Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов
Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, днес е първата пленарна сряда за месец юни. Програмата за тази седмица се формира от парламентарните групи извън групата на ГЕРБ.
С оглед ротацията, която всеки месец се провежда между тези групи, точка първа е по предложение на Парламентарната група на Партия „Атака”, а именно – Проект за решение за отмяна на Декларация на Народното събрание от 12 януари 2012 г., осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, така наречения „Възродителен процес”. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители.
От Парламентарната група на Коалиция за България е предложено да влезе като точка, и това става точка втора – Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносители: Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Синята коалиция се предлага, и това става точка трета от нашата програма – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Ваньо Шарков и група народни представители.
Повтарям, че това са предложения по чл. 43, ал. 7. Те не подлежат на гласуване.
Извън предложенията за днешния пленарен ден от страна на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група, на Вашето внимание предлагам следния Проект за програма:
- Проект за решение за попълване състава на Комисията по външна политика и отбрана. Вносители: Красимир Велчев и Димитър Главчев;
- Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2011 г. Вносител – Министерски съвет.
- Първо четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Вносител – Министерски съвет.
- Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучването на факти и обстоятелства относно случая, изнесен в медийното и общественото пространство, на купуване и продаване на избори за кмет на Сливен с участието на ръководни кадри от Българската социалистическа партия, бивши министри от тройната коалиция и скандални фигури от подземния свят. Вносители: Искра Фидосова и група народни представители, продължение от петъчния ден;
- Второ четене на Законопроекта за управление на отпадъците. Вносител – Министерски съвет;
- Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител – Министерски съвет. Това е предвидено да бъде точка първа за четвъртък, 7 юни 2012 г.;
- Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Тук има два законопроекта – първият е на народния представител Волен Сидеров и група народни представители, а вторият е на Министерския съвет;
- Законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерски съвет;
- Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите;
- Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта;
- Парламентарен контрол – в петъчния ден, по обичайното му време.
Моля да гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 108, против 13, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Господин Лаков – по дневния ред.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на Партия „Атака”, а предполагам, че и всички Вие, с тревога следим събитията след вчерашните взривове в района на Петолъчката и село Лозенец.
Правя процедурно предложение във връзка с тази голяма авария, която може би е довела и до човешки жертви, все още не знаем, да бъдат изслушани вицепремиерът Цветан Цветанов, който отговаря за бедствията и авариите, и военният министър Аню Ангелов.
Бихме искали те да ни запознаят тук, от тази трибуна, със ситуацията край Петолъчката и най-вече с това какво смята държавата да предприеме. Тези взривове стават вече практика и в обществото с основание се пораждат слухове и въпроси, които трябва да получат своя отговор.
Не е случайно съвпадението, че гърмят само частни фирми. Партия „Атака” винаги е била против – нека да използвам хубавата българска дума – „аутсорсването” на такива дейности на частни фирми. Бихме искали да получим от висшите държавни мъже от изпълнителната власт уверение, че се взема всичко необходимо като мерки, за да не се повтарят, потретват, почетвъртват такива инциденти.
Моето процедурно предложение е до края на работния ден да изслушаме вицепремиерът Цветан Цветанов и министър Аню Ангелов по случая край Петолъчката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Нашето предложение с колегата Курумбашев е за член на делегацията на Народното събрание на Република България в Интерпарламентарния съюз, нека стане точка пета, тоест след проекта за решение за попълване състава на комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, тези предложения още не сме ги гласували. Те са по ал. 3. Изказването е малко преждевременно.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Това ми е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека първо да бъде прието и да влезе в дневния ред, а след това ще го разместваме в програмата.
Предложението на господин Мерджанов по същество е същото, като предложението на господин Лаков – за изслушване на вицепремиера Цветанов и министъра на отбраната Аню Ангелов.
Постъпили са предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника, за включване като точки в дневния ред на Народното събрание следните проектозакони и проекти за решения: първият е с вносител Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, който предлага включването на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносител госпожа Масларова и господин Стойнев.
Кой ще презентира това предложение, защото господин Найденов не го виждам в залата?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По ал. 7 днес ще гледаме Законопроекта за насърчаване на заетостта и предлагаме да гледаме и още два законопроекта, тъй като това са пакет от мерки, които касаят младежката безработица. Не е достатъчно да има само един законопроект. Кодексът за социално осигуряване е изключително важен, тъй като с него се цели да се преодолее една несправедливост към хората с висше и полувисше образование. Още когато започна реформата в държавното обществено осигуряване през 1999 г., стана ясно, че много хора не могат да покрият критериите за пенсиониране. Затова се предложи хората с висше и полувисше образование да си закупуват стаж не повече от пет години. Последвалото увеличаване на стажа и на възрастта и последвалата реформа прави почти невъзможно хората да изпълнят всички критерии за пенсиониране. Разбира се, има възможност те да закупят този стаж от пет години, но еднократно.
Наблюдавайки законодателството в Европейския съюз, четиринадесет държави членки считат, че времето за обучение се зачита за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски. Четиринадесет държави – членки на Европейския съюз! Смятам, че държавите могат да станат петнадесет, затова ние предлагаме именно този законопроект да бъде гледан днес в пленарната зала. Той е изключително важен законопроект, тъй като е част от нашия пакет от мерки, който предлагаме за младежка безработица.
Досега няма нищо конкретно предложено за справяне с младежката безработица. Откакто ГЕРБ управлява, на ден 420 души остават без работа! Четиристотин и двадесет души остават без работа! Младите хора напускат страната. Според последно изследване на Българската академия на науките 200 000 са младите хора, които желаят да напуснат държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Това е достатъчно да защитите предложението.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Затова предлагам този законопроект да бъде гледан като част от пакета от мерки, който се предлага, а не да гледаме винаги, както се случва досега, конкретни законопроекти на парче. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване като точка в програмата ни на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 20, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Емилия Масларова. Тя предлага да бъде включен Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението ни за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане е свързано с необходимостта – мисля, че има консенсус в обществото между всички политически сили и всички неправителствени организации, от спешни мерки за решаване на част от младежката безработица.
Искам с това наше предложение да припомня на госпожа Цачева и на тези, които бяха на 1 юни на срещата с младите хора, че те поставиха въпроса, който ние сме поставили в нашия законопроект. Всички студенти и ученици не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца да имат право да получават стипендии от работодателите, в резултат на което работодателят ще има правото толкова време, колкото е давал стипендията, да ги наеме на работа – той ще бъде задължен, и в същото време от неговата данъчна основа ще бъде намалена сумата, с която е плащал тези стипендии.
Искам да припомня на залата, че това предложение по принцип е прието от Министерството на образованието, младежта и науката. Това предложение се приема от работодателите и аз настоятелно Ви моля в пакета от мерки, които трябва да направим всички спешно, да се солидаризираме с една такава стъпка. Тази стъпка дава шанс на младите хора, от една страна, да имат стипендия, и от друга страна – да имат сигурност, че ще имат работа минимум дванадесет месеца, след като завършат средно или висше образование. От друга страна, работодателите са стимулирани да търсят тези млади хора, които са знаещи и можещи и им трябват за съответното производство.
Това е изключително важно и имайки предвид, че Вие сте гласували в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, където е минал, само „въздържали се”, но не и „против”, смятам, че ще подкрепите това наше предложение. (Реплика от ГЕРБ.)
Не можем всичко да направим, уважаеми колега! Не е коректно да подхвърляте такива неща.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за включване в програмата ни на Законопроекта за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Гласували 128 народни представители: за 42, против 34, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Госпожо председател, поисках прегласуване, защото от залата чух реплики защо не сме го направили.
Колеги, при безработица 5,8 през 2008 г. и 2009 г., при най-висок темп на нарастване на заетостта в Република България през тези две години такива мерки не се налагаха, въпреки че винаги сме считали, че между работодателите и образованието трябва да има тясна връзка, свързана с баланса на трудовите ресурси, които ще бъдат реализирани на нашия пазар.
Трябва ли да припомням в тази зала, че ако нашата безработица, средно за страната, е малко над средноевропейската, то безработицата при младите хора в страната ни е два пъти по-висока от средноевропейската?! Трябва ли да припомням, че младите хора напускат България, защото нямат сигурност за реализация?! Ето един шанс.
Отново се връщам към 1 юни, когато едно от изискванията, едно от предложенията на децата за законодателна инициатива в парламента, което беше одобрено от присъстващите там депутати от всички парламентарни групи, беше именно това.
Нека не се връщаме непрекъснато назад, а да гледаме това, което днес, сега е необходимо, и да го направим. Няма нищо лошо – Оперативна програма „Човешки ресурси” надгражда. Там има практикуване, но там са предвидени 140 000 души да практикуват, а до момента практикуват само 10 000 души при над 98 000 вече безработни млади хора до 29-годишна възраст.
Моля Ви, помислете! Не се опитвайте, защото това е предложено от опозицията, да гласувате „въздържали се”, защото на Вас Ви е неудобно да гласувате „против” срещу едно такова разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване.
Гласували 125 народни представители: за 43, против 28, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Михаил Миков с искане в програмата да бъде включено Проекторешение за възлагане на одит от Сметната палата на Център за градска мобилност ЕООД – гр. София.
Господин Миков, слушаме Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Благодаря и за това, че проявявате внимание към направеното от мен предложение.
Внесеното предложение е свързано с една изключително болезнена обществена тема – двойното повишаване на цените за паркиране в София. Гражданството никак не е убедено, че новите цени за паркиране в „Синя зона” в София са съответни на разходите, каквито би трябвало да бъдат таксите. В миналото поне двама ръководители на тази организация завършиха трагично жизнения си път. В публичното пространство има достатъчно информации за влияние на силови структури върху столичните паркинги и гаражи, респективно на Центъра за градска мобилност, който фамозно прие активите и пасивите на „Паркинги и гаражи”.
Всичко това налага да има информация за средствата, които се събират от гражданите, за тяхното целесъобразно използване, за увеличаването на таксите и неговата обоснованост – не само заради покупателната способност, както е посочено в искането на неправителствените организации до съда, но и поради това, че се събират несъответни такси за паркиране. „Синята зона” времево също се разширява – и в събота да се събират такива пари.
Всичко това налага Народното събрание да прояви интерес към темата – това засяга милиони български граждани – и да види какво става с парите в тъй наречения Център за градска мобилност в София, къде отиват тези пари и как се харчат.
Разбрах междувременно, че след внасянето на нашия проект за решение са получени документи по темата, но не знам кой в Народното събрание от управляващото мнозинство ги е получил и защо не се запознава цялото народно представителство с тази информация?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване в програмата на Проекторешение за възлагане на одит на Центъра за градска мобилност.
Гласували 122 народни представители: за 45, против 34, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители от мнозинството, аз не мисля, че Вие имате какво да криете. С гласуването си Вие очевидно не искате Сметната палата да надзърне зад завесата на поне две убийства на ръководители през последните години на това дружество – единият изгоря, а мисля, че другия го застреляха – (реплика на народния представител Станислав Иванов), не искате да се надзърне зад харченето на едни пари, които очевидно трябва да останат тайна, трябва да бъдат свързани с далаверите в Столичната община.
Моля Ви да свалите усещането в обществото, че Вие искате да се прикрие как се харчат парите, събирани от гражданите за „Синята зона”, и кое налага двойно да се увеличават тези средства. Искате ли Вие като народни представители – избрани в голямото си мнозинство от столичния град, да има яснота и Сметната палата да провери какво се случва с тези пари, или не искате гражданите да получат този обективен отговор от Сметната палата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 32, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Мая Манолова – секретар на Парламентарната група на Коалиция за България, която предлага Проекторешение за изменение и допълнение на Решение на Народното събрание за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз. Предложението е внесено от господин Найденов на 5 юни 2012 г.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Предложението няма нужда от обосноваване. Нашата делегация в Интерпарламентарния съюз е в непопълнен състав. Мисля, че е нормално той да бъде попълнен.
Предлагам точката от седмичната програма, в която да разгледаме това предложение, да бъде пета, практически след промените в друга парламентарна комисия - Комисията по външна политика и отбрана. Предложението ми е проекторешението да стане точка пета от програмата за тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието. Това става точка пета от нашата програма.
Господин Радославов? Няма го в залата. По същество неговото искане е удовлетворено след това гласуване.
Няколко съобщения.
Първо, постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 30 май до 5 юни 2012 г.:
Проект за решение за спешен ремонт на мостове и виадукти от републиканската пътна мрежа. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 010000851 на Сметната палата. Вносител – Комисията за финансов надзор. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по външна политика и отбрана. Вносители – Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2011 г. Докладът е поверителен. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външната политика и отбрана.
Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2011 г. (поверителен). Вносител – Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и „БНП Париба”, Ейч Ес Би Си Банк и Райфайзен Банк Интернешънъл във връзка с емитирането на облигации на стойност до 950 млн. евро, подписан на 4 юни 2012 г., на Договора за фискално агентство между Република България в качеството на Емитент и ДЪ БАНК ЪВ НЮ ЙОРК МЕЛЪН в качеството на Фискален агент и Платежен агент и ДЪ БАНК ЪВ НЮ ЙОРК МЕЛЪН (Люксембург) С.А. в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 950 млн. евро, подписан на 4 юни 2012 г. и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации с номинална стойност до 950 млн. евро, подписан на 4 юни 2012 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Решение на Народното събрание за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз. Вносител – Ангел Найденов.
На 5 юни 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за април 2012 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С Решение № 1865-НС от 31 май 2012 г. след предсрочното прекратяване пълномощията на народния представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова, избрана от 19. многомандатен избирателен район – Русе, издигната от Коалиция за България в Четиридесет и първото Народно събрание, Централната избирателна комисия на основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс

„Р Е Ш И:
Обявява за избран за народен представител в 19. многомандатен изборен район – Русе Добрин Ненов Данев със съответно ЕГН от листата на Коалиция за България.”
Решението следва да бъде изпълнено с полагане на клетва от народния представител.
Моля да поканите господин Данев в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Данев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ДОБРИН ДАНЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!

Преминаваме към точка първа от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ЯНУАРИ 2012 Г. ОСЪЖДАЩА НАСИЛСТВЕНАТА АСИМИЛАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ – ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС”.
Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Сидеров, имате думата. (Народният представител Лютви Местан иска думата.)
По начина на водене – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, естествено императивът на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание стои пред нас и може би затова, госпожо председател, давате ход на тази точка първа от първата сряда на новия месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С оглед принципа на ротация е време Партия „Атака” да бъде първа.
ЛЮТВИ МЕСТАН: С оглед принципа на ротация ще Ви припомня, ние сме свидетели на редица случаи, в които Вие отклонявате предложения на парламентарни групи за вкарване на точка в дневния ред, поради това че не са налице условията за разглеждане на съответната точка – няма становища на водещи комисии, не са минали двата месеца и така нататък, и така нататък. Това е правна възможност, която става абсолютно право на парламентарната група, когато са налице условията за обсъждане на проекта за решение или на законопроекта. В случая обаче имаме недопустимо по своята същност проекторешение, защото няма как с проект за решение да се отмени Декларация на Народно събрание. Това са различни актове и аз мисля, че по-прецизен прочит не само на Закона за нормативните актове, но и на Конституцията, ще ни изправи пред невъзможността днес да обсъждаме подобен проект за решение, който би бил безпрецедентен в историята на съвременния български парламентаризъм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Съгласна съм с част от Вашите разсъждения, но за съжаление, нашите норми по правилника не ми оставят възможност за никаква намеса, било моя или на друг от ръководството на Народното събрание.
Господин Сидеров, слушаме Ви.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представител, предлагам на Вашето внимание решение, внесено от Волен Сидеров, Десислав Чуколов, проф. Станислав Станилов, Павел Шопов и други народни представители от Парламентарната група на Партия „Атака”.
С този проект за решение ние искаме отмяна на Декларация на Народното събрание, приета на 11 януари 2012 г., осъждаща така наречената насилствена асимилация на българските мюсюлмани и така наречения „Възродителен процес”.
Това решение внасяме с аргументите, че приетата според нас по бърз и недомислен начин декларация, внесена от представители на Синята коалиция начело с Иван Костов, поставя България в изключително неизгодно положение и предвижда всъщност търсене на икономически обезщетения и големи плащания, както и поставянето на България на международен съд.
С приетата на 12 януари Декларация всъщност се нарушава и Конституцията на България в чл. 2, 3 и 13. Тази декларация дава възможност да се засили пропагандата на сепаратизъм в България. Изкривява се най-новата история на Република България с твърденията за така наречено етническо прочистване. По-късно ще кажа няколко думи колко спекулативен е този термин и докога ще ни бъде внушавано, че е имало насилствено изгонване на хора с мюсюлмански имена от България. Такова не е имало.
Тази декларация развързва също така ръцете на екстремистки кръгове, които и без това работят днес в България и се опитват да насаждат разделение и сепаратизъм – отделяне на отделни райони от България в така наречени анклави.
С отмяната на тази декларация, уважаеми дами и господа, ние ще извършим нещо не само обществено полезно, но исторически и категорично необходимо, защото ще премахне възможността върху България да се залепи трайно, завинаги петното на държава, която е провеждала геноцид и етническо прочистване, което категорично не е вярно и историческите факти го доказват.
Ние предлагаме решение, с което да се отмени декларацията от 12 януари 2012 г., приета от Народното събрание, и по този начин да предотвратим спекулациите с името на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте за изказване, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители, с понятието „Възродителен процес” се спекулира вече 22 години. По време на така наречения демократичен преход неведнъж беше поставян въпросът, че България, като държава, и българите, като нация, сме виновни за това, че през 1989 г. на територията на България е провеждано етническо прочистване. Всъщност точно в този смисъл е декларацията, която Синята коалиция се опитва да прокара на два пъти вече в Народното събрание – през 2009 г., неуспешно, слава Богу. Тогава все още в колегите депутати от ГЕРБ работеше гласът на разума. Тази декларация тогава не беше приета.
През януари тази година обаче същата декларация вече беше приета и това е изключително тревожен факт. Аз тук няма да казвам как в България обществеността, редица учени, общественици и патриотични формации буквално бяха шокирани от тази декларация, нарекоха я национално предателство. Тези, които казват това, са абсолютно прави.
Тази декларация, внесена от Иван Костов, Мартин Димитров, Екатерина Михайлова, господин Методиев, Любомир Иванов, Мариана Даракчиева, Иван Иванов, Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев и Михаил Михайлов – тези поне са се подписали, казва следното нещо: „Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния икономически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и тъй наречения Възродителен процес. Обявяваме прогонването на 400 хиляди български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим” - забележете, 400 хиляди граждани, и призовават българското правосъдие и главният прокурор да възобновят делото срещу тъй наречения Възродителен процес. Това е декларацията от 2009 г. на Иван Костов и негови колеги.
През 2012 г., вече приетата от Народното събрание декларация – текстът е същият, само че изгонените, така наречени граждани, са станали 360 хиляди. Синята коалиция си играе с бройките – 40 хиляди човека за нея са нищо работа – 400, 360, няма значение. Важното е да се осъди България.
С приемането на тази декларация бяха нарушени исторически факти и аргументи. Сега ще ви кажа кои точно.
През 1989 г. се случиха следните събития: след поредица от терористични действия от Турското националноосвободително движение, което е първото име на ДПС, по времето все още на социализма, преди падането на Тодор Живков, това Движение за права и свободи се наричаше Турско националноосвободително движение и то организира в рамките на няколко години десетки атентати, бомбени атентати и терористични актове. Ще спомена само за гара Буново, където имаше жертви, сред тях и бременна жена. Гара Пловдив, Сливен, Бургас, Слънчев бряг и така нататък – десетки са бомбените атентати, които бяха извършени по един професионален, терористичен начин с помощта на турските спецслужби. Тези атентати, забележете, бяха извършени преди да започне процесът за смяна на турско-арабските имена и възвръщането на българските сред мюсюлманското население в България. Това става 1984-1985 г.
През 1989 г. вече всъщност стават тези събития, които се визират във въпросната декларация, на която ние искаме отмяна. Какво се получава? Става следното нещо: България, тогава Народна република България, приема законодателен акт. На 10 май 1989 г. Народното събрание на България приема Закон за допълнение и изменение на Закона за задграничните паспорти, с който закон дава възможност на всички български граждани да пътуват там, закъдето пожелаят, без ограничение. В резултат на този закон, забележете, закон, приет от Народното събрание на Република България през така наречения тоталитарен режим, започва всъщност пътуването и изселването на български граждани по посока на Турция в огромни мащаби.
Можем ли да говорим тук за етническо прочистване? Не! Категорично не, защото тези български граждани, тръгнали към Турция, на брой 320 хиляди, не 360, подчертавам, цифрата е 320 хиляди, която е призната от тогавашния турски премиер Тургут Йозал, който на 21 август казва, че са приели 320 хиляди изселници от България. Турският президент Сюлейман Демирел на 23 август същата година потвърждава цифрата – 320 хиляди изселници. Това са фактите, които също не са силна страна на вносителите на декларацията на Иван Костов.
След като на 10 май българското Народно събрание приема този законодателен акт, с който дава възможност на българските граждани да пътуват свободно навън, само в продължение на 10 дни в поделенията на МВР се получават над 250 хиляди искания за международни паспорти и те са удовлетворени. Това са на хора с мюсюлмански имена. За десет дни страната напускат 100 хиляди човека, но, забележете, със задгранични паспорти, доброволно, след като са продали имуществото си и след като са изтеглили, дами и господа народни представители, 400 млн. лв. от ДСК – „Държавна спестовна каса”. Четиристотин милиона лева!
Къде има етническо прочистване, при което хората, които са прочистени, си изтеглят вложенията от спестовната каса, взимат си покъщнина каквато искат, необезпокоявани и непритискани от никой, тръгват и се изселват там, закъдето искат, с паспорт в ръка? Къде има подобен случай на етническо прочистване? Моля да ми дадете пример и аз ще се съглася тогава, че декларацията на Костов е правилна.
След като тези граждани тръгват да се изселват към Турция абсолютно доброволно, изтегляйки парите си, вземайки покъщнината си, някои от тях продавайки имуществото, броени месеци след това – това е датата, 21 август 1989 г., турската страна спира административно изселването на български граждани от България към Турция. Не България, а Турция спира изселването на 21 август 1989 г. Значи турската държава, която претендира, че в България е имало някакво насилие над мюсюлманското малцинство, всъщност затваря вратата за това мюсюлманско малцинство.
Къде е логиката тогава? Ако имаше етническо прочистване, защо Турция не приема своите братя, събратя и така нататък докрай, до последния човек? Няма такова нещо! Турция вижда, че губи играта в геополитически план и затваря границите с България. След което, забележете, дами и господа, така наречените прогонени насилствено български граждани с мюсюлмански имена започват да се връщат необезпокоявани в България. Нали те са етнически прочистени, нали срещу тях има геноцид, както се изразяват тук някои колеги? Няма геноцид и няма насилие срещу тези граждани да напускат държавата. Те започват да се връщат и се връщат 154 937 човека още по времето, когато управлява Тодор Живков – този злодей, който прочиства етнически и така нататък. Всъщност под неговото ръководство, в неговата държава се връщат 154 937 човека от тези 320 хиляди. Всъщност половината от изселените се връщат в рамките на броени месеци.
Защо се връщат? Защото виждат, че Турция, която дотогава им е обяснявана като свръх демократична, очакваща ги с отворени обятия държава, всъщност ги настанява в едни палатки, в едни мизерни условия, отнася се с тях унизително и не иска да ги брои за хора. Те се връщат в България, защото са осъзнали, че това е тяхната родина. Да, тези хора са претърпели несгоди и страдания, но те са претърпели несгоди и страдания не в резултат на това, че българската държава ги е преследвала и насилствено ги е изгонила, а защото са били подмамени от една пропаганда от страна на Република Турция, че там ги очакват с хляб и сол, с мед и масло и че там те ще живеят прекрасен живот. Е, защо тези 154 хиляди човека да се връщат там, откъдето са етнически прочистени? Кой се връща там, където е бил приложен геноцид срещу него? Няма такива случаи!
Историческите факти са такива – нека да разсъждаваме върху тях. Аз, както виждате, говоря спокойно, без патос, без емоции, без излишни страсти. Историческите факти трябва да се анализират и коментират нормално, спокойно, разумно, а не да се поддаваме на внушения, в резултат на които да правим неверни декларации – неверни исторически, неправилни и държавнически.
Какво може да стане в резултат на тази приета, както казах –лекомислено, декларация? Надявам се, че колегите от ГЕРБ може би не са вникнали в нея, но какво може да се случи?
Веднага след приемането на тази декларация, два дни след това, турското външно министерство излезе с много показателно изявление. Аз ще прочета две-три изречения от него. На 13 януари тази година Министерството на външните работи на Турция заявява, че е много удовлетворено от декларацията, но казва: „Искаме да вярваме, че вече е настъпил моментът виновниците за предприетата жестока кампания, причинила – както се отбелязва – етническо прочистване”. Във въпросната декларация турското външно министерство се позовава на Декларацията на българското Народно събрание и претендира, освен да бъдат предадени на правосъдието виновниците... Кои виновници? Тези, които дават паспорти на българските граждани с мюсюлмански имена да пътуват доброволно навън? Те ли трябва да бъдат наказани? И освен това ще бъдат предприети конкретни действия за всестранно и пълно обезщетение на всички потърпевши.
Има някои гласове, които вече предложиха България да бъде дадена и на европейски съд.
Следователно с тази декларация, дами и господа от ГЕРБ, обръщам се към Вас най-вече, защото с Вашите гласове тя може да бъде анулирана, сте дали възможност на Република Турция, на отделни физически лица и организации да съдят България, след което ние ще бъдем натоварени с милионни плащания. Кой ще ги плаща? Вие ли, от джобовете си? Иван Костов ли ще ги плати? Да, той може, има тази възможност, но се съмнявам, че ще даде и лев. Тези плащания ще се струпат на гърба на българския гражданин, който и без това изнемогва в днешно време. Той сега ще трябва да плати и обезщетение, защото България била провела етническо прочистване. Ето това ще бъде последицата.
Другата последица ще бъде, че Република Турция ще анулира Ангорските договорености от 1925 г., за които вече слюнка не ми остана в това Народно събрание и в предишното да пледирам да бъдат изискани от Турция обезщетенията от над 10 млрд. долара, които дължи за заграбените имоти при проведения истински геноцид към тракийските българи през 1913 г.
Така че последиците от лекомислената, хайде така леко да я нарека, за да не кажа национално предателство, декларация, приета на 12 януари тази година, дами и господа, ще бъдат много тежки за България.
Нека да се замислим, нека да преценим трезво и разумно, като държавници, да не се водим от подсказвания по посока Анкара или от техни представители. Нека да гласуваме решение, с което да отменим декларацията, за да бъдем спокойни и утре да не се срамувате пред българските поколения Вие, дами и господа, които сте приели тази декларация, когато ще Ви питат: „Защо си признавате неща, които не сте извършили?”
Надявам се на Вашия разум, пледирам към Вашия разум и очаквам държавническо решение от всички депутати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? За първа реплика – господин Великов.
Втора реплика – Камен Костадинов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Сидеров, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Сидеров, Вие говорите за исторически данни и факти, които въобще не си представяте как са в исторически план.
По стечение на обстоятелствата през 1984 г. бях студент в Кърджали. Бях студент в Кърджали по простата причина, че другарите комунисти не ми разрешаваха да следвам и бях отритнат от три университета в България. Като войник в Крумовград съвсем случайно попаднах на Учителския институт в Кърджали, записах се там и успях да вляза. През 1984-1985 г., когато стана смяната на имената, имах толкова много приятели в Кърджали – турци.
Приятели, които, меко казано, след като започна възродителният процес, просто се уплашиха. Уплашиха се за своята съдба, съвсем по човешки.
Когато хората казват, че „всяка крушка си има опашка”, това не е казано ей-така. То е плод на исторически дадености.
Говорим за този процес, за който Вие въобще нямате никаква представа какво се случваше през тези години в Кърджали и в този регион. Вие говорите, за да можете откакто сте се пръкнали като политическа формация, да защитавате някаква измислена кауза, която аз въобще не разбирам.
В този глобален свят – в момента моят син работи в Лондон, а малкият ми син учи в Щатите – когато на тях започнат да прилагат тази практика, която Вие я прилагате към българите с турско самосъзнание, тогава всеки един ще застане нащрек и ще вземе съдбата в своите ръце.
Виждал съм как български мюсюлмани напускаха страната плачейки и продаваха на безценица своите имоти, а ние живеехме съвсем свободно и спокойно.
Вие в момента постоянно подклаждате напрежение в българското общество. Вместо да поставим началото на прагматизъм в нашата страна, Вие постоянно насаждате етническа омраза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Спрете, господин Сидеров, защото това няма да доведе до нищо добро в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Сидеров, аз няма да влизам в спор по съществото на проблема с Вас, тъй като нас ни делят ценностни различия. Вие се опитвате да се кичите с патриотизъм, а всъщност се опитвате да поддържате политика на разделение и ненавист.
Искам да Ви направя прагматична реплика по съществото на верността на фактите, които Вие излагате.
Вие се опитахте да внушите на уважаемото народно представителство, че Възродителният процес, насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани са резултат на извършени преди това терористични актове в България. Това е дълбоко невярно и е лъжа. Още по-цинично е, че Вие много добре знаете, че това е лъжа.
Терористичният акт на гара Буново, за който Вие говорите, е извършен на 9 май 1985 г., след като Възродителният процес и насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани са приключили. По никакъв начин не оправдавам извършването на терористични актове, обаче Вие се опитвате да правите изключително неверни внушения, за да подкрепите една по същество невярна и отречена от времето теза, което не Ви прави чест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Корман Исмаилов.
След това, господин Сидеров, ще имате възможност за дуплика.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От тази трибуна много често са се чували и са се изговаряли много големи лъжи, много големи манипулации, но много рядко съм бил свидетел на толкова нагло говорене и преиначаване на действителни факти и събития, които се случиха пред лицето на целия свят.
Говоря и като един човек, който е преживял това нещо, което се случи, макар и на по-ранна възраст. Тук се казаха някои лъжи от рода на това, че се вменявало вина на българите. Виновни са не българите, а тези, които тогава в годините, а и много по-рано през различни други години през миналия век със своето действие и бездействие извършиха едни големи престъпления срещу свободата на личността, срещу естествените изконни права на човека.
Аз не съм изненадан от това говорене тук и сега, защото тези хора, които застават зад тези думи и приказки в момента, в едни други години, на едно друго място биха носили униформи с цвета на знамето на партията, която представляват сега. Така, както Вие в момента отричате възродителния процес, аз съм сигурен и съм видял факти, че Вие отричате и Холокоста.
Така че на мен ми се струва абсурдно всичко това, което се случва в тази зала, и вменяването на страх, че България ще бъде осъдена в Страсбург. България може да бъде осъдена в Страсбург, защото вече 23 години няма възмездие и така нареченото „Дело № 1” срещу виновните за този процес не е приключило, то не е и започнато. Затова, разбира се, виновни са пак хора, които с действия и бездействия, от днешната съдебна система, и тези, които тогава и сега са работили в структурите на бившата Държавна сигурност. Те са били гръбнакът на провежданата политика по възродителния процес през различните години от ръководството на Българската комунистическа партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Честно казано, смятах, че ще има по-сериозни реплики към това, което казах. Уви! Видяхме само общи приказки и никаква кореспонденция с аргументите, които приложих.
Господин Великов, говорете като професионален политик. Господин Корман Исмаилов, също така и господин Костадинов, говорете като професионални политици и коментирайте фактите. Недейте да правите характеристики на моя милост, правили сте ги достатъчно! Аз към това нещо съм претръпнал, не ме интересуват Вашите характеристики. Интересува ме фактологията, интересува ме България и името на България. Вие сте готови да плюете на името на България, Вие сте готови да преиначавате фактите и да се позовавате на смяната на имената, която смяна на имената беше връщане на изконните български имена на така наречените помаци, на хората, които са били насилствено ислямизирани.
Искате да правим пълен исторически анализ ли? Ето такъв топ литература ще Ви донеса, ако все още някой от Вас продължава да чете – само че тази дейност май не Ви се отдава, за да се убедите, че това са имена на българи, които са насилствено ислямизирани по време на османското робство. След което ние поискахме тук да се приеме решение за геноцид срещу българския народ.
И с това не сте съгласни, нали? Господин Исмаилов, Костадинов и Великов – срещу българи не е провеждан геноцид по време на османското робство, нали? Тракийските българи не са избивани и прогонени, така ли? Вие бяхте „против” това да се приемат нашите декларации и нашето решение, обаче сте „за” да се самооклеветим – България да се самооклевети! Тук става дума, че декларацията на Костов казва: етническо прочистване. Аз дадох факти, че това не е било етническо прочистване – доброволно заминаване на хора, които след това със закон през 1991 г. държавата им върна имотите, въпреки че те ги бяха продали.
Къде е прочистването? Четиристотин милиона лева, изтеглени от ДСК?! Къде е прочистването? Говорете по фактите, оставете мен и партията ми, защото там сте излели достатъчно помия и клевети. Между другото, инспираторът на тази цялата декларация, така нареченият Сезгин Мюмюн, който стои в дъното и който даде пресконференция заедно с Костов, го осъдих и той е осъден от Софийския районен съд през 2009 г. за клевета и обида. Ето това е човекът, който движи декларацията срещу България. Така че се засрамете, които носите български имена, поне от това, което говорите тук, защото Вие участвате в един национален мазохизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо председател, при цялото ни уважение към Вас, още веднъж настойчиво се обръщам с искането да призовете вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов да дойде в Народното събрание и да даде информация за случващото се в две области на Република България. Изумителен е фактът, че цяло денонощие населението е неспокойно, обхванато е от паника, медиите се занимават с този проблем, а тук имаме отсъствие на двама министри, които са били на мястото на събитието.
Много Ви моля да предприемете мерки и по най-бързия начин, независимо от заседанието на Министерския съвет, министър Цветанов да дойде в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще изпълня искането и ще направя каквото е възможно.
Изказвания?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да си позволя да интерпретирам исторически факти. Има разлика обаче между прочит на история, на която не сме били свидетели, и прочита на история, на която сме били свидетели. Във втория случай трябва да говорят фактите такива, каквито са. Аз ще се спра на един-единствен факт – абсолютно неоспорим, документиран.
Двадесет и шести декември – студено, мъгливо, зимно време. Милиция и войскови части обграждат селата в община Кирково, едно от които е село Могиляне. Целта – с бетеери и „Калашников”, да бъдат принудени жителите на община Кирково да приемат насилствено наложени християнски имена.
Хората излизат на мирен протест. Забележете, неорганизиран. Никой не е очаквал подобно посегателство срещу изконни права от бога дадени. Срещу мирно протестиращите се открива огън. Умират невинни, повтарям, не само невъоръжени, невинни хора, сред които е 17-месечното бебе Тюркян. Убити са още десетки граждани, хиляди са насилствено преселени в други части на страната. Това се случва още месец декември 1984 г. Хиляди ще бъдат затворени по затвори и лагери. Стотици хиляди ще бъдат прогонени – това е точната дума, защото се връчва червеният паспорт и се казва: „До три дена да те няма!”
Точно тези събития, определени цинично като „Възродителен процес”, са обект на декларацията на Народното събрание, приета с внушително мнозинство.
Госпожо председател, приемането на тази декларация е един от най-важните актове на Четиридесет и първото Народно събрание – натоварени ценностно, преди да е натоварен актът политически е натоварен ценностно, защото с тази декларация европейска България казва, че не може да носи товара на възродителния процес, че това не е характеристика на демократична България. И понеже се спомена за завръщането на 150 хиляди от близо 400-те хиляди, когато се казва „близо 400 хиляди”, смятам, че точната цифра 360 хиляди вече става коректна, вече е в демократична България, защото връщането е след 10 ноември 1989 г.
Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам още веднъж категоричната ни позиция за недопустимост за обсъждането на подобен проект за решение. Но понеже допуснахте тези дебати, ще кажа, че ние убедено ще гласуваме „против” проекта за решение, защото той цели да отнеме на Четиридесет и първото Народно събрание един знаков акт, с който това Четиридесет и първо Народно събрание ще остане в демократичната история на България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Великов, имате думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, за да не бъда голословен, първо, искам да припомня исторически данни. Вие в Движението за права и свободи сте се включили на много по-късен етап, на много по-късен етап от създаването на Движението за права и свободи.
Аз не разчитам – в Движението за права и свободи, хора, които в годините тогава, когато се зараждаше съпротивата на тези български мюсюлмани срещу смяната на имената – почерка в момента на Движението за права и свободи. Като че ли в нашата страна през този 20-годишен преход се възроди традицията да се зараждат патриотични политически формации, с които да сте като скачени съдове, за да можете заедно да се подпомагате в своята дейност и постоянно да будим българския народ.
Искам да Ви попитам: защо Вие в самото зараждане на Движението за права и свободи не сте се включили? Защото, доколкото не ме лъже паметта, Вие бяхте председател на СДС в Момчилград, кандидат за кмет. Защото историческите събития сочат, че имат право от тази трибуна да говорят за възродителния процес хора, които са били наистина потърпевши от това асимилиране на българските турци. Аз Ви казвам: това, което се случваше тогава, надминаваше всички мои очаквания като българин за онова, което може да се случи. Аз с чест нося своето име и уважавам всеки човек, който живее в нашата страна, но бих се противопоставял с всички сили и средства, ако на моя син, който работи в Лондон, някой насилствено иска да смени името му с английско или някакво друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Местан? (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Добре.
Други изказвания?
Заповядайте господин Гумнеров, имате думата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, аз ще започна от думите на господин Местан. Както се казва, човек трябва да тръгне отнякъде, когато прави изказване. Той каза, че приемането на тази декларация било едно от най-големите постижения на Четиридесет и първото Народно събрание.
Моето мнение е доста по-различно, господин Местан. Смятам, че приемането на декларацията ще остане като една от най-позорните страници, приети от Четиридесет и първото Народно събрание.
Мен трудно някой би могъл да ме обвини в някакви симпатии и разбирателство с господин Сидеров, както и обратното, но в този случай няма как да не го подкрепя, защото е прав. В България действително никога не е имало нито геноцид, нито етническо прочистване, поне от страна на мнозинството към малцинствата. Обратното, в исторически план е имало много, затова има исторически данни колкото искате, но никога не е имало етническо прочистване от страна на българите към хората, с които са живели векове в разбирателство.
Имам един упрек към Народното събрание, тъй като и аз, и господин Стоян Иванов, колегата ми, внесохме проектозакони с идентично съдържание и те много отдавна трябваше също да са в залата. Много се надявам да няма нищо лично от страна от ръководството на Народното събрание и рано, или късно тези законопроекти също да влязат, защото те потвърждават нашето мнение – ние сме съгласни с позицията на „Атака”, в случая на господин Сидеров, че тази декларация трябва да бъде отменена.
Уважаеми колеги! Не мога да разбера какъв е този мазохизъм в българските политици, в частност и в това Народно събрание. Защо ние и кой ни принуждава да приемаме решения, които уронват престижа на България не само пред българите, а и пред международната общност, без никой да има нужда и необходимост от тези решения? Защо трябваше Народното събрание да приема едно решение, че подкрепя подобна декларация, че приема подобна декларация, без тя да е необходима? Още повече, казаното в нея, че едва ли не е извършен геноцид, етническо прочистване, просто не е вярно. Това е лъжа! Защото, ако Вие отворите и погледнете в учебниците какво е определението за геноцид и етническо прочистване – нито един от фактите, които са се случили по времето на така наречения „Възродителен процес”, не отговарят на определението за геноцид и за етническо прочистване.
Ще Ви кажа нещо повече. Тази декларация, а не онова, което се е случило преди 20 и повече години, всъщност създава разделение сред обществото. Декларацията, която ние приехме, сваля имиджа на България пред международната общност, тя създава наистина предпоставки оттук нататък на България да бъдат търсени от отделни хора, лица или групировки – кои от тях български, кои от тях финансирани отвън, да бъде търсена финансова и имуществена отговорност.
Това Народно събрание, подчертавам, от всички парламентарни групи, би трябвало да преосмисли своята позиция и действително да отмени декларацията, защото тя не отговаря на истината и уронва престижа на България.
Искам да Ви кажа, колеги, когато застанете пред кошчетата и гласувате, гласувайте по съвест, няма значение кой го е внесъл. Пак Ви казвам, може да не изпитвам особени симпатии към господин Сидеров, но ще го подкрепя, защото е прав. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте – народният представител Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! По тема като днешната, ако човек не я е превърнал в свое самоцелно политическо кредо, обикновено е най-удобно да се мълчи, да не се заеме позиция и да се гласува така, както конюнктурата към даден момент изглежда че диктува. Аз няма да се възползвам от тази възможност, защото се поставя важен въпрос. Друг е проблемът, че ние често затъваме в по-далечната или в по-близката история, вместо да вадим поуки от тази история, да търсим повече поводи за обединяване в нея, за преодоляване на това, което от днешна гледна точка смятаме, че не е трябвало да се случва и да решаваме проблемите, които са в по-голямата си част проблеми на повечето български граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна и прочие принадлежност.
Много интересно е, че в това, което казаха вносителите – господин Сидеров и господин Местан, който изцяло опонира на неговата инициатива, имаше много верни исторически факти. Това трябва да е ясно. Във всяка от двете противоположни позиции имаше много верни исторически факти. И трябва да е ясно, че тези факти не се самоотричат. Те по-скоро показват цялата сложност, противоречивост и конфликтност на процеса, за който се говори.
Да, действително в България се провежда насилствена промяна на имената. За повечето хора тази промяна безспорно не е въпрос на доброволен избор. Също така е факт, че около тези събития, преди и след тях, действат различни фактори – вътрешни и външни, прилагат се форми на насилие в по-малка или в по-голяма степен от различни групи не само от страна на държавната власт.
И сега въпросът е как би трябвало да постъпи Народното събрание. По този проблем още след политическите промени във вече далечното начало на 90-те години беше приет закон за възстановяване на имената на хората, които са преименувани. И вероятно дотук тази тема трябваше да бъде изчерпана.
Скоро след това обаче, през 1991 г., тогавашното мнозинство на Съюза на демократичните сили, разбира се, подкрепено по този въпрос от Движението за права и свободи, отиде още по-далеко – то вече не се задоволи с възстановяване на имената, а направи ново преименуване, този път, разбира се, по избора на тези, които се възползват от него, променяйки традиционната българска именна система с окончанията на презимето и фамилията. И това е днешната ситуация.
Тази декларация, която е приета от Народното събрание, не отразява точно историческите факти. Поради тази причина тя не е обединяваща и не приключва темата нито за българската история, нито за българската политика. Защото в процеса на изселването има както натиск, така и притеснение, което кара хиляди от тези хора да потърсят друга своя жизнена перспектива, преселвайки се в Република Турция. Но също така е факт, аз не мога да обобщя и да разпределя количествено тези хора по отношение на тяхната мотивация, има други, които правят напълно доброволно своя избор и смятат, че при тях се очертава по-добра жизнена перспектива от лична, социална и икономическа гледна точка. Това, което беше казано, че значителна част от тях след това се връщат, е доказателство, че в мотивацията на тези хора има много голяма разлика.
Факт е също, че тези действия, които се развиват буквално за няколко месеца, поставят пред тежко изпитание българската икономика, особено в областта на земеделието. И тук ГЕРБ най-добре трябва да знаят, а и техният сегашен ръководител, че по едни или по други причини, било с оглед на поддържане на сигурността или пък на ангажирането на допълнителни хора от държавните структури, отиват да заместят липсващите там хора или пък да предотвратят още по-тежки развития с оглед на настъпилото обществено и политическо напрежение. Затова Вие не трябва да проявявате гузност, Вие няма да решите Вашия политически проблем с мълчанието, с което гласувахте тази декларация. Няма да го решите и с мълчанието днес, ако Вие я отхвърлите.
Най-мъдрият политически ход, който можеше да направи Четиридесет и първото Народно събрание, е не просто да отмени тази декларация, аз днес няма как другояче да постъпя, освен да гласувам за нейната отмяна, но най-доброто действие щеше да бъде да има друга декларация, която много по-точно и в този смисъл балансирано да отрази тези събития, да посочи това, което ние не приемаме в тях, това, което не трябва да се повтаря и в същото време да не бъде злепоставена нашата обща родина. Не да не бъде злепоставена с признаването на истината, а да не се съдържат квалификации, които от днешна гледна точка са най-меко казано твърде спорни и злепоставящи. Защото те не позволяват с такива текстове България да взаимодейства равностойно с такава силна и влиятелна държава като Турция в решаването на двустранни проблеми по тази тема, които имат много по-дълбоки и много по-тежки исторически корени.
Това липсва и затова аз се безпокоя, че нашата политика се свежда до това всеки да каже своята теза, всеки да я отстоява непреклонно и да не можем да направим тези важни крачки, които да ни изведат в друго състояние, които да ни представят достойно като държава и които да търсят повече възможности за обединяване на българския народ.
Впрочем сигурно политическа нормализация в България ще настъпи, когато един ден партии като ДПС и като „Атака”, независимо дали наименованията са точно тези, освен различията намерят и допирни точки, защото те имат своето място и са необходими на българския политически живот. Нещо повече – вероятно те са необходими и на управлението на България, ако то трябва да бъде едновременно с ясно заявени национални позиции в Европейския съюз и с ясно заявени ангажименти към различните групи в българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, използвам формата на реплика да допълня и още един закон, който Вие пропуснахте. През 90-те години освен Закона за възстановяване на имената, Именника на българските имена, българското Народно събрание направи още един реверанс – през 1991 г. беше приет Закон за възстановяване собствеността на имоти на български граждани от турски произход, направили постъпка за заминаване в Република Турция. Тоест българското Народно събрание неколкократно е направило реверанс на тези български граждани от турски произход (реплики от ДПС), спрямо които са упражнени насилия, предполагаеми хипотези на крайна нужда, при които хипотези те са си продали имотите на български граждани. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, без реплики от залата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: През 1991 г. с акт на Народното събрание всички сделки, уважаеми колеги-юристи от ДПС, всички сделки бяха обявени за нищожни и бяха върнати имотите на тези изселници. Бяха върнати в техния патримониум. Тези български граждани, които са се върнали в Република България, получиха обратно своите имоти. Те бяха обезщетени имуществено. Така че нека да не разравяме наново – 28 години по късно, раната. Господ да пази България и Четиридесет и първото Народно събрание, ако това е най-важният акт на сегашния парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Свърши времето на групата Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искаме удължаване.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Удължаване времето на групата, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви да удължите времето на групите.
Втора реплика – Корман Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Тук обсъждаме, че трябва да бъде ясна и установена истината, но установяването на истината води след себе си носенето на отговорност. Тоест ако в първите години на прехода фактите бяха поставени на масата, а знаете, че те бяха прикривани, говоря най-вече за престъпленията на комунистическия режим. Ако тогава Вие и Вашите колеги се бяхте разграничили ясно и открито от тези престъпления и беше потърсена отговорност. В момента се знаят много от имената на хората, които пряко са участвали в процесите. Тогава щеше да приключи делото, щяха да бъдат понесени наказанията и сега всички ние щяхме да бъдем по-свободни и по-спокойни – нямаше да ровичкаме, да човъркаме в тези рани.
Приемам Вашето изказване и Вашите действия като последовател на Българската комунистическа партия – под ново име, в нова среда, при нови условия, като неясно разграничаване от онова, което се е случило. Тук не коментирам добрите неща, които са се случили през този период, и добрите решения, взети в интерес на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Трета реплика – народният представител Волен Сидеров.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, чест прави този анализ на събитията и че посочвате тяхната сложност. След „а” обаче кажете и другата буква – „б”. Вие сте представител на партията, която сега се визира като основен виновник за тези събития.
Като правист и като човек, който познава историята, развитието на българската държава, знаете много добре, че преименуване на българи, които са носили тюрко-арабски имена, с връщането на техните български имена е ставало в различни епохи след Освобождението. През 1912 1913 г. не управлява Тодор Живков – управлява цар Фердинанд и министър-председателят Иван Евстатиев Гешов. Двеста хиляди души са върнали своите български имена! Двеста хиляди! Защо господин Костов не заклейми и тях? Защо не заклейми Гешов? (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
В периода 1937-1943 г. имаме поне четирима министър-председатели – Кьосеиванов, Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов! Седемдесет хиляди българи са върнали своите християнски имена – от така наречените „помашки райони”. Седемдесет хиляди! Ето Ви още един пример – три различни епохи!
И вече идваме до 1984, 1985 и 1989 година. Това преименуване е процес, който е свързан с връщането към историческите корени на България, и е било осъзнавано от всички управляващи след Освобождението. Това – едно.
Другото, още един аргумент накрая – след 1990 г. в Турция са се изселили много повече от 300 хил. души. И те ли бяха продукт на етническо прочистване? Значи трябва да заклеймите и управлението след 1990 г., така нареченото „демократично”, дори когато ДПС беше във властта – 1991-1992 г. и по-нататък. Тогава също имаше големи групи, които се изселваха. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че нека да бъдем разумни. Призовавам всички да гласуват по съвест, а тези, които нямат съвест, ще се запишат трайно в един списък на позора на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Стоилов, заповядайте за дуплика – имате възможност да отговорите на репликите към Вас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря.
На господин Стоичков не се налага да отговарям, защото той допълни действията на българските институции след 1990 г. по възстановяване на последиците от събития, които обсъждаме.
Господин Сидеров, мисля, че не трябва да навлизаме в този аспект на дискусията по проблема, защото отиваме към една толкова сложна генеалогия, която не е работа на парламента. Тоест каква част от тези хора са ислямизирани българи, каква част от тези, които са носили или носят тюрко-арабски имена, са с турски или друг етнически произход – мисля, че така дискусията ще бъде непродуктивна. Според днешните критерии за демокрация дори етническата характеристика е въпрос на самоопределение на лицата.
Така че като политици не сме тези, които трябва да правим връщането към историческите корени по някакъв принудителен начин. Това е работа на историците, на демографите, това е сложна тематика и тя има своето място. Но това не е част от политическата дискусия по въпроса. Мисля, че никой не трябва да ни тласка в тази посока, защото нашата страна има толкова дълбоки корени още от римско време – най-различни племена, че ако сега започнем да мерим кой колко процента какъв е, ще стигнем до нещо, което е крайно непродуктивно.
Смятам, че трябва да стъпваме върху здравите основания и оттам да градим своята позиция. Затова казах, че има основание в днешната тема, включително и в искането за ревизия на текстове, които са крайни.
По отношение на господин Исмаилов. Той е сравнително млад не само като човек, но и като политик. Трябва да му припомня, че Българската социалистическа партия ясно показа своето отношение и разграничение по отношение на Възродителния процес. Това няма нужда да се повтаря и заявява постоянно.
Не мисля, че тази малка група, която се отдели от ДПС, трябва да търси разширяване на своето политическо влияние чрез радикализиране на етническите отношения. Не че не може да го прави, но според мен това не е добре като цяло за страната. Според мен не е и особено перспективно като намиране на нова политическа роля.
Това са обстоятелствата. Аз пак предлагам да не отиваме твърде широко в тематиката и днес всеки да определи коя е вярната позиция. Ако се стигне до отмяна на тази декларация, смятам, че ще се създадат много благоприятни условия за приемане на такава декларация по темата, която да бъде най-близо до историческите факти и да бъде най-подходяща за българския парламент и за българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Станилов. Вашата парламентарна група разполага с две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз ще бъда кратък, госпожо председател.
Трябва да кажа нещо, което никой не казва тук и което никой няма да каже. Това, което обсъждаме, е малък епизод от едно страхотно явление, което се е развивало много дълго време, почти половин хилядолетие, в Югоизточна Европа и се нарича геокултурен конфликт. Този геокултурен конфликт започва от нашествието на османските турци в Югоизточна Европа, на европейския континент, но не завършва с тяхното прогонване в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Този конфликт не може да бъде ликвидиран, той не може да бъде уговорен. Всичко, което се приказва тук, са само кратки епизоди на базата на либералната философия, към която аз лично изпитвам пълно недоверие, но това няма значение за Вас.
Въпросът е: какво може да се направи и може ли да бъде сложен край? Не може нищо да се направи и не може да бъде сложен край, докато Турската република не се изживява като пряк наследник на Османската империя и не предявява постоянно претенции към наследниците на християните от Югоизточна Европа, които на брой са над 50 милиона.
Пак ще припомня, че тук преди известно време излезе господин Местан, наш уважаван колега, и заяви, че тезата на Давуд Оглу за неосманизма той е изповядвал 7-8 години преди самия Давуд Оглу, с което той призна, че неосманистката теза, която цели възстановяването на Османската империя в Югоизточна Европа и превръщането на държавите на съвременните християни просто в едни османски провинции, се изповядва от Турската националистическа партия, наричана ДПС.
Тук, колеги, няма значение кой е демократ и кой не е. Има значение кой от коя страна на барикадата ще застане, какво ще изповядва и как ще се държи. Това, казвам аз, не е последната дискусия и не е последната битка от българската национална революция, която не я приключва. Това е само епизод! Мислете, като гласувате. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Госпожо председател, обръщам внимание, че по правилник имате задължение да не допускате обидни квалификации не само по адрес на отделни народни представители, а още по-малко – по адрес на цели парламентарни групи, и повтарям, български партии. По същество обявяването на една българска политическа партия за националистическа партия, която представлява интересите на друга държава, се явява и противоконституционно твърдение, от което водещият на заседанието, председателят на Народното събрание, незабавно трябва да се разграничи.
Не е нужно да Ви припомням и актове на Конституционния съд, които всъщност доказват тезата, която тук застъпвам.
Бих искал точно обратното – поводът, един недопустим проект за решение, първата Ви грешка е, че допуснахте един противоконституционен акт да се разисква.
Втората грешка, която допускате, е, че превръщате трибуната на парламента в една откровена националистическа пропаганда, превръщате тази трибуна в трибуна на омразата срещу една българска политическа партия, каквато откровено е Движението за права и свободи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това не беше реплика. Това беше по начина на воденето на заседанието.
Това, което бих казала, е, че няма никакъв спор, че всички партии, които са в българския парламент, са български политически партии. Мисля, че това никой не може да го поставя под съмнение.
Господин Гумнеров, заповядайте за реплика.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Станилов, Вие казахте, че това, което се случва, е един кратък епизод от общото етнокултурно противопоставяне. Да, така е, но това е един много важен епизод.
За първи път в историята българското Народно събрание прие декларация, която е пряко насочена срещу българските национални интереси.
За първи път българското Народно събрание прие декларация, която по същество създава, а не тушира етническо противопоставяне.
За първи път българското Народно събрание прие декларация, която прави България мишена. Това е истината, уважаеми колеги.
Аз искам да кажа, тук стана дума за привилегии, преименувания и така нататък, трябва ли да припомням? Ако Народното събрание е започнало да приема декларации, нека да приема декларация за всяко подобно нещо. Трябва ли да припомняме, примерно, за престъпленията на комунистическия режим, които до 1987-1988 г. – всички, които са по-възрастни знаят, че, примерно, в университетите от определени смесени райони тогава за студенти се приемаха хора с тройки, докато от другите райони хората трябваше да изкарат пет и шест и пак отпадаха от това класиране?
Трябва ли да приеме тогава българското Народно събрание една декларация за престъпленията на комунистическия режим срещу етническите българи в България? Не.
Още повече, че след Десети ноември над един милион млади българи напуснаха тази страна. Казват – по икономически причини, независимо от техния етнос. Трябва ли, щом приема българското Народно събрание тази декларация, която приехме, трябва ли да приеме и декларация, в която да се осъжда икономическият геноцид на всички български власти досега над българското население, защото аз смятам, че трябва, ако българското Народно събрание не отхвърли този проект. Не, уважаеми колеги!
Аз смятам, че най-разумното нещо е сега ние да приемем решението, че се отхвърля декларацията и оттук нататък нека да се търси път, по който да се пускат мостове, както се казва, а не да се търси разделение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Правото на дуплика няма да го ползвате, благодаря.
За изказване – народният представител Алиосман Имамов има думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа! Темата, която обсъждаме, е изключително деликатна, поради няколко причини.
Първо, тя засяга най-чувствителните струни на голяма част от българското общество. Имам предвид онази част, която активно е участвала в така наречения „Възродителен процес”. Имам предвид двете страни на този процес, жертвите и онези, които извършиха този процес.
Аз от тази трибуна чух много оценки за това какво те мислят по този въпрос, как се държат, прави ли са били, кое е истина и кое не е.
За мен е много трудно да говоря за този процес, защото аз съм жив участник в този процес. Аз помня събития, които, ако започна да Ви ги разказвам, Вие ще кажете, че това не е вярно, че това не е могло да се случи.
Изобщо, уважаеми дами и господа, Възродителният процес е осъден от всеки здравомислещ съвременен демократ в България. Този период беше период на насилие. Никой не може да докаже обратното. Това беше период на насилие! И най-лошото беше, че беше период на насилие без никакво сериозно основание.
Аз мога да Ви кажа цялата история на преименуването до 2012 г., особено на така наречените „помаци”.
Аз, ако кажа в момента от тази трибуна „така наречените българи”, вероятно реакцията ще бъде много неприятна.
Не бива да затъваме във фактите, особено в историческите факти, защото в Родопите има факти на масово избиване на християни от мюсюлмани, както и на мюсюлмани от християни. През 1912 г. десетки селища в Родопите са опожарени, хората са изклани. Не бива! Съвременна България няма интерес от връщане в историята – връщане, което не консолидира съвременната българска нация.
Всяко наше действие в това отношение трябва да бъде оценявано от гледна точка на това – съвременното българско общество има ли интерес и какъв е той от повдигането на тази тема и от нейното решаване.
Няма интерес съвременното българско общество от опитите да се омаловажи насилието по време на Възродителния процес, ето защо неговото осъждане е един акт, който ще помогне на България, няма да й навреди.
Има нещо изключително важно, за което господин Стоилов спомена. Аз, естествено, не съм съгласен с повечето от неговите констатации, но той каза нещо много важно: етническото и религиозното самоопределение в днешния глобализиран свят става единствено на базата на личното самоидентифициране. Аз съм такъв, за какъвто се смятам! Аз изповядвам такава религия, каквато желая! Аз нося такива имена, каквито искам!
Това са елементарните, прости съвременни правила за етническо и религиозно самоопределяне.
Моля Ви, уважаеми националисти, престанете да ни сочите и да казвате: Вие сте такъв или онакъв. Аз съм такъв, какъвто смятам, че съм! И по този начин ще допринеса България да се консолидира, да накарам останалите и те да се самоопределят и да уважавам тяхното самоопределяне, като заявя своята готовност да направя всичко възможно нашата обща родина да решава тежките икономически и социални проблеми в този момент, а не да се занимава с архаични въпроси, по които дискусията може да бъде безкрайна. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин Имамов, Вие започнахте Вашето изказване с констатацията, че темата, която е предмет на обсъждане, е изключително сложна, деликатна и възможно най-чувствителна.
Моят въпрос към Вас е: считате ли, че тази тема се изчерпва с приетата в началото на тази сесия декларация от Народното събрание? Както сам, а и всички сме свидетели, развитието на дискусията около тази декларация сочи, че това не е така. Дали днес Народното събрание ще приеме решението за отмяна на декларацията, или не, няма да се изчерпа въпросът.
Не искам по същество да аргументирам тезата си, тъй като споделям позицията, изразена от господин Стоилов. Бих се съгласил с Вас за необходимостта от недопускане на онова, което проф. Станилов спомена като барикада.
Очевидно, проф. Станилов, има немалко сили, които искат да прокарат барикада и разделение, но нашата задача е да защитим обратната позиция – че в българското общество има достатъчно здрав разум, исторически опит на съжителство и отговорност на днешните политици да не се подадат на тази много агресивно провеждана линия.
В това, което каза господин Имамов, аз виждам достатъчно основание за съгласие, но, повтарям, господин Имамов, и завършвам – с приетата декларация в началото на тази сесия, без дискусия, по един много лековат начин, по никой начин темата, която обсъждаме, не е изчерпана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Имамов, напълно Ви разбирам. Вие наистина сте един от тези, които са преживели възродителния процес. И аз съм такъв. Целия период на възродителния процес сме изпитали на гърба си и цялата политика, която провеждаше тогава българската държава, трябваше да я понесем.
Но има неща, с които недвусмислено подкрепям тази декларация. Мислите ли, господин Имамов, че тя дава възможност за изграждането на една нова политика на България, при която няма да има барикади, както казва професорът?
Ще Ви спомена само един случай от Барутин. В село Барутин през 1972 г. се прави акция за смяна на имената. Убиват две жени и шест души са ранени. Питам Ви аз: коя е тази национална кауза, която изиска смъртта на Джемиле и Емине, защото се казват Джемиле и Емине? Може ли някой в залата да каже днес: коя е тази национална кауза, която изиска това?
Прави се опит да се наложи един модел, какъвто няма никъде по света. Имената са религиозни. Може ли той да се казва свети Георги, свети Иван, свети Христо и да се кланя в джамията? И двете религии са поругани. Защо, когато България може наистина да приеме тази декларация и оттук нататък да започне да гради една нова политика – 3D-политика, без барикади? (Реплика от ГЕРБ.) Или 4D, хайде да сложим и времето.
Искам да предам на председателството едно решение на прокуратурата, за да видите и останалата част на декларацията в каква посока е – именно приканва прокуратурата да си свърши работата. Може ли да влезе някой в дома ти, да удари съпругата ти, тя да падне мъртва и прокуратурата да стои със скръстени ръце?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Трета реплика – господин Радославов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колега Имамов, колеги! Мисля, че няма българин, който се счита за демократ, да не осъжда насилствената промяна на имената, или така наречения „Възродителен процес”. Мисля, че и нашите колеги, които се изказаха, говориха в същия дух.
Декларацията, която се прие неотдавна, не за първи път се внася в Народното събрание. И в предишното Народно събрание я имаше. Моето лично убеждение е, че инициаторите, авторите по-скоро търсеха политически дивиденти, размахвайки антикомунистическата заплаха, приписвайки я като едва ли не някаква вина на днешната Българска социалистическа партия, която се явява като наследник на Българската комунистическа партия. Тоест като че ли по-скоро това беше целта на внасянето на такъв тип декларации – да се търсят политически дивиденти.
Днешната българска нация има съвършено други актуални проблеми, които трябва да се решават заедно от всички нас, и мисля, че за това не способства този тип декларация в духа, за който говорим. Безспорно, че това е крещящо нарушение на правата на човека – никой не го отрича, и едно срамно петно за неотдавнашната наша история, но някои от текстовете на декларацията, честно казано, и аз не ги приемам. Говорим за етническото прочистване, за тезите, които се прокарват, защото от гледна точка на националното достойнство на българската държава това ми се струва, че преминава допустимата граница.
Искам да задам един въпрос: защо например парламентът на турската държава не приеме аналогичен документ, с който да осъди насилствената промяна, ислямизирането на етническите българи през 500-те години владичество тук? Няма такъв документ. Виждате как се противопоставя турската държава на обявяването на геноцида на арменския народ. Значи има и по-висши държавни интереси, които диктуват това поведение на една велика сила, каквато е турската република днес, така че ние трябва да се извисим и да гледаме държавните интереси и националното достойнство на България. Мисля, че трябва да се коригират някои от текстовете на тази декларация.
Това, което предлага колегата Стоилов, е много разумно, и по този начин тогава би могло да се приключи с тази тема и е желателно това да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – народният представител Алиосман Имамов.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Пирински, Вие сте дипломат и това до известна степен според мен обяснява акцента, който поставяте върху проблема, а именно геополитическите цели в нашия район и ползите на България от всичко това, което се случва, въпреки че аз не вярвам в подобни международни заговори срещу България. Дори и да има такива заговори, аз не мисля, че в България има сили – нито политически, нито други, които биха подкрепили един такъв процес във вреда на България. Уверявам Ви, че няма такива сили!
С тази декларация, господин Пирински, наистина не се изчерпва проблемът, но той не се изчерпва, защото ние политизираме дискусиите. Десните предлагат декларация, която до известна степен има за цел не да даде яснота по проблема, а да уязви левите, съответно левите отговарят на десните не с цел да дадат достатъчни разяснения по този проблем, а, видите ли, да отговорят на дясната атака. Това е големият проблем в случая. Това се случва винаги, когато парламентът като политически орган се занимава с исторически факти. Това е голямата грешка, която в момента допускаме – това, което трябва да бъде обсъждано на други места и от други хора, които са вещи по тези проблеми и не са обременени с политически предубеждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Часът вече стана почти 11,00 ч., има още една минута. Дотук имаме трима записали се за изказване: господин Юнал Лютфи, господин Ремзи Осман и господин Румен Стоилов, така че ще продължим след почивката в 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с изказване на народния представител Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Вземам думата с голяма тревога. Дискусията, която днес водим, е за проекторешението, внесено от Парламентарната група на „Атака” относно отмяната на приетата декларация, която осъжда възродителния процес и в която се съдържаше политиката на асимилация и на насилствено депортиране.
Какво ме разтревожи, слушайки дискусията досега?
Направи ми впечатление изказването на господин Стоилов. Доколкото разбрах – това е основната позиция на Парламентарната група на Коалиция за България. Защо съм неприятно изненадан? Защото в неговото изказване, което според мен беше чиста демагогия, се съдържаше опит да се даде нова оценка на възродителния процес, обърнете внимание, нова оценка, като се използваше методът на подмяна на някои реалности, които бяха осъществени и реализирани по време на тоталитарния режим и по-конкретно в годините 1984-1985 и 1989 г. Много опасна позиция, много опасно изказване! Ако от „Атака” са крайни и ясни, то тук става въпрос, колеги, че едва ли не е имало не насилствено депортиране, а е имало смесено – част от изселването е било насилствено, а другата част – доброволно отиване заедно с тези, които били насилствено изселени от България.
Другото, което ми направи впечатление в изказването и позицията на Коалиция за България, е, че на една част – обърнете внимание, аз също съм свидетел на възродителния процес – насилствено са променяли имената, а едва ли не друга част са тичали към тогавашните народни съвети и доброволно са поискали да им бъдат сменени имената.
Другата тревога е, че едва ли не ние, представителите на етническото малцинство, живеещи в България, не сме приели традиционните фамилни имена, завършващи на „ов” и „ев”, а сме приели друга именна система. Много опасна позиция, колеги!
Искам да Ви кажа едно. Господин Стоилов знае много добре. Аз не виждам тук господин Лъчезар Тошев. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие ясна резолюция, с която бяха осъдени всички престъпления на бившите тоталитарни режими, които са провеждали политика на асимилация и насилствено депортиране. Ясно трябва да се знае – днес диалогът е цивилизационен. Ние приехме декларацията преди един месец, внесена от колегите от Обединените демократични сили – господин Иван Костов и другите колеги. Това е декларация, която осъжда политиката на възродителния процес. Ние не можем сега да преразгледаме тази политика, тази декларация.
Колеги, всеки парламент оттук нататък трябва да приема подобна декларация. Защо? Защото няма друга европейска цивилизована държава, която в края на ХХ век да е преименувала, обърнете внимание, от месец декември 1984 г. до февруари 1985 г. един милион турци и мюсюлмани. За три месеца те станаха българи. Ако това не е асимилация, какво друго е? Как да го наречем?! Как да наречем онова, когато представители на турското национално малцинство бяха събирани край селата на сборни пунктове, както по времето на хитлеризма са събирани евреите, и бяха депортирани с камиони до границата при Капитан Андреево?! Ако това не е насилствено депортиране, какво е то, уважаеми колеги?!
Ето защо аз мисля, че декларацията трябва да остане такава, каквато е. Ние категорично трябва да отхвърлим това проекторешение. Разберете, или трябва да бъдем на нивото на парламент на страна-член на Европейския съюз, която изповядва критериите и ценностите за демокрация, за правата на човека и върховенството на закона, или оставаме онази България, която е била преди 1989 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
За първа реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Изразих моята позиция и не смятам да я аргументирам допълнително. Но тъй като господин Лютфи коментира тази позиция, нека в нея той да не приписва допълнителни твърдения, за да засили своята собствена теза. Аз никъде в моето изказване не съм твърдял, че смяната на имената е била отчасти доброволен процес. Аз казах, че е имало хора, които са напуснали под натиска на събитията, чувствайки несигурност или смятайки се застрашени, докато други са направили този свой избор, смятайки, че намират по-добри перспективи за себе си в този период. Нека това да бъде ясно и да не задълбочаваме спора, да не опростяваме позициите.
И накрая – по отношение на декларацията. Ако това беше просто осъждане на възродителния процес, критика на насилствената асимилационна политика, тази декларация можеше да остане. Да се твърди обаче, че това е етническо прочистване и така се приравняваме с други събития на Балканския полуостров от последните години, които знаете какви форми и последици имаха, мисля, че не е в интерес на българското общество и на българската държава.
Затова нашите позиции имат различие независимо от общите ориентири, които дава Съветът на Европа, по които ние нямаме различие от гледна точка на начина на определяне на етническата идентичност, на защита на правата на лицата, които принадлежат към различни видове малцинства – по тези въпроси обаче мисля, че трябва да бъдем коректни. Смятам, че именно моята позиция, без да звучи атрактивно поради тази своя балансираност, е вярната позиция, която трябва да вземе българският парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Лютфи, мисля, ясно се изразих –насилствената промяна на имената е антидемократично и срамно действие на тогавашната българска държава.
Не мога да се съглася обаче, че във всеки български парламент, както препоръчахте, трябва да се приема подобна декларация. Мисля, че е крайно време – след 22 години преход и след като държавата ни се раздира от какви ли не проблеми, очевидно значение има и световната финансова криза, а ние, българите, имаме и това качество – да си усложняваме допълнително живота, да спрем постоянно да си говорим на тази тема. Винаги ще има и антитезата и винаги ще се поставя и въпросът: защо не се приеме декларация, която да осъди потурчването и асимилирането на българите 500 години, когато е било oсманското владичество или защо турската държава не се съгласява да приеме, че е имало геноцид над арменския народ? Според мен не трябва повече да разтваряме тази рана. Това не е в интерес на българската нация, не е в интерес на държавата ни и като имидж, който излъчваме не само на Балканите, но и в Европа, и в света. Мисля, че е крайно време разумът да надделее и да приключим този проблем, защото, като че ли без да искаме, създаваме среда, в която се настройват едни срещу други етнически българи срещу българи мюсюлмани или срещу някакви други видове българи. Не трябва да съдействаме на сили, сигурен съм, че има такива сили, които съзнателно искат да провокират тези процеси – има ги от различни политически среди, има ги и извън България. Ако трябва да се седне още веднъж и да се говори с разумните политици и парламентарно представените политически партии в този парламент, да се говори какво да се прави и да се приключи с постоянното преекспониране на тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Тъй като не остана много време, няма да повтарям аргументите, които бяха изказани против декларацията, която Народното събрание вече прие.
От днешния дебат за сетен път се убеждавам колко прави сме били с колегата Гумнеров, когато още на 20 април внесохме проектозакон за отмяна на тази декларация. Ето го проектозакона. (показва проектозакона) с точно този мотив: обявяването на така наречения „Възродителен процес” за етническо прочистване.
В рамките на оставащите ми десетина секунди искам да припомня един простичък факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не Ви остана време, господин Иванов, но ще Ви дам минута повече.
СТОЯН ИВАНОВ: Етническото прочистване беше обосновано с доносите, които агенти на Държавна сигурност правеха в тези райони.
Уважаеми колеги, много от доносниците в момента стоят тук, в тази зала, в редиците на ДПС. Ето това е цялата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Господин Стоилов, не споделям голяма част от репликата Ви, защото Вие казахте, че сте наблегнали на икономическата причина за изселването на част от етническите турци, чиито имена тогава бяха преименувани. Няма такова нещо! Какво да кажем за близо един милион млади българи, които се изселиха след 1989 г. и се намират в Европа, Америка, дори и в Австралия? Това е икономическата принуда. Тогава е нямало такава икономическа принуда. Част от турското малцинство, живеещо в България, апропо отговарям и на Вас, господин Радославов – няма българи мюсюлмани. В България има малцинства и това трябва да бъде ясно на всички. В България има хора от българско етническо население, има турско малцинство, има еврейско малцинство, има арменско малцинство, има ромско малцинство. Проверете резултатите от преброяването и да спрем да говорим повече по този въпрос!
По отношение на възродителния процес. Защо непрекъснато трябва да го осъждаме?! Най-голямата беля, най-голямата грешка, която породи този Възродителен процес, тоест тези пет години Възродителен процес, създаде пропаст между българския и турския етнос. Ние сме деца на тази родина, живели сме векове заедно и вместо да работим за зарастване на тази рана, да работим за взаимното доверие между двата етноса, защото тук живеем, тук сме се родили и тук ще умрем, ние отново, по-точно Вие, се хващате на тези евтини трикове на „Атака”. Отново и отново ще влизат подобни декларации за геноциди на арменския народ, защото по този начин те всъщност искат да покажат, че ги има на политическата сцена. Това обаче повече няма да продължи! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тревожното в цялата дискусия е, че много открито се подкрепя политиката от 1989 г. Колегите, които казват, че няма етническо прочистване – ще ги помоля да прочетат стенограмите на Министерския съвет от 1989 г., месец май. Над 110 хиляди за един месец в Кърджалийско са депортирани, над 110 хиляди! Двеста села днес нямат жив човек. Ако това не е етническо прочистване, колеги, извинявайте, ако мислите, че това е доброволно – за една вечер идват вкъщи въоръжени жандармеристи, изкарват те с паспорта, снимат те на стената като военнопленник, на другия ден сутринта заминаваш само с един куфар... Знам, че в тези райони има хора, които споделят тази политика. Знам също, че мнозинството в парламента не споделя позицията на тези, които се връщат към 1989 г. Жалко за колегите, които говорят, че смяната на имената е било доброволно, жалко за колегите, които казват, че хората доброволно са продавали имотите си – в Хасково, с булдозер разрушиха цял квартал, за да не се връщат хората, цял квартал! Да Ви припомням ли? Когато ние почитаме паметта на жертви от възродителния процес, за да не се повтаря – убеден съм, че няма да се повтори, не е възможно, някои хора гледат с насмешка на организираното мероприятие – хората да си спомнят за миналото.
Друг е въпросът, че има хора, които се правят на добри историци. Ще ги призова да прочетат доклада на Карнегиевата комисия след Балканските войни. Обръщам се към колеги, които се правят на добри специалисти. Нямам време да говоря по какъв начин е потискано част от българското общество, по какъв начин е потискано цялото турско малцинство – да бъдат принудени да напуснат. Как ги принуждават, ще видите в стенограмите от май, те не са отпреди 100 години – от 1989 г.са, има ги в архива. Позицията на Министерството на вътрешните работи е изрична – за една вечер трябва да напуснат страната. Това, което моите колеги казаха за лагерите – от Кърджали до Свиленград имаше четири лагера. Въоръжени жандармеристи ги пазят и принудително, подредени като войници ги извеждат.
Мисля, че българският парламент с Декларацията, осъждаща възродителния процес, постигна нещо, което от 1990 г. нито един друг парламент не успя да направи. Струва ми се, че мнозинството в българския парламент няма да позволи осъждащата възродителния процес позиция да бъде отменена с проект за решение, внесен от група народни представители. Това наистина ще бъде позор и ще бъде игра с чувствата на някои хора.
Госпожо председател, завършвайки, ако ми позволите, едно изречение.
Уважаеми колеги, притеснявам се, че това се прави целенасочено година преди изборите и се играе с чувствата на хората. Моля Ви, не играйте с огъня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, слушайки развитието на дискусията, си задавам един-единствен въпрос: узрели ли сме по един или друг начин от дистанцията на времето да погледнем обективно на някои исторически събития, които са се случили в нашата родина? Това, което искрено си пожелавам, е дискусията да не се политизира, да не се извличат по този начин политически дивиденти, да се влиза в една мелница на прехвърляне на защита на съвсем противоположни, бих казал, ненормални тези по един или друг начин. Във всяка Конституция, може би в повечето конституции на всяка държава, първият им член гласи: „Честта на човека е ненакърнима”.
Моето лично мнение, наблюдавайки процеса от дистанцията на времето, е, че една такава интервенция на ниво промяна на име, това е интервенция в личното пространство, това е нарушение на този един член на честта на хората. Аз лично смятам, че ние трябва да разглеждаме това нещо по обективен начин и да не допускаме да се стига до политическо говорене, защото чух някои изключително тревожни за мен обстоятелства – ако не се лъжа, беше господин Имамов, като заявява, че „ние, представителите на етническото малцинство ...”.
Колеги, аз се надявам, че нито една партия в нашия парламент не може да си позволи да се тиражира като представител на определено етническо малцинство или че как за три месеца някои станали българи. Извинете, всички по националност в България, в Република България, сме български граждани. Кой каква религия ще изповядва, това е личен избор.
Интервенцията, за която говоря и която също осъждам, на промяна на имена и така нататък, разбира се, е неправилна. Надявам се, че и никой няма да си позволи да гледа по един такъв начин, да злоупотребява с това говорене, едва ли не, че точно той е защитникът на тези изконни човешки права, а други – не са. Защото, колеги, смятам, че на такива теми е необходимо всички ние да гледаме държавнически. Разликата между политиците и държавниците е, че политиците мислят за следващите избори, а държавниците – за идните поколения. Ако ние мислим за идните поколения, в никакъв случай не трябва да позволяваме едно политическо говорене да измества фокуса на нещата и да се представят едни неправилни неща пред българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Народният представител Ариф Агуш желае думата.)
Съжалявам, вашата група няма време.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да кажа малко неща, които са свързани с днешната дискусия, не по принцип да се изявявам като познавач на този драматичен период от българската история.
В доста изказвания беше засегната темата защо пак се дискутира? И беше казано от част от колегите отляво: „Няма ли да има край?” Това е пожелателно мислене, то не е политическо. Политическото мислене показва, че винаги, когато има противоречие, те ще го изразяват тук, от тази трибуна, и това е силата на демокрацията. Не можеш да кажеш: „С политическа воля ще сложа край на нещо, което е ударило българското общество много тежко”.
Уважаеми колеги, не бъдете наивни, че със заклинания от трибуната ще кажем край на каквото и да било, защото живият живот е по-силен от нас, защото демокрацията е най-добра измислена политическа система до момента и за това функционира.
На второ място, бяха хвърлени адреси на виновност към групи хора от миналото. Българският парламент не си е поставил за задача в декларацията, която е гласувал преди няколко месеца, да атакува групи от българското общество в миналото. Декларацията е осъждане на режим на държавна форма на управление, която е тоталитарна и си е служила с насилие. Декларацията не е изобщо за някакви групи хора, които в българското общество са били лоши или добри – от единият етнос са били повече от добрите, другият етнос са били повече от лошите и такива неща. Това са несериозни неща.
Ние имаме единствената възможност на политическа присъда – да го отбележа, и тази политическа присъда не може да бъде към хора или групи хора, а може да бъде към политически режими. Ние се дистанцираме от политически режими по простата причина, за да подскажем, че все пак съвременна България е демократична държава и че няма да отстъпи от тази своя демокрация. Тоест това е въпрос на политическа координатна система кой къде е.
Защо 22 години и пак тази тема? Аз ще ви го кажа по друг начин: защо за 22 години българският избирател реши да изпраща в парламента различни политически партии, различни политически сили, някои от които бяха управляващи, а днес нямат нито един народен представител – говоря специално за Националното движение „Симеон ІІ” или както то се казва в момента. Извинявам се към колегите от НДСВ, че не съм запомнил.
Колегите от ГЕРБ имат първи мандат пред себе си. Те заявяват воля, те се представят с воля. Някой от нас иска да им забрани да имат воля по такъв гигантски въпрос от гледна точка на политическите ценности. Не можем да им го забраним ние, които просто сме били по-дълго време в тази зала. Българският избирател е суверен в буквалния смисъл на думата – той решава. Следващият парламент, може би тази зала ще бъде – уважаеми колеги от ГЕРБ, не го приемайте лично, в съвсем друга конфигурация, със съвсем други хора. Може да дойдат нови партии. До изборите има време. Аз не спекулирам, просто казвам, че това е една от възможностите. За 22 години партийният пейзаж тук се смени няколко пъти.
Кой заявява волята на България? Заявява го Народното събрание, независимо от своите състави. Това ще се случва може би и занапред. На тези колеги, които искат да знаят как се случва в други държави, ще им кажа, че едно от нещата, което лично мен във висока степен политически ме дразни, е, че хората в Германия 65 години, 70 години след Втората световна война живеят с мисълта за вината на тяхната тоталитарна държава. Готови са да подкрепят различни идеи, готови са да дават от всекидневието на своето живеене пари, защото чувстват вината от онова време поколения хора, несвързани вече изобщо през живи връзки, а само през наследство. До ден-днешен има политици в Европа, които проявяват наглост към обикновените германци, казвайки им: „Работете и плащайте за Европейския съюз, защото сте виновни за Втората световна война!”. Тези хора не реагират. Не реагират възмутено - тези хора, които имат немския дух, тези хора, които са дали на Европа Бетовен, които са дали на Европа много от себе си, които дават в момента 74%, ако не ме лъже паметта, да ме поправят финансистите, от бюджета на Европейския съюз дълго време беше от германски средства. Какво е това? Ето, за да се сравним къде сме, да знаем сред кои сме, понеже тук имаше една спекулация – да ви го кажа, защото този парламент действително отдавна води този дебат, той не е от скоро – „Кои сме ние, българите?”. Това е последното, което ще кажа, госпожо председател.
По времето на балканските войни българското правителство решава, навлизайки със своята армия в територии, които са част от идеала на българското възраждане, да извърши процес на преименуване. Прави го, така е. Само че следващият министър-председател – Васил Радославов, в есента на 1913 г. не може да състави правителство в тази зала, защото му трябват още пет мандата. Какво е направил той? Отишъл е в Родопите и е казал: „Тези, дето ви смениха имената, направиха голяма грешка. Аз ще ви ги върна”. След три месеца печели избори с пет мандата и управлява България пет години. Тези спекулации, за съжаление, не са нещо ново. Това е така.
Дали е бил успешен политически ход или не, недейте бърза да оценявате в момента и да се превръщате в зала от историци. Казвам ви го само като пример, защото спекулирате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много лош пример!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И в момента отляво ръкомахате безсмислено. Защото спекулирате с неща, за които наистина беше прав колегата Стоилов, когато каза: „Нека ги оставим в една дискусионна среда на наука, където те продължават да бъдат дискусионни”.
Аз ви казах, че тук няма смисъл от политически аргументи. Политическият аргумент да се върнем в началото е: какво е нашето задължение, каква е нашата отговорност? А тя е да осъдим тоталитарен режим и насилие на държава. Това е наше задължение, а не да се занимаваме с неща, които не са наши.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отмяна на Декларация на Народното събрание
от 12 януари 2012 г., осъждаща насилствената асимилация
на българските мюсюлмани – така наречен
„Възродителен процес”

Народното събрание
РЕШИ:
Отменя Декларация на Народното събрание от 12 януари 2012 г., осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани – така наречен „Възродителен процес”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 55, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, декларацията, която сега трябва ние да отменим, е безумна и Вие много добре го знаете. Аз разбирам колегите от ДПС, защото те няма по какъв друг начин да гласуват просто защото те разчитат на това, за да печелят избори. Но не разбирам всички Вас като политически партии, не като етнически състав. Защото тази декларация е дискриминационна спрямо българите. Тази декларация нарушава българските национални интереси. И тук аз искам прегласуване, за да може Народното събрание да прекрати нещо, което е безумно и което уронва престижа на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 56, въздържали се 43.
Предложението не е прието.

Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Вносители са Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Водещата Комисия по труда и социалната политика е изготвила доклад, с който ще ни запознае председателят й господин Стойнев.
Този законопроект е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Няма представен доклад от тази комисия.
Слушаме Ви, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване
на заетостта, № 254-01-31, внесен от Емилия Масларова и
Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.
Комисията по труда и социална политика на свое редовно заседание, проведено на 11 април 2012 г., разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 254-01-31, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
На заседанието присъства госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика. Присъстваха и представители на социалните партньори и на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Емилия Масларова, която подчерта, че той е част от пакета законопроекти за стимулиране заетостта на младежите и намаляване на младежката безработица. Законопроектът поставя акцент върху насърчаване на работодателите да наемат младежи без трудов опит, които започват първа работа. Във връзка с това се предлага работодателят да бъде облекчен от заплащане на осигурителните вноски за негова сметка за период от 4 до 6 месеца. Същевременно се предвижда работодателят да запази заетостта на работника или служителя за период равен на субсидирания. Според вносителите тази мярка се различава от мярката по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта.
Предлага се средствата да се осигуряват от държавния бюджет чрез Националния план за действие по заетостта. Подчертано бе, че съгласно Закона за насърчаване на заетостта министърът на труда и социалната политика има право след 31 март да направи корекции в Националния план за действие по заетостта по определени мерки и програми и да насочи средства към други, които са по-атрактивни.
На основание чл. 69 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, като е следван мултидисциплинарният и мултиинституционалният подход в работата на Съвета за интегрирано разглеждане на пакета от законодателни инициативи за ограничаване на безработицата сред младежите. Становище по законопроекта от Националния съвет за тристранно сътрудничество не е получено.
В хода на дискусията от Министерството на труда и социалната политика бе уточнено, че и в сега действащото законодателство има изискване за ползване на насърчителните мерки само при условие за осигуряване на заетост, равна на срока на субсидираната, като бе подчертано, че според министерството проблемът се корени в инициативата на работодателите. Посочени бяха последните промени в тази област, сред които: нови посреднически услуги за младежите, промени в мерките за стажуване и увеличение на средствата за всички мерки за младежите. Народните представители бяха информирани за Националната инициатива „Работа за младите хора в България”, по която предстои подписване на споразумение между правителството и работодателските организации за осигуряването на първа работа. Също така беше посочено, че е създадена работна група, която да направи преглед на законодателството и да предложи законодателни мерки срещу младежката безработица, като част от пакет от политики и мерки за ограничаване на безработицата сред неравнопоставените групи на пазара на труда.
Народните представители от Политическа партия ГЕРБ коментираха, че е необходимо понятието „първа работа” да се детайлизира, както и че предлаганият нов стимул се съдържа в действащия към момента текст на чл. 36, ал.1. Изказаха се и мнения, че предложението е рестриктивно предвид факта, че ако лице бъде освободено, в следващите три месеца работодателят не може да използва други мерки за субсидирана заетост.
От Коалиция за България поддържат становището си, че предложеният законопроект е надграждане на съществуващото законодателство, като сред приведените аргументи бяха, че съществуващото законодателство третира новоразкрито работно място, а предложението е за нает млад човек. Също така посочиха, че в приетия на първо гласуване Закон за младежта няма конкретни предложения за по-висока младежка заетост. Акцентирано бе и върху факта, че предвидените средства в Националния план за действие по заетостта за 1500 лица са незначителни на фона на приблизително 90-те хиляди безработни младежи.
Според „Синята коалиция” законопроектът съдържа редица рационални идеи, които биха могли да се оценят през призмата на работодателските организации относно ефективното стимулиране на работодателите.
След проведено гласуване с резултати: „за”– 2 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 9 гласа,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 254-01-31, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Преди да дам думата за изказване от името на вносителите, искам да уведомя народните представители, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи няма възможност да дойде в парламента, тъй като има Съвет на министрите и е отпътувал за Люксембург, но тук очаквам министъра на отбраната ген. Аню Ангелов – той ще ни информира за инцидента, който се надявам вече да е приключил.
От името на вносителите – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект трябваше да се гледа в пакет с още два законопроекта – Вие не пожелахте да ги гледате. Предполагам, че и този законопроект няма да бъде одобрен. Може би проблемът с младежката безработица не е приоритетен за Вас.
Разбира се, знам, че днес е подписано това прословуто споразумение, което се готви от месец декември, между правителството, работодателите и синдикатите. Как точно синдикатите ще осигурят 4 хиляди работни места за млади хора на мен лично не ми е ясно. Разбирам, че и работодателите се колебаят дали ще могат да намерят тези 12-13 хиляди работни места, ако нямат някакви конкретни стимули. Именно поради тази причина смятам, че като допълнение към това, което вече е подписано от правителството (разбира се, аз го приветствам), е хубаво да се приеме и този законопроект.
С каквито изследвания на каквито и да е институти – било на Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, която е под шапката на Министерството на труда и социалната политика, според данните на Евростат на всички ни е ясно, че България е на първо място по ръст на безработицата. България е на първо място по темп на спад на заетостта.
Основната причина за това за нас от опозицията е именно липсата на конкретни антикризисни мерки, които трябваше да бъдат разработени още през 2009 г. Правителството изключително много закъсня, довери се на работодателите, довери се на синдикатите, разработиха един план за антикризисни мерки. Но факт е – при положение че се хвалим с най-добрата макроикономическа среда, държавата с най-добри конкретни финансови индикатори, с които трябва да се хвалим пред света и едва ли не да учим другите европейски държави как се води финансова политика, нещата не стоят никак добре на пазара на труда.
Именно политиката по заетостта е най-големият провал на сегашното правителство. Днес излязоха последните данни на Националния статистически институт, които ясно показват, че заетостта отново намалява! Тоест тези хора остават без работа. Ако през 2009 г. не бяхте забавили плащанията към доставчици и изпълнители, ако по-бързо бяхте възстановили ДДС, нямаше за две години да бъдат загубени приблизително 300 хиляди работни места.
В държава с висока безработица, със спад на заетостта не можем като антикризисна мярка да приемем, че три пъти като се намалят средствата по Националния план за действие по заетостта, проблемът ще се оправи. Напротив, тези пари трябваше да се увеличат. Вие решихте – три пъти ги отрязахте, говоря, че три пъти са намалели тези пари, и фактите са красноречиви. За две години са загубени 104 хиляди работни места за младите хора.
В Националния план за действие по заетостта има следните мерки:
Наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст. Забележете, средствата, които ще бъдат необходими, стигат единствено за 1500 човека, при положение че според Агенцията по заетостта безработицата сред младите хора е 75 хиляди! Значи има пари за 1500 човека, а официално казваме, че безработните младежи са 75 хиляди!
Наемане на безработни младежи с трайни увреждания до 29 годишна възраст – едва за 582-ма човека, при положение че имаме 75 хиляди безработни.
Работни места за стажуване на лица до 29-годишна възраст – 413 човека, общо – 2500 човека! Тоест парите достигат за едва три процента от реалната необходимост.
Според нас каква е причината за слабия интерес на работодателите в този момент да кандидатстват по Националния план за действие по заетостта или по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”? Там постоянно ни заливат с едни милиони – как усвояваме, как много добре се представяме, само че, за съжаление, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е на предпоследно място по усвояване от всички оперативни програми в тази държава. На последно място е „Околната среда”.
Именно в момента, в който хората остават без работа, когато младите хора напускат държавата, да се хвалим, че прекалено много пари усвояваме по Оперативна програма „Човешки ресурси” е, меко казано, непочтено. Там наистина има голям проблем. Само че този голям проблем се крие, обяснява се и постоянно се сравнява с предишното управление – как малко се усвоявало, сега изведнъж много се усвоява – де факто не отговаря на истината. По средствата, които се усвояват от Европейския социален фонд, ние сме на 26-то място в целия Европейски съюз.
Каква е причината работодателите да не кандидатстват и каква е разликата между това, което ние предлагаме в момента, и онова, което е заложено вече в Националния план за действие по заетостта? Именно там се говори за разкриване на ново работно място. Когато е криза, когато търсенето съответно е намаляло, когато предлагането намалява, няма как един работодател да открива ново работно място, няма как един работодател да увеличава средносписъчния състав в своето предприятие. Явно е, че той няма интерес да кандидатства по тази мярка.
Затова ние предлагаме акцентът да бъде насочен именно към младите хора, тоест когато един млад човек завърши висшето си образование и иска да започне работа, не е необходимо работодателят да разкрие работно място специално за него. Той може да го назначи на вече съществуващо работно място. По този начин в продължение на 6 месеца държавата поема осигуровките на работодателя! Не всички осигуровки – единствено на работодателя, като работодателят поема ангажимент в следващите 6 месеца да запази този млад човек на работа. След една година, ако не е доволен от този млад човек, той може да го освободи, но на този млад човек трябва да му се даде някакъв шанс!
В Националния план за действие по заетостта има подобна мярка, но – забележете, колеги – тя е да се наеме млад човек на минимална работна заплата! Тук говорим за заплата, която да бъде над минималната! Младите хора, когато завършат образование, имат самочувствието, че са много добри, че знаят, че те не са достойни за минимална работна заплата. Затова нека с конкретните мерки да помогнем на тези млади хора и най-вече на работодателите.
Разбира се, ако Вие бяхте приели да гледаме и другите два законопроекта в този момент, щяхте да разберете, че се предлагат мерки и за стажуване, и за признаване на осигурителен стаж във висшите учебни заведения, както е в 17 други държави – членки на Европейския съюз. Ние не откриваме топлата вода. Тоест щяхме да имаме конкретен пакет от мерки, за да помогнем наистина на младите хора.
Проблемът с младежката безработица, уважаеми дами и господа, е много сериозен. Нашето правителство се опитва да го замита, както много други проблеми. Но според статистиката на Евростат ако средното равнище в Европейския съюз е 22%, то в България младежката безработица наближава 32%! Тоест това е младо поколение, което ако веднага след завършване на висшето образование не започне работа, де факто влиза в спиралата на демотивация, никой не го иска на работа, няма как да започне работа, иска се стажуване, предлагат се ниски работни заплати, по никакъв начин работодателите не са стимулирани да наемат тези млади хора.
Какво остава на българската младеж? Напуска държавата с желанието да сбъдне своите мечти в други държави – членки на Европейския съюз. Ние вече изгубихме, уважаеми дами и господа, цяло едно поколение лекари и инженери.
От декември месец се води дебатът за младежката безработица. Имахме специално разискване по този въпрос. Доколкото не ме лъже паметта, то бе през месец март. Тогава също говорехме в бъдеще време. Сега продължаваме да говорим в бъдеще време.
Според последно изследване на Българската академия на науките 200 хил. млади хора, млади български граждани, са готови всеки един момент да напуснат българската държава. Това се превръща в проблем за националната сигурност. В следващите 10 15 години ние трябва да се развиваме, ние трябва да градим конкурентоспособна икономика, ние трябва да имаме по-висока производителност. С кого ще я правим, когато младите хора не желаят да останат тук да работят?
Тази мярка я приемете като мярката, която едва ли не ще реши проблема, а я приемете като мярка, която може да бъде част от пакет от мерки, които да помогнат на младите хора да останат тук. Това, разбира се, преминава при един общ ангажимент между работодатели, държава и парламента – законодателството.
Аз смятам да отида и още по-далеч, тъй като в законопроекта ние сме записали, че той влиза в сила от 1 януари 2013 г. Според мен, ако имате желание, той може да влезе в сила още от публикуването му в „Държавен вестник”, но това да бъде мярката.
Аз знам Вашия основен аргумент – няма достатъчно пари в държавния бюджет. Напротив, пари има в Национален план за действие по заетостта. Има резерв от 900 хил. лв. в Националния план за действие по заетостта. Законопроектът позволява след третия месец да се пренасочват пари от една мярка в друга мярка, ако се смята, че мярката е неефективна. Нищо не пречи тези пари именно да се използват в тази сфера, в крайна сметка става въпрос за младите хора. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, има нещо, което изключително ме притеснява и това е начинът, по който Народното събрание се опитва да неглижира един изключително важен проблем – проблемът с младежката безработица.
Колегата Стойнев беше изключително обстоен, но аз си мисля, че най-лошото, което можем да направим днес тук, е да оставим гласуването на този закон без дискусия, най-малкото, защото ние като народни представители сме длъжни да покажем отношение към един проблем, който наистина ще се превърне в проблем на българската национална сигурност.
Ние изключително всеотдайно подкрепяме текстове на закони, ще направим това и тази седмица, гледайки Закона за предучилищното и училищно образование, и аз искам да Ви кажа, че всичките приказки, които ще изговорим в подкрепа на този законопроект, това ще направите Вие, няма да имат никакво смислено значение, тъй като резултатът от образованието, което ние твърдим, че трябва да бъде качествено, което трябва да реформираме с определени организационни, законодателни, надявам се и финансови мерки, стига дотам – младите хора на България да не могат да получат своята реализация в България и ние с Вас да не се опитваме дори малко да създадем условия за това. Това е несериозна и безотговорна политическа позиция. Не искам да коментирам управленските й аспекти.
Казвам това, защото Европейската комисия твърди, че младежката безработица е сериозен проблем в Европа, търси мерки, прави програми и ги осигурява финансово. Европейската комисия, правейки годишната оценка на Националната ни програма за реформи, извежда младежката безработица като един от сериозните проблеми на България – нещо повече, тя отправя към нас препоръка да използваме структурите по заетостта, за да решим проблемите на младежката безработица. Резултатът от това наше усилие да погледнем какво става в България и какво става отвън, какво правят европейските страни и какво предлагат да направим ние, е този – гласуване на един закон без дискусия. Аз искрено апелирам към всеки един от Вас да обяви своята позиция тук, защото тя е важна, иначе ще се тюхкаме върху демографските ни характеристики, ще гледаме драматично на резултатите от преброяването, ще четем статистиката и от нея няма да следва нито едно управленско решение. Това направихме днес с отхвърлянето на двата законопроекта, като възможности да бъдат обсъждани в залата, и като неглижиране на този, който е изключително сериозен.
Ние имаме възможност да покажем отношение, имаме възможност да ангажираме всички ресурси на държавата, за да решим този проблем. Той е проблем не на днешния ни ден само, но и на утрешния, и на всички нас тук, които претендираме да представляваме България.
И нещо повече – да погледнем, има практики в Европа, практики и в България, които могат да работят. Нашето усилие следва да бъде да решим законодателно този проблем и да дадем възможност на всичките ресурси на държавата да сработят. И от тази гледна точка, освен че ще подкрепя закона, аз съветвам това да направите и Вие. Политическото решение е отговорно тогава, когато то решава проблеми. Останалото е заравяне на главата в пясъка, от което никой не печели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Няма реплики.
Заповядайте за изказване.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз първо ще обърна внимание на това, което предлагат колегите. Тук риториката като общо беше малко в повечко.
Те предлагат един нов член, в който по чл. 36а – работодател, обърнете внимание, който наема безработно лице на първа заетост, да се освобождава за период от 4 до 6 месеца само от дължимите осигурителни вноски.
Колеги, по сега действащия чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта за всяко разкрито работно място, на което е наето такова безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, се предоставят суми за времето, през което лицето е на работа, но за не повече от 12 месеца, тоест работната заплата е до 12 месеца.
В Националния план за действие по заетостта също са определени трудови възнаграждения – от месец май вече 290 лв. минимална заплата, и дължимите за сметка на работодателя осигурителни плащания за период от 6 месеца.
Колеги, предлаганият законопроект тук, според нас, има по-рестриктивна мярка в две насоки. Според действащия член, както споменах, по определението „първа работа” работодателят получава освен средства за осигурителни плащания и средства за трудови възнаграждения.
Освен това липсва и дефиницията за първа работа. От предложението не става ясно дали първа работа се отнася за първа работа въобще по принцип или първа работа по получената квалификация от хората.
И, второ, ако лицето бъде освободено в следващите три месеца, работодателят не може да използва други мерки за насърчаване от субсидираната заетост.
Също така следва да се отбележи, че със средства от държавния бюджет се субсидира и стажуване на младежи до 29 годишна възраст.
Аз си позволих да кажа, че и нашето правителство, разбира се, е национално отговорно и търси достатъчно мерки за заетост на младежите. На 28-и Министерският съвет одобри такава Стратегия за работа с младите. Днес, на 6 юни, когато обсъждаме това, също заедно, господин Борисов, нашият министър-председател, заедно с работодателски и синдикални организации се разписа на Национално споразумение „Първа работа”.
Колеги, аз само ще кажа, че пред мен е една от брошурките на Министерството на труда и социалната политика, което има доста добра информационна политика в тази сфера – 35 милиона са заделени за програми за стажуване на млади хора, стажуване и старт в кариерата. Брошурката е пред мен. Това е ново начало на „От образование към заетост”. Затова апелирам и всички работодатели и Вие по Вашите избирателни райони да апелирате – работодателите имат възможност по тази програма, вече работеща от един месец, да наемат безработни лица, регистрирани в агенциите по заетостта, в случая в бюрата по труда, до 29-годишна възраст, и за това нещо Вашите работодатели по райони ще получават 6 месеца заплата, но не минимална заплата, а тази, която е по минималния праг за съответната специалност, по която те ще бъдат назначени, плюс осигуровките за тях.
Наистина апелирам всички работодатели да се възползват от тази програма, за да вземат повече млади хора и съм убедена, че по-голямата част от хората, взети по тази програма, ще останат и след това на работа при съответния работодател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, младият човек не иска стаж, младият човек иска работа. (Реплики от ГЕРБ.) Тези 300 милиона, които са заделени, е много хубаво, аз се радвам, но проблемът е, че вече прекалено се закъснява. Тази мярка трябваше да бъде готова още януари месец, още февруари месец или март месец, когато тук имахме специално изслушване, имахме дебат по този въпрос. Законопроектът е внесен на 6 март. Днес сме 6 юни 2012 г., при положение че за миналата година официално младите хора, които са регистрирани, които са сменили адресната регистрация, са 10 000. Само за миналата година! А тези, които не са си сменили официално адресната регистрация, вече ги няма.
Другото, което бих искал да кажа – това, което предлагаме ние, не е за разкрито работно място, както е в Националния план за действие по заетостта. Че кой работодател по време на криза, когато има толкова много безработни, разкрива нови работни места?! Ние говорим за наемане на млад човек, но на вече съществуващо работно място. Вие казвате: за първа заетост или първа работа няма да видите, пък в същото време правителството се радва, че е подписало документ „Първа работа в България”.
Досега ние сме виновни. Обаче правителството, както казвате Вие, господин Бойко Борисов не е виновен, там надали има дефиниция. За всички е ясно – тук дефиниция не трябва. Първа работа означава за младия човек, а не за работодателя, който да създаде първа работа или той да започва работа. Ясно е, че става въпрос за младия човек.
Второто, което е основната разлика с Националния план за действие по заетостта – Вие говорите дори за минимални прагове. Младият човек може да бъде много умно момче. Той може да иска да започне на 600, 700 лв. заплата. Защо един работодател да не наеме този млад човек на 700 лв. заплата, а трябва да го наема на 270 или 290 лв.? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото разликата е, че осигуровките, които държавата ще поеме за този млад човек, ще бъдат на база 700 лв., а не на минимална работна заплата, или не на минимален осигурителен праг, с което Вие толкова много се хвалите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Първо да кажа, да, наистина младите хора искат работа, но един студент, който завършва, е необходимо първо да започне стаж. По Закона за държавния служител навсякъде за една нормална позиция в държавна, областна или общинска служба се иска стаж. Затова смятам, че е редно работодателят да вземе това лице да стажува 6 месеца, да види дали се справя с работата и след това да му предложи съответното по-високо възнаграждение, за което казвате.
Никой не пречи на работодателя да вземе работник и на 1000 лв. заплата. Нека да си плаща осигуровките, заплатата – никой не му пречи. Тук говорим за подпомагане на съответния работодател. Не виждам кой работодател би избягал от един праг? Знаете, праговете ги вдигнахме и са от 450 лв. нагоре, и си получава заплатата с осигуровката към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Госпожо Масларова, имате думата за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, заставам днес пред Вас с чувството, че дебатът, който водим, ще остане само в стенограмите на Народното събрание и оттук насетне нищо няма да се случи, за съжаление. Кое ми дава основание да започна така?
Госпожо Петрова, само преди два часа ние предложихме промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с което искахме работодателят, който поеме стажа, стипендията за стаж на студенти или ученици, да бъде облекчен от своята данъчна тежест и след това да наеме на работа този студент или ученик, който е стажувал. Това беше само преди два часа, колеги. Ние го предложихме по ал. 3. Вие не го отхвърлихте. Вие се въздържахте, защото все пак разбирате, че има и определена доза... (Реплика от ГЕРБ.)
Понеже казахте, че младите хора трябва и да стажуват. Само преди два часа го предложихме като комплект от няколко мерки. Това не е някаква амбиция на лявата страна на залата, а е желание действително с общи усилия да направим нещо в посока, в която, пак казвам, определено считам, че ние изоставаме фатално.
Изглежда само ние виждаме това, което се прави в страната, в розови краски, докато статистиката, информацията, която идва от страните – членки на Европейския съюз, и най-вече от Европейската комисия, говори точно обратното. Нас ни сочат като държава, която е първа, за съжаление в кавички, по брой млади хора, които не работят и не учат. Ако това не ни притеснява, че сме държава с един от най-високия процент на безработни млади хора, че най-висок процент от младите хора са с ниско образование и близо 70% не могат да намерят работа, не искам да влизам в тези подробности.
Искам да се спра на това, което предлагаме. Преди малко беше цитиран Законът за насърчаване на заетостта. Ще Ви кажа точно как е записан текстът, въпреки че господин Стойнев го каза. В чл. 36, ал. 1 на Закона за насърчаване на заетостта е казано: „за всяко разкрито работно място”. Разкрито! Тук ние казваме: за наемане на работа на млад човек, без значение дали това е ново или не е разкрито ново работно място.
Господин Стойнев обясни идеята ни, че не е въпрос да наемаш младите хора на 300, на 400 до 450 лв. примерно, както са праговете. Може този млад човек, завършил студент или ученик, да е талантлив, да може и да знае и да бъде назначен на място с 800 лв. Какъв е проблемът – като видят, че става, да му се поемат осигуровките и след това той да продължи минимум още шест месеца на това работно място, на което да се утвърди?
Не зная защо се проявява такова упорство срещу нещо, в което има разум. Добре, ако някъде нещо не е изяснено... Нима в законопроектите, които Вие внасяте, не проявяваме конструктивизъм и не обсъждаме някъде, където могат да се направят промени? Какъв е проблемът? Това е внесено на първо четене. Дайте да видим какво можем да променим. Дайте да видим какво не ни стига.
Много моля – престанете да изваждате на първо място оперативните програми. Оперативните програми са, за да допълват, за да надграждат това, което прави държавата. Те не са светая светих, защото ние ще ги изгубим. Предполагам, че може би ще Ви стане досадно, но ще Ви кажа какво се случва в момента по Оперативна програма „Човешки ресурси”. От предвидените 2 млрд. 374 млн. до 30 април 2012 г. са усвоени 487 милиона – 21%. Програмата свършва 2013 г. Усвоени са само 21%! Не говоря какво е договорено, не говоря какво е предвидено, а какво реално е свършено.
Когато толкова бодряшки докладвате тук какво е свършено, искам да Ви попитам: защо имаме Национален план за действие по заетостта? Защо имаме този национален план за действие, особено в частта му за младежите, когато през 2008 г. наетите безработни младежи до 29 години по чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, по този национален план са 3360 младежи, а 2012 г. – 1500?
Следващото, работните места за стажуване на лица до 25 годишна възраст за 2008 г. са 3450 при безработица 5,8%, а сега при безработица близо 13%, да не казвам колко е младежката, от 3450 са паднали на 413. А общите мерки – те са намалели конкретно 3 пъти за младите хора.
Слушаме бизнеса. Говорим, че бизнесът и образованието трябва да се координират, че трябва да направим всички възможно, за да подпомогнем бизнеса, та да има отношение към младите хора.
Мога да извадя много данни, мога да коментирам много неща – какво се е случило, което не е позитивно. Но разберете, това не ни радва. Притеснява ни и искаме с общи усилия да направим нещо. Работодателите не са срещу това. Те го подкрепят. Аз не знам днес какво ще се подпише, но ако е това, с което се задължават синдикатите – да разкрият 4000 работни места за първа работа, то на мен много ми е интересно как ще се случи! Защото досега не съм чувала синдикати да разкриват работни места. Те са страна в споразумението. Лично аз съм доста обезпокоена от отношението на Националния съвет за тристранно сътрудничество – 3 месеца да няма становище по такива закони. Ние не натоварваме Националния съвет със законопроекти извън сферата на неговите компетенции.
Но кажете какво. Кажете защо. Дайте да седнем и да обсъждаме. Не можем да бъдем сговорчиви с правителството по всички въпроси. Има въпроси, които не търпят отлагане. Предлагаме да се плаща от работодателите, да намалим облагаемата основа – не го приемате. Предлагаме на работодателите, които наемат млади хора, без значение дали това е ново разкрито работно място или мястото, което е разкрито, е на минимална работна заплата, дори ако щете на работна заплата 2000 лева, да дадем шанс – не го приемате.
Говорите за неща, които ще се случат в бъдеще. Но реалните неща са се случили. През 2012 г. работната сила е намаляла с 210 хил. души, заетите са намалели с 410 хил. души, коефициентът на заетост, скъпи колеги, е намалял с близо 6%! Шест процента по-нисък коефициент на заетост! Безработните лица са се увеличили – няма да казвам колко. Имам предвид, че продължително безработните са се увеличили със 130 хил. души, обезкуражените – с 90 хил. души. Това са хора, които живеят днес и сега в България. Тези хора ден-два, месец-два, може би още година, а след това ще търсят някъде другаде реализация. Ние непрекъснато говорим за осигурителната система. Ако задържим тези млади хора да работят днес и сега в България, стимулирайки работодателите с национално отговорна политика, тези млади хора ще си внасят осигурителните вноски и данъците в България, а няма да отиват и да ги внасят в чужди страни и чужди държави, за други страни и други държави, за други икономики, за просперитета на друго място.
Определено трябва да Ви кажа, честно казано, че никога не е било така, дори и в най-крайните позиции да не се търси сближаване на позиции и някакъв консенсус. Може би някъде има някои неща. Кажете, че го подкрепяте по принцип. Дайте да го коригираме. Участвайте и Вие, но априори да отричате всичко и да казвате какви гениални неща се случват... За съжаление не се случват!
Господин премиерът каза всички младежи да отидат в бюрата по труда – незабавно и веднага. Е, и? Е, и?
Сега ще задам въпрос на министър Тотю Младенов – от всички пари по Оперативната програма „Човешки ресурси”, които са дадени до момента, усвоени 21%, колко хора са наети и са останали на работа? С колко се е подобрила средата на заетост в страната? Защото в крайна сметка социалните фондове се пълнят от заети. След като Европа поставя на първо място младежката безработица, след като ние с Вас нямаме разминаване, че това е един от приоритетите, не виждам логика толкова упорито да се отрича всяко предложение, дори с направените пропуски. Не възразявам да направите бележки, не възразявам да седнем да работим между първо и второ четене, но хайде да си обединим усилията за нещо, което си заслужава! Защото много страшна е констатацията на Европейската комисия, че проблем на националната сигурност на България е бедността. А бедността се формира тогава, когато нямаме работа. Свободният човек е работещ човек, безработният човек е зависим човек. Ако искаме в България да има независими хора, които да зависят от социалното подпомагане, което е много необходимо, но трябва в краен случай, при положение, че си дал някакъв шанс, тогава – да.
Дано моето усещане, че всичко ще си остане само в стенограмите на Народното събрание, се окаже невярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? За първа реплика има думата народният представител Станка Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Масларова, абсолютно сте права, че младежката безработица е наш общ проблем. Дори и да е 5%, тя пак е проблем. Абсолютно права сте, че ние всички заедно трябва да решим проблема. Но истина е и това, че сега действащото законодателство е добро. То си дава своите макар и по-слаби резултати, но ние силно се надяваме, че те ще продължават да растат и да са добри и занапред.
По отношение на днес подписаното Национално споразумение – първа работа, ще Ви кажа само две цифри. Републиканският бюджет отделя 150 млн. лв. и по това споразумение над 22 хил. безработни младежи ще намерят своята работа.
Относно безработицата – през месеците април и май тази година над 3 хил. млади хора са намерили работни места. Само през последните две седмици 164 нови фирми са предложили работа на 500 млади хора. Мисля, че това все е нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, Вие зададохте резонни въпроси „Защо?” няколко пъти от трибуната на Народното събрание във Вашето изказване. И понеже аз се опасявам, че никой от управляващото мнозинство няма да отговори на тези въпроси, които Вие поставяте и които са толкова решаващи за нашето общество, аз искам да Ви отговоря – защото има политически инат и тотално неразбиране. Не знам кое преобладава – дали политическият инат или неразбирането.
Искам да задам и аз един въпрос с думата „защо”.
Уважаеми колеги от ГЕРБ и други народни представители, колко от Вашите деца учат или живеят в чужбина и защо? Защото България се оказва неблагоприятно място за живеене. От изказване на преждеговоривш колега от ГЕРБ имах чувството, че се правят редакционни изменения на предложението, което предлагаме. Оказа се обаче – не! Ние говорим за първо работно място на младия човек, а те говорят за първо работно място или за работно място, разкрито от работодателя. Ние говорим за постоянна работа, те говорят за стаж. Ето защо си мисля, че става въпрос за неразбиране. В началото си мислех, че правят редакционни поправки.
Уважаеми колеги, позицията „въздържал се” по такъв проблем може да бъде квалифицирана с много тежки епитети по отношение на отговорността за националната сигурност и за нацията като цяло. Децата ни завършват средно образование, след като държавата е инвестирала в тяхното обучение, но напускат страната. По този начин те обезкръвяват и нацията, и бъдещето на държавата, и България. Затова позицията „въздържал се” определено е крайно национално неотговорна, да не използвам по-силна дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – госпожа Найденова.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз не мога да се съглася с Вашите думи, които преди малко казахте от тази трибуна – че оперативните програми не са светая светих, и с Вашият апел да не се използват средствата от структурните фондове, а да се разчита единствено на средства от републиканския бюджет, при положение, че проблемът с младежката безработица стои на дневен ред не само в България, но и в цяла Европа, и Брюксел призовава всички европейски страни да си преразгледат структурните фондове и да пренасочат средства за заетост на младите хора до 29-годишна възраст за обучение, квалификация и преквалификация.
Убедена съм, че в следващия момент – ако максимално не използваме средствата по оперативната програма, ще зададете и следния въпрос: защо не сме използвали тези договорени средства докрай? Само за 2012 г. са отделени над 37 млн. лв. за заетост, стажуване, квалификация, преквалификация и за обучение на младите хора до 29-годишна възраст, като 10 милиона са от Националния план по заетостта, а над 27 милиона – по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Тези средства са реални и ще бъдат усвоени до края на годината, което ще спомогне за намаляване на безработицата сред младите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Масларова, имате думата за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо Шайлекова, разбира се, че всяко действие дава някакъв резултат. Въпросът е не бавно – светкавично. Навремето, когато Франция установява, че има много сериозен демографски проблем, по времето на генерал Шарл дьо Гол, се вземат светкавични мерки за насърчаване на раждаемостта и резултат има. В момента новият президент на Франция светкавично се насочи към пенсионната система, за да има резултат.
В никакъв случай пък аз не мога да се съглася с Вас, защото 150 милиона по републиканския бюджет няма, освен ако не сте направили бюджетна корекция, без да го разберем. Иначе по Националния план за действие по заетостта са 73 милиона – мисля, че цитирам точно бюджета на Република България.
Що се касае до госпожа Ангелова, госпожо Ангелова, предизвиквате ме да Ви кажа неща, да цитирам отново статистиката, защото както премиерът каза: „Пред фактите и боговете мълчат”. В случая и Вие сигурно ще млъкнете. Не съм казала да не се използват, а съм казала, че те трябва да добавят, да се насочат към доразвиване на онова, което прави държавата, защото в момента държавата не прави почти нищо.
Казвах Ви, усвоени са 21%. По оперативна програма „Човешки ресурси” за насърчаване на безработни – 15% усвоени до момента; по приоритетна ос за повишаване производителността на заетите – 18%. Какъв е физическият напредък до момента? Включени безработни в професионално обучение – планувани 100 хиляди души, до момента – 25 хиляди; започнали работа безработни след обучение – целта е 50 хиляди, изпълнение – 3 хиляди; брой на лица, получили преференции за транспорт до работното място, за ново работно място са 9200 – изпълнение 115 човека. Да го повторя ли отново? Брой ученици и студенти, включени в учебни практики – целта е 140 хиляди, в момента – 10 хиляди. Ето това е, че нито Националният план за действие по заетостта, тоест светкавичната реакция на правителството е налице, нито използване на добавящите оперативни програми към решаване на този изключително сложен, труден и важен проблем за България.
Господин Терзийски, не искам да считам, че това е инат, просто може би друг вид политика.
Госпожо председател, моля да удължите времето на парламентарната ни група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, удължаваме времето на парламентарната група и на всички парламентарни групи.
За изказване – заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нямах намерение да се изказвам по това предложение, но начинът, по който се развива дискусията – от едната до другата крайност, ме накара да изразя няколко съображения по направеното предложение.
Очевидно е, че става въпрос по какъв начин трябва да функционира пазарът на труда в условия на криза в България. Ясно е, че той не функционира, след като безработните се увеличават, заетите намаляват. Очевидно е, че трябва да има някакви мерки и то не мерки изобщо, а мерки, които да са в спешен порядък, за да може да дадат своя ефект максимално бързо.
Това, което предлагат колегите от Коалиция за България, според мен е една от мерките, която да даде възможност за въвеждане на гъвкави форми на заетост. В условия на криза е изключително важно пазарът на труда да се адаптира към конкретните предизвикателства на икономическата политика. Съвсем наскоро президентът на републиката организира дискусия, на която стана въпрос, че преходът от образование към първа заетост е изключително затруднен. Ето една мярка, уважаеми колеги, която дава възможност този преход да бъде максимално бързо преодолян.
Не трябва да се гледа на тази мярка като мярка, която може да реши всички проблеми на пазара на труда – едва ли има и такава претенция от страна на вносителите, още повече, че се предлага форма на субсидирана заетост. По принцип изключително спорна е тезата дали субсидираната заетост води до увеличаване на брутния вътрешен продукт, или води до харчене на някакви пари, предвидени или по Националния план за действие по заетостта, или по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. В случая става въпрос за безработица сред младите хора – тези до 29 години, които трудно могат да се реализират на пазара на труда в условия на криза, забележете, защото дори и да имат необходимата квалификация, те нямат необходимия опит бързо да се наложат в условия, в които работодателят подбира опитни, можещи и знаещи кадри.
Това, което предлагат колегите, е да се даде възможност на министъра на труда и социалната политика да предложи на Министерския съвет, понеже по закон има такава възможност, след 31 март да пренасочи част от финансовите средства, които не са изразходвани по Националния план за действие по заетостта към тази мярка – тоест, на практика не се изисква допълнителен финансов ресурс. Защото дори и тези 73 милиона не са изразходвани по начин, който да води до увеличаване броя на заетите.
Най-често, когато се предлагат мерки от опозицията, се казва, че финансовият ресурс, който е необходим за приложение на тази мярка, го няма в Закона за държавния бюджет. Сега обаче Законът за насърчаване на заетостта дава възможност след 31 декември по предложение на министъра на труда и социалната политика да бъдат направени корекции и промени и да се насочат свободни финансови средства. Това, което е различното и няколко пъти беше казано – между действащия чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта, което се прави като предложение сега, е, че се предлага да се субсидира заетостта на младия безработен, а не на работното място, както е по действащия закон.
Съвсем наскоро от Българската стопанска камара, ако не се лъжа, беше изнесена информация, че над 29 хиляди фирми са прекратили своята дейност. Какви нови работни места ще се разкриват и как ще стане тази работа, още повече, че за разкриване на едно работно място са необходими (преди години имаше информация) около 5000 лв. за ново работно място.
При положение че работодателските фирми прекратяват своята дейност по информация на Стопанската камара, при положение че броят на заетите млади хора намалява, а се увеличава броят на безработните, всяка една мярка, включително и тази, може да бъде предложена и може да бъде приета, още повече че не изисква допълнителен финансов ресурс. Забележете, става въпрос за участие на младия зает, защото той на практика няма да разчита на цялата осигурителна вноска, платена по линия на субсидирането, а само на работодателската част – работодателят ще бъде освободен от неговата част, а заетият ще си плаща своите 40%. Не виждам проблем, освен проблемът, който е характерен за всички парламенти – това, което се предлага от опозицията, не трябва да бъде прието, а това, което се предлага от управляващите, е единствено вярното и правилно предложение и решение.
Уважаеми колеги, още веднъж помислете! Няма никакъв проблем, пак повтарям: не струва пари, не иска допълнителни средства, а дава само една допълнителна възможност на работодателите да наемат млади хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Михаил Миков поиска думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, очевидно, че в днешната дискусия десницата отсъства поради не особена заинтересованост от темата или може би ще вземе отношение – дано да съм я провокирал. Големият отсъстващ днес тук е българското правителство и за мен е абсолютно оправдано и неговото отсъствие.
Каква е позицията на министър-председателя по темата „Младежка безработица?” Много проста – „Станете овчари!” Много проста позиция: „Станете овчари”. Тази позиция той я сподели – публично, ясно послание към младите хора.
Каква е позицията на финансовия министър? – „Ще внесем младежи от чужбина”. „Ще внесем младежи от чужбина” – това е позицията на финансовия министър. Затова сигурно днес министърът, който е ресорен, не проявява никакъв интерес по отношение на тази дискусия в Народното събрание.
Но какъв е проблемът с младежката безработица и неговите регионални разрези? Аз съм народен представител, избран в най-бедния регион на Европейския съюз. Там ситуацията с младите хора, особено през последните три години, по отношение намирането на работа, включително и заради мерките на правителството, включително и заради политиката, прокарвана за съкращаване на работни места – около 300-400 са закритите работни места във Видинска област, пряко удря младежите. Забележете кои младежи удря!
Ако статистиката показва, че в нискообразованите групи с основно образование безработицата се запазва, то най-тежкият удар е върху високообразованите групи, защото държавата закрива работните места, на които те потенциално могат да постъпят на работа.
Уважаеми дами и господа, неразбирането на проблема с младежката безработица и неговия регионален разрез ще води до все по-голяма миграция на млади хора от най-слабо развитите региони на България. Миграция – вътрешна, към големите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, и миграция външна – в чужбина. А това все повече ще намалява потенциалът на тези региони, каквито са Видин, Монтана, Враца, Търговище, има още няколко такива региона, за по-активно участие и принос в брутния вътрешен продукт на страната. Това ще се случва, защото младите хора, включително образованите, като видят, че държавата няма грижа на регионално равнище да осигури заетост и перспектива за тях, си вдигат чуковете и заминават.
Вие казвате, че ще компенсирате с европейски програми. Как ще се компенсира, като към 2008 г. средствата за активна политика срещу безработицата на един безработен са били 740 лв., а през 2010 г. са 277 лв.? Това ли е компенсацията – с около 500 лв. по-малко средно изчислено?
Ще кажете: „Увеличава се безработицата”. Да, безработицата се увеличава, но тя е закономерно следствие от провежданата икономическа политика три години. Икономическа политика, в която отсъства визия за приоритетите на икономическото развитие на страната. Икономическа политика, която по никой начин не може да смекчи ударите на кризата върху пазара на труда. Всичко е оставено на пазарната стихия. Кои страдат най-много в тази ситуация? Страдат младите хора.
Пак ще ви кажа една статистика за моя регион. За тези три години коефициентът на младежка безработица спрямо общата безработица за област Видин е 19,5%. В същото време данните от националната статистика отчитат 28,9 за страната, докато социологически изследвания за заявяващите се като безработни показват, че са 35%. Тоест държавата няма дори адекватна политика за оценяване на проблема. Опитът да се стига до такива данни или удря на камък, или много често данните се въртят между регистрирани в бюрата по труда без никой да отчита другия проблем със заетостта.
Така стигаме до другия тежък проблем. Появява се една генерация на потомствено безработни – второ поколение безработни, по социологически изследвания, защото държавата не полага грижа да установи статистически този въпрос. Те вече са около 3,5% втора генерация безработни, които са обречени, безперспективни, в тежка психологическа ситуация. И тези въпроси, вместо да дойде правителственият ресорен министър и да отрече, че министър-председателят ги съветва да стават овчари ... Какви овчари, бе, дами и господа, то и овце не останаха в България?! Какви млади хора ще внасяте като нашите се изнасят? Кой ще дойде на такива заплати, които им се предлагат?
Откъде накъде ще се твърди, че младите непременно трябва да са на ниска заплата? Когато има необходимата квалификация, много често един млад човек може да получава и по-висока заплата, ако щете, заради неговата динамичност, заради неговата енергия, с която полага повече труд отколкото един човек, който е превалил средата на пътя на трудовата си кариерна.
Уважаеми народни представители, това, което предлагаме, е само една стъпка в посоката. Една стъпка, която е атестат за вашето, на парламентарната група на ГЕРБ, отношение. То може да бъде същото като на министър-председателя, тоест „Ставайте овчари” или може да бъде един сигнал за правителството, че вие, управляващото мнозинство, сте силно ангажирани с проблемите на младежката безработица. Колегите са били достатъчно разумни, когато са внесли този законопроект. Изискуемите средства и организация са твърде малки, но те са акт, знак, който да покаже включително на вашето правителство, че изостава от обществените нужди.
Тези PR-ски упражнения – събрало се правителството днес със синдикатите и решили проблема – задвижването на мотора на правителството, на който обикновено парата му отива винаги в свирката и винаги, за да компенсира някоя законодателна инициатива на опозицията. Хубаво! Има ли някой от Министерството на труда и социалната политика, който да каже, че този закон е неприложим, че той изисква някакви огромни средства? Няма! Единствената причина, поради която вие днес няма да го приемете, е, че той е предложен от опозицията. Добре, утре, когато хората ви оценяват, те също ще кажат: „Да, парламентарната група на ГЕРБ има същата позиция като министър-председателя към младите хора, а тя е: „Ставайте овчари”.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика – народният представител Светлана Найденова.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Миков, преди малко в своето изказване казахте, че когато се разглежда този законопроект, отсъства българското правителство, няма го и ресорният министър.
Питате: каква е позицията на правителството? Може би не сте разбрали, че точно днес министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заедно със социалните партньори, подписа Националната инициатива „Първа работа”. Точно днес правителството ясно и категорично заяви своя ангажимент, заедно с работодателите, заедно със синдикатите за взаимодействие и съвместна работа в посока създаване на работни места и заетост на младите хора до 29-годишна възраст. Целта на тази Национална инициатива „Първа работа” е до 4 месеца от завършване на средно или висше образование младият човек да постъпи на работа, да стажува или да се обучава за придобиване на нова квалификация и нови умения. С тези си конкретни ангажименти правителството на Република България показва ясно и категорично своята заинтересованост, своята решителност за справяне с проблема „младежка безработица”. Всичко казано дотук от преждеговорившите и от Вас, господин Миков, е чиста доза популизъм, граничеща с политически цинизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Найденова, не знаех, че по съвместителство изпълнявате функцията и говорител на социалния министър, защото просто ги няма. Просто ги няма! А това, че всички се надпреварвате да хвалите Вашия премиер, в това няма никаква изненада. Защо точно днес? Това, което днес те ще подпишат, българският народ обилно ще го види довечера по телевизията. Ние съмнения нямаме. А вижте, че тук няма нито една медия, която да се интересува какво конкретно законодателно се решава. Така упражнявате властта, така я разбирате – моите уважения. Всеки има право и преценява сам начина, по който да действа. Само че вместо конкретните мерки в закона, на сбирки, обилно отразявани в медиите, вие смятате, че се решават проблемите. Не, проблемите не се решават. И тези 19 000 души във Видинска област, които са без работа, по-точно 19 500, те ще погледат довечера телевизията, а утре пак ще ходят по улиците немили-недраги до следващия микробус за Италия, Чехия или някое друго място. Кое е циничното? Истина ли е цинизмът, или напудрените репортажи от пиарските упражнения на министър-председателя? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 254-01-31, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 12, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам процедура за прегласуване.
Уважаеми колеги, всяка година десетки хиляди млади хора напускат българската държава. Има изтичане на социален капитал. Ние дотираме европейския трудов пазар и американския трудов пазар с висококвалифицирани кадри. Ние не можем да си затваряме очите пред този проблем. Вижте препоръките на Европейския съвет. Няма по-тежки препоръки. Казва се, че няма да има квалифицирани хора за пътищата, за напоителните системи. Казва се, че квалификацията ни е изключително ниска, че сме на първо място по необразовани хора, които не могат да четат и да смятат.
Вярно е – Вие правите нещо във вашата сфера. Днес сте подписали споразумение – много хубаво! Много хубаво, но това не означава, че не трябва да се надгражда, защото това споразумение, пак Ви казвам, не е достатъчно, а това, което предлагаме, е възможност да се надгражда. Но основният Ви проблем е, че нямате приоритети. Не точно Вие, а правителството няма приоритети и не знае точно какви законопроекти да Ви диктува Вие да ги подкрепяте. Нито заетостта Ви е приоритет, нито растежът Ви е приоритет, нито доходите са Ви приоритет, нито бедността Ви е приоритет. Нямате приоритети и оттам не знаете какво да гласувате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 22, против 20, въздържали се 51.
И втория път предложението не е прието.
С това гласуване се изчерпва втора точка от дневния ред.

Преминаваме към трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. От последните две комисии има представени становища.
Моля, първо, представител на Комисията по здравеопазването да докладва становището.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Представям на Вашето внимание доклад за първо гласуване:
„На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност:
- № 254-01-22, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.; и
- № 254-01-50, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
На заседанието присъстваха госпожа Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Ваньо Шарков. Той информира народните представители, че предлаганите промени предвиждат намаление на ставката на данък върху добавената стойност за лекарствените продукти и медицинските изделия от 20% на 9%, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани, нуждаещи се от лечение. От друга страна, лечебните заведения за болнична помощ, които отделят значителна част от общите си разходи за лекарства, ще получат възможност за подобряване на финансовото си състояние.
Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са институциите, които разходват публични средства за закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия и чрез предлаганата промяна в закона биха получили реална възможност за намаляване на бюджетните разходи или пренасочването им към финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.
В заключение д-р Шарков добави, че разпоредбите на чл. 98 от Директива 2006/112/ЕО дават правото на всяка държава – членка на Европейския съюз, да прилага до две диференцирани ставки за доставка на стоки или услуги от категории, посочени в Приложение № 3 на директивата, където попадат фармацевтичните продукти. В този смисъл предложеният законопроект не влиза в противоречие с Европейското законодателство и практика.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки:
- Възможностите за намаляване цените на лекарствените продукти би следвало да се разглеждат в контекста на цялостна консенсусна лекарствена политика като корекцията на ДДС е само един от нейните елементи.
- По принцип, когато става дума за данък върху добавената стойност и за диференцирани ставки, трябва да има съответствие с цялостната данъчна политика и не може да се обсъжда по отношение на отделна стока или услуга.
- За предприемането на такава стъпка е необходимо провеждането на широк обществен дебат с участието на специалисти от всички сектори.
В дискусията взе участие и госпожа Десислава Атанасова, която подкрепи изцяло мнението на членовете на Комисията по здравеопазването и допълни, че в момента се подготвят промени в редица нормативни актове, предприети с цел намаляване цените на лекарствените продукти в страната.
От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването Българският фармацевтичен съюз изрази пълна подкрепа за въвеждането на диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия в размер на 9%, тъй като с приемането на законопроекта ще бъде подобрен достъпът на гражданите до лекарствените продукти и същевременно чувствително ще намалеят разходите на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и лечебните заведения за болнична помощ за лекарствени продукти.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 4, „против” няма, „въздържали се” – 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, госпожо Дариткова.
Кой ще прочете доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 април 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
Вносителят представи законопроекта, като акцентира основно върху частта, която е в обхвата на компетенциите на комисията, а именно намаляване на данъка върху добавената стойност на доставката на учебници и учебни помагала на 9 на сто.
Целта на законопроекта според вносителите е чрез законови промени за диференцирана ставка на ДДС реално да бъдат подпомогнати българските семейства, както и да бъде подпомогнато създаването на допълнителни библиотеки от учебници в училищата.
Към законопроекта са постъпили писмени становища от: Министерството на образованието, младежта и науката, което подкрепя по принцип философията на законопроекта, Министерството на финансите – неподкрепящо предложените промени, и Асоциацията на българската книга, която също изразява положително становище, но предлага да се разшири обхватът, включвайки доставката на книги като цяло.
В дискусията се включиха народните представители Алиосман Имамов, Огнян Стоичков, Лилия Христова, Катя Чалъкова, Лютви Местан и Валентина Богданова.
В хода на обсъждането бе посочено, че основният аргумент за отрицателното становище на Министерството на финансите е Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. – относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспонирана в българското законодателство към 1 януари 2008 г., но бе подчертано, че все още в редица държави членки се прилагат повече от две диференцирани ставки.
В този смисъл народните представители посочиха, че една от приоритетните области за редуцирана ставка на данък върху добавената стойност е доставката на учебници и учебни помагала, като би било по-правилно да се разшири тази група с останалите книжни издания, които излизат на нашия пазар.
В хода на дискусията бе изразено мнение, че по-сериозно влияние върху ценообразуването на учебниците би било намаляване на регулацията от страна на държавата в сектора и осигуряване на условия за свободна конкуренция, която е гаранцията за по-ниски цени.
С оглед прецизирането на текстовете бе посочено, че следва да се имат предвид и чл. 41 от действащия Закон за данък върху добавената стойност, т. 3, относно освободената от данък доставка на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието или от министъра на културата, в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове.
След проведеното гласуване с резултат: 6 гласа „за”, без „против” и 10 „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Банковска.
Сега давам думата на вносителите.
Господин Мартин Димитров има думата за представяне на законопроекта от името на вносителите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да започна с това какъв би бил ефектът от този законопроект. Ефектът би бил намаляване цените на лекарствата с 10% и на учебните помагала също с 10%. Много важен ефект за хиляди хора в България.
Най-важното в живота и в политиката е да бъдеш последователен. В миналия парламент имаше един депутат от ГЕРБ – Лъчезар Иванов, който вземаше думата почти всеки ден. Тогава той каза, че когато ГЕРБ дойде на власт, ще има диференцирана ставка за лекарствата. Сега го няма, а и Партия ГЕРБ, след като спечели тези избори и обеща пред българския парламент, и по-важното – на българския народ, тази мярка, сега виждаме, че се отмята от нея. Дебатът не е да има или да няма диференцирани ставки. Винаги съм казвал, че е по-добре да има по-ниска ставка по ДДС и да няма диференцирани ставки. Само че ние не сме в такава хипотеза.
В България отдавна има диференцирани ставки – това е ставката за туризма.
Идва логичният въпрос: защо за едни да може, а за други да не може? Защо да може за туризма, а да не може за лекарствата? Някой в тази зала може ли да отговори на този въпрос? Защо да има диференцирана ставка за туризма, а да няма за лекарствата? Има ли човек в тази зала, който да има отговор на този въпрос? Аз съм сигурен, че не само в тази зала, а никъде в България нито един разумен човек няма да може да отговори на този въпрос. Няма логика за туризма да имаме по-ниска ставка, а за лекарствата, които имат и важна социална роля в обществото, това да не се прилага.
Вижте европейската практика. В повечето европейски страни има по-ниска ставка върху лекарствата. Ето, вижте: в Австрия – 10%, Белгия – 6%, Кипър има също по-ниска ставка, Чехия – 9%, Естония – 9%, Финландия – 8% за различни продукти от фармацията, Италия – 10%, в Латвия – 10%, Литва – 5%, и така нататък. В 90% от европейските страни има по-ниска ставка на ДДС върху фармацевтичните продукти.
Идва логичният въпрос: тези хора по-глупави ли са от нас, за да прилагат такава политика? Смятате ли, че 90% от европейските страни наивно и глупаво са въвели по-ниска ставка по ДДС върху лекарствените продукти? Отговорът е ясен – това има и социална роля, това е и начин лекарствата да бъдат по-евтини в целия Европейски съюз. Така че ми е много интересно хората, които няма да подкрепят този законопроект, какви аргументи ще използват.
Слушах становищата на двете комисии и чух празно говорене. Чух, че имало други мерки, които щели да бъдат по-успешни. Извинявайте, колеги от ГЕРБ, минаха три години от Вашия мандат – къде са тези други мерки? Не остана време да ги видим. До края на мандата другите мерки няма да можем да ги видим.
Това, което в случая се предлага, са неща, които веднага могат да бъдат усетени от българските граждани, може още следващия месец цената на лекарствата да падне с 10%. Още следващия месец да има бърз ефект.
Знаете ли, ако този законопроект бъде приет, той ще струва на бюджета не повече от 100 млн. лв.?! Тоест нещо възможно, изпълнимо в условията на криза.
Докато обещанието, което чухме преди няколко месеца от премиера и от финансовия министър, че общата ставка по ДДС ще бъде намалена (мине – не мине време, става някой от тях и предлага намаляване на общата ставка по ДДС), колеги, е нещо невъзможно. В условията на криза това не може да се случи. Това е празно обещание, което не можете да изпълните. Тоест това, което повтарят хора от ГЕРБ през един, през два месеца, че ще намалят общата ставка по ДДС, няма как да стане в условията на криза. Това е невъзможно Ваше обещание, освен ако не го направите точно преди изборите с идеята следващото правителство да му мисли.

Показателно е и поведението на БСП, които задружно напуснаха залата по тази точка, макар да е интересно, че и в тяхната програма има записано диференциране на ДДС за лекарствата. Очевидно са забравили тази своя точка от изборната си програма и няма да имат смелостта да застанат днес на трибуната и да заявят какво са предлагали на гражданите по време на изборната кампания.
Най-накрая, колеги, искам да Ви кажа следното нещо – с колегата Тошко Димитров, който виждам пред себе си, бяхме на среща на Европейската народна партия, изключително интересна, на която председателят Мартенс напомни една библейска притча, която е много показателна. Трима души получили – единият 10 монети, другият – 5, третият – една монета, след една година господарят им ги попитал какво са направили с наследството, което им било дадено. В случая господарят е българският народ. Той ще пита ГЕРБ при положение, че има президент, има мнозинство в парламента, има мнозинство в местната власт, има огромно влияние в правораздавателните органи, ГЕРБ има цялата власт в държавата – какво направихте за тези години, какви резултати произведохте, къде е резултатът? Къде е резултатът? И ако искате да можете да дадете отговор на този въпрос – такива законопроекти трябва да бъдат подкрепяни, защото иначе, уважаеми колеги, Вие няма да имате нито един убедителен отговор. И когато утре хората от Вашия избирателен район Ви питат: "Защо не намалихте цените на лекарствата?", отговорът ще бъде: „Заради това, защото не подкрепихте законопроекта, който Синята коалиция внесе в Четиридесет и първото Народно събрание”. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Откривам дискусията.
Има ли колеги, които желаят да се изкажат?
Имате думата, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам само да кажа, че господин Мартин Димитров е прав. Аргументите му са абсолютно верни.
Има само един проблем и той е много кратък – навярно господин Шарков го е подвел с информацията, но на заседание на парламентарната комисия не само че не излязохме, а се изказахме в подкрепа и гласувахме „за” този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на господин Ивелин Николов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване, колеги?
Господин Димитров, имате думата.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз искам да Ви призова наистина да подкрепим това наше предложение – да го подкрепим, защото най-важното днес е да се опитаме да намалим по някакъв начин разходите на домакинствата. Намаляването на ДДС на лекарствата, колеги, е един добър начин, една добра възможност наистина да подпомогнем домакинствата. Намалявайки ДДС-то, ще постигнем намаляване на цените и така ще подпомогнем тези домакинства, които, повярвайте ми, все по-трудно отделят средства за закупуване на лекарства. Това неминуемо във времето ще даде едно тежко отражение, тоест повече хора ще се обръщат за помощ към болниците. Това допълнително ще утежни бюджета на болниците, които все повече не могат да си изплащат разходите.
Говорейки за болниците – това също е една добра възможност и за тях, понеже намалявайки цените на лекарствата, те все по-малко средства ще заделят като разходи за лекарства и ще има възможност тези средства да бъдат насочени към болничната помощ.
Трябва ли да допускаме да продължава това развитие на този лекарствен туризъм? Колеги, голяма част от българите вече ходят и закупуват лекарствата си от Гърция, от Турция, от Румъния – там, където наистина ДДС за лекарствата е по-ниско, по този начин цените са по-ниски и българите, като нямат възможност да си купуват скъпи лекарства от България, се принуждават да ходят и да ги купуват от Гърция.
Аз мисля, че имаме една добра възможност днес, подкрепяйки този законопроект, ние наистина да направим така, че да намалим разходите на българските граждани.
Искам да Ви кажа също, че ние даваме една възможност този законопроект да бъде приет от началото на 2013 г., от 1 януари 2013 г. Приемайки този законопроект, ние няма да направим така, че той да даде отражение върху бюджета за 2012 г., а ще има една добра възможност правителството да се подготви и да може да включи намаляването на бюджета, който се очаква от постъпленията от лекарствата.
Още веднъж Ви призовавам да подкрепите нашето предложение, с което днес наистина ще подпомогнем домакинствата, намалявайки цените на лекарствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към народния представител Кирчо Димитров? Няма.
Кой иска думата за изказване?
Колеги, имате думата. Дебатът продължава.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване по отношение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г.
Гласуваме законопроекта на първо гласуване.
Гласували 71 народни представители: за 15, против 5, въздържали се 51.
Предложението не е прието.

Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА.
Предложението е подписано от двамата заместник-председатели на Парламентарната група на ГЕРБ – Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Господин Димитров, имате думата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за решение:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и чл. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Христофор Неделчев Ачков за член на Комисията по външна политика и отбрана”. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване този Проект за решение.
Както повелява правилникът, аз ще прочета проекторешение за попълване състава на Комисията по външна политика и отбрана:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Христофор Неделчев Ачков за член на Комисията по външна политика и отбрана”.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ИНТЕРПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ.
Кой ще представи проекторешението?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за един продължителен период от време българската делегация в Интерпарламентарния съюз е с непопълнен състав. Знаете колко изключително важна е дейността на тази международна организация и българското участие в нея.
Тъй като представителството в българската делегация е според състава на парламентарните групи в парламента, нашето предложение е тя да бъде попълнена с представител на Коалиция за България – до този момент ние нямаме свой представител в тази делегация, като предлагаме това да бъде народният представител Петър Атанасов Курумбашев. Няма съмнение, че той ще спомогне за подобряване на българското участие и за защитаване на българската позиция в постоянната делегация на българското Народно събрание в Интерпарламентарния съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да представите проекторешението.
МАЯ МАНОЛОВА:

„РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Решение на
Народното събрание за избиране на постоянна делегация
на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. В т. 1 четвърто тире се изменя така:
За Парламентарната група Коалиция за България – 1.
2. В т. 2, последният абзац „Атанас Марков Семов от Парламентарната група „Ред, законност и справедливост” – член”, се заменя с израза „Петър Атанасов Курумбашев – член”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, докладван от госпожа Мая Манолова.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпило е становище от Комисията по външна политика и отбрана, със съдържанието на което ще ни запознае председателят на комисията господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за състоянието на отбраната и
въоръжените сили на Република България през 2011 г.,
№ 202-03-11, внесен от Министерския съвет на
23 март 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 5 април 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет доклад.
С Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2011 г. Министерският съвет изпълнява законовото си задължение да информира Народното събрание и обществото за текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и отбраната, както и за резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през изтеклата година.
Съгласно представените от вносителя мотиви, през 2011 г. са постигнати реални резултати в изграждането на способности и поддържането им в необходимата готовност. Отчитат се дейности по създаването на маневрени боеспособни формирования за участие в многонационални съвместни операции, за подобряване качеството на бойната подготовка и за повишаване на оперативната съвместимост. Целенасочената подготовка на войските и силите, съобразена с отпуснатите ресурси, позволява поддържането им в състояние, осигуряващо изпълнението на конституционните задължения в системата за сигурност на страната. Усилията са били насочени към поддържане на постигнатите стандарти от декларираните формирования и изпълнение на задачите по трансформацията за достигане на необходимите способности.
В провелото се обсъждане на доклада взеха участие народните представители Венцислав Лаков, Спас Панчев, Георги Пирински, Неджми Али, Атанас Мерджанов, Владимир Тошев, Димо Гяуров, Ангел Найденов и Доброслав Димитров. Многократно беше изразено задоволство от качеството на представения документ. Ръководството на Министерството на отбраната получи признание за усърдието си в изпълнението на поставените задачи, както и за стремежа към откритост и прозрачност в управлението. Същевременно бяха изказани съжаления и се поставиха въпроси относно проблемите, произтичащи от недостатъчното финансиране на отбранителния сектор. Сред дискутираните теми беше също утилизацията на излишните бойни припаси.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: На Вашето внимание предлагам следния проект за:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на отбраната
и въоръжените сили на Република България през 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителя – заповядайте, министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя внасяме Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили в съответствие с чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили. В този доклад сме се постарали да дадем реалистична оценка на постигнатото от Министерството на отбраната и от въоръжените сили през миналата 2011 г. и също така да определим онези сфери, в които не сме постигнали онова, което планирахме.
По отношение на постигнатото, на първо място искам да посоча изпълнението на Плана за развитието на Въоръжените сили в частта му – интегрирано Министерството на отбраната и създаване на Единно оперативно звено за управление на Въоръжените сили в състав съвместно командване на силите и командването на трите вида Въоръжени сили. През тази година предстои следващият етап – реорганизация и преструктуриране на тактическите поделения в Българската армия. Значително увеличихме броя на ученията. Създадохме по-добри условия за тренировки на различните специалности във Въоръжените сили.
Естествено, допуснахме слабости. Основно това са по освобождаване от имоти с отпаднала необходимост, а така също в съответствие с нашите планове трябваше да утилизираме по-голямо количество боеприпаси.
Основните цели, които си поставяме за тази година, са посочени в доклада. Няма да се спирам на тях.
Моля Ви от името на вносителя – Министерският съвет, да приемете решение, с което да одобрите Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, генерал Ангелов.
За процедура – господин Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като този доклад изчака доста време, докато успее да влезе в дневния ред, предлагам да удължим работното време до неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на разискванията и гласуването по този точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Започнахме разглеждането на тази точка в дневния ред около 14,00 часа без десет-дванадесет минути. Практиката е такава, че по принцип удължаваме работното време, когато се очертава бързото приключване на един законопроект или когато е толкова необходимо да мине някой законопроект и да бъде гласуван, че това налага удължаването на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете съображенията си за прегласуване. Попитах за обратно становище, не го изказахте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега го изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате такава възможност. Господин Шопов, бъдете любезен – по процедурата. Искате прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нека в тези 2 минути да мога да се обоснова.
По този начин ще претупаме разглеждането на доклада и гласуването на един изключително важен доклад. Той е може би най-важният доклад от всички доклади на институции, на комисии, на министерства, които се правят по Конституция.
От друга страна, в 15,00 ч. има заседание на Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по външната политика и отбрана и с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Така ние ще попречим това заседание да мине и да се приеме изключително важно решение относно заемите, което трябва да бъде гледано в петък.
Така че нека да оставим тази точка. Не е спешно, не е толкова належащо днес да приключим разглеждането на този доклад. Нека да го оставим за друг ден.
Приканвам към прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Разискванията са открити. Моля желаещите народни представители да направят заявки за изказвания.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Скандално е това, което се случва днес в Народното събрание. На два пъти колеги поставихме въпроса за спешно изслушване на двамата министри, които вчера бяха на мястото на трагичния инцидент в Община Стралджа. Не последва подобно действие от тяхна страна. Вместо това в два без десет започва да се обсъжда една от най-важните точки в седмичната ни програма – приемане на Решение за Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, един доклад, който беше внесен още през месец март. След като се случи трагичният инцидент със самолета МиГ-29, тази точка от дневния ред на седмичната програма беше свалена. Може би се очакваше срещата на върха в Чикаго. Тя също мина. Не щеш ли – последва трагичният инцидент в Стралджа през вчерашния ден.
Мисля, че вместо да започнем да обсъждаме доклада, би трябвало да започнем с изслушване на военния министър, защото материята, следствията и целият този трагичен спектакъл, който в момента се разиграва пред очите на цяла България и за което, за съжаление, потърпевшо е населението на Стралджанска, Сливенска, Ямболска област, има необходимост от отговори тъкмо на военния министър. Но това си е за тяхна сметка. Те винаги са показвали, че са достатъчно неангажирани, безотговорни и са подценявали тази проблематика, която е, уви, за сметка на сигурността на българските граждани.
Що се отнася до предоставения ни Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, аз бих искал да направя само няколко бележки, които рязко контрастират с всекидневието и истинската реалност по отношение на сигурността и отбраната.
Например на стр. 5 е направен следният запис: „Постоянният съвет по антикорупция съсредоточи усилията си за превенция на корупционни практики, както и за въвеждане на прозрачност и отчетност пред обществото по отношение на отбранителната политика.” Разбира се, това не е вярно. В Министерството на отбраната изобщо не съществува превенция на корупционната практика. Няма прозрачност по отношение на провежданите тръжни процедури, а споменатият план за действие срещу корупцията се нарушава безогледно, грубо и систематично. Ще бъде интересно в доклада на министър Ангелов да чуем какъв ще бъде отговорът по проведения търг за утилизация.
В тази връзка питам: колко обаче ще плаща България за поддръжката на един самолет „Спартан”? Според информация, публикувана в медиите и изявление на министъра на отбраната след заседание на Министерския съвет през 2011 г., се планира да бъдат отпуснати 92 млн. лв. за поддръжката на три транспортни самолета за период от 10 години. Пресметнато в евро, това прави около 47 млн. евро за период от 10 години или средно по 4,7 млн. евро на година за три самолета. Получава се така, че Литва ще плаща за поддръжката също на три транспортни самолета 3,33 млн. евро на година, а България ще плаща за поддръжката на три транспортни самолета по 4,7 млн. евро на година, или с други думи България ще плаща с 1,37 млн. евро на година повече от Литва за същия брой самолети, за същите услуги, на същата фирма, при договор, сключен по приблизително същото време, когато цените за ремонти, резервни части, инженерни услуги и наземно оборудване би трябвало да са еднакви за всички участници на пазара за транспортни самолети. Тези 1,37 млн. евро, които България ще плаща, няма ли да са достатъчни за поддръжката на още един транспортен самолет, господин министър – четвърти, който нашите ВВС така и не придобиха? Българският данъкоплатец ще плаща тези пари за ремонти, резервни части, инженерни услуги и наземно оборудване на транспортен самолет фантом, който не съществува.
Може би тези 1,37 милиона на година са израз на благодарността на италианците за спечеления от тях конкурс за 10-годишната логистична поддръжка на самолетите „Спартан” в България – един странно рестриктивен политически дирижиран и изключително манипулиран конкурс, който се проведе в Министерството на отбрана през 2011 г., под формата на специална обществена поръчка с покана до и участието на един-единствен кандидат, а именно „Аления аеронаутика”.
След груба намеса в предварително маркетингово проучване и анализ на възможните изпълнители на този проект – изрична забрана на военния министър, за участие в споменатата специална обществена поръчка не бяха поканени световноизвестни фирми със значителен опит в поддръжката на транспортни самолети. Така всички правила за честност, прозрачност и равнопоставеност между кандидатите бяха тотално игнорирани с цел за изпълнител да бъде избрана италианската фирма „Аления аеронаутика”.
По отношение на информационната политика – запис в доклада: „Основен принцип за информационната дейност бе предоставянето на своевременна и обективна информация за дейността на Българската армия. За заслуги в областта на свободата на информацията на 28 септември 2011 г. Министерството на отбрана бе отличено с почетна грамота за принос в областта на свободата на информацията по случай Международния ден на „Правото да знам”.” Разбира се, че това не е вярно, тъй като Министерството на отбрана не предоставя своевременна и обективна информация за дейността на Българската армия и днешният пример в Народното събрание е крещящ пример в това отношение. Информационната политика на министерството може да бъде характеризирана като субективна, селективна, рестриктивна и силно манипулативна. Информацията, която се предоставя на институциите, неправителствените организации и гражданите е неточна, некоректна и подвеждаща. Определени събития от дейността на Българската армия изобщо не се оповестяват пред обществеността, върху тях е наложена информационна забрана лично от министър Ангелов. На военнослужещите от Българската армия е забранено, с безпрецедентна заповед на министър Ангелов, достъп до определени български медии, уеб страници в интернет и социалната мрежа, където се публикуват според министъра вредни, опасни и критични анализи за дейността на министъра и за ръководеното от него министерство.
Примери в това отношение има в изобилие. Така например на въпрос на народния представител Ангел Найденов от Коалиция за България по отношение на течащата уж обществена поръчка за интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Кугър”, министър Ангелов отговаря, че такава се провежда в момента. На следващия ден след съответна проверка българските всекидневници публикуват опровержение, в което се казва, че процедура за интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Кугър” просто няма и такава не е предвидена. В случая министърът се опитва да заблуди институцията Народно събрание и лъже от неговата трибуна, че е взел мерки за поддръжката на вертолетите „Кугър”.
Вторият пример има още по-крещящо съдържание. На 20 февруари 2012 г. по заповед на Обединения център за въздушни операции на НАТО, в Лариса е задействана двойка български изтребители „МиГ-29” от авиобаза „Граф Игнатиево”. Изтребителите „МиГ-29” излизат със задача: прихват на реална въздушна цел руски бомбардировачи „Ту-22”, които прелитат над Черно море. Министерството на отбрана, което обикновено редовно съобщава на своята уеб страница за провеждането на различни работни срещи, конференции, семинари, учения, съвместни полети, тренировки и така нататък, този път не публикува официално прес- съобщение. Военният министър Ангелов също мълчи упорито. Не е организирана и пресконференция, на която той да направи официално изявление за случая с българските изтребители „МиГ- 29” и руските бомбардировачи „Ту-22”. Това е само едно от многото събития, върху което е наложена строга информационна забрана.
По отношение на военновъздушните сили. Само ще припомня, че в доклада е казано, че са планирани и успешно проведени десет учения, или 100% - това също не е вярно. От официалния списък на учения, планирани и провеждани от Българската армия през 2011 г., публикуван на уеб страницата на Министерството на отбрана поради липса на финансиране, гориво и материални средства не са проведени: първо, съвместното българо-гръцко учение през втората седмица на юли в авиобаза „Граф Игнатиево”; съвместното българо-американско учение с участието на българските ВВС и ВВС на Съединените американски щати през юни в авиобаза „Граф Игнатиево” и съвместното българо-американско учение с участието на българските ВВС и военновъздушните сили на Съединените американски щати в периода октомври-ноември в авиобаза „Граф Игнатиево”.
По отношение на военновъздушните сили още при приемането на миналогодишния доклад за състоянието на отбраната и сигурността, беше изказано съждението от господин министъра, че от своя страна са изнесени в пленарната зала явни лъжи. За съжаление практиката опроверга твърденията на министъра и днес сме свидетели на тотален провал в цялата авиационна политика, що се отнася до състоянието на българските военновъздушни сили.
Само ще припомня, че на стр. 14 се прави следното признание: „Неизпълнението на планирания общ годишен нальот е свързано с липсата на резервни части и ограничения, остатъчен ресурс на авиационната техника, забавяне на договори за ремонт и възстановяване на авиационната техника. Това е, както вече споменах, твърде колебливо признание. Всъщност реалната ситуация е доста по-тежка. Българската авиация е изправена пред пълно унищожение и то през 2012 г., в която би трябвало да се отбележи 100-годишният юбилей от нейния първи боен полет през Балканската война. От 6 вертолета „Белл-206” не лети нито един. От 12 вертолета „Кугър” са в изправност и летят едва 3 броя, от 3 транспортни самолета С 27 „Спартан” е в изправност и лети само 1 брой, от 12 учебно-тренировъчни самолета „Л-39” не лети нито един, от изтребителите „МиГ-29” летят едва 6 броя.
Причините са многобройни: пълна липса на професионализъм в ръководството на Министерството на отбрана; подозрително отсъствие на политическа воля за възстановяване на българската военна авиация; непознаване на материята и скандална липса на познания в ръководството на Министерството на отбрана за осъществяване на абонаментна поддръжка и на летателна техника; тотално игнориране на световния опит в тази област, неоправдано дълго и продължително лобиране от страна на ръководството на министерството в полза на български фирми фантоми, които не са сертифицирани за извършване на съответната дейност, последващо забавяне на процедури за абонаментна поддръжка на летателна техника с години, в търсене на подходящата схема за налагане на фирми от близкия кръг на ръководството на министерството; липса на финансиране за резервни части, консумативи и гориво; неизвършване на текущи ремонти и инспекции; забавяне на изпълнението на договори и така нататък. Това е само една кратка част от целя рисунък за състоянието на българските военновъздушни сили.
Искам само да спомена следния също скандален факт. Ето кои вертолети са в строя през 2011 г. по бордни номера: в учението „Съюзна сила” през април 2011 г. участваха вертолети с бордни номера № 701, 711, 712; на парада на 6 май през 2011 г. за Гергьовден участваха вертолети с бордни номера 701, 703, 712.
На учението на полигон Шабла през август 2011 г. участваха вертолети с бордни номера 701, 702 и 703; на празника на вертолетната база в Крумово на 27 октомври 2011 г. участваха вертолети с бордни номера 701, 710, 712; в спасителната операция за бедстващите в с. Бисер участваха вертолети с бордни номера 701, 703, 712.
Следователно през цялата 2011 г. са интензивно или многократно летели само три вертолета съответно с бордни номера 701, 703, 712, докато вертолети с бордни номера 702, 710 и 711 са участвали само по веднъж в учение или други прояви. Вертолетите с бордни номера 704, 705, 706, 707, 708 и 709 не са забелязани да участват в учения или други прояви през 2011 г. Очевидно тези вертолети отдавна са спрени от полети и съответно канибализирани в полза на борд 701 и 703 поради липса на инспекция, доставки на резервни части, ремонти и консумативи. Така от 12 вертолета пълноценно се използват и са били в строя през цялата 2011 г. едва 3 броя.
След като в отговор на актуален въпрос в рамките на парламентарния контрол на 10 февруари тази година министърът на отбраната Аню Ангелов твърди, че към момента са изправни 11 броя вертолети, а истината, както се вижда от справката, е съвсем друга, ние от опозицията в Народното събрание искаме да предложим създаването на Временна експертна комисия от всички парламентарно представени партии, която да посети основните поделения на българските въоръжени сили и респективно на ВВС и да докладва пред Народното събрание за тежкото състояние на техниката, защото тук става въпрос не само за участие в спасителни операции, а за национална сигурност, отбранителни способности и ангажименти към съюзниците от НАТО – дали няма да се окаже, че отбранителните способности на Българската армия към момента са силно занижени.
Това, разбира се, са само част от бележките към доклада, който е предоставен на нашето внимание.
Искам още веднъж да кажа, че ние, представителите на Коалиция за България, ще се въздържим от подкрепата на този доклад. Нещо повече, състоянието на Българската армия, на Българските военновъздушни сили е силно тревожно. Липсата на всякакво отношение, на осигуряването на ресурси, на бюджетни средства от страна на правителството е крещящо и ние настояваме час по-скоро Министерството на отбраната, парламентарната комисия към Народното събрание да разгледа и изслуша най-настойчиво финансовия министър, министъра на отбраната и, разбира се, министър-председателя, който е пряко отговорен за състоянието на Българските военновъздушни сили и, разбира се, на Българската армия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин Мерджанов, докладът е върху Въоръжените сили на Република България. Много странно на пръв поглед, но за мен е обяснимо защо съсредоточихте усилията си към състоянието на Военновъздушните сили – самолети, вертолети, само не за ракети, защото ги няма вече. Това е така, защото просто това, което прочетохте или по-точно някой Ви е писал, е от информатор от Военновъздушните сили. Там търсете, господин министър, написалият изказването на господин Мерджанов. Наистина то беше много конкретно и изнесе факти, които са разтърсващи. Според това, което Вие изнесохте, нас не ни учудва състоянието. Такова е било състоянието и по време на вашето правителство – на тройната коалиция, и на по-предишното. Изобщо това е перманентната криза, която води до ликвидирането и съсипването не само на Военновъздушните сили, за които Вие четохте, а това е нещо, което води до края на Българската армия, което е поръчано на всички управляващи от господарите, дърпачите на конци в България.
Вие говорихте с апломб и разгромихте въпроса относно поддръжката на самолетите „Спартан”. Вие докарахте самолетите „Спартан” в България. Няма какво да плачете. Те не са ни нужни за отбранителната концепция.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Царят ги докара.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Царят и вие си мълчахте, вие ги приемахте. Вие не прекратихте договора. Да, той сключи първоначално сделките, но тези самолети, които не са нужни за отбраната на България,, пристигнаха по ваше време. Те са самолети за пренасяне на пушечно месо, разбирай български войници на средни и на къси разстояния до една или друга точка на света, където да се бият и умират за чужди интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така, че за този смешен плач за състоянието на отбраната на България, но и на Военновъздушните сили, на които наблегнахте, сте виновни и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Ще имате възможност за изказване, времето за реплика изтече.
Втора реплика?
Дуплика – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Шопов, както често се случва, Вие очевидно не сте ме разбрали.
Първо, искам да Ви кажа, че подобни изказвания, подобни доклади се правят единствено и само с квалифицирана експертна помощ и намеса. Как искате да бъдат оборвани данни за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, когато става въпрос за техника и за специфична материя? Нима очаквате всеки един от народните представители да е детайлно запознат с тънките сфери на действие в конкретната област?
Освен това, както вече стана ясно, договорите бяха подписани от правителството на Сакскобургготски, а правителството на Сергей Станишев беше достатъчно отговорно, за да продължи да изпълнява отговорно договорите от гледна точка на защита на националните интереси.
Ние не сме хленчили през това време, а съвестно сме отделяли средства от бюджета, за да изплащаме дължимите вноски по договорите. Това – второ.
Разбира се, че е крещяща разликата между състоянието на отбраната и на Въоръжените сили по наше време и сегашната незаинтересованост и безотговорност, която демонстрира ръководството на министерството. Разбира се, няма да изброявам скандалите. Времето е прекалено недостатъчно, за да бъдат изброени и другите язви в състоянието на отбраната, що се отнася до статуса на военните, до кариерното израстване, до състоянието на Сухопътните сили и така нататък. Избрах тези примери, защото точно в днешния ден един от безпилотните самолети катастрофира и това е още един нагледен пример за състоянието на нашите Военновъздушни сили, за това как могат да се справят с предизвикателствата и с тежките инциденти, които, уви, съпътстват всекидневието на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз също очаквах да получим информация за ставащото на Петолъчката, вместо да дискутираме сега набързо Доклада за отбраната и въоръжените сили, но явно няма да стане.
Какво искам да подчертая? Господин Мерджанов преди мен посочи доста факти за съществуваща невярна информация в този документ, който разглеждаме и обсъждаме. Аз искам да посоча, според мен, верните неща, които са влезли и залегнали, които ние трябва да гласуваме. Верните неща се съдържат на стр. 8 и 9 от така предложения доклад. Те са тези, слушайте:
„Ограничените финансови средства и реализираните плащания по стари задължения ограничиха изграждането на нови оперативни способности, отразиха се на поддържането на съществуващите, както и на постигането в пълен обем на поетите ангажименти към НАТО по Целите на Въоръжените сили.”
Малко по-надолу:
„В бюджета на Министерството на отбраната не бяха осигурени в пълен обем следните дейности:
- разходи за текуща издръжка – за резервни части за поддържане в изправност на техниката, гориво-смазочни материали за провеждане на летателна подготовка на екипажите от Военновъздушните сили по стандартите на НАТО, абонаментно поддържане на техниката;
- изпълнението на Инвестиционния план на Министерството на отбраната;
- изпълнението на Стратегията за въвеждане на Универсални мобилни далекосъобщителни системи;
- подновяване на полетите със самолети Л-39, Л-410 и МиГ-24;
- провеждането на летателна дейност с хеликоптери „Кугар” и „Пантер”;
- дооборудването и необходимата модернизация на закупените стари фрегати, които в момента са без въоръжение, защото то е с изтекъл срок на годност;
- утилизацията на излишни бойни припаси;”, за което говорим в момента и което, според вас, трябва изцяло да се извършва под контрола на държавата, защото държавата може само да печели от това, а не да го дава на частни фирми.
„- ремонтът и охраната на основна инфраструктура”. Поделенията в момента се разграбват и са разграден двор. Банди и орди от роми върлуват там и отмъкват каквото е останало.
Не на последно място, издръжката на ВМА.
Това са неща, записани в този доклад. Тези факти, които току-що прочетох, доказват нещо съвършено простичко: армията ни в момента е с изути гащи. Трябва тъжно да си признаем това. Вина за това има не само ръководството на Министерството на отбраната, което да голяма степен се опитва по някакъв начин да закърпи положението, вината е тук, сред управляващите, и там, в Министерския съвет, където се взимат верните решения. Причината е, че не се осигуряват средства за отбрана. Средствата за армията, за отбрана, за въоръжение текат във всякакви различни други посоки, но не и към конкретните поделения и към конкретния войник. Затова е съвсем логично, че падат самолети МиГ-29, че днес пада безпилотен летателен апарат, че в момента сапьорите се чудят как да управляват някакъв робот – той може би е втори, защото първият беше счупен – дистанционно или по кабел, или с релейка. Все такива въпроси, които показват и доказват точно това, което се опитваме да прикрием от обществото, че на практика нямаме боеспособна армия.
Съвсем отделен въпрос е, че непрозрачността, за която говори господин Мерджанов, обхваща все повече и повече министерството. Не е ясно как стават договорите за поддръжка на самолетите; на кого се възлага ремонтът и препродажбата на свалени от въоръжение вертолети; кой ще обслужва новите машини „Кугар” след изтичането на гаранционният им срок; кой ще снабди с модерно въоръжение старите закупени фрегати? Това са въпроси, които не се засягат в този доклад, но е ясно, че не са намерили своето решение през изтеклата година. От това можем само да се надяваме, че може би някога ще задейства чл. 5 на Договора от НАТО, но това не може да бъде успокоително по никакъв начин.
Затова ние от „Атака” предлагаме коренно преосмисляне на основополагащите документи, включително и на Стратегията за национална сигурност, така че наистина да имаме модерна и боеспособна армия.
Предлагаме това, което е отразено пожелателно в Доклада за Съвет срещу корупцията да заработи, да видим отчет от този съвет, да видим хора, хванати в крачка и в далавера.
Предлагаме държавата да стъпи и в армията, където безуспешно беше отстъпила – имам предвид кетеринговото хранене, имам предвид тази утилизация, за която сега говорим – неща, които се признава, че трябва да са изцяло държавни.
Затова партия „Атака” не може да подкрепи в този вид Доклада за състоянието на отбраната. Надяваме се догодина, с повече усилия, най-вече с повече средства, господин министър, докладът да е по-оптимистичен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Спас Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Министерството на отбраната с представянето на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2011 г. потвърди своето постоянство да изпълнява задълженията си според установените изисквания за изготвяне и представяне на съответните стратегически концептуални, доктринални и отчетни документи.
Разглеждайки различните направления в сектора „Отбрана”, докладът посочва детайлно положителните тенденции, тоест успешно свършеното през 2011 г. и едновременно с това изброява доста неизпълнени, недобре изпълнени или отложени задачи и дейности.
Добре звучи тезата, че през 2011 г. усилията са фокусирани върху бойните способности на Българската армия, върху подготовката на войските и силите, в участието в мисии и операции, в модернизацията. Това е подходът, чрез който може да се реализира целта за изграждането на модерна и съвременна армия, способна да изпълни основните си мисии по отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време, съобразно Националната отбранителна стратегия.
Трябва да се отчете, че през 2011 г. Министерството на отбраната свърши много работа, в това число и по изграждането и усъвършенстването на правно-нормативната база, модернизирането на стратегическите, концептуалните и доктринални документи в тяхната йерархическа структура, аналогично на тези в НАТО и Европейския съюз. С много усилия България успява да изпълнява своите задължения в НАТО и Европейския съюз и продължава да бъде доверен и сигурен партньор.
На следващо място, би следвало да се отбележи стремежът на Министерството на отбраната към прозрачност и отчетност, към ефективно управление и постоянно декларираното намерение за преодоляване на условията за корупция. Това са фактори, които правят настоящия дебат по доклада за 2011 г. съществен и най-вече – достъпен за широката общественост.
Коректно е да се отбележи, че 2011 г. беше много трудна както за държавата и нейните институции, така и за хората в страната. Без да омаловажаваме последиците от тежката криза, можем да установим, че в доклада няма търсене и посочване на собствените недостатъци и грешки, няма ангажиране на малко повече институционална или персонална отговорност, за да се излезе от статистиката на цифрите и от доктриналните изрази и в крайна сметка да се върви към ускорение, оптимизация и постигане на максимална ефективност при реализацията на целите на Въоръжените сили.
От доклада е видно, че, за съжаление, приемаме стратегически документ за отбраната и Въоръжените сили, които впоследствие сами не изпълняваме и дори ги наричаме допълнителни предизвикателства, а след това с тях обясняваме неизпълнените през 2011 г. цели и задачи.
Според Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България и Инвестиционният план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г. за успешното реализиране на единния комплекс сили е необходимо осигуряването на относително постоянен дял на бюджета на Министерството на отбраната от брутния вътрешен продукт през следващите четири години, не по-малък от 1,5%, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещи – не по-малък от 2%. Видно от доклада, са осигурени 1,42% за 2011 г. и само 1,24% за 2012 г.
На следващо място, в Бялата книга е посочен стремежът, че към 2014 г. разходите за издръжка на личния състав, за текуща издръжка и капиталови разходи ще се приведат в съотношение 60:25:15, тоест капиталовите разходи следва да достигнат 15% към 2014 г. В доклада няма добро обяснение защо през 2011 г. капиталовите разходи са едва 9%, а двойното им намаление в сравнение с 2010 г. се обяснява с плащания по стари договори за купуване на въоръжение и бойна техника. Възниква въпросът: къде са новите договори за купуване на военна техника и достатъчни ли са те в стратегически план?
Твърде скромно се сочи в доклада, че не удовлетворяват резултатите за освобождаване от ненужни имоти, имущество, въоръжение и техника и утилизация на излишните боеприпаси. Очевидно е, че през 2011 г. са харчени сериозни средства основно за ненужни имоти, за тяхната охрана и поддръжка, за данъци и такси.
В Бялата книга е заложено, че елементите на основната инфраструктура за отбраната, забележете, от около 8500 броя следва да достигнат към 2014 г. до 800-900 броя. Основните дейности по освобождаването би следвало да се извършат през 2011 и 2012 г. Видно е, че има забавяне на тези процеси и едва ли причината следва да се търси само в неблагоприятната конюнктура на пазара на недвижимите имоти.
Въпросите за изпълнението на инвестиционния план, за осигуряването на необходимите техника и въоръжение и за подготовката на личния състав са естествено водещи за Въоръжените сили и са разгледани в доклада. За съжаление, е посочено, че значителна част от тях през 2011 г., цитирам: „Не бяха осигурени в пълен обем”. Така например за ВВС беше сключено Рамково споразумение за ускоряване на летателната годност на самолети „МиГ-29” за срок от четири години, бе подписано рамково споразумение и сключен първия конкретен Договор за поддръжка на самолети „Спартан”. Бяха направени основните проучвания и анализи за подготовката на инвестиционния проект за придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрираната логистична поддръжка. Продължава обаче да стои въпросът ще имаме ли бойни самолети след 2015 г., особено ако реалната процедура по придобиването на нов тип боен самолет започне при новото Народно събрание и новото правителство, а също така не е ясно ще се увеличи ли ресурсът и ще се модернизират ли наличните самолети „МиГ-29”.
Също така не е редно да се обяснява незадоволителният общ нальот за бойна подготовка във ВВС и големият процент от авиационните събития с липсата на резервни части, ограничения остатъчен ресурс на авиационната техника, забавянето на договорите за ремонт и възстановяване на авиационната техника.
Проблемни въпроси са налице и при дооборудването и необходимата модернизация на придобитото въоръжение и техника по Проекта за модернизация на военните и военноморските сили.
Би следвало да отбележим също така, че липсата на Закон за Военното разузнаване, съчетано със съществуващите проблеми по назначаването на титулярен директор на службата не допринесоха за повишаване на способностите по събирането, анализирането и предоставянето на своевременна, вярна, значима и актуална информация със значение както за отбраната, така и за държавното управление.
В заключение, може да се каже, че очаквахме докладът, независимо от неговите достойнства, да бъде по-критичен и, естествено, по-аналитичен в своята критика, защото е ясно, че през 2011 г. останаха неизпълнени или силно затруднени при тяхното изпълнение някои дейности и задачи, водещи към постигане на основни цели, определени като приоритети за състоянието на отбраната и на Въоръжените сили и които са в контекста на поетите от страната ни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Панчев.
Реплики? Няма.
Господин министър, слушаме Ви.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да отговарям на откровени лъжи, изопачаване на факти и клевети от страна на опозицията. Аз ще взема стенограмата и след това дума по дума ще отговоря на господин Мерджанов как стоят нещата с всеки един довод, който той изтъкна. Нямам намерение да отнемам от Вашето скъпоценно време.
Заедно с това съм благодарен на господин Панчев, че дава една реалистична оценка на онова, което представлява докладът в момента. Докладът може да бъде много по-позитивен, ако не бяхме включили онова, което ние не сме постигнали. Нашата задача беше да Ви дадем информация и тази информация стои ежедневно на сайта на Министерство на отбраната. Всички тръжни процедури са на сайта на Министерство на отбраната, включително специалните поръчки. Да не признаеш, че Министерство на отбраната е било наградено, не било вярно това – здраве му кажи.
По отношение на това, че наистина 701 лети почти навсякъде, където е изключително отговорно и това е командирът на базата ген. Златев, това е съвсем естествено. Това не означава, че другите не летят. Когато съм казал, че има 11 изправни, да, 11 изправни, но посочих в същия от тях, че 5 от тях чакат инспекции.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Само три летят.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Пет от тях чакат инспекции и тези 5 инспекции, и да не се проведат, ако се наложи, те са боеспособни, могат да излетят и могат да свършат своята работа, господин Мерджанов. Но няма да се занимавам повече с това.
Бяхме достатъчно откровени, за да дадем картината на това, което не сме изпълнили, обяснили сме и защо не сме изпълнили. Но аз не мога по никакъв начин да приема, че Министерството на отбраната е едва ли не най-затворената институция, а то спечели награда за достъп до информация, че Министерството на отбраната е безотговорно и лично моя милост. Аз сякаш попадам в някоя друга държава, в която аз не съм бил министър две години и да не ми се отправи нито едно обвинение в тази насока, господин Мерджанов, че съм бил безотговорен. Но това си е Ваш проблем.
Искам да Ви дам тази информация, която Вие заявихте по отношение на случаят. Вижте, безпилотни летателни апарати все още в българската армия нямаме, господин Мерджанов, така че не паднал безпилотен летателен апарат на ВВС. Това са безпилотни летателни апарати, които вземаме от Софийския университет само и само да помогнем да открием тримата, за които няма никаква информация. Напразно се усмихвате, защото въпросът е много сериозен.
Не зная защо искате да вмъкнете това в Доклада за отбраната и въоръжените сили. Това е една частна фирма, която е спечелила търг, но която, освен утилизация, извършва съхраняване, извършва производство на нов тип автомат, извършва много други дейности, които не касаят въобще утилизацията. Да, ние имаме договор с тази фирма, тя е спечелила, има всички лицензи, включително евро стандарт ISO, досега тя е изпълнявала и други поръчки на Министерството на отбраната, включително преди моя милост да е станал министър на отбраната.
Ще Ви дам информация за това, което се случи там, с която аз разполагам, като министър на отбраната. Знаете, че има Национален кризисен щаб, знаете кой е председател на този Национален кризисен щаб. Аз бях там единствено и само да окажа съдействие от името на Министерството на отбраната. И ако сега заместник-министър Радев с два бронирани автомобила влиза във все още продължаващите взривове, за да търси тримата, това е заслуга на Министерство на отбраната. Когато вчера с един брониран автомобил, петима военни полицаи влязоха вътре с риск на живота си и измъкнаха двама пострадали, това е също Министерството на отбраната, господин Мерджанов. И когато говорите, че армията е неспособна, със събути гащи и така нататък, много хубави журналистически изрази, господин Лаков, но това е обидно за Вас самите, за Българската армия, за нейните военнослужещи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В 14,36 ч. вчера възникна взрив в производствен цех № 1 в частна фирма „Берета трейдинг”, в който производствен цех се извършва манипулация по разснаредяване на боеприпаси. Работят пет души. В същото време в района на складовата база са намират общо 21 човека. От тях пет души извършват натоварване на току-що пристигнали боеприпаси от камион в друг склад, който е в съседство с производствения цех.
При възникване на взрив в самия производствен цех, в това време от петимата души, които работят там, двамата се намират на терасата. Те са отнесени от взривната вълна на около 20-30 м и имат различни наранявания, но са живи и здрави. Здрави дотолкова, доколкото са след съответно понесени травми. Всички останали са извлечени или сами са излезли от район. Остават трима души, които са в неизвестност. И в този момент продължава търсенето.
Сега сме взели втори безпилотен летателен апарат, за който Министерство на отбраната ще плати на Софийския университет, за да извършим изследване с камера. След като престанат взривовете ще влязат бронираните машини да търсят все още тримата. Очакваме да ги намерим и ако Бог е с нас, те ще бъдат и живи.
Единственото, което правим в момента, това е контролирано взривяване на боеприпаси, които са паднали на пътя от Петолъчката за Бургас, за да можем да разчистим и да пуснем движението по прекия път от Бургас за София. Освен това там е окръжният прокурор, там се води следствие, разпитват се всички оцелели, а те са общо 18 от 21. На практика всичко се знае, тъй като има свидетел, който е бил само на 20 м при взрива от съответния цех. Впоследствие, естествено, поради детонации се взривяват и други складове.
Какво трябва, според нас? Има добър закон – Закон за боеприпасите и взривните вещества, но той трябва да се изпълнява стриктно. В този закон има раздел „Контрол” и трябва наистина да направим така, че в частните фирми да се влиза периодически, за да се проверява как спазват всички изисквания, които те сами са създали като вътрешни правила. При това явно е, че са нарушени тези технологични процедури, тъй като в близост до кратера на мястото на взривения цех е намерен GSM. GSM означава, че са нарушени процедурите. Не би трябвало да влизат в склад за боеприпаси с такова устройство, което може да предизвиква импулс, с който да взриви определен вид боеприпас. Явно е, че са нарушени и самите процедури при манипулация с този снаряд, в резултат на който е възникнал взривът. Явно е според нашите експерти, че силата на взрива е с 10 т тротилов еквивалент в самия цех. Това означава, че освен дейностите по утилизация там са били складирани и други боеприпаси, което е в крещящо нарушение със съответните правила за съхранение на боеприпасите.
Всичко това Ви го казвам като информация, всъщност и в момента търсенето продължава. Имаме робот, който съвсем скоро купихме, господин Лаков, и главно поради процедури по обжалване още не сме го платили, но ще го платим. Той също ще бъде използван на място. Правим всичко възможно да окажем съдействие на съдебната власт и органите на МВР. Участват войници в този кордон в 3 км радиус, за да не допуснем там да отидат хора.
Предстои след това – 24 часа от последния взрив, сега последният е бил в 12,30 ч., след 24 часа от последния взрив да влязат експерти, за да видят какво е състоянието там. И освен това ще започнем с мобилни групи търсене на боеприпаси извън района на складовата база, тъй като поради овалването те са прехвърлили района на складовата база и са попаднали в гориста местност, достатъчно трудно ще бъде това търсене и обезопасяване на целия район. Това ще бъде задача пак на българската армия в нейната мисия в помощ на населението и на държавните органи. Ние смятаме, че и трите мисии трябва да бъдат еднакво подготвени за изпълнение от Българската армия и правим всичко възможно за това. Благодаря Ви за вниманието.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Лично обяснение! (Възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Мерджанов – лично обяснение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, не мога да си обясня Вие на кого сте разсърден – на нас от опозицията или на вътрешния министър и вицепремиер, който е председател на Кризисния щаб?
Вие заедно трябваше да дойдете още в началото на днешния пленарен ден, защото такова беше искането на колегата Лаков и на моя милост. Вие не го направихте. Дойдохте в 13,50 ч. (шум и реплики от ГЕРБ), с което подценихте и показахте, че действително сте безотговорен към тази материя!
Второ, няма какво да ми отговаряте лично на мен. Отговорете пред народното представителство за това крещящо разминаване от 1 млн. 370 хил. евро! При такива условия са сключени договорите в Литва и в България! Защо се получава тази разлика? Дайте я пред народното представителство! В резултат на какво се налага това оскъпяване за еднакъв брой самолети – и в Литва, и в България?
Не на последно място, Вие казвате, че аз се усмихвам. Не, не се усмихвам. Усмихвам се на Вашата наглост, господин министър (реплика от председателя господин Анастас Анастасов), защото Вие и миналата година ни обвинихте, че лъжем – при обсъждането на доклада, след което започнаха инцидентите с МиГ-29, ето – и днешният инцидент.
А кой създава условията за провеждането на този търг за утилизация? Как е възможно да бъде предоставено утилизиране и разснаредяване на такива снаряди в непосредствена близост до едно от най-оживените кръстовища на България, каквото е „Петолъчката”, в непосредствена близост с газопреносната компресорна станция „Лозенец”?! Нима това не е задължение на министерството? Но, разбира се, има Прокуратура и Следствие – надявам се те да си свършат работата. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Е-е-е! Изказа се неподготвен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Ангелов – последно изказване по темата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Специално за тази поръчка въобще не сте прав. Участваха две фирми – не само една. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Европейски компании, които да имат лиценз за ремонт – естествено, знаете, че лицензът за ремонт се дава от фирмата производител, а тя е „Аления Аеронавтика”. Това, че спечели „Аления Аеронавтика” е абсолютно резонно съгласно Закона за обществените поръчки.
На следващо място – защо има тази разлика? Аз не съм чел договора с Литва, но веднъж (мисля, че от тази трибуна) обясних – ние имаме един самолет от тези три, катастрофирал през 2008 г., за основен ремонт. И то за основен ремонт е включен в този договор. Не знам дали Литва има катастрофирал самолет.
Много лесно е обяснението и само илюзорно можете да си представите, че тези 1 милион 300 хиляди са отишли някъде за това, че е спечелила „Аления Аеронавтика”. Ей Богу, можете да проверите и ме проверявайте до десето коляно – какво имам аз и с какво разполагам, за да имам такава комисионна, пък и който и да е от моите заместници.
Искам още веднъж да подчертая това, което казах преди малко. Тук не става въпрос да виня когото и да било. Инциденти с боеприпаси се случват и ще продължат да се случват. Мога да Ви кажа – скоро в Сърбия, Днепропетровск, Албания, къде ли не! Това е изключително опасна професия! Всички документи, които е имала съответната фирма, са представени и са налице – имат съответния лиценз.
Фактът, че се взриви там, взриви се в Ловнидол – също на частна фирма, означава, че наистина трябва да ожесточим нашия контрол върху дейността на частните фирми, защото частните фирми не са фирми на Министерството на отбраната.
Да се даде на държавна фирма, уважаеми господин Лаков – също такава държавна фирма, тоест военно поделение, беше в Челопечене. Няма армия в света, която да се занимава с утилизация на собствените боеприпаси. Няма такава армия в света! Така че – извинявам се, но това е неприложимо въобще – армия да се занимава с утилизация на собствените боеприпаси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, бяхте запознати с проекта за решение от господин Димитров.
Подлагам на гласуване проекта за решение, с който се предлага приемането на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2011 г.
Гласували 90 народни представители: за 70, против 11, въздържали се 9.
Решението е прието.
С това приключихме програмата за днес.
Утре – редовно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,46 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:
Митхат Метин

Любомир Владимиров