Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Христо Бисеров, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Дами и господа народни представители, започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО – продължение.
До момента по чл. 2 са направили изказвания народните представители Димитър Чукарски, Михаил Миков, Анастас Анастасов и Христо Бисеров, който е направил две процедурни предложения. Първото от тях е за отпадане на текста по чл. 2, алтернативно ако не бъде прието това предложение, да бъде гласувано отлагане на приемането на чл. 2 докато се приеме чл. 24 от законопроекта.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата по чл. 2?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера наистина дебатите в пленарната зала бяха доста бурни, като всички, които не подкрепят този законопроект и имаме аргументирана и активна позиция по него, бяхме обвинени едва ли не, че всяваме страх и заблуда, че нашите забележки не са свързани с конкретните текстове, едва ли не гражданите, а и органите, които ще прилагат този закон, няма от какво да се притесняват. Всъщност чл. 2 е доказателство, което опровергава тези твърдения – на вносителите на този законопроект, на управляващото мнозинство.
Ще се опитам да бъда изключително конкретна и да изложа единствено и само правни аргументи. Аз питам: възможно ли е да съществува наказателно или административнонаказателно производство срещу свързани лица, срещу свързани с проверяваното лице лица? И ако едно свързано лице е обект на наказателно производство или на административнонаказателно производство по смисъла на този закон, няма ли и то да бъде проверявано лице? Да, смисълът на този закон, както го предлагат вносителите, предвижда конфискация на имущество на свързани лица, но наказателно преследване срещу свързано лице, административнонаказателно производство срещу свързано лице – това вече е прекалено. Наистина това е едно от доказателствата, че този закон е пълен с правни абсурди и с алогизми от правна гледна точка.
Вторият същностен въпрос е за въвеждането на възможността административнонаказателното производство да бъде повод за започване на проверка от Комисията за отнемане на имущество.
Да, абсолютно е прав господин Бисеров, че този дебат трябва да бъде отложен по чл. 2 и да се проведе на систематичното му място в чл. 24 от предложения проект. Там всички народни представители в тази зала трябва да осмислят какво всъщност означава в резултат на един влязъл в сила акт на административнонаказателно производство да започне процедура по проверка на дадено лице и хипотезите, които са предвидени там.
Забележете, уважаеми колеги, там се въвежда възможността за една приключила административнонаказателна преписка, за влязло в сила наказателно постановление, комисията да не бъде сезирана от административно наказващия орган, което е най-логичното нещо, а да бъде сезирана от граждани. Тоест ГЕРБ с тези текстове, както ще се види и по-късно, стимулира доносителството. Онзи текст, който изключваше анонимните сигнали по необясним начин е отпаднал от окончателния вариант на този законопроект. Преди беше написано ясно, че анонимни сигнали не се разглеждат от комисията, сега неизвестно защо тази ясна разпоредба липсва и вместо нея има една друга, в която се казва, забележете, че комисията може да бъде сезирана от граждани, които да доносителстват за друго лице, което според тях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, отклонявате се от обсъждания текст, отивате на друг текст, на който не е дошъл моментът.
МАЯ МАНОЛОВА: Двата текста са абсолютно свързани, защото, ако сте слушали вчерашния дебат, господин Бисеров постави един абсолютно резонен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Запознала съм се със стенограмата.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава нека да Ви изложа моя аргумент. Ако приемем възможността административнонаказателното производство срещу проверяваното лице да бъде повод за образуване на преписка, това означава, че ние ще предрешим гласуването по чл. 24 и обяснявам тук, защото се съмнявам, че някой от мнозинството ще приеме предложение на опозицията, за какво става дума в чл. 24.
Отделно от това Вие трябва много добре да помислите дали изобщо да подлагате на гласуване този текст, защото на първо четене изрично беше заявено от вносителите, че административното наказване няма да бъде повод за започване на процедура за отнемане на имущество на лица. Съвсем неочаквано, без ясен вносител, с едно предложение от работната група се прави генерална промяна в този законопроект и тук не само привлечени като обвиняеми лица ще бъдат проверявани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...и ще им бъде отнемано имуществото, но и лица, по отношение на които е наложено административно наказание. Това е възлов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, изтече времето.
МАЯ МАНОЛОВА: И аз даже Ви моля – правя следващо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извън времето сте, госпожо Манолова, няма да го допусна.
МАЯ МАНОЛОВА: Да влезете във функциите си на председател и да бъдете толкова...(Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да Ви отнема думата, госпожо Манолова, ако ме призовавате да вляза в ролята си на председател!
МАЯ МАНОЛОВА: Ще проследя по какъв начин ще реализирате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами Вие сте длъжна служебно да прецените това, което Ви казвам, и да прочетете вчерашния дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, обръщам се с реплика към Вас, защото моето опасение се потвърди, че нито има чуваемост в тази зала, нито в председателството, което е факт.
Аз вчера си позволих да кажа някои истини, защото този закон ще действа със страшна сила в нашата страна. Като гледам погледите на колегите, които така неистово подкрепят и гласуват този закон, аз наистина се опасявам за съдбата на България през следващите години. Защото това, госпожо Манолова, наистина ще се обърне срещу българския бизнес. Ето, това именно е целта – административните нарушения, залегнали в този законопроект, са насочени точно към българския бизнес и да не се учудваме утре, когато станем територия, която ще бъде превзета от чуждите европейски фирми, които искат да се настанят тук.
Но аз искам да споделя и нещо друго, което да отправя като реплика към Вас. Може би този законопроект започва да дава своята сила още днес в България. Нито един ред от нашите изказвания с колегата Чукарски не са отразени от българската преса. Нито едно! Това означава, че когато в България се каже нещо срещу Европейския съюз, срещу европейските фирми, които искат да ни завладеят, нищо не се отразява. Защото утре всички тези медии ще бъдат изкупени от чужди инвеститори, които ще наложат новия ред в нашата страна. Това е истината, госпожо Манолова! Трябва да се каже с пълна сила, че опасността пред българските граждани е много голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Госпожо Манолова, Вие не споменахте нещо, с което аз очаквах, че всъщност ще започне днес заседанието, а именно, че вчера в пресата излезе, че, представете си, нашата министърка казва, че ние ще поискаме разширение на директивата, която ще приеме Европейският съюз. Аз предлагам в такъв случай да я направим еврокомисар по тези въпроси, за да бърка нещата там, а не в България.
Уважаеми колеги и уважаеми представители на пресата! Нали съзнавате какво означава това? Това е нейното признание, че ние правим закон, който противоречи на тази директива. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Това означава обаче едно нещо и аз подкрепям в случая тези стъпки на ГЕРБ. Това означава, че ГЕРБ е тръгнал към излизане от Европейския съюз и ако ние тръгнем натам, аз ще подкрепя ГЕРБ с две ръце.
Между другото, уважаеми колеги, искам да Ви кажа едно нещо. Този закон, приет в тази му форма, е най-голямото доказателство, че докато този парламент работи, нито един български гражданин не може да бъде спокоен за имотите, здравето или живота си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Много тъжна и много вярна констатация, уважаеми колега Гумнеров! Наистина българските граждани, българският бизнес, честният български бизнес, дребният и среден български бизнес, активните хора няма как да бъдат спокойни не само след като бъде приет този закон, но и докато ни управлява това мнозинство. Като гледам блесналите погледи срещу себе си, те не са готови да слушат аргументи, но очакват с нетърпение възможността да прилагат този закон срещу всеки, който им е неудобен.
Аз не се съмнявам, че нашата правосъдна министърка ще предложи разширяване на Европейската директива и на Европейския парламент, и на Съвета, но, вярвайте ми, че нейното предложение ще получи точно същата подкрепа, каквато подкрепа получи предложението на премиера Борисов към европейците да си намалят заплатите и пенсиите. Защото в Европейския съюз не са мазохисти! Те не са склонни да се самоизтезават, да се самонаказват и най-вече да наказват себеподобните си, докато в нашата ситуация имаме едно мнозинство, което просто е наточило зъби преди изборите, по време на изборите да смачка, да обезкръви и да унищожи всеки, който сляпо не върви по правата линия на ГЕРБ. Ето, това е истината!
Но тъй като обещах все пак да имат превес правните аргументи, се обръщам към председателя на Народното събрание. Имам още една минута и десет секунди, за да го направя.
Уважаема госпожо председател, както сте строга и безкомпромисна към мен, много Ви моля в интерес на качеството на законодателството, бъдете строга и безкомпромисна и към вносителите на този законопроект. Защото предложение, което официално е обявено при първото четене на законопроекта, че няма да стане част от него, а именно включването на административните наказания като повод за конфискуване на имущество на граждани, да не бъде допускано изобщо до разглеждане и до гласуване. Защото законите, да не Ви обяснявам, се приемат на две четения. Между двете четения не могат да се включват предложения, които противоречат на духа и на първоначално заявеното в законопроекта.
Вие официално обявихте от тази трибуна няколко неща – че няма да се преследват граждани и да им се отнема имуществото заради административни наказания, че няма да има сигнали на граждани, че няма да има анонимни сигнали. Вашата политическа сила стимулира доносителството между българските граждани. Нека институциите си свършат работата! Какво е това безобразие, което се случва в този законопроект? Много Ви моля (шум и реплики от ГЕРБ) да влезете във функцията си на председател и да приложите правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията по чл. 2? Няма.
Разискванията са закрити, преминаваме към гласуване.
Постъпило е процедурно предложение от господин Христо Бисеров, който предлага – първото му предложение, да бъде отхвърлен текстът на чл. 2.
Поставям на гласуване предложението на Христо Бисеров за отхвърляне на чл. 2.
Гласували 122 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Алтернативното процедурно предложение на господин Бисеров е да бъде отложено гласуването на чл. 2 до провеждане на дебати и гласуване на чл. 24 от този законопроект.
Гласуваме!
Гласували 124 народни представители: за 36, против 70, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Отменете гласуването.
По чл. 2 има предложение от народния представител Димитър Чукарски, което комисията не подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски, неподкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 63, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 93, против 23, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Процедурата ми е за прегласуване. Искам само да обърна внимание, госпожо председател – Вие се направихте, че не чувате моето възражение. В този текст за първи път се прави предложение, което не фигурираше в текста за първо гласуване, а именно включването на административнонаказателните производства и на влезлите в сила актове по административни преписки, като основание за започване на проверка и конфискация на имущество на гражданите. С това Вие нарушихте правилника. Това е и противоконституционно, тъй като изискването на Конституцията е законите да се приемат на две четения. Между първо и второ четене могат да се вкарват единствено и само предложения, които се допускат според първоначалния текст на законопроекта.
Просто искам да Ви обърна внимание, когато проявите цялата си строгост по отношение на мен след два-три текста, да Ви кажа, че без да Ви трепне окото, нарушавате и правилника, и Конституцията, и го правите системно, включително и в този текст.
Нито пък имаше някакъв смисъл от моите правни аргументи, тъй като никой от юристите на ГЕРБ не стана да отговори. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 97, против 26, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 3 има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители: в чл. 3, ал. 1 след думата „обществото” се добавя „и гражданите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители: в чл. 3 ал. 2 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 3. (2) За постигане целта на закона не могат да се налагат ограничения на собствеността. Съблюдава се правото на защита на засегнатите лица с оглед недопускане на риск от несправедливост.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Законът има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
(2) За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че в началото на заседанието при такъв сериозен дневен ред, такъв сериозен закон и дебат, най-важното е да се съсредоточим точно върху него.
Това, което сме предложили с колегите в този текст, е свързано с говореното вчера от тази трибуна относно европейската директива. Знаете, там беше цитирано, в чл. 18 се говори за спазването на принципа за свещеността на правото на собственост, за непосягане върху собствеността.
Искам да върна господин Пирински, защото за него си спомням, мисля, че има и други хора, които си спомнят разговорите около Кръглата маса през 1989-1990 г.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Охо!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Първото нещо, което се постави след края на комунизма, охо, беше, че след 45 години социализъм трябва да се гарантира правото са собственост и това, че не може някой слязъл партизанин да посяга върху нея. Този принцип е основен принцип на европейската цивилизация, на всички европейски страни, не само на тези в Европейския съюз, но и на останалите, на целия цивилизован свят: собствеността е първото нещо – гарант за свободата на личността.
Точно поради тази причина смятам нашето предложение за абсолютно коректно. То отговаря на всички международни актове, по които България е страна, не само в рамките на Европейския съюз, но и в рамките на другите международни организации. Моля Ви да преразгледате отношението си и да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, вчера казахме, че този закон е лицемерен от самото му начало. Това се вижда в по-голямата част от текстовете, особено в такива, които се опитват да формулират целите на вносителите.
Забележете какво е записано в този текст и го сравнете с вчерашния дебат и с решенията, които вчера взе българският парламент. Видите ли, законът има за цел да защити интересите на обществото и да възстанови чувството за справедливост у гражданите чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество.
За какво чувство за справедливост става дума, след като вчера с лека ръка мнозинството отряза пострадалите от престъпления, като пресече възможността да им се възстановява имуществото, тоест даде приоритет на гражданската конфискация пред възстановяване на имуществото на пострадали от престъпления лица. Е, мислите ли, че този закон е справедлив по отношение на пострадалите от престъпления? Отговорете ми: справедлив ли е този закон по отношение на пострадалите от престъпления?!
Справедлив ли е този закон по отношение на българските граждани, които в рамките на 20-годишен преход бяха принудени да съществуват, да оцеляват, да развиват бизнес, да работят в условията на сива икономика?!
Какво означава, пак ще се върнем на вчерашните основни понятия, „незаконно придобито имущество”? Питам аз: незаконно ли е придобито имуществото от едно семейство, в което съпругът е работил 10 години в чужбина, не защото му се е искало да е много далеч от семейството си, а защото е нямал друг изход, и е пращал пари на семейството си от чужбина? Семейството е купило един апартамент и, да кажем, един гараж или магазинче на една улица, които са оценени, по преценката на въпросната комисия, на 250 хил. лв.
Питам аз: какво незаконно има, какво престъпление има в това, че едно лице е работило в чужбина и е пращало в продължение на 10 години пари на семейството си, в резултат на което са придобили минимално имущество?
Питам аз: какво незаконно има и кое е справедливото да се отнеме бизнесът на един дребен търговец, на една квартална аптека, на едно проектантско бюро, на една бакалия за това, че през последните 20 години не са декларирали адекватно… (Реплики от ГЕРБ.)
Какво незаконно има за хората, които са били принудени да работят, висококвалифицирани, срещу прилична заплата, срещу която обаче са получавали минимално възнаграждение, което е отразено в съответната счетоводна документация? Или още повече: какво незаконно има в това, че Вие сте получавали доходи преди 20 години, но не можете да ги докажете днес, предвид изискванията на Закона за счетоводството тогава и сега – на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс?
Къде е справедливостта за всички, които не могат да си докажат доходите за последните 20-25 години, които са работили честно в частния бизнес от сутрин до вечер, да им бъде конфискувано имуществото, защото не могат да докажат съответствие между доходите в условията на сива икономика и имуществото, което са придобили? Къде е справедливостта?
По-нататък. Питам аз: къде е справедливостта, която ще бъде прилагана от гражданския съд, след като е обвързан – в момента, в който аритметиката не излезе (примерно – доходите на един дребен търговец за 20 години назад и придобитият от него дребен бизнес), той няма друга възможност, освен да постанови конфискация на имуществото на този дребен търговец? Къде е справедливостта, защото съдът няма друга възможност?
Нямам достатъчно време да се върна, но тук е големият проблем при пренасянето на институти от системите на общото право в нашата правна система. Там съдът може да постанови решение по справедливост, а тук предположението, презумпцията е, че справедливи са разпоредбите на закона, който съдът прилага! Но този закон не е справедлив, неговите разпоредби не са справедливи, затова не можем да очакваме от съда справедливи решения.
Така че махнете този текст, няма такова чувство за справедливост, няма такава справедливост! Напротив, има произвол, който ще сее този закон, и репресия по отношение на честните хора в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манолова, вземете закона и прочетете тук, пред всички народни представители и пред представителите на медиите как започва производството срещу проверяваното лице и кой е поводът.
Според Вас, когато не си плащате данъците или когато получавате средства, които не сте декларирали, е законен доходът, така ли? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това, че Вие сте оставили 20 години в тази държава това да се случва, не означава, че ние трябва да продължаваме така.
Прочетете от тази трибуна на хората как започва производството, кой е поводът. Привличането на обвиняем по каталога от престъпления или извършването на административно престъпление с облага над 150 хил. лв.! (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
За какви граждани, които са работили и са брали портокали и банани според Вас става въпрос? Ако гражданинът е извършил такова престъпление и му е образовано такова дело, тогава ще започне това производство. И спрете с този – това не е и популизъм, Вашето е нещо извън рамките на нормалното. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Александър Радославов.)
Занимава ли се с тероризъм или наркотрафик този гражданин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, Вие допуснахте голяма грешка в това, което изказахте от трибуната. Ще Ви кажа в какво се състои тази грешка.
Вие казахте, че хората, работили 20 години и не могли да си докажат или не си били декларирали доходите.
Искам да Ви кажа нещо друго, уважаема госпожо Манолова. Нашето законодателство предвижда, че има законоустановени срокове за съхранение на счетоводни документи и счетоводни регистри. Тези срокове не са по-дълги от пет години. А този закон не се интересува от тези срокове! Не се интересува от това, че ти отпреди шест години имаш право да си изхвърлиш всичко! Идва и те пита: какво си правил преди шест години и половина? И ти не можеш да му отговориш и да му докажеш нищо!
Така че много Ви моля да си коригирате становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, Вие сте абсолютно права и не мога да разбера колегите, които ръкопляскат, дали ще ръкопляскат, като видят чл. 27, ал. 2!
Когато Ви върнат 15 години назад (много добре внимавайте в това, което говорим, за да не плачете после – след края на мандата) по т. 2 и когато Вашето имущество или на тези, които бъдат проверявани, се види пазарната цена към датата на проверката и към датата на придобиване, и когато не признаят на половин България нотариалните актове, тогава ще Ви питам дали ще ръкопляскате така?! Когато говорим за разлика от 250 хил. лв., а тя много лесно се прави, защото в България знаем как се правят оценки, тогава дали ще ръкопляскате пак?! Разликата, която се явява от проверката, когато сте закупили имота, с това, което в момента Ви го проверяват! Знаете ли колко бързо стават 250 хиляди? Много бързо стават.
Когато българските граждани, които от 2007 г. печелят пари в Европа, в същите тези държави, които в момента ни натискат да приемем този закон, в същите тези държави, в които повечето от хората, които работят, не могат да докажат своите доходи!
И аз имам член на моето семейство, който гледаше възрастни хора в Гърция. И не може да докаже своите доходи, няма откъде да ги докаже, но замина, защото не можа да намери работа! Как ще ги отчете тези средства? И тогава ще ръкопляскате, та ще се късате, защото този закон ще бъде същият, какъвто Иван Костов прие с пенсионната реформа! Тогава ще Ви питам как ще ръкопляскате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, много скоро ще се убедим кой от двамата заблуждава народните представители и какъв е така нареченият каталог от престъпления.
Господин Анастасов, там са предвидени такива престъпления, срещу които даже няма предвидено наказание лишаване от свобода – пробация и глоба! Това са престъпления срещу кредиторите!
В едно производство по несъстоятелност, когато един търговец не се е издължил в определения срок на друг търговец и с това е причинил вреди! Което абсолютно елементарно на една фаза може да бъде предявено срещу определен търговец, а след това изобщо да се окаже, че човекът е платил, да се представят съответните доказателства, да тръгне проверка на въпросния търговец, да се блокират всичките му сметки, да се блокират включително средствата за осигуровки, включително средствата за работни заплати, включително средствата за държавни такси по това производство, включително средствата за адвокатско възнаграждение, тоест всичките му средства, този човек да стои в това блокирано състояние, докато приключи цялото производство и накрая даже и гражданският съд да каже, че му е съответно имуществото и надлежно си е платил данъците за последните 20 години, ако някак си той съумее да го докаже, макар че, както справедливо се отбеляза, и Законът за счетоводството, и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не предвиждат такъв срок за съхранение на тези документи, накрая да се окаже, че той просто е унищожен в това производство само на базата на обезпечителните мерки, които са му наложени, а те са блокиране на цялата му дейност!
Да, прави бяха колегите, които се изказаха – в рамките на пет минути няма как да се изброят всички хипотези! Но тук са и хипотезите, в които един човек просто не може да си докаже доходите за 15 години назад или за имот, придобит 14 години назад, 25 години назад, защото просто в Република България няма задължение да се пазят документите за такъв дълъг период назад!
Да, хипотезите са безкрай! И аз не разбирам ентусиазма и нежеланието да се състои този дебат в тази зала на представителите на мнозинството! Това утре ще се случи и на Вас, уважаеми колеги! Какво си мислите – че ще бъдете вечно недосегаеми?! Нещата се променят!
Тук, точно в тази част на залата са такива, които могат да бъдат под ударите на този закон! Тук е бизнесът, и дребен, и среден, и особено едър! Така че имате за какво да се притеснявате!
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Най-много Вие.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук става дума за нещо друго. Това злорадство, което е толкова характерно за ГЕРБ, че някой може да бъде смачкан, че някой може да бъде притискан, че някой може да бъде шамарен – ето това е порочното! Аз като нормален човек не искам това да се случва на никого! Затова такъв закон няма никъде по света!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манолова, за пореден път се убеждавам, че Вие си нямате никаква представа от наказателно право. Обърнете се към някой колега, който се е занимавал, за да Ви обясни цялата процедура от подаването на заявителски материал, жалба или сигнал и така нататък, и как се стига изобщо до привличане на обвиняем.
Има текст – чл. 9 от Наказателния кодекс, когато едно производство, когато бъде установено, че случаят е маловажен, може да бъде прекратено и не се стига до привличане на обвиняем, тоест няма основание да започне процедура по този закон.
Другото, което искам да кажа – Вие имате най-много престъпления и това идва от действието на този закон, не ние. Разбирате ли? Уж народните представители не трябва да се занимават с едър бизнес, ни с дребен, ни с някакъв – не знам, явно някой се занимава, може би Вие, така че не е толкова притеснително. Не се притеснявайте! Няма страшно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Терзийски – реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами господа народни представители! Господин Анастасов, не само че се притесняваме, ужасени сме от това, което предлагате.
Като заговорихте за наказателно право, а Вие сте юрист, сигурен съм, че са Ви ясни нещата. Виждам какъв текст предлагате – да се възстанови чувството на справедливост.
Бихте ли ми казали мярката за нивото и степента на чувството!? Как ще измерите чувството на справедливост в този закон и как ще го свържете това с наказателното право? Пренесете чувството и в наказателното право, и в наказателния процес и не си представям какво ще се случи?!
Значи, Вие тук говорите за чувството на справедливост у гражданите. Знаете ли, че тези граждани, които в момента са доведени до степен на физическо оцеляване, ежедневна борба за физическо оцеляване, чувството за справедливост е това, което всеки един съсед до тях има повече от тях. Представяте ли си какъв реваншизъм създавате!? И Вие в момента създавате условия това да се създаде в обществото! Вашето поведение е точно реваншистко! Вие сте като вола, който рие и хвърля пръст върху гърба си. Точно Вие сте представители на бизнеса и сте най-уязвими от закона, който приемате.
Вие създавате едно чудовище, като това на Франкенщайн, което ще убие първо Вас. Не си давате сметка какво вършите! Чувство за справедливост в този народ ще има тогава, когато с тояги изгони това мнозинство от парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, аз така и не можах да си отговоря, тогава Вие ми отговорете на въпроса, защото аз съм категорично против административните нарушения да влизат в този законопроект. Категорично съм против!
Ако утре един наркотрафикант, когото го проверяват, се окаже, че има имущество за 240 хил. лв., няма ли да му конфискуваме имуществото? Няма ли да му го конфискуваме, ако сляпо спазваме закона? Аз съм за това да го конфискуваме! И не да са 250 хил. лв., дори и 10 хил. лв. да са!
На срещата, която направихме с британския посланик, там изрично хората заявиха в Англия на кого конфискуват имуществото – за наркотрафик, за тероризъм, за отвличания и за други тежки престъпления, за които Наказателният кодекс не е предвидил да се отнеме имущество. Затова съм „за”, но административните нарушения са голям проблем в нашата страна, колеги! Заявявам го за сетен път – проблем за българския бизнес, проблем за всички тези граждани, които са работили толкова дълго време в чужбина и които не могат да докажат средствата си. Те няма как да ги докажат и тогава Дамоклевият меч ще се стовари точно върху тях, заради 250-те хил. лева.
След като се прокламира, че такъв закон ще се приеме в нашата страна, всички престъпни елементи прехвърлиха парите си в офшорни зони, къде ли не, прехвърлиха дори своя бизнес, капиталите си, всичко! Ние чрез този закон няма да можем да ги ударим, защото тези хора имат достатъчно средства и заради тях каза господин Велчев, че ние в момента нямаме съдебна система.
Да, нямаме, но има бизнесмени, които могат да плащат! А този гражданин, който не може да докаже своя капитал от 250 хил. лв., него как ще предпазим?
Аз бях „за” да има такъв законопроект, но с няколко точки, определени в чл. 21 – три или четири най-много, за да можем да постигнем ефекта на това, което искат от нас Европейската комисия и Европейският съюз – да има справедливост. Но чрез вкарването на административните нарушения няма да има справедливост...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Великов, свърши Ви времето.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Ето на това искам да ми отговорите - не над 250 хиляди, а и 10 хиляди искам да можем да отнемаме,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Румен Петков.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: …но за определени престъпления срещу гражданите!
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър!
Господин Анастасов, Вие с основание концентрирате вниманието на залата върху тежестта на процедурата по привличането на обвиняем. Това е действително сложна процедура. Тя изисква огромни усилия и от страна на дознателския апарат, и от страна на прокуратурата.
Последните две години и половина обаче показаха една практика, която не може да не смущава: „На коленеее!”, „Този е престъпник!”, „Повдигаме обвинение!”, а после същият се оказва невинен.
Вие нали разбирате, че днес казвате, че е тежка процедурата по повдигане на обвинение и когато тя е извървяна съобразно Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс, тогава държавата ще има основание да мине към тези действия, само че нали виждате, че случаят е малко по-различен? Повдигат се безчет обвинения, те падат в съда, в това време какво правим с човека, който сме смачкали?
В този закон се предвижда всичко друго, не и защитата на правата на човека.
Господин Великов постави един много тежък въпрос – тарикатите, бандитите, престъпните елементи вече са разпределили имуществото си. Значи Вие или искахте да им дадете шест месеца бонус, за да могат да си решат въпроса с имотното състояние и днес юнашки да се биете в гърдите: „Вкарваме закона, който ще приемем!”, без да си давате сметка, че след шест месеца ще Ви питат какви са резултатите от този закон.
Вие направихте толкова глупости от нормативна гледна точка, че Европейската комисия сега Ви бие по главите, само че не бие само Вас, а бие всички ни. И тогава, когато тръгвате да го правите това нещо, трябва да си дадете сметка, че има утре!
Днес половината от Вас съм убеден – съзнават, че извършвате глупост, че извършвате национално престъпление!
Днес, Вие поне сте човек от системата, Вие си давате сметка, че това няма да сработи и когато утре от Европейската комисия Ви питат какъв е ефектът от закона, защото сега всички Ви викат: „Дайте да дадем!”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ние самолети нямаме, Вие мислете! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма да ползвате.
Лично обяснение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, и аз лично, и колегите отдавна сме се прежалили, живеейки и работейки в една подобна среда в този парламент.
Аз лично не се притеснявам. Трябва да се притесняват, за съжаление, обикновените български граждани, обикновеният български бизнес, защото за да рапортувате с определени резултати от този закон, Вие ще трябва да насочите неговата репресия срещу бизнеса. Понеже наистина най-едрите, които са под крилото на Вашата политическа сила, част от които са включително и в тази парламентарна група, са защитени по презумпция, ще го отнесе обикновеният дребен и среден бизнес. Това ще се случи непосредствено преди изборите, защото не е случайно подозрението, че този закон е част от изборното законодателство на ГЕРБ. Това е допълнителното оръдие – там, където Изборният кодекс не сработи, да се приложи този закон, за да смачка всеки, който е критик на това управление.
Аз не знам дали Вие ще си позволите тази разправа непосредствено преди изборите срещу политическите си опоненти, защото ще бъде малко прекалено, малко грубо, но срещу всеки нормален човек, който не подкрепя ГЕРБ, със сигурност ще го направите. Ще се опитате да смачкате всеки точно по този начин, по който се крещеше от късометражните филми на ГЕРБ – „Легни! Стани! Ти си престъпник!”, и се правеха показни арести. Това ще се случи, само че под друга форма на хората, които са против това управление, които са против репресиите на това управление, срещу същността на това управление. Това е сценарият, който ще се развие преди изборите.
Аз отново Ви питам, защото Вие много избягвате да отговаряте на конкретни въпроси: кое налага бързането с влизането в сила на този закон? Горе-долу сроковете са изчислени по начин, по който Вие да се развихрите в пълната си сила няколко месеца преди изборите и да имате един аргумент срещу всеки, който не Ви спонсорира, срещу всеки, който не Ви подкрепя, срещу всеки, който се осмели да говори срещу провала на това управление.
Ако много знаеш – сигнал на гражданин! Да, понеже ме питахте как се сезира комисията. Със сигнали на граждани се сезира комисията. С изпълнение на поръчка от прокурори се сезира комисията. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) С административни наказания от Вашите административни органи се сезира тази комисия, която между другото, както ще видим по-нататък, е един абсолютно партиен политически орган на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето изтече – говорите повече 50 секунди.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Правя формално предложение за отпадане на думи по чл. 3, ал. 2, а именно: „и не се допуска риск от несправедливост”. Нека да остане в текста, както искате, че се обещава защита на засегнатите лица, но да се обещава, че не се допуска риск от несправедливост, когато няма никакви гаранции в текста, това звучи бутафорно.
Аз разбирам, че Вие искате да вярваме на Вашата честна дума. Мнозинството казва: „Честна дума!”, обаче представете си, че утре дойде друго мнозинство, което няма Вашия морал, няма Вашата честна дума и се възползва от този закон. Тогава няма кой да гарантира липсата на справедливост, а различните философски доктрини и политически концепции, когато не е гарантирано в закона, имат различни чувства и критерии за справедливост. Едни говорят за всеобща справедливост и са утописти, други имат друго чувство за справедливост. За да не остават такива илюзорни впечатления в обществото, предлагам, госпожо председател, думите „и не се допуска риск от несправедливост” да отпаднат.
Няма кой да гарантира. Ще има някои, които ще Ви искат възмездие след този мандат, и ще кажат: „Каква справедливост?!” Няма да има справедливост.
Аз питах господин Бисеров на първо четене за един интересен казус – как се купува банка и се цесират дълговете и несъбираемите вземания към тази банка. Тя се купува за една сума, после се урежда на цесия вземането и осъмваш с 200 милиона богат. Може законът да не го хване, но като дойде друга партия на власт и има друго чувство за справедливост, тя ще приложи своето чувство за справедливост и може да национализира тази банка. Така че не си играйте с тези работи и не употребявайте такива високопарни неща, когато не сте ги гарантирали в текста.
Предлагам, госпожо председател, да отпаднат думите „и не се допуска риск от несправедливост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божинов.
Реплики?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Божинов, като сте тръгнали да предлагате отпадане на текстове, предложете да отпадне и другият израз, предхождащ този, който визирате: „като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица”. И ще Ви кажа защо.
Ще дойдат и другите текстове и ще видим, че в предварителната проверка, която тече година плюс шест месеца удължаване, година и половина проверяваният няма никакви права. Чак после, когато комисията прецени, че има основание да започне процедура, чак тогава тя му съобщава това обстоятелство, изисква от него декларация, дава му възможност да влезе в процедурата и да участва с даване на допълнителни обяснения и чак тогава се появява правото му да има примерно адвокат и изобщо правото му да знае, че е обект на разследване.
Обръщам внимание още тук, защото като го гласуваме текста, после като стигнем на другия текст, пак няма да можем да се върнем. Една година и половина можете да бъдете разследван, без да бъдете информиран, че сте обект на разследване от българската държава – нещо като СРС. Затова може би е удачно да направите това предложение.
А по въпроса за банката питайте един друг човек.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще питам!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Един друг човек, знаете кой е!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не, не го знаем!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, и Вие знаете кой е.
Имаше едни отношения Бойко – Славчо. Помните ли, или не помните?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи го кой е – за стенограмата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Може би предложението е уместно, господин Бисеров, и да не си играем, и да не се заблуждаваме. Нека да отпадне. Предлагам да гласуваме поотделно обаче и за защита на засегнатите лица, и другото предложение.
Като дуплика ще Ви кажа, господин Бисеров, че щом става дума за чувство, в една латиноамериканска държава един диктатор удовлетвори чувствата като събра по списък на един стадион достатъчен брой хора и се разправи по онзи по-рационален начинq отколкото да си играе с права, предотвратяване на рискове от несправедливост и да удовлетворява някакви чувства. Той се казваше Пиночет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател. Включвам се в дебата, за да предложа текстът в предложението на комисията „да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите чрез...”, предлагам „чрез” да отпадне и да стане: „Законът има за цел предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него”. Защото това е и чувството за справедливост, това е и общественият интерес. Иначе би трябвало да се запише по друг начин: „Интересите на българския данъкоплатец”. Защото данъкоплатецът има накърнен интерес от това, че някой е избегнал облагане с данъци на имущество, което е материализирал по някакъв начин като собственост и прочие.
Като се запише обаче „интересите на обществото” се питам, господин председателю на комисията, правно какво означава „интересите на обществото”? Някъде дефинирано ли е правно какво трябва да разбираме под интереси на обществото? Според мен не е и този термин се поддава на всевъзможна интерпретация, както и чувството за справедливост. Вие имате една представа за чувството за справедливост, сигурен съм. Вашата може да е много по-добра от моята, аз имам друга представа за чувство за справедливост, включително за своето, пък и за хората. Така че тези неопределени термини имат вероятно друго предназначение. Според мен то е популистко и няма място в този закон.
Това ми е предложението, госпожо председател: да се подложи на гласуване. По никакъв начин не подобрява текста. Това може да се нарече и злоупотреба с езика.
Второ, силно ме смущава текстът „могат да се налагат ограничения на собствеността, но се съблюдава правото на защита на засегнатите лица”. Правото на лицата е тяхната собственост. Собствеността е част от патримониума, това е част от човека, това е правото на човека. Като кажем обаче „защита на засегнатите лица” – как се защитават засегнатите лица, като им се ограничава правото на собственост? Всъщност по този начин, ограничавайки правото на собственост, могат да им бъдат нанесени най-големите щети. Мисля, че ако това остане така в закона, той е атакуваем пред Конституционния съд, защото се накърняват наистина права на хората и едва ли Конституционният съд ще пусне такива текстове.
Предложението ми е: в текста: „За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността, но като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост”, да не се казва думата „на собствеността”. Могат да се налагат ограничения, определени ограничения могат да се налагат. Считам, че това е в рамките на допустимото. Примерно могат да се спират от пътуване или могат да се налагат каквито и да са ограничения. Така че предлагам да отпадне „на собствеността”. Могат да се налагат ограничения като се съблюдава правото на защитата на засегнатите лица и не се допуска „риск от несправедливост”. Пак неясен термин, но все пак мисля, че ще бъде по-правилно издържан този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в контекста на изказалите се преди мен, предлагам редакционна поправка: в чл. 3, ал. 1 да отпадне това чувство, за което всички говорите, че няма място по силата на Закона за нормативните актове, който повелява езикът на закона да е ясен и точен, а не да борави с чувства, неволи и други неопределени морални и емоционални категории. А вместо това да се редактира текстът „законът има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови справедливостта чрез...” и продължава останалият текст. Тоест, тези чувства отпадат.
В ал. 2 вместо „съблюдава правото на защита” да се напише „гарантира”. Конституцията и законите гарантират правото на защита, те не съблюдават същото.
Остава открит и нерешен въпросът, понеже целият закон като идея и смисъл е сбъркан, на целия закон идеята е, че всички останали закони не могат да възстановят чувството на справедливост, само този закон ще възстанови чувството на справедливост и по силата на чл. 3 ще допуснем всякакви ограничения на собствеността, докато постигнем целта на закона, какво ще стане, когато възстановим чувството на справедливост? Целта на закона е постигната и законът престава да действа. Ако това е смисълът на вносителите, аз не бих гласувал за тези текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Костов – първа реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Считам, че има известно недоразумение, освен ако Вие не го отстраните. Вие казвате: „Да няма неясни понятия” и визирате като такова само чувството за несправедливост. Преди Вас аз казах, че такова неясно понятие е и „интересите на обществото”.
Моля Ви да обясните като юрист какво е „интересите на обществото”. Вие сте правно грамотен човек, излезте и дайте правна дефиниция какво се разбира под „интересите на обществото”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема, госпожо председател! Уважаеми господин Костов, аз не редактирам текста за интересите на обществото, защото този текст сам по себе си е безсмислен. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Кажете ми кой закон няма за цел да защити интересите на обществото? Всеки закон има такава цел. Явно в случая се касае за защита интересите на обществото срещу неоснователно разместване на блага, каквото и да означава това. Това обаче е въпрос към вносителите. Аз не съм сред тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, дами и господа, неслучайно този текст поражда не по-малко дебати отколкото чл. 1, защото става въпрос за цели.
Като правите анализ на текста, забелязвате ли, че никъде в текста не е посочена целта „отнемане на незаконно придобито имущество”. Забелязвате ли, че даже заглавието го няма в целта? Забелязвате ли, че предотвратяването и ограничаването на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него не е цел на закона? Тя е посочена като средство.
Целите на закона са абстрактни понятия, в които няма правно съдържание. Те могат да имат политическо съдържание. Законът може да бъде, както казва Корнезов, правото е висш израз на политиката, изражението на политиката, но в закона трябва да има правни цели. Тогава за какво става въпрос?
Този текст издава характера на закона. Това е един популистки закон, който има за цел да внуши на обществото, че сега ще последва една справедливост, че неговите интереси ще бъдат защитени и тази справедливост ще бъде дадена от партията вносителка на законопроекта. За това става въпрос.
На практика господин Чукарски предложи първата половината на ал. 2 да отпадне.
Със своите две предложения господин Божинов предложи да отпадне втората половина на ал. 2.
Господин Костов предложи да отпадне първата половина на ал. 1.
Тъй като е очевидно, че предотвратяването и ограничаването на възможностите за незаконно придобиване не е достатъчна цел, защото основната цел е няма, тоест и втората половина на първата алинея е куха, тоест всички половини на всички алинеи се оказват кухи.
Затова аз предлагам да отпадне целият текст – целият чл. 3 да отпадне.
Тъй като виждам, че госпожа министърката скучае, искам да я попитам: Вие подкрепяте ли такава цел на закона, в която дори не се казва, че една от целите е да се отнема незаконно придобито имущество, включително и за минало време? Ако я подкрепяте точно в тази форма, просто не виждам коректив в рамките на тази държава, който да е в състояние да ни помогне тук да реализираме един закон, който да има наистина целите, които европейското законодателство и в новата директива, която скоро ще приеме, ...
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма да я приеме скоро.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Скоро ще я приеме.
... визира тези цели по начина, по който това трябва да бъде правено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Моята реплика е във връзка с начина, по който трябва да се разбира този текст, който аз все пак предложих да остане, а именно: „Предотвратяване и ограничаване възможността за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него”.
Аз анализирам текстът така: „Предотвратяване и ограничаване възможността за незаконно придобиване”, тоест потокът на придобиване, на приобщаване към собствеността на определени лица, извършващи нарушения, трябва да бъде прекратен. От друга страна текстът казва: „Разпореждането с него”.
Аз мисля, че този текст е недостатъчен, но все пак означава, че на практика ще се ограничат част от правата на собствеността, която собственикът има върху имуществото, което е придобил в минало време. В този смисъл косвено целта на ограничаване на права на собственост върху незаконно придобито имущество в миналото я има.
Разбира се, законът не е добре написан, защото можете да ограничите правото на разпореждане, но не примерно да не ограничите правото на ползване, на извличане на полезни свойства от собствеността. Тоест вие не давате на този, който е придобил незаконно имущество, примерно да го прехвърля, да го продава, да се разпорежда по някакъв друг начин с него, но му давате възможност примерно да извлича блага от него. Тоест това не е видяно, госпожо министър, така че действително е прав изказващият се.
Все пак обръщам внимание на господин Бисеров, че тук има някакъв зачатък на идея за това, че ще се и отнема или ще се ограничава правото на собственост в определена негова част за имущество, което е незаконно придобито в минало време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Бисеров, много се учудвам, че Вие търсите юридически и правни аргументи в закон, в който има чувства. В този закон има чувства, не може да има юридически и правни аргументи. Този закон търси решаване и удовлетворяване на чувства.
Не съм съгласен с Вас, че той е популистки. Това е другото ми несъгласие. Този закон е реваншистки. Как се постига реваншизмът? – С чувства! С чувство за омраза, с чувство за злоба, на ненавист.
Искам да запитам: ако удовлетворяването на чувството за справедливост в българските граждани бъде насочено примерно към паркинга на Народното събрание? Това е много ярък пример за това как може да бъде възстановено чувството за справедливост.
Господин Анастасов, господа вносители на законопроекта, искам да Ви задам въпросът, който повдигна и господин Стоичков: когато бъде удовлетворено чувството за справедливост, как – ще спре ли да работи законът и кога ще се случи това нещо?
Вторият ми въпрос: как ще изградите степента ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте в процедура на реплика, господин Терзийски. Като юрист трябва да знаете какво може да правите в процедура на реплика към основно говорившия.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Към основно говорившия, който може би в дупликата ще зададе въпроса: Как в комисията, която ще упражнява и ще реализира този закон, ще бъде изградено състоянието, нивото и принципа на определяне на чувство за справедливост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Да, вярно е, че този текст няма нищо общо с правото, но не в това е неговата беда. Бедата е, че чувството за реваншизъм, чувството за популизъм, чувството за омраза е подплатено и със съответния инструментариум, който е разписан в този закон. Освен чувство за реваншизъм, както ще видите по-нататък в закона, управляващите си създават и една партийна комисия, която да може да им реализира това чувство за реваншизъм, която комисия има неограничени правомощия и задължения на всички държавни и други органи в българската държава да й съдействат, да й помагат при осъществяване на нейната дейност.
Това, което ме изумява тук, уважаеми господин Бисеров. За господин Костов е ясно, той не е юрист, той би могъл да бъде подведен от един текст, който представлява някакво пожелание, че наистина целта на този закон би могла да бъде формулирана като цел за отнемане на незаконно придобито имущество или имущество, придобито от престъпления. Може би много нормални хора биха се подвели под една такава цел.
Уважаеми колеги, включително и от ДСБ, прочетете този закон и се убедете, че той изобщо няма за цел да отнема незаконно придобито имущество. Напротив, целта си е добре формулирана. Тя е да удовлетвори едни чувства, само че не за справедливост. Тези чувства, за съжаление, наистина са за реванш, за отмъстителност, за репресия срещу всеки, който мисли различно. Тук няма да се отнема незаконно придобито имущество. Тук няма да се отнема имущество от престъпления. Тук ще се правя други неща. Това е драмата.
Така че, ако послушате господин Костов, ще подведете гражданите. Допустимо е той да направи такава грешка, но за господин Бисеров това не е допустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Не смятам, че господин Костов е прав, че има зачатъци на посочване на цел за отнемане на имущество. Няма зачатъци или, ако има, някак си не подхожда на такъв текст.
Говори се за предотвратяване и ограничаване на възможности. Това очевидно е в бъдеще време и очевидно става въпрос за предпазни действия. А какво става с тези 15 години, които искате да проверявате или да ги проверяваме? Защо не са посочени тук, не като срок, а като цел? Как ще възстановим чувството за справедливост – като пазим оттук насетне да няма незаконно придобито имущество ли? Очевидно, че не. Текстът просто не е добър.
Госпожо министър, аз знам, че текстът е писан в кабинетите на министерството. Да, господин Велчев, като главен вносител, няма никаква вина за този текст – писан е в кабинетите на Министерството на правосъдието. Написан е неграмотно. Така някак си не му подхожда на това министерство. Ако беше писан в Министерството на културата, щях да кажа: „много хубав текст, можеше да е още по-красив”.
Дайте идея за корекции. Съгласете да има корекции, не заставайте на амбразурата. Такава е процедурата – няма възможност да се изкажа след Вас, затова се обръщам сега.
На господин Терзийски ще отговоря, че тази бележка е много правилна. Като дойдем до комисията – по работата на комисията и критериите, по които работи, направете предложение да има точка еди коя си, че един от критериите, по които комисията повдига въпросните обвинения, е нейното усещане за чувството на справедливост на гражданите към конкретния обект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Диана Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Законопроектът, който предложи Министерството на правосъдието, беше отхвърлен от парламента миналата година през месец юни. Няма как в момента да Ви предложа текст от този законопроект, защото това е абсурдно. Бих искала да Ви кажа, или по-скоро да Ви напомня, защото в тази зала има много юристи, че от древни времена правото е изкуство за доброто и справедливото. Мисля, че е ясно какво означава справедливост.
Не зная дали смятаме, че е справедливо средствата, генерирани от трафик на наркотици, например, да бъдат отново връщани към този тип търговия и да бъдат използвани, за да се подхранва престъпността. Мисля, че това не е справедливо със сигурност. Също така мисля, че когато говорим за справедливост, забравяме, че на практика решението е на съда. Смятаме ли, че съдът е несправедлив? Презумираме ли го? Това ли е идеята?
Процедурата за отнемане на имуществото е изцяло в ръцете на съда, на Гражданския съд. Не зная защо трябва да тръгнем от презумпцията, че там няма справедливост!? Съдът е независим. Проверката се прави от комисия, когато се стигне до текстовете. Мисля че е ясно, че изборът на членовете е в ръцете на парламента. В никакъв случай не става въпрос за доминирана комисия. Парламентът, разбира се, има възможност да наблюдава дейността на тази комисия, както по отношение на всички останали, да следи нейната работа. Не мисля, че трябва да се тръгва с идеята, че съдът е несправедлив.
Тъй като вчера и днес няколко пъти беше споменавано участието на британски експерти Кръглата маса, проведена от този парламент – тезата на британските експерти, които дойдоха да споделят своя опит, беше такава: „Това е един нов модерен подход за отнемане на имущества, които на практика подхранват организираната престъпност”. Това беше тезата на британските експерти и тези от Вас, които бяха на Кръглата маса, го чуха.
Финландия е една от държавите, която не е с англо-саксонска система. Тя също е сред тези, които подкрепят и директивата в Европейския парламент. Между другото директивата в Европейския парламент сме я чели, но има да я четем още доста дълго време, защото тепърва тя подлежи на развитие. Тепърва ще бъде обсъждана. Както и вчера казах, тя отново поставя минимални стандарти. Проблемът на всяка държава си е при нея.
Всяка държава взема собствения си контекст, собствения проблем, който трябва да реши. За съжаление, нещата са стигнали дотук, че Европейската комисия в докладите си категорично посочва необходимостта от подобен закон. Казвам за съжаление, защото това не е посочено в доклада за Румъния например.
Не бих Ви предложила текст, защото не е моя работа и защото законът беше достатъчно време в парламента, мина през комисиите, в момента е в пленарната зала, но да обсъждаме темата за справедливостта, мисля че в момента не е тема на разговор. Темата за справедливостта е ключова. Справедливостта е в ръцете на съда и съдът е този, който преценява дали едно имущество е придобито със законни средства или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Вече не мога да разбера на какви езици говорим и в какво се убеждаваме тук – в необходимостта да се раздаде справедливост или от необходимостта да се защитава и да се създава чувството за справедливост? Дали това е дебатът, или пък да бъдат събрани суми, пари, имущества от конкретни престъпления, които поради директивата са изброени три-четири, или въпросът е, и спорим тук, за това дали хипотезите и основанията, на които това трябва да се направи, са 20-25 пункта, както е по нашия закон, включително и във връзка с административни нарушения. Явно е, че тук съществува може би за първи път в този парламент едно тотално, пълно, абсолютно разминаване помежду ни във вижданията и възгледите.
Понеже говорим тук за чувството за справедливост, аз и вчера говорих – такава беше целта на някога на Глава трета от ЗСГ, по възрастните юристи си спомнят.
След толкова години революция направихме, както тук се каза, някой говори, че революция била направена и какво ли не се случи във всичките тези 20-22 години и обществото се връща пак на онази точка от друга епоха, друго време – да се създават илюзии и да се удовлетворят и да се задоволяват чувства.
Тези лозунги за чувството за справедливост са по-характерни, по-присъщи на лявата част на залата – на Социалистическата и Комунистическата партия, които винаги са говорили с едни такива красиви, ефирни, абстрактни фрази и понятия, думи. Повече на тях им вървеше и им подхождаше да вкарат този законопроект, колеги, да боравят с тези понятия, да ги защитават и да пледират за тях.
Явно управляващите от ГЕРБ някак си се приближиха до тях и ги надминаха по популизъм, надминаха ги по-красиви фрази. Виждаме, че отляво може би най-добре съзнават какво правят в момента от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тук се чуха интересни неща и от колегата Шопов, и от министър Ковачева.
Според нашата правна система съдът в гражданските производства прилага закона. Очаква се справедливостта да е въплътена в разпоредбите на закона. Съдът прилага закона такъв, какъвто е. Ако Народното събрание създаде един несправедлив закон, няма как съдът да поправи тази грешка и да възложим нему да правораздава с оглед справедливостта, след като разпоредбите на закона не са справедливи.
Подобна възможност – правораздаване по справедливост, е възможна в страните на общото право, където става дума за друга правна система, за позоваване на прецедента и прочее.
Госпожо министър, в тази зала очакването е да се творят справедливи законови разпоредби, а не да очакваме съдът някак си да приложи един несправедлив закон по един справедлив начин.
Според тези текстове, както ще видите по-нататък, съдът няма право на преценка. Съдът строго прилага това, което гласува мнозинството. А мнозинството е: ако нямаш съответствие между доходите и придобитото имущество за последните 20 години, значи ти си престъпник, защото ти си го придобил по престъпен начин. Това няма нищо общо с това, което говореха английските експерти. Те не са чели този закон, те изобщо нямат представа за какво става дума. През цялото време говореха за пресичане на икономическата мощ на тежката престъпност, както е в Англия – за тероризъм, за трафик, за организирани престъпни групи. Тук под ударите на закона попада всеки. Това няма нищо общо с тяхното право. Защо, след като са толкова очаровани от тези иновации, не си го приложат при тях? Ами, защото са нормални хора и такива разпоредби няма как да си гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Моята реплика към господин Шопов е, че забрави да направи аналогия с Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Когато говорите за левичарско законотворчество, тази аналогия е съвсем очевидна, нали? Закона за собствеността на гражданите – Глава трета. Защото принципа на несъприкосновеност на частната собственост не е възникнал, за да пази собствеността от крадците, а е възникнал, за да пази частната собственост от властващите, които чрез механизмите на държавата да не могат да я отнемат, или да я отнемат само при доказано престъпление.
Използвам, че съм взел думата, за да кажа още веднъж – госпожо министър, не продължавайте да въвеждате аудиторията в заблуждение. Директивата говори за минимални изисквания, но в рамките на наказателното право. Това, че Финландия подкрепя Директивата, означава ли, че ние не я подкрепяме? Ами, че и ние подкрепяме Директивата, и ние се борим за мир... (Реплики.) Ами, да – минимални изисквания в рамките на наказателното право. Затова този закон няма нищо общо с Директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Александър Радославов – трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колега Шопов, преди малко Вие казахте, че чувството за справедливост е типично за левицата. На мен ми изплува в паметта една мисъл, която Велко Вълканов беше извел като заглавие. Помните го този мъж. В началото на мандата на това Народно събрание каза, че „ГЕРБ – това са неуспелите членове на БКП в БСП”. (Шум и реплики. Възгласи: Е-е-е”.) Така че не се учудвайте на това, че се следва някаква линия, която е била типична за това, което цитирате тук – чл. 3 и така нататък. Очевидно водещи фигури в ГЕРБ са с този манталитет и няма как да бъде другояче, защото цялостното поведение прилича на неща, които ние отрекохме преди 22 години. Според мен, доказателство е и този закон.
Моята реплика към Вас е: не се учудвайте, че те не са дясномислещи, както се представят, а са си най-ретроградно мислещи с останалото от предишните 22 години управление, което ние тук, които се смятаме за демократи, сме го отрекли в именно този тоталитарен, авторитарен стил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика ще ползвате ли, господин Шопов? Не.
За изказване има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! За какво става въпрос в този текст? Всеки, който успешно е издържал изпита по Теория на правото в първи курс, знае, че тази норма е декларативна. Нищо повече. Тя не дава нещо особено като обективни признаци, състави или прочее.
Защо управляващото мнозинство е толкова упорито да удържа този рубеж, въпреки разумните предложения от всички страни за отпадане. Много просто, защото тази декларация на чл. 3 е политически етикет на закона. Политически етикет на закона, който ГЕРБ трябва да приложи и да употреби пред хората, за да оправдае онези другите неща в текстовете и да ги прикрие. Тук един колега преди малко каза: „На какъв език говорим ние?”
Уважаеми народни представители, не ни уважават хората, защото говорим на езика на лицемерието. Това е гражданската конфискация. Все едно като евтаназията на кучета. Абе, каква евтаназия на кучета? Става въпрос за умъртвяване на кучета. Медиите, гражданите и всички цял месец говорят за евтаназия на кучета. Народни представители вкупом употребяват тези клишета. Тук се говори за гражданска конфискация, тук се говори за възстановяване на чувство за справедливост. И тук с езика на лицемерието ние правим така, че думите да нямат никакво значение и хората да не ни вярват, и все повече да изглеждаме смешни, да изглеждаме далеч от това, което мислят хората.
Щели сме да възстановим чувството за справедливост!? Знаете ли кой е най-лъскавият дразнител на чувството на справедливост на хората в центъра на София? Знаете ли? Паркингът на Народното събрание, уважаеми дами и господа! Той е един сериозен дразнител на общественото чувство за справедливост. Е, защо не го решим този въпрос с чувството на справедливост, а тук записваме тези високопарни думи, на които никой не вярва!? Защото и трудът прави човека свободен, звучи добре: „Arbeit macht frei”. (Шум и реплики. Възгласи „Е-е-е”.) И тук по същия начин – едни голи декларации, в пълно противоречие с обективните признаци на съставите в този закон.
Уважаеми дами и господа, само да обърна внимание, че когато се прави сравнение със Закона за собствеността на гражданите, нямаше днешната Конституция с нейния чл. 17. Така че едно такова сравнение, господин Шопов, е несравнимо като порядък, защото онова общество е било друго, а това е друго. Онази Конституция е допускала отчуждаване. Когато човек избяга в чужбина, чувството за справедливост на обществото е да му отнеме жилището, защото той е предател на родината. Ето по този начин ние влизаме в един паралел, който е несъвместим. В крайна сметка, правота на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. Изключенията от това право могат да се предвидят пак в закон. Само че изключенията, формулирани в текстовете със същинско съдържание, не в декларациите, далеч надхвърлят стандартите за ограничаване както заложени в проектодирективата, така и в Конституцията.
Госпожа министърът спомена за справедливостта в съда. Да, справедливостта е в съда, госпожо министър. В този текст пише, че законът има за цел. Кой друг закон няма за цел да се възстановява справедливост? Може би Законът за собствеността, или може би екологичните закони? А знаете ли кой закон най-много предотвратява и ограничава възможностите за незаконно придобиване на имущество? Наказателният кодекс, уважаеми народни представители! И ако този закон има за цел, чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване и разпореждане с него, то тогава ние казваме (тук прозвуча в някои от изказванията, аз само ще повторя), че в България Наказателният кодекс не действа, в България законите, уреждащи правото на собственост, не действат. Затова трябва такъв тип законодателство – идеологически опаковано, политически етикетирано, за да можем временно да заблудим хората, че нещо се прави по отношение на това дали България е правова държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Господин Шопов, правите предложение за отпадане на целия текст? (Реплика от народния представите Павел Шопов.) Да, разбрах.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Миков, ние с Вас говорим на различни езици. Нали това Ви разправям от вчера, че ЗСГ, Глава трета, бяха при съвсем други обществено-икономически условия, съвсем друга епоха, съвсем друго време – преди 40 години, това беше 1 март 1973 г. Оттогава досега направихме цяла революция, за да дадем неприкосновеност върху частната собственост, да направим какво ли не още в съзнанието на хората, в тези отношения. Тогава дори – 1973 г., Глава трета от здравомислещите юристи, от добрите юристи си беше жива перверзия в законодателството и тогава при условията на комунизма и социализма това беше най-критикуваният и най-лошо прилаганият закон, защото беше торпилиран от самите юристи като приложение. Тази Глава трета нищо не свърши, нищо не извърши. Може би свърши това, че тогава точно по подобен начин се инициираше задоволяването на чувството за справедливост на вече пробитата социалистическа система и започнала да се проваля, така че в момента има и такъв аспект.
Вие говорихте за това, че един вид ние помежду си воюваме с този закон, създаваме си вражди, но не казахте нещо друго, че това се прави отвън. Един посланик, който вчера казах, че си отива, страшно много настояваше за това, защото част от системата за разбиване на нашето общество е да ни пускат интриги, да ни карат да си правим харакирита, да си посипваме главите с пепел, да се мразим и да ни нарочват, че сме един презрян народ – тук, на Балканите, православен български народ, който трябва помежду си да се самоизяжда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Част от това, което се прави в тази насока, е и този закон, който ни беше натрапен и в момента ни се заповядва да приемем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...с цената на всичко, въпреки цялото юридическо скудоумие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Миков, аз също ще репликирам така неуспешния Ви опит да замажете корелацията между двата закона. Това, че онзи закон съответства на онази Конституция какво значение има? Важното е, че противоречеше на демократичните правни принципи на демократична Европа, и то съществувала не по това време, а принципи, които съществуват няколко века. Този закон е нещо подобно – левичарски, популистки закон. Това е една характеристика, която искам да изтъкна, защото в края на краищата и този закон противоречи на принципите на европейското право, които виждаме заложени в проекта за европейска директива – аналогията си е едно към едно.
В едни случаи едни са отговорни за това какво се е приемало, в други случаи други. Ние не сме забравили как навремето в едната ръка имаше Указ 56, а в другата ръка имаше Глава трета. Тук сега е същата работа. Това е пръчката!
Впрочем коя ли парламентарна комисия ще наблюдава работата на закона? Можем ли да познаем още отсега?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Огнян Стоичков.
Имате думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председателстващ, уважаема госпожо министър! Аз предлагам Комисията по образование да бъде водеща и наблюдаваща, най-малкото да се образоваме правно какво пишем.
Съгласен съм с господин Миков, че нормата има декларативен характер, но не съм съгласен с аналогията, която направи за човека, труда и свободата. Защото за разлика от неговия пример тази норма, макар и декларативна има серозни правни последици и те са записани в чл. 4 и следващите, но специално в чл. 4 е записано, че законодателят и съдът – правоприлагащият орган, дотолкова ще Ви ограничи собствеността, в степен която е необходима за постигане целта на закона, а целта са някакви чувства. Тоест ще имаме някакъв чувствомер по скалата, на който ние ще Ви налагаме обезпечителни мерки, възбрани, запори, залог на акции и дялове, ако имате, тоест тази неяснота макар и декларативният характер на нормата, обвързана със сериозни правни последици от едни добри помисли, които ние от „Атака” споделяме и подкрепяме, бихме превърнали в превратно тълкуване на правото и закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше третата реплика на изказването на господин Миков.
Имате възможност за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоичков, аз не съм съгласен, че онзи текст, че трудът прави човека свободен не е имал последици – тях човечеството ги е видяло. Иначе съм съгласен, че то е доразвито в чл. 4, където се отваря субективният подход, според политическата воля на управляващото мнозинство. Няма как да е, няма, след като се формира комисията като функция на това мнозинство, няма как да е другояче. (Реплики.)
Аз не мога да приема, че посегателствата срещу собствеността, господин Бисеров, са само левичарски подход. Антиеврейското законодателство не е левичерски подход. И там е имало механизми, и там обществото е тичало по улиците и е искало да се отнеме собствеността на определена група хора, някакъв етнос, защото са имали усещане за несправедливост и това имущество се е отнемало не заради левичарски подход. (Реплики.) Добре, Вие всички се дистанцирате от миналото на крайната десница, бягате от нея като дявол от тамян и всичко в крайната левица трябва да се приписва на Българската социалистическа партия, но не е за тук тази дискусия.
Накрая – нека някой от мнозинството, от вносителите, да каже защо толкова държи на този политически етикет? Защото ако не опровергае моята теза, аз продължавам да твърдя, че този политически етикет е необходим за масова пропаганда. В последната година преди изборите – за масова пропаганда: „Е, не можахме да Ви направим средноевропейски доходите, не можахме това, не можахме онова, ето тук две магистрали ще пуснем и чувството Ви за справедливост чрез този закон ще сложи лошите на мястото им и ще станем малко по-равни”.
Егалитаристките тенденции в никое общество веднъж изкарани на повърхността, излезли от бутилката, никога не са могли да бъдат прибрани. Аз смятам, че този въпрос ще трябва добре да го обсъдим, включително всички политически партии да си направят изводите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще взема отношение също по редакцията на чл. 3, вчера дадох такава заявка, когато обсъждахме и текста на чл. 1.
Първо ще кажа, че съм един от вносителите на предложението, което не е подкрепено в комисията – след думата „обществото” да се добавят думите „и гражданите”.
Държа на това предложение, защото смятам, че трябва да бъде конкретизирано, че законът има за цел да защити интереса на обществото и гражданите. Гражданите са тези, които трябва да бъдат защитени и когато говорим за справедливост, то трябва да е по отношение на гражданите.
Ще преповторя предложението, което направих вчера във връзка с дебата, който течеше по чл. 1, а именно в окончателната редакция на комисията в ал. 2 след „засегнатите” да се добави „и пострадалите от престъпление”. Така че да не допуснем тези хора да пострадат повторно и да попаднат под несправедливо отношение към тях.
В заключение, смятам, че е правилно това, което предложи господин Стоичков в едната част от своето изказване по отношение отпадане на термина „чувството”. Приемам, това е лично мое мнение, да отпадне терминът „чувството”.
Ако бъде прието нашето предложение след „обществото” да се добави „и гражданите”, трябва да се направи още една редакционна поправка, за да няма преповтаряне на думата „гражданите”. Текстът на ал. 1 трябва да звучи така: „Законът има за цел да се защитят интересите на обществото и гражданите и да се възстанови справедливостта у тях – вместо гражданите – чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него”.
Алинея 2 по предложението, което аз правя, придобива следната редакция: „За постигане на целта по ал. 1, могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите и пострадалите от престъпления лица и не се допуска риск от несправедливост”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Фидосова, ще помоля да го дадете в писмен вид в момента, в който ще се гласува, за да не се получи проблем.
Има само няколко изказвания, които ще бъдат след почивката.
Имате думата, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо Фидосова, тази редакция на ал. 2 не е лоша, но правото на защита на засегнатите лица е различно от правото на защита на пострадалия.
Правото на защита на пострадалия не е толкова и само процесуално, колкото правото на защита на собствеността на пострадалия. Ако приемете, че думата „собствеността” на пострадалите лица или „имуществото” на пострадалите лица, за да е ясно, че не става въпрос за някакъв вид, едва ли не, адвокатска защита на пострадалите лица, някакъв вид процесуална защита, а на защита на материалните им права.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): И аз съм „за”, но...
ХРИСТО БИСЕРОВ: В този смисъл, ако добавите тази редакция, нещата ще станат малко по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Терзийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Фидосова, Вие сте юрист, аз предполагам, че сте добре и с математиката. Мисля, че всички си даваме сметка колко редакционни поправки се предложиха по този член. Всички си даваме сметка колко редакционни предложения бяха направени по този текст и всеки един може да си даде сметка и да направи абсолютно логичния извод, че този член е пълно безумие, в противоречие с всякакви правни норми, в противоречие с всякакви юридически изисквания.
Връщам се отново на предното изказване, че това е философията и идеологията на закона – създаване на възможност и инструмент за реваншизъм, за омраза и за репресия.
В този дух на разсъждения и мисли аз искам да направя моята редакционна поправка, аз исках да я направя в отделно изказване, но ще използвам възможността сега да го направя. Предлагам чл. 3 да придобие следния вид: „Законът има за цел да съблюдава правото на защита на засегнатите лица”. Това е в самия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Станаха толкова много редакционните поправки и върху редакционните поправки редакции, ще помоля да го внесете.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ако не се приеме това, предлагам отлагане на гласуването на този член. Това е второто ми процедурно предложение по този текст.
Не може, разбирате ли, подобна алогичност да бъде приета от Народното събрание и Вие да бъдете съпричастни на приемането на това нещо, да бъдете участници в приемането на това нещо! Голяма част от Вас, колеги, са юристи. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Разбирам Вашите реплики, но опитайте се да разберете какво говоря аз, макар да Ви е трудно. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Терзийски, моля да подготвите точно какво искате като редакция. Ще имате възможност в изказването след почивката да го направите конкретно и писмено.
Господин Костов, имате думата за трета реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо Фидосова, аз мисля, че Вие не подобрявате текста, добавяйки към „интересите на обществото” - „и гражданите”, по простата причина, че правото работи с множество от лица – или физически, или юридически, тоест някакви институции.
Ако добавите „интересите на гражданите” към „интересите на обществото”, Вие създавате нова група множество, което е недефинирано за правото. Обществото, разбира се, се състои от граждани и по този начин не казвате нищо. Просто не решавате случая. Просто се създава едно квазимножество в множеството на правото и за него няма дефиниция какво е то. Дали ще го наречете „интересите на обществото”, или „интересите на гражданите”, то е еднакво неясно и между другото е едно и също нещо.
Второ, не е прав господин Бисеров да приема като компромис това, че когато бъдат ощетени лицата от нарушенията, Вие ще действате със санкцията с ограничаването на собствеността.
Вижте, когато се ощети гражданин, си има наказателно право, има си отношение между лица, то се защитава по определен начин, има си правна защита, има си закон и по този начин стават тези работи.
Тук става въпрос за съвършено друго нещо, аз искам да го подчертая и някак си да помогна да се разбере естеството на закона. Тук става въпрос за следното – за един вид незаконно придобиване на имущество и разпореждане, което става за сметка на нарушаване на общите интереси на данъкоплатеца, които са обаче дефинирани като интереси на бюджета. Това е сърцевината. Бюджетът се ощетява, извършва се отнемане и не се плащат данъци, вследствие на което се придобива имущество. Така че има субект и ако искаме да фиксираме субекта, субектът е бюджетът, а зад него стои българският данъкоплатец. Става въпрос за такъв вид нарушения, които трябва да бъдат прекратени. Благодаря и за толерантността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Фидосова, имате възможност за дуплика – отказвате.
Преди да излезем в почивка, искам да поздравим учениците от Строителен техникум „Йорданка Николова” – град Пловдив, които са ни днес на гости и присъстват на този интересен дебат, който имаме в парламента. (Ръкопляскания.) Дано им е интересно и да разберат какво е чувството за справедливост!
Давам половин час почивка. Продължаваме в 11,30 ч. по реда на записванията, които са направени.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Заседанието продължава.
Има записани за изказване народни представители.
Думата има господин Терзийски. Отказал се е от изказване.
Господин Емил Василев е след него.
Слушаме Ви, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Имаше един сериал „Всички обичат Реймънд”. Вече два дни подред в националния парламент наблюдаваме сериала „Всички мразят Закона за отнемане имуществото на незаконно забогателите”. Наблюдаваме пред очите ни как се сформира една неформална коалиция между всички стари тоталитарни и посттоталитарни партии, които като един се обявяват за противници на този закон.
Обяснението за мен е сравнително логично, давам го в контекста на обсъжданията на чл. 3 от закона, тъй като това е текст с принципиален характер. Смятам, че тук е мястото да бъдат изложени някои принципиални съображения.
Две групи хора се обогатиха през последните две десетилетия чрез незаконно придобиване на държавно имущество. Едната група хора е комунистическата номенклатура, нейните синове, дъщери и внуци, които всъщност преобразуваха политическата власт на БКП в икономическо влияние. Другата голяма група хора, които се обогатиха, бяха лица, свързани с партии от така наречената стара десница. По линия на приватизацията те бяха включвани в приоритетни списъци и придобиваха многомилионно и многомилиардно имущество практически срещу никаква, не виждам тук юристите от БКП в момента, насрещна престация.
Затова вчера и днес виждаме тук за пореден път герои от комунистическите епоси, които и друг път съм споменавал в пленарната зала. Видяхме Анка картечарката, видяхме Матросов на амбразурата, видяхме и извънземното с мустаци на няколко пъти на парламентарната трибуна.
Защо? Защо го правят, уважаеми колеги?! Правят го, защото виждат себе си, собственото си имущество като обект на гражданска конфискация на закона, който в момента приемаме. Те виждат като обект на гражданска конфискация имуществото, което са прехвърлили на жените си, децата си, баби, дядовци, внуци, вуйчовци, лели, стринки и така нататък.
Затова, понеже очевидно всички, с изключение на вносителите, са против приемането на този закон, е логично да се запитаме: какво лошо всъщност има в този закон? Нека някой от левицата и от псевдодесницата да стане и да обясни какво всъщност е лошото в това да се отнемат имотите на незаконно забогателите? Какво лошо има в това да възтържествува обществената справедливост?
Бих казал, че голямата новина от днес в кавички, а може би наистина е, че освен вносителите, все пак има и още един парламентарен субект, който стои твърдо зад този закон и той е Политическа партия „Ред, законност и справедливост”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа! Господин Василев, няма нищо лошо в това да се направи Закон за конфискация на незаконно придобитото имущество, нищо лошо няма в това! За съжаление, може би не сте били в духа на всички проведени в залата до момента дебати. Изказванията бяха не че се прави Закон за конфискация на незаконно придобитото имущество, не че се прави закон, с който наистина да се санкционира тежката престъпност, а се прави закон, който да се използва за политически репресии и за политически рестрикции срещу българските граждани, срещу всички, включително и срещу Вас, включително срещу колегите, стоящи срещу мен – това е лошото, срещу което протестираме. Духът на закона се разминава с идеята за отнемане на незаконно придобитото имущество. Разминава се с идеята наистина да се наложат санкции срещу тези, които са извършили престъпление и обвързването на престъплението с имуществото и крайният резултат, който търси този закон – отнемането на незаконно придобитото имущество. Това трябва да се постигне. В закона, който се предлага обаче, това нещо не съществува. В почти всички досега разглеждани хипотези не се среща тази теза, като се започне от заглавието и се стигне до чл. 3, който вече втори ден дебатираме.
Вижте целта, посочена в чл. 3. Съжалявам, аз се изказвах, може би не сте чули това, което казах. Законът има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови обществената справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте в процедура по реплика, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Къде е тук отнемането на незаконно придобитото имущество? Къде е тук санкцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е средство. Не ме карайте да Ви отговарям.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): През годините на безконечния криминален преход от комунизъм към демокрация собствеността си смениха активи за около 33 млрд. лв., държавни активи станаха частни активи. Насреща беше платена сумата общо от около 3 млрд. лв. На мен, пък и на цялото българско общество, на всички граждани ни се губят някъде около 30 млрд. лв. Това са парите, които влязоха в джобовете на незаконно забогателите.
По отношение на това, за което ме репликирате, искам само да добавя, че никъде в закона не виждам текст, който да предвижда политическа репресия. Не виждам и текст, който по някакъв начин засяга имущество на обикновените български честни и почтени български граждани, брали банани, портокали или работили каквото и да било в чужбина. Точно тези обикновени български граждани, които са положили огромни усилия в своя живот, трудили са се честно и почтено, плащали са си данъците, не са се обогатявали от упражняване на политическата власт, дами и господа вляво, по користни политически подбуди, точно те искат да видят какво всъщност се случва с това имущество, което незаконно е преминало в патримониумите на доста ограничен кръг лица.
Не приемам тази спекулация. Това е някаква много дребна, много жалка демагогия вчера и днес, но поне разграничителната линия, тази нова разграничителна линия между хора, които са незаконно забогатели и имат своето лоби в парламента, включително защото някои криминални групировки са финансирали влизането Ви в парламента, дами и господа вляво, тази разграничителна линия вече се вижда по един много ясен начин от всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В изказванията и в репликите си до момента до голяма степен разкрих моята позиция по отношение на този член, който приемаме, който е изключително важен, защото касае целта на закона. В изказването, което съм заявил да направя, ще представя своите процедурни предложения за редакционни промени. Внесъл съм ги писмено, както беше указанието на преждеводещата заседанието.
Предложението ми е чл. 1 да бъде: „Законът има за цел да съблюдава правото на защита на засегнатите лица”. Това е едното, внесъл съм го писмено. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Говоря за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Алинея първа. Само че при него е без алинеи – слушайте, колегата много ясно говори.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Спокойно, внесъл съм го точно.
Другото – да се отмени гласуването на този член. Това е второто ми процедурно предложение.
Понеже става въпрос за чувство за справедливост, което залагаме в закона, не мога да не споделя своите чувства пред Вас.
Моето чувство за справедливост е много силно накърнено от изказването, което чухме всички в залата, на българския министър на правосъдието. Изключително много съжалявам, че тя в момента не присъства. Забавих своето изказване, защото исках тя да бъде в залата и да чуе това, което ще кажа.
Тя е министър на правосъдието на Република България, а от два дни се държи или като британски посланик, или като говорител на британските служби. Единственото, което се говореше, беше цитиране на британски, на ирландски и така нататък указания. Това накърнява моето чувство за справедливост. Ние в закона залагаме точно такива чувства.
Мисля, че българският министър на правосъдието трябва да изходи преди всичко от интересите, от целите на правосъдието на Република България, а не на Кралство Британия.
Като стана въпрос, пак в нейното изказване, за връзката между изкуството и правото, аз се учудих защо законопроектът не е илюстриран с картинки. Така най-плътна ще бъде връзката между изкуството и правото. Би могло да има картинки – примерно как някого налагат с тояги.
Няколко пъти чух, в духа на това, което говоря, мисля че един или два пъти – когато ставаше въпрос за текстовете от този законопроект, министърът на правосъдието каза: „Не е моя работа”.
Ние приемаме законопроект, който влиза в ресора, който ще бъде пряко свързан с наказателно производство, с гражданско производство, след това – съд, който ще налага, ще одобрява или ще приема наложените санкции, и министърът на правосъдието казва: „Не е моя работа” по текстовете! Ако до момента министърът на правосъдието не е наясно какви текстове се предлагат и се приемат, представете си какъв законопроект приемаме! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин Анастасов, уважаеми колеги! Член трети очевидно е сърцевината на закона, тъй като определя и целта, и средствата. От вече направените изказвания, госпожо председател, предполагам, че и Вие, и който води заседанието ще бъде доста затруднен да представи всички предложения за промени, които бяха направени, започвайки от господин Божинов и свършвайки с госпожа Фидосова, разбира се, и господин Терзийски. Самото това обстоятелство вече е достатъчно свидетелство, че философията на закона е твърде спорна, да не кажем – много сериозно сбъркана.
Госпожо председател, обръщам се и към Вас: да прецените и Вие, и господин Анастасов какво точно е записано, започвайки от ал. 2.
Казано е, че за постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността! Досега този момент от редакцията на ал. 2 не беше особено дискутиран. Дискутирани бяха въпросите за чувството на справедливост, обществения интерес и този на гражданите. Но бих искал да Ви приканя да обърнете внимание на този запис, защото, първо, той е в пряко противоречие с текста на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, който казва, че частната собственост е неприкосновена; а и с ал. 1 на чл. 17 от Конституцията, която гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
Според мен, госпожо председател, връщайки се към дискусията от вчера, заслужава особено внимание онова, което господин Бисеров в един момент засегна, а именно до каква степен може да се говори за право на собственост на онези, които по незаконен начин са се обогатили.
Според мен поне логиката трябва да е обратната. Този закон трябва да защити правата на собственост на юридическите и физическите лица и на държавата; право на собственост или права на собственост, които незаконно, тежко, грубо са били нарушени, са били ограбени в резултат на организирана престъпна дейност или на неорганизирани престъпни групи, но отделни престъпни лица и колективи, които по един или друг достатъчно изобретателен начин са нарушили закона – чрез документни измами и така нататък, и са се облагодетелствали незаконно, и то в особено големи размери.
Най-общо казано, логиката и очакването за този закон – беше заявявано неколкократно и от онези външни партньори, които настоятелно ни приканват да приемем такъв закон, а то е очевидното несъответствие между онова, с което дадено лице разполага като недвижимо имущество, като едни или други транспортни средства, като възможности за живот и неговите видими законни доходи, започвайки от служители в едни или други държавни администрации – било митница, било други, и стигайки до работещи в частната сфера, но очевидно неразполагащи с видими източници за онова, което фактически имат като имущество, което ползват.
Тук стигаме до тези въпроси, които бяха предмет на дискусия от вчера и продължават и днес. Първо, госпожо председател, и вчера възникна въпросът: защо този законопроект е даден като водеща комисия на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Ясно е, че той засяга основни понятия в правото, основни институти на правото, засяга конституционно записани текстове, даже още повече засяга основни начала на изграждането на новата демократична държава, които са предмет на обществена дискусия и регламентиране повече от 20 години. Ясно е, че единствената компетентна комисия за такъв закон е Комисията по правни въпроси, дори си заслужаваше този законопроект (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да бъде предмет на обсъждане в специална комисия – такава, която се занимава с промени в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Първа реплика – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, Вие сигурно не сте били в залата на Народното събрание, когато аз направих изказване, в което направих предложение, по което ще искам да вземете отношение. Посочвайки, че може да бъде отменен този текст за конфликт с Конституцията, аз предложих текстът „след ограничения”, а именно „на собствеността” да отпадне. (Шум и реплики.)
По този начин текстът става: „за постигане на целта по ал. 2 могат да се налагат ограничения, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица” и така нататък, но не се визира собствеността.
Призовавам Ви да вземете отношение по това конкретно предложение, защото Вие не направихте свое, макар да казахте много сериозния аргумент, че в действителност законът би трябвало да действа тогава, когато са навредени интересите на собственост на държавата, на физическите и на юридическите лица, щото иначе няма как да възникне незаконно забогатяване или придобиване по незаконен начин на имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пирински, добре е, че след няколко часа дебат (и от вчера, разбира се), и вече започваме да формулираме някакви смислени цели на закона.
Това, което каза господин Костов преди почивката, а той наблегна на онези нарушения, които са от данъчен характер, и които ощетяват фиска, държавата, респективно обществото, Вие наблегнахте сега на другия аспект – на физическите лица, които са ощетени чрез кражби, изнудвания и друг вид такива престъпления.
Тези две цели трябва да намерим начин да ги вкараме в този текст, защото е вярно, че следващите стотина текста не съответстват на тези цели, за съжаление. Те така са направени, че да обслужват фиска едва ли не, държавната хазна. Всичко, което е откраднато – това казва законът, това, което е откраднато от хората: сега ние ще направим една работа и ще го вкараме в хазната, а хората? Ами, на хората ще им дадем чувство, няма да им дадем имущество, за това е добре, че най-после успяваме да оформим две сериозни цели – едната е да възстановим на хазната това, което е откраднато от хазната, а другата е да възстановим на физическите и юридическите лица това, което е откраднато от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов – трета реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Пирински, Вие пледирахте, и то с основание, обект на този закон да бъдат субектите, които са накърнили интересите на държавата, собствеността на държавата, обществената собственост. С това съм съгласен.
Вие казахте, че философията е сбъркана обаче. Сбъркана е, когато си направил несъзнателна грешка.
Господин Миков, Вие казахте, че става дума за лицемерие – да, не става дума за сбъркана философия, а за съзнателно формулирана теза на двойните стандарти.
И аз си мисля – ще бъде ли възстановено моето чувство за справедливост в един случай, в който се извършва спекулативна дейност, контрабандна дейност с акцизни стоки, когато органите, на които им плащат с моите данъци, прекратяват тези дейност, а човек от най-високо място забранява да бъде предотвратена тази дейност не под чувството си за справедливост, а на лично достойнство, защото президентът – така, ама аз съм дал дума не контрабандиста. Е, този закон, който аз твърдя, че е на двойните стандарти, ще възстанови ли справедливостта? Ще спре ли потока, господин Костов, на национално богатство, което е заграбено в този случай и е ограбено от тези деца и от тяхното бъдеще?
Не бъдете наивници! Докато сте на власт никога този случай няма да бъде разследван, затова, господин Пирински, не е сбъркана философията! Това е съзнателно нагласен механизъм да мачкаш политическия си противник и да шеташ безнаказано, докато си на власт, така че тук само Ви репликирам и възразявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, чух Вашето изказване. Обърнах внимание, но проблемът за мен е и в самото понятие „ограничения”, защото, пак казвам, всъщност този закон какво представлява? Той е един вид извънредно законодателство, което казва по Конституция, по Наказателен кодекс не могат да бъдат защитени правата на гражданите и държавата в една ситуация, която е извънредна, при която имаме престъпност в огромни размери – такива, каквито има, да речем, в Ирландия, и затова налагаме ограничения на едни или други права, на едни или други норми. И затова казвам, че е сбъркана философията.
Ще се обърна и към господин Божинов, но целият въпрос е ние да създадем, ако трябва, специален закон за една категория случаи – особено тежки, които се оказват трудно решими със стандартните норми на правната система, но това да бъдат норми за ефективно действие на основните права по Конституция – на защита на собствеността, на защита на правата на гражданите и правата на държавата.
Това, което и по-нататък върви, както каза господин Бисеров, в този закон, това смесване на наказателни с административни основания, с анонимни сигнали за задействане на механизмите на този закон, създава една наистина широка, неуправляема сфера на неговото приложение и по същество, според мен, крайно ще затрудни атаката към онези именно, които заслужават да бъдат санкционирани и то с цялата строгост на закона.
И тук, госпожо председател, преди почивката беше изразена една хипотеза, че това всъщност е част от предизборното законодателство на управляващата партия. Струва ми се, че има достатъчно основания за едно такова предположение, защото има достатъчно сигнали и сега за отговорни представители на ГЕРБ, включително и министъра на вътрешните работи, който продължава да съчетава своите правителствени отговорности с отговорностите на началник щаб на предизборния щаб, където се прави една предварителна и доста персонална преценка кой би се кандидатирал от друга партия – било социалистическата, било друга, кой има шансове да спечели едни или други избори, и достатъчно рано да бъде отказан от такива намерения, включително и с едно недвусмислено подсказване, че инструментариумът на този закон ще бъде задействан по отношение на него.
Господин Бисеров, наистина смятам, че Вашата постановка за правата на собственост и за незаконното разполагане с имущество е отправната. В Конституцията собствеността е определена като публична и частна. Това са публични и частни интереси, които трябва да бъдат защитени, но откровено казано, госпожо председател, аз не виждам никакъв шанс този закон да бъде преформулиран по начин, който да изпълни смисъла и очакванията на обществото.
И неслучайно юристите от Вашата парламентарна група са крайно пасивни, включително госпожа Фидосова и госпожа Колева, които вчера изразиха своите съмнения. Днес, очевидно по повелята на групата, мълчат.
Бих се обърнал към господин Велчев, който не е тук сега, но преди почивката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук е господин Велчев!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...Тук ли сте господин Велчев? Оттеглете закона. Дайте възможност да бъде приет закон, който служи на интересите на страната, а не на властта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди минути информационните агенции разпространиха съобщението, че български самолет „МиГ-29” е паднал край Пловдив. Това става в рамките на българо-американското военновъздушно учение „Тракийска звезда 2012”.
Предлагам да поканим министъра на отбраната до края на работния ден да ни запознае с инцидента. За щастие, няма загинали. Село Голям Чардак, Пловдивско, е съвсем близо до Пловдив. За да се избегне психоза сред населението, мисля, че е най-хубаво от тази трибуна да чуем истината от министъра на отбраната.
Процедурното ми предложение е: до края на работния ден да изслушаме министър Ангелов за инцидента, който е станал в рамките на българо-американското военновъздушно учение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще потърся министъра на отбраната и ще го поканя да дойде да вземе отношение.
За изказване – Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Пирински, по повод на това, което казахте преди малко, аз съм съгласен с Вас – по отношение на ограничаването на собствеността. Но тези ограничения на собствеността, които са предвидени в ал. 2 на чл. 3, всъщност са обезпечителните мерки, които са визирани в Глава „Обезпечително производство” по Гражданскопроцесуалния кодекс. Това е единственото, което може и трябва да налага комисията, когато има съмнения в придобитото имущество дали е законно или не с оглед обезпечаването на един бъдещ иск.
Ще си позволя да Ви цитирам Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Това е за ограничението на собствеността. Същият е ратифициран в България в съответствие с българската Конституция:
„Член 1. Защита на собствеността
Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяване на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления и глоби.”
В сега действащия закон, който е обнародван през 2005 г., в чл. 1, в ал. 1 е предвидено уреждане при условията и реда за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Ето, пак имаме обезпечителни мерки, които са обезпечения, засягащи собствеността на тези, които се проверяват, така че аз не виждам никакъв проблем в тази посока.
По отношение на споменаването на ал. 1 – за интересите на обществото.
На прима виста в чл. 18, ал. 6 на Конституцията на Република България пише така: „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото”.
Така е. Тук има хора, които са участвали в подписването на тази Конституция.
В Наказателния кодекс, в чл. 12, ал. 1: „Не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси”. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Защото питахме, господин Корнезов, Вас Ви нямаше, що е то обществен интерес по смисъла на този закон?
Обществен интерес по смисъла на този закон е да няма незаконно придобито имущество, да не се позволява да има такова имущество. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, ако сте прецизен юрист, няма да назовавате едно и също нещо два пъти с две различни имена, нали така? Защото ще създадете хаос в самата правна уредба.
Вижте какво предлагам аз: законът има за цел предотвратяване и ограничаване на възможността за незаконно придобиване, което Вие казахте, че е общественият интерес. Защо трябва един път да се записва „обществен интерес”, а след това да се казва, че той е предотвратяване и ограничаване възможността за незаконно придобиване? Няма смисъл да се пише два пъти едно и също нещо.
Ако имате предвид тази част от обществения интерес, който е свързан с ограничаване или предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване, то това се нарича в този закон, защото има най-различен обществен интерес. Тоест сумарният интерес на всички физически лица, на членовете на обществото. От тази гледна точка аз Ви призовавам, щом така дефинирате обществения интерес, да подкрепите моето предложение за отпадане на текста като излишен. Не по друга причина, а защото той не дава нищо. Той не дава по същество правна уредба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин Анастасов, доколкото успях да проследя това, което посочихте, Вие говорихте за обезпечителни мерки, които са предвидени по нормите на наказателното право или на ГПК?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не, на ГПК.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но в хипотези, тъй като Вие прочетохте текстове и от международни актове, в които се говори: в случай на престъпна дейност. Погледнете, това просто така прозвуча.
При всички случаи, след като има уредени конкретни казуси на ограничаване на права, те би трябвало да бъдат посочени в текста на закона, тъй като иначе простата декларация – ограничаване на правата на собственост, действително е по-скоро декларация и то доста рискована, ако така е назована.
Аз пак се връщам на въпроса, който колегите поставиха и вчера, и днес. Това разширяване на обхвата на основанията за задействане на процедури по този закон, извън наказателното право, включително и в административното, и то по такъв широк набор от основания, превръща закона не в онзи инструмент, който ни се казва, а и ние самите чувстваме, че ни е необходим. Тази нагла демонстрация на незаконно забогатяване, на едно безпардонно поведение и налагане на групови или частни интереси по незаконен начин въз основа на натрупаното – този закон не решава този проблем. Той създава отворена система за преследване на онзи, който едни или други власти решат да поставят в затруднено положение и в невъзможност да се оправдае, че не е престъпник. Това е сбърканият характер на закона и не виждам смисъл от някакви опити да бъде облагороден, след като той по своя замисъл не е онова, което е необходимо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук има едно смущаващо обстоятелство, което за съжаление евентуално в друго изказване ще споделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Анастасов? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Минаваме в режим на гласуване.
Преди да поставя на гласуване направените в залата редакционни предложения, ще подложа на гласуване предложенията на народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители, което комисията не подкрепя. (Силен шум и реплики.)
Прекратете гласуването, прекратете гласуването!
Моля в залата да се запази тишина, за да може да се чува какво поставям на гласуване!
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители, което комисията... (Силен шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: То е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – господин Велчев. (Силен шум и реплики от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, не знам защо е този смях отляво. Като вносител на закона не мога ли да искам прегласуване?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Можеш.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Е, като имам, искам прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението на народния представител Юлиана Колева, което комисията не подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 7, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 40, против 35, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Преминаваме към направените редакционни предложения в залата.
Първо, ще подложа предложенията на господин Божинов. Той предложи в ал. 2 на чл. 3 в редакцията по доклада на комисията да отпадне текстът „и не се допуска риск от несправедливост”, тоест след думата „лице” да се сложи точка.
Гласуваме предложението на господин Божинов.
Гласували 131 народни представители: за 34, против 79, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложение, направено в репликата към господин Божинов от господин Бисеров и подкрепено като алтернативно от господин Божинов: освен текста „и не се допуска риск от несправедливост” да отпадне и текстът „като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост”.
Гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 23, против 84, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Следващи редакционни предложения направи господин Костов: в ал. 1 да отпадне текста „да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез”, в резултат на което да остане редакцията на ал. 1 по следния начин: „Законът има за цел предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него”.
Гласуваме предложението на Иван Костов.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 51, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на господин Костов е: в ал. 2 да отпаднат думите „на собствеността” и редакцията на ал. 2 да стане: „За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост”.
Гласуваме.
Гласували 121 народни представители: за 18, против 61, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Бисеров и Миков за отхвърляне на чл. 3.
Гласуваме предложението на Бисеров и Миков за отхвърляне на чл. 3.
Гласували 126 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Искра Фидосова: в ал. 2 след думите „засегнатите” да се добави „пострадалите от престъпление”.
За стенограмата сте казали „и пострадалите от престъпление”, а в писмен вид го давате само на „засегнатите лица”. Каква е разликата между засегнати и пострадали?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): След „засегнатите” да се добави „и пострадалите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От какво засегнати? Казали сте за стенограмата...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има го в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е ясно, въпросът е, че между писмения вариант и това, което сте казали устно и е записано в стенограмата, има различие.
Госпожо Фидосова, записано е от госпожа Михайлова: „и пострадалите от престъпление”, а тук ми давате само ...
Моля Ви, заповядайте на микрофона, да кажете точно какво искате.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в момента в текста си имаме „засегнатите лица”. След думата „засегнатите” се добавя „и пострадалите от престъпления”, „лица” си остава, за да не се повтаря два пъти и за засегнатите и за пострадалите. Затова след думичката „засегнатите” предложението е да се добави само и „пострадалите от престъпление”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Фидосова – след думите „засегнатите лица” да се добави „и пострадалите лица” и след това става още едно „и” – „и не се допуска риск от несправедливост”.
Гласували 114 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо председател, моля за прегласуване.
Уважаеми колеги, в ал. 2 на законопроекта, който ви е предложен, става въпрос за засегнати лица, които са засегнати от производството по този закон. Тоест да се съблюдава тяхното право на защита и да не се допуска риск от несправедливост спрямо тях. В този закон никъде не става въпрос за производство, което се извършва в полза на пострадали лица от престъпления или от някакво нарушение.
Какви права защитаваме ние по този закон на такива лица, които не подлежат на производство по този закон?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да, защото не може да се отнеме имущество …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място! Имахте възможност да говорите два пъти от микрофона.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Фидосова, по този закон подлежи отнемане на имущество на проверявано лице. Когато имуществото е на друго лице, което е пострадало от престъпление, то не е на проверяваното. Как ще му бъде отнето? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на госпожа Фидосова.
Гласували 107 народни представители: за 43, против 4, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение от господин Терзийски – чл. 3 да придобие редакция в една алинея:
„Законът има за цел да съблюдава правото на защита на засегнатите лица”.
(Народният представител Георги Терзийски иска думата за процедура.)
Не Ви разбрах, господин Терзийски. Няма процедура! В режим на гласуване сме. Моля Ви, прочетете си правилника! Толкова процедури взехте, реплики по същество, показали сте ми го в писмен вид.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): В такъв случай оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте ли го?
Предложението на господин Терзийски е оттеглено.
А предложението Ви за отлагане?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Него не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай е оттеглено предложението за редакция на чл. 3, а остава предложението на господин Терзийски за отлагане гласуването по чл. 3.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Терзийски.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 93, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване и предлагам на Парламентарната група на ГЕРБ да преосмисли това наше предложение. Нуждаете се от малко време, за да си припомните, че вчера например под условие госпожа Колева и групата народни представители оттеглиха предложението си по чл. 1 с обещанието на по-голямото мнозинство от мнозинството, че текстът, който предлагаха към чл. 1, ще бъде инкорпориран към чл. 3. Става дума за защитата на пострадалите от престъпления лица, чието имущество не е възстановено.
Господин Анастасов, става дума за това, че на гражданска конфискация, според чл. 1, подлежи и това имущество. Тук колегите от ГЕРБ поискаха защита за тези лица чрез чл. 3, който проповядва общите уж принципи на този закон, а именно чувството за справедливост. Аз питах: а къде е справедливостта по отношение на пострадалите от престъпления лица, след като тяхното имущество…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това гласуване мина, госпожо Манолова. Искате прегласуване на предложението на господин Терзийски.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам отлагане, за да може господин Анастасов да осмисли това, което му говори госпожа Фидосова, и да си припомни, че вчера той пое ангажимент тяхното предложение да бъде инкорпорирано в чл. 3.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Аз?!
МАЯ МАНОЛОВА: Да, Вие.
Затова имате нужда от време да преосмислите това. Затова отложете този текст, защото по този начин вие за втори път ще накажете пострадалите от престъпления. Цялото лицемерие, че се интересувате от жертвите, пострадали от престъпления, трябва да намери своето законово изражение. Не ги наказвайте втори път! Оставете на хората, на които са отнети имущества, да им бъдат възстановени, а не да се конфискуват след това в полза на държавата. Разбирате ли какво правите в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съдържа се това нещо, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това нещо вчера беше отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Като не се допуска риск от несправедливост”, се има предвид защита правата на пострадалите.
МАЯ МАНОЛОВА: Има се предвид на пострадали от престъпления с невъзстановено имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Терзийски за отлагане гласуването на този текст.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 92, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 101, против 22, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 38, ал. 1 от правилника, да удължим днес работното време, тъй като вчера не можахме, до 23,30 ч. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? (Шум, смях и реплики.) Обратно становище.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, разбира се, че това, което правите, е смешно. Ще Ви се смеят и всички български граждани.
Може би някой от Вас ще обясни каква е неотложността на този закон. Още от вдругиден ли смятате да започнете да го прилагате? (Реплики от ГЕРБ: Да, да.)
Все пак до изборите има доста време, освен ако не сте решили да си предизвикате предсрочни избори и допълнението към Изборния кодекс да Ви е неотложно необходимо. Иначе това наистина е смешно – един такъв закон да се приема през нощта, при положение че няма някакво предстоящо събитие, или поне на нас не ни е известно. (Реплики.)
Ако очаквате предсрочни избори, много Ви моля, използвайте случая, за да ни информирате за това. (Шум и реплики.)
Иначе защо до 23,30 ч.? Защо до 23,30 ч., нека да е до 24,00 ч., до 4 ч. през нощта, както сте свикнали да работите?!
Това просто е абсурдно и Вие вкарвате целия български парламент в едно действие от театър на абсурда, ръководено от господин Велчев и господин Анастасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното време днес до 23,30 ч.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 19, въздържал се 1.
Предложението е прието.
На кое искате прегласуване? (Обръща се към народния представител Румен Петков.) Това е процедурно, не може да се прегласува. (Шум и реплики.) Добре, ще гласуваме.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Много сте ларж, госпожо председател. Задължавате ме. (Шум.)
Уважаеми колеги, правят впечатление три неща. Първо, че вносителят очевидно не гори от ентусиазъм с този законопроект, защото през целия период на дискусията взе отношение два пъти и те са по процедурни въпроси.
Второ, този замах да работим до 23,30 ч. постига ефект да задълбочим представите в обществото, че от тази компания, събрана в залата, нищо не става. Вие го правите много последователно и много методично и очевидно тук постигате резултат. Другаде е много спорно, но в идеята да направите парламента за смях, постигате резултат.
Трето, вероятно си спомняте, че на няколко пъти в предпразнични дни работим с удължен работен график. Остава настрани, че според правилника това може да бъде до два часа. Впоследствие всички безумни текстове, които Вие приемате, падат в Конституционния съд.
Аз не знам защо държите непременно, обещавайки не знам пред кого, но очевидно вън от страната, че ще приемете този текст до еди-кога си, не си давате сметка, че половината от него ще отлети в Конституционния съд. Ще станете за пореден път за смях, защото приемате безумия, защото приемате противоконституционни текстове, и защото в крайна сметка утре Вие, Вие ще трябва да обясните на тези, на които сте обещали, че сте ги излъгали със същия замах, с който приемате безумия тук в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, прегласуване. Прегласуваме предложението за удължено работно време.
Гласували 123 народни представители: за 100, против 22, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Започнахме с процедурата по удължаване на работното време и не сме прегласували пълния текст на чл. 3.
Нали така, Вие предлагате прегласуване на чл. 3?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Наистина превръщате Народното събрание във фарс.
Днес чухме думата на господин Велчев, който е вносител на законопроекта, само с идеята, че иска да работи до 23,30 ч.
Много ми е чудно как работи до 23,30 ч., след като до момента не сме му чули думата, като вносител на законопроекта, по толкова поставени въпроси и по тези, които се разгледаха в Народното събрание.
Имате възможност наистина да не прогласувате този член, затова предлагам процедура за прегласуване. Все още имате възможност да преосмислите това безумие.
Не ми подвиквай от място! (Обръща се към народен представител от ГЕРБ.) Стани и кажи нещо тук, ако можеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване чл. 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 101, против 20, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Чл. 4 – предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители.
Член 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чукарски – изказване.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След кратко съвещание с останалите колеги, които са подписали това предложение и в унисон с това, че бързаме да приемем текста на закона (видя се, че един член отнема по 4 часа пленарно време), ние оттегляме предложението си. Разбира се, това е в рамките на шегата.
В рамките на сериозното – оттегляме нашето предложение поради причината, че всъщност ние искахме да не се допускат по никакъв повод ограничения на собствеността. Предходният текст допусна ограниченията на собствеността и все пак по-добре е да остане този чл. 4, който все пак слага някаква, макар и неопределена и неопределима мяра, каквато е постигане целите на закона.
Така че формалното ни предложение е: ние оттегляме предложението си по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя предложение за ал. 2, която да гласи следното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е редакционно предложение, господин Бисеров. Имали сте възможност между първо и второ четене да направите такова предложение.
Изцяло нова алинея, на какво основание?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Приемам забележката, да.
Искам да обърна внимание, колеги, че въпросът с пострадалите лица остана нерешен. За да внеса допълнителна яснота, ще повторя казуса: открадната конкретна вещ преди пет години от Вашия дом, преминала през ръцете на различни прекупвачи, търговци на ценни вещи и така нататък, оказала се във владение на лице, което попада под рамките на закона. Вие не знаете за това. Съдът постановява конфискация на конкретни вещи и една от вещите е тази. Не е нормално да има спор в правната наука, че това придобиване, в полза на държавата на Вашата вещ с акт на съда, е първичен способ за придобиване. И никой предишен собственик по силата на правните принципи няма право и възможност по никакъв начин да си поиска вещта. Разберете го! Вашата вещ!
Тук не говоря за пострадали от престъпление. Примерно за телесна повреда има право на обезщетение за претърпени щети – или материални, или морални, няма значение. Става въпрос за това нещо – абсурд е законът да ощетява втори път лицата, на които са им откраднати вещите, изнудени са да ги дадат. Не знам защо упорствате, господин Анастасов? Аз знам, че законът не е за тези лица, защото той създава правната невъзможност на лицата да си потърсят вещите. Така ли е? Защо не искате да оправим това, не мога да разбера? Просто недоумявам! И ако нямаме право на втора алинея...?! (Реплики.)
„Целите на закона не могат да накърняват материалното право на собственост на пострадали лица...” – да, значи изречението да продължи: „...и не се накърнява материалното право на собственост на пострадали лица”. Това е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Надявам се да ни дадете в писмен вид поправката, господин Бисеров – под формата на реплика, въпреки че то се отнася не само до Вас.
Дами и господа народни представители, свидетели сме на огромна инициатива за редакционни предложения. Нещо, което всеки един от нас е имал възможност да направи по съответния ред между първо и второ гласуване.
Докладът е пред мен, следя внимателно какво и как е записано. Много моля не под формата и твърдения за редакционни промени да се изменя смисълът на текста, както той е даден по вносител, и след това се предлага от доклада.
Моля Ви, дайте в писмен вид предложението, ще го подложа на гласуване. Имаме достатъчно текстове напред и моля да се придържаме към нашите правила в Правилника.
Реплика към господин Бисеров?
Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Имам конструктивно предложение под формата на реплика. Нека хората, които не разбират от право, да спрат да се изказват по правни въпроси. Законът има достатъчно голям, дълбок политически заряд, за да може хората, които не са юристи и не разбират от право, да се изказват в политически аспект.
Нека да добавя, че господин Анастасов преди малко беше пределно ясен, всички юристи го разбраха, така че да коментираме повече този въпрос – ще ни се смеят, как беше, студентите от първи курс, които са посещавали „Обща теория на правото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Бисеров, дуплика ще ползвате ли? Не.
Госпожа Мая Манолова – изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, колебая се към кого да се обърна – дали към официалния вносител на този законопроект господин Велчев, или към господин Анастасов, но ще го направя по отношение на господин Анастасов, който е юрист.
Уважаеми господин Анастасов, този закон бъка с новосъздадени, новоизлюпени правни термини, които при това нямат легални дефиниции в Допълнителните разпоредби. Бихте ли ми обяснили какво съдържание влагате в новосъздаденото от закона понятие „ограничение на собствеността”?
Какво имате предвид? Имате предвид отнемането на имущество поради това, че лица не могат да докажат доходите си 20-25 години назад; имате предвид отнемането на имущество от свързани лица; имате предвид отнемането на имущество от трети лица поради причина, че техните праводатели не могат да установят съответствие на доходите и имуществото си за 20 години назад, или имате предвид обезпечителните мерки, които са направо съсипващи за всеки един гражданин, и най-вече за всеки един търговец, който ще има нещастието да попадне под ударите на този закон?
Искам в тази зала да е господин Костов, или поне да му предадете, уважаеми колеги от ДСБ, защото той се упражнява върху някои Общи положения от този закон. Подозирам, че той не го е чел, което е извинително предвид, че не е юрист. Извинително е, но нека слуша този дебат, защото не мога да допусна, че един човек, който твърди, че е демократ, който твърди, че защитава правата и свободите на гражданите, който твърди, че за него е ценност защитата на правото на собственост, може да подкрепя тези текстове.
Може би той наистина е останал в дълбоко заблуждение, а може би и други колеги в залата, а може би ще бъдат заблудени и други български граждани, че този закон има за цел да отнема имущество придобито по престъпен начин.
Трябва да стоите тук и да слушате, че този закон изобщо не е за това. Този закон е и за отнемане на имущество на трети лица заради това, че праводателят им не може да докаже съответствие на имуществото за години назад.
Какво се случва с това ограничение на собствеността, което би следвало да е важна тема поне за представителите на десницата, които са радетели за защита на собствеността? Това ограничение на собствеността не може да не Ви интересува. Ако предположим, че под ограничение на собствеността се има предвид легалният юридически термин – налагане на обезпечителни мерки, тук също има куп притеснителни неща.
Знаете ли, уважаеми колеги, че от момента, в който въпросната комисия, за която ще стане дума по-нататък внесе искане за обезпечителни мерки, се налагат запори и възбрани върху цялото имущество на проверяваното лице. За Ваше улеснение, за да разберете, да приемем, че това е един едноличен търговец. (Реплики.) Не, той не е извършил престъпление този търговец, може да е извършил административно нарушение и също така може да бъде привлечен като обвиняем, но след това да бъде оправдан. (Реплика от докладчика Анастас Анастасов.)
Много ме улеснява господин Анастасов, защото този търговец не е извършил престъпление, към този момент не е ясно дали е извършил престъпление и е много възможно срещу него изобщо да не бъде повдигнато обвинение, да не бъде вкарано делото в съд, да бъде прекратено три дни след започване на проверката. На този търговец му се налагат всички обезпечителни мерки: блокират му се всички банкови сметки, запорира му се имущество, възбраняват му се имоти. Забележете ноу-хауто на Вътрешната комисия!
Поне в предложението на господин Велчев имаше възможност за някои неотложни нужди по силата на самия закон това имущество да не бъде обезпечено предварително. Например да се оставят поне средствата, с които този търговец трябва да плаща заплатите на работниците, да не бъдат запорирани средствата, с които този търговец ще плаща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, това е извън текста, който в момента обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, Вие не можете да правите такава преценка. (Реплики от ГЕРБ.) Става дума за ограничение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук се поддържа текстът на вносителя, а Вие в изказването си казахте, че има отклонения между текста на вносителя и доклада на комисията. Четете доклада и следете текстовете, по които върви обсъждането!
МАЯ МАНОЛОВА: Вие ме слушайте внимателно преди да коментирате. (Реплики от ГЕРБ.) Предлагам този текст да отпадне, тъй като предвижда ограничения на собствеността, ако предположим, че обезпечителните мерки са ограничения на собствеността, които са недопустими за едно нормално демократично общество, съсипващи за бизнеса, за който говорим, които са размазващи за всеки търговец – затова става дума.
Но ако приемем, че целта на закона е удовлетворяване на чувството за реваншизъм на това мнозинство, че е удовлетворяване на желанието за репресия, то тогава тези ограничения на собствеността са си много добре написани, но те издават истинските Ви намерения, уважаеми вносители, радетели и подкрепящи този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, ограниченията на собствеността са посочени в Глава „Обезпечително производство” на ГПК, ако това не сте го разбрали, не знам как да Ви го обясня. (Реплики от КБ.)
Второ, ако искате да Ви разясня цялата схема на закона, всъщност неговата концепция... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Обадете ми се, но ще ми трябва малко повече време, защото явно Вие не можете да разберете изобщо за какво става въпрос в този закон. Колкото и да го четете Вие не можете да го осмислите.
Отказвам се да Ви правя даже и реплики оттук нататък, тъй като това, което Вие поддържате като теза, е на базата на търсенето на причинно следствена връзка с извършено престъпно деяние. Те са две съвсем различни концепции, те нямат нищо общо помежду си. Аз и вчера казах, че няма как да ги съпоставя една с друга и да търсим някакви общи точки помежду им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Анастасов, разбирам, че тук целта е не образователна, изказвайки се от тази трибуна, но все пак си позволявам да Ви обърна внимание, че пропуснахте да упоменете, че съгласно съдебната практика на Европейския съюз по правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз, основните права като правото на собственост не са абсолютни, те могат законно да подлежат на ограничение, стига тези ограничения да са предвидени от законодателството и съгласно принципите на пропорционалност да са необходими и действително да отговарят на целите от общ интерес или на необходимостта от защита на правата и свободите на останалите граждани, като например борбата с организираната престъпност. Пише го в проекта за директива, който тук вчера някои ни цитираха, но удобно цитират това, което им отърва. Благодаря, господин Анастасов. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Записвайте си там, професоре! Цитирам проекта на директивата. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз, господин Анастасов, съм убеден, че Вие ще успеете да обясните на госпожа Манолова за какво става въпрос, но ми се струва много трудно, че ще успеете да обясните след това на тези хора, които трябва да прилагат този закон за какво става въпрос. Много трудно ще обясните на комисията, на членовете й, на председателя й, да не говорим за всички останали служби и лица, които ще трябва да прилагат този закон, на тях ще трябва да обяснявате. С госпожа Манолова ще се разберете, още повече, че тя е красива жена и ще Ви бъде приятно да й обяснявате. (Възгласи „Е-е-е”.) Благодаря.
По конкретния текст. Ограниченията на собствеността предвидени в този закон – да, чудесно – се прилагат в степента, която е необходима за постигане на целите на закона – продължавам да чета малко по-нататък – а целите на закона е да се възстанови чувството на справедливост у гражданите. Значи един път имаме степента, с която ще прилагаме ограничението и тази степен ще се определи въз основа на целта на закона, която е възстановяване на чувството за справедливост. Ето това искам да Ви кажа, че ще Ви се наложи да обяснявате на службите и лицата, които ще трябва да прилагат този закон – степента на ограничаване въз основа на чувството за справедливост. Преведете ми го, ако обичате! Това е моята реплика към Вас. Преведете ми го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Наистина няма как, господин Анастасов, да ми обясните нещо, което Вие не разбирате. Разберете се с господин Лазаров какво имате предвид под ограничение на собствеността, дали обезпечителните мерки, за които Вие говорите, или и той като голям специалист в гражданското право има предвид нещо друго.
Ако говорим за обезпечителните мерки и за обезпечителният процес само ще Ви кажа, че има доста сериозна разлика между това, което сте разписали в този законопроект и общия ред на ГПК. Направете си съпоставка, отворете двата закона. Най-малкото по отношение на основанието.
В ГПК ясно е написано, че се допуска обезпечение при представяне на убедителни писмени доказателства. Тук, във вашия закон, сте записали нещо друго. На вас тук не са ви необходими нито убедителни, нито писмени доказателства. Това е сериозно отклонение от общите принципи на гражданския процес.
Има и ред други отклонения. Опитали сте се да разписвате нови текстове. Може би те са за конкретни лица, за плавателни съдове, за екзотични животни и прочие, това ще го разнищваме по-нататък.
Но тук аз исках по-скоро да обърна внимание на хората, които са извън зомбираното мнозинство, което подкрепя този закон.
Уважаеми колеги отдясно, как можете да подкрепяте такива ограничения на собствеността, такава гавра с правото на собственост на гражданите, която може да доведе до пълно разсипване на бизнеса на един дребен, среден или какъвто и да е търговец?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: А на едрите?
МАЯ МАНОЛОВА: Едрите са в центъра на залата. Те може би вече знаят какъв ще е съставът на комисията, какви ще са териториалните й звена, може би те вече са си решили този въпрос.
Единственото, което може да се каже, е, че тези прекомерни ограничения са с една-единствена цел – реваншизъм и репресия. Това са чувствата, които ви ръководят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, ще си позволя да цитирам нещо. Според един колега от нашия парламент от предходен мандат: „Целият български преход в голяма степен бе криминален преход. Никой закон сам по себе си или дори система от няколко закона не може да промени този факт. Това не означава, че законодателят трябва да бездейства и тези последици да бъдат задълбочавани. В този смисъл е да се търси някаква законодателна реакция в ограничаването и преодоляването на тези въпроси.
Възникват два въпроса, които изразяват две противоположни претенции към законопроекта. Едната е дали той е достатъчно радикален в изпълнение на целите, които си поставя. Другият въпрос е противоположен – дали юридическите механизми, които предвижда организацията на дейността, създават достатъчно гаранции, че няма да се злоупотребява с инструментите, които въвежда законът.”
Важен въпрос, който е поставил колегата, е: „Тоест, да се следва ли моделът за обърнатата доказателствена тежест? Законът би спечелил от това.”
Това, което е говорил колегата в предходния парламент, всъщност – не, в по-предходния, е подкрепено от представителите на БСП, на НДСВ и на Коалиция за България също. Това е изказване на господин Янаки Стоилов.
Приемете, че ние развиваме тезата на един от вашите представители, точно в тази посока – обръщаме доказателствената сила.
Другото важно, което искам да Ви посоча, госпожо Манолова, тъй като Вие не сте чели стария закон... (Реплика на народния представител Мая Манолова.) В стария закон, в момента действащ, приет по време на вашето управление, е записано така: „Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции. Съдът налага обезпечителни мерки при условията по реда на Гражданско процесуалния кодекс.”
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Запишете го!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как по повод на реплика – лично обяснение!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? (Шум и реплики от КБ.) Няма.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Процедура – по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са закрити, преминаваме в режим на гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Процедура! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявих процедура по гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не, аз поисках процедура преди Вие да обявите! Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски, което той оттегли,
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...но същото – за отпадане на чл. 4, направи госпожа Мая Манолова.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това е произвол! Намирате се в Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...предложението на госпожа Мая Манолова за отпадане на чл. 4.
Гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова за отпадане на чл. 4.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 67, въздържали се 1.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – госпожо Манолова! (Реплики от ГЕРБ.)
Моля, без реплики от място!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, защото този текст наистина е абсурден. Освен да се четат законите – тези, които приемаме и тези, които са приети в предишни състави на Народното събрание, те трябва и да се разбират.
Разликата между двата закона – този, който беше приет от предишни мнозинства и този, който приемате сега, е концептуална. По отношение на обезпечителното производство разликата също е съществена. Предният закон препраща към реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. В този закон вие правите съществени отклонения от този ред. И ви обяснявам – за тези, които сте чели и не сте разбрали или за тези, които изобщо не сте чели. Общият ред предвижда ищецът, в случая комисията, да представи убедителни писмени доказателства, за да бъде наложено обезпечение. Това, което виждате вие в този закон, не изисква представянето на убедителни писмени доказателства. Прочетете си текста! Това се опитвам да ви обясня.
А освен това, наистина ограниченията, които се налагат с този закон, са прекомерни и убийствени за бизнеса. Така че гласувайте да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова за отхвърляне на чл. 4.
Гласували 90 народни представители: за 15, против 74, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на вносителя за чл. 4, подкрепено от комисията
Гласували 81 народни представители: за 73, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против” този запис на чл. 4, тъй като неговата декларативност, която цели симулирано привеждане на закона в съответствие с изискванията на европейската Конвенция за правата на човека и по-точно онзи неин текст, който защитава и гарантира неприкосновеността на собствеността – на частната собственост, не може да отнеме реалното съдържание, което по-нататък в закона е дадено на процедурите за накърняване на това изключително и неприкосновено право на частна собственост. Този декларативен текст по никакъв начин не защитава практически правото на собственост.
В по-нататъшните текстове ще видим, че ще има драстично нарушаване отвъд целите на закона, отвъд допустимите норми в едно демократично гражданско общество, както го изисква Европейската конвенция за правата на човека. В крайна сметка, ако законът бъде приет в този вид, отсега Ви предупреждавам, включително и госпожа министъра на правосъдието, запозната с правната материя по международното право за правата на човека, че той ще даде много, много хляб на адвокатите, специализирани в завеждане на дела в Страсбург за нарушаване на човешки права. Ние ще отворим широко вратата за дела именно за нарушаване на правото на собственост по този закон. Дерзайте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Няма.
Господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така: „Глава втора – Органи за установяване на незаконно придобито имущество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава втора в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък „комисията”, е независим специализиран постояннодействащ държавен орган.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация.
(4) Териториални звена на комисията са териториалните дирекции, разположени в районите на апелативните съдилища, които се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори. Към териториалните дирекции могат да се създават териториални бюра с райони на действие, определени с правилника по чл. 20.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание как в окончателното предложение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се предлагат и вмъкват текстове, които не са правени между първо и второ гласуване и не е ясно от кой народен представител идват.
Забележете, че в чл. 5, регламентиращ структурата на органа по този закон, а именно Комисията за отнемане на незаконно имущество, се добавя един нов орган, нов елемент от тази структура, а именно териториални бюра с райони на действие, определени с правилника на тази комисия.
Вярно е, че администрацията има свойството да се самовъзпроизвежда, но да й се дава такава възможност по силата на този закон да се самовъзпроизведе в степен, в която сама прецени, наистина е прекалено. Може ли някой да отговори тази комисия колко териториални бюра ще й хрумне да си организира – 10, 20, 50 или 100?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) В крайна сметка, тази комисия ще се превърне в стоножка, която с пипалата си да може по-удобно да тормози българските граждани. Колко ще струва на данъкоплатеца тази саморазрастваща се администрация? В кой закон се дава възможност на един орган да се саморазраства по свое собствено усмотрение?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Питам: какво е финансовото измерение по издръжката на този орган?
Ясно е, че нейният състав, както ще стане известно от следващите текстове, ще бъде изцяло партийно-политически. Може би тук имате за цел да устройте на работа „n” на брой активисти на ГЕРБ по места или „n” на брой реваншисти, които да могат с по-големия си числен състав да тормозят повече хора едновременно или, понеже изборите наближават, трябва масово да се втурнете да тормозите нормалните хора?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това го казваш за кой ли път!
МАЯ МАНОЛОВА: Задавам един прост въпрос: кое налага да дадете възможност на тази комисия да създава колкото си иска и където си иска териториални бюра и да назначава колкото си иска и какъвто си иска персонал?! Къде го има това, по кой закон?!
И следващият въпрос: какво е финансовото измерение? Знае ли господин Дянков за тези Ваши намерения? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Питате в кой закон е посочено това. То е в Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, приет през 2005 г. с Вашите гласове на Вашата партия. В него изрично се казва в чл. 12, ал. 9: „Органите на Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции”. В ал. 8 е посочено: „Комисията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции”.
С приетия тогава закон беше дадена възможност на същата комисия, която сега толкова остро критикувате, да има 28 териториални дирекции, колкото бяха.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): А сега колко са?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Сега са по-малко с 9 или 12, тъй като председателят на комисията ги намали. В сега действащия правилник на комисията, която работи в момента, е дадена възможност на действащата към момента комисия да създава и териториални бюра. Така че по този закон има много повече пълномощия да се харчат много повече пари, отколкото това, което предлагаме ние сега. Тъй като обаче искахме изрично да запишем възможността на комисията да решава да има териториални бюра, не да го решава с правилника си – един подзаконов нормативен акт, затова дадохме възможност със закона да го направят. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Госпожо Манолова, моята реплика към Вас фактически се отнася малко и към вносителите, но официално е към Вас.
Ако приемем, че държавата сега има нужда да икономисва средства, какво се получава? С най-голям бюджет е Министерството на вътрешните работи – над 1 млрд. лв. На данъчните инспектори се даде възможност да бъдат и дознатели, тоест полицейски функции. Ще се прави зоополиция, финансова полиция, сега и тази комисия с всичките й териториални дирекции. Не знам как ще се върже бюджетът на тази държава- Нали уж правим икономии и съкращаваме разходите?!
Госпожо Манолова, струва ми се, че тази комисия по замисъл е нещо като чрезвичайната комисия на Феликс Дзерджински, която едно време е имала чрезвичайни права. Изглежда, май вървим по този път. Тогава е била създадена в името на интересите на народа, за някаква справедливост, разбирана така от тогавашния режим на Татко Сталин.
Страхувам се, независимо от всички конкретни предложения, които се дават от юристите, включително от колеги от ГЕРБ, че очевидно тук има поставена задача, предполагам или от министър-председателя или от вицепремиера Цветанов, която тук се следва. Каквото е наредено, това се гласува – така излиза, май, защото не се приемат и разумни предложения на колеги от ГЕРБ.
Моята реплика към Вас е: не се учудвайте защо става всичко това. То е ясно защо става. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Трета реплика – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, седнали сте да се притеснявате за средствата, които ще бъдат похарчени. Вие не си ли давате сметка, че тези средства нямат абсолютно никакво значение за това мнозинство? Това въобще няма никакво значение!
Ще се създават териториални бюра с райони на действие, определени с правилника – в чл. 20. Правилникът в чл. 20 може да определи във всяко селце, във всяка община, във всеки окръжен, областен град, във всеки жилищен блок да има такова звено!
Задавате излишни въпроси! Излишни въпроси за разходите! Нямат значение разходите, когато се създава една армия, която трябва да обслужва целите на закона, които са удовлетворяване на чувството за справедливост на някого! Само че този някой със сигурност не са българските граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, виждам че вдигате ръка за дуплика.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, отърсете се поне по време на законодателния процес от онова желание на ГЕРБ да оправдава всяко свое действие с нещо, което се е случвало в миналото. В момента не приемаме закона от 2005 г.! В момента приемаме закон, който е внесен от господин Велчев! Това какво парламентът е приел през 2005, не може да бъде оправдание нито за закона на господин Велчев, нито за гласуването на това мнозинство! Приемаме нов закон, който ще действа в бъдеще време.
Какво значение има? Освен това, много Ви моля – обръщам Ви внимание, че този закон беше приет не по време на тройната коалиция (просто го казвам за яснота и за точност), а в пό предишното управление. Това може би е дребна грешка, която допускате, която допускате непрекъснато!
Да, ние сме подкрепили този закон. Ние сме „за” това да бъде отнемано престъпно имущество, но не сме „за” Вашите иновации.
По Вашата логика наистина тази комисия ще бъде не стоножка, това ще бъде армия от термити, които ще пъплят във всеки български град и всяко българско село – да тормозят хората! Ето това създавате! И наистина няма значение колко ще струва това! Армия от термити – това е продуктът на Вашата законодателна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други колеги за изказвания по текста?
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам повод от последните думи – позволявам си от време на време да се изкажа, тъй като ми се струва, че е важно да напомням за чие имущество става въпрос. Става въпрос за имущество, което е придобито незаконно. Няма начин да поставим това имущество в ръцете на тези, които подхранват престъпността. Това е смисълът на закона.
Става въпрос за имущество, което е придобито в резултат на престъпления, става въпрос за отнемане след повдигане на обвинение. А в случаите, когато става въпрос за административни нарушения, Ви моля да обърнете внимание за какви административни нарушения става въпрос. Става въпрос за административни нарушения, които са от естество да генерират имущество, тоест облаги.
Смятате ли, че е редно, ако някой манипулира обществени поръчки и получи пари от това, тези пари да останат за него? Това ли защитавате?
Става въпрос за имущество, което е придобито от незаконна дейност. Как доказвате пари, които сте получили от манипулиране на обществени поръчки? Няма как да ги докажете! Тогава какво е основанието тези пари да останат у Вас и Вие да ги вложите в имоти или пък, още по-зле – когато става въпрос за имущество, което е получено в резултат на трафик на наркотици например, това да бъде инвестирано отново в трафик на наркотици?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Къде го пише това в закона?
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Погледнете престъпленията и каталога на престъпленията – много е ясно. Когато на някого му повдигнат обвинение за това, че е член на организирана престъпна група, това не е обикновен гражданин, който почтено е изкарал парите си и се е трудил денонощно! Това е престъпник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други изказвания?
Господин Терзийски първо вдигна ръка.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Използвам изказването си, защото не мога да направя реплика на Вашето изказване. Ще взема становище преди всичко по отношение на Вашето изказване.
Народът има много хубава поговорка: „Недейте да слагате каруцата пред коня”. В момента Вие слагате каруцата пред коня! Да, наистина трябва да бъде отнето имуществото, придобито от престъпна дейност и по престъпен начин! Само че Вие в момента – това са Вашите думи, така е, но в момента не правите това! Вие не правите това!
Значи за да бъде установено престъплението, трябва наистина да има наказателно производство, за да бъде установено това престъпление! А Вие казвате: „Ще отнемем незаконно придобитото имущество, дори да няма наказателно производство; дори образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради липса на състав, поради липса на извършено престъпление”!
Вие си противоречите или поне това, което казвате, противоречи на идеята и на духа на този закон! Наистина!
Пак го повтарям – трябва да има връзка между престъплението, наказателния състав, извършения състав на престъплението, престъпния резултат, имуществото и отнемането на това имущество! Ето, това трябва да бъде философията на закона.
Вие казвате: „Да, наистина трябва да отнемем незаконно придобитото имущество”. Как ще го отнемете, като не сте установили престъпника или ще го установите с посочване: ти си?!
В същото време вкарвате този човек за година и шест месеца в един филм, в който ще му разбиете живота, бизнеса, семейството и всичко останало! Защото процедурата по проверката е година и шест месеца.
Другото, което Вие казвате – престъпните категории, които включвате. Това са повече от 60 наказателни престъпления, повече от 60 престъпления включвате в този законопроект!
Ще си направя труда във времето, което имам за изказване в Народното събрание, да изчета част от тях! Тук не става въпрос за организирана престъпност само, не става въпрос за наркотици само, не става въпрос за крупни кражби или измами! Вие включвате около 60 състава и тези 60 състава дават такава свобода, че не каруцата пред коня, ами направо застрелвате коня с това нещо! (Оживление и смях от ГЕРБ.)
За да има наистина престъпник, трябва да има производство! Не само привличането на лицето като обвиняем – то може да стане на втория, третия, на петия ден от производството! Дори не предвиждате да му бъде връчен обвинителен акт, когато производството започва реално. Предвиждате с привличането му в качеството на обвиняем, което е още в началния стадий на дознанието, да започне проверката по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики има ли?
Госпожа Манолова желае реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, ще си позволя от Ваше име да дам на госпожа Ковачева Наказателния кодекс. Ще й дам също така и въпросният каталог от престъпления, които са изписани в проекта на господин Велчев, за да спре да повтаря нещо, което не е вярно.
Тук са над 60 състава на престъпления. Тук не става дума, както в Англия твърдят, само за трафик на наркотици, пране на пари и организирана престъпна дейност. Вижте какви престъпления сте включили във Вашия проект. Част от тях дори не се наказват с наказание лишаване от свобода, а с пробация и с глоба.
Освен това си направете една справка как в България едно лице се привлича като обвиняем. Оставете какво Ви разказва господин Анастасов. Всички виждаме и знаем как се изпълняват поръчки (шум и реплики от ГЕРБ), как за два дни едно лице може да бъде привлечено като обвиняем и след три дни да се прекрати производството по отношение на него, но се задвижва другата процедура – това е, което се опитваме да кажем, ако наистина Ви пука! Вникнете в това, че по този закон ще бъдат тормозени именно честните хора, честните търговци! (Народният представител Мая Манолова оставя Наказателния кодекс и материалите на банките на министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Анастасов, направихте заявка за реплика.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ (встрани от микрофоните): Госпожо Манолова, забравихте на трибуната картата си. (Реплики и провиквания от ГЕРБ: „Не й давайте картата, тя пак ще излезе да говори!”.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Господин председател, направете забележка на тези хора! Направете нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Как да им направя забележка?! Правена е много пъти, госпожо Манолова! Това е въпрос на възпитание!
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Терзийски, за трети повтарям за днес: сега действащият закон и това, което Вие обяснявате непрекъснато, е съвсем различна концепция от тази, която ние Ви предлагаме.
Вземете ги прочетете двата. Ако искате си ги нарисувайте на един картон и двата и си ги наложете – кое с кое са различава, и тогава излизайте да говорите.
Едно време по-големите батковци ни лъжеха, че като напълниш едно шише с вода, като го разклатиш хиляда пъти, ставало на ракия. Сега Вие си мислите, че като повторите нещо хиляда пъти оттук и ще стане така, както Вие си мислите. Ами, не е така. Четете закона и какво Ви предлагаме и спрете вече едно и също да обяснявате от сутринта, специални Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За трета реплика думата желае господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Прав е господин Анастасов: спрете да повтаряте едно и също (обръща се към депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ), казвам го и на министър Ковачева.
Спрете, когато водим дебат за териториалните бюра, да ставате и да вземате думата, като ни обяснявате и питате: „Ама, Вие искате ли парите да останат у престъпниците?”.
Е, не искаме! (Шум и реплики.)
Не го повтаряйте седем пъти за два дни, защото за седми път Ви отговарям и защото съм вносител на закон: „Е, не искаме!”.
А като вземете думата по чл. 5 – говорете за бюрата, не ни повтаряйте едно и също. Ние не сме неправителствена организация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – господин Терзийски, заповядайте.
АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ (ГЕРБ, от място): А, бе, ти си срам за Габрово! (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, госпожо министър! Да, наистина и аз не искам парите да останат у престъпниците. Наистина не искам, но не искам да бъдат тормозени и българските граждани с такъв законопроект, който Вие приемате. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Анастасов, и към Вас ще се обърна въз основа на Вашата реплика: ако аз повтарям едно и също, което е против този законопроект от сутринта и съм последователен, то и Вие сте последователен, защото по-малко думи казахте по отношение на този законопроект, отколкото за досега действащият. Ама, Вие не защитавате досега действащия законопроект! Вие защитавате този законопроект – и Вие, и господин Велчев, който ми подвиква от място, е редно да станете и да защитавате този законопроект, който аз от сутринта досега го омачках от говорене и носене из тази зала! (Реплики и подвиквания от ГЕРБ.)
Сигурен съм, че господин Велчев го е прочел по-малко пъти, отколкото аз съм го изчел, откакто се мъча да Ви налея малко разум по това, което приемате! Защото Вие приемате правни абсурди! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
И ги защитавате с популистки изречения и тези!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Министърът на правосъдието желае думата. Тя направи заявка още по време на изказването, а след това също – по време на репликите и дупликите.
Имате думата, госпожо министър, защото е така в нашия правилник – министърът винаги може да вземе думата.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Възползвам се от случая, че ми давате Наказателният кодекс, за да Ви покажа защо едни престъпления трябва да се ползват с приоритет, а други – не; защо само спрямо едни престъпления, които генерират облаги, трябва да има отнемане, а спрямо други престъпления – не. Питам: защо? Мисля, че това не е редно.
Да, трябва да бъде достатъчно дълъг каталога с престъпления – с престъпления, защото те генерират доходи, които се инвестират обратно в тях. И няма да уморя да го повтарям, защото това е философията на този закон.
И още една дума, която бих искала да кажа: никой не защитава предишния закон. Сегашният закон има различна философия. Сегашният закон има философия, която се изразява в обстоятелството, че не е необходимо да се изчаква приключване на наказателното производство, защото идеята на този закон е да отнеме доходи, които не могат да бъдат доказани.
Когато Вие или който и да е друг не може да докаже своите доходи, защото те не са законно придобити, не трябва да останат у него тези пари или тези имоти, защото всеки един от Вас, надявам се, може да докаже своите доходи и съм сигурна, че е така – доходи, които са резултат от положен труд.
Когато някой има доходи, които надвишават онова, което е получил законно, тези доходи не му принадлежат и няма закон, който да му даде амнистия за това.
Затова отново повтарям: смисълът на този закон е да даде възможност гражданският съд (затова я наричат гражданска конфискация), гражданският съд да бъде този, който да прецени в един състезателен процес, в който всеки може да докаже своите доходи, а гражданският съд ще реши дали тези доходи са незаконно придобити. И ако това е така, аз мисля, че няма нито един народен представител, който да не застане зад идеята, че незаконните доходи не биват да остават у тези, които незаконно са ги придобили. Ето това е социална справедливост!
Тези доходи трябва да бъдат отнети. И защо коментираме, че списъкът с престъпления е дълъг – да, всяко престъпление, което генерира такъв тип доходи, трябва да бъде включено в подобен закон. Това е смисълът на концепцията. Това е една нова концепция, която има за цел да отнеме незаконно придобитото.
Ще спомена тук Конвенцията на ООН – една от най-новите конвенции в областта на борба с корупцията – Конвенцията на ООН за борба с корупцията в своя чл. 19 говори именно за необяснимото богатство. Необяснимото богатство дори е много по-широк термин, отколкото имуществото, което е незаконно придобито. Това е богатство, имущество, което не може да бъде обяснено.
Мисля, че е справедливо и е социално справедливо всеки, който не може да докаже и да обясни откъде разполага с определено имущество, да бъде лишен от него. Защо поставяме на съмнение точно това? Показвам отново Наказателният кодекс – да, няма нужда да се чака да влезе в сила присъда, тогава когато някой не може да докаже откъде има пари. Има ли нужда да чакаме да влезе в сила присъда? (Шум и реплики.)
Не! Имуществото се отнема и няма нищо несправедливо в това, че ще бъдат отнети едни пари, които не се следват на лицето, което ги е получило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Лично обяснение – господин Велчев.
Имате думата за лично обяснение. (Реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Кой какво чете – всеки един от нас си знае! Само ще Ви кажа, че има хора, които четат много, но различни неща по един път и ги помнят. Други хора четат едно и също нещо 20 пъти и пак не могат нито да го запомнят, нито да го разберат.
И от сутринта дебатите, които се водят, точно това показват за един наш колега, че, както каза, мачкал закона, чел го, но нищо не разбрал от това нещо. Кел файда, като си чел толкова много! (Шум и реплики, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Другото, че от левицата всичко това, което правят, какво показва – че можеш да говориш много, но да не казваш нищо. Въпросът е – затова няма дебат, защото, ако има нещо съществено, което да бъде разбрано от обществото, ние бихме спорили. Както бих спорил за това, че в нормалните държави – в една Швейцария, Германия, Франция, хората се гордеят да станат и да кажат: „Аз платих миналата година на държавата еди-колко си пари”.
В България стана така, щото аз в бизнеса съм го изпитал, когато кажеш, че си платил някакъв висок данък, всички те смятат за глупак и ти казват: „Що не си хвана един адвокат и нямаше да платиш такива данъци?”.
Ето този закон трябва да подгони всички, които са работили в годините за сивата икономика, за да не питате Вие от БСП, защо са ниски пенсиите, защо няма пари за здравеопазване, защо няма за образование пари. Няма да има, докато сивият сектор е толкова голям.
Вие винаги сте ни упреквали, че не се борим достатъчно с корупцията. Ние искаме да вкараме един закон, който да бори точно корупцията и хората, които укриват доходи.
Вие сега тук ставате и казвате веднъж, че ние ще репресираме с този закон обикновените хора. В следващия момент обаче ставате и оттук, от тази трибуна, и казвате, че с този закон ще има политически преследвания.
Кажете кое повече Ви боли – за хората или за Вас, за Вашите политически лидери (ръкопляскания от ГЕРБ), а не да се спорим за глупости? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други изказвания по текста?
Господин Казак беше направил заявка.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да прочета текста на чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека: „Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона”.
Някъде да виждате тук, уважаеми колеги, включително, уважаема госпожо министър, някакво разграничение за престъпления, които носят доходи или не? Някакво разграничение да виждате за това, че за някои видове престъпления – било включени в дълъг или в по-къс списък, може и без да се доказва вината, лицето да се смята за виновно? Не! Този основен принцип не само в европейското, но и в международното право, естествено съдържащ се и в българското конституционно и наказателно право, е свещен, той е необорим – че всеки е невинен, докато не бъде доказано, че е виновен. Никой не може да бъде обвиняван, че е извършил престъпление, ерго, че е получил доходи от това престъпление, ако не бъде доказано, че той въобще е виновен и е извършил такова престъпление.
Не може да се отделят двете неща по такъв начин. Или ако може, то те трябва да бъдат направени в отделни закони. Не може в един и същи закон Вие да правите дълъг списък с престъпления, призюмирайки, че оттам, от тези престъпления, само защото има повдигнато обвинение, видите ли, значи лицето вече е виновно. Той е престъпник, значи трябва да видим откъде са му доходите. И ако не може да ги обясни, дайте да му ги отнемем. Не! Ако ще обвързвате преследването на дадено лице с наказателно производство, с повдигане на обвинение за конкретен вид престъпление, тогава, моля, изчакайте Наказателният съд да се произнесе извършило ли е това лице престъплението, в което е обвинявано, или не.
Или ако искате въобще да се занимавате с необяснимото богатство, ако искате въобще да се занимавате с това всяко лице „Х” или „У” да бъде призовано да докаже законността на своето имущество и доходи, тогава напишете отделен закон за гражданската конфискация, за необяснимото богатство и без да обвързвате с каквото и да е престъпление, просто напишете: че по сигнал на будния гражданин „Х” например лицето Анастас Анастасов може да бъде призовано да докаже законността на своите доходи и на своето имущество, без въобще да се търси дали е извършил, дали срещу него има улики за извършено престъпление, дали му е повдигнато обвинение и така нататък.
След като международното право е отишло толкова далеч и Конвенцията на ООН за борба с корупцията е стигнала до нивото на необяснимото богатство, добре, да разделим нещата и ние тогава, а не да правим такава амалгама: от една страна – престъпления, които не са доказани, от друга страна – необяснимо богатство и недоказани доходи. Направете два отделни закона. Оставете сегашният закон да действа.
Тук се обръщам с един въпрос: какво направихте за действащия закон и механизма, който той създаде, да даде своите плодове по време на Вашето управление? Нищо не направихте. Напротив, с Вашите кадрови решения, с назначаването на това недоразумение за председател на комисията – бившият съветник към американското посолство, Вие опропастихте постигнатото години назад. За три години тази комисия, която можеше наистина да докаже своята ефективност, ако имаше контюнитет, ако имаше приемственост, ако беше надградено над това, което вече беше постигнато след първоначалните грешки на предходния състав – и Кушлев, и това, което направиха със заплатите си. След това комисията тръгна напред – започна да работи добре, имаше натрупване на дела и така нататък, след което Вие махнахте всички. Назначихте един състав, които през трите години само се караха помежду си, председателят се караше с другите двама членове от квотата на ГЕРБ и нищо не направиха. Ето защо сега изведнъж ние тръгваме на чисто да създаваме нов орган, който тепърва трябва да създава своята практика. Отговорете на този въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Казак, освен въпросите, които зададохте на министърката на правосъдието, резонно беше да я попитате и за нещо друго. Според мен най-малко на министъра на правосъдието отива да обяви, че всеки български гражданин, който не може да си докаже доходите за последните 20 години, е престъпник, защото по този начин приравнява към престъпници всички български граждани, които по време на прехода бяха принудени да работят в чужбина и оттам да изхранват своите семейства.
Обяснете ми, госпожо министър, как тези граждани ще докажат доходите, с които са купили имуществото, по какъв начин? Ако се опрем на практиката на данъчните органи, след като няма легални преводи, тези доходи са незаконни. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кажете: престъпници ли са българските граждани, които са били принудени да работят в сивия сектор последните 20 години? Те ли са виновни за сивата икономика? Това, което правите в момента, наистина е недопустимо.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да вземем да обсъдим чл. 5, а?!
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума точно за териториалните бюра, които има право да създава въпросната комисия.
И тук използвам случая да кажа на господин Велчев: вижте, ние не се притесняваме за нашите лидери, защото в момента те са подложени на всякакви проверки. Би следвало Вие да се притеснявате за Вашите лидери и за Вас, защото проверките там тепърва предстоят.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Плашите ли ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Моля, без реплики от място!
Терзийски – втора реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин Казак, дойдохме си на думата. Дойдохме си на думата! Значи, казаха се нещата в прав текст – не наказателното производство тук играе роля. Тук играе роля кой няма да си докаже доходите. Оказа се, че наистина няма връзка между наказателното производство и съвсем излишно са включени тези 60 и повече наказателни състава в този законопроект. Стана ясно, че на всеки ще му бъде отнето имуществото, когато не може да го докаже.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да, да!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ето за това става въпрос, изяснихме си го точно. Тук законопроектът е точно за това – почват и те бият като брашнян чувал, докато пускаш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радев – трета реплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз като слушам преждеговорившите, имам чувството, че измисляме нови правни фигури, а пък това са едни принципи, които действат много от отдавна.
Като говорим за отнемане на незаконно придобити доходи, ще Ви дам пример. Във всеки един момент данъчната администрация може да Ви направи обща проверка на приходите пет години назад и това, което не успеете да докажете като приходи, има в ДОПК много добър инструментариум да Ви бъде отнето, да Ви бъдат наложени запорите и така нататък. Това не е някакъв нов правен инструмент, просто тук се дава възможност да се действа малко по-назад.
Второ, всяко престъпление за данъчни или митнически измами над 5 хил. лв. е в Наказателния кодекс, което значи, че на всеки, за който бъде доказано, че е ощетил държавата с над 5 хил. лв. по сега действащия Наказателен кодекс отсега нататък му се повдига обвинение по наказателен ред. Така че няма какво да говорим, че има нещо ново и някакъв нов механизъм. Механизмът е същият.
Действащата комисия и към настоящия момент си има териториални структури, които не са шест, а са почти във всички областни центрове. Така че нито откриваме топлата вода, нито има нещо, което не е действало до настоящия момент или има нови правни моменти и механизми, които действат. Така че няма какво да говорим, че тук има нещо кой знае колко революционно и стресиращо. Механизмите са едни и същи и те се прилагат от години в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, никой не твърди, че сте открили топлата вода и че правите кой знае какви революционни нововъведения. Единственото, което се опитваме, или поне аз се опитвам да Ви убедя, е, че това, което сте направили, е законово недоносче, което се опитва да омеша вече съществуващи и утвърдили се правни способи и механизми за санкции с обвързването им с определен вид наказателни престъпления и наказателни състави. След това се откъсваме от тях и отново се връщаме към общи принципи за необяснимо богатство, за недоказани доходи и така нататък. Въобще пълна амалгама или мешавица от текстове, от принципи, от механизми за санкции, които в крайна сметка ще дадат богата храна за дела срещу България, които ще бъдат заведени в Страсбуг, когато този закон започне да действа. Това е, в което искам да Ви убедя.
Ако данъчната администрация разполага с тези способи, защо тогава трябва да променяме и да приемаме този нов закон не мога да разбера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, извинете ме, но се изказвате като за първо четене на законопроекта. В момента обсъждаме чл. 5.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз правя дуплика на репликите, които ми бяха отправени. Ако репликите излизат извън обхвата на чл. 5, трябваше на тях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И в основното Ви изказване беше същото, но там просто не Ви прекъснах.
ЧЕТИН КАЗАК: За мен целият закон е абсолютно излишен. Трябваше да се усъвършенства действащият закон, трябваше да се подбере състав на действащата комисия, който да заработи качествено и ефективно, трябваше да се оставят сега действащите териториални органи, госпожо председател, които действаха добре, бяха придобили опит; бяха придобили знанията и уменията, които се полагат по сега действащия закон; бяха натрупани вече много преписки и дела, които щяха да доведат до качествени резултати.
За съжаление, вместо да осигурите тази приемственост, Вие съсипахте работата на тази комисия за три години и сега се опитвате, в края на мандата, да създадете нещо ново само и само да рапортувате пред Брюксел, но ще създадете повече проблеми, отколкото ще решите. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? (Народните представителите Тодор Димитров, Веселин Методиев и Цветомир Михов искат думата за процедура.)
Ред е на процедурните предложения, но мисля, че е време и да починем малко.
Процедурите съм длъжна да ги дам непосредствено.
Първа процедура – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Използвам формата на процедура, тъй като, на какво станахме свидетели?! Точно 25 минути, засичахме ги по монитора, нито изказващият се, нито двете реплики, нито дупликите бяха свързани точно и конкретно с чл. 5, нито с алинеи 1, 2, 3 или 4. Нито един от тях не се изказа за структурата на комисията и така нататък.
Мисля, че в правилника има ясен и точен текст. Предлагам, ако трябва да го подложите на гласуване – всеки изказващ се, който не се придържа към правилника за второ четене или веднага да му бъде отнемана думата, или след изтичане на определеното време да бъдат спирани микрофоните. Защото ако вървим по този начин, ние все едно гледаме закона на първо четене, а сме на второ четене.
Моля Ви, да спазваме процедурите. Нито един от преждеговорившите не каза нищо конкретно за чл. 5 като предложение или нещо подобно. Благодаря. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това по същество не беше процедура, а по начина на водене – да спазвам правилника, аз така го разбирам, защото не постъпи предложение.
Втора процедура – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурата ми е по начина на водене и съвпада с това, което каза колегата.
Член 3 беше дълга дискусия и я слушах с много голям интерес. Колегите, които се изказаха, независимо от коя страна на залата, се изказаха по текста, по понятия в текста, оспорваха, даваха предложения и това беше много съдържателно. Сега сме на път да загубим всякакъв интерес на юристите в залата, защото заседанието не се управлява по начин, по който не само Вие, уважаема госпожо председател, а и Вашите заместници, които водят, когато Ви заместват, за да се концентрира, тъй като има много текстове, които ще предизвикат безспорно любопитство и интерес и са съдържателни.
Затова най-настойчиво Ви моля не само да прекъсвате, а директно да упражнявате правилника, включително да наказвате народни представители, които упорито отказват да бъдат в темата по текста на дебата, за да може тези, които искат да дебатират, да имат този шанс. Днес няколко пъти исках да вляза в дебат.
Уважаема госпожо министър, моля Ви, да бъдете акуратна, както трябва да бъдат акуратни и народните представители, защото Вас госпожа председателката не може да Ви накаже. Така че бъдете част от един общ дебат, който да бъде смислен и съдържателен, за да има престиж тази сграда и тази институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Процедурата ми е по начина на водене. Аз също се присъединявам към позицията на изказалите се колеги.
Госпожо председател, ще Ви помоля по някакъв начин да държите в тази рамка и госпожа министър Ковачева, която, независимо от нашето желание да чуваме нейните мнения по конкретните текстове, продължава да ни говори едно и също нещо от първо четене, което за два дни го чухме осем пъти. Тоест ако ние бъдем дисциплинирани, моля това да важи за всички в тази зала.
А тези, които се отклоняват, ако много не слушат, господин Анастасов дайте ги на комисията да ги провери защо толкова много не слушат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров – процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моето процедурно предложение е по-конструктивно.
На основание чл. 45, ал. 2, т. 3 предлагам да прекратим разискванията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията. (Реплика от народния представител Александър Радославов.) Ако няма преди това записани, няма какво да прекратим. Точно това е смисълът на процедурното предложение, господин Радославов. Ако няма изказващи се, какво ще прекратяваме?
Прекратете гласуването.
Гласували 85 народни представители: за 70, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, разбирам, че колегите от мнозинството са изнервени, особено някои от тях. Дебатът обаче наистина е важен и Ви моля да не си позволявате, тъй като това се случва с гласовете на мнозинството, по този брутален начин да не давате възможност наистина да бъдат обсъдени предлаганите от ГЕРБ текстове. Това е най-лесният начин. Може да прекратите разискванията, още преди да са започнали. Но това е начин, към който прибягват хора, които нямат кураж; хора, които ги е страх да слушат; хора, които нямат отговори. Може да прекратите дебата тук, в залата, но не можете да прекратите дебата сред хората. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Уважаема госпожо председател, призовете тези, които се отегчават, на които не им е интересен дебатът, които не желаят да го слушат, просто да не го слушат. Ясно е, че ще работим до късно. Нека се чуят правни аргументи! Има наистина текстове, които трябва да бъдат подобрени, текстове, които трябва да бъдат отхвърлени. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Няма как да стане без дебат, господин Велчев. Освен ако не се смятате за съвършен и творението Ви – за съвършено. Дайте да го гласуваме анблок. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дебатите са прекратени.
Преминаваме към режим на гласуване.
Няма направени редакционни предложения.
Поставям на гласуване чл. 5 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми дами и господа, този текст регламентира начинът, по който ще функционира комисията, нейната администрация, структура.
Господин Анастасов, това, за което този закон уж е съставен, е да се пребори с крупните нарушители, с организираната престъпност, с хората, които са натрупали огромно имущество и са намерили начин да го узаконят. Не Ви трябват тези мрежи из цялата страна, които да гонят всеки, който не може да си докаже всеки доход. Трябват Ви високо специализирани екипи от юристи, от финансисти, които могат да седнат срещу онези, които ще застанат срещу Вас, защото срещу Вас ще застанат хора, които са на световно равнище – както беше казано: тези хора са си изнесли капиталите по разните офшорки нагоре-надолу. Вие сега ще се впуснете в разни преписки по всяка община и ще гоните не знам кой – който не Ви харесва, както каза господин Велчев: „Вашите политически лидери”. Обаче Вие няма да свършите онова, което е необходимо на обществото – да прекършите онези концентрации на незаконно богатство, които душат страната, мачкат политическия живот и съсипват България. Такава администрация Ви трябва. Вие сте направили дирекции, бюра и не знам си какво. И на предишната не й трябваха дирекциите. Трябваше й състав, който да се пребори с една дълбоко вкоренена язва в обществото.
Начинът, по който дискутирате, и начинът, по който госпожа Цачева води това заседание, говори за нивото, на което е този закон, на нивото, на което той ще се прилага. Това, което правите, е пълна трагедия. Абсолютно безсмислено е да се участва в работата по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Радославов. (Народният представител Емил Радев разговаря с министъра на правосъдието.)
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Колега, може ли да оставите министърката да слуша какво говорим? Не искам да гледам тук един такъв мощен гръб. (Реплики от ГЕРБ.) Тези, които уважавам, ще продължавам да ги уважавам. Има някои, които очевидно не заслужават.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, понеже се бях записал да говоря по текста на чл. 5, но заради процедурите не успях, затова използвам отрицателен вот, за да кажа какво мисля.
Аз също мисля, че това е абсолютно раздута администрация и мисля, че го казах в част от репликата. Мисля си, че на практика просто ще пострадат ей така, дето се казва, някои бизнесмени, търговци, хора, които не могат да си докажат действително доходите. Те ще бъдат потърпевши, защото всички сте наясно, че всички тези крупни играчи, които легализираха милионите си, имат такива адвокати, дето няма начин как да не се преборят с каквато и да е комисия и с наказателна, и с какво ли не. Виждате, че почти няма нито един осъден от тези, за които публично се знае, че имат стотици милиони. Това е една илюзия. Ако има такава, като честен помисъл – приемам, че в част от вносителите има такива хора, които желаят искрено да се отнеме имуществото на такива хора, но на практика то ще се разпростре точно върху тези хорица, които по един или друг начин са спестили някой и друг лев от някакъв данък, който не е платил на база на някакви доходи – дали преведени отвън или спестени тук, като информация. Върху тях ще се разпростре.
Друго ме тревожи - нагласата, която виждам в убеждението на министъра, дето казва, че на всеки един, който е нарушил закона по всичко това, трябва да му се отнеме имуществото, трябва да бъде наказан и така нататък, за да се възстанови някаква справедливост.
Ако прочетете малко историята, след 9-ти септември става точно същото – все в името на народа този „Народен съд” що народ осъди, що нещо се национализира, което, дето има една приказка, не можеш да докажеш как си го направил, колко души бяха разкулачени по селата. Където имаше по-богат и по-имотен селянин, точно така – с такива най-различни представители по места бяха разгромени средните селяни в България. На всички индустриалци иззеха, както се казва, малките фабрички даже, които имаха, защото в България нямаше кой знае какви крупни индустриалци. След толкова години ние отчитаме, че това е било неправилно, че е била една репресия и че се отмениха всички тези, дето се казва, сума ти решения на този така наречен „Народен съд”. Сега пак, в името на народа, в името на „огромни помисли” ще се получи аналогична ситуация, което ще бъде най-жалкото. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Мен това ме тревожи, че има такъв дух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радославов, от 40 секунди Ви давам знак, че просрочвате времето.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Много Ви благодаря! Извинявам се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ми благодарете, защото другите пък, по начина на водене, репликират за това, че не прилагам правилника. Нека да се уважаваме взаимно! Най-лесно е да Ви отнема думата, но не желая да го правя.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви.
Аз действително говорих по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но в рамките на две минути.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Разбрах. Благодаря Ви за жеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот? Няма.
Обявявам 30 минути почивка – до 14,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата.
Докладчикът да заповяда.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 6 има предложение от народния представител Христо Бисеров:
1. В чл. 6, ал. 1 „петима” се заменя с „девет”. Накрая се добавя „и секретар”.
2. В чл. 6, ал. 2: „осем” се заменя с „дванадесет”. Добавят се нови две изречения: „Заместник-председател на комисията може да бъде лице с висше икономическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността. Секретар на комисията може да бъде лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността.”
Комисията не подкрепя предложенията по т.1 и т.2, които току-що прочетох. Подкрепя по принцип т. 3.
Внесено е предложение от народния представител Екатерина Михайлова, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители:
В чл. 6 се правят следните изменения:
„1. В ал. 2 думите „осем години стаж по специалността” се заменят с „12 години стаж по специалността, който се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2 и т. 3
Има предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6, ал. 1. Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Председател на комисията е лице с висше юридическо образование и най-малко 8 г. стаж по специалността. Заместник-председателят и членовете на комисията са лица с висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 г. стаж по специалността.
(3) Председателят на комисията се назначава от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на Републиката.
(4) Народното събрание не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група.
(5) Мандатът на комисията е 5 г. и започва да тече от деня на попълването на състава й.
(6) Новите членове се избират, съответно назначават, не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По направеното от мен предложение е записано, че е прието по принцип.
Наистина, приета е част от принципа, но другата част не е приета. Затова първо искам да заявя, че държа да бъде подложено на гласуване предложението, така както съм го направила в автентичния му вид, защото то не е прието в цялост. Искам да обясня на колегите народни представители какво е това предложение.
Предлагам комисията да бъде съставена на принцип, какъвто вече познаваме в българското законодателство – по този начин е изградена Комисията по досиетата, най-общо я казвам, защото заглавието й е много дълго. Буквално съм пренесла текстовете, съществуващи в този закон, тъй като те пък произведоха комисия, която се справи и работи добре във времето. Сега, когато предстои наново да избираме състав на комисията, виждаме позитивно отношение към членовете й.
Принципът, на който е изградена онази комисия и на който смятам, че трябва да се изгради и тази комисия, е да бъде избрана от Народното събрание, но така, че нито една политическа сила да не доминира в нея.
Уважаеми колеги народни представители, всичко което се чу на първо четене и продължава да се чува на второ четене, е свързано не само с предмета на закона, който гледаме, а и с това как ще бъде прилаган този закон. Ако искаме да свалим част от опасенията, че тя ще се превърне в политически репресивен орган, то зависи как ще конструираме тази комисия.
Моето предложение е да няма мнозинство на нито една политическа сила в тази комисия. Зная какви аргументи можете да ми кажете за това, което е приела комисията – че изборът от парламента пак ще бъде без преимущество на някои от политическите сили, но се предлага председателят да бъде излъчен от министър-председателя. Правителството е на ГЕРБ. Тоест, то е от политическата сила, която в момента има възможност да излъчва хора и от парламентарната квота.
Президентът, който ще има възможност да предлага член на комисията, както е предложението на текстовете на комисията, също беше издигнат и подкрепен от Политическа партия ГЕРБ.
С предложението, което правя, не омаловажавам нито министър-председателя, нито президента – да имат право да участват в състава на тази комисия. Но ако искаме да няма политическа доминация, то тогава единственият начин е да бъде избрана от парламента, без да има доминиране на нито една политическа сила, за да свалим поне част от опасенията, че тази комисия няма да върши това, за което се прокламираше по време на гледането на закона, а именно да търси незаконното забогатяване, а ще има и други функции, които се чуха в много изказвания – на орган, който ще може да се разправя и политически с определени лица.
Ако искате това да бъде отнето като аргументи, то подкрепете моето предложение, както съм го направила, защото то наистина дава възможност съставът на комисията да не бъде на нито една политическа сила, която да застава зад членовете на комисията.
Моля Ви, госпожо председател, да бъде гласувано моето предложение в цялост. Надявам се залата да подкрепи предложението, което съм направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като представител на другата група вносители на предложение, поддържам предложението по т. 1, което не се подкрепя от водещата комисия, а именно – председателят на комисията да има 12-годишен стаж по специалността.
Защо сме направили това предложение – госпожа Михайлова вече спомена, че ролята на комисията е огромна, от гледна точка на правилното прилагане, и бих казала, внимателния подход при приложението на този закон. Законът се изисква и от нас, и от международните организации, които са наблюдавали изграждането му. Най-вече служи като гаранция за това, че ще бъдат съблюдавани правата, за които има опасност да бъдат накърнени с приложението на закона.
Когато един човек има достатъчен брой години юридически стаж – той има изградено мислене, има уважение към закона, към правата на човека, към гражданските свободи и много по-трудно можем да си представим, че този човек би накърнил закона и гражданските права и свободи.
Затова предлагаме председателят на тази комисия да се избира с 12-годишен специализиран стаж, който всъщност се изисква и за избор на съдия във Върховен касационен съд и във Върховен административен съд, тоест, той да е в състояние да заема и най-висшите магистратски длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Колева?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А другите предложения?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да, ние поддържаме и тях, но по-нататък ще кажем. Те са подкрепени по принцип. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Искам да направя корекция по предложението. Предложението по т. 1 – „12-годишен стаж по специалността” и дотук.
Текстът, с който се зачита за стаж по чл. 164 от Закона за съдебната власт се оттегля от мен и от колегите вносители. Това всъщност е магистратския стаж. Нито една от комисиите, в които персоналният състав се състои от юристи, не разполага с тази привилегия, затова решихме, че не следва да предлагаме такава привилегия и на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с този текст маските са свалени. Истинските намерения на вносителите стават ясни на всеки, който иска да вникне и да разбере смисъла на този закон. Става ясно, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде един изцяло партийно-политически орган. Това откровено е написано в този текст, в който трима от членовете ще бъдат посочени от представители на това парламентарно мнозинство. Защото единият член – председателят, се посочва от премиера, другият – от президента, третият – от парламентарната група на ГЕРБ. Четвъртият е много вероятно да бъде предложен от услужливи към управляващото мнозинство народни представители. За всеки от членовете ще се гласува поотделно, така че по този начин ГЕРБ си осигуряват четири партийно послушни хора в този толкова важен орган.
Решенията в този орган, забележете, се вземат с обикновено мнозинство, тоест и тримата гарантирани членове, по-точно посочени от партия ГЕРБ души, формират такова мнозинство – човекът на премиера, човекът на президента и човекът на господин Велчев.
Уважаеми колеги, тази комисия е на практика недосегаема. Нейните членове не носят никаква отговорност. Това е прецедент в начина на структуриране и в отговорността на членовете на всякакви подобни комисии. Тази комисия има огромни, има колосални правомощия. На нея са длъжни да й съдействат всички държавни органи в Република България, всички търговци, всички юридически лица, всички физически лица под страх от наказание. Всеки един е длъжен да й съдейства. Тя има такива правомощия, че може да разсипе буквално съдбата на всеки един човек, да смачка всеки бизнес, да опропасти всяка една професионална репутация. Бих казала, че председателят на тази комисия ще разполага с такъв властови ресурс, който е съизмерим само с ресурса на силовия вицепремиер.
Затова правя едно конкретно предложение. В ал. 2 на чл. 6 да бъде добавено изречение второ със следното съдържание, че „председателят на комисията ще бъде заместник-председател на предизборния щаб на Политическа партия ГЕРБ”. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Редно е двамата най-влиятелни хора в държавата, с най-големи правомощия, откровено да е ясно, че се занимават с предизборната дейност на ГЕРБ. Защото това е замисълът на тази комисия – партийно-политически орган с огромни правомощия, с териториални бюра, където тя си прецени. Аз мога да предвидя, че в този правилник, който ще приеме, териториалните бюра за предстоящите парламентарни избори ще бъдат по избирателни райони, а за местните избори – ще бъдат по общини. Навсякъде, където ГЕРБ ще издигат кандидати, ще си има един помощен орган, бюро на тази комисия. Защото този закон е част от изборното законодателство на ГЕРБ, а тази комисия би следвало да бъде звено към предизборния щаб на ГЕРБ със съответните разклонения, за да са ясни нещата и да си дойдат на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви да дадете цялото изречение в писмен вид, не успях да го запиша коректно.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Манолова, много се мъчихте да дадете характеристика на комисията с Вашия бърз ум, бърза мисъл. (Шум и реплики.) Учудвам се защо веднага, вместо да се мъчите да давате каквито и да е характеристики и определения, не я нарекохте (а това е близо и до Вашето комунистическо и социалистическо мислене) ЧК – Чрезвичайная комисия. То е точно това – Извънредна комисия, която е нещо като държава в държавата. Тя се прави за извънредни случаи, за извънредни ситуации, дават й се изключителни и особени правомощия, тя е над всички други. Дава й се особен статут, избира се от един абсолютен център по строго определен ред и номенклатура – начин, по който да бъде изключително послушна, изключително изпълнителна. Затова е Извънредна комисия – Чрезвичайна комисия.
В България е имало наченки, имало е такива моменти и проблясъци, опити за такива комисии, които все пак не са достигнали до онова ниво на чрезвичайните комисии преди стотина години, по времето на известната социалистическа революция. Така че на Вас Ви е много близко – чисто като лексика, като мислене и като нагласа да я наречете Чрезвичайна комисия, а тя наистина е такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, аз не мога да не отправя една много сериозна критика към Вас като човек, който има опозиционно поведение. Вие се опитвате да разсъждавате в една посока, в която те бяха допуснали пропуски. Вие извадихте една сметка, която е 4:1. Някой от вносителите не е добре с математиката на законопроекта. Вие, като опозиционер, най-малко трябваше да правите това от трибуната на Народното събрание, защото сега ще се окаже, че ще има разместване и ще се компенсира тази една бройка. Досега комисията беше поне 4:1. Не трябваше точно Вие, като опозиционно говорещ и настроен човек, да разкривате този пропуск, който бяха допуснали, защото явно някой го е допуснал.
Ето защо искам да направя една редакционна поправка. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят на комисията се назначава от министъра на вътрешните работи, един от членовете се избира от Народното събрание и един от президента. (Шум и реплики.) Ще го дам и в писмен вид, спокойно.
Колеги, усещам как, навлизайки в текстовете, някои от Вас започват да вникват за какво иде реч. Срещу коректното предложение (аз го оценявам като коректно) на господин Бисеров, на госпожа Михайлова – да бъдат девет члена, да се избират от Народното събрание, ние тука разглеждаме текст, в който се предлагат пет члена, избирани от силови структури, и за кумува срама да има няколко, които да бъдат избрани от Народното събрание. Считам, че това е изключително некоректен подход.
Вие започвате да си давате сметка какъв законопроект приемате, защото усещам как започва да проблясва светлината на това, което се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От това, което чухме – от изказването, и особено от мъдрата реплика на господин Терзийски, връщайки назад лентата, до какъв извод стигам? Вие сигурно забелязахте, че при всяко наше действие има заплаха: „Ние ще се обадим или ще се обърнем към Конституционния съд”. Защо? Защото точно те са правили така досега. Всичко са назначавали партийно – и Висшия съдебен съвет, и прокуратурата, и всичко. Сега се притесняват, че ние ще постъпим по този начин.
Ние сме заявили, госпожо Манолова, ние сме друга партия. Не мислете, че имаме Вашия морал. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Не, Вашият не можем да го имаме. (Шум и реплики от КБ.) Ако искате тогава, по Ваше предложение, трима от тази комисия да са олигарси. (Смях.) Поне Вие го предложете така: трима предлагаме да са олигарси (реплики от народните представители Георги Божинов и Румен Петков), един да е наркотрафикант в тази комисия и след него казвам... (Шум и реплики от КБ.) Не мога да Ви разбера!? Защо смятате, че всичко ще бъде по този начин, по който Вие сте го правили?
Вие сами казвате, че ще се провалим със закона, ще се провалим на следващите избори. В следващия парламент ще имате възможност веднага да го промените този закон, ако той действа толкова лошо и толкова застрашително за Вас. (Реплики от КБ.) Не се притеснявайте толкова, няма да стане така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Велчев, ако бях на Ваше място, щеше да ми бъде неудобно. Щеше да ми бъде неудобно, защото не наше, а Ваше е предложението една комисия, която има огромни правомощия да бъде практически недосегаема. Членовете на тази комисия не носят никаква отговорност за своите действия. Тази комисия да има огромни правомощия, да бъде парламентарно без контрол – няма парламентарна комисия, която да я контролира. Вие на практика създавате наистина един чудовищен орган, в който на първо четене погледнато си назначавате – четири от членовете. Но колегите са прави, че резултатът в крайна сметка ще бъде пет на нула, защото Вие имате богата практика как с вилката да натиснете всеки български гражданин.
Бих могла да направя още няколко предложения, които да разкриват истинската същност на тази комисия. Единият от членовете на тази комисия се предлага от лице, което притежава самолет, а другия от членовете на комисията се предлага от лице, което е платило яхта за 500 хил. лв. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Вие знаете кои са тези хора, но дали ще се запише или не, това е факт.
Освен това ще предложа териториалните бюра на тази комисия, за да бъде по-откровено и ясно, да се променят преди всеки избори. Преди парламентарни избори да се сформират 31 териториални бюра, които да действат като подразделение на предизборния щаб на ГЕРБ, а преди местни избори – 264 бюра, които да са помощни комисии към предизборния щаб на ГЕРБ. Защото и за дете от детската градина е ясно какво целите с тази комисия, с този партийно-политически недосегаем инквизиционен орган – чувството за реваншизъм и за репресия.
Радвам се, че госпожа министърката все още е тук. Смятате ли, госпожо министър, Вие, която четете задълбочено европейските доклади, че тази комисия трябва да бъде избрана по този начин, че трябва да бъде партийно-политическа и безконтролна? Смятате ли, че така отговаряте на изискванията на европейския доклад? Къде са гаранциите за хората, които ще бъдат избрани в тази комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
Ако не направите процедура по същество, ще Ви отнема думата и ще Ви наложа санкция, ако злоупотребявате с процедурите по начина на водене. (Реплики.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, преди почивката всички се обединихме около тезата изказванията да бъдат конкретно по членовете. Аз забелязвам, че Вие допускате няколко грешки.
Първата, оставяте залата да репликира и няма ред в залата. (Реплики.) Ето дори в момента се случва това нещо.
Втората, на мое изказване, което беше принципно по текста на този член, защото аз подкрепям други две предложения, които са направени, става човек, който ме репликира с лично засягане, Вие не го санкционирате, и той говори по принцип и априори за различни хипотези. Ето това исках да направя.
Конкретно предложението ми е, първо, да има въведен ред в залата, второ, наистина всички, когато се изказваме, да се изказваме конкретно по текстовете, без да влизаме в такива лични дебати, както прави господин Велчев, иначе трябваше да поискам лично обяснение.
Считам, че това е Ваша отговорност и е редно Вие да го въдворите като ред в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурното взимане на думата по начина на водене е коректно. Обръщам внимание на народните представители, когато репликират и след това ползващия дуплика се обръща към тях поименно, въпреки споменаването на името им, това е по повод на процедурата, няма да допускам лични обяснения.
Придържам се и апелирам да се спазва и втората част от предложението на господин Терзийски, когато няколко души репликират, репликите им да бъдат насочени към онзи, който е направил изказване, а не към други, които преди това са репликирали, защото, колеги, влизаме в омагьосан кръг.
За изказване, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че по този закон има два подхода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конкретно по чл. 6, защото иначе трябва да Ви отнема думата, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: По чл. 6. Направете го с известната ни лекота. Единият е да се отнесем със закона така, както заслужава, тоест, включително и с този чл. 6, да се внесат съдържателни корекции. Защо трябва да се пише, че председателят се назначава от министър-председателя, а примерно да не напишем председателят се назначава от господин Бойко Борисов?
Втората възможност е да запазим баланса в ГЕРБ и да напишем, че вторият член се назначава от господин Цветан Цветанов. Все пак трябва да има възможност и парламентарното мнозинство да се изяви, тук няма да споменавам поименно, но също може две-три импозантни фигури от страна на мнозинството да имат персонални права, да предложат членове на комисията, да ги докараме до пет и да приключим.
Вторият подход е да сме наясно какво правим. Госпожа Екатерина Михайлова беше достатъчно ясна. Вие предлагате един закон, за който няма никакво съмнение каква е дълбоката му мотивация. Мотивацията е възможност за политическа разправа, за шантаж и за изнудване. Имате тази възможност днес да покажете, че сте готови поне съставът на комисията да бъде балансиран така, че вътре да няма политически доминант – сигурно при назначенията в различни периоди от време е имало политически подход, политическа целесъобразност.
Вярно е, че напоследък в Министерството на здравеопазването решенията са само строго професионални и резултатите са налице.
Дайте да се вслушаме в предложението на госпожа Михайлова и да намерим това решение, което ще даде малко от малко спокойствие в залата, но ще даде усещането в обществото действително за волята на Народното събрание при един безумен закон да търси някакви гаранции впоследствие за неговата реализация, за защита на правата и свободите на гражданите. Ако ние намерим такова решение аз съм сигурен, че това в определена степен може да бъде разбрано и възприето от обществото. Но тогава, когато ние предопределяме, първо, с безумни текстове, второ, с кадровото обезпечаване, че това е строго послушна комисия, тогава ние много ясно дезавоалираме целите й и това е добре – за нас, разбира се, но не за държавата и за обществото.
И не на последно място ние сме парламентарна държава. Защо министър-председателят трябва да определя ръководителя на комисията? Защо? Защо не да речем президентът, който е върховен главнокомандващ?
Разбирате ли, че с текстовете, които вкарвате, Вие правите лоша услуга на себе си, на министър-председателя и показвате, че този състав в парламента е обслужващ персонал. Вие се поставяте в положение на обслужващ персонал! Не го правете – утре ще трябва да си гледате съседите и децата! Дайте да намерим решение, ако трябва да се направи почивка, но поне тук за състава на комисията да се намери решение, което да не позори българския парламент, да ни даде възможността да излезем с някакви остатъци от самочувствие пред гражданите и обществото.
С този тип заковавания, Вие показвате, че записът, че България е парламентарна република, е нищо повече от символика и че парламентът е пряко зависим. Даже Вие го превръщате не в гумен печат – това е една достойна функция досега на парламента в лицето на мнозинството. Недейте се дръжте като обслужващ персонал, услугите, които правите са лоши! Не тичайте към стадиона в Бистрица! Тази тема не е „Тигрите”, тази тема не е мач, тази тема не е надритване, тази тема даже не е белот. Опитайте се да чуете себе си, другото е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Направеното от мен и мои колеги предложение по т. 2 целеше да се избегне едно неудобство в конституирането и работата на комисията. С предлаганата редакция това неудобство не е отстранено. Имам предвид ал. 5 и ал. 6 в предлаганата редакция, където е казано, че мандатът на комисията е пет години и започва да тече от деня на попълване на състава й. Това е ал. 5, а ал. 6 казва, че новите членове се избират, съответно назначават, не по-късно от един месец преди изтичане мандата на комисията. По този начин би се получило един месец по кратък мандат на действащата към момента комисия. Аз считам, че с отпадането на ал. 6 това неудобство би се отстранило, затова правя предложение тя да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Господин Чукарски, заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да се спра на предложението на комисията за ал. 4, където се казва, че Народното събрание не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група. Този текст, както и много други, разбира се, влиза в директно противоречие с Конституцията. Парламентарна група – не е визирано. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.) Това означава, че към настоящия момент – говоря за правомощията, господин Корнезов – 10% от народното представителство в тази зала трябва да няма право въобще априори съобразно този закон да предлага членове за комисията. Да не говорим, че носителят на правата, съгласно българската Конституцията, е народният представител като такъв.
Във връзка с това аз моля текстът на чл. 6, ал. 4 да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Прав сте, народният представител има законодателна инициатива.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Да. Господин Корнезов, настоящият текст, както е предложен, предвижда и предполага да бъде формулирана нова редакция, която може да звучи по следния начин: „Един народен представител не може да представя повече от две кандидатури”. Това е логичното обяснение, съгласно действащата Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Репликата ми към господин Чукарски е следната. Стана пет на нула! Стана пет на нула – това, за което говори господин Терзийски! Защо унищожавате единствения текст, който поне дава малко от малко възможност да се предполага, че и извън управляващото мнозинство ще има представители в тази комисия? Защо го правите? Защото ей-сега ще го приемат!
Вашите аргументи са основателни, доколкото става въпрос за издигане на кандидатури, но текстът говори за избирането им. Една парламентарна група може да предложи 7 души, но процедурата ще бъде такава, че ще даде възможност най-много един да влезе. Няма забрана отделен народен представител да предлага кандидати. Няма забрана! Текстът говори само за избирането.
Затова не правете това, което пророкува господин Терзийски, просто някак си излиза извън контекста на цялостното Ви поведение досега. Оттеглете предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин Бисеров, аз до голяма степен се съгласявам с факта, че Народното събрание наистина чрез този текст формулира волята да не е квотата от двама-трима души, избрана от една и съща парламентарна група. Това е много хубаво.
В настоящия момент обаче, ако погледнем, ние имаме пет парламентарни групи, оттук-нататък консултациите, начинът на провеждане не са част...
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): По-малко от пет!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Засега!
Тези неща, които се случват в настоящия момент, не можем да пророкуваме. Ние не правим закон за днес, ние правим закон, като уж уреждаме трайни обществени отношения. Във връзка с това аз не мога да разбера какво значи, че всеки има право да предлага, но не на всеки кандидатите, които са предложени, имат право да бъдат избрани? Защото аз така горе-долу го разбрах.
В общи линии, тъй като не мога да формулирам в момента текст, който да смятам, че е достатъчно прецизен, аз оттеглям направеното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чукарски.
Господин Шопов – за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато влязохме в този парламент – Четиридесет и първото Народно събрание, ние от „Атака” направихме едно проучване и констатирахме, че в държавата има, точно не можахме да ги изброим, разбира се, между 132-133 и 140 отделни институции, разни звена, агенции, разни институти, разни комисии и какви ли не още. Изброихме също тридесет и една институции или органи, да ги наречем така, които имат контролни функции в държавата, на които, разбира се, центърът, главата, най-важната, царицата – да я наречем така, е прокуратурата. Даже главният прокурор веднъж се беше оправдал по повод един случай ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, по същество, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, по същество говоря за тази комисия, за която в момента дебатираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трудно правя връзката между главния прокурор и тази комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Главният прокурор беше казал: „Какво ли аз съм длъжен, след като има още 30 други, които също имат отношение и които също трябва да се грижат и да работят по темата?”
Сега правим сигурно тридесет и втората, която, разбира се, ще бъде по-важна и от прокуратурата. Защото ако главният прокурор се избира от един Висш съдебен съвет, то в случая – този, който ще бъде, така да се каже, Дзерджински в България – човекът с абсолютните права да коли и да беси и прави каквото намери за добре, ще бъде избиран от управляващата партия, тоест от министър-председателя.
Когато дойдохме в Четиридесет и първото Народно събрание, дотогава ни се бяха вече изприщили езиците, за да говорим срещу формулата – и Вие дойдохте на крилата също на тази формула, а именно 8:5:3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, втори път Ви правя бележка да говорите по същество! Ще Ви отнема думата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това беше формулата, госпожо председател. Сега формулата се превърна в 1:1. Това е новата формула – 1:1.
Така че 8:5:3 беше все някакво голямо завоевание на демокрацията в сравнение с този състав, който ще бъде просто 1:1, който ще бъде избиран само от вас, от управляващата партия.
Понеже сме парламентарна държава, при този толкова спорен текст – предложението за начина, по който да бъде избирана комисията, ще си позволя да кажа следното. Хайде да направим така, че да бъде избирана от Народното събрание, за да отпаднат някои съмнения, че тя ще бъде съвсем, абсолютно политическа. Тук може да мине някой друг човек, да не бъде съвсем партийна, но така, както сте я формулирали, тя е сто на сто, едно към едно на чисто партиен принцип. Това е 2012 г., колеги, двадесет и втората година от началото на демокрацията в България.
И още един аспект. Никъде в мотивите, а това се изисква по Закона за нормативните актове, не е казано какво ще струва цялата тази пирамидална структура, отгоре до долу, какви пари ще струва на българския бюджет, на министъра на финансите. Това е задължително по Закона за нормативните актове. В настоящето Народно събрание това не е първият случай, не е изключение, то е абсолютно правило. В минали народни събрания се правеше някакъв опит да се дава финансова обосновка на всяко предложение. Сами разбирате, че ще има стотици хора в цялата страна, които ще получават заплати, за които ще бъдат подготвени и предоставени офиси, коли, секретарки и всичко съпътстващо. Затова би трябвало поне малко от малко, приблизително, за да спазите задължителното условие на Закона за нормативните актове, да дадете такава обосновка колко ще струва на обществото тази комисия, което не видях в мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Бисеров – изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да представя накратко своето предложение. За да улесня представянето, ще кажа, че то е почти идентично с предложението на госпожа Екатерина Михайлова – 9 души, избирани от Народното събрание, ръководство (председател, заместник-председател, секретар), другите са членове.
Правя това предложение, защото имам разбирането, че този модел е доказал своята правилност. Такава е Комисията по досиетата – един от малкото контролни органи, които се избират по този начин, без на практика да са подложени на унищожителна критика, общо взето, получаващи доверие. Вероятно това ще се проличи съвсем скоро, в началото на другия месец. Очевидно такива са и податките – няма да променим схемата, вероятно голяма част или една част от хората ще останат, следователно моделът е доказал своята работеща формула. Затова ми е лесно да го представя и аргументирам.
Понеже искам дебатът да остане наистина на сериозна плоскост, искам да призная, че когато се разглеждаше текстът, в комисията бяха направени някои малки стъпки в правилна посока. Това е въпросният чл. 4, който все пак дава, отваря нещо; това е записът, че членовете на комисията трябва да имат поне пет години стаж по специалността. Искам да Ви кажа обаче, че това не е достатъчно. Колеги, ако искаме да няма упреци за политизация на органа, трябва да изберем модел, който да гарантира някаква широка представителност.
Може ли някой да стане и да каже от трибуната защо премиерът трябва да назначава председателя на комисията, да ми каже един аргумент. Молбата ми е отговорът да не е: „защото в онзи закон, който сега отменяме, е така”. Да, така е, но практиката показва, че двама премиери направиха две неуспешни назначавания. И двамата бивши председатели на отиващата си комисия, предложени от двама премиери – един настоящ и един бивш, се оказаха неудачни. Следователно практиката показва, че няма нужда да натоварваме премиера с такова нещо. Още повече, всички ние се съгласяваме и това е записано в закона, че контролът върху дейността на комисията ще бъде преди всичко парламентарен. Там има три вида контрол: чрез съда, който чрез актовете си ще казва доколко тя работи правилно; другият контрол ще бъде през бюджета, в което участва Народното събрание; и важният контрол ще бъде през постоянно действащата комисия на Народното събрание, която ще поеме тази дейност.
Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, бидейки поставена по този начин под парламентарен надзор, е редно парламентът да я определя. Ако трябва да има представител на министър-председателя и на президента – не ми е ясно какво прави президентът тук, нали тези структури няма да са част от Въоръжените сили; ако те са цивилни и не са част от Въоръжените сили, е по-добре президентът да не се бърка в тази работа; ако много настоявате, може да се намери някаква логика. Примерно, ако тогава комисията е от девет души, може да има един представител на изпълнителната власт, посочен от премиера, и един представител, посочен от президента. Но от петима – двама, това дебалансира нещата.
Има разум и в предложението, което прави госпожа Колева за ал. 3. Бихме могли да осмислим и такъв подход. Добре, ако изпълнителната власт трябва да има свой представител, нека да го посочи премиерът, но това да бъде член на комисията. Това предлага госпожа Колева и то също е стъпка по посока на някакъв разум. Моето желание е да доминира парламентът, но не така, ужким, а да доминира, да е ясно, че парламентът определя председателя, заместник-председателя, няколко члена. Едва тогава изпълнителната власт и Президентството да се включат с по един член в тази дейност.
Дванадесет години е правилният срок, 12 години юридически стаж – това е сериозното отношение. Бихте могли да го преосмислите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Реплики? Няма.
Господин Анастасов – за изказване.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Бисеров, за това искам да взема думата.
Искам да подкрепя казаното от госпожа Колева и да се обърна към колегите от парламентарната група, че поддържам нейното предложение – стажът на председателя на комисията да бъде 12 години.
Подкрепям също така искането на колегата Тошев, тъй като решава проблем, който възниква по организационни причини, не за тази комисия, която ще бъде избрана, а за следващия мандат. По-добре е сега да изчистим въпроса, за да не се занимаваме с него впоследствие.
По отношение на териториалните дирекции, при избора на предходната комисия териториалните дирекции са 11, а териториалните бюра, определени въз основа на правилника на комисията, са 17. Сега териториалните дирекции са 10, бюрата са само 7. Разликата между 6 териториални дирекции и 17 е доста голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господни Анастасов, може би е време да престанете да говорите в минало време. Какво е било преди, кога колко бюра и териториални дирекции е имало. Кажете колко ще има занапред. Най-нормалното би било не да го кажете, а да го запишете в закона. Какво лошо има да е определен, регламентиран броят на дирекциите и териториалните бюра. Затова се налага да правя предложение да бъдат 31 преди парламентарни избори и 264 преди местни избори.
Освен това, използвам репликата, за да Ви задам конкретен въпрос, от който ще стане ясно съотношението на политическото влияние в следващата комисия – дали ще бъде 4 на 1, или 5 на 0.
Задавам Ви конкретен въпрос – очаквам конкретен отговор като от лице, което следи законопроекта.
Това, което е записано – че могат да бъдат избрани за членове само лица, които са предложени от различни парламентарни групи. Това ли следва да се разбира под неясния текст на ал. 4? Може ли ГЕРБ, освен предложения от собствената си група член, да избере и двама, предложени от независими народни представители? Естествено от тези, които са декларирали принадлежност към ГЕРБ – то е ясно.
Означава ли този текст, че тримата членове, които предвиждате да бъдат избрани от парламента, ще бъдат избрани от предложения от различните парламентарни групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Анастасов? – Няма да ползвате.
Други народни представители? (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)
Вие се изказвахте. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)
Тъй като направихте предложение, беше редно предложението да се прави в основното изказване – затова ме заблудихте.
Имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! С това свое изказване се обръщам към председателя и заместник-председателите на Парламентарната група на ГЕРБ, както и към вносителите на този законопроект.
Искам да направя следното предложение – да бъде отложено гласуването на този член, ако не решите, разбира се, да поискате почивка и да обсъдите това, което се каза в залата.
Многократно днес бях упрекван за това, че виждам в духа на този законопроект един орган...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, Вие направихте конкретно редакционно предложение, което противоречи на това, което в момента предлагате. Така че Ви моля за известна последователност в рамките на един текст.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, включвам се в текста.
Вие ме упреквате, че виждам в духа на този законопроект орган за репресия и за политическа репресия. В момента чл. 6 касае точно броя и начина на назначаване на комисията. Вижте как се избира комисията, колко члена и кой ги избира.
Ако Вие не вземете становище (защото това вече е политически, не е чисто юридически въпрос) по този член, се оказва, че всичко, което съм казал вчера и днес, както и други колеги, е вярно. Наистина и броят на комисията, и начинът, по който се назначават нейните членове, говори само за едно – орган, назначен политически, за политически репресии. Това означава.
Призовавам Ви: ако искате поне малко да излезете с друг облик по отношение на законопроекта, обсъдете този член и вземете нужното и правилно решение. Направени са още две предложения, които наистина са логически и принципно правилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за призивите Ви, господин Терзийски. Благодаря.
Други изказвания?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На кое? Той не каза нищо. (Оживление и смях от ГЕРБ.)
На кое реплика? Аз ще Ви извадя стенограмата. След това прочетете, за да видите – там са само призиви. Няма изказване по същество. (Смях от ГЕРБ.)
Хайде, елате да го репликирате, като го призовете пък да се изказва по същество.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, ще се съобразя с препоръката на госпожа Цачева и ще Ви помоля да зададете конкретен въпрос не на господин Анастасов, защото той не ми отговори, а на господин Велчев като официален вносител на този законопроект. Един много прост въпрос, който касае състава на тази комисия.
Ще бъдат ли избирани за членове на тази комисия само лица, предложени от парламентарни групи? Или ще е възможна хипотезата Парламентарната група на ГЕРБ да избере тримата предложени от парламента членове по следния начин: един – официално предложен от Вас, и другите двама – от независимите народни представители?
Задайте, много Ви моля, този въпрос на господин Велчев. Надявам се поне на този прост въпрос да получим ясен отговор. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Терзийски – дуплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, ако това, което казах, го приемате като призив, значи наистина сме се върнали на Априлския пленум. (Реплики от ГЕРБ.)
Не мога да разбера откъде идва тази неприкрита радост, която демонстрирате в момента, както и всички реплики, които ми отправяте от залата.
Задавам Ви съвсем ясен и точен въпрос: давате ли си сметка – броят на членовете на тази комисия и начинът, по който ги избирате?! Как, на какъв принцип? Какви ще бъдат тези, които ще влизат в състава на тези комисии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме в режим на гласуване.
Първото по време предложение, преди да стигнем до редакционните, в доклада е на господин Христо Бисеров. Същото частично е подкрепено по т. 3, а комисията не подкрепя предложението по точки 1 и 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров, направено между първо и второ четене, по точки 1 и 2, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
На господин Тошев – частично прието, в другата част – оттеглено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На госпожа Михайлова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Спокойно, господин Корнезов. Няма да пропусна. Всичките коректно ще ги подложа на гласуване.
Преминаваме към предложението на госпожа Михайлова, която заяви, че желае предложението й да бъде подложено на гласуване.
Господин Анастасов, докладвайте го.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение от народния представител Екатерина Михайлова:
Член 6 придобива следното съдържание:
„Чл. 6. (1) Комисията е колективен орган, състоящ се от деветима членове, включително председател и двама заместник-председатели.
(2) Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността.
(3) Народното събрание избира девет членове на комисията, в това число председател и двама заместник-председатели.
(4) При определяне на състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство.
(5) Мандатът на комисията е пет години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на госпожа Михайлова.
Гласували 124 народни представители: за 24, против 17, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на госпожа Михайлова.
Гласували 124 народни представители: за 24, против 17, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Предложението на госпожа Колева и група народни представители е подкрепено по точки 2 и 3, не е подкрепено от комисията по т. 1, но в залата госпожа Колева подкрепя предложението си, като предлага в ал. 2 думата „8 години стаж по специалността” да се заменят с „12 години стаж по специалността” и отпадне текстът в предложението й: „който се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 по Закона за съдебната власт”.
Гласуваме предложението на госпожа Юлияна Колева вместо „8 години стаж по специалността” да се чете „12 години стаж по специалността” в ал. 2.
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Другите са подкрепени… (Шум и реплики.)
Гласували 124 народни представители: за 121, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Стигаме до предложенията по чл. 6, направени в пленарната зала.
Госпожа Манолова предложи в ал. 2 да бъде дописано второ изречение със следното съдържание: „Председателят на комисията е и заместник-председател на Предизборния щаб на ГЕРБ”. (Оживление.)
Гласуваме предложението на госпожа Манолова. (Шум и реплики. Смях.)
Гласували 115 народни представители: за 25, против 65, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Терзийски, който предлага в ал. 3, във второто изречение, където в момента редакцията е: „заместник-председателите и двама от членовете се избират от Народното събрание” да бъде записано: „заместник-председателят се избира от министъра на вътрешните работи, двама от членовете се избират от Народното събрание”.
Гласуваме предложението на господин Терзийски.
Гласували 120 народни представители: за 10, против 96, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Чукарски за отпадане на ал. 4 е оттеглено.
Остана да гласуваме предложението на господин Тошев за отпадане на ал. 6.
Гласуваме предложението на господин Тошев, подкрепено от господин Анастасов, за отпадане на ал. 6 в чл. 6.
Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Няма други редакционни предложения, направени в залата.
Има предложение от господин Терзийски да бъде отложено гласуването по чл. 6.
Гласуваме предложението му за отлагане гласуването по чл. 6.
Гласували 125 народни представители: за 15, против 104, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 6 в редакцията му по доклада на комисията и съобразно приетите от нас току-що решения.
Гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има предложение от народния представител Христо Бисеров:
В чл. 7, ал. 1 отпада изразът „за заместник-председател и членове”.
Член 7, ал. 3 става:
„(3) Народното събрание избира поотделно председателя, заместник-председателя, секретари и членовете на комисията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Юлияна Колева и група народни представители. (Реплики.)
Госпожо председател, предложението е оттеглено от госпожа Колева.
Има и предложение от господин Чукарски и група народни представители:
В чл. 7, ал. 3 се редактира и добива следния вид:
„(3) Народното събрание избира с тайно гласуване поотделно заместник-председател и членове на комисията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Предложенията за заместник-председател и за членове от квотата на Народното събрание се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Съответната комисия на Народното събрание провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона, и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.
(3) Народното събрание избира поотделно заместник-председател и двама членове на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова. (Шум и реплики.)
Госпожо Манолова, преди да вземете думата – дами и господа народни представители, искам да Ви уведомя, че по повод инцидента станал днес, утре министър Ангелов ще информира Народното събрание, така както постъпи предложението. В момента той е на обекта и няма възможност в рамките на днешния пленарен ден да стори това.
Слушаме ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, продължавам с въпросите, които неизбежно възникват, когато човек чете текстовете на този закон, а именно – уважаеми колеги, коя е съответната комисия на Народното събрание, която ще провежда изслушването на предложените кандидати?
В текста на вносителя на чл. 14 беше ясно записано, че ще бъдат създадена нарочна парламентарна комисия, която ще контролира Комисията по отнемане на незаконно придобитото имущество. Както ще се види в текста на чл. 14, по неясни причини контролиращата комисия е отпаднала от проекта, тоест ние имаме един безконтролен орган, който дори парламентът няма да може да контролира!
И тук възниква въпросът: ако намеренията са Ви толкова почтени, толкова честни, толкова прозрачни, толкова в интерес на хората, защо се притеснявате органът, който ще реализира тези Ваши намерения, да подлежи на парламентарен контрол? Какви са тези неясни формулировки, които са свързани с избора на членове на тази комисия?
Повтарям своя въпрос към някой от вносителите. Господин Велчев излезе от залата, но не ми е отговорил на въпроса. Може би някой от другите вносители. Задавам резонен въпрос, който касае и този текст: кои ще могат да правят предложения за членове на тази комисия и в крайна сметка кои ще бъдат избрани – дали само предложените от управляващото мнозинство чрез парламентарната група и чрез независими народни представители, обявили принадлежност към тях? Отговорете ми на този прост въпрос.
Тук отново отправям въпрос към госпожа правосъдната министърка. Вие не се ли притеснявате от това, което се случва в тази зала? Една от основните забележки на Европейската комисия беше за начина, по който се избират членовете на важни органи, за необходимостта от публичност и прозрачност, за необходимостта от широка подкрепа, а не за чисто партийни назначения, каквито се залагат в този закон.
Вие не се ли притеснявате от факта, че на практика, както става ясно и предвид че никой от вносителите не ми отговаря, и петимата членове на тази комисия ще бъдат посочени от представители на управляващото мнозинство? Или ще участвате в тази заблуда, която Народното събрание, по-точно мнозинството, иска да реализира по отношение на Европейската комисия с онзи текст, според който Народното събрание не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група? Тук изобщо няма ясни гаранции, че парламентарните групи от опозицията или даже групи, различни от ГЕРБ, ще могат да предлагат членове на тази комисия.
Не Ви ли притеснява фактът, че вместо да се говори за комисията, която ще контролира този орган по отнемане на незаконно имущество, се говори с неясни понятия за съответната комисия, която ще провежда изслушване на кандидатите? Това ли е публичност и това ли е прозрачност?!
Не се ли притеснявате, че самата идея за парламентарен контрол е отпаднала, доколкото това ще бъде един орган, по отношение на който няма да бъде приложена практиката на този парламент – да има нарочна комисия на паритетен принцип, която да го контролира? Ще участвате ли в тази лъжа по отношение на Европейската комисия, която подготвя тук управляващото мнозинство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че е излишно да се вкарва субективно тълкуване в един обективен член на една обективна разпоредба. Ясно е казано, че са различни лицата, които номинират, избират, съответно назначават членовете на тази комисия. По този начин достатъчно категорично се дава знак, че се спазва принципът различни органи да избират, назначават и номинират – президент, министър-председател... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Но Вие в момента рисувате картината на днешния ден, утре може да бъде различно. Защо искате да предпоставите един и същи орган да избере всички членове на комисията? Това са различни органи – президент, министър-председател, Народно събрание.
На второ място, Народното събрание има възможност да избере трима от членовете на тази комисия. Гарантирано е изрично, че, погледнете: в състава на комисията не може да се избира повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група. Това гарантира възможност на практика тримата членове да бъдат избрани и предложени от различните парламентарни групи. Това гарантира разнородност.
По отношение на парламентарния контрол. На практика идеята за този закон беше консултирана многократно в рамките на една година с Венецианската комисия. Един от коментарите на Венецианската комисия се отнасяше точно по отношение на парламентарния контрол. Проблемът, който Венецианската комисия вижда в парламентарния контрол, е възможността парламентът да диктува и да определя случай по случай, да контролира комисията. Това е и една от критиките на Европейската комисия. Именно по тази причина и в последното тълкуване на Венецианската комисия е посочено изрично, че не може да има контрол от страна на парламента случай по случай.
Виждате, предвидено е по-нататък в чл. 14 възможност парламентът да упражнява своето право да бъде информиран за работата на комисията, но контрол от страна на парламента ще постави в политическа зависимост една независима комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Господин Бисеров, имате думата за изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата за изказване, защото внушенията, които се правят от трибуната, са неверни. На стари политици не продавайте политически номера! Ние разбираме, че изборът може да бъде от три различни институции. Ние протестираме срещу това изборът да не бъде от една-единствена партия. Защото политическите партии са част от политическата конструкция на една държава и законът трябва да се грижи не само за новоинституционалността на една комисия, но и един вид за нейната многопартийност, а така също и за възможността в тази комисия да участват и непартийни членове, не предлагани от партии.
Тази позиция по би Ви подхождала точно на Вас, госпожо министър, с оглед и на Вашата професионална биография.
Аз възразявам не на това, което казвате, а на това, че се опитвате да ни го пробутате тук. От тази гледна точка въпросът за това коя е съответната комисия е много важен въпрос.
За гражданско право ли говорим, или за наказателно право? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако говорим за гражданско право, комисията, която се занимава с Полицията, няма работа по отношение на гражданското право. Ако е така, още отсега, ако не в този текст, поне в чл. 14 да стане ясно, че Правната комисия ще бъде тази, която ще контролира дейността на този орган, а не както господин Димитров, който не е член на комисията, се опитва... Няма да докладвате, нали?
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Аз само чета в момента.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Шегувам се.
Без да правя конкретни редакционни предложения, защото текстът погледнат така сам по себе си, както каза госпожа министърката, е нормален, изряден, конкретен текст, но тълкуването, което правите, не ни го казвайте точно тук на нас, точно в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Бисеров, изумително е това, което чухме от устата на министърката на правосъдието – че в държавата трябва да има орган, който да не подлежи на никакъв контрол.
Уважаеми господин Бисеров, уважаема госпожо Ковачева, най-новата парламентарна практика показа, че дори президентската институция подлежи на парламентарен контрол.
Колко трябва да е важна тази комисия, че да бъде абсолютно безконтролна, да бъде абсолютно политически назначена?! Не се правете, че не разбирате за какво става дума. С тези реплики можете да излъжете европейските партньори, на които уж толкова много държите, но въпросът, който задавам, и начинът, по който не ми се отговаря, означава, че и тримата членове на тази комисия от парламентарната квота ще бъдат посочени от парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Не го ли разбирате?! Не разбирате ли, че хей това мнозинство ще избере един предложен от тях и двама независими народни представители, декларирали принадлежност към ГЕРБ?! Това не Ви ли стана ясно?! Вие мислите, че това е публичен и прозрачен избор ли?! Къде видяхте гаранциите?! Имаме размазваща критика в последния доклад за това как се издигат и избират членове на важни контролни органи, а Вие седите безучастно и се правите, че не схващате за какво става дума.! Къде е публичността?! Къде е прозрачността?! Къде е публичният дебат?! Къде е обсъждането на кандидатурите?! Къде е плурализмът на предложенията?! Къде е гаранцията, че няма да бъдат назначени партийни послушковци?! Къде го видяхте всичко това?!
Естествено е, че парламентарната комисия няма да разследва случай по случай, но има такива парламентарни комисии като Комисията за контрол на ДАНС, Комисията за контрол върху специалните разузнавателни средства, върху всички органи, които се занимават със специфична дейност, която засяга човешките права. Тази комисия ще засяга човешки права и е нормално тя да бъде контролирана от парламента от нарочна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров. Няма да ползвате.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че все още не сте стигнали до чл. 14 от този проект, ще си позволя да Ви го прочета, за да отговоря на въпроса още веднъж, когато питате защо няма парламентарен контрол от страна на Народното събрание. Има го в чл. 14, ал. 1: „Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията. Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация.”
Това е режимът по отношение на всички независими комисии, включително и ДАНС. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля този дебат да стане, когато стигнем до чл. 14.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Исках да отговоря на госпожа Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Позволявам си тази бележка, защото и аз имам предложение по чл. 14 и бих искала да се включа в дебата. Нека обсъждаме чл. 14 тогава, когато бъде докладван. Сега сме на чл. 7 – как се правят предложенията за заместник-председателите и членовете на комисията.
Господин Чукарски, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Министърът не отговори!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз одеве излязох, говорих нещо, госпожа Манолова използва по друг начин същото нещо. Но това, което най-много ме притесни, е, че министърът при отговора си отново говори пак само за парламентарните групи, а изпусна независимите.
Аз разбрах, че госпожа министърът отговори в ролята си на министър. Надявам се, че в доклада, който ще напише „Прозрачност без граници”, ще бъде точно в обратния смисъл, защото тук говорим за права на човека, които се нарушават.
Искам да кажа и да мотивирам пред Вас нашето предложение по чл. 7. По чл. 7 госпожа Колева и група народни представители от ГЕРБ бяха направили предложение, но го оттеглиха, а ние не го оттеглихме. Ние настояваме изборът на квотата на представители от Народното събрание да стане с тайно гласуване. Тогава ще отпадне необходимостта да се провежда прокламираният от всички нас вариант, в който да става въпрос за договорки, да става въпрос да се дава повод определени народни представители да действат под диктат. Заради тази работа аз смятам, че такава комисия, която по замисъл, по функции има до голяма степен репресивен характер и функции, не би следвало при избиране на персоналния състав да бъде избирана в тази пленарна зала с явно гласуване. Поради тази причина, за да не се дава възможност в бъдеще да има противоречаща практика, тъй като в текста не е упоменат начинът на гласуване – тайно или явно, и да се решава от всяко Народно събрание как да става всеки конкретен избор, както е например с вотовете на доверие и недоверие, аз предлагам да бъде записано, че изборът на квотата на Народното събрание става с тайно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, че това беше изказване по същество.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не разбирам защо е притеснението от страна на независимите народни представители относно защитата на техните права. По-общ и неясен текст без ясно и детайлно разписани процедурни правила за избор на членове на комисия от страна на Народното събрание трудно може да се измисли. По-широко отворени врати за хипотетичната възможност и тримата членове в комисията от квотата на Народното събрание да бъдат избрани по предложение на независими народни представители трудно може да се измисли като законов запис.
Не разбирам защо се притесняват независимите народни представители. Напротив, те трябва да се радват, че с този запис, реално единственото ограничение при избора е да няма член, предложен от една и съща парламентарна група. Без да е разписано въобще кой има право да предлага – дали само парламентарни групи или отделни народни представители, реално може трима независими народни представители да предложат трима и Народното събрание да ги избере. Така ще бъде изпълнено изискването да не бъдат предложени от нито една парламентарна група. (Реплика на народния представител Димитър Чукарски.)
Няма да има нито една парламентарна група, която да има повече от един член, тъй като няма да има нито една парламентарна група, която да е предложила който и да е от членовете.
Специално независимите народни представители трябва да са спокойни. Вашите права са защитени. (Смях и ръкопляскания от блока на независимите.)
Не съм убеден обаче, че са защитени правата на парламентарните групи, които не подкрепят управляващата партия. Тук е проблемът! Този общ запис създава хипотетичния риск правата на парламентарните групи да не бъдат защитени при формирането на тази комисия, а оттам и гаранциите, че тя наистина ще бъде независима, както е записано в чл. 6, ал. 1 – че тя ще отразява обективно волята на държавата да се справи с този проблем и тази комисия няма да бъде използвана за изпълняване на политически поръчки, за тенденциозност, като репресивен инструмент за разправа с политически или икономически противници.
Ето, дори и в чл. 7 отново не е ясно записано коя комисия ще контролира. Пак някакви общи текстове, които създават възможности след това за тълкуване кой както му отърва.
Не разбирам защо колегите Юлиана Колева и другите народни представители, които са направили опит малко да детайлизират част от правилата и процедурите за избор, са оттеглили своите предложения.
За мен този текст е яркото и поредно доказателство, че законът е писан набързо, на крак, а крайният резултат ще бъде едно недоносче, което ще създаде огромни проблеми, което ще бъде обект на Конституционния съд и след това ще създаде възможности за други жалби пред други съдилища извън България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към текста? Не виждам.
Закривам дискусията по чл. 7.
Моля, народните представители да заемат местата си в пленарната зала, защото виждам, че е доста рехаво народното представителство.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има, но аз отгоре виждам, че няма.
Така че ако има народни представители, нека заемат местата си, предстои гласуване на направените предложения и на текста, който е предложен от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 8 има предложение на народните представители Юлиана Колева и група народни представители.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Оттегляте предложението си. Добре, госпожо Колева.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;
3. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност;
4. е получил разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(2) Член на комисията няма право на два последователни мандата.
(3) Член на комисията не може да:
1. заема длъжност в държавни или общински органи;
2. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;
3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
4. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
5. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
(4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният, съответно назначеният член на комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване има ли по този текст?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, госпожа Юлиана Колева е оттеглила своето предложение, а именно да отпадне изискването членове на комисията да получават разрешение за достъп до класифицирана информация, което е абсолютно смислено. Знаете какво означава това. Това означава предварителен и последващ контролq и подчиненост, и зависимост на членовете на този орган от МВР и от ДАНС. Не разбирам защо Ви е това двойно, тройно, четворно подсигуряване?
Първо, както стана ясно, членовете на тази комисия се избират абсолютно и само от висши представители на Политическа партия ГЕРБ – дали през премиера, дали през президента, дали през Народното събрание.
Второ, решенията, които взема тази комисия, са с обикновено мнозинство. Тоест дори да имате само трима до смърт, до гроб верни Ви хора, решенията, които искате да прокарате през тази комисия, ще бъдат прокарани. Очевидно обаче това не Ви е достатъчно и искате последващо подсигуряване, което да върви по тази линия.
Знаете каква беше съдбата на това предложение по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет. Знаете какви бяха дебатите в тази зала, какви бяха мотивите на Конституционния съд, когато отмени тези текстове. За всеки един е пределно ясно, че това ще постави членовете на тази комисия в подчинено положение по отношение на МВР. Защо Ви е необходимо това?
Абсолютно права е госпожа Колева да направи предложение за отпадане на това изискване. Очевидно под натиск или по някакви други съображения тя оттегля своето предложение. Но ако в тази зала има някакъв разум и някакво желание наистина поне привидно да дадете, че това ще е някакъв орган не толкова пряко зависим от изпълнителната власт, поне този текст да не бъде приеман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат думата?
Заповядайте, господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на пръв поглед почти безспорен текст, но ако се вгледаме по-внимателно веднага откриваме някои несъвършенства, които са резултат, както вече казах, на прибързаното му приемане от водещата комисия.
Ето например забелязвам идентичния проблем в чл. 8, ал. 1, т. 1: „Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.”
Такъв беше текстът, абсолютно идентичен беше и съответният текст в Закона за Комисията по досиетата, който се наложи спешно да бъде променян, ако си спомняте, преди две-три седмици, защото засягаше правата на категория български граждани, които бяха осъждани за умишлени престъпления от комунистическия режим. Формално – престъпление от общ характер, реално – по политически причини. Наложи се по предложение на колегата от Синята коалиция господин Лъчезар Тошев спешно да бъде коригиран този текст, за да не може тези лица незаслужено да бъдат ограничавани в правото си евентуално да кандидатстват за членове на този орган.
Аз мисля, че тук също трябва да се коригира сега, докато му е време, да се нанесе тази корекция и това ограничение да отпадне за тази категория лица.
На второ място, това, което каза и госпожа Манолова, за мен е напълно обосновано. Неслучайно госпожа Юлиана Колева е предложила отпадането на този текст, тъй като така или иначе и без да се записва като изрично изискване ...Аз не си спомням в Закона за досиетата имаше ли изричен запис, че трябва да имат достъп – „Секретно”?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Да.
ЧЕТИН КАЗАК: Ето! Въпреки това ние си знаем, че те минават на такава проверка. Така че няма нужда да го записвате. Общо-взето никой няма да рискува да предлага кандидатурите на лица, за които има и най-малкото съмнение или някакви данни в съответните служби за някаква неправомерна дейност в миналото. Би било добре да отпадне.
Правя формално предложение за отпадане на т. 4 от ал. 1 на чл. 8, госпожо председател, понеже госпожа Колева е оттеглила своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, тъй като на практика вече въведохте едно допълнително основание за започване на процедура по отнемане на така нареченото от вас незаконно имущество, искам да ви попитам: лице, срещу което има съставен и влязъл в сила административен акт, който е от естество да генерира облага повече от 150 хил. лв., може ли да бъде член на комисията?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Може.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Според текста – може. Това не е в ограниченията. (Реплики.)
Едно от основанията за започване на проверка е това. Редно е това основание да бъде препятствие за заемане на длъжност, защото би било смешно лице, което е извършило такова нарушение и е получило такава облага, да стане член на комисията и след това, едва ли не, сам себе си да разследва.
Затова правя редакционна добавка в ал. 1 на чл. 8 – „както и лице, срещу което има влязъл в сила административен акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 хил. лв. към момента на придобиването й и не може да бъде отнета по друг ред”. Да знаем поне, че няма да се промъкне някой нарушител в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Бисеров, това е към чл. 8, ал. 1, т. 1? Ще Ви помоля да дадете писмено предложението си, за да мога да го прочета.
Реплики?
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Бисеров, Вашето предложение е абсолютно резонно. Наистина в тази комисия не трябва да бъдат допускани като нейни членове нарушители по смисъла на този закон. Но Вие пропускате другите възможности за започване на проверка по този закон. Така че е резонно, след като направихте това предложение, да се направи и друго предложение – че членове на тази комисия не могат да бъдат и български граждани, които са привлечени като обвиняеми за някои от престъпленията по въпросния чл. 24 – любимият каталог на министър Ковачева, любимият набор от престъпления. Така че и това трябва да се допълни.
Според мен, за да бъдем докрай изрядни, трябва да се допълни, че членовете на тази комисия се избират след като се направи проверка за наличието на значително несъответствие в тяхното имущество, което означава една проверка дали за последните петнадесет години придобитото от тях имущество съответства на доходите със законен източник. Така че, като ще вървим по реда на прецизиране на този състав, е редно да включим и другите две изисквания.
Правя формално предложение към ал. 1, т. 1 да бъдат добавени освен извършителите на административни нарушения, които могат да генерират облага и са генерирали такава над 150 хил. лв., да се добавят и тези две хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: „... в момента на придобиването й не може да бъде отнета по друг ред”. Това ли имате предвид, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това имам предвид и следното: „лица, които са привлечени като обвиняеми за престъпленията по чл. 24, и лица, на които след проверка на имуществото е доказано значително несъответствие по смисъла на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще помоля за писмено предложение, защото стана един доста сложен текст – с повече предложения за допълнения отколкото основният.
Втора реплика – Тодор Димитров. Заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тези предложения са абсолютно неоснователни. В чл. 8, ал. 1, т. 4 има достъп до класифицирана информация. Така че, ако са налице тези хипотези, този достъп няма да е налице и няма как на практика да стане член на тази комисия. Така че те са безпредметни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Димитров, това изобщо не е вярно. Критериите, по които тези органи дават или отказват, са тайна. Ние не можем да залагаме в закона тайни критерии. Трябва да има поне няколко явни критерия. (Реплика от народния представител Тодор Димитров.)
Да! Вашият отговор не дава отговор на проблема, който поставям.
Съгласен съм с предложението на госпожа Манолова, че трябва да има ограничителни текстове срещу лица, срещу които има повдигнати обвинения по текстовете на чл. 24. Идеята всички кандидати най-малкото да декларират своето имущество, също е правилна. Но поне по въпроса за деклариране на имуществото смятам, че парламентарната комисия би могла да има тази инициатива и да го поиска в рамките на една обща проверка.
Поддържам своето предложение, което направих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, разбрах.
Заповядайте за процедура, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Дами и господа народни представители, чуха се мнения по този текст, бяха направени немалко редакционни предложения, затова предлагам на основание чл. 45, ал. 2, т. 3 прекратяване на разискванията.
Моля, госпожо председателстващ, да подложите тази процедура на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище има ли?
Заповядайте, господин Терзийски, за обратно процедурно становище, не по същество.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, правя обратно процедурно становище, защото има предложения, които касаят пряко текста, който обсъждаме. Предложенията са редакционни и за допълване на текста. Затова правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можехте между първо и второ четене да направите предложенията.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: В момента ние обсъждаме текста. Моето предложение касае изисквания към членовете на комисията. Мисля, че е абсолютно резонно да се включи едно изискване, като това например да декларират своето имущество, както и да декларират средствата, с които то е придобито. Това е разумно предложение.
Ако Вие желаете да прогласувате да няма повече допълнения, няма проблем, но мисля, че не е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 88 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Прекратени са разискванията по чл. 8.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението за отпадане, което направи народният представител Четин Казак, а именно да отпадне от редакцията на комисията т. 4 от чл. 8, ал. 1.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Народният представител Четин Казак – процедура за прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас със следния апел: помислете още един път. Този текст може да се окаже и противоконституционен, както противоконституционен се оказа идентичен текст, който беше записан за членовете на Висшия съдебен съвет. Нали?
Така или иначе тази проверка ще бъде направена, както се прави проверката за кандидатите за Комисията по досиетата. Поне недейте да го записвате в закона, за да не се налага Конституционният съд да го отмени.
Знаете, създават се открити предпоставки за зависимост на този уж независим органа, който е част от изпълнителната власт. Елементарно е.
Неслучайно госпожа Колева го е предложила. Моля Ви, прегласувайте и подкрепете предложението за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението за отпадане на т. 4 в ал. 1.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 80, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, който предлага след текста на ал. 1, т. 1 да се добави „както и срещу лице, за което има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 хил. лв. към момента на придобиването и не може да бъде отнета по друг начин”. Май че няма нужда до края да се добавя. Само „до придобиването й”.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 46, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, която предлага към текста на чл. 1, т. 1 да се прибави накрая „не е привлечено като обвиняем за някои от престъпленията по чл. 22, ал. 1, по отношение на което не е установено значително несъответствие на имуществото след извършена проверка по реда на този закон”.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване – Христо Бисеров.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Предлагам прегласуване, защото искам да Ви обърна внимание върху обстоятелството, което е ценно в предложението на госпожа Манолова – тези лица ще бъдат с проверявано имущество.
Ако сте обърнали внимание и ако не греша, разбира се, защото започнахме да се уморяваме, в Преходните разпоредби няма промяна в Закона за деклариране имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Аз не твърдя, че това са висши държавни длъжности. Парадоксът е, че няма текст, който да изисква от лицата, които ще проверяват имуществото на българските граждани, сами, редовно и ежегодно да декларират своето имущество.
Обръщам внимание на това обстоятелство, защото просто не трябва да бъде така. Проверяващите също трябва да бъдат проверявани. (Реплика: Правилно.) Правилно, нали?
За това нека да приемем предложението на госпожа Манолова, което поне визира първата проверка. След това да изредактираме текстовете в Заключителните разпоредби, така че ежегодно тези лица да декларират своите имущества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 73, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 8 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Терзийски. (Шум и реплики.) Има право. Господин Терзийски не се е изказал по този текст, тъй като се прекратиха разискванията.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз гласувах „против”, защото има съществени пропуски в този текст.
Уважаема госпожо председател на Народното събрание, с процедурната хватка, с която Вие ми отнехте правото да се изкажа, вземам думата за отрицателен вот, защото това, което исках да Ви предложа, е конструктивно и е редно да бъде включено.
Исках да Ви предложа да се създаде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, когато се взема отрицателен вот, се обяснява защо сте гласували „против”. Ако не обясните защо сте гласували „против”, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Обяснявам Ви, защото в ал. 1 липсва т. 5, която да гласи, че лицата, членове на тази комисия, трябва да декларират своето имущество, както да декларират и източниците, с които са го придобили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имали сте възможност между първо и второ четене да направите такова продължение. Не сте изпълнили конституционните си депутатски правомощия.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Защо го четете на второ гласуване? Гласувайте си го и да си ходим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 9 – предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а”, т. 2, 3 и 4 и не го подкрепя по т. 1, буква „б”.
„б) т. 9 да отпадне”.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено в неподкрепената част.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Член 9. (1) Правоотношението на член на комисията се прекратява предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;
5. несъвместимост по чл. 8, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването й в едномесечен срок от избирането, съответно от назначаването;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
8. навършване на 65-годишна възраст;
9. отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.
(2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 се уведомява органа по избора, съответно по назначаването за извършване на нов избор, съответно назначаване.
(3) При предсрочно освобождаване на член на комисията органът по избора, съответно по назначаването избира, съответно назначава нов член в едномесечен срок от освобождаването, който довършва мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Казак. След него госпожа Манолова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Надявах се поне тук госпожа Колева да не оттегли своето предложение, но, уви.
Уважаеми колеги, т. 9 категорично ще бъде отменена от Конституционния съд. (Шум и реплики.) Тя ще бъде отменена от Конституционния съд, тъй като създава недвусмислена възможност на изпълнителната власт да кадрува в този орган, когато и както поиска. От момента, в който даден член на комисията се окаже нелицеприятен на висшето ръководство на Политическа партия ГЕРБ или на правителственото ръководство на държавата, ще бъде задействан съответния механизъм и изведнъж ще цъфне решение отнякъде, че на този член на комисията се отнема достъпът до класифицирана информация с гриф „Строго секретно”, и в кратки срокове неговият мандат ще бъде прекратен.
Както знаем, този акт не се обосновава никъде, не се мотивира, никой няма право да търси конкретно повода и мотивите за отнемането на допуска и общо взето се създава възможност за политическа разправа с всеки един от членовете на тази комисия, независимо от това дали е извършил нещо сериозно, или не, а уж тази комисия се води независим държавен орган, която трябва да защитава едни висши държавни интереси – деполитизиран.
Уважаеми колеги, обръщам се към Вас с апела: не допускайте тази грешка! Не знам кога се е появил текстът, но ако Венецианската комисия види специално този текст, не знам какво становище ще даде.
Затова правя формално предложение за отпадане на т. 9, а също така и т. 6 – „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения”. Виждали сме го като запис в много закони, но в случая тук не става ясно кой ще го констатира и кой ще го предложи. Ами, ако председателят върши подобни неща, кой ще констатира този факт и ще предложи на съответния конституиращ орган да го замени? Няма никъде разписана процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Няма да повтарям това, което каза господин Казак. Той е абсолютно прав за това, че е на ръба на конституционността и определено противоконституционно, ако се позовем на решението на Конституционния съд по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет, изискването за разрешение на достъп до класифицирана информация.
Само ще добавя, че това на практика са безконтролни, необжалваеми актове, които поставят изцяло членовете на тази комисия в зависимост от МВР и от ДАНС. Тоест, ако се появи едно лице, което проявява собствено мислене, не изпълнява политически поръчки, то просто може да бъде отстранено по този ред, като му се отнеме разрешението за достъп до класифицирана информация. Той не може да го обжалва и наказателната акция е проведена.
Защо съществува това изискване за 65-годишна възраст? По начина, по който расте пенсионната възраст, съвсем скоро това ще се окаже дискриминационна мярка по отношение на възрастта на членовете на комисията. В един момент това ще е много под пенсионната.
Накрая искам да направя две предложения във връзка с предложението, което направих по чл. 8, а именно: привличането на член на комисията като обвиняем по някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 от този закон да бъде основание за прекратяване на неговия мандат, както и установяването на значително несъответствие в имуществото на лицето, установено при ежегодна проверка по реда на този закон.
Според мен е абсолютно нормално членовете на комисията, които буквално ще колят и бесят, които имат всички правомощия, да не са проверени поне за незаконност на собственото им имущество.
Тук министърката приравни несъответствието в доходите и имуществото с тежко престъпление, а ние оставяме едни хора да са членове на тази комисия, да отнемат имущество, без да сме ги проверили за съответствие на тяхното имущество.
Това според мен е абсолютно нередно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Систематично като нова точка или като продължение на точка 4?
МАЯ МАНОЛОВА: Систематично като точка 10 в чл. 9. Подновявам предложението и на господин Бисеров – влизането в сила на акт за административно нарушение по отношение на тези лица, от което може да се генерира облага в размер на 150 хиляди.
Аз не разбирам защо за българските граждани да важат по-тежки изисквания отколкото за членовете на тази комисия и как лица, които имат незаконно имущество, престъпно имущество, генерирано от неясна престъпна дейност, ще бъдат членове на тази комисия? Как така?! Как те ще проверяват останалите български граждани? Това, което важи, както се казва за гол Хасан, да важи и за всевластния член на тази недосегаема комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, наистина темата, която повдигна господин Казак, е сериозна. Тя всъщност беше заложена от госпожа Колева в нейното предложение. Извинявайте, но службите да седят на входа и на изхода на кадруването на комисията никак не е редно. Никак не е редно! В края на краищата трябва да има гаранция за това, че тези хора упражняват правомощията си професионално и са наистина независими. За да не спорим излишно, аз мисля, че в рамките на този текст няма да можем да решим въпроса, не защото не може, а защото не искате – затова.
Идеята ми е да заложим на членовете на комисията достъп по право до класифицирана информация в рамките на принципа на закона, когато законът изисква това да се знае – оня принцип, с който господин Ципов се опита да злоупотреби спрямо членовете на Народното събрание – българските народни представители. Споменавам нарочно името на господин Ципов, за да е сигурно, че може да направи реплика, да вземе думата за лично обяснение, но не мога да пропусна да припомня за това, че той беше инициатор на едно такова действие, при което на народните представители им беше ограничен достъпът до класифицирана информация.
Ако Вие не приемете предложението на господин Казак за отпадане на текста, което е най-правилното, както посъветвахте госпожа Колева да си оттегли текста за другия член – за влизането в комисията, аз Ви предлагам да помислите сериозно по въпроса и да направим по-нататък редакционни поправки. В преходните и заключителните разпоредби можем да визираме Закона за достъп до класифицирана информация и да ги включим и тях в списъка на лицата имащи право на достъп в рамките на принципа „необходимост да се знае”.
Припомням още веднъж, че господин Ципов веднъж се опита да блокира нашата работа и му давам възможност да вземе думата за лично обяснение, без да се шегувам. Щом темата стигна до правата на народните представители представете си за какво става въпрос, когато става дума за по-нисши длъжности в българската държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Терзийски.
Слушаме Ви, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Бисеров, как очаквате да бъде редно? Естествено, че то не е редно и няма да бъде редно. Политически назначени лица се поставят в политическа и функционална зависимост от правото на достъп до секретна информация и отнемането на това право. Тоест, а си шъкнал, а са ти взели правото – нямаш възможност да реагираш, няма как да бъде редно. Аз се учудвам на Вашата теза, че Вие искате и очаквате да бъде редно.
Това са лица, които няма да бъдат проверявани по отношение на имуществен ценз, както и на духовете, с които са постигнали този имуществен ценз. Ето това е логиката – в едно изречение! Политически назначени лица ще бъдат поставени в зависимост от това дали ще имат достъп, веднага след това ще бъдат отстранявани от комисията, а в същото време тези, които проверяват, няма да могат самите да докажат, че са изрядни по отношение на комисията, в която участват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Бисеров, пропуснахте нещо много важно и съществено. Нека да не спираме до тук, направете предложение това да важи за всички държавни комисии, които имат специални закони, които уреждат техния статут, да може да им се отнема това разрешение за достъп. Предложете го! Няма проблеми!
По отношение на това, което казахте, че благодарение на моята скромна личност е възникнал някакъв такъв проблем – няма да коментирам. В крайна сметка мисля, че въпросът беше много ясно изказан в пленарната зала, че никой нито Ви е ограничавал правата, нито каквото и да е било. Просто Вие използвахте една хитрост, на която сте способни, една подмолна дейност, на която още повече сте способни, за да спекулирате. Благодаря Ви. (Реплики от КБ и ДПС.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Госпожо председател, направете му забележка. Подмолна дейност – как може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не чух какво каза точно господин Ципов, съвсем коректно казвам.
Трета реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, Вие понеже нямахте възможност да консултирате някои законови текстове, на които се позовава господин Ципов без да ги е прочел, затова пропуснахте да споменете, че нито в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, господин Ципов, нито в Закона за защита на класифицираната информация, който регламентира статута на ДКСИ, нито в който и да е закон, който предвижда създаването на специализиран независим държавен орган, чийто състав изцяло или частично се излъчва от Народното събрание, фигурира подобен текст, който да изисква достъп до класифицирана информация. Няма такъв закон!
Преди малко погледнах – дори в Закона за досиетата няма такъв текст. Този текст е противоконституционен и затова се обръщам още сега – или отсега го отменете, или ще бъде отменен от Конституционния съд. Проверете и ще видите – няма такова изискване! Не може да запишете в закона, че се изисква достъп до класифицирана информация като предварително и още по-лошо като условие, което във всеки един момент може да бъде задействано срещу вече избран член на подобен орган.
Затова, за да има възможност господин Ципов и другите колеги от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да се запознаят с нормативната база, правя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията по този закон, госпожо председател, докато не се убедят колегите, че правят грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може да стане до края на мандата да не постигнем такова убеждение. (Ораторът говори встрани от микрофоните. Реплики.)
Дуплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Терзийски, Вашата реплика наистина повдига едно такова съждение – уж малки неща, а натрупани. Накрая имаме една комисия, която няма нищо общо с онези термини там – „независима”, „специализирана” и така нататък. Нито ще е независима, нито специализирана. Първо, тя ще е еднопартийна. Второ, всеки един от тях ще бъде проверен от службите. Трето, във всеки един момент службите ще могат да го извадят. Четвърто, очевидно е, че всичко ще бъде базирано на партийния, а не на парламентарния контрол. Даже не се знае коя е парламентарната комисия. Аз питам коя вътрешнопартийна комисия на управляващата партия ще отговаря за работата на тази комисия? Може би Централният предизборен щаб би бил доста удачен вариант!
Като се натрупат всички тези неща, накрая виждаме, че изобщо приказките за независимост... Малко от малко можехте да направите някои корекции, включително и в пленарната зала, за да дадете основание на госпожа министърката, когато защитава или представя законопроекта пред Европейската комисия... Защото там европейските чиновници не са просто чиновници, те разбират от политика и тези детайли, като ги насложат един върху друг, ще им стане ясно за какво става въпрос. Като добавим, че има такава практика и вътре в българското Народно събрание, която се реализира чрез представители на управляващото мнозинство – няма да използвам имена, картината е ясна. Затова да направим нещо.
Пак Ви казвам, ако не сте готови да промените текста, дайте знак, че можем да променим... Защото тук, господин Ципов, ми говорите – да направя предложение за промяна на всички закони ли?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Да.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това сериозно ли го казвате?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Да.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Правя Ви идейно предложение да помислим да променим Закона за достъп до класифицирана информация, да дадем възможност на членовете на комисията да имат право на достъп по право в рамките на това, което трябва да знаят. (Реплика на народния представител Четин Казак.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Процедурното предложение се гласува веднага, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди изказванията по същество.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, те се гласуват първи, но когато влезем в режим на гласуване.
Няма желаещи за изказвания, закрити са разискванията.
Сега ще преминем към процедурното предложение на господин Казак за отлагане на разглеждането по чл. 9.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): На разискванията по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На целия закон ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да, защото разискванията станаха безпредметни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С това допълнение – аз не го схванах по този начин в стенограмата, но го приемам за коректно от място, че се предлага отлагане на разискванията по целия закон.
Моля да гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 86, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуванията, след като няма да отлагаме разглеждането.
Направено е предложение от госпожа Мая Манолова за нови точки 10, 11, 12, което аз ще изчета:
„10. привличане като обвиняем за някои от престъпленията по чл. 22, ал. 1;
11. установяване на значително несъответствие на имуществото на лицето, констатирано при ежегодна проверка по реда на този закон;
12. влязъл в сила административен акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 хил. лв. към момента на придобиването й.”
Гласуваме предложението на госпожа Манолова.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 81, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме пълния текст на чл. 9 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 91, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 10 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(3) Останалите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(4) Членовете на Комисията нямат право на допълнително материално стимулиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Има думата господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Искам да направя едно принципно предложение в така последователно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате право само на редакционни, господин Терзийски!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За пореден път Ви напомням, че между първо и второ гласуване не сте се възползвали от компетентността си.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Госпожо председател, разбира се, че е редакционно предложение. Много Ви моля, изслушвайте ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хайде, да го чуем!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Прекъсвате ме на всяко мое изказване! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото следя мисълта Ви.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Вие ще следите мисълта ми! Аз казвам, че имам принципно предложение в редица безпринципно приети досега текстове.
Принципното ми предложение е следното – цифрата 85, която представлява процентът на възнаграждението на председателя на комисията спрямо Вашето възнаграждение да се промени на 115%. Ще се аргументирам защо правя това предложение. (Реплики от ГЕРБ.) Защото председателят на комисията има възможност да проверява дори Вас, госпожо председател. Но Вие ме прекъсвате и аз влизам в личен диалог с Вас, а това е предложение към законопроекта.
Предлагам възнаграждението на председателя на комисията да бъде 115%, защото той трябва да има финансовата независимост, да изпитва гордостта и самочувствието, че той може да провери дори и Вас. Защото има функциите, с които може и Вас, госпожо председател, и всеки един от народните представители да провери.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Четин Казак – изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Терзийски, аз мисля, че ние не би трябвало толкова много да се грижим и да сме загрижени как ще се чувства председателят и членовете на тази комисия.
По-скоро трябва да се грижим как ще се чувстваме ние, тъй като не само тази комисия, а всеки данъчен инспектор има право да проверява и председателя на Народното събрание, и Вас, и мен и който и да е от народните представители.
За мен е по-важно, че вместо най-после да се пристъпи към въвеждането на някакъв ред и някаква градация във възнагражденията в тази държава, продължаваме, включително и с този закон, да си караме по старото русло – всички органи, които се излъчват от Народното събрание, да бъдат по-добре възнаградени от редовия народен представител. Аз не мога да се съглася с тази тенденция. Отдавна съм се противопоставил на нея, тъй като тя води прогресивно до обезличаване на статута на народния представител.
Моето предложение е в ал. 2 и в ал. 3 вместо думите „председателят на комисията” да се запише „народен представител”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От основното месечното възнаграждение, защото няма народен представител само с основно възнаграждение. Има народни представители, които взимат повече от председателя, господин Казак – от участие в комисии и така нататък. (Реплика на народния представител Четин Казак.) Добре, от възнаграждението на народен представител.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Думите „председател на комисия” да се заменят с „народен представител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предизвиква интерес възнаграждението на членовете на тази комисия. Според мен обаче от финансова гледна точка далеч по-интересно е какво ще бъде възнаграждението на пипалата на тази комисия, многобройният числен състав с териториални дирекции, с неограничен брой териториални бюра. Ако наистина преди местни избори комисията реши да си направи териториално подразделение във всяка община, става дума за сериозен персонал.
Става дума също така този сбор от служители, инспектори, длъжностни лица, помощен, обслужващ персонал на тази структура дали ще получава допълнително материално стимулиране (ДМС). Извинявайте, ДМС-то, което сте записали на пет души, в каквито и размери да е, наистина Вие сте рекордьори в тази посока, не е толкова интересно, колкото ДМС-то, което ще получават неограниченият брой служители на Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество. Това са важни въпроси и неслучайно попитах дали иновациите, които правите между първо и второ четене, са съгласувани с вицепремиера Дянков. Знае ли той колко ще струва на бюджета издръжката на тази комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити. Минаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Терзийски в ал. 1 на чл. 10 между числото 85 да стои числото 115.
Гласували 88 народни представители: за 6, против 62, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак – в ал. 2 след думите „в размер 80 на сто” да се чете „от основното възнаграждение на народен представител”.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 42, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Същото е предложението по отношение на ал. 3 – след „75 на сто” да се чете „от възнаграждението на народен представител”.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 45, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване пълната редакция на чл. 10 по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 17,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Господин Анастасов, слушаме доклада за чл. 11.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение от народния представител Христо Бисеров:
В чл. 11, ал. 2 „повече от половината” се заменя с „от две трети”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Юлиана Колева и група народни представители:
В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение трето: „Решенията по ал. 1, т. 6 се приемат с мнозинство две трети от всички членове на комисията и се мотивират.”
2. В ал. 4 след думите „се води” се добавя „подробен”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Решенията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Комисията приема решения за:
1. образуване на производство по този закон; производството включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
2. прекратяване на проверката по чл. 26 или за удължаване на срока й;
3. отказ за образуване на производство по този закон;
4. прекратяване на производството по този закон;
5. сключване на спогодба по чл. 90;
6. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение – на инспекторите в тях, както и за изменение и прекратяване на трудовите им правоотношения;
7. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи.
(3) Мотивираните откази на комисията по ал. 1, т. 3 се публикуват незабавно на интернет страницата на комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
(4) За заседанията на комисията се води протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, от името на вносителите оттеглям точки 1 и 2 от предложението на Юлиана Колева и група народни представители.
Ще аргументирам създаването на нова ал. 5 – за обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс на решенията на комисията.
Принципът на върховенството на закона, прокламиран в Конституцията, изисква мерките, засягащи основните права на гражданите, да бъдат предмет на състезателно производство пред съд, който да упражнява контрол върху основанието за налагане на дадени санкции, административни наказания, както и относими доказателства.
Член 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи също твърди, че гражданите трябва да имат право на справедливо и публично гледане на тяхното дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.
Съвсем отскоро имаме Решение № 1 по конституционно дело № 10 от 2011 г., където ясно се казва, че не могат да бъдат лишени от съдебен контрол каквито и да е актове, особено такива, застрашаващи законните права и интереси на гражданите.
Цитирам решението: „Никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва спазване на изисквания, щом са нарушени негови права или засегнати законни интереси, или пък въобще да оспори тяхната достоверност”.
В същото конституционно решение се казва, че съдебната защита поначало е основна форма на защита в правовата държава, дава най-пълна възможност за защита на нарушените права или засегнати законни интереси и не може да бъде ограничавана.
В този вид са Решение № 1 от 2008 г. по конституционно дело № 10, Решение № 15 от 1993 г. по конституционно дело № 17, Решение № 6 от 2010 г. по конституционно дело № 16 и така нататък.
Изрично, тъй като сме казали по-нататък в закона, че за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс, тук е предвидено, че редът на индивидуалните административни актове се обжалва по АПК.
За да не възпрепятстваме процедурите, които комисията е задвижила, изрично сме предвидили изключения от АПК, като казваме, че процедурата на обжалване не спира производството. Обикновено исковите производства, които води комисията, тъй като са триинстанционни в граждански съд, продължават средно между три и пет години.
Административното производство, което е оспорване на административния акт, е по законосъобразност – то продължава в много по-кратки срокове. Така че докато имаме акт, постановен от гражданския съд, даже да се оспори актът на комисията, ще има влязло в сила решение много по-рано. По този начин ще са защитени всички права на гражданите. Това е още една гаранция, че всичко ще бъде по надлежния ред – по повод всички спекулации, че няма достатъчно защита на гражданите в действието на комисията. По този начин на практика, с въведения съдебен контрол, ще бъде законосъобразно, публично и всеки заинтересован ще може да обжалва твърдените нарушения в съда.
Това е нужно, защото трябва да се спазва принципно дали комисията е взела решението с нужния кворум, дали са присъствали достатъчно членове на комисията.
Също така ние казваме малко по-нататък в ал. 3, в ал. 2, че решенията на комисията трябва да имат мотиви, факти, доказателства върху тези, върху които те са установени и направените правни изводи. За всичко това, като контрол по законосъобразност, ще може да следи съдът и така по принцип да са защитени правата на гражданите.
Аналогични примери имаме и в други производства, включително и граждански, по ГПК, така че този контрол смятаме, че ще е още една гаранция в закона за правилното му и законосъобразно прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики – няма.
Други народни представители?
Госпожо Михайлова заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя направеното предложение, което и в момента беше обосновано от колегата Радев. Всъщност става въпрос за предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители, затова решенията да могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съжалявам много, че е оттеглена първата част на тяхното предложение за това решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство в комисията, защото, ако бяхте го оставили, и него щях да подкрепя. Това е нещо добро. (Шум и реплики.)
Такова предложение има господин Бисеров, така че ще подкрепим и него. Това е добро предложение и то е още веднъж в посока на това, за което преди малко дискутирахме. Ако искаме комисията поне малко да бъде предпазена от това да се смята, че е политически доминирана от една политическа сила, един от начините това да стане, е веднъж – съставът, втори път – начинът на вземане на решение, но задължително трябва да може да има съдебен контрол. Ако не се допусне съдебният контрол – вижте какво ни предлагате, след малко ще стигнем до него по-нататък в закона.
Да няма парламентарен контрол – чухме вече дори и от министъра на правосъдието. И съдебен да няма – е, каква е тази комисия?! Извинявайте много, но няма такъв орган в България, който да не подлежи на никакъв контрол! Дори и президентът, държавният глава има контрол – има Конституционен съд, и актовете му могат да бъдат контролирани от Конституционния съд.
Колкото и важна, и велика да е тази комисия, която се създава, която ще пребори всички такива неща и ще прибере всичкото незаконно имущество в страната, все пак пет човека са в нея – живи същества, човешки, с всичките им чувства, страсти и изкушения. Без контрол стават най-големите и страшни неща. Виждали сме го в историята. Недопустимо е да се направи подобно нещо, затова много Ви моля да подкрепим това предложение, което са направили колегите. Аз лично ще го подкрепя, както и колегите ми от Синята коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на Христо Бисеров в чл. 11, ал. 2 вместо „повече от половината” да се чете „от две трети”. Става дума за начина на вземане на решение от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 27, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители за създаване на нова ал. 5, съгласно която решенията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно! (Оживление.)
И сега поставям на гласуване пълната редакция на чл. 11 ведно с новата ал. 5, която току-що гласувахме.
Моля, гласувайте чл. 11 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. В чл. 12 се създава нова ал. 3:
„(3) Секретарят на комисията организира текущата дейност и подготовката на заседанията на комисията”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакцията на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността й;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;
6. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията.
(2) Заместник-председателят на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в частта му, в която не се подкрепя от комисията.
Гласуваме предложението на Бисеров.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 62, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 12.
Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях.
(2) За директори на териториалните дирекции се назначават лица, които имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко три години стаж по специалността и отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 8, ал. 1, както и на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.
(3) За инспектори в териториалните дирекции се назначават лица с висше юридическо или икономическо образование, които отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз поддържам предложението, което по принцип е прието, но без най-важния му компонент, а именно изискването за петгодишен стаж по специалността на директорите на териториалните дирекции.
Вече мотивирах изискването за по-висок стаж на председателя на тази комисия, няма да повтарям доводите.
Нашето предложение за петгодишен, а не за тригодишен стаж, е свързано отново с натрупания професионален и житейски опит, който трябва да имат тези хора, които са длъжни да осъзнаят цялата тежест на длъжността, която заемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще подкрепим предложението на госпожа Колева, защото все пак е някаква преграда срещу това да се накаца, да се нацвъка от калинки и тази комисия, макар че партийно-политическият й характер и политическите назначения, които ще се случват в нея, нямат никакви прегради.
Тук искам да задам въпрос. След като в предишни текстове създадохте възможност за създаване на неограничен брой териториални бюра по преценка на тази комисия, не е ли редно да се регламентират изисквания и към директорите на тези териториални бюра, ако приемем, че инспекторите в тях имат същия статут и същите изисквания, както и по отношение на инспекторите в териториалните дирекции? Това просто за юридическа пълнота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, кратко изказване. Искам колегите юристи да ми разтълкуват ал. 1: „Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции...”.
Имам въпрос: аз не мога да разбера как директорът ще бъде орган?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика? Няма.
Някой иска ли да даде отговор на въпроса? Няма желаещи.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – най-малко пет години стаж по специалността.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега гласуваме чл. 13 в редакцията на комисията и с редакционната поправка, която току-що беше приета от гласуването в пленарната зала.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 14 има предложение от народния представител Екатерина Михайлова – чл. 14 придобива следното съдържание:
„Чл.14. Народното събрание избира постоянна парламентарна комисия, която да осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията по чл. 6. Парламентарната комисия се формира на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи, като се започва от най-малката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията.
(2) Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Михайлова има заявка за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме вече до темата парламентарен контрол, която по-рано беше повдигната от част от колегите.
Моето предложение е да се създаде постоянна парламентарна комисия на паритетен принцип, каквито вече имаме в Народното събрание относно няколко много специфични сфери и политики, като Комисията за контрол на ДАНС, както и Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, както е и Постоянната подкомисия за контрол за използването на специалните разузнавателни средства.
Защо според мен трябва да бъде записано в закон, че ще има парламентарна комисия, която ще реализира контрол? Защото, първо, такава вече практика има в законите, в които е нужен специализиран парламентарен контрол в сфери, които са от изключително значение да бъдат подложени на такъв контрол, за да не се получава злоупотреба с права. Тези именно комисии пък след това в правилниците ги уредихме да бъдат на паритетен принцип.
Текстът, който ни се предлага от комисията сега, е отстъпление дори и от текста на вносителите. Текстът на вносителите на законопроекта предвиждаше да има парламентарна комисия за контрол. Сега ни се предлага един много мъгляв текст, който казва, че щяло да има парламентарен контрол изобщо и че ще може да получаваме едни доклади веднъж годишно, и че ще може парламентът да привиква членовете на комисията да поставя някои въпроси. Можеше и без този текст, защото ако прочетем Конституцията и правомощията на Народното събрание, ще видим, че в чл. 80 длъжностни лица и граждани, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
Ако прочетем чл. 84, в т. 17 пише, че Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. В закона ще ги изберем частично, тоест по т. 17 ние това така или иначе можем да го правим. Е, какъв друг контрол ще правим с този текст, който ни предлага комисията? Аз честно не разбирам, защото формите на контрол са ясно разписани и дефинирани както в Конституцията, така и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Апелирам да подкрепите този текст, който предлагам. Той е полезен както за закона, така и за всяко мнозинство – сегашно или бъдещо. И ако трябва да направим нещо, за да бъдем гарантирани, че няма някоя комисия да започне да се бърка в преписките на комисията, което чухме от госпожа министъра като страхове на Венецианската комисия, то спокойно можем да го заявим. Ако трябва – да разпишем, че това ще бъдат правомощия, подобни на тези, които сме дали на специализираните комисии за контрол на ДАНС и контрол на СРС. Те нямат право да разглеждат преписки по същество, но могат да гледат процедури, могат да следят за нарушения как действа самата комисия, могат да контролират приключени преписки. Искам да кажа какво сме разписали в случая за контрол върху ДАНС. Тоест ако искаме да реализираме ефективен контрол, без да води до вмешателство при вземане на решенията на комисията, можем да го направим. Но ако оставим този текст така, с общ запис, че ще има парламентарен контрол, не казваме нищо. Оставяме на волята на сегашния или на бъдещ парламент – дали да създаде постоянна комисия. Може да създаде, може да не създаде, защото сме виждали различни неща.
Казвам го, защото и в миналия парламент, когато се приемаше Законът за ДАНС, когато се приемаха законите, свързани с дейност, която е изключително чувствителна, ние от Синята коалиция сме поддържали тезата за парламентарен контрол, и то на паритетен принцип. Тогава онова мнозинство ни го отказа. В този парламент създадохме тези комисии. Нека да не става традиция да се отказва, когато се прави законът, а след това да се връщаме, за да го направим наистина ефективно и полезно, защото освен че е нужно да има Комисия за контрол, тя трябва да не е на пропорционален принцип. Мисля, че е лесно разбираемо защо трябва да е така – за да има ефективен контрол, за да няма подозрение, че се извършват политически разправи или политически прикривания на информация.
Затова се обръщам към всички Вас да подкрепите това предложение. Ако някой смята, че в редакцията трябва да настъпят поправки, това не е проблем. Можем да го направим. Но да оставим текста във вида, в който ни го предлага комисията, това е нищо. Това, пак ще кажа, е отстъпление от законопроекта на вносителите. Той предвиждаше комисия, която да реализира контрол. Благодаря. Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплика от господин Чукарски.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова! Както колегите ми, така и аз смятам, че е добре да бъде формулирано коя комисия по какъв начин ще осъществява контрол върху този орган. Притеснява ме, че спазвайки традицията в Народното събрание, Вие сте направили комисия, която отново изпуска 10% от Народното събрание. Сложили сте някакъв паритетен принцип, при който сте изключили 24 народни представители. Държа да кажа, че тези 24 независими народни представители са равни на сбора на депутатите от Синята коалиция и „Атака”. А Вие искате да имате двама представители в такава комисия. Така че ако направите една добра, принципна формулировка, която да отразява представителството в пленарната зала в рамките на всеки парламент, тоест да не се влияе от това как е той към момента, тогава ние наистина бихме подкрепили предложения от Вас текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, мисля, че след като приехме ал. 5 на чл. 11, където подлежат на обжалване по реда на АПК решенията на комисията, смятам за излишно да се създава такава постоянна комисия, тъй като така или иначе тя няма да може на практика да се бърка в конкретни преписки. Всичките актове на комисията по реда на АПК ще подлежат на съдебен контрол. Затова не виждам защо е необходима такава постоянна парламентарна комисия. Според мен, след като приехме този текст, тя ще бъде изпразнена от съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Трета реплика – господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова! В своето предложение Вие сте се ръководили от принципи, от последователно поведение и не от конюнктурната ситуация в този парламент. Вие по принцип изхождате от това, че такъв тип комисии, които контролират толкова важни органи, трябва да бъдат изградени на този принцип.
Какво е ръководело вносителя? Вносителят също е последователен. На него му трябва орган сега, за тези избори, за тези опоненти, които ще се явяват на тези избори. Защото трябва с тази власт да се осигури отново власт, защото има страх от възмездие за това, което се прави.
А господин Чукарски в своята реплика изхожда също от тази ситуация – че днес има независими депутати.
Предлагам да подкрепим предложението на госпожа Михайлова, защото е принципно, защото не изхожда от това дали днес има или утре няма да има независими, изхожда от това, че партиите, които участват в парламента, формират парламентарни групи. В края на краищата това ще бъде удобно за ГЕРБ за следващите избори. Защото Вие ще имате на паритетен принцип представители в комисията, която ще контролира дейността на комисията.
Не мислете, че ще бъдете вечно управляващи. Това, което предлага Екатерина Михайлова, е добро решение. Предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Дуплика – госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.
Господин Чукарски, това, което съм предложила, е принцип, възприет в нашия правилник. Стъпвам на създадена практика, но не към моментната снимка на този парламент, защото това, което залагаме в закона, ще е нещо, което ще действа и при други парламенти, ако се приеме. Какво ще е в следващи парламенти, никой от нас не може да каже в момента. Затова моето предложение е на базата на традиции и на практиката, която имаме. Ако имате желание да се подобри редакцията, то това са неща, които могат да бъдат направени.
Относно репликата на господин Тодор Димитров. Господин Димитров, става въпрос за съвършено различна форма на контрол. Съдебният контрол е този, който ще влезе по същество – това, което не трябва да прави парламентът. Там ще влезе по същество, но тук, в парламента, няма да се разглежда преписката в момента, а ще се прави парламентарен контрол, което е задължение и правомощие на парламента, защото той има две функции – законодателна и контролна.
Как се извършва контрол? Контролът се извършва чрез въпроси и питания, през вот на недоверие или вот на доверие, търсене на политическа отговорност и чрез парламентарни комисии. Това е! Последното решение на Конституционния съд във връзка с Временната анкетна комисия за помилванията (да не казвам цялата дължина на заглавието) изрично посочва, че форма на парламентарен контрол са както временните, така и постоянните комисии.
Така че като записваме, че въобще ще има парламентарен контрол, трябва да знаем, че ако един парламент има воля, в следващ момент може и трябва да създаде комисия. Само че аз искам да го заложим в закона, а не да го оставяме на моментните настроения на едно или друго мнозинство, което ще реши да има или да няма комисия.
Второ, може да реши, че ако има, тя да бъде в услуга на управляващите, което не е добре точно за този вид парламентарен контрол. Това не е дейност както на нормалните постоянни комисии. Примерно Комисията по земеделие е нормално да е на пропорционален принцип, защото се прокарва политиката на правителството. Това – да.
Когато обаче имаме специфична дейност, наблюдение върху служби, възможност за нарушаване на човешки права и свободи, злоупотреба с власт, добре е да е на паритетен принцип. За това е и моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, правя предложение за редакционно допълнение – в чл. 14, ал. 1. след „Народното събрание” се добавя изразът „чрез Комисията по правни въпроси”. И става така: „Народното събрание чрез Комисията по правни въпроси осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това наистина е изключително важен текст, бих казала ключов, който показва дали въпросната Комисия за отнемане на незаконно имущество ще бъде оставена абсолютно безконтролна, или все пак ще има орган, който да следи за работата на този партийно-политически орган.
Няма да се повтарям, но наистина е важно всеки от Вас да чуе, че няма орган в държавата, който да е безконтролен. Включително и президентската институция подлежи на контрол. Оказа се, че в определени аспекти това може да бъде и парламентарен контрол, ако проследяваме упорството на колегата Яне Янев.
Във всички случаи обаче Конституцията предвижда контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. Няма друг орган в държавата, който да е абсолютно безконтролен, който да може да сее произвол, който да засяга изключително чувствителна сфера от правата и свободите на българските граждани и който да не подлежи на никакъв контрол.
Искам да Ви обърна внимание на текста на вносителя, който предлага: „Комисията, която ще осъществява парламентарен контрол върху дейността на органа за отнемане на незаконно придобито имущество, освен да контролира и наблюдава дейността на този орган, но и да наблюдава за защита на правата и свободите на гражданите”. Вие отхвърляте възможността правата и свободите на гражданите да бъдат гарантирани чрез висшата форма на контрол – парламентарен контрол от нарочна комисия.
Няма да се съглася и ще поставя под съмнение твърденията на госпожа министърката, че, видите ли, Венецианската комисия иска в България да бъде създаден един безконтролен орган. Не мога да повярвам, че такъв е смисълът на становището на венецианците. Ще Ви помоля, ако твърдите, че е вярно това, което казвате, да го прочетете. Ако Вие имате някакви притеснения, че може да бъдат контролирани неприключени преписки, предлагам много кратко редакционно предложение в текста на вносителя, а именно „след наблюдение на процедурите” да се добави „по приключили преписки по този закон”, за да е ясно, че парламентът няма да се намесва в оперативната дейност на този орган. По този начин се гарантира опасението на госпожа министърката.
Ако това обаче е само удобен претекст и тя влиза в този сценарий, който обслужва политическия интерес на управляващото мнозинство, толкова по-жалко. Толкова по-жалко, че министърът на правосъдието не се интересува от това, че е възможно да има злоупотреба по отношение на правата и свободите на гражданите от страна на тази всевластна, вездесъща комисия, която се създава.
Уважаема госпожо министър, на Ваше място бих се притеснила, защото това е парламент, тук се водят стенограми, Вашето становище в защита на безконтролността на този орган ще се знае и ще се помни. И утре, когато тази комисия се превърне в чудовище, което тормози българските граждани и българския бизнес, отговорността ще бъде както на седящите в тази зала депутати, така и Ваша.
Ако зад такова предложение заставаше министърът на МВР или някое друго лице от кабинета, донякъде бихме могли да го разберем дори и под претекста, че не разбира за какво става дума. Вие обаче сте министър на правосъдието и Вие сте човекът, който най-вече трябва да се интересувате от неправомерното влизане в най-деликатните сфери на правата и свободите на хората.
Така че не мога да повярвам, че Вие сте за това да няма комисия, която да контролира този орган. Извинявайте, има Комисия за контрол на ДАНС. ДАНС също има текущи преписки. Там също става дума за неща, които не допускат пряка намеса на народните представители. Имало ли е досега такава намеса? Защо мислите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обсъждаме предложенията, а не изказвания на министър. Не мога да разбера, Вие се изказвате по... Има предложение, което казва...
МАЯ МАНОЛОВА: Защото е важно какво мисли. Аз се изказвам в подкрепа на предложението на госпожа Екатерина Михайлова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чудесно, това го разбрахме.
МАЯ МАНОЛОВА:... за създаването на паритетен принцип на този орган и в защита на предложението на вносителите – на господин Велчев. Къде е господин Велчев? Той няма ли да си защити предложението – че трябва да има нарочна комисия, която да контролира този орган? (Реплики от блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Други народни представители? Няма.
Реплика?
Заповядайте, господин Бисеров, репликирайте госпожа Манолова, ще Ви дадем възможност.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожа Манолова пропусна да изложи още един аргумент – не може комисия, чийто председател ще определи министър-председателят, да не подлежи на парламентарен контрол. В края на краищата кадрите на премиера също трябва да подлежат на парламентарен контрол. Няма значение как се казва премиерът и какъв му е ореолът. Това е закон, който ще действа занапред. Така че аргументите са много сериозни и парламентарният контрол трябва да има ясно изражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, на практика създавате недосегаем орган. Все пак той ще се състои от живи хора с присъщите на живите хора грешки, изкушения, нарушения. Когато тези хора ще имат възможността да влязат в правната сфера на всеки един български гражданин и да му нанесат непоправими вреди, може би е нормално тези хора да бъдат контролирани. Вие какво – съмнявате се, че излъчената от парламента комисия няма да осъществява този контрол по един адекватен начин? Никой от вносителите не отговори на това предложение. С какво тази комисия е толкова специална, толкова различна от всички други органи – от ДАНС, от органите, които се занимават със СРС-тата, от специалните служби? Всички те се контролират от парламента, но видите ли, тази комисия е надинституционална. Обяснете защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Първо, искам да кажа, че ще подкрепя и ще гласувам за предложението на госпожа Екатерина Михайлова, но едновременно с това бих подкрепил, ако се подложи на гласуване, и предложението на господин Велчев, което е в оригиналния текст. Вижте какво е записано там: „Народното събрание чрез комисия, определена с правилника, осъществява парламентарен контрол ...”. Това е съвършено коректен чист текст.
Господин Велчев, защо не защитите този текст, а оставяте комисията, която предлага текста, да реши въпроса? Аз бих Ви поканил на трибуната да си защитите текста. Няма нищо по-естествено от този текст. Вече бяха дадени достатъчно аргументи.
Господин Анастасов, ето аргументът ми за това, което ще се случи. Искам да ме чуете добре и много се надявам да се видим след като се случат тези събития, които сега ще прогнозирам, за да видите, че съм имал право.
Това, което ще се случи от тази комисия, е много бавен старт за дейността й. Тя ще се нуждае от много време, за да започне да работи. Първо, ще се конструира, ще се обзавежда, ще се изгражда административно и така нататък, ще формира персонал и прочие не по-малко от половин година и след това ще започне да пресреща евентуално задачата – да установява имущество, придобито по незаконен начин. Което означава, че ако в тази комисия няма достатъчно политическа отговорност, а тази политическа отговорност ще пресъхне в момента, в който се определят нейните членове – Вие трябва да бъдете абсолютно сигурен в това, защото това се случва дори в административни органи, а камо ли за органи, избрани от Народното събрание, тя няма да даде резултат преди изборите. Абсолютно сигурен съм! Няма да имате резултат преди изборите!
Позволете ми като член на комисия, която осъществява специализиран контрол, даже в момента съм й и председател, да Ви кажа, че по въпроса за корупция на високи нива при парламентарния контрол се оказа, че прокурорът, който отговаря специално за тези дела, даде доклад в комисията, с който може да се запознае всеки член от Народното събрание, в който казва, че няма нито една разработка за корупция на високи нива за съответния период, който отчита.
Основният обект – хората, които биха били обект на нарушения, са хора, свързани с властта. Това искам да кажа.
В този смисъл, да се чака резултат от тази комисия до изборите, за да може нещо да се покаже, ще бъде абсолютно безпредметно, особено ако няма политическа отговорност, ако няма желание от страна на Народното събрание действително да се покаже някакъв резултат. Тоест да има ефект от работата на тази комисия. Защото изборите изглеждат сега далеч, но на практика са след една година. За една година няма да има ефект. Ако няма специализиран парламентарен контрол, никой няма да знае защо се е стигнало дотам и следващото Народно събрание ще започне да решава тази задача от абсолютно същото условие, в което вие сега я оставяте.
Затова моето предложение е да бъде специализирана комисия, както е предложил господин Велчев. Нека си бъде специализирана комисия.
Какво ще стане, ако има специализирана комисия? Ще има хора, които професионално ще се занимават с работата на тази комисия, ще са вътре в нея, ще знаят как е заработила, защо не е дала резултат, какви са слабостите в работата й. Нищо не става от първия път в България, никоя работа не се свършва идеално от първия път. В това трябва да сте абсолютно наясно.
Ние сме интересни с вторият си акъл, който искат дори французите от нас. Така че, ако говорим за вторият акъл, който ще ни дойде, ама ако имаме хора, които ще са близо до работата на тази комисия – аз предлагам това да бъдат парламентаристите, които ще я контролират като постоянна комисия, ще има как да се пренесе и запази това ноу-хау, защото този орган се създава за първи път.
Затова се отнесете отговорно, ако искате действително да направите нещо. Направете тази парламентарна комисия да запазите това ноу-хау, тази компетентност, тази специфична експертиза през народните представители. Дайте й енергия през политическата воля да бъдат разкрити поне няколко случая, за да може да се каже: ето, ние направихме напредък. Защото, ако стане така, както Вие го предлагате, аз знам какво ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече.
ИВАН КОСТОВ: Вие ще го вземете, господин Анастасов. Вие ще се занимавате с тази работа и, както показа горчивата ни практика досега, ще прикривате случаи, които не са Ви изгодни. Вече го направихте на два пъти, така че няма защо да се смеете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Без да бъда адвокат на министър Ковачева, госпожо Михайлова, ще Ви кажа, че по принцип подкрепям Вашето предложение за създаването на такава специализирана комисия.
Защо обаче ще гласувам „въздържал се” и ще подкрепя другия текст, който ние предложихме? В момента към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на отчет се водят освен тази комисия и Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на класифицираната информация, Комисията за досиетата, най-общо казано, мисля, че и Държавният архив ни се води, като никъде в законите за създаването на тези комисии няма изрично разписано, че се контролират от специална или нарочна комисия. Те са близки по дейността си – говоря най-общо.
Ще направя една кратка аналогия. Преди около два месеца се постави въпросът по повод на Закона за съдебната власт за Инспектората – дали правилата за избирането на инспекторите на Инспектората по Закона за съдебната власт и на членовете на Висшия съдебен съвет трябва да бъдат заложени в Правилника на Народното събрание или в специалния закон? Затова и аз предпочитам да вкараме този общ текст, който напълно повтаря правомощията на Народното събрание по Правилника за организацията и дейността му, но да се реши дали във всеки един от тези законопроекти ще бъде изписано различно начинът, коя комисия, в какъв състав или в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще бъдат изписани специални правила, по които да се извършва този контрол. Ако работим само на парче за всеки закон, утре някой ще постави въпроса и за другата комисия, за следващата и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Господин Анастасов, Вие ми казвате: може и да има такава комисия или подкомисия, или ще бъде в кръга на дейността на някоя от комисиите на този парламент и няма нужда до го пишем в закон, защото в правилника е специализирано и така нататък. Горе-долу това ми казахте. Само че може да стане, може и да не стане. Ако не е записано в закон, може въобще да няма контрол върху тази дейност, а общият контрол, за който Вие говорите – на постоянните комисии, защото всяка постоянна комисия има сфера, която контролира. Примерно Правната комисия се занимаваме с въпросите на съдебната власт и на държавната администрация. В тази част една част контролираме, друга – не, защото нямаме такива правомощия, освен да четем докладите, които ни пращат по силата на Конституцията органите на съдебната власт, и да дискутираме по тях.
Тук, ако искаме да има по-засилен контрол, за да няма злоупотреби, заради това, че е специфична дейността, че е рискова, че засяга в много висока степен интереси, права и свободи на българските граждани със сериозни последици, трябва да предвидим парламентарния контрол в закона, за да сме сигурни, че няма да разчитаме на каприза на всяко едно мнозинство да има или да няма.
Това, за което Вие говорите, че може да стане в преписките и да се бъркат преди да бъдат решени, това е невъзможно да стане. Това не е работа на парламента и ние, като депутати, го знаем много добре. Парламентът не може да контролира дейността на която и да е комисия в процеса, в който придвижва въпроса и взима свое решение, защото това е свързано и с лични данни, с класифицирана информация, какво ли не. Това не е работа на парламентарен контрол и не може да бъде. Въпросът е за процедурите. Това е превенция, която е полезна да я има и е полезно да кажем в закона, че тази превенция ще я има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Анастасов, това, че по принцип подкрепяте, ми даде надежда да Ви предложа да не влизаме в спор коя точно комисия да върши тази дейност, да не влизаме в спор дали да бъде на паритетен принцип, или не. Да избегнем възможен спор дали да има парламентарен контрол чрез комисията и дали той да е задължителен, защото направеното разпределение е на база на някаква практика. Новите мнозинства не обичат да променят практиките. Затова, ако е казано, че Народното събрание чрез парламентарна комисия най-общо осъществява парламентарен контрол, смятате ли че е удачно да е чрез парламентарна комисия? Даже текстът не е на господин Велчев, който изисква тази комисия после да бъде посочена в правилника. Дори това не е задължително. Просто да има ясен знак, който госпожа Ковачева да показва в Европа и да казва: „Ето, има парламентарен контрол”. А и не само на думи а при всички случаи ще има комисия.
Затова, господин председател, правя такова редакционно предложение. Направих едно за Правната комисия. Ако господин Анастасов подаде, а и не само Вие, да има запис, че ще има комисия, мисля, че ще бъде достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
И аз видях тази появила се възможност, тъй като господин Анастасов каза, че неговата комисия контролира тези, тези и тези администрации. По този начин подразбрах, че не би имал нищо против да контролира и тази комисия.
Не виждам защо трябва да се възразява на текста, който предлага вносителя – с постоянна комисия се осъществява контролът. Толкоз! Нека да бъде Вашето, ако чак толкова имате възможност да упражнявате контрол върху толкова много разнообразни неща. Но най-важното е да се съгласите с този принцип.
Вижте, така се разрешава Вашата вътрешна дилема. Защото от една страна, Вие сте „за” предложението на госпожа Екатерина Михайлова. От друга страна, сте готов да поемете отговорността, а от трета страна, сега искате да защитите своя текст.
Просто се придвижете малко. Това Ви приканвам. Направете го и ще се получи това съгласие, което на практика е върху предложения от вносителите текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика от господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Вижте, уважаеми дами и господа, които направихте репликите. Де факто, с изписването на този текст, Народното събрание осъществява парламентарен контрол чрез постоянните си комисии и чрез нарочни такива или анкетни комисии. Тоест, на която и комисия да бъде разпределен този доклад, тя може да изпълнява функциите, които са й разпоредени по повод на доклада. Всеки един народен представител може да поиска да бъде взето решение комисията да се яви.
Така че, разбирам Ви, но съвсем други разбирания имам аз за контрола на тази комисия и ще ги изложа по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Под формата на реплика, аз преди малко подкрепих предложението на госпожа Михайлова.
Сега обаче се изказвам по самия текст.
Прочетох текста по нов начин след изказването на господин Иван Костов. Това беше едно забележително по своята откровеност изказване. Той каза: „Няма много време до изборите, а ни трябва резултат до изборите”. Каза го от тази трибуна. Той каза още, че тези 5-мата ще ги избере мнозинството, президентът и премиерът, но те ще се еманципират от Вас, ще бъдат лениви, ще им трябва време да се организират, а изборите идват, трябват зрелища! Трябва инструмент, за да се елиминира опонентът.
Какво казва господин Костов: не приемайте предложението за такава размита на паритетен принцип комисия, която да ги контролира. Трябва политически остен! Ръжен трябва, който да ги тика!
Ами списък трябва да им дадете и тогава работата ще стане съвсем чиста и ясна. Още повече, бяхте докрай откровен и казахте, че тези прокурори, при тези обещания, с които дойдохте на власт, са нищо, нула! Значи трябва да не да е доказано, не да е повдигнато обвинение, не да е произнесена присъдата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извън текста сте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Напротив, този текст, както ни съветва господин Костов да си го приемете, да си назначите и със сега действащите комисии, с мнозинство. Да си гоните резултата, защото изборите идват. Разбрах за какво става дума, госпожо министър, госпожо председател! То стана много ясно и господин Костов се надява, че заедно и на него ще му помагате да влезе в парламента, защото си отиват членовете на ДСБ и става трудна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извън темата сте, господин Божинов. Ще Ви отнема думата. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Други народни представители?
Господин Костов – лично обяснение.
ИВАН КОСТОВ (СК): Взимам думата за лично обяснение, защото очевидно съм чул само с едното ухо или в едната част от това, което съм говорил.
Затова нека да кажа това, което очевидно и другото ухо трябва да чуе. Дадох пример, че комисията, в която членувам – Комисията за контрол на ДАНС, е получила доклад от прокурора, който отговоря за делата за корупция на най-високи нива и сме получили сигнали, че няма нито едно дело. А тези дела за корупция на най-високи нива се отнасят за хората, на които са на високите нива в управлението. Те се отнасят за управляващите. И казах, че в тази комисия, основно като обект на дейност, ще има хора, свързани с управлението – хора, които се намират в управлението. Там са злоупотребите! Изглежда това не сте го чули. Вие сте ме чули по някакъв превратен начин и си отнесох абсолютно незаслужени приказки.
Имам предвид, че тези комисии, които се създават – за борба с корупцията и за борба с незаконното забогатяване, не могат да действат срещу управляващите. Това имах предвид. Ако проследите цялата логика на нашите предложения – паритетен принцип, начин на избиране, 9 души, зад всичко това има цялостна политическа логика, цялостна политика, реализирана от Синята коалиция, която Вие изглежда пропуснахте по време на тези дебати и затова може да си оттеглите приказките, които изприказвахте на мой гръб. Благодаря.
(Народният представител Георги Божинов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма така процедура.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към режим на гласуване.
(Народният представител Петър Курумбашев иска думата.)
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурата ми е във връзка с предстоящото гласуване. Наистина това гласуване е много важно и Ви моля във връзка с него да се направи проверка на кворума. Благодаря Ви.
Искането е във връзка с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, в правилника е записано – от името на група. Аз не зная, не съм сигурен дали господин Курумбашев има правомощия да представлява парламентарната група, от чието име говори. Благодаря Ви. (Реплики от КБ.) Поне аз не зная.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров, благодаря Ви, че избързахте да обявите моето решение.
Няма да допусна подобно гласуване, тъй като не съм уведомена, че господин Курумбашев е упълномощен от групата си. Тук двамата присъстващи народни представители не са членове на ръководството на парламентарната група. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Как да не са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква сте Вие? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Моля?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз съм член на ръководството. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Секретар на групата? (Смях. Шум и реплики.)
Поставям на гласуване предложението на госпожа Екатерина Михайлова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 28, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров, който предложи в чл. 14, ал. 1 – след „Народно събрание”, да се добави текстът „чрез Комисията по правни въпроси”.
Гласували 114 народни представители: за 18, против 20, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Трета редакционна препоръка, предложение, изразено от господин Костов и господин Бисеров от текста на вносителя, ал. 1 – „Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол”.
Режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 18, против 20, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване чл. 14 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 15 – предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание доклад за дейността си.
(2) Докладът се предоставя и на президента на републиката, и на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията в интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 15 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 107, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Чл. 16 – има направено предложение от Юлиана Колева и група народни представители.
Уважаема госпожо председател, може би се касае за техническа грешка. Записано е, че комисията не подкрепя предложението, а то де факто в текста на комисията е подкрепено по принцип.
Има направено предложение от Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на директорите и на инспекторите в териториалните дирекции, както и на служителите в администрацията при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.
(3) Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции, инспекторите и служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 16 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за редакционни предложения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам на втория ред след думата „дирекции” да отпадне „не”. На същия ред между „за причинени вреди” да бъде поставена думата „незаслужени” и точката да бъде на третия ред след „правомощия”. Тогава текстът става следния: „Членовете на комисията и директорите на териториалните дирекции носят имуществена отговорност за причинени незаслужени вреди при упражняването на възложените им по този закон правомощия.”
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Това не е редакция. (Реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Пречи ли? Ако пречи, да го оттегля. Това е предложението ми, госпожо председател. Ако тези хора умишлено извършват престъпления от общ характер, те носят отговорност по Наказателния кодекс, няма нужда тук да ги санкционираме.
Второ, ако тези хора изпълняват някакви поръчки и незаслужено нанесат щети, трябва да знаят, че носят отговорност.
Предлагам да подложите на гласуване текста, който се получава след моите три редакционни допълнения, които правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под формата на реплика, господин Божинов, моля Ви за легална дефиниция на незаслужени вреди.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Незаслужена вреда какво ще рече?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма никакво основание към този човек да бъдат наложени предвидените в закона действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли заслужена вреда въобще?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Оказва се след приключване на процедурата, че всичко му е наред, но той е пропуснал ползи от своя имот, от своите финансови средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И това е вреда?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Те може да се окажат необратими за неговия бизнес, за неговото здраве и семейство. Може това са парите за лечение, оборотните средства на неговата фирма. Той е подложен на един произвол и тогава за мен това са незаслужени вреди.
Заслужени са, когато попада под ударите на закона и понася имуществени щети. Това е терминът „незаслужени” според мен или просто е от друга партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, не беше никак коректно да се опитвате да иронизирате народния представител Георги Божинов, при положение че този закон е пълен с понятия, за които няма легални дефиниции и е пълен с иновации, които са абсолютно непознати за нашата правна система. Може би беше резонно да зададете тези въпроси към вносителите на този законопроект.
Вие като юрист обаче, за разлика от част от колегите, които не са юристи, си давате сметка за какво става дума в този член, а именно, че това ще бъде единствения орган, чиито членове няма да носят никаква отговорност. Забележете, никаква отговорност, уважаеми колеги! Те няма да носят отговорност дори за непредпазливи престъпления по служба предвид огромния финансов ресурс и средства, с които ще разполагат. Те няма да носят отговорност за случаите на безстопанственост. Става дума за непредпазливите престъпления по служба, от които могат да настъпят имуществени вреди. Оказват се едни абсолютно безконтролни хора! Какво пречи те да носят отговорност по престъпления от частен характер? Например за публична клевета. Какви са тези хора – аз все повече се изумявам, които не носят никаква отговорност за своите действия? Те могат да разсипят бизнеса на един човек, да съсипят една човешка съдба и не носят никаква отговорност за това.
В следващите текстове става ясно, че гражданинът не може да съди и държавата за нанесени му вреди – това е единственият закон, по който това е невъзможно, по една проста причина, че отговорността на държавата за вреди по нарочния закон може да се търси при вреди от наказателен съд, имаме граждански съд, имаме действия на административен орган.
Всички безобразия, които могат да се случат от членовете на тази комисия по отношение на едно лице, ще останат абсолютно безнаказани. Дайте си сметка за какво става дума и не приемайте този текст. Най-малкото, което може да се направи, е да носят отговорност по общия ред като всички членове на подобни комисии. Наистина се създава една недосегаема комисия, която е над институциите, над закона, над правото и аз не разбирам защо правите това.
Министър Ковачева също избяга от отговора на въпроса за парламентарния контрол, не цитира съответни текстове от твърдяното от нея венецианско решение и препоръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, на чл. 17 сме, който третира имуществената отговорност, върнете се на текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Кажете какво е Вашето мнение по отношение на това, че членовете на тази комисия няма да носят абсолютно никаква отговорност и гражданите няма да могат да търсят правата си по никакъв ред? В коя правна система го има това? Какъв орган се създава пред Вашия благосклонен поглед – нещо повече, с Вашата активна защита? Съзнавате ли какво правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо Манолова, ще Ви го кажа в прав текст – не сте права! Тази комисия не е над всички, тя е пряко подчинена на министър-председателя Бойко Борисов – той е над тази комисия. Съвсем пряко той ще я контролира и ще я управлява, нали той назначава председателя на комисията, тя не е над всички. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, освен господин Борисов, който ще назначава председателя на тази комисия, контрол върху нея няма да има парламентът, както вече разбрахме, но ще имат специалните служби. Защото с един безконтролен акт, какъвто е актът за отнемане на достъпа до класифицирана информация, неудобният член на тази комисия просто си отива. Така че тази комисия ще бъде подчинена на шефа на партия ГЕРБ и премиер и на специалните служби. И ще има неограничени правомощия да тормози българските раждани, да тормози бизнеса, да тормози всеки неудобен на тези колеги, които седят в центъра на залата. Ето, затова става дума!
Аз разбирам Вашето отегчение, Вие може би нито слушате, нито и интересува, нито може да го разберете. Затова се опитвам да водя някакъв разговор с министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители искат ли думата? Не.
Министър Ковачева взима думата.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още предишния път, когато взех думата, казах, че е важно да има парламентарен контрол и цитирах точно текста на чл. 14, който казва, че има парламентарен контрол.
Венецианската комисия има проблем с контрола случай по случай, както казах и предишния път. По мнението на Венецианската комисия, цитирам решение: „Работата на комисията следва да бъде наблюдавана от Народното събрание в смисъл на най-общ надзор на функциониране, което e предвидено в закона” – в текста, който вие току-що приехте. „Мониторингът не бива да се фокусира върху работата на комисията по конкретни случаи на конфискация”. Това е точният текст, преведен от решението на Венецианската комисия.
Нещо повече, самата комисия предлага дори да не се използва терминът „контрол”, за да не се внушава идеята за контрол в случай по случай. Така че ясно е мнението на Венецианската комисия, цитирам го по Ваша молба. Исках да го направя още предишния път. Четох и текста на предложения тогава проект, сега вече приет, в него изрично се казва: „Има парламентарен контрол”. Доклад се предоставя на Народното събрание – също, освен контрола, на Президента на Републиката, на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията. Тази комисия не бива да бъде контролирана случай по случай, не бива да бъде въздействано върху работата й, за да бъде независима.
Но иначе разбира се, че има парламентарен контрол. Той е предвиден и в текста, който вие току-що гласувахте – текста на чл. 14: „Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители искат ли думата? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложенията на господин Георги Божинов за промени в чл. 17.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 88, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 17 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 96, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции и инспекторите се застраховат за застраховка „Злополука” и застраховка „Живот” при или по повод изпълнение на служебните си задължения за сметка на републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, след като се легитимирах пред Вас като член на ръководството на парламентарната група на Коалиция за България с писмото, което Ви беше връчено преди малко и предвид, че подлагате на съмнение думата на един народен представител, че е упълномощен от ръководството да действа от името на парламентарна група, искам проверка на кворума, за да се посгъсти малко рехавото мнозинство на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А къде сте Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, начинът, по който е изписано писмото от председателя на Вашата парламентарна група, където Вие сте посочена за ръководство като секретар на парламентарната група (смях в ГЕРБ), противоречи на чл. 7 от нашия правилник, където е казано:
„Чл. 7. Народното събрание избира от състава на народните представители 6 секретари”.
Вие участвате в ръководството на парламента, на Народното събрание, а не на парламентарната група и по този начин Вие не можете да искате преброяване поименно и проверка на кворума. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Има ли изказвания по чл. 18? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 18 в редакцията му по доклада на комисията. (Реплики от КБ.) Гласуваме! В режим на гласуване сме. (Шум и реплики от КБ.) Появи се човек от ръководството ли? Гласуваме, в процедура по гласуване сме.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура по начина на водене, госпожо Христова, за „Добре дошли”! Хубаво е, че влязохте в залата, за да направите бележка по начина, по който се води заседанието. Слушаме Ви!
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене. (Викове от ГЕРБ.) Искам да Ви заявя, че аз съм парламентарен секретар към Народното събрание в Парламентарната група на Коалиция за България. Това не е Мая Манолова. Тя е секретар на парламентарната група и е част от ръководството на тази група.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Член 44, ал. 5 – заместник-председател!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Госпожо председател, не демонстрирайте в момента липса на познаване на парламентарния правилник и не демонстрирайте, че не знаете кои са парламентарните секретари на Народното събрание, за да ме предизвиквате да излизам и да Ви обяснявам, че аз съм един от тези секретари от Парламентарната група на Коалиция за България, а не Мая Манолова. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, в момента ми нанасят незаслужени вреди, но това е тежестта на стола, ще издържа.
Продължете с доклада, господин Ципов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 19 има предложение на Юлиана Колева и група народни представители – чл. 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) Стажът на членовете на комисията и на директорите и инспекторите в териториалните дирекции, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж.
(2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Оттегляте предложението си, госпожо Колева.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към режим на гласуване.
Поставям на гласуване чл. 19 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 20 има предложение от народния представител Христо Бисеров: в чл. 20, ал. 2 след „комисията и” се добавя „след одобрение от парламентарната комисия по чл. 14”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Отново сме на тема „парламентарен контрол върху комисията”. В случая става въпрос дали Народното събрание ще има правомощия да одобри правилника за дейността на комисията. Предлагам това да е така и се позовавам на нещо, което действа. Ето тук, показвам Ви (показва документ), даже омбудсманът, това ни беше раздадено преди няколко дни, Правилникът за организацията и дейността на омбудсмана – орган, регламентиран в българската Конституция, даже неговият правилник подлежи на одобрение от Народното събрание. Тази комисия над омбудсмана ли е като ранг? Ако това не е така, не виждам никаква причина да не приемете моето предложение, защото ако съществува такава практика, трябва да я провеждаме докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров, в този вид, както сте направили предложението, няма как да бъде подкрепено. В чл. 14 няма такава комисия. Или направете редакционна поправка, или...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Бележката е правилна. Текстът следва да бъде: „след одобрение от Народното събрание”. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ти ли ще искаш преброяване?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо Цачева, Вие сте председател на Народното събрание и аз се обръщам към Вас по начина на водене. (Шум и реплики от мнозинството.) Ще замълча две секунди. Искам да наблюдавате и видите какво е състоянието на залата в момента. Приемаме закон с изключително голямо национално значение. Вижте в какви условия го приемаме. (Шум и реплики от мнозинството.) Не считате ли, че в момента изпадаме в абсурдно състояние?!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Заради тебе.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: В 19,30 ч. при това напрежение и състояние на залата ние приемаме този законопроект. Ако считате, че това е нормална работа и Вие като председател на Народното събрание поддържате авторитета на Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате, господин Терзийски?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Предлагам да се прекратят разискванията за днес по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на пленарното заседание.
Гласували 106 народни представители: за 10, против 95, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разискванията по чл. 20.
Има ли желаещи други народни представители? Няма.
Преминаваме в режим на гласуване.
По повод на предстоящото гласуване, заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, нарочно Ви оставих време да си направите справка с регистъра на Народното събрание, както и да имате възможност внимателно да прочетете документа, който Ви беше представен. Налага се да Ви прочета и текста на чл. 14 от правилника, според който „Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за своето образуване и списък на ръководството”.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: И?!
МАЯ МАНОЛОВА: „Председателят обявява регистрираните групи и техните ръководства на пленарно заседание.”
Ръководството на нашата група, видно от документа, който Ви е представен, а не е изготвен специално за конкретния случай, се състои от един председател, четирима заместник-председатели и секретар. Всяка парламентарна група сама определя какъв е съставът на нейното ръководство.
Освен това, за да бъде направено предложение от името на парламентарна група, не е необходимо лицето – народният представител, да е член на това ръководство. Достатъчно е да е упълномощен от това ръководство. Упълномощаването става – юристите знаят, предполагам и Вие сте чували за това, може да бъде писмено или устно. Вие в момента какво оспорвате? – Че съм член на ръководството, след като Ви е представен този документ? Направете си справка в регистъра. Какво сте отразили там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да напусна мястото си.
МАЯ МАНОЛОВА: Дали съм обявена за член на ръководството, или не? Направете си тази справка.
И второ, какво поставяте под съмнение? – Че народният представител Курумбашев или аз ще излезем да излъжем от тази трибуна, че не сме упълномощени от ръководството?! Това ли твърдите, това ли твърдите? – Че ние сме лъжци? Това ли твърдите от тази трибуна?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Откога се създаде тази парламентарна практика или е по повод на този извънреден закон и тази извънредна ситуация, в която Вие поставяте под съмнение думата на един народен представител, упълномощен от ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в чл. 20, ал. 2 след „комисията” да се добави текстът „след одобрение от Народното събрание”. Нали така, господин Бисеров?
Гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Прегласуване?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя искане за прегласуване на този текст и във връзка с предстоящото прегласуване – проверка на кворума от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не Ви ли е срам, бе?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Бисеров – в чл. 20, ал. 2 след текста „комисията” да се чете „след одобрение от Народното събрание”.
Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
По начина на водене – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, спорът около статута на госпожа Манолова започва да придобива малко скандален характер – и не заради нейните настоявания, а заради това, че се оспорва нейният статут. Тук не става въпрос дори за това дали ще правим проверка на кворума, или не.
Пред Вас имате писмо, което е с входящ номер от много отдавна, тоест то не е готвено днес, вчера или за конкретен случай. Там е описан съставът на ръководството на една парламентарна група, а не нещо друго. Писмото е толкова ясно и категорично – госпожа Манолова безспорно е член на ръководството на парламентарната група.
Повечето парламентарни групи имат секретари, включително и Парламентарната група на ГЕРБ. Сигурно името на Вашия секретар е изписано във Вашето ръководство, но това е друг проблем. (Реплики от ГЕРБ.)
Добре, имате секретар.
Разбирате ли? Не става въпрос за това ще се броим ли или няма да се броим. И не ни давайте поводи да ползваме други възможности. (Реплики от ГЕРБ.)
Винаги един заместник-председател от някоя парламентарна група може да дойде тук до 10 минути. (Възгласи и шум от ГЕРБ.)
Просто не е необходимо да се прави това! Не бива да оспорвате статута на отделен народен представител, който и да е той!
Затова Ви предлагам – прочетете това писмо, което е пред Вас, с входящия му номер, с датата му, с пълното му съдържание и решете какво да правим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров, ще направя следното. След като подложа на гласуване чл. 20 по причини, че не присъства друг заместник-председател, а Вие взехте отношение по същество, ще Ви помоля да поемете ръководството, за да си направя съответната справка в регистъра на Народното събрание.
Поставям на гласуване чл. 20 в редакцията му по вносител, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Гласували 120 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължаваме доклада с Глава трета.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така:
„Глава трета – Установяване на незаконно придобито имущество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на Глава трета.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Текстът на заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 21 има предложение от народния представител Христо Бисеров:
В чл. 21 се добавя нова ал. 3: „За начало на производството се счита датата на извършването на първото процесуално действие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.
(2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания по текста?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, окончателният текст на ал. 2 от чл. 21 наистина е от съществено значение –това е едно от базовите понятия, с които борави този закон. Текстът предвижда, че „обосновано предположение, че едно имущество е незаконно придобито е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице”.
Макар че законът в тази хипотеза има легална дефиниция за значително несъответствие, от чисто граматическа гледна точка това изречение звучи недовършено. „Несъответствие в имуществото на проверяваното лице” – с какво? Спрямо какво е това несъответствие? (Шум и реплики.)
В залата има юристи, има филолози. Нека филолозите да кажат дали това базово изречение в този закон звучи завършено и дали се разбира ясният му смисъл.
„Значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице” – несъответствие спрямо какво? Несъответствие по отношение на какво?
Все пак това е основното понятие, върху което ще се гради проверката на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ще се внася осъдителен иск в съда, ще се произнася гражданския съд и ще произтичат определени последици за проверяваните лица. Редно е наистина малко повече прецизност и поне довършване на основните изречения в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики, колеги?
Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо Манолова! Това е § 1, т. 7:
„7. „Значително несъответствие” – значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имущество и нетния доход, който надвишава 250 хил. лв. за целия проверяван период”.
Кое точно не разбрахте, госпожо Манолова? Просто трябва да четете до край. Трябва да се запознаете със законопроекта. Аз не виждам колко по-ясно може да се напише. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Друга реплика има ли?
Заповядайте за втора реплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, моля Ви, престанете с тези внушения, че има нещо неясно, нещо недописано, че това е нещо много зловещо, което ще се случи на всички български граждани! (Шум и реплики.)
Да, казахте, че е недовършено изречението, но къде са Ви аргументите? Къде са Ви аргументите? Кажете къде са Ви аргументите, че не е завършено изречението?
Много Ви моля, излезте и кажете къде са Ви аргументите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Трета реплика има ли, колеги? Не виждам. (Шум в залата.)
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, просто отворете законопроекта, който е пред Вас. Погледнете чл. 21 и прочетете втората алинея. Там е написано следното, следете дали го чета точно: „Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице”. Точка.
Ще го прочета още веднъж... (Реплики от ГЕРБ.)
„Несъответствие в имуществото на лицето” спрямо какво? И това е базово понятие, с което работи този закон. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, обясних, че има легална дефиниция този термин и, слава Богу! Но, така или иначе, този текст е недовършен – „несъответствие в имуществото”, точка. (Шум в залата.)
Несъответствие на една вещ спрямо друга?! Едно понятие спрямо друго?! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, не се обаждайте от залата! Не влизайте в диалог!
Госпожо Манолова, продължете, моля Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че е безпредметно, защото няма нито желание, нито намерение да се слуша.
В крайна сметка наистина проблемът не е от този текст, а от цялата съвкупност от недомислици, и ще създаде проблем при неговото прилагане и контролиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други изказвания? Няма. (Шум и реплики.)
Господин Бисеров, вземете думата и оттеглете предложението си. Така е редно, за да се счита за оттеглено официално.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Да, аз си оттеглям предложението и затова вземам думата, обаче, колеги, ал. 1 говори за това, че започва производството, когато се направи предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Това как се връзва със следващите текстове?
Поставям въпроса, защото той е много важен! Това означава ли, че ако едно лице е привлечено като обвиняем по някой от текстовете, комисията може да реши, въпреки че прокурорът го е привлякъл, няма данни за това, че някое имущество е незаконно придобито? Да или не? (Шум и реплики.)
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Проверката ще го установи!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Разбирате ли, не може да има проверка преди проверката, защото тогава започва проверката – тази едногодишна, евентуално година и половина проверка, която ще стигне до заключението по ал. 2, евентуално, че има значително несъответствие в имуществото на лицето?
Как преди проверката по реда на ал. 1, както е описано, комисията решава, че има незаконно имущество? Нали трябва да го провери?
В тези процедури има много фази. След това има една друга фаза – когато проверяваното лице пише декларация за имуществото си. След като напише тази декларация, има право да подава обяснение за това кое имущество откъде произхожда. Фазите са много и аз питам коя е тази фаза? Някой ще ми отговори ли? Това проверка преди проверката ли е?
Ако искате да бъдете прецизни просто трябва да е казано, че комисията започва производство, когато са налице условията на членове 22 и 24, а не когато подозира, че има нещо. Тук става въпрос за конкретно имущество. Казано е: „Дадено имущество е незаконно придобито”, но недвижима вещ, движима вещ? Това е някаква непрецизност на текста.
Комисията образува производство по този закон, когато са налице условията на чл. 22 и чл. 24. И какво правим с оглед на следващата конструкция на закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Бисеров, безспорно са важни тези фази. Те са ясно разписани.
Първо е проверката и когато се установи това несъответствие се открива производство. Ясно е казано и в чл. 21, алинеи 1 и 2, както и в следващия чл. 22.
Член 22, ал. 1 казва: „Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директор на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление”, и тук е изброен каталогът. Ясно е, че първо е проверката, а когато се установи несъответствието се образува евентуално и производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Други желаещи за реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Димитров, това е свързано с обоснованото предположение, което е заложено и в ал. 1, и в ал. 2. Как ще направи обосновано предположение, преди да е направена проверка? А проверката според ал. 1 на практика трябва да започне въз основа на подозрения за наличие конкретно на дадено имущество. Как може преди проверката да има обосновано дори предположение, че дадено имущество е незаконно придобито? Няма как!
Отключващ проверката може да бъде актът на прокурора, което и от Синята коалиция, и ние от ДПС предлагахме на първо четене. Отключващият елемент е актът на прокурора, а не проверка преди проверката. Това е нонсенс, просто правим грешка. Грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за изказване има ли?
Господин Костов, заповядайте, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря.
Тъкмо бях приел текста „значително несъответствие” и когато се вгледах в това, което господин Тодор Димитров прочете, виждам, че тази дефиниция е съществено непълна от икономическа гледна точка. Чий нетен доход? Чий? Несъответствие между имуществото и нетния доход – на кого? На проверяваното лице?! Ама, ако е на проверяваното лице, двама души от ГЕРБ веднага стават обвиняеми.
А трябва да се напише: на семейството, на бабата, на дядото. Един от Вас ще обясни несъответствието със 120 години трудов стаж на баба си, на дядо си и на някои други. Чий нетен доход?
Аз питам: Вие не виждате ли порочност в тази дефиниция? И ако тази дефиниция е незавършена от икономическа гледна точка, тогава и това „значително несъответствие” е икономически неясно приложимо. Затова моля да ми бъде обяснено – връщам се към дефиницията на понятието „значително несъответствие”, не говоря за правните характеристики, кога се появява значителното несъответствие? Иначе оставам с впечатление, че пишем закон точно срещу две лица от ГЕРБ. Така де! Чий нетен доход?! Ами, бабите, дядовците, това онова? Кое е семейството? Къде е патримониумът, къде свършва това нещо, как се доказват тези работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики, колеги? Няма реплики, както се вижда.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на текста.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво искате? (Силен шум и реплики от КБ.)
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, известно време не бях в залата. Разбирам, че е възникнал някакъв спор дали Мая Манолова е член на ръководството и дали има право да поиска поименна проверка.
Всички знаят, че Радославов е заместник председателят на тази парламентарна група, така че от името на ръководството искам проверка на кворума, тъй като, извинявайте, но 11 часа се работи досега. Това е издевателство върху народното представителство според мен. Хората вече са изморени и не могат да бъдат пълноценни, така че искам проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Обратно предложение има ли? (Шум и реплики.)
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, аз не можах да чуя на основание на кой текст от правилника се иска проверка на кворума, за да го подложите на гласуване? (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напротив, колеги, ще има проверка на кворума. Дайте списъците, моля. (Силен шум и реплики.)
Моля народните представители да заемат местата си и да се успокоят!
От направената проверка се установи, че няма единна практика в парламентарните групи по отношение на понятието „ръководство на парламентарната група”. Има групи, в които секретарят се включва в ръководството на групата, какъвто е случаят с Коалиция за България. Има групи, каквато е Парламентарната група на „Атака”, в която няма подобна длъжност и функция в ръководството.
Когато преди проверката отказах поименно преброяване на госпожа Манолова, се водих по аналогия от текста на чл. 6 и какво се разбира под ръководство на Народното събрание. Това са заместник-председателите и ръководството на парламентарните групи под формата на председатели – тези, които участват в Председателския съвет, в който не участват секретарите на Народното събрание, които са избрани по силата на решение на Народното събрание. Но тъй като мнозинството от парламентарните групи, повтарям – без „Атака”, са включили в ръководството си и секретаря – нито за момент не съм оспорвала качеството на госпожа Манолова като секретар на Парламентарната група на Коалиция за България, допускам поименна проверка по предложението на госпожа Манолова, подкрепено от предложението на заместник-председателя на парламентарната група господин Радославов.

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анна Георгиева Янева - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Валери Маринов Ангелов тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваня Донева Георгиева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цветков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - тук
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства

Поискалият поименната проверка госпожа Мая Манолова отсъства! (Реплики и силен шум в блока на ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да спрем преброяването и да продължим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точният израз е: „Госпожа Мая Манолова напусна!”.

Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Ненов Николовски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Атанасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - отсъства
Христо Георгиев Чаушев - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - тук
Цвета Алипиева Георгиева - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлиана Генчева Колева - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства

Налице са 123 народни представители. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) С двамата допълнително влезли в залата народни представители – Искра Фидосова и Димитър Аврамов, общият брой става 123. Налице е кворум.
Процедура – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, трябваше да включите в броенето стоящия вдясно от Вас заместник-председател на Народното събрание, за да не възниква никакво съмнение. Така Вие само двамата – председателят и заместник-председателят от ГЕРБ, прочетохте броя на депутатите, което не е съвсем редно.
Съветвам Ви в бъдеще при такива случаи винаги да давате и на другия заместник-председател да следи броенето. Защото сега се появява един горчив привкус. Разбира се, сигурен съм, че Вие сте коректни и почтени, но това са съм аз. Какво ще си помислят тези, които ги няма? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ставаме все повече, господин Костов. Освен това, господин Шопов много внимателно е следил, когато обявявам дали народен представител е тук или отсъства. Ето, той потвърждава този факт. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че всякакви съмнения са неоснователни.
Припомням, че сме в процедура по гласуване на чл. 21.
Народният представител Христо Бисеров си е оттеглил предложението.
В такъв случай гласуваме чл. 21 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 22 има предложение от народния представител Христо Бисеров – в чл. 22, ал.1 изразът „се образува” се заменя с „може да се образува”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Костов – в чл. 22, ал.1 т. 17 в израза „255-256”, числото „255” да се замени с „чл. 255, ал.3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров:
1. В текста на чл. 22, ал. 1 изразът: „Когато лице е привлечено като обвиняем” да се замени с „Когато против лицето е внесен обвинителен акт”;
2. в чл. 22, ал. 1, т. 17 в израза „255-256”, числото „255” да се замени с „чл. 255, ал. 3”;
3. текстът на чл. 22, ал. 2, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители.
В чл. 22, ал. 2 отпадат точките от 1 до 4 и добива следния вид:
„Чл.22 (2) Комисията образува производство за установяване произхода на имуществото на лице, което не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1, поради това че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:
1. член 108а, ал. 1 – 3 и чл. 109, ал. 3;
2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. член 142;
4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал. 5;
5. членове 159а – 159г;
6. член 196а;
7. член 199;
8. членове 201 - 203;
9. член 208, ал. 3, 4 и 5;
10. членове 209 – 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;
11. членове 213а - 214;
12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;
13. членове чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и 225в;
14. членове 227в, 227г и 227е;
15. членове 233, 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и 235;
16. членове 242 - 242а;
17. членове 243 – 246, чл. 248а, ал. 5, чл. 249 – 252;
18. членове 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б, ал. 2, чл. 255 – 256, чл. 259 и 260, ал. 1;
19. член 280;
20. членове 282, 283 и 283а;
21. членове 301 – 305а, чл. 307в и 307г;
22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310;
23. член 321, ал. 1 – 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 - 3;
24. член 337, ал. 1 – 4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;
25. член 354а, ал. 1 – 4, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс.
(2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:
1. е последвала амнистия;
2. е изтекла предвидената в закона давност;
3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
4. деецът е починал;
5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене. Искам да Ви обърна внимание, че дължите извинение на двама народни представители.
Първо, никога не бих си позволил да изляза на трибуната и да поискам права като парламентарна група, без да съм оторизиран от член на ръководството. За три години работа в Народното събрание не съм го направил.
Бях оторизиран от члена на ръководството госпожа Мая Манолова. Тя между другото също беше тук, в залата.
Вторият човек, на който дължите извинение, е Вашата колежка Мая Манолова (реплики и възгласи от ГЕРБ), защото аз донесох тук писмо от 29 юли 2009 г., което е подписано от председателя на нашата група Сергей Станишев, в което той изрежда шест човека, които са членове на нашето ръководство – Сергей Станишев, четирима заместници и секретарят Мая Манолова.
Въпреки, че Вие вече знаехте, че тя е член на ръководството и тя поиска тогава прегласуване, Вие отново не й дадохте думата.
Мисля си, че в името на нашата колегиалност Вие сте длъжна да се извините на тези двама народни представители, тъй като не са зачетени техните права и не е зачетен Правилникът на парламента, а на първо място Вие затова сте председател на Народното събрание. Разбира се, Ваше право и Ваша преценка е дали да го направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, поднасям извинението си на госпожа Мая Манолова. Няма как да знам, че сте упълномощени от ръководството си, след като ръководството Ви не присъства в пленарната зала.
А за това, че при злоупотреба с права вземате процедури и нарушавате реда на заседанието, Ви налагам дисциплинарно наказание – напомняне.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя. (Народният представител Иван Костов иска думата.)
Изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Както виждате, колеги, ние подкрепяме тези основания в голямата им част. Едно-единствено предложение специално аз правя, но то е повторено и от колегите ми Гяуров и Мартин Димитров и то е свързано с отпадане на част от чл. 255, а именно чл. 255, ал. 1 и 2. Това са двете алинеи, които представляват санкция за неподаване на данъчна декларация или за подаване на сгрешена такава.
Това не е специален тежък случай, при който е възможно и е необходимо да се задейства комисията.
Предлагаме да остане ал. 3, където е случай, който заслужава да бъде санкциониран и да се има предвид. Но затова, че не е подадена декларация ... В практиката на подаването на данъчни декларации има много случаи, когато се преупълномощават лица да подават декларации. Има хора, които са в чужбина, оставят тези неща на адвокати или на съветници, които могат да пропуснат подаването на данъчна декларация. Ред други причини могат да възникват от не важно естество, които са разбираеми човешки действия или човек, който е упълномощен, не знае всички обстоятелства и подава декларация, която може да се окаже сгрешена. Това е много честа практика в подаването на декларация и няма смисъл този закон да обхваща точно ал. 1 и ал. 2.
Моля Ви просто да прецените още един път дали е необходимо в тези случаи.
Отново искам да кажа, че много често това са прехвърлени права на определени хора или възрастни хора, които не могат да попълнят декларации, дават ги на свои наследници. Те заминават някъде в чужбина, какво ли не се случва. И сега изведнъж: Вие незаслужено ми нанесохте вреда и не сте ми се извинил. (Весело оживление.) Още: не ми нанасяйте допълнително! Говорим за практиката на обикновените хора. Дайте да не им усложняваме живота по този начин. Моля Ви!
Тези специални основания могат да бъдат обект на злоупотреба. Това е очевидно. Затова нека да отпадне. Гласувайте това предложение, което идва по две различни линии.
Нека ал. 1 и 2 да не фигурират като основание, защото действително става въпрос за масова практика. Аз познавам тази практика, предполагам, че и вие сте наясно. Самият аз попълвам декларация на баща ми и винаги с известна тревога, защото откъде да знам точно каква е ситуацията. Така че бъдете коректни в този случай. Да извадим тези неща от закона. Няма смисъл чак такава тежка санкция – влизане в този закон, само на едно такова основание. (Реплика.)
Не, не! Прочетете да видите чл. 255, ал. 1 и 2. Случаите въобще не са тежки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за първа реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаем господин Костов! Защо Ви репликирам, господин Костов? Основанието да не фигурират тези текстове в този закон е и друго – не е допустимо да се търпят две санкции за едно и също нарушение. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има предвидени санкции, понякога сериозни, за това че си пропуснал да подадеш декларация или си я подал със закъснение. Няма резон да те правят и престъпник и да ти конфискуват имуществото за това, че си направил това дори и злоумишлено да е, след като ще получиш санкция по онзи, другия ред. Това е, според мен, по-съществения аргумент.
Втора реплика – господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Господин Костов, първо, възможна ли е хипотезата това нещо да е умишлено? Второ, проверката по чл. 122 и декларацията по чл. 122 по ДОПК при какви условия се започват? Може ли да бъде започната такава за неподадена декларация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Наистина за някои от тези случаи е предвидена санкция „глоба” и не е предвидено да влезе в обсега на действие на този закон. Прав сте, но това е още един аргумент в полза на това да не се прибягва до гласуването на този текст.
Аз се обръщам отново към всички с предложение да се подкрепи и да отпаднат ал. 1 и ал. 2.
Честно ще си призная: Аз не знам дали може да започне производство по чл. 122. В момента не мога да кажа. (Реплика от народния представител Костадин Язов.) Ами, ако може, толкова по-лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без обаждания от място!
ИВАН КОСТОВ: Ето как се поражда възможност човек да влезе в обсега на действие на закона по един наистина незаслужен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър, точно тук на този текст идваме до темата дали това е Закон за борба с незаконното забогатяване на организираната престъпност; на лица, които се занимават с най-тежките престъпления, включително и тероризъм, трафик на хора, сексуална експлоатация на жени и деца, трафик на наркотици, пране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна и организирана престъпност.
Прочетох § 1 от чл. 83 от договора за функционирането на Европейския съюз, който третира тази тема.
Уважаеми колеги, това, което е заложено в нашия законопроект, е много, много извън това поле. Аз самият приемам, че за нас е нужно по-широко поле. Не възразявам на този подход, но не мога да приема видове престъпления, които законът обявява в самостоятелен текст и казва, че „в маловажен случай” – има случаи, сега ще Ви цитирам, когато дори не се предвижда наказание „лишаване от свобода”, а само наказание „глоба”. Това е чл. 233, ал. 3 – в маловажен случай се налага наказание „глоба” и той е включен в този списък.
Ще Ви посока друг маловажен случай – чл. 235, ал. 6: наказание до 1 година лишаване от свобода. Това са минимални наказания. В съдебната практика аз не знам случай, ако е предвидено до 1 година лишаване от свобода да е наложено такова наказание. Има други случаи, при които има очевидно ниски наказания – 1 година, до 1 година, до 2 години. Колеги, това са престъпления, при които съдът не налага ефективно изтърпяване на наказанията – или ги заменя с административно наказание, или наказанията в най-тежкия случай са условни присъди.
Затова аз ви предлагам и съм го написал като текст, който ще прочета, за да бъда коректен. Визирал съм всички тези маловажни случаи, случаи на изключително ниски наказания. Искам да обърна внимание още на т. 14, за която стана въпрос. Това е включването на престъпления против кредиторите.
Много голяма грешка ще направим, ако включим тези текстове. Първо, те са с ниски наказания. Второ, при тази междуфирмена задлъжнялост, при тази криза, ако включим този тип престъпления, това означава, че всяка втора средна или малка фирма е готова за тази процедура.
Това, което говорим втори ден – да не даваме възможност тези регионални или какви структури, които ще бъдат направени, просто да рекетират тези фирми от среден и малък характер, които едва се справят с кризата, за съжаление, и се чудят как да си скрият данъците. Някои успяват да ги платят за сметка на някаква такава машинация, която е измама на кредитор. Това са малки, дребни съдби. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да Ви остане време да направите предложението си.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Точка 10 да придобие следната редакция:
„Чл. 209” се заменя с „чл. 209, ал. 1 и 2”. Отпада малката алинея;
Точка 13 – „ чл. 225в” се заменя с „чл. 225в, ал. 1-3”;
Точка 14 става – „чл. 227в, ал. 2”;
Точка 15 – „чл. 233” се заменя с „чл. 233, ал. 1 и 2”, „чл. 235” става „чл. 235, ал. 1-5”;
Точка 22 – „чл. 310” се заменя с „чл. 310, ал. 1”.
Госпожо председател, правя предложение за отлагане на гласуването за половин час, за да има време хората от комисията да видят, че предложението, което правя, е само в рамките на изказването. Нищо не пробутвам, ако мога да използвам този термин. Само в рамките на престъпленията с най-леки наказания, маловажни случаи и тези за взаимоотношенията между кредиторите. Това е минималното, което трябва да направим, според мен
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за отлагане по чл. 22, направено от господин Бисеров.
Гласували 78 народни представители: за 18, против 45, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Реплика на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Бисеров, репликирам Ви, защото разчитам на Вашата компетентност, за да изясним още един въпрос.
Вие поставихте проблема за междуфирмената задлъжнялост. Когато тази междуфирмена задлъжнялост е причинена от това, че общините и държавата не са изпълнили своите ангажименти да се разплатят с фирми, които безупречно са изпълнили своите ангажименти по договори, понякога това става съвършенно съзнателно, както например в ПУДООС, умишлено не се разплащат работи, които са извършени, тогава ще може ли да си търси правата този, който поради ангажименти, неизпълнен от държавата, влиза в началото на тази верига и си носи отговорност по този закон. Ето тук ако можете да ми кажете.
Виждам, че вече никой нищо не слуша. (Шум и реплики.) Ние с Вас си говорим. Това ако е заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви слушам, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, Вие ме слушате и аз много Ви благодаря, но това, което става, е ненормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Божинов, не. Отговорът е: „не”.
Когато има постъпления, не може да има. Вие смесвате това, че има междуфирмена задлъжнялост...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не смесваме.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Породена от лошите управленци с това, че хора, изпаднали във фирмена задлъжнялост, извършват престъпления. Законът не им позволява в каквито й условия да изпаднат, освен ако се самозащитават, но не бизнеса си, а себе си, да извършват престъпления. Така че отговорът е: „не”.
Нямам какво да добавя, освен това да не допуснем престъпления, които са маловажни, престъпления, които се наказват с глоба, даже не и пробация, да са в списъка.
Разберете, този закон ще бъде коментиран. Защо ме карате пред медии после да изваждаме тези бодли в закона. Няма нужда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Румен Петков.
Господин Исмаил, извинете ме, просто бяхте преди това, но обявих вече господин Петков и той идва към трибуната. След него сте Вие.
Имате думата, господин Петков.
Моля, народните представители да заемат местата си.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Господин Бисеров, аз мисля че Вие не вникнахте в дълбочината на въпроса на господин Георги Божинов и бих искал да привлека вниманието на народните представители върху една възможност, една хипотеза, който този текст предполага.
Тогава, когато държавата или отделна община не разплаща.. (Група народни представители и министърът на правосъдието стоят прави до банките в пленарната зала.)
Тук, ако ние пречим, да прекъснем. (Шум и реплики.) Единствено гърбът на министърката е чаровен от Вас тримата. (Шум и реплики.)
Госпожо председател, сама разбирате, че това е ненормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е достатъчно сама да го разбирам, трябва и някой друг да разбере. (Шум и реплики.)
РУМЕН ПЕТКОВ: По-силно, не чувам. По-силно!
Мисля, че първият подход с това удължено работно време не е нормално, но този въпрос вече го коментирахме.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Защото не сте свикнали да работите.
РУМЕН ПЕТКОВ: За разлика от Вас, съм свикнал да работя и да проявявам възпитание от време на време, докато при Вас очевидно случаят е обратен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): За Вас такива легенди се носят...
РУМЕН ПЕТКОВ: Легенди има за легендарни личности, за Вас как да има легенди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, продължете си изказването.
РУМЕН ПЕТКОВ: Та да се върна на въпроса, който господин Божинов постави. Той е свързан с това – имаме неразплатени дългове на общината. Тя какви отговорности има по силата на този закон? Имаме неразплатени задължения на държавата към отделни стопански субекти, тя какви задължения има по този закон? И защо след като една фирма не е получила законно заработените средства от държавата и общината, тя може да бъде подложена на преследване по силата на този текст.
Мисля, че тук, ако ние се сложим някакви гаранции за стопанските субекти, ще направим груба грешка. Ще поставим въобще под въпрос взаимоотношенията на деловите среди с общини и държава.
Другият въпрос, който господин Бисеров постави. Той е изключително важен и аз Ви моля, госпожо министър, да видим това което предложи той. Текстовете в Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс, които визират наказания, ненадвишаващи условната присъда, да не ги вкарваме тук.
Нека да създадем възможността все пак някой да ни заподозре, че има и грам рационалност и грам отговорност в работата ни в 21 ч. вечерта.
Нека да погледнем тези предложения, които направи господин Бисеров.
Аз бих предложил да се видят механизмите, инструментите, за да се запази интересът на стопанските субекти, към които общини и държава не са коректни. Мисля, че от това ще спечелим всички.
В условия на криза, когато притискаме до стената отделни стопански субекти, когато държавата ги наказва чрез неплащане (в нередки случаи съвършено съзнателно), когато, за съжаление, отделни общини понякога ги наказват с неплащане със същата мотивация, ние ще създадем условия не просто за стопански хаос, а за поредица фалити и за много по-тежки проблеми, за които днес надали си даваме сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Изказване – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Когато е списван сега действащият закон, също е изработен такъв каталог от престъпления. В случая няма обективен критерий, по който да бъде избрано едно престъпление. Целта на този каталог, ако обърнете внимание, който го има в сега действащия закон, избирателно е изписван примерно текстът на кражбата, а в скоби е записано, когато става въпрос за кражба на МПС. Логиката на тези, които тогава са го предлагали и гласували, е била най-масовите деяния, при които може да се получи някаква имотна облага, да бъде в предела на този каталог. Но тук, в сега действащия закон, се изисква влязла в сила присъда.
Определено критерий може да бъде, примерно, да няма изобщо каталог, а да се пише само за извършени тежки умишлени престъпления. Казвам, примерно. Може изобщо да няма каталог, може да бъде още повече ограничен. Така че, казвам – обективен критерии в тази ситуация няма.
Чух това, което господин Бисеров каза. По принцип, това че едно деяние е маловажно или някой е признат за виновен и е осъден след това, или пък му е повдигнато обвинение по привилегирован състав, не означава, че от това деяние не може да се получи имотна облага и да се генерира такава. Наказанието няма нищо общо с това какво си прибрал.
Правя предложение, госпожо председател, да отложим гласуването по този текст. Ще излезем отвън и ще го уточним.
Пак Ви казвам: за мен почти няма смисъл, но щом като искат колегите, ще го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане дебатите и гласуването по чл. 22, за да има възможност да бъдат обсъдени направените предложения от господин Бисеров.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 23.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Христо Бисеров – в чл. 23, ал. 1 накрая се добавя: „и за което е образувано производство пред комисията”.
В чл. 23, ал. 2 накрая се добавя: „и за което е образувано производство пред комисията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров – текстът на чл. 23 ал. 1 и 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 23 ал. 1 и ал. 2 думите „или контролирано” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители – чл. 23 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Тошев и група народни представители – в чл. 23 ал. 1 след думата „което” да се добави „имущество”.
В чл. 23 ал. 2 след думата „което” да се добави „имущество”.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гяуров, имате думата.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Позволих си още при първото четене на закона да се опитам да представя от парламентарната трибуна възможните хипотези, които биха възникнали, ако чл. 23 бъде приет. Мотивацията за внасянето на този текст беше единствено да ограничим евентуалните вредни последици от едно такова стартиране на производство по отношение на трети лица и чрезмерно широкия кръг на лица, които биха могли да бъдат въвлечени в подобна процедура.
Виждам, че комисията е подкрепила това наше предложение, поради което няма да се разпростирам дълго. Ще си позволя отново да апелирам. Колеги, моля Ви проявете здрав разум, подкрепете това предложение, за да прекратим евентуални злоупотреби в зародиш с едно такова прекомерно прилагане на подобни процедури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Гяуров, ще се възползвам от възможността да направя реплика, за да пестя време. Напълно подкрепяме предложението този текст да бъде отхвърлен. Всъщност той изобщо не държи сметка и за основанията по чл. 22 и следващите от закона. По този начин, както е изписан, това означава, че всяко едно лице може да бъде проверявано по смисъла на този закон, а и в него самия не се говори за имущество, което е придобито за престъпление.
Така че, моля колеги, да уважим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Виждам, че най-накрая комисията се е вслушала в едно наше предложение, за което й благодаря. Надявам се, че и по-нататък всяко разумно предложение, което се представи пред Вас, ще бъде подкрепено. Затова още веднъж благодаря. Надявам се, че ще го подкрепите всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Народният представител – Христо Бисеров.
Имате думата, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря.
Вземам думата, за да си оттегля предложението, което съм направил по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Друг някой, който желае да вземе отношение? Няма желаещи.
Тъй като имаме оттеглено предложение на господин Бисеров, а всички други са приети, поставям на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да бъде отхвърлен. (Реплика от народния представител Христо Бисеров.)
Не, не се гласува текстът, гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на предложения чл. 23 от вносител, тоест гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на текста.
Който иска да бъде отхвърлен текстът гласува със „за”, който иска да не бъде отхвърлен, гласува с „против” или „въздържал се”.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Концентрирайте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нормално е след толкова часове да има обърквания.
Режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
„Чл. 23. Проверка по чл. 21, ал. 2 започва и когато съгласно българското законодателство има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 или за административно нарушение по чл. 24, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам текстът след ал. 1 да отпадне, а именно възможността проверка да започне в случаите на установено административно нарушение. Припомням Ви, че подобна възможност не беше предвидена в приетия на първо гласуване законопроект – нещо повече, от тази трибуна беше заявено от вносителите, че това е една от съществените му разлики със закона Попова и вносителите считат за неприемливо допускането на започване на проверка за престъпен характер на имуществото въз основа на издаден акт за административно нарушение. Съществуването на този текст е нарушение на парламентарния правилник и на текстове от Конституцията, които не допускат законите да се приемат на едно четене.
На второ място, ще разшири неимоверно много кръга на проверяваните лица. Повод за това едно лице да бъде тормозено ще бъде не само привличането му като обвиняем по някое от престъпленията в текста, който преди малко беше обсъждан, но и административно нарушение.
Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други предложения или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова да отпадне частта от текста, който ни е предложен в края „или за административно нарушение по чл. 24, ал. 1”.
Гласували 72 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 24, който става чл. 23, в редакцията на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот.
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Гласувах против, защото поддържам тезата, че тази част на този член, която касае административните нарушения трябва да отпадне. Тя трябва да отпадне, защото административното нарушение само по себе си не предполага винаги създаване на облага персонално за лицето, което е извършило административното нарушение, а този закон насочва рестрикцията си към това лице. (Силен шум.)
Впрочем, госпожо председател, виждам, че е абсолютно безсмислено да говоря...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, моля Ви за тишина в залата и уважение към колегите.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ...като се изключи единствено протоколът, който се води.
Ще използвам изказването си за отрицателен вот и да задам въпроса: какво, уважаеми колеги вносители, предполага да работим в тези екстремални условия? (Реплики от ГЕРБ.)
Аз Ви говоря, нито един от Вас не следи това, за което говоря – половината няма да знаете на кой член сме. (Реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Стефан Дедев.) Ти, който ми махаш оттам, кажи на кой член сме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви за тишина в залата, седнете по местата си, имаме още доста работа.
Господин Терзийски, не се разправяйте и Вие.
Моля Ви за спокойствие в залата и изслушване на всички позиции.
Продължаваме с доклада.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 24:
„Чл. 24. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато срещу лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, на което е наложено административно наказание с влязъл в сила акт;
2. административното нарушение;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Държавните и общинските органи или длъжностните лица, на които по служба е станало известно, че е придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред, са длъжни незабавно да уведомят директора на съответната териториална дирекция и да му изпратят материалите по преписката.
(4) Гражданите, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3 могат да уведомят комисията за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания на народни представители?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми дами и господа, вече няколко пъти става въпрос, че е противоконституционно по този начин да се приема такъв текст. (Реплики от ГЕРБ.) Няма да говоря по темата – достатъчно говорихме.
Искам да Ви обърна внимание на нещо много важно. Алинея 1 говори за влязъл в сила административен акт, което, както се казва, като има нещо влязло в сила поне е основание за нещо – за процедура, обаче ал. 3 отива в една посока. (Реплики от ГЕРБ.) Не, първо ал. 3 – длъжностни лица и общински органи и така нататък уведомяват, ако има нарушение на стойност над 150 хил. лв. Как нарушение?! Нарушението си е нарушение, но докато няма акт, който да констатира това нарушение и да влезе в сила – хипотезата на ал. 3 също няма влязъл в сила административен акт. Нали така, колеги от Комисията по правни въпроси?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Няма никакъв акт.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Алинея 4 вече е в случай на донос. Доносът, че един откраднал едни пари и нищо повече. Алинеи 3 и 4 са толкова крайни, че е неприлично.
Това, че не се изказах толкова остро по ал. 1 не означава, че я одобрявам. Някой ще ми обясни ли, защото аз не се сещам, кой административен акт определя размера на облагата? Някой чел ли е такъв административен акт, който да определи размера на облагата?
Госпожо Колева, Вие чела ли сте, виждала ли сте? (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Актовете казват какъв е размера на щетата. Това може да бъде оспорвано, не винаги е вярно, но няма административен акт, който да посочва размера на облагата. (Реплики от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Защото няма да работи изобщо.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма влязъл в сила такъв акт, който да посочва размера на облагата, такъв атрибут няма, разбирате ли? Той не съществува, няма го написан. Комисията като вземе един административен акт, който няма написан размер на облага, как да приеме, че тя е 150 хиляди? Ако искате да поправите това недоразумение, пишете щета.
Предлагам алинеи 3 и 4 да отпаднат.
Всъщност сега ми минава през ума, оставете го това с облагата, защото няма да работи и няма да има нито един административен акт, в който да е написана облага.
Предлагам Ви алинеи 3 и 4 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики на изказването на господин Бисеров?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, аз ще си позволя под формата на реплика да направя две предложения за редакционни промени в ал. 3 и ал. 4.
В ал. 3, в изречението, че е придобита облага от административно нарушение след „административно нарушение,” да запишем „установено с влязъл в сила акт”, както е записано в ал. 1.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Но тук има „стойност”, не е облага. Има ли нарушение на стойност?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не е правилно.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Това означава, че преди да влезе в сила, ще уведомяват административните органи, ще уведомяват комисията ли?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Той го праща. Обърнете внимание какво пише!
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Какво праща?!
Алинея 4:
„(4) Гражданите, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3, могат да уведомят комисията за тях, като представят и съответни доказателства”.
За да ограничим потока от информация в кавички от страна на добронамерени граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако правилно съм записала, в ал. 3 след, че е „придобита облага от административно нарушение” следва „установено с влязла в сила акт на стойност...” И в ал. 4 – „като представят и съответни доказателства”.
Има ли втора реплика?
Госпожа Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, използвам и аз формата на реплика, за да кажа моите съображения по предложението на госпожа Колева, като си запазвам правото да се изкажа отделно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това все пак е реплика на Христо Бисеров.
МАЯ МАНОЛОВА: ...по този текст, който е изключително важен.
Уважаеми колеги, според Вас, допустимо ли е, било то и държавен, и общински орган да твърди, че е налице административно нарушение без влязъл в сила акт за административно нарушение? Допустимо ли е гражданин да твърди, че е налице административно нарушениеq без да има акт за извършено административно нарушение?
По тази логика държавните органи ще могат да твърдят, че е извършено престъпление! Тогава ролята на прокуратурата и на съда, от една страна, от друга страна, на административно наказващите органи става излишна. Вие пишете някакво безумно право в момента! Може ли аз да преценявам дали Вие сте извършили административно нарушение? Нали има органи, които го установяват и органи, които наказват? Не се включвайте в тази безумна история!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Бисеров, в духа на разсъжденията, които Вие направихте, аз обаче искам да направя едно опониране, като искам да цитирам текста на този член: „За административно нарушение от естество да създава облага”.
На кого да създаде облага? На този, на когото е направен актът за административно нарушение или на трето лице? Защото, ако тази облага е спрямо трето лице, а ние проверяваме извършителя на този, на когото е направен актът, влизаме в противоречие с целта на закона.
Може би този въпрос по-скоро трябва да го насоча към вносителите, за да изяснят те как точно виждат своята позиция по тази хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Бисеров, имате думата за дуплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря.
Госпожо Колева, това, което предлагате, не решава въпроса. Вие се опитвате в ал. 3 да създадете нещо като влязъл в сила акт, но ако е така, Вие това го приравнявате на ал. 1. Тогава защо трябва да я има тази ал. 3? Защо трябва да я има? То е ясно, че всеки орган, който издаде такъв акт, веднага го изпраща. Защо трябва някакви трети и четвърти органи да имат някакви задължения по отношение на тези актове?
А по това, което предлагате по ал. 4, нищо не е. Какво е? Пак няма акт!
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): То е по ал. 3.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, просто доносът трябва да бъде подкрепен с доказателства.
Вижте, колеги, стигнахме до момента, в който всички приказки, които слушаме тук, че това е оръжие за битка с организираните престъпници и всеки път, когато Мая Манолова повиши тон, господин Анастасов става и казва, че става въпрос за терористи, трафиканти... Моля Ви се! Това са Ваши думи, много пъти казвани. Госпожо министър, Вие също ги казвате. Става ясно, че по ал. 4 не терористи и трафиканти, а съседи стават обект на закона. За това става въпрос – доносът става основание за процедура. И всички тези спорове, които водим – дали чл. 233, ал. 6 да бъде в списъка, са абсолютно без последици. След като всеки донос и всяко твърдение – твърдение, без да е с влязъл в сила акт, че някой се е облажил със 150 хил. лв. е основание за отваряне на процедурата – това няма как да не се види, няма как да не се коментира.
Ако отпаднат ал. 3 и ал. 4, поне ще е ясно, че има някакви основания, тези – за престъпление, и тези – за административни нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, колега Бисеров! Аз мисля, че идеята в чл. 24, ал. 1 е била самото нарушение да е от естество да създава облага на стойност над 150 хил. лв.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не ми ги въртете...
ТОДОР ДИМИТРОВ: Не ги въртя!
Аз мога да Ви кажа на практика как може да се случи. Примерно, един кмет, когато заобикаля Закона за обществените поръчки с допълнителни анекси, без да прави обществени поръчки, удължава срока на договора и това е недопустимо, и ако тези анекси са на стойност над 150 хил. лв., на практика ще му се издаде наказателно постановление и ще се глоби примерно този кмет с 1000 лв., но той ще попадне в хипотезата точно на ал. 1. Мисля, че това е практически възможно. Има не един и два такива случая. Тоест, точно това има предвид ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, конкретният случай, който посочвате, във всички случаи предполага съставянето на определено наказателно постановление. В някакъв момент то ще влезе в сила. Преценката какъв е размерът на облагата – дали е над 150 хил. лв., трябва да бъде дефинирано кой ще я направи. Автоматичното удължаване действието на някакъв договор не означава, че стойността на договора е облага, ако приемем, че се има предвид облага за конкретното лице или конкретния изпълнител на тази поръчка. Важно е да се дефинира кой ще определя стойността на тази облага.
Още по-важно е нещо друго. Във всички случаи, когато е налице административно нарушение, то се установява с акт от актосъставител, посочен в закона, и се издава съответно наказателно постановление от административно-наказващия орган. Нормално е, ако се развива такава процедура, тя да се направи от административно-наказващия орган.
Значи ли това, че един гражданин или някакъв друг орган може да твърди, че еди кой си е извършил административно нарушение? Как се връзва това с Вашето мислене на юрист?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Как да не може? Всеки гражданин може да уведоми за административно нарушение.
МАЯ МАНОЛОВА: Административно нарушение? Ами, да го подаде на административно-наказващия орган, който да констатира и да издаде наказателно постановление. По този начин Вие ще заобиколите прокуратурата.
Ако аз имам предположение, че Вие сте извършили престъпление, е нормално да сезирам прокурора, той да Ви привлече като обвиняем и тогава да отидете в комисията, а не направо да се обърна към комисията и да твърдя, че Вие сте извършили престъпление.
Какви са тези правни конструкции, които Вие, като юристи, създавате?! Може ли комисията да прецени, че е налице административно нарушение? (Реплика от народния представител Тодор Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, времето, моля!
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, гражданинът предполага. И какво, комисията ли му издава наказателно постановление, или установява административното нарушение по друг ред? Това са абсурди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Димитров, Вашето изказване означава едно: всеки административен акт, влязъл в сила, в който санкцията дори и 5 лв. да е, може да доведе до процедура.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ами, да.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ами, да! Включително едно наказателно постановление за пътно-транспортно произшествие, което...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да донесе облага.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Каква облага? Чакайте сега! Нарочно изпадам в крайност, за да кажа, че законът допуска такава хипотеза. Това дава основание на комисията да започне да Ви проверява дали няма облага от 150 хил. лв. Това тя прави един месец преди да започне регистрацията на листите, приключва го 5 дни след изборния ден и констатира, че няма. Докато обаче тези два месеца човека са го проверявали, той не е ходил на предизборни събрания, защото предпочита много-много да не го проверяват, защото никой не обича да го проверяват. Ето Ви механизъм за репресия – не че за наказание от 1000 лв. ще се констатира наличие на облага, а че законът допуска да му се започне процедура. Това е абсурдно – не може за дребни неща гражданите да бъдат заплашвани с процедури.
Предлагам да отпадне целият текст. Отделно е другото ми предложение: ако не отпадне целият текст, да отпаднат алинеи 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз обикновено не издържам, когато чуя превратно тълкувание на правото.
Под формата на реплика всъщност искам да кажа, че текстът на ал. 1 е достатъчно ясен. В края на краищата, има административно нарушение, установено е по съответния ред, влязъл е в сила актът за установяване на административното нарушение и съответно административно-наказващият орган сезира комисията.
По въпроса за преценката, очевидно е, че няма как комисията предварително да знае дали тук е последвала облага. Очевидно административно-наказващият орган е този, който трябва да прецени има ли такава облага, защото разполага с документацията и цялата информация. Това се каза преди малко. Това е смисълът на правната норма, то се вижда.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това не е записано.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Как да не е записано? То се вижда. Записано е черно на бяло, и то ясно. И то е ясно не толкова по силата на правната логика, а на здравия разум. Другото е нарочно превратно тълкувание – това е пределно ясно.
Ще Ви дам пример. Ако един строителен предприемач строи вилно селище в парк „Странджа” и примерно не е получил разрешение за строеж или строежът е бил спрян, съответните административно-наказващи органи са установили това нарушение, влязъл е в сила актът, има издадено наказателно постановление, същевременно този строителен предприемач продава на англичани обектите във вилното селище. Административно-наказващият орган е наясно, че когато са продадени 10 обекта на стойност по 100 хил. евро, е реализирана облага от 1 млн. евро в резултат от административно нарушение, разбирате ли?! Именно той предоставя тази информация на комисията и тя действа.
Текстът е абсолютно ясен. Дайте да спрем да тълкуваме превратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше трета реплика.
Сега дуплика – народният представител Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Бисеров, да отговоря на репликата Ви защо точно над 150 хил. лв. Защото когато е наложена с наказателно постановление санкция, ако е от 500 до 2000 лв., а сме създали облага за дадената фирма, както дадох пример – за 300 хил. лв., естествено има съмнения за корупция. Точно затова е ал. 1 и тя дава възможност да започне такава проверка.
Мисля, че примерът от практиката не беше достатъчно ясен и достатъчно обоснован.
Ами, ако има направени два анекса при заобикаляне на Закона за обществените поръчки? Направили сме два анекса без обществена поръчка и без конкурс на стойност 1 млн. лв., колко ще ни наложи евентуално финансовият контрол? Ще ни наложи максимума – 5 или 10 хил. лв. Естествено, че има сериозни съмнения за корупция. Точно това е основанието – чл. 24, ал. 1 от този закон – да се направи проверка. Това е, което може да се направи.
Иначе самата корупция, ако може по някакъв начин да се докаже по реда на НПК или НК, там ще си има наказателно производство. Ние правим обаче този закон в хипотезите, когато евентуално не можем да докажем такова престъпление.
Мисля, че съм достатъчно ясен. Също отделих доста време да си обясня чл. 24, ал. 1 и мисля, че на практика може да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо председател, Вие с лекота обещахте, че всички ще могат да говорят. Това стресна разума в залата, но виждам, че пък въодушевява другата част.
Бих искал да привлека вниманието Ви върху конкретното предложение на господин Бисеров за отпадане на 3 и 4 алинеи. Какво означава „държавните и общински органи или длъжностни лица, на които по служба е станало известно, че придобитата облага е 150 хил. лв.”?
Кметът има приемен ден и в рамките на този приемен ден, когато изпълнява служебните си задължения, гражданин му свежда информация, която той счита за придобита и достатъчно аргументирана, че заместник-кметът е извършил нарушенията, за които вече стана дума в залата. Какво правим?!
Нали разбирате, че този текст по същество е нелеп, както и целият закон, разбира се? Този текст по същество е нелеп, а текстът в ал. 4, не знам дали си давате сметка, той издига доноса, той издига клеветата в инструмент на репресивната машина на държавата – на прокуратура, на следствие, на тези комисии – централни и регионални, които Вие създавате. И това е много близко решение до това, което господин Анастасов предложи – да отложим, за да имаме възможността да го обсъдим.
Какво означава това – свежо, разбира се, предложение – гражданите, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3 могат да уведомят комисията за тях със съответните доказателства?
Гражданинът на какво основание може да се счита?...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Съвестен!
РУМЕН ПЕТКОВ: Безспорно – съвестен, на първо място! (Оживление.)
Гражданинът на какво основание може да се счита, че той е набрал доказателства?
Господин Анастасов, Вие сте юрист, нещо повече – от бранша! Кой казва дали определено твърдение е доказателство или не? Кой казва, кой определя годността на доказателството?
Много Ви моля да помислим наистина накъде отиваме! С този текст доносът се издига в инструмент на репресивната машина на държавата, на която част от задълженията е да пази правата и свободите на гражданите.
И затова си мисля, че ако сега не сме готови да вземем едно разумно решение, което за мен категорично е отпадането на тези две алинеи, нека да отложим разглеждането на въпроса.
Амбицията да станете за смях по най-бързия начин е Ваш проблем, но амбицията да отровим държавата е общ проблем! И тогава когато приемаме такива текстове, за които е очевидно, че са не просто несъстоятелни, те са абсурдни, би трябвало по някакъв начин да се стремим да отговорим на едно друго очакване от обществото. Не че в рамките на днешния дебат обществото има някакво очакване тук да блесне разумът, но, пак казвам, че от тези две алинеи – едната легитимира доноса, едната превръща доноса в инструмент на държавна политика – ал. 4, и Ви уверявам, че във всички случаи Вие ще имате своите приятели и съседи, които ще се погрижат и за Вас, но другата е не по-малко страшна. Там се казва: „информация, придобита по служебен път”, но кой е този „служебен път”? Кой е този „служебен път”?!
Молбата ми е да чуем предложението, което направи господин Бисеров, да го осмислим. И, пак казвам, че ако не сме готови веднага да вземем разумното решение, нека всички да могат да излязат полусухи от ситуацията, защото Вие удавихте по същество парламента с този закон като цяло! Да отложим гласуването, за да може да се намери едно решение, което да запази и Вашето достойнство, но което да остави, пак казвам, малко впечатление у публиката, че има и някакъв разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Петков, само едно уточнение – правите процедурно предложение за отлагане на гласуването ли?
РУМЕН ПЕТКОВ: По ал. 3 и 4. Другите две Вие сте ги решили, но тези са съвсем безумни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре.
Реплики?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Петков, разбрахте ли кое е основанието за процедура?
Господин Димитров го формулира.
Трябваше да стане 21,30 ч., за да получим формулировките най-после! Съмнение за корупция! Представяте ли си?!
Тази петчленка със своите пипала ще извършва проверка и ще проверява съмнения за корупция. Значи, прокуратурата няма да прави проверка, примерно, по някой случай; МВР няма да се задейства; обаче Чрезвичайката ще тръгне със съмнението си за корупция под будното око на услужливия гражданин.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Това е формален повод!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ама, сериозно ли говориш това?! Че съмнението за корупция може да породи?!... (Реплики от ГЕРБ.)
Ама, какво означава „формален повод”? Това е същността! Защо е този текст? Чухме обяснението – защото тези хипотези пораждат съмнение за корупция!
И следващата тежка крачка е, че тези съмнения ще ги проверяват не органите на прокуратурата. Тук става въпрос за престъпление. (Реплики.)
Как „съмнение”? Как може едни инспектори да те проверяват със съмненията си за корупция? Това е толкова абсурдно, че просто аз не виждам... (Шум и реплики.)
Правя на Вас реплика, нали се сещате, а не на другия колега?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика – народният представител Емил Василев.
ХРИСТО БИСЕРОВ: (ДПС, встрани от микрофоните): Чиновници ще те проверяват за корупция?!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Бисеров, винаги ще вземам думата след Вас, когато виждам, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Репликата трябва да е на господин Румен Петков!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Да, репликата е към господин Петков, защото виждам, че господата Бисеров и Петков взаимно си се навиват и си вдигат някакви топки, и си се вживяват и в превратни тълкувания, и в какво ли не.
Хубаво съвпадение е, че просто след господин Бисеров вземам думата за реплика и ще го правя винаги, когато виждам нарочно превратно да се тълкува правната норма, защото в ал. 3 мисля, че е достатъчно ясно за какво става дума.
В примера, който дадох с вилното селище в Парк Странджа преди малко, ако си спомняте, органът, който трябва да сезира комисията, е Дирекцията за национален строителен контрол, примерно. Но, ако поради някаква причина този орган, който е административно-наказващ, не уведоми комисията, тогава кметът или пък председателят на общинския съвет може да го направи. В това е смисълът.
Това е взаимният контрол между институциите. Това е дисциплиниращият ефект всъщност, който ние ще търсим в държавните и общинските органи, които сами ще се контролират.
А иначе по ал. 4 можем да приемем, примерно, че пенсионерите няма какво да правят и ще обикалят нагоре-надолу и ще следят какво се случва и ще ни докладват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За трета реплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще цитирам един колега без да му споменавам името: „С прости думи Ви го обясниха, за да го разберете”.
Обърнете внимание, че в ал. 3 и 4 никъде не става въпрос, че това е повод за започване на проверка или на процедура по този закон.
Какво прави Народното събрание като получи един сигнал, жалба и някой вътре напише, че еди-кой си е направил еди-какво си, прилага се еди-какво си, еди-какво си?... Нали го праща на съответния орган – на Главната прокуратура, на МВР, на ДНСК, на РДНСК, на който се сетите? Какво прави Народното събрание? Това е функцията и на комисията в този случай, но това е нещо, което, наистина, както каза господин Василев, ще бъде възможност за един себеконтрол между различните органи.
Вие всички знаете много добре как изключително много административни преписки с годините се смачкаха и отидоха в забвение. Ето това е цялата работа!…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! За съжаление, с грубото отстояване на тези два текста, Вие всъщност делегитимирате целия стремеж – безуспешен, разбира се, да обясните, че, видите ли, идеята на този закон е същностната борба с организираната престъпност, корупцията, терора, наркотрафика и тъй нататък.
Аз мисля, че сега е ясно, че на тази комисия се гледа като на инструмент, който да подмени дознателския апарат, службите на МВР и прокуратурата, за съжаление!
Вие тук много ясно казвате каква е целта – инструментът „донос”. Мисля, че това и през 30-те и през 50-те години не е приемана на въоръжение такава практика доносът да се превръща в инструмент! Не го правете! Вие подменяте институции!
Господин Анастасов, Вие казвате, че комисията ще прати в органа. Комисията какво е, да не се връщаме на недотам любезният виц. Нали комисията е орган? Нали комисията бива сезирана в качеството си на орган?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тя не може да извършва административна проверка?
РУМЕН ПЕТКОВ: Нали комисията бива сезирана в качеството си на орган? Нали комисията е този орган, който може да запорира?
И го казвам със съзнанието, че Вие много добре знаете за какво става дума! И въпреки това приемате текстове, които са безумни; приемате текстове, които ще създадат една отровена атмосфера; приемате текстове, които ще бъдат инструмент за рекет върху бизнеса, защото (казвам го сега достатъчно ясно) изпълнен съм с притеснение, че комисиите по места ще се превърнат в рекетьорски дружинки – рекет за бизнеса, изнудване на бизнеса, манипулации, мачкане на определени неудобни политически лица.
Правите го сега със съзнанието, че на Вас Ви трябват четири години още. На България й трябват много повече! Не отравяйте атмосферата! Не я доотравяйте, защото Вие, така или иначе, я отровихте не малко. Не я доотравяйте с такива нелепи законови решения, защото тази отровна атмосфера утре ще рефлектира и върху Вас, което не е проблем. Ще рефлектира върху много почтени хора.
Пак казвам – кой гарантира, че комисиите по места няма да се превърнат в рекетьорски дружинки от този текст по никой начин?
Вие казвате за взаимния контрол между институциите. Постоянното раждане на нови институции, досега поне практиката е показала, че не решава проблема с взаимния контрол. Така че, дайте да проявим разум и да намерим едно решение, което да не ни позори съвсем и което да не доотравя атмосферата в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата народният представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да приемем, че всичко, което обсъждахме в тези 20 часа – вчера и днес, е било що-годе повод просто да го обсъдим и някои да решат и да го приемат. Този текст, особено алинеите му 3 и 4, показват, че това по никакъв повод не трябва да се случи.
Господин Анастасов стана и каза, че не били повод за начало на производство хипотезите по алинеи 3 и 4. Ами, защо ги има тогава в този текст? Каква е работата на комисията при хипотезите по ал. 3 и ал. 4 – да ги съхранява в архив, да си чете и да реши някой дали ще рекетира някой или нека да го погледнем и да го кажем по друг начин – когато има такава хипотеза, която е предвидена тук, в тези алинеи, ние в такава ситуация даваме възможност някой несубективно да проверява, а субективно да започва една унищожителна процедура за голяма част от хората, срещу които е започната, и то при условие, че тези хора, както беше прието няколко текста по-рано, не носят имуществена отговорност за тези си действия.
Има и още нещо – кой проверява тези граждани дали наистина съществуват или просто са анонимни?
Аз ще Ви кажа, че в моята дългогодишна практика съм имал случаи, когато всяка една проверка на една такава „анонимка”, подписана от гражданин, е показвала, че такъв гражданин просто не съществува. Но докато се направи това нещо, нали знаете, процедурата започва и на този човек му се създават всичките излишни главоболия и проблеми!
Във връзка с това аз смятам, че е най-нормално този текст да остане във варианта си без алинеи 3 и 4. Аз смятам, че това е нещо що-годе в някаква степен минимално приемливо.
Друг е въпросът, че не беше нормално на второ четене, променяйки изцяло концепцията на закона, приет на първо четене, да се вкарва този нов текст.
Досега ние говорихме за наказателно производство, за процедура, при която при повдигнато обвинение се започва, стартира процедура и се уведомява комисията.
Сега се върнахме към хипотезата от месец юли миналата година, когато Народното събрание категорично на първо четене отхвърли. Сега тя не беше предложена на залата на първо четене, не беше част от възможността ние да я обсъждаме, да правим предложение за второ четене и ни се явява, и ни се предлага за второ четене със същите тези текстове. Точно текстове искам да ви кажа, че вадят закона от нормалното законодателство на България – било то гражданско или наказателно, защото два дни вече не можем да определим този закон къде е, и го слагат в законодателството, което се прави просто, за да се прави някакъв текст. Не знам на кого се удовлетворяват желанията – дали са на европейски чиновници или не.
Аз искам да попитам – имаме еврокомисари, имаме хора, които участват в различни евроинституции, кажете ми в коя държава, кой парламент се занимава с наши искания към тамошната държава и тамошните депутати? Ние тук това го позволяваме и го правим вече в 21.45 ч. тази вечер!
Молбата ми е, процедурното ми предложение е алинеи 3 и 4 на чл. 24 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще направя опит, наистина както колегата каза, с думи прости да обясня ал. 2.
Защото и господин Бисеров, и господин Петков насочиха нещата в съвсем друга посока. Тук не става въпрос, господин Бисеров, нито за съмнения за корупция, нито подмяна на дознателския апарат.
Как аз я разбирам ал. 1 на чл. 24? Административно-наказващият орган, когато установи, че с административното нарушение съответното лице е получило облага над 150 хил. лв. и, забележете, когато по друг начин не може да се съберат тези пари, тогава административно-наказващият орган уведомява съответната комисия. Ето това е в ал. 1 – няма съмнение за корупция, защото съмненията за корупция са компетенция на други органи. А когато самият административно-наказващ орган установи, че има такава облага с влязло в сила наказателно постановление – административният акт, който е съставен, този орган ще установи дали има такава облага или не. И, съответно установявайки, че има такава облага, ще сигнализира съответната комисия. Това е ал. 1 и не бива да се манипулира в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Димитров, защото дебатът стана малко по-професионален.
Ако е така – има логика. Но това, което каза господин Димитров, е точно на обратно. Аз на кого да вярвам – на заместник-председателя на парламентарната група, или на Вас – старият, печен юрист?
Искам да вярвам на текста, но Ви питам: кой е този административно-наказващ орган, който да наложи едно наказание от няколко хиляди лева, за което говори колегата Димитров, някъде в акта ще напише, че има облага за 150 хил. лв. или той, какво – ще го напише в съпроводително писмо?
Ако той го напише в съпроводително писмо, това означава, че той е органът, който прави преценка за съмненията, но, чакайте сега, нали няма да работим по съмнение?!
Аз Ви казвам, че ако става въпрос за запис в акта, че има една щета от 150 хил. лв., тогава мога да приема. Тоест, ако тези 150 хил. лв. са атрибут на акта и този акт е бил обжалван, влязъл е в сила, тогава е нещо стабилно, обаче някой да прави преценки извън административно производство и на база на съмнения да разследва, се получава точно това, за което Ви говори господин Румен Петков, че подменяме органите, които разследват, няма значение дали е административно-наказателно или е само наказателно, с други органи. Приемам Вашата логика, ако тези 150 хил. лв. са атрибут на влязъл в сила акт, затова Ви казах, че Вие поставихте на една по-професионална и правилна плоскост дебата. Дайте редакция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, Вие всъщност повдигнахте волно или неволно най-съществения въпрос – как точно стартира тази процедура, само че, опасявам се, че въобще не сте на прав път. Няма административно-наказващ орган, който по някакъв ред, какъвто и да е той, няма такъв описан в нашето законодателство, да установи облага. Ако Вие се сетите за някаква такава хипотеза, аз ще почерпя, ама, няма да се сетите, поради което всъщност отиваме на обратната хипотеза.
Текстът на ал. 1 има предвид нещо коренно различно. Става дума, че административно-наказващият орган ще изпрати наказателното постановление и информация за наказването, на тази база комисията ще стартира производството и в рамките на производството ще доказва има или няма облага за 150 хил. лв. Така че след една година, когато производството приключи, може да се установи, че няма облага за 150 хил. лв. и да Ви кажат: „Извинявайте, че малко Ви попритеснихме, възбранихме Ви имоти, сметки и така нататък, малко фалирахте”.
Това е един безумен текст, колеги. Много Ви моля, замислете се какво отваряме, каква кутия на Пандора отваряме. Ако беше така, както казва колегата Димитров, би могло някак да се възприеме – това, което казва и господин Бисеров, ама, не е така. Няма такъв административно-наказващ орган, няма процедура, по която той да може да установи тази облага. С други думи, този не много ясен текст предполага само обратната хипотеза – комисията да доказва облагата, само че това може да стане само в рамките на производство. Много Ви моля, недейте да допускате такова безумие!
И другото, по отношение на ал. 4. Такова нещо имаше само по Татово време. Не стимулирайте доносителството, много Ви моля! Това е изключителна глупост, която нищо хубаво няма да донесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Великов, имате възможност за трета реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, много внимателно слушах Вашето изказване.
Господин Димитров, обръщам се към Вас с реплика: и какво ще стане, когато тази комисия се самосезира, че примерно са нарушени облаги с над 150 хил. лв.? Какво ще стане? Комисията ще започне проверка, която трае една година, с продължение още шест месеца – година и половина, с влизане на съд – още шест месеца, общо две години и установяваме, че този човек има имущество за 100 хил. лв. После какво правим? Въртели сме държавната машина две години, харчили сме достатъчно средства, за да констатираме, че този, който е нарушителят, има имущество за 100 хил. лв. Какво от това?! Вие разбирате ли този капан на административните нарушения какъв проблем създава пред нашето общество? Какво като констатираме, че този човек е нарушил със 150 хиляди? Какво ще стане?
Алинея 1, която цитирахте: „и не може да бъде отнета по друг ред”. Да отнемем тогава всички други възможности от НК, според които може да се отнеме имуществото, и да оставим само този закон да действа в това направление. Това ли предлагате Вие? Дали тази комисия ще има този капацитет да свърши тази работа? Вие разбирате ли колко пагубно е административните нарушения да влизат в такъв законопроект и как тук влизаме в такава хипотеза, от която няма да има измъкване? Разбирате ли?! Няма да има измъкване, защото тук не става въпрос само за този, който е строил вилно селище. Тук става въпрос за кметове, за областни управители, за заместник министри, за министри, които влизат в тези хипотези.
И най-вече пък доносничеството, за което госпожа Попова, която беше радетел на този законопроект, сто пъти каза пред гражданите: няма да толерираме доносничеството! Сега го виждаме, че е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Този закон е съвсем нов за всички нас. Ние тепърва го тълкуваме, а пък прилагането вече по нататък ще бъде ангажимент на други. Искам да обясня нещата така, както ги разбирам като юрист и както тълкувам нормата, господин Бисеров.
Господин Гяуров, този закон ще задължи административно наказващия орган да сезира, когато установи, че облагата е над 150 хил. лв., защото сте прав, че досега никой няма такъв ангажимент. Но точно тази норма ще ангажира административно наказващия орган. Актът може да е за 700 хиляди, за един милион, но той да не предполага облага, така че не бъркайте самата стойност на съставения административен акт за нарушението с това каква облага той може да предизвика. Така аз си го обяснявам и го тълкувам. Трябва внимателно да четем закона. Административно наказващият орган ще бъде задължен да прецени има ли облага от това административно нарушение над 150 хил. лв., да я посочи колко е и тогава да сезира съответно комисията. Това е нормата и ако, пак казвам, не може по друг начин да бъде отнета тази облага, тя при всички положения сега в практиката не може и затова се създава тази норма. Това е обяснението. Така че да не се бърка стойността на нарушението и облагата, която може да бъде предизвикана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За изказване – народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нека да разсъждаваме като юристи, нека да разсъждаваме формално. Какво пише във въпросния чл. 24, ал. 1 – кой е органът, който започва проверката. В случая това е директорът на съответната териториална дирекция. Въз основа на какво в трите хипотези този директор започва проверка по отношение на лице, за което се твърди, че се е обогатило от административно нарушение на стойност над 150 хил. лв.? Въз основа на какво, уважаеми господин Димитров?
Административно наказващият орган в първата хипотеза, както правилно отбелязахте, изпраща наказателното постановление, което е влязло в сила. С какъв акт административно наказващият орган посочва облагата, която според него е могла да бъде придобита от това административно нарушение? С какъв акт? Не следва ли тази преценка на административно наказващия орган също да подлежи на контрол? Да може лицето да обжалва. Вие знаете, че има процедура по административното наказване и с участие на съответното лице има доказване, има обжалване. По какъв начин ще бъде извършена тази преценка?
Ето например господин Димитров счита, че при удължаването на договор за обществена поръчка на стойност 150 хиляди, облагата е 150 хиляди. Друг може да счита, че не е така, трети, че при един милион облагата е 150 хиляди. Разбирате ли, че тази преценка не може да бъде субективна и не може да бъде безконтролна. Или преценката тук е на директора на съответната териториална дирекция за това дали административно наказващият орган го е съзирал основателно или не.
Във всички случаи тук трябва да има обективни критерии. Не можем да правим предположение кой каква корупция е извършил в дадено производство. Ако имате предвид процедурите при обществени поръчки, бих се съгласила, че има някакъв резон, но административни наказания има практически по всички закони, които се приемат от парламента. Давате ли си сметка за какъв колосален набор от хипотези става дума?! Това е и по Закона за лечебните заведения, и по Закона за горите, и по добива на кариерни материали, и РЦЗ-тата по Закона за храните – каквото се сетите. Всеки орган, макар да налага глоба или имуществена санкция от 1000 лв., може да направи такава субективна преценка.
Още по-страшно е положението в третата и четвъртата хипотеза. Необяснимо е какво изпращат с цел сезиране държавните и общинските органи или длъжностните лица на съответния териториален директор. Какво му изпращат? Тук се твърди, че му изпращат данни за административно нарушение. Съгласете се, че административно нарушение има единствено и само в случаите, в които то е установено по надлежния ред. Може ли някакъв друг орган да твърди, че има нарушения, ако административно наказващият, който е упълномощен, не го е установил и не е наказал, не е минала процедурата по обжалване?!
Още по-страшно е положението в ал. 4, когато, забележете, гражданинът преценява, че определено лице е извършило определено нарушение по определен закон. Гражданинът преценява, че има административно нарушение по Закона за лечебните заведения! Преценява кой го е извършил, преценява кои текстове е нарушил, преценява какво трябва да е наказанието му и накрая преценява каква му е облагата. Това наистина е безумно!
Ако приемем, че тази преценка ще се извършва от териториалния шеф, е още по-страшно, защото даваме в ръцете на това лице неограничена власт. При него ще завалят десетки сигнали – и от административно наказващи органи, и от държавни и общински органи, от длъжностни лица, от граждани. Тогава той ще преценява. Както и да се разпростира тази комисия, тя не е от 100 хил. души. Той ще преценява съобразно своя капацитет на кои лица да започне проверка. Нали се сещате колко е страшна тази субективна преценка, защото тя създава корупционна среда.
Ще си позволя да задам един въпрос. Този закон събужда доносителството и най-ниските страсти у българските граждани, давайки възможност на гражданите да донасят за други лица. И случаен ли е фактът, че в следващия текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...отпада забраната за анонимни сигнали? Вие бяхте забранили анонимните сигнали. Сега този текст отпада, което означава, че те са допустими. Погледнете следващия текст. Няма забрана за получаване на анонимни сигнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Защо тогава не опонирахте на мен? Дадох пример. Иначе общи лафове – този закон, онзи закон. Такива неща много лесно могат да се говорят. Защо не ми опонирахте на мен?! Дадох много ясен пример. В акта за установяване на административно нарушение няма как да се установява облага. Няма как, но в текста на ал. 1 е казано съвсем ясно – „от естество да породи такава облага”.
Всъщност исках да Ви кажа друго. Смятам, че не трябва да изключваме гражданите, защото те имат свои организации. Трябва да има механизъм за граждански контрол, включително и по този закон. Това, че тук използваме само термина „граждани”, не изключва гражданските организации. Така разбирам този текст – трябва да има възможност гражданските организации, които развиват дейност в определена област, да осъществяват контрол. Примерът, който Ви дадох с парка „Странджа” – граждански организации осъществяват контрол за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Госпожо Манолова, смятам, че при изказванията в този текст ние трябваше да наблегнем, че няма обективен критерий. Този административно-наказващ орган аз не знам дали случайно не е Столичният инспекторат, който санкционира хората, които по време на разходките в парка не събират отходите на кучетата си и нанасят щети. Някои пък нанасят облаги на други.
Нека да се съсредоточим върху „длъжностни лица”. Кои са тези длъжностни лица? Посочете, поискайте да се даде отговор тук, в залата, за да формулираме текст, който да ни даде яснота и този закон като излезе от залата, да бъде ясен за онези, които трябва да го прилагат.
Уважаеми колеги, вече се обръщам към Вас, погледнете ал. 1: „Директорът на съответната териториална администрация”. Вие като кадровици по области знаете много добре колко трудно ще Ви бъде да намерите тези директори, а всички ние знаем колко квалифицирани ще бъдат и след това какви чудеса ще се правят.
Бях предложил преди това да се даде и тази възможност – да не могат директорите да я правят, а комисията. Така или иначе и това не се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, ако внимателно прочетете ал. 4, първо не става въпрос за анонимки и доноси, и второ, става въпрос за обстоятелства, свързани само с ал. 3. Забележете това и когато коментирате този текст, коментирайте го коректно. Става въпрос за обстоятелства, свързани само с ал. 3. Гражданинът трябва да се идентифицира. Не може да е анонимен. Затова пише „гражданите”, а не „по анонимен сигнал”. Пише: „Когато му станат известни обстоятелства по ал. 3”.
Вие говорите, че толкова актове се съставят. По Закона за пътищата за какви облаги говорим? Превишил скоростта, глобяват го, плаща си глобата. По Закона за горите – отсякъл незаконно дърва за 500 лв. – отнемат му дървата. Така че според мен това са изключения. В ал. 1 се говори за изключения, там, където не могат да бъдат събрани по друг ред и когато наистина става въпрос за облага.
В ал. 1 пише, че с уведомлението трябва да съобщи на съответната комисия каква облага евентуално може да получи това лице, за което има влязъл в сила административен акт. Първо, законът не изисква всяко наказателно постановление да се изпрати, а само когато административно-наказващият орган установи, че има нарушение от естество да се създаде такава облага. Едва ли някой с лека ръка ще праща такива уведомления, след като му е известно каква отговорност носи за това.
Нека не пресилваме нещата, а внимателно да четем закона, особено по ал. 4. Не говорим за анонимност, а само за обстоятелства, свързани с ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, като юрист на юрист Ви зададох въпрос – как административно-наказващият орган преценява размера на облагата? Ако наистина говорим сериозно и тези текстове ще влязат в закона, тогава нека бъде направена съответна промяна в Закона за административните наказания и нарушенията, където в наказателното постановление ясно да бъде изписан размерът на облагата, която може да бъде придобита от това административно нарушение. Тогава най-малкото ще има и съдебен контрол и гражданинът ще може да възрази. Извинявайте, тази преценка няма никаква обективна основа, тя е изцяло субективна.
Тук ще отговоря и на господин Василев. Добре, Вие давате пример с вилно селище. Аз обаче Ви давам пример, че незаконно строителство може да има в най-различни хипотези. Например навесът на един гражданин в двора на къщата му. Тогава по субективна преценка административно-наказващият орган може да прецени, че генерираната облага от това незаконно строителство е в размер на 150 хиляди. Тук няма обективна преценка.
За ал. 4 и за ал. 3 – забележете, че длъжностните лица, без да са административно-наказващи органи, правят преценка, че е извършено административно нарушение и че от това нарушение е последвала облага.
Господин Димитров, Вие сте юрист, пак повтарям, кога има административно нарушение? Когато има наказателно постановление, влязло в сила, с което този факт се потвърждава. Всякакви останали предположения на длъжностни лица, а още по-малко на граждани, в ал. 4, са абсурдни.
Мога ли да предполагам, че по Закона за лечебните заведения например е извършено административно нарушение и по еди-кой си текст трябва да се наложи еди-каква си глоба и от това е произтекло еди-каква си облага? Това е абсолютно несериозно. Нормално е гражданинът да сезира административно-наказващия орган да си извърви процедурата и накрая да завърши със съответен акт. Още по-малко териториалният директор може да преценява кога има административно нарушение и кога – не.
По същата логика дайте да поставим под съмнение привличането на обвиняем по някои престъпления и примерно гражданинът да сезира комисията, твърдейки, че едно лице трябва да бъде привлечено за еди-кое си престъпление не пред прокурора, а пред комисията. Тук нещата се обръщат с краката нагоре.
Вижте следващия текст – ал. 7 „производство пред комисията не може да се образува по анонимен сигнал” е отпаднал, което означава обратното. Защо иначе вносителят ще се откаже от този ясен текст? Какво пречи аз от Ваше име или от името на несъществуващ субект да пусна сигнал до комисията и там да твърдя абсурдни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето изтече госпожо Манолова.
За изказване – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, за тези, които са ме слушали искам да кажа, че в този член за мое тежко безпокойство и без грам злорадство искам да Ви кажа, че това чудовище, което сътворихме с този законопроект, оживя. То оживя в този член защото не стига, че вкарваме административнонаказателното производство като обект на тази комисия, но в ал. 3 излизаме от него.
Ние излизаме от административнонаказателното производство, защото ал. 3 вече предвижда „по предположение”. Тук се реализират всички субективни възможности. Вкарваме ал. 4, в която гражданите сезират. Тук Франкенщайн оживява.
С тези членове създавате точно това, за което говорех – идва момент, в който процесът ще стане неконтролируем. Ще бъде бламирана работата на самата комисия. Защото ще завалят жалби – междусъседски, между конкуренти, от граждани, от държавни служители. Освен условията за корупция, тук давате на предположение и на субективни оценки да бъдат реализирани. Така или иначе Вие вкарвате наказателната част в този законопроект, с което също не съм съгласен. Най-разумното и правилното е алинеи 3 и 4 да отпаднат, защото те излизат вече дори извън административнонаказателното производство. Държавни и общински органи или длъжностни лица, на които по служба е станало известно, че е придобита облага – това са предположения, това е субективна преценка. Това Вие го вкарвате в комисията.
Втора субективна преценка от страна на комисията – дали да образува, или не производство? Разбирате ли какво безумие сътворявате, какъв тежък, жесток текст, който самата комисия няма да може да преодолее?
И върхът на всичко – ал. 4, в която „граждани, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3”. Те може да са чули по случайност докато някъде са си подавали някаква молба, че се говори за това нещо и отиват и подават сигнал. И той трябва да бъде разгледан. По този начин Вие блокирате работата на самата комисия, което е другият тежък момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Иван Иванов – първа реплика.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, въпросът доколко административно-наказващият орган има възможности да влияе и да насочи към комисията, мисля, че е съвсем нормално да съществува като ал. 3. Кой друг, ако не административно-наказващият орган в своите правомощия и в кръга на своите служебни ангажименти, може да прецени действително дали едно лице в своята дейност, примерно при данъчни измами, сумата, която той е завлякъл от държавата, е в размер на няколко милиона. Тези милиони са инвестирани. Естествено, след като се направи данъчнооблагателният акт, наказващият орган може да сезира комисията, за да може да се вземе това имущество.
Другият момент – ал. 4 също трябва да запази своето съдържание. Алинея 4 е пряко свързана с ал. 3. И Вие като че ли не искате да разберете, че в крайна сметка този гражданин не прави донос. Той просто съобщава обстоятелства и факти, които са верни и са станали известни на административно-наказващия орган. Има определени административни ръководители, които може да не уведомят комисията на базата на корупционни прояви или други. Така че самият гражданин, който има истинска информация и която съответства на фактите и обстоятелствата, които са станали известни на административно-наказващия орган, като добросъвестен гражданин да съобщи тези факти и те да станат достояние на комисията. Аз не виждам какъв е проблемът. Ние не трябва да се спираме на това и да заклеймяваме такава поведенческа реакция, тъкмо обратното. И без това в обществото ни се създава впечатлението, че до голяма степен административно-наказващите органи понякога играят в корупционни схеми с тези, които са обект на проверките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Терзийски, всъщност какво се получава? Това, за което говори господин Петров – в ал. 3 изобщо не става въпрос за административно-наказващия орган. Административно-наказващият орган е в ал. 1.
Това, което каза Павел Димитров. Всъщност гражданинът чрез препратката към ал. 3 е приравнен на длъжностно лице – това означава. Добре, правите го. И хипотезата е следната: наистина се излиза извън рамките на административното право. Едно длъжностно лице или един гражданин, който не е административно-наказващ орган, не е, той какво прави? Първо, той преценява дали има административно нарушение, без да има акт, второ – мисли и преценява дали облагата е 150 хил. лв., и трето – прави преценка, че тази облага не може да се възстанови по друг начин. Това са трите елемента на ал. 3, които трябва да премисли това длъжностно лице, което повтарям, не е административно-наказателен орган, респективно този гражданин. Може ли да възлагаме на длъжностни лица и граждани извън административното производство да правят преценка дали има административно нарушение, колко е облагата и дали тази облага няма друг законен ред за възстановяване? Очевидно е, че не можем. За това става въпрос, господин Терзийски. Безсмислено е да има текстове, които да обвързват Наказателния кодекс с процедурите като има такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми преждеговоривши, все пак да ви обърна внимание, ако сте забравили, прочетете си чл. 3, който вече приехме, и вижте каква е целта на закона и с какви средства се реализира.
Ние искаме да отнемаме имуществото на незаконно забогателите или да създаваме пречки да се отнема имуществото на незаконно забогателите? Защото, видно от тълкуванията на левицата, всъщност те искат да направят всичко възможно тези процедури да не могат да се реализират.
Да се върна на чл. 24. Обещах на господин Бисеров, че винаги след него ще взимам думата. Обърнете внимание всъщност какви процедури се реализират.
По ал. 1 се реализира всъщност едно действие на териториалния директор на комисията, който образува проверка, в резултат на това, че административнонаказващият орган го е сезирал и му е изпратил наказателното постановление. Тоест действието на административнонаказващия орган е само повод за образуване на проверка. Само че образуването на проверка не означава образуване на производство, госпожо Манолова. Тук никой няма да налага запори, така че искам да има някаква яснота по този въпрос.
Що се отнася до ал. 3 и 4, всъщност действията на други държавни органи, които са предвидени в ал. 3, и на гражданите, и на гражданските организации по – ал. 4, те всъщност не служат като законен повод на това териториалният директор да образува проверка. Той дори не е длъжен да започне проверка. Само когато е сезиран от административнонаказващ орган е длъжен да започне проверка.
Отделен въпрос е по отношение на тези прословути 150 хил. лв. Когато административното нарушение е от естество да създаде облага, а не че се е реализирала облагата. Всъщност в самата проверка, която ще започне териториалният директор на комисията, ще се установи дали реално има такава облага. Ако няма такава облага, на това лице няма да се случи нищо. То и нищо не му се е случило, господин Бисеров, понеже производството не е започнало. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Иванов, по отношение на Вашата реплика ще кажа само: много, много, много наивно и на моменти даже алогично.
Господин Василев, благодаря за Вашата реплика. Благодаря, че споменахте чл. 3, който вече приехме, защото наистина тук, в този член, който в момента приемаме, прозира философията на чл. 3, а в чл. 3 никъде не се споменава отнемане на незаконно придобито имущество. Там вече говорехме, че става въпрос да се възстанови чувството на справедливост у гражданите. И сега нарушеното чувство на справедливост на гражданите рефлектира в чл. 24, в който те отиват и казват: „На мен ми стана известно, че Вие, господин еди-кой си, сте извършили административно нарушение, с което сте се облагодетелствали за 150 хил. лв.”. Разбирате ли, че тук не става въпрос вече дори за презумпцията, която не съществува в този законопроект – презумпцията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин? Тук става въпрос за презумпцията да се възстанови нарушеното чувство за справедливост. Ето това прозира в този член.
Затова ви казах, че в този член чудовището, което сглобихте, оживя. То оживя, защото давате възможност за този реваншизъм, давате възможност за тези сигнали, давате възможност на завистта, на омразата да изплуват и да се реализират. Никъде в чл. 3 няма споменат терминът „отнемане на незаконно придобито имущество”. Там се говори за възстановяване на чувство на справедливост.
Колеги, това е страшно за всеки един – за всеки един от вас, за всеки един от българските граждани. По този начин вие ще блокирате и комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожа Мая Манолова поиска лично обяснение, тъй като беше спомената поименно от народния представител Емил Василев. (Народният представител Емил Василев иска думата за лично обяснение.)
За какво пък Ви е лично обяснение? (Реплика от народния представител Емил Василев.)
Не, не, повече няма да давам думата за лични обяснения. Това е! Не може! Вие си правите реплики, дуплики, нормално е да си споменавате имената. (Шум и реплики.) Това е последното, което давам по тази процедура. Продължаваме нататък.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Василев, Вие сте юрист. Не е по-малко страшно кой ще прави преценката – дали длъжностно лице, различно от административнонаказващия орган; дали гражданин; дали териториалният шеф на съответната дирекция по следните въпроси: дали има административно нарушение; дали възможната облага е над 150 хиляди и дали не може да бъде отнета по друг ред. Нали разбирате, че това са обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено от административнонаказващ орган? За да има административно нарушение, трябва да има административно наказание, наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган. Нито гражданинът, нито някакво друго длъжностно лице, нито териториалният директор могат да правят такава преценка.
Вижте в каква хипотеза вкарвате териториалният директор. От стотиците сигнали, които ще отидат при него, той да прави преценка по кои да започне процедура. Това е корупционна среда. Тогава, когато едно лице абсолютно субективно прави тази преценка, кажете какви са критериите, по които ще преценява териториалният директор? Той не може да образува преписки срещу всички, защото трябва да блокира работата на тази дирекция. Той ще преценява. Как ще прави тази преценка, като няма критерии? Как ще я прави – по това кой му е симпатичен, по това кой е член на ГЕРБ, по това кой не е член на ГЕРБ или по това кой го стимулира по друг начин? Нали разбирате, че винаги когато едно длъжностно лице, какъвто е териториалният директор, има огромни правомощия и има свобода за свободна преценка, това ражда корупция, това ражда злоупотреби, това ражда рекет, ако искате? Ето това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по дискутирания текст? Няма.
Приканвам народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като предстои поредица от гласувания по новия чл. 24, който се предлага от комисията.
Първото предложение, което ще подложа на гласуване е за отлагане на гласуването на ал. 3 и 4, направено от народния представител Румен Петков.
Режим на гласуване!
Гласували 101 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което ще гласуваме, е направено от няколко народни представители – първо от народният представител Христо Бисеров, след това то беше подкрепено от Димитър Чукарски, Георги Терзийски, Румен Петков, Димо Гяуров, а то е за отпадане на ал. 3 и 4.
Режим на гласуване за предложението за отпадане на тези две алинеи.
Гласували 104 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 16.
И това предложение не е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господни Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Обръщам се към Вас с настоятелното предложение все пак да оценим пред какво е изправено българското общество. Ние тук в тази зала гарантираме доотравяне на атмосферата, ние тук в тази зала издигаме доноса в инструмент на държавна политика, ние легитимираме доноса като необходимост и обществено очакване и много ясно казваме на обществото, че правото е ако не последният, то предпоследният инструмент, който държавата ще използва за да защити обществото от посегателства, но и да защити правата на гражданите.
Моля за прегласуване, но нека да не извършим прегласуването със съзнанието, че някой нещо ни е разпоредил или че някой нещо ни е казал, а да го извършим със съзнание.
Ще повторя още веднъж, че след шест месеца ще ни питат за резултата от този закон. След шест месеца ние, и най-вече Вие, които така безрезервно и така юнашки го гласувате, ще бъдете принудени да обясните какви са били очакванията, какви са били потребностите, какви са били конкретните аргументи за приемането на тези текстове и какви резултати са постигнали съответните институции.
Създавате корупционна среда, създавате отровена атмосфера и създавате един закон, от който няма да произтече нищо добро за обществото. Затова моля да прегласуваме с разум и с отговорност, с която са ни изпратили тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението за отпадането на алинеи 3 и 4.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Госпожа Юлияна Колева оттегля предложенията си за допълнение в ал. 3 и ал. 4.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 24 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 108 народни представители: за 100, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Ципов – член 25.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 25 има направено предложение от Христо Бисеров.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а го подкрепя по т. 3 и 4.
1. Член 25, ал. 1 придобива следната редакция:
„(1) Сезирането на комисията в случаите на чл. 22 се извършва от наблюдаващия прокурор с постановление за уведомление, когато същият въз основа на събраните доказателства, е направил основателно предположение, че е налице имущество, придобито със средства, за които не е установен законен произход.”
2. Член 25, ал. 2 се изменя така:
„(2) Постановлението за уведомление съдържа подробни мотиви относно обстоятелствата по предходната алинея, а така също и данни за лицето, престъплението и имуществото.”
Предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Димитър Чукарски и група народни представители.
Член 25, ал. 2, т. 2 се редактира и добива следния вид:
„2. престъплението, което се допуска, че може да е извършено от лицето.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Проверката в случаите по чл. 22 започва въз основа на уведомление от прокурора до директора на съответната териториална дирекция.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, за което е налице съответното основание по чл. 22;
2. престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Министерството на правосъдието уведомява комисията за всеки случай на образуване на наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на посочените в чл. 22, ал. 1.
(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват комисията при трансфер на наказателно производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване? Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Съгласно разписаното от вносителите и в текста на комисията в чл. 25, който е един от най-важните текстове в закона, се съдържа основанието, че проверката започва въз основа на уведомлението от прокурора до директора на съответната териториална дирекция.
В текста по вносителите има една ал. 7, която гласи, че „Производство на комисията не може да се образува по анонимен сигнал”. Това е текст, който не фигурира в окончателната редакция на комисията.
Аз държа и моля, госпожо председател, текстът на ал. 7 по вносител да бъде поставен на отделно гласуване, тъй като не се съдържа в редакцията на комисията. Моля за подкрепа от колегите този текст да остане в окончателния вариант на комисията.
Аз като юрист не мога да приема, че по анонимен сигнал може да започне такова производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате това да стане ал. 5, така ли?
ИСКРА ФИДОСОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Фидосова! Много моля за внимание от Ваша страна.
Госпожо Фидосова, напълно подкрепям направеното от Вас предложение. То е изключително уместно, но молбата ми е да не намира редакция като алинея в чл. 25, защото чл. 25 предвижда започване на проверката само в случай на извършено престъпление. Сега ние в чл. 24 допуснахме то да става и при административни нарушения. Затова предлагам този текст да бъде изведен в нов чл. 26, който да обхване и чл. 24, и чл. 25, и да бъде ясно, че не може да бъде образувано производство по анонимен сигнал.
Смятам, че това е коректната форма.
Дано някой да ме слушаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви разбрах.
Втора реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо Фидосова, наистина ако тази алинея бъде в рамките на този член, ще остане че се отнася до прокурора, а не може да има анонимен прокурорски сигнал.
Ако бъде в следващия член, тогава той важи по принцип за всички процедури и обхваща и процедурите по чл. 24. Така че да бъде в отделен самостоятелен член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Помолих и направих процедурно предложение да се подложи отделно на гласуване, но не съм казала да бъде под формата на ал. 5. За да не преномерираме до края цялата номерация на текстовете, предлагам да се създаде нов чл. 25а със следното съдържание: не „производството”, както е по ал. 7 – с редакция, а „проверката”, тъй като това е във фазата на проверката и вече говорим за проверката, а не за производството, както е първоначално по вносител.
Текстът на чл. 25а да придобие следната редакция: „Проверката пред комисията не може да се образува по анонимен сигнал”. Това е текстът. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тъй като в хода на предишни гласувания се убедихме каква е подкрепата за предложенията на госпожа Фидосова и на госпожа Колева, в рамките на 19 гласа от управляващото мнозинство, искам да задам въпрос и да получа отговор от някой от Вътрешната комисия. Каква беше причината този текст да отпадне от окончателния доклад на Вътрешната комисия? Случайно или не това е свързано с новата възможност, която предлага Вътрешната комисия – органът по отнемане на незаконно имущество да бъде сезиран и от граждани, които да твърдят за извършени административни нарушения и придобита облага над 150 хиляди.
Какви бяха Вашите съображения да вкарате възможността граждани да сезират, да отпадне забраната за анонимни сигнали и какво е Вашето отношение към предложението, което е направила госпожа Фидосова? Най-лесното е да отхвърлите нейното предложение. Би било по-коректно, ако изложите аргументи в тази посока. Защото наистина е страшно, че този закон стимулира доносителството, но още по-страшно е, ако се върнем десетки години назад и възобновим едни практики, в които хора могат да се маскарят по анонимни сигнали с много тежки за потърпевшите последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да обоснова предложението, което сме направили с колегата Димитров, за промяна на текста в ал. 1 на чл. 25. По предложения от вносителите текст, производството в случаите по чл. 22 би следвало да се образува въз основа на уведомление от органите на досъдебното производство. Това понятие вече е твърде широко с оглед на това, както вероятно добре си спомняте, ние дадохме такава възможност за органите на митническото разследване. Сега се чува, че министър Дянков иска да създава данъчна полиция, така че кръгът на тези потенциални органи на досъдебно производство става твърде широк.
Няма да скрия, че имам сериозно притеснение относно квалификацията на тези органи и евентуалната опасност от злоупотреба от страна на отделни представители на тези органи. Поради което сме предложили (с оглед гарантиране на сигурността, че няма да бъдат правени злоупотреби) това да бъде извършено само от прокуратурата. Поради това предлагаме текста на органите на досъдебното производство да бъде заменен с текста от прокуратурата.
Моля да подкрепите това предложение, още повече, че то е подкрепено от комисията, с оглед на гарантиране правата на гражданите и избягване на каквито и да е възможности от злоупотреби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Гяуров, имам реплика към Вас. Макар че аз подкрепям Вашето предложение, дори нещо повече – направил съм предложение прокурорът не просто да изпраща, а да се ангажира с предварителна оценка, защото очевидно е, че има случаи, когато се извършват дори и тежки престъпления, но няма данни за разминаване в имуществото. Моята идея беше прокурорът да се ангажира. При Вас ангажиментът е по-малък. Той просто проверява от формална гледна точка.
Идея, че приемането на Вашия текст ще гарантира защитата на правата на гражданите, звучи вече толкова наивно в този час, след като приехме чл. 24, че изобщо вече няма никакво значение дали ще Ви приемат текста, или няма да Ви приемат текста. Никакво значение няма! Ако прокурорът или разследващият полицай не може да го направи по някаква причина, съседът ще го направи по реда на чл. 24, ал. 4 и въпросът ще приключи. (Реплика от народния представител Димо Гяуров.) Така е. Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Заповядайте.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря за репликата, господин Бисеров, и за подкрепата, която изказвате за теста.
Още при първото четене заявих категорично, че по принцип не приемам идеята на закона и духа на закона, но все пак се опитвам да дам онези минимални гаранции за злоупотреба от страна на отделни представители на органите, свързани с различните процедури по този закон. Макар да си давам сметка, че всъщност това е едно минимално гарантиране на правата на гражданите, аз все пак настоявам да бъде приет този текст, защото на фона на всички големи отворени врати, поне се опитваме да затворим част от тях. Имам предвид отворени врати за злоупотреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Министър Ковачева иска думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с възможността граждани да сезират комисията, мисля, че е удачно тези искания да бъдат мотивирани. Също така подкрепям искането да не се допускат анонимни сигнали.
Само за протокола ще кажа, че по принцип анонимните сигнали не са допустими и това е в съответствие с Административно процесуалния кодекс. Предполагам, че всички Вие го знаете. Така или иначе, за да звучи по-аргументирано, не виждам пречка и в този закон да бъде изрично записано, че анонимните сигнали не се допускат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Христо Бисеров в частта, в която комисията не го подкрепя, а това е по т. 1 и 2 от неговото предложение.
Гласуваме предложението на Христо Бисеров в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димо Гяуров и Димитров – по принцип подкрепено.
Не се подкрепя обаче от комисията предложението на Димитър Чукарски и група народни представители.
Това предложение на господин Чукарски и група народни представители подлагам на гласуване – то не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Фидосова да бъде приет нов чл. 25а със следното съдържание: „Проверката пред комисията не може да се образува по анонимен сигнал”.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Понеже се оказах единствения гласувал против се почувствах морално задължен да обясня защо това е така.
Дами и господа вляво, голяма грешка направихте, че подкрепихте този текст, защото по този начин отрязахте единствената възможност да се подават сигнали срещу управляващите. На никой няма да му стиска да подава подписани сигнали срещу управляващите. Голяма грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване чл. 25 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение на народния представител Христо Бисеров.
Създава се нов чл.25а :
(1) Комисията се произнася по всяко постановление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това се оттегля, не го четете. Нали така, господин Бисеров?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Оттеглено е от господин Бисеров.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 26:
„Чл. 26. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година.
(2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца.
(3) Проверката обхваща период от 15 години назад, считано от датата на започването й.
(4) Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за:
1. удължаване на срока на проверката;
2. прекратяване на проверката;
3. образуване на производство по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Колеги, много Ви моля всички да обърнете внимание на чл. 26, ал. 3 срока, който може да бъде и да обхваща тази проверка – става дума за 15 години назад.
Искам само да Ви кажа, че в наказателното право, където се счита, че има извършени включително тежки престъпления, не може да се надвишава срокът, който е по-голям от установените счетоводни стандарти за съхранение на документацията. Тези стандарти са нормално пет години, ние ги увеличаваме три пъти – общата погасителна давност е десетгодишна.
Става въпрос, че тези 15 години, които ние искаме за административни нарушения, включително за леки престъпления, са недопустими и ще Ви кажа защо – петнадесетте години са съотносими само към липсата на давност за престъпление срещу мира и човечеството. Дайте да видим в този закон ние само престъпления срещу мира и човечеството ли включваме или 66 състава от Наказателния кодекс плюс неограничен кръг административни нарушения и наложени за тях наказания.
Моля Ви и правя формално предложение, не съм могъл да го направя между първо и второ четене, защото такъв текст не съществуваше при първото четене, да се запише, че проверката обхваща период – имаше го направено като предложение от наша страна по чл. 22, госпожо председател.
Текстът, който предлагам, е, че проверката не може да обхваща срок по-дълъг от срока установен, съгласно счетоводните стандарти за съхраняване на документацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Това, което колегата Чукарски изложи като аргумент по отношение срока на давност на извършване на една проверка, е едната страна на проблема. Другата страна на проблема, с който ще се сблъскат всички български граждани, е невъзможността да докажат със съответни документи и изобщо с каквито и да е доказателствени средства своите доходи за толкова дълъг период от време.
Предполагам и юристите, и финансистите от ГЕРБ знаят разпоредбата на чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според която най-дългият срок на съхранение на счетоводни регистри е 10-годишен. Реално 10-годишен е и срокът за съхранение на документите за данъчно-осигурителен контрол, 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичните задължения.
Това са текстове обаче, които са в сила от 1 януари 2006 г. Преди това давностните срокове са уредени в Закона за счетоводството и до 2001 г. срокът за съхранение на тези документи, забележете, е до извършване на следващата проверка. Тоест, гражданите имат по-сериозен ангажимент, според този закон, за съхранение на документи от съответните органи. В една голяма част от случаите тези документи отдавна-отдавна са унищожени. Унищожени са и съответните архиви на фирмите, от които те трябва да доказват придобиване на определено имущество през придобиване на определени доходи и прочие.
Вие на практика ще направите невъзможно доказването от гражданите на техните доходи за 15 години назад, а реално юристите си дават сметка, че ако имат имот, който да е придобит 14 години преди проверката, ще трябва да доказват доходи поне за 5 до 10 години преди срока на придобиване на този имот. Това реално означава в някои хипотези да се върне лентата назад до 20-25 години. Кажете ми, по какъв начин е възможно да бъде извършено това? Тогава онова приравняване, което направихте, че за този, който е невъзможно да докаже законния произход на своите доходи, важи презумпцията, че те са незаконни, че имуществото е незаконно придобито, придобито от престъпление. И тук не става дума за това, че има фирми и граждани, които в условията на сива икономика не са отразявали реалните си доходи, за българи, които се живели в чужбина и са изпращали пари на своите семейства, а става дума за обикновената хипотеза, при която гражданите поради липса и несъхраняване на тези документи, няма как да докажат тези обстоятелства. (Шум в залата.)
За мен е необяснимо Вашето веселие при коментара по тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате още минута и половина, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Или вече изобщо не Ви пука, или сте абсолютно сигурни, че този орган, който създадохте, ще работи само по отношение на определени категории лица, на които и сто тояги са им малко. Колкото по-зле, толкова по-добре!
Аз не намирам иначе разумно обяснение за присъствието на подобни текстове, които Вие си давате сметка – и госпожа Фидосова, и господин Анастасов, че ще поставят в изключително тежко изпитание гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Господин Христо Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Член 26 или част от него изведнъж се оказа в другата глава, нали така? Наистина има такъв проблем, който не е някакъв нерешим проблем, но Ви обръщам внимание.
Аз съм направил предложение по чл. 26, ал. 1, който е в Глава „Правомощия на органите” за срока за проверката. Комисията премести този текст в новия чл. 26, който се намира в предната глава. Така че макар формално да не съм, имам право да поискам гласуване по моето предложение, защото то стана ал. 1 на чл. 26. Просто е в другата глава, аз не оспорвам това.
Смятам, че срокът на проверката – една година, е прекалено голям. Става въпрос за една предварителна проверка, в която не участва и лицето, което е проверявано. Комисията няма никакво задължение да го уведомява. Той няма никакви процесуални права – примерно не да изисква, той дори няма право да представи документи. Ако отиде и по някакъв начин знае, че е проверяван и желае да представи документи, комисията не е длъжна да ги приеме. Тоест, това е една процедура зад гърба на човека, така или иначе. Ако ще бъде такава процедура и в нея той няма никаква възможност да влияе на нейното съдържателно развитие, поне да е в някакъв по-разумен срок. Защото една година тайно разследване на практика плюс възможността за още половин година е твърде много.
Вие знаете, че в наказателното право онзи срок от две години ли, колко беше, който ту отпада, ту се връща, там поне лицето е наясно, че е обект на разследване. То може да участва в събирането на доказателства, може да предлага нови доказателства, въобще има някакви права да коригира това разследване.
Тайното разследване винаги има опасност да бъде изкривено от субективното отношение на разследващия орган. Това си е нормално нещо.
От тази гледна точка мисля, че е разумно да намалим срока. Затова Ви моля да обърнете внимание на предложението. Още повече господин Димо Гяуров и господин Мартин Димитров са имали смелостта да направят същото предложение, за което ги поздравявам.
По отношение на 15-те години. Колеги, давността 15 години е давност от наказателното право. В гражданското право няма давност 15 години. Няма такава давност. Досега всички говорите в хорче, тук става въпрос за граждански процедури, за граждански съдилища, и давностните срокове – то не е точно давност, трябва да бъдат граждански. В гражданското право сроковете са 5 години, по изключение мисля, че има – много малко изключения, за 10 години. Още повече на първо четене изобщо не е обсъждана хипотезата за 15 години, защото тя не съществуваше.
Предлагам в ал. 3 числото „15” да се замени с „10” и с това се изчерпват моите предложения по текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители! Пояснявам за онези, които следят доклада.
Комисията предлага да се създаде нов член 26, който частично възпроизвежда текста на вносителя за чл. 26, систематично отразен в Глава четвърта – „Правомощия на органите на комисията при извършването на проверка”.
Тъй като предложенията на народните представители Христо Бисеров, Димо Гяуров и Мартин Димитров са свързани със сроковете, ще считам, че едновременно на доклад са поставени за обсъждане новият чл. 26 и чл. 26 по вносител, за който предложението на комисията е да бъде отхвърлен, тъй като систематично минава в Трета глава с нова редакция.
Има ли други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател. За пореден път изпълнявам обещанието си да се изказвам след господин Бисеров.
Надявам се, че пленарната зала няма да се хване на толкова елементарни уловки.
Господин Бисеров, първата част от репликата ми е, че всъщност този период от 15 години е времеви обхват на проверката и няма нищо общо с погасителната давност. Що се отнася до срока на проверката, смятам, че една година е един кратък срок. (Част от народните представители от ГЕРБ стоят прави, разговарят и излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Василев.
Моля народните представители да заемат мястото си в залата. Не ме карайте да помоля медиите да освободят залата. Колеги, това, което извършвате, е непристойно.
Имате думата, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: По отношение на срока, смятам, че дори едногодишният срок е малък. Става въпрос за много сложна проверка. Вижте следващия член, уважаеми колеги – за каква сложна проверка става въпрос и в каква сложна координация трябва да влезе самата комисия с други държавни органи, за да може да извърши проверката.
За мен предложението да се намали срокът на проверката на 6 месеца е просто уловка. Това ще постави всъщност комисията в невъзможност да си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение по отношение текста на ал. 3. Моля думите „15 години” да бъдат заменени с „5 години”.
Каква е мотивацията ми? В държавната администрация, в съдебната система, в банковата система документацията се пази само 5 години. Не можем към днешна дата да създаваме задължение на гражданите да съхраняват документи за минал период – нещо, което те не са знаели, че е трябвало да правят някога. С други думи, ако някой се опита да се снабди с данъчната си декларация за година, по-раншна от 5 години назад, не би могъл да го направи. Не би могъл да се снабди с извлечения за банкови преводи. Не би могъл дори да си вземе съдебно решение от архива на районния съд, тъй като след петата година те се унищожават.
Този дълъг срок от 15 години, записан в предложението на комисията, практически поставя в изключително трудна ситуация гражданите, които ще трябва да доказват обстоятелства, свързани с тяхното имущество. Дайте си сметка, че никъде в държавата не се съхранява тази документация.
Бих приел и срока от 10 години, но той също е твърде дълъг от гледна точка на съображенията, които излагам. Моето формално предложение е за 5 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Исках да насоча вниманието ви по този член в един друг интересен аспект.
Проверката обхваща период от 15 години назад. Тя обаче обхваща период от 15 години назад, в който сте придобили имуществото си. Но нали разбирате, че това имущество може да е придобито със средства, които са за много по-голям период от тези 15 години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Считано от датата на започването й. Прочетете си текста, господин Терзийски!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: От датата на започването на проверката. Госпожо председател, репликирайте ме, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не си четете текстовете, господин Терзийски, и занимавате аудиторията с нещо, което не сте свършили достатъчно прецизно.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Проверката обхваща 15 години. Но нали през тези 15 години вие сте придобивали имущество, за което средствата можете да сте ги придобили преди 25 години? Това искам да обясня. Как ще докажете това имущество, след като сте получили парите преди 20 години?!
Изцяло се присъединявам за намаляване на срока, както беше направено предложението. Като аргументи искам да посоча следното. Наказателният кодекс, чл. 80 включва: „Наказателното преследване се погасява по давност 5 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година”.
Ако правим закон, който кореспондира с наказателното преследване, оказва се, че наказателното преследване е с по-малък давностен срок от този, който предвиждаме в този закон – 15-годишен.
Присъединявам се към тезите, изказани по отношение на това, че Данъчно-процесуалният кодекс включва 5-годишен срок за съхраняване на документите, банковите документи се съхраняват 5 години. Как те ще подлежат на доказване?
Присъединявам се към предложението на господин Гяуров и Димитров да се съкрати срокът на проверката от една година на 6 месеца и от 6 месеца – вторият срок – на 3 месеца. Една година е толкова тежък срок, в който вкарвате гражданите по тази проверка, че е невъзможно който какъвто бизнес реализира и осъществява, да просъществува след тази година и шест месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много се надявам внимателно да сте чули казаното от господин Бисеров и генерал Гяуров. Те казаха, че държавата не е в състояние да осигури необходимата информация на съответния субект, което прави субекта автоматически виновен. Боя се, че ако тръгнем да търсим 15 години назад, тук-там можем да намерим някое изостанало СРС. Разберете, че приемаме текст, който прави виновни всички и той може да бъде използван по най-спекулативния начин. Мисля, че трябва да преосмислим срока от 15 години. Кого плашим? – гаргите ли? Какво искаме да покажем?
Хубаво, обещали сме на някого, че ще смаем света и ще приемем един безумен закон. Този някой ще прочете безумията в закона. Ами, ако прояви интерес към имената на безумците?
Нека видим срока в закона!
Всички, които се опитваме да правим предложения, не ги правим с лошо сърце, а със стремежа да станете по-малко за смях.
Конкретно, предлагам по ал. 1 – проверката по чл. 21, ал. 2 продължава, мисля и 6 месеца са много, но нека не разводняваме нещата – да е 6 месеца плюс 3 месеца. Една година е прекалено голям срок. Отсега залагаме възможността да има толкова много сигнали, да засипем районните звена с толкова много доноси, че да нямат физическата възможност да ги обработят за по-малко от едногодишен период от време. Ако е така, нека го кажем ясно.
Нека остане 6 месеца плюс 3 месеца, както е предложението на колегите. Да добавим: „за което проверяваният субект е информиран при нейното стартиране”, за да не е проверяван субектът – било то стопанска единица, било отделен гражданин, без неговото знание, да няма елементарната възможност да се защити. Да се създадат предпоставки да бъде институционално работено по определени стопански субекти и определени граждани, да бъде набиран определен обем информация, без те да могат да се защитят, включително със своята истина, с която разполагат. В един момент да бъдат повдигнати чудовищни обвинения срещу тях, на каквато практика сме свидетели напоследък, да бъде съсипан животът и бизнесът им и няколко години по-късно да стане ясно, че има грешка в Д.Р.
Молбата ми е много внимателно да чуем аргументите за петте години. Да разберем, че на всеки може да се случи.
Шест месеца плюс 3 месеца и да добавим изричния запис в ал. 1: „за което проверяваният субект е информиран при нейното стартиране”. Под „нейното стартиране” имам предвид текста: „Проверката по член ... продължава еди-как си, за което проверяваният субект е информиран при нейното стартиране”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Реплика – господин Василев. (Шум и реплики.)
Колеги, все пак мисля, че е редно да чуем парламентарният контрол в утрешния ден какво ще включи.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Логиката ми стана ясна, господин Петков. Партиите от старата десница искат да не е 15 години, защото ако върнем 15 години назад, се получава 1997 г., така че се притеснява по време на техния мандат кой какво е придобивал.
Вие пък искате срокът, ако може, да не е по-дълъг от 5 години, за да може новата комисия да разследва само по време на мандата на ГЕРБ какво се е случило и да не се обхване Вашият мандат. Започва да ми става смешна цялата история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо министър, не бихте ли преустановили да разсейвате господин Петков, тъй като го репликират в момента?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: И там го репликират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликират Ви – не слушате.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): При всички случаи този персонаж е за предпочитане пред онзи! (Весело оживление.)
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Доброто настроение властва към края на заседанието.
Ако може срокът на самата проверка да е още по-малък от 6 месеца – 6 дни ако може да бъде, за да се бламира всичко. Да не може никаква проверка да се направи. Това е Вашата логика, която, откровено казано, ме разсмя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Репликата ми е по отношение на два момента: първо, за предложения 5-годишен срок и, второ, за писмените доказателства, за които колегите говорят.
Първо, считам, че 5-годишният срок е изключително кратък. С кого ще се борим и на кого ще отнемаме имуществото? Вие си спомняте свободията и криворазбраната демокрация, и когато се укриваха данъците – това е преди 10-15 години. Това – по отношение на срока.
На второ място, мисля, че не бива да имаме притеснения от това, че до 5 години се пазят документите, защото никъде в Гражданския процесуален кодекс и в гражданското право не е определено предварително с какви доказателства борави съдът.
Така че ако философски гледаме на нещата, това дори ще ни улесни, защото ние ще ползваме и гласни доказателства. Освен това, знаете, че преди нямаше задължение да се декларират нотариално заверени договори за заеми. Мисля, че няма никакво притеснение в това отношение. Петнадесет години назад могат да се доказват с всякакви доказателствени средства. В това отношение в тези две посоки са ми репликите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очакваме дупликата на господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Мисля, че с последното изказване хвърлихме много сериозна яснота върху очакванията ни от този закон. Всъщност нас не ни интересува какъв доказателствен материал има, нас не ни интересува каква е фактологията, нас не ни интересува способността на институциите да отговорят на съответните питания.
Нещо повече, отсега информирам, че ще поискам стенограмата и ще помоля колегите от парламентарната група да публикуваме това изявление: че не е важен съдът – че ние не се интересуваме много съдът с какви аргументи ще разполага! Това е съществен принос по изясняване на очакванията, които имаме от този закон. Това е всъщност есенцията на дискусията.
С това можехме да започнем и да завършим. Защо трябваше да чакаме 23,30 ч. за един такъв изблик на откровение, който по същество дава друго самочувствие на вносителите, мисля аз.
Второ, разбира се, че можем да говорим, че една година е срокът, който е необходим – дайте да го направим. Защо? Нека да бъде 5 години. Нека и тук да дадем по-голяма възможност за тормоз върху гражданите. Ако една администрация работи 6 месеца, какви са сроковете за проверки в Прокуратурата, и то за далеч по-тежки престъпления? Шест месеца плюс три месеца е съвършено разумният срок. Останалото е инструмент за притискане на граждани и стопански субекти. Прекалено много инструменти създадохме. Някой от колегите, които говориха, спомена – няма сектор, в който министърът да не си планира полиция. Не съм чул министъра на културата и министъра на здравеопазването – имам предвид поредния, разбира се.
Ако считаме, че по този начин ще вкараме регулаторен режим в държавата, който отговаря на обществения интерес, мисля, че дълбоко бъркаме. Атмосферата, още веднъж подчертавам, отровената атмосфера генерира недоверие към институциите, но също така генерира и престъпност. Ако ние вкарваме такива срокове, в които да тероризираме гражданите и стопанските субекти, толкова по-зле за всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петков.
Разискванията са закрити. Преминаваме в режим на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, страница 26 от доклада – в чл. 26, ал. 1 „една година” да се замени с „шест месеца”. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 113 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров – в чл. 26, ал. 1 думите „до една година” да се заменят с „до шест месеца”, а в ал. 2 думите „до шест месеца” да се заменят с „до три месеца”. Предложение, подкрепено от господин Румен Петков.
Гласуваме предложението на Гяуров и Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 76, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Христо Бисеров – в чл. 26, ал. 3 по доклада на комисията, новият чл. 26, числото „15” да бъде заменено с „10”. Става въпрос за години.
Гласуваме предложението на господин Бисеров вместо „15”, да се чете „10”.
Гласували 117 народни представители: за 22, против 65, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо
Гяуров в чл. 26, ал. 3 по доклада на комисията на стр. 25, вместо „15” да се чете „5”.
Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Петков, който предлага допълване на ал. 1 на чл. 26, която да добие следната редакция: „Проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година, за което проверяваният субект е информирам при нейното стартиране”.
Режим на гласуване по предложението на господин Петков.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 88, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, правя предложение за прегласуване, защото тайното проверяване на живота, семейното положение, защото и това се включва, икономическо състояние на едно физическо лице не е нищо друго, освен прилагане на разследването в стил Вишински. Това е!
Няма тайно разследване, освен когато има оперативни разработки на службите за сигурност и службите за обществен ред. Органите, които ние създаваме с този закон не са нито служби за сигурност, нито служби за обществен ред. Те са извън структурите на Министерството на вътрешните работи. Те са извън структурите на сектор „Сигурност”. И точно за това минималното, което можем да направим, е поне разследваното или проверяваното лице да бъде уведомено.
С това изказване аз не пледирам да му дадем права да се защитава, защото няма да го приемете, но поне приемете предложението на господин Петков човекът да знае, и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Румен Петков.
Гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 14, против 78, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване чл. 26 – нов, по доклада на комисията, в редакцията на същата.
Гласуваме. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването!
Господин Чукарски предложи редакция на ал. 3 в чл. 26, също относно срока на проверката, който гласи: „Проверката не може да обхваща период, който надвишава законно установените срокове за съхранение на счетоводни документи или счетоводни регистри”.
Гласуваме предложението на господин Чукарски.
Гласували 112 народни представители: за 23, против 31, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Прегласуване!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам, че има някъде някакви ангажименти, поети пред някакви хора от някакви далечни държави, които искали да бъде „15 години”. Това означава оттук нататък ние да си сменим цялото законодателство, заради тях.
Аз Ви предлагам да не слагаме никакви срокове. Текстът, който Ви го давам, като предложение за залата, е изключително приемлив. Ние не можем заради някой да си сменим цялото действащо в България законодателство – Наказателния ни кодекс, другите ни закони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Чукарски! Моля журналистите – без светкавици в залата, ще Ви изгоня от залата!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Във връзка с това просто Ви моля, уважаеми колеги, защото смятам, че текстът, който не предвижда конкретна дата, а позоваване на действащото ни законодателство, е изключително коректен и не би навредил на никой, ако бъде приет така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Чукарски.
Гласували 117 народни представители: за 31, против 26, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме новия чл. 26 в редакцията по доклада на комисията на стр. 25.
Гласуваме чл. 26 по предложение на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 102, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
И последно гласуване за тази вечер, евентуално ако няма прегласуване: комисията предлага текста на вносителя за чл. 26, по вносител – този, който се намира в Глава четвърта, да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен на място в Глава трета, като чл. 26 в редакция, която току-що приехме.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 26 по вносител.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
И, заветен миг: съобщения за парламентарния контрол на 27 април 2012 г., петък, 11,00 ч.:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на три въпроса от народните представители Десислав Чуколов, Антон Кутев и Четин Казак, и на питане от народния представител Калина Крумова;
- министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Радославов и Захари Георгиев, и на питане от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на шест въпроса от народните представители Румен Такоров, Десислав Чуколов, Петър Курумбашев, Димитър Чукарски, Деница Гаджева и Михаил Михайлов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на четири въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Ивелин Николов, Ангел Найденов и Антон Кутев, и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и Цвета Георгиева и Венцислав Върбанов;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на седем въпроса от народните представители Евгений Желев – 2 въпроса, Мая Манолова – 3 въпроса, Михаил Миков и Ваньо Шарков, и на две питания от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на шест въпроса от народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова, Мартин Димитров, Ангел Найденов, Калина Крумова и Станислав Станилов, и на питане от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на седем въпроса от народните представители Мартин Димитров, Мая Манолова, Иван Костов и Иван Н. Иванов – 3 въпроса, Станислав Станилов и Захари Георгиев, и на питане от народните представители Пламен Орешарски и Корнелия Нинова.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на пет въпроса от народните представители Любомир Иванов, Кирчо Димитров, Гюнер Сербест – 2 въпроса, и Михаил Миков;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на три въпроса от народните представители Димо Гяуров, Димчо Михалевски и Румен Петков;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Ваньо Шарков към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов;
- въпрос от народния представител Кирчо Димитров към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, и на три въпроса към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- въпрос от народния представител Емилия Масларова към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков и въпрос и питане към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- два въпроса от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на културата Вежди Рашидов, и министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради предварително поети ангажименти с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Утре – редовно пленарно заседание със законодателна част.
Начален час – 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 23,45 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Христо Бисеров

Екатерина Михайлова

Павел Шопов
Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова