани от отпусканата от швейцарска страна безвъзмездна помощ.
Съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) всички тези сделки са облагаеми и не се предвижда освобождаването им от данъци.
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания предвижда освобождаване от митнически задължения само в точно определени случаи, в които настоящото споразумение не попада.
IV. В заключение може да се каже, че освобождаването от мито и данък, прилагано от Република България по разглежданото двустранно споразумение за техническа помощ, не е предвидено в така наречените „acquis communautaire”. В тази връзка е и предложеното изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, съгласно което „мита, данъци или други подобни държавни налози по отношение на всичкото оборудване и материали, предоставени от швейцарските партньори по проекта, били те публични или частни, няма да се финансират от безвъзмездната помощ от швейцарската страна.”
Изменението се налага в изпълнение на задълженията на България като член на Европейския съюз за стриктно спазване и прилагане разпоредбите на правото на Европейския съюз, в това число за премахване на съществуващи несъответствия между поети ангажименти с международни договори и „acquis”.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
Остана да се запознаем с доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Гущеров.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2 , параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество, № 202-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество е ратифицирано със закон от Народното събрание на 23 март 1995 г. Чрез размяна на ноти между двете страни, на 25 ноември 2011 г. е сключено Споразумение за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от горепосоченото споразумение. Договореното изменение е наложено от задълженията на нашата страна като член на Европейския съюз за хармонизиране на действащите двустранни споразумения за техническо сътрудничество с изискванията на европейското право. Чрез изменението ще бъде избегнато производство от страна на Европейската комисия срещу България за установяване на извършено нарушение на чл. 33 и 133 от Договора за създаване на Европейската общност и на вторичното митническо законодателство на Европейския съюз поради освобождаване от вносни мита и данъци на стоки съгласно разпоредби, съдържащи се в действащото Споразумението за техническо сътрудничество между правителствата на България и Швейцария.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гущеров.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тази ратификация? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, параграф „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля за процедура: на основание чл. 80, ал. 2 от нашия правилник да подложите на гласуване законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, § „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на чл. 3.2, § „а” от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за техническо сътрудничество от 1994 г., сключено чрез размяна на ноти на 25 ноември 2011 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от датата на приемането му от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА.
С доклада за второ четене ще ни запознае господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Делян Добрев – заместник-министър, Валери Трендафилов – държавен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии”, и Цвета Милева – главен експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Доклад относно Законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г., приет на първо гласуване на 11 ноември 2011 г.
„Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Глава първа – Предмет и обхват”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По чл. 1 има предложение от народния представител Лъчезар Тошев:
1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със забраната за съхранение на въглероден диоксид, получен вследствие на дейността на топлоелектроцентрали (ТЕЦ) в земните недра.
(2) В земните недра на територията на Република България се забранява съхранението на въглероден диоксид, получен вследствие на дейността на топлоелектроцентрали (ТЕЦ).”
2. Останалите текстове от законопроекта да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 19, против 41, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 1.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Съхранението на въглероден диоксид се извършва в подходящи геоложки формации на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море.
(2) Забранява се съхранението на въглероден диоксид:
1. в място за съхранение, чийто комплекс за съхранение е извън границите на зоните по ал. 1;
2. във воден стълб;
3. извън геоложки формации;
4. във водоносни хоризонти, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, чиито води се ползват или могат да се ползват за водоснабдяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Червенкондев.
Тук ще прекъснем второто четене на този законопроект, тъй като часът е 14.00.
Утре продължаваме в 9.00 ч. със Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14.00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председател:
Анастас Анастасов
Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова