Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, на Вашето внимание е предложен Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 29 февруари – 2 март 2012 г., както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”). Вносител – Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 3 февруари 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 30 ноември 2011 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Захари Георгиев, 13 януари 2012 г.
6. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, създадена с решение на Народното събрание на 1 февруари 2012 г. Вносители са народният представител Красимир Ципов и група народни представители.
7. Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020 г.). Вносител – Министерският съвет, продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител – Михаил Михайлов. Приет на първо четене на 8 февруари 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител – Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет.
12. Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни.
13. Парламентарен контрол – определен за петък, с начален час 11.00 ч. Ще започнем с разисквания по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия, след което ще продължим с отговори на въпроси и питания.
Моля да гласуваме.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения за включване на точки в Програмата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица по реда на чл. 43, ал. 3.
Първото по време е от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, които предлагат на основание чл. 99 от Правилника, да се проведе изслушване на министъра на финансите относно финансиране плащането по външния дълг в началото на 2013 г. и финансиране плащането по бюджетния дефицит за 2012 г.
Господин Димитров, имате думата да защитите предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това е едно от ключовите решения, които трябва да вземе 41-то Народно събрание, защото се очертават над 3 млрд. лв. дефицит, които трябва да бъдат покрити и финансирани. Става въпрос за 2 млрд. лв. външен дълг, които трябва да се платят в началото на следващата година – януари, 2013 г., и най-малко 1 млрд. лв. дефицит по българския бюджет. До момента правителството няма ясен план и съответно няма и Стратегия за управление на дълга, внесена в парламента, откъде ще бъдат осигурени въпросните 3 млрд. лв.
На сайта на Министерството на финансите има предложен Законопроект за инвестиране на Сребърния фонд в държавни ценни книжа – това би била една много сериозна грешка, уважаеми дами и господа. Ако последните свободни пари бъдат изхарчени по такъв начин, има следните рискове, които могат да се случат за всички нас.
На първо място, спадане на кредитния рейтинг на България, което влече след себе си повишаване на лихвените проценти, отлив на инвеститори, намаляване на растежа на българската икономика.
Сребърният фонд не може да бъде използван за покриване на плащанията по външния дълг и не трябва да бъде използван. Ако целият външен свят разбере, че българското правителство става нисколиквидно, това означава, че всички условия ще се влошат – и на инвестиране, и на кредитиране. Всичко ще стане по-лошо. Не забравяйте, че България граничи със съседна Гърция.
Поискали сме становище от Българската народна банка и от Комисията по финансов надзор по тези въпроси. Прави чест на председателя на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев, който вече излезе публично и каза ясно, че идеята на правителството Сребърният фонд да бъде използван за плащане по външния дълг е грешна.
Затова, уважаеми дами и господа, искам изслушване на министър Дянков. На всички тези въпроси трябва да се отговори тук, публично. Иначе ще допуснете такава голяма грешка, която после не може да бъде поправена и ще има много висока цена както за българското правителство, така за българския парламент, но най-вече за всички граждани на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред изслушване на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков по двете теми, предложени от Мартин Димитров и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 2, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, убеден съм, че вероятно има много случаи, когато гласуването по партиен признак е полезно и е важно. Уверявам ви обаче – този случай не е такъв.
Ако има страна в Европейския съюз, която все още няма стратегия за управление на външния си дълг през 2012 г., това е България. Не знам дали има втора такава европейска страна.
Ако с мълчанието си допуснете Сребърният фонд да бъде похарчен и България да няма свободен финансов ресурс, вече виждате как имаше съобщения във вчерашните медии за покачване на лихвените проценти. Тази тенденция започва. Тази сутрин Ви виждам във ведро настроение, неслушайки предложенията, които правим, дистанцирани, апатични – така Ви намирам в момента, уважаеми колеги, като видите, като осъмнете утре с високите лихви, като осъмнете с намаления кредитен рейтинг на България, като се чудите как да покрием плащанията по външния дълг поради липса на стратегия, ще бъдете в съвсем друго настроение. Въпросът обаче е да реагираме сега, защото има огромно забавяне, огромно изоставане, нямате идеи как да бъде финансиран целият този дефицит – никой от Вас не може да ми отговори. Има идеи на определени хора. В момента обаче няма по-важен дебат от този, който може да се случи в Народното събрание. На тези въпроси трябва да се отговори!
Вижте, имайте предвид, че и в Гърция са реагирали така апатично, подобно на Вас – приказвали са си, разменяли са си шеги и закачки, до момента, когато идва тази тежка ситуация. Когато не реагираш навреме, когато не вземеш навреме необходимите мерки, накрая става подобен сценарий.
Пак Ви питам: как ще платим близо 2 милиарда по външния дълг в началото на следващата година?! Някой от Вас знае ли?! Кажете какво правим?! Никой не знае какво правим. Това не е само отговорност на Партия ГЕРБ, това е отговорност на целия парламент, на правителството. Няма стратегия, никой не знае какво правим.
Моля от името на Синята коалиция за прегласуване, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване в програмата ни като точка изслушване на вицепремиера Дянков.
Гласували 133 народни представители: за 47, против 7, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, който предлага на основание чл. 99 да се проведе изслушване на вицепремиера и министър на финансите господин Симеон Дянков относно размера на заплатените възнаграждения за 2011 г. под формата на допълнителни бонуси или допълнително материално стимулиране на служителите от администрацията на изпълнителната власт, общо и по ведомства, посочени в предложението.
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! За пореден път предлагаме изслушване на финансовия министър по повод на бонусите и изплатените допълнителни възнаграждения в структурите на държавната администрация, включително в министерствата.
Това е тема, която няма да заглъхне току-така. По един или друг повод ще се появява информация за изплатените допълнителни възнаграждения и тя всеки път ще бъде повод за коментари и за различни инициативи.
Уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, полагате неимоверни усилия, за да отклоните вниманието от днешния скандал. Търсите аргументи къде ли не, за да оправдаете едно лицемерно поведение. За съжаление, в част от тези усилия се включва и председателят на Народното събрание, който намира всякакви поводи, за да връща питания и въпроси на тази тема. Изгражда се един защитен вал около министри и висши държавни чиновници, чиято цел е да не допусне информация за изплатените допълнителни възнаграждения в ръководените от тях ведомства.
Уважаеми дами и господа, не е ли по-лесно да приемете направеното предложение и да поканим финансовия министър, за да ни информира за общия размер на изплатените допълнителни възнаграждения и да ни представи информация какво се случва в отделните министерства и структури в състава на тези министерства, включително агенции и комисии. Целта на това изслушване не е просто да задоволи любопитство, а да ни даде представа за мащабите на това какво се случва в държавната администрация. Дотук от шест министерства, които коректно са подали информация, сумата е 12 милиона 600 хиляди лева. Искаме да знаем какъв е общият размер на изплатените възнаграждения във всички структури на изпълнителната власт и на държавната администрация. Тази информация може да бъде основа да направим анализ къде какви промени в механизма за формиране на възнагражденията в държавната администрация могат да бъдат приети, какво трябва да се промени, какви трябва да бъдат критериите и съответно какви предложения за промени в съществуващите закони да подкрепим.
Затова приемете предложението и да поканим финансовия министър за изслушване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 28, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отхвърлихте предложението на господин Мартин Димитров, който искаше дебати как ще се обслужва външният дълг и дефицит. Сега отхвърляте предложение за изслушване на финансовия министър за най-парливата тема на българското общество – получените бонуси по време на криза, нещо, което сполучливо се определи като пир на властта по време на криза.
Аз питам: къде отиде обещанието, с което дойдохте на власт, че ще управлявате прозрачно? Така ли разбирате прозрачността?! Защо бягате от актуалните теми?
Искам още нещо да ви попитам: какво означава да замените или да заместите парламентарните дебати с писма до Сметната палата? Какво означава ГЕРБ да пита Сметната палата за бонусите, които като партия сама раздава. Какво означава един министър да пита Сметната палата дали е раздал или е получил бонуси? Няма обяснение, това е алогично, това е или шизофренно състояние, или състояние, при което този ход може да има логично обяснение само ако министрите са раздали тези бонуси в неясно съзнание, да речем са били в несвяст, не знаят какво са правили и затова питат Сметната палата: „Ние какво направихме, колко раздадохме”. Нима мислите, че това ще хване дикиш и този номер ще мине?! Колкото и панически да криете тези истини, те ще лъснат и мястото за разискването им е тази пленарна зала.
Затова, ако не сте излъгали, че ще управлявате прозрачно, ако не искате да създавате впечатлението, че не само не управлявате прозрачно, а сте най-непрозрачното управление за последните вече 22 години, прегласувайте това решение! Нямате друг полезен ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да прегласувате предложението за включване в дневния ред изслушване на Симеон Дянков по повдигнатата тема.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 32, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Десислав Чуколов за включване в програмата за тази седмица на Проект за решение относно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, подписано на 26 януари 2012 г. в Токио, Япония с входящ № 254 01-19 от 31 януари 2012 г.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние продължаваме да поставяме актуалните за страната проблеми. Един от най-важните от тях е въпросът с АСТА, който не е решен. Въпреки изявленията, които бяха направени от министри, тези изявления са абсолютно неадекватни. Не може да съществува фигурата на замразяването на процедурата или спирането, и едни такива мъгливи ирелевантни формулировки, с които се опитват министри, правителството и политици от управляващото мнозинство да омаят българската общественост.
Видяхте, имаше отново протест, той беше по-малък по размер като брой на хора, които присъстваха на него. Явно завоалирането и лъжите по отношение на АСТА са оказали някакво въздействие, по-малко хора излязоха, но проблемът продължава да съществува. Той е актуален, защото в международния правен мир под споразумението, подписано в Токио, продължава да стои подписът на българската страна и нищо повече.
Ние знаем, че това споразумение е много важно за ГЕРБ и ГЕРБ ще направи всичко възможно в крайна сметка България да остане в него така, както то беше подписано от упълномощения български посланик в Токио. Единственият начин е да се възприеме нашата идея, а тя е в 180-дневния срок, който тече, да бъде оттеглен подписът на страната. Това се предвижда в клаузите на самото споразумение и това е най-безболезненият начин България да излезе от споразумението, подписването на което беше голяма грешка.
Така че ние настояваме въпросът да влезе в пленарната зала и правителството, според нашето решение, както е формулирано в Народното събрание, да оттегли подписа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на Проекта за решение относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
Гласували 129 народни представители: за 38, против 47, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е също на господин Чуколов, който предлага в седмичната програма да бъде включено като точка Приемане на проекти за решения за попълване състава на четири постоянни комисии.
Има думата господин Станилов – заместник-председателят на Парламентарната група на „Атака”, който ще представи предложението.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, това вече сме го предлагали. Ние настояваме да се включи в настоящата програма попълване съставите на постоянните комисии – Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по околната среда и водите, като сме представили своите кандидати.
Моля Ви да гласувате нашето предложение в изпълнение Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, особено от управляващата партия, превръща се в ходене по мъките нещо, което е съвсем естествено, което е една домашна работа за парламента, тоест да бъдат попълнени комисиите с представители на отделните политически партии – нещо, което по правилник си е исконно право на всяка една парламентарна група.
В пет комисии „Атака” от месеци наред няма свои представители, като в това число се включва и паритетната Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, на която ние от „Атака” от известно време биваме викани, за да даваме някакви обяснения. И така месеци наред, повтарям, ние не знаем какво става в тези комисии, които бяха изброени, като колеги от „Атака” са само в една комисия. Тоест, имат право да бъдат членове на втора комисия.
На всички наши опити за консултации с Вас, управляващите, ни се отговаря: ще видим, ще се разберем, ще направим преизчисления на комисиите. И така седмица след седмица, месец след месец – нещо, което е просто недостойно. Вече и на нас ни е неудобно да пледираме, да желаем, да натискаме и едва ли не да молим за нещо, което е толкова естествено и толкова просто. Някои от нас обикалят по няколко комисии, за да бъдат в час за онова, което става в тези комисии, за да имаме поне някаква информация.
Имаше такива проблеми в миналото Народно събрание, но нали това Народно събрание уж нещо се промени и процедурите, и отношенията, и спазването на правилника вече са по-различни. Затова ние настояваме да приемете тази наша точка, защото това е регулярен въпрос, знаете, че гласуваме винаги рутинно по тази тема и да приемете нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Подлагам на прегласуване предложението за включване в програмата ни Приемане на решение за попълване съставите на комисии.
Гласуваме!
Гласували 118 народни представители: за 27, против 43, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Любомир Владимиров от Парламентарната група на „Атака”, който предлага да бъде включен Проект за решение за налагане на шестмесечен мораториум върху цените на едро на горивата за автомобили в Република България.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От „Атака” продължаваме да поставяме актуални за страната въпроси.
Бих казал, че този въпрос е направо болезнен, защото ескалацията на цените на горивата продължава вече няколко седмици и се стигна до исторически високи нива. Каквото и да говорим, има само един начин за тяхното укротяване и за спиране на този скок. Приказките за това, че пазарът ще ги намести и либералните възгледи по икономическите въпроси, свързани с темата, не работят.
Начинът, по който проблемите могат да бъдат решени, е намесата на държавата, на повече държава в случая, защото се касае до фундаментални релации в българската икономическа система и даденостите.
Такъв мораториум беше въведен преди известно време за кратък период и той показа своя ефект. Спомняте си, че правителството въведе мораториум за увеличаване на цената на горивата в един момент – при покачване на цената на нефта на световните пазари, когато цените бяха тръгнали отново стремглаво нагоре. Пак повтарям, мораториумът показа, че това е начинът, по който може да се въздейства за решаването на тези проблеми.
Ние виждаме, че цените на горивата не касаят само участниците в движението – шофьорите и транспортните фирми, които плащат за горивата. По веригата това увеличение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) се отнася до всички сфери на българската икономика. Затова ние настояваме за тази мярка, която не е драстична, тя е естествена. Предлагаме в програмата да влезе точката за налагане на такъв мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на проект за решение за налагане на въпросния мораториум.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Павел Шопов – в програмата ни да бъде включен Проект за Решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Продължаваме с поставянето на изключително важни и актуални теми и проблеми в българския парламент. За последните 10-12 години станаха няколко скъсвания на язовирни стени – ако си спомняте, на р. Ахелой преди години, в Цар Калоян и последното. Винаги динамиката и диалектиката в такива случаи са, че трагичното събитие става, вдига се шум, минава време, забравят се проблемите, те остават нерешени. Съответното правителство прави всичко възможно не за решаване на проблемите, а за завоалирането на случилото се, за бързото забравяне – по-малко електорални имиджови поражения да понесе от това, за което е отговорно.
И сега се случва същото. Новите проблеми и новите скандали изместват предишните. Правителството и така наречените социологически платени агенции отчитат дори факта на запазване или покачване на имиджа на определени министри, които се борели с проблемите.
За решаването на този проблем с поддържането на водоемите, изкуствени или естествени, една от най-важните мерки е да се уредят по нов начин правоотношенията, най-добре е да се прекратят, с така наречените наематели, концесионери или арендатори на водоемите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето свърши, въпреки че въпросът е много голям. Той може да бъде разискван сериозно само в пленарната зала с включването в дневния ред на предлаганата от нас точка за прекратяването на арендните, наемните, концесионните договори с частните лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за включване в програмата на Проект за Решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 22 до 28 февруари 2012 г.:
Законопроект за ландшафта. Вносители – Румен Иванов и група народни представители. Водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстващи – Комисията по околната среда и водите, Комисията по земеделието и горите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Вносители – Валентин Николов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща – Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители. Водеща – Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Пламен Орешарски и Димчо Михалевски до заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно политиката на правителството и Министерството на финансите за допълнително изземване на резерви от държавните предприятия. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Огнян Стоичков. Водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстващи – Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, създадена с решение на Народното събрание на 1 февруари 2012 г. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)
По дневния ред – процедура.
Имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя предложение за отпадане на точка от дневния ред, а именно т. 5, която касае първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
В същността си тази точка касае ползването на платен отпуск на родители-осиновители, като предложението е да се изравнят техните права по отношение правата на биологичните родители.
До момента от проведените дебати в комисиите, според мен, този въпрос не беше разгледан в неговата цялост.
Предложението го правя с цел организации и институции за защита правата на децата, както и инициативен комитет от организацията на родителите осиновители да се срещнат с председателите на парламентарните групи, както и с представители на Министерския съвет, за да може по-задълбочено и обстойно да се обсъди този проблем. Той наистина е сериозен.
Нещо повече, за момента предложенията, тоест докладите на Министерския съвет, са негативни. Това противоречи със самата програма на ГЕРБ, със самата програма на Министерския съвет по отношение на децата, които са оставени без родителски грижи.
Мисля, че това е сериозен проблем, който касае цялото общество и следва да се стигне до решението след необходимия дебат, след необходимото обсъждане. Ето защо предлагам да бъде отложено разглеждането на тази точка през тази седмица, за да се даде възможност на тези организации, които споменах, както и на инициативни комитети, да проведат срещи и проблемът да се обсъди в по-широк кръг и във всичките му аспекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за отпадане от Програмата на т. 5 –Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Захари Георгиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 39, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
За изявление от името на парламентарна група – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди 12 месеца след силни протести на гражданското общество беше наложен мораториум върху цените на горивата със съгласието на правителството и на „Лукойл”. Тогава „Лукойл” признаха, че формират цените съобразно международните и направиха този „жест” предвид наличието на протести. Какво се случи оттогава досега?
Първо, оказа се, че същият този монополист е монополизирал цялата база за съхранение, почти 80% от базата за съхранение на течни горива.
Второ, виждаме с очите си, че те се отказаха да монтират, все още не са монтирали, след като се постигна съгласие впоследствие, все още не са монтирали измервателна апаратура, с която да бъде наблюдавано движението на течните горива.
Снощи и днес Националната телевизия показва картина за това колко високи станали горивата във Франция. Дизеловото гориво има цена, казва телевизията, 1 евро и 37 евроцента, което прави 2 лева и 65 стотинки. Тази цена от 2,65 лв. е цена на дизеловото гориво в една от най-богатите страни, където средните доходи са 7 пъти по-високи отколкото в България. Минимум! Цената е по-ниска, отколкото дизеловото гориво на нашите бензиностанции, където тя е 2,70 лева.
Във Франция производствените разходи със сигурност са многократно по-високи, но цената на горивото е, както виждате, по-ниска, отколкото в нашата страна.
Преди 11 месеца с публични изявления сезирахме Комисията за защита на конкуренцията, която да спре тези монополни цени, да атакува тези монополни цени, да спре извличането на монополно високи печалби от страна на картелирания пазар на течни горива. Днес има пак протести.
Месец след нашите изявления – от април месец, или горе-долу по това време, министърът на транспорта и министърът на икономиката също поискаха от Комисията за защита на конкуренцията да изпълни дълга си и да защити пазара от монополните цени, от злоупотреба с господстващо положение, от картелиране на пазара. Нищо не е направено! Няма никакво произнасяне!
Не е валидна и тезата, че се отчитат международните цени по простата причина, че ако се отчитаха, поне цената на дизеловото гориво щеше да бъде по-ниска от цената му във Франция.
От името на Синята коалиция заявявам, че ще потърсим всички парламентарни средства да принудим Комисията за защита на конкуренцията да си свърши работата, да не се държи като „академичен орган”, както си позволи да я дефинира нейният представител, а да защити пазара.
Ще настояваме за оставката на това ръководство на Комисията за защита на конкуренцията, защото тя в действителност не защитава българския потребител, докато тези цени стоят на монополно високо ниво, фалират частните, семейните, малките и средни фирми в страната.
Това е изцяло в противоречие с обявената от ГЕРБ политика за подпомагане на малкия, среден и семеен бизнес. Къде е подпомагането, като не защитавате малките фирми от дерибейщината на монополизирания пазар, от злоупотребата с господстващото положение? Къде е Вашето съчувствие към тях?
Ние внесохме проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Ще очакваме ГЕРБ да подкрепи този закон, ако искрено се стреми да подпомогне и да води политика за запазване на работните места в частните малки, средни и семейни фирми. Очакваме вие да подкрепите този закон.
Виждаме, че известно раздвижване има, след като заявихме, че трябва да се предоговори, призовахме да се предоговори цената на газа. Виждаме, че тук идва руският шеф на „Газпром” и след като други страни успяха да постигнат намаление на тези цени, ние плащаме космически цени за газ в момента – 450 долара за 1000 кубически метра газ. Това е цена, която не плаща никой в Европа!
Виждаме, че има раздвижване в правилна посока. Призоваваме парламентарното мнозинство – първо, да даде ход на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Пред нас има категоричен отказ на Комисията за защита на конкуренцията да изпълни мисията, заради която съществува – да защити българския пазар от злоупотреба с господстващо положение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Преминаваме към точка първа от програмата ни за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА („БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ДУНАВ МОСТ”) И НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА („БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ДУНАВ МОСТ – Б”).
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Стоянова ще ни запознае с доклада на същата комисия.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На проведено заседание на 22 февруари 2012 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти”, и Нина Беленска – началник на отдел в същата дирекция.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средствата по посочените договори за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България – Румъния)” и поради възникналата необходимост от удължаване сроковете до края на 2012 г.
Измененията предвиждат компенсиране погасяването на бъдещите траншове от заемите, поради това че Европейската инвестиционна банка е поставила условие за запазването на крайните срокове за изплащане на заемите. Удължаването на финансовите договори се налага поради усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, както и поради закъснението по графиците за строителство, дължащо се на липса на нарочна регулация за строителството в граничния район.
С двата финансови договора Европейската инвестиционна банка предоставя кредити в размер на 70 млн. евро за съфинансиране на проектните и строителните работи на новия мост. Общата стойност на неизтеглените към момента средства от финансирането от ЕИБ възлиза на 29 500 000 евро, или 42 на сто от договорените кредити.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 27 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Продължаваме с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Законопроектът за ратифициране на Изменение № 1 и № 2 бе обсъден на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Стефан Сотиров – началник на отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
Ратифицирането на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”) е на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средствата за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България – Румъния)”.
С удължаването на финансовите договори ще се осигури и съответното съфинансиране по Финансов меморандум по КФ1164/94/ИСПА, чиято валидност е удължена с решение на Европейската комисия до края на 2012 г., без да е необходимо да се търсят допълнителни средства от държавния бюджет или от други източници.
Към момента са сключени и се изпълняват всички договори за проектиране, строителство и надзор на мостовото съоръжение, както и за строителство и надзор на прилежащата инфраструктура, свързваща бъдещия мост с републиканските пътна и железопътна мрежи на обща стойност 191 721 216 евро. Изплатените до момента средства по договори с изпълнители по проекта са в размер 155 164 337,62 евро.
Ратификацията на измененията е от съществено значение и по отношение на съдържащия се в тях частичен отказ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от правата й по член 6.08 от финансовите договори, който предвижда запазване на собствеността и поддръжката на моста от заемополучателя до погасяване на заемите. Съгласно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав, ратифицирано на 28 септември 2000 г., с въвеждането в експлоатация всяка една от двете страни става собственик на 50 на сто от моста и всяка от договарящите страни поема поддръжката на тази част от моста, която е нейна собственост. Тъй като погасяването на заемите се предвижда да приключи значително по-късно от въвеждането на моста в експлоатация, с измененията се дава необходимото писмено съгласие на Европейската инвестиционна банка половината от активите на моста да бъдат прехвърлени в собственост на румънската страна, като се избягва рискът от искане от страна на ЕИБ за предсрочно погасяване на заемите или на финансови глоби за неизпълнение на договорни клаузи. Конкретната процедура и стойност на активите ще бъдат уточнени след завършването на обекта.
Причините за наложилото се удължаване на финансовите договори са както усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, при което срокът на договора за проектиране и строителство на моста още при сключването му надхвърля срокове на договорите за заем, така и закъснението по графиците за строителство, дължащо се на липсата на нарочна регулация на строителството в граничния район.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”)№ 202-02-4,внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на господин Вълков.
Третият доклад е на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Здравков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЗДРАВКОВ:
„ДОКЛАД
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (“България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”), № 202-02-4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 16 февруари 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Измененията са подписани съответно на 14 ноември 2011 г. от заместник-министър председателя и министър на финансите и на 17 ноември 2011 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на решението по т. 4 от Протокол № 42 от заседанието на Министерския съвет на 2 ноември 2011 г.
Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средства по посочените по-горе договори за финансиране на проект „Мост на река Дунав при Видин – Калафат (България - Румъния)” и поради възникналата необходимост от удължаване на сроковете до края на 2012 г.
Целта, която ще бъде постигната с приемането на предложения законопроект, е въвеждането в сила на Изменение № 2 и Изменение № 1 съгласно изискванията на националното законодателство и осигуряване финансирането на проект с национално значение „Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Видин (България) и Калафат (Румъния)” до края на строителството му.
Ратификацията на измененията е от съществено значение и по отношение на съдържащия се в тях частичен отказ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от правата и по чл. 6.08 от финансовите договори, който предвижда запазване на собствеността и поддръжката на моста от заемополучателя до погасяване на заемите.
С удължаването на финансовите договори ще се осигури и съответното съфинансиране по Финансов меморандум по КФ1164/94/ИСПА, чиято валидност се удължава с решение на Европейската комисия до края на 2012 г., без да е необходимо да се търсят допълнителни средства от държавния бюджет или от други източници.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (“България – проект Дунав мост – Б”).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Здравков.
Има ли поканен представител от вносителите? Няма.
В такъв случай от името на вносителя няма да има кой да представи законопроекта.
Откривам дебата.
Желаещи за изказване?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изказвам се не само като народен представител от Видинска област, изказвам се като народен представител от България. Инфраструктурното съоръжение, наречено „Дунав мост 2” или както му е официалното име „Мост на река Дунав при Видин - Калафат”, е обект от национално и европейско значение. Самият факт, че за около месец тази тема влиза за трети път в дневния ред на Народното събрание, показва нейната важност. Считам, че с днешните дебати и решението, което ще вземем, ние ще приключим тази тема и следващият ход ще бъде откриването на моста.
Необходимо е както при дебатите, които имахме с министър Московски, и днес да проявим пълно единодушие, за което Ви призовавам. Този акт, който днес ще приемем, ще даде сигурност основно на строителите – испанската фирма изпълнител FCC, ще им гарантира финансирането за нейните дейности до завършването на моста. Само припомням един факт. По последно договориране с Европейската комисия от август миналата година строежът на мостът трябва да бъде окончателно завършен, готов и предаден за експлоатация на 29 ноември тази година.
Това, което е малко известно, бих искал да Ви го припомня в подкрепа на необходимостта от утвърждаване на това ново дофинансиране.
Първо, никой от нас не бива да се съмнява в необходимостта от „Дунав мост – 2” не само за региона, който между другото е изключително важен фактор, защото ще даде един тласък на достъпност до Северозападна България, каквато до момента липсва и е една от причините този край да бъде най-изостаналият в цяла Европа.
Второто е, че България няма да получи никакво финансово натоварване от това ново споразумение по простата причина, че тези пари ще бъдат дадени от финансовия резерв, който е сключен още през 2005 г. при Финансовия меморандум за финансиране на моста с петте финансиращи институции. Дори имаме плюсове. Плюсовете са в това, че, както беше посочено и в доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, делът на България и Румъния в моста е 50 на 50.
Искам да Ви припомня обаче един факт. През 2000 г. България и Румъния сключиха споразумение – до изплащане на инвестициите за моста, всяка от държавите ще получава от приходната част по неговата експлоатация такъв дял, какъвто е вложила при неговото строителство. Тоест, докато мостът бъде изплатен – разчетите са между 11 и 17 години, никой не може да каже по-точна цифра, защото това зависи от много фактори – България ще получава такъв дял от приходната част на моста от неговото експлоатиране, какъвто вложим. Така че, ако сега ние повишим нашия дял, съответно ще получаваме по-големи средства от това нещо.
Няколко причини, които не бяха ясно формулирани в докладите на комисиите по обясними причини. Защо се налага това ново дофинансиране?
Първо, при самото договориране на моста и спечелването на тръжната процедура от испанската фирма цената е силно занижена, но такива си били условията на тръжната документация на конкурса. Ясно е било тогава, че с тази цена не може да бъде построен мостът.
Второто е, че самата базисна документация, на която е стъпило договорирането на моста, е била недостатъчно пълна и коректна, което налага поръчване на геодезия от изпълнителите, след което се оказа, че тя не е достатъчна, не е пълна и не дава достатъчна сигурност и гаранции за построяването на моста, и се добавя втора. Оттам излизат промени в проектните инженерни решения, сменят се фундаментите на моста от железни на железобетонни, което значително подобрява гаранционния 120-годишен срок за експлоатация на моста, но оскъпява неговата стойност. Освен това, от около 60 метра пилони се налага те да бъдат увеличени в зависимост от мястото, където се намират, от 75 на 80-90 метра. Така че всичко това налага допълнително финансиране.
Отделно от това румънското законодателство забавя стартирането на строежа от румънска страна с 13 месеца поради простите причини, че при тях законодателните условия са такива. И двете страни в процеса след договориране строежа на моста и стартирането му в началото на 2007 г. влизат в Европейския съюз и оттам протичат процеси на промяна на законодателството, което значително променя изходните условия в националните законодателни бази и отношенията им с изпълнителя.
Така че всички тези фактори и, разбира се, други по-дребни, налагат второ дофинансиране на моста. Пак Ви казвам – това е в рамките на финансовия резерв, няма да се увеличи тежестта на националното финансиране. Договорирано е с останалите финансови институции, които имат отношение към кредитирането на моста, договорирано е с Европейската комисия, за да можем в края на тази година да пуснем в експлоатация „Дунав мост – 2”. Моля Ви, подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики? Няма.
Желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да се обърна към вносителите, понеже ги няма, господин председателю, и аз се учудвам, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Отбелязахме този факт.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, чух, но все пак да напомня и на народните представители, че при такъв важен закон не може да не присъстват вносителите, не може да не си кажат мнението.
Благодаря на господин Тошев, че се опита да изиграе ролята на вносител, включително и по отношение на бъдещите договорености между Министерството на транспорта и изпълнителя за това каква ще бъде крайната стойност на моста.
Искам обаче да припомня нещо: днес ние гласуваме Споразумението между българската страна и Европейската инвестиционна банка за удължаване срока за заемите с нашите кредитори за строителството на моста – нищо повече. Оттук-нататък, след като гарантираме тази сума до 2012 г. – да, има резерв, ако има конкретни договорености между правителството и изпълнителя и обосновани причини да бъде увеличена стойността – да, ще бъде увеличена. Нека обаче да не прехвърляме темата точно по този въпрос.
Важен момент тук е, че има закъснение. Да, от самото начало имаше закъснение около 5 месеца и то се дължеше основно на обективни причини, касаещи допуска до румънска страна – имаше забавяне от тях. Имаше проблеми с геоложките проучвания, промяна на проекта на моста поради някои изменения – всичко, което беше казано от преждеговорившия. Това дава основанието обективно да подходим към този въпрос и аз съм убеден, че Европейската комисия прояви разбиране към българската страна, давайки си сметка именно за това, че тези причини не са субективни, а обективни.
Ние ще подкрепим удължаването на срока. Искам обаче да се обърна към управляващите: нека наистина декември месец 2012 г. мостът да бъде завършен. И още нещо към народните представители от Видинския край от всички политически сили – нека инфраструктурата, която бяхме гарантирали с Оперативна програма „Транспорт” да започне да се работи за моста, говоря за пътя Мездра – Ботевград – четирилентовия, говоря за автомагистрала „Струма”.
Уважаеми дами и господа, и да имаме мост, аз го казах на парламентарния контрол, ако ние не построим пътищата –автомагистрала „Струма” и пътя от Враца до Видин, така че да създадем възможност автомобилният транспорт да има лек преход само за страни от Европейския съюз с облекчен режим, дай Боже и да влезем в Шенген, направете и това – да няма гранични пунктове, така че движението да бъде още по-лесно. Надявам се, че ще изпълните този ангажимент към българските граждани.
Нека да говорим и за това, че железопътната линия по отношение на строителството й трябва да бъде включена поне в първия етап за периода 2013 - 2020 г. Разбира се, това е модерна, скъпа като съоръжение железопътна линия за 160 км/час – една част от нея е в ново трасе. Ако искаме България да бъде модерна страна, отговаряща на всички изисквания по отношение на железопътния транспорт в Европейския съюз, този проект, колкото и скъп да ни се струва, трябва да бъде реализиран.
Обръщам се към Вас: нека всичко по отношение на инфраструктурата, водеща до моста, което вече три години се бави, да бъде засилено като приоритети на българското правителство, за да можем да усетим ефективността на това съоръжение, което мисля, че е важно не само за България, а и за целия Европейски съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мутафчиев, благодаря Ви!
Под формата на реплика искам да Ви благодаря за това, че подкрепяте изграждане на инфраструктура. Може би за първи път официално тук аз го чувам, не че Вие го правите за първи път, защото това е изключително важно. Репликата „асфалта яде ли се, или се полага на пътя” няма да я споменавам сега.
Важно е наистина, много пъти съм го казвал и Ви благодаря, че го подкрепяте, защото „Дунав мост - 2” увисва във въздуха. Той опира в двулентово шосе от Видин, на изхода на Видин до Ботевград.
Само за информация – доколкото ми е известно, юли месец започва реално строителство на участъка Ботевград - Мездра-Новачене - Скравена, за да се избегнат тези завои, започва строителството. Също така факт е, че се проектира новата железопътна линия Видин – Лом - София. Надявам се в новия планов период на Европа да бъде финансирана и да бъде изградена.
Ще бъда много радостен и горд с това, че ние с Вас стартираме този разговор тук – ако успеем до 2020 г. също да направим скоростно четирилентово шосе Видин - София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други реплики? Няма.
Господин Мутафчиев, желаете ли дуплика? Не желаете.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”), № 202-02-4,внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин председател, тъй като не постъпиха предложения за някакви промени в законопроекта, предлагам на основание чл. 70, ал. 2 да подложите на второ гласуване така предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова за провеждане на второ гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към процедура за второ гласуване, откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”).
Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост”) и Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост - Б”).”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Тъй като няма представители на вносителите, сме в режим на дебат по второто гласуване на законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Михалевски, преди малко пожелахте думата. Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, благодаря, че ми дадохте думата.
Уважаеми колеги, ние подкрепихме този законопроект и сега ще го подкрепим на второ четене, но в интерес на истината трябва да кажем две много важни неща.
Първо, за да не спекулира някой, че ние сме против моста, напротив, „за” моста сме. Това са го показали всички правителства досега, започвайки от 2000 г., от 2001 до 2005 г., предното правителство и настоящото. Обаче аз имам едни много сериозни възражения.
Когато цялото това нещо се замита под килима, включително и в дебата, който беше преди няколко седмици тук, че едва ли не всичко е наред, че няма никакво влияние върху държавния бюджет, видите ли, ние тук само взимаме едни допълнителни пари от Европейската инвестиционна банка. Да, така е, ние удължаваме днес с решението договорът да бъде валиден. Обаче аз искам да поставя един много важен въпрос.
Когато се правеше този конкурс преди няколко години и когато очевидно цената, която беше дала компанията FSS, беше съмнително ниска, още тогава имаше възражения от българското правителство към Делегацията на Европейската комисия, под чийто контрол се извършваше този търг, и ние казахме: „искаме гаранции, че след това по никакъв повод за моста и прилежащата инфраструктура няма да се искат допълни средства”. Факт е, че за двата договора – за моста и за прилежащата инфраструктура, увеличението е над 70 млн. евро. Факт е, че когато кандидатства испанската фирма FSS с идеен проект – такива бяха условията по Жълтата книга на Фидик, тя каза, че в рамките на тези средства ще направи проект, който е устойчив.
Какво се случи? Когато беше разработен работният вариант на проекта и се представи на Техническия експертен съвет, се оказа, че пилотите, за които преди малко нашият колега правилно отбеляза, са стоманени и тези стоманени пилоти ще имат годност, след съответното намаляване на диаметъра им от корозия, около 30 години. Тоест след 30 години нямаме гаранция за моста. По настояване на българските експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия проектът се преработи със стоманобетонови пилоти. Само че имаше гаранция, уважаеми колеги, виждам, че не Ви е интересно, имаше гаранция, че няма да се увеличава стойността на обекта по този повод. Стойността на обекта по този повод се увеличи и това беше допуснато от настоящото българско правителство.
Освен всичко друго се забави срокът за реализация на прилежащата инфраструктура поради едно абсолютно неразумно решение на настоящото българското правителство от началото на 2010 г., което забрани да се дават търговски открития за добив на инертни материали, за които FSS беше кандидатствала, беше намерила от къде да вземе материалите за прилежащата инфраструктура. Правителството ги забави с 8-9 месеца, което стана основание по Правилата на Фидик след това те да поискат увеличение на цената. Забележете, те увеличиха цената на прилежащата инфраструктура, довеждаща до моста, без да сложат един грам бетон или грам желязо допълнително.
Затова този проект не е добре управляван. Той е много важен за България и закъснял, защото Сърбия стои отстрани, но не трябва да си затваряме очите, че всъщност ние ще дадем сега едни 140 милиона и повече лева за нещо, което всъщност трябваше да бъде направено за по-малко пари. Така че това е нещото, което трябва да се каже и да не се замазва всичко и да го замитаме под килима, че всичко е наред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на господин Михалевски? Има.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Тук не правим никакви упражнения. Фактите, които изнесе господин Михалевски тук, в основата си са верни. Припомня неща, които тяхното правителство е свършило. Ние сега нищо не замитаме.
Факт е, че втората фирма, която е предложила – немска фирма, консорциум, може би, ако тогавашното правителство е настояло да спечели истинският изпълнител, мостът щеше да бъде готов.
Другото, което е, че този идеен проект е одобряван не по времето на това правителство. Тези пилоти не са сменяни по времето на това правителство. Изпълнителят предлага, инженерът проверява. Между другото, това увеличение не е от 26 милиона, а от изпълнителя е искано 40 милиона. Всички предложения са ревизирани от инженера и се стига до тази сума, за която ние сега искаме удължаване на срока за нейното финансиране.
Аз не виждам точно какво замитаме в момента, след като за един месец – пак повтарям, колеги, за един месец „Дунав мост - 2” е тема на Народното събрание и всичко с цифри, с факти, с история, с проекти го изкарваме тук, в това Народно събрание. Не разбирам какво замитаме в момента?! Единствената цел на това правителство и на тази парламентарна група – надявам се, че ще ни подкрепите и на второ четене за тази ратификация, е мостът да бъде готов в края на месец ноември. Това е единството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, желаете ли дуплика? Не желаете.
Други желаещи за изказвания?
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, един безспорен въпрос за удължаване на срокове се превърна в дискусия по отношение на размера плащане. Преди известно време – една-две седмици, този въпрос се реши. Сега става въпрос само за удължаване срока на едно международно споразумение.
Второ, ползвам тази процедура, за да кажа на господин Тошев, че няма как правителството да ги натисне да сключат договора на дадена цена. Има процедури и търгове. Цената, която са дали, беше дъмпингова, беше ясно. Ако тогава не беше тръгнал договорът на тази дъмпингова цена, нямаше да има „Дунав мост”, защото се смениха геополитически приоритети – отваряния, политика на Балканите. Така че нека остане историята да съди кое правителство, кой, какво, що.
Уважаеми господин председател, предлагам да прекратим тази дискусия. Очевидно има подкрепа от всички страни. Дайте да не превръщаме един безспорен въпрос в спорен.
Предлагам да прекратим дискусията. Да гласуваме. Естествено следва удължаването на срока от онова, което сме приели в Народното събрание преди две седмици, за увеличаване на финансирането.
Предлагам да прекратим и да вървим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Знаете, господин Миков, че правилникът не позволява такова прекратяване. Това зависи от волята на народните представители дали желаят да продължат да се изказват или не.
Има ли реплики към господин Миков. Няма.
Господин Давидов, искахте думата. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, това, което виждам, е всъщност изместване фокуса на дискусията от едно държавническо решение, което трябва да се вземе от всички. Нещо, за което вярвам, че всички сме убедени, всички са „за” моста. Изместване на дискусията на едно популистко ниво дали, кога, при какви обстоятелства са били удълженията.
Ако трябва да коментирам, този договор е сключен по време на предишното правителство. Ако трябва нещо да се допълни, то е, че всичко трябва да се разглежда на фона на световните тенденции в тази политика.
На господин Михалевски сигурно му е известно, че при много от тези големи западни компании се наблюдава една такава тенденция още на етап офериране. Те развиват така наречения Клеймс мениджмънт. Тоест още на етап офериране те знаят и слизат може би понякога под реалистична цена на дадено съоръжение. Това обаче е една световна тенденция, която се наблюдава и на други места в Европейския съюз и която е едно предизвикателство пред държавите, пред съответното управленско ниво на дадената държава. Тоест това са едни стандартни процеси. За всеки от частния сектор е ясно, че по-добър партньор в един договор от държавата няма, защото една държава не може да фалира – изключвам другите актуални неща.
В крайна сметка не е коректно да се измества фокусът върху едни обстоятелства, които са зависели изцяло от един договор, подписан по ваше време. Мисля, че трябва да се концентрираме, да гледаме напред и на всички ни е ясно, че за да се случи този мост, е необходимо всички да подкрепим даденото предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Давидов.
Има ли реплики към господин Давидов? Няма.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вероятно нямаше да взема думата, но след като чух, че едва ли не се води спор дали това или предишното правителство са сключили договора за този мост, искам да кажа и на господин Давидов, и на останалите, че още в 2000 г. правителството на Иван Костов посочи като приоритет номер едно в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа построяването на Дунав мост. Тогава, заради ембаргото с Югославия, България беше изолирана от останалата част на Европа.
Този мост се строи вече 12-а година. Причината да се строи почти колкото Кьолнската катедрала е обстоятелството, че следващите правителства се постараха да уредят свои фирми за обществени поръчки.
Искам да кажа ясно, че един бивш министър на транспорта – Николай Василев, забави моста близо две години, защото искаше да го раздели между инфраструктурата и строителството на моста и да не се спазват европейските изисквания.
По отношение на сегашното правителство трябва да се знае, че то не изпълни всичко, което е необходимо, за да дисциплинира изпълнителя. Правителството е възложителят и трябваше да дисциплинира изпълнителя, за да завърши моста в срок и при много по-ниско допълнително заплащане.
Нека действително до края на годината мостът да бъде завършен, в което продължавам да се съмнявам, защото трябва стриктен контрол от страна на изпълнителната власт върху изпълнението му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики към господин Иванов има ли? Други изказващи се?
Още веднъж подканям желаещите в залата за изказвания. Няма.
Закривам дебата и преминаваме към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав Мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект Дунав мост – Б”) № 202 02 4, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това на второ гласуване е приет Законопроектът за ратифициране на споразумението.

Колеги, преминаваме към следващата точка в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Госпожа Стоянова ще докладва.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, моля за процедура.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор; господин Евгени Тончев – директор дирекция „Правна” в Комисията за финансов надзор; госпожа Милена Бойкова – директор в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да гласуваме за допускане в залата на посочените от госпожа Стоянова лица.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат лицата, за които гласувахме допуск до пленарната зала.
Госпожо Стоянова, заповядайте по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102-01-77, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011 г., приет на първо гласуване на 3 февруари 2012 г. – проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля да гласуваме текста за наименованието на закона.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 1 и 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 по предложение на комисията и по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Режим на гласуване по отношение на подкрепения от комисията текст за наименованието на подразделението.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 до § 7 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване от § 3 до § 7 включително по предложение на комисията и по вносител. Нали така?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 91:
а) в ал. 3 след думите „допълнителни сведения и документи” се добавя „или са представени по инициатива на заявителя допълнителни сведения и документи”, а думите „10 дни” се заменят с „10 работни дни”;
б) създава се нова ал. 6:
„(6) Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за издаденото потвърждение на проспект и предоставя копие от потвърдения проспект едновременно с уведомяването на заявителя за издаденото потвърждение”;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:
аа) в изречение първо, след думите „публичното предлагане”, запетаята се заличава и се добавя „след предварително уведомяване на Европейския орган за ценни книжа и пазари и”;
бб) създава се изречение четвърто: „В случаите по тази алинея, чл. 28, § 4 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган за изменение на Решение № 716/2009 ЕО и за отмяна на Решение 2009/77 ЕО на Комисията, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1095/2010” не се прилага.”;
г) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” и „Алинея 6” се заменят съответно с „ал. 7” и „Алинея 7”.
2. В чл. 92в:
а) в ал. 1 след думите „компетентните органи на приемащите държави” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
б) в ал. 4, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „като едновременно с това уведомява и Европейският орган за ценни книжа и пазари”.
3. В чл. 92г:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Комисията публикува на интернет страницата си и актуализира списъка на получените сертификати по ал. 1 и 4, като всяка оповестена по тази начин информация се публикува за период, не по-кратък от 12 месеца.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея:
аа) в изречение първо след думите „компетентния орган на изпращащата държава” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
бб) в изречение второ след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”.
4. В чл. 92ж:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) При осъществяване на своите правомощия и осъществяване на функциите си по този закон и актовете по прилагането му комисията си сътрудничи с Европейския орган за ценни книжа и пазари и му предоставя информация за изпълнение на задълженията му съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1095/2010 г.”;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея в изречение първо думите „чл. 91, ал. 6” се заменят с „чл. 91, ал. 7”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея изречение второ думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 2”;
г) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
д) създава се ал. 6:
„(6) Когато не получи своевременно исканата информация или съдействие или когато й бъде отказано получаването на такава информация или съдействие, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”
5. В чл. 100п, ал. 1:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
6. В чл. 100 се създава ал. 3:
„(3) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат за емитенти от трета държава при съответно прилагане на чл. 100п.”
7. В чл. 100ч, ал. 1:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
8. В чл. 100я:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато искане на комисията за сътрудничество по ал. 1 бъде отхвърлено или когато по такова искане не са предприети своевременно действия, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
9. В чл. 116в, ал. 1:
а) създава се ново изречение първо: „Публичното дружество приема и прилага политика за възнагражденията на лицата, които работят за него, като изискванията към политиката за възнагражденията и нейното оповестяване се определят с наредба.”;
б) досегашният текст става изречение второ.
10. В чл. 120а, ал. 2:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
11. В чл. 148г:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато искане на комисията за сътрудничество по ал. 1 бъде отхвърлено или когато по такова искане не са предприети своевременно действия, комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари с оглед осигуряване на съдействие в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейският орган за ценни книжа и пазари”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
12. В чл. 148д, ал. 3:
а) създава се ново изречение второ: „Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за преценката си по изречение първо.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
13. В § 1в от Допълнителните разпоредби се създава т. 9:
„9. Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ОВ, L 331/120 от 15 декември 2010 г.).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Едно уточнение. При четенето не Ви спрях, защото текстът е много сложен. Стори ми се, че в точка „г”, в началото на текста: „бб”, след това в „г” имаше една дума „съответно”, която беше пропусната при прочитането.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: За протокола ще прочета буква „г”:
„г) Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” и „Алинея 6” се заменят съответно с „ал. 7” и „Алинея 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Още нещо – в чл. 100, това е т. 6, думичката „с” (това е номерацията на чл. 100, както после в „ч”, „я”, но това е „с”) беше пропусната буквичката „с”.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: За протокола ще прочета още веднъж:
„6. В чл. 100с се създава ал. 3:”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания по така прочетения текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 по редакцията на комисията, съобразно предложението на Менда Стоянова направено в комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, благодарим Ви.
С това може да се счита, че сме гласували и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.

Има време до почивката да започнем с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Госпожо Милева, заповядайте за доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА-ГЕОРГИЕВА: Господин председател, правя предложение във връзка с второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г., да бъдат допуснати в залата: Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Мария Рангелова – началник на отдел „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Людмила Николова – експерт в „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли възражения по това процедурно предложение? Обратно становище? Не виждам.
Режим на гласуване за допускане в залата на посочените от госпожа Милева лица.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат в залата лицата, за които гласувахме достъп.
Госпожо Милева, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказвания има ли? Няма.
Колеги, гласуваме наименованието на закона по вносител и § 1 – също по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „лична карта или паспорт” се заменят с „валидна лична карта или валиден паспорт”.
2. В ал. 2 думата „паспорт” се заменя с „валиден паспорт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме § 2 по комисия, както беше прочетен от госпожа Милева.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 7, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 според формулировката на комисията и прочетения текст от госпожа Милева.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 8, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „член на семейството на гражданин на Европейския съюз” се добавя „който придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз и”.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. валидна лична карта или валиден паспорт;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 според формулировката на комисията и прочетения текст от госпожа Милева.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Милева, ще продължим с доклада и гласуването на текстовете след почивката.
Преди да дам почивката, ще Ви прочета едно съобщение:
Уважаеми народни представители, днес от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба с творби на хора с увреждания. Експозицията се организира от 21 национални представителни организации на хора с увреждания и е по повод ратификацията от Народното събрание на Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН през 2006 г. Всички народни представители са поканени да присъстват на събитието.
Почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с второто четене на законопроекта.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заседанието продължава.
Заповядайте, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Миграция” – МВР” се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”.
2. В ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. валидна лична карта или валиден паспорт;”.
3. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. валидна лична карта или валиден паспорт;”.
4. В ал. 6 след думите „Миграция” – МВР” се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”.
5. В ал. 8 след думите „Миграция” – МВР” се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, както е по доклад.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 10 след думите „който не е гражданин на Европейския съюз” се добавя „и придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз” и накрая се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, както е по доклад.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „Миграция” – МВР” се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”, а след думата „пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза”.
2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. валиден паспорт;”.
3. В ал. 4 след думата „пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза”.
4. В ал. 6 след думите „Миграция” – МВР” се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13 (1) Преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, органите на дирекция „Миграция” – МВР могат да поискат от компетентните органи на държавата по произход на лицето или, при необходимост, от компетентните органи на друга държава, извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.
(2) При поискване от компетентните органи на друга държава –членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, органите на Дирекция „Миграция” – МВР, самостоятелно или в сътрудничество с други компетентни национални органи, извършват проверка дали посоченото в запитването лице представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред и предоставят информацията в двумесечен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 9, който се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „пребиваване, ако” се добавя „законно”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) За издаване на удостоверение за постоянно пребиваване гражданинът на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, подава заявление до дирекция „Миграция” – МВР, СДВР или областните дирекции на МВР в тридневен срок преди изтичане на разрешения му срок за продължително пребиваване в Република България. Удостоверението за постоянно пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11, който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.”
2. В ал. 2 след думите „Миграция” - МВР” се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР”, а след думите „постоянно пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза.”.
3. В ал. 3, 4 и 5 след думата „пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, така както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 13, което комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 21 ал. 1 се изменя така:
„(1) Самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт, или по реда на чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 14, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията предлага § 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 15 да бъде отхвърлен.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В чл. 23 се създава ал. 4:
„(4) Принудителните административни мерки по ал. 1 не могат да се основават на икономически съображения, на прибягване до системата за социално подпомагане, търсене на работа или изтичане срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, който става § 15, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 24, ал. 2 думата „реална” се заменя със „сериозна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 16 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „реална” се заменя с „истинска, настояща и сериозна”.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Заболяванията с епидемичен потенциал, както са определени в съответните документи на Световната здравна организация, и други инфекциозни или заразни паразитни заболявания, ако те са обект на защитни разпоредби, приложими по отношение на гражданите на Република България, настъпили след изтичането на тримесечен срок от датата на пристигането на лицето, не представляват основание за експулсиране от територията на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 17, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „реална” се заменя с „истинска, настояща и сериозна”.
2. В ал. 2 думата „реална” се заменя със „сериозна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „упълномощени” се заменя с „оправомощени” и се създава изречение второ: „Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Лицето, спрямо което е наложена принудителната административна мярка, се запознава със съдържанието на заповедта на разбираем за него език от компетентните по изпълнението на заповедта органи. Запознаването се удостоверява с протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 20, което се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 21 и 22:
„§ 21. В чл. 33 думата „упълномощените” се заменя с „оправомощените”.
§ 22. В чл. 34, ал. 1 и 2 думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за създаване на нови параграфи 21 и 22 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23:
„§ 23. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в буква „б” думите „наследник на съпруга” се заменят с „низходящ на лице по буква „а”;
б) в буква „в” думата „съпруга” се заменя с „лице по буква „а”.
2. В т. 2 и 3 след думите „Миграция - МВР” се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица”.
3. В т. 4 след думите „Карта за продължително пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза”.
4. В т. 5 след думите „Карта за постоянно пребиваване” се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 21, който става § 23, както е по доклад.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. В останалите текстове на закона думите „карта за пребиваване” се заменят с „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 22, който става § 24, както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименование на подразделението, както е по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25:
„§ 25. В Закона за чужденците в Република България се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1 думите „продължително, дългосрочно или постоянно” се заменят с „продължително или постоянно”.
2. В чл. 24 се създава ал. 4:
„(4) За чужденците, кандидатстващи на основание ал. 1, т. 17, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.”
3. В чл. 24б:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) На научните работници се издава разрешение за продължително пребиваване при наличието на условията по чл. 24, ал. 2.”;
б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6;
в) създават се ал. 7, 8 и 9:
„(7) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семействата на научните работници на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 с продължителност на валидност на разрешението, съобразно срока на разрешителното за пребиваване, издадено на научния работник.
(8) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава членка, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до три месеца на основание на споразумението за прием, сключено в първата държава членка, което той трябва да представи пред службите за административен контрол на чужденците заедно с валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка. Чужденецът следва да има достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна заплата или минималната пенсия, съгласно законодателството на Република България, за срока на пребиваване.
(9) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава членка, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок по-дълъг от три месеца. В този случай му се издава разрешение за продължително пребиваване при условията на ал. 3 и 4.”
4. Създава се чл. 24з:
„Чл. 24з. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и незаконно пребиваващи чужденци, които са участници във висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс - до приключване на производството.
(2) Срокът на разрешеното пребиваване по ал. 1 не се отчита при изчисляване срока на пребиваване за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване.”
5. В чл. 33б ал. 2 се изменя така:
„(2) Заявлението се изпраща по служебен път на Дирекция „Миграция” - МВР, която го разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.”
6. Член 33д се изменя така:
„Чл. 33д. Дирекция „Миграция” - МВР, уведомява другата държава - членка на Европейския съюз, за предоставеното право на продължително пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.”
7. В чл. 40, ал. 1, т. 6 думите „т. 6, 7 и 8” се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 23, който става § 25, така както е по доклад.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26, и за § 25, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 24 и § 25, които стават съответно § 26 и § 27 – предложения, които комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28:
„§ 28. До влизането в сила на акта на Министерския съвет, с който се утвърждават образците на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който е продължително или постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз, и е упражнил правото си на свободно придвижване, се прилагат досегашните образци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 26, който става § 28, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Доктор Милева, благодаря.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 3 февруари 2012 г.
Докладите са три.
Първият е на водещата Комисия по труда и социалната политика.
С него ще ни запознае господин Стойнев – председател на комисията.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, правя процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допусната в залата за участие госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, Даниела Ушатова – експерт в Националното сдружение на общините, Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата. Присъстваха и представители на национално представителните организации на и за хората с увреждания и на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Валентина Симеонова, която подчерта, че предложените промени имат три акцента.
Първият акцент е промяна в целите на закона – подкрепа на лицата, които имат нужда от социални помощи, и такива, които получават социални услуги. Разширява се достъпът до социалните услуги и се увеличава тяхната мобилност.
Вторият акцент се отнася до въвеждането на регионален мониторинг и контрол върху социалните услуги чрез увеличаване правомощията на регионалните дирекции за социално подпомагане. Новите функции не предполагат допълнителен бюджет и щат като цяло за Агенцията за социално подпомагане, тъй като предстои промяна в структурата на функциониращия в момента инспекторат.
Третият акцент е свързан с дефинирането на „приемната грижа” като социална услуга и изработването на нов стандарт за финансирането й заедно с процедурите по нейното предоставяне – подбор, обучение и последващо наблюдение.
Предвидени са разпоредби, чрез които Агенцията за социално подпомагане ще разработи единна система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите „Социално подпомагане”, осъществяван чрез регионалните дирекции за социално подпомагане. Именно регионалните дирекции ще контролират ефективността и качеството на предоставяните от доставчиците социални услуги, както и планирането на необходимите социални услуги на територията на областта.
Контролът по законосъобразност на издаваните актове ще продължи да се осъществява от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
С цел създаване на по-добра координация в звената на дирекциите „Социално подпомагане” се създават екипи, които да извършват оценка на потребността от подкрепа за всеки конкретен случай. Това ще създаде възможност за обединяване на усилията в различните звена на дирекциите и недопускане на дублиране на оценките.
Въвежда се възможността общините да предоставят социални услуги чрез общински юридически звена-доставчици, които ще подлежат на действащия режим на регистрация в Агенцията за социално подпомагане и лицензиране от Държавната агенция за закрила на детето за предоставяне на услуги за деца.
Регламентира се задължение за общините за предоставяне на финансирането за делегираните от държавата дейности регулярно при предоставяне на субсидии от републиканския бюджет.
Министърът на труда и социалната политика се задължава да издаде наредба за кариерното развитие на социалните работници.
В хода на дискусията по законопроекта бе представено становището на Националното сдружение на общините в Република България, като бе акцентирано на параграф 9 от законопроекта. Националното сдружение предлага да се запази досегашната редакция на чл.18а, ал. 1, чрез която кметът на общината е работодател на ръководителите на социалните услуги, с изключение на случаите на възлагане. Направени бяха и предложения за нови разпоредби във връзка с предоставянето и управлението на социалните услуги на местно ниво, с които се дава по-голяма яснота и се обвързват плащанията с договорените условия при възлагането на управлението на социалните услуги от външни доставчици. Сдружението има резерви по отношение на съгласуването на общинските стратегии и годишните планове за развитие на социалните услуги, освен с общинските дирекции „Социално подпомагане”, и с регионалните.
Според Националната мрежа за децата е целесъобразно да се въведе прякото договаряне при предоставяне на социални услуги за доставчици, които вече са участвали в конкурс за предоставяне на дадената услуга в съответната община. Поставени бяха и въпроси, свързани с по-ясното разписване на функциите на доставчиците на социални услуги, еднаквия режим за лицензиране на доставчиците и предвиждане на допълнителни текстове за публично-частното партньорство в социалната сфера.
Представителите на Конфедерацията на независимите синдикати в България считат, че така разписан, законопроектът няма да постигне заложените цели.
В отговор на поставените въпроси представителите на Министерството на труда и социалната политика подчертаха, че в предвидената от законопроекта наредба ще бъдат разписани всички критерии и стандартите за качеството на социалните услуги. Те поддържат предложението си за съгласуване на общинските стратегии за социални услуги с регионалните дирекции за социално подпомагане предвид изготвянето на областни стратегии за социални услуги. Също така гарантираха, че с разписаните текстове доставчиците на социални услуги се поставят при равни условия. Подкрепено бе публично-частното партньорство в областта на социалните услуги, като бе изразено становище, че с оглед обсъждането от Народното събрание на специализиран законопроект в тази област не е необходимо въвеждането на отделна процедура в Закона за социалното подпомагане.
Народните представители от Политическа партия ГЕРБ подкрепят законопроекта, защото той създава предпоставки за по-ефективен и ефикасен контрол. Също така приветстват и предложените изменения, свързани с приемната грижа и включването на общините и частните организации в нейното предоставяне.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България изразиха своите резерви по законопроекта, като отбелязаха, че той следва да отчита всички аспекти за грижата за децата, както и да включва очакваната промяна, отнасяща се до прехвърлянето на плащания, несвързани с трудова дейност и с характер на социално подпомагане, от Националния осигурителен институт в Агенцията за социално подпомагане.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Стойков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане № 202-01-9, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание,проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Даниела Ушатова – експерт по социална политика в Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Елена Кременлиева.
Промените в Закона за социалното подпомагане се налагат с оглед подобряване на нормативната уредба, свързана с предоставянето на социални помощи и социални услуги в съответствие с техните функции, както и подобряване контрола на провежданата политика в областта на социалното подпомагане. Социалните услуги се дефинират като съвкупност от дейности, които се основават на индивидуална социална работа в подкрепа на лицата за тяхното социално включване. Посочват се критериите, по които социалните услуги ще се определят с Правилника за прилагане на закона – групите за подкрепа, функциите на подкрепа и продължителността на предоставяне.
Въвежда се възможност общините да предоставят социални услуги както пряко, така и чрез общински юридически лица – доставчици. Те ще подлежат на вписване в регистъра към Агенцията за социално подпомагане, съответно лицензиране от Държавната агенция за закрила на детето, във връзка с услугите за деца. Тази промяна ще преодолее неравнопоставеността между общините и другите доставчици на социални услуги, ще повиши ефективността на контрола в системата на социалните услуги и неговата прозрачност. Наред с това включването на общинските доставчици на социални услуги в общия режим на контрол косвено ще повлияе на качеството на предоставяните социални услуги. В законопроекта се регламентират и задълженията на общините в случаите на възлагане на социалните услуги на частни доставчици.
Държавата е извадена от кръга на преките доставчици на социални услуги, тъй като тя на практика не предоставя услуги, а само ги финансира.
В Преходните и заключителните разпоредби са предложени съответни изменения и допълнения в Закона за закрила на детето, като промените са свързани основно със социалната услуга „приемна грижа”.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха по принцип законопроекта, като обърнаха внимание, че част от разпоредбите се нуждаят от допълнително прецизиране и предоставиха на вниманието на комисията подробно писмено становище с конкретни предложения за промени в отделни текстове на законопроекта. От страна на представителите на вносителя бе изразено принципно съгласие с преобладаващата част от предложенията на общините, които ще бъдат взети предвид между двете четения на законопроекта.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около целесъобразността на предложените промени и необходимостта от приемане на законопроекта. Същевременно народните представители, взели участие в дискусията, подкрепиха становището на общините, като обърнаха внимание, че в законопроекта има и други разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха направени и конкретни предложения за промени, които народните представители считат, че следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, с 9 гласа – „за”, без “против” и 3 гласа –„въздържали се”, Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-9, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:
„ДОКЛАД
относно разглеждане за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане №202-01-9,внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 03 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Валентина Симеонова – заместник министър на труда и социалната политика, и госпожа Елена Кременлиева, директор на Дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Валентина Симеонова, която разясни основните мотиви, налагащи промяната на Закона за социалното подпомагане.
Основната му цел е подобряване на нормативната уредба, свързана с предоставянето на социални услуги и социални помощи, както и на контрола и мониторинга на провежданата политика в областта на социалното подпомагане.
Вносителят посочи, че предлаганият законопроект урежда децентрализация на специализирания контрол върху социалните услуги, като тези функции се прехвърлят от Инспектората на Агенцията за социално подпомагане към регионалните дирекции „Социално подпомагане”. Предвижда се създаването на наредба, която да регламентира критериите и стандартите относно качеството при предоставяне на всички социални услуги, не само тези, насочени към децата.
Важна промяна, заложена в законопроекта, е свързана с услугата „приемна грижа”. Разширява се обхватът на тъй нареченото „приемно семейство”, като вече се включва не само приемното семейство и полагането на грижи за децата, но и обучението на кандидатите за приемни семейства, тяхното информиране и подкрепа след приемане на детето в семейството. Предоставя се възможност общините да са доставчици на тази социална услуга.
Заместник-министър Симеонова изтъкна, че предлаганата реформа в системата за социално подпомагане не предполага отпускането на допълнителен финансов ресурс, а се въвежда по-ефективно разпределение на функциите на Агенцията за социално подпомагане.
По разглеждания законопроект постъпиха становища от Националното сдружение на общините в Република България, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на здравеопазването, които подкрепят законопроекта. Национална мрежа за децата подкрепя законопроекта с някои бележки относно отпаднали или изменени текстове по време на изготвянето му.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, без „против” и „въздържали се” – 2 гласа, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова! Ние от Коалиция за България ще се въздържим относно приемането на Законопроекта за социално подпомагане, тъй като нищо не налага на този етап приемането на този законопроект. Убеден съм, че този законопроект ще бъде преработен поне още три пъти до края на годината. Още повече, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова, каква е снимката на социалната ситуация в страната?
България е на първо място по риска да изпаднем в бедност в Европейския съюз. Нали така – 42%? Също така сме на първо място по риск за изпадане в бедност на децата до 17 години – приблизително 50%. Почти на първо място сме в Европейския съюз по критерия „работещи бедни” – 37%. Разбира се, шампиони сме в Европейския съюз за риск да изпаднем в бедност за хората над 65 годишна възраст. Тоест това означава, че в този законопроект, който ни предлагате, поне аз очаквах да видя конкретни мерки, които да подобрят социалният статус на хората с увреждания, на възрастните хора, на децата, на хората с ниски доходи, на майките, на семействата. Въобще да подобрите живота на хората.
Само че какво ни се предлага тук? Разбира се, това, което аз винаги очаквам с нетърпение, което е гаранция, че повторно или за трети път ще гледаме този законопроект тази година, е именно прословутата пенсионна реформа, която ние очакваме – именно тези социални плащания, които са в сферата на НОИ, да излязат от НОИ и да преминат в сферата на социалното подпомагане. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, всички тези неща, за които говоря, ги няма тук.
Кое налага тази спешност, за да се предприеме този закон? Апропо, отварям една скоба, госпожо Симеонова, хубаво би било да обясните тук на народните представители какво стана със Закона за социалната подкрепа. Седяхме, гледахме го, четохме го и изведнъж изчезна от сайта на Министерството на труда и социалната политика.
Ето част от така наречените неизбежни мерки, които налагат бързината, за да се занимава Народното събрание с този толкова, толкова важен законопроект.
Предлага се министърът на труда и социалната политика да издава Наредба за кариерно развитие на социалните работници – текст, който съществуваше от 1998 до 2002 г. Сега този законопроект се връща и министърът вече поема функциите на директор „Човешки ресурси” в Агенцията за социално подпомагане. Това означава, че той ще има такива функции на отдел „Човешки ресурси” в Агенцията по заетостта, в Инспекцията по труда, в Агенцията за хората с увреждания. Трябва да ни се даде ясен отговор на този въпрос.
Друга съществена част от законопроекта е свързана с функциите, правомощията и отговорностите на кметовете на общините при планиране, организиране и предоставяне на социални услуги на територията на общината. Тези текстове нали Вие ги предложихте, господа управляващи, през 2010 г.! Сега отново правим промени на промените, които Вие сте предложили. Кое налага това, освен че се отнема контролът върху изразходване на средствата на кметовете на общини? Сдружението на общините категорично е против. Вие обаче явно имате някакви други цели – трябва да се задоволят някои други „институции” или може би неправителствени организации?
Сега кметът де факто не може да оказва никакъв контрол – той само трябва да прехвърля едни средства от едната страна на другата страна. Още повече, че тук имахме и въпрос към министъра на труда и социалната политика по един конкретен казус на един висш служител в държавната администрация. Няма да му спомена името, тъй като той вече е отстранен. Той не беше плащал заплати на социалните работници в продължение на година и половина. В момента кметът обаче няма никакви правомощия, нещо повече – общинските стратегии трябва да се съгласуват с дирекция „Социално подпомагане” и с регионалните дирекции, за да имат съответствие с областните стратегии. Много хубаво, но ако в една община има нужда от конкретна социална услуга, какво казваме на хората в общината: „Съжаляваме, но ние не можем да Ви предоставим тази социална услуга, защото я няма в областната стратегия”. Ние към децентрализация ли вървим или към обратното – концентриране на още повече правомощия на областните управители? Трябва да се разбере какво правим и каква е целта на тази реформа.
Другото, което прави впечатление, е бързането за въвеждане и дефинирането на социалната услуга „Приемна грижа”. Защо питам аз? Кое налага толкова много да бързаме? Нали има Закон за детето. Законът за закрила на детето ще се променя. Някой трябва да отговори! Ако трябва да се дадат пари на някои неправителствени организации, елате и го кажете тук на трибуната, но ако трябва да се защити детето, по какъв начин защитаваме детето в този случай? Не е ясно. Бърза се, бърза се... Разбира се, ако детето е водещо в този случай, но след този законопроект има друг законопроект, внесен от Захари Георгиев, и ще Ви повярвам, че мислите за детето, ако подкрепите неговия Законопроект за стимулиране на осиновяването. Понеже знам, че няма да го подкрепите, явно интересът на детето не е залегнал в този законопроект.
Пак казвам, ако искате да правите промени в социалното подпомагане, ако искате да правите реформа, Вие ще получите подкрепа в наше лице. Но госпожо Симеонова, не може постоянно да се променя законопроект. Сега ще е за първи път тази година, убеден съм, ще има втори път, трети път.
Кодексът за социално осигуряване – 14 пъти, Кодексът на труда – 20 пъти! После – защо няма инвеститори в тази държава? Ами ние постоянно си променяме законодателството. Постоянно се говори за едни законопроекти, обсъждат се, след това изведнъж изчезват, не влизат в Народното събрание и сега се прокарват едни чисто, хайде да не кажа голяма дума, лобистки закони, но един законопроект, за който не знаем към кого е насочен. Затова е хубаво, Вие да дадете обяснение пред народните представители какво точно целите с този законопроект, как ще постигнете Вашите цели. На този етап такива мерки на парче не могат да бъдат подкрепени от Коалиция за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Първа реплика от госпожа Ангелова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Стойнев, не мога да се съглася с така направеното Ваше изказване. То не кореспондира въобще с идеите, с мотивите, които се цели да бъдат постигнати с промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Намирам по-скоро, че това изказване, тези критики, са изсмукани от пръстите, само и само да се каже тук нещо и да съобщите, че ще гласувате „въздържал се”, защото законопроектът е на Министерския съвет. Вие няколко пъти потвърдихте това.
Не разбирам какво имате против основните цели и идеи, които са заложени в промените на Закона за социално подпомагане. Те касаят главно усъвършенстване, надграждане на социалните услуги. По този начин те ще бъдат по-достъпни до хората. Също така – какво имате против ефикасното и ефективното предоставяне на социални услуги? Всички тези промени са свързани с едно по-целесъобразно изразходване на средствата, които се предоставят за социални услуги, а те никак не са малко. Те са малко над 2 млн. лв.
Вие нищо не казахте за това. Вашите притеснения са напълно безпочвени. И не мога да разбера защо, когато заседавахме в Комисията по труда и социалната политика, Вие чинно мълчахте и не изказахте тези притеснения, които току-що чухме!? Две седмици се чудехте какво да съчините, само и само за да не подкрепите този законопроект, който действително ще бъде в полза на потребителите на социални услуги и на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, колко време чакаме промените в Закона за социалното подпомагане, касаещи прословутата пенсионна реформа? Има ли конкретни промени, които да подобрят средствата, които получават хората с увреждания, бедните хора, майките, семействата, децата?
Какво ни се предлага тук – министърът на труда и социалната политика става директор на отдел „Човешки ресурси”. Голяма промяна! Или че трябва на всяка цена да има координация между общинската и областната стратегия. Много е хубаво, но проблемът е в общината, не в областта. Че трябва да има координация – трябва, но общината трябва да бъде водеща. Защо променяте текстове, които Вие сте създали и виждате, че са неработещи и отнемате контрола на кмета? Защо правите това? Сдружението на общините против ли е? Против е! Синдикатите против ли са? Против са! Казаха ли, че това нещо няма да проработи? Казаха го много ясно! Няма как ние да не си казваме мнението, когато Вас Ви интересува. Тук в Народното събрание, в залата, ние ще си казваме мнението. Смятаме, че този подход, начинът, по който го правите, не е това, което хората очакват от Вас. Хората очакват от Вас да им се подобри начинът на живот. Вие не го подобрявате, влошавате го! Това, което се предлага, по никакъв начин не подобрява начинът им на живот. Ние сме шампиони по изпадане в риск от бедност в целия Европейския съюз. Това е истината! Такива мерки трябва да залегнат тук, това е големият проблем на българското общество, а не какви функции ще има министърът, не какви функции ще има кметът. Не трябва да се бави Законът за закрила на детето и да се предлагат мерки, защото е стартирал даден проект и трябва да се усвоят едни пари. Това е истината! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заместник-министър Симеонова поиска думата.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
За изказвания са записани д-р Адемов и след това госпожа Масларова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Аз ще мина отвъд политическото говорене, защото не мисля, че от тези речи на българския гражданин ще му стане по-добре, ще стане по-богат, но ще говоря по същество.
Най-напред – кое наложи промените в Закона за социално подпомагане.
Първо, защото социалните услуги, които са изключително важен инструмент, включително и в борбата с бедността, включително и за подкрепа на гражданите да преодоляват кризите, в които са попаднали, са се развивали през годините доста стихийно.
Регионално планиране на услугите не е имало до този момент и те са се развивали в зависимост от активността на кмета. Случва се така, че в едни региони от държавата има струпване на услуги, за разлика от други, в които нищо не се случва. Това е първата ни цел, тоест, за да постигнем този ефект на регионалното планиране на услугите.
Втората ни цел и втори ефект (нещо, което през годините въобще не се е случвало), социалните услуги по никакъв начин не са мониторирани и по никакъв начин не са контролирани, така че да постигнем едно по-целесъобразно разходване на много сериозния бюджет, който се отпуска за социални услуги. Той никак не е малък – около 200 млн. лв. се отпускат за социални услуги в подкрепа на гражданите.
Въвеждайки механизма на регионалния мониторинг и контрол, по никакъв начин не отнемаме функциите на кмета. Напротив, на кмета функциите са много засилени, защото услугите са децентрализирани – те са негова функция, функция на местната власт. Първото ниво на контрол е нивото на контрол на кмета. Така че нивото на контрол никой не му го отнема. Обаче нивото на контрол от страна на държавата, която субсидира тези услуги чрез държавна субсидия, е наложително да се случи, защото, първо, се допускат така наречените кухи услуги, които не са полезни за гражданите, и, второ, се допуска източване на средства не по целесъобразност. Това налага да се направи преразглеждане на мрежата от социални услуги, от гледна точка на потребностите на хората, да се направи по-адекватно регионално планиране и да се постигне по-голяма ефективност от страна на социалните услуги.
Изненадана съм, че Вие направихте едно много интересно тълкуване и на приемната грижа. Разбира се, че в основата на промените стои интересът на детето. Защо бързаме? Бързаме, защото Вие знаете, че правителството изпълнява една много сериозна стратегия, която е гласувало вече по деинституционализация. Една от алтернативите на настаняването на децата в институции е приемната грижа. Тук също овластяваме кметовете, като допускаме не само дирекциите „Социално подпомагане” да сключват договори с приемното семейство за предлагането на тази услуга, но и кметовете на общините. Това е много важно да бъде заложено в закона, защото ще даде възможност по-целесъобразно и по-добре да се изпълнят целите на проектите, които имаме, от една страна. От друга страна, това е един шанс за нас да изградим една сериозна мрежа от приемни семейства, за да можем да осъществим и една ефективна деинституционализация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова! На нашето внимание са поредните промени в Закона за социалното подпомагане. Както е известно от българската Конституция, социалното подпомагане е втората защитна мрежа след социалното осигуряване. Неслучайно в чл. 51 на Конституцията, ал. 1, е казано, че българските граждани имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Тоест конституционната фигура в случая е, освен общественото осигуряване и социалното подпомагане. Затова изключително странно изглежда твърдението в мотивите към законопроекта, че социалните услуги са по-различен и по-широк инструмент от социалното подпомагане.
Уважаеми колеги, когато говорим за социално подпомагане и за социални услуги, в никакъв случай не бива да ги изключваме. Тъкмо обратната теза – на взаимното допълване на социалното подпомагане и социалните услуги. Това е в основата на модерното разбиране за по-качественото социално включване на хората, които по една или друга причина са изпаднали в рискови ситуации.
В мотивите е казано, че се поставят цели пред този законопроект за подкрепа и социално включване на лицата, които получават социални помощи, и на лицата, ползващи социални услуги. Тези, които получават социални помощи, разбира се, че имат право и на социални услуги, но тези, които нямат право на социални помощи, никъде не е казано, че нямат право на социални услуги.
Така че социалните услуги действително са един много важен инструмент, но в никакъв случай не бива да се фаворизират за сметка на социалното подпомагане, защото пак повтарям, социалното подпомагане е конституционната фигура, която е заложена от конституционния законодател.
На следващо място, когато говорим за социално подпомагане в класическия вид – право на социална помощ имат тези български граждани, които не могат сами или с помощта на своите близки и на своето имущество да задоволят своите основни жизнени потребности. Тези, които имат право на социални услуги обаче, правото на социални услуги се определя в предложения законопроект съгласно нуждата от подкрепа, с цел социално включване и гарантиране на независим живот въз основа на индивидуална оценка на потребност. Това е казано добре – в зависимост от индивидуалните потребности, защото предоставянето на социални услуги изобщо не е най-добрият начин за социално включване, а конкретните потребности на лицето трябва да бъдат в основата на предоставянето на социалните услуги.
Другата цел, която си поставя предложеният законопроект, е да се създадат условия за екипна работа в дирекция „Социално подпомагане”, за да може да бъде координирана дейността както по инструмента социално подпомагане, така и за предоставянето на социални услуги. Честно да си признаем, има случаи, в които няма достатъчно ясна координация между екипите, които се възползват от двата инструмента.
В предложения законопроект има дефиниция на понятието социални услуги. Те се дефинират като съвкупност от дейности, които се основават на индивидуална социална работа в подкрепа на лицата за социално включване. Една доста претенциозна дефиниция, която, разбира се, ще може да бъде допълнена, но и в този вид може да бъде работеща.
На следващо място, въвежда се възможност – нещо, което е ново – общините пряко да предоставят социални услуги чрез общинските юридически лица, доставчици на социални услуги. Това е една нова форма. Дано общините да се справят в рамките на техните бюджети с това предизвикателство, защото създаването на нови общински юридически лица при всички положения е свързано и с разход на средства. Знаете, че в общините общинските бюджети изпитват сериозни затруднения и през тази година.
Предвидени са редица мерки за подобряване на контрола по законосъобразното прилагане на нормативните актове в дирекция „Социално подпомагане”. Децентрализацията на контрола на социалните услуги, като че ли е логична, като се има предвид фактът, че Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане, ако не се лъжа, разполага с около 59 или 60 инспектори, които в никакъв случай не могат да контролират прилагането на нормативните актове в областта на социалното подпомагане.
Последният важен акцент, който е отбелязан в законопроекта, е връзката с услугата „Приемна грижа” в Закона за закрила на детето. Чрез тази промяна се цели делегиране на правото на общините да бъдат доставчици, да предоставят тази услуга „Приемна грижа”, която сега се предоставя от дирекция „Социално подпомагане”. Възникват няколко въпроса, които преди малко, макар и в по-емоционален вид, ги представи председателят на комисията.
Първо, какво се случва с прехвърлянето на всички плащания, нетипични за социалното осигуряване, от Кодекса за социално осигуряване към системата на социално подпомагане. Това беше ангажимент, който трябваше да бъде изпълнен още на 1 януари 2012 г. Сега той е прехвърлен за 1 януари 2013 г., но работната група, която е създадена – не знам с какви темпове се справя, кога и по какъв начин ще бъдат представени промените. Според нас, промените можеха да бъдат представени и в сегашния законопроект.
На следващо място, Законът за детето, който вече е предмет на доста широка публична дискусия. Вероятно предстои още до края на тази пленарна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание да влезе за разглеждане в пленарната зала и едва ли услугата „Приемна грижа”, която сега се представя на нашето внимание, може да реши по някакъв начин проблемите с деинституционализацията. Може да е някаква стъпка в тази посока, но като че ли прибързването няма логично обяснение.
И не на последно място, беше казано преди малко – какво става със Закона за социалната подкрепа? Трябва ясно да заявите отказвате ли се от този законопроект, или има някакви обсъждания, някакви детайли по приемането на този законопроект. Ако вече сте се отказали от тази идея, беше нормално и логично да го кажете тук, от трибуната, за да няма съмнения, че в този законопроект има разминаване между записаните в мотивите цели и начина, по който е представен той.
С тези няколко бележки нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на този законопроект с надеждата евентуално между двете четения да се постигне по-добър вариант на предлагания проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Най-напред искам да кажа, че в никакъв случай Коалиция за България, депутатите от Коалиция за България никога не са се възпротивявали само защото някой законопроект е внесен от Министерския съвет. Винаги когато има рационалност, консенсус, напредък в развитието на едно законодателство, сме обсъждали и подкрепяли всяка една разумна идея.
Мисля, че докъм Нова година на сайта на Министерството на труда и социалната политика стоеше Законопроектът за социалната подкрепа. Дори си спомням, когато обсъждахме новия Закон за закрила на детето, аз попитах за социалната подкрепа и имаше доста подигравателни подмятания, че не съм в час и не знам, че се готви такъв законопроект.
След това дойде този законопроект за изменение и допълнение на този закон. Помислих си, че това е в резултат на мой въпрос към министъра на труда какво ще се прави за хората, които са в социална безизходица в период на криза. Трябва да изразя личното си съжаление, че в този законопроект не виждам политиката по време на криза. Абстрахирам се от това, че не знам, както казаха и говорилите преди мен, какво се случва със Законопроекта за социалната подкрепа. Може би нещо се е случило, Вие няма да ни кажете, пък и не е толкова важно. Важното е това, което се прави днес и сега, да се прави за този период, който е изключително важен.
Изключвам това, че има поети ангажименти част от осигурителните плащания, които имат социален характер, да се прехвърлят към Закона за социално подпомагане.Вие казахте,че това ще се случи към 1 януари 2013 г.Да сме живи и здрави,пак ще го променяме и ще го направим от 2013 г.
Колеги, притеснително е, че текстове – говоря за текстове, а не за политики, предложени и приети от Вас преди една година, текстове се променят и се връщат към старата ситуация. Излиза нещо от типа на проба-грешка, което не е добре за законодателството в българския парламент и за всички нас, които работим в социалната област.
Не искам да повтарям бележките, които направиха моите колеги. Изкушавам се да кажа все пак, че има неща, които будят в мен лично недоволство.
Ще започна от нещо, което според мен е преповтаряне.
В § 4, който се отнася до чл. 6, където се описват правата и задълженията на Агенцията за социално подпомагане, бих казала, че почти напълно се дублират с §13. В § 4, където се коментират ангажиментите на Агенцията за социално подпомагане, навсякъде се казва: „Агенцията чрез регионалните дирекции за социално подпомагане”. Почти половината от членовете и точките са „чрез регионалните дирекции”, а после има отделен раздел за регионалните дирекции. Да кажем, че и това не е толкова страшно.
Да кажем, че не е толкова страшно – колегите го коментираха, че министърът ще бъде едва ли не човекът, който ще разписва длъжностите в Агенцията за социално подпомагане. По тази логика обаче трябва да го изпратим да извършва всички тези действия и в Агенцията по заетостта, и в Агенцията за хората с увреждания, и в Главна инспекция по труда, защото всички те са под негово разпореждане.
Колеги, не мога да разбера и ме притеснява следното. От една страна, Вие казвате, че кметът на общината управлява социалните услуги, но по-нататък махате един текст, който сте предложили миналата година, където се казва – извадила съм текста, няма смисъл да го чета, той е § 18а, че той е и работодател на ръководителите на тези услуги.
Госпожо Симеонова, не съм съгласна с Вас, че в момента му давате много повече правомощия, точно обратното. Вие превръщате кмета в пощенски служител – той получава пари, които веднага трябва да предостави за извършените услуги. Ами ако се окаже, че услугите са по-малко и той е превел тези пари? Ако се окаже, че през този период някой напусне защитеното жилище? После по съдебен ред ли ще искаме общината да си връща парите? Предишният текст беше много по-добър: парите оставаха и се използваха пак за същите неща.
Когато говорим за политики, колеги, искам да Ви задам следващия въпрос: като политика в социалното подпомагане ще правим ли някакво актуализиране на стандартите за издръжка? Това актуализиране на стандартите за издръжка винаги ли ще го държим на равнището на 2008 - 2009 г., при положение че има инфлация, намаляване на доходите и кризисна ситуация? Тук става въпрос за определен тип хора, които не могат, не знаят и имат нужда от подпомагане.
Нещо друго, имам чувството, че Вие елиминирате Инспектората на Агенцията за социално подпомагане. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не, не го елиминирате, но казвате, че тези инспекторски дейности ще се извършват от служителите в регионалните дирекции. От всички служители ли? Там има хигиенистки, счетоводители и хора, които не се занимават конкретно с правенето на социални анкети.
Там има и един друг нонсенс. Хората, които изпълняват дейността по социалното подпомагане, като служители, те ще се инспектират сами. Има нещо не съвсем доизпипано и не съвсем доизгледано. При всички случаи то буди действително съмнения и въпроси, които ние поставяме пред Вас за дебат.
Погледнете в Преходните и заключителните разпоредби, насочени изцяло към промени в Закона за закрила на детето. Колеги, кажете какво се случва. Защо променяме досегашния Закон за закрила на детето, при положение че обикаляте страната, правите обсъждания, анализирате и ние чакаме всеки момент да влезе нов много добър Закон за закрила на детето? Кое е вярното – Закон за социална подкрепа или този Закон за социално подпомагане?! Предишен Закон за закрила на детето или нов Закон за закрила на детето?!
Пак казвам: дайте да направим анализ кое в Закона за социално подпомагане в момента не работи или работи лошо. Ако работи лошо, дайте да го отстраним, да го поправим. Нямам нищо против надграждането, напротив, трябва да усъвършенстваме закона. В случая обаче тези усъвършенствания са толкова символични, че в един момент човек остава с впечатление, че явно по някакъв проект са получени пари да се свърши някаква работа и понеже тя не е свършена, трябва да направим нещичко, за да се отчетем, че сме я свършили.
Така – без политика в период на криза да се правят промени в този важен закон, на мен лично ми се струва доста нерационално. Разбира се, искрено се надявам между първо и второ четене поне да имаме чуваемост един към друг и да можем да коригираме някои неща.
Пак искам да кажа: не сме от хората, когато има разумни неща, да не ги подкрепяме – категорично. Когато обаче има тавтологии, безсмислени неща и неща, които в крайна сметка може би ще влошат работата, няма как да не кажем становището си по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2012 г.
Моля да гласуваме.
Отменете гласуването.
Поименна проверка:

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цветков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тукДимитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - тук
Емил Делчев Димитров - тук
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - тук
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - отсъства
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук

По изчисленията на господин Шопов 130 души трябва да са в залата. Налице е кворум.
Заседанието продължава.
Процедура по начина на воденето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предполагам, че всички присъстващи си дават сметка, че току-що председателят на Народното събрание наруши за пореден път правилника за неговата работа, след като допусна проверка на кворума при извършено гласуване – резултатите са на светлинното табло.
Много Ви моля, спазвайте правилника и си дисциплинирайте мнозинството по друг начин, защото на всички ни е ясно, че гласовете на мнозинството не стигнаха да се приеме ЗИД на Закона за социално подпомагане на първо четене. Резултатите от този вот, макар да не са изписани докрай на това табло, са ясни – има 74 депутати, които са гласували, има кворум, но очевидно гласувалите „за” не са достатъчни, за да бъде приет този законопроект, внесен от Министерския съвет.
Правилникът и процедурите в него не са за да осигуряват вот „за” – те са, за да осигуряват дейността на Народното събрание! И ако имате проблеми с дисциплината в групата на ГЕРБ, много Ви моля, решавайте си ги по друг начин – не чрез губене на парламентарно време! Това наистина е фрапантно нарушение на правилника, което никой председател на Народното събрание не си е позволявал!
Ето тук е господин Пирински – нека каже и той случвало ли се е в предния парламент, след като един законопроект е отхвърлен, председателят да си прави проверка на кворума, така че да си събере мнозинство и да си осигури вота „за”! Това е абсолютно недопустимо!
По този начин Вие поставяте под съмнение изобщо процедурата за приемане на този закон. Ако се намерят 48 народни представители, могат да го атакуват като приет в противоречие с конституционно установената процедура! Двадесет минути загубено парламентарно време, за да се осигури дисциплина в групата на ГЕРБ! (Възгласи от ГЕРБ.) Това е безобразие. (Ръкопляскания от левия блок. Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На процедура няма обратно становище.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Той е гласуван! Как още един път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямаше Ви в залата, господин Мутафчиев, и не проследихте, че гласуването е отменено. Нали затова госпожа Мая Манолова взе процедура преди малко?
Гласували 123 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 34.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител – Захари Георгиев.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае господин Драгомир Стойнев.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допусната в залата госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.
Комисията по труда и социална политика на свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха: господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, народният представител господин Захари Георгиев и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от вносителя господин Захари Георгиев, който подчерта, че с предложените изменения се цели да се преодолее съществуващата празнота в законодателството, както и да се усъвършенстват политиките за подкрепа на осиновяването. Във връзка с това се предлагат разпоредби, с които според вносителя ще се отговори на потребността да се гарантира адаптационен период след осиновяването за двете страни – осиновители и осиновени деца, който ще подпомогне взаимното опознаване. Също така ще допринесе и за подобряване на социалните умения на осиновените деца за съжителство в семейна среда и създаването на предпоставки за техния пълноценен живот.
Предвидени са разпоредби, с които се предлага осиновителите на дете до 5-годишна възраст, при режим на пълно осиновяване, да имат право на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но най-късно до навършването на 5-годишна възраст на детето. В допълнение, при осиновяване на дете на възраст до 5 години, след ползване на отпуска поради осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, се предлага работничката или служителката да има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете в размер на 365 дни.
Предвидени са и съответните разпоредби в Кодекса за социално осигуряване, с които се уреждат и осигурителните права на осиновителите при ползването на двата вида платени отпуски.
При представянето на законопроекта вносителят акцентира върху продължителността на процедурата по осиновяване и реалната невъзможност за осиновителите да ползват предвидените в действащата нормативна уредба трудови и социално-осигурителни права, свързани с отпуска при бременност и раждане и отпуска за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст. Бе отбелязано, че предвиденият законопроект не изисква допълнителни финансови средства, а би могъл да се приложи чрез пренасочване на предвидените средства за издръжка на децата в социалните заведения към осиновителите.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
В своите становища държавните органи и национално представителните социални партньори споделят необходимостта от допълнително развитие на политиката за демографско развитие, и в частност на осиновяването, като най-добрата алтернатива на институционалната грижа. Същевременно подчертават, че законодателството осигурява и гарантира равни права на биологичните родители и осиновителите по отношение на отпуските и обезщетенията при бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
В становищата се посочва, че с предложенията по същество се въвежда нов осигурителен риск, който не е присъщ на осигурените социални рискове на държавното обществено осигуряване, нарушава се принципът на равнопоставеност на осигурените лица и се създават предпоставки за привилегировано третиране на осиновителите пред биологичните родители по отношение на продължителността на ползването на отпуските и получаване на предвидените за тях обезщетения от осигурителната система.
Набляга се на опасността предложенията да доведат до неравнопоставено третиране на децата, осиновени при пълно осиновяване, и тези, осиновени при непълно осиновяване.
Повдигнати са и редица въпроси, свързани с определянето на възрастовата граница на осиновените деца, за които осиновителите ще се ползват от предложените отпуски, потенциалните бенефициенти и евентуалните финансови средства, необходими за реализирането на предвидените трудови и социални права.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ споделят идеите за стимулиране процесите по осиновяване чрез предвиждането на период за адаптация на родители и деца, но считат, че той не следва да се търси в рамките на отпуска при бременност и раждане и отглеждане на малко дете до навършването на 2-годишна възраст. Също така според тях предложенията, свързани с продължителността на предлаганите отпуски и получаването на съответните обезщетения, не са достатъчно аргументирани, не съдържат прогнози за очаквания брой ползватели и за необходимите финансови средства, поради което се въздържат от подкрепа на законопроекта.
След проведено гласуване с резултати: 3 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно разглеждане на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.
На свое редовно заседание,проведено на 15 февруари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха: Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, и Елена Кременлиева – директор дирекция „Социално включване” в Министерство на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от народния представител Захари Георгиев, който разясни мотивите за създаване на механизми чрез поощряване на институтите за осиновяване децата от социалните домове да бъдат изведени, адаптирани и социализирани.
Основната му цел е създаването на правен механизъм за регламентиране на правото на ползване на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда на осиновено дете.
Според вносителя предлаганият законопроект е необходим, тъй като урежда проблеми, свързани с отглеждането на осиновени деца след навършване на 2-годишна възраст.
По разглеждания законопроект постъпиха становища от Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, КТ „Подкрепа”, КНСБ, Националния осигурителен институт, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Конфедерацията на независимите синдикати в България, КРИБ, КТ „Подкрепа”, БСК и БТПП подкрепят законопроекта, като някои от тях имат бележки по направените текстове.
Законопроектът не се подкрепя от Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Асоциацията на индустриалния капитал в България с мотивите, че се създава нов осигурителен риск.
В дискусията взеха участие народните представители: Георги Терзийски, Станислав Станилов, Алиосман Имамов и Ивелин Николов.
В хода на обсъждането някои от народните представители подкрепиха философията на законопроекта с оглед на нерешените проблемите в България, свързани с децата, лишени от родителска грижа, и в съответствие с Националната стратегия ”Визия за деинституционализация на децата в Република България”.
Опасение бе изразено по повод създаване на нов осигурителен риск, който не може да влезе в обхвата на фондовете на Държавното обществено осигуряване, както и относно предложението за изплащане на обезщетения за осиновителите по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Изразено бе мнение, че се създава дискриминационен режим между биологичните родители и осиновителите, които са неравнопоставени спрямо ползване на платен годишен отпуск за отглеждане на дете.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 6, без „против” и „въздържали се” – 10, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от Захари Георгиев на 13 януари 2012 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Законопроектът е разпределен на още една комисия и това е Комисията по бюджет и финанси, която не е представила доклад.
От името на вносителя – господин Георгиев, имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи господа народни представители, преди да Ви запозная с мотивите, искам да споделя с вас, да ви информирам, че до този законопроект се стигна след многократните ми срещи с представители на различни организации на осиновителите, със социални работници и с психолози, работещи в тази сфера.
По действащото сега законодателство не се предвижда ползването на майчинство за осиновено дете след навършване на 2 годишната му възраст. Това означава, че осиновителите трябва да дадат детето, в някои случаи веднага след осиновяването на детска градина, ако самите те нямат възможност да работят, с което се усложнява процесът на адаптация към семейната среда.
Мнението на социалните работници и психолозите е, че е необходим адаптационен период след осиновяването, базиращ се на непосредствено и лично общуване с осиновителите, за да бъде преодолян периода преди това, и детето да свикне с новите социално-битови и житейски реалности.
Може да се каже, че нашето законодателство е в дълг към тази проблематика. Семейната кодификация на Република България обективно и справедливо защитава интересите на децата в семейството и родените от биологичните родители, но за съжаление, до този момент законодателят е пропуснал да разглежда в дълбочина и в цялост проблема с осиновените деца. Това е създало предпоставка за неравнопоставеност между биологичните родители и осиновителите.
По обясними причини на осиновителите е много по-трудно при отглеждането и възпитанието на осиновените деца. С предлаганите промени това ще бъде в известна степен преодоляно.
Дълго време в българското общество се налага тезата, че трябва да се търсят механизми чрез осъвременяване на институтите за осиновяване децата от социалните домове да бъдат изведени, адаптирани и социализирани. Когато липсва нормативен механизъм или той е ограничен и селективен, всичко това остава само на декларативно и пожелателно ниво.
Нещо повече, България е подписала Европейската харта за защита на правата на детето, като е поела ангажимент пред Европейския съюз да синхронизира българското законодателство с европейското в тази сфера. Подписали сме и Конвенцията на ООН за защита на правата на детето, където се третира подобна материя.
Няма друг вариант това да се случи освен чрез подобни на предлаганите промени, предвид предстоящото закриване на детските социални домове до края на 2013 г., както фанфарно се тръби от тази трибуна от представителите на властта.
Предлаганите промени целят да стимулират процесите по осиновяване и ще имат силен обществен и социален резонанс. Те са подкрепени, както ви казах вече, от психолози и социални работници. Подкрепени са от работодателските и синдикалните организации, подкрепени са от асоциации и неправителствени организации на осиновителите, подкрепени са от Агенцията за защита правата на детето.
Според експертите, наред с кампанията за стимулиране на осиновителния процес и приемно родителство, от изключителна важност е двустранният преходен процес, през който преминават и детето, и осиновителите. Това е сериозен акт, за който осиновителите трябва да се подготвят предварително, да им бъде осигурена възможност, в която адаптацията и преодоляването на стреса през различни периоди да е максимално овладян.
Децата, отглеждани в домове за медико-социални грижи в периода на кърмаческата до предучилищната възраст, се развиват до голяма степен с дефицити в социално-психологически аспект. Тяхното емоционално, интелектуално и поведенческо развитие често пъти е забавено или е с известни отклонения.
Важно е да се има предвид какви типични отклонения се забелязват у децата, дадени за осиновяване – развито чувство за изоставеност, когато детето е изоставено веднага след раждането си Те не плачат, липсва потреба от утеха и рефлексът за сигурност и защита се притъпява. Измежду многото ситуации на заплаха основно значение придобива заплахата от раздяла с майката. Когато това се случва във възраст, в която е имало все пак контакт с нея, то развива силна тревожност и с течение на времето дава отклонения в емоционалното си развитие. Това е свързано с първата и най-важна причина за тревожност в детето – връзката дете-майка.
Формираните реакции от типа правилно-неправилно често пъти са като обърканост и незнание за детето. Възможно е едно чувство да се заменя от друго, като например любовта да се замени с жестокост или агресия или непослушанието с послушание. Редица още такива примери бих могъл да дам.
За родителите също е необходимо да се подготвят в някои посоки, като те ще бъдат под огромен стрес. Те трябва да преодолеят всички бариери между тях и детето. Необходимо е да изградят здрава връзка и да подготвят детето за момента, в който ще му разкрият за осиновяването. Важна е връзката, доверието и обичта да са вече факт, за да може родителите да са спокойни, че никакви външни фактори няма да разстроят психиката на детето, а това започва да се гради още от първия момент на съжителството.
Родителите трябва да създадат режим на детето, което изисква да са 24 часа с него. Когато детето е болно, родителите трябва да полагат огромни грижи, за да преодолеят това. Те имат нужда от помощта на специалисти. Това ще изисква време. Посещенията при социалните работници и психолози ще бъдат често явление в тези случаи.
При положение че детето трябва да бъде една пълноценна личност, от каквато обществото има нужда, то тогава и обществото трябва да подкрепи хората, които искат да осигурят пълноценен живот на това дете.
От момента, от който осиновителите вземат детето, те имат нужда от адаптация и привикване към всичките му особености и характеристики. Периодът на адаптация към нова среда и към семейството може да има различна продължителност. Биологичната майка и нейното дете имат 9-месечна генетична връзка, която е предпоставка за по-естествена привързаност. При осиновителя и детето тази привързаност се постига бавно, понякога и много трудно. За да се изградят едни пълноценни родителски отношения, е необходим овъзмезден период на майчинство, в който майката осиновителка да бъде спокойна, че времето и вниманието й са подчинени на детето. Именно този период е ключов за добрия семеен климат, за взаимоотношенията, навиците, правилата и възпитанието.
По данни, които изисках и получих от Агенцията за социално подпомагане към настоящия момент – към края на 2011 г., в детските социални домове издръжката на едно дете за една година е в размер на 6106 лв. или около 500 лв. месечно за храна, облекло и други разходи. При сравнение с размера на майчинството е видимо, че предлаганите промени дават дори икономическа полза за държавата, но най-важното в случая са децата и тяхната съдба.
Искам да ви дам още малко информация. Към края на 2011 г., при условия за пълно осиновяване, в домовете има 3104 деца. От тях в специализираните институции, за които преди малко говорих, са 2564. По възрастов признак: до 3 години са 527; от 3 до 7 – 808; след това групата до 14 години е 1175. Пак по данни от Агенцията, най-висок е процентът на осиновените деца, които попадат в първата възрастова група – до 3 години, което, разбира се, и поради причините, които преди малко споделих с вас, е най-желаната възраст, когато се търси дете за осиновяване.
Искам да обърна вниманието ви, доколко това е възможно, върху несъстоятелните становища на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията за социално подпомагане, на Министерството на финансите. Несъстоятелни са по следните няколко причини.
Първите две институции казват, че това било въвеждането на нов допълнителен осигурителен риск, което е много далече от истината или е умишлено заблуждаване, или е недомислие. Всяка бъдеща майка осиновителка преди това се е осигурявала за майчинство. Тя е внасяла своите вноски в осигурителната система. За едни това майчинство настъпва след раждането на собственото им дете, за други това майчинство настъпва, когато осиновят такова дете от Дом за деца, за трети ще настъпи, ако се приемат на второ четене предложените изменения в Закона за сурогатното майчинство, след като получат детето от сурогатната майка. Това са различни периоди на настъпване на майчинство. Там се говори за неравнопоставеност – че щяла да възникне неравнопоставеност между биологичните родители и осиновителите. Това е безочие! Сега има неравнопоставеност между тях – едните могат да гледат детето си две години, а другите могат да гледат детето си година или само няколко месеца. В повечето случаи децата се осиновяват след една година и оставащо малко време от възможностите да ползват платен отпуск за отглеждане във втората година. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател. Ако искате, превключете времето на групата.
Аргументът, който се съобщава в становището на Министерството на финансите, е, че нямало финансова обосновка. Ученик в осми клас ще ви направи елементарната финансова обосновка, че когато средната работна заплата в страната е 600 лв., когато се плащат 80 или 90% – бяха първата година от майчинството на майките, когато след това втората година се плаща минималната работна заплата, тези 500 лв. за издръжка, които цитирах преди малко, че се дават всеки месец за едно дете, са повече отколкото тази средна сума, която би се отпуснала на родителите, но вече при съвсем други, несравними условия за изграждането и възпитанието на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, аз няма как да направя прихващане с времето на вносителя и времето на групата, но Вие бихте могли след това да доразвиете мисълта си в нарочно изказване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Правено е и друг път, госпожо председател. Въпреки това, приключвам засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дискусията е открита.
Господин Терзийски има думата.
След това, господин Георгиев, ако желаете, можете да вземете отношение по същество.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, не е неистина това за неоправдания социален риск. Това е лъжа. Аз не се притеснявам да го кажа тук, както го казах и в комисията. Господин Захариев изтъкна аргументите за това. Всеки един родител осиновител се осигурява според предвидените в закона случаи. Ако той не се осигурява, той не може да ползва и като биологичен родител правото на отпуск за майчинство и гледане на дете, нито като осиновител. Искам да допълня с малко факти за какво става въпрос.
Две хиляди и четвърта година са 645 деца; 2005 г. са 642 осиновени; 2006 г. – 634; 2007 г. – 363. Няма да продължавам с останалите години.
Във вашата програма – на управляващото мнозинство, е предвидено 2013 г. социалните заведения за отглеждане на деца без родителски грижи да бъдат закрити. Предвижда се тази роля и функция да приемат приемните семейства, за които се плаща. В същото време осиновителите са поставени в изключително неравностойно и неравнопоставено положение. Ще обясня как.
Когато осиновиш дете на две години и един месец, ти не ползваш отпуск и обезщетение за гледане на дете. Предвиденият 365 дневен период, който е в общия случай на закона 410 дни, не го ползваш, защото 45 дни се ползват задължително преди раждането. В този случай осиновителите пак ще останат в неравностойно положение, защото периодът, в който ти разглеждаш детето от момента, в който е одобрено, от една страна, от осиновителя, а от другата страна – детето за осиновяване, не може да се ползва.
Аз искам да изходя от една друга гледна точка. Пред вас бяха разкрити ясно и точно законовите, социалните и другите основания да бъдат приети тази промяна и това изменение. Ние говорим, че имаме социална политика за преодоляване на явленията на изоставени деца, за отглеждането на тези деца в семейна среда, атмосфера и обстановка.
Какво се получава? Тези родители, които поемат отговорността да осиновят дете, не само че не ползват стимулиране от страна на държавата в тази своя функция ... (Реплики от народния представител Светлана Найденова.)
Ако обичате, станете и след това ми направете реплика. Не ме репликирайте постоянно от място! Дръжте се малко по-възпитано! На всяко мое изречение се обаждате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Когато ние заставаме тук, полагаме една клетва и тя е: „да се водя от интересите на народа”. Искам да разбера дали в момента от вашето гласуване вие малко ще се замислите в крайна сметка за интересите на народа, независимо че става въпрос за толкова малък кръг от хора, които ще бъдат засегнати от тази промяна. Тук става въпрос за отговорността, която всеки един от нас поема с действията си на народен представител. Само идиот не би подкрепил подобно предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с тия обидни реплики! Вие какъв сте?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Казвам, че само идиот не би подкрепил. Аз се надявам, че всички вие бихте подкрепили, защото тук става въпрос, от една страна, за майките, които не могат да имат свое дете и живеят с трагедията и болката от това. От друга страна, става въпрос за децата, които са оставени в домовете за социални грижи, някои от тях със сериозни здравословни проблеми.
Предлага се да има едно стимулиране от страна на държавата, което най-малко да ги постави в равностойно положение спрямо биологичните родители. Аз виждам, че няма да има съгласие дори затова, защото никой оттук няма самочувствието на тези, които ще гласуват „въздържал се” народен представител.
Затова искам да се обърна към самия министър-председател Бойко Борисов и да му задам въпроса отново: така ли минава пътят за европейско развитие на България? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
И след като вие нямате достойнството да гласувате като народни представители, надявам се поне той да ви разпореди каква политика и поведение да имате по отношение на този въпрос. Надявах се, че поне в този случай изказването ми ще бъде опит да ви убедя за разумността на едно предложение, но виждам че няма как да се случи това нещо.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Терзийски.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в разискванията?
Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от Политическа партия ГЕРБ, Вие трябва да се изкажете по този законопроект. Не можете тихомълком да гласувате „въздържали се”, тъй като това е един изключително важен законопроект, който трябва да запълни една празнота в българското законодателство. Всички сме съгласни, че има такава празнота. Една биологична майка е майка, когато роди своето дете. Една майка, която осиновява дете, не знае кога ще стане майка и на каква възраст ще вземе това детенце. Всяка една майка се осигурява за рисковете за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, само че всяка една жена не знае дали ще стане биологична майка, за съжаление. Има много майки, които страдат, има много семейства, които страдат и които прибягват до услугата „осиновяване”. Виждаме преди малко, че направихте всичко възможно, дори уважаемата от мен госпожа Цачева брутално наруши правилника, за да се приеме на първо четене Законът за социално подпомагане. Много добре знаехте, госпожо Цачева, че той няма да бъде приет и ако уважавате Народното събрание, не трябваше да допускате този законопроект, но Вие направихте така, че нарушихте правилника. Сега обаче, когато се изисква и на Вашето внимание е представен законопроект, който да подпомогне младите семейства и да помогне на хората, които осиновяват деца, да осигури права на тези семейства, Вие дори не се изказвате. Трябва да чуем и Вашите аргументи.
Аз наистина се радвам и споделям инициативата „Приемна грижа” и приемните семейства. Да, тези деца трябва да ги извадим от домовете. Много е хубаво. Но някой дава ли гаранция, че приемните семейства ще станат наистина родители на детенцето, за което започват да се грижат? Там вкарваме неимоверни усилия и това е много хубаво. Но когато едно младо семейство осиновява детенце, защо и то да не се ползва, и майката да не се ползва със същите права като една биологична майка. Имало неравнопоставеност! Признайте си, става въпрос за пари! Голяма работа като се дадат повече пари за майка осиновителка! Какво от това? Колко струва едно дете на месец в тези домове на държавата – 500 лв. Сега ще струва може би по-малко. Какво като една майка осиновителка е нямала радостта да роди дете и има примерно по-големи права, както казвате Вие? Какво от това? Когато се вземе едно дете от тези домове, съгласете се, то е психически осакатено. Майката трябва да бъде до него, да се грижи за него в продължение може би на една година. Ние и Захари Георгиев затова предлагаме 365 дни. Кое е неравнопоставеното, с кое пренебрегваме останалите майки? Дори ако питате мен, дайте да дадем 90% от заплатата на тези майки, че вземат такива деца. Нали целта е тези деца да излязат от тези институции, в които са били преди време. Защо сега сте против? Ако не Ви харесва това, което е направено, дайте на първо четене да го приемем, след това направете нужните предложения. Между Вас има много хора, които казват: „Да, трябва да се преработи, защото ние имаме други възгледи”. Нека да чуем кои са Вашите възгледи, но да не оставяме законопроекта така да бъде отхвърлен. Лош сигнал е за младите семейства. Нищо не пречи държавата да се ангажира още повече. Какво от това, че ще се изразходват малко повече пари? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Първа реплика – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Репликата ми, уважаеми госпожи и господа, е по това, че господин Стойнев каза: „Касае се за пари”. Не, не се касае за пари. Касае се за отношение. Парите, които ще даде обществото, тоест от данъците, респективно от бюджета, са по-малко. Преди малко по памет импровизирах за тези проценти от средната заплата – господин Адемов ме подсети, че се касае за 90% от средната, която е 600 лв., тоест 540 лв. и за 240 лв., а не за минималната заплата, защото Вие и това не искате да дадете за отглеждане на малко дете, поне да е минималната заплата. Изчислете средното между двете да видите колко става. Не става ли под 400 лв.? В това отношение не сте прав.
Ще използвам възможността от тази реплика да довърша и мисълта си, когато представих законопроекта. Някои импровизираха при гледането в комисиите и казаха: защо точно пет години, а не повече или по-малко? Ами защото по действащото законодателство след пет години всички деца са длъжни да влязат в системата на предучилищното образование. Тогава не се полагат никакви допълнителни стимули за майките за отглеждането на детето. Това е простата причина. Ако междувременно влезе новият закон, който е още в Министерския съвет и предвижда от четири години да започва предучилищното образование, тогава ще бъде четиригодишната възраст.
Разберете, повечето от децата се осиновяват във възрастта след година, година и нещо. Иска им се на родителите да вземат колкото се може по-малко дете от дома, но всъщност няма тази физическа възможност. Процедурата трае поне шест месеца. Не могат да осиновят новородено. Въпрос на това как се чувствате сутрин, когато се гледате в огледалото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): По отношение на въпроса за това дали става въпрос за пари, сравнявайки тези 365 дни, защото те в случая не са 410, тъй като отпадат 45 преди раждане, та през тези 365 дни се получават 90% от трудовото възнаграждение. При осиновителите това започва да се изчислява в момента, в който се осинови детето. Тоест ако то е осиновено на шестия месец, родителите получават само за шест месеца това обезщетение, което биологичните родители получават за 410 дни. Съотнесено това към сумите, които се плащат на приемни семейства да отглеждат деца, и сумите, които са в домовете за отглеждане на тези деца, е нищожно като икономическо сравняване, като икономически ефект. Не може да става въпрос за каквито и да било разходи и пари. Напротив, по този начин държавата и бюджетът спестяват пари.
Втората част – това е при навършване на двегодишната възраст на детето, когато се получават тези 240 лв., за които говорим. Те също са нищо в сравнение със сумите, които държавата предвижда по отношение на отглеждането на тези деца в домовете и по отношение на плащането за тези деца в приемните семейства, както Вие предвиждате във Вашата програма по отношение на ликвидиране на тези домове за отглеждане на деца без родителски грижи след 2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Стойнев, няма да ползвате дуплика.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едва ли в залата има някой, който да се съмнява, в адекватността на предложения законопроект, в това, че ще направим нещо добро, че това е справедливо, че е от полза, с оглед адаптирането на такива деца да бъдат взимани по-често, да бъде увеличен техният брой, да отпадне грижата на държавата като социални заведения в смисъл, че тези деца ще се взимат и броят на децата в социални заведения ще намалява.
Остава другото – ако не сте съгласни, ако опонирате и не желаете, каква е причината?
Няколко пъти тук стана въпрос за пари – дали е въпрос до пари, или до отношение – и едното, и другото е вярно. До отношение е въпросът, но и до пари. Тук влиза в действие обяснението, че като управляващи по доста крив начин разбирате неприемането на една такава мярка като спестяване на известни суми от държавния бюджет. Тези суми и тези пари са нищожни, те са много малко. Ако бъде направена една сметка за това, колко ще бъде спестено, ще видите, че не би натоварило с нищо бюджета и парите могат да бъдат компенсирани и от други неща.
Вие робувате явно на неприкосновеността на очертания вече бюджет, защото приемането на закона сега предполага и означава да настъпят определени промени – малки пипвания и корекции тук и там, което явно не Ви се иска. Още по-малко това се иска на финансовия министър, тъй като това ще бъде корекция.
Това вече не е въпрос до нас, във вътрешнодържавен план – това също е преодолимо. Пипането на бюджета означава корекция на бюджета. Нещо, което е обещано на брюкселските бюрократи, да не се прави на никаква цена и с оглед на нищо.
Нещо повече. Може и там да се рапортува от финансовия министър, че видите ли, по отношение на една такава хуманна мярка, ние дори не пипваме бюджета. Сигурен съм, че има и такъв момент, но трябва да се преодолее и този мотив, и да бъде направено нещо, което фактически е житейски оправдано и подлежи на пълна подкрепа.
Оставете чисто юридическата и финансовата страна на нещата, дайте да постъпим чисто човешки – да подкрепим този законопроект, защото той е нещо, което ще ни помогне в чисто социален план, за тези деца, които се нуждаят. За тях това е най-адекватната грижа, а и за хората, които осъществяват тази стъпка в живота – да ги вземат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Шопов, стана въпрос за отношението. Няма да вниквам в съвестта и отношението на всеки един народен представител за това как оценява грижата за едно дете, грижата на майките.
Искам да вникна в един друг аспект на това, което беше говорено – за политическата логика на поведение. Искам да задам въпрос за политическата логика на поведение на тези, които не биха подкрепили това предложение и това изменение в законопроекта, което касае този кръг от хора – майките осиновители и децата, които са осиновени. Политическата логика: няма да го подкрепим, защото това е предложено от нашата опозиция, намира някакъв разум. Обаче искам да Ви попитам за политическия ефект от подобна логика: няма да подкрепим това нещо, защото идва от опозицията. Но какво не подкрепяте? Не подкрепяте нещо, което касае деца, които са изоставени от грижите на родителите, и касае родители, които поемат отговорността да вземат такива деца, без да знаят какви са техните здравословни проблеми и състояния, без да знаят какво е тяхното генетично наследство.
В случая обществената реакция, че това няма да бъде прието, вярвайте ми, ще бъде много по-жестока и много по-негативна, отколкото да приемете нещо, което, виждате ли, за съжаление в момента за Вас, е предложено от опозицията.
Вникнете в политическата логика и в резултата на това, което провеждате в момента. Оставете отношението към децата, оставете отношението към майките, говоря за Вашето политическо поведение и за Вашата политическа логика.
Предполагам, че времето свърши – стана 14,00 часа, убеден съм, че гласуването ще бъде проведено утре, а Вие ще имате възможност през това време да обсъдите това, което зададох като въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Заявка за изказване дават четирима души, което означава, че утре ще продължим с дебата.
Поради настъпване на 14,00 часа – краят на пленарното заседание, закривам същото. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов

Секретари:
Любомир Иванов

Милена Христова