Председателствал: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, с № 254-02-46 от 28 март 2012 г. в Народното събрание е внесен Проект за решение за прекратяването на ядрена централа на площадка Белене. С оглед съдържанието на решението и предстоящата визита на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в Москва, на основание чл. 43, ал. 5 от правилника предлагам като точка първа в дневния ред за днес да дебатираме и гласуваме:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА ПЛОЩАДКА БЕЛЕНЕ.
Режим на гласуване.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 6, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тук съвсем неочаквано днес се вкарва това проекторешение, което не е минало нито през комисиите, нито има политически решения на съответните парламентарни групи, защото решението е и много политическо. Прави се по чл. 43, ал. 5. Всичко това говори за прибързаност и желание темата да се приключи колкото се може по-скоро, защото, разбира се, тя носи отрицателен имидж и негативи на управляващите.
За да дебатираме въпроса, тук не виждаме нито министър-председателя, нито членовете на правителството. Разбира се, тук трябва да бъде министър-председателят, защото се касае до обсъждане по същество на взето решение на Министерския съвет. Не може ние в пленарната зала да си говорим по тази важна тема, без да изслушаме Бойко Борисов, който основно носи отговорността за това непопулярно и дълбоко грешно решение, което ще доведе до тежки последици за страната в близките години и десетилетия.
Моето процедурно предложение е да поканим министър-председателят да се яви, да дойде в залата и да ни даде разяснения. Част от тях вчера той се опита да ни даде на закрито заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, които бяха крайно несъстоятелни, смешни, абсолютно обяснение за наивници, ще се опита да направи същото и в пленарната зала.
Другото ми предложение е това заседание за АЕЦ „Белене”, който е основен и много важен въпрос, да бъде предавано по Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да видят българите за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов ще предаде желанието Ви премиерът да дойде тук.
Второто процедурно предложение, което ще подложа на гласуване, е по отношение прякото излъчване по Националната телевизия и Националното радио на дебатите по това решение.
Режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 55, против 8, въздържали се 105.
Предложението не е прието.
Господин Червенкондев, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Късно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като обявих името на господин Червенкондев, достатъчно време имахте след съобщаване на резултатите. Колеги, нека да се уважаваме!
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми първо да направя предложение за допускане в залата на ресорния заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма господин Валентин Николов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Очевидно цял ден днес ще се уважаваме.
Правя противно предложение, защото въпросният заместник-министър е такъв от три-четири дни, не е компетентен по случая и не е необходимо да присъства. Необходимо е да дойде човек, който е в час, затова няма нужда тук да водите кой да е.
Правя противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане на заместник-министър Валентин Николов в залата.
Гласували 162 народни представители: за 129, против 21, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Квесторите, моля, поканете заместник-министъра.
Госпожо Манолова, процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Добре е, че допуснахме в залата бившия ни колега господин Николов, но според мен въпросът е достатъчно важен и в тази зала трябва да присъства човекът, който взема решенията в българската държава. Така че човекът, който трябва да обоснове българската позиция за „Белене”, е премиерът Бойко Борисов.
Моля Ви, госпожо председател, да подложите на гласуване моето предложение премиерът Бойко Борисов да присъства на обсъждането на точката, която касае бъдещето на „Белене”. Той е човекът, който трябва да обясни българската позиция. Той е човекът, който изпраща господин Добрев в Москва. Той е човекът, който изпраща и господин Николов в тази зала.
Считаме, че не Валентин Николов е човекът, който да обоснове позицията на Министерския съвет, нито той е човекът, който може и трябва да слуша нашите аргументи. Това е премиерът.
Така че подложете на гласуване нашето предложение да бъде извикан българският премиер, за да чуе мнението на парламента за неговото решение за „Белене”.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да викнем патриарха!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение да бъде поканен министър-председателят за дебата по тази точка.
Гласували 163 народни представители: за 46, против 51, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, моля за коректност, когато подлагате на гласуване наши предложения.
Моето предложение беше да бъде задължен премиерът Бойко Борисов да дойде в пленарната зала.
Ние можем да каним Уорлик – да дойде на балкона, можем да каним и други посланици. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Но председателят на Министерския съвет, премиерът Бойко Борисов като шеф на изпълнителната власт, която е избрана от това Народно събрание, може да бъде задължен да присъства по време на това заседание!
Смятаме, че въпросът е изключително важен. Две години и половина гледахме как се тупа топката. Когато предстои да се вземе финалното решение, премиерът трябва да бъде задължен, за да дойде в парламента и да чуе аргументите на народните представители по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното искане, така както го артикулира госпожа Манолова, след като аз не мога да го възпроизведа правилно.
Гласували 163 народни представители: за 42, против 85, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Господин Червенкондев, слушаме Ви.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с мотивите на вносителите относно Проекта за решение за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.
„През 1981 г. правителството на Република България утвърждава площадка „Белене” за изграждане на втора атомна електроцентрала. През 1990 г. е взето решение за спиране на проекта, въпреки напредналата фаза на изграждането на І блок на централата.
През 2005 г. е проведена процедура за избор на изпълнител за довършване на централата, което предопределя възможните участници в процедурата. Новото строителство е следвало да използва съществуващото оборудване и инфраструктура.
На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение между НЕК ЕАД и „Атомстройекспорт” за сключване на бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство.
До края на мандата на тройната коалиция такъв договор не е подписан. Вместо това се поръчват отделни части от проекта „Белене” и са поети значителни финансови ангажименти, без да са осигурени необходимите за това средства.
В периода на управление на настоящото правителство и при условията на световна финансова и икономическа криза бе направено всичко възможно проектът да се структурира по начин, който да защити най-добре националните интереси, да се постигне диверсификация и се намери стратегически инвеститор за финансиране на проекта.
След като горното не бе постигнато, на 28 март 2012 г. Министерският съвет на Република България прие решение за отмяна на правителствени актове, с което по същество се слага край на изграждането на Атомната електроцентрала „Белене”.
Като държи сметка, че част от оборудването е в процес на изработка, за която българската държава е извършила плащания, считаме за целесъобразно да се проучи възможността за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на Атомна електроцентрала „Козлодуй”, както и да се намери рационално приложение на изграденото на площадката на АЕЦ „Белене”.”
Ще Ви прочета проект за решение на 41-то Народно събрание:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като се основава на суверенното си право да гарантира енергийната сигурност и независимост на страната;
като изхожда от убедеността си, че българската ядрена енергетика може да отговори на високите стандарти за ядрена безопасност единствено с най-модерните технологии,
като споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене, особено след ядрената катастрофа във Фукушима,
като преценява за невъзможно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат кредити за проект с недоказана икономическа ефективност,
като потвърждава стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност пред насърчаването на производството и консумацията на електроенергия
и като съобрази, че на 28 март 2012 г. Министерският съвет на Република България взе решение, с което отмени решения на Министерския съвет: по т. 57 от Протокол 17/29.04.2004 г., Решение на Министерския съвет № 259 от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене” като обект с национално значение и Решение на Министерския съвет № 260 от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”
РЕШИ:
1. Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.
2. За рационално използване на изградената материална и производствена база на площадката АЕЦ „Белене” препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене”.
3. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, като се използва платеното от Република България оборудване.
4. Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и т. 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Професор Станилов беше пръв.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Излизам на трибуната, за да изложа тезата на „Атака” във връзка с взетото правителствено решение.
Според нас решението на правителството да не строи електроцентралата в Белене има чисто геополитически характер и е в пълен разрез с българските национални интереси. Тезата ни е подкрепена от една-единствена мотивация – в света няма ядрена централа, която да бъде губеща, всички са печеливши!
Тезата да се построи газова централа на друго място има чисто геополитически характер. В следващите години ще се разбере, в следващите месеци дори ще се разбере, че тази централа ще се строи с надеждата да се захранва с газ от шистите в Североизточна България.
Вие не попитахте българския народ чрез един референдум да строим ли централата в Белене или не. Не го попитахте и за шистовия газ и сега ще започнете агитацията да се проучва шистовия газ, за да се захранва тази централа.
Преместването на ядрения реактор и цялото оборудване в Козлодуй, за да бъде построен там, да бъде монтиран там този реактор никога няма да се реализира, защото сега, след като започнат в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да правят сметките ще се разбере, че това е много скъпо, че пари няма откъде да се вземат и няма кой да ни даде, и това няма да се строи.
Вие със сигурност ще продадете ядрения реактор на Република Турция и тъй като турците са интелигентни хора – ще купят ядрения реактор на безценица, ще го монтират и след това ще ни продават скъп ток. Това е съвсем сигурно и всичките действия и обществени обсъждания през двете години и половина – трите години по това какво ще правим с Белене, вървяха в тази посока. Ние не можем да направим нищо освен да кажем истината и един ден Вие да носите отговорността.
Ние ще гласуваме против това решение и в публичното пространство ще говорим в полза на българския национален интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Честно да си призная не очаквах, че ще стигнем до този момент и до такова решение, което да се гласува тук, в пленарната зала на Народното събрание. Очевидно и Вие – от управляващите, разбирате абсурдността на това решение.
Искам да Ви кажа, че българският парламент, поне през последните 20 години, не е приемал по-глупаво, по-антинародно, срещу националните интереси на страната, и по-катастрофално за България решение.
Надявам се поне да се опитате да осъзнаете аргументите, които сега тук ще се опитам да Ви кажа.
Първо, спирате икономически най-изгодния проект в областта на атомната енергетика в момента. Най-изгодният!
Ще Ви дам два примера: първият пример – започналият в края на миналата година проект за изграждане на атомна централа в Съединените американски щати, така наречения Проект АP – „Адванс проджект 1000”. За два реактора по 1000 мегавата се сключва първоначален договор по овърнайт цена за 15 млрд. долара.
Искам да Ви припомня, че нашият договор за овърнайт цена е за 2000 мегавата – 4 млрд. евро. Предполагам, че не е трудно да сметнете и да сравните едното и другото.
Няма нужда да ходим до Съединените американски щати – вижте проекта „Аккую” в Турция – 4000 мегавата за 20 милиарда. Смятайте пак!
Ако искате, идете в Европейския съюз – проектът е „Олкилуото - 3” – 1600 мегавата, средна цена на мегават-средна цена на киловат – 4000-4500 долара. Сравнявайте! Но сравнявайте така наречената овърнайт цена днес, тоест сравнявайте домата с домат, а не с туршията! Това са различни неща!
Второ, това което правите обрича България на практика да бъде страна без ядрена енергетика. Проект в Козлодуй в близките 15 години няма и не може да има.
Аз вече обяснявах, че лицензионният процес на една атомна площадка има седем етапа. Ние в момента за Белене сме на четвърти етап. Първият етап е избор на площадката, вторият етап е утвърждаване на площадката, третият етап е разрешение за строителство, четвъртият етап е утвърждаване на техническия проект. Всеки един от тези етапи по закон трябва да отнема между шест и девет месеца, тоест между две и три години. В България тези три етапа и нещо, тоест почти четири, отнемат осем години за площадка като Атомната електроцентрала в Белене, която площадка е създадена специално за атомна централа и подготвена специално за атомна централа.
Няма как това да се случи в Козлодуй по-бързо от седем или осем години, защото площадката в Козлодуй е изключително комплицирана. Там има работещи реактори, там има спрени реактори, там има хранилище за отработено гориво, там има хранилище за радиоактивни отпадъци, там има замърсени територии, там има населени места, които влизат в санитарно-защитната зона, така че имайте предвид, че с това решение Вие на практика обричате последния индустриален отрасъл (технологичен) в България, и това е атомната енергетика. Тя не се създава толкова бързо. Ние все още имаме специалисти, имаме технолози, които могат да работят, имаме проектанти, имаме строители, имаме инфраструктура. Това не се създава за ден или за два.
Неслучайно Турция взе съвсем друго решение за изграждане на своята атомна централа. Те предоставиха изцяло територията, изцяло проекта на Русия – руски специалисти ще го строят, руски специалисти ще го експлоатират, защото знаят, че те не могат да го направят, не могат да създадат тази инфраструктура за една, за две или за три години.
Трето, каква е тази аргументация и кого точно лъжете? Когато реакторът е в Белене – ние сме много зависими от Русия и от единия доставчик, а когато реакторът отива в Козлодуй, ние вече сме независими – пак същият реактор, и пак руският доставчик?! И понеже сме, за да станем още по-независими ще направим една газова централа, в която ще ползваме пак руски газ!? Ами, то страхотна независимост се получава?!
Или другият аргумент – няма да строим Белене, защото няма пазар за електроенергията от централата в Белене, но като отиде реакторът в Козлодуй, изведнъж има пазар за тази електроцентрала и за тази електроенергия. И не само – има, но ще строим още една централа – парогазова, в Белене, понеже няма пазар?! Кого си мислите, че можете да заблудите по този начин? Българинът поне аритметика е учил! Елементарната логика е научил!
Искам да Ви припомня основния, същностния проблем на това разсъждение: атомната енергетика по класификацията на Европейския съюз е независим източник. Независим, защото горивото се доставя веднъж на една година по сегашната технология, а вече има технологии, които ще позволят реакторите да се презареждат на година и половина или на две години, тоест две години ти не зависиш от доставчика. Ако си достатъчно умен можеш да си доставиш още една презарядка, тоест четири години няма да зависиш от доставчика. Затова ядрената енергетика е независима!
Защо, като толкова много приказвахте и цяла година търсихте консултант, не изчакахте консултантът да си даде заключението? Защо не информирахте обществеността за резултатите от предварителния доклад и заключението? Знаете ли защо, защото в този предварителен доклад има два извода и те са изключително ясни. И днес добре, че министър Добрев най-после си позволи да каже нещо. То и Трайков беше казал преди три-четири месеца нещо.
Първият извод е, че регионът на Източна Европа е дефицитен на електроенергия. Нужни са 40 реактора, като този в Белене до 2030 г. Четиридесет!
Втори извод – при всички сценарии, с изключение на един, който е изключително измислен, електроцентралата е ефективна, затова скрихте и проучването на консултанта. Добре че вестниците понаписаха тези неща, пък и министрите си приказват за това.
И последното, което искам да Ви кажа – наистина ли търсите стратегически инвеститор? Какъв точно стратегически инвеститор Ви трябва? Германците не Ви харесаха, защото са германци, и ги изгонихте. Французите не Ви харесаха, защото не знам какви били. Финландците и те не Ви харесаха. Дойдоха американците – една от най-големите американски фирми доведе тук един от американските пенсионни фондове, и него не харесахте. Е, кого очаквате да дойде?! Някой марсианец, някакви зелени човечета да дойдат и да инвестират пари в българската ядрена енергетика?!
Благодаря, че господин министър-председателят дойде.
Вижте, уважаеми дами и господа, има случаи, в които всеки човек трябва да има съвест и да разсъждава от гледна точка на собствената си съвест. Въобще не знам как може един проект, за който това правителство ще похарчи над 1 милиард...
Господин Добрев, Вие ме гледате с изненада, ама господин Трайков преди месец и половина беше отговорил на господин Димитров, че сме похарчили 320 милиона. Днес чета – господин Валентин Николов каза, че сме похарчили 1 млрд. 300, само че евро. Вчера господин премиерът ни говореше, че ще трябва да платим 150 евро за реактора, още 50 за втория реактор, още 100 за транспорт.
Вижте, Вие сте платили 1 милиард. Вие сте платили повече, отколкото предишните две правителства взети заедно. Е, за какво го правите това?! Два милиарда за пет години са хвърлени в батака и Вие тук правите пиар акции с това, че сте върнали 600 хиляди от раздадени бонуси. Раздали сте си 120 милиона бонуси, върнали сте 600 хиляди и викате болните деца да се покажете колко много сте върнали.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Върнете и Вашите! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние сме раздали бонуси, защото сме вършили работа (смях, шум и реплики от ГЕРБ), а Вие, господин Борисов, разсипахте икономиката на България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Върнете ги Вашите!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ме оставите ли да говоря, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не Ви преча.
Моля за ред в залата!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Малко си възпитайте министър-председателя. (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Върнете парите!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Два милиарда, 2 милиарда заровихте на тази площадка. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Два милиарда, господин Велчев! (Шум и реплики от ГЕРБ.) За такива неща се носи отговорност! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, ще имате възможност да репликирате, когато Ви дам възможност за това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че, когато вземате такива решения, искам да сте наясно.
Един от колегите преди дни каза: „Правителството на ГЕРБ очевидно работи на принципа „след нас и потоп”.” Очевидно работите на принципа „след нас и потопи” (шум и реплики от ГЕРБ), защото потопът в енергетиката стана очевиден, аз вече Ви го казах. Но не е само този – „Булгаргаз” е пред фалит, НЕК е пред фалит. Мислете за това! Потопът във финансовата сфера стана очевиден и очеваден за всички, фискалният резерв го няма, Вие за четвърта година сте на дефицит. За потопите в здравната реформа няма да говоря. За потопа в пенсионната система няма да говоря. За това, че ще окрадете и Сребърния фонд, няма да говоря. Тоест, Вие работите на принципа „след нас и потопи”.
Това е последната капка – разсипвате, отново повтарям, последния технологичен отрасъл, който съществува в България. Разсипвате ядрената енергетика на България, замислете се по този въпрос! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има министър Делян Добрев.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, Вие казахте няколко съвършено неверни неща. Едно от тях е, че на площадката на АЕЦ „Козлодуй” не може да се строи допълнителен блок. Това и Вие самите го гласувахте в енергийната стратегия на България – че ние мислим в посока и евентуален VІІ блок в АЕЦ „Козлодуй”.
Това е напълно възможно. Има три възможни площадки на територията на АЕЦ „Козлодуй”, където може да бъде изграден VІІ блок. Това, което говорите, че там, където има действащи, недействащи, затворени хранилища за ядрено гориво и затова не може да се прави допълнителен блок, е абсолютно невярно. В целия свят първата площадка, която се използва за допълнителни мощности, е точно тази на съществуващи ядрени централи, защото там има изградена инфраструктура, тя е готова и не трябва да се дават наново парите.
Проектът на АЕЦ „Козлодуй” може да се диверсифицира, защото може да бъде направен със същия реактор, обаче конвенционалната част на централата може да бъде с друг изпълнител евентуално и по този начин да получим диверсификация. Да не говорим, че когато проектът се стартира от началото както трябва – с проектна компания, а не с междуправителствено споразумение, тогава има яснота и много по-лесно можеш да привлечеш стратегически инвеститор.
Казвате, че проектът бил печеливш, най-печелившият проект и така нататък. Откъде знаем, че проектът е печеливш, като нямаме цена? Имаме едни 4 млрд. евро, не знаем ескалация, не знаем колко струва кредитният ресурс, не знаем колко струва инфраструктурата. Това не сте го направили, когато сте взели решение за строителство на централата. Не знаем колко струва тази централа.
Докладът на HSBC също го потвърждава – най-вероятно тази централа струва около 10 млрд. евро. Десет милиарда евро са 20 млрд. лв. Двадесет милиарда лева, без да имаме осигурено финансиране, без да имаме осигурен инвеститор и с риска на площадката „Белене” – с по-голямата сеизмичност на площадката, от която националният риск, знаете, че се носи от правителството, а не от инвеститорите, не от строителите, не от никой друг – от българското правителство. Истината е, че е направен опит да се контролират тези рискове в проекта и не може да се злоупотребява с тази тема, но този риск все пак съществува – случват се и неща, които мислим, че не би трябвало да се случват.
Относно HSBC. HSBC не е предал окончателния доклад. Разбрах, че тази сутрин в ефир Вие сте казали, че го крием. Няма такова нещо, просто окончателният доклад не е подаден. Имаме по имейлите разпратени предварителни варианти.
HSBC имаше няколко задачи, ще Ви обясня най-подробно. Едната от задачите беше пазарно проучване, другата беше икономически модел, третата беше IPS контракт, гарантиране на защитата на държавата в този IPS контракт, четвъртата и най-важната тема беше стратегическият инвеститор. Пазарното проучване казва, че към 2020 г. търсене за електроенергия в региона ще има. Това не го отричаме, казваме: ще има търсене на електроенергия. Икономическите модели казват: зависи от обстоятелствата. Те не дават ясен отговор – да строим или да не строим. Консултантите обикновено казват: при тези обстоятелства строите, при другите обстоятелства няма да е изгодно, няма да строите.
В икономическите модели има такива, които казват, че централата ще е печеливша, но има и варианти, в които централата няма да е печеливша. Например, ако цената на газа не продължи да расте и е обвързана със спотовите пазари, които в момента вървят надолу, тази централа би могла да бъде губеща. Същото е, ако квотите за въглероден диоксид не нараснат както се очаква, а се запазят на цената, на която са в момента – около 5-6 евро.
Най-голямата задача обаче на HSBC – да намери стратегически инвеститор за този проект, не е изпълнена. Договорът с HSBC е сключен април месец миналата година, досега нямаме стратегически инвеститор за тази централа.
Не знам за какви пенсионни фондове говорите. Ако искате, можете да разкажете подробно тук, от парламентарната трибуна.
Заровили сме над 2 млрд. лв. Не сме ги заровили ние, господин Овчаров. Ние не сме подписали нито едно споразумение, с което да възложим допълнителни разходи по този проект, с изключение на едни 6 млн. евро, ако не се лъжа, за да запазим котловина. Тези 2 млрд. лв. не са 2 милиарда. До момента сме платили малко над 1 млрд. 300 млн. лв. Те са в изпълнение на всички споразумения, които Вие сте сключвали.
Първо, имаме споразумение от 2006 г., 2008, 2009 г. почвате да сключвате допълнителни споразумения, с които поемате финансови ангажименти, без да имате основен договор за строителство. Нямаме договор за строителство, не знаем дали ще строим АЕЦ „Белене”, подписали сме междуправителствено споразумение, вместо да създадем проектна компания и тя да изгражда тази централа.
В тази обстановка подписваме Споразумение № 5 за производството на реактори и на оборудване около реакторите, с което поемаме ангажимент. Това са конфиденциални данни, но сумата е над 1 млрд. лв. Поръчали сте оборудване за над 1 млрд. лв.! Плащанията, които сме правили, без да имате договор, са за това оборудване, което Вие сте поръчали, без да знаете дали тази централа ще се строи или няма да се строи, без да имате договор за строителството, без да знаете колко струва. Не знаете колко струва, нямате ескалация, обаче поръчвате оборудване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Защо НЕК е пред фалит? НЕК е пред фалит най-малкото заради тези 250 млн. евро заем. Защо е взет този заем? Взет е, за да се плаща по Споразумение № 5. Не съм съгласен, че НЕК е пред фалит. Държавата, нашето правителство няма да остави НЕК да фалира. За това се предприемат всички действия.
За Булгаргаз също не сте прав. Булгаргаз е в тежко състояние, но в никакъв случай няма да допуснем той да фалира. НЕК има печалба за миналата година, но големите кредити на НЕК, голямата тежест на НЕК е заради това, че е разплащал точно тези споразумения, които Вие сте подписвали. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър-председателят Бойко Борисов. (Народният представител Румен Овчаров иска думата за лично обяснение).
Има процедура, която ще дам, но съм обявила името на говорившия. Обявила съм кой ще говори. Много Ви моля, ще Ви дам възможност да вземете думата след премиера. Тъкмо ще можете да отговорите и на неговите реплики към Вас.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, виждате, че когато Вие желаете да съм тук, винаги идвам. (Смях в блока на ГЕРБ.)
Бих охладил желанието да си припишат затварянето на проекта като успех и Парламентарната група на ГЕРБ, и Парламентарната група на Синята коалиция. Ако е имало противник на АЕЦ „Белене”, това е било правителството на господин Станишев. Ние просто приключихме това, което те умишлено са направили.
Вашите депутати, господин Овчаров – съжалявам, че го няма господин Станишев, много добре го знаят. Ще Ви кажа защо. Когато фактите говорят, абсолютно нищо друго... Вие в риториката сте изключителен – това не мога да Ви го отрека. Все пак за 22 години в политиката не можете да не придобиете това като умение.
Ще задам само няколко реторични въпроса.
Ако Вие сте искали да има АЕЦ „Белене”, когато през 2006 г. подписвате проекта и си давате една година срок за подписването на истинския проект, на IPC-контракта, договора, щели сте да го подпишете; когато са стояли близо две години заемни пари, които Русия е била заделила за този проект, щели сте да ги вземете и проектът щеше да бъде необратим, както, господин Местан, беше „Цанков камък”. (Оживление и смях в групата на ДПС.) И ние задължихме НЕК с 1 млрд. лв., довършвайки „Цанков камък”. Простичко е – заради строежа на „Цанков камък” НЕК има пасив от 1 млрд. лв. за 80 мегавата.
БСП не е желало да строи АЕЦ „Белене”. Слушах снощи господин Станишев и просто не мога да му се начудя. Защо когато всички инструменти са били у Вас, Вие не сте го строили?! Защо не сте подписали IPC-договора, защо не сте започнали този необратим процес, а сте взели допълнителен кредит от „Paribas” за разрушаването му?!
Тук вече се обръщам към всички, които държат на конкурсното начало, на прозрачността. Именно затова благодаря за поздравленията, които господин Костов и господин Мартин Димитров отправиха вчера към нас. Защо? Защото АЕЦ „Белене” е компрометиран проект от самото му начало. Това е една лъжа, един балкански трик, както господин Овчаров се опитва да казва. Трик, но трик, който не минава никъде. Затова HSBS и всички най-големи, които се постараха да дойдат, не могат да намерят голям стратегически инвеститор. Между другото това е истинската причина и RWE да си отиде. Защо? Първо, не сте искали да го строите и не сте подписвали нищо, за да дойдем ние, както във всяко едно отношение. Иначе Вие не можете да ми обясните. Договорът е от 2006 г.! Защо не сте подписали от 2006 до 2009 г. IPC-контракт? Ако можете да ми обясните – на базата на какво не сте го подписали? Защо не сте уговорили ескалацията? Уважаемите медии имат запис. Когато господин Кириенко беше тук и долу публично каза: „Да, тогава ние сгрешихме, че обявихме цена 4 милиарда”, Вие господин Петър Димитров, прекрасно сте знаели, че за 4 милиарда централа не можете да направите и всъщност затова не сте обявили на българския народ ескалацията, а в същото време сте плащали, като прекрасно сте знаели, че по международните спогодби когато плащаш, ти приемаш онова, което си платил. А Вие сте платили на скъпата ескалация!
Когато решават да правят третата първа копка – или както е било там – да продължат строителството на АЕЦ „Белене” (приемаме, че това е прекрасна идея, никой не е против), вземат решение да достроят наличната „Белене”. Нали така, господин Овчаров? Да достроят! Не за нова, а да достроят! Ето го трикът. Ето го балканският трик – ползвам думите на господин Овчаров. Всъщност когато достроиш нещо, кой може да го дострои? Този, който го е започнал. Впоследствие обаче, след като виждат как започват да падат I, II, III и IV реактор, решават – пак трик – „Ще вземем кредит за половин милиард, нека някой данъкоплатец да му обслужва лихвите, които досега са 102 милиона, ще го съборим и тогава ще вземем другия реактор”. Добре, ама това се прави с конкурси.
Господин Курумбашев ми размахва пликове и ги дава на госпожа Цецка Цачева. Вие ходите по вестници и носите пликове с конкурси, които видите ли, някой ще спечели, а Вие тогава урбулешки погазвате всички принципи, отивате и продължавате нататък без конкурс. Ето, това е най-голямото компрометиране в евроатлантическите партньори на този проект.
Оттук нататък пътят е един. Всичко онова, което Делян Добрев Ви каза, е вярно. Има експерти, има специалисти, има много мнения. Пети и VI реактор са жизненоважни за нашата икономика и там ние ще се борим, грижим, поддържаме...
Между другото, преди да дойда тук, разговарях с директора на АЕЦ „Козлодуй” господин Николов и му казах да направи публична пресконференция и да каже с какво е закъснял и с какво не е закъснял на базата на Вашите думи. Така че ако е закъснял с нещо, бъдете уверени, че веднага ще го отстрани, но той твърди, че всичко по V и VI реактор, по продължаването на техния живот, ще продължи.
В същото време казвате: „Ние сме платили”, но ние нищо не сме платили. Направихме всичко възможно да диверсифицираме проекта, защото като видяха, че с България не могат да се оправят, сиреч конкурси и такива неща в България не важат, нашите евроатлантически партньори казаха: „Добре, поне го диверсифицирайте”. Ние изпратихме запитване, говорихме лично и с руската страна. Накрая те ни казаха (официално го имаме в писмо), че не могат да го диверсифицират с друго ядрено гориво, защото трябва да се даде формула на горивото, оттам – търговски тайни, икономически тайни и така нататък и това не може да се случи.
Затова и в разговора си завчера с президента Путин се разбрахме да излезем, защото иначе това ще бъдат изключителни харчове, които държавата още повече ще направи за съдебни процеси. Именно затова считам, че посещението на господин Добрев е много важно, за да приключим този проект. В същото време веднага, публично, прозрачно, ясно, диверсифицирано с компания, която да проведе всичките тези неща, да направим хибриден Седми реактор в АЕЦ „Козлодуй”. Това ще ни забави 5-6, може би 7 години.
Вижте, „Белене” се прави 33 години. На фона на 33 години, 6-7 години не са нищо. Още повече, че нямаме никакво съмнение, че животът на V и VІ реактор ще бъде удължен и няма да има проблеми с тока. Ние и сега изнасяме ток.
Освен това, присъединяването на зелените енергии – вертопаркове, соларни паркове, изграждане на водноелектрически централи – това, което в момента е подписано и се прави, също дава огромно количество енергия. Тук вече мога да подкрепя и президента Плевнелиев относно по-важната задача – санирането на тези 770 хиляди панелки на хората.
В Европа ние сме нацията, която харчи електричен ток и няма енергийна ефективност. Това обаче е друга тема и не искам сега да Ви занимавам с нея.
В същото време, понеже чух, че и колегите от „Атака” са се изказали по тази тема, истински се надявах от тях, когато говорят по този въпрос, да споменат и цената на газа в момента. Тук също знаете, че прекратиха договори до 2030 г., но като цяло също много неща могат да се кажат по тази тема. И на практика от българската икономика, от България годишно излизат към милиард и 200 милиона долара в посока Руската федерация. Вие не питате за тях. Не казвате защо плащаме толкова по-скъп ток. Не питате кои са посредниците и усилията, които полагаме в тази посока. Така че нещата са много комплексни.
Искам да пожелая успех на колегата Добрев, който има тежката задача да подреди едни бакии, които са оставени.
Ако сте искали, и тук към Синята коалиция – не можете да си припишете успеха за АЕЦ „Белене”. Истинският успех за нестроителството на АЕЦ „Белене” е на тази част от парламента (посочва блока на БСП. Ръкопляскания от СК и ГЕРБ.), на тяхното правителство, което не е пожелало да строи АЕЦ „Белене”. Съжалявам! Така че ... Благодаря. (Ръкопляскания от блока ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин премиер, господин министър, колеги! Добре е, като се изказвате по това, което съм говорил, поне да сте слушали какво съм казал. Площадката на АЕЦ „Козлодуй” е възможна, площадката на АЕЦ „Козлодуй” е трудна и ще иска много дълъг период за лицензиране. Това казах, господин Добрев, и не си измисляйте други трактовки.
Диверсификация. Какво ще диверсифицирате там? Там управлението, системите за управление, електросистемите са френски и немски. Ще смените турбината – какво диверсифицирате с това? Нищо ново. Ще сложим германска турбина. Добре, не е лошо. Това не е нищо стратегическо, тази турбина можеше да я сложим и в „Белене”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо не я сложихте тогава?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще Ви кажа защо не сме я сложили, господин Борисов – цена. Затова Ви сравних цените по така наречените овърнайт проекти. Сравнявайте тях, не сравнявайте крайната стойност на проектите. Проектът, за който Ви говорих, каква му е началната стойност – овърнайт цената. Сега струва 80% повече отколкото беше. Ескалацията върви навсякъде. Затова се сравняват овърнайт цените, ако искате да бъдете коректен – другото е демагогия.
HSBS – предварителният доклад е при Вас вече 6 месеца. Вие приехте ли го? Казахте ли на HSBS да работи по втората и третата точка? Нищо не сте им казали...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Никой не го е приемал!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова казвам. Така че не се оправдавайте, че не са Ви намерили стратегически инвеститор. Вие не сте има дали възможност да го намерят, защото не сте им казали какъв да бъде икономическият модел (Реплики от ГЕРБ.)
За какво плащаме? Питате ме мен за какво плащаме. А Вие за какво плащате? Нали твърдите, че не е имало договор, не е имало обвързващи документи. Вие за какво плащате 1 милиард? Кажете за какво?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За Споразумение № 5!
РУМЕН ОВЧАРОВ: А, така! Бил компрометиран проектът. Как беше компрометиран проектът, при положение че единият от участниците в него беше американски? „Уестин Хаус” беше един от тези, които участваха в компрометирания според Вас проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Пети и Шести блок – закъснението Ви е година и половина. И не е виновен Николов. Виновни са тези, които управляваха енергетиката преди него. Той е там от 3-4 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Лично обяснение – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Трябва да призная, че на Вас не са Ви чужди миговете на откровения, в които истината взема връх над желанието да обслужите политическите си внушения чрез некоректна атака към представители на опозицията. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Такъв миг на откровение беше едно наше съвместно участие в „Панорама”, когато Вие, господин премиер, уважаеми господин Борисов, заявихте, повтарям: господин Борисов, за да няма грешка в авторството на тезата, че ДПС и господин Доган нямат нищо общо с „Цанков камък”. (Възгласи от ГЕРБ.) Да, да, това може да се провери и на видеозапис.
Сега отново поставяте в един израз Местан – заместник-председателят на ДПС с „Цанков камък”. Ваш проблем. Не знам кога сте искрен.
Вашият проблем днес не е цената на енергията от „Цанков камък”. Вашият проблем днес е в точка втора и трета от Проекта за решение. АЕЦ „Белене” е едно – ние сме изразявали позиции. Колко ще бъде цената от парогазовата централа? Никой не казва. По-скъпа от ядрената, по-скъпа от тецовете, по-скъпа дори от възобновяемите енергийни източници – никой не говори за това!
Тази тема се появи едва вчера. По-малко от 24 часа от появяването й, Вие го вкарвате като точка втора от Проект за решение и предрешавате проблем, който може да се окаже много по-опасен и много по-вреден и икономически необоснован от всички проекти, които сме обсъждали досега. Това е темата на разговорите днес – точки втора и трета от Проекта за решение. Не толкова точка първа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Използвам случая да поздравя Вашия лидер (поглежда към Лютви Местан) с рождения му ден. Да е жив и здрав! И да Ви кажа една хубава българска поговорка: „Гузен негонен бяга”.
Не съм казал нищо, свързано с „Цанков камък”. Казах Господин Местан. Защо? Защото Вие сте отговорен човек и когато някой от Вашите коалиционни партньори каже, че НЕК ние сме го фалирали, аз само напомням за „Цанков камък”. Защо Вие се чувствате виновен за него? (Смях, оживление и ръкопляскания от блока на ГЕРБ.) Извинявам се! Съжалявам, ако сте се почувствали Вие засегнат за „Цанков камък”.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Движението за права и свободи няма отношение към „Цанков камък”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, разбира се! Движението за права и свободи няма отношение по „Цанков камък” и съответно хонорарът, който господин Доган е взел, не е свързан с „Цанков камък, а с други хидроенергийни проекти. (Оживление и смях в блока на ГЕРБ.) И тъй като Вие, като коалиционен партньор не би могло да не знаете за „Цанков камък”, аз само напомням, че там НЕК е задължен с около 1 милиард. Така че съжалявам, ако сте се почувствали засегнат, но истинските виновници са малко по-нататък от Вас. (Посочва към блока на КБ.) И те си знаят кои са. И така са направили пътя, господин Местан, така са го направили, че той непрекъснато се свлича и аз не мога да взема превес да накарам Агенция „Пътища” да си вземе пътя от НЕК.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Казвате, че рожденикът няма отношение. (Смее се.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Рожденикът няма отношение към „Цанков камък”. Неговите законно взети като мандатоносител пари от хонорара са за други хидроенергийни проекти. Коректен ли съм?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съответно газо-паровата централа, за която говорите, има две изисквания, които съм казал на господин Добрев, че държа да се спазват:
Първо, тя ще е частна, след проведен конкурс.
Второ, за разлика от предишните и по-предишните, които са задължавали в договорите си за по 15 години да взимат на определена цена, доста по-висока от държавните централи да изкупуват тока, ние в случая казваме така: „Заповядайте, постройте я, участвайте на пазара, без това искаме да го либерализираме. Който участник иска да купи този ток, добре дошъл е да го купи”. Нещо лошо в това? Ние като държава имаме нужда от тази системна връзка.
Разбира се, ако по този безобразен начин на времето и ТЕЦ „Варна” не е раздържавен, ние можеше и сега да направим и в ТЕЦ „Варна” доста неща. Надявам се, че ще станат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Министър-председателят излиза от пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с разискванията.
Думата за изказване има господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, на които май че интересът им след излизането на министър-председателя спадна. Вас повече не ви интересува. Той ви видя, че сте тук, така че може да сте спокойни, може да излезете след него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, ние го поканихме по Вашето предложение, за да бъде тук. Уведомих Ви, че господин Анастасов отиде да го покани.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, аз говоря за колегите народни представители, които изведнъж се дезинтересираха от дебата. А иначе към министър-председателя: благодарим, че той влезе и излезе. (Весело оживление в ГЕРБ.) Той трябваше да бъде тук, за да чуе дебата. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Дано да чува отвън, макар че него не го интересува особено какво става тук, защото неговата цел след това решение, което взеха в Министерския съвет, е да остане в бяло, да запази имидж. Оттук нататък нищо повече не го интересува. Да се замете последицата от това лошо за българския народ решение и да запази рейтинг.
Защото той наистина искаше да се строи АЕЦ „Белене” в последните три години. Трябва да му го признаем, за него това щеше да бъде най-голямата, значима лентичка. Той знаеше, че и хиляда лентички да отреже те нямаше да струват нищо, сравнени с тази. Той може да го направи, ако беше започнато строителството от самото начало на мандата. Това щеше да бъде венецът на неговата дейност. Защото тук и тези хиляда лентички да отреже и още хиляда за отсечки по 1100-1200 метра от някоя софийска улица или откриването на някоя фурна в някое село – не че това е лошо, разбира се, те с нищо няма да означават и не могат да се сравнят с това, което щеше да направи за АЕЦ „Белене”. Така че на него много му се искаше наистина да се строи и да бъде човекът, който е построил АЕЦ „Белене”. Само че не му позволиха. Това трябва да е ясно на всички ни.
Тук решението не е българско, то не е за това дали АЕЦ „Белене” е добър или лош проект. Въпросът беше до геостратегически интерес. Това, което беше изкомандвано и наредено, беше причината за взимането на това непопулярно решение. Наистина по балкански правителството и мнозинството мотаеха, отлагаха, очакваха да получат разрешение, милост свише да им бъде разрешено. Но това не се случи, защото Вашингтон не вярва на сълзи, както и Москва, разбира се, не вярва на сълзи. Защото по едни – няма да ги излагам сега, геостратегически съображения Съединените щати не желаят България да строи АЕЦ „Белене”. Това решение на големия брат трябваше да бъде изпълнено. Както виждаме, то се изпълнява.
Нека видим между политическите сили в България кой е „за” и кой е „против” прекратяването строежа „Белене”.
От една страна, до вчера управляващите от ГЕРБ бяха по средата, искаха или не искаха, най-после се определиха. Но за така наречените сини нещата са ясни и когато те пледират за някой енергиен обект, аз съм особено внимателен, защото всичко, за което са пледирали в енергетиката до този момент, е пълен провал от тяхна страна – като се почне от времето на „Син поток” по времето на управлението на Костов, та се стигне досега.
Нека си припомним как „Син поток” трябваше да мине през Черно море и всичко беше готово да мине през България и да продължи. Сега, понеже Костов, също поради геостратегическия интерес, който му беше издиктуван и наложен, „Син поток” мина през Турция, та сега трябва да правим връзки и да получаваме газ. Това нещо хората не си спомнят. Много от журналистите, които ни слушат отвън, са съвсем млади. Едно време това беше темата, това беше основният въпрос. Сега нямаше нужда да правим газови връзки с Гърция и Турция, защото „Син поток” щеше да мине оттук. Огромен провал!
„Лукойл-Нефтохим” – Бургас. Цените на горивата. Продаден, по най-меки изчисления, на десет пъти по-ниска стойност на руската компания и последствията са за джоба на българските потребители. Виждаме какво става с цените на горивата. Цените на газа от правителството на Костов започнаха да се вдигат драстично и все повече и повече и всички правителства биват обвинявани в неуспехи при водене на преговорите и високи цени на газа. Нищо ниво!
Да не говорим, че закриването на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй” започна пак от сините, пак от Костов. Тогава беше положено началото. Така че в момента те са за това непопулярно решение, грешно решение, но тях това не ги интересува. Всички тези грешки са отминали. В България никой не носи отговорност. Така че какво им е на Бойко Борисов и на управляващите ГЕРБ? В момента и те няма да поемат отговорност, когато след години стигнем до това, което предричаме и което, разбира се, ще стане – да внасяме ток от чужбина на много по-високи цени.
От друга страна, и ДПС е за спирането на строителството в Белене. Разбира се, за тях българският национален интерес няма никакво значение. За тях е важно Турция да строи атомни централи в момента с руски технологии и реактори. За тях е важно и това – в бъдеще Турция да продава ток на България, което неминуемо ще се случи. Това е другият субект в българския политически живот, който е за закриването на „Белене”.
Вината на БСП, разбира се, също е огромна, за да се стигне до това положение, защото те наистина в миналия мандат не направиха необратим процес строителството на „Белене”. Не направиха всичко възможно „Белене” да навлезе в такава фаза, от която нямаше спиране. Ние в Четиридесетото Народно събрание, когато бяхме опозиция на тройната коалиция, сме го казвали от тази трибуна – че се бавите, мотаете. Тогава за много от вас, не казвам за всички, проектът „Белене” беше възможност да краднете, а нямахте волята истински да го строите. Така че вие имате огромна вина в това и сега някои от критиките и напомнянията към вас са много основателни за това, че не направихте необратим процеса по АЕЦ „Белене” и давате оправдание на мнозинството на ГЕРБ и на правителството за това, че няма да строят „Белене”. Така че това е съвсем вярно.
Приказките за строеж на VІІ блок в Козлодуй и така наречената газова централа, разбира се, са несериозни неща. Всичко е за лъскане на имидж, за излизане от ситуацията, за оправдание. Разбира се, че това няма да се случи. Дори вижте в нашето проекторешение втора и трета точка са: възлагане за проучване, да извърши необходимото за изграждане на нова атомна мощност в АЕЦ „Белене” или за проучване на парогазова централа в Белене и Козлодуй. Няма никаква категоричност, никакво императивно решение, което да сочи твърдо и ясно намерение да се направи. Разбира се, това в настоящия момент не е възможно. Но всичко около парогазовата централа и VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” е за отклоняване на вниманието и са неща от порядъка на балканските хитрости в българския политически живот, за които преди малко премиерът говореше.
Най-новото от парогазовата централа на площадката в Белене, което може да произлезе, е не друго, а да се отвори отново темата за шистовия газ. Дори през последните 12 часа от оповестяване на решението това започна да се случва, тоест – няма да строим втора атомна, а ще строим първа газова с шистов газ. Така ще се оправдае отново проучването и добива на шистов газ у нас.
Днешният ден е един много черен ден за най-новата история на Българя. Оттук нататък може да считаме, че се слага началото на края на ядрената енергетика в България. България губи и ще загуби, както се изисква по геостратегически причини от нас. Това е поредната капитулация – да ликвидираме и да се простим с последната висока технология в държавата.
От вчера се чу цифрата 20 млрд. лева или евро. Предполагам, че лъжата не е толкова голяма, за да се каже евро, а да го считаме за лева. И при 10 млрд. евро лъжата пак е много голяма, предвид критериите, за които Ви говоря.
Спомняте си преди година – година и половина, отлагането на строителството на „Белене” беше заради цитираната цена от милиард и половина евро, която се стори висока на правителството. Тогава се казваше: „Да, ще строим „Белене”, но водим тези преговори майсторски, за да бутнем цената надолу”. Колко надолу? Тогава се говореше, че ако се свали цената надолу с 1 милиард, тоест – до 5 милиарда и половина. Така че има критерии и има цена, и тази цена не може да бъде по-голяма от 6 млрд. и половина. Това е най-голямата цена, която ни се предлагаше по договора с руската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето на групата Ви изтича, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, моля да удължите времето на групата.
Цената от 10 милиарда в момента се хвърля ей така пропагандно и по балкански, както се изрази премиерът.
Уважаеми колеги, трябва да сме наясно, че оттук нататък държавата и всички ние тръгваме и вървим надолу. Надолу, леко приведени, постепенно по пътя и към маймуните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по дискусията?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се изкажа като специалист по енергетика и не претендирам да бъда такъв. Ще се изкажа като човек, който обича България и в решението си ще се опитам да бъда отговорен по отношение бъдещето на България.
Нямам интереси в енергетиката, нямам интереси и в енергийните проекти. Затова считам, че изказването ми е абсолютно непредубедено и искрено. Пак повтарям – изказването ми е от позицията на човек, който обича България.
Няма да подкрепя проекта за това решение. Няма да го подкрепя, защото редица факти според мен предполагат АЕЦ „Белене” да бъде построена.
Според мен парогазовата централа ще бъде първата копка за утвърждаването и за добиването на шистовия газ в България. По този начин ние ставаме зависими от добива и от вноса на газ. Това е едно от нещата, които аз усещам интуитивно.
Другото, което искам да кажа е, че според мен, а и според редица специалисти, ядрената енергия е най-евтината. Да, разбира се, от друга страна стои въпросът: каква е стойността на инвестицията и какъв ще бъде срокът, в който тя ще бъде компенсирана? Считам, че стойността на ядрената енергия е най-евтината като добив.
Освен това мисля, че в следващите години – след 2020 г., в нашия географски регион, в страните Херцеговина, Босна, Сърбия, ще има необходимост и нужда от електрическа енергия. Ето защо, ядрената централа ще бъде необходима и нужна за България.
Считам, че проектът АЕЦ „Белене” трябва да продължи и затова няма да подкрепя това решение, с което той спира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики. (Ръкопляскания от КБ.)
Господин Великов, заповядайте за изказване.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да започна изказването си с мисъл на един американски бизнесмен: „Кажете ми една дефицитна стока и аз ще ви покажа как мога да стана богат”. Смятам, че българското правителство отърва своя шанс. Чрез изследване да разбереш, че през 2020 г. ще има дефицит за покупката на електроенергия, и ти да се откажеш от напредналия етап на строителството на една електроцентрала, е пагубно решение за българския народ.
Няма да подкрепя това решение, не защото съм комунист, а защото съм българин и милея за нашата страна. Да не се окаже, че българското правителство взема решение, което твърде много импонира на един от бившите министър-председатели на България и Вие всъщност влязохте в неговите обувки?! Човекът взе стратегически решения, които след време се оказаха много погрешни. Искам да се предпазим от това.
Защо казвам, че 20 години на нашия преход и сини, и червени, си прехвърляха топката и докараха българския народ дотам, че в момента сме изправени пред угрозата да даваме пенсии на българските пенсионери, пред угрозата да затваряме предприятия, защото те са енергоемки и не могат да отговорят на съвременните потребности на производство в Европа?
Защото този проект беше създаден непорочно. Ако беше направен референдум до българския народ, иска ли изграждането на проекта, щяхте да имате силата и възможностите да се изправите тук и да защитавате този проект. Това е грешката на левицата.
Тук вече е и грешката на това правителство. Първото решение, за което каза Бойко Борисов, беше правилно – трябва да се направи референдум, с който ние да кажем: искаме ли прекратяване строителството на „Белене”, или искаме да продължим производството на нова втора атомна електроцентрала?
Сега ние виждаме едно неправилно решение, което няма да подкрепя. Няма да подкрепя, защото смятам, че Вие сте в неправилната посока. Посоката за всички българи беше референдум, да си кажат мнението за това. Защото утре, ако ние се изправим пред угрозата да стоим на тъмно, нашето производство да стане много скъпо, продукцията да се оскъпи – кой ще носи отговорност?
Когато казвам, че за да се вземат такива стратегически решения, свързани с твърде огромна сума средства, които трябва да се вземат от българския народ, в България трябва да се носи отговорност и за целесъобразно вземане на решения.
За трети път ще кажа: няма да подкрепя това решение, защото смятам, че България има нужда от втора атомна електроцентрала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Може би за първи път излизам с такова вълнение на тази трибуна. (Смях.) Няма нужда от смях, а има нужда от сериозно поглеждане към това, от което България има нужда.
България има нужда от ясна енергийна стратегия, която да каже как след 2020 г., когато затворим тецовете, след като спряхме безконтролното строене на различни така наречени зелени проекти с вкарване на високите цени в някакви нормални норми, ще успеем да произвеждаме електроенергия, която ценово да дава микса, който да направи износа на електроенергия от България конкурентоспособен, а цената, която се представя в България – да бъде достъпна за българските граждани?
Оттук нататък важното е: когато имаме енергийна стратегия, тя да казва, че цената от ядрената енергетика – която към момента е три пъти, че и повече пъти по-евтина от тази, произвеждана от топлоелектрическите централи (особено някои), която е 10-12 пъти по-ниска от тази, произвеждана от възобновяемите енергийни източници – може, трябва да бъде направена и проектът трябва да бъде реализиран.
Тук ще го кажа съвсем категорично, че въпросът не е къде да сложим този реактор, който са произвели, или сме поръчали, и не се е реализирал поради допуснати грешки, пропуски във времето или други субективни, или обективни обстоятелства. Въпросът е защо не си дадем ясна сметка, че в „Белене” беше предвидено да се строят два реактора, а в „Козлодуй” да се изгради VII и VIII реактор. Защото се оказва, че след двадесетина години наистина ще има голяма нужда, точно в района на Източна Европа, от огромно количество електроенергия. Защо от тези 40 мегавата да не са четири в България – и те са ядрени, с енергия с ниска себестойност, която да даде един конкурентоспособен микс.
Ще изразя моята позиция, а тя е, че е необходимо на България да се реализира проект, който да даде и на Северна България глътка живот, която през последните години изостана изключително много, особено в Западната и Централната част.
Реализирането на проекта „Белене” означаваше не само пряката полза от производството на електроенергия, това означаваше много на брой малки и средни фирми, които произвеждат съпътстващи това строителство компоненти, детайли; това означаваше внасяне на данък добавена стойност в държавния бюджет; това означаваше живот в системата. Оттук нататък се оказва, че с преместването на този реактор – след 10-11 години на друго място, той вероятно ще бъде като технология морално неконкурентоспособен. Ние ще сме изпуснали шанса си да имаме една нова централа.
Това, което виждам с решението, което лично няма да подкрепя, е, че ние влизаме в нов 31-годишен период от сагата „Белене”. След 31 години тези, които ще бъдат в залата, ще обсъждат отново, за съжаление, дали на площадката в „Белене” ще бъде строена нова атомна централа, дали ще бъде строена газова централа, или ще правим вятърни мелници?
Моля залата да прояви разум, за да си дадем ясен отговор. Той трябва да бъде следният: нека българските граждани да излязат на референдум и да кажат своята позиция – дали искат България да остане енергийно независима? Искат ли България да продължава да бъде единственият мощен производител на електроенергия на Балканите?
Нека си признаем, че България имаше много конкурентоспособни промишлени производства през различни периоди от своята история. Днес единственото, което произвеждаме и изнасяме, е ток. За съжаление това няма да може да бъде след броени години. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Народното събрание е изправено пред изключително важно, може би за този мандат, стратегическо решение за икономическото бъдеще на България.
Ще се спра на три аспекта, които пряко засягат българските граждани и българската икономика. За съжаление вече стана дума, че през последните години единствената сила на нашата икономика остана в енергетиката. Ако днес подкрепим безумното решение, което ни се предлага, ще излезем и от този пазар. Оставам настрани, че в самото решение, в мотивацията му има достатъчно несериозни твърдения, като потвърждава стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност.
Вторият аспект, за него вече стана дума и господин Местан го формулира достатъчно ясно – каква ще бъде цената, на която ще се произвежда и продава електрическата енергия от така формулираните т. 2 и т. 3 на проекторешението? Сегашната цена на Атомната централа в Козлодуй е около 40 лв., на „Белене” очакваната цена е между 50 и 60 лв. – според експертите, а цената, според точките 2 и 3, ще отиде на 230-240 лв. Тя е сравнима с изключително високата цена на така наречените зелени проекти.
Министър-председателят каза, че това ще бъде частен проект и нека частникът да участва на пазара. Какво ще стане след една година, когато установим, че няма такъв интерес? Какво означава, че ще предложим на „Газпром” да изгражда този проект?
От едната страна, казваме, че искаме диверсификация, искаме гарантиране на независимостта на държавата ни, от друга страна, казваме: „Скъпи братя руснаци, заповядайте, да довършите нещата!”
Ние постигаме два негативни за обществото и държавата ни ефекта – от една страна, гарантираме, че ако въобще се отиде на такъв проект цената на електроенергията ще бъде оскъпена в пъти, а от друга страна, гарантираме зависимостта си от Русия. Вие виждате, че във всички изказвания на експертите във вчерашния и днешния ден е видимо, че тук е гарантиран единствено руският интерес и по никакъв начин българският.
На трето място, преждеговорившият постави един изключително важен въпрос – за съсипването на Централна Северна България. Може би премиерът има основания, когато казва, че нашето правителство пропусна възможността да направи проекта необратим. Не бих искал да споря на тази тема, но това правителство ще довърши Северна България, в това число Централна Северна България – и от гледна точка на инфраструктурата, и от гледна точка на икономиката.
Ако днес бяхме участници в един активен процес на изграждането на атомната централа, на площадката щеше да има от 3 до 5 хиляди работещи. Ако процесът не беше спрян през 2009 г., днес щяхме да бъдем в изключително динамична фаза на строителните мощности на Централна Северна България и на Северна България по принцип. Шестдесет процента от инвестициите щяха да бъдат реализирани в българската икономика. Взимайки това решение ние обричаме Северна България на икономически срив, на социален срив, на социална катастрофа. Вместо да гарантираме една много сериозна инвестиция, в мотивацията пише, че републиканският бюджет и енергийните ни мощности не могат да поемат тази инвестиция. Кой е говорил, че инвестицията ще се прави от републиканския бюджет?! Никога не е коментирана такава възможност. Тоест с едни манипулативни мотиви ликвидираме най-ефективния проект, който България можеше да реализира, в това число от гледна точка на сигурността, и обричаме на катастрофа Централна Северна България.
Обръщам се към залата, обръщам се към народните представители, които са обвързани с Централна Северна България, които са обвързани със Северна България, да са със съзнанието, че утре ще се изправят пред хората, които са ги изпратили тук, и да гласуват в интерес на българското общество, на българската икономика и на българската държава, защото това е преди всичко български проект. Проект, който обслужва българския национален интерес и проект, който защитава социалната сигурност на българските граждани. Проект, който защитава България.
Идеята за „Козлодуй”, мисля че за всички, които малко или много са се интересували от технологията, е ясно, че няма никаква перспектива. Това е между 10 и 15 години – тогава вече и Турция ще бъде реализирала своите енергийни проекти, и Румъния ще бъде реализирала своите енергийни проекти. С това решение, тези които го подкрепят, гласуват за икономическите интереси на съседните и приятелски Турция и Румъния. И това трябва да е пределно ясно на всички в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Петков.
КАМЕН ПЕТКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще гласувам „против” решението на правителството, поради факта, както основателно чухме всички колеги, че „Белене” е необходимо, може би не в момента, но в един по-късен етап, ще бъде едно необходимо зло.
България е била винаги малка държава, но големите страни и сили са я уважавали точно заради това, че сме имали един атомен реактор и никога не са си позволявали да предприемат каквото и да е срещу нея.
Аз ще направя едно процедурно предложение: всеки да гласува поименно със ставане и казване „за” или „против”. Нека всеки, който е „против” да носи белега на отказа от „Белене”, защото рано или късно по този начин ние ще заробим България – без да бъдем енергиен фактор на Балканите, каквито винаги сме били.
Затова моето предложение е следното: да подложите сега на гласуване всеки да гласува със ставане от място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Предложението за начина на гласуване ще бъде подложено на гласуване след закриване на дебатите и преминаване към гласуване.
Господин Мартин Димитров има думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа!
Първо, моля за удължаване времето на групата.
Ние, от Синята коалиция изчакахме да чуем мотивите на много интересната група защитници на проекта „Белене”, но за нас има няколко ключови въпроса.
Първо, 2005 г., уважаеми колеги от БСП, имате пълно мнозинство с ДПС и НДСВ. Защо тогава не се прави едно сравнение – икономическо сравнение, колко би струвал допълнителен блок в „Козлодуй”, и колко би струвало „Белене”? Очевидно е, че допълнителният блок в „Козлодуй” струва в пъти по-малко – два пъти по-малко. Защо няма честен анализ пред българското общество? Съответно и енергията от допълнителния блок на „Козлодуй” би била в пъти по-евтина, а се втурвате да правите проект, за който ние нямаме пари?! (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)
Аз се чудя: защо това не е направено?! Защо няма такъв анализ? Вие сега говорите за анализи, но къде е Вашият анализ?! Къде е Вашият анализ? Защо не се прави още тогава допълнителен блок на „Козлодуй”?
На следващо място, да изхарчиш 1 млрд. 400 млн. лв., да ги хвърлиш в бездната. Това в новата българска история е една от най-големите бели, които някой въобще е правил. Милиард и 400 милиона лева в бездната! С тези пари, направих сметката, можеше с 50% държавно участие да се санират 60 000 блока в България. Шестдесет хиляди средни блока можеха да бъдат санирани, а те ги хвърлиха тези пари в бездната по неясни причини. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Шестдесет хиляди блока можеха да имат топлоизолация, дограма и тези семейства – това са хиляди семейства, можеха да плащат наполовина сметки за ток и парно, ако тези пари не бяха просто прахосани по вина основно на БСП.
Ключовият въпрос – да строим „Белене”. С какви пари, бе, хора?! Кой ще ги даде тези 10 млн. евро?! С какви пари?! Спомнете си много любопитен момент – президентът на БСП, Първанов, ги пита: „Добре, защо е тази клауза за ескалацията?” Той пита. Той Ви пита защо я има тази клауза за ескалацията, която прави цената невъзможна. Тази клауза за ескалацията е възприета от Станишев и от неговото правителство – прави цената невъзможна. Сега искате „Белене”. Кой ще ги даде тези 10 млрд. евро?! Откъде ще ги вземем?! Това е повече от външния ни дълг в момента. Откъде ще ги вземем тези пари? Кой ще ги плати? Как ще стане? (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Станете и кажете от БСП – как ще стане? То е невъзможно да стане. Няма откъде да се вземат тези пари. Този проект е просто невъзможно скъп и цената от „Белене” щеше да бъде невъзможно скъпа. Това е истината!
Хората, които тази сутрин от трибуната откровено спекулираха, да не кажа лъжеха, че бил най-изгодният проект в България – има един критерий, по който може винаги да разбереш един проект дали е изгоден. Като е изгоден – има тълпа от инвеститори, не можеш да ги изгониш, налитат, наскачват, искат да инвестират. Тогава разбираш, че един проект е изгоден – тълпи от инвеститори има. Къде са инвеститорите за „Белене”? Имаше една германска фирма, която като видя разчетите, като видя сметките – избяга и повече не иска да се показва по тази тема. Къде са тези тълпи от инвеститори, хора?! Къде са?! Няма! Никой няма! Нито един желаещ няма, което показва, и това важи за всеки един проект, като видите, колеги, че няма нито един желаещ да инвестира, очевидно е, че е неизгоден, очевидно е, че е неефективен, очевидно е, че няма смисъл от тази работа. Това е най-хубавият пазарен тест – като се види, че няма нито един желаещ да си даде парите, да си рискува парите.
На следващо място – за газо-паровата централа. Тя трябва да бъде на пазарен принцип. Ако има частен инвеститор, никакви държавни гаранции, никакви държавни пари, никакво изкупуване на ток на фиксирани цени, за което виждам, че господин Добрев ме гледа утвърждаващо. При такъв подход, ако частен инвеститор поеме риска, никакъв проблем няма да се прави. Но тук никакви възможни компромиси не може и не трябва да има.
Какво да правим с реактора? Първо, трябва да се пробва да бъде продаден на добра цена. Ако се окаже, че това е невъзможно, тогава да се мисли за допълнителен блок в „Козлодуй”.
Имах среща с чешка делегация и ги питах: „Добре, защо искате да правите допълнителни блокове, а не да правите нова атомна електроцентрала?”. Те казаха: „Ние имаме анализи, които показват, че токът така става два пъти по-евтин. Разходите за охрана са по-малки, разходите за свързване с енергийната система ги няма. Има ги помощните сгради, има ги специалистите, заради което цената на тока е поне наполовина по-ниска.”
Хората, които в момента говорят, че „Белене” щял да произвежда по-евтин ток, извинявайте, спомнете си думите на министър Трайков, самите признания на руснаците. Това с евтиния ток от „Белене” е най-голямата лъжа. „Белене” щеше да произвежда ужасно скъп ток, за който няма никакъв пазар – това е истината. Първо, ужасно скъп ток, второ, никакъв пазар. Кой щеше да купува този ток? Станете и кажете кой щеше да купува този ужасно скъп ток. Няма кой да купува този ужасно скъп ток.
Следователно решението, което се предлага днес, на което и аз съм съвносител, колеги, то не е просто предложение на депутати от ГЕРБ, а е подкрепено и от депутати от Синята коалиция, това решение е единственото възможно решение!
Искам да Ви кажа следното нещо. Най-голямото ми безпокойство – казвам го искрено, като човек, който милее за България – беше, че „Белене” може да ни докара до ситуацията Гърция. Ако има такъв огромен проект и огромен заем, защото руснаците искаха да ни дадат заем в огромни размери с лихва между 10 и 12% по думите на премиера, нямам причина да не му вярвам, това можеше да ни докара до ситуацията в Гърция. Можеше да докара България до ситуация на фалит. Затова този проект може само да бъде спрян и всяко друго решение е грешно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, господин Димитров, трябва да си даваме сметка, че всъщност днешното проекторешение, което е най-големият гвоздей в ковчега на съвременна България, бих казал ръждив цигански гвоздей, е по Ваша инициатива – на сините. Вие искате да направите абсолютно необратим този процес. Искате наистина да заковете този, може би един от последните пирони. ГЕРБ се съгласиха и ви се „вързаха”, като най-ревностните противници на „Белене”. Тук сте прав: трябва да се знае, че решението, което днес разглеждаме, е по Ваша инициатива.
Колкото до приказката, която непрекъснато повтаряте по екраните и на страниците на вестниците – за липсата на инвеститори по проекта, което сочело, че той е неизгоден, тезата е от тезите на шайчицата либералстващи икономистчета, към които и Вие принадлежите, откъдето идвате в тази зала. Това е свързано точно с Вашето негодно либерално мислене, довело света, пък и България до това състояние.
Тук ставаше дума инвеститор да бъдат не наши или чужди гости, за да смучат страната и българския народ, а инвеститор трябваше да бъде българската държава. За такъв инвеститор говорехме и българската държава, и българският народ трябваше да бъдат инвеститори на този проект, който трябваше да им осигури топлото и светлото за десетилетия напред.
Преди малко в изказването си Вие бяхте цинично откровен, много цинично откровен. Вие казахте и заявихте, първо, блокът да бъде продаден. Не лъжете хората със строителството на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е истината – ще се опитате да се отървете от този блок, който ще бъде в ръцете на управляващите и Вие ще отговаряте за това. Това ще бъде като горещ картоф в ръцете Ви и ще Ви пари дълги години. И ние ще питаме, когато блокът пристигне в България, каква ще бъде съдбата на блока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, правя Ви два пъти бележка, дадох Ви и звуков сигнал.
Господин Великов, имате думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров! Имах Ви за добър икономист, но днес се показахте като лаик в областта на икономиката. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ и Синята коалиция.)
Ще Ви кажа защо – заради това, което говорите тук, от тази трибуна. Защо няма инвеститори? Ако наистина докладът на НSВС не е известен още, това е неправилна теза, изказана от Вас. За да няма инвеститори, причината е точно в изказванията на председателя на Икономическата комисия, които дават такива противоречиви сведения относно изграждането на „Белене”.
За да няма инвеститори, това означава, че хората ни нямат доверие, господин Димитров. Разбирате ли какво означава това? Нямат ни доверие, защото водим хаотична политика – ту наляво, ту надясно. Днес имаме едни приятели, утре имаме други приятели. Днес подкрепяме Бойко Борисов, утре сме срещу него.
Тук става въпрос за прагматични решения. Тук става въпрос за референдум, който ние искахме да има в България. Дали българският народ има нещо против да се строи втора атомна централа, или няма.
Вие казвате: „Откъде да намерим пари”. Ако Вие, като председател на Икономическата комисия и икономист, заставате и питате: „Откъде ще намерим парични средства” в този глобален свят на икономическо развитие, където има натрупана огромна парична маса, ако Вие поставяте този въпрос, господин Димитров, това означава, че никога няма да управлявате България, защото не знаете как да акумулирате парични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев – трета реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър!Уважаеми господин Димитров, дадохте ми повод да направя реплика, за да изкажа някои свои опасения от вчера насам.
С повторения няколко пъти въпрос: „Кой ще плати тази висока цена на тока?” – ставаше въпрос за „Белене”, господин Димитров, нали си давате сметка, че тази висока цена за тока важи за тока от паро-газовата централа?!
Нашите притеснения – моите и на колегите от ДПС, от вчера насам са свързани със следния факт. Досега никой в пространството не говори за паро-газова централа. Идва вчера премиерът в Икономическата комисия, съобщава ни новина, която и ние адмирираме, че след разговор с премиера - президента Путин, строителството се спира и лекичко, по терлици, казано по народно му, ни пуска: „А на Белене – една газо-парова централа”. Ако тази газо-парова централа е изискване на руската страна, за да не се водят дела, ако тя е неотменимо изискване, на нас трябваше да ни бъде казано, защото това по никакъв начин не променя битката на дясната страна на парламента за диверсификация на руските енергийни интереси. Напротив, там при една такава централа не може да отиде друг газ, освен руски или шистов. Шистовият газ обаче е друга тема, по която ще говорим.
Аз не споделям Вашата еуфория. Ако беше само точка първа в решението днес – за отказ от „Белене”, може би и при нас щеше да има еуфория.
Но т. 2 – за газо-парова централа?! Тук да ме извини премиерът – врели-некипели, че някой ще дойде да строи, без да има договор за изкупуване на газа, без да има ясна цена и така нататък, при тази висока цена на тока точно от такъв тип централи?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Когато няма сериозни аргументи, идват личните нападки – така действат колегите Великов и Шопов всеки път. Няма аргументи, има лични нападки.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А стига, бе!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, искам да изразя своето лично разочарование, че не получих реплика от БСП на зададените от мен въпроси, на каквато много се надявах. Както се казва обаче, има време и за това.
На единствения конкретен въпрос, зададен от колегата Йордан Цонев. Тази газова централа може да бъде само на пазарен принцип и ако не може да бъде на такъв принцип, не трябва да има газова централа. Такава трябва да бъде позицията и на парламента, и на всички партии, които са дясно-център. (Реплики от министър Делян Добрев. Реплики от КБ.) Така трябва да бъде, така трябва да бъде!
Това изречение трябва да бъде добавено в решението. Даже правя процедура в момента – в т. 2, която касае газовата централа, да се добави изречение, че: „Тя трябва да функционира на пазарна основа”.
Виждам от реакцията на министър Добрев, че той е съгласен.
Господин Цонев, това вече поставя пред ДПС голямото предизвикателство дали при това условие бихте подкрепили проекторешението, или търсите повод да не го подкрепите.
Идва следващият по-голям въпрос – ако е имало спорни сделки за последните години, извинявайте, похарчването на 1 млрд. 400 млн. лв. за един безумен проект, какъвто е „Белене”, е една от най-големите бели, които са правени в новата българска история.
Аз имам един прост въпрос, който пак задавам. Разбрах, че ще има нова руска партия, колегите са свободни да правят каквито искат партии, ние сме в демократична страна, но пак питам хората, които искат да строят „Белене”: откъде ще намерите парите за тази централа? Как ще стане, като няма инвеститор? А инвеститорите, уважаеми колеги, отиват там, където има интерес. Когато един проект е неефективен, както и да ги увещаваш, в каквото и да ги убеждаваш, каквото и да правиш, няма да дойде нито един инвеститор.
И германците, които бяха тук, имаха най-доброто желание – като направиха своите изчисления, видяха, че сметката не излиза! Имайте предвид, че когато един голям немски инвеститор е дошъл, видял е, че сметката не излиза и си е отишъл, другите, понеже знаят за неговото качество и неговите възможности, са наясно, че тук хляб няма. Това е проблемът с „Белене”.
При това положение има две опции. Едната опция е изцяло руски пари, които да връщаме ние, нашите деца и нашите внуци! Ако от ГЕРБ бяха влезли в този сценарий, това беше убийствен сценарий за България! Аз се радвам, че, макар и трудно, макар и мъчително – на ГЕРБ отне две години и половина едно решение, което трябваше да вземат в началото на мандата, през 2009 г. Първото Ви решение, което трябваше да бъде, е спиране на проекта „Белене”! Това щеше да спести стотици милиони, които ще се наложи да платите по договори, подписани от тройната коалиция! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Идва и последният въпрос. За всички тези разходи трябва да се направи одит и да се види какво може да се върне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...обратно в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, явно в този парламент, което е нормално за всяка демокрация, имаме сериозни разлики по отношение на това как трябва да се управлява една страна.
Аз лично смятам, че АЕЦ „Белене” трябва да бъде построена и трябва да функционира. Смятам така, защото според мен АЕЦ „Белене” гарантира стратегическите интереси на България в дългосрочен аспект!
АЕЦ „Белене” е компонент от националната сигурност на страната и това никой не може да го отрече! За разлика от огромна част от хората тук, считам, че националната сигурност не се измерва в пари. Националната сигурност стои над финикийските знаци!
По същата тази логика се казва, че АЕЦ „Белене” била скъпа, нямало да може да функционира, щял да бъде скъп токът. По същата тази логика утре част от хората в това Народно събрание могат да кажат: „И армията е скъпа, давайте да я закрием. И полицията ни е скъпа, давайте да я закрием”.
Ние сме Народно събрание, което трябва да гарантира интересите на България, а интересите на България са националната сигурност, дългосрочните стратегически интереси на страната да бъдат запазени. Това може да стане, само и единствено когато си гарантираме поне строежа на АЕЦ „Белене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам да се спра на четири кратки въпроса.
Първо, това е най-големият политически провал на това правителство. За голямо съжаление, това е политически провал и на България.
В икономически план това е най-голямата икономическа глупост, която това правителство направи и се готви да направи и този парламент.
В чисто технически и технологичен план това е скандална авантюра, в която влиза България.
В социален план, което интересува всички хора – това е социална катастрофа.
По няколко думи искам да кажа по тези четири въпроса. Виждате, че от два дни премиерът удивително ухажва „мързеланковците” в парламента. Вчера беше в Икономическата комисия, днес – в пленарната зала, по една проста причина – мирише на национално предателство, мирише на съд и отговорността от Министерския съвет трябва да се прехвърли върху парламента. Услужливи депутати от ГЕРБ, очевидно без да са помислили много, са подготвили решение, за да се прехвърли тази отговорност от Министерския съвет към парламента.
Най-големият и най-важният стратегически проект на България – най-големият провален проект на България! За втори път се проваля този проект на България!
Съжалявам, господа от ГЕРБ, имахте реален шанс да победите в този проект, имахте реален шанс да го реализирате, да кажете, че сте запазили ядрената енергетика на България! Вместо това, виждате, че отивате към поредния срам за нацията! Нали разбирате, че за 30 години България не може да направи втора ядрена централа?!
Това за какво говори? Говори не за това, че българите са калпави; не за това, че нямаме кадрови потенциал! Това говори, че нямаме политически потенциал, че политиците не могат да решат тези сложни проекти на България!
С огромен интерес слушам заявленията от вчера – как ще вземем бидончето от „Белене” и ще го отнесем в Козлодуй, как в Белене ще направим газова централа. Простете ми, тази газова централа нали ще работи с газ? Тази газ откъде ще идва?
Премиерът се появи вчера в Икономическата комисия, за да обяви една изключително важна и лоша за България новина – през Турция няма да има транзит на газ за България! Това означава, че можем да разчитаме само на „Газпром” и, разчитайки на „Газпром”, за да повишим енергийната независимост на България, ние ще направим голяма газова централа на мястото на „Белене”.
Всички разбирате, че изцяло се увеличава енергийната зависимост на България от Русия. Горивото за този седми реактор в Белене ще бъде руско, реакторът в Белене ще бъде руски, новата парогазова централа най-вероятно ще бъде руска, ако се вярва на премиера и ще работи на руски газ.
Две думи за икономическата глупост, която правим. Според мен действително е маниакална глупост, тъй като беше казано вече не от един и двама, че това е уникален проект! Най-добрият проект в Европейския съюз според оценката на Европейската комисия, един от най-добрите проекти в световен мащаб на най-ниска цена! С каквото и да го сравняваме, това е най-ниската цена!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Коя е най-ниската цена?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Повторно губим милиарди! От втория транш загубите, тук се говори, са около 1 млрд. 320 млн. лв.! Огромни разходи за ново проучване и ново проектиране! Най-вероятно ще платим неустойки на руската страна. Според бившия министър Трайков става въпрос поне за 800 млн. евро!
Пропуснати ползи. Приходите от един реактор годишно са около 800 млн. лв. – от произведена електроенергия. За 15 години – толкова, след колкото би трябвало да задейства този реактор, загубите от това, че няма да работят два реактора в Белене, са за около 30 млрд. лв.! Това са пропуснатите ползи за България.
Дължим още 140 млн. евро за реактора.
Господа управляващи, какви ще бъдат разходите за новата паро-газова централа? Нали Вие, като вземате решение, винаги се опирате върху едни реални данни? Как го вземате това решение, което искате да се вземе днес?
Цената на електроенергията от тази паро-газова централа няма да бъде толкова, колкото се каза в залата Петков. Не! Съпоставимата цена от когенерация в момента е 330 лв. за един мегават/час. За сравнение – в момента цената от „Козлодуй” е 42,32 лв. Това трябва да го чуят всички българи – цената е по-висока, отколкото е енергията от вятърните генератори! И тази цена ще я плащат българите!
Продължавам: твърдите, че централата щяла да бъде много скъпа. Много скъпа, ама тя ще се изплати за 20 години. Това е периодът, през който ще се усвои кредитът и ще бъде върнат – 20 години! Централата се прави за 60 години. Нали след това 40 години тя ще работи на себестойност, както в момента работи „Козлодуй”?! Това отговаря ли на българските интереси или не отговаря? Или Вие мислите, че България трябва да свърши за 20 години?!
Две думи по това защо смятам, че това е техническа авантюра, по една проста причина – руският самовар не може да работи с американска царевица! Опитаха чехите в „Темелин”. Една, две години опитваха с американско ядрено гориво. Нищо не стана и минаха на руско ядрено гориво. Тези фантазии тук за диверсификация и как ще вземем бидончето от Белене и ще пренесем в Козлодуй и там ще работи с американско ядрено гориво, простете ми, просто не е сериозно.
Нали за „Белене” ще има пак нов търг, нов конкурс по европейските правила? Вие сигурни ли сте кой ще го спечели? (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Завършвам, госпожо председател.
Завършвам с това, че действително е социална катастрофа, тъй като цената за бизнеса, цената за хората ще порасне поне осем пъти и тази цена вече я плащаме, тя е в цената на електроенергията.
Присъединявам се и към искането за поименно гласуване. Днес гласуваме ядрената капитулация на България. Дайте да си сложим имената отдолу, за да се знае кои са подписали тази капитулация. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Иван Николаев Иванов – за изказване.
Преди това реплика от господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Димитров, чисто добронамерено искам да Ви кажа, че допускате и Вие една грешка, в която ни вкарват – всички, които сме противници на спирането на АЕЦ „Белене”, за това, че коментирахте, разисквахте, правехте разчети за така наречената газова електроцентрала. Просто такова нещо на всички е ясно, че няма да има. Никой няма намерение да прави такова нещо.
Това се вкарва, включително и идеята за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, какъвто няма да има, разбира се, само като една гарнитура, за да бъде поднесено това крайно непопулярно решение, за да става дъвка.
Това е най-големият провал на това правителство! Това е най-големият резил, от който мнозинството не може да излезе. И сега искат да ни накарат всички ние да започнем един коментар, един дебат, както обичат да правят в такива случаи, включително и Вие го правите и сте го правили (обръща се към Парламентарната група на Коалиция за България), за нещо, с което да се замажат нещата пред българската публика, в българското общество и то да измести основната тема.
Никой не бива да си въобразява, господин Димитров, и Вие също не си въобразявайте! Наясно сте с тези неща – няма да има парова-газоцентрала. Няма да има VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Преди малко господин Димитров го каза, че реакторът ще бъде продаден. Най-добре е да бъде продаден, така че не усложнявайте проблема и не давайте възможност да се измъкнат, да излязат от това тежко положение, в което самите те се вкараха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Шопов, аз смятам, че думите „национално предателство” в концентриран вид изразяват това, което днес се случва в парламента, а вчера се случи в Министерския съвет. Няма по-точни думи.
В същото време аз не съм сигурен, че няма да се прави газова централа в Белене по една проста причина – не научихме какъв е бил разговорът с президента на Русия Путин. Не научихме!
Той беше широко афиширан. Всички очаквахме, защото беше два дни рекламиран преди да се проведе, а след като се проведе – нито дума. Може това е сделката – Русия да направи изключително голяма инвестиция в Белене. За да бъде балансираща мощността, тя трябва да бъде поне 2000-3000, колкото два 3-хилядника. Сметнете колко ще скочи консумацията на газ с тези хилядници в Белене. И по тази цена, която ще бъде 8-10 пъти по-висока, отколкото е сегашната цена на „Козлодуй”, какво ще се случи с българските граждани и с българската икономика!?
Две думи да кажа на господин Мартин Димитров – много добре звучи, господин Димитров, „на пазарна основа”. Къде го виждате това в предложеното решение и от Вас? Къде го виждате? На пазарна основа ли става изкупуването на електроенергията на ТЕЦ-1 в мини „Марица изток”? Кой ни го организира този инвеститор в България?
Това, което правим в момента, е като кукувицата – изтласква руските яйца, за да останат американските! Прост, елементарен, ясен подход, който обаче за съжаление не отговаря на интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Колеги, задавам въпроса, за да се ориентираме кога да обявим почивката.
И господин Рамадан Аталай – след господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че Народното събрание трябва да участва във вземането на това наистина изключително важно решение и да поеме своята част от отговорността, като призовавам всяка една от политическите фракции в Народното събрание да заеме позиция в зависимост от заявените преди това нейни позиции. Това особено е насочено към Движението за права и свободи, защото те нарекоха „патриотична авантюра” решението от 2002 г., с което беше махнато решението от 1991 г., което на практика е това, което днес потвърждаваме след 21 години.
Искам да кажа със сигурност и с голяма убеденост, че като член на Синята коалиция ще подкрепя това решение, защото – първо, решението през 2002 г. на Симеон Сакскобургготски не държеше въобще сметка за макроикономическите условия в страната, за бъдещето, за консумацията на електроенергията в нашата страна и възможностите за износ. То беше базирано на фалшива прогноза за бъдещата консумация на електроенергия в страната. Абсолютно фалшива, която се провали с времето!
Ето, пред мен са данните за потреблението на електроенергия в киловатчаса на България, Дания и Италия.
На човек от населението България потребява 5300 киловатчаса, Италия – 5110, Дания – 6200. В същото време Дания произвежда девет пъти по-голям брутен вътрешен продукт на човек от населението, Италия произвежда осем пъти по-голям брутен вътрешен продукт с 5110 киловатчаса, което означава, че абсолютно прави са били тези, които в Енергийната стратегия записаха, че основното и ключово стратегическо направление за развитието на електроенергийния пазар в България е намаляване на консумацията и повишаване на енергийната ефективност на страната. Това е ключът към разбирането и на бъдещето на тези проекти, така че е редно България да даде този приоритет.
Аз силно подкрепям тази част и съм участвал в нейното написване, в преамбюла. Защото това е бъдещето – ние да произведем с тези 5300 – днешните, италианския брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това е разумното, смислено бъдеще на България! Ето данните и ще ги дам на всеки, който прояви интерес.
Второ, с този проект се постъпи изключително некоректно. Тези, които го стартираха, нямаха намерение да го реализират докрай, защото не извършиха проектно проучване преди започването на инициативата за инвестиране. Нямате предпроектно проучване! Никой не е доказал числата, с които тук се спекулира. Ние не сме видели нито едно число, което да показва как ще се построи тази централа, как ще бъде ефективна, как ще се изкупи и така нататък. Защото, чуйте само едно число: 10 милиарда е занижената оценка на възможните пълни разходи за построяването на АЕЦ „Белене” с двата реактора. Десет милиарда е само приблизителна оценка, тя е 11 милиарда и 100.
И чуйте сега: ако тя се строи седем или осем години, или ако даде ток, както казва Петър Димитров, след 15 години и се строи с взети назаем средства при лихва от 11% – вземам средната между 10 и 12, ще се получи, че на седмата година тези 10 милиарда стават вече 20 милиарда за връщане, ако Вие не сте погасявали лихвите по кредита. Това означава гратисен период. Това означава абсолютно невъзможен проект за издължаване от страна на българския данъкоплатец или на действащите в момента държавни български електроцентрали. Това е простата сметка на този проект. Никой не я направи в един сериозен предпроектен стадий на проучване.
Вследствие на това нямаше създадена проектна компания, която да вдъхне доверието на инвеститорите. Която да каже: „Аз поемам риска, аз ще строя тази електроцентрала, аз ще продавам тока, аз ще взема кредита, аз ще връщам, аз ще застана зад този бизнес проект”. Няма такава предпроектна компания. Имаше желание и то беше реализирано – в продължение на години наред България да плаща по този проект, който дори няма изграден свой икономически субект. Това е голямата драма на този проект. Това е отварянето на огромни корупционни практики, които карат всички да се съмняваме въобще в почтеността на намерението да се изгражда АЕЦ „Белене”.
Следващият аргумент, въпреки че непрекъснато са повдигани от обществеността тревогите за сеизмичността на района в Белене, въпреки че се случи „Фукушима”, въпреки че видяхме как едно земетресение може да съсипе... Тук някой питаше за ефективността на ядрените електроцентрали. Каква е ефективността на ядрената централа в Чернобил? Каква е ефективността на ядрената централа във Фукушима? Въпреки тези предупреждения, ние не чухме тези гласове и никой не се обърна към миналото да разбере защо изненадващо, в средата на 80-те години, спира изграждането на АЕЦ „Белене”? Защо?! Заради този сеизмичен риск! Това е накарало да копаят онзи гьол. Ама трябваше да го изкопаят два пъти по-дълбоко, за да пресрещне възможен риск от земетресение.
Това е игра с ядрената безопасност, със съдбата на милиони български граждани. Това не може да бъде затворено като страница. Ето ги следователно рисковете. Няма кой да поеме риска за изграждането и да застане зад проекта. Това трябва да е българският данъкоплатец в последна сметка, който не може да плати тази сметка. Ето я (показва), сметката е тази – кредитът се превръща в 20 милиарда за осем години строителство. При това положение аз ама съвсем убедено разбирам, че този проект не беше реализиран, защото той е нереализируем. Той е невъзможен като икономически проект и аз съм убеден – той е и ненужен на България. Той е ненужен!
Ето го резерва (показва) – с 5300 консумация на електроенергия на човек от населението да произведем брутния вътрешен продукт, който съумява Италия да произведе. Това е решението. Това е нещо, зад което аз мисля, че ще застанем всички ние, народните представители. Благодаря за вниманието. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Имате думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Костов, честно казано, аз мислех, че днес ще си мълчите. Обявиха Иван Иванов и мислех, че това е причината. По темата за ядрената енергетика на България, моля Ви се, само не Вие!
Защо затвориха І до ІV блок? Къде е причината, по кое време, как се случи това нещо?! Сега се затваря повторно проектът. Вие сте вторият, който се подписва. Вие поемате за втори път тежка морална отговорност, която ще досмачка политическата сила, която представлявате. Не знам защо го правите?! Аз мисля, че това е престъпление спрямо България.
Кой докара двете супер скъпи американски въглищни централи, заради които сега се вдига цената на тока?! Кой ги докара?! Нали Вие? Какви пазарни цени? Нали им гарантирахте изкупуването на цената? Защо се обаждате в тази ситуация? Благоприятната позиция е да говори господин Иван Иванов, той няма отношение към тези неща.
Говорите колко брутен вътрешен продукт произвеждат в други държави и колко сме лоши ние. Да де, ама българинът произвежда с десет пъти по-малка заплата. Ако заплатата му беше 5000 евро, колко брутен вътрешен продукт щеше да произведе Иван Иванов? Нали разбирате, че има разлика?!
С тази изостанала икономика, която може да се опре върху евтина енергия, за да направим прехода към по-развито общество, какво да направим? Да вдигнем цената, както се случва в момента, на непосилни нива и след това да не дадем бъдеще на България. Няма го това бъдеще! Българите емигрират, бизнесът бяга. Единственият сериозен икономически проект в България „Белене” ние в момента го погребваме. Това е реалността. Кажете ми други сериозни икономически проекти. Не говоря за малкия и среден бизнес, там ситуацията е друга. Имаме ли друг голям сериозен проект? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Колеги, има приоритети, по които нацията не трябва да се разделя по цветове, дори ако трябва – и по лични интереси. Изхождайки от тази тези не е необходимо дори и днес да се вземат емоционални решения и да има емоционални изказвания от тази трибуна, защото решението, което днес ни се предлага, е написано на коляно. Дори и да е на коляното на господин Костов, пак е прибързано.
Колеги, ние сме на мнение, че такова решение, внесено в парламента без политически консултации по такъв важен въпрос, по който страната днес трябва да вземе решение, изключително не е полезно и не е необходимо. Тук му е мястото да Ви кажа, че Движението за права и свободи няма да участва в гласуването на тези решения.
Уважаеми колеги, не може след три години откакто сте в парламента, парламентът да се поставя в услуга на еднолични решения, та дори и да са решения на премиера Бойко Борисов, дори и да са еднолични решения на Иван Костов и на Путин. Парламентът си има място, има авторитет. Затова, колеги, моята молба е: не може да се впряга магарето зад каруцата. Ако трябваше парламентът да вземе решение, да изкаже своето становище по всички тези проблеми, по които през последните години не може да се вземе решение, трябваше първо тук на това място да бъдат обсъдени всички проблеми и парламентът да вземе решение, с което да натовари правителството да излезе със съответните изявления и наложените му от парламента решения.
Дори вчера в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, премиерът не си позволи да иска подкрепа нито от комисията, нито от народните представители. Днес пред нас имаме решение, подписано от група народни представители – не чак толкова известни, които не са се занимавали нито с националната сигурност, нито с националната визия, нито с Енергийната стратегия на България. Не можем да обсъдим решение, което е против приоритетите на Енергийната стратегия, колеги. Вие сами казахте, че приоритетите на Енергийната ни стратегия са диверсификацията, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Вчера загробихте възобновяемите енергийни източници с приемането на новите изменения и допълнения в Закона за възобновяемите енергийни източници. Днес ни предлагате диверсификация с нов ядрен реактор от Путин, който директно е съобщил на министър-председателя, че е съгласен да се инсталира като VІІ блок, ако искате – наречете го VІІІ блок, ако искате – инсталирайте го където си искате, руски ядрен реактор, в компенсация на другия блок, който е подписан.
Уважаеми колеги, Путин днес в това решение ни каза да приемем, че ще построим газов генератор, за цената на който много от колегите ни казаха, че е непосилна за плащане от социална гледна точка на населението на България. А Вие променихте точно с тази идея Закона за възобновяемите енергийни източници, защото там цената е била много висока.
Ако проследявахте и изпълнявахте Енергийната си стратегия, както беше записана, и онези закони, които бяхме приели от предишните управления, ако бяхте приели приемствеността, днес щяхме да говорим за саниране, за енергийна ефективност, за построяване на „Турну Мъгуреле”, за ВЕИ-тата на Дунав, щяхме да говорим за всички онези проекти, които са в интерес на нацията, без да се съобразяваме с интереса на други държави – нито с интереса на Русия, нито с интереса на която и да е друга държава или най-малко с интереса на господин Костов, който възтържествува от тази трибуна, че едва ли не БСП и царят заедно с ДПС, приемайки решение за развитие на един проект, то било неправилно и грешно взето решение.
Колеги, ако проектът „Белене” е грешно решение, то една грешка не се поправя с втора грешка. Всички решения, които Вие днес ни представяте като втора, трета и така нататък точки, са против националните интереси от гледна точка на Вашата Енергийна стратегия.
Уважаеми колеги, можем да говорим още много. Моето предложение е да си изтеглите това решение, защото на министър Добрев не му е необходим този лист хартия и в петък, сядайки срещу господин Путин, да се покаже, че е силен и че едва ли не целият парламент е зад него. Моето предложение е: изтеглете си решението. (Реплики от КБ.) Дайте да обсъдим в парламента националната визия за развитието на страната, а оттам – и Националната стратегия за развитие на енергетиката, за да вземем правилните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Ако може удължаване на времето, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето е удължено. Имате време.
ИВАН КОСТОВ: Три-четири пъти господин Аталай спомена моето име, вероятно за да прикрие обстоятелството, че в момента ревизира становище на Движението на права и свободи по отношение на АЕЦ ”Белене”. Становището е ясно. То е публично оповестено, защитавано многократно на различни равнища. Това не е измислено от мен становище. Това са Ваши думи, Ваши конференции, конгреси и така нататък. И те са, казано с две кратки думи, точни и ясни – патриотична авантюра. Сега Вие излизате тук и се опитвате да разритвате във всяка посока някакви негативни дефиниции, да лепите на този или на онзи каквото сте си наумили, но не влизате в разговор по същество. Къде Ви е дебатът по същество?!
Става тук един колега отляво и казва: „Ти нямаш право да говориш”. Като че ли той ми дава правото да говоря! Става някой друг, говори както Вас – каквото му хрумне на ум. Къде са истинските дебати за това дали има бизнес проект или няма, разумен ли е или неразумен, изкупува ли се или не се изкупува, колко струва, кой ще даде парите, кой ще поеме риска, кой ще застане зад това нещо?! Къде е този дебат?! Сигурна ли е площадката като сеизмична зона?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Сигурна е, разбира се!
ИВАН КОСТОВ: Сигурна ли е или не е? Това е истината. Защо не започне наистина дебат по тези въпроси?! Казвате „диверсификация”. България потребява 17,6 млн. тона приравнено като петрол, а 90% е внос от Русия. За каква диверсификация говорите, за каква енергийна сигурност, за каква енергийна независимост на страната?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): С паровата ще станат 29.
ИВАН КОСТОВ: Хайде да отворим тези въпроси и да говорим по тях! Защото отворим ли ги, отговорите се толкова очевидни, че стават очевадни. Заради това се стремите да ги заобиколите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване:
Направено беше предложение от господин Камен Петков – гласуването да бъде по реда на чл. 56, ал. 2, т. 3, а именно ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”.
Съгласно чл. 57 от нашия Правилник предложение за подобно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Не са налице условията на текста по Правилник, тъй като най-много, в първата хипотеза мога да приема, че предложението на господин Камен Петков е подкрепено от господин Петър Димитров.
В стенограмата много внимателно е записано, много внимателно съм проследила какво точно предложение е направено. Няма валидно направено предложение, поради което не може да бъде приложена процедурата на чл. 57. (Реплики и възгласи от КБ. Народният представител Петър Димитров иска процедура.)
Направено беше редакционно допълнение към т. 2 от Проекта за решение от господин Мартин Димитров, като след края на изречението, завършващо с АЕЦ „Белене”, се сложи запетая и да се допише текста: „която да функционира на пазарен принцип”.
Гласуваме предложението на господин Мартин Димитров. (Народният представител Петър Димитров иска процедура.)
В режим на гласуване сме!
(Реплики между народните представители от ГЕРБ и КБ.)
Гласували 139 народни представители: за 111, против 24, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване решението в едно с приетото от нас току-що редакционно допълнение. (Възгласи и реплики от БСП. Тропане по банките.)
Гласуваме.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Какво гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме решението. (Реплики и възгласи от КБ.)
Ако седнете на местата си и ако се успокоите, ще чувате какво гласуваме в момента.
Гласували 140 народни представители: за 108, против 32, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам от името на парламентарната група да бъде прегласувано решението, независимо че Вие не дадохте възможност да се гласува за поименно гласуване. Никой няма да може да се отклони от това важно гласуване въпреки обичайната процедура.
Искам прегласуване защото това решение трябваше да има само една точка с добавяне само на една частица в първа точка: „не подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване на изграждането на Ядрена централа „Белене”.”
Защото ако Вие, по инициатива на Ваши колеги, подкрепите това решение, което освобождава от инициатива Министерския съвет, но не го освобождава от отговорност, означава, че не можем да говорим не само за развитие на икономиката и технологиите в България, не можем да говорим не само за самостоятелност, но и за каквато и да е независимост на страната. Защото това решение би трябвало да бъде последвано от наша страна от искане на вот на недоверие към правителството, а след това да поискаме инициатива за референдум по това решение, което парламентът гласува. Това трябва да последва. Искаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване Проекта за решение заедно с приетото редакционно решение от нас по предложението.
Гласували 163 народни представители: за 120, против 42, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, колеги, гласувах „против”, защото това решение е противоконституционно. Точка първа гласи: „подкрепя действията на Министерския съвет”. Народното събрание няма такава функция „подкрепяща”. Народното събрание законодателства и упражнява парламентарен контрол.
В нашата държава нещата са нагоре с краката и надолу с главата!
Първо, министър-председателят се обажда на руския партньор и му съобщава решението, след това се обажда на журналист в България и му съобщава решението. След това идва в Икономическата комисия и не заявява, че ще иска доверие от Народното събрание, след което в 17,57 ч. група народни представители представят едно недоносче. И се иска Народното събрание сега да приеме, накрая, едно извинително решение – да удари един печат. Това е парекселанс парламент гумен печат и това е дело на ГЕРБ.
Вие съсипвате държавността. Никакво свястно решение, никаква национална позиция не може да бъде изработена по този начин. Всичките тези „ценни” разсъждения, които чухме тук, кога трябваше да се състоят и къде? Имат Съвет за национална сигурност, цяла парламентарна машинария. Ние днес правим един антидържавен, противоконституционен акт. Но освен всичко друго, това решение трябва да се атакува и в Конституционния съд. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Михалевски – втори отрицателен вот.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” защото не може всички ние с Вас безропотно да изпълняваме волята на един човек в тази страна. Този човек – министър-председателят на България, нямаше смелостта да обясни защо взе това решение и още повече се прояви като огромен страхливец, на който трябваше Вие да му ударите индулгенцията и да му вземете бъдещата политическа и юридическа отговорност.
Затова колеги, от днес нататък ние ще поискаме да се оповести поименно, кои сте тези, които току-що подкрепихте това абсурдно решение на Народното събрание, да стане публично, за да знаят българските граждани на кого дължат липсата на работа, на кого дължат бъдещия недостиг на електроенергия и високи сметки.
Обяснения от подгласници като от Синята коалиция, които обясняват спирането на този проект със сеизмични рискове, е толкова жалко, защото само преди 15-25 г. България е променила своите сеизмични изисквания и те показват, че централата, одобрена от Европейския съюз, е нужна на България.
Отговорността от днес нататък е Ваша. Тя не снема обаче отговорността от този, който превърна българското Народно събрание в безгласна буква. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ИЗБОР НА ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще представя Доклада на Комисията по правни въпроси относно изслушване и обсъждане на предложение за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
„На свое заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване и обсъждане на предложение за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
На свои заседания, проведени на 26 януари и 2 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси се запозна с постъпилото от господин Цони Цонев изявление и отказът му за встъпване в длъжност – инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, под № 111-00-7 от 23 декември 2011 г.
Същата предлага на Народното събрание Проект за решение във връзка с избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като в срок до 24 февруари 2012 г., 18.00 ч., народните представители могат да правят предложения за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Решението е прието на 8 февруари 2012 г.
В указания срок в решението е постъпило само едно предложение за инспектор – на госпожа Димана Николова Йосифова, предложена от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев, внесено на 24 февруари 2012 г. и публикувано в същия ден на сайта на Комисията по правни въпроси.
Съгласно изискванията на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт за инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима – най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел. От приложените данни на кандидата е видно, че отговаря на изискването по чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт.
На заседанието на Комисията по правни въпроси изслушването се проведе при същите процедурни правила, приети от Комисията, при които бяха изслушани избраните през месец декември 2011 г. инспектори.
Господин Тончев, като вносител, представи кандидатурата на госпожа Димана Йосифова пред членовете на Комисията по правни въпроси, като изрично уточни, че госпожа Йосифова до настоящия момент няма налагани наказания.
След представянето госпожа Йосифова изложи вижданията си за дейността с оглед длъжността, за която кандидатства.
В изложението си тя посочи, че към автобиографията си е приложила и мотивацията, която има, за да се кандидатира за тази длъжност.
Изрази субективната си увереност, че ще може да бъде полезна в работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, явяващ се надзорен орган, който в настоящия етап е свързващо звено между обществото и независимата българска съдебна система. Подчерта желанието си обществото да остане доволно от работата на българския съдия, а българската съдебна система да остане независима. С превантивната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет ще се стреми да повиши доверието на обществото към съдебната система. Според нея Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е гарант за прозрачност и баланс между независимата съдебна система и отчетността.
Желанието й да работи като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет идва и от дългогодишния й опит като съдия, от познаването проблемите и функционирането на съдебната система, което ще помогне да се конкретизират идеите за стабилизиране доверието на обществеността в нея.
Мотивацията й е подсилена от обстоятелството, че 15 години е работила в Софийски градски съд с изключителна натовареност като бройки дела и като фактическа и правна сложност.
Съзнава, че основното задължение на проверяващия е наистина само административната, деловодната дейност на съдията и в никакъв случай да не се засяга правосъдната дейност, неговото правотворчество, когато правораздава. Много по-добре ще бъде разбран и проверявания и добре ще разбере проверяващия, когато отчете обективните фактори – кадрова, политика, в какво състояние е техническата обезпеченост на конкретния съд, какви са критериите и методологията за натовареност и докъде е доведен именно принципът за случайно разпределение на делата.
Запозната е с Отчета на Инспектората за периода 2008-2011 г. и възприема извършеното досега от Инспектората в усилията за подобряване на отчетността и ефективността на съдебната система, но в никакъв случай не следва да бъде подценявано в работата реалното оценяване на натовареността на съдилищата. Защото натовареността на съдилищата е в изключително тясна връзка със срочността на постановяване на актовете и срочността на извършване на процесуалните действия, а тя е критерият, който следи както обществото, така и проверяващия в Инспектората.
Съзнава, че работата й като инспектор ще измести кариерното й развитие като съдия за сметка на надзорните функции, които има Инспектората, но натрупаният й опит като съдия й дава увереност да счита, че може да участва в процеса, наречен повишаване на доверието в съдебната система и създаване на стабилност и сигурност в работата на самата съдебна власт.
На избраните инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет бяха задавани два еднакви въпроса, които се зададоха и на госпожа Йосифова – упражнява ли търговска дейност, има ли участие като съдружник, управител или в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите, или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи, а също така дали членува в организации с политически цели, дали се извършва политическа дейност, както и дали членува в публични и непублични организации, което би я поставило в зависимост при извършването на дейността й като инспектор.
В отговор на въпросите Госпожа Йосифова уточни, че членува само в международна хуманитарна организация, сдружение с нестопанска цел и то не в управителното тяло.
Според приетите Процедурни правила, след представянето на кандидата народните представители – членове на комисията, имаха възможност да поставят въпроси.
Беше й поставен въпрос: каква е причината да желае да стане инспектор, администратор и не смята ли, че за четири години може да изгуби нюха към правото, който има в момента?
В отговор госпожа Йосифова изтъкна, че актове на съдиите се четат и се обсъждат, особено по делата с изключително засилен обществен интерес. След като има прозрачност в органите на съдебната система и съществуват органи, които да наблюдават тази система и щом обществото иска да чуе истината, то тя да бъде предоставена от надзорния орган – Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ето защо би желала да бъде част от този орган, когато се получи отзив чрез медиите, който не е очакван и не е бил провокиран вътрешното, по убеждение на съдията, да информира обществото и да защитава честта на българския съдия.
Постави се въпрос как се отнася и към разпространената практика в съдилищата да се заобикаля случайното разпределение на делата, което се използва от редица страни в процеса, подавайки множество еднотипни искове и да се прави селекция на съставите, които ги решават, ще се анализира ли проблема в евентуалната бъдеща дейност на Инспектората и предложение за решаване на този проблем, за да се предотврати заобикалянето на една императивна разпоредба на закона.
Госпожа Йосифова в отговор подчерта, че ръководството на Софийски градски съд е запознато с проблема. След като се установи, че и там са входирани няколко молби, като по-късно заведеното дело се прекратява на основание чл. 126 от Гражданския процесуален кодекс. Според нея, съда или компютърните специалисти, или Инспектората трябва да вземат решение по този въпрос, като в момента трябва да се има предвид, че компютрите не могат да отчетат и автоматично да сторнират по-късно заведената молба.
По казуса „СДС”, тъй като беше зададен такъв въпрос, изложи подробно фактите и призова да се сложи край на медийните интерпретации към случая.
В заключение госпожа Йосифова подчерта, че нейният дългогодишен опит, доброто познаване на проблемите на съда, прокуратурата и в частност следствието ще й позволят да работи за повишаване доверието и прозрачността в съдебната система.
На основание чл. 45 от Закона за съдебната власт, Комисията по правни въпроси проведе изслушването на кандидата за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с приемане на процедурни правила за провеждане на избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за провеждане на избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както следва:
1. Представяне на предложения кандидат от вносител на предложението – до 2 минути.
2. Разискване на кандидатурата.
3. Възможност за отговор на кандидата, ако има отправен към него въпрос – до 3 мин.
4. За избран се смята кандидатът, който е получил гласове при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт с мнозинство две трети от общия брой народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Димана Николова Йосифова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване относно направеното процедурно предложение за допускане на госпожа Йосифова в залата.
Гласували 156 народни представители: за 153, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към обсъждане кандидатурата следва да приемем Проекта за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, така както са предложени в доклада на комисията, ако няма изказвания по процедурните правила.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проект на решение във връзка с приемане на процедурни правила за провеждане на избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет със съдържание по доклада на Комисията по правни въпроси.
Моля гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 163, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съгласно приетите процедурни правила с нарочно гласуваното решение следва да предоставя възможност на вносителя в рамките на две минути да ни запознае с номинацията.
Господин Тончев, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя кандидатурата на Димана Николова Йосифова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, госпожа Димана Николова Йосифова е родена в гр. Самоков през 1955 г.
Завършила е средното си образование в гр. София през 1973 г. През 1978 г. госпожа Йосифова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
От 15 юни 1979 г. е назначена за стажант юрист. Работи като стажант в Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура. Започва трудовия си стаж през м. февруари 1981 г. като районен прокурор в гр. Кнежа, Врачанско. Там е изпратена по разпределение на основание решение на Ведомствената комисия за назначаване на работа на млади специалисти юристи при Министерството на правосъдието.
От 1985 г. до 1990 г. работи в Правния отдел към Държавен съвет на Република България като юрист.
От 1991 до 1996 г. работи като районен съдия в Софийския районен съд.
За съдия е избрана на основание на Решение на Великото народно събрание от 25 януари 1991 г.
От 1997 г. до настоящия момент госпожа Йосифова е съдия в Софийски градски съд.
Като съдия в Софийски градски съд е гледала фирмени, граждански и търговски дела.
Общият юридически стаж на госпожа Йосифова е над 31 г., а общият съдийски стаж – над 25 г. Повишена е в ранг съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд с Решение на Висшия съдебен съвет от 1 декември 2004 г.
Госпожа Йосифова има и допълнителни квалификации – курс „Съдебна практика на Съда на европейските общности”, 2003 г., курс по търговска несъстоятелност. Била е лектор по търговско и дружествено право.
Към настоящия момент същата отговаря на всички законови изисквания и има качествата на бъде инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тончев.
Дискусията е открита.
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моето въображение не стига за възможно по-неподходяща кандидатура за този пост от госпожа Димана Йосифова. Ако се замисля и поработя по този въпрос, може да се сетя за по-неподходящи кандидати, но тя със сигурност е една от възможно най-неподходящите кандидатури.
Понеже господин Цветан Цветанов дълго време се оплаква от съдебната система – кой какъв бил, как не си вършил работата, как не се справял, идва любопитният и интересен момент: какви хора всъщност иска да издига ГЕРБ?
Това не е предложение на народния представител, който преди малко говори. Това предложение очевидно е на ръководството на ГЕРБ.
С такива хора обаче, и с такива предложения очевидно е, че цивилизованият свят постоянно ще си задава въпроси.
Госпожа Димана Йосифова е съдийката, която през 2009 г. отказа регистрация на новото ръководство на СДС. (Шум и реплики.)
Да, да, така е. Точно така е.
В своето решение, като една от причините посочи, че тайният вот не е демократичен. Тоест, тя каза: „Новото ръководство на СДС е избрано с таен вот и понеже тайният вот не е демократичен, съответно новото ръководство не може да бъде регистрирано”. Много интересна и дълбока логика. Убеден съм, че ако се прегледат решенията на европейски съдии, едва ли има друг съдия в целия Европейски съюз, който би написал, че тайният вот не е демократичен.
Колеги, понеже реагирахте, мога ли да Ви попитам: има ли някой в залата, който да не е избран с таен вот? Ако има да вдигне ръка. Има ли някой от Вас в 41-то Народно събрание, който да не е избран с таен вот? Не виждам такива хора, нито един не вдига ръка. Господин Велчев ми показва нещо, но и той не вдига ръка.
Освен това, името на госпожа Димана Йосифова участва в много въпросителни, съмнителни истории около съда. Много съмнителни истории!
Ако прегледате Гугъл ще прочетете какво пишат българските медии. Българските медии извадиха десетки и десетки казуси – германски казус, друг казус, трети казус, четвърти казус, пети казус. Ние, от СДС, затова мълчахме досега.
Между другото, именно заради подобни неща, Върховният касационен съд отмени решението на госпожа Йосифова, с което отказа регистрация на СДС. Например в него пишеше, че този устав не подхождал за партия със сериозни политически амбиции. Защо? Защото всички членове гласуваха за своето ръководство.
Сега БСП обмисля да избере новия си лидер, като всички членове направо да гласуват. (Възгласи от КБ.) И ако попадне на такава съдийка, тя няма да им регистрира новото ръководство. Ще каже, че тайният вот не е демократичен, че не може всички членове да гласуват и ще остане без ръководство. Така че, колеги, внимавайте! Внимавайте и умната!
Какъв в крайна сметка е важният въпрос? Няколко комисии имахме среща с главния секретар на Европейската комисия Катрин Дей и всички според силите си я убеждавахме как ще се променяме, как ще се правят реформи в България, как решаваме въпроси, които поставя Европейската комисия.
Само искам да Ви кажа следното нещо: ако такива назначения прави ГЕРБ, хора, няма да влезнем в Шенген. Резилът ще става все по-голям, все ще ни възприемат несериозно и никой няма да Ви вярва, че искате да реформирате съдебната система. Изглеждате абсолютно несериозно, изглеждате абсолютно неадекватно, ако това са Ви номинациите!
Ако такива съдии искат Цветан Цветанов или това са хората, които той поддържа – хора, закъсали сме го много здраво! Много здраво сме го закъсали!
Накрая искам да Ви кажа следното нещо: след решението на госпожа Йосифова, за да не се повтарят такива истории, забележете, Върховният касационен съд написа дълго тълкувателно решение, с което каза ясно, че никой не може да спира регистрация на политическото ръководство на една партия. Ако някой обжалва – да си е отделна процедура, по отделен ред, да не смесват нещата.
Казвам всичко това, защото за мен най-важният въпрос е България да върви напред. Надявах се, че с мандата на ГЕРБ България ще върви напред. Казвам Ви го откровено.
На тези постове трябва да бъдат назначавани хора, за които няма съмнение, никакво съмнение! Само ако прочетете водещи вестници, ако прочетете казусите, ще се напълните със съмнения.
Има хора, които могат да бъдат наречени безспорни авторитети, за които подобни съмнения няма. Пълно е с такива хора. Обаче, явно, не това е желанието на ГЕРБ.
Впрочем, имам тук специални въпроси към ДПС и БСП, понеже трябват две трети – Вие ли ще бъдете патерицата, която да избере Димана Йосифова?
Господин Миков, господин Местан, Вие ли ще бъдете патерицата? (Шум и реплики отляво.) Аз виждам необичайно високо присъствие на ДПС в българския парламент. Нямаше Ви доскоро, а сега гледам, че цялата парламентарна група е дошла. Добри дошли, колеги! Добре дошли, заради госпожа Йосифова ли сте тук!? Защото трябват 160 гласа? (Оживление. Силен шум и реплики.) Заради това ли дойдохте в парламента? Нямаше Ви на ключовите гласувания досега. По тази причина ли е тук цялата група? Без господин Ахмед Доган, всички останали са подредени в бойна редица.
Последното нещо, което искам да кажа. Господин Местан, като сериозен политик, очевидно, виждам, че ще подкрепите тази кандидатура. Моля Ви, да станете и от трибуната да кажете защо. Чухме ги ГЕРБ! Работата е ясна. Искам да Ви попитам Вас, да обясните Вашите мотиви – защо? Как така е тук цялата парламентарна група? (Шум и реплики.) С какви политически мотиви Вие ще подкрепите тази кандидатура?
Господин Миков, питам Вас за същото нещо. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Да. Кажете, ще подкрепяте ли, няма ли да подкрепяте, каква е Вашата политическа позиция? Благодаря за вниманието. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – Искра Фидосова, втора реплика – проф. Станилов. (Шум и реплики.)
Колеги, виждам много добре. Третата реплика е на господин Михаил Миков. (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Личното обяснение е след процедурата по реплики и дуплики. Ще имате възможност за изказване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, коректно беше спрямо всички нас – останалите народни представители в пленарната зала, да заявите, първо, че се изказвате в очевиден конфликт на интереси. (Шум и реплики отдясно.) Вие в момента влагате личен интерес в избора на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, на заседанието на 8 март за първи път се проведе безпрецедентно изслушване, което продължи час и тридесет минути. Знаете ли, че тогава господин Мартин Димитров не дойде, за да чуе в подробности отговорите на госпожа Димана Йосифова по всички тези въпроси, които задава тук днес.
Като юрист си направих труда да проверя цялата фактология по тези случаи. Господин Димитров, защо се опитвате да въвеждате в заблуда колегите в цялата пленарна зала? Защо не кажете, че по същото време, когато сте си подали документите за Вашето вписване, сте подали искане за вписване на нов устав при друг съдия? Пак ли некомпетентни юристи Ви консултираха? (Шум и реплики отдясно.) Защо не проследите фактологията на това, което излиза? Вижте стенограмите, вижте за какво говори госпожа Йосифова в комисията. Ще я помоля да стане тук и даде отново отговор на въпросите, които поставяте. Има качена стенограма на сайта на Народното събрание, която стои повече от седемнадесет дни.
Моля Ви, колеги, нека да не превръщаме избора днес в лично отмъщение към един или друг.
Благодаря на колегите от всички парламентарни групи затова, че всеки е загърбил личните си конфликти и отношения към един човек и ще даде вота си, както съвестта го учи в момента и както позволяват правилата, по които ние работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Фидосова, считам, че благодарностите Ви трябва да бъдат не само към парламентарните групи, а и към народните представители, които не се числят формално към парламентарни групи. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Професор Станилов – втора реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): От всичкото това хихикане и махане с ръце на трибуната, разбрах от господин Димитров едно нещо, че тайният вот бил недемократичен ли, демократичен ли!? Това не мога да си го представя, че тайният вот е демократичен. Колеги, тайният вот е недемократичен, защото е непрозрачен. Не прилича на един националист да учи един демократ на демокрация, обаче остава факт.
Тайният вот е недемократичен, защото е непрозрачен, прозрачен и демократичен е явният вот, но тайният вот е въведен не заради демократичността, а заради независимостта. Тава са аксиоми, които всеки демократ трябва да знае. Аз по случайност, като националист – понеже не съм демократ, също съм ги научил.
Ще гласувам за кандидатката по една единствена причина. Разпитах няколко души, уважавани от мен юристи, и се оказа, че тя е една от малкото съдии с независимо мислене и поведение в България. Не знам как ГЕРБ е стигнал до тази кандидатура, но мисля, че тя е успешна и поздравявам Парламентарната група на ГЕРБ с тази кандидатура. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков – за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, в Българската социалистическа партия има всякакви идеи, но тя има един върховен орган и това е Конгресът, за Ваше сведение.
На второ място, за Ваше сведение, не може да наричате една опозиционна сила патерица, която не е подкрепила правителството. Вие сте подкрепили това правителство. Вие си гласувате с него постоянно, а също и преди малко. Моля Ви, не разчитайте, че има толкова късопаметни хора в рамките от пет до четиридесет минути.
Изводът за патерицата се вижда по това кой е гласувал за днешния кабинет, кой подкрепя основните му решения. От вчера се прегръщате и се поздравявате, а сега ние сме били патерица!? Толкова ли разчитате, че в тази зала хората не помнят отпреди ден, преди месец, преди година, преди две години и половина, когато подкрепихте кабинета?
Ние няма да се ръководим от Вашите лични усещания по едно конкретно дело. В никакъв случай! Още повече, че по този случай Вие сте искали едновременно и нов устав, и промени в устава. Това стана ясно и в комисията. Не може един човек да постига такава висока степен на раздвояване както в политика, така и пред съда, и после все съдът да му е виновен.
Ние ще подкрепим кандидатурата, защото кандидатът в своя професионален профил има едно важно нещо, което е необходимо на днешния Инспекторат – това е съдийският профил и гражданското право.
Погледнете какво избрахме и ние, и Вие. Аз не коментирам предлагания от Синята коалиция кандидат. Не си позволих да го коментирам тогава, макар че колегите от Правната комисия си спомнят. Спомнете си и Вие как трябва да изглежда, за какво сме се събрали – да изберем профил на органа, който е изключително важен, или да изкажем свои впечатления от едно или друго дело, от което сме недоволни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Колеги, личен въпрос е когато касае живота на човек, бизнеса му и негово семейство. Когато касае дадена партия, никога не е личен въпрос.
Госпожо Фидосова, за Ваша лична информация ще Ви кажа следното нещо. Господин Миков беше откровен – човекът ще подкрепи кандидатурата. Аз от възпитание няма да кажа хората от БСП и ДПС, които ми се извиняваха след края на въпросните дела и казаха: „Не е нищо лично. Ние малко участвахме в цялата работа. Не се сърди, Мартине, не беше срещу теб, а беше срещу Костов”. От възпитание, няма поименно да ги изреждам сега. (Силен шум и реплики. Възгласи „Е-е-е!”)
Искам да кажа още нещо, много важно. Вижте сега, след като госпожа Фидосова и господин Миков, аз съм убеден, че и господин Местан ще подкрепи кандидатурата (простете, че преди да вземете това решение, го съобщавам), то се вижда.
Тогава ние ще извадим тези десет много интересни публични случаи, свързани с името на госпожа Димана Йосифова и ще ги изпратим на всички посланици и на Европейската комисия. (Реплики.) Нали казвате, че Вие се гордеете с това лице?
При това положение, какъв е проблемът десетте тежки случаи, в които има много сериозни въпросителни, да бъдат изпратени на всички посланици, за да могат и те да се гордеят с тази номинация. Защо само Вие ще се гордеете? Не отнемайте правото на Европейската комисия, на всички посланици – те също да се гордеят. Особено германският посланик ще е най-горд. Отсега Ви казвам, той най-много ще се възгордее от тази номинация.
Ще информираме всички, защото така не се прави, колеги. Ако искаме нов имидж на България, Ви казвам – безупречна репутация е необходима. Когато съдия, който и да е било, си позволява в съдебни решения да има политически мотиви, това означава, че имаме проблем с тази система. Това е недопустимо. Никой няма право да си позволява.
Ако утре някой си го позволи, дори към Партия „Атака”, която е най-далече от нас във всеки един възможен смисъл, дори тях бих защитил. Никой няма право в българската правораздавателна система да пише такива мотиви. Никой не може да напише, че тайният вот не е демократичен.
Говорите за Устава на СДС. Някой Ви е вкарал в дълбоко заблуждение и затова е хубаво да питате. Той беше регистриран – господин Миков отиде някъде, далеч преди заявлението за регистрация, но от ръководство на друг състав на съда, далеч преди това беше регистриран новият устав на СДС. Не сте запознати. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
Важният въпрос е следният: за да ни приемат Европейският съюз, да влезем в Шенген, да имаме положителни доклади от Европейската комисия, ни трябват хора с безупречна репутация иначе няма да стане, иначе ще се въртим в този затворен кръг, ще се чудите защо не ни приемат в Шенген, ще се чудите защо нещата не вървят напред и нищо няма да постигнем.
Ние ще гласуваме, разбира се, „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Процедурата е лично обяснение, но нищо лично. Аз няма да се присъединя към Вашия приповдигнат тон, защото става въпрос за нещо пределно елементарно. Конституцията и законът повеляват членовете на Инспектората да се избират с 160 гласа „за”. Кажете ми как си представяте структурирането на тези държавни органи, ако всяка партия се прави на интересна и реши да блокира избора, тоест предложението на друга политическа сила? (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Извинете, никога няма да се избере Инспекторат към Висшия съдебен съвет по този начин.
Ако си направите труда да проверите стенографските протоколи, ДПС са подкрепили Вашия кандидат с доста повече на брой народни представители – почти цялата парламентарна група беше тук. Защо? Защото Вие с 14 души не можете да изберете посмъртно член на Инспектората, а имате член на Инспектората. (Реплики от СК.) Разбира се, че имате. Имате благодарение на гласовете, благодарение на политическите консултации. Ние не знаем кой е Вашият кандидат даже, защото вярваме на отговорността на номиниращата парламентарно представена политическа сила. Ако тази кандидатура се окаже неудачна, отговорността е Ваша, господин Димитров!
Така е и с тази номинация. Ако се взираме в съдебните решения вероятно и ние ще открием някои неща, които са били притеснителни за ДПС, които не са били приемливи за Движението за права и свободи, но ако направим това никога няма да стигнем до структурирането на този много важен конституционен орган.
Пледираме всяка парламентарна група да си поеме отговорността за лицата, които номинира, а отговорност на останалите е да съучастват в избора, в противен случай няма да стигнем до избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Господин Чукарски, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина е малко неприятна ситуацията, когато обсъждаме кандидатурата на човек за Инспектората към Висшия съдебен съвет, да се върнем към спомени по решавани от този човек дела.
Аз ще Ви кажа, че също имам лоши спомени от решения на госпожа Йосифова, но за разлика от мен, моят колега, който седи до мен – Венцислав Върбанов, има положителни, понеже по партийна линия се съдихме и тя присъди решението в тяхна полза, а не в наша.
Нека да прескочим тази фаза, аз не съм излязъл за това. Излязох да Ви кажа това, което е правилното и ние трябва да подкрепим. Днес ние трябва да окомплектоваме състава на Висшия съдебен съвет с кандидатура предложена от Парламентарната група на ГЕРБ и ние ще дадем гласа си за един човек, който на първо място е цивилист, на второ място, е съдия с над 30-годишен стаж, на трето място, е човек, който се е представил изключително добре, съгласно стенограмата на разговора, на допитването, което се е състояло в Правната комисия.
Ние ще подкрепим кандидатурата – говоря за голямата част от независимите народни представители, на госпожа Димана Йосифова и аз искам да й пожелая, ако тя бъде избрана, а аз се надявам, че ще бъде избрана, да провери или да инициира Инспектората на Висшия съдебен съвет, да види как може в България да бъде прието съдебно решение за регистрация на политическа формация за участие в изборите без удостоверение за актуално състояние. Такъв случай има един-единствен, той е за Синята коалиция, но те не го поставиха, когато избирахме омбудсман, който ние гласувахме. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Колеги, да не се случи да обявя разискванията за приключили и тогава да се сети някой, че иска думата?
Възможност за отговор на кандидата, ако желаете, в рамките на 3 минути. Желаете ли кажете нещо?
Заповядайте.
ДИМАНА ЙОСИФОВА: Госпожо председател, господа народни представители!
За мен е чест да бъда изслушана от народните представители на Четиридесет и първото Народно събрание. Над 25 години аз правораздавам в името на народа и ето днес е денят, в който трябва да дам обяснение и да бъда изслушана пред представителите на народа.
Не желая да коментирам съдебни актове, които са минали своя инстанционен контрол, за да не се получи, че инстанционният контрол подлежи на парламентарен контрол.
Само с две думи искам да Ви кажа. Дванадесет години аз бях наблюдаващият съдия, регистърният съдия на Политическа партия СДС. Нямаше никакви проблеми! На десетки политически партии съм била регистърен съдия и наблюдаващ съдия. Проблемът дойде от това, че Политическа партия СДС си вписа не промяна в устава, а нов устав, в който въведе правила за провеждане на вътрешнопартийни избори, без да има вътре в самия устав детайлно уреждане на тези правила.
Приключвам. В чл. 4 от Закона за политическите партии е казано: „Политическите партии уреждат своите организационни въпроси на основание Конституцията, закона и устава”. Този устав, който е вписан, тези правила, които са вписани. Политическа партия ГЕРБ към онзи момент имаше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: СДС – политическа партия СДС.
ДИМАНА ЙОСИФОВА: Политическа партия СДС, прощавайте, извинявам се, към онзи момент имаше вписан устав, но нямаше правила за провеждане на вътрешнопартийни избори (шум и оживление) и затова те си въведоха свои правила, но те не са вписани. Те дописаха закона, дописаха устава, а необявени и не вписани правила не могат да бъдат основание за проверка на законосъобразността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето. Благодаря Ви, госпожо Йосифова.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Представям проект за:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание, на основание чл. 132а, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3, и чл. 46 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Димана Николова Йосифова.
Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”
Режим на гласуване.
Гласували 176 народни представители: за 176, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания, оживление.)

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Постъпило е предложение от ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ с входящ № 254-02-45 от 27 март 2012 г. ведно с проекторешение, което ще ни бъде представено от госпожа Фидосова.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В днешното заседание ни предстои да вземем още едно изключително важно решение, а именно – да изберем управител на Националната здравноосигурителна каса.
Какъв трябва да бъде профилът на човека, който трябва да бъде избран за управител на Националната здравноосигурителна каса? Това трябва да бъде, на първо място, човек професионалист, човек, доказал своите качества, умения и способности в сферата на здравеопазването; човек, който е показал своя морал, чест и достойнство; човек, който има управленски опит, ръководил структури в сферата на здравеопазването; човек, който има волята и силите да влезе на това отговорно място, да отстоява интересите на българските граждани и интересите на държавата и да не допуска задкулисни и нечестни сделки; човек, който трябва да гарантира честност и прозрачност в управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Аз смятам, че в редиците на Парламентарната група на ГЕРБ имаме такъв подготвен човек, който отговаря на всички изброени от мен качества, който притежава този опит.
Нашето предложение и номинация е за д-р Пламен Цеков.
Доктор Пламен Цеков е завършил висшето си образование в Медицинския университет, гр. Плевен. След това придобива правоспособност по диагностична и оперативна лапароскопия в хирургията. След като придобива магистър-лекар като квалификация и образование, допълнително през месец ноември 2003 г. е завършил и Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов” в Свищов със свидетелство за професионална квалификация за здравен мениджмънт. От 1997 г. притежава и свидетелство за призната специалност. Има придобити права на специалност по хирургия.
От 1999 до 2009 г. работи в МБАЛ – гр. Лом управител, като основните му дейности и отговорности са управление и стопанисване на имуществото на лечебното заведение в съответствие с нормативната уредба в страната, дейност, насочена към изграждане на модерно лечебно заведение, отговарящо на съвременните стандарти за качествена диагностика и ефективно лечение.
От 2009 г. е избран за народен представител от 12. Многомандатен избирателен район, Монтана.
Член на Комисията по здравеопазване в Четиридесет и първото Народно събрание.
Ще кажа още няколко думи, защото господин Пламен Цеков е от района, от който съм избрана и аз. Когато подготвяхме кандидатурите за народните представители, направихме предложение господин Пламен Цеков да бъде номиниран за народен представител, именно защото притежава тези качества, които изброих, за които смятам, че трябва да бъдат определящи и изграждащи профила на следващия управител на Националната здравноосигурителна каса. Това, което той направи като управител, е, че успя да привлече милиони чуждестранни инвестиции в ломската болница, така че тя да отговаря на всички международни стандарти и на очакванията на българските граждани за лечение в условия, каквито се полагат на всеки български гражданин и гражданин на Европейския съюз. Затова моля за подкрепа на тази кандидатура. Предстои много работа на господин Цеков, ако бъде избран за управител на Националната здравноосигурителна каса, и подкрепата на всички нас, за да може да продължи реформата, която започнахме в здравеопазването. (Смяна на председателите.)
Господин председател, да представя и проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 19, ал. 1, 2 и 3, и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
1. Избира Пламен Георгиев Цеков за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 февруари 2015 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, госпожо Фидосова. Изнесохте становище от името на вносителя.
Откривам дебата.
Виждам първа заявка за изказване от господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всички в тази зала имаме ясното усещане за изключителната трудност, която предстои пред номинирания за управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, когото, в интерес на истината, познавам още от 1999 г. Даже преди това, тъй като сме се засичали като студенти в Медицинския университет в Плевен.
Изключителни са трудностите и от гледна точка на едно от първите неща, за които той заговори, след като беше номиниран (един от най-големите и възможно най-горещите картофи, не знам защо се захваща точно с него) – именно демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса.
Всеки, който в последните четири години поема ръководството на Националната здравноосигурителна каса, започва да говори за демонополизация, най-вероятно защото това е едно от нещата, които нито той, нито неговите предшественици успяха да свършат. Това не е нещо, което зависи от управителя на Националната здравноосигурителна каса – зависи от политическото мнозинство в парламента.
Другият проблем, който стои пред него и пред мнозинството, е по отношение на рамковото договаряне. Това, с което поехте властта, уважаеми колеги от Политическа партия ГЕРБ, а именно една промяна в закона, която говореше за това как Националният рамков договор ще бъде подписан за три години само с финансови анекси към него, е пак едно от нещата, за които се говори в последните дни и, за съжаление, нищо не се случва.
Третият проблем, който стои пред господин Цеков, и то с най-голяма тежест – проблем, заради който си замина и предишният министър на здравеопазването, са цените на медикаментите, заплащани с публични средства от Националната здравноосигурителна каса, и възможните отстъпки, които трябва да бъдат договорени на практика от новия управител с помощта на екипа, работил до момента, с доставчиците и фирмите, които са най-големи ползватели на финансови средства от публичния ресурс на Националната здравноосигурителна каса.
Не на последно място, проблем за д-р Цеков като управител на Националната здравноосигурителна каса е въведеното от неговите предшественици. Въпросът е: как той ще се справи с делегираните или прогнозните бюджети? Това, което създаде изключителен проблем в момента по отношение на лечебните заведения за болнична помощ в страната – именно определените бюджети, които не отговарят на тяхната дейност през изминалата година, тъй като според методиката прогнозата е на база на изработеното и усвоените дейности през последните три месеца на предходната година, въпреки че в Националната здравноосигурителна каса трябва да има подробна информация, едва ли не по часове, за всеки ден от изминалата година.
Всички сме наясно, че методиката е така разписана, за да може някои да получат повече, а други – по-малко, но в никакъв случай съобразно онова, което са работили през предходната година.
Безспорно съм съгласен с това, което беше казано – че трябва да бъдат променени изискванията на Касата към договорните партньори. Непрекъснатото увеличаване на изискванията на Касата към договорните партньори, комбинирано с все по-малко възможности за тяхното изпълнение, поставя лечебните заведения за болнична помощ в условията на изживяване на последни дни.
При положение че непрекъснато се повишават изискванията към кадровото обезпечаване на отделните клиники и отделения, в същото време лекарите напускат България, няма как да бъде реализирана една нормална здравна политика в страната.
Освен това, има много сериозен проблем, който беше въведен от първия министър на здравеопазването на този кабинет и първия екип, който го ръководеше, с преструктурирането на някои лечебни заведения за болнична помощ от многопрофилни в болници за долекуване и продължително лечение, като им беше казано, че ще бъдат финансирани благодарение на клиничните пътеки за долекуване и продължително лечение. Клинични пътеки, които бяха разработени, но не бяха въведени, в резултат на което тези лечебни заведения са обречени на закриване, защото този финансов инструмент не е въведен.
Изключително голям проблем са липсата на единна информационна система и отказът от въвеждане на електронна здравна карта, защото това е мощен инструмент, който затваря всички възможни кранчета за източване на Националната здравноосигурителна каса и създава възможност за постоянен и сериозен контрол върху дейността.
Днес разбрах, че кандидатът за управител и бъдещ управител на Националната здравноосигурителна каса като хирург смята, че е готов да реже разходи.
Уважаеми доктор Цеков, не е най-важното да можете да режете разходи. Важното е да направите така, че да се събират приходите, които са заложени в бюджета. При положение че има почти 2 милиона здравно неосигурени граждани в Република България или такива, които са загубили своите здравноосигурителни права, е изключително трудно.
Механизмът – дали с принуда, с отнемане на документи за самоличност, или със забрана за пътуване в чужбина, или с намиране на стимули, които да убеждават българските граждани, че трябва да си плащат здравноосигурителните вноски, е въпрос на политическо решение.
Накрая в лично качество бих гласувал „за” кандидатурата на д-р Цеков, но при едно условие и условието е: уважаеми доктор Цеков, излезте на трибуната и кажете честно и почтено кой Ви накара да прочетете онзи текст в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. (Оживление, реплики и смях от ГЕРБ.)
Не се смейте. Кое Ви е смешно? Че имаше решение; че имаше създадена анкетна комисия; че анкетната комисия излезе с доклад; че докладът на анкетната комисия каза, че има три неща, които се говорят и които са неверни; че всички в тази зала, особено ръководството на Народното събрание знае кой е виновникът за тази поправка?!
Но цялата отговорност я понесе той. И стоварихте всичко върху него, което е срамно! Това е срамно – че накарахте един добър лекар от Лом да понесе отговорността за други хора в тази зала! И те се крият зад гърба му сега! Не сме ли наясно кой го накара да я направи?! Благодаря Ви за вниманието.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи де, кажи! Кажи, аз не знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Шарков?
Колеги, много реплики имаше и сега продължавате да го репликирате, но реплика от парламентарната трибуна някой от Вас желае ли да направи? Има ли желаещи? Няма.
Има заявка от господин Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е дванадесетият директор на Националната здравноосигурителна каса от 15 март 1999 г., откогато стартира Националната здравноосигурителна каса. От тези 12 директори четирима са временно изпълняващи, а само четирима са управлявали по времето на ГЕРБ – поне досега. Затова искам да започна с поздравление към д-р Пламен Цеков – че се е съгласил да заеме тази изключително трудна длъжност в тези тежки условия.
За разлика от д-р Шарков, ние няма да подкрепим неговата кандидатура с много по-различен тип аргументи.
Уважаеми колеги, Националната здравноосигурителна каса по закон е обществена институция, а обществените институции не се управляват от гледна точка на политическата целесъобразност. Управляват се с търсене на консенсус, както заяви при своето избиране министър Атанасова.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, когато тръгвате към избор на такава длъжност на обществена институция като Националната здравноосигурителна каса, бъдете така добри поне да потърсите минимално ниво на съгласуване, защото без информиране, без съгласуване не може да се избират управители на обществени институции; защото остава впечатлението за партизиране на тази изключително важна длъжност.
Според нас това никак не е случайно, защото бяха извършени редица последователни законови мерки в тази посока. По време на управлението на ГЕРБ се започна с това, че на практика се национализира Националната здравноосигурителна каса. Управлението на НЗОК от тристепенна структура, каквото беше в началото, се превърна в двустепенно управление. Беше премахнато така нареченото Събрание на представителите. На практика беше одържавена Националната здравноосигурителна каса в лицето на Надзорния съвет.
Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на ГЕРБ, че министърът на здравеопазването, тъй като ГЕРБ поема цялата отговорност за управлението на държавата, може да бъде от Политическа партия ГЕРБ. От Политическа партия ГЕРБ може да бъде и председателят на Комисията по здравеопазване. Трите големи длъжности в сектор здравеопазване, който е един от най проблемите сектори в държавата, на практика сега се партизира с избора на чисто партийна кандидатура.(Реплики.)
Чисто партийна кандидатура, господин Велчев! Само че в Националната здравноосигурителна каса, ще Ви кажа как беше и при нас, не са парите само на членовете и привържениците на Политическа партия ГЕРБ, не са парите на тези, които са гласували за ГЕРБ, а са парите на всички български граждани.
Аргументът „как беше при Вас” изобщо не е състоятелен, защото Вие дойдохте на власт с обещанието, че няма да правите това, което сме правили ние. Ако Вие не сте съгласни с този аргумент, защо тръгвате към избора на управител на Националната здравноосигурителна каса с аргумента, че трябва да бъде чисто партийна кандидатурата?!
Може ли например новият партиен кандидат, предложен от ГЕРБ, да се противопостави на министъра на здравеопазването? Питам д-р Пламен Цеков може ли да се противопостави на ресорния вицепремиер господин Дянков? Очевидно е, че не може. Ама това, че не можеха да се противопоставят и че работиха по някакъв начин, достатъчно непрозрачен, доведе до тези проблеми с ценообразуването на лекарствените продукти. Защото управлявайки тримата заедно, Вие няма да имате коректив в управлението. И в това е големият проблем.
Без коректив публична институция няма как да бъде управлявана. Азбучна истина е, че публичните обществени институции се управляват не по този принцип, не на партиен принцип.
Аз не казвам, че трябва да бъде назначен някой от някоя друга партия, който да не носи никаква отговорност. Аз казвам, че трябва да се потърси съгласие. За съжаление, уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие за пореден път не потърсихте съгласие и това е основният аргумент... (Реплики от ГЕРБ.)
Сега ще Ви кажа, госпожо Стоянова, че не е така, както ми казвате от място.
Когато Вие предложихте за управител на Националния осигурителен институт госпожа Христина Митрева, господин Велчев дойде в парламентарните групи и каза: „Това е нашата кандидатура. Вие имате правото на политическо решение дали да я подкрепите или не”. Ние, след заседание на парламентарната група, решихме да подкрепим тази кандидатура. Сега защо ни тласкате в една посока да не подкрепяме тази кандидатура само затова, защото не търсите съгласие?!
Това е разликата, д-р Шарков, между Вашата позиция и нашата позиция. Защото, пак повтарям, ние не смятаме, че обществени институции, каквато е Националната здравноосигурителна каса, трябва да бъдат подвластни на политическа целесъобразност. Обществените институции трябва да се управляват с търсене на консенсус. За съжаление, Вие пропуснахте тази възможност при избора на д-р Пламен Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за реплики?
Господин Шарков, мисля, че изрази желание.
Имате думата за първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Адемов, аз си давам сметка, че Вие говорите по този начин, проявявайки една загриженост към институцията и действията, които ще бъдат извършени. Но въпреки всичко няма как да излезете от амплоато си на политик след толкова много години, изкарани в Народното събрание. И много добре знаете, че когато говорите за чисто партийната кандидатура, че по време на тройната коалиция имаше директор на Националната здравноосигурителна каса, който беше не само партийно, но и семейно обвързан с БСП. Така че нещата бяха съвсем, съвсем на друга основа.
Тогава когато говорите обаче затова дали управителят на Националната здравноосигурителна каса трябва да има възможност, способност и сила да се противопостави на министъра на здравеопазването, да се противопостави на вицепремиера и министър на финансите. Трябва да кажем, че той трябва да ги има, за да защитава интересите на пациентите, защото той управлява техните средства.
Ако става въпрос за противопоставяне, което не е продиктувано от опазването на парите, които са събрани от здравноосигурителни вноски, което е продиктувано от вътрешноинституционална битка за това къде да бъдат повече средства – в министерството, в Касата, как да бъдат трансферирани и така нататък, от това противопоставяне няма да има никаква полза, защото по презумпция всички ние смятаме, и така би трябвало да бъде, че ръководството на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите трябва да работят в екип, управлявайки един огромен ресурс от три милиарда!
И по отношение на разликата между нас и Вас – аз знам, че разликата политически е много голяма, тъй като Вашият лидер казва, че в политиката няма морал, аз затова казвам, че бих подкрепил тази кандидатура, ако тук бъдат казани едни неща от парламентарната трибуна.
Знам, че няма да бъдат казани и затова няма как да подкрепя кандидатурата, но смятам, че един честен човек би трябвало да започне на честно и на чисто с управлението на Касата. Затова една недоизказана истина би трябвало да намери своя отговор. Това беше молбата ми, защото иначе завинаги остава негова отговорността, а аз знам, че той не е виновен. И затова беше моето изказване, че бих го подкрепил, ако той каже истината.
Знам, че партийната отговорност не му позволява да го направи, което е проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – няма.
Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Шарков, аз очаквах поне Вие да не се връщате към наследството от тройната коалиция по отношение на този въпрос. (Шум и реплики.) Защото, ако трябва да се върнем назад във времето – кой е първият директор на Националната здравноосигурителна каса? Кой е първият председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса? Очевидно е, че тук Вие няма да се окажете прав, защото Вие знаете, че и тогава тези кандидатури бяха партийни, излъчени от Вашата политическа сила.
По-важното, което обаче искам да кажа е следното: д р Шарков, Вие много добре знаете, че Националната здравноосигурителна каса по закон е купувач на медицински услуги и в този смисъл няма как да съвпадат интересите на политическото ръководство на министерството, на ресорния вицепремиер, в случая Симеон Дянков – министър на финансите, с позицията, която защитава директорът на Касата. Защо? Защото управителят, както се казва сега, на Националната здравноосигурителна каса, защитава интереса на пациентите, защитава обществения интерес, затова е кръстена „обществена институция”, а не е кръстена „партийна институция”.
Ако не правите тази разлика, д-р Шарков, това означава, че трябва сериозно внимание да обърнете на елемента „обществен финансов ресурс”, на публичните пари и трябва да обърнете внимание на това, което означава управлението на една публична институция.
Затова, уважаеми колеги, аз продължавам да смятам, че управлението на такива институции, които управляват публични финанси в никакъв случай не трябва да бъде подвластно на политическа конюнктура, не трябва да бъде подвластно на партийния интерес, защото който и да е той, и най-добрият представител, избран от Народното събрание, когато той е партийно предложен и партийно избран, няма как да не бъде подвластен на определен тип интереси в регионите.
Директорите на Касата, които си отидоха досега, всички си отидоха с огорчение. Отидоха си с огорчение, защото не можаха да устоят на партийния и политически натиск. Отидоха си с огорчение, защото не можаха справедливо да разпределят финансовият ресурс, винаги допускаха увеличение на парите на една болница за сметка на друга, затова, уважаеми д-р Шарков, нашите аргументи са различни от Вашите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител госпожа Мая Манолова. (Шум и реплики.)
Лично обяснение? (Реплики.)
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, аз смятам, че когато имаме кандидатура, трябва да я съгласуваме. Това го намирам за пропуск, но по друг повод вземам думата.
За тези партийни назначения и за упрека, че министърът бил от ГЕРБ, председателят на комисията е от ГЕРБ и председателят на Касата е от ГЕРБ. Добре, за друго устройство на държавата в демократичния свят аз не съм чувал, освен партийното. Не може една партия да поема отговорността, а да назначим примерно Ваш човек в Касата или на друго място. (Шум и реплики.)
Двадесет и две години Вие сте в управлението на държавата, ние сме отскоро. Двадесет и две години Вие работите по един утвърден принцип. Как стана така, че за две години си променихте начина на мислене – партийно, морално, всякак?
Аз си го обяснявам по един начин. Двадесет и две години Вие управлявахте тази държава, и то по скрит начин. За първи път сте в опозиция. Явно, че това Ви помогна да си промените начина на мислене. Стига това да е в полза на демокрацията и на демократичното развитие на Движението за права и свободи, аз ще се радвам и Ви пожелавам по-дълго време да останете в опозиция. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Много неверни неща казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от колегите, които се изказаха до този момент, смятам, че днешното гласуване е без особено значение. Формално ние ще изберем новия шеф на Националната здравноосигурителна каса, но дали той ще се казва Пламен Цеков или Цеко Пламенов няма особено значение (шум и смях от ГЕРБ), не само защото залозите колко ще продължи управлението на четвъртия шеф на Здравната каса, излъчен от ГЕРБ, вече вървят. Ако трябва да бъда честна, предполагам, че следващият кандидат за шеф на Касата вече загрява на тъч линията, или както е модерно напоследък да се използва военна терминология – следващият кандидат за шеф вече е сложил жезъла в раницата. Не това е основната причина да твърдя, че днешният избор няма особено значение, а защото всичко по-мащабно, което се отнася до парите на Здравната каса за тази година, вече е свършено. Новият шеф на Касата практически ще трябва да подписва вече подготвени разпореждания.
Питам аз: ще повлияе ли новият шеф на Касата на сключването на договорите на изпълнителите на медицинска помощ със Здравната каса за тази година? Няма как да повлияе, защото договорите с болниците вече са сключени, при това в ущърб на малките, на общинските болници и в полза на частните и на най-големите болници. Разбира се, както е характерно за ГЕРБ, има и парадокси – сключен договор за новооткрита болница, която няма разрешение за ползване, за десетина милиона лева. И това на тъжния фон на перспективата, че в резултат на разпределянето на парите в Касата ще бъдат закрити поне десетина малки общински болници. Питам аз: ще повлияе ли новият шеф на Касата на тези процеси?
Ще повлияе ли той на процеса по договаряне на отстъпки за лекарствата? В интерес на истината досегашното ръководство на Здравната каса, след колосалния скандал с цените на лекарствата, който се развихри, предприе възможните действия в рамките на действащата законодателна база. По-драстично намаляване на цените на лекарствата ще стане възможно след съответни промени в законодателството, които зависят от българския парламент, или след съответни промени в подзаконовата нормативна база, а всички знаем, че наредбите се подписват от министъра на здравеопазването. Ще повлияе ли новият шеф на Касата върху този действащ вече процес?
Всъщност той вече се включи в наддаването, тъй като ключовите фигури в здравеопазването предимно обещават и то с лека ръка. Последният министър на здравеопазването обеща 50-процентно намаление на цените на лекарствата. Новата министърка на здравеопазването обеща до месец чувствително и осезаемо за всички български граждани да се намалят цените на лекарствата. Бъдещият шеф на Касата също обеща до два месеца намаляване на тези цени до 20%. Много интересно как ще се случи всичко това, още повече че в здравеопазването не се жалят обещания. Бъдещият шеф на Касата обеща, че ще демонополизира Здравната каса, че ще въведе нов модел за финансиране на болниците и още, и още. Както се казва, щедри обещания, които не е ясно как ще се случат в следващата една година и половина.
Сред всичко обещано има нещо, което заслужава да бъде подкрепено в този дебат, и то е заявката на бъдещия шеф на Касата за публичност и разбираемост, за прозрачност в решенията на Националната здравноосигурителна каса. Прекрасно, подкрепям д-р Цеков в това негово заявено намерение. Във връзка с това искам да го попитам: ще осигури ли прозрачност бъдещият шеф на Касата във финансирането на болниците; ще осигури ли еднакви правила във финансирането на всички болници; ще раздава ли и той пари на приятелски болници, както направиха предишните ръководители на Касата в края на миналата година, и то в размер на 50 млн. лв.; ангажира ли се на сайта на Касата да бъде ясно във всеки момент всяка болница какво финансиране е получила и колко пари е изхарчила? Защото, уважаеми колеги, за болнично здравеопазване всяка година Здравната каса харчи над 1 млрд. 100 млн. лв. За справка – парите за лекарства са само 500 млн. лв., така че скандалът с неравномерното и не по правила разпределяне на парите на болниците тепърва предстои.
Като говори за прозрачност господин Цеков, питам го: ще отговори ли ясно на въпроса какви са причините за нелогичното поскъпване на цените на лекарствата през последните две изминали години? Ще посочи ли, след като анализира дейността в Касата, кои са виновните лица? Ще направи ли рекапитулация, от която да стане ясно с колко милиона лева е ощетен бюджетът на Касата от нереално повишените цени на лекарствените средства? Ето, това са ангажименти, които той, ако ще говори за прозрачност и за разбираемост, трябва да поеме тук, от тази трибуна, иначе и обещанието за прозрачност ще си остане просто празна приказка.
Казвам всичко това, д-р Цеков, абсолютно добронамерено, макар че, предполагам, очакването в тази зала е, говорейки за Вашата кандидатура, да спомена и случая с наркопоправката. Извинявайте, не се сърдете, но за всеки, който чуе Вашето име, първото, за което се сеща, е скандалът с наркопоправката и след това евентуално за Вашата дейност в Здравната комисия. Аз няма да го направя по една причина (смях, силен шум и реплики от ГЕРБ), защото считам, че всеки има право на втори шанс.
Ще кажа, че и Вие, и новата министърка на здравеопазването имате едно предимство, което предишните шефове на Касата и предишните здравни министри нямаха – че идвате от парламента. Може и да не сте участвали най-активно в парламентарния дебат, но знаете нещо, което Вашите предшественици пренебрегваха, а именно, че реформите, че промените в здравната система започват със законодателни промени, че Ви е необходима парламентарна подкрепа, че може да съществува и друго, различно от Вашето мнение, и много често то се оказва правилно. Това са все неща, които Вашите предшественици пренебрегваха или се сещаха за тях, когато вече ставаше прекалено късно.
Затова аз като човек, който уважава парламента, уважава парламентарния дебат, уважава парламентаризма, ще Ви кажа днес, че ние няма да критикуваме Вашата дейност. Ние ще подкрепяме всичко разумно и положително, което е в полза на пациентите, което идва като предложение от Вас и от новата здравна министърка.
Освен това ние няма само да критикуваме, но и ще правим предложения, ще даваме идеи, които се надявам, че ще бъдат поне чути от Вас.
В тази връзка ще Ви дам три конкретни предложения, с които да се ангажирате и Вие, и новият здравен министър, който присъства в тази зала. Поздравявам го.
На първо място, да поемете ангажимент днес, че ще спрете изземването на пари от Здравната каса, че ще прекратите порочната практика на изземване на парите, събрани от хората за здраве, за други цели, че ще спрете порочната практика да бъдат пренасочвани пари от Касата към Републиканския бюджет или към Министерството на здравеопазването. Това е най-сигурното средство да бъдат увеличени приходите на Здравната каса, защото това е единственият начин хората наистина да бъдат мотивирани да плащат своите здравни вноски. Извинявайте, но идеята да режете от парите за здраве не отива нито на здравен министър, нито на шеф на Здравноосигурителната каса. Вместо да режете разходите, по-добре е да повишавате приходите. Другото ни обрича на мизерно здравеопазване.
Още по-абсурдно е предложението, което вече даде в тази посока новата здравна министърка – да бъдат отнемани личните карти на хората, които не си внасят здравните осигуровки. Вместо да санкционирате, стимулирайте хората да си плащат здравните вноски. Първата стъпка към това може да бъде обещанието, че ще спрете да участвате в кражбата на парите, които хората събират за здраве.
Второ, не обещания за прозрачност. Това, което новият шеф на Касата следва да направи, е да осигури нормативни правила, че ще има прозрачност – както като законодателни предложения, така и с подзаконовата нормативна база, която действа в Касата. Например едно нормативно изискване – всички пари за болниците, които са похарчени, които са допълнително раздадени, да бъдат незабавно отразявани в сайта на Националната здравноосигурителна каса. Защото най-големият проблем във финансирането на болниците, за който Вие казахте, че ще се заемете като една от първите си стъпки, е, че правилата не са еднакви за всички, че критериите не се прилагат еднакво. Ако не искате да бъдете упрекван, че работите в корпоративен или частен интерес, първото, което трябва да направите, е да гарантирате ясното спазване на еднакви правила и критерии за абсолютно всички болници.
Третото, което искам да Ви предложа по отношение на намаляване цените на лекарствата, е да въведете принципа на конкуренция при договарянето на отстъпките – конкуренция и за производителите, и за дистрибуторите, така че да има действително намаление на парите, които се харчат за лекарства.
Тези предложения са плод на моето желание за конструктивизъм, но като гледам начина, по който реагирате, и вниманието, с което слушате, аз оставам песимист, че тези неща ще се случат. Много се надявам и ще се радвам с работата си в Здравноосигурителната каса да ме опровергаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата Нигяр Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! След пълния анализ на здравеопазването – проблемите, въпросите в здравеопазването, ще се опитам да направя няколко кратки констатации във връзка с това, което обсъждаме днес. Оказва се, че колкото по-малко време остава до края на мандата, толкова по-трудно управляващите определят своите кандидати за съответните ръководни постове в здравеопазването. За добро или за лошо е така.
Преди време премиерът нарече безделници народните представители. Кой да знае, че умело маскирани като безделници тук се крие тежката артилерия на ГЕРБ, която в един момент ще поеме функциите в областта на здравеопазването?! Така или иначе това днес е факт. Хубаво е, че колеги народни представители заемат важни постове както в Здравната каса, така и в Министерството на здравеопазването.
Аз обаче не се присъединявам към констатацията, че е трайна тенденцията ГЕРБ да минава от експерти към политически лица. Както навсякъде, и тук има непоследователност. Нека да си припомним Нели Нешева, която дойде на този пост с твърдението, че тя е създател на ГЕРБ, че зад нея стои Политическа партия ГЕРБ и затова тя разчита на тази партия, че ще се справи с позицията, на която е поставена.
Реални правомощия и измислени правомощия – така ми се иска да разделим правомощията на директора на Здравната каса. Тук се изброиха много неща. Нека да си поговорим за това какви реални правомощия има този човек, както и да се казва той. Да, той може да повлияе на цените на лекарствата. Негова работа е да преосмисли методиката, по която се плаща на болниците. Негова работа е да отговори защо бюджетите на Касата за лечебните заведения са направени с анализ за 10 месеца. Кой е взел решение за база за плащане на болниците да се използва последното тримесечие? Негова работа е да каже какво се случва с почти легендарната вече интегрирана информационна система на Здравната каса. Защото ако Касата има такава система, пробойните в Касата ще бъдат запушени.
Към така наречените привлечени правомощия на директора на Касата можем да отнесем въпроси, по които някои от директорите с желание се произнасят. Това е демонополизацията на Касата. Това е дълъг дебат и не е работа на директора на обществената каса да се произнася предимно по този въпрос. Не съм виждала досега директор на Националната здравноосигурителна каса, който да иска демонополизация на Касата, който да иска конкурентни каси. И това е логично.
Не е работа на директора на Касата да се произнася и да определя дали да има избор на екип. Това е работа на Народното събрание.
Ето защо опираме до следващия важен въпрос – какъв ще бъде балансът в тандема министър на здравеопазването – директор на Националната здравноосигурителна каса. Опитът показва, че колкото по-силна е фигурата и управлението на Министерството на здравеопазването, толкова в по-слаба позиция е ръководството на Здравната каса. Имаме примери, при които при слаб здравен министър и съответно екип в Здравното министерство, Здравната каса започва да определя здравната политика, започва да определя кое лечебно заведение да съществува и кое не. Здравната каса определя кои са критериите в област, която касае правомощия на Народното събрание.
От друга страна, когато личността на здравния министър е достатъчно авторитетна и силна, има случаи и са правени опити Здравната каса да бъде напълно национализирана. Напомням Ви периода от миналата година, когато Здравната каса заради това, че никой не посмя да възрази, се раздели със своите 1 млрд. 400 милиона, когато две поредни години от вноските на здравноосигурените граждани бяха отнемани веднъж 340 милиона, а после още 100 милиона.
Ето, този баланс е много важен и ни е ще следим с интерес как ще работи тандемът Атанасова-Пламен Цеков. Защото този баланс е важен за всички български граждани.
Безспорно пред новия шеф на Касата има много предизвикателства. Основното предизвикателство е краткото време, което му остава. Аз обаче съм сигурна, че той ще изпълни заръката на премиера – да има спокойствие в системата. Ние обаче трябва да си дадем сметка, че когато призивът е предимно за спокойствие, това е и призив да не се случва нищо, да не се предприемат никакви важни стъпки с резки движения. Спокойствието ще гарантира безметежното изкарване на мандата в останалите година и два месеца. Но това няма да осигури по-добро здравеопазване нито за българските граждани, нито ще осигури по-добри условия на лекарите, които работят в системата. А сега те всеки ден гласуват вот на недоверие с еднопосочните си билети, напускайки страната.
Приключвам с това, че ние не изразяваме никакво лично отношение към Пламен Цеков. Напротив, казваме, че той е най-вероятно много добър човек, има страхотно чувство за хумор, изключителен специалист. Дано това да му помогне да се справи с проблемите в Касата. Съмняваме се в това, защото няма цялостна здравна политика и това е проблемът на ГЕРБ от самото начало на този мандат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д-р Джафер.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Ще подкрепим д-р Цеков. Добрата новина, както се казва, е, че ГЕРБ, най-после разбра, че има нужда от сериозна реформа в сферата на здравеопазването. Лошата е, че доста късно се сети за това.
Хубавото също така е, че се разбра най-после, че в такива особено важни сектори, каквито са здравеопазването и в частност Здравната каса, действително трябва да има едни много сериозни политически фигури, защото тук освен от експертни качества, очевидно се нуждаем от още доста политическа воля, за да напреднем по пътя на реформите. Само че реформи не се правят само с кадрови промени. Някои от кадровите промени мен лично ме притесняват, като например, че заместник-министърът на здравеопазването ще бъде гинеколог. Това силно ме притеснява, но то е в рамките на шегата, разбира се, предвид не особено добрият опит, който имахте с д-р Стефан Константинов.
Реформи, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми д-р Цеков, се правят чрез действия от организационен и правен характер. Вие очевидно си давате сметка, че ще трябва да правите структурни промени в поверените ви ведомства, а също така чрез Министерския съвет да инициирате една много сериозна законодателна инициатива.
Ще подкрепим д-р Цеков, не защото е доктор – това е предимство в случая, а не недостатък, защото има управленски опит като управител на болница. Надявам се обаче, че си дава ясна сметка, че е едно да управляваш болница, макар и с регионално значение, друго е да управляваш стотици здравни заведения в страната.
Аз съм сигурен, че той ще използва своя управленски опит и на това ниво, като не забравя, че управленските функции са 4 на брой – това го пише във всеки учебник по управление: планиране, организиране, мотивиране и контрол.
Планирането, господин Цеков, означава Вие да поставите едни нови цели пред Здравната каса и за изпълнението на тези цели да изведете съответните задачи.
Организирането означава да направите структурни промени.
Мотивирането – да намерите начин така да стимулирате работата на вашите служители, че да преустановите корупцията в това учреждение, която съществува в момента.
Разбира се, контрол. Но контролът не означава само да се секат, да се режат финансови средства, защото ако продължаваме да намаляваме финансовите средства за болниците, самата здравна система ще стигне до ниво, когато няма да може да функционира. По-важната задача всъщност е, действително как в бюджета на Здравната каса да има повече средства, тоест как да увеличим събираемостта на здравните вноски. Това трябва да бъде измислено от тандема Атанасова – Цеков. Защото в двата основни социални фонда – за здравеопазване и за пенсии, дефицитът клони към 4 милиарда годишно. Хората не са доволни, че веднъж плащат здравната си осигуровка, парите за здраве не достигат и държавата дотира чрез държавния бюджет, което става отново чрез средства на данъкоплатеца. Тоест гражданинът, данакоплатецът плаща два пъти – веднъж здравната си вноска и втори път чрез неговите данъци, централизирано чрез държавния бюджет.
Ще завърша с една констатация и дано Вие двамата й обърнете внимание: списание „Форбс” посочи като един от десетте най-влиятелни българи собственикът на фармацевтична компания. Аз не знам в друга държава по света „Форбс” да е посочвал сред десетте най-влиятелни хора от съответната националност шеф на фармацевтична компания. Понеже в този списък от десет души липсват имената на госпожа Атанасова и на господин Цеков, това означава, че този човек е по-влиятелен от Вас. Ще ми бъде много интересно как Вие ще се справите с този човек, който е по-влиятелен от Вас. Вие сте длъжни да се справите, защото това е начинът да намалите цената на лекарствата.
Приключвам с едно предложение към нашия очарователен здравен министър: вместо да отнемаме личните карти, госпожо министър, предлагам да отнемем правото на тези, които не са си платили здравните вноски, да участват на избори. Гарантирам Ви, че до юни 2013 г. няма да остане нито един здравно неосигурен човек в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за удължаване времето на днешното пленарно заседание до изчерпване на тази точка от дневния ред и гласуване на управител на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване!
Гласували 121 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За изказване – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще започна своето изказване с това, че не бива да се натоварва избора на председателя на Националната здравноосигурителна каса с прекомерни очаквания, защото един председател на Здравноосигурителната каса няма способността нито да решава монопол ли е Касата, не е ли, нито цял куп от въпроси, които бяха поставени тук.
Аз разбирам желанието на народните представители да заявят сферите, в които могат да дадат подкрепа за една здравна промяна в здравната политика и това е похвално, защото се чуват неща от различни страни в залата, които вече започнаха да се сближават. По този начин се оформя нещо като консенсус, например специално за промяна в лекарствената политика.
Във връзка с това искам да използвам тази трибуна и да напомня, че преди една седмица Синята коалиция обяви своя пакет от мерки за промяна в лекарствената политика, елиминиране на злоупотребите с господстващото положение и сваляне цените на лекарствата. За мен ще бъде изключително важно да проследя как министерството и Националната здравноосигурителна каса ще се справят с този проблем.
Искам да се спра специално на тези мерки, които ние изложихме, да прозвучат от трибуната и да бъдат чути от господин Плавен Цеков, пък и от госпожа министърката.
Първо – за Националната здравноосигурителна каса. От Вас се изисква кураж да ограничите разхода на пари на Националната здравноосигурителна каса за лекарства. Иска се да заявите: „До такъв процент ще разходвам за лекарства и оттам нататък няма да увеличавам тези разходи, независимо на какъв натиск ще бъда подложен. В рамките на този процент от страна на Националната здравноосигурителна каса ще гарантирам най-справедливото подпомагане на политиката лекарствата да достигат до нуждаещите се”. Това се иска от Ваша страна и не трябва да правите никакви компромиси. Сложете го този процент 18 ли ще бъде, 15 ли, 16 ли, както тази година или 20, но застанете зад тази позиция, за да не ставате обект на влияние с цел злоупотреба с господстващо положение. Всеки може да покачи цената, ако Касата отстъпи и прояви склонност да разходва повече средства. Това е от една страна. Това бихме препоръчали ние и считаме, че е изключително важно.
След това – ние считаме, че трябва да се разшири референтният списък на държавите за образуване на цената за лекарства, включително със страни извън Европейския съюз, примерно наши съседни страни, където лекарствата имат по-ниска продажна цена в аптеките, отколкото се плаща от Националната здравноосигурителна каса.
Обръщам внимание от тази трибуна, че трябва да искате съпоставима структура на цената. Не трябва да сравнявате цена с производствена цена плюс търговска отстъпка на дребно плюс търговска отстъпка на едро и да вземете тази цена като базова и от нея да начислявате всички търговски отстъпки на едро и дребно, а да вземете сравнима ценова структура. Това е цената на производител. Трябва да търсите най-ниската цена на производител и от тази цена да снижите наполовина отстъпката за търговия на едро и търговия на дребно. Наполовина! Вие участвате в закупуването на лекарствата, както Ви съветват и от ляво, защото те четат внимателно това, което говорят политиците, и тогава да обявите конкурс за сваляне цените надолу, които да бъдат предложени на Касата. Ето я простата схема, която беше разрушена и това пречи да бъдат намалени цените на лекарствата, които се реимбурсират. Значи, сравнима ценова структура е: най-ниската цена плюс добавките наполовина. Участвате във взаимоотношение с този, който даде още по-голямо снижение. Ще видите, че ще Ви излезе сметката.
След това – критерият за предпочитание на Касата. Това е един изключително тежък въпрос. Вие за оригинални лекарства ли ще давате средства или за генерични? Кога и как ще прецените? Трябва да има вещина, трябва да има отговорност, трябва да има отговорност към общата политика на Касата по отношение на лекарствата, за да наложите критерия – най-ниска цена, спрямо еквивалентен терапевтичен ефект. Не е чак толкова сложна тази работа. Вие гоните същия терапевтичен ефект с много по-скъпи лекарства, така ли е?
Ами ето това го спрете. Кажете: „Касата не може да реимбурсира най-скъпите, защото ефектът не си струва”. Просто някой трябва да го заяви, като сериозна позиция. Това е във Вашите отговорности.
Ние настояваме Националната здравноосигурителна каса да контролира и отчита употребата на частично или напълно реимбурсираните лекарства, като публикува ежемесечно на интернет страницата си отчетите на аптеките, с които работи – кои аптеки, къде са отишли, за да знаят хората всъщност как се извършва оборотът на тези лекарства. Отчетите трябва да съдържат детайлна информация за отпуснатите лекарства. Вижте кое според нас е най-важното – вид, количество, цена, ниво на реимбурсиране, име на лекаря, който е издал рецептата, здравноосигурителен номер на осигурения и така нататък.
Моля Ви, присъединете се към нас и поискайте от Сметната палата да извърши одит на действията на Националната здравноосигурителна каса по имбурсната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат думата? Няма.
Доктор Цеков, желаете ли да отговорите? Заповядайте
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Благодаря на всички, които се изказаха по темата за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Чувствам се много задължен и отговорен на тези, които казаха много добри неща за мен, защото трябва да оправдая казаното. Благодаря на всички, които подложиха на градивна критика моята дейност като бъдещ управител на Националната здравноосигурителна каса. Приемам го и ще се вслушам в техните съвети. Благодаря на господин Костов, който направи изключително конструктивно и точно прицелено по темата изказване. Надявам с Ваша помощ голяма част от нещата да реализираме в рамките на мандата на Политическа партия ГЕРБ.
Искам още нещо да кажа и завършвам: не се притеснявайте, че моята кандидатура е политическа. В крайна сметка аз, от една страна, ще искам да оправдая политическото доверие, но от друга страна, ще се боря за общественото доверие. Благодаря на всички. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
1. Избира Пламен Георгиев Цеков за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 февруари 2015 година.
2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля да гласувате.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 13. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
Да честитим на д-р Цеков избора му за управител на Националната здравноосигурителна каса и да му пожелаем успех на новото място.
Съобщение за парламентарен контрол на 30 март 2012 г., петък, начален час от 11,00 ч. – до 16,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на 7 въпроса от народните представители Павел Шопов, Антон Кутев, Румен Иванов, Димитър Главчев, Ивелин Николов, Муса Палев, Димитър Чукарски и Тодор Великов, и на питане от народния представител Емил Василев.
След него министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на пет въпроса от народните представители Димитър Чукарски, Мая Манолова – 2 въпроса, Антон Кутев, и Веселин Давидов и група народни представители и на четири питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков.
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 7 въпроса от народните представители Захари Георгиев – 2 въпроса, Петър Мутафчиев, Мая Манолова и Евгений Желев, Антон Кутев, Ваньо Шарков, и самостоятелен въпрос на Мая Манолова.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 8 въпроса от народните представители Георги Божинов, Петър Мутафчиев, Лъчезар Тошев – 3 въпроса, Иван Николаев Иванов, Янаки Стоилов, и Мартин Димитров.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 3 въпроса от народните представители Георги Петър Нейчев, Драгомир Стойнев и Петър Димитров, и Драгомир Стойнев.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, и Павел Шопов, и на питане от народния представител Корнелия Нинова.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса от народните представители Петър Курумбашев, Димитър Чукарски, и Деница Гаджева;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на два въпроса от народните представители Емилия Масларова, и Димчо Михалевски;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на 4 въпроса от народните представители Димитър Дъбов, Михаил Миков и Мая Манолова – 2 въпроса;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на 2 въпроса от народните представители Лютви Местан и Хасан Адемов – общ въпрос, и на Атанас Мерджанов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народните представители, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Десислав Чуколов към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов;
- въпрос от народния представител Десислав Чуколов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Меглена Плугчиева към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народния представител Румен Такоров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- два въпроса и питане от народния представител Евгений Желев към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- питане от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието на парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, и министърът на външните работи Николай Младенов.
Утре, начален час на пленарното заседанието – 9,00 ч., продължаваме с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Любомир Иванов

Митхат Метин