Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, както бе информиран Председателският съвет на Народното събрание, а и Вие – в пленарната зала във вчерашния ден, днес преди началото на нашата редовна законодателна дейност, в Народното събрание ще чуем обръщение на президента на Република България господин Росен Плевнелиев.
Съгласно уточнението на Председателския съвет предлагаме обръщението да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и в ефира на Националното радио. Затова формално правя предложение за пряко излъчване на обръщението на президента на Република България господин Плевнелиев към Народното събрание.
Режим на гласуване.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – господин Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин президент, уважаеми колеги! Аз искам да се обърна към ръководството на Народното събрание и лично към господин президента и да го попитам – това е моята процедура и тази на колегите ми – ние днес трябва да напуснем пленарната зала ли? Независимите народни представители – ние втора ръка народни представители ли сме?
Тези, които Ви наричаха „сервитьори”, „келнери”, които Ви снимаха имотите, те по-достойни ли са, за да правите консултации с тях? С какво ние сме по-недостойни в българския парламент? Защитаваме ли ние Конституцията на Република България – чл. 67, който казва, че всички ние, които сме представени в това Народно събрание, сме избрани от българския народ, за да му служим.
Защо ние не бяхме поканени на тези консултации, господин президент? (Шум и реплики.) Щяхме да Ви кажем как ние станахме независими народни представители, да Ви информираме за това как се сключват с народни представители и кандидати за такива, заповеди за попечителство, как се правят записи на заповеди, за всичко това да Ви информираме. В момента никой не обръща внимание на тези неща!
Аз пак се обръщам към Вас: да останем ли в залата и да изслушаме това, което Вие сте си казали с всички тези, които обругаваха институцията Президент? Те направиха така, че нивото на българския парламент да бъде сведено до такива ниски нива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Великов, тъй като процедурите в нашия парламент са по отношение на ръководството на Народното събрание, няма пряка процедура Вие да зададете въпрос на президента на Република България. Искам да поясня, че днес – тук и сега, това което Вие искате, ще се случи. Именно затова е тук президентът на Република България, защото в тази зала той има контакти с народните представители.
Срещите, които до момента са били проведени, са с политически сили. Ние тук, макар и излъчени за такива от партии, от коалиции, от политически сили, имаме качеството на народни представители и именно заради това господин Плевнелиев – президентът на Република България, е тук, за да се обърне към всеки един от народните представители, без значение от каква политическа сила е или с какъв статут се ползва той в пленарната зала.
За обръщение думата има господин Росен Плевнелиев – президент на Република България.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Дойдох, за да благодаря за конструктивните разговори, които проведохме заедно в рамките на инициативата на Президентството – Месец на политическите консултации.
С Вашата подкрепа Президентската институция се превърна в платформа за конкретни идеи, приоритети и решения за развитието на България през 2012 г. Доказахме, че партиите могат да работят заедно и да мислят в една обща посока.
И макар днес и тук, в парламентарната зала, където по принцип се водят дебати, провеждат се разгорещени спорове, защитават се различни позиции, по някои важни теми Вие загърбихте политическото противопоставяне, постъпихте отговорно и създадохте надпартиен консенсус.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук съм, за да обобщя и представя пред Вас темите, които заедно определихме като важни и ключови. Това са:
- Националната програма за развитие „България 2020”;
- Мерки в подкрепа на икономиката, растежа и заетостта;
- Енергийна ефективност и диверсификация;
- Реформи през 2012 г.
Тези теми Ви звучат познато не само заради консултациите, които водихме в последния месец. Те бяха част от моето изказване преди два месеца от тази парламентарна трибуна, когато аз посочих приоритетите пред Президентската институция в следващите пет години, но това, че Ви звучат познато, не бива да ни заблуждава, че днес ще се повтаряме, защото разликата е, че ние постигнахме консенсус по някои важни приоритети. Затова съм днес тук, за да ги посоча.
През тази година ще изработим нашата Дългосрочна програма и стратегия за развитие – „България 2020”. Постигнахме безспорно съгласие и единомислие за необходимостта от широк обществен дебат при формулиране на дългосрочните приоритети на страната. Тези дебати ще се провеждат в различни формати – в правителството, в президентството, в парламента, в гражданското общество. Ще търсим надпартийност, устойчивост на набелязаните цели и гаранции, че независимо кой е на власт, ще работи за изпълнението им.
Стратегията „България 2020” ще бъде формулирана и като план за действие, а не като поредния абстрактен документ.
Най-важното е не само да определим целите, а да отговорим как и кога ще се случат и кой носи отговорност за това. Изработването на „България 2020” в широк обществен консенсус ще даде силен коз на правителството да преговаря през 2013 г. за максимално изгодни условия за страната в рамките на фискалната рамка и преговорите по нея 2014 - 2020 г. на Европейския съюз.
В сферата на икономиката всички Вие посочихте като ключово стимулирането на инвестициите, заетостта, политиката по доходите, насърчаването на малките и средни предприятия. Обединихме се около изработването на активни политики в подкрепа на иновациите, селското стопанство, туризма и други перспективни сектори. През 2012 г. очакваме нисък икономически растеж – около 1,4% от брутния вътрешен продукт. Заради кризата и несигурността два от трите фактора на растеж, а именно потребление и инвестиции, са на ниски нива.
През последните три години обаче българската икономика регистрира нов двигател на растежа, а именно износът. Добрият ръст на износа означава и повишена конкурентоспособност, и по-добро качество на продукцията. Това трябва да се подкрепя. Необходимо е да подпомогнем малките и средни предприятия да установят контакти с чуждестранни партньори, да утвърждават продукцията си на международната сцена, да създават собствени търговски марки, да имат лесен и бърз достъп до кредитиране и експортно застраховане.
Нуждаем се от активна политика за привличане на инвестиции. Трябва да бъдат преосмислени стимулите за инвеститорите. Надявам се Българската агенция за инвестиции да получи нужните правомощия, за да може да оказва ефективна подкрепа на чуждите компании и на българските компании, които инвестират, в това число да бъде въведено и обслужването на едно гише. В този смисъл промените в Закона за насърчаване на инвестициите са неотложни.
По време на консултациите всички бяхме на мнение, че добрата инфраструктура е важна предпоставка за инвестиции, икономическо и регионално развитие. Фокусът на правителството и политическите партии върху изграждането и ускоряването на инфраструктурни проекти е много полезен и необходим за развитието на страната и българските региони.
Макроикономическата стабилност е изключително важна за държавата и благодаря, че всички я подкрепяте.
Обединихме се за това, че са необходими спешни мерки за борба с младежката безработица. В Европа има много безработни млади хора. Това води до нестабилност в обществото и липса на перспектива. Същевременно редица държави по света подготвят армии от високообразовани млади хора. Нямаме много време, за да реагираме.
Преодоляването на младежката безработица е от стратегическа важност за дългосрочното развитие на България, а за това е необходимо да осигурим качествено образование и бърз преход от обучение към заетост. Трябва да предоставим достъпни програми за предприемачество на младите хора, да им помогнем да придобият знания и увереност, че могат успешно да реализират собствен бизнес, да ги вдъхновим да поемат по този път. Мястото на тези програми е в средните и висшите училища.
Втората важна предпоставка е да улесним достъпа до финансиране на стартиращите предприемачи, и то тогава, когато тяхната обещаваща идея трябва да се превърне в конкретен план за работа. Надявам се да видя възможност за реализация на мерки за преодоляване на младежката безработица в бюджета за 2013 г.
България е европейски шампион по пилеене на енергия – с много енергия произвеждаме малко продукция. Това е голям проблем, но е и огромна възможност, защото инвестициите в енергийната ефективност са изключително перспективни, с добра възвръщаемост и освен че създават десетки хиляди работни места в малки и средни предприятия, правят уютни градовете и значително намаляват сметките на гражданите. Независимо от това колко нови мощности ще построим и каква е цената на електроенергията, ние не решаваме структурния проблем на нашата икономика, а той е високата енергоемкост. (Ръкопляскания от Синята коалиция.) Решението е енергийната ефективност. Повтарям, решението е енергийната ефективност, затова и беше посочена като изключителен приоритет от всички политически сили.
Най-евтината енергия е икономисаната енергия. Чрез Национална програма за енергийна ефективност ще търсим резултат за всички българи, а не само за група влиятелни хора в енергетиката. (Реплики: „Браво!”, ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.) През 2012 г. трябва да прецизираме механизмите, да структурираме правилно дейностите и отговорностите по Националната програма за енергийна ефективност и да стартираме много проекти. Необходимо е да обезпечим този приоритет със значителен ресурс – поне 1 млрд. лв. във фискалната рамка 2014 - 2020 г.
В енергетиката, освен по енергийната ефективност, постигнахме консенсус и по диверсификацията на енергийните източници. Имаме право на избор. Не бива да зависим само от един източник на енергия и от една тръба. Не бива! И затова трябва да ускорим процеса по изграждане на газови връзки със съседите си, диверсифицирането на източници и доставчици – това са неотложни задачи.
Атомната електроцентрала „Белене” беше тема през целия месец на политическите консултации. Независимо че не постигнахме съгласие за бъдещето на проекта, бяхме на едно мнение, че не Москва, Берлин и Вашингтон, а София следва да вземе своето решение, основано на икономическата изгода за страната ни, оценка на риска и защита на националния интерес. За мен взетото от правителството и парламента решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене” е правилно. По начина, по който беше структуриран и започнат, той е икономически неизгоден, финансово необезпечен, с неосигурен пазар за реализация на електроенергията и поради това крие сериозен риск за бъдещите поколения. (Шум и реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция).
Постигнахме консенсус по необходимостта да бъдат изработени нови модели на финансиране на иновациите и научните разработки. Българската наука трябва да се ориентира към изграждането на връзки с пазара, към привличане на бизнеса и насърчаване на частните фирми да работят с изследователи и учени.
През тази година ще стартира важният проект „София Тех Парк” като платформа за обучение на младите хора в предприемачество и създаване на нови иновативни предприятия в областта на информационните и комуникационните технологии. С правилното програмиране на европейски и национален ресурс през 2014 - 2020 г. можем да осигурим необходимите средства за изграждане на високотехнологични центрове, индустриални паркове като част от регионални и национални клъстери. Пътят към устойчивото развитие на икономиката минава през създаването на такива центрове и тяхното обезпечаване с адекватна инфраструктура, добре подготвени специалисти и качествена среда за правене на бизнес.
В рамките на политическите консултации набелязахме реформи в няколко важни сектора: националната сигурност, системата на правораздаване, администрацията и водния сектор, по които можем да постигнем съществен напредък през 2012 г. Продължаването на реформата в сектор „Сигурност” трябва да доведе до постигането на по-висока ефективност и интегриран подход в системата. Регламентирането с отделни закони на дейността на Националната служба за охрана, служба „Военна информация” към Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба, както и усъвършенстването на механизмите за контрол и координация между службите, са важни стъпки в правилната посока и те могат и трябва да се случат през 2012 г.
Съдебната реформа беше оценена като приоритетна от всички политически сили. Състоянието на съдебната система е една от най-важните предпоставки за осъществяване на останалите национални приоритети. Системата на правораздаване е реформирана многократно в последните 20 години. Ще продължим да я усъвършенстваме, но е време за резултати. Дали сме постигнали независимост и ефективност в правораздаването, се познава единствено и само по делата.
Фокусът на общественото внимание е насочен към това какво произвежда системата като резултат и дали има справедливост. През 2012 г. предстои да се обсъдят и приемат два основни закона – Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество и новият Наказателен кодекс. По тези теми ние се нуждаем от общата воля на политическите партии, от общото послание, което да излъчим към българските граждани и към европейските ни партньори.
Другият голям въпрос, приоритетен за всички нас, е предстоящият избор на Висш съдебен съвет. Много е важно новият Висш съдебен съвет да започне своята работа с висока степен на обществено доверие, без съмнения за партийна пристрастност и политически компромиси при назначенията. Гаранция за това са ясните правила за избор, осигуряващи прозрачност на мотивите и публичност на взетите решения. Това изисква максимално ранно оповестяване на номинираните кандидати и публично изслушване на техните визии и концепции.
Трябва да проведем задълбочен дебат по отправените ни препоръки от международните организации във връзка с Изборния кодекс, с изборния процес, за да не позволим злепоставяне на България, защото репутацията на България е много важна. Необходими са решения, за да няма капчица съмнение за честното и демократично провеждане на следващите избори.
Няколко думи за Шенген. Две хиляди и дванадесета е важна година. Правителството и институциите положиха много усилия и ние сме на финалната права. Нека да си пожелаем успех и успешно присъединяване с подкрепата на всички Вас към Шенгенското пространство през 2012 г.
Обединихме се и около тезата за неотложността на друга важна реформа – а именно административната. Внесените в Народното събрание промени в Закона за администрацията са една стъпка в правилната посока. Крайната цел е изграждането на надпартийна, мотивирана, отговорна и професионална публична администрация. Задължително е вбъдеще да се предприемат законодателни промени за разделянето на политическата от административната отговорност, както и за изграждането на повече механизми за прозрачност в системата.
Не можем да приключим успешно административната реформа, ако не изградим работещо електронно правителство. Електронното правителство трябва да бъде не по-малък приоритет от изграждането на магистралите. То е силна антикорупционна мярка и облекчава съществено условията за правене на бизнес и инвестиции в страната. Нека, както при магистралите, да обезпечим финансово този приоритет и да посочим ясно кой, кога, как и какво ще свърши година по година. Българите ще повярват отново в своята държава и че тя работи в техен интерес, когато заменим чакането зад гишетата с електронни услуги. Електронното правителство е най-ефективният инструмент за създаване на отношения на прозрачност и доверие между гражданите и държавата.
Реформата във водния сектор също е на дневен ред. Тя е изключително важна предпоставка за икономическия растеж на страната и за повишаване качеството на живот на хората. Водата е ресурсът на бъдещето, който ние притежаваме, но не използваме правилно. Искаме да предотвратим бъдещи бедствия като тези в Цар Калоян и село Бисер, като създадем механизми за отговорно отношение към собствеността и стопанисването на водните съоръжения и контрола върху тях. На страната ни е необходима цялостна обща стратегия за водния сектор не само в контекста на сполетялото ни нещастие. Трябва да гарантираме, че подобни бедствия няма да се случват отново. Реформата ще ни даде възможност не само да управляваме водния сектор устойчиво, но и да осигурим правилното икономическо развитие на страната с оглед привличането на инвестиции, развитието на приоритетни ключови сектори като земеделие, енергетика и много други чрез умно управление на водния ресурс.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви, че уважихте Президентската институция и не употребихте представената Ви трибуна за пропаганда. Напротив, използвахте я по най-добрия начин, като поехте ясни ангажименти пред очите на обществеността.
И занапред ще продължавам да търся активното взаимодействие с Народното събрание. Ще се възползвам от правото си на държавен глава да следя пряко и да напомням от тази трибуна, че поетите ангажименти трябва да се изпълняват от всички. Политическият смисъл от този консенсус трябва да се изрази в реални, видими и последователни резултати и действия в интерес на хората, обществото и устойчивото развитие на България. С общата ни воля можем да постигнем тази цел.
Желая Ви успешна работа! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин президент.
Уточнихме се на Председателския съвет, че от всяка парламентарна група може да бъде направено изказване в рамките до 10 минути.
Знак за такова ни дава господин Ангел Найденов от Парламентарната група на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин президент, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България оценява инициативата Ви днес да направите това обръщение, господин президент, като своеобразен финал на политическите консултации. Също така ценим и уважаваме опита и усилията Ви да формулирате национални приоритети, да ги аргументирате пред политическите ръководства на парламентарно представените партии и да изслушате различни гледни точки, включително и за днешната ситуация в страната.
Днес Вие представяте, господин президент, една амбициозна програма и искрено се надяваме правителството и парламентарното мнозинство да се вслушат в нея, да я възприемат и да я реализират чрез механизмите на изпълнителната власт.
За съжаление трябваше поне един представител на правителството, ако не министър-председателят, да присъства на днешното Ви първо обръщение към Народното събрание, към българското общество (частични ръкопляскания от КБ)...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Като дойде Вашият президент.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ...при първото Ви представяне на Вашето виждане за Стратегията „България 2020”.
Уважаеми дами и господа, господин президент! Само по пътя на диалога, на консултациите и взаимодействието в рамките на демократичните правила и процедури и при отчитане на дългосрочните интереси на обществото можем да стигнем до онзи стандарт и качество на живот на хората, до онзи престиж и репутация на държавата, които за съжаление повече от 20 години се оказват далечна химера и непостижим блян.
Осъщественото членство на България в НАТО и в Европейския съюз показа, че сме способни да преследваме и да постигаме своите приоритети, за които определението „исторически” не звучи помпозно или фалшиво. Намятайки обаче тези одежди, можем ли да скрием своята бедност, нищета, песимизъм и нещастие? Не! И това очевидно не е тайна нито за нас, нито за нашите партньори. Достатъчно е да погледнем къде се намираме в различните класации и не е необходимо да търсим допълнителни аргументи. Истината е, че България не постига европейските цели по възлови показатели и това е извод, който трябва да тревожи всички.
Уважаеми господин президент, ако Вие действително имате намерение, желание и воля да работите за националните интереси и цели, ако Вашето обръщение като съдържание и инициатива днес не е само поза, то в лицето на Българската социалистическа партия и Коалиция за България Вие ще намерите партньор. Това е поведение, което ни извежда от зоната на жълтото, на дребнавото, на контрапродуктивното и ни връща на плоскостта на отговорната политика.
Да, ние ще запазим своите идейни и ценностни различия, но това би трябвало да бъдат различия на принципна основа, каквито са например различията ни по енергийната политика и в частност в ядрената енергетика. В този смисъл аз още веднъж ще потвърдя нашето намерение да внесем вот на недоверие по темата за провала на осъществяването на Проекта АЕЦ „Белене”.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес ние живеем в една кошмарна за мнозинството от хората действителност, при крайно несправедливо разпределение на доходите, ниско жизнено равнище и задълбочаващи се неравенства. Средният жизнен стандарт у нас е едва около една трета от средния за Европейския съюз, като под прага на бедност попада и всеки пети български гражданин, тоест повече от 1,5 млн. души. Икономическият ни растеж е пренебрежимо нисък; инвестициите са с пъти по-малко в сравнение с предишното управление; фискалният ни резерв се топи като сняг; безработицата е на нива, които ни отреждат място сред първите пет страни в Европейския съюз с най-висока безработица; междуфирмената задлъжнялост надхвърля два пъти размера на брутния вътрешен продукт. Прекратихме реализацията на най-високо технологичния и стратегически проект като АЕЦ „Белене”.
Уважаеми господин президент, дами и господа народни представители, и днес, както и на консултациите, заявявам от името на Парламентарната група на Коалиция за България готовност да представим нашите виждания и предложения по Стратегията „България 2020” и да работим по осъществяването на националните цели в съзвучие с европейските. Нашите предложения очертават политическата алтернатива за България като европейска и социална държава. Необходимата предпоставка за това през новото десетилетие – до 2020 г., е нова политика не само за успешно излизане от кризата, но и за догонващо следкризисно развитие. Тя трябва да е в синхрон с политиката за работа и растеж, заложена и в Стратегията „Европа 2020”.
Днес, за съжаление, по нищо не разбираме, че сме излезли от кризата, ако изобщо сме излезли, и нямаме развитие, освен ако затъването не се интерпретира от правителството като развитие.
Социалната алтернатива по европейските ориентири и в нашите условия означава органично единство на социална държава, конкурентна икономика, програмен бюджет. Ориентирите на необходимата ни днес политика са ясни: държавност с действащи закони и добро управление; формиране на социална пазарна икономика с конкурентни фирми и висока заетост; гаранции за социалните права на гражданите за достойни и съвременни, а не замразени на нивата отпреди три години заплати и пенсии; за всеобщи, достъпни и качествени образование и здравеопазване; необходими са ни работещи, отговорни и ефективни структури в системата за национална сигурност. Необходима ни е, господин президент, национална позиция и по Финансовата рамка 2014 2020 г. Това, според нас, е и тема за обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност, защото трябва да знаем какво искаме, какви цели и политики залагаме. Местата за формиране на тази позиция са тук, в националния парламент, или при Вас, в Консултативния съвет по национална сигурност.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин президент, в заключение още веднъж искам да Ви уверя в нашата готовност за диалог, конструктивност и взаимодействие в името на националните цели и по-доброто настояще и бъдеще на хората и на България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера на Председателския съвет в разговора, в дебата, в предварителните консултации всички ние – и от опозицията, останахме с впечатление, че днес Българската национална телевизия ще предаде всички части на сегашната точка в дневния ред, така да се каже – изявлението на президента и след това изявленията на политическите сили. Аз мисля, че в момента за много хора в залата съществува заблуждението, че това е така. Но се оказва, че Българската национална телевизия е спряла и в момента изявлението от Парламентарната група на БСП не е показано, не е предадено, защото ние сме гласували формално преди малко показването по Българската национална телевизия само на изявлението на президента. Да, наистина това е нещо много важно – за първи път от години Президентът дойде в Народното събрание и направи изявление, но българските граждани следваше и беше нормално да чуят какво ще му кажат и представителите на политическите сили.
Аз мисля, че да разкъсваме дебата така – президентът да се изкаже и да не могат представители на политическите сили да бъдат чути от българските граждани, е удар против нещо, за което говорим две десетилетия, и е едно от най-важните достояния на демокрацията – прозрачността. Тук се скрива онова, което представителите на политическите партии и парламентарните групи биха могли да възразят, да опонират, а и онова, с което биха се съгласили с изявлението на президента. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ето защо моето предложение е да гласуваме отново да бъде включено в програмата като пряко предаване на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължението на това заседание – оттук нататък до изчерпването на точката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 40, против 51, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
От името на останалите парламентарни групи?
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин президент, дами и господа народни представители! И аз ще отбележа с удовлетворение, че изказване на български президент тук, от тази трибуна, не сме виждали наистина от години. Надявам се това да не бъде изключение, а да бъде последвано и от други Ваши изявления, господин президент, защото връзката Ви с българския парламент трябва да бъде плътна и последователна.
Искам да използвам тук присъствието Ви, за да отправя към Вас няколко призива. На срещата в Президентството нашата партия представи програмните си виждания, на които държи, които Вие чухте, може би възприехте някои от тях. Ще се радваме да имаме и други срещи, на които да представяме нашите виждания, защото те са виждания, стъпили на базата на националния интерес.
Искам да използвам тук Вашето присъствие, за да Ви призова да бъдете наистина надпартиен президент. Да надмогнете това, което виждаме в момента – конюнктурно поведение на партията, която Ви излъчи за президент. Вие би трябвало да надмогнете този тесен мироглед и да бъдете действително надпартиен държавен глава.
Какво имам предвид? Току-що проявеното поведение на партийно послушание да не се включва Българската национална телевизия, защото така е наредено отгоре. Силно се надявам на Вас, никой да не Ви нарежда отгоре, тъй като над Вас, като позиция в държавата, няма никой. Дано не Ви се обаждат или не Ви нареждат да заемете тази или онази позиция по изключително важни, държавни и стратегически въпроси. Един такъв въпрос е например въпросът за АЕЦ „Белене”.
Аз чух във Вашето изложение, че представихте решението на правителството като положително, като нещо, което наистина трябва да се случи.
Позицията на Партия „Атака”, а и на други парламентарно представени партии, е различна. Следователно в българското общество има разнобой по този въпрос. След като има разнобой, най естественият, най-нормалният начин да се провери как мисли обществото, е референдум. Затова, господин президент, аз се обръщам към Вас, като държавния глава, който има в правомощията си правото да инициира референдум: инициирайте референдум по въпроса за АЕЦ „Белене”! Ето тема, по която българският народ да се произнесе и да престанат най-после всякакви спекулации. Глас народен, глас Божи!
Референдумът по този въпрос ще даде ясно виждане имаме ли нужда от ядрени мощности, или не. Нашето убеждение е, че имаме нужда и че България без ядрени мощности става не развиваща се и развита, а изоставаща държава от Третия свят.
Както виждаме, днешното правителство възприе, според мен под натиска на геополитически фактори, едно решение, което не работи за националния ни интерес. Това е много важен въпрос. Крайно време е да сложим край на лобистките пробиви в обществено политическото пространство, които налагат грешни виждания за нашето енергийно развитие.
Точно високите технологии, за които говорим, за които Вие от президентството се съгласихте, че е необходимо държавата да наблегне на тях, в случая са орязани, като ние се лишаваме от ядрени мощности. След двадесет и втора година България фактически няма да има атомни реактори, тъй като по договор трябва да бъде закрит и последният – шести реактор в АЕЦ „Козлодуй”.
Нова ядрена централа не се предвижда да се прави и ние ще бъдем принудени да купуваме ток от руските ядрени централи, примерно от една Република Турция, която дотогава ще ги е построила. Тази опасност изложихме на срещата в Президентството и смятаме, че това е въпрос, по който българският народ трябва да се изкаже категорично.
Ако Вие не инициирате такъв референдум, то ние сме готови. Подготвили сме подписка за референдум по въпроса за АЕЦ „Белене”. Тя е написана от нас, заедно с мотиви и използвам случая да призова парламентарно представените партии да се присъединят към тази подписка и да инициираме чрез нея референдум, допитване до народа – да или не за АЕЦ „Белене”.
Другият много важен въпрос, господин президент, по който Вие задължително трябва да вземете отношение като държавен глава, е контролът на изборите. Споменахте, че са необходими промени в Изборния кодекс. Да, това категорично е вярно. Но тези промени трябва да гарантират контрол върху изборите, защото без контрол рискуваме, като отидем отново на избори, да се повторят фалшификациите и нарушенията, на които всички бяхме свидетели, включително международни фактори се произнесоха по този въпрос. Ако наистина не искаме и Вие, като държавен глава, не искате да се повтори това, нека да приемем и технически гаранции.
Например ние предлагаме скенери, през които да минават бюлетините преди да паднат в урната. По този начин информацията за всеки един глас да отива моментално в Централния информационен център. Предлагаме също така камери в секционните комисии, които да заснемат целия изборен ден – и броенето, и писането на протоколите.
Без тези мерки трябва да сме убедени, че фалшификации и нарушения ще има отново, и то в много сериозен мащаб. Това на практика обезсмисля представителната демокрация, защото при едно подреждане на изборния резултат се губи смисълът от партийни програми, от политическо състезание и така нататък. Това е въпрос на въпросите за нас в момента.
Вече има много сериозна информация, че управляващата Партия ГЕРБ и правителството подготвят предсрочни избори наесен. С това целят да избегнат негативите по отношение на тяхното управление, които се увеличават. При това положение сме длъжни още по-бързо, още по-екстрено да действаме по посока на промени в Изборния кодекс, защото преди избори – ноември месец, няма да има никакво време за поправки, а и управляващото мнозинство ще направи така, че да ги избегне.
Затова се обръщам с призив към Вас, като държавен глава, да станете гарант за тази прозрачност, да станете гарант за контрол над изборния процес. Ако това се осъществи тази година и Вие станете гарант за допитване до народа, за да бъде гарантиран и контролиран изборният процес, можете да бъдете сигурен, че Вие сте минали на нивото надпартиен държавен глава, който се е откъснал от партията, която го е излъчила, еманципирал се е и наистина сте Президент на всички българи.
Това ще донесе удовлетворение не само за Вас като политик, но и за целия български народ. Надявам се това, към което апелирам, да се случи. В противен случай, ще видим един епизод, който се е повтарял – президент, който остава в рамките на партийното манипулиране, в рамките на политически модел, наблюдаван от нас, и мисля, че всички българи го отхвърляме и не го приемаме.
Ако надраснете това, господин Плевнелиев, ще заслужите доверието и одобрението на всички българи. Гарантирам го. Благодаря Ви за вниманието. Успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Президент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи приветства инициативата на президента на Република България господин Росен Плевнелиев, добила публичност като месец на политическите консултации на Президента с парламентарно представените политически сили, защото възприема тази инициатива като държавническо усилие за постигане на съгласие по национално значимите цели на българската държава. За нас няма съмнение, че най-големият дефицит на българската политика е отсъствието на ясно дефинирани национални приоритети.
Тук искам да кажа, че в Парламентарната група на ДПС и в ДПС като цяло, господин президент, правим разлика между оперативни проблеми и нужди, от една страна, и стратегически приоритети – от друга.
Когато изредим повече от пет приоритета, те престават да бъдат приоритети и заприличват на оперативни проблеми и задачи, които също така се нуждаят от оперативно решение.
Оставам с впечатление, че отсъствието на национални приоритети продължава да зее, продължава да стои в политическото пространство на България. Точно този дефицит обяснява и незавидното място на България, като страна – член на Европейския съюз, обяснява и социалния статус на българските граждани.
Ние имахме своята програма за постигане на европейското членство. Твърдим обаче, че сякаш тази програма в някаква степен или в по-голяма степен бе зададена отвън. Тя се съдържаше в критериите от преговорните глави, които императивно трябваше да покрием, за да бъдем приети за пълноправни членове на Европейския съюз.
Пак в тези преговорни глави бе зададена и законодателната програма на няколко парламента – и на Тридесет и деветия, и на Четиридесетия парламент. Естествено, заслугата на народните представители от тези парламенти е в огромната работа по приемането на законопроекти, по покриването на стандарти и критерии, за които трябва да признаем, че бяха зададени отвън, от Европейския съюз.
Сега, на шестата година от членството в Европейския съюз, ние сякаш нямаме национална визия какво да правим с това членство. Как от формално да го превърнем във функционално, а функционалното членство се измерва с конкурентна икономика и по-висок жизнен стандарт на българските граждани.
Ние възприемаме Вашите консултации като опит за намиране на пресечната точка между политическите различия в българския парламент и в българското общество, в името на националния интерес. Само че това вече, господин президент, е територия на съгласието.
Искам да поставя въпроса: дали в Четиридесет и първото Народно събрание има среда за постигане на подобно съгласие? Тук ще изразя огорчението на цялата парламентарна група, че в Четиридесет и първото Народно събрание, за съжаление, преобладава по-скоро конфронтационният рефлекс, заради който загубихме още три години и това са трите години, през които ние вече трябваше да имаме своята българска редакция на „Европа 2020”. Затова с удовлетворение посрещнахме първия Ви официален анонс от тази трибуна след полагането на клетва, че за Вас изработването на Българската стратегия – „България 2020”, ще бъде основен приоритет.
Присъединявам се обаче към препоръката тук, освен усилията на парламентарно представените политически сили, на първо място, трябва да се чуе ангажиментът на правителството на Република България. Ще споделя изразената от Вас теза, че само дефинирането на приоритетите, колкото вярно и безспорно да е това, няма да е достатъчно, защото сравнително по-лесно е на думи да изведеш приоритета. Истинското умение, истинската политическа и управленска компетентност, се измерват с представянето на технологията на осъществяването на вярно дефинираните приоритети, конкретните управленски решения, механизми, включително и таймингът.
Само ако имаме ясно дефинирани приоритети, с не по-малка степен ясна технология за тяхното реализиране, ние няма да се изправим и пред едно друго грозно явление – хаосът в законодателния процес, динамиката в позициите по един или друг закон или по една или друга тема.
Уважаеми господин президент, ще дам един конкретен пример, с който ще обоснова разликата между говорене за приоритети и реализиране на приоритети. Няма как да имаме Българска стратегия 2020, ако нямаме съзнание за сърцевината на Европейската стратегия 2020. Това са научните изследвания, инвестирането в иновациите.
Всъщност целта на Стратегия 2020 е да задължи всички европейски държави да заделят вече не 2%, както изискваше Лисабонската стратегия, а цели 3% за научни изследвания. В България обаче за последните три години 0,6-те процента от брутния продукт за научни изследвания се редуцира до под 0,3%, тоест десет пъти под целта на Европейския съюз. Как тогава с десет пъти по-малко инвестиции в основния инструмент за постигане на конкурентен, интелигентен, екосъобразен растеж ние ще се включим в общоевропейските усилия за конкуриране на Изтока и на Съединените щати? Тези думи – верни, красиви, хубави думи, трябва да бъдат подплатени с конкретна политика.
Вие ще получите категоричната подкрепа на парламентарната група на Движението за права и свободи, ако продължите усилията си в тази посока. Разбира се, аз съм длъжен да изразя силното очакване на Парламентарната група на ДПС – Вие да бъдете гарант за баланса между етническите, религиозните и културните различия в Република България. Да имате ясното съзнание, че този баланс всъщност е балансът между принципите на идентичността и принципът на интеграцията на всички български граждани в демократичното гражданско общество на Република България.
И за последно, опитът показва, че всички български президенти (поне това се отнася за Вашите предшественици) рано или късно се изправят пред един, сякаш априори заложен конфликт между партийното начало, което ги номинира, и конституционните Ви правомощия на обединител на нацията. Не Ви го пожелавам, но ако все пак се изправите и Вие пред такъв конфликт – моето, нашето, на парламентарната група огромно пожелание, е да го решите в полза на конституционните Ви правомощия. Тоест пожеланието ни е да четете буквално онази метафора, която използва министър-председателят Бойко Борисов в следизборната нощ: „Росен Плевнелиев и Маргарита Попова до днес бяха при нас, от днес отлетяха. Те вече са на България.” Нека да го прочетем това буквално, господин президент. Желая Ви успех! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
От името на Синята коалиция – господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин президент, дами и господа!
Господин президент, политическите консултации, които организирахте, Вашето явяване в Народното събрание и фактът, че сте тук, за да чуете и обратната връзка, е добър старт на Вашето президентство. Надявам се този партньорски тон и диалогът, който търсите с всички политически партии, да продължи оттук нататък. Това е ролята на един български президент. Оставихте много добро впечатление със своето изказване тази сутрин.
Искам да засегна темите, които не намериха достатъчно място, или ги нямаше във Вашето изказване, но които смятам, че са важни и по които трябва да работим заедно оттук нататък, надявам се.
Първо, в лицето на Синята коалиция имате партньор за всяка една добра теза и за всяка добра идея. Ще бъде винаги така, докато Вашият подход е същият – подход на диалог, подход на протегната ръка.
Една от темите, която отсъстваше, е: кой всъщност е истинският двигател на реформите в България? Знаете ли, много добри идеи има за последните три години, но няма двигател на реформите. Едно от нещата, които не бяха осъзнати в Четиридесет и първото Народно събрание, е, че без консенсус по ключови тежки реформи те просто не се случват. Това е една от причините ключовите реформи в България за последните три години да ги няма и да не се видят, защото по тях няма сериозен парламентарен консенсус.
Ще продължа с темите, по които има място за още дебат, които трябва някак си да присъстват и във Вашата програма. Приемете го като препоръка, господин президент, от името на Синята коалиция.
Защитата на конкуренцията в България и поставянето на монополите на тяхното място – това отсъстваше от Вашата реч, а за нас е много ключов въпрос. Защото, докато монополистите, картелите не виждат, че има държава срещу себе си, не виждат, че има истински работещи държавни органи – няма да има истинска защита на конкуренцията в България. А последствията от това са много тежки – високи цени на редица монополни услуги, непосилни заплащания от българските граждани.
Последиците са, че инвеститорите – които ние всички искаме, защото те са горивото за растежа (без инвестиции не може да има растеж и Вие отлично знаете това като човек, който е работил в своя жизнен път в тази област), като видят монополи, като видят картели, като видят как става бизнесът в България – идват, оглеждат се наляво и надясно, вземат си шапката и си заминават. Никога повече не идват и най-важното – разказват на останалите си приятели, други инвеститори: „Никога не отивайте там. Там няма истински пазар, няма истински бизнес, няма защита на конкуренцията. Държавата не защитава по много въпроси конкуренцията в България.”
Вие като Президент нямате преки правомощия в тази област, но като човек, който ще търси консенсуси, който ще поставя тежки въпроси, можете да имате важна роля в тази област. Убеден съм, че писмата, които получавате и ще получавате от българските граждани, са такива. Ние получаваме десетки, стотици писма: защо са толкова високи сметките, защо са такива цените на горивата, защо са такива цените на лекарствата? Без защита на конкуренцията, без санкции, без държава, която да знае кога да вземе мерки, кога да въведе сериозни санкции, този проблем няма да бъде решен. Аз се надявам този проблем и този въпрос да попадне във Вашата програма и по-важното – във Вашата ежедневна работа.
Искам да засегна още една подобна тема, господин Плевнелиев. Това е темата за човешките права и полицейщината. Аз не Ви карам и няма нужда да влизате по този повод в конфронтация с когото и да било, но не може като президент да оставяте без внимание и без оценка случаите на полицейско насилие, които зачестиха в България и които са много лоша атестация и лош пример.
Виждам Вашата роля в търсенето на решение, в търсенето на защита на гражданите, в това да има мярка. Полицейското насилие трябва да бъде спряно. Усилията на полицията не трябва да бъдат насочени в масово подслушване, а трябва да бъдат насочени срещу организираната престъпност. Тук ние от Синята коалиция виждаме сериозната роля на българския президент – да търси решение как правата на гражданите да бъдат защитени и да търси решение заедно с българския парламент за законови промени, които да гарантират тези права и свободи.
Още една тема – темата „Белене”, за която Ви поздравявам за отношението, което взехте. Няма да скрия, че следя Ваши изказвания отдавна и чаках да чуя тази окончателна оценка за проекта „Белене”. Вие досега обещавахте честно и прозрачно решаване, най-накрая казахте, че този проект не е изгоден, каквато е самата истина и което се знае от всеки честен човек в България.
Искам да Ви призова, господин президент, за следното нещо. Стенограмите на бившия президент Първанов по създаването на Големия шлем трябва да станат публични. Няма причини да бъдат крити от българските граждани. Ако в този акт виждате някаква политика на приемственост да не се публикуват тези стенограми, веднага искам да Ви кажа, че в едно свое участие бившият президент Първанов заяви следното нещо: „Ако иска моят наследник да разкрие тези стенограми, аз нямам нищо против”. Това е самото мнение на бившия Президент Първанов, говорейки за „Белене” – прозрачността още отсъства.
Истината около създаването на Големия шлем още не е показана на българските граждани, те не знаят много факти и обстоятелства. Аз се съмнявам, че в тези стенограми има чак толкова много допълнителни факти, но въпреки това, те ще бъдат ценни като дати, като събития, като присъствие на различни хора, да оценим кой и защо е създал Големия шлем и защо, при положение че допълнителен блок на АЕЦ „Козлодуй” от самото начало е струвал 2-3 пъти по-евтино, някой е тръгнал да прави нова атомна централа. От тези стенограми ще получим допълнителна информация защо интересът на България е предаден и защо нещо, което очевидно е по-изгодно, е пренебрегнато и тук вече може да има само политически мотиви. Какви са тези политически мотиви това да се случи?!
Призовавам Ви, господин президент, Вие говорите винаги за прозрачност, за което ние от Синята коалиция смятаме, че сте абсолютно прав, но този жест на прозрачност може да бъде направен от Вас. Знаете, че стенограмите на парламента се публикуват, стенограмите на правителствените заседания се публикуват, защо и тези на Президентството, включително на Вашия предшественик, да не бъдат публични?
Последната тема, която искам да засегна и за която и Вие говорихте, са междусистемните газови връзки, за да може България да търси диверсификация и алтернативи. Тези междусистемни връзки са саботирани, уважаеми колеги, уважаеми господин президент, от различни фактори. Има нужда от сериозен консенсус в българския парламент и пълната подкрепа на българския президент – господин Плевнелиев, за да могат тези връзки да бъдат реализирани. Тук трябва да имаме общи действия и се надявам във Вашата работа, дори съм убеден в това, Вие можете да бъде важен участник по изграждането на тези междусистемни връзки. Докато ги нямаме, ние ще бъдем в тотална зависимост.
Аз се убедих в своята работа, вече толкова години, включително в областта на енергетиката, че има фактори и сили, които искат да бъдем зависими и да нямаме никакви алтернативи. Това трябва да бъде сериозен консенсус, дори да си поставим срок, при следващото Ваше явяване по тази тема – надявам се в началото на следващата година, вече да имаме на етап изграждане поне междусистемна връзка с една от съседните страни – поне една да имаме.
Накрая искам отново да подчертая, че ние от Синята коалиция ценим Вашата готовност за диалог, Вашата готовност за търсене на приоритети, така че нашата врата винаги ще бъде отворена. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз, господин Димитров.
Други парламентарни групи? Няма.
Да благодарим на президента на Република България господин Плевнелиев за участието му днес. (Ръкопляскания. Всички стават.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме работата си по предварително приетата програма.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРТВОТО НА ВЪТЕРШНИТЕ РАБОТИ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – като водеща, и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада, ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата Веселин Вучков – заместник-министър на Министерство на вътрешните работи, и Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, отдел „Нормотворческа дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля поканете заместник-министъра и другите допуснати лица в залата.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 март 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 21 март 2012 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 март 2012 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Илия Пулов – директор на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, Милчо Енев – директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”, Николай Нанков, Кристина Лазарова и Весела Ралчева от Дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Български хелзинкски комитет: Маргарита Илиева – заместник-председател; от Център за либерални стратегии: Йонко Грозев; от Омбудсман на Република България: Любомир Крилчев – началник отдел „Основни права и свободи на гражданите”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Веселин Вучков.
Предложеният проект на закон съдържа две основни и няколко допълнителни промени.
Първата предложена промяна в проектозакона акцентира върху необходимостта от завършване на структурната реформа в МВР и има за цел постигането на по-добра координация на ниво главни дирекции, особено в сферата на охранителната и криминална полиция. В тази връзка законопроектът предвижда интегриране на две от главните дирекции – „Криминална полиция” и „Охранителна полиция”, в нова Главна дирекция „Национална полиция”, осъществяваща дейността си в две основни направления – дейност на криминалната полиция по събиране на доказателства за целите на наказателното производство и дейност на охранителната полиция по опазване на обществения ред и превенция. Предлаганата промяна ще засили възможностите на главния секретар на Министерството на вътрешните работи да координира основните дейности – полицейската дейност и дейността по спасяване и противодействие на пожари.
Второто основно предложение в законопроекта е свързано с въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи.
В тази връзка в законопроекта се предлагат промени в текстовете на чл. 72, 73 и 74 от сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, с които се въвежда задължение на полицейските органи да вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени физическата сила и помощните средства, въвеждане забрана за използване на животозастрашаваща сила и употреба на оръжие за задържане или при предотвратяване бягство на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, освен ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго, както и въвеждане на задължение за незабавно преустановяване употребата на оръжие след постигане на нейната законна цел.
Създава се нов чл. 74а, с който се разписва правилото за предварително планиране на полицейските операции и тяхното контролиране в хода на изпълнението, с цел минимален риск за човешкия живот и здраве.
Според мотивите на вносителя необходимостта от тези промени е продиктувана и от констатираната в периодичните доклади на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дефектна правна уредба в България по отношение употребата на физическа сила и помощни средства от полицейските органи.
Предложеният законопроект включва и промени по отношение усъвършенстване действието на някои правни норми и въвеждане на нови функции за част от дирекциите. В тази връзка основните предложения са свързани с регламентиране функциите на дирекция АФКОС по осъществяване на координация и оперативно сътрудничество с Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, и регламентиране правомощия на същата дирекция да извършва административни проверки за идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
Предложени са също така изменения и допълнения относно съдържанието и реквизитите на писмените полицейски разпореждания, доколкото те представляват индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс, но не отговарят на чл. 59 от същия по отношение съдържанието на акта, както и промени, свързани с усъвършенстване правната база за работа с Шенгенската информационна система.
В хода на дискусията по законопроекта представителите на омбудсмана на Република България, Българския хелзинкски комитет и Центъра за либерални стратегии подкрепиха направените от вносителя предложения за изменения и допълнения в Закона за МВР по отношение използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи, като изразиха мнение, че с предложения законопроект се намира добър баланс между необходимостта органите на МВР да имат достатъчно правомощия за ефективно изпълнение на своите задължения и гаранцията за ненарушаване на основни човешки права.
От страна на народните представители Христо Бисеров, Михаил Миков, Йордан Бакалов, Корнелия Нинова и Иван Петров бяха поставени въпроси, свързани с ефективността от сливането на двете главни дирекции „Криминална” и „Охранителна полиция” по отношение работата по предварителното разследване, нормативната самостоятелност, оптимизирането на структурата и финансовите последици от сливането, както и тълкуването на част от текстовете, свързани с въвеждането на стандарта за „абсолютна необходимост”.
В отговор на поставените към вносителя на законопроекта въпроси заместник-министър Веселин Вучков изрази становище, че предложената структурна реформа няма да окаже отрицателно влияние върху работата на полицейските органи по разследването и специфичната самостоятелност в дейността на криминална и охранителна полиция, като в същото време предложените промени дават възможност за оптимизиране работата на структурите на Министерството на вътрешните работи като цяло.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 12 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерски съвет на 6 март 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 15 март 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202–01–14, внесен от Министерски съвет на 6 март 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, господин Илия Пулов – директор на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, госпожа Светла Захариева – началник сектор в Главна дирекция „Охранителна Полиция”, господин Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно нормативна дейност”, госпожа Кристина Лазарова и госпожа Весела Рачева – главни юрисконсулти в същата дирекция, и господин Борислав Хлебаров – дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз”; господин Любомир Крилчев – експерт при Омбудсмана на Република България, адвокат Маргарита Илиева – заместник-председател на Български Хелзински комитет, и адвокат Йонко Грозев от Център за либерални стратегии.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Веселин Вучков.
С него се извършват две групи промени.
Първата промяна е свързана със структурната реформа на МВР, предприета през есента на 2009 г., като неотложните мерки включваха възстановяването на ГДБОП като автономно структурно звено в министерството, както и елиминирането на дублирани функции между ДАНС и МВР. Промените през 2011 г. предвиждаха сливане на две от главните дирекции –„Криминална полиция” и „Досъдебно производство”, и интегриране на две звена от сходна сфера на дейност –„Пожарна безопасност” и „Гражданска защита”, в обща Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Със законопроекта се предвижда завършване на структурната реформа чрез допълнителна интеграция на две от главните дирекции – „Криминална полиция” и „Охранителна полиция”, в нова Главна дирекция „Национална полиция”, като се цели по-добра координация. Новата Главна дирекция „Национална полиция” ще основава дейността си върху две основни дейности: дейност на криминалната полиция, която по силата на закона и Наказателно-процесуалния кодекс е призвана да събира доказателства за целите на наказателното производство, и дейност на охранителната полиция, чиято приоритетна задача е опазването на обществения ред и засилена превантивна работа. Предлаганата структурна реформа е в синхрон и с промените в наказателните закони и особено в Наказателно-процесуалния кодекс от май 2010 г., когато всички полицейски органи добиха правомощия да извършват процесуално-следствени действия и да събират доказателства за наказателния процес.
За първи път в по-новата история ръководството на МВР разсекрети щатната численост на ведомството в началото на 2010 г. и по този начин се осигури необходимата прозрачност на системата и провеждането на дебати в професионалната и неправителствената общност. Последователността на реформите през последните две години позволи да се редуцира началническият състав в министерството, както и да се изпълнят задачите на административната реформа, доколкото реално заетите работещи служители в МВР през последните две години са с 3000 по-малко.
Втората група промени в закона отчита наложителния императив от въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Целта на предложените норми е да се гарантира, че полицейските органи ще упражняват своите правомощия своевременно и при необходимата активност, за да осигурят ефективното противодействие на конкретни престъпни прояви, осигуряването на обществения ред и т. н., но тези правомощия да отчитат съществуването на стандарти, установени в международни правни актове с всепризнато значение, които въвеждат прагове пред употребата на оръжие.
Факт са поредица от критични доклади именно по тази тема във връзка със състоянието на постмониторинг, установено след присъединяването към Съвета на Европа през 1992 г. Най-големият и влиятелен юрисдикционен орган в целия свят – Съдът по правата на човека в Страсбург, постанови повече от 30 решения с осъдителен диспозитив, в които се съдържа приоритетната критика за непроменена правна уредба. Критики са отправени и от Държавния департамент на САЩ, както и от авторитетни неправителствени организации с дейност в България и в чужбина. Поради тази причина се предлагат и настоящите промени.
Промяната на правната уредба не би била достатъчна, за да се ограничат проявите на превишени полицейски правомощия. Допълнителните мерки са: качествена предварителна и последваща подготовка на полицейските служители; структуриране на ефективен и независим орган за разследване на твърдения за превишени правомощия; своевременни вътрешноведомствени проверки при твърдения за превишени правомощия; възпиращи санкции за нарушителите.
Законопроектът включва и други промени, чиято цел е усъвършенстване действието на някои от правните норми или въвеждането на нови функции за част от дирекциите.
Госпожа Илиева от „Български Хелзинкски комитет” изказа безрезервната подкрепа към законопроекта, което не е често срещано явление, особено когато законопроект се внася от правителството. Министерството на вътрешните работи е показало безпрецедентната воля на държавата да се съобрази с Европейския съд по правата на човека, че порокът е в законодателството, водещо до генериране на полицейско насилие и до смърт на много хора. Участвали са в изработването на законопроекта и са убедени, че текстовете адекватно адресират потребността от промяна на законодателството, така както е формулирано в множество осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. От една година водят кампания за промяна на закона в посоката, в която е извършена в момента, която се ползва от изключителна обществена подкрепа и ако законопроектът бъде приет в този му вид, Народното събрание и правителството ще се ползват от значително обществено одобрение. В случай че законопроектът не бъде подкрепен, активно ще работят и ще алармират обществеността и това ще бъде и сериозен негатив.
В дискусията се постави въпросът използваният термин в законопроекта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи внася ли необходимата яснота, намерена ли е необходимата формулировка и няма ли да се създаде проблем при прилагането на закона.
В отговор господин Вучков подчерта, че изискванията за използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи само когато е абсолютно необходимо и те да са пропорционални, са ключови изисквания, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Предлаганият стандарт „абсолютна необходимост” намира приложение в разписаните текстове на законопроекта и е необходимо предложените промени да се разглеждат комплексно с действащите разпоредби на закона. Ако се разглежда отделно понятието „когато е абсолютно необходимо”, то ще изглежда неясно, но тълкувайки го в контекста на закона, не може да се стигне до объркване или противоположно тълкуване от органите, прилагащи тези разпоредби.
След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 март 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Следва становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще ни запознае председателят на комисията.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Ще Ви запозная накратко с основните моменти от него.
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 март 2012 г.
На заседанието, проведено на 14 март 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Илия Пулов – директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, Милчо Енев – директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”.
I. С настоящия законопроект не се транспонират норми от европейското право. Въпреки това, следва да се отбележи, че с предложените промени в Закона за МВР се цели привеждането на националната правна уредба в съответствие с международни правни актове с всепризнато значение, каквато е Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
II. Законопроектът предвижда промени в две основни насоки: завършване на структурната реформа на МВР и въвеждането на стандарта ,,абсолютна необходимост”.
Предвид специфичните функции на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията разглежда настоящия законопроект от гледна точка на предлаганите промени в правомощията на дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз” (АФКОС), работата с Шенгенската информационна система (ШИС) и съответствието с международните правни актове в сферата на защита на правата на човека.
Съществена част от промените в законопроекта са свързани с въвеждането на международно признатия стандарт „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи.
Съгласно представените от вносителя мотиви, в периодичните доклади на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е констатирана дефектна правна уредба в България по отношение употребата на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските органи. Практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург отчита значителен брой решения с осъдителен диспозитив за неспазване на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и по-конкретно на чл. 2 от Конвенцията относно правото на живот. В тази връзка са и предвидените промени в текстовете на чл. 72, 73 и 74 от Закона за МВР, като се въвежда задължение за полицейските органи да вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени физическата сила и помощните средства, както и да преустановят употребата на оръжие незабавно след постигане на нейната законна цел. Създава се нов чл. 74а, относно планирането и контрола на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи.
III. Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание при разглеждане на законопроекта да се има предвид следното:
1. Въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи отразява въвеждането в националното ни законодателство на международно признати стандарти относно употребата на сила и огнестрелно оръжие от страна на правоохранителните органи. Същевременно, ефективното прилагане на стандарта изисква допълнителни мерки, свързани с изграждане на капацитет на полицейските органи, както и евентуално разясняване на приложението на понятието в рамките на бъдещ подзаконов акт.
2. Следва да се прецени доколко въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” изисква промяна и в други действащи нормативни актове.
IV. В заключение може да се отбележи, че предложеният законопроект е в изпълнение на поетите ангажименти по международни актове, по които България е страна и не противоречи на нормите на европейското право.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 март 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
От името на вносителите ще вземете ли думата? Не.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Не виждам желание.
В такъв случай – закривам дискусията.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване на законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 202-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 март 2012 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 94 народни представители: за 80, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, гласувах „против”, защото внесеният законопроект връща системата на Министерството на вътрешните работи повече от 5 години назад. С предлаганите разпоредби за абсолютната необходимост при използването на сила се създава правна рамка, която ще постави в изключително затруднение тези, които трябва да прилагат мерките по прилагането на сила.
Внесеният законопроект предвижда ново орязване на права на служители от Министерството на вътрешните работи. Ако досега при отпуските те ползваха Кодекса на труда, то оттук насетне режимът на ползване на отпуски ще бъде уреждан с акт на министъра на вътрешните работи, което е допълнително орязване на права.
Внесеният законопроект по никакъв начин не води до развитие на системата. Напротив, ще продължи вътрешният структурен хаос с нови юридически лица и нови усложнения за администрацията в Министерството на вътрешните работи. Абсурдно е да отпадне изискването за ръководители на научните и практически институти на МВР – вече да не бъдат хабилитирани лица. Това променя въобще характера на тези институти и ги превръща в обикновени структури, след като нехабилитирани лица ще могат да ги ръководят.
В крайна сметка реформата в сектора вътрешна сигурност се провежда, без да има съгласуване с идеите, които идват откъм Министерския съвет за уредба и преструктуриране на сектора. Този закон изпреварва рамковия закон, за който говори включително и президентът и който рамков закон трябва да уреди мястото на службите за сигурност.
Липсата на позиция от страна на Министерството на вътрешните работи, на правителството е още един допълнителен аргумент за несъстоятелните промени, които връщат сектора на Министерството на вътрешните работи назад. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втори отрицателен вот има ли? Няма.

Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЛАДЕЖТА – продължение.
Господин Стоичков, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По чл. 3 – предложение от Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Основните принципи на държавната политика за младежта са:
1. законност, прозрачност, равнопоставеност, целенасоченост, системност и последователност на политиките на държавата, общините и обществото за развитие на младежта;
2. координиране на политиките за младежта в сферата на образованието, социалната политика, здравеопазването, културата, спорта, правосъдието, вътрешните работи и отбраната;
3. координиране на държавната политика за младежта с политиката за младите хора, осъществявана от и в рамките на Европейския съюз, Съвета на Европа и Организацията на обединените нации;
4. интеграция на политиките за децата и младежта;
5. гарантиране на диалог и участие на младежите при формирането на политиката за младежта;
6. свобода на сдружаване на младежите, свобода на младежките инициативи, самоуправление на младежките организации;
7. децентрализация на политиките за младежта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 3 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на Глава втора по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 4 – предложение от народния представител Хамид Хамид:
В чл. 4 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) Годишният доклад за младежта се представя на публично обсъждане не по-късно от два месеца преди влизането му в Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението от народния представител Хамид Хамид, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 46, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 4 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 5 – предложение, направено от народния представител Огнян Стоичков по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
В чл. 5, ал. 3 думите „от началото на действие на Националната стратегия за младежта и” да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 48, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 5 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме членове 6, 7 и 8 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 9 има предложение, направено от народния представител Огнян Стоичков по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Министърът на образованието, младежта и науката:
1. координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт в изпълнение на политиката за младежта;
2. взаимодейства с младежките организации при осъществяването на държавната политика за младежта;
3. ръководи, организира и координира програми и проекти в областта на младежта;
4. насърчава младежкото доброволчество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 9 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 10 има предложение на народния представител Хамид Хамид:
В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„Чл. 10 (1) Политиката за младежта се провежда от министъра на образованието, младежта и науката в координация с Националния консултативен съвет.”
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) в т. 2 думите „по искане на министъра на образованието, младежта и науката” да отпаднат;
б) създава се нова т. 3 със следния текст:
„3. дава становище по Проекта за Националната програма за младежта;”.
в) Създава се нова т. 4 със следния текст:
„4. предлага мерки за постигане на целите за политика за младежта;”
г) Създава се нова т. 5 със следния текст:
„5. обсъжда и други въпроси, свързани с провеждането на политиката за младежта.”
3. В ал. 3 се правят следните изменения:
а) създава се нова т. 5 със следния текст:
„5. присъствието на заместник-министрите се определя спрямо темата на Националния консултативен съвет;”
б) създава се нова т. 6 със следния текст:
„6. в състава на Националния консултативен съвет участват равен на брой представители на държавата и на национално представените младежки организации;”
в) Създава се нова т. 7 със следния текст:
„7. решенията в Националния консултативен съвет се вземат с консенсус.”
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1 и т. 2, букви „б” и „г”.
Комисията приема по принцип предложението по т. 3, буква „а”.
Предложенията по т. 2, букви „а” и „в” и т. 3, букви „б” и „в” са оттеглени от вносителя.
Има предложение от народния представител Катя Чалъкова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10:
„Чл. 10. (1) При провеждане на държавната политика за младежта министърът на образованието, младежта и науката се подпомага от Националния консултативен съвет за младежта.
(2) Националният консултативен съвет за младежта:
1. дава становища по проекти на нормативни актове и стратегически документи, които се отнасят до политиката за младежта;
2. предлага мерки за постигане целите на държавната политика за младежта;
3. обсъжда и други въпроси, свързани с провеждането на политиката за младежта.
(3) В състава на Националния консултативен съвет за младежта се включват:
1. заместник-министър на образованието, младежта и науката, заместник-министър на икономика, енергетиката и туризма, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на културата, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-министър на финансите, заместник-министър на физическото възпитание и спорта, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето;
2. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
3. представител на Националното представителство на студентските съвети;
4. по един представител от всяка национално представителна младежка организация.
(4) Присъствието на заместник-министрите се определя от дневния ред на Националния консултативен съвет.
(5) Поименният състав на Националния консултативен съвет за младежта се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на ръководителя на съответното ведомство или организация по ал. 3.
(6) Председател на Националния консултативен съвет за младежта е министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник-министър на образованието, младежта и науката.
(7) Националният консултативен съвет за младежта може да кани на своите заседания да присъстват и други експерти в областта на младежката политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид в частта, която не е подкрепена от комисията, а именно по точки 1 и 2, букви „б” и „г”.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 35, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 10 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме членове 11 и 12 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. Областните управители осигуряват провеждането на държавната политиката за младежта на територията на съответната област, като:
1. работят в тясно сътрудничество с Министерството на образованието, младежта и науката и с младежките организации, регистрирани на територията на съответната област, когато се разглеждат въпроси, свързани с младежката политика;
2. анализират състоянието на младежта в областта и формулират приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие на регионалната политика за младежта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 13 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 14 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Областният управител изготвя областния план за младежта като обобщава общинските планове за младежта.
(2) Областният план за младежта определя целите и приоритетите на регионалната политика за младежта, в съответствие с Националната стратегия за младежта, с Областната стратегия за развитие и с потребностите на младежите в региона.
(3) Областният план за младежта съдържа:
1. анализ на предизвикателствата пред младежта в съответната област;
2. приоритетите и специфичните цели за провеждане на регионалната политика за младежта и мерки за постигането им;
3. описание на съвместни дейности, които допринасят за постигане целите на Националната стратегия за младежта;
4. организация и координация на дейностите за постигане на целите;
5. действия по наблюдение и оценка на областния план за младежта;
6. реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.
(4) Ежегодно до 1 март областните управители предоставят утвърдените областни планове за младежта на министъра на образованието, младежта и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 14 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 15 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Кметовете на общини отговарят за провеждането на общинската политика за младежта в съответствие с държавната политика за младежта.
(2) Кметовете на общини работят в тясно сътрудничество с инистерството на образованието, младежта и науката, с областните управители и с младежките организации, когато се разглеждат въпроси, свързани с политиката за младежта.
(3) Кметовете на общини анализират състоянието на младежта в общината и изготвят проект на общинския годишен план за младежта.
(4) Ежегодно до 31 януари кметовете на общини предоставят на областните управители общинския годишен план за младежта за текущата година и отчет за изпълнението на дейностите, насочени към младежите на територията на общината за предходната година.
(5) Кметовете на общини изпълняват общински планове и програми за младежта.
(6) При провеждане на общинската политика за младежта кметовете на общини могат да се подпомагат от общински консултативни съвети по въпросите за младежта, създадени с решение на общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 15 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Общинският план за младежта се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината след съгласуване с общинския консултативен съвет по въпросите за младежта, където такъв е създаден.
(2) Общинският план за младежта определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация в съответствие с Националната стратегия за младежта.
(3) Общинският план за младежта съдържа:
1. анализ на предизвикателствата пред младежта в съответната община;
2. приоритетите и специфичните цели за провеждане на общинската политика за младежта и мерки за постигането им;
3. описание на дейности, които допринасят за постигане целите на Националната стратегия за младежта;
4. организация и координация на дейностите за постигане на целите;
5. действия по наблюдение, оценка и актуализация на общинския план за младежта;
6. реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 16 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Глава трета – Младежки дейности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието на Глава трета по вносител, както и чл. 17 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Държавата и общините насърчават и подпомагат осъществяването на дейности и услуги за младежта, които се изразяват във:
1. информационни и консултантски услуги в подкрепа на личностното, общественото и кариерното развитие на младежта;
2. дейности, насочени към подкрепа на младежите за успешната им трудова и житейска реализация;
3. дейности за организиране на свободното време;
4. насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот, спорта, безопасността на движението по пътищата и за предотвратяване на противообществените прояви на младежите;
5. дейности в подкрепа на младежкото доброволчество.
(2) В младежките дейности се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на младите хора и особеностите на младежката възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които да вземат отношение към текста? Не виждам такива заявки.
В такъв случай поставям на гласуване чл. 18 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега ще спрем, за да започнем след почивката новата глава, която започва.
Половин час почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с второ четене на Законопроекта за младежта.
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Глава четвърта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Колеги, изтече една минута – времето, определено за гласуване. Нямаме необходимия кворум.
Започвам поименна проверка.

АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВ РАДОСЛАВОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ СТОЙКОВ - тук
АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ - тук
АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ - отсъства
АНАТОЛИЙ ВЕЛКОВ ЙОРДАНОВ - отсъства
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДАСКАЛОВ - тук
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - тук
АННА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА - отсъства
АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ - тук
АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ - тук
АРИФ САМИ АГУШ - тук
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АСПАРУХ БОЧЕВ СТАМЕНОВ - тук
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
БЕЛГИН ФИКРИ ШУКРИ - отсъства
БИСЕРКА БОРОВА ПЕТРОВА - тук
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИС КРУМОВ ГРОЗДАНОВ - тук
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ СТОЯНОВ - отсъства
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ ИВАНОВ - тук
ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ МИКЕВ - тук
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА БОГДАНОВА - тук
ВАНЬО ЕВГЕНИЕВ ШАРКОВ - тук
ВАНЯ ДОНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ШОПОВА - тук
ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ЛАКОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН ВЕЛКОВ ДАВИДОВ - тук
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - тук
ВЛАДИМИР ЦВЕТАНОВ ТОШЕВ - тук
ВЛАДИСЛАВ ЕВГЕНИЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ - тук
ВЯРА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА - отсъства
ГАЛИНА ДИМИТРОВА БАНКОВСКА - тук
ГАЛИНА СТЕФАНОВА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА - тук
ГЕНОВЕВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЛАЧКОВ - тук
ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ИВАНОВ АНДОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - тук
ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ ТЕРЗИЙСКИ - тук
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - тук
ГИНЧЕ ТОДОРОВА КАРАМИНОВА - тук
ГЮНАЙ ХАСАН СЕФЕР - отсъства
ГЮНЕР ФАРИЗ СЕРБЕСТ - тук
ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ - тук
ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА
- ПРОДАНОВА - отсъства
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА - тук
ДАНИЕЛА МАРИНОВА ПЕТРОВА - тук
ДАРИН ВЕЛИЧКОВ МАТОВ - отсъства
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ - отсъства
ДАНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА - отсъства
ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ - тук
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА ТАНЕВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - отсъства
ДЖЕМА МАРИНОВА ГРОЗДАНОВА - тук
ДИАН ТОДОРОВ ЧЕРВЕНКОНДЕВ - отсъства
ДИАНА ИВАНОВА ЙОРДАНОВА - тук
ДИМИТЪР АНАСТАСОВ КАРБОВ - тук
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГОРОВ - отсъства
ДИМИТЪР АСЕНОВ КОЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ - тук
ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ АВРАМОВ - тук
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ЧУКАРСКИ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ - тук
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - тук
ДИМО ГЕОРГИЕВ ГЯУРОВ - тук
ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ - тук
ДОБРОСЛАВ ДИЛЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ - тук
ДУРХАН МЕХМЕД МУСТАФА - отсъства
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ СТОЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ ЖЕЛЕВ - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛИН ЕЛИНОВ АНДРЕЕВ - тук
ЕМАНУЕЛА ЗДРАВКОВА СПАСОВА - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ГЕНОВ ВАСИЛЕВ - тук
ЕМИЛ ДЕЛЧЕВ ДИМИТРОВ - тук
ЕМИЛ ДИМИТРОВ ГУЩЕРОВ - тук
ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ - тук
ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ - отсъства
ЕМИЛ КИРИЛОВ ИВАНОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЕРДОАН МУСТАФОВ АХМЕДОВ - отсъства
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ЗЛАТКО ДИМИТРОВ ТОДОРОВ - отсъства
ЗОЯ ЯНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ - тук
ИВАН ДЕЧКОВ КОЛЕВ - отсъства
ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ЙОРДАНОВ БОЖИЛОВ - тук
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН СТЕФАНОВ ВЪЛКОВ - тук
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ - тук
ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ - тук
ИЛИЯ ИВАНОВ ПАШЕВ - тук
ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА - тук
ИСКРА ДИМИТРОВА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА - тук
ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА - тук
ЙОАНА МИЛЧЕВА КИРОВА - отсъства
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ АНДОНОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
КАЛИНА ВЕНЕЛИНОВА КРУМОВА - тук
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - тук
КАМЕН МАРИНОВ ПЕТКОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - тук
КАТЯ АНГЕЛОВА ЧАЛЪКОВА - тук
КАТЯ КОСТОВА КОЛЕВА - тук
КИРИЛ БОЯНОВ КАЛФИН - тук
КИРИЛ ВЛАДИМИРОВ ГУМНЕРОВ - тук
КИРИЛ НИКОЛАЕВ ДОБРЕВ - отсъства
КИРЧО ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ - тук
КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ - тук
КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА - тук
КОСТАДИН ВАСИЛЕВ ЯЗОВ - тук
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ - тук
КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ - тук
КРАСИМИР НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ - отсъства
КРАСИМИР ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
КРАСИМИРА ЩЕРЕВА СИМЕОНОВА - тук
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА - тук
ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА - тук
ЛИЛИЯ КИРИЛОВА ХРИСТОВА - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЪЧЕЗАР БОГОМИЛОВ ИВАНОВ - отсъства
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБЕН ПЕТРОВ ТАТАРСКИ - тук
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА
СТАНИСЛАВОВА - тук
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ - тук
ЛЮБОМИР ТОДОРОВ ИВАНОВ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - тук
МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ - тук
МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА - отсъства
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА
–АЛЕКСАНДРОВА - отсъства
МЕНДА КИРИЛОВА СТОЯНОВА - тук
МИЛЕНА ИВАНОВА ХРИСТОВА - тук
МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ - тук
МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ - отсъства
МИТХАТ МЕХМЕД ТАБАКОВ - тук
МИТХАТ САБРИ МЕТИН - тук
МИХАИЛ НЕНОВ НИКОЛОВСКИ - отсъства
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - тук
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - тук
МОНИХА ХАНС ПАНАЙОТОВА - отсъства
МУСА ДЖЕМАЛ ПАЛЕВ - отсъства
НЕДЖМИ НИЯЗИ АЛИ - тук
НЕДЯЛКО ЖИВКОВ СЛАВОВ - тук
НЕЛИ ИВАНОВА КАЛНЕВА-МИТЕВА - тук
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР - отсъства
НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ КОСТАДИНОВ - тук
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ - тук
НИКОЛАЙ ЯНКОВ ПЕХЛИВАНОВ - отсъства
ОГНЯН АНДОНОВ ПЕЙЧЕВ - тук
ОГНЯН ДИМИТРОВ ТЕТИМОВ - отсъства
ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ - тук
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ - тук
ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕНКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ - отсъства
ПЕТКО ВАЛЕНТИНОВ ПЕТКОВ - тук
ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ - отсъства
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ ДАСКАЛОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ ХЛЕБАРОВ - отсъства
ПЕТЪР МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - тук
ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА - отсъства

В залата присъстват 124 народни представители. Налице е кворум, продължаваме.
Подлагам на гласуване докладваното от докладчика наименование на Глава четвърта – „Младежка организация”, подкрепено от комисията.
Режим на гласуване!
Гласували 114 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Ще изчета за стенограмата народните представители, които са в пленарната зала, след като бяха обявени от микрофона, че отсъстват. Това са: Веселин Давидов, Ангел Найденов, Валентин Николов, Гюнер Сербез, Аспарух Стаменов, Валентин Микев, Евгений Желев, Георги Терзийски, Даниел Георгиев, Александър Радославов, Корман Исмаилов, Антон Кутев, Любомир Владимиров, Георги Анастасов, Емил Василев и Емил Караниколов.
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 19 е постъпило предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) Младежка организация е доброволно сдружение на лица, от които не по-малко от 70 на сто са на възраст от 15 до 29 години включително, за осъществяване на младежки дейности.
(2) Непълнолетни лица могат да членуват в младежки организации с изричното писмено съгласие на техните законни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преди да поставя на гласуване този текст, дами и господа народни представители, днес гости на Народното събрание са ученици от Основно училище „Димитър Благоев” – гр. Велико Търново. Да ги приветстваме с „Добре дошли в българския парламент!” (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване чл. 19 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 20.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 21 е постъпило предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. Развитието на младежките организации се насърчава и подпомага чрез национални, областни, общински, европейски и международни програми и проекти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 21 в редакцията му по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок членове с номера от 22 до 25 включително по номерацията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 26 е постъпило предложение от народния представител Огнян Стоичков, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Министърът на образованието, младежта и науката назначава със заповед комисия, която разглежда заявлението и представените документи по чл. 25.
(2) За изясняване на фактите и обстоятелствата за вписване в списъка по чл. 23, ал.1 комисията може да изисква от кандидатите и допълнителни документи, както и сверяване с оригиналите на представените документи.
(3) Комисията въз основа на изискванията на чл. 22 и документите по чл. 25, ал. 2 представя на министъра на образованието младежта и науката становище с предложение за вписване на младежката организация в списъка по чл. 23, ал. 1 или за отказ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 26 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 27:
„Чл. 27. (1) Въз основа на предложенията на комисията министърът на образованието, младежта и науката издава заповед за вписване или за отказ за вписване на младежката организация в списъка на национално представителните младежките организации.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 27 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28:
„Чл. 28. (1) Вписването на младежката организация в списъка на национално представителните организации е за срок 3 години.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 младежката организация може отново да подаде заявление за вписване в списъка по чл. 23, ал. 1.
(3) В случаите по ал. 2 комисията по чл. 26 прави предложение до министъра на образованието, младежта и науката за отказ за повторно вписване в списъка на национално представителните младежки организации, когато младежката организация е престанала да отговаря на изискванията на чл. 22.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 28.
Гласували 95 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. Списъкът на национално представителните младежки организации се актуализира след всяко издаване на заповед на министъра на образованието, младежта и науката за вписване или заличаване от списъка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма
Гласуваме чл. 29.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 31:
„Чл. 31. (1) Комисията по чл. 26 извършва проверка на национално представителна младежка организация, за която е постъпила информация за промени в обстоятелствата по чл. 22, както и при възникване на основателни съмнения относно истинността на представените от нея документи по чл. 25.
(2) Комисията изготвя становище до министъра на образованието, младежта и науката с предложение за заличаване на младежката организация от списъка на национално представителните младежки организации, когато се установи, че тя е престанала да отговаря на изискванията на чл. 22.
(3) В случаите по ал. 2 министърът на образованието, младежта и науката издава заповед за заличаване на младежката организация от списъка на национално представителните организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 31 съгласно редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме наименованието на Глава пета и чл. 32 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 33 е постъпило предложение от народния представите Румен Стоилов и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. Младежкият работник подпомага дейността на младежките организации като анализира, планира, организира, наблюдава и оценява младежките дейности, въз основа на индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на младежите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 33 по предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 34.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Постъпило е предложение от народния представител Хамид Хамид за създаване на нова Глава пета - „Финансиране” с нови членове 33, 34 и 35 със следния текст:
„Чл. 33 (1) Финансирането на младежката политика се осъществява от:
1. Републиканския бюджет;
2. Националните и международни програми;
3. Средства от „Фонд младежка политика”;
4. Средства от Европейските оперативни програми;
5. Приходи от други източници.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват съобразно Националната стратегия за младежта и други стратегически документи.
Чл. 34. Към министъра на образованието, младежта и науката се създава Фонд „Младежка политика”.
Чл. 35. Средствата по Фонд „Младежка политика” се набират от:
1. Целеви средства от централния бюджет определен в рамките на Бюджета на МОМН със Закон за държавния бюджет на Република България;
2. Програми на Европейския съюз;
3. Приходи от други източници.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид , което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Глава шеста – „Младежко доброволчество”, ведно със съдържащите се в нея членове от 35 до 43 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава седма.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 44 има предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
„Чл. 44. (1) Министерството на образованието, младежта и науката създава и поддържа Национална информационна система за младежта (НИСМ) с цел осигуряване на актуална информация за потребностите на младежта в страната, както и за планирането, наблюдението, управлението и оценката на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво.
(2) Националната информационна система за младежта съдържа:
1. данни за младежките организации в страната;
2. списък на национално представителните младежки организации;
3. изследвания за състоянието на младежта, анализи и оценки за провеждането на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво;
4. национални и европейски документи, свързани с осъществяване на политиката за младежта;
5. актуална информация за възможностите за финансиране на младежки дейности.
(3) Националната информационна система за младежта е общодостъпна чрез интернет страницата на Министерството на образованието, младежта и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 44 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Член 45 – предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
„Чл. 45. Младежките организации, които кандидатстват за финансиране по национални и европейски програми за младежта, са длъжни да са вписани в Националната информационна система за младежта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 45.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чл. 46 – предложение от народния представител Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
„Чл. 46. (1) Младежките организации се вписват в Националната информационна система за младежта чрез подаване на заявление в Министерството на образованието, младежта и науката.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. данни за младежката организация – наименование, вид, седалище и адрес на управление; копия от учредителен акт и удостоверение за актуално състояние или друг равнозначен документ, удостоверяващ правния статус на заявителя;
2. кратко описание на дейността на младежката организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 46.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя наименованието.
Комисията предлага наименованието „Допълнителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията – наименованието да бъде „Допълнителни разпоредби”.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Параграф 1 – предложение от народни представители Румен Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон „младежи” са лица на възраст от 15 до 29 години включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията предлага създаването на § 2 със следното съдържание:
„§ 2. Разпоредбите на този закон се прилагат за непълнолетните лица, доколкото не противоречат на Закона за политическите партии, на Закона за закрила на детето и на Закона за лицата и семейството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме нов § 2.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „§ 2. Разпоредбите на този закон се прилагат за непълнолетните лица, доколкото не противоречат на Закона за политическите партии, на Закона за закрила на детето и на Закона за лицата и семейството.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 2, тъй като систематично той е отразен в § 2 от Допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 3, 4 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване и Законът за младежта. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА – продължение.
До момента е представен докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, която е водеща, предстои да чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 25 януари 2012 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – Бойко Славчев, началник на кабинета на министъра; Валентин Трифонов – заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”; Петър Маринов – началник сектор „Оръжия, общоопасни средства и полиферация” в отдел „Контрол на тероризма” в ГДБОП, и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Христо Атанасов – началник отдел в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Николай Петков.
Целта на законопроекта е да бъде регламентирано обезпечаването на Министерство на вътрешните работи с достатъчно информация във връзка с контролните му функции по спазване режима на дейностите с продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба, регламентирани в чл. 67 на действащия закон, включително и преди издаване на лиценз, разрешение и удостоверение по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
Тази информация е необходима на Министерството на вътрешните работи и във връзка с правомощията и задълженията на ведомството, произтичащи от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Нейното събиране и анализиране има за цел както извършването на предварителна оценка на рисковете от осъществяването на конкретни сделки по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, така и осъществяване на превантивни действия и действия по пресичане на престъпна дейност, включително терористична дейност или такава, свързана с използване на оръжия за масово унищожение.
С предлаганите в законопроекта промени ще се даде възможност на Министерството на вътрешните работи да разполага с пълна и обобщена информация за издадени, продължени и отнети разрешения и удостоверения по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.
Предложените от вносителите изменения и допълнения ще дадат възможност за по-пълно реализиране задълженията на Министерството на вътрешните работи, свързани със защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, оперативно-издирвателната дейност и защитата от тероризъм, както и осъществяването на предварителен и последващ контрол при издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение, регламентирани в сега действащия закон.
В хода на дискусията по законопроекта представителите на Министерството на вътрешните работи подкрепиха предложените от вносителите изменения и допълнения, като изразиха становище, че предложените промени дават възможност за по-голяма ефективност при изпълнение на функциите им по разследване на престъпления, свързани с трафика на оръжие и стоки с военна употреба, както и възможност за по-бърза проверка и обмен на информация с партньорските служби по линия на международното сътрудничество.
От страна на народния представител Корнелия Нинова бяха поставени въпроси относно вносителя на законопроекта, мотивите за предложените изменения и допълнения и статистиката на престъпленията, свързани с търговия на оръжия.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 9 гласа „за”, 5 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, която е водеща, е внесла доклад, който е представен на предишно заседание, така че преминаваме към възможността от вносителите за представяне на акта.
Има ли някой от вносителите, който желае да представи внесения документ? Няма.
Откривам дебата.
Колеги, има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба под № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г.
Режим на гласуване.
Отменете гласуването.
Явно е, че при кворум 65 души няма възможност да постигнем необходимия брой гласове.
Колеги, има два начина – единият, отново да започнем поименна проверка, а другият – да обявя 15 минути почивка с надеждата да се съберат достатъчен брой народни представители.
Предпочитам втория вариант – 15 минути почивка.
В 12,50 ч. заповядайте отново в залата, за да продължим заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, квесторите, поканете народните представители. Не е нужно да губим време в следваща поименна проверка. Убедена съм, че след проверката отново ще имаме кворум. Нека колегите да бъдат така любезни да влязат в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
Гласували 79 народни представители: за 67, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Процедура – господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, процедурата ми е по начина на водене. Преди около двадесетина минути прекъснахме заседанието поради липса на кворум. Заседанието може да се поднови, ако е наличен кворум, което се установява с проверка на такъв.
Госпожо председател, не можете да продължите заседанието, без да направите проверка на кворума...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали имаме кворум?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Моля! ... в това число дори и от пултовете да се регистрираме за наличие на кворум.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали имаме кворум?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Нямаше кворум. Не започнахме с проверка на кворума, който, ако не знаете, да Ви информирам, че е 121 души.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): На проверката имаше 124 души.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (говори встрани от микрофоните): Не сме правили проверка преди започване на тази част от заседанието. Трябва да сте много упорит, за да го поставяте това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поименна проверка на кворума. (Шум и реплики.) Този път ще започнем отзад-напред. (Ръкопляскания.)

ЯНКО ИВАНОВ ЗДРАВКОВ - отсъства
ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ - тук
ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ - отсъства
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - отсъства
ЯВОР БОЖИЛОВ НОТЕВ - отсъства
ЮНАЛ ТАСИМ ТАСИМ - тук
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - тук
ЮЛИАНА ГЕНЧЕВА КОЛЕВА - тук
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК - тук
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА - тук
ЦВЕТОМИР ЦВЯТКОВ МИХОВ - отсъства
ЦВЕТАН КОСТОВ КОСТОВ - тук
ЦВЕТАН ЕМИЛОВ СИЧАНОВ - тук
ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА - тук
ЦВЕТА АЛИПИЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
ХРИСТО ДИМИТРОВ ХРИСТОВ - отсъства
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - отсъства
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ЧАУШЕВ - тук
ХРИСТИНА ИВАНОВА ЯНЧЕВА - тук
ХАСАН ИЛИЯЗ ХАДЖИХАСАН - отсъства
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - тук
ХАМИД БАРИ ХАМИД - отсъства
ФАНИ ИВАНОВА ХРИСТОВА - тук
ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ - тук
ТУНДЖАЙ ОСМАНОВ НАИМОВ - тук
ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ - тук
ТОДОР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ - тук
ТЕОДОРА РАДКОВА ГЕОРГИЕВА - тук
ТАНЯ ДИМИТРОВА ВЪЖАРОВА - тук
СТОЯН ЯНКОВ ГЮЗЕЛЕВ - отсъства
СТОЯН ИВАНОВ ИВАНОВ - тук
СТЕФАНИ МИХНЕВА МИХАЙЛОВА - тук
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
СТЕФАН ИВАНОВ ДЕДЕВ - тук
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ ГОСПОДИНОВ - отсъства
СТАНКА ЛАЛЕВА ШАЙЛЕКОВА - тук
СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ - отсъства
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
СПАС ЯНЕВ ПАНЧЕВ - отсъства
СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА ДУКОВА - тук
СИЛВИЯ АНАСТАСОВА ХУБЕНОВА - тук
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - отсъства
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ ТОНЧЕВ - тук
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ - тук
СВЕТОМИР КОНСТАНТИНОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
СВЕТЛИН ДИМИТРОВ ТАНЧЕВ - отсъства
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУМЕН СТЕФАНОВ СТОИЛОВ - тук
РУМЕН КИРЕВ ДАНЕВ - тук
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - отсъства
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - отсъства
РУМЕН ИВАНОВ ИВАНОВ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - отсъства
ПЛАМЕН ТЕНЕВ РУСЕВ - тук
ПЛАМЕН ТАЧЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ПЛАМЕН ДУЛЧЕВ НУНЕВ - отсъства
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ ОРЕШАРСКИ - отсъства
ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА - тук
ПЕТЪР МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ ХЛЕБАРОВ - отсъства
ПЕТЪР ИВАНОВ ДАСКАЛОВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - отсъства
ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ - тук
ПЕТКО ВАЛЕНТИНОВ ПЕТКОВ - тук
ПЕНКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ - отсъства
ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ - тук
ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ - тук
ОГНЯН ДИМИТРОВ ТЕТИМОВ - тук
ОГНЯН АНДОНОВ ПЕЙЧЕВ - тук
НИКОЛАЙ ЯНКОВ ПЕХЛИВАНОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ КОСТАДИНОВ - тук
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР - отсъства
НЕЛИ ИВАНОВА КАЛНЕВА-МИТЕВА - тук
НЕДЯЛКО ЖИВКОВ СЛАВОВ - тук
НЕДЖМИ НИЯЗИ АЛИ - тук
МУСА ДЖЕМАЛ ПАЛЕВ - отсъства
МОНИКА ХАНС ПАНАЙОТОВА - тук
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - тук
МИХАИЛ НЕНОВ НИКОЛОВСКИ - отсъства
МИТХАТ САБРИ МЕТИН - тук
МИТХАТ МЕХМЕД ТАБАКОВ - отсъства
МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ - отсъства
МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ - тук
МИЛЕНА ИВАНОВА ХРИСТОВА - тук
МЕНДА КИРИЛОВА СТОЯНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА
АЛЕКСАНДРОВА - отсъства
МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА - отсъства
МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
ЛЮБОМИР ТОДОРОВ ИВАНОВ - тук
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ - тук
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА СТАНИСЛАВОВА - тук
ЛЮБЕН ПЕТРОВ ТАТАРСКИ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - отсъства
ЛЪЧЕЗАР БОГОМИЛОВ ИВАНОВ - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛИЛИЯ КИРИЛОВА ХРИСТОВА - тук
ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА - тук
КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА - тук
КРАСИМИРА ЩЕРЕВА СИМЕОНОВА - тук
КРАСИМИР ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
КРАСИМИР НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ - отсъства
КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ - тук
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ - тук
КОСТАДИН ВАСИЛЕВ ЯЗОВ - тук
КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА - отсъства
КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ - тук
КИРЧО ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ - тук
КИРИЛ НИКОЛАЕВ ДОБРЕВ - отсъства
КИРИЛ ВЛАДИМИРОВ ГУМНЕРОВ - тук
КИРИЛ БОЯНОВ КАЛФИН - тук
КАТЯ КОСТОВА КОЛЕВА - тук
КАТЯ АНГЕЛОВА ЧАЛЪКОВА - тук
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КАМЕН МАРИНОВ ПЕТКОВ - отсъства
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - тук
КАЛИНА ВЕНЕЛИНОВА КРУМОВА - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ АНДОНОВ - тук
ЙОАНА МИЛЧЕВА КИРОВА - отсъства
ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА - отсъства
ИСКРА ДИМИТРОВА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА - тук
ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА - тук
ИЛИЯ ИВАНОВ ПАШЕВ - тук
ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ - тук
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ - тук
ИВАН СТЕФАНОВ ВЪЛКОВ - тук
ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН ЙОРДАНОВ БОЖИЛОВ - тук
ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ДЕЧКОВ КОЛЕВ - отсъства
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ - тук
ЗОЯ ЯНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
ЗЛАТКО ДИМИТРОВ ТОДОРОВ - тук
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ЕРДОАН МУСТАФОВ АХМЕДОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЕМИЛ КИРИЛОВ ИВАНОВ - отсъства
ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ - отсъства
ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ - тук
ЕМИЛ ДИМИТРОВ ГУЩЕРОВ - отсъства
ЕМИЛ ДЕЛЧЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЕМИЛ ГЕНОВ ВАСИЛЕВ - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМАНУЕЛА ЗДРАВКОВА СПАСОВА - тук
ЕЛИН ЕЛИНОВ АНДРЕЕВ - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ ЖЕЛЕВ - тук
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ СТОЕВ - тук
ДУРХАН МЕХМЕД МУСТАФА - отсъства
ДРАГОМИР ВЕЛКОВ СТОЙНЕВ - тук
ДОБРОСЛАВ ДИЛЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ - тук
ДИМО ГЕОРГИЕВ ГЯУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ЧУКАРСКИ - отсъства
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АВРАМОВ - отсъства
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ - тук
ДИМИТЪР АСЕНОВ КОЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГОРОВ - отсъства
ДИМИТЪР АНАСТАСОВ КАРБОВ - тук
ДИАНА ИВАНОВА ЙОРДАНОВА - тук
ДИАН ТОДОРОВ ЧЕРВЕНКОНДЕВ - отсъства
ДЖЕМА МАРИНОВА ГРОЗДАНОВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - отсъства
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА ТАНЕВА - тук
ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ - тук
ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА - тук
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ - отсъства
ДАРИН ВЕЛИЧКОВ МАТОВ - тук
ДАНИЕЛА МАРИНОВА ПЕТРОВА - тук
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА - тук
ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА–
ПРОДАНОВА - отсъства
ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ - тук
ГЮНЕР ФАРИЗ СЕРБЕСТ - тук
ГЮНАЙ ХАСАН СЕФЕР - отсъства
ГИНЧЕ ТОДОРОВА КАРАМИНОВА - тук
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ ТЕРЗИЙСКИ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - тук
ГЕОРГИ ИВАНОВ АНДОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЛАЧКОВ - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕНОВЕВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА - тук
ГАЛИНА СТЕФАНОВА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА - тук
ГАЛИНА ДИМИТРОВА БАНКОВСКА - тук
ВЯРА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА - тук
ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ ЕВГЕНИЕВ ДИМИТРОВ - тук
Имаме кворум – 121 души.
За стенограмата, допълнително са се явили: Тодор Димитров, Юнал Тасим, Цветан Сичанов, Цветан Костов, Тодор Великов, Румен Стоилов, Камен Костадинов, Янко Янков.


Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред ще Ви помоля да допуснем в залата господин Александър Лазаров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за допускане в зала.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Поканете госта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„Д О К Л А Д
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет, и № 254-01-17, внесен от народния представител Димитър Атанасов
На свое редовно заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесени от Министерски съвет и от народния представител Димитър Атанасов.
В заседанието на комисията взеха участие господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Александър Лазаров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и госпожа Мария Пирянкова – директор на дирекция „Кадастрални и специализирани карти” в Агенцията, представители на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на земеделието и храните, както и представители на заинтересованите браншови организации – Камара на инженерите по геодезия, Камара на архитектите, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Асоциация на геодезическите фирми, Съюз на геодезистите и земеустроителите в България и Съюз на архитектите в България.
От името на вносителите законопроектът, внесен от Министерски съвет бе представен от господин Николай Нанков –заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
С предложените промени се цели да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяването на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри и при обслужване на физическите и юридическите лица. Измененията и допълненията на закона обхващат само частта за кадастъра. В частта за имотния регистър са предложени несъществени редакционни изменения с цел синхронизиране на текстовете, регламентиращи дейностите по създаване на кадастъра и на имотния регистър, с обмена на данни между двете отговорни институции – Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Агенцията по вписванията.
Основните промени са насочени към подобряване на реда за създаване и на реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване сигурността на кадастралните данни.
Създава се възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт. В процеса на поддържане на кадастралната карта ведомствата и юридическите лица ще предават данни за зоните на ограничения на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която от своя страна ще предоставя на клиентите тези данни заедно с основните кадастрални данни.
Прецизира се редът за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър. Правоспособността по геодезия на физическите лица се дава от Камарата на инженерите по геодезия. Правоспособностите по геодезия и по кадастър на търговци – юридически лица или еднолични търговци, се дават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност дейности по кадастъра ще могат да се изпълняват само от търговци.
Предоставя се възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрална карта и кадастрални регистри само въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ако отговарят на определени изисквания за съдържание и точност.
Регламентират се услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя – официални удостоверителни документи и справки в цифров, графичен и писмен вид. За удобство на гражданите се създава възможност официалните документи (скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри) да бъдат издавани от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната. Също така скиците и схемите, предоставени на нотариус чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, ще имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Създава се обща информационна среда за безвъзмезден обмен на данни за нуждите на ведомствата и общинските администрации при изпълнение на правомощията им, определени със закон.
Предоставя се възможност и физически,и юридически лица да могат да финансират изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри.
Създават се условия за подобряване обслужването на гражданите и потребителите на кадастрална информация чрез въвеждане на възможност за откриване на изнесени работни места на службите по геодезия, картография и кадастър не само в седалищата на районните съдилища, но и в други по-малки населени места.
За синхронизиране на законопроекта със свързани разпоредби в други закони са предложени изменения и допълнения в Закона за геодезията и картографията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за транслитерацията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за устройство на територията, Закона за водите и Закона за културното наследство.
Основната цел на предложеното изменение в законопроекта, внесен от народния представител Димитър Атанасов, е да се признае правоспособността на физическите лица по геодезия, която се дава от Камарата на инженерите по геодезия, за пълна проектантска правоспособност по смисъла на Закона за устройство на територията. Към настоящия момент се прилагат два режима на регистрация на лица, извършващи геодезически дейности. Това поставя в неравностойно и несправедливо положение лицата, извършващи стопанска дейност в областта на геодезията.
С предложеното изменение се предоставя право на Камарата на инженерите по геодезия да дава правоспособност по геодезия на физическите лица, която е условие както при изпълнение на дейностите по кадастъра, така и на геодезическите дейности в инвестиционното проектиране. Премахва се задължението геодезистите да членуват едновременно в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и в Камарата на инженерите по геодезия, като не се ограничава възможността всеки един специалист по свое желание и интерес да членува в която и да е от двете камари.
В хода на дискусията бяха изразени становища от представители на Министерството на земеделието и храните и от представители на отделните браншови организации.
Представителите на Министерството на земеделието и храните възразиха срещу разпоредбите, с които се предоставя възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрална карта и кадастрални регистри само въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като направиха и предложения за прецизиране на отделни разпоредби в законопроекта. Част от народните представители подкрепиха становището на Министерството на земеделието и храните, като обърнаха внимание, че в законопроекта има и други разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране.
От страна на отделните браншови организации бяха изразени противоречиви становища по отношение на предложените промени, свързани с условията, реда и компетентните органи за даване на правоспособност по геодезия на физически лица и на юридически лица и еднолични търговци. Предоставиха се и конкретни писмени предложения за прецизиране на отделни разпоредби във внесените законопроекти.
В резултат на дискусията членовете на комисията се обединиха около целесъобразността на голяма част от предложените промени и необходимостта от приемане и на двата законопроекта. Същевременно народните представители, взели участие в дискусията, обърнаха внимание, че в законопроекта има разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха направени и конкретни предложения за промени, които заедно с предложенията на браншовите организации ще бъдат взети предвид от комисията при подготовката на отделните текстове на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното становище:
- с 13 гласа „за”, без гласове „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване;
- с 11 гласа „за”, без гласове „против” и 5 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-17, внесен от Димитър Атанасов, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на13 февруари 2012 г.
На свое заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложения законопроект.
На заседанието присъстваха: господин Александър Лазаров – изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, госпожа Мария Пирянкова – директор на дирекция „Кадастрална и специализирани карти” в Агенцията, и госпожа Стоянка Илова – дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Лазаров.
Целта на внесения законопроект е усъвършенстване нормативната уредба при осъществяването на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и при обслужване на физическите и юридическите лица.
Очакваните резултати от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър са: подобряване на реда за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване сигурността на кадастралните данни; прецизиране на реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри; създава се възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт.
Прецизира се и редът за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър. Тя се дава: на физическите лица – от Камарата на инженерите по геодезия, а също и на търговци, юридически лица или еднолични търговци – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност дейности по кадастъра ще могат да се изпълняват само от търговци.
Предвижда се да се считат за правоспособни по геодезия, съответно по кадастър и специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи при изпълнение на основните дейности по геодезия и картография по чл. 3, ал. 1 и специализираните дейности по чл. 4, ал. 2 от закона.
Регламентират се услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя – официални удостоверителни документи и справки в цифров, графичен и писмен вид. Намаляват се разходите и се гарантира актуалност при предоставяне на Агенцията по вписванията на данни от кадастралната карта и кадастралните регистри за създаване на имотните партиди, като предоставянето им е по електронен път, чрез Интегрираната информационна система на кадастъра и имотния регистър.
Със законопроекта също се предвижда видни технически грешки в кадастралния регистър да бъдат отразявани без процедура.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлага изменение и в редица закони с цел синхронизиране на законопроекта.
По отношение на Закона за геодезията и картографията са предложени изменения и допълнения относно условията и реда за даване на правоспособност по геодезия: на физическите лица – от Камарата на инженерите по геодезия; на търговците, юридически лица и еднолични търговци – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а също и за воденето от Камарата на инженерите по геодезия на регистъра на физическите лица, правоспособни по геодезия.
В хода на дискусията се изказа становище на одобрение относно изнесените работни места, тъй като се решават проблемите с обслужването на гражданите.
Поставиха се въпроси: защо Министерството на земеделието и храните предлага да отпадне § 39 от законопроекта, а в частност от Изпълнителната агенция по горите се противопоставят на отпадане възможността за издаване на скица-проект и на комбинирана скица?
В отговор на поставените въпроси господин Лазаров изтъкна, че няма промяна на изискването за изготвяне на скица-проект. Предвижда се задължително издаване на скица-проект в случаите на съдебна или доброволна делба, отчуждаване на част от поземлен имот, промяна на граници, снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост и други. По отношение на комбинираната скица от Агенцията са поискали да присъства, освен другите данни, и кадастралната карта, но тя се изготвя по преценка на възложителя и не може със закон да се въведе изискването за включването й в комбинираната скица.
Според него има неразбиране на § 39 по отношение на трансформацията на картата на възстановената собственост към кадастралната карта.
Той подчерта, че първоначалната сума от 40 милиона щатски долара е разпределена между Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и тя е използвана за ремонт, закупуване на техника и софтуер. Дългосрочната програма на правителството от 2005 г. е предвиждала до 2015 г. покриване на територията на страната с кадастрална карта. В последните три години не са сключвани нови договори за изработване на кадастрални карти. В момента 18% от територията на страната е покрита с кадастрална карта, като всички областни градове и 90 общини имат такава.
Относно изнесените работни места акцентира, че има съществен проблем. За момента финансовото им положение не позволява изнесените работни места. Те се поддържат чрез предоставяне на софтуер и транспортиране на документите към Агенцията по кадастър.
След проведената дискусия и обсъждане със 17 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тончев.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае госпожа Донева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 февруари 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, №202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.
В работата на комисията взеха участие: заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров; от Изпълнителната агенция по горите: господин Георги Котарев – началник на отдел „Промени в горските територии”, госпожа Милена Трифонова – началник на отдел „Правни дейности”; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър: господин Красимир Гербев – главен секретар, госпожа Мария Пирянкова и госпожа Емилия Ангелова, и от Института по пазарна икономика – господин Николай Вълканов.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Гербев.
Основните промени в законопроекта касаят обхвата и обектите на кадастъра, обмена на данни между информационните системи и съответно предоставянето на тези данни на ползвателите на кадастрална информация.
Предлага се в обхвата на кадастъра да бъдат включени данни за зони на ограничения върху поземлените имоти, произтичащи от сервитути, като за тях ще се води регистър.
Производство за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри ще може да се инициира и от физически и юридически лица за тяхна сметка. За районите в неурбанизирани територии е предвидено кадастрална карта и кадастрални регистри да могат да се създават и само въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Предлага се при разглеждане на направени възражения по кадастрална карта и кадастрални регистри в състава на комисията да бъдат включени представители на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция по горите.
Правят се редица промени по отношение на реда за изменяне на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с тяхното поддържане в актуално състояние. Изменения на кадастралната карта и кадастралния регистър ще стават едва след вписване на правото на собственост в Имотния регистър въз основа на изработена скица-проект.
Предвидено е при установена непълнота или грешка в кадастрална карта и кадастрални регистри, създадени въз основа на данни от карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, засегнатите собственици да се обезщетяват по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и съответно на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Официалните удостоверителни документи ще се издават за територията на цялата страна от всяка служба по геодезия, картография и кадастър.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения в други свързани закони. По отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предлага установяване на граници на земеделските имоти в землища с одобрена кадастрална карта вече да се извършва по реда на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В комисията е постъпило писмено становище по законопроекта от Министерството на земеделието и храните с конкретни мотивирани предложения по текстовете, целящи синхронизиране на разпоредбите на Закона за горите с предложените промени. Становището е предоставено и на водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
В заключение – Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, без гласове „против” и 8 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 7 март 2012 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.
На заседанието присъстваха представители от Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Красимир Гебрев, главен секретар, и Николай Владимиров, служител по сигурността на информацията.
Законопроектът бе представен от господин Красимир Гебрев.
Предложените от вносителя промени имат за цел усъвършенстване нормативната уредба при осъществяването на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри и при обслужване на физическите и юридическите лица.
С предложените промени се подобрява редът за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване на сигурността на кадастралните данни. Законопроектът предвижда обект на кадастъра да бъдат и съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, както и създаване на възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт.
Законопроектът прецизира реда за поддържане актуалното състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и реда за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър. Предложените промени предвиждат специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция”, при изпълнение на основните и специализираните дейности по геодезия и картография, както и за дейности по кадастър за предоставените им за управление имоти, да се считат за правоспособни по геодезия, съответно по кадастър.
Със законопроекта се създава възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрална карта и кадастрални регистри само въз основа на данни от картите, одобрени или поддържани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ако отговарят на определени изисквания за съдържание и точност. Предвижда се и възможност изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри да се инициира и от физически и юридически лица за тяхна сметка.
Предлаганите в законопроекта изменения и допълнения регламентират услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя, както и обменът на данни между информационните системи и предоставянето на тези данни на потребителите на кадастрална информация.
В Преходните и заключителни разпоредби проектозаконът формулира и съответните изменения и допълнения в други свързани закони, като по отношение на Закона за защита на класифицираната информация се предвижда отпадане от списъка на категориите информация, подлежаща на класификация, като държавна тайна, на изискването за местоположение на обектите в точки 5 и 18 от списъка, свързан с отбраната на страната, и в т. 21 от списъка, свързан с външната политика и вътрешната сигурност на страната.
Предложението се обосновава с публичността на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и с изискването за недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността, кадастърът да съдържа само идентификаторите и данните за границите на съответните поземлени имоти.
В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 16 гласа „за”, без гласове „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13.02. 2012 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Сичанов.
За изказване – заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както се разбра от докладите, макар и смекчено в някои от тях, този законопроект съвсем не е толкова безспорен. В него има текстове, които усъвършенстват досегашната нормативна база, но като цяло техният обем и тяхната заслуга за цялостния облик на проекта, е малка.
Някои от текстовете, които се предлагат, са твърде неприемливи и създават ситуация на нонсенс в гилдиите. Ще дам само един пример, за да илюстрирам това, че законопроектът не е достатъчно годен, за да бъде подкрепен. Това е примерът с изработването на кадастралните планове.
В досегашните текстове на закона се допускаше възможност да се проектира и от тези, които всъщност са носители на правата – геодезистите, и от юридически лица, с участие на такива.
Текстът, който сега се създава, практически поне на мен така ми изглежда, е в услуга (да не използвам клишираната дума „лобизъм”) и защитава корпоративни интереси на юридически лица, занимаващи се с такива дейности, което обаче автоматически поставя в неблагоприятни условия ползвателите на кадастралните карти.
Не може само юридически лица да правят такива разработки по простата причина, че, без съмнение, за да се направи такава разработка, трябва това юридическо лице да има правоспособен геодезист, който да изготви това. Нито намек в текстовете на законопроекта за това. Нито един разумен аргумент не можахме да чуем в комисията от страна на вносителите защо се променя този режим.
Всъщност имаше опит да се изложи един аргумент, който за мен е несъстоятелен, да не кажа смехотворен. Аргументът е, че, видите ли, физическите лица – геодезисти, си служели с незаконен софтуер. Повечето от тях нямали права върху софтуера, който използват.
Това просто не отговоря на истината, защото специализираният софтуер няма как другояче да го използваш освен да го закупиш и да го притежаваш. Това е твърде специален софтуер. Той няма нищо общо с програмните продукти било на „Майкрософт”, било на „Макинтош”, така че този аргумент е нонсенс.
В същото време си представете, че се наема един геодезист на срочен или на трудов договор, който след това ще се прекрати – тогава тази фирма остава отговорна и за поддържането, и за това какво е направено. С кого ще отговорят, пред кого, като нямат професионалисти във фирмата, които да са овластени фактически от образованието да извършват тази дейност?
Тук специално, ако този закон (което ме съмнява) бъде приет, следва тази точка да отпадне, защото тази точка ще създаде много проблеми не само за хората от гилдията. Това е по-малкият проблем. Ще създаде много проблеми на ползвателите на кадастъра, на всичките им нива.
И както казах преди малко, това е причината, която мен лично ме въздържа да подкрепя законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Едва ли това може да бъде основание да не се подкрепи законопроектът.
Една от основните причини, за да се предлага този текст на чл. 17, тази дейност да се извършва само от лица по Търговския закон, е, че има по-строг контрол върху тяхната дейност.
Всички ние или повечето от нас сме ползвали услугите на такива индивидуални геодезисти, които правят заснемания.
И тук искам да оспоря казаното от господин Георгиев, че те не поддържат кадастъра след това, те правят само заснемане и предоставят информацията на Агенцията по кадастър, която поддържа кадастралния масив. Те нямат отговорност към поддържането на кадастъра, а носят отговорност по отношение на това, което са извършили като заснемане и представяне на Агенцията по кадастъра.
От друга гледна точка тези лица, най-малкото за това, което правят, получават някакво възнаграждение. Нормално е, че струва нещо техният труд. Но по какъв начин те се отчитат? Как става това?
Това е една общо-взето наполовина контролна дейност, защото това, което те правят, го предоставят в Агенцията по кадастъра и там няма вече мърдане – знае се кой го е изготвил, кой го е предоставил. Агенцията поема по-нататък отговорността за поддържането на кадастъра, но тези лица, които навсякъде щъкат и извършват такава дейност, според мен трябва да бъдат поставени под някакъв контрол. Дали точно това е формата – да бъдат непременно търговци, e друг въпрос, но такива индивидуални лица, които извършват заснемания, струва ми се, че не е най-добрата форма. Затова смятам, че това не може да бъде основание да не бъде подкрепен законопроектът, който като цяло е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Не мога да се съглася, уважаеми господин Татарски, че контролът към геодезистите по този начин ще бъде по-строг. Точно обратното – геодезистите като брой и като крайно множество са по-малко, отколкото юридическите лица, които по този начин ще могат да вършат тази работа.
Нещо повече, и досега има такава практика, наложена от агенцията – да се изискват гаранции при кандидатстване за разработка на кадастрални планове, които не са посилни за физическите лица геодезисти. Това всъщност ги дискриминира, без да е необходимо да има такива гаранции. В крайна сметка един проектант разработчик, геодезист влага от себе си всичко – труда си, апаратура и така нататък и извършва тази дейност. За каква гаранция говорим? Ако не му се приеме разработката, няма да получи това възнаграждение. И сега ги дискриминират, по този начин ще ги дискриминират още повече и ще ги неглижират като професия. Ще станат едни временно наемни лица, без които също може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не смятам, че чл. 17 е причината да не бъде подкрепен законопроектът. В него има доста положителни неща, трябва да бъде подкрепен.
Аз също искам да коментирам този член. Текстовете в чл. 17 в действащия Закон за кадастъра и имотния регистър казват кои лица могат да придобият правоспособност по геодезия, картография и кадастър. Това са: физическо лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по геодезия, с образователно-квалификационна степен магистър-инженер, има най-малко двегодишен стаж в областта на кадастъра и така нататък.
Второто е: българско юридическо лице, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър.
Какво правим ние с промените? Разделят се понятията „кадастър” и „геодезия”, не знам защо.
Вече правоспособност по кадастър може да придобие само юридическо лице, което има предмет на дейност – извършване на дейности по кадастър и, забележете, на всеки седем лица от постоянния специализиран състав има най-малко по едно физическо лице с правоспособност по геодезия или лице, което има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър по кадастър. Аз специално не знам да има такава квалификационна степен. Ако от няколко години вече е въведена, може и да не знам. Това означава, че действията по кадастър могат да се извършват единствено и само от фирми, имащи хора на трудови договори над седем човека, от които един трябва да има диплома по кадастър.
Към момента, колеги, 90% от дейностите по кадастър и геодезия се изпълняват от физически лица, които имат проектантска правоспособност от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, без която не могат да проектират, и правоспособност от Агенцията по кадастър, притежават висококачествена техника и лицензирани софтуери. Те наистина имат лицензирани софтуери, защото няма как да ги закупят, без да бъдат лицензирани. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Агенцията по кадастър поддържат регистъра на тези правоспособни лица.
Предложените промени ще предизвикат промяна в статута на тези физически лица с правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър, които ще бъдат принудени да прекратят професионалната си дейност по кадастър или да постъпят в състава на юридическо лице или търговец, или да се регистрират по Търговския закон, без това да се налага от друг нормативен акт освен предлагания законопроект. Аргументите за това ново изискване са осигуряване на по-голяма сигурност. Всъщност те не са основание за необходимост от промяна на закона. По-голяма сигурност може да се постигне единствено чрез изисквания относно професионалната квалификация и компетентност на лицата, извършващи такива дейности.
Лицата, притежаващи правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, могат да я загубят и ако в едногодишен срок от влизане в сила на този закон не подадат заявление до Камарата на инженерите по геодезия за вписване в техния регистър. Този текст налага принудително на физическите лица, които вече имат правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър и които членуват в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, да станат задължително и членове на Камарата на инженерите по геодезия. Също така в 30-дневен срок от влизане в сила на този закон Агенцията по кадастър трябва да предаде водените и съхранявани от нея досиета и регистри на правоспособните физически лица на Камарата на инженерите по геодезия.
С този законопроект се правят промени и в Преходните и заключителните разпоредби, и в Закона за геодезията и картографията. В него се внася условие – за да можеш да получиш правоспособност, трябва непременно да си член на Камарата на инженерите по геодезия. Това е прецедент, колеги. Не може първо членство, после правоспособност. Обикновено първо получаваш правоспособност и ако желаеш, ставаш член на съответната камара.
В законопроекта Камарата на инженерите по геодезия ще дава правоспособност по геодезия на физическите лица, които ще могат да участват в състава на юридическите лица. Освен това същата тази камара ще дава правоспособност по геодезия и кадастър на юридически лица. На мен не ми е ясно как юридическо лице ще придобие правоспособност по геодезия и кадастър, когато в състава си ще има правоспособно лице по геодезия? Защо се разделят понятията „геодезия” и „кадастър”?
Не е ясно как едно юридическо лице ще подпечатва проекти, като печати се дават само на физически лица. Защо е необходимо още един регистър, или по-точно изземане функциите на Агенцията по кадастър и даване законови правомощия на Камарата на инженерите по геодезия?
В Закона за устройство на територията се казва, че устройствени схеми и планови инвестиционни проекти се изработват само от проектанти – физически лица, които освен техническа правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър имат и пълна проектантска правоспособност. Условията и редът за признаване на пълна проектантска правоспособност се определят със закон. Това е Законът за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Той е специализиран закон по отношение на признаване на проектантска правоспособност за всички инженерни специалности в инвестиционното проектиране.
Това исках да Ви кажа, колеги – да Ви обърна внимание на тези текстове.
Смятам, че трябва да подкрепим на първо четене законопроекта, като между първо и второ четене тези текстове бъдат обмислени още веднъж, за да не стане така, че искаме само да засилим ролята на Камарата на инженерите по геодезия, без да има реална необходимост и полза от това нито държавата, нито професионалната общност на геодезистите. Постоянно говорим за либерализиране на пазара, освобождаване от тежки регулаторни режими, а с тези предложения ограничаваме упражняването на професията геодезист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези специални закони винаги изискват особено внимание, защото ако е валидна тезата, че трябва да си даваме сметка за ефектите от законодателството, при тези закони това важи поне с петкратна сила.
Ще се спра само на някои коментари по някои от предложенията, които според мен будят въпроси или водят най-малкото до неразбираеми последствия.
Първо, в чл. 13 досегашният ясен текст, вменяващ на службите по геодезия, картография и кадастър да осъществяват дейностите, изведнъж се изменя с термините „организират и контролират”. Това е много опасно, защото отговорността на службите не се концентрира, а започва да се разсейва. Според мен това е първа крачка, която ще отвори възможността впоследствие агенцията и нейните поделения не просто да осъществяват дейността, а да започнат да я прехвърлят. Това е скрита форма на аутсорсинг, която ни се готви.
По чл. 17, който коментираха и двамата колеги преди мен, смятам, че по темата за обстоятелствата, които действат до момента, равнопоставеността между физическите и юридическите лица да извършват дейностите по кадастъра и геодезията трябва да се запази, защото това запазва конкуренцията. Факт е, че носител на правоспособността е съответният инженер геодезист, добил своята квалификация в съответните професионални и висши училища. Не може по никакъв начин ние да слагаме шапка върху неговата дейност, която в общия смисъл, първо, ще ограничи неговата свобода и, второ – ще гарантира много съществено последствие. Това е увеличаване на стойността на услугите в тази сфера.
Искам да стане сериозен дебат тук, на трибуната, и между първо и второ четене, защото няма как да обясним на българските граждани, че ние като законодатели стимулираме създаването на монополни положения, дори и само в сферата на юридическите лица, които много лесно след това с действията на изпълнителната власт могат да бъдат ограничени до много малък кръг юридически лица.
Тук обаче има още едно съществено изменение – в ал. 3, където незнайно защо само на служителите от специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се признава правоспособност при изпълнение на дейностите по Закона за кадастъра за имоти, управлявани от тези министерства. Възниква логичният въпрос: защо същото не се прави за структурите за Министерството на земеделието и храните, на общините и на областните управи, които също разполагат със свои геодезисти и също имат имоти, които са в тяхно разпореждане. Това изисква отговор – каква е причината това право да имат само двете специализирани министерства – МО и МВР?
Възниква допълнителен въпрос. Топографско-геодезичните служби на МВР (Национална служба „Гранична полиция”) и на Министерството на отбраната (Генералният щаб) изработват специализирани карти за специализирани дейности. Дали не е целесъобразно те да бъдат събрани в една структура, каквато е практиката в много европейски държави? Там обаче има логично ограничение – съответните служби освен с тази специализирана тематика не се занимават с граждански дейности по кадастъра и геодезията.
По-нататък, в чл. 21 възниква въпросът: кога се загубва правоспособността по кадастъра? Това е в пряка връзка с чл. 17 – какво се случва с носителя на правоспособността – физическо лице, ако фалира един търговец – юридическо лице? Не са доизяснени последствията – какви са опциите за възможности.
Член 22а отпада, а действащият текст касае, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните й звена при изпълнението на своите функции се смятат за правоспособни. Изведнъж този текст отпада. Излиза, че отпадайки, никъде другаде в закона не сме посочили, че структурите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър имат правоспособност. Възниква въпросът: как те ще контролират, ако не са правоспособни съответните субекти, които трябва да изработват кадастралната карта?
В чл. 31, който касае отразяването на зоните за ограничение, трябва много внимателно да се прецизира обстоятелството за създаване на допълнителни уникални номера на територията на страната за тези имоти, тъй като има много голям потенциал за объркване на тези идентификатори на номерата с идентификаторите на имотите. Трябва да бъдем много внимателни.
Член 33, ал. 2 касае отменянето на реда, по който се обменят данни между информационните системи. Досега това става с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отново възниква въпросът: като премахнем този текст и запазим ал. 1, която казва, че има връзка между информационните системи, то какво означава „има връзка”? Никъде няма дефиниция, примерно в Преходните и заключителните разпоредби, отпада наредбата на министъра и понятието „има връзка” може да бъде пожелателно в изключително широк характер.
По-нататък възниква един много съществен въпрос – чл. 35, ал. 4, че производството на създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри може да се открие по искане и за сметка на физическо и юридическо лице. Това е текст с много опасен потенциал, защото възниква въпросът за контрола на собствеността и възможността да се наруши собствеността върху даден имот. Както сме го записали, всяко юридическо и физическо лице може да поиска създаването на кадастрална карта, може да борави с недобросъвестно създаден документ или с документ, който е предшествал издаването на последния, като по този начин извърши разпореждане с този имот, който засяга конституционни права на българските граждани.
Поставям един чисто технически въпрос. Хубаво е да го изясним с Агенцията по геодезия, картография и кадастър - защо в чл. 41, ал. 1, т. 2 един от модерните дистанционни методи за фотограметрията (като изработка и обединяване на кадастралните данни) отпада?
Тук има друг въпрос, който искам да поставя – че се дава право да се изготвят предварителни имотни партиди. Член 41 касае това, че се възлагат допълнителни дейности на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, големи по обем. Възниква въпросът – откъде и как ще се вземат средствата, като досега това беше в дейността и функциите на Агенцията по вписванията, но без да има отпадане на тези функции при Агенцията по вписванията. Затова този въпрос трябва да бъде изяснен.
Много важен е и чл. 54. Въпрос към вносителите: защо променяте начина на изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър – това да става без издаването на съответната заповед? Досега текстът беше императивен, след издаване на заповед, като веднага възниква възможността засегнатите и неудовлетворени страни да могат да обжалват тази заповед. Най-малкото те ще бъдат информирани за настъпилите изменения. В момента с тестовете, които въвеждате, това няма да бъде направено нито като информиране, нито като възможност за обжалване на съответния административен акт – заповедта. Това е опасно, защото заинтересованите лица един път няма да имат информация и, второ – могат да се разпоредят с техния имот, без да имат някаква възможност за реакция.
Това са основните неща. Има още четири-пет пункта, по които може да се говори, но ще спестя време на този етап.
Предлагам между първо и второ четене да има много сериозна дискусия, да се привлекат специалисти и по отношение на тези права, които искате да вмените по отношение на Камарата на инженерите в геодезията. Смятам, че там въпросът за лобизма стои с доста сериозна сила. Няма ясна аргументация защо прехвърляте задължението геодезистите да минават точно към тази камара.
Според мен тук трябва да се намери много ясен баланс – първо, да изчистим закона от съмнения за лобистки интереси, които в момента съществуват и, второ – завършвам с това, с което започнах – последствията, които ще произтекат от измененията, които ще се гласуват в тази зала, трябва предварително да са ни ясни, да сме ги стиковали със специалистите, да сме сигурни, че условията, при които ще работят геодезистите, няма да бъдат по-лоши от сегашните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Александър Лазаров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
От трибуната бяха поставени голям брой въпроси, каквото беше и предложението на народния представител. Може би е добре между първо и второ четене всички тези въпроси да бъдат дискутирани, защото по всички ние имаме категорично мнение и бихме могли да ги защитим. Ако прецените, сега също бих могъл да говоря по всички тези точки, но ще отнеме много време.
Всъщност най-основният въпрос, който беше поставен, това е за лобизма, за действието на Камарата на инженерите в геодезията и за разликите между кадастъра и геодезията. Важното по тази тема е, че кадастърът е една малка част от всички дейности, които се изпълняват в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и изобщо дейностите по геодезия. Тези дейности по геодезия всъщност доста се различават и малка част от тях са дейностите, които се дублират с емисионното проектиране. В тази насока всъщност са и основно промените, които сме предложили в изменението на закона.
Притесненията, които имате по отношение на липсата на издаване на заповед, също не са основателни, тъй като ние няма да издаваме заповед само в случаите, в които има друг административен акт или съдебно решение, за които вече е установено някакво фактическо положение. Практиката в момента посочва и е такава, че имаме подробен устройствен план, който е минал през съда, минали са пет години в съда, има съдебно решение, хората идват да отразят влязлото в сила съдебно решение в Агенцията по кадастър и ние започваме нови дела, тъй като обявяваме заповед по вече влязло в сила съдебно решение.
Абсолютно сме отворени за дискусия. В момента, в който искате, между двете четения да се съберем, да дискутираме всички въпроси и да изясним позициите си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър под № 202 01 12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.
Гласували 70 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура за прегласуване, госпожо Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, призовавам ви да прегласуваме и да подкрепим законопроекта.
Моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър под № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2012 г.
Гласували 70 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 6.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър под № 254 01 17, внесен от Димитър Йорданов Атанасов на 17 февруари 2012 г.
Гласували 69 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Съобщения за парламентарен контрол утре, 6 април 2012 г., петък, от 11,00 ч. до 14,00 ч.:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на 16 въпроса от народните представители Павел Шопов – 3 въпроса, Румен Овчаров, Георги Божинов – 3 въпроса, Волен Сидеров, Иван Николаев Иванов – 3 въпроса, Деница Гаджева, Мартин Димитров – 2 въпроса, Анна Янева и Димчо Михалевски и на 6 питания от народните представители Румен Овчаров, Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов, Петър Димитров и Пламен Орешарски, Деница Гаджева, Антон Кутев и Ариф Агуш;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 6 въпроса от народните представители Лъчезар Тошев – 2 въпроса, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Мартин Димитров и Ангел Найденов и на питане от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 4 въпроса от народните представители Георги Петърнейчев, Драгомир Стойнев и Петър Димитров, Драгомир Стойнев и Иван Николаев Иванов;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на 2 въпроса от народните представители Павел Шопов и Александър Ненков;
- министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 6 въпроса от народните представители Румен Такоров, Десислав Чуколов, Петър Курумбашев, Димитър Чукарски, Деница Гаджева и Михаил Михайлов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Емилия Масларова, Димчо Михалевски и Ивелин Николов и на питане от народния представител Емилия Масларова;
- министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Александър Радославов и на питане от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Венцислав Лаков – 2 въпроса, Павел Шопов и Атанас Мерджанов и на питане от народния представител Павел Шопов;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Лютви Местан и Хасан Адемов и Атанас Мерджанов;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 8 въпроса от народните представители Евгений Желев – 2 въпроса, Мая Манолова – 3 въпроса, Димитър Дъбов, Михаил Миков и Ваньо Шарков и на 2 питания от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова;
- министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Деница Гаджева;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, Павел Шопов, Спас Панчев и Пенко Атанасов и на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпрос от народния представител Десислав Чуколов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на въпрос от народните представители Алиосман Имамов и Лютви Местан;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Румен Петков и Димчо Михалевски;
- министърът на отбраната Аню Ангелов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Джевдет Чакъров, се отлагат отговорите на негови въпроси към министъра на околната среда и водите Нона Караджова и към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Утре започваме в 9,00 ч. със законодателната програма:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Държавата Израел за военно сътрудничество във връзка с провеждане на военни тренировки и учения, внесен от Министерския съвет на 2 март 2012 г.;
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносители: Министерски съвет, 8 февруари 2012 г.; Огнян Стоичков, 27 февруари 2012 г.; и Христо Бисеров, 6 март 2012 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова