Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас работна програма като точка първа за днешния ден – четвъртък, 16 февруари, е предвидено:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО (Вносители: Красимир Велчев и група народни представители, 17 януари 2012 г.) И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГРАЖДАНСКАТА КОНФИСКАЦИЯ (Вносители: Христо Бисеров и група народни представители, 18 януари 2012 г.).
Процедура – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес сме изправени пред дебат и решение на първо гласуване по отношение на един изключително важен законопроект, който касае всички български граждани – поне този български гражданин, който има едно жилище. Той не касае едрите монополи, не касае чуждите приватизатори, не касае тези, които приватизираха имущество за милиони. Касае всички – дори тези, които са получили пари от чужбина за работа там, които са били изгнаници, за да припечелят нещо и да дойдат тук.
Поради изключителната важност на законопроекта българските граждани трябва да видят днешния дебат и днешното гласуване. Този законопроект оттук нататък, както Вие явно сте решили да го приемете, ще отприщи изключителни процеси, много важни и много бурни страсти. Затова нашето предложение е дебатите и гласуването да бъдат предавани по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение.
Поставям го на гласуване – то е за директно излъчване по Националната телевизия и Националното радио на дебатите и гласуването по тази точка.
Гласували 151 народни представители: за 57, против 7, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Постъпили са доклади от комисиите, на които са разпределени двата законопроекта.
С доклада на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
Докладите са два. По реда на вносителите – първо ще чуем доклада по Законопроект № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на заместник-министъра на правосъдието госпожа Велина Тодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госта.
Имате думата, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 1 февруари 2012 г., обсъди Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – заместник-министър Велина Тодорова и заместник- министър Деница Вълкова; от Министерството на финансите – Диана Драгнева, началник на кабинета на министъра; от Националната агенция за приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Боряна Жилкова, директор на дирекция „Продажби”, и Цветослава Иванова, главен юрисконсулт, дирекция „Продажби”.
Законопроектът бе представен от народния представител Анастас Анастасов. С него се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Законопроектът цели да повиши ефективността от работата на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като същевременно предвижда закриване на досега действащата комисия и създаване на нова такава. Тя ще бъде с еднократен петгодишен мандат и ще се състои от петима членове, включително председател, назначаван от министър-председателя, заместник-председател и членове, избирани от Народното събрание. Именно Народното събрание, чрез създадена от него комисия, ще осъществява парламентарен контрол върху функционирането й.
Важен момент в законопроекта, отличаващ го от действащия закон, е, че отнемането на имущество няма да се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което реално характеризира механизма на гражданската конфискация. Производството й ще протича в две фази – производство, провеждано от комисията, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки; и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд. В кои случаи се образува производството, както и имуществото на кои групи лица е обект на проверка – всички те са изрично посочени в законопроекта. Предвижда се десетгодишен давностен срок от момента на образуване на производството пред комисията, в който държавата следва да упражни правата си. След този срок те се погасяват.
В своята работа комисията си взаимодейства с други държавни органи, с които извършва съвместна проверка. Проверката обхваща доходите на други лица от близкото обкръжение на проверяваното лице, както и сделките на трети физически и юридически лица, които са придобили имущество от проверяваното лице. След приключване на проверката комисията приема решение. Заключението на комисията относно резултатите от проверката е основание за прекратяването на производството или за внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки.
Когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства от незаконен източник, комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение. Такова обосновано предположение е налице, когато има значително несъответствие в имуществото на лицето. В законопроекта е дадено определение на понятието „значително несъответствие”, а именно онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период. В законопроекта са изброени случаите, в които съдът допуска обезпечаване на иска.
Същевременно законопроектът съдържа редица гаранции за защита на основните права на всеки гражданин – производството пред комисията се образува в случаите, изрично изброени от закона; съдът допуска обезпечение, ако искането е подкрепено с достатъчно доказателства; проверяваното лице участва в производството пред комисията със защитник, или лично, или чрез други упълномощени лица; решението за обезпеченията и отнемане се постановяват от независим орган – съд; съдебното производство протича на три инстанции – ответникът има право на жалба пред две съдебни инстанции и други.
Министерство на правосъдието подкрепи законопроекта. Представителите му заявиха, че той не противоречи на европейските правни норми и най-важното – съдържа в достатъчно висока степен гаранции за защита правата на гражданите.
Представителите на Националната агенция по приходите също изразиха принципната си подкрепа по законопроекта. Те заявиха, че за тях е обичайна дейност органите по приходите да установяват несъответствието между доходите и придобитото от лицето имущество, като същевременно обърнаха внимание на факта, че голяма част от вече отнетите недвижими имоти са обременени с вещни тежести и държавата реално няма интерес от придобиването им. В тази връзка те предложиха определени текстове да бъдат внимателно прецизирани при последващото обсъждане на законопроекта на второ гласуване.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Красимир Ципов, Тодор Великов и Михаил Миков.
Господин Миков изрази отрицателното си становище по законопроекта. Той приема за абсурдна тезата, че механизмът на конфискация се изпълнява срещу имущество, а не срещу субект. Той посочи, че в законопроекта няма ясна дефиниция на понятието „незаконно придобито имущество”. Обяви се против принципа на обръщане на доказателствената тежест, като отбеляза, че към момента в наказателното право има редица възможности за искане на конфискация, които обаче прокуратурата не използва. Според него законопроектът се приема под силен натиск, както на българското обществото, така и отвън.
Господин Великов категорично заяви, че няма да подкрепи законопроекта, обосновавайки се, че българските институции не са подготвени за демократичните правила, които той налага.
Господин Анастасов възрази, като посочи, че критиките са неоснователни, неаргументирани и голяма част от тях са не съотносими към представената концепция на законопроекта.
Господин Ципов се обяви в подкрепа на законопроекта. Според него съществено значение заема въпроса за отговорността на държавата в случай на неправомерни действия от нейна страна. Той категорично заяви, че от изключителна важност е въвеждането на строги гаранции за защита правата на добросъвестните граждани.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и с 5 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.”
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 1 февруари 2012 г., обсъди Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието – заместник-министри Велина Тодорова и Деница Вълкова; от Министерство на финансите – Диана Драгнева, началник на кабинета на министъра; от Национална агенция по приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Боряна Жилкова – директор на дирекция „Продажби”, и Цветослава Иванова – главен юрисконсулт, дирекция „Продажби”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Христо Бисеров.
Основната цел, която се поставя със законопроекта, е да се ограничи в максимална степен икономическото влияние на организираната престъпност и възможностите й да генерира последваща престъпна дейност, както и изземване на всички нейни материални активи, които пряко или чрез трансформация могат да послужат, като средство за извършване на бъдещи престъпления.
Законопроектът предвижда производство за отнемане на имущества да може да бъде образувано не само по повод или във връзка с образувано, висящо или приключено наказателно производство, в която и да е негова фаза, но и на по-късен етап, когато са на лице още повече доказателства, съдебното следствие и дори след произнасяне на присъдата.
Предлага се основание за гражданската конфискация да е несъответствие в голям мащаб при разлика от над 300 000 лв. между съвкупната стойност на притежаваното имущество и декларираните през годините приходи на засегнатите лица след приспадане на съответните разходи.
Предлага са също така на конфискуване да подлежат и приходите от сделки с обекти на авторското право и сродните му права, в които лице, осъдено с влязла в сила присъда, е издало свои мемоари или е отстъпило права върху други произведения на авторското право, в които то описва престъпната си дейност или отделни аспекти или епизоди от нея.
Законопроектът предвижда оценката на имуществата, обект на финансово разследване, да се извършва въз основа на единна методика, приета с наредба на министъра на финансите, като се вземат в предвид както тяхната актуална пазарна стойност към момента на оценката, така и тяхната историческа пазарна стойност към момента на придобиването им.
Със законопроекта се дава възможност за защита правата на трети добросъвестни приобретатели на имущества, засегнати от него.
Законопроектът предвижда производството за гражданска конфискация да е разделено на две фази: предварително и същинско. Предварителното производство е изцяло административно, провеждано от съответната данъчна администрация по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Съдебното производство е специално. Предлага се да се използват правилата на Гражданския процесуален кодекс за решаване на търговски спорове.
Със законопроекта се предвижда правомощие на съда да установява наличие на извършено престъпление, без да се произнася за извършителя и неговата вина. Предлага се законът да получи ограничено обратно действие по отношение на събирането на доказателства и оценката на активи.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидено закриване на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Според вносителите в резултат от последователното прилагане на законопроекта може да се очаква драстично намаляване на икономическия потенциал на организираната престъпност, акумулиране на средства в държавния бюджет и даване на възможност да се постигне в пълен обем обезщетяване на жертвите на престъпна дейност.
В хода на дискусията по законопроекта участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Михаил Миков, Тодор Великов и Четин Казак, както и представителите на министерствата и ведомствата, присъстващи на заседанието на комисията.
От страна на представителите на Министерство на правосъдието бе изразено становището, че на първо място заглавието на законопроекта не отговаря на концепцията за гражданска конфискация, която не е последователно проведена в конкретните разпоредби на предлагания законопроект. В законопроекта се защитава връзката между наказателното производство и гражданската конфискация, която линия на уредба не е правилна, тъй като гражданската конфискация е производство срещу имущество, а наказателното производство е производство срещу лице и двете производства се движат по различни принципи. Освен това законопроектът работи с терминология едновременно от гражданското и наказателното право, което води до противоречия в част от текстовете. Не на последно място те изразиха становище, че възлагането на допълнителни функции на данъчната администрация по производството по гражданската конфискация, както и допълнителни функции за прокуратурата, ще доведе до рискове при прилагането на закона.
Представителите на Националната агенция по приходите също изразиха становище, че агенцията не разполага с необходимия капацитет за провеждане на гражданските производства, предложени със законопроекта, като отбелязаха и липсата на достатъчно норми, уреждащи управлението на имуществото, неговото съхранение, разноски, плащания и др., както и разпоредби относно предоставяне на имуществото за безвъзмездно ползване.
Народният представител Михаил Миков изказа мнение относно липсата на убедителни мотиви за изменение в тази материя, а народният представител Тодор Великов изрази становище, че в страната все още няма необходимите условия за прилагането на такъв закон и, че сложният механизъм за гражданска конфискация ще породи нови проблеми.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 1 глас „за”, 1 глас „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Комисията по правни въпроси е представила общ доклад по двата законопроекта.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще представя:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г., и Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.
Комисията разгледа двата законопроекта на свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г.
Законопроектът за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, бе представен от народния представител Анастас Анастасов като един от вносителите му. Законопроектът урежда така наречената гражданска конфискация, която представлява друга форма за защита на обществените интереси, различна от наказателното преследване. Затова се развива гражданско производство, уредено в граждански закон. В рамките на производството по конфискация се оспорва законният произход на имуществото, като се прилагат средствата и стандарта на доказване, предвидени в гражданския процес. Презумпцията за невиновност не се прилага, тъй като не се решава въпросът за виновността за извършване на престъпление.
Производството пред комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се образува, когато лицето е привлечено като обвиняем за определени изчерпателно изброени престъпления от естество да генерират облаги. След образуването комисията започва проверка и ако събере достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник, внася искане за налагане на обезпечителни мерки. Впоследствие комисията предявява иск за отнемане на имуществото, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Искът може да бъде насочен както срещу първичното, така и срещу преобразуваното имущество. Комисията следва да установи наличието на значително несъответствие (възлизащо над 250 000 лв.) между имуществото и нетния доход на лицето, а ответникът трябва да установи, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства. За да постанови съдът решение за отнемане на имуществото, доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването от страна на ответника.
Законопроектът за гражданската конфискация, № 254-01-5, бе представен от народния представител Христо Бисеров. С него се предлага модел за прилагане в континенталното право на гражданската конфискация, която е институт, възникнал в САЩ и типичен за общото право. Доколкото съществува в континентална Европа, тя е уредена в наказателни закони и винаги е свързана с доказване (макар и частично) на престъпна дейност. Със законопроекта се търсят ефективни механизми за отнемането на незаконно имущество, които обаче не нарушават правата на гражданите. Предложението дейността по отнемане да бъде поверена не на нарочна комисия, а на данъчните органи, се обосновава с неспособността на действащата комисия, установена със Закона за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, да се справи със задачите си.
Господин Бисеров изрази позиция, че на първо гласуване следва да се приемат и двата законопроекта и след това да се обединят най-добрите разрешения от тях, така че да не се допусне нарушаване правата на гражданите.
Становището на Министерството на правосъдието бе представено от заместник-министър Велина Тодорова. По отношение на Законопроекта за гражданска конфискация, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители, тя посочи липсата на съответствие между духа и философията на законопроекта, от една страна, и заглавието му, от друга. Използваната в него техника на препращане води до смесване на терминология и принципи на гражданския и наказателния процес. Извършването на производството от данъчната администрация е неприемливо, защото така тя се натоварва с неприсъщи й функции. Законопроектът като цяло не съответства на препоръките, направени от Венецианската комисия. Обединяването му с другия законопроект е почти невъзможно, защото двата имат различна философия.
По отношение на Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители, становището на Министерството на правосъдието е, че той притежава ясна и последователна философия за гражданска конфискация като форма на защита на обществения интерес, различна от наказателноправната. Уредбата е цялостна и отговаря на препоръките на Венецианската комисия. Има някои моменти и технически пропуски, които трябва да се отстранят между първо и второ четене, и моменти, които трябва да бъдат прецизирани. Законопроектът въвежда точни дефиниции, няколко презумпции, с които се защитава общественият интерес, но и интересът на проверяваните лица. От изчерпателното изброяване на престъпленията в чл. 22 е видно, че отнемането е насочено към имущество, което се генерира като резултат от организирана престъпна дейност. Законопроектът съдържа достатъчно гаранции за справедлив процес, за пропорционалност на мерките и за независимост на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Позицията на Националната агенция за приходите бе изразена от господин Росен Иванов и госпожа Боряна Жилова. Във връзка със Законопроекта за гражданска конфискация господин Иванов посочи, че НАП прилага административни разпоредби и за нея ще е несвойствено да води граждански дела. НАП би могла да бъде полезна в две насоки:
1. временно да управлява и осребрява отнето имущество;
2. да установява несъответствие между доходите и имуществото на лицата.
Според НАП проблем в законопроекта, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители, е липсата на ясен метод за оценка на имуществото. В допълнение госпожа Жилова обясни, че и в момента за НАП са проблемни следните области: комуникацията с Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; придобиването от държавата на имоти с големи ипотеки, което генерира единствено разходи, а не приходи; отнемането на дялове от търговски дружества. Въз основа на този опит НАП е направила писмени предложения за промени в съответните разпоредби на законопроекта. НАП подкрепя създаването на колективен орган, който да се занимава с въпросите на управление на отнетото имущество, като и тук предлага конкретизиране на разпоредбите.
Прокурор Галина Тонева посочи, че Прокуратурата по принцип подкрепя Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество.
След проведената дискусия, в която се включиха народните представители Михаил Миков, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Анастас Анастасов, Мая Манолова, Юлиана Колева, Янаки Стоилов и Тодор Димитров, се поставиха няколко основни въпроси и по двата законопроекта.
Според господин Михаил Миков идеята за въвеждане на гражданска конфискация е следствие на неспособността на органите на съдебната власт да прилагат съществуващото законодателство и да използват механизмите, които то дава, най-вече в областта на наказателното право. Според него в Наказателния кодекс се съдържат достатъчно механизми, чието приложение би довело до възстановяване на чувството за справедливост у гражданите. Ако са необходими законодателни промени, те трябва да са именно в Наказателния кодекс, а не в създаването на нов граждански закон. Според него предлаганият законопроект няма да бъде ефективен, защото чрез помощта на специалисти лицата с необяснимо богатство ще могат да докажат неговия законен произход. Според него със законопроекта се правят пробиви в правни принципи, което може да има сериозни негативни последици.
Госпожа Екатерина Михайлова и господин Веселин Методиев заявиха, че ще подкрепят и двата законопроекта, защото и в двата има полезни решения. В Законопроекта за гражданска конфискация, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители, положително оценяват предложението НАП да събира информация. Законопроектът, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители, има редица положителни решения в сравнение с предишния законопроект, разглеждан от Народното събрание, но остава подозрението, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество няма да е независима и може да се превърне в орган за политическа разправа. Затова госпожа Михайлова предложи два варианта за въвеждане на гаранции, че това няма да се допусне:
1. членовете на комисията да се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, но това изисква съответни изменения в Конституцията или
2. установяване на такива правила за формиране на комисията, които да гарантират, че тя няма да бъде излъчена или доминирана от една политическа сила.
Наред с това госпожа Михайлова предложи парламентарната комисия, която ще контролира Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, да бъде съставена на паритетен принцип от представители на всички парламентарни групи.
Госпожа Искра Фидосова изрази категоричната си позиция, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество трябва да бъде независима и членовете й трябва да бъдат избирани по такъв начин, че да не остава никакво съмнение за политически назначения. Опозицията задължително следва да има поне един представител в нея.
Господин Христо Бисеров изрази опасенията си, че комисията може да оказва натиск върху бизнеса, голяма част от който е възникнал в условията на „сива икономика“. Това го прави уязвим и потенциален обект на разследване от комисията. По-големи гаранции, че такъв натиск няма да се оказва, би имало, ако компетентността в тази насока се предостави на данъчните органи, а не на нарочно създадена комисия.
На тези опасения възрази господин Анастас Анастасов, който посочи, че сериозна гаранция срещу незаконни действия на комисията е изискването производството да започва само при повдигнато обвинение за определени изчерпателно изброени престъпления, генериращи сериозни облаги.
Госпожа Манолова посочи, че не намира съществени разлики между този законопроект, внесен от народния представител Велчев и група народни представители, и законопроекта, разглеждан преди време от Народното събрание. Според нея представеният законопроект може да се използва за разправа с политически опоненти, не съдържа достатъчно гаранции за независимостта на членовете на комисията. Обстоятелството, че производството започва след повдигане на обвинение според нея също не гарантира, че комисията няма да се използва за репресивни действия.
Госпожа Колева се съгласи, че законопроектът има някои юридически несъвършенства, но те могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Такъв закон е необходим, защото съдебната власт е доказала, че може да се справи с проблема с натрупаните необясними богатства със средствата на наказателното право и Европейската комисия чрез механизма за проверка и оценка настоява за въвеждането в законодателството ни на института на гражданската конфискация. Тя възрази на предложението данъчните органи да се занимават с конфискация на незаконно имущество, защото така ще излязат от традиционната за тях сфера на административното право. Подчерта, че тази дейност трябва да бъде възложена на отделна комисия, която може да бъде добре структурирана като независим орган и да бъде ефективна в дейността си. Заяви позицията на ГЕРБ, че в законопроекта ще бъдат установени максимални гаранции за защита на правата на гражданите и недопускане на политическа репресия.
Според господин Стоилов законопроектът за отнемане на незаконно придобито имущество съдържа два противоположни риска: първо, че няма да бъде ефективен; и второ, че с него може да се злоупотреби за икономически и политически цели. Положителното според него в законопроекта е, че е увеличено на 250 000 лв. несъответствието между имуществото и нетния доход, но според него не е трябвало да отпадат административните нарушения. Той изрази опасения, че законопроектът няма да е ефективен, тъй като едва ли ще уреди проверка на имущество, придобито преди 2002 г., когато реално са натрупани незаконните и необясними богатства.
Господин Димитров заяви, че подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Велчев и група народни представители, но посочи, че е предвиден много широк кръг от сделки, които могат да се атакуват, което ще застраши гражданския оборот, и предложи те да се прецизират.
След проведеното обсъждане и гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от народния представител Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г. , и с 9 гласа „за”, без „против” и 11 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Сега ще чуем общия доклад по двата законопроекта на Комисията по бюджет и финанси, с който ще ни запознае проф. Грозданов.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 17.01.2012 г.; и Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Бисеров и група народни представители на 18.01.2012 г.
На заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Красимир Велчев и група народни представители, и Законопроекта за гражданската конфискация, внесен от Христо Бисеров и група народни представители.
На заседанието присъстваше Тодор Коларов – председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Законопроектът с вносители – народният представител Красимир Велчев и група народни представители, беше представен от народния представител Димитър Главчев.
В законопроекта са уредени условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Въпросното имуществото се установява посредством проверка на източниците и средствата на придобиването му. Производството по този законопроект се провежда независимо от производството, в което се осъществява наказателното преследване срещу проверяваното лице. За разлика от действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отнемането на имущество не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация.
Основните моменти в законопроекта са:
- Предвижда се развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: производство, провеждано от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки, и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.
- Детайлно се уреждат статутът и правомощията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представляваща специализиран постояннодействащ държавен орган, който извършва проверки за установяване на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Със законопроекта се предвиждат съществени промени в структурата и начина на функциониране на специализирания орган. Предвижда се еднократен петгодишен мандат на председателя и членовете на Комисията, осигуряващ гаранции за прозрачност и безпристрастност в дейността й.
- Предвижда се 10-годишен давностен срок от момента на образуване на производството пред Комисията за упражняване правата на държавата при провеждане на финансово разследване относно имуществото на лицата и произхода на средствата за придобиването му.
- Въвежда се понятието „значително несъответствие”, при наличието на което Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск за отнемане на имуществото. Значително несъответствие е налице при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лв. за целия проверяван период.
- С оглед чувствително съкращаване на сроковете за провеждане на производството по този закон, чл. 82, ал. 1 предвижда предявяване на иск от страна на Комисията за отнемане на имуществото пред компетентния граждански съд в срок до три месеца от налагането на обезпечителните мерки.
- Предвиждат се редица гаранции за защита на основните права, сред които: възможността по чл. 68 – лицето предварително да се запознае с доказателства, които ще се представят в един бъдещ процес; възможност за правна защита в исковото производство; ответникът има право на жалба пред две съдебни инстанции, като съдебното производство протича на три инстанции и др.
Законопроектът, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители, беше представен от народния представител Христо Бисеров.
Със законопроекта се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства с недоказан произход, или чието придобиване или притежание съставлява неоснователно обогатяване по отношение на държавния или общинските бюджети или по отношение на лицата, пострадали от престъпления.
Основните моменти в законопроекта са:
- Производство за отнемане на имущества може да бъде образувано само по повод или във връзка с образувано, висящо или приключено наказателно производство в която и да е негова фаза. По правило е предвидено това да става още в досъдебното производство, с което да не се даде възможност на обвиняемия да укрие имущество.
- Предвижда се развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: предварително и същинско. Предварителното производство е изцяло административно, провеждано от съответната приходна администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдебното производство е специално. Предлага се да се използват правилата на Гражданския процесуален кодекс за решаване на търговски спорове предвид бързината на този вид производства и липсата на възможности за протакане.
- Предвижда се закриването на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като се предлага нейните функции да се поемат от приходната администрация, тъй като тя има опит и съдебна практика при установяване на несъответствие между приходи и данъчни задължения. Като предимство за предложения подход се извежда обстоятелството, че законопроектът ще се прилага в рамките на съществуващата и утвърдена институционална структура на държавата и ще се опира на добре усвоени от прилагащите органи правни норми, по които има акумулирана и достатъчна съдебна практика: тези на ДОПК, Гражданско процесуалния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс. С предложените мерки вносителят обосновава и икономисване на финансови средства при прилагане на закона.
Законопроектът предвижда правата на държавата да се погасяват с изтичане на 10-годишна давност, като давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Като основание за гражданска конфискация, законопроектът предвижда несъответствие в голям мащаб (разлика от над 300 хил. лв.) между съвкупната стойност на притежаваното имущество и декларираните през годините приходи на засегнати лица след приспадане на съответните разходи. След представяне на двата законопроекта се проведе дискусия, при която голяма част от членовете на комисията застъпиха становището, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, следва да бъде запазена, тъй като през последните години е доказала своята ефективност. Освен това не е необходимо на приходната администрация да се възлагат все повече и повече допълнителни функции, тъй като това би довело до затрудняване на нейната основна дейност по установяване и събиране на данъчните и осигурителните задължения. Целта на гражданската конфискация е отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта на народния представител Красимир Велчев и група народни представители: „за” – 11 народни представители, „против” – 1 народен представител и „въздържали се” – 4 народни представители.
2. По законопроекта на народния представител Христо Бисеров и група народни представители: за” – 2 народни представители, „против” – 1 народен представител и „въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители, и да не приеме Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Бисеров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Грозданов.
Следват доклади от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Панайотова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ви запозная накратко с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.
На заседанието, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие народният представител Димитър Главчев – съвносител на законопроекта, Тодор Коларов – председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието, и Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.
Със законопроекта не се транспонират норми от европейското право, тъй като материята е в компетентността на държавите членки. Въпреки това следва да се отбележи, че законопроектът е изготвен в изпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност от последния доклад на комисията до Европейски парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 20 юли 2011 г. СОМ (2011) 459. Законопроектът е съобразен и с изискванията на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
В законопроекта са уредени условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Производството по този законопроект се провежда независимо от производството, в което се осъществява наказателно преследване срещу проверяваното лице. За разлика от действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отнемането на имущество не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация.
При разглеждане на законопроекта Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отбеляза следното:
1. Настоящият законопроект в голяма степен отразява и доразвива философията на проекта на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г., по който Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изрази принципното си съгласие. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове възприема приемането на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност като необходим отговор, както на обществените потребности, така и на поетите международни задължения и ангажименти към Европейската комисия в борбата с корупцията и организираната престъпност.
2. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове намира, че при изготвяне на проектозакона за отнемане на незаконно придобито имущество са взети предвид препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа по конституционни въпроси), които бяха изказани по повод проекта на Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
3. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че настоящият законопроект в достатъчна степен отразява основните препоръки от последния доклад на Комисията до Европейски парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.
4. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че предвидените съществени промени в структурата и начина на функциониране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, допринасят за издигане на по-прозрачното й функциониране.
5. Не на последно място Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове то отчита, че разпоредбите на законопроекта във висока степен осигуряват защита на основни права на лицето, срещу което е образувано производство за установяване на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
В заключение може да се каже, че предложеният законопроект е в изпълнение на поетите международни задължения и ангажименти към Европейската комисия в борбата с корупцията и организираната престъпност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.”
Колеги, отново накратко ще Ви запозная с основните моменти от
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на Закон за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 17 януари 2012 г.
На заседанието, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието взеха участие народният представител Христо Бисеров – вносител на законопроекта, Тодор Коларов – председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието, Ивелина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.
1. Със законопроекта не се транспонират норми от европейското право, тъй като материята е в компетентността на държавите членки. Въпреки това, вносителят посочва в мотивите към законопроекта, че последният е изготвен в съответствие с общите принципи на правото на Европейския съюз и правилата на Договора за функциониране на Европейския съюз за съдебно сътрудничество по гражданско-правни въпроси.
2. Със законопроекта се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства с недоказан произход, или чието придобиване или притежание съставлява неоснователно обогатяване по отношение на държавния или общинските бюджети или по отношение на лицата, пострадали от престъпления.
3. При разглеждане на законопроекта, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отбеляза следното:
1. Настоящият законопроект предлага изцяло нова концепция за провеждане на производство за гражданска конфискация – залага се на усвоения инструментариум на други действащи закони – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, като се изключва ролята на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, предлага се нейното закриване.
2. Законопроектът е изготвен в унисон с общата препоръка на Европейската комисия в последния доклад относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 20 юли 2011 г., СОМ (2011) 459 за приемане на законодателство, даващо възможност за извършване на гражданска конфискация, която не се основава на присъда, и за извършването ex-officio проверка на имуществото на високопоставени служители, магистрати и политици и демонстриране на резултати в тази сфера. Въпреки това, следва да се отбележи, че законопроектът не е съгласуван с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианската комисия.
По отношение на чл. 4, ал. 5 от Законопроекта за гражданската конфискация, следва да се прецени до колко е съобразен с изискванията на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно свободата на изразяване и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свобода на информация.
3. В заключение следва да се отбележи, че законопроектът предлага концептуално нов подход към производството на гражданска конфискация, който следва да бъде внимателно анализиран и съобразен с препоръките на Европейската комисия и Венецианската комисия, в изпълнение на поетите ангажименти във връзка с борбата с корупцията и организираната престъпност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 1 глас „за” и 15 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Проект на Закон за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Ще преминем към изслушване на вносителите.
От името на законопроекта на Красимир Велчев и група народни представители господин Анастасов има думата.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Законопроектът е необходим, за да усъвършенства съвременния инструментариум на държавата за борба с организираната престъпност. Въвежда се гражданска конфискация, която не зависи от предварителна осъдителна присъда срещу лицето, чието имущество се конфискува.
Гражданската конфискация е насочена не срещу определено лице, каквато би била целта на наказателната репресия, а срещу конкретно имущество, което първоначално се запорира и едва по-късно се преминава към неговото отнемане след проведен процес в граждански съд със съответните гаранции за справедливост и пропорционалност на ограничаването на правото на собственост.
Законопроектът има характеристиките на особен граждански закон и затова той не предлага гаранциите, присъщи на наказателните закони. Мерките по него не зависят от доказване на вина за извършено престъпление, поради което се прилага по-нисък стандарт на доказване, разместването на доказателствената тежест, не се прилага презумпция за невиновност и е възможно обратно действие на закона.
Философията на законопроекта се изгражда от следните ключови норми.
Законен повод за образуване на производство пред комисията е привличане на лице като обвиняем от прокурор за престъпление, а не до повдигане на обвинение пред съда, тоест внасяне на обвинителен акт в съда по Наказателния кодекс и включените по списъка в чл. 22, ал. 1 престъпления. Законен повод са и по-особените хипотези по чл. 22, алинеи 2 и 3 и чл. 23, и чл. 24.
Комисията извършва проверка на източниците за придобиване на имущество и се предприемат действия за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неговото отнемане. Това е първата фаза на производството пред специализираната администрация.
Комисията може да поиска налагане на обезпечение на имущество от съда с цел да гарантира отнемането, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник. Обосновано предположение е налице при установено значително несъответствие в имуществото на физическо или юридическо лице.
Значително несъответствие е онзи размер на съответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 хил. лв. за целия проверяван период. Обхваща се първично и преобразувано имущество със съответните гражданскоправни гаранции за добросъвестните преобретатели. При налагане на обезпечението и при отнемане на имуществото се има предвид имуществото на проверявания, на свързани с него лица и на трети лица. Винаги под лица разбираме физически или юридически лица.
Законът въвежда две презумпции за имущество – презумпция за знание на произхода за свързаните лица, и презумпция за незнание за добросъвестност на третите лица, с изключение на безвъзмездните сделки. Целта е да се проследи трансформацията на проверяваното имущество. Срокът на проверката е от момента на образуване на производството назад до 10 години към момента на придобиване на имуществото.
Относно органът – комисията която ще се занимава с този закон и която ще изпълнява разпоредбите на този закон. Изборът, членството, включително съвместимостта, правомощията и мандата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да се предвидят изрично в закона, което е препоръка и на Венецианската комисия с цел гарантиране на нейната непартийност.
Включително следва да се обсъди и възможността за еднократен мандат с продължителност от 5 години. Териториалните органи като поделение на комисията следва да се уредят на принципа на централизацията. Техният брой съвпада, може би, това е нашето предложение, с този на апелативните съдилища в страната.
Във връзка с евентуалното намаляване броя на териториалните органи на комисията целесъобразно е да се предвиди разумен срок за проверка на имуществото. В закона е посочено една година с възможност за удължаване до 6 месеца, както и допълнителен разумен срок – няколко месеца предявяване на иск за конфискация пред съда, след налагане на обезпечението. Ние посочихме тримесечен такъв срок.
Препоръка на Венецианската комисия е работата на Комисията и нейните органи да се наблюдава от определена постоянна комисия на Народното събрание в смисъл на общ надзор на функционирането й.
Доказването. Принципът при гражданската конфискация е, че се допуска по-нисък праг на доказване и обръщане на тежестта на доказване. Комисията следва да установи съдебното производство за отнемане на имущество при наличието на значително несъответствие в имуществото на физическото или на юридическото лице, а ответникът следва да установи и да посочи, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства. Доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказаното на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото.
Законопроектът предвижда и следните гаранции за защита на основните права на гражданите. Производствата пред комисията се образуват в случаите, изрично изброени от закона – членове 22, 23 и 24, от които може основателно да се предположи, че дадено имущество е придобито от лице, привлечено като обвиняем със средства, за които не е установен законен източник. В съда се внася искане за налагане на обезпечителни мерки, едва когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за определените обстоятелства – чл. 42.
Съдът допуска обезпечение, ако искането е подкрепено с достатъчно доказателства. Ако съдът не е удовлетворен от качеството на събраните доказателства, той не допуска това обезпечение.
Участието на проверяваното лице в производството пред комисията е със защитник или лично, или чрез други упълномощени лица. Лицето се запознава със събраните срещу него доказателства и има право да направи възражение и да представи други доказателства, които опровергават констатациите на комисията. Възможността лицето предварително да се запознае с доказателствата, които ще се предоставят в един бъдещ процес, е правна възможност, която не е на разположение на нито един ответник в бъдещи граждански искове според българското процесуално право.
Налице е възможност за прекратяване производството пред комисията, при което не се внася иск в съда, ако представените от лицето доказателства оборят констатацията на комисията или ако самият административен орган приеме решение, с което намира, че не може да се направи обосновано предположение за придобиване на имущество като облага от престъпна дейност.
Указания за обстоятелствата, които обуславят произнасянето на съда са: съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, ако придобиването на имуществото със средства, за които не е установен законен източник, е доказано с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното; решенията за обезпеченията и отнемането се постановяват от независим орган-съд в триинстанционно исково производство с общите гаранции за правна защита по Гражданско процесуалния кодекс.
Това е накратко резюме на мотивите на законопроекта.
Иначе искам да добавя от себе си по повод на изказване малко преди да започне днешното пленарно заседание.
Започването на процедурата по този законопроект, по този закон е обвързана с повдигането на обвинения срещу определено лице за престъпления, които са посочени изрично в закона. Така че всякакви анонси, всякакви насоки в смисъл, че едва ли не всеки втори български гражданин подлежи на проверка по този закон – никога комисията няма възможност да се занимава с имуществото на средностатистическия българин. Нито полицията, нито прокуратурата, нито съдът ще се занимават с това по простата причина, че според това, което Вие твърдите – една част от Вас, излиза, че едва ли не всеки втори български гражданин се занимава с наркотрафик, трафик на хора и други тежки престъпления, от които могат да се генерират нетрудови доходи. Така че това моля да го имате предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите на втория законопроект, господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Ще направя кратко представяне, защото желая да изложа своята теза в дебат.
Когато представям този законопроект днес, аз се съобразявам с и политическата конюнктура. Когато преди няколко месеца от Движението за права и свободи предложихме на вниманието на онази част от българското общество, която се интересува от темата, един различен подход към темата за гражданската регистрация, го направихме с идеята, че тази тема колкото и да е на ръба на Конституцията, защото аз съм един от хората, които смятам, че това е така, има начин към нея да се подходи по-разумно.
По-разумно и по-различно от начина, по който подходиха от управляващата партия през средата на миналата година. За съжаление този наш опит да потърсим по-разумен подход не срещна абсолютно никакво разбиране от страна на управляващата партия ГЕРБ. Тя отново внесе своя законопроект, който ние отхвърлихме преди половин година – леко променен. Всички опити, които полагахме в четирите комисии, да постигнем поне някакъв баланс на разбиранията, включително например да приемем и двата законопроекта и да потърсим начини на второ четене да изградим един закон, който да не нарушава човешки права – това не стана.
Тук изрично искам да подчертая агресивното изявление на министъра на правосъдието, че този закон ще бъде приет така, както е предложен от ГЕРБ. Това беше едно изявление, което министърът на правосъдието направи независимо от това, че Министерството на правосъдието формално няма нищо общо със законопроекта, което ние – в комисиите, знаем, че не е така. Всъщност истинският автор на този законопроект е Министерството на правосъдието, а депутатите Красимир Велчев, Искра Искренова и други, които са се подписали, не са автори на законопроекта.
Очертавам рамката на нашия законопроект.
Първо, за да има процедура в граждански съд, трябва да има повдигнато обвинение от прокурор за престъпление, което по някакъв начин може да бъде свързано с организирана престъпност.
Второ, прокурорът трябва не само да е повдигнал обвинение, независимо на коя фаза, а да има достатъчно основание да предположи, че това имущество, за което той няма данни как е придобито, по някакъв начин може би има връзка с извършвана престъпна дейност.
Следващият момент, на който ние много държим, е процедурата по обследване на имуществото на посочените лица да бъде такава, че да гарантира безпристрастност, обективност и да се базира на практики, закони, включително и съдебна практика, които десетилетия, а някои биха казали, столетия работят в българската държава.
Затова ние считаме, че органът, който трябва да извършва това обследване, е Националната агенция по приходите. В историята на българската държава данъчните служби независимо от това, че могат да бъдат давани отделни негативни примери общо взето са били държавната институция, която е успяла да запази дейността си в рамките на закона. Натрупала е огромна практика. В последните десетилетия бяха извършени промени в тази посока. Тоест, ако търсим орган, за който все пак да сме сигурни, че съчетава професионализма, недопускането на намеса и този орган, когато излезе с констатация може да му се вярва – това са данъчните служби в България.
Създаването на пет членки, независимо дали ще ги наричаме Кушлев, Коларов, са политически органи. (Реплики.) Кой колко ги използва с политически цели е отделен въпрос.
Ние настояваме за този подход. Подход, който да гарантира професионализъм и безпристрастност.
Впрочем днешната практика показва, че тази комисия, която беше създадена преди седем години, е най-компрометираният държавен орган в страната, според общото мнение. Идеята, че този най-компрометиран държавен орган сега ще го възродим е толкова несериозна и наистина ще бъде жалко след две години да констатираме, че нищо не се е променило, освен в по-лоша посока, защото парите, които там бяха похарчени са много повече от парите, които бяха отнети в полза на държавата.
Днешната Комисия Коларов въведе една практика – много порочна, при която не признава актовете на данъчната администрация за своите цели. Българският гражданин е изправен пред абсурдна ситуация един път да е проверяван от българската държава – той, неговите деца, неговото семейство, неговите фирми и да е констатирано, че няма нарушения или ако има нарушения, те са отстранени и след това българската държава – същата негова българска държава, с един друг орган отново започва да го проверява и то не в рамките на наказателното производство.
Впрочем искам да Ви цитирам едно решение от 2006 г. „Кехая против България”. България беше осъдена именно за такова поведение на българската държава – за едно и също нещо да те проверяват от различни органи.
Считаме, че идеята за конфискация чрез граждански съд трябва да стъпи, ако изобщо бъде приета, на утвърдени практики, утвърдени закони – имаме такива, утвърдена съдебна практика, защото когато има утвърдена съдебна практика – юристите знаят, и една процедура тръгне може да се предвиди докъде ще стигне, когато има определени факти, данни и обстоятелства.
Създаването на някакви петчленки, които щели да имат едни териториални единици в провинцията, там където има апелативни съдилища, нали се сещате какъв башибозук може да ни дойде на главата. Казвам може, не казвам, че непременно ще стане! Но ние затова сме тук, за да предотвратяваме такова можене, да няма такава опасност.
Този закон може да се обърне срещу политици – не говоря за политици на най-високи нива, говоря за хората, които се занимават с политика по регионите, за хора, които имат бизнес. Истина е, че голяма част от средния и малък бизнес са възникнали в условията или на ръба на сивата икономика. Всеки среден бизнесмен – с една къща, може да бъде обект на такова разследване.
Това, което казвате – няма го колегата, за гаранцията, че само прокурорското разследване ще стартира такава процедура, вече чухме заявки за промяна на закона, който е внесен от ГЕРБ. Заявки – комисията да се самосезира. Това, ако стане – горко ни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Двата законопроекта бяха представени от името на вносителите.
Откривам дебатите и разискванията по тях.
Госпожо министър, искате думата? Имате я.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на правосъдието не е вносител на нито един от законопроектите. Ние сме представили обаче становища и по двата законопроекта, в които сме представили становището на министерството, както предимствата, така и недостатъците на всеки един от тях. Именно затова няма да се спирам на нито един от представените тук законопроекти. По-скоро идеята ми е да Ви представя акценти от концептуална рамка, която на практика би могла да подпомогне Вашата работа днес и обсъжданията, защото тук пред Вас са два законопроекта, които са натоварени с много сериозни обществени очаквания.
Въпросът за създаването на ефективен механизъм за отнемане на имущество е обект на дискусии, както в национален, така и в европейски контекст. Не мога да се съглася, че настояваме или, че аз съм казала, че трябва да бъде приет, който и да е от двата законопроекта, това не е сериозно, решението, разбира се, е на Народното събрание и така трябва да бъде.
Доколкото аз бих могла да Ви ориентирам в насоката от страна на Министерството на правосъдието, тя се основава на търсене на конкретни решения чрез изучаване опита на други държави, на опита от прилагането на сега действащия закон, на практиката на сегашната Комисия по отнемане на имуществото, на експертни становища, които са представени от страна на специалисти в областта на правото, икономиката, от страна на неправителствени организации и не на последно място на конкретни препоръки от страна на европейските институции.
Очакването към подобен закон е да подобри съпротивителната сила на държавата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи, да допринесе за възстановяване на общественото очакване за справедливост, на върховенството на закона и доверието в институциите, в частност и към съдебната система. От значение е фактът, че в няколко последователни доклада по механизма за сътрудничество и наблюдение Европейската комисия поставя акцент върху необходимостта да се приеме по-ефективен Закон за отнемане на имуществото.
Не на последно място отчитаме, че подобни закони съществуват и в други европейски държави – такива са Ирландия, Италия, Германия, Великобритания, Швейцария. Подкрепа в това начинание получаваме от нашите партньори, защото са отправени предложения от експерти от Великобритания и Ирландия, които да работят с българските институции и да подпомогнат ефективното прилагане на Закона за отнемане на имуществото. Законът за отнемане на имуществото следва последователно да провежда идеята за гражданска конфискация като форма за защита на обществените интереси, която да е различна от наказателното преследване. Неговата уредба цели проверка на имуществото, за което не е установен законен източник на придобиване и неговото отнемане да бъде със способите по реда на гражданския закон, независимо от производството, в което се осъществява наказателно преследване срещу проверяваното лице или свързани с него лица. Законът следва да предвиди състави, обхващащи организирана престъпна дейност, тежки престъпления и корупция. За целите на гражданската конфискация е удачно да се предложи изчерпателен списък от престъпления, които да служат като законен повод за образуване на производство за проверка на имуществото. Проверка може да се образува само след като е започнало наказателно преследване по сигнал от прокурор. Комисията за отнемане на имуществото да стартира проверката достатъчно рано, за да осигури налагането на обезпечителни мерки едновременно с повдигане на обвинението. Всъщност такъв закон би следвало да създава гаранции, че с проверката ще се проследи преобразуването на имуществото до свързаните лица, до наследниците, недобросъвестните приобретатели и също така на отнемане да подлежи и трансформираното имущество, за което не е доказан законен източник на придобиване.
Необходимо е законът да предвиди създаването на по-ефективна специализирана администрация за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество с редица гаранции за нейната независимост, включително възможността за общо наблюдение – общо, а не случай по случай от страна на парламента. Комисията също така да има право само на един мандат като една сериозна антикорупционна мярка за нейната работа.
Всички тези принципи би следвало също така да гарантират съответствие на закона с Конституцията и с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Гражданската конфискация трябва да се предприема при спазване на принципа на върховенство на закона, при наличие на пропорционалност между защитата на обществения интерес и спазването на основните права на човека. За постигане на хармонична завършена уредба следва да бъдат отчетени и препоръките на Венецианската комисия, изработени в процеса на многобройни консултации на правната рамка на този институт.
В тази връзка ще си позволя пред Вас да обърна внимание на някои от най-важните препоръки, потвърдени от страна на Европейската комисия, чието включване в проекта на закон е от критично значение и за предстоящия Юлски доклад за България по механизма за сътрудничество и оценка.
На първо място е принципът за отнемане на имуществото по процедура, която се развива изцяло пред граждански съд и е различна от процедурата по наказателно производство. Повдигането на обвинение е само отключващият механизъм, който да стартира процедурата. След това производството се развива изцяло пред граждански съд при спазване на принципите на гражданския процес. Въвежда се изцяло нова философия, която не почива на термина „престъпна дейност”. Той е заменен с „имущество придобито със средства, за които не е установен законен източник”.
На следващо място, важно съответствие с европейското изискване е продължителността на проверката. Тя да бъде не по-малко от 10 години назад във времето. Фокусът върху представителите на организираната престъпност, извършители на тежки корупционни престъпления, е подчертан чрез преместването на прага на имуществото, което подлежи на проверка и отнемане, а именно 250 хил. лв.
Не на последно място много е важно такъв закон да предвижда сериозни гаранции за правата на човека. Например такива са: проверяваното лице да ползва услугите на защитник от началото на обезпечителното производство, изявленията на това лице, както и неговите заявления, да се използват само в рамките на това гражданско производство. Разумен срок за проверка от страна на Комисията за отнемане – не повече от една година, с право за удължаване – не повече от 6 месеца. Срок, който да стимулира самата комисия да бъде активна и да пази интересите на лицето, а именно не повече от 3 месеца за внасяне на иск в съда, след налагане на обезпеченията.
В заключение бих казала, че законът, който предстои да бъде изработен, трябва да бъде принос на България в изпълнение на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз. За прилагането на тази стратегия още тази година на европейско ниво ще бъде приет пакет от мерки относно конфискацията на имущество. С новия закон ще се изпълнят и ангажименти на България, които произтичат от няколко рамкови решения на Съвета, свързани с конфискацията на облаги и прилагане на принципа за взаимно признаване на решенията за конфискация.
Това бяха някои от основните аспекти, върху които бих искала да Ви обърна внимание, че наистина има много сериозен европейски и национален поглед върху приемането на този закон, затова внимателното разглеждане на представените пред Вас проекти Ви ангажира и с чувството за отговорност. Благодаря Ви много за вниманието, пожелавам Ви успешна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Ковачева.
Дами и господа народни представители, до момента заявка за изказвания са направили народните представители Георги Терзийски, Тодор Великов и Иван Костов.
Не виждам господин Терзийски в залата.
Тодор Великов има думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз тъкмо исках за кажа нещо за толкова големия обществен интерес на уважаемата министърка, но тя си тръгна. (Реплики от народния представител Михаил Миков.) Толкова е голям общественият интерес, колкото са очакванията по-скоро на поклонниците, на които тя се кланя в Брюксел. Аз така и не можах да разбера кой е този Брюксел, който постоянно ни налага някакви мерки, с които ние трябва да се съобразяваме? Нека да дойде тук в тази зала и ние да го попитаме – когато той ни притиска и ние постоянно вземаме решения, съобразно тези негови искания, защо ние не сме приети в Шенген, защо ни третират като втора ръка – членове на Европейския съюз?
Този законопроект, уважаеми дами и господа, е едно връщане към комунизма! Нищо друго не представлява освен стари практики, познати ни до 1989 г.
Аз още не мога да си отговоря на въпроса защо този законопроект беше вкаран във Вътрешната комисия? Защото по-лесно може би щеше да мине ли? Защото по-лесно щяха да се заблудят народните представители, които да го подкрепят.
Аз не мога да си обясня защо един такъв важен законопроект, който се предлага на нашето внимание, не е подложен на широко обществено обсъждане, за да могат гражданите да се запознаят със своите права и задължения и с всичко, поместено тук, като техни отговорности, така да се каже, които имат те пред този законопроект.
Какво се предлага на нашето внимание? Предлага се един законопроект, с който искат да накажат българските граждани. Вместо да накажем управленците, които 20 години създаваха корупционна среда, извършиха безотговорно касова масова приватизация, раздържавиха държавата по такъв престъпен начин, създадоха тази корупционна среда, ние в случая искаме да накажем българските граждани.
Знае ли уважаемата госпожа министърка колко средства в момента влизат в българската държава от наши сънародници, които работят в чужбина? Това са около 2 млрд. лв., които, уважаеми дами и господа, няма как българските граждани, които са работили на Запад, да ги докажат. Но къде работят тези български граждани в момента? Работят в такива държави, които в момента, представени чрез Брюксел, ни натискат да приемем този законопроект.
Това е един, бих казал, безотговорен законопроект, представен пред нас. Когато миналата година ние го отхвърлихме, аз си представях, че ще бъде изработен един нов законопроект, който ще стъпи на нова база, с нови разбирания. Уважаемата министърка каза, че такива законопроекти имали изработени в Ирландия, в Германия и в Англия. Но тя забрави да каже, че там законопроектите са точно адресирани към този, за който се отнасят. В Ирландия се отнасят за терористите, в Италия се отнасят за мафията, в Германия се отнасят за престъпления с висока обществена значимост.
Ние внасяме този законопроект и в чл. 22 с двадесет и четири позиции едва ли не сме изразили целия Наказателен кодекс.
Добре, ето вчера е осъден един, казваме, от организаторите на организирана престъпна група. Защо не се отнема имуществото на този човек паралелно с присъдата, която му е дадена? Защо не се отнема? Защо прокурорите не използват правата, дадени им в Наказателния кодекс и заедно с присъдата, която искат, да внесат и отнемане на имуществото? Защото в момента е лесно да прехвърлиш тежестта и да кажеш: „Ние имаме проблеми със съдебната система”. Нека го кажем ясно: имаме проблеми със съдебната система. Не можем да накараме тази съдебна система да работи в интерес на българското общество.
Аз очаквах тук от новата министърка на правосъдието да направи така, че да създадем среда в съдебната система за отговорност, за морал, за честност спрямо българските избиратели и да направим една проверка „Чисти ръце” точно в съдебната система. Тогава ще върнем доверието на българските граждани.
Вместо това пред нас сега се представя законопроект, с който ние си признаваме, че ние нямаме честна съдебна система. Затова искаме да създадем гражданска конфискация – един законопроект, насочен срещу българските граждани. Това е проблемът, уважаеми дами и господа!
Когато този законопроект, приет в този вид, се стовари върху българските граждани, защото съм далече от мисълта, че те са запознати с това, което се предлага, тъй като трябваше да има широко обсъждане, а не да бъдем натискани, аз не искам да бъда в ролята на поклонник пред Брюксел или пред някой от посланиците на Европейския съюз. Аз искам да се прекланяме пред трудолюбието и честността на българските граждани.
Искам да бъде съден от български съд, който е честен, който е последователен и който, смятам, че трябва да е на висотата на европейските институции. Това в настоящия момент, уважаеми дами и господа, не е така.
Ако госпожа министърката, която казва, че не е внесла този законопроект, а това е едно cоpy-pаste на предишния законопроект, аз смятам, че нейното място не е на този отговорен пост, какъвто е постът на министър на правосъдието. И се радвам, че аз не съм гласувал за нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Великов, обръщам се към Вас с питането: Вие се прекланяте пред трудолюбието на българските граждани, които извършват престъпления като наркотрафик, трафик на хора, трафик на оръжие, контрабанда.
Прочетете закона и тогава приказвайте, смешни сте! (Шум и реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Чели сме го!
АНАСТАС АНАСТАСОВ: И кои са тези „трудолюбиви български граждани”? Това ли Ви е преклонението – пред тези, които извършват престъпления?
От миналата и от по-миналата година има статистика. В 127 случая от прокуратурата е поискана и е приложена наказателна конфискателна, за 2010 г. е конфискувано имущество за 849 хил.лв. За миналата година са 27 случая за 4 млн.лв. конфискувано имущество. (Шум и реплики от КБ.)
Когато обаче няма доказано престъпление, лицето не може да бъде осъдено и се прочете оправдателна присъда, няма наказание „конфискация”. Ако това не сте го разбрали досега, опитайте се. (Реплики между народните представители Анастас Анастасов и Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Този законопроект не е насочен към нормалните български граждани, които работят и изкарват законно своите трудови доходи. Този законопроект е насочен към така нареченото необяснимо богатство. През последните години с него, ако мога така да се изразя, се парадира по един груб и циничен начин.
Този законопроект – напротив, е насочен към защита правата на обикновените български граждани. Нашата цел, приемайки този законопроект, е да създадем всички необходими гаранции, за да не засегне обикновения български гражданин, за да не засегне неговото семейство в чужбина. Хората работят там и изпращат пари.
Наистина идеята е да се разпишат такива ясни процедури, по които да се развият производствата по този закон и да се създадат всички тези необходими гаранции, за да не стига до заявления като Вашето – че той е насочен срещу редовия български гражданин, че ще засегне едва ли не всеки един от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Съжалявам, че нямам достатъчно време, за да Ви разкажа случай, господин Ципов и господин Анастасов, от практиката – как човек, който се е завърнал от гурбет в чужбина и е станал бояджия, пристига полицай при него и му казва: „Не мога да си платя за бояджийските услуги, затова ти предлагам да ти платя с един стек цигари”. Взема човекът стека с цигари и вечерта същият този полицай заедно с прокурори и съдия влизат в къщата на човека. И веднага, познайте какво ще последва оттам нататък? Ето, това е законът, който в момента създавате! (Реплики от ГЕРБ.) Ето, това е законопроект, който Вие в момента така неистово подкрепяте и не знаете с каква сила ще се върне срещу българския гражданин.
Аз казвам: нека създадем законопроект в момента например за наркотрафиканти, нека създадем законопроект за терор, за изнасилвания, но да бъдат упоменати в този законопроект. Както сте изредили 24 позиции, утре няма да намерите кадърен кмет, който да иска да стене кмет! (Реплики от народния представител Красимир Ципов.) Няма да намерите, защото чл. 282 ще се стовари като Дамоклев меч върху всеки кмет. Ще започне една процедура, едно нещо, което аз не искам да последва за нито един български гражданин.
Аз, за разлика от Вас, господин Ципов, това нещо съм го преминал. Осем години в мъки – да викат моята съпруга в „Борба с организираната престъпност” – Велико Търново, за да я разпитват за 70 лева! Това не пожелавам на нито един народен представител. От миналата година всички престъпници в България започнаха да изтеглят своите имущества и своите фирми, за да ги регистрират в офшорни зони. Как ще ги хванете тях? Как, Ви питам? По никакъв начин! Тогава, за да отчетете дейност, ще го приложите спрямо обикновените български граждани. Срещу това се боря аз и ще искам справедливост, за да може всеки да бъде достойно представен в българския парламент. Аз няма да подкрепя този законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Иван Костов.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, колеги народни представители – вносители на законопроектите, обръщам се специално към Вас и се надявам думите ми да бъдат посрещнати с внимание, а не с евтини реакции.
Първо, искам да кажа, че съм привърженик на подобно законодателство. Искам да кажа, че и цялата ни парламентарна група на Синята коалиция е привърженик на такова законодателство. Привърженици сме да бъдат отстранени всички пречки, поради които сега оторизираните институции на властта не прилагат практиката на конфискуване на незаконно придобито имущество.
В момента две институции имат правото да действат срещу незаконно придобито имущество. Едната е прокуратурата и съдът, който може да отнема такова имущество, втората е Националната агенция за приходите. От тази гледна точка законопроектът на господин Бисеров, който разписва по-добре идеята да се доизяснят и да се увеличат правомощията на НАП, за да прилага това законодателство, е правилна и заслужава да бъде подкрепена. Защото Националната агенция за приходите не действа по този начин или поне не действа достатъчно ефикасно срещу незаконно забогателите български граждани. Има смисъл да се приеме такова законодателство, което да отстрани пречките.
Господин Велчев, който е вносител на законопроекта, посрещна с необходимото внимание моите думи, напускайки залата – искам да подчертая това пред всички. Това не е начин да се работи по закони от такова сериозно естество.
Искам да заявя личната си подкрепа за този законопроект, с изключение обаче на една част от него, която предизвиква у мен много сериозни съмнения, а предполагам и у много мои колеги. Това е начинът, по който започва да действа законът, описан в чл. 22, ал.1. Вижте какво е казано: „Производството пред Комисията за установяване произхода на имущество се образува, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпления по Наказателния кодекс”.
Кой има право да привлича лица като обвиняеми по Наказателния кодекс? „Прокуратурата” – ще кажете Вие, но има право и дознателят. Тоест, служител, дознател от Министерството на вътрешните работи има право да започне процедура и да привлече като обвиняем всеки български гражданин за престъпленията, които са изброени в ал. 1, в точките, които следват под нея.
Това, което е категорично неприемливо, са определени текстове и тази процедура. Например текстовете, свързани с данъчните престъпления, са лесно проводими в действие от всеки дознател, в случай че не е подадена данъчна декларация или поради недостатъчно изяснени обстоятелства е подадена данъчна декларация с невярно съдържание. Данъчната декларация може да е подадена от упълномощено лице, както предвиждат формите на Националната агенция за приходите. Упълномощеното лице може да не знае всички обстоятелства поради отсъствие на този, който трябва да отчете данъците, или други обстоятелства, и тогава може да се пусне механизмът на действие на закона срещу него, както и вече споменатия чл. 282 – така наречената безстопанственост.
Това, че един дознател от изпълнителната власт може да привлече като обвиняем лице по тези текстове и след това да започне процедура на действие на комисията, е категорично неприемливо, защото то означава, че законът се привежда в действие и се изкарва до претенция за конфискация на имущество само от изпълнителната власт. В цялата първа част той се привежда в действие от изпълнителната власт. Не е редно това нещо да става!
Ето защо аз се обръщам към отсъстващия господин Велчев като първи подписал. Дано ме чуе господин Анастасов. Вярвам Ви въпреки всичко и бих желал да чуя от Вас следната декларация, за да получите подкрепата на мен и моите колеги. Декларацията е следната. Съгласни сме, вместо „Когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по Наказателния кодекс”, да се сложи текстът: „Когато е повдигнато обвинение срещу лицето пред съда”.
В противен случай обстоятелствата са неясни, не е изяснено дали има основания да бъде повдигнато обвинението срещу лицето. Има само съмнения, лицето е привлечено като обвиняем, но не са доказани нещата, за да се стигне до обвинителен акт, а законът влиза в действие, следователно той лесно може да се обърне срещу обикновените граждани – това е основното ми съмнение.
Имам и други съмнения по този закон, но примерно за тях мога да бъда по някакъв начин уверен, че няма да станат.
Искам декларация от Ваша страна, че сте категорично на мнение да приемете този текст, обаче тук да бъде и първият вносител. Навсякъде при текста: „лице е привлечено като обвиняем” или „не е привлечено като обвиняем”, да има, че „е повдигнато обвинение пред съда”. Това означава, че все пак има санкция на прокуратурата, че е установила обстоятелствата и така нататък.
Сега искам да кажа следното нещо. Дългият ми опит ме е убедил, че репресии могат да се оказват върху граждани и без този закон. Моето семейство, съпругата ми беше обект на такава репресия от страна на Никола Филчев, президента Първанов и тогавашното управление на Симеон Сакскобургготски. За да чуете как се задейства репресията, бяха съчинили едно лице – експерт, беше дало становището, че фондацията дължи данъци, при положение че данъчните твърдяха, че фондацията не дължи данъци. Тройна експертиза, петорна експертиза отхвърля, че не дължи данъци и въпреки това прокуратурата обвини жена ми и я съди в продължение на много години, докато обвинението падна в съда. Следователно репресията върху човека може да бъде упражнена и със сегашното законодателство.
Дълбоко съм убеден, че авторите на законопроекта нямат за цел репресията, а имат за цел действително да приведат в действие по-сериозен механизъм. Заслужава си той да бъде подкрепен, но да не бъде затворен, специално репресията да не бъде затворена само в рамките на изпълнителната власт. В случая с моето семейство репресията беше затворена през главния прокурор – през Филчев, тоест без него нямаше да може да бъде упражнена. Тоест, било е по-трудно и въпреки това е направена, а сега ще стане изключително лесна. Всъщност сега механизмът се привежда в действие просто по желание на изпълнителната власт. Това не е редно. Никъде го няма по света. Аз познавам действието на най-мощните закони за конфискация, които действат – в Италия, но там лицето трябва да бъде обвинено, че принадлежи към организирана престъпна група. Тогава по силата на специалното законодателство започва конфискация на имущество. Трябва обаче лицето да е обвинено, а не само привлечено като обвиняем. Има разлика и аз мисля, че господин Анастасов добре я знае. Чакаме Вашите декларации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Три реплики бяха заявени.
Първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Аз споделям значителна част от тезите Ви, но репликата ми е във връзка с един сравнително нов нюанс, който улових във Вашите тези, а именно относно мястото на прокуратурата. За първи път чувам да изтъквате предимствата на това, че прокуратурата не е част от изпълнителната власт.
Понеже от много години имате последователна позиция за необходимостта да се промени основният закон, за да премине прокуратурата от съдебната към изпълнителната власт, бих искал да чуя коментара Ви за това има ли противоречие между това, което днес чуваме от Вас и тази генерална линия, която отстоявате последователно толкова години. Защото, разбира се, че има много европейски страни, в които прокуратурата е към изпълнителната власт. Нашите резерви във връзка с тази Ваша идея обаче бяха именно с оглед недостатъчната зрялост на българската демокрация. В ръцете на едно управление, което е със силни авторитарни рефлекси, те да имат на свое пряко подчинение прокуратурата плюс подобен род закони, които обсъждаме днес, вече само можем да си представим пред какви проблеми биха били изправени не само престъпниците – те, разбира се, трябва да получат заслуженото – но редица български граждани, които, докато се установи тяхната невинност, вече ще им бъде съсипан и бизнес, и личен живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов! И в сега действащия закон, който е приет в предходно Народно събрание, проверката започва с привличането на едно лице като обвиняем. Говоря за проверката – проверката, която установява дали това лице изобщо има имущество. Защото, ако се чака внасянето, повдигането на обвинения с обвинителен акт от прокурор и внасянето му в съда, от привличането на едно лице като обвиняем, макар че има все пак някакви срокове, може да мине година-година и нещо, особено когато се касае за сложна фактическа и с правна сложност дела – пране на пари, организирани престъпни групи. Нали се сещате, че в този период това имущество няма да го има. (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Става въпрос, ако сте обърнали внимание, в проекта за закон е направен опит... Госпожо Манолова, компетентно можете да се изкажете после. (Реплики от ГЕРБ.)
Има един начален период на започване на тази проверка и установяване дали това лице изобщо има имущество и съответно налагане на обезпечителни мерки, както е сега по закона. Отделен е въпросът и това е лично мое мнение, Вие ще видите в сегашния законопроект, внесен от колегите, че там има още един срок след налагане на обезпечителните мерки, в който срок, той трябва да бъде спазен, и след изтичането му да бъде внесен искът в съда или да бъде прекратено това производство. Отделен е въпросът дали това внасяне, след налагането на обезпечителните мерки, трябва да бъде обусловено от повдигане на обвинение с обвинителен акт, защото делото може да бъде и прекратено.
И аз тук се възползвам от правото си на реплика, просто искам да обърна внимание на някои колеги – конфискацията в наказателното право, като наказание, е предвидено и в някои текстове на Наказателния кодекс, ама там съдът изобщо не се интересува дали имуществото е законно, незаконно, вследствие на дарение, придобито. Колеги, тук става въпрос за нещо съвсем друго – за липса на съответствие между законното и добитото имущество, декларирано такова и доходите ви. Нека да правим тази разлика и да не казваме странни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Костов, под формата на реплика искам да обърна внимание на Вас и на колегите, че тези опасения, които изказахте по отношение на това, че всъщност полицията и органите на изпълнителната власт ще бъдат практическите инициатори на проверките, ще Ви обърна внимание, че в законопроекта на Движението за права и свободи този въпрос е решен много категорично – само и единствено прокурорът е този, който може да предизвика такава проверка, първо. Второ, само ако има обвинение по конкретни текстове. И трето, само ако прокурорът, въз основа на събраните доказателства, е формирал във висока степен на убеждение за недоказан произход. Тоест, дори и да има обвинение, прокурорът трябва да помисли дали това обвинение, независимо че попада в категорията, е свързано с някакво незаконно... Тоест, трябва да има връзка. Този принцип е възпроизведен и в чл. 7, ал. 2.
Обръщам внимание на още едно достойнство, едно преимуществото на закона на ДПС пред закона на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): На последния въпрос отговарям – това е причината да заявя, че ще подкрепим този законопроект. Точно защото има тази гаранция.
Дълбок въпрос ми задава господин Лютви Местан. Аз ще отговоря като политик към днешна дата. Днес реалностите са такива, днес прокуратурата е отделена от изпълнителната власт. При тази ситуация е добре да има санкции от прокуратурата, защото тя е компетентният орган, който може да прецени дали лицето заслужава да му бъде повдигнато обвинение в съда, дали имуществото, което е придобило и така нататък. Аз говоря към днешна дата, аз не мога да говоря по този закон на базата на някакви стратегически теоретични виждания, защото те наистина са толкова стратегически, че се превръщат в теория къде е по-добре да е прокуратурата. Това е все пак друг въпрос.
Господин Лазаров, Вие не сте от вносителите, подписали законопроекта. Аз не чаках Вашето мнение. Аз чаках декларация от вносителите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нов правилник? Забранено е да вземам становище ли?
ИВАН КОСТОВ: Не, просто се обърнах към тях. Казах изрично.
Що се отнася до това, което казахте, обаче, когато едно лице бъде привлечено като обвиняем, могат да се поиска от съда да се наложат обезпечителни мерки и съдът, ако има аргументи, ще наложи обезпечителните мерки. Това е процедурата, която са следвали в момента. Така че е възможно, стига да се прецени, че има достатъчно основания.
Аз искам да кажа нещо вече в сферата, в която аз съм специалист. Тук може би нагазвам във води, в които наистина не съм съвсем сигурен. Защо тези закони действат трудно? Искам да го чуят народните представители, които имат интерес. Първо, защото лидерите на организирани престъпни групи като правило не притежават като физически лица имущество. Това е правило. Това е така в техния свят. Така живеят тези хора. Това трябва да се разбере веднъж. Втори път, в българското законодателство има принцип, че санкцията, която налага съдът при конфискация, не трябва да надвишава щетата, която е нанесена. Има такъв принцип.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо.
ИВАН КОСТОВ: Има, има. Това се спазва от българския съд.
Поради тази причина изчисляването на щетите и налагането на санкциите изискват специални компетентности от прокуратурата и от съда, за да приеме, че конфискува определено имущество в общи линии, казвам пак като правило, защото няма единна практика, даже Върховния касационен съд, ако говорим сериозно. Трудно е да бъде оценен и то по експертен начин обемът на имуществото, за да се сравни с щетата.
И искам да чуете още нещо – в момента данъчните оценки на редица имоти надвишават тяхната пазарна стойност. Аз се питам като започне тази комисия, само от гледна точка на финансовия проблем, оценката на щетата и налагането на санкцията, само от тази гледна точка, забележете, на какво ще се опре комисията? На данъчна оценка. А всички знаем, че в много части на страната тази данъчна оценка е по-висока, отколкото е пазарната цена. Как ще се действа тогава, как ще се предяви, без да доказва лицето това имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за дупликата Ви изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Костов, аз може да не съм вносител на този законопроект, но това не значи, че Вие можете да призовавате да бъда лишен от правото си да взема становище по него и да изказвам някакви реплики по отношение на Вас. Много Ви моля, не призовавайте от трибуната за ограничаване правото на народните представители да се изказват, без значение дали са вносители, или не на законопроекта.
Възползвайки се от това право, искам да Ви кажа, че този, който Ви е подготвил в тази част (Вие казахте, че е нормално – човек не може да бъде компетентен във всички сфери на науката или на приложението) за щетата – Вие говорите, когато съдът преценява обезщетение на едно лице и то е съизмеримо с щетата, имуществено или неимуществено. Ние тук говорим за конфискация!
Съдебната конфискация – в правните норми е казано: „постановява конфискация на една втора или на цялото имущество при различните видове престъпления”, но съдът изобщо не се интересува от размера на това имущество! Достатъчно е да бъде само собственост на това лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан – процедура по начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искал да Ви отправя една молба – да спрем злоупотребата с лични обяснения. Какво по-естествено от това да се обърна към колега, който ми е отправил реплика? Естествено е, че ще трябва да отговоря на репликата под формата на дуплика, обръщайки се към колегата, който ми е отправил реплика. Това означава ли да се поражда автоматично негово право на лично обяснение, ако в изказването не се съдържат обидни нотки?
Време е да сложим ред по отношение на процедурата за лични обяснения. Това трябва да се случва само тогава, когато сме извън режима на реплики и дуплики. Допустимо е и тогава, само ако има елемент на лична обида.
Съвсем друго е, когато дойде министър тук, възползва се от правото си да вземе думата, когато му скимне и да отправи някакви оценки по адрес на народни представители. Естествено е, че ще се възползват от правото на лично обяснение.
Ще Ви моля наистина да изградим една система, за да не се опорочат парламентарните дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, има логика във Вашата теза, но тя трябва да намери съответното решение в нашия правилник. При така разписаните норми в правилника няма как да изграждам и да давам тон на друга процедура.
Министрите мисля, че не вземат думата, когато им скимне, а вземат думата, така както ние в нашия правилник сме разписали – че всеки един министър може да вземе думата, когато той пожелае.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Приемам забележката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, за съжаление, вземам думата, когато и министърът на правосъдието, и вносителят на законопроекта отсъстват или поне не ги виждам в залата.
Това е първо четене на законопроекта и ние разглеждаме същия като философия и като дух. Философията и духът на този законопроект създават в мен дълбокото убеждение да не го подкрепя, защото неговият дух ми намирисва на средновековие. Напомня ми за времето, в което е имало лов на вещици. Твърде много неясни и уклончиви текстове има в законопроекта, които дават основание да се мисли, че той няма да бъде условие за принципно прилагане на средства за отнемане на незаконно придобито имущество, а ще даде възможност за политически или други лични репресии и прилагане на механизми за постигане на такива цели.
Макар че е първо четене на законопроекта, аз не мога да не отбележа тези конкретни факти, които вадят в мен този извод. А именно – производството се образува за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник! Не е установен законен източник, тоест не е придобито с незаконни източници, а за което не е установен законен източник! Тук ние грубо се разминаваме с презумпцията за невинност. Макар че това производство не е конкретно наказателно, то е пряко свързано с наказателното производство.
По-късно виждаме, че комисията образува производство, дори когато наказателното производство е прекратено и в случая – ако е изтекла предвидената в закона давност. Ако предвидената в закона давност е изтекла и наказателното производство се погасява по тази причина, то това производство продължава! Тоест това производство има по-голяма сила, отколкото наказателното производство. Ето защо аз считам, че наистина то дава условия и възможност за лов на вещици. Изгарят вещицата и ако тя пищи, опрощават душата й, защото не била вещица. Но ако не пищи, не опрощават душата й, защото тя е в съюз с дявола.
По-нататък – комисията образува производство за установяване на имущество, притежавано или контролирано от физическо лице, за което може основателно да се предполага – може да се предполага! Производство, в което могат да разсипят живота, бизнеса на един човек, може да се предполага! Значи то не е установено – то може да се предполага.
От тази начална фаза на наказателния процес, която е с привличане на лицето като обвиняем, защото това е сравнително начална фаза в наказателния процес – от тогава може да се предполага! И година и половина се осъществява проверка, в която фирмата, активите, собствеността са запорирани. Ето за този дух в законопроекта аз говоря, че е изключително опасен, да не кажа – вреден, защото може да бъде прилаган субективно с всички лостове и механизми, които държавата дава.
Задавам другия въпрос. Тук е посочено кога може да се образува наказателно производство, а ако наказателното производство бъде спряно поради липса на доказателства, то образуваното такова производство по този закон продължава ли или спира?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Продължава!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: То продължава, което означава, че ловът на вещици продължава. В този му вид не мога да подкрепя законопроекта, защото той категорично се разминава с ролята и функциите на замисъла за това производство.
Друг е въпросът каква част от тези капитали, които смятаме да преследваме с този законопроект, все още са в България и все още не са прехвърлени на офшорни фирми или извън контрола и юрисдикцията на нашата държава и на този закон.
Тук си задавам въпроса: дали това не е поредният елемент, който ще доведе до източване на капитали от България?! В някои държави в тези условия на криза предвиждат (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) амнистия на капиталите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предвиденото Ви време изтече, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ние прилагаме всички възможни средства, за да изнасяме капитали от България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Това е по отношение на потенциалната ефективност на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, Вие сте схванали, но не съвсем, духа на този законопроект. Правилно отбелязахте, че производството по гражданска конфискация продължава и тогава, когато обвинение изобщо не стигне до съд. То продължава и тогава, когато наказателното производство е спряло, но явно не сте схванали, че производството по гражданската конфискация продължава дори в случаите, в които на обвинения е четена оправдателна присъда. То продължава и тогава, когато обвиненото лице умре, тоест ловът на вещици продължава и след като вещиците са умрели! Ето това е по-различното във връзка с примера с Инквизицията, който дадохте. Ловът продължава и след смъртта на вещиците! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – няма.
За дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Напълно съм съгласен с това, което каза колежката.
Наистина така предвидения дух на законопроекта включва точно това. Неслучайно тук се цитират и онези моменти, в които се казва „контролирано от физическо лице”, „контролирано от юридическо лице”... Тук мрежата се разширява и всеки един може да бъде потенциално засегнат по презумпцията, че „основателно се предполага”. Утре можем да „предположим” за всеки един, не само в тази зала, но и за всеки един български гражданин нещо.
Искам да апелирам към управляващото мнозинство, което ще даде основния си вот за този законопроект: дайте си сметка какъв страшен механизъм създавате, какво страшно колело на мъченията вкарвате! То е неодушевено, то е в ръцете само на едно субективно право, на една субективна воля. Това не е принцип. Тук няма заложени принципи. Напротив, нарушавате много от принципите, включително и тези, които касаят конкретно наказателното право – принципа за невинност до доказване на противното, и редица други.
И след като има нарушаване на такива основни принципи, създавате един страшен механизъм, един страшен лост, който субективно може да бъде използван срещу всеки един! Срещу всеки един! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Терзийски.
Уважаеми колеги, по време на почивката, която ще започне всеки момент, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Живопис” на художника Валери Янчев.
Авторът представя мотиви от стара София, българските манастири и възрожденската ни архитектура.
Всички народни представители са поканени на откриването.
Обявявам почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат места си в залата – заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, обсъждаме законопроекта в отсъствие на кабинета! Нормално беше по този толкова дискутиран законопроект...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вносителите са тук!
МИХАИЛ МИКОВ: Е, имах си хас, пък и вносителите да не са тук!
... Кабинетът да има едно сериозно участие в дискусията, а не формалният прочит на нещо, написано от министъра на правосъдието, която го прочете и си замина (реплика от ГЕРБ:”Ами, има си работа!”), а минимум една ясна позиция по конкретиките на закона от министър-председателя и отговор на основния въпрос: защо министър-председателят не си сложи подписа под този законопроект?
Убеден съм, че негови експерти са му подсказали, че противоречивостта на темата и начинът, по който се урежда тя във второто издание на законопроекта, отхвърлена вече веднъж категорично от Народното събрание, ще му нанесе тежки политически загуби. Именно поради тази причина той се внася от група народни представители. Поради същата причина „страстната” защита на кабинета се изразява в 10-минутно присъствие в дискусията на министъра на правосъдието. И тя си заминава, има други задачи.
Това всичкото е важно, за да знаем в каква среда обсъждаме и приемаме този законопроект.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): И само този ли?!
МИХАИЛ МИКОВ: Законопроектът е негодно средство за решаване на изискванията на Европейската комисия. И тук, ако някой си мисли, че Европейската комисия ще бъде заблудена само с приемането на този законопроект, няма да мине този номер! Много ясно в Доклада от 2011 г. е казано: „Екс официо” проверка на имуществото на високопоставени служители, магистрати и политици и демонстриране резултати в тази сфера”.
Ама, Вие като чуете за проверки на политици си представяте винаги бившите – от тройната коалиция и преди тях. Европейската комисия говори за министър-председателя – днешният, за министрите – днешните, защото другата тема от доклада – корупцията, тя се прави, когато имаш властови ресурс. Така че този номер с този закон няма да доведе до удовлетворителна оценка в Доклада на Европейската комисия.
На второ място – установяване на ефективно сътрудничество между Комисията за отнемане на имущество и финансовите институции, това е констатирано в доклада, и как вносителите са решили да преодолеят това.
В чл. 30 са предвидили, че за постигане целите на закона се извършват съвместно проверки на източниците за придобиване на имущество... (Реплики от ГЕРБ.)
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ, от място): Хайде по концепцията! На първо четене сме!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е второ четене! Дай по принципите!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Велчев, ще се изкажеш!
Проверката има за цел (слушайте, уважаеми дами и господа), изготвяне на цялостен профил на дейността на проверяваното лице.
Нека някой от вносителите да обясни какво означава „цялостен профил” и какъв тип ще бъдат тези досиета, различни от онова, което по сега действащото законодателство се събира в службите за сигурност. Забележете кои участват – ДАНС, органите по приходите, органите на митниците. Кой ще има досиета? Кой ще има достъп до цялостните профили на проверяваните лица? Кой ще разполага с тази информация? За какво ще я използва? (Шум и реплики в залата.)
И понеже някои от вносителите ми подвикват за принципите на закона и по философията ще обърна внимание на пленарната зала на това каква е целта на закона. В чл. 3: „да се защитят интересите на обществото”.
Забележете, не на гражданите, а на обществото! Защото обществото нито можеш да го видиш, нито можеш да го пипнеш, но винаги можеш да говориш от негово име. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.) И не „интересите на гражданите”, а „на обществото” и „възстановяване на чувството за справедливост у гражданите”. Чувството за справедливост разбирано според мащаба на днешното управляващо мнозинство.
Убеден съм, че чувството на справедливост у гражданите, когато това мнозинство изгуби при едни следващи избори, ще бъде друго чувство, друго чувство за справедливост от днешното чувство, което постоянно се насажда чрез популистки изявления пред медиите и широко използване на средствата за масова информация, то е за чувство на справедливост към предишните, по-предишните и някои други управляващи, но ще дойде време, уважаеми дами и господа, и Вие да попаднете в категорията на „предишните или по-предишните” и тогава, бъдете сигурни, а Вие вече го усещате и сега, на третата година от управлението, че чувството за справедливост към Вас ще бъде едно друго чувство, което трябва да бъде цел на това, което предлагате на Народното събрание! (Оживление и смях от КБ и ДПС.)
Уважаеми дами и господа, какво се прави за постигане на целите на закона? Могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава, забележете, правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост. Айде, бе!
Какво е това нещо – „не се допуска риск от несправедливост”?! С такива обтекаеми философски, психологически, социологически понятия се подменят реални текстове, които обикновено трябва да присъстват, господин Велчев, в законите, за да се постига онова, което не се пише, то се постига с правила за поведение, с механизми, които са конституционосъобразни, които гарантират универсално прилагане на закона!
Уважаеми дами и господа, законът е доста объркан, като веднъж казва, че се отнема имущество над 250 хил. лв., в същото време производство по чл. 21 се образува в предвидените в този закон случаи.
Правят се досиетата, имам предвид профилите, а после може дори да не се приложи механизмът, само че профилите вече са направени. Профилите са направени с всички механизми, с които работи ДАНС, НАП и всички сега съществуващи структури, включително установяване на местонахождение на лица и МПС-та, когато това е необходимо за целите на производството, тоест в чл. 31 се вкарват онези механизми, които обикновено са характерни за наказателното производство. И през цялото време вносителите ни убеждават, че това е гражданска конфискация. Значи, ще ти правят проследяване, ще ти правят профил, обаче конфискацията е гражданска. Е, къде е тази гражданска конфискация, след като всичките процедури са не само на досъдебното производство, а включително на оперативната работа? Със способите на оперативната работа ще обосноваваш процедура за гражданска конфискация, както твърдите.
Уважаеми дами и господа, този закон е крещящо доказателство за дисфункцията на другите системи, за която вече говориха колеги. Как иначе да си обясним, че от престъпните състави, по които ще се провеждат такива производства, от предвидените 35 състава, санкцията конфискация е предвидена по 16 от тях. И за тероризма има конфискация, и за кражбата, и за грабежа, и за присвояването, и за измамата, и за изнудването, и за митническата контрабанда.
Аз съм доволен, че господин Анастасов ни каза, че миналата година има 27 конфискации при повече от 100 хиляди дела годишно. При 100 хиляди дела годишно, уважаеми дами и господа, само в 27 от случаите прокуратурата е поискала, или пък в повече случаи е поискала, но в 27 от случаите съдът е наложил санкцията конфискация. Или какво става? Тероризмът – извършил той терористичен акт, комисията тръгва да установява дали има разлика в доходите, като най-нормалното е да се приложи санкцията конфискация на цялото имущество.
Уважаеми дами и господа, този закон в много висока степен ще създаде допълнителен хаос във възможността за прилагане на познатите ни механизми от Наказателния кодекс и механизмите в Данъчнопроцесуалния кодекс. В досега действащия закон категорично се казва, че на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, забележете вносителите, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.
Този текст е изключително важен, защото придава една акцесорност, допълнителност на този механизъм, който да компенсира случаите, когато не се постигат целите със санкцията конфискация или пък отнемане по чл. 53 на Наказателния кодекс – предмет на средството. Има конфискация и отнемане и за подкупа, и за длъжностното присвояване, и за измамата. За всичко това си има механизъм, по който да му отнемеш цялото имущество, без да установяваш, той да доказва от тъщата, от бабата, от приятеля какви заеми е вземал и прочее, и прочее, и прочее. Липсата на такава акцесорност, допълнителност на този закон по отношение на онези го превръща в основен. Излиза, че прокурорът не трябва да иска конфискация, защото му отнемат имуществото по този закон. Излиза, че пострадалият, чието имущество – дружеството, което е ощетено от едно длъжностно присвояване, няма възможност да получи предмета на присвояването – парите, а те ще се въртят тук и ще се установява в тази сложна процедура какво се случва.
Тази голяма обърканост в разполагането на материята по отношение на другото действащо законодателство ще доведе до доста сериозни и тежки противоречия, включително прехвърляне на отговорност, защото прокурорите вече с чиста съвест ще кажат: не е наша работа да отнемаме, не е наша работа да възбраняваме нито предмета, нито пък да искаме санкцията конфискация, защото има там една комисия, независимо от името на нейния началник, който обикновено цветущо се използва от медиите. Данъчните също ще кажат: защо ние трябва да прилагаме нашия закон, след като ето там този въпрос е уреден. Това прави закона неразположен в пространството на цялостната ни правна уредба.
Уважаеми дами и господа, затова този закон няма да бъде подкрепен от нас, включително в този леко фризиран вид на предишния, отхвърлен от парламента закон. Казвам: леко фризиран, защото мога да Ви изброя четири-пет неща, които ги няма в сравнение с предишния закон, иначе той е същият. Примерно началникът на комисията няма да получава 90% от заплатата на председателя на събранието, а ще получава 75%. Това е разликата между сегашния и предишния закон и там сте ги понамалили с 5%. Или някакви други такива съвсем дребни промени. Сякаш вносителите не са разбрали защо Народното събрание, защо обществото, защо неправителственият сектор имаше сериозни и тежки възражения по предишния вариант, за да подготвите проект, който е годен да реши обществените очаквания, годен да отговори на европейските очаквания. Този проект е негоден.
Това исках да Ви кажа накратко. Има и още много неща, но начинът, по който се прави този законопроект – на инат, имаме мнозинство, ще го наложим и може би Брюксел ще ни повярва. Не, нито Брюксел, нито българските граждани ще Ви повярват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? (Реплика от Коалиция за България.)
МИХАИЛ МИКОВ: Искаме удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да удължите времето на парламентарните групи.
Реплика – господин Терзийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Преди да започна моята реплика, ще Ви помоля за удължаване на времето на независимите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето се удължава на всички групи, а на независимите не може да се удължи.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По Ваша преценка бихте могли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нямам право на такава преценка.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Искам в такъв случай да направя много кратка реплика на господин Миков.
Господин Миков, доколкото схванах от Вашето изказване, а подобен извод си направих и аз – с мотиви на наказателното производство, с методи и органи на наказателно-процесуалното производство при нарушаване на презумпцията за невинност се прави гражданска конфискация. Не знам дали правилно разбрах – законопроектът като структура дали така е моделиран в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Анастас Анастасов – втора реплика.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, искам от Вашата парламентарна група да стане някой и да каже: искате ли България да има такъв закон?
Проследих как е минало гласуването през месец февруари 2005 г. Чест прави на колегите от Движението за права и свободи, че тогава са гласували „за” тогавашния и сега действащ закон като проект, но в момента предлагат някаква алтернатива.
Мисля, че никой не оспорва, че сега действащият закон не работи, не действа добре, но и досега Вие не сте предложили някакъв вариант за подобряване дейността на тази комисия. Даже, ако искате, да бяхте направили предложение да бъде отменен този закон.
Не знам изобщо дали знаете за колко текстове в Наказателния кодекс се предвижда наказанието конфискация, за колко от тях тя е кумулативно дадена и колко алтернативно, така че на базата едва на това може да направите преценка дали съдът е постановил конфискация и в какъв размер. Наказателният съд конфискува една втора или цялото имущество. По този закон се търси разлика от 250 хил. лв. Вие умишлено смесвате двата института, за да създадете у хората впечатлението, че този закон е някакъв вид мракобеснически такъв. Недейте лъга хората, те са много наясно.
А чувството за справедливост толкова отдавна е накърнено и изобщо не е възстановяването през последните 20 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, знам – 35 са текстовете за започване на производство по този закон, от които наказанието конфискация е предвидено в 16 от тях по Наказателния кодекс. Когато едно лице е извършило длъжностно присвояване или е приело подкуп, няма нужда да му изследваш разликата между получените доходи и това, което притежава.
Тогава другата седмица аз ще внеса за конфискация и при наркоразпространението. Това е простият механизъм. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Чакай бе, Велчев. Имаше реплика – мълча си. Не викай, изкажи се, ще дискутираме.
От тези 35 текста по 16 от тях има предвидена конфискация. Възниква обаче простият въпрос: какво ще се конфискува там, като процедурата тук върви паралелно? В един момент може да се окаже, че този, който е получил подкупа, по някакъв начин е доказал – от тъщата ли, от свекъра ли, от някой – то това производство да попречи за реализация на другата отговорност.
Този закон може да се окаже по-мек от действащото в момента наказателно право в съотношението между конфискация и отнемане. Затова не го подкрепяме, господин Анастасов. Защото едно е да казваш, че имаш някаква цел, съвсем друго е да намериш средство да я постигнеш, и трето е да прилагаш това средство, че да се стигне до целта.
Иначе ние ще подкрепим законопроекта на господин Бисеров, защото неговата концепция стъпва върху сега съществуващата система, която функционира и без това, и само в определени по тясно изброени основания да включваме сега съществуващата система.
Вие създавате паралелна система, която ще се запуши, защото съставът на тази комисия няма да може да обхване броя дела или ще ги селектира по друг критерии, даже не казвам политически. Ще има селекция. Ако направите справка колко са делата годишно в тези 35 състава, ще видите, че трябва да увеличите администрацията двойно, тройно и четворно. Няма как! Прекалено широк е обхватът!
Колкото до аргументите за общественото мнение – и в това събрание, и в предишни народни събрания не съм се изказвал винаги, за да лъщя популярно. Има теми, на които трябва да се влезе в същината, защото хората чак после разбират какво е АСТА, какво е шистов газ, по-късно ще разберат какво е и това, където сте го внесли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в досегашния дебат се откроиха поне две предимства на нашия законопроект.
Сега ще посоча и още.
Преди това обаче искам да се обърнем към основни правни принципи, да се обърнем малко към историята на възникването на тези правни принципи, защото когато приемем такъв законопроект, трябва да сме наясно докъде можем да стигнем. Настроенията на обществото са едно – ние ги уважаваме и отговаряме на тях – но текстовете в Конституцията са друго.
Когато във Великобритания възниква принципът за ненакърненост, неприкосновеност на частната собственост, той не възниква, за да пази частната собственост от крадците, а от държавата. Защото когато в една държава има закони, по които може да се защитиш срещу крадеца, е едно, но когато има закони, с които си жертва на държавата, няма спасение. Никой закон не може да те спаси от такъв закон. Неслучайно емблематичният пример е с тоталитарните държави, които премахнаха този принцип от своите конституции, дори премахнаха частната собственост като термин със съдържание. Имаше лична собственост – 120 квадратни метра апартамент, 60 квадратни метра вила и един „Москвич” или „Лада”.
Днес в българската Конституция има само едно изключение, при което може да се пристъпи към принудително отчуждаване по граждански ред на собственост. Това е в ал. 5 на чл. 17 – само въз основа на закон, само когато нуждите на държавата не могат да бъдат постигнати по друг начин и само срещу справедливо обезщетение. Тоест българската Конституция допуска конфискацията само като наказателна репресия. Това е факт и ние трябва много да внимаваме, когато пишем Закон за гражданската конфискация.
Това ние от ДПС се опитахме да направим – да сме много внимателни, да не създадем противоконституционен закон.
Това Вие от ГЕРБ не правите. Прескачате тази граница. Такава тема за Вас няма. „Неприкосновеност на частната собственост” – такъв конституционен принцип във Вашия закон не личи.
Затова ние в нашия закон искаме още една гаранция – да има някаква връзка между предполагаемо незаконно имущество и престъпна дейност. Затова казваме: „Добре, нека гражданският съд да има правомощие, но поне да констатира наличие на престъпен резултат”. За какво престъпление ще ми говорите, ако няма престъпен резултат?! И едва когато държавата каже: „Ето го престъпният резултат, посочвам го, но не мога да конкретизирам вината на конкретния човек”, тогава евентуално бихме могли да говорим за гражданска конфискация. Но трябва да има поне такава гаранция.
Точно затова ние настояваме да се приеме закон, който с поредица от репери да гарантира, че конституционният принцип ще се спазва.
Другото, на което искам да обърна внимание, е много неприятната кампания, която се води повече от една година, където знамето се развява в Министерството на правосъдието и се внушава на българската общественост, че този модел и този режим съществуват по целия свят, а само ние в България се моткаме и приемаме такъв закон.
Такова законодателство за пръв се появява след 1986 г., когато комисия на американския президент провежда обследване на механизмите за борба с мафията. Впоследствие такова законодателство се появява в страните от британската общност и се разпространява на такива места като островите Фиджи, Антигуа, Барбадос, Южна Африка. Такова законодателство може да съществува в ограничени рамки в тези държави от британската общност – държавите на общото право, защото там има друг принцип. Там правото от столетие допуска граждански иск срещу вещ. Това е една от спецификите на държавите на общото право. Стъпвайки на тази база, те могат да водят процедури извън строго наказателните по този принцип.
В континенталното право, към което ние принадлежим, няма държава, която да прилага гражданската конфискация по начина, по който Вие предлагате. Груба манипулация е, че такова законодателство има в Словения, в Италия, в Германия и Франция. В тези държави всички такива институти са в техните наказателни закони. В Германия е в Глава седма от Наказателния кодекс. В Швейцария е чл. 70-72 от Наказателния кодекс. В Словения има чл. 498 от Наказателно-процесуалния кодекс. Във Франция е в Наказателния кодекс и в Митническия кодекс. В Италия е 415 БИС от италианския Наказателен кодекс. В континенталното право конфискацията винаги е свързана с наказателна процедура. Затова става въпрос. Само в Албания не е така. В Албания има закон от 2004 г., по който може да се извършва блокиране и конфискуване на имущество.
Така че истината е: в страните от континенталното право няма такава гражданска конфискация, каквото Вие искате. Има го в България (то не е точно сега действащото) и в Албания.
Спрете да заблуждавате обществеността, че това е нещо нормално за цивилизования свят. Това просто не е така!
Затова намерете подхода и начина да отстъпите от всички онези крайни позиции, които сте заели във Вашия законопроект. Кажете го в тази зала днес, за да поемете отговорност. Защото на фона на полицейското насилие, което превърнахте в политическо насилие, създавате 5-членки и председателят й онзи ден има наглостта по една телевизия да иска дори смяна на трима от членовете, значи сега ще действа като 2-членка. Разбирате ли до какви абсурди може да стигне тази благородна идея да дадем справедливост на обществото? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, този закон всъщност се разглежда за втори път. Предишния път същият закон не беше приет от народното представителство, тъй като самите депутати, народните представители от ГЕРБ го бойкотираха.
Аз като лидер на партия, която от 2005 г. иска ревизия и отнемане на незаконно придобитото имущество на всички, които станаха богати по един неправомерен и несправедлив начин, се надявах силно, че този път, днес, ще имаме вече историческия момент, в който ще имаме един закон, с който наистина ще се удари по това, което е най-големият порок на прехода. Това е заграбването на народното, националното стопанство и богатство от една шепа хора и превръщането на България в латиноамериканска държава с олигархия и огромна маса от бедни хора.
Ние от „Атака” като патриотична партия, като народна партия, националноотговорна партия винаги сме искали ревизия в нашите документи – още от основаването през 2005 г. присъства думата „ревизия” на сделките и възвръщане в ръцете на държавата на придобитото, откраднатото – да го кажем направо, имущество от една шепа хора.
Когато разбрах, че пак ще влиза този закон, евентуално с поправки, някак си се зарадвах и казах на моите колеги: Най-после! Най-после конфискация – най-после това, за което народът бленува години наред, да се отнеме от незаконно забогателите олигарси, парвенюта, новобогаташи, това, което дразни в момента – дворците, палатите, имуществата, луксовете при една изключително мизерстваща маса от българското население. Най-после! – си казах, и взех текста на закона и започнах да го чета. Разочарованието ми беше огромно. Защото това, което е написано тук, няма нищо общо с надеждата на българския народ и с идеята и амбицията на Партия „Атака” да се въведе справедливост чрез възвръщане в национални, народни, държавни ръце на цялото имущество, което беше откраднато – на тези заводи, фабрики, активи на държавата, които някои изчисляваха, че са над 100 млрд. долара, да бъдат върнати в държавни ръце. Нищо общо няма този закон! Уви, за съжаление!
Много се надявах и много разчитах, че в ГЕРБ има юристи, които ще напишат добър закон, с който да се удари наистина по спекулата, по цялото това незаконно забогатяване и да бъде сложен накрая ред, да се въведе справедливост в живота в България. Най-после хората да повярват, че е дошъл денят, епохата на справедливостта и да я бележат с ГЕРБ – да ходят, както се казва, цветя да поставят пред Министерския съвет и Народното събрание в знак на благодарност. Уви, това няма да се случи!
Аз сега ще Ви кажа защо няма да се случи. Защото има един сериозен пропуск. Обръщам се към вносителите, но не ги виждам тук – господин Велчев и останалите, които са се подписали под този законопроект, извършили сте един много сериозен пропуск и аз ще Ви кажа сега какъв е той.
Този закон трябва да бъде написан така, че да визира преди всичко хората от висшите етажи на властта. Нали затова става дума тук? – Да се отнеме незаконно придобитото имущество и забогатяването на тези, които са във висшите етажи на властта. Както преди малко каза тук един колега, могат да бъдат ударени бедните хора, които отиват да работят в чужбина, да изкарат с пот на челото пари, без социални осигуровки, да ги пращат на своите семейства, за да ги издържат. Това го прави всяко второ и трето българско семейство, защото има такива гурбетчии. Тях може да удари, а не тези, които трябва да удари – висшите етажи на властта.
Кои са висшите етажи на властта? Започваме от най висшия етаж: Президентството. Преди броени седмици – няма да кажа, че беше избран, а беше назначен един човек за президент, казва се Росен Плевнелиев. Този човек, дами и господа народни представители, притежава имоти за десетки милиони евро. Една голяма част от тези имоти той не е декларирал – извършил е нарушение.
Ние изпратихме специален екип, който отиде в Гърция и установи, че господин Плевнелиев само в Халкидики, близо до Света гора, притежава над 16 хиляди декара гори, които преди това са били манастирски. Как са придобити те – законно ли, незаконно ли? Дайте да започнем от него.
Затова аз предлагам тук някъде специалистите, юристите, които са много в тази зала, да намерят там подходящото място, където да сложат една точица такава, проверката на незаконно забогателите да започне от господин президента, вицепрезидента, членовете на администрацията на президентството.
Оттам отиваме в Министерския съвет – министър-председателят почти всеки ден играе тенис с лица, които са уличени в незаконно забогатяване, а както пише тук в закона, за тях може да се предполага, че тяхното богатство идва от престъпна дейност.
Виждам аз през ден в медиите снимки – господин премиерът играе тенис с лицето Николайчо Гигов. Това е същият, който беше комисионер по сделката с хеликоптерите, които имат една малка слабост, че не могат да летят. Този същият играе тенис с премиера. Комисията ще го провери ли него? Но нейният шеф на тази комисия се назначава също от премиера. Въпросът остава отворен за Вас – дали премиерът ще провери този, с когото играе тенис. Моето мнение е, че не! Ако има противник на това мнение, моля – организирам дискусия в бюфета на народния представител.
Ще сложим ли на проверка тези, които са на най-висшите етажи на властта? Аз предлагам, за да бъде истински, пълноценен законът, за който аз тогава ще гласувам с две ръце и ще пея Одата на радостта, докато гласувам, тук да влезе следният текст: „На проверка от комисията по този закон подлежат: президентът, вицепрезидента, администрацията на президента, министър-председателят, всички министри, заместник-министри, шефове на агенции, областни управители, кметове, евродепутати и депутати от българския народен, национален парламент”.
При това положение аз Ви казвам, че ще съм първият, който ще гласувам „за” и ще пея от радост. Защото това означава удовлетворение на надеждите на българския народ.
Българският народ, избирателите ни знаят много добре, че възможност незаконно да забогатяват имат тези, които са близо до властта, които играят тенис, карти, шахмат, табла и други високоинтелектуални игри с властта. Те имат възможност да забогатяват.
Тези, които са в села и градове, които сега водите ги заливат, поради държавно нехайство и водите на язовирите ги давят, нямат възможност да забогатяват от корупция. Те имат възможност да отидат да работят като животни в някоя чужда държава, да живеят като животни, да изпращат своите, изкарани с кървава пот, пари на своите семейства. Това имат възможност. Това е тяхната „корупция”. Върху тези пари сега този закон дава възможност да се посегне. Да, това е така!
Само че този закон не дава възможност да се посегне върху големите играчи. Ето затова предлагам поправка – проверката да започне така, както изброих – президент, министър-председател, депутати най-вече.
Защото, уважаеми дами и господа народни представители, най-вече от групата на ГЕРБ – „Граждани за европейско развитие на България”, имате народни представители, които са доста богати, имат сериозни имоти.
Ще започна със Стефани Михайлова. В момента тя има имоти: 3 луксозни апартамента, парцели в Кюстендилско, апартамент в София и в Ямбол и участва в поне 4 фирми, като в едната от тях е в борда, в управлението, което е в нарушение на правилника, госпожо председател, но Вие дори и това не сте направили досега. Това е нарушение на закона. Защо проверката не започна от нея?!
Лили Боянова Иванова от Търговище – народен представител от ГЕРБ: 4 броя имоти, 1300 квадрата, къща, 2 ниви – 23 дка, и така нататък. Дали са законно придобити тези имоти?! – трябва да се провери!
Нели Митева има, сега ще Ви кажа, 4 броя имоти: 4 апартамента, 2 броя къщи, парцели. Всичко това как е придобито – законно, незаконно?! Ето затова предлагам проверката да започне от висшите етажи на властта.
Емил Делчев Димитров. Тук вече списъкът е толкова дълъг, че не мога да го изчета, дори и да искам. Само ще Ви кажа, че броят имоти е 30, това са ливади, това са 2 млн. 100 хил. кв. км в Тетевенско. (Силен смях, шум, оживление, реплики от ГЕРБ.) Два милиона квадратни километра!
Всичко това, всеки един квадратен километър... Метър, метър, извинявам се. Всеки такъв квадратен метър вероятно е придобит...
Защо се смеете, уважаеми дами и господа народни представители?! Това са абсолютно достоверни данни, те са статистически данни. Този човек тези огромни имоти – 30 на брой, дали ги е придобил законно?! Може да се предполага, че не ги е придобил законно?! Затова настоявам проверката да започне оттам!
Какво да кажем за доскорошния шеф на Общинския съвет в София Андрей Иванов? Той има 5 броя апартаменти, 5 парцела в Банкя на 10 хил. кв. м, 39 магазина на Кооперативния пазар в Люлин. Това не съм го знаел. Тоя човек е държал целия пазар в Люлин. Още: апартаменти, гаражи, ателиета, парцели, 22 хиляди, общо 52 имота на стойност над 10 милиона! Петдесет и два имота! Този човек дали е придобил законно всички тези имоти?! Той трябва да бъде в списъка на проверяваните най в началото!
Госпожо Фидосова, и към Вас ще се обърна. Разбрах, че имате спретнат, хубав ресторант в центъра на гр. Монтана. Той дали е добит със законови средства? Може би е много хубав, приятен, не съм ходил там, ще го посетя при първа възможност. Имате и една почивна станция, която стопанисвате в Петрохан. Това нещо дали е добито със законни средства? Да не би пък някъде там да има нещо, което не е точно установимо?! Или да се предполага, че би могло да бъде свързано с някои връзки, които са несъвсем законни?! Ето затова настоявам това да бъде проверено. Ако е законно – чудесно! Обслужвайте ги, посрещайте гости в тези ресторанти, дето се вика: „Наздраве!”.
Има и други такива личности. Вносителят – господин Велчев, за него разбрах, че имал частен самолет. Така ли е, господин Велчев?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И влак имам частен. (Шум, смях, оживление.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ако е така, аз пожелавам да дойде денят, в който всеки българин да има частен самолет, с който със семейството си да ходи на Халкидики, където като господин Плевнелиев да има имение от няколко декара и там да го посрещат икономи германци, както е при господин Плевнелиев. Нека за всяко българско семейство това да бъде реалност! И тогава да кажем: „Благодарим ти, ГЕРБ!”.
Какво да кажем за министъра на правосъдието, която беше тук и си тръгна, Диана Ковачева. Разбира се, тя получи този пост, защото си затвори очите за нарушенията по време на изборите като шеф на „Прозрачност без граници”. Тя наложи пълна непрозрачност. Това е ясно.
Оказа се обаче, че тя с фирмата на своя мъж Венцислав Караджов прави много сериозни сделки с имоти. Тя самата и мъжът й, нека да се разберат кой-какво, притежават парцели в Банево, наречено „българския Ориндж Каунти”. Притежават апартаменти в центъра на София – на „Неофит Рилски”, на „Денкоглу” и така нататък, притежават доста имоти, за които може да възникне въпросът: дали точно законово са придобити те?! Това е министърката на правосъдието, не е продавачката на Женския пазар.
Има и други такива представители, които могат да бъдат проверени първи в списъка.
Ето затова аз настоявам: за да бъде този закон истински – такъв, какъвто трябва да бъде, какъвто „Атака” ще го подкрепи и народът ще го подкрепи, ще гласува и ще излезе на манифестация със знамената на ГЕРБ, то той трябва да включва това условие: на проверка първо президентът, премиерът, Цветелина Бориславова, Красимир Гергов, собствениците на медии – всички, всички магистрати, те да минат, депутати и евродепутати. Всички те да минат на такава проверка и тогава да кажем, че сме свършили работата. Иначе другото е популизъм, другото е отбиване на номера, а с отбиване на номера не може да има европейско развитие на България, уважаеми дами и господа народните представители.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Твоите имоти да минат ли на проверка?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ако имате нужда, дефицит от квалифицирана юридическа помощ, имаме юристи. След малко господин Нотев ще каже юридическите основания, които ни карат да мислим, че този закон е слабо написан, лошо написан, некадърно написан, уви, за съжаление, за голямо мое съжаление, господин Анастасов, защото очаквах по-сериозна работа от Вашите юристи. Пак повтарям: ако имате нужда, заповядайте, ще Ви окажем логистична консултативна помощ по юридическата материя, а по обществено-политическата аз съм на линия – да обсъдим, така да направим закона, че наистина всеки да изръкопляска. И тогава всички ние от „Атака” с Одата на радостта на уста ще го гласуваме. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Лично обяснение – господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, уморих се да повтарям за пореден път, много лошо е, когато тази трибуна се използва за лъжи и дезинформация.
Сега току-що от Вас научих, научи и цялата общественост, че нашият депутат Емил Димитров притежава по-голямата част от Балканския полуостров, дори и съседни страни от Европа, защото 2 млн. кв. км, България е 111 хил. кв. км, а Вие казахте оттук, че той притежава над 2 млн. кв. км. Може и случайно да е, но аз сега разбрах, че и Австрия е негова. (Шум, оживление.)
По отношение на това, което казахте от тази трибуна, да, четох някъде, че аз с моя баща, Бог да го прости, сме откраднали самолет и аз имам самолет, който сме откраднали от държавата. Не знам как се крадат самолети, защото никога не съм крал. Аз съм си купил едно самолетче, мога да Ви кажа, купил съм го за 10 хил. евро на старо от Италия. (Шум, смях и реплики.) Притежател съм на самолет. Може би утре ще излезе, че съм притежател на влак, или имам кораб?!
Хайде, по форуми, по медии може да се пише всичко – има свобода на медиите, на словото и на печата.
Когато обаче оттук, от тази трибуна, колкото и да имате искрено желание да помогнете на такъв закон, се говорят глупости, не мога да повярвам, че човек има желание да помогне законът да се направи. Може би иска да омаловажи това, което се прави? Трябва наистина този закон да влезе в сила, за да може хора, които са забогатели по незаконен и нечестен начин, да дадат обяснение пред обществото откъде го имат.
За това, което притежавам, за всеки един лев мога да дам обяснение откъде е, защото идва по банков път и нищо на ръка не съм взел. Даже обратното: когато декларираш доходите си пред Сметната палата, се получава така: в медиите да излиза, че си нечестен, мошеник, защото си го декларирал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, първо, искам да започна с това, че не е страшно неприятно, че е много обидно към всички нас, че днес тук, в тази зала не стои поне министър, който трябваше да си защитава проекта. Това е обидно към всички нас като депутати и особено към депутатите от ГЕРБ. Защото най-логичното нещо е поне Вашите собствени министри да не Ви излагат, да идват те сами да си защитават проектите, а не да Ви хвърлят Вас на вълците.
Уважаеми колеги, аз ще говоря не толкова като евроскептик, аз ще говоря като човек и депутат, че съм съгласен донякъде, че може би подобен закон е необходим. Но всъщност, ако ние трябва да бъдем честни, необходимостта от приемането му точно в този момент, не е продиктувано от реална нужда, а е провокирано изцяло от политически аргументи. Този закон Вие го правите – аз говоря и за двата законопроекта в случая, визирайки закона говоря и за двата законопроекта – този закон Вие го правите, защото за него Ви натискат от Европейския съюз. Това е истината, това е фактът. От същия този Европейски съюз, който е прогнил като стара ябълка от корупция. Правите го този закон, защото Еврокомисията – това е един от паразитиращите и на наш гръб включително, чиновниците от Еврокомисията били недоволни, забележете, от България и настоявали за приемането на закона.
Всъщност аз много се съмнявам, че този закон ще проработи в полза на хората. Той нито по дух, нито по целесъобразност би могъл да свърши някаква работа в България, освен, разбира се, ако не се търси разчистване на лични и някакви други сметки. И този закон в този му вид най-вероятно ще бъде използван точно за това – единствено като оръжие за разчистване на сметки. Но аз искам да Ви кажа, че приемайки този закон в последната година на този мандат, Вие давате възможност на колегите отляво по-нататък евентуално при едно друго правителство да преследват абсолютно всички.
Всъщност думата ми е за друго. Аз предполагам, че този закон ще мине през парламента, защото част от политиците през последните две-три правителства, не сега, са сложили наколенки и изпълняват всичко, каквото им кажат нашите „европейски партньори”. Като е толкова важен за Европа този закон, защо европейците не си го приемат в собствените държави – питам Ви аз? Те по-глупави ли са от нас? България ли е проблемът на Европейския съюз? Корупцията или престъпността тук, в България са по-силни и по-мащабни, отколкото в Европа ли, та се налага точно ние да приемаме един подобен закон? Същата тази Европа, която се раздира периодично от огромни по мащаби корупционни скандали, тя не приема такива подобни закони.
Помните ли през 2002 г., само преди десетина години мисля, когато цялата Еврокомисия беше освободена за злоупотреби и за корупция, за кражби за десетки милиарди евро, един от тези, които бяха освободени, има ли наказан? Няма! Има ли приет подобен закон там? Няма! Истината е, колеги, че нас Брюксел ни ползва за опитно зайче. Експериментират на наш гръб да видят как ще се приеме, как ще реагират хората на този закон, дали ще има отпор. Извинете, но ако някой от Вас иска да е опитно зайче, аз не искам. България на мен ми е много по-мила, отколкото от Брюксел, от Европарламента или Еврокомисията и аз експерименти на наш гръб не приемам да се правят.
Все по-ясно става, че тази наднационална структура – Европейският съюз в сегашния вид, подчертавам, защото идеята за Европейския съюз беше друга в началото, е структура, която само паразитира върху нас. И ако само паразитираше – това както и да е, но тя вече започна да експериментира с нас, колеги, да си прави лабораторни опити с българите и със страната ни. Защото ние сме лакмусът в този случай, колеги. Ако законът мине в този му вид, то този закон ще прокара възможността за политическа саморазправа с неудобни хора в целия Европейския съюз, не само тук, а в сегашната порочна структура на сегашния съюз.
Вижте, България винаги е страдала от лоши политици, от хора, които са приемали автоматично закони и правила, подавани отвън и обслужващи чужди интереси. Преди беше СССР, още преди това – Германия, а сега разни чиновничета от раздираната от скандали и от корупция Европа. Аз не приемам хора, които предизвикаха най-голямата световна финансова криза, или поне я проспаха, да определят какви закони ще приемаме в България. Тези хора навредиха на целия свят, а сега искат да ни дават акъл и закони.
Този закон в тази му форма е лош закон и аз няма как да го подкрепя, колеги. Да, от такъв закон има нужда, но не този закон, не в този му вид и не в тази му форма. И не закон, който ще приемаме под външен натиск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова. (Реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Гумнеров, разбира се, че с този закон управляващите правят един експеримент, но Вие не сте прав, че това е европейски експеримент. Това е един политически експеримент, който ще се реализира от един политически орган, от една политическа комисия, която ще бъде избрана от това мнозинство. А ние всички знаем как ГЕРБ контролира хората, които назначава в различни органи.
И, вярвайте ми, че този политически орган няма да се насочи към никой, който е свързан с управляващото мнозинство, с никой от изброените депутати на ГЕРБ, нито с президента Плевнелиев. Този политически орган ще се занимава с политически неудобните, с опонентите, които си позволяват да критикуват ГЕРБ, с бизнесмените, които си позволяват да не спонсорират ГЕРБ, с всеки, който не е симпатичен или на ГЕРБ, или на някой гербаджийски активист. При това този орган ще има право да прави преценка за колко години назад да проверява имуществото на това лице, което не е симпатично на ГЕРБ. Няма срок в този закон. Този политически орган ще преценява дали да проверява имущество за пет, за десет, за петнадесет, двадесет, за петдесет или за сто години. И когато разполага с този инструментариум за субективна преценка, пораженията и саморазправата срещу неудобните и несимпатичните на властта, вярвайте ми, ще бъде страшна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Гумнеров, първо, искам да Ви благодаря, защото в края на краищата Вие изразихте своята принципна позиция по законопроекта, а не както някои си говорят по конкретни текстове какво ги боли и там, където ги сърби.
Ще си позволя да взема тази реплика по този повод. Абсолютна манипулация правят в момента колегите в залата, че няма такова законодателство в Европейския съюз или в Европа. Има конкретни законопроекти, приети в Италия. Господин Бисеров, мога да Ви услужа с книжката „Антимафия – италианският опит в борбата срещу престъпността”, стр. 131 и 31. Конкретните закони, въз основа на които се отнема имущество в Италия.
Вие споменахте текстове от наказателно-процесуални кодекси на различни държави, който го има и в българския НПК. Това са текстовете за наказателната конфискация като наказание в наказателния процес. Така че не заблуждавайте хората.
И другото, което е, пак не чух отляво: против този закон сте – ясно, против ли сте сега действащия? Трябва ли да има такъв закон изобщо в България?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Три пъти казахме, че подкрепяме законопроекта на Бисеров.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложете нещо.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Подкрепяме законопроекта на Бисеров.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, чудесно, разбрах Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Тъй като колегата Анастасов направи реплика към колегата Гумнеров, в която не знам защо аз бях споменат, и аз ще направя една реплика Гумнеров-Анастасов и ще Ви кажа чл. 416 бивш, от италианския Наказателен кодекс, който има заглавие „Незаконно обединение от мафиотски тип” – това е правната регламентация в Италия. Не продължавайте да заблуждавате българското общество, че в Европа има такова законодателство. Има в Албания, в Барбадос, Фиджи, Антигуа и така нататък.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Освен да Ви дам тази книжка, господин Бисеров, друго в момента не мога да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Господин Анастасов, господин Бисеров, аз предлагам, защото така и така вече станах мост между Вас, да седнем тримата и да се разберете в крайна сметка съвсем миролюбиво и приятелски.
Уважаема госпожо Манолова, аз съм съгласен донякъде с Вас. Да, това е един политически експеримент. Само че аз продължавам да настоявам, че този експеримент ни се налага отвън, налага ни се силово и че ние сме само едно опитно поле. Защото вече е факт, че България по-скоро губи от членството си в Европейския съюз, отколкото печели – и икономически, и с унищожаването на цели отрасли. Това, както и да е, е договорено от предишните управляващи. Но аз продължавам да твърдя, че за първи път се случва пряка намеса в законодателството и че тези закони, които в момента ни се вменяват отвън, противоречат на нашия национален интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз няма какво много повече да кажа от това, което казах в Правната комисия, но смятам за важно да отбележа още веднъж двата големи риска, които се съдържат в този законопроект.
Единият е, че той не съдържа достатъчно гаранции за процедурата. Ще ви дам само един пример. В чл. 81, ал. 1 се предвижда, че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от момента на образуването на производството пред комисията. Забележете! Този закон може да бъде използван в продължение на няколко години по отношение на определени лица и фирми, за да бъде блокирано тяхното имущество и след неговото изтичане тази процедура да не бъде официално завършена.
Вярно е, че съдебните процедури понякога са по-продължителни, но този срок драстично трябва да бъде намален. След като започне производството, не само пред комисията, но и след като комисията внесе в съда своите предложения, трябва да има ясен срок, в който на различните инстанции трябва да бъде отговорено и да се вземе окончателното решение.
В българските условия, аз се опасявам, че както и досегашната дейност на комисията няма да е съпроводена с много успешни реализации по доказване на престъпно придобито имущество, а ще има дела, които да продължават години, и по този начин да се търси фактическия ефект от прилагането на закона в такъв избирателен план.
Що се отнася вече пък до другите разрешения, аз също смятам, че този закон не е достатъчно радикален. Той не е достатъчно радикален и тук ще посоча само няколко примера, защото от него отпадна обсъжданата идея, която самият аз съм поставил още при минали дискусии и имаше проекти, в които тя се съдържаше, като основание, освен определени престъпления, да бъдат посочени и административни нарушения. В някои случаи тези нарушения могат да бъдат основанието, което да доведе до образуване на производство и то да констатира придобиването на незаконно имущество в големи размери.
Казано накратко, този закон трябва да има два основни потенциални адресата – единият, това е тежката организирана престъпност. Той до голяма степен се дублира със санкциите, които могат да се прилагат и по реда на наказателното право и наказателния процес.
Другата група обаче, която е пренебрегната, това е престъпността, нека да я нарека така, на белите якички – на хората, които чрез използване на властта, или на хората, които разчитайки на властта, са получавали достъп до големи държавни имущества.
И затова, може би неслучайно госпожа Фидосова пропусна една съществена част от моето становище. Аз използвам случая, за да го припомня, а то е отговор и на господин Сидеров, че има много ефикасно решение на въпроса, който се поставя, а той е: при наличие на установени незаконни действия лицата, които са длъжни да обявяват имуществото си в Регистъра по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, също да могат да бъдат обект на такава проверка, само че тук трябва да включим и лицата, които са участвали в приватизацията, в изпълнението на големи държавни поръчки и концесии. Защото всъщност оттам са придобити голяма част от богатствата в България.
Това обаче, аз се опасявам, че няма да стане, защото има едно класическо правило, че всяка една политическа власт изразява интересите на господстващата класа. Има ли от Вас някой затруднение да каже коя е господстващата класа в момента в България? Има ли затруднения? Ако го имате, ще го кажа!
И въпросът е политическите партии, които стоят тук, ясно да определят чии интереси изразяват и дали те ще бъдат продължители на интересите на олигархичните кръгове – на тези, които диктуват повечето от решенията, и които няма как да бъдат засегнати от представителите, които те са си изпратили в парламента. Няма как да стане това нещо, колкото и да го иска Европа, защото и самата Европа е в някакво разделение по този въпрос. Поради тази причина аз смятам, че законът от една страна не е достатъчно радикален, за да реши проблема с незаконно придобитите имущества и да отговори на големите очаквания.
В същото време в някои от разпоредбите на закона липсват достатъчно гаранции, че с него няма да се злоупотребява и избирателно той да се прилага срещу политически опоненти или хора, които икономически трябва да отстъпят позиции на други, толерирани от съответната власт.
Не знам дали това може да бъде поправено, но ето Ви идеи, ако искате този закон наистина да има някакво значение. Иначе той ще бъде една от стъпките, които България ще предложи на Европейската комисия. Тя ще я одобри и ще каже: „Ето, направиха се определени промени и ние очакваме сега да бъдат приведени в действие и да се постигнат по-добри резултати, каквито досега общо взето не бяха постигани”, и които най-вероятно ще продължават да не бъдат постигани, защото ние вече говорим за структурен проблем – на срастване на икономическата, политическата и информационната власт в тесен кръг ръце, които няма как да бъдат засегнати от този закон! Защото отвъд закона стои проблемът за управлението, стои проблемът за разпределението на благата, стои проблемът за все по-дълбокото неравенство. А това вече са въпроси, които не могат да бъдат решени с такава наказателна мярка. Те трябва да бъдат решени с радикална промяна на досегашната политика. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Имате думата за лично обяснение, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Всъщност искам да изразя пълното си съгласие с казаното от Янаки Стоилов, защото основното бързо и нелогично забогатяване стана по време на приватизацията. Тя протече в годините 1997-2001 и малко по-нататък, а всъщност този закон връща нещата до 2002 г. От 2002 г. назад няма възможност той да се прилага. А точно затова, може би това е причината господин Костов да бъде снизходителен към законопроекта. Аз го разбирам, защото най-голямото забогатяване чрез „Кремиковци”, „Нефтохим”, „Балкан”, да не ги изброявам всички, стана тогава. За един долар продадохте „Кремиковци” и лицето Вальо Захариев сега няма да попадне под този закон, защото това е преди 2002 г.
Искам само да кажа в заключение, че Партия „Атака” внесе законопроект, законодателен акт, с който да се обявят за нищожни сделките, които направиха един човек много богат – Симеон Сакскобургготски. Защо ГЕРБ го затлачи този въпрос? Защо не придвижи това наше предложение?
Ние внесохме и законопроект, с който отменяме заменките – още един начин, по който бързо, веднага може да се отнеме богатството на незаконно и бързо забогатели хора от заменки, а това са страшно много пари – на над 8, може би над 10 милиарда, се изчисляват!
Придвижете ги тези законопроекти. Те са при Вас, те са в чекмеджето Ви, госпожо председател. Веднага ще видите, че ще има резултат, но тях ги бавите, а сега предлагате нещо, което е лошо написано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване - народният представител Димо Гяуров.
Имате думата, господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз, за разлика от колегата от моята парламентарна група – господин Костов, не мога да кажа, че съм снизходителен и не мога да кажа, че приемам този закон.
Даже бих си позволил да използвам по-остра дума. Това не е просто закон, това е един нормативен Франкенщайн, който по един много неудачен начин се е опитал да компилира правни принципи, при това основно чужди, правила и основни постулати на гражданското, на наказателното право, и в края на краищата няма да постигне онази цел, която е записана в мотивите на вносителите, а именно преборването с организираната престъпност, откъсването й от нейната икономическа база, но в замяна на това отваря много широка възможност за нещастно стечение на обстоятелствата, да не кажа голяма дума, но, може би, за две трети от българските граждани. Защо?
Според мен онова, което законът предвижда като формален повод за стартиране на тази процедура, а именно привличането като обвиняем, и използването на текстове от Наказателния кодекс, всъщност са само един формален повод – повод, който може да бъде ползван от всеки разследващ полицай в N-ското РПУ, за да се саморазправи с някой, който му е неудобен.
Дайте си сметка, че това вероятно ще доведе до сериозна корупционна среда в системата на МВР, която и без друго не е цъфнала и вързала и на всички е известно, че е тежко корумпирана.
Наред с тези текстове, които се съдържат в чл. 22 – аз адмирирам текстовете, свързани с тероризъм, с отвличания, с поръчкови убийства, обърнете внимание, че тук е фиксиран текстът на чл. 255 от Наказателния кодекс. Това са така наречените престъпления срещу данъчната система. Такова престъпление или повод за образуване на наказателно производство, което пък естествено става повод за стартиране на тази процедура, е неподаването на данъчна декларация или дори грешката в данъчна декларация.
Съвсем наскоро шефът на Националната агенция за приходите обяви официално, че през миналата година, ако не греша, няколко десетки хиляди граждани са пропуснали и той си позволи дори да ги амнистира, като им даде втори срок да подадат декларации. Какво се случва? Забележете, че всъщност тук не се предоставя на комисията възможност за преценка, а текстът е „образува”, автоматично. Всички тези граждани ще бъдат подложени на тежката репресия на цялата държавна машина – НАП, МВР, НОИ, ДАНС също, поради това че някой е сбъркал данъчната си декларация. Това сериозно ли Ви се струва? Това е абсурдно!
По-нататък – в ал. 2 на същия текст. Изтеклата давност в Наказателния закон не е основание такава процедура да не бъде стартирана – напротив. Давате ли си сметка какво означава това?
Още по-голям абсурд – в чл. 23. Тук всъщност е възпроизведена онази безумна презумпция от предишния вариант на закона за свързаност на третите лица. С други думи, давам Ви елементарен пример – един строителен предприемач е изтеглил неправомерно ДДС или не е внесъл данъчна декларация, но Вие преди n-години, 5, 10 години сте си закупили апартамент от него. По силата на този текст, всички, които са закупили тези апартаменти, автоматично стават обект на подобно разследване от тази комисия. Това са абсолютни нонсенси!
Срокът – дава се възможност спряното производство, след като вече е било удължено, едногодишният срок е бил продължен с още 6 месеца, след известно време, ако е спряно, да бъде възобновено и тук да тече нова една година – станаха две години и половина.
Други безумия – господин Миков обърна внимание до какво би могло да доведе това в системата на наказателното правораздаване, но аз искам да обърна внимание до какъв правен хаос ще доведе този закон в системата на гражданското производство. Цялата стабилност на гражданскоправните отношения заминава неясно къде. Този закон предвижда да се обезсилват сделки, да се обявява нищожност на сделките, да подлежи на отнемане имущество, придобито привидно – не е ясно кой и как ще определя това, да се завеждат искове срещу трети лица. Аз съм абсолютно убеден, че въз основа на всичките тези текстове единственият ефект ще бъде тотален правен хаос, включително и в гражданското производство. Да не говорим, че ще бъдат накърнени сериозни права – права на кредитори, права на взискатели по редица гражданскоправни производства, по изпълнителни производства. Предвижда се всички висящи дела с участието на лице, което е проверявано по този закон, да бъдат прекратени и те да стартират наново с участието на комисията. Убеден съм, че никой не си е помислил какво ще коства това на съдебната система и като пари, и като усилия, и като време, и като възможности. Това просто не може да се случи!
Ще приключа с това, като кажа, че бих призовал да преустановим разглеждането на този закон и вносителите да го оттеглят. Знам, че това няма да се случи. Знам, че вносителите няма да дадат и онези гаранции, за които призова колегата Костов. Напротив – имам очакванията, че между първо и второ четене този вариант ще се влоши допълнително, за да се отговори на онези очаквания на Европейската комисия, които тя отправя към нас, забележете, в резултат на немного разумните и премерени обещания, които през миналата и по-миналата година са дали двама министри. В разговори с представители на Европейския съюз и на комисията те дадоха простичко обяснение защо е този натиск за това законодателство. Хората отговориха просто: „Защото го обещахте. Защото Вашият министър на правосъдието и Вашият министър на вътрешните работи дадоха гаранции, че това ще се случи”.
Можем ли ние да бъдем заложници на едни такива немного разумни действия? Разбира се, че не можем. Разбира се, че не трябва да даваме приноса си за правния хаос в страната и за евентуалните тежки последици на неограничен кръг граждани на държавата, които в момента дори и най-развинтената фантазия не може да предположи. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Бисеров – първа реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Гяуров, Вие се обърнахте към вносителите на законопроекта от ГЕРБ дали са готови да го изтеглят. Декларирам от наше име, че ако те направят този ход, ние ще направим същото и ще дадем възможност на този парламент да изработи законопроект, който да отчете и Вашите възражения, и възраженията на Волен Сидеров, и възраженията на Мая Манолова и Михаил Миков, така щото да направим нещо смислено, което ще проработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря.
Моля за извинение, господин Бисеров, че пропуснах да спомена Вашия законопроект. Трябва да кажа, че това не е нова идея. Това всъщност е стара идея на Съюза на демократичните сили, тъй като ние винаги сме подкрепяли по принцип подобно законодателство и усилия в посоката на преборване с престъпността, включително и чрез ограничаване на финансовата й база.
Държа да отбележа, че Вашият законопроект е значително по-добър. Аз бих го подкрепил в 99% от текстовете му и адмирирам това предложение. С удоволствие бих участвал и аз в създаването на един доста по-скопосан вариант, ако бъдат оттеглени двата законопроекта – вариант на закон, който действително би свършил работа и би довел до онези цели, които голословно са отбелязани в законопроекта, за който ставаше дума преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Повече от два часа продължават дебатите по този наистина важен законопроект. От тази висока трибуна чухме изказвания от името на Европейската комисия, изказвания в качеството на ясновидци какво ще се случи, как едва ли не всеки български гражданин ще бъде засегнат от този законопроект.
Уважаеми колеги, нека да подходим сериозно и да кажем всъщност какво се предвижда да бъде направено. Да, по всеки нормативен акт може да съществуват опасения, че той няма да се прилага както трябва. По всеки нормативен акт може да има компетентни органи, които да не изпълняват правомерно и законосъобразно своите задължения. Уважаеми колеги, ако наистина разсъждаваме по този начин, ние не трябва да приемаме въобще никакви закони.
По отношение на внушенията, че ни се налага силово приемането на този закон. Уважаеми колеги, ние сме част от общото европейско семейство. Знаете, че още в Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз в края на 2010 г. бе заложен пакет от мерки именно по този въпрос. Знаете, че по този законопроект се работи няколко години. Нека да оценим какво е направено в този законопроект, какви са наистина гаранциите за защита правата на гражданите.
На първо място, нещо, което не беше казано до настоящия момент – законопроектът предвижда постоянна комисия от българското Народно събрание да упражнява парламентарен контрол върху специализирания орган, наречен Комисия за установяване на имущество, придобито от незаконна дейност.
Да, аз искам да заявя нашата позиция, че ние сме склонни да обсъдим и да приемем тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип. Това, колеги, не е ли достатъчна гаранция, че комисията, която трябва да осъществява производствата по този закон, няма да спекулира, няма да използва неправомерно данни, получени от другите компетентни органи?!
На второ място, уважаеми колеги, нека Ви обърна внимание, че както налагането на обезпечителните мерки, така и внасянето на иска за отнемане от страна на комисията, се развиват пред съд. Всички спекулираме как щели да злоупотребяват полицейските органи, които се занимават с разследване. Извинявайте много, но внасянето на обвинения в наказателния процес се извършва под водещата роля на наблюдаващия прокурор. Без негова санкция нито един разследващ прокурор, нито един следовател, нито един разследващ полицай няма да предприеме такива действия на своя глава.
На следващо място, уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание, че Комисията за установяване на имущество, придобито от незаконна дейност, може да внесе иск за отнемане в тримесечен срок, след като са наложени обезпечителни мерки. Ако тя не го направи в този съд, съдът служебно прекратява наложените обезпечителни мерки.
Не на последно място, няма как да говорим, че това ще засегне всеки първи, втори или трети български гражданин при положение, че се предвижда разлика от 250 хил. лв. между нетните доходи, уважаеми дами и господа, които са декларирани от съответното лице, и притежаваното от него имущество. Това няма как да засегне и хилядите български граждани, които получават помощ от своите роднини от чужбина.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): За колко години е това?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Сумата, уважаеми колеги, е значителна.
В крайна сметка ще призова залата. Ние нямаме претенцията, че сме внесли едно „съвършено произведение на изкуството”, за разлика от представителите от другите политически сили, които отправяха хиляди обвинения, без да дадат и едно конкретно предложение какво трябва да се направи в дадена посока.
Нека да се обединим. Нека да седнем заедно и да направим този закон такъв, че той да работи по такъв начин, че да не засяга правата на гражданите, уважаеми колеги.
В заключение ще потвърдя, че този закон е насочен към организираната престъпност, която през последните години – ще се повторя с онова, което казах преди няколко часа – по груб и циничен начин парадира с това необяснимо богатство, уважаеми дами и господа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако се направи едно проучване за езика на 41-я парламент, ще се окаже, че една от най-често цитираните максими от народни представители от всички парламентарни групи е тази за добрите намерения, които водят към ада. Затова от името на Парламентарната група на ДПС призоваваме към изключителна свръхотговорност, когато ще гласуваме представените два законопроекта за гражданска конфискация. Защото правото на собственост е сред няколкото естествени права, с които човек се ражда. Казали са го още френските революционери. Неслучайно това право се ползва с изключителната конституционна защита. Разбира се, имаме предвид онази собственост, която е придобита законно. Няма съмнение, че в България, а и не само, има собственост, която е незаконно придобита. Точно затова има необходимост от въвеждането на правната фигура на гражданската конфискация. Това е категоричната позиция на Движението за права и свободи. Убедеността ни в необходимостта от гражданска конфискация не е само въпрос на декларация. Ние имаме законопроект, внесен от господин Бисеров и група народни представители, именно защото сме за гражданската конфискация.
Проблемът обаче е в механизмите за прилагането на този закон, а преди това и в принципите му. Основната разлика между законопроекта на мнозинството и законопроекта на Движението за права и свободи е в това, че нашият законопроект отговаря адекватно на една реална обществена необходимост от гражданска конфискация, но съхранявайки категорично конституционните права на българските граждани и елиминира риска от политическа репресия срещу неудобните за властта. Защото законът е конкретен исторически феномен и отношението към него не може да се абстрахира от характеристиките на конкретната политическа ситуация. Ако щете, няма как да не се вземе предвид по-конкретно манталитетът на властовия субект, който ще го изпълни или прилага.
Какво имаме днес пред себе си? Първо, имаме управление, което си е присвоило претенцията на последна морална инстанция и раздава присъди преди и нерядко вместо съдебната власт.
Второ, имаме управление, което не познава или не признава принципа за невинност, освен ако не е засегнат съпартиец или друг приближен към властта ублюдок. Защото е управление на двойните стандарти.
Да Ви привеждам ли конкретни примери за това как според Вас едно и също деяние е укоримо, ако е извършено от политическия опонент или този, който Ви е политически неудобен, но абсолютно неукоримо се оказа същото деяние, ако е Ваше или на Ваши приближени?! Защо? Защото сте присвоили правото на съдника, на върховния цензор, който не може да бъде съден, защото самó задава не само правните, но и етичните норми. Наистина ще Ви спестя конкретните примери.
Трето, това е управление, което притиска съда ежедневно, да, дори съда, камо ли орган, чийто председател ще бъде назначен от министър-председателя – да правораздава не по законосъобразност, а по целесъобразност.
И тук по тази тема явно вече се чувствате уязвими, затова правите всичко възможно да не допуснете предложеното от цялата опозиция проекторешение за съставяне на временна анкетна комисия. Но горчивите истини няма как да ги скриете, дори с услужливи медии.
И така, днес точно тази власт с точно този манталитет, който описах, иска нов инструмент. За какво – за въздаване на справедливост или за политическа репресия? Съмненията остават, уважаеми госпожи и господа народни представители, и те извират от тялото на законопроекта.
Парламентарната група на ДПС, повтарям, е „за” гражданска конфискация и ще изрази тази си политическа воля с категоричен вот „за” нашия законопроект.
Вотът „против” законопроекта на мнозинството не е вот „против” необходимостта от гражданска конфискация. Това е вот против риска принципът на справедливостта да се изроди в принцип на преследване на политическия опонент. Защото в това отношение сте дали немалко свидетелства за двойни стандарти.
Голямата гордост на това управление е противодействието на престъпността и корупцията. Дойдохте на власт с обещанието, че ако не с хляб, ще нахраните българските граждани със справедливост – една добра цел.
Госпожи и господа, справедливост обаче не се въздава с двойни стандарти. С тях и престъпността, и корупцията не можеш да пребориш. Неслучайно вчера се потвърди изследване на „Евробарометър”, което показва, че откакто ГЕРБ е на власт, с 8% са се увеличили българските граждани, от които е поискан подкуп и които са дали подкуп.
Искам да обърнете внимание на следния факт. Ето, (показва ксерокопие на графика) по темп на нарастване на усещането за корупция Република България при управлението на ГЕРБ е на първо място в Европейския съюз. За Ваше успокоение направих справка и проверих дали „Евробарометър” не е член на тройната коалиция. Тъжната новина е, че не е член на тройната коалиция. Авторитетна европейска агенция, чиито заключения се ползват и от Европейската комисия. Ето Ви обяснението и за негативния доклад.
Завършвам с един призив: наистина, ако не да оттеглите законопроекта си, направете така, че да не бъде подкрепен, защото законопроектът на Бисеров и група народни представители е достатъчно солидна основа да се отговори адекватно на обществената необходимост от въвеждането на фигурата на гражданската конфискация. Ако ли не, приемете си Вашия законопроект.
Съжалявам, че господин Гяуров го няма, защото той започна с нещо, с което аз ще завърша. Той говореше за ефекта „Франкенщайн”. Нека да припомним за какво става въпрос. Това е ефектът, при който създаденото изяжда създателя си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които да се изкажат?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да резюмирам позицията на парламентарната група по двата законопроекта, за да няма и сянка от съмнение или двусмислие върху тази позиция.
Да, Парламентарната група на Коалиция за България е за това да се усъвършенства съществуващият механизъм за отнемане на незаконно придобитото имущество или придобито по престъпен начин. Да, ние сме за това да се търсят нови и съвършени законодателни решения в тази посока. В този смисъл Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта с вносители Христо Бисеров и група народни представители.
Не, ние няма да подкрепим законопроекта, внесен от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, защото не просто смятаме, че той е несъвършен, а смятаме, че той носи рискове за българските граждани. Той не просто е несъвършен, той е опасен. В този смисъл категорично няма да подкрепим този законопроект.
Уважаеми дами и господа, същевременно искам да Ви върна към призива, който прозвуча от народния представител Димо Гяуров и който беше подкрепен от Христо Бисеров като вносител на един от законопроектите. Изтеглете Вашия законопроект, уважаеми народни представители от ГЕРБ! Отворете възможността за изтегляне и на другия законопроект, за който беше декларирано намерение и воля от страна на вносителите и дайте възможност на всички да участваме в създаването на нещо, което наистина е полезно, което е работещо и ще отговаря на очакванията и на българските граждани, и на нашите партньори. Пътят, по който сте тръгнали, няма да ни доведе до добри решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Няма да завърша, а ще започна с призив: Оттеглете внесения законопроект! Призивът е към народните представители от групата на ГЕРБ.
Достойно беше предложението на другите вносители, които заявиха поведение, което предполага изготвянето на един сериозен, обоснован проект, който да отговори на тази обществена нужда, която ние признаваме. Тази нужда е призната от Партия „Атака” преди да съществува ГЕРБ. Тя е една от точките в програмата на партията. Няма никакво съмнение, че ние сме „за” закон, който да възстанови усещането за справедливост, и не само усещането, а да въздаде справедливост. Само че това няма как да стане с предложения от Вас текст.
Бързам да вляза в някои правно-технически особености на Вашия законопроект, за да не бъда голословен в оценката си, че той е негоден. И нещо повече, споделям това, което беше казано, че той е вреден за нашата страна, за нашата действителност.
Законопроектът е противоконституционен и не утвърждава утвърдени правила на Европейската конвенция за правата на човека. Установява право на отнемане в полза на държавата, което представлява по своите последици откровен акт на експроприация на право на частна собственост, което е конституционно скрепено.
Установява с обратна сила три нови субективни санкционни права на държавата: право на отнемане на отделни вещи, имоти и имуществени права, придобити като облага от престъпление, но независимо кой е собственикът на тези вещи към момента на образуването на производството; установява право на отнемане на конкретно избрано от администрацията имущество, независимо дали е придобито чрез престъпление или източниците за придобиването му са законни на основание имуществено несъответствие по приходи и разходи; установява право на отнемане на притежавано или контролирано от всяко трето физическо или юридическо лице имущество при подозрение, че придобиването или контролирането са резултат на предходно престъпление на друго лице, което е привлечено като обвиняем.
Чрез създаване на право на отнемане на контролирано имущество се създават практически неограничени възможности за администрацията да разширява кръга на проверяваните лица – теоретически и практически достига до всяко физическо или юридическо лице на планетата, на имуществени права, обект на проверка и отнемане, практически до всички имуществени права, притежавани и контролирани от всяко трето лице.
Приравнява статута на не виновните по закон лица с тези на неосъжданите за конкретни престъпления, вън и независимо от провеждането на наказателно производство без възможност на третите лица да влияят на резултатите от наказателното производство.
Подлага всички български граждани и чужденците, както и всички правни субекти, придобиващи имущество на територията на Република България, на неподлежащо на контрол от независим съд задължително участие в административно производство за проверка на основанието, средствата и цената на придобитото от тях в минало време – практически обратното действие за неограничен брой години.
Госпожа Манолова е напълно права, че тук този критерий отпада и неограничено във времето могат да бъдат проверявани тези придобивни сделки за проверка на имущество, както когато са, така и когато не са извършили или когато не са обвиняеми в извършването на определени престъпления и административни нарушения.
Задължително участие за тези трети лица в съдебно производство, което по принцип е рестриктивно към правата на ответника и неговите правоприемници. Това са всички проверявани лица по смисъла на чл. 84, ал. 2 от проекта, и с което на същите се възлага тежестта да оборват законови презумпции чрез доказване на отрицателни факти, да доказват законен произход на средствата на проверяваните лица, а не на своите собствени средства. Това се отнася включително до всички политически лица, получили дарения. Между другото това се отнася и до даренията, предоставени на Министерството на вътрешните работи. В един момент може да се окаже, че ще трябва да обяснява законния произход на тези средства, които са били дарени. Просто обръщам внимание и на това.
„Лишава с обратно действие всички кредитори на лицата, спрямо които се провежда такова производство, от правото, възможността за реално изпълнение или обезщетение на договореното или даритно основание, като създава необоснована привилегия в полза на отнемането, осуетява дори заплащането на издръжка и данъци.”
Уважаеми колеги, многобройни са бележките ми за недостатъците на този проект, които биха го определили като противоконституционен и биха изложили нашия законопроект като проект, напълно негоден да отговори и на изискванията, отправени от европейските структури.
Така или иначе, във вътрешното ни право има достатъчно причини този законопроект да бъде отхвърлен.
Независимо от всичко, което казах дотук, той не отговаря и на изискванията за законопроект по чл. 28 от Закона за нормативните актове и следва да бъде оставен без каквото и да било отношение.
Повтарям призива от началото на своето изявление: оттеглете законопроекта! (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? С време разполагат Парламентарната група на ГЕРБ – 28 минути, Синята коалиция – 4 минути и 6 секунди.
Няма желаещи за участие в дебатите.
Закривам разискванията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Гласували 201 народни представители: за 121, против 70, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” този законопроект, защото не вярвам, че намерението на ГЕРБ е да върне чувството за справедливост у българските граждани. Напротив, това е един опасен закон, който ще бъде използван за политически цели.
Не е случаен фактът, че той ще бъде пуснат в употреба непосредствено преди изборите и ще се използва за политически рекет, за натиск, за всяване на страх у всеки политически опонент, у всеки бизнесмен или влиятелен човек, който си позволява да не подкрепя кандидатите на управляващите. Той, заедно с Изборния кодекс, ще се превърне в едно оръдие за неправомерно въздействие върху резултатите от изборите.
Искам обаче да предупредя управляващите. Проблемът с използваните оръдия е в това, че те са слепи и действат безотказно в ръцете на тези, които ги използват. Вие няма да сте вечно управляващи. Утре ще ги използват други, ще ги използват срещу вас. Но и дотогава не се успокоявайте, защото и без да имам кристална топка, ще Ви кажа, че като начало законът ще се пусне в употреба за разчистване на вътрешнопартийни сметки именно в управляващото мнозинство. Този закон е един бумеранг, който ще се върне и ще отреже главите на тези, които го предлагат и приемат. Така че – по-леко с ентусиазма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Няма желаещи.
Сега поставям на гласуване Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Бисеров и група народни представители на 18 януари 2012 г.
Гласували 191 народни представители: за 72, против 31, въздържали се 88.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ВЪВ ФАКУЛТЕТ ПО ХИМИЯ И ФАРМАЦИЯ.
Доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Поставям на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостенката в залата.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2012 г. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа Проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
На заседанията присъстваха: Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерство на образованието, младежта и науката, която представи проекта, проф. Тони Спасов – декан на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, Антон Вълев – председател на Националната аптечна камара, Тодор Найденов – главен секретар на Българския фармацевтичен съюз и ръководител на делегацията на България във Фармацевтичната група на Европейския съюз.
Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Предложението за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно протокол № 12 от 7 април 2011 г. от заседание на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация и на решение на Академичния съвет на висшето училище от 14 юли 2010 г.
Преобразуването на факултета ще даде възможност да се постигне по-голяма конкуренция между висшите училища, подготвящи студенти по тази регулирана специалност. За организиране на обучението по новата специалност ще се ползва наличната материална база на Химическия факултет, както и тази на Медицинския факултет, Биологическия факултет, Физическия факултет, Университетска болница „Лозенец”, а също и на други звена в структурата на Софийския университет.
Бяха представени и писмени становища от Националната аптечна камара и Българския фармацевтичен съюз, които не подкрепят проекта за решение като оспорват представените прогнози за нуждата от магистър-фармацевти през следващите години, посочват препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация за преработване на учебните планове и считат, че няма да има конкуренция между висшите училища, а борба за държавни субсидии.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Снежана Дукова, Ивелин Николов, Валентина Богданова, Георги Терзийски, Галина Банковска, Веселин Методиев, Станислав Станилов, Катя Чалъкова, Румен Стоилов и Огнян Стоичков.
Обсъждането надхвърли обхвата на проекторешението и се поставиха принципни въпроси за държавната политика за откриване на висши училища и факултети. Народните представители се обединиха около разбирането, че оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация не е достатъчно условие за откриване на нови специалности, факултети и университети. Решаваща е ролята на изпълнителната власт и Народното събрание, като образователният и научен потенциал е водещият критерий.
Деканът на Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” обясни, че учебните планове се преработват, съгласно препоръките и че вече се изпълнява най-големият български инфраструктурен проект за изграждане на лаборатории по фармация. Факултетът не възнамерява да подготвя само магистър-фармацевти за аптечната мрежа, но и специалисти за индустриалния сектор, защото има дългосрочни контакти с производителите на лекарства в България. На студентите се предлага и научна кариера. Факултетът е национален лидер, като през последната година е единственият, който е повишил своята публикационна активност с 10%.
Членовете на комисията по образованието и науката получиха уверение от проф. Спасов, че препоръките, дадени от Националната агенция за оценяване и акредитация със срок „до приема на студенти” се изпълняват и ще бъде спазен срокът за новата академична 2012/2013 г. Проектът предвижда в преобразувания факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” да се провежда обучение по специалността от регулираните професии „фармация” в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”. Висшето училище е получило положителни оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация на проекта си за откриване на специалността съгласно изискванията на чл. 84, ал. 1 от Закона за висшето образование. Учебните планове и програми са съобразени с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността. Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование за академичен състав на основен трудов договор.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалността от регулираните професии „фармация” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е 440 студенти.
След проведено гласуване по проекта за решение с резултат 15 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае д-р Дариткова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха директорът на Дирекция „Висше образование” към Министерството на образованието, младежта и науката госпожа Мария Фартунова, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, проф. Иван Илчев, представители на Министерството на здравеопазването, на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, на Медицинския университет и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Мария Фартунова. Тя информира народните представители, че преобразуването на Химическия факултет във Факултет по химия и фармация се извършва по предложение на Академичния съвет на Софийския университет и има за цел да се осигури възможност в основното звено да се провежда обучение по специалност от регулираните професии „Фармация” на образователно-квалификационна степен „магистър”.
Госпожа Фартунова посочи, че обучението ще се провежда съгласно Наредбата за единните държавни изисквания и изискванията на Директива 2005/36 на Европейския съюз, с които се регламентира подготовката по специалността от регулираните професии „Фармация” и ще се осъществява в наличната материална база на факултетите към Софийския университет и Университетска болница „Лозенец”.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалността от регулираните професии „Фармация” за Софийския университет е 440 студенти – средно по 88 студенти годишен прием.
С преобразуването на факултета ще се създаде възможност за развиване на изследователската дейност на Химическия факултет и в областта на фармацията като качествената подготовка на специалисти за фармацевтичната промишленост ще стимулира конкуренцията между висшите училища, подготвящи студенти по тази регулирана професия.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята пълна подкрепа за предлагания проект за решение и отбелязаха, че Софийският университет има необходимата материална база и хабилитирани лица, които да провеждат обучение на високо ниво по специалността „Фармация”.
Представители на Българския фармацевтичен съюз и на Медицинския университет – София изразиха своето отрицателно становище по обсъждания проект, тъй като разкриването на нов факултет ще доведе до пренасищане на пазара на труда и намаляване на трудовите възнаграждения на фармацевтите в България. Те посочиха че, липсата на хабилитирани преподаватели в Софийския университет по определени специалности от професионално направление „Фармация” ще доведе до нецелесъобразно разходване на държавната субсидия чрез привличане на такива от вече съществуващи факултети.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 13, „против” – 1, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация, № 202-03-3, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказвания, колеги?
За изказване – госпожа Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (независим): Уважаеми колеги, във връзка с това решение, за което и в двете комисии има почти пълно положително становище, искам да заявя, че аз съм човекът, който гласува „против” на заседанието на Комисията по здравеопазване.
Моите аргументи са много сериозни и независимо от това, че не срещат подкрепа отдругаде, искам да Ви обърна внимание, че разкриването на този факултет директно вкарва България в наказателна процедура по нарушение на директивите на Европейския съюз.
Имаше фалшиви твърдения, че тази директива, която задължава дипломите за фармация да се издават единствено от медицински университети, е отменена. Това не отговаря на истината.
Поправката в Директивата за професионалното образование е направена през 2006 г. и в нейните анекси изрично е записано следното, на което, много Ви моля, да обърнете внимание: „За държавата България – диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър по фармация” с професионална квалификация „магистър фармацевт” може да се издава единствено и само от фармацевтичен факултет към медицински университет”. Това е цитат.
Софийският университет не е медицински университет, независимо от това, че в структурите му съществува Факултет по медицина. Това обаче не го прави медицински университет.
Дори само този аргумент е достатъчен, за да се замислим при какви условия и как се разкриват нови учебни структури в рамките на съществуващите и дали наистина в България има в момента необходимост от нови фармацевти.
По 7000 лв. минимум е годишната субсидия за студент по фармация. Моето лично подозрение е, че всичко се прави заради тези пари, а и заради възможността впоследствие да се разкрие платена структура.
Колкото и много да уважавам всички колеги, завършили в Софийския университет, независимо по каква специалност, и да твърдя, че това е Алма Матер на нашето образование, въпреки всичко Ви обръщам внимание, че ние сме на път да създадем практически една нелегална структура, която не отговаря на задълженията, които са ни вменени по директивата.
Не е вярно твърдението, че тази директива и този текст са отменени. Аз съм сигурна, че в България веднага ще се намерят структури, които ще сезират Европейската комисия за това нарушение. Да оставим настрана всички останали аргументи, че няма достатъчно преподаватели, че всъщност оборудването в Софийския университет не отговаря реално на стандартите, които са необходими за образование по фармация.
Не е на последно място и фактът, че Министерството на здравеопазването, както и Висшият съвет по фармация, който е консултативен орган към министерството, дават отрицателно становище.
Обръщам внимание, че само след две години от Варненския фармацевтичен факултет ще излизат всяка година по стотина фармацевти. Тези хора, освен че ползват ресурса, вследствие на задължението за свободно движение на хора и услуги, почти мигновено ще отидат да работят някъде извън страната. И в крайна сметка тази субсидия от 7000 лв. за всеки студент, която е в момента, а тя ще расте, няма да допринесе той да работи за благото на държавата, да остане на работа тук. Ще продължава изтичането на кадри.
Да оставим настрана, че пада и качеството на образованието.
Обръщам отново внимание на народните представители да имат предвид, че това е категорично нарушение на директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма, благодаря.
Закривам дискусията.
Ще Ви докладвам Проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Преобразува Химическия факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във Факултет по химия и фармация”.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 10.
Решението е прието.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ОТНОСНО ПРЕЗГРАНИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ ЗА AIR POLICING.
Вносител – Министерският съвет, на 2 декември 2011 г.
По законопроекта има внесени три доклада от комисии.
Водеща е Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае нейният председател господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 15 декември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, Споразумението регламентира основните принципи, процедури и условия за провеждане на операциите по Air Policing.
Air Policing е мирновременна дейност по охрана на въздушното пространство, осъществявана в Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. В програмата е предвидено държавите по пътя на двустранни споразумения да уредят въпросите по изпълнение на съответните трансграничните операции, които засягат техни суверенни права.
Сред водещите принципи при изпълнение на тези операции са зачитането на националния суверенитет на двете държави и пропорционалност на силата, прилагана срещу прихванатото въздухоплавателно средство. Със споразумението се определят и националните органи, които имат правомощия при разрешаването на тези операции и тяхното провеждане.
Според вносителя, целта е да се създаде и гарантира ефективна и оперативна система от органи и механизми, които да са адекватни от гледна точка на време за действие и експертиза на възникващата ситуация по охрана на въздушното пространство.
Предвид своя военнополитически характер, както и с оглед установяването на правомощия на български длъжностни лица по разрешаване на операции от съюзнически въоръжени сили, свързани с употреба на въоръжение, споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще представи господин Вълков, председател на комисията.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 декември 2011 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.
На заседанието присъстваха госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, и полк. Пламен Богданов – началник щаб на Военновъздушните сили.
Законопроектът беше представен от госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната.
Air Policing е мирновременна дейност по охрана на въздушното пространство, осъществявана в Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. В нея е предвидено държавите по пътя на двустранни споразумения да уредят въпросите по изпълнение на презграничните операции за Air Policing, които засягат техни суверенни права, каквито са охраната на националната територия и разрешаването на съюзнически въоръжени сили да провеждат действия на нея.
Споразумението регламентира основните принципи, процедури и условия за провеждане на операциите по Air Policing. Сред водещите принципи при изпълнение на тези операции са зачитането на националния суверенитет на двете държави и пропорционалност на силата, прилагана срещу прехванато въздухоплавателно средство. Със споразумението се определят и националните органи, които имат правомощия при разрешаването на тези операции и тяхното провеждане. Целта е да се създаде и гарантира ефективна и оперативна система от органи и механизми, които да са адекватни от гледна точка на време за действие и експертиза на възникващата ситуация по охрана на въздушното пространство.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102 02 30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Вълков.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще ни бъде представен от госпожа Фидосова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции, № 102-02-30, внесен от
Министерския съвет на 2 декември 2011 г.

На свое заседание, проведено на 15 декември 2011 г., комисията обсъди законопроекта.
Законопроектът беше представен от госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната.
С подписаното на 12 октомври 2011 г. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния се определят националните органи, които имат правомощия при разрешаване и провеждане на тези операции. Целта е създаване на ефективна система от органи и механизми за действие и експертиза на възникващата ситуация по охрана на въздушното пространство.
Предвижда се чрез двустранни споразумения държавите да уредят основните принципи, процедури и условия по провеждане на тези операции, при зачитане на националния суверенитет на държавите, разрешаването на съюзнически въоръжени сили да провеждат действия на националната територия и пропорционалност на силата, прилагана срещу прехванато въздухоплавателно средство.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам приетият на първо гласуване законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, подписано на 12 октомври 2011 г. в Букурещ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на второ гласуване Законопроекта за ратификация.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Дами и господа народни представители, с оглед на времето, което остава до 14,00 ч., считам за нецелесъобразно да преминаваме към второто четене на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България.
Преди обаче да Ви запозная и да направя съобщението за парламентарен контрол, искам да обърна внимание на всички народни представители, че утре като точка първа в нашата програма е предвиден Законопроектът за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
Гост на Народното събрание ще бъде председателят на хърватския парламент господин Борис Шпрем, заедно с водена от него парламентарна делегация от парламента на Хърватия.
След гласуване на законопроекта господин Шпрем ще се обърне с изявление към народните представители на българското Народно събрание от парламентарната трибуна. Гостите – членове на делегацията, ще бъдат на балкона в пленарната зала.
Съобщение за парламентарен контрол на 17 февруари 2012 г., петък:
Първи ще отговаря министърът на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Георги Пирински и на две питания от народните представители Румен Петков и Георги Пирински.



Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на пет въпроса от народните представители Любен Татарски, Мая Манолова – два въпроса, Мая Манолова и Евгений Желев по общ въпрос, и Захари Георгиев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на пет въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Джевдет Чакъров, Петя Раева – два въпроса, и Петър Курумбашев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – три въпроса, Михаил Миков и Иван Николаев Иванов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Костов, Кирчо Димитров, Димитър Чукарски и Мая Манолова и на две питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на девет въпроса от народните представители Павел Шопов, Румен Овчаров, Волен Сидеров, Георги Божинов – два въпроса, Иван Николаев Иванов – два въпроса, Деница Гаджева и Мартин Димитров и на три питания от народните представители Румен Овчаров, Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов – общо питане, и Петър Димитров и Пламен Орешарски.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народните представители Антон Кутев, Румен Такоров и Мая Манолова, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Меглена Плугчиева;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос с писмен отговор от народните представители Иван Костов и Ваньо Шарков;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Антон Кутев.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие – среща с помощник-държавния секретар на САЩ и посланици по въпросите на наркотиците и правоохраната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
По здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Утре заседанието започва със Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз в 9,00 ч.
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев

Митхат Метин