Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателят Екатерина Михайлова.

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
На 22 февруари 2012 г. е постъпил и днес, 23 февруари 2012 г. на народните представители е раздаден Общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, приети на първо четене на 8 февруари 2012 г.
Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и горите на основание чл. 71, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока на писмени предложения за второ четене.
На 22 февруари 2012 г. с вх. № 203-14-02 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2011 г.
С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно информация за домакинствата от проведеното преброяване към 1 февруари 2011 г., основни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с второ четене на
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Във вчерашния ден на второ четене са гласувани заглавията от чл. 1 до чл. 33 и заглавието на „Раздел ІV – Активна служба в доброволния резерв” включително. Предстои да се докладва чл. 34 на страница 12 от доклада.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 34 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Чл. 34. (1) За начало на активната служба се счита явяването на резервиста за изпълнение на задачи в състава на военно формирование от въоръжените сили за придобиване на военна и специална подготовка или за обучение в курсове за повишаване на квалификацията или за преквалификация.
(2) Началото и краят на активната служба се определят в зависимост от задачите, заложени в утвърдените планове за бойната подготовка на военните формирования от въоръжените сили, за което съответният командир/началник на военно формирование издава заповед и уведомява органите по военния отчет.
(3) По време на активната си служба резервистът може да изпълнява задълженията си на пълно или намалено служебно време в съответствие със сключения договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 34 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 35 до чл. 41 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок членове с номера от 35 до 41 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 42 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
„Чл. 42. Резервистът се назначава, преназначава и освобождава от длъжност по ред, определен с правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 42 съгласно предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 43.
Гласували 116 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 18.т
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
„Чл. 44. За времетраенето на активната служба резервистът има право на неплатен служебен отпуск от работодателя/органа по назначаването по чл. 158 от Кодекса на труда, чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител или чл. 332, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 44 съгласно предложението на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 45 и чл. 46 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме членове с номера 45 и 46.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Раздел V –Разположение за активна служба”.
Няма постъпили предложения в целия раздел от чл. 47 до чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване „Раздел V – Разположение за активна служба” и съдържащите се в него членове с номера от 47 до 49 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Раздел VІ – Подготовка на резервистите.”
Предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел VІ да се измени така:
„Раздел VІ – Подготовка на резервистите. Подготовка на гражданите за защита на отечеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ съгласно предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 50 до чл. 55 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме членове от 50 до 55 включително.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 56 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Веселен Методиев – в чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
Чл. 56, ал. 1 придобива следната редакция:
„(1) Гражданите на Република България преминават обучение за усвояване на знания за отбрана на страната и защита на отечеството и за действие при екстрени ситуации и гражданско военни отношения през последните две години на средното си образование, съгласно изготвената от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи учебна програма, утвърдена от министъра на образованието, младежта и науката, а за общинските училища – от кметовете на общините.
Чл. 56, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
„Чл. 56. (1) Гражданите на Република България в девети и десети клас на средното си образование преминават подготовка за усвояване на знания, свързани със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисията и задачата на въоръжените сили.
(2) Подготовката по ал. 1 се осъществява в рамките на пет учебни часа за девети клас и пет учебни часа за десети клас от определените в учебните планове часове на класа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказвания – госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с колегата, е в две части. Едната е за разширяване на обема на знанията, които трябва да се получават, тоест вида обучение, което ще се получава, второто е – за времето. Предложението ни е да се увеличи. Смятаме, че петте часа са малко време в този обем образование, което трябва да се получи. Комисията е приела частично това предложение, разбира се, приела го е в малко по-различна реакция, но в първата си част то е за вида обучение и разширяване на обема от знания, практически се припокриват с предложението, което ние правим. Разбрах, че аргументите да не се приеме увеличаване на часовете са свързани с предстоящо приемане на Закон за образованието и тогава вече, ако трябва, да се съобразява във времето.
В този смисъл ние сме удовлетворени от текста, който се получава в крайна сметка от страна на комисията и оттеглям нашето предложение.
Моля Ви, госпожо председател, да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Реплики?
Гласуваме чл. 56 в редукцията му по предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 57 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
„Чл. 57. (1) За студентите в гражданските висши училища, военни академии и висши военни училища могат да се разкриват курсове по начална и/или специална военна подготовка от министъра на отбраната, съгласувано със съответните ръководства.
(2) Курсовете по ал. 1 могат да се организират и провеждат под формата на специализирани курсове и семинари, групови и практически занятия, демонстративни военни занятия и военни игри или стажантски курсове.
(3) Участието в курсовете по ал. 1 е доброволно, като те се провеждат по решение на органите за управление на висшето училище или военната академия, в което се определя броят на участниците. Тематиката на курсовете по ал. 1 се определя от министъра на отбраната.
(4) Успешно завършилите курс по ал. 1 полагат военна клетва, присвоява им се военно звание при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и се водят на военен отчет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 57 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 58 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 58.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 59 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
„Чл. 59. (1) Българските граждани без военна подготовка, желаещи да получат начална и/или специална военна подготовка, могат да преминат курс, организиран от Министерството на отбраната, ако отговарят на следните изисквания:
1. да са пълнолетни граждани на Република България и да нямат друго гражданство;
2. да са годни и психологически пригодни за военна служба;
3. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
(2) С обявяването на курса по ал. 1 могат да се определят и други специфични изисквания извън посочените в ал. 1.
(3) Българските граждани по ал. 1 сключват договори за обучение и за времето на курса им се осигурява:
1. настаняване, изхранване и униформа, при условия и по ред определени с акт на министъра на отбраната;
2. безплатно медицинско обслужване;
3. задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука при изпълнение на задължения във връзка с обучението.
(4) Подготовката на българските граждани по ал. 1 се организира при условия и по ред определени с Правилника за прилагане на закона.
(5) Успешно завършилите курса по начална военна и/или специална военна подготовка по ал. 1 полагат военна клетва, присвоява им се военно звание при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона, и се водят на военен отчет.
(6) Финансовото осигуряване на курса по ал. 1 е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 59 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава 4 – Служба в запаса”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Глава 4 по наименованието на вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 60 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
„Чл. 60. (1) В състава на запаса се включват запасните и техниката-запас.
(2) Военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за военно време се комплектуват със запасни и с техника-запас при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 128, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 60 в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 61 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
„Чл. 61. (1) Запасни са лицата, които не са сключили договор за служба в доброволния резерв и отговарят на едно от следните условия:
1. били са на военна служба;
2. завършили са успешно курс по военна подготовка;
3. прекратили са служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. притежават гражданска специалност, необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Мобилизационното назначение на запасните се дава от органите по военния отчет чрез връчване на повиквателна заповед.
(3) Пределната възраст за служба в запаса е 63 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 61 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 62 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
„Чл. 62. Запасните се освобождават от служба в запаса при:
1. навършване на пределна възраст за запаса;
2. признаване на негодност за военновременна служба;
3. изтърпяване на наказание лишаване от свобода, взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест – за времето, през което изтърпява наказанието, или за времето на взетата мярка;
4. приемане на военна служба или на служба в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
5. отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на дете;
6. смърт на запасния.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма заявени желания за изказвания от народни представители.
Гласуваме чл. 62 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава 5 – Предоставяне на техника за резерва”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на Глава 5 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 63 до чл. 74 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване членове 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73 и 74 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 75 има предложение от Доброслав Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
„Чл. 75. (1) Органите по военния отчет определят по видове техниката-запас, предназначена за комплектуване на военновременни формирования от въоръжените сили, дават й мобилизационно назначение чрез връчване на собствениците на повиквателна заповед.
(2) При обявяване на военно положение или на положение на война собственикът на техника-запас се оповестява за доставянето й съгласно повиквателната заповед.
(3) В случай, че техниката се предоставя заедно с лицата, които я управляват, тези лица придобиват статус на запасни и са длъжни да я съпровождат и управляват след извикването й по ред, определен с наредбата по чл. 4, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 75 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 76 по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава шеста – Военен отчет” и „Раздел I – Водене на военния отчет”.
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Глава шеста и Раздел I по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77:
„Чл. 77. (1) Военният отчет на българските граждани и техниката се води от органите по военния отчет.
(2) Военният отчет на гражданите се води по постоянния им адрес, а на техниката – по постоянния адрес на собственика й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване чл. 77 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78:
„Чл. 78. На военен отчет се водят:
1. резервистите и техниката-резерв;
2. запасните и техниката-запас;
3. българските граждани, които притежават професии и специалности, необходими на военните формирования от въоръжените сили, определени с наредбата по чл. 4, ал. 3;
4. военнослужещите, освободени от военна служба, и прекратилите служебните си правоотношения служители от структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 78 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 79 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80:
„Чл. 80. Задълженията по военния отчет на българските граждани се прекратяват при:
1. навършване на пределна възраст за водене на военен отчет;
2. настъпила негодност за военновременна служба, установена при условията и по реда, определени с акта на министъра на отбраната по чл. 141, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. приемане на военна служба;
4. възникване на служебно или трудово правоотношение със структура по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
5. освобождаване или лишаване от българско гражданство;
6. смърт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 80 по комисия.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 81 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82:
„Чл. 82. (1) На военен отчет се води служебно годната за експлоатация техника, необходима за военните формирования от въоръжените сили и структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Вписването и отписването от военен отчет на техниката се извършва служебно.
(3) Данните, необходими за вписването и отписването на техниката на и от военен отчет, се предоставят на органите по военния отчет от структурите на министерства и ведомства, на които са възложени регистрацията и отчетът на техниката.
(4) За предоставената информация по ал. 3 не се заплаща такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 82 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 83 и чл. 84 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 83 и чл. 84, както са предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Раздел II – Задължения по военния отчет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Раздел II с наименованието на вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме по вносител чл. 85.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86:
„Чл. 86. Освободените от военна служба и служителите с прекратени служебни или трудови правоотношения от структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ненавършили пределна възраст за водене на военен отчет, са длъжни в 14-дневен срок от датата на отчисляването им да се явят в органите по военния отчет по постоянен адрес за вписване на военен отчет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 86 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 87 до чл. 91 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване членове 87, 88, 89, 90 и 91 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
„Чл. 92. Министърът на правосъдието уведомява министъра на отбраната за придобилите, лишените и освободените от българско гражданство лица в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 92 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 93 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава седма –
Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на Глава седма по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 94 до чл. 97 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване членове 94, 95, 96 и 97 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение от Доброслав Димитров и група народни представители за чл. 98.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
„Чл. 98. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, които се съставят от оправомощени от началника на Централното военно окръжие длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от началника на Централното военно окръжие или от оправомощени от него длъжностни лица извън лицата по ал. 1.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 98 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 99 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието по вносител на Допълнителна разпоредба.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на закона „мобилизационно назначение” е:
1. определената длъжност, която запасният заема по длъжностните разписания/щатове за военно време, посочена в повиквателната заповед;
2. определената техника-запас за комплектуване на формированията от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по длъжностните разписания/щатове за военно време, посочена в повиквателната заповед.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 1 в редакцията, предложена ни от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Преходни и заключителни разпоредби така, както ни предлага вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му и подзаконовите актове, предвидени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 3 и § 4 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Режим на гласуване за параграфите 3 и 4 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 3, т. 3 накрая се добавя „и по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България”.
2. В чл. 27 т. 9 се отменя.
3. В чл. 43, ал. 2:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. подпомагат органите на Министерството на отбраната по воденето на военния отчет и по извикването, оповестяването, изпращането и доставянето на запасни и техника-резерв;
2. предоставят помещения и осигуряват административно дейността на органите на Министерството на отбраната по военния отчет;”
б) създава се т. 8:
„8. ежегодно изготвят предложения до министъра на отбраната за обучение на техни ръководни кадри и служители по въпросите, свързани с резерва.”
4. В чл. 44:
а) в ал. 2 след думите „директорите на дирекции в областната администрация” се добавя „директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, директора на териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”, ръководителя на териториалната структура на Централното военно окръжие” и се поставя запетая;
б) в ал. 3 след думите „Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" се поставя запетая и се добавя „представител на териториалната структура на Централното военно окръжие”.
5. В чл. 45, ал. 4, т. 1 думите „по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение” се заменят с „по военния отчет при оповестяването, изпращането и доставянето на запасни и техника-запас”.
6. В чл. 50, ал. 1 се създават т. 10 и 11:
„10. Централното военно окръжие;
11. Централния артилерийски технически изпитателен полигон.”
7. В чл. 60е думата „резерва” се заменя с „доброволния резерв“.
8. В чл. 70, ал. 1 думата „постоянния” се заменя с „доброволния”.
9. В чл. 78 след думите „Националният военноисторически музей” се поставя запетая и се добавя „Централното военно окръжие”.
10. Член 116 се изменя така:
„Чл. 116. (1) От часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на:
1. военнослужещите и служителите от структурите по чл. 50, ал. 2;
2. резервистите на активна служба във въоръжените сили;
3. курсантите.
(2) Резервистите на разположение за активна служба и запасните се смятат на военновременна служба от момента на оповестяването им от органите по военния отчет.
(3) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането на клетвата.
(4) За срока на военновременната служба военнослужещите, резервистите, запасните и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до изтичането на срока на военновременната служба.”
11. В чл. 226м, ал. 1 след думата „резервисти” се добавя „запасни” и се поставя запетая.
12. Глава осма „Резерв на въоръжените сили. Военен отчет на гражданите” с чл. 263-282 се отменя.
13. В чл. 327 ал. 6 се изменя така:
„(6) Представители на служба „Военна полиция" се включват в комисиите за разглеждане на оферти в процедури за възлагане на обществени поръчки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки по предложение на директора на службата.”
14. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 1в след думите „Националната разузнавателна служба” се поставя запетая и думите „и Националната служба за охрана” се заменят с „Националната служба за охрана, военните съдилища и прокуратури”;
б) в т. 4 думите „в резерва” се заменят с „във военно време”.
15. Параграф 10 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение към текстовете? Няма.
Поставям на гласуване § 5 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 6 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, ...) в чл. 62, ал. 1 т. 6 се изменя така:
„6. при повикване на активна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане; ако службата продължава повече от 15 календарни дни, държавният служител има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 7 по комисия.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. Чл. 214 се отменя.
2. В чл. 332 ал. 2 се изменя така:
„(2) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване на активна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане, а ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни – на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Кодекса на труда (обн., ДВ, ...) чл. 158 се изменя така:
„Отпуск по време на активна служба в доброволния резерв
Чл. 158. (1) При повикване на активна служба в доброволния резерв работникът или служителят се смята в служебен неплатен отпуск за времето на мероприятието/службата, включително деня на отиването и връщането.
(2) Ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни, работникът или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.
(3) За времето на отпуска по ал. 2 на работника или служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 9 в редакцията на комисията:
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 396, ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега подлагам на гласуване § 10 в редакцията на комисията
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 361 ал. 2 се отменя.
2. В чл. 366 думите „хората, животните, превозните средства или други снаряжения” се заменят с „българските граждани и техниката”.
3. В чл. 368 след думата „резервисти” се добавя „и запасни” и думите „при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения” се заменят с „или при преглед на техниката”.
4. В чл. 371 буква „г” се изменя така:
„г) резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за изказване, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах против някои от текстовете, които бяха свързани със запасните и техниката от запаса с определени резерви – резерви по отношение на вменяването на отговорностите на запасните и по отношение на техниката от запаса.
Сега, когато става въпрос за вменяване на наказателна отговорност по отношение на запасните, след като предвиждаме дори 63-годишна възраст за служба и за отчет в запаса, аз искам да взема отношение по този член и искам да направя редакционно предложение - в ал. 3 да отпадне „се добавя „и запасни”. Тоест, запасните да отпаднат в презумпцията за наказателна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате предвид в т. 3.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, в т. 3 – в чл. 368 да отпадне „и запасни”.
След „или при преглед на техниката” да се добави „от резерва”, което по презумпция изключва техниката от запаса.
Защо правя тези предложения? Защото този член предвижда в мирно време лишаване от свобода до 8 години за неизпълнение на тези мобилизационни обязаности, а във военно време – от 5 до 15 години. Тук включваме техника от запаса, която е частна техника, която трябва да бъде в годност, експлоатационно обслужена и способна да участва в подобни занятия, военни учения.
Смятам, че това е изключително тежък текст по отношение на българските граждани. Вменяваме наказателна отговорност при положение, че тенденциозно години наред в Българската армия беше ликвидирана военната техника. Значи ние ще задължим един собственик на джип да се яви мобилизационно, а в същото време ние нямаме нито един годен самолет. И искам да попитам имаме ли един годен самолет – боен самолет изтребител, който в момента да лети? Вменяваме наказателна отговорност на собствениците на запасна техника, а в същото време военната и бойната техника беше разформирована и нарязана на скрап. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение към текста? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложенията на народния представител Георги Терзийски, които са за отпадане и допълнителна редакция, а именно в т. 3 да отпаднат думите „и запасни”, а в края на т. 3 „или при преглед на техниката” да се добавят думите „от резерва”.
Моля, гласувайте предложението на колегата Терзийски.
Гласували 78 народни представители: за 13, против 45, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване, защото искам още един път да осмислите това, което предложих. До момента резервът се включваше в презумпцията за наказателна отговорност. Недейте да вменявате наказателна отговорност на 60 70% от българското население. По силата на този закон ние вече включихме административнонаказателни разпоредби, по които те носят имуществена санкция глоба. Вменявате в момента и наказателна отговорност лишаване от свобода до 8 години. Дайте си сметка какво правим?! До 63-годишна възраст всички, които са били на военна служба, са в запаса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложенията на народния представител Георги Терзийски.
Гласували 81 народни представители: за 17, против 44, въздържали се 20.
И този път предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И сега подлагам на гласуване последния текст от този закон, а именно § 12 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това е приет изцяло и Законът за резерва на въоръжените сили на Република България. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя – Министерският съвет, искам да благодаря на народното представителство за приемането на този необходим закон в две основни насоки: на първо място, привежда в съответствие системата на резерва на въоръжените сили с отмяната на задължителната военна служба в мирно време, която стана факт в началото на 2008 г.; от друга страна, изпълнява изискванията на Конституцията по чл. 59, ал. 2 относно подготовката на гражданите за защита на Отечеството.
Искам още веднъж да подчертая, че законът отваря врата към изпълнение на визията, заложена в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, която Вие приехте, и Плана за развитие на въоръжените сили до 2014 г. Още веднъж Ви благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2012 Г.)
Процедура преди това – заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Моля на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде удължен с още една седмица срокът за внасяне на писмени предложения от народните представители по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно предложение има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по Проекта за Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове
относно Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.)

На основание чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2012 г.
Проектът на програма е разработен в съответствие с приоритетите на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2012 г.), приета с решение на Министерския съвет № 25 от 13 януари 2012 г., Работната програма на Европейската комисия за 2012 г., приоритетите на Тройното председателство на Европейския съюз и предложенията на постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
Основните насоки на Тройното председателство на Европейския съюз, в това число на Датското председателство на Европейския съюз (за изграждане на отговорна, динамична, „зелена” и сигурна Европа), бяха предмет на обсъждане на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, проведено на 12 януари 2012 г., с участието на посланиците на Полша, Дания и Кипър.
Основните приоритетни области от Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2012 г.) бяха представени от заместник-министъра на външните работи и председател на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет господин Константин Димитров по време на работна среща-дискусия на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с българските евродепутати, проведена на 20 януари 2012 г. В рамките на работната среща българските евродепутати представиха планираните инициативи за работата си през 2012 г., както и приоритетните области, по които ще бъде търсено сътрудничество и взаимодействие с националния парламент.
Годишната програма на правителството е приета в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерският съвет предварително информира Народното събрание и дава отчет за действията си за участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
В програмата са изведени на преден план няколко високоприоритетни за страната и Европейския съюз въпроси:
- икономически и финансови въпроси – с акцент върху стартиралия Втори европейски семестър и задълбочаване на Икономическия и паричен съюз;
- Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.;
- реформа на Общата селскостопанска политика след 2013 г.;
- новата кохезионна политика на Европейския съюз след 2013 г.;
- присъединяване към Шенген;
- разширяване на Европейския съюз.
Изброените по-горе теми ще продължат да бъдат във фокуса на вниманието и на българския парламент, който изрази първоначална позиция по тях през 2011 г., упражнявайки правомощията си по субсидиарност съгласно Договора от Лисабон.
На 9 февруари 2012 г. по инициатива на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове беше проведена работна среща-дискусия със заместник-председателя на Eвропейската комисия и еврокомисар по междуинституционални отношения и администрация Марош Шефчович, по време на която народните представители и присъстващите български евродепутати бяха запознати с основните насоки от Работната програма на Европейската комисия за 2012 г.
Работната програма е под мотото „Постигане на европейско обновление” и в нея са определени следните основни политически приоритети:
1. изграждане на стабилна и отговорна Европа;
2. изграждане на съюз на устойчив растеж и солидарност;
3. осигуряване на ефективен глас на Европейския съюз на световната сцена;
4. разумно регулиране и ефективно изпълнение.
Комисар Шефчович обърна внимание, че тези приоритети могат да бъдат постигнати чрез последователни мерки за стабилно и устойчиво икономическо възстановяване, придружено от създаването на нови работни места. Необходими са допълнителни действия за задълбочаване на икономическата интеграция между държавите членки за излизане от кризата, възстановяване на растежа и конкурентоспособността на икономиката, развитие на потенциала на Единния пазар, прилагане на мерки за увеличаване на заетостта в Европа, включително чрез борба с безработицата сред младите хора.
Развитието на дебатите по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. продължава да бъде основен приоритет в работата на Европейската комисия, в това число на дебатите по бъдещето на кохезионната политика като много важен инвестиционен инструмент.
Не на последно място, комисар Шефчович обърна внимание на необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез прилагане на принципите на опростяване, рационализиране и добавена стойност.
В продължение на проведените обсъждания на посочените по-горе стратегически европейски и национални програми, Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.) е резултат от широка дискусия с всички заинтересовани страни, което показва на практика ефекта от новите правомощия на националните парламенти след влизането в сила на Лисабонския договор.
При подбора на проектите са взети предвид и следните съображения:
- приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрол на проектите, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, доколкото тези проекти не са окончателно приети;
- в работната програма се включват приоритетно проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в процеса на обсъждането и приемането на актовете на Европейския съюз, както и да участва в политическия диалог с европейските институции;
- активно упражняване на новите правомощия на националния парламент, съгласно Договора от Лисабон, при извършване на проверки за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските проектоактове, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.);
- други документи на европейските институции (съобщения, доклади, бели и зелени книги и други) могат да се обсъждат в комисиите на Народното събрание, извън настоящата работна програма, като приетите по тях становища при необходимост се изпращат на европейските институции, за да се вземат предвид при подготовката на предложенията за законодателни актове на Европейския съюз;
- в Годишната работна програма по принцип не се включват проекти, целящи единствено кодификация на съществуващи актове, тяхното опростяване или произтичащи от периодичния им преглед.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме решение относно Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.), както следва:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.)

Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 103, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.).

Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2012 г.)

Народното събрание, като се ръководи от:
- засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз, съгласно Договора от Лисабон, чрез контрола по субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес и влиянието им във формулирането на европейските политики;
- необходимостта от изграждане на по-тясно работно партньорство между Европейската комисия и държавите членки за изпълнение на приетите мерки за преодоляване на кризата чрез засилване на икономическото управление на Европейския съюз;
- прилагане на по-гъвкав подход за реакция при възникване на нови спешни ситуации и отдаване на по-голям приоритет на онези предложения, които могат да имат незабавен ефект върху растежа и заетостта, допринасяйки реално за икономическото възстановяване на Европейския съюз;
- реформата на финансовия сектор с акцент върху засилване защитата на инвеститорите и заздравяване на вътрешния пазар;
- необходимостта от допълнителни мерки за осигуряване стабилността на публичните финанси чрез гарантиране на устойчиви публични приходи;
- създаване на подходяща рамка в подкрепа на предприятията, която ще създаде условия за разкриване на работни места и за навлизане на нови пазари;
- прилагането на принципите на гъвкавата сигурност и насърчаване на мобилността, с акцент върху младежката безработица;
- осигуряването на сигурност и правосъдие в Европа без вътрешни граници. Създаването на отворена за гражданите Европа изисква съвместни усилия за премахване на неоправданите бюрократични пречки пред свободното движение, намиране на решение на важни въпроси, свързани със сигурността на границите, както и новите предизвикателства за борба с киберпрестъпността;
- значението на Стратегията „Европа 2020” за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Постигането на целите в областта на климата и енергията е свързано с осигуряване на ресурсна ефективност в секторните политики, намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, както и развитие на възобновяемата енергия;
- посрещането на други сериозни предизвикателства, като енергийната сигурност и изработването на обща външнополитическа линия на Европейския съюз по въпросите на енергийната сигурност;
- разбирането, че евроатлантическата перспектива на страните от Югоизточна Европа и процесът на осъвременяване на политиката за съседство в нейните две измерения, източно и южно, са от стратегически интерес за Република България и трябва да продължат;
- последователността на външните действия на Република България и усилията й за подобряването на видимостта на Европейския съюз на световната сцена;
- последователната си позиция за опростяване и намаляване на бюрократичната и административната тежест,
Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета, от чл. 103 до чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, проектите на актове в следните приоритетни области:
I. Изграждане на стабилна и отговорна Европа – гарантиране на устойчиви публични приходи.
1. Публични финанси в Икономическия и паричен съюз – 2012 г.
2. Защита на инвеститорите: изменение на Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции на ПКИПЦК, политиката на възнагражденията за мениджърите и административните санкции.
3. Добро управление в областта на „данъчните острови”.
4. Премахване на двойното данъчно облагане на трансгранични изплащания на дивиденти за портфейлните инвеститори.
5. Данъчно облагане на автомобили.
6. Бърз механизъм за реагиране на измами с ДДС.
II. Изграждане на Съюз на устойчив растеж и солидарност.
2.1. Единен пазар за растеж – иновации, интелектуална собственост, услуги, транспорт:
7. Годишно изследване на растежа за 2013 г.
8. Рамка за Европейското научноизследователско пространство.
9. Преглед на Съобщението относно филмовата индустрия.
10. Колективно управление на авторските права: музикални права – музика в интернет.
11. Изпълнение на правата върху интелектуална собственост.
12. Искове за обезщетения за нарушения на антитръстовото законодателство.
13. Изменение на Регламента за марката на Общността и на Директивата за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.
14. Европейски знак за качество в сектора на туризма.
15. Насърчаване и информиране в подкрепа на селскостопанските продукти.
16. Изменение на Директивата за тютюневите изделия по отношение на производството, представянето и продажбата.
17. Схеми за гарантиране на застраховките.
18. Хазарт по интернет на вътрешния пазар.
19. Общоевропейска рамка за електронна идентификация, електронно установяване на автентичност и електронен подпис.
20. Европейска стратегия за сигурността в интернет.
21. Железопътен пакет.
1) достъп до железопътния пазар;
2) Европейска железопътна агенция (ERA).
22. Права на пътниците във въздушния транспорт: отказан достъп на борда, голямо закъснение на полети и отмяна на полети.
23. Регистрация на моторни превозни средства, вече регистрирани в друга държава членка.
2.2. Повече възможности за хората – гъвкав и мобилен пазар на труда, социални въпроси и социално включване:
24. Пакет за заетостта:
1) по пътя на възстановяване, включващо създаването на работни места;
2) специален пакет относно гъвкавата сигурност;
3) реформа на Европейските служби по заетостта EURES и изменение на тяхното правно основание.
25. Нов поглед върху уменията в контекста на „Европа 2020”.
26. Свободно движение на работници в Съюза.
27. Включване на работниците в областта на мореплаването и на плавателни съдове в обхвата на няколко директиви на Европейския съюз в областта на трудовото право.
28. Защита на допълнителните пенсионни права на лицата, които сменят работата си.
29. Напредък в интеграцията на ромското население — първи доклад на Европейската комисия.
30. Пакет за иновациите в здравеопазването.
2.3. Устойчив растеж – енергия и екология:
31. Вътрешен енергиен пазар.
32. Ядрена безопасност.
33. Стратегия за възобновяема енергия.
34. Чиста енергия за транспорта: стратегия за алтернативни горива.
35. Преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда.
2.4. Отворена за гражданите Европа – правосъдие и вътрешни работи:
36. Изменение на Кодекса на шенгенските граници.
37. Изменение на рамката на Европейския съюз относно запазването на данни.
38. Създаване на Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ).
39. Прием на граждани на трети държави за целите на провеждане на научноизследователска дейност, образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност.
40. Взаимно признаване на документите за гражданско състояние:
1) взаимно признаване на действието на някои документи за гражданско състояние;
2) премахване на формалностите по легализирането на документи между държавите членки.
41. Реформа на структурата на Евроюст.
42. Електронно правосъдие.
43. Минимални разпоредби относно съставите на престъпленията и наказанията в областта на трафика на наркотици.
44. Трета директива срещу изпирането на пари.
45. Борба с престъпленията в европейското кибернетично пространство.
III. Осигуряване на ефективен глас на Европейския съюз на световната сцена.
46. Създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ (EVHAC).
47. Изменение на Директива 2008/114/ЕО на Съвета относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
48. Годишен пакет за разширяването за 2012 г.
49. Пакет за европейската политика на съседство.
50. Указания за водене на преговори по споразумения за визови облекчения и реадмисия в някои държави от Южното Средиземноморие в рамката на диалога за миграция, мобилност и сигурност, който ще бъде установен с тези държави.” Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, докладът, който беше представен от госпожа Панайотова, би трябвало да бъде един от основните документи, с които да се занимава българският парламент.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България аз искам да направя коментари по отделни въпроси, които бяха разглеждани в доклада.
Започвам с първия, може би най-важен въпрос, че докладът е формулиран като Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Смятам, че като страна, която вече от пет години е член на Европейския съюз, не можем да гледаме на въпросите на Европейския съюз като на външна политика или на нещо чуждо на България. Би трябвало да сме наясно, че въпросите на Европейския съюз са вече част от вътрешната политика на страната ни, част от всички секторни политики. Въпросите, които се решават от Европейската комисия, от Европейския съвет пряко рефлектират в секторните политики на страната, пряко рефлектират върху икономическото и социално развитие на страната.
На второ място трябва да отбележа, че предвиденото в доклада съобразяване на програмата с тази на Европейската комисия, и с приоритетите на Тройното председателство (в момента Датско председателство), чиито основополагащи принципи са взети под внимание, отразени са добре в доклада и са предвидени като приоритети в работната програма на Народното събрание за цялата 2012 г.
За съжаление, те са формулирани само плакатно и са дадени буквално в един фактически препис от залегналите теми в работната програма на Европейската комисия. Те не отразяват де факто съответното отношение на българския парламент и на българското правителство, за да могат да бъдат въведени те в действие и да дават своето отражение в икономическия и социален живот на страната, още повече в условията на една задълбочаваща се криза.
В доклада или в програмата е записано, че приоритетите, с които ще работи по програмата българският парламент, са икономически и финансови въпроси с акцент върху стартиралия Втори европейски семестър и задълбочаване на Икономически и паричен съвет.
В тази връзка искам да припомня, че комисарят Рен само преди няколко дни обяви, че България попада в така наречения сив списък или списъка на страните за предупреждение и, съответно с въпросителна, че трябва да й се обърне особено внимание, тъй като икономиката на нашата страна и финансовата й политика попадат под специално наблюдение.
С програмата, с която е предвидено да се занимаваме или би трябвало днес да дискутираме, няма записан абсолютно никакъв текст, никакво предложение, никакъв дебат по тази проблематика и по предстоящия Европейски семестър – кои са акцентите на България и на българското правителство, и каква е ролята и мястото на българския парламент, още повече, че по основните теми, не само за Европейския съюз, но и за България, с крещяща сила стоят въпросите за икономическия растеж или за необходимост от мерки, и то законови мерки, които да генерират икономически растеж, да генерират възможности за създаване на нови работни места, особено при тежката безработица сред младежта.
В момента в така предложената ни програма, за съжаление, няма и следа от такива конкретни законодателни инициативи.
По втората тема, която е предвидена като приоритет на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., докато другите страни и другите парламенти направиха вече обсъждане, обсъдиха къде стоят техните страни, какви са приоритетите, с които те ще се занимават или пък ги залагат за следващия програмен период, в българския парламент такъв дебат липсва.
Като следващ приоритет е посочена общата селскостопанска политика. Да ви припомня, че въпреки многократните напомняния и очаквания, въпреки поставените въпроси от тази трибуна по темата „Обща селскостопанска политика”, която е изключително важна за България, в този парламент не е воден дебат, не са представени от министъра на земеделието и храните никакви основни позиции, нито са защитени, ако има такива, които се различават от предложенията на Европейската комисия.
Не стана ясно ще има ли уеднаквяване на директните плащания до края на 2013 г. Не става ясно защо сме срещу зелените плащания, ами се води един дебат между Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. Не се дава възможност този дебат да бъде пренесен в българския парламент, въпреки тревожните тенденции на все по-задълбочаващата се криза в аграрния сектор и на едно асиметрично развитие на сектора в полза на зърнопроизводството, тотална дискриминация и все повече затихващите функции на животновъдството и на производството на плодове и зеленчуци. Не може българският парламент да не се занимава с тези изключително важни за българската икономика и за българското общество въпроси и да не се знае как те ще бъдат заложени в следващия програмен период и каква политика Българя ще отстоява.
Следващият приоритет, който е формулиран, е Кохезионната политика след 2013 г. Това е една тема, по която всички сме единодушни и българското правителство отстоява позицията, че ние трябва заедно с другите нови страни членки, да воюваме за максимално запазване на средствата по новата Кохезионна политика. България има да наваксва в изграждането на инфраструктура както транспортна, така и инфраструктура в сферата на околната среда, затова е изключително важно да имаме своето присъствие и да създадем съответния алианс с други страни членки, като отстояваме наистина един максимален обем от средства.
По тази изключително важна тема, по която имаме и надпартийно единомислие, не се прави съответният дебат в българския парламент, за да се формулират ясните приоритети, които ще отстояваме и зад които ние заставаме като страна. Разбирате, че когато се водят преговори в Европейската комисия и в Съвета в Брюксел, е много важно дали има консенсус в съответната страна, а не противоборство между отделните парламентарни групи, дали заставаме зад обща политика, зад обща позиция, за да звучим наистина сериозно, като отделна страна,
Следващият въпрос е свързан с темата Шенген. По темата Шенген имаме също политическо единомислие и трябва да е ясно как българският парламент ще подкрепи по-нататък действията на правителството и какво е необходимо да се направи в разговорите с останалите страни членки, за да постигнем наистина тази обща цел – присъединяването ни към Шенгенското пространство.
В работната програма, за съжаление, липсва този коментар, липсват конкретни стъпки. Както казах, в работната програма, както и в решението, което се предлага, са изброени и са записани плакатно отделните приоритети, взети от Програмата на Европейската комисия и от Тройното председателство. Те са изброени само в един списък, който, ако щете, даже на места е един буквален препис с лош превод на английски и не става ясно какво се цели с този текст. Цитирам т. 25: „Нов поглед върху уменията в контекста на Европа 2020”. Какво Ви казва този текст, ако го прочетете сам за себе си? За кои умения става дума?
Освен това, ако четете точката за приемането на новата работна програма на страница трета: „не прекъсва процесът на наблюдение и контрол на проектите, включени в предишните годишни работни програми на Народното събрание, доколкото тези проекти не са окончателно приети”.
Кои проекти? За законопроекти ли говорим, за други проекти ли говорим, или наистина даже технически има груби несъответствия и абсолютно несъстоятелни формулировки?
Уважаеми колеги, това е изключително важна тема, която не бива така формално да минава през българския парламент и да не оставя никаква следа, а просто да се смята като точка от дневния ни ред, която е отметната и в края на годината ще търсим някакъв начин да отчетем, че сме изпълнили всичко, което от Брюксел ни е подадено като директиви или регламенти, които трябва по някакъв начин да хармонизираме, да транспонираме в българското законодателство. Смятам, че този формален подход е първо – обиден за парламентаризма в България, второ – не ни издига на ранга, на нивото на институцията, която трябва да се занимава с изключително важните политики, зададени от Брюксел, и още повече – още по-важни за България като нова страна членка. Съответно те трябва да бъдат не само зададени, но трябва да бъдат прочетени и интерпретирани през погледа на българското общество, на нуждите на българската икономика, на българската социална политика, за да дадем наистина като институция, като български парламент своя принос, ако искаме да бъдем отговорна институция, която работи за българското общество и за българската държава в ангажиментите, които е поела и в съответствие с Лисабонския договор. Затова мога само да заключа, че призовавам, обсъждайки този доклад, всички министри и правителството да вземат отношение.
Обръщам се към госпожа Панайотова – да се направят съответните дебати по тези принципни политики, които касаят развитието на българската страна. Още повече в условия на тежка криза българското общество очаква от този парламент законодателни, конкретни инициативи, които да рефлектират в растеж на икономиката, в шанс за бизнеса и нови работни места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Ако считате, че наименованието на програмата е некоректно, би трябвало да направите предложение за промяна в правилника. То е в унисон с чл. 103, ал. 3 от нашия правилник. Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не исках да излизам на реплика, защото смятам, че тонът трябва да е изключително положителен, и то към всички ресорни комисии, към всички парламентарни групи, защото 2011 г. не беше никак лека за националния парламент с оглед на това да бъдем адекватни съгласно новите ни правомощия след Лисабонския договор.
Вие и миналата година бяхте изключително критична към проекта за тогавашна годишна работна програма. Нарекохте я „програмче”.
Искам да използвам възможността да благодаря на всички колеги и отделните ресорни комисии, защото имахме нелеки заседания. Особено искам да благодаря на Комисията по бюджет и финанси, защото през 2011 г. голяма част от актовете, които бяха гледани, касаеха именно новото икономическо управление и финансовата и фискална дисциплина на страните членки и от тази гледна точка беше много важно да имаме добро взаимодействие с колегите от тази ресорна комисия.
Резултатът всъщност от това, което постигнахме през 2011 г., е, че Народното събрание изрази своята позиция, включително изпрати първите си мотивирани становища по над 21 проектоакта на Европейската комисия, които бяха включени в годишната работна програма за 2011 г., като същевременно към края на годината изпълнението й достига повече от 70% от публикуваните през годината проектоактове на Европейската комисия. Неслучайно сме отбелязали, че ние не прекратяваме гледането на актове, които са заложени в годишните работни програми в предходните години, защото дебатът по някои от тях продължава. Само като пример мога да кажа, че от началото на годината сме гледали два акта от Годишната работна програма за 2011 г. Това са точки 56 и 57.
Също така в Годишната работна програма за 2011 г. беше заложен Механизмът за гражданската защита на Съюза (COМ/2011/934). Това е предложение на решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизма за гражданската защита на Европейския съюз. Това касае ресора и на българския еврокомисар госпожа Георгиева, така че това предстои да бъде гледано сега, през 2012 г., въпреки че е залегнал през 2011 г., но в самата Европейска комисия този акт не беше факт. Той ще бъде тази година и съответно ние ще го гледаме, позовавайки се именно на точката, която сме отбелязали в началото, че не спираме наблюдението си по предходните актове от предишните годишни работни програми на Събранието.
Дали е правилно преведено или не. Такива са текстовете, които са предоставени от самата Европейска комисия. Това е техният превод, това е тяхната формулировка на актовете. Ако има забележки в тази посока, може би към президента Барозо могат да бъдат отправени. Ние се съобразяваме с формулировката такава, каквато ни е предоставена от страна на Европейската комисия. Това е, което исках да споделя по отношение на отправените забележки.
По отношение на позициите – именно затова се прави тази годишна работна програма, за да могат да се формулират позициите в рамките на становища с политическия диалог с Европейската комисия или съответно в рамките на изпълняване на прерогативите ни след Лисабон по субсидиарност и пропорционално, в случай че имаме мотивирани становища и не сме съгласни с някои от предложените от страна на Европейската комисия актове.
Новият подход, който стартирахме миналата година, ни даде възможност да сме адекватни. Още веднъж искам да благодаря на всички колеги за добрата работа. Надявам се, през 2012 г. да сме още по-активни и да достигнем 90% минимум изпълнение за 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Реплики?
Господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо Панайотова, всичко това, което казахте, е много добро, но според мен то е изцяло опряно на един формализъм на Народното събрание.
Какво се случва между приемането на програмата примерно за 2012 г. и 2013 г. на българското Народно събрание? Каква е дейността на самите комисии и колко време отделят те, за да се разискват съответно проблемите, които се разглеждат в Европейския парламент, които стоят на дневен ред в Европейския съюз? Мисля, че това е време, което не може даже да се измери със секунди и минути. Затова искам да Ви кажа едно – в момента подходът в Народното събрание по този важен въпрос продължава да бъде несериозен, тъй като ние не изпълняваме една от основните идеи на Лисабонския договор, тоест във вземането на общите решения в Европейския съюз да се завиши ролята на националните парламенти. Това не личи поне в българското Народно събрание.
Моят апел към Вас е – нека престанем с формализма, с гръмките думи, с похвалите и нека наистина да се намерят ясните подходи и взаимодействия между българското правителство, между отделните министерства и съответно комисиите в Народното събрание. Иначе така ще си излизаме веднъж в годината, ще говорим колко много работа се върши.
Може би в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще пристигат някои конкретни проблеми, които да разисквате, за да имате работа, да може да издадете книжката, която издадохте и която издавате всяка година. Ще го правите това, но останалите комисии стоят някак си настрани от проблемите, които засягат пряко България. България трябва да има достойна позиция като равноправен член на Европейския съюз, така че помогнете като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, заедно с председателя на Народното събрание, да се намери стилът, методиката между отделните министерства и комисиите, така че съответно да има по-голяма ефективност при вземането на тези решения и влияние на българския парламент в тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Господин Мутафчиев, това не е само формално приемане, защото всъщност това е стартът на онова, което ни предстои да гледаме като проект-актове в рамките на цялата 2012 г. Ако успеем да ги минем 50-те, аз наистина ще съм щастлива. Това зависи от ресорните комисии. Онова, което зависи от нас като Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, е максимално да напомняме на ресорните комисии съгласно тяхната експертиза да се произнасят по актовете, които са залегнали, като същевременно в рамките на този 8-седмичен срок, който ни е предоставен съгласно Лисабонския договор, сме в постоянен контакт с Министерския съвет и Съвета по европейските въпроси. Мисля, че съумяхме – успели сме да се произнесем по 21 акта. До този момент статистиката беше нула.
Ще се радвам през 2012 г. да са още повече, но подходът се определя от начина на работа на народните представители (реплика на народния представител Петър Мутафчиев).
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): И на правителството!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Нашето взаимодействие с изпълнителната власт е пряко. Винаги сме имали присъствие на ниво заместник-министър, за да се изкаже българската позиция по съответната тема (реплика на народния представител Петър Мутафчиев).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имахте думата за реплика, господин Мутафчиев!
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Но не забравяйте, колеги, че ние изпращаме становището на националния парламент по съответния проект на акт. Това е нашето становище. Дали ще се съобразим със становището на правителството или не, това е воля на народните представители. Въпросът е, че това, което изпращаме, е позиция на национален парламент. Така че трябва да има много повече мобилизация на експертизата и на народните представители в съответните комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата госпожа Искра Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не сме много представителите в залата, които разглеждаме Годишната програма за вземане на решения на Народното събрание във връзка с участието ни по въпросите на Европейския съюз. Озаглавена е: Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Радвам се, че обстоятелствата днес се стекоха така, че имах възможност преди да се изкажа, да чуя изказването на госпожа Панайотова. Защото първият пункт от моето изказване щеше да бъде посветен и отново ще бъде посветен на онова, което Вие, госпожо Панайотова, представихте във Вашето изказване. То отсъства напълно в доклада и в Годишната програма. Тоест, опитът от изпълнението на една Годишна програма през изтеклата 2011 г. няма място в документа, който днес обсъждаме. Ние разглеждаме документ, който третира нещо, което ще правим през следващия период, но то не се базира на никакъв опит на Народното събрание, при положение че такъв според Вашето изказване и според работата на комисиите има.
Изключително важно е когато разглеждаме такъв тип документ, който дава лицето на работата на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, този опит, ако има такъв, да намери място, включително с проблемите при изпълнението на програмата. Защото когато приемахме тази програма през миналата година, бяхме много критични, включително и аз. Тогава казах, че това е списък от много актове и че ако успеем да се справим с тях, това ще бъде голямо постижение и че натоварването на отделните комисии ще бъде много голямо. Спомням си какво казах. Ето това се надявах да чуя днес и да намери място в текста на програмата – в кои приоритетни за България области е било най-голямо натоварването, в кои имаме най-много приети актове, имаме най-много становища, участвали сме активно в процеса на вземане на решения, участвали сме с позиция на националния ни парламент.
За съжаление това отсъства в програмата, която разглеждаме днес. Отсъства може би, защото нямаме опит, а може би защото тази програма се разглежда единствено и само на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. А ние разглеждаме много подробно във всички комисии Годишната работна програма на правителството за вземане на решения по въпросите на Европейския съюз и излизаме със становища и доклади, но ние не обсъждаме нашата работна програма, а имаме възможност да дадем предложение от отделните комисии и тя да се разгледа в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ако това е пропуск в правилника, то след като имаме опит от миналата година и след като имаме основанията да поставим този въпрос, бихме могли да помислим за нашия правилник и за възможността тази програма да се дискутира в ресорните комисии, за да намерят отражение политиките на Европейския съюз и националните приоритети по тези политики в окончателния документ, който ще бъде гласуван днес в тази зала и който не носи белега на работа в отделните ресорни комисии. Това е вторият въпрос, който поставям във връзка с тази програма.
Третият въпрос, който поставям във връзка с тази програма, е свързан с това, че в доклада (дори не в преамбюла), който придружава предложеното ни решение за програма, са посочени високоприоритетните за страната и за Европейския съюз въпроси от Годишната програма на правителството за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Това са основните приоритетни области и теми, по които ще работи целият Европейски съюз през 2012 г. Не случайно в доклада е посочено, че тези теми ще продължат да бъдат във фокуса на вниманието и на българския парламент. Това са икономически и финансови въпроси с акцент върху стартиралия Втори европейски семестър и задълбочаване на Икономическия и паричен съюз – проблем, който се дискутира в част от комисиите на Народното събрание и безспорно е обект на внимание и контрол от Народното събрание, многогодишната финансова рамка, реформата на общата селскостопанска политика, новата кохезионна политика след 2013 г., присъединяването към Шенген и разширяването на Европейския съюз. Безспорно това са високоприоритетни за нашата страна и Европейския съюз области, но те са намерили място само в придружаващия документа доклад, като по никакъв начин не присъстват в проекта на работната програма. В окончателния проект, който трябва да бъде приет днес от нас, тези теми отсъстват. Проектът е разработен по структурата на Работната програма на Европейската комисия, но тези високоприоритетни теми за страната, отбелязани в доклада, отсъстват в решението и в програмата.
Тоест ако ние след две седмици, след два месеца или половин година покажем Работната програма на българския парламент на който и да е наш колега по вземане на решения по въпросите на Европейския съюз, се оказва, че точно тези високоприоритетни за Европейския съюз теми отсъстват. Тях ги няма. Те са в приложения доклад, в обясненията, но отсъстват от програмата. Убедена съм, че те трябва да намерят място в окончателния документ и окончателната програма, защото без те да намерят място, ние не можем да направим никаква връзка между работата на нашия парламент и работата на всички останали български институции в процеса на активното ни участие по вземането на решения в Европейския съюз. България вече пет години е страна - членка на Европейския съюз. Българският парламент вече за втора година взема решения по такава програма в изпълнение на Лисабонския договор. И ние отново не можем да се ориентираме къде са ни приоритетите и как да ги наместим в тази програма. Да, има такъв елемент.
Искам да поставя още един въпрос – не намирам достатъчно текстове в самия документ и програмата, не е разписана нито една дума за това, че Народното събрание на Република България работи в синхрон с централната изпълнителна власт и програмата на парламента е в синхрон с Годишната програма на правителството. Това отсъства. Това го няма. Не само че го няма това, ами никъде не се споменава в доклада, придружаващ програмата.
Има текст, който посочва Европейския семестър, да, но къде тук в самата работна програма на Народното събрание, е Националната програма за реформи на България – основен документ, по който работи Европейският семестър, по който имаме ангажимент да нанесем корекциите, представени ни от Европейския съюз; основен документ, на базата на който ще сключим договора между България и Европейската комисия за следващия планов период; основен документ, но очевидно, той не е в приоритетите на Народното събрание, тъй като отсъства от самия текст на програмата?
Убедена съм, че ако България има добрите намерения да бъде активен, конструктивен, успешен член на Европейския съюз, трябва да има синхрон между работата на институциите по въпросите на Европейския съюз. Да не говорим, че тези въпроси на Европейския съюз са и национални въпроси, което ме довежда до последния изключително важен въпрос, който искам да поставя във връзка с програмата.
Тази програма е един списък от общоевропейски документи, които ние ще наблюдаваме. Разбира се, формално погледнато, това е част от работата, която трябва да върши Народното събрание. Но къде е текстът, ако ще да е един параграф само, в който да се види, че в цялата си законодателна програма Народното събрание на Република България ще следва определени приоритети, които са в контекста на приоритетите на Европейския съюз? Не рискуваме ли отново, както през изминалата година, така както изпращаме становища по определени документи на Европейския съюз, да приемаме български нормативни актове, които им противоречат? За съжаление, това ни се случваше. За съжаление, това може да ни се случи и през следващата година, защото ги няма тези основни линии, които трябва да бъдат в основната характеристика на работата на парламента и които да покажат, че участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз не е допълнително натоварване, а част от същностната работа на нашите институции, в това число и на Народното събрание.
Аз много се надявам, че опитът от изминалата година, който носи и добри страни, добронамерените ни критики и въпроси – абсолютно добронамерени, и желанието да бъдем по-активни в този процес, ще доведе до това, че в крайна сметка ние ще имаме един по-качествен документ, който ще представя пълната картина на участието на българския парламент в процеса на взимане на решение и ангажиментите на този парламент за 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли редакционни предложения, госпожо Михайлова?
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Аз направих едно редакционно предложение – текстовете, които засягат Годишната програма на правителството и високоприоритетните за страната и Европейския съюз въпроси, горе на втора страница от доклада, да бъдат включени в самия текст на решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На кое място в проекта за решение?
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: В преамбюла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Едва ли в рамките на две минути ще съумея да прочета Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Голяма част, всъщност критиките просто показват недостатъчно познаване на правилника, госпожо Михайлова.
Колеги, не се възмущавайте, обаче този дебат го водихме и миналия път и за една година показваме колко сме узрели. (Смях и реплики.)
Член 103, ал. 3: „Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага Проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в двумесечен срок след изтичането на срока по ал. 2. Годишната работна програма съдържа списък на проекти за актове на институциите на Европейския съюз.” Колеги, актове, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
„Проектът на Годишната програма се обсъжда и приема от Народното събрание.”
Преди да съставим този доклад, Вие знаете, госпожо Михайлова, защото сте част от нашата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ресорните комисии бяха изпратили своите предложения. От Вашата комисия няма изпратено такова, за да бъде включено в Годишната работна програма. Въпреки това, ние сме включили съгласно актовете на Европейската комисия, мисля, че беше, точно така, т. 35 – „Преглед на директивата с оценка на въздействие върху околната среда”.
Вие имахте в рамките на правилника възможността да дадете предложения за конкретни актове.
По отношение на опита – той се пренася и през 2012 г. във формирането, а именно да има приоритетни сфери, да има конкретни актове, да има нови актове на Европейската комисия, за да може в рамките на този 8-седмичен срок, заедно с правителството и ресорните парламентарни комисии, да съумеем да изпратим своите становища.
Предложенията, които дадохте за приоритетите на правителството, няма как да влязат тук. Те не са конкретни актове, за да бъдат посочени в самата Годишна работна програма. Голяма част от актовете, които ги касаят, бяха в програмата за 2011 г., която ще бъде в процес на наблюдение отчасти от наша страна и през 2012 г., което го отбелязах още в изказването си.
Не искам да бъда груба, но трябва да бъдем обективни. Нека да четем правилника, за да бъдем конструктивни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Михайлова, заповядайте за дуплика.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбира се, никой не иска да бъде груб. Но тук говорим за много съществена работа на Народното събрание. Аз неслучайно казах, че програмата е била обсъждана в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но не е обсъждана в другите комисии.
Никъде в правилника не е написано, че се забранява обсъждането на програмата на Народното събрание. Никъде в правилника това не е написано. Това беше част от изказването ми, че когато работим по такива програми, когато налагаме практика и опит, имаме пълната възможност, в наша сила и компетенция е, ако се налага да променим и правилника, ако искаме да работим по-добре по тези програми. Това е по отношение на четенето на правилника! То е много хубаво нещо, но ако го четем само формално, стигаме само до формалния списък от теми, които не е лошо да ги наблюдаваме. Няма лошо! Само че не е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Ще направим почивка и след това ще продължим.
Почивка до 11,40 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
За изказване думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не съм сигурен колко време има парламентарната група, но бих помолил за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От удълженото време – 10 минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, заслужава си – както стана ясно в изказванията преди почивката, достатъчно внимателно да преценим какво трябва да съдържа годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Госпожа Панайотова и Вие, госпожо председател, цитирате ал. 3 на чл. 103 от нашия правилник, който действително постановява, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове взема предвид предложенията на другите комисии, предлага проект за годишна програма и годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на европейските институции, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
И миналата година, както стана дума, аз поставих въпроса, госпожо председател, ще помоля госпожа Панайотова отново да коментира – дали следва да разбираме, че годишната програма е просто един списък от актове. Поставям така въпроса, защото фактически ние трябва да изпълняваме текстовете на Глава десета от нашия правилник, която е „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”.
В проекта, който ни е представен, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се е ограничила с членове от 103 до 109 на тази глава, а тя има текстове до чл. 112 включително. Не може да се изчерпи отговорността на Народното събрание за работата по въпросите на Европейския съюз просто с един списък от проектоактове, които по смисъла на правилника изпращаме в Министерския съвет, тоест това е нашата заявка Министерският съвет да изпрати в Народното събрание самите проекти на актовете, когато ги получи официално и своите становища по тях, и вече в Народното събрание да се състои този процес на разглеждане на тези проекти и становища, и избор на един от двата вариант или и двата. Единият директно към комисията да отправи своите становища по линия на субсидиарността и другият – да съобщи на Министерския съвет своето становище по предлаганите актове.
Първият въпрос, ако спрем даже само дотук, до този процес на получаване на програмата на Министерския съвет, изработване на нашата работна програма, връщането й в Министерския съвет и получаването на съответните реакции от него заслужава доста по-подробно да бъде разписана в нашата програма.
Годишната програма, която ни е изпратил Министерският съвет, не е структурирана по четирите области, които се цитират, че и господин Шевчович ни съобщи, четирите области в програмата на комисията.
Годишната програма на правителството е съсредоточена в шест теми, които бяха предмет и на изказванията преди почивката, а именно – икономически и финансови въпроси, започващи с годишния доклад на растежа, отбелязвайки фискалния съюз и всички тези нови моменти.
Многогодишната финансова рамка, реформата на общата селскостопанска политика, новата кохезионна политика, присъединяването към Шенген и разширяването на Европейския съюз.
Това са шест приоритетни области, които Министерският съвет е определил, че са от приоритетно значение за България. Много ясно е, че в Народното събрание тези области би трябвало да се разглеждат колкото от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, толкова и от съответната специализирана комисия. Госпожа Панайотова спомена за активната роля на Комисията по бюджет и финанси, но също такава роля би трябвало да бъде възложена и на Комисията по земеделието, и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и на Комисията по външна политика и отбрана, що се отнася до Шенген и до разширяването. Отсега да е ясно, че програмата се структурира по основните области от интерес за България, в програмата се разписва, че в тези области ще се работи съвместно от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и специализираните комисии и наистина ще има пълноценно включване на специализираните комисии по-добре избрани проекти за актове.
Така, както сега е разписан проектът за работна програма, носи наистина много фрагментарен и нефокусиран характер. Има сериозно разливане на теми, дребнотемие, не че всеки отделен въпрос не е важен, но при тези 50 въпроса се губи приоритетът, фокусът, това, което е важно.
Наред с тази част от нашата програма, която трябва да се занимава с проектоактовете и как взаимодействаме с Министерския съвет, има други групи въпроси, които са не само от компетентността, но и от отговорността на Народното събрание, например фиксираните в чл. 108а от нашия правилник, в същата глава и се отнасят до участието на Народното събрание в механизма за оценка на изпълнението на политиките в рамките на политиката за пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на договорите. Зная, че последните месеци имаше доста идеи в това отношение, които се обсъждаха в Европейския съюз.
Има отделен текст на ал. 4: „Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.”.
Има създаващо се впечатление, че дейността междупарламентарно сътрудничество е доста по-слабо развита в нашия парламент, в сравнение с парламентите на всички други страни – членки на Европейския съюз.
Госпожо председател, завършвам с едно мнение, че нашата програма качествено се разминава с програмата на правителството. Основания за такова заключение ми дава текстът в самата правителствена програма, който в своята уводна, постановъчна част гласи следното: „Съществува широк консенсус между институциите на Европейския съюз и държавите членки, че водещият приоритет на Съюза трябва да бъде създаването на условия за стабилното и устойчиво икономическо възстановяване, придружено от създаването на достатъчно нови работни места. Единствено чрез възстановяване на растежа и доверието можем да доразвием уникалния европейски социален модел. А за да постигнем успех, се нуждаем от активно партньорство между институциите на Европейския съюз и институциите на национално равнище.”.
Считам, че всеки обективен анализ на проекта за програма, който ни се предлага, не отговаря на буквата и смисъла на този основен приоритет, откроен в правителствената годишна програма, който се позовава на широк консенсус, както е казано, в рамките на Европейския съюз.
Вие може би ще ми зададете въпроса: Добре, а къде са Ви конкретните редакционни предложения? Както разбирате, госпожо председател, не се касае за някакви редакционни предложения. Моето предложение е да не бързаме с гласуването на програмата. Да дадем още няколко дни възможност до началото на следващата пленарна седмица за доразвитие на програмата в пълния обем, който изисква правилникът и изискват отговорностите на Народното събрание. Няма да загубим много, ако си дадем още няколко дни време, не ни пресира непременно някакъв срок, заради който не можем да имаме готовност да завършим работата си.
Формалното ми процедурно предложение е да отложим гласуването на проекта за програма с разбирането, че ще дадем възможност преди всичко в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и с участието на най-ангажираните представители от другите комисии, които и днес се изказаха, да се разработи един доста по-цялостен и отговарящ на името проект на програма, а не списък на актове с разписание на сроковете, участниците в работата по отделните области и една яснота какво предстои пред Народното събрание, така че да има наистина пълен ангажимент на всички структури в парламента. В програмата освен това да бъдат ясно назовани онези въпроси, по които в пленарната зала в течение на годината в изпълнение на правилника и Конституцията ще се състоят разисквания по доклада на правителството, по становища на правителството за заседанията на Европейския съвет и отчетите след тяхното провеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, по отношение на въпроса дали Годишната работна програма е списък от актове, да, по силата на чл. 103, ал. 3 е такъв.
Моето мнение обаче е, че ние не трябва да разглеждаме Годишната работна програма – това казахме и за предишната 2011 г., като статичен документ, който не търпи добавяне на актове или приоритетни теми, които влизат в европейския дневен ред. Това ни позволява ал. 5: „При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда ал. 3”.
В доклада ни също е отбелязано, че и други документи на европейските институции могат да се обсъждат в комисиите на Народното събрание извън настоящата работна програма, като приетите по тях становища при необходимост се изпращат на европейските институции, за да се вземат предвид при подготовката на предложенията за законодателни актове на Европейския съюз. Мисля, че форматът на Годишна работна програма е достатъчно гъвкав.
По отношение на приоритетните области, които сме очертали, сме се насочили към приоритетните области на самата Европейска комисия и това, което ще бъде ключово за европейския дневен ред, за да можем да се произнасяме по субсидиарност и пропорционалност. Темите, които Вие цитирахте, бяха по-актуални за 2011 г. Сега насоката, по която ще работи Европейската комисия и Европейският съюз, е излизането от кризата, генерирането на растеж и заетост. Затова приоритетните заложени актове са в тази насока.
По предложенията на самото правителство сме цитирали, че Годишната работна програма се позовава на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България. (Председателят Цецка Цачева дава звуков сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на нашата годишна програма, която сега предстои да бъде гласувана, тя ще бъде изпратена на вниманието на Министерския съвет по силата на чл. 103, ал. 4. Тя ще бъде предоставена на Министерския съвет, за да може да действаме координирано по отношение на приоритетните актове. (Председателят Цецка Цачева дава звуков сигнал, че времето е изтекло.)
Колеги, в заключение искам да кажа, че трябва да се научим да си отчитаме и предимствата, защото това са предимствата на националния ни парламент през 2011 г. Не би било хубаво според мен да ги неглижираме, защото те бяха в резултат на общите ни усилия. Когато имаме недостатъци и проблеми, трябва да ги отчитаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Панайотова, изтече времето, определено за реплика.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Когато успяваме, нека сами да не се критикуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Разбира се, госпожо Панайотова, всичко, което сме постигнали, трябва да го оценяваме. Няма съмнение, че през изминалата година по линия на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове бяха изготвени поредица от очевидно сериозни, компетентни становища, които – беше отчетено и от европейските институции – поставят Народното събрание в една нелоша светлина на парламент с активна позиция по редица приоритетни въпроси.
Моят мотив да правя предложенията съвсем не е да неглижираме онова, което сме свършили, а напротив - на базата на тази експертиза, на базата на този потенциал, който съществува, да се постараем да направим ролята на Народното събрание като институция толкова по-ефективна в изработването на убедителни становища на Република България по приоритетните въпроси от интерес за нашата страна.
Затова първото ми възражение на това, което казахте, е по темите. Вие казвате: „Нека влезем в дневния ред на комисията”. Казвате, че тези области, които аз назовах, са се отнасяли до миналата година. Не е така. Тези области са в Годишната програма на правителството за 2012 г., започвайки от икономическите и финансовите, през многогодишната рамка, общата селскостопанска политика и т.н. Това са темите на правителството за тази година.
Второ, ако четем чл. 103, не само третата алинея, госпожо Панайотова, Вашият подход за залагане на дневния ред на Европейската комисия се отклонява още от ал. 1 на чл. 103, който говори, че Министерският съвет дава своята годишна програма. По годишната програма на правителството Народното събрание готви своята годишна работна програма – по онези актове, които Министерският съвет е назовал като приоритетни, а не които комисията е включила в своята програма.
По-нататък ние с Вас четем по различен начин ал. 3. Това изречение, на което Вие през цялото време се позовавате – „Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите, по които Народното събрание осъществява наблюдение”. „Съдържа” не означава „изчерпва”. „Съдържа” не означава „представлява”. „Съдържа” означава – да, това е една съществена част от годишната работна програма. Струва ми се, че това би трябвало да е ясно.
Виждам, че с колегата Димитров изразявате, споделяте нещо между недоумение и възмущение. Оставам за себе си въпроса с какво съм предизвикал подобен отклик у Вас, но продължавам да считам, че аз имам сериозно основание да поставям под въпрос Вашия прочит на тази глава. Защото Вие не коментирахте другото ми възражение - че освен чл. 103-109, има чл. 108а до чл. 112.
Виждам, че мига червената светлина, няма да злоупотребявам с търпението на госпожа Цачева. Отново си повтарям процедурното предложение и апелирам да го подкрепите най-добронамерено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Съгласно нашия правилник, след като е направено процедурно предложение, още повече за отлагане на разискванията, съм длъжна непосредствено след приключване на изказването с реплики и дуплики да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Пирински за отлагане на разискванията по обсъжданата Годишна програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 63, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Госпожа Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искала да върна дискусията малко в нейното качествено измерение и да кажа, че България реализира своите национални политики във всички сфери и сектори по посока на изпълнението на Лисабонския договор, като следва и целите, заложени в Стратегия „Европа 2020”. Но най-важните съображения, в това число и финансови, са продиктувани от възможностите на страната ни, както са представени в Националната програма за реформи на Република България 2011-2015 г.
Европейската цел за периода до 2015 г. е инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност в размер на 3% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. И към тази цел, както, разбира се, и към останалите цели, включени в стратегията, Европейският съюз ориентира финансовите си инструменти и предлага съответните документи. Както и сега действащото междуинституционално споразумение 2007-2013 г., така и настоящото приемане на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. е документът, изразяващ финансовата перспектива и финансовото изражение на политическите приоритети на съюза.
Националната ни цел към инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност е в размер на 1,5% от брутния вътрешен продукт.
Три са досиетата с приоритетно значение в областта на образованието, младежта и науката, и признаването на професионални квалификации. Едното от тях е законодателният пакет „Хоризонт 2020”. Следващото е предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета относно новата програма на Европейския съюз за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм за всички”, както и модернизирането на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионалните квалификации.
Програмата „Еразъм за всички” обединява всичките съществуващи до момента седем програми в областта на образованието и младежта, отворени от 2007 до 2013 г. С нея ще бъдат въведени няколко нови инструмента. Ще бъдат обхванати и всички целеви групи - ученици, студенти, работници, артисти, спортисти, учители, преподаватели, учени, докторанти, университетски кадри. Програмата ще включва три дейности - мобилност с учебна цел, подкрепа на сътрудничеството и партньорство и реформа на политиките.
Към момента предложението на Европейската комисия по отношение на програмата „Еразъм за всички” е на етап разглеждане на съвместни заседания на Комитета по образование и на работната група „Младеж” към Съвета.
Националният интерес за България е свързан с осигуряването на активно българско участие в проекти в изпълнение на дейностите по програмата в рамките на „Еразъм за всички”, респективно усвояването на повече европейски средства с цел стимулиране на модернизацията на българското образование, младежките дейности, спорта, както и насърчаване на мобилността на всички целеви групи. А знаете, че това е приоритет.
България изразява положителното си виждане по отношение на новата структура на програмата в частите за образование, обучение и спорт, както и подкрепя заложените в нея мащабни идеи. В рамките на Комитета по образование позицията, която страната отстоява, е за подкрепа на създаването на програмата „Еразъм за всички”, насочена към опростяване и рационализиране на съществуващите до 2013 г. включително програми, цели и действия в единна обща програма. По този начин ще се допусне и избягването на наблюдаваните към момента високи административни разходи, както и припокриване на някои от дейностите.
България счита значително увеличеното финансиране за мобилност с учебна цел за изключително полезно и предвижда подкрепа за осъществяване на структурирани партньорства между отделните сектори в образованието.
България, както и много други държави, считат за целесъобразно да има отделна глава „Младеж”, след като са обособени отделните глави за образованието и обучението, както и за спорта. В нея следва да фигурират всички младежки приоритети и дейността на младежкия сектор, като се акцентира на междусекторното сътрудничество. Необходимо е също да има и текст, в който да бъдат заложени възможностите за участие на млади хора в неравностойно положение, младежи в риск и тези с малко възможности. В това число нека да подчертая, че България е в процес на утвърждаването на своя Закон за младежта.
Към момента законодателният пакет „Хоризонт 2020” – следващото приоритетно досие, е на етап предложение на комисията за разглеждане на заседание на работна група „Наука” към Съвета. Направено е първото представяне на програмата за научни изследвания и иновации на Съвета по конкурентоспособността на 6 декември 2011 г. Датското председателство обаче има амбиция да бъде постигнат частичен общ подход по структурата на програмата.
В условията на икономическа криза, слаб ръст на националните бюджети за наука и иновации, както и успешното участие на България в „Хоризонт 2020” е определящо, тъй като ще се позволи достъп на български учени до знания, до научна инфраструктура, до научни лаборатории в Европа, както и до възможности за изграждане на публично-частни партньорства и засилване ролята и участието на бизнеса при генериране и използване на новото научно начало.
България одобрява идеята за Eдинна програма за наука и иновации със специален фокус върху малките и средни предприятия.
Изразили сме положителната си оценка за предложения нов дизайн на програмата.
Програмата „Хоризонт 2020” продължава поддържането на тематичните приоритети, които сега са интегрирани в специфична цел – за сътрудничество с индустрията. Тя е ориентирана основно към върховите постижения в научните изследвания и иновациите, докато изграждането на капацитет се предвижда да бъде почти изцяло обхванат от Кохезионната политика.
До момента България е отправила няколко препоръки към предложената от Европейската комисия рамка по „Хоризонт 2020” – облекчаване на достъпа до рамковата програма на нови партньори, да се избягват схемите на затворените клубове, което ще допринесе до използването на пълния научен потенциал и за Европа в това число, разширяване на участието, което трябва да стане по един от водещите концептуални начини за осъществяване на приоритетите в следващата рамкова програма, разясняването на новата съвместимост и допълняемост, като понятие на рамковата програма за структурните фондове, дефинирането по-ясно на начините на взаимодействие между рамковата програма и кохезионната политика, продължаване на подкрепата на малките съвместни научни проекти, които са по-ефективни и позволяват повече активно участие, запазване на регионалното измерение на програмата, насърчаване на усилията за развитие на регионите, като се отчитат различните стартови позиции.
По отношение на законодателното предложение на Европейската комисия за модернизиране на Директивата на Европейския парламент 2005/36 ЕО и на Съвета от 7 септември 2005 г. за признаване на професионалната квалификация, предложението, което беше направено през месец декември 2011 г., беше изготвено въз основа на резултатите от приключилите през месец юни 2011 г. консултации с държавите членки относно Зелената книга на Комисията за признаването на професионалната квалификация и направената от комисията оценка по директивата с участието на множество заинтересовани страни.
Характерът на предложените законодателни изменения на директивата отразява приоритетите на Европейската комисия за развитие на единния пазар за насърчаване на свободното движение на специалисти, по-ефективно и по-прозрачно признаване на квалификациите, опростяване на условията за постоянно установяване на временната мобилност и обхващане на непълно квалифицираните специалисти и облекчаване на процедурите по признаване.
С модернизирането на директивата по смисъла на признаване на професионалните квалификации, ще се засили и ролята на държавата членка по произход.
В тази връзка компетентните органи на държавите членки по произход трябва да бъдат по-сигурни, че кандидатите притежават и правилната квалификация.
България изразява подкрепата си за осигуряване на по-добър достъп до информацията за признаване на професионалните квалификации чрез създаването и на единните звена за контакт.
Тук бих искала, може би и като препратка към поставения въпрос за това дали Годишната програма е прост списък, да кажа, че Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, след подробно разглеждане, предложи своите намерения, като съответно те са в областта на образование, наука и младежта, във връзка с това, че искаме промяна и по-високо наблюдение и контрол на следните актове на европейските институции. Едното от тях е относно нов поглед върху уменията в контекста на „Европа 2020”, а другото е – по-високо наблюдение и контрол на рамката на Европейското
научноизследователско пространство.
В този смисъл и може би в заключение искам да кажа, че това как обсъждаме Годишната програма – дали като списък, или като актове, по които трябва да има съответно диалог и дебат за анализ на приоритетите, е въпрос на лично желание, компетентност и съответно претенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Димитров – за изказване.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Аз откровено се радвам, че ще се изкажа след госпожа Соколова, тъй като точно за това ставаше въпрос. Мисля, че целият дебат мина в грешната посока и по грешната тема. Трябваше да бъдат дискутирани приоритетите на отделните комисии, защо са избрали тези актове, защо тези актове са важни за България.
За втора година поред обаче ние спорим дали актовете трябва да бъдат подредени в списък или може би в редички. Това подменя фокуса, подменя важността на този разговор, на този дебат, който водим в залата.
Чух на няколко пъти от председателката на Комисията по околната среда и водите думата „къде”, „къде”, доста пъти беше зададен въпроса „Къде са приоритетите?”. Това нямаше да ме изненада толкова много, ако не бях разбрал след това, че от нейната комисия няма предложения за теми, които да бъдат гледани. Аз питам тогава къде са приоритетите на тази комисия?
Разберете това, колеги, с което завърши госпожа Соколова, че всяка една комисия, всеки един народен представител има възможност да обърне внимание, да зададе тези приоритети на Народното събрание, за това кои да са темите, които трябва да бъдат разглеждани. В крайна сметка това е въпрос на желание.
Нашият парламент в момента седи доста високо в статистиката относно активността ни спрямо актовете на Европейския съюз. Това е една добра атестация за направеното в последните две години.
Моят апел е да гледаме по-прагматично и да работим, не да спорим дали това да е списък или не.
За предложението, което вече беше отхвърлено, дали да се даде повече време за предложения – време за предложения имаше много. Можеше в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да бъдат добавени, можеше да има предложения, имаше го всичкото това време, минаха няколко седмици – предложения нямаше. Ако Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание смятате, че не е достатъчно добър, и там има възможност, дайте предложения как да го направим по-добър, така да не се позоваваме на тази точка, че била спазвана стриктно. Да, спазва се, защото такъв е правилникът. Ако смятате, че може да бъде променен, нека да го променим.
Отново ще кажа, че се надявам следващата година, когато отново водим този разговор, да не започваме пак дали това да бъде в списък или не, а да се започне оттам какви конкретни предложения са дадени от съответните народни представители, дали те да бъдат подкрепени, дали да не бъдат подкрепени.
Колеги, апелът ми е просто да говорим относно това какви са актовете, които касаят България, дали искаме да участваме в дневния ред на Европейския съюз и решенията, които се вземат там, а не просто да говорим дали формата, под която е предоставено това, е достатъчно добра или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят думата за изказване? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на госпожа Искра Михайлова. Рискувам да го възпроизведа точно, но се надявам в стенограмата да е записано коректно. В най-общ план то звучеше така: от стр. 2 на доклада, приоритетите в Програмата на Министерския съвет да се включат в преамбюла на Проекта за решение.
Режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 23, против 24, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Проекта за решение, с който Ви запозна председателя на комисията госпожа Панайотова.
Моля да гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
С доклада на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане в залата на доц. Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете съответното длъжностно лице да заеме мястото си и да участва в дебата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2,
внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха: Лазар Каменов – заместник- министър на физическото възпитание и спорта, и Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Лазар Каменов.
Предложеното изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол е в Раздел XI от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, тоест в Списъка на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях. Изменението има за цел да бъде отразено сливането на дружествата „Академика спорт” ЕАД и „Академика 2000” ЕАД в „Академика 2011” ЕАД. Преобразуващите се дружества, както и новоучреденото дружество, са еднолични акционерни дружества със 100% държавно участие в капитала. Чрез сливането преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация, като цялото им имущество преминава към новоучреденото дружество „Академика 2011” ЕАД.
От името на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол господин Караниколов изрази становище, че измененията имат за цел да предоставят на новообразуваното предприятие статута на неговите праводатели, а именно то да бъде включено в забранителния списък.
В хода на проведената дискусия народният представител Рамадан Аталай попита каква е необходимостта от сливането на посочените предприятия и дали вместо оздравителен няма да се постигне точно обратният ефект с цел последваща приватизация. Заместник-министър Каменов отговори, че дейността на двете дружества е насочена основно към обслужване на образователната система за заниманията по физкултура и спорт. Отделно от това се очаква сливането на дружествата да има оздравителен ефект.
Заместник-председателят на комисията Йордан Цонев попита какъв е обхватът на дейността на двете дружества и дали разликата в дейността им има териториален или функционален характер. В отговор от Министерството на физическото възпитание и спорта определиха обхвата на дейността на дружествата като идентичен и допълниха, че двете дружества управляват различен брой бази със сходна дейност.
Народният представител Диан Червенкондев попита дали обединението на дружествата ще доведе до оптимизация на дейността и съкращения в персонала им. Беше обяснено, че едното дружество показва положителни финансови резултати и перспективи за развитие, докато другото дружество клони към негативни тенденции в развитието си. Обединението има за цел да се оптимизира ръководният състав и следователно – по-добър мениджмънт.
В резултат на проведената дискусия народните представители се обединиха около мнението, че в „забранителния списък” се включва преобразуваното, чрез сливане на дружествата „Академика спорт” ЕАД и „Академика 2000” ЕАД, дружество „Академика 2011” ЕАД.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 17 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на
Закона за приватизация и следприватизационен контрол,
№ 202-01-2, внесен от Министерския съвет на
13 януари 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202 01 2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха доц. Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, и експерти от Министерството на физическото възпитание и спорта.
С представянето на законопроекта господин Каменов информира народните представители, че въз основа на решение на едноличния собственик на капитала – министърът на физическото възпитание и спорта, е извършено преобразуване чрез сливане на дружествата „Академика 2000” ЕАД и „Академика спорт” ЕАД в „Академика 2011” ЕАД. Мотивът за преобразуването е сходен предмет на дейност. На 17 октомври 2011 г. преобразуването е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
Двете дружества преди преобразуването са включени в Приложение № 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях”, Раздел ХІ към чл. 3, ал. 1 на действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, съобразено с обществено-социалната значимост на предмета им на дейност, свързан с развитието на физическото възпитание и спорта.
С оглед на това, вносителят предлага отразяването на настъпилите промени в цитирания закон.
След проведено гласуване с резултат 15 – „за”, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник-министър, най-напред искам да изразя своята позиция, че ще подкрепя този закон. Не само че ще го подкрепя, но искам от тази трибуна да Ви поздравя, че Вие спазвате българското законодателство, спазвате Закона за приватизация и следприватизационен контрол и след необходимите промени, които сте направили като принципал на тези две дружества, предложихте в Народното събрание списъкът да бъде променен. Мисля, че това Ваше поведение трябва да бъде пример за много други министерства, които се опитват да си играят със закона, като извършват съответни промени в дружествата, създават нови дъщерни дружества и така нататък, променят имената на търговските дружества в забранителния списък и не предлагат на Народното събрание тези промени. Това е формален акт, по който вървят и приватизират, без да се изработва стратегия за приватизация на тези предприятия, или да се върви към втория акт, който е необходим – да се поиска разрешение от Народното събрание да излезе от приватизационния списък.
И аз ще Ви дам такъв пример. Примерът е Българските държавни железници. Тук искам да попитам и министър-председателя, ако ни чува: как така едни от министерствата си изпълняват ангажиментите, а други вече няколко месеца, близо година откакто са направени реформите в Българските държавни железници – имаме две дъщерни дружества – не са вписани в забранителния списък като промяна на имената, което Вие коректно вършите в момента и ние ще Ви подкрепим, а включително за едното дружество – „Товарни превози”, е дадено за приватизация. И обърнете внимание – не с решение на Министерския съвет, а само с разрешение на Съвета на директорите като част от холдинга „Български държавни железници”, което е абсолютно недопустимо!
И още нещо. Примерът продължава. Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, която трябва да спазва закона, независимо че един от нейните представители на управителното тяло е поискал разискване по този въпрос, все още не е представила своята позиция по въпроса, което е грубо нарушение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. А отгоре на това – продължават по процедурата, която е изискало ръководството на холдинг „Български държавни железници”.
Надявам се, че подкрепяйки Вашето предложение, това ще бъде добър пример за всички и в най-близко време – до седмица-две ще бъдат поправени всички грешки и опити да се злоупотребява със законодателството, прието от българското Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 202-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2012 г., да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение – да се премине към второ четене на този законопроект.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Законопроектът за второ гласуване ще представи господин Диан Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ:

„ЗАКОН
за изменение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол

§ 1. В Раздел ХІ „Министерство на физическото възпитание и спорта” от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. „Академика 2011” ЕАД.”
2. Точка 3 се отменя.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо поставям на гласуване заглавието на законопроекта – „Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 от законопроекта, както бяха докладвани.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това е приет изцяло и Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.


Преминаваме към точка осем:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки” в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството, № 102-01-83, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2011 г. и приет на първо гласуване на 2 февруари 2012 г.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По параграфи 1, 2 и 3, заедно с приложението към чл. 11, ал.1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване параграфи 1, 2 и 3, заедно с приложението към чл. 11, ал. 1.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Заключителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на подразделението по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това се изчерпа т. 8 от дневния ред.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Следват доклади на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
От Комисията по труда и социалната политика ще докладва госпожа Шайлекова.
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител на Националния осигурителен институт и госпожа Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 72 народни представители: за 72, против няма, въздържали се няма.
Моля да поканите гостите.
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:

„ДОКЛАД
по Проект за решение за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г. разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Проектът за решение бе представен от госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Димитров Найденов.
Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Георги Димитров Найденов, който повече от 40 години има осезаемо присъствие в областта на популярната естрадна музика, като последователно е част от съставите на вокалните групи „Корали”, „Тоника”, „Домино” и „Фамилия Тоника”.
Георги Найденов е работил с емблематични за българската естрадна музика композитори, текстописци и художествени ръководители, сред които Морис Аладжем, Стефан Диомов, Стефан Димитров и други.
Многобройни са участията му на българска и международна сцена, на които популяризира българската естрадна музика. Също така допринася и за успеха на вокалните групи, в които участва, като те получават редица регионални, национални и международни призове за своята дейност.
Проектът за решение се подкрепя от народните представители от всички парламентарни групи.
След проведено гласуване с резултати: „за” 13 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г., на Георги Димитров Найденов, считано от 1 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва доклад от Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожо Петрова, заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г. Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, Боян Милушев – парламентарен секретар, от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 91 от 2 февруари 2012 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Димитров Найденов, от Бургас, считано от 1 декември 2011 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на Георги Найденов, изцяло свързана с българската музика. Като част от вокалната група „Корали” той създава музикалния символ на Бургас – „Бургаски вечери”. През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, с Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет „Тоника”, а през 1975 г. е издаден първият албум на групата.
През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата „Домино”. През септември 1994 г. съставите „Тоника”, „Тоника СВ” и „Домино” се обединяват и създават общата формация „Фамилия Тоника”.
През 2009 г. Георги Найденов е обявен за почетен гражданин на Бургас.
Националният осигурителен институт подкрепя проекта за решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Георги Найденов – Гого.
По време на дискусията бяха изказани мнения за оптимизиране на нормативната уредба по отношение на отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на видни културни творци.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по културата, гражданското общество и медиите предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г. на Георги Димитров Найденов от гр. Бургас, считано от 1 декември 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Откривам дискусията.
Желаещи народни представители да вземат отношение към проекта за решение? Няма такива заявки.
Ще прочета решението, което се предлага за гласуване в пленарната зала, а именно:

„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги
към държавата и нацията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване

РЕШИ:

1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Димитров Найденов, считано от 1 декември 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Това е проектът за решение.
Моля режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Решението е прието, а с това и тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Имаме доклади на Комисията по здравеопазването, както и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Дима Апостолова – дирекция „Лекарствена политика” в Министерството на здравеопазването и госпожа Мери Пейчева от Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 февруари 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха министъра на здравеопазването – д-р Стефан Константинов, заместник-министъра госпожа Гергана Павлова, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Изпълнителната агенция по лекарствата, Асоциацията на вносители на медицински изделия, съсловните организации в сферата на здравеопазването и представители на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Гергана Павлова. Тя посочи, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел премахване на съществуващите противоречия между действащата нормативна уредба, уреждаща търговията с медицински изделия, и принципите за свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и предвиждат:
- създаване на регулация на обществените отношения, свързани с търговията на едро и дребно с медицински изделия;
- уеднаквяване на условията за извършване на търговия на едро на територията на Република България и за лицата, получили разрешение за тази дейност от компетентен орган на друга държава членка или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
- отпадане на регистрационния режим в Изпълнителната агенция по лекарствата за лицата, които са оправомощени от регулаторен орган на друга държава членка да извършват търговия на едро с медицински изделия и не разполагат с помещения за съхранение на територията на страната. Предвижда се тези лица да могат да извършват търговия на едро с медицински изделия на българския пазар с документа, удостоверяващ правото им да извършват тази дейност, издаден от регулаторен орган на друга държава членка или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, без да се регистрират в националния регулаторен орган;
- предвижда се запълване на съществуващата празнота в нормативната уредба по отношение режимът на съхранение на медицински изделия с изтекъл срок на годност, на блокираните и/или изтеглените медицински изделия. Предвижда се тези изделия да бъдат съхранявани на определено за целта място с трайно сигнално обозначение до предоставянето им на производителя или до унищожаването им;
- създаване на правна възможност при неизпълнение на задължителните предписания на органите за надзор при констатиране на несъответствия на помещенията за съхранение с изискванията, определени от производителя, или на неточности и непълноти в документацията, която търговците съгласно закона поддържат, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата да издава заповед за отнемане на разрешението за търговия на едро, а за лицата по чл. 78а – Изпълнителната агенция по лекарствата да заличава регистрацията на тези лица от регистъра по чл. 81 и да закрива помещенията им за съхранение.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага изменение и допълнение на Закона за здравето, с което се въвежда задължение на лечебните заведения за болнична помощ да осигуряват медицински изделия за задоволяване нуждите на своите пациенти. В случаите, когато съответното изделие не се заплаща със средства от бюджетите на Националната здравноосигурителна каса или от републиканския бюджет, се предвижда пациентът да го заплаща на цената, на която изделието е било закупено от лечебното заведение. Основна цел на предлаганите промени е да се улесни и гарантира достъпът на пациентите до комплексно и качествено лечение.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята подкрепа за предвидените в законопроекта промени и отправиха конкретни въпроси във връзка с причините за отлагането с една година на изготвянето и въвеждането на списъка на медицински изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, механизмите за гарантиране качеството на медицинските изделия в лечебните заведения за болнична помощ, предвид разпоредбите на Закона за обществените поръчки, капацитетът на лечебните заведения да поддържат пълен набор от медицински изделия, които са специфични за всеки конкретен пациент и липсата на нормативна уредба за спешните случаи, в които конкретно медицинско изделие не е налично в лечебното заведение, но няма техническо време за извършване на процедура по Закона за обществените поръчки.
Народните представители се обединиха около становището, че за да бъдат постигнати изцяло целите, заложени в мотивите, при второ гласуване на законопроекта следва да се допълнят и прецизират текстовете на предложените разпоредби в Закона за здравето.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Димитров, заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за медицинските изделия, внесен от
Министерския съвет на 12 декември 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 февруари 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
Законопроектът беше представен от Димитрина Апостолова – началник на отдел в Министерството на здравеопазването.
Във връзка с констатирани противоречия между действащото законодателство, уреждащо търговията с медицински изделия, и принципите за свободно движение на стоки и предоставяне на услуги, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и по повод подадена до Европейската комисия жалба се предлага ревизия на Закона за медицинските изделия и по-специално в материята, регулираща търговията на едро и дребно с медицински изделия.
Предоставя се възможност за търговия на едро с медицински изделия, освен за лицата, получили разрешение за тази дейност от българския регулаторен орган – Изпълнителна агенция по лекарствата, и за лица, които притежават документ, който им дава право за такава дейност, издаден от компетентен орган на друга държава – страна по Споразумението на Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Предоставя се и възможност на стопански субекти, които са регистрирани по търговското законодателство на държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, да получат при същите условия, като за местни лица разрешение за извършване на търговия на едро с медицински изделия на територията на Република България. Допълнително се облекчава и административният режим при извършване на промени в правния статус, адрес на управление, промяна на ръководителя на помещенията за съхранение, на списъка на видовете медицински изделия, като за тези промени се предвижда само уведомителен режим пред националния орган.
Предвижда се въвеждането на задължение за аптеките, лечебните заведения, дрогериите, училищата, лицата, които притежават търговски обекти, в които се предлагат медицински изделия и други, да поддържат информация за търговците на едро какво е закупеното количество, видовете медицински изделия и датата на покупката.
Предвижда се и възможност при неизпълнение на задължителните предписания на органите за надзор, при констатиране на несъответствия на помещенията за съхранение, на неточности или непълноти в документацията, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата да издаде заповед за отнемане на разрешението за търговия на едро.
Предвижда се и изменение в Закона за здравето, с което да се вмени задължение на лечебните заведения за болнична помощ да осигуряват медицински изделия за задоволяване нуждите на пациентите, когато конкретното изделие не се заплаща от бюджета на Националната здравноосигурителна каса или републиканския бюджет. В тези случаи пациентът следва да заплати изделието на цената, на която то е закупено.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без “против” и „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителя? Няма желаещ за представи законопроекта.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да участват в нея, да заявят това.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един от законопроектите, които се ползват с относителен консенсус както в Комисията по здравеопазването, така предполагам, че и в пленарната зала. Той ще бъде подкрепен от Коалиция за България, но именно затова има необходимост по време на неговото дебатиране да обърнем внимание върху слабите места на този законопроект.
Да, наистина за всеки български гражданин, особено за всеки пациент е ясно, че трябва да бъде въведен ред в начина, по който пациентите се снабдяват с медицински изделия. Ясно е, че сега съществуващата система не удовлетворява никого. Към нас като членове на Комисията по здравеопазване многократно са се обръщали пациенти, които буквално са били рекетирани да купуват скъпи медицински изделия и са лишени от правото на избор какво медицинско изделие да купят със собствените си пари. В този смисъл търсенето на решение как това да стане при най-добри условия за пациентите, а именно съотношение цена, качество и удобство да го получи от болничното заведение, в което се лекува, трябва да бъде подкрепено.
Моето притеснение обаче е, че така предложеният законопроект не решава в цялост този процес. Наистина пациентът вече ще може да купи, да получи от болничното заведение, в което се лекува, съответното медицинско изделие, но това не му дава никаква гаранция, че ще получи достатъчно качествено изделие и при достатъчно добро съотношение между цената на това изделие и неговото качество, следователно закрепостяването, макар да се разнообразява по форма, продължава да съществува.
От друга страна, за всеки разбиращ поне малко от търговско право и от Закона за обществените поръчки, е ясно, че управителите на болнични заведения няма как да заобиколят закона и да могат да си позволят снабдяването с медицински изделия, които не носят основната характеристика най-ниска предложена цена. Ако го направят, биха попаднали под ударите на Закона за обществените поръчки и под ударите на финансовите институции, които биха проверили тяхната дейност. Ако искаме този закон да бъде наистина в полза на пациентите, трябва да се потърсят и съответни изменения в Закона за обществените поръчки, които да касаят снабдяването на болниците с този вид медицински изделия.
От друга страна, на фона и на скандалите, развиващи се в момента по отношение формирането на цените на лекарствата, трябва да кажем ясно, че парцелирането на търговете с медицински изделия по отделните болнични заведения ще доведе до това, до което доведе децентрализацията на търговете за лекарства в системата на здравеопазването. От една страна, цените на лекарствата в различните болници ще са различни, от друга страна, ще бъдат по-високи, ако бъдат договаряни в централизиран търг. Няма защо да се убеждаваме в азбучни истини. Това би трябвало да бъде ясно на всеки присъстващ в тази зала – цената на едно медицинско изделие ще бъде толкова по-ниска, колкото пò на едро се осъществява съответното договаряне.
Сега сме пред абсурда, когато става дума за цени на лекарствените средства, министърът една година по-късно да се бие по челото и да казва: „Ау, видите ли, в някои болници лекарствата са три пъти по-скъпи от нормалното и от цените в други болници”. Ами, системата по отношение на лекарствата се въведе по предложение на здравния министър и той я защитаваше на живот и смърт в тази зала. Сега – една година по-късно, всички видяхме резултатите. Оказа се, че само той не е разбрал как и защо е станало.
Нека да кажа ясно от тази трибуна, за да няма изненадани след една година, когато цените се договарят от отделни болнични заведения, няма да бъдат по-ниски от това, ако биха били договаряни в един централизиран търг. Аз лично не съм убедена, че ще бъдат по-ниски и от цените, по които и сега си ги купуват пациентите, няма никакви гаранции за това.
Като стана дума за пари и за разплащания в системата на здравеопазването, няма как да не кажем и нещо друго, че истинският смисъл на този законопроект би бил, ако Здравната каса, Министерството на здравеопазването поемаха изцяло заплащането на необходимите медицински изделия на пациентите. В момента правим регулация, която касае не публичните пари, не парите на Здравната каса, а конкретните пари на отделния пациент. Ние се разпореждаме по какъв начин един човек със собствените си пари да купи едно медицинско изделие. Нормалната практика в европейските страни е голяма част от тези изделия да се плащат от здравната система.
Тук отново ще върна разговора на съотношението между това какви са личните пари на всеки пациент и какви са парите, осигурявани от публични фондове, когато става дума за неговото лечение. В нормалните цивилизовани европейски страни става дума за съотношение 80:20 или дори 90:10, докато в България по отношение на цените на лекарствата и като цяло за осигуряването на лечението на всеки пациент това съотношение е някъде 60:40 или 50:50. Трябва да се стремим към европейската тенденция.
От друга страна, не искам да ставам досадна и да Ви напомням нещо, което всеки един от Вас предполагам си спомня, а именно, че ежегодно се отклоняват едни пари от здравноосигурителната система и се предоставят за харчене за всякакви други цели. Става дума за парите на Националната здравноосигурителна каса, които системно изтичат към общото харчене или на Министерството на здравеопазването, или изобщо на българската държава, като започнем от онзи 1 млрд. 400 млн. лв., които бяха национализирани, минем през тези 360 млн. лв., които миналата година се трансферираха от Касата към Министерството на здравеопазването, и свършим с тези 100 млн. лв. от тази календарна година.
И тук има два отделни потока: текат дейности, които са ангажимент на държавата или на Здравното министерство – от министерството към Касата, и пари от Касата към министерството. Ако направим едно изравняване на тези потоци, ще стигнем до едни суми – около 400 млн. лв., които всъщност са сумите, които биха били необходими, за да се поемат изцяло всички медицински изделия от българската държава. Това е истинското решение на този въпрос, а не да се кара пациентът да си доплаща лекарствата на нереално високи цени, да си изплаща консумативите, да си плаща медицинските изделия и като капак да си плаща и избор на медицински екип. Това би било всъщност глобалното решение на този въпрос.
Що се отнася до законодателната техника, просто се изкушавам да кажа, че в това управление, това мнозинство ремонтира десетки пъти едни и същи закони. Разбира се, тук шампион е Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, но и този закон беше отварян миналата година. Последните промени са от м. април миналата година, когато се въведе задължението за поддържане на един електронен списък на медицинските изделия. Както стана ясно, този електронен списък ще стане реалност през 2013 г., а десет месеца по-късно отново се отваря законът, за да се правят следващи закони. Това не е сериозно законодателство и хаосът в здравната система в една голяма степен се дължи и на този начин на законодателна дейност – от краката за главата. Или може би това е целенасочено, защото министърът, както сме забелязали, не се съобразява много-много със законодателната база. Неговите творчески решения нямат нищо общо със законите, които внася в парламента. Той си прави някакво паралелно здравеопазване, което не се основава на текстовете, които се приемат в тази зала.
С всички тези забележки и с всички тези резерви, че даже добрите идеи, които са заложени в някаква степен в този закон, ще станат факт, ние ще го подкрепим. Да се надяваме, че все пак и нещо положително в някакъв момент ще се случи и в здравния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Манолова, ще се наложи да Ви направя реплика, защото не съм съгласна с паралела, който правите, между децентрализацията на търговете за лекарства и между предложението да се провеждат търгове за медицински изделия в съответните лечебни заведения. Едно е да се провеждат търгове в една болница за онкомедикаменти, защото схемите за лечение за онкологични заболявания са почти еднотипни в зависимост от типа рак. Друго е обаче, когато говорите, че трябва да се централизират тези търгове и да възлагате някакви надежди, че Министерството на здравеопазването може да прави търгове, например за пет хиляди медицински изделия. Искате да кажете, че трябва сега да имате Комисия по позитивния списък на медицинските изделия, че трябва да има административен капацитет за всички тези неща.
Давам Ви конкретен пример, че има общинска болница, която си е направила търг за доставка на едни консумативи, не казвам кои са те, медицинско изделие в конкретния смисъл на думата. И пациентът в тази болница не доплаща за тазобедрена става, например, защото са постигнали цена, която е много по-поносима за пациента и Касата я покрива. Има обаче случаи, в които болница кара своите пациенти да си закупуват съответното изделие, но лекарят насочва към точно определена фирма, към фирма, която осигурява това медицинско изделие три пъти по-скъпо.
В този смисъл аз съм склонна да подкрепим желанието на управляващите действително да проведат търговете по този начин. Имаме сериозни съмнения обаче, дали пък качеството, което ще се предложи, ще бъде приемливо за всички. Едно е търгът да е осигурил един тип очни лещи за 200 лв., друго е пациентът да иска да си постави такава, която струва 400 лв. с по-добро качество. Ето защо ние ще се въздържим. Но мисля, че не сте права, когато правите този паралел. Паралелът може да се прави само в многото пари, които се плащат и за медицински изделия, както и за лекарства. Но те към този момент излизат почти само от джоба на пациента, а не от Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Точно за това става дума – за това, че когато търговете се провеждат от различни болници, предвид конкретиката, включително задлъжнялост на тази болница към даден дистрибутор, някъде тазобедрените стави ще струват 200 лв., казвам съвсем условно, някъде 400, някъде 600 и в крайна сметка ще ги плаща пациентът.
Аз казвам, че това е крачка напред спрямо съществуващото положение, когато пращат пациента да ходи някъде да си търси определен вид медицинско изделие точно от конкретна фирма, точно на определена цена. Да, сега е така и това е крачка напред, че сега търговете ще се правят от болниците и пациентът ще може да го получи от съответното болнично заведение. Но казвам, че истинското решение, ако търговете са още по на едро и се организират от Министерството на здравеопазването, защото съотношението цена – качество, когато става дума за едни по-големи количества, естествено в един по-голям търг ще се получи по-добър икономически резултат. Освен това болниците са наистина притиснати до стената, поради досегашна задлъжнялост и знаете какъв е резултатът от търговете в една много голяма част от случаите.
И аз поставям въпроса: защо един пациент, който ще си плати медицинското изделие, ще трябва да бъде длъжен да си плати точно това, което му се предоставя от болницата, при положение че той иска със собствените си пари да си купи нещо по-качествено? Ето това са тънките неща в този законопроект и аз се надявам, че между двете четения заедно ще търсим общото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Не виждам желаещи.
Разискванията са закрити. Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2011 г.
Гласували 83 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура – Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид това, че наистина трябва консенсусно да изработим промените, моля срокът между първо и второ четене за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102 01 85, да бъде удължен с три седмици, тоест с максималния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ЮЛИ 20011 г. – 20 ДЕКЕМВРИ 2011 г. И ОБОБЩЕНИ ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПЕРИОДА 5 АПРИЛ 2007 г. – 1 ДЕКЕМВРИ 2011 г.
Изготвено е становище от Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, моля да гласуваме за допускане в залата във връзка с чл. 39, ал. 2, на господин Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, моля да поканите госта.
Имате думата, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ:
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2011 г. – 20 декември 2011 г., и Обобщени данни за дейността на комисията за периода 5 април 2007 г. – 1 декември 2011 г., № 120-00-70, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 декември 2011 г.
От Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия на заседанието присъстваха – Евтим Костадинов, председател, Орхан Исмаилов, заместник-председател, и Румен Борисов, секретар.
Евтим Костадинов представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В доклада са отразени данни за създаването на Централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. Представена е работата с граждани, както и публичната и международна дейност на комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи.
В своето изложение Евтим Костадинов подчерта, че комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 22 602 български граждани и е обявила принадлежност на 648 лица. За същия период комисията е провела 20 заседания и е обсъдила и приела 58 решения.
Към настоящия момент в процес на проверка са кметовете, общинските съветници, териториалната администрация, изпълнителните агенции, длъжниците на необслужени кредити, вузовете, здравните институции, религиозните общности и лица, за които е поискана предварителна проверка по чл. 27.
Обобщените данни за дейността на комисията за периода 5 април 2007г. – 1 декември 2011 г., касаят постигнатите резултати, броя на проверените лица по години, броя на лицата с установена принадлежност по години и така нататък.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и с 4 гласа „въздържали се”:
1. Приема за сведение Обобщените данни за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 5 април 2007 г. – 1 декември 2011 г.
2. Подкрепя внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2011 г. – 20 декември 2011г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция:

„РЕШЕНИЕ

за приемане на Доклад за дейността
на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2011 г. – 20 декември 2011 г.

Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия за периода 20 юли 2011 г. – 20 декември 2011 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Даскалов.
От името на вносителя, имате дума, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, защото това е последният отчетен доклад на състава на тази комисия, избрана за 5-годишната дейност за прилагането на този закон.
Искам с няколко думи да подчертая, че в тази 5-годишна дейност основните задачи, които бяха обозначени в закона, а именно да се изгради материалната база, да се съберат и приспособят за използване архивите на бившите тайни служби, като основна първа задача докладваме, че през 2011 г. ние открихме този архив, създадохме този архив и предоставихме тази възможност на желаещите да се възползват от него.
Втората основна задача, която беше вменена на комисията, а именно да установява и да обявява в принадлежност лицата, заемащи публични длъжности и публични дейности – към края на мандата на комисията ние се доближихме до последните точки в чл. 3, ал. 1 и ал. 2, с което считаме, че по-голямата част от това задължение също изпълнихме.
Относно желанието на голямата част от гражданите – това е отразено и в графиките в обобщения доклад, който сме представили, да се даде достъп до архивните документи, тоест гражданите да имат възможност да четат. Също направихме всичко възможно още от първия ден на създаването на комисията в едни примитивни, а после в нормални, благоприятни условия гражданите да имат достъп до архивните документи. Тоест ние изградихме обществената читалня, която се намира на ул. „Врабча” № 1.
Позволете ми да споделя и няколко мисли относно приложението и практиката на закона. Много бяха изказванията „за” и „против” закона. В крайна сметка единственото, което водеше членовете на комисията, е стриктно да се придържаме към неговото спазване и прилагане. В края на мандата ние отчитаме, че това сме го направили, именно за това говорят и нашите показатели, които отчитаме тук, пред Вас.
С няколко думи – този закон беше приет с голям консенсус от бившето 40-о Народно събрание. Направихме всичко възможно той да заработи. В края на нашия мандат, през настоящото 41-во Народно събрание, не мога да отрека изключителната подкрепа на народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, особено когато се нуждаехме от финансови средства за доизграждането на материалната база и особено за нейното обзавеждане. Винаги срещахме разбиране и затова използвам тази възможност тук, днес, да благодаря на всички Вас, които през годините на работата ни ни подкрепяхте и успяхме да изпълним нашите ангажименти по закона.
В крайна сметка използвам възможността да благодаря и на тези, които работиха в администрацията на комисията. Пътят отначало беше съпътстван с много, бих казал, трудности и лишения в битовите условия, но в настоящия момент пред Вас с чиста съвест изказвам съществена благодарност. Комисията, която приложи закона, успя да се превърне в съвременна институция, която в настоящия труден за страната момент на финансова криза работи и изпълнява своите задължения.
Ако има въпроси, готов съм да отговарям. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Дебатът е открит.
Народни представители, които желаят да вземат отношение?
Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Чувствам задължение да взема думата, защото това е последният доклад, който се представя пред Народното събрание, от комисията, която избрахме 2007 г. В този смисъл моето изказване ще бъде не толкова по доклада, а по-скоро искам да кажа отношението на Синята коалиция към дейността на комисията за този период от време, който измина, откакто беше съставена.
Миналата седмица ние вече изразихме веднъж публично своята позиция, аз ще я повторя. Смятаме, че комисията, която се състави след приемането на Закона за разсекретяване на досиетата – няма да казвам цялото му заглавие, защото то е дълго и сложно, си свърши работата.
Имаше съмнения, имаше притеснения доколко тя ще работи обективно, доколко ще е ефективна, доколко ще има куража да отвори и да оповести истината за редица категории лица, някои от тях намиращи се на самия връх на държавата. И това комисията го направи, което наистина трябва да заявим, да дадем своето отношение и да дадем положителната оценка за дейността на Комисията по разкриване на досиетата на хората, свързани с тайните служби.
Още нещо обаче искам да кажа, за да развия своето изказване. В дейността на комисията се появиха няколко проблема, в това число относно приложното поле на закона. Буквално в последните дни разбираме от изявленията на представители на комисията, в това число и от нейния председател, че например поради дефекти в закона не би могло да се стигне до истината за кредитните милионери.
Искам да съобщя на народните представители, че днес народни представители от Парламентарната група на Синята коалиция внесохме предложения за промяна в закона, които да дадат възможност да се стигне до тази истина. Истината за хората, които са работили към тайните служби, не е самоцел на институциите или на заинтересованите хора в обществото с будна гражданска съвест. Това е задължение не само да знаем миналото. Това е задължението ни да знаем настоящето, да знаем кой кой е в българския политически и обществен живот, защото това, което разбрахме от времето, в което работи комисията, доведе до откриване на срамни тайни – срамни тайни за лица, които са претендирали дори да бъдат духовни водачи на нацията. Научихме, че представителите на България по света са били предимно или в голяма степен хора, обвързани с тайните служби. Научихме, че медиите, че формирането на общественото мнение също е било сред хора, които са принадлежали към службите.
Не по-малко важно е и какво се е случвало с финансите, с парите на българската държава. Затова се надявам предложението, което сме внесли днес в Народното събрание народни представители от Синята коалиция, да придобие плътност, да бъде подкрепено и да дадем възможност на комисията да достигне и до тази истина, а не само да се размахва, че е имало кредитни милионери, без да знаем как точно се е случвало и доколко тайните служби са правили всичко това.
И на финала, защото искам да оставя време и на колегата си Лъчезар Тошев, който ще доразвие идеята, която имаме и която сме споделяли с народни представители от различни парламентарни групи, в това число и депутати от управляващата партия, смятаме, че може да се предприеме законодателна промяна, така че на комисията да се дадат допълнителни права, които да бъдат не само за разсекретяване на досиетата, но да бъде направен и институт, в който да се събира информацията за тоталитарното минало и да може да се разкрива не само конкретиката за определено лице, каква е била свързаността му с бившите служби, а и това, което се е случвало в институциите и в обществото в миналия период от време.
Затова аз се надявам, че тази идея ще бъде подкрепена в оставащото време на 41-ия парламент, с което, ако това се случи, ще направим още една добра стъпка – пак ще кажа – не към миналото, а към настоящето и бъдещето, защото без памет не можем да вървим напред.
Благодаря Ви. Надявам се да получим подкрепа за тези предложения. Наистина комисията си свърши работата в тези години, в които работú и за което се чувствам длъжна от името на Синята коалиция да изразя тази наша оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, тази комисия беше създадена през мандата на предишното 40-то Народно събрание и през периода, в който действаше, успя да разтвори много от тайните на тоталитарните служби на комунистическия режим, на репресивния апарат на комунистическия режим, което заслужава да бъде оценено по достойнство.
Същевременно тази комисия със самата същност на своята дейност не би могла да изиграе ролята на Институт за национална памет, какъвто няколко пъти предлагахме да се създаде в България. Бяха направени опити да се прави анализ на изнесената информация, но това беше частично и непълно и в крайна сметка нямаше необходимата трибуна, за да може да се направи пълна оценка на извършените престъпления от комунистическия режим.
През времето на настоящото Народното събрание беше създадена Платформата за европейска памет и съвест като европейска инициатива, подкрепена в Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи от министър Цветан Цветанов и тогавашната министърка на правосъдието госпожа Попова. За съжаление нашата комисия не е била приета за член на тази европейска платформа поради някои обстоятелства, които не са отговорност на настоящото мнозинство, а по-скоро на предишното, а именно, че някои от членовете на комисията не отговарят на изискванията, които самата платформа е приела в своя статут, в това число и председателят, който преди 1989 г. е бил капитан от Народната милиция в Добрич, както разбирам тук от едно писмо на Гьорен Линдблад, който е председател на тази платформа, бивш депутат в ПАСЕ, бивш председател на Политическата комисия в ПАСЕ, който освен до Бойко Борисов е адресирал същото писмо и до госпожа Цачева, до министъра на външните работи и до министъра на вътрешните работи. Той изразява надежда, че при избора на следващ състав на тази комисия тези пречки ще бъдат преодолени с издигането на нови лица на тези длъжности, та след това нашата българска комисия да получи статут в Платформата за европейска памет и съвест и по този начин ние да се включим в една голяма европейска мрежа, която изследва престъпленията на тоталитарните режими в Европа, основното тоталитарните режими в Централна и Източна Европа, където тя е концентрирала своята дейност.
За да може да се случи това обаче, следва да бъде продължен мандатът на тази комисия, която все още не е изпълнила своята роля. Има още позиции, които следва да бъдат разгледани в съответствие със закона. Виждаме, че нейният мандат изтича през април. Това означава, че Народното събрание трябва да приеме съответните решения. Затова ние бихме искали да подкрепим продължаването на мандата и избирането на състав, който да не бъде пречка за членството на българската Комисия по досиетата в Платформата за европейска памет и съвест. По този начин тя в известна степен ще покрие липсата на такъв Институт за национална памет, който все още нямаме.
Бих искал да използвам възможността още веднъж да поставя въпроса, че България има нужда от Институт за национална памет, който не само да изнася суха информация за това кой къде е бил щатен или нещатен сътрудник на съответната служба, но също така да информира обществеността в България за провежданата репресивна политика от комунистическия режим и по този начин да се направи много по-цялостен анализ на дейността не само на тайната служба, която се разглежда, но и на комунистическата партия, която тогава е ръководила по тази политика. По този начин ще имаме цялостна картина на действията на комунистическия режим в България и като част от тази Платформа за европейска памет и съвест – да допринесем за създаването на европейска картина на всичките тези събития, които са се случили, и да покажем какви са били събитията в България, тоест да дадем нашия принос в изграждането на тази общоевропейска рамка на памет и съвест в Европа.
Това означава, че предстои да разгледаме отново закона, който се нуждае от промяна – по отношение на кредитните милионери, а защо не за задграничните дружества и за другите икономически субекти, които по някакъв начин са били свързани с тайните служби, като разширим обхвата на този закон с тези допълнителни категории, имайки предвид, че комисията вероятно ще получи подкрепа за продължаване на своята дейност в бъдеще.
Накрая, отново призовавам народните представители – да помислим заедно. Аз Ви подарих онзи закон, който Вие отхвърлихте, с идеята мнозинството да внесе своето предложение за Закон за Институт за национална памет, това предложение да бъде дебатирано в пленарната зала и да получи подкрепата на цялото Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Колега Тошев, искам да Ви репликирам върху обстоятелството, което изтъкнахте, че нашата комисия не била приета в Европейската организация по тези въпроси, защото председателят й бил офицер от Народната милиция. Това ми напомня съдбата на хиляди български офицери от Царство България, които именно поради това, че са служили на Царство България, някои бяха репресирани, а други цял живот си носиха като дамга-печат, че едва ли не на тях не трябва да им се има доверие като хора и като професионалисти.
Мисля, че точно преди Вас госпожа Михайлова категорично изтъкна позицията на Синята коалиция, че дава положителна оценка на работата на комисията и на нейния председател.
Мисля, че дори и да е имало такъв формален повод, аз го поставям под съмнение, защото лично като човек демократ не мога да го приема. Трябва да се гледат делата на хората – какво работят, как работят. А какво е било преди 20 години, според мен ако този човек с тогавашната си работа е очернил името си, това не би трябвало въобще да бъде като мотив за отказ. Ако бях на мястото на българските представители там, категорично щях да се противопоставя на базата на демократичните принципи и правата на човека, които според мен са в основата на Европейския съюз и европейските народи. Така че в този план не бих желал тук да оставаме с това впечатление. Дано това да не е истина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Много рядко се е случвало в моя парламентарен мандат някой да поставя под въпрос информацията, която изнасям като факт. Ето, аз имам при мен писмото на Гьорен Линдблад и двете допълнителни писма, които са подписани от господин Костадинов. Мога да Ви ги дам, ако желаете, да видите, че е така.
Но става въпрос, че за членството в Платформата за европейска памет и съвест има известни изисквания, които трябва да бъдат покрити. Те са приети в Прага. Това нещо се е случило, когато тук дебатирахме законопроекта, който внесох – за Институт за национална памет. Тогава от България са участвали две малки неправителствени организации. Те са малки и не могат да отговорят на нуждата от Институт за национална памет като държавна институция, която аз предлагах и някои депутати подкрепиха, а повечето – не. Но ето, в крайна сметка ние нямаме такова представителство в тази европейска платформа. Другите държави имат.
Даже Швеция, която не е имала комунистически режим, нито друг вид тоталитарен режим, тя има такъв институт, за разследването на престъпленията на комунистическите режими и той членува в тази платформа.
Аз имам тези документи, имам прессъобщението на тази платформа, което е разпространено. Всичките тези документи са тук при мен. Така че, ако обичате, оттеглете си съмненията в това, че говоря истината. Напротив, за съжаление, това е положението –българската държава не е представена в тази платформа, защото ние нямаме институция, която да отговори на изискванията, предвидени в статута на платформата.
Но когато имаме такава, казва господин Линдблад, той се надява, че комисията ще бъде приета за член. Както ви казах, комисията изследва само един малък аспект от целия проблем, затова ние имаме нужда от един Институт за национална памет, който да разшири обхвата и да даде пълна представа за това, което се е случило по време на този тоталитарен режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Извън обхвата на обсъжданата тематика, но всъщност свързано с изпълняваните функции и разглеждайки доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби бих искал да се замислим дали не си заслужава да се подкрепи идеята в някаква степен на следващ етап да се създаде такъв институт, защото единствено изкарването на такава принадлежност не дава достатъчна обхватност и яснота по съответните процеси, които са се случили.
Казвам го не толкова като потърпевш по семейна линия в личен план в различно естество, но го казвам именно от гледна точка на Платформа за европейска памет и съвест, която действително е една добра инициатива, подкрепена на ниво Европейски съюз. Лично аз бих се замислил по тази тема и приканвам и моите колеги да се замислят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Проекта за решение по становището на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, предложен ни от господин Ангел Даскалов.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
С оглед напредналото време последната точка от законодателната ни програма, а именно Проект за национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 2020 г., с вносител Министерският съвет, ще бъде точка първа от утрешната ни програма. Заседанието ще е с начален час 9,00 ч.
Сега следва процедура.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и дами народни представители! Правя процедурно предложение, което моля да бъде подложено на гласуване – да поканим заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов да присъства и да участва в дебатите по обсъждането на Националната стратегия за интеграция на ромите, която ще бъде точка първа от утрешното ни заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава процедурна възможност, госпожо Христова.
Запознах господин Цветанов с това, че утре с начален час 9,00 ч. започва обсъждането на програмата. Същият има ангажимент и ще бъде тук в 11,00 ч. за парламентарния контрол.
Съобщения за парламентарен контрол за 24 февруари 2012 г., петък, 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на четири въпроса от народните представители Кирчо Димитров, Йордан Бакалов, Десислав Чуколов и Георги Божинов.
Втори ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори на девет въпроса и осем питания. Въпросите са на народните представители Кирчо Димитров – два въпроса, Пламен Орешарски и Димитър Горов, Деница Гаджева, Корнелия Нинова, Георги Пирински, Любомила Станиславова и Янаки Стоилов – два въпроса.
Питанията са на Корнелия Нинова – три питания, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски, четвъртото питане е на Георги Пирински, Иван Николаев Иванов, Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски и Ивелин Николов.
Трети по ред, за когото се съмнявам, че ще остане време, е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя би следвало да отговори на пет въпроса от народните представители Димитър Чукарски, Мая Манолова – два въпроса, Антон Кутев и Веселин Давидов и група народни представители, и на две питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Емилия Масларова и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев и Антон Кутев.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на два въпроса от народните представители Антон Кутев и Любомила Станиславова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Петърнейчев и Четин Казак.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев и на питане от народния представител Антон Кутев;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на два въпроса от народните представители Захари Георгиев и Евгений Желев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на четири въпроса от народните представители Георги Пирински, Захари Георгиев, Ангел Найденов и Михаил Миков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса с писмен отговор от народните представители Станислав Станилов, Корнелия Нинова, Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от правилника поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Волен Сидеров към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- въпрос от народния представител Румен Такоров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Михаил Миков към министъра на правосъдието Диана Ковачева;
- питане от народния представител Яне Янев към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на външните работи Николай Младенов.
По здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
С това приключваме работата в днешния пленарен ден.
Утре началният час на редовното пленарно заседание със законодателна дейност е 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:
Цецка Цачева




Заместник-председател:
Екатерина Михайлова




Секретари:
Любомир Иванов

Митхат Метин