Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум - откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 14 до 16 март 2012 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Владимир Тошев и група народни представители, приет на първо четене на 29 септември 2011 г.
2. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители: Иван Вълков и група народни представители.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел. Вносител: Министерски съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител: Министерски съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения, и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Вносител: Министерски съвет. Приет на първо четене на 9 февруари 2012 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския регистър. Вносител: Министерски съвет. Приет на първо четене на 9 февруари 2012 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител: Министерски съвет. Приет на първо четене на 21 декември 2011 г.
8. Второ четене на Законопроекта за хазарта. Вносител: Министерски съвет.Приет на първо четене на 2 февр. 2012 г.
Предвижда се това да бъде точка 1 за четвъртък, 15 март 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова.
10. Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. Вносител: Комисията за защита на личните данни.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносители: Анастас Анастасов и група народни представители.
12. Проект за декларация относно ситуацията в Сирия. Вносители: Доброслав Димитров и група народни представители.
Тази точка е предвидена като точка 1 за петък, 16.03.2012 г.
Парламентарният контрол е с начален час 11,00 часа в петъчния ден. Той ще започне с разисквания по питането на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно мерките за намаляване на младежката безработица, след което ще продължим с отговори на въпроси и питания.
Моля да гласуваме.
Гласували 149 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника са постъпили няколко предложения, които ще бъдат докладвани по реда на тяхното постъпване.
Първото по време е от съпредседателя на Парламентарната група на Синята коалиция господин Мартин Димитров, който предлага на основание чл. 99 от Правилника да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно позицията на правителството по АЕЦ „Белене”, предвид изтичащия на 31 март 2012 г. срок за решение.
Господин Димитров, моля да представите Вашето предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Днес сме 14 март. На 31 март изтича удълженото споразумение по „Белене”. Няма решение!
Помните, преди около месец, премиерът Борисов каза, че до две седмици всичко ще бъде ясно. Минаха двете седмици, после минаха още две седмици. После минаха още две седмици и нищо не е ясно.
Една от най-важните теми за българския парламент е АЕЦ „Белене” – как постъпваме, какво правим, какво решение взема държавата.
Имаме три опции – спиране на проекта, ново удължаване на споразумението, и третата, най-неблагоприятната опция, е решение за строителство на „Белене”. Въпросът е кой взема това решение. Може ли това решение да бъде взето само от правителството без участието на парламента? Може ли да бъде взето само от министър-председателя?
Ние от Синята коалиция смятаме, че подобен подход няма да е честен спрямо българските граждани и към българския парламент, затова настояваме да се проведе тази седмица дебат, в който ден Вие пожелаете, който ден е подходящ за българския премиер – да дойде тук и да представи първите данни от доклада на Ейч Ес Би Си, защото знаем, че ги има, да представи тези данни, те да се чуят в Народното събрание, да се направи сериозен дебат за рисковете пред българската икономика за това какво правим оттук нататък, да се вземе едно сериозно и отговорно решение от българското Народно събрание.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите това решение, за да има публичност, за да има отговорност и едно такова ключово решение да не бъде взето на тъмно. Това ще бъде една много лоша практика.
Специално към депутатите от ГЕРБ: искам да ви напомня, че тройната коалиция вземаше на тъмно такива решения. Вие като тях ли ще постъпите по този въпрос? Надявам се, че ще проявите отговорност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване като точка в седмичната ни програма изслушване на министър-председателя Борисов относно позицията на правителството по АЕЦ „Белене”.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 37, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Кирчо Димитров от Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага да бъде включен в седмичната програма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113 от 21 декември 2011 г., внесен от Мартин Димитров, Кирчо Димитров и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние предлагаме фирмите, които не са регистрирани по Закона за данък добавена стойност, да бъдат освободени от задължението да подменят своите фискални устройства. Тоест, техните апарати да не бъдат свързани онлайн със системите на Националната агенция за приходите.
Мотивите ни за това са, че днес, в периода на продължаващата тежка финансова и икономическа криза, това, което трябва да направим, е да разтоварим бизнеса, а не да го товарим с допълнителни разходи. Повярвайте ми, това не са малко разходи, защото за закупуването на нов касов апарат са необходими минимум между 300 и 400 лв., а има и допълнителни разходи за трансфер на данни, които са в порядъка на 60 лв., и всичко това е в процес на стагнация. Всичко това е в процес на влошаване на икономическата среда, влошаване на бизнеса, спад на инвестициите и особено в процес, когато се намаляват и закриват работни места. Тези разходи наистина са непосилни за голяма част от фирмите и минимум 20% от тях няма да бъдат в състояние да закупят и да направят разходи за тези нови апарати. Това ще ги принуди или да минат в сивия сектор, или да закрият своите магазини и да фалират, а резултатите от фалита на малките фирми, колеги, трудно би се излекувал в рамките на 15-20 години.
Това, което е необходимо да направим днес, е да положим усилия за разкриване на работни места, а не за закриване на такива. И сега касовите апарати работят и отчитат, стига обаче да има какво. Това, което днес трябва на малкия търговец, е да има купувачи. Това, което днес му трябва, е да прави оборот, защото оборотът, който той прави днес, едвам стига да покрие своите разходи за работни заплати, данъци и такси, така че моето предложение е да помислим за малкия и дребния бизнес, за да не допускаме фалирането му. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 35, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на проф. Станилов, който предлага по реда на чл. 99 да бъде проведено изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков във връзка с възникналите проблеми и напрежение, свързани с неизплащането на трудовите възнаграждения на работниците от „Горубсо-Мадан”, както и отнемането на концесията за рудодобив на настоящия концесионер.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Надявам се, че всички в залата знаят, познават и разбират положението, което се получи в „Горубсо-Мадан”. Ние искаме да има изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайков във връзка с това какви са намеренията на министерството и съответно на правителството за бъдещето на „Горубсо-Мадан”, защото една от тезите на „Атака” в икономическата политика е, че концесионните и приватизационните договори не се изпълняват стриктно и от това държавата, а също и хората на наемния труд губят пари, губят възможности, губят бъдеще.
Ето защо ние призоваваме господин Трайков да дойде тук и да ни обясни не само какво е положението и как ще бъде преодоляно, а какво ще бъде бъдещето на „Горубсо-Мадан”. Ще бъде ли то така лошо управлявано и от следващи концесионери или от държавата, ще бъде ли така източвано, за да се получи отново същият казус?
Благодаря Ви за вниманието. Призовавам Ви да гласувате нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението на проф. Станилов за изслушване на министър Трайков по повод проблемите в „Горубсо-Мадан”.
Гласували 142 народни представители: за 46, против 15, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от господин Павел Шопов, който предлага да се проведе изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков относно това дали правителството ще вземе мерки срещу ескалиращото повишаване на цените на горивата и какви ще бъдат те.
Слушаме Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Само преди седмица тук коментирахме, разисквахме, спорихме по предложението на Партия „Атака” за замразяване на цените на горивата. Тогава много от Вас се отнесоха лекомислено. Имаше и несъстоятелни, да не ги наричам глупави, доводи относно това цените на горивата на едро да бъдат замразени, с което да се спре увеличаването изобщо на цените по цялата верига, включително на продуктите от първа необходимост. Вие сами разбирате, че всичко това е в пряка зависимост.
Уважаеми колеги, от миналата сряда досега положението в страната много се измени – в отрицателна насока. Нещата като цени станаха още по-драматични. Цените на горивата оттогава досега се увеличиха с такъв рязък скок, какъвто не се помни в последните години. Вижда се колко прави сме били тогава и колко неправи сте били тези, които тогава отказахте да се гласува нашето предложение. Не бива да си скриваме главата в пясъка. Не бива повече в Народното събрание, в състава, в който сме, да си въобразяваме, че бурята ще отмине. Тя може би тепърва предстои. Тя е въпрос, разбира се, не само на международни цени на нефта. Тя е въпрос на правоотношение и взаимоотношение вътре, в страната, по други поводи, в друга връзка, по които въпроси наистина трябва да се проведе сериозен дебат.
Идеята ми за изслушването на министър Трайков е една от многото. Трябва да се проведе един комплекс от мерки и действия за спиране на това главоломно покачване на цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за изслушване на министър Трайков.
Гласували 133 народни представители: за 38, против 25, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
От името на Парламентарната група на Партия „Атака” проф. Станилов предлага включване като точка в седмичната програма на проекти за решения за попълване състава на постоянни комисии.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, това е поредното внасяне на нашето предложение за попълване състава на постоянните комисии: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по околната среда и водите, внесени на 21 февруари 2012 г. Знаете, че ние имаме право на такава промяна.
Призовавам Ви този път да одобрите нашите предложения и те да се включат в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 35, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Последното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника е от госпожа Мая Манолова и група народни представители, които предлагат като точка в дневния ред да бъде включен Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни за действията, както и за бездействието на изпълнителната власт във връзка с ценообразуването на лекарствени продукти, за плащане с публични средства, довели до сериозно ощетяване на държавния бюджет и облагодетелстване на корпоративни интереси.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Един от най-грандиозните скандали, произведени от правителството в последните месеци, е скандалът с цените на лекарствата. Хората са сащисани от разликата в цените на лекарствата в България и съседните страни. Още по-сериозни и тревожни обаче са данните за драстично увеличение на цените на лекарствата, заплащани с публични пари, със средства на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването по време на правителството на Бойко Борисов. При това в много случаи става дума за драстично увеличение в пъти. Цените са се покачили два три четири-пет пъти тази година в сравнение с 2010 г.
В същото време сме свидетели на безпрецедентен отказ да се търси и да се поеме отговорност за това увеличение на цените на лекарствата, за точенето на пари от Здравната каса и за очевидното облагодетелстване на корпоративни интереси и определени фирми. Топката се подхвърля от министъра на здравеопазването към Здравната каса, от Здравната каса към Управителния съвет, оттам обратно към Министерството на здравеопазването, оттам – към Парламентарната група на ГЕРБ. И всичко това – пред учудения поглед на премиера Бойко Борисов, който се чуди какво се случва в негово правителство, министърът се чуди какво се случва в неговото министерство, а Здравната каса се чуди защо се увеличават цените на лекарствата. И всичко това – в ситуация, в която хора умират заради това, че не се лекуват, болници се закриват заради недофинансиране и спешната помощ не стига навреме до българските пациенти поради липса на пари.
На всички тези въпроси, а именно кой и защо източва Здравната каса, защо се увеличават цените на лекарствата и какви мерки следва да бъдат предприети, предлагаме да отговори парламентарна комисия, чието създаване да бъде включено в дневния ред на тази пленарна седмица. Защото очевидно правителството няма нито желанието, нито капацитета, нито волята да отговори на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за включване в дневния ред – създаването на анкетна комисия с предложения предмет.
Гласували 139 народни представители: за 111, против 13, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Тъй като не беше посочена конкретна точка, това става точка последна, преди парламентарния контрол. (Народният представител Мая Манолова иска думата.)
Когато в предложението не е направено конкретно предложение за конкретен ред, по правилата точката би следвало да бъде последна. Вие искате процедура, за да разместите точките от дневния ред.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, Вие си давате сметка, че ако тази точка остане последна в седмичната програма, това означава изобщо да не бъде разгледана. Предвид изключителната важност на този въпрос, а именно какво се случва с цените на лекарствата, кой следва да поеме отговорност за нереално високите цени и най-вече необходимостта от това да бъдат очертани и предприети необходимите законодателни и организационни мерки, би следвало създаването на тази комисия да бъде фиксирано по начин, който да гарантира разглеждането й в дневния ред.
Затова моето предложение е тя да бъде точка втора от програмата за четвъртък, тоест да стане т. 9 от седмичната програма, като е фиксирано, че ще бъде т. 2 за четвъртък. По този начин няма да нарушим плана на парламентарното мнозинство за пленарната седмица и ще гарантираме разглеждането на този изключително важен за всички български граждани въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението – Проектът на решение за временна анкетна комисия да бъде т. 2 за 15 март 2012 г., четвъртък.
Гласували 145 народни представители: за 48, против 18, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Лютви Местан. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедура за прегласуване на процедурното предложение на госпожа Манолова. Това не е проява на нахалство, господин Велчев, защото другият начин да не допускате практически една точка в дневния ред е гласувайки, тя да влезе в дневния ред, непрекъснато да бъде последна точка и да се отлага от седмица на седмица. А има въпроси, които чакат отговорите си днес.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да сте го предложили както трябва!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ние неотдавна чухме премиерът да казва: „Имаше заместник-министър, който е отговорен за цените на лекарствата – Гергана Павлова. Уволних я на секундата.” Анкетната комисия обаче трябва да постави въпроса колко са щетите за бюджета – 6 милиона или 60 млн. лв., чии корпоративни интереси са обслужени и на секундата –възстановени ли са тези пари в бюджета. Отговорите на тези въпроси, уважаеми колеги, не могат да се отлагат със седмици. Те са дължими днес!
Затова ако Вие сте искрени в желанието си този проект на решение да се разисква в пленарната зала, то моля – приемете предложението тази точка да бъде т. 2 от заседанието на парламента в четвъртък. По това ще съдим дали съображението Ви е тактическо или принципно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението въпросът с временната комисия да бъде обсъждан като т. 2 от програмата за четвъртък, 15 март.
Гласували 142 народни представители: за 50, против 25, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 7 до 13 март 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители – Мартин Димитров и Кирчо Димитров. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Иван Костов. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
- Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев до господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно мерките за намаляване на младежката безработица. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители;
- Проект за декларация относно ситуацията в Сирия. Вносители – Доброслав Димитров и група народни представители. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители – Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Галина Банковска. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси;
- Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни за действията, както и за бездействието на изпълнителната власт във връзка с ценообразуването на лекарствени продукти, заплащани с публични средства, довели до сериозно ощетяване на държавния бюджет и облагодетелстване на корпоративни интереси. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Общият брой на постъпилите законопроекти и проекторешения е осем.
В периода от 7 до 13 март 2012 г. в Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
1. Информация за януари 2012 г. по следните показатели: индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство, индекси на строителната продукция.
2. Предварителни данни за четвъртото тримесечие и годишни данни за 2011 г. за брутен вътрешен продукт, производителност на труда, заети лица и отработено време; информация за брутен вътрешен продукт през 2010 г. – окончателни данни. Информация за индексите на потребителските цени за февруари и окончателни данни за януари 2012 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители – Владимир Тошев и група народни представители.
Госпожо Танева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля първо процедура за допуск в залата на господин Николай Маринов – директор на Главна дирекция „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-93, внесен от народния представител Владимир Цветанов Тошев и група народни представители на 2 септември 2011 г., приет на първо гласуване на 29 септември 2011 г. Проект второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или върху тях са изградени трайно прикрепени функциониращи хидромелиоративни съоръжения.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за които са сключени договори по реда на ал. 1, 2 и 3, не могат да се преотдават под наем или аренда на трети лица, освен когато са предмет на споразумение, сключено по реда на чл. 37в.”
3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
4. Създава се ал. 8:
„(8) До участие в търговете и конкурсите по ал. 1 не се допускат свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, които обработват повече от 10 000 дка. земя”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 1 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 5, което е отразено на систематичното му място в § 1, а по т. 1, 2, 3 и 4 беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 34, ал. 1 в изречение първо след думите „на собствениците им” се добавя „съответно на ползвателите им на правно основание” и в изречение второ след думата „информация” се добавя „от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, който става § 2, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип по т. 1 и 4, а по т. 2 и 3 беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение пето след думите „за тях” се добавя „на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в”.
2. В ал. 2 думите „31 май” се заменят с „31 юли”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) В срок до 10 август общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 37в, ал. 1 на хартиен и/или на магнитен носител списък и картен материал за имотите по чл. 37в, ал. 3 с данни за техните собственици и дължимото рентно плащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 3, така както е по доклад.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 3 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „15 юни” се заменят с „5 август”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал. 1. В споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище.”
3. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „15 август” се заменят с „15 септември”.
4. В ал. 4 думите „1 септември” се заменят с „1 октомври”.
5. В ал. 5 думите „10 септември” се заменят с „10 октомври”.
6. В ал. 7 думите „1 юли на съответната година” се заменят с „10 септември”.
7. Създава се нова ал. 14:
„(14) Споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 4, така както е по доклад.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създадат нови § 5 и § 6:
„§ 5. В допълнителните разпоредби в § 2ж в изречение първо думите „площ земеделска земя” се заменят със „земеделска площ”, а в изречение второ думите „имотните граници на крайните имоти” се заменят със „споразумение на ползвателите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 5 със съдържание, така както е по доклад.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „§ 6. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 10 от 2009 г.) в § 17 ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на сумите по ал. 2 се определя по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, моля за редакция на ал. 3 като в редакцията, която сега представих, след думите „Правилника за прилагане” да се заменят с думите „Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 34 от 1991 г., изм. и доп., бр. 60 и 80 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 8, 72 и 87 от 1993 г., бр. 2, 100 и 103 от 1994 г., бр. 5, 48 и 95 от 1995 г., бр. 28, 43, 57, 61, 112 и 122 от 1997 г., бр. 18 от 1998 г., бр. 18 и 113 от 1999 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 69 и 86 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 17 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г. и бр. 39 и 50 от 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, настоящият текст има за цел да се иска наем от прилежащите земи в бившите селскостопански дворове – който е закупил сградата там, прилежащата площ да бъде облагана с наем.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да се намали наемът.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз разбирам, че е имало дълга кореспонденция. Това се води едва ли не за държавна помощ. Аз искам да върна топката малко назад. Може би преди година и нещо бях задал въпрос на министъра относно прилежащите площи и въобще за селскостопанските дворове, на който той ми отговори, че преписките са приключили – става въпрос за 5000 преписки в страната. Не знам какво има предвид под това, че са приключени, обаче факт е, че много малка част от хората реално са си получили земята. Затова че администрацията не си е свършила работата, сега ги наказваме да плащат данък. Нали разбирате абсурдността на предложението, което правим в момента?!
Не знам как ще извиняваме оттук нататък грешките на самата администрация, в това число и на министъра, който тук, от трибуната на Народното събрание, казваше, че преписките са приключени, а ние продължаваме да се занимаваме с неща, с които не бива да се занимаваме.
Затова сме „против” този текст. Той няма да реши въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вашето предложение е да отпадне този параграф ли?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Не мога да се въздържа да не направя реплика на Вашето изказване, защото действително в годините с много изменения на закона, наемът, който се дължи по принцип за ползване на прилежащи площи под сградите на стопански дворове, беше отменен и беше опрощаван. Това е в годините назад, да, дълго време се случваше.
Нашето желание, разбира се, беше същото. Знаете, че преди една година коментирахме този наем да не се събира, но видите ли, няма как да не се случва, защото Европа тълкува това като нерегламентирана държавна помощ.
По отношение обаче на преписките, които са подадени от собствениците на сгради за придобиване на собственост на земите под стопански дворове, аз не мога да се съглася с Вас, че тези преписки са забатачени. Да, те бяха забатачени години назад при предишните управления и действително техният брой беше стигнал 5800, ако не и повече. Хората нямаха никакъв шанс да получат възможността да придобият право на собственост върху тези земи.
Не се явявам в случая адвокат на министъра, но както каза министър Найденов, действително процедурата се отпуши и преписките за замяна тръгнаха. Не се сещам дали е казал, че са приключили, но те значително намаляха. Ако все още има някъде няколко преписки, които се въртят, то е, защото е необходимо да бъдат подменени някои от документите. Знаете, че на 6 месеца изтича срокът на оценка, на скица и така нататък. Процедурата върви и ако до момента някой не е добил право на собственост, то е, защото все още не е пожелал и не е създал такава преписка, не е подал искане за замяна или защото не си е подменил документите с актуални. Процедурата върви, това хората го знаят и го разбират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Госпожо Танева, заповядайте за втора реплика.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Атанасов, по отношение на забележката Ви за преписките – преписките към началото на мандата, когато може би визирате, че министърът е бил друг, говорим за края на 2009 г., бяха около 11 хиляди броя. В момента преписките в цялата система на Министерство на земеделието и храните, включително по областните дирекции, са общо 1080 броя, като само 89 броя от тях са в самото Министерство на земеделието и храните и са в процедура за финалното им приключване. Останалите са по областните дирекции и са в процедура. Тази справка е към вчерашна дата – 13 март 2012 г.
По отношение на предложения текст, колеги, в момента действащата ал. 3, която практически предлагаме да се измени, има определена стойност за наема и за придобиване на терена, която на практика е значително над пазарните стойности на подобни терени в бившите стопански дворове. Редакцията на текста, която предлагаме, е съобразена с останалите нормативни актове – да се определи ред и механизъм при определянето на тези терени, така че те да бъдат пазарни към момента.
По отношение защо изобщо се заплаща наем – както господин Пенко Атанасов каза, а имаме и становище от министерството –неплащането на никакъв наем, което беше прекратено преди повече от година, е нерегламентирана държавна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Атанасов, заповядайте за дуплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин председател, колеги, госпожо Янчева, госпожо Танева! Аз не се гордея с предишните ръководства на министерството, които забатачиха преписките. Когато коментирахме, винаги съм го казвал и го отчитам като факт.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И ние не се гордеем с това.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Въпросът обаче е следният – Вие твърдите, че тези преписки са приключени, обаче проверете реално. Министърът каза, че за Софийска област преписките са 5 хиляди. От тях едва половината са приключени и са вписани в Агенцията по вписванията. Това е окончателният резултат, а не да ми казвате, че преписките са приключени. Това са реалните факти и не го приемам.
По въпроса за приключването на преписките трябва администрацията да си свърши работата докрай. Сигурно и собствениците трябва да си свършат работата добре. Важно е мястото на администрацията в ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, като вносител Ви моля да подкрепим този текст. Умишлено взимам думата за изказване, а не за реплика, за да Ви кажа за какво става въпрос. Накратко и ясно – когато са строени сградите на МТС-та, ТКЗС-та, АПК-та и така нататък, процедурата тогава не е спазвана, дори по тогавашните закони. Фактически собствениците на сгради, които са ги изкупили по една или друга формула, по един или друг механизъм, не са собственици на земята.
Фактите, изнесени от колегите от моята парламентарна група, говорят, че в момента все още има обаче под 10% необработени преписки. Искаме с този текст да дадем възможност на собствениците на сгради за период от около две години да могат да изчистят неуредените формалности и да им дадем глътка въздух с освобождаване на средства, за да могат те да ги вложат в дейност.
На практика в случая с текста ние не противоречим нито на българското, нито на европейското законодателство. Противоречието, за което говори колегата отляво, е във факта, че той ни укорява нас за изчистването на над 90% от администрацията на ГЕРБ, на над 90% от преписките и са останали под 10%, а не е свършено никакво действие при управление на министерството от тяхната администрация.
Така че, колеги, нека да помогнем на тези засега около 1000 човека, като подкрепим този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма и такива.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Пенко Атанасов да бъде отхвърлено предложението на комисията за създаването на нов § 6, така както е по доклад.
Гласували 87 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Танева за промяна на текста по § 6, ал. 3, а именно след израза „размерът на сумите по ал. 2, се определя по ред определен в”, да се замени с „Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи” със съответните сигнатури, които бяха изчетени от нея преди малко.
Гласували 86 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 6 със съдържание, както е по доклада и с току що гласуваното предложение за промяна.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието, което се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Предложението беше оттеглено.
По § 4 на вносител – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 4 да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7.(1) Недовършените производства по чл. 27, ал. 6 се довършват по реда на § 17, ал. 1-3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 10 от 2009 г.).
(2) Недовършени производства по ал. 1 са тези, за които към датата на влизане в сила на този закон не са сключени договори за придобиване право на собственост върху застроените и прилежащи площи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 7 със съдържание, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 на вносител има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5, който става § 8, което се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Благодаря, госпожо Танева.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са народният представител Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 година.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на комисията господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и заместник-генералният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” господин Петър Киров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и експерти от Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите.
Целта на предлагания законопроект е предоставянето на възможност на общините, разположени на Черноморското крайбрежие и крайбрежието на река Дунав, да извършват дейности по изграждане на нови и реконструкция и модернизация на съществуващи рибарски пристанища, и специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности, както и на свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
От вносителите на законопроекта бе споменато, че с приемането на разпоредбите на чл. 112е и 112ж ще се преодолеят съществуващите досега законови ограничения за общините да извършват строителството на описаните обекти. Ще се създадат условия за законосъобразно усвояване на финансови средства по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмния период 2007–2013 г., мярка 3.3 „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки“.
Предложението за учредяване право на строеж в полза на община върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав е в съответствие със смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост – учредяването на право на строеж върху имоти публична държавна собственост да се извършва само в случаите и при условията определени със закон.
Предвиденото в законопроекта условие за учредяване право на строеж само за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности е доразвитие на установените в закона принципи, че имотите публична собственост са предназначени за задоволяване на обществените потребности от национално и местно значение.
С предлаганите допълнения в Закона за устройство на територията и приемането на разпоредбата на чл. 189а общините ще могат да изграждат брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване на крайбрежната територия от вредното въздействие на водите. Общините, в качеството им на публично-правни субекти, ще имат възможност да извършват фактическа преценка за необходимостта от изграждане на такива съоръжения и да предприемат съответните действия за защита на населението от природни бедствия. Ще се създадат условия за оперативност и бързина на строителството на тези обекти и законосъобразно разходване на бюджетни средства на общините за изграждане и поддържане на обекти държавна собственост.
В подкрепа на внесения Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения бяха получени становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Националното сдружение на общините в Република България, както и от кметовете на морските и дунавските общини.
В хода на дебатите по законопроекта от представителите на Министерството на околната среда и водите бе споменато, че от предлаганите нови текстове не става ясно, че при изграждането на ново или разширението на съществуващо рибарско пристанище, или специализиран обект за обслужване на риболовните дейности и свързаните с тях брегозащитни съоръжения, се прилагат правилата на чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „г” и „д” от Закона за водите, както и разпоредбите на Закона за опазване на околната среда.
От страна на вносителите бе отговорено, че целта на предлаганите нови членове 112е и 112ж е да бъде изпълнено изискването на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост, а именно: със специалния закон да се регламентират условията и реда за учредяване на право на строеж върху имоти – публична държавна собственост (морското дъно, дъното в българския участък и заливаемата ивица на река Дунав).
Предлаганите текстове по никакъв начин не изключват приложимостта на други действащи правни норми, в това число и на екологичното законодателство – става дума за Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. След като текстовете на чл. 46, ал. 1, т. 1 „б”, „г” и „д” от Закона за водите и изискванията за извършване на задължителна оценка или преценка за Екологична оценка или ОВОС са част от действащото право, то те са задължителни за всички правни субекти и повторното им възпроизвеждане в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България не е необходимо.
С предлаганите текстове одобряването на подробните устройствени планове и инвестиционни проекти, както и издаването на разрешенията за строеж за изграждане на нови или за разширение на съществуващи рибарски пристанища и специализирани обекти по чл. 111а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и свързаните с тях брегозащитни съоръжения е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В изказването си по законопроекта представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразиха мнение, че създаването на членове 112е и 112ж в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, както и създаването на чл. 189а в Закона за устройство на територията следва да бъдат прецизирани.
В отговор, на което от вносителите бе отбелязано, че в предложените текстове много точно и ясно е казано, че правото на строеж се учредява в полза на общината. В подкрепа на предложените текстове е и специалната разпоредба на чл. 112ж, която предвижда, че тези обекти (по чл. 112е, ал. 1) са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна, а предназначението на самия обект също не може да се променя.
Според вносителите на законопроекта от изключителна важност е и обстоятелството, че посочените обекти ще бъдат изграждани със средства по оперативна програма. Те подчертаха и факта, че изграждането от страна на общината на пристанище, което след това става собственост на друг (независимо че това може да е и държавата) крие сериозен риск от приемане на разходите за недопустими по съответната оперативна програма.
В хода на дебатите възникнаха и въпроси относно целесъобразността от включването на рибарските пристанища в Програмата за развитието на пристанищата.
От представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе отговорено, че Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изисква и съдържа списък само и единствено за пристанищата за обществен транспорт. В закона има две приложения – за пристанища за обществен транспорт с национално значение и за пристанища за обществен транспорт с регионално значение. Рибарските, яхтените и другите специализирани пристанища не се вписват в тези приложения, които е предвидил закона.
Националната програма за развитие на пристанищата би следвало да предвиди условията и реда за развитие и изграждане на пристанища за обществен транспорт, но не и за рибарски, яхтени и пристанища със специално предназначение, така че те няма как да намерят отражение нито в приложенията към закона, нито в съответната програма.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 г.
Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 23 февруари 2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя господин Иван Вълков.
С него се цели предвиждането на възможност за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на рибарски пристанища от общините, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите и специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности, финансирани със средства от Европейския съюз и други публични средства. Предлага се тези дейности да се извършват от общините след учредяване право на строеж по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с решение на Министерския съвет. По този начин държавата си запазва правото за преценка от необходимостта и обхвата на строителството върху описаните в нормата имоти – публична държавна собственост.
Правото на строеж се учредява безвъзмездно и единствено когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности.
Предвижда се възможност общините да извършват дейности по изграждане или разширение на рибарски пристанища или на специализирани обекти за обслужване на риболовни дейности, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
С цел синхронизиране на разпоредбите се предлага и промяна в Закона за устройство на територията.
Създава се нова разпоредба, с която се създава възможност за изграждане на брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите в акваторията, въз основа на подробни устройствени планове. Изграждането им да се извършва от публично-правни субекти – държавата и общините, като реализираните строежи са публична държавна собственост.
В подкрепа на проекта са постъпили писма от Крайдунавски и Черноморски общини, както становища, постъпили във водещата комисия от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите.
Поставен беше въпросът: местата, върху които е предвидено да се учреди право на строеж в полза на общините – морското дъно, дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав не са ли изключителна държавна собственост? Съгласно чл. 7, ал. 6 от Закона за държавната собственост, ограничени вещни права не могат да се учредяват върху имоти – публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти – изключителна държавна собственост, което от своя страна води до притеснение за противоконституционност на разпоредбите и е необходимо прецизирането им между първо и второ гласуване, с оглед целите на законопроекта.
Беше отбелязано, че в законопроекта е засегнат важен проблем, предвид причинените щети от последните природни бедствия. Акцентира се, че последиците от природните бедствия застрашават туристическия сезон по Черноморското крайбрежие, с цел да се минимизират фаталните последици и да се отговори на нуждите на населението, като се използват възможностите по европейски програми за финансиране.
Гаранция срещу злоупотреби и постигане на предвидената цел със законопроекта – трайно задоволяване на обществени потребности чрез изграждането на предвидените обекти е разпоредбата на чл. 112ж, предвиждаща изградените обекти да са публична общинска собственост, която не може да се промени в частна, както и забрана за промяна на предназначението им.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни бъде представен от председателя на комисията – господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 1 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие господин Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител господин Иван Вълков.
Основната цел на предлагания законопроект е създаването на възможност за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на рибарски пристанища от общините, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите и специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности, финансирани със средства от Европейския съюз и други публични средства.
Предвижда се строителството и разширението на рибарски пристанища или специализирани обекти за обслужване на риболовни дейности, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, да се извършва от общини след учредяване право на строеж по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с решение на Министерския съвет. Предвижда се правото на строеж да се учредява безвъзмездно.
Регламентира се подробно и редът, по който се издава разрешение за строеж на изброените обекти. Предвид обстоятелството, че обектите се изграждат в имот, публична собственост на държавата, с оглед гарантиране на обществения интерес, одобряването на подробния устройствен план и инвестиционните проекти по Закона за устройство на територията и издаването на разрешението за строеж ще се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Обществената значимост на обектите, които ще бъдат изграждани по този ред, обуславя техния публичен характер, поради което тези имоти се обявяват за публична общинска собственост. Налага се забрана за промяна на вида на собственост и промяна на предназначението на изградените обекти.
Предлаганата промяна е в съответствие с изискванията на Наредба № 29 от 19 ноември 2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.3 „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и покрити лодкостоянки“ от Приоритетна ос № 3 „Мерки от общ интерес“ от Оперативна програма за развитие на сектор „рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. и ще допринесе за стимулиране процеса на усвояване на европейски средства по мярка 3.3 „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки”.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от предложените промени, като същевременно бяха направени и бележки и предложения за прецизиране на отделни разпоредби в законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Татарски.
Ще има ли изказване от името на вносителите?
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Бяхте подробно запознати от докладите на комисиите с направените предложения и допълнения към Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Като съвносител искам накратко да заостря вниманието Ви върху няколко основни момента. Дадена е възможност на общините да извършват строителство за изграждането на рибарски пристанища или за тяхното разширение, както и на обекти, свързани с риболовната дейност, по чл. 111а от същия закон, както и създаването на брегозащитни съоръжения, свързани с рибарските пристанища, във връзка с предпазването от вредното въздействие на водите. Създадени са основно два члена – чл. 112е и 112ж, с които смятаме, че ще бъдат допълнени непълнотите към закона.
Ясно и точно сме предложили ред, по който да бъде извършвано това, а именно кой ще посочва как да бъде извършено това – по предложение на министъра на транспорта; от кого се учредява правото на строеж – става с решение на Министерския съвет; съответно одобряването на подробните устройствени планове става от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и даването на разрешения за строеж; към кого са специалните изисквания към проекта.
Целта е основно да може да се дава отстъпено право на строеж на общините на дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав. Има две условия, които трябва да са изпълнени. Първото е това да бъде обект с национално значение, а другото – обектът да е свързан с трайното задоволяване на потребностите на хората. Това е свързано с чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост.
В чл. 112д е предвиден също така защитен механизъм за това публично съоръжение, което ще бъде изградено – да не се променя видът на собствеността му – публична общинска собственост, както и предназначението след неговото изграждане.
Двата основни ефекта, които смятаме да бъдат постигнати, са следните. Първият е усвояването на средствата по Оперативната програма за развитие на сектор „рибарство” по мярка 3.3, който в момента е в незавидно положение. Другият ефект е даването на възможност на общините законосъобразно да разходват средства от своите бюджети за такива обекти.
По време на самото обсъждане бяха предоставени становища на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите, както и на Министерството на земеделието и храните. Има десетина-дванадесет общини по поречието на р. Дунав, както и от черноморските общини, които поддържат законопроекта. Подкрепя го и Националното сдружение на общините.
Искам да благодаря на народните представители от всички парламентарни групи за подкрепата, която получихме по време на разискванията в комисиите. От всички гласувания само двама колеги са се въздържали, всички останали са за реализирането на този законопроект. Смятам, че с това Народното събрание ще даде добър знак в тази посока, тъй като през зимния период всички станахме свидетели на големите поражения, които бурите и ледоходът нанесоха на бреговите съоръжения по р. Дунав. Сега ще дадем възможност за усвояването на средства не само по европейски програми, но и на средства от общинските съвети за възстановяването на тези съоръжения и за изграждането на нови. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господа вносители, обсъждането на закона тръгна така: вносителите представиха закона, вносителите написаха докладите на комисиите и ни ги представиха, сега остава вносителите да ги гласуват, няма да има никакъв проблем.
Тогава защо въобще да се обсъжда законопроектът в Народното събрание?! Аз мисля, че има нужда от обсъждане, независимо че опозицията каза: „Да, ще подкрепим закона”. На второ четене обаче ще настояваме за някои конкретни промени, които да направят закона работещ.
Защо казвам, че трябва да направим промени, които да направят закона работещ? Защото проблемът не е само с рибарските пристанища. Необходими са промени в законовата база, за да стане ясно кой разрешава строителството в акваторията на страната. Уважаеми господа, не става въпрос само за пристанища, но съответно и за защитни съоръжения не само на пристанищата, но и на бреговата ивица. Следователно въпросът не е само до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както е предложено в законопроекта.
Безспорно трябва да има единна държавна политика за изграждането на съоръжения към пристанищната инфраструктура. В досегашния закон, от господин Вълков също беше споменато в доклада, съществува изискване държавата и правителството да подготвят програма за развитие на българските пристанища. В този закон обаче ясно и категорично е казано, че това са само обществени пристанища, тоест за пътници и товари – държавни и общински пристанища.
Като че ли встрани остават всички яхтени пристанища, които са инициатива примерно на туристически агенции, на бизнесмени, които се занимават с туризма. Встрани остават и специалните пристанища (по време на приватизацията станаха собственост чрез закупуване на определени предприятия), намиращи се на черноморския бряг, а също така и по р. Дунав, които изпълняват до определена степен и технологични функции по отношение на производствата на тези предприятия.
Но веднага възниква въпросът: по какъв начин, защото тук става дума също за рибарските пристанища и за обществените – общините – държавата -рибарски пристанища.
Какво правим, ако някой пожелае да направи яхтено пристанище? Поставяме ли го по същия ред? Вероятно трябва да бъде по същия ред.
Какво правим, ако трябва да се направи брегозащитна стена, която не е част от пристанище? Пак ли министърът на транспорта ще го предложи? Това е въпрос на работа и на общината, и на областния управител. Нека да помислим по този въпрос.
Ясно е обаче едно – че трябва да има държавна политика по изграждането на тези съоръжения и в никакъв случай не бива да се допускат своеволия в този процес.
Какво предлагат вносителите в момента? Предлагат това да бъде министърът на транспорта като спирачка. Но министърът на транспорта не е човекът, който може категорично и ясно да убеди включително един Министерски съвет – ще говоря после за това, защото Министерският съвет и по сегашния Закон за държавната собственост трябва да дава правото на строеж, дали такова право трябва да бъде отпуснато или не.
Съоръженията са различни по характер. Затова, когато говорим за пристанища, лично моето мнение е, че трябва да направим промяна в закона, така че тази Програма за развитие на пристанищата да бъде за всички видове пристанища. Там да бъдат описани и яхтените пристанища, и общински пристанища, които общините желаят да изградят – за пътници и така нататък. Там да бъдат включени и частните инициативи на отделен бизнес по отношение развитието на морските ни региони и крайдунавските общини.
По закон правителството е задължено да приеме тази програма. По наше време ние приехме и аз ще Ви обясня защо – точно поради този спор: трябва ли да бъдат включени, как ще бъдат включени и как така в един момент ще опишем всички тези пристанища, половината от които до момента, честно казано, ако погледнете закона, са незаконни, но съществуват в този момент. Това беше пречката. Тогава постигнахме консенсус, че трябва да се разшири обхватът на програмата.
Предлагам Ви да седнем и на второ четене нека тази програма, приета от българското правителство, да бъде ориентирът, по който министърът на транспорта, Министерството на транспорта като институция е казало: „Да, това е политиката на българската държава, това ще бъдат пристанищата, които ще развиваме”.
Навремето поискахме от Министерството на земеделието да ни представят стратегия къде трябва да има рибарски пристанища. Съответно поискахме да се опишат и всички така наречени рибарски стоянки, лодкостоянки и така нататък по морето – Вълков го знае това нещо, в течение е на този въпрос. Те имат подобна разработка още от лятото на 2008 г., струва ми се. Тогава беше сформирана съвместна комисия между министерствата на транспорта и регионалното развитие. Нека да включим тези съоръжения, които имат характера на пристанища, на място, където стоят плавателни съдове.
Оттам нататък да се знае, че всичко, което е включено в тази програма и може да бъде включено примерно с поискано волеизлияние на инвеститора от Министерството на транспорта – тогава се върви към процедура за отдаване на право на строеж.
Нека обаче да разграничим нещата и за всичко останало, което касае брегоукрепването и не е пристанищно съоръжение, да отговаря областният управител. Нека той да прави предложението до органа, който ще издаде разрешението за строителство.
Още веднъж ще Ви кажа – не са само пристанищата! Утре ще възникне другият проблем с укрепването и веднага ще кажем: „Чакайте да видим какво да правим, защото министърът на транспорта отказва – „Това не е пристанищна инфраструктура”.
И още нещо, което мисля, че ще бъде в интерес на закона, господин Вълков. Обръщам се към всички Вас като вносители. Досега в Закона за държавната собственост се каза, че в акваторията разрешение за право на строеж се дава от Министерския съвет. Не мисля, че процедурата трябва да бъде толкова сложна. След като има държавна програма за пристанищата, след като няколко институции ще се произнесат по брегоукрепителните съоръжения – говоря за Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общината като местна власт, това може да стане от министъра на регионалното развитие.
Ще Ви кажа защо. Защото, каквото и да си говорим, колкото и високо да стои институцията българско правителство, то е колективен орган. Все пак трябва да са ясни отговорностите за това кой какво разрешение е дал и да носи тази отговорност. Това е задължение на всеки министър от този колективен орган.
Моето предложение е: ако е необходимо, да направим тази промяна. Нека министърът на регионалното развитие, след съгласуване с транспорта, екологията, по предложение на общината, да дава разрешението за право на строеж. Ясно е, че някои министри ще кажат: „Защо тази отговорност?” Това е още веднъж доказателство, че не бива в никакъв случай да запазваме този стар текст и да усложняваме самата процедура за решение, което ще се вземе от българското правителство. Нека да разпределим отговорностите, когато става дума за важен въпрос, най-малкото защото някой трябва да носи отговорността за застрояването на българското Черноморие и бреговете на река Дунав.
Още веднъж ще кажа (няма да говоря повече, тъй като доста говорих) – ще подкрепим законопроекта. Но хайде да поработим така, че той да бъде закон, който да реши проблемите, защото те стоят от много време.
Аз си спомням, че и ние с министър Гагаузов сме си прехвърляли топката. Имаше спор даже за едно пристанище – спомняте си, на братя Диневи във Варвара – кой бил разрешил еди-какво си, еди-що си. Да, Министерството на транспорта каза: „Трябва да има, добре е да има „Марина”.” Но оттам нататък законът не казва кой ще им даде разрешението и правото на строеж! Но излезе пък, че е единственото пристанище от новопостроените, което по някакъв начин е получило своето узаконяване.
Молбата ми е – нека да поработим. Ако трябва, да удължим с една седмица срока за предложенията за второ четене. Със съдействието на Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството мисля, че този законопроект, който сте предложили, може да бъде работещ, действен закон, който да реши веднъж завинаги проблемите, които отстояват с времето поради опасения кой да поеме тази сериозна отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, абсолютно съгласен съм с колегата, който се изказа преди мен. Нека да се направят предложения. Не казваме, че законопроектът, който сме внесли, е съвършен.
Концепцията в момента обаче е друга и след малко ще се спра на нея. Нека колегите да направят предложения – всички колеги имат право да го допълнят. Много от народните представители в залата са от общини, които са в близост до река Дунав или до Черно море. Законопроектът касае половин България. Належащ е, дори ако не е и закъснял.
Концепцията, която ние вложихме в предложения законопроект, е да се даде възможност на общините за спешна реакция по отношение на реконструкция или изграждане на пристанища, лодкостоянки, места за разтоварване и укрепване на бреговата ивица в зоната на пристанищата.
Колеги, последните, за съжаление, трагични доказателства за необходимостта от законопроекта бяха само преди няколко седмици, когато се разрази бурята, зимната виелица по Черноморското и по Дунавското крайбрежие.
За съжаление, това, което сме предложили, не касае всичко. Мисля, че колегата имаше предвид „Св. Влас” – яхтеното пристанище. Възможно е и на Варвара да има, не знам. Прекрасно е, хубаво е, няколко степени издига нивото на курорта, населеното място, където е изградено такова пристанище.
Аз съм от Видин, мечтая си такова нещо да се случи и на река Дунав, дай Боже и във Видин да има – това вдига цената на цялата община, не само на пристанището.
Колеги, искам ясно да бъда чут. Европейската мярка 3.3 по отношение на Оперативната програма за развитие на сектор рибарство, това е Приоритетна ос № 3 – „Мерки от общ интерес”, касае инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки. Затова може би законопроектът е ограничен в тези рамки. Неговата спешност обаче ни принуди да работим в този обхват, в който сме предложили законопроекта.
Съгласен съм, дори малко съм изненадан, че отляво се получава подкрепа за частните пристанища - няма нищо лошо в това. Дай Боже да предложите нещо хубаво, нещо приемливо – ще го обсъждаме между първо и второ четене. Нека да бъде добро – ще го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Мутафчиев, заповядайте за първа реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Първата ми реплика е по това, че няма значение лявото и дясното, няма значение пристанищата дали са частни или държавни. Има значение само това, че трябва да има държавна политика и аз затова говоря. И че трябва да бъдат равнопоставени, което е по Конституция, нали така? По Конституция всички сме равнопоставени.
Трябва да се знае, че с програмата държавата казва: „Да, ще има частни пристанища по инициатива на частния бизнес тук и тук”. Това са необходимите пристанища, примерно, за туризма или за индустрията, и така нататък. Тези и тези ще бъдат пристанищата, в които държавата ще инвестира или ще ги дава на концесия. Това исках да кажа и искам да бъда точно разбран.
Подкрепата ми е за това да има яснота в държавната политика и да има една ясна програма.
И още нещо, когато говорим за рибарските пристанища – през 2008 г. по наше разпореждане тогава трябваше да направи. Очакваше се, че това нещо ще стане, а програмата по рибарство закъсняваше. Имаше едно пристанище, което трябваше да се направи на Созопол, не знам докъде се стигна с него, имаше много проблеми там. Включително и на Царево също имаше проблем със строителството. Не бяха уточнени някои рибарски стоянки и така нататък. И тогава ние възложихме да се направи такава програма и да се предложи от Министерството на земеделието и да се включи, да влезе в програмата за държавните и общинските, за обществените пристанища, тъй като рибарското пристанище е де факто обществено. И тогава нямаше да го има този проблем, независимо че пак казвам, съществува спор кой точно трябва да даде разрешението и кой точно трябва да се подпише.
Моля ви, нека поради това, че има належащо строителство на едно или две пристанища, нека да не бързаме със седмица – две или три, нека да направим процедурата достатъчно юридически правилна, така че да решава всички въпроси, а не само този частен случай.
В противен случай ще приемем текста за рибарските пристанища, така както сте го предложили, и след това трябва да правите нова промяна или да предложим ние нова промяна в закона, така че да определим един общ статут за всички съоръжения, които са по река и по море. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, ще си позволя да взема реплика от Вашето изказване. Вие, както и преждеговорившия, говорихте за държавна политика. Говорихте след това в своето изказване основно за рибарските пристанища.
Аз мисля, че трябва да се обърне внимание на един много съществен аргумент в подкрепа на предлагания от нас законопроект, а това е именно предложението ни да се изграждат брегозащитни съоръжения. Вече ще има държавна политика при изграждането на тези брегозащитни съоръжения, каквато досега, през тези 20 години, липсваше.
Благодарение на тази политика ние ще гарантираме едно устойчиво развитие на районите. Нека не разглеждаме само рибарските пристанища. Нека разглеждаме законопроекта като цяло, защото, освен за рибарските пристанища, накрая на изречението е записано, че се изграждат и брегозащитни съоръжения. Затова, разглеждайки от тази страна законопроекта, смятам, че той трябва да бъде подкрепен наистина от всички, за да можем да гарантираме едно устойчиво развитие на регионите, а не само да разглеждаме в частност рибарските пристанища.
Държавната политика е такава – укрепване на регионите. Тя оттук нататък съществува, предложена от правителството, и ще се изпълнява, защото е прието решение от правителството. Досега това нещо като политика липсваше. Нека говорим в цялост, а не в частност за отделни проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Трета реплика – няма.
За дуплика заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колега Мутафчиев, аз съм съгласен отново с това, което Вие казвате. По принцип – да, прав сте. Да, съгласни сме. Да, готови сме да доусъвършенстваме закона. Вие по-добре от мен знаете, по-опитен сте в тази зала и въобще в политиката, че няма съвършен закон, защото обстоятелствата, при които един закон трябва да се прилага, непрекъснато се променят. Обикновено законодателството по принцип изостава от развитието на обществените отношения, но това, което ние предлагаме сега, наистина е в спешен порядък – това, първо. Последните събития доказаха, че сме закъснели.
Второ, цитирах преди малко Мярка 3.3. Тя касае само тези неща, които ние сме описали в законопроекта.
Същественото нещо, което сега искам да го кажа, а то досега не беше споменато, е, че законопроектът е внесен от група народни представители, начело с председателя на Транспортната комисия.
Колеги, ние наистина можем тук да приемем закони, но тези закони трябва да бъдат изпълнявани. За да бъдат те изпълнявани, те трябва да бъдат съгласувани с изпълнителната власт. В случая ние в законопроекта ясно сме цитирали двете министерства – Транспортното министерство и Регионалното министерство.
Освен това сме гарантирали с ясен текст, че съоръженията, които ще бъдат изграждани с обществени средства, дали ще бъдат национални или европейски, остават непроменимо публична държавна собственост, тоест, ние гарантираме в случая – първо, спешността на изпълнението на законопроекта за вземане на мерки по разширяване и реконструкция на пристанищата и укрепването на бреговата ивица.
Колеги, аз живея на 200 метра от брега на река Дунав. Казвам ви, че за последните 10 години (наистина там географията на реката е такава), реката отне над 5 метра от брега. Изяде над 5 метра! Искаме да предотвратим това нещо. Искаме да помогнем на общините, които са на река Дунав и на Черноморското крайбрежие. Наистина сега се откриха археологически обекти, обаче каква е цената на тези разкрития?
Колега Мутафчиев, съгласен съм с Вас. Дайте предложенията да ги обсъдим и ще видим какво ще правим на второ четене.
С колегата аз съм абсолютно съгласен. Благодаря Ви за допълването, защото тук говорихме основно за рибарските пристанища, а наистина законопроектът е доста по-широк и доста по-сериозен.
И аз ви моля – нека всички да покажем, че в случая наистина имаме еднакво разбиране и ще провеждаме единна политика. Това не касае нито БСП, нито ГЕРБ – и Дунав, и Черно море са били много преди и ще бъдат много след нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, вземам думата, за да взема отношение по един законопроект, който безспорно трябва да бъде подкрепен и във вида, в който сега е предложен от вносителите, пак трябва да бъде подкрепен. Но ще се присъединя към колегите, които апелират към вносителите рамката на законопроекта да бъде разширена по няколко причини.
Първата причина е, и искам да обърна внимание на това, че както рибарските пристанища, така и пристанищата, така и част от брегоукрепващите съоръжения, са част от градската среда на населени места по протежението на река Дунав и по Черноморското крайбрежие.
Колегата Тошев преди малко спомена, че той живее на 200 метра от реката. Брегоукрепващите съоръжения и всички съоръжения, за които се говори тук днес, всъщност са част от градската среда на населени места в България. Тази среда трябва да гарантира сигурност на населението, трябва да бъде интегрирано свързана с общото планиране на градската среда и може да бъде подкрепена и от европейски структурни фондове не само по Програмата за развитие на рибарството и аквакултурите в този период или в бъдеще – на морските райони.
В момента започват преговорите по това какво ще бъде подкрепено от оперативните програми и от Европейския фонд за регионално развитие през следващия планов период. Сега е моментът, когато ние, така или иначе, пристъпваме към тази крачка, която, повтарям, е необходима, да я направим достатъчно отговорно, стабилно и нашироко, гледайки в перспектива, за да можем и защитавайки вбъдеще фондове и средства, с които да бъдат подкрепени такива обекти, да дадем възможност на общините и собствениците на тази инфраструктура да могат да кандидатстват и да развиват тази инфраструктура и като част на градската среда. Имам предвид бъдещи мерки по Оперативна програма „Регионално развитие”, „Развитие на градовете”, интегрираните планове за развитие и така нататък. Това е първото, което искам да кажа във връзка с използването на някакви средства, за да бъдат подкрепени бъдещи проекти.
Второ – тук се спомена няколко пъти в дебата, приемайки задължително, че тези съоръжения са част от градската, тоест регулираната среда, която е обект на градоустройство, те трябва да бъдат включени в интегрираните планове. Те да бъдат не само самостоятелна програма за изработване на такива съоръжения, но да бъдат заложени в пространствените концепции на населените места. В такъв смисъл този законопроект има много сериозна връзка с поредица от законопроекти, които ние с Вас ще разглеждаме, и трябва да имаме предвид точно в такава посока да развием законопроекта.
За да не бъда голословна, ще завърша с това, че ние, макар и в малък състав, ще подкрепим законопроекта, но се надявам, че между първо и второ четене ще намерим формата да разширим действието на тези мерки, които в момента безспорно са спешни, но могат да приемат формата на трайна тенденция за политика на управлението на тази инфраструктура и могат да бъдат включени между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме с разискванията.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване!
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България под № 254-01-14, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 15 февруари 2012 г.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
С това законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от нашата програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФУНКЦИОНАЛЕН БЛОК ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО DANUBE FAB МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ, ПОДПИСАНО НА 12 ДЕКЕМВРИ 2011 г. В БРЮКСЕЛ.
Вносител е Министерският съвет на 17 февруари 2012 г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае колегата Станислав Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо, процедура за допускане на генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” Диян Динев, заместник-генералния директор – Ангел Рачев, и юрисконсулта на РВД – Иван Бакърджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 март 2012 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Ангел Рачев – заместник-генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния е в изпълнение на изискванията за законодателната рамка за Единното европейско небе и членството на Република България и Румъния в Европейския съюз.
Задължението за страните членки да установят функционален блок от въздушно пространство произтича от чл. 9а на Регламент (ЕО) № 550/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на аеронавигационно обслужване в Единното европейско небе.
Крайният срок за установяване на функционалните блокове от въздушно пространство е 4 декември 2012 г.
Функционалните блокове от въздушно пространство имат за цел да постигнат изисквания капацитет и ефективност на мрежата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе, като се поддържа високо ниво на безопасност на полетите, допринася се за общата разходна ефективност на системата на въздушния транспорт и се намалява негативният ефект върху околната среда.
Проектът на споразумение е финализиран през ноември 2011 г.
Международното споразумение установява DANUBE FAB във въздушното пространство на Република България и Румъния, като поставя за негова основна цел постигането на оптимално управление на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в области, свързани с безопасността, опазването на околната среда, устойчивото развитие, капацитета, ефективността на разходите и гражданско-военното сътрудничество.
Споразумението очертава следните области, в които страните поемат ангажимент да си сътрудничат: безопасност; въздушно пространство; хармонизиране на правила и процедури за управление на въздушното движение и предоставяне на аеронавигационно обслужване.
Споразумението подробно очертава и разписва правата и задълженията на три основни органа за управление на DANUBE FAB – Управителния съвет, Борда на Националните надзорни органи и Борда на Доставчиците на аеронавигационно обслужване. Предвижда се Управителният съвет да бъде съставен от представители на държавните органи за управление на транспорта и от военните органи, от ръководителите на Националните надзорни органи и на Доставчиците на аеронавигационно обслужване на двете държави. Бордовете на Националните надзорни органи и Доставчиците на аеронавигационно обслужване ще бъдат оперативни органи, оглавявани от ръководителите на съответните структури и предприятия.
Споразумението осигурява и предоставянето на аеронавигационни услуги в рамките на DANUBE FAB като: обслужване на въздушното движение; комуникационно, навигационно и обзорно обслужване; аеронавигационно информационно обслужване и аеронавигационно метеорологично обслужване.
За постигане на максимална ефективност на DANUBE FAB споразумението предвижда страните да си сътрудничат, като възлагат съвместно обществени поръчки, обменят персонал и други.
Съгласно изискванията на Европейския съюз DANUBE FAB остава отворен, като споразумението предвижда възможност за присъединяване на трети страни към установения функционален блок от въздушно пространство.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има още два доклада.
Часът е 11,00, така че ще продължим в 11,30 ч. с тяхното представяне.




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Продължаваме със Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство между Република България и Румъния.
Чухме доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Сега предстои да чуем доклада на Комисията по правни въпроси, който ще ни бъде представен от госпожа Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси от заседанието й, проведено на 23 февруари 2012 г., относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Рачев.
Споразуменението за установяване на функционален блок въздушно пространство е подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел в рамките на Съвета на министрите по транспорт, телекомуникации и енергетика на Европейския съюз.
Задължението за страните членки да установят функционален блок от въздушно пространство произтича от чл. 9а на Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе. Крайният срок за установяване на функционалните блокове от въздушно пространство е 4 декември 2012 г.
Основната цел на подписаното между Република България и Румъния споразумение е постигането на оптимално управление на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в области, свързани с безопасността, опазването на околната среда, устойчивото развитие, капацитета и ефективността на разходите.
Очертани са дванадесет области, в които страните поемат ангажимент за сътрудничество, като са разписани и конкретните мерки. Подробно са очертани правата и задълженията на три основни органа за управление на DANUBE FAB – Управителният съвет, Бордът на националните надзорни системи и Бордът на доставчиците на аеронавигационно обслужване.
Конкретизирани са и услугите, които ще се предоставят в рамките на функционален блок от въздушно пространство.
В съответствие с правната рамка на единното европейско небе за първи път се регламентира трансграничното предоставяне на аеронавигационно обслужване между двете държави и се разписва механизъм за създаване на трансгранични сектори от въздушно пространство в рамките на DANUBE FAB. Споразумението предвижда възможност за присъединяване на трети страни към функционален блок от въздушно пространство.
Създаването на DANUBE FAB ще отбележи важен етап в развитието на общата транспортна политика на Европейския съюз и ще допринесе за развитието на отношенията между двете държави в областта на въздушния транспорт.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Миткова.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Караниколов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана
На редовно заседание, проведено на 23 февруари 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Задължението за страните членки да установят общ функционален блок от въздушно пространство произтича от член 9а на Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе.
Съгласно цитирания регламент крайният срок за установяване на функционалните блокове от въздушно пространство е 4 декември 2012 г.
За постигането на предвидените цели споразумението очертава 12 области, в които страните поемат ангажимент да си сътрудничат трайно, като разписва конкретните мерки на високо ниво на сътрудничество във всяка от областите. Дванадесетте области са, както следва: безопасност; въздушно пространство; хармонизиране на правила и процедури за управление на въздушното движение и предоставяне на аеронавигационно обслужване; предоставяне на аеронавигационно обслужване; таксуване на аеронавигационно обслужване; надзор на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване; търсене и спасяване; разследване на инциденти и произшествия; консултации с доставчиците на аеронавигационно обслужване и с всички ангажирани страни; гражданско-военно сътрудничество; осигуряване на непрекъснатост на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване в аварийни ситуации.
Споразумението подробно очертава и разписва правата и задълженията на три основни органа за управление на DANUBE FAB – Управителния съвет, Борда на националните надзорни органи и Борда на доставчиците на аеронавигационно обслужване.
Споразумението осигурява предоставянето на следните аеронавигационни услуги в рамките на DANUBE FAB: обслужване на въздушното движение; комуникационно, навигационно и обзорно обслужване; аеронавигационно и метеорологично обслужване.
Съгласно чл. 40 от споразумението, то влиза в сила в деня на получаване чрез дипломатическа нота на последното писмено уведомление, с което се потвърждава, че страните са изпълнили всички съответни вътрешни процедури, необходими за неговото прилагане. С ратифицирането и обнародването на споразумението ще бъдат изпълнени посочените в чл. 40 от споразумението вътрешни процедури за влизането му в сила.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите има ли желание да бъде представен Законопроекта за ратификация? Не.
Дискусията е открита.
Народни представители, които желаят да участват в нея?
Заповядайте, госпожо Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще бъда съвсем кратка, за да не се повтарям с изчетените доклади. Искам да кажа, че работата по проекта DANUBE FAB стартира отдавна, още през месец октомври 2004 г. Между генералните директори на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” и ROMATSA – румънската администрация за обслужване въздушното движение, между България и Румъния се подписа Споразумение за да се създаде този функционален блок.
Колегите описаха областите, които се очертават в това Споразумение. Искам да кажа нещо много важно – ратифицирането на Споразумението за създаване на DANUBE FAB не налага допълнително разходване на средства от държавния бюджет. Проектът DANUBE FAB се финансира безвъзмездно със средства, отпуснати от Европейската комисия, като финансирането от Европейския съюз е в размер на около 2,5 млн. евро, от които 50% за България и 50% за Румъния. Останалата част от финансирането на проекта – 2,5 млн. евро, също е разделена солидарно между доставчици на аеронавигационното обслужване на двете страни, а именно ДП РВД и ROMATSA.
Проектът DANUBE FAB следва подход, който е сходен с развитието на останалите 9 подобни проекта в рамките на Европейския съюз. Към настоящия момент са направени вече няколко функционални блока. Подписани са споразумения, едното между обединеното кралство Ирландия. Вторият FAB са Австрия, Босна, Херцеговина, Хърватска, Република Чехия, Унгария, Република Словакия и Словения. Третият подписан вече FAB са Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Холандия и Швейцария. Четвъртият е така нареченият FAB между Кралство Дания и Кралство Швеция. И петият подписан FAB е между Естония, Финландия, Исландия, Латвия и Норвегия.
Другото, което е много важно да се каже, е, че целите, които се постигат с подписването на това споразумение са най-вече изготвяне на оптимизирана мрежа на въздушните трасета, която ще позволи да се намали и да се редуцира времето на прелитане през обслужваното въздушно пространство на Република България и Република Румъния, което ще е от полза както за пътниците, така и за авиопревозвачите. От редуцирането на това време естествено ще се намали количеството изразходвано гориво и ще се допринесе до редуцирането на вредни емисии, изхвърляни в атмосферата.
Трябва да се подчертае и това, че споразумението дава възможност при случаи на кризисни ситуации един от двата центъра да може да поеме управлението на въздушното движение на двете страни. Призовавам Ви да подкрепите ратификацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Реплики? Няма.
Други народни представители. Няма.
Дискусията е закрита.
(Народният представител Петър Мутафчиев иска думата.)
Извинете, господин Мутафчиев.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, не бързайте толкова много – не касае кворума, така че нека поне спокойно да можем да се изкажем.
Благодаря Ви, все пак, че ми дадохте думата, независимо от закъснялата реакция на вдигането на ръката ми.
Аз и Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепим ратифицирането на споразумението. Ще го подкрепим защото България наистина беше една от първите страни на територията на Европа, която започна своята инициатива за създаването на общ FAB за въздушното движение между България и Румъния. Много труд се положи от страна на „Ръководство на въздушно движение” и от страна на Министерството на транспорта в периода от 2004 г. досега. Наистина ги поздравявам за всичко, което направиха до този момент.
Този FAB е в полза както за България, така и за Румъния, в полза е и за авиокомпанията – за развитието на въздушния транспорт. Подписването обаче на днешното споразумение и затова излязох на трибуната, за да го споделя с Вас, поставя много важна, така да се каже експресна задача, бърза задача пред българското правителство.
Ние трябва да разширим обхвата на FAB-а, тоест трябва да направим всичко възможно и то по политическа инициатива на българското правителство, ако трябва дори и лично на премиера, да се привлекат други страни от Балканския полуостров и най-вече, обръщам внимание, на Сърбия, с която включително и „Ръководство на въздушното движение” е водило подобни разговори. Такива разговори започнахме да водим и ние по време на нашето управление. Това ще даде възможност да се разсеят всякакви съмнения, които лично аз не споделям, затова че, виждате ли, от изправянето на трасетата България ще загуби. Не, това е въпрос на договореност между двете предприятия – българското и румънското, и принципите на изграждане на общ FAB. Ако обаче успеем да привлечем и Сърбия, мисля, че ще бъде в интерес не само на България, но и на всички страни от Балканския полуостров.
Така че нека това да бъде спешната задача, която стои пред всички нас и в близките дни да се предприемат действия за разговори именно в тази посока.
Виждаме, че, включително страните, които бяха назад в договарянето, вече подписаха своите споразумения, готови са с FAB-те. Нека България да бъде, така да се каже, инициатора на Балканския полуостров за нашия общ FAB.
Ще подкрепим това споразумение. Наистина разчитаме на по-сериозна активност по отношение на привличането и на останалите балкански страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Радвам се, че има разбирателство по тази тема. Само искам да допълня и затова го правя като реплика към господин Мутафчиев: не само Сърбия, а DANUBE FAB е отворен. Той е отворен не само за Сърбия, отворен е и за Македония, и за други страни. Няма проблем, има протегната ръка. Доколкото знам и от ДП РВД са провеждани такива разговори, така че FAB е отворен, няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Само две думи в дупликата. Не е достатъчно да е отворен. Трябва да има активност и аз апелирах именно за тази активност. Не е достатъчно да водят разговори РВД със съответното Ръководство въздушно движение в Сърбия. Необходимо е да има политическа активност, която да допринесе за по-бързото решаване на този въпрос – към това апелирах.
Понеже по същия повод пак говорим за Западни Балкани, за коридор № 8 вече няма никаква политическа активност. Това създава ситуация България да бъде заобиколена с коридор № 10 и да се нарушат връзките между Сърбия, България, Македония и Черноморския регион, което би било в наша полза. Затова, когато говорим поне за въздушното пространство, нека да има повече политическа активност. Това е ролята на българското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението на установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел.
Вносител – Министерският съвет.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Спасова.
ДОКЛАДЧИК ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаема госпожо председател, тъй като законопроектът беше приет на първо четене с пълно единодушие, правя процедура на основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение – да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Спасова.
ДОКЛАДЧИК ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Р България и Румъния,подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел
Член единствен. Ратифицира Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Р България и Румъния,подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване народни представители? Не виждам.
Поставям на гласуване текста, така както ни беше докладван.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приема се, а с това и целият Закон за ратифициране на Споразумението е приет и на второ гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на база на нашия правилник, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката да бъде удължен с максималния срок, тоест с още 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване с 14 дни срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 102 01 78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване и това процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Освен това имаме становища на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Със Становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Ще ви запозная с Доклада на Правната комисия относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана под № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
„На свое заседание, проведено на 9 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа представеният й законопроект.
На заседанието присъстваха господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България, госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана, господин Борислав Петков – директор на Дирекция „Международно право”, госпожа Христина Шикова – младши експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Петков.
С него се цели изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
В срок до една година след влизането в сила на Протокола за страната, тя трябва да изгради, определи или поддържа национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание.
Със законопроекта се въвежда Част IV от Факултативния протокол, като държавите трябва да гарантират независимостта на национален превантивен механизъм и на неговия персонал; да осигурят необходимите финансови средства за функционирането му; да му предоставят правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода, в местата за задържане с цел неговото подобряване и, при необходимост, защитата им от изтезания и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание.
Предвидено е задължение на национален превантивен механизъм да изготвя на годишен доклад, който всяка държава – страна по Протокола, е длъжна да публикува и разпространи публично.
Регламентира се и правомощието на омбудсмана да защитава правата на децата, като се дава възможност на институцията да отправя препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на човешките права, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека.
Предлаганите промени са продиктувани от практиката и прилагането на закона до момента, ще гарантират в по-голяма степен защитата на основните права на гражданите и ще доведат до по-качествено и ефективно законодателство в тази област.
Господин Пенчев изрази подкрепата си към законопроекта, подчерта че с него се възлагат много нови правомощия. Съзнава голямата отговорност, която се възлага на омбудсмана, като национален превантивен механизъм, има готовност този механизъм да започне да функционира още от 1 юли 2012 г., за да изпълни Република България международните си ангажименти, ако бъде приет законопроекта.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак, Емил Радев, Екатерина Михайлова, Митхат Метин, Искра Фидосова и Явор Нотев, като всички изказаха подкрепата си за него.
Изказа се становище, че с разширяване на правомощията на институцията като национален превантивен механизъм ще се решават по-бързо проблемите, свързани с правата на гражданите и ще намалее значително броя на делата, завеждани срещу Република България в Европейския съд по правата на човека.
Беше подкрепено предложението в § 2, т. 1, буква „б” относно изменението на чл. 19, ал. 1, т. 7, с което се регламентира възможността на омбудсмана да уведомява органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им.
Поставиха се въпроси правомощията на омбудсмана, като национален превантивен механизъм, отнасят ли се и за местата, в които са настанени незаконно пребиваващи в Република България, както и не е ли възможно разширяване на приложното поле.
Беше отбелязано, че разпоредбата на чл. 28в, така както е предложена, омбудсманът като национален превантивен механизъм ще осъществява персонално предвидените правомощия и е необходимо да се разпишат още разпоредби, в които да се регламентира омбудсманът да възлага на съответни длъжностни лица от администрацията или независими експерти да изпълняват отделни правомощия.
Необходимо е да се прецизира и § 5, относно чл. 28б, ал. 2, тъй като поверителна информация не може да бъда събрана от Националния превантивен механизъм.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 20 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва Доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Йордан Бакалов – председател на комисията, ще ни запознае с това становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България и господин Борислав Петков –директор на Дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
Законопроектът беше представен от господин Борислав Петков. Проектът за закон се внася във връзка с изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
Според чл. 3 от Факултативния протокол всяка държава трябва да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, наречени Национален превантивен механизъм. Институцията на омбудсмана отговаря на поставените изисквания в Протокола, за да бъде посочена като такъв механизъм. В проекта се въвежда Част IV от Факултативния протокол, съгласно която държавите трябва да гарантират независимостта на националния превантивен механизъм и на персонала му. Задължават се да осигурят необходимите условия за функционирането на органа – финансови средства и правото му редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода в местата за изтърпяване на наказанията и в местата за задържане, и при необходимост – защитата на техните права.
Националният превантивен механизъм изготвя годишен доклад, като всяка държава – страна по Протокола, е длъжна да го публикува и разпространи публично.
Законопроектът изрично регламентира и правомощията на омбудсмана да защитава правата на децата. Предоставя се възможност на институцията да отправя препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на човешките права. Измененията целят по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите и отговарят на очакванията на обществото за засилена закрила на една от най-уязвимите групи – децата.
След проведените разисквания и изразените мнения в подкрепа на мотивите на вносителя, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, единодушно с 9 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Следва Доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Госпожо Банковска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председателстващ.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
В заседанието взеха участие Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана на Република България, Велина Тодорова – заместник министър на правосъдието, Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието, Вяра Иванова и Ирина Репуц от Национална мрежа за децата.
Законопроектът бе представен от Велина Тодорова – заместник министър на правосъдието. Проектът е в изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет с Резолюция 57/1989 на 57–та сесия на ООН на 18 декември 2002 г.
Съгласно този протокол, всяка държава – страна по Факултативния протокол, е длъжна да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наречени Национален превантивен механизъм. Това задължение следва да се изпълни най-късно до една година след влизането му в сила за страната. Четиридесет и първото Народно събрание на Република България на 14 април 2011 г. ратифицира със закон Факултативния протокол.
Предложените изменения и допълнения на Закона за омбудсмана въвеждат Част ІV от Факултативния протокол. Националният превантивен механизъм следва да е независим орган, да има осигурени средства за неговото функциониране, да му бъде предоставено правото редовно да инспектира местата, където се намират лица, лишени от свобода, или места, в които настанените там не могат да напуснат по собствена воля.
Институцията на омбудсмана отговаря на изискванията на протокола да бъде посочена като Национален превантивен механизъм. Такава е и практиката в повечето държави – членки на Европейския съюз.
Проектът предвижда разширяване на правомощията на Националния омбудсман: право на законодателна инициатива във връзка с нарушения на правата и свободите; да предоставя становища до Министерския съвет и до Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защита на правата на човека; да защитава правата на децата. Жалби и сигнали пред омбудсмана вече ще могат да подават и представители на юридически лица, чийто предмет на дейност е защитата на правата на човека.
Националният омбудсман ще има задължението всяка година да изготвя и публикува доклад, свързан с работата му като национален превантивен механизъм.
С предложените изменения и допълнения се постига пълно съответствие на правомощията на омбудсмана, като национална институция за защита правата на човека с така наречените Парижки принципи, приети с Резолюция 48/134 от 1993 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Ивелин Николов, Стефани Михайлова и Галина Банковска. Те подчертаха значимостта на Националния превантивен механизъм за подобряване на отношението към лицата, лишени от свобода и за защита на техните права. Изразено бе мнение, че изричното регламентиране на правомощията на омбудсмана да защитава правата на децата е допълнителна гаранция в тази посока. Създават се условия за реален напредък на страната ни по отношение степента на прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за" 16 - гласа, „против" и „въздържали се" - няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва Доклад на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Председателят на комисията – госпожа Даниела Петрова, ще ни запознае със становището й.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
На редовно заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 15 февруари 2012 г., бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана и Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” на Министерството на правосъдието.
Законопроектът бе представен от името на вносителя господин Борислав Петков.
Със Закона за омбудсмана се урежда правното положение, организацията и дейността му.
Предложеният законопроект предлага омбудсманът да изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г., който е ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 14 април 2011 г., в сила за Република България от 1 юли 2011 г.
Правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм се отнасят за местата, където се намират лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля, с цел защитата на такива лица от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно изискванията на всяка държава – страна по Протокола, у нас се предвижда омбудсманът да публикува и ежегодни доклади, свързани с работата му като Национален превантивен механизъм.
Със законопроекта се дава възможност на обмудсмана относно защитата на правата на човека да се предоставят становища до Министерския съвет и до Народното събрание по законопроекти, както и да се отправят предложения и препоръки за подписването и ратифицирането на международни актове в областта на правата на човека. Регламентирано е и правомощието на омбудсмана да защитава правата на детето с предвидените в Закона за омбудсмана средства.
В съответствие с практиката и прилагането на закона до момента се разширява възможността омбудсманът да бъде сезиран не само от физически, но и от юридически лица, създадени в обществена полза, в чиито предмет на дейност е защитата на правата на човека.
По време на дискусията народните представители изразиха подкрепата си за законопроекта и необходимостта от предлаганите промени, които ще гарантират в по-голяма степен защитата на основните права на гражданите.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за омбудсмана е наистина действащ закон и поради това не са се налагали съществени изменения и допълнения в него. Настоящите предложения целят именно да се доразширят правомощията и отговорността на омбудсмана, като по този начин се засили ролята на гражданския контрол върху институциите. С тях в по-голяма степен ще бъдат гарантирани и основните права на гражданите.
Смятам, че осигуряването на пълен достъп информация, свързана с местата за лишаване от свобода, ще подпомогне, на първо място, защитата на хората, които изтърпяват наказание в тях, и на второ място, ще даде пълна прозрачност по отношение на спазване на правата им, отношението към тях и условията, при които изтърпяват присъдите си.
Ще подчертая това, че с промените ние даваме правото на обществения посредник без предизвестие да извършва проверки и да води разговор с осъдените без свидетели. Това според мен е голяма крачка към осигуряване на прозрачност и независим граждански контрол.
С другите промени, свързани с правата на децата и възможността омбудсманът да бъде сезиран не само от физически, а и от юридически лица, в чиято дейност попадат правата на човека, българският законодател за пореден път заявява волята си да създава такива нормативни актове, с които да се гарантира в максимална степен защитата на гражданските права.
Дава се възможност и на неправителствения сектор да засили своята роля именно като граждански контрол и гарант за това, че се спазват правата на хората.
Подкрепям измененията в Закона за омбудсмана като смятам, че те показват, че България е една демократична държава със силно гражданско общество, в която защитата на правата на човека е основна цел на всички институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБАЦИЯ С ОГЛЕД УПРАЖНЯВАНЕ НА НАДЗОР ВЪРХУ ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ САНКЦИИ.
Вносител е Министерският съвет на 28 декември 2011 г. Същият е приет на първо четене на 9 февруари 2012 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Доклад относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2011 г.
„Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа, както и текстовете от чл. 1 до чл. 9, включително, заедно с наименованието им, които са по вносител и които се подкрепят от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението и текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин председател, преди да продължим правя предложение за допускане в залата по този законопроект на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Кореспонденция и обмяна на информация
Чл. 10. (1) Българските компетентни органи си кореспондират и обменят информация директно с компетентните органи на други държави членки.
(2) Когато българският съд не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той извършва всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, с цел получаване на информация от изпълняващата държава.
(3) Решенията по чл. 2, т. 1 и 3 или заверени копия от тях заедно с придружените с превод удостоверения се приемат и изпращат по поща, електронна поща, факс или по всеки друг надлежно защитен начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.
(4) Оригиналът на решенията по чл. 2, т. 1 и 3 или техни заверени преписи, както и оригиналът на удостоверението се изпращат на компетентния орган на изпълняващата държава при искане от негова страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 10 така, както е по доклад.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за текстовете от член 11 до член 13 включително, заедно с наименованията на текстовете, които се подкрепят от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Тестовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора по вносител, което се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за текстовете от член 14 до 22 включително, заедно с наименованията, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава трета, което се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за текстовете на членове от 23 до 25 включително с наименованията им, които се подкрепят от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Действия на съда при липса на компетентност за вземане на последващи решения
Чл. 26. (1) Извън случаите по чл. 25, ал. 1 съдът може да поиска информация от изпълняващата държава за максималната продължителност на наказанието лишаване от свобода, предвидена в националното й законодателство за деяние, аналогично на престъплението, във връзка с което е постановено решението по чл. 2, т. 3, и което наказание може да бъде наложено на осъденото лице при нарушение на пробационните мерки или алтернативните санкции.
(2) Българският съд незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава за всякакви обстоятелства или констатации, които според него биха могли да доведат до приемането на едно или повече последващи решения в изпълняващата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 26 така, както е по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за членове 27 и 28, които се подкрепят от комисията заедно с наименованията им.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението на закона „Допълнителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 1 и 2, които се подкрепят от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 3 и 4, които се подкрепят от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 22, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя по Приложение 1 към чл. 6 и Приложение 2 към чл. 22, ал. 4, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет, а с това е приет и законът на второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
С доклада на Комисията по правни въпроси за второ четене ще ни запознае госпожа Юлиана Колева.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: „Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Има предложение от народните представители Фидосова и Колева за създаване на нов § 1, което е оттеглено.
Към § 1 има предложение от народните представители Фидосова и Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„5. Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца – на електронната страница на агенцията не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в Търговския регистър. Заявителят може да изпълни даденото указание и де представи съответните документи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Предложение от народните представители Фидосова и Колева за създаване на нов § 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 39 ал. 2 се изменя така:
„(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за развитие на материалната база на Търговския регистър и за повишаване на квалификацията на служителите, работещи с Търговския регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 – за промени в чл. 39, ал. 2 от закона.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на подразделение на закона и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и цялото подразделение на закона.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „по § 4, ал. 1” се добавя „или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация”.
2. В ал. 2 навсякъде след думите „по § 4, ал. 1” се добавя „или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация”.
3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и да подават молби за обявяването им в несъстоятелност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В § 5а от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „заинтересовано лице” се поставя запетая и се добавя „както и законният представител на търговец по § 5, ал. 2”.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
„(2) При пререгистрация по ал. 1 търговецът се вписва с досегашната си фирма.
(3) Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.
(4) При пререгистрация търговците се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца.
(5) Пререгистрацията се извършва и въз основа на акт на съда по несъстоятелността, като в този случай агенцията изисква от окръжния съд по последната регистрация на търговеца издаване на удостоверение за актуално състояние и препис от актуалния дружествен договор или устава на търговеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Комисията предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в предходния параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 4 по вносител по причините, изложени в доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя предложение наименованието на подразделението да стане „Преходни и заключителни разпоредби”, тъй като следващият параграф, който остава – именно § 6, който става § 5, има и преходен характер. С оглед на това правя предложение наименованието на подразделението да бъде „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи редакционно предложение от господин Ципов към наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”, преди това да бъде добавено „Преходни и”.
Гласуваме само предложението на господин Ципов да има „Преходни и” преди „заключителни”.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване пълното наименование на подразделението, а именно „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: По § 6 има предложение от народните представители Фидосова и Колева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. Висящите съдебни производства, както и заварените регистърни производства по отменената ал. 4 на чл. 22, до влизането в сила на този закон, се приключват по реда, действащ до 31 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА: По § 7 има предложение на народните представители Искра Фидосова и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. Параграф 1, т. 2 влиза в сила от 1 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Госпожо Михайлова, слушаме доклада на ръководената от Вас Комисия по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искала да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-76, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2011 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 по принцип и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 61, ал. 5, т. 5 след думите „биологичното разнообразие” се добавя „в Закона за защита от шума в околната среда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 по принцип и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 69а, ал. 1, т. 2 думите „от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По параграфи 4 и 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок поставям на гласуване параграфи 4 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 6 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2-5 се изменят така:
„(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон.
(3) Когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.
(4) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1. Становището или решението е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.
(5) Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Решението е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.”
2. Създава се ал. 6:
„(6) Започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 7 до 10 включително.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 90, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думите „съдържанието на” се добавя „решението за преценяване и на”.
2. Точка 7 се изменя така:
„7. наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;”.
3. Създава се т. 9:
„9. съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 по редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 12 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 точка 5 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 и се произнася с мотивирано решение за:
1. случаите по ал. 1, т. 4;
2. всички случаи на предположения за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави;
3. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати – защитени територии по реда на Закона за защитените територии;
4. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет.”
3. В ал. 3 думите „по ал. 1, т. 1 и 2” се заменят с „по ал. 1, т. 1 3”.
4. Създава се ал. 6:
„(6) При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 13 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
„§ 13. Член 94 се изменя така:
Чл. 94. (1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения:
1.засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати – защитени територии по реда на Закона за защитените територии;
2. засягащи територия, контролирана от две или повече РИОСВ;
3. в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;
4. случаите по чл. 98, ал. 1;
5. които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;
6. за сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в това число шистов газ.
(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите извън ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 съгласно предложението на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям анблок на гласуване параграфи 14 и 15 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 15а, който става § 16:
„§ 16. В чл. 99а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „най-добрите налични техники” се добавя „(НДНТ)”.
2. В ал. 3 и 4 думите „най-добри налични техники” се заменят с „НДНТ”;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16 по предложението на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 17.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 18.
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи с номера от 16 до 18 по вносител включително, които получават съответно номерация от § 17 до § 19 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 19 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 20 със следната редакция:
„§ 20. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда, всеки оператор на ново или действащо предприятие, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества в количества над посочените в Приложение № 3, Таблица № 1 и/или три гранични стойности (предприятия, попадащи в обхвата на изискванията на този раздел), е длъжен да подаде уведомление до министъра на околната среда и водите.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Уведомлението по ал. 1 се подава:
1. в срок до един месец след надхвърлянето на посочените в Приложение № 3, Таблица № 1 и/или три гранични стойности – за действащи предприятия;
2. след получаването на виза за проектиране, но не по-късно от шест месеца преди подаването на заявление за съгласуване и одобрение на инвестиционния проект от страна на оператора по реда на Глава осма, Раздел ІІ от Закона за устройството на територията – за нови предприятия.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) При установяване на непълноти и несъответствия във формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок уведомява писмено оператора, като дава указания за необходимите промени и определя срок за предоставяне на допълнителната информация.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в т. 1 думата „предприятия” се заменя с „обекти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал” или като” се заличават.
2. В ал. 4 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
3. В ал. 5 след думата „оператора” се добавя „на предприятие с висок рисков потенциал”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 съгласно доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок параграфи с номера от 22 до 25 по вносител, които получават съответно номера на параграфи от 23 до 26 включително, по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 27 със следната редакция:
„§ 27. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. (1) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага:
1. доклад за безопасност;
2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;
3. документ за платена такса по чл. 71.
(2) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал въз основа на Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26 юни 1998 г. относно хармонизираните критерии за изключения по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, установи, че определени опасни вещества в предприятието или в части от него не могат да предизвикат голяма авария, той може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице информацията в доклада за безопасност да бъде ограничена до предотвратяването на опасностите от големи аварии и ограничаването на последиците от тях за човека и за околната среда, породени от други опасни вещества, налични в предприятието или в части от него.
(3) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.
(4) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице част от информацията в документите по ал. 1 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.
(5) Когато информацията по ал. 1 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.
(6) В случаите по ал. 2 или 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 5 дневен срок писмено уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал, че искането му е частично или напълно уважено.
(7) В случаите по ал. 6 операторът на предприятие с висок рисков потенциал в 5-дневен срок след уведомяването по ал. 6 предоставя на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице преработен вариант на доклада за безопасност или преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.
(8) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 31 януари предоставя на Европейската комисия списък на предприятията, чието искане е било частично или напълно уважено, заедно с мотивите за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 28 по доклада на комисията
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 27а, който става § 29:
„§ 29. В чл. 111, ал. 3 думите „ал. 8” се заменят с „ал. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 30 със следната редакция:
„§ 30. Член 112а се изменя така:
„Чл. 112а. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното по чл. 104, ал. 1 писмено уведомява оператора на предприятието с висок рисков потенциал и органите по чл. 110а, ал. 2.
(2) Разрешителното по чл. 104, ал. 1 се оповестява чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 по предложението на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 31 със следната редакция:
„§ 31. В чл. 113 думите „чл. 112а, т. 2” се заменят с „чл. 112а, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 31.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 32 със следната редакция:
„§ 32. Чл. 115 се изменя така:
„Чл. 115. Операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал е длъжен да:
1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;
2. информира незабавно министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице и директора на РИОСВ за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33 със следната редакция:
„§ 33. В чл. 116, ал. 1 се изменя така:
„(1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал, незабавно уведомява съответния оперативен комуникационно-информационен център и кмета на непосредствено застрашената община, съгласно изискванията на Закона за защита при бедствия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 34 със следната редакция:
„§ 34. В чл. 116а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „чл. 110, ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 110, ал. 1, т. 1” а думите „чл. 110, ал. 8” се заменят с „чл. 110, ал.7”;
б) в т. 3 думите „чл. 110 , ал. 5” се заменят с „чл. 110, ал. 4”.
2. В ал. 2 и 3 след думата „Операторът” се добавя „на предприятие с висок рисков потенциал”, а думите „чл. 110, ал. 6” се заменят с „чл. 110, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 32, който става § 34 по прочетения от председателя на комисията текст.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 33, който става § 35.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 36 със следната редакция:
„§ 36. В чл. 116в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1-3 се изменят така:
„(1) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1:
1. на всеки 5 години;
2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – при наличие на нови данни или научна информация, свързана с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.
(2) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал проверява, преразглежда и при необходимост актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 2:
1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години;
2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението.
(3) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал актуализира документите по ал. 1 и/или 2, той уведомява министъра на околната среда и водите в най-ранния възможен момент, но не по-късно от един месец след актуализацията.”
2. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
„(4) Към уведомлението по ал. 3 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага и актуализираните документи по ал. 1 и/или 2.
(5) Когато не се налага актуализация на документите по ал. 1 и/или 2, операторът на предприятие с висок рисков потенциал документира данните и обстоятелствата в срок до един месец след сроковете по ал. 1 и/или 2 и при проверка предоставя тези документи на комисията по чл. 157а.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думата „заявлението” се заменя с „уведомлението”, а думите „и документите по ал. 1 и 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител, който става § 36 с прочетената редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 по вносител, който става § 37 по редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 38 със следната редакция:
„§ 38. Член 116д се изменя така:
„Чл. 116д. (1) В случаите по чл. 116г министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2.
(3) Решението по ал. 1 се оповестява чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 36, който става § 38 по редакцията на комисията, както беше прочетен от председателката на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37 по вносител, който става § 39.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 40 със следната редакция:
„§ 40. В Чл. 116ж думите „чл. 116д, ал. 2” се заменят с „чл. 116д, ал. 1”, а думите „чл. 116д, ал. 3, т. 2 и чл. 116е, ал. 2, т. 2.” се заменят с „чл. 116д, ал. 2 и 3 и чл. 116е, ал. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 38 по вносител, който става § 40 със съдържанието и текста на комисията, който беше прочетен.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 41 със следната редакция:
„§ 41. В чл. 116з се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думите „чл. 110, ал. 2” са заменят с „чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1”.
2. В ал. 2, т. 2 думите „чл. 110, ал. 2” се заменят с „чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 39 по вносител, който става § 41 със съдържанието на комисията, прочетено от нейната председателка.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 42 със следната редакция:
„§ 42. Член 116и се изменя така:
„Чл. 116и. (1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган по смисъла на чл. 16 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (ОВL 10, 14.01.1997 г.).
(2) Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите страни, когато в предприятие с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).
(3) Министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика и министърът на вътрешните работи в рамките на своята компетентност издават съвместни указания за провеждането на контрол по изпълнението на този раздел и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Режим на гласуване по отношение на § 40, който става § 42 по редакцията на комисията, прочетено председателката.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става съответно от § 43 до § 58 със следната редакция.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да гласуваме поотделно създадените нови параграфи, а не целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Вашето предложение е уместно. Така е съобразно Правилника – по всеки от отделните параграфи, което е една обширна материя, народните представители, ако желаят, ще могат да направят изказвания и да се получи дебат.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„§ 43. В чл. 117, ал. 3, 5 и 6 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е § 41, който става § 43.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41 по вносител, тоест тази част от § 41, която е формулирана като § 43 по редакцията на комисията, беше прочетена току-що и по която нямаше желаещи за изказвания.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„§ 44. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„ (3) В случаите по ал. 2:
1. комплексното разрешително е задължително за въвеждането на инсталациите и съоръженията в експлоатация;
2. до издаването на комплексно разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензии, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) В случаите по ал. 1 и за действащи инсталации подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:
1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;
2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „д” и т. 3 от Закона за водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41, на основата на който е създаден, според редакцията на комисията § 44, току-що прочетения от госпожа председателката.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„§ 45. В чл. 119, ал. 2, т. 5 думите „чл. 123, ал. 1, т. 3” се заменят с „чл. 123, ал. 1, т. 4 и 7”, а думите „чл. 128” се заменят с „чл. 120, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 41 по вносител, на базата на който е формулиран и прочетен, според редакцията на комисията, новосъздадения § 45.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„§ 46. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „издаване” се добавя „отказ”.
2. Алинеи 2 – 5 се изменят така:
„(2) При издаване на комплексно разрешително за нова инсталация или при промяна в действаща инсталация, към които се прилагат изискванията на Глава шеста, Раздел ІІІ, компетентният орган по ал. 1 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.
(3) Министерството на околната среда и водите следи развитието на НДНТ, както и публикуването на нови или актуализирани заключения за НДНТ и предоставя тази информация на заинтересованата общественост и на компетентния орган по ал. 1.
(4) Министърът на околната среда и водите предлага мерки за насърчаване разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално на тези, описани в референтните документи за НДНТ, когато това е необходимо за целите по околна среда.
(5) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста по § 41 по вносител, на базата на който е съставен новия § 46, по комисията и нейната формулировка, която беше прочетена преди малко.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„§ 47. Член 121 се изменя така:
„Чл. 121. При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:
1. прилагането на всички подходящи мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на НДНТ;
2. прилагането на системно управление по околна среда;
3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качество на околната среда;
4. предотвратяването на образуването на отпадъци; третирането на образуваните отпадъци да се извършва в следния приоритетен ред: подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване или в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, обезвреждане, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;
5. ефективното използване на енергията;
6. прилагането на необходимите мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;
7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване;
8. при окончателно прекратяване на дейностите по приложение № 4 операторът:
а) прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води с опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията;
б) в случай, че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества по буква „а” в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, предприема необходимите мерки за отстраняване на замърсяването до връщане на почвата и/или подземните води до базовото състояние;
в) при изпълнение на мерките по буква „б” взема предвид техническата им осъществимост;
г) в случай на значителен риск за човешкото здраве и околната среда, предизвикан от дейности по Приложение № 4, съгласно доклада за базовото състояние по чл. 122, ал. 2, т. 12, предприема действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на опасните вещества, така че площадката предвид характеристиката й съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 и одобреното й бъдещо предназначение да не представлява повече такъв риск;
д) изпълнява действията по буква „г” и в случаите, когато от него не се изисква изготвянето на доклад за базово състояние.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 41 по вносител, на чиято база е съставен и редактиран § 47 на комисията, по начина, по който беше прочетен.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, с това изтече работното време за днешния парламентарен ден.
Както е по правилник, съм длъжен да обявя следващото заседание. То ще се състои на 15 март – утре, от 9.00 ч. съобразно дневния ред, който сме приели. Ще започнем с точка осма – Второ четене на Законопроекта за хазарта.


Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14.02 ч.)

Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Любомир Владимиров