Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, както Ви е известно, днешният пленарен ден започва с обсъждането и гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
По този повод гост на Народното събрание е председателят на парламента на Хърватия Борис Шпрем.
Моля да го поканим в пленарната зала и да го приветстваме. Той ще присъства на обсъждането и гласуването, след което ще направи обръщение към народните представители. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват госта.)
Това е първото посещение на господин Шпрем в качеството му на председател на парламента на Хърватия. Заедно с него тук като членове на парламентарната делегация са председателят на Комисията по външна политика Милорад Пуповац, председателят на Комисията по европейска интеграция Даниел Мондекар и заместник-председателят на комисията Гордан Яндрокович. Те са на балкона. Да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, България е сред първите страни, които ще ратифицират Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз, и това не е формален акт на българския парламент. По този начин страната ни за пореден път отправя посланието, че подкрепя европейската перспектива на Балканите. Нещо повече, успехите на приятелска Хърватия по пътя към европейското семейство трябва да бъдат стимул и вдъхновение за други страни от региона, устремени към своето европейско бъдеще.
Законопроектът за ратификация е разпределен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана. Те са обсъдили законопроекта и са изготвили общо становище, с което ще ни запознае госпожа Моника Панайотова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви.
Госпожо председател, Ваши Превъзходителства, уважаеми господин Шпрем, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„СЪВМЕСТНО СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана относно Проект на закон за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, № 202-02-5, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г.
На заседанието, проведено на 15 февруари 2012 г., двете комисии разгледаха горепосочения законопроект.
В заседанието на двете комисии взе участие Константин Димитров – заместник-министър на външните работи.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
Договорът между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз е подписан на 9 декември 2011 г. в рамките на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
С подписването на Договора за присъединяване Хърватия получава статут на наблюдател, като това позволява на нейните представители да се запознаят с методите на работа на институциите на Европейския съюз, за да могат да участват пълноценно в процеса на вземане на решения след присъединяването. Ратифицирането му ще доведе до успешен напредък на процеса на разширяване към страните от Югоизточна Европа.
В рамките на периода на ратифициране Европейската комисия ще наблюдава постигнатия напредък от Република Хърватия по отношение на изпълнението на Договора.
В Договора за присъединяване е предвидено Хърватия да разполага със 7 гласа в Съвета от общо 352 гласа. За приемането на законодателни актове с квалифицирано мнозинство ще се изискват минимум 260 гласа. Хърватският език ще бъде признат за официален език на Европейския съюз.
Предвидено е Договорът за присъединяване да влезе в сила на 1 юли 2013 г., след като бъде ратифициран от Хърватия и от 27-те държави – членки на Европейския съюз.
Ратифицирането на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз в най-кратки срокове е в унисон със заявената готовност на българския парламент да бъде сред първите, осъществили този акт. Позицията на българското правителство също показва висока степен на подкрепа за предстоящото разширяване на Европейския съюз, като отчита, че чрез присъединяването на Хърватия се изпраща ясно послание към останалите страни от процеса на разширяване, което дава допълнителен стимул за осъществяване на реформи в отговор на поставените критерии и стандарти за присъединяване към Европейския съюз. Присъединяването на Хърватия към европейското семейство ще добави положителна стойност към политическото, икономическото и социално-културното развитие в региона и ще допринесе за укрепване на доверието в процеса на разширяване.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана поддържат становището, че задълбочаването на европейската интеграция върви ръка за ръка с разширяването. От тази гледна точка българският парламент подкрепя динамиката в процеса на разширяване на Европейския съюз и приветства предстоящото присъединяване на Република Хърватия.
Разширяването е един от най-важните и ефективни инструменти на Европейския съюз за реализиране на стратегическите му интереси и за оптимизиране стратегическите цели в редица важни сфери на своите политики – енергетика, транспорт, опазване на околната среда, ограничаване на климатичните промени, повишаване на сигурността. През тази призма присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз може да се разглежда и като условие за потенциално развитие на модерна инфраструктура в региона, с оглед постигане на свързаност и кохезия за преодоляването на физическите бариери и респективно съществуващите стереотипи между страните от Югоизточна Европа.
Не на последно място, успехът на разширяването зависи не само от самия факт на разширяването, а от положителното възприемане на интеграцията и последващото изпълнение на произтичащите от нея задължения. С цел по-успешната реализация на разширяването като процес е необходима по-широка информираност на гражданите по темата.
Ратифицирането на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз е израз на последователната политика, която Република България провежда в подкрепа на процеса на разширяване в Югоизточна Европа и гарантиране на сигурността и стабилността в региона. Европейското членство на Хърватия ще даде нови възможности за развитие на страната, в контекста на доброто сътрудничество с държавите членки от региона, споделящи общи ценности. Двете комисии изразяват увереност, че интеграцията на нови държави трябва да допринася не само за тяхното собствено стабилизиране, но и за наличието на „повече Европа“ в полза на гражданите им.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, № 202-02-5, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по външна политика и отбрана предлага единодушно с 21 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, № 202-02-5, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
От името на вносителя – Министерският съвет, законопроектът ще бъде представен от министъра на външните работи господин Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Имам привилегията като министър на външните работи да се обърна към Вас по повод на събитие от ключова важност за европейската интеграция на нашия регион. Бих искал да призова Народното събрание да ратифицира Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Това ще бъде още един израз на последователната политика на България в подкрепа на европейското бъдеще на Хърватия и на европейското бъдеще на целия регион, към който принадлежим.
Уважаеми дами и господа, преди няколко дни мой колега от друга страна – членка на Европейския съюз, ми каза, че на тях им е отнело десет години след присъединяването, за да спрат да говорят за тях в Европа и за нас в съответната държава.
Аз съм сигурен, че България и Хърватия – две страни, които знаят цената на свободата, знаят цената на суверенитета, знаят цената на собствената си национална, културна и историческа идентичност, няма да бъдат и не са държави, които ще говорят за Европа като за тях и за себе си като за другите, защото именно в момент като днешния, в който общите ценности, на които е изграден Европейският съюз – солидарността, толерантността, са поставени под заплаха от движения, изповядващи ксенофобски настроения не само в една страна членка. Мисля, че е от изключително значение за всички нас, тези, които сме се присъединили и се присъединяваме към Европейския съюз сега, да застанем изправени и горди и да се противопоставим на всеки опит ценностите, от които е изградена Европа, да бъдат нарушени и да бъдат подменени.
Именно затова аз съм сигурен, че когато ние – хърватите и българите, говорим за нашето място в Европа, винаги ще си спомняме, че ние не сме сред страните – учредителки на Европейския съюз, не по собствен избор, а по избор на други, и че фактът, че се присъединяваме толкова късно, преодолявайки толкова големи предизвикателства, не е благодарение на нас, а е благодарение на други. Защото нашето естествено място, нашето естествено културно и историческо място е именно в Европа.
Уважаеми дами и господа, призовавам Ви днес да дадете своя вот за Хърватия. Хърватия извървя дълъг път от подаването на молба за членство в Европейския съюз през 2003 г. до подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз на 9 декември 2011 г. Ние можем да я поздравим заслужено с постигнатия успех. Този успех е резултат на извършената от страната огромна по своя обем работа и от постигнатия впечатляващ напредък по пътя й към пълноправно членство в Европейския съюз. В деветте години от подаването на молбата за членство и през шестте години на интензивни преговори, Хърватия демонстрира постоянство и решимост в процеса на демократизация и реформи. Някои от тези реформи бяха болезнени, но страната показа, че има волята и смелостта за тяхното успешно завършване.
Поздравявам политическите лидери на Хърватия, които показаха смелост и упоритост по трудния път на присъединяването. Положените от страната усилия бяха възнаградени с подписването на договора за присъединяването, поставяйки началото на процедура, с която Хърватия ще стане двадесет и осмият член на Европейския съюз.
Осъществяването на необходимите реформи не би било възможно без категоричната подкрепа на хърватските граждани за присъединяването й към Европейския съюз. Тази подкрепа беше решаващ фактор в крайния успех на интеграционния процес. Тя беше потвърдена и на референдума, който се състоя в страната на 22 януари и 67% от населението подкрепиха европейското бъдеще на страната си.
Тези дни на радост за Хърватия са дни на радост и за България като страна от региона, извървяла неотдавна същия дълъг път на реформи под знака на европейската интеграция, при това с цената на немалобройни тежки решения. Но това е ден и на радост за целия Европейски съюз, защото в такива моменти ние потвърждаваме нашите общи ценности и намерението си да продължим заедно по пътя, по който сме тръгнали. В моменти на кризи, каквито изживяваме сега, е важно да не забравяме онова, което имаме заедно като граждани на Европа, а именно – Европа е най-проспериращият, най-сигурният, най-мирният и най-свободният континент на земното кълбо. Нека никога не забравяме това и да го пазим!
А страни като нашите, станали заложници на Студената война, разбират много добре какво означава тази свобода. Европа действа като силен магнит, като мотив за промяна и модернизация в нашия регион на Балканите. Примерът на страните от Балканския регион показва как европейската перспектива може да е източник на повече стабилност, сигурност и благоденствие в един регион, разтърсван от войни и конфликти допреди 15 години. Критериите за членство и процесът на преговори променят страните и обществата, окуражават ги да укрепват институциите си, да гарантират основните си европейски ценности – демокрация, върховенство на закона, човешки права, защита на малцинствата.
Икономическите критерии ни помогнаха да ускорим развитието на функциониращата пазарна икономика и да установим конкурентоспособността си, да въведем стандарти за стоките и за околната среда. Хърватия доказа, че не само изпълнението на критериите е важно, но добросъседските отношения и регионалното сътрудничество на Балканите също са ключови, за да може страните от региона да извървят своя път към европейската интеграция.
България днес споделя безапелационно радостта на хърватския народ. Вярваме, че Хърватия ще завърши процеса на реформи и ще изпълни ангажиментите, поети в рамките на преговорния процес.
Но днешният вот, уважаеми дами и господа, е и вот за нашия регион. Предстоящото присъединяване на Хърватия към Европейския съюз е важен знак за останалите страни на Балканите, че членството в Европейския съюз е постижима цел при изпълнение на поставените критерии и стандарти. В момент на трудна икономическа ситуация – както в Европейския съюз, така и в световен мащаб, подкрепата на всички държави членки за продължаване на процеса на разширяване е знакова. Тази подкрепа потвърждава жизнеността на политиката на разширяване и засилва трансформационния й ефект на двигател на реформите в страните, стремящи се към членство.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес вотът е вот за Европейския съюз като цяло. Предстоящото членство на Хърватия е ключов успех за политиката на цяла Европа за разширяване на Балканите. България изразяваше последователна политика за европейска интеграция на Хърватия. Нашата подкрепа се основава на твърдото убеждение, че сигурността, стабилността и просперитетът на Балканите ще бъдат най-добре гарантирани в условията на членство в Европейския съюз на страните от региона.
Присъединяването на всички наши съседи от Балканите към Европейския съюз е в стратегически интерес, национален интерес на Република България.
Позволете ми още веднъж да приветствам нашите хърватски приятели и да ги уверя, че България ще бъде повече от приятел и съюзник. Ние ще бъдем сродна душа в Европа, на чиято подкрепа и разбиране можете да разчитате.
Специално искам да отбележа усилията на всички политици от последните две правителства – от настоящото и предходното правителство на Хърватия, които работиха за осъществяването на европейското членство на нашите съседи.
Специално трябва да отбележа пред Народното събрание огромните усилия, които положи правителството и екипът, и лично госпожа Ядранка Котор като министър-председател на Хърватия.
Специално искам да почета усилията на госпожа Весна Пушич, която сега поема поста министър на външните работи, а преди беше председател на Комисията по европейска интеграция в Хърватския парламент, на човека, който изнесе голяма част от преговорите на Хърватия Горан Яндрокович – моят бивш колега, сега председател на Комисията по външна политика на Хърватския парламент.
Дòбро дòшли у Европску унию! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам разискванията.
Моля народните представители, които желаят да участват, да дадат знак.
Господин Доброслав Димитров първи направи това, след него господин Станишев, господин Агов.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Решението, което днес стои пред нас, а именно Ратификацията за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, е от особено важно значение заради това, което олицетворява – надежда за бъдещето на целия ни регион. Балканите в своята дълга и сложна история рядко са произвеждали добри новини.
Преди 22 години България направи своя цивилизационен избор – да продължи напред, да не предявява териториални и други претенции към своите съседи, да запази традиционния, етнически и религиозен мир на страната ни.
Седемнадесет години по-късно, след изключително много усилия и трудности, България и Румъния успяха да се присъединят към Европейския съюз и да се върнат там, където принадлежат – в Европа. Балканите произведоха първата си от новото време добра новина.
Днес, само 5 години по-късно, Хърватия върви по същия път, но за разлика от нас на тях им се наложи да отидат до ада и обратно, за да стигнат дотам, където сме ние. Адът на една война, която никой не вярваше, че е възможно да се случи в Европа след Втората световна. Успехът, който те постигнаха, заслужава адмирации.
Двадесет години след обявяването на своята независимост Хърватия доказа, че когато един народ има волята да затвори страницата на миналото, колкото и да е болезнена тя; когато един народ има волята да разрешава своите териториални и други претенции със своите съседи по мирен път, може да направи това; когато един народ има волята да продължи напред, може да стигне там, където е днес, да се върне там, където принадлежи – в Европа.
Мисля, че може да се каже, че добрите новини от Балканите не са вече такава рядкост.
Успехът на Хърватия е от изключителна важност не само заради самата нея, а заради посланието, което дава на целия регион – че европейската перспектива е възможна. Въпреки скептицизма, който в момента цари, въпреки съмненията, които в момента има в цяла Европа, фактът е, че Европейският съюз, обединена Европа, е най-големият успех на нациите на Европейския континент и това трябва да бъде отстоявано. Това е най-сигурният гарант за сигурността и мира в нашия регион. Аз вярвам, че всяка една страна, която се присъедини и която е по-напред от другите, трябва да подава ръка на тези след нея, тъй като всички ние имаме интерес да се върнем към своето семейство.
Накрая бих искал да завърша и да се обърна към нашите колеги от Хърватия: Вие запалихте една факла на надеждата, че когато един народ има волята да продължи напред, може да го направи. Дръжте я високо вдигната, за да могат всички страни от региона, които искат да Ви последват, да могат да направят това. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Думата има господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател на Народното събрание!
Уважаеми господин Шпрем, председател на Хърватския събор!
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, преди всичко искам да изразя категоричната подкрепа на Коалиция за България за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз и за днешната ратификация от страна на Република България, на нашето Народно събрание. Тази подкрепа е заслужена, изстрадана в резултат на един много сериозен път, извървян от хърватското общество, от гражданите на Република Хърватия и работата, свършена от институциите. Можем да си представим колко много реформи, промени, закони, подзаконови актове, синхронизация с европейски стандарти и политики е трябвало да бъдат извършени между февруари 2003 г., когато Хърватия подава своята молба за членство, минавайки през март 2005 г. – със започване на преговорите за присъединяване, стигайки до 9 декември 2011 г., когато е подписан Договорът за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.
Това действително показва политическата воля, желание на хърватския народ да върви заедно с останалите народи от Европейския съюз към едно по-добро, демократично, социално, икономически проспериращо бъдеще. Тази воля ясно беше изразена и през януари тази година, когато две трети от хърватските граждани подкрепиха влизането на Хърватия в Европейския съюз. Този устрем, тази работа заслужават и уважение, и подкрепа.
Да, със сигурност през 2003 г., когато Хърватия е започнала своя път към присъединяването към Европейския съюз, самият Европейски съюз е изглеждал доста по-привлекателно, отколкото изглежда днес. Тогава европейската перспектива за всички страни кандидатки беше свързвана не само с демократичните ценности, с определени реформи, но и с много високи очаквания за бързо благосъстояние, за по-висок стандарт.
Днес самият Европейски съюз се намира в трудно положение, губи немалко от доверието в себе си като икономическа сила и е много важно тези проблеми, свързани с финансовата и икономическата криза, да не се прехвърлят върху другите сфери и да не разклащат самото бъдеще на Европейския съюз. И въпреки това, искам да изразя моето и на моята партия убеждение, че и тогава, и сега членството в Европейския съюз на страните от Югоизточна Европа предлага най-доброто бъдеще на народите от нашия регион, предлага мир, добросъседство, регионално сътрудничество и един общ модел на икономическо сътрудничество и контакти между гражданите. Това е изключително важно за всяка една от страните в региона.
Самата България извървя един труден път на присъединяване към Европейския съюз от 1999 г. до 2007 г., когато нашето пълноправно членство стана факт.
Освен обективните критерии, които ние трябваше да изпълним, трябваше също така да преодолеем немалко исторически предразсъдъци и политически пречки, започвайки от представата за Балканите като барутен погреб на Европа и минавайки през обективните трудности, с които Европейският съюз се сблъска при толкова голямо разширяване – от 15, на 27 страни членки. Това създаде успоредно с неуспеха на Проекта за европейска Конституция немалко бариери, които България трябваше да преодолее. Именно тогава се появиха нови политически понятия, като способност за абсорбиране, за възприемане на нови членки. Тогава се появи и нов още по-взискателен подход от страна на Европейската комисия към следващите страни кандидатки, които действително трябваше да отговарят на много високи изисквания.
Изключително радостно е, че въпреки и обективните, и субективните трудности, процесът на разширяване на Европейския съюз продължава. Трябва да се знае, че това е двустранен процес. Той зависи както от европейските институции и страните членки, така и от страните, които заявяват своето желание за присъединяване към Европейската общност.
Европейският съюз доказа своята последователност, предвидимост и че когато поема ангажимент, го изпълнява. Това личи от Решението за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз. От своя страна хърватското общество и институциите доказаха, че имат волята и извървяха своята част от пътя, защото е имало и нелеки решения, които е трябвало да се вземат. За една страна, която наскоро извоюва своята независимост, винаги отдаването на част от суверенитета е проблематично.
Трудни са били решенията и за сътрудничеството с Трибунала в бивша Югославия – не се съмнявам. Но те бяха направени! По този начин процесът на разширяване на Европейския съюз се съживи.
Искам да подчертая особената роля и на Катрин Аштън, като върховен представител на Европейския съюз за външната политика, и особено на комисаря Щефан Фюле, който чрез своя неуморен труд даде достоверност на процеса на разширяване. Винаги е бил подкрепящ страните кандидатки в техните усилия. (Ръкопляскания в КБ.)
Убеден съм, че само след година и няколко месеца Хърватия ще бъде пълноправен член на Европейския съюз. Важното е, че след нея тази перспектива имат други страни от Западните Балкани – Черна гора, Македония, Република Сърбия, която, надявам се, ще получи в близко време покана и статус на страна кандидат-член за Европейския съюз.
Искам да подчертая позицията и на Българската социалистическа партия, и на европейските социалисти, която е последователна и категорична. Ние няма да се успокоим, докато всички страни от Западните Балкани не станат пълноправни членове на Европейския съюз. (Ръкопляскания в КБ.) Това е нужното бъдеще за целия регион. Това, бих казал, е историческа мисия на самия Европейски съюз, защото последните остатъци от Берлинската стена все още стоят тук на Балканите, в Югоизточна Европа. Регионът на Западните Балкани преживя най-тежкото разпадане на една държава – бивша Югославия. Това наследство все още тежи в немалко части и от нашия регион – в Босна и Херцеговина, в Косово. Това трябва да се преодолява с общи усилия.
Искам да подчертая, че Партията на европейските социалисти (ПЕС) има специална работна група, посветена на Западните Балкани и европейското бъдеще на Западните Балкани. След 10 дни мисия на високо ниво на ПЕС ще посети Белград. През юни най-вероятно ще проведем конференцията на ПЕС за Западните Балкани в Черна гора. Това е част от общото усилие на европейската социалдемокрация, процесът на разширяване успешно да завърши и със Западните Балкани.
Като нов член на Европейския съюз, България също има своите конкретни ангажименти. Ние минахме по пътя, по който днес минава Република Хърватия. Мога да кажа, че цели 5 години след нашето членство в Европейския съюз, все още се намираме в процес на намиране на точната идентичност, но своето достойно място в Европейския съюз. Този процес не приключва с формалното членство. Той изисква не малко допълнителни усилия от всяка държава. Сигурен съм, че всички български институции, всички български политически партии биха били готови да споделят нашия опит с Република Хърватия в тази област – както положителния, така и отрицателния.
Не бих си позволявал да давам съвети, но ми се струва, че изключително важно е Република Хърватия в оставащата година и няколко месеца да продължи своите усилия за реформиране на страната и за прилагане на всички европейски стандарти, както и за подготовка за ефективно усвояване на европейските фондове, което е нещо, разбира се, очаквано от гражданите на Хърватия.
Искам да пожелая успех на правителството, на господин Зоран Миланович в предизвикателствата, с които ще се сблъска. Сигурен съм, че ще ги издържи с чест, и сърдечно, както и всички други представители на българските политически сили, да приветствам Хърватия с добре дошла в Европейския съюз! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
Първа реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо председател, господин председател, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Присъединявайки се, разбира се, към всичко, което беше казано от господин Станишев по отношение на значението на днешния акт, който ще приемем, на факта, че Хърватия става член на Европейския съюз, съм длъжен да направя една реплика по отношение на един момент от казаното от господин Станишев.
Моментът датира от началото на усилията на България за присъединяване от 1999 г. Всъщност формалният процес започва през 1995 г., когато тогавашното правителство на България взе решение за подаване на молба за членство в Европейския съюз. Тогава правителството имаше абсолютно мнозинство в това Народното събрание. Независимо от това, то реши да постави на дискусия и в Народното събрание въпроса дали да бъде подадена тази молба. Тогава гласуването беше на практика единодушно в полза на този акт.
Споменавам този момент, защото според мен той ясно илюстрира, че и тогава, когато също съществуваха въпроси относно суверенитета, относно всички тези съображения, за които говорим днес, тогавашното мнозинство и тогавашният български парламент ясно и еднозначно потвърдиха волята на българския народ да бъде част от Европейския съюз.
Връщам този момент и за да дам признание на всички онези, които и в правителството, и специално в Министерство на външните работи и в другите правителства и министерства, започнаха онзи изключително интензивен труд на мотивиране и обосноваване на българската кандидатура. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тогава ставаше дума да се даде мнение на комисията, както при всяка кандидатура, дали да започнат контакти и преговори. Тогава имаше буквално една количка документи, в които бяха отговорите на българското правителство на зададените тогава 1000 въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, давам Ви знак, че просрочвате времето.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председател, благодаря Ви за стриктното спазване на правилника. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напротив, наруших го с 40 секунди. Благодаря.
Втора реплика?
Дуплика, господин Станишев? Няма да ползвате.
За изказване – господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Госпожо председател, ще Ви помоля да не давате думата за реплика на хора от моята партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако пожелаят, няма как да откажа, господин Агов. Такива са правилата в нашия правилник.
АСЕН АГОВ: Изпитвам особена чест в този момент, тъй като прекрасно помня момента и участието на хора, които са в тази зала, в драматичния миг, когато трябваше да се признае Република Хърватия. България беше първата страна, която призна за независима Република Хърватия, заедно със Словения и заедно с Македония.
Казвам, че е особена чест за мен, защото съдбата ме изпрати в тези години на няколко пъти да подкрепям силно членството на Хърватия, както в Северноатлантическия алианс, така сега и в Европейския съюз. Казвам това е особена чест за човек, който живее тук на Балканите.
България е свързана по особен начин със сегашното членство на Хърватия в Европейския съюз. Неудачите на България и Румъния в съдебната реформа наложиха онзи предпазен механизъм, от който си патим и до ден-днешен.
Това особено затрудни преговорите на Хърватия за членство в Европейския съюз. Това превърна проблема за съдебната реформа в Хърватия в един от най-болезнените проблеми, който беше на ръба до това да докара отлагане на подписването на договора за Хърватия, защото имаше един тежък политически календар в самата Хърватия.
Казвам това с необходимата доза самокритичност, но го казвам също така и със съмнението, че Хърватия спечели от тези недостатъци на България и Румъния, защото извърши своята съдебна реформа и влиза в Европейския съюз без предпазна клауза.
Впрочем, има три причини, които би трябвало да ни мотивират днес единодушно в нашия парламент да ратифицираме договора за членство на Хърватия.
На първо място, и най-важното място, това е Стратегията за Балканите. Хърватия със своите огромни познания и опит в отношенията на страните от бивша Югославия ще бъде принос за Европейския съюз за това да се намери бързо решение, да се отвори пътя за другите страни, които са извън Алианса и които са извън Европейския съюз бързо да бъдат интегрирани или достатъчно бързо да бъдат интегрирани. Никой не познава по-добре от нашите хърватски приятели взаимоотношенията вътре в страните от бивша Югославия. Нека не забравяме, че в Босна и Херцеговина има достатъчно много хора от хърватски произход, които също могат да допринесат за окончателното решаване на проблема със Западните Балкани.
На второ място, историята. Вероятно тук в София или в Загреб се е родил анекдотът, че съседът на моя съсед е най-добрият ми приятел. Не знам къде е точно произходът на тази поговорка – дали в София, дали в Загреб, но във всички случаи това е мотивирало във вековете по различни причини българи и хървати да си помагат и преди всичко хърватите да помагат на българите, когато те са били в много трудна позиция. Ние сме исторически благодарни за това, което хърватите са оказали като гостоприемство и като подкрепа за нашите будители, за хора, които са търсили независимостта на България.
Третата според мен най-важна причина – това е общата мисия на България и Хърватия за решаване на въпроса за интеграцията на Западните Балкани, изобщо на целия Балкански регион в Европейския съюз. Това е обща мисия. Това е мисия, която би трябвало ние да изпълним заедно, ръка за ръка, подкрепяйки се един друг, търсейки общи решения за това съседът ни, на първо място, да бъде интегриран – надеждата ни е на всички, че Сърбия в скоро време ще получи статут на страна кандидат и ще започне своите преговори за членство в Европейския съюз. Така ще се реши един ключов проблем на Балканите. Тук Хърватия и България могат да изиграят общо много важна роля както в Европейския съвет, така и в отношенията си с нашия съсед.
Ние сме свидетели как Хърватия преодоля един много тежък исторически момент на съвсем скорошна война със Сърбия и днес хърватските политици са добре дошли в Белград, а сръбските политици са добре дошли в Загреб. Това е много важен акт. Важен акт! Аз бях седмица след това в Загреб, когато властите в Загреб предадоха на Трибунала за престъпленията в бивша Югославия онези, които бяха обвинени сред хърватите. Болезнен процес, много тежък процес, който беше разделил обществото, но скорошния референдум показа, че това разделяне на обществото беше преодоляно и общата стратегическа цел на хърватите беше постигната с много голяма болка.
Това би трябвало да послужи за пример и на нашите сръбски приятели, когато трябва да си открият пътя за членство в Европейския съюз. Затова като всички останали, заради тази обща мисия, ние от Синята коалиция категорично, от все сърце, подкрепяме ратификацията на договора на Хърватия за членство в Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – думата има господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес българският парламент обсъжда ратификацията на Договора за присъединяване на Република Хърватска към Европейския съюз.
За нас, народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи и за всички останали – както разбрах от моите колеги, които говориха от тази трибуна, това е от изключително значение не само за Хърватия, но и за региона на Западните Балкани, и за Европа като цяло.
Слушайки тези разисквания, неволно се връщам в края на ХХ век, когато територията на бивша Югославия беше обхваната от огъня на кървавия междуетнически конфликт и Хърватия не беше подмината от тези междуетнически конфликти, но за сравнително кратко време успя да стъпи на своите крака. Тези 20 години Хърватия извървя пътя на реформите в хърватското общество, успя да направи редица стъпки към укрепване на мира и сигурността в своята страна.
Не се стигна лесно до решението на Европейския парламент и на Европейския съвет през 2005 г. да стартират преговорите за пълноправно членство на Република Хърватия в Европейския съюз. Всички правителства на Хърватия през последните години – от обявяването на независимостта на Хърватската република до днес, имаха за приоритет присъединяването на страната към евроатлантическите структури – НАТО и Европейския съюз.
През есента на 2009 г. Хърватска беше приета за пълноправен член на Североатлантическия договор. В случай че процедурата по ратифициране от националните парламенти на останалите страни – членки на Европейския съюз, тече безпрепятствено, от 1 юли 2013 г. страната ще стане 28-ят пълноправен член на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, Хърватия успя в сравнително кратък срок да се пребори с тежките проблеми на корупцията, организираната престъпност, промените в съдебната система. Хърватското общество и управляващите успяха да установят основните принципи на демокрацията, безусловното спазване на човешките права, върховенството на закона, свободата на мисълта и словото и многопартийната демокрация. Хърватия покри и критериите от Маастрихт, има утвърдена работеща пазарна икономика, добри икономически показатели – стандартът на живота в тази държава е близък до страните от Западна Европа.
В Хърватия живеят не малък брой малцинства, но техните права са гарантирани и те успешно се интегрираха в хърватското общество, запазвайки своята етническа и религиозна идентичност. Хърватия е една от държавите, която може да бъде сочена като пример за толерантна държава по отношение на своите малцинства, въпреки трудните периоди, които се случиха, в началото на 1999 г.
Би трябвало да приветстваме, уважаеми колеги, и самия Европейски съюз, че макар и във време на дискусия по отношение на бъдещето на Съюза, той продължава да води политика на отворени врати за бъдещото членство и на останалите страни от региона – Западните Балкани и Република Турция, което съответства на националните интереси на Република България.
Споделяме убеждението, че в колкото повече страни близо до България, се развиват и утвърждават ценностите и принципите на демократичното общество, това ще допринася за укрепването и развитието на доверието и сътрудничеството между държавите от този регион.
Европа още веднъж показа, уважаеми колеги, че Балканският полуостров е неразделна част от континента както в културно-историческо значение, така и в геополитическо значение. В крайна сметка всичко това води до гарантиране на сигурността, стабилността и просперитета както в региона, така и в цяла Европа.
Ние, народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи, още веднъж приветстваме приемането на Хърватия за пълноправен член в Европейския съюз и апелирам цялото Народно събрание днес единодушно да подкрепи Законопроекта за ратификация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лютфи.
Реплики? Няма.
Господин Чукарски има думата за изказване.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми приятели от Хърватия, Ваши превъзходителства, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! В последно време сме свикнали, когато се говори за Европейския съюз, на всеки от нас сърцето да се стаи и да чака каква лоша новина ще дойде – на кой е понижен кредитният рейтинг, кой има вътрешни проблеми, къде падат правителства? На фона на тази картина днес това заседание, което смятам, че е изключително тържествено, има коренно различен дух, коренно различно чувство и това чувство е, че се случва нещо хубаво в този Европейски съюз. Заслужено Хърватия става част от този Европейски съюз. Двадесет и осмата страна, която решава и се присъединява към Европейския съюз, изпълнила напълно всички критерии.
Хърватия има едно огромно достойнство в нейното приемане. Това достойнство се състои във факта, че гражданите на европейските страни най-напред приеха Хърватия в сърцата си, в мислите си, в чувствата си. Милиони европейски граждани ежегодно гласуват „за” Хърватия, използвайки прекрасната инфраструктура, изградена от хърватския народ, радвайки се на прекрасното гостоприемство на хърватския народ, посещавайки Хърватия.
Днес Хърватия – без да са зараснали раните от миналото, въпреки многото трудности, въпреки многото компромиси, въпреки непопулярните мерки, които трябваше да вземе, направи своя цивилизационен избор и на картата на Балканите още едно парченце от пъзела ще светне като страна – членка на Европейския съюз. Това е гаранция не само за сигурността на нас, които живеем в Европа, това е гаранция не само за сигурността на хората, които сме тук на Балканите и които в продължение на десетилетия и столетия сме раздирани от различни конфликти, това е гаранция и за просперитета на най-бедния регион на Европейския съюз.
Хърватия направи много, не само за издигане на жизнения си стандарт, не само за това гражданите й да се чувстват пълноправни членове на Европейския съюз.
Днес, уважаеми колеги, ние имаме уникалния шанс от страна на последните присъединили се страни членки, каквато е България, да дадем с гласуването си, вярвам с единодушното си гласуване, зелена улица за членството на Хърватия в Европейския съюз, защото всички ние заедно знаем, че Европа е нашето семейство. Ние сме географски, политически, културно, емоционално свързани с Европа и заедно трябва да продължим напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Реплики? Няма.
Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Скъпи гости, от името на националистическата фракция в българския парламент ние заявяваме нашата привързаност към ратификацията на този договор.
В същото време, представлявайки евроскептиците от България в този парламент, искам да кажа няколко думи във връзка с присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз.
Уважаеми гости, Вие влизате в Европейския съюз в изключително напрегнат момент и в тази връзка трябва да се каже, че това не е краят на Вашето присъединяване към Европейския съюз, а е само неговото начало. Европейският съюз се тресе от чудовищни кризи и в световната преса, в писаното от всевъзможни анализатори от всички страни, се изразяват съмнения в неговото бъдеще и неговата цялост. Тази криза не е само икономическа, тази криза е криза на идентичността на Европейския съюз. Отсега нататък ще се решава какъв ще бъде този съюз – дали той ще бъде една федерация, едни европейски щати, или ще бъде Европа на отечествата, както е казал генерал Де Гол, или както казваме днес – Европа на нациите.
Уважаеми гости, за разлика от нас, за разлика от българската политическа класа, Вие постъпихте изключително почтено, питайки собствения си народ дали иска да влезе в Европейския съюз с референдум. Това беше висока чест за Вашата политическа класа, за всички, които представляват Хърватия – нещо, което в България не стана, и беше позор. Във връзка с този акт ние Ви призоваваме да държите високо знамето на националната чест и националното достойнство, което Вие винаги сте умеели през цялата си история.
Тук се спомена нещо за българо-хърватски връзки и трябва да се каже, че в историята ние сме имали един единствен сблъсък – във втората половина на далечния IX век. Оттогава насам, както пишат историческите извори, българи и хървати никога не са противостояли един на друг, а даже напротив, в ранното Възраждане хърватите имат особен принос в общата ни история.
Тук се спомена, че Балканите, тоест Югоизточна Европа, винаги е продуцирала противоречия и се е ляла кръв. Ние смятаме, че леенето на кръв на Балканския полуостров не е по причина, някакви особености на жестокост на балканските народи, а основната причина е манипулацията на така наречените велики сили с балканските народи, с оглед интересите на тези сили. Всички в тази зала знаят много добре това, защото са учили българска история, и не само българска.
Още веднъж, във връзка с всичко, което бе казано, ние Ви пожелаваме на добър час. Изразяваме най-приятелските чувства към хърватите, които винаги са били достойни борци за собствено достойнство, идентичност и независимост, но ние Ви призоваваме да не правите нашите грешки в този Европейски съюз, да не се превръщате в опитни зайчета на всевъзможни брюкселски чиновници, които сътвориха Европа на много скорости.
Не може да се иска от всички държави – членки на Европейския съюз, да имат еднакви задължения, да поемат еднакви отговорности, а да имат различни права. Това е кризата на европейската идентичност. Каза го госпожа Меркел преди две години, през есента на 2010 г. Ще повторя нейните думи, уважаеми колеги и гости. Тя каза така: „В Европейския съюз мултикултуризмът се провали, настъпи часът на европейската идентичност”. Това никой не го споменава, зад всички тирамби, които се пеят в полза на Европейския съюз. Никой не иска да бръкне с пръст в раната и да каже от какво страдаме всички ние.
Още веднъж, колеги, на добър час!
Пожелавам Ви традиционното поведение в хърватската история на независимост, на чест, на достойнство и на гордост. Не правете нашите грешки! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, Ваши превъзходителства, почитаеми гости, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в качеството си и на председател на Парламентарната група за приятелство с Република Хърватия, освен като депутат от левицата, който след малко убедено ще подкрепи ратификацията на Договора за присъединяване.
Вземам думата с желанието да изразя задоволството ни – моето, и, надявам се, на моите колеги народни представители, членове на групата за приятелство, от днешния акт на ратификация на Договора за присъединяване на Хърватия и, разбира се, от самия факт на успешно приключване на преговорите и от присъединяването на Хърватия към Европейския съюз.
Това задоволство, уважаеми дами и господа народни представители, се усилва поне от три обстоятелства. Първо, че това е първата ратификация в българския парламент, откакто страната ни е член на Европейския съюз; от факта, че ние сме сред първите страни – членки на Европейския съюз, които ратифицират Договора за присъединяване на Република Хърватия; и най-после, че тази ратификация става в присъствието на почитаемите гости от хърватския парламент начело с председателя на парламента на Република Хърватия.
Уважаеми дами и господа народни представители, предстоящото членство на Република Хърватия е един безспорен успех за страната и един позитивен резултат от политиката на разширяване на Европейския съюз.
Стремежът към членство на страната сам по себе си е мощен стимул за осъществяване на позитивни промени и реформи и подписаният на 9 декември миналата година Договор за присъединяване е заслужено признание за усилията на обществото и институциите на Република Хърватия. Със сигурност част от тези промени са били с достатъчно висока цена и достатъчно болезнени, но резултатът е налице – от 1 юли 2013 г. Република Хърватия ще бъде двадесет и осмият член на Европейския съюз. Това е достатъчно силно доказателство и знак, че членството в Европейския съюз е постижима – трудно постижима, но постижима цел, когато се изпълняват общите критерии, стандарти и изисквания. А ние в България знаем, че осъщественото членство не спира процеса на промени. Напротив, необходими са още воля и решителност, за да се посрещнат новите предизвикателства. Аз съм убеден, че в обществените и политически среди на Хърватия този факт се осъзнава достатъчно сериозно.
Уважаеми дами и господа, членството не е подарък. То е изстрадан успех, достижение и отговорност. В България и в София има достатъчно много символи и знаци на близките отношения и на приятелството на България с Хърватия, впрочем както и в Хърватия, и в Загреб. Аз съм убеден, че и днешната ни ратификация ще бъде един от тези символи на близки отношения и приятелство с Република Хърватия.
Поздравления, господин председателю, и успех! (Ръкопляскания от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Госпожа Моника Панайотова има думата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Шпрем, Ваши превъзходителства, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За мен е искрено удоволствие именно през 2012 г. – годината, в която България празнува пет години от присъединяването на Република България към Европейския съюз, днес, в присъствието на скъпи за нас гости, за първи път да участваме в ратифицирането на Договор за присъединяване към Европейския съюз, и то на страна именно от Югоизточна Европа.
Днешната ратификация за Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз не е просто формален акт за нас. Тя е част от последователната ни политика на подкрепа на европейската перспектива на Западните Балкани, превръщаща се в постижима цел за тях.
Аз бих искала да се спра в своето изказване на три основни въпроса. Първо, защо е важно процесът на разширяване на Европейския съюз да остане отворен? Второ, защо е важно разширяването на Европейския съюз да бъде именно по посока на страните от Югоизточна Европа? И трето, какво е важно за една нова страна – членка на Европейския съюз?
По отношение на първия въпрос бих искала да отбележа, че всички досегашни разширявания на Европейския съюз са успешни и те дават тласък за развитие на европейската интеграция. В тази връзка присъединяването на Хърватия трябва да допринася не само за нейното собствено стабилизиране и реформиране, но също така и за заздравяването на Европейския съюз като общност. За разширяването е много важно как то бива представяно на гражданите и как те възприемат именно него, така че да бъде подкрепяно не само от нас политиците и дипломатите, а също така да бъде осъзнато желание от всички граждани. Именно тези 66% от хърватите, гласували „за” членството на страната й в Европейския съюз, вярвам, че ще допринесат и ще дадат този заряд и еврооптимизъм, от който се нуждае именно европейският проект в момента.
По отношение на втория въпрос, бих искала да отбележа, че разширяването на Европейския съюз именно по посока на страните от Югоизточна Европа е важна предпоставка за сигурността, стабилността и просперитета в региона, защото силни Балкани означават силна Европа.
С приемането на Хърватия вярваме, че Европейският съюз не просто се увеличава с един член, а той получава още един двигател на идеята за европейска перспектива на страните от Западните Балкани – Балканите, където насилието и омразата отстъпиха място на конструктивното сътрудничество, не само в икономическо, но в политическо и във военно отношение.
Бидейки страни – членки на НАТО и на Европейския съюз, страните от региона доказват, че са способни да намират съвместни решения и подходи за разрешаване на сложните политически, икономически и социални предизвикателства, както и предизвикателствата пред сигурността. Стабилните основи за сътрудничество между правителствата и парламентите са предпоставка за развитието на такова между гражданското общество и бизнеса в страните.
По отношение на третия въпрос бих искала да кажа, че уроците, които може да сподели България от изминалия до момента път на своето членство в Европейския съюз, не са никак малко и те биха били ценно ноу-хау за Хърватия с оглед на това да спести много повече ценно за нея време. Аз бих искала да споделя три ключови от тях.
Първото е, че за една нова страна членка е важно да знае, че присъединявайки се вече към Европейския съюз, тя няма да бъде пасивен изпълнител на предписанията за вътрешни промени, а тя ще трябва да участва по-активно в изграждането на европейските политики, институции и законодателство. Ако до момента процесът на европеизация е бил еднопосочен, то сега той става двупосочен. Хърватия ще трябва да оказва влияние на този процес и няма нищо по-ценно от това да има своите съмишленици и съюзници, каквато е България, в което Ви уверявам.
За една нова страна членка е важно да знае, че тя трябва да се научи да прави това, което Европейският съюз не изисква от нея, тоест самостоятелно да осъществява редица задачи, да действа умно, да действа изпреварващо.
И на последно място, но не по важност, за една нова страна членка е важно да знае, че държавите членки не трябва да изнасяме проблеми, а да внасяме решения в Европейския съюз – решения, устойчиви във времето, с визия Европа 2020.
В тази връзка бих искала да поздравя и Хърватия, че вече е изготвила целите и програмите на бъдещата си кохезионна политика в тясно сътрудничество с Европейската комисия.
Пожелавам Ви успех и използвам възможността, че сред нас е и моят колега господин Даниел Монтекар – председател на Комисията по европейска интеграция в хърватския парламент, за да го уверя, че можете да разчитате на доброто партньорство и сътрудничество с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в българския парламент.
На добър час!
Колеги, наистина се надявам, че единодушно ще подкрепим този Договор за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Няма желаещи.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, № 220-02-5, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г.
Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля да гласуваме.
Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаема госпожо председател,
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за присъединяване на
Република Хърватия към Европейския съюз
Член единствен. Ратифицира Договора между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, подписан на 9 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 180, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания.)
Сега председателят на Хърватския парламент господин Борис Шпрем има възможност да се обърне към народните представители на Република България.
Заповядайте, господин Шпрем.
БОРИС ШПРЕМ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание госпожо Цачева, уважаеми дами и господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми народни представители, скъпи колеги!
За мен е изключителна чест и удоволствие да се обърна към Вас по повод ратификацията на Договора за присъединяване. Искам да подчертая, че България е първата страна, която посещавам в качеството си на председател на Хърватския парламент, и то за да присъствам на това заседание, на което още веднъж демонстрирате подкрепа за Хърватия и за нейния път към Европейския съюз.
Страните ни имат близка история, подобни проблеми, изправяли сме се пред едни и същи препятствия. Фактът, че станахте член на НАТО и Европейския съюз шест години преди нас, не ни отдалечи, а даде допълнителен импулс на двустранните ни отношения. Казват, че в политиката няма приятелства, а само интереси, но позволете ми да нарека хърватско-българските отношения именно такива – приятелски, тъй като се разбираме и без превод, принадлежим към един и същи регион на Югоизточна Европа и работим съвместно за неговата стабилност и напредък.
Позволете ми да се върна още малко назад в общото ни минало. Още през ХІІІ век, през 1230 г. българският цар Иван-Асен Втори разрешава на дубровнишките търговци да търгуват и да пътуват по цялата територия на Българското царство, а Договорът от 1253 г. между България и Дубровнишката република е сред най-старите запазени междудържавни договори в нашите държави. Осем века по-късно нашите двустранни отношения, с влизането на Хърватия в Европейския съюз, получават още една по-широка европейска територия за бъдещо сътрудничество.
През последните две десетилетия Хърватия измина дълъг и труден път от получаване и защитата на своята самостоятелност до членство в НАТО и Европейския съюз. След падането на Берлинската стена, когато започнаха дълбоки и трудни, необратими демократични промени в Централна и Източна Европа, Хърватия се изправи лице в лице с разпадането на държавната общност, към която принадлежеше дотогава. За съжаление Слободан Милошевич и неговият режим не приеха мирното разделяне, както го направиха няколко години по-късно Чехия и Словакия, а разпали война, с чиито последствия се борим години наред.
През 1991 г. Хърватия обяви своята самостоятелност, а през следващите четири години се бори за нейната защита. Повече от 10 хиляди души изгубиха живота си, икономиката ни беше съсипана. Съвместно с международната общност и мисията на ООН по мирен път си върнахме и територията около Вуковар. Мисията, наречена УНТАЕС, приключи успешно през 1998 г.
Макар Хърватия като част от някогашна Югославия да имаше много повече свобода, отколкото гражданите в държавите зад така наречената желязна завеса, и макар икономиката, поне в Хърватия, да беше в по-добро състояние, отколкото в страните от Източна и Централна Европа, войната ни върна назад. В годините, когато страните тръгваха по пътя си към желаната и очаквана демократична Европа, Хърватия четири години се защитаваше от агресията на режима на Милошевич. Войната наистина ни спря по пътя към демокрацията и едва в началото на 2000 г. действително тръгнахме решително към европейските интеграции или както е по-добре да кажем – тръгнахме към къщи, към Европа.
Същевременно започнахме дълъг и труден процес на нормализация със съседните държави, и то не само защото регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са един от постулатите на сътрудничеството в Европейския съюз, но и защото дълбоко осъзнаваме, че това е нашият национален и държавен интерес. В момента Хърватия успешно си сътрудничи с всички съседни страни, както и с онези, с които години наред имаше открити проблеми. Това сътрудничество невинаги беше безпрепятствено и невинаги беше успешно, но то е един от приоритетите на външната ни политика и от тази висока трибуна искам да отправя послание, че Хърватия няма да допусне и никога няма да използва двустранните проблеми като възможна спирачка по пътя на европейските интеграции на съседите си.
През 2003 г. Хърватия подаде молба за членство в Европейския съюз, а преговорите започнаха в края на 2005 г. В продължение на почти шест години преговори за 35 преговорни глави имахме повече от 350 мерки за отваряне и затваряне на главите. През тези шест години нашите 27 партньори признаха усилията ни за осъществяването на трудните реформи, особено в областта на правосъдието и основните човешки права. Искам да изтъкна обаче, че с приключването на преговорите не е приключен целият процес, свързан с реформите. Хърватия ще продължи да работи по реформите, защото както и за всяко друго нещо в живота, винаги има място за напредък и усъвършенстване.
Пълноправното членство в Европейския съюз не е крайна цел и не е самоцел, то е стимул за по-нататъшни усилия, за да дадем възможност на нашите граждани да живеят по-добре във всяко едно отношение – от икономиката и образованието до културата и науката.
Да, преговорите бяха трудни, но ние демонстрирахме искреност и достоверност и считам, че Хърватия сега е по-добра, отколкото беше преди преговорите. Показахме, че законите са еднакви за всички наши граждани и че законът се прилага еднакво за всички, независимо от общественото положение, политическата позиция или материалното богатство. Равенството пред правосъдието, безкомпромисната борба срещу корупцията и организираната престъпност днес е нещо съвсем естествено и нормално в Хърватия, бих казал, че е правило, а не изключение. Днес гражданите ясно виждат, че това е правова държава и защо е важно да съществува система, която пази всеки отделен човек, независимо от неговото положение, възраст, пол или етническа принадлежност.
С отношението си към съседите също доказахме, че няма обединена Европа без интегриран регион на Западните Балкани, тъй като никой не може да бъде самотен остров в европейското море.
България демонстрира и доказа своята подкрепа за региона много пъти през изминалите 20 години. Бяхте сред първите, признали независимостта на Хърватия, а след това и на всички останали републики от бивша Югославия, бяхте един от основоположниците на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Бяхте сред първите държави, ратифицирали Протокола за присъединяване на Хърватия към НАТО, а днес съм щастлив и горд, че сте първата държава, в която ставам свидетел на ратифицирането на Договора за присъединяването на Хърватия. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, преди по-малко от месец хърватските граждани казаха „да” на влизането в Европейския съюз. Направиха го 66% от тези, които излязоха да гласуват. Често пъти през последните няколко месеца ми поставяха въпроса: защо Хърватия взе решение за референдум и как ще убедим гражданите, че е добре да станем член на един съюз, който се бори с трудни икономически и политически проблеми. Провеждането на референдум се изисква според Конституцията на Република Хърватия, но хърватското правителство не се страхуваше от отрицателен резултат, макар това да беше неговата първа голяма задача след изборите, проведени на 4 декември 2011 г.
Както казах и в началото, за хърватските граждани пълноправното членство в Европейския съюз е всъщност завръщане вкъщи. За да няма недоразумения, хърватските граждани и хърватското правителство осъзнават проблемите, с които се сблъсква в момента Европейският съюз, но смятаме, че ние можем да допринесем за тяхното решаване. Всъщност, проблемите нямаше да ни подминат, дори ако бяхме решили да останем извън Съюза, поради което сме убедени, че в днешния глобализиран свят е по добре веднага да започнем да решаваме проблемите, отколкото да ги замитаме под килима и да се правим, че не се отнасят за нас.
Бих искал да припомня, че хърватският министър-председател ясно заяви пред Европейския съвет в Брюксел в края на януари тази година, че макар още да не е пълноправна членка, Хърватия ще се придържа към изискванията на Фискалния пакт. Казвам това, защото искам да изтъкна, че Хърватия ще бъде достойна и зряла бъдеща държава – членка на Европейския съюз.
Дами и господа, уважаеми народни представители в Народното събрание, позволете ми още веднъж да Ви благодаря за единодушната подкрепа, която давахте на Хърватия по пътя й към Евроатлантическата интеграция и особено днес за ратифицирането на договора. Убеден съм, че нашите две страни за в бъдеще ще допринасят заедно за просперитета и стабилността както на региона, така и на целия Европейски съюз. Благодаря. (Ръкопляскания. Председателят на парламента на Хърватия Борис Шпрем се поздравява с ръководството на Народното събрание и с министъра на външните работи господин Николай Младенов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас работна програма за пленарната седмица с току-що приключилата ратификация изчерпваме законодателната част от нашата програма.
Съобразно предвидените в нашия правилник разпоредби, в 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, за периода 10 февруари до 16 февруари 2012 г. има едно новопостъпило питане от народния представител Антон Кутев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиките на правителството за стимулиране на развитието на икономиката в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 февруари 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народните представители Димо Гяуров и Йордан Бакалов;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министъра на земеделието ни храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Евгений Желев.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Господин Курумбашев – процедура.
Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя своето възмущение от начина, по който е върнат моят въпрос към министър-председателя.
Бях задал следния въпрос: дали Министерският съвет ще си оттегли подписа под Споразумението АСТА. Второ, дали Министерският съвет ще пристъпи към процедура по ратификация на това споразумение. Въпросът е върнат с аргумента, че трябва да го задам към ресорния министър.
Както разбирате обаче, и в двата случая субектът не е ресорният министър, а Министерският съвет. В първия случай Министерският съвет и само Министерският съвет има право да вземе решение да подписва международни договори. Кой представлява Министерския съвет? Очевидно министър-председателят, който трябва да каже Министерският съвет поддържа ли това решение, или не.
Второ, единствено и само Министерският съвет има право да внася предложения за ратификация в Народното събрание. Ако трябва да ратифицираме това споразумение, това трябва да бъде направено като предложение от Министерския съвет. Кой представлява Министерския съвет? Очевидно министър-председателят. Очевидно това не е работа на ресорния министър.
Господин председател, моята молба е да предадете това възражение на председателя на Народното събрание и въпросът ми да бъде допуснат. Такъв голям и храбър мъж няма нужда да го пазите, нека дойде в Народното събрание и да отговори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, благодаря Ви.
Искам да продължа казаното от господин Курумбашев. Явно се забелязва стремеж на председателя на Народното събрание да играе ролята на началник на народните представители. От 258 питания, които Коалиция за България е задала, 56 ни е върнала. Само за сравнение: ГЕРБ са задали 33 питания, върнато е едно. Това не е нейно правомощие и тя не бива да го прави.
На 22 декември миналата година премиерът заяви, че през месец май 2012 г. трябва да върнем на френска банка половин милиард лева кредит, който тройната коалиция е взела за АЕЦ „Белене”. „Ние не знаем още дали ще има „Белене”, а те не са си направили договор за него, не са уточнили нищо, но са изпукали половин милиард, който сега трябва да връщаме.”
Ние решихме да питаме господин Трайков той пък колко е „изпукал” от месец юли 2009 г. до месец януари 2012 г. Оказа се много интересно: господин Трайков е „изпукал” 320 млн. лв. за „Белене”.
Ако перифразирам господин премиера, това ще звучи така: „Ние не знаем още дали ще има „Белене”, Трайчо още не си е направил договор за него, не е уточнил нищо, но е изпукал 320 милиона, които българите вече връщат през цената на тока”.
Госпожа Цачева ни връща питането към премиера защо се плащат тези пари за „Белене”, за който още не сме решили дали ще го правим. Нещо повече, премиерът каза, че там площадката става за всичко друго, само не и за АЕЦ. Това е въпросът, който задаваме и искаме да получим отговор.
Вие виждате какво прави този човек: няма връзки с Гърция, с Турция, с Румъния; няма модернизация на газохранилището; няма нови договори за газа; няма „Белене”; няма седми и осми блокове; нищо няма в сферата на енергетиката. И когато питаме началника му, този, който го е включил в екипа си: „Ще вземеш ли мерки спрямо този човек”, на нас ни се връща питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, моята процедура е във връзка с определянето на въпросите и питанията за парламентарния контрол.
Поставям въпроса, тъй като съм отправил питане към вецепремиера и министър на финансите господин Симеон Дянков, което е спряно от председателя на Народното събрание с мотива, че то представлява въпрос, а не питане.
Вие сам преценете, аз съм написал възражение срещу този неин отказ. Очаквах днес като водещ заседанието, Вие да дадете ход на питането, като го оповестите.
Става дума за необходимостта от въвеждането на задължителни правила по отношение на държавните ведомства, когато правят избор на обслужваща ги банка. Ако това не е основно направление от дейността на Министерството на финансите и дори на правителството, особено в днешното време на икономическа криза, когато управлението на финансите става все по-важен проблем, какво по-важно има? Няколко други по-важни теми могат да бъдат поставени в същия ред.
Слушайки възраженията на моите колеги, смятам, че се правят опити да бъде ограничен парламентарният контрол.
Не е въпросът дали аз ще отправя този проблем като въпрос или питане, по-важното е, че тази тема няма как да бъде затворена и тя ще се разисква. В нея обаче има много аспекти – от неефективно управление на държавните средства до злоупотреби с държавни средства от заинтересовани лица, които, както предоставят средства, така и управляват такива средства. Става дума за злоупотреба с държавни и европейски фондове – проблеми, които редовно се поставят в критичните доклади и на Европейската комисия.
Да се твърди, че това не е въпрос, който засяга основни страни от дейността на определени министерства и на правителството, според мен е несъстоятелен аргумент. Затова настоявам да бъде ревизирано това решение и да се даде ход на питането, което съм отправил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, стана система да излизаме на трибуната по начина на водене и по отношение на въпроси, които са върнати от госпожа Цецка Цачева, отправени към министрите или министър-председателя. Разбира се, най-фрапантни са случаите за въпроси, отправени към министър-председателя. Вижда се вече абсолютно системното нежелание на министър-председателя явно, който е наредил въпросите да бъдат връщани. Това са въпроси, които са абсолютно законни, съобразно правилника и по никаква причина не могат да бъдат отклонени. Връщат се с формални мотиви, които се изсмукват от пръстите, за което просто съжалявам специалистите от Правния отдел. Явно е възложено на тях, горките, да търсят аргументи за връщане.
Моят въпрос, който беше върнат, е конкретен, нещата са ясни. Знаем, че след оттеглянето от проекта „Бургас - Александруполис” България трябваше да плати 4 млн. 700 хил. евро заради оттеглянето. Тогава министър-председателят гръмко, ние го акламираме за това, заяви и беше осъществена цяла пропагандна и пиар кампания, че България тези пари няма да ги плати. Той заяви това, но преди няколко дни разбрахме, че България е платила тези пари.
Моят въпрос беше: какво е станало, какво се е случило, какви са били аргументите да не плащаме тези пари и защо пък в крайна сметка сме ги платили? Явно този въпрос е крайно неудобен и затова се отклонява с препоръката да отговаря на него вицепремиерът Симеон Дянков. Не е работа това на вицепремиера Симеон Дянков. Това е въпрос, който касае правителството, защото то е взело решението за оттеглянето от нефтопровода и съответно заплащането на тези суми, за което трябва, разбира се, да отговаря не някой друг, а министър-председателят.
Затова вземам тази процедура още веднъж – правя го не знам колко вече поредни заседания, да изразя своето недоволство и протест. Аз пак ще пусна въпроса. На него трябва да отговори министър-председателят и стига се е скривал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Богданова, заповядайте – изявление-декларация от името на парламентарна група.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! На 14 февруари тази година министър Сергей Игнатов и неговият екип представиха Проект за предучилищното и училищното образование – проект, очакван три години, с оправдан обществен интерес. Министърът призова политическите сили към консенсус и заяви увереността си, че законът ще бъде приет.
Такъв закон наистина изисква широка подкрепа – не само политическа, но и обществена, защото определя бъдещето и на всяко българско дете, но и на българската държава. Министър Игнатов обаче не каза на българските граждани, че с този закон се променя общественият модел на българското училище, основоположен в епохата на Възраждането. Именно такъв е и налагащият се европейски образователен модел.
Коалиция за България остро възразява срещу включването на частните училища и детски градини в системата на публичното финансиране на образованието. Проектът предвижда и частните, както държавните училища, общинските училища и детски градини, да бъдат финансирани от държавата по единен разходен стандарт за издръжка на един ученик. В този стандарт са включени парите за дейностите по възпитанието и обучението на децата, включително и възнагражденията на учителите.
Тази мярка е представена като акт на справедливост към данъкоплатците и стимул за по-високо качество на образованието. Авторите на закона обаче следва да отговорят: какви са правата на данъкоплатците, в чиито семейства няма ученици, но солидарно участват в издръжката на образованието? Какви са правата на данъкоплатците от селата и малките общини, чиито деца са лишени от повече от половината от публичните услуги, които ползват връстниците им от столицата и големите градове?
Неубедителни са аргументите, че подобен подход съществува в европейските държави, че европейското законодателство не допуска дискриминация по отношение на публичното финансиране на образованието. Европейските държави прилагат различни практики, но никъде държавата не предоставя средства на частни образователни институции без никакви условия. България ще бъде първата!
Министър Игнатов не каза, че частните училища и сега получават финансиране от държавата чрез безплатните учебници на техните ученици, но парите за учебници не са включени в единните разходни стандарти. Тази мярка ще продължи ли действието си?
Уважаеми госпожи и господа, България е страната с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за образование. Стандартът за издръжка на един ученик у нас е 700 евро, при среден размер в Европейския съюз от 5 хил. евро. Това са тревожните факти, които изискват решение. Ако държавата е готова да отдели 10 млн. лв. днес допълнително за финансиране на съществуващите сега частни училища и детски градини, ние питаме: наистина ли няма повече пари за публичните училища, в които днес се обучават 99% от българските деца, за оборудване, за отопление, за по-високи заплати на учителите?
Затова ние от Коалиция за България няма да подкрепим норми, чрез които частни образователни институции, с помощта на държавата, добиват предимство, недостъпно за публичните и общодостъпните. Очакваме и сериозна обществена реакция, защото основателни са опасенията ни, че тази тенденция ще бъде разработена и в новия Закон за висшето образование.
Няма да подкрепим норми, чрез които различията между децата по социален статус и местоживеене ще се задълбочават. Всеки българин знае мярката „при пресмятане” на правата. Ако тя не е мярка на солидарност, става мярка на силата на парите. Такава управленска философия не може да бъде подкрепена.
Нужен ни е работещ закон, без лобистки текстове, закон, който да създава условия за развитие на всяко българско дете и на обществото като цяло. Само тогава може да се търси и да се изисква съгласие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Започваме с парламентарния контрол.
Питане от народния представител Георги Пирински относно действията на Министерството на външните работи за развитието на балканското сътрудничество.
Господин Пирински, заповядайте да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Питането ми към господин Младенов е следното.
Уважаеми господин министър, какви действия и инициативи предприемате като министър на външните работи за утвърждаване на мястото и ролята на България като активен фактор за развитие на процесите на многостранно сътрудничество в Югоизточна Европа?
Основанията ми да отправя това питане са две.
Първото, господин министър, е едно цитирано Ваше изказване на конференция през месец ноември миналата година в Прищина, където заявявате, че Балканите не са приоритет на Европейския съюз в момента и затова те, Балканите, трябва да започнат да произвеждат добри новини и че е трудно да се мисли за външна политика в Европейския съюз по време на финансова криза. Това е била конференция под заглавие „Югоизточна Европа в многополярната епоха”.
Второто ми основание е съобщение, което се появи през месец ноември миналата година – за инициатива в турското Велико Народно събрание от един от депутатите в събранието – инициативата за създаването на тъй наречената Балканска парламентарна асамблея с участници турски депутати от балкански произход, представители на балкански изселнически организации и представители на парламенти от другите балкански страни, инициатива, при обявяването на която е участвал и генералният директор за Балканите и Централна Европа в Министерството на външните работи на Република Турция – господин Овчал.
Същественото в случая, господин министър, е, че според анализаторите тази инициатива се вписва в по-общото намерение на Република Турция във връзка със 100-годишнината от тъй наречената Първа балканска война – да се развие поредица от инициативи под общото мото „Година, посветена на мира на Балканите”. Разбира се, 100-годишнината е тема, която очевидно и българското правителство трябва сериозно да обмисли. Засега само се появиха съобщения, че е имало спор в правителството за парите – кой да осигури пари за необходимите мероприятия за честване на тази годишнина, свързана със съдбата на България като държава и на много освободени тогава райони.
Но както сам разбирате, става дума за постановка, за позиция, която да осмисли историческите уроци от Балканската война и ясно да даде характеристика на реалностите в тогавашната Отоманска империя, без да се преиначават истините за робството, на което са били подложени народите в тази империя, а едновременно с това да се намери и съвременният прочит от гледна точка на безспорната необходимост от развитието на мирно добросъседство, конструктивно и активно сътрудничество – място, което България не бива да отстъпва на никого, защото ние имаме своя принос, включително и от инициативата преди 15 години, на която бяхме автори – Първата балканска конференция на министрите на външните работи.
Това бяха основанията ми за въпроса към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, политиката на България в региона на Балканите си поставя три принципни цели: първо, да направи процесите на демократизация и добросъседство необратими; второ, да мотивира и подготви присъединяването на всички държави от региона към Европейския съюз; и на трето място – да работи в интерес на българските граждани, на тяхната свобода, на техния бизнес, на техните потребности от общуване.
Започвам с това, защото смятам, че е изключително важно да имаме съгласие, каквото ние реално имаме, за приоритетите на България на Балканите. Както имах повод да кажа тази сутрин, разширяването на Европейския съюз на Балканите, присъединяването на всички наши съседи от Западните Балкани към Европейския съюз е ключов национален интерес за България. Това е единственият път, по който ще се гарантират интересите на българското общество, на българския бизнес, на българските граждани. Когато всички живеем и работим в едни правила, в една система, която гарантира демокрацията, защитава човешките права, тогава можем да реализираме в максимална степен и националната си културна и историческа идентичност.
За България регионалното сътрудничество е среда, в която двустранните и многостранните отношения намират подкрепа и възможности за реализация във важни за хората сектори като сигурност, икономическо и социално развитие и културен обмен. Безспорно процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа остава водещият политически формат на регионалното сътрудничество. Затова на последното заседание на 31 януари 2012 г. в Белград ние заявихме няколко приоритета: на първо място – трансформирането на регионалното сътрудничество в платформа за подпомагане на интересите на европейската и евроатлантическа интеграция на региона ни; второ – необходимост от участие на всички страни в регионалното сътрудничество, включително и на Република Косово, която България признава и подкрепя; трето – засилването на гласа на нашия регион за реализирането на значими проекти в приоритетни области – пътна и енергийна инфраструктура, борба с организираната престъпност и корупцията; на четвърто място – предложение за постоянно дислоциране на Щаба на бригадата на Югоизточна Европа на територията на България; и на последно място – междупарламентарно сътрудничество в контекста на утвърдената българска позиция за запазване водещата роля на България в този формат на регионално сътрудничество.
България участва също и в работата на Съвета за регионално сътрудничество. България изпълнява също конкретни проекти и програми от регионално значение, сред които на първо място мога да отделя програмите за трансгранично сътрудничество с Румъния, Гърция, Македония, Турция и Сърбия, Програмата за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн или общо за Югоизточна Европа. Има и други програми, в които участваме и по които сме се ангажирали, за да можем да помагаме на сътрудничеството с нашите съседи тук, на Балканите.
България си дава сметка, че сложните процеси, които се случват в настоящия исторически момент, не могат да не дадат отражение върху силата и резултатността на регионалното сътрудничество. Въпреки че никой никога никъде не е поставял под съмнение европейската перспектива на всички страни от региона, ние предприемаме действия, които с вътрешен ресурс да поддържат интензивността на регионалния диалог и сътрудничество, както и да поддържат европейски дневен ред на нашите съседи.
Постепенно работим за премахването на дребните теми в нашите двустранни отношения със съседите. Освобождаваме пространство за изграждането на стратегически отношения на действие, които да бъдат в полза на нашите граждани във всички страни на Балканите. Многократно сме предприемали съвместни дипломатически действия с наши балкански съседи по ключови въпроси на регионалната ситуация и на важни въпроси, свързани с регион, по-широк от региона на Балканите. Стремим се да защитим интересите на региона в трансграничните инфраструктурни проекти, които са от стратегическа важност за всички нас. Това не винаги е лесно, имайки предвид ограничения финансов ресурс, който се предвижда за инфраструктурни проекти в новата европейска финансова рамка и нуждата от навременно лобиране с конкретно разработени инициативи за привличането на повече възможности за нашата страна.
В същото време ние си даваме сметка, че без решаването на малкото останали сериозни междудържавни проблеми на Балканите, развитието на регионалното сътрудничество винаги ще бъде ограничено и забавено.
Осигуряването на равноправно участие на всички страни в този процес е принципна цел на нашата външна политика. Тук имам предвид особено страни като Косово, Македония, Босна и Херцеговина.
В заключение ще отговоря накратко и на допълнително поставената от Вас тема, свързана с парламентарното сътрудничество. Ние неведнъж сме имали срещи по тези въпроси и сме ги обсъждали. Позицията на България е, че всяка форма на парламентарно сътрудничество на Балканите трябва да се базира на равноправно участие на всички страни, а не на налагането на някакъв нов принцип на пропорционалност, който не среща подкрепата не само на България, но и на други страни от региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
За два допълнителни въпроса има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Първият ми въпрос е: какви конкретни стъпки ще предприемете, господин министър, та София да стане място на провеждането на добре фокусирани регионални инициативи в съответствие с принципите, които споменахте, по темите на добросъседството, на общуването на народите от региона, на развитието на инфраструктурата като подсистема на интегрираната европейска и трансевропейска инфраструктура и други такива актуални въпроси? Защото участието в срещи и форуми в други столици безспорно е важно като защита на българските позиции, но България като средищна страна за района трябва да утвърждава своето място на носител на тези инициативи.
В тази връзка вторият ми въпрос е свързан именно с парламентарното измерение. Както Вие споменахте в края на Вашия отговор, има такава инициатива от турска страна за създаване на нова институция с други принципи на претеглено, а не на равнопоставено участие. Както знаете, от страна на българския парламент беше развита обратната версия – именно на платформа, както Вие се изразихте, в която всеки участва на равноправни начала, без да се институционализира излишно.
Въпросът ми е: каква подкрепа ще осигурите Вие – Министерството на външните работи, за реализирането на именно тази наша алтернативна формула, имайки предвид досегашната Ви позиция на известно дистанциране под аргумента, че не е нужно да се размножават много допълнителни форми и че сега съществуващите са достатъчни? Не са достатъчни! Секретариатът на парламентарното сътрудничество е в Народното събрание, но общо е мнението на страните, че е нужна нова крачка на активизиране на парламентарното измерение на сътрудничеството. Очаквам Министерството на външните работи да е много ангажирано с подкрепа на тази кауза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на първия въпрос на господин Пирински относно конкретни стъпки. Те могат да бъдат разделени в две групи. Първо, и аз бих наблегнал на тях, са двустранните, тъй като в тях има изключително сериозен дневен ред.
През последната година се проведоха съвместни заседания на правителството на Република България с Република Гърция – първо, и после с Република Румъния. На тези две заседания ние успяхме да изчистим огромен обем от въпроси, които присъстват в нашите двустранни отношения и да координираме нашия общ дневен ред в рамките не само на Балканите, а и в рамките на Европейския съюз. През следващите месеци ни предстои второто съвместно заседание между правителствата на Република България и Гърция.
Предстои ни също така и първото съвместно заседание между правителствата на България и Турция, за което вече сме подготвили дневния ред. Очакваме да съгласуваме конкретни дати, на които то може да се проведе, и на него да бъдат набелязани много конкретни текстове, много конкретни споразумения, които да изчистят част от въпросите, които са открити в отношенията между нашите две страни. Това е подход, който сме възприели постепенно не само с тези три страни, за които говоря в момента, но и с други държави, с които имаме да развиваме стратегически важни отношения.
Също така България работи изключително активно и в многостранен формат. Миналата година имахме първа среща с Гърция и Сърбия в София. Предстои ни заседание на министрите на външните работи на Румъния, Гърция и България в София, предстои ни и организацията на голям балкански форум през тази година. Така че можете да бъдете спокоен – София присъства достатъчно активно на картата на балканската политика на Европа.
По отношение на втория Ви въпрос – за парламентарното измерение. Неведнъж съм казвал, че не съм привърженик на пролиферацията на инициативи и формати. Категорично подкрепям позицията, която народните представители са изразявали и защитават в рамките на парламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа – това, което Вие нарекохте нашето предложение за нова платформа.
Имате пълната подкрепа на Министерството на външните работи в това отношение, но тук основната работа трябва да бъде свършена от Народното събрание, от депутатите, които са ангажирани с тези теми, защото става въпрос за парламентарно измерение и аз не бих си позволил да отида отвъд моите правомощия и да наложа на парламента собствените си виждания, ако парламентът не ги споделя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отношение – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което министър Младенов сподели, е съществено. И двустранните, и тристранните проекции на регионалното сътрудничество безспорно са много важни, защото те са градивните елементи. Никак не е лесно именно в тези контексти да се търсят и намират решения по въпроси, които са дълбоко спорни, свързани и с миналото.
Затова първото, което бих предложил, е от българска страна доста ясно да се застъпва необходимостта от спазване именно на съвременните европейски стандарти, фиксирани в Съвета на Европа, в Европейския съюз, стандартите на добросъседство, ако страните желаят да са членки на дадената общност, в случая на Югоизточна Европа. Онези прояви на недоброжелателност, на разгаряне на минали спорове да се третират като отклонение от тези стандарти и да намират съответната реакция, съответния коментар. Може да става дума за филми, може да става дума за преиначаване на макар и горчив исторически опит. Няма как да бъдем общност, ако се мъчим да преиначим реалностите и да се въздържаме от провокации.
Второто – за парламентарната форма на сътрудничество. Удовлетворен съм, че господин Младенов заяви подкрепа за платформената версия на това сътрудничество и съм убеден, че и той, и експертите от Министерството на външните работи, ще бъдат безспорно в подкрепа на отговорностите и усилията на Народното събрание, на народните представители да реализираме тази форма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос отново от народния представител Георги Пирински относно становище по Договора АСТА.
Господин Пирински, заповядайте да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Изглежда съм имал по-голям успех от колегите по въпроса за АСТА – не ми е върнат, така че имам шанса да го задам.
Господин министър, въпросът, който отправих към Вас, гласи: „Съгласно Закона за международните договори на Република България, решението за присъединяването на страната към международен договор задължително се предхожда от съгласуване с министъра на външните работи по силата на ал. 1 от чл. 5 на този закон”. Какво бе становището, което Вие като министър на външните работи, внесохте в Министерския съвет при вземане на решението за присъединяване на България към Търговския договор срещу фалшификациите АСТА?
Две са основанията ми за този въпрос. Едното е фиксираната Ви отговорност в договора, където тази ал. 1 гласи, че проектът на международен договор и проектът на доклад до Министерския съвет се съгласуват с министъра на външните работи, както и с другите министри и ръководителите на заинтересованите ведомства, включително по въпроси за измененията, които следва да се извършат в законодателството на страната, уреждащо материята от тяхна компетентност във връзка с прилагането на договора.
Второто основание е обстоятелството, че тази тематика спада към Общата търговска политика на Европейския съюз, политика, която е предмет на формиране в Съвета по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз, където Вие сте представителят на България. Каква беше Вашата позиция, имаше ли обсъждане в хода на преговорите и на решението за подпис на този договор?
Каква е Вашата позиция по въпроса, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Готов съм да отговоря на всички въпроси, свързани с всеки законодателен акт или международен акт, който попада в нашите правомощия.
Споразумението АСТА обаче попада в категорията на така наречената споделена компетентност между Европейския съюз и държавите членки. Искам да отбележа, че търговската политика на Европейския съюз е общностна политика и тя се води от Европейската комисия. Ето защо на 14 април 2008 г. Европейският съвет е дал пълномощия на Европейската комисия да договори многостранно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането от името на Европейския съюз и неговите държави членки. Текстът на споразумението е бил финализиран след провеждане на единадесет кръга преговори с участието на Европейската комисия и държавите извън Европейския съюз, които са страни към споразумението.
Българската страна е участвала в обсъжданията на базата на позиция за одобрение на мандат за преговори, която е приета от Министерския съвет през месец февруари 2008 г. Тя е разработена въз основа на координирани становища от Патентното ведомство, Министерството на културата, Министерството на правосъдието и тогава – Министерството на икономиката.
Всички тези решения са на едно друго правителство, което е включило България в процеса АСТА и е твърде некоректно политици от това правителство и мнозинство да питат сега кой, как и защо се присъединява към договора.
Подобен тип популизъм яхва вълната на обществено недоволство, но свидетелства също така и за къса памет, за липса на хоризонт в такъв глобален проблем, какъвто са авторските права, тяхното пиратство и фалшифициране.
В рамките на процедурата по съгласуване на проекта на международния договор, Министерството на външните работи е направило преценка и не е установило пречки от външнополитически характер, от международното право както и пречки от вътрешноправно естество за участие на Република България по договора.
Това е формалната страна на въпроса и тя съответства напълно на моите правомощия като министър на външните работи. Становището ми обаче е такова не само от тази формална гледна точка. Аз нямам и капка съмнение, че България трябва да участва във всички програми за ограничаване на кражбите и фалшификациите на авторските права. Нека да Ви припомня, че само допреди няколко години, ние бяхме известни в целия свят като една от страните големи нарушители на авторски права. И нека да Ви припомня също, че с много решителни действия именно нашето правителство сне това петно от политическия облик на България.
Становището ми по АСТА е продиктувано от убеждението, че България трябва да върви напред в реалностите на ХХІ век, като не оставя никакви пролуки, през които миналото може да се завърне. Миналото убива не само политическото бъдеще на България, а преди всичко вярата на новото поколение българи, че и в нашата страна нещата могат да бъдат чисти и почтени.
Договорът АСТА безспорно има слабости, заради които правителството спря практически процеса по присъединяването на страната ни.
Същевременно трябва да отбележа две неща. Първо, борбата със защитата на авторските права в световното виртуално пространство е в интерес на България и тя ще продължи, както с мерки във вътрешното законодателство, така и с международноправни инструменти.
На второ място, искам да отбележа, че България има интерес и трябва да защитава свободата навсякъде, където тя е под заплаха, включително и в интернет. Именно затова, аз лично съм убеден, че всички тези, които се страхуват, че техните продукти ще бъдат фалшифицирани в интернет, следва да бъдат по-добри, когато се опитват да ни ги продават на разумни цени и да го правят по начин, при който те са достъпни до максимално количество граждани на света.
Безспорно това е бъдещето и то е неизбежно – никога няма да се върнем във времето на магнитните ленти и на тоталния монопол върху средствата за информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, очевидно е, че мандатът за водене на преговори е бил мотивиран със същите съображения, които Вие изложихте за борба срещу фалшификациите. Това е било намерението и на другите участници, включвайки се в този процес на преговори. Само че в последния период от разработка на подобни споразумения и национално законодателство в страна като САЩ, става все по-ясно, че въпросът не е просто и не е само търговски, а въпросът засяга основни права и свободи на гражданите да общуват в пространството на социалните мрежи, което стана жива реалност в пълен мащаб през последните няколко години.
Вие, като човек на днешния и на утрешния ден, с изострено чувство за свобода, за свободно общуване, Вие лично трябваше да имате достатъчно усет и позиция първо да проследите тази общностна политика като член на Съвета по общи въпроси и външни отношения. Вие не можете да кажете, че сте делегирали правото комисията да действа без надзора на страните членки, както беше препоръчано и на Хърватия тази сутрин и отивайки, влизайки в Министерския съвет с окончателното решение за подпис, да дадете една достатъчно комплексна и ясна картина на проблема и да посъветвате правителството да се въздържи. Вие сега си приписвате едно решение, а решението е на обществото, което много ясно заяви за какво става дума. Вие тогава нямаше какво да правите.
Така че бих Ви предложил да се освободите от целия този багаж да употребявате понятията като популизъм, да ни говорите какво било преди, какви ленти са използвани, а да си погледнете ясно отговорностите от гледна точка на сегашното си положение и сериозно и адекватно да отговаряте на предизвикателствата пред Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз разбирам изнервеността на преждеговорившия, имайки предвид, че фактите говорят сами за себе си. Те говорят за едно непознаване как работи светът и как работи Европейският съюз.
Когато казах, че търговската политика на Европейския съюз е общностна, уважаеми дами и господа, имах предвид, че търговската политика на Европейския съюз се води от Европейската комисия от името на държавите членки. Тя не е вече в нашия суверенен национален портфейл. Това е „а” и „б” на европейската интеграция.
Тъй като споразумението АСТА предвижда и разпоредби, които отиват отвъд търговската му част, именно затова попада в така наречената категория на споделена компетентност.
Но фактите са ясни и категорични: българското правителство спря процеса на присъединяване на страната ни към този документ именно взимайки предвид всички аргументи, всички факти от обществения дебат, но и на анализите, които направихме.
Искам да уверя всички, които говорят много по тази тема, без да са чели нито българското законодателство, нито споразумението, че българското законодателство предвижда изключително строги мерки и изключително строги гаранции, които да позволяват защитата на авторските права във всички видове, сфери и пространства. Но още веднъж искам да повторя, че Република България има моралния ангажимент да бъде сред тези страни, които защитават свободата навсякъде, където тя е под заплаха. Това означава не само това споразумение, това означава и много други неща, които са изключително важни в областта на политиката.
Приключвайки, още веднъж ще кажа, че Министерството на външните работи е изпълнило ангажиментите си в рамките на направения анализ, тъй като българското законодателство и разпоредби изискват да се направи внимателен анализ дали съществуват пречки от външнополитически характер, от международноправно и вътрешноправно естество за участието на България в едно или в друго споразумение.
В крайна сметка, ангажиментите, които са били предложени на Република България с това споразумение, няма да бъдат поети оттук нататък като ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно договор за платен паркинг на Националната спортна зала „Арена Армеец” в София към министъра на физическото възпитание и спорт Свилен Нейков.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Строителството на Националната спорта зала „Арена Армеец” започна със скандали, които продължиха през цялото време, но не завършиха със завършването на строителството на залата.
Последният от тези скандали е въведената и събираната само допреди десетина дни такса паркинг пред залата.
Веднага искам да кажа, че това наистина надминава всички граници, защото зала „Армеец” дори и след различни конструктивни изменения, е зала с 12 хил. седящи места при спортни състезания, 18 хиляди – при концерти, а има само 1100 паркоместа.
При това забележете, съгласно Закона за устройство на територията, винаги всяка новострояща се жилищна сграда трябва да има подземен паркинг, а в зала „Армеец”, господин министър, Вие знаете, има само 50 ВИП паркоместа под залата. Това явно е за артисти, министър-председатели и министрите.
За сметка на това откритият паркинг е направен върху футболното игрище, което се използва от децата към Спортен клуб ЦСКА.
Аз не зная коя може да бъде причината да се стигне дотам, че да се въвежда такса за паркиране от зрителите. Може би обстоятелството, че зала „Армеец” ще остане един паметник, който е губещ, твърдо губещ и министърът знае това! Когато се организират от две до три събития в рамките на цял месец, по никакъв начин тази зала не може да изплати всички разходи, които са необходими за нейното поддържане.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следните въпроси: коя е фирмата, която е събирала таксата за платен паркинг пред зала „Армеец”? На коя дата е сключен договорът с нея и с какви мотиви? Кой е подписал договора от страна на държавата, като собственик на залата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Нейков, заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, с Решение № 99 от 26 февруари 2010 г. на Министерския съвет Национална спортна зала „Арена Армеец” се апортира в капитала на едноличното акционерно дружество със 100% държавно участие – „Национална спортна база” ЕАД. Дружеството не оперира с бюджетни средства, а изцяло формира издръжката си по стопански начин. Характерът на собствеността върху недвижимите имоти, които стопанисва и управлява, е корпоративен.
На 18 ноември 2011 г. след проведена законоустановена процедура и взето решение на Съвета на директорите „Национална спортна база” ЕАД, представлявана от изпълнителния директор, сключва договор за извършване на услуга със срок от 1 година с търговското дружество „Омега 69” ООД. Тук бих искал да подчертая, че паркингът на зала „Арена Армеец” не е предоставен за ползване по силата на наемни договорни отношения или концесия.
Съгласно договорните отношения ангажимент на изпълнителя е разработване на план за управление и охрана на паркинга, изграждане на паркинг-система за контрол на достъпа за МПС, обезпечена с връзка с НАП, 11 души персонал (технически осигурен), обезпечаване сигурността на автомобилите, предотвратяване на инциденти и неуредици. Услугата се осъществява по заявка на „Национална спортна база” ЕАД.
При формиране на решението за партньорство чрез предоставяне на услуга от външен изпълнител за контрол на входящ и изходящ клиентопоток и охрана на имуществото на клиентите на паркинга и автомобилите на територията на залата, Съвета на директорите на Национална спортна база, се е ръководило от следните факти и обстоятелства:
Паркоместата, обслужващи „Арена Армеец” – София, са общо 887 за леки автомобили, от които 614 броя в централния паркинг, 231 броя на прилежащи вътрешни улици и 42 броя в паркинг, предназначени за инвалиди. Допълнително са проектирани 8 броя места за автобуси и 8 броя места за товарни автомобили и влекачи. Подробна информация за транспортната обезпеченост на обекта и броя на паркоместата, както и схема на паркинга, може да бъде намерена на сайта на „Арена Армеец” – София.
Съотношението между броя седящи места в залата при пълен капацитет и броя паркоместа е приблизително 12:1. Подходът към паркинга се осъществява от две места. Времето за придвижване с автомобил до входовете на паркинга се предопределя от пропускливостта на тангентиращия булевард „Асен Йорданов” – едната лента в посока Аерогарата се затваря, като лентата за паркиране, кръговото движение, началният час на събитието, сезонните условия (дъжд, сняг), организацията на пропускателния режим на спортната зала и други.
Капацитетът на паркинга изисква максимално уплътняване и недопускане на компроментиране на паркоместата от паркиране на разделителната лента, което е възможно посредством регулирането на паркирането от разпоредители – стюарди, във всеки сектор. Опитът показва, че при липса на разпоредители се губят над 20% от възможните за паркиране места. Безнадзорното паркиране много често води до бутане и чупене на стълбовете за градинско осветление.
Територията на паркинга е приблизително 9 дка, които в случай на недобросъвестно поведение могат да се превърнат в арена на случайни инциденти.
За паркоместата в подземен паркинг – имаме го предвид в бъдеще. На детско-юношеската школа, на тези деца, които тренираха там, ние сме осигурили безвъзмездни, безплатни поддръжки на съответните терени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Иванов – реплика, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, когато Вие изброихте какви цели се поставят с договора, който е сключен с фирма „Омега 69”, в рамките на двата месеца, когато съществуваше включително платен паркинг, който сега е променен – не се забеляза от хората, които посещават, макар и редките събития, провеждани в залата – да има някаква съществена промяна.
Паркингът има един вход и един изход и той направо се превръща в една тапа за всичките леки автомобили на зрителите, които са принудени, вместо да си тръгнат навреме, да излизат по-рано от спортното състезание или концерта, защото знаят, че ще се получи нещо като час пик след завършване на концерта.
На второ място, целият булевард „Асен Йорданов”, и Вие казахте, се затваря в едната посока – от „Шипченски проход” до Цариградско шосе.
Господин министър, не знам дали има друга столица в Европейския съюз, където най-голямата зала да предизвиква затваряне на булевард в разстояние на близо 1 км?! Бил съм в зала „Берси” в Париж, която има приблизително същия брой зрителски места и има 5-етажен подземен паркинг.
Защо това не е било съобразено при проектирането и строителството, за да не бъдат измъчвани нито зрителите, нито организаторите, нито хората, които с нищо не са виновни, когато преминават през този булевард? (Шум и реплики от КБ.) Не зная какви са подвикванията – дали са към мен, или към Вас, господин министър, но това, което категорично мога да Ви кажа, е, че залата неслучайно беше атакувана от мен и от колеги депутати по време на нейното строителство, защото беше променена, намалена – включително и рязко намаляване на паркоместата, а излезе същата цена – дори и по-висока от тази, която беше планирана. (Реплики от КБ.)
Това нещо, съчетано с обстоятелствата, че залата практически не се използва интензивно, както се прави навсякъде в Европейския съюз, за момента я прави губещ национален обект. Дано да успеете да промените това, макар че няма да стане в близките години. Благодаря ви. (Шум и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Иванов, при проектирането, както казахте, цената в никакъв случай не мога да се съглася, че е била по-висока, защото тя от 107 милиона намалява на 90 милиона, естествено без ДДС. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, без реплики от място.
Мисля, че и Водното огледало протече, но не се обърна внимание. Така че си мълчете от място. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Затова, че се затваря съответно „Шипченски проход” и улицата, която граничи с кръговото движение. Мисля, че между трите институции – общината, полицията и съответно служителите на Националната спортна база, са в много добър синхрон. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, ще Ви отстраня от залата.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В бъдеще трябва да се подобрят като комуникации, което да осигури нормалния достъп до спортното съоръжение.
Дали залата е печеливша, или не? Това зависи единствено от менажирането, от броя на събитията и от всичко това, което се случва като големи спортни мероприятия, които носят престиж на България.
Принципно в бъдеще ние ще търсим нови два подхода към залата, които да могат да бъдат отворени. Това ще стане много скоро, защото наистина единият подход, който е към залата, е недопустим, но в момента подлежи на анализ, както и входовете вътре в самата зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин председателстващ, когато ние направихме своята реплика от място, което Вие правилно отбелязвате, че е нарушение, бяхме възмутени от изявлението, което направи преждеговорившият министър Нейков, че била намалена стойността на залата, защото той услужливо пропусна, че ако намалението на цената е с 15%, разгънатата застроена площ на залата е с 23% – затова беше моята реакция, но не Ви прави чест, Вие не сте специалист по хидротехнически съоръжения, да ми правите тази бележка.
Затова Ви моля да се сдържате, още повече, че Вие сте на най високо място в това Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Констатирах само един факт, който е отбелязан в медиите и общественото пространство, че една част от жилищните сгради около... (Шум и реплики от КБ.)
Аз не се обръщам към Вас, господин Михалевски, обяснявам какво съм споменал. (Реплики от КБ.)
Благодаря Ви, господин министър, за участието Ви в парламентарния контрол.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Водното огледало не протече, но операта в Русе тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще се въздържа да коментирам. Мисля, че много други неща могат да се кажат, но наистина не оттук.
Следват обединени въпроси от народните представители Мая Манолова и Любен Татарски към министъра на здравеопазването Стефан Константинов.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Зададох този въпрос в началото на тази календарна година по един изключително тъжен повод, а именно фактът, че две малки дечица по Коледа напуснаха този свят, болни от едно тежко заболяване, поради това, че не бяха лекувани, поради това, че им беше отказано лечение от българската държава.
Непосредствено след това Алиансът на хората с редки заболявания се обърна за пореден път към Вас с молба и настояване да направите необходимото да бъдат отпуснати средства, така че останалите четири дечица болни от мукополизахаридоза да получат лечение и да си осигурят един по-нормален живот.
Какъв е проблемът на болните от тази рядка болест? Проблемът е в това, че лечението не е включено в така наречения Позитивен списък и държавата не реинборсира плащането на техните лекарства. Аз не мисля, че в случая оправданието, че няма пари е един приемлив отговор, защото колко струва живота на едно малко дете в България. Да, ясно е, че са необходими 2 млн. лв., но това е една ежегодна сума, която, смея да твърдя, я има в Националната здравноосигурителна каса. По данни от Касата към месец октомври за миналата година от отпуснатите средства за лечение на хората с редки заболявания в размер на 39 млн. лв. са похарчени само 21 милиона, тоест има пари, но, така или иначе, мерки не са взети, това лечение да се плаща от държавата.
Впоследствие премиерът лично се разпореди и обеща това да бъде отстранено, да бъде осигурено лечение и на сайта на Министерството на здравеопазването бяха публикувани промени в Наредба № 38, които да позволят заплащането – от страна на българската държава, на тези средства.
Моят въпрос към Вас е: кога това ще стане факт и кога хората ще могат да получат тези пари? Докато Вие сте министър ще ни се налага ли на нас – като народни представители, да задаваме толкова тежки въпроси и ще бъде ли допуснат сходен проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, госпожо Манолова, господин Татарски, дами и господа народни представители! Във връзка с Вашия въпрос относно предприемане на конкретни мерки за решаване проблемите на деца, болни от мукополизахаридоза, за да могат да получат безплатни лекарства за лечението си, Ви уведомяват следното.
Лекарствени продукти за домашно лечение, включително и за редки заболявания, се заплащат от Националната здравноосигурителна каса в съответствие с Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично.
Министерството на здравеопазването е предприело действие за включване на заболяването мукополизахаридоза в наредбата и проект за изменение – публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, за обществено обсъждане на 26 януари 2012 г. Необходимият срок премина, не е имало възражения по въпроса. След публикуване на наредбата в „Държавен вестник” следва съответните лекарствени продукти да бъдат включени от Комисията по цени и реинборсиране в Позитивния лекарствен списък, след което лечението да бъде реинборсирано от Националната здравноосигурителна каса. Тъй като има определени срокове, те са преминали, но през това време бяха проведени разговори – информиран съм от родителите, със съответните фирми, които ще внесат това доста скъпо лекарство.
На конкретния Ви въпрос: кога това ще се случи – в началото на месец март тази година. Въпросът може да го считаме за уреден от законодателна гледна точка, финансите също са осигурени и се надявам това да помогне за продължаване живота на децата и той да бъде с по-добро качество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Наистина въпросът е изключително важен и аз съм доволен от отговора, който чух. Причината и аз да задам този въпрос е молба от майката на едно от тези деца от с. Краище, община Белица. Радвам се, че има вече взети мерки, но искам да продължа въпроса, който беше зададен от колежката Манолова: дали няма и други редки болести, които все още не са включени в този списък и да се налага ново питане, нови екстрени мерки от страна на министерството, за включване в тази Наредба № 38 и съответно в Позитивния лекарствен списък?
Допълващият ми въпрос е: дали са обхванати и другите редки болести или по-скоро дали има и други редки болести, които не са обхванати от тази наредба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Опасението на колегата Татарски е абсолютно основателно и ще Ви кажа защо. Защото в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който приехме за тази календарна година, е въведен лимит за лечението на хората с редки заболявания. Нещо, срещу което ние от Коалиция за България сериозно протестирахме, но в крайна сметка с гласовете на мнозинството то стана факт. Това е притеснението, че е възможно да има случаи на отказ за включване и лечение на хора с редки заболявания, а също и за лечението на всички, които са болни, колкото и да са малко, от някои от редките болести.
Аз имам и едно друго притеснение, че успоредно с това се разви едно съдебно дело по повод текстове в Наредба № 34, които въвеждаха един друг лимит, а именно за осигуряването на безплатни лекарства на хора с различни заболявания, които по Позитивния списък би следвало да бъдат осигурени от българската държава. Там има едни текстове, които казват, че ще бъдат отпускани средства до този лимит, който е отпуснат от Министерството на здравеопазването, тоест едни хора, които са болни от тези заболявания, ще могат да получат пари за своето лечение, а други, след като се изчерпи този лимит, няма да могат да се лекуват.
За мое голямо съжаление, след като първа инстанция на Върховния административен съд отмени тези текстове като незаконни, Министерството на здравеопазването обжалва, което ме кара да мисля, че те споделят тезата, че наистина право на живот и на лечение ще имат само тези, които се разболеят своевременно и ще могат да получат средства, докато Министерството на здравеопазването изчерпи лимита, който е отпуснат.
Мисля, че това е изключително нехуманно и след като законодателната база е включила едни болести, едни заболявания в съответните списъци, в съответните наредби, да се въвеждат лимити е доста нехуманно и се надявам, че Министерството на здравеопазването по повод и на този случай, който ние излагаме с колегата от ГЕРБ, ще преосмисли своята позиция, защото в крайна сметка става дума за човешки живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, наистина е много трудно, когато едно семейство е постигнато от една такава участ. Това всъщност е най-тежкото, което може да се случи на човек в живота.
Нещата трябва да се казват такива, каквито са, за да не изглеждаме по-черни, отколкото сме. Вие в началото казахте, че децата са починали, защото им е било отказано лечение, защото сме искали да правим икономии. Обаче истината не е такава. Просто това лекарство не се реферираше в три държави в Европейския съюз. Това е нашата правна уредба. В момента, в който получихме от пациентските организации, че и трета държава се е появила, тоест няма правни пречки ние да го включим, моментално премиер, министър, всички се включиха по веригата и това стана факт. Така че за съжаление, въпросът тук въобще не е бил финансов – дали ние искаме да дадем парите, или не. Просто такова беше състоянието на държави, които използват лекарството.
На въпроса на господин Татарски, за съжаление, трябва да кажа – да, вероятно има лекарства за състояния, които не попадат. Както знаете, нашето здравно осигуряване покрива дейности, които са в някакъв основен пакет. Винаги извън този основен пакет, ще излязат болести – дали те ще са редки, или ще са изключително високо скъпоструващи, за съжаление това е така. Аз искам да бъда отговорен, не искам да бъда популист и да кажа – не, ние всичко покриваме с оскъдните средства. Не е тайна, че в България нивото на публичните средства в здравеопазването от десетилетия може би е най-ниското в Европа. Въпреки това, с тези средства трябва да Ви кажа, че абсолютно отговорно се отнасяме към всяко искане, питане, търсене на съдействие.
За съжаление, ние сме ограничени в бюджета. В това е голямата драма на нашето здравеопазване – че с определено ограничен ресурс ние трябва да задоволим всички искания. Хората са прави, защото човек не знае какво ще му се случи. Общо взето това е една от ежедневните ми работи. Хората обикновено виждат дейността по закони, по дискусии, по отговори в Народното събрание, но ние ежедневно се сблъскваме с такива въпроси. Естествено, ако възникне нещо друго, ще се стремим да го решим. Нека все пак да не забравяме, че за редки болести ние даваме в пъти повече спрямо процентното им съотношение – може би десетки стотици пъти повече средства в процентното им съотношение, в обществото. Пак Ви казвам, това е изключителен признак на солидарната система, която често пъти при нас не се дооценява какво значи. Тя не се дооценява от здравите хора, но когато се разболеят, те разбират. Това мога да кажа съвсем честно и откровено, без грам популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Мая Манолова и Евгений Желев относно финансиране на общински болници през 2012 г.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Зададох този въпрос преди месец, в началото на тази календарна година, когато беше обнародван окончателният вариант на Националния рамков договор за 2012 г. с намерението да се опитаме да помогнем, да дадем едно рамо на общинските болници, които за пореден път щяха да бъдат ударени от този рамков договор.
За какво става дума? Става дума за поредните недомислици, които уж случайно, но според мен абсолютно целенасочено, се включват в Националния рамков договор и поставят едни нереални, неоснователно високи изисквания за сключване на договори по различни клинични пътеки. По този начин се спира финансовото кранче на малките болници по редица клинични пътеки. В крайна сметка те бавно, но сигурно се водят към финансов колапс.
За какво става дума в този конкретен случай? Става дума за изискването за редица клинични пътеки малките болници да разполагат с клинични лаборатории от второ ниво на компетентност на територията – забележете – на същото болнично заведение. Това е непреодолима пречка за една голяма част от тях. Това го знаят всички, които работят в малките болници. Създаде се голям обществен натиск, медии, пациентски организации и това беше отменено. Доколко и по какъв начин е било законно, е друга тема, но важното е, че този въпрос беше решен.
Непосредствено след него възникна друг проблем с така наречените нуклеарни лаборатории. По много клинични пътеки имаше изискване за сключване на договори с такива лаборатории. Това също под обществен натиск беше отменено.
Въпреки това аз не считам, че моят въпрос е излишен, защото става дума за едно принципно положение, а именно поставянето на неоснователно, нереално високи изисквания към сключването на договори по ред клинични пътеки, които задушават малките болници.
Ще Ви предоставя едно писмо на един национален консултант, с което той моли Касата тези изисквания да бъдат заобиколени за няколко болници. Аз няма да го казвам в пленарната зала, защото наистина съм „за” това тези болници да могат да продължат да съществуват, но разберете в каква ситуация изпада и Касата, и Вие! Вие самите нарушавате правилата, които създавате, при това ги нарушавате избирателно – за едни болници може, за други болници – не. (Народният представител Мая Манолова предоставя на министъра цитираното писмо.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – доктор Константинов, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването задава минималните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да осигурят качествена медицинска помощ на пациентите. Това са така наречените медицински стандарти. Един от основните начини за това са точно медицинските стандарти. През тази година няма завишаване на минималните изисквания за осигуреност на болниците с клинични лаборатории в сравнение с миналата година. Тоест, това е, което е било преди една година, е абсолютно същото и сега.
От друга страна, Националният рамков договор се изработва от НЗОК и Българския лекарски съюз. Те сами определят дали да заложат минималните изисквания от медицинските стандарти или по-високи. Както знаете, Министерството на здравеопазването няма нормативно основание, въз основа на което да се меси в процеса на договаряне между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Министерството на здравеопазването няма и нормативна възможност да поиска промяна в Националния рамков договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, въпреки съществуващите разногласия и известни противоречия между Вас и Националната здравноосигурителна каса, като цяло Вие работите в една посока – ограничаване на финансите на малките болници, което на практика води до техния пълен фалит. Вие го правите чрез механизмите, които законът Ви е дал, а именно чрез изработването на едни достатъчно високи медицински стандарти, които в една голяма степен са неоснователно завишени и които направиха невъзможно да бъдат покрити от ред малки болници.
От друга страна, Националната здравноосигурителна каса ежегодно добавя към тези високи стандарти, към тези нива на компетентност, и едни допълнителни изисквания, които включва в приложенията към Националния рамков договор. Резултатът е ясен – малките болници няма как да отговорят на тези изисквания, в резултат на което не могат да сключат договори по ред клинични пътеки, а в резултат на това получават по-малко финансиране и в крайна сметка фалират. Вашата теза обикновено е: „Ами, какво да направя – тези болници вече са неспособни да отговарят на каквито и да е изисквания за качество на медицинските дейности”.
Сам разбирате, че това е изключително нечестно по отношение на болниците, защото Вие ги докарахте до това тяхно състояние. И в същото време възниква въпросът защо, например, едни 10 млн. лв., които са много актуални напоследък, бяха раздадени за бонус, при положение че 6 милиона от тях можеха да бъдат отпуснати на малките болници и на практика да ги спасят. Това са онези 6 милиона, за които пледираме всяка една година да бъдат включени в националния бюджет.
Едни 50 млн. лв. – става ясно от публикации от тези дни, са били раздадени на приятелски болници от Националната здравноосигурителна каса. Сред тези болници много се съмнявам, че има даже една малка или една общинска болница, за които няколко милиона лева биха били спасили нейното съществуване. В същото време хората от малките населени места изнемогват без болница. В условията на криза тя има, ако щете, социални функции. Те мрат като мухи, както казва шефът на болницата в Чирпан. Не познавам този човек, но го поздравявам за интервюто, което е дал, и наистина Ви съветвам повече да общувате с хората от тези малки болници, защото тяхната битка да спасяват живот и да спасяват живота на техните болници, наистина заслужава уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, аз не мога да разбера защо от всичко забърквате винаги една каша от думи и обвинения, които просто нямат никакво обяснение.
Стандартите Ви казахме, че тази година не са променяни. Когато дойдох на този пост, това беше октомври 2010 г., първата работа беше да направим стандартите такива, че да са изпълними. За какво точно говорим? Много добре знаете, че бюджетите се определят от Здравната каса, че Касата договаря с Лекарския съюз. Къде точно е обвинението и защо толкова пъти повторихте „Вие”, „Вие”, „Вие”. Кои са тези „Вие”? Касата и Лекарският съюз, министерството?
Ние наистина трябва да гарантираме едно минимално ниво? Как си представяте родилно отделение да няма клинична лаборатория, например, някъде в града? Аз, като гинеколог, мога да Ви кажа, че едно абсолютно нормално раждане за секунди... (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Ама, не сме го определили ние. Задайте въпроса към съсловната организация, към Здравната каса. Отговорът беше прекалено ясен. Защо трябва да правим популизъм? Аз винаги съм Ви казвал, и тук споделям, ако това е Вашето мнение, че трябва да има някакво гарантирано ниво по регионите на здравно обслужване. Ако Вие сте „за”, тотално Ви подкрепям. Защо непрекъснато трябва да излизаме тук и да си приказваме такива работи ангро? Дайте да ги видим. Наистина има болници…(Реплики.)
Казвате ми да ходя. Ами, ходил съм и ходя, обаче без фанфари и предупреждение, и без медии. Знаете ли какво съм виждал? Болници, където няма един лекар в момента. Има две санитарки, четири медицински сестри и двама лежащи. Ако искате, после ще Ви кажа коя беше последната такава болница, която посетих. Е, това болница ли е? Кого да лъжем! Ясно е, че имаме проблем. Хората трябва да имат обслужване. И затова им предлагаме да станат медицински центрове. На някои места, където фалираха, не сме ги закрили, а фалираха, им направихме и плащаме денонощен кабинет за спешна помощ. Ето, ако искате да помогнем на тези хора, това е начинът. Елате! Идвали са Ваши колеги от парламентарната група на БСП, казвали са за регионите, аз ги разглеждам като българи и им помагаме. Сега тук си приказваме ала-бала, всеки път едно и също. Извинявайте, но мисля, че е несериозно за тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно уволнение на директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, извинявайте, но Националната здравноосигурителна каса е част от здравната система. Вие ръководите и провеждате здравната политика на това правителство, така че най-естественото нещо е да Ви питам Вас за безобразията, които се случват, включително в Касата.
А за малките болници ще продължавам да Ви питам непрекъснато, защото, извинявайте, но до състояние да има по един лекар в една малка болница я докарахте вие именно с врътването на кранчето, именно с медицинските стандарти, които вие въведохте, които са достатъчно високи, които фалираха една голяма част от болниците, заради които други болници натрупаха задължения и заради Касата, която ежегодно доприбавя по нещо отгоре като изискване. Така че няма как да избягате от тази отговорност. Това е отговорност пред хората в малките населени места, които не се лекуват, които умират по собствените си домове. Този проблем ще продължава да стои и аз ще продължавам да Ви питам, докато не вземете някакви адекватни мерки. Ако на Вас не Ви пука за тези хора – това вече е друга тема.
Всъщност въпросът, който трябваше да Ви задам, е за уволнението на шефката на медицинския одит доц. Златица Петрова, което уволнение придоби много голяма гласност и привлече вниманието и към дейността на тази агенция, която наистина контролира качеството на медицинските дейности. Покрай това уволнение на преден план излезе и една друга тема – за Вашите взаимоотношения със Здравната комисия. Членовете на тази комисия, според мен съвсем основателно, Ви обвинихме в неуважение, тъй като Вие си позволихте да уволните доц. Петрова няколко часа преди изслушването й в Здравната комисия, като самият Вие изобщо не дойдохте на това изслушване.
Разбира се, уволнението на един или друг ръководител в сектора „Здравеопазване” е Ваше правомощие, но, от друга страна, тези уволнения не могат да бъдат безконтролни, неоснователни и просто така във вид на някаква прищявка. Вие отговаряте за качеството на здравеопазването, включително и за кадрите в него и в рамките на парламентарния контрол е абсолютно наше правомощие да попитаме защо уволнихте директора на „Медицински одит”. И хората, които работят в тази система, имат право да знаят, пък имат право да знаят и българските граждани какви са причините за кадровите промени в сектора „Здравеопазване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожо Манолова, народни представители! Изпълнителният директор на агенция „Медицински одит”, беше освободена от длъжност, тъй като Министерството на здравеопазването очакваше по-добри резултати от работата на тази структура. Тя е един от важните инструменти за контрол на качеството на предоставяни медицински грижи в системата, както и върху спазването на правата на българските пациенти. Затова министерството винаги ще има изключително високи изисквания към дейността на тази своя структура.
За съжаление, през изминалата година имаше редица случаи, в които медицинският одит не успя да покаже достатъчно добро качество на работа. Това беше и основната причина да се назначат проверки от Министерството на здравеопазването за дейността на агенцията. Резултатите от инспекцията показаха, че в организацията на работа в агенцията има допуснати пропуски, които се отразяват и върху качеството на извършените проверки и оказвания контрол. Един от основните изводи беше, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” не е планирал, организирал и контролирал адекватно изпълнението на функциите на агенцията, както и на дейността на служителите си. На практика това означава, че той не е спазвал служебните си задължения. Поради тази причина доц. Златица Петрова беше освободена от длъжност.
Конкретният текст, въз основа на който е прекратено трудовото правоотношение, е чл. 19а, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за администрацията. Той визира правоотношенията със заместник-министри, областни управители, заместник областни управители, както и посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи. Те могат да бъдат прекратявани без предизвестие от органа, който ги назначава и определя по негова преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика към отговора на министъра.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, от изслушването на доц. Петрова в Здравната комисия, от писмото на нейните служители и от одита, който беше извършен от Инспектората към Здравното министерство, ние останахме с други впечатления за работата на тази агенция, но в крайна сметка правото е Ваше, преценката е Ваша, така че Вие решавате кого да уволните, кого да назначите в рамките на Вашето министерство. Това обаче, от което не трябва да се дразните, е, че ние като народни представители, включително като членове на Здравната комисия, имаме право да питаме, защото не става дума за назначение и уволнение в личната Ви фирма, а в сектора „Здравеопазване”, който е публичен.
Освен това впечатлението и на гражданите, и на депутатите, е, че честите смени в здравната система в крайна сметка не доведоха до подобряване на качеството и до подобряване на ефективността на работата в този публичен сектор.

От друга страна, нашето убеждение като членове на Здравната комисия и моето лично е, че когато става дума за контролен орган, наистина той трябва да чувства подкрепата на своя ръководител, тъй като влиза в сложни отношения с проверяваните обекти. Дано това, което витае в публичното пространство, че шефката на „Медицински одит” е отказвала да изпълнява поръчки, не е истинската причина за уволнението.
Искам да кажа, че във всички случаи ние ще продължаваме да проявяваме интерес и ще застанем зад всеки служител, който според нас честно, добросъвестно и в интерес на здравеопазването е изпълнявал своите функции, както и ще проследим следващите назначения. Също така ще внесем законодателна промяна, която да изпрати „Медицински одит” не на подчинение на министъра на здравеопазването, а на Министерския съвет, за да се гарантира високо ниво на контролната дейност в сектора „Здравеопазване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
С това се изчерпват въпросите към министъра на здравеопазването Стефан Константинов, тъй като следващият въпрос на Захари Георгиев е поискан писмено.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първите два въпроса, зададени от народните представители Ваньо Шарков и Джевдет Чакъров, са с идентична тема. Първият е относно фуражи, съдържащи ГМО. Вторият е относно сигнали от неправителствени организации за разпространявани на българския пазар фуражи със съдържание на ГМО, без това да е отбелязано на етикета.
Процедурата е следната: един след друг задавате въпросите.
Първо сте Вие, господин Шарков.
Заповядайте, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Еколози от Сдружение „За земята” и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие повдигнаха отново въпроса за допускането на нашия пазар на фуражи, които съдържат генно модифицирани организми, особено в случаи в които при норма 0,9% са открити случаи, в които е имало над 5% съдържание. Тези фуражи главно се внасят от Румъния – страна, която е членка на Европейския съюз, и се продават свободно на нашия пазар, без обозначена информация за наличието на генно модифицирани организми в тях.
Във връзка с това въпросите ми са следните: защо, господин министър, не се прилага иначе доброто законодателство, което беше прието след дълги спорове, обществени протести и, разбира се, натиск от страна на български граждани и неправителствени организации? Защо контролът по прилагането му, който е поверен на Агенцията по безопасност на храните, е твърде слаб, да не кажа, никакъв? Вярно ли е, че Агенцията по безопасност на храните не разполага с бюджет за изследване на тези фуражи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Чакъров, сега Вие имате думата да зададете Вашия въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В допълнение на това, което каза д-р Шарков, уважаеми господин министър, бих искал да Ви попитам и да получа отговори на следните въпроси.
След сигналите, които са получени от неправителствените организации и от посочените организации във Варна, има ли проверка от страна на Агенцията по безопасност на храните по посочените горе сигнали и ако има, какви са те? Какви проверки е осъществила до този етап Агенцията по безопасност на храните за спазване на новото законодателство в сферата на генетично модифицираните организми и какви са резултатите от тези проверки? Спазва ли се законодателството и какви нарушения са установени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате възможност да отговорите. Тъй като са два въпроса, имате 6 минути за отговора.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков, уважаеми господин Чакъров, уважаеми посетители! Това е доста щекотлив и обществено следим въпрос, така че ще се помъча да бъда максимално прецизен в отговора си.
Употребата на генетично модифицирани фуражи в Република България се урежда със Закона за фуражите и Закона за ветеринарномедицинската дейност и следва пряко приложимо европейското законодателство. Допуска се употреба само на разрешени генетични модификации и е регламентиран начинът на етикетиране с цел информиран избор от страна на потребителите. Търговията и вносът на фуражи, произведени, съдържащи или състоящи се от генно модифицирани организми, се допуска на пазара на Европейския съюз, в това число и на пазара на Република България, само когато конкретният генно модифициран организъм е получил разрешение за употреба на ниво Европейски съюз, като подчертавам, че издаденото разрешение има действие в цялата Общност и не е необходимо допълнително разрешение на национално ниво.
Съгласно Регламент № 1830 от 2003 г. на Европейската общност, фуражите подлежат на задължително етикетиране само когато съдържанието на ГМО в тях е над 0,9%. Важно е да знаете също, че няма определена горна граница на ограничение за съдържанието на ГМО продукти във фуражите. Такова ограничение единствено може да бъде поставено във връзка с пълноценността на фуражите, баланса на хранителните вещества в рецептата според вида животни, категоризацията, възрастта и предназначението им.
Съгласно Закона за фуражите в Република България дирекция „Граничен контрол” и дирекция „Контрол на фуражите” към Агенцията по безопасност на храните контролират внасянето, проследяването и етикетирането на фуражи, които представляват ГМО или са произведени от ГМО. Всяка година от агенцията се утвърждава и изпълнява план за официален контрол на фуражи, който включва ГМО фуража. Планират се брой проверки и инспекции, както и брой анализи по показатели за качествен състав и за безопасност на фуражите, включително и за генно модифицирани фуражи.
Внушението, че агенцията не изпълнява възложените й правомощия по контрола на тези фуражи, беше създадено от пресконференция, дадена от две неправителствени организации през месец ноември 2011 г. По време на пресконференцията организациите оповестиха заключенията си, направени на базата на резултати от проведено от тях проучване.
На покана от страна на Агенцията по безопасност на храните неправителствените организации да предоставят информация от проведеното собствено проучване, техни представители са изразили готовност за това, но тази информация е била предоставена в агенцията едва на 31 януари тази година. Въпреки това, във връзка с информацията от неправителствената организация, което беше представено чрез медиите, изпълнителният директор на Агенцията по безопасност на храните със заповед е разпоредил извършването на допълнителни, извънпланови тематични проверки по спазването от страна на операторите във фуражния сектор на законодателството, касаещо генно модифицирани фуражи.
Какви са резултатите от тези проверки?
При обобщаване на данните от докладите на директорите на областните дирекции по безопасност на храните за извършените проверки за проследяване и етикетиране на генетично модифицираните фуражи се оказа, че още преди в Агенцията по безопасност на храните да са разполагали с данни от сигналите на неправителствените организации, инспекторите от областните дирекции вече са били проверили всички пет, цитирани в постъпилия по-късно сигнал, обекти на производители на комбинирани фуражи. Само в един от тях е установено нарушение – липса на обозначение в етикета на фуражите за съдържание на генно модифицирани фуражи над 0,9%. Наличните фуражи в склада за готова продукция са били блокирани. Продадените фуражи, които не са били етикетирани правилно, са били изтеглени от пазара. Операторът незабавно е отстранил несъответствието върху опаковките на фуражите, които съдържат ГМО продукти, като са били поставени стикери с надпис според изискванията. За установеното несъответствие е съставено предписание.
Няма съставен акт за административно нарушение, тъй като към момента на проверката операторът е разполагал с въпросните стикери и е имал готовност да етикетира фуражите правилно. Не се е наложило съставяне на акт и поради факта, че нарушението не представлява непосредствен риск за здравето на животни или безопасността на крайния потребител.
При останалите четири оператори нарушения не са били установени, което е записано в Констативния протокол.
Тъй като става въпрос за обема на проверките, ще Ви дам допълнителна информация по отношение на извършените от Агенцията по безопасност на храните проверки. За 2011 г. са извършени 1737 проверки за проследяване на ГМО фуражи и 664 проверки за етикетиране на ГМО фуражи и има съставени 169 предписания. Наложени са 19 възбрани на фуражи в обекти за търговия с комбинирани фуражи, които съдържат соев шрот, произведен от разрешени генни модификации на соя, без това да е обозначено на етикетите.
Направени са насрещни проверки на обектите за производство, които са произвели намерените в търговските обекти комбинирани фуражи. Несъответствията са били отстранени незабавно. Разпоредено е обратно изтегляне на фуражите, които са били произведени, без да бъдат етикетирани според законодателството. Фуражите са преетикетирани, след което са били пуснати за употреба.
При извършените проверки са съставени 69 предписания, свързани с тези тематични проверки. Има отнета регистрация на търговец на фуражи, като е наложено и временно отнемане на регистрацията на още един търговец на фуражи. Съставени са и два акта за административно нарушение за закупуване на соев шрот с нерегистриран оператор – и двата в размер на 5 хил. лв. Това са данните, които мога да Ви предоставя в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Шарков, имате възможност за реплика. Не желаете.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От това, което чух, господин министър, е видно, че има доста сериозен контрол. Всъщност такава трябва да бъде и насоката, в която трябва да изпълняваме контрола по отношение на генетично модифицираните организми в нашата страна.
Както Вие отбелязахте, основният ми мотив и съображение да Ви задам този въпрос и допълнителните въпроси, които току-що бяха изказани от мен, са с оглед на изключително високата чувствителност по тази тема за генетично модифицираните организми.
Бих искал само да припомня и да кажа на Вас, на колегите и на цялата общественост, че когато се приемаше законодателството в парламента, всички политически сили успяхме да постигнем консенсус в контекста на нашите национални интереси и на общата воля, каквато беше изразена от цялата общественост и най-вече от младите хора в тази страна.
С оглед на това аз нямам никакви колебания, че нашето законодателство трябва да се прилага изключително стриктно, както да бъдат прилагани и регламентите на Европейския съюз, и най-важното – да има информираност на обществеността.
В случаите, когато е наложително да бъде етикетирано – тук имаше такива съмнения в сигналите, които получихме от различните организации, от сдруженията от неправителствения сектор – това трябва да бъде стриктно спазвано, а всички ние трябва да знаем кога има съдържание на генетично модифицирани компоненти в храните и фуражите, които са на пазара в нашата страна, и съобразно това всеки от нас в качеството си на потребител да направи своя избор. Убеден съм, че занапред ще се следва тази стриктна линия – нещо, за което и ние ще следим.
Призовавам да прилагаме много, много стриктно законодателството по отношение на генетично модифицираните организми, както впрочем и цялото законодателство трябва да бъде спазвано от всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, господин Шарков, благодаря, че поставяте този въпрос, защото той е от голямо обществено значение. Когато гласувахме Закона за генно модифицираните организми, всички, независимо от политическата принадлежност, се обединихме. Има национален консенсус. Законът в България е най-рестриктивният в момента – Вие го знаете като експерт много добре – в целия Европейски съюз. Агенцията по храните е извела като един от приоритетите си да се спазва този закон, отново с уговорката, че ние в момента говорихме за фуражи за животни, а не за храни за хора. Независимо от това, че става въпрос за фуражи за животни, контролът не е по-занижен, отколкото за храните за хората. Имаме надежден и компетентен орган, имаме и изключително добро законодателство. Надявам се, че всички ще го спазват, за да дадем това спокойствие на нашето общество, от което то се нуждае по този чувствителен проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Следва въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно компетентност и квалификация на председателя на Съвета на директорите на „Напоителни системи” ЕАД.
Заповядайте, господин Курумбашев, да зададете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е покрай нашумелия напоследък председател на Борда на директорите на „Напоителни системи” ЕАД Георги Харизанов. Въпросът ми е: какво образование има той? Смятате ли, че неговото образование е подходящо, за да заеме тази длъжност? Не коментирам дали може човек да има средно или висше образование на такава длъжност, а дали има подходящо образование. Интересно е да ни кажете, дали това образование е бакалавър или магистър. Къде е завършил? Каква квалификация и опит има, за да се занимава с тази работа в „Напоителни системи”?
Тъй като се „разхождат” разни визитки – например като Ваш съветник, моля да уточните този въпрос. Той е важен. Дали той е Ваш съветник, дали е бил Ваш съветник по-рано, пък сега не е? Дали е вземал някакво възнаграждение като Ваш съветник? Какви възнаграждения е получавал в системата на Министерството на земеделието и храните във времето, през което Вие сте министър?
Както разбирате, възникват сериозни подозрения и съмнения за хората, които имат квалификация в „Напоителни системи”. Фактът, който искам да споделя с Вас, ако Вие не сте запознат с него, е, че от 11 регионални директора в тази система има само един, който има подходящо хидротехническо образование.
Тъй като дълго време търсихме дипломата на Калина Илиева, то колко време ще търсим сега подходящата диплома? Смятате ли, че този човек има необходимата квалификация? И „летят ли калинки” из „Напоителни системи” ЕАД според Вас на ниво регионални директори и на ниво борд на директорите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, ще започна от там, откъдето Вие свършихте. Не летят калинки и не може да бъде правена аналогия със случая с Калина Илиева, тъй като тя откровено се опита да измами. В момента за това има следствени действия спрямо нея.
Господин Харизанов никога не е заблуждавал, не е представял фалшиви документи. За това, за което е назначен от мен, а именно като член на Борда на директорите на „Напоителни системи”, не се иска висше образование, не се изисква определена квалификация.
Ще напомня, че „Напоителни системи” се управлява от изпълнителен директор - инженер, има оперативен директор - хидроинженер, има главни инженери. Те осъществяват оперативното ръководство на „Напоителни системи”. Бордът на директорите – мисля, че това важи за всяко търговско дружество – има по-различни функции. Те са свързани по-скоро със стабилизиране на финансовото състояние на това предприятие, което, държа да отбележа, допреди назначаването на господин Харизанов, но не само на него, а и на останалите членове на Борда на директорите на „Напоителните системи”, служителите на това предприятие имаха периодично забавяне на заплатите. Имаше доста вземания и задължения на „Напоителни системи” – и към Осигурителната каса, и към бюджета. След идването на господин Харизанов, а и не само на него (правя това уточнение, тъй като смених целия Борд на директорите през месец ноември 2011 г.), „Напоителни системи” е изплатило огромните си данъчни задължения и задължения за доставка на горива, включително са реализирани за първи път печалби от управлението.
Аз не твърдя, че той притежава конкретни умения и специалности като хидроинженер или специалист по напоителни системи, но определено той притежава мениджърски качества, и то добри. Това говорят фактите, защото той идва от търговското дружество „Агроводинвест”, където също беше в борда на директорите. Само за три месеца неговият екип успя да стабилизира и това търговско дружество. Така че на двете места, на които е работил господин Харизанов – в Борда на директорите в „Агроводинвест” и в „Напоителни системи”, на двете места за броени месеци икономическите резултати са се подобрили, предприятията са стабилизирани.
Отговарям и на другия Ви въпрос. Никога не е бил мой съветник, не е имал такъв статут. Обясних, че той идва от Борда на директорите на „Агроводинвест”. Преди това е работил в частна фирма. Нека да ценим хората по техните дела.
От момента на ситуацията с бедствието в село Бисер и до момента господин Харизанов постоянно е на терен. Докато Вие задавахте въпроса, получих смс от председателя на Общинския съвет на Свиленград – благодарение на неговата добра логистика и координация на дейността на служителите на „Напоителни системи”, дигата почти е изградена и няма да има опасност от ново заливане на Свиленград.
Завършвам с това – нека да ценим хората и да даваме оценка на хората не толкова по техния ценз, а по това, което вършат. От тази трибуна аз ще му изкажа благодарност за това, което той свърши през тези десет дни; за това, че беше на терен долу при хората и в село Бисер, и в Свиленград, и при язовир „Елена”. Днес с областния управител ще инспектират обектите около София. Изказвам му благодарност!
Вие сте интелигентен човек! Предполагам знаете, че един от най-големите умове на нашето съвремие и най-богатият човек – Бил Гейтс, завърши висшето си образование едва през 2007 г.
Господин Харизанов в момента следва висшето си образование. Надявам се да го завърши. Няма да правя паралел между него и Бил Гейтс. Дадох Ви обаче пример, че дори и без образование хората могат да оставят следа. Господин Харизанов в момента, в тази ситуация помага с каквото може, и то чисто безкористно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Курумбашев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеим колеги.
Господин министър, благодаря Ви за отговора, от който разбрах, че както господин Георги Харизанов, така и Бил Гейтс нямат завършено висше образование към момента. А може би Бил Гейтс вече е завършил, мисля, че му го дадоха малко по-нататък, 20 години след като е постигнал по-големите си успехи. Дай Боже и господин Харизанов да има такава съдба.
Въпросът беше, че аз съм притеснен за това какъв е професионалният състав на хората, които ръководят това много отговорно дружество. Всъщност тези дни хората си дадоха сметка колко важни са структури като „Язовири и каскади” и „Напоителни системи”.
Искам да Ви дам няколко примера: Клон – Средна Тунджа, към който е Сливен и Ямбол. Изпълнителният директор Коста Димитров е теолог. Знам, едно време, примерно, е имало щатни свещеници в армията, да речем, които са извършвали молебени. Например, сега имаме щатен теолог в „Напоителни системи”. Знам, има и молитви за дъжд, за суша. Все пак притеснително е според мен. На Клон – Горна Тунджа пък има инженер по изчислителна техника. Казвам го, защото аз самият като инженер по изчислителна техника например не бих се наел да управлявам язовир.
В клон Русе – Долен Дунав, е лесоинженер. От единадесет регионални директора, десет не са с такова образование. Все пак знаете това са „Хидромелиорации”, Вие сте специалист в тази област, „Хидротехническо строителство”, хидроинженери. Не е възможно десет от единадесет длъжности, които са чисто професионални, в тези длъжности няма нищо политическо, да се заемат от хора, които не са подготвени в тази област. Това значи, че сте назначил хора, които нямат висше образование, които са от борда на директорите. Не искам да правя коментар върху техните мениджърски качества или върху това как те са се справили. Ако те наистина така са се справили в тези десет дни – поздравления! Въпросът е за тяхната компетентност изобщо да ръководят такава система.
Очаквах от Вас да чуя дали смятате да ги освободите от тази длъжност, но от това, което чух като паралел с Бил Гейтс, по-скоро предполагам, че бихте искали да ги запазите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, в първоначалния отговор се опитах да обясня, ще го повторя. Може би грешката е в мен, ако не съм го обяснил добре.
„Напоителни системи” е търговско дружество с клонове, които също представляват търговски субекти. В този смисъл те се ръководят от мениджъри, като търговски дружества и като съответните клонове.
Професионалното ръководство и на „Напоителни системи”, и на съответните клонове се извършва от специалисти. Там има определени длъжностни характеристики, на които трябва да отговарят. Тоест „Напоителни системи” се ръководи от изпълнителен директор, който е инженер и от оперативен директор, който е хидроинженер. Във всички клонове, които изброихте, има председатели на съответните клонове, които нямат задължение да са хидроинженери, но ръководството на тези клонове се извършва от съответните главни инженери, които задължително по длъжностна характеристика, са хидроинженери.
Така че бъдете спокоен, професионалното ръководство, оперативното ръководство на „Напоителни системи” се извършва от специалисти. Управлението им като търговски дружества, защото те са такива и трябва да формират, ако не много големи печалби, поне не загуби. Резултатите от последните години показаха, че „Напоителни системи” бяха на загуба. Признаваме, имаше много трудна събираемост от страна на ползвателите на вода – това е работа на тези търговски директори. Знаете, че за тях няма изискване да бъдат хидроинженери, а по-скоро да бъдат добри мениджъри.
Ако направим справка, не знам дали може някой да я направи, в бордовете на директорите в търговските дружества в България, предполагам ще видим,че не малък процент са хора и с незавършено все още висше образование (в момента господин Харизанов го завършва). Важното за мен е, разбира се, разчитам и на Вас, в този тежък момент да подкрепим хората, които денонощно, подчертавам го, са на терен и се мъчат с каквото могат да преодолеят бедствието, което се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Преминаваме към въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Първият от тях е въпрос на народния представител Петър Мутафчиев относно развитието на интермодалните превози в страната.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е свързан с най-важния елемент от развитието на инфраструктурата, за да може в България наистина да се развива интермодалният транспорт, интермодалните превози, като страна, която да използва своите геостратегически дадености – транзит между Западна Европа, Средна Европа, Близкия и Далечния Изток. За какво става дума?
Уважаеми господин министър, Вие си спомняте, че към Оперативна програма „Транспорт” беше включено строителството на Интермодалния терминал в София. Този терминал дълги години беше подготвян, включително по Програма ИСПА.
По проекти на холандското правителство беше започнато обследване на териториите около София с канадски фирми, къде ще бъде най-добре. Беше избрано мястото, което създава добри възможности за комбинация между трите вида транспорт – автомобилен, железопътен и въздушен – гара „Разпределителна” в Подуене, която е близо до летището и има връзка с двете автомагистрали – „Тракия” и „Хемус”.
За съжаление миналия месец научихме, че Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт”, където са включени обществени организации и представители на крайните бенефициенти и други, по предложение на Национална компания „Железопътна инфраструктура” се отказва от строителството на Интермодалния терминал в София през този период, независимо че този проект, като част от Оперативна програма „Транспорт”, беше готов в самото начало на мандата на правителството на ГЕРБ. Тези средства можеха да започнат да се усвояват още в 2010 г., а ще бъде построен Интермодалният терминал в Пловдив.
Когато говорим за изграждане на една цялостна транспортна система и за политика на правителството за развитие на транспорта включително, когато говорим за това, че железопътният ни транспорт е в тежка ситуация, ние трябва да търсим наистина развитие на възловата инфраструктура. И задачата на държавата е да я построи.
Лично аз смея да твърдя пред Вас, ако искате, можем и дебат да проведем, че от строителството на Пловдивския интермодален терминал, без строителството на двете пристанища за контейнери във Варна и Бургас, и Интермодалният терминал в София, който е връзка между четири коридора, няма да има никакъв смисъл. Ако целта е, лично аз не мога да разбера защо, ако целта е да се прехвърлят, да се усвоят пари, мисля, че тези пари на първия етап можеха да бъдат усвоени в София. Имам притеснение, че има и някакви други интереси. Дано тези интереси да не са принудили ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура” да направи това предложение.
Моят въпрос към Вас е: какви са причините, поради които се отлага финансирането и строителството на Интермодалния терминал в София по Оперативна програма „Транспорт” и какви са перспективите за неговото бъдещо развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! През 2006 г. от канадската фирма УМА е извършено прединвестиционно проучване, финансирано от канадската Агенция по международно развитие с цел определяне на подходящ терен за изграждане на интермодален терминал в района на град София и основни прогнозни параметри на терминала.
Към онзи момент районът на гара Подуяне – разпределителна, се оказва най-подходящото място за изграждане на такъв терминал. Основният проблем за бавенето и изпълнението на проекта се явява приемането на подробен устройствен план. Заповедта за одобрението му от Министерството на регионалното развитие и благоустройството се обжалва пред различни съдебни инстанции, а съдебното решение по този казус се получава едва към края на 2010 г.
От момента на решението за изграждане на интермодален терминал в района на гара Подуяне – разпределителна, през 2006 г. до днес значително е променена ситуацията в развитието на интермодалната инфраструктура.
Изградиха се и влязоха в експлоатация нови терминали за интермодални превози – „Екологистик” в гара Яна, и „Шенкер” в Божурище. Това налага осъвременяването на приетата Стратегия за развитие на интермодални терминали в железопътната мрежа.
Междувременно отрицателно становище по отношение на изграждането на терминала на посоченото място беше изразено и от различни браншови организации.
На среща с министерството по въпросите за развитие на интермодалните превози, те твърдо заявиха своята позиция за необходимост от проучване и анализиране на необходимостта за изграждане на нов терминал в района на град София. Според тях решението интермодалният терминал да бъде в близост до центъра на София не е приемлив от екологична и транспортна гледна точка.
Представителите на браншовите организации считат, че световната практика е подобни терминали да се изграждат в покрайнините или извън големите населени места.
В тази връзка влагането на средства за изграждането на подобно съоръжение е нецелесъобразно, при положение че не среща подкрепа от потенциалните си клиенти.
Столичната община също предлага да се преразгледа решението за ситуирането на интермодалния терминал в тази силно урбанизирана територия и да се потърси терен, достатъчно отдалечен от централната градска част, с добри комуникационни транспортни връзки с републиканската пътна и железопътна инфраструктура.
Съгласно приетия Генерален план на София и стратегическите намерения на Столичната община за развитие на транспортната мрежа в района се предвижда изнасянето на подобни транспортни съоръжения извън границите на града с цел облекчаване на трафика, намаляване на вредните емисии и повишаване безопасността на движението. Всъщност трафикът трябва да бъде изкаран извън градската зона, а не да се вкарва вътре.
Гореспоменатите обстоятелства налагат да се актуализират проучванията за избор на подходяща площадка за изграждане на железопътен терминал.
След извършването на подробен анализ на товаропотоците, търсените и предлаганите услуги в съответствие с новата политика за развитие на градска транспортна мрежа, определянето на терен ще се съобрази с вече изградените терминали в района на град София и с планираните мероприятия по проектите за жп линиите: София - Драгоман, София - Пловдив, София - Радомир и София – Мездра - Видин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Мутафчиев. Имате възможност за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, това, което чух от Вас, е, че в София в близките години няма да има интермодален терминал. Защо? Защото всеки, който дойде и мисли, че от него започва светът и че трябва да преразгледа всичко това, което е правено от предишните правителства.
Аз искам пред всички тук да заявя: ние така не го правехме! Защото се доверихме на обследването на фирма, която беше обследвала четири терена около София, включително с всички тези мотиви, за които Вие говорите, че браншовите организации не искали интермодален терминал, защото има два малки интермодални терминала на две частни фирми, където някой ги припозна.
Няма никакъв проблем да се развива интермодалният терминал на гара Яна, но той няма да създаде условията в България да имаме един голям интермодален терминал, за един сериозен транзит през нашата страна, който да осигури товари за БДЖ, за които говорим, че непрекъснато няма товари. Това го правят по инициатива на другата железопътна компания – НКЖИ. Правителството се съгласява в един такъв акт – България губи своите геополитически позиции, заради бездействие по отношение на инфраструктурата.
Коридор № 8! Не можем да направим връзките за коридор № 8, ако не развием пристанищата в Бургас и Варна. Какво става в началото на този мандат? Правителството на ГЕРБ каза: „Няма да има контейнерни терминали!” И до момента не се развиват фактически превозите на контейнери, включително не се увеличават товарите за железниците.
Няма да има терминал в София! Това означава, че няма да има добра връзка със солунското пристанище, няма да има връзка с Македония, няма да има връзка със Сърбия. Защо? Защото някой построява терминал в гара Яна. Но има и още нещо – защото някой има интерес по отношение на земите там, където ще се строи терминалът. Защото тези земи бяха блокирани от предишното правителство за един терминал, който наистина е необходим за развитието на транспортната ни система.
И аз мисля, господин министър, че нашето правителство трябва да взема пример от правителствата от съседни страни. Знаете ли, че в момента Коридор № 10, автомагистралата от Сърбия до Солун, ще бъде довършена през месец февруари. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател. Македонската страна ще проведе конкурс и започва строителството на тази част, която не е достроена, и след две години ще има цялостна магистрала, която до голяма степен ще поеме потока за Гърция и съответно за Средиземно море и автомагистрала „Струма” ще остане като една вътрешна автомагистрала за България, затова защото ние много умуваме и много бездействаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Мутафчиев, нека бъдем коректни в изказванията си. Никога не съм използвал думата, че интермодален терминал няма да има. Напротив, интермодален терминал ще има. Допълнително ще се прецизира на кои територии. И за да стане по-ясно на всички, този интермодален терминал, както е предвиден, касае силно урбанизирана територия, на територията всъщност на община Слатина в София.
Всичко това, което Вие казвате, означава, че целият този трафик от три вида транспорт ще се концентрира в един буквално жилищен квартал на град София, което е абсурдно и няма как да стане.
Интермодален терминал ще има. Районът на София ще бъде обезпечен с интермодален превоз, но при допълнително проучване и намиране на подходящ терен.
Що се касае до контейнерните терминали, тук също не сте прав. Никога не сме казвали, че контейнерни терминали няма да има. Напротив, контейнерни терминали ще има. Търсим начин чрез възможностите на концесиите и публично-частното партньорство те да бъдат изградени. Точно това е нашата политика да не задължаваме държавата с нови кредити и заеми, каквито заварихме и каквито не бяха предвидени в държавните бюджети да бъдат разплащани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Михаил Миков относно рехабилитацията на жп линията София - Видин.
Заповядайте, господин Миков, да развиете своя въпрос към министъра.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, доколкото има! Уважаеми господин министър, позволих си да задам този въпрос, защото изграждането на Коридор № 4 е от стратегическо значение за България. Ако преди десетина-петнадесет дена ние Ви подкрепихме за допълнителното финансиране на Дунав мост, ако сега с колегата Мутафчиев коментирате въпроса за интермодалния терминал в София, всичкото това – харченето на тези пари, няма никакъв смисъл, ако няма изградена инфраструктура по трасето на Коридор № 4.
Вашето правителство отмени приоритета тунел на Петрохан и го прехвърли долу при Шипка.
Да, да, да, той беше приоритет на предишното правителство, а сега Вие се насочихте нататък.
Аз си позволих да задам този въпрос разтревожен от една Ваша констатация, че в следващия програмен период рехабилитацията на железопътната линия София - Видин няма да се реализира. Вие казвате, че продължава подготовката на проекта София - Видин, който проект беше приоритетен по време на нашето управление, финансиран включително със средства от предприсъединителните фондове, но за съжаление най-вероятно няма да има финансов ресурс за неговата цялостна реализация през следващия програмен период. Отхвърлянето му във времето без развитието на този инфраструктурен коридор, господин Мутафчиев преди малко спомена кои са нашите конкуренти и тези конкуренти развиват целенасочено своята транспортна структура, ще превърне Дунав мост в удобно място за рязане на лента, ще превърне интермодалния терминал, независимо къде ще бъде в София или около София, в място за коментари, за рязане на ленти.
Без цялостно формиране на тази инфраструктура по трасето на Коридор № 4 няма смисъл от всичко това, защото Вие по-добре от мен знаете какъв е капацитетът на железопътната линия Видин - София. Когато след година Дунав-мост, дай Боже, да стане в поредните срокове, тогава ще възникне големият проблем – имаме Дунав-мост, нямаме железопътна линия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Подготовката на Проекта „Модернизация на жп линията Видин - София” се извършва от Национална компания „Железопътна инфраструктура” и предвижда изграждането на скоростна железопътна линия, която да обслужва населението, вътрешният и международен товарен трафик.
Едно уточнение: не става въпрос за рехабилитация, а става въпрос за модернизация и изцяло изграждане на нови участъци.
Както навярно знаете, проектът предвижда модернизация на железопътната линия и изграждане на нови участъци към прилежащата инфраструктура. Това включва въвеждането на съвременни системи за сигнализация, телекомуникации, централизирано управление, система за информация на пътници, електрификация, оперативна съвместимост на инфраструктурата и оборудването, подвижният състав, системите за управление, експлоатация и безопасност, и е свързано с европейските железопътни мрежи, също така изграждане на нови гари и съоръжения и където е необходимо – ремонт на приемни здания, подмяна на инсталации, токоизолации, климатизации на помещенията, саниране на фасади за постигане на енергийна ефективност. Ще се осигури достъпна среда на трудно подвижни хора, цялостен комфорт на пътниците и по-добри условия за работата на персонала.
През периода 2007-2009 г. по ИСПА са финансирани прединвестиционните проучвания, а през 2010 г. – оценката за въздействие на околната среда. В началото на 2011 г. се проведоха обществени обсъждания в 25 населени места с местните администрации и заинтересованата общественост на Доклада по оценка за въздействие на околната среда. Изготвено е допълнение към доклада за промените в инвестиционния проект, което също е одобрено от Министерството на околната среда и водите.
През месец декември миналата година се проведоха обществени обсъждания на допълнението на доклада за общините Столник, Горна Малина и Ботевград. На 18-и миналия месец Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите одобри Решение за оценка на околната среда на проекта.
В момента се извършва подготовка на проекта за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Транспорт” за изпълнение на всички необходими дейности по координация на проекта, археологически проучвания, техническо проектиране, промяна предназначението на земите, осигуряване на оперативна съвместимост на жп участъците Видин - Медковец, Медковец - Руска Бяла. Бюджетът е 50 милиона – има го, гарантиран е. Тези дейности е планирано да приключат до края на 2014 г., като целта е да създадат достатъчно условия, за да се започне строителството на този проект през следващия програмен период на Оперативна програма „Транспорт”.
В зависимост от възможностите за финансиране по програмата в този период, Национална компания „Железопътна инфраструктура” ще подготви железопътните участъци за изпълнение.
Ще направя едно допълнение: така подготвен, като индикативна стойност, проектът (отговарям на Вашия въпрос относно стойността), изглежда по следния начин. За да бъде реализиран са необходими 2 млрд. 680 млн. евро. Това е една изключително сериозна сума. За съжаление считаме, че не би могла да бъде осигурена в пълния си обем през следващия програмен период, ако приемем, че бюджетът бъде същият или дори да е по-висок като този. Какви мерки сме предприели?
Първо, възложили сме проучване дали е възможно да бъде оптимизиран този бюджет на проекта, без да се нарушават критериите, които той трябва да изпълни.
На второ място, в Европа за следващия програмен период започва функционирането на „Кънектинг Юръп Фасилити” – нов Фонд за финансиране „Свързана Европа”, където ние сме предложили този проект и разчитаме, че ако е недостатъчен ресурсът от Кохезионния фонд, можем да получим средства от новия Фонд за финансиране.
На трето място, по никакъв начин този проект не е излязъл от нашето полезрение. Той е абсолютен приоритет за нас. Ще направим всичко възможно да бъде реализиран, но трябва да се съобразим, разбира се, и с бюджета, с който ще разполагаме, тъй като там се касае за изграждане изцяло на нови участъци. Има доста съоръжения, мостове, тунели, които търсим начин да бъдат оптимизирани в момента, за да може да се получи приемлива сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Миков – за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожо председател! Уважаеми господин министър, доволен съм от отговора, защото той хвърля светлина. Доволен съм и от предприетото, макар че ще Ви помоля да ми предоставите някаква информация във времето – как се движи въпросът с оптимизирането? Това е добра посока – да се търси оптимизиране, да се намалят сумите, за да се реализира проект.
Коридор № 4 е български приоритет. Усилията за включването му в „Кънектинг Юръп Фасилити” или този Европейски допълнителен фонд трябва да бъдат изключително силни. Колкото по-бързо се реализира Коридор № 4 или по-скоро се създаде добра инфраструктура по Коридор № 4, толкова повече има смисъл от Дунав-мост. Нали разбирате, че Дунав-мост ще стане догодина? През това време развитието на другите транспортни коридори около него в един момент може да обезсмисли създаването му.
Благодаря Ви сега за тази информация и да Ви кажа, че поне 6-8 месеца ще питам по този въпрос.
Пак казвам, въпросът не е на Видин, не е на София, даже не е толкова на пътниците от Северозападна България (ние оставаме все по-малко след това управление!). Големият въпрос е как България може да оползотвори стратегическите приоритети на инфраструктурните коридори. Иначе ще си имаме мост на Видин, а в същото време няма нормална железопътна връзка по трасето на Коридор № 4. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Миков, ще Ви отговоря в едно изречение.
Ние сме наясно, че Северозападна България, а и не само тя, а въобще целият този регион и на съседните държави, е един от най-слабо развитите в цяла Европа. Без да изградим необходимата инфраструктура за него, ще бъде много трудно да получи възможност за развитие. Така че ще направим всички усилия този проект да бъде реализиран.
Поемам ангажимент, в писмен или в какъвто вид предпочитате, до няколко дни да получите информация за хода на оптимизиране на стойността на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно предприети правни действия на Европейската комисия срещу България поради непълно прилагане на Първия пакет за железопътния транспорт.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 26 януари тази година Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз заради неправилното прилагане от България на различни части от така наречения Първи железопътен пакет или Първият пакет услуги в железопътния транспорт.
Искам веднага да кажа, че става дума за неизпълнение на разпоредбите относно таксите, които железопътните предприятия трябва да плащат за достъп до железопътната инфраструктура. Според комисията българската държава неправилно е определила тези такси и те са прекалено високи за достъп до линиите, а това от своя страна възпрепятства достъпа до тях на определени пазарни сегменти.
Ще отбележа, че всъщност България е изпуснала всички срокове, за да изпълни тези разпоредби. По начало първият пакет за железопътния транспорт изискваше страните – членки на Европейския съюз, да въведат тези норми още на 15 март 2003 г. За България, поради по-късното приемане в Европейския съюз, датата беше 1 януари 2007 г.
В продължение на две години и половина правителството на тройната коалиция не ги въведе. Сега обаче минаха повече от две години и половина, откакто Вие управлявате железопътния транспорт – имам предвид правителството на ГЕРБ, и няма никакво движение напред по този въпрос. Още през 2008 г., пак по време на предишното управление, Европейската комисия изпрати първото предупредително писмо. В 2010 г. Европейската комисия вече изпрати мотивираното становище във връзка с все още неотстранените нарушения и след като те наистина не бяха отстранени, се пристъпи към последното действие – тя се обърна към Съда на Европейския съюз.
По този въпрос отправям към Вас, господин министър, следния въпрос: какви мерки ще предприемете и в какви срокове, за да се гарантира, че България ще въведе изцяло изискванията на третия пакет от директиви за железопътния транспорт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На 26 януари 2012 г. Европейската комисия прие решения да сезира Съда на Европейския съюз за продължаване на процедурата срещу българската страна по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за неизпълнени мерки от българска страна по чл. 73 и чл. 81 от Директива 2001/14/ЕО.
Европейската комисия допълнително ще реши кога нарушението да бъде изпратено в съда на Европейския съюз, тъй като след сезирането му от българска страна има възможност в рамките на два месеца да се подготви отговор до генералния адвокат – определен от съда, в който да бъдат посочени или аргументирани стъпките за неприлагането на разпоредбите за достъп до железопътна инфраструктура или предприетите действия.
Очевидно въпросът за прилагането на директивата в частта й за начина на формиране на инфраструктурните такси е проблем не само за българската държава, а и за повечето страни членки.
През 2009 г. съдът е започнал производство срещу 13 държави, но до момента няма поставено решение относно извършените нарушения. Единствено на Австрия, Франция и Португалия е намален обхватът на делата за нарушение след направени подобрения в националните им законодателства по прилагането на първия железопътен пакет.
Очаква се становище на съда на Европейския съюз в средата на тази година. Установеното от Европейската комисия нарушение за България по отношение на методиката, по която управителят на Национална компания „Железопътна инфраструктура” изчислява тези такси. Според Европейската комисия системата за таксуване на управителя на железопътната инфраструктура в България не се основава върху разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга, тоест не са разходоориентирани.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има готовност за изпълнение и ще изпълни поетите ангажименти към Европейската комисия. Няма да бъде допуснато налагането на санкции на българската държава. Наред с това, въпросът за размера на инфраструктурните такси е тясно обвързан с размера на средствата от бюджета, които получава Национална компания „Железопътна инфраструктура” за поддържането на инфраструктурата, както и мерките, които правителството предприема за финансовото оздравяване и стабилизиране на „Холдинг БДЖ”. Виждате ясната и последователна политика, която българското правителство провежда за финансовото оздравяване и стабилизирането на железопътния ни превозвач, на когото държавата е възложила с договор извършването на пътнически превози.
Към момента Европейската комисия разглежда преработения в съответствие с нейните бележки план за преструктуриране на „Холдинг БДЖ” и нашето разбиране е процесите по въвеждане на новата методика и по одобряването на плана от страна на Европейската комисия да вървят паралелно.
В тази връзка сме предоставили в Европейската комисия огромен обем информация, която да ги подпомогне в приемането на удовлетворително за нас решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз, разбира се, приемам със задоволство декларираното от Вас намерение българската страна да изпълни решението, което ще бъде наложено от Европейския съд. В същото време негативният опит, че пет години след като сме влезли в Европейския съюз не са изпълнени разпоредбите на първия пакет за железопътния транспорт, не ме прави оптимист, че това наистина ще се случи така, както Вие го заявихте.
Все пак искам да подчертая, че има три елемента на този пакет, който България трябва да изпълни.
Първият е, че управителите на железопътната инфраструктура трябва да бъдат абсолютно независими от железопътните предприятия – това, което в България не е на лице.
Второто, което трябва да бъде изпълнено, е именно въвеждането на такси за достъп, които да бъдат недискриминационни, което също не е изпълнено от България.
Третото, което трябва да се изпълни, е въвеждането на регулатор за железопътните услуги, който впрочем трябва да се произнася по конкурентоспособността относно проблемите за въвеждането на таксите.
Аз искрено се надявам, че това, което Вие заявявате, ще бъде изпълнено, макар че при едно последно изслушване, което беше направено в комисията, Вашият заместник – господин Камен Кичев, каза, че ще бъде изключително трудно. Като имам предвид, господин министър, че основната цел, която си поставя Европейският съюз с този първи пакет за железопътния транспорт, е повишаване на оптималното използване на железопътната инфраструктура, осигуряване на конкурентоспособност и на свободно движение на стоки между страните от Европейския съюз, считам, че е въпрос на воля от страна на ръководителите на железопътния транспорт и на Вас – като министър, тези изисквания да бъдат изпълнени. Много слаба утеха за мен е, че 14 страни, сред които и България, в 2008 г. не са били изпълнили и не зная в момента колко от тях все още не са изпълнили...
Нека поне веднъж да бъдем в първата половина на страните, които изпълняват разпоредби, които са в общоевропейски интерес, в това число и на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно развитието на железопътния транспорт, с уточнение, че този въпрос е за изпълнението на Закона за железопътния транспорт, защото след това има идентично формулиран въпрос пак от народния представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Основанието е едно и също, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, тук са по този начин формулирани.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е различен, само основанието е едно и също и всичко е свързано с развитието на железопътния транспорт, когато говорим за двете предприятия. Нали така, господин министър?
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! За какво става дума? От 21 юни 2011 г. по предложение на сегашното правителство влязоха в сила промени в Закона за железопътния транспорт, които касаят поддържането на превозните железопътни средства и осигуряването на система за поддържане на безопасното им експлоатиране.
За какво става дума? В чл. 45 и 46 – нови членове в този закон, е казано следното: „За всяко превозно средство преди въвеждането му в експлоатация се определя лице, което е отговорно за неговото поддържане”.
„Преди въвеждане в експлоатация” означава и превозни средства, които са ремонтирани и извадени от експлоатация. Така че не става дума за нови закупени вагони, локомотиви, мотриси и така нататък.
„Железопътните превозвачи, управители на железопътна инфраструктура или ползвателите на превозни средства могат да изпълняват функцията на лице по ал. 1”. След като това лице се впише в регистъра за превозните средства, осигурява чрез система за безопасно експлоатационно състояние на превозните средства, като гарантира, че превозните средства са поддържани в съответствие с инструкциите и действащите разпоредби. „Лицето по ал. 1 извършва поддържане на превозните средства самостоятелно или възлага изпълнението на част от функциите по поддръжка на друг изпълнител. Независимо от отговорността на лицето по ал. 1 железопътният превозвач и управителят на железопътната инфраструктура отговарят за безопасната експлоатация на превозните средства”.
В чл. 46 е казано, че лицето по чл. 45, ал. 1 – извършва поддържане на превозните средства след получаване на сертификат за поддържане на тези средства.
Всичко това е направено в железопътната инфраструктура, а дали имат сертификат Вие ще ми кажете. Но информацията, с която аз разполагам, е, че в „Български държавни железници”, където въпросът за безопасността стои със същата сила, както в инфраструктурата, това не е направено. Срокът е бил 21 юни 2011 г. – в момента, в който е приет законът.
Аз не знам дали тогава Вие бяхте министър или Вашият предшественик от правителството на ГЕРБ, но ако този срок е бил неизпълним, тогава защо не се даде разсрочие, за да се запази онази възможност, която беше премахната в този закон за петгодишното сертифициране на вагоните, и да се гарантира съответно тяхното добро експлоатационно състояние, а също така безопасността и сигурността на българските граждани? Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Изискването за всяко превозно средство да бъде определено лице, отговорно за неговата поддръжка, е във връзка с разпоредбите на Директива 2008/110 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/42 ЕО.
В българското законодателство тези изисквания бяха въведени с изменението и допълнението на Закона за железопътния транспорт от 21 юни миналата година. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт, железопътните превозвачи могат да изпълняват функциите на лице, отговорно за поддръжката на превозните средства. Съгласно чл. 46а, ал. 5 от същия закон изпълнението на изискванията за лице, отговорно за поддръжката, се поверяват единствено с процедура за издаване или преразглеждане на сертификат за безопасност на железопътния превозвач. Този сертификат потвърждава, че същият е изградил своя действаща система за управление на безопасността, част от която е поддръжката на превозните средства.
През месец май миналата година беше публикуван Регламент 445/2011 на Комисията относно системата за сертифициране на структурите, които отговарят на поддръжката на товарните вагони. Съгласно разпоредбите на този регламент железопътните превозвачи, които вече са сертифицирани не по-късно от 31 май 2012 г. по критериите и изискванията на Директива 2004/49 ЕО, не следва да подават заявление за сертифициране като лице, отговорно за поддръжката на превозните средства, до изтичане на първоначалния срок на действие на техните сертификати за безопасност.
В изпълнение на разпоредбите на Директива 2004/49 ЕО и Регламент 445/2011 относно определяне на лицата, отговорни за поддръжка на превозните средства, е изготвен Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 за управление безопасността на железопътния транспорт. Проектът за наредбата е публикуван на страниците на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за обществено обсъждане. В него подробно са разписани изискванията и критериите, на които трябва да отговарят лицата, отговорни за поддръжката на останалите возила, различни от товарни вагони, за които Регламент 445/2011 има пряко действие, начин на информиране на подаване на заявление, както изискванията към лицензираните превозвачи, управителя на инфраструктурата в качеството им на лице, отговорно за поддръжка на возилата.
Във връзка с горното следва да отбележа, че изискванията за поддръжка на превозните средства се покриват от всички железопътни превозвачи, които притежават действащ сертификат за безопасност, който потвърждава изграждането на система за управление безопасността на превозвача.
След преобразуването на БДЖ в холдингово дружество, статут на железопътни превозвачи имат БДЖ „Пътнически превози” и БДЖ „Товарни превози”. Техните сертификати за безопасност са валидни до 29 декември 2013 г., като до изтичане на срока на тяхната валидност дружествата следва да кандидатстват за преразглеждането им с оглед вписване в него на функцията им на лица, отговорни за поддръжката на возила.
На 14 декември миналата година БДЖ „Пътнически превози” е подало документи за издаване на такъв сертификат и е в процедура на разглеждане. Нормативно установеният срок за произнасяне от железопътната администрация е четири месеца след предоставяне на всички изискуеми документи. Статутът на дружествата железопътни превозвачи като „БДЖ – Пътнически превози” и „БДЖ – Товарни превози”, и притежаваните от тях действащи сертификати за безопасност доказват, че те имат изградена система за управление на безопасността. Следователно към момента покриват изискванията на Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 в съответствие със законодателството на Европейския съюз относно поддържането на превозните средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, проверете кой е дал тези данни в отговора Ви на въпроса. Ще Ви кажа защо. Знаете ли, че точно заради това, че нямаме в регистъра включени лицата, че не са изпълнени тези разпоредби и не се работи правилно с регистъра именно защото няма определени лицата, които пряко да се занимават по този закон, има не задържани, а спрени в Германия три български вагона. Могат да Ви се сторят малко, но това означава, че веднага германската администрация ще реагира и съответно ще уведоми и Унгария, и Румъния, че от България постъпват вагони, неотговарящи на изискванията на директивата.
Още нещо! В отговора са ни излъгали и заради това, че директивата се прилага директно. Не, директивата препоръчва, но българското законодателство трябва да изпълни препоръките чрез своето законодателство.
Тук ясно е казано, че трябва да се определят съответно лицата, които да отговарят за това. По какъв начин се дава гаранция за всички ремонтирани вагони до този момент, че ремонтът е извършен правилно и те отговарят на всички тези условия? Ако стане нещо, аз питам кой ще е виновен? Според мен, това е бездействието и самозабравата на това ръководство на „Българските държавни железници”.
Аз Ви моля! Господин министър, направете една сериозна проверка, защото тук става дума за безопасността. Консултирайте се, ако трябва и с външни експерти, но аз мисля, че в железопътна администрация има достатъчно информация, така че да кажат в действителност каква е истината. Има проблем по отношение на този контрол, който изискват всички от железопътната администрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Има въпрос, отново от народния представител Петър Мутафчиев относно развитието на железопътния транспорт.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Господин министър, моят въпрос към Вас е свързан с това какви средства са отделени от ръководството на БДЖ за ремонт и поддръжка на превозни средства през 2010-2011 г. Достатъчни ли са били тези средства за осигуряване на безопасността и сигурността на железопътния транспорт? Изхождам от това, че напоследък има някои инциденти, които говорят, че явно се създават пропуски при ремонтите.
Какъв е мотивът ми да задам този въпрос? Информацията, с която разполагам, е, примерно, че в „Пътнически превози” по планов ремонт през 2011 г. са ремонтирани само 30 вагона от общо 280, които се използват, от 280 до 320, а по договор трябва да се използват 520 вагона. Това означава, че нямаме достатъчно ремонтирани годни вагони, за да може да бъдат включени в експлоатация и да защитят по този начин и средствата, които българската държава дава на „Пътнически превози”.
От друга страна, ежедневно не достигат в „Товарни превози” около 100 вагона. Уважаеми господин министър, това са пропуснати ползи за „Български държавни железници” и когато се говори, че железницата е в криза, защото икономиката е в криза – да изпускаш товари, които идват до теб, смятам, че е недопустимо. Защо? Защото отново няма ремонтирани вагони!
Аз може би в репликата ще Ви кажа по-конкретни числа. Даже в момента и със зърновозите ще имаме един много сериозен проблем, където не знам – бизнесът ще трябва да внася вагони от Румъния или от Унгария.
За тази година, господин министър, има сключени договори, дано обаче да са осигурени средства, за ремонт на 150 вагона. Искам да Ви кажа, че само в „Товарни превози” от ревизия ще излязат, тоест ще трябва да бъдат задължително ремонтирани някъде около 900 вагона, да не говорим за „Пътнически превози”, където ситуацията никак не е лека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! През 2010 г. за ремонти на пътнически, товарни вагони и локомотиви „Холдинг БДЖ” е изразходвал общо 16 млн. 842 хил. 850 лв. За текущ ремонт и поддържане в техническа годност на подвижния и тяговия железопътен състав са изразходвани 28 млн. 811 хил. 851 лв. За доставка на 30 броя нови спални вагони със средства от държавния бюджет е платена авансово първа вноска от 20 млн. лв. или общо през 2010 г. за поддържане на техническата готовност на локомотивния и вагонен парк са използвани 65 млн. 654 хил. 701 лв. Среднодневно за обслужване на бързи и пътнически влакове през 2010 г. са използвани 335 пътнически вагона, в съставите на които са включвани и 56 броя мотриси.
През 2011 г. за големи ремонти на пътнически, товарни вагони и локомотиви „Холдинг БДЖ” по оперативни данни е изразходвал 14 млн. 574 хил. 252 лв. За текущ ремонт и поддържане в техническа готовност на подвижния и тяговия железопътен състав са изразходвани по предварителни отчети 24 млн. 466 хил. 787 лв. През 2011 г. са сключени договори за ремонт на 169 броя пътнически вагони със заводи в България и Румъния на обща стойност 21 млн. 269 хил. лв.
През изминалата година БДЖ „Товарни превози” закупи 11 броя покрити товарни вагони със специална конструкция, втора употреба, които са с добри технически параметри. През месец юни 2011 г. Съветът на директорите на дружеството взе решение за ремонт на 1320 броя товарни вагони на стойност 33 млн. 570 хил. лв. за срок от 18 месеца; за доставка на 30 броя нови спални вагони със средства от държавния бюджет е платена авансова втора вноска от 20 млн. лв.
Общо за 2011 г. за поддържане на техническа готовност на локомотивния и вагонен парк са насочени и ще бъдат изразходвани над 80 млн. 310 хил. лв. от „Холдинг БДЖ”.
Среднодневно за обслужване на бързи и пътнически влакове през 2011 г. са използвани 329 пътнически вагона, като в съставите на влаковете са включвани 294 вагона, а останалите са били в ремонт. В съставите на влаковете са включени и 57 броя мотриси.
Както разбирате, за подобряване на качеството на железопътните товари и пътническите услуги са необходими много повече средства, свързани основно с доставка на нов подвижен състав и подмяна на съществуващия парк, който е изключително стар и амортизиран. Предприетите мерки и действия от страна на ръководството на Холдинг БДЖ, залегнали в плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на дружеството за периода 2010-2016 г., ще позволят реализирането на реформите в холдинга с цел преструктуриране на дружеството за товарни и пътнически превози, за да излязат те на положителен или близък до нулата финансов резултат и да успеят да акумулират средства за подновяване и модернизация на съществуващия локомотивен и вагонен парк. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Мутафчиев – реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, явно нещо сериозно куца в работата на ръководството на БДЖ, тъй като средствата, които Вие споменахте, никак не са малко. Аз съм убеден, че тези средства ги има и ще кажа защо. Защото Вие си плащате по отношение на услугата, която искате от БДЖ за пътнически превози. Вие плащате за 580 вагона, които да обслужват българските пътници, за мотрисните влакове и така нататък.
Какво прави БДЖ? Намалява вагоните по собствено усмотрение. Не знам дали Вие сте подписали, защото субсидията се получава. Дано това не се разбере от Европейския съюз, защото това ще бъде непозволена държавна помощ, за разлика от договора за обществена услуга, която е позволена.
Те получават средства за 580 вагона, не могат да ги осигурят. Осигуряват 329, понякога 280. Защо? Защото не са ремонтирани. А осигуряват 280, защото увеличавате ревизията. За някои вагони казват: „Те могат да са без ремонт, нека да пътуват пътниците”.
Искам да Ви кажа каква е ситуацията в момента със зърновозите. Необходими са 270 зърновоза. Само до месец април ще си останем с 62 вагона. Няма да има вагони за превоз на зърно. С Е вагоните – това са открити вагони, ситуацията е същата и така нататък. Искам отново да кажа: това е липса на приходи за Български държавни железници от лошо управление по отношение на ремонтите. Това е и заплаха за сигурността и безопасността по железопътния транспорт. Мисля, че нито в пътническите, нито в товарните превози имат право да правят каквито и да било компромиси.
Още веднъж искам да кажа следното. Сключените за тази година договори в никакъв случай няма да покрият необходимостта от ремонти. Ще има недостиг на вагони, ще има ситуации, в които наистина ще изпаднем в риск по отношение на сигурност и безопасност в железопътния транспорт.
Още веднъж искам да кажа: приемете сериозни мерки по отношение на работата на сега управляващите Български държавни железници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър? Няма дуплика.
С това се изчерпаха въпросите към министър Московски.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Първият въпрос е от народния представител Кирчо Димитров относно незавършване строителството и въвеждането в експлоатация на обект „Пречиствателна станция за питейни води”, гр. Сливен.
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми е относно незавършване на строителство и въвеждане на обект „Пречиствателна станция за питейни води” в гр. Сливен в експлоатация.
Уважаема госпожо министър, през 2009 г. е разпоредено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде подписан Акт (Образец 10) за спиране на строителни работи на обект „Пречиствателна станция за питейни води”, гр. Сливен, който към онзи момент е изпълнен на 90%. Остава да се извършат монтажни работи по технологично оборудване, довършване на огради, вертикални планировки и довършителни работи в лабораторна среда. Необходимите средства за окончателно завършване възлизат на 4 млн. 200 хил. лв. с ДДС.
През месец ноември 2010 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството, а сега и президент на Република България, господин Росен Плевнелиев, отчитайки важното значение на обекта „Пречиствателна станция за питейни води” - гр. Сливен, обяви от тази трибуна, че средствата за довършване и въвеждане на пречиствателната станция в експлоатация са заявени от министерството, както следва: за 2011 г. – 1 млн. 930 хил. лв., за 2012 г. – 1 млн. 500 хил. лв., за 2013 г. – 500 хил. лв.
Имам информация, че през 2011 г. не са вложени предвидените средства.
Моят въпрос към Вас е: ще бъдат ли осигурени през 2012 г. необходимите средства за въвеждане в експлоатация на обект „Пречиствателна станция за питейни води”, гр. Сливен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! По отношение на зададения от Вас въпрос за „Пречиствателна станция за питейни води” в гр. Сливен има сериозна хронология, която можем да представим и в по-голяма детайлност на Вашето внимание при необходимост.
Както знаете, проектът за тази пречиствателна станция е изготвен още преди 25 г. Строителството започва през 1988 г., изцяло финансирано от държавния бюджет. Предвид че то е отнело много време, нормално са настъпили промени и във водопотреблението, и в качеството на водата, което е довело до необходимостта проектът да бъде неколкократно актуализиран.
През 2008 г. министерството включва този проект – неговото доизграждане, в своята инвестиционна програма. За целта има и сключен договор през месец септември 2008 г. на обща стойност 34 млн. лв. Стойността на договора включва изграждането на пречиствателна станция, която обаче не включва допълнителни довеждащи водопроводи.
Както Вие коректно отбелязахте, до момента от този сключен договор на стойност 34 милиона са разплатени около 30 милиона, около 90% от проекта е изпълнен, остава да бъдат разплатени 4 млн. лв., съответно първо трябва да бъдат извършени допълнителни дейности.
Много важен факт е обаче, че дори тези дейности да бъдат извършени, а те не са довършени, съответно не са разплатени оставащите 4 милиона, тази пречиствателна станция не може да функционира, тъй като тя би била един – да го наречем символично – музей, тъй като до тази пречиствателна станция няма привързана и включена съответно водоснабдителна система на населеното място, както и трябва да бъдат изградени други, технологично свързани с нея водоснабдителни обекти, за да може тази пречиствателна станция да функционира, като например довеждащ водопровод до станцията, напорен резервоар, водопроводи за действащите водоеми, както и изграждане на други спомагателни подобекти. Тяхната стойност от това, което получихме, и това, което имаме на разположение като идейни проекти в министерството, параметри и данни, е на приблизителна стойност около 12 млн. лв., което всъщност означава, че, за да може тази пречиствателна станция да бъде довършена и да функционира, за нея са необходими около 16 17 млн. лв. по информацията, с която разполагам към днешна дата.
Именно това е и причината този обект да е замразен с Акт 10, за да може да бъде намерено необходимото финансиране той да бъде завършен. А иначе аз съм напълно съгласна и подкрепям необходимостта пречиствателни станции за питейни води не само в Сливен, а и в много други големи градове да бъдат изградени. За съжаление в рамките на този програмен период, в Оперативна програма „Околна среда” е предвидено финансиране само за пречиствателни станции за отпадни води. Питейните води не влизат в обхвата. Това е и причината да не можем да търсим и европейско финансиране на този етап, а поради лимитирани средства в държавния бюджет не можем да ги осигурим чрез средства от бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате възможност за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател
Благодаря Ви, госпожо министър. Това наистина е така. Тази пречиствателна станция наистина е част от един проект, но все пак тя е завършена на 90%. Ако не се завърши изцяло, може би ще започне нейното разграбване и това ще доведе до ощетяване на бюджета. Но аз Ви зададох моя въпрос, защото в началото на 2012 г. имаше обилни валежи, които доведоха до замърсяване на питейната вода в град Сливен. И това беше съобщено от Българската национална телевизия с призив към обществото в град Сливен да не пие вода поради факта, че тя беше, както казах, доста замърсена, тоест беше дори и мътна. Това принуди ВиК дружеството в град Сливен да предприеме действия за подаване на питейна вода от съседните кладенци около град Сливен, но чрез изпомпване. А всички ние знаем, че това е един метод, който оскъпява и води до начисляване на тези разходи в себестойността на водата, съответно и повишаване цената на водата. Така че ВиК дружеството ще бъде принудено наистина да повиши цената на водата на гражданите в град Сливен. Това още веднъж показва необходимостта от бързото завършване на този цикъл и подаването наистина на питейна вода, годна за консумация от гражданите на град Сливен.
Аз наистина се надявам да се вземат спешни мерки в тази посока и е крайно време, защото, както и Вие казахте, вече над 20 години гражданите на град Сливен чакат да имат модерна пречиствателна станция и да пият наистина вода, за която те плащат, а не плащат евтино. Знаете това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Костов относно размера на паричното обезщетение за отчужден имот във връзка със строителството на ЛОТ-1 на автомагистрала „Струма”.
Искам да уведомя народните представители, че имаше изявление на парламентарна група и времето ще бъде удължено с около 6 7 минути, но не зная точно колко въпроси и отговори ще влязат в това време.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в качеството ми на народен представител към мен се обърна собственик на недвижим имот – черешова градина, част от която е била отчуждена през месец септември 2011 г. във връзка с изграждането на обект автомагистрала „Струма” – ЛОТ-1.
Решението на Министерския съвет отчуждава за държавна нужда част от имота на площ 4100 кв.м. и е определено парично обезщетение в размер на 319 лв., тоест по 80 стотинки на квадратен метър.
Ще кажете: дребен въпрос. Но за хората това не е дребен въпрос. Затова аз Ви питам: как и с какви мотиви е определен такъв нисък размер на паричното обезщетение за отчужден имот – подчертавам това – черешова градина, във връзка със строителството на ЛОТ-1 на автомагистрала „Струма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Във връзка с въпроса за размера на паричното обезщетение на този имот, който цитирате, искам да Ви уведомя, както знаете, че стойностите на тези парични обезщетения, независимо за строителството на какъв обект са, се определят от независими лицензирани оценители, които в конкретния случай са избрани от Агенция „Пътна инфраструктура” след проведена процедура по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. За определянето на конкретните стойности тези оценители ползват цените на земеделските земи, които са посочени към действащата и към момента наредба по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, както е указано в чл. 32 от Закона за държавната собственост.
Съгласно чл. 3 на тази наредба началните цени на декар земеделска земя са според категорията й както следва: за трета категория – 500 лв. на декар, за четвърта – 430 лв. на декар, и така до девета категория, която завършва с 80 лв. на декар.
Във Вашия въпрос имотът, за който говорим, това е имот 129008 от местността „Дойо” на село Дяково и категорията на земята, посочена в предоставената от Общинска служба „Земеделие” скица, е девета. Съгласно тази категория и съгласно Наредбата за категоризацията в този случай средната определена цена е 80 лв. на декар, и именно това е цената, определена от този независим оценител, който е определил това образуване. Или 8 стотинки, както Вие казахте на квадратен метър, което е 80 лв. на декар в конкретния случай. Спазена е наредбата. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Дали вече категорията на този имот, тъй като и този коментар, чувам, е девета, това не е в нашите компетенции, не е в компетенциите на министерството или на Пътната агенция да определи. Вие знаете, че тези независими лицензирани оценители работят на основата на Кодекса за професионална етика и съгласно Закона за независимите оценители, където те са регистрирани. Имаме ангажимент да ги наемем и да заплатим за тяхната дейност, за която те са лицензирани и нямаме право да оспорваме нито категоризацията на имота, нито стойността, на която са оценени.
Тук обаче за целите на Вашия въпрос ние поискахме справка в съда. Собственикът на този имот, който вече споменах – господин Йордан Георгиев Костов, е завел дело. Първото заседание по делото е насрочено за 6 юни 2012 г. Там съдът ще може да разгледа експертиза от наето вещо лице по делото и ще може да бъде увеличен размерът на това обезщетение, ако, разбира се, такава бъде позицията на съда и съответно, ако влезе в сила съдебното решение. В този случай ние ще трябва да доплатим допълнително стойността, която е дължима след решение на съда, ако има такова. А иначе, съгласно процедурите, всички средства, които са били предвидени за отчуждените имоти на магистралата са вече предоставени на областните управители, които по реда на закона ги изплащат на собствениците на имоти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо министър, аз така и очаквах, че ще ми дадете такъв формален отговор. Осемдесет стотинки на квадратен метър за девета категория земя – това е базисна цена, над която обаче се начисляват различни добавки. Според самата наредба, дори близостта до София – по-малко от 60 км – е основание цената да бъде коригирана нагоре.
Аз обаче дебело подчертах в моя въпрос, че става въпрос за черешова градина. Вижте каква е сметката откъм страната на човека, на който вие сте отчуждили имота.
Четири декара, закръглявам грубо, по 500 кг череши от декар, са 2000 лв. Слагаме по 100 лв. разходи, въпреки че няма 100 лв. разходи, има около 50, махаме 400, остават 1600. Този човек получава 1600 лв. всяка година. Вие му давате 319 лв. и му вземате източник на доход.
Това означава, че по някакъв начин лицензираните оценители не държат сметка за очевадни реалности на имотите, които трябва да оценят. Тук не става въпрос за гола поляна с базисна цена на излужена канелено-горска почва, върху която по принцип не може да се създаде черешова градина. Вие вероятно това нещо не го знаете, но е така по Плана на почвите в страната. Но, ситуацията не е такава! Това са действащи черешови градини, в съседство на отчуждените, те продължават да дават череши. И аз ще Ви поканя да оберем с Вас един декар, за да видите, че наистина ще съберем 500 кг. И тогава ще разберете каква щета сте нанесли на този човек.
Вашият отговор, че съдът ще възстанови справедливостта, която Националната агенция „Пътна инфраструктура” е нарушила, в случая, нанасяща такава щета на български граждани, не ме успокоява. Какво означава това? Ние правим бели, а Върховният административен съд да ги оправя.
Аз Ви моля да направите следното: да видите на каква база се подбират оценителите от Националната агенция „Пътна инфраструктура”, ако трябва – да предложите и съответни промени, но не може един текущ чист годишен доход от 1600 лв. да го замените с 319 лв. и да казвате „Готово, нещата са оправени”, защото това си е грабеж. Това не е отчуждителна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Костов, аз напълно Ви разбирам и споделям Вашето мнение като гражданин, но от друга страна аз съм длъжна да Ви уверя, че ние спазваме законите и разпоредбите такива каквито са. Дали е Агенция „Пътна инфраструктура”, дали е която и да е държавна структура, която наема по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки лицензиран оценител няма право по същество (тя затова го наема, да независим, лицензиран), и няма право по същество да каже: „Ти си ми дал оценка за 80 лв., ама аз ще дам 180 лв., защото смятам, че не е коректно”. Това не е коректно и Вие много добре го знаете не само като финансист, но и все пак, като бивш министър-председател.
Вие знаете, че ние спазваме законите и нямаме право това да го направим. Може да имаме и най-доброто желание, но не можем, така че такава оценка от независим оценител, каквато ни е подадена, ние по нея сме длъжни да се разплатим. И именно съдът е този, който трябва да определи, ако има подадена жалба в 14 дневния срок, а такава, слава Богу, е направена, да отсъди дали този лицензиран независим оценител е оценил правилно или не. И ако вещите лица докажат всичко това, което Вие казвате, човекът ще бъде, надявам се, овъзмезден по коректния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Струва ми се, че няма да можем повече да продължим. (Реплики.) Желание има и от страна на депутатите, и от страна на министъра, но времето изтече обаче.
Съжалявам много. Няма да бъда аз човекът, който ще нарушава правилата и законите, защото правилникът ни е с ранг на закон.
Надявам се следващият път да могат да се дадат всички отговори.
Искам да уведомя народните представители, че следващото пленарно заседание е на 22 февруари 2012 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Пламен Нунев

Любомир Иванов