Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 27-29 юни 2012 г.:
1. Повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г., върнат с Указ № 231 от 14 юни 2012 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г., върнат от Президента на Републиката с Указ № 234 от 16 юни 2012 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ четене на Законопроекта за управление на отпадъците. Вносител: Министерски съвет, приет на първо четене на 1 декември 2011 г., продължение от вчерашния ден.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, продължение от миналата седмица.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. Вносител: Министерски съвет.
7. Парламентарен контрол, предвиден за петък с начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 128 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от правилника е постъпило предложение от народния представител Павел Шопов, който предлага като точка в дневния ред на Народното събрание за настоящата пленарна седмица да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните.
Господин Шопов, моля Ви да представите предложението си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди десетина дни почина и втората жертва на софийските кучета. Както при всеки инцидент Вие – управляващите, майсторски успявате много скоро да потушите ефекта от негатива, който лежи върху Вас. Това Ви е стил. Това Ви е първа задача – не да се реши общественият проблем, не да се предотвратят следващи случаи, а да минете без електорални и имиджови загуби, и то най-вече не за някой друг, ами за премиера.
Така и в този случай – след десетина дни нещата постепенно утихнаха, поутихнаха, посмачкаха се и все едно няма нищо – до следващия път, до следващия порой от скъсана язовирна стена или от някакво корито на река, където водата изтекла и заляла селището, или гръмнал склад с боеприпаси. Защото и тази тема – и тя поотмря, и тя беше отместена, и там нещата поприключиха.
Та, думата ми е за този законопроект, който ние от Партия „Атака” сме внесли. Той е минал през комисии и е с положително мнение, дори с много сериозно мнозинство е приет, с един или двама „против” или „въздържали се”, и то не от ГЕРБ, а от други политически сили.
Този законопроект е годен да реши проблема със скитащите кучета и не само в София, а в цялата страна. Той е, уверявам Ви, панацея! Само с два три текста проблемът може да бъде решен, а не да се строят приюти за 2 или 4 хил. кучета, каквито няма да бъдат построени, разбира се, защото проблемът ще бъде отместен.
Хайде да се погрижим не за кучетата като им строим приюти, ами за живите хора, които всеки момент могат да бъдат нахапани. Затова Ви предлагаме да влезе в програмата нашият законопроект, дори на второ гласуване може да го минем на едно заседание, няма да ни отнеме време. Заповядайте и ни подкрепете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 32, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 20 до 26 юни 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс – вносител: Христо Бисеров и група народни представители; водеща комисия – Комисия по правни въпроси;
- Законопроект за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, вносител – Димитър Горов; водеща е Комисията по регионалната политика и местно самоуправление;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, вносител – Огнян Стоичков, Станислав Станилов, Десислав Чуколов и Павел Шопов; водеща – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; разпределен е още на Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, вносител – Министерски съвет; водеща е Комисията по правни въпроси; разпределен е още на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, вносител – Министерски съвет; водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, вносител – Министерският съвет; водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, разпределен е още на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
На 26 юни 2012 г. в Народното събрание е внесен Доклад за състоянието на администрацията през 2011 г., приет с Решение № 502 от 2012 г. на Министерския съвет.
С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от гласувания дневен ред:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 7 ЮНИ 2012 Г., ВЪРНАТ С УКАЗ № 231 ОТ 14 ЮНИ 2012 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада на Комисията по правни въпроси – проект за второ гласуване, ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на господин Пламен Георгиев – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Очакването на залата, на магистратите и на българските граждани е, когато се обсъжда първото президентско вето по повод промените в Закона за съдебната власт, в пленарната зала да бъде министърът на правосъдието. Къде е госпожа Диана Ковачева, когато разглеждаме един изключително сериозен въпрос?
Формално това е първото вето на Президента Плевнелиев. Малко повече уважение от страна на изпълнителната власт към Президента! Още повече, текстовете според Президента са изключително важни, според Вашето мнозинство също са изключително важни, а именно за така наречените кариерни бонуси на магистратите и би било добре да чуем ясната позиция на Министерството на правосъдието. Все пак кашата, условно казано, беше забъркана от страна на изпълнителната власт. Те внесоха законопроект в Народното събрание, който беше подобрен и гласуван от депутатите, сега се иска вето, минава се към стария вариант – да чуем какво мисли Министерството на правосъдието. Формално госпожа Ковачева има ангажименти към съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 121 народни представители: за 103, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра, ако е тук.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – § 12 относно чл. 28, ал. 1 и § 16”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, преди да започнете Вашето изложение, да Ви информирам, че министър Ковачева пътува насам. Ще бъде тук.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Добре е, че министърът ще се включи в този дебат. Ако той протече формално, може би тя ще пристигне в Народното събрание след неговото приключване, но да се върнем към текста.
Уважаеми колеги от парламентарното мнозинство, признавам, че успяхте да ме изненадате с предложението, което правите по Закона за съдебната власт. Признавам, че Вие наистина се опитахте, или се опитвате в зависимост от гласуването, което ще се проведе в залата, да запазите честта на парламентарното мнозинство. Изненадваща е липсата на реакция от страна на Президентството, от страна на президентските съветници, които вкараха Президента в тази абракадабра – на практика да иска връщане на текстове, които са много по-лоши от тези, които прие това парламентарно мнозинство и българският парламент. Надявам се Президентът да проумее, или неговите съветници да вникнат и да му обяснят, че с приемането на неговото вето се въвежда един много по-лош режим.
Ако Вашето парламентарно мнозинство даде възможност на инспекторите в Съдебния инспекторат и членовете на Висшия съдебен съвет, връщайки се след изтичането на мандата в съдебната система, да заемат позиция с една степен по-висока, то ветото, което поиска Президентът и което Вие му давате, им дава неограничена възможност за скок в кариерата. Приемайки президентското вето и невъвеждайки текстове, които да регламентират тази процедура, на практика Вие казвате, че един член на Висшия съдебен съвет, който, преди да бъде избран, е бил, да кажем, обикновен следовател, след приключването на своя мандат може да поиска скок в кариерата например като прокурор във Върховната касационна прокуратура. Впрочем такива случаи и към този момент са констатирани. А фактът, че президентът Плевнелиев и неговите съветници аплодират връщането на стария текст, показва или тотално непознаване на правната материя, или театър, в който така и не е ясно кой каква роля играе.
Това, което тук трябваше да се случи, ако подходът беше сериозен, е да се предложат едни други текстове, които да въведат ред в кариерното израстване на магистратите, които са били членове на Висшия съдебен съвет или инспектори в Съдебния инспекторат, но на практика Президентът не поиска това. Той поиска друго. Поиска отмяна на текста, който прие това парламентарно мнозинство, и сега Вие му го връщате. Парадоксът е дали той разбира това. Парадоксът е дали и част от Вас, които сте в тази зала, разбирате това.
Тези, които правят това предложение, в голяма степен заслужават уважение и аз го изразявам от тази трибуна, защото когато по отношение на парламентарното мнозинство се играе по този начин, такава ще бъде реакцията. Очакването е някой поне да го разбере. Както впрочем ще се получи и с абракадабрата с ветото на Горския закон, което предстои да се развие в тази зала, но сега това, което се случва, е: приемайки президентското вето, парламентът да приеме режим, който да стимулира кариерните бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет. Това ще се случи след гласуването и ако президентът Плевнелиев е доволен от това развитие, толкова по-зле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Самото вето на президента и това обсъждане общо взето са безсмислени. Отнася се до въпрос, който не касае обществото, който е без значение за българите, колкото сме останали – седем милиона и триста хиляди. Всичко, което се случи тук по темата, още с първото гласуване, още с изменението на закона първия път, което беше отменено с ветото на президента, е буря в капка вода. То е свързано не с друго, а с плановете и огромното желание на ГЕРБ да има свой главен прокурор. Казах го и при първото разглеждане на закона. Това е така, защото ГЕРБ има цялата власт – от президент, министър-председател, председател на Народното събрание, като се премине – кметове и общински съветници, разни шефове на агенции. От ГЕРБ считаха закономерно, че главният прокурор трябва да бъде човек, свързан с тях, защото през следващите седем години трябва да има кой да ги пази от наказателната отговорност, която ще следва да се търси от техни представители на различни нива във властта.
Това е причината за първоначалния приет текст на закона. Кариерните бонуси не бяха нещо друго освен средството, с което от ГЕРБ да бъдат пазарувани членовете на Висшия съдебен съвет с тази цел. Така бяха решили от ГЕРБ – че както могат да пазаруват и пазаруват депутати, кметове и други представители на властта, от други политически сили или симпатизиращи на други политически сили, сега могат да направят и това с членовете на Висшия съдебен съвет.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Може ли да не обиждате!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И защо да разчитат техният човек да бъде избран от един независим следващ Висш съдебен съвет, като това можеше да стане сега?! Ето, това е завръзката. Тук е тънката страна на нещата, но тези неща не се изричат и от опозицията – и от БСП, и от ДПС. Може да са недоволни от тези истини, но те би трябвало да признаят, че избраният сега Висш съдебен съвет в съотношение 3:5:8 – знаем как стана това в тази зала в състава на Четиридесетото Народно събрание – се контролира и държи от тях. Само ние от „Атака” казваме тази истина, слагаме пръст в раната и разкриваме завесата през обществото, пред българите за истинската същност на този спор, кой ни тресе толкова време.
Само че ГЕРБ не успяха. Случи се така, че този път удариха на камък – не можаха да напазаруват сегашния Висш съдебен съвет и последваха всички тези странни преобразования, та се стигна до първо вето на Президента. Нещата се развиха по такъв начин, та сега да продължаваме да разискваме този въпрос в пленарната зала. Защо? Защото явно като средство, като начин тъй наречените „кариерни бонуси” се оказаха недостатъчни. Разбира се, прилагани са други средства и други методи, комбинирано, от някои хора, които вършат мръсната работа на управляващите по други поводи, по същите технологии в други структури по отношение на други хора. Но този път удариха на камък.
Сигурно премиерът е много ядосан на тези стратези, които са му давали тези акъли и са му правили тези концепции, които този път не успяха, защото във Висшия съдебен съвет, както се очакваше, поне от мен, се оказаха, както казах и първия път – здрави партийни другари и не се поддадоха на натиска. Защото схемата не сполучи и не сработи – сегашният Висш съдебен съвет да избере послушния и желан от ГЕРБ главен прокурор. Вече всъщност имената на няколко души се въртят. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
Госпожо Фидосова, можете да ме репликирате. Неприятно Ви е, че изнасям истината. Неприятно Ви е, че казвам това, което е по същество, което е причината за всичко, което става с тази буря за Висшия съдебен съвет.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Говориш пълни глупости!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Излезте и ми направете реплика. Аз ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В закачки с госпожа Фидосова пропиляхте последните 12-13 секунди.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е истинската причина за този ялов спор, за този безсмислен дебат. Той е приключил. Онова, което ще е ясно оттук нататък, е, че следващият Висш съдебен съвет, какъвто и да бъде той, ще избере главния прокурор – послушния и желания човек от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! За съжаление първото президентско вето на този президент ще се запомни като поръчано вето от управляващата партия, поръчано вероятно да изпълни две функции.
Едната функция е да се даде отдушник на негодуванието срещу така приетия законопроект.
Втората причина вероятно е отпушването на парата да бъде много дозирано, та да заглъхнат другите теми и да минат на втора линия.
Всъщност спорът уж се водеше в полето на правото, но той е чисто политически.
Затова трябва да припомним много ясно онова, което каза господин Корнезов и показа законопроекта – че вносител на този текст е господин Бойко Борисов. Аз бих казал, че това е неуспешната поправка „Борисов”. Зад тази поправка, разбира се, стои Министерството на правосъдието като институцията, която вътре в изпълнителната власт разработи тези текстове. Зад тази поправка безспорно стои и Парламентарната група на ГЕРБ.
Този политически акт за узаконяване на кариерни бонуси беше насочен не да се създаде по-качествен Висш съдебен съвет – онази теза, която Михаил Миков се опитва да развива от доста време, защото ако беше така, текстът щеше да спре дотук, както беше в първоначалния му вид. Но по време на обсъждането в комисиите и в залата той придоби онази опашка, която облагодетелстваше и сегашния Висш съдебен съвет. Ето, това е пряко доказателство, че този текст (да я наречем поправката „Борисов”), не беше насочена към създаването на по-добър Висш съдебен съвет, а по-скоро към създаването на механизъм за влияние върху поведението на членовете на сегашния Висш съдебен съвет. Точно поради тази причина този текст трябва да бъде отхвърлен. Ние за четвърти път ще гласуваме срещу него.
Искам да обърна внимание на това, което говорú госпожа Мая Манолова, за да не се окаже, че макар да отменим сега текста, ще се намери друг механизъм за раздаване на бонуси и този механизъм да стане през Висшия съдебен съвет, който да изтълкува сега действащата норма по начин, по който подсказа госпожа Манолова – една абсолютно възможна хипотеза.
Аз лично изказвам надежда, че това няма да се случи, но тъй като госпожа Манолова има нюх, склонен съм да обърна внимание на нейното предупреждение, за да не станем за смях.
Колеги, гласуваме срещу текста с надеждата, че няма да се намерят други механизми за реализация на неговите цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бисеров, не казвам, че с тези законодателни решения ще се създаде по-добър Висш съдебен съвет. Това ще зависи от тези, които номинират и избират членовете от квотата на съдебната власт и от Народното събрание.
Трябва да Ви кажа обаче, че особен интерес към участие в работата на Висшия съдебен съвет, в работата на Инспектората в онези, описани в закона с високи морални качества, с висок професионализъм, вече няма. Ще видите, скоро ще започнат номинациите. Няма! Защото през последните години се направи всичко възможно и тези институти на съдебната власт, и други институции да бъдат обругавани, заклеймявани, да им се качват клишета. Когато ти не им даваш гаранции в статуса, които да им дават независимост след напускането на съвета, там ще отидат хора, които са послушни и зависими. Много често дори не политически зависими, а зависими от други интереси, за които често се намеква понякога в докладите от Брюксел, а в медиите много често директно се пише за какви интереси става въпрос.
Ето това ще направим с всичкото, което се говори, прави и приема като законодателство по отношение на тези институции на съдебната власт – Инспекторат и Висш съдебен съвет, които иначе имат висока функция. Голямо лицемерие има да възлагаш високи функции и да не даваш статус!
Тезата на господин Костов за служенето в полза на обществото трудно ще се реализира. Ще отидат хора, които ще служат на други интереси, не на обществото. Това ще направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Лично обяснение – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Личното ми обяснение – не от наивност говоря тук тези неща. Вярвам, че хората, които са във Висшия съдебен съвет, имат статуса и той им е даден по закон, като са им възложени определени функции, важни за съдебната власт. В този смисъл те имат инструментите, правомощията, имат възможността да носят своята отговорност. Въпросът между отговорност и права е зададен от закона. Въпросът за привилегиите е страничен въпрос в координатната система на отговорности и правомощия.
Ако това нещо не го разбираме и считаме, че всеки трябва да получи нещо затова, че изпълнява обществена служба, бива оправомощен и носи отговорност за определена обществена дейност; ако ние стигнем дотам, на практика ще признаем, че в нашето общество няма хора, които се движат от високи мотиви. Всички мотиви остават на нивото на привилегията, на нивото на материалното благополучие, на нивото на някаква заплата, кариерно развитие и така нататък.
Като считате, че не съм прав, кажете ми, възможно ли е някой да изпълнява важна обществена функция, движен от ниски мотиви?! От мотиви, свързани с пари, с лично облагодетелстване или с кариерно развитие – възможно ли е това нещо, особено на висока обществена длъжност?! Аз мисля, че това не е възможно!
Това не е псевдоидеализъм, както си позволи да каже един съдия, защото това означава да наречеш псевдоидеализъм нормалния начин, по който се носи обществения дълг в нашата демократична страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви за лично обяснение изтече, господин Костов. Можете да развиете вижданията си под формата на изказване.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Много внимателно слушах колегите и съм благодарен за начина и широкото развиване на въпроса за гаранцията, за кариерното развитие на членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет. Наистина нещата стоят по този начин.
Разглеждам процеса, който в момента се развива, и в друг аспект – ролята и функцията на мнозинството от народните представители в парламента от ГЕРБ.
Колеги от управляващото мнозинство на ГЕРБ, с дълбока убеденост в комисиите, а после и в залата Вие приехте този законопроект. Сега потвърждавате мое твърдение, което изказах преди няколко седмици – че всички бутони на управляващото мнозинство на ГЕРБ са концентрирани в един бутон и той се държи от ръката на министър-председателя. Защо по този начин давате възможност, ще използвам „мекия” израз – да плюете на сурата си? (Реплики и възгласи от ГЕРБ. Реплика: „Пробвай с възпитания начин!”) Да, този беше възпитаният, можеше да бъде и по-друг.
Сега точно давате пример, че наистина сте лишени от всякаква собствена воля и от принципи по отношение на вземане на решения в залата и по отношение на начина, по който гласувате. Това ще бъде доказано от начина, по който ще гласувате по отношение на това вето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Терзийски! Не съм съгласна с Вас, защото, приемайки президентското вето и неприемайки друг режим за възстановяване на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, различен от сега действащия, на практика това парламентарно мнозинство проявява характер. Ще се опитам и аз да се изразя „меко” – приемайки ветото на президента, мнозинството прави за смях президента. Защото наистина жалко е, че неговите юридически съветници не са осъзнали докрай смисъла на предложението, което правят с първото президентско вето – да върнат режим, който е много по-лош от този, който парламентът прие.
Ще развия своята теза в следващия текст, но на практика членовете на Висшия съдебен съвет след изтичането на техния мандат, след приемането на президентското вето ще могат да растат в кариерата не с една, а с две, с три, с колкото си искат степени. Това е, което получава президентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз имам следната реплика към господин Терзийски, който е независим народен представител – не знам обявил ли е принадлежност към някоя ... обявил принадлежност ... (Реплики от ГЕРБ.)
Не ме интересува, в случая не е важно дали е обявил някаква принадлежност.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: От БСП.
ИВАН КОСТОВ: Въпросът ми е прост и е в духа на Вашите меки изрази.
Ако този състав на Висшия съдебен съвет, който ще бъде освободен, беше определен от друго парламентарно мнозинство – не от това на БСП и тройната коалиция, щеше ли БСП така ревностно да се бори за бонусите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря на колегите за отправените ми реплики и все пак виждам, че и от тази страна (сочи лявата страна на залата), и от тази страна на залата (сочи дясната страна на залата) търсим формата за някакъв дебат. От тази страна на залата (сочи лявата страна на залата) остават просто бутоните за гласуване – без воля, без характер, без собствена позиция, без принципи.
Госпожо Манолова, наистина, ако ние разгледаме в дълбочина проблема, имате основание за Вашата реплика, но моята реплика беше в друга посока – по отношение на принципа, по който се гласува, принципът, по който се взимат решения, принципът, по който няма принцип в поведението на мнозинството от ГЕРБ. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Господин Костов, най-малко в своето изказване съм разглеждал и третирал конкретно даден член от сегашния, от бъдещия, от бившия или от още по-бившия Съдебен съвет, който е бил по Ваше време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Заповядайте за процедура, професор Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моята процедура е следната, защото тук говорим вече и днес, а и преди това във връзка с бонусите, всъщност за службогонци – имаше такава пиеса „Службогонци”, ако си спомняте.
Аз, госпожо председател, призовавам чрез Вас уважаемият министър на правосъдието да дойде тук и да каже какво е нейното отношение във връзка с така наречените бонуси. Защото, госпожо министър, нали Вие внесохте, след това – Министерският съвет, тук гласуваме, след това – вето. Какво е мнението на Министерството на правосъдието по този въпрос, защото действително има някакъв проблем, който явно днес няма да решим?
Благодаря Ви, ако вземете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Професор Корнезов, чисто процедурно разискванията са закрити. Ние сме в режим на гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът може да вземе думата винаги, когато желае. Разбира се, ако желае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, министър Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, мнението на Министерството на правосъдието и моето е, че има проблем в ситуация, при която не се дава възможност на членовете на Висшия съдебен съвет, когато са магистрати, да продължат своето кариерно развитие. Именно по тази причина Министерството на правосъдието, когато обсъждаше варианта, който беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание, предложи формат, при който да има възможност да бъдат повишавани с една степен нагоре членовете на следващия Висш съдебен съвет и Инспектората. Това беше предложението, внесено от Министерския съвет.
Това предложение към нас беше направено от магистрати, чието мнение беше, че на практика невъзможността да имат кариерно развитие демотивира активните магистрати, магистратите в активна възраст да кандидатстват, да бъдат номинирани и да станат членове на Висшия съдебен съвет. Именно във връзка с предстоящите избори на нов Висш съдебен съвет ние предложихме една такава възможност за тях, така че тяхното развитие да не бъде блокирано за един много дълъг период от време, който е поне пет години за членството им във Висшия съдебен съвет и възможно още четири след това, докато бъдат атестирани.
На практика за времето, когато обсъждахме това свое предложение в Министерството на правосъдието, ние получихме мнения и „за”, и „против” този текст, който предложихме. Тъй като няма ред за атестиране на членовете на Висшия съдебен съвет, тъй като няма критерии, по които тези хора да бъдат атестирани, и тъй като всъщност не е изяснен въпросът кой да ги атестира – очевидно няма как те сами да се атестират, въпросът е дали следващият Висш съдебен съвет да атестира членовете на предишния например, у нас надделя идеята и решихме да предложим тази възможност като стимул към членовете на Висшия съдебен съвет, така че да можем да привлечем наистина по-млади, по-активни хора, които да работят за административното развитие и реформата в съдебната система да се развива по-активно.
Смятам, че членовете на Висшия съдебен съвет не заслужават да бъдат блокирани в своето кариерно развитие. Аз не бих го нарекла бонус. Мисля си, че всеки съдия и всеки прокурор има право да се развива професионално и именно по този начин виждам и внесените от Министерския съвет текстове.
Между другото, вие всички сте се запознали с мотивите към ветото на президента и вътре ще видите – той също казва, че подкрепя идеята да се търси вариант за кариерно развитие на членовете на Висшия съдебен съвет.
Аз присъствах на всички дискусии, които съпътстваха нашия проект, който беше разгледан в Народното събрание. Мисля си, че имаше дебат. Аз виждам във ветото една добра възможност тази тема да бъде обсъдена още веднъж. Наистина мненията се разделиха и в Народното събрание – „за” и „против” развитието на членовете на Висшия съдебен съвет в кариерно отношение, но като цяло като че ли не се намери друг, по-добър вариант от текстовете, които предложихме. Поне аз не видях такъв модел. Вчера на заседанието на Правната комисия, на което присъствах, също отново беше повдигнат и обсъждан този въпрос, защото това беше фокусът на дискусията. Дори и да бъдат отхвърлени тези текстове от вас, аз си мисля, че все пак трябва да се продължи да се търси вариант, при който членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат стимулирани, да бъдат мотивирани наистина да работят добре и на практика да привлечем по-активни хора.
Именно затова си мисля, че ако бъде отхвърлен този текст, който предлагаме, или съответно текстът, приет от Народното събрание, може би е удачно да се мисли със следващото изменение на Закона за съдебната власт. В Министерството на правосъдието вече започнаха работа работни групи в областта на електронното правосъдие, по отношение на усъвършенстване моделите на атестиране и кариерно развитие на магистратите. Именно там ще се опитаме още веднъж да потърсим някакъв модел, при който членовете на следващия Висш съдебен съвет да получат възможност да се развиват кариерно.
Пак казвам, има трудности, затова се спряхме на този автоматичен, по силата на закона вариант за повишаване с една степен нагоре. Това е предложението.
Ако това не бъде прието от вас, нека да потърсим друг вариант. Ще помислим. Не зная дали ще бъде удачен, но ще се опитаме евентуално през есента, когато предложим следващите промени в Закона за съдебната власт, свързани с хода на съдебната реформа и визията на Министерството на правосъдието, да предложим някаква възможност, било то за атестиране или друг начин, така че все пак членовете на Висшия съдебен съвет да могат да се развиват.
Казвам това неслучайно, казвам го може би като обръщение към колегите, които биха се кандидатирали за членове на следващия Висш съдебен съвет, казвам го, за да ги уверя, че смятаме, че тяхното кариерно развитие е важно. Затова от страна на Министерството на правосъдието ще продължим да търсим вариант тези хора да не останат блокирани в професионално отношение за девет години.
Това е позицията на Министерството на правосъдието, това е и моята позиция. Ние продължаваме да поддържаме тезата, че следва да има възможности за развитие на тези колеги, които са решили да се посветят на административна работа, но все пак работа, свързана със съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Ковачева.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 12, с който се извършват промени в чл. 28.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да заповядат.
Госпожо Манолова, слушаме Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че дебатите по първото президентско вето са политически, че в момента в пленарната зала се вихри един политически цирк. Неговата цел е ясна – да се изпусне събраното напрежение, при това да се изпусне контролирано и едновременно с това да се отвлече вниманието от наистина съществените въпроси, включително свързани с реформата на съдебната власт. Ясно е, че в този цирк всеки има своята роля. Президентът Плевнелиев също получи такава, но предвид факта, че се наложи да я разучи в рамките на десетина часа, се стигна до това непрецизно изпълнение.
Макар дебатът да е политически, жанрът е чисто юридически. Искам да обърна внимание на Вас, на господин Костов и на съветниците на президента Плевнелиев за какво точно става дума. Много е лесно да се говори по принцип дали сме „за” или „против” кариерните бонуси на магистратите, на членовете на Висшия съдебен съвет или на инспекторите. (Реплики.) Добре, на възможностите членовете на Висшия съдебен съвет да растат в кариерата.
Уважаеми колеги, за какво става дума в юридически план? Какво иска президентът Плевнелиев да бъде отхвърлено от парламента и какво иска президентът Плевнелиев да бъде действащ текст? Нека да се концентрираме върху това, което реално правим, гласувайки на тези пултове.
Сега действащият текст, приет от това мнозинство, казва следното: след изтичането на мандата инспекторите, респективно членовете на Висшия съдебен съвет се назначават на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора или се възстановяват на заеманата преди избора длъжност, тоест регламент, който дава възможност на инспекторите в съдебния Инспекторат, на членовете на Висшия съдебен съвет, връщайки се, да заемат с една позиция по-високо. Това президентът Плевнелиев настоява да бъде отменено и мнозинството му казва: „О` кей, гласуваме го”.
В правото автоматичното отхвърляне на този текст не означава празна дупка, а връщане на стария текст. Какъв е старият текст, какъв ще бъде действащият режим? Обяснявам го на господин Костов и най-вече на съветниците на президента Плевнелиев. Какво ще се прилага оттук занапред? Кой режим ще се приложи по отношение на членовете на този Висш съдебен съвет? Кой режим? Ами следният: при изтичане на мандата и членовете на Висшия съдебен съвет, и инспекторите се възстановят на длъжност не по ниска от заеманата преди избора. Това означава, че те могат да се възстановят: на същата длъжност; на длъжност с една степен по високо; на длъжност с две степени по-високо; три степени по високо. Освен това няма ограничение и примерно един следовател да стане прокурор или един прокурор да стане върховен съдия! Ето това правите с това гласуване!
За справка, за да не прехвърляме спора ляво – дясно, господин Костов, ще Ви обясня, че действащият текст, който сега се връща, е приет пак от това мнозинство. Не е от предишното, а от това мнозинство! Аз твърдя, че мнозинството с този Закон за съдебната власт подобри режима. Все пак се даде възможност растежът да е с една степен. Сега, след като всички с възгласи „ура” отменяте този текст и приемате ветото на президента Плевнелиев, връщате стария текст. И за членовете на този Висш съдебен съвет остава възможността, като им приключи мандатът, да поискат да се върнат, защото законът им го позволява, на една степен по високо, на две степени по-високо, на три степени по-високо.
Както казвам, от следовател, какъвто случай имаше, може да поискаш да станеш прокурор във Върховна касационна прокуратура. Законът ти го позволява. Не разбирам възторга в тази зала и абстрактните спорове по един предварителен сценарий.
Работата в парламента е много конкретна. Приемат се текстове, отхвърлят се текстове. Остава един режим, който ще действа. Режимът, който приема мнозинството по искане на президента, наистина е смях в лицето на президента, защото той не знае какво иска. Или по точно, съветниците му, които предполагаме са юристи, не знаят какво искат, защо го искат и как да го поискат. А като го поискат – мнозинството му го дава. Ето, дава му го. Сега режимът за този Висш съдебен съвет е да се възстановят на каквато длъжност си пожелаят, и то по искане на президента Плевнелиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – господин Шопов. Заповядайте за първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Разбира се, госпожо Манолова, съгласен съм с първата част на Вашето изказване, с което казвате, че това е за заблуда, за хвърляне на прах в очите, за изместване от други проблеми и Вие казахте от кои проблеми да бъде отместено общественото внимание.
Има и друга причина и друго отместване на проблемите. Това е отместването от проблема във връзка със Закона за горите. Тогава обществото неистово желаеше ветото, но по Закона за горите. В един момент си казаха: „да, ще има вето, но по този закон”.
Това беше съответно психологически трик. С него беше облъчено обществото и за три-четири дни се свърши известна работа.
Последващият Ви въпрос е със сега действащия текст. Ние сме юристи и хайде да бъдем точни. Тук ще Ви поправя, защото не съм съгласен с Вас.
Да, вярно е, че сега действащият текст създава възможност не с една степен, а и с две, и с три степени по нагоре да се издигат членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, но това е от типичните мъртви текстове, на които по сега действащия законопроект не са гарантирани механизмите това да стане.
Вие казвате: „ако искат съответните членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората”. Те могат да искат, но няма кой да им го даде. Това не е разписано в закона.
Този текст е гласуван от това мнозинство, наистина от Четиридесет и първото Народно събрание. Още тогава ние предупреждавахме за това – той не е работещ.
Докато този – с една степен, за който президентът дава вето и се връща, и разглеждаме в момента, беше дефинитивен. По него имаше ефективен механизъм съответният магистрат да отиде с една степен по-нагоре.
Вие абсолютно не сте права – мъртъв е текстът, мъртъв е законът. Той не работи! В този смисъл сега действащият текст не може по никакъв начин да изпълни ролята и дефиницията, която има като формулировка в закона.
В това отношение не сте права!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Господин Терзийски – за втора реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председателстващ, дами и господа народни представители, госпожо министър! Госпожо Манолова, уважаема госпожо Манолова, Вие развихте аспекта в едната посока и считам, че бяхте длъжна да развиете този проблем в неговата цялост.
Текстът, който управляващото мнозинство току-що отмени, съдържаше моркова. Някой си е дал сметка, че много по-лесно могат да бъдат манипулирани Висшият съдебен съвет и Инспекторатът, когато освен моркова бъде вкарана и тоягата. Тоест ние говорим, че връщането на стария текст дава възможност, освен моркова – съответният член да израсне в кариерата си с две-три степени по-нагоре, той да бъде санкциониран и да бъде натискан. Тоест след пет години той да бъде върнат на същата длъжност, на която е бил преди да напусне. Ето това е механизмът, за който някой си е дал сметка, че с отменянето на новия текст ще върне отново онзи текст, с който могат да бъдат по-манипулирани и да бъдат зависими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
Малко ми е трудна тезата на господин Терзийски и не я разбрах.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Шопов, ще поживеем, ще видим. Разбира се, че няма никаква пречка този текст да бъде приложен на практика и ще бъде приложен по начина, по който следващият Висш съдебен съвет прецени. Тук няма кой да го спре, след като има законова възможност членовете на досегашния Висш съдебен съвет, връщайки се обратно в съдебната система, едни да бъдат възстановени на същата длъжност, други да бъдат повишени с една степен, трети – с няколко степени. Зависи субективно от преценката на следващия Висш съдебен съвет.
Кой ще спре Висшия съдебен съвет, след като законът дава тази възможност? Не виждам кой ще го спре и как може да го спре. Между другото тези текстове са действащи и в момента, защото пак Ви казвам, ако следите какво се случи с някой от инспекторите, чийто мандат приключи: един инспектор, който е бил следовател, поиска да е прокурор във Върховна касационна прокуратура. Има процедура, Висшият съдебен съвет му казва: „да” или „не”, след това този факт подлежи на съдебен контрол, така че даже много си е възможно.
Затова казвам, че Президентът започва с фал старт своите президентски вета. От правна гледна точка това вето е смешно. То е несериозно! То е един юридически абсурд, в който се иска да се премахне по-малкото, за да остане да действа по-голямото.
Все пак тук имаше някакъв регламент, който се прилага еднакво към всички, а сега няма регламент. Висшият съдебен съвет ще преценява на кои от своите предшественици ще даде по-малък морков, на кои по-голям и на кои тояга.
Ако това е искал президентът – овации, в кавички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Костов.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Вземам думата за лично обяснение, защото многократно бях споменат от преждеговорившия, за да кажа следното: самият факт, че изказването ми Ви кара толкова пъти да повторите тезите си, споменавайки името ми и обстоятелството, че господин Корнезов много интелигентно раздели отговорността с госпожа министърката за службогонството, показва, че съм бил прав. Дебатите в Народното събрание не са само по правна материя, особено когато става въпрос за такава тема.
Защо хората отиват на висока публична длъжност и какво правят там? Това е ключов въпрос. А те като службогонците на Ст. Л. Костов ли отиват там или като какво?
Госпожа министърката ме удиви с отговора си. Тя е и за това и – срещу него. Сигурно е възможно и така да разсъждава човек.
Аз такова разсъждение, такава непоследователност не мога да разбера. Как така хем си за тезата на Министерския съвет, хем – за ветото на президента. Това е някакъв финт на неправителствена организация, който наистина остава неясен за човек с политическо мислене. В този смисъл прави сериозен принос като поведение на министър в залата.
Ще използвам да кажа и на Вас, и на нея следното: не може, госпожо министър, групово да третирате хората, когато става въпрос за кариерното им развитие. Не може Вие грубо да им обещавате каквото и да било. Няма група, на която да се обещава нещо, тъй като това са различни хора, които изпълняват различна роля и по различен начин носят дълга си – едни трупат авторитет, други го рушат. Затова не може да се грижите за всички като група. Те не са овце, а Вие не сте хора с посткомунистическо съзнание, че да се погрижите за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН КОСТОВ: Когато Вие се погрижите за тях, те спират да се грижат за себе си. Те спират да воюват за авторитет. Те спират! Защото Вие сте поели грижата, защото Вие министър еди-кой си им обещавате нещо. Коя сте Вие да им обещавате каквото и да било като група? Това е абсолютно нелогично и няма нищо общо с ценностите на демокрацията.
Не знам дали ме разбирате като говоря тези неща, защото съм сигурен, че Мая Манолова не ме разбира? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на комисията да бъде отхвърлен § 16 от законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
С това е приет законът на второ гласуване.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
Законопроектът не е приет, тъй като има предложение за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Нормално е дебатът и споровете в тази зала по този закон да бъдат изцяло политически. Някои от добрите оратори ги пренесоха изцяло на идеологическия фронт, но в крайна сметка става дума за гласуване на законови текстове, които утре ще се прилагат. Няколко пъти се опитах да обясня на някои колеги от десницата, включително и на господин Костов, че общополитическият дебат е о`кей, но в момента става дума за конкретни текстове, за едно натискане на копчето, което води след себе си конкретни законодателни промени, ясни юридически последици и че се въвежда текст, който не само стимулира кариерните бонуси, а направо им отваря хей-така вратата.
Така че това правите, господин Костов, говорейки и участвайки в общата говорилня, в общия театър, в който и Вие имате своята роля – реално участвате в отклоняването на вниманието от същностните проблеми. Да се говори тук бля-бля, докато това, което е важно, остава изобщо извън центъра на вниманието на парламента и на гражданите, първо.
Второ, ще гласуват едни текстове, които в крайна сметка ще дадат в максимална степен това, срещу което Вие се обявявате, тоест работата в парламента е не само политически дебат, но и законодателен процес. А когато законодателните решения опровергават политическия дебат, стигаме до едно пустословие, макар и политическо, макар и идеологическо, което води след себе си конкретни последици в обратната посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуваме предложението на комисията § 16 от законопроекта да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Преди да продължим едно съобщение.
Уважаеми колеги, от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Заедно” на младия художник от Добрич Георги Петров. Творбите на автора са посветени на българската природа и Добруджанския край. Всички колеги сме поканени на откриването.

Продължаваме с:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 ЮНИ 2012 Г., ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С УКАЗ № 234 ОТ 16 ЮНИ 2012 Г. ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, правя процедурно предложение за допуск в залата на господин Красимир Каменов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно Указ № 234 от
16 юни 2012 г. на Президента на Република България за връщане
за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г.
и мотивите към указа

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 21 юни 2012г., на което разгледа разпределения за доклад пред народните представители Указ № 234 от 16 юни 2012 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г. и мотивите към указа.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните господин Мирослав Найденов – министър, госпожа Лилия Иванова – главен секретар, и госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”. От Изпълнителната агенция по горите – господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор, Георги Котарев – началник на отдел „Промяна на предназначението на горските територии”, госпожа Милена Трифонова – началник на отдел „Правни дейности” и госпожа Даниела Ангелова – главен юрисконсулт, както и представители на Коалиция „За да остане природа в България”.
Председателят на комисията госпожа Десислава Танева обясни, че на Комисията по земеделието и горите е разпределен за доклад пред народните представители указът на Президента, с който той на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за горите.
Президентът оспорва закона по принцип, като в мотивите се посочва, че законът поражда основателни съмнения за несъответствие с основни начала на Конституцията на Република България и правата на гражданите и за небалансирани решения. Той се обявява за благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие на планинските райони, но при осигуряване защитата на околната среда, опазването на земята и гарантиране правото на гражданите на благоприятна околна среда. Отбелязва, че реакцията срещу част от приетите разпоредби показва, че в обществото липсва необходимият консенсус. В заключение подчертава, че повторното обсъждане на закона следва да се осъществи в условията на активен диалог и да доведе до вземането на балансирани решения.
В комисията е постъпило становище на Министерството на земеделието и храните, в което се изразява позицията, че Народното събрание в качеството му на законодателен орган следва да се съобрази с мотивите на президента за връщане на закона за ново обсъждане.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Емил Димитров, Михаил Михайлов, Юлиана Колева, Димчо Михалевски, Венцислав Лаков, Пенко Атанасов, Спас Панчев, Георги Божинов, Румен Стоилов и Венцислав Върбанов.
В началото народните представители от парламентарните групи на Коалиция за България – Димчо Михалевски, Георги Божинов и Пенко Атанасов, на Синята коалиция – Михаил Михайлов и на партия „Атака” – Венцислав Лаков, поставиха въпроса за липсата на процедура в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която да позволява на комисията да разглежда указа, с който Президентът връща за ново разглеждане Закона за изменение и допълнение на Закона за горите и че единствено пред народните представители в пленарна зала тези мотиви могат да бъдат докладвани, като съответно единствено пленарна зала има право да излиза с решение относно съдбата на върнатия закон.
Председателят на комисията госпожа Танева разясни процедурата, разписана в чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно която в тридневен срок от постъпването на указа на Президента председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа и мотивите към него. Тя припомни, че комисията е колективен орган и съответно колективно следва да разгледа разпределения й указ с мотиви, които да докладва в пленарна зала. Позова се на трайно установената практика водещите комисии да изготвят доклади по постъпили укази на Президента за връщане на закони, с които, след проведено обсъждане и гласуване, да предлагат на Народното събрание да приеме повторно или да не приеме върнат закон.
По време на дискусията бяха изказани много различни мнения.
Народните представители Михаил Михайлов, Георги Божинов, Димчо Михалевски, Пенко Атанасов и Венцислав Лаков отправиха критики за липса на цялостна стратегия и последователност в законодателния процес и за това, че се вземат решения вследствие възникването на отделни казуси. Заявиха, че липсва комплексен подход при определянето на броя на необходимите ски писти и тяхното местоположение, и подчертаха, че национално отговорните решения следва да бъда вземани след задълбочен анализ и широка дискусия. Само така тези решения ще могат да бъдат отстоявани с убеждението, че са обосновани, балансирани и гарантират както развитието на планинските региони, така и защитата на околната среда. Народният представител Димчо Михалевски постави въпроса доколко управляващите имат готовност в името на консенсуса да изчакат приключването на работата по проекта, стартиран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за изработване на Националната концепция за пространствено развитие, която да даде отговор на това къде и колко може да се строи.
Народният представител Венцислав Лаков заяви от името на парламентарната група на Партия „Атака”, че подкрепят връщането на закона, но не са съгласни с мотивите към указа на президента, тъй като според тях те не отразяват основния проблем, а именно, че законът обслужва ограничен кръг заинтересовани лица и не защитава обществения интерес.
Народният представител Емил Димитров заяви, че връщането на закона наистина ще позволи постигането на консенсус, но изрази несъгласие с мотивите на президента за несъответствие на разпоредбите с Конституцията и за липса на дебат при неговото приемане. Той припомни продължителните дебати в самата комисия, на които са присъствали широк кръг представители на неправителствени организации, както и организираните от комисията и Министерството на земеделието и храните кръгли маси. В заключение заяви, че въпреки несъгласието си с мотивите ще гласува „въздържал се”, тъй като това е начинът да бъде постигнато съгласие по спорните текстове.
Народният представител Румен Стоилов припомни, че по жалба на природозащитни организации относно строителството на ски писти в природен парк „Пирин” след 12-годишно изследване експертите на ЮНЕСКО са излезли със заключение, че в резултат на строителството не е настъпило увреждане на защитената територия. Изтъкна, че този случай е показателен, че изграждането на ски писти не застрашава планината и гората, а за населението косвените и преките ползи ще са изключително важни.
От името на Коалиция „За да остане природа в България” Свилен Овчаров изрази становище, че ако се прецени да бъдат направени отстъпки от конституционно защитените екологични права на гражданите с цел да се създават условия за стимулиране на инвеститорски интерес, това следва да бъде направено внимателно, да се намери баланс, така че да са защитени интересите на цялото общество и да бъде в ограничени рамки, тъй като подобни облекчения крият риска да бъдат счетени от Европейската комисия за секторна държавна помощ.
Всички народни представители, независимо от изказаните становища, изтъкнаха, че за повторно обсъждане и приемане на закона е задължително постигането на съгласие между държавните органи, органите на местното самоуправление и гражданското общество по всички спорни въпроси, че обществените отношения, регламентирани в закона, представляват изключително сложна система и за да не бъде нарушен балансът, следва да бъдат взети решения, защитаващи интересите на всички граждани.
В заключение, след приключване на разискванията и проведеното гласуване с 0 гласа „за”, 0 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се” Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г. и да проведе ново обсъждане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, д-р Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
По време на първо и второ четене на закона, който след това беше върнат от Президента, аз казах, че това е един закон, който обслужва няколко фирми и е поредното доказателство за ясно изразената лобистка политика, която има Комисията по земеделие.
От тази трибуна казах, че в моята история на народен представител от 1991 г. това, което аз наблюдавам в Народното събрание, дори от 1989 г., е, че не е имало комисия, която да води такава лобистка политика в българския парламент. Това естествено намери потвърждение във ветото на Президента. Независимо от това, преди няколко дни отново бяхме свидетели, от тази трибуна Ви казах, че отново се порязват определени играчи на тютюневия пазар за сметка на други с едно предложение на колегата от нашата комисия Емил Димитров, на чиято съвест тежат страшно много промени, които са предложени: Закона за лова, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за тютюна, Закона за горите. Аз казах на нашата председателка по време на разискването, че това е ситуационно законодателство, което обслужва определени интереси.
В България ние трябва да демонстрираме законодателство, което да има визия и стратегия. Трябва да видим какво се случва с българския ски туризъм, какво става с развитието на екологията и цялото това нещо да се вземе в един пакет – в едно, и да се прецени какво е необходимо в планирането на ски пистите, на ски влековете и тогава да направим уместни предложения, които да удовлетворят хора като мен, които карат ски и искат да карат на повече писти, да ползват по-хубави лифтове. Да удовлетворят и хората, които обикалят планините, за да могат наистина да ходят там и да се наслаждават на българската красота. Това не е нещо, което тук – на крак, върнато от Президента, дайте тук в рамките на три дни да седнем и да направим закона, и отново да видим какво ще се случи.
Аз казах, че трябва 6-месечен дебат, без да се бърза, да се огледат нещата и наистина да покажем, че правим съвременно законодателство, а не законодателство, което само след няколко месеца отново ще поправяме. Това е факт! Казах Ви – преди 6-7 месеца приехме новия Закон за горите, поправяме го, сега отново го поправяме. Какво се случва?! Нищо! Това е големият проблем на законодателството и преди всичко на Комисията по земеделие, защото си спомняте чл. 4, в който се предлагаше арендаторите да имат превес в купуването на земите и безкрайно много други предложения, като всички обслужват определени интереси. Това наистина трябва да е като една голяма обица на Комисията по земеделие и на българския парламент, че такъв тип законодателство не е законодателство на ХХІ век, това е законодателство, което обслужва 2-3 фирми. Сега отново да се връщаме и под натиска на обществото да правим някакви промени, които няма да бъдат истински промени.
Моето предложение е да се разсъждава спокойно, да се огледат нещата и от екологична, и от гледна точка на туризма, да се направи едно наистина стратегическо планиране и чак през септември, октомври да се седне и да се направят истински промени, които да удовлетворят хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път тук, в тази зала водим дебат, който беше продиктуван много преди да се случи това трето или четвърто гледане на законопроекта на Закона за горите. Преди мен изказалият се колега неслучайно каза от 2011 г. досега колко пъти пипаме този закон и не е известно до края на мандата дали няма да се наложи пак да го пипаме.
Големият въпрос си остава: защо ние правим такова законодателство? Защо не се вслушваме, не правим необходимите предварителни съгласувания, не правим обществено обсъждане, въпреки декларирането, че това е извършено? Неслучайни са резултатите от активната гражданска намеса, след като законът вече беше приет на второ четене, след като обществото, екологични организации, хора с будна гражданска съвест, които ясно, остро чувстват несправедливостта, която се прокарва чрез § 5 и чрез философията, която се налага в този закон.
Господа управляващи, за пореден път доказвате, първо, неслучайно казваме, че 60 лобистки закона са минали през този парламент. Неслучайно Вие продължавате тази политика, без да се съобразявате с исканията и с гласа на опозицията, която много често и правилно, според мен, е отглас на това, което гражданското общество изразява. Това е недопустимо и Вие го правите само под натиск. Под натиск беше и ветото на Президента, за да Ви спаси от поредния гаф в законодателството. Това е недопустимо! Няма такъв тип пример на законодателство, убеден съм, не само в Европа, но в света, какъвто се случва в нашата страна.
Не приемам факта, че ние сме против строенето на ски писти, ние сме против да се случват добри неща в горите. Съвсем не е така! Съвсем не е така! Въпросът е той да бъде действително обсъден, да имаме национална стратегия – не знам за кой път го казвам от тази трибуна! Да знаем къде и какви съоръжения ще бъдат построени, какво ще се случи в нашите гори, така че това, което ще става, наистина да е минало сериозно обществено обсъждане, да е подкрепено от голяма част от българското общество. Сигурно ще има и такива, които ще са против, но когато голяма част е осъзнала смисъла от това, което правим чрез този законопроект, това да се случи. Стана ли то досега?! Не стана! Какво трябва да се случи, за да разберете, че е необходимо по този начин да се работи?! Неслучайно ние сме се възмущавали, неслучайно не сме приемали това, което Вие сте дали като предложение в този законопроект.
Разбира се, че ветото трябва да бъде подкрепено. Това е шанс за Вас, шанс за всички ни, шанс за държавата ни, шанс за интересите на всички, които живеят на територията на страната, и мисля, че този шанс не трябва да го пропилявате.
Между другото не само този текст е спорен. Вие казвате и официално обявявате, че да, по всички останали спорни текстове имаме съгласие с обществените организации, че вече е постигнато съгласие. Не е така! Трябва да се продължи дискусията, трябва да се стигне до взаимно приемливи компромиси, така че да бъде защитен националният интерес, бизнесът – дребен, среден, едър, който иска да печели пари от ски писти и съоръжения.
И тук нещо съвсем конкретно. Когато обсъждахме закона се изказах в комисията, в залата не се изказах, но става въпрос за промените чрез този законопроект в Закона за лова и опазването на дивеча. Втори мандат съм народен представител, много добре си спомням този текст, който се прилага за използването на сачми с диаметър над 6 мм при провеждане на групов лов на дива свиня с гладкостволно оръжие. Винаги е бил прокарван този текст. Само че този текст е срещу обикновения ловец. Обикновено това са стари хора, които просто ще бъдат лишени от възможността да ходят на лов, защото това струва скъпо. Ако целта на ГЕРБ е да лиши тези хора да не излизат на лов, просто кажете: „Господа, Вие нямате вече място в горите, няма да ходите на лов, защото това ще струва изключително скъпо”.
Има още много текстове, които ще бъдат обсъждани, и аз Ви моля с отворени очи и уши да приемате всички наши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна моето изказване с едно име, което никой не спомена по време на целия дебат, по времето на протестите и ще попитам: „Бедни ми, бедни министър Дянков, къде си ти?” Неслучайно призовавам него и го наричам „бедни ми, бедни министър Дянков”. Той е наистина беден министър на финансите с този малък брутен продукт в страната и съответно формирания на базата на него малък бюджет, защото този закон касае преди всичко министър Симеон Дянков, който непрекъснато плаче, че няма пари и се чуди откъде какви пари да прехвърли, за да върже бюджета, за да удовлетвори многото искания за образование, за здравеопазване, за отбрана и за какво ли не още. Защото министър Дянков, тоест хазната, фискът, губят от това, което ГЕРБ са наумили и се опитват да прокарат, и явно, че ще го прокарат, по едни изчисления 60-70 млн. лв., по други изчисления 200-250 млн. лв.
Това зависи не от друго, а от това в какъв обем ще бъдат осъществени така планираните инвестиции, ще бъдат построени лифтовете и ски пистите, до колко декара от държавният фонд ще бъдат отнети за тези цели. Защото всеки декар означава за министър Дянков около 25-30 хил. лв. по три пера. Тези пари, които ще влязат в държавната хазна, ако ГЕРБ не осъществят намерението си да променят сега действащата уредба.
Три пера, колеги. Първо перо – от смяната на предназначението. Второто перо е от екологичните такси, които са много скъпи и в голям размер за всички български граждани. И трето перо – от разликата, от оценката в правото на строеж, защото едно е да бъде оценявано то в държавния горски фонд като право на строеж, а друго е в една урбанизирана територия тогава, когато се промени предназначението. Това е големият проблем. Управляващите успяха да го пренесат само на една екологична плоскост, на екологично ниво.
Тук създадоха заблудата и така наречените еколози. Много от гражданите протестират за това, че евентуално строителството, обектите в планините са екологичен проблем и удар срещу планината и българската гора. Да, това е така, но целият този голям заговор, който съществува в ГЕРБ, ние наблюдаваме и виждаме едно мощно лоби в парламентарната Ви група, създаде се буквално бойна дружба между хора, които иначе не бяха толкова близки. И всичко, което се прави, е с тази лобистка цел – да се спестят тези пари, тези десетки и стотици милиони левове, които иначе министър Дянков щеше да получи в държавната хазна и щяха да бъдат използвани в полза на обществото.
Майсторски, може да Ви се признае, отместихте този основен проблем. Цял щаб, който е на базата на социология, на базата на пиар, работи в тази насока и наистина успяхте да пренесете въпроса, проблема, спора и дебата в обществото дали да се строяли писти и ски влекове, или да не строяли, кой е против развитието на ски туризма в България и масовия ски спорт и кой не. Не е в това въпросът, не е в това проблемът. Въпросът е в лобизма, въпросът е в грабежа на тези десетки милиони лева, които по трите пера, които Ви изброих, няма да влязат в бюджета на министър Дянков.
Всъщност министър Дянков трябваше да участва в тези дебати. Той трябваше да дойде в залата и ние да го попитаме, как вижда този грабеж върху държавната хазна, върху фиска на държавата, може ли той да мине без тези пари и тези пари той би ли използвал ефективно, биха ли му дошли така добре, за нуждите на бюджета и на фиска, ако те бяха постъпили? В това е въпросът.
И затова ние от „Атака” наричаме закона лобистки, може би най-лобисткия закон, приеман в това Народно събрание. Затова искахме той да бъде отменен от Президента. Но формално Президентът и управляващите се съгласяват на ветото от натиска на протестиращите млади хора на „Орлов мост”. За съжаление на някои от тях явно, че не им е ясно за какво става дума. На тях им се подават само тези послания, само тези доводи – екология, ски туризъм, против българската гора. Това са нещата от повърхността. В дълбочина става въпрос за десетки и за стотици милиони левове. Това е големият въпрос.
На второ четене мнозинството си е приготвило формула, голямо мислене падна как да бъде излъгано обществото, как да бъде замаяно, как да бъде изтощено? Включително това вето е част от изтощаването на хората, от отнемането на обществената енергия, от сриването на този устрем и смачкването на нещата.
Тук колегата от БСП одеве говори. Не е проблем, колега Атанасов, 6-милимитровите сачми, с които ще стрелят ловците против дивеча, както и другите проблеми в този иначе доста обемен закон. Всичко това е гарнитура. Това са флик-флакове, парламентарни трикове, за да бъде отместено вниманието на обществото от основния проблем – грабежа на десетки и стотици милиони левове. Защото това е инвестицията. Голямото перо в една инвестиция за ски влекове или за писти не е в стълбовете, въжетата и две станции – една долу и една горе. Това нещо е много евтино. Големият проблем е територията, земята, през която минават ски пистите и ски влековете, която е ценното, която е благото, което е скъпото на обществото. Целта е да се вземе без пари, а сега с готвените промени почти пак без пари. Ще бъдат направени някакви отстъпки.
И, забележете – цялата пропаганда през цялото това време, всички доводи, всичко, което се казваше, пък и медиите работиха в тази насока, беше че проблемът е предназначението, смяната на предназначението на земята, но дотук, слага се точка. Никой не обясняваше с какво е свързано това.
Това предназначение е свързано с плащането на много пари, които щяха да влязат във фиска, които щяха да влязат в хазната и които министър Дянков като народни пари щеше да употреби за всички нас за едни или други цели, а други щяха да спестят, нямаше да платят, да си построят евтините ски писти и ски влекове.
И целият този маскарад и също залъганите хора от двадесетте, както се изброяват, планински общини, които имали интерес от развитието на ски туризма – и тези хора, и те са залъгани, и те са замаяни, защото от парите, които се дължат за ски писти и за влекове, за прокарване на тези съоръжения, ще бъдат спестени, няма да бъдат внесени и по отношение на тях. Те също са ощетени като членове на обществото.
И тук трогателните фрази, приказките за дечицата, които щели да карат ски по курортите, са също гарнитура. Те са също за отместване на основния въпрос в обществото– въпросът за грабежа на десетки и стотици милиони лева, които се дължат на обществото, на фиска и на министъра Дянков.
Разбира се, основна цел тук е Витоша. В продължение на повече от двадесет години се направиха какви ли не опити в българското общество – и законодателни, и всякакви още, да бъде заобиколена формулата „Витоша – Национален парк”, която работеше и която опази планината Витоша до този момент от истинска катастрофа.
Дори и тези, които протестират от тези двадесет общини, сами не разбират, че всъщност ударът е насочен срещу планината Витоша. Оттук нататък прегради повече няма да има и паркът само след няколко години за без пари - това е основната, интимна мисъл, включително и на някои колеги, които ме гледат в момента, те много добре разбират, е да бъде ударена, да бъде превзета Витоша, която не можа до този момент да бъде ударена, да бъде превзета. Сега това ще се случи, това ще стане.
А колкото да младите хора – приветствам Ви! – които направиха един истински подвиг, стоейки на Орлов мост, съжалявам, но ще им кажа, че и този път те ще бъдат излъгани. Ще бъдат излъгани, първо, от управляващите от ГЕРБ. Някои млади хора са гласували за ГЕРБ.
И втори път, от тези, някои от които, не всички разбира се, в момента им се представят като лидери, така наречените „екологични шефове на организации”, които вече, уверявам Ви, и те трябва да ме чуят много добре, са се договорили с управляващите.
За управляващите едно е важното – да няма протести на Орлов мост, да няма напрежение, да няма обвинения и да няма разкрития за това, че законът е грабителски, че законът е лобистки, да няма помръкване на имиджа и на ореола на лидера на ГЕРБ – Бойко Борисов, който също е в лобито, и то в най-тесния кръг от хора, които желаят приемането на този закон.
Така се прави! Такава е технологията на всички управляващи! Правеха го и от БСП, правеха го преди това и царистите, да не говорим за времето под управлението на ОДС – лидери, шефове на организации всякакви, екологични, професионални, обществени, организации от инструктори от гражданското общество да бъдат предавани отвътре, от техните представляващи ги. Поработено е по въпроса явно и това, което се готви оттук, е всъщност предателството на това, за което тези млади хора пледираха, бориха се и продължават, вярваха и продължават да вярват!
Разбира се, че президентското вето е правилно. Ние ще го подкрепим. Това е само първият тур в тази борба против грабежа, против лобизма, против ограбването на държавната хазна и парите, които министър Дянков трябваше да получи от тези инвестиции, които биха били добри, разбира се, но тогава, когато правещите ги – бизнесмените, си платяха на обществото онова, което му дължаха, но оттук следва другата фаза – приемането на закона повторно, във втория му вид – законът, такъв какъвто ще бъде. Там, разбира се, управляващите, и аз Ви го предричам, ще се съгласят с огромната част от исканията на протестиращите, включително и с нашите искания – от опозицията. Ще се вслушат в това, което се говори в тази зала, но с една малка подробност. Малка, но тя ще бъде голямата подробност. И аз искам да предупредя от трибуната... (Реплики от ГЕРБ: „Времето! Времето!”.)
Моля да се удължи времето. (Шум и реплики.)
Да, така е по правилника. Ако не знаете правилника, прочетете го! Дотук съм на 15 минути, а имам още 4 минути. Продължаваме, колеги от ГЕРБ!
Съжалявам за истините, които Ви казвам. Те са Ви неприятни, разбира се, но Вие все повече ще бъдете така показвани – с Вашите намерения, ще бъдете разконспирирани, не само от мен разбира се, но и от „Атака”.
Оттук нататък се готви точно това, тази малка подробност – обществото да бъде ограбено. Тези, които искат да строят писти и ски влекове, да не си платят за така наречените инвестиционни намерения. Ето това е въпросът – въпросът е финансов, той е икономически, той се състои в това, че ние от „Атака” не сме съгласни с предприетото и желаното от ГЕРБ по причината, че обществото за пореден път в годините на прехода се ощетява с десетки и стотици милиони левове в полза на едни и във вреда, в ущърб на други.
Това е и държавна помощ, знаете го добре, много добре, по смисъла на присъединителните разпоредби с Европейския съюз. Това за Европа, за нас от „Атака” е сериозен довод, но го имайте предвид и Вие.
Преференции, грижа на държавата, ние много пъти сме призовавали за това, но като стройна политика по отношение на определени отрасли, определени сфери от икономиката – да, но в момента, хей така – на парче, по лобистки причини, определени хора да се облагодетелстват и да не си платят, с това никога ние от „Атака” няма да се съгласим и винаги ще бъдем против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
За изказване е записан господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще направя изказване по закона и то в частта, свързана с промените в чл. 54, в контекста на регионалното развитие и на интересите на българските общини.
Уважаеми колеги, 98 от общините в България се водят планински, тоест близо 40 на сто от населените места са планински. Около 22% от населението в България живее в тези общини и 82% от горите се намират в тези общини. След приемането на закона и особено след ветото на Президента българските общини, чиито представители сме всички ние тук, реагираха като ужилени. Веднага имаше декларация от Управителния съвет на Националното сдружение на общините, еднозначно в подкрепа на този закон и специално на текстовете, в които нашите, българските общини и хората, които живеят там, видяха още една възможност в тези трудни времена за някакво развитие, за някакъв поминък, за някаква перспектива.
Една от основните причини този въпрос досега да стои неразрешен, разбира се, е свързана с устройственото планиране. В закона макар и да е записано, че ще се правят областни планове за устройство на горските територии, според мен това не е решението. Решението е да направим Национална комплексна устройствена схема – така беше преди, сега в новия Закон за устройство на територията го наричаме Концепция за пространствено развитие.
Тази концепция, уважаеми колеги, ще бъде готова до края на годината. За съжаление, досега такъв документ нямаше и това развитие на България, на българските региони, на българските общини ставаше хаотично на база на някакви планове за управление на парк „Рила”, парк „Пирин”, природен парк „Витоша”, без тези планове да са съобразени с общата концепция за развитие на нашата държава. Съгласен съм с някои от изказващите се – досега такава нямаше. Слава Богу, до края на тази година тя ще бъде изработена и оттук нататък всички наши планове на по-ниско ниво трябва да се съобразяват с нея. За мен това е една от основните причини.
Основният проблем, който предизвика такъв дебат в обществото, разбира се, не е само екологичният. Натам се насочиха коментарите. Проблемът, свързан със Закона за горите, и най-вече в тази част – ще си позволя и ще говоря само за чл. 54 и свързаните с него текстове по отношение на изграждането на спортни обекти в горските територии, не е само екологичен. Той е икономически, социален и демографски.
В едно предаване някой от така наречените „защитници на природата” каза: „Ами, то там няма хора, те са тръгнали писти да правят”. Тук чух, че някакви заблудени хора от 20 общини били излезли да демонстрират. И аз бях един от тези заблудени хора, които излязоха да демонстрират в подкрепа на принципите на местното самоуправление, принципите да се даде право и възможност на местните общности да се произнасят по тези важни въпроси.
Когато се приемаше мрежата „Натура”, тогава пак една част от общините стачкуваха, пак протестираха и пак никой не ги чу. Ама, нали всички Вие знаете, че над 30% от територията на България е под екологична забрана, тоест там много трудно нещо може да се направи и поради такъв уличен натиск и демонстрации даже това, което може да се направи и е в съответствие с европейските директиви и норми, пак не се възприема, защото някой някъде стачкува, някой някъде протестира.
Каза се: липсвал консенсус, липсвало широко обществено обсъждане. От шест месеца този закон се дискутира в общественото и медийното пространство. Сигурно има пропуски в тази посока, но, колеги, каквото и решение да вземем, все на някой няма да е изгодно. Ако търсим максимален, пълен обществен консенсус, това означава нито едно решение да не бъде прието. Това ли е правилната национално отговорна политика? Аз казвам – не, за мен това не бива да е така! Все на някой няма да е удобно нещо, което решаваме да направим, което пишем в законите. Това означава ли, че всички ние трябва да се съобразяваме и да търсим по всеки въпрос абсолютен национален консенсус? Това е невъзможно. Така е и в този случай: сигурно ще има и недоволни, сигурно ще има и ощетени, но ние трябва да търсим интереса, защото закони, решения под натиск на улицата, какъвто и да е той, не бива да се правят. Водещ трябва да бъде националният интерес, интересът на хората.
Та питам: когато този закон и тези текстове се приемаха миналата година, някой да пита общините, някой да търсеше обществен консенсус тогава? Спомняте си, че когато го разглеждахме на второ четене, текстът на чл. 54 беше приет във вида, който сега се предлага в законопроекта, но на следващия ден, незнайно защо, някой повлия, отново го прегласувахме и се върна във вида, в който беше предложен, и сега се налага да го променяме.
Не съм съгласен и с друго – че държавата щяла да бъде страшно ощетена, та даже и общините. Нищо подобно! Общините имат интерес такива обекти и проекти да се реализират на техните територии, защото въпросът не е да вземеш една такса – било то за промяна на предназначението или за строително разрешение, а да получиш приходи от тези обекти, когато заработят.
Един от митовете – че щяло да се застроява, едва ли не всичко да се бетонира, да се изсекат гори. Това е абсолютна демагогия! Нищо подобно! Един нищожен процент, десетохилядна от горите може би ще бъде увредена, ако се построят няколко писти, защото, съгласете се, че не навсякъде могат да се правят такива писти. Всички знаете с какъв темп се самовъзстановява гората. (Реплика.)
Много повече. Да не говорим, че голяма част от пистите са над лесистата част на планините.
Някой тук спомена: милиони, милиони щяла да загуби държавата от това. А колко милиони спечели държавата от туризма? Вие знаете ли какво се получи в нашия район, от който идвам и съм народен представител – Разлог, Банско, Добринище? След реализацията на ски зона „Банско” районът беше преобразен. До този момент, от 1998 г. до 2005 г. гората беше тотално изсечена – и сега може да се види това, опожарена, хеликоптери падаха. Това беше картинката до момента, в който започна инвестиционният бум в района, свързан със ски зоната, с голф игрището – спря всякаква незаконна сеч. Това е начинът да спрем унищожаването на българските гори, а не като спираме инвестициите в тях, но това задължително трябва да се прави и със знанието, и с решението на общинските съвети и на местните органи за самоуправление.
В този закон е записано, че ще се правят областни планове за управление на горите. Питам аз: някой ще ги съобрази ли с общите устройствени планове на общините, някой ще пита ли общините за тях? Не! Откъде-накъде?! Това е територия не само на държавата, а и на общината. Тя е пряко свързана с местното население. Ако говорим за консенсус, ако говорим за питане до всеки един, най-напред трябва да питаме хората, които живеят там, защото в един момент всички тези хора ще дойдат в София и в големите градове. Това ли искаме да се случи, или трябва да дадем възможност на все още живеещите там право на някакво развитие, на някакъв поминък, на хляб?
Не говоря за нашите общини, защото те са в защитени територии, а за тези като Берковица, Чипровци, Чепеларе, където законът би могъл да даде възможност за развитие на този вид туризъм.
Тук искам да отворя една скоба: сега говорим за Закона за горите, но той не е най-голямата пречка за развитието на ски туризма и на реализацията на такива проекти в горите. Другите закони са пречка – екологичните закони. И те бяха приети без какъвто и да е обществен дебат и консенсус в обществото. Аз лично съм участвал в тези процеси и много добре знам как беше наложена екологичната мрежа „Натура”, как бяха наложени забраните и как се разширяват зоните на ЮНЕСКО. Позволявам си да го кажа тук: без никой да пита местните власти. Ние за централизация ли сме, или за децентрализация? Искаме ли да питаме хората, които живеят там, които са ни пратили тук, какви решения да вземаме, или ще се повлияем от конюнктура? Да, съгласен съм, че в случая сигурно има конюнктурен момент със ски зона „Витоша”, но законът не говори само за Витоша, говори за всички горски територии.
Колеги, ако говорим за големи спортни съоръжения, мисля, че малцина от стоящите в тази зала могат да си позволят това. Това ще го направят хора с много пари, естествено, и ние трябва да им пречим! Да се поучим от примера в съседни нам държави, които дадоха крайбрежието си разпарцелирано, без пари по определена схема, по определени планове да се изгражда и сега казваме: „Защо отиват там туристите?” Отиват там, защото планирано, държавно регулирано, обмислено се развива територията. (Шум и реплики от КБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Държавно регулирано!
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А при нас всичко става конюнктурно!
Вие, които сега излизате срещу тези текстове в закона, нали знаете, че преди няколко години аналогични текстове съществуваха в Закона за горите?! Тогава защо не се реагира?!
Колеги, според мен ако говорим за устойчиво развитие на българските общини, на българските региони, на България като цяло, ние все пак трябва да спазваме принципите на тази устойчивост. А тя е планомерно, разумно и ефективно използване на ресурсите. Една трета от територията на България е заета с гори. Това е огромен ресурс, който в момента не се използва ефективно, като се вземат предвид интересите на днешното и на бъдещите поколения. Никой не говори за поголовна сеч, за безконтролно строителство. Нито един такъв проект не може да избегне всички стъпки на един инвестиционен процес – от проектирането до въвеждането в експлоатация.
Естествено, ако бъде премахната необходимостта от промяна на предназначението, това ще улесни инвестиционния процес, ще намали преките приходи в хазната, но ще доведе до много други косвени приходи. Ще облекчи процеса и ще привлече инвеститори. Ние искаме да им вземем предварително многото милиони. Някой каза „стотици милиони”. Ами кой ще дойде да остави стотици милиони, само за да получи право на ползване 2 3 месеца годишно на територия, която съгласно сегашния закон трябва да си остане горска територия?! Къде е логиката, къде е смисълът?
Завършвайки, искам да акцентирам: когато правим закони, когато се изказваме от трибуната, трябва да мислим кой ни е пратил в това Народно събрание, чии интереси трябва да защитаваме тук, защото и тези на жълтите павета, и тези, които днес са на пътя за Кулата, са все български граждани. Кои са повече? Нима ще се претегляме?
Ние сме хората, които трябва да преценим плюсовете и минусите и да вземем най-правилното решение. Разбира се, трябва да търсим максимален консенсус и да провеждаме дискусия, да вземем предвид всички мнения. Преди всичко обаче трябва да подхождаме държавнически в името на интересите на целия български народ, а не на една или друга група. И едното, и другото не е правилно.
Затова когато гласуваме ветото на президента, нека все пак да имаме предвид и това – да, сигурно има пропуски в процедурите, най-вече по отношение на контакта с хората, обясняването, популяризирането на промените. Сигурно началото тръгна по един недобър начин. Спомням си срещата в Министерството на земеделието и храните – имаше известна форма на притискане. Но принципът, заложен в Закона за горите, специално в чл. 54, е правилен и той трябва да бъде пренесен и в другите закони, за да даде глътка въздух на българските общини, да им дадем възможност за развитие, за работни места, за хляб. Никой от нас няма право да им отнеме тази възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Това беше много откровено изказване, господин Татарски. Много неща разбрахме между редовете, между фразите, между думите. Видя се това, което ние твърдим – лобистки закон и нищо не може да отмахне впечатлението за грабежа – нито добрите инвестиционни намерения, нито добруването на тези общини, за които говорите. Ще Ви кажа, че един от принципите и големите достояния според теорията на правото на съвременната държава, е законите – това е признак на модерната и нормална държава и модерното право – да се отнасят до всички субекти в едно общество, в една държава, а не да бъдат изваждани пред скоби определени групи, субекти, които да са привилегировани.
Вие искате с този закон да привилегировате и да изведете пред скоби, да бъдат в по-добри позиции онези инвеститори, които са конкретно за ски пистите, за ски влековете, отколкото всички други инвеститори, които за десетките други дейности желаят да вземат земи от държавния горски фонд или държавния земеделски фонд. Ето, това е неравнопоставеността. По този начин Вие привилегировате едни субекти и определени общини. Привилегировате ги за сметка на други общини. Не може в едни общини да се създават условия…
Това се правеше при социализма и комунизма. Имаше региони, общини, където приоритетно се строеше, правеше се, инвестираше се, осъществяваше се. Това не може да бъде съвременна политика.
В общините, които Вие изброявате – тъй наречените 20 общини, хората щяха да имат много повече полза, ако парите, които трябваше да платят въпросните инвеститори-грабители, бяха внесени в държавния бюджет и оттам да бъдат предоставени по правилата и законите на съставянето на държавния бюджет по решение на тази пленарна зала за хората в тези общини.
Така че това са несъстоятелни доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин Татарски, изказването Ви беше низ от противоречия. Вие в един момент говорехте за общините, които са ни изпратили тук и как трябва да се защитава техния интерес. В следващия момент казахте, че трябва да има национална стратегия, държавно планиране и че всички тези неща трябва да се вземат предвид. Вие непрекъснато използвахте думата „територия”. Вие сте председател на комисия в българския парламент. Вие защитавате интереса на осем милиона българи. България не е територия. България е държава и отговорността на Вас като председател на комисия е да водите такъв тип законодателство, което да е в интерес на тези осем милиона души, а не да се изказвате като бивш кмет на община. За мен това е голяма слабост. Вие сте председател на комисия в българския парламент. От тази гледна точка трябва да говорите по начин, по който имате отговорност за тези осем милиона българи.
Не може, понеже на 7-8 общини ще се реши проблемът, да казвате, че някакви гори щели да пострадат, като давате пример, че някои държави парцелирали крайбрежието си и това било по-добро планиране. Това са абсолютни противоречия. Видяхме какво се случи с Черноморието. Примерът, който ни давате, въобще не е добър. Пистите може да са развити, но Банско се превърна в крепости. Няма нито един банскалия или нито един скиор от нас, който да не харесва повече Банско отпреди десет години, отколкото сегашното Банско, което е с гигантски празни блокове! И Вие имате отговорността за тези осем милиона българи – да защитавате интереса на всички тях, а не само на тези от няколко общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Трета реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега Татарски, във Вашето изказване се прокрадна мисълта, че трябва да защитаваме държавния интерес. Аз съм тук за това – първо да защитавам държавния интерес. Защитавайки държавния интерес обаче, според мен не трябва да допускаме чрез промените в Закона за горите да се повтори това, което стана благодарение на децентрализацията и големите права, които бяха дадени на местното самоуправление. Всички знаем на какво се превърна Черноморието ни – в едно непривлекателно място за почивки.
Споделям мнението и на колегата. Познавам Банско. Познавам и Вас като млад кмет тогава. Бяхте същото стройно момче, само че с черна коса. Тогава възприятието на човек, когато отиде в Банско и Разлог, беше друго. Дано Разлог не стане като Банско – презастроен.
Мисля, че когато се говори за държавен интерес, трябва да се има предвид, че презастрояването не стана без намесата на кметовете и общинските съветници. С тяхната благословия се постигнаха тези печални резултати.
Така че не съм съгласен с това, което говорехте за децентрализацията. Трябва да се гледа държавният интерес. Децентрализацията трябва да бъде подчинена на това.
Според мен е нужно държавно регулиране. Това е ясно на всички ни. Не вярвам да има народен представител или пък президентът, които да нямат желанието да се развиват общините, които са с тези възможности. Трябва обаче действително да има планове, държавно регулиране, да няма презастрояване, да не се получават печални неща, на които сме свидетели всички тук.
Започна да се говори за туристическите хижи – ако може и тях да приватизираме по някакъв начин, че не се използвали ефективно.
Ние сме народни представители, за да защитим първо държавния интерес и смятам, че трябва да работим върху ефективно държавно регулиране и върху планове, които да бъдат направени и въз основа на тях да се строи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На господин Шопов ще кажа: не знам кой за кого лобира всъщност. Ако не приемем промени в тези закони и не даваме възможност и на други места да се реализират подобни обекти и от други инвеститори, освен тези, които са три и четири на българския пазар, всъщност кой за кого лобира? Да си остане както си е досега – с 3-4 ски зони? О, кей! Това обаче означава, че някой лобира за тези, които са сега. Ние искаме да има за всички равни възможности. Не съм съгласен, че законът в пълен смисъл е лобистки за някой конкретно. Сигурно някой ще бъде облагодетелстван, но въпросът е да дадем равен шанс за всички.
Казахте, че някакви общини щели да се облагодетелстват. Едни са по морето, други са в планината. За едни предимствата са водата, за други е планината, за трети е полето – имат възможност да добиват селскостопанска продукция.
Господин Шопов, при нас това го няма. Някои от планинските общини освен планината друго нямат. Нека да не им отнемаме и това право.
Господин Михайлов, няма противоречие! Няма противоречие, защото като говоря за територия, говоря за планиране на територията. Той не слуша, разбира се, но много е важно българските региони да се развиват планомерно.
Знаете, че в България има страшно неравномерно развитие на различните части на страната. Ние трябва да дадем възможност и на районите, в които няма нищо, няма други възможности, да получат такава възможност за развитие.
Банско преди 10 години?! Ако не беше Банско и голфът, който се направи, половината от нашия район щеше да се изсели в София. Сигурно това искате – всички да дойдем в София, да работим тук?!
Ако отидете сега в Банско, ще видите, че лека-полека той добива онзи вид, който трябва да има един модерен ски зимен курорт. И неслучайно вече няколко спортни прояви на най-високо ниво се провеждат там. Не се провеждат на друго място. Така че не съм съгласен изобщо с това, че районът бил унищожен с това строителство.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Продължавайте по същия начин!
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще продължаваме по същия начин, стига Вие да не ни пречите.
На господин Радославов ще кажа: държавата, държавните интереси са не само чиновниците, които са тук по министерствата и такива като нас, които сме „голяма работа” и вземаме най-важните решения. Държавата са общините, регионите и най-вече хората, които живеят там. Нека най-напред да питаме тях какви желания имат – дали искат планините им да са в ЮНЕСКО, или в НАТУРА, или не искат; дали искат да добиват дърва за огрев в 20...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Влизаш във вътрешно противоречие!
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не влизам в никакви противоречия! Не е вътрешно противоречие! Тази теза винаги съм я защитавал, независимо дали съм бил кмет или народен представител. Така че държавата трябва да има своето отношение и място, когато планира. Затова казвам, че до края на годината за пръв път от много години ще имаме обща схема за пространствено развитие и тя трябва да се отчете като плюс за правителството. Това се прави за пръв път и така трябва да бъде, но всичко трябва да бъде съобразено и с тези, които са по-надолу.
И последно, за хижите. Господин Радославов, вижте хижа „Явор” в Разлог, която е общинска – как се стопанисва, и държавните, които са в Банско, да видите как се стопанисват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще направим почивка, след което ще чуем изказванията. До момента са записани господин Михалевски, Мартин Димитров и Румен Стоилов.
Обявявам почивка до 11,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че въпросът, който днес обсъждаме – за повторното гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, след наложеното от президента Плевнелиев вето, не е толкова дори по темата на конкретните текстове, а днес трябва да си отговорим на въпроса: разбрали ли сме защо обществото и младите хора скочиха срещу този закон?
Аз смятам, че трябва да си отговорим на въпроса: дали Народното събрание е готово да служи, както е написано в Конституцията – „на интересите на народа”, или ще се поддадем и ще служим на интересите на определен кръг хора? Дали ще бъдем зависими от финансови интереси на различни корпорации или ще дадем своя дан за развитието на държавата?
Защо скочиха хората? Аз смятам, че причината е много по-дълбока от отмененото плащане за промяната на предназначението на Закона за горите. Причината е в това, че в 20-годишния преход приватизацията, несправедлива по своя характер, безконтролното застрояване на Черноморското крайбрежие и по същество неговото ликвидиране като природна даденост и национално богатство, заменките в Горския фонд бяха онези тежки и несправедливи капки, които напълниха чашата на народния гняв. За съжаление, вие преляхте тази чаша. Преляхте я, неосъзнавайки, че количествените натрупвания прерастват в качествени изменения. Тази максима е валидна и днес. Затова трябва дълбоко да си дадем сметка, когато ние днес подкрепим ветото на президента, какви ходове трябва да имаме след това.
Защото причините в закона, по същество несправедливи, задават обратно към нас като бумеранг въпроса: защо решихме да дадем различен режим за инвестиции в горите на тези, които ще строят ски писти, и тези, които биха имали други, благородни, също свързани със здравето на хората, инвестиции в Горския фонд? Защо, колеги? Защо в чл. 73 безконтролно разделихме инвеститорите на две категории – едни, които ще строят лесно по частични подробни устройствени планове, такива, които са придобили права – справка „Витоша ски”, и които ще правят ловностопански и други такива съоръжения, а другите ще вървят по тежкия ред на Общия устройствен план? Колеги, защо в същия член, което някак си убягна от обществения дебат и фокуса, по същество ние разрешихме в Горския фонд с промяна на предназначение да се строи всичко? Това не е допускано досега от всички народни събрания преди нас. С тези въпроси младите хора на България, тоест бъдещето на България, ни питат: кои сте вие? С какъв морал и с какво право разпределяте нашето бъдеще? Този въпрос виси със страшна сила и той иска отговори. Иска отговори прозрачни, действени, морални и устойчиви.
Затова, колеги, ще ви отправя предложение. Преди малко чух колегата Татарски, който каза, че не помагаме на развитието на общините. Аз мисля, че Законът за горите е преди всичко и основно Закон за опазването и развитието на българските гори. Той не е Закон за развитието на инвестиционните интереси в българските общини или които и да са други субекти. Затова аз ви предлагам да инициираме и създадем Закон за планинските територии. Ще отправя първа покана към председателя на Комисията по регионална политика, заедно с експерти – ние вече сме предприели действия в тази посока, до есента да създадем такъв закон. Това, първо.
Защото подпомагането на хората в планините не е само да им дадем ски писти и да ги направим наемни работници. Отношението към планинските територии на нашата държава означава да се грижим за това младите хора да могат да отглеждат децата си спокойно, да има къде да учат, да има къде да получат болнична помощ, да има къде да работят честно и достойно поминък, който им дава бъдещето. Ето това означава отношение към планинските територии, а не с внушения за демагогия едва ли не, че ние пречим за развитието на ски пистите и прочие, да ни се внушава, че не се грижим за тези региони.
Ще ви дам един пример – много частичен, но много показателен: защо трета година подред правителството не можа да намери решение за малките фамилни стопанства с по една-две крави в Родопите, а и не само в Родопите, и да ги подпомогне? Искаме да имат по 10 крави! Хайде гледайте вие по 10 крави в Родопите и елате ми се обадете, ако можете да го направите.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ей, ей, ей!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Недейте вика: „Ей!” Това е животът и трябва да си знаем мястото, и да имаме очи и уши, и да виждаме и да чуваме болката на хората.
Второ, аз искам да ви кажа, че Националната концепция за пространствено развитие няма да реши проблема, защото Националната комплексна устройствена схема, която се предвиждаше и по сега действащия закон, беше много по-подробна и тя частично можеше да предпише къде е възможно, отчитайки факторите „Натура”, „Защитени територии” и прочие, да се развият ски писти. Националната концепция за пространствено развитие е много по-схематичен, много по-концептуален документ, който не може да реши този проблем.
Затова второто ми конкретно предложение към вас е със специално решение, ако наистина искаме и имаме воля да подпомогнем развитието на някои региони в страната, да задължим Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ще подготвим специално проекторешение, ще предложим да го обсъдим заедно, да направят и поръчат специална задача за изследване къде е възможно, на базата на устройственото планиране, да има такива ски писти. Това означава слоевете на защитените територии и „Натура” да се наложат и ще се види къде това е възможно. Но това ще стане в диалог, ще стане с консенсус, отчитайки интереса на местните хора, отчитайки интереса на екологичните организации, отчитайки интереса на държавните законодателни институции.
Честно да ви кажа, снощи като гледах „Референдум” по едно време като чувах управляващите колко са загрижени за консенсуса и диалога помислих си, че ние сме внесли този закон за изменение и допълнение.
Колеги, театърът е хубаво нещо, но той си има място. Предлагам да се държим достатъчно адекватно и сериозно. Разбирам, че сте притеснени от народната реакция, но това нещо го сътворихте вие, не някой друг – сътвори го Министерският съвет, во главе с министър-председателя, и вие.
Затова, колеги, ако наистина имате мъжество, сила и достойнство, приемете нашите предложения и да покажем на българския народ, че Народното събрание не е забравило на кого служи – на народа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Мартин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние от Синята коалиция поискахме вето на този закон, след това организирахме среща с президента Плевнелиев, по-скоро с неговите юридически съветници, на която представихме нашите аргументи. Прави чест на президента Плевнелиев, че след всичко това реши да наложи вето на този законопроект.
Също така беше въпрос на време да избухне скандал – ако не беше избухнал сега, ако ги нямаше протестите на всички тези млади хора, щеше да избухне утре, когато се види какво става във Витоша, какво става в Банско, когато щеше да се види, че определени хора, близки до властта, получават специално третиране и специални преференции. Затова става въпрос в този закон – едни хора близки до властта, да получат специално третиране. Тоест скандалът, ако не беше избухнал сега, щеше да избухне със страшна сила утре.
Аз не мога да разбера Партия ГЕРБ, която претендира за открито управление – нали така беше? – която претендира, че е по-различна от последните 20 години, която претендира, че била по-честната, по-откритата, по-прозрачната. Е, кой го внесе този законопроект?! И защо се стигна дотук, Ви се чудя на акъла?! Беше въпрос на време да стане голям скандал, даже е във Ваша полза, че става сега, защото утрешният скандал щеше да бъде много по-голям и много по-тежък, когато се види какво ще стане с няколкото инвеститора, за които специално е написан този закон.
Кой е най-големият проблем? Най-големият проблем е, че с този закон отива на вятъра честната конкуренция, честното състезание. Няма да има вече честна конкуренция – няма да е достатъчно една фирма да напише най-добрата оферта, да има най-добрата инвестиция. За да спечелиш, трябва да си близък до властта – това пише в този закон. Тези, които са близки до властта, ще спечелят, всички други ще губят.
С такъв закон убиваме и бизнеса в България. С такъв закон съм убеден, че утре щеше да има и позиция на Европейската комисия за недопустима държавна помощ. Защото, ако това не е недопустима държавна помощ, аз не знам какво може да е недопустима държавна помощ?! Да не плащаш такси, да не сменяш предназначението на земята и да можеш да си строиш – ако това не е държавна помощ, Вие трябва да ми кажете според Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ и независими народни представители, които сте подкрепили този закон, какво е държавна помощ?
Как трябва да постъпим оттук нататък? Надявам се ветото на Президента да бъде уважено по най-категоричния начин от всички парламентарни групи. Призовавам Партия ГЕРБ, ако има хора с достойнство – един, двама, да станат, да кажат: „Абе, сгрешихме. Тука не е добър текстът, ще търсим корекция.”
Единственото изказване, което чух от господин Татарски, който дори вече не е в залата, беше че много си харесва законопроекта и че иска да развива общините. Ама и ние искаме да развиваме общините, и ние искаме да развиваме ски пистите, само че това нещо не става с тежък лобизъм, не става с лобизъм за напреднали, не става с преференции за трима големи играчи – не става по този начин! По този начин става анархия и хаос, по този начин става корупция, по този начин стават скандали след скандали. Не става по този начин!
Тезата, че законът бил написан, за да се развият ски курортите е нелепа, несериозна, нечестна бих казал. Има ли човек от ГЕРБ, който да стане и да каже днес: „Абе, сбъркахме” или „Ще коригираме тези текстове, ще ги прецизираме”. Има ли такъв, или няма? Или дебатът днес ще премине с изказвания на опозицията, слабото изказване, съжалявам, иначе с пълното уважение към колегата Татарски. И това ли ще е, и ще продължим нататък?!
Една партия е силна, когато можеш да си признаеш и грешките. Като си допуснал грешка, стани и кажи: „Сгрешихме. Ще се потърси някакво решение”. Има ли такъв човек? Аз като гледам, май няма.
Искам да завърша със следното нещо. Дано ветото да бъде прието категорично и дано най-тежките лобистки елементи в този законопроект категорично да отпаднат. Защото, ако не бъдат премахнати, ако сега няма воля в Народното събрание не просто да бъде напудрен този законопроект, не просто да има някакви дребни технически редакции, защото усещам, че натам отиват нещата – уж се уважава ветото, уж се приема ветото и се правят ей такива дребни козметични редакции на някои текстове – ако минете в този вариант, който Ви предупреждавам да не отивате, утрешният скандал ще бъде много по-страшен от днешния.
Аз знам и усещам, че Партия ГЕРБ Ви е страх само от скандали. Ами, ако я нямаше обществената реакция в момента, убеден съм, че този закон щеше да бъде приет, щеше да бъде обнародван, даже покрай закона можеше и някоя лента да бъде отрязана и щеше да се продължи по-нататък. (Реплики от ГЕРБ.)
Има нужда от категорична реакция в следната посока: да се гарантира честно състезание – няма Витоша, няма Банско, няма Разлог, честно състезание за всички, които искат да участват в този бизнес. Никакво преференциално третиране, никаква държавна помощ – честно! Това е смисълът на пазарната икономика, това е и логиката на Европейската народна партия, към която ГЕРБ с особена страст се причислява в последно време. Това е правилният път, колеги! Не се отклонявайте от този път! Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Господин Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна с една реплика. Има математици от миналото, които са казали, че историята е по-точна наука от математиката.
Чухме много неща: какво ние не сме успели да направим – говоря за Политическа партия ГЕРБ, за три години на управление – независимо опита, който правим, да вкараме някакъв ред в Закона за горите. Всички казват, че се измества дискусията само за ски писти, а не е така. Ще се мотивирам.
Всички тук сме жители на тази държава от различни региони. Двадесет и няколко години сме демокрация. Питам, без да обвинявам: исканията, които тук се чуха – за подробни планове, за устройствени планове, защо поне не се направи опит да бъдат направени тези неща, за които Вие в момента ни обвинявате, че три години не ни е стигнало времето и се приписват скандали, които няма как няколко хиляди души, които протестират, да представляват многомилионна България.
Да, трябва да има консенсус. Казвам личната си позиция, че трябва още да се поработи, но да се обвиняват хората, които са се грижили за този закон, че половин година е малко време – о`кей, още малко ще се поработи, във вторник има ново обсъждане. В предаването „Референдум” от снощи се спомена, но не чух не само вчера вечерта, а и през седмиците и в месеците – хората, които дават негативни оценки за закона, защо не дадоха някакво предложение, което да е работещо? А всеки може да говори за зелено – скандират „Искаме зелено!” Днес прочетох една много хубава мисъл – ами, те доларите са зелени, колеги, какво зелено искат, кое от зеленото искат, питам?
Много Ви моля, сигурен съм, че от вторник и не само от вторник, а и всеки ден текат разговори на различно ниво. Така че дайте да спрем с чисто политическите изказвания, независимо че някой може сега да стане и да направи реплика, че тук е парламентът, но парламентът не е място за празни приказки, а трябва да има съдържание. Затова още веднъж ще повторя: спрете да атакувате нещо, което се работи – може да има грешки, може да има лоши практики, недейте! Двадесет години можеше да се направят неща, които Вие в момента казвате, че не са направени. Така че Ви моля всички, които сме тук, да направим така, за да работи този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Курумбашев.
Реплика?
Заповядайте, господин Терзийски, не Ви видях, извинете ме.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо председател, понеже по-късно видяхте вдигнатата ми ръка, ще се опитам за сметка на това да бъда по-кратък.
Господин Стоилов, прощавайте, но не мога да не Ви направя тази реплика. Първо, ние се считаме за граждани на тази държава, а не за нейни жители. А имам чувството, че някои се считат за поданици. Ако трябва да говорим в този дух – за зеленото, ние гражданите на тази държава искаме зеленото на горите, а имам чувството, че тези, които приеха тези текстове, искат зеленото на доларите. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Колега Терзийски, приемам забележката Ви за гражданите, но това, за което се изказах по същество, е, че ще бъдат приети, не говоря за исканията, а точните мотивировки един закон да проработи.
Аз разбирам, че това е в правомощията Ви на народен представител – да станете и да направите реплика. Преди това помолих и колегите Ви, които седят около Вас, разбраха посланието ми и затова не взеха чисто политически да правят реплики.
Още веднъж Ви казвам: аз ще подкрепя ветото на президента, но от понеделник, от вторник, от днес да започнем да работим по същество това нещо да се случи. Не вярвам тук да има човек, който не иска нашите планини да работят под определени норми, но да работят, а не да пустеят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва изказване от господин Петър Курумбашев.
Имате думата, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да започнем с това как стигнахме дотук. Стигнахме дотук благодарение на ветото на президента и аз използвам случая да поднеса поздравления към президента Плевнелиев и да му кажа да си отбелязва всеки път, когато получава поздравления от БСП, защото тези поздравления може и да са искрени.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А може и да не са!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Следващото нещо – защо стигнахме дотук? Защото „онези шестимата” както бяха наречени в залата, излязоха на „Орлов мост” и всъщност направиха един друг парламент, който заседаваше на „Орлов мост”. Искам да Ви кажа, че като гледах тези хора там, си мислех, че всъщност моята мечта е тези хора наистина да останат в България и да се опитат да направят едно по-справедливо общество от това, което Вие правите с този закон.
Научихме някои неща и за българските медии – да Ви го кажа като човек, който е работил десетина години в медиите. Докато ние дебатирахме тук с една уважавана колежка от ГЕРБ в една телевизия, в друга телевизия се говореше за това колко неохраняеми прелези има по жп линиите, което е тежък политически въпрос, при положение че предната вечер са излезли примерно 2000 човека на „Орлов мост”. За част от медиите този проблем дори не съществуваше. Между другото аз с радост установих, че СЕМ съществува, тъй като не бях забелязал през тези няколко години на управление на ГЕРБ, че съществува като институция, тъй като чух оценката на неговия председател, че отразяването било тенденциозно, но нямало нищо незаконно. Всъщност това беше първата битка на новите медии срещу традиционните медии. Може би е възможно да се разберете с някой редактор, главен редактор, собственик, но няма как обаче да се разберете с хилядите хора в интернет. Тази сила тепърва Ви предстои да я изпитвате и мисля, че налагайки това вето, и президентът Плевнелиев установи също тази сила.
Тук чух изказвания за това, че ние трябва да оставим общините да преценяват какво да правят, тъй като това е част от децентрализацията. Да, действително трябва да има децентрализация, но искам да Ви попитам: какво направихме ние през 90-те години, когато оставихме общините на Черноморието да развиват туризма така, както те намерят за добре? Имаме ли констатация? Доволни ли сме от това развитие, което предложиха българските общини на българското Черноморие? Там нямаше държавна намеса. Знаете, че първите опити за регулация от страна на държавата бяха направени едва преди 5-6 години, когато се прие Законът за устройството на българското Черноморско крайбрежие и как може то да бъде застроявано, и вече беше пост фактум. Искаме ли да видим отново този процес, или трябва да има държавно регулиране и планиране на този процес?
Следващото нещо, което изпуснахме, колеги, и е голяма опасност оттук нататък, е, че в момента вече ще бъдат демонизирани всички проекти за ски туризъм в България, което е много лошо, защото когато всичко се постави под общ знаменател и ние кажем: всички, които искат да развиват такъв туризъм, са лобисти, правят го с шмекерии, тогава вече диалогът изчезва. Двете страни застават на две коренно различни позиции, всяко предложение от едната към другата страна се гледа като някакъв опит за измъкване и не се постига диалог. В крайна сметка целта на този диалог не е да се противопоставят гражданите, примерно на Разлог и Банско срещу хората, които са били на „Орлов мост”, а да се види как в максимална степен може да бъде удовлетворен общественият интерес.
Освен това си дайте сметка и за нещо друго – българските гори бяха последното нещо, което даваше на българския гражданин самочувствието, че нещо може да бъде равно в тази държава. Имало някъде една фабрика по времето на социализма, някой я купил за пет лева – отишла, имало едни земеделски земи, нещо се случило с тях – отишли. Последното нещо, на което не е посегнато, е българската гора и всяка власт, която е посягала на българските гори, след това заслужено си е отивала. Може да го видите със съвсем скорошни примери.
Ако трябва да говорим за това какъв процес се случва и че се появяват едни хора, които не са били по-различни от другите, които не са наследствени графове и лендлордове и казват на всички останали: „Какво толкова страшно? Ние ще осигурим работни места на вашите деца, просто вашите деца ще носят голф топките на нашите деца”. Как си представяте, че се случва този социален фракинг, това социално разбиване? И как си представяте, че хората с чувство за справедливост го приемат това?!
Последното, което исках да Ви кажа, защото чух тук някакви тези, че екологичните закони били приети без консенсус и че пречат. Нашето екологично законодателство е хармонизирано с европейското законодателство и ако някой тръгне да променя нашето екологично законодателство, е добре да започне първо от европейското.
Чух също и тезата, че защитените територии пречели на икономическия растеж. Хубаво тогава, давайте да ги махнем тези защитени територии и да започваме икономическия растеж! Мислите ли, че се стремим към по-добро общество?! Мислите ли, че когато се придвижим от точка А до точка Б и стигнем в точка Б и си кажем: „Всъщност май преди беше по-добре”, мислите ли, че това може да стане като група хора се договарят с група хора в правителството, а не без откровен и искрен диалог – Вие, които дойдохте в името на прозрачното и открито управление?
Затова чуйте гласа на тези млади хора, които излязоха на „Орлов мост”, дайте им шанс да не напуснат България, дайте им шанс да останат тук и да направят едно по-справедливо общество от това, към което Вие се стремите. Благодаря Ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, сега ще Ви прочета на коя група какво време остава за изказване:
- Парламентарната група на ГЕРБ – 21,47 минути;
- Парламентарната група на Коалиция за България – 2,40 минути;
- Парламентарната група на ДПС – 24 минути;
- Парламентарната група на Синята коалиция – 8,26 минути;
- Парламентарната група на партия „Атака” е изразходила времето си;
- за независимите народни представители остават 14,15 минути.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колега Курумбашев, аз не репликирах никой от другите изказващи се, просто искам да се обърна към Вас, защото сте мислещ човек и да Ви уверя, в това, което казах в моето изказване – че ще бъдат взети под внимание всички искания и забележки по закона. Това, което Вие дадохте за пример за българското Черноморие, сигурно знаете, имате колеги по регионите от Черно море, между 15 и 20% всяка година е прирастът като доходност, като развитие на Слънчев бряг. Няма да коментирам всички други курорти. Това показва, че има таргет, независимо че много хора казват да, много голямо строителство. Но таргетът, който идва при нас, икономиката е точна наука и Вие много добре го знаете. Самият факт – финансовите потоци го показват всяка година. Само това исках да Ви кажа.
Наистина, когато се дават примери, независимо че ако говорим за един град, примерно като Несебър, Вие казвате, че 90-те години Народното събрание е дало възможност на общините да дават тези строителни разрешения. Но когато говорим за курорти като Слънчев бряг, аз имам сведения, че много често от самите министерства са идвали разрешенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други реплики? Някой желае ли да направи втора реплика на господин Курумбашев? Няма желаещи.
Господин Курумбашев, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов!
Уважаеми господин министър, между другото, добре е, че сте в залата, защото наистина по този законопроект някои хора от време на време забравят, че все пак основният вносител е Министерският съвет. Вярно е, че се случиха и някои много интересни добавки между първо и второ четене, но това вече е отговорност на отделни народни представители.
По време на тези протести, между другото и уникалната дума е „контра протест”, значи това е протест срещу протеста, аз разбирам да беше протест в подкрепа на закона, но протест срещу протеста не бях виждал досега. И докато имаше различни хора с различно мнение, които го показваха по улиците на София, взеха, че изгребаха пясъчните дюни на Несебър. Аз си помислих: утре сигурно някой ще взема някаква концесия, може да изгребе и Стария град. Ние трябва да си дадем сметка, търсейки икономическия растеж, дали не унищожаваме това, с което живеем. Тази дискусия например я водим и за шистовия газ. Има представители на департамента по екология в Щатите, които казват: не се опитвайте да поддържате температурата в къщата, като изгаряте мебелите.
Ние загубихме този баланс. Не знам на Вас харесва ли Ви това, че има 15-а линия там, че вече са прехвърлили отвъд пътя Варна – Бургас, че там се появи един град, който може би може да стане по-голям от Варна и от Бургас взети заедно? Харесва ли Ви този тип туризъм? Харесват ли Ви тези туристи, които дойдоха например, където първата ни дестинация е да се наречем, че сме много евтини и че ще развиваме алкохолен туризъм?
По този начин, по който постъпихме с нашата природа на Черноморието, бихме ли искали да постъпваме и в планините? (Реплика от ГЕРБ.) Мисля, че всеки един от нас е прочел уроците от това, което се е случило на Черноморието. Когато водим разговора за българските планини, мисля, че можем да го водим вече като опарени от това, което се е случило, и да не повтаряме тези грешки. Това беше и моят призив.
Оттук нататък, имайте предвид, колеги, не само в този парламент, и в следващия парламент всеки, който повдигне този въпрос, дискусията ще бъде много нервна и всеки ще подозира другия, че има някакви други намерения, вместо наистина да се води откровен разговор как може да се развива ски туризмът, как да се увеличи икономическият растеж без това да е за сметка на увреждането на българската природа. Защото по някой път правим непоправими неща, които после няма как да върнем. Понякога изглежда, че човек започва да живее по-богато, а живее много по-лош живот. Давате ли си сметка и за това? Ние станахме прекалено алчни. Аз да Ви цитирам един хърватски вестник, който пишеше: „Нашият католически епископ кара „Ауди А8”, а Христос е ходил бос”.
Ние сме обречени, ние сме заложници на нашата алчност. И Ви го казвам не само като българин, а като човек. И трябва да си дадем сметка дали искаме да продължаваме по този път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва изказване на господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми дами и господа, аз бях предизвикан да взема думата за изказване, защото ми направи впечатление начинът, по който се говори по тази тема, и този начин свидетелства за неразбиране на ключови въпроси в нашите грешки на развитието.
Искам да бъда малко скучен като кажа как се устройва територията, защото тук изглежда никой от тези, които говореха, не знае. Общите устройствени планове на общините и на населените места за устройване на териториите са по Закона за устройство на териториите, изготвят се от техните главни архитекти и се одобряват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е споделена отговорност. Не може да се пита някой, който е бил на власт, защо става това или онова, ами да си пита този, който му е бил министър, ако по това време той е одобрил такива устройствени планове, които са довели до презастрояване на крайбрежието на Черно море. Просто да пита защо.
Тъй като е споделена отговорност между правителството и общините, никой не може да прави това по самодейност. Ако някоя община реши да прекрачи Закона за устройство на територията и учреди като устройствена територия такава, която е земеделска земя и прочие, тя подлежи на санкция от органите на държавата за санкциониране на незаконно строителство. Това е начинът, по който, господин Стоилов, е построено Банско в годините след 2001 ва. Това е начинът, по който е устроена неговата територия, като преди това е приет Общ устройствен план на парк Пирин. След това вътре са описани всички мероприятия. Всичко е разработено в детайли. Отредена територия, след това е дадена концесия и т.н., и т.н. Това да не е станало така, като че ли се е родило от небето, както на Вас от ГЕРБ Ви се струва, че някак си са се пръкнали добрите неща отнякъде, без да ги разбирате откъде и сега се питате какво се е случило.
Вие правите нещо съвършено друго. Вие в съществуващия механизъм правите изключение и Ви бяха описани в какво се състоят изключенията. И беше казано, че те са незаконни по европейското законодателство.
Вие трябва, ако сте истински управляващи, да кажете: „Да тук е допусната грешка, тази грешка влиза в противоречие с европейското законодателство, ние ще я отстраним”. Вие не можете да хвърляте този спор на уличните протести и на организираните от Вас протести, които изразяват вероятно интереса на някои общини за развитие. Не може да хвърляте по средата между тези хора този спор. Защото това означава пълно дезертиране, Вашето дезертиране като управляващи от воденето на този процес.
Обществото се нуждае от лидерство в държавата. Лидерството се изразява в това, че Вие посрещате темите, разработвате ги, балансирате ги, намирате решение, обсъждате кое е право, кое е криво преди да влезете в Народното събрание. А не както казва Вашият министър-председател: „Аз имам достойнство, те тия там да се разберат. Каквото се разберат – това ще гласува ГЕРБ”. Как може такова нещо? Ами Вие кои сте? Вие какви сте? Вие сте жители, функционери, население, какво сте? Вие, ако сте граждани, ще сте разбрали, че тук имате политическа роля. Политическата Ви роля е да ръководите този процес на изработване и вземане на решения.
И като говорим за изработване и вземане на решения, Вие от ГЕРБ дори и това не знаете, че има изработени решения и те са предлагани и са защитавани от тази трибуна от представители на Синята коалиция точно по този въпрос, че те веднъж са наложени на предишното управление, те са съобразени от това управление, за да не се стига дотам, докъдето стигнахте Вие. Няма нужда дори да се търсят такива дискусии тепърва, защото тези дискусии не могат да влязат бързо по същество, колкото и опитни хора да ги изразяват. И защото се водят между хора, които нямат легитимност да водят тези дискусии.
Нека да не ме разбира криво нито един от протестиращите от едната и от другата страна. Тези хора са Ви избрали Вас, избрали са нас и ние тук трябва да решим тези въпроси. Тъй като Вие не ги решавате, тези хора имат право да излязат на улицата и да Ви кажат: „Вие прокарвате лобистко законодателство, трябва да се спрете.”
Къде обаче трябва да се намери решението? Ами, решението трябва да го изработят народните представители, а не да се изхвърля въпросът от политическото пространство и да се изнася някъде навън, а да се реши тук. Тук хората, които го решават, стоят зад своята политическа платформа. Те са верни на някакъв вот на избирателите, те участват в един процес на изработване на консенсусно решение.
И в тази връзка аз Ви моля да чуете добре изказването на Мартин Димитров. Ние Ви предупреждаваме, че всякакъв опит за козметични промени на този законопроект ще срещнат категорична съпротива от страна на Синята коалиция.
Има ясни и разумни предложения, които ние сме дали и настояваме Вие най-после да влезете в час, да вземете да ги отворите, да се запознаете с тях и да потърсите разумно, но и политическо решение на този въпрос.
Всяко напрежение в обществото има политическо решение, а не се решава, защото се изтощават протестиращите или защото се разбират помежду си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Първа реплика от господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Костов, не знам в моето изказване или в изказването на господин Татарски да чухте, че някой от Политическа партия ГЕРБ абдикира от своите задължения?
И тук няма да се остави, както Вие се изразихте, на две страни, които не са народни представители, да се разбират. Напротив, ние като народни представители ще вземем своите решения. И още веднъж Ви гарантирам, че Политическа партия ГЕРБ конструктивно ще вземе решенията, включително и по изказването, което господин Мартин Димитров направи, и не само днес, а въобще по предложенията, които са конструктивни.
И още веднъж Ви гарантирам, че всеки един от нас, от моите колеги, ще си носи своите политически отговорности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Някой желае ли да направи втора реплика на господин Костов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз съм сигурен, господин Стоилов, че сред Вас има хора, които имат воля да изпълнят гражданския си дълг тук, да бъдат активни, смислени депутати и да оставят добро име след себе си, да бъдат запомнени, че са поставили, решили някакъв въпрос. Това няма как да не е вярно!
Вашият министър-председател го каза, аз да го повторя пак, щото може би не съм бил ясен. Вашият министър-председател казва: „Аз имам достойнство. Нека се разберат тия и тия, и каквото се разберат”.
И аз през неговия поглед питам: „Добре, тия се разбират с тия, а Вие къде сте”? Някой се разбира, а на Вас – кой, някой Ви казва какво да гласувате? Кой Ви казва, че те са се разбрали правилно, примерно? Аз това не мога да разбера. Това е посегателство, това е взривяване на всички политически механизми в държавата. Това означава: я бе тия, дето се карате там, се разберете, и ние тук след това ще Ви ударим печата на разбирателството! Че ние да не сме нотариат?! Ние нотариуси ли сме тук? Някои са дошли от банката на нотариусите, ама ние останалите какво сме? Как така? Какво подпечатваме? Какво Ви верифицираме, какво легализираме като закон? Ние създаваме законите на тази страна, изработени на улицата от едни или други протестиращи!? Това е абсолютно несериозно!
И знаете ли какви са новините? Новините са: водят се преговори и вече „зелените” – водачът на „зелените” каза, че те са се разбрали по три четвърти от текстовете.
Какво са се разбрали? Какво са се разбрали – аз даже не знам. Ето, аз съм народен представител, имаме позиция ние, имаме яснота и много преди те да излязат на улицата – и едните, и другите, имаме решение и не знаем какво те се разбират. Какво се разбират? Какво ще ни сервирате зад гърба? Аз това се питам и се питам с все по-големи опасения.
Моля Ви, прегърнете цялата си отговорност, защото Вие сте управляващи – всичките! Вие трябва да влезете в тази отговорност, защото, така или иначе, тя Ви е стоварена на гърба. Не може да се разхвърля това нещо, щото министър-председателят имал достойнство.
Аз не мога да разбера това достойнство на министър-председателя – да не изпълни ролята си на пазител на закона, на човека, който решава проблемите, на лидера на обществото, който ни води, прокарвайки пътя през кризата! Аз това не мога да разбера – да казва: „Я там се разберете!”. Не може така! Това е отказ от обществената роля, която Ви е възложена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Господин Спас Панчев – за изказване.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Аз искам да кажа, както господин Костов, ние наистина не знаем какви преговори в момента се водят. Нямаме покана, не сме участвали в никои от тези разговори.
Аз считам, че е редно в тези разговори, в които участва неправителственият сектор, управляващите, да участва и опозицията, защото и в обсъждането на законопроекта ние дадохме доста добри предложения, които Вие за съжаление не приехте. И затова има вето на президента, което ние подкрепяме.
Онзи ден в комисията стана дума за пропуски, за нарушения в този закон и затова, че не е изпълнена Конституцията в някои от текстовете. Истина е, че основният проблем в закона е чл. 54, в който се казва, че без да се променя предназначението на горските територии може да се извършва строителство на ски писти, лифтове и така нататък.
Бях репликиран в комисията и си позволих днес да взема със себе си Конституцията. Явно, щом вносителите не виждат къде е проблемът, вероятно и част от залата не знае това. Нека да Ви прочета какво пише в българската Конституция в чл. 21: Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
И още: обработваемата земя се ползва само за земеделски цели. Промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия по ред, определени със закон.
В закона, който сега съществува, имаше такива разпоредби. Те регламентираха начина на усвояване на тези земи и строителството. Искам категорично да подчертая, че Коалиция за България – ние, земеделците, сме за това да има развитие на зимните спортове, да има развитие на туристическия потенциал на България, но основното, което трябва да се знае, е, че изискването за закона е той да е еднакъв за всички! И тук трябва да бъде съблюдавано това.
И аз искам да Ви поздравя, че и на 3 юли т.г. организирате кръгла маса. Надявам се, че тогава ще можем да вземем участие и ние, за да се чуе всеки какво мисли по този закон.
Нека да направим така, че и общините да са доволни, и хората, които сега са на улицата и казват своето мнение – и от едната, и от другата страна. И двете страни имат право да бъдат удовлетворени, така че да има едно добро развитие и на ски спорта, и на туризма, и едно добро усвояване на горските територии за тази цел. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Радвам се, че Вие поехте председателството, а не човекът с антените (шум и реплики), но това е друга тема.
Народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще гласуват срещу ветото на Президента и в подкрепа на закона. Като гледам май, от всички парламентарно представени партии ние ще бъдем единствените, които ще постъпим по този начин, тоест ще имаме политическото поведение на дясна партия. Имаме много сериозни аргументи, за да имаме това политическо поведение. Тези аргументи са и правни, и политически.
Притеснява ни самата формулировка на ветото на Президента. Всъщност в сравнение с предишното му вето по отношение на един текст от Закона за съдебната власт, сега виждаме диаметрално противоположно вето, в смисъл такъв, че от формулировката е видно, че Президентът налага вето върху целия закон, а не върху конкретни негови текстове. Какво ще излезе, ако това вето бъде подкрепено в пленарната зала? Ще се окаже, че няма да имаме Закон за горите. Ще се окаже, че в продължение на седмици, а може би и на месеци всички дейности в българските гори ще останат без правна регламентация и ще настъпи пълна анархия. Само можем да си представим какво ще настъпи в българските гори от утре насетне. Аз поне не виждам гаранциите, че в близките дни ще се предприемат веднага конкретни действия за законодателни промени. Искам да си давате ясна сметка какво ще последва наистина, ако ветото на Президента бъде подкрепено.
Политическите ни мотиви, за да гласуваме срещу ветото на Президента и за закона, са свързани преди всичко с това, че всички останали парламентарно представени партии са готови да направят, и явно ще направят, един дълбок поклон вляво.
Ще припомня думите на президента на Чехия Вацлав Клаус, който само преди около два месеца беше на държавно посещение в България – един емблематичен, дясно консервативен европейски политик, когото май президентът обърка от коя държава идва, но това пак е отделна тема. Този човек се изказа не много ласкаво за еколозите. Той директно каза, че те пречат на развитието. Той ги нарече новите комунисти. Новите комунисти, уважаеми колеги от десните партии в парламента, и сега Вие се готвите да направите дълбок поклон вдясно на новите комунисти, така излиза.
Естествено, ние подкрепяме протеста на младите хора, защото протестът на „Орлов мост” беше спонтанен. Там не преобладаваха еколозите. Там бяха същите тези хора, които протестираха срещу АСТА, същите тези хора, които протестираха срещу шистовия газ, същите тези хора, които са недоволни от модела на управление, наложен в България през последните две десетилетия. Само че оттук нататък, забележете, веднага се предприеха мерки за политическото използване на тези млади хора, които са искрени и почтени. Видяхте, че младежкото БСП беше спешно пратено на „Орлов мост”. Видяхте, че функционери на БСП тръгнаха да предлагат на Андрей – лидерът на еколозите, депутатски места. Активиран беше от нафталина председателят на Зелената партия, която май че е в Коалиция за България, да говори глупости на еко теми. Същият този, на когото Вие, господа от левицата, дадохте партийна централа до Съдебната палата и в продължение на години този човек я даваше под наем на адвокати и се нагушка с десетки и стотици хиляди левове, сега Вие го активирате да става и да говори по еко теми. Този, който е за затвора, така ли?! (Шум и реплики.) С това приключвам моето изказване.
Обръщам се накрая към колегите от ГЕРБ. Колеги от ГЕРБ, утре има опасност да видите заглавия в медиите „ГЕРБ е опозиция на самите себе си”. Не отивайте при сините, при „Атака”, при БСП и при ДПС, които очевидно са опозиция и правят дълбок поклон вляво. Не бъдете опозиция на самите себе си! (Реплика.)
Някой ме нарече, че съм болен. С такива хора разговарям в кафенето на парламента. Справка: председателят на Парламентарната група на ГЕРБ.
Ако някой повтори това нещо и разбера кой е, ще има много сериозни здравословни проблеми. (Силен шум и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Госпожа Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Искам да заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи ветото на Президента.
По отношение на мотивите искам да кажа и да призная, че обществото е останало с усещането за недостатъчен диалог по време на обсъждането и приемането на този законопроект и ние ще уважим това негово виждане. Нещо повече, още от миналата седмица сме инициирали и започнали разговори със съответните страни в този дебат и еколозите, които основно изявиха несъгласието си с дадени текстове.
В същността на законопроекта няма да се спирам. Тук над два часа се казаха много неща, в голямата си част и несъответстващи на фактологията. Добре че всичко остава в стенограмите, включително и от конкретните текстове, и всеки, който има експертизата и компетенцията, може да се убеди в съответните факти. Искам отговорно да заявя, че този законопроект след гласуването днес ще бъде отхвърлен, а ако се приеме, той ще се приеме във вида, в който наистина има обществено съгласие и еколозите считат, че каквото и да се прави в посока за развитие на регионите и ски туризма, то няма да уврежда околната среда. Докато няма такава убеденост, ние като инициатива няма да предприемем каквото и да е било.
Бих казала, че като народни представители, като представители от регионите си, в теми, които са болезнени за обществото, може би и вследствие на това, което се е случвало в последните години, трябва да преодолеем първичните си политически желания, усещания и виждания, да бъдем обществено отговорни, така че в обществото да има спокойствие.
В работните групи остана да постигнем съгласие само по чл. 54 относно режима, по който се изграждат ски пистите и съоръженията, и ако няма убеденост във всички страни да остане предложеният режим, ние няма да предложим промяна на този член.
Заявявам го – кръглата маса е публична. Обявена е за 3 юли тази година. Надявам се, че ще постигнем обществено съгласие по промените, които ще направим в окончателен вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Преди да закрия дискусията, думата има министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз искам от името на правителството и лично от мое име като министър, тъй като правителството беше вносител на този закон, да изкажа становището на правителството.
Първо, защо внесохме това изменение на Закона за горите, след като само преди около година беше приет новият Закон за горите? Като абсолютно нов закон той за пръв път постави в нова ситуация управлението на горите, разделяйки стопанската от контролната дейност. Знаете, че бяха създадени шест държавни горски предприятия. Те започнаха своята дейност. Като съвсем нов закон, като нещо, което се случва в българските гори за пръв път от десетилетия, се наложи да бъде направена тази промяна и затова Министерският съвет инициира тези поправки с цел най-вече да се регулират по нов начин взаимоотношенията в горите и дейността на държавните горски предприятия.
Знаете, че в тежката зима бяхме изправени в ситуация на определен дефицит на дърва за огрев, имаше затруднения в дървопреработвателната промишленост, така че именно това беше водещото, а не обвиненията, които чухме – че тази поправка е направена, за да обслужи определени икономически интереси.
Направихме го и със съзнанието, че трябва да отчетем и отчетохме настояването на Националното сдружение на общините, най-вече на малките общини, които нямат друга алтернатива на заетост, нямат друга възможност за привличане на инвестиции, освен да могат да разработят определени горски територии с цел не само за зимни спортове, защото говорим за зимни спортове, но гората да може да бъде използвана за летни спортове, въобще за туризъм. Така че това природно богатство, което имаме, трябва да може да бъде използвано. Отчетохме това желание на общините и затова определени поправки бяха вкарани в тази посока.
Трябваше да има и определена справедливост в този законопроект. Ще призная, че преди да бъде приет законът в първоначалния му вариант през април миналата година, това беше разписано като възможност. За останалите линейни съоръжения в горите в момента съществува режим те да получават разрешение без промяна на предназначението. Резонен беше въпросът защо разрешаваме за далекопроводи, за газопроводи, за водни съоръжения, за съоръжения на телекомуникациите, а същият режим не може да бъде разрешен и по отношение на линейни съоръжения – примерно ски лифтове и ски влекове. Опитахме се с тази поправка да върнем законопроекта в първия вариант. Признавам, ние отстъпихме в последния момент пред екологичните организации и направихме тази промяна с цел да защитим горските територии. Това се оказа непреодолима пречка пред бъдещите инвеститори и пред общините, които разчитаха това нещо да се случи.
Чух в дебатите, че беше цитирана и Конституцията. Предложението ни да не се прави промяна на предназначението е свързано с това горите и този горски фонд да останат винаги държавни. На Вас всички Ви е ясно, че промяната на предназначението е свързана с изваждането на горски фонд. С промяната на предназначението той става урбанизиран. Разбирате, че след това ние сме длъжни да го предложим за продажба на съответния инвеститор или на този, в чиято полза е променено предназначението. Не сме целели това и с тази поправка нямаше опасност да се стигне до загуба на държавен горски фонд. Амбицията ни, поне на това управление, беше да може в нашия мандат държавният горски фонд да бъде увеличен като процент, а не да бъде намален.
Къде сгрешихме? Предполагам, че сгрешихме в комуникацията с обществото или с определена част от обществото. След като се получи това поляризиране, след като има протести, явно нещо в комуникацията не е било както трябва. Затова ние категорично ще подкрепим и аз от името на правителството настоявам парламентарното мнозинство да подкрепи ветото на Президента и този закон да бъде върнат за доразглеждане.
Другото, което искам да декларираме категорично, е, че Политическа партия ГЕРБ със своето парламентарно мнозинство няма да допусне този закон да бъде гласуван, докато не се получи този обществен консенсус. Знаем, че това е много амбициозна задача. Много трудно, имайки предвид разговорите, които текат вече втора седмица между двете страни, се сближават позициите ни, но въпреки това ние ще продължим да водим разговорите. Разбира се, никой не е изолиран от тези разговори. Те се водят във формат и са инициирани от Комисията по земеделието и горите в Народното събрание. Доколкото знам, а и госпожа Танева го декларира – форматът е отворен. Всеки, който желае, може да участва. Надяваме се консенсусът да бъде постигнат. Защо ще бъде постигнат трудно? Защото години наред различните управления са довели обществото да не вярва. Тези, които бяха излезли, бяха по-младата част на обществото. Не вярват, защото знаят какво се случи в миналия мандат с прословутите заменки. Тогава поправките на Закона за горите бяха направени, за да обслужат определени интереси. Затова хората не вярват – за да не се получи нещо подобно.
За да не оставим абсолютно никакво съмнение в която и да е част от обществото, ние подкрепяме това вето и категорично декларираме, че докато този закон няма консенсус в тази му част, няма да бъде приет. Призовавам Ви и Вас – нека по тази тема, по последното национално богатство, което е останало на Българя, също да постигнем консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо председател, позволете ми една другарска, добронамерена забележка. Госпожо председател, днес се гледат два законопроекта, които са с вето на Президента. Провеждат се дебати по тези законопроекти. Аз апелирам към Вас да поканвате министрите, които присъстват, да вземат становище, преди да закриете дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът не е закрит, господин Терзийски. Не сте ме слушали внимателно.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): В такъв случай се извинявам, защото Вие сте демократ. Вярвам, че няма да се оправдаете със съществуващи практики до момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да участват в разискването? Няма.
Сега вече разискванията са закрити!
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, върнат с Указ № 234 от 16 юни 2012 г. от Президента на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 5, против 38, въздържали се 84.
Законът не е приет, тоест ветото е уважено.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ – продължение.
На второ четене до момента са приети членове до 143, включително.
Предстои да бъде докладван чл. 144 на стр. 160 от доклада.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: По чл. 144 е постъпило предложение от народния представител Борислав Стоянов – от чл. 144, ал. 1, т. 7 отпада изразът „включително изгаря” и се създава нова ал. 2, а другите се преномерират, като новата ал. 2 гласи:
„(2) За изгаряне на отработени масла без надлежно разрешение или по начин, водещ до превишаване на установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, физическите лица се наказват с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 144 и предлага следната редакция:
„Чл. 144. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. съхранява отработени масла или отпадъчни нефтопродукти на площадки, които не отговарят на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
2. извършва смяна на отработени масла на места, които не са оборудвани за целта, или в съдове, неотговарящи на изискванията;
3. смесва масла, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили, с други отработени масла;
4. смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи течности, спирачна течност и разтворители;
5. извършва продажба на масла и не е осигурило информация на видно място на територията на обекта относно местата за смяна на маслата, възможните опасности за човешкото здраве при неправилно манипулиране или риска за околната среда;
6. извършва смяна на масла и не е сключило договор, с който се гарантира събирането и предаването на отработени масла или отпадъчни нефтопродукти за оползотворяване.
(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и терфенили;
2. не спази сроковете, поставени в плана за почистването и/или обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, утвърден със заповед на директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено оборудването.
(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 1 - в размер от 6000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 2 - в размер от 14 000 до 40 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Стоянов, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 4, против 49, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 144 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 65, без против, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: По чл. 145 е постъпило предложение от народния представител Борислав Стоянов – в чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 и 2, след думата „разрешение” се добавя „или регистрационен документ”;
2. В ал. 2 числото „30 000” се заменя със „7000”, а числото „100 000” се заменя с „10 000”;
3. В ал. 3 числото „60 000” се заменя с „14 000”, а числото „200 000” се заменя с „20 000”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 145 и предлага следната редакция:
„Чл. 145. (1) Наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. извършва дейности с ОЧЦМ без разрешение;
2. извършва продажба на ОЧЦМ, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица без разрешение;
3. приема ОЧЦМ от юридическо лице или едноличен търговец без сертификат за произход или без писмен договор;
4. непосредствено след извършване на сделката за получаване и/или експедиране на ОЧЦМ не вписва в отчетните документи всички обстоятелства;
5. не допусне контролните органи до местата, където осъществява дейността си или не представи в указания от тях срок отчетни документи за приетите, внесените, предадените и изнесените ОЧЦМ или други документи, които е длъжен да води;
6. сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък;
7. в тримесечен срок след преустановяване на дейността не реализира наличните количества ОЧЦМ и/или не предприеме необходимите действия за почистване на съответната площадка;
8. нарушава изискванията на чл. 39, ал. 4, 5 или 6;
9. приема от физически лица ОЧЦМ с битов характер без декларация за произход;
10. приема от физически лица ОЧЦМ, които нямат битов характер, в т.ч. отпадъци по чл. 39, ал. 1;
11. извършва разплащания по сделки с отпадъци в нарушение на изискванията по чл. 38, ал. 4;
12. не издава и/или не предаде декларация за съответствие съгласно чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 333/2011;
13. не прилага система за управление на качеството съгласно чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 333/2011.
(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1-3, 5, 6, 8-11 се налагат имуществени санкции в размер от 30 000 до 100 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 3000 до 10 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1-3, 5, 6, 8-11 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 6 000 до 20 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Борислав Стоянов, което комисията не подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 2, против 46, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 145 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Слушаме доклада от чл. 146 до чл. 156 включително.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 146 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 146 и предлага следната редакция:
„Чл. 146. Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. възложи или извършва строителни или монтажни работи или премахване на строежи без наличие на план за управление на строителни отпадъци в случаите, когато такъв се изисква по чл. 11, ал. 1;
2. не постигне изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци съгласно изискванията и сроковете, определени с наредбата по чл. 43, ал. 4.”
По чл. 147 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 147 и предлага следната редакция:
„Чл. 147. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. нарушава изискванията на чл. 47 и/или не заяви в срок вписване в регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 2-5 и 8;
2. не заяви за вписване в срок промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 2-5 и 8.
(2) На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., когато:
1. пуска на пазара батерии и акумулатори, които:
а) съдържат живак или кадмий над определените стойности по наредбата по чл. 13, ал. 1;
б) не са маркирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1;
в) не са маркирани с етикет за капацитет, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010;
2. пуска на пазара части и компоненти на моторни превозни средства, които:
а) съдържат олово, живак, шествалентен хром и кадмий над допустимите норми съгласно изискванията на този закон и съответната наредба по чл. 13, ал. 1;
б) не са обозначени с оглед годността им за повторна употреба и възстановяване, както и за възможността да бъдат разглобени преди последващо третиране;
3. пуска и разпространява на пазара опаковки, които не са маркирани с обозначения за идентичност на материалите, от които са произведени;
4. пуска и разпространява на пазара опаковки, които съдържат тежки метали – олово, кадмий, живак и шествалентен хром, над максимално допустимото съдържание и/или не отговарят на другите изисквания, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1;
5. пуска на пазара ЕЕО, което не е маркирано в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 1;
6. пуска на пазара други продукти, които не отговарят на изискванията, определени с този закон и/или с наредбите по чл. 13, ал. 1.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв, а по ал. 2 в размер от 20 000 до 100 000 лв..
(4) Лицето по ал. 2 или 3 се задължава да заплати и разходите за оползотворяването и/или обезвреждането на продуктите по ал. 2, т. 1, буква „а”, т. 2, буква „а”, т. 4 и т. 5.”
По чл. 148 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Борислав Стоянов, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 148 и предлага следната редакция:
„Чл. 148. (1) Наказва се с имуществена санкция организация по оползотворяване или лице по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си индивидуално, което:
1. не изпълни предписание на компетентните органи, дадено във връзка с неизпълнение на условие на разрешението по чл. 81, ал. 1;
2. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и/или наредбите по чл. 13, ал. 1;
3. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
4. не осигури достъп до площадки, помещения и/или документи на длъжностно лице, извършващо проверка, и/или на одиторите по чл. 18, ал. 2 или 3;
5. не изпълнява изискванията за обхванато население от системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки по чл. 33, ал. 1 и наредбата по чл. 13, ал. 1;
6. не са изпълнени задълженията за разделно събиране и третиране на отпадъци по чл. 14, ал. 1 и/или за създаване на система по чл. 15 и/или не са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 3 от лице, изпълняващо задълженията си индивидуално;
7. не възстанови в срок разходите по чл. 18, ал. 5.
8. не изпълни влязла в сила заповед по чл. 59, ал. 2 на министъра на околната среда и водите;
9. не предоставя информация на потребителите в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.
10. предостави неверни данни, изискващи се при издаване, изменение и/или допълване или продължаване срока на действие на разрешение по чл. 81, ал. 1;
(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налагат имуществени санкции в размер от 50 000 до 150 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 10 000 до 20 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 300 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 20 000 до 40 000 лв.
(4) Наказва се с имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв. лице по чл. 14, ал. 1, изпълняващо задълженията си индивидуално, което не приема обратно или не е осигурило обратното приемане на отпадъци в съответствие с чл. 14, ал. 3
(5) При повторно нарушение по ал. 4 се налага имуществена санкция в размер от 40 000 до 80 000 лв.”
По чл. 149 има постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 149 и предлага следната редакция:
„Чл. 149. (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. организация по оползотворяване, която наруши някоя от забраните по чл. 16 или 17.
(2) Юридическо лице или едноличен търговец, което не заплати продуктовата такса по чл. 59 в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 500 000 лв.
(3) Лице, което пуска на пазара продукти, след употребата, на които се образуват масово разпространени отпадъци и изпълнява задълженията си чрез колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв., в случай че откаже проверка или одитиране на данните за продуктите, пускани на пазара, според изискванията по чл. 14, ал. 6.
(4) За повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 1 - в размер от 60 000 до 200 000 лв.;
2. по ал. 2 - в размер от 60 000 до 1 000 000 лв.;
3. по ал. 3 - в размер от 20 000 до 60 000 лв.”
По чл. 150 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 150 и предлага следната редакция:
„Чл. 150. (1) За извършване на превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
(2) За извършване на превоз на опасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от 3000 до 15 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 250 000 лв.
(3) Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. физическо лице или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. не предостави документ, информация или не удостовери факти в съответствие с изискванията на чл. 15, букви „в”, „г” или „д” или чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
2. не предостави документ, информация или не изпрати нова нотификация в случаите по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
3. наруши забраната за смесване на отпадъци по време на превоз по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
4. не спази изискванията относно превоз на отпадъци по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
5. не изпрати копие от документ за превоз в съответствие с изискванията на чл. 35, параграф 3, буква „в”, чл. 38, параграф 3, буква „б” или чл. 42, параграф 3, буква „в” от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
(4) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 2 или на чл. 129, ал. 6 на физическите лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(5) Наказва се с имуществена санкция в размер 1000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява задължението си по чл. 103.
(6) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127, т. 1 или чл. 128 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(7) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 3 - в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 4 000 до 40 000 лв. за юридическите лица;
2. по ал. 4 - в размер от 2000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 10 000 до 20 000 лв. за юридическите лица;
3. по ал. 5 - в размер от 2000 лв.;
4. по ал. 6 - в размер от 2 000 до 20 000 лв. за физическите лица, съответно в размер от 20 000 до 40 000 лв. за юридическите лица.”
По чл. 151 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 151 и предлага следната редакция:
„Чл. 151. (1) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:
1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките в програмите за управление на отпадъците;
2. не извърши актуализация на програмата за управление на отпадъците съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;
4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112.
(2) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което:
1. не осигури съдове за събиране на битовите отпадъци;
2. не осигури събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;
3. не осигури почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;
4. не осигури организирането и прилагането на система за разделно събиране на опасните отпадъци от потока битови отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9;
5. не организира експлоатацията на обект за третиране на отпадъци в срок 6 месеца от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа;
6. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им;
7. не извърши в срок необходимите действия свързани с избора на площадка, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови отпадъци;
8. не организира събирането, оползотворяването или обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община;
9. не организира в срок разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло;
10. не организира дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци или не определи местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и/или местата за предаване на масово разпространени отпадъци;
11. не предприеме необходимите действия за изпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1 в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6;
12. не предприеме необходимите действия за подготовка и вземане на решение по чл. 26, ал. 1 или за неговото изпълнение;
13. не организира разделното събиране и съхраняването на битови биоразградими отпадъци, в това число не определи местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за компостиране или анаеробно разграждане, в случаите когато това се изисква от наредбата по чл. 43, ал.5;
14. не осигури в срок площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в това число едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и други в населени места с население, по-голямо от 10 000 жители;
15. не организира почистването от отпадъци на общинските пътища в съответствие с чл. 12;
16. не осигури информация на обществеността по чл. 19, ал. 3, т. 13;
17. не води регистър на площадките за предаване на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 14.
18. не предприеме необходимите действия за измерване и/или установяване на количествата и/или състава на отпадъците, в случаите когато това се изисква.
(3) Наказва се с глоба от 7000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са спазени изискванията за приемането на обекта;
2. определи площадка за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, без да извърши необходимото проучване или когато резултатите от него показват, че изграждането на площадката ще застраши човешкото здраве и околната среда и/или нарушава изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
3. не изпълни задълженията си по определяне на изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване дейността по третиране на отпадъците;
4. разреши въвеждането в експлоатация на инсталации и съоръжения за оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, когато не са спазени изискванията на този закон;
5. освободи от митнически контрол в нарушение на действащото законодателство транспортираните през държавната граница отпадъци;
6. не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на други последици от нарушенията;
7. одобри инвестиционен план или план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване без да са предвидени мерки или предвидените мерки не осигуряват изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци;
8. не предприеме необходимите действия за изпълнение и/или не изпълни целите за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 4.
(4) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 9, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(5) Наказва се с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
1. издаде разрешение или регистрационен документ за събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;
2. не предприеме необходимите мерки за установяване на нарушения на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и/или за налагане на санкции;
3. в случай на установено нарушение не предприеме необходимите действия за отстраняването му.
(6) За повторно нарушение се налага глоба, както следва:
1. по ал. 1 – в размер от 2000 до 8000 лв.;
2. по ал. 2 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;
3. по ал. 3 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.;
4. по ал. 4 – в размер от 2000 до 10 000 лв.;.
5. по ал. 5 – в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154.
По чл. 155 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 155 и предлага следната редакция:
„Чл. 155. (1) За други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 500 до 3000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.”
По чл. 156 е постъпило предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 156 и предлага следната редакция:
„Чл. 156. (1) За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция, в размер от 5000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение на физическите лица се налага глоба в размер от 4000 лв. до 20 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 10 000 до 40 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук ще прекъснем.
След като не виждам желаещи за изказване, подлагам на гласуване текстове с номера от 146 до 156 включително.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим срока между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за гражданското въздухоплаване.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: По чл. 157 е постъпило предложение на народния представител Борислав Стоянов – член 157 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 157 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 157 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за чл. 158.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 158, който става чл. 157 и предлага следната редакция:
„Чл. 157. (1) Нарушенията по чл. 133, ал. 1 и 2, чл. 134, ал. 1 и 2 и чл. 146 се установяват с акт на директора на РИОСВ или оправомощени от него длъжностни лица, както и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община.
(2) Нарушенията по чл. 133, ал. 4, чл. 135 – 138, 140, 141, 143, 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 – 4, и чл. 152 – 154 се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 – с акт на съответния контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него длъжностни лица;
(3) Нарушенията по чл. 148 и чл. 151, ал. 5 се установяват с акт на министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица;
(4) Наказателните постановления по ал. 1, 2 и 3 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, както и от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по ал. 1.
(5) Нарушенията по чл. 133, ал. 3 и чл. 145 се установяват с акт на органите на МВР или оправомощени от директора на РИОСВ или кмета на общината длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.”
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за чл. 159.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 159, който става чл. 158 и предлага следната редакция:
„Чл. 158. Нарушенията по чл. 150 се установяват с акт на контролните органи по чл. 116, ал. 2, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.”
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за чл. 160.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 159 и предлага следната редакция:
„Чл. 159. Нарушенията по чл. 139 се установяват с акт на оправомощени от директора на РЗИ или директора на РИОСВ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на РЗИ или директора на РИОСВ.”
Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители за чл. 161.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 161, който става член 160 и предлага следната редакция:
„Чл. 160. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме членове с номера от 157 до 160 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Стоянов по § 1:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 6, а останалите точки се преномерират и коригират съответните препратки към тях, със следния текст:
„6. „Възнаграждение на организация по оползотворяване” е договорената или определената с нормативен акт и посочена в договора по чл. 14, ал. 5 парична сума, представляваща заплащането на възнаграждение за членство към организация по оползотворяване срещу изпълнение на нормативно определени цели;”.
2. Сегашната т. 16 се изменя, като думите „и/или самостоятелно извършва” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Митко Захов:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 6:
„6. „Възнаграждение на организация по оползотворяване” е договорената или определената с нормативен акт и посочена в договора по чл. 14, ал. 5 парична сума, представляваща заплащането на възнаграждение към организация по оползотворяване по съответния договор от страна на неин член.”
2. Точки 6-15 стават съответно т. 7-16.
3. Точка 16 става т. 17 и в нея думите „и/или самостоятелно извършва” се заличават.
4. Точки 17 - 33 стават съответно т.т. 18 - 34.
5. Създава се нова т. 35:
„35. „разходи за постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци” са: разходите, които лицата изпълняващи задълженията си индивидуално или организациите по оползотворяване реализират за дейности по събиране в това число разделно събиране, предварително третиране (разкомплектоване), подготовка за повторна употреба, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на масово разпространени отпадъци от съответния вид за постигане на целите, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 за отчетния/одитирания период.”
6. Точки 35 - 41 стават съответно т.т. 36 - 42.
7. Създава се нова т. 43:
„43. „Съществено неизпълнение на целите” е всяко действие или бездействие на организация по оползотворяване или на лице, изпълняващо задълженията си по този закон индивидуално, при което не са изпълнени целите по чл. 14, ал. 1 в размер над 30 на сто от пазарния дял на задължените лица”.
8. Точки 43 - 46 стават съответно т. 44 - 47.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Костадин Язов:
Параграф 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„16. „Организация по оползотворяване” е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Организацията по оползотворяване няма право да възлага извършването на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци на свързани лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Джевдет Чакъров:
В § 1 на Допълнителните разпоредби точка 42 да се измени както следва:
„42. „Съхраняване” е всяка от дейностите:
1. предварително съхраняване на отпадъците на мястото на образуването им до събирането им;
2. предварително съхраняване на отпадъците като част от процеса на събирането по смисъла на този закон;
3. съхраняване на отпадъците до тяхното третиране, изразяваща се в:
а) дейност по оползотворяване с код R 13, изразяваща се в съхраняване на отпадъците до извършване на някоя от дейностите по оползотворяване с кодове R 1 – R 12, с изключение на съхраняването на отпадъците по точка 1 и точка 2 от настоящата разпоредба, или
б) дейност по обезвреждане с код D 15, изразяваща се в съхраняване на отпадъците до извършването на някоя от дейностите по обезвреждане с кодове D 1 – D 14, с изключение на съхраняването на отпадъците по точка 1 и точка 2 от настоящата разпоредба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Божинов по реда на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
В § 1 на Допълнителните разпоредби в т. 34 след думите „и естество на отпадъците” да се добавят думите „при източника”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Стоянов, което комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 12, против 47, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Митко Захов, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 7, против 21, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Костадин Язов – комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 21, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Джевдет Чакъров – комисията не го подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 7, против 44, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
И последното предложение е на народния представител Георги Божинов – комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 6, против 62, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 1 по вносител, подкрепено от комисията.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА - КОПАРОВА: Постъпило е предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители по § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.);
2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО;
3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците;
4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци;
5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО);
6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки;
7. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства;
8. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ);
9. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието;
10. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид;
11. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис;
12. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2, както е по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. (1) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.
(2) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган във връзка с информирането, докладването и нотифицирането на Европейската комисия по Директива 2008/98/ЕО, включително:
1. нотифициране на всеки случай за класификация на отпадъците по чл. 3, ал. 4 и 5;
2. нотифициране на решенията по чл. 5, ал. 2, постановяващи, че даден отпадък е престанал да бъде отпадък, в случаите когато не са определени критерии на ниво Европейски съюз, които да бъдат прилагани за целта;
3. представяне на доклада по чл. 49, ал. 11;
4. предоставяне на информация за общите правила, определени по реда на чл. 35, ал. 6;
5. информиране за плана за управление на отпадъците по чл. 49 и програмата за предотвратяване на отпадъци по чл. 50 след тяхното приемане, както и за всички техни съществени изменения;
6. предоставяне на всеки три години на секторен доклад за прилагане на директивата в електронен формат, съдържащ информация за управлението на отработени масла и за постигнатия напредък в изпълнението на програмите за предотвратяване на отпадъци, и - по целесъобразност - информация относно мерките за разширена отговорност на производителите;
7. нотифициране на решенията по чл. 98, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 3, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
С това приключваме за днес със законодателната програма.
Утре продължаваме в 9,00 ч. с Преходни и заключителни разпоредби от същия законопроект.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:

Митхат Метин

Любомир Иванов