Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програмата за работа на Народното събрание за седмицата от 4 до 6 април 2012 г.:
„Предложения по чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Движението за права и свободи няма такива.
От Парламентарната група на Синята коалиция:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители, 23 февруари 2012 г.
От Парламентарната група на „Атака”:
2. Проект за решение относно търговско споразумение за борба с фалшифицирането – АСТА. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители, 31 януари 2012 г.
От Парламентарната група на Коалиция за България:
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Мая Манолова и Милена Христова, 14 декември 2011 г.; Красимир Ципов и група народни представители, 23 март 2012 г.
4. Прекратяване на пълномощията на народни представители.
5. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Вносители – Валентин Николов и група народни представители, 22 февруари 2012 г.
6. Второ четене на Законопроекта за младежта. Вносител – Министерският съвет, 10 февруари 2012 г. Приет на първо четене на 22 март 2012 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители, 18 януари 2012 г. – продължение.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител – Министерският съвет, 6 март 2012 г. – точка първа за четвъртък, 5 април 2012 г.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносители – Министерският съвет, 13 февруари 2012 г.; народният представител Димитър Атанасов, 17 февруари 2012 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Министерският съвет, 8 февруари 2012 г.; Огнян Стоичков, 27 февруари 2012 г.; Христо Бисеров, 6 март 2012 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Министерският съвет, 30 януари 2012 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет, 14 декември 2011 г. Приет на първо четене на 3 февруари 2012 г. – продължение.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения. Вносител – Министерският съвет, 2 март 2012 г. – точка първа за петък, 6 април 2012 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет, 16 ноември 2011 г. Приет на първо четене на 21 декември 2011 г. – продължение.
15. Парламентарен контрол” – от 11,00 до 14,00 ч. в петък, 6 април 2012 г.
Подлагам на гласуване така предложената Ви програма.
Гласували 139 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 16.
Програмата е приета.
Постъпили са предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото е от народния представител Любен Татарски. Той е предложил на първо четене да се внесат три законопроекта. Няма да подлагам това предложение на гласуване, тъй като тези законопроекти са включени в програмата на Народното събрание, която току-що приехме.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предложение от проф. Станилов за проекти за решения за попълване съставите на постоянните комисии, както следва: Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисия по околната среда и водите и Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Всичките са внесени на 3 април 2012 г.
От името на вносителя предложението ще бъде представено от господин Шопов.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, няколко месеца вече Партия „Атака” няма свои представители в четири от постоянните комисии на Народното събрание. Този въпрос не може да продължава да бъде нерешен, защото е задължително една политическа сила, една парламентарна група да има своя представител, който да бъде наясно с дневния ред, с онова, което върви през комисиите. Особено в едната от тях – за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, за която всички знаем, както решихме в правилника, че е на паритетен принцип.
Тази комисия в момента се състои от трима души, вместо от пет, както е по правилник – тя е блокирана и не може да работи. Това е вече няколко месеца. Не можем да си обясним защо е упорството на управляващите от ГЕРБ да не попълнят тази комисия. Това е в интерес на добрата работа на Народното събрание по изключително важна тема – борбата срещу корупцията и конфликтът на интереси.
Ние настояваме да включите в дневния ред и да гласувате нашите предложения, така както са направени, което означава законното основание и право на една политическа сила, на Парламентарната група на Партия „Атака” да има свои представители във всяка от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение от проф. Станилов.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 31, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по същия ред – на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е от колегата народен представител Павел Шопов. То е за включване в дневния ред на Проект за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Минаха два месеца, откакто стана бедствието в село Бисер. Виждаме, че поправянето на щетите не върви. Правят се някои имиджови операции и действия, които са с цел да оневинят виновника, тоест правителството, за случилото се, защото всички знаем, че за това, което стана в село Бисер, е отговорно правителството и никой друг.
Проблемът трябва да се реши дългосрочно със законови изменения на подзаконови нормативни актове. Едно от нещата, които трябва да бъдат направени в законодателството, е да се реши многогодишен нерешен проблем относно правоотношенията на държавата и общините – собственици на обектите, на водоемите – естествени или изкуствени, с арендатори и наематели. Докато този въпрос не бъде решен, не може да има гаранции за сигурността на водоемите – около 5000 на брой, които в момента се ползват като частни имоти и не по предназначение. Знаете комисиите, които бяха назначени след бедствието в село Бисер, какви констатации направиха за състоянието на водоемите, за което са виновни арендаторите и наемателите.
Затова ние предлагаме прекратяването на договорите, след което да се започне на чисто уреждането на тези правоотношения, за да бъде създадена нормативна уредба и държавата на базата на нова политика да започне стопанисването на тези обекти, които са част от националната сигурност на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на Народното събрание Проект за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 254-02-24 от 8 февруари 2012 г.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 37, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 28 март 2012 г. до 3 април 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2011 г. Вносител е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г. Вносител е омбудсманът на Република България. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Министерството на здравеопазването по разходване на финансови средства за централни доставки на лекарства, здравно-осигурителните плащания на НЗОК за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и разходването на предоставените трансфери на Министерството на здравеопазването от НЗОК за заплащане на лекарствени продукти и медицински изделия за периода 2005 г. – 2011 г. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Подпомагаща е Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Годишен отчет на дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2011 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносител е народният представител Станислав Тодоров Станилов.
Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Вносител – проф. Станислав Станилов.
Проект за решение за попълване състава на Постоянната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Вносител – проф. Станислав Станилов.
Проект за решение за увеличаване и попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Вносител – проф. Станислав Станилов.
Съобщения.
В „Държавен вестник” брой 26 от 30 март 2012 г. е обнародвано Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляването на публичните разходи. Установено е, че в публикувания текст на решението е допусната фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване на имената на двама от членовете на комисията, както следва: вместо Даниела Анастасова Дариткова-Проданова погрешно е изписано Даниела Атанасова Дариткова-Проданова, и вместо Нигяр Сахлим Джафер погрешно е изписано Нигяр Салим Джафер.
Поради това и на основание чл. 65, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание ще издаде разпореждане, с което ще бъде наредено извършване на поправка, изразяваща се във вярно изписване на сгрешените имена на членовете на комисията. Поправката ще бъде публикувана в „Държавен вестник”.
Поради големия обем на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2011 г., внесен в Народното събрание на 29 март 2012 г., същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание, в парламентарните комисии, на които е разпределен, и на съответния имейл адрес на омбудсмана на Република България.
На 29 март 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за семействата от проведеното преброяване към 1 февруари 2011 г. и бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през месец март 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Последното съобщение – на 30 март 2012 г. с вх. № 203-12-4 в Народното събрание е внесен Отчет за степента на изпълнение на разходите за 2011 г. по политики и програми, провеждани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отчетът е предоставен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, от Централната избирателна комисия е постъпило Решение № 1745 от 2 април 2012 г. на ЦИК за обявяване за избран за народен представител Златко Димитров Тодоров от листата на Политическа партия ГЕРБ в 12. многомандатен изборен район – Монтана.
Решението гласи:
„На основание § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 12. многомандатен изборен район – Монтана, Златко Димитров Тодоров от листата на Политическа партия ГЕРБ.
Решението е обнародвано в „Държавен вестник”.”
Ще помоля квесторите да поканят народния представител в залата за полагане на клетва.
Господин Тодоров, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с програмата за работа в днешния ден.
Първо,
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народният представител Галина Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-21, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 7 март 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-21, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
На заседанието присъства Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Веселин Методиев. Изразявайки положителната си оценка за работата на комисията през изтичащия й мандат, той отбеляза, че предлаганото изменение цели да даде възможност на Комисията да извърши необходимата проверка на лицата, забогатели чрез кредити или тъй наречените кредитни милионери.
Законопроектът предвижда комисията, осъществявайки своята дейност, да разкрие и обяви имената на лицата, посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предлага се установяването на принадлежност към тях да е задължително и за лицата, които са посочени като длъжници по необслужвани кредити, като обект на проверка да бъдат едноличните търговци, управителите и членовете на управителни или контролни органи на дружествата към момента на теглене на кредита.
Становище по законопроекта изложи и председателят на комисията Евтим Костадинов. Той сподели пред народните представители, че липсата на такива текстове в действащия закон е довело до затруднения в работата на комисията и изцяло приветства промените, като ги определи като напълно правилни и отговарящи на създалия се обществен интерес. Той уточни, че подлежащи на проверка са над 10 500 фирми по списъка, изготвен от БНБ през 1997 г.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов, Иван Петров, Атанас Мерджанов и Йордан Бакалов. Господин Ципов, подкрепяйки законопроекта, предложи на народните представители да се обмислят и други промени в закона, чрез които да се даде право на комисията да извърши проверка и по отношение на длъжностните лица, участвали в тъй наречената работническо-мениджърска приватизация.
Вносителите на законопроекта, народните представители Веселин Методиев и Йордан Бакалов не възразиха на предложението, като уточниха, че ако то се предприеме сега, трябва задължително да бъде съобразено с процедурите, разписани в Глава седма „Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание” от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народният представител Иван Петров изказа обратно становище и заяви, че към момента не намира за удачна подобна промяна и най-добре би било в обхвата на разглеждания законопроект да попаднат само тъй наречените кредитни милионери.
Атанас Мерджанов зададе два въпроса на председателя на комисията Евтим Костадинов. Първият от тях касаеше времето за работа, което ще отнеме на комисията, ако законопроектът се приеме, а вторият – дали остана сфера в българското общество, която да не е проверявана. По първия въпрос Евтим Костадинов отговори, че не би се ангажирал с конкретен срок, тъй като работата, която предстои на комисията, ще е обемна, а по втория въпрос той категорично заяви, че не е от неговата компетентност и че комисията е длъжна да спазва и изпълнява закона какъвто е.
Народният представител Анастас Анастасов попита има ли точна информация за това каква е сумата, която фирмите и лицата са взели по отделно, и каква е общата сума? От отговора на Евтим Костадинов стана ясно, че се знае с точност всяка фирма колко е получила и че общата сума е много голяма, като не назова точна цифра.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за”, без „против” и с 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-21, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В тази законопроект ние предвиждаме две поправки, които не са големи, но са съществени. Правим го за това, защото преди няколко месеца стана ясно от действащата комисия по закона, че практически уредбата, която сме направили, когато сме правили закона, не е дала възможност да се отварят досиетата на тъй наречените кредитни милионери. С този законопроект ние поправяме пропуска на действащия закон, допълваме го. Текстовете, които предлагаме, са съгласувани с членовете на комисията, тоест това да са работещи текстове, а не само пожелателни – да се свърши някаква работа и да се заяви позиция.
Искам да благодаря на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, че са подкрепили в мнозинството си този законопроект. Надявам се, че това ще се случи и днес в пленарната зала, защото вече се разкри голяма част от информацията, свързана с миналото ни – какво се е случвало в българската държава и каква е била ролята на бившата Държавна сигурност за развитието на страната ни в различни области – обществени и икономически.
Остава обаче още неясна част от въпросите, които стояха пред българските граждани и институции във времето на преход от тоталитарна към демократична държава.
Част от информацията, свързана именно с темата за икономическото и финансовото развитие на България, с това къде изчезнаха много от парите, кой и как направи, за да изчезнат тези пари, остава неясна и днес. И част от тази тема е да разберем истината за кредитните милионери. Така наречените кредитни милионери са хората, които в един определен период, в началото на прехода, се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха да присвоят големи количества пари. Искаме да знаем доколко Държавна сигурност има дял в това. Има ли дял в това, което се случи за трансформацията във финансите и в икономиката на страната?
Ето защо предлагаме този проект за закон и се надяваме, че той ще получи подкрепата на народните представители от всички парламентарни групи, защото смятаме, че това е в интерес на българските граждани, на институциите в българската държава. Пак ще кажа нещо, което и друг път съм казвала, когато сме разглеждали или докладите, или този закон – важно е, не само за да знаем миналото. Знаенето на миналото ни дава възможност да гледаме и настоящето, и бъдещето с обективен поглед. Моля Ви, да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Откривам дискусията.
Изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Приемам направеното предложение от народни представители от Синята коалиция, но използвам този законопроект, за да поставя по-важен въпрос, отнасящ се до кредитните милионери. Това е въпросът за имуществените последици от тези спекулативни операции, които бяха най-масови около средата на 90-те години и дори бяха част от причините или поне от съпътстващите факти на хиперинфлацията, когато наистина тези периоди се използваха, за да могат кредитите да се върнат при курсове на лева спрямо долара от нива 1300-1500 до 1700 лв. в период от няколко месеца с рязкото обезценяване на българската валута. Така че нека в тези случаи да се види дали има и такива зависимости, тъй като може би част от хората, попадащи в тази категория, са имали и друго качество в предишния период.
Най-важното според мен е, обръщам се към мнозинството, към народните представители от ГЕРБ, да използват този проблем, за да допълнят и ревизират отчасти подхода по Законопроекта за отнемане на незаконното имущество. Защото сегашният закон не съдържа достатъчно обективни критерии за започване на производството. Много по-добре е лицата, които по списъка на Българската народна банка попадат в тази категория, независимо от връзката, която се прави със Закона за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност, да бъдат служебно проверени, ако притежават имущества в размерите, които Законът за незаконното имущество предвижда. Наличието на тези две условия: имущества в големи размери и попадането в тази категория, да бъде основание за служебна проверка. Да се види има ли основания за започване, или не на такива производства, а не просто, когато на някой от дадена институция му хрумне, да започне проверки на едни или на други лица.
Дори бих казал, че по отношение на другия закон тази категория трябва да се допълни и с лицата, които са получавали необезпечени кредити, защото самото получаване на такива кредити в повечето случаи е някакъв индикатор за привилегировани отношения, които са дали възможности за извличане на икономически облаги в огромен размер.
Ето това би било доказателство, че България наистина иска да се бори с незаконните доходи, а не просто да се хвърля прах в очите и да се гали ухото на тези, които отвън или отвътре искат да чуят нещо по посочената тема.
Този въпрос предстои да се обсъжда на второ четене в Правната комисия. Неслучайно и затова го адресирам към мнозинството – да бъде добре обсъден. Могат да се включат и няколко разпоредби, които да направят тази тема много по-предметна и с възможни реални последици в някои от посочените случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата беше значима. Беше, казвам, една от най-значимите, най-сериозните и най-важните теми на българския преход, защото се касае до част от криминалния характер на прехода – онова, което стана в средата на 90-те години.
Господин Стоилов спомена средата на 90-те години, но не назова точно правителството и момента, в който се случи всичко това – раздадени лоши кредити и някои хора станаха, както тогава и по-късно бяха наречени, кредитни милионери. Това беше времето на управлението на БСП най-вече, малко преди това по времето на Беров и управлението на Жан Виденов. И в момента в залата има народни представители, които и тогава бяха народни представители и от опозицията сега, най-вече от опозицията, разбира се, и от БСП, и от другата страна.
Поставяйки тази тема трябва да знаем, че тя се поставя много късно и не с някакви сериозни намерения за резултат за обществото. Какво се предлага? Предлага се да бъде изнесена истината, да бъдат обявени имената, да бъдат изнесени архивите. Преди малко отправих упрек, разбира се, към тогава управляващите – БСП, но същият и то много по-тежък упрек може да бъде отправен и към по-късно управлявалите – СДС и ОДС, които не направиха нищо, за да решат и да прекратят тази страшна несправедливост и ограбване на българския народ и българското общество. Тогава се мина само с говорене и въпреки някои предложения от различни политически сили, правителството на ОДС, ръководено от Иван Костов, не направи нищо ефективно за събиране на милионите и милиардите, които някои хора си сложиха в джобовете.
Сега, след 15 години, ние правим най-малкото и най-символичното, което може да бъде направено. Може би, съобразно приказката: „По-добре късно, отколкото никога”, но нищо повече освен да кажем, че тези са били лоши и да ги заклеймим – нищо друго.
Ако тази тема се повдига отново, тя може да има практическо значение и може да бъде в полза на обществото, ако бъде свързана със Закона за отнемане на имуществото на незаконно забогателите по начин, който може да бъде направен между двете четения на закона, каквато идея преди малко колегата Стоилов представи.
Макар и 15 години по-късно може да бъде направено нещо, за да бъде събрана, макар и минимална част, което едва ли би удовлетворило изцяло обществото, но би било някакъв знак да се върне лентата назад и да бъде раздадена някаква обществена справедливост.
Вие знаете, че от „Атака” сме правили предложения. Имаме идеи за раздаване на обществена справедливост, като се правят прегледи и като се коригира станалото по отношение на приватизацията, заради което много често сме обругавани. Не сме се отказали от тази идея и сме готови винаги да приемем или да подходим чисто законодателно, за да бъде възстановена обществената справедливост и да бъде направено всичко възможно за връщането в активите на държавата и обществото на онова, което криминално и незаконно е било отнето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че това, което се внася, има само политическо значение, а по същество няма да има никакво значение. За мен не по-малко вредно за българския народ и държава е дали кредитният милионер ще е бил свързан или не с Държавна сигурност, дали кредитният милионер не е мутра примерно – злините са едни и същи. За мен това е теза, с която се поддържа някакъв имидж на определени политически сили в България, като най-ярките противници на комунизма и свързаната с управлението Държавна сигурност.
Мисля, че ако сме тръгнали по тази линия, господин председател, да вземем да направим, примерно всички, навършили 18 години през 1990 г., тази комисия да ги провери, за да работи още 20 години – явно, времето не й стига, та най-после да стане ясно кой е бил и кой не е бил свързан с Държавна сигурност в тази държава. Да им сложим по един дадзибау в интернет и всичко да е ясно, и да мирясаме най-после с тази тема.
Мисля, че има далеч по-сериозни въпроси, както например закриването на АЕЦ „Белене” и както тук се готвим за шистовия газ. Вместо да дискутираме сериозно това, което е съдбоносно за държавата, за да вземаме точни и справедливи за бъдещето на България решения, ние си въртим едни и същи приказки. На мен това ми се струва доста несериозно.
Защо ще вкарваме Закона за гражданската конфискация? Там ще попаднат всички – не само тези, които са били към Държавна сигурност, но и всеки, който се е облагодетелствал по някакъв начин неправомерно, ще си понесе заслуженото. Вместо там да си концентрираме усилията, ние сега ще се занимаваме с какви ли не закончета и закони, при положение че онова е истинското според мен, което трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия под № 254-01-121, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА БОРБА С ФАЛШИФИЦИРАНЕТО – АСТА, № 254-02-19.
Вносители: Волен Сидеров и група народни представители от Парламентарна група на Партия „Атака” на 31 януари 2012 г.
Доклади по проекта няма, така че давам думата на вносителите.
От името на вносителите, господин Чуколов, заповядайте да представите проекта за решение.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, на 31 януари тази година, няколко дни след подписването на това споразумение от страна на българския посланик в Токио, ние внесохме проект за решение. Мотивите ни да направим това са следните:
Както казах и по-рано, в Токио – Япония, е подписано Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, придобило популярност под името АСТА. От българска страна документът е подписан от посланика в Япония д-р Любомир Димитров. Това е станало след Решение на Министерския съвет на Република България от 16 ноември миналата година. Предложението е направено от Трайчо Трайков – бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма, за когото министър-председателят каза, че е заложил доста капани, доста бомби е оставил.
Решението е взето без каквито й да е дебати и доводи. Това става ясно от стенограмата на правителственото заседание.
По принцип това представлява заплаха за основните концесионни и законови права и свободи на гражданите за сметка на печалбите на големите корпорации. Това решение за споразумение е взето при пълна липса на прозрачност, без да са изслушани представители на българските потребители, на заинтересованите юридически лица, на интернет операторите и на неправителствените организации. Не са взети предвид и не е проведен дебат какви могат да бъдат позитивите и негативите и каква ще е реакцията на българските граждани и българското общество.
Броени дни след подписването на това споразумение в Европейския съюз се надигна буря от недоволство от сключеното споразумение в Токио. Както знаете и в България, в големите български градове, бяха проведени доста митингови мероприятия. Такива митинги бяха проведени и в много градове от Европа.
Според европейските институции съществува опасност от масово наблюдение, невидим мониторинг над милиони хора, независимо дали са под подозрение или не, като и система да се записват трафични данни. Както казах подобно недоволство се надигна и в България, и се инициираха редица подписки против участието на България в това споразумение.
Подписаният от името на Република България акт създава последици, които са абсурдни за нормалните житейски ситуации. При стриктното спазване на този документ ще се стигне до драстична промяна в обичая, нагласа, поведение, утвърждавани в продължение на десетилетия.
Явно е, че подкрепата от страна на Република България на въпросното споразумение се явява прибързан, необмислен и необсъден с българското гражданско общество и съответните държавни институции акт. Поради тази причина Република България следва да оттегли участието си от сключеното споразумение, още повече че самото споразумение дава възможност за това – 180 дневен срок. Този срок изтича в близките седмици, така че особено актуално е да гласуваме „за”. Съгласно клаузите на договора този срок е упоменат там и съгласно същите клаузи всяка от подписалите страни може да преустанови участието си като страна.
Затова Ви предлагаме
„РЕШЕНИЕ
относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането
Задължаваме правителството да предприеме и осъществи всички необходими действия за оттегляне на Република България от подписаното на 26 януари 2012 г. в Токио – Япония, Търговско споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.”
Това е нашето предложение и наистина се надяваме да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Откривам дебата.
Изказвания?
Заповядайте, господин Шопов, за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата с подписването на АСТА от българската страна не е приключила. Това е така защото уверенията на министър-председателя и на отделни министри, че участието на България в АСТА е замразено, както се изразяват те, или че въпросът щял да бъде решен при ратификацията на договора, са несъстоятелни. Не може правно да съществува понятие „замразяване на участието”, тъй като подписа на българския представител в Токио съществува. Той е част от правния мир и в никакъв случай не можем да приемем, че темата е затворена и България, с изявления макар и на отговорни лица, представители на правителството, е излязла от това споразумение. При това положение съществува абсолютна неяснота и от „Атака” считаме, че на практика правителството и управляващите не са се отказали от участието ни в АСТА. Те ще подновят темата и ще възкресят въпроса, когато неочаквано се стигне, всъщност от тях зависи кога да поставят въпроса за ратификацията в Народното събрание. Явно е, че те нямат намерение да не одобрят, да дератифицират договора, както уверяват обществото.
Поставяме темата отново, защото срокът тече. Ние се позоваваме на един текст в самото споразумение, в който ясно е заявено, че всяка страна от подписалите може да оттегли своето участие и положения подпис в 180-дневен срок. Подписът беше положен в края на миналата година. Сега сме вече повече от половината от този 180-дневен срок. Това е най-лесният и безболезнен начин за излизане от това споразумение, против което се надигна обществото и общественото недоволство беше толкова силно.
Няма смисъл да преминаваме към една много по-тежка процедура и един дебат в Народното събрание по обсъждането, ако всички в страната и управляващите са съгласни, че България не трябва да подкрепя АСТА и не трябва да продължава по пътя, който е поела, по онзи начин, по който го беше направила.
Министърът, който беше отговорен за АСТА и който докара нещата до споразумението, си отиде, но отговорността остава, разбира се, за управляващите и за правителството. Аз считам, че новият министър не следва да носи кръста от този капан, който му беше заложен от предишния министър. Най-добре е да снемем отговорността от него и пред обществото, и пред чуждестранните партньори с гласуването на нашето предложение за Проект за решение, което предлагаме. То може да реши въпроса по най-бързия и най-безболезнен начин.
Така че, за да не се възкресява темата отново, за да няма нови протести, за да нямаме нова фаза за развитието и задълбочаването на проблема, до който неминуемо ще се стигне до момента и към момента на ратификацията на договора, ви предлагаме нашия Проект за решение, което настояваме да бъде гласувано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с обсъжданата тема искам да ви кажа, че това, което е решение на българското правителство и на волята и на мнозинството, изразихме при срещата с всички заинтересовани страни. Българското общество ясно, категорично и недвусмислено се обявихме против следенето в интернет, против следенето на трафика, но ние сме за запазване на авторските права на творците в България.
За да бъде факт това, което предлагат колегите от „Атака”, и да приложим чл. 41 от АСТА, би следвало споразумението да е влязло в сила. Тогава имаме възможност в 180-дневен срок да си оттеглим подписа. Съгласно Закона за международните договори на Република България, един договор или едно споразумение, каквото е АСТА, за да влезе в сила, трябва да бъде внесено и ратифицирано от българския парламент. Такава ратификация няма, няма и започнала процедура. Напротив, на 15 февруари Министерският съвет категорично спря процеса по ратификация на Споразумението АСТА, което по своята същност означава, че няма никакви правно обвързващи ангажименти от страна на България към изпълнението на това търговско споразумение. Това е факт. Ние, за да оттеглим подписа си, то трябва да е влязло в сила. Тоест трябва да имаме ратификация, да сме направили дебат, да сме го приели и тогава евентуално да оттегляме подписа си. Ние нямаме влязло в сила такова споразумение. В такъв случай няма какво и да оттегляме.
Както казах, на 15 февруари Министерският съвет категорично спря процеса по ратифициране. Нещо повече, на 15 март на Съвета на търговските министри в Брюксел, България ясно и категорично изразява своето намерение да не ратифицира тази спогодба като ще изпълнява защитата на авторите, на авторските права и сродните, без каквито и да било – категорично е обявено, че няма да се прилагат никакви мерки по следене на трафика и на информацията в интернет. Такова решение е взела и Полша. Освен това еврокомисарят, който отговаря за подписването на Търговското споразумение АСТА, категорично внася цялото предложение и договора в Европейския съд, който трябва да се произнесе има ли проблем и след това Европейският парламент и страните – членки на Европейския парламент, да преценят дали да продължат своята ратификация.
Докато излезе това решение ние категорично се обявяваме против и предлагаме да се спре процедурата по ратификация, каквато е спряна от страна на Министерския съвет. Няма внесена такава воля за разглеждането й от страна на 41-то Народно събрание и няма как да подкрепим реално предложението, което е внесено от колегите от „Атака”, защото няма влязъл в сила акт на българското правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не е така, господин Червенкондев. Чисто юридически този 180-дневен срок е предвиден от момента на подписването. Той не е обвързан с ратификацията, която е друг акт. Този 180-дневен срок има предвид точно това – че всяка страна може да оттегли своя подпис и своето участие точно преди да е влязло в сила Споразумението АСТА. Така че, това е спекулация.
От тази спекулация се виждат и други неща, които казахте – че правителството не е абсолютно съгласно с обществото да се спре участието в АСТА и търси начини отново да се възкреси споразумението и да бъде ратифицирано. Включително и от думите Ви: да видим, да почакаме какво ще стане в Европейския парламент, с тамошната инициатива за разглеждането на въпроса и едва ли не общо становище от всички европейски страни.
Мнозинството и българското правителство се надяват на друг изход на този европейски дебат, на тази дискусия. Това отново сочи за нас от „Атака”, че намеренията на правителството и на управляващите са твърде двулични и за тях темата не е приключила и не са решили да оттеглят участието на България в АСТА, господин Червенкондев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика – господин Емил Василев. Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Червенкондев, уважаеми колеги от управляващата партия, ако имаше нещо положително в Споразумението АСТА, това беше една процедура, която се съдържа в него и която има за цел да защитава авторски и сродни права. Действително много от нас заподозряха интересите на големите мултинационални компании в областта на филмовата и музикалната индустрии. Но дори да е така, това косвено рефлектираше върху интересите на българските творци дотолкова, доколкото някои от тях имат отношение именно с тези големи мултинационални компании.
Понеже непрекъснато се изразява загриженост за авторските права на българските творци, искам да кажа, че в самото начало на настоящия мандат бяха приети някои сериозни рестрикции в Закона за авторското право и сродните му права, които пряко рефлектираха върху имуществените интереси на българските артисти.
Тук съм, за да припомня на управляващата партия, а и на цялото народно представителство, че съм вносител на единствения засега закон в културната сфера, внесен в началото на мандата на това Народно събрание. Говоря за цялостен закон и той се нарича Закон за българската музика в радио- и телевизионните програми. Там се предвижда истинска реална защита на интересите на българските творци със задължителни квоти за българска музика за всяка една радио- или телевизионна станция. Така съответно ще се увеличат постъпленията им от авторски права, поради излъчването на техните произведения в ефир.
Искам всички да мислим в тази посока. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател.
Най-после този закон да мине през ресорната Комисия по култура, гражданското общество и медиите, и най-после всички заедно – не искам да си преписвам никакви заслуги – да направим нещо реално за българските артисти, а не само да говорим празни приказки. Благодаря Ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Народният представител Венцислав Лаков.
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Червенкондев! Хубаво казахте, че няма воля да бъде прието Споразумението АСТА. Подкрепям това и съм съгласен – няма воля. В същото време има подпис на нашия посланик, има и решение на правителството, с което се присъединяваме към АСТА. Това, че го няма Трайчо Трайков, не омаловажава нещата. Проблемът продължава да стои.
Всъщност ние помагаме на правителството, като му даваме подкрепата на парламента, на най-висшия орган в държавата, да може да реагира и да се оттегли от това споразумение.
Искам да припомня едни думи, че ние ще гласуваме против споразумението и това сме го заявили многократно още в самото начало, преди много други, които в момента се изявяват. Аргументите ни са, че се нарушават правата за ползване на интернет.
„Не можем да имаме друга позиция, освен да защитим тази свобода, когато има и най-малкият риск да бъде злоупотребено и да бъдат следени тези, които ползват интернет” – това го е казал Вашият евродепутат Андрей Ковачев. По информация от Брюксел цялата група евродепутати на ГЕРБ е против споразумението. В същото време споразумението е спряно, както правилно казахте. Брюксел замрази АСТА и го да даде на Съда на Европейската общност.
В този смисъл какъв е проблемът? Висшият орган на България подкрепя едно решение на Брюксел! Ако притеснението и аргумента Ви е, че чакате решение от Брюксел, според мен няма никакъв проблем. Такъв акт, като решение на Народното събрание, само би улеснил процедурата и би изразил ясната позиция на България, че сме против – а то наистина е така, не виждам някой, който да е съгласен с такова споразумение – и нещата ще се финализират.
Вместо да си играем оттук нататък на ратификации, на внасяне, на оттегляне, нещата ще бъдат изчистени с решение на парламента. Това е нашият аргумент да внесем предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин Червенкондев?
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам още веднъж да кажа: да, ще има акт на българския парламент – най-висшият орган в страната, който евентуално няма да ратифицира това споразумение. За да се случи това, то трябва да бъде внесено от Министерския съвет – изпълнителната власт на Република България.
Ще Ви цитирам Решението от 15 февруари: „Спира процедурата по сключването от страна на Република България на Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки” и така нататък.
Както господин Лаков каза, наистина представителите на ГЕРБ в Европейския парламент също няма да ратифицират това споразумение в този му вид – със следене в интернет, с притеснения от гражданските общества в Европейския парламент. Това е факт.
За да оттегляме нещо като подпис, то трябва да е влязло в сила. За да се оттегли трябва да сме го ратифицирали и тогава да нотифицираме депозитара и да получим нотифицираното споразумение за оттегляне на подписа.
Всичко, което дебатираме в момента, според мен е безпредметно. Нека да оставим процедурите да се движат такива, каквито са. Те де факто са спрени, нямаме никакво споразумение спрямо Договора АСТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Кутев, заповядайте за изказване.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добра е тезата, че процедурите са спрени. Има някаква логика.
Въпросът е друг. Колеги от мнозинството, предполагам сами разбирате недоверието, не само на депутатите от опозицията, но и на цялото българско общество, към което и да било решение обявено от Вас. Напълно ясно е, че почти няма сериозна тема в държавата от началото на този мандат, по която Вашите мнения и становища да не са се променяли по няколко пъти, генерално противоположно, като се започне от това, че се създава партия и се мине през куп други, да не ги споменавам, че са извън темата. Така или иначе, всяко Ваше решение е подлежало на промяна, по някой път – по Ваша собствена инициатива, друг път – защото е минал през парламента министър-председателят, трети път – по непонятни причини.
Това, че досегашните решения се подлагат на съмнение, е логично и изцяло Ваша заслуга, особено за такъв документ, като АСТА, зад който безспорно стоят достатъчно чисто корпоративни интереси на световно ниво.
Неслучайно АСТА беше документ, който получи широко обсъждане далеч извън България, в цял свят. Това е защото интересите там наистина са сериозни и защото става дума за принципни политики.
За мен е безспорно, че авторските права и на българските, и на световните автори, трябва да бъдат гарантирани и да се търси начинът, по който това да става. Това е част от цивилизационния процес, в който живеем.
В същото време големият проблем с АСТА винаги е бил в това, че трудно се гарантира нивото на безопасност от страна на структурите. В България, разбира се, този проблем е особено засилен, тъй като никой от нас вече не вярва в добронамереността на Министерството на вътрешните работи или в склонността на министъра по някакъв начин да установява законовите правила във връзка с постоянното им нарушаване и с полицейско насилие, и със следене, и с подслушване, и така нататък.
Резултатът от всичко това е, че именно по АСТА, ние продължаваме да бъдем недоверчиви към Вашето твърдение за спиране на процедурите. Затова всички ние, колегите от „Атака” и другите колеги от опозицията, търсим начин да гарантираме, че това няма да продължи нататък, защото както казах вече, неведнъж сме виждали начините, по които Вие променяте своето становище и рязко тръгвате в обратна посока.
Между другото, шистовият газ е един подобен пример за това, как го правите постоянно и как в момента се опитвате да преосмислите позицията, която вече е взета по отношение на шистовия газ.
Призовавам Ви, защото в края на краищата всички доводи „за” и „против” вече са изговорени, и аз надали мога да прибавя нещо повече към доводите. Това, което според мен сега е важно, е да Ви обясним защо излиза отново този въпрос. Той излиза, защото Ви нямаме доверие и защото, докато не покажете докрай своето намерение да приключите с тази тема, не само на приказки, а с реални действия, няма как българското общество да Ви повярва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Реплика от господин Терзийски.
Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кутев, искам да отправя тази реплика към Вас. Не само ние от опозицията нямаме вяра на това, че процедурите са спрени, а и българските граждани нямат вяра. В пощенската си кутия имам над 250 писма, които са с искане да се спре процедурата по подписване на АСТА.
Ето защо считам, че е редно парламентът да излезе с еднозначно, ясно и точно решение за спирането и за позицията си, защото българските граждани категорично настояват това да се случи и да бъде спряно. Не само ние от опозицията, а и българските граждани нямат вяра на управляващите, че са спрели тези процедури! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кутев, искам да Ви попитам, какво е Вашето мнение реално за подписването на Споразумението АСТА? Ако се върнем малко по-назад – от 30 ноември 2007 г. се започва одобряването на АСТА, чисто като рамка, като процедура. И то, от кого? От господин Петър Димитров. На 12 декември 2007 г. се прави междуведомствена работна група, която се води и от господин Станишев. През месец февруари 2008 г. министърът на културата изготвя рамковата позиция, която на 20 март 2008 г. се одобрява от страна на Министерството на икономиката в лицето, представлявано от господин Петър Димитров, а на 14 април 2008 г. датира решението за одобряване на мандата на Европейската комисия, което формално е прието и от българската страна, и участва министърът на земеделието и храните Нихат Кабил.
Какво е Вашето решение? Едно е било решението през 2007–2008 г. – дали сте мандат, напълно сте защитили позицията на България за Рамковото споразумение на АСТА, а сега в момента казвате, че ние си сменяме решението.
Напротив, Вие си сменяте решението и това е факт при много Ваши такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Не.
Дуплика?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Червенкондев, Вие се заразявате от това, което прави и премиерът, и министърът на вътрешните работи. Вие ми говорите за това, че е даден ход на едно обсъждане и ми казвате, че има решение. Решение ли има, или е даден ход на обсъждането? Каква част от това решение през 2007 г. е била на масата и каква част е сега?
Извинявам се, но спекулирате. Хайде, да не кажа чак, че лъжете, защото може би ще е силно, но спекулирате, с което извеждате един главен въпрос начело: Вие всъщност какво търсите на тази банка? Всички Вие!? Вие управлявате ли в момента, или се извинявате? Вие се намирате в процес, в който носите отговорността в някакъв исторически момент, или просто случайно сте тук и някой преди Вас Ви е виновен, затова че изобщо Ви има в политиката?
Между другото, вярно е, че много предишни са виновни за това, че именно Вие стоите на банките, но не може това да Ви бъде генералното извинение за всичко. Няма как министър Трайков да подпише един документ без съгласието на парламента и затова да Ви бъде виновен предишният министър. Няма как! Вие може да си мислите, че имате основание за подобни неща, но Вие нямате и не може да ги имате – нито пред нас, нито пред българските граждани, за които говори господин Терзиев. (Реплика от народния представител Диан Червенкондев.)
Така че, спрете да се надлъгвате, никой не Ви вярва! Разбирате ли, няма как, трета година сте на власт!? Вие казвате, че Петър Димитров Ви е виновен за всички глупости, които сте сътворили. (Реплика от народния представител Диан Червенкондев.) Затворихте атомната централа (или спряхте по-скоро строежа й – предателство към България) – виновно Ви е предишното правителство! Подписахте АСТА – виновно Ви е предишното правителство! Замразихте пенсиите, ама те не били плащани и при предишното правителство! Спрете се, бе хора, смешни сте! Мислете преди да правите тези неща! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Споразумението АСТА е един от редките случаи, в които Европейската комисия се извини за своето поведение на Европейския парламент и призна, че процесът на подготовка на Споразумението АСТА не е било прозрачно, тоест не е имало истинска дискусия и обстоятелствата около последните текстове и многото редакции, които са правени, не са били публични и не е имало истинско запознаване на Европейския парламент. Това е много рядка ситуация, колеги.
За да се стигне дотук, докладчикът, от страна на Европейския парламент по тази тема, подаде оставка с възмущение. Заедно с това много евродепутати, включително почти всички български евродепутати от всички политически сили, което им прави чест, изразиха своите резерви за целия процес на подписване и изготвяне на Споразумението АСТА.
Към Вас, колеги народни представители, имам следния въпрос: смятате ли, че всичко това е случайно? Смятате ли, че това е случайно? Искам да Ви кажа: не е случайно! Това споразумение е изготвено съвсем целенасочено и неговата идея наистина включва задължително ограничение на интернет свободата, включва правила, които в крайна сметка се превръщат в цензура. Това споразумение, уважаеми дами и господа, е една много добре подготвена цензура.
За разлика от Европейската комисия българското правителство намери сили, единствено в лицето на министър Трайков, да признае грешката, което беше правилна стъпка. Нямаме цялостно признание на правителството за грешка. Най-голямото признание за допусната грешка е оттеглянето на подписа. Както Европейската комисия намери доблест и смелост да признае своята грешка за липсата на публичност, така е редно и българското правителство да оттегли своя подпис.
Уважаеми колега Червенкондев, в мен остава съмнението, че се чака удобен момент малко да преминат обществените вълнения, да се поразмине работата и да се продължи с ратификацията на АСТА. Това споразумение малко да се пипне – една думичка да бъде сменена с друга думичка, да има известна редакция и изведнъж да се каже, че вече това не е цензура, а всъщност е много важно споразумение за целия Европейски съюз и в частност за България.
Първата спирачка на това развитие, надявам се, ще бъде негативното становище на Европейския парламент. Само че вместо за пореден път да заемаме изчаквателна позиция, редно е – при положение че е допуснат гаф и че категорично подобно споразумение не съвпада с българския национален интерес (една такава цензура би ни отнела основна свобода, а интернет пространството е основна свобода за българските граждани) – да има, ако искате и решение на българския парламент, категорично решение, и оттегляне на подписа от страна на правителството.
Ако процедурата по оттегляне на подписа е такъв проблем, тогава защо да няма решение на българския парламент? Ние решихме: България в това споразумение няма да участва. Това трябва да направим. Можем да имаме решение, независимо на какъв етап е това Споразумение, независимо колко е напреднало, независимо как текат останалите процедури. Това вече е сериозно – България да има категорична позиция. Продължаването на шикалкавенето: „Да, против сме, ама там има и хубави неща, които всъщност защитаваме” – не е добра позиция.
Накрая да не се окаже, че в един следващ момент този дебат започва отначало и че има хора, които очевидно, след като са успели да принудят Европейската комисия, по изключение, забележете това е изключение – Европейската комисия гарантира винаги публичност, винаги гарантира дебат и винаги гарантира оценка на въздействието – как така по този повод, това не се е случило? Това е в резултат на важни фактори, които са въздействали. Нямайте съмнение! И те, ако могат там да въздействат, Вие имате ли съмнение за България? Не трябва да имате съмнение. Затова тази врата трябва да бъде затворена и шикалкавенето да спре.
Редно е, като се допусне грешка, да се признае и да бъде поправена. Тоест поправянето не е от рода: ние нямаме проблем, затваряме си очите и продължаваме постарому – с това не поправяме грешката. Както е имал силата министър от ГЕРБ, мисля, че вече не е министър, да подпише, така сега трябва да имаме доблестта парламентът да каже: „Не” на АСТА! Спираме, защото не виждаме интереса на българските граждани в това споразумение. Ние сме за свободата, за правила, но правила, които не се превръщат в цензура.”
Така че, ако не можете да си оттеглите подписа, нека да има решение на българския парламент, с което да кажем: „До тук! До тук с опитите за цензура!” Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги? Няма желаещи да репликират.
За изказване – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам на трибуната, за да подкрепя предложението на колегите от „Атака” и да Ви припомня един мой въпрос към министър-председателя. Въпросът беше зададен на 9 март тази година. Тогава попитах министър-председателя: „Господин министър-председател, нали ние няма да ратифицираме АСТА?” Тогава тук, пред Вас, той пое ангажимента, че няма да ратифицираме АСТА, че ще внесе в Народното събрание споразумението, защото формално е такава процедурата за ратификация на това споразумение, и ние всички заедно, единодушно ще го отхвърлим. Министър-председателят обеща това на 9 март, сега е април, позабравил е да изпълни това свое обещание, а очевидно нямаме разминаване по същността на въпроса.
Според мен единственият Ви проблем е, че това е внесено от колегите от „Атака”. Целият парламент подкрепяме това, което пише в проекторешението на „Атака”, само че отново идва драмата кой го е внесъл. Сигурен съм, че утре Вие може да внесете същия текст и всички ще го подкрепим, но ще излезе, че по предложение на министър-председателя или на Парламентарната група на ГЕРБ ние няма да ратифицираме АСТА. Спомням си, че му зададох уточняващия въпрос: „Вие сте инструктирали Вашите евродепутати да гласуват срещу АСТА в Европейския парламент. Има ли логика, ако Вашите евродепутати гласуват срещу АСТА в Европейския парламент, Вашите национални депутати на ГЕРБ да гласуват „за”?”. Очевидно няма такава логика, очевидно вървим към отхвърляне, очевидно министърът се извини за това нещо – пое политическата отговорност.
Какво Ви пречи в момента да подкрепите проекторешението?! Какво Ви пречи да вземете да се обадите на министър-председателя и да му кажете: „Господин министър-председател, бяхте поели ангажимент пред парламента да внесете за ратификация АСТА, за да може да я отхвърлим единодушно, тъй като знаете, че няма юридически такава процедура за оттегляне на подписа”.
Моля Ви да подкрепим сега решението на колегите от „Атака”, а след това, за да довършим процедурата, да подсетите министър-председателя да си изпълни ангажимента, който беше поел в отговор на въпрос, който му бях задал тук на 9 март, да внесе в парламента споразумението и още един път – на нула, да отхвърлим това споразумение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме в режим на гласуване.
Припомням – Проект за решение относно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането – АСТА:
„Задължава правителството да приеме и осъществи всички необходими действия за оттегляне на Република България от подписаното на 26 януари 2012 г. в град Токио, Япония, Търговско споразумение за борба с фалшифицирането – АСТА.”
Нямаме посочени основания за приемане на решението.
Няма постъпили в залата предложения относно редакцията му, нищо друго не мога да направя, освен да го подложа на гласуване във вида, в който Ви го представих.
Гласували 112 народни представители: за 33, против 2, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ДАНИЕЛА МИТКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14 февруари 2012 г., с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, вземам думата за тази процедура, защото считам, че от трибуната на Народното събрание трябва да бъдат изказвани и изразявани позициите на народните представители. В знак на протест за едно Ваше решение, което уреждаше реда в залата, аз повече от една година не съм сядал в парламентарната зала. Считам, че сега това недоразумение може да бъде отстранено. От влизането си в Народното събрание моето политическо говорене и поведение е било на човек, който е опозиция – старал съм се, критикувайки да бъда принципен.
Сега считам, че е време моята позиция да бъде ясна и затова предлагам с това заявление, което правя към Вас, в левия ъгъл на залата, на последния ред, да бъде сложен пулт, където аз като човек, който е опозиция, ще се присъединя към опозицията, както това е предвидено и с декларациите, които се подават, за принадлежност към Коалиция за България, респективно БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ и КБ.) Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, за да седнете в залата, предхождащото движение е да влезете в залата, и тъй като не толкова често сте тук, затова не Ви се е налагало да сядате до момента. Ще уважа Вашето искане, въпреки че не парламентарната трибуна е начинът, по който се уреждат подобни неща. Приемам, че не сте знаели и още в рамките на днешното пленарно заседание пултът Ви ще бъде преместен на мястото, на което желаете.
Преди да преминем към законопроектите – едно съобщение.
Дами и господа народни представители, гости на парламента са деца, представители на Детския парламент от Начално базово училище „Михаил Лъкатник” – град Бургас. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли в Народното събрание!”. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Двата законопроекта са разпределени на водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Няма постъпил доклад.
Има общ доклад на Комисията по правни въпроси. С неговото съдържание ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова на 14 декември 2011 г., и № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 23 март 2012 г.
Комисията по правни въпроси разгледа двата законопроекта на 29 март 2012 г. на свое заседание.
Първият законопроект беше представен от вносителя – народния представител госпожа Милена Христова.
С последните промени на Закона за гражданската регистрация се въведоха нови правила при адресните регистрации на гражданите.
За извършване на адресна регистрация на гражданите се изисква представяне на един от следните документи: документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди, както и декларация от собственика, подадена лично или с нотариална заверка на подписа.
Много граждани поради новия режим за регистрация не успяха да се регистрират по постоянен адрес и да си извадят лични карти. В резултат на това останаха без социални помощи, детски надбавки, енергийни помощи. Проблемът засяга социално слабите и ромите.
С предлаганите промени се предлага освен документ за собственост при промяна на адресната регистрация, да могат да се представят и други доказателства за ползването и собствеността на имота.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Красимир Ципов.
С него се цели преодоляване проблемите при извършване на адресна регистрация.
С въвеждането на изискване за писмено съгласие на собственик се затрудни процедурата по заявяване на постоянен и/или настоящ адрес от лица, настанени в общински и ведомствени жилища и общежития. Подобни затруднения се срещат и при адресна регистрация на лица, настанени в специализирани институции, особено след навършване на пълнолетие, или социално слаби граждани, които нямат близки и роднини и не могат да посочат постоянен адрес.
За да се избегне различното тълкуване и прилагане на закона, се предлага промяна на чл. 92. Уеднаквяват се изискванията за регистрацията по постоянен и настоящ адрес и се разширява обхватът на документите, които ще се представят за извършване на адресна регистрация. Предвижда се лицата, ползващи социални услуги – резидентен тип, да могат да заявяват за постоянен адрес адреса на съответната услуга. Конкретизират се случаите, в които за извършване на адресна регистрация не се представят изискуемите се документи по чл. 92, ал. 2 и 3, както и представянето на писмено съгласие от собственика на имота.
Предвижда се и създаването на специална комисия, създадена със заповед на кмета на общината за извършване на адресна регистрация, в случаите, когато гражданите не могат да представят документите по чл. 92, ал. 2.
В чл. 93 подробно се доразписва предназначението на постоянния адрес.
Целта на предложената промяна в чл. 97 е адресната регистрация да се извършва само от общинските администрации и да отпадне възможността за заявяване на постоянен и настоящ адрес чрез заявление за издаване на български личен документ, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства.
Прецизира се чл. 99а, като изрично се уточнява, че изискването на разпоредбата касае само настоящия адрес, тъй като гражданите не са длъжни да живеят на постоянния си адрес.
Представителите на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” изразиха подкрепата си към законопроектите, тъй като с тях ще се преодолеят проблемите, свързани с регистрацията на гражданите и издаването на документи за самоличност.
Направи се уточнение, че във връзка с отмяната на ал. 1 и ал. 2 на чл. 97, вследствие на което адресната регистрация ще се извършва само от общинските администрации, трябва да бъде направена промяна и в чл. 115, ал. 1, т. 1, накрая да отпадне текстът „адрес в чужбина”.
В дискусията се постави въпрос във връзка с новата ал. 5 на чл. 92 относно проверката за родствена връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, съществува ли връзка между регионалните бази данни „Население” на отделните общини.
Господин Христов отговори, че съществува Единен национален регистър на населението и всяка община има достъп до него в пълния обхват на данните там.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова на 14 декември 2011 г.; и
- единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 23 март 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
От името на вносителите, първият законопроект е на Мая Манолова и Милена Христова, кой ще представи законопроекта?
Госпожо Манолова, слушаме Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В началото на месец декември миналата година с колегата Милена Христова внесохме този законопроект за промени в Закона за гражданската регистрация по една очевидна причина – възникнало сериозно напрежение сред българските граждани, основно сред социално слабите български граждани, сред ромите, но не само, във връзка със затегнатия режим за адресна регистрация, във връзка със затегнатия режим за регистрация по настоящ и постоянен адрес, в резултат на което много от българските граждани не можаха да получат документи за самоличност, да получат и да им бъдат издадени лични карти.
За какво става дума? Ще изложа с няколко думи проблема за тези, които въпреки широкия медиен и публичен отзвук не са следили темата.
В началото на 2011 г. в контекста на промените на новото изборно законодателство мнозинството от ГЕРБ извърши промени в режима за гражданската регистрация, като бяха въведени нови и много по-високи изисквания за регистрация на настоящ и на постоянен адрес, а именно изискването за представяне на документ за собственост на недвижимия имот, в който живее българският гражданин; изискване за представяне на договор за наем; на нотариално заверени декларации; съгласие на собственика на този имот, подадени лично или чрез нотариална заверка. Целта на тези промени, както заявиха депутатите от ГЕРБ, беше преодоляване на проблемите с вътрешния изборен туризъм.
Както предупреждавахме тогава, това не се случи, защото въпреки затегнатия режим за гражданска регистрация 155 хиляди български граждани успяха непосредствено преди изборите да променят своя адрес и 100 хиляди от тях гласуваха по новия си адрес. Всеки от Вас може да си представи за какво изкривяване на вота, за каква подмяна на вота в малките населени места става дума.
Темата днес обаче не е за това, не е за проблемите и пораженията, които нанесе новото изборно законодателство. Темата днес е друга, а именно за вредите, които нанасят недобре обмислените законодателни промени.
В тази връзка, мисля, че вече е време да бъде въведен и в законодателството един принцип, който важи и в медицината, а именно принципът „първо, не вреди”, защото има десетки примери за законопроекти, които вместо да решават проблеми, в крайна сметка нанасят вреди, поражения на българските граждани. Поправяният днес законопроект е пример именно за това.
Новите, по-високи правила и изисквания за регистрация на настоящ и на постоянен адрес на практика създадоха колосални проблеми на хиляди български граждани. След като те не можаха да се регистрират на постоянен адрес и останаха без лични карти, се наложи да прекарат зимата без социални помощи, без енергийни помощи, без възможност да отидат при личен лекар или да постъпят в болнично заведение.
Не знам колко от Вас са си задавали въпроса за какво е необходима личната карта на един български гражданин. Ще Ви кажа само, че пътуването в чужбина и гласуването на избори е най-малкото, което дава като възможност притежаването на документ за самоличност, защото без лична карта човек дори не може да започне работа, не може да се регистрира да получава социални помощи или други социални услуги, не може да прати детето си на детска градина, не може да се ожени, в крайна сметка не може да бъде и погребан.
Без лични документи един гражданин е анонимен. Той на практика няма връзка с държавата и е извън всякакъв граждански и социален оборот. Всъщност в интерес и на държавата е гражданите да имат лични документи, защото това е единственият начин държавата да има информация къде реално живее един български гражданин, да може да го потърси, да може да го намери, да може да го накара да си плати данъците, да се яви за справка или да свидетелства пред съд.
Да не Ви убеждавам повече, наистина е необходимо да бъдат извършени тези промени в режима на гражданската регистрация, за да могат гражданите да си регистрират постоянен адрес и след това да могат да получат лични документи.
В този смисъл нашето мнение е, че трябва да бъде подкрепен и законопроектът на вносителите народни представители от ГЕРБ, защото и двата законопроекта са насочени в една посока – облекчаване режима на адресна регистрация на гражданите. Ние предлагаме освен документ за собственост, тоест нотариален акт за имота, в който пребивава гражданинът, да може да представи и други доказателства за ползването и за живеенето в този имот, а именно бележки за платени данъци, за платени сметки, за ток, за други консумативи. В случаите, в които и това не невъзможно, то да бъде установено чрез служители на общинската администрация, които наистина реално да установят, че гражданинът живее на посочения адрес. В този смисъл е и законопроектът на колегите от ГЕРБ. Радващо е, че те признаха съществуването на този проблем, пристъпиха към неговото решаване и се надявам с гласовете на мнозинството в залата и двата законопроекта да бъдат приети.
Ще добавя още няколко аргумента за необходимостта от приемане на двата законопроекта. Уважаеми колеги, може би мнозинството от Вас имат представа за това, какво се случва в избирателните им райони – особено там, където има квартали с компактно ромско население или социално слаби граждани, и си давате сметка как тези хора прекараха зимата без енергийни помощи, без социални помощи, без възможности да получат социално подпомагане. Много от ромите и в Кюстендил, и в Сливен, и в Лом, и в Пловдив, и във Варна през зимата заявиха, че ще обявят протести, ако този проблем не бъде решен. Към признаването и апела за решаване на този проблем се присъедини и МВР. Един от заместниците на министъра обяви, че през следващите няколко месеца над 150 хил. български граждани предстои да подменят документите си за самоличност. И тези от тях, които за първи път ще регистрират постоянен адрес, или тези, които навършват 14 години, наистина ще бъдат изправени пред невъзможност в случаите, в които нямат документи за собственост на имота, да регистрират новия си адрес. Това е допълнителен аргумент защо трябва неотложно да бъде приет нашият проект.
Освен това, според мен, трябва да отчетем и нещо друго. Както казват руснаците, лошият пример е заразителен. Полицейското мислене наистина става заразно за членовете на този кабинет. И за огромно изумление, и мое, и на българските граждани, починът да бъдат отнемани лични карти беше подет и от друг министър – здравният министър. Новата здравна министърка предложи да бъдат лишавани от лични карти всички български граждани, които не си плащат здравните вноски. Оставям настрана по какъв начин трябва да бъдат мотивирани хората да си внасят здравните осигуровки, но подобна идея е недопустима за един демократичен, нормален гражданин на европейска страна, каквато претендираме да е Република България. Така че трябва да пресечем всякакви опити чрез лишаване от лични документи да бъдат решавани проблеми, например за незаконното строителство, за вътрешния изборен туризъм, за плащането на здравни вноски.
Косвена подкрепа за нашия законопроект даде и премиерът Бойко Борисов, който от далечна Грузия направи демонстрация как за 10 минути човек може да се сдобие с лични документи. В България човек може да умре без да получи лична карта в резултат на промените, които извърши това мнозинство.
Изборите минаха, време е да поправим част от вредите, които изборното законодателство нанесе на българските граждани и наистина да демонстрираме, че като парламент сме адекватни към реалните проблеми на хората, още повече към проблемите, които създаваме самите ние с гласуването на неадекватни закони, какъвто смея да твърдя, че беше последният законопроект за промени в Закона за гражданската регистрация, внесен и приет с гласовете на това мнозинство на Политическа партия ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите на втория законопроект – господин Ципов, слушаме Ви.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да не бъда толкова обстоятелствен, макар че нашият законопроект, на който сме вносители аз и моите колеги от парламентарната група, наистина цели преодоляване на създадени проблеми.
Ние бяхме сезирани в края на миналата година за необходимостта от извършване на допълнение във връзка с режима на промени в адресната регистрация. Направихме срещи с компетентните органи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи и Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. Като последица след приемането на този законопроект ще бъде и приемане на промени в подзаконови нормативни актове в системата на МРРБ, МВР и Министерството на труда и социалната политика.
Какво предлагаме ние? За да се избегне различно тълкуване и прилагане на закона, предлагаме допълнение на чл. 92, като се разшири обхватът на документите, които ще се представят за извършване на адресна регистрация. Тук включваме освен документа за собственост и документа, доказващ ползването на имота за жилищни нужди, добавяме и други документи, които могат да докажат ползването на този имот за жилищни нужди.
Предлагаме и да се създаде възможност за извършване на адресна регистрация на лица, настанени в специализирани институции, особено след навършване на пълнолетие или пък социално слаби граждани, които нямат близки и роднини и не могат да посочат постоянен адрес. Във връзка с това, като един от възможните документи, чрез които трябва да се извърши адресна регистрация, предлагаме да бъде включен и договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип или договор за настаняване в специализирани институции.
В нашия законопроект се опитваме по някакъв начин да предложим решение и на случаите, в които няма да има възможност да се представят някои от тези документи. Именно затова предлагаме да бъде създадена от кмета на общината една комисия, която да включва представители на различни ведомства като МВР, МРРБ и Министерството на труда и социалната политика, която комисия на място да провери каква е ситуацията – дали съществува даден адрес и дали има възможност на тези лица да бъде извършена адресна регистрация на този адрес, след което кметът на общината да вземе такова решение. Искам тук да разсея някои опасения, които се появиха в медийното пространство, че тази комисия ще решава дали да бъде извършена такава адресна регистрация или не.
Обръщам внимание, че компетентният орган за извършване на адресната регистрация по Закона за гражданската регистрация е кметът на общината и само той може да извърши тази регистрация или пък оправомощени от него длъжностни лица. Тази комисията, която предлагаме, има за цел на място да провери каква е ситуацията и да предложи да бъде извършена такава адресна регистрация или съответно да не бъде извършена. Предлагаме и други облекчения, когато се касае за лица, които са настанени в общински и други ведомствени жилища, да се представя само настанителна заповед и да не се изисква писмено съгласие от собственика на имота, който в повечето случаи при такива обекти е държавата или общината.
Предлагаме също така в чл. 93 да се допълнят изискванията по отношение на постоянния адрес на гражданите, тоест, посочваме нови разпоредби, които уточняват предназначението на постоянния адрес.
Целта на промяната в чл. 97 е свързана с това адресната регистрация да се извършва само от общинските администрации и да отпадне възможността за заявяване на постоянния и настоящ адрес чрез заявление за издаване на български личен документ, подадено чрез дипломатическите и консулските представителства.
Ще завърша с това, че предлагаме прецизиране на чл. 99а от Закона за гражданската регистрация, който постановява, че на един адрес могат да се регистрират само определен брой лица. Уточняваме, че изискването на тази разпоредба трябва да се отнася само за регистрация на настоящ адрес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Дискусията е открита.
Желаещи народни представители, които имат какво да ни кажат?
Господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вносители на двата законопроекта! Очевидно и двата законопроекта целят решаването на един проблем, който обаче не е вследствие на направените промени през 2011 г., а вследствие на натрупани такива, които намериха особено грозно изражение при провеждането на изборите, когато всички станахме свидетели на регистрация на стотици хора на един адрес, включително без желанието и знанието на собственика. Между другото, всички тези неща са отразени в писмото на омбудсмана по този въпрос – вследствие на много жалби, разбира се, основателни в повечето случаи.
Основателни са претенциите на хората, които не могат да си извадят документи за собственост, не могат да се ползват от редица услуги, каквито са социалните помощи. Това очевидно налагаше промяна не само на този текст, а на целия раздел и на Глава четвърта в Закона за гражданската регистрация.
Законопроектът, който предлагат народните представители Мая Манолова и Милена Христова, е наистина от едно изречение. По принцип той (надявам се, че ще приемете това мнение) не решава проблема, защото и в досега съществуващия текст на чл. 92, ал. 2 т. 2 е: друг документ, доказващ правото човек да пребивава някъде си.
Така че това, което Вие предлагате, всъщност е едно и също с досегашния текст на закона. Освен това, не всеки такъв документ или доказателство, както Вие предлагате, е достатъчно основание да се извърши гражданска регистрация. Това, че лицето плаща данък или ток за една сграда, не означава, че живее там.
Очевидна беше необходимостта от разширение и преработка и на другите текстове в този Раздел І, в Глава четвърта на Закона за гражданската регистрация. Това беше направено в законопроекта, внесен от Красимир Ципов и група народни представители. Аз присъствах на срещите и дискусията по този законопроект, в присъствието на представители на ГРАО, на МВР, на Агенцията за социално подпомагане.
Смея да твърдя, че вариантът, който сега ни се предлага като решение, за изменение на този закон, е значително по-пълен и обхваща почти всички възможности, които съществуват и могат да възникнат при решаването на такъв въпрос. Още повече, въвеждането в ал. 7 на изискване за създаване на такава комисия вече решава всички спорни въпроси, свързани с пребиваването в незаконни постройки, което е един от аргументите на вносителите на другия законопроект. Тази комисия безпристрастно, с представители на различни институции, ще решава дали лицето пребивава наистина там и може да бъде адресно регистрирано.
Промените, които са направени в другите текстове (чл. 97, чл. 99а и чл. 93 за постоянния адрес), в максимална степен изчистват всички възможности, всички варианти, които съществуват, за да решим този наистина сериозен проблем, който, пак ще повторя, не е възникнал с промяната на закона през 2011 г., а далеч преди това.
Всъщност първият законопроект е включен във втория. Предложеният законопроект от Красимир Ципов и група народни представители, който включва законопроекта на Мая Манолова и Милена Христова, според мен трябва да бъде приет, защото до голяма степен ще реши проблемите на тези хора, които са останали без документи за самоличност или не могат да се ползват от услугите на държавата, свързани с гражданската регистрация.
Така че, колеги, аз Ви призовавам да подкрепим тези два законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Татарски, честно казано, не съм изненадана от Вашето изказване. Иска се промяна в мисленето на мнозинството, за да приеме, че проблем, посочен от опозицията, е реален, че законопроект, предложен от опозицията, решава този проблем.
За всеки от седящите в тази зала юристи е очевидно, че по отношение на основния проблем, който съществува – с невъзможността на гражданите да се регистрират по постоянен адрес в случаите, в които не разполагат с нотариални актове, и двата законопроекта решават този проблем с различни законодателни техники, но в крайна сметка целта и решението са едни и същи. Дали това ще бъде направено по един по-икономичен от правна гледна точка начин, какъвто сме избрали с колегата Милена Христова, или ще бъде разписано по-подробно, става дума за едно и също.
Обяснявам: в случаите, в които един гражданин не разполага по различни причини с нотариален акт за собственост на имота, в който живее, да има възможност да представи други доказателства или други документи, доказващи факта, че той използва този имот за жилищни нужди, че този имот съществува, като в термина „доказателства” с колегата Милена Христова имаме предвид включително и възможностите за проверка на административния орган за съществуването и характера на този имот, а колегите от ГЕРБ са го разписали по-подробно – със създаването на такава комисия. За едно и също става дума и в двата законопроекта.
Народните представители от ГЕРБ включват и няколко други теми в законопроекта, което е абсолютно допустимо. С част от предложените от тях решения ние сме съгласни, като например възможността на лицата, които живеят в социални домове, да посочат същите за свой постоянен адрес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Част от другите предложения са спорни – които касаят начина, по който заявяват и регистрират…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова. Ще имате възможност да направите изказване.
МАЯ МАНОЛОВА: …български граждани.
Ние ще подкрепим този законопроект, защото решава основния проблем, което е нормалното мислене и поведение на един народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Втора реплика?
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Татарски! Нямаше да взема отношение под формата на реплика, но останах с впечатление от Вашето изказване, въпреки че беше много обстоятелствено, подробно, че госпожа Манолова пак не е разбрала какво се прави с двата законопроекта, каква е разликата между двата и какво се предлага в законопроекта на колегите от мнозинството.
Пропуснахте да кажете, че законопроектът на колегите Манолова и Христова не решава проблемите, за които тя говореше. Говори само за едно определено нещо, а то е – законопроектът представлява предложение за промяна под формата на шест думички. Една от тях и основната е спорна – дали да бъдат „доказателства” или да бъдат „документи”. Затова в Правната комисия приехме, че ще подкрепим и този законопроект, въпреки че с няколко думички категорично не се решават проблемите, но е стъпка в допълнение на това, което говорим.
Досега в закона говорехме за промени, които касаят основно настоящия адрес. Сега изравняваме изискванията, които са необходими при регистрация не само на настоящ адрес, а и на постоянен адрес. Затова предлагаме тази комисия. Това няма общо с издаването на лични карти – проблемът, който е досега. Локализирахме го: защо именно проблем с издаването на лични карти? Установи се къде се крие проблемът, включително с едни разпореждания на Службата за социално подпомагане. Всичко това е отстранено, но то не е било проблем досега в промените, които са приети 2011 г., така че моля Ви да спрем да политиканстваме по тази тема. Разписан е закон, който се разбрахме, че се приема от всички. Време е да го гласуваме и да решим проблемите, които се поставят пред нас от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Татарски, ние можем да приемаме промени в закони, да говорим с представителите на изпълнителната власт да подкрепят инициативи за промени в подзаконови нормативни актове, но генералното решаване на този проблем в най-общ план може да стане и чрез целенасочена работа на общинските администрации и на кметовете на общини, които да предприемат сериозни мерки по отношение на така нареченото незаконно строителство.
Докато не се предприемат действия в тази посока, едва ли ще се стигне до решаване на всички проблеми, които бяха изложени преди малко от тази парламентарна трибуна. След като приемем съответните промени в Закона за гражданската регистрация, и министерствата и ведомствата приемат промени в техните подзаконови актове, трябва да обърнем внимание на общинските администрации, че е необходимо да се работи целенасочено по проблема, за който споменах преди малко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Надявам се с тази дуплика да приключим говоренето по този закон и да го приемем след това с гласуване.
Госпожо Манолова, Вашият законопроект не е икономичен, той не е пълен. Това не можете да го отречете, защото най-малкото дава възможност, ако се приеме така, както Вие сте го посочили – само с това изменение на ал. 2, за всевъзможни тълкувания от представителите на общинската администрация кой документ да приемат, защото Вие не сте ги изброили. Казали сте: някакви там доказателства, даже не и документи. Докато в другото предложение вече се каза, че става въпрос за документи. Вие казвате „доказателства”, но какви са тези доказателства – нито са изброени, нито можем…
И оттук отивам вече на следващата реплика на господин Ципов – че наистина и общинските администрации трябва да влязат в ролята си да наблюдават, да следят, да контролират кой се регистрира, как се регистрира, дали отговаря на изискванията на закона, включително и по отношение на пребиваването и живеенето в незаконно изградени постройки.
Смятам, че всички мислим в една посока и имаме желание да решим този проблем. Да не го политизираме ненужно, а да се опитаме да приключим с тази тема по най-бързия начин, както между другото Вие имахте желание, когато се изказахте в комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Има желаещи за изказване – госпожа Христова, което ще се случи след почивката.
Преди това, дами и господа народни представители, искам да Ви уведомя, че непосредствено след обявяване на почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Арс Магна” на художника Емил Цеински. Експозицията включва 38 графични творби, посветени на наближаващите Великденски празници.
Всички народни представители са поканени да присъстват.
Обявявам почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
За изказване има думата госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди четири месеца с госпожа Мая Манолова бяхме единствените, които сигнализираха публично за проблем, който съществува в Закона за гражданската регистрация. Внесохме законопроект за неговото изменение, за да бъде преодолян този проблем, създаден за голяма част от българските граждани.
Удовлетворена съм да видя, че след четири месеца проблемът е видим и за голяма част от народните представители. Доволна съм, че беше създаден и друг законопроект от колегите от ГЕРБ, който е със същия дух и същата философия както законопроекта, който направихме с госпожа Манолова.
Проблемът съществува. Той е в няколко хипотези по отношение на издаването на лични карти – изискването да бъде представен документ за собственост или договор за наем, че жилището се ползва за жилищни нужди, което доста стеснява кръга на лицата, които могат да се сдобият с лична карта.
Хипотезите извън онази, когато хората притежават документ за собственост, са няколко.
Едната е по отношение на българските граждани, които по една или друга причина нямат документ за собственост, независимо дали жилището е построено преди десетки години или е от ново строителство. Аз познавам десетки такива случаи. Някои жилища от новото строителство нямат Акт 16, но въпреки това в тези апартаменти живеят хора и те също са поставени пред проблема да не могат да получат лични карти.
Засегнат е и въпросът за кварталите с преобладаващо ромско население, където голяма част (80-90%) от строителството е незаконно. Там също има няколко хипотези, защото за някои от тези жилища има учредено право на строеж от общината. Това задължава тези хора да плащат данъци. Вярно е, че няма документи за построените жилища, няма документи за собственост, но плащайки данъци това означава, че те все пак участват във формирането на местния бюджет на общината, че все пак те живеят в тези жилища.
Призовавам да подкрепим и двата законопроекта. Ние ще гласуваме и за законопроекта на колегите от ГЕРБ. Ще Ви кажа защо. Нашият законопроект с госпожа Манолова се състои само от едно изречение, но той е инкорпориран в законопроекта на колегите от ГЕРБ. Идеята, която влагаме в нашия законопроект, е възприета и записана в законопроекта на колегите от ГЕРБ. Вярно е, че техният законопроект е по-всеобхватен, вярно е, че в него са записани няколко хипотези – и за лицата в социалните домове от резидентен тип и така нататък, и възможността за комисия, сформирана в общината, която да установява дали лицето, което иска да му бъде издадена лична карта, живее или не на посочения адрес. Той развива нашия законопроект, така че не виждам някаква връзка с разразилите се приказки преди почивката, че единият законопроект бил по-кратък, другият – не толкова и така нататък. Двата законопроекта са с една философия. Единият е внедрен в другия. Затова не виждам причина да не бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едно е ясно – след последните изменения в Закона за гражданската регистрация, които целяха да се преодолеят някои уродливи явления специално в изборния процес, свързани с безконтролната регистрация на неограничен брой лица на един и същ адрес, понякога без знанието на собственика на съответното жилище и така нататък, се приеха тези изменения. Практиката и оплакванията и жалбите, които се породиха на последните местни и президентски избори показаха, че когато се отиде от едната крайност в другата, също не е добре. Това инициира законодателното предложение на колегите от Коалиция за България и другото, което предлагат от управляващата партия.
Мисля, че трябва да подкрепим и двата законопроекта, защото и двата целят да коригират изпадането в недопустими крайности, които създадоха сериозни проблеми на много хора при тяхната адресна регистрация – проблеми с кандидатстване за издаване на документи за самоличност. Знаете, че за подмяната на документи за самоличност се изисква адресна регистрация. Тези, които нямат такава, не могат да си подновят документите за самоличност. Това създава сериозни проблеми.
Трябва внимателно между първо и второ четене да се прецизират предложените текстове и да се обособят отделни хипотези, при които е необходимо или не е необходимо да се представят документи, или пък може и по друг начин да се гарантира съгласието на собственика, та определен кръг лица да бъдат адресно регистрирани по адреса на собствения си имот. Знаете много добре, че животът винаги е по-многообразен от нашето въображение и не можем да предвидим изчерпателно всички възможни житейски хипотези. Длъжни сме обаче да направим така, че да обхванем максималния обозрим спектър от тези хипотези, за да ограничим до минимум създаването на такива конфликтни ситуации, от които никой няма полза.
Недоумявам, защото самият аз се сблъсках с подобен казус – роднини по права и по съребрена линия да е необходимо да доказват дори с договор за наем или по друг начин своята съпричастност към дадено жилище. Струва ми се, че в тези случаи просто едно съгласие на собственика на имота е достатъчно и няма нужда от изискването на други документи. Според мен би било удачно да се предвиди възможност със съгласието на собственика на даден имот, без изискването на други документи (дори за родствена връзка), да може едно или две лица (ще уточним бройката) да могат да се регистрират на неговия адрес. Знаете, че има роднини, които не са по права линия. Има случаи и житейски хипотези, когато лица живеят на семейни начала без официално установена гражданско-правна връзка. При такива хипотези според мен собственикът на имота трябва да има възможност единствено със своето съгласие да може да удостовери правото на съответното лице да бъде адресно регистрирано в този имот, без да се изискват други документи и доказателства.
Това са моите бележки. Предлагам да подкрепим двата законопроекта и между първо и второ четене да се уточни крайната редакция на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, всички сме наясно какво касаят и двата законопроекта. Вярно, че сме в предизборна кампания и това е реверанс – реверанс към онези избиратели, които всички знаем кои са. Госпожа Манолова явно има предвид конкретен контингент в Кюстендил и околностите му и внася този законопроект, защото явно тези хора, този контингент са потенциални гласоподаватели на БСП.
Ако погледнем исторически на уредбата, на проблемите и на тези институции около адресните регистрации, можем да направим извода, че от почти феодалния ред при социализма и комунизма, който беше отменен в началото на прехода с един указ – разбира се, това беше едно от първите големи достояния на демокрацията и на новото общество, нещата минаха в другата крайност – към абсолютен, краен либерализъм на принципа на декларативността и на принципа на самоопределеността на отделните субекти, които се визират, за да се стигне до текстови ситуации, до абсурдни положения, които са налице в момента – на един адрес да са регистрирани стотици хора. Ако щете, това се е превърнало и в занаят на някои хора – да регистрират хора, граждани на едно място. Явно е по каква причина.
Ние от „Атака” сме против по-нататъшното либерализиране на нещата. Напротив, трябва да се отиде към едно по-сериозно администриране, към едно затягане на тази свободна воля и изразяването на това усмотрение, а не както се предлага.
Ясно е, че това касае едни хора, най-вече от циганския етнос. Липсата на документи, липсата на възможности те да се легитимират не може да отмени задължението им да се държат както всички останали български граждани. Това отново е една сепарация на определени хора, за които се търсят оправдания, разбира се, че не могат или не знаят и се вменяват административни функции, както се вижда в уредбата, и на държавни институции само и само да бъдат легализирани и да бъдат узаконени, ясно по какви причини.
Хайде да не правим отново изключение от правилата, защото в една модерна, правна уредба и регламентация най-лошото е да се правят изключения – изключения за определени хора и за определени групи от населението, защото рано или късно те се връща с обратен знак за обществото и водят точно до отделяне, до сепариране, до това някои хора да имат чувството за по-особено отношение, да се вменяват по-особени права, задължения и хората съответно да бъдат носители на някакви по-особени права и задължения. Както е за всички българи – така и за тези, както всички български граждани са еднакви пред закона – така и тези.
Не може, предвид ниска културност, малокултурност или някакво незнание, определени хора да се основават на това и да получат определен, по различен статут, който, разбира се, винаги ги облагодетелства. Нека се научат, нека защитят своите права и да изпълнят своите задължения така, както общият граждански и административен закон и разпоредби повеляват това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, аз мога да се съглася, че тази промяна в Закона за гражданската регистрация ще засегне голяма част от българските граждани, които са от ромски произход, но съществуването на този проблем не го прави по малко значим. Този законопроект засяга и български граждани от друг етнически произход освен ромският – и от български, и от турски, и от всякакъв етнически произход, стига да съществува проблем с това, че не могат да докажат собствеността върху жилището, в което живеят, или нямат документ, договор за наем.
Уважаеми господин Шопов, аз не разбирам къде в законопроекта – и на нашият с госпожа Манолова, и на колегите от ГЕРБ, Вие видяхте дискриминационни разпоредби или дискриминационни изрази. Тези законопроекти като цяло са направени за българските граждани, за да решат проблем, който съществува.
Аз считам, че много по-голям проблем би се породил, ако ние поставим вън от правния мир една доста голяма част от българските граждани за това, че нямат лична карта. Това би създало проблеми не само за тези български граждани да не могат да ползват своите права и да изпълняват своите задължения, но бихме създали проблем и за Министерството на вътрешните работи, и за другите държавни органи, които не биха могли да изпълняват своите функции и своите правомощия по отношение на тези граждани.
Разбира се, проблемът днес не е само в личните карти. Проблемът е и в това да бъде уреден статутът и да бъде решен проблемът с незаконното строителство в тези квартали с компактно ромско население. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз съм „за” дори и на местно ниво с кметове и общински съветници ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Христова, дадох Ви знак, че просрочвате времето.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Приключвам, госпожо председател.
... да бъде решен, защото всъщност това поражда този проблем, който ние днес се опитваме да решим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): В моето изказване, госпожо Христова, аз дадох като пример, че се касае само за част от ромското население, струва ми се, за много малка част от ромското население, но Вие задълбахте така въпроса и тази теза във Вашата реплика, която беше доказателство, че законопроектът ви е насочен с оглед наистина и само за циганското население.
Аз преди малко говорих изобщо за всички българи по принцип и не делих ромското население от останалите български граждани. Вие споменахте включително, че се касае и за други етноси. Няма значение кой от какъв етнос е. Става въпрос, пак повтарям, за български граждани, които, за да могат да осъществят своите права, във всички случаи трябва да осъществят и да реализират по един законов начин своите задължения. А това е задължение, което в момента съществува и е свързано с това да се установи правно основание по отношение на определен обект, на определен адрес. Иначе другото създава криминогенност. Другото създава неяснота относно движението на хората, на населението; създава възможност за кражбите, които се ширят, особено на дребно; битовата престъпност; ограбването на имоти; на полска продукция; създава възможност това да става безнаказано, хората да не бъдат идентифицирани и то само заради това, че някой – Вие споменахте, че нямал документи. Да има документи!
Може ли гражданин на съвременна България в 2012 г. да няма документи за самоличност – защото повдигнахте и този въпрос, и от това някой да черпи някакъв особен режим на своето поведение, на своя статут в обществото? Той е гражданин, ако щете, и на Обединена Европа. Вие, колеги от ГЕРБ, сте представители на Партия на граждани за европейско развитие на България. Тоест това са също граждани на България, които са без документи за самоличност. На базата на това дайте да им присъдим особен статут, особено положение в обществото и да им дадем някакви права, които те считат, че им се следват.
За какво става дума? За най-обикновен акт на гражданско поведение да се регистрират, да си извадят документите и нищо повече. Ако има организации, включително и цигански, които и с това да се занимаят, да помогнат на тези хора. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Понеже говорихме за сепарация, това е сепарацията. За тази сепарация говорим ние, която е недопустима, и тази сепарация, която, с този ваш законопроект, ще получи нов тласък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, дадох Ви знак. Просрочвате времето.
Други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от мнозинството, аз ще подкрепя Вашия законопроект. Надявам се и Вие да си преодолеете ината и да подкрепите внесения от мен и от Милена Христова законопроект. Това не ми пречи да направя някои бележки по Вашите предложения и да предупредя, че предложенията за промени в чл. 97 от Закона за гражданската регистрация, касаят начина, по който българските граждани заявяват настоящ и постоянен адрес, в случаите, в които живеят в чужбина, отваря една друга, изключително важна тема. Темата е за така наречените забранителни списъци. Не считайте, че с това предложение решавате въпроса със забранителните списъци и по-точно с непълнотите в информацията за това кои български граждани живеят в чужбина, кои са регистрирали по надлежния ред своя настоящ адрес извън пределите на Република България, защото това означава гафът на предишните избори да бъде мултиплициран на всички следващи избори.
Много се надявам при прецизирането на текстовете в хипотезата между първо и второ четене, да се поиска експертното становище както на представители на Министерството на вътрешните работи, така и на Агенция ГРАО. Проблемът с базата-данни за българите с настоящ адрес в чужбина, наистина е изключително сериозен. Според мен това предложение само усложнява, вместо да решава проблема.
Това, разбира се, не ми пречи да подкрепя философията на внесения от ГЕРБ законопроект. Няма да влизам в спорове за това колко думи в един законопроект са нужни, за да бъде решен един проблем, и колко думи са нужни, за да бъде създаден проблем на българските граждани.
Всички знаем, че проблемът с личните карти и с адресните регистрации беше създаден от ГЕРБ при изработването на новото изборно законодателство.
Всеки юрист може да направи съпоставка между двата законопроекта и да установи, че в частта, в която се решава този проблем, двата законопроекта са идентични. Те предлагат един и същи начин за решаване на проблема, а именно чрез разширяване възможността за регистрация на постоянен адрес, освен чрез представяне на нотариален акт за собственост, но и на други доказателства за съществуването и ползването на този имот за жилищни нужди.
Не виждам колегата Татарски, но ако беше в залата, бих му казала, че и в законопроекта на ГЕРБ не са изброени тези други документи, доказващи съществуването на имот. Не е и необходимо това да бъде направено в законопроекта.
Достатъчно е да има такава възможност и тя да бъде разписана в съответните подзаконови нормативни актове – правилници и наредби, с които работи най-вече общинската администрация, службите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и службите „Социално подпомагане”.
Надявам се двата законопроекта да получат своята подкрепа и да бъдат доработени между първо и второ гласуване.
Молбата ми към колегите от ГЕРБ е: да запомнят предупреждението, че ако наистина искат да поправят гафа със забранителните списъци, който възникна на предишните избори, това не може да се случи чрез този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Закривам дебатите и преминаваме към режим на гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-111, внесен от народните представители Мая Манолова и Милена Христова.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители. Законопроектът е за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Уважаеми дами и господа, с Решение № 1746-НС от 2 април 2012 г. Централната избирателна комисия е обявила за избран за народен представител в 23. многомандатен изборен район София Едуард Иванов Стойчев с ЕГН ......, от листата на Политическа партия ГЕРБ.
Изборът е по повод на предсрочно прекратените пълномощия на народния представител Михаил Владимиров Владов.
Със заявление с вх. № 254-00-630 от 3 април 2012 г. от Едуард Иванов Стойчев, обявен за избран за народния представител от 23. МИР София, същият заявява следното:
„Уважаема госпожо председател,
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, обявен за избран с мандата на Четиридесет и първото Народно събрание с Решение № 1742-НС от 28 март 2012 г. на Централната избирателна комисия.
Желая пълномощията ми като народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.”
Служебен проект за
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Едуард Иванов Стойчев, като народен представител от 23. многомандатен избирателен район София.”
Моля да гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С Решение № 1747-НС от 2 април 2012 г. Централната избирателна комисия е обявила за избран за народен представител в 6. многомандатен изборен район Враца Мирослав Петков Маринов, ЕГН (...), от листата на ПП ГЕРБ, поради предсрочното прекратяване пълномощията на народния представител Николай Горанов Коцев.
Със заявление, № 254-00-629, от 2 април 2012 г. Мирослав Петков Маринов, обявен за избран за народен представител в 6. многомандатен избирателен район – Враца, заявява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставка като народен представител, обявен за избран в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, желае пълномощията му на народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.
Служебен проект на решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
„Народното събрание на основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Мирослав Петков Маринов като народен представител от 6. многомандатен избирателен район Враца.”
Режим на гласуване, моля.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Странно и необичайно е поведението на хората, които са намерили място в листите, работили са за Политическа партия ГЕРБ, която спечели изборите и когато идва време за тяхната... (Шум и реплики от ГЕРБ.) По-спокойно, господа!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Какъв Ви е проблемът?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега ще ми чуете проблема. Имате ли търпение? (Реплики.)
Казвам, че е странно това текучество на народни представители. Аз гласувах „против”, госпожо Фидосова, защото не съм сигурен, че последният, който се отказа да стане народен представител, е имал свободно волеизлияние. (Смях. Оживление.) Това беше Вашият лидер в Козлодуй.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да не си му психоаналитик? (Оживление. Смях. Тропане по банките.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо председател, чувате ли ги? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от залата! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожа Фидосова се съмнява в моите психоаналитични способности. (Реплики.) Не, госпожо Фидосова, ако тези хора напускат Вашите листи по принуда, това вече е много тежък атестат за Вашата партия.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Имате ли доказателства?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Затова гласувах „против”, защото не съм уверен, че това волеизлияние е свободно. (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ, АНАЛИЗ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕГУЛИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИ ПО ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПРИ ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
От името на вносителите – господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Бих искал, преди обсъждането на точката, да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Валентин Николов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване искането за допускане в залата на посоченото лице.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението и прието.
Квесторите да въведат лицето, за което гласувахме, в залата.
Имате думата, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ще Ви запозная с мотивите, които сме имали като вносители, при представянето на предложението за решение за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.
Мотивите са следните.
Развитието на съвременната наука и техническите достижения предоставят редица възможности за оптимизация на ефективността при проучване и добив на подземни богатства. Успоредно с това се наблюдава и тенденция към повишаване на изискванията за качество на технологиите и безопасност. Прилагането на подобрени методи, практики, решения и технологии допринася за намаляване риска за околната среда, за живота и здравето на хората. Наблюдава се тенденция към повишаване стандартите за качество и безопасност на дейности по проучване и добив на подземни богатства.
В редица държави са разработени и приложени редица добри практики. Проучването и анализът на законодателните и технологични решения ще спомогне за натрупване на полезна информация за различните чуждестранни законодателни решения, за прилагане методи и практики за проучване и добив, за тяхната сигурност и безопасност.
Ще Ви прочета Проекта за решение на Четиридесет и първото Народно събрание:
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства.”
Господин председател, правя редакционна бележка да допълним „при опазване на околната среда” към точка първа, така че да има пълно съответствие между предложената точка и заглавието на самото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли писмено да го внесете като поправка?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Да, ще Ви го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, имате редакционното изменение. Благодаря Ви.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ):
„2. Комисията се състои от 13 народни представители, от които: 6 от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, 2 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, 1 от Парламентарната група на Партия „Атака”, 1 от Парламентарната група на Синята коалиция и 1 независим народен представител.
3. Комисията, въз основа на добрите практики и законодателни решения, да представи доклад с предложения за усъвършенстване на регулирането на дейностите по проучване и добив на подземни богатства у нас.
4. Избира председател и членове на комисията, както следва.
5. Временната комисия се избира за срок от 2 месеца.”
Колеги, предстои обстойното разглеждане и внасяне на промени в Закона за подземните богатства и Закона за опазване на околната среда, така че е необходимо да се познават всички добри практики, които касаят проучването и добива на различните видове подземни богатства, добрите практики и законодателната защита както за околната среда, така и за здравето на хората.
Преди известно време Народното събрание прие Решение за забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване или добив на газ и нефт на територията на Република България – то е безсрочно. В така формулираните точки, които сме приели, част от тях се оказаха двусмислени, а по желание на граждански сдружения и всички защитници на околната среда, поехме ангажименти всички добри практики и евентуални забрани да бъдат приложени в конкретното българско законодателство. Това са Законът за подземните богатства и Законът за опазване на околната среда.
Считам, че така представеното решение и състав на комисията, при задълбочена работа и добро проучване на международните практики и докладите на различни научни организации, ще бъде изключително полезна за по-доброто законодателство, което предстои в следващите месеци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Откривам дебата.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има една книга на Ярослав Хашек и тя се нарича „Швейк” и в тази книга между първата и втората част има едно любопитно вметване. Идеята там е, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Нашето предложение е да наричаме нещата с истинските им имена и тази комисия, която се предлага да бъде създадена, да се нарича Комисия за възобновяване на проучванията за шистов газ от компанията „Шеврон”. Това е смисълът на предлаганото от ГЕРБ проекторешение и няма какво да се лъжем, че основната идея е да се разреши отново проучването, което беше забранено категорично с решение на парламента на 18 януари. Тогава всички категорично бяхме за забрана.
След това нещата се развиха много интересно във времето. На 5 февруари в България пристигна държавният секретар Хилари Клинтън. Последва очевидно „набиване на канчета”, поставяне на въпроса ребром и изненадващо на 22 март се пръкна този проект за решение, внесен от господин Валентин Николов, който сега вече е заместник-министър.
Нещата лъсват и след категоричната позиция на ГЕРБ, че няма да се строи „Белене”, а там ще има газова централа – на площадката „Белене”. Беше поставен правилно въпросът от левицата: с какво ще бъде захранена тази газова централа? Отговорът е прост – очевидно с шистов газ.
Господин председател, процедурно предлагам името на комисията да бъде променено на Комисия за възобновяване на проучванията за шистов газ от „Шеврон”.
Ако разгледаме в първоначалния проект какво е разпределението на политическите сили в комисията, то е ясно, че доминиращи ще са ГЕРБ и Синята коалиция. Нашето предложение е тази комисия да бъде създадена на паритетен принцип, тоест по равен брой представители от политическа сила – само така може да има някаква обективност.
Отделен въпрос, който може би вносителите трябва да обяснят, е, кои са добрите и лоши практики, защото във всяка практика има нещо добро и нещо лошо – това, с промяната на наименованието, мисля че ще бъде решено.
Ние категорично няма да подкрепим създаването на такава комисия, защото това е крачка назад от вече взетото решение на парламента, което с цялата си тежест забрани дупченето и съсипването на българската природа. Не може като ветропоказател да обръщаме позициите си, само защото държавен секретар е натиснал тук и там в интерес на дадена компания.
Искам да припомня още нещо. Същата компания „Шеврон”, която е съдена в много държави за съсипване на природата им, е официален спонсор на Министерството на външните работи за приема на Трети март. Същата компания „Шеврон” плати 4 хиляди долара, срещу които българската страна се задължава да й дава икономическа информация. Превръщането на България де факто и реално в бананова република, изпълняваща заръките на „Шеврон”, не отговоря на българските национални интереси и затова настояваме да не се създава такава комисия – не виждаме смисъл. Има експерти, които са в специализираните научни институти, но цяла парламентарна комисия да се занимава с този въпрос, смятаме че е неразумно. Затова ние сме против.
Още веднъж – предложение за промяна в наименованието.
Ще предложим за член госпожица Деница Гаджева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви да го предложите писмено, защото такъв е редът, за да може после да бъде гласувано според това, както го формулирате от трибуната.
Има ли реплики към господин Лаков? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Михайлов, имате думата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, още преди няколко месеца, когато се обсъждаше въвеждането на мораториума, аз и няколко мои колеги от Синята коалиция бяхме против този мораториум. Нашето гласуване е въз основа на принципна и ясна политическа позиция, а тя е, че българските граждани и България трябва да знаят какви са нейните природни богатства и по време на икономическа криза не трябва да пренебрегваме възможността за понижаване на разходите на обикновения български гражданин, а също така и за възраждане на българския бизнес, който в момента е притиснат от високите цени на електроенергията.
Какво се случва? Тук се каза, че е идвала Хилари Клинтън, че това е по неин дебат. Искам само да напомня, че аз и няколко мои колеги много преди идването й внесохме решение за отмяна на мораториума в Деловодството на парламента, така че нашата позиция е абсолютно принципна.
Искам да Ви кажа за последните новини отпреди два дни. Една държава винаги е давана в Европа за пример, че има забрана за добив на шистов газ. Вчера в съвместна публикация на Генералния съвет по индустрия, енергетика и технологии, Генералния съвет по околна среда и устойчиво развитие се препоръчва създаването на Национална комисия, която да проучи съществените технологии за добив на шистов газ. Държавата, която винаги се дава за пример като най-стриктна в тази забрана, е Франция. Това показва, че България не е единствената страна, където се води този дебат.
Забележете, в държава, каквато е Франция, в момента 3 млн. домакинства не могат да си платят сметките за електрически ток. Дори кандидатът на социалистите Франсоа Оланд, който допреди няколко седмици беше един от най-големите противници, преди няколко дни в свое изказване заяви, че във Франция трябва да се проведе дебат за проучване и добив на шистов газ.
Това е и моята принципна позиция: защо българският гражданин и българската държава трябва да плащат 600 долара за газ, когато трябва да знаем има ли наистина в подземните богатства на България газ – било то конвенционален или шистов. Дали фирмите, в момента изправени пред фалит, и българските семейства, които едва плащат високата цена за електроенергия, преди два дни увеличена с 10%, както и парното, следващите месеци може би ще последва ново увеличение от 10%, могат да плащат такава цена? Затова ние трябва да кажем какво трябва да се случи, а именно трябва да се проведе много задълбочен дебат.
За мое голямо учудване, когато преди близо един месец тук, в парламента дойде едно от големите светила във Великобритания по проблемите на шистовия газ, господин Грилинг, от парламента имаше само 3-4 присъстващи. Човекът каза своите опасения, доводите на еколозите за някои възможни проблеми от добива на шистовия газ, за самата технология, че с всеки изминал месец или година тя става все по-безопасна. Тези аргументи трябва да се чуят!
Винаги съм казвал: защо зелените скачат толкова срещу шистовия газ, толкова са организирани и имат толкова скъпи плакати, а защо не скачат срещу Закона за горите, където се позволява изсичането им за нови ски писти, ски съоръжения? Защо не скачат за ред други неща – срещу замърсяването от Кремиковци или в Перник?! Къде са там зелените?! Моят отговор е един: защото има чужда намеса. Всички знаем кой от изток гледа с много голямо внимание какво се случва в България по този въпрос. Затова трябва да бъдем много безкомпромисни и да говорим истината. Българският гражданин не може да бъде рекетиран от други държави, които да казват: „Ще изкупувате само от нас”, защото диверсификацията е само едно решение, но тя не е глобалното решение на проблема. Глобалното решение е, ако България има такъв ресурс и този ресурс бъде усвояван за нейното собствено богатство.
Искаме тази комисия и нашият представител господин Иванов, който ще бъде предложен, да работят всеотдайно, да се проведе изслушване на експерти за опасенията им, да има експертизи, но без провлачване във времето. Да няма, както се казва, „тупане на топката”, както беше с „Белене” – да минават месеци и години, а максимум в рамките на 2-3 месеца да има решение и наистина да се види какви са ползите и вредите.
Лично моето становище е да подкрепя създаването на такава комисия. Аз съм доста по-краен – този мораториум, който е ненужен за българските граждани, трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на господин Михайлов, колеги? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Желаещи за изказвания от други парламентарни групи или от групата на Синята коалиция?
Господин Божинов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Има нещо странно в наименованието на комисията, в мотивите на вносителите. Няма една дума за неконвенционални въглеводороди, няма една дума за метода, по който се проучва и добива това природно богатство. Говори се въобще за подземни богатства, за екологосъобразен начин на добиване и за най-добри практики.
Двамата оратори, които говориха преди мен, повтарят непрекъснато: мораториум за забрана, шистов газ и така нататък. Единият от тях много точно каза, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена.
Аз ще кажа, че тук става дума за лицемерие. Политическото решение на управляващата партия е да се създаде комисия за търсене на някакви основания за преразглеждане и отмяна на Решението за мораториум за проучването и добива на шистов газ. Това е мотивът, това е политическото решение, другото е един красив камуфлаж. Дори ако погледнем срока, в който тази комисия ще трябва да извърши епохална по обем и научна дълбочина работа, можем да кажем, че това е комисия за търсене на някакви много бързи основания. За два месеца те трябва да свършат грандиозна работа.
Народните представители от Коалиция за България не могат да подкрепят и няма да подкрепят създаването на такава комисия. Ние можем и бихме участвали в комисия по този кръг въпроси, които са залегнали в наименованието й, ако има закон, твърдо, дългосрочно, нормативно регламентирано решение за забраната на този метод, осигуряващ време за сериозни научни изследвания, сравнения, проучване не само на добрите практики, но и на много тежките последствия и на много скъпите нарушения, станали на различни места по света, за да вземем добро и необходимо за България решение. Нашата позиция по този въпрос е последователна, аргументирана, обоснована, системно парламентарно поддържана, формирана в диалог с неправителствените организации, с младежки обществени структури и е изградена с помощта на български учени и чуждестранни специалисти.
Ние предложихме закон за забрана на този метод и изразихме готовност за широка обществено-политическа и научна дискусия, но съдържателна и с един непредопределен резултат.
Вносителите ни предлагат да търсим истината в един колектив, в който имат мнозинство. Искат със своето политическо мнозинство да решават научни проблеми и да търсят обективната истина. Така не се прави. Щом търсиш обективната истина, не разчитай на броя на политически ангажираните в органа, който ще предложи решение. Това е поредната слабост.
Интересно е къде са вносителите на мораториума за забрана? Няма да ги назовавам политически и поименно. Те тогава обслужиха управляващото мнозинство да има алтернатива на това, което предлага Българската социалистическа партия, а днес, когато управляващите отново сменят своето мнение, тях нито ги има, нито ще ги чуем. Но, такава е съдбата на политическите маргинали и на политическите субекти, които служат за патерица на едного и на другиго по различни въпроси с алтернативни и еклектично съчетани позиции. За тях няма да говорим.
Искам обаче да подложа на специална критика поведението на българската политическа десница. Нейни представители, а и днес техният оратор заяви, че той иска да знае, че българският народ иска да знае, че всеки българин иска да знае дали имаме това богатство. А отишлият си министър на икономиката и енергетиката заяви, че шистовият газ в българските територии е достатъчен за 300 години напред и се измерва с едно число, на което е трудно да се напишат нулите.
Уважаеми дами и господа, за мен няма никакво съмнение дали политиците, които заявяват, че искат да знаят има ли шистов газ в България, са невежи или продажни. Повтарям – за мен няма никакво съмнение, защото тези господа, които казват, че искат да знаят, не казват на българския народ цената на знанието, на истината по този въпрос. При предвидени и приети от правителството и мнозинството на ГЕРБ механизми за достигане на истината, в момента, в който получим истината колко има на територията на България, това количество ще принадлежи не на българската държава, а на концесионера.
Уважаеми дами и господа, в Закона за подземните богатства е предвидено, че министърът на икономиката и енергетиката прави ежегодно програма за геоложките изследвания на територията на България, които, забележете, се финансират от българското правителство. И когато се финансират такива изследвания от българското правителство, резултатите от тези геоложки изследвания стават геоложки открития и принадлежат на българската държава. И ако е вярно твърдението на довчерашния министър Трайков, че има за 300 години шистов газ в България, да не включиш това изследване в годишната програма за геоложки изследвания, да го платиш от своя бюджет и при – дай Боже, откриването на това богатство и постигането на истината дали има или няма в България шистов газ – ти да избираш концесионера, ти да определяш правилата, ти да определяш кога и на каква цена и да замениш това с другата възможна и предвидена от закона практика, че който плати изследванията получава правата върху това богатство…
Уважаеми дами и господа, за мен няма никакво съмнение дали са невежи или продажници тези, които казват: „Искаме да знаем има ли в България такова природно богатство”, че не Ви казват по схемата, която се реализира, колко ще струва на българския народ и на следващите десетки поколения след нас тази истина. Ще ми отговори ли някой?
Ние сме готови на такава комисия, която да преразгледа сериозно възможностите за проучване с конвенционални методи добиване на първична информация, оценка на предполагаемите ресурси на България и оттам вече вземане на решение по-нататъшните проучвания ще ги включим ли в годишната програма, финансирана от българската държава и права за българската държава, или за един смешен бонус ще дадем правата на чужда фирма. Виждате, че аз, освен досега излаганите екологични съображения, излагам чисто икономически съображения, които трябва да бъдат анализирани много обстойно от една такава комисия. Няма нищо подобно в предмета на това образование, което Вие предлагате.
И накрая, защо управляващата партия се люшка между решение за такъв тип договор за проучване и добив на шистов газ, без каквито и да е сериозни основания, до крайно решение забрана и мораториум, и сега – плахи опити за отмяна на това решение? Защо това махало се движи така свободно от ляво до дясно и обратно? Та то така се движеше и по въпроса за генномодифицираните организми, така се движи това махало по въпроса за АСТА – от подписване до категорично становище за отмяна.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): И за „Белене” също.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За „Белене” също, защото министър-председателят стократно заявява: „Ще го строя, ще го продължа” и същият този човек казва: „Ще го забраня”. Много правилно ме допълнихте.
Уважаеми дами и господа, управляващата партия и правителството на България нямат нужният минимален праг на компетентност да се противопоставят, когато чужди интереси и внушения, лобистки и групови интереси предлагат управленски и законодателни решения, приемат ги по неизвестни съображения и когато опозицията, когато медиите и когато научната общност и българското общество се противопостави, също без този праг на компетентност, управляващите се люшкат в другия край. А когато ситуацията се смени и натискът се увеличи, са готови, както в този случай, да сменят своето решение и да отидат в другата посока.
Казвам това не за да обидя управляващото мнозинство, а да кажа, че е огромна отговорността на опозицията, отговорността на всеки народен представител, отговорността на неправителствените организации, на научните общности в България да следят зорко и не безропотно да се съгласяват с това, което решава и с това как ни управлява ГЕРБ. Нужно е компетентно, аргументирано, масово да се противопоставяме на тези волунтаристични решения, каквото е и предлаганото днес решение за създаването на тази временна комисия.
Повтарям – ако тази комисия имаше за предмет на дейност сериозни изследвания, сравнителни анализи, обобщаване на инциденти и анализ на тенденции, в които се развива тази технология, ние бихме участвали. В това решение ние не можем да участваме, ще гласуваме „против”. И ако все пак създадете такава комисия, ние ще изпратим свои представители, които да отразяват мнението на научната общност, които да бъдат говорители на общественото мнение и които да информират това обществено мнение за начина, по който се вземат решения и по който се управлява България. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Божинов? Колеги, желаещи за реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да бъда толкова многословен като моя колега Георги Божинов. Искам да заявя категоричната позиция на народните представители от Синята коалиция, че ние ще подкрепим създаването на комисията, предложението за което е внесено от повече от 48 народни представители.
Преди всичко бланкетната забрана за проучвания, която беше гласувана на 18 януари тази година от Народното събрание, лишава България от възможността да познава своите подземни богатства. Лишава България от възможността не само да познава дали има наличие на шистов газ, но дали има наличие на конвенционален газ и на нефт!
В текста на решението има формулировки, които забраняват проучвания под налягане повече от 20 атмосфери, което обезсмисля всякакви проучвания на конвенционален газ и на нефт. Има забрана, погледнете, дори да се извършват проучвания в акваторията на Черно море! В момент, когато нашата северна съседка Румъния открива находища на газ и петрол в акваторията на Черно море, Народното събрание на Република България казва: „Не, ние не желаем да знаем имаме ли собствени находища, не желаем да ги използваме”.
За да разберем дали (реплика от народния представител Георги Божинов) това бланкетно решение за забрана на проучванията е полезно за България, или не, нека си отговорим на няколко ясни въпроса.
Кой има полза от това решение? Има полза този монополист, вносител на природен газ в България, който държи цени над 500 долара на 1000 кубически метра! Как Ви изглеждат 500 долара на 1000 кубически метра, съпоставени с цената под 100 долара на 1000 кубически метра на Нюйоркската стокова борса?! България ли е пет пъти по-богата страна от Съединените щати, за да изнудваме българските граждани да ползват топлофикационни услуги на невероятно висока цена?!
И ако има депутати, защитници на тази забрана, които по презумпция получават депутатски заплати, аз питам: ние няма ли да мислим за българските пенсионери, които трябва да плащат по 200-300 и повече лева месечно за парно отопление в резултат на тази изключително висока цена на природния газ? Няма ли като Народно събрание на Република България да търсим начин цената на природния газ в България да намалее не с административни мерки, а с намиране на местни суровини? Защото енергийната независимост на една страна почива върху количеството на собствени енергийни запаси!
Ако България има разкрити собствени запаси от природен газ в достатъчно количество, няма съмнение, че никога не би ни сполетяло това, което се случи на 6 януари 2009 г., когато за 16 дни, по признанието на тогавашния министър Петър Димитров, само българската индустрия понесе тежки загуби от 500 млн. лв.! Не говоря за загубите, които понесе всяко българско домакинство от спрения природен газ в резултат на руско-украинския газов конфликт.
На следващо място, от какво се страхуват защитниците на тази бланкетна забрана? Страхуват се от това ние в доклад да покажем какви са научните постижения на света в областта на проучването на подземните богатства, включително проучванията на шистов газ! Страхуват се от възможността да се види какви са добрите практики в Европа и по света!
Извинете, но ние не живеем в Средновековието, когато се забранява именно разкриването на научните постижения! В крайна сметка тази комисия ще представи доклад пред Народното събрание и всички Вие като пленарна зала ще се произнесете по заключенията на комисията! Можете да ги отхвърлите, можете да ги допълните, можете да ги оспорите – всичко зависи от пленарната зала!
Какъв е този страх? Защо наистина трябва да се забранява да се познават тези добри практики?
Тук на 18 януари представителите на левицата, включително господин Георги Божинов и господин Корнезов, заявяваха: „Ние сме страна, която трябва да се учи от опита на първата държава в Европа, в която победи една революция, Френската революция, и от Франция, която забрани със закон този добив”!
Господин Божинов, сега отново Ви предлагам да се поучим от Франция. Както Френското национално събрание само преди два дни създаде такава комисия, да последваме примера на Франция!
Франция очевидно иска да знае каква е практиката по света и съответно Френското национално събрание да се произнесе компетентно. Защо не искате българското Народно събрание да направи това? От какво е този страх? От познанието?! От какво е този страх да се знаят научните постижения (реплика от народния представител Александър Радославов), които са в резултат на развитието на технологията?!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не от страх – друго е!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Допълнението на един колега, който каза, че не е от страх – може би е от интерес. Един зле прикрит интерес на някои хора! Когато се обслужват чужди интереси и когато няма нормална логика, защо българските граждани трябва да плащат толкова висока цена на природния газ? Значи има друга логика и тя не е лицеприятна за хората, които поддържат тази бланкетна забрана!
По тази причина и с убедеността, че ние като народни представители трябва да изпълним своето задължение (именно – да направим всичко необходимо, за да постигнем енергийна сигурност и енергийна независимост на страната) и че това е в интерес на българските граждани, на благосъстоянието на българските домакинства и конкурентоспособността на българската индустрия, ако се достигне до български находища на природен газ, аз апелирам към всички Вас да подкрепите създаването на тази комисия.
Уверявам Ви, че ако комисията бъде съставена, ако аз бъда член на тази комисия, ще се постараем да видим добрата практика в светлина – какви стриктни мерки трябва да бъдат предприети, за да се гарантира опазването на околната среда, да се гарантира здравето на гражданите!
Това е урокът, който ни даде един голям английски изследовател. Той каза: „Ние никога не забраняваме бланкетно, априори – ние даваме разрешение, но под много строг контрол наблюдаваме изследването! При констатиране дори на най-малкото нарушение изследването се спира до изясняване на случая!”.
Това трябва да направим и ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за реплика? Първо да изчерпим процедурата за реплики, стига да има, разбира се. Няма желаещи.
В такъв случай господин Божинов има думата за лично обяснение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, Вие цитирахте два пъти моето име и призовахте да последваме поведението на френската държава. Обаче съвършено съзнателно, като много ерудиран, много подготвен човек, което буди уважение в мен, избягахте от моя въпрос за цената на знанието – има или няма. Защо не казахте една дума – съгласни ли сте с мен?
Ако ще има за 300 години шистов газ, защо не го включим в Националната програма за геоложки изследвания? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Да си платим на този, който може да ни даде информация и да разполагаме с този ресурс!
Вие лъжете българския народ и обслужвате чужди интереси, като му казвате, че след тази схема той ще се разпорежда с това богатство! (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Не, концесионерът. Господин Иванов, в тази схема, която е сложена като хомот на България, 20-годишен интервал – „Шеврон” ще може да решава...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Защо намесвате „Шеврон”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се обаждайте от място, господин Иванов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...пет плюс пет за търговско и още пет години – двадесет, когато им е удобно от пазарни съображения, а не когато е нужно на българския народ! Така че темата за продажността и за обслужване на чужди интереси много тревожно влияе в средите на българската политическа десница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Овчаров, имате думата за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Първо, увеличение на времето на групата, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Отбележете, увеличаване на времето на Коалиция за България, а с това автоматически на всички парламентарни групи.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди два месеца дискутирахме тук тази тема и аз тогава Ви казах, че по принцип съм привърженик на това всяка страна да знае своите ресурси, включително, или може би преди всичко, енергийните. Тогава също така Ви казах, че за да го направи това България обаче, има две условия. Първото условие е да се изчистят проблемите, свързани с рисковете, които създават тези проучвания, защото проучванията на шистовия газ са абсолютно идентични с добива на шистов газ. И второто – че интелигентният подход към подобен проблем изисква изготвянето на така наречената вероятностна оценка на безопасността за подобни рискови действия.
Нито едно от двете неща Вие не направихте, но паралелно с това се случи нещо, за което искам сега да Ви информирам, тъй като Вие очевидно не знаете. Американският посланик в България господин Джеймс Уорлик на 19 март 2012 г. изпрати на Негово превъзходителство Бойко Борисов – министър-председател на Република България, в изпълнение на срещата с държавния секретар Хилъри Клинтън и посланик Ричард Морнингстар, допълнителни материали по добива на неконвенционален природен газ – потенциалните ползи и рискове, както и най-добрите практики в управлението на риска.
Очевидно не сте си направили труда да прочетете какво е изпратил господин посланикът на министър-председателя, но господин посланикът го изпрати по някаква причина и на нашата парламентарна група. Искам да Ви прочета част от материала, който е изпратен, отново повтарям, от посланика на Съединените американски щати на българския министър-председател.
На страница трета – Equity Summary, няма да Ви го чета на английски, ще се опитам да направя превод: от месец март 2011 г. в района на Йънгстаун са изпитани 12 земетресения с ниска сеизмична активност. Те са по продължение на абсолютно неизвестна линия на разлома. Тези земетресения са с магнитут между 2,1 до 4 степен и са записани от Департамента. Преди 2011 г. в Охайо, САЩ, не са записвани никакви сеизмични активности около района на Йънгстаун. Също така никакъв разлом предварително не е отбелязан на картите за този регион.
През 2011 г. земетресенията в района, за които не е имало предварителна сеизмична активност, се намират много близко до клас 2 – дълбочина на сондата, която носи името „Нордстар 1”, и на практика всички земетръсни събития се разполагат в район, който е само на една миля около този сондаж.
Малко по-нататък – Държавната инспекция по околната среда, базирана на събитията, заповядва доброволно или насилствено да спрат тези сондирания. Става дума за 24 декември 2011 г. На следващия ден е изпитано ново земетресение от 4-та степен, след което губернаторът на щата забранява всякакви дейности по този въпрос.
И още нещо ще Ви кажа – по твърдението на този доклад всички дейности са извършвани в пълно съответствие с добрите практики или с правилата, по които трябва да се извършват. Въпреки това земетресенията се случват. Разбирате ли за какво Ви приказвам и какво се случва в Охайо – в един американски щат, където се провежда този добив?! Там се случват земетресения и то в район, в който никога преди това не е имало земетресения, където няма разлом, по който те да се случват. Въпреки това те се случват около този сондаж.
Ама ние в България нали знаем, че земетресенията са на по-малко от 100 км от района, който ще дупчите?! И то съвсем не безобидно земетресение – става дума за Вранча. Добре, коя е причината, поради която трябва да дърпаме дявола за опашката?! Нека Съединените щати да си изяснят причината, нека да предложат мерките, които трябва да бъдат взети, за да бъде направено това безопасно и едва тогава да вземаме решение и да го правим. Защо бягаме пред вятъра?! Или ще се направим по-велики учени и по-знаещи от американците ли? Ами, стига толкова!
Не става дума за никакви знания, не става дума за никакъв патриотизъм и за никакви конспиративни теории. За да се направи едно нещо, трябва да имаш достатъчни гаранции, че го правиш безопасно. Не може в един земетръсен район да дърпаш дявола за опашката, отново повтарям. Затова Ви призовавам: отложете това гласуване днес, запознайте се с материалите, които Ви е изпратил Вашият приятел американският посланик, прочетете ги внимателно и след това вземайте, образно казано, информирано решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Правите ли процедурно предложение за отлагане на гласуването?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, за отлагане на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Обратно на това процедурно предложение има ли? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Овчаров за отлагане на дебата.
Гласували 76 народни представители: за 13, против 50, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Продължаваме с дебата.
Имаше заявка за изказване от господин Курумбашев.
Заповядайте, господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Между другото, господин Овчаров, не Ви чух много ясно – Вашият приятел ли казахте или Вашият патрон? Не се чува добре на по-задните редове. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Изказването ще започне, разбира се, пак с водещи американски практики, тъй като Вие единствено в тях вярвате. Искам да Ви цитирам забрана, която е взета от Щатското събрание на щата Ню Йорк, който е избирателният район на госпожа Хилъри Клинтън. Там има абсолютна забрана за всякакви проучвания, не за добив, в района, където има питейна вода. Просто няма никаква дискусия, когато става дума за питейна вода. Обръщам внимание – не за добив, а за проучване. Това става в щата Ню Йорк.
Понеже продължаваме с щата Ню Йорк, искам да Ви цитирам вестник „Ню Йорк таймс” от месец февруари 2011 г. относно възникналите проблеми, докладвани от Американската агенция по околна среда. Имат над 6 милиарда кубически метра заразена вода или използвана при този метод – хидрофракинг, която няма къде да бъде складирана. За да си представите какво са 6 милиарда кубически метра, ще кажа, че язовир „Искър” има 500 милиона кубика. Това са 12 язовира „Искър”. Питам Ви: ако започнем да сондираме с такава вода, която е с примеси, с неизвестен състав, които и до този момент не са обявени нито в САЩ, нито в България, къде ще съхраняваме такава вода в 12 язовира „Искър”? Къде има такова пространство?! Има конкретни конструктивни предложения от левицата – в Черно море. Това е интересно предложение. Имайте го предвид при работата на комисията.
Следващ факт, който се цитира отново в патронажния вестник – в над 1000 кладенеца е установена вода, която има сто пъти повече радиация над федералните стандарти, а в 14 кладенеца е установено, че има вода с радиация над 1000 пъти над федералните стандарти. Самите американци констатират, че не разполагат с пречиствателни станции, които да очистват водата от радиоактивни елементи. Като знаете хала на България, където на места нямаме никакви пречиствателни станции, питам Ви: кога ще строим пречиствателни станции, които могат да очистват радиоактивни елементи? Елементът, който е намерен при този сондаж, се нарича радий. Неговият период на полуразпад е малко по-голям отколкото човешкия живот. Ако този разтвор при пряк досег с човешкото тяло не предизвиква проблеми, то този разтвор предизвиква проблеми при попадане в човешкото тяло. А той попада там по два начина –водата, с която са правени сондажи, след това попада в питейната вода (това е първият начин), вторият начин е, когато попада във водата за напояване, оттам през земеделските култури – отново.
Още един цитат от „Ню Йорк таймс”. В областите, в които са правили тези сондажи, има над седем пъти повече заболявания на децата от астма, отколкото средното за Америка. Има средни данни за Америка, а това са щатите Охайо и Пенсилвания. Защо се случва това?
Надявам се когато тази комисия работи, да се вслуша в думите на един представител на Американската агенция за опазване на околната среда – „Да се надяваме, че искаме да поддържаме температурата в къщата, не като горим мебелите”. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Казал е това, след което си е подал оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Курумбашев? Няма.
Има думата за изказване госпожа Искра Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз вземам думата в този дебат, който е малко предварителен. В него започнаха да се чуват доводите, постановките и основанията, които се надявам да се чуят по време на работата на комисията.
Вземам думата да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще участва в работата на тази комисия, защото считам, че има няколко сериозни основания да се разгледат всички доводи, част от които бяха представени днес тук, в залата, и предстои да бъдат представени.
На първо място, ние сме убедени, че налагането на мораториум върху проучването и добиването на шистов газ или на каквито и да било проучвания и сонди чрез конкретен метод не може да бъде окончателно решение, а на практика е бягство от решение, тъй като един мораториум, взет набързо като решение от Народното събрание, без дори да бъде изслушан доклад на Комисията по околната среда и водите в това Народно събрание, показа, че трябваше да се вземе много бързо и спешно решение, което бързо да успокои общественото мнение. Това постигна мораториумът. Дотук! Повече обаче полезно действие от мораториума няма.
Тъй като в България има недостиг на доверие, българските граждани изпитват недоверие към онова, което се взема като решения, когато тези решения засягат околната среда и здравето на хората. Това е втората причина, поради която сме убедени, че трябва да има комисия, която да изслуша всички страни и всички доводи.
Съжалявам, но не считам, че тази комисия ще бъде на такова научно ниво, че да бъде компетентна да прецени най-добрите практики и технологии. Тази комисия обаче трябва да има достатъчно сили, за да предложи на Народното събрание поредица от законодателни мерки, които да гарантират доверието на българските граждани в българското законодателство.
Ние вземаме за пример страни, в които има решение на въпроса. Изслушахме с интерес английския експерт, но когато му зададох въпроса за доверието, се оказа, че този въпрос в Обединеното Кралство не съществува. Институциите носят отговорност, законодателната рамка гарантира правата на гражданите и гражданите изпитват доверие към институциите и законодателната рамка. А ние в момента в България дебатираме въпрос, където гражданите не изпитват доверие към нашите решения, ние не се доверяваме един на друг в подтекста на желанията за нашите решения. В крайна сметка се спряхме на едно палиативно решение, което е временно. Мораториумът е временна мярка.
Оттук нататък предстои очевидно много работа. Голяма част от доводите, които бяха изказани днес, са верни. Да, това са факти, които се излагат в публичното пространство и в научните среди. Но има още много други факти, които засягат евентуално увреждане на почвите, евентуално засягане на плодородни земи, евентуално засягане на питейна вода, а не само използване и съхраняване на заразената вода. Много са параметрите, по които трябва да се обсъжда от гледна точка на околната среда и общественото здраве въпросът за евентуалните проучвания и добив на газ по този определен метод. Но всички тези доводи трябва да бъдат изслушани, защото ако продължаваме да премълчаваме, ако продължаваме да заравяме главата си в пясъка, ще продължим да нажежаваме недоверието, което съществува в българското общество и което сблъсква желанието за евентуален икономически подем със страховете на хората – как ще се отрази този подем на човешкото здраве и на околната среда, която те ценят.
Поради тези две основни причини – че мораториумът е временно средство и че трябва да намерим форма да изградим доверие в нашите решения, ние считаме, че такава комисия трябва да работи и ще вземем участие в нейната работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на госпожа Михайлова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, както и очаквахме, дебатът по това решение се впрегна единствено и само към мораториума за шистов газ и то конкретно за шистов газ отляво започнаха да се яхват страховете на хората и да се обвинява, че наличието на такава комисия едва ли не ще отмени мораториума. Започнаха заплахите за земетресения, за ядрени замърсявания и какво ли още не.
Това, което предлагаме, е наистина създаване на една комисия, която да прецени добрите практики. Това, което искам да гарантирам като мое мнение, е, че ако наистина има каквато и да било заплаха за екологията и за здравето на хората при добиването и проучването на шистов газ по посочените технологии на хидравличен, разлив, фракинг и всички тези производни наименования, просто тази забрана ще бъде пренесена в специализираните закони – Закона за подземните богатства и Закона за опазване на околната среда. Стига сте плашили хората! Това е факт, заявено е. Вие почнахте да разсъждавате и да говорите, че вече мораториумът е паднал, че проучванията са започнали, добивът е започнал. Няма такова нещо! Това сме го казали и го гарантираме още веднъж.
Що се отнася за научния потенциал, естествено, че ние нямаме този научен потенциал да изследваме или да кажем дали тази технология е вредна, безвредна и доколко да се оцени въздействието. Но има толкова страни с опит, толкова уважавани институции, каквато е Българската академия на науките, такава е и Минно-геоложкият институт, такива са американските, европейски научни организации, които със своя многогодишен опит и многогодишни изследвания ще докладват и ще кажат това добра практика ли е, има ли по-добри технологии, опасни ли са, доколко са опасни. Тогава вече Народното събрание и тази комисия ще излезе с мотивиран доклад, с натрупан опит, с добри и лоши страни и съответно Народното събрание е това, което ще реши, ако има потенциален риск. Повярвайте ми, този мораториум, както казаха ясно, е временно решение. Пълната забрана ще бъде прехвърлена в специализираните закони, което считам, че е много по-стабилно като законодателно решение, отколкото налагането на какъвто и да е мораториум.
Нека да разсъждаваме в тази връзка какво се случва на север от нас. Тъй като няма европейско решение, ако говорим конкретно за проучването и добива на шистов газ, в Румъния подписаха договор и започват. Какво, ние стоим, ще гледаме дали те ще се диверсифицират, дали ще получат по-евтин газ и съответно, ако тази технология не е добра, те ще окажат влияние върху нашата екология. Така ли е? Така е! Съответно, ако технологията е добра и безвредна, ще си получат един газ, който е на много по-добра цена и ще има диверсификация. Ние искаме ли да имаме диверсификация или не искаме?
Какво ни подтикна да предложим създаването на тази комисия? Наистина основният проблем, който се вижда в Решението за забрана върху прилагането на технологиите „хидравлично разбиване”, проучване на добив на газ и нефт на територията на Република България, доведе до затруднение на проучването и добива на конвенционалния, повтарям, конвенционалния нефт и газ. В момента с текстовете, които са приети в решението, е спряно проучването на газ в нашата Черноморска територия, на територията на страната. Дори „Булгартрансгаз” – организацията, която експлоатира Чирен, също се притеснява да помпи газ и да влага газ в земните недра, защото налягането, под което тя влага газта, е много, много над разрешените 20 бара. Това е основният проблем, който в момента комисията трябва да прегледа, да прецизира и да предложи на Народното събрание.
Нека не забравяме, както казаха колегите от Синята коалиция, че една от най-върлите им страни, която прилага пълна забрана за каквито и да било рискови проучвания, подновява именно проучването на добри практики за проучване конкретно на шистов газ. Ние в нашето решение никъде не сме казали: отменяме в момента мораториума за добив на шистов газ. Никъде в нашето решение не съществува такова нещо. А изказванията, които бяха досега, са едва ли не, че дискутираме именно това и едва ли не този мораториум сега, с гласуването на тази комисия, е отпаднал. Нека бъдем по-коректни!
Ние говорим, както казах в мотивите като вносител на предложението за създаване на тази временна парламентарна комисия, че ще проучим и добрите практики за добиване на инертни материали, на други природни богатства, съответно какви технологии се прилагат. Така че проучването и добивът на този вид природни богатства да бъде наистина много по-щадящ екологията, много по-щадящ природата, да няма вреда върху населението в тези територии.
Уважаеми колеги, нека да оставим политическите дебати – тези безпочвени, напразно хвърлени обвинения, демагогията. Когато вече излезе доклада на комисията, когато вече там се констатира... Представете си, че се констатира пълна забрана за добива на шистов газ. Тогава защо въобще си губим времето и защо в момента говорите, че едва ли не е разрешено? (Обръща се към лявата страна на залата.)
Ще бъдем достатъчно обективни, затова всяка една парламентарна група има право да излъчи свои представители, които ще се убедят в обективността и ще се запознаят с докладите, които ще бъдат проучени; ще се запознаят и ще присъстват на изслушванията, в разговорите с именити учени, които са с дългогодишен опит в различните области, с които ще се занимае комисията. Когато дойде времето, ще има доклад и тогава ще решаваме. Всички ние ще решаваме напълно открито, както сме го правили и досега. На заседанията на тези комисии естествено ще бъдат поканени и граждански сдружения, ще бъдат поканени и учени. По-открито от това управление няма. Но нека да не пречим на конвенционалното проучване, нека не пречим на нормалната диверсификация на и без това достатъчно зависимата страна от енергийни и природни ресурси.
Предлагам да подкрепим предложението за създаване на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Първа реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Червенкондев, извинявайте, но това е уникално лицемерие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Господин председател, от чие име говори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се обаждайте, господин Лазаров!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да ви кажа защо считам, че това е уникално лицемерие, господа управляващи. Ще извлека данни за това от поведението ви само в днешния ден и в последната една седмица.
Синята коалиция поне съвсем ясно и откровено си казва: „Ние сме „за”. Искаме добива на шистов газ, защото щяло да има повече и по-евтин газ за българските граждани”, с което аз определено не съм съгласен, защото предоставянето на концесията за 30 милиона срещу ресурсите, които, както вашият бивш министър обяви, са за 300 години напред, е много повече отколкото кон за кокошка.
Определено аз съм „против” създаването на такава комисия, защото тя лицемерно отваря вратичката за допускане добива на шистов газ.
Какво се получава? Днес вие не отхвърлихте АСТА. Миналата седмица закрихте „Белене”. Сега чувате, че от добива на шистов газ се увеличава сеизмичната опасност, което означава, че нищо чудно да съборите и АЕЦ „Козлодуй”. Разбирате, че има изключително големи количества замърсена вода, която няма къде да се складира. Може би имате идея да я пакетирате като минерална вода и да я изнасяте?! Затова искам да Ви задам един въпрос.
В момента ситуацията ми прилича на „Титаник”, но не преди да се блъсне с айсберга, а след като вече се е разцепил и потъва. Съвсем откровено ви питам: вие да не би да не сте решили да изкарате мандата докрай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Червенкондев, как при наличието на мораториум върху добива и търсенето в България, българското правителство реагира на решението на „Шеврон” за проучване и добив на българската граница на същия воден басейн, който заплашва да отрови цяла Североизточна България? Понеже ние сме създавали страхове!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: С това времето на Парламентарната група на Коалиция за България изтече.
Има ли трета реплика?
За трета реплика – Димитър Лазаров.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Господин Червенкондев, понеже се опитвате да обяснявате, не си правете този труд! Една част от хората няма да Ви разберат. Цената на познанието е едни 600 евро на 1000 куб. м; цената на познанието е 1 милион или близо милиард заровени в един гьол. Няма да Ви разберат!
Няма как хората с лява фразеология да се убедят каква ще бъде цената на парното. Тук аргументите и мотивите са съвсем други. Каквито и мотиви да кажете, просто няма да Ви разберат. И не искат. (Реплика от КБ.) Не, че не могат – могат, но не искат. Мотивите са други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – Диан Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги! Господин Терзийски, имам чувството, че само Вие сте разбрали министър Трайков, и то погрешно. Извинявайте, но наистина 30-те милиона бяха единствено и само за правото на „Шеврон” да проучва, а не да добива газ. Оттам насетне, ако има промишлено разкриване и съответно добив, нещата са съвсем различни – заплаща се съвсем различна концесионна такса. (Реплики от КБ.)
Да, така е. Така че не сте прав за тези 30 милиона и за ресурсите за 300 години. Дай Боже, да ги имаме тези ресурси! Повярвайте, и да не е това технологията, ще дойде технология, която ще бъде безвредна и природощадяща. Въпросът е ние да знаем, че имаме такъв ресурс и сме убедени, че го имаме. Тогава ще почакаме, технологията ще дойде и сами ще си го добием.
Уважаеми господин Димитров, Вие ни казахте как да реагираме. Какво да кажем на румънската страна? (Реплики от народния представител Петър Димитров.) Всяка една страна решава и в момента никъде в Европа това не е забранено. Напротив, във Франция сега започват и откриват дебата за добрите практики.
Когато обсъждахме мораториума, аз казах: проблемът за проучването и добив на шистов газ е в Европейската комисия. Необходимо е да има европейско решение – решение на Европейския парламент, на Европейската комисия.
Дирекция „Околна среда” разглежда този проблем, така че да излезем с единна практика, да нямаме търкания вътре в Общността.
Румънците ще добиват и проучват. Ако нещо се случи и замърсят България, ако няма европейска директива, те са суверенна страна и никой не може да каже нищо.
Уважаеми колеги, продължаваме да говорим по тема, която в момента не е обект на конкретика – било „Шеврон”, било шистов газ, в момента не фигурират в решението за комисия. Добрите практики ще се проучват тепърва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има заявка за изказване от господин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Такава комисия трябва да има роля на координиращ орган за събиране на информация.
Не мога да разбера бясната съпротива от БСП срещу знанието. Срещу знанието и събирането на информация, колеги, не бива да има такъв бунт. Явно Вие се притеснявате какво може да бъде открито от една такава комисия.
Изслушах търпеливо целия дебат, като очаквах да е малко по-различен. Какъв мандат и какви очаквания имаме от тази комисия? Смятам да говоря в тази насока.
На първо място, колеги, говорейки за добив на полезни изкопаеми, включително и за регулаторната рамка, тази комисия трябва да изучи световната практика и да я опише.
Аз имам няколко конкретни въпроса. Първо – за шистовия газ. Държа да бъдат описани всички възникнали проблеми в различни страни, за да видим възможни ли са подобни проблеми в България, какъв е рискът, какво може да се случи?
Държа тази комисия, съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, да изпрати представители на различни места в Румъния, включително господин Червенкондев и еколози от българското министерство, които на място да видят до какво води технологията „фракинг”, какви са рисковете, има ли проблеми, какви са резултатите до момента? При такъв подход ще имаме много по-добри данни, много по-добра информация какво се случва и какви са рисковете. Могат да бъдат изпратени не само в Румъния, а и в Полша, където има проучвания и се готвят за добив, за да се оценят рисковете на място.
Всичко друго е на сляпо и вземане на решения с емоции.
Основната грешка на сегашното правителство е, че договорът с „Шеврон” беше сключен без никаква оценка на въздействието, без събирането на никаква информация, което абсолютно очаквано доведе до голямото обществено недоволство. Тоест, това, което сега трябва да бъде направено, е събирането на пълна база данни, като комисията да е координиращ орган, да възлага задачи на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на други структури, да изисква информация, включително от други страни, за да може в крайна сметка, колеги, да направим своя максимално информиран избор и да бъдат взети най-добрите решения.
Искам да поставя още една задача на тази комисия. Много е важно при добив на шистов газ, въобще при концесионирането, да не се окаже така, че утре се измислят безопасни технологии, технологии, за които дори еколозите в даден момент ще признаят, че са напълно безопасни. При сегашния Закон за концесиите, обаче, има огромен риск, уважаеми колеги, специално господин Червенкондев, газът, който е добит, без значение дали е конвенционален или шистов, да бъде на цени близки до цените, на които Русия продава на България. Да се измисли механизъм при тези концесии да се стигне до цена, която имат например Съединените американски щати. Там газът – алтернативният газ да го нарека – е 100 долара за 1000 куб. м. Тоест, комисията трябва да измисли регулаторна рамка, която ще гарантира много по-ниска цена в България, независимо за какъв газ и за какви полезни изкопаеми става въпрос.
Колеги, не ни е достатъчно концесионното възнаграждение. Искам много добре да ме чуете. Целта е да направим регулаторна рамка, при която цените на природните изкопаеми в България да бъдат много по-ниски.
Разберете следното нещо: въобще не говоря персонално за „Шеврон”. Която и да е компания, ако добие право на концесия на залежите в България, то няма да има кой знае колко компании, ще са 1-2, какъв ще бъде стимулът за тази компания да продава на ниски цени, каквото е желанието на българския парламент? Няма стимули! Затова ние заедно да помислим за нова регулаторна рамка, при която откритите полезни изкопаеми да се продават на много по-ниски цени.
Тогава цялата тази политика може да бъде обяснена на българското общество и ще получи невероятна обществена подкрепа, ако постигнем това, което направиха други страни – пет пъти или четири пъти по-евтин от руския газ – алтернативен газ или конвенционален газ. Това трябва да бъде целта. Иначе всичко това ще останат едни добри намерения, които няма да бъдат реализирани.
Като обобщение, колеги, ние от Синята коалиция ще подкрепим тази комисия, защото знанието води до развитие, уважаеми колеги от БСП. Надявам се, че 100-годишната партия БСП след 100 години развитие, ако е имало такова, ще спре да се противопоставя на знанието и прогреса. Благодаря за Вашето внимание. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Няма.
Други желаещи за изказване има ли?
(Към Валентин Николов – заместник-министър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.)
Всъщност не може да се счита, че Вие сте вносител. Не сте министър, заместник-министър сте.
Не сте внесли проекторешението в Министерския съвет и не съществува основание за вземане на думата.
Господин Николов, такава е процедурата.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай пристъпваме към гласуване на Проекторешението за създаване на Временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.
Решението Ви е раздадено, прочетено и няма да го чета.
Преди основното решение имаше две предложения за изменение. Първото, по хронологически ред, е на господин Червенкондев при представянето на проекторешението – в т. 1, в края на изречението, да се добави изразът „при опазване на околната среда”, който е бил изпуснат от вносителите. Мотивите бяха изложени от господин Червенкондев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Червенкондев.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Второ по ред е предложението за промяна в заглавието, което е внесено от господин Венцислав Лаков, който предлага заглавието да бъде: „Временна комисия за възобновяване на проучванията за добив на шистов газ от „Шеврон”.”
Това е предложението на господин Лаков – комисията да се казва така и проекторешението да бъде с това заглавие.
Режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 7, против 72, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Искате отрицателен вот? (Народният представител Димитър Лазаров иска думата за отрицателен вот. Шум и реплики.) Това е недопустимо по нашия правилник.
Продължаваме с гласуване по отношение на решението във вида, в който е представено. Разбира се, с поправката според изменението, което преди малко гласувахме, предложено от господин Червенкондев в края на т. 1 – „при опазване на околната среда”. Колеги, обявявам режим на гласуване по отношение на решението в първоначалния му вид.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, при така приетото решение следва да попълним със съдържание т. 2, че комисията се състои от 13 народни представители, от които шест от Парламентарната група на ГЕРБ, двама от Парламентарната група на Коалиция за България, двама от Парламентарната група на Движението за права и свободи, един от Партия „Атака”, един от Синята коалиция.
Заповядайте за предложения, както и за председател.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
Моля и другите парламентарни групи да представят своите предложения.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ГЕРБ правя следните предложения за членове на току-що гласуваната Временна анкетна комисия, както и за председател.
Господин Диан Червенкондев – за член и председател на комисията, господин Доброслав Димитров, господин Светлин Танчев, господин Димитър Лазаров, господин Недялко Славов и господин Иван Божилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: От другите парламентарни групи?
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на току-що гласуваната анкетна комисия – народните представители госпожа Искра Михайлова, и господин Рамадан Аталай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: От Синята коалиция – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! От името на Синята коалиция предлагаме за член на комисията колегата Иван Николаев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте. За предложение ли?
За процедура.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От това, което обявихте, останахме с впечатлението, че в комисията няма представителство на групата на независимите народни представители. (Оживление. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма такава група. (Смях. Шум и реплики.)
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Формално – не, но там има една група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не може формално или неформално – нещата са юридически, съобразно правилника. (Силен шум и реплики. Смях. Тропане по банките.)
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Молбата ми е да прочете изрядно решението и да обявите, че в комисията има представител на независимите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е записано. И да не го обявявам, е ясно – записано е в проекторешението. (Смях.) Преди малко отправих към Вас въпроса – предложение за член ли?
Вие си измисляте поводи за процедури.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тогава, за да спестим време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да. Беше излишно това, което правите.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Нека да обявя кандидатурата на колегата Марио Иванов Тагарински, който е член на Комисията по икономика, енергетика и туризъм. Той е един от малкото присъстващи тук, който реално е посетил площадка за добив на шистов газ. Благодаря от името на независимите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това трябваше да направите, а не да усуквате. (Силен шум и реплики. Оживление. Смях.)
Други желаещи?
Господин Венцислав Лаков има предложение.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми колеги! От името на Партия „Атака” предлагаме за член на комисията госпожа Деница Гаджева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: От БСП?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България ще участва със свои представители, независимо че не подкрепихме създаването на тази комисия.
Държа да подчертая, че в значителна степен представителите на мнозинството, които се изказаха, потвърдиха основателността на нашите резерви.
Моите колеги изложиха много аргументи. Само ще добавя, става видимо, че при гласуването на мораториума мнозинството... (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ...е подходило, дори ако щете от гледна точка на това, че се е опитало само да намали напрежението и да уталожи страстите на хората в момент, в който се създаде напрежение сред протестиращите и съответно се увеличи негативизмът към правителството и мнозинството.
Ние ще участваме с народните представители Петър Курумбашев и Кирил Добрев. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изчерпахме възможността на всяка от парламентарните групи да направи предложения.
Има ли други предложения от залата? Няма.
Колеги, в такъв случай подлагам така направените предложения анблок на гласуване. Гласуваме председателя и членовете на комисията, които бяха предложени. (Реплики от КБ: „Яне”.)
Гласували 102 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това изчерпваме тази точка от дневния ред.
Остават 7 минути.

Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЛАДЕЖТА.
Има думата председателят на комисията господин Огнян Стоичков за доклада на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Процедура за допускане в залата на заместник-министъра на образованието, младежта и науката Петя Евтимова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, гласуваме за допускане на заместник-министъра в залата. (Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:
„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от Министерския съвет на 10 февруари 2012 г., и приет на първо гласуване на 28 март 2012 г.
„Закон за младежта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава първа, което се подкрепя от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текстовете на чл. 1 и 2, които се подкрепят от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
С това изчерпваме задачата си по този законопроект за днес.
Едно съобщение: утре в 9,00 ч пленарното заседание започва, като Президентът на Република България ще направи обръщение към народа и Народното събрание.
Закривам заседанието. Утре – в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13.56 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов Павел Шопов

Секретари:
Любомир Иванов
Любомир Владимиров