Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, постъпило е заявление за предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител. Поради това на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника предлагам като точка втора днес – след обсъждане и приемане на Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия, да приемем решение за предсрочно освобождаване от пълномощията на народен представител господин Валентин Алексиев Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към предвидената като точка първа за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ВСИЧКИ ДАННИ ЗА ДЕЙСТВИЯТА, КАКТО И ЗА БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, ЗАПЛАЩАНИ С ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА, ДОВЕЛИ ДО СЕРИОЗНО ОЩЕТЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ НА КОРПОРАТИВНИ ИНТЕРЕСИ.
От името на вносителите – заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако има сектор, в който провалът е пълен и признат както от опозицията, така и от управляващите, това е сектор „Здравеопазване”. Има един термин във фармакологията – това е максимална допустима доза. Основателен е въпросът коя е максимално допустимата доза управленска немощ, политическо безхаберие или наглост, отвъд която едно управление със своите управленски решения става вредно за гражданите.
Лекарствената политика е много важна част от здравната политика въобще. Изглеждащите хаотични, но странно целенасочени действия и понякога бездействия в областта на лекарствената политика, имаха за ефект драстично повишение на цените на лекарствата. Предложихме създаване на Временна анкетна комисия не за да се впишем в поредицата от многото анкетни комисии, а защото 7 милиона български граждани са заложници на тази политика.
Темата за бонусите в здравеопазването странно още в самото си начало, но и предвидимо, придоби лекарствен привкус. Разбра се, че през последната година лекарствата, плащани с публични средства, са поскъпнали средно с 4-5 пъти – нещо необяснимо, нито с логиката на пазара, нито с някакви други обективни фактори. Понеже бившият здравен министър бе в състояние на непосилна кръгова отбрана – подложен на вражески и приятелски огън, не беше в състояние да даде адекватен отговор на въпроса защо са оскъпени драстично лекарствата.
Изслушването в Комисията по здравеопазване по повод мерките за намаляване цените на лекарствата породи още повече въпроси за отговорностите, за правомощията, за контрола, за упражнените и неизползвани възможности, които законодателството разрешава. Умишлени или неосъзнати са пропуските, допуснати в подзаконовата нормативна уредба?
Фактите. От 1 март 2010 г. лекарствата за хормонална терапия за онкоболни, редки болести и имуносупресори бяха прехвърлени от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. В резултат на това цените на някои от тях се увеличиха с 400%.
През 2011 г. Министерството на здравеопазването прехвърли търговете за лекарства по Наредба № 34 за лечение на онкоболни и диализирани пациенти към болниците, което също увеличи драстично цените им.
От 1 януари 2012 г. с промени в Закона за здравно осигуряване, условията и редът за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се определя с наредба, издадена от Министерството на здравеопазването по предложения на Надзорния съвет на Касата. За лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък, Касата може да договаря с притежателите на разрешенията за употреба отстъпки от стойността при условия, критерии и ред, определени с наредба на министерството. Министерството на здравеопазването по неясни причини издава тази наредба далеч след законоустановения срок, с което се пропуска, преднамерено или не, възможността за договаряне на по-ниски цени за този период. Въпросът е: какъв е общият размер на нанесените щети и чии интереси са обслужени?
Освен това с Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти се стеснява приложното поле на законовия текст само за напълно реимбурсирани продукти, единствени в групата си, тоест без аналоговите.
Изслушванията и последвалите събития разкриха лош, дори липсващ диалог между ресорен вицепремиер, министър, заместник-министър и шефове на Касата. Емоционалните изблици на фона на рационалните аргументи – 2 милиарда пазар, от които 500 милиона публични средства, с нищо не помогнаха да се отговори на въпроса защо се е преминало от тръжен към реимбурсен модел.
Ако странните особени отношения между ръководните лица в здравеопазването изглеждат като екзотика в политическите взаимоотношения, дори за нашите географски ширини, кризата в здравеопазването става все по-драматична, а българските граждани заплащат все по-скъпи лекарства, дори да са здравно осигурени.
Ето защо предлагаме на Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме следното решение:
„1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на всички данни за действията, както и за бездействиeто на изпълнителната власт, във връзка с ценообразуването на лекарствени продукти, заплащани с публични средства, довели до сериозно ощетяване на държавния бюджет и облагодетелстване на корпоративни интереси.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от един месец и представи доклад.
3. Комисията се състои от 11 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи – по двама от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
4. Избира председател, двама заместник-председатели и членове, както следва.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Скандалът с цените на лекарствата, въпреки усилията на управляващите, въпреки кризисния PR, вече взе няколко сериозни жертви – главите на три ключови фигури от ГЕРБ в здравеопазването: един министър, един заместник-министър и шефа на Здравноосигурителната каса. Но пораженията, измеренията на този скандал далеч не се ограничават само с кадровите промени, защото хората някак си вече свикнаха всяка година в сферата на здравеопазването ГЕРБ да прави по десетина промени – минимум един министър, няколко заместник-министри и изпълнителен директор на Касата.
Истинските измерения на този скандал са други. Хората разбраха, че в най-чувствителната за тях сфера – сферата на здравеопазването, днешните управляващи са далеч по-некомпетентни, далеч по-безотговорни, далеч по-корумпирани от всякакви предишни управляващи.
Какво означава ръст на цените на лекарствата за две години от 40 до 400%? Какво означава дежурното обяснение на финансовия министър, че всяка година се отпускат с милиони повече за лекарства, в същото време се купуват много по-малко лекарства, много по-малко лекарства стигат до пациентите и в резултат на това българите се лекуват много по-малко. Само едно, че някой много сериозно бърка в кацата с мед или ако трябва да използвам езика на вече бившия министър, някой пие с много сериозни глътки от канчето на фармацевтичните компании.
Една от задачите на тази комисия е, на първо място, да установи колко големи са били тези глътки и с колко са ощетили бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Извинявайте, но уволнението на един здравен министър, уволнението на шефа на Касата и на други ключови фигури в здравеопазването не е достатъчно, когато става дума за пилеене и то сериозно пилеене на публични пари, когато става дума за източване на държавния бюджет. Тук отговорността трябва да бъде различна, защото с действията или с бездействието си ключови фигури в здравеопазването са ощетили не кой да е, а болните български граждани.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, предполагам никой в тази зала не вярва, че здравният министър едва на втората година от своето министерстване е разбрал с колко са се увеличили цените на лекарствата по време на управлението на ГЕРБ. Никой в тази зала не вярва, че шефовете на Касата са плащали в пъти по-скъпи лекарства без да си дават сметка за това какво се случва.
Случаен ли е според Вас фактът, че наредбата, която трябваше да определи начина, по който Здравноосигурителната каса да осигурява отстъпки от фармацевтичните компании беше забавена с осем месеца? Случаен ли според Вас беше фактът, че тази наредба, която подписва здравният министър по предложение на Касата, незаконно стесни обхвата на действащия закон, незаконно допусна договаряне на отстъпки само по отношение на лекарствата, които 100% се заплащат от Касата и са сами в група? Случаен ли според Вас е фактът, че докато гръмне скандалът практически отстъпки на лекарствата не бяха договаряни, ако изключим някои договорки в проценти, които са близки до статистическата грешка? Случаен ли беше фактът, че въпреки възраженията, въпреки протестите на пациентските организации и на опозицията, въпреки противоречието с нормалната логика търговете за лекарства бяха децентрализирани?
Отговорът е абсолютно очевиден за всеки български гражданин, но трябваше да се разрази един скандал между две мощни икономически групировки, за да видите Вие – управляващите, това, което виждат всички български граждани, а именно, че цените на лекарствата в България при управлението на ГЕРБ се увеличиха в пъти в сравнение с управлението на тройната коалиция.
Според различните изчисления на експерти става дума за различно увеличение, но според нас най-нагледна е една таблица, която ще Ви покажа (показва таблица) и която показва, че за една година цените само на осем лекарства са се увеличили с 8 млн. лв., тоест щетата в резултат на увеличението на цените на тези лекарства за Националната здравноосигурителна каса е в размер на 8 млн. лв. или ако трябва да бъда точна става дума за 8 млн. 716 хил. лв. Увеличението на всяко едно от тези лекарства е от 250 до 500% или средна стойност на това увеличение 386%. Триста осемдесет и шест процента средно увеличение на осем лекарства, заплащани от Здравната каса по време на управлението на ГЕРБ само за една календарна година!
Уважаеми дами и господа, какъв беше отговорът на управляващите в момента, в който гръмна този скандал? Единственото, което видяхме, беше трескав опит на отговорните лица да хвърлят горещия картоф в чуждия двор – министърът в Здравната каса, Здравната каса в Надзорния съвет, Надзорният съвет обратно в министерството, министерството в парламентарното мнозинство на ГЕРБ в българския парламент. И заваляха всякакви абсурдни грандиозни обещания: здравният министър обеща, че до дни ще свали цените на лекарствата с 50%, Касата ударно привика няколко фармацевтични фирми и практически за няколко дни намали цените на 35 лекарствени продукта, като осигури намаление на харчовете на Касата за една година с 4 млн. 250 хил. лв., новата здравна министърка също още не встъпила в длъжност обеща, цитирам: „Намаляване на цените на лекарствата, така че потребителите и пациентите веднага да усетят разликата в цените на лекарствата”. Както се казва: голямо хапче глътни, голяма дума не казвай!
Както са тръгнали по тази логика до дни ще видим новата здравна министърка с финансовия министър Дянков или с премиера Борисов да обикаля аптеките и да сваля цените на лекарствата, но лекарствата не са яйца, не са козунаци, не са стоки ширупотреба, макар че ги видяхме наскоро да се продават направо на земята на Женския пазар.
Необходим е друг подход – наистина сериозен подход, и затова предлагаме създаването на тази комисия, която да помогне да бъде направен анализ на цялостната лекарствена политика, разбира се, доколкото може да се твърди, че има такава по времето на управлението на ГЕРБ.
Комисията, която предлагаме да бъде създадена, също така трябва да оцени като цяло достъпа на българите до лекарствени средства; да прецени механизма за определяне на цените на лекарствата – как се актуализират цените на лекарствата, как се включват в Позитивния списък и в крайна сметка как се определя процентът на реимбурсирането им с публични пари.
Уважаеми дами и господа, данните от миналата година показват, че въпреки ниските си доходи българите плащат от джоба си много повече, отколкото останалите европейци. За 2011 г. общите разходи за лекарства, отпускани по лекарство предписание у нас, са в размер, забележете, на 1 млрд. 743 млн. лв. – само лекарства, отпускани с рецепта От тях Националната здравноосигурителна каса, болниците и Министерството на здравеопазването са поели 801 млн. лв. или това е 46% от тези пари, а пациентите отделно са заплатили от джоба си още 942 млн. лв. или 54% от общите разходи за лекарствени средства. Това съотношение е съвършено различно, уважаеми дами и господа, в сравнение със съотношението в другите европейски страни, където държавата поема средно 82% от разходите за лекарства, при положение че там потреблението е много по-високо, отколкото в България. Според мен това е основното, което трябва да се промени.
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, тези, които ме слушате, ако наистина искате да се подобри лекарствената политика, да се създаде единна лекарствена политика, ако искате да спрете течовете в Здравната каса, ако искате да направите лекарствата по-достъпни за българските граждани, трябва да създадем тази комисия по начина, по който я предлагаме – на паритетен принцип. Тя, освен че ще отговори на въпросите с колко пари беше ощетен бюджетът поради неоснователното поскъпване на цените на лекарствата и кои са лицата, допуснали това, ще анализира и ситуацията, ще даде идеи и направи предложения, които в крайна сметка да подобрят ценообразуването на лекарствата в България, ще предложим методи, чрез които по-ефективно да се изразходват парите, събирани от българските граждани за здравни вноски.
Уважаеми дами и господа, не съм привърженик на използването на военна терминология в здравеопазването, например „лекари – тежка артилерия”, тежката артилерия е насочена и поразява противника. В случая кого поразява артилерията? – пациентите, лекарите, съсловието, опозицията?! Ако новият здравен министър иска да бъде не тежка артилерия, а просто един добър, успешен български министър на здравеопазването, наистина трябва да се възползва от този уникален шанс чрез създаването на тази комисия на паритетен принцип. Това е начинът да се впрегне и опозицията да участва в създаването на решения и в тяхното реализиране, така че в крайна сметка лекарствата в България да станат по-евтини и по-достъпни за българските граждани.
А дали Вие ще дадете този шанс на новия министър на здравеопазването, зависи от Вас, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, и най-вече дали ще създадете комисията така, както я предлагаме – на паритетен принцип. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на Синята коалиция заявявам, че ще подкрепим създаването на тази комисия.
Считаме също, че анкетната комисия трябва да бъде създадена на паритетен принцип.
Имаме следните много сериозни притеснения в каква посока ще тръгне комисията. Аз ще ги кажа със загриженост и без острия тон, който долових тук при представянето досега на идеята за създаването на анкетната комисия.
Страната има много голям проблем – има огромно раздуване на пазара за лекарствени средства; има обезкръвяване, намаляване на възможностите на Националната здравноосигурителна каса да посреща лечението на пациенти заради огромния относителен дял на разходите за лекарства, какъвто просто е недопустимо да има; има видима злоупотреба с господстващо положение. Ние трябва да направим много сериозни стъпки. Не е въпросът да се товари този или онзи с вина. Има нов министър, каквато вина е имало, този, който е бил, и тези, които са били, са понесли политическата си отговорност.
Разбира се, има важен момент, на който ще се спра накрая. Мисля обаче, че решаващото в работата на комисията е да начертае пакет от мерки за нова лекарствена политика. Лекарствената политика, следвана досега, даде своя резултат, а той е изключително лош. Това е възелът, около който си заслужава да се положат усилия от страна на народните представители, да се изяснят задачите и да се изгради нова лекарствена политика, да се адресират всички задачи към съответните компетентни органи, отговорни за воденето на лекарствената политика. По този начин да се опитаме да решим ключовия въпрос: намаляване цената на лекарствата, ликвидиране на злоупотребите с господстващо положение на лекарствения пазар и освобождаване на ресурси на Касата, за да може да поеме лечението на определени заболявания, които в момента не могат да се поемат – това е най-важното.
От тази гледна точка искам да кажа на народните представители, че Синята коалиция ще обяви своя пакет от решения още днес, ще го направим пред медиите, за да влезем в диалог с обществото. Този пакет от мерки и решения за нова лекарствена политика ще бъде водещ в нашата работа в тази комисия. Това е най-благоприятният начин да се пристъпи към решаването на въпроса.
И вторият въпрос, върху който исках да спра вниманието Ви, е следният. До 2005 г. беше извършена дълбока ревизия, беше направен одит на отпусканите лекарства, на харчените средства и така нататък. Беше анализирано нашето управление, за което нямаше бележки. Бяха направени остри констатации за нарушения в периода 2002-2005 г., но не последва нищо.
Сметната палата трябва да извърши одит какво е ставало в сферата на лекарствената политика от страна на ангажираните с нея – Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в периода от 2005 г. досега. Тя трябва да изготви сериозен доклад на базата на преди извършения, защото вече има модел и подход към темата, да разкрие това, което се е случило в периода 2005-2011 г. Там са корените, от които е израснала днешната ситуация. От тази гледна точка, успоредно с работата на комисията е необходимо да стартира възлагане от страна на Народното събрание към Сметната палата на тази задача, за да може наистина да се ревизира дълбоко секторът и да се стъпи на стабилна основа.
Ако има лица, които са злоупотребили, отворили са възможности за корупционни практики и за които има доказателства, най-накрая срещу някои такива лица трябва да бъдат повдигнати обвинения в прокуратурата. Всички знаем, че решаващото средство за спирането на такъв род злоупотреби са действията на наказателните органи. От тази гледна точка, ще завърши цялото това начинание и то обещава да даде своите резултати, и то в най-къс период от време.
Що се отнася до това комисията да бъде на паритетни начала, разумно е да бъде на паритетни начала. В комисията няма да има хора, които са заинтересовани да раздават някаква справедливост, без да имат инструменти и средства да го направят. Ще бъдат хора, които са заинтересовани да решат проблема. Не е важно кой точно и колко души ще има. Важно е комисията да работи с взаимно съгласие и точно по посока на решаването на този ключов въпрос. Ако има такава воля, Синята коалиция със своя капацитет, със своите възможности, със своите предложения и идеи много активно ще се включи в решаването на този ключов проблем. Защото това е огромен проблем.
Раздуването на този пазар е нещо абсурдно. От 380 милиона на 2 млрд. 300 милиона в условия, в които всички пазари най-много ценово да са се увеличили два пъти, този пазар се е увеличил четири пъти, което означава, че е елиминирал потребителско търсене, елиминирал е работни места в други сектори, нанесъл е огромни поразии на цялата българска икономика, не само на здравето на българските граждани. И то, забележете, това става при положение, че броят на хората се е намалил с 600 хиляди души.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Възрастта обаче се е увеличила.
ИВАН КОСТОВ: Възможно ли е да се намалят с 600 хиляди души хората, които взимат лекарства, пазарът да се раздуе до такива невероятни размери и да има реклами по телевизията, изречени с бърз глас: „Прочетете написаното на листовката”!? Каква листовка? Това, ако са лекарства, трябва да се вземат по предписание или поне по препоръка на лекуващия лекар. Каква листовка? Целият български народ е тръгнал да се лекува с листовки. Четейки листовки да се самолекува и какви ли не шарлатании, какви ли не безобразия стават и то пред бездейния и безжизнен поглед на управляващите.
Аз считам, че Народното събрание може да реши този въпрос и искам да кажа, че ние ще участваме много активно с искрено желание да стигнем до конкретни резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Професор Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние разискваме част от проблема. Госпожа Манолова намекна какво отсъства, че тази комисия ще има правомощия да се занимава, според мен, доколкото аз разбрах с цените на лекарствата, които купува Здравната каса и които се използват в здравните заведения. По цените на лекарствата, които българите купуват в аптеките, тази комисия няма да има прерогативи и тя всъщност не може и да направи каквото и да било, защото тези цени зависят от две места – те зависят от ДДС и от пазара. До управлението на господин Костов, доколкото си спомням, ДДС-то върху лекарствата беше нула. Милен Велчев излъга Народното събрание, че в цяла Европа било 20% и те ги вдигнаха на 20%. От това цените се увеличиха. Но Милен Велчев е измамник, когото аз няма да обсъждам.
В миналото Народно събрание ние разглеждахме такъв проблем в Закона за лекарствените средства и тогава си спомняте много добре, че ние от „Атака” говорихме за това каква е причината да се увеличават постоянно цените. Причината е липса на конкуренция и тук от говорещите досега и от това, което сме говорили и обсъждали в комисията, никой не казва, че в търговията с лекарствени средства има монопол. Има монопол по вертикалата и по хоризонталата. По хоризонталата монополът се състои в съществуването на веригите от по 100, 200, 300 аптеки и прочее. По вертикалата и във взаимната връзка между производители, едри търговци и същите тези вериги от аптеки.
Когато от тази трибуна аз предлагах на всички българският закон да разрешава един фармацевт – една аптека, както е в много други европейски държави… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Нямам съмнение в тази работа, ние с теб двамата защитавахме тази кауза, само че тази кауза сега не се чува, а това е основата – конкуренцията.
Второ, никой не казва, че има връзка между производителите, едрите търговци и тези вериги от аптеки. Това е конкуренцията по вертикала. Тази връзка лишава от конкуренция търговията с лекарства. Тоест, законодателните мерки трябва да се предприемат в тази посока – разпокъсване на тези връзки, разформироване на монополистите, ликвидация на картелизма, а за това никой не говори. Каквото и да правим в тази комисия, в която ние, разбира се, на паритетен принцип ще участваме с удоволствие, каквото и да правим, ние можем да регулираме по някакъв начин цените на лекарствата, които използва Здравната каса, които минават през Здравната каса и се използват от болниците, но това е малка част от лекарствата.
Ще Ви кажа как пострадах този месец. Аз взимам едно лекарство, което трябва да взимам постоянно до края на живота си. Миналия месец го купих за 26 лв. месечната доза. Този месец, преди два дни го купих за 33,60 лв. Кажете от какъв зор еднократно внесена партида, и това съм проверил, от един път се увеличава със 7-8, даже повече процента? Това е абсолютно безобразие и на това никой не обръща внимание.
Затова аз Ви призовавам, колеги, когато формираме тази колегия, в нея всички да внесат своите предложения. Освен това тези предложения да бъдат внесени с определена политическа воля – искаме ли да паднат цените на лекарствата и българите да се лекуват по-евтино, или не искаме? Ако не искаме, да оставим монополите. Ако искаме, просто да ги погромим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е предложение на опозицията за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни за действията и бездействието на изпълнителната власт във връзка с ценообразуването на лекарствените продукти, заплащани с публични средства, довели до сериозно ощетяване на държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от което е последвало облагодетелстване на корпоративни интереси. Това е заглавието на комисията, която е предложена от опозицията. Надяваме се в решението на Народното събрание това заглавие да не бъде променено.
Първо, искам да започна с това, че на тази дискусия, която се очертава да бъде интересна, задължително трябваше да присъства новият министър на здравеопазването. Вероятно ще се включи по-късно в дискусията, ще бъдем удовлетворени, защото оттук трябва да тръгне консенсусното начало, за което се обяви новият министър на здравеопазването. Ако ние сега искаме да създадем такава комисия, която да изпълни своите цели, която да направи включително предложение за излизане от ситуацията, министърът на здравеопазването трябва да участва активно в тази дискусия.
Прави впечатление обаче, че за първи път управляващите подкрепят създаването на Временна анкетна комисия, която е предложена от опозицията. Това не се случва често и естествено възниква въпросът: защо? Дали е добронамерена стъпка на управляващите към опозицията, дали е проява на конструктивизъм, или са поставени други цели?
На първо място, според мен обясненията са в няколко посоки. Управляващите имат крещяща нужда да прехвърлят отговорността на Министерския съвет, заложена в чл. 105 на Конституцията, върху определени лица, които вече са освободени: на първо място – министърът на здравеопазването, заместник-министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса. Пак повтарям, отговорността за вътрешната и външна политика е на Министерския съвет, който ръководи и управлява тези политики съгласно Конституцията и законите на страната.
На следващо място, за пореден път управляващите пристъпват и използват този по дефиниция опозиционен инструмент като средство за разправа, забележете, този път с членове, макар и бивши, на изпълнителната власт. Ако досега управляващите са си позволявали по волята на изпълнителната власт да използват временните анкетни комисии за саморазправа с опозиционни лидери, сега за първи път тази Временна анкетна комисия се очертава да изпълни друга поръчка – да се саморазправи с вече бившия министър, бившия заместник-министър и управителя на Националната здравноосигурителна каса.
В прав текст към министъра на здравеопазването се заявява да престане да пише рецепти за политическо здраве, да престане да обикаля сутрешните блокове и да мълчи, защото в противен случай Временната анкетна комисия ще приеме правилния доклад, от който може да има сериозни последствия.
Това е голямото притеснение, уважаеми дами и господа, защото по този начин рискуваме, ако тръгнем в тази посока, да превърнем Временната анкетна комисия в комисия за саморазправа вече не с опозиционни лидери, а с бивши членове на изпълнителната власт. По този начин се създава усещането, че се търси потребност отговорността на Министерския съвет, лично на министър-председателя и ресорния вицепремиер, да се прехвърли върху вече освободени членове на Министерския съвет. Това според нас е истинската причина за подкрепата от управляващите на инициативата на опозицията за създаване на тази Временна анкетна комисия.
Целият този хаос при ценообразуването на лекарствените продукти – дали умишлено, или не, трябва да каже комисията, е заложен от самите управляващи. С промените на закони, с приемането или по-точно със закъснението на приемането на определени нормативни документи се създават условия за три или четирикратно увеличение на цените на лекарствените продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, бюджетът за лекарства, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, през 2009 г. е бил 330 милиона. През 2012 г. той е вече близо 500 милиона, като увеличението е със 166 милиона.
Тук е коректно да отбележим, че част от лекарствените продукти, които заплащаше Министерството на здравеопазването, преминаха към Националната здравноосигурителна каса. Да кажем, че това са 100 милиона. Останалите 66 милиона – разширяване на лекарствения пазар, без да е налице усещането за по-добро лекарствено снабдяване и по-лесен достъп до лекарствени продукти, създава изключителни съмнения за облагодетелстване на определен кръг производители на лекарствени средства, естествено и търговци.
Следващият въпрос, на който трябва да отговори тази Временна анкетна комисия, е: кой е отговорен? Дали това е бившият министър на здравеопазването, дали бившият заместник-министър, дали управителят на Националната здравноосигурителна каса, дали Надзорният съвет или Министерският съвет, начело с премиера и ресорния вицепремиер, отговарящ за лекарствата?!
Вярно е, че в Закона за лекарствените продукти е записано, че лекарствената политика се провежда от министъра на здравеопазването, но това не снема отговорността на Министерския съвет, защото под негово ръководство, пак повтарям, се реализира вътрешната и външна политика съгласно Конституцията и законите на страната.
Важно е да се отбележи, че целият този хаос при ценообразуването се дължи на липсваща национална лекарствена политика. Естественият въпрос е: защо тази политика отсъства от репертоара на Министерския съвет, от решенията, които е взел Министерският съвет? Очевидно е, че ако има такава лекарствена политика, която да регламентира съответните отговорности, съответните нива на компетентност и съответните институции, които вземат решенията, няма да се стига до тези безобразия, които са предмет на днешната дискусия.
Едно от другите решения, които трябва да предложи тази Временна анкетна комисия, е решението за приемане на такава консенсусна национална лекарствена политика, която да не позволява занапред такива нарушения. Това, което се чу и от отишлия си вече министър на здравеопазването, и от новия министър на здравеопазването, едва ли ще реши всички проблеми с цените на лекарствените продукти. Няма такъв магически акт или поредица от актове, които веднага, днес, на момента да смъкнат цените на лекарствените продукти, каквито са очакванията на всички български граждани.
Нашето предложение, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, е да приемете тезата за паритетно участие в тази комисия, защото в противен случай, ако Вие държите на традиционната Ви представа, на традиционното Ви разбиране съставът на комисията да бъде на пропорционален принцип, ще остане впечатлението, че имате някакви притеснения, че криете нещо, че искате да скриете от обществото конкретни отговорни.
За нас е изключително важно: кой е отговорен за това, че лекарствените продукти, заплащани от Министерството на здравеопазването, бяха прехвърлени върху болниците; какви са съответните щети, настъпили от това прехвърляне; защо не е дадена възможност на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да предоговаря отстъпки за всички лекарства, а само за определен брой; какъв е размерът на щетата? По дефиниция когато има нанесена щета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на държавния бюджет, очевидно е, че някой се е облагодетелствал. Важно е кой се е облагодетелствал и кой е позволил това да се случи.
Нашето предложение за състав на Временната анкетна комисия на паритетен принцип заслужава да бъде подкрепено, за да може всички членове на комисията и Народното събрание да изготвят доклад, който да помогне за решаването на проблемите с лекарствената политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Реплики? Няма.
Цвета Георгиева – за изказване.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (независим): Ще цитирам вече бивш министър, който от тази трибуна каза: „Няма угодия”. Очевидно е, че и сега няма угодия, при условие, че предложението на опозицията за Анкетна комисия бива обругано от същата тази опозиция. Именно тя се тревожи какво ще направи или какво няма да направи комисията – нещо като все още нероден Петко.
Това е възмутително, защото когато е очевидно, че има съгласие между различните политически и парламентарни групи за създаването на действаща структура, която да изследва и да постигне решение по такъв важен въпрос, да се коментира дали някой ще се саморазправя с бивш министър е все едно да тръгнеш за Лондон, но да минеш през камбанарията на Страсбургската катедрала за пό направо.
Единственото нещо, което е най-важно за тази комисия, е, че не съществува в момента група в нашето Народно събрание, която да не е съгласна, че тя трябва да бъде създадена. Без озлобление и без нападки да потърсим нормално решение на съществуващото в момента положение, да се направи точен и ясен анализ и да се набележат конкретни мерки за промяна на ситуацията в полза на българския народ, който всъщност в момента е потърпевш основно от една, да кажем, дебалансирана структура.
В този смисъл независимите народни представители ще подкрепим създаването на комисията и при възможност ще участваме активно в нейната работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да разсея съмненията на опозицията, че ще направим някакви действия, които да нарушат възможността за адекватно решение от страна на комисията, която искаме да създадем. Въпреки Вашите съмнения ние сме готови да подкрепим създаването на тази комисия.
Това че министърът на здравеопазването не присъства тук, не означава, че не е заинтересована, защото тя заяви още с встъпването си в длъжност, че ще изиска този анализ от нас. Тези нейни думи са подкрепени от предходните й действия като председател на Комисията по здравеопазването, защото всички Вие си спомняте, че тези дебати вече ги провеждахме, изслушвайки министъра на здравеопазването за това какво се е случило с повишаването на някои групи лекарствени продукти, които са преминали от плащане чрез търгове към плащане от Националната здравноосигурителна каса. Ние изразихме убеждение, че това концептуално е полезно, защото във времето търговете към министерството показаха своята неефективност и в съгласие с пациентските организации стигнахме до извода, че по-добър достъп на пациентите до лекарствата, които касаят основно онкологични и редки заболявания, ще се реализира чрез системата на Националната здравноосигурителна каса.
Нека да не припомням печални действия от близкото минало, когато имаше осъдено едно Министерство на здравеопазването от пациентка, която не е получила своевременно своите онкологични лекарства.
Разбира се, в хода на реализацията на тези добри намерения наистина са се увеличили цените на някои групи лекарствени препарати. Ние категорично искаме да изясним причините, но за да не се превърне дейността на тази комисия в лов на вещици, и съм убедена, че и Вие искате да не се случи точно така, предлагам редакционна корекция на проекта за решение:
Наименованието на проекта на решението да придобие следното съдържание:
„Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи”.
Предлагам точка първа от проекта на решението да придобие следното съдържание:
„Създава Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи”.
Предлагам точка трета от проекта на решението да придобие следното съдържание:
„Комисията се състои от 13 народни представители на квотен принцип от всички парламентарни групи – 6 народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ; 2 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България; 2 народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи; 1 народен представител от Парламентарната група на Партия „Атака”; 1 народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция; и 1 народен представител от независимите”.
Искам да Ви ангажирам с идеята за квотен принцип, защото смятам, че реализацията на лекарствената политика в момента е ангажимент на Политическа партия ГЕРБ. Ние не бягаме от тази отговорност и затова искаме да имаме присъствие в тази анкетна комисия, за да може резултатите, които ще набележим като мерки за подобряване на законовите и подзаконовите нормативни актове, да намерят своето място в политиката, която се реализира от изпълнителната власт.
Смятам, че ще ни подкрепите, като не възразяваме председателското място на тази анкетна комисия да бъде Ваше, защото идеята и инициативата са Ваши. При всички случаи ние ще бъдем максимално обективни, защото смятам, че е в общ интерес да набележим мерките, които ще помогнат да се подобри ценообразуването.
Факт е, че още с приемането на Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина и приемането на начините за включване на лекарства в реимбурсната листа през 2007 г., се е получило едно 35-процентно увеличение на лекарствата. Факт е, че тези механизми не са се променили във времето и единственото драстично увеличение сега за някои групи лекарства се набелязва при преминаването от тръжна процедура към реимбурсна процедура. Всички тези механизми изискват добър анализ и намиране на точните решения. В това аз намирам добрите политически решения – те да бъдат консенсусни, дългосрочни, да чертаят пътища за развитие и намиране отговорите на решения, а да не носят само конфронтация и търсене на политическа отговорност.
Да оставим политизирането. Да си свършим работата професионално, за да може гражданите да се чувстват защитени от нашата роля като политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Дариткова.
Реплики?
Госпожа Мая Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Дариткова, искам да Ви попитам: Вие вчера бяхте ли в пленарната зала? Слушахте ли дебата, в който управляващото мнозинство твърдеше, че за един договор на стойност 1,5 млн. евро трябва да бъде създадена парламентарна комисия? Един договор, който е реализиран.
Тук имаме злоупотреби, според признанието на самия бивш здравен министър, в размер на 7 млн. лв. Ето Ви таблица (показва), от която е видно, че само увеличението на цените на осем лекарства е довело до щети на Касата в размер на 8 млн. 700 хил. лв. И Вие махате с ръка и казвате, че не Ви интересува кои са отговорните лица за тези поражения върху бюджета на държавата за лекарства. Вие сериозно и отговорно ли заявявате това от тази трибуна?!
Какво не Ви харесва от нашия проект за решение? Това че искаме да изясним отговорността кои лица са допуснали да бъдат ощетени публичните пари за лекарства с милиони левове и какъв е този стандарт, в който Вие искате истината докрай за един милион и половина, но не Ви интересува истината за десетки милиони левове? Това е лицемерие! Това е безобразие! Дебатът беше вчера. В него Вие от тази трибуна разгорещено твърдяхте – къде е госпожа Караянчева? – колко е важно да се разберат последиците от един договор за милион и половина и днес казвате: няма никакво значение кой е виновен за безобразията в лекарствената политика.
Няма как да се съгласим с това Ваше предложение. Естествено, всички казахме в изказванията си, че тази комисия, след като анализира пропуските, ще предложи мерки за подобряване на ценообразуването (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и изобщо ефективността при харченето на парите за лекарства, но това трябва да стане при предложения от нас предмет на дейност и на паритет. Иначе Вие с тази комисия ще заметете следите, както сте свикнали да го правите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ... или просто ще метнете топката върху главата на вече освободения здравен министър, както Ви е най-удобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Категорично възразяваме. Не желаем председателско място, за да оперем пешкира, нито пък някой от нас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: ... иска да бъде генерал на чужда армия, ако използваме военната терминология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, аз внимателно следя полета на Вашата мисъл, която отново имаше необятни възможности. Тя премина почти през цялата проблематика на системата на здравеопазването през вчерашната комисия и постигна една отново уникална компилация, но явно Вие не следите моята мисъл, защото аз не съм заявила, че ние искаме да не се покаже отговорност. Напротив! Ние искаме да се изследва отговорността за събитията. Но без да има предложения, какъв е смисълът от тази комисия? Нашата роля като законодатели е да начертаем някакви бъдещи мерки за подобряване на политиката. В този смисъл това може да се случи чрез съответни предложения за законови и подзаконови промени. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Това фигурира като съдържание в предложението, което аз съм дала за наименование на комисията. Но това, което Вие сте написали, не предполага решение. Предполага само търсене на отговорност, което смятам, че е безсмислено като ефект от това усилие, което ни предстои да извършим, работейки в тази комисия.
Апелирам всички отново да оставят политическите волеизлеяния и експертно да се опитаме да се заемем с това, което ни е възложено, та от дейността на тази комисия да излезе нещо ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – д-р Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Темата за лекарствената политика винаги е била една от най-тежките теми за всички политически партии. Темата за лекарствената политика в най-ново време започна с промяна на ДДС на лекарствата, което стана по времето на управлението на първия мандат на НДСВ. Тогава за първи път беше поставено облагане на лекарствените медикаменти с ДДС 20%. От този момент нататък започна повишаването на цените на лекарствата.
Тук днес Политическа партия ГЕРБ застава пред всички Вас с огромната отговорност да може да покаже, че имаме ясна визия и позиция какво би трябвало да се случи. Забележете, тук ние заставаме най-отговорно пред Вас, за да заявим, че искаме да създадем такава временна анкетна комисия, която да установи пропуските. Пропуски е имало от всички. Ние също в това число допуснахме своите пропуски. Ще припомня за тук присъстващите, че в предния мандат, както каза преди малко д-р Дариткова, Министерството на здравеопазването беше осъдено, забележете – беше осъдено, беше осъдена също така и Касата. Ще припомня за какво.
Един от големите проблеми на предното Министерство на здравеопазването – по времето на господин Гайдарски, когато беше осъдено от пациентските организации, беше неритмичното доставяне на онкомедикаменти за пациентите. За тези, които са забравили, ще припомня, че всяка седмица имаше стачки и стачкуващи хора, които не могат да получат лекарствата си. Знаете, че вече покойната госпожа Захариева осъди министерството.
Ще припомня още един факт – за осъждането на Здравната каса във връзка с промяната на Позитивния списък – цените на лекарствата да бъдат по пределни цени. Това – само за тези, които имат спомен за промените, извършвани в лекарствената политика.
Да, ГЕРБ може да е допуснала грешка. Веднага искам да кажа, че един от основните проблеми на пациентите беше именно това, което казах – неритмичното закупуване на лекарства и провежданите търгове от Министерството на здравеопазването. Затова Политическа партия ГЕРБ прехвърли лекарствата от министерството към Касата, за да бъде избегнат този проблем. Вие сами може да направите справка от всички пациентски организации, че когато бяха прехвърлени търговете от министерството към Касата, имаше благодарствени писма, защото всички пациенти получаваха ритмично снабдяване с лекарства.
Днешният дебат се опитва да бъде прехвърлен изключително много и тежко към Министерския съвет, както каза тук преди малко колегата. Мисля, че в нашия дух на критичност и отговорност премиерът със своя рефлекс незабавно – смятам, че тук няма човек, който да се съмнява – махна виновниците за този проблем. Мисля, че с такава бързина, с такава отговорност пред хората не си е служил никой. Мога да припомня големите скандали и проблеми в тройната коалиция с господин Райнов. Тогава нямаше абсолютно никаква реакция от страна на тогавашния премиер.
Ще припомня на тук присъстващите, че предложението, което направи Политическа партия ГЕРБ в лицето на д-р Дариткова за създаване на временна анкетна комисия на пропорционален принцип, лежи – тук искам да бъда добре чут – на традициите на парламента, с които Вие много често пъти си служите – „да ползваме традициите на Народното събрание”.
За да осветля паметта на колегите, ще кажа, че традициите повеляват следното. В Четиридесетото Народно събрание има 18 пропорционални комисии, които са създадени, и само 3 са създадени на паритетен принцип. Забележете кои са тези три. Ще Ви припомня.
Първата комисия, създадена на паритетен принцип, е относно решение за обгазяването на Стара Загора, където, забележете, председател на комисията е бил господин Дангов от БСП.
Втората комисия, правена на паритетен принцип, е относно обстоятелствата и събитията в Студентския град, където председател на комисията е била Диана Хитова – пак от БСП.
Третата комисия в Четиридесетото Народно събрание, организирана на паритетен принцип, е Комисията за наводненията през 2005 г., където председател е господин Цонев.
Давам тези примери, защото тук Вие заставате и казвате, че искате комисията да бъде на паритетен принцип.
Уважаеми дами и господа, искам да подчертая, че народът, както казвате Вие, е дал своя вот на Политическа партия ГЕРБ. Тук ще направя една аналогия, за да няма спекулации. Точно защото е дал доверието на Политическа партия ГЕРБ, ние носим отговорността. Виждате, че взехме незабавни, решителни мерки. Мисля, че участието на Политическа партия ГЕРБ на пропорционален принцип ще даде добра възможност и добър знак, че искаме да поправим, да подобрим лекарствената политика, която се провежда в момента от нашето правителство.
В заключение ще кажа, че не бива да се правят никакви аналогии. Вероятно тук ще има реплика, че от тройната коалиция са понесли отговорността си, затова сега са в опозиция. Мисля, че ние в момента, за да няма спекулации, допуснахме грешка и отстранихме хората, които са имали вина. Настояваме за това, за да можем докрай да разкрием причините, като направим такава временна анкетна комисия, и то на пропорционален принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, удължете времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Иванов, следих полета на Вашата мисъл, както се изрази колежката Дариткова, и не вярвам на това, което чувам. Наистина ли твърдите, че ГЕРБ, че премиерът е проявил отговорност по отношение на политиката в здравеопазването и по отношение на политиката за лекарствата? Нека не забравяме, че всички български граждани разбраха, че по време на управлението на ГЕРБ в сравнение с тройната коалиция цените на лекарствата са се увеличили между 40 и 400%, между 40 и 500% в някои случаи, че средната стойност на това увеличение е над 380%! Наистина ли Вие наричате това отговорно управление, когато цените на лекарствата само за две години са се увеличили с пъти?!
Да, никой не оспорва прехвърлянето на лекарствата в Здравната каса особено след екстравагантната мярка с децентрализацията на търговете, която ги увеличи в пъти. На каква цена обаче бяха прехвърлени лекарствата в Здравната каса?! И вместо да следите полета на нечия мисъл, прочетете какво сме написали в проекта за решение и в неговите мотиви: „Народното събрание, след като анализира отговорността на институциите, да предложи мерки за преодоляване на нередностите в държавната политика в тази сфера”, което означава законодателни, организационни и други мерки. Не се правете, че не разбирате.
Уважаеми колеги, това, което не Ви устройва, е паритетният принцип, защото искате да имате мнозинство, искате да имате спирачка на нашата проверка. Не е достатъчно някой да каже: „Да, отговорен съм, че потроших десетки милиони левове държавни пари”. Не е достатъчно! Трябва да бъде установено кой и защо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашето искане за пропорционален принцип на тази комисия е отговорът Ви, че няма да позволите това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, нарушавате правилника за втори път.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми д-р Иванов, направо се умилихме от посочените „благодарствени” писма, които пациентските организации са написали. За какво точно Ви благодарят пациентите? За това, че за една опаковка от един медикамент дадохте толкова пари, колкото са достатъчни да се закупят пет опаковки ли? Това са фактите. Щях да се учудя, ако не бяхте се върнали към тройната коалиция с ретроспективен анализ.
Последната година се наблюдава ръст от 400% – 3-4 пъти средно за всички медикаменти. В мотивите изброихме стъпките, които Вие предприехте целенасочено.
На първо място – прехвърляне на търговете от министерството към болниците, на второ място – от министерството към Касата, и на трето място – законова уредба, умишлено стеснена в подзаконовите нормативни актове – стъпки, които целенасочено някой е предприел може би с безхаберието и на групата, и на партията. Не сте длъжни да знаете всичко, но има хора, които трябва да контролират това.
Така че връщането към тройната коалиция е просто глупост. Слава Богу, че другият представител на ГЕРБ, който се изказа от тази трибуна, не направи това.
Подменянето обаче на темата, на работата на временната анкетна комисия, преформулирането на ангажиментите ще Ви направи лоша услуга. Така че ние настояваме за паритетния принцип. Просто няма как да проработи по друг начин комисията да си свърши работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – заповядайте, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Ще започна с това, че ние ясно заявихме тук, че сме за откритост, именно да дадем докрай отговор на обществото защо цените на медикаментите са се повишили. Мисля, че както и да го разгледаме, каквото и да кажем, ние сме за създаване на такава анкетна комисия. Мисля, че тук нямаме никакво разминаване.
Както Вие, така и ние също искаме да разберем защо и по какъв начин скочиха цените на медикаментите. Да, действително те бяха увеличени и след като установихме този факт, виновните бяха отстранени и сега искаме да стигнем докрай. По никакъв начин не се опитваме да прикрием това, което всички усетихме по джоба си от увеличението на медикаментите.
Що се отнася до репликата, която направихте, просто исках да освежа паметта Ви – колко пъти Вие сте позволявали да бъдат създавани комисии на паритетен принцип и на пропорционален принцип. За да освежа Вашата памет неслучайно цитирах точно кога и защо сте се съгласили на какви теми комисията да бъде на паритетен принцип и ги изброих. Винаги председатели са били именно представители от БСП и веднъж от ДПС. Така че тази точност трябва да бъде максимално добре отметната и затова ние държим и ще продължаваме да държим временната анкетна комисията да бъде на пропорционален принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дариткова! Давам Ви възможност за лично обяснение, макар че нямам никаква идея да Ви засегна лично. Понеже предстои да поемете известни отговорности било като председател на Здравната комисия или други още по-сериозни, ще Ви кажа, че обосновахте предложенията си за промяна в проекторешението за сформиране на анкетна комисия, тоест промяната на паритетния принцип с пропорционалния с това, че ГЕРБ носи отговорност за лекарствената политика.
Безспорно ГЕРБ носи отговорност за лекарствената политика. И ако това е аргумент да осигурите свое мнозинство в тази временна анкетна комисия, ще трябва обаче да се съгласите, че е Ваша отговорността и за причините, поради които днес разискваме необходимостта от такава временна анкетна комисия.
Точно Ваша е отговорността от 1 март 2010 г. лекарствата за хормонална терапия за онкоболни, редки болести и прочие да бъдат прехвърлени от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Това е управленско решение на ГЕРБ. Забележете, че в резултат на това управленско решение цените на тези лекарства скачат не с 3-4%, а с 3-4 пъти.
Ще се съгласите ли с мен, че промяна в една политика трябва да се прави в името на подобрено управление, на по-висока социална ефективност на властта? Това Ваше управленско решение води до точно противоположния резултат.
Искам да обърна внимание на нещо още по-интересно. Няма как тази отговорност на ГЕРБ да се сведе до министър Константинов. Към датата на вземане на решение тази персона не е министър. Разбирате ли къде е порокът в опита да кажете: „Ето, поправихме си грешката, защото отстранихме министъра”? Не, няма да стане. Същото е и с прехвърлянето на търговете за лекарства от Националната здравноосигурителна каса към болниците и това води до драстично увеличение на цените им.
Естествено, че можем да потърсим персонална отговорност на един от министрите затова, че е забавил издаването на подзаконовите нормативни актове към закона, с което се пропуска възможността държавата да участва активно в процеса на договаряне на по-благоприятни цени за бюджета и за българските граждани – факт! Това е фактическата страна на въпроса.
Големият политически въпрос, на който тази анкетна комисия следва да потърси отговор е: дали тези грешки на властта, които водят до сериозни щети за милиони, са в резултат на некомпетентност, неопитност, или имат преднамереност?
Аз питам: от некомпетентност ли са допуснати тези грешки, или преднамерено някой, кой собствено, е имал идеята да даде предимство на частни корпоративни интереси пред публичния интерес, свързан с цените на лекарствата, те да бъдат поносими и за бюджета, и за българските граждани? Има ли преднамереност? Това е смисълът на анкетната комисия.
Чии корпоративни интереси и за колко милиона са обслужени? Има ли назначения в изпълнителната власт, преди да говорим за освобождаването им, които са провокирани от частни корпоративни интереси? При това случайно ли техният ресор е бил свързан точно с лекарствената политика? Защо се правим, че не знаем, че това е проблемът, че това са въпросите, които се задават в българското общество?
На тези въпроси няма да се получат отговорите, ако Вие, още при гласуването на комисията, си осигурите политическо мнозинство. Затова няма как да очаквате съгласие от опозицията да приеме нередакционните ви поправки към Проекта за решение. Вие предлагате съвършено друг Проект за решение, друга философия. Ако и тук си наложите волята, да знаете, че ДПС няма да се възползва от жеста Ви да предоставите председателството на опозицията. Не искаме председател на тази комисия. Нямаме нужда от председателстване на такава комисия. Имаме нужда от истината.
Най-вече ще повторя: преднамерени ли бяха действията на властта? Чии корпоративни интереси и в какъв размер са обслужени? Това е темата.
Господин Иванов, вярно е, че по волята на народа сте тук в качеството Ви на управляваща партия, но опозицията не е паднала от Марс. Тя също е тук по волята на българския народ. Моля да имате предвид и това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожо Дариткова, заповядайте за първа реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Искаме удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е времето за всички парламентарни групи.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Местан, ще се възползвам от възможността за реплика, за да отговоря на дадената ми възможност за лично обяснение.
Мисля, че стана ясно, че в никакъв случай не искаме чрез промяната в Проекта за решение, да избягаме от отговорност. Лично аз, като лекар, първо съм се научила да нося отговорност. Политическа отговорност се носи чрез оставки и на избори. Оставките вече са факт. Оттук нататък ние не искаме да стесним дейността на тази комисия само в рамките на разследването. Всички сте информирани, че бившият вече министър е сезирал прокуратурата и тя като разследващ орган се е заела с дейностите, с които Вие искате основно да натоварите комисията.
Като законодателен орган смятам, че по-важното и по-продуктивното е да се направят нужните изводи и предложения за решения. В това се съдържа смисъла на корекцията, която аз направих, за състава и в заглавието на анкетната комисия. Отново повтарям: за дейността на такива комисии е възприет квотният принцип. Той е израз отново на желанието ни да понесем отговорност и за случилото се и за това, което можем да реализираме в следващата една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не чух нищо ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доктор Шарков има думата за изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, какво правите в момента? Искате да стане 10,30 ч. с поредица от изказвания, реплики, дуплики и накрая да не приемем комисията. Госпожо председател, не допускайте да не завършим тази точка, защото хората ще си помислят, че наистина управляващите или предишните управляващи не искат да има такава комисия.
По въпроса дали да има или да няма такава анкетна комисия в парламента има съгласие. Това беше заявено от Политическа партия ГЕРБ. Да бъде на квотен или на паритетен принцип? Ние сме предложили да бъде на паритетен принцип, защото така е по-справедливо и защото очакването да се стигне до правилни резултати зависи от това да има паритетен принцип. Мнозинството ще реши да бъде на квотен принцип. Мнозинството обаче няма да успее да направи нищо и да замете нещо под килима, защото ние ще настояваме заседанията на тази анкетна комисия да бъдат открити, за да стане ясно на българските граждани кой какви и чии интереси защитава в тази комисия.
Аз се надявам мнозинството, макар и да има мнозинство в комисията, да приеме заседанията й да бъдат открити.
А другото, което се случва – да проверим кой е по-оригинален, дали хората, които са управлявали България в рамките на тройната коалиция или сегашните, на някой му лети мисълта, друг пък бил артилерист. От това българските пациенти и българските лекари нямат полза. Това само създава недоверие в институциите.
Нарочно говоря бързо, за да остане време за гласуване.
Ефектът от работата на комисията, уважаеми колеги, няма да бъде измерен с това дали ще стигнем до истината за причинителите на състоянието на лекарствената политика в страната. Не са обсъждани лекарствената политика, Министерството на здравеопазването и Здравната каса само по време на Тройната коалиция, обсъждани са и в днешно време.
Вие спорите кой от Вас е по-виновен. Решението на проблема е тази комисия да предложи конкретни мерки, които да доведат до нова лекарствена политика в България, новата лекарствена политика да отговаря на състоянието, в което се намират българските граждани, да защитава интересите не на фармацевтичните производители и на търговците на едро или на търговците на дребно, а да защитава интересите на хората, които имат нужда от провеждането на лекарствената политика.
Незабавните решителни мерки не се свеждат до отстраняването на един заместник-министър, уволнението му или смяната на министъра на здравеопазването. Тази мярка, както виждаме, не променя цените на лекарствата.
Затова, госпожо председател, правя предложение за промяна в текста на точка втора от решението, а именно: „Комисията да извърши необходимите действия в срок от един месец”, макар да считам, че срокът е малък. Вероятно ще бъде удължен. След „срок от един месец” да се добави „да представи доклад и да предложи мерки за промяна на лекарствената политика”. Благодаря Ви за вниманието. (Връчва документи с редакционната поправка на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Терзийски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз искам с това изказване да се обърна към Вас и да насоча разсъжденията Ви в една логическа последователност. От една страна имаме четири сменени министри, от друга страна имаме до 400% увеличаване цените на лекарствата. Естествената логика, която се диктува в мисленето на хората е, че тези министри са били на доста проветриво място и не са издържали позицията си, не са издържали мястото си на министри, точно защото е трябвало и са били подложени на натиска за това увеличение на лекарствата. Може някои от тях, напускайки, подавайки оставка, да не са били съгласни с това увеличение на лекарствата.
Вашата позиция в момента по отношение на комисията, която се предлага, е като на един генетично клониран Матросов. Вие искате да се разкрият нещата, искате ли да се установи защо и как са били увеличени цените на тези лекарства или искате да прикриете това нещо? Ако искате то да бъде разкрито, защо като матросовци заставате и искате пропорционалния принцип, който отново ще качи върху Вас тежестта на нещо, което вече е допуснато и което не сте могли да предотвратите? По този начин Вие сами влизате в една схема, с която предизвиквате увеличаване недоверието към Вас по отношение високите цени на лекарствата.
Най-коректно в случая е да предоставите възможността за една обективна комисия, в която няма да понесете основната отговорност и тежест, за нещо, което не можете да направите. Дайте си сметка, че Вие няма да можете да го направите. Няма да можете да стигнете до резултата, който обществото очаква и търси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи за изказване.
Дискусията е закрита.
Преминаваме в режим на гласуване.
По реда на направените предложения от народни представители подлагам, първо, на гласуване предложението на д-р Дариткова-Проданова за промяна в наименованието на решението. Повтарям, същото да се чете: „Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи”.
Гласували 139 народни представители: за 85, против 50, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Използвам процедурата, за да направя предложение за прегласуване.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, Вашето предложение променя смисъла на това, което ние сме предложили като идея за създаване на анкетната комисия. Този евфемизъм – „проучване на причините”, не носи особено съдържание. Ние Ви предлагаме конкретен текст – действията и бездействията, и отговорността на изпълнителната власт. Това е, което фокусира вниманието в момента и на хората извън тази зала, и, убеден съм, на една значителна част от народните представители.
Защо казваме „действия”? Защото имате консумирани поредица от действия от 1 март 2010 г., примерно, най-рано – това е прехвърлянето на лекарства от министерството към Касата, това е децентрализацията търговете. Защо казваме „бездействия”? Зад него стои конкретно съдържание. Имате наредба, която Ви казва, че може да се договарят отстъпки и Вие не сте използвали тези възможности, които дава наредбата. Действия и бездействия – от това по-ясно как да го заявим.
Дайте да видим каква е отговорността на институциите? Тези институции имат един конкретен субект – това е изпълнителната власт. Затова не се опитвайте с такива предложения да промените характера и съдържанието на анкетната комисия, която Ви предлагаме, и да отидете в друга посока, която не е предмет на нашето предложение.
Има ли някой от Вас, който да се нагърби с твърдението, че е провеждана национална лекарствена политика в интерес на гражданите? Аз не чух такъв. Очевидно Вие сте с разбирането, че не е провеждана такава политика, след като приемате идеята за анкетна комисия. Има ли някой от Вас, който да опровергае впечатлението, че е провеждана политика, в резултат на което се обслужват и облагодетелстват корпоративни интереси? Опровергайте това впечатление, ако можете. Не го правите, което означава, че сте съгласни. Затова подкрепете нашето предложение за анкетна комисия.
Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 142 народни представители: за 87, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на д-р Дариткова-Проданова за редакция на т. 1 от проекта за решение, който следва да се чете: „Точка първа. Създава Временна анкетна комисия за проучване на причините довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи”.
Гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 85, против 51, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Миков – прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа от мнозинството! Това е един евтин трик за промяна на съдържанието на тази комисия и той тръгва от заглавието, и минава сега през съдържанието – то се обезсмисля. Използването на парламентарни средства за замазването на скандалите и далаверите се превръща в перманентна практика на управляващото мнозинство. Така записана комисията, очевидно целта е не да се стигне до истината за далаверите с лекарствата и Здравната каса, а ако може да се замаже, да се разточи. Затова хората казват, че щом се направи комисия, то тя не е, за да се реши проблем, а за да се прикрие проблем.
Очевидно Вие си имате една линия на поведение – смяна на министри, смяна на шеф на Здравна каса, но не искате да надзърнете зад завесата. Всъщност кой, какво е получил от тези в пъти увеличени цени на лекарствата? Искате това да го покриете. Ако мислите, че по този начин, променяйки предмета на дейност на комисията, това ще стане – няма да стане. Защото опозицията, и отляво и отдясно, ще постави тези въпроси, защото хората ще ги поставят, обществото ще ги постави.
Тази комисия ще Ви бъде само изгубено време. Изгубено време, за да ходите и да правите някакви заседания. Вие не искате да се докоснете до истината по въпроса, така че или приемете текста, както е внесен, или просто кажете да не се прави комисия.
Можехте да отхвърлите правенето на комисия, но сега искате с медиите да убедите хората, че Вие искате да стигнете до истината. Напротив, Вие искате да прикриете истината с този предмет на комисията, който предлагате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на д-р Дариткова-Проданова за редакция на т. 1 от решението.
Гласували 144 народни представители: за 82, против 51, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Доктор Дариткова има предложение и в т. 3 със следното съдържание:
„Комисията се състои от 13 народни представители на квотен принцип от всички парламентарни групи: 6 народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, 2 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 народен представител от Парламентарната група на Партия „Атака”, 1 народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция, 1 независим народен представител.”
Гласували 145 народни представители: за 85, против 60, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам прегласуване с ясното съзнание, и това трябва да си го казваме по всеки подобен повод, че тогава, когато една анкетна комисия бъде съставена не на паритетен принцип, а съобразно тези пропорции, които бяха предложени в момента, то тази комисия не може да изпълни ролята и значението, които има.
Една анкетна комисия предполага един извънреден орган на действия на Народното събрание с оглед на обективност. Не може да има обективност в случаите, когато се действа на принципа на управляващи и опозиция. Сам по себе си този факт опорочава отсега още резултата от тази комисия – обективната истина не може да бъде изведена, не може да се осветли онова, което е станало, защото при това положение изводите на комисията ще бъдат партийни, ще бъдат замитане на истината, ще бъдат скриване на онова, което е станало.
Понеже ГЕРБ не успя да спре създаването на такава комисия под натиска на общественото мнение и на всичко, което става в страната – щеше да бъде абсолютно скандално, сега се прави всичко възможно предварително, още от момента на гласуването на комисията и на нейния състав – на принципа за паритетност, при формулировката, да бъде още отсега фалшифициран резултатът от тази комисия.
Затова Ви призовавам да бъдете още отсега обективни, ако наистина ГЕРБ желае да има резултат от тази комисия и да се изнесе истината, да бъде отхвърлено предложението, което е направено. Това предложение, което гласуваме, за да остане и оттук нататък за всички подобни комисии, а те ще стават все повече и повече с провала на управлението и с идването на края на мандата на управлението на ГЕРБ, да бъде възприеман паритетният принцип. Това ще го повтаряме непрекъснато, защото е основен принцип на парламентарната демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на д-р Дариткова-Проданова за т. 3 от решението.
Гласували 145 народни представители: за 85, против 59, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на д-р Шарков в т. 2 след думата „месец” да се постави запетая, след това да продължим с текста от проекта за решение „представи доклад” и да се добави текстът „и да предложи мерки за промяна на лекарствената политика”.
Гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване общата редакция по Проекта на решението и приетите от нас току-що решения по направените редакционни предложения.
Гласуваме общата редакция на Проекта за решение.
Гласували 140 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 41.
Предложението е прието.
Очаквам предложения за поименния състав на комисията.
Госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на ГЕРБ правя следните предложения за членове на току-що гласуваната Временна анкетна комисия:
1. Доктор Даниела Дариткова
2. Доцент Геновева Алексиева
3. Доктор Галина Милева
4. Доктор Анатолий Йорданов
5. Госпожа Диана Йорданова
6. Госпожа Даниела Миткова.
Уважаеми колеги от опозицията, ако въпреки предложенията от нашата парламентарна група не желаете Ваш представител да вземе председателското място, не се направи друго предложение, ще направя предложение за д-р Галина Милева – за председател на тази комисия, ако Вие не предложите друг кандидат. Благодаря, госпожо председател. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам от квотата на независимите да бъде избрана госпожа Цвета Георгиева, която е и член на Комисията по здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, с ясното съзнание и с уговорката, че тази комисия няма да изпълни ролята, която ще й бъде поставена, че тя е различна от тази, която трябва да бъде съставена с друга задача – за това беше проведен много обстоен дебат, ние предлагаме за член на комисията проф. Станислав Станилов, и то пак с тези уговорки – да получим необходимата информация и човек, който да следи това, което става там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коалиция за България – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, разочаровахте ме. Признавам, че не хранехме особена надежда, дори и тогава, когато приехте идеята за създаване на Анкетна комисия. Въпреки всичко имахме определени очаквания на фона на признанието Ви за провал на националната лекарствена политика. Безспорно доказателство за това е смяната на министъра, на неговия екип, включително и на шефката на Касата, която едва ли си замина само заради бонусите.
Направихте всичко възможно с промените, които предложихте и приехте, да обезсмислите анкетната комисия, да я превърнете наистина в бутафория. Няма да приемем и няма да предложим участник от Парламентарната група на Коалиция за България за председател на тази анкетна комисия. Надявам се това да се споделя от всички опозиционни парламентарни групи. Вие го превръщате в декоративна фигура. Чрез него бихте си създали алиби за мнозинството в комисията. Затова няма да предложим председател на анкетната комисия.
За участници в анкетната комисия предлагаме народните представители Мая Манолова и Евгений Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, обръщам Ви внимание, че в точка четвърта от проекта за решение освен председател, има и двама заместник-председатели. До момента не се правят предложения за заместник-председатели.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател. Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага, обърнете внимание – за членове, не за председател и заместник-председател на тази комисия, двама лекари, които знаят, че високите цени на лекарствата създават дискомфорт на болните, но има случаи, когато високите цени пък предполагат комфорт, в това число и медиен, за една или друга власт. Предлагаме двама души, от които истините не могат да се скрият, достатъчно начетени и компетентни – това са народните представители Хасан Адемов и Нигяр Джафер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложение за двама заместник-председатели. Ще има несъответствие между решението, което сме гласували по т. 4, където се казва, че: „Избира председател, двама заместник-председатели и членове”, а до момента са направени предложения само за членове на комисията, госпожа Фидосова направи с уговорка номинация и за председател, но липсват номинации за заместник-председатели.
Господин Чукарски.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Председател – Яне Янев.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, предлагам госпожа Цвета Георгиева за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очаквам още едно предложение за заместник-председател.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Диана Йорданова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Диана Йорданова.
Изчитам предложенията, съобразно квотите на парламентарните групи, съгласно приетата т. 3 от решението:
„- от Парламентарната група на ГЕРБ: за член и председател на комисията – Галина Милева;
Членове – Даниела Дариткова, Геновева Алексиева, Анатолий Йорданов, Диана Йорданова – заместник-председател, и Даниела Миткова;
- от Парламентарната група на Коалиция за България – Мая Манолова и Евгений Желев;
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи – д-р Хасан Адемов и д-р Нигяр Джафер;
- от Парламентарната група на Синята коалиция – д-р Ваньо Шарков;
- от Парламентарната група на „Атака” – проф. Станислав Станилов;
- от независимите народни представители – Цвета Георгиева,” предложена и за заместник-председател.
Моля да гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Със заявление, вх. № 254-00-568 от 23 март 2012 г., народният представител Валентин Алексиев Николов от 23. многомандатен избирателен район – София, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подава оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, с желание да бъдат прекратени предсрочно пълномощията му като народен представител с Решение на Народното събрание.
На Вашето внимание предлагам служебен Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Валентин Алексиев Николов, като народен представител от 23. многомандатен избирателен район, София.”
Моля да гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Обявявам 15 минути почивка до 11,15 ч.
Започваме парламентарния контрол в 11,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 16 до 22 март 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно цените на хранителните стоки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Светослав Тончев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Десислав Чуколов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Румен Такоров и Бойко Великов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма на въпрос от народния представител Любомир Владимиров.
Парламентарният контрол ще започне с отговорите на Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
Преди това – изявление от името на Парламентарната група на „Атака”.
Думата има господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Правя изявление от името на Парламентарната група на Партия „Атака” по повод на необоснованите претенции на Република Румъния към Република България.
Вече всички знаете, че на 23-ти този месец в изявление министърът на външните работи на Румъния Кристиян Дяконеску изрази напълно неоснователни претенции към териториални води на Република България. Той също така вкара несъществуващия въпрос за румънско малцинство в България.
Ние от Партия „Атака” смятаме, че тази намеса във вътрешните работи на България трябва да срещне реакцията на държавните институции. Вчера бяхме на среща с президента на България господин Плевнелиев, който взе отношение по въпроса и дори изрази непримиримост по тази тема. За съжаление обаче в Народното събрание се бави позицията по този въпрос. Също така не чухме позиция на Министерския съвет.
Затова аз призовавам, госпожо председател, ние сме готови с декларация, която предлагаме на Народното събрание и в която казваме следното: „Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание, решително и категорично се противопоставяме на претенцията на Република Румъния за корекция по границите на континенталния шелф между Република България и Република Румъния, както и на твърденията на румънската страна за съществуването на територията на България на румънско малцинство.”
Декларацията е кратка, но ясна и категорична. Оставям Ви този екземпляр.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тя не е заведена по надлежния ред в деловодството, не мога да я приема. Това е писмен текст, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: За запознаване Ви я оставям, за да може да се придвижи, колкото е възможно по-бързо, и Народното събрание да изрази позиция по този застрашаващ българската национална идентичност въпрос.
Призовавам също така министър-председателят и Министерският съвет да излязат с позиция по темата, тъй като тази тема не е решена. Опитаха се и в някои медии се появи информация, че румънският посланик е бил на среща във Външно министерство. Това не решава въпроса, защото ние имаме изявление на държавния секретар в румънското Външно министерство Богдан Ауреску с дата 22 март, в което изявление държавният секретар Ауреску казва, че спорът между България и Румъния може да се разреши чрез метода на равноотдалечеността, като се използва международният съд в Хамбург. И ако преговорите не постигнат успех, спорът може да бъде пренесен в Международния съд в Хага или Международния трибунал по морско право в Хамбург.
Това означава, че румънската страна далеч не е приключила с темата, напротив, надява се този спор – спор, както го наричат, ние не знаем да има такъв спор, но на бял свят излиза спор за териториални води – спор за територия, в която според много чуждестранни агенции, вече излезе информация, се намират находища на газ. Явно за това става дума. Затова е натискът на Румъния.
Ние от „Атака” смятаме, че България трябва да реагира незабавно, да даде информация какъв е този спор, откога се води този спор, защо българската общественост не знае за него и защо сега, излизайки в публичното пространство, този въпрос изведнъж поставя България в едно унизително положение да бъде притискана едва ли не, да бъде рекетирана.
Категорични сме, че трябва да се реагира както от страна на държавните институции, така и от страна на обществото като цяло. Във връзка с това Партия „Атака” организира вдругиден, в неделя от 11,00 ч. пред румънското посолство протест във връзка с арогантните и нахални претенции на румънската страна. Каним всички народни представители, господин премиер, също сте добре дошъл на този протест пред румънското посолство в неделя в 11,00 ч. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първи ще отговаря Бойко Борисов – министър-председател на Република България, на въпрос от народния представител Волен Сидеров – относно провеждането на съвместно заседание на българското и турското правителство в град Анкара.
Господин Сидеров, имате думата да развиете въпроса.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Моят въпрос от името на Парламентарната група на Партия „Атака” е във връзка с проведеното посещение на българския кабинет в Анкара, столицата на Република Турция, на 19 и 20 март тази година. Това посещение беше заявено като съвместно заседание на двата кабинета.
За нас от Партия „Атака” е неприемливо българското правителство да заседава в столицата на чужда държава. Този модел за нас е непонятен и не съдържа никакви изгоди за България. Преди всичко не приемаме такъв тип съвместни заседания, особено с държава като Турция, която не крие своите имперски амбиции към България. Много пъти от тази трибуна сме изтъквали изявленията на външния министър на Република Турция Давид Оглу, който открито говори за претенциите на Турция и връщане на влиянието на тази страна в рамките на предишната Османска империя.
Политиката, която Турция води, се нарича „Две правителства – едно управление. Две държави – едно правителство”. Бяха направени опити – знам, че може би тук ще ми бъде отговорено от господин министър председателя, че подобни заседания вече са били провеждани. Ще припомня как са били провеждани и с кого.
Кабинетът на Ирак се опита да проведе такова заседание с Турция. Говорим за Ирак, не за европейски държави. След което министър-председателят на Ирак казва следното, цитирам го дословно. Министър-председателят на Ирак Нури ал-Малики преди два месеца, на 14 януари 2012 г. е заявил пред изданието „Тудейс Заман”: „С непрекъснатата си намеса във вътрешните работи на съседни държави Турция ще подпали война в целия регион”. Тоест премиерът на Ирак е разбрал, че Турция води политика в своя изгода и използва други държави в своя изгода. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос е: какво налага такива заседания, господин премиер? Защо се провеждат в Анкара? Защо България беше унизена на това посещение в Анкара, тъй като Вие поздравихте на турски почетната рота? Нещо, което никой друг държавен глава в Турция не прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, след като заведете своята декларация, би било добре и Политическа партия ГЕРБ да я подкрепи, защото в ХХІ век за териториални претенции на държави – членки на Европейския съюз, е абсурдно да се говори.
Що се отнася до отношенията между българското и турското правителство по време на нашия управленски мандат, мога да ги оценя като интензивни, резултатни и по моя оценка – изключително добри. Първата визита на българската правителствена делегация, водена от мен, бе в края на месец януари 2010 г. Между другото, тогава пак ги поздравих по същия начин. Това е практика – да се поздравява на родния език и в България, и в много други страни, където сме били, стига да можеш да го кажеш.
В началото на октомври 2010 г. премиерът на Турция посети България с някои от своите министри, на работна визита, и тогава бе договорено да се установи практика на редовни съвместни заседания. Този разширен формат на междуправителствени заседания е европейски и нов за управленската политика на България. Започва от нашето правителство. В рамките на две години ние проведохме такива заседания с Гърция, Румъния и Израел. През тази година подготвяме техния втори етап.
Вие си спомняте, че между Франция и Германия беше проведено също такова заседание, където на едно място, без да се харчат много пари за непрекъснати визити на министри, могат да се разгледат много от проблемите, които има за решаване.
Първото съвместно правителствено заседание с Турция се проведе преди дни, на 20 март, в Анкара по покана на турското правителство. Провеждането бе договорено през 2010 г., а датата – определена в процеса на активния диалог между двете правителства.
В състава на българската делегация бяха включени министрите на вътрешните работи, на външните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката, енергетиката и туризма, регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, на труда и социалната политика, на културата, на околната среда и водите. Те проведоха двустранни срещи със своите турски партньори, след които представиха резултатите и позициите на общото пленарно заседание.
Приоритетна тема за нашата страна бе развитието на договорите и ускоряване изграждането на междусистемната газова връзка Турция-България. Този въпрос не е слизал от първото място при всяка двустранна среща на различни нива в последните години. Процесът на разговори изясни позициите и на двете страни.
Между другото, господин Сидеров, ако организирате и ме поканите в Икономическата комисия, която Мартин Димитров оглавява, на секретно заседание аз мога да Ви кажа защо десетилетия досега не е ставала тази връзка и какви са спънките това да се случи.
В случая с изключителен натиск, е точната дума – затова публично благодарих на премиера Ердоган, че той лично пое ангажимент в рамките на два месеца да се подпише това споразумение – междусистемната връзка за газ. Действително има факти и обстоятелства, които на тази комисия в секретен план бих могъл да Ви споделя – какво съм чул, какво съм разбрал.
Най-малкото, което съм договорил, е да изградим междусистемна връзка между нашата Национална електрическа компания и турската държавна компания – междусистемна връзка, която като начало да задоволи нашите нужди при хуманитарни проблеми или когато достъпът на газ от Русия... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам доста да Ви говоря, но времето ми изтече. Изключително сложен проблем – затова не е решен досега. Ако не го направим сега, няма да бъде решен никога поради други фактори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател! Уважаеми господин премиер, аз не разбрах дали в Анкара е бил поставен един от най-важните въпроси, висящи, между Република България и Република Турция. Това е въпросът с обезщетенията за тракийските имоти. Доколкото следя по информациите, за съжаление, наша медия (телевизия „Алфа” и вестник „Атака”) не беше допусната в тази делегация.
Съдейки по информациите, този въпрос не е бил поставен, а ние приехме специално решение в Народното събрание. С големи усилия, след много енергия, употребена от Партия „Атака”, все пак мнозинството прие едно решение, с което възлага на правителството да ускори преговорите и да стигне до резултат относно тези над 10 милиарда, които Турция дължи за заграбените имоти на тракийски българи през 1913 г. За съжаление, този въпрос не е бил поставен.
Не е бил поставен и въпросът, както разбирам, за бракониерството, което турски кораби вършат всяка година – бракониерство на калкан в българските води.
Не е бил поставен въпросът за таксите за турските тирове, които преминават през България по абсолютно нерегламентиран начин, предизвикват катастрофи, внасят цистерни с нерегламентирани материали и всичко това нещо тече безконтролно. Тоест въпросите на две съседни държави, които касаят нашия национален интерес, не са били поставени.
Колкото до газовите връзки, не можах да разбера: на каква цена Турция ще ни продава газ, ако това нещо стане; чий ще е този газ? По мои изследвания газът, който се планира да бъде от Баку, също е с руско участие. Там „Газпром” също участва.
С две думи: не заблуждаваме ли българската общественост, като говорим за диверсификация, като в същото време пак руски или с участието на Русия газ ще бъде продаван, само че през Турция? И на каква цена? Дали по-евтино, дали по-скъпо?
По тази логика защо българският кабинет не отиде да заседава в Москва? Там е основният доставчик на газ, там могат да се договорят цени. Това би била стъпка, която наистина да придвижи нещо. Турция при всички случаи ще бъде един препродавач, един брокер, който ще иска да печели. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че диверсификацията да не се окаже пак от един и същи източник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Специално казвам, ако направим такава връзка, знаете, че Турция си има свой газ, свои доставки, така че действително той ще бъде диверсифициран.
Неслучайно Ви моля, организирайте комисията, ще дойда да Ви отговоря там в секретен план, ще Ви кажа всички подробности. Действително „Газпром” е една много сериозна организация в момента. Ще Ви кажа и в Катар какво ми отговориха за втечнения газ, ще Ви кажа и за Турция, молбата ми е – не го изисквайте от мен сега. Пред комисията съм готов да дойда и да го съобщя.
Знаете, че стокообменът ни с Турция е 4 млрд. долара. От турска страна поставиха въпроса за таксата на ТИР-овете, защото тя, знаете, е между 600-700 евро. Те от своя страна поставиха проблемите, които имат с нашите граници и с това че по три-четири дни ги бавим за вноса на пресни зеленчуци и подобни.
В същото време ние считаме, че бихме могли да направим много в транснационалната транспортна мрежа. Знаете, че те изграждат железопътен тунел през Босфора, който ще стане 2013 г., ние в момента изграждаме нашите системни жп линии да се движат със 160-170 километра в час.
Ако възстановим ро-ро терминала, точно обратното – колкото можем повече да привлечем по нашите магистрали. Надявам се и „Марица”, и „Тракия” да станат готови 2012 и 2013 г., както и „Струма”. Всеки ТИР, който преминава през България, оставя много пари. Дори работим по изграждането на такъв ро-ро терминал – да увеличим движението на ТИР-ове. Разбира се, знаете, ние сме обсъдили и в почивните дни те няма да се движат, но всеки ТИР, който преминава през България транзитно, това са пари, които влизат в държавния бюджет.
Що се касае за проблемите, които имаме с тях и се спори. Знаете, че има комисия, която работи в момента, и се надявам, когато комисията завърши своята работа, да мога да отговоря и на тези въпроси, които ми зададохте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следват два въпроса с общ отговор към министър-председателя.
Това са въпросите на народния представител Петър Курумбашев относно обявена обществена поръчка от Министерския съвет на стойност 60 млн. 400 хил. лв. и въпрос на народния представител Волен Сидеров относно провеждан търг от Агенцията за обществени поръчки за нови лицензи за софтуер на „Майкрософт” за нуждите на държавната администрация до края на 2014 г.
Господин Курумбашев, имате възможност да поставите въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Тези дни Министерският съвет, точно преди около месец, обяви една скандална поръчка, за което може да има само две квалификации – те са корупция и цинизъм. Става дума за поръчването на софтуер Windows 8, който още не е произведен. Разбирам грижата нашата администрация да има най-модерен софтуер, но тя не е въвела предишния – Windows 7, още повече че много от компютрите, на които работи нашата администрация, нямат и възможност да се инсталират нито версиите на Windows 7, нито на Windows 8, тъй като хардуерът е доста по-стар.
За Ваше сведение, господин премиер, аз съм виждал например в КАТ да работят по ДОС – операционна система, на която съм работил като студент преди 25 години. Те я ползват и в момента. Там нито има компютри, на които да се инсталира тази система, нито има нужда да инсталират Windows 8.
Другото, което прави впечатление в тази поръчка, е, че досега са поръчвани около 60 хил. лиценза, сега са поръчали 96 хиляди. На въпроса защо толкова много, главният секретар на Министерския съвет е успял да каже, че те всъщност поръчвали и за общини, и за съдебната система, че и за парламента. Каква грижа! Могат да поръчат примерно и 10 хил. нови коли. Да купят на всички общини, на всички от съдебната система, не само на правителството.
На всичкото отгоре са написани уникални условия, например да имаш писмо от „Майкрософт” – Ирландия. Питам се: кой ли е имал писмо от „Майкрософт” – Ирландия, за да се обяви по този начин поръчката?!
Освен това, при приключването на предишната поръчка сте разширили с 60% над това, което е записано в поръчката 2010 г., и са платени допълнителни пари, без да се обявява ЗОП. Заобиколен е един път Законът за обществените поръчки, а сега вече, тъй като не може да бъде заобиколен, са написани десет изключително рестриктивни условия и само една фирма в България отговаря на тях.
Моят въпрос към Вас е: защо е обявена тази очевидно нецелесъобразна поръчка и мислите ли, че тя може да бъде отменена? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Волен Сидеров да развие своя въпрос по същата тема.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин премиер! Моят въпрос е на същата тема, но аз ще го задам по друг начин.
Нашият въпрос, от името на „Атака”, е: защо е нужно да се харчат 60 млн. лв. изобщо за поръчка на нов софтуер на „Майкрософт”, при положение че може да се използва безплатен софтуер на Linux? В тази връзка главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков се е изказал преди време пред медиите – той е отговарял на този въпрос явно, че не познава такъв случай в Европа, в който да се използва Linux или така нареченият отворен код, тоест безплатен софтуер.
За негово сведение ще дам данни къде се използва Linux. Във френския парламент например са изцяло на Linux; администрацията на град Мюнхен – изцяло на безплатен софтуер; чешките пощенски служби също; Министерството на отбраната, Федералният съд, пощенските служби, флотът и Федералната авиационна администрация на САЩ също използват Linux, макар че точно там се намира „Майкрософт”; Нюйоркската фондова борса, която оперира с милиарди, използва безплатния софтуер обаче; и в заключение, ЦЕРН – Големият адронен колайдер, известен на всички, също използват такава система „отворен код”, или безплатен софтуер.
Въпросът ми е: защо, какво налага да се плаща такава голяма сума за „Майкрософт” и защо трябва да има фирма посредник между българското правителство и „Майкрософт”?
Тук по отношение на фирмата колегата Курумбашев даде някаква информация, аз ще я допълня след това в репликата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общ отговор в рамките на 6 минути от Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Сидеров! Накрая ще Ви кажа какво ми е решението, но все пак помолих главния секретар да даде и публична пресконференция, тъй като той движи този въпрос. Явно не е бил убедителен. Ще прочета и това, което имам като данни, и ще Ви кажа моето решение.
На 24 февруари 2012 г. администрацията на Министерския съвет обяви обществена поръчка с предмет „Предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на „Майкрософт” с придобит лиценз за безспорно право на ползване за нуждите на държавната администрация на Република България”, със срок за изпълнение до 2015 г. Обществената поръчка е обявена след извършен анализ на потребностите на администрациите от Постоянна работна група към Съвета за електронно управление, който е одобрил доклад, включващ основните параметри на поръчката. За първи път обществена поръчка с такова естество се провежда при условията на пълна прозрачност и е достъпна до електронната страница на Министерския съвет.
Бе направен пълен одит на ползваните до момента лицензи на „Майкрософт”. Бе изградена Система за управление на лицензите на държавната администрация (СУЛДА), което за първи път позволи ефективно управление, установяване и контрол на реалните нужди на отделните бюджетни организации.
Предмет на обществената поръчка са: софтуерна осигуровка на всички лицензи, с придобито безсрочно право на ползване и на новодоставените количества.
Чрез софтуерната осигуровка се предоставят редица услуги, като най-важните са:
първо, преносимост на операционната система от излезли и излизащи от употреба хардуерни устройства към новозакупени такива;
второ, осигуряване на системна комуникация. Развитието на използваните в администрацията различни програми от различни производители е свързано с внедряването на по-мощни сървъри с нови версии, което е свързано с придобиването на нови лицензи за тях.
Трето, правото на използване на всички последни версии.
Четвърто, предвидено е планиране и внедряване на софтуерни продукти и обучение на служителите от държавната администрация.
Между другото – за Мюнхен, за където дадохте пример, през 2005 г. община Мюнхен стартира проект Linux за преминаване към отворен код. Стойността на проекта обаче е 35 млн. евро, което горе-долу прави 70 млн. лв., за 14 хиляди компютри. Миграцията към един компютър е оценена за 2500 евро. За информация – у нас по извършения одит са близо 100 хиляди компютърни конфигурации. Реално в момента Мюнхен, 7 години по-късно, продължава да използва наличните решения на „Майкрософт”.
Министерството на външните работи на Федерална република Германия през 2011 г. стартира проект, свързан с изграждане на система за свързване на повече от 200 посолства чрез операционна система Linux. След детайлен анализ през 2011 г. е взето решение за връщане към „Майкрософт” – базиран софтуер, поради слабата съвместимост с други програмни продукти, недостатъчна сигурност, трудности и критики.
Вторият предмет на обществена поръчка е доставка на лиценз за сървърни продукти. С обявяването на обществена поръчка се цели: защита на 10-годишна инвестиция; второ – постигане, поддържане и установяване на прозрачност в търговските и лицензионните взаимоотношения чрез поддържане в държавната администрация на лицензиран софтуер; трето – постигане на бюджетна икономия в дългосрочен период с разсрочване на плащания в резултат на прецизно бюджетно планиране; ускоряване процеса по развитие на електронното правителство. Прогнозната стойност на обществената поръчка е изчислена по преференциален ценови клас за България. За 8-те страни членки от Централна и Източна Европа подобни преференции са били в сила за период от 5 години, след което са влезли в сила общоевропейските цени за Европейския съюз. В резултат на това предметът на обществената поръчка ще ангажира по-малък финансов ресурс с около 15 млн. лв. от първоначалната 3-годишната бюджетна база.
Продължаването на софтуерната осигуровка на продуктите на „Майкрософт” е приложено в 22 страни от Европейския съюз, където вече има договори за софтуерно обезпечаване. За нуждите на самата Европейска комисия в момента се провежда същата процедура. Изискванията към участниците целят конкурентно начало и качествено изпълнение на поръчката. За гарантиране прозрачността на процедурата ще бъде формирана комисия с широко експертно и обществено представителство, за което в рамките на закона бихме приели всяко Ваше предложение.
Уважаеми господин Сидеров, господин Курумбашев – защо се закупува операционна система, вместо да се използва такава с отворен код? Причините са свързани с изградената информационна среда на държавата. Държавната администрация не работи пряко с операционна система, а с приложения – програми, разработени върху нея. Такива са приложенията за събиране на данъци, за кадастър, имотен регистър, вписвания, правно-информационни, митнически, деловодни системи и други, в голяма степен интегрирани помежду си.
Бих попитал господин Сидеров: какво ще правим, ако информационните системи на държавата спрат да функционират, за да се пребазират върху средства с отворен код? Дали тогава Вие – гражданите и бизнесът, ще ми задавате въпрос каква операционна система се използва или ще се интересувате защо хората не могат да получат услуги от администрацията – да регистрират фирма, да си платят данъците, защо МВР и съдът не работят, или работят като преди дигиталната епоха?
Беше изследван и международният опит за използване на операционните системи с отворен код и се оказа, че те съвсем не са безплатни. За гарантиране работоспособност на „безплатните” операционни системи също се изисква гаранция и техническа поддръжка, която е платена. Да, само операционната система „Отворен код” е безплатна, но за да заработи тя пълноценно, е необходимо някой да я инсталира на компютрите, да я настрои като част от общите системи, да заработят и се инсталират други програми, които да работят под управлението на тази операционна система.
Не следва да се забравя, че голямата част от специалистите в държавната администрация са за преминаването към такива схеми. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е започнал пилотен проект. В рамките на проекта се установява, че вследствие на миграцията ще се сменят операционните системи на компютрите, които работят в деловодството, защото това са машини, на които работи само документооборотната система, без да се използват други програми. Не е реалистично да се мисли, че днес администрацията работи в Windows, а утре в Linux.
По отношение на втората част на въпроса: внимателно проучихме въпроса за вносителя на авторските права – „Майкрософт”, относно възможността за сключване на директен договор, без участието на друга фирма изпълнител по обществена поръчка. Получихме отговор, че „Майкрософт” има политика да предоставя правата на разпространение на оторизирани от корпорацията партньори. Този модел на продажби за правителствения сектор се използва основно в Европейския съюз и САЩ, основно поради антимонополни съображения. От официалното представителство на „Майкрософт” изрично заявиха, че тези правила задължително се прилагат за целия Европейски съюз, когато се изисква обявяването на обществена поръчка. По този начин „Майкрософт” се съобразява изцяло с директивите на Европейския съюз. Европейската комисия, която е наясно с разпоредбите на европейското законодателство, също обяви през 2011 г. обществена поръчка за доставка на лицензи на „Майкрософт” чрез оторизиран партньор на „Майкрософт”.
Ще дам само още една цифра. Бе договорено намаление 5% от цената, както и безвъзмездно предоставяне на 6 хил. броя лицензи. В договарянето на тези преференции цената на договора беше намалена с 11 млн. 72 хил. лв. До момента общо през изминалите години са платени 112 млн. 537 хил. 510 лв., като настоящата администрация е реализирала ефективна икономия в размер на 14 млн. 431 хил. 701 лв.
Но след като двама народни представители от две политически сили поставят този въпрос, ще уведомя главния секретар на министерството – да направи необходимите срещи с Вас за разяснения и ако не може да Ви убеди в изключителната прозрачност и яснота на тази процедура, ще я спра и ще я пусна отново. Той ще дойде при Вас в удобно за Вас време. Виждате, че материята е доста специфична, в която не считам, че съм най-добрият специалист. Ако не можем да Ви убедим в правотата на това, което искаме да направим, и в неговото положително действие за администрацията и изобщо за хората, ще се вслушам в това, което ще дадете като предложение за нов конкурс, за да вкараме още критерии и правила. Моля Ви да приемете тази среща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми гости на Събранието! Както и в други игри в нашия политически живот, и тук имате още един живот. Този още един живот може да Ви се случи само при една ситуация – ако отмените този търг. Иначе ние с Вас сме я играли тази игра – Вие като кмет, аз като съветник. Сега ще Ви я предложа отново. Ето, в този плик пише името на победителя в търга (показва плик). Ще го предам на председателя на Събранието. И ако Вие все пак проведете този търг, ще го помоля тя да го отвори и да сравни имената. (Оставя плика пред председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямам задължение да съхранявам на отговорно пазене документи.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ако не искате да го съхранявате, недейте. Аз не искам да Ви задължа.
Благодаря Ви, господин премиер. Става въпрос за това, че са поръчани ненужно количество лицензи на „нероден Петко”, на несъществуващ софтуер. Става дума за това, че сигурно тези 60 милиона можете да ги предоставите на „Спешната помощ” в България, където средната заплата е 500 лв. В същото време, преди да е въведен предишният софтуер, може би и без Ваше знание някой пуска тази поръчка. Вие обаче имате един верен ход – отменете тази поръчка. Отменете тази поръчка! Аз приветствам Вашите усилия да има електронно правителство в България, но както гледам – нито сегашното, между другото нито предишното правителство се справиха с тази работа. Но не бива това да се използва като претекст да се пускат поръчки за софтуер, от който нямаме никаква нужда, а в същото време тези пари могат да бъдат насочени към доста други сектори. Примерът със „Спешна помощ” е само един от тях.
Написани са: 7 хил. часа скъп консултантски труд. Седем хиляди часа! Може би по 100 евро на час! Кому е необходимо това пилеене на пари?! Така че и със, и без консултации с господин Желязков – секретарят на Министерския съвет, аз Ви казвам: отменете тази поръчка.
Иначе господин Сидеров малко Ви даде шанс да дишате, като Ви посочи пътя с Linux. Тъй като той е дискусионен, аз лично се забавлявам да следя този разговор, защото съм магистър точно по изчислителна техника. Просто Ви казвам: ние нямаме готовност да въвеждаме този софтуер. Някой беше решил да изкара едни пари една година преди края на мандата. От тези специално се откажете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! За разлика от господин Курумбашев, аз имам градивно отношение към въпроса. Затова казвам следното: да, приемам със задоволство среща с главния секретар на Министерския съвет. Ще го посрещнем в Парламентарната група на „Атака”. Както той ще се мъчи да ни убеди в идеята да бъде купен този продукт на „Майкрософт”, така ние ще се мъчим да го убедим и смятам, че имаме достатъчно аргументи, да не бъде купен. А ако трябва да се влагат пари, мисля, че по-добре е те да се вложат в български фирми и българския IT сектор. Това, което казахте за инсталиране на другата система с отворен код, все пак иска вложение. Нека тези вложения да бъдат направени към българските фирми. Нека този сектор да бъде развит, защото ние имаме специалисти и ги изпускаме – отиват в чужбина, вместо тук да получават рамо от държавата. Смятам, че това може да бъде решено и договорено.
Очаквам разговор с главния секретар на Министерския съвет, защото съм диалогичен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обща дуплика в рамките на 4 минути, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Сидеров! Ще спестя времето на парламента от тези 4 минути.
Главният секретар още днес ще Ви потърси, за да направи среща с Вас, ако може да се уточни.
На господин Курумбашев ще му кажа само, че с радост – нека да остане, (на госпожа Цачева, все пак не мога да й кажа), на съхранение в него този плик, ако се проведе конкурса, да видим дали е така.
А иначе, що се касае да се отказваме от пари или подобни неща, само мога да Ви кажа: Вие си се откажете от бонусите и си ги върнете, както направиха нашите министри. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на премиера за участието му в днешния петъчен контрол.
Преминаваме към отговора на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, който ще отговори на въпрос от народния представител Десислав Чуколов относно представление в община Видин по случай Осми март.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, на Осми март тази година в община Видин е организирано мило тържество, на което малки деца, подканяни от своя ръководител, (педагог или учител, очаквам Вие да ми отговорите точно), изпълняват кючек в песен на Азис пред одобрението на ръководството на община Видин и кмета на община Видин.
Въпросът ми към Вас е: има ли наказани за тази безотговорна постъпка, която се е случила в общината? Всички знаем какво представлява община Видин и целият Северозапад. Неслучайно хората наричат тази част северозападната България. Населението там ежедневно страда от всякакви цигански посегателства върху техния имот, техни къщи, върху семействата им и върху достойнството им. Получава се така, че циганията, която цари там, вече се легитимира и в община Видин.
Моля да ми отговорите какво се прави, за да се спре това и да не се допуска повече? Ако допуснем това и ми кажете, че това е нещо нормално и няма как да реагираме, след няколко месеца можем да се озовем в ситуация, в бюфета на Народното събрание по време на почивката в 11,00 ч., да слушаме песни на Азис и да гледаме как млади деца се кълчат на тази грозна музика.
Очаквам Вашия отговор какви наказания са понесли за това отговорните педагози?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Министър Игнатов, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, Вие задавате много емоционално въпроса си, говорите за цигания, аз съм роден във Видин. Така че как да се отнеса към Вашия въпрос?
Тези деца и въобще училището „Епископ Софроний Врачански” се намират в квартал „Нов път” с преобладаващо население от ромски етнически произход. В това училище се обучават 442 ученици, разпределени в 20 паралелки от I до VIII клас и 72-ма са учениците в четири подготвителни групи.
Ръководството на училището и педагогическата колегия работят в тясна връзка с родителите на учениците и откликват на техните желания за развиване на талантите и заложбите им в извънучилищни дейности. Дейността спомага за тяхното приобщаване към училищната общност, интеграция, редовно посещаване на учебните занятия и задържането им в училище.
На тържеството на Осми март децата, които са участвали, са деца от група за модерни танци „Аксел” с ръководител господин Методи Филчев. Присъствали са и двама учители. В този танцов състав са включени 27 ученици, които участват по собствено желание. Водеща задача на тази дейност е интегрирането на децата чрез различни културни изяви. Това спомага за тяхната интеграция, приобщаване към училищната общност, редовно посещаване на учебните занятия и задържането им в училище.
Въпросът Ви не е много прецизен. Изгледах записа многократно, там никой не играе кючек. Става дума за някакъв вариант на модерен танц, не съм специалист, не мога да го определя, но в никакъв случай не е кючек. Наистина изпълнението е на певеца, който Вие споменахте.
Може ли да ми отговорите, за да мога аз да Ви дам отговор, кой в българската държава, какъв официален орган е забранил изпълненията на този изпълнител? Кой е този орган, който е забранил изпълненията въобще на този тип музика? Има ли случай поне 24 часа в нашето медийно пространство да не звучи такава музика, да не се продава, да не се сблъскваме по билбордове с рекламите на този и други изпълнители? Кой ни представлява сега пред „Евровизия”? Това е първият въпрос, за да мога аз да Ви отговоря. Защото отговорът на това, което ме питате, се корени в началото на 90-те години – това първо.
Има и друго, философско тълкувание – не можем да очакваме всички да слушат една и съща музика, да четат една и съща литература.
Просрочвайки времето, ще Ви запитам: по-добре ли е децата да бъдат интегрирани, да ходят на училище, привлечени от състава и дейността на господин Филчев, който между другото е изключително уважаван (аз специално съм направил проверка) в ромската общност и организации, или да взема със секирата и да забраня този състав и тези деца да слушат същата музика, и вместо модерни танци, наистина да играят кючек в махалата и да не ходят на училище? Когато Вие ми отговорите на тези въпроси, аз ще Ви дам следващия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика – заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин министър, трябва да Ви напомня, в случай че не го знаете: въпросите задаваме ние, народните представители. Отговорите ги давате Вие. Такива въпроси ги задавайте в министерството, задавайки ги към Вашите подчинени. Коя институция може да забрани? – Вашата институция може да забрани. Вашата институция! В българското училище подобна пошлост не трябва да бъде допускана. Забранете го това нещо и хората ще Ви ръкопляскат.
Знам обаче защо няма да го забраните. Защото Методи Филчев, за който говорите (ще Ви дам и копие от брой на вестник „Атака”), Методи Филчев през годините: активист на ДПС, организирал изборите на ДПС в циганската махала. (Показва снимка от вестник „Атака”.) Активист и на БСП, ето снимка на Методи Филчев с Михаил Миков – дружески си говорят. Тук има снимка по герберски прегърнати Методи Филчев със съветника на господин Цветанов – Георги Кръстев.
Същият Методи Филчев е член на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, председателстван лично от Цветан Цветанов. Спрете да се заигравате с циганите само с цел да печелите изборите. Не се прави така. Не е правилно.
Циганските гласове са за сметка на български гласове, за сметка на всички нас. Не толерирайте излишно тези хора, защото интегрирането им няма да стане с песни на Азис. Това ще стане с българска народна музика например. Това е крайният резултат в тази интеграция. И трябва да се работи за тази интеграция.
Не съм доволен от отговора Ви, господин министър. Тук трябва да има наказани, трябва да има ясна политика от Вашето министерство, че тези неща не се толерират по никакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие не сте доволен от моя отговор, аз пък като български гражданин по никакъв начин не одобрявам деленето по етнически признак в България. Не го одобрявам. Тези, които посочвате и обвинявате в цигания, са равноправни български граждани. Те не са виновни за това, че живеят в ужасни условия, поради което имат и определен тип култура и изяви.
Иначе тук не става дума за неща, които се случват в клас. Не знам дали сте ходили в такива махали, но представете си, Азис е герой за тези дечица. Да, така е, той е един техен представител, който се е издигнал и е станал много влиятелен в България. Какво смятате, ако това е една от причините тези деца да ходят на училище и чрез тази музика да усвояват и друга музика, и друг тип култура?! По-добре ли е да част от българското общество да не се интегрира и да тъне в мизерия, отколкото да посещава училище!? Като български гражданин в българския парламент абсолютно не одобрявам да се делим на роми, турци и еди-какви си. Ние всички сме български граждани и имаме еднакви права. Имаме еднакви права! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпа участието на министър Игнатов в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на културата Вежди Рашидов.
Първият от тях е на народния представител Александър Радославов относно разпространение на славянската култура в Европейския съюз.
Заповядайте, господин Радославов, да развиете своя въпрос.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър Рашидов, уважаеми колеги! България по местоположение е балканска, тоест, югоизточно европейска държава. Българският народ повече от хилядолетие е формирал своя славянски етнически произход. Като потвърждение на това мое съждение ще цитирам патриарха на нашата историческа наука – проф. Васил Златарски. Той е написал следното, цитирам: „Събирането на славенските племена от славино-антската група под една държавна политическа власт чрез приемането на християнството и учредяването на националната църква и чрез въвеждането на народния славено-български език в църквата и държавата окончателно определи етническата физиономия на българската държава – славенската. Очертаха се границите на българската народност на Балканския полуостров, като тя си остава и до ден-днешен. Туриха основите на самобитна народна култура, която при всичките превратности на съдбата спаси българския народ и даде нужния духовен материал и послужи за образец при възникване на други славенски държави, останали в групата на източноевропейските държави”. Край на цитата.
Това е времето, както знаем, на княз Борис І Покръстител. Той ни приобщи към тогавашната цивилизована част на света. Следва времето на цар Симеон Велики, когато България става част от люлката на тази православна цивилизация и към нея безспорно принадлежи мнозинството на славянството.
Та, господин министър, каква е Вашата лична позиция и какво предприема Министерството на културата за разпространението на славянската култура, като част от общоевропейската култура в Европейския съюз? Според Вас не е ли в интерес на България да играе по-активна роля в процеса на сближаване и взаимно опознаване и оценяване на народите, принадлежащи на източно и западноевропейските цивилизации след 5-годишното ни членство и след приемане на кирилицата, като официален език в Европейския съюз? Не е ли редно, господин министър, БНР и БНТ да съдействат по-ефективно в този процес с предимство за опознаване културата на нашите партньори от Европейския съюз и, разбира се, лансиране на славянската култура, вместо всеки ден, от сутрин до вечер, да слушаме само песни и музика на английски. Мисля, че нашата задача е такава, като наследници на нация на ценности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Радославов.
Заповядайте, господин министър Рашидов. Имате възможност да отговорите на въпроса, който Ви беше зададен.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радославов! Една от важните мисии на обществените оператори е именно разпространението на европейски културни произведения – музика, игрални и документални филми. Министерството на културата винаги е подкрепяло политиката на Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията, която е политика за разширяване и насърчаване излъчването на европейски произведения.
В подкрепа на това бих добавил, че в действащия Закон за радио и телевизия съществуват конкретни текстове, които регламентират излъчването на европейски произведения не само в обществените медии, но и в търговските такива, както насърчават създаването и достъпа до европейски произведения и аудиовизуални медийни услуги по заявка.
Съветът за електронни медии ежегодно изготвя справка, предназначена за Европейската комисия, с която отчита изпълнението на поетите ангажименти. За информация: през последния отчетен период за 2010 г., излъчените европейски произведения в БНТ са 76,3%, а за всичките телевизии под юрисдикцията на Република България – 65%.
Бих искал също да изтъкна, че културното сътрудничество на Република България с европейските страни е активно и разнообразно. Министерството на културата оказва пълна подкрепа за представянето на културни прояви у нас от тези страни в областта на всички изкуства.
Продължаваме традициите на постоянен междукултурен диалог със славянските държави, което намира активно изражение в работата на форума на славянските култури и България е сред водещите страни.
Господин Радославов, по отношение на казаното от Вас за телевизиите – те не са под юрисдикцията на Министерството на културата. Разбира се, с тях контактът ни е добър. Аз Ви подкрепям, защото в тази страна трябва да преобладава българската песен, българската музика. Но наистина въпросът конкретно за излъчването трябва да отправите към тези институции, които са със собствен бюджет и са самостоятелни. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Радославов, имате възможност за реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за отговора, за тази статистика, която давате, и за Вашето лично мнение по въпроса. Аз лично слушам всеки ден радио „Хоризонт” и не съм останал с такова впечатление, затова съм формирал такава позиция.
Зададох Ви този въпрос, защото за мен, като български народен представител, предполагам и за всички колеги, въпросът за съхраняване на националната ни идентичност и самосъзнание, е от фундаментален характер, особено в днешния глобализиращ се свят, в това море от 27 държави, а те много скоро ще станат повече в Европейския съюз. Това преди всичко е перманентна според мен национална и държавна задача. Особено важно е възпитанието на младото поколение в този дух.
Господин министър, колеги, през годините на прехода се афишираха едни експерти на прехода, които се определят като демократизатори. Те насаждат в българското обществено съзнание едно чувство, едва ли не за малоценност за тези, които приемат своята етническа славянска принадлежност и произход и чувството е, че славянството и Изтока са по-западнали от Запада. Това за мен е много вредно, и бих се обърнал към такива хора перифразирайки Паисий Хилендарски: „О, неразумни юроде, поради что се срамиш от своя славянски произход, от своя род и култура?”
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Не е казал това.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да, аз казах, че перифразирам.
Господин министър, това е един национален стратегически въпрос за нас като държава и той трябва да бъде на нашето внимание. Затова бих припомнил на всички колеги и бих ги призовал да работим заедно точно за тази кауза, защото смятам, че тя е общонационална кауза, вместо да се занимаваме с персонални атаки, унижавайки някои от нас и накърнявайки авторитета на държавата.
В заключение ще цитирам една мисъл на големия българолюбец акад. Лихачов: „Български приятели, не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, а и в света. Една малка нация като вашата може да бъде основополагащ камък на бъдещата култура на Европа. Не забравайте това!”
С тази тема се опитах да апелирам за единодействие в този дух, за да запазим нашата национална идентичност и, като представители на славянското православие и култура, да бъдем полезни на Европейския съюз и на света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Дуплика? Няма.
Следва въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно изграждането и функционирането на Музея за социалистическо изкуство.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е: какъв е първоначалният бюджет за ремонт на сградата, в която се помещава така нареченият музей? След малко ще обясня защо го наричам – така нареченият музей. Каква е окончателната сума след реализацията на ремонта? Какви са приходите от посетителите? Какви са разходите необходими за поддръжката на персонала на Музея на социалистическото изкуство?
За мен социалистическо изкуство няма и никъде в света няма. Реално няма термин какво е това социалистическо изкуство. Има тоталитарно изкуство, има трактовки за комунистическо изкуство, но за социалистическо изкуство няма никъде в света. Доколкото знам, първоначалният концепт е за Музей на тоталитарното изкуство, който е бил разгледан и в Министерския съвет. Незнайно защо е изменен на Музей на социалистическото изкуство и като такъв функционира в момента.
Това поражда много въпроси. По какъв механизъм е изграден този Музей на социалистическото изкуство, какъв е концептът, какви са авторите, които влизат в него? Два пъти разглеждах музея и специално за живописта имам много въпроси, които мога да задам. Какво правят там отделни автори, които са творили извън този период? Също така не знам кой е периодът на социалистическото изкуство – дали от 1945 г., дали от Априлския пленум 1956 г., дали от 1962 г.? Въобще, по какъв механизм?
Наскоро ходих да го гледам за втори път. Доколкото разбрах, от вчера има открита изложба. Какъв е този постоянен музей, който един месец не работи, няма постоянна изложба, а сега – от вчера, има за живописта през 50-те години? Има безкрайно много въпроси, които поражда този музей.
Освен тези въпроси, на които смятам, че ще ми отговорите, стои и въпросът – какви са приходите? Репортажът за музея на телевизия АRTE беше озаглавен „Музей без посетители” (хората, които се интересуват от култура знаят коя е телевизията АRTE). Това е този музей – музей без посетители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, музеите са място, където се събират, излагат и съхраняват значими елементи от миналото – част от нашата идентичност, колективна памет.
През последните години музейното дело в България беше доведено до много тежко състояние. Изключително ценни произведения на изкуството, исторически предмети се съсипаха, оставени на произвола. През годините на прехода тази тема изглежда остана извън приоритетите и липсваше отговорно отношение от страна на държавата към сектора.
Новият екип на Министерството на културата прие различен курс и още в самото начало на мандата разработихме концепция за водещия столичен музей. Министерството подписа договори за ремонт и реконструкция – няколко от тях със средства от Европейския съюз. За първи път от 30 години започнахме да оптимизираме сградния фонд. Открихме два нови музея и започнахме реализация на проект с национално значение – Музеен комплекс в квадрат 500, станал известен като „българския Лувър”.
Средствата за дейностите, обект на въпроса Ви, са от бюджета на Министерството на културата и не са определяни от Министерския съвет. Става дума за ремонт на сграда, собственост на Министерството на културата с площ от 6300 квадратни метра и прилежащата й инфраструктура. Музеят на социалистическото изкуство заема едва 500 квадратни метра – зала и част от двора. Една от причините за този ремонт беше спешната нужда от работни площи, където да бъдат настанени наши и второстепенни разпоредители – като Националният институт за недвижимо културно наследство. Това е една от най-натоварените структури на министерство, която към момента се помещава в сграда в окаяно състояние. Хората работят при много лоши условия.
В сградата заедно с Националния музей на българското изобразително изкуство, Национална художествена галерия, чиито филиал е Музеят на социалистическото изкуство и Националният институт за недвижимо културно наследство, се помещават и Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, „Реставрация” АД, Ансамбъл „Филип Кутев”, Фондохранилищата на Националната галерия за чуждестранното изкуство, Историческият музей, Българският филмов център, както и на театрите в България. До днес, не знам по каква причина, никой не е осигурявал помещенията на звената, които касаят цялото Министерство на културата.
Извън всяко съмнение е, че музеите и културата като цяло имат нужда от държавна подкрепа. Ние правим всичко по силите си, за да я осигурим и дори във време на безпрецедентна финансова криза не само я опазваме, но я развиваме. За първи път от години осигурихме пари за откупки на националните ни музеи и галерии.
Относно частта от въпроса Ви за приходите от посетители и разходите за персонал – данните показват, че за първите шест месеца (защото той съществува от шест месеца и то при зимни условия) от съществуването си, Музеят на социалистическото изкуство успява с приходите си от билети и сувенири да покрие текущите си разходи, като Министерството на културата покрива само разходите за консумативи, ток, вода и охрана. От месец септември до месец февруари приходите на музея са на стойност 14 хил. лв. – като имате предвид, че имаше тежки зимни месеци и те не бяха подходящи за посещения.
Вчера в залата на музея беше открита нова експозиция, към която има голям интерес. Ще отбележа също, че туроператори са готови да включат посещения в Музея на социалистическото изкуство в пакетите си за летния сезон.
Относно въпроса Ви: кои са авторите? Вижте, 20 години те се претопяваха безстопанствено, те се крадяха безстопанствено и гниеха (гниеха точно в мазетата на парламента). Ще Ви кажа кои са авторите – Златьо Бояджиев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов, Пенчо Обрешков, Величко Минев, Крум Дамянов, Далчев.
Казва се социалистическо, защото периодът от 1944 г. до 1990 г., през който мисля, че и аз, и Вие, ходехме на манифестации на 9 септември, така че така да си задаваме въпроса, е малко обидно. А културата е онова нещо, което не докарва системите и не сменя системите, а отразява времето, в което живеем. Тези големи български имена нямат правото да бъдат нито затрити, нито унищожени, нито претопени. Докато съм министър, няма да позволя българската култура да бъде затрита с лека ръка, независимо по кое време е творено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Михайлов, имате възможност за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Господин министър, много обичате имената, само че изпадате много често в неловка ситуация, както беше с Гена Димитрова. Същото е и с много от авторите, защото там има хора, които са лежали в лагерите 15-20 години – въобще не отговарят на това, че творбите им трябва да бъдат там.
Това е обект на друго мое питане – за авторските права, защото на много от тези творби е нарушен Законът за авторското право. Много по-добре от мен го знаете, че е така.
Другото е, че има 2460 посетители за девет месеца, а не казахте какви са разходите. Защо?
Също така 1944 г. не е социализъм, има комунизъм и въобще няма такива неща.
Защо се наложи смяната на името на Музей на тоталитарното изкуство, какъвто има в света? Има Музей на окупацията в Будапеща, има други музеи, но никъде в Европа и в света няма Музей на социалистическото изкуство. Това е факт и Вие не можете да го отречете, защото няма социалистическо изкуство.
Това са празни приказки, които говорите, защото изкуството е сублимация. Знаете това нещо. Не може да се отреже един период и да се каже, че дотук беше комунизъм, дотук социализъм, а оттук нататък някакъв друг. Това е еднолично Ваше решение. Кажете ми Решение на Министерския съвет, с което има одобрен концепт за Музей на социалистическото изкуство? Няма такова решение. Има одобрен концепт за Музей на тоталитарното изкуство, но няма за социалистическото изкуство.
Това е много важно и естествено, че трябва да има музей. Естествено, че трябва нашите деца, нашите внуци да ходят там и да гледат, но не механизъм, който еднолично – един човек, да казва кои творби ще са и така нататък. Няма концепт, няма изявена необходимост от художници, от хора, които се интересуват от това нещо. По какъв механизъм, по какви критерии са избрани тези творби? Трябва да седнете наистина и да преосмислите много от нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Михайлов, аз Ви казах, че и аз съм бил на 9 септември на манифестации и Вие сте били, и сме махали със знамената.
Първо, в това, което ме упреквате – концепт има, еднолично министърът на културата не решава, не съм наивен човек, има Национална галерия, има директор на Националната галерия, експертни съвети, хора, които определят какво да бъде.
Второ, няма решение на Министерския съвет, тъй като става въпрос за сграда на Министерството на културата, която, за съжаление, много правителства са изоставили, а има необходимост да бъдат настанени много второстепенни и разпоредителни звена, за които плащаме поотделно наем, охрана и ремонти. Да, сега са на едно място и пак Ви казах, музеят на това изкуство е създаден, за да съхраним, да не изчезнат произведения на гениални българи. Вие явно тази разлика не искате да я направите, но това е Ваша воля.
Пак Ви казвам, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, те са вътре в музея, жалко, че не сте чели имената им отдолу, Цанко Лавренов – няма да ги оставя да изгният.
За Гена Димитрова – ще пее, и Борис Христов с „Многая лета” ще завърши, на мултимедиен екран. Хубавото на изкуството е, че големите българи не умират, те тленно си отиват, докато някои хора, които говорят, като умрат – спират да говорят. (Единични ръкопляскания от КБ.) Благодаря Ви. Така че и за Гена Димитрова е обидно, че съм осигурил „Болшой театър”, най-големият театър в света да приеме българските гласове, Вие ме упреквате, че щяла да пее. Да, ще пее Гена Димитрова, на мултимедиен екран в целия си ръст и глас и ще слави България. Това е нейната сила! (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.) Тя като си отиде, за разлика от нас дето говорим – спираме да говорим, а тя не спира да пее и няма да спре.
Затова Владимир Димитров ще седи ето тук – пред „Шипка” 6, докато ние си отидем, нетленни той ще седи – велик българин. (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.) Всички музеи стават и ще станат, нищо в България не бива да бъде унищожавано.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК, от място): Защо в Музея на социалистическото изкуство има Ваша скулптура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, недейте да се репликирате.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Защото съм български художник. Искате да нямам и произведения ли?! Браво на Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, господин Михайлов, много Ви моля!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Все едно аз да Ви питам защо сте в парламента, като сте от Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, моля Ви, без лични съприкосновения.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Въпрос от народния представител Георги Пирински относно използваемата земя и заявените площи за директни плащания.
Заповядайте, господин Пирински, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който отправих, то беше питане, но по познатата методика госпожа Цачева го превърна на въпрос, преди два месеца на 17 февруари, беше следният – два въпроса.
Господин министър, как ще осигурите пълното оползотворяване на използваемата земя за целите на земеделското производство, както и насърчаването на целия използваем ресурс по схемите на Европейския съюз и как ще гарантирате срочното изясняване на случаите на застъпвания и издължавания на полагаемите се плащания на производителите?
Какви бяха основанията ми, за да задам този въпрос? По данните, които бяха публикувани, които станаха известни, в страната използваемата площ е над 50 млн. дка, същевременно заявените за директни плащания на единица площ за 2011 г. са 35 млн. 500 хил. дка, тоест някъде под 70% и очакванията са, че именно 2011 г. ще бъде базисната за изчисляването на помощите за следващия период 2014-2020 г. Освен това застъпванията за 2011 г. възлизат на 7200 случая – резултат от липсата на реален кадастър, от прецизни заснемания, оттам следват неправомерни санкции, безкрайно много съдебни спорове и изключителни затруднения за земеделските производители.
Към днешна дата аз развивам въпроса си към Вас, господин министър, в следните допълнителни. Много интересно ми беше да прочета в печата на 27 февруари, че Вашата заместничка госпожа Боянова не другаде, а в Париж на Международния земеделски салон обявила, че министерството започва да изгражда Единна система за данни за земеделските площи, с която ще обедини кадастралните карти, картите за възстановена собственост, ортофотокартата и други, включително и за белите петна.
Господин министър, Вие забравили ли сте, че по програмата си ГЕРБ, когато встъпи във властта – 2009 г., обяви една от приоритетните мерки – изграждането на такава система, а се оказа, че и тази година в бюджета за настоящата година не сте осигурили пари даже за цифровата карта и сега на порции Ви ги дават до края на годината и кой знае кога ще ги изготвите, камо ли да отстраните всичките каши, които сте забъркали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински, уважаеми гости! Използваемата земеделска площ за България по статистически данни през 2010 г. е 5 млн. 52 хил. хектара. Тя включва четири групи земеделска земя според начина й на ползване – обработваеми земи, постоянно затревени площи, трайни насаждения и семенни градини или така наречените дворни места.
От друга страна, земеделската площ, обхваната от Схемата за единно плащане на площ, е частта от използваемата земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали се използва за производство или не. В тази връзка земеделската площ за България по Схемата за единно плащане на площ, определена в Анекс 8, на Регламент на Комисията 1121 от 2009 г., е в размер на 3 млн. 492 хил. хектара. Тоест, това е площта като размер, върху която се определят европейските субсидии и чрез която се определя базовият размер на плащането на хектар за всяка поредна година.
Видно от тези данни в последните няколко години заявените за подпомагане площи дори надхвърлят базовата площ, определена в Анекс 8 на Регламента на Комисията. Това от своя страна доказва, че към момента не са налице условия, които да водят до ограничаване или липса на усвояване на ресурса, с който страната ни разполага по схемите на Европейския съюз.
По отношение на втория Ви въпрос е необходимо да уточня, че основата за заявяване – идентифициране, на обработваемите площи от страна на земеделските стопани, както и за извършване на последващи контроли от страна на администрацията е цифровата ортофотокарта, отговаряща на всички европейски изисквания за качество. Тя е създадена на базата на самолетно заснемане и сателитни изображения от 2005-2006 г. и до момента е обновявана на базата на сателитни изображения от 2009 г. и впоследствие чрез пълно самолетно заснемане на страната за периода 2010-2011 г. Средно квадратичната грешка на цифровата карта, изработена през 2010-2011 г., е 0.91 м.
Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, администрира заявленията с установените площи, заявени от повече от един бенефициент, съгласно чл. 17 и 18 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания, след въвеждането на данни, съгласно чл. 2а от същата наредба, изискани и предоставени от бенефициентите с установени двойно заявени площи.
По отношение на Вашето опасение за голямо забавяне на плащанията към земеделските стопани, бих искал да подчертая, че към момента по подадените през кампания 2011 г. общо 87 хил. 793 броя валидни заявления с искане за финансова помощ по Схемата за единно плащане на площ вече е оторизирана, тоест платена, сумата от над 682 млн. лв. на 87 229 земеделски стопани или 99,4% от общия брой на бенефициентите.
Държавен фонд „Земеделие” продължава обработката по 564 заявления, по които все още се извършват проверки, но нека не забравяме, че срокът на изплащане на средствата по схемата изтича през месец юни на тази година, а ние вече сме изплатили дължимите суми, пак ще повторя – на 99,4% от всички бенефициенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, заповядайте за реплика към министъра.
Имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, Вие само потвърдихте това, което казах, съобщавайки, че една трета от използваемата площ не се поддържа, не се обработва и не попада в обхвата на площите, които подлежат и следва да подлежат на стимулиране, ако в България имаше изградена система за идентификация на площите, за идентификация на собствеността и на онези, които я обработват, с правото да бъдат и стимулирани.
В отчета за втората година от Вашето управление Вие отчетохте, че сте закрили и Изпълнителната агенция по почвени ресурси. Очевидно целият обем данни за почвените ресурси и за земите, също както и данните за язовирите са пропаднали неизвестно къде. Разбира се, можем само да предполагаме, че са там, където определени хора имат интерес те да се намират.
Господин министър, в основната задача, която имате като министър на земеделието и храните – да осигурите защитата и ползването на земеделските земи по предназначение, Вие търпите пълен провал. Следователно наред с всички други основания, които бяха изтъкнати в декларацията, прочетена на 9 март от тази трибуна от господин Атанасов, бих прибавил и още един аргумент за Вашата оставка, а то е провалът Ви в основната конституционна функция, която имате – да осигурите защита, целесъобразно и по предназначение ползване на българската земя. Направете си сам извода!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, нямаше да се възползвам от правото си на дуплика, но тъй като Вие не зададохте уточняващи или допълнителни въпроси, а продължихте с някакви основания за моята оставка, ще си позволя да Ви отговоря, макар че това едва ли е обект на парламентарния контрол.
Първо, аз не потвърдих, както казахте преди малко, че една трета от земята не се използва, а Вие потвърдихте току-що, че нищо не разбирате от това, което преди малко се опитах да Ви обясня. (Реплики от народния представител Георги Пирински.)
Съгласно Анекс 8 на Регламент № 1121 тези земи са подадени при влизането, към момента на присъединяването на България към Европейския съюз. Господин Пирински, тогава не съм бил министър. Министърът беше с друго име и от друга политическа сила.
Обясних Ви, че това, което е разрешено от Европейската комисия за подпомагане, подпомагаме не само него, но и определен малък процент над това.
Няма да влизам в дебат с Вас по отношение на земеделските площи, които следва да бъдат подпомагани, тъй като очевидно тази материя е неясна за Вас и няма нужда да Ви провеждам просвета от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Захари Георгиев относно квотното разпределение на дървесината за продажби чрез стоковите борси в страната.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки че въпросът, който излиза днес, е зададен преди повече от един месец, по стечение на обстоятелствата отново е актуален, независимо че Вие, господин министър, преди повече от три седмици бяхте убедителен и категоричен, че въпросът с търгуването на дървесината е решен. От Вашия отговор на моя кратичък въпрос ще разберем дали това е така.
Когато преди време стартирахте търговията на 50% от добивания дървен материал през борсите, Вие официално обявихте за разпределението на продажбите на трите лицензирани стокови борси в страната: на Софийска стокова борса – 84%, на Пловдивската стокова борса – 12,5% и на Русенската стокова борса –3,5%.
Моля Ви да ми отговорите как, по какви критерии решихте, че продажбите на дървения материал ще бъдат 50% чрез стоковите борси, 50% – търгове чрез предприятията? Как се определи Вашето решение за разпределение на търгуваните количества дървесина чрез трите стокови борси в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Съгласно чл. 66, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и на дървесни горски продукти, държавните предприятия предлагат на стоковата борса 42 на сто от обема на добитата категория едра строителна дървесина – това са така наречените трупи, и асортиментна дървесина за технологична преработка – така наречената технологична дървесина. Продажбата на дървесината по този начин се осъществява при условията и по реда на Закона за стоковите борси и тържищата.
Тук е моментът да кажа, че с моя заповед от 6 март тази година се създаде работна група, която да обсъди текстовете в наредбата, които създават напрежение в горския сектор. До края на месец март работната група следва да изготви проект за изменение и допълнение на тази наредба. Това стана след кръгла маса в Народното събрание, на която имаше представители и от Вашата политическа сила.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от Закона за горите до една трета или 33% от общия годишен обем на дървесина, предвиден за ползване, може да се предостави на търговци със седалище и адрес на управление на територията на съответното горско, ловно стопанство или община. Този член от закона е в подкрепа на местния малък и среден частен бизнес чрез гарантиране ежегодно на определени количества дървесина за ползване или преработка.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от закона държавните предприятия по чл. 163 от същия могат ежегодно да сключват с търговци договори за добив и продажба на дървесина за срок до 15 години – това са така наречените дългосрочни договори за обем до една четвърт или 25% от годишното ползване на дървесина в съответното предприятие. По този начин в закона е дадена възможност за дългосрочно осигуряване на ежегодни количества дървесина и на големи фирми преработватели, което от своя страна да доведе до повече инвестиции в дърводобивната и в дървопреработващата промишленост в страната. Сумата от годишния обем, предвиден за предоставяне на малкия и среден бизнес – до 33%, дългосрочните договори – до 25%, и количествата за продажба на стоковата борса – 42%, представляват годишния обем за ползване на дървесина от съответното държавно горско предприятие.
Процентното съотношение на количествата дървесина, предвидени за продажба на трите лицензирани стокови борси в страната, е договорено между изпълнителните директори на отделните борси. Контролът за спазването на процентното съотношение между отделните борси при продажба на добитата дървесина чрез стоковата борса ще се осъществява от Министерството на земеделието и храните. Годишният обем дървесина, предвиден за продажба на стоковата борса, ще бъде разпределен по предложение на директорите на държавните горски предприятия по чл. 163 от Закона за горите между трите лицензирани стокови борси в страната, съгласно определеното от тях квотно съотношение. Това е действащата към момента наредба. Тъй като преди да вляза на парламентарния контрол, се информирах за работата на работната група, създадена след Кръглата маса в парламента, ме информираха, че в срока – до края на месеца, ще бъдат внесени предложения за промяна на тази наредба. По всяка вероятност това няма да е начинът, който Ви представям в момента. Преди да вкарам в Министерски съвет тази промяна в наредбата, съгласно договорката на кръглата маса в парламента, аз ще я предоставя на всички парламентарни групи, включително и на Вашата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, току-що чух от Вас, че въпросната наредба, приета в края на миналата година от Вас самия, предвижда търгуване през борсата на 42%, съответно 30 за малките ползватели и останалите 28 за големите ползватели. Какво се получава на практика? Вие определяте извън рамките на тази наредба на Първата тръжна сесия на Софийска стокова борса, търгуваща с дървесина, да се търгуват 50%.
На следващо място определяте, по съгласуван с един народен представител на ГЕРБ начин, кои да бъдат фирмите, които да се появят на тази сесия, за да могат да играят за спечелване на квота за дървесина. Да не говорим, че тук се касае за едни бъдещи сделки за търговия на дървесина, която не е добита и не се знае какво количество и качество ще бъде добито от нея. Това е парекселанс нарушение на принципите на борсовата търговия, както и нарушение на Вашата наредба.
Не отговаря на истината, че има доброволно съгласие за това разпределение между трите стокови борси. Естествено е Софийската стокова борса, като най-стар играч на стоковия пазар, да има най-големи към момента дялове в борсовата търговия, особено като се има предвид, че големите търговии са с горивата и преференциално държавните структури търгуват там. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да продължава тази дискриминираща и антиконкурентна практика на подобно монополно разпределение на квотите през борсите.
Със своето решение, с което потвърждавате всъщност това предложение от Софийска стокова борса, а не съгласувано предложение от трите борси, Вие в момента нарушавате автоматически Закона за конкуренцията. Мога да Ви прочета и да Ви цитирам къде го нарушавате, но можете сам да си намерите този закон и да го прочетете. Подлежите на санкция по този закон. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.) Затова не използвайте презумпцията, че, виждате ли, те са се споразумели. Вие стимулирате този процес на монополно поведение на едната структура, която има възложени от държавата задачи във връзка с обществени дейности и по този начин грубо потъпквате смисъла на закона.
Между другото, не съм съвсем убеден, че ако продължите практиката на търгуване на бъдещи количества дървесина през борсата, това въобще има смисъл. На борсата се търгуват стоки, които са налични и могат да се видят, или се правят фючърсни сделки, но не и за дървесина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Георгиев, моля Ви да приключвате.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Приключвам, аз при първата част от въпроса използвах само една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Една минута и половина отгоре отиде. Довършете си изречението.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Освен това исках да кажа, че това търгуване по презумпции незнайно къде, не е добре нито за горските предприятия, нито за ползвателите. Добре би било да направите по някакъв начин райониране, че да се намалят малко поне транспортните разходи на фирмите, които участват в тези търгове на борсата.
Но като цяло пак искам да кажа, че търгуването през стоковите борси оскъпява минимум с 0,4% комисионни отгоре както за брокерите, така и за борсите и цената на добивания материал в никакъв случай не е по-добра, отколкото наличните количества, които може да играе чрез търг самото горско предприятия на място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! И предишният, и сегашният въпрос прераснаха от въпроси на питане, но аз ще Ви отговоря.
Първо, през Софийската стокова борса не са търгувани 50%, изтъргувани са 158 хил. куб. м, което представлява около 3%, а не 50%, както Вие твърдите, от годишния добив.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Вие казахте, че там се търгуват 50%. Аз не твърдя. Това са Ваши думи.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз в момента Ви казвам какво е изтъргувано.
По отношение на това как трите борси са се уточнили точно да направят разпределението помежду им, това не е станало в министерството при нас, това стана в Комисията по стоковите борси и тържищата със съдействието на председателя на тази комисия и те информираха мен и тримата председатели на стоковите борси, че това е всъщност тяхно решение с консенсус. Така че аз не го коментирам, може да го потвърдят тримата управители на Софийска, Пловдивска и Русенска стокова борса.
За да успокоим духовете, тъй като след малко има и въпрос от господин Михалевски в тази посока, ние имахме заседание тук, в парламента, с всички заинтересовани страни. В момента тази наредба, която коментирате, се променя. Дотогава няма и няма да има търговия на стоковите борси, така че мисля, че този дебат в момента е безсмислен. Нека, когато стане факт промяната на наредбата, разбира се, дай Боже, тя да бъде приета с консенсус, тогава да коментираме този казус.
Тъй като цитирахте, че разпределяме нещо с един депутат от ГЕРБ и не му споменахте името, за да няма право да се възползва от това, той е в залата, господин Димитров, Вие го споменахте многократно в декларации, които Вашата политическа сила отправя. Смятам, че това са неща, на които той разбира се е отговорил, така че няма смисъл отново да ги повтаряте от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Ангел Найденов относно състоянието на съоръженията на язовир „Пчелина”, община Ковачевци.
Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос, господин министър, е свързан със състоянието на язовир „Пчелина” на територията на община Ковачевци, Пернишка област. Всъщност въпросът е какво е състоянието на съоръженията на този язовир и има ли опасност от наводнения?
Аз разбирам, че задавайки сега въпроса, той е загубил своята актуалност. Все пак това е въпрос, който е зададен през месец февруари, преди повече от месец. Но, така или иначе, ако състоянието на съоръженията към онзи момент е същото, то въпросът остава актуален.
Буди тревога и със сигурност ще имаме опасения, особено за населението на територията, която е заплашена с наводнения от язовир „Пчелина” при всеки един по-пороен дъжд или по-обилен снеговалеж или съответно бързо снеготопене. Все пак става дума за едно съоръжение, което е с 34 км обиколка и близо 54 милиона кубически метра вода. При опасност от наводнения са застрашени хората, които живеят в поне осем населени места на територията на поне три общини.
Господин министър, преди да задам този въпрос разговарях с кмета на община Ковачевци. Естествено тревогата, която и той изпитва, е поради факта, че въз основа на проверки, които са на техническите съоръжения, се установяват най-малко три неща. Първо, че този язовир, макар и публична държавна собственост, няма акт. Второ, имаме неизправна водоземна кула, незатваряща се клапа на основния изпускател и оттам непрекъснато подаване на вода по основния изпускател, което създава и основните притеснения. И съответно, макар и при наличие на Ваша заповед от 17 март на 2011 г. за предоставяне на язовира на „Напоителни системи”, това към момента на задаване на въпроса все още не беше факт.
Това е част от аргументацията ми да Ви задам този въпрос. Надявам се на отговор от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов, първо, ако позволите с обяснението, че да, въпросът Ви е зададен през февруари, аз не съм отлагал парламентарните питания. Системата на парламентарен контрол е такава и обемът на въпросите е такъв, че днес ми идва редът, така че сега ще отговоря. Разбира се, въпросът е актуален и към днешна дата, защото може би най-лошото наистина се размина, но все пак е добре хората да чуят отговора на Вашия въпрос.
Язовир „Пчелина” е изграден на река Струма през 1975 г. Язовирната стена и язовирното езеро са разположени в землищата на селата Лобош, Калище, Ковачевци, Радибош и Прибой в община Ковачевци, област Перник. Изградено е водовземане за напояване от водовземна кула чрез стоманен тръбопровод с диаметър, както и облекчителни съоръжения – преливник и основен изпускател. В кулата на основния изпускател е монтиран дросел-клапа с хидравлично задвижване.
Предназначението на язовир „Пчелина” е, първо, да подава вода за напояване на напоителната система „Пчелина” на 18 хил. 197 дка земеделски земи, разположени в землищата на селата Калище, Лобош, Прибой и Поцърненци, да подава вода за промишлени нужди на предприятията от град Перник и град Радомир. Язовирът е включен в списъка на комплексните и значими язовири по Закона за водите. За него има издаден акт за публична държавна собственост на името на Министерството на земеделието и храните. Със заповед язовирът е предоставен за поддържане и стопанисване от „Напоителни системи” ЕАД.
В момента всички съоръжения към него са изправни и работят, с изключение на дросел клапата и таблетния затвор на основния изпускател. Поради отказ на хидравличната система дросел клапата е оставена в отворено положение и непрекъснато се изпускат около 800 литра в секунда, което е малко над минимума, който следва да се пуска в реката след язовира.
След ремонтиране на дросел клапата, за което вече има изготвен проект в „Напоителни системи”, ще бъде извършен ремонт и на таблетния затвор.
Предвид малкия си полезен обем, язовир „Пчелина” е почти целогодишно пълен и прелива. В момента прелива с около 4 куб. м в секунда, което е обичайно за сезона. Коритото на реката след язовира не е коригирано, тъй като реката е силно вкопана в речната долина. Поради тази причина дори преминаването на много по-големи водни количества не представлява никакъв проблем за населените места и съществуващата пътна, железопътна и друга инфраструктура и съоръжения.
Във връзка с Вашия въпрос аз разпоредих и получих устен доклад от „Напоителни системи”, които на място са проверили и към момента ситуацията. Нека да успокоим от трибуната на Народното събрание хората в тези региони – в момента няма опасност от някакво бедствие във връзка с този язовир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, аз нямах за цел да Ви упреквам, че Вие сте забавили отговора на въпроса. Пояснявам защо един въпрос, който е зададен през месец февруари, получава отговор малко повече от месец по-късно. Това, разбира се, не е упрек към Вас.
Идеята на моя въпрос е не да създаваме напрежение. Напротив, идеята е да успокоим хората, които основателно изпитват притеснение във връзка със състоянието на хидротехническите съоръжения по язовира и евентуални наводнения. Особено на фона на драмата в с. Бисер с язовир „Иваново” тези притеснения са съвсем обясними.
Господин министър, аз съм удовлетворен в някаква степен от Вашия отговор. Разбирам, че има реакция от Ваша страна и съответно предприети действия. Но ме интересува следното. Казвате, че има изготвен проект и ще бъде извършен ремонт.
Кога ще бъде извършен този ремонт? Първо.
Второ, има известно разминаване в отговорите, които Вие давате, и областния управител на област Перник за това има ли най-после издаден акт за държавна собственост. Разбира се, 40 години наличие на този язовир, граден от държавата – факт е, че няма още акт за държавна собственост, което вероятно поражда определени проблеми при неговото стопанисване, експлоатация и най-вече по отношение на отговорността.
Трето – нещо, което беше много странно и с което за пръв път се сблъсках по отношение на този язовир. Една жалба от страна на охраната на язовира, която се оказа, че работи на практика на доброволни начала. Тя не получава заплата, не получава средства за закупуване на необходимите им материали по отношение на охраната, за осъществяване на тяхната дейност и се стига дотам да си осигуряват сами фенери, за да може обектът да се охранява нощно време.
Въпросът ми, господин министър – надявам се във Вашата дуплика да отговорите: има ли акт, кога ще бъде извършен ремонтът и уредени ли са тези въпроси по отношение на охраната? Това е важно звено от цялостната експлоатация и стопанисване на язовира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, на конкретните въпроси – конкретни отговори. Информацията, която имам аз, е, че има издаден такъв акт. Собственик е Министерството на земеделието и храните. Не съм го виждал, но след като е подадено от администрацията, предполагам, че това е така.
Второ, кога ще бъде извършен ремонтът? Както Ви казах, поисках заради коректния отговор и ще Ви отговоря точно: има предвидени средства, те са планувани и са отпуснати от Комисията за бедствия и аварии. В момента, в който нивото спадне под минимума, позволяващ този ремонт, той ще бъде извършен. Следи се състоянието. С успокоение към хората – няма проблем, този ремонт ще бъде извършен.
По отношение на охраната. Тъй като имаше определено напрежение във връзка със задължения на „Напоителни системи” към охранителни фирми, аз съм разпоредил на директора на „Напоителни системи” да изготвят план за погасяване на тези задължения. Разбира се, те са наследени от миналото.
Разчитайки и на средствата, които се отпуснаха във връзка с решението на Комисията за бедствия и аварии, „Напоителни системи” вече разполагат с финансов ресурс и ще могат да изплатят задълженията към тези фирми. Това са конкретните ми отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към питане от народния представител Антон Кутев – относно кадровата политика на Министерството на земеделието и храните.
Господин Кутев, заповядайте да развиете питането си в рамките на 3 минути.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моето питане касае политиката на Министерството на земеделието и храните за осигуряване на подходяща кадрова обезпеченост на министерството и съпътстващите го агенции. Разбира се, че питането ми е продиктувано от няколкото тежки гафа, на които бяхме свидетели от началото на мандата досега при назначаването на ключови фигури в Министерството на земеделието и в Държавен фонд „Земеделие”. Те станаха вече христоматийни примери – назначението на Калинка Илиева, след това – на Харизанов. Искам да Ви напомня, че от тази трибуна само преди месец Вие лично произнасяхте речта как той бил като съвременния Бил Гейтс, а само 3-4 дни след това се оказа, че Ви се налага да го уволнявате и да го давате на прокурор. Така си спомням. Тоест разминаването между пламенната защита на този човек и даването на прокурор – имаше точно няколко часа разлика, примерно към 30 или 40 часа, във Вашето поведение.
Във връзка с всички тези случаи – моето питане е основано не само на гафовете, които сте направили, а на важността на проблема. За да може да функционира това, с което се занимавате, включително усвояването на средства по оперативни програми, част от които са към Вашето министерство, трябват хора, които са изключително подготвени. Тук даже не говорим за това имат ли диплома или не.
Ние говорим за езиците, които владеят, за общата им подготовка, за управленски умения, тоест за един куп неща, които определят нашата обща българска възможност да усвояваме пари по евросредствата, да сме адекватни в земеделската политика, която всъщност е една от най-важните, доколкото земеделският сектор в България продължава да бъде изключително важен за икономиката, по-конкретно и за моя регион, Силистра, откъдето съм депутат.
Молбата ми е да поговорим за това какви са качествата, които се изискват от висшите ръководни органи в министерството. Кои са онези ясно изразени приоритети, които Вие имате, когато назначавате хора? Дали образованието, дали специалността им, дали уменията, дали резултатите, които ще дадат? Има ли някаква оценка на тези резултати, които те дават? Тоест като ги назначите (хубаво – имал диплома, нямал), въпросът е: след някакъв определен период имате ли резултат от това, което са направили?
Има ли някаква оценка на това, което са постигнали, и как се съотнася съответно с назначаването? Трябва ли да отговарят на длъжностните характеристики? Има ли хора в министерството и в агенциите около министерството, които не отговарят на длъжностните си характеристики и които примерно нямат подходящото образование? Цяла серия от въпроси, на които се надявам да получа отговор сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на питането в рамките на 5 минути, както е по регламент.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, кадровата политика включва основните принципи, методи и форми на подбор, разпределението, оценката и изграждането на административния капацитет, който следва да работи за изпълнението на стратегическите цели на Министерството на земеделието и храните, произтичащи от Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г., Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., Националната програма за опазване, възстановяване и подпомагане на устойчивото развитие на рибните ресурси за периода 2008-2013 г., Националната програма за събиране, използване и управление на данни в сектор рибарство 2011-2013 г., Националния план за развитие на биологичното земеделие в България за периода 2007-2013 г., разбира се и други.
Създаването на административен капацитет за усвояване на средствата от европейските фондове в министерството започва още през предприсъединителния период, когато е създадено специализирано звено, отговорно за изготвяне на Националния план по специална подготвителна програма на Европейския съюз САПАРД и за създаване на механизъм за цялостна организация за наблюдение, оценка и отчет по прилагането на програмата, което на по-късен етап преминава в дирекция „Развитие на селските райони”, изпълняваща към момента функциите на управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
За изграждането на капацитета на дирекцията през годините са допринесли както обученията, проведени по линия на Проекта за побратимяване „Подготовка на българското Министерство на земеделието и горите за прилагане на втори стълб на общата селскостопанска политика и развитие на селските райони, изпълняван в периода 2005-2007 г.”, съвместно с австрийското и италианското Министерство на земеделието, и два проекта по програма на ООН за развитие, изпълнявани в същия период, така и обучение по управление на европейските фондове, програмиране, мониторинг и контрол, докладване, установяване, предотвратяване и отстраняване на нередности, информираност и публичност на европейските фондове, информационни системи за управление и наблюдение на европейските фондове и други, в които са участвали експерти от администрацията на Програмата за развитие на селските райони.
Организационна структура на Държавен фонд „Земеделие”.
Разплащателната агенция е елемент на акредитационен преглед от страна на външен отиращ орган, както и в съответствие с изискванията, заложени в Регламент № 885 от 2006 г. на Комисията. Всяко отделно специализирано звено в нейната структура има изготвени правила и процедури за работа, съобразно акредитационните изисквания.
Ежегодно Държавен фонд „Земеделие” е обект на одит от страна на сертифициращ орган за проследяване на съответствието на всички присъщи дейности и функции на Разплащателната агенция с критериите за акредитация, включително и оценка на кадровата и ресурсна обезпеченост с оглед изпълнението на поставените пред нея цели и задачи.
При назначаването на нови служители в Държавен фонд „Земеделие” се спазват изискванията, които са заложени в акредитираната политика – назначаване на персонал и утвърдените длъжностни характеристики за всяка длъжност. С приетото Постановление на Министерския съвет № 230 от 2009 г. беше създадена възможност за наемане на допълнителен експертен персонал до края на програмния период с цел укрепване капацитета на администрацията, ангажирана в управлението и прилагането на Програмата за развитието на селските райони.
След проведен по специално утвърдена методика подбор, с трудови договори са назначени допълнително 18 служители към дирекция „Развитие на селските райони” на министерството и 62 служители в Държавен фонд „Земеделие”. За новоназначените служители е проведено необходимото въвеждащо и квалификационно обучение с оглед по-бързото им включване в екипите и възлагане на конкретни задължения.
В Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е обособена специализирана дирекция „Европейски фонд за рибарство”, изпълняваща функциите на управляващ орган на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” на Република България 2007-2013 г., с обща численост 52 души. Назначаването в дирекцията се извършва след провеждане на конкурс съгласно Закона за държавния служител и Наредбата за провеждане на конкурсите за държавните служители при спазване на изискванията за езикова и професионална квалификация. Служителите в дирекцията ежегодно се атестират и обучават с цел поддържане и повишаване на професионалните им умения и усвояване на добрите практики от управляващия орган на други страни членки.
В заключение искам да Ви уверя, че набирането и подборът на кадри в системата на министерството се извършва в съответствие със Закона за държавния служител и съобразно действащите процедури за подбор и назначаване на служители, гарантиращи принципите на прозрачност, конкуренция въз основа на професионални и делови качества, осигуряване на равен достъп на кандидатите, без ограничение на права или привилегии. Това осигурява избирането на подходящите хора с необходимите знания, способности и умения, които впоследствие се усъвършенстват чрез участие в подходящи обучения, семинари и обмен на опит с другите страни – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Кутев, за два допълнителни насочващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие почти ни прочетохте щатното разписание на министерството. По-скоро моят интерес беше към начините, по които се назначават и развиват кадрите, защото кадровата политика включва механизъм, който трябва да е достатъчно адекватен на това как се подбират тези хора, първо, така че да не се получава, че нямат дипломи или дипломите им са фалшиви. Не дай си Боже, да се окаже, че са шефове, пък са осъждани, което пък съвсем не е допустимо.
И второто, разбира се, е как се развиват нататък. Например, като вземете един теолог и го назначите за директор на Регионална дирекция „Напоителни системи” в Средна Тунджа, как този теолог изведнъж се превръща в специалист по напоителни системи? Както се вижда, той далеч не е единственият. Ами, там примерно, доколкото разбрах, от 11 – 10 са такива, които нямат общо, защото другите били инженери, зооинженери, какъвто сте и Вие, но в никакъв случай нямат общо с напоителните системи. Значи, на Вас Ви трябва много стройна система на преквалификация на тези хора – след като веднъж сме ги избрали такива, после по някакъв начин да ги научим що са това „Напоителни системи”, как работят. Примерно аз не бих се наел да се науча. Ако сега мен трябва да ме научите как работят „Напоителни системи” и как се поддържат язовири, искам да Ви кажа, че аз лично за себе си бих отказал подобно нещо.
Аз съм чувал Ваши отговори по този въпрос. Не се опитвайте отново да се измъкнете с идеята, че, видите ли, те били едва ли не политически назначения. Какви политически назначения? Те са директори в определени „Напоителни системи”, и в случая със Средна Тунджа – той е по-известен като Попа от Котел, доколкото знам, в околността. Този човек – Попът от Котел, е назначен за човек, който ще управлява язовирите в съответния регион. Няма как да ме убедите – той не е член на Надзорен съвет, не е дори член на Управителен съвет, какъвто може би би могъл да бъде с политическа функция. Тук става дума за човек, който изпълнява чисто директорски изпълнителски функции.
Моят въпрос е: по какъв начин не само че се избират, а се развиват – говорим за политики, и общо взето кой носи отговорност? Защото когато говорим и за Калина Илиева, и за Георги Харизанов, аз не разбрах кой носи отговорност за тези назначения. Разбрах, че ги уволнихте по някаква причина. Честно казано, даже не разбрах точно по каква, но не схванах кой понесе отговорността.
Чувал съм за Калина Илиева, че баща й бил пожарникар, че може би е лично назначение на Бойко Борисов, или не е лично назначение на Бойко Борисов. Тогава би трябвало да е Ваше. Но някой от Вас двамата – Вие или Бойко Борисов, трябва да понесе отговорността за това, че Калина Илиева пишеше повече доклади до ОЛАФ, отколкото носеше пари на България, въпреки че не това й беше работата.
По същия начин говорим и за Георги Харизанов. Някой трябва да каже: „Абе, аз бях човекът, дето го назначих. Аз сгреших и по някакъв начин понасям отговорността, защото този човек е осъждан, с дела е, няма подходящото образование”. Вярно, Вие твърдяхте, че е Бил Гейтс. Не е приличал на Бил Гейтс в нито един момент, но така или иначе някой трябва да каже защо се случи всичкото това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за отговор, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ще започна с уточнението, че не съм зоотехник, а съм доктор по ветеринарна медицина. Не че има нещо лошо – зоотехник е прекрасна професия. С такава е имало мои предшественици. Това опит за обида към тази професия ли беше?! Искам да кажа, че тя има своето достойно място, включително зооинженер е ръководил министерството в годините назад.
Вие цитирахте – не познавам този Поп от Котел, както Вие се изразихте, защото министърът не назначава директорите на клоновете в „Напоителни системи”. Назначават се от изпълнителния директор, от Борда на директорите на „Напоителни системи”.
Аз съм обяснявал и друг път, „Напоителни системи” има оперативно ръководство в лицето на главните инженери, които по длъжностна характеристика следва да бъдат хидроинженери, така че това правило е спазено. „Напоителни системи” като цяло представлява търговско дружество и то има и други функции освен конкретните функции, които се възлагат по поддръжка за предпазване и превенция на тези съоръжения.
Отново, за да защитя това, мисля, че когато човек е добил определено образование и компетентност, той може да се изяви на различни поприща, особено когато няма изискване в длъжностната характеристика. Както и да е, Вие обидихте зоотехниците, сега обиждате и теолозите. Аз няма да ги защитавам от тази трибуна.
Да, когато е имало проблеми с назначения, те са били отстранявани на момента, в който сме разбирали. Ще припомня случая с Калина Илиева. Да, Калина Илиева беше отстранена в момента, в който разбрахме, че е фалшифицирала своята диплома, и това беше направено незабавно. Ние не сме гадатели. Не мога да бъдат гадател и да знам примерно, че Калина Илиева е фалшифицирала дипломата си или че след като Георги Харизанов е представил свидетелство за съдимост, в което пише „неосъждан” и беше потвърдено включително и от главния прокурор, че свидетелството не е фалшифицирано, аз не съм го давал на прокурор. Изпратих това свидетелство, което беше представил в министерството, на прокуратурата за проверка и се установи, че това свидетелство не е фалшифицирано. Дали той има чисто съдебно минало, не мога да имам, отново повтарям, гадателски способности и да знам кой какъв документ представя и какво всъщност се е случило някъде в неговото минало.
Разбира се, Министерството на земеделието и храните е с една от най-големите администрации и с най-голям обхват на дейност. Ясно е, че когато има хиляди служители, назначавани в това министерство – отново повтарям, аз като министър назначавам служителите в централното управление на министерството и ръководителите на отделните структурни звена, а всичко по системата се назначава от тях – не искам да ми бъдат вменявани отговорности за това, ако някъде нещо се е случило, защото това се е случвало в годините назад, а предполагам, че ще се случва и в годините напред. Винаги ще има опити от хора по някакъв начин да прикрият нещо в миналото си или да фалшифицират документ, какъвто е случаят с Калина Илиева, за което те трябва да носят наказателна отговорност. Надявам се това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение – господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм задал много коректно въпроса си. В него питам за кадровата политика на министерството. Тоест аз не се опитвам да Ви държа отговорен за това, че на някакви ниски нива теологът от Котел е назначен в „Напоителни системи”, от което не разбира. Аз се опитвам да Ви държа отговорен за това, че политиките, които развивате, не гарантират, че подобни грешки няма да се случат. Тоест Вашата отговорност не е в това, че някой бил назначен долу, защото такива грешки сигурно и преди Вас е имало. Вашата отговорност според мен е в това, че като министър не сте създал необходимата регламентация това да не се случва.
Още повече, ако си спомним за Калина Илиева, ние от БСП няколко пъти месеци преди тя да „изгърми” и да я уволните (мисля, че я уволни министър председателят), ние Ви сигнализирахме, че тя няма диплома. Големият проблем не е дали Калина Илиева има или няма диплома. Големият проблем беше пълната й некомпетентност. Дипломата беше само начин, по който се показваше нейната некомпетентност. А тя имаше некомпетентност, която беше изключително вредна за България, за земеделието и за всичко останало.
Затова моят въпрос и моето питане касае политиките на министерството, с които Вие можете да гарантирате – че като се е случила веднъж грешката с Калина Илиева, тя няма да се случва пак. Само че няколко години по-късно тя се случи с Георги Харизанов, за който Вие, както и за Калина Илиева, носите пряката отговорност. И пак се връщам – Вие или премиерът носи отговорност? И как точно я понесе в случаите с две ключови назначения в администрацията? Едното е Калина Илиева във Фонд „Земеделие”, другото – Георги Харизанов в „Напоителни системи”. Това са ключови назначения, за които аз не разбрах – дали ги уволнихме, защото били направили куп грешки, лошо били водили политиката? Кой точно понесе отговорността и как – Вие или премиерът? Кой ги назначи? Вие сте ги назначили, премиерът ги е назначил. Кой ги уволни? Пак Вие ги уволнихте. А кой носи отговорност за резултата от тяхната дейност? Аз така и не разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народните представители Пенко Атанасов и Петър Димитров относно състоянието на зимните житни култури, рапицата, овощните дръвчета и лозовите насаждения след тежката зима.
Въпросът ще развие господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Страната ни преживя тежка зима. Особено за есенниците, за овощните дръвчета, за лозовите насаждения тя беше наистина много тежка. Тази е причината ние с Петър Димитров да зададем въпрос към Вас, защото не само в регионите, към които ние принадлежим, има проблем, има го и в цялата страна. Важно е от тази трибуна да кажете какво е състоянието на вече посочените от мен посеви и насаждения.
За нас е важно да знаем има ли изготвен мониторинг от Вашето министерство. Навреме ли беше създадена комисията, която действа и която Ви подава информацията?
Друг въпрос, който изключително ни интересува – от медиите и от срещи със земеделски производители ние имаме откъслечна информация, че има поражения по различните посеви и насаждения. Въпросът е да се определи какви са те. И най-важното – какви мерки ще предприеме Вашето министерство за компенсациите на пострадалите земеделски стопани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, господин Димитров! Агрометеорологичните условия през есента на 2011 г. и зимата на 2012 г. бяха неподходящи за провеждането на добра есенна кампания и успешното презимуване на есенните посеви. Наднормените топлинни условия през месеците август и септември 2011 г., както и недостигът на почвена влага в някои от районите бяха причина за преждевременното узряване на средните и късни хибриди царевица и слънчоглед, отглеждани при неполивни условия. При същите условия засятата зимна маслодайна рапица поникваше трудно и неравномерно. Почти същата картина се наблюдаваше и при житните култури. Затруднено беше извършването на предсеитбената подготовка на почвата. Падналите интензивни валежи през месец октомври нарушиха нормалния ход на сезонните агротехнически мероприятия. За някои площи маслодайна рапица не поникна или поникна със закъснение. Това накара някои земеделски производители да прибягнат до презасяване на рапичните посеви в недобро състояние с пшеница и ечемик. На много места в Северна България се пропуснаха оптималните срокове за сеитба на есенниците.
Изоставането при сеитбата на зимните житни култури бе преодоляно вследствие настъпилото през третото десетдневие на октомври затопляне и спиране на валежите. В цялата страна есенната сеитба в основни линии приключи към средата месец ноември, като отделни стопани сяха и до по-късно.
През зимните месеци температурните екстремни поставиха на изпитание самите култури. Образувалата се в края на януари дебела снежна покривка в много райони на страната предпази до голяма степен есенниците от вредното въздействие на отрицателните температури. В райони, особено край морето, където ниските температури бяха съпроводени със силен вятър и липса на снежна покривка, се очакват поражения от измръзване в различна степен, предимно при рапицата и по-слабо при пшеницата и ечемика.
Според специалистите характерна за житните култури е способността им да компенсират изоставането в развитието си, поради което е твърде рано да се правят прогнози за състоянието.
При посевите с рапица картината е по-различна. За нашата страна тази култура е рискова по отношение на влагата по време на сеитбата и след нея, което се потвърди през изминалата есен. Рапицата има слаба зимоустойчивост, което зависи от сорта, фазата на развитие и закаляването на растенията. Тя също притежава компенсаторни възможности, които зависят от агроклиматичните условия през пролетта.
Овощните видове са с по-висока студоустойчивост от есенните култури и зависят от множество фактори като вид, сорт, напояване, запасеност с хранителни елементи, закаленост, естествен и принудителен покой, продължителност на въздействие на ниски температури и така нататък. По време на дълбокия покой чувствителни на въздействие на ниските температури са костюлковите – за прасковите до минус 22 градуса, за кайсиите до минус 25 градуса. По-малко чувствителни на ниски температури са костилковите овощни видове като череша, вишна, слива и други. Най-устойчиви са семковите овощни видове. Ябълката издържа до минус 28 градуса, а крушата – до минус 25 градуса. Давам тези данни, защото всички знаем какви температури имаше през тази зима.
Ежегодно от 2000 г. до днес експерти от областните дирекции „Земеделие” на министерството провеждат обследване на площите, заети със земеделски култури. Събраната информация дава възможност за изготвяне на оценка за моментното състояние на културите съобразно настъпилите агроклиматични условия. Първоначалните данни за състоянието на културите се очакват в края на месец март, когато ще приключи първият етап от обследването на есенниците. При възникване на кризисни ситуации, дължащи се на неблагоприятни климатични условия, информацията осигурява и приложението на схемата на държавно подпомагане на регистрираните земеделски производители. Чиито площи са пострадали на 100%, ще бъдат компенсирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Добре че казахте, че все още не е попълнена информацията и от това следва защо досега тя не е направена, мониторингът не е извършен! Разбирам, че този мониторинг трябва да се проведе от 19 до 23 март, в който участват областните служби „Земеделие”, областните дирекции по земеделие и да изготвят този доклад.
Оттук произтича един въпрос. Аз съм вече почти 50-годишен и доколкото съм бил земеделец, откакто се помня, в такива оценки винаги са участвали институтите и опитните станции от Селскостопанска академия. Виждам, че Вие въобще не ги споменахте и това силно ме притеснява.
Притеснява ме фактът, че този научен потенциал не се ползва в такава ситуация. Не поставям под съмнение компетентността на областните служби и на тези, които ще правят мониторинга, съвсем не е така. Мисля обаче, че тежестта ще бъде наистина сериозна и научно обоснована, когато се ползва научният потенциал, за който държавата поне досега се е грижила. Институтите и научният потенциал се е отблагодарявал с качествен анализ, който е правен винаги, най-малкото за обследване на посеви и насаждения, които имаме в страната.
Притеснява ме и фактът, че готвите много сериозна секира за Селскостопанска академия. Давам пример с Опитната станция по кайсията, която се готвите да прехвърлите към Опитната станция в Хан Крум. Не разбирам политиката Ви. Тази култура е в Силистренска област, Опитната станция в Силистра е наше национално достояние и тя има своето място. Това, което планирате с новия Закон за Селскостопанска академия говори за това, че Вие се готвите да доунищожите Селскостопанска академия и научния потенциал, който работи в тази област. Затова силно се притеснявам от това, което казвате и искам от Вас наистина да приложите това, което е необходимо на държавата ни и ще бъде от полза и за научната общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, по отношение на това, че не използваме потенциала на Селскостопанска академия – категорично не е вярно! Учените от тези дългогодишни институти с практика винаги са и то в много добър контакт със съответните областни дирекции по земеделие, които, разбира се, използват техния потенциал, когато е нужен.
Нека да уточним нещата. Все пак става въпрос за протоколи, за описи, които се извършват на място – те са по отношение на щетите. В тази чисто техническа работа, разбира се, не участват научни работници, те участват в оценка въобще на ситуацията, на прогнозите, които се правят. Такива прогнози, доклади и анализи има постоянно и те постъпват от Селскостопанска академия на разположение на Главна дирекция „Земеделие”. Те са достъпни и до областните служби по земеделие.
Тъй като Вие развихте допълнителен въпрос, който не беше в основния въпрос, няма да ми стигне времето в дупликата да Ви отговоря за реформите, които се предвиждат в Селскостопанска академия. Разбира се, ако желаете, мога лично в среща или в специален доклад да Ви изпратя какво точно се предвижда. Категорично можете да бъдете сигурен, че потенциалът, който имаме в момента, няма да бъде загубен. Напротив, с реформата, която целим, ние се стремим да го заздравим и да насочим ресурси към приложната наука – това, от което земеделието ни се нуждае в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е на народния представител Димчо Михалевски относно действията за промяна на условията в добива и продажбата на дървесина.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър! Този въпрос е изключително важен и ще го поставяме дотогава, докато намери справедливо решение. Той е свързан с това: дърводобивната и дървообработващата промишленост в България да носи ползи за нашата страна; големите предприятия да имат дървесина, която да преработват на конкурентна цена и да добавят огромна добавена стойност към произведената продукция, от което ние жизнено се нуждаем; всички малки и средни фирми да могат да работят и да няма посредници. Това е ключовата дума.
Затова искам да попитам: след като проследим хронологията от миналата година – прие се нов закон – шест месеца работихте заедно с така наречената работна група, за да се изработи наредба. Такава беше изработена като проект. Защо я захвърлихте? Защо в разрез с приемането на подзаконовите нормативни актове приехте в Министерския съвет наредба, която не беше съгласувана с всички заинтересовани страни? Защо цялата минала есен нямаше търгове за дървесина, което доведе до сериозен дефицит и бръкна в джоба на хората, спря редица предприятия и това вероятно е най-голямата загуба.
Когато „Кроношпан”, „Свилоза”, когато „Фазерлес” е пред спиране, когато другите буквално си намират дървесина седмица за седмица и ден за ден, възниква въпросът: има ли воля във Вас, господин министър, да премахнете стоковата борса като елемент не просто в наредбата, а в закона, да дадете равни права, достъп и условия както за големите предприятия, които са заинтересовани да имат по-дългосрочни договори, така и за малките и средните и те да не бъдат дискриминирани; да възложите на държавните горски стопанства и на техните шапки – държавните горски предприятия, онази функция, която им е присъща – да маркират и да контролират фактовата книга, а не да бъдат по цялата стопанска дейност, да замъглят през стоковата борса кой купува и на каква цена, и в крайна сметка резултатът е ясен от първия търг – тази дървесина е препродадена с 25 до 30 лв. допълнително отгоре на големите предприятия. Тези 25 или 30 лв. можеха обаче да влязат в бюджета на държавата, респективно в бюджета на държавните горски предприятия.
Въпросът ми е: има ли воля във Вас, докога и как тези условия наистина да станат такива, каквито са полезни на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, ние водихме този дебат в разширеното заседание на Комисията по земеделие и гори или по-скоро Кръглата маса, организираната от председателя на Комисията по земеделие и гори към Народното събрание. Категорично мисля, че Вие лично се убедихте, че има воля. Има воля и аз ще кажа фактите.
Първо – широка работна група, но не тази, за която Вие споменахте, защото там браншът не беше представен в целия негов спектър. В момента създадената работна група имаше консенсус по създаването на работната група, тоест той се прие. Консенсусно се прие и председателят на работната група. Обещах и пред Вас, и пред останалите, че това, което в момента ми представят, това ще внеса като поправки в Министерския съвет.
При първата редакция на наредбата са участвали много малко хора и Вие видяхте, че в Народното събрание дойдоха други, които казаха не само, че не са участвали в изработването предния път, а определени лобита, както всяко нещо има лобита, са успели да надделеят при това предложение за наредба, което не беше прието в този вариант в Министерския съвет, защото при внасянето му, аз се съобразих с мнението и на останалите участници в този бизнес. Така че моля Ви за още малко търпение.
Отговарям конкретно на въпроса Ви – има политическа воля. Това, което се уточнихме с работната група, е до края на месец март те да изготвят промените.
По отношение на закона. Волята трябва да я има в Народното събрание, защото в момента изменението на Закона за горите е на второ четене и доколкото знам, той ще влезе в пленарната зала до дни. Този дебат, който в момента ми задавате като парламентарен въпрос, мисля, че трябва да се състои в пленарна зала, за да се чуят мненията, разбира се, на всички политически сили. Така че, политическата воля я има. Остават, разбира, се няколко дни до крайния срок. Нека да изчакаме тези дни и тогава да коментираме, ако има претенции. Надявам се и категорично го заявявам оттук: смятам, поне това ми докладваха тази сутрин, че на финалната права е работната група и към момента има консенсус. Нека да ги изчакаме да си свършат работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, Вие може да защитавате само едно лоби – това лоби се нарича България. Ще Ви помоля да си влезете в ролята и в отговорността, и да не казвате, че каквото Ви предложи работната група, това ще приемете. Вие сте министър. Ваша е отговорността и ваше е действието. Защо Ви го казвам? – Защото тази работна група първата седмица не допусна част от лесовъдите. Втората седмица не им даваха да се изказват, за да предложат разумните неща. Последната седмица имат вече благословеното право да се изказват. Назначената от Вас ръководителка на работната група обаче е казала, че има картбланш само за промени в наредбата, забележете, което означава – от Вас. Никакво предложение като промяна да изчезне стоковата борса, която очевидно ощетява интереса, няма да се случи.
Затова, господин министър, призовавам Ви: Вие носите отговорността. Никаква работна група, никаква председателка, никакъв бранш. Вас ще търсим отговорен.
Защото е символично, господин министър – на последната сесия на стоковата борса от 158 хил. кубика над 100 хил. кубика технологична дървесина е купена от две фирми. Едната е „Глобал пропърти консулт” ООД – България, която е известна с това, че през последните 2 години на Вашето управление от нищото стана най-големия износител на дървесина в България, а втората е „Ахерон България” ЕООД, която е собственост на швейцарската фирма „Ахерон”. Тук има нещо много символично.
Знаете ли какво означава Ахерон? Това е река в подземното царство на царя Хадес от гръцката митология. Там цари мрак и ужас. Тази река е реката на болката.
Всъщност, господин министър, моят апел към Вас е: не причинявайте повече болка на дърводобива и дървопреработката в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към въпроса на господин Пенко Атанасов относно повишаващата се цена на яйцата.
Слушаме Ви, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Тук от залата се чу реплика, че тенденцията била за снижаване цената на яйцата. Аз далеч не мисля, че е така. Може би Вие разчитахте, че за малко повече от две седмици този шум ще отмине и въпросът ми няма да бъде актуален. Може би затова не бяхте в пленарната зала. На един от колегите казахте, че парламентарният контрол е, когато Ви дойде редът. А аз съм убеден, господин министър, и твърдя, че този, който внимателно следи как се подрежда парламентарния контрол, разбира, че Вие много често се опитвате да клинчите от парламентарния контрол и да бягате по перваза, когато има особено важни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без лични нападки, които са несъстоятелни.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Напротив, много са състоятелни, защото министърът не дойде да обясни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, задайте си въпроса. Отклонявате се от темата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: ... какъв е този скок на яйцата, откъде се получи, какви мерки ще предприеме за овладяването на тази ситуация. Това е изключително важно за всеки един български гражданин. Ненормално е цената на яйцата да скача така с 30-40% да се вдига. Това се отразява върху обикновения български гражданин, който пък от своя страна е в ситуация да не е на работа и да се чуди как да свързва двата края.
Моля, господин министър, изложете своите виждания за причината цената на яйцата да се вдигне така, че да затрудни нашия обикновен българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Атанасов, какво ли не съм чувал от тази трибуна, но Вие родихте поредния бисер – „да бягам по перваза”. Не бягам по никакъв перваз. Това е Ваше мнение, аз не виждам перваз. Това, разбира се, е и въпрос на възпитание. За подобна квалификация няма да влизам в полемика. Когато ми е дошъл редът за парламентарен контрол и има питане или въпрос, внесени тук, отговарям на въпросите, които са ми зададени. Другото оставям на Вашата съвест.
Не вярвах, разбира се, че ще стигнем дотам да обсъждаме от тази трибуна и цената на яйцата. Цената на яйцата би следвало да бъде функция на пазара. Разбирам, че може би при Вас има носталгия от далечното минало, когато цената на яйцата се определяше от някакъв тесен формат, наречен Политбюро или ЦК, или не знам още какво. Тогава имаше планова икономика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Политбюро не определяше цената на яйцата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Може и да е било по-добре. В момента цената на яйцата са пазарна функция. Държавата има свойството, когато констатира спекула или спекулативно поскъпване, да реагира. (Реплики от КБ.) Яйцата поскъпват от началото на годината плавно. Това се случва не само в България.
Госпожо председател, има шум в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съзнавам интереса към въпроса, но мисля с още по-голям интерес да чуем отговора. Моля Ви за внимание. (Реплики от народния представител Румен Такоров.) Още една дума, и ще Ви отстраня от залата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тенденцията е от началото на годината и се обсъжда от Съвета на министрите по земеделие. Свързано е, разбира се, с влизането в сила на регламента, гарантиращ хуманно отношение към кокошките носачки. Има и други фактори, разбира се, свързани с поскъпването на горивата, с поскъпването на фуражите, то е сезонно и се случва в началото на годината. Това са обективните фактори.
Имаше и субективни фактори: в рамките на една седмица цената в България скочи с около 30-40%, без това да се констатира в останалите страни членки. Точно тогава държавата се намеси. Бяха проведени разговори с българските производители и с големите търговски вериги. Разбира се, че потърсихме причината. Не беше даден задоволителен отговор от страна на производителите и от страна на търговските вериги защо това се случва точно в България и точно в рамките на една седмица. След тези разговори цената се стабилизира.
Това, което казаха от залата, е факт. В момента цената на яйцата в България е такава, каквато е в останалите европейски държави. Тя не може да бъде по-различна, защото европейският пазар е свободен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е моят отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Не знам дали е носталгия по миналото. Далеч не съм визирал това.
Ще Ви върна към един въпрос, който бях задал към Вас: ще има ли санкция към България, ако не отговорим на директивата, свързана с така наречените щастливи кокошки?
Вие тогава казахте, че това няма да се случи. Обаче резултатът е тук. Резултатът е от липсата на политика вече три години по време на Вашето управлението на това министерство. Ако политиката беше адекватна, нямаше да бъдат заклани 900 хиляди кокошки и това моментално да се отрази на производството на яйца. Може би планирано го направихте?! Включително в това време спряхте вноса, защото нямало печат на полските яйца! Твърдя, че в основата на скока на яйцата стоите Вие. Както при много други Ваши инициативи, до които сте се докоснали. Вие лично сте отговорен за това, което се случи.
Носталгията по миналото няма никаква връзка с това, за което говорим.
Най-големият въпрос, това, което се вижда, това, което се усеща от всички в бранша, е, че от общо 28 проекта за одобряване, само 11 бяха одобрени. Сигурно не са били достатъчно подготвени. Ако имаше достатъчно силна инициатива от страна на министерството, достатъчно мощна разяснителна кампания, която да завърти всички в бранша, да им помогне в достатъчна степен, аз твърдя, че яйцата ни сега нямаше да струват толкова, колкото са в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Току-що разбрах, че съм виновен за много неща, включително за това, че цената на яйцата в момента в повечето държави от Европейския съюз е такава. Очевидно с политиката в България нанесохме тази криза на Европейския съюз. Не знам какво ще ни правят, сигурно много ще ни дърпат ушите.
Сериозно на отговора на Вашия въпрос. Не знам дали следите пресата, дали имате време, но прочетете, че през последните дни това се превръща в истерия в Европейския съюз. Цените на яйцата примерно в Чехия стигнаха 80 стотинки.
Да, има определена криза. Заради въвеждането на тези изисквания, които, забележете, са заложени в далечната 1999 г. Тогава е приет този регламент за хуманно отношение към кокошките. По всяка вероятност Европейската комисия и Европейският съюз ще реагират, защото това е следствие. То не е следствие на това, което се случва в България, защото: първо, ние сме много малък пазар, второ – недостатъчно голям производител, за да влияем по някакъв начин с това, което се случва в България.
Не сме изклали ние кокошките, а собствениците на тези предприятия.
Само единадесет ферми не отговарят все още на изискванията и имат срок до средата на годината. Те ще изпълнят тези изисквания и цената на яйцата, ако влезете в магазина, може би Ви ги носят, но ако си ги купите, ще видите, че в момента цената на яйцата е под 30 ст. в големите търговски вериги. (Реплики от КБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не на нас, на Вас Ви ги носят. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, така е. Падна цената на яйцата. Ако искате и решите да си купите, можете да го направите. По тази тема повече няма какво да кажа. Съжалявам, че занимаваме аудиторията с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Павел Шопов относно политиката на Министерството на земеделието и храните по повод отдаването под аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд.
Слушаме Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Известно е, че държавата притежава големи площи земеделска земя, която е съсредоточена в Държавния поземлен фонд в цялата страна, във всички региони. Тази земя е голямо предимство за българската държава и дава много възможности.
До този момент дебатът относно тази държавна земя в българското общество е изключително оскъден. Не се разискват, не се коментират, не се дебатират много от проблемите свързани точно със собствеността, използването, доходите от земята, нейното бъдеще като Държавен поземлен фонд. От време на време се поставят въпроси относно разпореждането с нея, които също са изключително важни.
Въпросът ми към Вас е: каква е общата площ от Държавния поземлен фонд? Въпреки че това е въпрос на статистика, добре е българските граждани да го чуят от тази трибуна.
Каква част от тази земя се отдава за обработка под аренда на земеделски производители? Това е много важен въпрос с оглед и на това как се използва, каква част се обработва от нея – дали цялата, или част от нея? Това е големият въпрос за използването на земеделската земя, а в частност държавната земя от Държавния поземлен фонд.
Моля да ми отговорите: каква е максималната, минималната и средната наемна арендна цена? На кой от производителите е отдадено най-голямото количество земя от Държавния поземлен фонд и каква е арендната цена?
Въпросите са много, но те трябва да бъдат дебатирани. Моля да чуя ясни отговори по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Найденов, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, благодаря Ви за този въпрос, защото чрез неговия отговор от тази трибуна ще може да прозвучи информация и да стигне до хората, които искат да се запознаят с нея.
Държавният поземлен фонд представлява национален ресурс, чийто общ размер към месец декември 2011 г. възлиза на 2 млн. 243 хил. дка. Управлението и разпореждането със земеделски земи от Държавния поземлен фонд – частна държавна собственост, се осъществява в рамките на установеното със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му – правомощие на министъра на земеделието и храните.
В изпълнението на законовите и подзаконови разпоредби министърът на земеделието и храните ежегодно до 31 март открива процедурата за провеждане на търг за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от Държавния поземлен фонд в страната. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник.
Съгласно приложенията към заповедта от 2011 г., за откриване на тръжната процедура за стопанската 2011-2012 г., земеделските земи от Държавния поземлен фонд, които се предоставят за отглеждане на едногодишни полски култури, се отдават под аренда за срок до десет стопански години, като началните тръжни цени са посочени по общини за съответната област и се движат от 15 до 30 лева на декар.
За земеделски земи от Държавния поземлен фонд, които се предлагат за създаване и отглеждане на трайни насаждения, срокът, за който се предоставят, е в зависимост от продължителността на периода на плододаване на отделните видове трайни насаждения, съобразени с Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Най-ниски начални тръжни цени са определени за създаване и отглеждане на култивирани билки – 22 лв. на декар, най-високи за създаване и отглеждане на овощни насаждения – между 30 и 45 лева на декар, и на лозови насаждения – от 40 до 60 лева на декар.
Предвиден е гратисен период, в който арендаторът е длъжен да създаде трайно насаждение върху предоставената му земеделска земя, като инвестициите по създаването на трайното насаждения са за сметка на арендната вноска.
През настоящата стопанска година настоящата тръжна цена за ползване на ливади от Държавния поземлен фонд за срок от десет стопански години е 7 лева на декар, а за ползване на мери и пасища за срок от пет стопански години – в размер на 6 лева на декар.
В резултат на проведените в страната тръжни сесии за стопанската 2011-2012 г., от общо обявените 650 хил. дка земеделски земи, са арендовани или наети земи в размер на 232 хил. дка като са сключени 1172 броя договори.
При проведените през 2011 г. търгове достигнатата средна цена за страната за отглеждане на едногодишни полски култури е 37,50 лева на декар, като най-ниската цена е 15, каквато е и началната тръжна цена по заповед в община Крумовград, а най-високите цени при наддаването на търга са постигнати в област Варна – 353 лева на декар, в Търново – 133 лева на декар, Силистра – 107 лева на декар, и Добрич – 101 лева на декар. За ползване на ливади от 7 до 36 лева на декар, за ползване на пасища от 6 до 22 лева на декар, за създаване и отглеждане на трайни насаждения от 31 до 120 лева на декар.
Към настоящия момент от общия размер на Държавния поземлен фонд, възлизащ на 2 млн. 243 хил. дка, са предоставени за ползване с договори за наем или аренда земи в размер на 912 хил. дка, в това число 805 хил. дка за отглеждане на едногодишни полски култури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър.
Относно изключително обстойния отговор, който сте подготвили, въпреки че за краткото време той не може да изчерпи темата, е трудно да коментирам цифрите, които Вие посочихте, а и да изказвам оценки и мнения.
Ние от „Атака” поставяме за първи път този въпрос толкова сериозно от тази трибуна. Това за нас е началото за един дебат. Вие сам разбирате както за арендните цени по отношение на земите от Земеделския държавен фонд, така и арендните цени изобщо на земите в България – тема, която се дължи на българските собственици и на българските арендатори, да бъде разглеждана оттук нататък и да бъде поставяна непрекъснато на общественото мнение, на обсъждане, на коментар и разискване в тази зала.
Народното събрание трябва да има думата да създаде един реглаж по отношение на арендните цени, какъвто до този момент не съществува. Има една произволност, от която страдат и българските физически лица, българските граждани собственици на земи, а най-често може би арендаторите в определени положения.
На този етап от обществените отношения и развитието на някои институти от българското частно право и от това, което е във Вашите компетенции – земеделието и стопанисването, използването на земите, най-после е нужен сериозен реглаж, законови и подзаконови нормативи, които да установят някои по-точни, а не толкова произволни, както е досега, цени на арендни вноски и правоотношения. Защото, както посочихте – 37,50 лева за земя, може да бъде и много, но може да бъде и малко. На много места земята се отдава под аренда за жълти стотинки, които много често не се плащат, дори не за жълти стотинки, а за крини зърно, които може да се изплащат, а може и да не се изплащат. Да не говорим за това, че сигурно има и злоупотреби при отдаването под аренда и при търговете, за което също не се говори.
Затова с този въпрос ние от „Атака” провокираме началото на един много сериозен обществен дебат по много важни и основни обществени правоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз Ви благодаря, че с този въпрос наистина отваряме дебата и ще предоставя информация, тъй като в момента нямам, а и няма да стигне времето на дупликата, от която е видно и ще разберете в годините назад какво се е случвало и каква е била събираемостта от тези арендни вноски и на какви цени са били предоставени земите, и каква е ситуацията към момента.
Мисля, че трябва да стигнем дотам, да се потърси отговорност за тази безстопанственост, защото през последните години десетки пъти скочи събираемостта и това, което влиза като приходи в държавния бюджет от този Държавен поземлен фонд, а той е национален ресурс, който разбирайте в годините назад, е раздаван – по какви критерии и по какъв начин са събирани средствата, мисля, че трябва да се отговори, така че поемам подадената от Вас инициатива. Аз ще Ви запозная с информацията и ще я направя достъпна на сайта на Министерството на земеделието и храните, а дали ще има дебат по тази тема и за пропуснатите ползи в годините назад трябва Народното събрание да реши. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Михаил Михайлов относно масирана сеч в лесопарка – гр. Русе извършена от фирма „Ловела”.
Слушаме Ви, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос касае именно масираната сеч, която се извършва от една фирма. От няколко седмици гражданите на гр. Русе са свидетели на безобразна масирана сеч в лесопарка – Русе. Унищожени са стотици дървета в района от 60 до 80-годишни – район, който общината и гражданите желаят да се превърне в атрактивна зона за отдих на русенци.
Моите въпроси към Вас са: кой е дал разрешение на фирма „Ловела” за тази поголовна сеч и какви са основанията за това прочистване?
Второ, посочете ми местата, където са извършени през последните три години залесителни дейности в лесопарка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! От извършената проверка на 9 март 2012 г. от експерти на Регионалната дирекция по горите – гр. Русе е констатирано, че в държавната горска територия, попадаща в определения район на дейност на Държавното ловно стопанство „Дунав” – гр. Русе, е започнало провеждането на постепенно котловинна сеч. Сечта е разрешена с позволителни за сеч, издадени на 13 февруари 2012 г. от директора на Държавното ловно стопанство. Позволителните за сеч са издадени на основание одобрен план-извлечение на 9 януари 2012 г. от Регионалната дирекция по горите – гр. Русе по реда на § 3 от Наредба № 8 за сечите в горите. Преди одобряването, план-извлечението е съгласувано с Горската семеконтролна станция – гр. София и с ръководителя на групата, изработваща горскостопанския план за периода 2012-2021 г.
Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Русе с писмо от 2 декември 2011 г. също е съгласувала този план-извлечение. Насажденията са включени за сеч в одобрения от Северноцентралното държавно предприятие – Габрово, годишен план за ползване на дървесина с писмо от 17 януари 2012 г. Фирмата, провеждаща сечта „Ловела” ООД – гр. Мартен, е определена на основание спечелена процедура в открит конкурс за добив на дървесина.
Горепосочената сеч се извършва във високобонитетни липови насаждения на възраст 90 години. Съгласно Наредба № 6 за устройството на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони на Република България, за тези насаждения е определен турнус на сеч 80 години. След тази възраст започват процеси на гниене и влошаване на здравословното състояние на гората. Възприетата за случая постепенна котловинна сеч е с възобновителен период над 30 години с ниска интензивност на сечта от 20 до 25%, което ще запази възможно най-дълго старите дървета. Сечта се провежда на малки площи с големина от 1 до 1,5 декара извън вегетационния период, при наличие на снежна покривка, което дава най-сигурна гаранция за запазване на наличния подраст в насаждението. Освен това сечта се извършва извън атрактивния сезон за посещение на гражданите в тази територия.
С издаденото позволително за сеч е определен краен срок за провеждането – 31 май 2012 г., но от фирмата са дадени уверения, че тя ще приключи до края на месец март, а извозът на материалите от сечта – до края на месец април тази година. За подобряване състоянието на горската територия Регионалната дирекция по горите е дала препоръки за събиране на отпадъци и изнасянето им извън сечищата, както и за възстановяване на първоначалното състояние на временните пътища в сечището, по които е извозвана дървесината.
През последните десет години в района на лесопарка не са извършвани залесявания, тъй като не са провеждани голи сечи с изключение на акациевите гори, които се възобновяват издънково. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Този отговор е фактологичен, обаче всъщност той не отговаря на най-важното нещо.
Само преди няколко месеца свърши кампанията за кмет и кандидатът на ГЕРБ спечели изборите. Както той, така и всички кандидати в предизборната кампания обещаваха, че това място ще стане място за отдих на русенци. Вие знаете много добре, че има процедура за замяна на тази земя и то 180 декара от тази земя, която е изсечена, да стане общинска и да могат общината да правят общински мероприятия и да я превърнат в атрактивна зона за гражданите.
Това дали са 80-годишни, дали са 90-годишни, може би има някаква фактологична стойност, но аз самият се убедих, посетих парка и видях наистина, че огромни дървета, красиви, са отсечени абсолютно ненужно. Дори ходихме няколко човека, за да видим за това гниене и тези гнилостни процеси, за които казвате, но въобще ги нямаше тези неща. Дори извикахме журналисти да снимат, защото наистина едно е да се казва беше извършена еди-каква си сеч, такава трябва да се извърши, а е друго да се отиде и да се види. Това са близо 100-годишни дървета и то огромни, които са на големи територии, въобще не е това, което Вие казвате – на декар и половина и така нататък. Самият Вие прочетохте, че в рамките на десет години не са извършвани залесителни мероприятия, защото нямало нужда. Как така да няма нужда?!
Направете си труда – директорът на стопанство „Дунав” да Ви покани, да отидете, за да Ви покажат сечта и с очите си да го видите и да го разберете, а не да четете това, което тя Ви е написала. Това е най-важното.
Затова спорим и за Закона за горите. Аз съм скиор – ще изсичаме Витоша, за да правим нови лифтове и после къде отиват интересите на гражданите. Същото е и в Русе.
Вие сте министър, за да защитавате интересите на гражданите и на държавата. За мен е това – идете и вижте на място. Аз отидох и видях. Това наистина е безогледно и варварско, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господни председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! В сряда съм на среща в Русе с румънския министър на земеделието и Ви обещавам да отида, за да видя. Това, което Ви отговорих, е на базата на становище на експерти. Аз самият не съм специалист в тази насока, затова Ви цитирах това, което те са ми отговорили. Ще отида в качеството си на министър, но ще го видя с погледа на човек, това, което Вие твърдите дали е точно така и ако е точно така Ви каня – имате възможност, в сряда да отидем заедно. (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.) Нека да не спекулираме.
Ще дам само едни данни: гората в България се е увеличила от началото на века с около 24% – единствената държава в Европейския съюз, която има увеличаване на горския фонд. Ние в момента нямаме опасност, Вие цитирахте промените в Закона за горите, няма да има проблем с това, че ще могат да се направят съоръжения, които съоръжения ще позволят, както и Вие казахте, че сте скиор, на нашите деца, на нас самите да отидем и да спортуваме.
Ако наистина специалистите казват, че тези 90-годишни дървета трябва да бъдат отстранени, защото застрашават останалите, то трябва да бъде направено. Нека наистина да дадем думата на експертизата, иначе с политическо говорене няма да го докараме доникъде. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля, не влизайте в диалог с господин Михайлов. (Реплики от народния представител Михаил Михайлов.) Моля Ви, господин Михайлов, разберете се после с господин министъра. Моля Ви!
Следва въпрос от народния представител Валентин Микев относно корекция на река Бистрица в участъка на село Ябълково, община Кюстендил.
Господин Микев, имате думата.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Отправям своя въпрос относно корекция на река Бистрица в участъка на село Ябълково, община Кюстендил.
Уважаеми господин министър, на 21 февруари 2010 г. вследствие на обилно снеготопене и продължителни дъждове река Бистрица излезе от коритото си и нанесе сериозни поражения на пътната инфраструктура, магистрален водопровод, селскостопански сгради и така нататък. В участъка е Институтът по земеделие, село Ябълково. Заради непочистеното дълго време речно корито реката излезе и нанесе съобщените вече поражения, като голяма част от дигите бяха отнесени. Създаде се реална опасност от заливане на селото и само бързата реакция на областната управа и на фирмите, които бяха на разположение, беше предотвратено чрез допълнителна дига заливането на селото.
През 2011 г. по изготвен проект участък с дължина 1,7 км от река Бистрица бе реализиран в първия си етап и по-конкретно – руслото на реката и бермите. Вторият етап касае корекция на компроментираните диги на реката на определени участъци, както казах вече – липсващи напълно.
Моят кратък въпрос към Вас е: кога ще започне работата по втория етап? В какъв срок се предвижда цялостното завършване на дейностите по този проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Микев! Още в края на 2009 г. Министерството на земеделието и храните регистрира в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет информационна форма за възникнало бедствие и работен проект с искане за финансиране на обект „Ремонтно-възстановителни работи по дясната дига на корекцията на река Бистрица в участъка от км 0,850 до км 2 + 410, село Ябълково, област Кюстендил”. С решение от 13 април 2010 г. на междуведомствената комисия са отпуснати средства за финансиране само на първия етап на проекта. Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител, като за целта е сключен договор за изпълнение на строителни и монтажни работи с „Напоителни системи” ЕАД. Извършените строително-монтажни работи са приети с протокол Образец 16 от 28 ноември 2011 г.
Предмет на първия етап от финансирането и изпълнението е Малкото кюме и двете берми на реката. Във възстановения участък са изградени 6 броя дънни прагове. С цел укрепване на малкото корито са изпълнени надлъжни каменни призми, както и напречни укрепителни съоръжения. Имайки предвид значимостта на корекцията на компроментираните диги, Министерството на земеделието и храните внесе писмо на 14 февруари тази година в междуведомствената комисия с искане за финансиране на втория етап на обекта, който възлиза на стойност 628 хил. 893 лв. с ДДС. След отпускане на необходимите средства веднага ще бъдат предприети действия по изпълнение и на втория, последен етап на обекта за възстановяване на дигите на река Бистрица, естествено, при наличие на благоприятни климатични условия, тъй като сам знаете, че река Бистрица е изключително пълноводна по време на пролетните дъждове и снеготопенето.
Последна информация: тъй като днес в 16,30 ч. ще обсъждаме с вицепремиера Цветанов, който е председател на тази междуведомствена комисия, по всяка вероятност до края на месеца ще има поредното заседание. Този обект е един от подадените в списъка. Да се надяваме, че комисията ще одобри предложението и обектът ще бъде завършен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли отношение, господин Микев?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Господин министър, благодаря за отговора. Искам да благодаря и на министър Цветанов от тази трибуна, както и на Вас за бързата реакция, защото дълги години тази река в периода на по-сухия сезон изглежда като малка бара, но в периода на снеготопенето спокойно може преди името й река Бистрица да се добави думата „лудата” река Бистрица, защото само през 2010-2011 г. срина три моста, един ВЕЦ и така нататък, да не изброявам повече.
Навлизаме във времето, в което дейностите, мероприятията по възстановяване на дигите вече позволяват това нещо да се случи. Имам преки наблюдения: реката в момента е пълноводна и бих искал да настоя пред Вас за необходимата сериозност по отношение изпълнението на този обект, защото това ще бъде крайно и окончателно решение и краят на тревогите за жителите на споменатото село. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно сключени граждански договори в Министерството на земеделието и храните.
Господин Атанасов, заповядайте. (Народният представител Пенко Атанасов подава опаковки яйца на министър Мирослав Найденов и на председателя Павел Шопов.)
Господин Атанасов, има ли нещо общо с въпроса това действие? (Шум, смях, оживление. Реплика от народния представител Пенко Атанасов: Това е за Великден.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Това са най-евтините и най-скъпите яйца, които намерихме във веригите магазини, защото само докато мина това време, звъннаха поне 10 човека, за да кажат, че не говорите истината. Най-скъпите са 33 и 48 стотинки.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те са еко яйца.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Ситуацията е ясна, просто много рядко говорите истината, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: По въпроса, господин Атанасов!
ПЕНКО АТАНАСОВ: Настоящият ми въпрос е свързан със сключени граждански договори от Министерството на земеделието и храните. Въпросът ми е: на какво правно основание Министерството на земеделието и храните е сключило граждански договори за извършване на определена дейност с длъжностни лица във Вашето министерство – директори на дирекции, завеждащи отдели и други? Какъв е характерът на тези граждански договори, предметът на дейност, както и размерът на месечните възнаграждения по тях? Какъв е размерът на получените допълнителни възнаграждения за 2011 г. от директорите на дирекции във Вашето министерство?
За нас въпросът е важен, защото недоумяваме как в рамките на работното време едни и същи лица могат да получават заплата и в същото време да бъдат на граждански договор. Това е въпросът ми, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, благодаря за яйцата. С уточнението, че тези – скъпите, по 44 стотинки, са еко яйца от свободно отглеждани кокошки. Всичко еко е по-скъпо. (Шум, смях, оживление.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Нали струват 25 стотинки?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те не могат да бъдат сравнявани. Другите, които донесохте, са от кокошки, отговарящи на условията, и струват 33 стотинки. Ако желаете обаче, след заседанието можем да отидем и ще намерим примерно и яйца по 29 стотинки.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Дванадесет яйца за 3 лв. – това са пъдпъдъчи яйца.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Пъдпъдъчите са по-скъпи.
Не мисля, че имат нужда – и колегите в залата, и зрителите по националната телевизия, от това, което правите в момента. Оставям го на Вашето съзнание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля да отговорите на въпроса, защото времето тече.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разбира се, извинявам се, господин председател. Трябваше да отговоря на въпроса.
Ще Ви предоставя кратка информация за сключените договори със служители от Министерството на земеделието и храните през 2011 г. за извършване на дейности извън задълженията им по трудово и служебно правоотношение.
За 2011 г. на трима директори по граждански договор e изплатено възнаграждение в размер на 4620 лева. Средномесечното им възнаграждение възлиза на 128 лева. Предметът на дейност на сключените договори е организация и контрол на централно ниво на дейностите по преброяване на земеделските стопанства в Република България, проведено съгласно изискванията на Регламент на Съвета № 1166 от 2008 г. На един началник отдел по граждански договор е изплатено възнаграждение в размер на 4832 лева, със същия предмет на дейност по договор, който възлиза на 402 лева средно месечно възнаграждение.
През 2011 г. 26 експерта от Министерството на земеделието и храните по граждански договори са получили възнаграждение в размер на 31 369 лева, което представлява по 100 лева средномесечно възнаграждение за оказване на експертно съдействие и финансови дейности по преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. с цел разработване на анализ по становищата на браншовите организации по отношение на финансовата рамка за 2012 г.; за разработване на анализ по изискванията на Европейската комисия за производство на плодови сокове и доматен сок; за разработване на анализ по становищата на винопроизводителите във връзка с новия Закон за виното и спиртните напитки; както и за оказване на експертно съдействие за изготвяне на справки по постъпили жалби за отказ на изплащане на средства по бенефициенти по мерките по Програмата за развитие на селските райони.
На последния Ви въпрос за размера на получените допълнителни възнаграждения за 2011 г. от директорите в министерството бих искал да Ви информирам, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 67, ал. 3, т. 6 и чл. 88 от Закона за държавния служител, чл. 1, ал. 4 от Постановление № 67 на Министерския съвет от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейностите и вътрешните правила за работната заплата при реализирани икономии на утвърдените разходи за заплати директорите в министерството са получили допълнителни възнаграждения в размер на 50 629 лева – допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Разбирате, че въпросът, който зададох, е във връзка с вихрещия се скандал относно бонусите и начинът, по който Вие във Вашето министерство сте ги разпределяли. Сигурно наистина служителите заслужават, сигурно те са си свършили добре работата, само не разбирам как така в рамките на работното време могат да получават заплати и средства по граждански договор.
Още нещо – факт е, че според мен Вие споменахте тук една цифра за 50 хил. лв. Това на човек ли е 50 хил. лв.?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Общо.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Казвате общо, а аз твърдя, че има директори на дирекции, които са получили по 40 хил. лв. Вие тази информация не я давате. Аз имам тук един отговор от министър Дянков по въпроса по § 2 и нещо не ми се връзват сметките.
Господин министър, аз разбирам, че въпросът, който задавам, е много неудобен. На него трудно може да се намери отговор, който да е юридически или правно или както искате издържан. Просто той според мен е неприемлив. Но аз казвам, че в период на криза цялото правителство на ГЕРБ, в това число Вие, осигурявахте със средства по политическа линия верните Вам служители и затова има такива големи отклонения. Вие прехвърляте топката, че и тройната коалиция е раздавала бонуси. Да, раздавала е бонуси. Само че приходите в държавата бяха не знам колко пъти по-високи, инвестициите в държавата бяха няколко пъти по-високи, докато сега, в период на тотална криза средствата на данъкоплатците се използват – не само по мое мнение, а и по мнението на всички наблюдатели, журналисти, българския народ – неправомерно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз мислех, че по темата бонуси и бонуси на политическите кабинети е сложена точка. Тези, които са вземали, включително и в Министерството на земеделието и храните – заместник-министри, началник на кабинета, парламентарен секретар, са възстановили сумите и това вече е приключило.
Моля Ви, нека тези държавни служители, защото става въпрос за държавни служители и аз Ви казах специално, че става въпрос за раздадени допълнителни възнаграждения във връзка с преброяването на земеделските стопанства – дейност, която се е вършела и в извънработно време, и в почивни дни, тези хора, тази малка сума, Вие видяхте, че аз Ви дадох средно, това е, примерно по 100 лева на месец в месеците, в които са вземани, мисля, че те са ги заработили.
Факт е, и никога не е оспорван този факт, че заплатите в България са ниски. Държавните служители имат, и това е абсолютно законово, форма, когато извършват допълнителна дейност, те да бъдат стимулирани. Не ме обвинявайте за това. Това не са хора от политическите кабинети. Тези пари са раздадени за конкретна дейност, която е извършена. Ако Вие имате съмнения за конкретен служител, дайте този конкретен случай, ще Ви отговоря на него. Но затова, че те са обикаляли и са броили, и са извършили една огромна по обем работа и дейност – знаете колко са земеделските стопанства, знаете че ние направихме отчет за това преброяване – нека тези пари на тези хора, които са ги заработили, да не им ги правим горчиви. Не е честно към тях. Останалото е политическото говорене, което се случи за бонусите на политическите кабинети, но мисля, че там нещата са ясни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно изграждането на гранична санитарна преграда между Република България и Република Турция.
Имате думата, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги народни представители, моят въпрос е относно изграждането на гранична санитарна преграда между Република България и Турция.
Уважаеми господин министър, през месец януари 2011 г. епидемия от шап прескочи безпрепятствено турската граница и в област Бургас избухнаха три огнища на шап, от които до месец април болестта обхвана редица села. Това наложи умъртвяването на стотици животни в засегнатите райони, което донесе загуби за милиони на стопаните и на държавата. Това налага по-бързото поставяне на заграждения по границата с Турция, които да спрат миграцията на диви животни от юг.
Затова и моят въпрос към Вас е: започна ли изграждането на гранично-санитарна преграда между Република България и Турция? И ако не е – кога ще стартира нейното изграждане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, за предпазване на страната ни от поява и разпространение на остри заразни епизоотични заболявания по животните Министерският съвет на 20 април 2011 г. взе решение за изграждане на защитна мрежа по границата между Република България и Република Турция. Целта на оградното съоръжение е да спре свободното движение на диви и селскостопански животни между двете държави.
През 2001 г. по Програма ФАР е реализиран проект „Зелена граница” на Граничния инспекционен ветеринарен пункт на Капитан Андреево. От общата дължина на границата между България и Турция която е 209 км, в момента има изградена гранична мрежа с дължина 30 км, като същата е изправна и действа и до днес, като успешно предотвратява преминаването на диви животни и осъществяването на пряк контакт между селскостопанските животни от двете страни на границата. Съответно по оставащата дължина от 181 км, от границата ни с Турция следва да бъде изградена гранична мрежа, която ще минава през трите области – Бургас, Ямбол и Хасково. Областните управители на тези три области следва да възлагат самостоятелно изграждане на граничната мрежа на територията на тяхната област, като от Министерството на земеделието и храните им предоставихме техническите спецификации за изграждане на тази мрежа.
С Протокол № 37 от заседанието на Министерския съвет на 5 октомври 2011 г. се взе решение за удължаване на срока за изграждане на защитната мрежа между България и Турция до края на месец октомври 2012 г., поради необходимост да се осигури на областните управители технологично време за подготовка, респективно приключване на всички необходими тръжни процедури в законоустановения срок и гарантиране на необходимите условия за проектиране и изграждане на защитната гранична мрежа.
В изпълнение на Решението на Министерски съвет от 20 април 2011 г. е проведена обща процедура от областните управители на Бургас, Ямбол и Хасково за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране на ограда между Република България и Република Турция”, включващо заснемане и изготвяне на парцеларен план и инвестиционен проект с количествено-стойностни сметки по видове работа с етапност, съгласно Закона за устройството на територията за трасето на всяка област – Бургас, Ямбол и Хасково, съобразно дължината на оградата и особеностите на терена. Избран е изпълнител на проекта, сключен е договор, като изпълнителят вече е изготвил проекта, включващ парцеларен план и технически работен инвестиционен проект за изграждането на оградата и за ремонтиране на съществуващата мрежа с приложени количествено-стойностни сметки по видове работи по трасето на областите Бургас, Ямбол и Хасково. Предстои трите областни администрации да започнат процедури по избор на изпълнител на проекта, така че да могат да извършат построяването в предвидения му от Министерския съвет краен срок – октомври 2012 г.
В момента се провежда съгласуване на предоставения инвестиционен проект между различните институции, провеждат се срещи между Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи, Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за уточняване на институцията, която ще стопанисва и поддържа съоръжението след неговото построяване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, още през 2011 г. изтече информация, че е започнало изграждането на такава мрежа. Нещо повече, държавата е осигурила 7 млн. лв. Отделно Европейската комисия е осигурила 890 хил. лв.
Днес обаче от Вашия отговор разбирам, че са били предоставени технически данни на областните управители, за да проведат такива конкурси за изграждането и този срок е бил удължен до месец октомври.
Искам да попитам обаче: дали наистина са осигурени тези средства, преведени ли са вече на областните управители или предстои да се преведат от страна на държавата, която пое ангажимента да изгради такава мрежа? Знаете, че от турска страна животните се ваксинират поради факта, че Турция не е член на Европейския съюз, а България няма тази възможност поради това, че ние пък сме член на Европейския съюз.
Нещо повече, в тези погранични райони, които са изключително бедни, животните се отглеждат на паша поради факта, че няма средства да се гледат на ясли. Големият проблем пред животновъдството и наистина трябва да положим усилия, за да спасим това животновъдство, защото в противен случай жителите на тези погранични райони се опасяват от ново избухване на шап. Тогава животновъдството там ще изпадне в колапс и няма да има възможност за възстановяване на този поминък. Повярвайте, той е единственият там – освен животновъдство, почти нищо не се гледа.
Да не кажа, че миналия Великден хората там не можаха да си продадат агнетата и останаха ощетени. Дори средствата, които държавата им предостави за частично компенсиране на умъртвените животни, не им достигат наполовина да си възстановят стадата. В резултат на това част от фермите ще останат завинаги затворени. Други, за да си възстановят стадата, ще се наложи сами да доплащат.
Аз все пак Ви моля да ми отговорите: дали са осигурени тези средства на областните управители, защото след провеждане на такъв конкурс, ако няма средства, всичко ще остане като добро пожелание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В решението на Министерския съвет, правя това уточнение, е фиксирана сумата, Вие я споменахте, 7 милиона и неколкостотин хиляди. Това е сумата съгласно решението на Министерския съвет за изграждане на тази защитна мрежа, и то за трите области. В количествено-стойностните сметки, които обаче представят областните управители, тази сума е набъбнала значително и предстои корекция на това постановление на Министерския съвет. Те в момента не са пристъпили към изграждане – аз в отговора си уточних, че е минала процедурата за избор на проектант, проектирането се прави и съответните сметки, но сумата е завишена чувствително. Ние коментирахме с областните управители това. Ако Министерският съвет прецени, на определен етап ще има корекция на това постановление, за да може да се реализира тази защитна ограда.
С уговорката (казвам Ви го не като министър – като ветеринарен лекар), че тя няма да даде, това е много важно да се знае, 100-процентна гаранция, защото вирусът на шапа може свободно да се движи около 2 километра. Мрежата се слага, не за да предпази преминаването на вируса, а за да може да ограничи свободното движение на диви и стопански животни. То не е панацея, няма да даде 100-процентна гаранция, но ще помогне в ограничаването на това заболяване.
Този въпрос ние коментирахме с турския министър на общото заседание на двата кабинета преди няколко дни. Аз поисках от турската страна да изпълнява по-стриктно ангажиментите си към Международната организация по здравеопазване на животните (OIE) за ограничаване на това заболяване, тъй като ние в момента сме в постоянна ситуация на заплаха от това, което идва от Турция, и не само по отношение на шапа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Антон Кутев – относно средствата за комуникация, изразходвани през 2011 г. по Програмата за развитие на селските райони.
Господин Кутев, имате думата да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос беше продиктуван от конкретен повод. Преди няколко дни слушах с интерес Ваша телевизионна проява, където твърдяхте, че не знаете да са давани пари за лъскане на имидж от български министерства. По този повод реших да разбера дали пък във Вашето министерство не се дават пари за така нареченото лъскане на имидж, както се спомена в това Ваше изказване. Може би изразът е продиктуван от въпроса на журналистката.
Във връзка с това моят въпрос е: какви пари ще се дават за комуникация? Което ще рече множество дейности, които включват по някой път анализи. Аз съм изброил семинари с журналисти, видеоклипове, тоест всякакви форми на комуникация, на плащане на медии, заплащане на различни неща, които биха могли да се свържат с PR-а.
Какви са дейностите, които са залегнали в Оперативната програма за развитие на селските райони с такава насоченост? Колко пари всъщност са предвидени за 2011 г. в такива дейности?
Не знам дали сте наясно, но кои са фирмите, които печелят?
Примерно един конкретен въпрос бих могъл да Ви задам по повод на фирмите: има ли общо кръгът около Ивайло Тодоров? Има ли обществени поръчки, които Ивайло Тодоров и фирмите около него да са печелили в рамките на тези процедури?
Както знаем, Ивайло Тодоров е човекът, при когото изпълнителен директор беше Светлана Боянова – Ваш заместник-министър и в момента.
За мен е важно: колко са парите, за какви дейности и кои са фирмите, които печелят търговете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, периодът 2011 г. попада в обхвата на заложената в комуникационния план фаза 2 – прилагане на Програмата за развитие на селските райони. Акцентът в тази фаза е насочен към поддържане на информираността на кандидатите за изискванията в подробни текстове на мерките по програмата и наредбите за тяхното прилагане, процедурите за кандидатстване и необходимия набор от документи в тази фаза. Кандидатите трябва да бъдат своевременно информирани в случай на промяна в мерките от програмата, за да им бъдат предоставени експертни съвети, както и да бъдат провеждани различни информационни събития с цел осигуряване публичност на програмата.
Комуникационният план се финансира от Мярка 511 „Техническа помощ от програмата”. Средствата, определени за комуникационния план за целия програмен период, възлизат на 15% от бюджета на мярката. Договорираните средства за 2011 г. възлизат на 7 млн. 150 хил. лв., а изплатените – на 4 млн. 211 хил. лв.
За 2011 г. са сключени 19 договора по Закона за обществените поръчки и Наредбата за малките обществени поръчки, свързани с дейностите по информираност и публичност на Програмата за развитие на селските райони. Подписани са 16 договора с електронни медии, радиа и телевизии по чл. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки.
Целевите групи, към които са насочени дейностите, са бенефициентите по програмата, журналистите, отразяващи в своите медии информацията по прилагане на програмата, и широката общественост. Като цяло може да се отбележи, че Програмата за развитие на селските райони се ползва с голям обществен и медиен интерес, доказателство за което е и голямата посещаемост на организираните мероприятия по информираност и публичност.
Дейностите, които са изпълнени, за посочения период, с цел постигане на целите на комуникационния план, са групирани в мерки за информираност и публичност и са проведени чрез различни комуникационни инструменти с цел по-пълното достигане на информацията до различните целеви групи.
За 2011 г. са проведени мероприятия като информационни семинари, публични събития, обучение, конференции, лекции и медийни изяви, насочени към различни групи бенефициенти с цел както популяризиране на програмата, така и повишаване на осведомеността по конкретни мерки.
За периода са се състояли над 120 информационни семинара по различни проекти, които могат да бъдат групирани най-общо в две категории – за бенефициенти и за журналисти. Проведени са над 50 лекции в различни градове на страната по покана на различни институции с участието на експерти на управляващия орган на програмата и Държавен фонд „Земеделие”.
През 2011 г. Програмата за развитие на селските райони беше представена чрез информационни щандове в 16 национални и регионални изложения и конференции.
В допълнение – за 2011 г. има над 3500 излъчени телевизионни и радио рубрики, над 3500 излъчени рекламни клипове и публикувани над 4200 рекламни карета в националните и регионалните медии. Повече информация за проведените обществени поръчки, за сключените договори и пълният списък с дейностите по техническата помощ на програмата, може да бъде видяно на електронната страница на програмата и на Агенцията за обществени поръчки.
Бих искал да уточня, че някои от договорите са сключени през 2011 г., но са от списъка с дейности по линия на техническата помощ, планирани за 2010 г. Съответно някои от дейностите, предвидени в списъка за 2011 г. все още са в процес на работа от комисиите по избор на изпълнители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, дотук казвате, че за 7 млн. 150 хил. – очевидно знаете, защото Вие сам я цитирахте тази сума. Между другото, на мен сумата ми излиза някъде над 11 милиона, а не 7 милиона. Очевидно, различни неща слагаме в графата „КО (консултантска дейност), PR-дейности и комуникация”, но все пак искам да Ви напомня въпроса на водещия: „Ама, ето и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства”.
Ваш отговор: „Аз не знам да се дават пари за лъскане на имиджа” и така нататък.
Няколко са цитатите в рамките на това предаване по bТV. В същото време – ето, цитирам част от сумите само. Тук съм извадил за около 4 милиона: семинари с журналисти с оглед представяне на добри практики – 200 хил. лв., без ДДС; изработване на видеоклипове във връзка с комуникационния план на Програмата „Развитие на селските райони” – 250 хил. лв., без ДДС; изработка и отпечатване на преводни информационни материали за нуждите на програмата – 700 хил. лв.; същите материали за нуждите на Министерството на земеделието и храните – още 700 хил. лв.; изработени и излъчени информационни радиоклипове – 50 хил. лв. за изработка, и 300 хил. лв. само за излъчване на радиоклиповете.
Отделно само за печатни медии – регионални, национални и всякакви други – 1 млн. 820 хил. лв., без ДДС; анализ на медийно отразяване – 100 хил. лв., без ДДС и така нататък. Дотук само са 4 милиона, тоест, говорим за едни сериозни суми.
Аз не искам да Ви обвинявам за това, че ги давате тези пари. Те са част от европейските пари и те трябва да бъдат раздадени.
Моят проблем, защото Вие там засягате проблема, че не Ви било ясно какво се е получило, какъв е резултатът, искам да Ви кажа при Вас какъв е резултатът: имате огромно усвояване на парите за комуникации и за плащане на медии, но имате само 28% до момента разплатени по програмата, а програмата завършва само след една година – през 2013 г. Значи, в средата на 2012 г. Вие имате 28% усвояване на програмата, но определено нямате същото усвояване на парите за комуникация.
Разбира се, колкото повече пари влязат в България, толкова по-добре, но все пак се надявам, че ще можем да мерим с един аршин и, че в крайна сметка, ще стигнем поне до почтеността да не говорим откровено неверни неща, както Ви се случи в предишното интервю, което беше и повода да задам изобщо този въпрос сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев! Вие ме цитирахте в предаване, но то не беше по bТV, а по Нова телевизия, където казах, че не са давани пари от министерството за лъскане на имиджа извън България. Това беше въпросът на водещия. Аз не искам да се връщам към това интервю, нито към скандала, който се разразява в Австрия, в австрийския парламент и австрийските медии.
Не съм съгласен, че усвояемостта на Програмата за развитие на селските райони е 28%. В момента е около 40%.
Аз вчера съм разговарял с директора на фонд „Земеделие” да качи тези данни. Вчера на заседание на Управителния съвет на фонд „Земеделие” приехме отчета за дейността на фонда, където влиза всъщност усвояването на Програмата за развитие на селските райони, да качите тези данни на сайта на фонд „Земеделие”. Вие можете да ги видите там.
Ще Ви дам само пример, че от фонд „Земеделие” - Програмата за развитие на селските райони, и по директните плащания за миналата година са усвоени повече средства, отколкото по останалите оперативни програми общо.
Първенец е Програмата за развитие на селските райони и по усвояемост, и по договориране. И нека да припомня само, че тази програма беше заварена на около 3,5% усвояемост. В момента е около 40%, с уточнението, че тези средства са европейски. Те са част от Регламента. Казах Ви, че представляват 15% от тази сума, която преди малко цитирах. И ако те не бъдат усвоени, утре Вие с основание можете да ми зададете въпроса, защо пък не ги усвоих.
Така че, отговарям Ви, че това са пари не за лъскане на имиджа. Това са пари за популяризиране на тази програма. Резултатите говорят, че има ръст от около 35% за тези две години и половина. И това трябва да се случи и се случва в момента. Останалото е въпрос на спекулации и аз не искам да участвам в тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Михаил Миков относно блокирани хранителни добавки.
Господин Миков, заповядайте на трибуната, за да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в началото на месец февруари в Пловдив със заповеди на Областна агенция по безопасност на храните са блокирани 634 хранителни добавки на 77 производители и вносители на българския пазар.
Кое е интересното? Това е, че години наред тези добавки са регистрирани и се продават.
Кое е другото интересно? То е, че на други места в България Вашите структури не блокират същите.
Още по-интересното е, че фактически се заобикаля законът, като се разбиват на под 10 000, всъщност става въпрос за продукти на стойност около 460 хил. лв., разбита на по 10 000, защото това е компетентността на съответната регионална структура.
От цялата тази ситуация остава усещането за някакъв друг интерес, извън обществения и законния. Ако има нещо нередно в ситуацията, би трябвало в цялата страна това да се случи. Всъщност, разбирам, че тези дни май сте се разпоредили да започне същият процес и на други места, но ако трябва да бъдат блокирани – да се блокира цялото количество.
Начинът, по който функционира Вашата администрация, освен усещането за защита на някакъв частен интерес – за прочистване на пазара, за отваряне на пазара, за блокиране на едни за сметка на други, крие риск.
Част от тези, които ги продават, всъщност са чужди инвеститори. Посолствата вече са информирани за подхода, за начина, по който се случва всичко това в България.
Затова си позволих да Ви задам този въпрос и се радвам, че бързичко ми отговаряте, защото предишният, който помолих да е писмен, беше от преди два месеца и вече не е актуален.
Ще се радвам да чуя отговора Ви: на какво основание, кое е законовото основание, защото излиза, че в тези количества по 10 000 има едни и същи видове, които са в различни актове, само и само щото компетентността на органа е до 10 000?
Това са все въпроси, които поставят под въпрос правовата държава и въобще как се държи администрацията в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, това е изключително актуален въпрос, който касае здравето на хората. И ако и двамата сме откровени, че защитаваме интересите на хората, защото Вие ме попитахте преди малко дали с действията си агенцията не защитава определени интереси, аз Ви отговарям като министър: „Не! Защитава интересите на хората”.
Ако и Вие защитавате интересите на хората, тогава да се обединим срещу това безобразие, което се случва, което е за сметка, първо на здравето на населението, и, второ, на джоба на това население, защото те са заблуждавани да купуват тези хранителни добавки.Аз ще Ви прочета какво всъщност представляват те и какво е констатирала агенцията. Мисля си, че този дебат трябва да се отвори, отново повтарям. Тук Ви подавам ръка и приемам Вашата подадена ръка, за да изкараме нещата наяве докрай.
В Наредба № 47 от 2004 г. за изискванията към хранителните добавки, издадена от Министерството на здравеопазването, са определени изискванията към бизнес операторите и е разписано, че хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани.
Във връзка с многобройните жалби от потребители по отношение на предлаганите в търговската мрежа хранителни добавки, със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по храните, е разпоредено извършване на тематична проверка в цялата страна на обекти за производство и търговия с хранителни добавки.
За периода от 30 януари до 1 март 2012 г. са проверени 50 обекта за производство на хранителни добавки, 242 обекта за търговия на едро и дребно с хранителни добавки и 579 аптеки и дрогерии, в които се извършва търговия с хранителни добавки.
Констатирани са следните несъответствия: наличие на хранителни добавки без превод на български език на етикета, което представлява нарушение на чл. 9, ал. 1 от Закона за храните; предлагане на хранителни добавки, при които не са спазени мерните единици и формите за витамините и минералите съгласно изискванията на Наредба № 47 за изискванията към хранителните добавки. В наредбата са разписани максимално допустимите количества витамини и минерали, вложени в хранителните добавки за дневен прием, препоръчван от производителя.
Констатирани са пропуски при етикетирането на хранителните добавки по отношение на предупредителните и задължителните текстове съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 47. В наредбата са разписани задължителни текстове, препоръчителна доза от продукта за дневен прием, предупреждение да не се превишава препоръчителната доза, предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене, предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за малки деца, наличие на несъответствие в максимално допустимите количества витамини и минерали на част от проверените хранителни добавки съгласно изискванията на Наредба № 47.
Предлагат се хранителни добавки, в състава на които има растения или части от тях, които са в забранителния списък на наредбата. На етикетите на голяма част от хранителните добавки е установено, че са разписани здравни претенции. Етикетът, представянето и рекламата не трябва да преписват на хранителните добавки свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, нито да се позовават на такива свойства. Това води до заблуда на потребителя относно свойствата и предназначението им да предпазват от възникване, да лекуват или да диагностицират болести при човека, без същите да имат характер на лекарствено средство.
За констатираните несъответствия служителите на Агенцията по храните са връчили предписания за отстраняване на несъответствията при етикетирането на хранителните добавки, заповеди за спиране на реализацията и актове за установяване на административни нарушения.
При извършените проверки в обекти за производство и търговия с хранителни добавки от инспектори в отдел „Контрол на храните” при Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив, са установени несъответствия и неправилно етикетиране на голяма част от хранителните добавки. Във връзка с тези констатации са издадени 104 заповеди за спиране на реализацията на хранителните добавки. След отстраняването от страна на бизнес операторите на констатираните несъответствия, хранителните добавки ще бъдат пуснати за реализация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика?
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Хубаво е, господин министър, да решаваме въпроса, само че Вие как ми отговорихте? В отговора си разказахте каква дейност се върши в страната и накрая ми казахте с две изречения формално за Пловдив.
С всичко това, което казвате, за спазване на законодателството, аз съм съгласен. Ако такова старание проявявате и към местата, които не са определени за продажба на такива хранителни добавки – има такива места, мога да Ви ги изброя: фитнес центрове, по интернет и други места, още повече ще ми докажете, че наистина се стараете в тази сфера.
Само че аз Ви питам друго: защо едни и същи, с едни и същи етикети, които с години са предлагани, без да се даде някакво указание и преходен период се спират, а в цяла България се продават същите? Разбирате ли какъв е проблемът?! Това е проблемът! Защо административният орган определено заобикаля закона, като ги разделя на групи по 10 хиляди, а централно Агенцията за храните не се произнесе? Ако Вие им бяхте дали указания – срок за изменения, всичко това, нямаше да има такъв въпрос. Това създава усещането за селективно прилагане, иначе никой не е против да се прилага законът. Нали сам разбирате, че тези актове поради начина, по който са съставени, а именно заобикалянето на закона... Не може един акт за 10 хил. лв., втори акт за 10 хил. лв. Или пише за всичкото количество един, само че понеже няма компетентност, тогава се намесва главният орган.
Има нещо друго гнило в цялата история и аз Ви моля най-внимателно да проверите, да се срещнете, да дадете указания, защото утре исковете срещу държавата ще ги плаща държавата, няма да ги плаща пловдивската агенция. За това става въпрос. Иначе никой не е против тези здравни указания, за които Вие казвате, да бъдат въведени в някакъв ред. Пак казвам, от години те са такива, изведнъж това става чрез спиране на стоки за половин милион на едно място, без да се вземе трайното решение. Трайното решение, сам разбирате е – карате всички, които са регистрирани, и казвате: „Който нарушава, се наказва!”, но не може така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Нещо съвсем откровено ще Ви кажа. Когато започнахме акцията срещу тези хранителни добавки в кавички, които, повтарям, заблуждават най-вече нашите родители, нашите деца и тези, които отиват да спортуват и ги гълтат без някакво предписание, без дози или без не знам какво, тогава ме предупредиха, че средствата, които се въртят в този бизнес, са равни почти, или ако не изцяло, на голяма част от средствата, които се въртят в бизнеса с лекарства. Тогава ми казаха: заради лекарствата са си отишли много министри. Ние видяхме, че си отиде и поредният министър от нашето правителство. Предупредиха ме, че ще си отида и аз.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Работете законно!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Сега казвам откровено – аз знам, че след като започнахме тази акция, не само парламентарни питания ще има по този въпрос, не само статии утре ще ми организират, но Ви го казвам от тази трибуна: ние няма да спрем.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама, работете по закона!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Работим по закон.
Знаем, че не можем да го направим с магическа пръчка от веднъж, защото това се е правило години наред. Сега решаваме да бръкнем там и оттам излизат чудеса, защото когато ги изпратихме да се изследват, излезе, че няма витамини в това, което продават примерно за витамин С. Примерно на някои от тези, които ги констатирахме, пише, че лекуват всичко: рак, диабет и не знам още какво. За рак, мерак и простак още лечение няма!
Но аз ще продължа, казвам Ви го. Затова Ви казах: откровено ще Ви отговоря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Работете по закон!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По закон работим.
А ако някой възразява на административните актове, знаете, че има процедура за възражение. Нека да ги обжалват, но то няма да спре агенцията.
Тръгнали сме, защото тези така наречени хранителни добавки в голямата си част тровят българския народ и му бъркат в джоба. Отделно от това го заблуждават, вместо да потърси нормалното лечение, да търси някакво алтернативно, така че ще вървим оттук натам.
Казвам Ви го, защото се познаваме добре с Вас: дано сте откровен в питането си. Дано не е провокирано от някакви интереси, защото очаквах и очаквам тази атака, така че ще вървим напред и няма да спрем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър. С това се...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, но това не пречи да кажа, че се изчерпаха въпросите и питанията към министър Найденов, които бяха 14 на брой днес.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Не възприемайте поставянето на въпроса за законността и за еднаквото прилагане на законите като атака. Има голяма доза спекулация във Вашето твърдение и в отношението, което вземате. Това не е атака. Това е въпрос за еднакво прилагане на закона.
Дори когато се изпълняват най-светлите цели, Вие ги наричате акции. Вие не сте Борба с организираната престъпност, за да правите акции. Вие сте административен орган, по-специално Агенцията за храните, която трябва да прилага закона, защото и най-светлите Ви цели – споделям всичко, което казвате – когато ги прилагате селективно, когато ги прилагате чрез заобикаляне на закона, не водят до постигане на крайния резултат, а остава лошо усещане.
Това, което правя, не е атака. Аз ще продължа още повече да се интересувам как се прилага законът, защото не искам после Вие да плащате в съда за тези актове, когато паднат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря и аз.
Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първият от тях е въпрос на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно инициативите срещу бедността и социалното изключване.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете въпроса към министъра.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тези инициативи отминаха. Европейската година за борба с бедността и социалното изключване беше 2010 г., 2011 г. беше Европейската година на доброволчеството. Много инициативи бяха приети. Европа си постави много амбициозни цели като продължение на курса в Лисабонската стратегия.
Аз, господин Младенов, няма да Ви задам въпроси, свързани с образование, със здраве. В крайна сметка това не е предмет на дейността на Министерството на труда и социалната политика, на политиката, която то провежда.
Знам, че Вие отчетохте множество инициативи. Ако не се лъжа, отчетохте около 100 инициативи, в които са участвали около 4 хил. 500 души. Отчетохте, че в инициативите има изследване на въпросите за бедността, че са разработени 28 местни планове за борба с бедността, че е анализирано законодателството в тази насока. Бих казала: „Е, и какво от това?!”
Казвам го с тревога, а не с ирония, защото в България рискът от изпадане в бедност след тези европейски инициативи и социално изключване е най-висок. Той е повече от 42%, в сравнение с 23% в Европейския съюз. Казвам го, защото в България сме на първо място по процент на риск за децата да изпаднат в бедност, който е близо вече 50%. Тоест това са все неща, които ни поставят в доста деликатна ситуация след поетите ангажименти в Европейския съюз и достигнати определени резултати в голяма част от страните – членки на Европейския съюз. Тук изключвам риска от безработица, и от тъй наречената генерационна безработица, която води до цели генерации семейства, най-вече многодетните, да изпаднат в бедност.
Господин министър, моля да отговорите – две неща, едно нещо да сме направили, на пет човека да сме помогнали, но да кажете в крайна сметка какво сме направили в резултат на тези инициативи на Европейския съюз и на нашето присъединяване към тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, в рамките на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване нашето министерство организира и проведе близо 100 инициативи. Част от основните инициативи са изследване на въпросите на бедността и социалното изключване, два национална конкурса за детско есе и детска рисунка (след приключването на конкурса бе издадено и разпространено на книга), 27 информационни кампании, 8 дебата и 6 кръгли маси. За първи път в България се организираха и проведоха срещи на хората, живеещи в бедност и социално изключване. На национално ниво беше проведена Национална седмица за борба с бедността и социалното изключване. Сериозен фокус в рамките на годината беше поставен и на въпросите, свързани с децата, както и във връзка с детската бедност. Много успешни бяха и предизвикаха голям интерес срещите с децата и хората, които се чувстват бедни.
Времето не позволява да бъда изчерпателен. Искам само да акцентирам, че най-важното с оглед постигане не само на националните, но и на европейските цели на Годината за борба с бедността и социалното изключване е, че за първи път в България широко и открито се дискутираха въпросите на бедността и социалното изключване с всички заинтересовани групи. За първи път беше дадена възможност на самите хора, живеещи в бедност и социално изключване, да участват активно при определянето на тези национални приоритети, да изкажат своите мнения, своите препоръки, да получат директен отговор от самите институции на място. За първи път се даде сериозен приоритет на провеждането на дейности на местно ниво „Близо до хората”. За първи път се проведе и толкова широко публично обсъждане на националните цели на България за намаляване на бедността, за националните дългосрочни приоритети в борбата с бедността и социалното изключване, за ролята на всичките заинтересовани страни, за ролята на ключовите политики като фактор за намаляването на бедността и други.
Пряк резултат е, че именно набелязаните мерки в рамките на инициативите по годината бяха заложени в самата Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г. Част от тях са за осигуряване на по-голяма адекватност на социалните трансфери, осигуряване на комплексна подкрепа за децата и техните семейства, активно включване на пазара на труда за безработни лица от уязвимите групи, осигуряване на подходящи жилищни условия на уязвимите рискови групи и намаляване на бездомността, подкрепа на възрастните хора чрез осигуряване на достоен живот след пенсиониране и услуги за дългосрочна грижа, осигуряване на адекватна подкрепа за работещите бедни.
Ще Ви информирам също така, че на базата на европейската година стартира проектът „Социално включване”, предназначен за дечица от нула до три години и от три до седем години за интегриране в обществото, за получаване на комплекс от социални и здравни услуги. От този проект ще се възползват над 100 хил. деца и техните родители. Проектът вече стартира с инфраструктурата и предстои до няколко месеца да стартират реалните социални и здравни услуги. Също така беше разработен и през есента на миналата година стартира Пилотен проект за област Враца за съвместяване на социални и здравни услуги за нуждаещите се хора и оказване на помощ по домовете. Целта е този проект, подпомогнат от швейцарското правителство и от Българския червен кръст, след три години и половина да го внедрим в цялата страна, съответно с промяна на законодателството. Искам да Ви уверя, че дори в състояние на криза през последните няколко години, ние не сме намалили траншовете за социални помощи. Нещо повече, ние разширяваме непрекъснато социалните услуги за възрастните хора, за децата в риск, за да можем и чрез общините, и чрез онова, което прави нашето министерство, да бъдем в помощ на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Масларова, можете да зададете своята реплика към министъра.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз отлично Ви разбирам, че е много трудно да се отговори на този въпрос, защото каквото и да кажете, в крайна сметка човек се оглежда около себе си и вижда какво се случва.
Бих Ви помолила – не се опитвайте винаги да казвате „за първи път”. Това не е точно към Вас, а към всички в това правителство. Всичко при Вас е за първи път. Като че ли за първи път живеем в тази страна.
Ще Ви кажа, че реално за първи път сме шампиони по риск за бедност – над 56% за хората над 65 години, което е три пъти по-високо от страните – членки на Европейския съюз. Ние за първи път имаме тревожен ръст на относителния дял на работещите бедни, процентът на които е много по-висок отколкото средния в Европейския съюз. Пак за първи път статистиката отчита, че бедните в България са близо 22-23%, при положение, че бяха 8-9-11%. Статистиката го отчита.
Чудесно разбирам, че не може всичко да се обхване, че не може всичко да бъде постигнато за една година или в рамките на 3–4-годишен период. Истината е, че не се полагат в максимална степен необходимите усилия за спасяване на най-критичните групи в обществото. А тези групи се разширяват, особено където има деца, особено в семействата, където има безработен и едно или повече деца. Всичко това за първи път води до тревожно маргинализиране и обедняване на нацията като цяло.
Господин Младенов, много бих се радвала, ако успеем да се опитаме – няколко пъти повтарям този въпрос – заедно да опънем една защитна социална мрежа, с която реално да помогнем на хората. Това, че са направени изложби, че сте се срещнали с хората, е чудесно, но то не води до преодоляване на бедността. Това води до още по-голяма депресия на хората, на които в един момент им показваш какво биха могли да направят, но нямаш ресурси да помогнеш. Искрено се надявам, че Вие ще направите необходимото, защото ми се струва, че имате социална чувствителност, която да проявите.
Радвам се, че във Вашия избирателен район, в който Вие бяхте кмет – Враца, се прави пилотен проект. Дай Боже този пилотен проект да донесе резултати, но те да не останат само за Враца и Врачанска област, а да станат за повече региони в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, ние използвахме Европейската година за бедността и всички срещи с хората по места, с хората от уязвимите групи, за да ни помогнат да очертаем нашата политика оттук-нататък. Така че в тази връзка онова, което сме предвидили, е намаляване броя на лицата, живеещи в бедност, с 260 хиляди – 16% от броя на бедните през 2008 г. (тази цел ни е до 2020 г.), намаляване броя на децата във възрастовия интервал от нула до 18 години, живеещи в бедност – със 78 хил. лица, намаляване броя на лицата над 65 и повече години, живеещи в бедност – с 52 хил. лица, намаляване броя на безработните лица във възрастовия интервал 18-64 години със 78 хил. лица, и намаляване броя на заетите лица във възрастовия интервал 18-64 години, живеещи в бедност, с 52 хил. лица. Това е нашата европейска стратегия. Това е стратегията на правителството до 2020 г. Така че в тази връзка можете да се чувствате поканена – с каквото можете да помогнете и Вие в изпълнението на тази стратегия. Ние ще Ви бъдем благодарни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно „Европейската година за активен живот на възрастните и солидарността между поколенията”. Въпросът ще бъде развит от г-жа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, искам да благодаря на министъра преди да задам въпроса, че ме кани.
Много бих искала обаче, когато от опозицията дадем предложения поне ги разгледайте и недейте априори да отхвърляте абсолютно всичко, което се предлага. То не се прави злонамерено.
Следващият въпрос също е труден въпрос. В смисъл въпрос, който има своето развитие, тъй като 2012 г. Европа я обявява като година за активен живот на възрастните и солидарност между поколенията. Самата абревиатура и заглавие поставят много сериозни изпитания пред всички страни – членки на Европейския съюз. Веднъж защото неслучайно се извежда въпросът за активното стареене, тъй като Европейският съюз определено застарява, това няма да ни подмине и нас. Солидарността на поколенията също не е без значение, защото по този начин биха могли да имат и активното стареене възрастните хора и по същия начин и младите хора да бъдат съпричастни, а и възрастните да са съпричастни към проблемите на младите хора.
Разбира се, определено мисля, че въпросът за годината на активното стареене няма да се измерва единствено и само с увеличаване с по четири месеца на средната продължителност на годините, необходими за пенсиониране. Надявам се, че няма да бъде само и актът, който вчера сте обсъждали – за отдалечаване с 10 години на хоризонта за използване на Сребърния фонд, който е всъщност за подпомагане на хората в третата възраст.
Искрено се надявам, че в крайна сметка няма да има противопоставяне между поколенията, защото когато се предложи някаква инициатива в полза на възрастните хора, тогава винаги се казва: „Да, но ние по този начин ощетяваме част от младите хора”.
Тук искам да кажа, че съм провокирана и смятам, че една добра инициатива, която може да продължи, това е възрастните хора в предпенсионна и пенсионна възраст да помагат на младите семейства при отглеждане на децата – онази добра програма, която ми се струва, че все още не се е разгърнала в достатъчна степен, независимо от европейските средства, които са насочени в тази област. Както, разбира се, и солидарност в заетост, солидарност в отглеждане на децата, а защо не и солидарност в отдиха. Това, че Европейският съюз дава шанс на възрастните хора да ходят на почивка при преференциални условия е нещо, което може да създаде работни места на младите хора в България – идея, която бихме могли да мултиплицираме и да я развием така, че да покажем солидарността на поколенията във връзка с активното стареене на възрастните хора.
Аз очаквам, все пак, Вие да кажете има ли конкретни инициативи, които нашето правителство и по-скоро Министерството на труда и социалната политика, приема в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, България се включи в инициативата за активното стареене и солидарността между поколенията с Решение на Министерския съвет от 13 октомври миналата година, с което координацията на дейността се възложи на министъра на труда и социалната политика.
Официалното откриване на „Европейската година на активния живот на възрастните хора и на солидарността между поколенията” през тази година се състоя на 2 март с подкрепата и съдействието на Европейската комисия.
На събитието присъстваха над 140 участници, сред които посланици, депутати, ръководители, служители на държавни институции, представители на бизнеса, на синдикатите, на гражданските организации, на академичните среди и художествено-творческите съюзи и граждани.
Беше проведен и първият от общо четирите тематични семинара, включени в Националната програма за участието на България в годината на тема „Активен живот на възрастните хора и участието им на пазара на труда”.
Ще бъде разработена прогноза за въздействието на застаряването върху публичните финанси на базата на проведеното интердисциплинарно проучване на тема „Оценка и анализ на социалните и икономически последици от застаряването на населението”. Ще бъдат разпространени множество информационни материали, дебати с граждани и така нататък.
Освен информационните дейности по Европейската година през тази година Министерството на труда и социалната политика продължава да изпълнява политиката си за подкрепа на активния живот на възрастните хора.
През миналата година в „Програми и мерки за обучение и заетост” бяха включени над 15 хиляди лица на възраст над 50 години. Техният относителен дял в различни програми и мерки за заетост е следният: от „Социални помощи към заетост” – 34,4%; Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” – 22,6%; Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания – 40,7%; регионални браншови програми за заетост – 48,1%; Национална програма „Нова възможност за заетост” – 33,2%; Програма „Красива България” – 25,3% и други програми чрез партньорството на бюрата по труда – 45,4%.
Възрастните хора са определени като приоритетна целева група на всички интервенции по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Приоритетни схеми за това развитие са с общ бюджет 250 млн. лв. за дълготрайно безработни, квалификационни услуги и насърчаване на заетостта, мерките „Аз мога” и „Аз мога повече”, квалификационни услуги за обучение на заети лица, социални иновации в предприятията.
Повече от 8700 заети лица над 50-годишна възраст са включени в обучение по информационни технологии, чуждо езиково обучение, по схемите за обучение с ваучери, за да могат хората да повишат своята квалификация и да бъдат по-пригодни за пазара на труда.
Това го казвам неслучайно, защото ние действително искаме да използваме „Европейската година за активното стареене и солидарността между поколенията”, за да ни помогне и в допълването на актуализираната Националната стратегия за демографско развитие до 2030 г., която беше приета от Министерския съвет. Предстои ни обсъждането и приемането на Националната концепция за активния живот на възрастните хора. Именно от тази гледна точка ние искаме да използваме „Европейската година за активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията”, за да формулираме още по-правилно със срещата с гражданите и заинтересованите институции, след тези разговори, които ще направим с тях през тази година и да насочим усилията си именно в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Масларова, имате възможност за реплика към отговора на министъра, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, чудесно е, че над 100 човека са присъствали на 2 март на стартирането на Европейската година. Обсъдено е, набелязани са мероприятия. Всички ние си даваме сметка, че тези над 100 човека са хора, които са активни, здрави хора, които имат възможност да се хранят прилично и убедена съм, да почиват тогава, когато се налага.
От тази гледна точка аз искам да насоча вниманието Ви, господин министър, към проблеми, които действително са свързани с начина на живот на възрастните хората. За да бъдеш активен, за да бъдеш жизнен – да, ти трябва да имаш сили да се трудиш. Добре, че има програми и, дай Боже повече хора да се включат в тези програми, въпреки че реално информацията за коефициента на заетост и равнището на безработицата са доста притеснителни на този етап.
Има и нещо друго. Когато коментираме тези въпроси, ние не обръщаме някак си внимание на това, с което разполагат възрастните хора в България – възможно ли им е дори и с програмите, които им се дават, те да имат малко по-активен начин на живот. Това, че равнището на хранене се е върнало на ниво на следвоенните години 1945-1946 г., никак не е благоприятно за хората в третата възраст. Ние знаем традиционно, че хората в третата възраст в България може да останат гладни, за да дадат нещо на децата си. В тях има отношение, някаква солидарност към младите хора. Дори показателно е това, че хора над 70 години стават приемни родители, а все по-малко хора в трудоспособна възраст са склонни да направят такъв жест.
Не случайно поставих въпроса за това като програми, от които да има реален ефект. А, Вие много добре знаете стандартите за издръжка на домовете за възрастните хора. Правим деинституализация за децата и за младите, но не поглеждаме както се случва с възрастните хора. Много от тях остават без семейства, без близки, без хора, които да ги обгрижват. Стандартите се задържат. Равнището на доходите се задържа. Не коментирам, няма да казвам думата „пенсии”, тя някак си е много лоша. Няма го онова отношение, което би трябвало да се засили в максимална степен, за да може все пак да има някакъв стандарт на живот, стандарт на съществуване.
В момента ситуацията в страната ни е на равнище съществуване. Надявам се с предприетите мерки, поне на една малка част от хората, то да бъде синхронизирано с това, което прави обединена Европа в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Демографската картина и в Европа, и България е доста тежка. Тя ще се задълбочава през годините. От тази гледна точка важно е да използваме тази година, която е обявена за Европейска година за активното стареене и за солидарност между поколенията, за да направим тези политики по-пригодни за хората, които ще имат нужда от тях. Ние правим това и ще го направим през тази година.
Искам да обърна внимание, че заради застаряването на населението и заради увеличаването продължителността на живота, възрастните хора през следващите години все повече ще се нуждаят от оказване на различни видове социални услуги. От тази гледна точка е и това, което направихме пред две години и половина –разкрихме над 135 социални трапезарии в цялата страна и там се хранят над 10 хиляди човека. Те са сами и не могат със собствени усилия да направят това и по този начин ние им помагаме.
Пак във връзка с това, знаете, че направените промени в дългосрочен план в пенсионната система, е за да имат възможност хората да остават на пазара на труда колкото се може по-дълго и да има работа за тях. Става въпрос за тези хора, които се чувстват работоспособни.
В същото време от всички тези програми, ще се спра пак на пилотния проект за оказване на комплексни, социални и медицински услуги по домовете на възрастните хора, на хората с увреждания. Това е изключително важно, за да може след три години и половина, когато завърши проектът, да бъде направено съответното законодателство по такъв начин, че пилотният проект да се превърне в национален проект за цялата страна. От това нещо ще имат нужда нашите бащи и майки след години.
Не на последно място искам да кажа, че се полагат доста усилия в държавата. Знаете, че има много домове за възрастни хора. Усилията са във връзка с деинституционализацията, с използването на средствата от европейските фондове както по регионално развитие, така и по развитие на селските райони, след това и по Оперативната програма „Човешки ресурси”. Искаме действително да направим тези домове удобни за хората, да нямат нищо общо с лошото състояние, в което се намират голяма част от тях в момента. Така ще може хората да се чувстват добре в тези домове и услугата, която ще получават, да бъде по-добра и по-качествена за тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Хасан Адемов и Ариф Агуш относно нарасналото социално напрежение между работниците и „Горубсо” АД в град Мадан.
Заповядайте, господин Агуш, да развиете въпроса.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колежки и колеги народни представители!
Ние с господин Адемов, пишейки въпроса към, Вас господин Младенов, мислехме че докато ни излезе реда, той няма да бъде актуален. Напротив, неговата актуалност се засилва, защото и към днешна дата въпросът не е решен.
Вие безспорно сте специалист в тази област. Дълги години оглавявахте Инспекцията по труда. Били сте и профсъюзен деятел. Разчитаме на Вашата експертност за намиране на решение на този въпрос, защото той е актуален.
Не може да се получават заплати под 270 лева. Гледаме по телевизията, слушаме по радиото, че има фишове със заплати по 160 лева.
Вярно е, прави Ви чест, че Вие бяхте там на място. Запознати сте с проблемите. След Вас мина Инспекцията по труда. Те обаче затворили рудниците само гледайки битовите условия и предпазните средства. Никой от Инспекцията по труда не е влязъл долу в рудниците. А имаме два смъртни случая. Трябвало е да видят условията на труд в самите рудници. Аз ще Ви моля да обърнете сериозно внимание и да се допълни проверката, за да не е формална.
Сега миньорите очакват, гледат Ви по телевизията и Ви слушат по радиото. Те очакват от Вас мъжка дума и ефективни действия.
Нашият актуален въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме повереното Ви министерство, за да се решат проблемите и нарасналото социално напрежение между миньорите и „Горубсо” – Мадан? Конфликтът се разширява, вече и от Рудозем са на площада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Младенов.
Имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Агуш, уважаеми д-р Адемов! Наетият персонал в „Горубсо” – Мадан, е 759 работници и служители. В периода от 1 януари 2010 г. до 7 март 2012 г. от контролните органи на Главна инспекция по труда в дружеството са извършени общо 28 проверки, като са констатирани общо 146 нарушения на трудовото законодателство и са съставени 18 акта за установяване административни нарушения.
Не е вярно, че инспекторите не влизат в мините – влизат. Ще Ви обясня и какво са констатирали там. Спряна от експлоатация е работна камера за добив на руда, поради неосигуряване на вентилация на работните места в нея. Съставени са 5 акта за спиране на необезопасено работно оборудване и така нататък.
При извършване на периодичния контрол през този период, уверявам Ви, че мините се проверяват на 6 месеца, са констатирани 112 нарушения на трудовото законодателство. Те са свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – по електробезопасност, по състояние на минните изработки, по хигиената труда. При проверката на утвърдения списък на категориите работници и служители в предприятието, имащи право на работно облекло, се установи несъответствие, както и за личните предпазни средства – за лампите, за каските и за самоспасителите. На база на това на 7 март 2012 г. с два акта за спиране бяха спрени двата рудника, без аварийните дейности, тъй като има пряка опасност за живота и здравето на хората в тези мини.
Да, аз бях там – при хората, на 7 март. Срещнах се и с ръководството на компанията. Оттогава досега, за съжаление, има проблем с изплащането на работните заплати. Това, което Главна инспекция по труда е направила досега, са актове на стойност над 73 хил. лв. с наказателни постановления, връчени на работодателя.
В преговори съм, тоест днес непрекъснато осъществявам разговори с министъра на финансите и с министъра на икономиката и следим процеса. В момента продължават преговорите.
Най-доброто решение за работниците е да се прехвърли собствеността. В момента се водят преговори за това и се надявам, че час по-скоро това ще бъде факт, за да може хората да получат на първо място своите работни заплати, това, което са изработили. Това, което настоява държавата, правителството и Министерство на труда и социалната политика, е при прехвърляне на собствеността, на първо място, веднага, по най-бързия начин да се изплатят забавените работни заплати и осигуровките на хората през тези периоди, и данъците, които дължи тази компания. Надям се на развитие в най-скоро време, до часове може би, за да може хората да си получат заработеното от тях.
Какво друго ми прави впечатление? Аз го казах и на хората на 7 март, когато бях при тях – те не са заложници на един собственик. В момента главният герой е собственикът на това предприятие и всички погледи са обърнати към него. Ако има малко морал, той веднага трябва да плати заплатите на хората в предприятието, а не да създава национални проблеми.
Ще продължаваме да следим нещата в следващите часове. Настояваме, както сме настоявали от самото начало – работниците веднага да получат това, което им се дължи за заработеното от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кой ще ползва реплика?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, благодаря от името на моя колега за отговора, който ни предоставихте.
За работниците и служителите от Мадан е изключително важно, на първо място, да си получат отработените заплати. Не е достатъчно да получават 60%, при това забележете – от минималната работна заплата, а не както е записано в Кодекса на труда – най-малко размерът на минималната работна заплата.
Вярно, че е изключително важен въпросът за това дали ще бъде променена собствеността, или не, но най-важният въпрос е колкото е възможно по-бързо работниците и служителите да получат възнагражденията си, защото за никого не е тайна, че тези хора са на ръба на оцеляването. Те не са получавали заплати месеци и години наред. Най-важното нещо, което трябва да направят тези, които са отговорни, е работниците и служителите да получат отработените трудови възнаграждения.
Следващото нещо, което е важно, е, независимо от това кой ще бъде новият собственик – да се гарантира поминъкът на тези хора. В тези региони това е единственият начин те да бъдат ангажирани със заетост. Няма друг алтернативен поминък за тях и е изключително важно да бъде съхранен отрасълът като такъв, независимо от това кой ще бъде собственик.
Не на последно място, което и Вие казахте, че трябва незабавно да бъдат платени осигурителните вноски на работниците и служителите от този регион, защото, при положение че не са платени, хората не могат да се възползват от осигурителните си права. Те са извън рамките на Закона за здравното осигуряване, тоест нямат възможност да се лекуват, не могат да се пенсионират, ако не отговарят на условията. Всяко забавяне на плащането на осигурителните вноски означава влизане в новия режим на удължаване на изискванията за пенсиониране, което е допълнителен проблем при тези хора.
Уважаеми господин министър, като ангажимент на държавата е, когато се сключва новият консеционен договор или когато се прехвърля собствеността, новият собственик да се ангажира да инвестира в условия на труд. Вие сам си давате сметка, че при тези условия на труд е изключително опасно за хората да работят, защото те застрашават здравето на работещите в този сектор.
Надяваме се още до края на този работен ден, както беше обещано, работниците и служителите в Мадан да си получат работните заплати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми дами и господа народни представители, господин Агуш! Това, което искам да Ви уверя е, че на базата на протоколите на Инспекцията по труда, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма още от миналата седмица започна процедурата с предизвестие за отнемане на концесията. Това, което предприе Инспекцията по труда, са затварянето на двата рудника заради системно нарушаване на безопасните и здравословни условия на труд, както и за съставените множество актове за неизплащане на работните заплати. Вижте, най-лесно е да се обяви предприятието в несъстоятелност.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От това никой не печели.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Хората ще получат възнаграждение от Фонда за гарантиране на вземанията само тогава, когато е обявена несъстоятеност и отидат в Бюрото по труда, и така нататък. Обаче това не решава техния проблем. Те искат да работят и заслужават да работят в тези мини.
От тази гледна точка през последните няколко дни, включително и в момента, се водят преговори за това мините да продължат да работят, а хората да получават работните си заплати и най-вече да се подобрят рязко условията на труд, да се платят задълженията към НЕК за електричеството, за да могат те спокойно да влизат в мината. Това правим в момента.
Това, за което ще настояваме и настояваме през цялото време е веднага след прехвърлянето на собствеността да се изплатят заплатите и осигуровките на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Последният въпрос към министър Тотю Младенов е на народния представител Калина Крумова относно сигнали за злоупотреби в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост, селище „Качулка”, с. Бяла, община Сливен.
Заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Днешният ми въпрос е доста конкретен – на някои може да им се стори битов, но на хората, които са пряко засегнати, съвсем не им се струва така.
Става дума за Дома за възрастни хора с умствена изостаналост в селище „Качулка”, община Сливен. Министър Младенов, както и кметът на общината, който е отговорен за назначаването на ръководните фактори и на екипите, които работят там, нееднократно са сигнализирани за редица злоупотреби не само от финансово естество, а става дума за влошени битови условия, става въпрос за множество здравословни проблеми на живеещите там, за нарушение на работното време и още много други проблеми, които явно или не се виждат, или не се отчитат.
В този ред на мисли (защото детайлите са много, с тях министър Младенов е запознат), пак казвам, че трябва да се стига до ниво министерство, при положение че отговорен за това трябва да е кметът на общината.
Искам да попитам: може ли министър Младенов да каже какво се случва в този дом за възрастни хора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Крумова.
За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, искам да Ви благодаря за този въпрос, защото е изключително важен въпрос. С мое разпореждане Инспекторатът на Агенцията по социално подпомагане извършва периодични проверки на домовете за възрастни хора с умствена изостаналост – 27 броя, и домовете за възрастни хора с психични разстройства – 14 броя. Последната проверка е извършена през месец февруари тази година.
Уведомявам Ви, че в дома в с. Бяла от месец ноември миналата година до момента са извършени три проверки и са направени следните констатации. За съжаление, голяма част от тези констатации, за които Вие казахте, са истина: наличие на факти, предполагащи финансови злоупотреби със средства както обществени, така и лични на хората, живеещи в дома. Потвърди се сигналът, че началникът на звено „Автотранспорт”, който отчита горивата и одобрява изминатия пробег на автомобилите, е в нарушение на Закона за обществените поръчки и Закона за конфликт на интереси – закупува горива от бензиностанции на баща си, където материалноотговорно лице е съпругата на началника на това звено. Установени са и завишени стойности на разходите за горива. Констатирани са и други нарушения, свързани с извършването на погребенията в дома.
Извършена е проверка на помощното стопанство. Потвърди се фактът, че след обявена процедура със събирането на оферти животни са продавани на фирма, която не е сред поканените за участие и дава най-висока конкретна цена и така нататък.
Към момента на проверката не се потвърди наличието на заболяване от краста на потребителите. При предходна проверка е констатирано такова заболяване и са съставени два акта за нарушаване – на директора, и на ръководителя на звено „Медицинско обслужване”. Твърденията, че лекарствата се закупуват от аптека, собственост на братовчедка на директора на дома, не се потвърди.
Отговорни за допуснатите нарушения са директорът на институцията, ръководителят на звено „Автотранспорт и техническо обслужване”, ръководителят на звено „Социална интеграция”, главният счетоводител и ръководител на звено „Медицинско обслужване”, които системно не упражняват преките си служебни задължения. Занижен е контролът от страна на Общинска администрация на гр. Сливен. При многократните проверки на Инспектората на Агенцията за социално подпомагане са давани задължителни предписания за подобряване качеството на самата услуга.
С оглед на констатираното искам да Ви благодаря, че на базата на доклада, който получих още вчера, съм изпратил сигналната преписка до Окръжна прокуратура – Сливен, до община Сливен и до министъра на вътрешните работи за предприемане на съответните действия.
За съжаление, голяма част от нарушенията, знаете че директорите на тези домове и на персонала се назначават от Общинска администрация – Сливен, са и по вина на общинската администрация. Тя трябва да направи незабавен финансов одит на този дом.
Госпожо Крумова, искам да Ви благодаря за този сигнал и да Ви уверя, че на базата на тези проверки всички материали са изпратени до компетентните органи, за да се вземат незабавни действия по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Младенов.
Реплика.
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Уважаеми господин министър, много Ви благодаря за отговора. Удовлетворена съм дотолкова, доколкото фактите отговарят на сигналите, които ние с Вас заедно получихме. Не мога да бъда удовлетворена, защото тук с Вас от парламентарната трибуна говорим за един конкретен сигнал, да не кажем със сигурност, но вероятно в по-голямата част от останалите заведения положението, ако не е същото, то поне е подобно.
След като резултатите от тези проверки са излезли през месец февруари, ако правилно Ви разбрах за последната проверка, аз не мога да разбера защо в края на месец март тези хора са още на работните си места? Вие казахте, че това зависи от кмета на общината, тоест искрено се надявам община Сливен да свърши съответното, за да може в този дом се да получават адекватни грижи – такива, каквито не само държавата, но и общинските власти трябва да полагат за възрастните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! Веднага след проверката от февруари е сигнализирана Общинска администрация – Сливен за предприемане на действия по компетентност. Тъй като те не са предприели тези действия ние затова изпращаме сигналите в момента на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи, за да видят този случай.
Искам да Ви уверя, че с моя заповед още от началото на тази година се проверяват всички домове и ми се докладва, респективно изпращаме веднага сигналите до съответната общинска администрация, тъй като те са отговорни за назначенията в тези домове и за това, което се върши там, за да предприемат съответните действия. Ако не ги предприемат, тогава се сезират другите компетентни органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Младенов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Дами и господа народни представители, тъй като започнахме 15 минути по-късно парламентарния контрол, имахме и едно изявление от името на парламентарна група, считам, че ще ни стигне времето, за да чуем отговорите на министър Аню Ангелов и на министър Ивайло Московски. Няма да успеем да чуем министър Лиляна Павлова, тъй като нейните отговори ще излязат извън времето, така че ще приключим парламентарния контрол с последния въпрос към министър Ивайло Московски от господин Ангел Найденов.
Сега ще чуем въпроса на народния представител Ваньо Шарков към Аню Ангелов – министър на отбраната, относно планирано преструктуриране на лечебните заведения в структурата на Военномедицинска академия.
Слушаме Ви, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно планирано преструктуриране на лечебните заведения в структурата на Военномедицинската академия.
Уважаеми господин министър, в Бялата книга на Министерството на отбраната е планирано поетапно, каквото и да означава това, преструктуриране на две от болниците в състава на Военномедицинска академия. Доколкото знам те са в Сливен и в Плевен.
В тази връзка моля да отговорите по какъв критерий се извършва подборът на лечебните заведения, подлежащи на преструктуриране, и какво е практическото съдържание на термина „поетапно” преструктуриране. Ако това преструктуриране се извършва на база на икономически показатели, икономически критерии, то какъв е очакваният финансов ефект от него с оглед на факта, че примерно от дейността на Военната болница в Сливен средногодишният приход на Министерството на отбраната е около 1 млн. 800 хил. лв., поне през последните пет години по данни на Районната здравноосигурителна каса – Сливен? Освен това сградният фонд на Военната болница в Сливен е над 5 хил. кв. м, което винаги би поставило под внимание дали има интерес към този сграден фонд. В периода 2007-2010 г. обаче той е бил обект на две енергийни обследвания, финансирани по линия на Агенцията за енергийна ефективност, и на базата на последния представен доклад, е в ход процедура за проектиране и практическо саниране на сградите по линия на европейските програми.
В тази връзка е важно да се чуе каква ще бъде съдбата на проектите за енергийна ефективност и на средствата, предвидени за тяхното изпълнение, с оглед и на предстоящото преструктуриране.
Отговорите на тези въпроси са изключително важни за хората, които работят в системата не само на сливенската военна болница, но конкретно за нея е моето питане, а също и за плевенската. Изобщо каква е стратегията на Министерството на отбраната по отношение на планираното поетапно преструктуриране на тези две болници, поне засега, от състава на Военномедицинска академия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Както и в Бялата книга, така и в Плана за развитие на въоръжените сили е заложена реорганизацията на медицинските заведения към Министерството на отбраната. Водещ критерий в това е поддържането на необходимите способности за обезпечаване на качествено медицинско обслужване за въоръжените сили, повтарям, подчертавам, в рамките на средствата, които държавата може да отделя.
Както знаете, военната болница в Сливен е била предназначена да поема нуждите на Трета българска армия, която отдавна вече не съществува. Има един механизиран батальон в Ямбол и един Център за подготовка на танкисти в Сливен. С намаляването на военните формирования в района, от гледна точка на въоръжените сили, отпада необходимостта от поддържане на голямо медицинско заведение в района.
Бих искал да направя и едно уточнение към Вашата информация – Вие споменахте за приходите, но кой знае защо не споменахте за разходите на тази болница, а те са 3 млн. 822 хил. 869 лв. за 2011 г., тоест с близо 2 млн. лв. Министерството на отбраната е субсидирало болницата за 2011 г.
Тук ще посоча, че за разлика от другите болници, на Военномедицинска академия не се възстановяват от Министерството на здравеопазването разходите на всички четири нейни болници за спешната помощ, за психиатричната помощ, за интензивното лечение, а доскоро – до 1 януари тази година, и за онкологичната помощ, оказвана на български и чужди граждани извън контингента, за който по силата на Закона за отбраната и въоръжените сили Министерството на отбраната поема разходите. Тези дейности не се покриват и от Здравната каса и разходите са изцяло за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, въпреки че в него не са предвидени такива средства.
С други думи Министерството на отбраната се явява нетен донор на общественото здравеопазване. В резултат на това към момента Военномедицинска академия има просрочени задължения в размер на 79 млн. лв. В началото на годината те бяха 95 млн. лв. За близо 60% от тези задължения съм одобрил погасителен план чрез заделяне на по 2 млн. лв. ежемесечно от получаваните средства по клинични пътеки, съкращаване на личен състав – общо 188 души от двете болници, тяхното преобразуване в обединени медицински пунктове само за нуждите на въоръжените сили, намаляване на разходите за консумативи и продажба на земя, сгради и медицинска апаратура.
Аз добре разбирам, че преобразуването на тези две болници ще окаже неминуемо негативно влияние върху качеството на общественото медицинско обслужване в регионите на градовете Сливен и Плевен.
Изходите от създалото се положение са два – от една страна, Министерството на здравеопазването да покрие разходите на Военномедицинска академия за дейностите, посочени по-горе, през последните години, а от друга страна, е възможно тези две болници да се трансформират в търговски дружества като покриват самостоятелно разходите си в бъдеще. По този начин те ще продължат да осигуряват съответни здравни услуги за гражданите на тези региони. В този смисъл са и направените предложения от депутати, местната власт и общественици от региона на гр. Сливен. Възложил съм подготовката на съответните нормативни актове и те ще станат факт след приемането им от правителството. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател. Едно нещо стана ясно, което поне досега през последните седем години не е казвано от парламентарната трибуна – какви са задълженията на Военномедицинска академия и какви са мерките, които се предприемат за намаляване на тези задължения.
Господин министър, Вие казахте, че една от причините за това състояние е невъзстановяването на разходите за спешна помощ, интензивни грижи и други, които се правят от страна на подразделенията на Военномедицинска академия, и тези разходи не се възстановяват от Министерството на здравеопазването. Вие не сте длъжен да знаете, господин министър, но тези разходи не се възстановяват и на общинските болници. По същия начин е поставена цялата система на общинското здравеопазване и тя е в много тежко състояние, докато държавните, университетските и другите болници получават такива плащания от Министерството на здравеопазването.
Освен това Вие много добре знаете, че в хода на проведеното мобилизационно занятие през 2009 г. Военната болница в Сливен е показала организационен потенциал за бързо комплектоване на мобилни медицински формирования. С оглед на актуалната международна обстановка и тенденциите за трайно чуждестранно присъствие в региона – знаете много добре как е планирано бъдещето на тези полеви медицински структури след извършване на предвиденото преструктуриране на болниците, специално на сливенската, с оглед на това, че липсва друга медицинска структура с такива организационни способности за реакция в евентуална кризисна обстановка. Както се казва: дано не се случва такава.
В тази връзка, понеже изнесохте данни за това, че конкретното подразделение на Военномедицинска академия в Сливен има разходи за 3 млн. 822 хил. лв., а средногодишно приходите по линия на Националната здравноосигурителна каса за последните години са в рамките на 1 млн. 800 хил. лв., ще Ви помоля, ако имате възможност, знам, че имате такава, на следващ етап да предоставите справка какво е съотношението при другите структури на Военномедицинска академия, разположени на други места в страната, за да е ясно, че критерият в конкретния случай е водещ и е надделял повече над останалите критерии.
Сам знаете, че отговорът на всички тези въпроси е изключително важен не само за населението в региона, но и за хората, които работят в тези болници, защото той определя тяхното бъдещо развитие и съществуването им там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! В действителност цялата Военномедицинска академия за една година получава средно около 25-30 млн. лв. като приходи от Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът на тази академия в бюджета на отбраната е 68 млн. лв. В резултат на разликата между приходите и онова, което заплаща бюджетът на Министерството на отбраната, изпълненият бюджет за миналата година е 108 млн. лв. Това означава, че всяка година Военномедицинска академия с всичките й съставни части прави задължения по около 40 млн. лв. за година.
Естествено, Вие сте прав, че досега Военна болница изпълнява определени задачи във връзка с медицинското осигуряване при екстрени ситуации. Трябва да Ви напомня, че в структурата на Военномедицинска академия има отряд за бързо медицинско осигуряване, т.е. за бързо реагиране, за медицинско осигуряване във всички случаи, когато това се налага в която и да е точка от страната. Следователно имаме, запазени са такива възможности.
Отново подчертавам, че именно влизайки в положението на хората, които работят в тези две болници в Плевен и в Сливен, на практика аз вземам решение по друг начин: няма да съкращавам личен състав, а просто преобразуваме тези болници в търговски дружества, с което те поемат изцяло бъдещите си разходи за сметка на своите приходи. Ние ще сключим също договор с тези търговски дружества по отношение осигуряването на военнослужещите, на пенсионираните военнослужещи, на членовете на техните семейства, на инвалидите, на военноинвалидите и военнопострадалите. По този начин няма да се загуби потенциалът на самата болница. Така отговаряме и на общественото искане да се запазят двете болници.
Най-напред ще започнем с болницата в Сливен, защото болницата в Плевен трябваше да се реорганизира през следващата година, но в Сливен ще бъде един пилотен проект, въз основа на който ще работим и с Военната болница в Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, министър Ангелов.
Преминаваме към въпросите, за които очакваме отговор от Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос е на народния представител Мая Манолова относно проблеми в движението на влаковете по жп линията Кюстендил-Гюешево.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 25 ноември миналата година Ви зададох въпрос във връзка със заявеното от Вас намерение за реформи в железниците относно бъдещето на железопътната линия Кюстендил-Гюешево. Тогава се опитах да Ви обясня спецификата на Каменичко-Скакавишкия район, който се обслужва от влаковата линия Кюстендил-Гюешево. Подробно изтъкнах аргументи, че това е регион без алтернативна връзка със света – там просто няма шосейна линия. Единственият начин за хората, живеещи в десетте населени места в този район, е железопътната линия. Влаковете са единственото средство за хората да се снабдят с храна, с лекарства, да отидат на лекар или да получат административни услуги от общинския център в Кюстендил.
Тогава въпреки моите аргументи Вие все пак редуцирахте част от влаковете, които пътуват по тази линия. Сега жителите на тези населени места имат връзка със света от неделя чак в сряда и след това чак в събота.
Не стига това, но с падането на по-сериозния сняг тази зима след 10 февруари и влаковете, които пътуват по тази линия, бяха спрени. Така беше до 7 март. Практически повече от 20 дни хората, живеещи в този регион, бяха оставени буквално на произвола на съдбата, защото през периода нямаше как да се снабдят с лекарства, да потърсят лекарска помощ, ако такава им е необходима, защото това са възрастни хора, да се снабдят с храна, да чуят и видят своите близки. Хората се възмущаваха, оплакваха, протестираха, но в крайна сметка нямаше кой да ги чуе.
Използвам възможността като народен представител от този регион да Ви попитам: каква беше причината за спирането на влаковете по тази железопътна линия? Надявам се, че Вашият отговор ще бъде чут и от хората, които живеят в този регион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Съгласно действащото разписание влаковете по направлението Кюстендил-Гюешево се движат в сряда, както и в почивните и празнични дни, т.е. от неделя чак в сряда и после в събота, всъщност означава събота, неделя и сряда.
Всички влакове, които пътуват по този маршрут, се обслужват от дизелови мотриси „Дезиро”. През месец февруари обстановката по железопътната мрежа в страната беше усложнена и движението на влаковете се осъществяваше при тежки зимни условия. Вследствие на обилните снегонавявания и натрупаните преспи върху железния път мотрисите от тип „Дезиро” не са били във възможност да се движат. Именно поради тази причина на датите 18, 25, 26 и 29 февруари се е наложило влаковете, които пътуват по железопътния участък Кюстендил-Гюешево, да бъдат отменени.
Искам само да добавя, че голяма част от страната, включително където има алтернатива – път за осъществяване на комуникация между населените места, също беше блокирана.
На 18-25 февруари пътнически влак 060-261, който се движи по маршрута Кюстендил-Гюешево, е престоял в железопътния участък Кюстендил-Гюешево над 200 минути поради невъзможност да премине снежните преспи, натрупани върху железопътната линия. По тази причина на 18 март са отменени пътнически влакове: 60-262 от Гюешево за Кюстендил, пътнически влак 60-263 от Кюстендил за Гюешево и пътнически влак 60-264 от Гюешево за Кюстендил.
На 25-и е бил отменен пътнически влак № 60-262 от Гюешево за Кюстендил и е бил върнат обратно в Кюстендил.
На 26 февруари пътнически влак № 60263, който се движи по маршрута Кюстендил-Гюешево е престоял в железопътния участък над 250 минути, поради невъзможност да премине снежна преспа в района на спирка „Преколница”. Влакът е върнат обратно в гара Кюстендил. По тази причина този ден е отменен и пътнически влак № 60264 от Кюстендил за Гюешево.
На 29 февруари, последната дата, влак № 60261, който се движи по маршрут Кюстендил-Гюешево е престоял в железопътния участък също над 250 минути поради невъзможност да премине през снежните преспи, натрупани върху железопътните линии. По тази причина през този ден е отменен и влак № 60262 от Гюешево за Кюстендил.
Към момента по направлението, което коментираме – Кюстендил-Гюешево, движението е нормализирано и всички влакове се движат, съгласно действащото разписание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вярно е, че атмосферните условия бяха тежки, но също така е вярно, че Ваш ангажимент е въпреки това в рамките на съществуващите възможности да осигурите движението на влаковете по железопътната линия. Моята информация не се покрива точно с отговора, който давате в този момент както по отношение на датите, така и по отношение на причините да не се движат влакове. Но не искам да изпадам в спорове.
Това, което искам да Ви кажа, е, че винаги, когато става дума за спиране на влакове за по-дълъг период от време в региони като този, които нямат алтернативен транспорт, трябва да имате предвид, че наистина влакът е единствената връзка със света на български граждани, които иначе биват оставени просто на произвола на съдбата. Това в една голяма част от случаите може да коства тяхното здраве и живот, защото така или иначе те нямат никаква друга възможност да получат лекарства, да се свържат със спешна помощ, с лекари и прочее. Моля Ви да го имате предвид.
Използвам оставащото ми време предвид начина, по който изобщо се случват реформите по време на управлението на ГЕРБ, включително и в железниците, да Ви кажа, че съгласно информацията, която имам, от 9 април Вие се каните след продажбата на „Товарни превози” да започнете преструктуриране на системата на „Пътнически превози”. По начина, по който сте замислили това преструктуриране, а именно с редуциране и на регионални центрове, ще възникне напрежение. Предвид факта, че Вашите намерения изглежда са след като закриете поделение „Пътнически превози” в гр. София да редуцирате регионалните центрове от шест на три в цяла Югозападна и даже може би в цяла Южна България, тъй като, доколкото знам намеренията Ви са да останат само центровете в Мездра, София и Дупница, Ви предупреждавам отсега, че това ще създаде напрежение, защото нямате никакви основания да пристъпите към закриването на Регионалния център в Кюстендил. Все пак, ако не знаете, да кажа, че това е областен град и че железопътната линия София-Гюешево не е безперспективна, а е част от бъдещия Коридор № 8. Така че преди да подпишете съответната заповед за преструктуриране, с която да закриете Регионалния център в Кюстендил, ще Ви моля да се сетите за този мой въпрос и за бъдещи подобни такива, и за бъдещо напрежение, което ще възникне в Кюстендил във връзка с това закриване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Ще направя едно изречение по първата тема, за да кажа, че месец февруари беше изключително тежък от гледна точка метеорологичните условия. Работеше се при форсмажорни обстоятелства. Искам да дам пример за това как почти километър и половина от железопътната линия, която свързва две държави – България и Турция, беше разрушена и всъщност екипите на „Транспортно строителство и възстановяване” на Национална компания „Железопътна инфраструктура” в никакъв случай не стоят безучастно. Където имаше такива проблеми по железопътната инфраструктура, те се отстраняваха максимално бързо, както и в случая по линията Кюстендил-Гюешево винаги се е правило всичко, което е било по силите на екипите на тези компании, за да възстановят по най-бързия начин движението и, разбира се, хората да получат достъп до медицинска помощ и каквото и да е друго.
По втората тема, въпреки че не е предмет на конкретния парламентарен контрол, ще Ви дам отговор – окончателно решение не е взето. Действително се предвижда преструктуриране на центровете, но това ще стане след обстоен анализ с достатъчно аргументи, ако се стигне до такова преструктуриране, което да лиши Кюстендил от правото му да бъде такъв център. Не е взето окончателно решение, не е взето все още никакво решение. Искам да подчертая, че критериите, по които ще се оценява това преструктуриране, ще бъдат изцяло пазарно и бизнес ориентирани. Тоест, ако се докаже необходимият и достатъчен трафик и необходимата достатъчна нужда да съществува този център, той ще продължи да съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроса на народния представител Георги Божинов относно Проект на железопътна инфраструктура за високоскоростна железопътна линия Видин-София в района на гр. Враца.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Проектът на високоскоростна железопътна линия Видин-София преминава в района на гр. Враца през централната част на града. В тази връзка изграждането на високи шумозаглушителни стени е неприемливо за жителите на гр. Враца. Това би разделило практически града на две части. Другите варианти, които са били обсъждани, имат свои недостатъци и положителни страни.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: има ли окончателно решение по този проект специално в частта му за територията на гр. Враца и готови ли сте за ново обществено обсъждане на този проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Бих искал да въведа едно уточнение, ако позволите в началото – не става въпрос за термина „високоскоростна железница”, тъй като такива са линиите, осигуряващи скорости над 250 километра в час. Проектът на Национална компания „Железопътна инфраструктура” предвижда изграждане на скоростна железопътна линия – до 120 километра в час за товарните влакове и до 200 километра в час за пътническите в зависимост от типа подвижен състав, с който ще бъдат оборудвани, която ще обслужва населението, вътрешния и международния товарен трафик.
В района на гр. Враца проектът преминава по съществуващо вече трасе, което и към настоящия момент преминава през града и разделя града на две. Нашата цел е осигуряване на достъп на населението в региона до една модерна железопътна услуга, както и осигуряване на безопасно и свободно придвижване на гражданите в града на регламентирани места чрез четири нови прелези и надлези, в момента е само един, които са в допълнение на съществуващия. Местата на тези пресичания ще бъдат съгласувани с общинската власт в следващата фаза на проектиране и при необходимост техният брой дори може да бъде завишен.
В района на гр. Враца проектът предвижда модернизация на железопътната линия и прилежащата инфраструктура чрез реконструкция на съществуващото трасе, изграждане на нови съоръжения и нов дежурен пункт, рехабилитация на приемното здание и сградите за поддръжка и осигуряване на достъпна среда на инвалиди и трудно подвижни хора, майки с деца чрез рампи и асансьори.
На този етап проектът се намира във фаза идеен проект, не се предвижда изграждане на бетонни шумозаглушителни стени с височина шест метра. Мерките за защита на населението от шум чрез изграждане на шумозаглушителни стени ще бъдат прецизирани едва в следващата фаза на проекта, след извършване на подробни изчисления за определяне на местата и вариантите за ограничаване на шума и вибрациите. Възможните варианти са шумозаглушителни стени от панели от различен материал – дърво, метал, акрилно стъкло, пластмаса и други; или още по-добре – зелен коридор от жива растителност, както и саниране и поставяне на дограми с по-добри параметри на сградите в района на железопътната линия.
Съгласно изискванията на българското законодателство различните части на проекта подлежат на обществено обсъждане. Към настоящия момент са проведени дебати по околната среда със заинтересованата общественост и местните администрации в 25 населени места. В следващата фаза на проекта предстоят още обществени обсъждания, например за подробните устройствени планове и други.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” е готова за диалог и ще предложи на обществеността проект, който да отговори на обществените нужди – на всички стандарти за магистрален тип жп линия, на европейските изисквания за оперативна съвместимост с действащото законодателство на България.
Искам да подчертая, тъй като този проект ще се финансира с евросредства, било от Кохезионния фонд или по новия инструмент – „Свързана Европа”, изискванията и нормите за шум, въобще екостандартите, които трябва да се спазват, бъдете сигурни, че са толкова високи, че никой няма да ни позволи един лев да изхарчим, ако това не е гарантирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Приемам бележката, че не е високоскоростна, а е само скоростна линията. По-важно е друго – заявената от тази трибуна готовност диалогът да продължи.
Второ, високата степен на неопределеност, на която се намира проектът, онези разходи, които Вие заявихте, че ще се правят за четирите допълнителни преминавания през линията, и различните варианти за постигане на необходимите шумозаглушителни мероприятия ме карат да бъда оптимист, че в този диалог с обществеността, при тази инвариантност, която съществува в момента, за окончателно решаване на проблемите и, повтарям, заявената готовност за диалог ще намерим по-добро и по-приемливо решение за обществеността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народния представител Белгин Шукри относно недостатъчната обезпеченост на безопасността и сигурността на българските и чуждестранни граждани на Централна автогара – София, създаваща възможности за посегателство над личността и имуществото им.
Слушаме Ви, господин Шукри.
БЕЛГИН ШУКРИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, на 23 февруари 2012 г. около 6,20 ч. на Централна автогара – София, гражданин става свидетел на измама с обмяна на валута от страна на група лица срещу български гражданин, който се завръща от чужбина. Пострадалото лице е подмамено да обмени голяма сума чужда валута на ръка под предлог, че в този час на денонощието няма работещи обменни бюра и банкови офиси, където да се извърши обмяната. За още по-голяма достоверност на добрите им намерения въпросните лица дават възможност на гражданина да провери истинността на банкнотите – български левове, на касата на един от бюфетите на автогарата. След кратко увещаване и успокоение от факта, че банкнотите са истински, гражданинът, макар и неохотно, се съгласява да направи обмяна на валутата, която носи в себе си.
Свидетелят, сигнализирал ни за състоялото се събитие, твърди, че обмяната е станала бързо, след което се е създала умишлена суматоха, която дава възможност на измамниците да изчезнат.
Разбрал, че е измамен, малко по-късно човекът се връща на мястото на събитието с намерение да намери извършителите или да потърси помощ от компетентни лица. Оказва се обаче, че в този час на Централна автогара – София, няма органи на реда, нито частни охранители, които да защитят пострадалите пътници. Още повече, на такова голямо обществено място, през което всеки ден минават хиляди български и чуждестранни пътници, няма дори информационна табела със спешни номера, на които можеш да сигнализираш при инциденти, измами и други подобни обстоятелства.
Станалото може да бъде удостоверено чрез охранителните камери, разположени на втория етаж на Централна автогара – София, записите от които може би биха допринесли за установяване на самоличността на лицата, извършили гореописаното.
В тази връзка моите въпроси към Вас са следните: как е обезпечена безопасността и сигурността на пътниците, в частност на Централна автогара – София, и на останалите транспортни възли в страната – автогари, жп гари и аерогари?
Вторият ми въпрос е: кои са институциите и субектите, отговарящи за стопанисването и сигурността на най-голямата автогара, както и на другите транспортни възли на територията на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шукри, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” осъществява контрол по спазването на изискванията за извършване на обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български и чуждестранни превозвачи, превозите за собствена сметка и особените правила при договаряне на превоз на пътници и товари. Осъществява контрол по отношение функционирането на автогарите и приемането на нови автогари от гледна точка изискванията на Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари.
На територията на страната към момента има действащи 131 автогари, от които 30 са общинска собственост и 101 са частна собственост. „Централна автогара” АД – гр. София, е частна собственост. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма правомощия по обезпечаване сигурността на имуществото на гражданите и предотвратяване на посегателства срещу личността им.
Противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и опазването на техния живот, здраве и имущество са едни от основните задачи на органите на колегите от МВР, като правомощията им са определени от Закона за МВР и правилника за неговото приложение. Безопасността и сигурността на пътниците, намиращи се в районите на железопътни гари, стопанисвани от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, се гарантира съгласно общия ред в Република България.
Относно осигуряването на гражданите, намиращи се в чакални, на перони и в други помещения с открит обществен достъп, се разчита на присъствието и действието на служителите от „Транспортна полиция” към Главна дирекция „Криминална полиция”.
Автогари с висок интензитет на пътникопотока – в определени места са разположени камери за видеонаблюдение, които да позволяват пряк мониторинг и архивиране на записите за последващ анализ при необходимост.
Съгласно мое разпореждане във всички гари на видими места е изписан номер 02/940-94-00 за сигнализиране за нередности в транспорта, който, заедно с всеобщо известния телефон 112 – номер за спешно сигнализиране, дава възможност за бърза реакция на съответните органи.
Ще дам за пример и летище София като летищен оператор, отговарящ за стопанисването на всички активи на дружеството съгласно Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Летище София е определено за такъв и за неговата сигурност отговарят Гранична полиция, дирекция „Сигурност”, „Митница”, ДАНС и други структури в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
На база международни нормативни актове в гражданското въздухоплаване летището организира проверка за сигурност на пътници, екипажи, служители, наематели, гости и техните багажи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отговаря за контрола и достъпа в зоната за ограничен достъп, критичната част в зоната за ограничен достъп, организира наблюдение на обществените зони и зоните с ограничен достъп.
Гранична полиция и СДВР отговарят за опазването на обществения ред при аерогаровото пространство, паркинги, терминали и останалите зони на летище София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шукри.
БЕЛГИН ШУКРИ (ДПС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора.
Охрана по това време на автогарата се оказва, че няма. В 6,43 ч. на 23 февруари тази година свидетелят се обажда на телефон 112, откъдето в продължение на пет минути му се обяснява, че как той не е страна по казуса и няма как да повлияе за разрешаване на случая. А не може ли, господин министър, записът от охранителните камери да повлияе за разрешаване на случая?
Не е ли ужасяващо, че в държава – членка на Европейския съюз, през 2012 г., в най-добрия град за живеене в България, група лица безнаказано да вилнеят по автогари, жп гари и аерогари?
Господин министър, моята молба към Вас е да предприемете превенция на измами и посегателства срещу личността и имуществото на български и чужди граждани, които използват тези места – места за трансфер, с голям пътникопоток.
И Ви съветвам да контролирате изпълнението на наредбите и на другите нормативни актове, с които е оказано поставянето на информационни табели със спешните номера за сигнализиране при инциденти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шукри.
Дуплика няма да ползвате, господин министър.
И последният въпрос от днешния парламентарен контрол е на народния представител Ангел Найденов относно спирането на пътническите влакове и проблеми в организацията на движението на влаковете по направленията Земен-Перник и Земен-Кюстендил.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, повод да задам този въпрос са многото жалби, сигнали, острото недоволство, което са изразявали пред мен хора от Земен, които ползват жп транспорта в направленията към Перник и София или от Земен към Кюстендил.
Това напрежение беше особено силно изразено през зимните месеци. Обясненията винаги са били: климатичните условия, падналият сняг, обледеняването на жп линиите.
Вие всъщност в някаква степен ми отговорихте на въпроса с отговора си на предишния въпрос, който беше зададен от народния представител Мая Манолова, но, господин министър, в рамките на времето от 1 до 29 февруари тази година, според информацията, с която разполагам, са спрени например 45 влака. И те са спрени, в това число и в дни, когато не е имало обилен снеговалеж, и когато се предполага, че са били разчистени съответно и жп линиите.
Аз съм се намесвал по този повод и по друго време. Слава Богу, имало е бърза реакция и от Ваша страна, и съответно от ръководството на БДЖ. Имало е и съответно удовлетворяване на очакванията на хората, пътуващи по това направление.
Но все пак, господин министър, ако за това има някакви обяснения в рамките на месец февруари, няма обяснение това, което се случва сега – продължаващо разстройване на разписанието, закъснения, спрени влакове. Всъщност, всичко това даде основание в края на месец февруари тази година, Общинският съвет в Земен да Ви изпрати една протестна декларация, в която изразява и възмущение, и тревога, и протест във връзка с проблемите, които се създават за хората. Това са ученици, учители, особено работещи, разбира се, и възрастни хора, които търсят начин да стигнат до големите центрове с оглед на проблеми със здравето си.
Моят въпрос, господин министър, е: добре, Вие предприемате мерки за регулиране на това напрежение, търсите някакви решения, възстановявате разписания, но вижте, само преди два дни се случи напрежението на гара Даскалово, когато разгневени пътници блокираха жп линията, поради фактът, че заради спирането на влакове те не успяват да се качат в пътническите влакове.
Затова, господин министър, освен да разберем какви са били причините за спиране на тези влакове, въпросът е какво предприемате, за да подобрите транспортното обслужване на хората по направлението София-Перник-Земен или съответно от Земен към Кюстендил. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, както всъщност и Вие констатирахте – преди малко в отговора си към госпожа Манолова обясних, че през месеците януари и февруари обстановката по железопътната мрежа в страната беше изключително усложнена и движените на влаковете се осъществяваше при много тежки зимни условия. Освен по железопътната инфраструктура, пак повтарям, че имаше части от страната, територии, където, включително дори и с пътна алтернатива, движението беше изцяло и окончателно блокирано. Всъщност това е и причината, поради която в периода от началото на февруари до около 20 февруари имаше затруднения с навременното движение на влаковете, дори се налагаше в определени моменти отмяна на влакове в участъците София Кюстендил.
Нанесоха се сериозни щети по дизеловите мотриси „Дезиро”. Три от тях излязоха в авариен ремонт, което от своя страна наруши плана и графика за движение като цяло на влаковете по това трасе.
Към настоящия момент графикът на движение на влаковете е възстановен с изключение на крайградски пътнически влак № 60-215, заминаващ от Перник в 17,05 ч., който по технически причини е отменен до дата 1 април 2012 г. След това той ще възстанови своето движение. Други промени в разписанието на влаковете към момента няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Това е една полезна информация, която давате. Така или иначе, щях да Ви попитам, като уточняващ въпрос, за влака в 17,05 ч., но ме интересува и нещо друго.
Констатира се, в това число от информацията, която имам отново от хора, свързани с жп транспорта по направлението Перник-Земен, че има бързи влакове, които при спиране и нарушение в разписанието започват да функционират като пътнически влакове, при което, разбира се, те пристигат на крайната гара с огромно закъснение, това причинява неудобства на хората, но билетите им са на цената на билети за бързи влакове.
Много бих искал в дупликата, ако пожелаете да вземете думата, да уточним ще продължава ли тази практика. Много ми се иска това да не бъде практика и тя да бъде преустановена.
Второ, в случаите, в които се налага някаква промяна в разписанията, нека хората да имат тази информация предварително, а не тогава когато те отидат на гарата, чакат на перона и изведнъж се оказва, че има промяна. Ясно е, че това създава затруднение.
Трето, нека тези промени, в това число и спирането на влаковете, да бъдат съгласувани с местната власт, за да предприеме тя определени действия, да може да реагира, по някакъв начин да предупреди хората, те да имат тази информация и да направят промени в своя дневен ред, в своето разписание, за да не се стига до, примерно, неприсъствени дни на работните им места. Това води до санкции и по отношение на работещите, и по отношение на учениците.
Разбира се, информацията, че от 1 април ще бъде възстановено движението на влака в 17,05 ч., е една полезна информация и аз съм убеден, че хората, които ни слушат и гледат, ще адмирират тази информация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, искрено приемам препоръките, които отправихте, за навременната информация, за превантивните действия от страна на железопътната администрация, за да се намали възможно най-много щетата от каквито и да е било метеорологични условия и трети фактори, които всъщност са основната причина за нарушаване на нормалния график.
От моя страна аз ще се разпоредя да се приемат такива превантивни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Московски, за участието в парламентарния контрол.
Преди да закрия пленарния ден – следващо редовно пленарно заседание идната сряда, на 28 март, с начален час 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,25 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Милена Христова
Любомир Владимиров