Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
За днес имаме една точка за работа на Народното събрание преди парламентарния контрол, а именно:
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012-2020) с вносител Министерския съвет.
Националната стратегия е разпределена на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Водещата комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Започваме с доклада на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Моля по процедура за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 на господин Георги Кръстев, заместник-председател на Националния съвет за етническите и демографски въпроси към Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, режим на гласуване за направената процедура.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА:
„ДОКЛАД
относно Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06 януари 2012 г.
Проектът беше представен от госпожа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
С Решение № 1 от 5 януари 2012 г. Министерският съвет е одобрил Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), както и План за действие за изпълнение на стратегията. Двата документа са изработени от създадената със заповед на министър-председателя Междуведомствена работна група, състояща се от представители от държавните институции и неправителствения сектор.
При изработването на проекта за Национална стратегия работната група се е ръководила от принципите на политическата рамка на Европейския съюз за защита правата на човека, за съблюдаване и гарантиране на равни възможности за всички граждани и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход. Тази рамка задължава всяка държава – членка на Европейския съюз, да изработи своя Национална стратегия за интегриране на ромите до 2020 г. В указаната рамка са заложени минималните изисквания, на които да отговарят стратегическите национални документи по отношение на интеграционната политика, които включват образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост.
Предложената от Министерския съвет Национална стратегия съдържа както визия, стратегическа цел и приоритети в интеграционната политика по отношение на ромите, така и предоставянето на подкрепа спрямо лицата в неравностойно положение от други етнически групи.
Към заложените в рамката на Европейския съюз минимални изисквания за интеграция на ромите нашата държава е изработила и добавила още приоритети, а именно – върховенството на закона, недискриминация, култура и медии.
В приетия от Министерския съвет План за действие за изпълнение на Националната стратегия изрично е указано, че всяка от предложените мерки и всяка дейност са финансово обезпечени, като предварително са получени гаранции от ресорните министерства, че в техния бюджет има заложени средства за посочените дейности. Предвидени са възможности за промяна и в правната рамка, тъй като обхватът е до 2020 г. Отделена е специална част за изпълнението на проектите, които имат отношение към интеграционната политика. Тази част е особено важна, защото тя ще бъде подкрепена с ресурси и конкретни източници на финансиране.
Планът за действие е разработен в две части, тъй като периодът е дълъг, а текущият мониторинг изисква по-кратък период на отчетност. Първата част е до 2014 г., която покрива и периода на международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”.
По време на дискусията народните представители изразиха задоволство, че стратегията е финансово обезпечена. Те подчертаха, че и в сега действащото българско законодателство образованието е задължително, но законът не се спазва. Отказът от посещаване на училище е един от най-големите проблеми при интеграцията на ромското население. Необходимо е да се намерят механизмите за прилагане на закона. По отношение на правната култура е наложително да се вменява на ромското население, че тяхното основно задължение е да спазват законите на страната, в която живеят. В Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите се получават много жалби и от представители на ромския етнос. Прави особено впечатление фактът, че хора, които живеят извън гетата, са се интегрирали напълно в обществото и повечето от техните деца са с висше образование. Те са добре образовани и ако не посочват в жалбите си своя етнически произход, по никакъв начин не би се разбрало, че ни пишат роми. Ето защо е крайно време да се предприемат стъпки гетата по някакъв начин да бъдат премахнати. Съществуването им по никакъв начин не подобрява жизнения стандарт на хората, които живеят в тях, а ги прави зависими от така наречените „барони”.
При проведеното гласуване, единодушно с 12 гласа „за”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
относно Проект за решение за одобрение на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, внесен от Министерския съвет на 06 януари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Проект за решение за одобрение на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) си поставя за цел: Създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация. Тази цел се постига чрез работа по приоритетни направления, които са общи за всички държави от Европейския съюз – образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, но и чрез работа по специфични за България приоритети – върховенство на закона и недискриминация, култура и медии.
Проектът е разработен в съответствие с призива на Европейската комисия към държавите – членки на Европейския съюз, от 5 април 2011 г. да изготвят Национална стратегия за преодоляване на бедността и социалното изключване, които са характерни за ромските общности във всички страни от Европейския съюз.
Националната стратегия има за задача да формира единна политика, като обедини в себе си съществуващите политически документи на министерства и институции за работа по интеграцията на гражданите, принадлежащи към целевите групи.
Бяха представени писмени становища от министъра на образованието, младежта и науката, от министъра на труда и социалната политика, от омбудсмана на Република България, от Съвета за електронни медии, от Центъра за междуетнически диалог и толерантност – Велико Търново. Те посочват, че изведените приоритетни области в стратегията са именно в сферите, в които трябва де се предприемат спешни действия и мерки от органите на централно и местно ниво, за да се засили процесът на интеграция на ромите в България. Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” – Велико Търново, прави и предложения за допълване на текста. Омбудсманът на Република България подчерта като положителен акт приемане на стратегията от Народното събрание, защото тя ще бъде полезна единствено, ако се конкретизира с промяна на съответните нормативни актове.
В хода на дискусията бяха направени бележки, че Стратегията е изготвена, за да се изпълнят сроковете и задачите, които са поставени от Европейската комисия и по които Република България закъснява. По тази причина в документа липсва анализ на опитите за решаване на проблемите и резултатите, до които те са довели, например постигнатото по програмата „Десетилетие на ромското включване” или дейността на Центъра за образователна интеграция на децата от малцинствата. Констатирано бе отсъствието на конкретни индикатори, защото националната цел от 36 % на хора с висше образование към 2020 г. не уточнява процента на нарастване на ромите вишисти. Поставена бе под съмнение статистиката, че ромите са 4,9 % от българските граждани, защото включва само тези роми, които са се самоопределили като такива.
Открито бе противоречие между заявеното намерение, че стратегията не изключва и предоставянето на подкрепа за лица в неравностойно положение от други уязвими социални групи, но ограничава анализа само до данните, касаещи ромското население. Записът: „Въвеждане на правни икономически механизми за стимулиране на работодателите да наемат на работа лица от ромски произход” би могъл да се приеме като дискриминационен по отношение на останалите български граждани от друг произход. Формулировката за равноправни условия чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги на практика означава, че в XXI век признаваме изрично, че съществуват нормативни забрани за ромите, които следва да бъдат променени.
Мерките в Раздел V за „повишаване на капацитета на правоприлагащите органи по отношение на борбата с престъпленията и проявите на дискриминация, насилие или омраза” не са аргументирани и се предлага с акт на Народното събрание да се признае, че българският съд няма достатъчен капацитет да се справи с тези форми на насилие, омраза, дискриминация.
Като най-слабо разработени бяха оценени жилищните условия, защото показват непознаване на Закона за устройство на територията, а в обособените пространства и кварталите, където преобладаващо живее ромското население, не могат да се изработят кадастрални планове и да се нанесе незаконно строителство.
Изказано бе опасението, че не може да има успешна интеграция, без да се приложи моделът – права срещу образование.
Народните представители подкрепиха предложенията на център „Амалипе” за допълване на стратегията с изискване за годишен мониторингов доклад по изпълнение на стратегията. С оглед на съществуващата парламентарна практика по приемане на проекти за решение на едно четене, вносителите дадоха своето съгласие и в края на дискусията членовете на комисията се обединиха около следното допълнение на внесената стратегия:
1. В Раздел VIII „Мониторинг на изпълнението”, се създава т. 6 със следния текст:
„6. Министерският съвет внася годишен доклад за приемане в Народното събрание за изпълнение на Стратегията до 20 април на следващата година.”
След проведеното гласуване с резултати „за” – 10 гласа, „против” – 1, и „въздържали се” – 2 гласа, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта приема предложените допълнения в стратегията и предлага на Народното събрание следния проект на решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 със следното допълнение:
1. В Раздел VIII „Мониторинг на изпълнението” се създава т. 6 със следния текст:
„6. Министерският съвет внася Годишен доклад за приемане в Народното събрание за изпълнение на Стратегията до 20 април на следващата година.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Сега ще се запознаем с Доклада на Комисията по здравеопазването.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател,

„ДОКЛАД
относно Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите.
На заседанието присъстваха д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването, представители на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и представители на неправителствени и съсловни организации.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите бе представена от госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Госпожа Иванова информира народните представители, че стратегията е приета от Министерския съвет с Решение № 1 от 5 януари 2012 г. и е изработена в съответствие с изпратената рамка от Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Националната стратегия обединява основните документи, касаещи интеграционната политика: Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество, Стратегията за образователна интеграция, Здравната стратегия за деца в неравностойно положение и Жилищната програма, и представлява единен стратегически документ.
Вносителят обърна внимание, че стратегията не изключва предоставянето на подкрепа и за други етнически уязвими групи в неравностойно положение, живеещи в сходна ситуация на ромите. Госпожа Иванова отбеляза, че стратегията ще се оценява от Европейската комисия.
Секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси увери членовете на Комисията по здравеопазването, че разписаните политики са финансово обезпечени от бюджетите на съответната отговорна институция и че в стратегията е предвидена специална глава за отразяване на всички проекти и програми, които касаят интеграционните процеси и съответното финансиране по тях.
В хода на дискусията бе изразено становище, че не е извършен анализ на изпълнението на различните стратегически документи, както и на резултатите от финансирането на различните политики и дейности.
Представителят на вносителя информира народните представители, че е изготвен отчет за извършеното по предприсъединителните програми за изминалия десетгодишен период. В отчета са отразени всички разходвани средства по линия на държавната политика и същият е представен на Европейската комисия.
Обърнато бе внимание също, че органът, който приема стратегията, е Народното събрание, а не е предвидено изпълнението й да се отчита пред него.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” – 1, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202 03–1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Следва доклад на Комисията по труда и социалните въпроси.
Думата има председателят на комисията – господин Драгомир Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
„ДОКЛАД
по проект на Национална стратегия на Република България
за интегриране на ромите 2012-2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа и обсъди проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
Приоритетни области на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите са: образование; здравеопазване; жилищни условия; заетост; върховенство на закона и недискриминация; култура и медии.
Стратегията е изградена на подхода за обвързване на визия – стратегия – план, чието реализиране включва както органите на централното управление, така и тези на местната власт и местното самоуправление, които в партньорство с организации на гражданите и всички заинтересовани страни ще формулират, изпълняват, наблюдават и оценяват интеграционните политики за ромите. За целта ще се формира необходимия административен капацитет и ще се използват наличните ресурси на национално, регионално и местно ниво, както и тези на европейско ниво, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и достъпа до структурите и Кохезионния фонд.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада Приоритет 4 „Заетост”, чиято оперативна цел е подобряването на достъпа на ромите до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях. Отговорната институция за изпълнение на целите на Приоритет „Заетост” е Министерството на труда и социалната политика, чиито действия са насочени към създаване на конкретни механизми за осигуряване на устойчива заетост на ромите чрез насърчаване на социалния и гражданския диалог с цел намаляване равнището на бедност в общността.
Приоритетът предвижда поредица от мерки, заложени в Плана за действие за изпълнение на стратегията за постигане на Националната цел 1 „Достигане на 76 % заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” и Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”.
Предстои до месец април 2012 г. стратегията да бъде представена за оценка на Европейската комисия, която ще даде становище и препоръки към нея.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предлаганият проект на стратегия следва да бъде подкрепен поради това, че той изпълнява ангажименти на Република България, свързани с членството й в Европейския съюз, и е политически рамков документ за осъществяване на интеграционната политика за ромската общност.
Същевременно се изразиха опасения, че стратегията не съдържа достатъчно ефективни механизми за координация за постигане на целите й, както и яснота по отношение на финансирането на действията за нейното ефективно реализиране.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Стойков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012–2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012–2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
От името на вносителите проектът на стратегията бе представен от господин Георги Кръстев – съветник на министъра на вътрешните работи.
Стратегията е изготвена в съответствие с действащите стратегически и оперативни национaлни документи на редица държавни институции в изпълнение на общонационалната политика за повишаване на качеството на живота и за гарантиране на равните възможности на българските граждани.
Стратегията надгражда постигнатото в десетгодишния период на действие на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и включва изцяло приетата през 2010 г. Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество 2010-2020 г., която е плод на обсъждане от страна на ромската общност, гражданския сектор, отговорните публични институции и научните среди.
Стратегията кореспондира с международните стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата и се ръководи от принципите на политическата рамка на Европейския съюз за защита на правата на човека, за съблюдаване на принципа за гарантиране на равни възможности за всички граждани и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход. Стратегията е съобразена и с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и съответства на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за възприемане на подход за иницииране на позитивни действия спрямо ромската общност.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 отчита ситуацията на ромската общност в страната от социално-икономическа и демографска гледна точка. Приема и обединява в един стратегически документ целите и мерките от стратегическите документи в областта на ромската интеграция като Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства 2005-2015 г., и Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 г.
Стратегията се приема за период до 2020 г. включително. Оперативният документ, чрез който ще се реализира стратегията, е планът за действие към нея. Той ще се осъществява на два етапа – до 2014 г., когато завършва изпълнението на Националния план за действие по международната инициатива Десетилетие на ромското включване 2005-2015, и до 2020 г., което съвпада със следващия програмен период на Европейския съюз и оперативните програми на България. След 2020 година Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности и нови предизвикателства.
Националната стратегия интегрира мерките, залегнали в съществуващи в момента документи в секторите образование, здравеопазване и жилищни условия, като предлага комплексен подход при решаване на проблемите с интеграцията на ромите. Освен тези три сфери, като приоритетни в нея са изведени трудовата заетост, върховенството на закона и недискриминацията, културата и медиите.
Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, и не изключва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.
Стратегията разглежда интеграцията на ромите и на другите български граждани в сходна ситуация като активен двустранен процес на социално включване, насочен към преодоляване на съществуващите за тях негативни социално-икономически характеристики, което е предпоставка за успешно и устойчиво развитие на цялото българско обществото.
Стратегическата цел е свързана със създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани от други уязвими етнически групи в неравностойно положение в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.
Финансовото обезпечаване на мерките в плана за действие ще се осъществява със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините и чрез финансовите инструменти на Европейския съюз.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха подкрепата си за предложения проект, като обърнаха внимание на важността от конкретните мерки, които ще бъдат предприети за нейното изпълнение. Отчетена бе необходимостта от подобряване на координацията и контрола при разходване на средствата в изпълнение на мерките, заложени в плана за действие, за да се постигнат реални практически резултати, които да доведат до подобряване на положението на българските граждани в неравностойно положение. Подчертано бе, че на общините са възложени изключително сериозни задължения в един от най-проблемните сектори – подобряване на жилищните условия, които те не биха могли да изпълнят самостоятелно, без сериозна финансова подкрепа от страна на държавата.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012–2020, № 202-03-1, внесен от Министерския съвет.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по гражданското общество и медии, ще ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 25 януари 2012 г., бе разгледан Проектът за Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет – Георги Кръстев, заместник-председател; от Министерството на културата – Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика”, Силва Хачарян главен експерт в дирекция „Културна политика”, Боян Милушев, парламентарен секретар; от Комисията за защита от дискриминация – Лало Каменов, заместник-председател, Дойчин Дойчев, главен секретар; от Съвета за електронни медии – Емилия Радева, старши експерт в дирекция „Мониторинг”; от Българското национално радио – Ирина Величкова, директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”.
От името на вносителя проектът на стратегия бе представен от господин Георги Кръстев.
Проектът на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) е стратегически документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите. Разработен е в съответствие с призива на Европейската комисия към държавите – членки на Европейския съюз, от 5 април 2011 г. да изготвят национални стратегии за преодоляване на бедността и социалното изключване, които са характерни за ромските общности във всички страни от Съюза.
Стратегическата цел, която е поставена в стратегията, е създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.
За постигането на целта са начертани следните приоритетни направления в стратегията: образование, здравеопазване, жилищни условия, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии.
Целите на стратегията ще се постигнат чрез изпълнение на План за действие, който е разделен на два периода: първият е от 2012 до 2014 г. и приключва със сегашния програмен период по оперативните програми на Европейския съюз и с края на международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”; вторият период съвпада със следващия програмен период по оперативните програми на Съюза. Планът за действие е отворен документ, който може да бъде изменян при необходимост.
Оперативната цел, която е поставена по отношение на културата, е в създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения културен живот, съхранение и развитие на ромската традиционна култура и творчество. Оперативната цел за медиите е създаването на условия за равнопоставено представяне на ромската общност, промяна на негативния образ на ромите и противодействие на проявите на „език на омразата” в печатните и електронни медии.
Във връзка с механизмите за изпълнение на интеграционната политика е заложено усъвършенстване на механизмите за координация със структурите на гражданското общество чрез функционирането на: Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет; Комисията за интеграция на ромите в рамките на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси; консултативни структури и механизми с участието на гражданското общество към ресорните ведомства, областните управители и местните власти; както и сътрудничество с легитимни религиозни организации.
Оценката на изпълнението на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) ще се осъществяване чрез мониторинг на изпълнението на Национален план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” до 2014 г. и плана за действие за изпълнение на стратегията до 2020 г.
От страна на Комисията за защита от дискриминация бе изразена принципна подкрепа по проекта на Стратегията. Отбелязана бе необходимостта от прецизиране на някои от текстовете и термините в нея, за да бъдат по-добре разбираеми.
По време на дискусията народните представители обявиха подкрепата си за проекта на стратегията, бяха изказани мнения, че тя не съдържа достатъчно ефективни механизми за координация и изпълнение на плана за постигане на целите й, яснота по отношение на финансиране на действията за нейното ефективно реализиране и действия по отношение превенцията на ромската престъпност. Проявен бе интерес и по отношение на стипендиите, които се дават от Министерството на културата за надарени лица и изпълнението на функциите, делегирани на общините.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага Народното събрание да приеме Проект за Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г.
Предлагам на Вашето внимание Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Приема Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Последният доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Петков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202 03-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 25 януари 2012 г., обсъди Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха: Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи, представители на Министерството на вътрешните работи - Николай Крушков, директор на дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност” в Главна дирекция „Криминална полиция” и Слави Тефилов, Главна дирекция "Охранителна полиция".
Проектът на Стратегията бе представен от Георги Кръстев. Тя представлява рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите. Изготвена е в съответствие с действащите стратегически и оперативни национални документи на много държавни институции в изпълнение на общонационалната политика за повишаване качеството на живота и за гарантиране на равните възможности на българските граждани.
Стратегията надгражда постигнатото в десетгодишния период на действие на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и включва Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество 2010-2020 г., която е плод на обсъждане от страна на ромската общност, гражданския сектор, отговорните публични институции и научните среди.
Стратегията се ръководи от принципите на Европейския съюз за защита на правата на човека, за съблюдаване на принципа за гарантиране на равни възможности за всички граждани и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход. Тя е съобразена и с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. Съответства на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за възприемане на подход за иницииране на позитивни действия спрямо ромската общност, като особено важно е това да става в условията на прозрачност при осъществяването им и при стриктно спазване на демократичните принципи в страната.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) отчита ситуацията на ромската общност в страната от социално-икономическа и демографска гледна точка. Приема и обединява в един стратегически документ целите и мерките от стратегическите документи в областта на ромската интеграцията като: Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства 2005-2015 г., и Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 г.
Настоящият документ се приема за период до 2020 г. включително. Оперативното изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) се осъществява чрез Плана за действие, изпълняван в два периода.
След 2020 г. стратегията може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности и нови предизвикателства.
Приоритетите, залегнали в стратегията, са образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост и други
На оперативно ниво стратегията се осъществява чрез Плана за действие, а координацията и контролът по изпълнението на стратегията и на Плана за действие се осъществява от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
За изпълнението на Стратегията от съществено значение е сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции на национално, регионално и местно ниво с представители на неправителствени организации и на ромската общност.
След проведените разисквания с 16 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния проект на
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За процедура, заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, по силата на чл. 70 от нашия правилник след представянето на докладите на постоянните комисии вносителят на проекта за решение за стратегията следва да вземе отношение по изказаните становища, да представи мотивите. В случая очевидно това е Министерският съвет и по-специално заместник министър-председателят.
Вчера народният представител госпожа Христова постави въпроса на госпожа Цачева да бъде поканен министърът на вътрешните работи днес да участва в представянето и в дискусията по стратегията. Доста формално, за мен напълно неприемливо, госпожа Цачева съобщи, че той е зает и ще дойде в 11,00 часа за парламентарния контрол.
Процедурното ми предложение, госпожо председател, е да прекъснем обсъждането и то да бъде подновено, когато министърът на вътрешните работи дойде в Народното събрание, вземе отношение по становищата на комисиите, в които има редица препоръки и забележки, и участва най-активно в обсъждането преди всичко на въпроса как ще се изпълнява тази стратегия. Защото в нея са записани много добри пожелания, но въпросът е, ще бъдат ли те превърнати в реална политика.
Допълнителното ми основание за това предложение, госпожо председател, е решението на самия Министерски съвет, който, приемайки проекта на 5 януари, в решението си в т. 4 е записал: „Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи да представи проекта на Националната стратегия в Народното събрание”. В самата стратегия, госпожо председател, е записано, че в оперативен порядък всички мерки по изпълнението на стратегията и плана за действие, включително мерките по ресурсното осигуряване, се координират, съгласуват и утвърждават от заместник министър-председателя, председател на Националния съвет и т.н.
Обръщам се и към колегите на Парламентарната група на ГЕРБ. Първо, колеги, не е нормално при обсъждането на тази стратегия да отсъства ръководството на Вашата група. Господин Велчев в момента води разговор със свои колеги, не следи за какво става дума. Бих помолил, господин Велчев, за малко да обърнете внимание на това, което предлагам, с апел да ме подкрепите – да прекъснем обсъждането на стратегията, докато не успее да дойде министърът на вътрешните работи. Това предвижда и самото решение на Министерския съвет, това изисква самата стратегия. И ако искаме да покажем, че не само държим речи и четем хубави намерения, а имаме реалната воля като Народно събрание тази стратегия да се изпълни, моля Ви, подкрепете процедурното ми предложение да прекъснем обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По същество, господин Пирински, това е искане по чл. 45, ал. 2 – отлагане на разискванията.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията до присъствието на заместник министър-председателя Цветан Цветанов, което не можем да уточним във времето. Затова гласуваме просто за отлагане на разискванията.
Гласували 91 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
След изслушване на докладите откривам разискванията по представения ни документ, а именно – Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).
Господин Стойнев, заповядайте. Имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не е нормално заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи да не бъде тук, в залата. Все пак това е наша стратегия с дългосрочен период, с конкретни мерки и е необходимо да има дебат.
Тази стратегия ще бъде подкрепена от Коалиция за България. Нормално е заместник министър-председателят да бъде тук, все пак да ни обясни как ще бъдат реализирани мерките. Тук не трябва да се делим на опозиция и на управляващи. Стратегията е до 2020 г. България има може би 246 стратегии – коя от коя по-хубава, по-добре написана. Тази за мен лично е перфектната стратегия – с конкретна визия, стратегически цели, оперативни цели, добре звучи. Само че, уважаеми дами и господа, за да бъде изпълнена тази стратегия, е необходим и конкретен план за действие. Планът за действие е до 2015 г., а стратегията е написана сега. Тоест, необходимо бе заместник министър-председателят да бъде тук, да ни обясни защо се получава това разминаване, след това как ще бъде подготвен новият план за действие, откъде ще се намерят ресурсите. И разбира се, може би най-важното нещо, за да бъде успешна тази стратегия, е всички тук да седнем откровено и да си поговорим къде сбъркахме досега, какви са проблемите досега и защо оперативните, стратегическите цели се разминават с постигнатото. И бе необходимо господин Цветанов, като председател на добре звучащия Национален съвет за сътрудничество по техническите и интеграционните въпроси да бъде тук, в Народното събрание.
Аз разбирам, че Народното събрание вече не се ползва като най-авторитетната институция, още повече и представителите на мнозинството не правят нищо, за да се вдигне авторитетът на Народното събрание, да не говорим за ръководството на Народното събрание от Политическа партия ГЕРБ, което всяко искане, когато желаем тук да дойдат отговорни лица, да направим един конкретен дебат, за който, пак повтарям, всички сме за да го има този дебат - пълно мълчание. И веднага се отхвърля, без никакви мотиви.
Само че, уважаеми дами и господа, тази стратегия е доста далеч от тези хора, за които е предназначена. Тук, горе, на балкона, има стажанти в парламента, представители на ромската общност. В сряда Комисията по труда и социалната политика имаше среща с тях. Те представиха конкретни мерки как стратегията да бъде изпълнима, как да имаме позитивни резултати. Защото досега стотици милиони са изразходвани. Но защо тези пари не достигат именно до тези, които се нуждаят. Ние трябва да си отговорим на тези въпроси. Тъй като господин Цветанов, предполагам, че е много, много зает и тези неща не го вълнуват, господин Кръстев, обръщам се към Вас, да се срещнете с тези младежи, чуйте ги, техните предложения конкретно могат да залегнат в плана за действие от 2015 до 2020 г. Но без един критичен анализ на свършеното досега, който да бъде предоставен на народните представители, ние няма да имаме конкретни резултати и няма да ги постигнем.
Въпреки всичко ние ще подкрепим тази стратегия. Тя е необходима стратегия. Ние трябва да се обединим около тази стратегия. Ромската общност е един ресурс, който може да бъде изключително полезен, особено в прословутата пенсионна реформа, Държавното обществено осигуряване, където има един дефицит и тези хора по никакъв начин не се осигуряват. Ако с тях се работи за една прозрачност, за заетост, за осигуряване, дори дефицитът няма да бъде толкова голям. Нямаше да се стигне дотам Вие да наказвате хората, като им вдигате стажа и възрастта. Но за това трябва да има дебат. Аз виждам, че дебат няма да има. Ще се гласува, ще се приеме поредната хубава стратегия, поредният хубав документ, поредният бюрократичен документ и отново после ще се питаме: къде сбъркахме? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стойнев, уважаеми колеги! План за действие има и Вие много добре знаете, че той е депозиран в Народното събрание – в Библиотеката и във всички комисии, на които беше разпределена стратегията.
Относно консенсуса Вие казвате, че трябва да има обединение. От докладите, които чухме досега, в почти всички комисии почти всички колеги сме гласували „за” приемането на тази стратегия. Никой не е против нея, никой не е против плана и не мога да разбера защо изказването Ви до момента е толкова критично. Предполагам, че господин Кръстев ще отговори на поставените въпроси – достатъчно отворен е според мен за идеите на тези млади хора, които споменахте, че са на балкона. Така че отсъствието на господин Цветанов от залата днес не е толкова фатално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика – Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, моята реплика към Вас е във връзка с това, че Вие много позитивно се изказахте за това, че има стратегия, има и план за изпълнение на стратегията.
Само че, забележете, това е план за изпълнение на стратегията, която не е приета! Това е големият проблем: още повече се неглижира Народното събрание – като придатък на изпълнителната власт! Приема се план за изпълнение на стратегията, без въобще тази стратегия да е била внесена в Народното събрание! Това е абсолютно неглижиране, както и отсъствието на вицепремиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Стойнев, ще ползвате ли дуплика?
Имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Станиславова, господин Георгиев, хубаво е, че имаме обединение, че всички гласувахме „за”. Само че Планът за действие е до 2015 г., стратегията е до 2020 г.!
Защо се получава това разминаване? Защо Планът за действие е приет, преди да се приеме стратегията? Това означава ли, че двете нямат нищо общо и че трябва да се надпреварваме какви хубави изречения ще напишем в тази стратегия? Самите млади хора изразиха съмнение относно начина, по който ще бъде изпълнена! Тя явно не е предназначена за тези хора, за които е необходимо ние всички да предприемем конкретни действия!
Господин Кръстев, моите уважения, не е политическо лице! Тук трябва политическо лице да дойде и да каже какви са насоките на тази стратегия! Ние постоянно каним и трябва да дебатираме по този въпрос – тук идват държавни служители, които няма защо да ги изпитваме и те да отговарят на наши въпроси! Тук дебатираме върху политиката и начина, по който ще бъде изпълнена политиката! Трябва да има сблъсък на идеи, на аргументи и след това държавните служители да приведат тази политика в действие! Като че ли между нас си не се разбираме, камо ли хората да ни разберат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Цветан Сичанов има думата за изказване.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с изказването до момента на господин Стойнев, тъй като явно се цели предизвикване по някакъв начин да дойде господин Цветанов. Мисля, че е достатъчно да присъства господин Кръстев и да отговори на въпросите, които до момента се зададоха. Единственото положително, което чух от него, е за покана на господин Кръстев с представители – тези, които присъстват в момента.
Колеги, Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) съдържа както визия, стратегическа цел и приоритети в интеграционната политика по отношение на ромите, така и предоставянето на подкрепа на лица в неравностойно положение от други етнически групи. Националната стратегия е отговорът на Република България на комюникето на Европейската комисия от 5 април миналата година, тоест Рамка на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. Всяка държава – членка на Европейския съюз, трябва да изготви своя стратегия до 2011 г., а ако няма такава, да преработи тази, която в момента съществува.
България разполага с такъв стратегически документ, а именно Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество, който е създаден през 1999 г. Рамковата програма е актуализирана през месец май 2010 г. и настоящата стратегия се основава на нея на 100%. Това е основната причина стратегията да е насочена към ромите. И в заглавието се съдържа „интегриране на ромите”.
Повече от 10 години България разполага със своя програмен документ конкретно за ромите и не трябва да ни притеснява фактът, че именно настоящата стратегия е нейният наследник. В документа няма никакви елементи на дискриминация и привилегии.
Настоящата Национална стратегия обединява всички програмни документи, имащи отношение към интеграционната политика, изработена през последните години.
В сектора образование това е Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, създадена през 2004 г.
В сектора здравеопазване това е Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства 2005-2015 г.
В сектор жилищни условия това е Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 г.
Всички изброени документи са изработени преди 2007 г., тоест преди България да е станала член на Европейския съюз. Само отделни планове за действие към конкретната стратегия са изработени след 2007 г. В този смисъл това е първият документ, изработен от правителството изцяло след членството на България в Европейския съюз. Но в същото време това не е съвършено нова стратегия, а рамков документ, който обединява посочените по-горе стратегически документи.
Целите на Националната стратегия са в съответствие с националните цели, заложени в Националната програма за реформи на Република България, а такива се изработват от 2011 г., изготвена в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, така както е изискването на Рамката на Европейския съюз за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. Стратегията е допълваща и неразделна част от действията за постигане на целите в Стратегията за борба с бедността и социалното включване.
Стратегическата цел на интеграционната политика, която ще се изпълнява чрез тази Национална стратегия – да се създадат условия за интегриране на ромите и на български граждани от други етнически групи, живеещи в сходна на ромите ситуация, в обществено-икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги; да им се създаде възможност за участие във всички обществени сфери и подобряване качеството на живот при спазване принципите на равнопоставеност и недискриминация.
Изпълнението на стратегията оттук насетне ще зависи в много голяма степен от начина на управление и ефективния механизъм за координация. Но най-важното е всички институции да бъдат ангажирани за провеждането на секторните политики в изпълнение на общонационалната политика за подобряване качеството на живот на ромите. Изпълнението на стратегията е в полза на цялото общество, като местните и регионални власти трябва да се включат още по-активно.
Приемането на стратегията с акт на Народното събрание ще гарантира ангажираността на всички при изпълнението на интеграционната политика и подобряване качеството на живот, както и на живеещите в сходна на ромите ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Не виждам.
Народният представител Георги Терзийски има думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българската нация е една от най-бързо изчезващите нации в момента. Ето защо, господин Стойнев, моето съжаление е не че вицепремиерът Цветан Цветанов не е тук. Моето съжаление е, че министър-председателят Бойко Борисов не е тук.
Ние приемаме Национална стратегия за интеграция на ромите на Република България, който акт явно е нужен, но аз мисля, че в момента по-сериозен е въпросът за оцеляването, за състоянието на българската нация като цяло. Българите са нацията, която я определят като една от най-нещастните в света. Смъртността тук е една от най-високите, раждаемостта е една от най-ниските. В момента плащаме едни от най-високите цени за парно и за ток, а в същото време жизненият стандарт е един от най-ниските, заплатите са едни от най-ниските!
Ето защо лично за себе си аз смятам, че Националната стратегия за интеграция на ромите на Република България е наистина нужен и важен акт, който трябва да бъде приет, и програма, която трябва да бъде реализирана, но от това, което прочитам, аз виждам, че тя като цяло касае цялата българска нация – и по отношение на образование, и по отношение на здравеопазване, и по отношение на жилищни условия. Ето затова, господин Стойнев, аз съжалявам, че министър-председателят не е тук.
Тук наистина беше редно да се обсъдят въпроси, които касаят не само ромското малцинство в Република България, а въпроси, които касаят като цяло българската нация, защото ние сме поставени пред изключително тежки условия за оцеляване като нация като цяло! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики няма.
Народният представител Станислав Станилов има думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди седем години беше приета така наречената Стратегия „Десетилетие на ромското включване”. На две от комисиите, на които аз съм член, аз зададох на представителите на Министерския съвет един и същи въпрос по този повод: какви средства са изразходвани в изпълнение на това Десетилетие на ромското включване? Беше ми отговорено, че са изразходвани 50 млн. лв. Това е годишната субсидия на Българската академия на науките.
Вторият ми въпрос беше защо в тази стратегия, поне в нейния преамбюл, не е обяснено как са изразходвани тези средства и за какво. Госпожата малко се обиди – помисли, че аз я обвинявам, че тези пари са откраднати. Това е съвсем друг въпрос. Аз не питам дали парите са откраднати, а питам като са изразходвани, какви са постигнатите резултати. Е, тук е черешката на тортата, както обикновено се казва, че тези 50 милиона са изразходвани и никой не казва какви са резултатите – с какво те са повишили образованието на българските цигани; с какво те са подобрили тяхното здравеопазване; с какво е подобрен техният бит?
Няма никаква отчетност! И няма никаква отчетност за всички пари, които идват отвън и са изразходвани, и за изразходването на парите, които се дават вътре в страната, за тези 20 години на непрекъснати планове, на непрекъснати стратегии, които не се изпълняват, на непрекъснати разписи в една такава дебела тухла, в един такъв дебел том, където са разписани сега.
Съвършено перфектно е направено всичко. Въпросът е, че не са анализирани вътре основните неща. Анализирано ли е например дали тези, които са приели тези пари, които са реципиенти на тези пари, са реагирали адекватно на всичко това? Дали те са се интегрирали?
Тук колегите, които говориха преди мен, посочиха тези деца, които са на балкона, но не става дума за тях. Те не са тези цигани. Стратегията е написана за други – за онези, които се съдят в Мешерето и които не признават българското законодателство, които се събират на тумби и вършат самоуправство – отиват да бият докторите в „Бърза помощ” или да се съпротивляват на полицията. За тях е написано това.
Апропо, някой сред многобройните юристи в залата замислял ли се е какво представлява това Мешере и има ли то място в конституционна България?! Ама било традиция! Ами по същата традиция колегите от ДПС могат да тръгнат да се съдят по законите на Шериата, но не го правят, защото са цивилизовани хора!
Колеги, когато говорехме за инцидента в Катуница, спомнете си аз какво Ви казах: България се намира в тежък етнически конфликт. От една страна са българските цигани. От другата страна на българите, турците, евреите, арменците и всички останали, които представляват стационарното население на тази страна. И тези хора, тези същите хора трябва да бъдат запитани (впрочем няма нито едно социологическо изследване по този въпрос), те съгласни ли са с парите, изкарани с техния тежък труд да отиват, да се харчат така безотговорно, срещу което никой не представя никакви резултати.
Един колега от ДПС ми спомена в една такава връзка: „Аз не съм видял циганин на тютюна!” Ами, не си видял! Няма и да видиш! (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, аз много добре знам, че повечето от вас мислят като мен. Те са дълбоко, Вие сте дълбоко убедени, че аз говоря истината. Няма да си го признаете, защото има една европейска политическа линия, която се казва „Линия на политическата коректност”. Нейната същност е да се мълчи по болни въпроси на обществото и тези болни въпроси да се опита да се запушат с пари. Всички, които говориха, споменаха, че тази Стратегия за интеграция на циганите се вписва в европейските документи, вписва се и в директивите и във всякакви европейски указания, само че тези европейци, когато циганите от България и Румъния отидоха там, вместо да ги интегрират, ги върнаха. Те нямат метод и нямат начин да го направят. Методът и начинът го можем ние, но не го правим!
На първо място, срещу това, което се предлага в тази стратегия, трябва да се поискат задълженията и отговорностите, които ще поемат българските цигани във връзка с този документ.
Нещата трябва да имат две страни – едните дават парите, други ги вземат. Тук какво се получава? Едните дават, а другите?
Има една българска пословица, която казва: „Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш!” Това е същността на нашия въпрос. И ще видите, че минаха седем години от приемането на Десетилетието на циганското включване и – никакъв резултат!
Ще минат тези години до 2015 г., до 2020 г. може да е, но няма да има нищо, докато държавата не застане и изпълни своята роля – когато дава, да иска адекватност, да иска изпълнение, поемане на отговорности и изпълнение на задълженията.
Това е нашата позиция. Ние не гласувахме Десетилетието, няма да гласуваме и този документ, защото този документ е фалшив и Вие много добре го знаете! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – народния представител Тунчер Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! В началото ми позволете едно отклонение, което не е по същество.
Аз съм напълно съгласен със становището на господин Пирински и на другите оратори след него. Подчертавам го, в никакъв случай със заядлив тон, че наистина в т. 4 от Решението на Министерския съвет пише: „Заместник министър-председателят да представи Проекта на национална стратегия в Народното събрание”. Представянето едва ли значи в случая само входиране на този документ.
Неслучайно подчертавам този момент, защото едно присъствие на вицепремиер, дори и да не е премиер, на база на министерско решение, че той трябва да представи тази стратегия, би значело и нещо друго, а другото е – ангажираност. Това щеше да подчертае сериозното отношение на вицепремиера, респективно на Министерския съвет, и на управляващата партия към този въпрос.
Опознавайки през годините вицепремиера, мен лично не ме учудва отсъствието му днес от това заседание.
А иначе, по същество, едва ли би се намерил разумен човек, който, особено отчитайки предизвикателствата на нашето съвремие, и дори и на дилетантско ниво да познава въпроса, да отрече необходимостта от подходяща стратегия, и то точно в тези години.
Няколко от ораторите го казаха, че това е седми поред документ, който касае тази тема от 1990 г. насам. В стратегията този факт се подчертава. Можем да приемем, че е налична приемственост в стратегически аспект.
Очевидно обаче, освен за нас, като народни представители, освен за българските институции, този проблем е актуален, и то в ранг на особено значим за международни институции. Това не се спомена от никой от преждеговорившите.
В своя доклад от посещението през юли 2011 г. независимият експерт по правата на малцинствата на ООН госпожа Гей Макдугъл заяви, че ромите в България остават на най-ниското социално-икономическо стъпало. Те изпитват дискриминация и изключване във всички сфери на живота и са напълно маргинализирани и бедни.
Само преди няколко дни комисарят по човешките права към Съвета на Европа Томас Хамарберг заяви в свой доклад подобни тези – че ромите в България остават изолирани и достъпът им до адекватно жилищно настаняване, образование и здравеопазване е ограничен, а също че новата национална стратегия трябва да бъде напълно приложена.
Няма да пропусна и друг един момент, а именно при своето посещение дори държавният секретар на Съединените американски щати госпожа Хилари Клинтън посвети известна част от времето си на тази тема и няколко знакови реплики изказа тя. Едната е: пълната интеграция на ромското малцинство е едно от незавършените дела тук, в Европа. Ромите са маргинализирани, нямат възможност да разгърнат таланта си и да се включат в обществения живот. Но също каза, че САЩ ще се присъединят като наблюдател към инициативата „Десетилетие на ромското включване”.
Обобщено накратко, бариерите, създадени през годините пред реалното включване на ромите в обществото, са проблемът на националните политики на няколко поредни правителства. Това е причината тази етническа група да е, за съжаление, сателит на българското общество. Ние от нашата партия коректно признаваме достойнствата на тази стратегия, с надеждата че е налично едно, подчертавам го дебело, безкористно желание тази стратегия и субектите, участвали особено в нея, да са ефективни, да са били с намерение за ефективност и за полза от тази стратегия.
Няколко неща се изкушавам да отбележа като позитиви.
Първо, приоритетите в стратегията са неоспорими. Тези приоритети са константи като проблематика открай време, откакто го има този проблем. Независимо в какъв систематичен ред са дефинирани в случая, те са няколко: образование, здравеопазване, жилищни условия и, разбира се, заетост. Особено внимание е обърнато на последователна политика по отношение на върховенство на закона – това са като че ли нови моменти в стратегията, и толерантността на културния фактор, и нещо наистина ново за мен – ролята на медиите в този процес, с който се ангажира стратегията.
Второ, автор на стратегията е междуведомствена работна група от над 20 специалисти, което само по себе си е позитив в креативен план за тази стратегия. На мен ми направи впечатление, че стратегията се приема след много широко обществено обсъждане. Имаше четири национални конференции по нея и не малко дискусии по региони. Особено впечатлява включването на ромски активисти, на неправителствени организации с всичките им предложения и, разбира се, представители на местната власт.
Третият позитив – той е много съществен елемент от хронологията на този документ, е и днешният акт. Досегашна практика е подобни стратегии да се приемат с решение на Министерския съвет. Гласуването в Народното събрание на този документ безусловно покачва потенциала и предначертава по-добра съдба, според мен, за този документ, за тази стратегия.
В този ред на мисли не бива да се премълчават и някои несъвършенства и не напълно конкретизирани страни на проблема, които се открояват особено добре за хората, които са запознати по-детайлно и във времето с тази тема. Съвсем добронамерено, без да игнорирам предишните си думи, а именно за полезността и достойнствата на националната стратегия, бих искал да ги маркирам с оглед бъдеща интерпретация на вече конкретното приложно поле.
В частта „Здравеопазване” и особено „Заетост”, като че ли по механичен начин са взаимствани идентични текстове от предни подобни документи, без да са съобразени с – казаното в началото от мен, предизвикателствата на днешния ден. Особено в раздел „Заетост” мерките са, със съжаление го казвам, във формален и декларативен вид.
Второ, в частта „Жилищни условия” – от един оратор беше упоменато, въпреки че дори има специална резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в която се укорява България за неадекватните жилищни условия на ромите, няма конкретни предложения за ефективни решения, особено съобразени със сегашното актуално законодателство в тази сфера в Република България.
Четох няколко становища по отношение на друг негатив, а именно според някои специалисти в тази област в раздел „Образование” не се посочва обективната и неоспорима за всички сегрегация на ромите в образованието, и то с категорична цел за корекция на този порок с държавна политика. Не са предвидени за това нито финансови ресурси, нито последователни и конкретни мероприятия, а помним, че такива имаше в плана на Декадата за ромското включване.
И последно, не изглежда много убедителна и частта „Мониторинг и механизми на изпълнение”. Според мен по-ефикасни биха били те, ако участват и неправителствени организации, а също и експертни колективи при осъществяването на мониторинга.
През годините стана ясно – и тук съм съгласен дори с господин Станилов – че формалният административно-декларативен контрол не е ефективен, дори и да е под наблюдението на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Накрая още веднъж бих искал да повторя, че политическата воля за една толкова важна, толкова актуална тема трябва да се подкрепя, трябва да се поощрява, и то по осъзнат начин с конкретни политически действия. Не само парламент и правителство, но заедно с местната власт, неправителствените организации и самата ромска общност трябва да сме партньори във времето, в което се разполага тази стратегия. Само в този формат на перманентно партньорство, взаимодействие и диалог от тази стратегия би имало полза и ефект.
Още веднъж трябва да подчертая, че тази стратегия се насочва добре към таргетни сфери за промяна на подхода и инструментариума за работа. Това е така, защото е намерен може би, условно казано, балансът, поне в теоретичен план, между уважението към правата на тази общност и заедно с това акцентирането върху факта, че е необходимо да се осъзнават и задълженията от страна на тази общност в Република България. Това е може би основната причина, поради която този документ е полезен и трябва да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите до 2020 г., още не започнала своето изпълнение, слага началото с фалстарт, защото дебатът по националната стратегия в Народното събрание с оглед на това, че България е парламентарна република, и отсъствието на политически отговорното лице за изпълнението на тази стратегия – господин Цветан Цветанов в качеството му на председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, слага фалстарта на тази стратегия.
Неглижираното отношение и формалното внасяне за обсъждане и приемане от Народното събрание показва формално изпълнение на задължение, поставено от Европейската комисия към държавите членки с компактно ромско население – да изготвят национална стратегия за интеграция на ромите.
Предметът на днешното обсъждане е Национална стратегия в изпълнение на това решение на Европейската комисия. Друг е въпросът дали правителството има достатъчно воля, ангажираност и отговорност да проведе политиката по тази стратегия. Разбира се, цялостното изпълнение на стратегията предполага работа на няколко правителства, но приоритетите, ресурсите, подходът и параметрите се задават сега на всички нива, включително и на ниво Европейски съюз.
Подходът на фактическо делегиране на функции, задължения и отговорности от държавата на неправителствените организации е погрешен. Въпреки безспорната им роля в нашия обществен живот, същите са натоварени с несвойствени за тяхната дейност очаквания и отговорности – те да осъществят интеграцията. На всички ни е известен печалният резултат с милионите усвоени евра, без да е постигнат заложеният резултат.
Бяха създадени редица стратегически документи – Стратегия за образователна интеграция, за здравна интеграция, Десетилетие на ромското включване, различни рамкови програми – все с идеята за преодоляване на икономическото и социалното изключване на ромите.
Обсъжданата днес стратегия не е нищо друго освен пренаписване на гореспоменатите документи, като с всяка изминала година се наблюдава усъвършенстване в писането на подобни документи. Това, с което изцяло мога да се съглася в нея, са изведените приоритети, които вече бяха споменати, и наличието на добри намерения.
Това, което липсва според мен, е основата, на която стъпва тази стратегия като резултати от досегашната работа. Все пак Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е създаден през 1997 г., тоест преди 15 години, което предполага поне 15-годишна целенасочена работа по тези въпроси. За да не си говорим празни приказки, в стратегията е редно да бъдат записани не общостатистически данни, а какви мерки са предприети досега и до какви резултати са довели, кои от тези мерки са работещи и кои не. Ако не започнем с това, ще се окаже, че сме произвели поредния бюрократичен пожелателен текст, без допир до обществените реалности.
Липсва структурна насоченост на мерките с оглед степенуване на неинтегрираността на различните части от ромската общност и на други граждани в уязвимо положение, особеностите на различните групи, начина на възприятие на мерките и резултатността от тях. Липсва политика на взаимно приобщаване, насочена не само към ромите и другите граждани в уязвимо положение, но и към останалата част от българските граждани. Целевите групи, за които е изготвена стратегията, се разглеждат като нещо отделно, стоящи вън от мнозинството български граждани. Този подход би я обрекъл на неуспех.
Прогресивното обедняване на българските граждани опровергава представата, че в България само ромите са бедни. Мерките против социалното и икономическото изключване следва да бъдат насочени към по-голям, по-широк кръг от хора. Интеграционната политика, уважаеми дами и господа, предполага преодоляване на съществуващите неравенства и гарантиране на ефективно равенство, независимо от етнически, религиозни, социални и други различия. Нейното провеждане обаче проличава не толкова от стратегията, колкото от Плана за действие за прилагането й. Това равенство трудно може да бъде постигнато, ако този план остане във вида, в който ни е представен. В него са заложени тъй наречените меки мерки, които подпомагат, но не решават проблемите.
Ще дам кратки примери. В сферата на образованието са налични сегрегирани детски градини и училища. Там качеството на образование е по-ниско и завършването на такова учебно заведение предполага ниска конкурентоспособност на пазара на труда и при кандидатстване във висше учебно заведение. Ранното отпадане от училище – липсата на финансови средства за образование. В сферата на жилищната политика – наличието на обособените квартали, които капсулират общността. Те са извън регулация, те са с незаконно застрояване върху терени с различна собственост – на физически лица, частна общинска собственост и публична общинска собственост. Липса на инфраструктура. Тези проблеми не се решават от Плана за действие. В сферата на заетостта броят на безработните при хората от ромски произход е най-голям, но не само заради ниското образование, а и защото образованите и с квалификация трудно биват наемани на работа и същевременно първи биват освобождавани при съкращения.
Това са част от фрапиращите проблеми, за решаването на които правителството трябва да проведе целенасочена, комплексна и последователна политика. Такава не личи от представения план за действие за изпълнение на стратегията. Затова апелирам към вносителите: променете го и го направете работещ.
В заключение ще кажа, че въпреки конструктивната критика ние, от Коалиция за България, ще подкрепим Националната стратегия за интеграция на ромите, изготвена в изпълнение на ангажимент към Европейската комисия, отстоявайки позицията, че България трябва да участва в започналия вече дебат по време на унгарското председателство на Европейския съюз, както и в процеса на вземане на решения. Идентичността на проблемите в държавите – членки на Европейския съюз, с компактно ромско население и невъзможността на националните правителства да ги решат налага те да бъдат обсъждани и решавани и на европейско ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има ли реплики? Няма.
Спираме дотук, защото има още заявки за изказване.
Обявявам половин час почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол, а следващата седмица ще продължим дискусията по Националната стратегия.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 17 февруари 2012 г. до 23 февруари 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните относно кадровата политика на Министерството на земеделието и храните. Следва да се отговори на пленарното заседание на 2 март 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Николай Младенов, министър на външните работи относно действията на Министерството на външните работи за защита правата на българите, на българското малцинство в Република Сърбия. Следва да се отговори на пленарното заседание на 2 март 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката относно Националната политика за професионалното образование. Следва да се отговори на пленарното заседание на 2 март 2012 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- допълнителна информация към писмен отговор от заместник министър-председателя и министър и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народните представители Димо Гяуров и Йордан Бакалов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народните представители Иван Костов и Ваньо Шарков;
- допълнителна информация към писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Явор Нотев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Огнян Стоичков;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Огнян Стоичков;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Павел Шопов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- писмен отговор от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народните представители Петър Димитров и Пламен Орешарски;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петя Раева;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петя Раева.
Господин Горов, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моята процедура е свързана с това, че въпросите, които бях задал към всичките министри относно раздадените в министерствата бонуси, ми бяха върнати от председателя на Народното събрание с мотива, че подобни въпроси са зададени от други колеги към всичките министри.
Дотук бих се съгласил със ситуацията, правилникът е такъв. Добре, но в сайта на Народното събрание аз открих отговорите. Реални отговори са дали само няколко от министрите. Министърът на отбраната е дал информация, че не е раздал нито лев бонуси, в Министерството на външните работи са раздадени 516 472 лв., в Министерството на околната среда и водите, в Министерството на образованието са значително по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Горов, дайте по процедурата, оставете по същество, не възпроизвеждайте съдържанието.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Процедурата ми е следната – искам да получа отговорите защо на всичките останали министерства не се дава тази информация с някакъв витиев отговор от рода: „Това е лична информация”.
В моите въпроси аз не съм искал никога лична информация. Аз исках общия размер на бонусите и трите най-големи, без да се споменават имената на хората, които са ги получили. В това няма лична информация. Това е начин на разходване на обществени средства и аз искам тази информация.
Няколко от министерствата – Министерството на вътрешните работи и Министерството на земеделието и храните, изобщо не са дали отговор на колегите, които са задали въпросите. Направих си труда, прочел съм всичките дадени отговори.
Това е моята процедура – искам отговори на тези въпроси. Кажете ми начина, реда по който да ги поставя, за да мога да получа отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете си справка с правилника. Не сте коректен, като казвате, че не е допуснат нито един Ваш въпрос. Нямаше писмено искане към Томислав Дончев, поради което Ви е уважено искането и ще получите писмен отговор.
Не съм съгласна с Вас, направете си справка.
Министър Цветанов иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с визирането, че няма отговор от Министерството на вътрешните работи, мога да Ви уверя, че в Министерството на вътрешните работи през 2011 г. не са давани нито един лев за бонуси.
Единствените изразходвани средства са 58 хил. лв. за цялата година за колективни и индивидуални награди в размер, пак повтарям, на 58 хил. лв. Това означава, че са два пъти по-малко, отколкото взетите бонуси от госпожа Корнелия Нинова през нейния мандат, които са 120 хил. лв., доколкото разбрах днес от информация, изнесена във вестника. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев искаше процедура.
Ще ползвате ли процедура, господин Кутев?
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми колеги, поводът за моята процедура е почти същият като предишния, само че ще стигна малко по-далече. Задал съм въпрос към Симеон Дянков за размера на бонусите, които са раздавани през 2011 г., и Вие ми го връщате на основание, че на колегата Кирчо Димитров вече е било отговорено писмено на същия въпрос преди това. Вие казвате, че на този въпрос е било отговорено. Моят въпрос, общо взето, гласи: „Какви са бонусите, които са раздадени в министерството, и има ли бонуси над 10 хил. лв. месечно?”
Тук е отговорът, който сте дали на господин Кирчо Димитров. Ще Ви го дам сега, за да ми прочетете отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не съм питала министъра, така че не мога да приема отговора. Този отговор не е за мен, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Това е отговорът. Вие, госпожо Цачева, изрично сте ми написали, ето аз цитирам, а Вашият подпис стои отдолу. Тук пише, че на този въпрос вече е отговорено, тоест това, че министърът е излъгал и не е отговорил на въпроса.
Колегата много грамотно е задал въпроса, министърът го е излъгал и не е отговорил на въпроса му. Само че след това Вие лъжете мен, като казвате, че на този въпрос вече е отговорено. Тоест Вие, заедно с министъра, криете факта, че по времето, когато трета година не се увеличават пенсиите на хората, в Министерството на финансите се раздават десетки милиони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Излизате извън предмета на процедурното предложение. Ще Ви отнема думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Темата на процедурата е, че Вие заедно с министъра ни лъжете, което е недопустимо за председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, не си вярвате сам на това, което говорите от парламентарната трибуна.
АНТОН КУТЕВ: Напротив, напълно вярвам. Дадох Ви отговора, за който Вие сте написали, че ми е отговорено на питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искам позоваване на текст от правилника, за да приема, че Вие сте коректен.
АНТОН КУТЕВ: Моят въпрос е: какви бонуси са раздадени в министерството и има ли бонуси над 10 хил. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има зададен такъв въпрос... (Реплики.) За всички тях са получени отговори.
АНТОН КУТЕВ: ... Аз Ви моля да прочетете отговора, който е даден на моя въпрос... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Напълно недопустимо поведение от страна на председателя на Народното събрание. Унизявате институцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Никога не съм си позволявала подобно нещо.
Госпожа Нинова – лично обяснение.
След това ще Ви дам думата, господин Шопов, за процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер Цветанов, Вие лъжете, че съм получила 150 хил. лв. бонуси от „Булгартабак”, но днес, към момента на нашия спор, имаме Вашата дума срещу моята дума. В близките дни срещу Вашата дума ще имате моите документи, които днес ще изискам официално от „Булгартабак”. Тогава ще докажа с документи, че Вие лъжете. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз знам защо го правите. Искате да ми затворите устата като един от най-яростните критици на ГЕРБ. (Смях. Оживление.)
Първо тръгнахте със сплашване. Не успяхте. Сега искате да дискредитирате името ми пред обществото и да покажете, че аз нямам морално право да Ви критикувам. И сега няма да успеете! Първо, защото ще Ви докажа с документи, че не сте прав и лъжете. Второ, Вие сте професионален полицай, разчитах, че ще подходите по-професионално през тези три години, през които ровите миналото ми, за да търсите причина да ме дискредитирате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз съм на 43 години и сигурно някъде за тези 43 години с нещо съм сгрешила. Очаквах от Вас професионално да намерите това нещо, а не да лъжете и да изнасяте факти, които са лесно оборими и аз ще го направя в следващите дни. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви за ред в залата.
Призовавам Ви да не влизаме в емоционални излияния.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Нинова, никога не съм имал намерението, или който и да било, да следи Вашия личен живот и какво сте правили през тези 43 години. Ако Вие сте си прегрешили някъде и днес се чувствате гузна, и заставате тук пред трибуната, това си е Ваше оправдание, което го дължите на Вашите хора, на които смятате, че трябва да се оправдавате.
Мога да Ви кажа, че се позовавам на това, което днес пише в един ежедневник и затова съм цитирал тази сума, която е изписана във вестник. Нито съм казал 150 хиляди, нито съм казал „Булгартабак”. Може би трябва да застанете точно тук и да кажете реално колко бонуси сте получили във Вашето управление, когато сте участвали в тези бордове?
За всичко, което говорите, всъщност поднасяте лъжата пред всички зрители, които в момента Ви гледат. Все пак, когато говорим за някакви ценности, погледнете кой какво е правил преди това! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов – процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно в Четиридесет и първото Народно събрание едно от най-трудните неща е депутат да зададе въпрос и на него да отговори министър-председателят.
В това отношение по процедура бяха направени много оплаквания от народни представители от различни парламентарни групи. Може би най-типичният случай е последният върнат мой въпрос към министър-председателя. Този въпрос беше, след като той гръмко и много решително заявяваше, че България няма да изплати нито лев заради отказа от проекта „Бургас-Александруполис” и изведнъж тихо, някъде между редовете в някои от медиите, научихме, че страната е платила близо около 5 млн. евро.
Въпросът беше формулиран така, че нямаше каквото и да е съмнение, че на него трябваше да отговори не някой друг, а министър-председателят. Затова ще Ви прочета от Правилника колко ясно чл. 82 казва, че министър-председателят, заместник министър-председателят или до министър отговорят по въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление – кумулативно дадени тези две условия, или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация.
Просто и ясно. Дори кумулативно трите изисквания да се вземеха и да се преценяват, с оглед на така формулирания мой въпрос, пак на въпроса безспорно трябваше да отговори министър-председателят. Както каза една репортерка: „Въпрос, писан просто за министър-председателя.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Времето изтече, ще Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото няма по-ясно и по-безспорно нещо от това, да се даде отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, оставете народните представители! След като направихте справка с Правилника, нека да отговоря, че това е въпрос към министър Трайков, който е страна по този договор.
Аз обаче съм много щастлива, че Вие запознахте не само народните представители, но и българските граждани, че става реч за въпрос в конкретен ресор. Ако мислите, че министър-председателят на Република България подписва платежни по договори, които са в различни министерства, дълбоко заблуждавате Народното събрание и българската общественост.
От името на парламентарна група – господин Пенко Атанасов. (Шум и реплики отляво.)
Дадох думата на господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Процедурите бяха с предимство, а след това се оказа, че декларациите са с предимство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на заявката им.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Ако беше по реда на заявката, трябваше да ми дадете думата още сред колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Седите с гръб към колегите Ви, които поискаха процедурни въпроси.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, господин Шопов ще Ви каже най-точно, защото Вие не гледахте, когато поисках процедура.
Тази декларация – от името на Парламентарната група на Коалиция за България, е по повод създалото се напрежение в горския сектор. Получихме декларация от над 450 български фирми от дърводобивната, дървопреработвателната, мебелната промишленост, от лесовъди и лесничеи. Получихме десетки писма от български граждани срещу политиката, която провежда министър Найденов, по повод отношението към тях.
С приетия от Вас Закон за горите и подзаконовите нормативни актове, Вие, уважаеми колеги от мнозинството, и министър Найденов, убивате малките, средните и големите фирми. Обречени на безработица са над 50 хил. души от този бранш. Правите го в грубо нарушение на закона. Създавате и толерирате корупцията, изкуствено повишавате дървесината, унищожавате българската гора и ограбвате обществото.
Мирослав Найденов опорочи цялата процедура по продажба на дърва на Софийската стокова борса. Без да проведе търг, еднолично посочи 6 от 50 регистрирани брокери на борсата и еднолично увеличи комисионата на 1 млн. и 800 хил. лв. за три години. По думите, написани до нас от тези над 450 фирми, до покупка на дървата са били допуснати отново само няколко фирми, приближени до властта.
Тези фирми закупиха дървата на 45 лв., а ги продават на хората за 130-140 лв. Представете си за каква кражба става дума от българите в ситуация, когато е криза, студ и бедност.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което се случи вчера, преминава границите на наглостта и минава в полето на престъпността. След като БСП изнесе информация, че на Софийска стокова борса се продават дърва за огрев за 45 лв., а след това се препродават за 130-140 лв., министър Найденов отрече изобщо на борсата да са продавани дърва за огрев. Предоставихме на журналистите и обществото копие от протокола на продажбите на Софийска стокова борса – той е публичен. От него е видно, че дървата за огрев са продадени. След тези наши действия министър Найденов се обажда на ръководството на Софийска стокова борса да подменят съдържанието на протокола. Той им казва вместо „дърва за огрев” да пише „технологична дървесина”. Министър Найденов нарежда на Софийска стокова борса да фалшифицират протокола, със задна дата да фалшифицират на 23 февруари 2012 г. продажба, пусната на борсата на 15 февруари 2012 г. Вие представяте ли си докъде стига наглостта и престъпността на този човек!
Притиснати от него, Софийска стокова борса вчера пускат на страницата си извинение, че поради непознаване на материята служителите на борсата са се объркали и сменят протокола. Ето, колеги, най-голямата борса, най-добрите професионалисти, според министър Найденов, не правят разлика между дърва за огрев и високотехнологична дървесина. Смешно, колеги, и тъжно! Докъде я докарахме в България – български министър да върши явни престъпления пред всички и това да не тревожи никого. Български министър да налива пари – нашите пари, в ръцете на 5-6 фирми и това да не буди гняв. Български министър да съсипва цял един сектор, за да присвои няколко милиона и ние да мълчим. На всичкото отгоре Парламентарната група на ГЕРБ и министър-председателят застават твърдо зад министър Найденов и подгласят на лъжите на министъра.
Този министър каза вчера, че БСП трябва да замълчи завинаги. Не, господин Найденов, няма да замълчим, защото всички тези хора, които се обърнаха към БСП, чакат да ги защитим. Ние няма да мълчим, но защо мълчи министър-председателят, при това – оглушително! Той кого защитава – горски и ловни олигарси, водени от крадлив и нагъл министър, или интересите на народа, както впрочем се е клел пред нас – тук?! Да отговори – това искаме! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов – процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да възразя категорично, госпожо председател, и да изразя несъгласието си с начина, по който водите това заседание. Всъщност не за първи път Вие си позволявате в рамките на парламентарния контрол по всяко време да давате думата на министри тогава, когато я поискат. Къде в правилника в режим на парламентарен контрол пише, че министрите могат да говорят каквото си искат и когато си искат? Каква връзка имаха процедурите на моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България с изявлението на министъра на вътрешните работи? (Реплики от ГЕРБ.) Те възразяват срещу Вашето връщане, те не засягат по никакъв начин министър Цветанов, не засягат изпълнителната власт и не виждам основанието, на което той взема думата.
Аз разбирам, госпожо председател, че темата за доносите не Ви е удобна. Аз разбирам, че Вие се опитвате да прикриете това лицемерие, което лъха във всички действия в рамките на администрацията и на политическото ръководство, но ако искате да възразите, имате парламентарна група. Нека да станат представителите на ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ и да реагират. Като какъв реагира министър Цветанов в случая?! На политическо ниво разигравате лицемерие. От една страна, се опитвате да кажете, че няма пари, хората да се радват, че не намалявате заплати и пенсии, че замразявате доходи, а от друга страна, под това ниво раздавате бонуси. В голяма част от администрациите Вие раздавате бонуси – милиони, и се опитвате да го скриете под някакви фалшиви процедури в пленарната зала. Да реагират народните представители, не Вие като ръководител на Народното събрание – на заседанието в момента, нито министър Цветанов. Като какви ще реагирате?!
Моля Ви, съблюдавайте правилника и осигурете равни права на всички, които са в пленарната зала. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвам лично обяснение, за да Ви дам отговор.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Найденов, Вие попитахте от парламентарната трибуна на какво основание давам думата на министър, когато той я поиска. Член 55 от нашия правилник: „Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание”. Пояснение – няма разграничение между законодателна или фаза на контрол. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат. (Реплики от ГЕРБ.)
Мога ли и на какво основание, господин Найденов, да откажа дума на министър тогава, когато я поиска? Ако Вие не сте съгласен с тази редакция, така както от тази трибуна преди малко призовахте колегите от други парламентарни групи, така аз призовавам Вас и Вашите колеги да внесете промени в правилника. Има ясно разписан текст и в тази част не приемам упрека Ви.
Още по-малко приемам упрека Ви в личен план, че крия съзнателно, умишлено раздавани бонуси в министерствата. Аз съм убедена, че Вие сте коректен човек и тогава, когато се убедите, че това не е така, се надявам пак от тази трибуна да се изправите и да ми се извините публично. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за други изявления или процедури от парламентарни групи?
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо Цачева, намираме се в процедура на парламентарен контрол. Текстът, който Вие четете, е от общ характер. Режимът на парламентарния контрол е уреден изрично в съответната глава на нашия правилник. Този режим предвижда министрите да отговарят, не да правят изявления, не да правят коментари, не да дават квалификации, а да се стараят отчетливо, точно, конкретно да отговорят на въпросите и питанията, които са им зададени. Вие толерирате едно абсолютно безобразно поведение, специално на някои министри и на всеки, който пожелае да злоупотреби с онзи общ текст, който Вие цитирахте.
Освен това, госпожо председател, щом толкова искате да се спазва правилникът, Вие самата отворете и прочетете чл. 70, ал. 2 и 3, които предвиждат как се гласуват и приемат законите и решенията. Там е предвидено, че след като се представи проектът, и след като се чуят докладите на комисиите, се изслушва становището – за десет минути, на вносителя.
Преди парламентарния контрол тази сутрин ние разглеждахме един уж много важен документ – стратегията по отношение на ромите и хората, които са социално изключени. Трябваше да има някой от Министерския съвет, и не просто някой, а заместник министър-председателят, който по решение на Министерския съвет е задължен да представи стратегията, но който се оказа, че бил зает. Вие вчера ни съобщихте, че от 5 януари, когато е приет от Министерския съвет този проект, досега Вие не сте успели да съгласувате с министъра удобен за него час да дойде и да участва в дискусията. Вместо това толерирате едно абсолютно скандално поведение от негова страна, не само днес, а и в увлечението му да държи речи по половин час, когато му дойде желанието за това. Твърдите, че не принизявате парламента – напротив, с поведението си му нанасяте много тежък морален удар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, аз бих приела първата част от Вашето изказване по отношение на парламентарния контрол. Ако се придържаме само към тези норми,...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Защо не слезете на трибуната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ето, ще сляза, господин Пирински! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Съгласна съм с Вас и направеното от Вас предложение, че във времето на парламентарен контрол ще действат само нормите от чл. 82 и насетне. Няма да има процедурни въпроси, господин Пирински, обещавам Ви го тук, от тази трибуна!
А самият Вие ползвахте такава процедура, за да излезете извън предмета изобщо на парламентарния контрол и да коментирате тема, която е във фазата на нашата законодателна работа. (Реплики от КБ.) Вие злоупотребихте с правото на процедура, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Вие не прилагате правилника!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние с Вас няма да постигнем консенсус по тази тема!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Вие нарушавате правилника!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой нарушава правилника? – Има текстове и е ясна ситуацията. Не приемам упрека Ви и не сте коректен, защото се позовавате на чл. 72, който е много преди чл. 82, който е в парламентарния контрол. Благодаря Ви, господин Пирински! Не сте прав!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не слушате!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много внимателно слушах! (Реплики от КБ.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Курумбашев, какво желаете? (Шум и реплики, смях в залата.)
Процедура? – Заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, тъй като сме във фазата на парламентарен контрол и току-що обявих, че няма да има процедури (шум и реплики от КБ, смях от ГЕРБ), няма да имате думата. (Ръкопляскания от ГЕРБ, оживление.)
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, встрани от микрофоните): На мен ми е дадена думата от председателстващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, нека да преминем към парламентарния контрол.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Дадена ми е думата от председателстващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, ще уважа това, че господин Шопов действително Ви даде думата.
Имате думата, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви много, госпожо председател, че уважихте и господин Шопов като председателстващ. Наистина това е част от парламентаризма – да уважаваме и тези, които председателстват заседанията.
Моята процедура е наистина свързана с парламентарния контрол и, бих казал, отново с принизяването на парламента като институция.
С уважавания колега Антон Кутев сме дали въпрос и питане към уважавания господин министър-председател Бойко Борисов. Той е използвал правото си да отложи с една седмица отговорите на този въпрос и на това питане.
Аз бих искал да Ви помоля, госпожо председател, Вие да информирате почитаемото събрание за причините на това отлагане. Възможно е той да е в делегация в чужбина, възможно е да е болен, не дай си Боже, възможно е да е зает с някаква важна среща, възможно е да кара ски в Банско. Просто да информирате събранието защо се иска отлагане с една седмица. Когато се иска отлагане, може да има много основателни причини.
Ако сега нямате възможност да отговорите, моля да проверите и да информирате събранието защо министър-председателят е отложил своя контрол с една седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, няма такова задължение за министър, който иска да отложи въпрос, това е негово право. Аз не изследвам причините, поради които е подадено писмо с искане за отлагане на въпроса. Това Вие го знаете много добре.
Има думата от името на Парламентарната група на Синята коалиция господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Синята коалиция искаме да изразим сериозната си тревога по отношение готовността на страната да се справи с рисковата ситуация, която има вследствие топенето на обилните снеговалежи в страната, последвалите рекордно ниски температури, повреждането на важни инфраструктурни обекти на страната и считаме, че това е въпрос, който трябва по някакъв начин да стигне до вниманието на министър-председателя и на ръководството на Политическа партия ГЕРБ, тъй като са управляващи. Нямаме друг начин да стигнем до това внимание, ако не използваме тази парламентарна трибуна.
Ето за какво става въпрос. Вярно е, че има създадена система и че системата за защита на населението от бедствия и аварии се оглавява от вицепремиера и министър на вътрешните работи, който е пред нас.
Проблемът е в това, че заделените средства може да се окажат недостатъчни от бюджетна гледна точка, тъй като снеговалежът и рекордно ниските температури не са се случвали в последните 20 години. Нека така да го кажа, последната голяма такава криза в страната е била през 1984-1985 г. Няма опит, госпожо председател, за това как да се справим с тези неща. В този смисъл държавата е изправена пред една по-тежка ситуация от нормалното посрещане на рискове и заплахи за населението. Става въпрос не само за язовири, водоеми и други хидротехнически съоръжения, за които ние чухме, че една значителна част от тях са неизправни.
Става въпрос за това дали заделените средства, които регулярно на базата на практиката от последните години са се заделяли, за да се осигури тяхното функциониране, ще са достатъчни. Защото е близко до ума да се каже, че може би ще се окажат малко.
Второ, това са мостове, пътища на Републиканската пътна мрежа. Ние виждаме как стихиите подриват части от пътища, има свлачища, и то в такова количество, че отново се питаме дали имаме готовност при сегашната подготовка на системата, която управлява вицепремиерът Цветанов, дали ще има ефикасно противодействие.
Следващото – питейната вода. Не знам дали забелязахте, но в медиите излезе съобщение, че във Варна питейната вода не е качествена. Това ще се случи навсякъде, предвид тежката ситуация на страната. Как ще се преодолеят затрудненията с питейната вода и особено как ще функционират населени места без канализация, ако има обилно снеготопене, ако се появят южните ветрове?
Следващото – дигите на вътрешните реки и на р. Дунав. Занемарени или при ниското ниво на риск, което е имало през последните години, те са си вършили работата, но какво ще стане сега с тези диги? Не можем да се оправдаваме пак, че някой прокарвал някакви кабели през дигите и затова те се продънили и не могат да поемат водите. Защото има обективно обстоятелство – чакат се големи води.
Следващото – свлачищата. Свлачищата са не само по пътищата, свлачищата са навсякъде. Силно напоената земя става подвижна и започва да се движи. Такива проблеми ние сме виждали в страната, но не в размерите, в които очакваме да се случат.
Този въпрос Вие не адресирахте към вниманието на министър-председателя. Така сте преценила, но според мен поехте твърде голяма отговорност, тъй като става въпрос наистина за много сериозни проблеми на страната.
Аз се надявам, че с това изявление, а ние ще го изпратим на министър-председателя, той трябва лично да се заинтересова и да поиска сметките – бюджетните разходи, на службата на господин Цветанов, която ще се противопоставя на бедствията и авариите, и възможностите и потребностите, които имат навсякъде, за да се неутрализира този риск, за да се разбере дали трябва да се отпускат допълнително средства и тогава Синята коалиция заявява, че ние ще подкрепим. Защото затова се използват държавните резерви. Затова има фискален резерв. Затова се отделят пари настрана, и когато дойде нещо такова – сериозно и голямо, те се използват. Но се използват с личното участие, с преценката, с отговорността на кабинета, на неговия министър-председател, на мнозинството и ние Ви призоваваме за тази отговорност.
След тази декларация, която правя от името на Синята коалиция, няма да имате възможност да се оправдавате и да твърдите, че не сте предупредени. Всички рискове са тук, прочетени от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Мисля, че можем да преминем към същинската част на парламентарния контрол.
Първият въпрос е от народния представител Кирчо Димитров относно средствата във Фонда за безопасност на движението и закупуването на камери, снимачни устройства за контрол на скоростта към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно средствата във Фонда за безопасност на движението и закупуването на камери, снимачни устройства за контрол на скоростта.
Уважаеми господин министър, през 2011 г. се създаде Фонд за безопасност на движението, който се управлява от Вас като министър на вътрешните работи. В този фонд постъпват средства от глоби и нарушения, установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативните актове. Средствата от Фонда се разходват за дейности по контрола на движение по пътищата и подобряване на пътната безопасност.
В този контекст моят въпрос към Вас е: колко са постъпилите средства във Фонда за безопасност на движението, кога започва закупуването и монтирането на камери и колко от закупените камери са предвидени за град Сливен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми, господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Действително с промените, които бяха направени в Закона за движение по пътищата, се създаде възможност нарушителите да инвестират в изграждането на подобна инфраструктура, която да може да осъществява надежден контрол и по този начин да ограничим възможността полицаи да има на улицата, а просто да има технически средства, които да документират нарушенията и същевременно да допринесат за по-бързото събиране на тези глоби.
Това, което беше направено като организация след приемането на тези поправки, знаете, че се създаде този специализиран Фонд и в него за времето от края на месец юли до 31 декември 2012 г. постъпиха постъпления от събрани глоби в размер на 4 млн. и 59 хил. лв. Разбира се, че когато обсъждахме проектите, които трябва да бъдат реализирани за подобряването на тази инфраструктура, трябваше да бъдат проведени съответните обществени поръчки. Знаете, че Законът за държавния бюджет не позволяваше да има така наречения преходен остатък и реално ние успяхме да усвоим само 202 хиляди от всички тези събрани средства. Но това, което направихме като искане, и това, което беше прието от Парламентарната група на ГЕРБ, впоследствие беше прието и от републиканския бюджет, позволява от бюджета за 2012 г. в края на годината, ако останат средства по неосъществени, непроведени и незавършили процедури по обществените поръчки, да могат те да станат като преходен остатък, с което няма да нарушим събираемостта и парите да бъдат използвани по предназначение.
Това, което мога да Ви информирам, от началото на годината – от 1 януари до 2 февруари тази година, постъпленията в този Фонд са 1 млн. и 32 хил. лв. Така че в момента сме започнали процедурите по реализирането на тези проекти, които сме започнали. За тази година предвиждаме да изградим 174 стационарни камери, като това е на база анализа, който е направен на концентрацията на сериозни пътнотранспортни произшествия.
Що се касае до територията на Сливен, заявени са на този етап 5 броя камери, от които три ще бъдат позиционирани на пътната артерия от републиканската мрежа, останалите 2 ще бъдат позиционирани във вътрешността на града. Разбира се, че не можем на този етап веднага да удовлетворим всички искания за поставянето на толкова много камери, но това е един етап, който е в начална фаза и съм убеден, че с предприетите действия и с възможността с приетите поправки от българския парламент дава възможност действително нарушителите да допринасят за инвестирането в подобна инфраструктура, която всъщност ще позволи да не позволим повече да има жертви по пътищата или поне да ги ограничим в едни допустими граници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Аз Ви благодаря за отговора, господин министър. Изтече информация, че през 2012 г. ще бъдат монтирани на територията на България или по магистралите, големите пътища и населените места около 400 камери. Сега разбирам, че няма да бъде такава цифрата, но и около 200 камери все пак е нещо.
Аз Ви зададох този въпрос, защото за мен, като народен представител от Сливенския избирателен район, за гражданите на град Сливен, за служителите на КАТ в града е от изключителна важност да се разбере колко камери ще бъдат монтирани в нашия град, защото, повярвайте ми, има доста рискови места в града, където често стават пътнотранспортни произшествия. Две от най-рисковите са за пътя за минералните бани, във района на завод „Динамо” и особено рисково е кръстовището за село Тополчане. Там наскоро стана тежко пътнотранспортно произшествие, където бяха убити двама прокурори – един от град Сливен, един от град Котел.
Затова и моят въпрос беше насочен към Вас – кога започна монтирането и колко е броят на камерите за града, за да може наистина органите, работещи в системата на КАТ, да предвидят къде точно трябва да бъдат монтирани тези камери с цел да може там, където има повишена концентрация на пътнотранспортни произшествия, на засилен поток на автомобили да бъдат монтирани те, за да може да се дисциплинират тези недисциплинирани шофьори чрез заснемане на нарушителите. Факт е също така, че наближава летният сезон, ще се засили пътникопотокът към Южното Черноморие. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на пътнотранспортните произшествия. Затова моята молба към Вас е, ако е възможно, да се ускори монтирането на тези камери с цел предотвратяване на тези пътнотранспортни произшествия. Повярвайте ми, те наистина ще се засилват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да, действително в целия проект, като цяло е предвидено да бъдат изградени 400 камери. Но към настоящия момент на база прогнозата за набиране на средства от глоби ще позволи да осъществим обществени поръчки, които със закупуването и монтирането на 174 стационарни камери, паралелно с това ние провеждаме процедури и за мобилни станции, които също да документират и да може, когато даден нарушител, водач бъде спрян, да види снимката, от която всъщност се вижда, че той е направил нарушението. По този начин ще облекчим много гражданите, а и служителите няма да имат отношение към това, че е видял, занулил радара и така нататък.
Другото, което също се предвижда в този проект, е действително да създадем подобни устройства, да бъдат изградени и на вход-изход за столицата, с което ще създадем по-добри условия и ще може действително тези КПП-та, които са изградени за влизане и излизане извън София. Мисля, че това отдавна е трябвало да бъде премахнато. А сега, в момента, с тези финансови възможности могат да се изградят подобни технически средства. В момента се тестват на две КПП-та подобни технически устройства, за да може действително да предприемаме цялостно решаване на този проблем.
Благодаря Ви за загрижеността и Ви уверявам, че работим максимално бързо, но все пак има процедури, които трябва да бъдат спазени по Закона за обществените поръчки и няма как да започнем да инсталираме или да определим съответния изпълнител, докато не е приключила цялата процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител от Йордан Бакалов относно дейността на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В Постановление на Министерския съвет № 280 от 30 ноември 2010 г. беше създаден Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, така нареченото БОРКОР. Той трябваше да заработи още към края на 2010 г., според техническото приложение към Мониторинговия доклад на Европейската комисия. БОРКОР е поредният антикорупционен орган в държавата и е окачествен като централен инструмент в Националната стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност.
От бюджета на Министерския съвет за издръжка на звено са определени 4,8 млн.лв., като от тях 3,2 млн. лв. са предвидени за развитие на останалата дейност. Уточнява се, че срещу 4,8 млн. лв. общ годишен бюджет, обществото ще получи като резултат не единични мерки, а пакет от такива срещу корупцията и организираната престъпност. Повече от година след началото на проекта не е ясно какво точно е предложило звеното и как то е повлияло на борбата с престъпността и корупцията. До този момент не е известно БОРКОР да е организирал, анализирал, планирал и разработил мерки и комплексни решения за предотвратяване възможностите за създаване на корупционни практики.
В тази връзка, господин министър, моят въпрос към Вас е: извършва ли някаква дейност създаденият Център за противодействие на корупцията и организираната престъпност и ако извършва, каква е тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, от анализа, който беше направен през 2009 г., се предприе действие от българското правителство за създаването на подобен център, който да анализира и да предприеме действия за ограничаване на корупционните практики и схеми, които се реализират в държавното управление.
Това, което успяхме да направим за този кратък период от време. Действително има забавяне от предвиденото в постановлението в началния етап, но всичко трябваше да бъде извършено съвсем аналитично, много задълбочено и, разбира се, когато имаме необходимите осигурени средства да започне реализирането на проекта. Знаете, че в първата – 2009 г., нямаше необходимото финансиране. Впоследствие имаше уточнение за сградния фонд, който трябваше да бъде осигурен. Когато той беше осигурен, когато се осигури и финансиране – за 2011 г. са разчетени два милиона и половина.
Мога да заявя, че към настоящия момент центърът все още не работи в пълния си капацитет. Имаме 10 служители, които се занимават с чисто организационни дейности, за да може да се окомплектова и да започне да функционира съответното звено – БОРКОР.
Немският експерт, който основно също работи в БОРКОР, успя да създаде необходимия модел и матрица, която беше анализирана от събраната информация от всички ведомства, които предоставиха, по Закона за обществените поръчки, за да можем да вървим към унифициране, еднакъв подход при обявяване на обществени поръчки, за да се елиминира възможността съответните обществени поръчки да се гласят към определени фирми.
Знаете, че в държавното управление обществените поръчки, които се организират през годините, годишно са някъде от порядъка на 4-4,5 млрд. лева.
Това, което беше възложено от месец септември 2011 г., само преди една седмица беше представено от немския експерт господин Шлотерер на база събраната информация от всички ведомства.
Уверявам Ви, че оценката, която се даде и от Европейската комисия, знаете, че БОРКОР се наблюдава и от Европейската комисия, по механизма за оценка на страната ни; убеден съм, че в средата на годината реално ще бъде окомплектован, като за месеците, които предстоят, до юни, ще бъдат обучени 30 служители. Нормативно има някои неща, които трябва да бъдат предприети, за да могат да се командироват служители от всички институции, които имат отношение към утвърждаването на тези бъдещи практики, за да можем да ограничим корупционните схеми и практики, които се реализират с обявяването на обществени поръчки по съответните секторни политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Бакалов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, от Вашия отговор ми стана ясно, че бюрото изобщо не е заработило. Публична тайна е, че, както казахте и Вие, само 10 човека са назначени към бюрото, а те би трябвало да бъдат вече 40. То трябваше да се изгради – вече година и четири месеца.
Освен тези 40 човека, знаете, че по правилника за организацията и дейността на бюрото трябваше да бъдат привлечени около 155 специалисти от други структури – поради липса на време няма да ги изброявам.
Уважаеми господин вицепремиер, много добре знаете, че даже в последния доклад на Европейската комисия от нещата, за които най-много България бива критикувана, е точно борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Знаете, че корупцията е заболяване, което руши държавата, оттам руши и доверието на самите хора към демокрацията, към демократичните държави.
Честно да Ви кажа, не мога да приема, че година и четири месеца, образно казано, се копаят темелите на една комисия. Това е прекалено дълъг период от време. Същевременно по отчета и по прогнозите на Министерството на финансите до края на 2014 г. се предвиждат около 13,5 милиона точно за това бюро. И ако то продължава да работи с този темп, няма как всичко това да се случи. Хубаво, добре – високи оценки, но тези оценки остават вътре. В същото време оценките отвън не са положителни за България.
Още повече, тук мога да Ви цитирам изследването на „Евробарометър” – не на някоя наша социологическа агенция, в което усещането на българина, както те го цитират, както и премиерът го цитира, е за увеличаване на корупцията, което се измерва в рамките на 8%! Отново България е на първо място точно по този показател!
Така че въпросът, който съм задал към Вас, е с една-единствена цел: след като се създава такова бюро, след като то консумира определени финанси – финанси на всички нас, нека и Вие като изпълнителна власт, и като отговарящ по-бързо да заработи, да анализира. Както се казва, да бъде ударният инструмент срещу корупцията и организираната престъпност. Такава беше идеята. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, действително през последните 20 години България може би е на първо място по писане на стратегии – било борба с корупцията, борба срещу организираната престъпност, но в чисто ефектен план реални резултати почти отсъстваха. Може би затова се натовари с прекалено много кредит на доверие още в самото начало – в рамките на месец-два да има вече видими резултати, видими неща, които да се случват.
Този път подходът е доста по-различен от всички обичайни досега. Прави се изключително задълбочен анализ. Има много по обем работа, която е свършена, и то на база цялата кореспонденция, осъществявана с всички институции, имащи отношение към тази проблематика.
Искам да Ви запозная, че имаме правен проблем относно командироването и ползването на служители от съдебната система. Знаете, че тя е независима и няма как да бъде част от нещо подобно, което бихме могли да реализираме.
С представителите на съдебната система, на Висшия съдебен съвет сме обсъждали законодателни промени, които трябва да бъдат направени. Аз съм убеден, че след като бъдат решени тези нормативни пречки, центърът действително ще започне да работи.
Работата, която към настоящия момент е свършена. Дори ще си позволя да Ви информирам – презентацията, която беше направена от немския експерт, за да Ви бъде изпратена, за да се запознаете с обема работа и философията за функционирането на центъра БОРКОР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов от Парламентарната група на Политическа партия „Атака” – относно продължаващите нападения над младежи в Студентски град.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, преди няколко седмици Ви зададох въпрос от тази трибуна, който засягаше престъпление, което беше извършено в района на Нов български университет. Тогава студентка беше изнасилена от чужденец, който е временно пребиваващ в България, в близкия до Нов български университет имиграционен център. Защо този мюсюлманин преби и изнасили тази студентка така и не стана ясно. Мога само да предполагам, че това е, защото например не е харесвал, че е без фередже или с бурка.
Сега отново задавам въпрос, който този път засяга друг млад човек – Спас Цанов. В същото време този въпрос засяга и много български студенти, които учат и живеят в района на Студентски град. Този въпрос засяга и техните родители, които живеят с усещането, че децата им се учат в сигурна обстановка, защитена от престъпления и насилие.
Какво се е случило? Спас Цанов, младеж на 20 години, както казах – пълен отличник, докато учи във Велинград. Завършва с отличие Немската гимназия в Пазарджик. Шампион на Клуб за спортни танци. Спечелил десетки медали и купи от състезания в страната и чужбина. Неколкократен балкански и републикански шампион по спортни танци. Той е сред отличните студенти по специалността „Международни отношения” в Софийския университет. Учи „Международно право” с европейска стипендия.
Преди няколко седмици Спас Цанов е бил жестоко пребит без причина от 5-6 мъже, пияни на вид. След този инцидент младежът лежи в „Пирогов” със счупена челюст на две места, претърпял е тежка операция.
Инцидентът е станал близо до блок 42, Студентски град. Спас, приятелката му и техен колега от Софийския университет се прибирали в общежитието. По пътя от автобусната спирка, наречена „Баба Яга”, към блока ги пресрещнала непозната компания от подпийнали млади мъже. Неволно пияните се сблъскали със Спас и приятелката му, след това започнали шумно да се извиняват. Студентите обаче се опитали да ги отминат с мълчание, за да не предизвикат инцидент. Това озлобило биячите. Те се нахвърлили, съборили с юмруци Спас и колегата му в снега и започнали да го ритат, включително и в лицето. После избягали.
Виждам, че времето се изчерпва, но въпросът ми към Вас, господин Цветанов, е: разкрити ли са нападателите на Спас Цанов? Какво прави ръководеното от Вас министерство, за да не се допуска насилие в района на Студентски град и това да бъде преустановено веднъж завинаги. Благодаря предварително за отговора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Оперативната обстановка в района на Студентски град се влияе преди всичко от динамичните миграционни процеси и концентрацията на атрактивни питейни и увеселителни заведения. На обслужващата територия се намират 30 жилищни блока, 50 студентски общежития, 31 ресторанта, 9 нощни клуба, 96 кафенета, 11 дискотеки, 9 нощни клуба, 6 бара и 3 казина!
Анализът на регистрираните престъпления в Студентския град налага извода, че преобладаващата част от престъпленията възникват вследствие на междуличностни спорове и след употреба на алкохол.
По последното огласяване на случая за побой над студента Спас Цанов и негови приятели в МВР не е постъпвал заявителски материал. Информация за инцидента е изнесена в медийното пространство на 13 февруари 2012 г., като след оповестяването й пострадалото лице е посетено от служители на Седмо районно управление – Полиция, в „Пирогов”. По време на проведената среща Цанов е дал писмено сведение, с което категорично е отказал побоят над него да бъде разследван от полицията и органите на съдебната власт.
На 17 февруари 2012 г. в последващ телефонен разговор пострадалият младеж е заявил отново, че отказва да коментира случая и не иска повече да бъде притесняван от полицейските служители. Останалите свидетели на инцидента също не са пожелали да разкажат за нападението, както и да дадат описания на извършителите.
Липсата на заявителски материал от пострадалото лице към момента, както и нежеланието на свидетелите да съдействат с информация за извършеното посегателство прави невъзможно образуването на досъдебно производство по този инцидент, тъй като липсват законовите предпоставки, визирани в чл. 207 и чл. 211, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
За осигуряване спокойствието в тази част на София са предприети редица превантивни мерки: осигурено е постоянно присъствие на патрулиращ екип и при постъпване на сигнал незабавно се пренасочват сили към мястото на инцидента. Регулярно се провеждат и специализирани полицейски операции за предотвратяване на посегателството срещу личността и собствеността, разпространението на наркотични и упойващи вещества, по линия проституция и сводничество, за установяване на присъствие на малолетни и непълнолетни в питейните увеселителни заведения след 22,00 ч., шофиране след употреба на алкохол и други.
В резултат на предприетите мерки за намаляване на престъпността в район „Студентски” е установено, че броят на регистрираните престъпления или посегателства през 2011 г. е 358 срещу 577 за предходната година, което отчита намаление с около 38%.
От всички заявени престъпления през миналата година, деянията по чл. 325 от НК са 27, като извършителите на всички хулигански прояви са установени и задържани.
Положителен момент е междуинституционалното взаимодействие с ръководството на висшите учебни заведения за изграждане на системи за видеонаблюдение в повечето общежития.
Приоритет в дейността на МВР е опазване живота и здравето на младото поколение. За постигане на тази цел работим активно и с подкрепа на всички правоприлагащи местни, държавни и неправителствени организации.
Понеже дадохте за коментар също и престъплението, което беше извършено в района на Нов български университет, тук искам да кажа, че изнасиленото момиче съдействаше през цялото време на разследването, даде изключително добро описание на извършителя. Впоследствие имаше два грабежа на две жени, които също бяха извършени от въпросния сирийски гражданин. Той беше задържан. Със съдействието на жертвите на престъплението и свидетелите, които успяха да дадат конкретно описание, Министерството на вътрешните работи успя във възможно най-кратките срокове да свърши своята работа и извършителят да бъде задържан. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Чуколов. Имате думата за реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Господин министър, това, че пострадалото момче не се е обърнало към българската полиция показва какво доверие имат в българската полиция. Ясно и категорично се показва това.
Роднини на това момче се обърнаха към мен. Аз затова Ви задавам този въпрос. И това, което е било дадено като обяснение, е, че нямало камери в района на Студентския град и тези хора не могат да бъдат намерени.
Това, което аз разбрах от Вашия отговор, е, че Студентският град се е превърнал в нещо като българския Лас Вегас: казина, увеселителни заведения, те сигурно са повече от броя на факултетите в българските висши учебни заведения, които са там.
Освен всичко друго става ясно, че тези хора се страхуват от това да бъдат разкрити пред хората, които са ги нападнали. Това е просто недопустимо!
Студентският град трябва да има форма на някакъв студентски кампус, където хората да се учат, а не да се забавляват. За това трябва да се погрижи и общината, за това трябва да се погрижи и правителството, ако трябва, и Народното събрание – каквито стъпки трябва, нека се направят в тази посока!
От 2008 г. насам се случват жестоки престъпления. Помните Стоян Балтов. Аз съм се срещал с майката на това момче, което почина там, вследствие пак на побой, пак на хора, които не бяха наказани, които са още по съдилищата и тази сага продължава, тези хора не са наказани.
В своята безпомощност тогава майката на Стоян Балтов каза, че младите хора трябва да се вдигнат и да пометат всички министри и убийци, които ни управляват. Това каза тя тогава.
Трябва ли да чакаме пак някакво такова престъпление да се случи там, за да направи нещо държавата ли? Помните, че тогава това се случи в района на някакво заведение, което се казваше „Амнезия”. Тогава това стана един вид нарицателно за тогавашното управление.
Нека да не чакаме в Студентския град да се случи някакво подобно драстично престъпление, за да започне тогава държавата да взема мерки, да се загрижи. Един път завинаги трябва да се направи така, че в Студентския град хората да се учат, да имат условия да учат и да живеят добре, а не да има условия да продължават престъпленията по малките часове на нощта, всъщност във всички часове от денонощието продължават тези престъпления и когато се чуе за Студентски град, хората си представят някаква вакханалия, която се случва там, а не хора, които се занимават с изграждане на бъдещето си! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Аз бях длъжен да отчета какво е реалното състояние с всички увеселителни заведения. Все пак те са част от средата, в която се случват и тези неща.
Това, което също дадох като статистика: Вие виждате, че имаме намаление с 38% на престъпленията, регистрирани на територията на Студентски град.
Що се касае до доверието и недоверието – аз пак искам да благодаря на жертвите, които са от случая от района на Нов български университет. В бъдещ период от време с помощта на жертвите, с помощта и на тези, които са свидетели на дадено престъпление, мога да Ви уверя, че тогава и ние ще можем в по-кратък срок да разкриваме дадено престъпление и да ограничим възможността за нови посегателства или нарушаване на обществения ред от лица, които извършват това и смятат, че могат да останат ненаказани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Георги Божинов относно действия на служители на МВР спрямо Стефан Стефанов, кандидат за кмет на Местни избори 2011 в с. Бутан, община Козлодуй, област Враца.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! След приключване на втория тур на изборите за местна власт през 2011 г. спрямо лицето Стефан Стефанов – кандидат за кмет на с. Бутан, са предприети действия от служители на РПУ – Козлодуй.
Уважаеми господин министър, с какви свои действия лицето Стефан Стефанов е предизвикало намеса на органите на Министерството на вътрешните работи и какво е съдържанието на предупредителния протокол, който е бил принуден да подпише в звено на РПУ – Козлодуй?
Уважаеми дами и господа, пояснение.
Случаят „Бутан”, община Козлодуй, стана национално известен. След втория тур на изборите с. Бутан замръква с един кмет и осъмва с друг кмет. Според извлечение от протоколите, подписани без особено мнение от всички членове на секционната комисия, за кмет е избран Стефан Стефанов. След абсолютно незаконно отваряне на един от чувалите и абсолютно незаконно повторно преброяване, в отсъствието на по-голяма част от членовете на секционната комисия, за кмет е обявен другият кандидат.
Не коментирам тази ужасна страна от нашата изборна действителност. Съобщавам това, за да кажа, че на сутринта започват спонтанни протести и митинги в с. Бутан – четири хиляди избиратели, повече от някои общини. Националните медии показаха тези протести.
Междувременно Стефан Стефанов на основание на заповед на полицейски началник е поканен да посети звено на МВР. Там, подчертавам, е принуден да подпише предупредителен протокол. Как е принуден? Казано му е: „Ако не подпишеш, ето ги двамата свидетели, подписват се, че си предупреден”. На писмено искане от неговия адвокат да му дадат препис какво е подписал, му е отказано.
Господин министър, вярно ли е, че в този предупредителен протокол пише, че Стефан Стефанов няма право да организира и участва в митинги и събрания, които уронват авторитета на новата власт? Вярно ли е, че пише, че Стефан Стефанов няма право да бъде на място, на което има повече от 10 души? Вярно ли е, че няма срок?
Този човек днес ми казва: „Аз не смея да отида на рожден ден, защото ако има повече от 10 души…” (Шум и реплики от КБ.)
Да, Вие се смеете, но отговорете на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Господин Стефан Иванов Стефанов от с. Бутан е участвал в изборите за местна власт 2011 г. като кандидат за кмет на с. Бутан. След приключване на балотажа на 30 октомври 2011 г., в който Стефанов е бил участник, същият е имал по-лош изборен резултат от другия кандидат Ивайло Иванов, който към момента е избран за кмет на с. Бутан.
На 4 ноември 2011 г. е депозирано известие до областния управител на област Враца, до началника на Районно управление „Полиция” МВР – Козлодуй, и до кмета на кметството в с. Бутан, че в селото се създава гражданска инициатива срещу решението на Общинската избирателна комисия в гр. Козлодуй и манипулиране на вота на жителите на с. Бутан на проведения балотаж на 30 октомври 2011 г. Тази гражданска инициатива не приема решението на избирателната комисия и не е съгласна с изборните резултати. Същата заявява, че ще използва всички законови мерки и с ежедневни протести ще блокира движението на входа за с. Бутан.
Във връзка с това на 4 ноември 2011 г. загубилият кандидат Стефан Стефанов е предупреден писмено от полицейски служители на Районно управление „Полиция”, Козлодуй, при Областна дирекция МВР – Враца, с протокол за полицейско предупреждение на основание чл. 56, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи да предприеме мерки за недопускане на нарушаване на обществения ред на територията на с. Бутан, изразяващо се в затваряне на пътни отсечки от републиканската пътна мрежа от неговите поддръжници и стриктно да спазва законовите разпоредби в Република България. В тази връзка, в този случай полицейските служители на Районно управление „Полиция” – Козлодуй, са действали съгласно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Искам все пак да кажа – знаете, че имаше много жалби, пуснати в съответните съдилища в страната. Това е демократичният подход за евентуално касиране на изборите и това, което би могло да бъде направено и да има решения от съответните съдебни органи.
Това, което Вие казахте за протокола за полицейско предупреждение. Ето го полицейското предупреждение. (Показва.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Какво пише в него? А защо не го дадохте, когато Ви го поискаха писмено?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: То е подписано от предупредения. Има полицейски орган, който се е подписал, има свидетел, който се е подписал, и предупреденият отдолу със забележка е написал: „Не нося отговорност за действията на трети лица, а само за своите действия”, с което е приключено. Това, което в момента развихте като теория, мисля, че е несъстоятелно.
Благодаря Ви, че ме изслушахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин министър, Вие разнасяте протокол, който лицето Стефан Стефанов е поискал по законен начин – по реда за публичен достъп до информацията да му бъде предоставен. Защо му отказвате, а Вие го носите тук и го размахвате?
Второ, как установихте, че има по-лош резултат, господин министър...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Чакай, чакай, че не те слуша! (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... когато извлечението от протоколите е подписано с особено мнение?
Но слуша ли този човек?! (Шум и реплики от КБ.)
Господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е въпрос на негов избор, разбира се. (Шум и реплики от КБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На негов избор ли?!
Как установихте, господин министър, че има по-лош резултат? Четири протокола извлечения, които се дават на всички участници в изборите, които са документ, показват, че той печели с 22 гласа. През нощта абсолютно незаконно, незаконно се отваря чувал. Законът не предвижда. Само с представители на трима от ГЕРБ и отсъствието на всички членове се брои отново, господин министър, и това е законното, което брани полицията. Викате този човек да подпише и му казвате, че ако не подпише и го заварите на място с повече от 10 човека – две години затвор. Ако това не е полицейско насилие?!
Вие в качеството си на председател на предизборния щаб обслужихте групата, която подмени вота, а в качеството си на министър защитавате групата, която притесни този човек и го унизи. Днес той е уплашен. Той наистина не смее да отиде на рожден ден.
Слушате ли ме, господин министър? (Шум и реплики от КБ.)
Защото тук пише, че ако го заварите на място с повече от 10 човека, отива две години в затвор – в демократична България, в ХХІ век.
Господин министър, вместо да ми отговаряте, или елате и му се извинете оттук, или се засрамете и замълчете! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, това, което отново развивате като теория, създава недобра практика за българския парламент и за истинския парламентаризъм.
Все пак искам от Ваше име и от името на всички депутати да се извиня на тези млади хора, които днес са в залата, защото се надявам, че те са дошли (шум и реплики от КБ), за да слушат нещо по-смислено относно парламентарния контрол.
Искам да благодаря на ромите, които са тук и в момента са на стаж в Народното събрание.
Искам да благодаря и на младите хора, които са от лявата ми страна. (Шум и реплики от КБ.) Искам да се извиня на тях за това, което Вие в момента показвате – как работи българският парламент и какъв е начинът за парламентаризъм, който Вие провеждате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: В рамките на парламентарния контрол между участващите в един въпрос не може да има лично обяснение, господин Божинов. Иначе нарушаваме процедурата.
Нищо друго не ни остава, освен да благодарим на вицепремиера за отговорите, които даде, и да продължим със следващия министър – вицепремиерът Симеон Дянков. Той ще отговори първо на обединено питане, защото се касае до две отделни питания по аналогичен въпрос, по една тема: първото питане е от народната представителка Корнелия Нинова относно политиката на Министерството на финансите към фирмите с мажоритарно държавно участие; второто питане е от народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия.
Първо, според процедурата за обединени питания, да заповяда госпожа Корнелия Нинова, която следва да развие питането си в рамките на три минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Господин вицепремиер, моето и на колегите питане касае приетото от Министерския съвет Постановление № 367, в което решавате държавните предприятия да внесат в бюджета неразпределените си печалби от предходни години. Правите това, защото нямате пари в държавата. Изхарчихте резерва. Не можете да го ползвате вече, защото е под санитарния минимум. През 2009 г., като не платихте на българските фирми дължимото от държавата, сринахте икономиката, много фирми фалираха, паднаха Ви приходите от бизнеса. Като увеличихте акциза, стимулирахте контрабандата, а след това започнахте и да я покровителствате. От това Ви паднаха приходите с още около 2 млрд. лв. в бюджета. Панически в момента търсите източник на средства и сте намерили този начин – с постановление на Министерския съвет да изземете от държавните предприятия неразпределени печалби за години назад. Колеги, за каквото можаха, управляващите го взеха през 2009, 2010 и 2011 г. Сега искате и за предходни години да им вземете неразпределените печалби. С това съсипвате и държавните предприятия. С това ги декапитализирате. С това много от тях ще фалират и ще трябва да освобождават хора, да скача безработицата. Тези, които имат кредити, няма да могат да ги плащат.
Защо правите това? Това е прокризисна мярка. Това е още един удар върху икономиката. Затова моето и на колегите питане е в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващото питане ще развие господин Орешарски.
Заповядайте, в рамките на три минути.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, без да повтарям изложените аргументи до този момент, бих искал да попитам няколко по-детайлни въпроса за уточнение. Вярвам да подпомогна Вашите отговори.
Във въпросното постановление не е указан периодът – 5-10-15-20 години. Може би неразпределената печалба от 60-те и 70-те години сега трябва да се изземе. Това създава регулаторни затруднения. Хубаво би било да уточните за какъв период в миналото става въпрос. Имало е периоди, когато тези предприятия са реализирали големи печалби, имало е периоди, когато не са реализирали печалби. Но ако Вие се върнете примерно през 80-те години, може би търсите печалби, които отдавна ги няма.
Освен това вярвам, че Вашите експерти са направили справка по предприятия, та когато са писали това постановление и са Ви го поднесли, са били убедени, че всички неразпределени печалби от минали години, както пише в постановлението, грижливо са съхранени по банкови сметки и предприятията тръпнат в очакване да излезе постановлението и мигом да ги приведат в бюджета.
Но все пак ако има предприятия, които през отминалите периоди да извършили инвестиции, направили са ремонти, закупили са оборудване, какво да правят тези предприятия сега? Може би да теглят банкови кредити, за да финансират дефицита, или може би ще ги посъветвате за някакъв друг изход?!
И още едно доуточнение. Вие вероятно знаете, че дори и да съберете печалбите от минали години, това би било касов приход, но не и приход на начислена основа, тоест тази мярка няма да подобри бюджетното салдо, а няма по никакъв начин да повлияе и на дефицита. Тази мярка ще подобри излишъците в минали години, а това просто не е нужно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор. Според нашия регламент имате до десет минути, тъй като отговаряте на двете питания, на всяко едно поотделно. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова, уважаеми господин Орешарски! Политиката на правителството по отношение на разпределянето на дивиденти от дружества с държавно участие е заложена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. и в Постановление на Министерския съвет от 29 декември 2011 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2012 г. Текстовете от това постановление, свързани с отчисляването на средства от държавния бюджет от държавни дружества са съгласувани с ресорните министри и са приети от Министерския съвет.
За сведение, в годините внесените отчисления от печалби и дивиденти към държавата за 2009 г. са 344 млн. лв., за 2010 г. – 112 млн. лв., и за 2011 г. – 174 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За до две минути доуточняващи въпроси има думата господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за Вашата лаконичност, но ние получихме тези числа, подробно разбити, за което сме Ви благодарни. Ще довършва Вашата статистика, че през 2008 г. спрямо 2009 г., когато са изтеглени над 344 млн. лв. дивидент от държавните предприятия, са изтеглени само 80 млн. лв.
Това поставя много важния въпрос – освен тези, които развиха преди мен колегата Орешарски и колежката Нинова – какво е влиянието върху сигурността на функциите и задачите, които изпълняват държавните предприятия? Двата ми допълнителни въпроса са свързани точно с това.
Давам пример с две групи. Ръководството на „Въздушно движение” е внесло за тези три години над 200 млн. лв. допълнителен дивидент в държавата извън корпоративния данък, и Българският енергиен холдинг е внесъл над 182 млн. лв., та си задаваме въпроса: на тези важни за националната сигурност държавни дружества дали не им е необходимо и по-полезно тези ресурси да бъдат реинвестирани и използвани, за да допринесат за още по-големи приходи?
Втори въпрос, от друга група. Ще припомня, че дружествата „Водоснабдяване и канализация” през 2009 г. и 2010 г. са изтеглили съответно 6,5 и 7,5 млн. лв. дивидент, а за годината, която изтече, това число приближава 8 млн. лв. И се питаме: когато хората непрекъснато имат основателни претенции за постоянното увеличаване на цената на ВиК, а от друга страна държавата изтегля ресурси от този порядък (за да си представят хората общия оборот, който правят ВиК-та в България заедно, не само държавните, а и другите – е около 400 млн. лв.), това неизбежно влияе и на цената.
И най-фрапантният пример: през 2007 г. правителството създаде фонд ФЛАГ. Казвам го със съгласувана болка, защото съм един от създателите на този фонд. Тогава държавата го рефинансира с 30 млн. лв. Господин министър, само за последните три години държавата обратно си е взела под формата на дивидент от фонд ФЛАГ 6 млн. лв. Смятам, че това е абсурдна политика – даваме пари, за да кофинансираме общините, а с другата ръка започваме да ги прибираме през различни схеми, които Вие можете да направите. Смятам, че много добре сте подготвен икономически и ще разберете дълбокия смисъл на фактите, които Ви излагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на поставените въпроси. Не желаете.
Госпожо Нинова, Вие желаете ли да зададете допълнителни въпроси? Да. Имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, съвсем обяснимо е, че в своя отговор не казахте, че в някои от държавните дружества през последните три години вземахте дивидент по два пъти в годината. Няма как да си признаете това!
Моите конкретни въпроси са следните: Преди да вземете това решение в Министерския съвет, направихте ли анализ на тези дружества от списъка, който сте ни предоставили, едно по едно, как ще им се отрази това изземване на неразпределените печалби? Защото реално в икономиката то се отразява така: Вие им прибирате всички пари, те не могат да извършват основната си дейност, намаляват обема на работа, освобождават хора от работа. Това е първият ефект.
Вторият ефект – Вие им прибирате парите в бюджета, за да си пълните дефицита, понеже не можете да съберете приходи, те, принудени от тази ситуация, отиват в банките и вземат кредити, които трябва да обслужват и да плащат лихви. Съответно финансовото им състояние се влошава и тръгва надолу.
След което идва третата Ви стъпка. Нея вече сме я виждали през тези години, откакто управлявате. Казвате: „Държавата е лош собственик и стопанин, държавните предприятия са губещи, затова ги пускаме на приватизация”. Затова ги пускате за жълти стотинки под масата на приближени хора.
Що за алгоритъм е това – да съсипвате българската икономика в лицето на държавните предприятия.
Конкретният ми въпрос е: правили ли сте анализ на тези предприятия едно по едно, като им вземете парите, как ще им се отрази това на реалната дейност и броя заети лица, тъй като безработицата Ви само за януари расте с още 50 хиляди души?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор на допълнителните въпроси на госпожа Нинова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Да, такъв анализ е направен. Направен е в ресорните министерства. След първоначалната идея да има такова постановление, то е представено на Министерството на финансите. Запознали сме с него и на базата на този анализ сме решили да приемем такова постановление. По добре е да взема държавата дивиденти и тези пари да влизат в държавната хазна, отколкото да излизат като бонуси към заместник министри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с отношение по двете питания.
Първо, Вие ли желаете, господин Орешарски?
Заповядайте, в рамките на две минути.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Сега трябва да Ви призная уважаеми колеги, че ние очаквахме точно такива отговори и се оказахме прави. Те са безкрайно изчерпателни. Сигурно процедурата на парламентарен контрол не е достатъчна, за да разискваме този въпрос, ако мнозинството не го осъзнава, бих искал да обърна внимание на доста важен въпрос, че тази стъпка след неплащането през 2009 г. допълнително ще засили рецесията в българската икономика.
Затова сме подготвили и предложения за разискване по съответното питане. Използвам повода да го връча, господин председател, съответно с подписи на над 48 народни представители, така че бихте могли да го насрочите. (Дава на председателя папка с документи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Трябва да го предоставите в Общата канцелария. Разбира се, аз го вземам.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): То трябва да е първа точка като разискване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): В края на питането се връчва писмено.(Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Направете официално искане, но не в рамките на процедурата по отговора на двата въпроса.
Чета чл. 92, ал. 1:
„Чл. 92. (1) Ако по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания, се приема решение. Предложението за разискване заедно с проект за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарното заседание.”.
Вие сте го направили.
„(2) Разискванията са насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочването на разискването от председателя на Народното събрание, народните представители не могат да оттеглят подписите си от предложението.”
Алинея 2 не ме задължава в момента като председателстващ заседанието да насроча това искане.
Аз съм длъжен да го приема според ал. 1. Приел съм го, да, то е депозирано при мен. Разискванията ще се насрочат за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол по-късно, но не сега, не в момента. Това е невъзможно, защото все още не е ясно кога ще бъде следващото пленарно заседание с парламентарен контрол. Благодаря Ви.
Продължаваме с госпожа Нинова. (Шум и реплики в КБ.) Госпожа Нинова има възможността да вземе отношение. Желаете ли да вземете отношение? Не желаете.
Тогава заповядайте, господин министър. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Той няма право.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Министър винаги има право да вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Единствен той има право да вземе думата. Въпросът, който разисквахме по-рано, традиционно се решава по този начин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, просто исках да изкажа готовност, да се подготвя за това питане и го очаквам с нетърпение. Предлагам също и се ангажирам в хода на подготовката за това питане да поискам от всички министерства подробни справки, кои техни членове от политически кабинети са били членове на бордове, на кои държавни дружества и периода в който те са били на този си пост, какви бонуси са получавали. Това е публична информация, има я в Сметната палата.
Ще бъде интересно да се постави въпросът дали е по-добре държавата да получава дивиденти и парите да влизат в държавната хазна, или е по-добре, както е правено в миналото, заместник министри да получават стотици хиляди левове в бонуси и по този начин да се източват държавните дружества? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пирински, заповядайте за процедура. Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, Вие току що нарушихте изричен запис в протокола, който забранява на министъра, който е предмет на питането под каквато и да е форма, да взима някакво отношение по изказаното крайно заключение на питащите.
Това е нарушение на изричен текст. Освен всичко това, което каза господин министърът, разбира се, отново демонстрира пълното си нежелание да говори, защото дивидентите са едно, бонуси са друго. Разискването ще е по дивидентите и то трябва да отговори на въпроса на господин Орешарски, че това, което правите, задълбочава рецесията, задълбочава безработицата, задълбочава съсипването на българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пирински, отговарям Ви веднага: с въпроса беше приключено, след като госпожа Нинова отказа да вземе думата за отношение. С това по общото питане по един отговор се приключи като процедура.
Следваше да се премине към следващото питане, но междувременно господин министърът пожела да вземе думата, което не можеше да му бъде отказано. А аз не можех и да зная каква ще бъде темата, по която той ще говори. А той отговори и говори по въпрос, който беше свързан с вече отминалото питане, и което премина по своята процедура. Така че тук не съществува каквото и да е нарушение.
Преминаваме към следващите две питания по една и съща тема – това са два въпроса. Първият въпрос е от Пламен Орешарски и Димитър Горов относно възможности за по-актуално управление на ресурсите от Сребърния фонд. Вторият въпрос е от народния представител Кирчо Димитров относно подготвените от правителството промени за Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, тоест за Сребърния фонд. Според правилата за два въпроса по една и съща тема първо давам думата на Пламен Орешарски и Димитър Горов. Единият от тях ще развие въпроса.
Господин Горов има думата да развие въпроса си в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан със състоянието на Сребърния фонд и евентуалните перспективи, които Вие предвиждате за него. По моя информация в Сребърния фонд към момента има налични малко под 1 млрд. 800 млн. лв. Сребърният фонд, беше формиран от предишното правителството с една много ясна цел – да гарантира пенсионната система и изобщо нормалното функциониране на пенсионната система в перспектива. Тези средства се акумулираха от приватизация, нещо което смея да твърдя е грешка – в момента Вие не го правите. Измислят се всякакви начини за да не се провежда приватизацията; да се минава по други процедури, за да не влизат парите в Сребърния фонд от продажбите на активите, които се продават в момента.
Но не това е въпросът, който ме интересува мен. По-специално ме интересува нещо друго – излязоха данни и информация в медиите, че имате намерение да използвате по някакъв начин наличните средства в Сребърния фонд, а именно за погасяване на падеж на дълг. В тази връзка моят въпрос към Вас е: имате ли намерение да използвате парите от Сребърния фонд за погасяване на падежа, който предстои да бъде плащан на дълга?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва другият въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно подготвяните от правителството промени в Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, тоест Сребърния фонд.
Господин Димитров, имате думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно подготвяните от правителството промени в Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, тоест така наречения Сребърен фонд.
Уважаеми господин министър, основната идея за създаването на този фонд е да бъде подпомогната при необходимост пенсионната ни система, а също така и с цел бъдещо увеличаване на държавните пенсии. Същевременно Сребърният фонд е част от фискалния резерв на правителството и валутния резерв на страната, който осигурява покритие на борда.
По последни данни към края на месец декември 2011 г. средствата в така наречения Сребърен фонд са 1 млрд. 776.7 млн. лв. В края на месец януари 2012 г. Вие заговорихте за възможността натрупаните средства от Сребърния фонд да се използват за предстоящите плащания по външния държавен дълг през месец януари 2013 г.
Моят въпрос към Вас е: предвиждат ли се и какви ще бъдат законовите промени, свързани с така наречения Сребърен фонд? Отчетени ли са проблемите при подготовката на такава схема за изземване на ресурса на Сребърния фонд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност в рамките на 6 минути да отговорите на поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Средствата на Сребърния фонд по закон представляват самостоятелно обособена част от централния бюджет. Общият паричен ресурс на фонда, както вече беше казано, към края на 2012 г. е около 1 млрд. 800 млн. лв. През пролетта на тази година той ще надмине над 2 млрд. 100 млн. лв. във връзка с някои приватизации, които бяха извършени през 2011 г.
Тези средства, съгласно Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, могат да бъдат инвестирани в различни финансови инструменти, говоря за сегашния закон. Активите на фонда, включително доходността от инвестиции, могат да бъдат използвани само за трансфери към държавното обществено осигуряване, тоест фонд „Пенсии”, а не за изплащане на каквито и да е задължения, в това число погасяване на държавен дълг. Сегашният закон не го позволява, както няма да го позволява и законът, в който предстоят някои промени, за които ще спомена след малко.
Паралелно с това е необходимо да се отбележи и фактът, че за периода 2008-2011 г., тоест от създаването на фонда средствата на Сребърния фонд са се обезценявали годишно с между 1% и 5,5%. Това е постигнатата номинална доходност, коригирана с инфлацията за периода, или измерено в абсолютна сума около 40 млн. лв. средногодишно са губени от Фонда заради консервативната политика, която е наложена в сегашния закон. В този смисъл смятам, че е необходимо да се търсят възможности за по-висока доходност от активите на фонда при запазване на ниска степен на риска.
С оглед на текущата ситуация на финансовите пазари в глобален мащаб, както и с неясните прогнози за възстановяването им в краткосрочна перспектива, Министерството на финансите отчита необходимост от прилагане на по-гъвкав подход за избор на инструменти с фиксиран доход чрез повишаване на лимитите за инвестиране в дългови финансови инструменти за сметка на дяловите ценни книжа, акциите, предвид високата им волатилност.
Във връзка с това предвиждаме, както и Вие споменахте, изменение в инвестиционните ограничения на Сребърния фонд на законово ниво. Тези законови промени се надявам, че ще бъдат готови до седмица, след като минат през Управителния съвет на Фонда, с оглед предоставяне на възможност за пренасочване на активите на фонда към нискорискови дългови инструменти, включително български държавни ценни книжа, гарантиращи нисък риск.
Намеренията на Министерството на финансите са да бъде приложен един по-консервативен подход както към качеството на активите, така и към относителните им тегла в общия инвестиционен портфейл. Действащият закон незаслужено игнорира възможността за инвестиции в местни, тоест български инструменти, както на национално ниво, така и на общинско ниво.
Тук трябва да припомня, че темата за това ограничение не е нова. Като част от приетите от правителството антикризисни мерки, обсъждани със синдикатите и работодателите още през 2010 г., беше предвидено разширяване на обхвата на инвестиционните възможности на Сребърния фонд в качествени български ценни книжа, включително и държавни ценни книжа.
Така ще се предостави възможност за по-широка диверсификация на финансовите инструменти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика – господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, искам да направя два коментара по повод на Вашия отговор. Преди около две години и половина ние дискутирахме тази тема в почти същите аспекти. Тогава Вие демонстрирахте неразбиране, може би разбираемо в началото на Вашия мандат, че доходността от фискалните резерви, в това число от Сребърния фонд, се формира не само и единствено от лихвите, които БНБ начислява по своите депозити, а основно и от превишението на приходите над разходите, 75 на сто от което Българска народна банка ежегодно внася в бюджета. То е значително по-голямо и ако преизчислите, вероятно ще се окаже, че доходността на фискалните резерви, първо, на валутните резерви, в това число на фискалните, включваща и Сребърния фонд, въобще няма да се окаже такава, каквато Вие и Вашите експерти от няколко седмици натрапвате на обществото. Доходността в рамките на рисковите експозиции, които са регламентирани в Закона за БНБ, ще бъде съвсем прилична.
Няма да казвам, особено през отминалите периоди какво щеше да стане със Сребърния фонд, в по-широк аспект въобще и с фискалните резерви, ако си бяхме позволили по-авантюристично използване и влагане в някои инструменти, например в гръцки облигации, които сега трябваше да сконтираме с много голяма степен, а законът го допуска. Те бяха високодоходни на фона на другите инструменти, но точно защото са и високорискови, сме се въздържали да правим такива инвестиции.
Искам да разшифровам на тази част от мнозинството най-вече, която не е във финансовата проблематика и не е длъжна да бъде, това, което Вие казахте в края.
Уважаеми колеги, когато резервите на една страна се инвестират в дълга на същата тази страна, това означава харчене на резервите. Тоест Сребърният фонд, както чух от господин министъра, ще бъде похарчен, като преди това е инвестиран в държавни ценни книжа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Действително от времето на създаването на фонда, всъщност във Вашия мандат като министър на финансите, до началото на финансовата криза, политиката, която сте избрали, съответно закона, който сте гласували, смятам, че разумно е определял рисковете и съответно печалбите, които могат да се получат в различни инвестиционни портфейли. Така че, ако аз бих бил на Ваше място през 2008-2009 г., може би и аз щях да инвестирам и щях да имам закон по начина, по който тогава сте го разписали.
Времената обаче се промениха и инвестициите или просто държането на тези пари в БНБ, която пък от своя страна ги използва за инвестиране в различни портфейли, се доказа с времето, че носи приходност, която е много по-ниска от вече така или иначе ниската инфлация. Сметката, за която Вие споменахте, да не изчисляваме просто каква е доходността на Сребърния фонд директно, а какво получаваме индиректно чрез вноските от БНБ, които идват всеки април, сме я изчислили и се получава следната: вместо да губим по 0,9 до 5,5% на година средно около 40 милиона, в някои години се получава и малък плюс, но това е под 1% – в смисъл 0,93 на година.
Тук задавам следния въпрос: ако хората по домакинствата имат някакви пари, дали ще ги държат на една сметка за 0,93% в най-добрия случай, при положение че инфлацията е 2-2,5%, или ще искат по-активно да ги управляват. Те ще искат по-активно да ги управляват – това ще направи домакинство, това ще направи и частна фирма. Държавата също има задължението, не просто възможността, да си управлява по-добре активите, особено по време на криза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Димитров, имате възможност и Вие да направите реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, така е наистина, средствата, държани в БНБ, не носят такава доходност, каквато всеки би искал да има, но все пак преди да се предприеме всякаква рискова операция, необходимо е тя да бъде подложена на една по-широка дискусия. Редно беше наистина да се проведе тази дискусия, преди да се предприемат и предложат законови промени, които биха изложили на риск средствата на Сребърния фонд. Както и Вие казахте, той е част от фискалния резерв на държавата, а както знаете по последни данни на Българската народна банка към началото на 2013 г. той е някъде около 3,4 млрд. лв. (Реплика от заместник министър-председателя Симеон Дянков.) Да, наистина сме в началото на годината, важно е в края на годината колко ще бъде, но все пак това бие по репутацията на държавата, а също така води и до отблъскване на чуждите инвеститори. Знаете много добре, че това дава отношение към стабилността на публичните финанси.
Аз призовавам за един по-широк публичен дебат, преди да се осъществи тази рискова операция по изземване на средства от Сребърния фонд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, да, наистина и аз приветствам да има по-голяма дискусия по тази тема, защото тя е важна не само за хората, които разбират от финанси, но въобще за хората, които се интересуват от управление на държавата и на държавните ресурси.
Заявявам от тази трибуна, че още идната седмица съм готов да дойда в парламента или в комисия, или на кръгла маса можем да помислим по какъв начин да се организира това и да представя идеите на Министерството на финансите. Досега не бяхме направили това, защото в Управителния съвет на Сребърния фонд работим още от ноември 2010 г. – над 15 месеца, за да променим както активното управление на този фонд, така и някои други недостатъци на сегашния закон, който припомням, е първият такъв закон. Нормално е след няколко години работа на един закон да се намерят и възможности за подобрение, но пак казвам, готов съм още идната седмица да намерим формат, в който да обясним нашата позиция и да подложим този закон на дискусия. Дискусия, разбира се, и с кръговете, които са участвали в създаването на предния закон.
Само като информация искам да кажа, че към днешна дата, фискалният резерв на България е над 4 млрд. 100 млн. лв. Винаги през месец януари има известен спад, който, от една страна, е от големите плащания – близо милиард плащания към земеделските производители тази година, от друга страна, половин милиард имаше плащания за лихви по дълга, за който говорим, затова винаги месец януари се получава такъв спад, но към днешна дата над 4 млрд. 100 млн. лв. ни е фискалният резерв.
Последно искам да кажа, като имаме този дебат от идната седмица, трябва да се направи сравнение. Не е достатъчно само да се каже: „Има пари в Сребърния фонд, те не се управляват активно и от това държавата губи, пенсионерите губят”. Най-важно е в перспектива – ние поне смятаме и аз като финансов министър, че по този начин те ще се управляват по-добре, ще носят по-голяма доходност.
Другото, което трябва да се постави явно на масата, е какви са алтернативите. Основната алтернатива всички я знаем, е да излезем на външните дългови пазари, които в момента са доста волатилни, да вземем оттам пари – това за финансовия министър е много по-лесно, в рамките на 2-3 седмици може да се направи, не струва чак такива големи политически дебати. Работата обаче по тази тема в България в миналото, така да го кажа, не е минавала без последващи лоши дебати – имам предвид 2003 г., смяната от доларови към еврооблигации, за които знаете, че досега и то точно по инициатива на Вашата парламентарна група правим анализ, който най-общо показва, че България е загубила поне 1 млрд. лв. от тази сделка – излизане на външните пазари.
Аз като финансов министър и моите експерти, голяма част от тях още тогава са работили в Министерството на финансите, сме много внимателни да разгледаме тази алтернатива и да кажем: „Ако България излезе на еврооблигационния пазар, примерно, това колко добре ще е за страната?” Моето мнение е – готов съм с анализ да Ви покажа, че това ще е много по-лош вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към отговори на един и същ въпрос, зададен под формата на питане и въпрос. Особеното тук е, че питането и въпросът са от един народен представител, а това е госпожа Корнелия Нинова. Питането е относно приватизацията на държавни активи, а въпросът от госпожа Нинова е относно приватизация на „Български енергиен холдинг” ЕАД.
Според нашия регламент, госпожо Нинова, имате възможност да развиете питането в рамките до три минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Ще ги слея, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин вицепремиер, моето питане касае приватизация на държавни активи през 2012 г. Струва ми се, че то е едно естествено продължение на дискусията, която водим до този момент, затова че първо обезкръвявате държавни предприятия, а след това ги приватизирате. Затова, че парите от приватизация не вкарвате в Сребърния фонд, а покривате дефицита в бюджета и за бонусите и дивидентите в държавните предприятия.
Искам да започна така моето питане. Преди Вас тук по този въпрос говори вицепремиерът Цветанов. Някак си проявяваме снизходителност, че той не прави разлика между дивиденти и бонуси – все пак образователният му ценз е Спортната академия. Но Вие сте завършили финанси и когато Ви поставяме сериозната тема за рецесията в българската икономика, популистки да вмъквате темата за бонусите и да я обърквате вътре, за да обезсмислите нашите сериозни питания, не е проява на професионализъм – Вие поне сте завършили финанси. По това сте различен от министър Цветанов.
Но има едно нещо, по което си приличате. Нито Вие, нито той имате моралното право да поставяте темата за бонусите и да размахвате пръст. Защото Вие лично и персонално, докато тук ни четете морал, сте изплатили на заместника си Владислав Горанов през 2010 г. 18 480 лв. бонуси, а министър Цветанов, моралният стожер, три години не намери сили да обясни с кои пари си купи шестте апартамента. Единственото, което успя да направи, е да се скрие зад полата на тъща си.
Затова моля Ви да разговаряме сериозно по тема „Приватизация”, за ръста на това, което ще вкарате от приватизация в Сребърния фонд и за ефекта върху икономиката.
Питам: какво ще приватизирате през 2012 г.?
През 2011 г. планирахте приходи от приватизация 450 млн. лв., а по отчета на Агенцията за приватизация сте изпълнили 350 млн. лв. Знаете нашата позиция – против приватизацията в условията на криза, когато активите се обезценяват и когато продавате евтино златни български предприятия; против факта, че въпреки извършената приватизация за 350 милиона, както Вие сам казвате, сте вкарали в Сребърния фонд само 82 милиона – също по Ваши признания в писмен отговор до мен. Вие по закон сте задължен тези пари от приватизация да ги вкарате в Сребърния фонд и да ги използвате за реформите в пенсионната система.
И заради практиката, която показвате в последните години по отношение приватизацията, питането ми е: ще продължите ли и през 2012 г., какво ще приватизирате, за колко пари и къде ще вкарате тези пари? Конкретният ми въпрос, с който е свързано питането, е: ще приватизирате ли Българския енергиен холдинг или акции от него – колко, на каква стойност и по какви процедури? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за отговор вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Първо, три уточнения. По закон парите от приватизация влизат в Сребърния фонд на 1 май следващата година. С други думи, парите от приватизациите за 2011 г. ще влязат в Сребърния фонд на 1 май 2012 г. Тогава сумата в Сребърния фонд ще се увеличи с около 300 млн. лв. – нещо, което споменах и в предишното си изказване.
Второ, трябва да се прави разлика между рецесия и по-слаб растеж от този, който всички се надяваме. В България рецесия няма. За 2011 г. първоначалните данни са за растеж от 1,6%. Дори последните песимистични прогнози на Европейската комисия и на Световната банка за 2012 г. са за растеж от 1,4% и съответно 1,6%. С други думи рецесия в България няма. Хубаво е просто да знаем дефинициите.
И последно, заместник-министър Горанов наистина е получавал бонуси за 2011 г., но те са в пъти по-малко от сумата, която Вие споменахте. (Реплика на народния представител Корнелия Нинова.)
А сега към отговора. В Проект на плана за 2012 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е заложено осъществяване на определени приватизационни сделки и прогноза за очаквани парични постъпления от тях. По-значителните сделки са следните: ВМЗ - Сопот, „БДЖ – Товарни превози”, държавните миноритарни дялове от 33% в ЕОН и ЧЕЗ – България, които както стана и с ЕVN, ще бъдат предложени за продажба чрез Българската фондова борса. „Техноекспортстрой” е друго такова предприятие, „Аудиовидео „Орфей”, миноритарното държавно участие в капиталите на „Терем – Георги Бенковски”, град Пловдив, и „Терем – Владимир Заимов”, град Божурище. При имотите частна-държавна собственост от значителен интерес е продажбата на сградата и терена на редакционния корпус на бул. „Цариградско шосе”.
Прогнозата за очакваните приходи за 2012 г. е разработена на базата прогнозни плащания за 2012 г., които се очакват предимно сделките също с „БДЖ – Товарни превози” и миноритарните пакети на електроразпределителните дружества, които споменах преди малко.
В заключение, в рамките и на второто Ви питане, ще добавя, че правителството предвижда от 10 до 25% от капитала на Българския енергиен холдинг да бъде предложен на инвеститори чрез публично предлагане на регулиран капиталов пазар при условията на прозрачна процедура. Това е с цел по-голяма прозрачност в управлението на държавните активи в енергетиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, позволете ми да изразя недоверието си от това, че ще вкарвате парите в Сребърния фонд и да се позова на практиката, която показвате през последните три години, а също да изразя недоверие във Вашата характеристика за това какво е „рецесия”, защото по Ваши думи вече няколко пъти излизаме от кризата и не сме в криза. Така че Вашите определения не са убедителни, защото в годините назад сте показвали, че не сте последователен в думите си.
Не ми отговорихте в питането на едно нещо: за колко пари предвиждате да продадете всички тези активи, които изредихте? При това Вие не изредихте всичко. Разполагам с плана на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол през 2012 г. и той е доста по-широк – за приватизация на доста повече предприятия.
Изненадващо е, че вкарахте днес в отговора си и 10% от Българския енергиен холдинг в продажбата.
И всичко това, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер – всичко това сте планирали да го продадете за 118 млн. лв.?! При положение че миналата седмица имахте изказване на ръководството, че само едното предприятие „БДЖ – Товарни превози” има активи за 300 милиона, без Българският енергиен холдинг, без „Терем”, без електроразпределителните дружества.
Какво правите? Защо съсипвате златни предприятия и ги продавате за нищо? Ние имаме отговор защо, вече го изговорихме от сутринта. Защото панически търсите произход на средства. Нямате пари, няма ви го бюджета! Няма ви го резерва от предишните правителства и от годините, който да ви помогне! Няма ги приходите, заради контрабандата. Изхарчихте всичко! И да цитирам приживе премиера: „Опукахте всичко!”, и няма сега откъде. И трябва панически да продавате евтино. Но това в дългосрочен план изглежда зле за българската икономика, за българската безработица, защото в тези предприятия работят хора. Преосмислете тази позиция!
Конкретният ми въпрос е: тези 118 милиона, ако ги реализирате, ще ги вкарате ли в Сребърния фонд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Аз пак ще обясня как действа Законът за Сребърния фонд, където влизат парите не само от приватизация, а също и от концесиите. Законът казва следното – приватизациите, които са извършени в предишната година, парите от тези приватизации и съответно концесии, влизат на 1 май следващата година в Сребърния фонд. Следователно, около 300 млн. лв., които сме реализирали като правителство от приватизациите на „Булгартабак” и миноритарния дял на ЕVN, в момента не са в Сребърния фонд, а в общия фискален резерв, защото така казва законът. Те ще влязат в Сребърния фонд на 1 май 2012 г. и аз Ви приканвам всички на 1 май да видите как сметката на Сребърния фонд ще се увеличи с още около 300 млн. лв. – ако не се увеличи, аз с радост ще дойда тук и ще обясня защо това не е станало, но то няма как да стане, защото това законът го казва и е автоматично.
По същия начин приватизациите, които ще се извършват през тази година, парите ще влязат не в Бюджет 2012 г., а в Бюджет 2013 г. и заради това го няма в разписа, за който Вие говорите. Просто ние следваме закона, а той казва това. Този закон всъщност е от 2007 г., господин Орешарски го е предлагал, и ние следваме закона. Не се разбираме предварително с инвеститорите, както е било по ваше време, за да знаем колко пари ще вземем и също не използваме държавните предприятия, за да можем да ги цедим за големи бонуси за заместник-министри. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Явно днес цял ден сериозните теми ще ги отхвърляте и ще говорите само за бонуси.
Ще Ви поставя тогава пак един въпрос в тази връзка – като сте ресорен вицепремиер на министър Трайков, как сте позволили да вземе 36 000 лв. бонуси миналата година? Помислете си преди да отговорите.
А по отношение на сериозната тема. Ето в този план на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сте написали, че ще направите 50 приватизационни продажби. Преди малко казах, че са много повече от изброените, ето – видях точната цифра, 50 продажби планирате да направите, уважаеми колеги от управляващите, и тук пише: „Плащанията се предвижда да бъдат в размер на 118 милиона”. Тоест, упрекът Ви, че в предишно време се е договаряло конкретно с инвеститорите какви пари ще се получат, не е верен. Този упрек важи към Вас днес и сега – Вие вече сте си определили за колко пари ще продадете тези златни държавни предприятия. По този въпрос мълчите, нали? Как така 50 предприятия, от които само едно с активи от 300 милиона, ще продадете за 118 милиона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Дянков. (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Процедура по задаване и отговор на общо питане и въпрос, а тонът се задава от този, който ги поставя и питането, и въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожа Нинова! Хубавото на този дебат е, че всички ще разберат какво пише в закона за Сребърния фонд. Пак повтарям, в закона за Сребърния фонд пише: Всички средства от нови приватизации, извършени в рамките на една година, примерно на 2011 г., влизат в сребърния фонд на 1 май следващата година. Обаче всички средства, които влизат от концесии, които вече са сключени, в смисъл тези концесии текат и се събират концесионни такси, както и всички средства, които се събират от следприватизационен контрол в смисъл приватизации, които вече са извършени и по тях следват плащания, тези пари влизат в съответната съща година. Така че парите, които Вие постоянно споменавате – 118 милиона, не са от приватизации въобще. Това се опитах на три пъти да обясня. Законът това не го предполага. Те са от концесионни такси по концесии, които вече са раздадени и по следприватизационен контрол – приватизационни сделки, които вече са създадени. Всички приватизации, които ще станат в рамките на 2012 г., ще влязат в Бюджет 2013 г. И това обяснява Вашето недоразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожо Нинова. Все пак да приключим питането с отношение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: То се обяснява на грамотни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, Вие ли се правите на неразбрал, нас ли искате да ни изкарате нещо недоразбрали, да не кажа по-остра дума? Сто и осемнадесет милиона ще получите, след като продадете 50 предприятия. Добре, вкарайте ги в Сребърния фонд. Това не го оспорвам. Ще Ви следим, ще видим дали и ще ги вкарате. Моята теза не е, че няма да ги вкарате там. Моята теза е, че продавате 50 скъпи предприятия за 118 евтини милиона лева, че съсипвате златни държавни предприятия, като ги продавате евтино на свои хора в непрозрачни процедури. После какво ще ги направите тези 118 милиона, ще каже законът и ще Ви следим дали ще го изпълните. Но Вие, опитвайки се да се измъкнете от същността на въпроса и да не отговорите защо толкова евтино продавате тези скъпи предприятия, от които, по Ваше признание на Ваш човек, пак го казвам, само едното – „Товарни превози”, има активи за 300 милиона, Вие от отговора на този въпрос бягате. И постоянно ми повтаряте като „кокошката или яйцето е първо”, че ще влязат в Сребърния фонд. Добре, ще видим дали ще влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Преминаваме към питане от народния представител Георги Пирински относно Проекта за международно споразумение за засилен икономически съюз.
Заповядайте, господин Пирински, да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Питането, което отправих, е с дата от средата на месец януари – още преди да се състои подписването на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, преди да се състои дебатът в Народното събрание във връзка с позицията на страната. Така че към днешна дата питането ми беше кои са условията в проектодоговора, които ще повлияят на правителството да се присъедини или да не се присъедини към договора, съответно министърът какво предложение ще направи? Ясно стана, че беше изразена резерва по отношение на така наречената Глава четвърта „Икономическа координация и сближаване” поради съображения, че там може да има рискове, които не щем да поемем и така нататък.
Ясно е от коментарите във всички страни на Европейския съюз, че този договор страда от дисбаланс. Той налага доста сериозни правила по отношение на бюджетната дисциплина и е прекалено и недопустимо слаб по отношение на другия проблем – насърчаването на растежа. Предстои на 1 и 2 март формално заседание на Съвета на Европейския съюз – Европейският съвет, на който договорът да бъде окончателно подписан.
Във връзка с това, както стана известно преди три дни, 12 страни – членки на Европейския съюз, са отправили писмо до господин Барозу и господин Ван Ромпой, в което потвърждават важността на фискалната дисциплина, но заявяват, че се надяват в следващите дни, тоест на предстоящото заседание Европейският съвет сериозно да разгледа цяла поредица от икономически мерки за насърчаване на растежа, конкурентоспособността и заетостта. Тези страни са Обединеното кралство, Нидерландия, Италия, Естония, Латвия, Финландия, Ирландия, Чешката република, Словакия, Испания, Швеция и Полша. Те предлагат осем мерки главно за засилване на единния, на вътрешния пазар, цифровизация, интеграция на комуникациите, на енергийните пазари. Не на последно място е развитие на пазара на труда по начин, който създава работни места, особено що се отнася до младите хора и особено що се отнася до рискови групи. Също така ревизиране на практиката банките да не отговарят за рисковете, които поемат, а тези рискове да се прехвърлят на данъкоплатците, както и разширяване на интеграцията, търговията и със Съединените щати, и с Руската федерация, и с Китай.
Затова моят въпрос, господин министър, е: защо България не е сред тези 12 страни, отправили този кръг от предложения за обсъждане на предстоящия съвет? Защо ние не сме еднакво активни с тези 12 страни в загрижеността си допълнително да се създадат такива регламенти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз също съм напълно съгласен с Вашето мнение, че след вече близо три години, а в някои случаи над три години основен фокус върху фискална консолидация в Европа и затягане на коланите, е време, особено от тези държави като България, които вече са преминали през този труден период и могат да гледат напред към икономически растеж, да се мисли за икономически стимули и за развитие на пазара на труда, за развитие на перспективни икономически сектори, най-общо казано за икономически растеж – това, което Вие в днешното си изказване, и в предишни изказвания сте казвал неколкократно. Това е и моето мнение, че в България и в Европа като цяло е назряло вече това виждане.
На последния ЕКОФИН, който беше в началото на тази седмица в Брюксел, първо, на срещата на десетте държави членки извън Еврозоната, вече има и такава среща, говорихме помежду си и българската позиция беше точно така и доста ясно изразена, че и ние искаме не само да се включим в този конкретен меморандум, в това конкретно писмо, а още по-конкретно да заложим мерки за развитие на икономиката, в това число и премахване или по-скоро улесняване на бюрокрация и на административна тежест. Нещо, което поне не е много явно за мен сред тези осем мерки. Така че това, което се събрахме и на последния ЕКОФИН вече в официалното заседание, че оттук нататък всеки ЕКОФИН, всяка среща на Съвета на финансовите министри ще има точка и то основна точка, която ще се занимава поне с един аспект от икономическото развитие в Европейския съюз.
Причината да не се присъединим към първоначалното писмо – това, което Вие споменахте, в което наистина има много добри текстове, е, че в някои от вариантите му имаше и беше засегнат и въпросът за данъчна хармонизация – нещо, което Вие знаете, че и аз, като финансов министър, и правителството на ГЕРБ, а и като цяло българската общественост е твърдо против. Многократно сме го подчертавали, мерки за икономически растеж – да, мерки за данъчна хармонизация в Европейския съюз – не. За радост в последния текст това вече не съществува, така че в следващи текстове на такива меморандуми и особено в рамките на дебатите в ЕКОФИН – там, където аз представлявам България, смятам, че ще сте доволен от активността, която ние ще проявяваме и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Първият ми уточняващ въпрос е: кога Ви стана известно писмото, господин министър? Тъй като италианският министър по европейските въпроси, който изглежда е бил активен в консултациите, заяви, че в периода преди заседанието на ЕКОФИН те са се обърнали към поредица от страни – членки на Европейския съюз: била ли е България сред тези страни, или пък Вие сте се запознали с текста малко преди заседанието, вече без възможност да се влияе върху самите формулировки, включително и тази, за която заявихте?
Второ, обърнахте ли внимание на шестото предложение в това писмо, където се говори, че трябва да задълбочим и да направим още по-амбициозни нашите програми за намаляване на бремето на регулациите на Европейския съюз? Именно в този смисъл има цял абзац, който поставя сериозно въпроса за бюрократичното бреме.
В крайна сметка въпросът ми е: какви конкретни инициативи ще предприемете за съгласуване и включване на България в тази очевидно необходима линия на развитие на инструментите на Европейския съюз, които да балансират фискалната дисциплина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, по двата въпроса.
На първия въпрос – да, имахме възможност, макар и много кратка. Получихме първия проект на това писмо три дни преди Съвета ЕКОФИН. В тогавашния му вариант съществуваше и текст, който поне по нашия прочит предполагаше известно движение в насока данъчна хармонизация. Затова всъщност тогавашното ни мнение беше, че не можем да участваме в такова писмо, ако този текст не се изчисти. Той впоследствие е бил изчистен, но ние разбрахме това на самия съвет и заради това не сме участвали в разписа или по-скоро в подписването на писмото. Иначе по осемте точки, които в момента съществуват в него, бих казал, че сме напълно съгласни.
Относно шестата точка. Да, действително съществува такава точка. Тя не съществуваше в първоначалния вариант и именно това беше голяма част от нашите коментари, че има фискални начини, данъчни начини да се инвестира допълнително в някои сектори или пък да се мисли за по-голяма възможност за работа на млади хора, и не само на млади хора.
Като резултат от тези разговори не само България – знам, че поне 7-8 други държави са изразили такова мнение в техните коментари, наистина е била включена тази шеста точка.
Това, за което аз обаче настоявах и на неформалната среща преди ЕКОФИН, и в рамките на разговорите в ЕКОФИН, заедно с шведския и с полския министър, е да има много по-конкретна разработка какво точно означава намаляване на бюрократичната тежест. В смисъл – дали ще намаляваме броя на лицензите, дали ще махаме някои такси, които сега тежат върху бизнеса, както, между другото, вървим в това правителство. Да начертаем по-конкретни мерки, а да не стане това, което преди 11 години стана в рамките на Европейския съюз. Спомняте си, че тогава имаше такова споразумение от Лисабон – в рамките на 10 години Европа да стане по-конкурентоспособна от Съединените щати. Това беше през 2000 та година. Това, разбира се, не стана. Една от причините, поради която според мен това беше неуспешно, е, че нямаше ясни мерки.
Моето настояване, с много от моите колеги, беше в тази шеста точка да разпишем конкретно какво точно ще правим. Както споменах, беше взето решение от Датското председателство на всеки последващ Съвет на финансовите министри ЕКОФИН винаги да има такава точка, така че и по бюрократичното бреме, и по другите теми, засегнати в това писмо, да има много повече конкретика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Онова, което очевидно трябва да се развие, е активното включване на Вас като министър и на България в по-нататъшната разработка на целия този комплекс от мерки, тъй като обстоятелството, че три дни преди официализирането сме били известени, според мен говори, че в предходния период не сте били достатъчно активни в контактите си с тези, които са чувствали необходимостта и са мислили за действия, които да предприемат.
Това, което заявявате, оттук нататък безспорно е необходимо, от първостепенна важност за страната – би трябвало да се постараете да държите парламента в течение, да информирате специализираните комисии преди всичко и да търсите онова съгласие, което съм сигурен, че може да бъде постигнато в Народното събрание за тази поредица от действия, които са безспорно приоритетен интерес за страната.
Накрая само бих споменал – очевидно е, че когато се дискутира по начин, който конкретно третира зададените въпроси и питания, е възможен един съвсем сериозен и отговорен диалог в рамките на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Следва питане на народния представител Корнелия Нинова относно прогноза на Световната банка за развитие на икономиката.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Питането ми е: приема ли правителството оценката на Световната банка от началото на годината?
Малко ми е остаряло питането поради дългото отсъствие на господин Дянков от контрола, защото тази тема от вчера вече има актуален прочит от Еврокомисията. Но и банката, и Комисията говорят в един дух. Те предупреждават, че Европа е на път да изпадне в рецесия и страните трябва да са подготвени за още по-тежки шокове от тези в началото на кризата през 2009 г.
В доклада са ревизирани прогнозите, като в Еврозоната се очаква рецесия и спад от 0,3%.
Ревизирани са и прогнозите за България. Очакванията са за ръст от 1,2 на сто през 2012 г., вместо обявените през миналата година 3,4%.
Господин Дянков, ние знаем, че българското правителство заложи 2,9 увеличение на брутния вътрешен продукт, но приходите в Бюджет 2012 са разчетени консервативно само на 1%. Това знаем, че го направихте.
Тревожно е обаче, че експерти прогнозират, че дори този ръст не е сигурен. Те виждат риск за България и ни предупреждават, че финансовите институции ще свият още повече финансирането.
Ще си позволя да цитирам две мисли на автори на доклада, на главния икономист на банката, защото са интересни като характеристика.
Джъстин Лин казва: „Държавите трябва да оценят къде са слабите им места и да се подготвят за нови шокове, докато има време все още”.
Вторият цитат е по-силен, дори по-емоционален: „Няма думи, които да опишат колко важно е да се подготвят планове за реагиране”. Това е от авторите на доклада на Световната банка.
Затова питането ми към министър Дянков е: прави ли българското правителство такива планове за реакция, ако се случи още един път срив на икономиката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, според актуализираната прогноза на Световната банка, към която и Вие реферирате, през 2012 г. се очаква Еврозоната да изпадне в рецесия, отчитайки спад от 0,3%. Това, между другото, е точно прогнозата от Европейската комисия отпреди два дни – спад в Еврозоната от 0,3%. С други думи, 17 страни общо ще бъдат в малка рецесия.
За целия Европейски съюз, всички 27 държави – 0,2% ръст. Общо взето, няма растеж.
За България Световната банка казва – положителен растеж на българската икономика от 1,9% през 2011 г., 1,2% за 2012 и 3,3% през 2013 г.
Както Вие споменахте, по-рано тази седмица Европейската комисия също ревизира надолу в цяла Европа своите данни за растеж. Така че дава на България 1,4%, всъщност доста близко до това, което Световната банка дава – от 1,2%.
Всъщност сте права, че есенната прогноза на Министерството на финансите беше 2,9%. Тогава вече се забелязваше значително забавяне на икономическия растеж в някои от нашите големи пазари, главно Холандия, главно Италия, които са сред страните в Еврозоната, очакващи рецесия през цялата 2012 г. Затова, както Вие също коректно споменахте, ние сме направили Бюджет 2012 не на 2,9% растеж, а по-консервативно – на 1% икономически растеж.
С други думи, ако сегашните прогнози или по-скоро последните прогнози и на Европейската комисия от 1,4%, и на Световната банка от 1,2% се осъществят, тогава бюджетът на Република България ще може да се осъществи в рамките на това, което сме прогнозирали. Той е заложен дори и за по-малък икономически ръст.
Ако станат по-големи сътресения в Европа, а това разбира се е възможно, видяхме как в последните месеци на 2011 г. значително се забавиха икономиките на някои държави, тогава разбира се трябва да се търсят допълнителни мерки. На някои държави от Европейския съюз тепърва предстои да направят някои от реформите, които ние вече направихме – пенсионната реформа от началото на тази година върви, дългоочакваната реформа в БДЖ върви.
Оттук нататък реформите, и това донякъде се свързва с предишния въпрос на господин Пирински, трябва да са не толкова към допълнителни ограничения на бюджетни разходи, а по-скоро към допълнителни мерки за икономически растеж. От тази гледна точка целият предишен дебат, който водихме, че България трябва да е по-активна и в рамките на Европейския съюз, и дебатът тук, в парламента, трябва да се префокусира върху допълнителни мерки за икономическия растеж. Аз поддържам това и съм готов заедно с Вас да мислим отсега.
Не е нужно дори да чакаме, за да видим какво ще се осъществи в големите европейски държави. Винаги е добре ние предварително да вземем мерките, както направихме с пенсионната реформа.
Готов съм заедно с Вас да работим за допълнителни мерки за ускоряване на икономическия растеж в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса имате думата, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, Вие казахте: „ако стане сътресение, тогава ще вземем мерки”.
Сериозните външни финансови институции ни предупреждават отсега да направим план, а не да чакаме да станат сътресенията и тогава да мислим какви да са мерките. Отсега направете план и последователно този план да бъде изпълняван.
Казвате, че наблягате на реформите, аз обаче имам едно притеснение и такива едни уточняващи въпроси: в доклада на Световната банка се посочват следните проблеми – „безработицата нарасна, заплатите бяха намалени” и има графики към доклада; и вторият проблем – „семействата затегнаха коланите и обедняха”.
Конкретният ми въпрос е: предвиждате ли в този евентуален бъдещ план мерки, които да помогнат на домакинствата, по конкретно предвиждате ли в близко бъдеще увеличаване на доходите, за да стимулирате потреблението? Казвате, че ще вземете мерки за икономически растеж и конкретният ми въпрос е: тези мерки предвиждат ли плащане най-накрая от страна на държавата на дължимото към българските фирми от 2009 г.?
Моля Ви, не ми отговаряйте, че е платено, защото все още на страницата на Министерството на финансите, която е публична, стоят задълженията, а и от месец януари тази година има един тежък, аргументиран доклад на българския бизнес, че Вие все още им дължите около 500 милиона.
Ние смятаме, че това, което направихте, бяха прокризисни мерки, че не платихте на бизнеса и че задържахте доходите. По този начин си намалихте приходите, защото бизнесът сви работата си и че задържането на доходите и тяхното намаление доведе до свиване на потреблението. Смятате ли най-накрая – на третата година от управлението си, преосмисляли ли сте тези си грешки, че ако промените тази политика и платите, и стимулирате бизнеса, и вдигнете доходите, за да стимулирате потреблението, това най-накрая ще има антикризисен ефект? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, казал съм го и пак ще го повторя: държавата е изплатила всички задължения към частния бизнес! Това го направихме още миналата година. Единственото задължение, което ни остана като скъп спомен от Вашето правителство, беше Водното огледало в Кърджали – 24 млн. лв. бяха останали. Вкарахме ги бюджета за 2012 г. и вече са изплатени.
Държавният бюджет не дължи на никакви държавни фирми никакви пари!
Вярно е, че около 180 млн. лв. се дължат от общините към частни фирми. Това обаче е задача на общините. Някои от тях се справят с това прекрасно. Примерно, в една много тежка община каквато е Дупница, по-рано тази седмица имаше коментари в пресата, че вече са изплатени около 3 млн. лв. бивши задължения на кмет от Вашата, управляваща тогава група. И голяма част от общините вече си вършат работата, но държавният бюджет се е изплатил към всички фирми!
Относно по-сериозният Ви въпрос: цитирам вече последния доклад на Европейската комисия от сряда тази седмица. Цитат: „България не се очаква да изпадне в рецесия през 2012 г.”.
Въпреки занижената прогноза, Комисията поставя България на пето място по темп на икономически растеж през 2012 г. в целия Европейския съюз. Пети в целия Европейския съюз!
Очаква се ръстът на брутния вътрешен продукт да остане по нисък през първата половина на годината, но постепенно да се увеличава и за цялата година да достигне 1,4%. Напомням: за Европейския съюз е средно 0,2%!
В документа на Европейската комисия са използвани най актуалните данни за българската икономика – нещо, което не е така в доклада на Световната банка, който го предшества. Там също е отбелязан излишък по текущата сметка. За първи път от 1997 г. насам България изнася повече, отколкото внася. Също се казва: „има стабилност на банковия сектор и на публичните финанси, които не се нуждаят от корекции в средносрочен или дългосрочен план”.
Това е отговорът на Вашия въпрос – Европейската комисия смята, че това правителство си върши добре работата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо председател! Господин министър, тъкмо го докарахме до един разумен и аргументиран диалог, и Вие пак проявихте типичната си арогантност, която пак ще ни вкара в емоции.
Имате някаква уникална арогантност да казвате на черното бяло и обратното. Ако аз не съм права, че дължите на българските фирми, моля, ревизирайте си страницата на Министерството на финансите, където стоят задълженията. И не ми го казвайте на мен, а го кажете на онези хиляди български фирми, които Ви изпратиха доклад за това какво им дължите.
На второ място казвате, че Европейската комисия, Европа и света са спокойни за България, защото тя е стабилна икономически.
Моят въпрос беше как тази икономическа стабилност ще се отрази ей на тези два компонента, на които Ви обръща внимание Световната банка: „безработицата нарасна, заплатите бяха намалени, семействата затегнаха коланите, бяха съкратени разходите за храна, за здраве, за образование, засегнати са най-бедните, минималната заплата в България е най-ниска”.
Ето това ни пише Световната банка и казва: оценете слабите си места, това са Ви слабите места и овреме вземете мерки и направете план за преодоляване на тези проблеми, защото макроикономическата стабилност на България е похвална. Тя е в резултат на труда на няколко правителства на България, но сегашното състояние на домакинствата, на обикновените хора, на здравеопазването, на доходите и на безработните е тревожно. Само за януари имаме 50 хиляди нови!
Колкото и розови очила да си слагате, както и да успокоявате, че България е икономически стабилна и няма опасност от рецесия, това не отговаря на живота на хората, на техните очаквания правителството да предприеме някакви мерки, с които да им помогне да посрещнат по-лесно кризата.
Искам да припомня, че за тези три години, откакто управлявате, Вие приехте три антикризисни плана и нито един от тях несработи. Понеже много бързо ги забравихте, нека да кажа, че в първия Ви план пишеше, че ще увеличавате доходите с ръста на инфлацията. Нищо подобно не се е случило!
В предишния Ви план пише, че докато не платите на бизнеса, ще ги освободите от дължимото към държавата, ще направите публичен регистър и няма да им взимате лихви за този период. Нищо подобно не е направено, за да облекчите бизнеса!
И редица такива мерки, които записахте на хартия и не изпълнихте, тоест нашето предложение, можете да потърсите и консенсус по този въпрос, е, да седнете и да направите едни сериозни 4-5 антикризисни мерки, но насочени вече не толкова към макроикономическата стабилност и макроикономическите параметри, а към измеренията на живота на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В оставащото до 14,00 ч. време можем да се вместим с питането на народния представител Иван Николаев Иванов и дотук ще бъде с отговорите на вицепремиера Дянков. Ще продължи следващата седмица.
Имате думата, господин Иванов – питане относно политиката на Министерството на финансите по изпълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Законът за акцизите и данъчните складове е един от най-важните данъчни закони на България, от чието стриктно прилагане в немалка степен зависи изпълнението на приходната част на бюджета. Законът изисква създаване и на съответната подзаконова нормативна база, която да регламентира изпълнението на всички сегменти, които са обект на този закон. Един от най-важните подзаконови нормативни документи се явява издадената на базата на чл. 103а, ал. 2 Наредба № 3. Тя е издадена на 19 февруари 2010 г. Тази наредба задължава производителите на алкохол и на течни горива да монтират разходомери на всички точки на производствения си процес и данните да се изпращат онлайн, в реално време на Агенция „Митници”.
Но, господин министър, в рамките на две години вече на два пъти тази наредба се променя и се създава впечатление, че промените се правят, тъй като Министерството на финансите не може да наложи спазването на изискванията съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Аз се надявам, че Вие ще можете да дадете разумно обяснение защо беше наложена втора промяна на тази наредба, буквално в първите дни на месец януари тази година.
По този повод е към Вас и моето питане: каква е политиката на Министерството на финансите по изпълнение на Закона за акцизите и данъчните складове? Тази политика гарантира ли равнопоставеност на всички вносители, преработватели и търговци на акцизни стоки, по-специално на течни горива? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, преди да започна отговора на въпроса Ви, искам само да припомня малко хронологията на тази наредба, за която знам, че Вие сте били твърд привърженик през цялото време.
Законът, към който е тази наредба, е минал 2002 г. и оттогава предишните двама финансови министри са пробвали на четири пъти – 2003, 2005, 2006 и 2008 г. да подготвят такава наредба. Знам го, защото всички тези предишни проекти са в министерството, което сега аз управлявам. Но по една или по друга причина те не са имали смелостта, или някой не е имал смелостта тази наредба да бъде подписана, така че в рамките на осем години Министерството на финансите е било приело закон, към който всъщност наредбата не е съществувала.
Пак благодаря за Вашата подкрепа и тогава, и във времето. Сам по себе си фактът, че наредбата съществува, вече е определен успех за всички нас.
По самото й приемане си спомняте, че имаше доста дебати. Имаше много хора, които не бяха съгласни, особено в сектори, които с времето на липсата на такава наредба са успявали да си докарат, предполагам, доходи, доста по-големи от тези, които са декларирали, и то точно в някои от секторите, които споменахте: сектора „Горива”, сектора „Аптечно дело” – част от това, сектора „Зърно”, сектора „Зърнотърговия” бих казал, сектора „Захар” и така нататък. Стигнахме и до съд, но наредбата така беше разписана професионално, че издържа на различни нива на съда и вече работи от близо две години. Казвам тази хронология, за да си припомним колко трудно беше да стигнем до отговора на въпроса, на който сега се фокусираме.
Конкретно по наредбата.
Благодарение на нея от началото на миналата година във всички бензиностанции вече имаме такива връзки. Във всички аптеки, или по-скоро заведения, които продават лекарства, вече имаме такива връзки. В момента се работи и до средата на месец март ще имаме такива връзки с всички търговци в зърнения сектор. С други думи, поетапно се появяват, бих казал, доста успехи.
Една цифра да кажа – само в първата си година, благодарение на свързването на фискалните апарати в бензиностанциите, от горива в бензиностанциите държавният бюджет получи близо 90 милиона повече през 2011 г. спрямо 2010 г., при положение че общото потребление на тези горива намаля с около 4%. С други думи, не е причина, че се е потребявало повече горива. Аз се надявам, че с времето ще получим подобни положителни резултати и в други сектори.
Както обаче Вие коректно споменахте, в този период се появиха и някои промени в наредбата. Поне първата част от тези промени, които споменахте, бяха главно технически, за да може тази наредба да работи добре с някои промени в закона, към които прибегна Финансовото министерство. Ние това добре го знаехме. Заради огромния лобистки натиск по тази наредба да се повлияе и да се разводни решихме – и с Ваша помощ, и с мнозинството, някои от тези основни елементи да влязат и в закона, което вече е факт.
В началото на тази година беше направена допълнителна промяна. Тя целеше главно някои обекти, които са с национално значение, но където, за да се приеме тази наредба, са необходими по-дългосрочни инвестиции. Тук и Вие знаете, и аз зная – говорим за пристанище Росенец. Да може тези инвестиции, макар че те вече са поръчани, макар че голяма част от тях вече са доставени, да могат да влязат в действие.
Уверявам Ви обаче, което е същността, предполагам, на Вашия въпрос, че междувременно на 100% се регулира вносът и износът на сурови горива и съответно на преработени горива от пристанище Росенец. С тази промяна сме осигурили на 100% всички цифрови датчици на вход и на изход от пристанището и съответно към рафинерията да работят, така че докато се поставят новите големи съоръжения, ние следим в реално време и имаме достъп какво се получава в тази рафинерия. С други думи, няма досега поне, и се надявам това да остане с Ваша помощ, пробиви в наредбата и в съответния закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря за откровеността на господин министъра, защото той изложи фактологията от последните близо десетина години, каквато е. В същото време, господин министър, моите два допълнителни въпроса са от такова естество, че Вие почти отговорихте на единия, но очаквам да ми отговорите и на другия.
Без да се спирам на тази промяна, която реално позволява на пристанище Росенец да работи още поне 18 месеца без монтирани измервателни уреди във всяка точка на производствения процес там, аз не изключвам, че съгласно текста на закона, ако се правят практически непрекъснато проверки, може да се стопират до голяма степен злоупотребите, които могат да настъпят и сигурно са ставали в много голям обем през изминалите години.
Но аз Ви питам: кои други стратегически обекти от значение за националната ни сигурност освен пристанище Росенец ще се възползват от облекчения режим на чл. 52, ал. 5 от наредбата? Защото оттук ще разберем дали тази промяна има по-всеобхватен характер или е направена само за един обект, за едно дружество, което практически е монополист на търговията с течни горива в страната. Казвам практически, защото може да има няколко процента внос от другите компании.
Втори въпрос. Считате ли, че тази промяна насърчава конкуренцията и оттам води до сваляне на цените на течните горива в страната? Аз зададох този въпрос по-рано, но Вие сега имате възможност да отговорите. Именно сега виждаме цени на течните горива, каквито не сме виждали дори когато на 27 юли 2008 г. се получи пик от 147 долара за барел, и въпреки това цената на бензина не надвиши 2,51 лв., а сега гони 2,60 лв. и ще продължава нагоре, при много по-ниски цени на суровия петрол на международния пазар!
В крайна сметка, когато работим за гражданите на една страна, трябва да се предприемат мерки, за да бъдат те защитени от тези цени. А най-добрата защита, Вие знаете, е развитието на конкуренцията. Ниските цени са резултат от развита конкуренция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов – по първия въпрос. Надявам се, че и Вие, а и всички в тази зала, които ни слушат, сте се убедили в решимостта на шефа на митниците господин Танов – да се бори с всякакви форми и във всички сектори на сивата икономика – нещо, което е много трудно. Затова уважавам много господин Танов във всичките му борби – нещо, което малко хора могат да направят. Смятам, а в разговори с Вас Вие сте казвали, че на господин Танов трябва да му се отдаде заслуженото като борец – навсякъде еднакво да се спазва законът, имайки предвид лошата база, от която започнахме в митниците.
Конкретно по Вашия въпрос – дали тази промяна в момента работи само в пристанище Росенец? В момента тя работи главно за пристанище Росенец. Има и друга база в Русе, която е в развитие. Това е някакво ново съоръжение, което би могло и вероятно ще се възползва от тази възможност, тъй като тепърва строи такива мощности и не му е било в инвестиционната програма, доколкото разбирам, да се възползва от нея досега. Но поне засега тя действа в пристанище Росенец.
Както споменах обаче, за да сме сигурни и специално господин Танов да е сигурен в положението и в реално време да знаем какво влиза, какво излиза и какви са количествата, от началото на месец януари там са сложени близо 600 цифрови датчика, които на вход и на изход към рафинерията и към вътрешността на страната в реално време позволяват Агенция „Митници” да види какво влиза, какво излиза и как се работи. Те ще се използват до момента, а и след това, когато големите инсталации, тъй наречените кули, които се оказа, че по инженерните планове трябва да се строят около една година, но вече са поръчани, могат да работят в пълнота.
Относно втория Ви въпрос – как се определят цените и дали тези промени на наредбата имат някакво влияние на цените – честно да си кажа, трябва тепърва да мислим. Можем да дискутираме в допълнителен въпрос върху това. За мен основният начин да имаме поглед върху цените е да знаем как се формират – нещо, за което до тази седмица не беше давана информация. Бих казал, че тази седмица в сектора за горивата тя е определяща, защото за първи път видяхме истински анализ, излизащ от производителя – по какъв начин те определят цените. Знаете, че министър Трайков неколкократно миналата година е изисквал такъв анализ. На базата на този анализ ние – всички икономисти и инженери, можем да погледнем и да кажем защо цените в България (аз дори не бих ги сравнявал с миналото, макар че това е правилно) са по-високи от цените в някои други, съседни нам държави. Ако можем да си отговорим на това, а такъв анализ ни е необходим, тогава ще можем да отговорим на голяма част от Вашето питане. Надявам се, че при следващи дебати ще зададете този въпрос. Благодаря на всички за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз наистина твърдо стоя зад господин Ваньо Танов, зад всички негови усилия и на ръководената от него Агенция „Митници” – да се въведе контрол и прозрачност върху всички данъчни складове. Когато говорих за цените и конкуренцията, имах предвид, че „Лукойл” държи около 80% от данъчните складове в страната. Той трябва да влезе в същата рамка максимално бързо, защото с промените в Наредба № 3 реално се дават още две години към изминалите вече две години за това монтиране. Една компания, която е международна, с много голям капитал, би трябвало при воля от нейна страна значително по-бързо да се справи с тази задача. Това е необходимо. Уверявам Ви, това още повече ще повиши тези 90 млн. лв., които са събрали в повече от акциз на течните горива.
Господин министър, моето пожелание е: направете така, че народната поговорка относно кражбите – „За кокошка няма прошка, но за милион няма закон”, да не бъде валидна за такъв енергиен монополист, какъвто е „Лукойл”. Не протестирам, че за малките и средните бензиностанции бяха изискани тези уреди и свързването им с Агенция „Митници”. Нека бъде така, но те трябва да видят в наредбата изпълнението на тези разпоредби и за компанията „Лукойл”.
Желая Ви успех! Дано чрез натиска на Агенция „Митници” по-бързо бъдат монтирани измервателни уреди и в Росенец, за да се гарантира пълна прозрачност на тази компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми дами и господа народни представители, в рамките на днешния парламентарен контрол вицепремиерът Дянков отговори на питане на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски. Постъпи искане от 53-ма народни представители от две парламентарни групи – на Коалиция за България и на Движението за права и свободи, с което до приключването на настоящото пленарно заседание е направено предложение за разисквания, като е представен съответно и проект за решение. Налице са условията по чл. 92. Не ми остава нищо друго освен на основание чл. 2 да насроча разискванията за следващото пленарно заседание – 2 март 2012 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И то да бъде цял ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предвид на това, че настъпи краят на пленарния ден, времето е след 14,00 ч., преди да закрия настоящото пленарно заседание, обявявам следващо редовно пленарно заседание на 29 февруари, 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова

Павел Шопов
Секретари:
Милена Христова

Любомир Владимиров