Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми дами и господа, по здравословни причини министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова няма възможност да участва в парламентарния контрол днес.
Новопостъпили питания за периода от 2 до 8 март 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Емил Василев към Цветан Цветанов, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за противодействие на терористични заплахи, свързани с крайно леви екстремистки и анархистки организации в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 март 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгений Желев към Стефан Константинов, министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за снабдяване с лекарствени продукти в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 март 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Деница Гаджева към Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно рекламата на българския туризъм в чужбина и на целеви пазари извън България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 март 2012 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Цветомир Михов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димитър Колев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Парламентарният контрол днес ще започне с отговорите на министър-председателя Борисов.
Преди това – декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Тази декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България е продиктувана от нашето силно безпокойство от управлението на сектор земеделие от министър Мирослав Найденов и, разбира се, провала на политиката на ГЕРБ в управлението на земеделието, храните и горите.
Кадровата политика на министъра, драмата с назначаването на Калина Илиева доведе до това, че страната ни върна 100 млн. лв. по програма САПАРД поради факта, че бяха подготвени списъци на фирми, които според госпожа Илиева са в конфликт на интереси. Фирмите осъдиха Държавен фонд „Земеделие” и съответно проектите се плащат от българския бюджет.
Следващите промени в Държавен фонд „Земеделие”, до момента са четири на брой, също не доведоха до положителен резултат в усвояването на фондовете. Страната ни е усвоила едва 27,8% от средствата по Програмата за развитие на селските райони, като 355 млн. лв. не бяха усвоени от Бюджет 2009 и бяха прехвърлени в гаранционен фонд, който не е ясно как ще се използва. Най-вероятно средствата трябва да бъдат върнати през 2015 г.
Друг фрапантен пример. На Агенцията по рибарство и аквакултури колко са сменените ръководители? Дотук – трима. Пълен провал в усвояването на европейските средства! Назначения странни – на музиканти, рехабилитатори и така нататък.
„Напоителни системи”. Скандално назначаване на Георги Харизанов за председател на борда – човек без образование, осъден и така нататък, по системата на новоназначени специалисти, които нямат нищо общо със спецификата на работата! Не е случайно, че изчезнаха язовири от баланса на Министерството на земеделието и храните.
В резултат на създаването на Агенцията по храните и желанието за въвеждане на нещо като рецепти цените на млечните и месни продукти се повишиха рязко.
По данни на Националния статистически институт цената на салама средно от 6 лв. стана 9.
Един килограм хляб през 2009 г. струваше 80 ст. – сега е 1,60 лв.
Яйцата, 20 стотинки – 2009 г., сега гонят 50.
Един кубик дърва през 2009 г. беше около 30 лв. – сега е 50.
Факт е, че през последните две години ръстът на цените е повече от 25%! Рекетът на дребния и среден бизнес е тотален!
През 2010 и 2011 г. вносът на продоволствени стоки отчита ръст! Дойде ред и на яйцата, и Найденов се яви защитник на потребителите, като пропусна да каже защо прилага директивата за щастливите кокошки, защо не бяха осигурени средства по Държавен фонд „Земеделие” за инвестиции в бранша и така нататък.
Министър Найденов първо осигурява условията за ръст на цените и после самоотвержено започва да се бори срещу него и със спекулата! Безспорен обаче е фактът, че липсва политика или може би целенасочена политика.
За подпомагането на земеделските производители средствата от националния бюджет ежегодно намаляват, а обещанията за подкрепа са ден за ден.
Факт е, че по времето на Найденов са регистрирани 18 национални протеста! Може би най-голямата лъжа, която министърът реализира вече повече от две години, е нотификацията за връщането на акциза на горивата за земеделските производители! От 2010 г. само се обещава, но все още няма резултат и тенденцията е да не се прилага тази норма и през 2012 г.!
Нека да си спомним и подписаната финансова рамка за 2012 г. със земеделските производители, с която се прие бюджет, намален с 50 на сто. Всички ограничения се обясняват с кризата, а в същото време бонусите на Държавен фонд „Земеделие” и в Централното управление на Министерството на земеделието и храните са от порядъка на 3 млн. лв.
Законите, които се променят и гласуват, са в голямата си част непрофесионални и защитават лобистки интереси. Типичен пример за това е последната промяна в Закона за горите. През месец април 2011 г. беше приет нов Закон за горите. Въпреки изразените притеснения от нас за прилагането на новото законодателство и процедурите, законът беше приет набързо и на инат. Сега вече ни се предлага нова промяна в Закона за горите. Както е отразено в мотивите на вносителя за тази нова промяна, Министерството на земеделието и храните казва, че има празноти в охраната, в дърводобива, в транспортирането на дървесината и така нататък. Това налага спешна промяна на закона, с което управляващите на практика признават, че не са оценили всички аспекти и механизми на приложение на законопроекта.
Последните шмекерии на министър Найденов за продажба на дървесина през борсата взривиха бранша. Действията му по регламентите за условията за добив и търговията с дървесина показаха истинското лице на министъра. Министърът не се интересува и не уважава труда и мнението на хората от бранша. В противен случай нямаше безцеремонно да затрие 6-месечен труд за изработка на проект за наредба.
За министъра са по-важни интересите на тесен кръг фирми около него, отколкото интересите на големите преработвателни компании, даващи работа на хиляди хора и произвеждащи милиони левове продукция. В противен случай нямаше да ги остави да бездействат с месеци. За министъра конкуренцията означава да знае предварително на кого и на каква цена ще се продава дървесината. Фактът, че тази цена е с 40% под пазарната и ощетява обществения интерес с милиони левове, не го трогва.
Министърът обвини дървената мафия за проблемите, но не забелязва, че и днес тя стои много близо до него. Иначе как да си обясним например факта, че Държавно горско стопанство – Етрополе, продаде за две години над 50 хил. кубически метра дървесина за огрев на цена около 6 лв. кубичния метър?
Решението е просто: ясни правила, прозрачна и достъпна търговия с дървесината, държавен контрол, достатъчно приходи за развитието на горското стопанство. Това обаче може да се случи, ако министър Найденов не пречи. А е най-сигурно, че няма да пречи, ако го няма.
Крайно време е, след като той самият не си подава оставката, господин министър-председател, Вие да му я поискате! Какво още трябва да се случи най-накрая Вие да предприемете действията по отстраняването на министър Найденов? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Иван Костов – процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Позволявам си да предложа на министър-председателя да отговори на нашето писмо, защото ние, девет народни представители – на Синята коалиция, на „Атака”, на Движението за права и свободи, на БСП и независимите, му написахме писмо. Помолихме го за време и място на среща. Това е рядка практика в българския парламент, не се случва често.
Нямаме входящ номер на писмото и тъй като се боим, че може и да не стигне до вниманието на министър-председателя, си позволявам да използвам тази трибуна и тази процедура, за да го помоля да каже кога ще ни приеме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на министър-председателя Бойко Борисов. Той ще отговори на питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на правителството за стимулиране развитието на икономиката в България.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Питането ми е продиктувано от вече трета година развитие на кризата в България.
Факт е, че икономическото състояние и особено макроикономическите параметри в държавата се промениха съществено за последните три години. Факт е, че през цялото време правителството поставяше като основа на тази промяна световната икономическа криза, в която, разбира се, част е и България.
За мен обаче стои въпросът как можем да излезем от икономическата криза и какви са мерките, които конкретно трябва да се предприемат, за да може този процес по някакъв начин да приключи за България. При положение че, също така е факт, че в съседна Турция кризата има съвсем други измерения. Там не само че няма стагнация, а има някъде от порядъка на 5% икономически растеж. При положение че в Германия вече от половин година се радват на една от най-ниските безработици, които досега са имали.
Има достатъчно основание да считаме, че има и друг начин да се живее в криза и според мен този начин се корени в намиране на достатъчно стимули за икономиката, с които да се създават работни места, да се създава брутен вътрешен продукт, да се създават повече данъци в системата, за да може съответно да растат и пенсиите, замразени при нас вече трета година.
Във връзка с това моето питане е какви са политиките, които сегашното правителство е провело или ще проведе оттук-нататък за стимулиране на икономиката, за създаване на достатъчно стимули за развитие, особено в по-изостаналите региони, в един от които съм аз. В Силистренския регион безработицата в селата и често пъти съотношението между безработни и работещи е 10 към едно. Тоест, на 1300 безработни в едно село, има 130 работещи, което води до крайна мизерия.
Надявам се, че имате ясен план как трябва да се случи това и очаквам да чуя Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ако ми позволите, ще отговоря първо на господин Костов. В смисъл – в понеделник в 12,00 ч., ако Ви е удобно, заповядайте. Ако искате днес, в 16,00 ч. Писмото получихме днес сутринта. Така че или днес в 16,00 ч., или в понеделник в 12,00 ч.
Уважаеми господин Кутев, ще премина направо към предприетите мерки. Основната ни посока за преструктуриране на икономиката е към сектори с по-висока добавена стойност, с които да влезем на нови пазари. Заедно с това – насърчаване на износа към икономики извън Европейския съюз, с които българските стоки и услуги са конкурентни.
За подкрепа на вътрешното търсене запазваме ниските нива на преките данъци и на данъчните ставки по ДДС. С това ще осигурим повече ликвидност за бизнеса и домакинствата и запазването на относително стабилно ниво на реалните доходи. Предприемаме мерки за стимулиране на инвестициите в индустриалния сектор и по-специално във високотехнологични и иновативни производства и услуги.
В резултат през 2009-2011 г. са издадени 32 сертификата за инвестиции на обща стойност над 4,7 млрд. лв., създаващи около 2500 работни места. От тях 1500 са във високотехнологични производства и услуги, създаващи висока добавена стойност.
В общини с безработица над средната за страната са осъществени 20 проекта с общ размер на инвестициите 4,1 млрд. лв. за над 750 нови работни места. С финансови мерки са насърчени 8 проекта на обща стойност 727 млн. лв., създаващи близо 4 хиляди нови работни места.
Отпуснатите от държавата средства за изграждане на публична инфраструктура и за обучение през периода са на стойност 8,6 млн. лв. В краткосрочен период засиленото усвояване на европейските средства ще продължава да компенсира намалените поради глобалната криза преки чуждестранни инвестиции.
Оперативната програма „Конкурентоспособност” е един от лостовете за прилагане на политиките в подкрепа на малките и средни предприятия за стимулиране на техния растеж и повишаване на конкурентоспособността им. По нея вече е предоставена безвъзмездна финансова помощ на над 1000 предприятия за разработване и внедряване на иновативни продукти, технологии и услуги за технологично обновление и за въвеждане на международно признати стандарти и системи за управление.
Разчитаме също на планираните финансови средства в размер на 150 млн. евро безвъзмездна помощ по схемата „Енергийна ефективност” за конкурентоспособна индустрия. Те трябва да подкрепят инвестициите в енергоефективни технологии на малките и средни предприятия. Чрез създаване на Холдингов фонд „Джереми България” ЕАД са организирани пет финансови инструмента: Фонд за нововъзникващ бизнес, Рисков фонд, Фонд за растеж, Мецанин- фонд и Гаранционен фонд.
Осигурено е и финансиране в размер на над 1 млрд. лв. за улесняване на достъпа до финансиране на малки и средни предприятия. Така ще гарантираме развитието на тези предприятия като основа на растежа на българската икономика и откриването на нови работни места. Работим по създаването на нови и укрепване на съществуващите технологични центрове и офиси за технологичен трансфер, които да подпомогнат достъпа на предприятия до нови знания и технологии и до комерсиализирането на резултатите от научните изследвания.
В напреднала фаза на подготовка е проект за изграждане на технологичен парк, който да спомогне за възстановяване на връзките между българския бизнес и българската наука и за развитието на иновациите в страната. Осигуряване на финансова подкрепа за създаването на регионални бизнес-инкубатори за насърчаване на бизнескооперирането и клъстерите.
Като основен важен стимул за насърчаване на бизнеса определяме намаляването на административната и регулаторна тежест. Работим по изграждането и функционирането на публични регистри и административни процедури, предоставени по електронен път.
Правителството провежда активна външноикономическа политика за разширяване на пазарното присъствие и инвестиционната активност за подобряване достъпа до чужди пазари и подпомагането на българските производители и вносители. Провеждаме активен инвестиционен маркетинг в поредица от форуми в държави в Европа, Америка и Азия за преуспяване на българския бизнес и привличане на нови инвестиции. В резултат през 2011 г. износът на България е нараснал с 20,9%. Търсим нови възможности за ръст на експорта към пазарите на бързо развиващите се икономики, азиатските страни, страните от Персийския залив и Латинска Америка и увеличаване на пазарния дял на българските стоки в страни – традиционни търговски партньори. В резултат през 2011 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 24,4%. Показателни са цифрите за нарастването на износа ни за Китай, Индия, Япония. Увеличен е и износът ни за Турция, Египет, Грузия, Украйна и Русия. Очакваме резултати от политиките, които бяхме определили на последното заседание на 1-2 март на Европейския съвет и петте приоритета за 2012 г., одобрени от комисията, в Годишен обзор на растежа, за който се предприемат действия на европейско и на национално равнище: провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността, борба с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз се опитах да формулирам това, което ми казвате, в няколко по-обобщени неща. Доколкото разбрах, поне аз успях да отделя три от тях. Едното от тях е преструктурирането на икономиката и на износа. Второто от тях е запазването на данъчната система и на ниските данъци. Третото от тях е усвояването на европейските средства, включително енергийна ефективност, различни такива неща. Тоест, на мен лично ми се струва, че нито едно от тези неща не е нещо, което сте направили Вие. Тези неща са въпрос на българската политика, примерно от няколко правителства, но със сигурност от предишното.
Моят въпрос беше насочен по-скоро към това: конкретно какво прави правителството за стимулиране на бизнеса, по възможност с конкретни мерки? Например Вие току-що ми казахте, че се борите с безработицата, с което стимулирате икономиката. Аз съм съгласен, че сигурно се борите с безработицата, но предполагам, че борейки се с нея, си давате сметка, че през 2008 г. тя е била 5,6%, през 2011 г. – 11,2%. Това е според данните на Националния статистически институт.
Аз съм съгласен, че единственото добро, което се е случило по отношение на макроикономическите показатели през последната година, е фактът, че се е повишил износът, само че балансът между износа и вноса продължава да бъде отрицателен. Така че дори в този показател не мисля, че можете да отчетете постигнат резултат.
Факт е обаче, че преките чуждестранни инвестиции, които всъщност са един от двигателите на евентуалния икономически растеж, са намалели от 6,2 на 1,4 милиарда. Тоест, намалели са с 82%, а без преки чуждестранни инвестиции не виждам по какъв начин ще стимулирате местната икономика. Това е един основен или всъщност един от основните инструменти.
Факт е, че заетите лица са намалели от 3,8 на 3,4%, тоест 400 хил. души са отпаднали от заетостта в този случай, което прави 11% между 2008–2011 г.
Промишленото производство за този период, за който Вие управлявате, е намаляло с 16%. Шестнадесет процента намаление на промишленото производство и 8% намаление на потреблението! Това е резултатът, а Вие ни говорите с общи неща как ще правите едни пожелателни работи, изкарани от учебник по Политикономия.
Аз съм съгласен, че ако направите нещата, които изброихте, поне на една трета, държавата би могла да мръдне на някъде, само че факт е, че те не се случват.
Затова моят допълнителен въпрос в този случай е да ми кажете конкретните мерки, които Вие сте направили в рамките на това правителство. Говорим не затова какви са общите, а конкретните неща, които направихте така, че българската икономика по някакъв начин да си поеме въздух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, едно от първите неща, които направихме, защото явно трябва да се напомня, е, че когато ние дойдохме на власт, бяха спрени европейските фондове. Една по една отворихме всички програми и в пъти, в пъти повече усвоихме парите, които Брюксел беше заделил за Европа. Далече съм от мисълта да споря с Вас, но много държави, аналогични на нас, в момента говорят дали да запазят държавите си от фалит, или как да се разплатят с кредитори.
Ние успяхме да създадем една финансова стабилност, разбира се, да изплатим и много от борчовете, които ни бяхте оставили. Мога пак да ги напомня: „Водното огледало”, „Цанков камък” и много, много други.
Запазихме най-ниските данъци, което бяхме обещали на бизнеса, на българските граждани. Имаме намерение и обмисляме ако финансовите разчети покажат, бихме намалили в края на мандата с малко и ДДС. Но нека все пак това финансистите да го кажат. И много такива мерки, които видно в условията на най-тежката икономическа криза в Европа дават своя резултат.
Всъщност Вие трябва да ни благодарите, че успяхме да запазим стабилността на България и да не последва пътя, защото тя там щеше да отиде с Вашето управление, където отидоха половината европейски държави. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ще започна от това, с което Вие завършихте – би трябвало да Ви благодарим. Най-вероятно може би трябва да Ви благодарим – казахте преди това, че сте изплатили нашите борчове.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
АНТОН КУТЕВ: Ако под „нашите борчове” Вие имате предвид борчовете на държавата, защото Вие представлявате държавата, искам да Ви напомня, че при правителството на Сергей Станишев някъде с около 6 милиарда намаля държавният дълг. За Вашето правителство, ако се не лъжа, с доста повече от 2 милиарда се увеличи, даже мисля, че са 4. Затова мисля, че по отношение на борчовете имаме разлика.
Ако искате, да Ви напомня старата истина, че вече около над 4 милиарда от фискалния резерв, който беше натрупан, Вие сте го изхарчили. Това не са нашите борчове. (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.)
Ще се включим в диалога за нашите пенсии. Те не са наши пенсии. Първо, не ги плащате Вие, защото не ги плащате от „Ипон”, и, второ, не са нашите, а са на пенсионерите. (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.) Така че тук стигаме до... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Плащате пенсиите на пенсионерите. Аз се радвам и се гордея с това, че предишното правителство повиши пенсиите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие ги повишихте, ние ги плащаме.
АНТОН КУТЕВ: Ние ги повишихме, ние ги платихме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ние ги плащаме. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: От 2005 до 2009 г. само повишението на пенсиите, което е изплатено от правителството на Сергей Станишев, е с над 10 милиарда повече. Ние сме платили повече пенсии за 10 млрд. лв. в сравнение с 2005 до 2009 г. Повишението при Вас е нула! Нула! От момента, в който сте дошли на власт, повишението е нула! А всеки божи ден в държавата умират над 10 пенсионера, поради това че не могат да си платят лекарствата. (Шум, реплики и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Питането е за развитието на икономиката, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Над 10 пенсионера дневно, само защото Вие сте на власт, господин Борисов! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев!
АНТОН КУТЕВ: И сега се връщам на темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Смесвате... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: Изплащането на външния дълг, връщането на резерва – няколко сериозни задължения. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Връщам се обаче към икономиката. Това, което трябваше да направите, господин Борисов, поне прочетете, ако не друго – прочетете това, което пише в програмите на другите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Върнете парите, върнете парите!
АНТОН КУТЕВ: Можете да направите един куп прости конкретни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
АНТОН КУТЕВ: Можете да стимулирате по някакъв начин примерно производството, като вкарате малко повече пари в кредитиране. Това са неща, които Вие можете да направите просто, без големи усилия. Можехте да повишите поне малко пенсиите, съответно за да се увеличи потреблението. Осем процента намалено потребление! (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.) Както виждате,... (Реплики от ГЕРБ.) Съжалявам! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от залата.
Вицепремиерът Дянков иска думата по реда на чл. 55. (Шум и реплики от КБ.)
За пореден път трябва да се позовавам на чл. 55 от правилника.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, искам да направя две уточнения.
Първо, 2011 г. е първата година от 1996 г., в която текущата сметка е с положително салдо. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) От 1996 г. за първи път през 2011 г. износът ни е по-голям от вноса и текущата ни сметка е на плюс. (Шум и реплики от КБ.) Проверете го, явно не сте запознати.
Второ, фискалният резерв през 2011 г. в нетна стойност, като се отчете какво държавата дължи на бизнеса – българския и чужд, е по-голям, отколкото беше през месец юли 2011 г. Вие не платихте близо 4 милиарда дългове, оставихте ги за нас. (Силен шум и реплики от КБ.) Хвалихте се, че имате уж голям фискален резерв, а 4 милиарда от този фискален резерв отидоха, за да платим Вашите дългове. Сега фискалният резерв е по-голям, отколкото Вие ни го оставихте. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, нямам пред себе си текста на правилника, Вие разполагате с него.
В чл. 85, в последната алинея има изричен текст: „Под никаква форма не може да се прави реплика при питанията на вземането на отношение от задалия питането”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е пряка реплика, пряко обратно мнение на онова, изказано от народния представител, което е пряко нарушение на правилника.
Вие самата в предходното заседание поехте ангажимента пред всички народни представители, че във времето на парламентарен контрол участието на министрите, на членовете на кабинета ще се ограничава до отговори по зададените въпроси и питания. Това е режимът на парламентарен контрол. Вие по правилник и по Конституция сте длъжна да спазвате този порядък. Вие пряко го нарушавате.
Ето защо категорично протестираме срещу този начин на водене на заседанието и Ви призоваваме оттук нататък да спазвате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми господин Пирински! Ако някой от останалите народни представители ми бе направил подобно процедурно възражение и несъгласие, бих го отдала на недотам постоянното боравене с текстовете на правилника. Но Вие като председател на Народното събрание сте наясно, че този текст, който се явява спорен между нас – чл. 55, се намира в Глава шеста „Сесии и заседания на Народното събрание”.
Юристите знаят, че във всеки един нормативен акт има така наречени Общи разпоредби, които се отнасят към всички видове заседания, каквито има една институция. При нас те имат законодателен характер и заседания за парламентарен контрол. Никъде, никъде няма извадено изключение. Позоваването на текста, който Вие направихте преди малко, не съдържа такава изрична възбрана, и Вие знаете много добре, господин Пирински, че това, което твърдите, е несъстоятелно. То не произтича от разпоредбите на нашия правилник.
Аз не си противореча с онова, което преди няколко пленарни заседания от тази трибуна изказах, но то беше под формата на „де леге ференда”. Тоест, ако желаете наистина по времето на парламентарния контрол да не се дава възможност на министрите да отговарят, трябва да бъдат предприети съответните изменения на правилника. Такива до момента, уважаеми дами и господа, няма направени. Няма инициатива за промяна в правилника, поради което мое задължение е да се позовавам на действащите норми в този правилник. Аз ще продължа да го правя и занапред, докато не постъпят и не бъдат приети съответните изменения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По начина на водене? Аз не съм водил нищо, но щом казвате, заповядайте. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, Вие вероятно си давате сметка и сте абсолютно наясно, че с тълкуването на правилника, което направихте току-що, всъщност заблудихте народните представители. Няма юрист в тази зала, който да не знае, че разпоредбите на един специален закон – че специалните разпоредби, имат предимство пред общите. След като в специалната част на правилника е посочен...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Коя част?
МАЯ МАНОЛОВА: Частта, която касае парламентарния контрол.
... редът, в който се развива реплика, дуплика, питане, отговор между министър и народен представител, това изключва действието на общите правила. Специалният закон има предимство пред действието на общия закон. Това е правило, което знае всеки юрист, седящ в тази зала.
Освен това, Вие си противоречите и с Вашето изявление от петъчния контрол миналата седмица, когато обявихте тук, от тази трибуна, че ще преустановите тази порочна практика. Още повече, по всяка нормална логика означава, че ако следваме Вашата мисъл, това означава един народен представител да пита един министър, а да му отговарят други трима, което е абсолютно лишено от смисъл. (Реплики от ГЕРБ.) Има въпрос към премиера, отговаря премиерът. Има въпрос към вицепремиера, отговаря вицепремиерът. Защото, уважаема госпожо председател, ние нямаме процедура, в която да отговорим на вицепремиера Дянков по същество. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е! Той взема думата и има статута на последна дума в тази зала, което е некоректно и не това е смисълът на контрола.
Предвид че за втори пореден петък възниква този проблем в тази зала, много Ви моля, преотстъпете воденето на днешното заседание на заместник-председателя Анастасов (силен шум и реплики от ГЕРБ), за да премине контролът по един нормален и коректен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Манолова. Ще Ви отнема думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: След като не можете да се справяте с воденето на парламентарния контрол. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Емил Василев – процедура.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Госпожо председател, смятам, че не би трябвало да допускате повече левицата да става и говори под формата на процедура различни неверни неща. Ако започнем да водим общотеоретичния спор коя разпоредба на правилника е обща, коя специална и как трябва да се приложи, няма да стигнем до никъде.
Никога не съм бил на „Позитано” 20, но имам чувството, че левицата си мисли, че е на „Позитано” 20. Оставам с такова впечатление.
В интерес на истината, ако трябва да бъдем обективни, господин Кутев излезе извън рамките на собственото си питане. Възможно е такова тълкувание на правилника, госпожо председател – че когато всичко останало е в рамките на питането, не би следвало някой от министрите допълнително да вземе думата, но когато Кутев очевидно излезе извън рамките на собственото си питане, нормално е да се прилага чл. 55 – тоест общият ред, по който господин Дянков взе думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И то под формата на изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски – лично обяснение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! За разлика от моята колежка аз няма да Ви обвиня, че сте дали думата на министъра, но ще настоявам пред Вас, госпожо председател, която сте най-високо от всички равни в Народното събрание, което е работодател на правителството, да изисквате по добронамерен и настоятелен начин от членовете на кабинета когато излизат и вземат отношение от тази висока трибуна, от която наистина трябва да се чува какво ще стане с България и с нейната икономика, разбирайте – какво ще стане с българските граждани, да говорят за текуща сметка, да говорят защо инвестициите са на най-ниско равнище, защо размерът на възнагражденията на държавните служители, след като те са намалели с повече от 50 хиляди от 2008 г. насам, е същият, защо продължаваме да сме на дефицит и вдигаме финансирането с държавни ценни книжа. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.). Мисля, че това е Вашата задача и ще Ви подкрепя горещо, ако го направите оттук нататък.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Върнахте ли бонусите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Благодаря на господин Василев, че ми даде възможността да си довърша мисълта, защото обвинението, че съм излязъл извън темата, не е вярно. Темата на моето питане беше ясна: какви са политиките на правителството в икономическата, фискалната и външнополитическата сфера, които сте предприели за стимулиране на икономиката? Точно затова аз говорех, че тези политики по измерители практически са се провалили. Ето: преки и чуждестранни инвестиции, казах аз, от 6 милиарда на 1 милиард, безработица, казах аз, били са под 6%, станала е 12%...
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ, от място): Това сме го чували.
АНТОН КУТЕВ: Вие може да сте го чули, но гражданите може да не са го чули, затова трябва да го повторим. Заетите лица са се намалили с 400 хиляди. Това е по въпроса, господа! Това е точно по въпроса! Промишленото производство е намаляло с 16%, потреблението – с 8%.
Имаме три основни начина да излезем от икономическата криза. Поне такива са ми познати на мен, може да не съм най-големият специалист. Но без да повдигнем потреблението, което е паднало с 8%, а то трябва да се повиши, няма как да стане!
И не чух нито едно конкретно предложение как ще повишим потреблението. Без да увеличим преките чуждестранни инвестиции, които са намалели с около 400%, вместо да се увеличават – няма как да стане! Единственият начин е като докараме допълнително свежи пари.
Трябва да увеличим нетния износ. Да, увеличили сте износа, но както вече казах, той продължава да е с 3 милиарда по малко от вноса. Без да поправим този баланс, няма как да стане! А не чух нито една конкретна политика, нито една конкретна мярка за това. Общи думи и фрази, балони и статистика, която показва пълна неспособност за справяне с това, с което сте се заели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и негови държави членки, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените Американски щати, одобрено от Министерския съвет на 16 ноември 2011 г.
Имате думата, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за прочутото Споразумение АСТА.
Първо чухме поредица от нелепи обяснения от представители на правителството – първо в лицето на министър Трайков, който ни обясни под формата на особеното си чувство за хумор, че правителството е подписало международния договор със симпатично мастило. После чухме от Парламентарната група на ГЕРБ, че сме щели да ратифицираме това споразумение, но с възражение. И накрая, най-после, когато видяхте 6 хиляди човека на площада, взехте решение да го сложите във „фризера” на Министерския съвет, който от време на време се препълва. (Реплики в блока на ГЕРБ.)
С историята с АСТА ще преживеете същото, което преживяхте с ГМО и с шистовия газ – първо ще изядете солта, после – боя, накрая ще Ви се случат и по-хубавите неща.
Въпросът ми е дали смятате да внесете този международен договор в Народното събрание за ратификация, тъй като това е единственият легален начин ние като държава ясно да заявим, че се отказваме от това споразумение? Доколкото разбирам, Вие сте инструктирал Вашите евродепутати от ГЕРБ да гласуват в Европейския парламент срещу ратификацията. Няма логика евродепутатите от ГЕРБ да гласуват срещу споразумението, а народните представители тук в залата да гласуват за това споразумение. (Реплика на народния представител Лъчезар Иванов.) ПЕС има много ясна позиция, и тя е срещу това споразумение, за разлика от Вас, които се чудите кой край да хванете. И зависи от това кой вятър Ви повее. Първо бяхте за това споразумение, после го подписахте, след това казахте, че ще бъдете с възражение, а накрая казахте, че няма да го подпишете. Даже още това не сте го казали, а сте казали, че сте го сложили във „фризера”.
Въпросът ми е: ще внесете ли това споразумение за ратификация в Народното събрание с препоръката към Парламентарната група на ГЕРБ да не го ратифицира, тъй като всички останали парламентарни групи тук, в Народното събрание, имат това мнение и ние единодушно като Народно събрание можем заедно да отхвърлим това споразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Присъединяваме се, господин Курумбашев. Много преди да има 6 хиляди души на улицата, тези хора дойдоха при мен и казаха, че митинг ще има на тази дата по простата причина, че 160 градове в Европа са се разбрали да има такъв митинг. Две или три седмици преди това ние им подписахме един текст. Просто исках да знам кой от текстовете те желаят, за да гарантират това, което ги тревожи, че няма да им се случи. Тази тема с АСТА приключи.
В българският парламент – не знам дали някой от депутатите да го внесе или от Министерството на икономиката, и ГЕРБ ще гласува против тази ратификация. Това сме го казали преди един месец. Само че за разлика от Вас министър Трайков има малко повече доблест и чест и когато нещо е минало и не сме обърнали достатъчно внимание, излиза и казва: „Да, подписахме го, без да знаем истинските му параметри и това, което ще стане впоследствие в това най-свободно общество – интернет обществото”.
Погледнете кога са започнали преговорите. След това пак ще се обиждате от това, което ще Ви кажа. Още Станишев е започнал преговорите. Участвал е на Европейски съвет. Четох Ви го веднъж. Защо сега искате отново да се връщаме на тази тема?! Ясно и точно Ви казах! (Реплика от опозицията.)
И най-вече – върнете си парите! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Местан, обаждате се, но господин Доган сигурно много Ви се сърди. С това писмо, което ни написахте за бонусите, си вкарахте страшен автогол. Първо, Вашият лидер трябва да върне парите сега, за да можете да ме питате повече по това писмо. А как се нарича – дали бонус, хонорар, взети пари, награда – има ли значение?! Върнете парите! Чавдар Георгиев днес казал: „Няма да ги върна на Бойко и на Дянков”. Не, дайте ги на болни, дайте ги на пенсионерите, господин Кутев, щом гинат по десет. Милиони и милиони сте взели. Върнете парите. Върнете парите – това е страшна мярка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И говорите за инвестиции. Ами погледнете – 75% от тези инвестиции са в София, защото бях кмет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Говорите за инвестиции. Погледнете, 75% от тези инвестиции са в София, защото бях кмет. (Весело оживление, единични ръкопляскания в ГЕРБ.) Или вие ми говорите за инвестициите в енергетиката, които така са направени, че сега плащаме три пъти повече цена на тока. Или инвестициите в зелените енергии?! Затова се вдига цената на тока сега. Ветропарковете, соларните паркове даваха електроенергията на по 800 лв. Що за нахалство сега да излезете и да манипулирате цифрите?! И понеже аз съм възпитан, не искам да влизам в такъв спор, трябва да ви ги напомня пак. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не чух отговор на въпроса – ще внесете ли за ратификация Споразумението АСТА?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще възложите ли на вашата парламентарна група да гласува „против”? Поемате ли този ангажимент пред нас, примерно до края на месец март тази процедура да бъде приключена от Народното събрание, след като имате ясна позиция?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Каза го, каза го.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Надявам се, че ще го потвърдите сега тук.
А иначе аз гледам, че Вие постоянно сте в една процедура – министърът е подписал един договор, без да знае какви са му параметрите; бонуси са раздавани без министрите да знаят какви бонуси са раздавани. Вие на третата година научавате, че се раздават бонуси. Това също е интересно. Не сте знаели това първата година, не сте знаели това втората година – това е интересно.
Още един уточняващ въпрос в рамките на това питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е питане, въпрос е. В момента сте в процедура по реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, още една реплика.
Разбирам, че сте много притеснени и по отношение на това АСТА да не би да бъде приложена към държавната администрация и тези дни сте пуснали поръчка за 60 мил. лв. за софтуер от Министерския съвет. Голяма борба срещу пиратството пада. Без да сте въвели предишния софтуер, пускате поръчка за 60 милиона?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Излизате от въпроса, господин Кутев. Извинявайте, господин Курумбашев. Направили сте такъв ...
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо председател, ще ми купите една риза, защото втори път ме наричате „Кутев”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече костюм ще Ви купя.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Чудесно! Благодаря много.
Моля да проверите тази поръчка, защото мога да Ви дам в запечатан плик името на победителя както, когато бяхте кмет, Ви дадохме победителя на едни трамваи, ако се сещате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще бъде предмет на друг парламентарен контрол. Не си спомням от вашата парламентарна група Вие или господин Кутев има зададен такъв въпрос и това доведе до объркването.
Вие ли сте? (Обръща се към народния представител Антон Кутев.) Съжалявам!
Дуплика, господин премиер? Няма да ползвате. (Министър председателят излиза от пленарната зала.)
Благодарим Ви за участието в контрола днес.
Преминаваме към отговорите на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
Първо ще отговори на въпрос от народния представител Георги Пирински относно процеси на така наречена скрита приватизация.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин заместник министър председател, уважаеми колеги! Въпросът, който първоначално беше питане, зададох в началото на месец февруари – носи дата 2 февруари, гласи следното:
„Уважаеми господин министър,
На 25 януари тази година в печата бе публикувано интервю на председателя на Сметната палата, в което той изразява тревога поради продължаващи процеси на скрита приватизация, в резултат на която „изчезва” публична собственост – държавна и общинска.
Като примери той посочи и случаите на апортиране на общинска собственост в смесени търговски дружества, които не отчитат финансов резултат, не отчисляват дивиденти, в резултат на което общинската собственост изчезва, губи се. Също така назова случая с „изчезналите язовири” – държавна собственост, в резултат на подобни операции, за които базата данни също е изчезнала.”
В тази връзка въпросът ми беше: какви действия предприемате, господин министър, за пресичането на процесите на така наречена скрита приватизация? Какви проверки сте разпоредил за изнасяне на огласените случаи на такава приватизация и какви мерки сте предприел за търсене на отговорност от виновните лица и за възстановяване правата на държавата като собственик на незаконно присвоено имущество?
Както разбирате, господин министър, датата на този въпрос е една седмица – шест дни преди трагедията в с. Бисер. Става дума за основна страна от задълженията на финансовия министър, а именно да пази публичните финансови интереси, съгласно Закона за държавната финансова инспекция – администрация, която е на Ваше пряко подчинение.
Госпожа Цачева ми върна питането с аргумента, че тази дейност не се отнасяла до основна страна на Вашата дейност като министър. Аргументация, напълно измислена и изсмукана от пръстите, с единствената цел да не се развие питане, в което задаващият въпроса има право на последно отношение.
Аз не се хващам за правилника, а наистина поставям към Вас очакването и отговора на въпроса: как ще започне да се възстановява яснотата, правото на собствеността на държавата и нейната защита върху възлови обекти на публична собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, решенията за приватизацията на общинската собственост се приемат от общинските съвети. Министърът на финансите няма правомощия в този процес.
По отношение на държавните дружества, те подлежат на контрол в съответствие с Постановление на Министерския съвет от 2010 г. за наблюдение и контрол върху финансовото състояние на държавните предприятия и търговски дружества.
Във връзка с отказ на Сметната палата да завери годишния финансов отчет на Министерството на земеделието и храните за 2010 г. вече съм разпоредил на 22 ноември 2011 г. на директора на Агенцията на Държавната финансова инспекция да извърши финансова инспекция на Министерството на земеделието и храните. Към настоящия момент проверката продължава. Очаквам тя да стане факт до края на месец април. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, това, което заявихте в самия край, че резултатите от проверката ще бъдат готови в края на месец април, трябва да бъде запомнено. Аз лично си го отбелязвам и ще се постарая да отправя към Вас въпрос какви са резултатите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: В средата на април.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В средата на април?! Чудесно!
В началото на своя отговор, позовавайки се на постановленията за правомощията за управление на държавната собственост, безспорно това е така.
Аз отново бих се обърнал към Вас с предложението да приложите с цялата си сила правомощията си по Закона за Държавната финансова инспекция, тъй като каквито и да са обектите в крайна сметка това е проблемът – че незаприходяването на активи, които са държавна собственост, водят до изчезването на цели язовири, които попадат в режим на ползване, който е не само и изцяло в частен интерес, но и в пряка заплаха за живота на хората, както се видя. Така че тук не бива да има игра на норми, правомощия и така нататък, а много ясно и категорично заявена позиция на публичната власт, в случая на финансовия министър, каквато позиция Вие се стремите да заемате. Аз изцяло бих Ви насърчил в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме със следващия въпрос.
Госпожа Любомила Станиславова има въпрос към заместник министър-председателя относно предприети действия от Агенцията за Държавна финансова инспекция след проверка за финансови злоупотреби в община Ружинци.
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, през месец февруари 2011 г. Общинският съвет на община Ружинци, област Видин, гласува и приема решение за отпускане на 30 хил. лв. като еднократни помощи за хората от общината. Раздаването на средствата започва в началото на септември в с. Дреновец от кмета на общината господин Венцислав Ванков, като следват още обиколки от негова страна и във всички по-големи села в общината. Обяснението му за целевото подпомагане е различно в населените места. Веднъж е заявявал, че това са вече гласуваните пари от общинския съвет – 30 хил. лв., а в друг случай – че това са негови лични пари, с които подпомага хората и, разбира се, ако го преизберат на местните избори през октомври, той ще продължи с такъв вид помощи.
На извънредно заседание на 17 септември 2011 г. е гласувано решение за отпускане на още 4 хил. лв., и те са раздадени, разбира се, по време на предизборната кампания.
Интересен е критерият, по който са избирани хората, които да получават еднократните помощи. Също така е интересно, ако тези средства са гласувани още през месец февруари, защо се е чакало повече от 6 месеца, за да бъдат раздавани точно по време на предизборната кампания? Важен е фактът, че господин Ванков носи отговорността, тъй като със своя заповед е определил комисия, която да разглежда молбите на нуждаещите се хора. Важно е да се проследи как той ще понесе тази отговорност, след като са констатирани нарушения на закона.
Наглостта на този кмет беше показана и в една централна емисия по новините. Това не му попречи да спечели изборите, въпреки злоупотребите си, които изобщо не се изчерпват с парите за явното купуване на гласове.
Изобщо той е много социално ангажиран кмет, като се има предвид че е издигнат от най-социалната партия в България – БСП.
Разбирайки за случая, аз подадох сигнал до повереното Ви министерство. Бе разпоредена проверка чрез Агенцията за държавна финансова инспекция, чиито инспектор констатира, че изразходването на средствата на бюджета за община Ружинци за еднократни помощи е неправомерно и в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 20 от Закона за местното самоуправление и местна администрация.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: какви действия са предприети от Агенцията за държавна финансова инспекция, след като е установено нарушение на закона и как кметът на община Ружинци ще понесе отговорността си за неправомерното разходване на средствата от общинския бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Станиславова, финансовата инспекция в община Ружинци приключи в края на месец октомври 2011 г. Резултатите показват, че за 9-месечието на 2011 г. от бюджета на общината са изразходвани общо 29 хил. лв. за обезщетение и помощи, при предвидени 30 хил. лв. за цялата 2011 г. Еднократните помощи са раздадени неоснователно на общо 1056 лица, като тяхното одобряване и изплащане е извършено без критерий и е документално необосновано.
Във връзка с установените нарушения от страна на финансовата инспекция са предприети следните действия:
1. Директорът на АДФИ е дал указания на кмета на община Ружинци в срок до 15 февруари 2012 г. да възстанови в бюджета на общината всички нецелево изразходвани средства. В определения срок обаче средствата не са възстановени. С оглед на това съм разпоредил нова проверка в общината.
2. Заключенията на финансовата инспекция са изпратени на председателя на Общинския съвет на община Ружинци и на Окръжна прокуратура – град Видин, която обаче отказва да образува досъдебното производство.
По този повод директорът на агенцията е депозирал жалба на 25 януари 2012 г. до Апелативна прокуратура – София. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплика?
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Благодаря Ви за отговора, който доказа, че в България има достатъчно добро законодателство и добре подготвени експерти, които изпълняват контролните си функции относно действията и злоупотребите на местната власт.
Сметката е много проста – парите, които са раздадени от господин Ванков за 1056 души, както Вие сам отговорихте, а господин Ванков спечели изборите с 1118 гласа. Остават около 60 души, които най-вероятно са роднините на кандидата и са го подкрепили, без да им дава пари.
Ето как господин Ванков спечели изборите в Ружинци – чрез раздаване на пари, наричано от кмета целево подпомагане.
Обръщам се към хората от общината: не, това не е помощ, а ограбването Ви, защото Вашите пари са събрани от местни данъци и такси и са Ви връщани незаконно на ден по лъжичка, вместо наистина да бъдат използвани за инвестиция, която реално да подобри живота Ви. Например тези пари могат да бъдат използвани за узаконяване на водопровода на село Гюргич или за ремонт на физкултурния салон на училището в село Дреновец, за да могат децата Ви да спортуват. Ако средствата бяха похарчени за такива цели, щях да повярвам и аз, че този кмет наистина е загрижен за Вас –избирателите му.
Не се учудвам, че Окръжна прокуратура отказа да образува досъдебно производство, защото господин Ванков се ползва с позитивното отношение на Окръжна прокуратура – Видин, и комфорт, бих казала.
Това, за което говоря днес, е само капка в морето за нарушенията на този кмет. От години се водят дела срещу него за финансови злоупотреби за над половин милион лева. Все още няма произнесена присъда.
Да, този кмет има солидна подкрепа от БСП. Издигнат е от тази партия и бивш депутат от БСП е неговият защитник в съда. Изобщо партията си пази хората, особено ценните кметове, които знаят как да крадат.
Има една култова фраза на министър-председателя Борисов, когато беше главен секретар на МВР: „Ние ги хващаме, Вие ги пускате”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това важи и днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва въпрос на господин Янаки Стоилов към вицепремиера Дянков относно заплащане от гражданите на банкови такси за преводи към бюджета.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, в момента има поне три актуални проблема в отношенията между гражданите и търговските банки.
Единият от тях е за начина на определяне на лихвите по потребителските кредити. Да припомня – това е тема, която се обсъждаше при промените в Закона за потребителския кредит. Тогава аз предложих решение, което ГЕРБ отхвърли. Сега търсите подобно решение, за да може базовият лихвен процент да бъде променлива, но обективна икономическа величина.
Другият проблем е за таксите, които гражданите дължат към бюджета, но плащат през банките. Третият проблем е за отношенията между държавните ведомства и банките, когато те управляват предоставените от тези ведомства пари.
Моите въпроси са в тези две области. В момента има случаи, това всеки един може да го потвърди, когато гражданите заплащат десетки нормативно предвидени такси към бюджета. В някои случаи става въпрос не просто за услуги, които те искат, а за изпълнение на задължения – да речем данъчни или за плащане на глоби, но по необходимост те трябва да превеждат тези средства през банките. По някой път ситуацията е парадоксална – задължението може да бъде на стойност под 1 лв., но за банковия превод те трябва да заплатят 2, 3 или 4 лв.
Поставяше се въпросът, че трябва да бъдат изградени вероятно терминали в някои от случаите, където по-масово се изпълняват такива задължения, да се обсъди възможността самата държава да поеме подобен разход или да изисква някакви отстъпки от банките, защото това за тях също е един допълнителен ресурс, с който те разполагат, така че да се избегне принудителният характер на услугите.
Мисля, че въпросът е много актуален и искам да знам, господин министър: ще предприемете ли действия банковите преводи към бюджета да не се заплащат от българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплика – Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, когато зададох въпроса, практиката продължаваше да бъде такава. Ще проверя.
Все пак искам да кажете дали от края на този месец, или от началото на другия, навсякъде, където се правят такива преводи, гражданите няма да заплащат такси и комисионни към банките. Все пак го заявете, тъй като това, което казахте, ми звучи доста оптимистично – че едва ли не още в момента, или в предстоящите дни, проблемът изцяло ще бъде снет.
Въпросът е, независимо от технологията на плащането, гражданинът да има възможност така да плати своето задължение към бюджета, за да не се налага да плаща допълнителни такси на търговските банки. Как ще бъдат уредени тези взаимоотношения между министерството и търговските банки е тема, която сега не искам допълнително да обсъждам, тъй като тук има възможности за взаимно договаряне и възможности за въвеждане на тези устройства и някои други начини.
Нека все пак от тази трибуна най-официално да заявите от кой момент нататък няма да има никакви случаи, в които да се налага гражданите да заплащат такива такси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Дуплика – министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народи представители! Уважаеми господин Стоилов, към края на миналата 2011 г. вече съществува такава клауза в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Както споменах, отпреди десетина дни вече съществуват и са подписани договори между Министерството на финансите, БНБ – от една страна, и също над дузина търговски банки, с които Министерството на финансите всъщност ще заплаща минимална такса, за да може гражданите да не се обременяват със заплащането на банкови комисионни и такси.
Кога ще бъде в сила това? В по-големите градове би трябвало да влезе в сила още до края на месец март. Ангажирам се, ако имам и допълнителен въпрос от Вас в началото на април, да докладвам точно в кои части на страната до каква степен това вече се е случило. В момента нямам такива детайли.
Казах, че Вашият въпрос е отпреди 25 дни, за да подчертая, че дотогава наистина се търсеше решение. Поне договорно, то вече е намерено.
В последните три седмици, както знаете, бях на парламентарен контрол, но не стигахме до този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият въпрос отново е на господин Янаки Стоилов към вицепремиера Дянков относно въвеждане на задължителни правила за избор на обслужваща банка от държавните ведомства.
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, Вашият отговор дава възможност на гражданите сами да се убедят в начина, по който ще се реализира поетият ангажимент. Нека те да знаят, че настъпва важна промяна, която трябва да бъде факт и дано той да стане по-бързо във всички общини на България и в населените места, където се извършват тези дейности.
Следващият въпрос, който поставям, е за начина, по който държавата управлява своите пари през търговските банки, и затова, че според мен, е необходимо най-после да се въведат задължителни правила за обслужваща банка от държавните ведомства. Понякога може да се стори парадоксално, че за много по-малки като количество средства се обявяват обществени поръчки – правя тази аналогия, а средства, които са в размер на стотици хиляди, милиони левове, понякога или най-често, се предоставят от министерства, други държавни ведомства на избрани от тях търговски банки.
Така продължава утвърдената практика ръководителите на тези ведомства, а тук добавям и търговски дружества с преобладаващо държавно участие, да избират без ясни и задължителни критерии банките, в които държат паричните средства на ръководените от тях организации. Така се създават условия, в които от неефективно управление на държавни и европейски средства, се достига до присвояване на такива средства.
Вие трябва да сте информиран за този факт най-малкото от някои медии, и то данни, които не могат да бъдат подминати. Защото схемата е много ясна – на взаимните интереси между високопоставени лица от държавата и високопоставени лица от банките, които за сметка на намаляване на лихвите по тези средства, да си разпределят големи средства в лично облагане. Преди време казахте, че има някакви препоръчителни правила, но според мен е крайно време да се премине от препоръки към задължителни нормативни критерии.
Затова господин министър, моят въпрос е: ще предложите ли Министерският съвет да приеме задължителни за държавните ведомства правила при избор на обслужващите ги банки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоилов, разработените през 2010 г. от Министерството на финансите насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции засега имат препоръчителен характер, нещо което и Вие споменахте. Насоките имат за цел да създават предпоставки за по-ефективното управление на финансовите средства на търговските субекти, както и да се гарантира повече прозрачност.
В края на 2011 г. Министерството на финансите изиска от съответните министри, управляващи правата на държавата в търговските дружества, информация относно въвеждането и прилагането на насоките. Анализът на тази информация показа, че 130 от държавните предприятия и търговски дружества са с над 50% държавно участие, въвели са насоките и са предприели своите вътрешни правила, по които организират процедурите за избор на изпълнител за предоставяне на тези финансови услуги.
В заключение на Вашия коментар ще добавя, че бих подкрепил промяна в действащото законодателство, която да въведе тези правила като задължителни критерии за държавните дружества и за предприятията при избор на обслужваща банка.
Тук пояснявам, че действащото законодателство в момента дава право на управителните органи на тези държавни предприятия и търговски дружества за свободна преценка по начина, по който се управляват техните финансови средства и се извършва подбор на банката. С други думи нужна е законова промяна, за да може тези правила, които сега имат препоръчителен характер, да станат задължителни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Стоилов – реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин министър, за разлика от отговора на първия ми въпрос, този Ваш отговор ми прозвуча доста неутрално. Надявам се, не очаквате аз да напиша тези правила и да Ви ги предложа. Донякъде сигурно бих могъл да стигна до тези решения, но мисля, че това е задача на изпълнителната власт, защото това може да бъде направено със съответно постановление.
Не е необходимо непременно да се тръгне с по-тежката законодателна процедура, защото става дума за държавни правила, за държавни ведомства и за държавни пари. Тоест Вие имате всички възможности, ангажирайки ресурсите на Министерството на финансите, да разработите критериите и да ги предложите на Министерския съвет, и той да ги приеме. Въпросът е дали наистина има такава реална воля, или е само едно добро намерение, което няма да доведе до последващи конкретни действия.
Защото знаете, че от страна на Европейската комисия има предприети проучвания във връзка с различни сигнали. Днес не искам да споменавам никакви банки, защото мога да изредя поне няколко, които предизвикват много сериозни съмнения за начина, по който се управляват както държавните пари, така и за начина, по който ги получават, а бих казал, за някои от банките, и начина, по който управляват парите на своите вложители. Тъй като в някои случаи даже има озадачаващи факти на кражби на средства, на загуба на европейски средства, от гледна точка на натрупваните лихви.
Мисля, че в това отношение Вие трябва да проведете разговори и с Управителния съвет на националната банка, да сигнализирате от своя страна министъра на вътрешните работи, защото от случаи на неефективност се достига и до случаи на големи злоупотреби и измами. Вие би трябвало да бъдете твърде чувствителен. Пак казвам, на този етап се въздържам от цитиране на каквито и да е банки с оглед и на стабилността. Но тази стабилност не е алиби, за да продължават практики, които са крайно порочни. Защото тези практики са върху средствата на българските граждани, управлявани от българската държава.
Така че бих искал да чуя малко по-голяма определеност и ангажимент във възможността на Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за дуплика, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! Може би наистина не бях достатъчно ясен, ще пробвам пак.
Първо, насоките за прилагане на добрите практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции вече ги има, в смисъл те са разписани, както казах и за 2010, и за 2011 г., има съответни анализи с всички тези дружества и държавни предприятия. Изпратили са ги през ресорните си министерства към Министерството на финансите и съгласно тези анализи 130 от тези държавни предприятия и търговски дружества напълно са се съобразили с тези насоки, като са ги въвели в своите вътрешни правила, но както Вие казвате – това все още има препоръчителен характер. Оттук идва следващата стъпка: как те да имат задължителен характер?
Аз се ангажирам от моя страна също да проверя как точно това да стане. Моите юристи са ми казали, че е необходима малка промяна в Търговския закон, защото, макар че това са дружества с предимно преимуществено държавно участие, по смисъла на Търговския закон те все пак попадат там. Следователно трябва да има някаква малка промяна в Търговския закон, пак казвам, ангажирам се да проверя. Надявам се, че и Вие ще проверите като добър юрист, за да видим дали е така.
Ангажирам се тогава да вкарам такава поправка с Ваша помощ, разбира се, в парламента, ако е необходима, ако може да стане с подзаконов акт, също да го инициираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно погасяване на задължения на Република България към Русия относно проекта „Бургас-Александруполис”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър на финансите или господин вицепремиер, не знам точно по повод на този въпрос как да се обърна към Вас, тъй като след това ще обясня, че това не е въпрос за Вас и защо всъщност въпросът е отправен към Вас.
След излизането на България от проекта „Бургас-Александруполис” руският министър на енергетиката Сергей Шматко заяви, че Русия ще изчисли разходите по проекта за строителството на петролопровода и ще ги предостави за погасяване от България. В отговор на тази претенция от руската страна, в края на 2011 г., министър-председателят господин Борисов заяви, цитирам: „Моите уважения към господин Шматко. Пожелавам му Весела Коледа и Честита Нова година. Един лев няма да вземат за „Бургас-Александруполис” – край на цитата.
В началото на месец февруари тази година, говорителят на „Транснефт” Игор Демин цитирам от ИТАР-ТАСС и БТА съобщава, че България е погасила дълга си към руската страна за 4,7 млн. евро, във връзка с излизането от проекта „Бургас-Александруполис”.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какви стъпки бяха предприети от Ваша страна, за да се защити максимално националния интерес при уточняване на сумата за погасяване? Поради какви причини променихте позицията си – имам предвид на правителството, изявление от министър-председателя? Защо след първоначалната правилна позиция, която ние от „Атака” подкрепяме, защото ние бяхме за това сумата наистина да не се плати, защото това защитаваше българския национален интерес, в крайна сметка сумата беше платена? Какво наложи промяната на тази позиция и други аспекти, господин вицепремиер, по въпроса, който остана твърде неизяснен, и след тези изявления на министър-председателя виждаме, че в крайна сметка парите бяха изплатени.
Между другото, да Ви обясня преди да дадете отговора си – този въпрос два пъти го задавах като адресат – министър-председателят, който изцяло е замесен по този казус и в тази връзка, но госпожа председателя на Народното събрание ми върна въпроса, с указание въпросът да бъде отправен към Вас и по тази причина, просто по принуда, Ви го отправям. Не знам какво Вие бихте могли да отговорите и трябва ли изобщо да отговаряте на въпрос, на който трябваше да отговори министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Република България вече напълно изпълни задълженията си в съответствие с подписаното през 2008 г. Акционерно споразумение по проекта „Бургас-Александруполис”. Страни в това споразумение са България и Гърция с по 24,5% дялово участие и Русия с 51% дялово участие.
Основно задължение на акционерите в тази международна проектна компания е привеждането всяка година на така наречените дялови премийни вноски, размерът на всяка, от които се определя спрямо дяловото участие на акционерите.
За 2008 г. премийната вноска на България е била в размер на 1 млн. 421 хил. евро и е платена през същата 2008 г.
За 2009 г. премийната вноска е в размер на 4 млн. 876 хил. евро, а за 2010 г. е в размер на 1 млн. 323 хил. евро. И двете вноски са изплатени в началото на месец февруари 2012 г. Всъщност тази сума от близо 10 млн. лв. за 2009 г. е един от борчовете, който тройната коалиция остави на нас да плащаме, а те са сключили този договор.
За 2011 г. премийната вноска на България е в размер на 171 500 евро и е платена в началото на 2012 г. Тук, забележете, при положение, че проектът е един и същ, 2012 г. – преди да се оттеглим от този проект, сме се споразумели да платим над 20 пъти по-малко, отколкото в предишните години.
По този начин всички дължими премийни вноски от 2008 г. до края на 2011 г., които са на обща стойност около 6 млн. 700 хил. евро, са платени от българската страна – вече нищо не дължим по този проект, следователно имахме правната и договорна възможност да обявим нашето оттегляне.
Защо се наложи да се платят тези предишни вноски? Защото иначе можеше да се окажем под ударите на арбитражно дело, на фона на което да загубим много повече, предвид на нашето желание да се оттеглим от този проект. Така че, за да няма допълнителни тежести на този и на бъдещи български бюджети, ние акуратно изплатихме всичко, договорено от 2008 до 2011 г. и оттук нататък наистина не дължим нито пени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, добре е, че поехте ръководството, защото имахме спор, спомняте си и по процедури по този въпрос, който Вие ми върнахте. Той беше отправен до министър-председателя, той трябваше да отговори на него, и аз разбирам неудобството на господин Дянков да се чуди, може би, какво да ми отговори. Защото той ми отговори за минали правоотношения, за станали разплащания в историята на проекта, а конкретно тук въпросът беше за тези 4 млн. 700 хил. евро, които България, след оттеглянето, трябваше да изплати. Това е хронологията на случая.
Тогава, когато руската страна поиска парите, нашият министър-председател, господин Дянков, като един приказен, балкански български юнак се изправи и каза: „Ние няма да платим!”. „Не, няма да платим!” – така се казваше една пиеса от по-далечното минало, с което той събра овациите. Разбира се, той защити българския национален интерес, застана в центъра, пое отговорността по един достоен начин и всички ние харесахме тази негова позиция. Само че тихомълком какво стана – после България плати като поп, както казва българския народ.
Вие нямате никаква вина, бяхте касичката, като човек, който държи държавната хазна, който е превел сумата, кой знае по каква сметка сте се чудили, по кое перо от бюджета – това си го знаете Вие, това е Ваш въпрос.
Тук трябваше да дойде господин Бойко Борисов, за да отговори точно какво промени тази позиция, защо той събра овациите, а после друг остави да събира срама – да отговаря за тези 4 млн. 700 хил. евро? Не лева, а евро! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А Вие казахте за „пени”, но тук не става въпрос за пени, а става въпрос за евро.
По тази причина, госпожо председател, за да скриете министър-председателя да отговаря и да не изпита това неудобство, Вие отправихте въпроса към господин Дянков, който като един Матросов трябваше да застане тук на трибуната, на амбразурата на бункера, да отговаря за поредната изцепка на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, може би пак да направя това разяснение, че договорът, подписан през 2008 г., е написан, разбира се, по доста добър начин от юристи и той не дава възможност на България без след това да си навлечем арбитражно дело и може би доста милиони като сметки в съда, да го прекъснем преди да сме изплатили това, което дължим до момента, в който Министерският съвет реши България да се оттегли от този проект. Затова всички суми, дължими преди решението на Министерския съвет, трябваше да се платят и ние ги платихме. Съжалявам, че предишното правителство не си ги плати, защото големите суми всъщност бяха при тях. Ние трябваше да ги платим, но договорът е такъв. Разплатихме се дотам, докъдето бяхме решили да се оттеглим. Оттук нататък вече България не дължи нищо по този проект.
Аз смятам, че в крайна сметка това беше правилното решение, защото иначе тепърва щяхме да дължим още милиони, милиони евро за един икономически и, разбира се, екологически много необоснован проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народните представители Сергей Станишев и Ангел Найденов относно размера на изплатените възнаграждения за 2011 г. под формата на допълнителни бонуси или допълнително материално стимулиране на служителите от администрацията на изпълнителната власт.
Господин Найденов, имате думата да развиете въпроса.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Най-после, след големи усилия и доста време, получаваме възможността да зададем от парламентарната трибуна въпроси на господин Дянков, които са предмет на обществено внимание и които стоят във фокуса на вниманието и на медиите от близо месец. Това са въпросите, свързани с това какъв е размерът на изплатените допълнителни възнаграждения без значение на формата – дали става дума за допълнително материално стимулиране, или за бонуси за 2011 г. в структурите на изпълнителната власт.
Интересува ни каква е сумата, която общо е изплатена и какви суми са изплатени по различните министерства, разбира се, в Министерския съвет, по агенции, по комисии, по областни администрации?
Уважаеми господин Дянков, държа да подчертая, че това не е махленско любопитство. Става дума за парите на хората, на данъкоплатците на страната и всички ние имаме право да знаем как се изразходват тези средства, как се изразходват до стотинка.
Второ, става дума за пари, които, господин Дянков, са раздадени в администрацията при недостиг на средства в републиканския бюджет, при дефицит от близо милиард и половина, при намалени постъпления в републиканския бюджет, за пари, раздадени в условията на продължаваща криза, според Вашите думи. Затова искаме да знаем как, от една страна, вървят призивите хората да се съобразяват с тази криза, да затягат колани, а от друга страна, се оказва, че се раздават средства – сега ще разберем колко, в администрацията.
Най-после, господин Дянков, става дума за една яснота, която може да бъде отправна точка, за да разберем каква е Вашата оценка, ако щете, за работата на цялата държавна администрация в структурите на изпълнителната власт. Да разберем по какви критерии се раздават тези пари, за какви резултати. Разбира се, не по-малко важно е на кого се дават тези средства. Силно се надявам, господин Дянков, че ще получим един удовлетворителен отговор не само за нас с господин Станишев, които задаваме въпроса, а за всички, които ни гледат и слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Найденов, първо, обръщам внимание, че Вашият въпрос е отпреди десет дни – от 28 февруари 2012 г.
Разгорялата се обществена полемика относно получаваните бонуси от служители в държавната администрация показва, че настоящият модел на заплащане е неефективен. В съществуващата нормативна уредба липсва ясен единен регламент за определяне на допълнителните възнаграждения на служителите, както и обвързаност на заплащането с постигнатите цели и резултати на отделните организации и особено с индивидуалния принос на служителите. Това обуслови необходимостта от провеждане на реформа, чрез която да се постигне по-голяма прозрачност и справедливост при заплащането на труда.
По-съществената част от реформата ще бъде осъществена след приемането от Народното събрание и влизането в сила на внесения от Министерския съвет през месец ноември 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител и свързаните с него закони и подзаконови нормативни актове.
Важен акцент от предложените промени е премахването на допълнителното материално стимулиране от приходи от административни такси и глоби. То съществува вече шестнадесет години, през които се е доказало като лоша практика и неправилен стимул за мотивация на служителите. За целта ще бъдат отменени съответните разпоредби в петдесет и два различни закона. Така ще бъде преустановено разпределянето на прекалено високи суми за допълнително материално стимулиране на служителите, които се раздават като процент от основната заплата, независимо, както Вие споменахте, от отчитането и оценката на постигнатите резултати.
Предлагаме нов модел, който урежда цялостно заплащане в държавната администрация. Той включва постоянна част в размер на не по-малко от 70 на сто и променлива част от 30 на сто от средствата за работната заплата. Чрез въвеждането на ограничение до 30 на сто в променливата част се избягва получаването на бонуси в прекалено големи размери – нещо, за което и Вие споменахте, а също така се създават механизми за обвързване на заплащането с постигнати резултати. Съответните допълнителни възнаграждения ще бъдат разпределяни по ясни правила въз основа на оценка на постигнатите резултати от структурните звена и съответните служители. Ако служителят не се е справил с работата и не е спомогнал за постигнатите цели, той няма да бъде поощрен въобще – нещо, което в момента тези петдесет и два закона не позволяват.
Допълнителна мярка към новия модел е приетото решение в сряда от Министерския съвет за извършване на нормативни промени, които да ограничават съществуващите възможности за изплащане на възнаграждения от странични дейности, като участие в комитети, комисии, съвети, работни или експертни групи, управителни или контролни органи на фондове, сметки и други подобни. Ограниченията влязоха в сила незабавно за висшите политически длъжности – министри, заместник-министри, началници на кабинети, парламентарни секретари, областни управители и заместник областни управители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Дянков, Вие сигурен ли сте, че отговаряте на моя въпрос? Защото аз попитах каква е сумата, раздадена през 2011 г. – общо, и какво е дадено по отделните структури на администрацията. Моят колега Александър Радославов казва, че Вие отговаряте на неговия въпрос: какви са аргументите за предлаганите промени в Закона за държавния служител? Аз не Ви питам какво ще направите, а питам: какво сте раздали за 2011 г.?
Струва ми се, господин Дянков, че Вие се плашите от нещо. Кажете ми, господин Дянков, защо криете истината? Кое е толкова смущаващо и страшно в това да кажете каква е сумата, раздадена за 2011 г. в държавната администрация? Или Вие се страхувате, че ще стане ясно колко е дадено на администрацията, и то само на част от нея – на онази, която е послушна, която е работила за успеха на ГЕРБ в изборите, или че ще стане ясно с какво лицемерие се отнасяте към хората, на които казвате: „Стягайте коланите!”, а едновременно с това раздавате милиони?
Аз ще Ви кажа: само от информацията, която сме получили тук, в Народното събрание, от по-малко от една трета от тези структури, личи – Вие сте раздали 19 милиона. Ако това бъде отнесено към всички структури, то означава, че сте раздали не по-малко от 40-50 млн. лв. Само във Вашето министерство Вие признавате за 55 милиона. Като ги прибавим към тези 50, стават над 100 млн. лв.
Кажете ми каква е общата сума, която сте раздали. Неслучайно казвам: това не са пари на ГЕРБ, това не са пари на Министерството на финансите, това са пари на хората. Искаме да знаем какво раздавате от парите на данъкоплатците. Какво толкова трудно и страшно има да получите информация от отделните ведомства, да я обобщите и да я съобщите на народните представители?
Имам призив към всички, в това число, разбира се, към българските медии. Уважаеми дами и господа, на всяка една среща с представители на управляващото мнозинство и на правителството питайте каква е сумата, която е раздадена за 2011 г. на администрацията. Какви са изплатените суми на отделните ведомства? Убеден съм, че с общи усилия ще стигнем до този отговор, който ни е необходим.
Не съм доволен от Вашия отговор, господин Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Найденов! Допълнителното материално стимулиране в голяма част от държавната администрация се регламентира от 52 специални закона – тези, които споменах. Четиридесет и един от тези 52 специални закона са направени по време на Вашето управление през 2005-2009 г. Целта е била ясна: по схемата 3:5:8 Вие да крадете държавата.
Единственият правилен ход в момента за Вас е да подкрепите Закона за държавния служител. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Александър Радославов относно актуализация на нормативната уредба по отношение на средствата за допълнително материално стимулиране.
Слушаме Ви, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, колеги! Действително така се получава по време, че моят въпрос вероятно ще бъде продължение на вчерашната дискусия по Закона за държавния служител. Имаше идеи, които господин министърът аргументира вчера и днес в отговора на моя колега. Всички бяхме свидетели на този дебат. Имаше критични бележки, предложения, заявления от страна на министъра, че той приема някои от предложенията.
Ще използвам своя въпрос, за да кажа личното си мнение по тези въпроси, които вероятно ще породят допълнителни обяснения и виждания на министъра.
Мисля, че всички ние в тази зала, а и не само в нея, сме наясно, че в една пазарна икономика трябва да бъде стимулирано количеството и качеството на труда на всеки един, включително и в държавната администрация, в зависимост от отговорностите, включително на висшите управленски кадри, като се започне от президента, министър-председателя, министрите и така нататък, включително и на народните представители. Мисля, че действително се налага сериозна промяна в начина на заплащане. Дейността, с която се е ангажирал министър Дянков, действително е много тежка. Тук десетилетия наред има една система, с която сме свикнали. От едни неморални действия на няколко служители – да се самонаграждават, имам предвид шефките на Националната здравноосигурителна каса и на Агенцията по вписванията, което е абсолютно неприемливо, нещата стигнаха до скандална ситуация. Стигна се дотам, че министър-председателят си призна, че е действал популистки с това политическо решение.
Искам да разделя нещата – принципният въпрос и днешната ситуация са различни.
Според мен е очевидно – за да няма такива упреци към държавните служители, че са получили прекалено много премии, трябва да има много разширена скала с по-високи заплащания по принцип, ако трябва, да се намали броят на държавните служители, но да са ясни критериите. Според мен, може би трябва да се остави за известен период от време добавката за прослужено време, докато заработи новата система. Не е ясно дали служителите няма да се превърнат в крепостни на прекия си началник, за да получат по-високо допълнително възнаграждение.
Господин министър, ще ми е приятно в този смисъл да чуя някакви допълнения като разяснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Радославов, първо, бих искал да Ви благодаря за конструктивните предложения по време на нашата дискусия и в залата, и в комисиите, и в отделни разговори. Както Вие казахте, тази промяна наистина е закъсняла, отчитам го и като своя грешка като вицепремиер, отговарящ за административната реформа. Може би това трябваше да бъде една от реформите, започнати още през 2009 г. Може би трябваше да бъде направена още през 2005 или още през 2001 г. Според мен всички политици досега от последните няколко правителства имат отговорности. Затова моят призив е заедно да разрешим този наболял проблем.
През 2009-2010 г. усилията на правителството бяха насочени към оптимизацията и преструктурирането на държавната администрация. Досега към края на месец февруари 2012 г. като резултат от тази оптимизация в централната администрация работят с близо 10 хил. души по-малко, отколкото в средата на 2009 г.
През изминалата 2011 г. започнахме активна работа и по предложения за законови промени. Както знаете, от 21 февруари 2012 г. са вече в сила измененията в Закона за администрацията, които въвеждат ограничения на нарастването на числеността на администрацията – така наречения таван, и вече са възможни само компенсирани промени. Разграничават се функциите на политическите кабинети и на главните секретари, и въобще на администрацията. И нещо важно за днешния дебат: служителите в администрацията със Закона за администрацията са задължени да декларират възнагражденията, които са получили извън служебните си правоотношения, както и основанията за получаването на тези възнаграждения.
Вчера тук, в Народното събрание, одобрихме на първо четене измененията в Закона за държавния служител – втория важен закон, както Вие казахте. В тази връзка, с промените в него се въвежда еднакъв статут на всички служители в администрацията. Тези, които досега са били по специални закони, вече стават държавни служители по общия закон, което според мен е най-големият плюс на тези промени. Така опростяваме нещата и ги правим много по-прозрачни. Усъвършенстваме системата за оценка на служителите, като акцентът ще бъде върху постигнатите резултати. Трето, може би най-важно, премахваме порочната практика да се раздават бонуси с пари от събрани такси и глоби.
Пак казвам, закъснели сме с тази реформа. Аз, като заместник министър-председател, отговарящ за административната реформа, го отчитам като грешка. Всички предишни правителства обаче трябва да отчитат, че темата за реформата в държавната администрация е наболяла. Както Вие казахте, не трябва да мачкаме държавните служители. Те работят в името на народа и помагат за осъществяването на всички тези политики, които всички ние с Вас, правителство, парламент строим.
Благодаря за помощта дотук. Надявам се, че заедно ще приведем Закона за държавния служител във вид, от който всички да сме радостни и достойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин министър, за разлика от някои колеги, аз имам малко по-различно виждане. До 1989 г. имаше категоризация по министерства в зависимост от отговорностите. Една е отговорността в Министерството на финансите, което отговаря за държавния бюджет, друга е отговорността в някое ведомство, което няма такива отговорности. Там в зависимост от категориите за едни и същи длъжности имаше различни основни заплати.
При положение, че сега премахваме това, трябва да има по-широка скала и по-високите основни заплати да бъдат пак за такива отговорни длъжности в министерствата, както например за занимаващите се с еврофондовете и така нататък.
И друго, според мен трябва да се помисли още веднъж специално за Комисията за финансов надзор, дали не трябва да излезе от закона, както вчера мисля, стигнахме до убеждение за Социалния съвет, защото там се борави с милиарди, а заплатите са ниски. И за да не се изпада в ситуация на допълнително материално стимулиране, което да се оспорва, предлагам да се помисли още веднъж специално за Комисията за финансов надзор.
Действително отговорността е обща. Ние като парламент носим обща отговорност и това е много сериозен въпрос. Да не се чувстват хората, които съвестно работят, едва ли не като престъпници, че са взели допълнително възнаграждение. Това е принципният въпрос.
Аз лично, да Ви кажа честно, не виждам защо не се отговори на това, което и моят колега пледираше – за тези допълнителни средства, които са раздадени. Аз бих си помислил дали не трябва да направим това. Спорно е. Не говоря за висшите управленци. Това е въпрос на морал – едно е да имаш правото да получиш допълнително възнаграждение, а другото е дали ще се ползваш от това право. В тази ситуация безспорно всички ние, предполагам, се съгласяваме, че би трябвало тези хора, които управляват на най-високо ниво, да се откажат в името на бедстващите стотици хиляди българи в тази криза. Но трябва системата да е направена така, че да имат право, според резултатите от труда си и отговорностите си, да имат различно възнаграждение. Иначе ние се връщаме в една уравниловка, която беше преди промените. За какво правихме тези промени – пазарно стопанство и така нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Радославов! Както вече споменах, с Вас имаме много сходни мнения относно наболялостта на този проблем и това, че трябва да гледаме напред и в най-скоро време със законовите промени в Закона за държавната администрация, който вече е факт, Закона за държавния служител, който е на вниманието на всички парламентарни групи и на всички депутати, и третият важен закон в тази редица, всъщност такъв закон досега не е имало – Законът за висшите държавни длъжности, по който ние работим и в най-скоро време ще представим на обществена дискусия, многократно да увеличим прозрачността в даването на материално стимулиране на държавните служители. Както Вие споменахте, държавните служители заслужават такова стимулиране, стига те добре да си вършат работата. Просто това трябва да е прозрачно, по ясни критерии. И това е нашата цел. Надявам се, че между първо и второ четене на Закона за държавния служител многократно ще го подобрим, така че всички да сме горди от него.
На Вашия повторен въпрос – защо не отговорих на предишния въпрос, защото за мен това са дребни задявки. Всички знаем, в Закона за държавния бюджет явно е написано каква е сумата. Аз мога да кажа, че тя е многократно по-малка от сумата за предишните години в тройната коалиция. Вие тогава ще кажете: „Да, ама тогава икономиката беше по-добра.” Аз тогава ще кажа: „Защо не си разплатихте 4-те милиарда заеми, а ги оставихте на мен да ги плащам и на това правителство?” В смисъл това е доста неконструктивен диалог.
Като ставах финансов министър тук един голям американски и сега действащ политик, като го попитах по какъв принцип той се води и аз да се водя, той ми каза следното изречение: „Трябва винаги да се бориш за това, за което си и да не губиш време за това, за което си против”. Аз съм за промяна в Закона за държавния служител, ясни правила и прозрачност. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, към вицепремиера Дянков има още два въпроса на народните представители Мартин Димитров и Антон Кутев, които ще бъдат развити и ще чуем отговора им след почивката.
Тъй като утре е 10 март – Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството, България отбелязва на този ден годишнината от спасяването на българските евреи и почитаме паметта на евреите от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани в нацистките лагери на смъртта през 1943 г.
По този повод днес, в 11.00 ч., ще се състои възпоменателна церемония пред паметната плоча до Народното събрание. Нека, както всяка година, заедно се поклоним и поднесем цветя.
Обявявам почивка до 11.30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме с парламентарния контрол към министъра на финансите господин Симеон Дянков.
Въпрос от народния представител Мартин Димитров относно необходимостта от финансиране на дефицита в Държавния бюджет 2012 г. и плащанията по държавния дълг през месец януари 2013 г.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! Най-важният въпрос, който стои в момента пред България, пред българското правителство и българския парламент е как ще бъдат финансирани тези 3 млрд. лв., които България трябва да плаща непосредствено през следващите месеци. Един милиард бюджетен дефицит (дано да не е повече, господин Дянков – трябва много да внимавате с всички Ваши колеги този милиард да не стане повече) и близо 2 млрд. лв. външен дълг. Откъде ще бъдат намерени тези средства?
В обществото бяха представени идеи, които тръгнаха от правителството – едва ли не Сребърният фонд да бъде инвестиран в държавни ценни книжа, което да доведе до приход в бюджета и така да бъде покрит този дефицит. Това би било голяма грешка.
Наблюдавам международните финансови институции, господин вицепремиер – внимателно следят България, и за първи път се заговори за проблеми с нашата платежоспособност. Наблюдават ни.
Гърция е в много тежко положение. Възможно е да се стигне до фалит на Гърция – казвам Ви го най-отговорно, който ще има негативно влияние и върху нашия образ.
Задавам Ви този въпрос, защото спешно имаме нужда от ясен план – какво правим. Този план трябва да е приет от парламента, от правителството – да е ясна гаранция за целия финансов свят, че България няма да попадне в дупката, в която е Гърция, и ще запази своята стабилност. Това означава, че за тези 3 млрд. лв., които не достигат, те са най-малко толкова – аз се опасявам да не са повече, трябва да имаме ясен план откъде вземаме тези средства. Това означава вътрешно и външно финансиране.
Този дебат започна от предишен разговор с Вас в българския парламент, но се надявам днес да чуем повече идеи и ангажименти от Ваша страна. Как се стига до положението, в което в момента е Гърция? – Веднъж влизайки в неплатежоспособност, те не можаха да излязат от това положение вече толкова години. Веднъж паднеш ли в тази дупка, паднеш ли в този трап веднъж, повече излизане няма! Нямаме право да се озовем там!
Знаете, че за първи път във фискалния резерв имаме само двата задължителни фонда – фондът „Козлодуй” и Сребърният фонд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест в България на практика свободни пари няма, което означава, че имаме нужда от план, който да покаже на света, че тези средства ще бъдат покрити и дефицитът ще бъде финансиран. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, Законът за държавния бюджет на Република България за 2012 г. определя максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през настоящата година. Една от възможностите, очертана в Бюджет 2012 г., е емисия на международните пазари в размер до 2 млрд. лв. С други думи, законово тази възможност я има.
Въпросът: дали и кога ще бъдат емитирани държавни облигации на международните пазари е свързан преди всичко с цената на финансирането, които тези пазари биха предложили на България като емитент.
Тук сте прав, че на този пазар цената за България много се влияе от нашите съседни държави, главно Гърция, въобще тежкото състояние на голяма част от икономиките и техните публични финанси в Южна Европа. Затова ние следим този процес всяка седмица. Инвестиционният рейтинг на страната и макроикономическите й показатели досега дават възможност за пазарно финансиране както на местния, така и на международните капиталови пазари. Смятаме, че е добре България да се възползва и от тези две възможности, както и от една трета възможност.
Ако мога да обобщя моята философия относно финансирането на държавния дълг, тя е, че трябва да има максимална диверсификация и в източниците на финансиране, и в годините на падежите. С други думи, за мен е най-правилно да има частично погасяване на държавния дълг с приходи от продажби на ненужни държавни активи, така наречената приватизация. Една част да бъде покрита с краткосрочни държавни ценни книжа, примерно със срок до три години. Една друга част да бъде покрита със средносрочни еврооблигации, със срок, примерно, или пет, или седемгодишни облигации.
За мен добро съотношение между тези три различни източника на финансиране е една трета, една трета, една трета. С други думи, от ненужни държавни активи – около една трета от нужната сума, от държавни ценни книжа на вътрешния пазар – около една трета, и от еврооблигация, говорим за 2013 г. – също една трета. Знаете, че през 2015 г. също предстои голям падеж от така наречения дълг на Милен Велчев. Така че отсега трябва да мислим и за 2015 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате възможност за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Това е посоката, господин Дянков, в която трябва да се мисли, но тази посока трябва да бъде облечена в конкретни действия съвсем скоро, които да бъдат дебатирани и одобрени от парламента.
Няколко обезпокоителни неща. Първо, не виждам приходите от приватизация, за които Вие говорите. Това е отговорност, разбира се, на премиера и на икономическия министър. Но аз не виждам една трета от сумата да може да бъде събрана по този ред, което означава, че ако това не се случи, трябва да имаме алтернатива. Не може на случайността да се остави толкова важен въпрос. Надявам се Вие да сте прав, но по-скоро не сте.
Вторият въпрос, който е изключително важен, е управлението на Сребърния фонд – законопроектът, който е на Вашата интернет страница. Не трябва да се стига до такова масово инвестиране в държавни ценни книжа. Аз се надявам тази идея да бъде преразгледана от правителството. Ако тя е била само идея да покаже на международните инвеститори, че има свободни пари, дотук добре, но дотук трябва да се свърши.
Третият въпрос. Има огромен резерв в контрабандата от цигари, която се вижда по софийските улици, ако искате, по софийските пазари. Никога не е било така. За мен това е отговорност на вътрешния министър Цветан Цветанов, но Вие като финансов министър трябва да упражните повече контрол да се справят с тази контрабанда. Там изтичат стотици милиони левове, които биха могли да влязат в бюджета и да бъдат част от по-добрата финансова перспектива през тази и следващата година.
И накрая, обобщавайки, господин Дянков, да, тази е посоката, но трябва да имаме конкретен план, който да включва и буфери. Тоест тези една трета, една трета, една трета трябва да бъдат покрити със здрав буфер.
Пак Ви казвам, в момента, в който Гърция, не дай си Боже, фалира – аз няма да се учудя, признавам пред всички народни представители, това да стане някъде между юни и октомври тази година, не дай си Боже, целият свят ще гледа България и ще пита: „България стабилна ли е и на този фон, ще покаже ли резултати, ще покаже ли платежоспособност, ще удържи ли?”. Това ще бъде въпросът, който всеки инвеститор ще си задава. Тогава, между другото, без вина има опасност да ни намалят кредитния рейтинг. Тоест при евентуален фалит на Гърция, без вина ние ще бъдем потърпевши. Твърде вероятно и нашият кредитен рейтинг ще бъде намален заради това, има такава опасност. Ако за момент покажем нестабилност, пак ще се заговори за преговори с Международния валутен фонд и за предпазно споразумение с фонда, което за България не е добра перспектива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика? Не желаете.
Последният въпрос към министър Дянков е от народния представител Антон Кутев относно контрола на изразходваните средства на търговските дружества с мажоритарно държавно участие.
Заповядайте, господин Кутев, да развиете своя въпрос.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Безспорно е, че затягането и контролът в изразходването на средства във всички форми на държавата, включително и в дружествата, е изключително важно, особено в момента – в период на криза. Това може би е единственото нещо, или едно от малкото неща, с които ГЕРБ последователно се занимават от началото на мандата, или поне така се говори.
Аз съм съгласен, че до голяма степен на много места се затегна, не бих казал контролът, но поне изразходването на средства. Даже мисля, че се затегнаха прекалено много и че на места закъсняхме с изплащането и към бизнеса, и със замразяване на заплати и пенсии, и така нататък. Тоест дори ми се струва, че прекалихме малко в тази насока.
Във връзка с това едно от местата, в които на мен много сериозно не ми е понятно как се прави контролът, са, разбира се, държавните дружества с мажоритарно държавно участие – търговските дружества. Затова моят въпрос в този случай е: първо, колко са тези дружества, колко хора участват? Предполагам, че Вие ще ми кажете, че контролът става през управителните съвети или общите събрания, което, разбира се, е логичната търговска практика. Колко човека участват в тези управителни съвети, горе-долу какви са възнагражденията, какви са парите, които се плащат за това, и съответно как контролираме всичко това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Искам да прочета въпроса, защото той беше доста по-конкретен от въпросите, които сега се зададоха.
Въпросът е от 1 март 2012 г. и казва: „Уважаеми господин заместник министър-председател, моят въпрос е как се контролира ефективното разходване на средства в търговските дружества с мажоритарно държавно участие?”. И аз отговарям на този въпрос.
В изпълнение на Постановление № 114 на Министерския съвет от 2010 г. в Министерството на финансите за всеки отчетен период веднъж на тримесечие и годишно постъпва информация за финансовото състояние на държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала – това са около 130 такива предприятия и търговски дружества, и на дружествата, които те контролират, които са още около 120, съгласно списък, определен от съответните министри и ръководители на ведомства. От месец октомври 2010 г. постъпващата в Министерството на финансите информация се публикува на интернет страницата на министерството. Можете да я видите на тримесечие и на годишна основа.
Съгласно постановлението, наблюдението и контролът върху финансовото състояние на държавните предприятия и на отделните търговски дружества се извърша от съответните министри, съобразно отрасловата им компетентност въз основа на тримесечните и годишните финансови отчети. Ежегодно отрасловите министерства внасят в Министерския съвет годишни доклади за финансовото състояние и анализ на пазарните перспективи, на базата на който те отчитат своята дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Кутев, за реплика към отговора на министъра.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Да, това, което ми казахте, горе-долу го има в Търговския закон и това е нормалният начин да се контролират предприятията – логично е да е така.
Друг е въпросът, че моята идея във всичко това беше да влезем в малко повече конкретика, защото това е било така преди Вас, след Вас също ще бъде така. Въпросът е: кои са конкретните действия, които Вие извършвате, за контрол в дружествата? Разбира се, свързан е въпросът и с това – при тези 130 дружества колко са членовете на управителни съвети, получават ли повече от 10 милиона месечно всички взети заедно, или не получават? Факт е, че те са ги получавали преди това, сигурно и след това ще ги получават, но когато говорим масивно за бонусите, е хубаво българският гражданин да знае, че повече от 10 милиона месечно са възнагражденията на членовете на управителни съвети в търговските дружества и те се получават в момента активно и постоянно. Но не това исках да Ви попитам.
Аз Ви говорих за конкретиката на това как ги контролирате. Ето, сега тук примерно поводът за този въпрос беше договор, който Вие сте подписали на 10 януари 2012 г. Става дума конкретно за „Информационно обслужване” АД, в което Вие упълномощавате лицето Александър Колев, който е търговски пълномощник на дружеството. Това е стандартна практика, нормално е да има такъв договор.
Честно казано, клаузите в този договор отговарят наистина на практика, която е характерна за частни дружества, но когато става дума за 100% държавно дружество, един чл. 8 от договора, в който пише, че Вие упълномощавате това лице – тук стои Вашият подпис, да придобива движими и недвижими вещи от името и за сметка на дружеството, при цени и условия каквито намери за добре. Пак казвам, това може да е нормална практика в частни дружества, но при държавни дружества „цени и условия каквито намери за добре”, според мен е драматично.
Член 10 от същия този договор говори, че при упражняване на гореупоменатите правомощия може да разходва свободно средства в размер до 100 хил. лв., като за по-големи суми вече е необходимо да изисква съгласието на търговеца. Не знам дали това противоречи на Закона за обществените поръчки, доколкото в закона примерно без търг и конкурс могат да се правят за строителство над 45 хил. лв., за доставки и услуги – над 15 хил. лв. Тоест, когато говорим за суми от порядъка на 100 хил. лв., те практически надвишават това, което пише в Закона за обществените поръчки.
Надявам се, че въпреки това, което сте написали в упълномощаването, те са спазвали Закона за обществените поръчки. Но дълбоко се съмнявам в това и бих Ви помолил да направите конкретна проверка във всички дружества – ако по този начин сте подписвали договорите, дали се спазва законът, защото този договор противоречи на Закона за обществените поръчки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, предлагам да се придържаме към въпросите, които сте задали. Ако имате допълнителен въпрос, просто ми го задайте и аз ще отговоря. Но пак повтарям, във Вашия въпрос отпреди 9 дни пише следното: „Моят въпрос е: как се контролира ефективното разходване на средствата в търговските дружества с мажоритарно държавно участие?”. Няма никакъв въпрос за „Информационно обслужване”, или за което и да е друго дружество.
Ако сме коректни към нашите слушатели и зрители, нека да вървим по въпросите, които сте задали, а аз коректно Ви отговарям. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първото питане е от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно мерките за намаляване на младежката безработица.
Да развие питането има думата господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Младенов, радвам се, че Ви виждам в Народното събрание. Два месеца изминаха откакто сме задали този въпрос, но все така се случва, че нямате време да отговорите или не достига времето да отговорите на този въпрос, който е изключително важен – касае младежката безработица. Ето, идват и млади хора в пленарната зала.
Господин Младенов, преди няколко дни ние от Коалиция за България представихме конкретни мерки за справяне с младежката безработица. Знаете, че в България нивото на младежката безработица е 29% за ІV тримесечие на 2011 г., спрямо предходната година. За 2 години младежката безработица се е увеличила с 10 процентни пункта. Ние сме на първо място по този критерий в целия Европейски съюз.
Народни представители от Политическа партия ГЕРБ заявиха, че младите хора са маргинали и че проблемите сами ще се решат, едва ли не в Закона за младежта е имало мерки, които ще се справят с младежката безработица. Вие много добре знаете, че това не е така. За да се справите с младежката безработица трябва конкретна визия, трябва конкретна икономическа политика. Ако младите хора сега не получат работа и нямат възможност да работят, сам добре знаете, че те не могат и да се пенсионират. Съгласно прословутата пенсионна реформа, която приехте, на едно младо момиче ще му трябват 37 години осигурителен стаж, на едно момче – 40 години осигурителен стаж, за да се пенсионира, но ако веднага след завършване на висшето си образование няма начин да започне работа, то де факто ще бъде лишено от това свое право.
Младите хора са ценен ресурс, господин Младенов, за развитие на държавата, на нацията, на нашето общество. За съжаление в България младежката безработица се увеличава. Виждате, че в Европа това е огромен проблем. Всяко правителство в Европа е подготвило, представило и гласувало в Народното събрание конкретни мерки за справяне с младежката безработица.
Нашето питане към Вас е: какви мерки ще представите в Народното събрание, какви са конкретните политики, които ще помогнат на младите хора да си намерят работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор на поставеното питане.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители! Политиката за инвестиране в младите хора има важно значение за устойчивото общество и неговото развитие, тъй като те са една от най-уязвимите групи на пазара на труда, особено по време на икономическа криза. В условията на застаряване на населението, правителството отчита необходимостта от ефективни мерки за преодоляване на младежката безработица и осигуряването на повече възможности за реализация на младите хора в Република България.
В Националния план за действие по заетостта през тази година младите хора са основна приоритетна група. Преди Вие да зададете тези въпроси, на които сега аз Ви отговарям, през настоящата година Министерството на труда и социалната политика разработи Национална инициатива „Работа за младите хора в България 2012-2013 г.”. Тя е обсъдена със социалните партньори и ще бъде приета от Министерския съвет. Инициативата е в съответствие с Европейската инициатива „Младежта в движение и възможности за младежта”. Основните направления за действие на инициативата включват активиране на младите хора без работа, повишаване на тяхната конкурентоспособност на пазара на труда, подкрепа при прехода от образование към заетост, осигуряване на първа работа за младите хора и повишаване на тяхната заетост. В рамките на инициативата са планирани различни дейности, като най-напред безработните младежи ще бъдат информирани за възможностите и институциите, които могат да им окажат подкрепа за работа. Ще бъдат насочвани за регистрация в бюрата по труда. Ще бъдат предоставени услуги по информиране и консултиране, адаптиране към потребностите на младите хора. Наред с облекчения достъп, графиците за посещения и индивидуални планове за действие ще бъдат съобразени с изискванията на самите млади хора. Те ще могат да ползват в бюрата по труда терминали за достъп до базата данни за свободните работни места. Всеки регистриран в бюрата по труда младеж ще бъде включван в мотивационно обучение. Ще се увеличи броят на безработните младежи, които ще се обучават за придобиване на професия или по ключови компетентности, като обучението ще се финансира с ваучери по оперативната програма.
Предвижда се сключването на Национално споразумение „Първа работа” със социалните партньори. Целта е чрез поемането на конкретни ангажименти за взаимодействие между държавата, работодателите и синдикалните организации да се осигури значително увеличаване на работните места за стажуване на младите хора, завършили средно или висше образование. Ще бъде разработена система от различни по продължителност форми и начини на субсидиране на стажове в реалния сектор. Ще се разшири обхватът и продължителността на стажуването в публичната администрация. За младежите – ранно отпаднали от образователната система, е предвидено ограмотяване и обучение на работното място под ръководството на наставници от предприятието.
В рамките на инициативата задачата е да се ускорят и интензифицират съществуващите дейности, да се увеличи броят на участниците, да се включат младите хора като приоритетна група в съществуващи и бъдещи дейности, програми и проекти, да се отстранят пречките пред увеличаването на ефекта от прилаганите досега действия, да се направи преглед на законодателството в областта на заетостта и безработицата, което има отношение към младите хора, да се разработят нови програми и стимули за увеличаване на заетостта на младежите. За организирането и координирането на изпълнението ще се създаде координационно звено, в което ще участват представители на институциите, на социалните партньори и от Националното сдружение на общините. Този координационен съвет ще се ръководи от министъра на труда и социалната политика. Инициативата ще бъде осигурена финансово в рамките на бюджетите на отговорните институции чрез бюджетните процедури за съответните години и чрез ползването на финансовия ресурс, който не е никак малък, по програми на Европейския съюз, както и по линия на структурните фондове.
През тази година продължава реализацията на програми и мерки за младежи, които са доказали своята ефективност. Финансовият ресурс от бюджета на нашето министерство за тази година за мерки и програми е 9 млн. 622 хил. лв. за заетост на 4288 лица. Осигурените средства през тази година за реализирането на специализирани схеми по Оперативната програма „Човешки ресурси” за ограничаване на младежката безработица е в размер на 27 млн. лв.
По Националната програма „Старт на кариерата” през тази година 1720 образовани младежи ще стажуват в публичната администрация. Осигурени са средства в размер на 5 млн. лв. Безработните младежи, които са на месечно социално подпомагане, се включват приоритетно в Националната програма „От социални помощи към заетост”.
Искам да Ви уверя, уважаеми господин Стойнев, че с всички мерки, които сме предвидили в националната инициатива, която предприемаме и която ще бъде факт само до няколко дни и приета от Министерския съвет, ще акцентираме върху заетостта на младите хора и най-вече – обединяване ресурсите на всички институции, социални партньори и общини, за да може този проблем да бъде приоритет № 1! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за 2 доуточняващи въпроса.
Госпожо Масларова, задайте въпросите си.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми колеги! Очертано бе светло бъдеще за българските младежи, само че в бъдеще. Всичко беше в бъдеще време – ще се случи, ще се организира, ще се проведе, ще се направи.
Господин министър, всъщност може би забавихте въпроса, защото чакахте да дойде месец май, за да започнат временната и сезонната заетост, та да кажем, че има намаляване на младежката безработица. Лично аз трябва да кажа, че не бих приела този отговор за сериозен, въпреки че е написан перфектно, защото ние питаме конкретни неща. И аз ще говоря конкретни неща.
Вие говорите за Националния план за действие по заетостта и казахте, че по програмата сте определили 1720 младежи от Националния план по заетостта за „Старт в кариерата”. Младежката безработица е близо 29 процентна. В 2009 г. при 6% безработица са 1100. Тоест само 600 са повече момичетата и момчетата, които започват по тази програма.
Нещо друго, говорите за насърчаване и координация с работодателите и синдикатите. Насърчаването на работодателите, за да наемат на стажуване млади хора, в 2012 г. Вие предвиждате 400 души; в 2009 г. са били 800 – два пъти повече, при различни параметри на безработица, което няма смисъл да повтарям.
Разкриване на работни места за стажуване: 2012 г., господин Младенов, в Националния план са 82-ма – 82 момичета и момчета; 2009 г. са 1530. Ето Ви конкретни цифри – неща, които няма как да оспорим, няма как да не се притесняваме за тях, защото младите хора напускат държавата. Те я напускат сега, днес, вчера, миналия месец, по всяка вероятност – следващия месец, и докато се приеме програмата, докато се реши кой какво ще изпълнява, докато се разпишат правилата.
Затова нашите конкретни уточняващи въпроси са:
Първо, какво конкретно е предвидено за намаляване на младежката безработица по региони, особено регионите с висока безработица?
И още, по Оперативна програма „Човешко развитие” в схема „Развитие” има 250 милиона, които са за хора в предпенсионна възраст, за млади хора и за трайно безработни. Колко от тях конкретно ще бъдат дадени за 2012 г. за младите хора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, конкретно:
На първо място, безработните младежи до 29-годишна възраст в момента са 75 хил. млади хора. Това е около 20% от безработните в страната. Безработните хора до 24-годишна възраст са повече, те са около 26%. Искам да се прави разлика между това – първо.
Второ, конкретните мерки. Освен „Старт в кариерата”, за което казвах в публичната администрация, в което се предвижда над 1700 млади хора да започнат работа през тази година, в Закона за насърчаване на заетостта специално са регламентирани насърчителни мерки, стимулиране на работодателите да разкриват работни места и да няма безработни младежи до 29-годишна възраст.
В изпълнение на мярката по чл. 36, ал. 1 от закона работодателите разкриват и запазват работни места за период не по малък от 12 месеца, на които наемат безработни младежи. През 2011 г. по мярката са включени 935 безработни младежи. За стимулиране на работодателите да разкрият за период не по-малък от 12 месеца работни места, на които да се наемат безработни младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания, включително военноинвалиди и младежи от социални заведения, се реализира мярката. През миналата година са включени над 150 безработни младежи.
Голяма част от младите хора срещат трудности на пазара на труда, тъй като не са имали възможност да придобият конкретни професионални умения и практика. Държавата насърчава работодателите да разкриват работни места за стажуване на младите хора без работа като са включени 504 безработни. Това е по Националния план по заетостта.
По Оперативната програма „Човешки ресурси”, чрез схемата „Създаване на заетост на младите хора чрез осигуряване на възможност за стаж” се предоставя възможност завършилите средно или висше образование да стажуват при работодател на позиция, релевантна спрямо придобитото образование и професионално направление на висшето или средното образование с цел повишаване тяхната конкурентоспособност. В разстояние на 6 месеца се плаща заплатата. Ние увеличихме нейния размер, плюс осигуровките, плюс се плаща на наставник в предприятието. Вече над 1500 млади хора са започнали работа, стажуване в предприятията, само по тази схема. Имаме възможност за още 7 хил. човека до края на тази схема, така че една голяма част от общо 8500 млади хора чрез стажуване ще могат да бъдат по-пригодни на пазара на труда, да останат на работа там, където стажуват или да си намерят друга работа.
Искам да Ви уверя, че през миналата година, благодарение на дейността на трудовите посредници в бюрата по труда над 49 хил. млади хора са намерили работа в частния и в публичния сектор. Освен това, искам да Ви уведомя, че връзката между образованието и нуждите на бизнеса на пазара на труда е изключително важна по Оперативната програма „Човешки ресурси”. Вие знаете, че Министерството на образованието е междинно звено. Там също са предвидени доста средства по отношение на стажуването и стипендиите.
Надявам се, че в националната инициатива и бизнесът ще прояви по-голяма гъвкавост и ще отпуска допълнително стипендии на младите хора, които завършват или им предстои да завършат средно професионално или висше образование, за да може след това да почнат да работят в техните предприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Кой ще изрази отношение?
Заповядайте, госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Младенов, хубави неща, които са направени. Десет хиляди младежи са напуснали страната, младежката безработица расте. Тоест мерките, които са предприети, явно не са достатъчни. Това са част от старите мерки, които Вие продължавате в много по-стеснен вариант. Това са мерки, които явно не дават стимул на младите хора да останат в страната ни. Явно трябва да се направи спешно нещо бързо; нещо атрактивно; нещо, с което да стимулираме бизнеса; нещо, с което да стимулираме младите хора да заработят тук, у нас, сега, сега, в момента.
Ние с господин Стойнев внесохме промени в три законопроекта. Искаме да стимулираме работодателите точно с тези законопроекти – да назначават младите хора приоритетно. Разбира се, това за бързата писта са неща, които сме говорили много, но явно това вече трябваше да заработи.
Не можете да ни обвините в някакъв популизъм, защото, ако се върнете в годините назад, откогато сте министър, ще видите, че ние почти регулярно, на 3-4 месеца задаваме въпроси за заетостта, за хората в предпенсионна възраст, за младите хора, за хората с увреждане. Тоест проблеми, които са днес и сега. Тъй като ние считаме, че по този въпрос – младежката безработица, който е въпрос не само на България, не само на българските младежи, а изобщо сериозен въпрос за развитието на страната ни като цяло, трябва да имаме един дебат.
Затова, госпожо председател, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви внасяме Проект за решение за дебат по младежката безработица с необходимите подписи, които се изискват по нашите правила. Благодаря. (Народният представител Емилия Масларова предава подписката на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много.
Трябва да го заведем и в деловодството, но, тъй като не сте номерирали подписите, ще трябва да проверя дали са 48.
Предлагам да не отнемаме пленарно време в момента, да продължим със следващия въпрос към министъра, а междувременно аз ще направя проверка на внесената подписка и след като приключим процедурата по следващото питане, тогава, ако отговаря на всички изисквания, ще насроча разискванията.
Следва питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за ограничаване на ръста на безработицата.
Заповядайте, господин Кутев, да развиете своето питане.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми беше продиктувано от един съвсем конкретен факт и той беше, че при обиколките из моя регион, които правя по селата напоследък, средното съотношение в селата в Силистренска област между работещи и безработни се оказа, че е от порядъка на 1 към 10. Тоест примерно в едно село като Окорш, което е достатъчно голямо, от 1830 жители в активна възраст, в смисъл без децата, има 130 работещи, 400 пенсионери и 1300 безработни. Това съотношение се случва масово, в 90% от селата в Силистренски регион. Предполагам, че в Северозападна България е още по-зле. Така че този факт ме подтикна към моето питане, заедно с още няколко факта.
Сравняваме безработицата, която за 2008 г. е била 5,6% – много по-ниска отколкото е средната за Европа; сравняваме безработицата за 2011 г. – по данни на НСИ е 11,2%. Рязък ръст на безработицата. Между другото, сега е пораснала още. Сравняваме заетите лица, които са намалели за същия период с 420 хил. души.
В края на краищата през четвъртото тримесечие на 2011 г. икономически неактивните лица на възраст 15-64 години са 1 млн. 671 хиляди, което ще рече 33%, една трета от населението в същата възрастова група. Всеки трети влиза в тези икономически неактивни лица. Безработните лица в страната през четвъртото тримесечие на 2011 г. – в края на 2011 г. са 380 хиляди, а коефициентът на безработица – 11,4%, и така нататък. Заетите лица, между другото, 15-64 години са намалели от 2010 до 2011 г. – за една година с 65 хиляди. Тоест за една година 65 хиляди нови безработни.
Затова моето питане към Вас е: какви са политиките, които Министерството на труда и социалната политика развива за борба с постоянно нарастващата безработица? Твърдо съм уверен, че това е най-големият проблем, който в момента стои пред страната. Ако ние не решим този проблем, ще постигнем трайно обезлюдяване на цели области. За съжаление, аз съм депутат от такава област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Основната цел на социалната политика на Министерството на труда и социалната политика е повишаване на заетостта и намаляване на безработицата чрез интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда.
Вие знаете, че бизнесът е този, който създава работните места. Инвестициите са тези, които носят увеличаване на заетостта. Това което ние правим в момента, използвайки ресурсите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и на Националния план за действие по заетостта, е да направим в регионите, за които казахте, всичко възможно, за да създадем субсидирана заетост на общините, които кандидатстват с проекти и програми. Това направихме миналата година. Само по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” дадохме на кметовете над 20 хиляди работни места в разстояние на една година. С тях се поема минималната работна заплата и осигуровките. Те са едни от най-големите работодатели в момента в общините, за които говорите. Ние ще продължим в тази посока.
Освен това, чрез обучението, чрез квалификацията и преквалификацията, ние искаме да направим тези хора да бъдат по-пригодни за пазара на труда.
Визията на плана за 2012 г. е повишаване на заетостта чрез осигуряване на качествена работна сила. Тя включва заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда, приоритетно на най-засегнатите от кризата райони.
Основните приоритети на националната политика са: увеличаване на заетостта чрез бързо и ефективно устройване на работа на самите безработни; повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата в регионите с ниска заетост.
В изпълнение на приоритетите в Националния план за тази година са осигурени 73 млн. лв. от държавния бюджет. С тези средства се предвижда да се осигури заетост на 27 хиляди безработни и обучение на над 6600 лица. Освен това, чрез оперативната програма са предвидени допълнително 350 млн. лв. само за тази година за реализация по схемите за субсидирана заетост, обучение, квалификация и преквалификация както на безработни, така и на заети лица.
Кои са основните целеви групи – млади безработни до 29 годишна възраст, както казах преди малко; безработните над 50 годишна възраст; неактивните лица, желаещи да работят, в това число и обезкуражените; безработни лица с ниска или нетърсена на пазара професионална квалификация и недостиг на умения, в това число и безработни с ниско образование; хора с увреждания.
Освен това искам да Ви уверя, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ще продължи и един от основните инструменти, а именно предвидените 130 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в бюджета от 2,3 млрд. лв. От тях новите процедури, стартирали през миналата година са 54, на стойност над 1 млрд. лв.
Успешното реализиране на тези схеми, както и „Вземи живота си в свои ръце”, ваучерната система за допълнително обучение и квалификация, развитие, стажуване на млади хора до 29 години в предприятия, „Шанс за всички”, „Нови възможности” са неща, които трябва да се използват по-активно и от бизнеса, и от общините, за да може с тези проекти и със субсидираната заетост да се подпомогне особено на въпросните региони.
През тази година активната политика на пазара на труда ще насърчава и търсенето на труд чрез развитие на предприемачеството и стартиране на малък бизнес.
Предприемчивите безработни ще могат да реализират свои бизнес идеи чрез разработването и изпълнението на бизнес проекти до 20 хил. лв.
През тази година са заделени 15 млн. лв. общо средства за развитие на предприемачеството. Искам да Ви уверя, че за предприемачеството, за тези схеми, има много голям интерес. В бюрата по труда непрекъснато идват хора, които се интересуват и се записват по тази схема.
Искам също така да Ви уверя, че дори с риск да увеличим нивото на безработицата, съм разпоредил, и това се изпълнява – всички бюра по труда в момента правят изнесени приемни в малките населени места, за да улеснят хората да се регистрират в бюрата по труда и да ползват всички услуги, които им се предоставят за обучение, квалификация и заетост. Това е изключително важно.
Искам да напомня още нещо – в момента, към края на месец февруари 2012 г., безработицата е 11,5%. Това са около 376 хил. безработни лица. Повишението е с около 1% спрямо средното за миналата година. Надявам се, че още от този месец, заради сезонната заетост и заради тези програми, към които интересът расте, безработицата постепенно ще започне да намалява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Кутев, имате възможност за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Аз ще започна оттам, откъдето Вие завършихте.
Уважаеми господин министър, Вие може би разчитате на слабата памет на гражданите, обаче аз имам по-сила памет. Спомням си, че точно преди една година, по това време Ви зададох същия въпрос. Точно на този въпрос Вие ми отговорихте горе-долу така, както завършихте сега. Обяснихте ми как нещата започват да вървят страхотно във вярната посока, как Вие държите нещата под контрол и как ето сега ще решите всички проблеми, макар че лошото наследство преди това Ви създава някои проблеми.
Искам да Ви напомня, че тогава моята реплика беше: да не сте толкова самоуверени, защото в началото на лятото туристическият сезон Ви донесе малко работни места, но ще дойде есента, те ще се върнат обратно и Вие ще бъдете в по-лоша ситуация, отколкото бяхте.
Сега Ви казвам същото: подходът, който сте избрали – да ми кажете колко добре се справяте, бих го приел, ако не се оказваше, че „Човешки ресурси” е най-слабо усвояваната оперативна програма. Иначе може би щеше да бъде добре.
Щяхте да се справяте, ако примерно Брюксел нямаше категоричното мнение, че сме на последното място в Европа по усвояването на Социалния фонд.
Въпросът ми към Вас е: вярно ли е, че в условия на икономическа криза в България има 11% безработица към месец ноември 2011 г. Вие казахте, че е 11,4%, а според ЕВРОСТАТ в Австрия е 4%, в Германия е 5,5%, в Румъния е 7,3%?
Въпросът ми към Вас е: това верни данни ли са? Вярно ли е, че за период от 2 години, в икономиката са загубени 256 хиляди работни места? Това са двете години, за които Вие сте били министър, а няма друг за това време. Вярно ли е, че за четвъртото тримесечие на 2011 г. 343 хил. души са били безработни, което прави със 110 хиляди повече в сравнение с лятото на 2009 г.? Сто и десет хиляди съдби, които в момента не знаят какво да ядат горе-долу! Според изследването на Европейската фондация, България е сред първенците по безработица в трудоспособна възраст – това са хората, които вече не си търсят работа.
Може да направим още много статистики, които показват, че казаното от Вас може да са добри намерения, но не е реализация. Аз Ви връщам обратно там, откъдето започнахме сегашното ми изказване.
Преди година и половина Вие казвахте същите неща, а резултатите са по-зле. Бъдете сигурни, че след една година ние пак ще бъдем тук. Вас може и да Ви няма, но ние ще бъдем тук и ще задаваме същите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Кутев, първо искам да Ви кажа три неща. Ние не сме социалистическо правителство. Аз казах, че заетостта зависи от инициативата на бизнеса, от инвестициите. Това, което прави държавата е: както знаете, в Закона за корпоративното подоходно облагане се създават предпоставки за насърчаване на заетостта и създаване на нови работни места в райони с висока безработица чрез предоставяне на данъчни облекчения на фирмите. Данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, които в предходната преди текущата година е имало безработица с над 35 на сто от средната за страната.
Общините с безработица с и над 35 на сто по-висока от средната за страната, се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите, по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, работодателите ползват намаление на облагаемата печалба със сумите, изразходвани за трудово възнаграждение и внесени за сметка на работодателя вноски, за фондовете за държавно обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от заемането на безработните лица и от някои рискови групи на пазара на труда. Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест ние искаме да създадем тези предпоставки и чрез Оперативната програма „Човешки ресурси” да субсидираме бизнеса и да направим по-пригодни към пазара на труда чрез обучение, квалификация и преквалификация както на безработните, така и на заетите лица.
Второ, не е вярно това, което казахте за Оперативната програма „Човешки ресурси”. Ще Ви дам справка: до месец юли 2009 г. реално от оперативната програма са усвоени 30 млн. лв.; към вчерашна дата по оперативната програма са усвоени над 430 млн. лв. Имаме графици до края на плановия период да се усвоят средствата. Те се изпълняват и се следят.
Искам да Ви уверя, че правим всичко, което е възможно, за да може тези средства да стигнат до бизнеса, до хората, за да може хората да бъдат по-пригодни за пазара на труда, да има по-добра конкурентоспособност на компаниите, с по-добра производителност и по-добри доходи за хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Кутев, имате възможност да изразите отношение.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз по традиция ще започна с това, с което завършихте. Да, в началото при нас са били усвоени 30 милиона. Така е, това беше стартът на програмата – нормално е да са усвоени толкова. Не се сравнявайте с нас, а с другите държави. Вижте как се усвояват другите програми и тази програма. Когато ми дадете справката, сам ще видите, че сте абсолютно неправ и програмата се усвоява изключително слабо, което всъщност е проблемът.
Искам да Ви похваля, за нещо все пак, за да не съм изцяло негативен. Признавам, че във Вашата политика има една последователност. Само преди един или два часа тук беше министър-председателят. Вие сега казвате, че не сте социалистическо правителство. Честно казано, не искам и да бъдете, дано да не ставате. Преди два часа моят въпрос към министър-председателя беше: как стимулира бизнеса, така че той да създава работни места?
Това, в което Вие бяхте последователни, е, че той напуска същото огромно количество розови балончета, които пуснахте и Вие. Той започна да ми разказва някакви общи политики, които, между другото, огромната част бяха отпреди него. Нямаше нито едно конкретно предложение за това как ще се случи, както, между другото, и при Вас. Тоест резултатът беше съвсем същият.
Изводът, който си правя в момента е, че нито Вие, нито министър-председателят имате идея как трябва да се излезе от тази ситуация. Вие ми говорите едно и също нещо трета година, и трета година показателите се влошават. И всичко го показва абсолютно недвусмислено.
Не знам как си мислите, че ще продължите. В края на краищата средното равнище на безработицата през 2011 г. за Европейския съюз е 9,8, за България е 11, както казахме. Искам да Ви напомня, че когато Вие станахте министър, България беше под средното ниво на безработица. България беше под 6% и беше под средното за Европа – в момента сме с едно над средното за Европа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И Вашето видение с кризата. Отново Ви казвам: ето, в съседна Румъния е 7,3, не 11. Продължаваме да говорим, че Германия е с 5,5 – от 15 години насам е с една от най-ниските безработици. Не можете да се извинявате с кризата! Средното ниво на заетостта за Европейския съюз в групата 15-64 е 64, а ние сме паднали от 63 на 59,9 по Ваше време. (Реплика от министър Тотю Младенов.) Не само че не вървим нагоре, а вървим на обратно. Напълно недопустимо е това! Мисля, че колкото по-бързо осъзнаете, че това не става, а осъзнаването според мен става през оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По начина на водене – заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Бих искал да Ви помоля, когато от тази трибуна някой си позволи да каже, че „разчита на късата памет на гражданите”, да му правите забележка, тъй като всички ние сме тук не за да обиждаме българските граждани, а напротив, да защитаваме техните интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Сега следва да насроча разисквания по питането – има 54 народни представители, които са се подписали с искане за разискване и под Проекта за решение.
На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев до Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно мерките за намаляване на младежката безработица за 16 март 2012 г. – петък, във времето на парламентарния контрол.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да премина към изявлението от името на Парламентарната група на ДПС дължим една важна уговорка. От медиите разбрахме, че днес премиерът е отговорил на мои реплики от място. Бързам да внеса уточнението, че реплики от място нямаше, което ми подсказва, че премиерът чува наши реплики дори когато мълчим. Сега по същество.
Парламентарната група на Движението за права и свободи вече втора седмица очаква отговор на официалното заявление до премиера, с което искаме писмен отговор на един пределно прост и ясен въпрос, който предполага също така прост и ясен отговор – колко и кога точно през годините на управление на ГЕРБ министри или назначени ръководители на ведомства от премиера, на кои членове на политически кабинети и на какви групи лица по трудово и служебно правоотношение са раздавали средства за допълнително материално стимулиране, бонуси, награди и прочее форми, и в какъв размер? Колко – 10, 20, 120 милиона? Колко? Отговор няма.
Двете писма, които получихме от премиера и неговия съветник Баев, не са отговор на конкретното ни питане. Те са по-скоро увъртане, паническо скриване на информацията и непрекъснат опит за подмяна на темата. Защо? Къде е обяснението за тази изнервеност, която на моменти придобива истерични измерения?
Простете, но няма как по друг начин да определим персоналните квалификации по адрес на опозиционни лидери, на които сме свидетели през последните дни. От определения като „цинизъм” опит да упражним конституционното си право на парламентарен контрол, до още по-груби персонални квалификации като „лъжец” и „наглец”, забележете. Няма как да приемем този език като език на междуинституционалния диалог, първо. Няма как да съотнесем този език към нашето разбиране за културата на политическия диалог въобще.
Защо е тази истерия? Явно и премиерът, и ГЕРБ са наясно, че скандалът с бонусите не е тривиален, че той е много по-опасен и засяга ядрото, сърцевината на властта им. Защото за все повече български граждани вече е ясно, че управляващите нарушиха едностранно няколко основни клаузи на обществения договор, който сключиха на 5 юли 2009 г. с мнозинството български граждани.
Първата и най-важната, че ще управляват справедливо, че ще разпределят справедливо тежестта на кризата – не просто неизпълнено обещание, става въпрос за грубо погазено обещание.
Второ, че управлението ще бъде прозрачно. Няма нищо прозрачно в паническо скриване на информацията и в непрекъснатата подмяна на субекта на отговорността. Спрете със сравненията с тройната коалиция, защото тройната коалиция нямаше политика на двойните стандарти. По време на тройната коалиция наред с тринадесетата заплата на чиновниците от централната администрация, тринадесета заплата получаваха и всички български учители и учени. Тринадесета заплата получаваха и главните секретари на Министерството на вътрешните работи – всичките.
Днес питам – и този отговор преди на Движението за права и свободи се дължи на милионите български пенсионери: колко средства от тези над 100 милиона получиха те? И отговорът е нула! Повтарям – нула! Нула са средствата, които получиха и десетките хиляди български учители и учени, докарани до просешка тояга.
Тезата за връщане на бонусите не е на опозицията, а на самия премиер. Ние не смятаме политиката за допълнително материално стимулиране за укорима сама по себе си, стига страната да е в икономически възход, както беше по време на предишните управления и да не се прилага политика на двойни стандарти – допълнително материално стимулиране да има само за богоизбрани.
Тази теза на премиера за връщането на бонусите е теза на отчаянието, с която той се опитва да затвори темата или да я прехвърли върху други лица и партии. Раздадените от ГЕРБ над 100 милиона – Бог знае колко ще се окажат в крайна сметка, са държавни средства, уважаеми госпожи и господа, събрани на гърба на българския народ, който трета година е със замразени пенсии и заплати. Няма как да подмените несправедливото разходване на публични средства с частно правните отношения.
В тази връзка на свой ред да Ви попитаме, господин премиер, преди да поставите въпроса за хонорара на опозиционни лидери, които, забележете, никога не са били назначени на каквато и да е длъжност в изпълнителната власт, поискахте ли от най-приближения си кръг да върнат онези тлъсти хонорари, получени от тях, и с които те оправдават необяснимото, може би не толкова по закон, а като усещане на огромната част от българските граждани необяснимо забогатяване с n броя апартаменти например?
Уважаеми госпожи и господа, или господин премиерът не е знаел и за техните хонорари, както впрочем се оказа, че не е знаел и за бонусите, раздадени от министрите му. Това последното ни хвърля в недоумение, в истинско душесмущение бих казал, заради все още актуалната ни представа за премиера Борисов като силна, волева, властна личност, която държи здраво кормилото на властта, а се оказва, че министрите са по-куражлии, по ербап и от премиера, ако ми позволите това мимолетно увлечение към майчиния ми език.
И така собствено Парламентарната група на ДПС и Движението за права и свободи не се нуждае от ничия загриженост, в това число и от премиерската. Ние имаме съзнание кога си вкарваме автоголове, защото не е автогол в парламента да артикулираш с тежките въпроси, които носят в себе си милионите български граждани. Те питат: защо за пръв път имаме управление, което в условия на криза раздава средства за допълнително материално стимулиране, обричайки на глад милиони пенсионери, десетки хиляди учители и учени? Ето това е въпросът, чийто отговор чакаме и докато не го получим, няма да спрем да задаваме като въпрос. Ако след крайния срок, в който ни се дължи отговор по заявлението, отново не получим отговор, ако отново се направи опит да се подмени отговорността на ГЕРБ, защото тази на тройната коалиция е дадена – тройната коалиция плати своята отговорност на изборите на 5 юли, на този тезгях сега е отговорността на ГЕРБ и ако не получим конкретни отговори, ще задействаме и следващите парламентарни процедури. Най-вероятно ще се наложи парламентарна анкетна комисия да проучи отговорите на тези тежки въпроси, които ще висят като дамоклев меч върху днешната власт, докато не проумеем всички, че ни управлява популизмът, управлява ни демагогията. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с въпросите към министър Тотю Младенов.
Следва въпрос на народния представител Емилия Масларова относно мерки за най-рисковите групи в резултат на повишаване на цените на горивата, енергията и ръста на инфлацията.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Младенов, Вие сте министър на едно тежко министерство – на труда и социалната политика. Социална политика значи стандарт на живот. Скоро четох, че ние трябва да отидем в петия свят, но понеже нямало такъв, добре стоим в четвъртия свят, защото една четвърт от домакинствата са на дъното, една втора едва кърпят положението с около 135 евро месечно на човек. Публична тайна е, че цените в България на основни хранителни стоки са по-високи, отколкото в Германия, Франция и за сравнение трябва да кажа, че примерно минималната работна заплата в България е на дъното в Европейския съюз. В Германия, Франция, Великобритания е около 1000 и малко над 1000 евро, тоест от шест до седем пъти повече, а в Люксембург е 1750 евро, тоест тринадесет пъти повече, отколкото в България.
Оказва се, че преди сто години сме живели по-добре, защото сме консумирали близо десет пъти повече сирене, днес ядем по 30 г на ден сиренце – средно за българите, и като знаем, че някои ядат по повечко, значи някои въобще не ядат.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какво в тази ситуация ще направите спешно като министър на труда и социалната политика, така че в някаква степен да помогнете на най-бедстващите, на най-бедните, на най-зависимите от ситуацията в момента български граждани? Те не са малко, аз съзнателно посочих само някои от тях. Не се спирам на конкретни региони, на възрастови или на семейни особености, но ангажимент на правителството, включително и наш, е, ако трябва да преразгледаме спешно и бюджет, и политики, за да можем да помогнем и да уловим в така наречената социална мрежа тези, които са на ръба на оцеляването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, оценявам проявената от Вас превантивна загриженост, задавайки този въпрос.
Наистина ситуацията в момента е сложна. Свидетели сме на обществени процеси, които пряко се отразяват неблагоприятно върху живота на хората както у нас, така и на европейско равнище. Това обаче ни задължава да бъдем още по-внимателни и отговорни в дейността и оценките си, без да се допуска излишно напрежение и необосновани хипотетични очаквания.
За пореден път бих желал да заявя от тази висока трибуна, че политиката, която провеждаме по отношение на най-уязвимите социални групи, е ясна и последователна – да гарантираме тяхната защита по най-добрия начин в рамките на наличните ресурси и на базата на конкретна социална работа за всеки случай. Във връзка с това ще посоча, че нашият подход е да следим процесите, характеризиращи социално-икономически живот в страната и тяхното отражение върху ежедневието на хората, като залагаме мерки с устойчив характер.
Във връзка с това още през миналата година направихме промени в нормативната уредба, облекчихме и прецизирахме условията за достъп до месечни помощи и целева помощ за отопление, свързани с продажбата на недвижими имоти през последните пет години. Дадохме възможност на хората от уязвимите групи, извършвали подобни сделки на обща стойност до 60 кратния размер на гарантирания минимален доход, да могат да получават помощ. Това разшири обхвата на подпомаганите през настоящия отоплителен сезон лица с над 13 хиляди случая, което в контекста на Вашия въпрос е ефективна защитна мярка в условия на криза. В никакъв случай обаче тази мярка не е временна или допълнителна, а конкретна практическа реализация на този подход.
През тази зима ще продължат да работят, както работят и в момента разкритите от Министерството на труда и социалната политика 134 обществени трапезарии, осигуряващи топла храна на хората, които са без или с минимални доходи, самотни и възрастни хора, скитащи и бездомни деца и лица за периода от началото на месец октомври 2011 г. до месец април 2012 г. включително. Техният брой е 9734.
Що се отнася до целевото енергийно подпомагане на най уязвимите социални групи, държа да подчертая, че програмата, която реализираме, изцяло компенсира увеличаването на цената на електроенергията за битово потребление. Нашето намерение е такава компенсация да се осигури и след 1 юли тази година, съобразно равнището на цените, които ще бъдат утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на базата на помощите. Компенсацията ще се получи за следващия отоплителен сезон.
Искам да Ви напомня още нещо, че размерът на линията на бедността от 1 януари тази година е 236 лв., приет и от Министерския съвет на 10 ноември миналата година. Спрямо миналата година, когато размерът е бил 211 лв., увеличението е с 11,85%.
Искам също така да Ви припомня, че поради настояване на Министерството на труда и социалната политика в разстояние на няколко месеца беше увеличена минималната работна заплата: веднъж от 1 септември миналата година от 240 лв. на 270 лв., и втори път – от 1 май тази година, когато от 270 лв. ще стане 290 лв. Това е увеличение с над 20% и то в състояние на тежка икономическа криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин министър, не е важно аз дали съм доволна от Вашия отговор, важно е хората, които Ви слушат, да са доволни от отговора. Аз съм повече от сигурна, че те не са доволни от отговора. Не са доволни, защото всеки един дом, семейство, домакинство си знае хладилника, тенджерите и портфейла.
Истина е обаче, че това, което казахте за увеличаване на минималната работна заплата, е в пъти по-малко от това, което се случва в момента с цените на основните хранителни стоки, електроенергията, водата, транспорта, горивата и така нататък.
Между другото, опитвам се да насоча вниманието Ви към така наречената малка потребителска кошница, защото българинът вече отдавна няма средната и голямата потребителска кошница. В малката потребителска кошница са основните хранителни продукти, като всички са повишени – млякото, сиренето, кашкавалът, хлябът. За месото е трудно да се говори. Дори чувам, че било хубаво, че били се увеличили цените, защото така ще ядем повече плодове и зеленчуци, което също не е вярно. Има намаление единствено на цените на чесъна, картофите и 12-годишното уиски.
Определено считам, че мерките, които се вземат, са недостатъчни. Те не биха задоволили потребностите на българските граждани и ние все повече и повече ще затъваме и ще бъдем недоволни от статуса в днешна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Още веднъж искам да Ви напомня, че през отоплителния сезон 2011-2012 г. на база на увеличените цени на електроенергията сме увеличили и помощта от 284,30 лв. на 289,60 лв., тоест с 2,51%. Това предвиждаме и през този отоплителен сезон на базата на това какви ще бъдат цените на електроенергията. На базата на методиките, които ползваме, съответно ще се повиши и помощта, която отпускаме за следващия отоплителен сезон.
Госпожо Масларова, Вие знаете, че аз не се занимавам с популизъм. Искам само да Ви цитирам част от доклада на Световната банка от 21 февруари тази година за влиянието на кризата върху домакинствата в България: „България успя да намали най-тежките последици от кризата върху жизнения стандарт на хората благодарение на адекватната си социална политика. Кризата не е променила съществено профила на бедността.”. Това не го казваме ние. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодарим на министър Младенов за участието му в парламентарния контрол днес.
Преминаваме към отговорите на ген. Аню Ангелов – министър на отбраната.
Той ще отговори на първия въпрос, поставен от народния представител Ангел Найденов, относно участието на военен контингент на въоръжените сили на Република България в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: смятате ли, че е възможно намаляването на числеността на военния ни контингент в Афганистан или трансформирането на нашето участие на по-ранен етап от заявения в Стратегията за трансформиране на участието ни в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Да припомним, три етапа се предвиждат в стратегията: до края на тази година, началото на 2013 г. и прекратяване на участието ни до края на 2014 г.
Моят въпрос, господин министър, е несъмнено свързан с Вашето посещение като придружаващ президента Плевнелиев неотдавна в Афганистан и водените разговори с представители на държавното ръководство, включително с президента на Афганистан Карзай.
Господин министър, въпросът ми е породен преди всичко от едно изказване от началото на месец февруари на секретаря по отбраната на САЩ, който, цитиран в средствата за масова информация, заявява, че се надява до средата или до втората половина на 2013 г. да може да направи преход от бойна мисия към роля на съветници и помощници. От това изказване може да се направи изводът, че САЩ обмислят и е много възможно да сменят военната си роля в Афганистан с тренировъчна от втората половина на 2013 г.
Изказването е във връзка с изказани подозрения и съмнения за подпомагане от страна на пакистански сили на афганистанските талибани и съответно за възможна връзка между афганистанската полиция и частите за сигурност с талибаните и бунтовниците. Всъщност вече има един подобен резултат – за съжаление, сред жертвите е и българин, макар и военнослужещ във френските въоръжени сили. Тези думи не могат да бъдат игнорирани, тъй като САЩ е водеща държава в международните сили.
Затова, господин министър, въпреки нарастващото усещане, че това е възможно да бъде разсъждение в светлината на опита от Ирак, където 16 месеца преди прекратяването на военното участие, то беше трансформирано, е хубаво да знаем какви са нашите разсъждения от гледна точка на участието ни в тези международни сили. Това е и моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на отбраната ген. Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, надявам се, че няма да искате от мен да коментирам думите на моя колега Леон Панета. Само ще кажа, че по време на заседанието на министрите на отбраната беше уточнен смисълът на това негово изказване и то беше уточнено от президента на Съединените американски щати. Не става въпрос за каквато и да е промяна в общата политика на НАТО по отношение на операцията на НАТО в Афганистан.
Стратегията, която ние сме разработили, е съобразена с решенията, приети на съвещанието на високо равнище на НАТО в Лисабон през 2010 г. Тя отчита намеренията на главната квартира на НАТО и на по-голямата част от страните – членки на НАТО, за бъдеща трансформация на техните сили, които участват в операцията. Съгласувана е и с най-високите нива на политическо и военно ръководство на Алианса и на основните страни членки.
За времето от декември миналата година досега не са настъпили съществени изменения както в общата политика на НАТО по отношение на операциите на силите в Афганистан, така и в прогнозите за развитието на обстановката там. В този смисъл не се налага преоценка на нашите решения за трансформация на участието ни, както и намаляване на числеността на военния контингент на по-ранен етап.
Искам да Ви уверя, че в Министерство на отбраната най-внимателно следим ситуацията както от политическа, така и от военна гледна точка и ако счетем за наложително, ще направим съответните промени в стратегията, която по принцип е отворена, включително и в графика за намаляване числеността на контингента. Искам да Ви коригирам, че няма да има пълно изтегляне в края на 2014 г., а ще останат съветници и така наречените тимове за подпомагане подготовката на Афганистанската армия.
Освен това Ви е известно, че през месец май предстои ново съвещание на високо равнище на НАТО в Чикаго и предполагам не се съмнявате, че централен въпрос и на това съвещание ще бъде Афганистан. След това съвещание ще имам възможност да Ви информирам по-подробно за решението.
Използвам този случай още веднъж след посещението ми неотдавна да изразя възхищението и благодарността си за изключителния професионализъм, който проявяват българските жени и мъже в униформа при организацията и изпълнението на тяхната високо рискова дейност в Афганистан. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, тук, в залата няма хора, които да не споделят високата оценка за качествата и начина, по който българските военнослужещи изпълняват своите отговорности и своите задачи не само в Афганистан, а навсякъде, където участват български военни контингенти. В това число, разбира се, и на територията на страната ни. Аз не Ви карам да коментирате думите на американския секретар по отбраната. Аз казвам, че това е един повод да си задам въпроса, вероятно както и всички, които следят участието на български военни контингенти в операции зад граница, дали е възможно да мислим на един по-ранен етап за намаляване на участието и съответно за трансформиране на това участие.
Аз добре познавам стратегията и не твърдя, че ще прекратим изобщо участието си и след 2014 г. Ясно е, че тогава приключва участието с военни контингенти в този вид, в който те сега участват в международните сили за поддържане на сигурността. Аз попитах смятате ли, че е възможно.
И бързам веднага да кажа и да Ви предложа, господин министър, тъй като виждам от стратегията, че се предвижда преглед до края на 2014 г., тоест към приключването на този етап от участие на български военен контингент. Мисля, че ще бъде много по-удачно този преглед и съответно оценката на възможностите за намаляване и трансформиране на българското участие да се правят в края на всеки един етап. До края на тази година трябва да завърши участието на български медицински екип. В началото на 2013 г. трябва да приключи и да бъде прекратено участието на рота в зоната на действие за отбрана на летище Кабул. Така че на всеки един от тези етапи, включително и на срещите на върха, които се правят в състава на страните, участващи в НАТО и в международните сили за сигурност, е хубаво да имаме ние своята текуща оценка, да отчитаме развитието на условията по сигурността, съответно възстановяването, стабилизирането на Афганистан и да имаме своята оценка, а не да чакаме края, който е заложен като последен етап от първия период на тази стратегия, която е приета от Министерския съвет в началото на месец декември миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Найденов, приемам Вашето предложение. Нещо повече, аз в своето изказване изтъкнах, че непрекъснато следим обстановката, така че не е необходимо да мине някакъв етап и после да правим преоценка. Но преоценка ще бъде необходима още след съвещанието на високо равнище в Чикаго, когато ще се вземе решение за съдбата на тази операция след 2014 г.
Използвам това време, за да Ви кажа какво всъщност се има предвид в думите на Леон Панета, без да ги коментирам. Става въпрос за следното – от средата на 2013 г. се предвижда силите от операцията ИСАФ, силите на НАТО да не ръководят бойните действия. Те участват в бойните действия със свои сили и средства, но ръководството на бойните действия и планирането на операцията ще се извършва от Афганистанската национална армия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Павел Шопов относно действията на Министерството на отбрана за стопанисване на язовир „Иваново”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Скандал след скандал се замитат един друг, идва следващият, по-следващият, предишният се забравя и скандалът със скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново” започна да отминава в историята на скандалите. Целта на правителството е не да се търси отговорност за виновните, които са сторили нещо, не да се поправят щетите, а как да се замете скандалът и най-важното – министър-председателят да не получи негативи в имиджов план.
След много спорове в обществото, представете си може ли да бъде това нормално, стана ясно все пак, че язовирът е собственост на Министерството на отбрана, господин министър. И престанете да отричате този недвусмислен, ясен и вече безспорен факт. Защото беше направена цяла една игра, цял един пъзел: на тия ли е, не е ли на тия; тука има, там няма собственост; беше прехвърлен язовирът в началото на кмет и на община като отговорност; после, за да изглежда по-гротескно и по-абсурдно, беше разделен като стена и като водна площ на язовира.
Вие хитроумно излезнахте с приказката: „Не може да е на Министерството на отбрана, тъй като на нас от Министерството на отбрана не ни трябва да гледаме риба или да поим поля”. И с това се измъкнахте. Но Вие сам, и ще Ви кажа кога, признахте, че язовирът все пак в крайна сметка е на Министерството на отбрана – когато заявихте, че територията, земята, площта под него е на Министерството на отбрана. А по чл. 92 от Закона за собствеността и българското право онова, което е построено над една земя, е собственост на този, на който е земята, господин министър. Не сте юрист, но е така.
И други неща излязоха наяве, които сочат, че язовирът е на Министерството на отбрана – правени са учения за преодоляване на водни прегради. Затова моят въпрос към Вас е: какви са били действията от страна на Министерството на отбрана, включително и по време на предишните мандати и управления за стопанисване на съоръжението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
За отговор – ген. Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, все пак Ви благодаря за въпроса. След като сте юрист, не би трябвало да правите окончателно изказване за каквото и да било, след като не знаете същността на нещата. Как Ви е станало ясно чия собственост е – ще чуете от моя отговор.
Имаше народен представител от Коалиция за България, който ми каза, че съм се правел на умряла лисица, а той, кой знае защо, се направи на умряла лисица и не постави този въпрос – а не Вие.
Уважаеми господин Шопов, Министерството на отбраната няма собственост. С решения на държавни органи през годините на Министерството на отбраната са предадени, изразът е точен, за стопанисване и ползване държавни имоти – движимо и недвижимо имущество.
С постановление „Секретно” на Министерския съвет на Министерството на отбраната през 1961 г. са предоставени, отново наблягам на думите, одържавени: обработваема земя, мери на пасищния фонд и държавен горски фонд – за нуждите на учебен център на тогавашната Втора армия, придобил по-късно известност като военен полигон „Корен”. В този акт на Министерския съвет не се предоставя на Министерството на отбраната за стопанисване и ползване държавна собственост – хидротехническо съоръжение язовир.
Във връзка с разделянето на държавната собственост на публична и частна през 2003 г. на основата на цитирания по-горе акт е съставен Акт за публична държавна собственост № 0567 от 23 април 2003 г., с който се препотвърждава предоставянето на държавен, незастроен поземлен имот с площ от 2610 декара. Както е видно, с този акт не се предоставя на Министерството на отбраната за стопанисване и ползване държавна собственост – хидротехническо съоръжение язовир.
В държавния и във ведомствения архив на Министерството на отбраната не са открити документи, с които на министерството да е предоставена държавна собственост – язовир „Иваново”.
Във връзка с такива, необосновани с нищо твърдения, че язовир „Иваново” е собственост на Министерството на отбраната, беше извършена проверка в Държавния архив, в архива на „Напоителни системи” ЕАД, клон Горна Тунджа и в Хасковския окръжен съд. Проверката потвърди с документи следното. В документи на „Напоителни системи” от 1970-1971 г. е описан язовир „Иваново”, известен още като язовир „Азмака”, с вместимост 1 млн. 740 хил. куб. м като собственост на ТКЗС – с. Иваново.
В две справки, също на „Напоителни системи”, от периода 1976-1979 г. същият язовир по име и местонахождение е посочен като стопанисван последователно от АПК (ако не знаете какво е това – Аграрно-промишлен комплекс) „Тракия” – Харманли, и АПК „Харманли-Юг”.
От 1989 г. АПК „Харманли-Юг” престава да съществува, като за негов правоприемник е посочена „Агрофирма” – гр. Харманли.
През 1991 г. от „Агрофирма” – Харманли, се отделя ТКЗС „Трети март” – с. Иваново. Към него преминава собствеността на сгради и съоръжения, намиращи се в землището на това село.
С решение на Ликвидационния съвет на ТКЗС „Трети март” от 1 септември 1994 г. язовир „Иваново”, уважаеми господин Шопов, заедно с напоително поле, главен канал, изравнител с тръбопровод и две помпени станции се обединяват в единен комплекс „Язовира”.
С Протокол № 2 от 4 септември 1994 г. същият Ликвидационен съвет е провел търг за продажба на единния комплекс „Язовира” и е обявил за спечелил търга физическото лице Димо Стоев Стоев от с. Иваново за сумата от 1 млн. 885 хил. 338 лв. неденоминирани.
От подписания на 3 октомври 1994 г. договор за покупко продажба става ясно, че посоченото лице е действало като пълномощник на така наречените правоимащи от с. Иваново и собствеността на язовира е разделена на дялове между две земеделски кооперации – „Земя” и „Тракия прима”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с тези документи несъмнено се доказва, че от момента на неговото построяване до днес язовир „Иваново” е бил собственост или се е стопанисвал от агропромишлени комплекси, земеделски кооперации, упълномощени частни лица и други, но никога не е бил държавна собственост, дадена за стопанисване и ползване на Министерството на отбраната.
Очевидно е също така, че Министерството на отбраната не би могло да извършва каквито и да е действия с публични средства по поддръжка на хидротехническото съоръжение язовир „Иваново”, след като на Министерството на отбраната не е бил предоставян за стопанисване и ползване този язовир. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Най-после започна по малко да се открехва завесата относно въпроса, който би трябвало да бъде ясен и безспорен. Малко по малко, капка по капка, страничка по страничка за първи път започна да се открива въпросът – кой е собственикът и каква е собствеността на язовир „Иваново”.
Вие, разбира се, имате принос в това – чак сега се постарахте, при положение че сте министър на отбраната, да изясните неща, които са от компетенциите на други министерства и други министри. Все пак заявихте и е било така – в един момент земята е била предадена за оперативно управление на Министерството на отбраната, откъдето тръгна и тази заблуда.
Всъщност част от цялата игра беше и продължава да бъде да се създава заблуда, неяснота, да се търсят различни субекти за собственост на язовира. Оттам – и отговорността на собственика за случилото се. Така че търсенето, общо взето, продължава.
Това, което цитирате, не е окончателното, не е последното. В крайна сметка язовирът може да се окаже пак в ръцете, в собственост на Министерството на отбраната. Както се казва, Скотланд Ярд по следите на бръснаря – тежка задача и абсолютно непосилна.
През 2012 г. в демократична България, член на Европейския съюз, цял язовир, цяло едно съоръжение – да не може да бъде установено чия собственост е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, според мен поне трябваше да ми се извините.
Аз не съм правил изявления нито в първия ден след нещастието, нито след това. Не съм хвърлял вина върху когото и да било, за разлика от други. Има досъдебно производство, заведено в Окръжна прокуратура – гр. Хасково. В края на краищата ще стане ясно.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Ще стане!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Отново Ви повтарям.
Аз живея в един блок – не съм собственик на земята. Собственик съм на апартамента, но не съм собственик на земята! Така че това – от земята нагоре каквото стане е твоя собственост – може да бъде някъде другаде, но не и в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Ангел Найденов относно званията на длъжностите „директор” и „заместник-директор” на служба „Военна информация” – Министерството на отбраната.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е следният. На 23 февруари Министерският съвет взема решение да предложи на Президента на Република България да издаде указ за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили, изискващи висши офицерски звания. Сред тях не фигурират длъжностите „директор” и „заместник-директор” на служба „Военна информация”.
В тази връзка моят въпрос е: какви са мотивите Ви да не предложите висши офицерски звания за тези длъжности?
Уважаеми господин министър, това са само част от промените, които на фона на намеренията за промени, записани в обхвата на Закон за служба „Военна информация”, предвиждат като една от опциите директор на службата да бъде цивилно лице, което дава и една друга светлина на предложението. Всъщност държа да подчертая, че това е сериозна промяна – в над 100-годишната традиция на служба „Военна информация” тя да бъде оглавявана от кадрови офицер, а през последните години това да бъде офицер с висше офицерско звание.
Каква е логиката директорите на дирекции в Министерството на отбраната да бъдат кадрови офицери с висши офицерски звания? Това са дирекциите „Операции и подготовка”, „Логистика”, „Планиране”, „Комуникационно-информационни системи”. Каква е логиката шефът на Военната полиция да бъде офицер с висше офицерско звание? Каква е логиката шефът на Военномедицинската академия да бъде офицер с висше офицерско звание, и то двузвезден генерал, а служба „Военна информация”, която има своето значение и като разузнаване на стратегическо ниво, и съответно като служба, имаща и бойно осигуряване, да не бъде сред лицата с висши офицерски звания?
Във връзка с това интересно е да чуем какви са аргументите, господин министър, да не предложите шефът и заместник-шефът на служба „Военна информация” да бъдат офицери с висши офицерски звания? Разликата от досегашния модел е, че по досегашния указ се предвиждаше директорът на службата да бъде двузвезден генерал, а съответно заместник-директорът да бъде генерал, макар и еднозвезден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Указът днес е публикуван в „Държавен вестник” и вече е в сила.
При подготовката на предложения за нов указ се ръководихме от следните мотиви:
Първо, през последните 10 години в резултат на реорганизацията на въоръжените сили в пъти се намали численият им състав. В същото време броят на длъжностите за висшия команден състав остана практически непроменен, което доведе до значително несъответствие в съотношението брой на офицери с висше военно звание към числения състав на въоръжените сили.
Второ, смея да направя една забележка – няма подготвен Проект на закон за служба „Военна информация”. Има Проект на закон за „Военното разузнаване”.
Служба „Военна информация”, както и Инспекторатът, за който Вие не ме питате, но при него също няма длъжности за висши офицерски звания, са пряко подчинени на министъра на отбраната и на никой друг и изпълняват функции по осигуряване на разузнавателна информация и по контрол на изпълнението на нормативните актове в системата на отбраната. Ръководителите на тези две структури не изпълняват функции по командване и не са включени в командната верига на въоръжените сили. Затова не е необходимо техните длъжности да бъдат включени в Указа за длъжности, определяни като висш команден състав.
Поставихте въпроса за директорите на дирекции в Щаба на отбраната, но искам да Ви напомня, че Щабът на отбраната е най-висшето стратегическо звено за командване на въоръжените сили. Тези длъжности, съгласно и сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, могат да бъдат заемани както от военнослужещи, в случая без висше офицерско звание, така и от цивилни служители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, приемам, че аргументите, които изложихте в отговор на въпроса ми, имат някакво място и определена логика във Вашето предложение. Сигурно е така, аз не ги поставям под съмнение, макар че е интересно да знаем какво толкова се е променило от гледна точка на условията, в които реализира своята дейност служба „Военна информация”, или в които ще реализира своята дейност „Военното разузнаване” съгласно проектозакона? Какво толкова се е променило в условията в средата за сигурност, за да се стигне до тази много сериозна промяна, която се предлага и която се предвижда с оглед проектозакона?
Аз, господин министър, за съжаление, ще трябва да добавя още няколко аргумента, които силно се надявам да коментирате, ако не и да опровергаете. Ще се радвам да ги опровергаете.
Първо, ще Ви кажа, господин министър, натрапва се впечатлението, че това е предложение, което идва след споровете, които имахте с президента Първанов, и че начинът да назначите офицер без висше офицерско звание, включително и след това да предложите цивилно лице, е начин, за да избегнете съгласувателната процедура с президента. Да избягате! Да избегнете така наречената обвързана компетентност, по която Вие, съответно Министерският съвет предлага, а президентът със свой указ назначава. Много се надявам тези аргументи, които са в много личен план, наистина да нямат място в разсъжденията Ви да направите тези промени.
Второ, сигурен съм, господин министър, че Вие си давате сметка, че това е много сериозен удар върху мотивацията на хората, които служат във „Военното разузнаване”. Вие с една дума им казвате, че те нямат шанс, достигайки длъжността директор, ръководител на „Военното разузнаване”, да стигнат съответно и до едно висше офицерско звание. Нещо повече, Вие им казвате: „Свалете пагоните, за да имате шанса след това да станете ръководител на тази служба”. Надявам се и това, и това да не бъде вярно.
Господин министър, много ми се иска да зная, че в тези разсъждения няма личен момент, няма такъв нюанс. Затова, господин министър, силно се надявам, че възможността кадрови офицери с висше офицерско звание да станат ръководители на „Военното разузнаване” ще бъде заложена в проектозакона, който в скоро време очаквам да разгледаме в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Няма личен момент – категорично Ви опровергавам третия аргумент. Какъв личен момент може да има към служителите в служба „Военна информация”, може би имате предвид?! В Българската армия непрекъснато има ротация на длъжности, така че и офицерите, които служат в служба „Военна информация”, могат да се развиват на други длъжности, да стават генерали, както всички останали видове въоръжени сили и родове войски.
На първия Ви аргумент – надявам се, не се съмнявате, че след като президентът е издал указ и съответно Министерският съвет е взел решение, този подход е утвърден от всички, които трябва да го утвърдят.
Дали това има някаква връзка с моя спор с президента Първанов, не виждам смисъл след, мисля, две години да се връщам на този въпрос. Спорът беше принципен, не само за тази длъжност.
Да, аз съм съгласувал дори лицето, което ще назнача на тази длъжност след понеделник. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Ангелов, благодаря за Вашето участие в днешния петъчен парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Диана Ковачева – министър на правосъдието.
Първи въпрос към нея ще зададе народният представител Мая Манолова относно забавяне на плащания в системата на правната помощ.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Въпросът ми се отнася до забавянето на плащанията на държавата по системата за правната помощ.
В началото искам да направя уточнения.
Първото е, че макар да съм адвокат, никога не съм била регистрирана в Регистъра за правна помощ и никога не съм получавала и няма да получавам пари от служебни защити.
Второто уточнение е, че въпросът ми е изцяло добронамерен. С него искам да Ви помогна, да Ви дам едно рамо пред вицепремиера Дянков, за да бъдат осигурени достатъчно средства за Бюрото за правна помощ, респективно за плащането на служебните защити. Защото практиката от тези две години и половина, през които ни управлява Политическа партия ГЕРБ, показа, че пари получава само този, който си ги поиска, само този, който упражнява натиск от парламентарната трибуна, само този, който протестира, само този, който предприема ефективни действия.
В момента ситуацията е следната. Бюрото за правна помощ разплаща служебните защити за месец октомври 2011 г. – забавяне от почти шест месеца, което е достатъчно сериозно, но като имаме предвид ситуацията в държавата, че тя бави плащанията на фирмите, на селскостопанските производители, на изпълнителите на медицинска помощ, можем да си направим извода, че пари за бонуси има, но няма пари за тези, които добросъвестно са си заработили парите.
Въпросът има и друга, не по-малко важна страна – дали бюджетът на Бюрото за правна помощ за 2012 г. ще стигне за плащане на всички служебни защити през тази година? Този бюджет е в размер на 7 млн. лв. – същият размер, който миналата година се оказа недостатъчен и се наложи да бъдат осигурени допълнително 2 млн. лв., които също не стигнаха. Сега към този момент държавата чрез Бюрото за правна помощ разплаща дължими суми за миналата година. По прогноза тези пари ще стигнат може би до средата на тази календарна година.
В тази връзка задавам въпроса достатъчно рано: направили ли сте разчети дали парите в Бюрото за правна помощ са достатъчни и какви мерки ще предприемете, та разплащанията с адвокатите да бъдат своевременни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Диана Ковачева, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, въпросът за плащанията в системата за правна помощ се оказва хроничен проблем, с който бях запозната малко след встъпването ми в длъжност като министър на правосъдието. Той е възникнал, както споменахте, още в края на 2009 г. поради недостатъчния бюджет. Тогава натрупаните задължения са изплатени със средства от бюджета за 2010 г., което е довело до недостиг на средствата за заплащане на постъпилите и обработени през 2010 г. отчети. В началото на 2011 г. Бюрото за правна помощ има задължения в размер на 1 млн. 741 хил. 565 лв. С Постановление № 334 на Министерския съвет от 29 декември 2010 г. са определени средства за заплащане на адвокатските възнаграждения в размер на 7 млн. лв., разпределени на равни месечни суми. През декември 2011 г. Министерството на правосъдието осигури допълнително 2 млн. лв. С представените общо 9 млн. лв. Националното бюро плати отчетената правна помощ от септември 2010 до септември 2011 г. – общо 44 814 отчета. В началото на 2012 г. Бюрото за правна помощ има задължение от 1 млн. 704 хил. 250 лв. и бюджет от 7 млн. лв. Месечният лимит за заплащане на адвокатските възнаграждения е в размер на 583 хил. 333 лв. Месечните суми, предвидени за заплащане на правната помощ, не могат да покрият предоставените отчети за правна помощ. Всеки месец могат да бъдат изплащани между 3100-3200 решения по постъпили отчети, а в Националното бюро постъпват около 4000 отчета.
Министерството на правосъдието редовно получава финансовите отчети на бюрото. Имаме информация за извършените плащания и натрупаните задължения.
Обедняването на населението вследствие на икономическата криза, както и промените в НК и НПК, са довели до увеличаване на предоставената правна помощ основно по наказателни дела в случаите на задължителна защита. Бюджетът не е бил съобразен с тези промени. Във връзка с това Министерството на правосъдието съвместно с Националното бюро за правна помощ организира на 1 март 2012 г. Кръгла маса по темата „Задължително участие на защитник и уточняване на механизма при допускане на правната помощ по чл. 94 от НПК”. Във форума участваха представители на Конституционния съд, ВСС, ВКС, ВКП, Софийски районен съд, Висшия адвокатски съвет, Омбудсмана на Републиката, както и на някои окръжни съдилища и адвокатски колегии в страната. Бяха изслушани мненията на практикуващите юристи и те ще бъдат взети предвид при изработването на проект за промени в Закона за правната помощ, които касаят също текстове от НПК в частта му за задължително осигуряване и участие на защитник в наказателното производство, както и при определяне на резервните защитници.
Накрая ще добавя, че в изготвената бюджетна прогноза за периода 2013-2015 г. е заложен бюджет в размер на 10 млн. лв. с годишно с нарастване от по 200 хил. лв. за всяка следваща година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Налага се да кажа няколко думи за същността на системата за правна помощ предвид репликите на колегите от пленарната зала, а и за сведение на българските граждани. Важно е да не останете с впечатление, уважаеми колеги от мнозинството, че този въпрос, свързан с правната помощ, засяга само адвокатите. Напротив, това е проблем, който касае българските граждани.
Системата за правна помощ е ангажимент на българската държава – да осигури достъп на социално слабите български граждани до съд, като им осигури защита по граждански, административни и наказателни дела. Нещо повече, съгласно НПК има задължителна защита по ред наказателни дела, а с редица промени, предприети от това мнозинство, бе въведена и фигурата на резервния адвокат, който също следва да бъде заплащан. Оттук е и несъответствието между необходимите пари и това, което отпуска републиканският бюджет за системата за правна помощ.
Уважаеми колеги, получава се следното. Според Закона за правната помощ българският съд разпорежда служебна защита на социално слаби български граждани, адвокатските съвети определят адвокати защитници, адвокатите си свършват работата (понякога едно дело трае няколко години) и накрая държавата през Бюрото за правна помощ им забавя разплащанията. Тази година това забавяне е в рамките на шест месеца. Миналата година беше в рамките на осем месеца, а през 2010 г. – в рамките на 10-12 месеца. Припомням, че тогава адвокатите отказаха да влизат по дела. Така бойкотираха наказателния процес и на практика блокираха съдебната система. Те са в правото си, след като са си свършили работата, а държавата няма ангажимент да се разплаща.
Затова задавам този въпрос достатъчно рано, в рамките на тази календарна година, и разбирам, че министърът е наясно, че определените пари в бюджета на Бюрото за правна помощ няма да стигнат. В най-добрия случай те ще стигнат до месец септември тази година, а по-вероятно е – до средата на тази година, което означава, че ще има напрежение в системата на правосъдието.
Затова, госпожо министър, вземете мерки – не с кръгли маси, а с натиск върху финансовия министър да осигури необходимите средства, защото иначе е възможно да се стигне до ситуацията отпреди две години – блокиране на съдебната система.
След като сте наясно с този въпрос, Ваш е ангажиментът да предприемете необходимите действия той да бъде решен и да не се стигне до ексцесии, които не са в полза на никого и най-вече на българските граждани, които имат нужда от защита в български съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за това, че обръщате внимание достатъчно рано. Аз също виждам функцията на парламентарния контрол именно по този начин, но като сътрудничество.
В интерес на истината, не смятам, че кръглите маси са излишни, защото тук не става въпрос просто за осигуряване на едни плащания, които да бъдат правени механично. Необходимо е, според мен, да бъде обсъден изобщо този механизъм, за да се види дали има достатъчно ясни критерии, включително и за това да се преценява кога точно да бъде допускана тази защита.
В този смисъл кръглата маса е началото на едно сериозно обсъждане за това да се намери балансът между необходимата защита на правата на гражданите в случаите, когато те наистина са социално слаби, и съответно да бъде заплатен труда на адвокатите, което също, разбира се, е справедливо.
В този смисъл аз смятам, че дотук финансовият министър е отпускал средства допълнително. Ние също сме правили вътрешни преразпределения и сме се опитвали да покриваме плащанията, само че те растат лавинообразно и на практика при сега действащата система няма как да се установи, няма как да се прогнозира изобщо какви пари да бъдат отпуснати, за да може впоследствие да бъдат плащани. В този смисъл в момента протича едно обсъждане изобщо на механизма в правната помощ. Смятам, че това е много по-стойностно, отколкото просто да се прави натиск за плащания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Михаил Миков относно средствата за допълнително материално стимулиране в Агенцията по вписванията.
Тъй като такъв въпрос е задал и народният представител Димо Гяуров, относно допълнително материално стимулиране в Агенцията по вписванията, двата въпроса ще бъдат зададени последователно, според времето на поставянето им, и ще се развие процедурата по общ отговор.
Слушаме Ви, господин Миков, Вие сте пръв във времето.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, във времето, когато министър-председателят се прави на „Ни лук ял, ни лук мирисал” и се хвърля като Матросов с кризисен PR да потушава развихрилия се скандал, излизат най-противоречиви данни. Един от особено скандалните случаи в публичното пространство е този от Агенцията по вписванията. Още по-интересен е там, защото лекичко се измъкна ръководителката, даде едно интервю, наговори някакви неща, след като зададох въпроса обаче.
Сега коментираме един въпрос за парите за служебна защита, госпожо министър. От тези милиони, които идват от Агенцията по вписванията, само да сметнете тези допълнителни възнаграждения, които са раздадени, може да се види какъв голям резерв има за този разход, който е крайно необходим.
В средата на миналата година поставих въпрос на Вашата предшественичка по отношение вписването на европейските дружества. Тогава я предупредих, че това, което се случи сега, януари-февруари, ще се случи – има откази от Агенцията за вписване на европейски дружества. Включително аз очаквам, че освен процедурата, която Европейската комисия започна към България, ще има и искове от лица, на които е отказана регистрация. Мисля, че те са в правото си. Тоест там ще бъдат още по-големи пораженията. В същото това време са раздавани допълнителни възнаграждения. Аз не харесвам тази дума „бонуси”, защото тя размива нещата. Там влизат и участия в бордове и всичко – допълнителни възнаграждения.
Тоест големият въпрос, освен крайно неморалното поведение на министър-председателя, който каза: „Никакви пари в условия на криза!”, е: как, дори когато не се върши работа, се раздават такива пари?
Затова въпросът ми на Вашето внимание е: кой е разрешил раздаването на тези пари? Кой? Той член ли е на кабинета, какъв е? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Димо Гяуров относно допълнително материално стимулиране в Агенцията по вписванията.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Всъщност в течение на времето – от момента на задаването на въпроса ми до днес, нещата придобиха някаква известност и аз съм наясно с голяма част от отговорите, но много по-важно е да чуем тези отговори от Вашата уста, защото те са достатъчно важни и касаят част от възнаграждението, за което вече стана ясно, че е получила госпожа Виолета Николова. Мен ме интересува по-скоро от тези 72 000 лв., които е взела, дали частта, за която се твърди, че е взела 25 000 лв. със съгласието на министъра на правосъдието, наистина са получени по този ред; дали е спазена Наредба № 2 от 5 ноември 2004 г.?
Другото, което ме интересува, е: колко пари са получени от заместник-директора на агенцията госпожа Галена Славова? Ако може тази разбивка да бъде направена по месеци и по суми?!
Изключително важно е да се знае какви допълнителни средства са получили отделните служители по звена – звеното по сигурност на информация, главният секретар, финансовият контрольор, директорите на дирекции, началниците на отдели, регионалните директори, защото аз разполагам с информация, че и тези суми не са никак малки.
Абсолютно вярно е това, което каза и колегата Миков преди малко, че в условия на криза и когато няма средства да бъдат заплащани възнагражденията на адвокатите по адвокатската помощ, да бъдат получавани такива грандиозни средства и част от средствата пък да заминават в Министерството на правосъдието и там да бъдат раздавани като допълнителни възнаграждения е, меко казано, неморално и нередно. Благодаря, очаквам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор на двата въпроса – Диана Ковачева, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, уважаеми господин Гяуров, до голяма степен информацията в отговорите на зададените въпроси се препокрива и затова ще отговоря едновременно. Също така бих казала, че информацията, която Ви предоставям, се дължи на проверка, която насрочих още края на месец декември и Инспекторатът на министерството провери Агенцията по вписванията. Очаквам към средата на месеца да получа и доклад от Одитна дирекция на Министерството на правосъдието, за да се прецени дали някои от данните, които имаме, да бъдат отнесени на вниманието на прокуратурата.
Съгласно Наредба № 2 от 5 ноември 2004 г. за условията и реда на начисляване и разходване на средства за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите на Агенцията по вписванията, през 2010 г. със заповеди на министъра на правосъдието Маргарита Попова са изплатени средства за допълнително материално стимулиране на изпълнителния директор на агенцията Виолета Николова в размер на 5000 лв. общо за месеците октомври и ноември.
За 2011 г., съгласно издадени осем броя заповеди на министър Маргарита Попова, от месец януари до месец август включително, Виолета Николова е получила 24 000 лв. като допълнително материално стимулиране – по 3000 лв. всеки месец. Освен това, без заповед от министъра, тя е получила сумата от 48 000 лв. – по 5000 лв. за месеците юни и септември; 7000 лв. за месец август; 15 000 лв. за месец октомври и 16 000 лв. за месец декември. Общата сума е 72 000 лв.
За 2011 г. от месец януари до месец август включително, заместник-изпълнителният директор Галена Славова е получила 21 500 лв. като допълнително материално стимулиране, съгласно заповеди на министъра на правосъдието Маргарита Попова. От януари до март – по 3000 лв. месечно, и от април до август включително – по 2500 лв. месечно. Допълнително, без заповед на министъра, Галена Славова е получила сумата от 2500 лв. за месец октомври 2011 г. Общата сума в този случай е 24 000 лв.
Относно сумите, получени от останалите служители в Агенцията по вписванията като допълнително материално стимулиране през 2011 г. имаме следната информация:
- главният секретар е получил общо 14 612 лв.;
- финансовият контрольор е получил 11 668 лв.;
- директорите на дирекции общо са получили 109 377 лв.;
- регионалните директори – 66 150 лв.;
- началниците на отдели – 38 185 лв.;
- служителите по сигурността на информацията – 15 485 лв.;
- служители в Агенцията по вписванията общо са получили 1 млн. 624 хил. 571 лв.
Общата сума за 2011 г. възлиза на 1 млн. 880 хил. 51 лв. За различните месеци сумите са варирали като в повечето случаи общо са били около 140 000 лв. – през месец март сумата е била 149 000 лв.; през месец юни – 179 000, но през месец юли е била около 125 000 лв.; през месеците ноември и декември 2011 г. сумите са стигнали съответно 234 000 и 217 000 лв.
Ако имам още минутка за европейските търговски дружества? Предприети са конкретни мерки в тази насока. Към 15 март вече ще могат да бъдат регистрирани, а към 1 юни ще бъде извършвана цялата процедура по отношение регистрацията на европейските търговски дружества. Надявам се в този смисъл, че ще избегнем процедурата пред Европейската комисия и така санкцията от 800 000 евро. Предприети са всички необходими действия, за да може в срок да се преодолее забавянето, което пък и е резултат от забавянето на изработване на софтуер. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Очевидно става въпрос за едни внушителни средства, които са раздавани, и то забележете – за недобре функционираща структура. Идеята е да се дава допълнително материално стимулиране, когато нещата са наред.
Преди да вляза в пленарната зала се опитах да вляза в електронна система на агенцията. Опитайте се и Вие, когато се върнете в министерството, за да видите колко време се чака и какво се случва там.
Моята молба към Вас е: в името на гражданите спрете това стимулиране, преди да започне да функционира системата нормално!
Сега какво се получава: давани са едни пари, много пари, скрито са давани, тайно са давани, даже част от тях са си взети! Аз не знам те ще връщат ли тези пари, още повече, че призивът на Вашата предшественичка е да не се връщат! Това е цинизъм! Мерси.
Само още нещо, извинявайте – за европейските дружества чудесно, подкрепяме Ви, адмирираме Ви да стане тази работа, но вижте отговора на госпожа Попова от средата на миналата година. Тогава тя ми говореше за някакви обществени поръчки, за някакви чудеса, които ще се случат. И ето какво се случи! Внимавайте да не Ви излъжат и Вас. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо министър, за изчерпателната и по суми информация. Наистина, оказа се, че става дума за сериозна, за крупна сума.
Давайки си сметка, че аз не съм Ви питал конкретно за сумите, които въобще са дошли като приходи от агенцията и са раздадени в Министерството на правосъдието, няма да настоявам днес и непременно сега да ми отговорите, но добре би било да се знае и това. Оказа се, че голяма част от тези такси, които българските граждани плащат, и то за недобре свършена работа, са раздадени по същата подмолна схема в Министерството на правосъдието.
Мисля, че в интерес на новото ръководство на министерството е да управлява по най-прозрачния възможен начин и да не поемете върху себе си част от бремето на лъжата и тайнствеността, защото виждате, че всички онези министерства, които се опитваха да крият, да шикалкавят, сега попаднаха в едно такова ужасно блато. Хубаво е човек да е наясно, че в ХХІ век не може да се укрива информация.
Моята молба е: да ми предоставите тази информация, когато Ви е удобно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обща дуплика от министър Ковачева в рамките на четири минути.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Да, със сигурност, ако сте проверили софтуера на Агенцията по вписванията, със сигурност все още функционира недобре, тъй като казах, че сроковете в следващите няколко месеца са да бъде въведен изцяло в експлоатация новият софтуер – 15 март, съответно – 1 юни 2012 г. До момента, в който цялостната система не започне да функционира, във всички случаи все още ще има затруднения. Така или иначе през последните два месеца има много сериозен напредък.
Що се отнася до разпределянето на суми в Министерството на правосъдието и в самата Агенция по вписванията, Вие много и по добре от мен знаете, че всъщност тази възможност ще отпадне с промяната в закона, който мина на първо четене, но така или иначе тенденцията е ясна.
Лично аз смятам, че така или иначе трябва да остане сумата, която касае изграждането на вътрешни системи и софтуер в Агенцията по вписванията. За щастие тя няма да отпадне и за вътрешно развитие и обучение на служителите. Що се отнася до ДМС-та, при всички случаи те отпадат, включително и тези, които са били възможни за раздаване в рамките на Министерството на правосъдието.
По отношение на коментара за самите бонуси, доколкото аз самата виждам от отговора, който Ви дадох, предполагам, че и на Вас Ви е станало ясно – госпожа Маргарита Попова е разрешавала и разпореждала средства за допълнително материално стимулиране до един момент – до месец август. След това тази практика е била прекратена. Оттам нататък вече остава въпросът за един служител – изпълнителният директор, който си е позволил сам на себе си да раздава средства Това за мен при всички случаи беше повод незабавно да я отстраня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Михаил Миков относно средства за допълнително материално стимулиране. Става дума отново в рамките на Министерството на правосъдието, но извън Агенцията по вписванията.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Ние плавно навлязохме в по-различно поставен въпрос: какво се е раздавало от парите на агенцията най-вече по високите етажи на Министерство на правосъдието? Интересно, Вие ни казвате, че от август тази практика е преустановена. Ами преустановена е, защото министър Попова излезе отпуска. Добре че излезе отпуска, за да се кандидатира, защото сигурно и за месец август, и за месец септември щеше да е такава работата,.
Тук възниква другият голям въпрос: органът, който трябва да следи, политически да отговаря за функционирането на агенцията, е министерството, министърът, съответният заместник-министър и членовете на политическия кабинет. Те какви средства са получили? Това е в пряка връзка и със състоянието на работата в агенцията, и в пряка връзка и със скандалния начин, по който хората от агенцията си позволяват да вземат пари. Оказа се, че освен, че са им разрешавали до месец август, те са си и вземали пари. Те са си разглеждали касата на агенцията като тяхна.
Конкретният ми въпрос е: получавали ли са средства министри и заместник-министри и в какъв размер? Прост въпрос, защото това като го сложиш, от едната страна, какво се е случило, и от другата, ще осветли проблема като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Диана Ковачева, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Миков! Въз основа на Наредба № 9 от 3 октомври 2008 г. за определяне на условията и реда за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от Централната администрация на Министерството на правосъдието, пряко ангажирани в подпомагане на дейността на Търговския регистър и на Централния регистър на особените залози, от отчислените средства, съгласно чл. 39 от ал. 2, т. 2 от Закона за Търговския регистър, формирани от събраните такси глоби и имуществени санкции, наложени за нарушения на същия закон, през месец април 2011 г. на заместник-министрите в Министерството на правосъдието е била изплатена сумата от 23 200 лева като допълнително материално стимулиране към основната заплата.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова не е получавала никакви суми под формата на допълнително материално стимулиране през 2011 г. Това е информацията, която ние получихме.
През 2009 г. и 2010 г. не са изплащани средства за допълнително материални стимулиране на министри и на заместник-министри по реда на Наредба № 9 от 2008 г., тоест от Агенцията по вписванията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора, защото той хвърля следната светлина: постепенно с участието във властта виждаме едни пари и започваме да си ги разпределяме. През 2009 г. и през 2010 г. няма, обаче 2011-а – 23 хил. лв. да раздадем на заместник-министрите. Забележете, че Вие ми отговорихте за заместник-министри, а не за заместник-министър, който е пряко отговорен. Защото тук възниква другият въпрос: всички ли заместник-министри са получавали и всички ли са отговаряли за тази прословута Агенция по вписванията? Може да се окаже, че министърът на правосъдието неправомерно е наградил с тези пари в размер на 23 200 лв. заместник-министър, който е абсолютно несвързан с Агенцията по вписванията.
Какъв е по-големият проблем – министерството как да контролира политическия кабинет и да натиска агенцията да си върши работата, когато агенцията им дава пари? Това е зависимост. Това е абсолютна зависимост. Дайте, ако трябва, по друг начин да се вдигнат заплатите на тези хора, но те да не са зависими от работата, която контролират.
Според мен затова ръководителката на агенцията си е позволила да вземе парите, защото знае, че си взема едни пари, но знае, че и тези, които трябва да я контролират – заместник-министрите, и те получават от същите пари. И на принципа: „Гарван гарвану око не вади”, всеки казва: „Ще ми се размине. Аз получавам, неправомерно си вземам едни пари, обаче и онези, които трябва да ме контролират – специално ресорният заместник-министър е един от тях, и той получава от същите пари.” Е, за какво говорим? За какво говорим, като управление на системата? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам с това, че тези заместник-министри са пряко назначени от министър-председателя. Пряко! Те са назначени с неговия подпис. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Миков, както и Вие сам знаете, възможността да се разпределят пари от Агенцията по вписвания сред политическия кабинет на Министерството на правосъдието вече не съществува. Тоест, тази възможност е отпаднала. Действително всички заместник-министри са вземали пари – в рамките на тези 23 хил. лв. са включени всички. За всеки един от тях в Министерството на правосъдието има доклад, в който той е описал какви точно са били функциите и по какъв начин е допринесъл за работата на агенцията. Между другото, господин Христо Ангелов – бивш заместник-министър на правосъдието, е върнал сумата, която е взел като допълнително материално стимулиране по линия на Агенцията по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на госпожа Мая Манолова относно политиката на Министерството на правосъдието за стимулиране на служителите в министерството и агенциите към него за 2010–2011 г. Отговорите се припокриват. Може би и тук трябваше общ въпрос – общ отговор, но така или иначе, вече имате възможност да развиете Вашия въпрос.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Наистина моят въпрос е четвъртият поред, който касае бонусите, които са раздадени в Министерството на правосъдието. Това не е случайно, защото скандалът с бонусите, които са получавани по високите етажи на властта – които са получавани от министри, от заместник-министри, от висши чиновници, вече почти месец тресе държавата.
Моята прогноза е, че ще продължава да я тресе, защото ние така и не получаваме отговор на най-важния въпрос, а именно какъв е общият размер на получените бонуси в цялото правителство, във всички министерства?
Преди Вас по тази тема отговаряше финансовият министър Дянков. Ние останахме с впечатление, че той е дал обет за мълчание по темата за бонусите, че това какъв е техният размер е най-строго пазената тайна в българската държава и че единственият начин да получим отговор на този въпрос е чрез натиск върху отделните министри, за да сглобим в крайна сметка пъзела министерство по министерство, какво се е случвало в цялата държава.
В този смисъл ние сме приятно изненадани от Вашите отговори, защото Вие сте първият министър след една поредица от въпроси, който разкрива завесата за това какво точно се е случвало в изпълнителната власт през последната календарна година.
Във връзка с това искам да Ви задам следните уточняващи въпроси. Тъй като Вашето министерство се прочу с две неща – първото е скандалът с Агенцията по вписванията и с нейната шефка, която сама си е раздавала пари, както научихме и от Вашия отговор. Второто, с призива на бившата министърка Попова, сега вицепрезидент – тези пари да не се връщат, защото са законно и заслужено взети.
Моят въпрос е: освен общият размер на получените в министерството пари – не само тези в Агенцията по вписванията и не само тези от Агенцията по вписванията – какъв е общият размер на всички получени пари? Какви са критериите, по които са получавани допълнително материално стимулиране и какъв процент от тези пари са върнати? Какъв е Вашият принос в онези 600 хил. лв., които събра министър Дянков по заповед на премиера Бойко Борисов? Колко от служителите изпълниха заповедта на министър-председателя да върнат парите и колко се вслушаха в съвета на вицепрезидента Попова – да не ги връщат, защото са законно взети и са заслужени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Диана Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Изненадвам се, че Вие за първи път чувате данните, които изнасям тук, защото на практика бяха изнесени многократно в медиите. Специално Министерството на правосъдието на няколко пъти прави брифинги и представя тези цифри, които току-що споменавам, вече от няколко седмици са обществено известни. Така че не смятам, че разкривам някаква тайна.
Разбира се, категорично смятам, че политиката на прозрачност е най-удачната политика, каквато ми се струва, че е и цялостната политика в момента.
Що се отнася до Вашия въпрос кой е върнал парите, които е взел. Голяма част от парите, които са раздадени като бонуси, с изключение на тези на директора на Агенцията по вписванията, и то част от тях, са законно раздадени въз основа на действащото законодателство, а както вече казах, господин Христо Ангелов е върнал парите си.
По конкретния Ваш въпрос, който не засяга цифри, а засяга политиката за стимулиране. На Вашия въпрос мога да отговоря единствено като се позова на проверките, които бяха направени по мое разпореждане след встъпването ми в длъжност, защото касаят периода 2010-2011 г. Ако съдим по фактите, през тези години политиката на Министерството на правосъдието за стимулиране на неговите служители се определя въз основа на съответните нормативни актове. Правилата, които касаят както процедурата, така и размерите на сумите са разписани по-подробно в Устройствения правилник и във вътрешните правила за заплатите и възнагражденията на служителите, където изрично е записано, че държавните служители и работещите по трудово правоотношение могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати високи резултати – парични или предметни награди, за образцово изпълнение на служебните задължения, както и други допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни актове.
Допълнителните възнаграждения се определят с акт на министъра на правосъдието или упълномощено от него лице по мотивирано предложение на ръководителя на съответното структурно звено, главния секретар и ресорния заместник-министър. Предложенията на ръководителите на основните структурни звена в министерството се съгласуват с главния секретар и ресорния заместник-министър. Индивидуалното допълнително възнаграждение се определя след отчитане на ясно определени показатели, като основни критерии са както професионализмът и личният принос на служителите за постигане на целите и приоритетите на министерството, така и оценката за изпълнението за определен период, обвързан с провеждането на междинни и заключителни срещи във връзка с атестацията на служителите в администрацията.
Допълнителните възнаграждения за постигнати високи резултати могат да се изплащат и по инициатива на министъра на правосъдието. Паричните и предметните награди за образцово изпълнение на служебните задължения се определят по аналогичен ред като общият размер на паричната или предметна награда, която може да получи отделно лице, не може да надхвърля размера на индивидуалната му основна месечна заплата.
Служителят може да бъде награждаван повече от веднъж за съответната календарна година.
За Агенцията по вписванията и как бившият изпълнителен директор неправомерно е получавал значителни суми вече се говори и писа достатъчно. Преди малко чухте и моите отговори в тази връзка. Вчера бяха приети на първо гласуване промените в Закона за държавния служител, които очевидно ще доведат до нови правила в оценяването и съответно в заплащането. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, има известно разминаване в това, което Вие заявихте днес от парламентарната трибуна и един Ваш предишен отговор на писмен парламентарен въпрос за размера на сумите, които са разпределяни в Министерството на правосъдието. Това ми даде повод и основание да кажа, че на час по лъжичка получаваме пълната информация за това как са се разпределяли допълнителните материални стимулирания.
Имам предвид, че на 8 февруари във Ваш отговор на парламентарен въпрос Вие сте обявили, че общият размер на раздадените суми в Министерството на правосъдието е 394 312 лв. и след обстойни медийни изяви на вече бившата шефка на Агенцията по вписванията, която заяви, че сумата само в нейната агенция е над 2 млн. лв., а сумата в министерството е около 7 млн. лв., започнаха да идват допълнителни информации от Вашето министерство, в резултат на което ние разбрахме това, което Вие повторихте и днес, че става дума за 2 млн. лв. в Агенцията по вписванията, но така и не разбрахме дали сумата от 7 млн. лв. за Министерството на правосъдието е истинската и коректна цифра, или става дума за някакви други пари.
По отношение на Вашия отговор по същество наистина е притеснително, че критериите, които са били база за разпределяне на тези суми, са образцово изпълнение на служебните задължения и постигнати високи резултати, защото за какви високи резултати можем да говорим в Търговския регистър, след като той със седмици отказваше достъп на гражданите и фирмите, след като се бавеха вписвания, бавеше се информация, а и в момента годишните финансови отчети за по-миналата година не са вписани в Търговския регистър. За какво добро изпълнение на задълженията можем да говорим, след като има наказателна процедура за 800 хил. евро по отношение на Търговския регистър и причината, която беше обявявана от бившата шефка на Търговския регистър, беше недостиг на пари за провеждане на обществена поръчка за електронно вписване на европейски дружества. Тоест тя няма пари да изработи софтуера на агенцията, но има пари да раздава в рамките на 2 милиона или на 7 милиона допълнително материално стимулиране.
Що се касае до очакванията от новия Закон за държавния служител аз съм скептично настроена (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото и той отваря врата в полето за раздаване на суми по неясни критерии и бих обобщила днешният разговор с Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време за това, госпожо Манолова, повече от минута говорите.
МАЯ МАНОЛОВА: ... по следния начин: очевидно вече няма нужда от нови правила, има нужда от нови управляващи – това показа скандалът с бонусите в изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, няма никакво разминаване в данните. Когато сте ме питали за Министерството на правосъдието, съм Ви отговорила за Министерството на правосъдието , когато днес ме питате за Агенцията по вписванията, Ви отговарям за Агенцията по вписванията. В съответствие с Вашите въпроси са и моите отговори. Ще внеса една корекция: не са 2 милиона парите, както вече споменах, за Агенция по вписванията са 1 млн. 880 хил. 51 лв., тоест да не завишаваме излишно.
Още нещо, всеки може да каже всичко. Фактът че бившият директор на Агенцията по вписванията е говорил за едни 7 милиона, разбира се, е нейна отговорност, ние нямаме такива данни. Това, което съм изнесла като данни към 8 февруари, това са данните, с които ние сме разполагали, а във връзка с данните по отношение на Агенцията по вписванията разполагам въз основа на проверка на Инспектората на Министерството на правосъдието, която приключи в средата на месец февруари.
В този смисъл не бих се съгласила с Вас, че има каквото и да е разминаване по отношение на сумите, които аз представям пред Вас. Оттам нататък в медийното пространство всеки може да твърди каквото реши, но трябва и да го докаже. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Ковачева, благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Дами и господа народни представители, вече сме във времето след 14,00 часа, но следва да удължим днешния контрол с минутите използвани за декларации от името на парламентарни групи, които са в рамките на около 18 минути. Това означава, че имаме време само да бъдат развити и да бъде отговорено на два от въпросите към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката. Според тяхната поредност това са въпросите на господин Кутев и на госпожа Любомила Станиславова. За останалите колеги – отговорите в следващото заседание по парламентарен контрол.
Господин Кутев, слушаме Вашия въпрос относно определяне на заплащането на българските експерт-изследователи и мениджъри на проекти по програмите „За учене през целия живот”.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми е зададен към министъра на образованието, въпреки че той вероятно касае доста други министри, а може би по-скоро касае министър-председателя, защото програми от подобен тип се администрират от различни министерства, включително от Министерството на околната среда и водите, но в конкретния случай става дума за програмите „Учене през целия живот”, конкретно за „Леонардо да Винчи”.
Аз съм извадил данни от две от тях – от „Трансфер на информация” и от „Многостранни мрежи и проекти”. В края на краищата въпросът е такъв: това са хоризонтални програми, в които българските и европейските специалисти от всички държави, са поставени при еднакви условия, от тях искат еднакви неща, което значи езици, квалификация, от тях се искат общо взето доста добро познаване на езиците, тоест висока квалификация.
Проблемът е обаче, че има огромна разлика в заплащането, като разликата наистина е фрапираща – сега гледам данните за 2012 г., какви са парите, които се плащат на ден на всеки един от тези специалисти. Докато на белгийците им се плаща 460 евро на ден, докато на англичаните се плаща 355 евро на ден, германците са с 419 евро на ден, аз говоря за мениджърите, за най-високата позиция, за българите се плаща 40 евро на ден, което както виждаме е 10 пъти по-ниско. Още по-зле е, когато става дума за изследователите, които са с 26, за техническия персонал е 22 евро, а за администрацията е 15 евро, а адекватното за Белгия е 214. Има огромна разлика в начина, по който се заплаща на българските специалисти, подчертавам, те работят в международна среда, те не работят в България. Тези проекти се развиват изцяло в Европа и когато получават това възнаграждение, те го получават в същата квалификация, но го получават в рамките на цяла Европа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос към Вас, извинявам се за задържането, е: по какъв начин са защитени българските интереси и какво правите, за да може тези цифри да не бъдат така унизителни за българските специалисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Аз благодаря за този въпрос, защото проблемът е изключително сериозен. Наистина българските специалисти, които имат същата или подобна квалификация на своите колеги от другите страни на Европейския съюз, са поставени в унизителни условия – около 12 пъти ставката е по-ниска от тази на Централна и Западна Европа.
Проведени са редица срещи, където ние алармирахме и остро реагирахме на тези предложения на Европейската комисия. Те са подплатени и с кореспонденция както от страна на министерството, така и на ръководството на Центъра за развитие на човешките ресурси.
Аз благодаря за това, че един от нашите евродепутати е поставил въпроса в парламента – той е от левицата.
На срещата в Копенхаген остро поставих този въпрос, макар че тя беше по други теми. В резултат около мен се формира група въобще на представителите на новите страни членки. На нас сега ни предстои среща, за да изработим обща позиция, защото аз съм твърдо убеден, че при наличието на Общ европейски пазар, тук става дума за интелектуален продукт, той има една цена – дали ще бъде в Лондон, в Брюксел, в София, в Букурещ и така нататък.
За голямо съжаление, Евростат на базата на оценката на живот във всяка страна е предоставил данни от 2006 г. – това беше потвърдено и от нашия Статистически институт. Едва съвсем наскоро Европейската комисия се съгласи да ни предостави формулата, по която са направени тези изчисления.
Казвам съвсем отговорно, чистосърдечно, благодаря за този въпрос, защото това е тема за общо обсъждане, общи действия и при тези действия трябва да бъдем единни, защото не може българският специалист да получава 12 пъти по-малко.
Това, което предстои сега, е да се съберем 12 те министри на новите страни членки, защото сме поставени в тази позиция не само по отношение ставката на българските специалисти. Водим много тежка борба изграждането на научноизследователски комплекси да стане и в Източна Европа, включително и в България. Там се обменят много тежки реплики. Те ни казват: „Нямате таланти”. Ние защитаваме нашата позиция. Наистина въпросът е много сериозен.
Отново повтарям: оценката и формулата, по която е направена тя, е направена по данни от 2006 г., но въпросът не е за данните и каква е цената на издръжката на живота в България, въпросът е, че цената на интелектуалния продукт на европейския пазар е една и затова нашата борба е да има еквивалентно заплащане. Можете да видите и стенограмата на моето изказване от Копенхаген. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Благодаря за загрижеността по този проблем, защото той наистина е важен и касае доста българи. Той касае в крайна сметка всички държави в Източна Европа, защото ставките им са доста ниски, въпреки че не са толкова ниски, колкото са при нас. Примерно Румъния в момента е със 74 евро, а ние сме с 40. Следователно дори тук се оказваме в изключително неизгодна ситуация. Изключително неизгодна е тя и спрямо Хърватска, която дори не е член на Европейския съюз. Там са 140 евро. Турция е с 86 евро. Ние се оказваме в много по-лоша ситуация.
Другият проблем е, че на голяма част от източноевропейските държави ставките са намалени през последната година. През 2011 г. България е била с 84, а 2012 г. вече е с 40. Те са намалени и на другите източноевропейски държави, но за България това е особено фатално, защото при нас и тогава са били най-малките, и сега остават най-малките.
Обръщам Ви внимание, че в същото време само между 2011 и 2012 г. не на всички са намалени, защото за държави като Белгия и Германия заплащанията се качват с по 20%, въпреки че те така или иначе са 12 пъти по-големи от нашите.
Ситуацията е много неприятна за нас. Съгласен съм, че трябват общи действия. Този въпрос не бива да се политизира, защото тук няма различни интереси между БСП и ГЕРБ. Тук става дума хората, които работят, да получават адекватно заплащане, защото това е от общ интерес. Както знаете, ние сме придвижили това до нашите евродепутати, готови сме за сътрудничество. Трябва да се вземат мерки, защото проблемът е много важен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Сега ще чуем въпроса на народния представител Любомила Станиславова относно забраната за придвижване с училищни автобуси до работното място на учителите в община Ружинци.
Слушаме Ви, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, всички сме свидетели и потърпевши от тежката зима в България. На много места бяха измерени температурни рекорди, включително в област Видин, където термометрите отбелязаха минус 28,6 градуса по целзий.
Община Ружинци, намираща се в областта, не е изключение. Освен скована от студа, пътната обстановка в нея беше изключително тежка. Въпреки това учителите, които преподават в училищата в селата Дреновец и Ружинци, но живеят в други населени места от посочените, пътуват всеки ден, за да изпълняват служебните и моралните си задължения към децата. Студът и трудното придвижване не ги спира, но ги спира кметът на общината господин Венцислав Ванков. Да, този кмет си позволява да забранява на пътуващите учители да се придвижват до работните си места с училищните автобуси, които превозват децата. Позволява си да сменя учителите, които по график трябва да влизат заедно с децата в автобусите и се определят със заповед на директорите. Шофьорите също са стриктно инструктирани да не допускат да се возят учителите. Този факт, разбира се, създава неудобства на учителите, защото ако пътуват с междуселски автобус, то сутрин закъсняват за първия си час, а вечер, за да се приберат, се налага да чакат по 3 4 часа в училище.
Община Ружинци разполага с четири училищни автобуса, които са дарени от повереното Ви министерство. Два от тях кметът Ванков използва, за да вози администрацията си, а другите два – за да се возят децата.
Това не е първият случай, в който този кмет възпрепятства образователния процес в общината. Красноречив е фактът, когато през лятото на 2011 г. той затвори детската градина и тя не работи три месеца, защото настани в същата сграда да заседава общинската избирателна комисия. Разбира се, това се е наложило, защото не е имало друго свободно помещение в цялата община. Това твърдение е смешно и абсурдно.
Унизително е за учителите, натоварени с нелеката задача освен да преподават, но и да възпитават бъдещите поколения, един кмет да определя начина им на пътуване.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: редно ли е кметът на община Ружинци господин Ванков да забранява на учителите от същата община да пътуват с училищните автобуси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Станиславова, мога да отговоря едносрично, с едно изречение: естествено, че не е редно, без да се интересуваме от условията – дали е студ, или не е.
На община Ружинци са предоставени четири моторни превозни средства. Съвсем накратко, тези моторни превозни средства се предоставят на общината, а общината трябва да ги предостави на училището.
Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 5 от Закона за народната просвета общините осигуряват и контролират условията за столово хранене и транспорта за деца, ученици и учители, както и безплатния транспорт по чл. 26, алинеи 3 и 4 от Закона за народната просвета и целодневната организация на учебния ден.
Чрез чл. 67 от Постановление на Министерския съвет № 367 от 29 декември 2011 г. е вменено, че предвидените в централния бюджет средства за заплащане на част от превозните разноски на педагогическия персонал в делегираните от държавата дейности се предоставят на общините като обща субсидия за делегираните от държавата дейности.
Член 47, ал. 1 от Колективния трудов договор в системата на народната просвета вменява, че работодателите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити изплащат транспортни разноски на пътуващите учители в размер на 85 на сто от стойността на абонаментните карти или билетите.
Съвсем накратко: не е редно по никакви показатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря за отговора, господин министър. Въпреки че не е редно, този кмет вече около месец възпрепятства нормалния учебен процес. Считам, че разбирате абсурда: повереното Ви министерство е дарило автобусите, държавата поема разходите за издръжката, а кметът решава кой кога да се вози в тях.
Ще си позволя да повторя това, което и Вие отговорихте: директорът, като орган за управление на училището, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност. В случая обаче директорите на училищата в Дреновец и Ружинци не могат да осъществяват отговорностите си по закон. Уверявам Ви, че няма сила на местно ниво, която да е успяла да върне учебния процес в норма за този месец, защото и от областната администрация, и от Регионалния инспекторат по образование са се опитали да разговарят с кмета и да го убедят, че това не е редно, но той не се е съобразил.
Най-разумното решение на проблема, ако позволите да кажа, е, ако автобусите бъдат предоставени за управление и координация на самите директори. Може би ще се наложи промяна в нормативната уредба. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Автобусът за Ружинци не е дарен от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Господин Миков, моля Ви, не нарушавайте реда в залата! Не ме карайте да Ви санкционирам.
Дуплика ще ползвате ли, господин министър?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Автобусът не е дарен от министерството! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, колеги, не влизайте в диалог помежду си. Няма такава процедура, господин Миков.
Нека не пречим на министъра на направи своята дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Станиславова, на община Ружинци са предоставени 4 моторни превозни средства от Министерството на образованието, младежта и науката, съгласно Заповед № РД/11-34 от 26.10.2005 г., Заповед № РД/11-5 от 7 март 2007 г. Подобна заповед има от 2 юни 2008 г., от 7 май 2009 г. за превоз на ученици, обслужващи се в общинските и държавни училища, намиращи се в границите на общината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър, за участието Ви в контрола за днешния ден.
Времето, предвидено по нашия правилник, изтече.
Следващото редовно пленарно заседание е на 15 март с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,21 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Христо Бисеров

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин