Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 до 23 април 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”. Вносители са Георги Терзийски и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща – Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за одобрение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Вносител е омбудсманът на Република България. Проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за отмяна на Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Вносител е Стоян Иванов Иванов. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Съгласно чл. 18, ал. 5а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след пълен цикъл на ротация по ал. 5 Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.
Поради това и във връзка с приетото на 29 юли 2009 г. Решение за избиране на Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” председателството на комисията за Деветата сесия на Четиридесет и първото Народно събрание се поема от народния представител Иван Костов от Парламентарната група на Синята коалиция.
С писмо, вх. № 252-11-1 от 20 април 2012 г., председателят на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ Красимир Велчев ме уведомява, че на основание чл. 14, ал. 3 от Правилника ръководството на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ се променя, което следва да се впише в Специалния регистър на Народното събрание и да се съобщи от председателя на Народното събрание в пленарно заседание.
Приложено е Решение от заседание на Парламентарната група, съгласно което:
„Днес, 10 април 2012 г., Общото събрание на народните представители на Парламентарната група на ПП ГЕРБ обсъди направеното предложение от Изпълнителната комисия на партията за промени в ръководството на Парламентарната група и след проведено гласуване взе следното
РЕШЕНИЕ:
Избира Цвета Вълчева Караянчева за заместник-председател на Парламентарната група на ПП ГЕРБ.”
Приложен е и списък на членовете на парламентарната група.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на един военно-транспортен самолет „Спартан” с борден № 073 и тричленен екипаж от състава на Военновъздушните сили на Република България за извършване на въздушен транспорт за медицинска евакуация на кадрови военнослужещ от българския контингент в Ислямска република Афганистан, намиращ се във военна болница „Ландщул” – Федерална република Германия.
Копие от заповедта е предоставено на Комисията по външна политика и отбрана.
На 12 април 2012 г. Министерският съвет на основание чл. 105, ал. 5 от Конституцията на Република България е внесъл в Народното събрание за сведение:
1. Конвергентна програма на Република България 2012-2015 г., одобрена с Решение №290 на Министерския съвет от 2012 г.
2. Актуализация за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, одобрена с Решение № 289 на Министерския съвет от 2012 г.
С мое писмо материалите са предоставени на всички постоянни комисии. Освен в постоянните комисии същите се намират на разположение на народните представители в Европейският информационен център и в Библиотеката на Народното събрание.
От председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията на 20 април 2012 г. с вх. № 220-00-25 в Народното събрание е внесен Годишен доклад за 2011 г. на генералния секретар на НАТО.
Годишният доклад е предоставен на Комисията по външна политика и отбрана и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода от 12 до 23 април 2012 г. в Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ резултати от статистически изследвания относно информация за март 2012 г. за:
- инфлация и индекси на потребителските цени;
- инвестиционна активност в промишлеността.
Дами и господа народни представители, настоящото извънредно пленарно заседание е в изпълнение на Решението на Народното събрание, прието на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, прието на 11 април 2012 г., съгласно което е решено Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 23 април 2012 г., понеделник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
Разисквания по Проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за спиране изграждането на АЕЦ „Белене” и провалената енергийна политика на България.
На 19 април са постъпили осем заявления, както следва:
Заявление с вх. № 254-00-739 от 19 април 2012 г. до председателя на Народното събрание от народния представител от Парламентарната група на „Атака” Волен Сидеров:
„Уважаема госпожо Цачева,
Уведомявам Ви, че оттеглям подписа си от внесеното искане за вот на недоверие към правителството заради спирането на изграждането на АЕЦ „Белене” и провалената енергийна политика на управляващите.
Моля настоящото заявление да бъде внесено в Деловодството на Народното събрание по надлежния ред.”
С писмо с вх. № 254-00-744 от 19 април 2012 г. народният представител Павел Димитров Шопов заявява, че оттегля подписа си от внесеното искане за вот на недоверие към правителството заради спирането на изграждането на АЕЦ „Белене” и провалената енергийна политика на управляващите, с искане същото да бъде внесено в Деловодството на Народното събрание по надлежния ред.
С вх. № 254-00-740 от същата дата и със същото съдържание е подадено заявление от народния представител Десислав Славов Чуколов.
С вх. № 254-00-741 от 19 април 2012 г. със същото съдържание е постъпило заявление от народния представител Станислав Тодоров Станилов.
С вх. № 254-00-745 от 19 април 2012 г. със същото съдържание е постъпило заявление от народния представител Деница Стоилова Гаджева.
С вх. № 245-00-742 от 19 април 2012 г. е постъпило заявление със същото съдържание от народния представител Явор Нотев.
С вх. № 254-00-743 от 19 април 2012 г. е постъпило заявление от народния представител Венцислав Асенов Лаков със същото съдържание – за оттегляне на подписа от искания вот на недоверие.
С вх. № 254-00-746 е постъпило заявление от народния представител Любомир Владимиров, който заявява, че оттегля подписа си от внесеното искане за вот на недоверие. (Народният представител Любен Корнезов иска думата. Народният представител Искра Фидосова иска думата за процедура.)
Какво искате, господин Корнезов? Тук се иска думата за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искам думата, ако може и за изявление от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от парламентарната група?
Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър-председател, уважаеми народни представители! Изправени сме пред безпрецедентен случай в парламентарната история на България. Досега не е имало случай, когато народни представители, подписали Проект за решение за вот на недоверие, след това да си оттеглят волята. Този въпрос не е уреден нито в Конституцията, нито в нашия правилник, нито в който и да е закон. Няма и решение на Конституционния съд по въпроса. Каквото решим днес тук, колко бяхме – 170 народни представители, това ще бъде прецедент за в бъдеще. Това е един конституционен проблем. Със своите действия днес ние ще допишем българската Конституция. И тези, които ще дойдат след нас, ще се позовават на това, което днес ще направим.
Затова, уважаеми народни представители, трябва да постъпим днес мъдро, бих казал, а не конюнктурно. Аз не си правя илюзия и мисля, че никой в тази зала не си прави илюзия за крайния резултат от гласуването на вота на недоверие. Въпросът е дали да има процедура и гласуване по същество.
Обръщам се не само към юристите, но и към всички Вас. Когато една материя не е уредена в закона, както е в момента, се прилага правото по аналогия. Това се учи в първи курс, първия семестър – Обща теория на правото. Има два вида аналогии – аналогия legis (легис) и аналогия iuri(юрис). Според мен сме изправени пред аналогия на правото – аналогия iuris. Тоест трябва да видим как други случаи на правото, подобни на този, са решени в закона.
Категоричен съм, че „оттеглянето” на подписите на тези осем народни представители е правно ирелевантно – няма правно значение.
Вотът на недоверие, първо, уважаеми дами и господа, е уреден в чл. 89 от българската Конституция. Както Ви е известно, българската Конституция има непосредствено действие. Следователно чл. 89 непосредствено действа тук и в тази зала, и в този момент и не е необходимо да бъде опосредствено. Следователно, уважаеми дами и господа, създава се едно конституционно правоотношение, едно публично правно правоотношение. За разлика от другите частни правоотношения, които са предмет на гражданското право, това е публично право. За да възникне това право, уважаеми дами и господа, Конституцията изисква една пета от народните представители и нито един по малко, тоест 48, но правно релевантният факт е гласуването да бъде от минимум 121 народни представители. Подобен случай е импийчмънтът на президента, когато се иска една четвърт, респективно две трети гласували.
Следователно оттеглянето юридически е недопустимо. Осем народни представители всъщност лишават, обърнете внимание, лишават 232 народни представители на този парламент, които с вота си, с гласа си, с гласуването си, да кажат имат ли доверие към този министър-председател, или нямат. (Реплики.)
Добре, гласувайте, гласувайте! Не бягайте от глас! Не може осем народни представители да кажат: „Не, Вие нямате право!” Откъде накъде тези осем народни представители ще отнемат нашето конституционно право – на 232 народни представители, дадено ни от българската Конституция?! (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Те както искат да гласуват. Ще имате думата, господин Велчев.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ами, ако 40 си бяха оттеглили подписа?!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въз основа на кой текст...
А, ето оттеглянето, уважаеми дами и господа, на осемте народни представители. Първото е на Волен Сидеров и госпожа Цачева го прочете.(Разлиства и показва документи.)
Въз основа на кой текст от Конституцията или на кой дори закон оттегляте подписа си? Защо не сте написали въз основа на кой текст се позовавате? Не можете да се позовете, защото няма такъв в правния мир! Няма такава правна фигура в правния мир – нито в конституционното право, нито в гражданското, нито в наказателното, административното или който искате клон на правото. Оттеглянето е правно нищо.
Уважаеми народни представители, какво е това оттегляне на подписи?
Ето внесеното решение.(Разлиства и показва документи.) Първи се подписал Сергей Станишев, втори се е подписал Волен Сидеров, трети, четвърти и така нататък, включително и Павел Шопов. А, той избяга. Да, той така прави.(Народният представител Павел Шопов дава знак, че е в залата.)
А, извинявайте, господин Шопов, не Ви видях, че сте там.
Вижте, имената са записани са-мо-ръч-но! Саморъчно написани – тире, подпис. Добре, като си оттеглиш подписа, какво остава? Остават саморъчно написаните Ви имена! Саморъчно! (Силен шум и реплики.)
Член 89 изисква минимум една пета от народните представители, а не една пета подписи. Прочетете го!
Чети, чети, Фидосова, чети! (Смях, шум и реплики.)
И така, уважаеми народни представители, това решение на Народното събрание не може да го бъде, следователно Народното събрание трябва да проведе своето гласуване.
Ето: „Решение от 11 април 2012 г.” Госпожа Цачева го прочете. Това е акт на парламента – „Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1”.
Как така? В правния мир го има това решение! Какво, сега ще ударите звънеца и ще ни кажете: Хайде, отивайте си! (Реплики: Да, да.) А решението остава. Къде ще бягате? Ще стоите тук! (Смях и реплики.)
И понеже говорихме за аналогия, уважаеми дами и господа, аналогията на правото е висш юридически пилотаж. Висш юридически! Имаме ли такива подобни случаи в нашето право? Имаме. Пишете, записвайте: първо, член 293 от Наказателно-процесуалния кодекс. (Смях, реплики и ръкопляскания.) Господин министър-председател, виждам, че Вие си записвате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: По-бавно, по-бавно. (Смях, шум и ръкопляскания.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: После ще Ви го дообясня.
Когато в наказателното право прокурорът обвинява едно лице, че е извършило престъпление, ако щете и убийство, той не може да оттегли обвинителния акт, ако веднъж го е вкарал в съда. (Шум и реплики.)
Той може да не го поддържа, може да го спре, но съдът трябва да се произнесе, даже да осъди на доживотен затвор, макар и прокурорът да не поддържа обвинението. Това е аналогия.
Второ – член 232 от Гражданско-процесуалния кодекс. Даже в Гражданско-процесуалния кодекс – там са частните правоотношения, оттеглянето наистина не може да стане след един период, след първото проведено заседание, обърнете внимание, без съгласието на ответника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ние сме съгласни с оттеглянето. (Смях.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие разбирате само от наказателно право донякъде, господин Лазаров. (Смях и реплики.)
Вижте бе, хора – за оттеглянето на подписа. За да сключиш брак, нали трябва да се подпишеш?! (Смях и оживление.) И попадаш под робство. (Смях и оживление.) Даже и след първата брачна нощ не можеш да отидеш да си оттеглиш подписа. Така ли е?! Не можеш – край, свърши, а тук е вот на недоверие. Как ще си оттеглите подписа назад?! (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Да е мислил, когато е слагал подписа си, защото българите казват: „Казана дума, хвърлен камък.” Край, свърши! (Смях и оживление.)
Третият аргумент – има ли колективни искове, ако ги разбирате малко, сега по новия ГПК? Има! Може 50-60-100 човека да заведат един колективен иск. Деветдесет и девет да се откажат, един да остане – делото продължава, за същия спор имам предвид.
Вижте сега чл. 75. Отворете чл. 75 от правилника, трябва да се поставя също по аналогия.
Уважаеми дами и господа, в заключение според нас трябва да има дебати, а утре е гласуването. Не ми е ясно защо ГЕРБ се страхува от тези дебати.
Господин министър-председател, Вие изглеждате смел човек. Защо се страхувате от дебатите днес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Корнезов. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нашето дело за АЕЦ „Белене” е право дело. Ако не днес, утре ще победим, другари! (Смях и оживление, ръкопляскания, шум и реплики. Ораторът говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
Госпожо Фидосова, заповядайте за изявление от група.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам и аз от правото на изявление от група, за да взема отношение по това: трябва ли да има дебат днес по внесения вот за искане на недоверие, или не?
Искането за вот на недоверие е внесено на 6 април от група народни представители – 48 на брой.
Да, наистина, господин Корнезов, за първи път в парламентарната история имаме оттегляне на подписи по искане на вот на недоверие. Но това, господин Корнезов, не е първият такъв случай и когато Вие говорихте тук, аз Ви слушах много внимателно и ще възразя. Има друг такъв случай, уважаеми колеги, и аз искам да Ви го припомня.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Две хиляди и пета година.
ИСКРА ФИДОСОВА: Не, господин Корнезов, не е 2005 г. Сега ще си припомните добре. Случаят е от 1993 г. – Конституционно дело № 21. Вие тогава, уважаеми господин Корнезов, сте конституционен съдия. Има определение на Конституционния съд от 24 февруари 1994 г. Какво се случва тогава?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ето го. (Показва документ.)
ИСКРА ФИДОСОВА: Да, но не говорихте за него, господин Корнезов. Защо? Има искане от 48 народни представители тогава до Конституционния съд. Да, не е за оттегляне на вот на недоверие, но е до Конституционния съд – две конституционни процедури. Едната е по силата на Конституцията и другата е по силата на Конституцията. В течение на казуса, преди да започне разглеждането на делото в Конституционния съд, постъпват шест заявления за оттегляне на подписите от шестима народни представители. По отношение на един от тях, той е загубил вече качеството си на народен представител, приемам, че може би има основание за недопустимост, но при останалите петима народни представители има произнасяне на Конституционния съд. Този Конституционен съд, в който и Вие, господин Корнезов, тогава присъствате, казва, че няма пречка след полагане на подписа си един народен представител да го оттегли – това е негово конституционно право, дори и тогава, когато става дума за конституционна процедура – било вот на недоверие или по отношение на искане на тълкувание и произнасяне с решение на Конституционния съд по друг казус. Съществува възможност отделни народни представители да оттеглят подписите си, когато това нещо е направено преди Конституционният съд да се е произнесъл, съответно преди да се е стигнало до гласуване на решение – какъвто е и нашият случай.
Откъде колегите от „Атака” могат да почерпят правата си, да се оттеглят? От Конституцията и от Международните актове за свобода на съвестта и мисълта на гражданите и правото, господин Корнезов, всеки един народен представител да може свободно да изразява своите убеждения и своите мнения по различните въпроси. Правото да се подписва или не, правото да си оттегля подписа или да потвърди подписа си, защото имаме и такава процедура, е записана в Конституцията. Ако след оттегляне на подпис или подписи, броят на подписалите искането народни представители не слезе под една пета, конституционният процес, какъвто е вотът на недоверие, може да продължи.
Уважаеми колеги, в нашия случай този брой – една пета, вече не съществува, той е нарушен. С оттеглянето на осемте подписа вече имаме ситуация на липса на оправомощен субект. Господин Корнезов, това са Ваши думи, думи, които юристите използваме, когато се изразяваме по различните казуси.
Уважаеми колеги, днес нямаме годен предмет пред нас, по който да започне такъв дебат, тъй като не е налице оправомощен субект съгласно българската Конституция и съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, който е разписан по правилата и разпоредбите на българската Конституция и има силата на закон.
Затова аз считам, че днес нямаме такъв годен предмет, нямаме и валиден проект, господин Корнезов, който да подложим на гласуване. Както Вие показахте преди малко оттеглянето, аз ще Ви покажа проекта на решение, който сте внесли, започва с подписите на господин Сергей Станишев най-отпред. (Показва документ.)
Какво казва Конституцията? В чл. 89 казва: „Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет”.
Уважаеми колеги, как ще гласуваме недоверие на Министерския съвет, как ще имаме изобщо конституционносъобразна процедура по дебат и по гласуване – това е големият въпрос, който днес стои, когато нямаме изискуемия минимум от една пета, когато нямаме подписите под този проект на решение на една пета – на 48? Това означава, че нямаме годен проект, който днес изобщо да обсъждаме, господин Корнезов.
Прави сте, когато казахте, че Конституцията има непосредствено действие, но не съм съгласна с други неща, че това са правно релевантни неща по отношение на настоящия казус – оттеглянето на подписите. Примерите, които дадохте, са крайно неудачни за днешния дебат, защото това не са примери, които да отговорят на тези конституционни процедури, които имаме днес. Примерът с НПК и ГПК не е по конституционна процедура, а за примера за гражданския брак бих Ви отговорила по следния начин. Господин Корнезов, Вие сте работили със семейно право. Как започва процедурата за сключване на граждански брак? Отиват лицата и подават заявление в общината, че желаят да сключат граждански брак, подписват декларации, но самият акт, от който няма връщане, когато длъжностното лице пита: „Желаете ли да встъпите в брак?”, е крайният акт.
Господин Корнезов, ние в момента сме стигнали до момента на подаване на заявленията пред длъжностното лице по гражданско състояние, а до сключването на брак не сме стигнали. (Смях, оживление и ръкопляскания от мнозинството.) И ако днес има такъв дебат по същество, по отношение на това допустимо или не е да има дебат днес и по отношение на това дали ще вървим към приемане на това решение, което не е годно да бъде обсъждано и прието, тогава ще стигнем до хипотезата на сключване на граждански брак.
И още нещо, господин Корнезов. В нашия правилник, в продължение на текстовете от Конституцията, също е записано в кой момент може да се поиска оттегляне от вносителя на проекта за решение, декларация, обръщение. Господин Корнезов, уважаеми колеги, това е разписано в нашия правилник в чл. 78, ал. 5: „Проектът за решение може да бъде оттеглян до поставянето му на гласуване в пленарната зала.” Ние не сме стигнали до поставяне на гласуване. Да, има взето решение по отношение на провеждане на извънредно заседание днес, но това не е ситуацията на гласуване по това решение, затова няма правна пречка колегите да оттеглят подписите си с нарочните актове, които са направили.
В заключение, госпожо председател, ако ми позволите, да използвам в процедурата на изявление от парламентарна група да направя процедурното си предложение, за което заявих, преди да дадете думата на господин Корнезов.
Правя процедурно предложение на основание чл. 78, ал. 5, която засяга хипотезите на членове 96 и 97 по отношение на процедурата за искане на вот на недоверие, на основание чл. 45, ал. 2 от нашия правилник да се направи промяна в приетия днес дневен ред на това извънредно заседание, като в предложението ми е, поради това че има недопустимост на предмета, поради това че има невалиден проект на решение и няма годен предмет по искането, да отпадне точката от настоящия дневен ред. Тя е точка единствена в днешното заседание. Благодаря. (Шум и реплики.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Лично обяснение. Седемнайсет пъти госпожа Фидосова назова моето име.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): И ти назова моето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без репликиране от място.
Има направено процедурно предложение, длъжна съм. (Народният представител Кирил Гумнеров иска думата.)
Изчакайте да приключим едната процедура. Ще Ви дам възможност. Има искане и от министър-председателя да говори за лично обяснение. Ще стигнем дотам.
Постъпи предложение от госпожа Фидосова... (Шум и реплики от КБ.)
Обратна процедура, госпожо Манолова, по направеното процедурно предложение на госпожа Фидосова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение, тъй като искането на колегата Фидосова е правно недопустимо. Както самата Вие, госпожо председател, цитирахте, налице са не едно, а две решения на Народното събрание от 11 април тази година, с които се насрочват дебати по искания вот на недоверие от 48 народни представители и гласуване по този вот в утрешния ден, съгласно конституционната процедура. Един акт на Народното събрание, какъвто се явява неговото решение от 11 април, може да бъде отменен с друг акт на Народното събрание. Един акт на Народното събрание се отменя с друг акт, а не с процедурни хватки, към които прибягва госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо.
МАЯ МАНОЛОВА: Следващият акт на Народното събрание, а именно проект за решение в обратния смисъл, допуска дебат на всяка една от парламентарните групи в парламентарно определеното за това време. Не просто с едно натискане на копчето да ни затворите устите и да избягате като страхливци от този дебат, а да се чуят аргументите на народните представители.
Освен това, уважаеми дами и господа, това е Народно събрание, това не е партийно събрание на ГЕРБ. Тук свободните партийно удобните интерпретации по конституционни въпроси са недопустими. Няма такава процедура като оттегляне на подпис. Обратното би означавало, че ще има и процедура по оттегляне на подпис върху запис на заповед. Тук ще си позволя да допълня професор Корнезов. Тогава, уважаеми колеги от „Атака”, оттеглете подписите си от онези записи на заповед, с които влязохте в парламента – безплатен юридически съвет (ръкопляскания и възгласи „Браво” от независимите народни представители), ако изобщо е възможен подобен правен абсурд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това, което днес ще покажете на хората с натискането на копчето и прекратяването на този дебат, е, че при това управление аргументите ще се раздават зад пердето – не публично и не открито.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, дадох Ви сигнал, времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Не разбрахме какви са мотивите за отказа от подпис на колегите атакисти. Те могат да го направят в парламентарния дебат.
Моля Ви да не подлагате на гласуване това процедурно предложение, защото то е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах тезата Ви.
Направено е процедурно предложение за отпадане... (Народният представител Любен Корнезов иска думата за лично обяснение.)
Личното обяснение – след процедурното предложение, длъжна съм да го направя непосредствено след това. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.) Искате преди гласуването да чуем личното Ви обяснение?
Добре, заповядайте, проф. Корнезов – лично обяснение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, за да имаме възможност да чуем и министър-председателя. Доколкото разбрах, и той желае да вземе отношение.
За лично обяснение, тъй като госпожа Фидосова многократно спомена името ми. Благодаря Ви, госпожо Фидосова. Аз ще се спра само на личната страна на въпроса.
Госпожо Фидосова, Вие се позовахте на Определение № 1 от 24 февруари 1994 г. по Конституционно дело № 21 от 1993 г. Ето го определението. (Показва копие на решението. Реплики от ГЕРБ.) Разбира се, че ми е известно, аз съм участвал, то не е единствено, но другите няма да Ви ги кажа. (Шум, смях, оживление.)
Първо, госпожо Фидосова, има чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Отвори го и ще го видиш! Там пише: „Решенията на Конституционния съд са задължителни.” Решенията! Тук няма решение, тук има определение, дами и господа.
Второ, Любен Корнезов, без да се изтъква, преди почти 20 години – ето, пише: „Любен Корнезов” (Реплика от ГЕРБ: „Въздържал се”.) Корнезов никога не се е въздържал, той винаги е бил с позиции. Ето, 20 страници съм писал по този казус. Двадесет страници, ще Ви ги размножа, четете ги и ги разберете! (Реплики от ГЕРБ.) Ето.
Уважаеми дами и господа, освен това над становището, което Ви развих и което преди 20 години съм писал и съм се подписал, са: професор Милчо Костов, ако сте го чували, бивш конституционен съдия, Бог да го прости, няма го вече на този свят; Иван Григоров – бивш конституционен съдия и дългогодишен председател на Върховния касационен съд; а наскоро и професор Огнян Герджиков даде своето становище, което е в същата насока. Е, не са ли това авторитети, уважаеми дами и господа?! Да оставим настрана дали са професори и какви титли имат пред имената си. Прочетете ги и тогава елате да спорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожа Фидосова каза, че не съм подавал молба или да подам молба за сключване на граждански брак. Ами, ще трябва да го обсъдим, госпожо Фидосова, на четири очи. (Смях, ръкопляскания, оживление.) Но аз съм женен вече 40 години и нося хомота си с удоволствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поиска думата министър-председателят.
Господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Близо час всъщност върху какво се умува – че искат вот на недоверие, цитирам дословно, за който самите те са убедени, че дори подписи не могат да съберат. Всъщност искат да превърнат парламента в място, където да си кажат тезите, макар че съзнават, че нямат и тази мощност в момента, дори това да направят като вот на недоверие. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място! (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И понеже след това всички започваме да биваме упреквани за авторитета на парламента, предлагам – Ваша работа си е, нито искам да се меся в чисто юридическите казуси, но това, което знам е, че трябва да има 48 подписа! От това, което чувам сега, разбирам, че те са 40, сиреч не стигат!
Ние с министъра сме тук, очаквайки да има дебат.
Волята на парламента е да вземе решението, което иска.
Моето предложение е, ако може с тези юридически хватки да престанете, защото аз искам да кажем тезата, и по този начин не само нашата, а и на всички парламентарни групи, предполагам.
В интервютата на редица дейци от БСП, които четох днес, се видя, че те считат, че ние, именно спазвайки правото и това, че няма подписи, няма да проведем вот на недоверие и те ще могат да говорят думите, които преди малко и госпожа Манолова изрече, че ние сме се уплашили от дебат.
Ако някой трябва да се плаши от дебат, това сте Вие, защото от това, което всички тук ще чуят и което ще изнесат парламентарните групи, ще стане ясно на всички български граждани, че – първо, Вие не сте искали да строите в Белене. Нито сте имали цена, нито сте имали договори, извадили сме достатъчно документи. (Шум и реплики в КБ.)
Молбата ми е: гласувайте, каквото преценявате да гласувате, и всички, които имат интерес, в зависимост от това какво ще гласувате, след това да останем и да си кажем тезите.
В края на краищата, господин Корнезов, Вие самият казахте: „Ние знаем и виждаме, че няма да мине вотът.” Защо губим безцелно време, вместо да дадете време на всички партии, които сме тук, да се изкажем? (Шум и реплики от КБ.)
Моля? (Реплики от КБ.)
Миков, даже и футбол не можеш да играеш! (Оживление, смях.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Явно днес ще бъде един доста оживен ден в парламента.
Аз поисках тази процедура, защото тук бяха казани няколко неща, които са, меко казано, неточни.
Главно ще се обърна към господин Корнезов: господин Корнезов, защо се учудвате, че осем човека са си оттеглили подписите и са Ви излъгали? Ами, те 400 хиляди българи излъгаха, че Вас ли няма да излъжат?! (Оживление.)
След това, господин Корнезов, Вие сравнихте оттеглянето на подписите с един брак.
Господин Корнезов, Вие сами си избрахте булката и това, че тя е шавръклива и изневерява, е доказано от преди това! Не за първи път изневерява! (Шум, оживление, смях.)
И накрая, господин Корнезов, Вие сравнихте оттеглянето на подписите с обвинителен акт за убийство. Не, господин Корнезов, тук става въпрос за самоубийство – политическо! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не разбрах каква Ви е процедурата, господин Гумнеров?!
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Извинявайте, само да довърша.
И така, госпожо председател, аз имам една молба – нека най-накрая променим този правилник, за да не се налага ние – независимите народни представители, да излизаме и с процедурни хватки да можем да си кажем думата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега разбрах!
Постъпи процедурно предложение за отпадане на точка единствена от дневния ред: „Разисквания по Проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за спиране изграждането на АЕЦ „Белене” и провалената енергийна политика на България”. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 130, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поради липса на друга точка в дневния ред за днес, преди да закрия пленарното заседание, обявявам извънредно пленарно заседание в утрешния ден с начален час 13,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,51 ч.)





Председател:

Цецка Цачева


Секретари:

Любомир Иванов

Митхат Метин