Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Христо Бисеров.


Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

(Председателят Цецка Цачева обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9.20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, по предложение на господин Главчев на основание чл. 43, ал. 3 от правилника приехме решение в програмата за настоящата седмица да бъде включен Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Оказа се, че комисиите, на които е разпределен законът, са изготвили общи доклади и по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта с № 954-01-42, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители. Предвид това на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в дневния ред за днешното пленарно заседание като т. 2 да бъдат обсъдени съвместно двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Съобщение:
На 31 януари 2012 г. в Народното събрание е постъпил Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. с вх. № 220-008, внесен от Комисията за защита на личните данни. Отчетът е разпределен с мое разпореждане на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Поради големия обем на материала екземпляри от отчета се намират на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първия законопроект, който ще бъде обсъден и гласуван в днешния ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Диана Йорданова.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, моля процедура за допускане в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите и Диана Драгнева – началник на кабинета на министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям Ви

„ДОКЛАД
по Законопроект за публично-частното партньорство,
№ 102-01-60, внесен от Министерския съвет
на 13 септември 2011 година

На заседание, проведено на 15 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за публично-частното партньорство, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите - Владислав Горанов – заместник-министър, Диана Драгнева – началник на кабинет на министъра, Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор”, Йорданка Младенова – началник на отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор”; от Министерски съвет: Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация”, Мариана Славкова – съветник, Георги Йончев – съветник.
Диана Драгнева представи законопроекта, като изтъкна множество мотиви за неговото предлагане.
С приемането на Законопроекта за публично-частното партньорство ще се създаде правна рамка в съответствие с европейското разбиране и практика, включително и със законодателната практика на някои държави – членки на Европейския съюз, която да запълни констатирана към момента празнота в нашето законодателство.
Към момента подобни отношения се уреждат в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите. Законът за обществените поръчки обаче не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетаят строителството на обекти с последващото тяхно управление, поддържане или предоставяне на услуга от обществен интерес. Освен това максималната продължителност на договорите по Закона за обществените поръчки е 5 години. Също така не се съдържат и правила за прилагане на институционализирано публично-частно партньорство, което така или иначе е придобило гражданственост.
От друга страна, Законът за концесиите се ограничава до случаите, при които се сключват договори за концесия за строителство и концесия за услуга тогава, когато възнаграждението на частния партньор се състои в получаване на приходи от потребителите на услугата. Извън действащата регулация по тези два закона остават случаите, в които обектите на техническата и социалната инфраструктура не осигуряват преки приходи от ползвателите на услугата.
Една от основните цели на законопроекта е да осигури публичност, прозрачност, конкуренция и липса на дискриминация в процедурата при определяне на частния партньор на публичния субект, което досега остава извън правна регулация.
Основните моменти на законопроекта са следните:
На първо място се дефинира понятието публично-частно партньорство. Очертават се основните сфери на неговото приложение като транспорт, здравеопазване, социална инфраструктура, образование, спорт, култура и други дейности. Посочени са и са регулирани формите, в които това публично-частно партньорство би могло да се реализира чрез концесия за строителство или услуга; едната форма и другата нова форма е партньорският договор, който ще се сключва за публично частно- партньорство, при което частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от трети лица или тогава, когато се налага постигането на социална цена на предоставената услуга.
Институционализира се публично-частното партньорство, като е предвидена възможност, след като се определи по процедурата на Закона за обществените поръчки частният партньор, да се възложи изпълнението на услуга от обществен интерес на търговско дружество, в което дялове имат публичния орган и частния партньор.
На национално ниво планирането на проектите за публично частно партньорство се предвижда да стане чрез изготвяне на Национална програма за публично-частно партньорство и план за действие. На местно ниво това са общинските планове за развитие, които се приемат от общинските съвети.
Регламентирано е също така, че при изпълнение на Договора за публично-частно партньорство, във всеки момент от съществуването на правоотношението трябва да е налице икономически баланс на договора, който представлява равновесие между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях, състоянието, в което е съществувал този баланс, към момента на сключване на договора.
Във връзка с новия законопроект са предложени и съответни изменения и допълнения в Закона за концесиите, които са направени с цел да се хармонизира уредбата по повод публично-частното партньорство.
Очакваните резултати от прилагането на закона са: създаване на реални условия и предпоставки за привличане на експертизата на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт. С това ще се осигури използване на частните ресурси, знания, умения и опит в полза на обществения интерес, като крайната цел е да се предоставят по-качествени услуги от обществен интерес при конкуренция, равнопоставеност, недискриминация и прозрачност на условията, при които става това.
След представянето, от страна на народните представители бяха поставени множество въпроси, на които вносителите дадоха изчерпателни отговори.
След приключване на разискванията по законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 , „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
С Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!

„ДОКЛАД
по Законопроект за публично-частното партньорство,
внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за публично-частното партньорство.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Диана Драгнева – началник на кабинета на министъра, Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор” и Йорданка Младенова – началник отдел в същата дирекция; от Министерския съвет – Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация”, Мариана Славкова и Георги Йончев. Законопроектът беше представен от госпожа Диана Драгнева.
Основната причина, налагаща приемането на Закон за публично-частното партньорство, е необходимостта от преосмисляне на установените законови форми за осигуряване на висококачествени и достъпни дейности и услуги от обществен интерес. Макар да съответстват напълно на европейското законодателство, Законът за концесиите и Законът за обществените поръчки, в определена степен ограничават възможностите на публичните органи да обединяват възможностите си с тези на частния сектор за максимално удовлетворяване на обществения интерес.
До момента извън обхвата на Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки остават всички случаи на възлагане на строителство и извършване на услуги от обществен интерес чрез обекти или дейности, които не са „самофинансиращи се”.
Основните цели на законопроекта са три, а именно:
- да осигури развитие на висококачествени и достъпни дейности от обществен интерес чрез постигане на по-добра стойност на вложените средства;
- да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането и/или експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и на извършването на други дейности от обществен интерес;
- да осигури публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, недопускане на дискриминация, равно третиране и пропорционалност при сключването на договорите за публично-частно партньорство.
Основните характеристики на публично-частното партньорство са:
- финансирането на проекта се осигурява изцяло или частично от частния партньор;
- дълъг срок на взаимоотношенията между публичния и частния партньор – до 35 години;
- разпределение на рисковете и съответстващите им отговорности.
Нов вид публично-частно партньорство, който се въвежда със законопроекта, е така нареченият партньорски договор. Той се сключва за публично-частно партньорство, при което частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес.
Законопроектът урежда процедурата за сключване на партньорски договор, която включва три етапа:
- приемане на решение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет или от компетентния орган на публично-правната организация, за откриване на процедура за избор на частен партньор;
- провеждане на процедурата за избор на частен партньор;
- приемане на решение за определяне на частен партньор.
Формите на финансова подкрепа при публично-частното партньорство включват предоставяне на съфинансиране по време на строителството на инфраструктурния обект, включително със средства от фондовете на Европейския съюз; плащания към частните партньори по време на експлоатация на обекта; предоставяне на заеми и издаване на гаранции.
Важно и необходимо условие за успешното развитие на публично-частното партньорство в България е изготвянето, одобряването и изпълнението на Национална програма за публично-частното партньорство на национално ниво. В програмата ще се включват както проектите за държавни публично-частни партньорства, за които се предвижда финансиране изцяло от частните партньори, така и проектите, по които се предвижда финансова подкрепа от публичните партньори, включително със средства от фондовете на Европейския съюз.
Политиката за развитие на публично-частното партньорство на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие. В програмата за реализация на общинския план за развитие ще се включват общинските публично-частни партньорства, сроковете за изпълнението им по етапи и необходимите средства за тяхната реализация с посочени източници за финансиране.
Политиката относно реализирането на публично-частното партньорство ще се осъществява от министрите в съответствие с отрасловата им компетентност, съответно от общинските съвети. Министърът на финансите ще осъществява държавната политика за публично-частното партньорство по отношение на ефективното и ефикасното разходване на публични средства.
Със законопроекта се предвижда създаване на публичен регистър за публично-частното партньорство, който ще се води и поддържа от министъра на финансите.
Със законопроекта в българското законодателство се въвежда и институционализираното публично-частно партньорство. То представлява форма на публично-частно партньорство, при която възлагането на дейност от обществен интерес се извършва от търговско дружество, учредено от един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори – от друга. За да се избегне провеждането на две процедури – веднъж за избор на частния партньор, който ще участва в смесеното дружество, и втори път – за възлагане на дейността от обществен интерес, Европейската комисия счита, че е допустимо съчетаването на двете процедури в една.
Публично-частното партньорство ще бъде приложимо за:
- всички обекти на социалната инфраструктура, като болници, училища, детски градини, затвори, спортни обекти, социални жилища и други;
- „безплатните” за потребителите обекти на техническата инфраструктура, като магистрали без ТОЛ-такса, текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, обекти на жп инфраструктурата, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и други, както и
- всички други договори за услуги от обществен интерес, при които с оглед на социалната поносимост на услугите, публичният сектор следва да поеме част от разходите.
С Проекта на закон за публично-частното партньорство концесиите за строителство и концесиите за услуга са определени като видове публично-частно партньорство. Във връзка с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за концесиите, като най-съществената от тях е възстановяване на отменената процедура състезателен диалог.
В хода на последвалата дискусия народният представител Мартин Димитров зададе въпрос относно това дали е необходим отделен закон за публично-частното партньорство или е по-удачно съответните норми да бъдат разписани в отделни вече съществуващи нормативни актове като Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. В отговор госпожа Диана Драгнева изрази становище, че вариантът с изцяло нов закон за публично-частното партньорство е по-целесъобразен.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, „против” – няма и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за публично-частното партньорство, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Искра Фидосова.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета Доклада на комисията по правни въпроси относно Законопроект за публично-частното партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет.
„На свое заседание, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за публично-частното партньорство.
Основна цел на законопроекта е да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането или експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и на извършването на други дейности от обществен интерес. Законопроектът си поставя за цел да осигури публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равно третиране при сключването на договорите за публично-частното партньорство. Основните характеристики на публично-частното партньорство са: финансирането се осигурява изцяло или частично от частния партньор; дълъг срок на взаимоотношенията между публичния и частния партньор – до 35 години и разпределение на рисковете и отговорностите.
В законопроекта са изброени обектите, чрез които могат да се извършват дейности от обществен интерес. Публично-частното партньорство ще се реализира чрез партньорски или концесионен договор за строителство или за услуга. Въвежда се и институционализираното публично-частно партньорство като форма на публично-частното партньорство, при която възлагането на дейност от обществен интерес се извършва от търговско предприятие, учредено от един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори – от друга.
Важно и необходимо условие за успешното развитие на публично-частното партньорство в България е Националната програма за публично-частното партньорство. Политиката за развитие на публично-частното партньорство на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие. Създава се публичен регистър за публично-частното партньорство, с който ще се гарантира максимална публичност и прозрачност на публично-частното партньорство в България.
По законопроекта се проведе дискусия.
В хода на дискусията се очерта принципна подкрепа за законодателната уредба на формите на публично-частното партньорство. Наред с това се обърна внимание, че законопроектът не определя точно предметния си обхват и се смесва с приложното поле на Закона за обществените поръчки и на Закона за концесиите. Този извод се подкрепя от редакцията на отделни разпоредби, които изрично изключват обществените поръчки от приложното поле на публично-частното партньорство, а в същото време процедурите по сключването, изпълнението, изменението и обжалването на партньорския договор са предвидени да се осъществяват по реда на Закона за обществените поръчки. Компетентен орган при обжалването е Комисията за защита на конкуренцията, но не е уточнено дали актовете ще се обжалват пред Върховния административен съд. Аналогична уредба е предвидена и при уредбата на концесионния договор.
Беше изтъкнато, че законопроектът изключва предвидените в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост процедури за учредяване на вещни права и предоставяне на имоти, а не внася съответните изменения в тях.
Не е ясно по каква процедура се избира частния партньор за сключване на договор. Необходимо е да се предвидят по-детайлни и ясни критерии при избор на частните партньори, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата в обществен интерес.
Обърнато бе внимание на използваната законодателна техника чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта основно да се преработи Закона за концесиите.
Като цяло законопроектът не е съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителни критерии в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Не е ясно какво е съотношението между процедурите по Закона за публично-частното партньорство, Закона за обществените поръчки и по Закона за концесиите. Всичко това налага необходимостта между първо и второ четене тези въпроси да намерят своето ясно законодателно решение.
След проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за” и 9 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за публично-частното партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Остана да чуем и доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет

На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за публично-частното партньорство, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Диана Драгнева – началник на политическия кабинет на министъра на финансите, госпожа Йорданка Младенова – началник отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор” в Министерството на финансите, господин Галин Желев – главен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор” в Министерството на финансите, госпожа Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерски съвет, госпожа Марияна Славкова – съветник в дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерски съвет, господин Георги Йончев – съветник в дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерски съвет и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Диана Драгнева – началник на политическия кабинет на министъра на финансите.
Основна цел на законопроекта е да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането или експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и на извършването на други дейности от обществен интерес. Публично-частното партньорство ще се реализира чрез партньорски или концесионен договор за строителство или за услуга. Новият вид публично-частно партньорство, който се въвежда със законопроекта, е партньорският договор. Въвежда се и институционализираното публично-частно партньорство като форма на публично-частното партньорство, при която възлагането на дейност от обществен интерес се извършва от търговско дружество, учредено от един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори – от друга.
Определени са условията, при които се допуска предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор – когато частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес, или от други трети лица, във връзка с дейността от обществен интерес.
Политиката за развитие на публично-частното партньорство на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие.
Предвижда се създаването на публичен регистър за публично-частното партньорство, с който ще се гарантира максимална публичност и прозрачност на публично-частните партньорства в България.
Концесиите за строителство и концесиите за услуга са определени като видове публично-частно партньорство, във връзка с което в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за концесиите.
Очакваните резултати от прилагането на Закона за публично-частното партньорство са преодоляване на бюджетните ограничения, пред които са изправени органите на държавната и на местната власт, създаване на реални условия за привличане на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемането на закон, с който да се регламентират условията и реда за осъществяване на публично-частното партньорство. Наред с това бяха поставени редица въпроси и бяха направени конкретни бележки по отделни разпоредби на законопроекта.
Необходимо е по-прецизно определяне на предметния обхват на закона, тъй като предложения законопроект се смесва с приложното поле на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. От това възниква въпросът в кои случаи ще се прилага Закона за публично-частно партньорство, съответно Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите. Така например чл. 4 определя дейностите от обществен интерес, които могат да бъдат обект на публично-частното партньорство – същите дейности обаче са в приложното поле и на Закона за обществените поръчки и на Закона за концесиите; чл. 7, ал. 2 изисква сключването на партньорския договор, неговото изпълнение, изменение и прекратяване да се извършва по реда на Закона за публично-частно партньорство, а в чл. 26 се препраща и към Закона за обществените поръчки; чл. 8 уреждайки концесионния договор по смисъла на Закона за публично-частно партньорство, препраща и към Закона за концесиите.
Създава се известно противоречие и със Закона за културното наследство – в чл. 4, т. 2, буква „г” законопроектът определя културното наследство като обект на публично-частно партньорство, а Законът за културното наследство в чл. 88 забранява отдаването на концесия на културно наследство с категория „световно значение”. Поставя се въпросът, след като Законът за публично-частно партньорство не е предвидил това изключение, може ли културно наследство да е обект на публично-частно партньорство, след като Законът за културното наследство предвижда редица ограничения при отдаването на концесия на културно наследство. В Преходните и заключителни разпоредби с § 12 се предвижда изменение в Закона за културното наследство, само по отношение на приходите от концесионните плащания. По същество това би довело на практика до възможност за заобикаляне на ограниченията, наложени от Закона за културното наследство при отдаването на концесия на обект културно наследство, чрез прилагане на процедурите на публично-частното партньорство.
Законопроектът създава известно противоречие и със Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за държавните помощи. В чл. 14 е предвидено, че финансова подкрепа може да се предоставя и чрез учредяване на вещни права или предоставяне на частния партньор на имоти или части от тях, като ал. 2 изключва ограниченията и редът, предвиден в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. След като изключваме предвидения ред в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, то кой ред, по кой закон ще се приложи за предоставяне на имотите. Промени в съответните закони не са предвидени в законопроекта.
В чл. 5 законопроектът определя публичните партньори: министър, кмет или публично-правна организация. Не е ясно защо е избран подобен подход – в първите два случая партньор е едноличния орган, представляващ юридическото лице, а в третия – самото юридическо лице, а не неговия законен представител. Публичен партньор би следвало да бъде юридическото лице – министерство, друго ведомство или община, тъй като в чл. 18 е предвидено паричните постъпления от партньорски договори да постъпват в бюджета на публичния партньор – тоест в бюджета на министерството, съответно на общината, тъй като те, а не министърът или кметът имат бюджет. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 17 от Закона за концесиите концедент е Министерския съвет, съответно общинският съвет и публично-правната организация, като юридически лица. Тук става дума за аналогични договори, много идентични, а двата закона предвиждат различни органи при сключване на договорите.
В чл. 7 от законопроекта е предвидено, че сключването на партньорски договор е допустимо само, ако частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес. А предоставянето на финансова подкрепа се предвижда само за такива частни партньори, които не получават приходи от дейности (чл. 13). Това означава ли, че има и правна възможност за частния партньор да получава приходи от потребителите на обществени услуги – това не е ясно от законопроекта.
Законопроектът изрично изключва концесиите за добив и обществените поръчки от обсега на публично-частното партньорство – тоест, те не са форма на публично-частно партньорство. Същевременно обаче законопроектът препраща процедурата за избор на партньор към процедурите по Закона за обществените поръчки. Обжалването и решаването на спорове също е предвидено да се осъществява по реда на Закона за обществените поръчки. Освен препращането към Закона за обществените поръчки по отношение на партньорския договор и към ЗК по отношение на концесиите, като форма на публично-частно партньорство, законопроекта предвижда за неуредените случаи относно сключването, изпълнението, изменянето и прекратяването на договорите за публично-частно партньорство да се прилагат и съответните разпоредби на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.
В преходните и заключителни разпоредби не е посочено кога законът влиза в сила. Това означава, че той ще влезе в сила 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник”. Същевременно в § 5 е посочено, че чл. 12 влиза в сила от 1 януари 2014 г. – този член определя, че публично-частен проект се реализира, само ако е включен в Плана за действие, съответно в програмата за реализация на съответния общински план. От това следва, че и целият закон трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г.
Допълнителни бележки бяха изложени и в становището на Националното сдружение на общините, които се подкрепят от членовете на комисията. Независимо от направените бележки, членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на законопроекта, като обърнаха внимание, че направените бележки следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта между двете гласувания, с оглед на неговото прецизиране и избягване на противоречия в практиката по прилагането му.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, с 12 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителя – няма желание да се вземе думата.
Дискусията е открита.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние от Синята коалиция ще подкрепим законопроекта, но има един текст, който много сериозно ни притеснява. Аз искам да попитам вносителите и техните представители: кой е неговият автор и каква е целта? Става въпрос за Преходните разпоредби, изменението на Закона за концесиите, по-точно изменението на чл. 70. Става въпрос за следното. Чета ви предложената нова ал. 3: „Концесионният договор може да се изменя и/или допълва по реда на ал. 2, включително по отношение на обекта на концесията, когато поради непредвидени обстоятелства – някой в тази зала знае ли, какво са непредвидени обстоятелства – е станало необходимо възлагането на концесионер на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включително в концесионния договор или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес при следните условия...”. Едното от условията ясно казва, че всъщност концесионерът при непредвидени обстоятелства може да излезе с 50 на сто извън концесията, която му е дадена по договор. Това се казва! Петдесет на сто – не 10 на сто примерно, а 50 на сто.
Понеже има един такъв много спорен казус в Банско в момента, където концесионерът казва, че не е излязъл от концесията, но много екологични организации пишат и до вас, колеги, и представят доказателства, че концесионерът всъщност е излязъл извън размера на концесията. Идва логичният въпрос: този текст има действие оттук-нататък или ще урежда и заварено положение? Много важен въпрос! Защото ако ще урежда и заварено положение, урежда по определен тип ситуацията в Банско.
Второ, има огромни опасения, че с този текст може да се злоупотреби. Тоест за всяка концесия, ако прецени концесионерът, може да си увеличи площта с 50%. Да, ще трябва да плати допълнителна сума, въпросът е да докаже непредвидени обстоятелства. Как се доказват непредвидените обстоятелства? Ами, дискреционно. Трябва да убеди представителите на властта, на правителството, че има непредвидени обстоятелства и ако е достатъчно убедителен и знае как да убеди въпросните представители на властта, ще ги убеди много бързо, че всъщност става дума за непредвидени обстоятелства. Опасявам се, че подобен текст изкривява смисъла на закона, в който има много добри неща. Това не го подценявам.
В този закон има много положителни, много добри неща, но точно този текст, при наличието на тежкия казус – Банско и при наличието на друг казуси, където има тежък спор, концесионерите потенциално са нарушили пределите на концесията. Тук със закон някой казва: „Вече могат с 50% да си нарушават, като докажат, че това всъщност нямало как да се предвиди”. Много интересен въпрос: как може да не предвидиш, че с до 50% нарушаваш концесията, която си получил, която е получена от държавата?
Аз определям този текст като доста скандален и смятам, че ще бъде използван за недобри цели. За съжаление подменя и намалява стойността на иначе един качествен, смислен закон, който заслужава да получи огромната подкрепа на Народното събрание.
Колеги, между първо и второ четене смятам, че ще бъде разумно този текст или да бъде видоизменен, или най-добре да отпадне. Защото иначе какъв е смисълът държавата да сключва договор за концесия за определена територия? Концесионерът ще може да си я разширява, да си добавя това, което намери за правилно. Във всеки един случай, ще се разширява в дадена посока и ще доказва непредвидени обстоятелства.
Пак ви питам – отправям този въпрос към вносителите, господин Горанов е тук, знам че Министерството на финансите са автор на този законопроект: този текст има ли действие и назад? Вие вероятно ще ми кажете, че този текст ще има действие само оттук-нататък при бъдещи случаи, тоест не се отнася до проблема в Банско.
Господин Горанов, аз смятам, че най-малкото концесионерът Банско ще може да се позове на този текст и да го използва в някакъв смисъл за решаване на проблема, който там е възникнал. Всички искаме държавата да си е на мястото, искаме да има държавност в България – държавата да си е на мястото! Не може да има 50% отклонение. Помислете си, 50% отклонение, хора, е много! Това е много във всяка една житейска ситуация. Петдесет процента отклонение почти означава, че няма толкова голямо значение какво е написано в договора. Петдесет процента отклонение променя всичко, променя целия смисъл на договора, променя целия предмет на концесията.
Ние от Синята коалиция настояваме този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, с голяма част от изказванията на народния представител Мартин Димитров аз съм съгласен. Използвам формата на реплика само да внеса едно уточнение, че непредвидените обстоятелства не са само в изменението и допълнението на Закона за концесията. Непредвидените обстоятелства са въведени като термин и в чл. 38, ал. 3 от Закона за публично-частното партньорство.
Аз споделям това, което Вие казахте, че този термин не е добре обяснен, даже въобще не е обяснен, не се съдържа легална дефиниция за него, още повече, че при непредвидени обстоятелства се допуска изменение на договор за строителство. Тоест, ние в един от основните сектори, в които следва да се прилага – поне по волята на вносителите този закон, а именно сектор „Строителство”, въвеждаме неясна терминология по силата, на която ще изменяме договора.
На второ място, Вие, четейки доклада на комисията, на която сте председател, правите възражение, което аз споделям – доколко Законът за публично-частното партньорство има самостоятелен предмет на правна уредба и дали не е удачно той да се инкорпорира в отделни свои разпоредби в Закона за концесиите, в Закона за обществените поръчки и други. Това впрочем е практика на редица европейски държави, бих посочил Испания.
Законът за нормативните актове казва, че след като няма самостоятелен предмет на регулиране, а обществените отношения вече са регулирани в други закони, следва да се изменят и допълнят тези закони. Така че аз недоумявам противоречието във Вашата позиция по време на комисията и това, което казахте днес, че Синята коалиция ще подкрепи този закон, който, както Вие казвате, няма самостоятелно битие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин Стоичков, един въпрос винаги може да бъде решен по два начина и трябва да има състезание между тези два и повече начини за това кое е най-доброто решение. В този законопроект има достойнство.
Но аз се връщам към конкретния проблемен текст. Крайно време е в България вносителите да започнат да защитават идеите си. В случая това са Министерският съвет и Министерството на финансите – трябва да дойдат тук на трибуната, каня господин Горанов още веднъж, отдавна се познаваме с него – тези идеи трябва да бъдат защитени.
Какво значи да можеш да си разшириш с 50% концесионната площ? Какви са тези непредвидени обстоятелства? Къде отива държавността и контролът от страна на държавата при такива текстове?
Правя една прогноза, която да се запише в стенограмите на Народното събрание – ако мине този текст, още тази година ще има едни такива непредвидени обстоятелства навсякъде. Цяла България ще бъде залята от непредвидени обстоятелства и всички тези непредвидени обстоятелства ще търсят своя път към правителството, за да се докаже, че всъщност са непредвидени. Това е най-висшата форма на дискреция, тоест на лично усмотрение в решенията на администрацията, което може да се допусне.
Какъв е смисълът от конкретните параметри на един договор, който може да бъде изменян с до 50% на практика? Никакъв смисъл няма! То всичко е възможно оттук нататък! Ако искаме ясни правила, ясен контрол, ясен ред в България, такива текстове не трябва да има. Ще видите, че ако те бъдат гласувани, защото сме видели много примери как ГЕРБ не отговаря на въпросите, министрите и заместник-министрите не отговарят на въпросите... (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Картата е на господин Костов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Простете, колеги!
Ако за пореден път това се случи и на тези ключови въпроси не бъде отговорено, това ще бъде изключителен проблем. Ще видите как много скоро, след няколко месеца, самото правителство ще бъде принудено да променя този текст. Защото ще има навсякъде едни непредвидени обстоятелства, които ще водят до тотална промяна на концесиите и на това, което първоначално е договорено, и ще има много казуси в цялата страна като казуса „Банско”, който е най-видният в момента. Това ли е идеята Ви? Тоест, с този текст парламентът дава една изключителна дискреция на правителството да преценява непредвидени обстоятелства и да раздава допълнителни условия и бонуси на концесионерите, което е абсолютно недопустимо. Аз се надявам разумът тук да надделее – вярвам, че има много честни хора в залата, това не трябва да се случва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Павел Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Димитров, казахте, че законът има достойнства. Да, сигурно има достойнства, но за тези, които седят и очакват поредната порция държавни активи, които да ги обогатят.
Законът няма достойнства, що се отнася до държавния, до обществения интерес. Сигурно няма законопроект, поне аз не си спомням, който да е излязъл от комисиите, в които е разгледан, с толкова много забележки от самите комисии, с констатации в мотивите на комисиите, които чухте и бяха прочетени – те са раздадени, може отново да ги видите. Бога ми, аз не мога да си представя комисиите да са констатирали толкова много недостатъци в един законопроект и въпреки всичко да казват накрая и да дават становище законът да мине и да бъде одобрен от пленарната зала. Това в момента просто бие всички предишни примери и рекорди в това отношение.
Но пред какъв закон, пред какъв законопроект сме изправени ние на 22-23-та година от началото на прехода?
Уважаеми колеги, ако 90-те години бяха белязани с приватизационните закони, в резултат на които обществото беше загробено с десетки милиарди, сега се прави, разбира се, един по-малък опит, не толкова мащабен, да се извърши онова, което започна в началото на 90-те години в продължение на няколко правителства.
Брашненият чувал беше изпразнен изцяло, той беше изтупан. В момента по силата на приватизацията няма възможност повече да бъдат прехвърляни, присвоявани, отнасяни и да бъдат потрошени държавни активи. Търси се нов начин и метод да бъдат облажени онези, които са зейнали и чакат. Те отново ще паразитстват и ще богатеят за сметка на обществото и на държавния интерес.
Предстои нова кражба, нова криминална трансформация на държавни активи. Разбира се, не толкова мащабна, както онази, която беше осъществена през 90-те години и в началото на хилядолетието и века. Това се прави с внасянето на този законопроект. Затова той е толкова несъвършен. Затова е приготвен така, че в него да има вратички, да има възможности отново от общественото, от държавното да се прелива в частното.
До този момент българският народ наричаше така нареченото публично-частно партньорство недвусмислено, ясно и безспорно с думите „публично-частно разбойничество”. Това е популярният термин. Цели се да бъде узаконено това, защото то ставаше по един неясен и нерегламентиран начин – държавните активи изтичаха по силата на други пробойни, на други вратички, на друг ред, на места, които не можеха да бъдат обхванати и регламентирани. Сега се прави опит това да стане официално. Затова се създава този закон с всички тези недостатъци.
Аз не знам някой от Вас да може да ми даде пример. Излезте на тази трибуна и ми заявете случай на успешно за обществото публично-частно партньорство до този момент. Няма такъв случай! Никой не може да ми даде такъв пример. Никой не може да ме убеди, че има случай на успешно, така наречено, публично-частно партньорство. Няма такъв пример!
Понеже практиката е толкова прекрасна, тук иронизирам разбира се – практиката е показала успеха на тази форма на правоотношение, Вие решавате да я издигнете на по-високо ниво и да я регламентирате, да я уредите със закон. Тя е провалена, колеги, като възможност, като начин на стопанисване на държавни, на обществени активи по начина, по който, Вие знаете, частникът е участник в тези правоотношения – нищо не дава. Той осребрява може би понякога малкото, което дава, но присвоява и отнася общественото и държавното.
Така че не е това начинът да се продължи тази форма, която се оказва абсолютно неуспешна. Ако все пак приемете да създадете такъв закон, той трябва да бъде силно рестриктивен – толкова рестриктивен, че да бъде гарантиран държавният интерес. Това, което ни е представено в момента и което е разгромено като мотиви във всички комисии, които са го гледали, няма да цитирам, казах – Вие сте го чели и чули преди малко, няма да бъде законът, който ще бъде годен, за да удовлетвори обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Стоичков, заповядайте за реплика.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Шопов, не съм съгласен с Вас по два въпроса.
Аз лично съм „за” публично-частното партньорство, но съм „против” това законодателно решение – това е първото ми несъгласие с Вас.
Второто ми несъгласие е, че това представлява законодателен ренесанс само за разграбване на държавните активи чрез сделките по приватизацията преди петнадесетина години. Аз бих казал нещо повече: този закон представлява законодателен ренесанс на анексите „Батко и Братко”. В чл. 45, ал. 2, т. 5 от проектодоговора е записано, че: „същият може да бъде изменен впоследствие, когато възникнат други обективни обстоятелства във връзка с изграждането на обекта или се промени търсенето на услугата”.
Кажете ми, уважаеми дами и господа, коя стока и услуга има постоянно присъствие на пазара, като търсене и предлагане, за период от 46 години? Първоначалният период от 35 години може да се увеличи с една трета, следователно плюс 11 години стават общо 46 години.
Тук, в залата голяма част от депутатите не са на 46 години. Тоест, ако говорим назад във времето, ние обследваме договор, подписан евентуално 1966 г. Какви са пазарните търсения и предлагания през 2012 г.? Ако има промяна по един от тези показатели, именно по анексите „Батко и Братко”, много известни в близкото минало, изменяме договора, искаме повече финансово участие на публичния партньор, намаляване ангажиментите на частния, защото той не може да си калкулира нормите на възвръщаемост, и по този начин това, което приватизацията не можа да свърши, анексите „Батко и Братко” не можаха да свършат, ще го довърши този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Шопов, желаете ли дуплика? Не желаете.
Заместник-министърът на финансите Владислав Горанов желае думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Очертаха се два кръга въпроси, по които искам да представя нашето виждане.
Първият кръг от въпроси е свързан с разширяването на обекта на концесия. Първо искам да кажа, че хипотезите, които тези дни пораждат много дебати в публичното пространство, въобще не се съдържат в предложения законопроект, тъй като текстовете предвиждат действия само оттук занапред. Хипотеза за разглеждане при проблеми в момента не е включена.
Трябва да се има предвид също, че предложените текстове в чл. 38, ал. 3 от закона, освен че нямат обратно действие, се съдържат като хипотези в Закона за обществените поръчки.
Член 61 от Директива 18 от 2004 г. за координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, е почти буквално възпроизведен в предлаганите норми. Позволявам си да Ви прочета чл. 61 от директивата:
„Чл. 61. Възлагане на допълнително строителство на концесионера.
Настоящата директива не се прилага за допълнителни строителни работи, които не са включени в първоначалния концесионен проект или в първоначалната поръчка, но които поради непредвидени обстоятелства са станали необходими за изпълнение на строежа, описан в него, и които възлагащият орган е възложил на концесионера, при условие че работата е възложена на икономически оператор, извършващ такъв строеж. Когато тези допълнителни строителни работи не могат технически или икономически да бъдат отделени от първоначалната поръчка, без това да предизвика големи неудобства на възлагащите органи, или когато тези строителни работи, макар и отделими от първоначалната поръчка, са абсолютно необходими за неговото завършване, въпреки това общата стойност на поръчките, възложени за допълнителни строителни работи, не може да надвишава 50 на сто от сумата на основния концесионен договор за строителство.”
Разбира се, в хода на дебата след първото гласуване би могло в самия конкретен договор, който се сключва между публичния партньор и частника, да се прецизира разграничаването на рисковете и хипотезите, при които публичният или частният партньори ще покриват подобни рискове.
Вторият голям въпрос, който се очерта и вероятно ще бъде тема на дебат, е свързан със спекулативното възприятие, че по този начин ще има разпореждане в полза на едни или други лица за имущество публична държавна или публична общинска собственост. Следва да се има предвид, че при хипотезите, описани в закона, не съществува прехвърляне в нито един момент на публична държавна или публична общинска собственост. Единствената хипотеза, и то за временно прехвърляне на такава собственост, е при апортиране на частна държавна или общинска собственост в смесени търговски дружества – една от предвидените форми на публично-частно партньорство. Следователно в нито един от случаите, в нито една от хипотезите на законопроекта няма прехвърляне към частния партньор на държавно имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Колеги, разискванията продължават.
Димчо Михалевски пожела думата.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един важен закон, който определя обществените отношения във връзка с привличането на допълнителни инвестиции за реализацията на различни обществени услуги. Спорът дали трябва да има специален закон, или той може да бъде разпределен в различни текстове на действащите закони за обществени поръчки и концесиите, вероятно има аргументи и в двете посоки.
Аз обаче ще се концентрирам върху това дали настоящият закон в текстовете, с които ни е представен, решава основния въпрос, а той е дали обществото, което ще разчита на частните партньори да инвестират и да предоставят обществени услуги, в дългосрочен план ще получи защита на своя интерес.
Смятам, че вероятно законът е подготвен достатъчно добре от гледна точка на съответствието му с националното законодателство и европейските директиви, но мнението ми е, че той не отговаря на основния въпрос. Ще Ви кажа защо.
Първо, кръгът на публичните партньори, а именно държавата, местното самоуправление и публично-правните организации според мен не е достатъчен, за да гарантира дългосрочността на защитата на обществения интерес. Защо? Защото, първо, държавата и местното самоуправление по силата на нашето законодателство имат ограничен мандат и изразяват волята на болшинството през съответния период. Те съчетават още в себе си скрит конфликт на интереси: от една страна, са призвани да гарантират обществения интерес, от друга страна, в техните правомощия е да изменят условията на моделите на публично-частно партньорство. Това е колизия, която може да доведе до сериозни изкушения и достатъчно решения с краткосрочен хоризонт. Според мен при тази ситуация трябва да се намери решение, което в кръга на публичните партньори да бъде конституирано и гражданското общество под формата на неправителствен сектор или други модели, които трябва да бъдат предложени и обсъдени между първо и второ четене, за да може да се гарантира независим рефер на общественото мнение и обществения интерес, който да служи за ориентир и котва на описаните от мен публични партньори. Това е важно не заради друго, а защото в публичното пространство, със съжаление го казвам, моделът на публично-частното партньорство не се ползва с висок рейтинг. За това има и много примери, дори само примерът с концесията за ВиК в София е достатъчен!
Ако почерпим опит от този модел – нещо изключително важно, оттук тръгвам към втория момент, свързан с непредвидените ситуации, които биха се създали, въпросът беше повдигнат преди мен и от други колеги, трябва да се намери модел, при който при достатъчно добра техническа подготовка на проектите, независимо в каква сфера са, да има достатъчно добри, ясни алгоритми, дори обосновани с формули, които да могат да предвидят изменението на различни параметри в бъдещ план. Тогава и пред публичните партньори, и пред обществения интерес ние ще сме решили чрез законодателството ясни правила и стъпки, които те трябва да извървят. Тогава няма да има нито йота съмнение дали някой по някакви други причини е взел решение, което не защитава обществения интерес.
Според мен ние трябва да предвидим, защото това очевидно не е разписано в закона, много ясни правила на подготовка на договорите за публично-частно партньорство, именно вкарвайки дългосрочни алгоритми и формули, които да са задължителни и публични.
Оттук отивам към третия проблем. Основен въпрос за доверието на обществото към тези модели е да има прозрачност. Аз смятам, че в раздела за прозрачността с разписания регистър, функциите, целите, които преследва и съдържанието, което има, е крайно недостатъчно.
Дори вземете само чл. 19 от предлагания ни законопроект. Като видите какво съдържа този регистър – че съдържа договорите, обаче без търговската и техническата тайна, извинявайте – как искаме да убедим обществото, когато още в законодателството започваме да го обграждаме с различни видове тайни?!
Как Вие като бъдещ потребител, примерно на една водна концесия, ще искате да видите какви са правилата, какво извършва съответният концесионер или частен партньор, при какви обстоятелства, с какви ресурси?! Това е моделът на публично-частното партньорство!
В момента, в който сме разписали думичката „тайна” – дали е търговска, или техническа, сме приключили с въпроса. Обществото е загубило интерес, а ние си мислим, че сме създали закон. Той няма да проработи в необходимия обем, а най-много да предизвика скандали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Процедура – заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение да отложим разискванията по този законопроект. Както видяхме от дебатите досега и ако се запознаем с текста, законопроектът не е добре изработен – за разлика от мнението на господин Михалевски, аз смятам така. Той противоречи на Закона за нормативните актове, който казва, че една и съща материя не може да се урежда на две различни места. Въпросът за културното наследство, който в единия закон се третира по един начин, в този – по друг, е пример за това как е нарушен Законът за нормативните актове.
След като отложим разискванията, бих очаквал от Парламентарната група на ГЕРБ да направят изявление какви промени в този закон ще подкрепят, за да имаме предварително яснота как да оформим мнението си по него. В този си вид според мен той противоречи на Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Обратно становище има ли? Няма.
Желание за изказване?
Подлагам на гласуване предложението на господин Тошев за отлагане на разискванията по законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 32, против 51, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Има ли процедура за прегласуване? Няма.
Дебатът продължава.
Заявка направи господин Емил Радев.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента говорим за един модерен в целия Европейски съюз закон, даващ множество инструменти, уреждащ правилата в много широк спектър и даващ възможност за много модерни прийоми за уреждане на публично-частните партньорства.
Каква е целта на настоящия законопроект? Да запълни празнината, която съществува в обхвата му, защото в момента е възможно абсолютно безконтролно да се осъществяват дейности, описани в предмета на този закон, без правила. А там, където няма правила, стават и злоупотреби.
Целта на настоящия законопроект е да осигури развитие на висококачествени и достъпни услуги от обществен интерес чрез постигане на по-добра стойност на вложените средства; да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането и експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура; ... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, господин Гумнеров и господин Курумбашев, по-тихо, ако обичате.
ЕМИЛ РАДЕВ: ...да осигури публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, недопускане на дискриминация, равно третиране и пропорционалност при сключване на договорите за публично-частно партньорство.
Законопроектът въвежда добрите европейски практики за осигуряване на финансова подкрепа от страна на публичния партньор при реализация на проектите за ПЧП, като създава ясни правила – за планиране, контрол и мониторинг, за изпълнение на проектите.
До този момент в България не е реализиран нито един проект за публично-частно партньорство под формата на концесия, при който е предоставена финансова подкрепа от публичния партньор. Поради тази причина и прилагането на концесията е доста ограничено.
По отношение на публично-частните партньорства, финансовата подкрепа на държавата (в повечето случаи това се прави от общините) е най-вече чрез предоставяне на имоти, но при прилагане на процедури, които нямат нищо общо с принципите за публичност, прозрачност и равнопоставеност, произтичащи от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Настоящият законопроект определя и случаите, при които се допуска предоставянето на финансова подкрепа от страна на публичния партньор, а именно когато частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други, трети лица във връзка с дейността от обществен интерес, или е необходимо постигането на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, както и за възстановяване на обекта в случай на непреодолима сила.
Да, проектът е с много широк обхват – за първи път такъв законопроект се разглежда в нашата страна. Именно заради това той има и някои несъвършенства, които би трябвало да се коментират и да се отстранят между първо и второ четене. Те са възникнали от това, че прилагането на Закона за публично-частното партньорство в областите, попадащи в обхвата на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, би могло да доведе до противоречие с изискванията на Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО, които уреждат процедурите по прилагане – за обществените поръчки и концесиите за строителство.
На равнище Европейски съюз съществува подобен проблем, защото липсва дефиниция на понятието „публично-частно партньорство”. Налице е констатация на Европейската комисия, че много държави променят управлението на обществените поръчки за проекти на публично-частно партньорство или опростяват националните правила и практики за обществените поръчки, като често излизат извън минималните процедурни изисквания на общностните правила. Затова тук е добре да се види практиката във водещите в тази област държави членки, а именно във Великобритания, Франция, Гърция, Ирландия, Холандия и Испания.
В настоящия законопроект има и някои моменти, които трябва да се коментират доста сериозно, които водят до противоречие с действащата нормативна уредба. Анализът на чл. 16а от Закона за държавната собственост във връзка с членове 14, 15 и 16 от Закона за държавната собственост, с чл. 18 от Конституцията на Република България налага извода, че обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, които са дефинирани в действащата към момента редакция на чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите, на практика включват всички обекти, които са държавна или общинска собственост, както и собственост на публично правни организации, и могат да се отдават на трети лица – частно правни субекти, единствено чрез наем за срок до 10 години или чрез концесия.
В тази връзка отдаването на обекти от обществен интерес за експлоатиране на трети лица – частно-правни субекти, чрез въведените партньорски договори, а не чрез договор за концесия, към момента е в противоречие със Закона за държавната собственост. А по отношение на обектите, които са изключителна държавна собственост, трябва да се види съществува ли противоречие и с чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България.
Законопроектът в чл. 14, ал. 1 предвижда, че публичният партньор може да предостави финансова подкрепа на частния партньор чрез учредяване на вещни права или предоставяне на имоти или части на имоти, а в ал. 2 е предвидено, че това се извършва в избрана от публичния партньор законоустановена форма.
Следва да се има предвид, че съгласно настоящата редакция на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане, а съгласно чл. 7, ал. 6 ограничени вещни права не могат да се учредяват върху имоти публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти, изключителна държавна собственост.
В случая Законопроектът за публично-частното партньорство предвижда различна регламентация от тази и това трябва да бъде уредено изрично със съответните изменения в Закона за държавната собственост.
Има и известно противоречие със Закона за общинската собственост. Предоставянето на обекти общинска собственост чрез партньорски договор не е съобразено с действащия Закон за общинската собственост и процедурите, които са предвидени там. Това налага с приемането на този проектозакон да се направят и съответните изменения в Закона за общинската собственост.
Не е ясно описанието на предмета на дейност на Законопроекта за публично-частното партньорство. Липсва ясен и точен разграничителен критерий между приложното поле на Закона за публично-частното партньорство и приложното поле на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Тук трябва да се направят също нужните изменения, защото липсата на ясен разграничителен критерий ще доведе до чисто процедурни проблеми при сключването на договорите за публично-частно партньорство.
Един от тези въпроси е в кой регистър ще се обявяват решенията – само в предвидения по Закона за публично-частно партньорство Регистър за публично-частно партньорство или в Регистъра за обществените поръчки? Как ще се съотнасят сроковете по този закон и по Закона за обществените поръчки? Например, Законът за обществените поръчки предвижда договорът за обществена поръчка да се сключва в едномесечен срок, а Законопроектът за публично-частното партньорство предвижда партньорският договор да се сключи в срок, определен с решението за определяне на частен партньор.
В Закона за публично-частното партньорство имаме и други отклонения от процедурите по Закона за обществените поръчки. Например, съгласно чл. 30, ал. 2 от законопроекта, ако класиралия се на първо място участник откаже да сключи партньорски договор, се провеждат преговори с втория класирал се участник за подобряване на предложението му – нещо, което съгласно действащия Закон за обществените поръчки е недопустимо.
Във връзка с концесионния договор – предложението в Закона за публично-частното партньорство за концесиите за строителство също не е ясно. Докъде ще се прилагат правилата на директивите 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО?
Друг момент, който трябва да се изчисти, е в чл. 40, ал. 1, т. 1, където е предвидено, че партньорският договор се прекратява с пълното погиване на обекта, а в чл. 13, ал. 3 е предвидено, че се предоставя финансова подкрепа, когато възникне необходимост от възстановяване на обекта в случай на непреодолима сила. Трябва ясно да се определи кога обектът е погинал напълно и партньорският договор се прекратява, както и дали при погиване на обекта, поради непреодолима сила, парнтьорският договор ще се прекратява или обектът ще се възстановява.
Също така, например, там където се казват основанията за прекратяване на партньорския договор – едно от основанията е и смърт на физическото лице. Тук остава неясен въпросът какво става с наследниците му, могат ли те да бъдат страна по този договор.
И още нещо, което трябва да се пипне задължително. Това е Глава трета „Пряко споразумение при договорите за публично-частно партньорство”. Тук се урежда един механизъм, който е абсолютно недопустим по нашето законодателство, касаещ третите лица, финансиращи институции, кредитори на частния партньор, които сключват едно пряко изпълнение с публичния партньор, което може да се сключи и без участието на частния партньор. Дават се едни правомощия на това споразумение, с което може да се дава право на кредитора да участва в управлението на търговеца – частен партньор, което значи, че една банка кредитор може да назначи, примерно, да смени членовете на съвета на директорите на частния партньор, да се придобият всички или част от акциите или дяловете на частния партньор. Това също е неясен принцип. Те не могат безвъзмездно да се придобиват, да встъпят в правата и задълженията на частния партньор. Тази глава, според мен, трябва изцяло да отпадне между първо и второ четене. Тези всички изменения трябва да се направят между първо и второ четене.
Предлагам законопроектът да се приеме на първо четене, да се даде един по-дълъг срок между първо и второ гласуване, за да може всичките тези неясноти да бъдат изчистени и да няма противоречия с останалите действащи нормативни актове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към репликите.
Първа реплика – Георги Терзийски, втора – Петър Мутафчиев, трета – господин Димитров... (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Радев, Вие бяхте прав в едно отношение, че има страшно много несъвършенства и неща за уреждане по този законопроект. Ето защо аз Ви предлагам Вие на този етап да го оттеглите.
Преди малко Ви се даде една добра възможност поне дебатите да отложите. Вие не приехте това нещо.
От всичко това, което изговорихте в момента, аз, слушайки Ви, си направих една асоциация. Имам чувството, че този законопроект е правен от асистентка на Хари Потър – взета е една щипка от концесиите, взета е една щипка от обществените поръчки, взета е една щипка от публичното партньорство и се опитвате да сглобите един Закон за публично-частното партньорство, който в крайна сметка предизвиква един пещерски бъркоч в целия този сектор!
Вие в Законопроекта за публично-частното партньорство, който вкарвате, правите 43 изменения в Закона за концесиите.
Моето предложение към Вас е: проявете разум! Оттеглете на този етап законопроекта или недейте да приемате на първо четене законопроекта! Преработете го и внесете нещо, което няма да предизвиква усмивки, смях, а още по-лошо – няма да предизвика хаос в този сектор на обществени отношения! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Втора реплика – Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, аз приемам голяма част от бележките, които Вие направихте, наистина верни и точни, но те са резултат от това, че има концептуална грешка в закона.
Когато говорим сега за Закон за публично-частното партньорство, както и преди, когато сме говорили по тази тема, целта е била да се запълни една празнота, която има в законовата база за взаимодействие на публичния сектор с частния сектор. Това касае частната държавна и общинска собственост, включително общински и държавни предприятия, които чрез публично-частно партньорство могат да намерят капитала, който им е необходим, за да постигнат едно по-бързо развитие, примерно, като алтернатива на приватизация.
Тук се допуска една голяма грешка и аз мисля, че това, ако се изчисти, ако се съгласите да стане, тогава големи проблеми няма да има със законопроекта.
Тук се предлага и публична държавна собственост, включително и инфраструктура, в публично-частно партньорство, по една система, която е много по-лека от Закона за концесиите, където се дава възможност не за 35 години да стопанисваш и да инвестираш, а за цял живот, до погиването, както Вие казахте, на имуществото, включително на държавната публична собственост. Изчистете този въпрос.
Оставете в Закона за концесиите една добра практика, която показа добри резултати в България и само частната общинска и държавна собственост да бъде обект на този закон. В противен случай, както сподели и колегата, става една мешавица, от която, честно казано, произтичат съмнения за това, че се прави в интерес за един много по-облекчен режим, за да стигнат до общинската и държавна инфраструктура определени кръгове, които отдавна явно целят това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплика на Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, господин председател, уважаеми господин Радев! Казахте, че въпросното увеличение с 50% на концесията, потвърдихте думите на господин Горанов, е Европейска директива. Но благодарение на съвременните технологии намерих Европейската директива и искам да Ви кажа, че тя не е буквално въведена. Има един много важен текст, който е пропуснат, а в съгласувателната процедура, която Вие ми показахте, не е преведена точно тази част, а именно има текст, който казва така: че това е възможно, само ако предметът на концесията не може да бъде изпълнен. Тоест ако основният предмет на договора не може да бъде изпълнен, само тогава това увеличение с 50% на концесията е възможно.
Само че, господин Радев, по неясни за мен причини уважаемите колеги от Министерството на финансите, които са Ви написали съгласувателната таблица и са Ви подвели, че така се въвежда изцяло Европейска директива, което не е вярно, не знам този текст защо не е въведен, защото той е много важен. Това е предвидило европейското право: за да има каквото и да било увеличение на размера на концесията, концесионерът трябва да докаже, че основният предмет на договора не може да бъде изпълнен. Да, пак има лично усмотрение, но е друга хипотеза.
Господин Радев, ако я няма тази хипотеза, през 2012 г. ще осъмнем с десетки концесионери и случаят Банско ще Ви се види като някаква много лека и безпроблемна история. Всички ще започнат да увеличават концесионните площи, ще имат едни претенции. Това е пример за лошо и неправилно прилагане на Европейска директива.
Затова Ви съветвам, колеги, който и да Ви казва, че възприема и прилага европейското право, винаги четете текстовете в оригинал, защото преводачът ги превежда обикновено в свой интерес, а в случая приложението на тази Европейска директива ще бъде такова, че ако я видят нейните автори в Европейския съюз, няма да си я познаят, да Ви кажа честно. Нека между първо и второ четене да останат тези текстове, но да добавим, че това увеличение е възможно само тогава, когато първоначалният или основният предмет на договора не може да бъде изпълнен. Да няма някакви други хипотези, защото ще видите как ще се измислят всякакви други хипотези на непредвидени обстоятелства.
Между другото искам да помоля и Вас, господин Радев, и господин Горанов да представите пред парламента възможните хипотези на непредвидени обстоятелства, особено ако този текст, който Ви прочетох и представих от Европейската директива, не се запише тук. Така че нищо против, разбира се, да прилагаме Европейските директиви, но не както дяволът Евангелието, а каквото пише там, същото да пише и в законите.
Много е важно, когато пишат тези съгласувателни таблици, защото Вашата колежка, която не познавам, убедено твърдеше: „Не се притеснявайте, господин Димитров, това е Европейска директива”. Ама, не е! Ама, не е и за да не стават такива неща, винаги гледайте текста в оригинал. Иначе се получават съвсем различни неща и в крайна сметка това може да прерасне в много тежък лобизъм, всяка концесия да представя претенции пред Министерството на финансите и пред правителството за разширение, като това може да бъде на всякакво основание, което не е целта на този законопроект, и добрата идея на българския парламент ще бъде изопачена. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Радев, имате думата за дуплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както казах и преди това, този законопроект е с много широко приложно поле. Той обхваща и засяга поне десет много сериозни действащи в момента закони, както е и в обхвата на разпоредби от Конституцията на Република България.
Да, между първо и второ четене трябва да се направи много сериозен анализ, да се вкарат нужните разпоредби и легални дефиниции – и тази, която касае концесиите за строителство, да се изяснят нещата там, където има неясноти. Трябва да се пипнат процедурите изначално. Когато се дадат и нужните легални дефиниции, така че да няма спорове кой ред се прилага, как се прилагат правилата, аз мисля, че този закон може да стане действащ. Имаме много сериозна работа между първо и второ четене, за да направим този законопроект да излезе от границите на спорните процедури и да може да уреди така обществените отношения, че да не създава оттам нататък проблеми, а да могат целите му да се постигнат на 100%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заявка за изказване направиха господин Михаил Миков, господин Аспарух Стаменов и господин Огнян Стоичков.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, винаги възниква въпросът защо е необходим този закон. Това е първият и основен въпрос, който може би ще разкрие много други въпроси на правно-техническо равнище, на противоречия. Радвам се, че господин Радев забеляза всички тези противоречия.
В последния доклад за напредъка отново се появи въпросът за обществените поръчки в България – за злоупотребите при обществените поръчки, за нарушенията, за злоупотребите с европейски средства. Очевидно е, че се търси някакъв отговор на това послание в доклада за верификация и напредък. Търси се с обещание за нещо ново законодателно, макар че все по-ясни са сигналите от Брюксел, че въпросът не е в промените на законодателството, а в стриктното прилагане на действащото законодателство и то в съответствие на това, което предлага Европа.
Този закон е абсолютно ненужен. Правилно каза колегата Терзийски: колкото са текстовете на закона, толкова са промените в Закона за концесиите. Тук се уреждат два типа концесии, които и досега съществуват, като се оставят концесиите за добив в действието на онзи закон, а тук се създава противоречива уредба. Тук процедурите по този закон са от Закона за обществените поръчки. Тук се въвежда нова терминология с купешки думи, понякога и несръчен европейски превод, зад които утре практиката по прилагането и съдебната практика ще се блъска и ще търси решение. Този закон в крайна сметка ще създаде повече хаос в уредбата.
Вместо да се седне, да се види какви са проблемите с обществените поръчки и концесиите, да се изчистят тези проблеми, да се използва и натрупаната практика, да се премахнат вратичките за злоупотреби, се създава нов закон. Нов закон, който често е в противоречие с другите закони, което естествено ще възникне поради доста несръчния авторски труд, който е представен. Няма да влизам в тези детайли – и господин Радев, и други колеги ги споменаха. Господин Радев каза, че ще ги оправим между първо и второ четене. Ама, не, този закон сам по себе си няма собствен предмет на уреждане на обществени отношения и затова се опитва бракониерски да прибере в своята материя двата вида концесии – за строителство и за услуги, които и досега са уредени в нашето законодателство. Да вкара процедурите от обществените поръчки, които и досега са уредени в нашето законодателство, и сигурно утре ще се появят някакви нови специалисти по публично-частно партньорство. Ама, и до момента в България има възможността двадесет години да се реализира публично-частно партньорство, и то в рамките на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, за които Европейската комисия е дала своите оценки на различни етапи – че съответстват, че правото ни е синхронизирано с европейското. Тоест с тази нова измишльотина, с това заглавие, известният колега Шопов го нарече Закон за публично-частното разбойничество, и мисля, че го направи съвсем обосновано.
Разбивайки правната система, създавайки противоречия между законите, създавайки противоречива уредба на едни и същи обществени отношения в различни закони, се дават възможности за злоупотреба. Като че ли основната цел е, и тук колегата Михалевски го каза, как да увеличим – да печелят на ниски цени поръчките, а после да създадем онзи механизъм, който не е състезателен и който не попада в обсега на обществените поръчки, където има абсолютна забрана да увеличаваме парите, които да дадем на избраните котарашки или други фирми.
Ето, за това става въпрос. И затова, уважаеми дами и господа, колеги юристи, ще Ви бъде изключително трудно да очертаете позитивната правна уредба и непротиворечивостта ù с другите два закона – Законът за концесиите, в който са уредени концесиите за строителство и за услуги, и Законът за обществените поръчки, в който са уредени процедурите, осигуряващи конкурентност и състезателност. Няма как да постигнете „обнять необятного” – да обгърнете необгръщаемото. Концепцията е сгрешена. Целта е сгрешена.
Така че ние няма да Ви подкрепим в това усилие.
Иначе по същество сигурно ще има много опити от страна на управляващите да оправят закона, да го синхронизират, но ще Ви бъде трудно. Ще Ви бъде много трудно да успеете да разграничите тези насложени материи. Оттам идва проблемът – погрешно заложен предмет на закона. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики? Няма.
Следва изказване на господин Аспарух Стаменов.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така предложеният ни за разглеждане Законопроект за публично-частното партньорство е в унисон и е една голяма крачка към постигане на високата ни цел, която си е поставило правителството на премиера Бойко Борисов (реплики „Ха така, ха така”, възгласи и ръкопляскания от КБ), а именно да превърне страната ни в една средно развита европейска държава.
От една страна е качеството на представените публични услуги в България. Това е една от най-големите спънки за икономическия ни растеж. Инфраструктурата, която се предоставя чрез тези услуги, в голяма степен е изграждана още по времето на социализма и е силно остаряла и амортизирана. И с невъоръжено око това може да се види в здравеопазването, в образованието, във водния сектор и в голяма част от пътната инфраструктура.
От друга страна, публичните финанси в момента – както държавни, така и общински, са доста крехки и не дават възможност да се изгражда и реновира публичната инфраструктура, която пък от своя страна е база за предоставяне на публичните услуги. Поради тази причина със Закона за публично-частното партньорство се предоставя възможност да се привлече и частен капитал, при което данъкоплатците ще получат така желаното повишаване на качеството на публичните услуги чрез финансиране и изграждане не само на транспорта, но и на социална инфраструктура, която изрично е упомената в закона, а именно здравеопазването, образованието, социалните дейности, спортът, туризмът, правосъдието, културното наследство, както и административните услуги.
Към момента отношение към публично-частното партньорство имат редица закони като Законът за концесиите, Законът за обществените поръчки, Законът за задълженията и договорите, Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост и други. На практика правна дефиниция за публично-частно партньорство липсва, макар че терминът се използва в десетки нормативни документи.
Публично-частно партньорство в момента се реализира основно под формата на концесия – най-често за изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура с почти пълно поемане на пазарния риск от частния сектор. Другата форма на публично-частно партньорство – обществените поръчки, почти не прехвърлят риск към частния сектор, освен в строителния, и не привличат частен капитал, което е едно от големите предимства на публично-частното партньорство. Съществуващото законодателство не позволява конструирането на партньорство, в което публичният сектор да се ангажира с финансова подкрепа, така че да осигури минимална възвращаемост на частния капитал и да направи тези партньорства атрактивни за него.
Затова създаването на цялостна рамка на публично-частното партньорство е от изключителна важност на фона на нарастващите потребности от качествени услуги. Нещо повече, в закона са предвидени Национална програма за публично-частното партньорство и План за действие със заявка за превръщане на публично-частното партньорство в основен елемент на икономическата политика.
Други положителни страни на закона са изказванията за разпределяне и споделяне на рисковете и отговорностите между публичния и частния сектор, за дефиниране на целите, които се постигат в обществен интерес, за определяне стандартите за качество на инфраструктурата и публичните услуги. Много важен момент е и въвеждането на оценка на икономическия баланс на ползите и разпределянето на рисковете между страните в публично-частното партньорство, която отчита интересите не само на публичния, но и на частния сектор.
Не могат да не се отбележат и предлаганите промени в Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки и други закони, като така се създава единна законодателна рамка за публично-частното партньорство.
Като цяло така предложеният законопроект е в унисон с основните принципи на Европейската комисия – за прехвърляне задълженията на публичния сектор към публично-частното партньорство, които следва стриктно да се прилагат. Това са конкурсни процедури с ясни правила, прозрачност, недискриминация на участници в конкурси и съизмеримост между цели и предоставени права.
Разбира се, по време на обсъжданията на закона бяха повдигнати много въпроси и бяха направени много предложения, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Според мен например основно е акцентирано върху конструирането и прекратяването на публично-частното партньорство, а по-слабо са засегнати въпросите за мониторинга, тоест съблюдаването на обществения интерес през целия период на действие на договора, който е достатъчно дълъг.
Накрая искам да заявя, че ще подкрепя предложения законопроект. Искам да Ви призова и Вие да го направите, защото съм убеден, че няма как да се превърнем в първокласна икономика с третокласна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, първо искам да помоля да се удължи времето на групите.
Господин Стаменов, мисля, че подходът към този закон и обосновката, която развихте, е меко казано грешна. Защо? Както го обяснявате, аз ще го парафразирам с едно изречение, със същите Ваши аргументи: „Тъй като не ни стига времето, респективно на мандата, и тъй като не можем да съберем достатъчно публични средства през данъчната система на държавата, се налага да Ви натоварим, уважаеми данъкоплатци, с бъдещи плащания, които Вие ще извършите през следващите 35 години, като вкараме едни фирми да правят тази услуга.”
Това е вероятен модел, но не това е целта на закона. Затова Ви призовавам – когато говорим за този закон, непрекъснато в главата ни да кънти един въпрос: готови ли са данъкоплатците да плащат цената на услугата, която им готвим да им предоставяме по този модел? И този въпрос не бива да заглъхва в ушите ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Други реплики? Няма.
Господин Стаменов, желаете ли дуплика? Не.
Има заявка за изказване от господин Стоичков, но беше поискано удължаване на времето. Затова предлагам да направим почивка.
Обявявам почивка.
Продължаваме заседанието в 11,28 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщение – на 1 февруари 2012 г. от Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников” е получена покана, отправена към всички народни представители да почетат паметта на народния представител в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то Народно събрание и председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в 38-то Народното събрание Светослав Лучников.
По повод 90 години от рождението му, на 3 февруари от 12,00 до 13,00 ч. ще бъде направена първа копка за изграждането на негов паметник в градинката пред Райфайзенбанк, пресечка на ул. „Цар Иван Асен ІІ” и ул. „Гогол”.
От 17,00 до 19,30 ч. ще се проведе честване на годишнината в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – бул. „Васил Левски” № 88, ет. 2.
Във връзка с окончателното реализиране на паметника е отправена молба от Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников” към народните представители да съдействат за набавяне на недостигащите около 3 хил. лв. за окончателното реализиране на паметника.
Продължаваме с дебатите по първото четене на Законопроекта за публично-частното партньорство.
За изказване думата има господин Огнян Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, поне тези, които сте в залата, макар и малцинство!
Ще започна с няколко добри думи за законопроекта, тъй като не бяха казани такива дори и от единствения изказал се от групата на ГЕРБ. Той говореше обвинително и аз очаквах накрая да предложи да се отхвърли законът, а не тривиалното поправяне между първо и второ четене.
Безспорно предложеният законопроект има много добри регламентации, бих казал най-вече в Глава втора относно планиране, финансиране и публичност на публично-частното партньорство. Защитен е и общественият интерес и в чл. 12, в който е казано, че не може да се реализира публично-частното партньорство в проект, който не е включен в плана за действие. Планът и програмата се одобряват от Министерския съвет, бюджетните средства се отпускат от Народното събрание, така че предвиденият контрол създава достатъчни гаранции за обществения интерес.
Също така бих обърнал внимание на чл. 13, ал. 7, която казва, че „плащания към частния партньор могат да се извършат след като и доколкото обектът или услугата са в наличност”. Тъй като публично-частното партньорство, така както е предложено, основно ще се реализира в сферата на строителството, тогава държавният интерес действително е защитен – когато само и доколкото строителният обект го има в наличност, построен е – тогава се реализира държавното съучастие и финансиране.
За съжаление не мога да продължа с добрите правни регламенти, които виждам в закона. По-скоро това, което вече беше казано – законът няма самостоятелен предмет на правно регулиране, а добрите законодателни решения, част от които изброих, нищо не пречеше да бъдат включени в Закона за концесията, както повелява и чл. 18 от Конституцията. Изброявайки обектите, сферите и услугите, които се осъществяват, в чл. 18 в Конституцията изрично е записано, че редът, който се предвижда е по Закона за концесиите. Пак казвам, има добра европейска практика. Испания така е решила въпроса и не създава правна асиметрия с останалите закони, които за съжаление – тази правна асиметрия и липса на синхрон, в настоящия проект не липсват.
Какво имам предвид? Със Закона за публично-частното партньорство се обезсилва редът за предоставяне на вещни права върху имоти по чл. 14, ал. 3. Този ред е описан много детайлно в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост. Между впрочем в Закона за държавната собственост принципалът на държавата се представлява от Министерството на регионалното развитие. В настоящия законопроект се предлага изместване на тежестта и отговорностите, това да осъществява вече министърът на финансите, което е важна не само функционална, но и структурна промяна в правомощията на Министерския съвет.
Също така частично бих казал се отменят разпоредбите на Закона за устройството на териториите относно одобряване на несъществени отклонения от вече одобрени проекти. Това допълнително строителство, за което вече бе казано, че се допуска по Закона за публично-частното партньорство до 50% от първоначалния одобрен проект, явно тук се е ползвал опитът от Закона за обществените поръчки с тази терминология, противоречи на Закона за устройство на териториите. Там е казано, че само несъществени отклонения в първоначално одобрените проекти могат да се одобрят и реализират в хода на строителството по пътя на екзекутивите. Всеки, който се занимава със строителство или с правната му страна, разбира за какво говоря. Законът за обществените поръчки познава тази правна фигура, но Законът за обществените поръчки е за 5 години. Тук се предлагат 35 плюс 11 години. Четиридесет и шест години е достатъчно дълъг срок, за да бъдем по-внимателни.
Също така силно критикувани са промените със Закона за публично-частното партньорство в Закона за социалното подпомагане. Впрочем Министерството на труда и социалната политика има множество критични бележки. Запознах със съгласувателната процедура от месец септември 2011 г. и 9 министерства имат сериозни забележки към представения законопроект. Техните бележки в една част са взети предвид, но в другата според мен съществена част, не са взети предвид и след това ще се аргументирам детайлно какво имам предвид.
Голяма част от работодателските организации – тези, които се предполага, че представляват на национално ниво потенциалния бъдещ частен партньор – работодателските организации не възприемат и не подкрепят законопроекта. Тези, които го подкрепят, са представили в тази съгласувателна процедура около 15 страници забележки и то съществени забележки. В случая е важен не толкова обемът, а същността на забележките.
Не добре решен е въпросът, че националната програма за планиране на публично-частното партньорство се приема от Министерския съвет, не от Народното събрание, а след това конкретните бюджетни средства за изпълнение на вече приетата от Министерския съвет програма, тези конкретни бюджетни средства се одобряват от Народното събрание със Закона за държавния бюджет. Какво се оказва? – че Народното събрание е административен орган към Министерския съвет, който действа при условията на обвързан в компетентност. Националната програма за публично-частното партньорство е предложена от министъра на финансите, одобрена е от Министерския съвет, има план за действие за следващата година и Народното събрание е поставено пред свършен факт – да одобри конкретните бюджетни средства в Закона за държавния бюджет.
Многократно стана дума за неясната терминология, която се използва и която е от съществено значение за бъдещата сигурност както на публичния, така и на частния партньор. Така например, за да не бъда упрекнат, че защитавам само публичния интерес, в случая трябва да се защити и частният, за да има партньорство, в чл. 42, ал. 2 е записано, че „публичният партньор може да прекрати едностранно договора за публично-частно партньорство, сключен за 35 години, ако частният партньор не си изпълни основни задължения по договора”. Аз питам кое е основното задължение на договора? Кои принципи, критерии, индикатори, законово регламентирани могат да определят такова грубо съществено нарушение на договора, че да предизвика тази тежка санкция, свързана с едностранно прекратяване от публичния партньор?
Опит за дефиниция е направен и на понятието „по-добра стойност на вложените средства” - § 1, т. 5, но отново се използват пожелателни, неясни нито от икономическо, нито от юридическо естество терминологии. Търговската и техническа тайна, всички в тази зала, които ще подкрепят този закон и журналистите, които присъстват в залата, ще трябва да са наясно, че търговската и техническа тайна по договорите няма да бъде обществено достъпна. Публичният регистър, който ще осигури прозрачност на публично-частното партньорство, няма да запише само тези две неща – техническата и търговската тайна. Кои са тези обстоятелства, които представляват техническа и търговска тайна? Аз мога да кажа, че във всеки договор за строителство 90% е техническа, 10% е търговска тайна, свързана с разплащанията и ценообразуването в строителството.
Не на последно място не намерих синхрон между предложения законопроект и Търговския закон. Изрично е казано, че за финансово участие на публичния партньор в публично-частното дружество, че публичният партньор трябва да има блокираща квота. Обяснено е какво значи блокираща квота по § 1, т. 1.
Това, разбира се, е обяснено и в Търговския закон и не беше необходимо – общото право на Търговския закон е поне 34% от акциите или дяловете.
Но аз питам: когато държавата, публичният партньор има блокираща квота, респективно 34% от ползите, дали не трябва да има и 34% от загубите? И дали това не влиза в остро противоречие с лимитите на финансовата подкрепа от публичния партньор? Защото при едно допълнително финансиране и нужда от допълнителни вноски, всички съдружници и акционери трябва да направят вноски, които са пропорционални на тяхното участие в капитала. Държавата дали ще може да участва винаги, адекватно и по всяко време при нужда от временно кредитиране на дружеството с 34% от загубите?
Понеже се запознахме с част от европейските директиви, аз няма да обременявам народното представителство, а ще прочета само един от документите на Европейската общност – „Рамката на общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги”, където Европейският съюз е казал в кои лимитирано изброени случаи е допустимо държавна помощ, защото това е вид държавна помощ – в четири точки, най-важни от които са: ясно дефиниране на задълженията на частния партньор.
„Параметри за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по обективен и прозрачен начин”. Иде реч, когато държавата компенсира частния партньор при непредвидени обстоятелства, които могат да се случат през следващите 35 години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо председател.
Какво ни предлага законопроектът? Законопроектът ни предлага именно финансово-икономическият анализ, който ще обуслови тази нужда от финансова подкрепа, да бъде направен от министъра на финансите с наредба.
Според мен, принципите и критериите на този анализ трябва да залегнат в закона. Това е изключително важно! Това е и становището и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е изброило тези четири показатели, и което е казало: „В настоящия законопроект тези изисквания на Европейската общност не са спазени!”
Затова апелирам за разум, апелирам или да бъде отложено гласуването на този законопроект, или да бъде оттеглен и преработен и съответно наново внесен в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли процедурно предложение за отлагане на гласуването?
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Накрая ще направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата, защото пред нас предмет на обсъждане е много важен и сложен законопроект. Аз няма да се впускам в анализа на институтите, които той съдържа. Ще поставя само няколко принципни въпроса.
Първият от тях е: дали е необходим Институтът на публично частното партньорство? Най-вероятно в тази зала със значително мнозинство ще надделее положителният отговор на този въпрос. Затова аз няма да се впускам по-нататък в този анализ. Можем да приемем, че темата, която поставя законопроектът, е обоснована и в условията на съвременната икономическа система взаимодействието между държавата и общините, от една страна, техните предприятия и юридически лица, които те създават, и от друга страна – различните търговски дружества, има възможност да бъдат постигнати социално обосновани и икономически резултати.
Но днес ние не водим дискусията върху това дали има място за публично-частното партньорство, а върху законопроекта, който го предлага. Оттук нататък аз смятам, че подходът, който е избрал вносителят на законопроекта, е недостатъчно обоснован. Това личи от самото съдържание на предложения законопроект.
Според мен при липсата на достатъчно практика и при множество специфични решения в отделните сектори беше по-добре да се тръгне с конкретни стъпки, чрез промяна в закони, които имат отношение към уредбата на публично-частното партньорство в различните области. Така например много по-сполучливи резултати биха се постигнали, ако ние обсъждахме промени в Закона за концесиите, в Закона за обществените поръчки, дори в Закона за задълженията и договорите. По този начин можеше да постигнем решения, съдържащи една много по-ясна уредба, които да намалят възможностите за злоупотреби и при натрупване на практиката, след време евентуално да се приеме Закон за публично-частното партньорство.
Проектът, който в момента е представен, той е по-скоро рамков, съдържа редица непълноти, влиза в противоречие с други проекти, дори в програмата за тази седмица. Самите Вие сте предложили да бъдат обсъждани и изменения и допълнения в Закона за физическото възпитание и спорта, предлагащи решения, които се отклоняват от този модел, който се приема. След като този общ закон не решава принципните въпроси, то тогава се пита: какво е неговото предназначение и каква роля той ще изиграе в цялостната правна и законодателна система?
Поради тази причина според мен е неуместно в момента да се приема този рамков закон, който няма да доведе до сполучливи решения на много от въпросите, които поставя.
Следващ принципен въпрос е: какъв да бъде възможният обхват на публично-частното партньорство? За мен например много дискусионно е, че публично партньорство трябва да обхваща публичната държавна и общинска собственост. Има аргументи и за обратното. Тази дискусия би трябвало да се проведе преди самият законопроект да бъде на дневен ред, защото това е най чувствителната област. В много случаи чрез публично-частното партньорство се заобикаля съществуващият режим на концесиите, защото това е собственост, която е създадена за общо предназначение, която трябва да бъде гарантирана в най-голяма степен и която изисква тези правила по никакъв начин да не бъдат заобикаляни чрез паралелни правни режими.
Без да предрешавам отговора на този въпрос, той някак мимолетно се съдържа като подразбиращ се положителен отговор в една много чувствителна материя.
Ние в момента виждаме и мога да дам примери, като се тръгне от София и се стигне до Варна – там, където има най-големи икономически интереси в момента, без да има публично-частно партньорство, по същество са създадени практики, които изглежда този закон трябва да оправдае. Те са практики, които са много лоши, защото представляват по същество заобикаляне на сегашното законодателство, в интерес точно на частните инвеститори, със или без кавички, за сметка на обществения интерес. Не допускам, че една от Вашите несподелени цели е именно да оправдаете вече такива практики чрез закона, който ще бъде гласуван.
Освен това, много по-категорично, ако въобще се допусне публично-частното партньорство по отношение на публична държавна и общинска собственост, трябва да се предвидят и определени изключения. Ще Ви дам един пример, защото той е емблематичен: допустимо ли е да има публично-частното партньорство по отношение на гробищните паркове? Ето Ви един въпрос в област, която сама по себе си би трябвало да бъде ръководена от съвсем други мотиви, от тези за получаване на икономическа изгода от хората, от структурите, които участват в нейното осъществяване и управление.
Може да прозвучи крайно, но смятам че е ясно, за да не изпаднем в прословутия пример с публично-частното партньорство между кокошката и прасето, които трябвало да го осъществят, за да приготвят бифтек. Само че кокошката ще участва с яйцата, пък прасето – знаете как ще участва. Да не се окажат в случая държавата и общините прасето, което трябва да осигури приготовлението на този привлекателен продукт за тези, които разчитат на неговата консумация.
Казвам го, защото самият законопроект чрез някои от разпоредбите и чрез тези, които липсват в него, и имайки предвид преобладаващо злополучната практика с това как са се формирали днес много от структурите и как това е ставало за сметка на отслабване и недобра защита на държавните общински интереси, могат да ни изправят пред тези практики по линия на приватизацията на концесионирането на обществените поръчки, които са факт. Защо да смятаме, че по реда на един механизъм, който е още по-чувствителен и дава по-големи инструменти в тази насока, няма те да бъдат преобладаващи след въвеждането на публично-частното партньорство.
Има и създадени такива инструменти. Само искам да ги отбележа, без да се впускам – за прякото споразумение, където финансиращи институции, кредитори на частния партньор и на публичния партньор, от друга, могат да сключват договори, с които да гарантират обезпечение на договорите. Чрез този инструмент, който иначе по принцип има своето място, могат да се създадат възможности финансовите институции да сложат ръка върху подобни инструменти. И когато видим това, което е изброено в следващата ал. 2 – какво те могат да правят, всъщност могат да контролират изцяло паричните потоци, изцяло да осъществяват управлението на такива дружества и по този начин общественият интерес, който също трябва да бъде защитен, да остане на съвсем заден план.
В момента имаме и тази практика чрез злоупотребите на редица финансови институции – включително и банки за подобни практики, където имаме пълно сливане между техни акционери, управители и дружества, които те кредитират. Така че това не е изключение, това е една широкоразпространена практика, която въобще променя смисъла на кредитирането като стимул за развитието на реалната икономическа дейност.
Поради тези причини смятам, че самите Вие би трябвало да проявите необходимата резервираност и критичност и без да бъде снемана темата за публично-частното партньорство, да бъде снет от обсъждане в момента този законопроект. Пак Ви казвам, той в най-добрия случай няма да реши добре проблемите, защото създава една рамка, която се нуждае по-нататък от редица други законодателни промени.
В по-лошия вариант, не по-малко вероятен, тя ще стане източник на редица злоупотреби и може би, за съжаление, на много по-малко светли примери за това как едновременно ще бъдат задоволени обществените интереси и интересите на частните партньори, които се включват в тази дейност.
Поради тези причини ние вече казахме, че не само няма да подкрепим, но в някои отношения си заслужава и да се противопоставим на редица от разрешенията, но най-добрият вариант е тази тема в момента да не получава своя окончателен отговор. Този избор обаче зависи от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли формално предложение за отлагане?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз разбрах, че вече е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е направено.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава аз отправям предложение, което беше отклонено. В края на дискусията, мисля, че след като сте чули аргументите, правя предложение да бъде отложено гласуването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в дебата? Няма желаещи. Пристъпваме към гласуване.
С оглед чл. 59, ал. 1, гласуването се извършва в следния ред.
Първо, предложения за отхвърляне – такова не е направено.
Предложения за отлагане на следващо заседание – такова е направено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители господин Терзийски, загатнато в изказването от господин Стоичков и от Янаки Стоилов.
Гласували 108 народни представители: за 38, против 48, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за публично-частното партньорство.
Гласували 111 народни представители: за 75, против 19, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Първи по време Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта с № 954-01-42, внесен от народните представители Яне Янев и група народни представители на 4 ноември 2009 г., и Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Законопроектите са разпределени на съответните комисии, от които са постъпили доклади.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси по двата законопроекта ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по точка втора – в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Калоян Кръстев – председател на Комисията по хазарта, госпожа Десислава Панова – главен секретар, и госпожа Меглена Христова – началник на отдел „Административно-правно и информационно обслужване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане на гостите в залата.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 4 ноември 2009 г., и Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет
на 19 октомври 2011 г.

На заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители, и Законопроекта за хазарта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, представителите на Държавната комисия по хазарта: Калоян Кръстев – председател, Десислава Панова – главен секретар, Меглена Христова – началник на отдел „Административно-правно и информационно обслужване”, и Милан Илиев – началник на отдел „Методология и разрешения”, Сергей Кацаров – началник на отдел в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Васил Панов – директор на дирекция „Контрол” в Националната агенция за приходите, представителите на Българския институт по метрология – Димка Иванова – председател, и Стоян Стоев – главен секретар, представители на Асоциацията за дистанционни залагания, на Българската игрална асоциация, на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител народния представител Яне Янев и група народни представители цели да усъвършенства действащия Закон за хазарта и да въведе ефективна регулация на хазартната дейност. Наред с това се предлага създаването на нов Раздел Х – „Организиране и провеждане на хазартни игри чрез интернет или друга телекомуникационна връзка”, с който се регламентира редът и начинът за организирането на хазартните игри чрез интернет в съответствие с наложилата се световна практика и се ограничава незаконният хазарт. Предлага се Държавната комисия по хазарта да може да разрешава провеждането на игрите чрез интернет, само когато съоръженията се намират на територията на България и при осигурена връзка за предаването на данните за направените залози и изплатените печалби до информационната система на Националната агенция за приходите. Въвежда се и изискване организаторът на игрите да няма констатирани нарушения най-малко на две пълни планови проверки.
Предлагат се изменения и в административно-наказателната част на Закона за хазарта, като се завишават санкциите.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от председателя на Държавната комисия по хазарта – Калоян Кръстев.
Със законопроекта се предлагат изменения на съществуващи разпоредби в действащия Закон за хазарта, с които същите се прецизират и допълват с оглед практиката по прилагане на закона и се попълват законови празноти. Регламентира се и нов способ за предоставяне на хазартни услуги – осъществяването им от разстояние.
Със законопроекта се въвеждат изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, които организират хазартните игри и дейности, като тези инвестиции могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. С цел гарантиране извършването на инвестициите в шестмесечен срок след издаването на първоначалния лиценз за организиране на дейност по закона е предвидена възможност за окончателно отнемане на този лиценз, в случай че инвестициите не бъдат направени. Държавната комисия по хазарта ще има право да наложи такава принудителна административна мярка в случаите, в които организаторите не докажат както извършването на инвестициите и притежаването на средствата в пълен размер, така и техния произход. В законопроекта са определени и условията, на които трябва да отговарят лицата, които подават документи за издаване на лицензи, и посочените в законопроекта свързани с тях лица.
Предлагат се конкретни забранителни норми, насочени както към организаторите на хазартните игри и дейности, така и към обектите, игралното и комуникационно оборудване. Забранява се рекламата на хазартни игри като превантивна мярка срещу пристрастяването към тях.
Прецизират се критериите при определянето на игрите, които не се смятат за хазартни.
В Глава втора на законопроекта, където се регламентира държавният надзор върху хазарта, се запазва структурата на Държавната комисия по хазарта. Основните правомощия по издаване и отнемане на лицензи за дейностите по закона и по приемане и утвърждаване на различни правила и документи остават в компетентност на комисията като колегиален орган.
Предлага се по-подробна уредба на правомощията на колегиалния орган, процедурата по провеждане на неговите заседания, както и участието на заинтересованите лица в тях. Уеднаквява се терминологията на законопроекта с тази на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Използваният в действащия закон разрешителен режим се заменя с лицензионен.
Регламентира се процедурата за приемане от Държавната комисия по хазарта на общите задължителни правила, условия и изисквания за организирането и провеждането на хазартни игри.
В Глава втора на законопроекта се уреждат правилата за водене на административното производство, инициативата за неговото започване, както и страните и техните права в производството.
Предлагат се норми, регламентиращи продължаването на срока на действие на издаден лиценз, каквито в действащия закон липсват.
Нов момент в законопроекта е и подробната регулация на процедурата и сроковете за извършване на промени в обстоятелствата по издадените лицензи, както и за спирането и възобновяването на дейността.
В Глава трета се посочват видовете хазартни игри, които могат да се организират на територията на страната. В общите положения се въвеждат изисквания към организаторите на хазартни игри и условия за извършване на дейността. Игрите се систематизират съобразно техния характер, като за всеки вид се дава определение, механизъм на провеждане и начин на разпределение на печалбите.
В действащия закон лотарийните игри са разграничени основно по периода на тяхното провеждане, докато в предложените текстове на законопроекта изрично се изброяват видовете лотарийни игри, тяхната същност и период на провеждане.
По отношение на експлоатираните игрални автомати в игралните зали и казина се предлага увеличаване на минималния брой на автоматите, което е свързано с предвидените инвестиционни условия за организирането на игрите и дейностите.
За първи път се регулира организирането на турнири за игри с карти в игрални казина, които са разпространени масово и трайно са се наложили по света.
Важен нов момент в законопроекта е предложената нормативна уредба, отнасяща се до организирането на игрите от разстояние. Новата уредба е регламентирана в Глава първа и Глава трета на законопроекта – въвеждат се ясни правила за организирането на хазартните игри от разстояние чрез интернет и чрез електронни съобщителни средства. Допуска се възможността всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, да се осъществяват чрез този способ – от разстояние. Определят се конкретните изисквания и условия за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние, като: физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора да е на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство; да има открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции; централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция за приходите, включително за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Със законопроекта се въвеждат и критерии за преценка относно наличието на петгодишен опит в организирането на съответната игра преди подаване на искането за издаване на лиценз. Допуска се възможността наличието на такъв опит да се доказва не само по отношение на дружеството заявител, но и по отношение на неговите съдружници и акционери с квалифицирано участие. Признава се опит, натрупан от организатора или от негови съдружници и акционери в страната, в която те са извършвали законно хазартна дейност, независимо дали на територията на Европейския съюз или извън него.
В законопроекта се въвеждат и изисквания за минимално необходимото съдържание на интернет страницата на организатора, начина на участие, приемането на залози, осчетоводяването и изплащането на печалби и други технически изисквания към игралното оборудване.
В Глава четвърта на законопроекта се урежда процедурата и последиците от прилагане на принудителните административни мерки – временно и окончателно отнемане на лицензи на организатори на хазартни игри или на дейности по закона. Изчерпателно се посочват основанията за прилагането на тези мерки. За първи път се регламентира и възможността за разпореждане с притежаваното игрално оборудване както по време на действие на издадения лиценз за организиране на хазартни игри, така и при прекратяването му, като във втория случай значително се разширява кръгът на лица, на които може да се прехвърли това имущество.
В Глава пета на законопроекта, в която се съдържат административнонаказателните разпоредби се предлагат завишени размери на глобите и имуществените санкции. Разширява се и кръгът на лицата, подлежащи на административно наказване при извършването на хазартна дейност без лиценз, като в него се включват и тези лица, които подпомагат или посредничат при извършването на такива игри без лиценз. Предвижда се отнемане в полза на държавата на игралните съоръжения, наличните парични средства, както и всички останали парични средства, получени от лица, в резултат на организиране и провеждане на хазартна дейност без лиценз. Предлага се принудителните административни мерки да бъдат прилагани както самостоятелно, така и кумулативно с предвидените в законопроекта административни наказания. Урежда се унищожаване на отнетото в полза на държавата негодно игрално оборудване, както и изоставеното игрално оборудване, което не е потърсено в тримесечен срок от датата на влизане в сила на акта, на основание на който то подлежи на връщане.
В Преходните и заключителните разпоредби се регламентират редът и сроковете за приключване на образуваните административни производства пред комисията по действащия закон. Изрично се указва, че издадените досега разрешения запазват действието си, но всички заварени организатори на хазартни игри и на други дейности са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с новия Закон за хазарта в 10-месечен срок от влизането му в сила.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за неподкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител народния представител Яне Янев и група народни представители, поради това, че от Министерския съвет е внесен нов Законопроект за хазарта и за подкрепа на законопроекта, с вносител Министерския съвет.
В хода на дискусията се поставиха редица въпроси, които следва да бъдат обсъдени и да се направят съответните промени в законопроекта между първото и второто четене на същия, като например:
- в чл. 5, ал. 2 да се намали отлагателния 6 месечен срок за доказване на инвестициите и произхода на средствата на лицата, на които са издадени лицензи по закона;
- в чл. 6, ал. 1, т. 3 да се измени, като се въведе изискване при организиране на хазартна игра от разстояние комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на играта, да са разположени само на територията на България, с оглед осъществяване на ефективен контрол от страна на контролните органи;
- да се прецизира разпоредбата на чл. 10 относно забраната за рекламата на хазартните игри, като се забрани само директното приканване за участие в игрите, а не изобщо рекламата на хазартни игри;
- да се допълни текста на чл. 22, ал. 1, т. 8 като се добави изискване игралните съоръжения, които се произвеждат или внасят в страната да могат да се експлоатират, след изпитването им в акредитирани лаборатории или в Българския институт по метрология и последващо одобряване на типа или модификацията им от Българския институт по метрология;
- с оглед предвиденото в чл. 22, ал. 1, т. 13 правомощие на комисията да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица без лиценз, да се регламентира кой и по какъв ред ще осъществява филтрирането на сайтовете и как ще се осъществява контрола за това;
- да се промени данъчното облагане при игрите от разстояние, като вместо залозите се облагат брутните приходи на организатора на игрите.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с вносител народния представител Яне Янев и група народни представители: „въздържали се” – 7 народни представители, „против” – 8 народни представители, без „за”.
2. по Законопроекта за хазарта, с вносител Министерския съвет: „за” – 13 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители и да приеме Законопроекта за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има искане за процедура от госпожа Кристияна Петрова.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (независим): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата е в тази част, че от „Ред, законност и справедливост” оттегляме нашия законопроект, тъй като е доста по-напред във времето и е за изменение и допълнение на сега действащия закон, а законопроектът на Министерския съвет е изцяло нов закон.
Ще подкрепим Законопроекта за хазарта на Министерския съвет, защото е добър и са заимствани доста неща от нашия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Оттеглен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Янев и група народни представители на 4 ноември 2009 г. Искането е направено своевременно, тъй като съгласно чл. 75 от нашия правилник вносител на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това става само с решение на Народното събрание. Ние сме в първата хипотеза.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси, като госпожа Искра Фидосова се съобрази в доклада с обсъждането на Законопроекта за хазарта, предложен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси само относно Законопроекта за хазарта, предложен от Министерския съвет, № 102–01–65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за хазарта на свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г.
Със Законопроекта за хазарта се създават систематизирани норми за цялостно регламентиране на реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавния надзор върху тях.
В проекта на закон за хазарта се съдържат разпоредби, които са част и от сега действащия закон, като са допълнени и прецизирани с цел да се преодолеят констатираните законови празноти.
Въвеждат се изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, организиращи хазартните игри и дейности, като тези инвестиции могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. Целта на тези изисквания е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Предвидени са изрични забранителни норми, насочени както към организаторите на хазартните игри и дейности, така и към обектите, игралното и комуникационно оборудване.
В законопроекта са разписани и правилата за водене на административното производство, инициативата за неговото започване, както и страните и техните права в производството. Предвиден е облекчен ред за доказване на такива обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз за хазартна дейност и по законодателството на друга държава от Европейското икономическо пространство, в която искателят вече притежава лиценз за такава дейност.
Установени са критерии за преценка относно наличието на петгодишен опит по отношение на организирането игрите от разстояние. За първи път се организират тези игри в закона. Допусната е възможност наличието на такъв опит да се доказва не само по отношение на дружеството заявител, но и по отношение на неговите съдружници и акционери с квалифицирано участие.
В комисията изказване направи госпожа Страшникова, която е представител на Българската търговска асоциация на производителите, организаторите на игралната индустрия, като акцентира върху искането за равнопоставеност на българските и чуждестранните стопански субекти, осъществяващи дейности по производство на игрално оборудване с промени в чл. 42 от Закона за хазарта. Предлага допълване на дефиницията за инвестиции, което да отразява спецификата на дейностите в сектора, особено тези, касаещи разработка и внедряване на иновативни технологични продукти, както и търговската им реализация на международни пазари. Изказа опасение, че предложената дефиниция за реклама няма да бъде практически приложима, както и че е необходимо да се осъществи плавен преход, който да даде възможност на организаторите с издадените по сегашния закон лицензи, да продължат дейността си до изтичане срока на лиценза им.
Господин Камбуров изрази позицията на Асоциацията на българските аудио- и телевизионни оператори, че категоричната забрана за реклама на хазартни игри е крайна и неефективна мярка, която може да има обратен ефект. Постигането на целта на регулацията ще бъде осигурено по пътя на регламентирането на условията, на които рекламата на хазартни игри следва да отговаря, а не посредством нейната пълна забрана. Предложената дефиниция на понятието „реклама” противоречи на дефиницията за реклама в Закона за радиото и телевизията, която от своя страна е синхронизирана с европейското право. Приветства въвеждането на ясна и пълна регулаторна рамка и възможност държавата да осъществява контрол върху хазартната дейност, най-вече детайлното разписване на уредбата на така наречените „игри от разстояние”, базирани на развитието на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане в обществения живот. Възрази срещу автоматичното приемане, че цената на телекомуникационната услуга е залог, а не разход на участника, както и изтъкна, че пред организирането на игри от разстояние се поставя неоправдано висока финансова бариера, както и че се налагат необосновани ограничения пред провеждането на развлекателни игри от страна на доставчиците на медийни услуги.
В провелата се дискусия се поставиха и очертаха различни въпроси. Господин Стоилов подчерта, че въпреки широкото разпространение на хазарта, държавата не печели достатъчно от тази дейност и предложи да се помисли за облагане на залозите, като постъпленията постъпват в държавния бюджет и средствата да бъдат изразходвани за обществени нужди, като образование, здравеопазване, спорт и т.н.
Посочи се, че в чл. 6, ал. 1, т. 1 се въвежда изискване за петгодишен опит на територията на Република България за организиране на хазартни игри от разстояние; след като в България за първи път се дава законова регламентация за организиране на такива игри, трябва да се помисли за отпадането или за редакция на това изискване. В т. 1 се изисква опит в организирането на съответната хазартна игра. Изискващият се петгодишен опит за организиране на хазартна игра от разстояние не е приложим засега. Даде се препоръка да отпадне „съответната” пред „хазартна игра”.
В чл. 16, ал. 4 са предвидени средства от събраните такси и глоби за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Държавната комисия по хазарта. Обърна се внимание, че има и нов проект за определяне на работната заплата на служителите, както и внесен в Народното събрание, където в преходните разпоредби във всички закони тази привилегия се премахва и се предвижда отпадането на този текст.
Предвижда се членовете на комисията да имат стаж по специалността не по-малко от пет години, а не е уточнена специалността, с изключение на юристите – чл. 18, ал. 1.
В сега действащият закон игрални зали може да се организират в хотели с три и повече звезди, а новият закон (чл. 44) изисква игралните зали и казина да се намират в хотели с категория четири или пет звезди. В мотивите няма обосновка за тази промяна. Законът има и фискална функция, а по този начин с формално изменение на едно от изискванията би довело до свиване на постъпленията в държавния бюджет. Дейността на субектите, които организират хазартни игри е финансово разчетена със съответните инвестиции, необходими за дейността, в т. ч. и за помещението, в което се организират хазартни игри.
С § 7, ал. 1 се запазва действието на разрешенията, издадени въз основа на отменения Закон за хазарта. От редакцията на ал. 1 става ясно, че издадените разрешения по отменения Закон за хазарта са валидни, но ал. 2 влиза в противоречие с ал. 1, тъй като изисква в десетмесечен срок организаторите на хазартни игри да приведат дейността си в съответствие с изискванията на новия закон.
По сега действащия закон комисията е издала разрешение за организиране на хазартни игри, което е влязло в сила и има стабилитет на административен акт. Заварените правоотношения са възникнали при спазване изискването на действащите по това време правни норми. Ако се приеме редакцията на § 7, ал. 2 и следващите, това означава да се приложи обратно действие върху правоотношения, които са законно възникнали и имат точно определен срок на действие.
Ако законът завари незавършена процедура по издаване на разрешение за организиране на хазартни игри, тогава тя следва да се довърши съгласно изискванията на новия закон.
Предложените разпоредби на § 7 (без ал. 1) имат обратно действие и водят до цялостно преуреждане на съществуващи правоотношения, което от своя страна санира вече издадени разрешения, а те следва да запазят действието си до изтичането на срока и е друг достатъчен срок, за който могат да се изпълнят изискванията на новия закон, за който са издадени.
Господин Димитров обърна внимание, че в чл. 5, ал. 2 и в някои други текстове се изисква документите, които доказват извършването на инвестиции, притежаването на средства и доказване на техния произход, да се представят 6 месеца след издаване на лиценза. Постави въпроса не следва ли тези документи да се представят към момента на издаване на лиценза, не е ли доста дълъг този отлагателен срок, и ако това е необходимо, то не следва ли да се издаде само лиценз, без удостоверение за извършване на хазартна дейност? Тоест, докато тече отлагателният срок, лицето да не може да извършва хазартна дейност.
Господин Тончев постави въпроса как ще се осъществи филтрирането на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по закона, както и за ограничаване достъпа до интернет потребители до такива сайтове, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 13.
Господин Лазаров посочи, че никъде в мотивите на законопроекта не е разписано кое налага промените и изготвянето на нов проект на Закон за хазарта, а не промяна на сега действащия.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за хазарта № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19 октомври 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Сега ще чуем Доклад за първо гласуване на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен
от Министерския съвет на 19 октомври 2011 т.

На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха доц. Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта, Сергей Кацаров – началник отдел „Трансгранична организирана престъпност" и Явор Колев – ГДБОП в МВР.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Калоян Кръстев, който посочи, че действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от юни 1999 г. и въпреки многобройните изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагането му. Поради обстоятелството, че е необходимо разширяването на обхвата на закона чрез регламентиране на нов способ за предоставяне на хазартни услуги – осъществяването им от разстояние, се налага и изготвянето на изцяло нов закон. Провеждането на хазартни игри от разстояние се увеличава с развитието на информационните технологии и телекомуникации, затова се появява необходимостта от ясна национална правна уредба на трансграничното предоставяне на он лайн хазартни услуги.
Внесеният законопроект има за цел да систематизира и регламентира реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавният надзор върху споменатите дейности.
Основните нови положения в законопроекта са следните:
- създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет и други електронни съобщителни средства;
- за обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензи по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребителя до такива сайтове;
- предприемат се мерки за опазване на обществения ред (предотвратяване на измами и престъпления, злоупотреба с лични данни, пране на пари) и за поддържане на социалния ред с налагането на конкретни обективни и технически изисквания и условия за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние;
- преодоляна е и съществуващата досега празнота в нормативната уредба по отношение на изискванията към лицата, които публикуват и излъчват реклама на хазартни игри. Забраната за реклама на хазартни игри е превантивна мярка срещу пристрастяването към тях, предвид факта че голяма част от потребителите на такава информация са малолетни или непълнолетни лица;
- увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт;
- в законопроекта са предвидени изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, които организират хазартните игри и дейности.
В края на своето представяне господин Кръстев информира народните представители, че във връзка с необходимостта разпоредбите да съответстват на основните принципи на европейското право, по-специално на принципа за свободно предоставяне на услуги, установен в чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, за да не се затрудни функционирането на вътрешния пазар, законопроектът е представен в Европейската комисия. След получаване на подробни становища и коментари на някои от страните-членки, се наложиха някои промени в законопроекта.
В Комисията постъпиха писмени становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на физическото възпитание и спорта, Държавната комисия по хазарта, Българска асоциация за хазартни и развлекателни игри, Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия и Професионална футболна лига.
Посочените бележки, мотивирани несъгласия, както предложените изменения и допълнения се отнасят за целия проектозакон, но с оглед сферата на компетентност на Комисията, се спираме на следните:
Необходимо е с цел осъществяване на превантивен и непосредствен контрол на реалните постъпления, гарантиране недопускането на малолетни и непълнолетни лица до участие в игрите, както и да се контролират процесите, свързани с манипулирането на резултатите от спортни състезания, комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на хазартни игри „он лайн", да са разположени на територията на Република България или най-малко на територията на страната да е разположен контролен сървър с точен адрес.
Целесъобразно е да се предостави правото и на държавния хазартен оператор Държавно предприятие „Български спортен тотализатор" да развива и друга търговска дейност с цел увеличаване на приходите, които същият може да генерира за развитието на спорта.
Създаването на законово задължение за интернет доставчиците да „филтрират" трафика от и към сайтове, невключени в списъка на лицензираните оператори в Република България, ще завиши ефективността на контрола върху хазартната дейност.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на нов Закон за хазарта, както и философията на предложения законопроект, но със следните забележки и въпроси :
- защо е премахнат гарантираният минимумът в размер на 10 на сто от данъка върху хазартната дейност, който досега бе насочен към бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорт като целева субсидия;
- изготвена ли е оценка на въздействието, която да даде информация какъв финансов ефект се очаква за бюджета от новата регламентация на „онлайн” хазартните игри от разстояние, както и какъв е броят на хазартните оператори на територията на България, които отговарят на условието за петгодишен опит в областта на хазарта. Във връзка с това беше поставен и въпросът относно липсата на изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (конкретно чл. 230), което да регламентира данъчното третиране на приходите от хазартни игри от разстояние;
- направен ли е анализ с цел синхронизиране тежестта на санкциите с оглед на това, че административнонаказателната отговорност в Законопроекта за хазарта е в пъти по-тежка от тази по Наказателния кодекс за едно и също нарушение;
Народните представители изказаха критични бележки относно закъснението за внасянето на законопроекта, обусловено от процедурата по съгласуване в Европейската комисия, продължила повече от шест месеца. Бяха представени данни от представители на ГДБОП за нарушения, свързани с проведени игри от разстояние, довели до загуби на приходи за държавния бюджет, както и несанкционирани престъпни деяния поради липса на законова уредба през този период.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с 11 гласа „за", 5 гласа „въздържал се" и без „против" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стоичков.
Докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни бъде представен от председателя й господин Иван Вълков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19 октомври 2011 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 януари 2012 г., бе обсъден законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
На заседанието присъстваха господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта, и експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавната комисия по хазарта.
Законопроектът беше представен от господин Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта.
Със Законопроекта за хазарта се регламентират редът и начинът за организиране на хазартните игри и дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване.
Предлаганият законопроект въвежда възможността държавата да осъществява контрол върху хазартните игри с цел да се защитят потребителите на такива услуги и да се осигури опазването на обществения ред.
Законопроектът регламентира и държавният надзор върху хазарта. Запазена е структурата на Държавната комисия по хазарта. Основните правомощия по издаване и отнемане на лицензи за дейностите по закона и по приемане и утвърждаване на различни правила и документи е предвидено да са в компетентността на комисията като колегиален орган. Правомощията на председателя са подробно изброени. Предвид спецификата на хазартната дейност и необходимостта от превенция е предвидено задължително включване в състава на комисията на представител на Министерството на вътрешните работи.
Важен нов момент в законопроекта е предложената нормативна уредба, отнасяща се до организирането на игрите от разстояние.
Законопроектът допуска възможността всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, да се осъществяват чрез този способ – от разстояние. Това налага при регулирането им да се предвидят и завишени изисквания във връзка с увеличения риск за обществения ред и защитата на потребителите.
Предвидени са изисквания, насочени към осигуряване на възможността за осъществяване на ефективен надзор и регулиране на пазара на хазартни игри от разстояние. Уредбата се основава на разбирането, че организаторите на хазартни игри от разстояние, независимо дали са със седалище в Република България, или в друга държава от Европейското икономическо пространство, трябва да спазват българското законодателство при предлагане на услугите си на българска територия и на български потребители.
Предлагането на хазартните игри чрез интернет или други електронни съобщителни средства предполага завишено ниво на риск за потребителите. Това обстоятелство, както и необходимостта да се предприемат мерки за опазване на обществения ред (предотвратяване на измами и престъпления, злоупотреба с лични данни, пране на пари), е наложило включване на текстове в законопроекта, с които да се дефинират конкретни обективни и технически изисквания и условия за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние.
Такива са изискванията за физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство; открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции; централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция за приходите, включително за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби. Освен това, игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера трябва да е утвърдена от Държавната комисия по хазарта.
Изпълнението на тези изисквания ще позволи ефективно да се защити общественият интерес, като не се допуска възможността организатори на хазартни игри от разстояние да злоупотребяват с лични данни и кредитни карти на потребителите. Ще се създаде ефективен механизъм за защита на последните от некоректност при изплащане на печалби. Това е и най-сигурният начин, по който държавният контролен орган може да следи за спазване на забраната непълнолетни и малолетни лица да участват в хазартни игри, което може да доведе до пристрастяването им.
В законопроекта са включени и текстове, установяващи изисквания за минимално необходимото съдържание на интернет страницата на организатора, начина на участие, приемане на залози, осчетоводяване и изплащане на печалби и други технически изисквания към игралното оборудване.
По време на дискусията по законопроекта към вносителите бяха задавани въпроси за необходимостта от изготвянето на нов законопроект за хазарта, както и за специалните изисквания към организирането на хазартните игри от разстояние.
Към вносителите бяха задавани и въпроси относно регулирането и осъществяването на контрола на игрите от разстояние, които се реализират чрез електронни съобщителни средства, и по-точно тези, които се извършват чрез мобилни или стационарни телефонни апарати, радио, телевизия и сателити.
Сериозен дебат предизвикаха и текстовете от законопроекта, отнасящи се до филтрирането на интернет сайтовете по отношение на лица, които не са получили лиценз по този закон, както и до ограничаването достъпа до интернет.
Изразиха се различни становища по изискването за наличие на опит на искателя или на негови съдружници, или акционери за получаване на лиценз за осъществяване на хазартните игри от разстояние – да е не по-малък от 5 години преди датата на подаване на искането.
Друг дискутиран текст бе за разположението на комуникационното оборудване и централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора – да са на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство.
След проведената дискусия и изказаните мнения за подобрение на определени текстове от законопроекта Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 8 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожа Панайотова.
Молбата ми е да не повтаряме общите части, които касаят целия законопроект.
Водещата комисия е тази, която представя цялата концепция. Не върви по 5-6 пъти едно и също да изчитаме и да изслушваме. Ако трябва, маркирайте и накрая – резултатите от обсъждането и заключението.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на закон за хазарта, № 102-01-65,
внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.

На заседанието, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта, и Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство” на Министерство на финансите.
Проектът на закон за хазарта е предложен във връзка със задълженията на Република България, произтичащи от членството й в Европейския съюз, но не е свързан с конкретни изисквания на европейското право, тъй като регламентирането на тази дейност е от компетентността на държавите членки.
Законопроектът има за цел да систематизира и регламентира реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавния надзор върху споменатите дейности.
Поради въвеждането на нова регулаторна рамка в тази област законопроектът е нотифициран на Европейската комисия в съответствие с изискванията на Директива 98/34/EО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти.”
Няма да изчитам пълното становище на комисията, тъй като, както отбелязахте в началото, не е свързан с конкретни изисквания на европейското право, а колегите в ресорните комисии компетентно са се изказали в контекста на тяхната експертиза по законопроекта.
„Въз основа на гореизложеното” в пълното становище на комисията, което Ви е раздадено предварително, колеги, „може да се направи заключение, че предложеният законопроект не нарушава изискванията на правото на Европейския съюз.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае госпожа Караминова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за хазарта, № 102-01-65,
внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.

На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 30 ноември 2011 г., бе разгледан Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет 19 октомври 2011 г.
В заседанието взеха участие от: Министерството на културата – Боян Милушев, парламентарен секретар, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; Държавна комисия по хазарта – Калоян Кръстев, председател, и Милан Илиев, началник отдел „Методология и разрешения”; Съвет за електронни медии – Даниела Жукова, началник отдел „Национален мониторинг”, Доротея Петрова, старши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”; Българско национално радио – Ирина Величкова, директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Елица Иванова, юрисконсулт; Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри – Румен Йорданов, Борис Бекяров и Александър Тумпалов.
Законопроектът бе представен от господин Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта.
В приетия през 1999 г. Закон за хазарта у нас, въпреки промените извършвани до момента, липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на бързото и динамично развитие на новите информационни и комуникационни технологии и широкото им навлизане във всички обществени сфери.
Нов момент в законопроекта е предлаганата нормативна уредба, касаеща организирането на игрите от разстояние, предполагащи завишено ниво на риск за потребителите.
Законопроектът допуска възможността всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, да могат да се осъществяват от разстояние.
Предвижда се разрешените хазартни игри от разстояние, при които залогът е чрез цената на телефонна или друга електросъобщителна услуга, да могат да се организират чрез следните електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни телефонни апарати, радио, телевизия, сателитни и други средства.
В правилата на игрите се посочват ясно и недвусмислено начините на приемане на залозите и изплащането на печалбите, размерите на залозите и начините за определяне на съответните печалби. Правилата подлежат на утвърждаване от Държавната комисия по хазарта. Забранява се залагането да се извършва от средство за пренос на електронна съобщителна услуга, което е собственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка. Залогът, направен от такова средство, е нищожен.
Запазена е заложената и в действащия закон забрана за реклама на хазартни игри. В законопроекта е предвидена административнонаказателна отговорност за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на закона.
Предмет на дискусия бяха разпоредбите, касаещи изискванията за взимане на лиценз за хазартна игра от разстояние и изискването за сървърите на територията на Република България; организацията на игрите от разстояние; гаранциите във връзка с опазването на психичното здраве или неучастието на децата в хазартните игри, особено на тези от разстояние; забраната на рекламата и дефиницията, която е дадена в § 1 на Допълнителната разпоредба, т. 23 на „Реклама на хазартни игри”, която е непълна и е необходимо да бъде изчистена, за да бъде в унисон с дефиницията за търговско съобщение, разписана в Закона за радиото и телевизията.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите?...
Откриваме разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! За съжаление по този законопроект ние не виждаме представител от ръководството на Министерството на финансите. Това за мен е сигнал, че България няма държавна политика в областта на хазарта. Недопустимо е хората, които се занимават с непосредственото управление и контрол върху тази дейност, която има по-скоро технологичен характер, да бъдат единствените представители по този законопроект.
Поставям въпроса, защото моето изказване няма да бъде насочено толкова към регулацията на хазартната дейност, колкото към мястото на хазарта във финансовата система на държавата. И след като хазартът е някаква част от живота на обществото, ние трябва да си поставим въпроса как упражняването на хазартна дейност от тези, които го осъществяват, как лицата, които се занимават със залагания, дават по най-добрия начин своя принос за финансите на държавата и от там за решаване на други въпроси. Тоест, ако хазартната дейност сама по себе си не е дейност в обществен интерес, то резултатите от хазартната дейност могат да бъдат в обществен интерес.
И аз поставям големия въпрос: в достатъчна ли степен държавата използва резултатите от хазартната дейност за решаване на финансови и социални проблеми, които са в интерес на цялото общество? И тук отговорът в значителна степен е отрицателен. Той не се отнася само до ситуацията, която описваме в момента. Оттам нататък са вече другите дискусионни въпроси.
Аз приемам като необходима регулацията за първи път в нашата правна система на залагането от разстояние, защото там преминават все повече средства и тези дейности трябва да бъдат уредени както по отношение на правилата, така и по отношение на облагането на резултатите от тази дейност.
Оттам нататък обаче следват различните въпроси, които аз, за съжаление, в тези обстойни доклади на комисиите не чух: как се съвместяват он лайн залаганията с разполагането на операторите на територията на Европейския съюз; как се отчита техният предишен опит в рамките на дейността, която са извършвали или само по отношение на територията, на която те са оперирали? Това са практически въпроси, които съчетават българската правна уредба с изискванията на общоевропейско ниво.
Не чух от становището на Комисията по медиите как тя се отнася към допускане на пряка реклама на хазарт по електронните медии. Някой забелязал ли го е от тази комисия? За какво са ни тези становища, които предлагате? Каква е ролята на Съвета за електронни медии? Каква е ролята на комисията? Или парламентът е институция, която няма отношение към обществените интереси?
Тук ни се четат някакви текстове, достатъчно подробни, успиващи, а на истинските проблеми, които трябва да забележат отделните комисии, поне да не ги формулират като необходими за дискусии и за решения, не чуваме нищо!
Затова може би, господин председател, ние трябва да предложим да няма становища на комисиите, а една открита, свободна някаква такава дискусия, нещо като конференция, а не като дебат в парламента, защото тези становища от специализираните комисии не хващат чувствителните, специализираните въпроси, по които не аз толкова трябва да говоря, а по които те ни представят, първо – действителното състояние, а после и своята оценка за него.
Аз ще поставя и този въпрос и го поставих в комисията, но той беше преадресиран към ръководството на Министерството на финансите: защо в България, освен облагането на организаторите на хазартни игри, не се облагат печалбите, а не се облагат и залозите?
Аз веднага мога да Ви предложа решението – нека да не облагаме залозите на Тотализатора. Някой ще каже: „Ама, ние ще поставим в неравностойно положение организаторите на хазартни игри”. Нищо подобно, защото средствата, които постъпват в Тотото са предназначени в своята голяма част за финансиране на спорта и те трябва затова да бъдат стимулирани. Защо ние не стимулираме българските граждани да залагат предимно в този род хазартна дейност, която по-нататък участва решаващо във финансирането на физкултурата и спорта? А на тези, които нямат този ангажимент, защо ние не облагаме залозите? Когато едно лице отиде и даде 100 лв., за да играе на един автомат, защо там да няма същия 10- процентен данък, както е върху доходите? Който ги има тези пари за хазартна дейност, да се начисляват върху тях и постъпления, които ще отиват в интерес на държавата.
Отделно е вече облагането на финансовия резултат на юридическото лице, но затова трябва да имаш финансова политика. Често, когато ние предявяваме социални претенции към дейността на правителството – и сегашното, и предишното, казват: „Ама, кажете ни от къде да вземем средствата”. Ето ви част от отговорите. Не са толкова малко средствата, ако има държава с ясна политика, с добра организация и държава, която е водена от обществения интерес.
Тук сигурно ще получа аргументи в защита на организаторите на хазартни дейности. Ето ви едни показателни данни: постъпленията от корпоративния данък от развитието на хазарта са някъде около 123 млн. лв. Постъпленията от печалбите на основните финансови институции в държавата са далеч по-скромни – на търговските банки, които са платили данъци в размер на 73 млн. лв., а застрахователните компании – около 70 млн. лв. Как се нарича това? Точно България е отличителен пример за казино-капитализма!
Може ли ти от основните финансови институции, които са банки и застрахователи, поотделно да събираш по-малки данъци отколкото от хазартната дейност?! Вярно е, че в България хазартът е широко развит и по своите мащаби в някои случаи дори изпреварваме редица други страни, но това показва, че основните финансови институции не работят в интерес на икономиката и на гражданите. Ние бихме могли дори по пътя на хазарта да осигурим допълнителни постъпления, и това не е пряко задача на Закона за хазарта. Това е задача на финансовото законодателство, само че трябва да има достатъчно воля и в изпълнителната, и в законодателната власт да поставят ребром този въпрос. Докато го няма това решение, другото е въпрос на технология.
Аз приемам много от темите, които са зададени в законопроекта, като необходими технологични решения с дискусионните въпроси, които остават открити, но големите въпроси на финансовата политика по отношение на хазарта и неговото осъществяване в обществен интерес и преди, и сега, дано да не е и утре, няма никакъв достатъчно оправдан отговор. Това е големият въпрос и това е голямата липса. Дано това да се разбере в българското общество и да не бъде замъглявано в публичния дебат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Стоилов, аз ще взема отношение относно това, което Вие засегнахте не по самия Закон за хазарта, а по облагането на хазартната дейност, която не се намира в този закон, а се регламентира в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Искам само да Ви коригирам, че и в момента за голямата част от хазартните игри като тото, лото, залагания на спортни състезания и други се облага всеки залог. Изключение има само за машинките, ротативките и казината, където е възприет подходът на натурален показател на бройка, за да е по-ясна сумата, която влиза в бюджета, и тъй като е трудно контролирането на всеки залог и възможности за манипулиране на броячите на тези машинки.
Вие сте прав, че във връзка с новия Закон за хазарта се изисква регламентация вече на он лайн предлагането на тези хазартни услуги – дали то ще бъде облагано така, както се облага наземната част на този вид хазарт, или ще бъде облаган по друг начин. Искам да Ви уверя, че в момента се работи по Законопроекта за промяна на Закона за корпоративното подоходно облагане, който да отговори на нуждите на този Закон за хазарта.
Колкото до Тото-то, Вие сте прав, че от Държавния тотализатор всъщност приходите постъпват в Министерството на физическото възпитание и спорта за спортни мероприятия, съоръжения и така нататък. Истината обаче е, че данъкът там също е върху залога и той е еднакъв с данъка на другите частни „Тото” и „Лото” организатори, и това е точно за равнопоставеност, защото в крайна сметка не можем да създадем такъв дисбаланс на пазара чрез законодателството. Но искам да Ви обърна внимание, че размерът на данъка от Тото-то, който постъпва в държавния бюджет, има запис в закона, който задължава и Министерството на финансите връща този размер като целева субсидия в Министерството на физическото възпитание и спорта, именно за да се получи този ефект, за който Вие говорехте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Стоянова, благодаря Ви, че влязохте в тази дискусия и направихте тези уточнения по повод на повдигнатата от мен тема, но аз продължавам да поставям въпроса: защо, след като постъпленията от Тото-то се използват в обществен интерес, ние да не можем да облекчим точно тези залози от тяхното облагане за сметка на всички останали? И това не е равнопоставеност. Когато на другите организатори на хазартни игри им поставим условие, че те по определен начин финансират спорта, образованието или някаква друга дейност, тогава можем да кажем, че наистина те са равнопоставени, защото те и в момента не са равнопоставени от гледна точка на социалното предназначение на различните видове хазартни игри.
А това, което става дума за облагане на залозите на игралните автомати, технически е възможно да стане, защото Вие чрез регулациите поискахте и в най-малкия търговски обект да има касови апарати, да има онлайн връзка с търговски обекти, бензиностанции и какво ли не, а точно тези дейности, през които преминават значителни финансови потоци, да няма възможност да бъдат отчитани средствата, които се включват като залагане. Специалистите, които се занимават с този род дейност, могат вероятно да намерят решение, което не е по-сложно за такъв род електронни устройства, отколкото при всички други дейности, които се извършват в останалите търговски обекти. Пак казвам, въпросът е дали има такова задание, дали има такава воля и дали приоритетни са обществените интереси, или интересите на други групи, на които трябва да се разчита в определени важни моменти. Това го казвам не като реплика към мнозинството, а към нашата най-нова икономическа и финансова действителност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Стоичков – за изказване.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ми позволите само две изречения да прочета от стенограмата на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Тя не е СРС, така че може да бъде огласена в пленарната зала. Ще го направя с удоволствие, тъй като ще кажа няколко добри думи и за полицията. Крайно време е да се чуят и добри думи за полицията, когато тя си върши работата.
Представителят на ГДБОП в деня, в който проведохме заседанието на комисията, това беше 23 ноември 2011 г., каза следното: „Ние вчера имахме една операция с данъчните. Точно такъв един он лайн оператор с едни негови представители у нас, маскирани под формата на консултации в интернет, само за деня, за вчера, от 10 пункта засякохме оборот 35 хил. евро, и плащат нула – нищо не плащат. Сметнете 70 хил. лв. по 15%. Сметнете колко е изпуснала държавата само за вчера – 10 хил. лв. за един ден.”
Ако приемем това, което каза уважаемият народен представител Янаки Стоилов за около 123 милиона несъбрани приходи, аз бих казал, че те са много повече – поне 250 милиона, тъй като това е разчетът на 1000 пункта, които осъществяват тази дейност. Хиляда пункта са 1000 кафенета на територията на Република България. Би трябвало да са събрани, и това са само несъбрани данъци – 15% от залаганията на тези оператори. Друг е въпросът, че понеже е незаконна дейността, цялото имущество и парична наличност следва да се конфискуват. Тоест говорим за милиарди, а не за милиони.
Аз съм запознат и от дебатите в комисията, че този закон се работи в Комисията по хазарта и Финансовото министерство от 2010 г. и ми се искаше да бъде по-добре подготвен и синхронизиран и с останалото законодателство. Част от проблемите бяха казани – че няма синхрон със Закона за корпоративното подоходно облагане и репликата „работи се” от председателя на Бюджетната комисия някак си не ме успокои да подкрепя единодушно, с пълно съгласие, че правя добър акт в обществена полза. От 2010 г. се работи, две години почти вече са изтървани, сметнете колко данък е загубила държавата и колко неконфискувано имущество и парични касови наличности не са влезли в държавната хазна. Мисля, че една втора пенсионна система би могла да се захрани в България само от тези приходи.
Също така не е ясно, пак се връщам върху въпроса за облагането, 15% върху залозите, върху приходите. Европейската практика, която беше споделена и от представителите на ГДБОП, беше за 6-7% облагане. Доколко ние ще бъдем атрактивна хазартна дестинация, ако мога така да се изразя, за онлайн залаганията, в добрия смисъл на думата, след като ще ги облагаме двойно? Поне такова е действащото законодателство в момента.
Като казвам своите критични бележки, не мога да не отбележа и добрите неща, които са направени в законопроекта. Това го изисква обективният и честен анализ. Добрите неща са, че се предвижда локализиране на IP адреса на играещия. Предвижда се разплащане само по банкови сметки на територията на Република България, независимо дали са български банки или банки, регистрирани в Eвропейското икономическо пространство. В контекста на прекалено техническите въпроси и подробности, които са изключително важни в този закон, не е ясно, поне на мен не ми е ясно как ще се отнеме комуникационното оборудване от държавата в чужбина – чл. 94, ал. 1? Как държавата ще отнеме това комуникационно оборудване на един он лайн оператор, който е базиран в чужбина и там осъществява своята дейност? Как тя ще му провери техническата и функционална пригодност на централната компютърна система? Явно по технически път, по софтуерен път ще бъдат изпратени под страх от отговорност програмите, софтуерът, който ще бъде проверен предварително и текущо, но ние ще разчитаме на добрата воля на оператора в чужбина. Не знам дали физически държавната агенция ще ходи в чужбина да посещава комуникационното и функционално оборудване.
Понеже говорим за банкови сметки на територията на България, добър е опитът на Италия и Франция, записано е и в проектите на Испания, Белгия и Дания – банките като разплащателна институция да бъдат длъжни да съдействат на държавните комисии по хазарта, да не допускат разплащане към нелицензирани оператори, с който списък те ще разполагат от държавната агенция на съответната страна. Нищо не пречи и в България да се предвиди такова задължение за банките – те да правят разплащания по залози, респективно по изплащане на печалби, само ако он лайн операторът е включен в списъка, който им е предоставен.
Накрая отново ще подчертая несинхрона с Наказателния кодекс. Тази тема беше обсъждана миналата година по линия на промените в чл. 327 от Наказателния кодекс, свързан с тъй нареченото „черно тото” – термин, придобил популярност. Към момента общият текст за наказателната отговорност по чл. 327 за организиране на нелегална хазартна игра предвижда глоба от 1000 до 10 хил. лв. Общият текст на чл. 97 по Закона за хазарта предвижда глоба от 20 до 50 хил. лв. Както и миналата година споделих, за мен като правонарушител е по-изгодно да съм престъпник по Наказателния кодекс и да платя 1000 лв., отколкото нарушител по Закона за хазарта, където за едно и също деяние ще платя 50 хил. лв. Този асинхрон следваше да бъде избегнат. Пак казвам, една двугодишна работа по настоящия законопроект предполагаше по-завършена законодателна форма и синхрон с останалото законодателство.
Аз ще подкрепя законопроекта, защото имаме нужда от него, и ще се радвам, ако тези бележки се вземат предвид на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам облагането на хазарта, защото това е обект на друг законопроект, както чухме, но ще започна с коментар по отношение на регулациите от страна на Европейския съюз. Ще спомена един принцип, който е в основата на законодателното регулиране на хазарта в Европейския съюз, а именно, че при хазартните услуги съгласно принципа на субсидиарност и съдебната практика на Съда на европейските общности, държавите членки имат интерес, право и задължение да извършват регулиране и контрол на пазара на хазартни услуги на тяхната територия.
Ще спомена още нещо по отношение на Европейската комисия. Тя установява посредством своята Зелена книга за залагания на хазарт и хазарт по интернет, че целта не е да се дерегулира или либерализира хазарта по интернет. Европейската комисия изразява съгласие със Съда на Европейския съюз, че става дума за икономическа дейност от особено естество, което означава по-големи социални разходи от пристрастяване към хазарта и незаконните практики. Това бяха само уводните ми думи.
В Законопроекта за хазарта има няколко основни неща, които би трябвало да се чуят в залата.
Първо, ако караме по ред, става въпрос за чл. 5, ал. 2, а именно инвестицията. В закона е записано, че тя може да бъде доказвана отложено до 6 месеца.Смятам, че този срок не само че не трябва да се намалява, а въобще такъв срок не трябва да съществува. Това, което е предвидено в момента за доказване на инвестициите, е опасно, поражда рискове и измами. Ще ви кажа защо. Имайте предвид, че за 6 месеца една лотария може да изнесе десетки милиони от страната, преди да е доказала инвестицията си. Още повече, че за да се даде лиценз на една фирма да оперира с он лайн хазарт, задължително е хазартният оператор да е наел обучен персонал, да е осигурил помещение, да е закупил съответната техника, лицензионен софтуер, да е осигурил игрално оборудване, охрана. Изпълнението на тези изисквания е абсолютно условие за издаване на лиценз, а не да му се дава възможност 6 месеца да се доказва.
Другото, върху което искам да акцентирам, е във връзка с опита. Преждеговорившите колеги го засегнаха, мисля господин Стоилов. Става въпрос за 5-годишния опит. Извинявайте, господа, обаче аз лично знам примери в други държави, където срещу минимално заплащане може да се получи някакъв лиценз. Тук не става въпрос за 5-годишен опит в България или в страна – членка в Европейския съюз, а се говори изобщо за 5-годишен опит, независимо къде е придобит. Приемането му ще създаде изключителен риск за ощетяване на държавния бюджет. Наличието на опит трябва да се проверява не само по документи, но и чрез официално запитване до институциите, които контролират съответната хазартна дейност в съответната държава.
Друго изключително важно нещо е сървърът. Става въпрос за чл. 6, ал. 1, т. 3 – къде да се намира сървърът. В законопроекта е записано, че той може да се намира на територията на България, в случая, или на друга страна – членка на Европейския съюз. Смятам, че по този начин, ако бъде разположен на територията на друга страна – членка на Европейския съюз, не могат да се контролират процесите по приходите. Преждеговорившите колеги казаха, че се облагат само залозите. Смея да кажа, че тук е начинът да се създадат тъй наречените „байпаси” и да се облагат само тези залози, върху които има изплатени печалби. Това е голям риск.
Още повече, може би сте запознати, че една от първите дейности, свързана с НАП, е бил хазартът. При това положение, ако дадем възможност сървърите да бъдат извън територията на Република България или пък да няма контролен сървър на територията на страната ни, по този начин не може да се създаде реална връзка с НАП, то не може да бъде реално контролирано.
Между другото държавата Австрия е задала въпрос към Европейската комисия къде да се намира сървърът. Отговорили са, че може да се намира на територията на друга страна членка. Тогава те казват: „Ние не можем да я разположим на територията на друга страна членка по причина, че не можем да я контролираме. Нямаме тази техническа възможност.”
Друго изключително важно нещо е забраната за рекламна дейност. Лично аз считам, че рекламната дейност не бива да се забранява изрично, а само тази реклама, която приканва към участие в хазартна дейност, защото в основата, в духа на законопроекта е, че не трябва да участват и не трябва да бъдат приканвани да участват малолетни и непълнолетни в тази хазартна дейност.
Искам да акцентирам и върху удостоверенията за изплатените печалби по чл. 47, ал. 4. Там се казва, че за печалба над 1000 лв. организаторът е длъжен да издаде документ и удостоверение.
Аз бих Ви отговорил следното. Представете си примерно, че един играч спечели 2000 лева и той получава документ, удостоверяващ печалбата, но непосредствено след това той ги изиграва. След това може с тези 2000 лева, които е отиграл, разбира се, това да му е документ за изразходени средства.
Мисля, че трябва много сериозно да акцентираме върху тези предложения, които аз лично ще внеса между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за хазарт под № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА.
Вносител е Министерският съвет на 28 септември 2011 г.
Във вчерашния ден сме стигнали до „Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
„Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието: „Глава осма – Административнонаказателни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на Глава седма, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87:
„Чл. 87. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 200 000 лв.
(3) Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 87, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Допълнителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Допълнителни разпоредби.
Гласували 82 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Параграф 1 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Воден стълб” означава вертикална непрекъсната водна маса от повърхността до дънните седименти на воден басейн.
2. „Геоложка формация” е литостратиграфска единица, в която могат да бъдат открити и картографирани отделни скални пластове.
3. „Затваряне” на място за съхранение е окончателно прекратяване на инжектирането на въглероден диоксид в съответното място за съхранение.
4. „Значителна нередност” е всяка нередност при операциите по проучване, инжектиране или съхранение, или в състоянието на самия комплекс за съхранение, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве.
5. „Значителен риск” е комбинация от вероятности от настъпване на вреди и тежест на вредите, която не може да бъде пренебрегната, без да се постави под съмнение целта на този закон, по отношение на съответното място за съхранение.
6. „Изтичане” е всяко изпускане на въглероден диоксид от комплекс за съхранение.
7. „Комплекс за съхранение” е мястото за съхранение и заобикалящите го геоложки домени, които могат да имат отражение върху общата цялост и безопасност на съхранение, например вторични формации за задържане.
8. „Коригиращи мерки” са всички мерки, предприети за коригиране на значителни нередности или за спиране на изтичания с цел да се предотврати или спре изпускането на въглероден диоксид от комплекса за съхранение.
9. „Кандидат” е лице, което е подало заявление за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид, и лице, което е подало заявление за участие в процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид.
10. „Миграция” е всяко движение на въглероден диоксид в комплекса за съхранение.
11. „Място за съхранение” е определена в рамките на геоложката формация част от пространството, използвана за съхранение на въглероден диоксид, и прилежащите наземни съоръжения и съоръжения за инжектиране.
12. „Оператор” е всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира мястото за съхранение в съответствие с националното законодателство.
13. „Оператор на преносна мрежа“ е всяко физическо или юридическо лице, което изгражда, експлоатира или контролира мрежа от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на въглероден диоксид към мястото за съхранение.
14. „Отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
15. „Период след затварянето” е периодът след затварянето на място за съхранение, включително периодът след прехвърлянето на отговорността на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
16. „Поток от въглероден диоксид” е поток от вещества, произтичащ от процесите на улавяне на въглероден диоксид.
17. „Преносна мрежа” е мрежата от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на въглероден диоксид към мястото за съхранение.
18. „Проучване” е оценка на потенциалните комплекси за съхранение за целите на съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации посредством дейности, свързани с навлизане под повърхността, като сондиране с цел събиране на геоложка информация за пластовете в потенциален комплекс за съхранение и, ако е подходящо, осъществяване на опитни инжектирания, за да се установят характеристиките на мястото за съхранение.
19. „Разрешение за проучване” е писмена и мотивирана заповед, разрешаваща проучването и посочваща условията, при които то може да се осъществи, която се издава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с изискванията на този закон.
20. „Разрешение за съхранение” е писмена и мотивирана заповед, разрешаваща на оператора да съхранява въглероден диоксид в геоложки формации в мястото за съхранение и посочваща условията, при които това може да се осъществява, която се издава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с изискванията на този закон.
21. „Струя от въглероден диоксид” е разпръснатото количество въглероден диоксид в геоложката формация.
22. „Съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации” е инжектиране, придружено от съхранение на потоци от въглероден диоксид в подземни геоложки формации.
23. „Съществена промяна” е всяка промяна, която не е предвидена в разрешението за проучване или в разрешението за съхранение, и която може да има значителни последици за околната среда или човешкото здраве.
24. „Участник” е лице, което е допуснато до участие в процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид.
25. „Хидравличен блок" е свързано по хидравличен път поресто пространство, в което предаването на налягането може да се измери с технически средства и което е ограничено от бариери за потоците, като разломи, солни масиви, литоложки граници, излаз или разкритие на формацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1 така, както е по доклад.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2, коeто се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието:
„Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на наименованието „Заключителни разпоредби” така, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Първият доклад по чл. 8, ал. 2, т. 4 се представя на Европейската комисия в срок до 14 дни от влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3, със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В Закона за подземните богатства в чл. 26, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по този закон“ се добавя „и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 4, със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 се създава т. 11:
„11. Експлоатация на места за съхранение в съответствие със Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 5 със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 6 със съдържание така, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на приложение № 1.
Господин председател, може би е коректно, въпреки че е приложение, да прочета отново текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Димитров, обикновено не се изчитат, когато няма промени в текста.
Тук има редакция, така че, съжалявам.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2
„Критерии за характеризиране и оценка на потенциалните комплекси за съхранение и на заобикалящите ги зони по чл. 5, ал. 2
Характеризирането и оценката на посочените в чл. 5, ал. 2 потенциални комплекси за съхранение и заобикалящите ги зони се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят да бъде направена преценката, посочена в чл. 5.
Етап 1: Събиране на данни
Събират се достатъчно данни за изработване на статичен пространствен и триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително покриващи скали, и заобикалящата ги зона, включително хидравлично свързаните зони. Тези данни обхващат най-малко следните характеристики, присъщи на комплекса за съхранение:
а) геология и геофизика;
б) хидрогеология (в частност наличие на подземни води, предназначени за консумация);
в) инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO2 и краен капацитет за съхранение);
г) геохимия (скорости на разтваряне и минерализация);
д) геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване);
е) сеизмичност;
ж) наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително сондажи, които могат да послужат като пътеки за изтичане.
Документират се следните характеристики за околностите на комплекса:
з) домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO2 в мястото за съхранение;
и) разпределение на населението в района, разположен над мястото за съхранение;
к) близост до природни ресурси (включително и по-конкретно защитени зони – част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, съгласно Закона за биологичното разнообразие, питейни подземни води и въглеводороди);
л) дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (например проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подземните водни запаси);
м) близост до евентуален/ни източник/ци на CO2 (включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO2 с възможност за съхранение) и подходящи преносни мрежи.
Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел
Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел или комплект модели, включително на покриващите скали и хидравлично свързаните зони и на флуидите, с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният/те геоложки модел/и характеризират комплекса по отношение на:
а) геоложката структура на естествения капан;
б) геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации;
в) характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки;
г) размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение;
д) обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта);
е) изходно разпределение на флуидите;
ж) други характеристики от значение.
Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността във връзка със самия модел.
Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска
Характеризирането и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO2 в мястото за съхранение с помощта на триизмерен/ни статичен/ни геоложки модел/и в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2.
Етап 3.1: Характеризиране на динамичното поведение на обекта
Отчитат се най-малко следните фактори:
а) вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO2;
б) ефективността на съчетано моделиране на процеса (тоест начина, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора);
в) реактивните процеси (тоест начина, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO2 в съчетание с минералите на място в модела);
г) използвания симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения);
д) краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO2 и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO2 във вода).
Динамичното моделиране предоставя информация относно:
е) налягане и температура във формацията за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето;
ж) размера на площта и вертикалния размер на CO2 спрямо времето;
з) естеството на потока от CO2 в резервоара, включително фазово поведение;
и) механизмите и стойностите на улавяне на CO2 (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения);
к) вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение;
л) капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение;
м) риска от напукване във формацията/ите за съхранение и покриващите скали;
н) риска от навлизане на CO2 в покриващите скали;
о) риска от изтичане от мястото за съхранение (например през изоставени или недостатъчно добре ликвидирани сондажи);
п) скоростите на миграция (в отворени резервоари);
р) скоростите на уплътняване на пукнатините;
с) промените в химичния състав на флуидите във формацията/ите и последващи реакции (например промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последиците;
т) преместване на флуидите във формацията;
у) повишена сеизмичност и издигане на повърхността.
Етап 3.2: Характеризиране на чувствителността
Предприемат се множество симулации с цел установяване чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния/те геоложки модел/и и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска.
Етап 3.3: Оценка на риска
Оценката на риска включва най-малко следното:
3.3.1. Характеризиране на опасността
Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него се отчитат:
а) потенциалните пътеки за изтичане;
б) потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (скорости на потока);
в) критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (например максимално налягане на резервоара, максимални скорости на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния/те геоложки модел/и и т.н.);
г) вторичните ефекти от съхранението на CO2, включително разместване на съдържащите се във формацията флуиди и нови вещества, създадени при съхранението на CO2;
д) други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (например свързани с проекта физически структури).
Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение.
3.3.2. Оценка на излагане на въздействието – основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението над комплекса за съхранение и вероятното поведение и съдба на CO2, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при етап 3.3.1.
3.3.3. Оценка на последиците – основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при етап 3.3.1. По целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени концентрации на CO2 в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO2. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO2 (било то попаднали в инжектираните потоци примеси или нови вещества, възникнали при съхранението на CO2). Тези последствия се вземат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане.
3.3.4. Характеризиране на риска – включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последиците. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране, и оценка на мястото за съхранение и, когато е осъществимо – описание на възможностите за намаляване на несигурността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 така, както по редакция на комисията, е посочено в доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 4.
Приложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Приложение № 2 към чл. 60, ал. 1 и 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за Приложение № 2 към чл. 60, ал. 1 и 3, което комисията подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Приложението е прието, а с това и Законопроектът за съхранение на въглероден диоксид в земните недра на второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата: господин Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Евгений Точев – директор на дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор, Анна Андонова – началник отдел в дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет
на 21 ноември 2011 г.

На заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
На заседанието присъстваха: господин Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор; господин Евгений Точев – директор на дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор; госпожа Анна Андонова – началник отдел в дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор; госпожа Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” на Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).
С разпоредбите на законопроекта се въвежда задължението за сътрудничество и предоставяне на информация от националния надзорен орган на европейските надзорни органи, Европейския съвет за системен риск и на Европейската комисия. Освен това, в законопроекта се предвижда задължение за Комисията за финансов надзор да разкрива на европейските надзорни органи и на Европейския съвет за системен риск информация, представляваща професионална тайна, когато тя е необходима за изпълнение на техните функции.
В заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени и редица други изменения свързани с Директива 2010/78/ЕС и по-специално в Кодекса за социално осигуряване, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Тези изменения се отнасят до случаите, когато има разногласия между комисията и надзорен орган от друга държава членка при решаването на процедурен въпрос или въпрос по същество при прилагането на акт на европейско ниво.
Комисията може да поиска намесата на Европейския орган за ценни книжа и пазари, съответно на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване за постигане на съгласие с надзорния орган или за решаване на въпроса от европейския надзорен орган.
Също така законопроектът предвижда разпоредби, свързани с изискванията на няколко препоръки, които ще бъдат регламентирани в наредба, а именно:
- Препоръка 2009/384/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги;
- Препоръка 2004/913/ЕО на Комисията от 14 декември 2004 г. за насърчаване на установяването на подходящ режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар и
- Препоръка 2009/385/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.
В законопроекта е включено и изменение на Кодекса за застраховането, с което се цели извършване на промяна с оглед подписаното Допълнение към Многостранното споразумение между националните бюра на застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, и на други асоциирани държави от 29 май 2008 г. относно присъединяването на националното бюро на Сърбия, считано от 1 януари 2012 г.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията по финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Червенкондев.
Постъпили са още: доклад от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, доклад от Комисията по труда и социалната политика и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които ще бъдат обявени в утрешния ден. Тук прекъсваме работата по този законопроект с оглед оставащите по-малко от три минути до края на пленарното заседание.
Съобщения за парламентарен контрол на 3 февруари 2012 г., петък, с начален час 11,00 ч.:
Разисквания по питането на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова към министъра на външните работи Николай Младенов относно предложение по Доклада на мисията на ОССЕ за наблюдение на Избори 2011 г.
Отговори на въпроси и питания:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на три въпроса от народния представител Павел Шопов – един въпрос, и от народния представител Георги Пирински – два въпроса;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 7 въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Михаил Михайлов, Антон Кутев, Корнелия Нинова, Пенко Атанасов, Димитър Горов и Джевдет Чакъров, и на питане от народния представител Георги Пирински;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Емилия Масларова и на две питания – от народния представител Антон Кутев, и второто питане е от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на питане от народния представител Яне Янев;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова и Станислав Станилов и на питане от народния представител Валентина Богданова;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на три въпроса от народните представители Любен Татарски, Мая Манолова и общ въпрос от Мая Манолова и Евгений Желев;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Костов, Кирчо Димитров и Димитър Чукарски и на две питания от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на две питания от народните представители Румен Петков и Георги Пирински.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на два въпроса от народните представители Мая Манолова и Захари Георгиев;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на два въпроса от народните представител Мая Манолова и Георги Пирински и на въпрос с писмен отговор от народния представител Яне Янев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на два въпроса от народните представители Петър Мутафчиев и Михаил Миков.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Поради отпуск, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
По здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Утре в 9,00 ч. продължаваме с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, става дума за подреждането на отговорите на въпросите утре по време на парламентарния контрол. Както съобщихте, ще има разисквания веднага след 11,00 ч., в които очевидно ще участва министърът на външните работи, към когото е питането. Защо след това, при отговорите на другите въпроси, той е поставен доста назад, което едва ли ще позволи от гледна точка изтичането на времето, той да отговори на другите питания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи информация от парламентарния секретар на Министерство на външните работи, че министър Младенов ще присъства на разискванията, след което е възпрепятстван и желае да отговаря в по-късен час.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бихте ли могла да влезете във връзка с министъра и да уточните още веднъж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направя възможното, господин Пирински, и ще говоря с него.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Христо Бисеров
Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова