Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Христо Бисеров, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето 25-27 април 2012 г.:
1. Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – подадена оставка от Димана Ранкова, заемаща длъжността. Оставката е от 20 април 2012 г.
2. Второ четене на Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество – вносители Красимир Велчев и група народни представители. Приет е на първо четене на 16 февруари 2012 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Михаил Миков, първи законопроект, и втори законопроект – вносители Анастас Анастасов и група народни представители.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на Проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система „Набуко”. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите – общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо четене на 8 февруари 2012 г. три законопроекта с вносители Министерският съвет – първи законопроект, втори законопроект на Димитър Атанасов и третият законопроект е на Иван Николаев Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за автомобилните превози.
7. Второ четене на Законопроекта за виното и спиртните напитки – продължение от вчерашния пленарен ден.
8. Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2011 г. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата – вносител Валентин Николов и група народни представители.
10. Парламентарен контрол, предвиден за петъчния ден с обичайния час 11,00.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 145 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника. По време на тяхното постъпване – първо е предложението на народния представител Мартин Димитров, съпредседател на Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага на основание чл. 99 от Правилника да се проведе изслушване на министъра на финансите относно представените от него и правителството различни идеи за разходване на Сребърния фонд, за който има негативни становища от български и европейски уважавани институции.
Господин Димитров, ще представите ли предложението си?
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ирландия загуби своята икономическа стабилност и растеж само с едно решение. Решението беше държавата да инвестира милиони в търговските банки. Само едно решение сложи край на растежа на Ирландия. България е на път да вземе подобно решение. Ако Сребърният фонд бъде похарчен в ситуация, в която потреблението спада, износът спада, индустриалното производство намалява, харченето на Сребърния фонд е сигурна загуба. Това са последните бели пари, които могат да бъдат похарчени, последният извор на стабилност, от който ще се лишим. Видяхте негативното становище на Българската народна банка, на Комисията по финансов надзор, на Европейската централна банка. Крайно време е този въпрос да бъде дебатиран в парламента, защото нито едно мнозинство или финансов министър може да вземе това решение самостоятелно.
Предлагам Ви следното нещо. Дори ако не приемете дебата днес, този дебат трябва да го има. Ако не смятате да приемете дебат в пленарната зала, нека поне да има дебат в парламентарните комисии – по икономическата политика и по бюджет и финанси. Нека да започне този дебат, защото най-разумното решение в момента е Проектозаконът за Сребърния фонд да бъде коригиран, да бъде редактиран. Трябва да махнем всички текстове, които застрашават финансовата стабилност. Защото утре, уважаеми дами и господа, ако сега допуснем грешка, няма да имаме нито един механизъм за корекции, няма да имаме нито един вариант да решим проблемите.
Искам да Ви обърна следното внимание. Хората, които управляваха Ирландия в момента, в който беше даден този заем, преди това бяха героите. Те бяха пример за успех, бяха пример за икономически растеж, бяха пример за растеж на доходите, сега са пример за тотален провал.
Ако управляващото мнозинство от ГЕРБ иска да докара България до такова състояние, законопроект, който е внесен, би бил подходящ. Убеден съм, че не това е целта, или поне се надявам, че не това е целта. Нека да постъпим разумно, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Мартин Димитров за провеждане на изслушване на вицепремиера и министър на финансите по начина, по който е формулиран въпросът по него.
Гласували 150 народни представители: за 50, против 6, въздържали се 94.
Предложението не е прието.
Второто предложение е от господин Павел Шопов, който предлага по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника да бъде включен като точка първа в седмичната програма на Народното събрание за тази пленарна седмица Законопроект за българския език с вх. № 154 01-89, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един типичен пример, при който важен законопроект отдавна минал през всички комисии и то с положително становище от всички тях, да бъде приет на първо четене – не се внася. Свидетели сме как се вкарват в пленарната зала законопроекти без да минат в комисии, съвсем скоро – вчера, завчера или утре, ако щете, но законопроект минал през всички комисии с положително становище през миналото лято – юли, август, си стои и отлежава в канцеларията или някъде по чекмеджетата, образно казано, но законопроектът не влиза. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Да, тук бях поправен, че в Правната комисия бил с отрицателно становище, може би само в Правната комисия, но това не променя нещата, госпожо Фидосова. Изправени сме пред един типичен пример, който трябва да ни накара да се замислим относно това: спазваме ли правилника?
Уважаеми колеги, от „Атака” настояваме в днешната програма, в таз седмичната програма на Народното събрание, да бъде вкаран този законопроект и разгледан така, както това е нормално и се полага на законопроект отдавна минал през всички комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за включване в седмичната програма на Законопроект за българския език.
Гласували 138 народни представители: за 24, против 30, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 23 до 24 април 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по правни въпроси. Съпътстващи – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по здравеопазването;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по правни въпроси. Съпътстваща – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за отмяна на декларация, осъждаща опита на насилствена асимилация на българските мюсюлмани. Вносител – Кирил Гумнеров. Водеща – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща – Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България. Вносител – Яне Янев. Водеща – Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за позиция на правителството и министър-председателят пред Европейския съвет по предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и предложението за промяна на Директива 2003/96/ЕС за облагане на енергийни продукти. Вносител – Мартин Димитров и група народни представители. Разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Проект за решение за отмяна на декларация на Народното събрание от 12 януари 2012 г. осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани – така наречения „възродителен процес”. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за позиция на правителството и министър-председателя пред Европейския съвет по предложението за директива на Съвета относно отпадането на данъчните преференции за дизела и определянето на акциза върху горивата по два компонента – според енергийното съдържание на продукта и според изхвърляните при използването му въглеродни емисии. Вносител – Мартин Димитров и група народни представители. Разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 – януари 2012 г. Вносител – Яне Янев и група народни представители.
Общ брой – 8 законопроекта и проекторешения за времето от 23 до 24 април 2012 г.
Процедура по начина на водене.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател, преди малко Вие прочетохте в списъка на постъпилите проекти на закони и решения и Проект за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 – януари 2012 г.
Уважаема госпожо председател, този проект за решение отново е раздаден на народните представители, без във връзка с него Вие да сте изпълнили задължителните правомощия, които правилникът Ви вменява в чл. 78, ал. 2, който гласи: „Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 67, ал. 3”.
Единствено чл. 79 Ви дава право за решения по процедурни, организационни и технически въпроси да не разпределяте на постоянни комисии.
Аз Ви призовавам, защото това не е първият път, когато проекти за решения се раздават на народните представители, без по тях да има задължителна резолюция за разпределянето им на постоянни комисии. Тази практика, която е в разрез с правилника, да бъде преустановена, да изискате обратно това решение и да го разпределите на съответна постоянна комисия, която да го разгледа преди то въобще да бъде раздадено на народните представители и да бъде обект на разглеждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Вие правилно казахте – срокът е тридневен, не е изтекъл за разпореждане, за предоставяне в постоянни комисии, тъй като във вчерашния ден е постъпило предложението, но всеки един законопроект, който пристигне или проект за решение няма пречка да бъде предоставен на вниманието на всички депутати.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Госпожо председател, ще разпределите ли този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го разпределя, господин Корнезов.
Днес е първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за предстоящата нова сесия.
Изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да насоча вниманието Ви към приоритетите на дейността на Народното събрание и на изпълнителната власт, така както се виждат от страна на Синята коалиция, предвид рязко променилите се в посока на влошаване условия пред българската икономика.
Искам с няколко числа да илюстрирам ситуацията. Безработицата в страната достигна 12,4% според Евростат и е на нивото, сравнима с безработицата в южноевропейските страни, които преживяват тежки проблеми с обслужването на своя дълг. В този смисъл ние сме в едно сравнимо тежко състояние със закъсалите страни от Еврозоната.
Същото показва и показателят за заетост. Едновременно с това българската статистика посочва, че се е намалило потреблението в страната и Българската народна банка съобщава, че драстично са намалели инвестициите в икономиката.
На тази картина съответства и изтичането на средства от България. Миналата година са изтекли 1 млрд. 400 млн. лв., а през следващите 12 месеца се очаква да изтекат още 1 млрд. 300 млн. евро.
България като периферна страна на Еврозоната трябва да си даде сметка, че не е в състояние да получи каквато и да е подкрепа, а напротив, от страна на намиращите се в тежко затруднение Европейски съюз и Еврозона. Те са заети със спасяване на еврото, заети с решаване на дълговите проблеми и от това най-високата цена, вероятно относително, ще се плати от периферните държави, каквато е и България.
Това налага въобще да се преоценят надеждите ни по отношение на европейската интеграция и начина, по който те въздействат върху България. Ако тази картина, която се очертава – картина на мрачни облаци над световната икономика и тежка депресия за българската икономика, приемем за реалистична, Народното събрание и правителството трябва да фокусират вниманието си върху следните приоритети. И ние се обръщаме към управляващите от ГЕРБ с настояване те да се вслушат в тези приоритети, в тези гласове, които идват от наша страна и да предложат спешно своите идеи за решаване за излизане от кризата.
Защото сега единствените възможности, според нас, на които може да се опре икономическото възстановяване и развитие на страната, е специално внимание за стимулиране и съживяване на икономиката, е увеличаване на заетостта на основата на вътрешни фактори. Никога толкова важно не е било да бъдат приведени в действие вътрешните фактори за икономическо развитие, както в настоящия момент. Това означава да бъдат облекчени условията – данъчни, организационни и всякакви други законодателни, за малкия, за семейния, за средния бизнес, за самонаетите лица.
От тази гледна точка част от мерките, които ние предлагаме, е Народното събрание да задължи правителството да каже: „Не!” на европейското предложение за създаване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Ние трябва в този момент да кажем, че сме против създаването на тази обща основа, защото на тази база ние ще трябва да повишим данъка в страната.
Освен това ние ще предложим, и се надяваме, че Народното събрание ще ни подкрепи, Народното събрание да упълномощи правителството и министър-председателят да каже: „Не!” на отпадането на данъчните преференции за дизела. Защото това е горивото, което се ползва от огромната част на домакинствата и от малките, средни и семейни фирми.
Ние считаме, че особено внимание трябва да бъде обърнато и трябва да чуем мерките от страна на управляващите в сектора за сигурност, включително условията за опазване на реколтата и реализацията на продукцията на малките земеделски производители. Защото в противен случай няма как и няма откъде хората да бъдат стимулирани да произвеждат допълнителни доходи, с които да подкрепят бюджета на своите семейства.
Ние считаме, че трябва да бъдат предложени мерки за защита на средния бизнес от страна на спадащото търсене, и, от друга страна, от злоупотребите с господстващо положение на доставчиците, на фирмите, намиращи се на пазара.
Народното събрание трябва да приеме – ние сме направили предложения, и ще настояваме да минат на тази сесия, за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията с цел да се поведе наистина една много сериозна битка срещу злоупотребите с господстващо положение, защото цената е унищожаване на работни места.
Искаме да чуем от страна на управляващите законовите гаранции и контрола, който ще бъде упражнен при реализацията на обществените поръчки. Това, което виждаме за АЕЦ-Белене, е една драматична картина – нарушаване на Закона за обществените поръчки в колосални размери и разхищение на средствата на българския данъкоплатец. Ние искаме да видим какви мерки предлагат управляващите това нещо да не се допуска в бъдеще.
Ние предлагаме специални мерки – създаване на нова организация, и считаме, че трябва да ги видим конкретизирани от страна на управляващите, за действията на данъчните и полицейските органи за намаляване на сивата икономика. Ние сме за строга данъчна и финансова дисциплина, които да позволят да се намалят размерите на сивата икономика, защото в момента тя се превръща в нещо, което руши общата икономика на страната. Считаме, че специални мерки трябва да има срещу контрабандния внос, включително на земеделски стоки, който е около 30%. Очакваме инициатива от страна на управляващите от ГЕРБ, от страна на правителството. Чакаме тези мерки и предупреждаваме, че ако няма такива мерки, ако продължаваме да споделяме необосновани надежди, че ще има външна подкрепа, поне в следващите месеци, в следващата година, ние ще дочакаме избори в едни изключително тежки икономически условия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли други изявления от името на парламентарна група?
Господин Тодор Димитров има думата от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на
Политическа партия ГЕРБ

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! И през пролетната сесия Парламентарната група на ГЕРБ ще продължи последователно да изпълнява своите ангажименти пред българските граждани. Увереността да продължим напред черпим от положителната оценка за свършеното от нас и правителството. Тези оценки проличаха от вота на избирателите на последните два избора. С гласовете на парламентарното мнозинство кабинетът на премиера Бойко Борисов преодоля успешно вече три вота на недоверие. По своята същност всички те бяха абсолютно безпочвени и целяха единствено подмяна на дневния ред на обществото.
Колеги от опозицията, опитвахте се да отклоните вниманието на обществото, да подменяте дневния ред. Стана ясен обаче задкулисният Ви замисъл: единствено лъскането на Вашия партиен имидж и политическа реабилитация. Днес обаче всички сме свидетели, че Вие, колеги вляво, не можете да съберете дори нужните Ви подписи, за да поискате вот на недоверие. Каква политическа алтернатива може да представлява партия, която обикаля като политически просяк в търсене на осем подписа?! За всички е очевидно, че в резултат на Вашите вътрешни лидерски скандали принципите на Вашата партия бяха пожертвани. Положителното в случая според нас обаче е това, че вече никой не иска да стои на една страна с БСП. Вероятно вече всички партии разбраха, че Вие, колеги от БСП (шум и реплики от КБ), никога не сте искали да строите АЕЦ „Белене”. (Продължаващи шум и реплики от КБ.) Доказателство за това е, че нито сте подписали някакъв договор за строителството на атомната централа, нито сте стартирали строителството на практика. Единственото, което сте свършили по въпроса, е да похарчите безсмислено стотици милиони.
Четвърти вот на недоверие всъщност няма, не че сме се притеснявали от такъв, но нямате възможност да го предизвикате, колеги. Евтиният предизборен популизъм на господин Станишев – да гради образ на чужд гръб, не успя. Ето защо, колеги вляво, трябва да откриете друг начин да решавате лидерските си проблеми.
Нашата политическа отговорност е да продължим усилията си по запазването на постигнатата финансова стабилност на страната на фона на световната финансово-икономическа криза. В тази посока правителството и парламентарната група на ГЕРБ предприехме редица мерки, за да запазим стабилни доходите на населението. В същото време запазихме и нивото на данъците.
Строителството на големи инфраструктурни обекти, на магистралите „Тракия”, „Марица”, „Струма”, „Хемус” и стотиците километри пътища, на спортните съоръжения е наш постоянен ангажимент. Диалогът с Европейската комисия и гражданското общество винаги са били наш водещ приоритет. Само след няколко месеца очакваме да получим редовната оценка от Европейската комисия за напредъка на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Предстои още тази седмица разглеждането на второ четене на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, който е основен приоритет на правителството на премиера Бойко Борисов и на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Убедени сме, че при изготвянето на доклада европейските ни партньори ще оценят високо усилията ни да отговорим на техните препоръки, като приемем закон, който урежда условията и реда за отнемане в полза на държавата на придобито имущество, за което не е установен законен източник. Чрез този закон ще защитим интересите на обществото и ще възстановим чувството за справедливост у гражданите.
Логична следваща стъпка в диалога на България с Европейската комисия са и предложените за първо разглеждане промени в Закона за съдебната власт. В него предлагаме подробна и прозрачна процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет както по отношение на парламентарната, така и по отношение на съдебната квота. Веднага след приемането на промените в закона, през месец юни 2012 г. ще стартираме и процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
В резултат на диалога с гражданското общество и Министерството на вътрешните работи в лицето на вицепремиера Цветан Цветанов Парламентарната група на ГЕРБ подготви и предложи промени в Наказателния кодекс, насочени срещу войната по пътищата. В тази връзка, призоваваме и всички компетентни институции и власти да укрепят усилията ни и да се обединим в борбата срещу безразсъдното шофиране по българските пътища.
Друг основен приоритет на Парламентарната група на ГЕРБ през новата сесия ще бъде подпомагането на усилията на правителството и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, както и за енергийната ефективност и независимост. Главна стъпка в тази посока ще бъде приемането на промените в Закона за енергетиката. Чрез тях ще осигурим независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка на електрическа енергия и природен газ. Освен това ще бъдат засилени правомощията на националния енергиен регулатор в полза на защитата на правата на потребителите на енергийни услуги и повишения контрол върху всички доставчици на такива услуги.
Насърчаването на инвестициите в България и разширяването на възможностите пред българския бизнес също са ключов ангажимент на Парламентарната група на ГЕРБ. Доказателство за това е предложеният Закон за публично-частното партньорство. Чрез него ще разширим възможността за привличане на частни инвеститори в публичния сектор. Този закон е още една стъпка към допълнителните форми на финансиране на публични и обществени проекти.
Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ застава категорично и зад усилията за реформирането на ВиК сектора. С промени в Закона за водите ще предложим необходимите условия за определянето на ясни правила за собствеността върху водната инфраструктура. Предложеният законопроект ще улесни изпълнението на проекти за изграждане, рехабилитация и модернизация на ВиК мрежите и съоръженията чрез извършване на инвестиции от страна на държавата в активи – държавна собственост. Освен това с предложените промени ще се осигури контрол по техническото състояние и безопасност на всички язовири в страната. За целта ще бъде създаден единен регистър за всички съоръжения във водния сектор – държавна и общинска собственост.
Социалната политика и здравеопазването остават сред основните приоритети на Парламентарната група на ГЕРБ и на правителството на премиера Бойко Борисов. С приемането на Закона за здравето на второ четене ще потвърдим нашата решителност относно пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. Тази стъпка е ключов ход от дългосрочната ни инвестиция в профилактиката и превенцията.
С промените в Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина ще улесним достъпа на пациентите до висококачествени и ефективни лекарствени продукти. Ще гарантираме чрез законова промяна, че отстъпките, които договаря Националната здравноосигурителна каса, ще важат за всички лекарствени препарати и по никакъв начин няма да се отразят на това, което гражданите доплащат. Освен това ще регламентираме в отделен закон правата на пациентите.
Във връзка с препоръка на Европейската комисия ще предложим и приемем и промени в Закона за здравното осигуряване, според които осигурителните дружества ще трябва да отговарят и на условията като застрахователи.
Парламентарната група на ГЕРБ ще продължи усилията си за реформиране на българското образование. С новия Закон за предучилищното и училищното образование ще поставим ясно и категорично фокуса върху личността на детето и ученика с неговата свобода на избор. С предлаганите текстове последователно ще се провежда политика на запазване и засилване на ролята на държавата във финансиране на предучилищното образование. Освен това ще продължим и с промени в Закона за професионалното образование и обучение с прякото участие на бизнеса.
Ние от ГЕРБ работим по всички тези наши приоритети, защото обещахме на българските граждани по-добър живот. Ще изпълним ангажимента си, защото нашият хоризонт надскача дребното политиканстване и терзанията за оцеляване на политическата сцена. Имаме набелязани приоритети – за това ще работим, за да оправдаем очакванията на всички, които ни вярват, защото техните очаквания съвпадат с нашата отговорност. Няма да ни отклонят от посоката нито измислени вотове на недоверие, нито политическия популизъм на опозицията. Работата ни ще бъде нашето всекидневно доказателство пред хората, защото за свой съдия и критик избрахме единствено българските граждани.” Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво” от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Ангел Найденов има думата за изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отдавна началото на парламентарната сесия не фокусира онзи интерес, внимание и любопитство, с които се следяха парламентарните сесии от началото на работата на Четиридесет и първото Народно събрание. Доказателство за това е и атмосферата, която цари в днешния първи ден от редовната работа на Народното събрание в тази сесия. Това, разбира се, е естествена последица на времето, минало след изборите, но е последица и на още нещо – последица от прекършените очаквания на хората, огромната пропаст между дневния ред и решенията на Народното събрание и очакванията на хората, от друга страна, е най-кратката характеристика на този парламент.
Можем да видим това разминаване във всичко и всеки ден. Най-яркият и най-пресен пример е решението на Народното събрание за спиране на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”, а най-грозният и с трайни негативни последици скандал е провалът на вота на недоверие.
Имаме ли основание да се фокусираме върху АЕЦ „Белене”? (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Естествено, че имаме основание. Това е и най-високотехнологичният и стратегически проект, пряко свързан с националните интереси на Република България.
Неговото спиране, уважаеми дами и господа народни представители, е пряк удар не само върху енергийната ни независимост и сигурност, но и върху националната сигурност и жизнените интереси на обществото и на държавата. Това е важно да се каже днес, когато при президента на страната ще се проведе първото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност по тези теми.
Не е учудващо впрочем, че в доклада на ресорния вицепремиер и министър на вътрешните работи отсъства сериозният анализ на средата за сигурност и съответно на рисковете и заплахите за националната сигурност на страната. Това говори за несериозно, ако не и за пренебрежително отношение към Консултативния съвет за национална сигурност и това негово първо заседание.
Този анализ, уважаеми дами и господа, липсва, защото изводът би трябвало да бъде, че има ескалация на рисковете и заплахите за вътрешната сигурност и съответно за сигурността на страната. Управляващото мнозинство и правителството не се справят и това трябва да бъде вторият извод, който трябва да съществува в анализа. Те не могат да намерят адекватните решения. Единственият отговор, който могат да намерят, е концентрацията на права, на ресурси и на контрол върху службите за сигурност. Всъщност това може управляващото мнозинство и това прави.
Свръхконцентрация в ръцете на един човек – не на президента, не на министър-председателя, не на председателя на Народното събрание, а на ресорния вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това не просто е неприемливо, това е опасно и Парламентарната група на Коалиция за България ще се противопоставя с всички свои сили – и политически, и парламентарни ресурси и възможности.
Разбира се, дами и господа народни представители, в началото на тази сесия не само като приоритет – трябва да подчертая, че сред нашите цели и задачи челно място заемат усилията за предизвикване и провеждане на референдум за изграждането на АЕЦ „Белене” и гарантиране на бъдещето на ядрената енергетика в България. Тогава, когато ние защитаваме национална кауза, нямаме притесненията да останем сами – нито в парламента, нито сред своите политически опоненти. Не се молим за подписи, разчитаме на подкрепата и имаме подкрепата на мнозинството от българските граждани. Вярваме в това, че те ще подкрепят инициативата ни за провеждане на референдум за изграждането на АЕЦ „Белене”.
Когато говорим за нарастването на рисковете и заплахите за вътрешната сигурност, имаме предвид, дами и господа народни представители, задълбочаващата се бедност, социалното неравенство, увеличаващата се неграмотност, ограничения достъп до качествено здравеопазване, растящата безработица, особено сред младежите, дезинтеграцията на обществото, обезлюдяването не само на отделни населени места, но на цели райони в страната.
Не можем да не изразим тревога от финансовото състояние на страната, от топящия се фискален резерв и от растящите междуфирмени задължения, включително и заради неизрядност на държавата.
Всичко това очертава и посоките на нашите политически и парламентарни усилия и инициативи. Непримирима и активна опозиция, следваща потребностите и очакванията на хората и предлагаща реалистични, разумни решения, ще бъде характеристиката на парламентарната ни група и за тази парламентарна сесия – последователна и ясна алтернатива на управлението.
Не мога и няма да пропусна, дами и господа народни представители, сред приоритетите ни и изборното законодателство. Че има неотложна необходимост от промени не се вижда само от управляващите от ГЕРБ. Ясно е защо. Пороците на Изборния кодекс бяха заложени и съответно обслужват само и единствено ГЕРБ, но ако искаме да бъдем съвременна, демократична европейска държава, трябва всички да проумеем, че са необходими радикални промени в изборните правила и процедури.
Като говорим за законодателство, няма да се примирим с лошото и некачествено, и противоконституционно законодателство, което твори Четиридесет и първият парламент. Двадесет и седем пъти сме сезирали Конституционния съд! Седем от жалбите ни са били уважени изцяло, десет – частично, и четири са в процес на разглеждане. Всичко това, уважаеми дами и господа, е характеристика за лошото законодателство на Четиридесет и първия парламент и, разбира се, характеристика на мнозинството.
Уважаеми дами и господа, след три години на лъжа и извинение с предишното управление сме на път да влезем в последната година от управлението на ГЕРБ. Три години на излъгани очаквания и надежди, на неизпълнени обещания.
Няма как да не направи впечатление, че всичко онова, за което говори господин Димитров, е само в бъдеще време! Защо не го направихте три години? Никакви приоритети не бяха заложени и нищо не следвахте. Няма да направите нищо от онова, което до този момент заявявахте. След тези три години наистина се надяваме, че това ще бъде последната година от управлението на ГЕРБ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Найденов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи представям на Вашето внимание няколко теми, които според нас съдържат основните акценти на тази изключително важна сесия на Четиридесет и първия парламент, която днес се открива официално – сесия, която ще отбележи три години от началото на управлението на правителството на Политическа партия ГЕРБ. Три години, за които нашата оценка е изключително негативна и ние неведнъж сме се спирали на фактите и резултатите от това управление, с какво точно това управление е вредно за страната.
На първо място в нашите приоритети стои необходимостта от спешни промени в Изборния кодекс, които да гарантират честността на вота. По наша преценка колкото повече отлагате тази тема, толкова повече давате доказателства в посока сгъстяване на съмненията, че имате намерение да превърнете в рецидив начина, по който бяха проведени президентските и местните избори – първите избори, които се проведоха по новите правила в така широко прокламирания от Вас Изборен кодекс.
Не само за всички български граждани, но и за външните наблюдатели е категорично ясно, че тези избори не бяха нито честни, нито демократични. Рецидивите в тях, проблемите бяха толкова много, че Изборният кодекс наистина се нуждае от спешен ремонт.
Ние не приемаме единствената идея, която Вие прокламирате за ремонт, за поправка в кодекса в посока, разбира се, характерното за ГЕРБ разширяване на полицейското начало във вота чрез използване на специални разузнавателни средства, защото посоката, в която следва да се извършват тези промени, не е засилване на контрола над политическия опонент, а тъкмо обратното – посоката е зададена в заключенията на наблюдателите на ОССЕ и ПАСЕ.
Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи волунтаристичните намерения на кабинета да замени част от Сребърния фонд с емисия държавни ценни книжа, защото това категорично би било продължение на порочната политика, порочната тригодишна политика на кабинета за харчене на резервите, за харчене на наследените ресурси.
Уважаеми колеги, след зимата на 1996-1997 г. в страната беше въведен Валутният борд, Паричният съвет. За това въвеждане имаше пълен консенсус в обществото. Следващите три кабинета в продължение на 12 години водиха политика, в която имаше континюитет на тези приоритети по стабилността на Борда, която осигурява макроикономическата стабилност, върху която страната се развиваше с възходящ икономически ръст.
Бих искал да Ви припомня, че Валутният борд не е самодостатъчен механизъм за поддържане на финансовата стабилност. Валутният борд сам по себе си не дава онези механизми, които поддържат финансовата стабилност. Действията и решенията на правителствата, решенията на парламента, законодателството, всички политически действия трябва да бъдат в посока на поддържане на тази стабилност чрез поддържане на резервите, чрез тяхното натрупване, а не чрез тяхното харчене.
Да обобщя само с две цифри: за три години бюджетният дефицит, който натрупахте, е над 10% от брутния вътрешен продукт. Това се равнява на над 6 млрд. лв. разходвани средства от резервите на страната и от увеличаване на вътрешния дълг – 4 милиарда от фискалния резерв и 2 милиарда от увеличаване на вътрешния дълг.
Няма как Движението за права и свободи, което в тези 12 години е участвало активно в създаването на тези резерви и на тази стабилност, да подкрепи такава стъпка.
Толкова повече, че чухте ясни сигнали от цялата икономическа общност, от всички граждански организации, от стожера на финансовата стабилност – Българска народна банка, от Европейската централна банка, че такова намерение и такова действие няма да има еднопосочно отрицателно въздействие върху макроикономическата стабилност, ще има многопосочно, и, за съжаление, дългосрочно негативно действие върху стабилността в страната. Доколкото Валутният борд се засяга чрез намаляването на резервите, ще влияе върху стабилността и на българския лев.
Ние ще бъдем много яростни противници и е твърде вероятно точно по тази тема да получите вот на недоверие, за който, бъдете сигурни, няма да тичаме да събираме подписи!
Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепя и онези законопроекти, които под мнимата форма на търсене на реформи всъщност влошават състоянието в определени сектори.
Колеги, ГЕРБ има удивителната способност да отлага реформи и резултатът от това отлагане на реформи е въпросното нарушаване на финансовата стабилност, и тези огромни харчове и намаляване на резервите, но в редките случаи, когато ГЕРБ се реши да прави някаква стъпка в определен сектор, за да го реформира, обикновено има удивителната способност тази стъпка да е с отрицателни последици. Класически пример е новият Ви проект за Закон за училищното образование.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи Ви предупреждавам, че практическото следствие от прилагането му ще е ликвидирането на почти всички основни училища, които са базирани в селата. Това ще наруши конституционния принцип за равен достъп до образование, а на редица места ще има на практика ефекта на лишаване от достъп до образование. Този риск явно не е анализиран, защото в закона не са застъпени превантивните мерки.
Още един пример ще Ви дам – този закон ще ликвидира и малкото неща, които са гордост на българското средно образование, като например изключително високото качество на математиците, които българското средно образование дава. Математическите гимназии и профилираното обучение от V до VІІІ клас Вие се готвите да ликвидирате, може би заради лобистки интереси. Центровете за обучение не са съгласни, че обучените в този профил на математическите гимназии ученици са без конкуренция на приемните изпити.
Аз силно се надявам, че Парламентарната група на ГЕРБ ще види тези неща и няма да позволи, ако в министерството има такива лобистки намерения, това да се случи.
И в края на своето изказване искам да изпълня едно приятно задължение от името на цялата Парламентарна група на Движението за права и свободи – да Ви поздравя с Великденските празници, които отминаха, но християните по цял свят от Възкресение до Възнесение Господне – до Спасовден, се поздравяваме с думите „Христос Воскресе!”.
„Христос Воскресе!”, колеги! Да сте живи и здрави!
И от мое име, и от името на мюсюлманите – колеги в парламентарната група, от цялата парламентарна група на Движението за права и свободи, желая успешна сесия! (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли други желаещи за изказване от името на парламентарна група? Не виждам.

Преминаваме към дневния ред, който сме приели като програма на Народното събрание – първа точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ”.
С писмо с вх. № 220-00-27 от 20.04.2012 г. до председателя на Четиридесет и първото Народно събрание е постъпила оставка от Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”:
„Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор предсрочно да бъде прекратен мандатът ми от Четиридесет и първото Народно събрание като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, поради предложение за преминаване на друга работа.
Надявам се настоящата молба да бъде разгледана своевременно от народните представители и да бъда освободена от състава на Комисията за финансов надзор.
20 април 2012 г.
С уважение: Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.”
По Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 6, се предвижда, че мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание при хипотеза първа – „при подаване на оставка”, следва да бъде прието и решение на Народното събрание дали приема тази оставка, която е подадена пред парламента.
Има подготвен и служебен проект, който ние ще гласуваме след малко.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата за изказване? Не виждам.
Ще прочета Проекта за решение, който се предлага на Народното събрание:

„РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на
заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:

1. Предсрочно прекратява мандата на Димана Ангелова Ранкова като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
2. Решението влиза в сила от деня на приемането му.”
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин Божинов, заповядайте за отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против и съм един от двамата народни представители, които гласуваха против.
Първо, защото Димана Ранкова е изключително висококвалифициран, системно подготвен и много полезен в тази високоотговорна сфера специалист и държавен служител.
Второ, защото когато получаваш доверието за определен мандат, е несериозно да посочваш в своите мотиви, че имаш по-добра работа и по-изгодна служба. За хората, които познават или вникват в ситуацията, става дума за нещо различно. Става дума за посочване на мотиви, които не са действителните причини за напускането. Там има сериозни противоречия, там нещата не вървят добре и беше хубаво управляващото мнозинство да изиска по-сериозен анализ на мотивите и да ги поднесе на парламента.
Щом така сте решили, щом сте подкрепили – нека така да бъде, но Георги Божинов не може да подкрепи тези мотиви. Смята, че те не са искрени, че това не е причината и гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли втори отрицателен вот? Няма.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
Вносители – Красимир Велчев и група народни представители.
Заповядайте, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието госпожа Велина Тодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте предложението за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието за участие в разискванията по предложения законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министъра на правосъдието в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: „Доклад относно Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от народните представители Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.”
„Закон за отнемане на незаконно придобито имущество”
Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители: „Предлагаме наименованието на закона да стане „Закон за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми председателстващи, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че в един закон заглавието би трябвало да отговаря на духа, смисъла и предмета на самия закон. Във връзка с това смятам, че предложението на комисията той да се казва „Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество” не е коректно. Наименованието не е точно, не е правилно, защото за да е незаконно придобито имуществото, трябва да е придобито вследствие на някакво престъпление, на някакво незаконно поведение, а законът не се интересува от това дали има престъпление. Той не се интересува от хода на наказателното производство, благодарение на което започва процедурата пред органа, който този закон въвежда като орган със съответни правомощия. Във връзка с това смятам, че е много по-коректно, много по-правилно, а и с колегите, с които сме го предложили – отговаря на предмета и на обхвата на закона, на отношенията, които той урежда – наименованието на закона да бъде „Закон за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”. Всъщност такъв е смисълът на закона – когато имаме разминаване с повече от 250 хил. лв., имаме имущество, за което не е установен законен източник, срещу който то е придобито. Законът урежда точно тези отношения. Не урежда – пак повтарям – отношения, свързани с това дали има престъпление, дали е извършено престъпление. Смятам, че това заглавие би било доста правилно във връзка с отношенията, които законът урежда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания по заглавието на законопроекта?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа в подкрепа на предложението на колегата Чукарски, защото той е напълно прав. Заглавието на един законопроект трябва да съответства на неговото съдържание и предмет. Трябва да сме абсолютно наясно, че това не е закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Пред нас е закон, който ще отнема имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Нека да направим разграничение между двете понятия – незаконно придобито имущество и имущество, за което не е установен законен източник. Защото, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, какво означава незаконно придобито имущество? Това е имущество, придобито в нарушение на закона или в резултат на престъпление. Няма нищо подобно в текстовете на този разписан от Вас закон.
Напротив, ще бъде конфискувано всяко имущество, за което гражданинът не може да докаже законен източник. Доказателствената тежест е обърната и вместо комисията, която разполага с всички властнически правомощия, да доказва незаконност на придобитото имущество, гражданинът ще бъде в ситуацията да се защитава, като в една невъзможна ситуация установява и доказва законен източник на своето имущество.
Питам: защо този на практика недосегаем орган, каквато е създадената с този закон комисия, която разполага с всякакви властнически правомощия, която има законовото право да иска сведения и да бъде подпомагана от всички други репресивни органи в държавата, не се наема да установи незаконността на имуществото, притежавано от гражданите, а гражданите са в ситуацията да се защитават срещу актовете на тази комисия?!
Считам, че заглавието на закона, освен че трябва да отразява неговата същност, трябва да бъде откровено и лишено от лицемерие. Защото това, което е написано в заглавието на този закон, който предлагате, е лъжа, с която се започва изписването на текстовете на този закон.
Искам да кажа и няколко думи защо не сме внесли предложения. Защото според нас е невъзможно този закон да бъде поправен. На практика този закон е правен абсурд, който е пълен с нелогични правни конструкции, което ще създаде колосални проблеми не само на гражданите, но и на органите, които ще се опитат да го прилагат.
Според мен на практика този закон е олицетворение на това мнозинство, събирателен образ на ГЕРБ, в смисъл на пълна липса на професионална компетентност, на полицейщина и на опит за обединение на всички власти – МВР, съд, прокуратура, дознание и всички контролни органи в едно; обръщане на цялата репресивна мощ на българската държава срещу обикновения гражданин.
Още в началото на приемането на този закон искам да предупредя, че неговото прилагане ще има непредвидими, чудовищни последици за обикновените хора. Искам ясно да заявя, че ние сме за това да бъде отнето имуществото, придобито по престъпен начин. Ние сме за това да бъде обезкървена, смачкана икономически организираната престъпност. Този закон обаче няма да мачка организираната престъпност, той ще смачка обикновените граждани, ще смачка бизнеса, който не е удобен на управляващите. И аз питам: какво са виновни и бизнесът, и хората, които по независещи от тях причини 20 години са работили в условията на сива икономика? Какво са виновни българските граждани – над един милион, които живеят в чужбина и които внасят в българската държава (това е доказано) приходи над милиард евро годишно, които много трудно ще бъдат доказани в условията на това производство?
Ние не искаме да имаме нищо общо с това. Вие ще си понесете отговорността за текстовете, които сте разписали в този закон. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нашият ангажимент е да покажем и да предупредим по какъв начин ще действат предложените от Вас законови разпоредби в този текст.
В конкретния случай предлагам (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да подкрепите предложението на господин Чукарски, защото то показва истинската същност на този закон и да дадем знак, че лицемерието на закона няма да започва от негово заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване народният представител Тодор Великов – имате думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, пред нас е законопроект и наше предложение, което група народни представители направихме, с което искаме да продължим нашето поведение по отношение на този законопроект, който миналата година беше отхвърлен в почти същия вариант. Още с внасянето на този законопроект във Вътрешната комисия няколко пъти попитах защо толкова важен законопроект, който е от изключителна важност за нашата страна, за нейните граждани, се внася във Вътрешната комисия като водеща? Защо не в Правната комисия? Тук има разминаване в това, което ще бъде прилагано, защото това са някакви иновации в областта на правото, което нашата страна иска да приложи и с което смятам, че ще бъдат нарушени гражданските права на много хора.
Какво имам предвид? Още в заглавието се казва, че ние искаме да отнемем незаконно придобито имущество. Госпожо министър, когато един законопроект бъде отхвърлен на първо четене, всички ние трябва да спазваме Конституцията. Там ясно и категорично е казано, че когато се внесе нов законопроект, неговата философия трябва да бъде коренно различна от тази, на която е бил отхвърлен. В момента имаме чувството, че отново се връщат същите разпоредби каквито съдържаше законопроектът, който отхвърлихме миналата година. Тоест, ще излязат верни постановките, че като че ли някой ни натиска да приемем разпоредби, с които да упражним правото си на отнемане на незаконно придобито имущество, без оглед на правата и свободите на българския гражданин.
Какво означава незаконно придобито имущество? Госпожо министър, България стана член на Европейския съюз. Тогава доста хора имаха възможност да пътуват, да работят точно в страните –членки на Европейския съюз, които сега, в момента толкова неистово желаят да бъде приет този закон. В България се внасяха по два милиарда на година от тези така наречени български граждани, които желаеха да спасят семействата си от недоимък. За пет години членство и възможностите, които се създадоха в българското общество, в България са влезли над 10 млрд. лв. Тези средства незаконни ли са, Ви питам?
Какъв закон създаваме в момента? Ако бяхме създали закон, и аз се радвах, че ще влезе такъв закон – за тероризъм, за рекет, за престъпления, които са доказани пред българското общество и които шокират българското общество, аз съм „за”.
Аз обаче бях един от хората, които бяхме най-силно против да бъдат вкарани административните нарушения. Какво означава да вкараш административно нарушение? Ние утре няма да можем да намерим един читав кмет, който да иска да работи, защото ще бъде обект точно на този законопроект. Десет милиарда лева влязоха и подпомогнаха българската икономика от 2007 г. досега. Те незаконни ли са, госпожо министър?
На една от срещите, която проведохме с Вътрешната комисия, попитах британския министър: „Вие чели ли сте този законопроект и съдържанието, което е поместено в него? Ако сте го чели, Вие ще го приложите ли във Великобритания? След което посланикът каза: „Аз не искам да се меся във вътрешните работи на България. В крайна сметка Вие сте си го приемали.” Не, не ние си го приемаме, притискате ни да приемем този законопроект – това е жестоката истина. Престъпните елементи, каквито искате да направите обект в този законопроект, отдавна изнесоха бизнеса си извън България. Отдавна направиха офшорни фирми, изнесоха капитали. Чрез този законопроект Вие ще ударите българските граждани, тези, които ходиха в страните – членки на Европейския съюз, работиха добросъвестно и спасяваха своите семейства. Тях ще ударите с този законопроект.
Това, което още от самото начало ние Ви предлагаме като наименование, уважаеми колеги, вниквайте в предложенията, които сме направили. Ние не сме против да има такъв законопроект, против сме този законопроект да бъде отнесен към българските граждани, да пострадат те. Не са виновни българските граждани за престъпния преход, който беше направен в нашата страна. Престъпни са тези министър-председатели, които управляваха и които раздаваха индулгенции, приватизираха предприятия и ги даваха на престъпни елементи. Не трябва българският народ да стане виновник за това, което се е вършило 20 години на този преход. Нека да накажем истинските виновници, а не тези, които ходиха, работиха и се чудиха как да спасят своите семейства.
Още веднъж се обръщам с апел: подкрепете нашето предложение, защото то е достатъчно обосновано и се отнася към българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Великов, Вие повтаряте един мит, който се разпространява от управляващото мнозинство под сурдинка за оправдание, че видите ли, този закон се приема под натиск, че той е обещан пред европейските ни партньори, едва ли не, че ГЕРБ го внася и го приема с отвращение. Нищо подобно.
Изчитайки текстовете на този закон и начина, по който се е провел дебатът в закритото заседание на Вътрешната комисия, твърдя, че ГЕРБ приема този закон с удоволствие, със злорадство, с една предвкусваща радост от това как репресията на държавата ще бъде насочена срещу всеки един, който е неудобен, несипматичен на властта; срещу всеки един бизнесмен, който дръзне да спонсорира друга политическа сила, а не ГЕРБ; срещу всеки, който нададе глас срещу това управление. Това се вижда в текстовете на този закон.
Няма как управляващите да ме убедят, че Европейската комисия, европейските ни партньори ги карат да приемат тези безумни текстове, а именно: комисията да установява отрицателни факти; да е изцяло обърната доказателствената тежест; да се върнат като законен повод административните нарушения за започване на проверка; да се стимулира доносителството; да се възстанови възможността за анонимни сигнали на граждани срещу такива, които трябва да бъдат проверявани. Извинявайте, такова нещо само увредени мозъци могат да вкарат в този закон.
Дебатът по тези текстове обаче предстои. Нека да бъдем малко по-откровени и да не твърдим от тази трибуна, че, видите ли, някога, някой го бил обещал. Не, аз твърдя, че ГЕРБ приема този закон с удоволствие, разбирайки, че той няма да громи престъпността, а ще громи всеки, който не е удобен на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Великов, в изказването си Вие изразихте съмнение, че едва ли не някой ни притиска да приемем този закон. Да, аз съм съгласен с Вас и ще кажа директно: Европейският съюз ни притиска да приемем този закон. А дали ГЕРБ с удоволствие го приемат, тук ще бъда принуден да се съглася с госпожа Манолова – да, така е. Мотивите, до голяма степен са същите, както каза тя.
Аз имам една друга забележка, която няма да се хареса на много хора тук. Отдавна е известно, че Европейският съюз на определена степен се управлява от полуидиоти. За мен е очевидно и се притеснявам дали няма да изпаднем в ситуацията някои хора, които безусловно приемат насоките, да изпаднат в ситуацията на пълни идиоти.
Затова искам да ви призова, уважаеми колеги от всички парламентарни групи: премислете много, защото този закон в този му вид е безкрайно вреден за България, за българския бизнес и за всички хора, които всички тези години са живели и са работили извън България, а днес са вкарали парите си в страната.
Между другото, искам да потвърдя още нещо, което каза господин Великов, нищо, че е под формата на реплика: да, господин Великов, прав сте, българската престъпност отдавна изнесе капиталите си в офшорни фирми. Уверявам Ви, че има редица депутати тук, в това Народно събрание, които го знаят много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – народният представител Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Ще се опитам да използвам прости изречения, за да бъдат разбираеми за управляващите. (Възгласи: „Е, е, е!”. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще Ви разпукат по този закон, господа управляващи, дори народни представители от ГЕРБ.
Господин Великов, добър анализ, но Ви липсваше основният извод. Според мен, а и според по-голяма част от българските граждани, този закон не е направен срещу незаконно придобитото имущество. Този закон не е направен да има фискален ефект и да се изземе това незаконно придобито имущество. Този закон е направен за репресия. Този закон е направен да може всеки един да бъде потенциално уязвим, потенциално наказан и потенциално вкаран в една схема, в която ще бъде разбит не само бизнесът, но и животът му.
Господа управляващи от ГЕРБ, повечето от вас имат сериозен бизнес. Дайте си сметка какво ще приемете, защото може да се окаже, че крилото, което в момента е над вас, ще бъде чук, който ще ви смачка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика, господин Великов, имате думата. Разполагате с три минути.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да отговоря първо на репликата на колегата Гумнеров. Аз не съм съгласен с Вас да наричаме европейските ни партньори с тези изрази. Те много добре знаят какво искат да направят с този законопроект. Колеги, българският бизнес ще бъде изкупен от чужди фирми. Това е истината! Ще бъдат притиснати хора, още повече с репликите, че България имала имущество през 1989 г. за 30 млрд. лв., а е приватизирана за 2 млрд. лв. Тази разлика незаконна ли е? Тази разлика ще влезе в джобовете на чуждите фирми, които ще изкупят нашите фирми в България. Това е основата на целия законопроект! Това е философията! Това исках аз, като народен представител, да бъде мястото, където да го кажем. Това е опасността от този законопроект. С това ще бъде притиснат българският бизнес – този, който по някакви неведоми пътища се е докоснал до него.
Тук вече искам да отговоря на колежката Мая Манолова: госпожо Манолова, кой постави основите на тази приватизация? Нали вашето правителство? Да, на Жан Виденов, който започна масовата приватизация, и следващият, който я довърши с касовата приватизация. Ето, това са хората, които са виновни за това престъпно деяние, за което в момента не искаме да накажем престъпните елементи.
Аз пак казвам: ако бяхме започнали с няколко члена, с няколко неща, които посланикът на Великобритания постоянно ни казваше – как отнели имуществото на един, който се занимавал с наркотици; как отнели на друг, който се занимавал с тероризъм, аз съм „за”. С две ръце съм „за” и неистово желая да бъде приет такъв закон. Но в този си вариант, приложен в закона, той обслужва чужди интереси, а не интересите на българското общество.
Тук искам да отговоря и на колегата Терзийски. Има определени членове и определени параграфи в този законопроект, които са много добро попадение, и ние ще ги подкрепим. Но философията на закона е сбъркана. Това не е философия на закон, който иска да удари организираната престъпност. Защото, ако беше така, нямаше да се тръби толкова години, за да има възможност в момента организираната престъпност да пренасочи своите авоари в чужди страни, офшорни зони и да не плаща данъци в нашата страна. И тогава, когато утре ние останем с недостиг от средства в години, в които хората правят либерализация, тези, които са изнесли своите капитали, се мъчат да ги върнат в своите държави, тогава ще се сетим, че този закон е просто едно недоносче, който не трябва да бъде приет в този вариант, в който ни е предложен.
Отново ви призовавам да подкрепите нашето предложение за наименование на законопроекта, което ще импонира твърде добре на това, което искаме да постигнем като основна цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли още желаещи за изказвания? Народният представител Христо Бисеров.
Заповядайте, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Има нещо, според мен, неточно и неправилно в това, че ние днес се опитваме да приемем този закон на второ четене, при положение че вероятно само след няколко месеца Европейският парламент ще приеме Директива за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност. Някак си, колеги, не знам защо не отбелязахме, че след като приехме нашия закон на първо четене, на 12 март Европейската комисия внесе в Европейския парламент и в Съвета на Европейския съюз тази директива по темата, която ние разискваме. Тази директива ще стане такава вероятно след няколко месеца. Припомням ви, че директивите не са актове, с които трябва да се съобразяваме и да синхронизираме нашето законодателство, а те са актове, които трябва да транспонираме в нашето законодателство.
В Преходната, последната разпоредба на тази проектодиректива, е казано точно така – че в определен срок, мисля, че беше две години, може да бъде много по-кратък, тази директива се транспонира в националните законодателства.
Говоря по тази тема, защото нашият закон няма нищо общо с европейската директива. Европейската директива, която ние ще транспонираме в скоро време в нашия закон, независимо какво ще направим днес и утре.
Още в чл. 1 на проектодирективата се казва, че обезпечение и конфискация се налагат на имущества при наказателни дела. Цитирам текстове, не ги преразказвам, а почти ги цитирам. Под конфискация се разбира наказание или мярка, постановени от съда след производство във връзка с престъпления, които водят до окончателно отнемане на имущество. Член 3 уточнява, че средствата от престъплението и облагите от него или тяхната равностойност се отнемат след окончателна присъда във връзка с дадено престъпление.
Всички текстове на директивата говорят за процедури в рамките на наказателния процес. Всички текстове обвързват конфискацията с установяване на причинно-следствена връзка между престъпното поведение и настъпил престъпен резултат, респективно и облага.
Някои малки изключения, които съществуват и които аз ще коментирам при следващите си изказвания, не непременно по заглавието, потвърждават тази европейска концепция. Обръщам Ви внимание, че в една от преходните разпоредби на директивата е казано, че се дава право на Обединеното кралство Ирландия да не участва в тази директива. Точно онези държави, в които има гражданска конфискация. Това, за което говорихме на първо четене. Лъжата, която се разпространява от Министерството на правосъдието, че в континентална Европа гражданската конфискация без връзка между деяние и престъпление е нещо нормално и естествено и съществуващо, излиза наяве в тази директива. Няма такова нещо! Няма такова нещо! Ние правим нещо, което го няма в континентална Европа, и след няколко месеца, когато излезе директивата, ще се чудим как да си оправяме глупостите, които ще приемаме през тази седмица.
Затова има логика да направя процедурно предложение да спрем разглеждането на законопроекта, да го свалим от дневен ред. Много скоро ще имаме европейски задължителен акт и когато го имаме, да приемем нашия закон такъв, какъвто го рамкират правилата на Европа.
Правя процедурно предложение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Правите процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Има ли обратно становище по това процедурно предложение?
Да, първо ще допусна реплика, после обратното становище. Сляха се в едно изказването и процедурата. Но първо беше започнато изказването и ще допусна репликите, след това ще преминем към процедурата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Бисеров, моята реплика е: Вие имате ли информация дали нашето правителство не е предприело стъпки, освен Северна Ирландия, да бъдем извадени и ние от директивата, след като ще имаме такъв закон? Все пак ние сме на принципа „надсвирил Стоян баща си”, дайте да видим да не би Европейската комисия да ни пусне да свирим първа цигулка?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, аз признавам, че съм много изненадан от това, което изнесе господин Бисеров като информация. Тъй като аз щях да направя същото предложение, под формата на реплика искам да Ви призова: дайте наистина да отложим гледането, докато се приеме съответната директива, защото ще се наложи след това ние да си променяме законите отново.
Ако целта е да се търси работа на парламента – няма проблем. Ако не можете да си намерите, уверявам Ви, че има работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Уважаеми господин Бисеров, Вие поставихте въпроса: защо се приема закон, който няма нищо общо с директивата? Логичен въпрос. Ще видите отговора, когато гласуват Вашето процедурно предложение.
Само преди няколко дни едно от най-емблематичните лица на ГЕРБ, без да е философ, а бидейки филолог, в момент на откровение направи едно блестящо обобщение. Госпожата каза, цитирам: „Няма закон, има власт!”. Тези четири думи отразяват най-актуалната ситуация в България и най-дълбоко същността на управляващия режим. За него няма закон. Това е власт, която иска да остане на власт.
Това, което приемаме днес, господин Бисеров, е не просто закон, а средство на властта да остане на власт, като се разправи с неудобните на властта. Вие ще го почувствате след малко при гласуването на Вашето иначе уместно процедурно предложение.
Става дума да е ясно какво правим и кой го прави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам думата на господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги, госпожо министър! На репликата Ви, господин Чукарски, вероятно трябва да отговори представител на изпълнителната власт. Кой би бил по-подходящ от министъра на правосъдието, не се досещам?
Впрочем текстът за Великобритания и Северна Ирландия специално е написан в директивата. Тоест не е дадена опция всеки който иска да не я приеме, а на тях предварително им е дадена опция да не я приемат. Между другото същото важи и за Дания. Ние сега и да искаме нямаме как, нямаме тази сила, да вкараме текста директно в директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Така, имаше процедурно предложение. То се подлага веднага на гласуване.
Има ли обратно становище на направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от господин Бисеров на основание чл. 45, ал. 2, т. 3 да се прекратят разискванията по законопроекта.
Гласували 134 народни представители: за 36, против 83, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Министърът на правосъдието поиска думата.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
Уведомявам Народното събрание, че веднага след това ще дам думата на министъра на правосъдието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, ще си позволя да Ви поправя: предложението на колегата Бисеров беше за отлагане на гласуването и на разискването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Права сте.
МАЯ МАНОЛОВА: ... по тези текстове, с оглед предстоящото приемане на европейска директива, която касае същата материя.
Искам да допълня и използвам в случая изказването на колегата Бисеров, че наистина във всички европейски страни така наречената гражданска конфискация, доколкото съществува, е предмет на уреждане в наказателните закони, в наказателните кодекси и във всички тези ситуации гражданската конфискация е свързана с установяване на извършено престъпление, освен в Ирландия, която е класически пример предвид съществуването на тероризъм и на ИРА.
Единствената европейска страна – това трябва ясно да се знае от всеки депутат от управляващото мнозинство, която познава института на гражданската конфискация, е Албания. Забележете, по отношение на кого в Албания се прилага гражданската конфискация? Ще цитирам Закона за секвестиране на имущества на организираната престъпност, който казва, че се прилага по отношение на лица, за които съществуват основателни подозрения, основани на доказателства за участие в организирана престъпна група, за участие в терористична група, въоръжена група или други подобни, изрично изброени в Наказателния кодекс.
По отношение на кого се прилага законът в България? Или според управляващото мнозинство, автор на този закон, потенциално, криминално проявеният участник в организирана престъпна група, е всеки български гражданин. Ето, това е голямата опасност на този закон. Затова колегата Бисеров е прав да иска отлагане на разискванията до приемане на съответната Европейска директива, която, вярвайте, няма да позволи подобно отношение по отношение на европейските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате прегласуване?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Права сте, че искането беше за отлагане, а не за прекратяване на разискванията. Моя е грешката при обявяване на процедурата.
Допускам повторно гласуване, както е поискано от господин Бисеров – за отлагане на разискванията.
Режим на гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 40, против 88, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм подготвила предварително изказване, но бях провокирана от неколкократното споменаване на европейската перспектива и на европейските перспективи пред темата за отнемане на имущество. Затова бих искала да направя няколко уточнения.
Факт е, че предстои второ четене на един ключов за България закон, който на практика България от около година и половина се опитва да приеме като действащ закон. Факт е, че на европейско ниво също така тече процес на обсъждане на темата за отнемане на имущество, което на практика е незаконно придобито. Факт е, че има директива и предложение от страна на Европейската комисия за такава директива. Между другото преди около година, когато стартира дебатът, на европейско ниво инициаторите бяха именно България и Ирландия. Две държави, които подкрепиха тогава комисаря Рединг, който инициира този дебат. В момента комисар Маелстрьом е движещата сила на инициативата.
Искам да кажа, че в момента директивата на практика си поставя за цел да постави минималните стандарти, само минималните стандарти. Предстои обсъждане в Европейския парламент. България е една от държавите, които настояват да се разшири обхватът на тази директива. Това е позицията на правителството. В този смисъл дебатът по тази директива тепърва предстои, това от една страна. От друга страна, струва ми се, че в един такъв дебат всяка държава трябва да гледа себе си. В този смисъл е много важно да обърнем внимание на още един европейски знак, ако мога така да го нарека. (Реплики от КБ.)
Вие търсите европейската директива. Да, тя поставя основите, тя поставя минималните стандарти и всяка държава решава сама за себе си. Прочетете няколкото последни доклади на Европейската комисия. Вижте ясните, бих казала, насоки за това какви са очакванията към България. Защо го казвам? Защото европейските доклади са резултат от външна оценка за България. Външната оценка за България от страна на Европейската комисия е такава: необходимо е да бъде приет такъв Закон за отнемане на имуществото.
Вярно е, че темата е нова. Вярно е, че тя не е позната. Вярно е, че темата за така наречената конфискация, която не се базира на влязла в сила присъда, е нова и за Европейския съюз. Факт е, че от страна на Европейската комисия, и в последния Февруарски доклад, изрично бяха посочени няколко обстоятелства, които се очаква да влязат в този закон. Един от тях беше свързан с отнемане на имущество, което не се базира на влязла в сила присъда.
В същото време искам да обърна внимание, че има много ясен и изчерпателен каталог от престъпления, и то тежки престъпления, каквито са именно организирана престъпност, тежка корупция, тероризъм, които са посочени в закона и това е основанието за започване на процедурата. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Това е основанието. Административните нарушения, ако си спомняте, бяха изрично посочени във Февруарския доклад. (Реплики.) И тук, ако погледнете проекта на закона, става въпрос за административни нарушения, които са от естество да генерират облаги, тоест не става въпрос изобщо за административни нарушения. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Освен това става въпрос за изискване и указанията, които бяха дадени от страна на Европейската комисия, се отнасят до няколко типа проблеми – обществени поръчки, строителство. Това са този тип административни нарушения, които са от естество да генерират облаги.
В този смисъл началото на процедурата не може да бъде произволно, то се базира наистина на повдигане на обвинения от страна на прокуратурата. Това е моментът, в който стартира процедурата. Изрично изискване на Европейската комисия е – погледнете Февруарския доклад, комисията да може да се самосезира. Това е изрично изискване на Европейската комисия, тоест това е оценката за България. Ако след няколко години се прецени и се види, че България е постигнала конкретни успехи, този закон може би ще стане излишен, но оценката на Европейската комисия е тази – България има нужда от такъв закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
За изказване – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Провокира ме изказването на министъра на правосъдието, да се изкажа. Мисля, че всички разбираме, че ще бъдем поредното опитно зайче. Разбра се, че досега няма такава процедура и че след като проработи законът в България, ще се прецени доколко ще бъде заимстван, за да се допълва Европейската директива.
Колеги, ние 22 години сме експериментално поле – едни ни препоръчаха да си ликвидираме армията, за да влезем в НАТО, други ни препоръчаха – за да влезем в Европейския съюз, да затворим четирите блока на АЕЦ „Козлодуй”, което го направихме. Сега вероятно някои ни препоръчват, както тук каза министърката, да се експериментира, дето се казва, на българското общество този закон.
Мисля, че всички колеги тук са нормално мислещи. Пределно им е ясно, че този закон, освен че има потенциалната възможност, ще се използва за политически шантаж, но си представете това в бизнес план. Мисля, че Елин Пелин беше казал, че ако в България някога се роди гений, това ще е геният на завистта. Много логично е (масово, който е конкурент в бизнеса), че ще последват съответни доноси до комисията, образно казано, за да започне разследване, за да си доказват еди-кое си и докато го разследват, бизнесът ще пострада категорично. Не дай си Господи, ако някой със сериозен бизнес рече да се кандидатира за народен представител или за кмет. Бъдете сигурни, че атаката ще започне много преди самите избори.
По-възрастните тук ще се сетят, че по времето на управлението на Тодор Живков имаше подобен закон, при който и по анонимен сигнал можеше да се разследва някой незаконно забогатял. Тогава казахме, че това е комунистическа диктатура. Този закон де факто заглъхна и не се използва, защото се видя, че е непригоден и че открива много широки възможности да го използват тези, които са на власт.
Сега след 22 години демократичен преход, където всички едва ли не се гордеем, че сме постигнали някакви права на свобода на личността, защита и гарантиране на тези права на индивида, тръгваме да ставаме опитно зайче. Ясно е и за неюристи, че това е така. Бъдете сигурни, че това не касае само хората, които се занимават само с политика. Това ще засегне невероятно много хора в България. Недопустимо е след като се разбира това, да не се приеме това предложение да се отложи, да излезе тази директива, да рамкираме нещо. Защо да тръгваме като овце на заколение, да пробваме нещо, което очевидно ни е ясно, че крие много опасности?
Аз апелирам към колегите от мнозинството. Разбирам, че сте в тежка ситуация, след като министър-председателят едва ли не обяви, че ще си подаде оставката, ако не се приеме законът. Ние говорим да се отложат разискванията. Това е разумно предложение – не го приехте, но разберете, че това действително крие огромни опасности. Крие ги!
Аз лично не се страхувам за себе си, защото живея в къща, наследствена от дядо ми, имам една стара кола и едно бунгало. Не говоря в личен план, няма от какво да се опасявам, от какъвто и да е закон, който се приеме.
Аз също искам престъпниците да бъдат разследвани, да им се отнеме незаконното имущество и така нататък, но в този вид, както е законът, това отваря една широка врата за много по-широк кръг хора, които могат да ги разиграват, да разследват, да доказват и през това време да им съсипят било бизнес, било здраве, за да докажеш, че те ни си камила, примерно.
Много Ви моля, това е много сериозно нещо. Недейте така с лека ръка – от солидарност и парламентарна дисциплина, да го приемате, защото това Ви се струва на момента, че ще мине и ще замине. Няма да замине, ще се развихрят българските страсти, помнете ми думата, ето оттук го казвам. Ние сме едно такова племе, имаме много положителни качества, но завистта винаги ни е крила. То и сега има сума ти и какви ли не дела се водят, какво остава този закон да влезе в сила.
Апелирам още един път към Вас, колеги от мнозинството, разберете, че това е вредно. Искам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кое да се прегласува? (Реплики от КБ.)
Реплики – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин Радославов, тъй като Вие взехте думата провокиран, както казахте от изказването на госпожа министъра на правосъдието, искам да Ви обърна внимание, че в своето изказване тя не цитира нито един текст от проектодирективата, за разлика от мен, когато аз цитирах преки текстове.
Второ, госпожо министър, репликата не е към Вас, но е свързано. Казахте, че имало каталог с престъпленията. Знаете ли какъв е каталогът?! Сега ще Ви го прочета, да видите колко е кратък: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, трафик на наркотици, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност. При нас са 25 позиции, във всяка позиция има по 5-6 члена. Включително като стигнем до този текст, ще Ви обърна внимание, че има пет или шест случая на престъпления, които законът обявява за маловажен случай и за които се предвижда наказание най-много до една година лишаване от свобода или глоба, или само глоба, или само пробация, и тези престъпления са вътре в списъка на парламентарното мнозинство, уважаеми колеги. За това става въпрос!
Когато се изказвате, господа от изпълнителната власт, цитирайте текстовете от директивата, а не намерения, тенденции, оценки – неща, които имат значение за политиката, но в законотворчеството имат значение текстовете.
Към Вас е репликата, господин Радославов, не е към министъра. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Радославов, използвам случая през Вас да се обърна към министър Ковачева. Наистина, факт е и е прав господин Бисеров, че тя не се е запознала с проекта на текста на директивата, което може би е тревожно, предвид че е министър на правосъдието. (Реплики от ГЕРБ.) По-тревожно е обаче, че не е прочела проекта на закон, който обсъждаме днес.
Уважаема госпожо министър, каталогът на престъпления, които са предвидени в този законопроект като повод за започване на проверка, включва 23 позиции по няколко престъпления. Част от тях, както правилно отбеляза господин Бисеров, предвиждат наказания, които дори не са лишаване от свобода. Освен това сте пропуснали и текста, че конфискация на имущество може да се прави и по отношение на трети лица, тоест достатъчно е за този дълъг набор от престъпления, за едно от тези престъпления да бъде привлечен като обвиняем строителният предприемач, който е построил кооперацията, в която Вие живеете. И това да се окаже достатъчно хубавият Ви апартамент да бъде конфискуван по реда на този закон, тъй като Вие трябва да доказвате, че не сте могли да предполагате, че въпросното лице – строителен предприемач, например, може да бъде обвинен във вещно укривателство.
Госпожо министър, Вие не сте били в правната система и може би затова не знаете колко е лесно в България едно лице да бъде привлечено като обвиняем. Това е абсолютно безконтролен акт на прокурора. За два дни Вие можете да се окажете обвиняем по някое от този широк кръг от престъпления и след една седмица проверката срещу Вас да бъде прекратена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
МАЯ МАНОЛОВА: Това е достатъчно основание да започне една процедура с финал – конфискация на имуществото. Прочетете закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, времето!
Трета реплика – господин Великов.
Моля Ви, правете реплика на този, който се е изказал, а не на министъра, защото започна да се води един диалог, който е извън правилника.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Ами няма процедура, госпожо председател, затова.
Господин Радославов, Вие всъщност разбрахте ли от изказванията на госпожа министърката каква е същността на този законопроект? Как, по какъв начин чуждите фирми ще изместят българските фирми по време на участие в обществени поръчки? Точно по този начин! След като чуждите фирми – тези на Европейския съюз, дават два и три пъти по-високи цени, чрез този законопроект ще бъде смазана българската администрация, ще бъде накарана да направи така, че в нашата собствена държава чужди фирми на Европейския съюз ще печелят обществени поръчки. Това е същността на законопроекта! Защото госпожа министърката цитира само няколко, които я устройват, като рекет, наркотици и трафик, но не каза за административните нарушения – думичка не каза за тях, а там е същността на Европа. Европейските институции ги боли за обществените поръчки в България.
Аз Ви питам, госпожо министър, Вие знаете ли дали българска фирма е спечелила някъде в Европейския съюз обществена поръчка и дали е спечелила пари, и колко са?! А колко е напливът на европейски фирми, които желаят да влязат при нас, защото нашите фирми са по-конкурентоспособни и си плащат данъците тук, в България? Това е истината! Вие ще направите така, че българският бизнес да пострада от този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Радославов, имате възможност да направите дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Аз направо ще формулирам какво предлагам като дуплика.
Предлагам, госпожо председател, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – това е на страница 30, отлагане на гласуването. Защото ние гласувахме друго преди, което се отхвърли. Това в крайна сметка конкретизира моето предложение. Съгласно чл. 45, ал. 2, т. 5 – да отложим гласуването.
А в отговор на колегите, които ми направиха реплика, ще кажа на колегата Великов, че напълно споделям неговите опасения, че може по реда на административните нарушения – всеки един административен служител, дето има една приказка, да има една огромна обица на ухото. Може да има такива случаи, както се казва, да бъде ощетен българският бизнес, за да не би да бъдат подведени под някаква отговорност. Възможностите са много широки и дано колегите, когато започне четенето член по член, за някои от най-фрапиращите случаи, поне там да се намесят и да направят закона по-приемлив, ако не се приеме това отлагане, което аз предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Радославов.
Направихте процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването. Тъй като сме на второ четене на гласуване, става въпрос за гласуването на текста, който ни е докладван.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Само за заглавието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По него има процедурно предложение да се отложи гласуването.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването на заглавието на законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 34, против 71, въздържали се 5.
Предложението не е прието. Не се отлага гласуването.
Но се отлага разискването за след половин час. Половин час почивка, тъй като има записани още желаещи за изказвания.
Продължаваме в 11,32 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля народните представители да влязат в пленарната зала. Продължаваме с дебата по текстовете на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество на второ четене. Припомням докъде бяхме стигнали преди почивката – заглавието на закона и предложението на народния представител Димитър Чукарски. Преди почивката са се записали двама народни представители.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нормално е да говорим по заглавието на закона, по общите разпоредби и философията на закона – това се прави на второ четене, когато се гласува заглавието на закона.
Уважаеми колеги, в тази зала се връщаме към далечната 1973 г., когато много от Вас не са били родени. Тук на няколко пъти беше казано, че сега ставаме опитни зайчета, че от Европейския съюз прокарват едва ли не този законопроект тук, за да видят как ще действа. Това не е така, това не е нещо ново за България и за нас. По старите колеги, особено юристите си спомнят за Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Следователно в българското законодателство – нищо ново.
Сега някои от Вас са вкарани в ролята на тогавашния проф. Ярослав Радев. По-старите юристи много добре си спомнят и знаят кой беше господин Ярослав Радев. Колегите от ГЕРБ и госпожа министърката, съжалявам, че не е тук, влизат в неговата роля – тогава той беше екзекуторът и беше привел в действие волята на тогава управляващата Българска комунистическа партия – да бъде приета Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Няма да влизам в подробности доколко беше приложена Глава трета и доколко изпълни своето предназначение.
Когато обаче говорим за мотивите и за причините за приемането на този закон, трябва да си кажем и това. Ако тогава беше приета Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, това до голяма степен беше, за да запълни липсващата по онова време – по времето на социализма, всъщност тя никога не е била налице – обществена справедливост или по-точно усещането за обществена справедливост, една от причините да се прави и да се въвежда този закон, е именно тази. Обществената справедливост си отива, липсва – такова е усещането на много от гражданите, особено на третата година от началото на управлението на ГЕРБ, тъй като ГЕРБ дойде на крилете, на девиза и на обещанието да възвърне обществената справедливост. Сега целта е да се даде на българското общество това лъжливо усещане – че обществената справедливост по този начин ще бъде възвърната.
Не са прави тук някои от колегите, които говорят, че от Европа ни притискали. Не от Европа, колеги, а един посланик, който си отива преждевременно. Той беше най-настоятелният и направи всичко възможно този законопроект да върви напред и след първия му провал да бъде вкаран отново в пленарната зала. Нещата идват оттам. В Европа няма такива, както някой ги нарече „полуидиоти”, такива полуидиоти, които да считат, че това може да бъде един съвременен и нормален законопроект.
Ще Ви кажа и друго. Съжалявам, че повечето от Вас от ГЕРБ ги няма. Зная, че Вие, по-точно повечето от Вас с пълно отвращение ще гласувате тези разпоредби. Тези, които разбират, особено юристите, знаят за какво става дума. Това обаче е тест за Вас, за партийната Ви лоялност. Знаем как са притиснати, какво се иска от Вас. Тук има днес хора и те ще гласуват този законопроект, тези, които първият път гласуваха „против”. С тях специално е говорено и те ще трябва да си направят харакири, да си изкривят съвестта и това ще бъде доказателството за тяхната лоялност.
В тези кратки пет минути, които имам за изказване, ще Ви кажа и следното. Бойко не вярва на сълзи. И да гласуват, и да не гласуват, това ще бъде все едно. Понеже нещата стигат вече до истината, защото е четвъртата година, от Вас половината ще останат в листите, половината само ще бъдат народни представители в следващия парламент. Ако сега сте 117, считайте 55-60-70 души. Днес и тук известно време ще бъдете използвани като копчета, като машинки за гласуване, но нищо не може да промени върховната воля, лобитата, които са се създали тук помежду Ви. Колкото и да Ви е неприятно, трябва да имате предвид и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда много кратък. Първо искам да благодаря на всички преждеговоривши за сериозния анализ на партийно-политическата обстановка в страната, на Партия ГЕРБ, на международната икономическа обстановка в страната и в ситуациите, в които ще бъдем превзети от чуждия бизнес тотално и навсегда.
Другото, което искам да Ви кажа – явно маите са познали за 12 декември 2012 г. Горе-долу тогава законът влиза в сила – явно краят на света ще дойде с влизането в сила на този закон.
По същество. Предложението на господин Чукарски, което е направено – за наименованието на закона.
Господин Чукарски, всъщност не подкрепихме предложението Ви, защото то е с пожелателен изказ като изписване. Ако обърнете внимание на предложената редакция от страна на комисията на чл. 1, където е предметът на закона, много внимателно и много кратко е изписано точно с какво ще се занимава законът и кое имущество в ал. 2 е посочено, че се отнема, за което не е установен законен източник. Тоест заглавието на закона отговаря точно на чл. 1 – на двете алинеи. Това е, което искам да кажа – друго нямам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не че се чувствам предизвикана, господин Анастасов, от позоваването на календара на маите, но ще Ви кажа, че Вие очевидно искате да избегнете датата 12 декември, защото срокът, който сте посочили за влизане в сила на този законопроект, е тримесечен. Променили сте шестмесечния срок, който се предлага от вносителите, на тримесечен и ще Ви кажа защо го правите. Няма нищо общо с календара на маите, има общо със следващите парламентарни избори, защото в съзнанието на представителите на ГЕРБ-ерското мнозинство в залата този закон е поредното оръдие, с което ще громите врага преди и по време на изборите.
Помнете ми думата, че този закон ще бъде използван (не знам дали ще си позволите и ще посмеете директно срещу политическите си опоненти) срещу всички авторитетни хора, които си позволят да извисят глас срещу този авторитарен режим на следващите избори и да подкрепят някоя нормална демократична партия. Ще бъде приложена цялата репресивна мощ на държавата през този закон! Това е моето предсказание и не са ми нужни особени гадателски способности, за да го кажа. Опровержението ще бъде на изборите. Надявам се и сметките Ви да се окажат криви, да пресолите манджата и в крайна сметка да събудите основателния гняв на хората, защото това, което се случва и като законодателство, наистина е безобразие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Анастасов, на 12 декември 2012 г. по календара на маите и по Вашите действия настъпва краят на света. Може би единственият шанс за българските граждани, вкарвайки ги в този кошмарен филм, който предвиждате с този законопроект, е да настъпи краят на света, както предвиждат маите. Това е единственият шанс, който ще остане за българските граждани след този законопроект, който днес се гласите да приемете. Единственият шанс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Чукарски, имате възможност за реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
За разлика от предишните колеги, ще изляза от сферата на календара на маите и ще се приземя тук.
Това, което искам да Ви кажа, господин Анастасов, е наистина по заглавието. Говорим, аз го казах и одеве, за незаконно придобито имущество. Напълно съм съгласен – голяма част от тези, които се изказаха, формулираха какво е „незаконно придобито имущество”. Ние бихме искали законът да бъде Закон за незаконно придобито имущество, тоест закон, когато имуществото е придобито чрез престъпление, а престъплението дали го има, или го няма, казва съдът с влязла в сила осъдителна присъда!
Такъв закон ако беше приет от залата, мисля, че щеше да има консенсус от 240 народни представители. Въпросът обаче е, че на нас ни се представя един друг законопроект, който се казва, че е едно, а третира съвсем друго. Затова смятам, че заглавието, което ние предлагаме с колегите, е изключително точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Анастасов, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Не знам, явно това, което се каза досега, е чисто преповтаряне на тезите на колегите от първото гласуване на законопроекта – нищо по същество. Може би господин Шопов е прав, че сега е моментът да се изкажат някакви основни положения по заглавието на закона или становища по целия законопроект, макар че едва ли е необходимо.
Имам молба към колегите да избегнем ситуацията – използвайки процедурата, по конкретни текстове да се правят общи политически изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Михаил Миков има думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Анастасов, аз ще се изкажа и по международното положение – по международното положение в Брюксел...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако може, и по заглавието.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, да, да. Точно по заглавието се изказвам. По международното положение в Брюксел, където на 12 март е внесен един доста финален драфт на директива за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Заглавието на законопроекта показва, че вносителите и редакторите за второ четене никак не са проследили финалния драфт на материала от Брюксел.
Позоваването на онези общи пасажи, уважаема госпожо министър, от редовните доклади по PVM доклада не кореспондират по никакъв начин с това, което се очертава като директива на Европейския парламент и на Съвета. Защото необходимостта да бъде разширено съществуващото понятие за облаги, в което да бъдат включени преките облаги и всички непреки ползи, по никакъв начин не кореспондира с предмета на уредба на този закон. Ако бяхте се запознали с този елемент от международното положение, щяхте да видите, че в Брюксел не се говори за имущество, а се говори за активи, защото за юристите е ясно, че имуществото включва и вземания, и задължения.
Ако се бяхте запознали с този елемент на международното положение – финалният драфт на директивата от 12 март, щяхте да разберете, че категорично трябва да се спазва принципът „Ne bis in idem”, а него в този закон го няма! За по-широката публика, извинявайте, нямам време да обяснявам това какво е. В крайна сметка заглавието не дава и онези гаранции, които в т. 18 казват, че настоящата директива е съобразена с основните права и принципите!
Така както е формулирано заглавието, е видно, че то не е съобразено с основните права и принципите, признати от Хартата на Европейския съюз, и по-специално правото на собственост, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност и правото на защита! Правото да не бъдеш съден и наказван два пъти по наказателно производство за едно и също престъпление, както и принципите за законност и пропорционалност!
Извинявайте, но корекцията в заглавието не променя съществено големия проблем за отнемане на незаконно придобито имущество. Директивата е много категорична, че става въпрос за облаги от престъпна дейност! И понеже във формулата на заглавието сте заложили тази широка рамка, колегите се учудват защо между първо и второ четене в комисията мнозинството си е позволило да разшири и към административните ефекти прилагането на закона, което абсолютно излиза извън рамката на директивата.
Моля Ви се, запознайте се с тази директива – да не Ви я чета от трибуната. Тя е онзи акт на международното положение, господин Анастасов, който ще бъде (ето я пред Вас) акт на Комисията и Съвета и в рамките на който без надхвърляне на параметрите трябва да се урежда и законодателството.
Този закон можеше да бъде наречен Закон за обезпечаване и конфискация, на облаги от престъпна дейност, точка?! Останалото, така както е формулирано заглавието, по-нататък разширено в предмета на прилагане по отношение на административните санкции, е надхвърляне на рамката на директивата! Това личи още от заглавието.
Основният мотив е свързан с преследване на трансгранична организирана престъпност, организирани престъпни групи, разширяване на съществуващото понятие за облаги, в които да бъдат включени преките облаги и непреките ползи, защото непреки облаги няма. Преките облаги и непреките ползи – това е рамката, която Европа задава. Ние за пореден път сме извън тази рамка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Анастасов, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, Вие споменахте 12 март, ако не се лъжа? Аз имам един текст от 3 април 2012 г., където ясно на заседание на Координационния комитет в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси под председателството на Дания е обсъдена точно тази проектодиректива. Там са оформени четири групи мнения по тези въпроси, които поставя директивата, и то конкретно става въпрос за членове 5, 7 и 8 – темата, която обсъждаме в някаква част по повод на този законопроект.
Директивата поставя наистина, както посочи министър Ковачева, минималните изисквания в тази област, но това няма да се реши, както каза пък господин Бисеров, в рамките на 2-3-4-5 месеца, да има окончателен вариант на директивата. Тук ще има твърде дълго обсъждане с твърде дълги коментари и предложения от всички групи, които са оформени, така че недейте казва, че това, което е посочено в директивата, е окончателно като драфт и това ще се случи в рамките на съвсем кратък период от време. Има много още да се говори и да се обсъжда по тази директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Междувременно поискаха реплика Тодор Великов и Христо Бисеров.
За втора реплика – Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, защо в крайна сметка ние сме извън тази рамка? Ние сме извън тази рамка, защото Вие не присъствахте на срещата с британския посланик и когато аз го попитах: „А какво ще кажете, господин посланик, за този Вашия ковчежник – на министър-председателя на Англия, който е правил обеди с министър-председателя? Това административно нарушение ли е? И как ще се подходи към него?”.
Никой не отговаря за административните нарушения, но там, на тази среща постоянно се говореше за тероризъм, за наркотрафик, затова сме извън тази рамка, защото някои наши наколенкаджии – политици са сложили големите наколенки пред Брюксел. Сега от всичките колеги, които го отразяват, утре една думичка няма да чуем срещу тези директиви на Европейския съюз! Една думичка – нито във вестници, нито в телевизии, колеги! Нищо няма да се чуе, защото това е една тема-табу за българското общество – това, което казваме и което трябва да стигне до широкия кръг граждани, които ни слушат. Затова сме извън тази рамка.
Аз пак казвам, че ако това беше по темите, по които говореше британският посланик – за тероризъм, за трафик, за престъпления, аз съм „за”! Но тогава, когато вкараш административните нарушения, това е новото, което Брюксел иска да наложи в нашата страна, а аз имам чувството, че това е може би новият комунизъм в Европа!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Христо Бисеров.
Заповядайте, имате думата, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Миков, искам да Ви обърна внимание, че това, което…
Ще започна с господин Анастасов, за да не вземам думата за лично обяснение, ще направя тези неща в едно изказване.
Не цитирам материала от месец април. Добре че казахте, господин Анастасов, че става въпрос за членове 5, 7 и 8, но не става въпрос за чл. 1, не става въпрос за чл. 3, които ясно и категорично обвързват процедурите по конфискация с наказателен процес. Затова става въпрос – да боравим с текстовете, а не с анализите.
Всъщност, господин Миков, ако погледнете на този закон от една друга призма, за която загатна госпожа Манолова, ще разберем за какво става въпрос. Всъщност този закон е част от изборното законодателство на ГЕРБ, затова става въпрос! Затова е напънът – част от изборното законодателство на ГЕРБ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата за дуплика народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Аз Ви благодаря, господин Бисеров. Склонен съм да възприема едно такова обяснение за едно законодателство, което е антиевропейско законодателство.
Господин Великов, не сте ме разбрали! Ако този закон се движеше в рамките на духа и буквата на проектодирективата, макар че има спорове по някои въпроси, правата на българските граждани щяха да бъдат защитени, защото в чл. 18 се казва: „признати от хартата – правото на собственост, правото на зачитане на личния и семеен живот, правото на защита на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес – презумпцията за невиновност”, това е проектодирективата.
В този закон ги няма тези неща, а по това, което си говорите Вие с английския посланик – все още английският посланик не представя меродавно мнението на Съвета, така че той може да прави семинари, може да си разправя неща, имайки си с него отношения. Аз не мисля, че българските народни представители трябва да се ръководят от мнението на един или друг посланик.
Българските народни представители обаче трябва на първо място да четат директивите. На следващо място, особено когато става въпрос за Европейския парламент и за Съвета, трябва да погледнат и духа на тези директиви.
Господин Анастасов, не може Вие да казвате, понеже директивата няма да се приеме скоро, ние ще отидем много отвъд идеята и буквата на всичките драфтове. По тях може да има дискусия, но няма спор, че целта на настоящата директива е да се улесни конфискацията на имущество при наказателни дела и косвените ползи от престъпната дейност. С вкарването, с разширяването на предмета, неслучайно и заглавието е такова, Вие надхвърляте и отивате далеч зад това, което Европа си поставя за цел в рамките и на правата. И това е точно тип репресивно законодателство.
Аз смятам, че ще трябва да ангажираме вниманието на Комисията по доклада от PVM, госпожо министър, доколко това, което се приема тук съответства на онова, което е от Брюксел. От залитането в другата крайност утре в доклада ще се появи и че това законодателство решава проблема с конфискацията на престъпните облаги и косвените ползи от престъпна дейност, но не дава гаранции за основните права. И пак ще има нещо, срещу което на обратно ще се тича. Това законодателство не съответства на духа на обсъжданията в Съвета и парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Нямам записани за изказване други народни представители, но има вдигната ръка.
Заповядайте, господин Терзийски. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Виждам мобилизацията в сектора за предстоящото гласуване и ми е ясно какъв ще бъде резултатът.
Госпожо министър, искам да Ви благодаря за изказването, защото в него Вие потвърдихте моите опасения от предходните ми реплики – опасения, че не приемате закона заради правото и заради ефекта от този закон, а за възможността Вие да имате лост за репресия в ръцете си. Казано по друг начин, Вие искате да направите открит сезона за „лов на вещици”, но не си давате сметка за това какъв инструмент приемате. Вие приемате инструмент, който ще отвори духа от бутилката и ще даде възможност в един момент да стане неуправляем от самите Вас. Какво означава това? Означава, че всяка съседска вражда, всяка междуфирмена конкуренция или вражда ще даде възможност този закон да работи репресивно – едни срещу други. Ще дойде момент, в който Вие няма да можете да овладеете този процес, който в момента отваряте като дух от бутилката.
Искам да се позова на една публикация във вестник „Сега”: „МВР ще лови и престъпните мисли”. Мислех си, че може да има някаква мярка, може да има някаква граница. Явно граница няма! „МВР ще лови и престъпните мисли” – това е по повод на превенцията на престъпността, с която ще излезе МВР. Давате ли си сметка какво означава това?! Давате ли си сметка?!
С предстоящото гласуване може би ще ме убедите, че не би трябвало да се притеснявам за Вас, защото няма как да ловиш престъпни мисли в глави, в които въобще няма мисли. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви! Правя Ви бележка!
Колкото и да е важен законопроектът, трябва да се отнасяме с уважение един към друг, независимо каква позиция изразяваме.
Реплики? Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Терзийски, като Ви слушах, виждам, че говорите за хора, за мислите на тези хора, за това, че към тях може да бъде осъществено посегателство. През цялото време го асоциирах с факта, че този закон е предназначен, забележете, по отношение на физически лица, че той не е предназначен и няма за цел да въздаде някаква справедливост към фирми, към юридически лица. Този закон е направен да се малтретираме ние, господин Терзийски – физическите лица, българите, да си посипваме главите с пепел, да си правим харакири, да се гоним един друг, или както и досега ни се вменява – ние сме виновните за това състояние, за този хаос, в който се намираме.
Този закон не е направен, за да върне милиардите, които бяха отнесени от приватизацията, тоест от юридически лица, още по-малко от онези, които се намесиха в нашия живот, в нашите икономически отношения, които дойдоха от чужбина и от които най-вече ние страдаме, които трябва да бъдат предмет на обследване и на тях да се въздаде обществена справедливост.
Никой досега, господин Терзийски – Вие ме наведохте на тази мисъл, не повдигна този въпрос. Този закон е предназначен за хора. Той не е за юридически лица, субекти, за фирми. Той е предназначен за Вас, за хората от ГЕРБ, за нас, за българските граждани, тоест той е пряко насочен към личността, към всички нас – българите, а не към монополите, които ни рекетират, които отнасят милиарди от джобовете ни, да ни накарат пак да си правим харакири, да се дърляме едни други – Вие като управляващи, после другите и да продължим да се самоизяждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други реплики? Не виждам.
Дуплика, господин Терзийски? Няма да ползвате.
Има ли други народни представители да се изкажат по заглавието? Няма желаещи.
Приканвам народните представители да влязат в пленарната зала! След около 3 часа разисквания на текста, моля, влезте в залата, за да вземете отношение!
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 40, против 90, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване наименованието на закона, както е предложено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 107, против 27, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да се изкажат по наименованието „Общи положения” на Глава първа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа, както се предлага по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 109, против 12, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 1 има предложение от народните представители Юлиана Колева и група народни представители:
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2.
„(2) На отнемане по реда на този закон подлежи имущество, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.”
2. Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) За имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Има думата народният представител Юлиана Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Като вносител на това предложение и от името на колегите, които също са вносители, заявявам, че оттегляме това наше предложение.
От съдържанието на законопроекта, който стои пред нас, а също и от законовите разпоредби, свързани с конфискацията и отнемането на имущество по други закони, мисля, че става ясно, че тук колизия на конфискация не може да възникне, защото винаги съдебните решения се постановяват едно след друго и когато едно имущество е отнето или конфискувано по един законов ред, то вече не принадлежи на проверяваното лице. Следователно не може да бъде конфискувано и по този ред от него.
Преценихме, че това са достатъчни гаранции, за да е излишно изричното изписване на този текст в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика –народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Колева, репликата ми е и към Вас, и към председателя в момента. Не може да става това оттегляне. Текстът е внесен и моментът на оттеглянето е бил до произнасянето на водещата комисия и изготвянето на доклада в пленарната зала. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Михов, мълчи!
Ако смятате, че сте променили нагласите си по някакви мотиви, можете да гласувате против текста, който сте внесли, можете да се въздържите, а можете и да не участвате в гласуването. Не може обаче доклад на комисията, комисията е отхвърлила и сега да започне оттегляне като на вот на недоверие. Няма такова нещо.
Госпожо председател, моля Ви да следите този въпрос. Нека, който го е внесъл да не го подкрепя, да не гласува за него, да прави каквото иска, не може обаче да се оттегля сега.
По същество. В досега действащото законодателство има термин „субсидиарен характер”. Става въпрос за известните комисии, юристите знаят какво е субсидиарен характер. Такава е идеята и на проекта за директива, за която Ви говорих – субсидиарност.
Не знам кой и как Ви убеди, че има в други закони уредба. Няма в други закони уредба. В досега действащия закон изрично е казано, че на този закон подлежи прилагането му, ако пострадалият няма и по други закони започната процедура.
След малко ще се изкажа и по същество. Мотивите, които Вие посочихте за така нареченото оттегляне, са несъстоятелни. След малко в изказването си ще имам повече време да Ви кажа защо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Колева, не правете това оттегляне, макар че имате право да го направите. Аз не споделям становището на Миков, че нямате право. Напротив, това, което е гласувано в комисията, няма правна стойност. Правна стойност има вотът в залата.
Госпожо Колева, във Вашия текст има нещо много ценно –грижа за имуществото на пострадалия. Като оттеглите текста, това остава отново неуредено. Тоест пак държавата ще има предимство пред пострадалия. Във Вашия текст, дайте да го заложим това, ако трябва да прескочим текста, да направите по-прецизна редакция, не би било лошо. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Не, правя реплика в момента, след малко мога да взема думата за процедура. Това е моята реплика – да остане текстът, може да бъде доработен и грижата...
Вземам думата, защото по-назад имам други текстове, където се опитвам да изведа интереса на пострадалия в по-преден план, когато после се преразпределя това имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика?
Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Колева, нямам обяснение кое Ви накара да оттеглите своето предложение, още повече с аргументи, които са далеч от правото. Използвам случая обаче да кажа, че наистина сте направили доста смислени предложения и това е единственият опит в някаква степен някои от безумията в този законопроект да бъдат смекчени. За съжаление, не сте срещнали особена подкрепа сред стожерите на този закон.
Няма как Вие да не си давате сметка, че наистина се създава колизия между наказателната и гражданската конфискация. Не знам защо твърдите, че присъдата ще бъде първият по време съдебен акт, който ще бъде произнесен. Напротив, много е възможно първо да бъде произнесено решението за гражданска конфискация, което означава, че държавата няма да може да се удовлетвори от наказателноправната мярка конфискация.
Второ, пострадалите няма да могат да бъдат обезщетени. Ето, това е едно от доказателствата за лицемерието на този проект, който твърди, че има за цел да възстанови справедливостта, да работи в интерес на обществото, както Вие предлагате – в интерес на хората. Кажете ми, къде е интересът на пострадалите, след като се дава предимство на гражданската конфискация пред възможността да бъдат обезщетени в случаите, в които са пострадали от престъпление? Това е предложение, което е против логиката на наказателната конфискация.
Използвам случая, за да Ви кажа, че подобен закон в България е имало през 1919 г. и дори тогава, в началото на миналия век, в този закон за конфискуване на имущества и имоти, придобити по престъпен начин, изрично е казано, че към гражданска конфискация се пристъпва единствено и само тогава, когато са удовлетворени пострадалите от престъплението лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Колева, имате възможност за дуплика на направените Ви реплики.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Колеги, приемам част от доводите, които бяха изтъкнати тук. Ще допълня обаче още малко съжденията, които току-що изтъкнах.
Ясно е, че наказателната и гражданската конфискация като възможности... Най-общо казано наказателна конфискация, имам предвид и отнемането на предмета, и средството на престъплението, предвидено в Наказателния кодекс, имам предвид и конфискацията като наказание, за да бъдем юридически точни.
Тези два процеса – наказателният и гражданският, по които са възможни и предвидими резултатите, вървят паралелно. С този закон въвеждаме едно самостоятелно производство, което е независимо от наказателния процес, тъй като в практиката не се знае кой от двата съдебни акта ще бъде постановен по-рано. Ясно е, че с единия съдебен акт ще бъде отнето едно имущество и в крайна сметка, ако това имущество изчерпва възможностите за отнемане, то по другата процедура няма да се пристъпи към това. Смятам, че никой не може да спори, че едновременно и два пъти ще бъде отнемано едно и също имущество – това просто е немислимо. Именно това е дало мотив на нашата група да оттеглим предложението.
Що се отнася до пострадалия, изхождаме от общата теза, че когато едно лице е пострадало от престъпление, то всъщност не се лишава от собствеността върху вещта, която му е отнета. Тоест, ако ти отнемеш примерно МПС или някаква вещ от един човек, или пари, той не се лишава от нейната собственост. Възстановяване на пострадалия му се следва не защото по някакъв начин се възстановява правото, а самата вещ да бъде върната на собственика. От тази гледна точка не може това имущество да бъде отнето по гражданско правен ред по този закон, защото то не принадлежи на проверяваното лице, което е предполагаемото лице, извършило престъпното отнемане.
Влизам в тези детайли и примери, за да обясня по-нагледно мотивите, които ни карат да оттеглим този текст. Съгласна съм, че във всички случаи трябва да внимаваме да не би пострадалият да стане още по-пострадал, както се казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Преди да продължим с дискусията, искам да кажа, че в правилника няма предвидена възможност да се забранява да се оттеглят предложения на второ четене, господин Миков. Правото на народните представители е да го направят. Правено е много пъти, почти всеки ден в пленарната зала. Особени процедури има само при оттегляне на законопроект и то е по-различно.
Така че заявлението, че се оттегля, води до това, че не се подлага на гласуване.
Думата беше поискала госпожа Мая Манолова. Правите промяна в реда.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Тоест Вие искате да кажете, че аз не мога да се изказвам сега по оттегления вече текст? Ако това ми казвате, ще се изкажа по текста, който е внесен, но ми е странен малко този начин на тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз Ви казвам, че може да си го оттеглят, а Вие какво ще говорите е вече друга тема.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, аз искам да Ви кажа няколко неща – че без приемането на оттегляемия текст принципът „Ne bis in idem” ще се реализира като един, два, три пъти idem, докато вървят процедурите. Знаете, че в България, особено след премахването на двете години, едно наказателно дело, една висяща процедура в прокуратурата може да отиде две, три, пет години. В същото време да се движи същата процедура от съответната агенция.
Уважаеми дами и господа, едно е да се казва, че може би като приключи едното дело няма да го отнемат по другото. Ама нали разбирате, че у нас няма дело, което да приключва за 15 минути нито в наказателния, нито в гражданския процес?
На второ място искам да кажа, че има едно голямо заблуждение на обществото, че става въпрос за гражданска конфискация. Няма гражданска конфискация! Независимо дали конфискацията се реализира по реда на Наказателно-процесуалния кодекс с основания в Наказателния кодекс или както по този закон тя винаги е наказваща, защото ти вземат имущество. И неслучайно Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент говорят, уважаеми дами и господа, за разширена конфискация на престъпно придобито и на ползи от престъпления. Неслучайно! Те не определят начина, защото презумпцията на Европа е, че винаги конфискацията е наказателна. Все едно да ти кажат: детско шамарче. Гръмнат е един юноша с пистолет – детско убийство. Така искате да създадете впечатление в обществото, че това е гражданска конфискация. Нищо гражданско няма, независимо дали е по реда на НПК или на ГПК. Това си е все санкция отнемане на имущество от патримониума на едно лице.
Защо това отнемане в полза на държавата трябва да е гарантирано, че когато се защитават интересите на пострадалия няма да се случи? Защото при един сложен престъпен механизъм, при длъжностно присвояване тепърва в наказателния процес ще се установи отнемането, да речем. Там ще се установи този престъпен механизъм, а преди това, проверявайки несъответствието на базата само на повдигнатото обвинение, тази съответна комисия ще е прибрала вече имуществото, а наказателният процес, доказването на престъпния механизъм може да продължи две-три години след като комисията е упражнила правомощията си по вашия закон. Когато в наказателния процес се докаже престъпният механизъм, предметът собственост на ощетеното юридическо лице, да речем, чак тогава то ще има претенцията върху това имущество.
Това е голямата грешка и аз съжалявам, че сте притиснали госпожа Колева да оттегли предложението си. Досега неслучайно онзи, старият, в сега действащият закон имаше субсидиарност. Неслучайно в Проекта за директива на Европейския парламент и на Съвета се казва, че това законодателство за разширената конфискация трябва да е субсидиарно.
Неслучайно никой от вас не обсъжда ефекта от резкия спад на конфискацията, искана като санкция – почти двойно за последните три години. Господин Анастасов изнесе тази статистика.
Какво става? Хиляда и седемстотин прокурори в България все повече избягват конфискацията, защото казват: нека да се занимава онази комисия по еди кой си закон, ние така, поименно ги кръщаваме. А истинските механизми, с истинския капацитет, с истинските възможности на българското наказателно и наказателно процесуално право за обезпечаване на това имущество, за отнемане на това имущество, за неизчисляване на съответствие и несъответствие – вие ми отхвърлихте Законопроекта за конфискация в комисията, ще видим утре какво ще правите – само че какво правите с имуществото под 250 хил. лв., което очевидно е предмет на престъпно придобиване? Какво правите в тази зона – по малко е престъпник, че е откраднал 100 хил. лв. или ... Не знам!?
Преосмислете още веднъж текста на госпожа Колева, за да има законът субсидиарност, който разбира какво е. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Госпожо Манолова, имате думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Прав е господин Миков, че терминът „Гражданска конфискация” съдържа в себе си вътрешно противоречие. Той звучи нещо като изразът „дървено желязо”, защото е истина, че според нашата правна система конфискацията е институт на Наказателното право и се прилага като вид санкция, като вид наказание.
С този законопроект се прави опит конфискацията да придобие граждански характер, според вносителите, като тя се реализира от гражданските съдилища в едно гражданско, според тях, производство чрез предявяване на осъдителен иск от една нарочно създадена комисия. Тук и в течение на този закон ние ще установим е ли е възможно това и дали наистина става дума за гражданско правоотношение, което да предлагат вносителите на този закон. Защото всеки юрист знае, че спецификата на гражданските правоотношения е равнопоставеността на страните. Тук нямаме равнопоставеност, когато от едната страна в гражданското правоотношение, в гражданския съд влиза въпросната комисия като носител на властническо правомощие, като представител на фиска. Още повече при пълното обръщане на доказателствената тежест, което поставя в абсолютно неизгодна ситуация гражданинът, който ще трябва да се защитава в рамките на това гражданско осъдително производство. Това са теоретични въпроси, които ще разгледаме по-нататък в хода на този дебат.
Сега искам да обърна конкретно внимание на предложения от Вътрешната комисия вариант на чл. 1. Тук ще кажа, че вносителите са били далеч по-откровени в предложението, което правят в първоначалния проект, в който казват, че ще се отнема имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
Тук, във връзка със спора, който водихме и по заглавието на този законопроект, вносителите – всъщност Вътрешната комисия или ако има идентичност между двата субекта, се опитват да обосноват смисъла на заглавието на този законопроект, което са измислили, но бих казала изключително неудачно. Защото влизат в една пълна абракадабра по основния чл. 1, който казва какво урежда този закон, какъв е предметът му, а именно отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Алинея 2 на същия член казва какво е незаконно придобито имущество. Видите ли, това е имуществото, според Вътрешната комисия, за придобиването на което не е установен законен източник.
Още първият член на този закон съдържа вътрешно противоречие. Съгласете се, че има разлика между двете понятия – имущество, което е придобито в нарушение на закона, и имущество, за което не е доказан законен източник. Още повече искам да попитам вносителите: къде според тях в този закон е дефиницията за законен източник? Какви са критериите за това един източник да бъде законен? Още повече, че тази преценка ще се прави от един политически, партиен, репресивен орган каквато е комисията, която ще действа по този закон, и след това - съдът. Кажете ми къде са критериите, кои са критериите, по които съдът ще преценява кой източник за придобиване на едно имущество е законен и кой – не е?
Тук ще ви попитам, уважаеми колеги юристи, дали наследяването е законен източник? Защото се отнема и имущество, което е придобито по наследство. Питам: наследяването, според ГЕРБ, законен източник ли е? И защо, ако е законен източник, това, което едно лице е придобило по наследство, се конфискува? Още повече че са възможни всякакви хипотези – може неговият праводател да е привлечен като обвиняем, да е започнато производство, което да приключи, всъщност след неговата смърт да бъде прекратено по някакви причини. Това обаче не снема възможността от неговите наследници да им бъде отнето законно придобитото по наследство имущество без праводателят им да е извършил каквото и да е престъпление и по силата на правните дебри на този закон.
Разбирате ли, че юридическата каша, която се забърква от първия текст на този законопроект, продължава във всичките му разпоредби и Бог да пази тези, които ще попаднат под ударите на една партийна, недосегаема, репресивна комисия, при едни абсолютно хаотични и абсурдни от правна гледна точка правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
За реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Одеве чухме, че се говореше за манджи, сега се говори за каши, тук такъв тюрлюгювеч ни се поднесе преди малко и аз имам чувството, че може би някой се е разхождал на Женския пазар. Вярно, там продават краставички, репички, ама хайде да не свеждаме дебата до каши, гювечи и манджи.
Всички уважаващи себе си юристи много добре знаят наказателното производство. Когато се постановява конфискация, законът изобщо не се интересува от начина, по който това имущество е попаднало в патримониума на лицето – дали е по наследство, дали лицето е получило апартамент от лотарията, дали е придобито по какъвто и да е друг начин. Постановява се конфискация на цялото или част от имуществото. Никъде наказателният закон не се интересува. Ако някой прави аналогия с този закон, би трябвало много да е ясно, че тук се търси не съ от вет-стви-е. Така както е в действащия в момента закон, приет през 2005 г. И някой да ми говори за обърнатата доказателствена тежест, очевидно не е чел този проект до края, без да каже в момента как е по действащия закон доказателствената тежест. Говори се за несъответствие!
Благодаря. Хайде да спрем вече с тези кулинарни изстъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Димитър Чукарски – втора реплика. Отказвате се.
Друг народен представител, желаещ да направи реплика? Няма.
Госпожо Манолова, имате възможност за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, след това изказване на колегата Лазаров вече наистина съм отчаяна. Очаквах поне юристите от ГЕРБ да са прочели този закон.
Уважаеми колеги от първия ред, уважаеми господин Анастасов, аз Ви слушам в продължение на месеци, когато Вие обяснявахте, че така наречената, според Вас, гражданска конфискация не е наказание. Господин Лазаров очевидно не Ви е чул, след като ни привежда примери, които са типични за наказателното право.
Да, конфискацията в наказателното право не се интересува от източника на придобиване на дадено имущество, защото там е на ка за-ни-е. Нали твърдите, че тук не е наказание? Прочетете какво пише в чл. 1 на този закон, който гласувате днес автоматично, а именно, че се отнема незаконно придобито имущество. И че незаконно придобито имущество е това, за което не е установен законен източник. Тоест, този закон се интересува от източника, господин Лазаров. Интересува се от източника и аз задавам един прост въпрос: къде е преценката кой източник е законен? Къде са критериите? Нали това ще се прилага от комисията, това ще се прилага от съда?! Питам Ви: наследяването законен източник ли е? Защото на гражданска конфискация подлежат и имоти, които са придобити по наследство. Задавам прости въпроси, очаквам прости отговори, защото това трябва да се знае от тези, които утре ще правоприлагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – народният представител Христо Бисеров, след това Анастас Анастасов.
За лично обяснение – Димитър Лазаров. Правилно, бяхте споменат. Имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, кое къде е, е отговорът на въпросите. Очевидно някой трябва да се съсредоточи върху юридическите текстове, а не върху рецептите за манджите и кашите. Отговорът на тези въпроси е и в действащия в момента закон. Кой определя източника за законни и незаконни? Съдът, естествено. Отговорът на тези въпроси е и в по нататъшните текстове на сега действащия закон.
Мисля, че просто и ясно казах каква е разликата между предложения проект на закон, действащия закон и конфискацията по наказателното право, където наистина законодателят не се интересува от източника, от съответствие и несъответствие на доходи – законови и незаконови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Христо Бисеров има думата за изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! За да застанем в рамките на правния дебат, ще кажа, че чл. 1 потвърждава юридическата каша. Това е една правна каша и не дава отговор защо трябваше да водим три часа дебат по предложението на господин Чукарски върху заглавието на закона.
Ако бяхте уважили предложението на господин Корнезов, то не е негово де, а предложението на господин Радославов, да прескочим заглавието, за да осмислим чл. 1 и 2 и тогава да озаглавим закона, сега нямаше да водим дебата по начин, сякаш не можем да поправим нещата.
Вижте, ал. 1 и ал. 2 приравняват едно към друго – това е един вид юридическа фикция, две неща, които не са еднакви. Съжалявам, че трябва да повтаряме дебата по заглавието, обаче незаконно придобито имущество не е еднакво и равно на имущество, за което не е установен законен произход. Едно имущество може да е законно и неговият собственик по различни причини да не е успял да докаже произхода. Може да има много причини.
Знаете, че има такива текстове примерно в ДОПК – петте години, доказателствената стойност на документи, кога се пазят, колко се пазят – така че Вие приравнявате две неприравними неща. Ако искате да стигнете до текста на ал. 2, направо махнете този израз от ал. 1 и ако текстът има такъв вид: „с този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не е установено законен източник”, поне чисто юридически кашата няма да е налице. Искате да стигнете до резултата, който гоните, направете го с правна технология. Но пък тогава отново ще се върнем на заглавието.
Въобще някой ще ми обясни ли какво означава незаконно придобито имущество? Има ли начин собствеността върху едно имущество да се придобие незаконно? Или има начин да се придобие владението и това владение да се облече в документи, които да придават привидност на правото на собственост? Няма незаконно придобиване на имущество.
Всъщност, ако продължим мисълта на госпожа Колева, която е заложила в нейния текст, че това имущество, даже като е придобито ужким, така да се изразя, отнякъде, то не е отникъде – то е или откраднато от физическо лице, или от юридическо лице, или от държавата, така че това имущество е нечие, на нечий правен субект извън онзи, който Вие искате да бъде разследван.
Нека да приведем закона в съответствие с тези правни категории и да говорим за имущество, което формално изглежда, че е в патримониума на проверявания, а всъщност то е собственост на друго лице, неговото владение е било отнето по незаконен начин, създадени са документи – счетоводни или нотариални, с които се създава видимост, че собствеността е придобита, но всъщност тя не е придобита. Ако боравим с тези категории, поне закона ще го вкараме в правните рамки.
Виждате, още на първия текст, колко неприложима е гражданската конфискация. Единственото нещо, което би могло да ни дава възможност да я използваме и употребяваме, е ако създаваме връзка между престъплението и престъпния резултат. (Реплики.) Наказанието е отделно. Господин Анастасов ще Ви обясни защо този закон не е наказание, макар че аз ще си остана на особено мнение.
Уважаеми колеги, негоден е този текст. Негоден, защото приравнява две понятия, които, повтарям, не са едно и също нещо. Негоден е, защото няма такова нещо – незаконно придобито имущество.
Не знам каква процедура да Ви предложа? Ако искате да бъдете малко по-прецизни, поне слейте двете алинеи в една, макар че това няма да подобри смисъла на закона, но поне няма да е правна каша, както би казал някой колега. (Реплики.) Предлагам Ви текстът да отпадне.
Правя процедурно предложение за отпадане на чл. 1 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Чукарски – първа реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бисеров, наистина смятам, че ние тук като народни представители трябва да поемем отговорността за това, че между първо и второ четене не сме вкарали като Допълнителна разпоредба „Незаконно придобито имущество”. Има само имущество, което е малката, по-ясната част от текста. Но незаконно придобито имущество, аз се чудя!? Освен – по престъпна дейност, на нищожно основание, на отпаднало основание. Те са толкова много нещата, че в един момент не знам дали за всяко едно имущество не може да се лепне етикета „незаконно придобито”.
Моята реплика е това. Смятам, че всички тук имаме – освен вносителите, отговорност за това, че не сме вкарали в Допълнителната разпоредба дефиниция относно – незаконно придобито имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика – Кирил Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В дебатите тук с изненада установих, че всъщност конфискацията не била наказание и не се счита за наказание. Понеже явно е така, не съм юрист, подчертавам – икономист съм, мен ме интересуват конкретни казуси, искам да попитам юристите в парламента дали, след като не е наказание, трябва да има някакъв баланс и справедливост – дали като вземаме имуществото и активите на хората, ще вземаме и съпругите им? Защото не е честно да вземаш само активите, пък да оставяш пасивите. Нали Ви е ясно? Аз Ви уведомявам, че моята съпруга не си я давам – имуществото го вземайте, но моята съпруга не си я давам. (Шум и реплики.)
Казвам Ви, че този закон, в тази форма, е абсурден дори за мен, който не съм юрист. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За трета реплика – госпожа Мая Манолова.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По повод на изказването на господин Бисеров и първата реплика на господин Чукарски. Да, може би той се чувства ангажиран и свързан с управляващото мнозинство, което е вносител на този закон.
Искам да кажа ясно, че нашата парламентарна група не носи никаква отговорност за безумните текстове в този законопроект. Да, имахме колебания юристите, дали да внесем предложения между първо и второ гласуване, с които да се опитаме да вложим някакъв правен разум в цялата тази конструкция, но, уважаеми колеги, това се оказа невъзможно.
Невъзможно е този закон да бъде поправен, защото той е сбъркан изначално – това от една страна. От друга страна, сред управляващото мнозинство няма никаква воля и никакво желание да чуят каквито и да са аргументи. Те имат едно оправдание: „Европейските ни партньори го искат”. Зад това оправдание влизат всякакви емоции, включително и злорадство за това как този закон ще бъде прилаган по отношение на неудобните и несимпатичните на ГЕРБ. Така че ние не носим никаква отговорност за този закон.
Лично аз като юрист от Правната комисия не се чувствам длъжна да внасям предложения между първо и второ гласуване, най-малкото защото те най-вероятно ще бъдат отминати и отхвърлени с пренебрежение. (Шум и реплики.)
Да, казвам отново ясно, за да няма спекулации, ние сме за това да бъде отрязана икономическата мощ на организираната престъпност, но този закон не е за това. Този закон не е за да громи тежката организирана престъпност, нито облагите, които се получават от престъпления като трафик на оръжие, наркотици, пране на пари и прочее. Този закон е насочен срещу обикновените български граждани. Това е, което ще видите в текстовете на този закон. (Шум и реплики.) И понеже той не може да бъде приложен срещу всички, ще бъде прилаган избирателно. (Реплика от народния представител Цветомир Михов).
По анонимни сигнали, господин Михов. Едно анонимно сигналче срещу колегата отдясно и процедурата тръгва. Не си давате сметка в момента, че утре това ще се случи и на Вас, и на Вашето семейство. Това е проблемът. Затова дебатът по този закон, господин Михов, е толкова важен, за да може всеки да чуе и да осмисли за какво става дума. Да гласува, проявявайки мисъл за отговорността, която носи като народен представител. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате ли желание за дуплика?
Заповядайте, господин Бисеров.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, след дупликата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Колеги, в това изказване се опитах да обясня чисто правната проблематика, правната каша, в която влизаме още с първия текст. (Шум и реплики.) Цитирам колегата Лазаров – нарочно му казвам името, ако желае може да вземе думата.
Не искам да политизирам нещата по този текст. Несъвместими са тези понятия. Те имат друго съдържание, разбирате ли? Те не са за този закон. Помислете си, рекетьорските банди, които рекетират магазини, това, което прибират – какво е, чие е? То става ли тяхно? Държавата ли има предимство да го вземе, или този, който е рекетиран? Това не е най-важният въпрос, но според мен е много важен. Всичко това не е облечено в правните категории. Пак казвам, защо? Отговорът е много ясен – защото няма такъв институт в континенталното право. Това е.
Ние от ДПС също бяхме вносители на законопроект. Поне наблягахме на няколко неща: да има връзка между деяние, престъпен резултат и имущество, да има ангажираност поне на прокурора, ще стигнем и до другите текстове, ще видите как прокурорът изчезва, да има гаранции за сигурността, за правата и свободите – за това става въпрос, а не да ползваме техники, които са неприсъщи на гражданското право.
Защо не подходихте по най-логичния начин? Нали знаете какво е неоснователно обогатяване? Да бяхте тръгнали по този път, можеше да се намери някаква пътека – по пътя на неоснователното обогатяване да се търсят тези резултати, за които говорите.
Госпожо Колева, нека да остане Вашият текст. Пострадалите пострадват за втори път, стават два пъти пострадали с този закон. Никакъв шанс нямат после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Процедура по начина на водене, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин председателстващ, много Ви моля, виждаме, че е обяд и може би имате други мисли, които Ви се въртят в главата, но спазвайте стриктно правилника с оглед големината на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Спазвам го, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Три пъти подред изказващи се, увеличавате им времето над допустимото с по 2-3 минути. Не допускайте реплики с изказвания да съвпадат и да се използват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Със секунди, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Точно с 2 минути. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Анастасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател.
Наказание се налага на физическо лице, на юридическо се налага санкция.
Ако не сте забелязали, моето предложение наистина съвпада с това на господин Лазаров. Да вземете накрая да прочетете целия закон, но така да го прочетете – да си отбелязвате, една схемичка и да си рисувате, нали, за по-прости думи говори одеве един колега. Нарисувайте си една схема, да проследите последователността на текстовете.
За чл. 1 – текстът, който е предложен от госпожа Колева. Тя много правилно се изказа и поддържам това, което каза. Обърнете внимание какво е предложението: кое подлежи на отнемане? Това, което не е върнато на пострадалия, което не е отнето по други закони, което... Не мога сега да се сетя точно как беше текстът. Кое остана? Остана имуществото на проверяваното лице, за което е открито несъответствие и което е придобито по незаконен начин, тоест, това което съдържа чл. 1, алинеи 1 и 2. Има преповтаряне на текста в смислово съдържание и за мен е напълно логично оттеглянето на самия текст. А това, което е отнето по този ред, по който е посочено, то вече не е на проверяваното лице, то е или присъдено на пострадалия, или е на държавата и не може да бъде отнемано по този закон. По-простичко не знам как да Ви го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за реплика?
Господин Бисеров – първа реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Анастасов, реплика само по последното Ви изречение. Това, което отнеме държавата, пострадалото лице вече няма никакъв начин да си го поиска. По какъв начин ще го поиска?! То преминава в патримониума на държавата, по силата практически на конфискация, което е първичен придобивен способ – много добре знаете, и няма никакъв начин пострадалото лице да си го вземе. (Реплика от докладчика Анастас Анастасов.) Разбирате ли? Затова Ви казвам, по този закон пострадалото лице пострадва втори път, защото му отнемате правото да си получи вещта обратно, да си я поиска – той няма как да заведе исково производство срещу държавата. Първичен придобивен способ е конфискацията – много добре знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика – госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, този законопроект определено не е законопроектът, с който трябва да се гордеете, но по повод спора какво пише до края на тези текстове, кой го е чел и кой не, аз Ви зададох един простичък въпрос, на който очаквах простичък отговор. Ако приемем, че на въпроса на господин Бисеров: „Що е незаконно придобито имущество?”, отговаряте в ал. 2 на чл. 1, че това е имуществото, за което не е установен законен източник, аз Ви задавам простичкия въпрос: кой източник е законен и къде е дефиницията в този законопроект? Повтарям за трети път, комисията ще трябва да прави преценка, когато проверява едно лице, дали има установен законен източник на неговото имущество или не. След това съдът ще трябва да прави тази преценка и пак, защото съм чела този законопроект, Ви питам: наследяването законен източник ли е или не е? Един простичък въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте, господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Анастасов! Доколкото разбирам, поставените тук въпроси от колегите в чл. 1, ал. 2 касаят: е ли едно имущество, което е било предмет на кражба или на принуда, или прехвърлено, или придобито чрез измама собственост на лицето, което подлежи на проверка? Е ли това придобивният способ, което би могло да го направи годен собственик, и е ли това законният източник? Това е, доколкото разбирам, притеснението и следва ли това имущество да бъде възстановено на пострадалия, за да бъде извадено и то изобщо в масата ли е на собствеността, в имуществото ли е на това лице, което е проверявано? Впрочем въпросът е основателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател.
Аз само така ще отговаря – 2005 г. беше приет сега действащият закон. Там също няма дефиниция такава, каквото Вие търсите, госпожо Манолова. Не знам как досега комисията прилага този закон?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Никак.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: А как?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Никак.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Само миналия месец има отнети три имота, с окончателни решения на съда.
За миналата година има отнето имущество за 9 милиона. (Реплика от заместник-председателя Христо Бисеров.) Направете си справките и тогава приказвайте!
Съдебната практика дефинира кога са законни доходите. Никой не може в един законопроект или в някакъв закон да изброи кои са всички законни източници на доходи, кои са законните доходи, както не може да изброи и кои са незаконните. Такова окончателно определение Вие някъде срещали ли сте – във финансовото право, някъде във финансовите закони?! (Реплики.) Законен е този, който докажете. Нали това е идеята на този закон – търсене на съответствие, когато не си докажете източниците на доходите... (Реплики.)
Не знам, мисля, че доста време отделихме на този чл. 1 и вече е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания по чл. 1?
Имате думата, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също съм един от вносителите на това предложение, което беше оттеглено преди малко от госпожа Колева. Не подкрепям изцяло това оттегляне, защото, когато писахме това предложение, сме се водили именно от интереса на пострадалия и смятаме, че трябва да бъдат гарантирани интересите на пострадалия преди всичко, за да не става той пострадал още веднъж.
Вчера до късно работихме по този текст и стигнахме до решението да направим предложение да се оттегли, защото преценихме, че не тук е неговото място.
Ако не възразяват колегите в залата, ще взема отношение по чл. 3. В момента ще обясня какво всъщност ще предложа – в чл. 3, където са записани целите на закона, в ал. 2 да се добави „и пострадалите от престъпления”, като текстът, който в момента е: „За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица”, след „засегнатите” да допишем „и пострадалите от престъпления”. Да е ясно, че пострадалият от престъпление ще има тази защита и няма да пострада втори път и то по силата на закон, и когато се стигне до отнемане на имущество това ще бъде съобразено с неговия интерес.
По отношение на незаконно придобитото имущество като термин и законен източник аз съм привърженик на идеята, че трябва да има легална дефиниция и смятам, че не е късно в допълнителните разпоредби, които са доста назад в текстовете, юристите да помислим дали е възможно да постигнем консенсус по една такава дефиниция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, колеги! Госпожо Фидосова, това, което предлагате за чл. 3, е добре. Но в чл. 3 е принципът, а не техниката, не са правните механизми. Ще Ви дам пример. Примерът е едно откраднато имущество, да кажем златна вещ, тя би могла дори да бъде някаква семейна ценност, тоест да има много голяма стойност за пострадалия. Комисията го открива в патримониума, то не е в патримониума, а във владението на разследваното лице и държавата го конфискува. Край, точка! Тоест, Вашето предложение за чл. 3 не решава казуса.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Тя не е собственост, а владение на това лице.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Разбира се.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Но държавата я конфискува и след като я конфискува...
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не е вярно!
ХРИСТО БИСЕРОВ: ...пострадалото лице, което може да научи..., приключва неговите права. То няма процесуални права да си поиска владението въз основа на това, че е собственик. Разбирате ли, че Вашето предложение е добро, но то е само принцип. Аз съм съгласен да го запишем като принцип, обаче ако то не бъде подплатено с няколко други текстове... (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Няма такива текстове, аз пък съм един от тези, които са чели закона до края, до последната запетайка – няма такива текстове в закона.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Можем да запишем.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Е, можем! Затова Ви казах и Ви напомням, че имам процедурно предложение. Като можем, да отложим гласуването на чл. 1. Всъщност аз предложих да отпадне, но ако прецените, че е по-разумно, бих се съгласил просто да отложим гласуването, за да направим тези неща, за които и госпожа Фидосова говори и в които има разум в крайна сметка, защото една правна каша може да е и по-горчива или много горчива. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Правите ли официално това процедурно предложение, господин Бисеров?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да се направи!
ХРИСТО БИСЕРОВ: То някой друг ще го направи, все някой ще вземе думата още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест, не го правите официално.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз, понеже направих предложение за отпадане на текста, това не го оттеглям, но ако няма процедурна пречка, а вероятно няма, правя предложение за отлагане на гласуването по текста. Ако то не се приема, тогава ще говорим за другото ми процедурно предложение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Времето – имаше един девиз едно време: „Времето е наше!”, но тях ги няма там! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест, така ли да го разбирам?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Направих реплика към колегата, нали така беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно становище на това процедурно решение за отлагане на гласуването по чл. 1? Вие правите предложението, но нека минем репликите.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Уважаема госпожо Фидосова, аз споделям абсолютно това, което казвате като идея и то е в духа на проектодирективата и в духа на досега действащото законодателство, което беше минало през оценки, включително и в мониторинговия механизъм, госпожо министър, защото се позовавате на него. И това е необходимо да се реши.
Но прав е господин Бисеров – не може при целта, защото целта на закона е отнемане. Вижте чл. 3 – цел е да се защитят интересите на обществото, да се възстанови чувството за справедливост и прочие. За постигане на целта могат да се налагат ограничения. Тоест целта не е пострадалият да си получи имуществото. На тази разпоредба правилно сте й намерили мястото, където тя очертава предмета на прилагане по отношение на имуществото. Втори въпрос е, че аз бих направил една малко по-сръчна редакция, че „не се отнема имущество, подлежащо на възстановяване на пострадалия или отнемане в полза на държавата или конфискувано по друг закон”. Имущество, подлежащо! А не „на отнемане по реда на този закон подлежи...”. Но това е редакционен въпрос. Ако отидем към търсене на добро решение, може да се намери малко по-добра редакция. Защото „имущество, подлежащо” по този, по този – по трите уредби извън този закон, които са уредени в досега действащи закони.
Но иначе при целите – няма как, защото целта на закона е възстановяване на справедливост. Изведнъж там да кажем, че като цел е пострадалият, не е целта на този закон! Пострадалият възстановява имуществото си по други закони. Тук му е мястото. Едното очертава предмета на действие и на регулация, а другото очертава целите на закона и няма как да отиде там. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Извинявайте, господин председател!
Това абсолютно съвпада с проектодирективата, където се казва: „Следователно е необходимо да бъдат предвидени специални гаранции и правни средства за защита”, за да се гарантира спазването на техните основни права, на гражданите, да не пострадат от това законодателство. А тук в случая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате думата за трета реплика. (Реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Радвам се, че има поне хора в тази зала, които слушат и освен че слушат, и чуват.
Наистина съществува по начина, по който е написано, колизия между конфискацията по гражданскоправен и по наказателноправен ред и предложението на госпожа Колева си е точно на мястото, защото смисълът на това предложение е да изключи от предмета на гражданската конфискация вещите, имуществото, което не е възстановено на пострадалото от престъпление лице. Това е смисълът.
Защото, уважаеми господин Анастасов, законът е пълен с необорими презумпции. Например, една от презумпциите е, че всичко, което е намерено във владение на проверяваното лице, се счита за негова собственост. Не е възможно (реплики от ГЕРБ), не е възможно... Това е една от оборимите презумпции, само че възможността на третите лица по-нататък да предявят искове в това производство е блокирана след разглеждането на законопроекта във Вътрешната комисия на второ четене. По какъв начин пострадалото лице, ако негова вещ е намерена у проверяваното лице, може да предяви своите права? По какъв начин, след като съществува презумпцията, че тази вещ е на проверяваното лице? То няма правна възможност да предяви иск в това производство, защото Вие сте му отрязали тази възможност!
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: ГПК и ЗЗД!
МАЯ МАНОЛОВА: И тук дерогирате действието на основни принципи на ГПК в следващите разпоредби, но Ви предлагам този спор да го оставим за частта, в която е разписано съдебното производство, съдебната част от гражданската конфискация.
Що се отнася до предложението на госпожа Фидосова – да бъде дадена легална дефиниция на „законен източник”, това е задължително. Това е задължително, ако искаме този закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, времето изтече! Моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: ...да се прилага еднакво към всички. Но аз се съмнявам, че това ще бъде възможно предвид настроенията в залата,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колегите от ГЕРБ недоволстват.
МАЯ МАНОЛОВА: ...включително и във Вашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Може би не съзнават трудната ситуация, пред която сме изправени.
Нека се чуят повече мнения, колеги!
За дуплика – госпожо Фидосова? Не желаете.
Беше направено процедурно предложение за отлагане на гласуването по чл. 1.
Има ли противно становище? Не виждам.
Гласуваме процедурното предложение на Христо Бисеров за отлагане на гласуването по чл. 1.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 57, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Има желание за прегласуване.
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Предлагам да направим прегласуване, защото наистина има проблем с пострадалото лице, например господин Димитров.
Нека юристите да ми отговорят: отнемането ординерен способ ли е на придобиване на собственост, или не? Първичен способ ли е, или не? Първичен способ ли е, както конфискацията? Да, ама никъде не го пише.
Доцентите ще има да пишат статии върху едни неща от този закон, защото никъде в правната доктрина такъв тип отнемане не е ясно дали е първичен придобивен способ, какъвто е конфискацията или придобиването на търг чрез съдия-изпълнител. Мисля, че и когато има ипотека, може да сбъркам за нея, той е първичен. В българското право трябва да е ясно кои са първичните способи. Както каза господин Лазаров, ако е първичен, пострадалият няма никакъв начин – това е смисълът на първичния способ, че те прави собственик и никой не може да ти отнеме собствеността по силата на някакъв регресен иск или иск за доказване на собственост. Това не е и регресен иск. Правата на третите лица са приключили. Могат да търсят обезщетение от някого, но обезщетение от държавата няма как да потърсят, няма такава процедура и такъв ред.
Разбирате ли?! Тук не е дума за заяждане или да бавим закона. Още тук пресичате възможността пострадалите лица да защитават правата си. Те не са информирани и няма откъде да знаят, че в еди-кой си човек е попаднала негова вещ, която може да е преминала през ръцете на еди-колко си хора. Как той да знае, че тази вещ е такава?
Предлагам да прегласуваме. Тук има добри идеи, но поне още малко трябва да защитим пострадалите. Хайде, не можем да спрем закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Прегласуваме предложението на господин Бисеров.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Други желаещи за изказвания по чл. 1?
Имаше още едно процедурно предложение – за отпадане на текст.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение на господин Бисеров за отпадане на текста.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 77, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Други желаещи за изказвания има ли? Няма.
Гласуваме чл. 1 в редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 112 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Направено е предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 2 след края на текста се добавя ново изречение със следното съдържание: „Постановяване на решението за отнемане е в пряка зависимост от наказателното преследване срещу проверяваното лице”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
„Чл. 2. Производството по този закон се провежда независимо от наказателното или административнонаказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказвания?
Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да Ви се извиня, че в голяма част от текстовете, за които ще заставам и говоря пред Вас, ще има неща, по които ще се повтарям. Да се надяваме, че повторението е майка на знанието и ще има някакъв резултат от повторенията.
Тук стана много интересен дебат относно тенденциите за приемане на общ документ от страна на Европейския съюз. Оказа се, че има по-твърди и по-меки позиции, сложено в кавички. Оказа се, че нашият закон надминава и всички най-твърди позиции.
Казаното в прословутия чл. 18 гарантира на първо място собствеността. Точно заради това искам, говорейки за собствеността, да се върнем към това, че за да бъде отнета тя, трябва да бъде извършено престъпление. В случая чл. 2 казва, че цялата процедура по конфискацията трябва да бъде обвързана с наказателния процес. Следователно, ако няма влязла в сила присъда, ако сме стигнали до оправдателна присъда, защо е необходимо да продължи другата процедура? Не мога да мисля, че има логично обяснение в тази хипотеза. По тази причина направихме предложение към приетия на първо четене текст да бъде добавено, че: „Постановяване на решението за отнемане е в пряка зависимост от наказателното преследване срещу проверяваното лице.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Господин Терзийски, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Чукарски, много тъжно, но ще си останете само с надеждата за това, което казахте. С този член навлизаме вече по-ясно и по-навътре във философията на законопроекта. Нали виждате, че тук не става въпрос за наказателното производство, а за репресията, която се дава като инструмент. И Вие, и аз, и много други днес ще се повторим, няма как да не се повторим, когато философията на закона влиза все по-навътре и се приемат абсолютно противоконституционни и антидемократични текстове.
Наказателното производство, наказателното преследване трябва да бъде обвързано с престъпния резултат и с имуществото от този престъпен резултат. Това трябва да бъде философията на онзи законопроект, който е нужно да приемем, а не това, което в момента се прави – репресивен инструмент за мачкане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Друга реплика има ли?
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Чукарски, прав сте по същество, само че да казвате, че това правно решение надминава най-твърдите позиции, първо, никой не е казал кои са меките и твърдите. Член 2 противоречи на основни правни принципи! Тук не става въпрос за позиции по изграждането на общоевропейска правна уредба. Тук става въпрос за противоречие със същността и с изрично прогласения принцип „Ne bis in idem” – не може два пъти за едно и също! Тоест тук не става въпрос за твърда позиция!
Тук става въпрос за позиция, която е против уредбата на директивата и против принципите на правото от римско време, която не държи сметка (след малко сигурно ще се изкажа), въобще не държи сметка за така наречената законодателна и правна икономия!
Едновременно текат две процедури. Прокуратурата, от едната страна, се занимава, възбранила е имуществото, ще поиска конфискация като санкция, ще поиска прилагане на чл. 53, ако е от кръга вещи, които са предмет на престъплението. В същото време другите седят и изчисляват има ли съответствие или няма! Коя от богатите държави така си разхищава механизмите, ресурсите? Няма такова нещо. Ето за това става въпрос. След малко ще го коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за трета реплика има ли? Няма.
Господин Чукарски, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В отговор на това, което Вие поставихте, искам съвсем кратко, точно и ясно да мотивирам. Проверката започва с елемент от фактическия състав – повдигнато обвинение. Оттам нататък, след като започнат да се извършват другите действия, достигаме до конфискация. В един момент наказателният съд е обявил, че това повдигнато обвинение е за действие, което не се квалифицира като престъпление.
Какво става? Би трябвало, след като първият елемент, породил фактическия състав от действия, които водят към отнемане в полза на държавата, е негоден, цялата процедура просто да се обезсмисли и да бъде прието, че е негодна и тя! Това е нещото, което смятам, че трябва да се разбере от залата при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за изказвания има ли?
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, ако някой все пак следи текста, искам да го прочета още веднъж – че това производство се провежда независимо от производството, в което се осъществява наказателно преследване срещу проверяваното, забележете, лице и/или свързаните с него лица!
Как свързани – съучастници ли са тези лица или са свързани с някакви родствени връзки, или са свързани с фактическо съжителство, кой е кръгът на свързаните по този смисъл лица?! Търговския закон ли ще приложим за свързани лица или ДОПК? Различни са кръговете на понятието „свързани лица”. Но това е по-малкият проблем – той сигурно ще се решава по някакъв начин.
Искам да кажа, че една такава философия, която е пряко свързана с отхвърлянето на предложението на госпожа Колева и група народни представители и която е пряко свързана с прилагането на принципа на субсидиарност, тоест този закон се прилага, ако конвенционалните средства – Наказателният кодекс, данъчните закони, не дават възможност да се конфискува имуществото.
Абсурдността на една такава уредба показва следното: поне едно от двете производства трябва да се спре, поне едно от двете, или да не се прилагат.
По наказателното как ще започнеш обезпечаване на имущество, ако се води наказателно производство, на което имущество да наложиш конфискация или отнемане по чл. 53, ако в същото време върви обезпечаване и по този закон? Кой ще има приоритет?
Забележете, по Наказателния кодекс няма значение за прилагане на конфискацията разликата, която се изчислява тук. Примерно лицето участвало в група, която се е занимавала с разпространение на наркотици, организирана престъпна група. От това този орган установява, че разликата в доходите и имуществото е 235 хил. лв. Тогава комисията казва: „Ние с 235 хил. лв. не се занимаваме, занимаваме се само с над 240 и прекратяваме процедурата”. Това може да се получи. Това конкуриране на процедури, без да е изчистено от законодателя, е абсурдно!
То не държи сметка и за друго. В момента в тази структура, агенция или комисия работят около 200-250 души. Двеста и петдесет по щат, около 200 са назначени. Абсурдно е с потока, с който ще бъдат залети, да могат да имат капацитет да свършат нещо! Тоест приемане на закон, който ще запуши тази система тотално!
В същото време има 1700 прокурори в България с правото да обезпечават, с правото да искат санкция конфискация, с правото да предлагат на съда да приложи мярката по чл. 53 – отнемане на предмета и средствата.
Ние какво правим? На 1700 души прокурори им казваме да си измият ръцете: „Има там една комисия, тя се занимава”. Абсурд е това, което се прави. То е във връзка с отхвърления текст за субсидиарното съществуване на това законодателство, целта на което несъмнено е така наречената разширена конфискация.
Стига сте говорили за гражданска конфискация. Има конвенции (не само тази проектодиректива, за която Ви говоря) на ООН, те казват какво е „конфискация”, те казват какво е „отнемане на ползите” – не от прекия извършител, а от свързани лица. Но има дефиниции на всичко това. Просто кашата – не искам да употребявам такива думи, думите нямат особено значение. Не правете това! И съм против текста – предлагам да отпадне. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Миков?
Господин Чукарски – първа реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Миков, искам да Ви помоля като преподавател...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вече не съм.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: ...да вземете все пак да обясните някои моменти, които ни се губят, в развитието на правната наука. Обикновено когато имаме гражданско право, имаме наказателно право, в наказателното производство, когато има граждански иск, той се спира до момента, докато приключи наказателното производство. Ако има извършено престъпление, е едно, а ако няма извършено престъпление, си започва самостоятелно жизнено производство – гражданско.
Бих искал теоретически Вие да ми определите този закон към гражданското правораздаване ли ще го отнасяме, или към наказателното? Ако е към гражданското (както се твърди, че е гражданска конфискация), защо поводът за стартиране на процедурата е елемент от наказателното?
От друга страна, защо тогава в парламента беше разпределен като водеща не на Правната, а на Вътрешната комисия? Ето това е молбата – ако може, да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Друга реплика има ли? Не виждам желаещи за втора реплика към господин Миков.
Господин Миков, имате думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чукарски, не знам, аз не мога да Ви отговоря. Не знам дали има човек, който може да Ви отговори. Ако тръгнем от общата част на гражданското право, там се учи конкуренцията на притежание. Само че всеки законодател трябва да подрежда интересите. Ако законодателят каже, че интересите за задоволяване, каквато е целта на този закон, за постигане на тази цел са важни, а всички други не са важни, казва се, че не се прилагат онези, защото се прилага този. Ако се мисли за пострадалия, ако се мисли за процесуална икономия, ако се прокарват други принципи, тогава се казва, че този орган (комисията) се намесва тогава, когато има достатъчно информация (говоря го условно, като за пред широка публика), че е необходима нейната намеса. Какво има да установява комисията, ако в наказателния процес е ясно, че разликата между едното и другото имущество – между законно придобитото и условно казано притежаваното незаконно, е 10 хил. лв.? Ами няма нужда тя да се занимава, защото това се вижда в наказателния процес. А сега ще въртим паралелно двете колела, само и само за да се отчетем пред Европейската комисия.
Аз Ви казвам, че като се приеме този закон, ние ще напишем едно писмо на Европейската комисия и ще кажем, че имитацията на законодателни усилия, без реални лостове за постигане на целите в съответствие с принципите на проектодирективата, е по-скоро имитация, отколкото някакво реално действие на правителството и мнозинството. Това ще направим, но нека си го приемат така, както го карат. Тогава това ще обясним подробно. Ще опишем какви методи и средства имаме по Наказателния кодекс, какви други средства имаме.
И защо те не са запознати? Защото сега има една вицепрезидентка, която ни вкара в това приключение. Тя ни вкара в това приключение в този му вид – без субсидиарно прилагане, административно, без ясна терминология, без да се държи сметка за конвенционалните решения в Конвенцията за изпиране на пари, част от която още през 1993 г. е ратифицирана от Народното събрание. Тя ни вкара в това приключение – другарката Ви вицепрезидентка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще задам само няколко въпроса. Ъгъл ляво, ъгъл дясно, кой прие сега действащия закон? Каква е концепцията? (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Сега не виждам в какво е спорът. Вие си поддържате необходимостта и търсенето на причинно-следствена връзка от извършването на едно престъпление и евентуалното имущество, придобито от него – има наказателна конфискация по част от текстовете от НК. Искам да ми обясните: какво се случва, когато имаме наказателно производство за съответното престъпление, предвидено наказание и конфискация?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз не мога.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: И имаме оправдателна присъда, окончателно влязла в сила, но Вие пак нямате доходи, пак имате къщичка от един милион лева. Какво правим тогава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Анастасов?
Заповядайте за първа реплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господин Анастасов, аз за къщичката за един милион лева не искам да питам. Искам да попитам за един наркотрафикант, за който комисията е установила примерно, че притежава имущество за 200 хил. лв. Ще му вземем ли имотите или ще ги оставим? Разбирате ли в каква несъстоятелност в момента ни вкарвате? Ние да оправдаем тези, които са истинските престъпници, защото по закон имали по-малко имущество, да не им вземем имотите, а на онзи, другия, който имал къщичка за един милион лева...
Разбирате ли несъстоятелността? Защото прокурорите в България не си гледат работата, затова имаме проблеми със съдебната система! Колко пъти се поставя конфискация при наказателно производство?!
Вие разбирате ли, в момента в България има отказ на маса прокурори, които не желаят да съдят и всеки си прави отвод? Защо? Защото имаме проблеми със съдебната система! И понеже имаме проблеми със съдебната система, в момента се чудим как да отчетем пред Брюксел, че създаваме втора съдебна система, наречена гражданска конфискация, чрез която, видите ли, да свършим работата на тези прокурори, които не желаят да прилагат тази практика, наречена конфискация. В колко от случаите се налага конфискация след прокурорски искания?!
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ами като има оправдателна присъда?!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Много са малко, господин Анастасов. Затова аз казвам, че в този закон в чл. 21 трябваше да има три основни положения – наркотрафик, рекет, изнудване, за да можем да тръгнем да работим. Ами административните нарушения, които сте вкарали, вкарват в заблуждение цялото общество. Там е основният проблем! Вие наистина ли не искате да го разберете или наистина не го разбирате?! Това се чудя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, за къщичката за един милион – много просто! Прокурорът трябва в началния етап да възбрани имуществото – евентуално за отнемане по чл. 53, ако е предмет, средство, длъжностно присвояване, нарко- или еди какво си, или за налагане на санкцията конфискация, да уведоми тази комисия, че тече такова производство. Единственото, което тя трябва да прави, е да изчака акта на съда. Ако съдът констатира, че няма престъпление, тя тогава се включва и то означава субсидиарност. Тя се включва, изчислява и прави. Много просто! Това искаме! А не едновременно да вървят двете производства, като едното производство каже: „Няма разлика” и извади документи, а в същото време да го осъдят за наркотрафик, но понеже няма разлика от 250 хил. лв., те казват, че не се занимават. Това е проблемът.
Казал съм това и на заседание на Вътрешната комисия. Много се надявах, че ще приемете този текст, който и досега неслучайно съществуваше. Това е регулиране на режимите. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Трета реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Колега Анастасов, да разбирам ли, че с този закон компенсираме невъзможността на държавните органи да разследват и разкриват престъпления?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не. Добавяме способност.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Но това е истината. Ако искаме да променим нещата... Отговорността не е само на последните няколко години. Пътят е да има предварително разследване, да има разследваща полиция, та престъпленията да се разследват.
Господин Великов казва, че съдебната система била виновна. Не, предварителното производство, там, където са силите на Полицията и прокуратурата, тях сега ние компенсираме с неща, които противоречат на презумпцията за невинност. Защото човекът не е осъден, оправдан е и е невинен, а всъщност се оказва, че не е така, че има презумпция за друга виновност. В кои рамки на правото е това? Ако е в рамките на неоснователното обогатяване, пуснете закона. Ще седнем, ще го направим, ще съучастваме в такъв законопроект. Ето, даже и независимите народни представители, от които напоследък зависят толкова много неща, и те подкрепят тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Миков, на Вашата реплика. Искането на господин Чукарски е да има взаимовръзка с решението. Решението за отнемане да бъде свързано с присъдата по дадения случай, както е в момента, в досега действащия закон. Това са две абсолютно различни концепции. Затова казвам, че не искам да споря, защото в едната посока има едни мотиви. Те действат към този момент. Законът работи вече от близо седем години по някакъв начин. Ние предлагаме друг вариант.
По казаното от господин Бисеров – това е още един компонент към борбата с престъпността. Наказателната конфискация си е наказателна конфискация. Тя е в рамките на Наказателния кодекс. Но когато няма сили и способи, няма възможности, няма инструменти чрез наказателното право или чрез НПК да се справим с тези лица, които извършват престъпления, това е допълнение, за да могат да бъдат лишени от възможността да финансират наново и наново извършването на престъпления от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, желаете ли изказване?
Тя все отстъпва, този път отстъпва на господин Бисеров.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Анастасов, много добре знаете последните изречения, които казахте, за да ми дадат възможност да вляза пак в темата за европейската директива – как европейската директива вижда това допълване към невъзможността на държавата поради редица причини, но не вътрешноорганизационни...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Неспособност.
ХРИСТО БИСЕРОВ: ...и неспособност да допълва тази борба с престъпността. Ще говоря за текстове, ще дам два примера, няма да говоря за тенденции – твърди и меки.
Става въпрос, че в директивата съществува терминът „разширена конфискация”. Разширената конфискация е наистина едно от изключенията на директивата, която не дава възможност да се конфискува имущество за сходна престъпна дейност, не точно, за която конкретно е обвинено лицето, обаче изисква това да стане в наказателния процес. В този случай конфискацията изрично се изключва, когато сходната престъпна дейност не може да бъде обект на наказателно преследване поради изтичане на давност и наличие на оправдателна присъда. Тоест изключението не е във варианта, който Вие искате да приложите. Добавянето на усилията на държавата все пак са в рамките на наказателните процедури.
Другото изключение, което съществува, това е неоснованата на присъда конфискация. Трябва да отбележим, че има и такъв момент, малко сходен на гражданската конфискация, обаче кога? Според директивата всяка държава членка взема необходимите мерки, за да позволи конфискация, когато е невъзможно издаването на присъда. Тази невъзможност обаче не е свързана с неумението на държавата да се справи с престъпността, когато има смърт, трайно заболяване или други, когато е било невъзможно по-нататъшното преследване поради това в рамките на разумен срок да не се погаси по давност. Тоест изключенията са много ограничени. Много ограничени и затова не е редно да правим аналогия с нашия закон на тези изключения. Тоест добавянето е нещо съвсем различно, а не както е при нас. Между впрочем този текст е много важен, защото ако чл. 1 беше основанието, чл. 2 е процедурата, посоката на процедурата. Искам да подчертая, че в европейската директива, която очакваме да бъде приета сравнително скоро, няма процедура, каквато предвижда българският закон. Точно в чл. 2 се прокрадва и първият текст за създаване на ново основание за започване на процедурата – основанието, свързано с издаването на административен акт, влязъл в сила.
Колеги, като дойде ред на чл. 24, ще трябва да спорим дали имаме право да го гласуваме на второ четене. Това е основание, което не е обсъждано. Това е базисен текст, който не е обсъждан на първо четене. Напротив, управляващото мнозинство се отказа от такова основание и създаде точно обратното не впечатление, а зае точно обратната позиция на закона, който не беше приет преди половин година и повече. Тоест заявките и смисълът на днешния законопроект като първо четене беше административният акт да не е основание. Тук имаше нещо повече от мълчание по темата и сега на второ четене се появява административният акт. Смятам, че още тук трябва да кажем, че всъщност аз предлагам тази част от текста да отпадне – за административния акт.
Правя процедурно предложение в чл. 2 изразът „административният акт” да отпадне (трябва да го цитираме точно), за да е сигурно, че няма да приемаме закони на едно четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Бисеров, предайте това предложение в писмен вид, за да бъдем стриктни при гласуването.
Реплики?
Господин Корнезов – първа реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще засегна само юридическата страна на въпроса и на предложението от господин Бисеров – отпадане на част от текста.
На първо четене е прието само наказателно преследване. Сега ни се предлага освен наказателното преследване и административнонаказателно производство, нали е така? Това е конституционен въпрос.
В чл. 88 от българската Конституция, както Ви е известно, законите се приемат на две четения. В чл. 74, ал.2 доразвива този конституционен принцип и казва: „След първо гласуване могат да се правят предложения, но само относно принципите и в обхвата на приетите на първо четене”. Тук комисията всъщност разширява обхвата на вече приетия текст. И по-нататък е чл. 24.
Имаме едно наказателно право, което е кол на правото, сега слагаме още един кол на правото – административното право, което не сме приели и това безспорно е извън обхвата, извън принципите.
Следователно, господин председател, Вие нямате право да поставите въобще на гласуване административнонаказателното производство, защото е извън обхвата. Нямаме право да гласуваме, потвърждавайки това, което Вие всъщност казахте, но мисля, че нямаме право да го гласуваме, защото това ще бъде в нарушение на чл. 88 от българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, други реплики има ли?
Господин Анастасов, заповядайте за процедура. (Народният представител Мая Манолова иска думата за реплика.)
Добре, първо да свършат репликите.
За реплика, заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Бисеров, един от големите проблеми на този закон е лицемерието при неговото внасяне, при заявяването на определени намерения, при формулирането на принципите и целта му. Няма как да не бъде подкрепен господин Анастасов тогава, когато казва, че не приема предложението за тясно обвързване на наказателното преследване срещу едно лице с процедурата по гражданска конфискация, защото, видите ли, има редица случаи, в които наистина наказателното преследване на тежката организирана престъпност при пране на пари, при трафик на хора, при трафик на наркотици е трудна за установяване, за доказване и за наказване на престъпниците.
Да, няма как да не споделим, че в тези случаи поне е необходимо да бъде отрязана икономическата база на тази тежка организирана престъпност. Но за това ли става дума в този законопроект, питам аз? Защото, уважаеми господин Анастасов, по никакъв начин не се връзва Вашето предложение на гражданска или на разширена конфискация да подлежат и лица, които са извършили административни нарушения. При това забележете, че административните нарушения не са изчерпателно изброени, какъвто е случаят с възможността за повдигане на обвинения по определени престъпления.
Освен това прегледът на европейското законодателство в страните, в които има разширена конфискация, във всички случаи предполага определена степен на доказаност на престъплението. Едно наказателно преследване може да не завърши с присъда, но с определена степен на доказаност, включително на престъпния начин на живот на определено лице, на което ще се конфискува имуществото. Във вашият законопроект това го няма. Това го няма! Той е насочен срещу всеки гражданин, абсолютно независимо от това дали същият води или не престъпен начин на живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За да бъдем стриктни, господин Анастасов искаше ...
МАЯ МАНОЛОВА: Има дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Един момент! Преди това искаше процедура. (Шум и реплики.) Процедурата винаги може да бъде дадена.
МАЯ МАНОЛОВА: Има дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли друга реплика?
Оказа се, че има желаещи за още една реплика.
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Бисеров, в момента ние чуваме някакви абсолютно несъстоятелни тези. Отвън министърката каза, че имаме разпореждане от февруари месец от комисията да приемем точно такъв закон. Аз си зададох въпроса: дали след три години управление на ГЕРБ ние сме задължени да приемем възможно най-рестриктивния и възможно най-репресивен такъв закон?
Преди малко – господин Анастасов, Вие може да използвате и обръщението към Вас за лично обяснение, правя го съвсем съзнателно, казахте: „Когато наказателното производство не се е справило, ние вкарваме още един метод”.
Другият аспект, който Вие искате да кажете, е, че след три години управление не се справяте с престъпността, независимо от това, което обявява вашият вътрешен министър. Значи не се справяте и вкарвате още механизъм за репресия. Още един механизъм, който не е пряко свързан, който не е пряко ангажиран с наказателното производство. Вкарвате, както каза и господин Корнезов: „Друг кон във впряга” – конят на административното и административнонаказателното производство, което разширява обхвата. Наистина вече влизаме в абсолютно противоконституционни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате дума за дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Моята дуплика на репликата на господин Корнезов е, че всъщност става въпрос затова дали в момента провеждаме дебатът дали административнонаказателното производство може да влезе в този закон или не може? Защото истинският дебат вероятно предстои в чл. 24, където много подробно – в няколко алинеи, точки, подточки, букви са разписани процедури, които са свързани с наличието на административнонаказателно производство и влязъл в сила административен акт, с който се установява наличието на облага. Там пък ще започнем да спорим как административният акт установява облага. Защото да установява щета, разбирам. Обаче да установи облага ми се струва извън атрибутите на който и да е административен акт.
При това положение не можем да счетем, че дебата по темата – по чл. 2, го провеждаме така, мимоходом. Дебатът за това дали административнонаказателното производство да бъде другият крак трябва да го проведем по чл. 24. За да сме спокойни, че това ще стане, имам още една процедура.
Господин председател, уточнявам, че предложих изразът „или наказателноадминистративното” да отпадне.
Другата ми процедура е да не гласуваме текста, да отложим гласуването, защото ако го гласуваме и след това на чл. 24 се убедим, че е неправилно да се включва административнонаказателното производство, как ще се върнем да прегласуваме другия текст? Нали ще изпаднем в хипотезата на три четения? Просто има разум в това, поне да дадем възможност да обсъдим темата, защото тя не е водеща в чл. 2. Тя е водеща в чл. 24. Но в чл. 2 така е заложена, че просто няма връщане, ако го приемем. Прав ли съм по принцип?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По принцип – да.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Затова правя това друго процедурно предложение – първо, да отпадне текстът. Ако не отпадне, гласуването да се отложи, за да можем да проведем дебата и ако мнозинството потвърди чл. 24, просто с една крачка се връщаме назад и решаваме чл. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, намираме се в режим на извън работно време. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Господин Анастасов, не мога да продължа заседанието, защото не ми позволява правилникът и всички трябва да го спазваме стриктно.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, Вие дадохте на всички от опозицията да говорят по минута-две повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е друг въпрос.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: А ще гласуваме ли сега предложенията на господин Бисеров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не могат да бъдат гласувани. В режим сме след работно време, господин Анастасов. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Нищо друго не ни остава, освен да обявя, че следващото заседание ще се състои утре, 26 април 2012 г., от 9,00 часа по дневния ред, който сме гласували, с оглед на което закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Христо Бисеров

Екатерина Михайлова

Павел Шопов


Секретари:
Любомир Иванов

Митхат Метин