Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, с Решение № 1811-НС от 2 май 2012 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и във връзка с предсрочно прекратените пълномощия на народния представител Красимир Неделчев Минчев, избран от 30. многомандатен изборен район Шумен, издигнат от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание, на основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия е обявила за избран за народен представител в 30. многомандатен изборен район Шумен Ралица Тодорова Ангелова, с ЕГН…, от листата на Политическа партия ГЕРБ.
Следва обявената за избрана за народен представител госпожа Ангелова да положи клетва.
Моля, квесторите, поканете госпожа Ангелова.
Повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
РАЛИЦА АНГЕЛОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!
Дами и господа народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
Гласувани са от чл. 28 до чл. 45 включително по номерацията на комисията. Следва да бъде докладван чл. 52.
Господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 46:
„Чл. 46. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от съдебния изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.
(2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.
(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на съдебния изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 13, ал. 1.
(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на органа по чл. 13, ал. 1.
(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване чл. 46 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 98, против 20, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Прегласуване иска госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя искане за прегласуване по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме чл. 46 по номерацията на комисията и в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 96, против 25, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, направих предложението за прегласуване, защото системата не отчете моя глас „против” този текст, а исках да обоснова отрицателния си вот и именно опита в този закон да бъдат променени основни институти и на облигационното, и на вещното право. В конкретния случай в ал. 7 се въвежда ново основание за спиране на погасителната давност по отношение на вземания. Очаквам по-нататък в текстовете да се напишат нови правила и по отношение на придобивната давност. Изобщо вносителите на този закон, а и парламентарното мнозинство, което го гласува, с лека ръка променя основни институти в гражданското право.
Освен че бяха направени сериозни промени в реда, по който се обезпечават искове, според процедурите в Гражданския процесуален кодекс вчера, сега вместо да се възпроизведат действащите текстове, които касаят обезпечителното производство, които касаят налагането на запори и възбрани върху движими вещи и върху недвижими имоти, тук се създават нови правила, включително и нови правила, които касаят основни положения в облигационното право.
Тъй като моето мнение на юрист е, че не трябва да се посяга на А и Б в гражданското право, затова гласувах „против” този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втори отрицателен вот? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 6 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да поискат събирането на вземането да бъде възложено на комисията и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.
(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от съдебния изпълнител по сметка на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 47 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 96, против 25, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 54 има предложение на народния представител Юлияна Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2:
„2. В ал. 3 след думата „вещи” се добавя „на ответника по обезпечението”.
Предложение на народния представител Ивайло Тошев група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 48:
„Чл. 48. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка на комисията. При преизчисляване на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.
(2) Налагане на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.
(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.
(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.
(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението по т. 2 е оттеглено от госпожа Колева.
Господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, колеги! Въпросът, който искам тук да обсъдим, е в текста на ал. 3, от текста на която не е ясно какво става с правата на третите лица.
Вярно е, че това са процедури по налагане на запор, но при запор върху суми, предоставени за доверително управление, например, след като им се наложи обезпечението, какво става с тези суми? Те продължават ли да бъдат управлявани, защото вероятно има договор за управление? Тоест, така нареченият ответник продължава ли да ги управлява? Третото лице, чиито са тези суми, има ли процесуална възможност да си ги получи и да прекрати договора за управление? И ако има – къде са тези гаранции, че тези права не са нарушени?
Така написан, текстът създава впечатление, че тези суми преминават в разпореждане на комисията и, говоря при договори за доверително управление, третото лице няма възможност даже и по исков път да си ги получи обратно.
Няма нужда да караме третото лице, да го принуждаваме да чака няколко години, докато евентуално приключат делата срещу проверяваното лице. Точно поради тази причина смятам, че този текст на ал. 3 трябва да бъде променен и да има запис, че третите лица имат право да поискат владението си върху вещи и суми, предадени за доверително управление.
Предлагам да има ново допълнително изречение в ал. 3. Предлагам в ал. 3 да има ново второ изречение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли го пълния текст? Добре.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Шопов, а след него – госпожа Манолова.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Подобно на правата на трети лица по отношение на суми стои аналогично и въпросът за правата на трети лица по отношение на вещи, които се намират в трезори или касети в банки.
Тук се въвежда една особена фигура, стигна се и дотам – да се помисли в тази връзка за действия по отношение на касети и трезори в банки. Ако там се намират вещи, които лицето, което се обследва, държи, но тези вещи са на трето лице, какво правим? Нищо не е предвидено в тази връзка. По това законът мълчи.
Даже не е дадена възможност, чисто хипотетично, евентуално трето лице в такива случаи да направи изявление и да претендира, да поиска да не се посяга на такива вещи, които са негови, когато се отправи репресията по отношение на лицето, срещу което има производство.
Тук има един пропуск, колеги, който досега не е поправен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Шопов? Няма.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това наистина е един от текстовете, които неоснователно биха могли да ограничат и засегнат правата и на трети добросъвестни лица.
Проблемът е не само с налагането на обезпечение върху видовете вещи, които са вложени в трезори, собственост на проверяваното лице, но и с установяване на собствеността върху тези вещи. Вижте – тук проблемът произтича от това, че съществува законова презумпция, както ще видим в следващите текстове, че всичко, което е намерено във владение на проверяваното лице, се счита за негова собственост. Такава е и логиката при налагането на тези обезпечителни мерки, тоест в момента в този текст вносителят влага своето разбиране, че всичко, което е намерено в трезорите на проверяваното лице, е негова собственост, и затова му налага обезпечителни мерки, които важат до края на производството.
Представете си, че става дума за заем, който е даден от трето лице на проверяваното лице или че става просто дума за пари, за бижута или за други ценности, които са дадени на съхранение в трезор, който е нает от проверяваното лице, защото има и такава хипотеза, предвид малката наличност на банкови касети в някои от банките. Така че третото лице, което е дало просто за съхранение свои вещи, бива неправомерно засегнато от този текст.
Забележете, че тук не се прави разлика между това, кои от тези вещи, пари и ценности са собственост на проверяваното лице и кои са собственост на трети лица, за да може евентуално обезпечението да има различни правила по отношение на вещи – собственост на проверяваното лице, и на трети лица.
Затова аз мисля, че е съвсем резонно предложението, което е направила госпожа Колева, която прави уговорката, че запорът може да се наложи върху всички видове вещи, които са открити в трезори и касети, но които са собственост на проверяваното лице. По отношение на другите вещи лицата имат право да доказват в производството, че са тяхна собственост и поради тази причина този ред на обезпечение да не важи по отношение на тях.
Ясно ли се изразявам, господин Анастасов, и какво имам предвид? (Реплики.)
Още повече, че в тази хипотеза може да става дума и за онези вещи, които не са възстановени на лица, които са пострадали от престъпления.
Всъщност не се вслушахте в нашите предложения да има предимство наказателната конфискация и да има предимство обезщетяването на лицата, които са пострадали при престъпления, с възстановяване на щетите, които са им нанесени, а това са текстовете в този закон, които пряко ги ощетяват. Реално едно лице, от което, да кажем, са откраднати бижута или други ценности, попада в режим „обезпечение чрез запор на тези ценности в рамките на производството” и после – сложна процедура евентуално по отношение доказването на собственост, но според мен е задължително да се направи уговорката, че обезпечителните мерки, запорът върху тези вещи, се отнася само по отношение на тези вещи, които са собственост на проверяваното лице, като разбира се, законът по-нататък е посочил ред, по който трети лица, които твърдят, че става дума за техни вещи или за техни пари, трябва да го доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства.
Това не означава за едни вратичка за измъкване и за укриване на имущество на проверяваното лице, защото собственикът на тези вещи трябва да докаже собствеността в гражданския процес, а просто за избягване на едни необосновани и непропорционални ограничения върху собствеността, които ще претърпят трети лица.
Моето предложение е, макар госпожа Колева да си оттегли т. 2 от нейното предложение, аз го правя отново, а именно тези обезпечителни мерки да се отнасят само по отношение на вещи – собственост на проверяваното лице, и да се запази сложната процедура, по която трети лица, които твърдят, че това са техни вещи, да могат да го докажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Анастасов – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако си спомняте, вчера отпадна един мракобеснически текст за едни физически лица, които трябваше да се явяват пред комисията, да дават обяснения. Нали така, госпожо Манолова? (Шум и реплики.)
Нали така беше вчера? Физическите лица, които трябваше да се явяват пред комисията, щяха да бъдат вечно проверявани и разпитвани. Е – по този текст, е – тези физически лица, които са собственици на тези вещи, щяха да бъдат поканени от комисията да дойдат да кажат, че тези вещи са техни, а сега, тъй като Вие казахте, че по общата процедура тези физически лица ще бъдат призовавани като свидетели в процеса, ще изчакаме до процеса да дойдат, за да си докажат собствеността. Ето това е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, когато някой предостави на другиму заем, повярвайте ми, този заем става собственост на лицето, на което е предоставен, а не на третото лице. Това е безспорен факт.
Що се отнася до третите лица, те във всеки момент, в който разберат, могат да претендират и да докажат с всички налични доказателства, че са предоставили – било то на съхранение, било то на отговорно пазене, било то на доверително управление, било то по някаква друга причина, дали това са примерно акции на приносител и така нататък. С всички правни възможности и доказателства във всеки момент! Не трябва да чакат да ги извика някой от комисията, а могат във всеки момент да претендират собствеността върху дадените вещи с всички похвати, които им дава гражданското законодателство. Те могат да го докажат във всеки момент от процедурата, по всякакъв начин, защото те са трети лица. И ако са трети добросъвестни лица и не са засегнати от процедурите по този закон, никой няма основание на практика да задържа тези вещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо Манолова, не е точно и коректно, че ал. 3 визира само случаите, когато е възможно вещта, намерена в един трезор, да не е собственост на лицето, което е проверявано. Алинея 3 дори говори за случаи, в които е ясно, че сумите, дадени на доверително управление, не са на това лице, иначе няма да се използва терминът „доверително управление”. И се налага запор върху суми, за които органът, поискал обезпечението, знае, че не са суми на лицето, което проверява. Това е абсурдно – че се налага обезпечение върху чужди суми, за които се знае, че са чужди суми! Няма нужда третото лице да води някакви специални дела или да ползва правомощията си по ГПК. Точно затова е необходим допълнителен запис, за да е ясно, че правото на третото лице не се засяга по никакъв начин и няма нужда от никакви специални процедури.
А това че отпадна мракобесническият текст е много добре. Отпадането на текста не означава, че лицето не може да отиде пред комисията да подаде заявление, да направи искане и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, Вие наистина ме изумявате. Или нарочно искате да въведете в заблуждение залата, или с Вас говорим на различен език. В момента става дума за етапа на проверка на комисията. Комисията е приключила с проверката, установила е твърдяното несъответствие и налага обезпечителни мерки. В тази процедура откъде комисията може да предполага с кои граждани евентуално лицето има отношения, за да ги привика в кабинета си и да ги пита за това и онова? Това е тайната част на проверката на Комисията за отнемане на имущество – когато тя работи без проверяваното лице да знае, че е проверявано.
Или може би тук ще става дума за такова вмешателство в личната сфера на едно лице, че с методите на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС и всички останали органи да се стигне до една презумпция или предположение на тази комисия с кого евентуално това лице може да е в някакви търговски, облигационни или други отношения. Откъде, аджеба, въпросният директор ще знае или ще предполага чии могат да бъдат парите, които се намират в трезора на проверяваното лице, за да го извика и да го разпита в своя кабинет? Още повече че това са обстоятелства, част от които се доказват и с писмени доказателства.
Тук става дума за нещо различно. Ясно е, че третите лица могат да оборят презумпцията, че всичко, което е у проверяваното лице, е негова собственост и че част от тези вещи са тяхна собственост. Ясно е, че това ще става в производството пред гражданския съд. Но тук става дума за налагането на обезпечителни мерки. Ако има едно уточнение, че обезпечителните мерки важат по отношение на вещите, които са намерени в трезори, но които са собственост на проверяваното лице, тогава на практика с установяването, че една вещ е собственост на друго лице, обезпечителните мерки ще падат. А иначе този запор и изобщо цялото обезпечение, което касае права на трети лица, остава до края на цялата процедура пред гражданския съд. За това става дума.
Става дума също така, както казах, за пострадалите от престъпления, които не са обезщетени, тоест не са възстановени нанесените им при престъпление щети. Става дума също така и за сумите, които са предоставени на доверително управление. Тук господин Радев зададе един наистина интересен въпрос. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Това че една банка е дала кредит на едно лице, означава ли, че банката в момента, в който е запорирано това лице, не трябва да си претендира сумите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Анастасов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, наистина ние сме в процедура след налагане на обезпечение. Ако прочетете внимателно закона, ще видите, че започва да тече един тримесечен срок, в който проверяваното лице се поканва да попълни една декларация. Когато то посочи, че определени движими вещи, които се намират където и да е там, както е според закона, не са негова собственост, а са собственост на друго лице, комисията може да покани това лице да представи доказателства или то самото да се яви пред нея и да представи доказателства за собствеността.
Ами, нищо не му пречи. Аз затова се учудвам кое Ви пречи на Вас в този текст?! Има тримесечна процедура, в която проверяваното лице доказва срещу презумпцията на комисията, че има несъответствие от 250 хил. лв. Това е процесът, в който самата комисия решава дали да стигне изобщо до предявяване на иск за отнемане на имущество. Ако това несъответствие отпадне, няма да има изобщо такъв иск и такова производство пред съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Анастасов, не се правете, че не разбирате за какво става дума. Нашите възражения срещу този текст бяха срещу правото на териториалните директори и органите на комисията да привикват граждани в процеса на тайната проверка, която извършват по отношение на проверяваното лице, да стимулират доносничеството, тоест да задължават хората да доносничат. Наистина презумпцията е, че когато комисията рови за несъответствие в имуществото, още на фазата, на която проверяваното лице не знае за това и няма идея какви обстоятелства трябва да доказва, комисията действа по собствена преценка и може да привиква, когото си поиска. Едно абсолютно ненужно действие, което, слава Богу, отпадна при вчерашното гласуване.
Тези обезпечителни мерки, господин Анастасов, се налагат преди да започне да тече срокът, в който лицето доказва наличието на съответствие между имуществото и доходите му. И тогава няма никаква пречка, освен ако Вие не измислите нови правила, проверяваното лице да покаже с всички доказателствени средства първо пред комисията, че има съответствие в това имущество, включително че част от вещите, които са намерени у него, не са негова собственост, включително да го направи с частни документи, с писмени договори, включително и с обяснения на трети лица, които претендират собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Понеже господин Анастасов е много пристрастен към текста, който отпадна, условно да го наречем „мракобеснически текст”, още веднъж да му кажем каква е разликата. При онзи текст, когато беше формулиран, но отпадна, текстът, за който той пледира и за който явно още съжалява, там третите лица биваха привиквани да доносничат и в полза на цялата тази процедура те трябваше да бъдат използвани, за да бъде уличен някой и да му бъде ангажирана отговорност.
Докато в случая тук пледираме за друго. При тази толкова честа житейска хипотеза – трети лица да държат вещи, които да се намират във владение на обследваното лице, не може да не се даде възможността на тези трети лица, господин Анастасов, в случая да защитят собствени права, а не да бъдат от полза на процеса и на производството по гражданската конфискация. Това е голямата разлика. Едното е в полза на процеса, а ние тук пледираме да се даде възможност на трети лица да защитят своите собствени права, защото те също могат да пострадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Анастасов, точно от Вас не очаквах като юрист и като председател на комисията, в която е разработван този текст, да направите това изявление. В единия случай става въпрос за събиране на данни за неоснователното и незаконното обогатяване. В другия случай стана въпрос за установяване на това, че имуществото, претендирано като неоснователно обогатяване, е на трето лице. Това са два противоположни интереса, две съвсем противоположни процедури. В единия случай ние настоявахме да отпаднат тези лица, които трябваше да отидат и да доносничат, както вчера беше казано от Вашия премиер – ако съседът види...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата. Ще Ви отнема думата. Говорете по текстовете.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ами това са текстовете. Говорим за физическите лица, за техните задължения в единия случай и за техните права в другия случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нещо по-конкретно ще кажете ли?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ще кажа. От онова, което виждам, че в момента тече като дебат, започвам да си мисля друго – че вече списъците с тези лица, които ще бъдат проверявани, са изготвени. Защото ние възложихме на полицията и прокуратурата...
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ (шеговито): Ти си на първо място.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз съм на първо място. Благодаря Ви, господин Анастасов. Разбрах каква е Вашата презумпция. Вие ме заплашвате от трибуната на Народното събрание, че аз съм на първо място. Но аз не се притеснявам от такава заплаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Съжалявам много, тези 3-4 дни коефициентът ми на интелигентност – той не е много висок, но започна да пада драстично.
Господин Корнезов, обръщам се към Вас, защото с тези колеги, които се изказаха, няма как да се разберем. В чл. 401 от Гражданския процесуален кодекс изрично е посочено как може да бъде поискана отмяната на едно обезпечение от заинтересованата страна. Колеги, съжалявам, но вземете и прочетете кодекса.
Госпожо Манолова, обяснете ми в тази ситуация има ли нещо по-различно от процеса в ГПК? Ако в момента се води търговски спор между две фирми и се наложат следващите обезпечения, каква е процедурата да се поиска отмяната на обезпечението? Как става доказването на собствеността?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Няма такава процедура.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Къде няма такава процедура?! Започва от чл. 398. Четете! Съдът налага обезпечение. Как се оспорва обезпечението и как се иска отмяната му? С молба, с представяне на доказателства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров – в чл. 48, ал. 3 да бъде прието второ изречение със следното съдържание: „Обезпечението не засяга правата на трети лица”.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 32, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
За прегласуване има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване този текст, защото той е в ярко противоречие с изявлението, което току-що направи господин Анастасов. Или вносителите на този закон искат да въведат в заблуждение народните представители и хората, които следят дебата, или не си дават сметка какви текстове приемат. С отхвърлянето на този текст остава другата презумпция – че обезпечение може да се налага и върху вещи, и върху имущество, което е собственост на трети лица в това производство. И няма какво да иска третото лице от гражданския съд като отмяна на обезпечение, защото законът допуска негови вещи и имущество да бъдат запорирани в това производство. Разбирате ли, че съдът не може да правораздава и да постановява нещо различно от онова, което Вие гласувате днес тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И което го пише в ГПК.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, този закон прави сериозни отклонения от процедурите в ГПК. Според този закон и според текста, който току-що отхвърлихте, обезпечение (имам предвид запори в конкретния текст) могат да се налагат и върху вещи, които са собственост на трети лица. Могат да се налагат запори върху вещи, които са собственост на трети лица и които са открити у проверяваното лице. След като това е възможно и написано в текст, какво ще претендира третото лице или проверяваното лице от съда? Какво ще иска – „Отменете го, защото тази вещ е собственост на трето лице”? Според този текст могат да се запорират и вещи на трети лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 21, против 34, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
По начина на водене.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, искам да направя една добронамерена и принципна забележка по начина на водене. Преди малко в изказването ми Вие ме репликирахте с ГПК. Аз съм убеден, че дебатът е интересен. Интересен е и на Вас като юрист. Ако искате да се включите в него с реплики, с дуплики, с изказвания, призовавам да отстъпите воденето на някой Ваш колега от заместник-председателите и да се включите в дебата, но не е редно зад гърба на изказващите се да репликирате. Получава се така, че пред мен председателят на комисията ме заплашва, че съм първи в списъка на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от начина на водене. Ще Ви санкционирам! Искахте процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, точно по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Терзийски, официално Ви обръщам внимание! Не считам за редно да прочета чл. 126 от правилника.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (встрани от микрофоните): А за ГПК редно ли беше?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разстройвате работата по приемането на текстовете. Не съм репликирала в процедура на разискване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител госпожа Манолова, която подкрепя оттегленото предложение на госпожа Колева и група народни представители – в ал. 3 след думата „вещи” да се добави „на ответника по обезпечението”.
Гласуваме предложението на госпожа Манолова.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 61, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване пълната редакция на чл. 48 и съдържанието му по доклада на комисията.
Гласуваме чл. 48.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 16, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 49:
„Чл. 49 (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от съдебния изпълнител.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.
(3) Съдебният изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 55, който става чл. 49, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 11, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 50:
„Чл. 50 (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.
(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар.
(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Централният депозитар е длъжен в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация на притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(5) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 56, който става чл. 50, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 9, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 51:
„Чл. 51 (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна банка – поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки на държавни ценни книжа.
(2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.
(3) Лицето, което води регистър на държнавни ценни книжа, е длъжно в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(4) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, неслучайно във вчерашното заседание зададох въпроса: докъде ще стигнем с налагането на тези обезпечителни мерки и колко широко ще разтворим ветрилото на всевъзможните обекти, вещи, ценни книжа, парични средства и така нататък, върху които ще се налагат тези обезпечителни мерки? Неслучайно зададох този въпрос, тъй като, ето сега стигаме до една абсурдна ситуация, при която обезпечителни мерки се налагат дори върху държавни ценни книжа.
Уважаеми колеги, не звучи ли малко абсурдно лице, което е заподозряно, че е извършило сериозно престъпление, че се е облагодетелствало от него, че е извършило значително административно нарушение и се е облагодетелствало значително от него, да е вложило тези средства в държавни ценни книжа, та се налага и тях да запорираме чак. Замислете се малко, нека да не стигаме до такива абсурдни хипотези.
Предлагам този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика? Няма.
Други изказвания?
Господин Казак, предложихте този текст да отпадне? Предлагате целият член да отпадне.
Няма други изказвания.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Казак да бъде отхвърлен чл. 57, който по доклад става чл. 51.
Гласували 84 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 57, който става чл. 51, както е по доклад.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 9, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 58 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 52.:
„Чл. 52 (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 58, който става чл. 52, както е доклада.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 7, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 53:
„Чл. 53. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията.
(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 59, който става чл. 53, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 5, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 60, който става чл. 54, който комисията подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 61 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 61 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията чл. 61 да бъде отхвърлен.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 62 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 55:
„Чл. 55. (1) При започване на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно обезпечение.
(2) Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки, или срещу които е започнато принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализира от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на държавата. Преди започване на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичният изпълнител уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 62, който става чл. 55, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 63 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията чл. 63 да бъде отхвърлен.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 56:
„Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 64, който става чл. 56, както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел II, което се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 65 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, 3 и 4:
„1. В чл. 65 , ал. 1 „писмена декларация” се заменя с „писмени обяснения”.
3. В чл. 65, ал. 3 „представя” се заменя с „може да представи”.
4. Чл. 65, ал. 4 се отменя.”
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и не го подкрепя по т. 1, буква „а”, т. 2, 3 и 4.
„Точка 1, буква а:
а) В текста преди т. 1 думите „писмена декларация” се заменят с „ информация в писмена форма”;
2. В ал. 2 думите „се поканват да” се заличават, а думата „декларацията” се заменя с „информацията”.
3. В ал. 3 думите „представя декларацията” се заменя с „може да представи информацията”.
4. Алинея 4 да отпадне.”
Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – чл. 65, ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 57:
„Чл. 57. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 13, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;
4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;
5. задълженията към трети лица;
6. салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период;
7. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.
(2) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници, приели наследството, се поканват да представят декларацията по ал. 1. Когато наследството не е прието, органите по чл. 13, ал. 1 отправят искане по чл. 51 от Закона за наследството.
(3) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина – в срок един месец.
(4) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се публикува в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Направил съм предложения, всъщност и госпожа Колева има предложения в тази посока, с които да е ясно, че това, което тук законът нарича „декларация”, не е декларация по смисъла на други закони. Следващият текст казва, че неподаването на декларация не може да бъде основание за изводи във вреда на проверяваното лице. Тоест, да е ясно, че подаването на декларация, първо, не е задължително. Няма как да бъде задължително. Никой не може да бъде задължен да свидетелства срещу себе си. Просто това е изключено.
Ако направим записите, които предлагам, ще стане ясно, че лицето може да подаде необходимото обяснение. Тази декларация да се нарича не „декларация”, а „писмени обяснения”.
Още по-малко мога да приема, че ще има образец на декларация. Как така държавата ще задължава някой да обяснява имуществото си в точно определен образец? Това е едно вътрешно противоречие в закона. Визирам текста, който обсъждаме, и следващия текст, който най-правилно е тук да бъде изчистен.
Предлагам Ви текстовете, които съм внесъл между първо и второ четене – думите „писмена декларация” да се заменят с „писмени обяснения”, в ал. 3 думата „представя” да се замени с думите „може да представи”. Ако иска – ще представи, ако иска – няма да представи. Няма как, пак повтарям, някой да бъде задължаван да свидетелства срещу себе си.
Смисълът на този текст аз го виждам – този текст има смисъл, но само ако става въпрос за доброволен акт на лицето, което е проверявано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Господин Бисеров, тук не сте прав, че е доброволен акт, защото всичко, което е декларация и е изкарано в закон, още повече има образец, при подаване на невярна декларация или каквото и да е обстоятелство по него, оттам нататък има един чл. 313 от Наказателния кодекс, което значи носене на наказателна отговорност от лицето, което подава декларацията.
По-нататък ще видим, че това не се отнася само за проверяваното лице, а и за управляващи и представляващи дружества, за наследници. Тук е много опасно да се мисли, че един наследник може да знае всички източници на придобиване на дадено имущество от наследодателя. Всяка една грешка в тази декларация оттам нататък потенциално има опасност лицето, подаващо декларацията, да бъде подведено под наказателна отговорност. Така че не всичко тук на практика е доброволно и по желание.
Нека тук текстът да бъде „писмени обяснения”, защото вече имаме прецеденти с подаване и търсене на наказателна отговорност, да не говорим и длъжностни лица, които са във връзка с този закон, също в един момент са подведени под такава наказателна отговорност. Нека тук да не вкарваме в капан хората, нека да бъде „писмени обяснения”, а не „декларация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е реплика, с която поддържате искането на господин Бисеров.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ, от място): Да бъде „писмени обяснения”, а не „декларация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма друга реплика.
Желаете ли дуплика, господин Бисеров?
Заповядайте!
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Радев, аз затова настоявах този текст да се обсъжда със следващия, който ясно казва, че неподаването на декларация не може да бъде тълкувано във вреда на проверяваното лице. Тоест, ако ние приемем, че тази декларация има задължителен характер и влече след себе си наказателна отговорност при неверни данни, никое проверявано лице никога няма да подаде декларация, защото няма абсолютно никакъв интерес да го направи. Защото след това ще видим едни други текстове, където идва една следваща фаза, когато на проверяваното лице му се предоставя възможност да се запознае с всички документи и тогава, ако иска да направи допълнителни възражения, да представи допълнителни доказателства. Кой ще си декларира всичкото имущество преди да се е запознал с документите? Никой няма да го направи, при положение че има запис, че неподаването на тази декларация не води до санкции.
Затова, ако искаме този текст да се осмисли и реално да работи и проверявани лица наистина да дават такава информация и да подпомагат проверката, защото ще има и много такива, които ще искат да подпомогнат проверката, тъй като са абсолютно сигурни в това, че не могат да попаднат под ударите на закона, правилният подход е да се приемат предложенията, които са направени паралелно и независимо едно от друго, и „декларацията” да се превърне в „писмени обяснения” и да се каже, че тя може да бъде подадена, за да се осмисли и да знае проверяваният, че това не е декларация, от която може да му се стовари друга наказателна отговорност по друга линия. Просто този риск трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания?
Господин Чукарски, заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, аз искам да оттегля формално направеното от мен и група колеги предложение по ал. 2. Смятам, че това, което формулира в репликата си господин Радев и беше казано от господин Бисеров, е изключително коректно като текст и аз смятам, че особено за наследниците по никакъв начин не можем да ги задължим те да дадат декларация, защото ги вкарваме в ситуация, когато те са поставени пред огромна заплаха наистина да извършат престъпления по чл. 313 от Наказателния кодекс, подавайки декларация с невярно съдържание, имайки предвид, че те не могат да изброят изчерпателно цялото движимо и недвижимо имущество в тези декларации.
Така че аз оттеглям предложението си за чл. 65, ал. 2 и смятам, че представената формулировка от преждеговорившите беше изключително коректна като текст и следва да бъде подкрепена от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това наистина е един изключително важен текст. Начинът, по който се предлага от вносителите, продължава да прокарва намерението им да превърнат всички български граждани в доносници.
След като вносителите се опитаха да прокарат задължение на граждани да донасят за други граждани, тук опитът е едно лице да бъде накарано да донася срещу себе си.
Ако наистина вносителите са искрени, че имат намерение да променят доказателствената тежест, ще видите, че това не се случва в следващите текстове, трябва да се остави възможност на проверяваното лице или да предостави тези данни на комисията, или не. Извинявайте, но Комисията по отнемане на имущество има година и половина със съдействието на всички репресивни органи в държавата да изследва, да разследва, да се рови, установява всичко, свързано с имуществените отношения на дадено лице. Какви още правомощия и подкрепи трябва да се дадат на комисията, за да може да си свърши работата?
Самият закон бъка с неясни термини, които могат да поставят в невъзможност дадено лице да прецени кои обстоятелства е благоприятно за своята правна сфера да декларира или не. Така и остана неизяснен терминът „контролирано имущество”. В заключение на заявеното в декларацията от гражданина могат да се правят изводи за неясни правни термини. Защо тази декларация трябва да бъде писмена, защо трябва да бъде декларация, защо трябва да бъде по образец, обнародван в “Държавен вестник”?
Всички тези формални ограничения и формалности при предоставянето на данните говорят само за едно – че тук ще се прилага общият ред, предвиден в Наказателния кодекс – че за деклариране на неверни данни носиш наказателна отговорност. От клиент на гражданската конфискация, при която могат да ти отнемат имуществото, можеш да се превърнеш в клиент на прокуратурата и срещу теб да се развие и наказателно производство.
Нека не забравяме при всеки един от тези текстове за какви хора става дума, какви хора ще бъдат проверявани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Търговците.
МАЯ МАНОЛОВА: Нека никога не забравяме, че не става дума за наркотрафиканти, а става дума включително за обикновени граждани, за които се твърди, че са извършили административно нарушение. Ние ги вкарваме в спирала от безкрайни проверки – от Държавна агенция „Национална сигурност”, от Министерството на вътрешните работи, от Националната агенция за приходите, от митниците, от прокуратурата, от комисията, да им обследват имуществото и всичко, свързано с придобиването на това имущество, и всички отношения на тези лица с други лица. Впрягат се всички държавни органи, институции – нотариуси, адвокати и за който се сетите, да донася за имуществото на проверяването лице. Впрягат се негови близки, роднини, съседи, които доброволно ще ходят да свидетелстват. Накрая караме лицето само да си направи харакири – ако нещо не е било установено от комисията, да излезе и допълни общата картина неизвестно в каква посока.
Макар вносителите да повтарят, че гражданската конфискация не е наказание, все пак отнемането на имущество на едно лице само поради факта, че то не може да докаже по смисъла на закона своите доходи, си е репресивна мярка. Това лице не е престъпник, то не е придобило престъпно имущество в истинския смисъл на думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може ли по същество?
МАЯ МАНОЛОВА: То просто е придобило имущество, за което предвид на ред обстоятелства не може да докаже законен източник, не че го е придобило от престъпления или незаконно. Просто не може да представи доказателства за това.
Подкрепям предложението на колегата Радев и на колегата Бисеров, независимо дали ще бъде с писмена информация или писмени обяснения: да отпадне терминът „писмена декларация” със съответен образец в “Държавен вестник”, защото от това следват неблагоприятни последици за проверяваното лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Терзийски.
Много интересно какви са последиците, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Ами, конфискация на имуществото, господин Анастасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От подаване на декларацията?!
МАЯ МАНОЛОВА: По списък, който вече е готов и който ще се провежда от един политически орган – това са последиците за всеки неудобен бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, не съм съгласен с Вас, защото Вие споменахте за харакири. Искам да кажа, че смъртта не е изход. Тук смъртта не е изход, не е освобождаване.
Подкрепям предложението обясненията да бъдат писмени и ще Ви кажа защо. Сигурен съм, че в декларацията, която ще бъде приета като образец в “Държавен вестник”, няма как да бъдат изброени всички възможни случаи. В писмените обяснения обаче биха могли, например златните зъби, гвоздеите, платинените планки на счупените кокали – те могат да бъдат описани в писмените обяснения.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Стендовете забрави – те са платинени.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: И те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отдолу в сега действащата декларация пише: „и други”. Като пишеш в „и други”, там можеш да опишеш и болтовете, и всичко. Има сега действаща декларация, господин Терзийски. Прочетете сега действащия закон и вижте какво пише вътре.
Господин Бисеров, заповядайте за втора реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо Манолова, пропуснахте да предложите да отпаднат въздухоплавателните средства. След като господин Красимир Велчев вчера си осигури по-лек режим на контрол върху въздухоплавателните средства и неговия конкретен самолет, забележете, прекрати заседанието веднага след като беше приет този текст. Държа ни тук в залата, докато приемем текста за неговия самолет и като го приехме, излезе и предложи прекратяване на заседанието. Осигури си по-лек текст за въздухоплавателните средства по отношение на моторните превозни средства – това е безспорно.
Тази политика сега трябва да бъде прокарана и в този текст. Затова може би е правилно да отпадне изразът „въздухоплавателни средства” в т. 1 на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може да отпадне или правите предложение да отпадне, не разбрах?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Предлагам да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А, да помислите?
Трета реплика има ли?
Заповядайте.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, подкрепям това да бъде декларирано в писмена декларация, тъй като има установени икономически, а не само юридически закони. Когато в края на годината попълваме декларация за имущество, финансови средства, наличие на съответни дялове и така нататък, го правим пред съответните данъчни органи.
Не се съмнявам обаче, че Вие във всеки един член ще намерите някакъв кусур. Убеден съм, че дори Васил Иванов Кунчев – най-светлата и прозрачна личност в нашата история, да се изправи тук, пред трибуната на Народното събрание, Вие сигурно също ще му намерите кусур. Сигурно ще му зададете въпрос как е харчил комитетските пари.
Омръзна ни да слушаме едни и същи неща, да слушаме двете думички „българските граждани”, по простата причина че използвайки този термин, смятайте, че български граждани сме и ние тук, в тази зала, нашите родители, онези, които са в затворите в момента. Моля Ви, не спекулирайте повече с думичките „българските граждани”!
Ако трябва да говорим за българските граждани и за представителства на разни школи, както Вие ги нарекохте – Кюстендилска, Плевенска и други, смятам, че съм представител на българския народ. Като такива ние трябва да бъдем отговорни за действията си и за това, което приемаме тук, в залата. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика, госпожо Манолова, желаете ли?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Прав сте, господин Матов, че не е коректно да се злоупотребява с израза „българските граждани”, но за мен има само едно обяснение в ехидството и злорадството на част от мнозинството, когато приемат и гласуват някои от най-репресивните текстове.
Всеки един и от вносителите, и от хората, които налагат тези текстове, не си представя абстрактно българските граждани. Всеки един от тях си представя някои конкретни български граждани. Не мога да гадая кого си представя господин Анастасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всички търговци, според Вас, госпожо Манолова. От вчера така знам.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че Вие сте минали и по-нататък, имате конкретни представи кой точно ще се гърчи, влизайки в тази процедура, как ще бъде каран да доносничи за себе си с тези текстове, как ще бъдат карани близките и приятелите му да доносничат за него, как ще му се образува производство по донос на друг български гражданин. Всеки има някаква схема. Не знам дали Вие си представяте въздухоплавателното средство на господин Велчев, като сте включили този текст в тази декларация (реплики от ГЕРБ), но със сигурност Ви водят някакви представи, в които едни граждани се пекат на бавен огън, а Вие злорадо наблюдавате този процес. Нямам друго обяснение срещу тези текстове, които наистина са садистични по отношение на българските граждани, които ще влязат в тази процедура.
И пак повтарям, че нямаше да има нищо лошо в това, ако ставаше дума за наркотрафиканти, за трафиканти на оръжие, за перачи на пари и за извършители на тежки престъпления. Но тук става дума за едни хора, които само поради факта, че не подкрепят Вашата политическа сила или са неудобни на конкретния депутат на ГЕРБ в даден регион ще бъдат вкарани в тази пещ да ги въртят на бавен огън и да бъдат съсипани. Това е един от текстовете, които спомагат този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Лично обяснение – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, то вече става и смешно, защото човек трябва да става да обяснява, примерно, че като кажеш самолет, вярно, звучи много сериозно, но това е вид спорт, който упражнявам и си представям колегите, с които се занимаваме с този спорт, какъв спорт ще падне утре-вдругиден, ще ми се подиграват сигурно събота и неделя. Както и да е. Само ще Ви кажа, че в много спортове оборудването, екипировката на спорта са много по-скъпи от това, което примерно аз имам, дето се говори за самолет.
Въпросът е друг – виждайки тук докъде ниско може да падне един народен представител, или двама, или трима, в стремежа си да прикрие страха си от това, което евентуално е взел и трябва да каже на хората откъде го има, започва да прехвърля нещата на друго нещо. Да, може и по-голям самолет да си купя, ако съм доказал, че парите, с които съм купил това съоръжение, са честно изкарани, платил съм си данъците. Има хора, които имат и самолети. В това няма нищо лошо. Обаче да се мъчиш да прикриеш това, което ти си ограбил от държавата с името на някой друг депутат, не е достойно, не е честно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване, господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, уважаеми дами и господа! Наистина не е добре да се злоупотребява с израза „българските граждани”, но е чудовищно, когато се създават условия за злоупотреба с правата на българските граждани, господин Матов.
Ние не сме против изземане на незаконно придобитото имущество. Ние не сме против имуществото, което е придобито по незаконен път от престъпна дейност да бъде иззето и средствата от това имущество да влязат в държавата. Но опасенията, които ние изказваме тук вече четвърти-пети ден, са, че това, което се приема, не е тази процедура, не е тази цел. Тук се приема една възможност правата на българските граждани да бъдат чудовищно потъпкани.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кажи нещо по текста, не общи приказки.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Този член включва същата тази философия на закона. И тъй като се прави дебат по този член, аз не мога да не коментирам и изказванията, които са направени преди мен по него.
Въпросът е, че субективното начало, което ние заложихме в закона, липсата на възможност за контрол върху тези, които ще реализират тази процедура, създава у нас това голямо безпокойство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако не преминете към текста, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Завършвам с едно изречение, господин Анастасов.
Всеки би могъл да има възможността да докаже своите доходи и приходи. Ужасното е, когато в тази процедура не се търси да докажеш доходите и приходите си. Ужасното е, когато се търси просто една политическа или някаква друга реваншистка позиция срещу теб. Благодаря Ви, господин Анастасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, Вие сте и прав и не сте за отношението на вносителите към българските граждани, но според мен трябваше да им отговорите, че ако са искрени и ако нямат никакви притеснения за обективността на този закон, щяха да напишат един текст, според който в процедура за проверка на имуществото да влязат именно хората, които боравят с публични пари – хората по високите етажи на властта. Щяха да включат през тази проверка, за да няма никакви съмнения, първо да минат президентът, премиерът, министрите, областните управители, кметовете, народните представители по азбучен ред. Тогава щях да повярвам, че те са искрени и че няма едни други списъци, които вече са готови и в които изброените лица не попадат.
Ако няма нищо притеснително и тези проверки, това производство са доказателство за почтеност на едно лице към българската държава, включете този списък и почнете проверката от тези лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо Манолова, наистина уместна реплика. Не всичко може да се обхване, когато има такава широка субективна юридическа мисъл.
Аз искам да задам един въпрос към вносителите и към комисията, която е работила, към председателя на комисията и използвам дупликата си във връзка с това.
Ние приемаме един законопроект с доста спорни текстове и една от основните презумпции, които залагаме и разчитаме да работи този закон, е да се осъществява надлежен, реален контрол върху комисията, за да няма тези субективи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Какъв контрол за комисията, господин Терзийски? Говорим за подаване на декларация. Вземете се в ръце накрая.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Нали тази декларация се подава пред комисията. И аз затова питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кой контролира комисията като иска декларация?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Как ще избегнем субективното поведение от страна на членовете на комисията и как ще бъде осъществяван контролът върху нея? Затова Ви задавам въпроса лично на Вас дори. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията, които са направени по текста.
Предложения от народния представител Христо Бисеров.
Комисията не подкрепя предложенията по точки 1, 3 и 4 от същите.
Моля да гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 25, против 38, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Господин Бисеров – прегласуване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме и да приемем това предложение, което между впрочем се подкрепя и от колеги от ГЕРБ.
Разберете, никой не може да бъде накаран да свидетелства срещу себе си! Никой не може да бъде накаран да попълва документ, с който, освен че свидетелства срещу себе си, има опасност да носи наказателна отговорност, дори и за грешки. Такова нещо няма в наказателното право дори! Да не говорим за гражданското право, да не говорим за това, което сътворяваме днес! Такова нещо го е имало само по време на Инквизицията!
Съжалявам, че трябва да употребявам такива тежки думи, но във всяко нещо трябва да има някакъв разум в края на краищата! Разберете!
Хипотетично се поставете на мястото на този, който трябва да попълни декларация за своето имущество. Това няма нищо общо с данъчните декларации, за които говори господин Матов, ама нищо общо няма. Данъчната декларация не е акт за проверка на лице, а това е акт за изчисляване на данъци, на задължения към държавата и затова там няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е същото.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Затова предлагам да прегласуваме и да приемем замяната на „декларация” с израза „писмена информация”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Христо Бисеров по чл. 65, в точки 1, 3 и 4, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
По предложенията на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – предложението не е подкрепено по т. 1, буква „а”, точки 2, 3 и 4.
Подлагам на гласуване така направеното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 23, против 16, въздържали се 51.
Предложенията не са приети.
Господин Чукарски оттегли своето предложение. Благодаря.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 65, който става чл. 57, така както е по доклад на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 12, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Първи отрицателен вот – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против”, той като този член съдържа абсолютно налудничави изисквания към декларатора – да се декларират всички тези сделки, всички сделки с недвижими имоти – прехвърляния, задълженията към трети лица, салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период.
Вие искате лицето 15 години назад (и още по-лошо – ако то е починало, неговите наследници), да декларират 15 години назад какво е било салдото по сметките им! Ами, такава информация не знам дори дали в банките се пази. От къде на къде лицето ще бъде в състояние, а пък още по-лошо – неговите наследници, да декларират салдото на наличните парични средства към началната дата на проверявания период?! Не си ли давате сметка колко абсурдно е това?
Аз се учудвам как комисията въобще е гласувала този текст и как той е минал. Просто – не знам. Ще се наложи сериозна промяна на този закон в най-скоро време! Благодаря. (Реплики от ГЕРБ: „Ти плашиш ли ни?!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втори отрицателен вот – няма.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 66 има предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „в” и по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, букви „а” и „б”:
„а) в текста преди точка 1 думата „декларация” се заменя с „информация”;
б) в т. 2 думите „представляват, управляват или контролират” се заменят с „представляват и управляват”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 58:
„Чл. 58. Органите по чл. 13, ал. 1 поканват да представят декларация и:
1. третите лица по чл. 64, 65 и 67;
2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическо лице по чл. 66, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз оттеглям предложението на колегите, свързано с терминологичната разлика между „декларация”, „информация” и „обяснения”. Бих искала обаче в окончателните редакции, които приемаме тук, действително тези разлики да се сведат до терминологични.
Независимо от това дали в писмена декларация, за която – обърнете внимание, не се носи наказателна отговорност, защото наистина тези обяснения или тази информация ще бъдат подадени, или в някакъв свободен вариант, тя трябва да бъде с едно и също съдържание, наистина за нея проверяваното лице да е наказателно неотговорно.
Затова бих предложила да намери място в редакцията на следващите текстове. Ще направя това предложение за редакция – да не се носи наказателна отговорност за данните, които това проверявано лице попълва във въпросната декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест, оттегляте предложенията...
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Да, оттеглям това, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Оттегляте тези предложения, които не са подкрепени. Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Комисията е подкрепила предложението по... (Шум и реплики от КБ.)
Госпожо Манолова, ако обичате малко по-бързо да реагирате като питам дали има други изказвания.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Карайте по-бавно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А, по-бавно да карам, уморена сте? (Шум и реплики.)
Аз се учудвам, че сте тук при тази прекрасна пролет – да се заровите с този мракобесен закон в залата, просто...
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нека да обърна внимание на същността на приемания текст. Кои са третите лица, които са визирани в чл. 64, 65 и 67 от този закон? Макар че текстовете все още не са приети, предвид начина, по който се гласува всичко, което е прието от комисията, е притеснително, че всички тези лица ще трябва да представят декларация с коментираното досега съдържание пред проверяващия орган. Забележете, че в този кръг са всички трети лица, с които проверяваното лице е извършвало сделки през целия период. Една част от тези лица са свързани по смисъла на закона, но други трети лица нямат никаква връзка с проверяваното лице. Тук е включително презумпцията, че такава декларация трябва да попълнят третите лица, които са сключили възмездни сделки с проверяваното лице, поради подозрението, че те са знаели, или са можели да предполагат, че то няма съответствие в доходите и своето имущество.
За да Ви го преведа на разбираем език – една такава декларация, която Ви връща 15 години назад и съдържа всякакви данни за банковите Ви сметки 15 години назад, за всичко, което сте придобили, за всякакви отношения с трети лица, за това какво се намира във Вашите сейфове, влогове и прочее. Вие ще трябва да попълните една такава декларация, даже в хипотезата, че проверяват строителния предприемач, който е построил кооперацията, от която Вие сте си купили апартамент. Представяте ли си за какъв абсурд става дума?! Това е декларация, в която се изреждат всички притежавани от Вас и от членовете на Вашето семейство недвижими имоти и МПС-та, всички ценни книжа, дялови участия, търговски марки, всякакво имущество, списък на Вашите и на членовете на семейството Ви банкови сметки, източниците и средствата за основания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това сме го чели.
МАЯ МАНОЛОВА: ... на придобиване на това имущество и за издръжката на Вашите семейства, всички сделки, които сте извършили, всички задължения, които имате към трети лица, салдото на паричните средства преди 15 години, всички други обстоятелства, които са свързани с Вашето имущество. И това поради злощастното обстоятелство, че Вие сте собственик на най-обикновен двустаен апартамент, купен в кооперация, ще трябва да декларирате всички тези данни пред въпросната комисия. Защото, видите ли, някой предполага, че Вие сте предполагали, че строителният предприемач, който Ви е продал този апартамент, няма съответствие между собственото си имущество и това на собственото си юридическо лице. Това наистина са абсурдни текстове, които, ако за проверяваното лице дали под форма на декларация или по друг начин, можеха да бъдат приети, но за трети лица, които са имали неблагоразумието да купят нещо от лице, което е предмет на проверка, е направо безумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това не е вярно, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Кое не е вярно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Третото лице не се проверява.
МАЯ МАНОЛОВА: А третото лице попълва ли такава декларация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да.
МАЯ МАНОЛОВА: Това обяснявам – че Вие ще трябва да разкажете всичко за 15 години назад в една декларация по образец в „Държавен вестник”, само защото сте си купили имот от лице, което се проверява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 66 на комисията, който става чл. 58, така както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 7, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има предложение на Юлиана Колева и група народни представители – чл. 67 се изменя така:
„Чл. 67. Не могат да се правят изводи във вреда на лицата по чл. 65 и чл. 66, както и на членовете на техните семейства, при отказ да се представи информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): И сега какво правим?! Имаше такава реплика в един сериал.
Господин Велчев, Вие като вносител ще ми кажете ли какъв е смисълът от предходния текст, който приехме и който се опитахме да превърнем в един текст за самонабедяване? Какъв е смисълът, ако неподаването на декларация няма да води до негативни последици и не може да се тълкува?
Какъв е смисълът, при положение че в следващия текст, който след малко ще приемаме, е казано, че органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок да направи възражение и да представи доказателства? Кой нормален човек ще подаде тази декларация, при положение че не се е запознал с материалите по преписката? При положение че знае, че има такива права, които ще се появят в един по-късен момент, защо е всичкото това усилие, което полагате?
Защо превръщате закона в инструмент за рекет, в инструмент за притискане на обикновени граждани? Не става въпрос за хората, които извършват тежки престъпления, а става въпрос за обикновените граждани, които ще бъдат обект на този закон. Това не е Закон за борба с организираната престъпност. Това е закон, който може да се превърне в инструмент за правене на избори – за това става въпрос. С този закон Вие ще подлагате на натиск лицата, които искат да участват активно в изборите срещу Вас. За това става въпрос! Точно по тази причина такива текстове, като тази писмена декларация, не трябва да съществуват в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко по-късно колегата Тодор Димитров ще направи редакционно предложение по ал. 5, така че всички да сме сигурни, че този закон няма да може да се използва по начина, по който господин Бисеров обяснява тук от няколко дни.
Да се правят внушения, че този закон е част от изборното законодателство, е недопустимо, защото процедурите са съвсем други. Ние се стремим да намерим баланса и гаранциите за всеки един от участниците в това производство. След малко с предложението си моят колега ще обоснове точно такъв текст в разисквания параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Не желаете.
За изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми вносители, уважаеми членове на Вътрешната комисия! Искам да Ви попитам защо от обхвата на този текст са отпаднали третите лица? Защо не могат да се правят изводи във вреда на проверяваното лице от декларацията, която то собственоръчно ще попълни или при отказ да се подаде такава декларация? А не е записано ясно, че не могат да се правят изводи във вреда на третото лице. По-нататък в рамките на това производство ще се види, че то може да понесе не по-малко неблагоприятни последици от действието на този закон от самото проверявано лице.
Вие сте купили апартамент от строителен предприемач, който е обект на тази проверка. Неизвестно защо комисията решава на този ранен етап на производството, че Вие сте могли да предположите, че този строителен предприемач има несъответствие между доходите и своето имущество и Ви кани на този етап да попълните декларация, в която да разкажете всичко за себе си през последните 15 г., всичко за своето семейство – включително придобито имущество, баланси по банкови сметки преди 15 г., източници на имуществото на Вас, на децата Ви, на близките Ви роднини. Всичко за Вас – без да се проверява! Вие сте длъжен да го направите в тази декларация.
И защо не е записано изрично, че ако Вие откажете да се самонабедите или да набедите проверяваното лице, това няма да носи неблагоприятни последици за вас?
Абсолютно резонен е въпросът – ако е ясно, че декларирането на неверни данни от проверяваното лице или неточни данни няма да води до носене на наказателна отговорност, тази отговорност да се запише систематично в този текст. Иначе оставаме с впечатление, че това са текстове с целенасочено репресивно действие, включително срещу лица, които не могат да станат обект на тази проверка, а просто са трети лица, придобили нещо от проверяваното лице.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Толкова дни повтаряте едно и също! Говорете по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За първа реплика има думата господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, говорите откровени глупости. Погледнете следващия чл. 67 – „На отнемане подлежи имущество, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му, или действителните права върху него”. Само в такива случаи може да се атакуват тези сделки и да подлежат на отнемане. Единствено и само тогава! В други случаи третото лице, което е добросъвестно и си купи от този строителен предприемач апартамент, то няма никакъв проблем. Просто трябва да четем малко по-напред, да се запознаем с всички текстове.
Между другото тази декларация и данните, които дава третото лице, няма по никакъв начин да се използват срещу него.
Понеже трябва да сме по-ясни, в чл. 60, ал. 5 аз ще предложа редакционна поправка, която категорично да казва, че декларациите, които се дават от проверяваното лице и от третите лица, не могат да се използват срещу тях, не може да се носи наказателна отговорност, за да бъдем спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, наистина е безобразие това, което се случва в тази зала. Текстовете са пред нас. Текстът на чл. 64 казва ясно, че подлежи на отнемане придобитото от възмездни сделки с трети лица.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Чети, чети.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако те са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, трето лице, което си е купило апартамент от проверяван строителен предприемач, може да претърпи неблагоприятни последици от този закон във вид на това да му бъде отнет апартаментът. Това е възможна хипотеза. Декларацията, която искате да накарате да напише третото лице, което още не е проверявано, Вие го карате да разкаже всичко за себе си, за семейството си, за близките си, за роднините си, за последните 15 г., без изрично да запишете, че декларираното от него или отказът да посочи тези данни не може да се използва във вреда на това лице и на неговото семейство. Вие не просто стимулиране доносителството и самодоносителството. Вие разписвате текстове, в които под страх от отговорност лицата трябва да се самонабедяват. Аз – да декларирам данни срещу себе си, Вие срещу себе си, без гаранция, че това, което Ви карат да напишете по някаква трета проверка, няма да се използва срещу Вас, срещу съпругата Ви, срещу близките Ви, срещу роднините Ви, срещу приятелите Ви, срещу третите лица, с които Вие сте влезли в правоотношение през последните 15 г.
Какво пречи, ако наистина сте искрен, че тази декларация няма да се използва срещу третите лица, да бъде написана ясно, че не могат да се правят изводи във вреда на лицата по чл. 65 и чл. 66, както и на членовете на техните семейства при отказ да се предостави информация? Какво пречи да го запишете, ако сте искрен и ако не заблуждавате гражданите от трибуната?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тези лица не се проверяват по това производство. Прочетете закона, госпожо Манолова.
Почивка до 11.35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в зала.
Господин Терзийски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми колеги, да се надяваме, че сега, когато на стомасите Ви е станало по-тежко и на душите по-леко, с по-голяма сърдечност ще приемете предложенията, които правим. (Реплика от ГЕРБ.)
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждайки чл. 67 искам да направя едно редакционно предложение. Ще съобщя предложението и след това ще аргументирам мотивите си за него.
След края на члена предлагам да се добави „като органите по чл. 13, ал. 1 уведомят лицата, които приканват да направят декларации по предходния член за правата им по настоящия”.
Защо? Ще обоснова предложението си юридически и логически. Вие знаете, че дори в наказателното производство на всеки един етап от разследването, всеки един от разследващите органи е длъжен да уведоми разследваното лице, уличеното лице, обвиняемото лице, обвиняемия за неговите права. Част от правата му включват това, че той има право да дава, има право и да не дава обяснение. Това че не дава обяснение, не се тълкува в негов ущърб.
В чл. 67 по вносител се предвижда точно тази презумпция – лицата, които трябва да подпишат тези декларации, да бъдат освободени или по-скоро да не се прави извод в техен ущърб, ако те откажат да подадат декларация.
Ако Вие наистина искате да бъдете принципни, както заявявате от трибуната, а не да въведете възможност за субективност и за натиск, е редно да вмените задължение на органите – по чл. 13, ал. 1, да уведомяват лицата, които поканват да дадат декларация с това им право по чл. 67.
Дори в Наказателния кодекс, независимо за какво престъпление, всяко лице има право да не дава обяснение или да даде обяснение на всеки един етап от наказателното производство.
Уважаеми колеги, това в известна степен включва така наречената презумпция за невинност.
Логично, справедливо и коректно е това нещо да бъде включено – задължението на органа, по чл. 13, да уведоми лицата, които приканват да подадат декларации, че имат право да не подават такива декларации и че няма да бъдат направени изводи в техен ущърб, ако те не подадат декларации. Никой не може да бъде задължен и никой не трябва да бъде задължаван да свидетелства сам срещу себе си – това, първото.
Второто, за да избегнете субективността в прилагането на закона – примерно, директор на регионална дирекция няма да вкара даденото лице в кабинета си, да го натисне, да му вдигне лампата в очите и да каже: „Пиши!”. Вие трябва да включите това негово задължение – да уведоми лицата, които приканва да подадат декларация за тяхното право. Ето това е справедливото прилагане на закона. Това е, ако Вие наистина искате да избегнете субективността на тези лица, а не да им дадете само тоягата в ръцете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чакам предложението в писмен вид.
Реплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Оттеглено е предложението на госпожа Колева и групата народни представители.
Поставям на гласуване предложението, направено в залата в изказването на господин Терзийски.
Гласуваме предложението на господин Терзийски.
Гласували 88 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, колеги, наистина недоумявам защо този текст Вие не приемете. Наистина недоумявам.
С чл. 67 Вие давате право лицата, които подписват декларации, да бъдат освободени от извода срещу тях, че отказът да се подпише декларация няма да се тълкува срещу тях. Защо не задължите органа да информира лицата за тези им права? Това е задължение на този орган. Това не е трибунал, той е длъжен да съблюдава и правата, и отговорностите, и отговорността, която тези лица имат. Не мога да проумея защо поне това не сте склонни да приемете и като вносители, и като комисия, която го е разглеждала, и като мнозинство, което го гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 67, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 67 по вносител, който става чл. 59 по номерацията на комисията.
Гласуваме чл. 59 идентичен с 67 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 68 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя по т. 1, 2 и 4:
„1. В ал. 1 текстът след думите „осигурява на” се изменя така: „проверяваните лица и на лицата, засегнати от наложените обезпечителни мерки възможност за участие в производството”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват лицата по ал. 1, предоставят им за запознаване материалите и им дават едномесечен срок, за да направят възражения и да представят доказателства.”
4. В ал. 5 думите „проверяваното лице” се заменят с „лицата по ал. 1”.”
Предложение на народния представител Ивайло Тошев и група народни представители – в чл. 68, ал. 3 изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 60:
„Чл. 60. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството.
(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства.
(3) Юридическите лица се представляват пред комисията от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(4) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно.
(5) Дадените от проверяваното лице обяснения не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу него, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не може да не впечатлява фактът, че лицето е проверявано една година или година и половина, без да бъде информирано. Тук го информираме и му даваме възможност да защити себе си за един месец.
Отново се връщам на порочната философия на законопроекта. Една година и половина ние проверяваме лице, без то да знае. Една година и половина срещу определено лице се предприемат всички възможни мерки, целият инструментариум, доноси, държавна машина. След една година и половина му даваме един месец срок, за да опита да защити себе си под някаква форма.
Искам да се обърна към представителите на мнозинството и да им напомня, че през 1944-1945 г. подобен Закон за отнемане на имущество, придобито от спекула и така нататък, е приет. Трудно ще можем да направим обща справка колко инфаркта, колко погубени човешки съдби има тогава. Шестдесет години по-късно законът е отменен. Тук, разбира се, той трябва да бъде отменен, след като бъде приложен върху всички Вас.
Шестдесет години по-късно ние не върнахме нито един човешки живот, ние не спасихме нито едно семейство, ние не спасихме нито една човешка съдба. Вероятно част от Вас разчитат, че Конституционният съд ще прояви разум и ще отмени част от безумията, които Вие днес налагате в залата. Тогава Вие ще си бършете ръцете и с Конституционния съд.
Стремежът Ви да проявите политическа воля създава отровна атмосфера в държавата – доразвива я. Тази отровна атмосфера, рано или късно, ще рефлектира върху Вас самите. Не е нормално да приемаме закон, с който се разследват граждани, стопански субекти, без те да знаят това. Не е нормално да приемаме репресивни мерки, без потърпевшите да знаят за това.
Не знам дали си давате сметка в какво общество ще живеем след приемането на този закон? Още веднъж искам да подчертая, че след шест месеца Вие ще трябва да обяснявате на тези, на които сте обещали да приемем закона, каква е нашата държава, имаме ли политическа воля, или нямаме? Защото няма грам съмнение, че Конституционният съд ще отмени текстовете, които вменяват виновност по презумпция. Този текст също е такъв. Този текст подчертава още веднъж, че една година, а вероятно в случаите, в които ще се осъществява рекет, изнудване, политическа репресия – година и половина, ще бъдат мачкани хора и стопански субекти, без те да знаят, ще бъде набирана информация. Кой ще оперира с целия обем набрана информация? Кой? Кой гарантира, че тази информация няма да бъде използвана за други цели, а не в името на закона, държавата и обществото?
Искам да подчертая, че предложенията, които са направени от колегите, имат своето място. Още веднъж казвам: една година, една година и половина ние ще мачкаме, а ще дадем един месец възможност на лицето да се запознае с определен обем информация, защото няма гаранции, че ще му бъде предоставена цялата и след това ще се върнем към онзи случай от 1944-1945 г.
Аз лично ще попитам Върховния касационен съд колко са случаите, в които през 1944-1945 г. съдът се е произнесъл, отнел е имущество, и колко са случаите, в които в началото на 90-те години присъдите бяха отменени. Само че няма да има кой да каже колко човешки живота си заминаха тогава, колко съдби бяха съсипани тогава и какво изживя обществото тогава – това, което Вие днес искате обществото да изживее отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Петков, има обяснение за Вашето безпокойство. Има начин Вашето безпокойство да бъде преодоляно. Със сигурност то няма да бъде преодоляно със законови разпоредби. Но оттук нататък всички български граждани трябва да знаят, че са обект на проверка и да имат възможност да се подготвят за този едномесечен срок, в който ще трябва да се защитят. Оттук Вашето безпокойство по отношение на това, че ще имат само един месец, след като са ги обследвали година и половина, намира изражение – всеки, като знае, че е разследван, може да започне отсега да се подготвя. Това, първо.
И второ, всеки е длъжен да донася за съседа си, за комшията си и за всички останали. Така комисията може да е по-благосклонна към него и да не го разследва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Петков, Вие сте прав, че този текст е несправедлив спрямо гражданите, които са обект на проверка, тъй като комисията ще може тайно да ги проверява в течение на година и половина, а те ще имат само един месец, за да опровергаят нейните констатации.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Картата, картата!
МАЯ МАНОЛОВА: Но Вие не сте прав по отношение на това, че всички граждани трябва да се притесняват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, бихте ли си поставили картата!
МАЯ МАНОЛОВА: ... и да се готвят за защита...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, картата, моля Ви! (На монитора се изписва името на Георги Терзийски. Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Отчетете ми времето без картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не съм счетоводител! Извинявайте, не съм счетоводител да стоя тук и да Ви правя сметки: с карта, без карта и така нататък!
МАЯ МАНОЛОВА: Не Вие, има информационна система, която може да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сложете си картата, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Не очаквам от Вас да засичате с часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, поставете си картата! (Народният представител МАЯ МАНОЛОВА търси картата си на банката. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Трета реплика – господин Анастасов.
Намерете си картата, ще Ви дам възможност да довършите репликата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Възможно е някой от депутатите от ГЕРБ да се е пошегувал с картата! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А тази, която е на трибуната тук, коя е, госпожо Манолова? (Шум и реплики. Народният представител Георги Терзийски показва картата си.)
А Вие с каква сте?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Тази е моята!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи, картата тук не е на Терзийски.
Коя е тази карта тук? (Шум и реплики, уточнения със служителката на дирекция „Информационни и комуникационни системи. Народният представител Георги Терзийски се приближава до трибуната.)
Дайте ми тази карта. Това е временна карта. Вие с колко карти сте?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Госпожо председател, тази е моята карта! (Силен шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тази – временната, също е на Ваше име, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Как ще е на мое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хайде да я поставим и да видим!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Абсурдно е това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хайде да видим на кого е тази карта!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Ето я моята карта, аз не съм си вадил временна карта. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие къде видяхте... (Шум и реплики.) Значи картата сега е деактивирана. С колко карти участва господин Терзийски? Картата сега е деактивирана, стенографката каза, че сега е деактивирана.
Господин Терзийски, какво правите на трибуната, без да съм Ви дала думата? (Силен шум и смях от залата.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, встрани от микрофоните): Показвам Ви моята карта, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм искала Вашата карта. (Реплика на народния представител Георги Терзийски.) Вие сте много ценен за мен, но не съм Ви викала на трибуната! (Реплика на народния представител Лъчезар Иванов.) Да, защото системата така е отчела.
Госпожо Манолова, имате думата за втора реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, предполагам, че някой се е пошегувал и временно е прибрал моята карта от първия ред. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но така или иначе има начин всеки един народен представител, който присъства в залата, да се включи в този дебат и информационната система да засече времето на неговото изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Загубихте 10 секунди от времето си, госпожо Манолова. Дайте по същество – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Но както е двоен стандартът Ви по отношение на депутатите, които стоят отляво, и тези от управляващото мнозинство, така ще бъде двоен стандартът и на политическата комисия, която създавате за проверка на имуществото.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: По същество, по същество!
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Петков, за обяснение на своето имущество трябва да се готвят не всички граждани, а само тези, които са включени в предварително готовите списъци на ГЕРБ. Този закон се готви за предстоящите избори и за обяснения пред комисията трябва да се готвят тези лица, които не гласуват за ГЕРБ. Този бизнес, който не подкрепя ГЕРБ, тези български граждани, които са се изказвали против ГЕРБ през последните 3 години, те трябва да са готови с обяснения за своето имущество. Тези, които са верни и са декларирали, включително чрез доноси, своята лоялност към ГЕРБ, могат да бъдат спокойни. На тях няма да им се налага да обясняват своето имущество, защото този закон е част от изборното законодателство на ГЕРБ. Това се налага с всеки един негов текст. Затова и Вие бързате да го приемете посред нощите, затова и сроковете на неговото прилагане са намалели на три месеца, една година да можете да се вихрите с този закон, който да Ви подготви следващите парламентарни избори – с рекет и с натиск срещу всеки неудобен, с двоен стандарт, какъвто се прилага и в тази пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Петков, след като бъдат наложени обезпеченията срещу проверяваното лице или върху имущество на трети лица, което то евентуално контролира, срокът, който в закона дава възможност за оборването на тази презумпция, е тримесечен, а не едномесечен.
И една молба или по-скоро съвет имам, то е Ваша работа дали ще го приемете, но не включвайте господин Терзийски в схемата на реплика-дуплика, просто не Ви помага.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ако знаех, че изказването ми ще предизвика такова въодушевление – карти, има ги, няма ги, тука има, тука нема, вероятно щях да го направя още в 9,05 часа.
Искам да повторя още веднъж ясно три неща. Първо, потърпевши от този закон са всички, обществото като цяло. Отровената атмосфера удря всички. Отровената атмосфера удря всички, отравя държавата, отравя обществото. Не може да има редовен бизнес в такава среда. Защото бизнесът, за разлика от поръчковите състезатели, не може да не си дава сметка, че има утре и че този, който не е проверяван днес, утре ще бъде проверяван много по-детайлно.
Второ, цинизмът, на който подлагате обществото, принуждаването към доноси, това е нещо, от което обществото ще се отръсква много години. Неслучайно Ви върнах към 1944-1945 г. и 60 години по-късно отменения закон, 60 години по-късно отменените присъди без да върнем човешките съдби, без да върнем човешките животи.
Не на последно място, отравяме България, съсипваме България пред нашите партньори. Вие или поне редовната част от Вас си дават сметка, че една част от тези текстове ще паднат в Конституционния съд. Какво правим тогава? Обясняваме на Европейския съюз – вижте, тук има една група светли образи, които приеха този закон, но тези гадове от Конституционния съд отмениха ключовите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, не се обръщайте с подобни думи към конституционни институции в България.
РУМЕН ПЕТКОВ: С цялото си почитание към Конституционния съд, към неговите членове, с цялото ми уважение към техния професионализъм и морал.
Затова те ще отменят част от текстовете, но аз Ви казвам какво ще направите Вие пред Европейската комисия – ще окепазите и Конституционния съд. Тогава Европейската комисия ще говори за България, както говори в предния си доклад. Или не си давате сметка затова, или просто не Ви интересува. Или просто авторитетът на Република България за Вас няма стойност! (Председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето изтича.) Или просто Вие сте готови да унижите всички в името на едната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Едната власт понякога удря. Благодаря Ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам конструктивно предложение за редакционна поправка в ал. 5 на чл. 60. За да стане ясно и категорично, че не се носи наказателна отговорност за дадените обяснения и за декларациите, предлагам следната редакционна поправка – ал. 5 да придобие следната редакция:
„(5) Дадените от проверяваното лице обяснения и подадените декларации по чл. 57 и 58 не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу лицата, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.”
Мисля, че така ясно и категорично ще разпишем в чл. 60, че декларациите от проверяваното лице, от трети лица и обясненията могат да носят наказателна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може ли в писмен вид предложението, господин Димитров?
Реплики?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, искам да направя реплика, като допълня така предложения текст, затова го правя в реплика, не в допълнително, странично изказване. Към така предложения текст да бъде добавен текстът: „като органите по чл. 13, ал. 1 уведомят лицата за правата им по тази алинея”.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това го гласувахме.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ...„като органите по чл. 13, ал. 1 са длъжни”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това къде да го поставим, господин Терзийски?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: След предложението, което направи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете ли да възпроизведете предложението? Просто така – да го поставим след предложението?!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Алинея 5...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Писмено ми донесете предложението, за да остане в стенограмата.
Нямате възможност по време на реплика да правите предложение. Вземете думата за изказване, за да си направите предложението.
Втора реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, правя Ви реплика с молба да формулирате текста пред залата, за да бъде точен и ясен и да вземем участие в дебатирането му. Това е молбата ми. Вие го предложихте, но нека да има точната формулировка на целия текст, който предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Димитров, това, което предлагате, е прах в очите.Това е текст, който няма пряко действие. Защо?
Първо, защото невъзможността, неподаването на декларация или данните да бъдат използвани срещу лицата, които са ги подали, е записано в чл. 67. Защо го повтаряте тук? Мислите, че като повтаряте нещо, го правите по-приложимо ли?
Второ, отпадането на онази част от Вашия текст, където се казва, че няма наказателна отговорност, как така го казвате? Дали има, или няма наказателна отговорност, има Наказателен кодекс. Вие какво, дерогирате тук нормите от Наказателния кодекс ли?!
Ако това бъде предложено от някой лекар, ще приема, че не му е в материята. Но един юрист да предлага това, смятам за абсолютно неправилно. Ще видите, че съдилищата няма да прилагат този текст. Прокурорът ще си пусне наказателното производство, ще се позове на Наказателния кодекс. Господин Лазаров, кажете и Вие нещо по този въпрос. Прокурорът ще се позове на наказателното право и ще каже: „Този закон не може да дерогира норми от Наказателния кодекс”. Тогава ще се сетим кой е направил това предложение.
Моля Ви, оттеглете го и го направете по начина, по който е редно да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Бисеров, няма да оттегля това предложение. Твърдя, че ал. 5 ще действа и чл. 313 от Наказателния кодекс, след като има такова разписване, няма да бъде приложен по отношение на тези декларации. Това накратко, за да не влизам по-надълбоко и да не стигаме до квалификации и обиди.
Относно репликата на колегата Терзийски, нямам какво да кажа. Колега, това, което предлагате, според мен е неадекватно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Както стана ясно от предходните текстове, комисията след приключване на своята проверка иска от съда да наложи обезпечителни мерки върху широк кръг от имущества на проверяваното лице. Обезпечителни мерки се налагат включително и върху вещи, които са собственост на трети лица. Това стана ясно от предишните текстове – вносителите не го опровергаха.
Нещо повече, в част от следващите текстове съществува презумпцията, че до доказване на противното за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат всички намерени в неговите имоти сейфове, каси и прочие.
Господин Анастасов се опита даже да ни накара да се чувстваме виновни за това, че сме настоявали да отпадне мракобесническият текст, който подбуждаше доносителството сред гражданите. Обоснова се, че едва ли не вносителите са имали добрата идея гражданите, чиито вещи са запорирани в производството по отношение на друго проверявано лице, могат на тази фаза от производството да докажат собствеността си върху тези вещи. Само че се оказва, че господин Анастасов отново е подвел залата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По същество!
МАЯ МАНОЛОВА: Стана ясно от текста, че възможност за участие в производството и едномесечен срок, в който да представят доказателства, имат само проверяваните лица. Трети лица, чиито вещи са запорирани в производство по отношение на друго лице, нямат право на защита.
Съжалявам, че господин Анастасов го няма в залата. Много ми е любопитно как щеше да обясни този факт. Той ни сочеше с пръст и казваше: „Вие сте тези, които, като настоявахте да се премахне задължението за доносничество, ощетихте третите лица, чиито вещи са запорирани в едно чуждо производство, защото те вече няма да могат да дадат обяснение”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този анализ правите по текст, който вече гласувахме, госпожо Манолова. Моля Ви, придържайте се към текстовете, които се обсъждат в момента.
МАЯ МАНОЛОВА: ... „след като комисията пристъпи към предявяване на доклада на проверяваното лице”.
Всичко това, което казвам, има своето продължение в този текст. Аз питам: защо не сте подкрепили поне предложението на колегата Юлиана Колева, която предлага възможност за участие в производството и едномесечен срок да представят доказателства поне за лицата, засегнати от обезпечителните мерки? Защо, ако господин Анастасов е бил искрен, е отхвърлил във Вътрешната комисия предложението на госпожа Колева?
Темата с правата на третите лица, които ще претърпят вреди от проверката на друго лице е изключително сериозен. Забележете, че те изцяло са изключени от кръга на лица, които дават обяснение и представят доказателства в предварителната фаза, преди делото да влезе в съда. Като влезе в съда, тогава три инстанции, три години, пет години, шест години – не е ясно колко. В тази фаза, в която те могат да обяснят, първо, че вещите, които са запорирани, са тяхна собственост; второ, че не са могли да предполагат недобросъвестно поведение на проверяваното лице, тази възможност да се защитават липсва.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какво предлагаш?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да приемете предложението на госпожа Юлиана Колева и в ал. 1 на въпросния текст да се включи възможност за проверяваните лица и за лицата, засегнати от наложените обезпечителни мерки да участват в производството. Иначе наистина тези текстове са репресивни по отношение на третите лица.
Забележете и нещо друго – продължава тенденцията третите лица, които са засегнати от това производство, да не бъдат защитени срещу данните и информациите, които ще представят на комисията. Вижте, че дадените от проверяваното лице обяснения не могат да са основания за започване на наказателно преследване по отношение на тях…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова. Благодаря Ви.
Първа реплика?
МАЯ МАНОЛОВА: … но не и данните, които са дали третите засегнати лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за реплика, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаема госпожа Манолова! Аз бих искала да използвам времето за реплика включително и да оттегля предложението си и ще кажа защо.
След редакцията от страна на Вътрешната комисия производството срещу проверяваното лице започва тогава, когато комисията поиска да му бъде наложена обезпечителна мярка. Следователно, от този момент нататък то разполага с всички възможности за защита по Гражданския процесуален кодекс както в производството по налагане на обезпечение, така и в евентуалното последвало гражданско производство чрез внасянето на исковата молба в съда.
Всички тези лица, които са описани тук, когато са засегнати техните интереси, се конституират или като ответници по обезпечението, или като ответници по предявения иск. Така че от тази гледна точка предложенията, които сме направили аз и моите колеги, бяха съотносими към варианта, който предхождаше редакцията на Вътрешната комисия, но не и към сегашната редакция на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Колева, в предишните редакции на текстовете мнозинството прие, че се допуска обезпечение и по-конкретно запор и върху вещи, които не са собственост на проверяваното лице. така че кажете ми как едно трето лице, чиито вещи са запорирани в това производство, може да се защитава пред гражданския съд? (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Да, но след като е допустимо да бъде налаган запор върху негови вещи, какви възражения срещу акта на съда, с който се допуска това обезпечение, може да извади третото лице? Какво може да каже? Тези вещи са негови. Това даже не се оспорва може би от комисията. Съдът прилага закона, след като всичко, което е намерено в каси, сейфове, помещения на проверяваното лице, първо, се счита за негова собственост. И второ, дори комисията да знае, че не е негова собственост, може да наложи обезпечение и по отношение на вещи на трети лица, каква защита има третото лице? То просто трябва да изчака да приключи две, три, пет, колкото години ще трае този граждански процес, за да си върне евентуално, ако не бъде конфискувано по реда на този закон, неговото имущество.
Тук проблемът е, че Вие разсъждавате от гледна точка на действията на съда при действието на действащия Граждански процесуален кодекс. Но след като тук има възможност да се налагат обезпечения върху вещи, собственост на трети лица, ние сме в една друга ситуация, в една друга хипотеза. И не можем да искаме от съда това, което ние не желаем да направим в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски – изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз се опитвах в моите изказвания да заложим в текстовете отговорността и задължението на органа по чл. 13, ал. 1 да уведоми проверяваните лица за правата им. Това беше определено като неадекватно предложение от колегата от ГЕРБ, който говори.
Аз искам да Ви подчертая адекватността на ал. 5 и предложената редакция: Дадените от проверяваното лице обяснения, съответно с предложената редакция декларации, не могат да са основания за започване на наказателно производство.
Искам да Ви задам един казус. Ако проверяваното лице в обясненията и в декларациите напише, че е придобило недвижим имот за 300 хил. лв. с измама – това няма да бъде основание за започване на наказателно производство срещу него ли? Това противоречи на останалия правен мир в България. Значи комисията трябва да прикрие извършено престъпление. Тоест, в своите обяснения заявява, че с измама, измамил е някоя жена, или който и да било, или баба, или дядо – който ще да е, той е придобил имота с измама. И тези негови обяснения не са основание за започване на наказателно производство! Ние въвеждаме комисията в прикривателство.
Ако това е адекватно, господин Димитров, наистина ще приема, че моето предложение да задължим комисията да уведомява, независимо дали в този или в предишния член, както аз предложих, да уведомява проверяваните лица за техните права, наистина е неадекватно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Анастасов – първа реплика.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя реплика към господин Терзийски. Член 313 от Наказателния кодекс: „Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация”. Тъй като обясних още вчера на колегите, че те са напълно неясно с наказателното право, искам да обясня следното. В тази декларация по смисъла на чл. 313 от Вас се поисква да потвърдите истинността на даден факт. Примерно, има декларация, когато искате да регистрирате фирма: „Имате ли еди-какво си?”, и Вие заявите: „Нямам”, а всъщност имате, тогава ще носите наказателна отговорност, защото сте затаили истината.
В тази декларация, която се попълва, просто се иска да се посочат обстоятелства и тя е в интерес на хората. Тъй като комисията вече е направила едно заключение, че има несъответствие от 250 хил. лв., във Ваш интерес е да подадете тази декларация, за да можете да оборите тази презумпция в този тримесечен срок, който Ви е даден пред комисията. Разбрахте ли, госпожо Манолова?
А това, което искате за движимите вещи, да Ви го обясня още веднъж – една кутия в един трезор, и вътре има едни вещи и е на името на господин Терзийски, по презумпция се водят, че са негови, защото никой не си слага в трезора катинарче, като на крава, или на нещо друго и пише: „Това не е мое, това е на Иван”, телефон за връзка, е-мейл, адрес. Затова се води, че е негова собственост, докато не се докаже противното. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Да се докаже, ама Вие как искате да стане?
Разбрахте ли, колеги? Оттук, където слагате нещо – етикет: „Това не е мое, това е на еди-кой си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожа Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ама не на мен, на Терзийски реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски, попитайте господин Анастасов как комисията, след като няма етикет на вещите, което аз от вчера обяснявам, щеше чрез привикване на определени лица да установява, че те са собственици на тези вещи. В това вчера се мъчеше да ни убеди – че комисията ще привиква, ще разпитва, ще кара граждани да доносничат, за да я убедят, че намерените вещи у проверяваното лице са техни. Тази комисия да няма гадателски способности? Да няма вълшебна кристална топка? Или тези способности ще идват в резултат от действия на специални разузнавателни средства и на цялата дейност, която извършват МВР и ДАНС, като паралелни проверяващи органи? Ето, това беше единият от въпросите.
Вторият въпрос беше: защо тези граждани, които комисията можеше да привиква и да ги кара да доносничат, сега нямат право да се явят в това производство и да кажат: „Онези вещи, които нямаха етикетче в онази каса, всъщност са мои и ми ги откраднаха при престъпление!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? (Близо до трибуната народният представител Георги Терзийски иска думата.)
Господин Терзийски, не съм Ви дала думата! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще Ви помоля да си седнете на мястото. Искахте специално да Ви бъде оборудван пулт на съответно работно място, тъй като два месеца не сте имали такова. Имате си работно място и когато по съответния ред дадете заявка, ще Ви бъде дадена думата. Моля Ви, не стойте през цялото време пред трибуната!
Трета реплика – няма.
Дуплика – господин Терзийски, заповядайте. Ето това е начинът, по който спазвате реда в Народното събрание. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Анастасов, аз по никакъв начин не бих си позволил, нито бих поставил под съмнение и дълбоко уважавам Вашите професионални качества, но бих апелирал Вие да мислите логично, защото наистина декларацията по чл. 313 предизвиква наказателна отговорност за невярно подадени или затаени данни. Но тук става въпрос не когато не подадеш данни. Тук става въпрос за тогава, когато подадеш данни, защото тази декларация включва освен имуществото, което притежаваш и – т. 3 „източници на средствата и основание за придобиване на имуществото”, тоест тази алинея, която прилагате е абсолютно неадекватна.
Дадените от проверяваното лице обяснения, ако те съдържат признание за извършено престъпление, Вие задължавате комисията да не образува наказателно производство, да не подаде сигнал за наказателно производство и да прикрие тези престъпления. Ето това е алогично, защото задължението по чл. 313-314 касае случаи, ако не подадеш данни или ако затаиш данни. А аз задавам въпрос: ако подадеш такива данни? Как може тогава да включвате в ал. 5 „дадените от проверяваното лице обяснения или декларация не могат да бъдат основание за започване на наказателно производство”? Вие вкарвате комисията в прикривателство с този текст. Той е юридически противоречив на правните норми.
И кое, примерно, ще забрани на Прокуратурата да се самосезира, след като тя се запознае с материалите, които са дадени по това производство, и каже: „Чакайте, този човек е придобил за 300 хил. лв. имот с измама, но ние само ще ми вземем имота, той няма да носи наказателна отговорност за това, че е измамил някой и му е взел имота”?
Ето това е нелогично и неадекватно, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Този текст е направен, както и добавката, която господин Димитров предложи, за да се създаде впечатление, че проверяваното лице и третите лица, които стават обект на проверка на практика, всъщност имат някакви права, а това просто не е вярно!
Година и половина тайна проверка, тайно обезпечаване, на практика, процедура, по която проверявания, който не е престъпник, господин Иванов, той не е престъпник, защото не е осъден, той е гражданин, който има бизнес, дори няма необходимия ресурс, капацитет, финансово организационен, да застане и да се пребори с държавната машина. На него сега накрая някой му дава едни права, с които какво да направи, след като е бил подтикнат да се самообвини с тази декларация? Единственото разумно поведение на такъв човек, който е обект на такава проверка, е – първо, да не подаде декларация, за да не попадне в капан; второ – да не подава никакви обяснения и никакви възражения, след като му бъдат представени материалите по делото.
Няма адвокат, който да посъветва проверявано лице да направи такива обяснения пред комисията преди да влезе пред съда.
Тези текстове са текстове, които са неработещи. Тези текстове са създадени само, за да се създава впечатление, че проверяваните лица имат някакви права и затова те не трябва да бъдат подкрепяни.
Ние не сме тук, за да приемаме текстове, от които никой няма да се ползва. Това са текстове – декларативни. Това се текстове за пред посланиците, госпожо министър, нищо повече! В тези текстове няма никакви механизми за защита.
Член 60 не трябва да бъде подкрепян, защото той е една лъжа, нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити – преминаваме към гласуване.
Направените предложения между първо и второ четене са оттеглени, поради което няма да бъдат подложени на гласуване.
Направено е предложение в залата за нова редакция на ал. 5 от господин Тодор Димитров.
Гласуваме предложението за редакция на ал. 5 на господин Тодор Димитров.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Други редакционни предложения не бяха направени, поради което подлагам на гласуване чл. 60 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 96 народни представители: за 89, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 69 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. Текстът на ал. 2 преди т. 1 се изменя така:
„(2) Комисията в срока по чл. 82, ал. 1 приема решение за:”.”
Предложение на Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 69, ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
„1. Етапът на наказателното производство за престъплението по чл. 22, ал. 1”.
Останалите точки от 1 до 6 стават съответно от 2 до 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 61:
„Чл. 61. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад. В доклада се посочват:
1. видът и стойността на придобитото имущество;
2. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;
3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито;
4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения, наложени върху имуществото;
5. други доказателства, на които се основава искането;
6. окончателно заключение.
(2) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал. 1 приема решение за:
1. прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито;
2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да поставя следния въпрос: тази териториална дирекция към комисията в каква посока ще води разследването? Дали тя ще води разследването като прокурор, тоест единствено и само в посока събиране на доказателства в полза на подозрението или предположението, че това имущество е незаконно придобито, или ще събира доказателства и в двете посока? Тоест ще събира доказателства и относно това, че това имущество е придобито законно. Навремето Следствието беше изправено пред подобна дилема – дали да събира доказателства в двете посоки, или да събира доказателства единствено и само в подкрепа на обвинението.
Мисля, че сега е моментът тук да се изясни веднъж завинаги дали в доклада, който ще изготви териториалният директор, ще има доказателство единствено и само в посока подкрепа на подозрението, че това имущество е незаконно придобито, или в него ще се съдържат и доказаните възражения, подкрепени с представени доказателства от страна на проверяваното лице относно законността на това имущество.
Защото така написано като точки, специално т. 2 „наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;”. Ами, ако няма такова наличие? Не трябва ли да се запише: „наличието или не на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице”? Може да се окаже, че няма наличие на значително несъответствие. Това трябва да се пише в доклада, а не само когато има наличие, тогава да се пише, че има наличие на значително несъответствие.
„3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито;”.
Ами, ако няма такива доказателства? Трябва да се пише, че има липса на доказателства и така нататък.
„6. окончателно заключение.”
От т. 6 може да се направи изводът, че все пак този доклад трябва да има някакво заключение. Не може априори да се предполага и да има необоримата презумпция, че този доклад ще бъде обвиняващ лицето и трябва задължително комисията на базата на него да направи искане за отнемане.
Затова предлагам в тези точки да се направят корекции в посока, че директорът в доклада, който ще подготви, трябва да събира доказателства в подкрепа на обвинението и доказателства, оборващи това обвинение. Тоест всички доказателства. За да може окончателното заключение да може да бъде и в двете посоки:
„Уважаема комисия, от събраните доказателства моята териториална дирекция счита, че няма наличие на значително несъответствие и за това не считам, че трябва да се продължава нататък”. Трябва да бъде възможно и подобно съдържание на този доклад, за да може комисията на базата на него да вземе съответното решение, а така изписано едва ли не се вменява на териториалната дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате по-малко от минута за конкретни предложения, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Конкретно:
В т. 2 предлагам да бъде: „наличието или не на значително несъответствие”.
Точка трета: доказателствата за знанието или предположението на третите лица.
Четвърта точка: доказателствата за наличието или липсата на тежести... Това е добре.
Пета точка: други доказателства, на които се основава искането, или доказателства, представени в подкрепа на възраженията.
По този начин общо взето ще гарантираме, че този доклад ще бъде обективен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общо взето ад хок направихте нещо като предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Това е текст на комисията, кога да го направя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Представете ги в писмен вид.
Първа реплика? Няма.
Други народни представители за изказване?
Господин Бисеров.
Хубаво е, че стенограмите остават и ще се четат.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Вземам думата, защото искам да стане ясно, да формулирам, че всъщност срокът на досъдебната фаза, ако мога така да се изразя, на проверяване не е година и половина. Това е срокът на тайната фаза. След това имаме процедура по обезпечително производство, което отнема време, след това имаме изискването и евентуално подаване на декларация, което трябва да стане поне в 14-дневен срок. След това идва още един месец, през който лицето има право да подаде възражение. След това идва още един месец, през което време директорът на териториалната служба решава какво заключение да вкара в комисията, и след това идва още един месец, през който комисията взема решение за внасяне на иск в гражданския съд. Тоест трябва да сме наясно, че тази година и половина е само част от проверката и всъщност досъдебната фаза на проверката трае на практика две години. Това е едното, което искам да отбележа.
Искам да се присъединя към тезата на господин Казак, че този чл. 61 не разработва хипотезата, в която териториалният директор отказва да решава, че трябва да има заключение за отказ от понататъшни действия. Припомням Ви, че процедурата се отваря с акт на териториалния директор. След това в чл. 26, където са тези срокове, е казано, че директорът може да прекрати проверката по реда на ал. 4.
Това е проверка в онази фаза преди обезпечението. Законът регламентира, че в онази първа фаза има акт на започване и акт на завършване, но в тази фаза кой е актът на завършване, ако териториалният директор реши да прекрати процедурата, защото не открива разлика от 250 хил. лв.?! Защото по реда на текста, който преди малко приехме – чл. 60, проверяваното лице е показало достатъчно писмени доказателства, от които става ясно, че всички усилия са били напразни, че няма нарушение, че няма разлики, които да говорят за значително несъответствие, че обезпечението на имуществото е било напразно усилие. По какъв начин териториалният директор прекратява процедурата? Това го няма тук. Законът предполага, че няма да има такива случаи ли?! Че всички актове ще завършват с обвинение и вкарване на процедурата в съда ли?!
Единственото разумно нещо, което ми идва на ум, е да отложим гласуването по текста и да има алинея – какво прави директорът, когато прецени от допълнително представените доказателства по чл. 60 или от декларацията, че проверката трябва да бъде прекратена? Хипотезите са две – или сам я прекратява, защото сам я е започнал, или трябва да има запис, че когато стигне до този извод, той внася предложение в комисията за прекратяване. Едно от двете. Но никоя да няма – не е редно. Това е празнота в закона, за която трябва да се погрижи законодателят, а не по пътя на някакво тълкуване, защото тези процедури са прекалено репресивни, за да могат да бъдат прилагани по пътя на тълкуването и аналогията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Бисеров, аз мисля, че няма празнота в закона и че въпросите, които поставяте, имат отговор в чл. 61. Забележете, че в ал. 1 се казва: „След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събраните доказателства, посочени от него, директорът внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад”. Това, което Вие поставяте като въпрос, се решава в окончателното заключение на директора – т. 6. Той подготвя и внася в комисията окончателно заключение. Разбира се, че в него той ще изрази становище, но нека да не му даваме право той да прекратява или да предявява иск. Това се внася в ал. 2, където той внася мотивиран доклад с окончателно заключение. Мисля, че е правилно комисията да вземе това решение – дали да го прекрати или да вземе това решение. Толкова ясно и съвсем опростено е решен този проблем. Не виждам какво Ви притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Бисеров, не разбирам защо Вие не сте забелязали това, на което Ви обърна внимание колегата Димитров. Наистина в ал. 1 съвсем правилно е записано, че трябва да се обсъдят и доказателствата, представени от проверяваното лице в подкрепа на възражението му. Само че в окончателния доклад не е записано, че тези доказателства ще намерят място в този доклад. Едно е те да бъдат обсъдени в рамките на дирекцията, друго е да се запише, че те ще намерят място в доклада, че ще бъдат посочени доказателствата, представени от проверяваното лице в подкрепа на неговото възражение, за да може изправена пред цялостната информация – доказателства в подкрепа на обвинението, доказателства в подкрепа на възражението, комисията да вземе окончателното решение. В противен случай можем да стигнем до хипотезата – дирекцията разглежда възраженията и доказателствата, но не ги включва в доклада, след което отиваме в комисията само на базата на доказателствата, подкрепващи обвинителната теза, дирекцията решава да заведе иск и отиваме пред съда, където проверяваното лице ще представи тези доказателства. Защо да не си спестим тази фаза, като задължим дирекцията да ги включи още тук в доклада, за да може комисията на базата на цялата обективна картина на доказателствата да вземе своето информирано решение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Бисеров, Вие наистина сте много наивен. Наивен е и господин Казак, а очевидно и аз. Защото вносителите не мислят сериозно, че е възможна опция, при която директорът да започне проверка и тя да не завърши с искане за съдебно производство по отношение на проверяваното лице, тоест с внасяне на иск за отнемане на имущество. Изобщо нямат такова намерение! Тук ще се работи на норма. Има списък, който вече е готов, има лица, по отношение на които когато започне проверката, тя трябва да завърши по определен начин – най-малкото със запориране на цялото им имущество и с вкарване на преписката в съда. Това е намерението. Иначе нямам обяснение защо в този мотивиран доклад на териториалния директор ще се включват доказателства за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито. Тези трети лица изобщо нямат възможност пред комисията и нейните органи да опровергават това твърдение – че са знаели или че са можели да предполагат.
По отношение на тях, без да им даде възможност да се защитят, териториалният директор, а след това и комисията, решават, че те са можели да предполагат. Това е показател по какъв начин ще се отнесат и към възраженията на проверяваното лице. Тук ще се работи по план и по бройка. Няма да има празно! Всеки, който е вкаран на проверка (първоначалният списък вече е ясен), ще излезе с искане за отнемане на имущество. Това е! Няма какво да търсим логика? И аз се отказвам да споря с Вас по следващите текстове. Няма никакъв смисъл! Вие сте готови със списъците, наточили сте си зъбите срещу кого точно ще прилагате този закон и този псевдо дебат по правни въпроси е абсолютно ненужен. Приемайте текстовете както искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Отговарям на господин Казак – това, че директорът ще обсъди възраженията е абсолютно пожелание, защото той няма задължение да включи това като атрибут в доклада. Всички шест точки – той може да си обсъди на ум възраженията, но като не бъдат включени в доклада, той как взема отношение по отношение на тях? Той може да го направи, но може и да не го направи. Процедурата, господин Димитров, нито е ясна, нито е опростена. Това е една каша, за която преди няколко дни говори и господин Лазаров. Една кашотица.
Ако наистина искате да има коректни текстове, ще Ви предложа текстове, които все пак биха дали възможност да се счита, че този текст е направен да обслужва и двете хипотези.
Предлагам точка 2 да придобие редакция: „Наличието или липсата на значително несъответствие в имуществото на проверявано лице” Това е коректен запис.
В т. 3: „Доказателството за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито” да стане: „доказателство за знанието или предположението на третите лица, ако имуществото е незаконно придобито.”
Така редактирани двете точки вече дават хипотезите на обвинително заключение в кавички казано и оправдателно заключение. Тогава вече се осмисля това, което господин Димитров каза – че т. 6 ще даде вече завършека на фазата.
Господин председател, наистина след думата„наличието” в т. 2 се добавя изразът „или липсата”, а в т. 3 „че” се заменя с „ако” и тогава вече нещата идват горе-долу на мястото си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Само да коментирам предложението на народния представител господин Казак. Той предложи: в т. 2 да се впише „наличието или не на значително съответствие”; в т. 3 предложи да се впише „наличието или липсата на доказателство за знанието или предположението на трети лица, че имуществото е незаконно придобито”.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): То е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – заповядайте, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на точка шеста от нашата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване по процедурен въпрос.
Обратно предложение – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение – обръщам се към ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ: имайте малко милост към своите народни представители, уважаеми ръководители на парламентарната група. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Има комисии, Вие проваляте графика на комисиите – първо.
Второ, издевателствате над здравето и работоспособността на Вашите народни представители. Малко да се съобразяваме с човешките възможности и не на последно място – с правата на служителите в Народното събрание, които две поредни вечери бяха принудени да стоят тук, без да има осигурено поне допълнително заплащане за допълнителен труд. (Думата иска народният представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първо ще гласуваме предложението, пък тогава ще кажете кое не съм водил както трябва.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Тодор Димитров.
Гласували 91 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, Вие, които настоявате този закон да бъде приет със стахановски труд, и вие, които подкрепяте предложенията за денонощни заседания: имайте милост не към себе си, като депутати, които ще работят поредната нощ, имайте милост към гражданите, спрямо които ще бъде прилаган този закон, спрямо комисията, която ще го прилага, срещу гражданския съд; имайте милост към съда, който ще правораздава по текстовете, които приемате в, ще кажа общо за цялата зала, не много адекватно състояние. Не е нормално по 16 часа на ден да се обсъждат текстовете на този закон и да се гласува автоматично, без да се изслушат аргументи.
Искате наистина да ни убедите, че няма никакъв смисъл да се посочват несъвършенствата, е мека дума, абсурдите на този закон. Не си давате сметка, че той утре трябва да бъде прилаган. Някои от Вас лежат на това, че ние ще го дадем на Конституционния съд и абсурдните текстове в него ще отпаднат.
Ако питате за моето мнение, този закон не трябва да бъде пращан в Конституционния съд. Нека с всичките му безумия да действа така, както ще го приемете тази нощ. Нека той да бъде прилаган след една година, когато вече няма да бъдете управляващи. Защото това, което мислите за Вашите опоненти, е редно да се случи на Вас. И аз Ви предупреждавам, че този закон, приет по този начин, ще се върне като бумеранг и ще отвее Вашите глави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване процедурното предложение на народния представител Тодор Димитров.
Гласували 87 народни представители: за 74, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Други изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Член 61 по предложение на комисията, иначе чл. 69 по вносител. На практика това е докладът, който териториалните органи изготвят след приключване, първо, на проверката, второ – на производството, където са обсъдили събраните доказателства, възраженията на проверяваните лица и съответно на третите лица.
Този доклад трябва да съдържа на т. 1 „видът и стойността на придобитото имущество”. Естествено в т. 2 той трябва да съдържа „наличието или липсата на значителни несъответствия в имуществено проверяваното лице”.
Защо казвам „и липсата”. Защото има една ал. 2 и едно от основанията за прекратяване на производството, което комисията може да посочи, е наличието на незаконно придобито имущество, но то не е в значителни размери. То е да речем до 10-15 хил. лв. и не може да установи лицето източници законни за това имущество. Но това не е основание съгласно текстовете, които приехме в закона, тъй като има имущества за 250 хил. лв., за внасяне на иск в съда. В този доклад териториалната дирекция, която е извършила проверката и производството, трябва да посочи, че е установено такова имущество, но то не може да бъде основание, но пък е основание за прекратяване.
На трето място, „Доказателства за знанието или предположението на трети лица, че имуществото е незаконно придобито” – мисля, че тук текстът е коректен. Ако се твърди, че ще се отнема имущество от трети лица на това основание – че са предполагали или знаели, че е незаконно придобито, трябва да се посочат доказателствата. Ако няма да се внася в иска отнемане на такова имущество, естествено е, че няма какво да посочват като доказателства.
Четвърта точка е коректно изписана: „доказателствата за наличието или липсата на тежести...”, както тук предлагат и колегите.
Пета точка: „други доказателства, на които се основава искането”. Аз не мога да разбера за кое искане се говори в т. 5? (Реплики.) Искането за отнемане е последващо действие, когато комисията реши. Не е в прерогативите на органите или на териториалните звена да отправят искане. Това е прерогатив на комисията да вземе решение, да внесе искане. Комисията в мотивирания доклад може да изрази становище, но не и искане. Затова в т. 5 трябва да бъде: „другите доказателства и материали, които са установени в хода на проверката”. Тоест този доклад трябва да съдържа всички доказателства и материали, които обосновават евентуално предявяване на иск от страна на комисията, или прекратяване на производството. Според мен така трябва да бъдат нещата.
Господин председател, ще ги повторя. В т. 2 да се добави „наличието или липсата на значително несъответствие...” и в т. 5: „други доказателства и материали, събрани в хода на производството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Бисеров – първа реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Лазаров, какви са тези материали? Знаете, че има доказателства и точка. Какви материали? Може ли в доклада да има материали? В доклада се посочват и обсъждат доказателства в една или друга посока. Това, което се опитвате да допринесете в т. 5, смятам, че не е удачно. Искането там може да бъде за прекратяване на производство, може да бъде за продължаване на производство. Затова този термин „искането” не е толкова погрешен. Може да има и по-правилен, може да е „други доказателства, на които се основава заключението”. Нали по т. 6 трябва да има заключение? (Реплики.) Да, всъщност предлагам в т. 5 „искането” да се замени със „заключението”. Тогава нещата стават коректни.
Не сте прав, че т. 3 е коректна, защото тя трябва да даде хипотеза и когато има такова знание. Въпреки това няма да има проверка, защото такава хипотеза също е възможна. Най-малкото в случая, когато става въпрос за имущество с много по-малка стойност, отколкото законът изисква.
Нека да променим „че” с „ако”. И нека думата „искането” в т. 5 да се замени със „заключението” и това, което предлагаме двамата по т. 2. Така текстът горе-долу ще стане работещ и ще признаем, че господин Казак е бил прав, че е повдигнал темата за това, че освен обвинителната теза и защитната теза трябва да присъства в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, аз се радвам, че подкрепяте по същество нашите предложения за това, че трябва да се коригират текстовете, тоест като съдържание в доклада да се съдържат и хипотезите, при които не биха били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза, или в подкрепа на евентуално искане за отнемане.
Ще Ви прочета писмените предложения, които съм внесъл, и ще видите, че те се припокриват почти с Вашите.
Точка втора: „наличието или не на значително несъответствие”, може да бъде: „наличието или липсата”.
Точка трета: „наличието или липсата на доказателства за знанието или предположението на трети лица” и така нататък.
Точка пета: предложил съм „други доказателства, в подкрепа на искането” или „в подкрепа на възраженията на проверяваното лице”. Може да се приеме така, може да се приеме и така, както господин Бисеров каза: „други доказателства, на които се основава заключението”.
Тоест, ако този е записът, вече може да се предполага, че всички доказателства ще бъдат събрани в хода на разследването, както в подкрепа на тезата за отнемане, така и в подкрепа на възраженията на проверяваното лице.
Предлагам да се обединим и да гласуваме така тези поправки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, аз мисля, че по т. 2 няма спор – „наличието или липсата”.
По отношение на т. 3. Казах становището, че това би могло да бъде реализирано, когато се налага, или се стигне до имущество на трети лица.
По отношение на т. 5. Заключението, господин Бисеров, може да бъде с мнение да се внесе иск, но според мен целта е: „всички други доказателства”, защото доказателства може да има и в обратна насока. Така че нека да бъде: „всички доказателства, събрани в хода на производството”. Защото заключението може да бъде в два варианта – за прекратяване, или за внасяне на иск. (Реплики.) Така че нека бъде „всички доказателства, събрани в хода на проверката”, за да е ясно, че доказателствата, обосноваващи внасянето на иск или евентуалното прекратяване на производството.
Що се касае до доказателствата, господин Казак, доказателства може да има или да няма, но да няма материалните основания за внасяне на иска. Аз Ви дадох пример. (Реплики.) Да, има доказателства, но имуществото не отговаря на изискванията на закона, защото e под 250, да речем – 5 хил. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: „Проверката” или „производството” – да уточним последно. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) В хода на производството, да.
Други изказвания?
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям т. 2, която не е приета от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания по текста?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Предлагам, уважаеми господин председател, незаконно придобито имущество в текста на – 61, в т. 2, на ал. 2 да се замени, както е установено, както е формулирано по вносител – „със средства, за които не е установен законен източник”.
Знам за промените в заглавието, знам другите неща. Ако тук остане този текст, излиза, че един административен орган вкарва една оборима презумпция за незаконно придобиване на имуществото. Представете си, че в тази процедура, която не е състезателна, тя е по-скоро инквизиционна (пред съда ще бъде истинското състезание), човек да представи доказателства и реши, че ще ги представи пред съда. Но всъщност комисията ще приеме решение за незаконно придобито имущество и ще ангажира иска, медиите, като го внесе в съда, а после в съда може да се окаже друго.
Затова аз предлагам да си остане текстът, както е по вносител: „със средства, за които не е установен законен източник”. Защото към момента на изготвяне на доклада и предявяването на иска комисията не е установила законния източник на тези средства. А ще бъде незаконно придобито, когато съдът се произнесе по този въпрос. И си представям, като знам някои как някои говорят за съдебната власт и за съда. Стига да се внесе искът, оттам насетне започва да се говори: „Ето, съдът не иска да му отнеме незаконно придобитото имущество”. Но то ще стане незаконно придобито, когато съдът се произнесе. А до този момент ще бъде имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Тоест, комисията, когато е взела решението да заведе иск, тя не е установила до този момент, че има законен източник.
Иначе тук става едно абсолютно предрешаване, едва ли не, на изхода. Комисията ще казва: „Ние внесохме, но съдът... Той незаконно е придобил имуществото, но съдът не иска да го осъди”, защото нали знаем какви етикети и клишета се закачват на българския съд?
Моля вносителите и всички още веднъж да разберат за какво става въпрос. Незаконно придобито ще бъде имуществото, когато има окончателно влязло в сила решение за отнемане. Ако не влезе решението на съда – ако в процеса се установят други факти, какво излиза? Че комисията е набедила човека, излиза, че го е омаскарила, излиза, че е действала по някакви други принципи, а не тези на обективна преценка на доказателствата.
Всъщност тук ще се решават въпроси и от субективна страна, обръщам внимание, в т. 3. Един административен орган ще решава въпроси от субективна страна, които иначе досега винаги са в дискрецията на съда. Той преценява тези елементи на субективната страна – доказателства, че е знаело или предполагало третото лице. Как ще ги събира тази комисия, която много често не е от юристи, без някакъв стаж в магистратурата – това си е въпрос, който друг да го решава.
Но аз категорично настоявам в т. 2 – „предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”. С това показваме, че решението на комисията е фаза в развитието на цялата процедура – фаза, която мотивира членовете на комисията да заведат иска, когато съдът се произнесе!
Защото какво излиза иначе? Комисията приема, че е незаконно придобито имущество. Аз няма да влизам в другия спор, че то може да е законно придобито, но със средства от незаконна дейност, да речем, че този спор вече е изчерпан. Тя приема, че е незаконно придобито имущество, съдът в гражданския процес казва – не, не няма, защото някакви доказателства излизат там, няма да го отнемем. И какво става? Съдът ще откаже на комисията да отнеме едно констатирано от нея незаконно имущество. Така излиза от текстовете! Затова предлагам на тази фаза да си бъде „придобито със средства, за които не е установено...” Това е процедурата по чл. 61. (Реплика от ГЕРБ.) Не е незаконно! Ако съдът каже, че е законно, какво излиза тогава? Съдът казва, че е законно, а комисията е излязла с решение, че е незаконно придобито. Комисията излиза с решение, че средствата, с които е придобито, за тях не е установен законен източник! Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Миков! Комисията излиза с решение за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение за предявяване на иск, а не с решение, че имуществото е незаконно придобито! Решението е на съда в състезателен процес.
Няма логика в това, което казвате – аз не съм съгласен. Това е същността на закона, това е заглавието и много коректно и правилно е посочено „незаконно придобито имущество”. Аз не считам, че следва да се замени, както Вие твърдите.
И друго, което е важно да се знае, е, че този доклад, който е по чл. 61, който обсъждаме, на практика се явява втори по ред доклад. Защото тук имаше доста възражения, които се изказаха в тази посока. Ще използвам репликата, за да кажа, че това е втори доклад, след като е подадено възражение и са обсъдени тези доказателства, които проверяваното лице е представило. Затова всички тези промени, които на практика се направиха, мисля, че в ал. 1, т. 2, 4 и 5, са излишни, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Те и досега докладите са си два. Тук няма някаква промяна в зависимост от новия и стария закон. Няма някаква промяна.
Само че констатацията за незаконно придобито имущество ангажира този административен орган, защото той иначе не би могъл да заведе иск. Но тази констатация по никой начин не ангажира съда, че имуществото е незаконно придобито. По никой начин не го ангажира! И съдът в състезателното производство може да каже, че имуществото е законно придобито, а комисията с оглед изброените от едно до шест доказателства, които събира, тя единствено ще установи, че има средства, за които не е установен законен източник. Или както е казано в т. 2 – „наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, необосновано с източник”. Но съдът ще има окончателното произнасяне дали е законно, или незаконно. А Вие – административният орган ще каже, че е незаконно имуществото, а после някой ще започне да нарежда на съда, че той не отнема незаконното имущество!? Няма логика в такова нещо.
Съдът накрая ще каже дали е законно придобито или незаконно придобито. Част от тези доказателства може да станат известни на по-късен етап – в съдебното производство, но комисията вече се е произнесла с нейния акт – решение за завеждане на иск, и най нормално е с оглед проверката, която тя прави, да констатира, че няма обоснованост на средствата, има разминаване на средствата и води иск и като се произнесе съдът, тогава да казват – ето го, незаконното имущество и пр. Така че не можете да ме убедите и ако промяната в заглавието има политически, идеологически PR характер, то тук става въпрос за нещо... Защото тогава възниква простият въпрос: защо не отговаря комисията, когато тя констатира, че имуществото е незаконно, а после се установи в съдебния процес, че не се отнема? Не само за материални вреди, и за морални вреди! Не само за морални вреди, а и за... Просто това противоречи на всякакви принципи на правото. Финалният акт нали е на съда? Иначе за какво да ходи в съда? Да приеме комисията, че е незаконно придобито имуществото и да го отнема директно. И точка. Тогава мога да приема, че е незаконно. Тя констатира, че е незаконно, отнема го, довиждане! Няма съд по-нататък, но това е финалният акт! А това е част от процедурата, която мотивира решението на административния орган да поиска от съда. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Ще гласуваме предложенията по реда, както са направени.
Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 9, против 44, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Четин Казак – по чл. 61, ал. 1, т. 2 – след думата „наличието” да се добави „или не”.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Четин Казак – по чл. 61,ал. 1, т. 3 – „наличието или липсата на доказателства”.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак – в чл. 61, ал. 1, т. 3 да се добави „наличието или липсата на...”.
Гласували 80 народни представители: за 7, против 49, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Господин Казак, заповядайте за процедурно предложение за прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване, тъй като не виждам някакъв проблем предложението да не бъде подкрепено.
Господин Лазаров, Вие също се съгласихте, че в този доклад трябва да се съдържат данни има или няма доказателства, че трети страни са знаели или са предполагали, че имуществото е незаконно придобито. Ако има доказателства, че третите страни са знаели, те трябва да бъдат представени. Ако няма или има доказателства, че не може да са знаели, например възраженията на проверяваното лице, които са подкрепени от доказателства в тази посока, че не е знаело, това също трябва да намери място в доклада – просто всички възможни хипотези.
Предлагам да прегласуваме и подкрепите това предложение, което е съвсем добросъвестно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на Четин Казак по чл. 61, ал. 1, т. 3, както Ви беше представено преди малко.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Има предложение на господин Казак по същия текст – чл. 61, ал. 1, т. 5, текстът да бъде: „други доказателства в подкрепа на искането или в подкрепа на възражението на проверяваното лице”.
Режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 34, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
По предложенията на господин Бисеров. Същият предлага в т. 2 на чл. 61, ал. 1 след думата „наличието” да се добави „или липсата”.
Същото абсолютно идентично предложение е направено и от господин Лазаров.
Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
По т. 3 господин Бисеров предлага в частта след запетаята „че” да бъде заменено с израза „ако”.
Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 15, против 30, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Бисеров по т. 5 е думата „искането” да бъде заменена с думата „заключението”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Бисеров оттегля предложението си.
Преминаваме към предложенията на господин Лазаров.
Току-що гласувахме предложението му по т. 2, което е идентично с това на господин Бисеров.
По т. 5 предложението му е текстът да стане: „други доказателства или материали, събрани в хода на производството”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Какво е това „или материали”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Моля, отменете гласуването.
Господин Лазаров предлага от неговото предложение да отпаднат думите „или материали”. Текстът остава: „други доказателства, събрани в хода на производството”.
Гласуваме предложението на господин Лазаров за т. 5.
Гласували 86 народни представители: за 37, против 1, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще обоснова защо искам прегласуване на предложението за промяна в т. 5. Естествено, в доклада, който териториалните органи ще изготвят и представят на комисията, трябва да посочат всички доказателства или другите доказателства, събрани в хода на производството – и тези, които обосновават внасянето на иск, и тези, които обосновават прекратяване на производството. Някой ще възрази, че това би било задължение на комисията, но аз държа то да бъде изрично записано, за да няма съмнения, предположения и тълкувания, че тези органи събират едностранчиво доказателства. Затова трябва да бъдат всички доказателства. Иначе ще продължаваме да имаме обвинения, че комисията едностранчиво събира и представя доказателства, обосноваващи само едната теза, а това не е така.
Трябва да има текст по аналогия с Наказателния кодекс, където изрично е записано, че органите на досъдебното производство събират всички доказателства – и подкрепящи обвинението, и обосноваващи другата теза.
Моля Ви да прегласуваме това предложение в т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване така предложената Ви промяна в т. 5 от господин Лазаров.
Гласували 89 народни представители: за 38, против 1, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Михаил Миков по ал. 2, т. 2. Предложението му е текстът да е по вносител, както е в доклада по вносител. Съдържанието на т. 2 да бъде: „предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”.
Режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Искане за прегласуване.
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря на уважаемия господин председател.
Уважаеми народни представители, ще се опитам още веднъж да мотивирам защо не бива тук да бъде окончателно „незаконно придобито имущество”. Вижте следващия текст – чл. 62: „По реда на този закон се отнема в полза на държавата имущество, придобито през проверявания период, за което е налице обосновано предположение, че е незаконно придобито”. Ето го и тук. И всичко това показва, че този акт на комисията – решение, е за внасяне на иск за отнемане на имущество, придобито с недоказани по произход средства. А то ще стане незаконно, когато съдът се е произнесъл. И логиката на закона, смисълът на закона са тези.
Просто не виждам това упорство и този инат за какво е. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Миков по предходния текст – ал. 2, т. 2.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Василев.
Само да обявя: господин Бисеров заяви, че оттегля предложението си за отлагане на гласуването на целия този текст, който в момента обсъждаме.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Взимам отрицателен вот, тъй като бях мотивиран от твърденията на преждеговорившия за инат в пленарната зала. Не! Инатът по-скоро е от Ваша страна, защото се вижда, че логиката на закона е, че в края на краищата действително съдът ще решава дали едно имущество е незаконно придобито и че по никакъв начин решението на комисията не предпоставя решението на съда.
По същия начин, по същата логика в наказателното право обвинителното заключение на разследващия полицай, или на следователя, или пък обвинителният акт на прокурора по никакъв начин не задължава съда да излезе с осъдителна присъда. Напротив, съдът наново разглежда всички доказателства и в много от случаите излиза с присъда, която е оправдателна.
Всъщност това, което преждеговорившият направи, ме подсети за това, което се случи снощи. По аналогия, когато коментирахме запорите по отношение на МВР вместо „превозни средства” да бъдат „моторни превозни средства”, въпреки че е известно, че на регистрация в КАТ подлежат и каравани или ремаркета, след като и господин Велчев беше обвинен в лобизъм заради това, че не може да бъде спрян от летене самолетът му, ние си помислихме, че господин Миков много държи на защита на своята каравана или на ремаркето си, с което си кара домати от Видинско, когато се прибира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване целия текст в редакцията на комисията за чл. 69, който става чл. 61, както е по доклад, с гласуваната промяна на т. 2 в ал. 1 на същия.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 6, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, което се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 3, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 62:
„Чл. 62. По реда на този закон се отнема в полза на държавата имуществото, придобито през проверявания период, за което е налице обосновано предположение, че е незаконно придобито от лицата по чл. 22, 23 и 24.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, госпожо министър, колеги! Вероятно това е най-важният текст в закона. Не знам дали не бъркам, но всъщност тук се определя актът на съда. Обръщам Ви внимание, че онзи текст по вносител, който беше под номер 89, където се обясняваше кога решението е за отнемане и кога не, по предложение на комисията ще отпадне, просто няма да съществува. И всъщност тук е мястото, където законът решава кога съдът постановява отнемане на имущество. И това, което прави впечатление, господин Велчев, моля да обърнете и Вие внимание на това, защото сте вносител на законопроекта и имате най-пряка отговорност, текстът е променен. В първоначалната редакция отнемане има, когато не се установи законен източник на средствата за придобиване. Сега, в редакцията, която ни предлага комисията, актът на съда се постановява на база на едно предположение.
Колеги, каквото и да си говорим, както и да го наричаме това предположение – обосновано, необосновано – не може на основа на предположение да се конфискува имущество. Може да допуснем, че имущество се конфискува тогава, когато не е установен законен произход на това имущество, което е предложил и господин Красимир Велчев, но което комисията е трансформирала в нещо точно обратно. Това е съдебен акт по предположение.
Колеги, всичко си има граници. Проверката започва по доноси и предположения, проверката завършва по предположения, защото Вие не приехте предложението на господин Миков. И накрая, ако и актът на съда завърши по предположение, няма как да обясните никому, че това е законопроект, който е в някакъв синхрон с европейската директива, която в момента се разглежда, и с практиката в Европейския съюз.
Уважаема госпожо министър, моля, вземете отношение по въпроса. Имаме два текста. И двата произхождат от мнозинството. Единият е текстът, внесен от Красимир Велчев, където се казва, че отнемането става, когато не се установи законният произход, а другият текст е на комисията, където се говори, че предположението е основание за отнемане.
Ако това се приеме, критиките към този закон ще бъдат неудържими не само в тази зала. Не желая това на никое мнозинство. Никое мнозинство не бива да приема такъв текст – да задължава съда на база на предположения да конфискува. Защото законът задължава съда. Съдията няма да може да каже: „Не, няма да конфискувам”. Може да се опита да се измъкне в добрия смисъл на думата, че предположението не е обосновано, но това е игра, в която не трябва да вкарваме съда. Пред съда се явява едната страна и твърди едно, явява се другата страна, всеки доказва тезата си, доказва произхода на имуществото си. И ако не може да го докаже, тогава съдът казва: „Ти не си доказал произхода на имуществото. Това, което не си доказал, ще го конфискувам не защото предполагам нещо, а защото виждам, че не можеш да си докажеш произхода на имуществото”.
Затова нека да положим усилия да направим дебат и да се върнем на първоначалния текст по вносител, което е изход от неприятната ситуация, в която ни е вкарала Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз недоумявам защо подменяте текста на вносителя с текста на чл. 62 – по комисия. „Обосновано предположение”?!
Дами и господа, година и половина какво ще върши тази комисия? Година и половина тази комисия ще отрови живота на български гражданин, на представител на бизнеса, на който ще да е. Година и половина тя ще го разпука в тази проверка и след година и половина ще излезе с „обосновано предположение”, при положение че е незаконно придобито?!
Това предположение може да се направи на първия ден на проверката. След като е започнала проверката, на първия ден може да се направи обосновано предположение, че е незаконно придобито и да го вкара в съда. Вие противоречите на собствената си идея при внасянето на този законопроект.
С това изменение Вие започвате да противоречите на самата Ваша идея да приемете този законопроект – премахвате текста, в който се казва „за който не е установен законен източник”. Някаква все пак логична дейност на тази комисия е да установи източника, да установи, че е незаконен. И стигате до хипотезата „обосновано предположение, че е незаконно придобито”. И това нещо го вкарвате в съда. И съдът трябва да даде преценка, анализ или решение – на кое? На обоснованото предположение? Защо променяте собствения си текст в такава алогична, в такава юридически необоснована хипотеза – собственият текст, който Вие си приемате?
Затова аз Ви предлагам да гласувате против предложението за чл. 62 – по комисия, за да може да остане текстът, както е по вносител, на чл. 70, който отново вече ще стане чл. 62. Разберете! В съда Вие вкарвате „обосновано предположение”. И не мога да разбера защо, къде е логиката да го подменяте в движение това нещо? Къде е логиката да създавате още по-голям хаос, да стигнете дотам, че след като не може да бъде установено, че е незаконно това имущество, комисията да се измъкне, след като година и половина му е разпукала живота на този човек или на този бизнесмен. Комисията ще се измъкне с това, че има едно „обосновано предположение”, и то без да носи каквато и да било отговорност за щетите и за вредите, които е нанесла на когото и да било.
Недейте да изхождате от хипотезата, че някой няма да бъде потенциално ангажиран по силата на този законопроект, защото ще видите, че малко по-нататък, уважаеми дами и господа народни представители, няма да има имунитети по отношение на дейността на тази комисия, което означава, че Вие по този начин включвате съдии, прокурори, следователи, включително и себе си, господа народни представители! Включително и себе си, защото няма да има имунитет! Включително и президента на републиката, защото той също има имунитет! Включително и него включвате с това „обосновано предположение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики има ли?
За първа реплика – народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Терзийски, аз се опасявам, че не сте съвсем прав...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ама, много не е прав! (Шум и реплики. Смях.)
ДИМО ГЯУРОВ: Не, не! Той всъщност е много прав, но не разбира мащаба на злината, която съдържа този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинявам се!
ДИМО ГЯУРОВ: Той е прав по отношение на работата на комисията, но, уважаеми колеги, аз се опасявам, че този текст е получил този вид по предложение на комисията поради грешка или неразбиране.
Изхождайки от систематичното място на текста в тази глава, която дава дефиницията по принцип за отнемане и която регламентира не какво прави комисията, а регламентира включително и окончателната дейност по отношение на завършването на процедурата и в съдебната фаза, излиза, че съдът ще постанови отнемане на имущество, за което е налице обосновано предположение, а не за което е установено, че е незаконно придобито!
Аз много моля, вслушайте се в това, което казвам! Събудете се от следобедната дрямка!
Убеден съм, че няма умисъл. Убеден съм, че се е получило някакво недоразумение. Този текст трябва да остане във вида, в който е първоначално предложен – по вносител. В противен случай ние залагаме опцията съдът да съди по предположение. Оборете ме, ако това не е така, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Моята реплика е към Вас, господин Терзийски, в тази посока – тук не става въпрос вече за акта на комисията и за това какво тя твърди. Тук става въпрос за акта на съда, на гражданския съд, независимо че в редакцията на текста не присъства наименованието на съда, но факт е, че после чл. 79 е отпаднал, който обяснява какво е решението. Всъщност тук е сърцевината на закона, която казва кое е основанието, на което съдът отнема...
Излиза, че основанието е „предположението”. Пак казвам, че ако се приеме, че основанието е недоказаността на произхода, може да има някаква логика, макар че и такава логика?!... Тя, така или иначе, е прокарана в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Терзийски, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Гяуров, господин Бисеров – благодаря Ви за репликите.
Напротив, давам си сметка за мащаба на злината и затова в продължение на няколко дни, и можем да кажем – и нощи, не сме спирали да се борим срещу безумието, което се извършва. То ще рефлектира не само върху правата на българските граждани. То ще рефлектира като цяло върху правната система в България!
Така е, абсолютно съм съгласен, че това не само касае крайния резултат от година и половина дейност на комисията, а то вкарва в този филм, в тази схема и съда, защото съдът вече трябва да постанови своя акт, въз основа на обоснованото предположение. И ако наистина съдът остане независим и незасегнат от натиска, който ще му бъде оказван, включително и по силата на тази комисия, защото всеки един от съдиите и прокурорите, който не бъде удобен, може да бъде разследван, защото вече няма да има имунитет, съдът ще постанови, че „не постановява решение въз основа на предположение”, защото категорията „обосновано” в случая не е правна категория. Тя е хипотеза.
И единствено радостта на вносителите в момента от това, което се случва, е може би от това, че доближаваме чл. 70-71 и някак си, може би виждате края на този дебат, само че за съжаление ще го приемете в този вид и имената Ви ще останат под текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Друго изказване?
Господин Радославов, ще продължим в 14,30 ч., съжалявам.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, встрани от микрофоните): Аз нямам изказване, имам само за кажа няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре.
Колеги, моля да изчакате – изказване от господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Извинявайте, колеги.
Много благодаря, господин председател.
Аз имам една такава молба и към колежката Фидосова, като шеф на Правната комисия.
Не съм юрист, но тук действително тези два текста – този на вносителя, и този на комисията, будят сериозна тревога. Има основание в това, като логически разсъждава човек. И бих се обърнал към Вас, господин председател, че може би министърът на правосъдието е редно да вземе отношение.
Разбирам, че това е много възлов въпрос. Все пак един уважаван юрист, както е госпожа Фидосова, както е и министърът, може би трябва да се намесят тук, в този момент, за да не се приеме нещо, което действително ще ни направи за резил, дето се вика, и в съдебната практика. Това ми е молбата.
Може би през почивката да го обмислите, но има нещо, което действително е тревожно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Продължаваме в 14,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми народни представители, каня Ви да заемете местата си в пленарната зала – заседанието продължава.
Намираме се на дискусия по чл. 70, който по предложение на комисията ще стане чл. 62.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Народният представител Анастас Анастасов.
Още веднъж обаче приканвам народните представители да влязат в пленарната зала, защото малко след дискусията предстои гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като бяха поставени въпроси от колегите, които се изказаха преди мен, ще се опитам да Ви обясня каква е логиката на чл. 62 по доклада.
„Чл. 62. По реда на този закон се отнема в полза на държавата имуществото, придобито през проверявания период, за което е налице обосновано предположение, че е незаконно придобито от лицата по чл. 22, 23 и 24.” Това е нашето предложение.
Първо, искам да отбележа да обърнете внимание в кой раздел се намираме – това е „Предмет на отнемане”. Това е един петитум. Това е едно обяснение кое подлежи на отнемане, а не се намираме в раздела „Съдебно производство”, където е чл. 74 и следващите от закона – новите.
В чл. 21 от закона, който гласувахме вече:
„(1) Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.”
Алинея 2 е много важна: „Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.”
Несъответствието е разликата между доходите на лицето и стойността на имуществото. Мисля, че в Допълнителните разпоредби на законопроекта е обяснено каква е тази разлика и точно в какво се състои. Знаете, ние още не сме го гласували, но това несъответствие трябва да отговаря на 250 хил. лв. или над тази сума – така, както е предложено в законопроекта. Комисията следва да докаже наличието на това несъответствие, когато извършва проверката. Тоест дали има разлика между доходите и стойността на имуществото, притежавано от лицето. Това е едно предположение, което до момента на произнасянето на съда в целия процес – на проверката, на обезпечителното производство и на съдебното производство, е една презумпция. Тоест ще имаме незаконно придобито имущество едва тогава, когато съдът приеме, че твърденията на комисията, подкрепени с доказателства, са верни, че е налице несъответствието от 250 хил. лв. и нагоре и тя ще отнеме вече незаконно придобито имущество. Тоест този чл. 62 показва с какво се занимава комисията, на базата на какво тя ще предяви своя иск за отнемане в съдебното производство.
Знам, че на колегите, които не са юристи, е малко по-трудно да го осмислят, но, повярвайте ми, това е последователността на целия процес – от започването на производството, с доказването на това несъответствие по време на проверката, обезпечителните мерки, внасянето на иск за отнемане на имущество в съда.
Само да довърша. Това е един от отговорите на твърдението, което поставят непрекъснато от два дена – дали може да се отнема наследеното имущество. Няма как да се отнеме наследено имущество, когато там няма какво да се търси за незаконни доходи. След като е наследство, може ли да се търси незаконно придобито имущество в този вид?
Това е, което имам да Ви кажа накратко. Дано да го приемете и да сте ме разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Анастасов, това е единственият текст, който казва какво се отнема, независимо в коя фаза. Това е легалната дефиниция, която казва какво ще отнеме съдът и кое ще смята, че е законно, незаконно и така нататък. Да кажем, че това е производството пред комисията – естествено, комисията вкарва иска на база на тази легална дефиниция и това предположение. Оттам-нататък съдът преценява единствено съгласно чл. 62 какво имущество да отнеме – било то със законен източник, както е по вносител, или да прави обосновано предположение. Като говорим за съдебна фаза и като говорим съд да прави предположение, а не да борави с ясни доказателства и то в един граждански процес, където писмените доказателства играят основна роля, вече говорим, че даваме и отваряме една голяма ножица на съда да прави общо-взето каквото си иска. Мисля, че текстът по вносител е текстът, който дава дефиниция какво трябва да се отнеме, кое е законен източник, още повече че нямаме легална дефиниция отзад в Преходните и заключителни разпоредби какво е незаконно придобито имущество. Това касае абсолютно съдебната фаза и иска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Народният представител Димо Гяуров за втора реплика.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Анастасов, категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, че всъщност законът проследява в развитие и в отделните фази на развитието на цялостната процедура нещата. Тъй като този текст се намира в Раздел ІІІ преди съдебната процедура, видите ли, това не се отнася за съда. Нищо подобно – целият Раздел ІІІ е дефинитивен. Той се отнася до регламентации и до легализация на текстове. Този Раздел ІІІ се отнася до абсолютно всички етапи от процедурата – от началото до края, поради което аналогията с ал. 2 на чл. 21 е абсолютно недопустима.
Тук се дава дефиниция на имуществото, което ще бъде конфискувано в края на краищата от съда. Даже аз бих казал нещо повече – поради това е абсолютно излишно накрая да се позоваваме на членове 22, 23 и 24, тъй като за всички тези категории лица така или иначе е протекла процедурата пред комисията, направено е там обоснованото предположение, тази процедура е завършила и е внесена в съда и става дума за едно имущество, което е в крайната си фаза.
Отново повтарям – предполагам, че става дума за неразбиране. За да се премахне всякаква възможност да изправим утре българския съд пред необходимостта да съди по обосновано предположение и да конфискува имущество по обосновано предположение, моля да се съгласите да не се приеме текстът на комисията, а да се приеме този по вносител, който е абсолютно коректен и не създава такива двусмислия.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Трябва да се подложи на гласуване.
ДИМО ГЯУРОВ: Правя процедурно предложение – двата текста да бъдат отделно подложени на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Анастасов, бих приел Вашата теза за това, че текстът е с общо значение и няма отношение към акта на съда, ако чл. 89 съществува. С чл. 89 по вносител, до който още не сме достигнали, се обяснява какво е съдебното решение, какво е основанието на съда да постанови едно или друго. Обърнете внимание, че комисията предлага той да отпадне. Аз също смятам, че той трябва да отпадне, защото не харесвам този подход. Смятам, че този подход е противоконституционен – да се теглят две предположения.
Този спор няма да го има, защото текстът ще отпадне, независимо дали е критикуван в едната или в другата посока. Като няма такъв текст, който да обяснява какво е решението, остава общият текст и никой друг! Няма друг текст в този закон, който да казва пряко или индиректно (в случая по-скоро индиректно) кога съдът постановява отнемане. Затова не сте прав във Вашия анализ.
Извън това. Защо давате на критиците на закона, не на лицата, които политически са ангажирани с критика, а на критиците на този подход един аргумент, за който после само това ще обяснявате. Повярвайте ми, оттук нататък месеци наред дебатът ще тече, ще отиде в Конституционния съд, ще има становища, коментари и недоумявам, защото има сравнително разумен изход. Казвам сравнително, без да казвам, че той е абсолютно правилният, защото когато няма взаимовръзка с някакъв престъпен резултат, какъвто и да е, работата пак не е както трябва. Нямам обяснение.
Не го правете, защото сами падате в капан, когато ще се обяснявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, госпожо министър! Искам да Ви посоча нещо конкретно – чл. 4 от сега действащия закон: „По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 (предходния) и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник”. Тоест сега действащият закон работи със същата презумпция – основателно предположение.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Става въпрос за последните три думи – „за които не е установен законен източник”.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вашата теория ми е ясна.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ, от място): Не много.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вчера или днес сутринта си позволих да Ви кажа нещо, уважаеми колеги. Преценката е изцяло Ваша. Тъй като явно няма да постигнем посоките, понеже против текста се работи твърде много, госпожо председател, ще направя предложение: текстът по чл. 62, който е предложен, да стане следният: „По реда на този закон се отнема незаконно придобито имущество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Искам да направя компромисно предложение. В интерес на истината е възможно тълкувание на предложения от комисията текст на чл. 62 в насока, в която говориха някои от преждеговорившите. Изразът „отнема” звучи доста императивно. Ясно е, че червената нишка на закона, който сега приемаме, е презумпцията, че лицата, извършили тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 22, няма как да са придобили имуществото си по законен начин. Тук говорим не за цялото имущество, а само за това, за което не могат да се намерят законни източници.
По същия начин в чл. 23 – лицата, по отношение на които е постановено решение на чуждестранен съд, а чл. 24 – по отношение на лицата, които са извършили административни нарушения и то от такъв характер, че да доведат до обогатяване 150 хил. лв.
Презумпцията е разбираема. Целият закон почива на нея, но изразът „отнема” звучи твърде императивно. Остава възможно едно логическо тълкувание, че наличието на презумпцията е достатъчно, за да се отнеме това имущество. В края на краищата цялата тази процедура – проверката и производството, се основават на това да се събират доказателства, включително и потърпевшите лица в края на краищата имат възможност да оборват тази презумпция, тоест да представят доказателства, че имуществото им е придобито напълно законно.
Госпожо председател, затова ще направя предложение. Не ми се ще да бламираме изцяло текста, зад който застава комисията за чл. 62. Редакционното ми предложение е: „Чл. 62. По реда на този закон на отнемане в полза на държавата подлежи имуществото...” и нататък продължава по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест изразът „отнема” се заменя с „на отнемане в полза на държавата подлежи”.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Така избягваме прекомерната императивност, която се съдържа в думата „отнема”, а се запазва духът на цялата разпоредба и не бламираме комисията, която застава зад него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, да прекратим обсъждането на този текст, да отложим неговото гласуване, защото съгласете се парадоксално е по най-важния текст на закона, да имаме четири варианта, четири хипотези. Това е илюстрация на цялата работа досега по този закон. Нямам спомен Народното събрание да е изпадало в такава ситуация – по най-ключовия текст да няма някаква яснота – четири различни варианта. Ако трябва да бъдем точни, заслужава да върнем закона в комисията и то не в тази комисия, в друга комисия. Ако искаме наистина да се проведе някакво разумно обсъждане, задължително е да е професионално тук. Трябва да го върнем на Правната комисия.
Знам, че няма да приемете такова предложение по много съображения и за част от тях основателно.
Предлагам отлагането на разискванията и на гласуването по този текст. Нека да продължим с друг текст – този,който описваше престъпленията. Така че има нещо да се доработи. Мисля, че тази седмица законът ще бъде приет, но не бива да бързаме и да плащаме такава цена. На този текст такава цена не бива да плащаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно процедурно предложение?
Господин Бисеров, всъщност Вие направихте две процедурни предложения – едното е отлагане на разискванията, другото е – отлагане на гласуването. Ако се отложат разискванията и гласуването ще се отложи, естествено, защото няма как да стигнем до другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, правя обратно предложение. Вече няколко дни продължаваме да обсъждаме този законопроект. Виждате, че всичко се прави умишлено, за да се забави приемането му. Затова считам, че разискването и гласуването на текста трябва да продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията с уточнението, което е съвсем естествено, че ако се отложат разискванията естествено и гласуването се отлага.
Гласували 101 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 18.
Предложението на е прието.
Господин Анастасов, имате думата за процедура.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди малко направих предложение за промяна на текста по чл. 62. Оттеглям това си предложение и изцяло подкрепям направеното предложение от народния представител Емил Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Емил Василев направи също редакционно предложение.
Ще ги прочета когато дойде моментът за гласуване, защото виждате, че непрекъснато настъпват промени в предложенията.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по дискутирания текст.
За изказване – Емил Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение текстът да бъде така, както преди малко го предложи и оттегли господин Анастасов, по реда на този закон се отнема незаконно придобито имущество.
Реплики?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда много кратък в репликата си с един въпрос: къде остана престъпният резултат – незаконно придобито имущество, не е ли редно тук да се включи престъпният резултат. Имущество, придобито от престъпна дейност. Къде остана това?
Искам да задам един въпрос: законно придобито имущество от престъпна дейност, но средствата са незаконно придобити. Някой законно си е купил жилище, има абсолютно законен нотариален акт, платил е всички данъци и такси по този нотариален акт. Това незаконно придобито имущество ли е? Като средствата са от престъпна дейност. Къде остана в този член. Даваме го в примера абстрактно, за да може да разсъждавате в тази посока. Къде остана в този член престъпното деяние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Господин Радев, ще ползвате ли дуплика? Не.
Госпожо министър, искахте думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да взема думата и да се включа в този дебат, тъй като виждам, че наистина той е много горещ и много различни позиции се изразяват. Доколкото разбирам, се отстъпва и от предложението, което комисията подкрепя, бих искала да Ви предложа, разбира се, при цялата условност на моето предложение, да си остане текстът, който е внесен от вносител. Струва ми се, като че ли по него има най-малко спорове. Без естествено да Ви ангажирам с тази своя позиция, но понеже се стига вече и до обсъждане на престъпния резултат, си мисля, че накрая в бързината може да се приеме нещо, което на практика никой от Вас не е и планирал да бъде прието.
Като цяло ми се струва, че е най-безспорен текстът на вносителя, може би е добре зад него да застанете при цялата условност на моята намеса, отстрани на мен така ми се струва разумно. Разбира се, смисълът на този дебат е Вие да вземете решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители. Ние от Коалиция за България няма да участваме в гласуването по този текст, защото работата заприлича като подкрепата на европейските посланици за закона. Подкрепят концепцията и ние подкрепяме концепцията. Оттам насетне при тази цялата разправия, която се простира, съгласен съм с разума на това, което каза министър Ковачева. Само че това трябва да бъде вкарано последователно. В предишния текст казахте, че искът се предявява за незаконно придобито имущество, защото Вие самите с промените между първо и второ четене променихте смисъла, целта и подредбата на закона. На едни места променихте, на други оставихте същата. Сега стават кръпки върху кръпки. Всяко от тези четири предложения има собствен предмет. Наистина най-компромисното е това, което предлага министърката, а то е единствено и само да остане предложението на вносителите.
Да, но като се е стигнало до тази база – на едни места не приемате, на други да приемете, защото има много предложения и различни мнения от мнозинството, уважаеми колеги, оправяйте се. Ние с тази работа точно по този текст не искаме да участваме. Няма да даваме аргументи нито за, нито против, просто се оправяйте.
Големият проблем – това е най-разумното, което министър Ковачева предлага. Само че в предишния текст приехте друго. Тогава се изказах два пъти, исках и прегласуване, но никой не отвори ушите. Какво да правим сега? Извинявайте! Ние няма да участваме в гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване народния представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Правя формално предложение, тъй като предложението на министърката може да бъде условно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има такива предложения.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Има ли такива предложения? Тогава искам да Ви мотивирам да бъде приет този текст. Вие си спомняте, че предложих текстът да бъде част от заглавието на закона. Той фигурира в предмета на закона. Така че съвсем логично е и аз смятам, че залата ще прояви разум и ще приеме този текст.
Съгласен съм с това, което каза преди мен господин Миков, че в повечето текстове се изневерява на този принцип, но все пак в малкото текстове, по които има желание да се вникне в съдържанието и в смисъла на закона, нека да проявим разум.
Затова призовавам и колегите от левицата да участват в гласуването, да се види, че все пак, че някои от текстовете, от време на време, стават нормални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител ХРИСТО БИСЕРОВ.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Чукарски! (Народният представител Димитър Чукарски разговаря с група народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Чукарски, правят Ви реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Чукарски, ако следваме Вашата логика, трябва в текста да заложим целта на закона. Тоест, когато съдът счете, че има причини да възстанови чувството за справедливост, постановява присъда по отнемане, решение по отнемане. Когато счете, че няма основание за възстановяване нарушено чувство за справедливост – не постановява отнемане. Това е Вашата логика. Затова смятам, че във Вашата формулировка логиката е правилна, но накрая стигате до грешна формулировка.
В цялата тази кашотица ние няма да участваме.
Сега става ясно в онзи първи ден, когато дебатирахме само едно заглавие и един текст, колко важно е било да приемем правилните формулировки. Подведохме се по формулировките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и сега се оправяйте сами, както казва господин Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, имате думата, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Господин Чукарски, и всеки един от Вас в залата, моля да ми дадете легално определение на „законен източник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Господин Чукарски – дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Искам да отговоря директно на господин Анастасов. Господин Анастасов, Вие вчера споделихте от тази трибуна с колко хора и колко юристи, и колко труд сте положили, и не сте дали легално определение. Не бих си позволил да го направя. Не съм и вносител по законопроекта.
Другото, което искам да кажа, е по отношение на репликата на господин Бисеров: простете ми, господин Бисеров! Аз живея с предложенията, направени за първо четене, а не с тези, които комисията впоследствие измени, смени и предложи и бяха приети за второ четене в залата. Моля залата да ме извини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат по този текст? Няма.
В такъв случай, приканвам народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване на един от наистина много важните текстове на закона, по който има няколко предложения. Ще ги прочета и ще ги докладвам преди да започне гласуването, за да може всеки един от народните представители да направи своето решение какво ще подкрепи.
Предложено беше редакционно предложение от народния представител Емил Василев. Предложението добива следния вид: чл. 62 в редакцията на комисията с добавки „по реда на този закон на отнемане в полза на държавата, подлежи имуществото придобито през проверявания период, за което е налице обосновано предположение, че е незаконно придобито от лицето по член 22, 23, 24”.
Нарочно казвам всичко, след това ще подложа на гласуване, за да добиете представа за всички предложения, защото имаше оттеглени, добавени, върнати и така нататък.
Второто предложение, беше първо от господин Анастасов, после беше оттеглено и беше направено от народния представител Емил Радев, води до текст: „По реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество”.
Третото предложение, което беше направено, е в случай, че не се приеме текстът на комисията, да се подложи на гласуване текстът на вносителя.
Това предложение е направено от няколко народни представители – от колегата Димо Гяуров, от господин Терзийски и от господин Бисеров.
Започваме гласуване по реда на предложенията.
Първо, редакционните: първото предложение на народния представител Емил Василев. Нужно ли е втори път да го прочитам? (Реплики: не.)
Подлагам на гласуване първото редакционно предложение на народния представител Емил Василев.
Гласували 108 народни представители: за 8, против 68, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
Заповядайте, господин Василев, имате думата.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Не че много държа да подкрепите моето предложение, но е наложително, защото който и от другите варианти, уважаеми колеги, да приемете, това ще се отклони от цялата правна логика на закона.
Другото предложение е тотално да се осакати текстът, зад който стои комисията по чл. 62, предложен от колегата Емил Радев.
Третото предложение, да се върнем на текста на вносителите.
Всъщност единствено моето предложение с много малка редакционна промяна почти изцяло запазва текста, зад който стои комисията. Не виждам защо трябва да го бламираме. Бламирайки го, изпускаме червената нишка, която ни води през последните няколко дни.
РЕПЛИКА: Защо червената?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, нека да не е червената, а водещата нишка. Нишката на Ариадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Повторно гласуване на предложението на народния представител Емил Василев.
Гласували 109 народни представители: за 10, против 62, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам предложението на народния представител Емил Радев. Докладвала съм го, чули сте го, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Практически с това е приет и текстът. Не мога да подлагам по-нататък останалите предложения на комисията, защото практически текстът е приет и остава в редакцията на чл. 70, който става с нова номерация 62 и с редакцията, която докладвах преди малко, а именно: „по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество”.
Това е, което пленарната зала прие, като заместващ текст на предложението на комисията. Резултатът е това.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 71 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
„2. В ал. 2, т. 5 да отпадне.”
Предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители – в чл. 71, ал. 2, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 63:
„Чл. 63. (1) Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 62, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.
(2) Имуществото по чл. 62 включва:
1. личното имущество на проверяваното лице;
2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство;
3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и
4. имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения;
5. имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Великов – за изказване. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.)
Госпожа Юлиана Колева оттегля неподкрепената от комисията част в предложението по т. 2 за отпадане на т. 5 в ал. 2.
Господин Великов, слушаме Ви.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Направил съм едно предложение за отпадане на т. 5, а именно: „имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство”. Направил съм го с презумпцията, защото за мен понятието „фактическо съжителство” е неясно като формулировка, още повече, че не съжителствам с никого, а имам брак.
Тази формулировка е едно обтекаемо понятие, за което разбирам каква е идеята. Много хора, които престъпват закона, прехвърлят своето имущество на своите половинки или на своите съпрузи, но самата идея за фактическо съжителство няма ясна формулировка в нашите закони.
Затова съм предложил да отпадне и призовавам всички т. 5, на предложения чл. 71, да отпадне, защото фактическото съжителство няма да доведе до нищо добро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на господин Великов. Той не разкри най-важната хипотеза. Познавам немалко хора, които съжителстват фактически с не по един човек. Означава ли това, че срещу всички ще трябва да се предприеме такова действие? (Оживление.) Моля да ми се отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Колеги, искам да попитам, ако човек попадне в хипотезата, от една страна, да е омъжен или женен, а пък да е във фактическо съжителство с друга дама, примерно, кого ще проверяваме – и двамата ли? (Шум и реплики.)
Второ, дали ще проверяваме партньорите, с които те са били във фактическо съжителство преди 5, 10 или 15 години, колкото е обхвата. Защото през това време може да си бил във фактическо съжителство с 10 или 15 човека.
Затова предлагам да отпадне този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател! Когато съм правил предложението, не съм си и представял, че посланиците на европейските страни ще проявят такова огромно внимание към този законопроект. Имал съм предвид това, което е народопсихологията в България. Сега, честно да Ви кажа, съм със смесени чувства за това дали да го оттегля, или да остане за гласуване, за да можем да го отхвърлим.
Уважаеми колеги, това, към което призовах посланиците – да го приемат в същия вариант. Много ще се радвам, защото те наложиха съвместното съжителство. При тях е широко разпространено, но не и в България. Затова съм със смесени чувства, но все пак уважавам предложението, което съм направил и Ви призовавам да го подкрепите, за да отпадне т. 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи да участват в разискванията по този текст. Разискванията са закрити, преминаваме в режим на гласуване.
Предложението на господин Бисеров е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Колева в частта, която не се подкрепя, е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов за отпадане на т. 5 в чл. 71, ал. 2.
Гласували 103 народни представители: за 15, против 24, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 63 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Димо Гяуров и Мартин Димитров – в чл. 72 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 72, т. 2 след думите „свързани лица” се поставя запетая и се добавя „когато даденото значително надхвърля по стойност полученото”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители – в чл. 72, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 64:
„Чл. 64. Сделките, извършени с незаконно придобито имущество, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не виждам кой от вносителите е тук, защото доколкото си спомням, приехме чл. 23, а той съдържаше същата формулировка, както ал. 3. Затова съм предложил да отпадне ал. 3, за да се възстанови справедливостта. Ако искаме да бъдем искрени, това, което сме предложили в чл. 23 да отпадне, то е за третите лица, за така наречените трети лица, трябва да бъдем честни докрай и да отпадне от тази формулировка така указана в ал. 3. Нали отпадна чл. 23?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Нали! Тогава съвсем естествено по нормален начин трябва да отпадне чл. 72, ал. 3, в която се казва: „трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат”. Ако сме искрени! А ако сме неискрени, това означава, че с формулировката за отпадането на чл. 23, тоест ние го вкарваме тук в чл. 72, т. 3 и защо тогава отпадна чл. 23? Една недомислица, която искам да погледнем още веднъж. Предлагам на Вашето внимание тя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Макар и с малко по-различни мотиви от господин Великов, аз подкрепям по принцип неговото предложение. Но искам да Ви задам един въпрос, колеги, във връзка с това, което гласувахме.
Представете си, че човек 5 години живее в студентската си стая в Студентски град с още двама състуденти. Това води ли се фактическо съжителство и ще бъдат ви проверявани те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън темата, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Благодаря Ви, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не се зачита за реплика към господин Великов.
Има ли реплика? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да направя едно предложение за малка редакционна поправка. Искам да предложа в т. 2 на чл. 64 по комисия да отпадне текстът „или са могли да предполагат”. Пак влизаме в хипотезата и в сферата на предположенията, само че в този член – „или са могли да предполагат”. Кажете ми как ще бъде доказано, че те са могли да предполагат? Обяснете това нещо, господа вносители, господа – членове на комисията, която е приела този текст!
„Сделките, извършени с незаконно придобито имущество, са недействителни по отношение на държавата... възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат,...” Кажете ми тази хипотеза: „или са могли да предполагат”, как ще бъде отстоявана от комисията, как ще бъде установена от комисията, как ще бъде защитена в съда?
Могли са да предполагат – всяко нещо, което си купил, един автомобил, който си купил, си могъл да предположиш, че е от престъпна дейност. Ама, не си! Да си, няма значение! Ти си трето лице, придобил си имущество. Един строителен предприемач е построил кооперация, срещу него се образува производство за данъчна измама, 20 човека са купили апартаменти от тази кооперация (викове и реплики от ГЕРБ), те са могли да предполагат, че този човек примерно е извършил измами! (Викове от ГЕРБ.) Каква хипотеза вкарвате – „или са могли да предполагат”? Станете и обяснете тук какво означава „могли са да предполагат” и как това нещо ще го защитите в съда след това? Как комисията ще установява факти за това предположение? (Реплики от ГЕРБ.) Предлагате безумни текстове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
Първа реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като виждам, че комисията не е подкрепила направеното предложение за отпадане на ал. 3 на чл. 72 по вносител, аз правя формалното предложение в текста, който предлага комисията – чл. 64, в т. 2 да отпаднат думите „или са могли да предполагат”.
Нека да си дадем сметка, че това задължава българските граждани да гадаят. При едно такова производство никой български гражданин не може да докаже аргументирано, че не е могъл да предположи развитието на даден процес или наличието на даден факт при една сделка. Винаги при всяка една сделка и най-добронамереният гражданин би трябвало да си мисли, че нейният произход може да е свързан с нещо, което не е много редно назад в миналото, в историята на имота или на предмета.
Така че ние отново разширяваме недопустимо приложното поле на този закон по отношение на добросъвестни български граждани. Затова повтарям моето формално предложение да отпадне текстът, свързан с предположението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин Гяуров, естествено Вашето предложение може да намери някакъв разумен ход в бъдещето, защото оттук нататък българските граждани ще започнат да си водят и провеждат собствено проучване и собствено разследване. Страшното е, че 15 години ги връщаме назад, когато те не са могли да водят подобно проучване и разследване. Връщаме ги 15 години назад в сферата на това дали те са могли да предполагат, или не са могли да предполаган.
Приемаме, че оттук напред всеки, който каквото си купи, ще си прави собствено разследване, ще увеличим дейността на детективските агенции, че имуществото не подлежи на незаконно отнемане или е със законни средства. За бъдеще – добре, ще намерим решение на този въпрос, но миналото – 15 години назад, ние ги връщаме в сферата 15 години назад в предположенията.
Аз считам, че всички български граждани би трябвало оттук нататък да спят доста неспокойно, защото всеки един трябва да се замисли това, което е купил 15 години назад, от кого го е купил, ами, той от кого го е купил, защото той влиза в сферата на предположенията. Утре може да се окаже, че, виждате ли, той е бил длъжен напълно резонно да предполага, че е купено от някого с незаконни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що колегите зачеркнаха половината от текста на чл. 215 от Наказателния кодекс, така нареченото вещно укривателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Повече от половината, не само изказващият се, но и част от залата също.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако не знаете какво е „предположение”, ще Ви го прочета: „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление...”
По този текст има постановени стотици и хиляди присъди на българския съд. Аз лично също имам постановявани такива присъди.
ДИМО ГЯУРОВ (СК, от място): В наказателен процес обаче!
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предположението се основава на косвено доказателство. Не може един автомобил реално да струва 60 хиляди лева, а Вие да го купите за 2 хиляди и нещо да не Ви човъркне в главата: „Защо пък точно за 2 хиляди лева Ви продава този автомобил?” Не може едно имущество, един апартамент да струва 250 хиляди евро, а Вие да го вземете да го купите за 40 хиляди евро или за някаква такава смешна сума. Това е в сферата на предположението. Няма разумен човек, който ще види една вещ, която е луксозна и скъпа, която му се продава на смешна цена, на безценица и да не предположи, че има нещо, което не е в ред в цялата сделка? Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаеми господин Анастасов, ние сме на път тотално да шашнем света с омешването на гражданското с наказателното право, от една страна. Това, което давате като пример, е за един наказателен процес.
От друга страна, защо презумирате, че това непременно ще се отнася за случаите, когато някой си е купил имот, който се предполага, че би струвал 250 хил. евро, пък той го купил за 40 хил. евро. Трябва да кажа, че ако Ви изправя в подобна процедура, няма да можете да докажете, че не сте предположили, че лицето, от което сте купили, дълготрайно не е плащало данъци. По никой начин няма да можете да ми докажете.
Обяснете ми как се доказва, освен чрез някакво частно разследване, което би трябвало да сте направили някъде назад във времето, че Вашият праводател, независимо за какво става въпрос – за недвижим имот или за движима вещ, е бил изряден към закона. Няма такъв начин. Обръщате тежестта на доказването с този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Тази аналогия, която беше направена с чл. 215 от Наказателния кодекс, не е съвсем коректно представена. Има разлика между двата текста.
Изказването на господин Гяуров е в правилна насока. Наказателният кодекс казва следното: за които знае или предполага, тоест обвинението трябва да докаже, че въпросният човек е предполагал.
Тук хипотезата е друга: трябва да се докаже, че той е могъл да предположи. Разбирате ли? Без да правя реплика, защото това е изказване, мисля, че двата текста не са едни и същи.
Ако искате това с предположението да остане, го направете, както е в Наказателния кодекс. Да отпадне „е могъл да предполага” и да се запише „е предполагал”. Тогава можете да развивате тезата, че едни институти от наказателното право ги прехвърляме тук – в гражданското право. Това пък е толкова благодатна теза, просто не Ви завиждам, че трябва да я обяснявате – как институти от наказателното право ги местим в гражданското право. Като сте тръгнали обаче по този път, карайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Великов – първа реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Бисеров, Вие не сте прав. Какво означава „могли са да предполагат”? Вестниците са пълни с информация за толкова много бандити, които имат имущество. В определен момент, когато човек си купи от тях фирма или имот, след две години се окаже, че този човек е бандит, се появяват двама свидетели и казват: „Ние му казахме да не купува, защото той е бандит”. Ето ви как са могли да предполагат.
Точно заради това предложих чл. 23 да се махне и благодаря на вносителите, че са го махнали. Смятам, че логиката на предложението и т. 3 на чл. 72 да отпадне е много актуална и към днешно време. Предположението е факт. Винаги могат да се намерят добросъвестни свидетели, които да кажат: „Ами да, ние му казахме да не купува от този бандит, но той купи имота”. Затова утре ще Ви го вземат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Бисеров? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров, идентично с предложението на господин Тодор Великов и група народни представители – за отпадане на т. 3, чл. 72 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 12, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Сега ще поставя на гласуване предложението на Юлиана Колева и група народни представители…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не можете да го оттеглите, в режим на гласуване сме.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Фидосова, обръщам Ви внимание за поведението, което имате в залата. При следваща подобна реплика ще Ви отстраня от залата.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Юлиана Колева и група народни представители за чл. 72, т. 2 – след думите „свързани лица” да бъде поставена запетая и да се добави текстът: „когато даденото значително надхвърля по стойност полученото”.
Гласуваме предложението на народния представител Юлиана Колева и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 16, против 6, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Терзийски и господин Гяуров, направено в залата: в чл. 64 по номерацията на комисията в т. 2 да отпадне текстът „или са могли да предполагат”.
Гласуваме предложението на господин Гяуров и господин Терзийски.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 63, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 64 в редакцията му по доклада…
ДИМО ГЯУРОВ (СК, от място): Имаше предложение от господин Бисеров за текст по Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма нарочно формулирано такова предложение. Бихте могли да искате прегласуване, не е тръгнало следващото гласуване. Това е единствената процедура, която можете да искате.
ДИМО ГЯУРОВ (СК, от място): Не, не искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отказвате се.
Гласуваме чл. 64 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 65:
„Чл. 65. На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме чл. 65 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 74 има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 74, ал. 3 след думата „имущество” се добавя „по ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Тодор Великов и група народни представители –в чл. 74 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 74, ал. 1 да отпадне текстът „или от обстоятелствата са могли да предположат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 66:
„Чл. 66. (1) На отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито.
(2) На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно.
(3) Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението на госпожа Колева и група народни представители е оттеглено.
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Пак стигнахме, уважаема госпожо председател и колеги, до тази хипотеза „са могли да предполагат”. Виждам, че господин Чукарски е предложил да отпадне изцяло този текст. Аз подкрепям това предложение.
Но тъй като мога да направя някаква прогноза за гласуването по Вашето предложение, господин Чукарски, в случай, че не се приеме Вашето предложение, предлага изразът „от обстоятелството са могли да предположат” да бъде заменен с израза „са предполагали”. Тоест, да направим тази корелация между наказателното право и гражданското право, както ни убеждава господин Анастасов, че трябва да движим нещата напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли повторили още веднъж предложението, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В ал. 1 след „са знаели или” изразът „от обстоятелствата са могли да предположат” да бъде заместен с текста „са предполагали”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „… са знаели или са предполагали”.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. Само при положение, че не се приеме предложението на господин Чукарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах. Алтернативно го предлагате.
Реплика? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е на народния представител Тодор Великов и група народни представители – ал. 2 в чл. 74 по вносител да отпадне.
Гласуваме това предложение на господин Великов и група народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 44, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители е в чл. 74, ал. 1 да отпадне текстът „или от обстоятелствата са могли да предположат”.
Гласуваме предложението на господин Чукарски и група народни представители.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 23, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Алтернативно, във връзка с това предложение, господин Бисеров предложи нова редакция на чл. 66, ал. 1 по комисия, като след текста „са знаели или” да отпадне словосъчетанието „от обстоятелствата са могли да предположат” и след съюза „или” се запише текстът „са предполагали, че имуществото е незаконно придобито”.
Гласуваме предложението на господин Бисеров.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 41, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не поисках прегласуване на моето предложение, защото то беше по-радикално, макар че аз го намирам за съвсем уместно. Най-правилната формулировка според мен трябваше да бъде „са били длъжни да предполагат”.
Така или иначе това, което предлага господин Бисеров, е в унисон с това, което господин Анастасов одеве каза – и в Наказателния кодекс формулировката, която предвижда отношението на човека към сделката да дава не повече от това „предполагали”. Тоест, да е ясно какво е било намерението им при сключването на сделката.
Аз Ви моля наистина да вникнете в този текст и затова моля, госпожо председател, да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме предложението на господин Бисеров.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 36, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Следва да гласуваме пълната редакция на чл. 66, съгласно доклада на комисията.
Гласуваме чл. 66 по комисия.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Предпочетох да взема думата по процедура за отрицателен вот, защото по този начин лишавам сам себе си от възможността да направя предложение за редакционни промени.
Ще кажа защо гласувах „против” – първо, защото отново остана хипотезата за предположението. Не се прие нито това, което господин Чукарски резонно беше предложил, нито това, което господин Бисеров предложи в залата. Не се прие и отново останахме в хипотезата на предположенията.
Освен това гласувах „против”, защото не съм съгласен, че е ясен текстът на ал. 3 по отношение на това, че имущество се отнема и при правоприемство на юридическо лице.
На пръв поглед звучи смислено, но аз мисля, че тук беше редно да се уточни, че при правоприемство на юридическо лице подлежи на отнемане онова имущество, което е било в активите на юридическото лице преди правоприемството. Защото има и друга хипотеза, че това юридическо лице придобива активи след правоприемството, а така записан текстът не изключва хипотезата имущество, придобито след правоприемството, да бъде изключено от обекта на изземване, от обекта на преследване.
Редно е, след като разписваме текстовете, те да бъдат еднозначни. Редно беше да се посочи, че имуществото, което подлежи на отнемане, е придобито и е било в активите на юридическото лице преди правоприемството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ципов – чл. 75.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 75 има предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров:
В чл. 75 в края на текста се добавя ново изречение със следния текст: „Привидността се установява по исков ред”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 67:
„Чл. 67. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Гяуров и господин Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 4, против 35, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за чл. 67 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! Гласувах „против”, защото ако в сегашните няколко текста, които приехме, имаше кръг от лица, за които основателно може да се предположи, че, бидейки роднини или живеещи във фактическо съжителство, или имайки близки връзки, те играят ролята на Сламения човек, в този текст няма абсолютно никаква граница. Всяко трето лице попада под ударите на този текст, включително и добросъвестните. Защо добросъвестните? Защото в този текст даже и не става дума за това дали това трето лице е могло или е било длъжно да предположи.
Значи, за роднините и за контролираните юридически лица поне сложихте някакъв текст, който говореше за това как би могло да се предположи, а тук за третото лице даже и това няма! Къде са правата на третото лице? Как ги защитавате?
Приехте текста за тъстовете, за тъста и тъщата, чл. 65, които могат да бъдат разкрити като прикриващи незаконно имущество, но там поне имаше предположение. Тук няма нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, общо взето този текст е една пълна фикция, която аз не знам реално как ще работи. Аз не искам да съм на мястото на комисията или на нейните териториални подразделения, когато тръгнат да доказват, че трето лице привидно е прикрило действителните права върху вещта на проверяваното лице…
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Още по-лошо – махната е думата „привидно”!
ЧЕТИН КАЗАК: Да, махнали сте „привидно”, но как ще доказват действителните права и че проверяваното лице има действителни права върху тази вещ, когато тя сигурно ще има документ за собственост на името на третото лице и така нататък? Как ще докаже комисията, че за този апартамент, чийто нотариален акт е на името на третото лице, всъщност проверяваното лице има някакви действителни права?
Просто пишем едни текстове, приемаме ги и след това не знам как ще бъдат изпълнявани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ципов, ако няма трети отрицателен вот, да продължим.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 68:
„Чл. 68. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За онези, които следят текста – разликата между вносителя и комисията е, че липсва думата „офиси”.
Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, този текст какво общо има с незаконно придобитото имущество? Много ми е интересно.
Движими вещи, намерени у проверяваното лице. Добре, но ако те не са незаконно придобити, или не е доказано, че са незаконно придобити, какво от това, че са намерени някакви движими вещи в проверяваното лице? Каква е връзката между намерените у лицето движими вещи и фактът, че част от имуществото му има предположение, че е незаконно придобито? Целият закон е направен така – от една страна, се прокламира и се развява знамето, че се отнема незаконно придобитото имущество, от друга страна – поголовно се налагат обезпечителни мерки, запорира се цялото му движимо имущество, налага се възбрана върху цялото му недвижимо имущество и така нататък. Въобще човекът тотално бива сринат и изведнъж, за да се стигне в крайна сметка до отнемане на едно уж незаконно придобито имущество.
Трябваше малко по-детайлно и по-точно да се борави. Ако става въпрос за незаконното, да се третира само незаконното, а не изцяло – каквото се намери у проверяваното лице се счита, че е негово. Естествено че се счита, че е негово. Но какво общо има това с незаконното придобиване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Казак, Вие сам си задавате въпроси и сам си отговаряте. Смисълът на тази презумпция е именно да се улеснят запорите. Вие сам си отговорихте преди малко, правейки своето изказване.
Когато се направят запорите, не означава, че запорираните движими вещи и вземания непременно са незаконно придобити. Ами, ето затова – ще се направят запорите, първо, в рамките на проверката, след това евентуално и на производството ще се види дали те са законно или незаконно придобити. Е те това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Василев, не Ви пожелавам да сте на мястото на проверяваното лице, ако това е логиката. Ако това е логиката, да Ви запорират цялото имущество, включително това, за което спорихме вчера – всичко. Господин Радев без да се позовава на ГПК за онова имущество, което не може да подлежи на запор, и след това отивай и доказвай кое е било незаконно, кое не е. Междувременно бизнесът Ви е тотално сринат. Всичко Ви се проваля, репутацията Ви отива на кино и след това „Sorry!”. Добре, за тази част не можете да докажете – отнема Ви се. Другото – и край. И после какво става с този човек?! Или пък още по-лошо, когато не може да се докаже, че е незаконно.
Колеги, недейте така! Трябва малко да има някаква логика в приемането на този закон. Трябва да има поне данни, че това, върху което ще има възбрани, запори, трябва да има подозрение, че то е незаконно придобито, а не така поголовно: първо ще запорираме всичко, ще блокираме всичко, след това ще търсим кое е незаконно, кое не е. Не знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За разлика от досегашните си изказвания, сега ще направя едно мракобесно, както една колежка го цитира, изказване, и ще покажа, че законът просто не може да сработи. В текста, който се предлага от комисията, се казва: „в жилището му”. Обикновено лицата, на които ще се отнема имущество, нямат едно жилище, а имат много жилища. Вие знаете, че в закона имаме основно жилище, имаме друго жилище.
Да не говорим след това, че казваме: „в собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове”. Тук имаме само две хипотези – собствено или наето. Какво правим с ползването на тези помещения, превозни средства, каси или сейфове на други правни основания, различни от собственост, различни от наемни отношения? Законът отговор не дава, изключва ги от хипотезите. Аз искам да апелирам пред Вас – моля Ви, вземете се в ръце. Доста късно е вече да оправяме закона, но поне оттук нататък да му придадем малко по-човешки вид, за да може да изпълни основната си цел и гражданите да видят чувството за справедливост възтържествувало, когато е отнето имуществото на хора, които са го придобили по незаконен начин.
Много моля оттук нататък предложенията, които се правят от залата, правете ги и Вие, да бъдат такива, че да направят един по-добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашето предложение?
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Аз само излязох да направя изказване, с което да кажа, че текстът, който се предлага от комисията, е текст, който предвижда само част от хипотезите, които не изброяват изцяло и напълно всички възможни хипотези. Няма да правя друго предложение, изтъквам пред залата недъзите на предложения от комисията текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Аз съм съгласен с констатацията, че текстът е недъгав, защото визира само няколко от хипотезите. Но искам да Ви обърна внимание, че текстът е недъгав, неприложим и кух и в онази първа част, където казва, че до доказване на противното се счита еди-какво си.
Връщам Ви на темата за пострадалия, който сега ще пострада втори път. Темата, която разисквахме в първите текстове на закона и по която госпожа Колева казваше, че ще се намери начин пострадалият да влезе в тематиката на закона и да не пострада втори път. Това че тук е казано, че до доказване на противното така се счита, не е достатъчно, защото няма процедура за доказване на противното.
Лицето, чиято вещ е била открадната и след години намерена в сейфа на този крадец, първо, няма как да разбере, че срещу този човек има дело и че там е неговата вещ. Няма как да отиде и да иска да се присъедини към делото и да предяви претенцията си да докаже, че тази вещ е негова. След като той няма как да направи това, съдът няма как служебно да го открие и да го покани. Много бързо той ще постанови евентуално своето решение и ще конфискува вещта. Веднъж вещта конфискувана, въпросът приключва. Никой няма право да си търси собственост върху конфискувана вещ. Това го знаят всички юристи. Това е темата за първичния придобивен способ, при който няма никакво значение дали тази вещ е имала някакви други неизвестни скрити собственици.
По този начин държавата наказва за втори път пострадалия, като му отнема личната вещ.
Казвам Ви, че текстът не работи. Има чисто декларативен характер в онази част, където уж можело да се докаже противното. Просто няма как. Лошото е, че като не може да се докаже един период от време, като няма процедура и като дойде съдебното решение, тогава няма материално право, няма нищо, за което пострадалият да се хване.
Текстът трябва да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли предложение за отхвърляне на текста? Няма формално предложение.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам да направя моето изказване като кратко разсъждение и въпрос. Приемаме Раздел ІІІ – „Предмет на отнемане”, и в този раздел систематично включваме видовете имущество, което следва да бъде отнето. Тоест съблюдаваме процедура, която ще бъде в ход.
В члена, който приемаме – и тук започва въпросът ми към вносителите, респективно към комисията, която предлага тези текстове – „До доказване на противното за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат тези, намерени у него, в жилището му...” и така нататък.
Тук искам да задам въпрос чисто процесуално. Имуществото, намерено в лицето, предполага обиск, предполага претърсване на лицето и обиск на жилището му. Това е въпросът ми: каква е процедурата? За да може това имущество да стане предмет на отнемане, то трябва да бъде установено. За да бъде установено в едно лице, то на това лице трябва да му бъде извършено претърсване – на него, на жилището му. В този раздел не срещнах процедурата. За недвижими имоти е съвсем ясно – по документи се установява, че притежава нотариален акт и въз основа на това се налага обезпечителна мярка, след което съдът взема решението да бъде отнето. Как виждате процедурата в този конкретен член по установяването на тези вещи? След това тези вещи трябва да бъдат съхранявани някъде. Като му направите претърсване и му вземете телефона, този телефон трябва да бъде съхраняван. Къде е тази процедура? Защото Вие разписвате закон, който има процедури. В НПК има конкретни процедури. Къде са тук процедурите по отношение на текстовете, които разписвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първа реплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Абе все не сте разбрали! Господин Казак преди малко – не разбрал, господин Терзийски – не разбрал. Господин Терзийски, спомнете си за чл. 22, където всъщност има списък с престъпления. Вас Ви задържат за убийство. Вътре в джоба Ви има 50 хил. евро. В рамките на процесуално-следствените действия по НПК Вие ще бъдете обискиран, ще се състави протокол и тези парични средства ще бъдат иззети. Ето го отговорът! Какво не сте разбрали?! Все не разбрали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Господин Терзийски, не мислех да Ви правя реплика, но се оказа, че е необходимо да Ви я направя. Отговорете на господин Василев, че той не е разбрал, а не Вие, и това неразбиране се състои преди всичко за административните нарушения. По административно нарушение никой не те обискира, никой не ти намира пистолета, никой не ти намира и парите. Смятам, че това, което казахте, е изключително уместно. Защитете позицията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Терзийски, ние с Вас казваме, че не сме разбрали конкретните текстове, но замисълът ни е пределно ясен. Ще съм Ви благодарен да кажете на първорепликиращия Ви, че лошото ще дойде, когато той разбере какъв закон е приел. Лично!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Къде е Ямбол, къде е Стамбул! Едно е да те обискират в процес на наказателно производство, когато си задържан за извършване на престъпление. Тогава вещите, открити в теб, се изземват, запечатват, описват като веществени доказателства.
Тук говорим за предмет на отнемане, тоест предмет на отнемане на незаконно придобито имущество от престъпна дейност. В никакъв случай в този член, който ние приемаме, не става дума, че имуществото, което бъде намерено в теб, ще бъде на местопрестъплението или в процеса на задържането ти по наказателно производство. Казва се „до доказване на противното”. За движими вещи и парични средства се смятат тези, намерени у него.
Аз пак задавам въпроса: тук не ползваме методите на наказателното производство. Ползваме методите и процедурата на този законопроект. В този закон не виждам процедурата на това претърсване, изземване, на обиска на жилище, на кола, на офис. На кой етап се случва това нещо? По кое време? Ако се съчетаят двата момента, можем да допуснем, че е имуществото, когато полицията те задържи на местопрестъплението. То ще служи като обезпечителна мярка по отношение на този закон за незаконно придобито имущество, но ако си призован в даден етап на проверката, отиваш и ти казват: „Ние трябва да ти отнемем имуществото. Хайде сега, обърни си джобовете”. Лицето казва „Абе що не си...” и не си обърне джобовете, то какво правим? Къде е процедурата, която разписвате? Да, добре, ще му пребъркате джобовете, респективно комисията, на която давате правата. Но как ще направите това нещо? Обяснете ми. Къде е тази процедура? Кой ще извърши това? Кой ще извърши обиска – директорът на териториалната дирекция ли?
Тук приемаме точно този раздел – „Предмет на отнемане”. Този предмет на отнемане трябва да има процедура за неговото отнемане, процедурата, с която ще му бръкнете в джоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, желаещи да вземат отношение към текста? Няма.
Поставям на гласуване чл. 76, който става чл. 68 в редакцията, която ни е предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 77 има предложение от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 77, ал. 2 се изменя така:
„(2) Ако в документа за собственост не е посочена цена, имуществото се оценява както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях по пазарна стойност;
2. чуждестранната валута и благородните метали по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа и останалите движими вещи и права по пазарна стойност;
4. превозните средства по застрахователна стойност;
5. предприятията или дялови участия в търговски дружества или кооперации по счетоводни данни, а когато тя не може да бъде определена по пазарна стойност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 69:
„Чл. 69. (1) Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
(2) Ако не е установено, че цената, посочена в документа за собственост, е действително уговорената цена, имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по пазарна стойност;
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност;
4. превозните средства - по пазарна стойност;
5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по счетоводни данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Откривам дискусията.
Желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Чукарски и госпожа Колева.
Ще дам първо думата на госпожа Колева, тъй като тя има предложение и се ползва с привилегията да вземе първа думата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, противно на традицията, този път няма да оттегля предложението, което сме направили с колегите, въпреки че ще го допълня.
Според мен проблемът в редакцията, която ни се предлага, се намира в ал. 2. Текстът на закона на проекта, който водещата комисия предлага е следният: „... ако не е установено, че цената, посочена в документа за собственост, е действително уговорената цена...”. Тук откривам два правни проблема.
Първият е, че сделките, с които се придобива собственост не са само такива, в чиито документи може да бъде посочена цена. Замените, които се извършват, могат да бъдат предмет на този закон, в същото време в тях няма цена – в документа за собственост не може да бъде посочена цена.
На второ място, което според мен е по-тревожно – от начина, по който е изписан текстът, се стига до подмяна на наказателната тежест. Обърнете внимание, тук е записано, че някой предварително трябва да докаже, да е установил, да е доказал, че записаната цена в документа за собственост е истинската, е действителната. Това означава априори ние да признаем, че всички документи за собственост съдържат недействителни пазарни стойности, недействителни цени. Това означава (тъй като че тази цена не е действителната, е отрицателен факт), че проверяваното лице има в своя тежест да докаже, че това е действителната цена, която е записана в документа му за собственост. Смятам, че това нарушава много основен принцип на доказване в нашето гражданско право и не трябва да се допуска, за да не бъдем обвинени в извънредно разместване на тежестта на доказване в този процес.
Затова моето крайно предложение е следното: ал. 2 да бъде със следната редакция: „Ако е установено, че цената, посочена в документа за собственост, не е действително уговорената цена или ако в документа за собственост липсва цена.” Оттам нататък следва редакцията, която виждате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е предложение, което правите в текста на комисията: „... ако е установено, че цената посочена в документа за собственост не е действително уговорената цена или в документа за собственост липсва цена.”. И следва „... имуществото се оценява...” и така нататък. Разбрах Ви.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (независим): Само едно уточнение, госпожо председател.
Моля да обърнете внимание на факта, ами ако евентуално се окаже, че установяването на факта, че цената не е действително посочената, ами е продадено на по-високо от действително посочената? Това също е възможно. Тук презумпцията е, че се продава според документ на по-ниска цена, отколкото е действително посочената. Ние обаче не можем да предполагаме мотивите на хората. Господ само знае какви мотиви определят поведението на определени лица. Затова може би е редно да се включи, че е по-ниска от действителната.
Това беше само повод за размисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Сто процента съм съгласен с госпожа Колева, че формулировката на комисията в ал. 2 на чл. 69 не е удачна. Права сте, и понеже от няколко дни си говорим за презумпции, един вид се залага презумпция, че всяка цена, посочена в документ за собственост, е недействителна. Това е очевиден абсурд. Затова Вашата формулировка може би малко прецизирана, аз я подкрепям и тя би трябвало да звучи: „Ако се установи, че цената, посочена в документа за собственост не е действително уговорената цена или цена не е посочена ...” и така нататък. Действително ще се получи по добре.
Репликата обаче ми се свежда до това, че, от една страна, Вие твърдите, че поддържате това, което е записано от Вас като предложение, а същевременно правите ново предложение по комисия. Означава ли това, че не поддържате горната си формулировка на ал. 2?
Защото са различни, така излиза. Иначе Ви подкрепям за това, което преди малко казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Преди да дам думата на госпожа Колева за дуплика, ако желае, господин Василев, (народният представител Емил Василев разговаря с народния представител Искра Фидосова) няма да подложа нищо на гласуване предложено от господин Василев, ако не ми го даде в писмен вид. Ако ме чуе – добре, ако не ме чуе, ще продължим нататък, както е, тъй като не мога върху предложена редакция да доредактирам и да подложа коректен текст за гласуване.
Госпожо Колева, ще ползвате ли дуплика?
Господин Василев, може би сега ще чуете това, което казах, но Вие не го чухте преди малко.
Ако ще гласуваме нещо от това, което Вие предлагате, дайте ми го в писмен вид. В противен случай няма да го подложа, защото то е редакция върху допълнителна редакция и ще гласуваме нещо, което после всички ще се чудим какво е то.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Ще отговоря на първата реплика по този начин: без значение е ако се установи, че действително уговорената цена не е записана в документа за собственост и няма никакво значение тази цена дали е занижена, или завишена. Тя трябва да бъде уточнена такава, каквато е.
На второ място, мисля, че последната реплика е уместна, защото има разминаване и в отделните точки. Затова ще направя следното уточнение: моето предложение е за редакция в текста, който предхожда номерацията по точки в ал. 2. В него се съдържа и предложението, което сме направили между двете гласувания, тъй като става въпрос и за случаите, в които в документа за собственост не е посочена цена.
Не поддържам предложението в частта, която следва, а именно по точки от 1 до 5 на ал. 2. В тази част оттеглям предложението си. Изразявам съгласие да остане с текстът, който е предвиден от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Колева, оттегляте и не поддържате Вашето предложение по ал. 2 от точка 1 до 5, само по първата част – „ако в документа за собственост не е посочена цена”. Това ли поддържате?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не изброяването, така ли? Да, да уточня. За да сме наясно какво гласуваме.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване?
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя последно изказване по основната част на този закон, защото виждам, че е безпредметно да се говори каквото и да било от трибуната.
Разбирам, че идеята е да се приеме всичко така, както е, независимо колко ужасно изглежда! Моля да простите некомпетентността ми и моля да ми отговори някой в тази зала: „Къде ще се установи цената, посочена в документа, и кой ще установи дали е действителна, или не е действителна?” Какво са правили нотариусите, като са отишли при тях и са видели, че тези носят куфарчета с 200 хил. евро, а пишат – 20 хил. евро.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не плащат на тях.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Знам, че сега не плащат. Ние говорим за преди 15 години. Говорим за държавния нотариат. Затова аз искам да подкрепя до голяма степен редакцията на госпожа Колева и група народни представители.
Искам да развия пред Вас хипотезата с моторните превозни средства.
Съвсем правилно е предложението, не само моторните, а превозните средства да бъдат по застрахователна стойност, защото това е сумата, която обикновено фигурира, когато се прехвърлят с нотариална заверка на подпис.
Ще Ви дам пример: в България 90% от хората си купуват колите след лизинг. Накрая всички те купуват по остатъчна стойност, която е минимална.
РЕПЛИКА: По застрахователна оценка се купуват.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: И по двете – по застрахователна и по остатъчна оценка. Въпросът е, че не е по пазарна, която пишат тук.
Влезте в живота, разберете проблемите и направете така, че наистина да отразяват трайни съществуващи в България обществени отношения. (Единични ръкопляскания.) Това искам да Ви помоля.
Затова спирам и ще Ви кажа обратната хипотеза, която направи колежката Цвета Георгиева. Вие правите една сделка, тази сделка е за имот, по който всъщност имаме дарение, но дарението го замаскирваме, употребявам нарочно тази дума, с покупко-продажба. Всъщност няма никакво плащане. Там се слага една минимална данъчна оценка, а те ти правят оценка по пазарна стойност. Къде отиваме, къде живеем, какво приемаме?
Много Ви моля, това беше моят призив към Вас. С това оттук нататък само ще седя и ще гласувам „за” и „против”. Благодаря Ви.
РЕПЛИКА: Правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма желаещи за изказване.
Господин Анастасов иска думата.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един от текстовете в закона, който предрешава всичко. Идеята на колегите е да се обърне доказателствената стойност в процеса. Към този момент има 3 или 4 решения на Върховния съд по сега действащия закон, в които изрично е посочено, че цената, посочена в нотариалния акт, не е задължителна за държавата в лицето на комисията.
Ще си позволя накратко да го прочета, няма да Ви отнема много време. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Госпожо Фидосова, никога не бих си позволил в залата да се подигравам по някакъв начин на някого.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Аз не се подигравам, но това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, не репликирайте от място.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Така ли? А предполагам, че човекът се разпорежда според принципите на законите и правото? Не знам. Не знам Вашето право какво е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви да репликирате от трибуната, а не така от място.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Никога не бих си позволил да репликирам някого от мястото си, когато се изказва в залата.
Преценката дали имуществено значителна стойност се извършва от съда независимо от стойността посочена от страните в документа за собственост.
Преценката е в зависимост от обстоятелствата, установени по конкретно дело и при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти с правна сделка, съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е посочената в нотариалния акт, а в пазарната такава. Доказателствената сила на нотариалния акт, като официален документ, се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели.
Държавата в лицето на К, не е обвързана от изявлението на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. Поради това, както комисията, така и съдът, не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа.
За да се установи различна придобивна цена от посочената в документа, не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката. Правилата за разкриване на симулацията и процесуалните забрани в тази посока важат за страните по сделката, а не за третите лица. Не се касае за оспорване на нотариалните удостоверения, а до липса на задължения за държавата, включително комисията и съда, като държавни органи, да зачетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта.
Реална е пазарната стойност на имуществото, освен когато по конкретно дело са установени конкретни фактически данни, даващи основание да се приеме друго.
Даденият отговор на поставения правен въпрос се възприема от настоящия състав. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Първа реплика – Христо Бисеров.
Втора – Димо Гяуров, трета – Юлиана Колева.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Личното обяснение след репликите и дупликите.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Значи, господин Анастасов, като ползвате съдебната практика, малко злоупотребявате. Това, което ни прочетохте, изобщо не означава това, за което говорим.
Това, което ни прочетохте, означава, че държавната комисия не е обвързана, но ние тук говорим кой доказва. Това, че нито комисията, нито съдът, са обвързани непременно, е една тема. Това не е темата на нашия дебат. Темата на нашия дебат е: на кого е доказателствената тежест. Доказателствената тежест е на ищеца в случая, а ищецът е комисията.
Затова предложението на госпожа Колева е принципно правилно и съобразено точно с това решение на Върховния съд, което тук ни четете.
Добре, че го прочетохте, а не просто да го преразкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Димо Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Анастасов, позволявам си да кажа, че се опитвате да заблудите залата.
Никой тук не спори, че цената, отразена в нотариалния акт, непременно и винаги отразява действителната цена. Склонни сме да приемем това, че комисията, респективно съдът, в един последващ етап от тази процедура, би могъл да приеме друга цена на имуществото към съответния момент.
Както каза колегата Бисеров преди малко, спорът се върти около тежестта на доказване. В текстът, който се предлага от комисията, тежестта за доказване е възложена върху собственика на имота. Да, обаче Вие го принуждавате да прави нещо невъзможно – да доказва отрицателни факти, принцип, който е заложен в римското право, че такова нещо не подлежи на доказване. Защото Вие искате той да докаже, че не е вярно, че я е купил на тази цена.
Много по-редно е, особено ако има сериозни разминавания между отразеното в документа за собственост, в титула и онова, което се сметне, че е било реалната цена към момента на придобиване спрямо пазара към съответния момент, това да бъде тежест на комисията. Това е справедливото.
Всичко останало отново ни връща към презумпциите. Нека да приключим веднъж завинаги с презумпциите в този закон, защото, за пореден път повтарям: те отварят врати за беззаконие и врати за нарушаване на правата на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Юлиана Колева. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Отказвате се.
Някой друг иска ли реплика, защото се яви възможност? Няма.
Дуплика – господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: В цялата процедура пред комисията същата ползва вещи лица, които да направят оценка на имуществото. Същото прави съдът и в производството пред съда. Така че няма как да стане комисията сама да определя цената на един имот. (Реплика от народния представител Димо Гяуров.) Тогава какъв е проблемът? (Реплика от народния представител Димо Гяуров.) Комисията го предлага, тя внася иска за обезпечение. Не е вярно, че пише друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да вземат отношение към този текст? Няма.
Лично обяснение ще има ли? Не.
Пускам сигнала за гласуване, тъй като има няколко предложения за гласуване.
Първо, гласуваме предложението от народния представител Юлиана Колева и група народни представители, което не е прието от комисията. То е в частта в чл. 77, ал. 2, която се изменя така:
„(2) Ако в документа за собственост не е посочена цена, имуществото се оценява, както следва: ...”. В останалата част беше заявено, че се оттегля това предложение. (Реплики.)
Това не се подкрепя от комисията. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Това е писмено предложение направено между първо и второ четене. Госпожа Колева оттегли от т. 1 до т. 5, но остана основата на ал. 2, условията – „ако в документа за собственост не е посочена цена, имуществото се оценява, както следва”. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.)
Аз го записах в основния текст на комисията. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването.
Отменете гласуването, защото не сме разбрали.
Аз разбрах, че Вие правите предложение към текста, който е на комисията в ал. 2. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Едно е от комисията, друго е текстът на предложението Ви. Затова го оставям на гласуване само това, което е останало в писменото Ви предложение, а редакционните поправки съм нанесла в текста на комисията, защото така заявихте от трибуната. Затова го четох няколко пъти. Ако искате да го прочета отново, за да видите какво съм записала като Ваше предложение към текста на комисия за ал. 2. То става:
„Ако е установено, че цената, посочена в документа за собственост, не е действително уговорената цена или в документа за собственост липсва цена, имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва...” и следва нататък.
Текстът, който имаме в предложението Ви между първо и второ четене, е различен. (Реплики.) В залата беше оттеглено само точки от едно до пет, а не и основната част. Моля, уточнете какво оттегляте!
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Ще оттегля цялото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Оттегляте цялото предложение, което е между първо и второ четене, и остава само предложението Ви за редакционна промяна в текста, който предлага комисията. Добре, уточнихме.
Оттегля се цялото предложение, което е направено от госпожа Колева и група народни представители, то няма да бъде подлагано на гласуване и минаваме само към редакциите.
Първото, което гласуваме, е предложението на госпожа Юлиана Колева.
Ще го прочета още веднъж: „Ако е установено, че цената посочена в документа за собственост не е действително уговорената цена или в документа за собственост липсва цена, имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва”.
Режим на гласуване.
Това е, което беше казано от госпожа Колева, и аз коректно съм го записала. (Реплики.)
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Василев, при това положение Вашата редакция няма смисъл да я гласуваме. Приета е друга. Няма как и да я гласуваме.
Сега ще гласуваме целия текст на чл. 77, който става чл. 69, с редакцията, която беше приета току-що от народните представители по ал. 2, тоест гласуваме целия текст.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Ще спрем тук за 20 минути – почивка до 17,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 78 има предложение от Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 78 думите „преобразуваното имущество” се заменят с „паричната му равностойност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 70:
„Чл. 70. В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Юлиана Колева оттегли предложението си.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване чл. 70 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 79 има предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – чл. 79 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 71:
„Чл. 71. Незаконно придобито имущество се отнема и от наследници или заветници до размера на полученото от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 10, против 39, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 71 в номерацията и редакцията по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 80 има предложение на народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 72:
„Чл. 72. В случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 72 в редакцията му по доклада на комисията, съобразен и с предложенията на народни представители ХРИСТО БИСЕРОВ, Юлиана Колева и група народни представители.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 81 има предложение на народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. В чл. 81, ал. 2 „една втора” се заменя с „една трета”.”
Предложение на народни представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 81 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„Чл. 81, ал. 3. Правата на държавата по този закон се прекратяват и с изтичането на давностния срок или последвала амнистия за престъплението по чл. 22, ал. 1, на основание на което е започнала проверката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 15-годишна давност.
(2) Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Колева оттегля предложението си.
Господин Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, правя предложение в ал. 1 – числото „15” да се замени с „10”. Има и формална причина. Смятам, че на първо четене никой не е обсъждал по-висока давност от 10-годишната. Тоест, не е имало такова обсъждане на текст за толкова дълга давност. Имаше едно общо съгласие, изразявано кога категорично, кога – не, че около 10 години би могло да бъде давността. Такъв беше срокът, мисля, и в онзи законопроект, който не беше приет на първо четене. Такъв беше срокът в законопроекта, който Движението за права и свободи предложи – 10 години, такъв беше срокът и в този законопроект.
Сега изведнъж се появява една по-дълга давност, което е извън правилата, че всеки текст имаме задължение да го обсъдим на два пъти. Тази идея не е обсъждана.
Всъщност най-правилна е идеята на господин Чукарски – давността да е такава, каквато е давността по Наказателния кодекс за текста, по който има повдигнато обвинение. Само че Вие променихте закона и в тази част – вкарахте други основания извън наказателното право, и няма как това да го съчетаем с административния акт, още по-малко с доноса, защото за доноса давност няма. Там – всеки ден!
Затова разумният подход е да си възстановим давността, каквато е по вносител, каквато господин Велчев предложи – 10 години давност е достатъчно дълго и в същото време не прекалено. Защото 15-годишната давност е за тежки престъпления. Тук вече процедурата може да се отвори – и за леки престъпления.
Няма да връщам дебата обратно – ние ще се върнем, има много престъпления, които са в онзи списък, при който има престъпления, които се наказват с 2 години, 3 години. Там давността е от 5 или 10 години. Затова правя това процедурно предложение за промяна. Даже считам, че ние нямаме правно основание по нашия правилник да приемаме 15 години изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И да бъде заместено в чл. 73, ал. 1 с „10 години”, така ли?
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Василев – първа реплика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Бисеров, ако нещо не съм разбрал, моля предварително за извинение. Ако в текста по комисия в ал. 1 Вие предлагате числото за давността „15” да се намали на „10”, а давността по ал. 2 тръгва да тече от датата на придобиване на имуществото, тогава се обезсмисля текстът самото разследване да бъде 15 години назад. Няма никакъв смисъл от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Бисеров? Няма да ползвате.
За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз се присъединявам към искането и предложението срокът, в който се погасяват правата на държавата по този закон, да бъде коригиран на 10 години, както е по вносител.
Ще Ви дам съвсем накратко една хипотеза. Знаете, че давностният срок за добросъвестно владение е 10 години. След това добросъвестното лице, което е владяло дадено имущество, даден имот, става негов собственик. Вие връщате 15 години проверка. Имущество, придобито преди 15 години, 10 години от придобиването назад е добросъвестно владяно. Това означава, че ще отнемете това имущество от лицето, което добросъвестно го е владяло тези 10 години. (Реплики от ГЕРБ.)
Имуществото не може да бъде престъпно. Когато трето добросъвестно лице владее, това е съвсем друг казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи за изказвания.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към режим на гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложенията, направени между първо и второ четене на законопроекта. След това е предложението на господин Бисеров, което бе направено тук, в залата.
Между първо и второ гласуване господин Бисеров е направил предложение, което частично е подкрепено по т. 1 и не е подкрепено по т. 2.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте го.
Предложението на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров по принцип е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Колева и група народни представители е оттеглено.
Остана да гласуваме предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 9, против 31, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Бисеров е в чл. 73, ал. 5 в номерацията и редакцията на комисията „15-годишна давност” да бъде заменено с „10-годишна давност”.
Гласуваме предложението на господин Бисеров.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 52, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 73 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІV да се измени така: „Раздел ІV – Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за наименованието на Раздел ІV.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 82 по вносител има предложение от народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители: в чл. 82 ал. 2 да отпадне, а алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 2 и 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 74:
„Чл. 74.(1) Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот – по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
(4) Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Оттегля се предложението на госпожа Колева и група народни представители в частта, неподкрепена от комисията.
Предложението на господин Бисеров е подкрепено от комисията.
Други народни представители за изказване няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция и номерация на чл. 74 по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 83 на вносител има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители:
В чл. 83 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В производството по ал. 1 комисията може да предяви и други искове при спазване на правилата за обективно и субективно съединяване на искове по Гражданския процесуален кодекс.”
2. Алинея 3 да отпадне.
3. Алинея 4 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 75:
„Чл. 75.(1) Срещу проверяваното лице и лицата по чл. 64, 65, 66, 67 и 71 се предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на обстоятелството, че имуществото е незаконно придобито и за обявяване недействителността на правни сделки.
(3) Искът по ал. 1 може да се съедини с искове по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и с други искове, когато има интерес от това.
(4) При подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От гледна точка на това, че комисията е предложила по-различна редакция в сравнение с вносителя на този текст, аз поддържам предложението по т. 2 – отпадането на ал. 3, а в останалите части не го поддържам.
Мотивите ми са, че в хода на гражданския процес не могат да бъдат съединявани едновременно за общо разглеждане установителни, осъдителни и конститутивни искове и затова с отпадането на ал. 3 този чисто процесуален проблем би се решил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, госпожо Колева! Напълно подкрепям направеното от Вас предложение. Ще си позволя само да добавя нещо друго – ще помоля да се гласува и т. 3, тъй като след отпадането на ал. 3 изцяло, следващите трябва да се преномерират. Моля и това да бъде гласувано в залата.
Действително така предложеният вариант на ал. 3 може да създаде хаос в гражданското съдопроизводство. Затова и предложението на госпожа Колева и колегите е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, госпожо Колева? Не.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме в режим на гласуване.
Точка 1 от предложението на госпожа Колева и група народни представители е оттеглена.
Точка 2 е подкрепена в зала от госпожа Колева.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Колева и група народни представители за отпадане на ал. 3.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението, което е резонно, след отпадането на ал. 3, ал. 4 да бъде преномерирана в ал. 3.
Гласуваме това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме пълната редакция на чл. 75 с отпадналата вече ал. 3 и преномерираната ал. 4 в ал. 3.
Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 84 има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители:
„В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след числото „79” се поставя запетая и се добавя „които се призовават за заседания по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители:
1. В чл. 84, ал. 2 в текста след „чл. 74” се добавя „и 75.”, а останалият текст отпада.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) Окръжният съд образува дело и публикува в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото; данни за постъпилото искане; опис на имуществото, указания за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от публикуването на обявлението.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 64, 65, 66, 67 и 71.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението в неподкрепената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Колева оттегли предложението на народните представители в неподкрепената част по т. 1.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим, от място): И аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И господин Чукарски го оттегли.
В другите части предложенията са подкрепени.
Изказвания няма.
Гласуваме чл. 76 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма,въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 85 има предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители – чл. 85 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 85 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, тук пак опираме до правата на пострадалия.
Не се изказах на предишния текст, но там записът, който е добавила комисията, е в правилна посока, че се дават указания за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции. Нека да направим това работещо.
За да го направим работещо, аз няма да предлагам тези лица да могат да правят оглед на имуществото, защото би трябвало да могат да го направят, за да предявят претенцията, за да разпознаят свое имущество. Но практиката би могла да ни даде решение на този въпрос.
Предлагам в чл. 85 да остане първата алинея и да казва така:
„В срока по чл. 76, ал. 1” – този, който е указал съдът –„трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в образуваното производство.”
Така съвсем ясно им се указва, че в този срок, който е обявен в „Държавен вестник”, да предявят искове и да защитят собствеността си. Защото, ако не го направят, следва осъдителното решение, вещта става държавна, конфискува се и няма никакъв начин човекът да защити правата си. Не само че не може да си вземе вещта. Не може да иска на практика и обезщетение от никого.
Затова ви предлагам такъв текст с тази редакция, за да има все пак някакъв механизъм. Приветствам записа в предишния член. Да се получи някакъв механизъм за защита на правата на пострадалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики – няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Преди да предложа да гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на чл. 85 по вносител, поставям на гласуване предложението на господин Бисеров – чл. 85, ал. 1 в малко по-различна редакция, а именно: „В срока по чл. 76, ал. 1 трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в образуваното производство”.
Гласуваме предложението на господин Бисеров.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 37, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на чл. 85 по вносител, което по същество е подкрепено предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
Госпожо Фидосова, говорите и не ме чувате какво съм предложила! Има стенограма!
Предложила съм да гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на чл. 85, която е възпроизвела предложението на народния представител господин Тодор Великов и група народни представители.
Още веднъж: гласуваме предложението на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 86 има предложение от народния представител Христо Бисеров:
В чл. 86, ал. 8 накрая се добавя „или са изтекли сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1 от ДОПК”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения от народния представител Юлиана Колева и група народни представители:
В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 думата „ установява” се заменя с „доказва”.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Ответникът има право да доказва, че имуществото е придобито от законен източник с всички доказателствени средства.”
3. В ал. 8 след думата „страната” се поставя запетая и се добавя „или са изтекли сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители:
В чл. 86, ал. 5, т. 5 да отпадне текстът: „или са могли да предполагат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) Съдът заседава по делото в открито заседание.
(2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него служител с юридическа правоспособност.
(3) В производството се представят всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(4) В производството пред съда комисията представя доказателства за:
1. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
2. обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24;
3. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;
4. обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито;
5. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му;
6. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон.
(5) Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? (Реплики.)
Госпожа Колева оттегля предложенията.
Господин Бисеров – изказване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, аз така и не разбрах защо комисията отказа да приеме моето предложение. Преди всичко счетоводни документи по закон вече не се изисква да бъдат пазени, но това няма да бъде включено в хипотезата на последната алинея.
Законът, примерно, ДОПК, повелява срок за пазене за документи, като тук не говоря за нотариални актове, за такъв тип документация, за които няма срок. Не можем да очакваме от частно лице да пази такъв тип документи повече от пет години, просто защото законът не го изисква. Частното лице няма нужда да ги пази, но дори юридическо лице, търговец, пази счетоводни документи за определен срок. Затова смятам, че тази добавка, която съм предложил: „или са изтекли сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1 от ДОПК”, трябва да бъде завършващият израз на ал. 5.
Моля да бъде гласувано това като добавка към ал. 5, така както съм го предложил между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А това оттегляте ли го – „във вида, в който”?...
Това е в нова редакция. Там, по вносител, е в ал. 8, а по текста на комисията става ал. 5.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, говоря за последната алинея – ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бисеров, а именно – в последната алинея да се добави текстът „или са изтекли сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1 от ДОПК”.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 106 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – да отпадне текстът „или са могли да предполагат”. Това е текст в ал. 5 на чл. 86 по вносител. Сега е т. 4 от ал. 4 в редакцията на комисията.
Предложението е да отпадне текстът: „или са могли да предполагат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 102 народни представители: за 9, против 41, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 77 в редакцията му по доклада на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение от народния представител Христо Бисеров – в чл. 87 се създава ново изречение: „Ако подлежащото на отнемане имущество е ценни книжа или дялове в търговски дружества, съдът отнема тяхната равностойност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 87 съществуващият текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Съдът също извършва проверка за хода на наказателното производство по чл. 22, ал. 1, което се явява основание за започване на проверката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ивайло Тошев и група народни представители.
Оттегля се предложението от името на господин Тончев, госпожо председател.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 87 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Тъй като първо по нашия правилник се подлага на гласуване предложението за отхвърляне на даден текст, поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 87 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 2.
Предложението е прието.
При този резултат от гласуването няма как да бъдат поставени на гласуване предложенията на народни представители, които комисията не е подкрепила, тъй като там се правят различни редакции на чл. 87, а той вече е отхвърлен по силата на нашето гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 88 по вносител в новата му номерация на чл. 78.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 89 има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители – в чл. 89 след края на текста точката се заличава и се добавя следният текст: „и наказателното производство за престъпления по чл. 22, ал. 1 е приключило с влязло в сила осъдително решение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 89 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението за отхвърляне на чл. 89 по вносител, а това е предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
От този резултат следва, че не може да бъде подложено на гласуване предложението на господин Чукарски, тъй като такъв чл. 89 вече няма, той е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в чл. 90, ал. 1 числото „80” се заменя с „60”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) В производството по този закон страните могат да сключат спогодба, с която да се отнеме не по-малко от 80 на сто от имуществото или паричната му равностойност.
(2) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите нрави.
(3) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на одобряването й и не подлежи на разваляне.
(4) Държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата, и се поема от страните поравно.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо председател, ако може изказване.
Колеги, тук процентът от стойността по отношение на спогодбата е напълно субективно определен. От една страна, когато е по-висок – 80%, това означава, че има по-голяма санкция по отношение на лицето, на което се отнема имуществото. От друга страна, когато процентът е по-малък, той пък стимулира евентуално лица, които са в производството по този закон, да сключат такава спогодба с комисията. Дори да приемем предложението на госпожа Колева, за мен лично и според колегите не е нещо от толкова съществено значение. И едното, и другото предложение имат своите плюсове и минуси, така че предоставям на колегите да вземат решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към изказването на господин Анастасов? Няма.
Господин Янаки Стоилов има думата за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз приемам въвеждането на института на спогодбата по тези производства, защото при сегашния закон тези производства ще започват сравнително лесно, но трябва да се предполага, че те, както и досега, ще завършват сравнително трудно, тъй като пред съда трябва да бъдат представени вече не твърдения, а доказателства, особено когато се изисква това да не бъде доказвано с вероятност, а да бъде установявано по безспорен начин.
Предлагам, ако това се приеме като редакционно предложение, този процент вместо 80 да бъде 75%. Според мен предложението на госпожа Колева е доста ниско. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Не, аз предлагам 75, тъй като това са три четвърти и все пак би имало стимулиращ ефект. Защото 80% – това са четири пети, а е казано „не по-малко”. Какво, те ще се договорят, че няма да му вземат всичко, а ще му вземат 90%? Според мен, без да се създава прекалена либерализация, въвеждането за изискването от не по-малко от 75% е по-добре, за да може това в някои случаи да стимулира потърпевшия да търси такава спогодба. Това може да се окаже по-ефективно, тъй като по-добре е да се отнеме три четвърти от незаконното имущество, отколкото нищо, ако това не бъде доказано пред съда.
Това е моето предложение. Мисля, че може да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте за „60” и оставаме в две хипотези – „75” или „80”?
А становище имате ли по отношение на кое от двете? (Реплика от народния представител Юлиана Колева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За 75.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов – в чл. 79, ал. 1 вместо „80” да бъде записано „75”. Става въпрос за проценти.
Гласуваме предложението на господин Стоилов.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следва да гласуваме пълната редакция на чл. 79, съобразен с току-що приетото от нас решение по ал. 1. Гласуваме чл. 79 по доклада на комисията с приетото от нас решение – процентите да бъдат не по-малко от 75.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По чл. 91 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 80:
„Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 80 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 92 комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок наименованието на Глава седма, Раздел І и текста на чл. 92 по вносител, подкрепени от комисията, като номерацията на чл. 92 се променя на чл. 81 по доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 93 има предложение на Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. В чл. 93, ал. 4 се добавя ново изречение: „Същите се възстановяват от комисията, в случай че не бъде предявен иск в срока на чл. 82, ал. 1 или когато съдът отмени и служебно наложения запор по реда на чл. 82, ал. 4, така също и при оттегляне или отказ от иска или при неговото отхвърляне.”
Предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Димитър Чукарски и група народни представители:
1. В чл. 93, ал. 2 след края на текста точката се заменя със запетая и се добавя следният текст: „както и на лицето, собственик на имуществото, върху което е наложено обезпечението”.
2. В чл. 93, ал. 4 след края на текста точката се заменя със запетая и се добавя следният текст: „доколкото са извършени със съгласието на собственика на имуществото или са получени плодове от управлението на имуществото. В останалите случаи разходите са за сметка на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 82:
„Чл. 82. (1) Освен задълженията по чл. 469-471 от Гражданския процесуален кодекс лицето по чл. 81 има и задължението да уведоми комисията:
1. за всички повреди върху имуществото;
2. за всички производства, засягащи имуществото;
3. за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети лица върху имуществото, като представи копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
4. за всички действия, свързани с промяна в идентификацията на имота;
5. при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.
(2) Лицето по чл. 81 е длъжно да осигурява достъп на органите по чл. 13, ал. 1 за проверка на състоянието на имуществото.
(3) Комисията може да поиска от съдебния изпълнител да предаде за пазене на друго лице обезпеченото имущество, ако проверяваното лице или лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, не изпълнява задълженията си.
(4) Разходите, свързани със съхранението и поддържането на обезпеченото имущество, се заплащат от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров в частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 60, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което комисията не подкрепя, е на народните представители Димитър Чукарски и група народни представители. Моля, гласувайте предложението на тази група народни представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 49, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 82 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 83 с номерацията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 95 има предложение от народния представители Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а”, точки 2 и 3 и не го подкрепя по т. 1, буква „б”.
В т. 1 думата „или”, се заменя с „и”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 84:
„Чл. 84 (1) По изключение комисията може да поиска от съда разрешение за продажба на движими вещи които:
1. могат да се обезценят значително през периода на пазене или запазването им е свързано с големи разходи;
2. подлежат на бърза развала.
(2) Движимите вещи по ал. 1 се продават от съдебния изпълнител на явен търг, който се провежда в 7-дневен срок от постъпване на искането, или се оставят за продажба от търговец в магазин, на стоково тържище или борса, посочени от комисията. Собственикът може да участва на общо основание в търга.
(3) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител или от търговеца. За извършената продажба търговецът получава комисионна.
(4) При липса на документи за извършен санитарен контрол, както и при липса на данни за произход, състав и срок на годност продажбата се извършва след разрешение от Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.
(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават от съдебния изпълнител с разрешение на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице само на други земеделски производители.
(6) Органите по ал. 4 и 5 се произнасят по искането в тридневен срок от постъпването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще съсредоточа вниманието Ви върху този текст от нашето предложение, който комисията не поддържа, а именно текстът на т. 1 от чл. 84 по редакцията на комисията. Тук става въпрос за вещите, които все още не са отнети и за които няма съдебно решение за отнемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Колева, извинете, може ли за момент.
Колеги, седнете по местата си и се съсредоточете в дебата, моля Ви.
Колеги! Господин Велчев, моля за внимание в залата.
Продължаваме работата.
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Става въпрос за движими вещи, които са отнети от владението на проверяваното лице и се намират под контрола и под управлението на съответния орган – било то специален пазач, било съдебен изпълнител, или някакъв друг орган.
Тогава, когато тези вещи все още не са отнети и са собственост на проверяваното лице, и нямаме гаранцията, че тези вещи ще бъдат отнети, защото съдебният процес не е приключил, според мен трябва по-рестриктивно да се разрешава тяхната продажба. Именно от тази гледна точка сме предложили с колегите двете условия да бъдат едновременно налице – тоест запазването на вещите да е свързано с големи разходи и в същото време тяхното обезценяване да бъде значително през периода на пазене. Тоест да има връзка между това, от една страна, разходите да са високи, от друга страна – обезценяването да се случва по-бързо от обичайното или пък в по-голяма степен от обичайното.
Така че при наличието на двете предпоставки едновременно да може съдът да разрешава тази продажба.
Според мен по този начин рискът от грешка при продажбата на това чуждо все още имущество е значително по-малък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики, колеги, към госпожа Колева? Не виждам.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Колева, което не се подкрепя от комисията и което не е предмет на така формулирания текст. Тоест не се подкрепя по т. 1 буква „б”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Колева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 95, който става чл. 84 по редакцията на комисията, заедно с приетото предложение на госпожа Колева, което преди малко гласувахме, в смисъл – да бъде включено в чл. 95, който става чл. 84.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 96 има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 85:
„Чл. 85 Събраните суми от имуществото, продадено по реда на чл. 84, се превеждат от съдебния изпълнител по специалната банкова сметка на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по текста? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата и обявявам режим на гласуване по чл. 96, който става чл. 85 по редакцията на комисията, прочетен от господин Ципов.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 97 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Точка 2 в чл. 97 се създава ал. 3:
„(3) Комисията осигурява на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество и на НАП свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистъра по ал. 1.”
Следващите две алинеи се преномерират.
Има предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Точка 4 става т. 5 и в нея думата „други” се заличава.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 86:
„Чл. 86. (1) Комисията води регистър, в който се вписват:
1. лицето, срещу което е образувано производство;
2. имуществото, върху което е наложено обезпечение;
3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, както и за пазача на съответното имущество;
4. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху което е наложено обезпечение.
(2) Образецът на регистъра се утвърждава със заповед на председателя на комисията.
(3) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести, или поемането на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, няма действия по отношение на държавата.
(4) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по този закон, в 7-дневен срок от постъпването на искане от съда, съдебните изпълнители, органите на Националната агенция за приходите и от други държавни органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания?
Колеги, има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата по текста и подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Христо Бисеров, в частта която не е подкрепено от комисията, а именно по т. 2.
Гласували 78 народни представители: за 12, против 23, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Юлиана Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттегляте ли го?
В такъв случай преминаваме към гласуване на целия текст на чл. 97, който става чл. 86 по редакцията на комисията, който беше прочетен от господин Ципов преди малко.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Раздел ІІ”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване заглавието на раздела, както и чл. 98, който става чл. 87. Нали така господин Ципов?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласуваме, колеги.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 99 – предложение на Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 88:
„Чл. 88. (1) Комисията ежемесечно уведомява съвета за влезлите в сила съдебни решения за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) Комисията незабавно предоставя влезлите в сила съдебни решения за вписване в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за моторните превозни средства – на съответните структурни звена на Министерството на вътрешните работи.
(3) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане, се изпращат от комисията на съвета в 3-дневен срок от комплектуването на преписката.
(4) За заседанията на съвета комисията изготвя отделен доклад по всеки конкретен случай.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 99, който става чл. 88 по редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 100 – предложение на Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) Съветът предлага на Министерския съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните функции отнетото по реда на този закон имущество или да възложи продажбата му.
(2) Съветът заседава най-малко веднъж на два месеца и приема решения с обикновено мнозинство.
(3) На заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на Националното сдружение на общините в Република България, на организации с идеална цел, браншови и професионални организации.
(4) Съветът утвърждава правила за организацията на дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Няма направени предложения.
Предложението на господин Бисеров е подкрепено от комисията.
Гласуваме чл. 89 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 101 – предложение от Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки от 1 до 3 и не го подкрепя по т. 4.
„4. В чл. 101 да се създаде нова ал. 4:
(4) Средствата постъпили в държавния бюджет в резултат на отнемане на незаконно придобито имущество се превеждат по специална бюджетна сметка на Междуведомствения съвет и се разпределят от Министерския съвет за обезщетяване на пострадалите и претърпелите вреди от престъпления, с пълния обем на претърпените вреди, без оглед на конкретния извършител, конкретното престъпление и неговата степен на доказаност. Приоритет в обезщетяването имат физическите лица.”
Предложение на Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 90:
„Чл. 90.(1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се продава от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Съветът изпраща на Националната агенция за приходите решението по ал. 1 за изпълнение в 7-дневен срок от приемането му, заедно с комплектуваната преписка по чл. 88, ал. 3.
(3) Ако след изчерпване на способите за продажба по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имуществото не бъде продадено, Националната агенция за приходите уведомява писмено съвета, като връща преписката за вземане на последващо решение за управление и разпореждане с имуществото.
(4) В случаите, когато имущество е предоставено за управление, съответната бюджетна организация или община възстановява на Националната агенция за приходите разходите, свързани с управлението, съхранението и организирането на продажбата на това имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! За четвърти пореден път се опитвам да поставя въпроса за съдбата на пострадалите лица, по-скоро за съдбата на техните права. Отказахте да заложим принципен текст в началото, след това отказахте да сложим текстове, които да обезпечават процедурно – ако не на предварителната проверка, то в съдебна фаза тези трети лица да могат да си защитят правата и да не бъдат ощетявани, за да не страдат за втори път пострадалите.
Сега Ви предлагам, като няма всичките тези механизми, да има механизъм да бъдат обезщетявани. Ясно е, че не могат да си вземат вещта обратно, защото държавата им е взела тази вещ. Да не говорим, че тази вещ може да бъде и недвижимо имущество. (Реплики.) Може, може, защото една сделка, която е била нищожна, ако това лице не е могло да си защити правата, остава в патримониума на разследваното лице и третото лице даже не участва в процеса, защото не знае.
Предлагам Ви един ненапълно, но все пак заместващ механизъм, тоест няма нужда от съдебни дела, който Министерският съвет може да обезщетява пострадали, като естествено и нормално е предимство да имат пряко пострадалите лица от престъпление. Тук можем да говорим за щети, свързани с телесни повреди, въобще всички възможни обезщетения, и то в едни рамки, които Министерският съвет прецени. Нали искаме да възстановим чувството за справедливост?
Чувството за справедливост най-тежко е нарушено от лицата, които са пострадали пряко от такъв вид престъпна дейност. Затова Ви моля да подкрепите по т. 4 моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи да участват в дискусията. Същата е прекратена и преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Гласуваме предложението на господин Бисеров по т. 4 – това е частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 25, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Сега следва да гласуваме чл. 90 в редакцията му по доклада на комисията. Гласуваме чл. 90.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 110 – предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
„В чл. 110 думите: „при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди” да се заменят със следния текст: „в лицето на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по общия исков ред”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 91:
„Чл. 91. Всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректно ме информират от Секретариата, че става дума за техническа грешка – от чл. 101, по вносител, се отива в чл. 110. Става дума за чл. 102 по вносител. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Това, което пояснява господин Ципов, че законопроектът е внесен с тази номерация на текстовете и тъй като във всички случаи от Финални текстове ще има преномериране на членовете, коректно е да продължим, за да няма ад хок преномериране – съвсем ще объркаме текстовете.
На Вас Ви благодаря за забележката.
Сега сме в процедура по обсъждане чл. 110 по вносител – от 101 са отишли на 110, по вносител.
Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласуваме предложението на колегите народни представители.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 38, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 91 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Глава девета”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава девета „ Международно сътрудничество”.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 92:
„Чл. 92. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 92, съгласно предложението на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Глава десета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава десета „Административнонаказателни разпоредби”.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 93:
„Чл. 93.(1) За нарушение на задължението по чл. 33 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението на чл. 33 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, аз не знам кой измисли тези зверски глоби, но съгласете се, че да глобяваме длъжностно лице при долна граница 1000 лв. и горна – 5000 лв., включително за неумишлена грешка, в края на краищата минималната работна заплата е 290 лв. Става въпрос за длъжностни лица. Ако са извършили тежко нарушение, което е престъпление, текстът си е ясен. За най-малката грешка едно длъжностно лице може да получи 1000 лв. глоба. Просто такава жестокост не е нормална.
Предлагам глобата да бъде от 300 до 3000 лв. Съгласете се, че 3000 лв. за едно длъжностно лице си е една много сериозна санкция. Това, първо.
Второ, не разбирам защо, когато се определя глобата на физическото, на длъжностното лице, разликата между долната и горната граница е едно към пет, а когато се говори за юридическите лица, изведнъж става едно към десет? Съотношението би трябвало да се повтаря. Ако запазим този подход мисля, че долната граница от 2000 лв. за юридически лица наистина е достатъчно ниска, но горната трябва да бъде 10 000 лв., тоест пет пъти по-голяма, както е при физическите лица.
Затова Ви предлагам по ал. 1 – да стане „от 300 до 3000 лв.”, а по ал. 2 – да стане „от 2000 до 10 000 лв.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров – в ал. 1 размерът на глобата да бъде за виновни длъжностни лица с долен праг 300 до 3000 лв.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 40, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Второто предложение на господин Бисеров е в ал. 2 размерът на санкцията да бъде от 2000 до 10 000 лв.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бисеров.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 31, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 112, който става чл. 93 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: по чл. 113 има предложение на Димо Гяуров и Мартин Димитров – в края на чл. 113 се добавят думите: „по реда на АПК”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 94:
„Чл.94.(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народни представители Димо Гяуров и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 113, който става чл. 94, в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Допълнителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за текста на „Допълнителна разпоредба”.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 1 има предложение от народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 2, 3 и 4 и го подкрепя по т. 5 и 6:
„1. В т. 3 думите „лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство” да отпаднат.
2. В т. 4 думите „Доходи са:” се заменят с „Доходи от законен източник са:”, а думите „по трудово и служебно правоотношение” се заменят с „в резултат на положен труд”.
3. В т. 8 думите „контролираните от проверяваното лице” се заличават и накрая след думите „проверяваното лице” се добавя „и третите лица, засегнати от наложените обезпечителни мерки”.
4. Точка 9 се изменя така:
„9. „Пазарна стойност” е:
а) пазарната цена на недвижимата вещ или вещното право, определена по реда на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобна недвижима вещ или право;
б) пазарната цена на конкретното движимо имущество, без начислените данъци и такси, която би била платена при сходни условия за подобно имущество при сделки между несвързани лица.”
Предложение от народния представител Тодор Великов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по буква „б”:
„б) точка 11 да отпадне.”
Предложение на Димитър Чукарски и група народни представители:
В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 2, буква „а” се редактира, както следва: „физическо лице пряко притежава повече от 50 на сто от юридическо лице и пряко го контролира;”
В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 13 със следното съдържание:
„§ 1. т. 13. „Проверяваният период” е периодът, за който се проверява съответствието между придобитото имущество и нетния доход и който не може да надвишава законоустановените срокове за съхранение на счетоводни документи или счетоводни регистри.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Имущество” е пари, активи от всякакъв вид – материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права.
2. „Контролиране на юридическо лице” е налице, когато:
а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;
б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон;
в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел;
г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел.
3. „Членове на семейството” са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца.
4. „Доходи” са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
5. „Нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
6. „Обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
7. „Значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период.
8. „Преобразуване на имуществото” е налице, когато срещу имуществено право се придобива друго имуществено право – изцяло или отчасти, без съответната част да е незначителна.
9. „Свързани лица” са съпруг или лице, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство; бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на комисията; роднини по права линия без ограничение в степените; роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Госпожа Колева оттегля предложението си в неприетата част.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ ( КБ): Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Този текст юридически е много важен, защото в него се съдържат редица легални определения. Аз имам въпроси към него и нека в хода на дискусията да им бъде отговорено, имам и предложения.
Проследявайки направените от народните представители предложения и текста на вносителя, не намирам отговор на въпроса защо са отпаднали т. 8 и 9 по вносител. Става дума за определението „ответник по обезпечението” и за пазарната стойност, която определя цената на вещта. Според мен тези категории са необходими и предполагам, че става дума за пропуск на комисията, тъй като поне не се вижда предложение за тяхното отпадане.
В т. 9 на вносителя предлагам доизясняване на нейното съдържание и запазването й в окончателната редакция със следното редакционно допълнение накрая на текста. Там, където той завършва: „за подобен недвижим имот или движима вещ”, да се добавят думите „към началото на проверката на комисията”. Защото думите „при същите условия” за мен почти нищо не говорят, а е много важно пазарната цена да бъде определена към определен момент, тъй като пазарната цена е варираща не само от качествата на вещта, но и в зависимост от времето, когато тя се оценява или се извършват правни действия с нея. Във всички случаи този момент трябва да бъде моментът на започване на проверката, тъй като последващите обстоятелства не би трябвало да влияят върху определянето на тази пазарна стойност.
Предложенията ми са точки 8 и 9 да се запазят в редакцията на комисията, независимо под каква номерация.
И последно, в т. 9, където се определят свързаните лица предлагам там, където става дума за бивш съпруг, бракът с когото е прекратен, да отпадне изразът „до пет години преди” и да се замени с думата „след” – след началото на проверката на комисията. Не виждам основание защо трябва да бъдат връщани тези събития. Разбираемо е, че ако бракът е прекратен след започване на проверката именно стремежът да бъде запазено определено имущество, може да е продиктувал прекратяването на този брак. Другият ми аргумент е, че ние не трябва да поставяме в различно положение лицата, които са във фактическо съжителство спрямо съпрузите, защото в някои случаи фактическото съжителство е по-дълго, отколкото редица бракове. Има лица, които може никога да не са сключвали брак, тяхното фактическо съжителство да продължава с години, но за тях не предвиждаме, че ако фактическото съжителство е прекратено до пет години, ще се ревизира и ще се включва в масата на незаконното имущество – имущество, което лицето под някаква форма е придобило, независимо на какво правно основание.
Това е моето предложение към т. 9 и въпросите за т. 8 и т. 9 по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики към изказването на господин Стоилов.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя становището на господин Стоилов във връзка с няколко стойности, които са налични по вносител и изведнъж при редакцията на комисията отпадат, но смятам, че те задължително трябва да съществуват в рамките на тази заключителна разпоредба.
Ответник по обезпечението – по принцип нямаме легален термин в друг закон, който да замести това понятие.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И в други текстове преди това е записано.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Този термин е изключително важен, защото той определя кръга от лицата, които имат право да обжалват мерките за обезпечение, определението на съда, с което се налага обезпечение. Така че според мен е немислимо да отпада от листата, която тук съществува по вносител и би трябвало тя да влезе в окончателната редакция на текста.
Освен това аз и групата народни представители бяхме предложили т. 11 да отпадне. Става въпрос за понятието „преобразуване на имуществото”, но от гледна точка на самите ни конкретни предложения преобразуваното имущество да не бъде предмет на отнемане, а предмет на отнемане да бъде неговата равностойност. В конкретния случай, след като това предложение не беше прието, или по-скоро беше оттеглено от наша страна, аз смятам, че понятието „преобразуване на имущество” също е задължително да остане, защото иначе няма по какъв друг начин да се изясни кое имущество се счита за преобразувано по смисъла на този закон.
Според мен за нуждите на този закон е коректно да съществува и понятието „пазарна цена”. Знаете, че то е многократно използвано в този закон. В различни наши закони имаме различни понятия за пазарна цена – в Закона за държавната собственост е формулирана по един начин, в ЗУТ е формулирана по друг начин, има и други закони, Закон за приватизацията и така нататък, които ползват това понятие все с различно съдържание. И аз тогава питам за нуждите на този закон с какво съдържание ще бъде наситено това понятие при положение, че е отпаднало от листата в Допълнителните разпоредби.
Поддържам текста на господин Стоилов и добавям понятието „преобразуване на имуществото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има го, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: В окончателния вариант?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В окончателния вариант има „преобразуване на имуществото” под т. 8. Запазено е.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Моля за извинение за това, че не съм го видяла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Съществува в текста на комисията.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване направените предложения от господин Янаки Стоилов, които са в окончателния текст на комисията да попаднат и точки 8 и 9 по вносител. Става въпрос за:
8. „Ответник по обезпечението” е проверяваното лице, членовете на неговото семейство, контролираните от проверяваното лице, юридически лица, трети лица, придобили имущество на проверяваното лице.
9. „Пазарна стойност” е цената на вещта, имота или вещното право, без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или движима вещ” с допълнение от негова страна: „към началото на проверката на комисията”.
Който подкрепя това предложение на господин Янаки Стоилов към текста на комисията да се добавят тези два текста, които е имало като първоначален вариант, а след това ще видим точното им място, моля да гласува и да изрази своето отношение.
Гласуваме предложението на господин Стоилов.
Гласували 90 народни представители: за 22, против 26, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Аз поставих въпроси. Никой тук не стана да даде смислен отговор на въпроса и сметнах, че Вашето мълчание отразява съгласието Ви да се възстановят тези текстове. Защото тези термини се употребяват в закона. Как смятате да осигурите неговото обективно прилагане, без да се дадат тези законови определения?
И не мога да разбера наистина на какво се дължи – дали това е някаква вече неспособност да се комуникира, дали е безразличие, или е някакво самоцелно упорство? Тъй като аз не намирам никакви аргументи, за да не подкрепите предложението, което е направил вносителят. Самият вносител сигурно също в крайна сметка е безразличен към закона. Той се интересува вероятно от завършване на мероприятието по закона. Но, ако искаме този закон, освен на хартия, да има някакво действие, водете тук диалога, поне когато се вижда, че в него се задават въпроси, които не са просто стремеж да се създава противостояние, а да се направят текстове, които да работят, които да дават възможност и на комисията да го прилага, и на лицата, по отношение на които се прилага, да знаят как те да реагират, какви са техните права и задължения.
Затова аз предлагам прегласуване и апелирам към Вас поне тези, които нямат някакви ясни аргументи, да се съобразят с чутото сега и да подкрепят текстовете, за които стана дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване направеното предложение от господин Янаки Стоилов.
Гласували 91 народни представители: за 36, против 26, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Янаки Стоилов, а то е в т. 9 от текста на комисията, където се третират свързаните лица, думите „до 5 години” да се заменят с думата „след”.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 29, въздържали се 52.
Не се приема това предложение.
Сега поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 57.
Не е прието предложението.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Чукарски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 1 от Допълнителната разпоредба в редакцията на комисията.
Гласували 94 народи представители: за 83, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Терзийски вдигаше ръка за процедура.
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами господа народни представители! Вземам думата за процедура по отрицателен вот, защото исках да Ви спестя не гласуването на предложенията в залата, които биха били направени.
Аз не можах да намеря отговор на редица въпроси, които са вкарани в понятията на тази Допълнителна разпоредба. Не мога да премълча и да не взема отношение и становище по тях.
Аз не намерих отговор на една нова категория, която създадохме в този закон – една нова правна категория, и това е „контролирано имущество”. Тук, както говорих преди, става въпрос за контролирано юридическо лице, а контролираното имущество не можа да намери правно обяснение и категория в Допълнителната разпоредба, а ние го вкарахме в законопроекта.
Контролираното имущество си остава една хипотеза на разсъждение, на допускане, на предположение.
Освен това нетни доходи са доходите, приходите или източниците в размер на извършените обичайни и извънредни разходи.
Ето тук има пак една хипотеза по отношение на това за допускането. Значи, приемате обичайните разходи, ама тези извънредни разходи, въз основа на каква хипотеза ги включвате? Утре ще се окаже, че извънредни разходи са били какви ли не ситуации в случаи, в които това лице би могло да бъде поставено. И ще се окаже, че то има повече разходи, отколкото приходи. Това е изключително субективно, изключително субективно твърдение и условие в тази точка.
След това аз не намерих отговор от вносителите, нито от комисията, която е преработвала закона, защо се е спряла на цифрата 250 хил. лв. несъответствие. Каква е практиката? Колко трафиканти, колко наркопласьори хванахте, на които несъответствието или незаконно придобито имущество варира в рамките на тези 250 хил. лв.? Защо не е, примерно, 100 хил. лв. или 300 хил. лв., или 500 хил. лв.?
Би трябвало, когато се законотворчества да има някакво принципно отношение по предложените текстове. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За втори отрицателен вот – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, гласувах „против”, защото да дефинираш в Преходни и заключителни разпоредби какво е „имущество”, значи че никога не е имало законодателство и право в България. Всички знаят какво е имущество!
Но гласувах „против”, защото едновременно лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство – хем да му е член на семейството по т. 3, хем да е свързано лице по т. 9, е някакъв – ама, пълен абсурд! Разбирате ли?
Едновременно лицето, с което проверяваното лице живее фактически, по т. 3 му е член на семейството, а по т. 9 е свързано лице. Е, то бива, бива, бива, ама такъв законодателен нихилизъм, ама пък чак толкова смешни работи да правите, не бива! Излагате Народното събрание! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Имаше възможност за три отрицателни вота, на няма трети.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр...) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вероятно това е последното ми изказване по второто четене на този законопроект.
Аз нямам предложение към § 2, но във връзка с § 2 искам да мотивирам становище, което имах възможност да изразя още в началото на дискусията по този законопроект.
Предлагането на отмяната на сегашния закон щеше да бъде оправдано, ако се промени подходът при приемането на новия. Това, което Вие направихте – да облекчите условията за започване на производството, задоволявайки се с повдигането на обвинение, вече беше многократно коментирано. Аз няма да продължавам този рефрен за възможните злоупотреби със закона, но искам да кажа какво липсва от закона, за да бъде той едновременно достатъчно радикален в противодействието срещу незаконно придобитото имущество и в същото време да бъде достатъчно обективен при прилагането. Този закон трябваше да предвиди категориите лица, които обективно попадат в неговия обхват, ако могат да се направят обосновани предположения, че имуществото, което те притежават, е в границата от 250 хил. лв., които са с неустановен или недоказан законен произход. Той трябваше да започне с кредитните милионери и тези, които са им раздали кредитите.
В другата категория трябваше да бъдат лица, които са участвали в големи приватизационни сделки, в концесионни договори, в големи обществени поръчки, в големи замени на държавно с частно имущество. Да бъдат също така включени длъжностните лица по Закона за деклариране на имуществото, когато, пак казвам, не с презумпцията, че всички от тях трябва да бъдат в тази категория, а когато се установят имущества с недоказан произход. Тогава българското общество щеше да разбере, че се води истинска борба срещу незаконното имущество, защото в повечето случаи такива имущества са придобити чрез съчетаването на икономическа и политическа власт. Иначе криминалните текстове, които тук са сложени, могат до голяма степен да бъдат предмет на производствата и в класическото наказателно производство, защото там има и конфискация – за това вече се говори, защото там има и редица състави, които изискват не само резултатно престъпление като причиняване на вреда, но и самата престъпна дейност, която е осъществена. Но такъв подход изисква голяма политическа воля.
Никой досега не е направил крачката, а сега ще продължава да се говори как някой трябва да погледне в съседния двор и да види с какво имущество разполага съседът. Тоест този закон ще носи част от недостатъците, които имаше бившият Закон за собствеността на гражданите в частта му за Глава трета, защото той в повечето случаи засягаше хора от средните слоеве, които в някои случаи наистина са придобили доходи, които нямат законен произход или нямат достатъчно обяснение, но той не стигаше до най-високите етажи. Аз не казвам само етажи на властта, а говоря до най-високите етажи в обществото, независимо от кой сектор са те. Само че трудно е престъпникът да се самозалови, да се самонакаже и да се саморазобличи, така че няма как такъв закон вероятно да се появи.
Ако беше приет такъв подход, той щеше да бъде достатъчно обективен, достатъчно широк, наистина, както се казва, да удовлетвори в голяма степен чувството за обществена справедливост, или чувството за накърнена обществена справедливост. Правилно се включва текстът по-нататък в § 6 – законът да се прилага по отношение на имущество преди влизането му в сила, но това именно можеше да стане, когато се опишат категориите лица, а не сега в една или друга териториална дирекция, едни или други лица, просто да бъдат започвани производства, без да е ясно как те ще завършат.
И накрая да създаде не децентрализирана, а централизирана и специализирана администрация, която, първо, да има икономическа и финансова компетентност, защото става дума за такива деяния, независимо даже дали има състави на престъпление или не, и на второ място – която да е достатъчно независима към възможните влияния на място, към прикриването или към тенденциозното прилагане на закона.
Ето това липсва. Затова искам да го кажа и на хората, които присъстваха няколко дни на балкона, включително и от европейски страни, че това, което им се обещава, най-вероятно няма да свърши работата, която те очакват, защото без такъв подход оставаме на равнището на сегашните проблеми на закона. Да, той отваря възможностите за прилагане, без да гарантира обаче ефективността и справедливостта на това прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Поставям на гласуване създаването на нов § 2 в редакцията от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народния представител Христо Бисеров – в § 2 да отпадне ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3.(1) В двумесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър-председателят назначават членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(2) Мандатът на заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се прекратява с избирането, съответно назначаването на членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(3) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(4) В едномесечен срок от определянето на състава й комисията по ал. 1 приема правилника по чл. 20.
(5) Трудовите правоотношения на служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 2, който става съответно § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 3 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. Назначените до влизането в сила на закона органи по чл. 13, ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизането му в сила да предприемат необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта по чл. 8, ал. 3, т. 1, 3 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3, който става § 4 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 има предложение на народния представител Христо Бисеров – в § 4, ал. 2 „едногодишен” се заменя с „шестмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. Неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, който става § 5, както е по доклад.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. Законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми народни представители! Този параграф е безсмислен. Проверява се 15 години назад. Безсмислено е тук да се казва, след като има достатъчно текстове, които дават основание за проверки. Какво излиза? Че ако го няма този текст, комисията ще чака да минат 15 години?! Това е смешно алиби, което слагате с чисто пропагандно значение.
„Законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила”. В маса текстове е разписано, че проверката се отнася за последните 15 години. Защо приемате този текст? Преди влизането му в сила, преди 15 години, преди 20 години, преди 30 години, преди 50 години! Абсолютно ненужно. Ретроактивното действие произтича от процедурите и от времето – 15 години, по което имаше достатъчно дискусии. Не мога да разбера смисъла на този текст. Ако го няма този текст, означава ли, че законът действа само за в бъдеще? Нали една година се убеждаваме, че това било гражданска конфискация. Аз Ви казвам, че е наказателна мярка, а Вие ми казвате – гражданска. Тогава защо му придавате по изключение ретроактивно действие? Само в наказателното право се прилага по-благоприятният закон. Защо? Какви хора сте?! Нямате ли пари да си платите на юристи, да ви разкажат тези неща, та да не внасяте такива работи. Не може така! Имате субсидия, имате всичко. Наемете си. Има колеги юристи – ползвайте ги. Придавате му ретроактивно действие с този параграф, ама няма нужда. Смешно е. Това е само един призив, лозунг. За всичките 15 години назад от започване на проверката имат право. Това е разписано в достатъчно текстове. Сега още веднъж да повторите, та да кажем на гражданите, че е и преди влизането в сила, защото гражданите си мислеха, че ще се прилага само за придобитото от тази власт незаконно имущество!
С този закон Вие искате да кажете, а това говори и премиерът, че ще търсите сметка на предишните. С този текст излиза, че досега сме приемали закона и ако той не се приеме, става въпрос за незаконно придобитото за Вашето управление. Сега го слагате, за да кажете, че законът се отнася и за предишните.
Иначе, ако не е този параграф, всичко до § 6 е било как ще се преследва незаконно придобитото имущество само за Вашето управление. Сега изведнъж § 6, хайде и на предишните да им потърсим сметка. Не се излагайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Господин Миков, предлагате ли текстът да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в § 5 по вносител, който става § 6 по доклада, да бъде отхвърлен.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 71, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 6, както е по доклад.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 6 има предложение на Юлиана Колева и група народни представители – в § 6, ал. 1 думата „шестмесечен” се заменя с „деветмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Тодор Великов и група народни представители: В § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата „шестмесечен” се заменя с „дванадесетмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожа Колева оттегля предложението си.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Коя е причината да отпада? Нека някой от вносителите да каже. Трябва да има някакъв разумен срок. Разбирам, че сега изпадате в смешната ситуация 200-220 души, които работят в тази комисия, да бъдат уведомени от около 7-8 до 10 хиляди органа на досъдебното производство за висящите производства по списъка. Слава Богу, че Бисеров намали маловажните случаи. В един момент в това звено ще се изсипят около 100-150 хиляди производства на 220 души.
Оттеглянето е признание, че Вие разбирате, че този закон няма да започне да функционира, освен ако това не става избирателно. Тоест Вие премахнахте универсалното задължение в някакъв срок – шест месеца или девет месеца – органите на досъдебното производство да бъдат длъжни да уведомят.
Сега ще възникне въпросът: защо за едни ще се уведомява, а за други няма да се уведомява? Ето, тук е въпросът.
Уважаеми вносители, защо сега изведнъж премахвате задължението за уведомяване? Нали беше за всички? Или началникът на полицейското управление ще каже: „За Местан и Миков ще уведомиш, пък за тези другари засега нямаме задължение да уведомяваме”. Вкарайте си универсалното задължение – висящите производства на вратата на комисията. Бързичко, президента, премиера, изпращайте ги и да започнат да действат. На 210 души за една година ще им се изсипят – хайде да не ги плашим толкова много – 50 хиляди, 20 хиляди производства и да действат. Защото ние Ви казваме, че не стават така нещата, но Вие казвате: „Ние имаме политическа воля”. Ето Ви волята!
Някой от вносителите ще стане ли и ще каже ли защо премахва общото задължение за уведомяване на органите на досъдебното производство? И това си остава в ръцете и преценката на органа – дали да уведоми, или не.
Има ли някой от вносителите да се интересува колко са висящите производства по кръга престъпления, които след малко ще се гласуват, когато се върнем на 20 или 22...
Някой от вносителите има или представа колко са висящите производства? Няма! Не се прави така закон! Защото Ви подкрепят английският и другите посланици и казват: „Браво!” Хайде да видим сега как ще го приложите. Благодаря Ви.
Така че предлагам да си остане текстът, защото това ангажира органите на досъдебното производство да уведомят не подборно, не според някаква политическа, етническа, полова или някаква друга симпатия, а универсално задължение от закона – да напишат писъмцата и да отидат горе и да започват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Василев, заповядайте за първа реплика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин Миков, оплетохте се в лъжи. Какво стана? Вчера и онзи ден огромни заглавия в левите вестници: „Стотици хиляди български граждани ще бъдат подложени на репресии по този закон”. Сега заставате и казвате, че това не е възможно и няма как да стане. Ами хайде застанете пак пред левите вестници и кажете: „Ние сме лъжци, ние манипулираме общественото мнение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Василев, не съм лъжец, защото не съм лъгал премиера, че ще го уволнявам! Не съм лъгал, че ще го уволнявам! Вие го лъгахте, та чак въглен му гасиха! Уплашихте го! Но аз не Ви казвам, че сте лъжец. Вие сте един шегаджия тук, парламентарен шегаджия.
Всъщност, това което пише в левите вестници е вярно. И аз не казвам, че няма стотици хиляди да бъдат... Могат да бъдат и стотици хиляди, но ще бъдат подборно политически подбрани. Политически подбрани! Тоест не универсално за всички, а политически подбрани.
Вие сте спокойни, защото вече няма да уволнявате премиера. Вие и Вашите фирми няма да ги закачат, така че можете да сте спокоен. И не тръгвайте повече да уволнявате премиера, за да нямате проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Излъгахте, излъгахтее, господин Миков! Нагла лъжа! Огромно лицемерие!
Онзи ден, на 1 май, заставате под червените знамена с някакви социални лозунги за справедливост, а тук три дни заставате да защитавате разни издънки на партийната номенклатура на БКП, производните й мутри и олигарси. Това е лицемерие! Това е лъжа!
Излъгахте народа, че масово щели да им взимат панелките из „Люлин” и „Младост”. Слушайте ме внимателно – точно хората, срещу които е насочен законът, карат „Майбах” и живеят в Драгалевци и Симеоново зад четири-петметрови дувари, господин Миков. Няма да намерите тези хора из панелките на „Люлин” и в „Младост”, няма да намерите тези хора и в опелите и пежата втора ръка, които карат по улиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? (Народният представител Михаил Миков иска лично обяснение.) Това е Вашето второ и последното лично обяснение, господин Миков.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, Уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Василев, тези хора с „Майбах”-ите са в делегациите, които днешният премиер води в странство, когото Вие подкрепяте, около който се въртолите. Те са там, снимани са, има ги по снимките. На тази, същата мутрономенклатура, знаят им имената хората от Драгалевци. Но Вие не смеете да ги споменавате. Тук си късате ризите за народна свобода.
Проблемът на закона е, че той е репресивен, той е политически репресивен. Може да се използва от една административна структура, да се използва политически, защото мнозинство в него ще има мнозинството, в което сте и Вие. В това е целият проблем. А иначе, можете да говорите всякакви неща. Хората, като дойдат избори си казват и раздават всекиму според това, което им е казано. Мерси. (Реплика от народния представител Емил Василев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Господин Василев, моля Ви, без реплики от залата.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте, госпожо Манолова за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, след неколкочасовото ми отсъствие от пленарната зала, завръщайки се установявам, че тук нищо не се е променило. (Реплики и възгласи от блока на ГЕРБ.) Опозицията задава въпроси по текстовете на закона, управляващите продължават да мълчат и се изявява само подгряващата група на ГЕРБ. И с какво?
Аз мисля, че не е необходимо да се търсят скъпи луксозни автомобили из страната, нито даже в делегациите, съпровождащи премиера. Достатъчно е да се разходите до паркинга на Народното събрание, за да видите какъв е автопаркът там. И според мен, ако подгряващата група и ако ГЕРБ бяха искрени, че наистина искат да въдворят справедливост, трябваше в Заключителните разпоредби да има допълнителен списък на лица, които би следвало да преминат на проверка по този закон и ако се установи несъответствие в тяхното имущество – да се приложат процедурите. Както Ви предложих и тази сутрин, този списък да започне с президента, премиера, министрите, областните управители, кметовете и, разбира се, народните представители – по азбучен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, за какво се изказвате сега?
МАЯ МАНОЛОВА: Азбучният ред, разбира се, започва от господин Анастасов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви по същество и по текста.
МАЯ МАНОЛОВА: ... но има и хора от опозицията. Тогава бихте имали основание да твърдите, че ние се съпротивляваме срещу този закон, а, видите ли, че Вие искате да въдворите справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, не правите реплика на господин Василев, изказвайте се по същество, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: По текста. Текстът е потвърждение на това, което казах. Заливането на комисията по отнемане на имуществото с неограничен брой преписки не в предвидени срокове означава само едно – че комисията като изведнъж бъде залята със стотици хиляди преписки, ще действа избирателно. Тоест ще започне проверка срещу тези лица, по отношение на които тя има политическа поръчка – да го кажа по-просто и по-кратко.
Ако органите, които са изброени в § 6 имаха ангажимент да пратят в комисията и по този начин да я сезират за лицата, които са привлечени като обвиняеми по каталога от престъпления в определен срок, това щеше да означава, че наистина ще има някакъв ред при постъпването на тези сигнали, които са поводи за образуване на преписки и че няма да се проявява субективизъм. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Между другото... Господин Анастасов, това е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Правите изказване, но картата не Ви работи.
МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно днес има някакъв проблем с моята карта. Та, ако бяхте осигурили някаква системност, някакви правила за постъпването на хилядите сигнали в комисията и някакъв ред, по който те ще бъдат разглеждани – да, тогава нашите обвинения в субективизъм щяха да бъдат неоснователни. Но сега Вие първо, оставяте преценка на органите, които могат да сезират комисията в какъв срок и с кого да започнат нейното сезиране и, второ – давате възможност на тази комисия да направи преценка с кого да започне своята проверка.
Между другото ако се върнете към предишни параграфи, също може да се стигне до много любопитни разсъждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, те са гласувани.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е в подкрепа на тезата по този параграф, а именно по отношение на кои лица ще се прилагат разпоредбите на стария закон и по отношение на кои лица ще се прилагат разпоредбите на новия закон.
Също така много любопитно е и защо е отхвърлено предложението на вносителя за възможност за промяна на обезпечителните мерки, които са наложени в досегашни производства, в досегашната комисия в съответствие с новите изисквания. Сигурно и тук, ако се поровите, също ще стигнете до някои любопитни факти.
Това, което искам да Ви кажа и което много ясно се вижда в този параграф е, че Вашите намерения са да напишете закона по начин, по който да дава пълна свобода на партийнополитическия орган каквато е комисията за отнемане на имущества, да действа в изпълнение на политически поръчки по определен списък, при определен ред, при определени процедури.
Иначе е факт, че потенциално обект на проверка могат да бъдат стотици хиляди граждани. И това го доказахме с отделни текстове на този закон.
Проблемното е, че ако клиенти на комисията могат да са половин милион българи, комисията, която няма достатъчен капацитет, ще прилага този закон избирателно – спрямо когото тя прецени. Познайте кой ще възлага поръчките – тези, които я назначават. Тези, които я назначават, включително парламентарното мнозинство. Ето това е обяснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Андонов – първа реплика. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, госпожо министър! Госпожо Манолова, искам да Ви кажа, че преди да се върнете в залата, никога не съм предполагал, че някоя жена може да ми липсва толкова много. Честно Ви казвам!
Липсваше ми говоренето, с което постоянно се опитвате да насаждате в залата – политически натиск, рекет, мнозинство, клиенти... Имам чувството, че съм на някакъв пазар, сериозно Ви казвам. Наистина много непрофесионално отношение.
Толкова ли не можа да продължи малко повече срещата с Вашия соцлидер на европейско ниво? Толкова ли не можахте да изградите една наистина добре формулирана теза по отношение на закона?
Не се притеснявайте, ние от ГЕРБ няма да се занимаваме с политически поръчки и с това, което правехте Вие, докато бяхте в управлението.
Комисията е създадена единствено, за да може да вкара ред в тази страна по отношение на 15-годишния преход и по всичко, което се случваше по време на Вашето правителство и по време на всички правителства, но не по политическа принадлежност, а по отношение на закононарушения.
Затова много Ви моля, престанете да говорите за политически натиск, рекет и тем подобни истории. Гледайте да се придържате към текста от закона! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Андонов, твърденията, които чухте току-що, са логическо следствие от дебатите по всеки един от текстовете на този закон. Не искам да ги повтарям, очевидно Вие сте ги слушали много пъти в течение на няколко дни, но не сте ги чули или просто не желаете да ги осмислите.
Защо казвам, че този орган е партийно-политически? Защото го назначава на 100% Политическа партия ГЕРБ.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Това е по волята на избирателя.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако Вие искахте да ме опровергаете, когато обсъждахме текста как се формира съставът на комисията, щяхте да дадете възможност поне един от членовете на тази комисия да бъде избран от парламентарна група, различна от тази на ГЕРБ, поне един да бъде избран от опозицията. Не че ще може да влияе на вземането на решението, но за да имаме поглед за това как работи тази комисия.
РЕПЛИКА: Как да изберем, как?
МАЯ МАНОЛОВА: Ако наистина искахте да преследвате престъпниците, истинските престъпници с този закон, щяхте да ме чуете, когато възразявах срещу това, граждани да могат правят доноси за други граждани и това да бъде основание за започване на производство по този закон.
Съгласете се, че по отношение на един престъпник не доносът на друг гражданин е основание, за да започне производство.
Ако наистина бяхте искрени, че искате да се занимавате с корупцията на високи етажи, щяхте да подложите на проверка лицата, които боравят с публични пари.
Сега по начина, по който беше написан този закон, на проверка ще подлежат именно такива обикновени граждани – по донос на други граждани. И понеже този брой е неограничен, затова комисията ще подхожда избирателно, защото тя не може да провери едновременно всички.
Ето това е бавното и подробно обяснение на основната теза, която защитаваме по закона – че не е насочен срещу престъпниците, че ще се прилага от партийно-политически орган, че този орган ще бъде напълно безконтролен и напълно безотговорен, както между другото ще стане ясно и от един от следващите текстове. Ето за това става дума.
Между другото днес един от депутатите от мнозинството ми каза, че единствената полза от неколкодневния дебат и от повтарянето по всеки текст, е, че голяма част от депутатите най-накрая са прочели закона, най-накрая са чули текстовете и тези, които са ги чули, са се притеснили от голяма част от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Бисеров, след това – господин Терзийски.
Господин Терзийски, заповядайте.
Ако не говорите по сроковете, ще Ви отнема думата, категоричен съм.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, това ми прозвуча като заплаха.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето настояване да не отпада този член, този параграф, е свързан точно с изказаните опасения, които сега се потвърждават. Сега след малко ние приемаме един член 22, в който са изброени престъпленията, които би трябвало да бъдат причина и резултат за дейността на тази комисия – незаконно придобитото имущество, вследствие на тези престъпления. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Значи, има образувани наказателни производства, има прочетени присъди, оказва се, че те няма да бъдат обект на комисията. Така излиза според този параграф. Органите, които са образували тези производства, органите, които са чели присъдите по тези производства, няма да уведомят комисията за тях. Тук се губи връзката и нишката за това, което Ви говорих няколко дни – връзката между извършеното престъпление и престъпния резултат.
Вие отказвате в момента това, което толкова прокламирахте през цялото време, включително и чрез Вашия правосъден министър – престъпленията за корупция, контрабанда, организирана престъпност и така нататък. Защо решавате да отпадне „органите да сезират комисията”? Ще Ви кажа защо: защото това не е философията на закона. Вие в момента освобождавате комисията от престъпленията. Освобождавате комисията в нейния ресор да не влязат престъпленията, извършени до момента и които към момента са обект на разследване. Какво ще направите? От изказванията, които чувам по този параграф, става ясно, че съществуващата икономическа българска класа трябва да бъде санкционирана.
Затова и досега казвах, че Вие, нападайки българския капитал, нападайки българския бизнес, Вие освобождавате терена, така че да се нарушат националните интереси.
Това е реваншизмът, за който Ви говоря от 5-6 дена насам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, колеги! Дебатът по този текст е илюстрация за странния начин, по който ГЕРБ води дебата по закона.
Значи, от една страна, ние имаме текст, внесен от вносителите от ГЕРБ. Един месец след това комисията, ръководена и доминирана от ГЕРБ, отменя текстовете. Предлага да се отменят и ние четирима народни представители питаме: защо?!
Нека някой да стане и да каже защо отменяте тези срокове. Вместо това става господин Андонов и се оплаква от острия език на госпожа Мая Манолова с голите декларации, че този закон и тази комисия ще се справят с проблемите на държавата.
Не ни трябват такива голи декларации, защото ние познаваме закона. Защото като падне този текст, няма гаранции, че комисията и нейните структури ще се занимават приоритетно с престъпниците.
Създадоха се четири основания за отваряне на процедура по проверка.
Първото основание са определен вид престъпления, второто основание са административни актове с облага 150 хил. лв., третото основание е сигнал от длъжностно лице и четвъртото основание е донос от доблестен гражданин. Поне направете така, че от тези четири основания приоритетните по време да бъдат престъпниците, срещу които има прокурорски акт. Този текст е насочен точно към това, че в 6-месечен срок тази процедура ще бъде задвижена, а няма да започнете с третото и четвъртото основание. Не се сърдете, че езикът е остър. Вие давате основания за такова говорене.
Нека да стане някой от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и да каже: „Аз по време на заседанието устно предложих този текст да отпадне.” Кой беше? (Реплика от народния представител Анастас Анастасов.) Станете и кажете защо? Кажете, сроковете са малки, искаме по-големи. Дайте някакво обяснение, за да ни убедите.
Става господин Андонов – Мая Манолова му е крива. На младия депутат Мая Манолова му е крива. (Оживление. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: За тези, които не си спомнят, в момента има действащ подобен закон. До влизането на този закон в сила, който в момента гласуваме, ще действа старият. По него също има каталог с престъпления, по който се уведомява комисията, за да може да започне производство. В този каталог, който ние в момента предлагаме, има допълнени текстове – в сравнение със стария има повече текстове.
Какво се случва? Прокуратурата по сега действащия закон си изпраща уведомленията, тези които са образувани по стария ред се продължават и се довършват по стария закон, а когато влезе в сила новия закон, там ще започнат да се получават уведомленията по новия каталог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Георги Андонов. (Силен шум и реплики.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колега, разбрахте ли сега? Колко ясно и точно Ви обясни колегата. За мен не е проблем фактът, че госпожа Манолова е в залата, или че е много активна. Моят проблем е фактът, че Вие не можете да разберете самия закон и го четете като дявола евангелието. Това е! Защото четири дни се наслушахме на какви ли не тълкувания от 1001 нощи – политически рекет, политическа комисия и не знам си какво. (Силен шум и реплики.) Това ли е нормалното? Или трябва всеки път да Ви обясняваме дословно, точно, ясно – на всяко едно Ваше тълкувание да излиза наш колега и да Ви обяснява, за да може Вие да сте спокойни.
Фактът, че имате изкривено мислене не е наш проблем. Това си е Ваш проблем. Вие си оправете това Ваше мислене. Ние, мнозинството в залата, не сме Ви криви.
Другото, което е. Този орган откъде-накъде е политически? Мнозинството го избира. По чия воля е мнозинство? По волята на гражданите. Какво повече да Ви обяснявам. (Смях. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Юлиана Колева, което не се подкрепя от комисията. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) Оттеглено ли е? Не беше отбелязано, аз не водех в момента.
Отменете това гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 4, против 45, въздържали се 55.
Предложението не се подкрепя.
Сега ще гласуваме предложението на комисията, първо, пред предложението на господин Миков, защото предложението на комисията е за отпадане на текста, а предложението на господин Миков е за запазване на текста на вносителя. Винаги се гласува първо предложение за отпадане, а дори и да нямаше такова предложение от страна на комисията.
Затова поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 6 по вносител. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, в процес на гласуване сме, не съм обявила дори резултата.
Гласували 113 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Тоест, отпада § 6 и не мога да подложа на гласуване това, което искаше господин Миков.
Какво има, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Лично обяснение се иска веднага, след като сте засегнати. Аз подложих трите текста на гласуване, така че няма как да Ви дам в момента подобно нещо. (Ръкопляскания.)
Продължаваме по закона.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона, Националната агенция за приходите предава на Междуведомствения съвет за управление на отнето в полза на държавата имущество преписките за непродаденото към датата на влизане в сила на закона имущество, което е отнето в полза на държавата по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за вземане на решение по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за нов § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Параграф 7 по вносител.
Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3, ал. 4 в редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 7 да бъде отхвърлен, тъй като той е отразен на друго място в доклада на законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 8 има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Тошев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Инструкцията по чл. 29, ал. 2 се приема в тримесечен срок от влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители за създаване на § 8а и § 8б:
„ § 8а. Мандатът по смисъла на чл. 8, ал. 2 започва да тече от конституиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
§ 8б. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 8:
„8. съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.”
2. Създава се чл. 2а:
„Отговорност за дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
Чл. 2а. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Госпожо Колева, имате думата за изказване.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, от свое име и от името на колегите си оттеглям предложението за създаване на нов § 8а.
Поддържам обаче предложението си в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да се създаде изричен текст, който да гарантира обезщетение от страна на държавата за вреди, причинени при действието на този закон. Смятам, че това е изключително наложително. Смятам, че текстът, който е въведен в тялото на този закон, не е достатъчен, защото трябва да се предвиди и в самия Закон за отговорността на държавата хипотеза, в която държавата да носи отговорност при вреди, настъпили в резултат на действието на този закон.
В самото предложение обаче правя редакционна поправка. В чл. 2а, който предлагаме да се създаде, е записано първоначално „държавата и общините отговарят за вредите”. Действително смятам, че държавата трябва да отговаря за вредите, така че текстът да бъде: „държавата отговаря” и по-нататък текстът следва, който сме предложили. Общините нямат нищо общо с действието на този закон, така че те не трябва да бъдат натоварени със съответна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на госпожа Колева? Не виждам такива.
Госпожо Манолова, имате думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това наистина е един от най-важните текстове, които ще осигурят на граждани, чиито интереси са сериозно накърнени и са претърпели сериозни вреди, възможност да бъдат обезщетени заради неоснователните действия срещу тях.
Господин Андонов си говори по джиесема, както правеше през по-голямата част от времето тези няколко дни, но за него ще обясня защо се налага по няколко пъти да се повтаря едно и също. Защото намерението на парламентарното мнозинство, продиктувано под ръководството на Вътрешната комисия, е да не приеме този текст. Ако този текст не бъде приет, никой гражданин, който е бил неоснователно проверен, неоснователно запориран, неоснователно тлачен по гражданските съдилища в течение на 3, 5, 7 и повече години, не може да потърси обезщетение за това, че бизнесът му е разсипан, че репутацията му съсипана, че животът му е променен. Защото текстът, който днес се прие – че гражданите могат да потърсят от държавата обезщетение за вреди, причинени от нейни органи, на практика е кръгла нула, ако не бъдат приети тези тестове.
Ще Ви прочета, уважаеми господин Андонов, на Вас или по-скоро на юристите на ГЕРБ, какво предвижда действащият Закон за отговорността на държавата за вреди. Той предвижда държавата да отговаря за вреди, причинени на граждани в рамките на наказателно производство. Това производство е гражданско. Той предвижда те да бъдат обезщетявани за незаконосъобразни действия на длъжностни лица, но не и за незаконосъобразни проверки.
Ако не бъде записано изрично това, което предлага госпожа Юлиана Колева, а именно, че ще бъдат обезщетявани и вреди, причинени от дейността на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, този текст ще остане един празен текст, който ще узакони абсолютната безотговорност в действията на членовете на тази комисия. Защото те, забележете, са единствените длъжностни лица в държавата, които не отговарят, включително за непредпазливи престъпления, които не отговарят за престъпления от частен характер.
Сега, ако гражданинът няма да може да реализира отговорността на държавата за техни неоснователни действия, от които са претърпели вреди, това наистина ще докаже нашето твърдение, че става дума за един абсолютно безконтролен и всевластен орган.
И сега аз очаквам някой от юристите на ГЕРБ, които ще гласуват „против” това предложение, да станат и да заявят своята позиция защо няма да включат изрично като основание за понасяне на отговорност на държавата за вреди на граждани – вредите от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество? Защо основание за реализиране на отговорността на държавата няма да бъдат вредите, причинени на граждани и на юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и на длъжностните лица, които имат ангажименти по този закон, който приемаме?
Уважаеми колеги, ако не приемете тези текстове, ще превърнете комисията по отнемане на незаконно имущество, наистина в един абсолютно безконтролен и вездесъщ орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Реплика – Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип и абсолютно съм зад предложението на госпожа Колева. Ако в някаква степен това нещо ще успокои госпожа Манолова и нейните колеги, предлагам да го подкрепим. Ще ви кажа простата причина защо е така.
В момента в Министерството на правосъдието се изготвя изцяло нов Закон за отговорността на държавата за причинени вреди. Тъй като този закон ще влезе в сила след три месеца де факто, през това време предполагам, че ще бъдат направени съответните прецизирани текстове в закона, но нека го има, нека има тази гаранция за гражданите на Република България.
Има и много други комисии, които също постановяват много сериозни актове, от които също има много сериозни последици за българските граждани. Това няма да е еднократно решение само за тази комисия, а трябва да е едно сериозно обмислено предложение. Напълно подкрепям предложението на госпожа Колева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това не беше съвсем реплика. Госпожа Манолова искаше да се подкрепи предложението на госпожа Колева, а Вие като реплика казахте, че също подкрепяте нейното предложение.
Има ли реплики?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): И аз като реплика ще кажа на госпожа Манолова, че подкрепям предложението на госпожа Колева.
Ще кажа на господин Анастасов, че причината за подкрепа не е в това, че се готви закон. Причината е, че когато има репресия, отсреща трябва да има гаранция за възможност за защита, включително и за обезщетение. Така е, госпожо Манолова, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли?
Госпожо Манолова – дуплика.
Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, комисията, която създавате, наистина трябва да има юзди, да има някаква спирачка, да има усещане, че нейните действия няма да бъдат абсолютно безконтролни. След като я оставихме да няма контрол даже от парламента, в действията си тя трябва да се води от мисълта, че гражданите, които подлага на неоснователни проверки, ще могат да търсят вреди от нейните действия. Тъй като този закон е изключително репресивен, трябва да има някаква, макар минимална утеха за гражданите, че след като са разсипани като бизнес и съсипани като репутация, има някакъв ред, по който да потърсят възмездие от българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Други изказвания по предложението на госпожа Колева?
Господин Миков, заповядайте за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, много добър тон на работа се възцари тук – има съгласие. Аз се радвам и затова предлагам от името на парламентарна група да починем малко. След това ще продължим с този хубав тон на работа.
Почивка от името на парламентарна група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам 15 минути почивка. Има право да поиска господин Миков.
Продължаваме в девет без пет.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги народни представители, моля Ви да влезете в пленарната зала, продължаваме заседанието след поисканата почивка.
Обсъждаме предложенията на госпожа Колева за създаване на § 8б.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата за изказване.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз също подкрепям идеята, която е заложена в предложението на колежката Юлиана Колева, но мисля, че така както тя го е формулирала, е невъзможно да го приемем. Защото вижте, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ако променим чл. 2, както ни е предложен от колежката Колева, на практика се получава:
„Чл. 2. Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно” и продължаваме „съдебни актове по Закона…”
Няма как самите съдебни актове да са незаконни, когато решенията са отхвърлителни, тоест, когато с решението на практика отхвърляме предявения иск от комисията. Смятам, че няма как да го запишем, дори и идеята да е добра. Няма как съдебният акт, когато отхвърля иска, да бъде незаконен. Тоест, в този му вид, според мен, няма как да бъде прието. И най-малкото, ако го приемем, би трябвало след „съдебни актове по Закона за отнемане” да добавим „в полза на държавата”, както приехме да бъде заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Къде е това допълнение, което правите?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Това е допълнение в т. 1 – в чл. 2, ал. 1 се създава т. 8:
„8. съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.
Но според мен няма как в този вид, дори и да подкрепяме идеята, да я приемем.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А чл. 2а?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Аз мисля, че няма логика и чл. 2а да остане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, чл. 2а по предложението на госпожа Колева, визира именно хипотезата на вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. И това е всъщност извършени при или по повод изпълнение правомощията и службата им. Това е административен орган, той издава административни актове. Един незаконен административен акт би изглеждал без изпълнение на основанията в закона да се започне проверка. Или без изпълнение на основанията за изискванията за резултатите от проверката да се вземе решение да се заведе иск. Или без достатъчно основание да се обезпечи имущество. Това е една спирачка пред злоупотреба с власт от административния орган.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Член 2а ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, за чл. 2а говоря. Той е едно предупреждение към тези хора, че трябва да си отварят очите на четири, защото засягат съществени права. В проектодирективата изрично са изброени кои са тези права, мога да Ви ги цитирам след малко, но това е гаранцията. Това е гаранцията срещу тези административни актове, които като всички административни актове могат да бъдат незаконни.
Съгласен съм с Вас за т. 8, но чл. 2а се отнася за актове, които винаги има хипотезата да бъдат незаконни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъкмо се обнадеждих, че завръщането ми в пленарна зала е имало някакъв смисъл с приемането на този текст, и да…, ама не.
Разбира се, че изключително е допълнението, което предлага госпожа Колева към чл. 2, ал. 1 със създаването на т. 8. Формално, от чисто лексико-граматическа гледна точка може да бъде поставена думата „постановяване” пред „съдебни актове”, както пред „наложено наказание” има „изпълнение на”. Но нека да Ви обясня за какво става дума.
Тук става дума за актове на съда, които са незаконни и които каквито хипотези има и в действащия текст на Закона за отговорността на държавата, са били признати за такива по съдебен ред, тоест са били отменени. Давам един пример. Определенията на съда за налагане на обезпечителни мерки. Вие знаете, че практически съдът блокира цялото имущество на проверяваното лице за един неопределен срок от време, през който тече производството. Производството пред съда може да продължи в рамките на една, две, три години. По време на налагането на тези обезпечителни мерки лицето търпи изключително сериозни вреди, включително приключване на цялата му търговска дейност реално, защото са му блокирани банковите сметки, защото то не може да си обслужва кредитите, не може да изпълнява свои ангажименти към свои кредитори, тоест тези вреди, които се налагат от актове на съда върху проверяваното лице, включително в съдебното производство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: … трябва да бъдат предмет на ангажиране отговорността на държавата. И това е предложението на госпожа Колева.
Правя формално предложение пред „съдебни актове” да се добави „постановяване” – „постановени съдебни актове по Закона за отнемане…”. Или „постановяване”. Както Ви звучи по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Миков, по отношение на Вашата реплика аз мисля, че чл. 2а, така както е предложен, на практика повтаря чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В смисъл, че той е безсмислен в тази му редакция. Така или иначе, чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди го има и той действа, тоест няма смисъл от този чл. 2а. Просто е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, дори и да има някакво препокриване или общият текст на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да се счита, че покрива всички хипотези, самият факт, че госпожа Колева е предложила този текст, самият факт, че ние приемаме един закон уникален, един закон, който няма подобен на себе си от времето на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, приет по социалистическо време, която предвиждаше подобни хипотези, трябва да ни наведе на мисълта, че все пак е добре на везните да има баланс! От една страна – цялата сила на този нов закон с всичките му потенциално репресивни и заплашителни текстове по отношение на правата и законните интереси на гражданите, а от друга страна ние имаме единствено едни общи разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани, без да има ясно визиране на тези нови хипотези.
Затова ми се струва удачно все пак, за да ребалансираме поне малко нещата, поне малко да успокоим и без това вече обезпокоеното общество относно последиците от прилагането на този нов закон, да се предвиди изрично, че прилагането на този закон няма да доведе до произвол от страна на този нов орган и че резултатите от него няма да останат безнаказани, ако те доведат именно до произвол.
Затова ми се струва съвсем удачно и госпожа Колева съвсем правилно е предложила – да има изричен текст в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който да визира този новоприет закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров! (Шум и реплики.) Всъщност – уважаеми господин Казак! (Оживление.)
Това, което трябваше да кажете на господин Димитров, е, че в своето изказване той излъга народните представители!
Става дума за една лъжа, която се внушава в тази зала, а именно, че включването като основание за търсене на отговорност на държавата за съдебни актове по този закон се съдържа в чл. 1 на действащия текст, тоест че предложението за допълнение в чл. 2, ал. 1 се съдържа в чл. 1 на действащия Закон за отговорността на българската държава.
Ами, това е откровена лъжа, господин Димитров, и Вие много добре го знаете! Какво пише в чл. 1?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ама, на господин Казак правите реплика!
МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 1 пише, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия, бездействия на техни органи и длъжностни лица, приети по повод на административна дейност. Тук става дума за съдебен акт (смях), за постановени съдебни актове, а следващата алинея ... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Недей се излага, моля ти се!
МАЯ МАНОЛОВА: Казвам какво съдържа чл. 1. (Реплики от ГЕРБ.)
Предложението на госпожа Колева не се съдържа в чл. 1 и е изключително важно за незаконосъобразни актове, които са били признати за такива в рамките на съдебното обжалване, държавата да носи отговорност. В това е смисълът на този текст. И Вие или искате да ангажирате отговорността на държавата или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други реплики на господин Казак има ли? Няма.
Господин Казак, ще ползвате ли правото си на дуплика? Не.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? (Народният представител Юлиана Колева иска думата.)
Госпожо Колева, Вие се изказвахте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Дайте й думата за реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика? На кого? Няма на кой! Приключихме там процедурата с реплики и дуплика.
За редакция на текст, мисля, че никой няма да възрази в залата, ако й дам думата. Още повече, че това е предложение на госпожа Колева. Тя е вносител на това предложение и е редно да може да направи и редакция, която да предложи на нас, народните представители.
Видях съгласие от всички страни, така че, имате думата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Аз не се наемам да квалифицирам работата на тази комисия, която създаваме, като административна, затова държа предложението в частта за отговорността на дейността на комисията да остане във вида, в който е, с редакцията, която предложих, тоест да отпадне думичката „общините” и да остане: „държавата отговоря за вредите” и така нататък.
Що се отнася до въпроса, който постави господин Димитров – за съдебните актове. Четейки целият текст на чл. 2 виждам, че действително има някакво логично разминаване, тъй като тук става въпрос за действия и за вреди от незаконно задържане, обвинение, осъждане, и така до т. 7. Затова правя промяна в предложението си в този смисъл: вместо да се създава т. 8, да се създаде нова ал. 2 в чл. 2, която да гласи:
„(2) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове, по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество”.
Съответно следващата алинея трябва да се преномерира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: А с чл. 2а какво става? Това е на нейно място, така ли?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Не, не! Член 2а остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест, в т. 1 на § 8б, Вие предлагате изцяло нова редакция.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Вместо т. 8, да се създаде нова ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще помоля да ми го дадете писмено, защото направихте толкова много предложения. Просто аз вече не знам кое върху кое да пиша...
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Това е редакционно предложение. (Реплики.) Разбира се, че е редакционно. То е в същия смисъл, в който е предложението, само че е изведено в нова алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вие предлагате т. 1 на § 8б да има ново съдържание на мястото на това, което сте предложили. Така ли да разбирам?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дайте ми го писмено, защото върху това, което Вие сте предложили, имаше предложение и от госпожа Манолова, и от господин Димитров и стана доста неясно накрая какво точно имаме да гласуваме. Затова Ви моля да ми го дадете в писмен вид, за да мога да го подложа на гласуване.
Господин Терзийски, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Тук се изказаха различни становища дали дейността на комисията е административна или не. Мисля, че дори да направим тълкувание в едната или в другата посока, защото има становище и за едното, и за другото, е резонно предложението, което прави госпожа Колева. Ето защо в края на продължителния дебат по отношение на приемането на този законопроект е редно наистина да включим един ресор, който все пак да създава някакво чувство за гаранция и за отговорност от страна на държавните и административните органи.
Подкрепям и двете предложения, които тя направи. Призовавам и Вие с чувство на разум и отговорност към закона, който приемаме, да ги подкрепите – и създаването на ал. 2, която тя предложи, и създаването на чл. 2а. По този начин разграничаваме една всеобхватна и обширна дейност, която ще я развива и ще бъде в ресора на предмета на тази комисия, да има съответното място в този закон – за отговорността на държавата за вреди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по този текст? Няма.
Изчаквам само госпожа Колева да ми даде текста, за да можем да започнем гласуването.
Напомням, че предложенията бяха за нови параграфи 8а и 8б.
Параграф 8а беше оттеглен, а в § 8б госпожа Колева предлага т. 1 да придобие следния вид – в чл. 2 се създава нова ал. 2:
„(2) Държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.”
Тук имаше една редакция от господин Димитров, но както е прието заглавието, така ще бъде прието и в текста, защото неговото предложение беше да бъде: „Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”, което е текстът, който вече сме приели – така да бъде заглавието на закона.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Колева как да изглежда т. 1 в предложението за създаването на нов § 8б.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Второто предложение на госпожа Колева е за промяна в текста на чл. 2а – да отпаднат думите „и общините”.
Гласуваме това предложение на госпожа Колева.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова, при това положение няма да подложа на гласуване Вашето предложение, нали така? Има съгласие.
Подлагам на гласуване новия § 8б с приетите редакционни бележки и предложението, което иначе е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 139 народни представители: за 137, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, приятно ми е да Ви уведомя, че на балкона на Народното събрание са членовете на официалната делегация на Камарата на кантоните при Федералния парламент на Конфедерация Швейцария, водени от негово превъзходителство господин Ханс Алтхер, който са на посещение в България и гости на нашия парламент. Нека да ги приветстваме! (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Продължаваме с § 9.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 9, отразен на систематичното му място като § 2.
Гласували 142 народни представители: за 136, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има предложение от народния представител Юлиана Колева и група народни представители – § 10 се изменя така:
„§ 10. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ,) в чл. 195, ал. 3 след думите „министрите или заместник-министрите” се добавя „председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте предложението.
Няма желаещи да участват в разисквания, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 10 по вносител.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
„§ 9. Законът за мерките срещу финансирането на тероризма в чл. 3, ал. 2, чл. 4а и чл. 12 думите „комисиите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 9 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става §10:
„§ 10. В Закона за пазарите на финансови инструменти в чл. 35, ал. 6, т. 4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 11, 12 и 13:
„§ 11. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност в чл. 25, ал. 2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпна дейност” се заменят със „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.
§ 12. В Закона за кредитните институции в чл. 62, ал. 6, т. 4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.
§ 13. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок предложението на комисията за създаване на нови параграфи с номера 11, 12 и 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, по време на гласуването на чл. 22 отложихме разискванията и гласуването на същия текст, тъй като имаше различни предложения от народни представители, които бяха направени между първо и второ гласуване и в залата. Разбрахме се да уточним тези предложения и да приемем някои от тях. Ще си позволя да предложа текста отново на народните представители с предложенията на колегите.
По чл. 22 има предложение от народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ – в чл. 22, ал. 1 изразът „се образува” се заменя с „може да се образува”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Костов – в чл. 22, ал. 1, т. 17 в израза „255-256”, числото „255” се заменя с „чл. 255, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров:
1. В текста на чл. 22, ал. 1 изразът „когато лице е привлечено като обвиняем” да се замени с „когато против лицето е внесен обвинителен акт”.
2. В чл. 22, ал. 1, т. 17 в израза „255-256” числото „255” да се замени с „чл. 255, ал. 3”.
3. Текстът на чл. 22, ал. 2, т. 2 да отпадне.
Комисията също не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Димитър Чукарски и група народни представители:
В чл. 22, ал. 2 отпадат точките от 1 до 4 и добива следния вид:
„Чл. 22. (2) Комисията образува производство за установяване произхода на имуществото на лице, което не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.”
Комисията също не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:
1. член 108а, ал. 1-3 и чл. 109, ал. 3;
2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. член 142;
4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал. 5;
5. членове 159а -159г;
6. член 196а;
7. член 199;
8. членове 201-203;
9. член 208, ал. 3, 4 и 5;
10. членове 209-211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;
11. членове 213а-214;
12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;
13. член 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и 225в;
14. членове 227в, 227г и 227е;
15. членове 233, 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и 235;
16. членове 242-242а;
17. членове 243-246, чл. 248а, ал. 5, чл. 249-252;
18. член 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б, ал. 2, чл. 255-256, чл. 259 и 260, ал. 1;
19. член 280;
20. членове 282, 283 и 283а;
21. членове 301-305а, чл. 307в и 307г;
22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310;
23. член 321, ал. 1-3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 - 3;
24. член 337, ал. 1-4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;
25. член 354а, ал. 1-4, чл. 354б, ал. 4-6 и чл. 354в, ал. 1-3 от Наказателния кодекс.
(2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:
1. е последвала амнистия;
2. е изтекла предвидената в закона давност;
3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
4. деецът е починал;
5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.”
По време на заседанието в залата от народния представител ХРИСТО БИСЕРОВ постъпиха предложения за промяна на точки от предложения текст от комисията.
Той предлага в т. 10 „чл. 209” да се замени с „чл. 209, ал. 1 и 2”;
В т. 13 „чл. 225в” да се замени с „чл. 225в, ал. 1-3”;
В т. 14 „чл. 227в” да се замени с „чл. 227в, ал. 2”;
В т. 15 „чл. 233” да се замени с „чл. 233, ал. 1 и 2”, а „чл. 235” да стане „чл. 235, ал. 1-5”;
В т. 22 „чл. 310” да се замени с „чл. 310, ал. 1”.
Това беше уточнено с колегите от нашата парламентарна група и колегите от Коалиция за България. Приемаме направените предложения. Всъщност това изключва от каталога определени престъпления, които представляват маловажен случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, не Ви прекъснах при представянето на текстовете с предложенията и този на комисията, въпреки че те бяха докладвани при обсъждането преди няколко дни по този текст. Приемам, че с оглед времето, което е минало, е полезно да бъдат припомнени, но съм длъжна да направя бележката, за да не се създава погрешното впечатление, че сега се откриват разискванията по тези текстове.
До момента по тях са се изказали народните представители: Иван Костов, Христо Бисеров и Румен Петков.
Думата има госпожа Мая Манолова за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, признавам си, че след бързото докладване от страна на господин Анастасов не успях да осмисля всичките промени, които са направени в текстовете, които са повод за започване на проверка по този закон.
Ще Ви обърна внимание само на един текст. Член 227е, който не е отпаднал и който текст има следния състав. Чета го, за да няма съмнение за спекулации. Член 227е: „Търговец, който има задължение към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.”
Привличането на едно лице като обвиняем за това, че не се е издължило на свой кредитор в срок, е основание за започване на тази проверка. Ето това се съдържа в окончателното предложение на господин Анастасов.
Господин Анастасов не го прочете. От т. 14 той направи само корекция в чл. 227в като каза, че чл. 227в се заменя с чл. 227в, ал. 2 и след това докладва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е предложението на господин Бисеров.
МАЯ МАНОЛОВА: Значи чл. 227 остава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има чл. 227в ал. 2, чл. 227г. Довършете изказването си.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, чл. 227 остава.
Обръщам Ви внимание, че наистина това е хипотеза, в която се намират огромна част от търговците в България, огромна част от българския бизнес, който не се разплаща със свои контрагенти не защото не желае, а защото просто е в такова състояние в резултат на икономическата криза, в резултат на това, че държавата не се разплаща с бизнеса, общините не се разплащат с бизнеса, в резултат на ситуацията, в която е поставен и от действията на правителството.
Уважаеми колеги, на практика това означава, че като обвиняем може да бъде привлечен всеки търговец защото тази хипотеза е масова и след това, това лице, което иначе в наказателното производство може да бъде наказано и с глоба до 200 лв., защото това е предвиденото наказание, това лице да мине по процедурата за проверка и тук отново в тази зала господин Андонов ще твърди, че видите ли ние спекулираме, че това е срещу наркотрафиканти, срещу организирани престъпни групи, срещу контрабандисти на оръжие, перачи на пари и каква ли още не. Става дума за това, че обект на тази проверка ще бъдат обикновените търговци, които не са се издължили в срок.
Разбира се, че предлагам този текст да отпадне, но това е, което улових в движение. Не знам още какво е оставил господин Анастасов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Престанете да се движите, госпожо Манолова. Седнете в залата, два дни минаха от отлагането на този текст. До момента трябваше да сте готова с визията си по неговата редакция.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо председател, предлагам Ви да не ме репликирате непрекъснато, седейки на председателското място, да не ми правите оценки и анализи на изказванията. Още повече, когато не ме слушате.
В момента за първи път се докладва предложение от господин Анастасов за нова редакция на този текст и установявам, че чл. 227, който Ви прочетох, не е отпаднал.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Защото не е имало предложение за отпадане.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие обявихте, че това е след съгласуване с Коалиция за България и с господин Бисеров. Господин Бисеров сега ще се изкаже, но ако проследите стенограмата и колегите от Коалиция за България, които се изказаха – всички те настояваха престъпленията против кредиторите да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика?
Господин Бисеров – заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Може би наистина господин Анастасов не е бил съвсем прецизен в изказа си, но това, което аз направих като предложение в миналото заседание, направих го устно, след това го направих писмено и след това беше обсъдено с представители на всички парламентарни групи и, госпожо Манолова, т. 14 придобива нова редакция. Член 227в, ал. 2. Край. Няма „г”, няма „е” даже на чл. 227в отпада ал. 1. От всички престъпления срещу кредитори остава само едно, което е от 3 до 15 години. Така че няма проблем. Въпрос може би на неточен израз на докладващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напротив, много точно е докладвано. Това може да се провери от стенограмата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, не, не може да е чак толкова точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, щом казвате, господин Бисеров. (Оживление в ГЕРБ.)
Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Манолова?
Приемате това разяснение на господин Бисеров.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, очаквах доста по-сериозна редукция на този списък с консултации. Принудих се сега да видя какво се е случило – то нищо не се е променило във внесения списък.
Господин Анастасов, маловажният случай не е престъпление – чл. 9, ал. 2, на тях го разправяйте. Че маловажните случаи, преди малко ни успокоихте, накрая, че няма да попадат, те не попадат по силата на чл. 9 и където са уредени в особената част.
Предлагам да отпадне т. 8 в членове 201-203 и ще Ви кажа защо предлагам това. Става въпрос за длъжностно присвояване. Длъжностно присвояване, включително и квалифицираните случаи. (Възгласи от ГЕРБ: „А-а-а!”.)
А-а-а, обаче Вие виждате по-благоприятен режим, уважаеми дами и господа, защото при длъжностното присвояване има конфискация на част или цялото имущество по сега действащия закон. Конфискация на част или цялото имущество. И по този начин Вие въвеждате по-благоприятен режим. Аналогичен е случаят по чл. 199 – квалифицираните случаи на грабеж, където също има конфискация на имущество по Наказателния кодекс. Вие сега ще започнете да изчислявате, ще замотаете работата – това ли искате? Ако я имаше онази субсидиарност и алтернативност на закона, за която говорихме както е досега действащия закон, ако започне процедурата по наказателен ред и прокурорът възбрани имуществото, обезпечи налагането и изпълнението на санкцията конфискация. Тогава няма смисъл от това да му изследвате дали е под 250 или над 250. Ако длъжностното присвояване е за 100 хиляди лева, ще се занимава ли тази комисия с това? Директно трябва прокурорът да възбрани, да обезпечи и да поиска санкция конфискация не само на предмета на престъплението по чл.53, а и по конфискация на цялото имущество. Няма значение дали е 50-100-200 или 1 милион. Няма значение разликата в доходите. Той е извършил престъпление длъжностно присвояване, за което по Наказателния кодекс се предвижда конфискация.
И сега, с този закон, се създава по-благоприятен режим. Има още няколко такива текстове. Това са текстове, повтарям, успях сега да видя, на квалифицирания случай на грабеж по чл. 199.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам да отпаднат членове 201-203 и редакционна поправка в чл. 199 да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя точка?
МИХИЛ МИКОВ: Точка 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В чл. 199, т. 7 и 8.
МИХАИЛ МИКОВ: В чл. 199, т. 7. Тези две точки, защото при грабежа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: 7 и 8 да отпаднат ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Когато грабежът е извършен в големи размери, освен наказанието, съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. По-тежките квалификации по ал. 2 – конфискация на цялото или част от имуществото.
Той извършил грабеж, въоръжен грабеж, причинил смърт, а Вие ще занимавате комисията да му изчислява разликата в доходите. По нашия закон в момента санкцията е конфискация на част или на цялото имущество. Значи, лицето е извършило въоръжен грабеж, причинило смърт на две или повече лица, а Вие ще почнете да му изчислявате какви доходи е имал и дали му съответства.... Конфискува се имуществото по сега действащия закон! (Шум и реплики.) Не, част или цялото имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място. После ще имате възможност за реплики.
МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви се, повечето сте работили в наказателното право, а не в гражданското.
Има действащо законодателство и последното изменение на този текст е 1986 г. (Реплики.)
А, от 1998 г., от 1995-1996 година, ама няма значение, имате чудесни текстове – Вие ще го вкарвате в процедура. Ето това е проблемът на тези текстове. Огледайте ги още веднъж и там където няма конфискация, да се прилага тази процедура. Където има предвидена конфискация, заради тежестта на престъплението. Вие създавате по-благоприятен режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, изтече Ви времето. Благодаря Ви.
Първа реплика – господин Бисеров. Втора реплика – господин Четин Казак. Трета реплика – Емил Василев.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Миков, неправилно казахте и така се внушава, че има общо съгласие по текстовете. Няма! Има само общо съгласие по това кое да отпадне – най-малко. Но няма общо съгласие за това дали останалите да останат. Затова аз подкрепям Вашето предложение и Ви казвам защо се вкарват тези текстове. Защото полицаите на Цецо Цветанов не могат да разкрият тези престъпления и създават нова структура. За това става въпрос. (Шум и реплики.)
Затова ги вкарват. Не задавайте такива въпроси – отговорите за известни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика.
Господин Казак. Отказвате се.
Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря госпожо председател.
Имам съвсем кратка реплика. Е добре де, господин Миков, какво става, ако лицето изпадне в състояние на невменяемост временно или постоянно разстройство на съзнанието, съответно наказателното производство бъде спряно или въобще прекратено? (Реплики от народния представител Михаил Миков.) Ами хубаво, извършил е грабеж, убил е еди-колко си лица, заграбил си е някакво имущество и наказателната му отговорност не може да се реализира. Хайде стига с това неразбиране!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика. Няма.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Много верен и правилен въпрос, господин Василев. Само че ако текста беше ал. 2 на чл. 22, че в този, този и този случай, тези, които аз предлагам да отпаднат, в хипотезите „последвала амнистия”, „изтекла давност” и всички тези неща, всичко щеше да е наред. Нямаше да има проблем. При ясен извършител и доказано обвинение, ползваме по-лесния способ по Наказателния кодекс, без да изчисляваме, без да смятаме конфискация на част или цялото имущество. Когато е налице хипотезата за която Вие казвате, тогава да се прилага този закон срещу имуществото. (Шум и реплики.) Само че сега може да е известен извършител, може да е вменяем, може да го осъдят и включително да го осъдят на конфискация на имуществото, само че през това време комисията се е занимавала, изчислявала, правила проверки, внасяла граждански искове, а всъщност прокурорът е обезпечил имуществото му, за да наложи санкцията конфискация. Ето затова се отложи този текст. Нищо не е направено.
Вие сте прав – в случаите на амнистия, когато лицето е невменяемо, субсидиарно да се прилага този закон.
Това обяснявам вече месеци какво е субсидиарност и алтернативност и защо е такъв по отношение на другите способи за отнемане на имущество.
Пришки ми излязоха на устата и ако беше така, нямаше никакъв проблем. Само че тук се създава по-благоприятен режим. (Реплики.) Ето затова става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Процедура – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди два часа помолихме всички, които имат забележки по този параграф, да седнем и да ги обсъдим. Вие, господин Миков, казахте, че сте упълномощили друг да дойде на Вашето място – господин Бисеров, да преговаря. Удовлетворихме всички Ваши искания.
Ако отново връщате нещо, за да правите пак някакъв РR, много късно е да го правите, затова, колеги, предлагам прекратяване на разискванията по тази точка. Достатъчно говорихме! (Ръкопляскания.)По този член, не по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратна процедура? Господин Терзийски – обратно предложение.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко заговорихме в залата за консенсусно решение.
Ако наистина търсим консенсусно решение, тука влиза прекалено голям обем от Наказателния кодекс. В момента се изброиха членове и алинеи, които следва да отпаднат, за които и Вие заявихте, че имате желание това да се случи.
Това обаче става ад хок. Нали разбирате, че това са 60 състава и само в потвърждение на това, че искам обратно становище, ще Ви кажа така: примерно на чл. 255, ал. 4 гласи, че ако се възстанови данъчното задължение – няма преследване. Значи, ако той възстанови това, което дължи като данъчно задължение, ами алогично е след като той си е данъчното задължение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме конкретното Ви предложение.
В процедура сме, господин Терзийски. Нямате възможност по същество да взимате отношение към текста.
Разбрах, ще подложа на гласуване.
Постъпи процедурно предложение за прекратяване на разискванията по чл. 22.
Гласуваме предложението.
Гласували 132 народни представители: за 115, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Разискванията са прекратени.
Следва гласуване.
На стр. 20 по доклада на комисията първото предложение е на народния представител Христо Бисеров, който предлага в чл. 22, ал. 2 изразът „се образува” да бъде заменен с „може да се образува”.
Комисията не подкрепя предложението. Вие държите ли на него, господин Бисеров?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров оттегля предложението си, след приключване на разискванията.
За чистота, подлагам на гласуване предложението на господин Бисеров, неподкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 16, против 96, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което комисията не подкрепя, е на народния представител Иван Костов, който в чл. 22, ал. 1, т. 17 по вносител, предлага в израза „255, 256” да отпадне 255 и да бъде заменен с „255, ал. 3”.
В чл. 22, т. 18, в доклада на комисията, е пренесено предложението на вносителите, където фигурират чл. 255 и 256. Приемам, че предложението е по т. 18, като вместо 255, предложението на господин Костов е – да се чете: „255, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението. (Реплики.)
Това е предложение на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров по т. 2, също неподкрепено. Да се счита, че едновременно съм подложила на гласуване, тъй като е идентично предложението на господин Костов, на господин Гяуров и Мартин Димитров в частта по т. 2.
Гласували 143 народни представители: за 12, против 101, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров – т. 2 от тяхното предложение, имплицитно гласувахме вече. Остават точки 1 и 3. Да проверя дали в окончателната редакция на чл. 22, ал. 2 не е отпаднала? Не.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров по точки 1 и 3, което комисията не подкрепя.
Гласували 139 народни представители: за 19, против 94, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Следва предложение на народния представител Димитър Чукарски и група народни представители за отпадане на точки от 1 до 4 в чл. 22, ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 18, против 86, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
По редакцията на комисията за чл. 22 бяха направени няколко предложения. Съгласно нашия правилник, първо, трябва да подложа на гласуване предложенията за отпадане на текстове.
Това е предложението на господин Миков, подкрепено тази вечер при дебатите от господин Бисеров, за отпадане на т. 7, чл. 199 и т. 8, членове 201 до 203.
Гласуваме предложението на господин Миков, подкрепено от господин Бисеров тази вечер при дебатите.
Гласували 143 народни представители: за 21, против 107, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Бисеров – след консултации, подкрепено от господин Анастасов.
Ще си позволя за прецизност още веднъж да повторя:
Точка 10 – „чл. 209” се заменя с: „чл. 209, ал. 1 и 2”.
Точка 13 – „чл. 225в” се заменя с: „чл. 225в, ал. 1 и 2”.
Точка 14 – остава само „чл. 227в, ал. 2”.
Госпожо Манолова, отпадат 227г и 227е.
В т. 15 – „чл. 233” се заменя с: „чл. 233, ал. 1 и 2”; „чл. 235” става: „ал. 1 до 5” и в т. 22 – „чл. 310” се заменя с: „чл. 310, ал. 1”.
Анблок поставям на гласуване предложенията на господин Бисеров, подкрепени от докладчика, след консултации във времето на отлагане на обсъждането и гласуването на този текст.
Гласуваме.
Гласували 147 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване пълната редакция на чл. 22 по доклада на комисията, съобразена с току-що приетото консенсусно решение, по предложението на господин Бисеров.
Гласуваме окончателната редакция на чл. 22.
Гласували 145 народни представители: за 123, против 7, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 13 има предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители – в § 13 думата „шестмесечен” се заменя с „деветмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Великов и група народни представители – в § 13 от Преходните и заключителните разпоредби думата „шестмесечен” се заменя с „дванадесет месечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Тодор Великов оттегля предложението си.
Госпожа Юлиана Колева оттегля предложението си.
Има думата госпожа Манолова – с уговорката, че срокът, ако мислите да предлагате нова цифра – не е редакционно предложение, каквото и да бъде то, няма да бъде допуснато до гласуване. Срокът е между първо и второ гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не се и съмнявам, затова и не възнамерявам да правя предложение.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Госпожо министър!
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо министър! (Смях от ГЕРБ.)
Промяната в този текст е поредното потвърждение на нашето твърдение, че приоритет на този закон няма да бъдат престъпниците (шум, реплики от ГЕРБ), няма да бъдат извършителите на тежки престъпления, а ще бъдат обикновените български граждани, че този закон се приема заради изборите, че той ще бъде насочен срещу политически неудобните, срещу тези, които не подкрепят властта. Ще Ви кажа защо. За да не звучат пред господин премиера тези думи популистки, политически...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, отклонявате се от текста. (Силен шум, ръкопляскания, реплики, тропане по банките от ГЕРБ.)
Моля Ви да се върнете към сроковете, ...
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...за да обосновете твърдението си...
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за промяната на 6-месечния срок за влизане на закона в сила в 3-месечен. (Шум и реплики от ГЕРБ и от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за ред в залата! Моля Ви да проявите разбиране към мен. Нека да изслушаме госпожа Манолова, все пак това са заключителни нейни акорди по този закон. (Смях от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Начините за привличане на едно лице към проверка по реда на този закон най-общо казано са два. Единият е то да е извършило престъпление и да е привлечено като обвиняем за някое от тези престъпления, по които дебатирахме току-що. Вторият начин е това да стане по донос на гражданин. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Обърнете внимание какъв е подходът на депутатите от ГЕРБ към извършителите на престъпления. В предходния § 6...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обсъждаме § 13, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: ...ние премахнахме срока, в който органите на досъдебното производство са длъжни да сезират комисията за извършителите на престъпления – за наркотрафикантите, за перачите на пари и пр. Също премахнахме и срока, в който съдилищата трябва да уведомят комисията за осъдените лица по тези престъпления. Значи, ние оставяме на мира престъпниците за неограничено време, за неопределен срок. Защото органите на досъдебното произвоство не са ангажирани със срок и могат да го направят след 6 месеца, след 10 месеца, след една година, когато решат. Ние не бързаме да проверяваме тези лица.
Ние бързаме с влизането в сила на този закон след три месеца да проверяваме гражданите, които ще станат клиенти на този закон по доноси. Тоест, към престъпниците облекчен режим, а към гражданите, за които ще донасят, по един бърз режим.
Затова казвам, че промяната от предвидения от вносителите 6-месечен срок на 3-месечен срок за обикновените граждани се прави предизборно, за да има време да се завърти въртележката и всички, които не са симпатични на управляващите, да бъдат пуснати на проверка. Добре, защо не наложите бърза процедура за истинските престъпници?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е идея! (Смях от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Така че и с последния текст от този закон, в който Вие променяте срока за влизането му в сила, целите това, което е духът и смисълът на този закон – част от изборното законодателство на ГЕРБ. (Викове от ГЕРБ: „Браво, браво!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги от ГЕРБ, за тези 4 дни Вие доказахте наистина, че сте работливи, че сте способни стоически да издържите до полунощ, особено когато има спусната заповед...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодарение на Вас, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: ...живи-умрели да приемете този закон до 4 май 2012 г. На път сте да изпълните заповедта, поздравления! Само че не бъдете толкова смели и толкова големи оптимисти, че за три месеца, както предлагате да влезе в сила законът, ще можете да сформирате тази комисия и нейните териториални звена и въобще този закон да започне да действа.
Неслучайно вносителите – именити юристи и професори по право, действащи магистрати от висшите съдилища в България, както спомена господин Анастасов, умувайки върху този закон, са преценили, че един 6-месечен срок е най-разумният, за да може наистина да се подготви работата на този орган и той да заработи, както се очаква от правителството, както се очаква и от Европейската комисия и лично от господин Барозу, който изкъсо следи приемането на този закон.
Затова аз Ви призовавам: не бъдете толкова смели и толкова големи оптимисти, вслушайте се в гласа на разума на вносителите и приемете тяхното предложение, а не това на комисията. Шестмесечният срок е най-удачният, най-разумният срок, за да може този закон да влезе в сила в условията на институционална и материална подготовка за онези, които ще го изпълняват.
Освен това искам да заявя, че ние, специално Движението за права и свободи, ще следим изкъсо неговото приложение, когато влезе в сила. Ще настояваме и ще изискваме от господин Барозу и от Европейската комисия, както усилено, последователно оказваше натиск върху Вас и върху правителството да бъде приет този закон, така изкъсо да следи неговото приложение и да не допуска произвол, да не допуска с този закон да бъде злоупотребявано за политически цели, особено преди предстоящите парламентарни избори.
Ето, това ние ще следим много внимателно...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Благодарим Ви затова.
ЧЕТИН КАЗАК: ...и ще очакваме и настояваме пред господин Барозу и Европейската комисия да изпълнят тези наши очаквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров има думата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това са заключителни пледоарии. (Смях от ГЕРБ.)
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин премиер, господин вицепремиер, госпожо министър, колеги! Вярно е, че е рано за заключителни пледоарии, защото имаме четири предложения за срок – 3, 6, 9 и 12 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглени са, господин Бисеров. Едно-единствено ще бъде подложено на гласуване.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тогава са две. Надявам се, господин Велчев, че Вашето предложение не е оттеглено, това няма как да бъде направено.
За да взема отношение, ще кажа само с две изречения, че разумният срок наистина е шест месеца. За три месеца това, което е направено тук, и което ще отиде, господин премиер, и в Конституционния съд, там ще изгори месец – месец и половина. Разумът е за шест месеца.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Направете го 6 месеца.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Чудесно.
Колеги, за да не мислите, че работата по закона е свършена, искам да Ви обърна внимание на една празнота. Един път Ви обърнах внимание, че тази комисия, която ще проверява имуществото на хиляди хора, няма да бъде проверявана за имуществото на своите членове. Пропуснахте го това, два пъти Ви го казах: „дайте текст”.
Госпожо председател, ако ми дадете процедурна възможност, за последно ще Ви предложа текст, по който членовете на тази комисия да попаднат в рамките на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Ще бъде крайно нелогично тези хора, които натоварихте с такава власт, никой да не им контролира имуществото.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Предложете текст.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие не можете да ми давате това разрешение. Ако госпожа Цачева ми даде, ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако при мен постъпи по надлежния начин в писмен вид предложение, със съответна номерация и къде да намери систематично място – да, но просто така да си говорим за някакво предложение – не.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не е „просто така”, аз съм се подготвил, естествено.
Госпожо председател, предлагам на залата да създадем § 14, а параграфът за срока да стане § 15, като § 14 е със следното съдържание: „В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, в чл. 2, ал. 1 се създава нова т. чл. 26а със съдържание: „Членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А директорите на териториалните дирекции? Като сте тръгнали, предлагайте и тях, принципът трябва да важи за всички.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако искаме да усъвършенстваме текста, както ми подсказват от трибуната, той да звучи така:
„Чл. 26а. Членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните дирекции.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицеприемиер, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бисеров, т. 8 на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, гласи: „Председатели и заместник-председатели на държавни агенции и председатели и членове на държавни комисии.”
Тази комисия държавна комисия ли е? Благодаря.
ДИМО ГЯУРОВ (СК, от място): Не е държавна. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е абсолютно подвеждащо тълкуване. Защо Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията са вписани като отделни точки в чл. 2? – Защото определени комисии се изписват отделно. Това е общият текст. (Шум и реплики.) Защо СЕМ, КРС, Комисията за финансов контрол са изписани като отделни точки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, обръщам Ви внимание върху стр. 15 от доклада, където сме приели чл. 13. В този член се казва, че: „Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях”. Това означава ли за всички, господин Бисеров?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как да го разбирам, като предлагате едно, аз Ви давам текстове, които вече са гласувани – има колизия на норми.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма колизия на норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте ми текста. Така е написан, че ми е трудно да го разбера. Надявам се втори път да го прочетете за залата.
Други народни представители за изказване?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожо министър, дами и господа народни представители! Искам да направя предложение да бъдат подложени на отделно гласуване предложенията на комисията за тримесечния срок в § 14 и предложенията на вносителите за шестмесечния срок.
За съжаление, деветмесечният срок беше оттеглен, колкото е една бременност, за да може да се роди отрочето. (Смях, оживление.) Но пък, господа народни представители, три месеца е аборт. А сега – сериозно.
Създавате една тежка машина със сложни процедури. Тримесечният срок е крайно недостатъчен тя да бъде създадена и организирана. Дайте си сметка, че членовете на тези комисии трябва да имат съответната подготовка, за да могат да заработят. Те трябва да се синхронизират и с останалите институции. Ето защо искрено се надявам, че освен в нашето искане, ще се вслушате и в апела на министър-председателя и ще приемете, както е предложено по вносители, срокът, в който този закон ще влезе в сила, да бъде шестмесечен. Освен това в този срок ще има възможност да бъдат премислени и редактирани някои от текстовете, които в момента приехте.
Искрено се надявам, господин министър-председател, и Вие да се запознаете с това, което беше прието в залата, защото досега тайно подозирах, че това, което се приема, е изцяло под Ваш натиск. Сега разбирам, че с Вас работим по-лесно, отколкото с мнозинството в продължение на 5 дни. (Смях, оживление, единични ръкопляскания.) Понякога тайно съм си мечтал пултовете на мнозинството да бъдат концентрирани в един пулт и той да бъде във Вашите ръце. (Силен шум, смях, оживление.) Наистина в тези шест дни трудно виждах собствената воля на народните представители от мнозинството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): По начина на водене, госпожо председател.
Народното събрание за първи път от началото на мандата стана свидетел на грозни сцени, режисирани от един дезертирал габровски партизанин (силен смях и ръкопляскания от ГЕРБ), играещ ролята на ляв шут с миткопалаузовски устрем. (Смях в ГЕРБ.)
И, госпожо Цачева, Вие би следвало друг път при други такива ключови дебати да не давате възможност за подобен фарс, който се разигра пред цялата държава. Аз зная къде ги стяга чепикът и защо искат да се отложи срокът. Защото робуват на народната поговорка „Гладна кокошка просо сънува”. Мислят, че колкото се отлага към края на мандата на това правителство, ще им се отложи това, което си гласуваха като амнистия предишната тройна коалиция. За разлика от амнистията, която си гласуваха предишните министри чрез техните депутати, сегашните гласуват Закон за отнемане на незаконно забогателите. Разликата е от небето до земята.
Затова, госпожо председател, друг път като водите заседание, не давайте възможност парламентарната трибуна да бъде използвана спекулативно, нарушавайки правилника.
И в заключение искам да кажа, че това е най-важният закон, приет от началото на прехода в Република България. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма по-добър закон, защото той наистина справедливо ще даде възможност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: … целият този грабеж, който беше осъществен през 22-годишния преход, да има за него възмездие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Лично обяснение? Не сте споменати. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Моля за тишина.
Колегата не беше персонално и поименно споменат, но нашият правилник създава възможност и за онзи, който се е почувствал лично засегнат. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.) Приемам, че господин Терзийски е лично засегнат и му давам думата за двуминутно обяснение.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, взимам лично обяснение, защото искам да защитя всички депутати от Габрово. (Оживление) Беше споменат депутат от Габрово и понеже и аз съм такъв, искам да защитя всички депутати от Габрово.
Първо, не аз съм уволнявал министър-председателя и не аз след месец или няколко месеца след това съм се прегръщал с него.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А, не е имало прегръдка! (Смях в ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Когато влязох в Народното събрание, аз влязох в партия, която се държеше опозиционно и имаше опозиционна позиция. Аз също бях опозиция през тази година и половина. След изборите през месец ноември аз и всички, които гласуваха за РЗС с лозунга, че Бойко Борисов ще бъде уволнен, бяха предадени. И бяха предадени от лидера на тази партия.
Ето защо за мен беше въпрос на достойнство да остана опозиция и да бъда верен на позицията, на която съм бил. И не аз съм предал някого, а този, който призова хората си да уволнят министър-председателя.
Господин министър-председател, аз винаги съм бил опозиция, никога не съм влизал в лични обяснения или нападки към Вас и съм се стремял да бъда принципен и конструктивен в поведението си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Дебатите са прекратени, преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Бисеров за създаване на нов § 14 със следното съдържание. Моля, прочетете го още веднъж ясно за стенограмата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): „§ 14. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, в чл. 2, ал. 1 се създава нова т. 26а със следното съдържание:
„26а. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.
РЕПЛИКА: И териториалните.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Без териториалните.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо без териториалните?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Трябва да създадем отделна точка за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Бисеров.
Гласували 145 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Преминаваме към гласуване на § 13 по вносител, който придобива номерация на § 15 с уговорката, че от „Финални текстове” е възможно при подреждане за обнародване на закона да настъпят промени в номерацията, с оглед систематиката на това, което сме гласували.
Колеги, припомням, че става дума за влизането в сила на закона, считано от обнародването му в „Държавен вестник”. Вносителите са предложили 6-месечен срок. Имаме две предложения от народни представители за 9-месечен и 12-месечен срок, които са оттеглени, поради което няма как да бъдат гласувани. И предложението на комисията, че законът влиза в сила в 3-месечен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.
Чисто процедурно съм длъжна да предложа първо предложението на комисията и ако то не бъде прието, ще остане в сила текста на вносителите.
Поставям на гласуване предложението на комисията със следното съдържание: „Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.
Гласували 137 народни представители: за 10, против 31, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя със следното съдържание:
„Законът влиза в сила в шестмесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене Законът за отнемане на незаконно придобито имущество. (Ръкопляскания от министър-председателя, министрите, народните представители от ГЕРБ и независими народни представители.)
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на депутатите от ГЕРБ, че оставиха правителството на власт, защото ние си бяхме донесли оставката, ако не гласувахте закона.
Второ, да благодаря на всички, които го подкрепиха – и на РЗС, и на Синята коалиция, на независимите депутати.
Да благодаря и на опозицията. Вие видяхте, че по много от текстовете конструктивно бяха приети забележките от Вас. Това е и смисълът на парламента – да има дебати, да има различни мнения и в края на краищата да се приеме това, което е важно за народа, важно е и за нашите евроатлантически партньори, така че още веднъж благодаря.
Поздравявам целия парламент с това решение.
Пожелавам Ви приятна почивка. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин премиер, но това ще е след като чуем съобщението за парламентарен контрол на 4 май 2012 г., петък, 11,00 ч.
Първи ще отговаря заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на девет въпроса от народните представители Мартин Димитров, Мая Манолова, Емилия Масларова, Кирчо Димитров, Иван Костов и Иван Николаев Иванов – три въпроса, Станислав Станилов и Захари Георгиев, и на две питания от народните представители Пламен Орешарски и Корнелия Нинова.
Втори ще отговаря министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на три въпроса от народните представители Емилия Масларова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски, и на две питания от народните представители Емилия Масларова и Цвета Георгиева, и Венцислав Върбанов.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на седем въпроса от народните представители Венцислав Лаков – два въпроса, Павел Шопов, Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Четин Казак и Димитър Карбов, и на питане от народния представител Павел Шопов.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, ще отговори на девет въпроса от народните представители Евгений Желев – два въпроса, Мая Манолова – три въпроса, Михаил Миков, Ваньо Шарков, Румен Петков и Димчо Михалевски, и на две питания от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на дванадесет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – 3 въпроса, Лъчезар Тошев – 2 въпроса, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Мартин Димитров, Ангел Найденов, Калина Крумова, Станислав Станилов и Кирил Гумнеров, и Стоян Иванов, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на осем въпроса от народните представители Петър Мутафчиев, Павел Шопов, Пенко Атанасов – два въпроса, Мая Манолова, Дурхан Мустафа и Гюнер Сербест, Кирчо Димитров и Петър Курумбашев, и на две питания от народните представители Корнелия Нинова и Димчо Михалевски.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на десет въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Павел Шопов – два въпроса, Иван Николаев Иванов, Михаил Михайлов, Мартин Димитров – два въпроса, Петър Димитров, Станислав Станилов и Кирил Гумнеров, и Стоян Иванов, и на три питания от народните представители Деница Гаджева, Антон Кутев и Ариф Агуш.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на шест въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Любомир Иванов, Кирчо Димитров, Гюнер Сербест – два въпроса, и Михаил Миков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов - на два въпроса от народния представител Корнелия Нинова, на въпрос с писмен отговор от народния представител Яне Янев, и на питане от народните представители Георги Пирински и Мая Манолова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков - на четири въпроса с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова - на въпрос от народния представител Пенко Атанасов, на въпрос с писмен отговор, и на две питания от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова - на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов - на два въпроса от народните представители Четин Казак и Пенко Атанасов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народните представители Гинче Караминова и Станка Шайлекова към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов;
- въпрос и питане от народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
По здравословни причини, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на културата Вежди Рашидов.
Утре заседанието на Народното събрание ще започне в 9,00 ч. с първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 22,41 ч.)




Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов
Екатерина Михайлова



Секретари:
Любомир Иванов
Митхат Метин