Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетото вчера процедурно решение като точка първа от програмата ни днес следва да обсъдим:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2011 Г.
Вносител е председателят на Българската академия на науките от 26 април 2012 г.
Предлагам да бъдат допуснати в залата акад. Додунеков – настоящ председател на БАН, акад. Никола Съботинов – предишен председател на БАН, и проф. Стефан Хаджитодоров – главен научен секретар на БАН.
Моля да гласуваме.
Гласували 124 народни представители: за 124, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
С Доклада на Комисията по образованието и науката, въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от председателя на БАН на 26 април 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 май 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от председателя на БАН на 26 април 2012 г.
На заседанието присъстваха акад. Никола Съботинов, проф. Стефан Хаджитодоров, които представиха доклада. Писмени становища постъпиха от Съвета на настоятелите на БАН, от Министъра на образованието, младежта и науката, от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от Съюза на учените в България и от Клуба за академични реформи в България.
През 2011 г. няма съществени промени в общата структура на персонала в БАН. В края на 2011 г. заетият персонал на бюджетна издръжка в Академията е 6314 души, с 322 по-малко от 2010 г. Няма съществена промяна в съотношението на хабилитираните учени към нехабилитираните – съответно 48.5% и 51.5%. Професорите са 21,6 % от общия брой на хабилитираните учени. Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява 139 човека, от които 58 са академици и 81 – член-кореспонденти, от които една част работят в БАН, а другите са извън академията.
Анализът на публикационната активност показва, че 39 % от публикациите са в международни списания, които са реферирани и имат импакт фактор и високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа. Най-висок дял имат публикациите в научните направления: нанонауки, материалознание, информационни технологии, а също и в хуманитарните науки, културно-историческото наследство и националната идентичност.
През 2011 г. учените от БАН са работили по 2938 проекта, от които 2099 са получавали допълнително финансиране от външни източници. Допълнителното финансиране на научната дейност е привлякло общо 30 млн. лв. от България и чужбина. От тях 18 милиона са от България, като почти 25 % са от договори с търговски фирми. Финансирането от чужбина е 12 млн. лв., като отново почти 25 % са получени от чуждия бизнес, което е устойчива тенденция от последните години. Друга част от външното финансиране е свързана с участие в европейските програми. Само в Седма рамкова програма на Европейския съюз е договорено финансиране за 2011 г. в рамките на 2,4 млн. евро.
Международната дейност на Българската академия на науките се основа на 49 действащи спогодби, от които 18 със страни от Европейския съюз. В рамките на тези спогодби се изпълняват 358 проекта на междуакадемично равнище. Участието в международни проекти е затруднено от липсата на свободни оборотни средства, необходими за съфинансиране и авансови плащания по проектите. Като цяло международната дейност е изключително свита, защото поради липса на средства БАН не може да плаща членски внос във всички 23 международни организации, в които членува и участва в работата само на девет организации, три от които са свързани с хидрометереологичните прогнози.
В началото на 2011 г. БАН има 572 докторанти, в края – 572. Успешно защитават около 16 процента, което е нарастване спрямо предходната година. През 2011 г. в българските университети е имало 457 лектори от БАН, други 236 учени са водили лекции и упражнения, а още 59 са водили различни курсове за следдипломна квалификация и специализация. Данните се разглеждат като индикатор за ефективно коопериране с университети в страната.
През 2011 г. по заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 4800 експертизи и експертни мнения, подписани както от отделни учени, така и от научни съвети на институти.
Бюджетната субсидия през 2011 г. е 60 млн. лв. или 0.079 % от брутния вътрешен продукт. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителните вноски, за обезщетения, за стипендии и пожизнени възнаграждения на академиците, съгласно постановления на Министерския съвет. Средната заплата през 2011 г. е 559 лв. Най-голяма част от субсидията се разпределя за нанонауки, климатичните промени, рискове и природни ресурси и културно-историческо наследство. Общо 82 % от бюджетната субсидия се разпределят в пълно съответствие с приоритетите на националната стратегия за развитие на научните изследвания и за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата.
Собствени приходи и трансфери са 40 млн. лв. От тях 30 млн. лв. са от научни разработки и от научни договори. Останалата част е формирана от дарения, от договори за услуги от страната и от чужбина и от наеми на имущество. Отдава се около 5 % от собствеността на академията под наем срещу 4 млн. лв. През 2011 г. всички капиталови разходи са само от собствените приходи, основно за аварийни ремонти, финансирани със средствата от наемите.
Постъпилите писмени становища подкрепят доклада. Към работата на БАН са отправени препоръки за насочване на допълнителни усилия към иновационните разработки и публикуването в международни реферирани списания, а към доклада – за развитие на аналитичната му част, която да обоснове необходимостта от корекция на финансовата рамка.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Георги Терзийски, Станислав Станилов, Алиосман Имамов и Огнян Стоичков.
Според тях в доклада се посочени причините за намаляването на броя на иновативните разработки, което се дължи на драстичното свиване на държавната субсидия за БАН. Българската държава е посочила пет приоритетни области в националната стратегия за научни изследвания, но все още не е определила конкретните поръчки към научните организации. Учените не са привлечени в реализацията на приоритетни национални проекти като изграждането на електронното правителство. Народните представители подчертаха факта, че предимно частни, а не държавни търговски дружества възлагат поръчки на БАН. Изразено бе съжаление, че министрите не участват достатъчно активно в работата на Съвета на настоятелите. Направено бе предложението следващите годишни доклади на БАН да бъдат представяни и в други парламентарни комисии, като Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, Народното събрание
РЕШИ:
Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Дами и господа народни представители, съгласно чл. 80, ал. 4, след като чуем становището на комисията по представения доклад, има възможност в рамките на до 10 минути да се направи изложение от страна на вносителя. Такова ще бъде направено от главния научен секретар на БАН – господин Хаджитодоров.
Заповядайте, професор Хаджитодоров.
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! На Вашето внимание представям Отчета за 2011 г. на Българската академия на науките (както предполагам, че Вие сте го получили) в рамките на два документа – един пълен отчет и извадка, която представлява абстракт на този отчет.
През 2011 г. в състава на Българската академия на науките са работили общо около 6400 служители, половината от които –около 3000, са учени с научни степени и звания. Половината от тези служители с научни степени и звания са разпределени, както следва: 1162 доценти, 292 професори, академици и член-кореспонденти. Общо – 1482 хабилитирани учени, които работят в рамките на академията.
Какво са произвели като научна продукция тези учени през 2011 г.? Искам да подчертая, че 2011 г. беше тежка година за академията. Една година, в която ние отново имахме много рестриктивен бюджет, с който разполагахме, за да обезпечим нашата научно-изследователска дейност. Една година, в която Народното събрание прие поправки в закона – Вие знаете много добре. Благодарение на усилията на Народното събрание бяха гласувани определени поправки и беше създадена нова институция, в рамките на управляващите структури на академията – настоятелството. (По време на изказването си проф. Хаджитодоров показва мултимедия.)
Общият брой публикации. На слайда виждате как се e движил общият брой публикации през последните пет години. Има едно намаление, което ще се опитам да го коментирам след малко (по време на дискусията около слайдовете), свързано както с общия брой на проекти, така и с финансирането на дейността на Българската академия на науките.
Радостното е, ако се проследи какво е разпределението на публикациите, че около половината публикации, направени от учените в Българската академия на науките, фигурират в световните системи за рефериране и индексиране. Това е един изключително добър показател, особено за България. Това означава, че дейността, извършвана от учените в рамките на академията, е разпознаваема, видима и забележима от световната научна общност.
Публикациите разпределени по научни направления. Най-много публикации има естествено в областта на културно-историческото наследство и националната идентичност, следват нанонауки и нови технологии, информационни и комуникационни технологии.
Цитатите. Един допълнителен индикатор за това доколко е видима и разпознаваема научно-изследователската дейност в Българската академия на науките е броят на цитатите. Качеството на публикациите се измерва с броя на цитатите, които са забелязани по отношение на тези публикации. Виждате последните две години – нарастване на броя на цитатите, от страна на чужди учени, на разработки, публикувани от учените на Българската академия на науките. Разпределено по научни направления – най-много цитати са забелязани в областта на енергийните ресурси, биомедицина и качество на живот и, естествено, на първо място, нанонауки, нови материали и технологии.
Общият брой на проекти по години. Виждате разпределението на проектите по години – има известно намаление. Ще коментирам след малко на какво се дължи това намаление, свързано и с публикациите. След няколко слайда това нещо ще стане ясно.
Допълнителното финансиране. От тези 2900, близо 3000 проекта, допълнително финансирани са 2100 проекта, като от проекти, които пряко са свързани с научни резултати, с научни продукти и договори за научни разработки, възложени от съответни субекти в страната и в чужбина, миналата година Българската академия на науките е успяла да привлече около 30 млн. лв. Виждате как са разпределени тези 30 млн. лв. по съответните направления. Тук отново би трябвало да подчертая, че в областта на климатичните промени, рискове и природните ресурси – там, където са концентрирани и основна част от нашите общонационални и оперативни дейности, има най-много привлечени средства. Следват енергийните ресурси, нанонауки и технологии.
Специално за парите, привлечени от страната – те са около 18 милиона. Естествено най-голяма част от тези постъпления идват по линия на фонд „Научни изследвания” – около 40%, след това следват различни министерства и ведомства. Тук, забележете, макар че сме в криза – около една четвърт от приходите от допълнителни проекти и договори, привлечени от Българската академия на науките, идват от български търговски субекти.
Същата пропорция – една четвърт от парите, привлечени от чужбина, а от чужбина са общо около 12 милиона – идват от търговски дружества от чужбина. Това означава, че както български фирми търсят услугите на учените от Българската академия на науките, така и чужди фирми се обръщат към учените от Българската академия на науките. Естествено най-голям е делът на програмите на Европейския съюз.
Как се е движило допълнителното финансиране през годините? Показвам един слайд в рамките на близо 9-10 години.
Какво е характерно? Когато държавната субсидия за изследователската дейност на Българската академия на науките е била най-голяма, а това е през 2008 – 2009 г., тогава съответно и размерът на допълнително привлечените средства е най-голям. Тоест, това са скачени съдове – в момента, в който ние разполагаме с достатъчно средства от държавния бюджет, можем да привличаме и голяма част допълнителни средства. Нашите изчисления показват, че за всеки вложен лев като съфинансиране за привличане на допълнителни средства възвръщаемостта е някъде между 6 и 7 лв. Тоест, струва си да имаме пари за съфинансиране, за да можем да привличаме допълнителни средства от външни източници.
Какво е нашето участие специално за Седма рамкова програма? Може би забелязвате, че при общо 572 подадени проекта, имаме одобрени 172 и привлечени средства от около 16 млн. евро. Процентът на успеваемост е 30%.
Уважаеми госпожи и господа, 30% в рамките на Европа е един значителен процент на успеваемост. Обикновено е някъде от 12 до 15%, така нареченият „съксес рейт”. В Българската академия на науките сме успели да постигнем 30%.
Броят на докторантите. Поддържаме горе-долу стабилен този показател – имаме около 600 човека докторанти. Някъде между 16, 17 до 18% е броят на успешно защитилите докторанти. Около 1200 експерти са изготвили близо 5000 мнения и експертизи за различни министерства и ведомства в българската държава.
Научните и научно-приложни постижения подробно са дадени в отчета, но все пак бих желал да подчертая някои, които са особено успешни и важни за развитието на икономиката на страната. Това са анализи, извършени за управление на ТЕЦ „Марица изток”, които ще доведат до крайната себестойност на произведената електроенергия, едни много важни стрес-тестове, които са извършени за АЕЦ „Козлодуй”, за определяне на запасите на безопасност при екстремни външни въздействия. Направена е една комплексна оценка на състоянието на морската среда в района на трасето на газопровода „Южен поток”, както в българския сектор, така и в икономическата зона на Турция. Тук ще мина слайдовете по-бързо.
По отношение на „Човек и общество” има много важни анализи за демографското развитие на страната. Подробности ще намерите в самия отчет и в подробния доклад. Това според мен са важни резултати, които са от полза на развитието и просперитета на българското общество.
Една нерадостна картинка, уважаеми дами и господа, как се е движил процентът на субсидията на БАН от брутния вътрешен продукт през последните 15 години. За първи път последните две години бюджетът на Академията падна под 0,1%. Повече, мисля, че коментарите са излишни.
В абсолютни стойности, видяхте преди малко, когато субсидията през 2008 - 2009 г. е най-голяма – имаме най-много привлечени проекти и най-много публикации, защото в крайна сметка публикационната активност се определя от това по какви проекти работят нашите учени.
Тук виждате разпределението на субсидията по научни направления. Естествено най-много даваме в областта на нанонауките, там са и най-големите ни постижения.
На второ място, следват климатичните промени, там където основно са концентрирани наши общонационални и оперативни дейности.
Нещо, което интересува Народното събрание – какво е съответствието на изследванията, извършвани в Българската академия на науките с приоритетните направления на Стратегията за развитие на науката в България? Виждате на екрана петте приоритета – 65% от бюджетната субсидия директно отиват за финансиране на дейности в тези пет приоритета. Към тях прибавяме и 17-те процента, които се отделят за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата. Така че 82% от общата субсидия на Българската академия на науките се разпределя директно в пълно съответствие със стратегията и интересите на държавата.
Собствените приходи, от една страна, което преди малко показах на слайда, е свързано с научните проекти и договори, а от друга страна, това са общо допълнително 10 милиона от други приходи.
Къде са другите приходи? Другите приходи – това са от дарения, от наеми. Наемите в Академията са един стабилен показател през последните 4-5 години, около 4 милиона на година.
Имаме договори от чужбина и договори от страната, свързани не с научни продукти, а с услуги. Една голяма част от нашите лаборатории извършват най-различни измервания на електромагнитна активност, на зануляване и така нататък – това са услуги, които не ги отнасяме към научните изследвания и към научните продукти, защото те де факто са едни чисти услуги и нищо повече.
Процентът съотношение между субсидии и собствени приходи. Държа да отбележа, че това съотношение, което сме успели да постигнем през последните четири години като един стабилен показател – 60% субсидия от държавата, 40% собствени приходи – в рамките на Европейския съюз, е един много добър показател. Много малко са институциите, подобни на Българската академия на науките, които са успели да постигнат такъв размер на съотношение: субсидия от държавата – собствени приходи.
Разходите на БАН от субсидията. Виждате, че работната заплата заедно с осигурителните вноски формират 87, близо 90% от държавната субсидия отива само за заплати. Де факто от държавната субсидия нямаме никакви пари за реална научноизследователска дейност, за закупуване на апаратура, за участие в конференции, за капиталови разходи, за поддръжка на материално-техническата база. Реално е така.
Откъде идват тези разходи? Тези разходи, така или иначе, се правят, но се правят за сметка на собствените приходи от проекти и договори, които изпълняваме за външни възложители.
Ето диаграмата за материално-техническата база по години. Вижте, поддръжката на една конкурентоспособна научна инфраструктура е много важна, защото ние с тази инфраструктура кандидатстваме за финансиране на проекти и по европейските програми, пък дори и във Фонда за научни изследвания, така че средства за поддръжка на научната инфраструктура трябва задължително да се отделят.
Виждате в абсолютни стойности през годините какви са били тези средства. Това е диаграмата, която показва, че през последните две години нито един лев от държавната субсидия фактически не отиват за поддръжка и развитие на научната инфраструктура. Всичко е за сметка на нашите собствени приходи, а за да бъдем конкурентоспособни тази научна инфраструктура трябва да се поддържа. Аз спирам дотук.
Благодаря Ви, госпожо председател за предоставената възможност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Хаджитодоров.
Дискусията е открита.
Народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на БАН акад. Додунеков, уважаеми господин председател на БАН акад. Съботинов, уважаеми господин проф. Хаджитодоров! Едва вчера положих клетва и това наложи в кратък срок да се запозная с Отчетния доклад на Българската академия на науките, както и с решението на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. С проблемите на БАН, струва ми се, съм добре запозната от години.
Напълно се присъединявам към становището на комисията за това, че Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г. е изготвен в съответствие със законовите разпоредби – компетентно и задълбочено, че съдържа солиден емпиричен материал за научната дейност и научните открития на учените в БАН, че обобщенията и изводите, направени в Годишния доклад на БАН, сигнализират за тревожното състояние на науката в България. Така че не смятам за необходимо да преповтарям положения, застъпени в доклада на комисията.
По-скоро бих искала да обърна внимание на проблеми, които сериозно затрудняват работата на Българската академия на науките. И през 2011 г. БАН защити своето място на основната национална научна институция, без която е невъзможно да се развива науката у нас. Явно, били са или прибързани, или преднамерени съжденията, че БАН е изживяла времето си институция и че не допринася за развоя на науката в България.
Оказва се, че в Европейския съюз има достатъчно научни организации, близки по съдържание и дух на БАН, а и какво лошо има в това да продължаваме утвърдени научни традиции, доказали себе си през десетилетията и обогатявани от новите тенденции на науката в Европа и света.
Така или иначе, принципно важен е въпросът държавата да не бъде мащеха спрямо БАН, а да следва европейския опит на активно субсидиране на научните изследвания. Ще припомня, че в основния стратегически документ на Европейския съюз „Европа 2020” се потвърждава Лисабонската цел от 3% от БВП за научни изследвания, от тях 1% публични средства. Показателно е, че дори и в условията на криза държавите членки провеждат финансови политики, чрез които увеличават, а не намаляват субсидиите за научни изследвания, докато у нас за наука, тук се включва и БАН, през последните две години се отделят 0,16-0,17% от БВП.
Мен лично дълбоко ме обезпокои главният извод от Годишния доклад за дейността на БАН и понеже смятам, че е съвсем навременен и точен, ще си позволя да го цитирам: „През последните две години държавната субсидия за БАН не осигурява достатъчно средства за фонд „Работна заплата” и служителите на Академията са принудени да ползват неплатени отпуски или да преминават към намалено работно време. Субсидията не осигурява средства за научни изследователски разходи. За финансиране на същинската научноизследователска дейност звената на БАН разчитат изцяло на договори за научни разработки по национални и международни програми – на постъпленията от тях. Недостатъчната субсидия на Академията се отразява и върху възможността за генериране на приходи. Липсват средства за съфинансиране, както и оборотни средства за изпълнение на проектите по получаването на възстановителните траншове. Много от програмите работят на принципа: първо, да се извършат и платят разходите и след това да се осъществява финансирането. Институциите бавят одобряването на отчети и възстановяването на средства с месеци, понякога дори с години. Липсват средства за най-елементарна текуща издръжка, материали и консумативи, които влошават условията на труд”. Край на цитата. И така нататък, и така нататък.
Парламентът би трябвало да има предвид тази констатация при изготвянето на Бюджет 2013 г., като се надявам, че обещаните от президента Росен Плевнелиев около 15 млн. лв. ще бъдат предоставени още тази година на БАН. Разбира се, БАН според мен ежедневно решава редица проблеми, които не са намерили място в доклада им, само части са засегнати.
От огромно значение е ние като народни представители да получим по-голяма яснота относно координацията между БАН и университетите в научната сфера – до каква степен са преодолени вече констатирани недостатъци и какви стъпки са направени в правилната посока. Несъмнено този вид дейност изисква и съответното субсидиране, което в момента липсва.
В доклада на БАН респектиращо се разкриват най-високите постижения на Академията, но остава тепърва да се решава реализацията на иновативните продукти, особено при положение че у нас понастоящем индустрията е в застой, липсва икономика на растежа. Тук държа да подчертая: държавата е с повече възможности от БАН за решаване на кризисната ситуация.
Известно е, че от години БАН работи за установяване на ползотворни, взаимоизгодни отношения с бизнеса, но препятствията се оказват сякаш непреодолими. Първо, защото не е натрупан опит в идеологизирането между науката и бизнеса. Второ, българският бизнес няма такива средства, а и не е изработил навици за подпомагане на научната дейност, развивайки производството. Чуждите корпорации, които работят у нас, предпочитат да усвояват продукти, изготвени в техни научни центрове, извън българската територия. Този въпрос може би трябва да намери решение по законов път.
И друго, за което искам да предупредя. Прочетох в пресата изказване на ръководител в БАН, който заявява, че за да компенсира недостига на финансови средства, се готви да продава имоти на Академията. Ако се тръгне по този път, това ще бъде катастрофа, още повече че и моето мнение като университетски преподавал е, че част от най-висшата администрация чрез финансовия терор върху БАН преследват именно тази задача – да реализират продажби на имотите на БАН, които се изчисляват на 3 4 милиарда.
Накрая бих искала още веднъж да подкрепя решението на комисията по Годишния доклад на БАН и да кажа, че е добре, когато представителите на различните политически сили се обединяват в името на реалния национален диалог, за да гласуват единодушно в полза на науката, на БАН, на научния прогрес.
Използвам случая от тази висока трибуна да изряза уважението си към хората на науката в България, към българските учени, които и в най-трудни условия показват, че за тях научната дейност е кауза и съдба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Добрева.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма да повтарям неща, които съм казал от тази трибуна. Този доклад, който е много добре написан, беше приет, както разбрахте, от комисията с пълно мнозинство, без особени бележки и се разсъждаваше главно върху това, че Академията има недофинансиране и че следствията от това са както непосредствени, така и дългосрочни – намаляването на научната продукция е непосредствено, а дългосрочните се състоят в следното.
През последните месеци направих една статистика, от която се оказа, че за изминалите 10 години всички средношколци от българските елитни училища, които са печелили конкурси по математика, биология, химия и физика, нито един от тях не е останал да учи в България и нито един от тях не се е върнал след като е завършил – всички са останали в чужди научни институти. Това изтичане на мозъци е дългосрочно последствие от недофинансирането на българската наука, най-вече фундаменталната. Тези хора, които работят в колайдера и сега ги показват по телевизията, за да обясняват на българите какви са постиженията, 90% са от Академията, а останалите от университетите, но са отишли там като личности – със собствените си постижения, а не изпратени от правителството или по някакъв такъв договор.
В един вестник прочетох нещо и мисля, че е вярно, че само 10% от учениците от Софийската математическа гимназия ще кандидатстват в български учебни заведения, останалите заминават за чужбина. Те също няма да се върнат, съвсем сигурно е, защото тук няма къде да приложат своите знания по отношение на високите материи на науката. Това изтичане на мозъци, повтарям, е безвъзвратно и ако не се вземат никакви мерки, няма как да излезем от ситуацията.
Призовавам управляващите да преоценят отношението си към фундаменталните научни изследвания в България. Не се надявам, че с голямо внимание слушате думите ми, но това, което правим в момента с науката, е наистина катастрофално, ще има тежки последствия и когато те се осъзнаят, ще бъде късно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми академици - гости, уважаеми колеги! Съгласен съм с проф. Станилов за тъжните констатации по отношение на изтичането на мозъци и по отношение на ролята на науката в България.
Ще подкрепим, разбира се, този законопроект, който единодушно беше подкрепен от комисията най-вече защото той е резултат от неимоверните усилия на тези, които работят в тази важна институция при тежките финансови и други условия, които бяха създадени през миналата година. В отчета на БАН ясно беше подчертано, че 2011 г. е изключително тежка, един рестриктивен бюджет.
Искам да напомня, уважаеми дами и господа, че миналата година беше приет нов Закон за Българската академия на науките. Закон, който беше консенсусен по отношение на политическите оценки в парламента. За съжаление обаче трябва да се каже, че този законопроект не се прояви в неговата очаквана ефективност, не облекчи и не засили ролята, не даде ясна, заслужена оценка на тази институция в нашето общество.
Заплащането на научните работници в тази институция е унизително. Ако приемем, че заплащането в публичния сектор е оценка за обществената значимост на труда на хората, ако сравним заплатите на млад учен в тази институция с други професии от нашето общество, ще видим до каква степен са подложени на унижения нашите млади учени.
Това е една от причините да бягат от България и те ще продължават да бягат, докато нашето общество и управляващите, и политиците изобщо, не дадат ясна и достойна оценка на техния труд, на ползата му за обществото.
Добра е тенденцията, че повечето от научните разработки са поръчки на търговски субекти. Това е един ясен знак, че има преориентация на научните изследвания в посока на комерсиализацията им, в посока на практическата им приложимост.
Но аз мисля, че Българската академия на науките все още търси своето място в процеса на развитие на българското общество. Тя няма да го намери, защото повечето политически грешки – грешките при вземането на политически решения, са в резултат на лоши анализи както диагностични, така и прогностични, в резултат на това, че политиците не оценяват онази дълбоко необходима помощ от страна на научните работници, която биха могли да окажат при вземането на правилни решения.
БАН няма да успее да намери своето истинско и адекватно място в нашето общество, защото управляващите нямат ясни позиции по отношение на стратегии и по отношение на приоритети. Учените могат да помогнат на управляващите да им кажат какво значи „клъстеризация”, а не да размахваме знамето на клъстерите, сякаш откриваме топлата вода. Това преди всичко е научен проблем, а след това е политически и практичен.
Има много други примери, при които управлението на страната може да бъде подпомогнато, и то в много силна степен, от ясни, точни и полезни разработки от страна на Българската академия на науките. Това е основната й задача.
Желая успех на новото ръководство на тази важна институция! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги?
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, колеги, уважаеми гости от Българската академия на науките! Позволявам си да взема накратко думата във връзка с раздели от годишния доклад, които ми се струва, че досега не бяха засегнати. Това са разделите „Културно-историческото наследство и националната идентичност” и „Човек и общество”.
Наред, разбира се, с приоритетното внимание към приложната страна в дейността на БАН по отношение на икономиката и на новите технологии, считам, госпожо председател, че не по-малко сериозно внимание трябва да обърнем на тези дейности в системата на БАН, свързани с държавността, най-общо казано.
Когато разсъждаваме за Българската академия на науките, за нейния бюджет и за нормативни условия на дейност, правилно е, според мен, да съзнаваме, че Българската академия на науките е една от най-важните институции на българската държава и институция на държавността. Както е отбелязано в самото начало на доклада, БАН отбелязва своята 142-годишнина – БАН е по-стара от новата българска държава. Много е показателно, че зад темелите на българската държавност от края на XIX век именно книжовността във вид на Книжовно дружество е заложена като дефиниращия фактор.
Във тази връзка онова, което е посочено в тези три раздела като приноси от страна на дейността на съответните структурни звена, заслужава специално внимание. Бих насочил вниманието на колегите към онова, което е посочено на стр. 12 и 13, а именно становището на Кирило-методиевския научен център за иницииране на процедура от страна на Република България пред Съвета на ЮНЕСКО за признаване на кирилицата като български принос в европейската и световната цивилизация – част от българското нематериално (духовно) наследство. Считам, че и Народното събрание има немалка роля и възможност да проследи развитието на тази инициатива и всячески да съдейства за нейното осъществяване.
Известно е всичко, което се прави около наследството на светите братя Кирил и Методий и техните ученици по отношение на това кой е първоизточникът на развитието, на разпространението на Кирило-методиевската школа, писменост и така нататък. Тук, според мен, България трябва много ясно да осъзнае цялата сложност, сериозност и отговорност на каузата да отстои своето несъмнено право да бъде този първоизточник. Същото се отнася и за другите приноси, за които тук е споменато, а именно изследването „Раждането на една нова държава – Република Македония между югославизма и национализма”, както и „Правопис и пунктуация на българския език – основни правила”, където е посочено, че изданието има нормативен характер и представя основните правила на правописа и пунктуацията на българския език – въпрос, който е достатъчно актуален ми се струва за състоянието на езика днес.
Същото се отнася и за Раздела „Човек и общество”, където е поставен акцент върху изследването за демографските процеси от ХIХ и ХХ век, тяхното развитие и екстраполация в бъдещето, през ХХI век – проблем на проблемите, по който, както е посочено в доклада, е извършено едно много съществено изследване.
Завършвайки, госпожо председател, бих предложил работата на Народното събрание по този доклад да не приключва с днешното разглеждане в пленарното заседание, а да се направи препоръка на съответните комисии в Народното събрание – и в хуманитарната, и в икономическата, и в научната област, да проведат в своите заседания обсъждания по съответните раздели на доклада и на приносните реализации, осъществени по линия на една или друга от структурите на института, и взаимодействието и контактът между Народното събрание и БАН да бъде постоянен процес, а не епизодичен – веднъж на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Госпожа Галя Банковска има думата.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Додунеков, акад. Съботинов, уважаеми проф. Хаджитодоров! Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките през 2011 г. отразява съответствията между извършените научноизследователски изследвания и петте приоритетни области, дефинирани в Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
За развитие на изследванията в приоритетните направления се разпределят 82% от бюджетната субсидия на Българската академия на науките, в това число 17% за климатични промени, рискове и природни ресурси, дейности, обслужващи държавата.
Като част от приетата от Министерския съвет Национална пътна карта за научна инфраструктура в рамките на отчетния период на Българската академия на науките би следвало да бъде отбелязано изпълнението и на три договора за съфинансиране на проекти в областта на мониторинг на океаните и моретата, производство и изследвания на нови материали с приложение в промишлеността, в биомедицината и опазването на околната среда. Договорите се изпълняват от Института по физикохимия и Института по океанология в партньорство с Висшето военноморско училище във Варна.
През 2011 г. звената в Българската академия на науките са разработили общо 2938 научни и научно-приложни проекти, като са получили допълнително финансиране в размер на 17 млн. 986 хил. 554 лева за научни разработки в България, както следва: от Фонд „Научни изследвания” – 38,5% или 6 млн. 933 хил. 033 лева, от министерства и ведомства – 36,9% или 6 млн. 630 хил. 700 лева, от търговски дружества – 23,7% или 4 млн. 262 хил. 445 лева, от университети – 0,8% или 140 хил. 421 лева, от Националния иновационен фонд – 0,1% или 19 хил. 955 лева.
По линия на международното научно сътрудничество са получени 11 млн. 911 хил. 935 лева за участие в програмите на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие – НАТО, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни програми, участие в международни и научни организации и сътрудничество с европейски научни институти и неевропейски институти, като най-високо е процентното съотношение на допълнителното финансиране в порядъка на 53,4% по програми на Европейския съюз.
Водеща институция за национално финансиране на проекти през отчетния период е Фонд „Научни изследвания” – 38,5%, което потвърждава добрата практика за финансиране на научноизследователската дейност, прилагайки националната законодателна рамка.
Добре е застъпена и практиката за финансиране на науката от бизнеса. За съжаление най-ниско е допълнителното финансиране от Националния иновационен фонд.
Относно патентната дейност на звената на Българската академия на науките през 2011 г., представените резултати в цифри не дават информация за поддържаните патенти и разходите за тази дейност. Би било добре информацията да се представя като брой подадени заявки за български и международни патенти, издадени национални и международни патенти, брой полезни модели и/или нови сортове, подадени в България и чужбина, брой издадени национални и международни защитни документи за съответната година.
За целите на цялостното представяне на потенциала на академията би следвало в годишния доклад да бъде отчетен приносът за изпълнение на научноизследователската дейност на наличния човешки потенциал, включващ всички изследователи и технически изпълнители. Би следвало да се отразят основни индикатори като съотношение между докторанти и научни сътрудници, брой привлечени български учени от чужбина, създадени научни мрежи и процентните съотношения на докторанти и постдокторанти към общия брой на заети в академията.
В изпълнение на препоръките на международната оценка през 2011 г. се декларира, че продължава реформата, като към всяко направление са създадени консултативни научни съвети, които ще изготвят и предлагат на научните съвети на самостоятелните научни звена дългосрочни и краткосрочни научни приоритети и политики, които да се развиват в съответното научно направление. В Годишния доклад не е представена визията на тези съвети, за да може да се проследи механизмът за решаване на конкретни проблеми на държавата и обществото.
Уважаеми колеги, ние даваме своята положителна оценка на Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., отчитайки усилията за преодоляване на рестриктивната бюджетна политика предвид икономическата криза и заявената обща воля за структурни реформи.
При подготовката на Годишния доклад за 2012 г. бихме препоръчали да бъде направен задълбочен анализ на резултатите по отношение на поставените цели и да бъде дефинирана визията за следващия период. Само така ще бъде възможно проследяването на тенденцията за резултатността и приноса на академията в общата Национална стратегия за развитие.
Целенасочените усилия за планирането и изпълнението на стратегическите приоритети и политиките по отношение развитието на науката и научния капацитет на държавата стоят в основата на икономическото и социалното благоденствие на обществото в дългосрочен план и са определящи при изграждането на общество, основано на знанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Господин Радославов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаемо ръководство на Българската академия на науките, драги колеги! Аз мисля, че тук няма народен представител, който не би се съгласил, че Българската академия на науките е средище на българската фундаментална наука и като такова безспорно е една от основните опори на България и на българското общество от 142 години, както отбеляза колегата Пирински.
Има една много хубава българска поговорка и аз мисля, че тази народна мъдрост е много точна: „Без наука, няма сполука!”. Ясно е, че през годините на така наречения преход практически беше ликвидирана българската приложна наука, която беше структурирана на отраслов принцип. Това безспорно наложи Българската академия на науките да трансформира една част от своята дейност в по-приложен план, което от доклада – от резултатите, които ни бяха представени, се вижда, че този процес е успешен. Успешни са и конкретните резултати за поръчките, ако мога да кажа така, или възложените задачи и изследвания от страна на търговски фирми в България и от чужбина. Очевидно е, че ръководството на академията полага и постига резултати в тази насока. Защото си спомняме, че преди години един от основните упреци беше, че България, като малка държава, едва ли не няма нужда да развива фундаментални науки и трябва едва ли не БАН да се трансформира в приложен научен център. На всички е ясно, че една нация, за да има бъдеще, а България през вековете е доказала, че заслужава не само такова настояще, а и бъдеще, затова ние, народните представители, приемайки този доклад, както е предложено тук в решенията, където пише: „Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г.”, предлагам да допълним проекта за решение с т. 2:
„2. Задължава специализираните постоянни комисии на Народното събрание да разгледат по раздели доклада с техния предмет на дейност и да излязат с предложение за подобряване на дейността на БАН”.
Аз мисля, че това е абсолютно задължително, ако искаме действително да помогнем на Българската академия на науките, а не формално да приемем отчетния доклад. Мисля, че това е наш морален дълг, като народни представители, затова го и предлагам.
Мисля, че и другият показател за 60% държавна субсидия и 40% собствено финансиране също е едно ярко доказателство за огромните усилия и за постиженията на нашите колеги от БАН –аз, като старши научен сътрудник, също се смятам за човек, професионално принадлежащ към тази област. Те доказват, независимо от прекалено скромното, да не кажа мизерно финансиране, и успяват да запазят престижа и задържат в страната доколкото е възможно младата генерация учени, включително докторантите, както беше изнесено тук. Така че това е предложението ми – конкретно да допълним проекта за решение с тази точка.
Пожелавам на колегите от БАН да продължат с тези си усилия и съм убеден, че не е далече времето, когато и държавното управление, защото е радостен фактът, че президентът Плевнелиев изказа подобна позиция за допълнително финансиране и разбирането си, че е нужен икономически растеж на основата на знанието. Така че аз мисля, че нещата се променят и се надявам, че в следващия бюджет ние, като Народно събрание, ще гласуваме по-висока държавна субсидия за Българската академия на науките. Благодаря.
Това е предложението ми, господин председател – ето го писмено за точка 2, с която да допълним проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Има ли реплики по отношение изказването на господин Радославов? Не виждам.
Яне Янев е направил заявка за изказване.
Имате думата за изказване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми представители на Българската академия на науките! За мен лично е крайно смущаващо, че Докладът за дейността на Българската академия на науките през 2011 г. е приет с пълно единодушие. Този факт е изключително смущаващ, защото показва, че отношението на Народното събрание е по-скоро сервилно и безразлично.
В доклада аз лично не видях никъде концептуално изведена теза за реформи в Българската академия на науките, не видях и трасирани превантивни действия по отношение на невъзможността да се създават перманентни кризи – както кризи по отношение на финансирането, така и кризи по отношение на взаимодействието с институциите. Не бива ръководството на БАН да се появява в Министерския съвет, в Народното събрание или при министъра на образованието само когато трябва да потуши някое недоразумение с държавата и с институциите.
Не бива да се говори за Българската академия на науките предимно когато са развети черни знамена на вратите й. И не бива също така поводите за развяване на черните знамена да бъдат така лесно забравяни.
Имам претенциите, че в тежък, труден период съм помагал на ръководството на Българската академия, помагал съм в това число с нашите партньори от Съюза на европейските консерватори и реформисти и с евродепутати.
Искам да кажа, че в докладите би било редно освен материята, която по принцип се поднася, да има и конкретно набелязани ангажименти за значими, същностни реформи, които очакват както обществото, така и научните среди в нашата страна – един от големите и парливи въпроси лично за мен, като наблюдавам процесите в тази сфера като цяло.
Примерно вчера беше избран председателят на Селскостопанската академия. Аз питам: необходимо ли е да продължават да съществуват две институции при тези условия и сегашното състояние на държавата – отделно Българска академия на науките и отделно Селскостопанска академия?! Не е ли възможно обединение между тези две структури?
Нещо повече, питам: защо в доклада няма конкретни идеи за оптимизация? Защо няма заложени параметри, които да отговарят на въпроси, свързани с атестацията на научните кадри вътре в системата? Как точно тази атестация може да се промени, за да не бъде по старите правила, които в доста други държави в Европейския съюз са отречени. Как точно да се измери приносът на част от научните работници, които са в застой, защото има и такива и трябва да признаете това. Има хора, които формално отиват на работа само за да им мине времето. За сметка на това доста други млади научни кадри изразяват основателни притеснения по редица въпроси.
Нещо повече, не видях никъде ясно разписани правила за независимостта на Българската академия на науките. Ако Българската академия на науките не отстоява своята независимост, своята неприкосновеност и държавата може във всеки труден момент да се намесва и дори да се подиграва с Академията, тогава тя е обречена. Докато няма такива правила, заложени със статут в българското законодателство, който трябва да дойде по инициатива именно от ръководството на Академията, не могат да се очакват положителни тенденции. И друго, в кратката дейност на сегашния новоизбран председател на Академията видяхме, че той за първи път беше поканен на заседание на Министерския съвет. Това по-скоро обаче е нещо чрезвичайно, което не се е случвало. Така ли трябва да бъде, такъв ли трябва да бъде методът на работа с институциите?
Бях длъжен да кажа всичко това с най-добри чувства, колкото и критично да Ви е прозвучало. Смятам, че никой няма полза от единодушно приети доклади – нито Вие, нито Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики?
Госпожо Добрева, заповядайте за първа реплика.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Призивът на господин Янев – че трябва да помислим по нашето гласуване в подкрепа на доклада на БАН, леко ме смущава.
Пак повтарям, аз съм нов народен представител, но доколкото зная, миналата година имаше доста значими дебати във връзка със Закона за Българската академия на науките, в който беше препотвърдено, че Академията е автономна организация. В този смисъл не можем да коментираме каквато и да било зависимост, освен чисто финансовата зависимост, която е задача на държавата по отношение на БАН.
Заедно с това считам, че дълг на Народното събрание пред българските учени, който стои от години, е финансовата политика. Параметрите, които в момента и аз съобщих в своето изложение – от 0,16-0,17% от брутния вътрешен продукт за наука, кореспондират с практики, които наблюдаваме в Еквадор и в Колумбия. Те не отразяват по никакъв начин онези политики, които са водени последователно през последните десетилетия в България, през годините на прехода. Това са най-ниските нива на финансиране.
Не можем да очакваме също така, че реформите в БАН означават оптимизация и преструктуриране.
Аз съм леко притеснена и от това, което преди малко чух – призивите за обединение на двете академии. Не разбирам това като ход ли е в действие, за което трябва да бъдем уведомени, или просто е едно невинно предложение. И Селскостопанската академия, и Българската академия на науките имат съвсем различен периметър.
Съжалявам, господин Янев, смятам, че наистина Вашето изказване е така… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Втора реплика?
Господин Атанасов, заповядайте за втора реплика.
Времето на Коалиция за България изтече. Желаете ли удължаване на времето? Формално трябва да го заявите.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Удължете времето на Коалиция за България и на всички парламентарни групи.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, моята колежка беше много внимателна в обръщението си към Вас. Аз бих казал директно: Вашето изказване беше буквално да замаже ниското финансиране от страна на правителството и да го оправдае.
По време на трите години управление на ГЕРБ финансирането на Българската академия на науките всяка година се намаляваше с изключително големи проценти и доведе Академията до състояние, в което тя трудно изпълнява елементарните си задължения. Това е благодарение на Вас, господа управляващи! Тук няма какво да се крием. Ако не даваме пари за наука, нашата държава ще продължава да върви надолу и надолу. И Вие сте в основата. Погледнете омразната Ви тройна коалиция какво финансиране имаше, погледнете сега какво е, така че не излизайте с този номер! Зная, че обичате да представяте политиката на ГЕРБ по този начин, но не е това начинът, не е този пътят.
Българската академия на науките има нужда от сериозна подкрепа на българското Народно събрание, от сериозно финансиране. Когато дойде време за приемане на бюджета, това трябва да бъде задача номер едно. Всичко останало са празни приказки.
Благодаря за представения отчет. В тези условия, при тази ситуация те са просто герои! Поклон пред тях, поклон пред труда, който полагат! Българската академия на науките е сърцето, основата на живота на нашето общество! Няма ли я БАН с тази сила, която през годините ни е крепяла, и нас няма да ни има! Разберете го, господа управляващи, и го заложете с промяната на бюджета. Само така можем да решим сериозните въпроси, които стоят пред нас. Какво е това 0,15% от брутния вътрешен продукт?! (Шум и реплики от залата: „Времето!”)
Господин Михов, няма страшно за времето, говорим за бъдещето на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоилов, заповядайте за трета реплика.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми колеги от БАН – професори и академици! Господин Янев, аз Ви слушах внимателно – имаше критики във Вашия доклад, но колегата от БСП Атанасов много общо говори за наука.
Ако погледнем само за парите за наука, те са доста повече от даваните, колеги, от Вашето правителство. Министърът е тук и ще го потвърди.
Господин Атанасов, казахте: „Говорим за наука”. Има стенограма – прочетете какво сте казали.
Колегите от БАН много добре разбират ситуацията. В годините ние се срещахме често с тях. Така че, много Ви моля, не политизирайте чистите финанси. Отношението на Политическа партия ГЕРБ към БАН е било почтено и винаги конструктивно. Може да сме имали противоречия, но тези противоречия са казвани очи в очи. Хората са тук и могат да го потвърдят. Много Ви моля, ние също искаме да се развива Българската академия на науките. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Янев, заповядайте за дуплика.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Не смятах да ползвам право на дуплика, но определени изказвания от чисто ТКЗС-арски тип (смях в ГЕРБ) ме накараха да взема отношение. Би било редно да се подхожда сериозно, а не някои хора, на които още „Аврора” им кънти в главата, да се опитват да пускат реплики, които нямат нищо общо с предмета на моето изказване.
Заявявам съвсем сериозно и категорично, че би следвало да има промяна в законодателството както по отношение на Българската академия на науките, така и по отношение на Закона за Селскостопанската академия. Това съм го казвал и в мои питания по отношение дейността на Селскостопанската академия на министъра на земеделието – той е изразявал своето съгласие с моята теза.
Считам, че трябва да се върви към оптимизация, защото така ще се намалят драстично разходите за присъщи дейности, които в значима степен са еднотипни. Нещо повече, смятам, че няма нищо изненадващо и нищо възмутително по отношение на опасенията на новодошлата колежка Добрева, ако не ме лъже паметта.
Няма какво да се притеснявате, колежке, парламентарната трибуна е за дебат. Тук трябва да се чуват различни мнения. Моето мнение е различно от Вашето – драстично различно. Поради тази причина Вие трябва да се адаптирате и да свиквате, за да можете да сте в час.
Що се касае до доклада като цяло, аз пак казвам, че този доклад не дава изход от кризата за Българската академия на науките. Аз продължавам да мисля, че Българската академия на науките е в криза и би следвало от тази криза да се излезе по нормален начин. Не може да се излезе, като се прикрива проблемът или се отлага неговото решаване. Тук е министърът на образованието – нека чуе. Ние имаме конкретни законодателни инициативи – ще ги обсъдим и в началото на следващия сезон ще бъдат внесени в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Методиев, имате думата за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Господин председател, господин министър, колеги, уважаеми господа академици, господин професоре! Искам да започна със съвсем сърдечно съжаление, че сте в залата. В някаква степен да се опитам от мое име, няма да ангажирам никого от колегите, да се извиня за това, че един неразумен наш колега преди година, по време на сложен период за Българската академия на науките, реши, че трябва да се смени законът, за да се отчита научноизследователска дейност в политическата институция парламент. Виждате резултата. Това не е възможно.
Както Ви подсказа колегата, това е абсурд. Каква компетентност носим тук като народни представители (не говоря за всеки от нас в рамките на своята частна дейност, който е близък до науката или се занимава с наука), та да излезем и от тази трибуна да започнем да Ви даваме и насоки на работа, да определяме отчета Ви?! Това е наистина абсурд!
Българската академия на науките има здравословно отстояние от властта, създадено в нашата история. Казах сега на колегите си, ще го кажа пред цялата зала: министър-председателят проф. Богдан Филов се обажда на професора Петър Мутафчиев, за да му каже, че смята да го назначат за шеф на БАН, а професорът Мутафчиев му затваря телефона, казвайки: „Не е Ваша работа – на министър-председателя!”. Това е здравословното отношение между държавата и Академията на науките в българската история, което аз приветствам. Другото е тоталитарно. Другото е посткомунистически стереотип – да се отчитате тук.
Пред кого от нас се отчитате? Кой от нас има храбростта да се изпъчи тук срещу Вас, академиците, и да Ви каже: „Вие сте работили правилно. Работете и занапред, другари!”?
Не Ви ли прилича на нещо, което сме изживели и което не е правилно, което е безсмислено?
Ние имаме дебат за Академията на науките – ние, народните представители, имаме дебат. Той е при законите, той е при бюджета. Другото, както каза колегата, са празни приказки.
Защо говорим тук вече 60 минути празни приказки? Нашият дебат, свързан с Академията на науките, с финансирането на българската наука и така нататък, не е свързан с отчета пред Общото събрание на ръководството на академията, който в момента гледаме тук.
Нека този опит ни даде основание да помислим: на правилната пътека ли бяхме, когато взехме онова решение да променим Закона за Българската академия на науките?
Още един път – моите най-големи уважения към Вас, господа академици, господин професоре, и моето съжаление за това, което се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики, колеги?
Господин Пирински, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Методиев, документът, който разглеждаме, не е отчет – не знам защо го наричате отчет. Той е Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките, академичните институти и другите самостоятелни звена. Както е казано в увода, в този доклад са представени най-важните дейности с национална и обществена значимост на звената на академията, свързани с работата на правителствени и държавни институции, индустрията, енергетиката, околната среда, селското стопанство, национални културни институции и други. Очевидно е, че тематиката „Дейността на Българската академия на науките” е свързана с всички основни дейности и теми, които са от компетентността и отговорността на Народното събрание.
Дали ще проследите репликата ми, или ще разговаряте с колегата си?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК, от място): Да, внимавам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се нормално да се слушаме. Или господин Костов има друго мнение?
Така че не виждам защо с такъв апломб и раздразнение възразявате на самото представяне и обсъждане на доклада. Може би обърнахте внимание, че в моето изказване аз по-скоро поставих въпроса ние какво трябва да правим, за да подкрепим и да се възползваме от дейността на академията – по никой начин нито да й даваме указания, нито да й нареждаме едва ли не за назначения.
Опасявам се, че Вие, без да съзнавате, живеете с едни стереотипи, от които не можете да се отърсите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За втора реплика – заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Винаги съм уважавал компетентността на Весо Методиев по проблемите на образованието, науката и прочее, но мисля, че този път не е прав, и не е прав от политическа гледна точка.
Годишният доклад на Българската академия на науките трябва да бъде внесен в Народното събрание, прочетен в Народното събрание и обсъден в Народното събрание, защото той отразява резултатите от политиката в науката на правителството, на опозицията и на всички. Това е основната причина и основният резултат от обсъждането на един такъв доклад – тук народните представители да чуят и да разберат как вървят нещата по отношение на изследователската работа, а това е най-голямата изследователска структура в България, която дава близо половината от научния продукт.
Ние изслушваме други отчети и друга документация. Аз например не разбирам нищо от транспорта, но изслушвам тук всевъзможни документи, гласувам „за” или „против”. Това е въпрос на политика, не е въпрос на компетентност конкретно върху един научен отчет за какво става дума. Мисля, че такъв доклад винаги ще има място в Народното събрание.
Искам само да напомня, че двама министър-председатели на България са се опитали да закрият академията, ако не знаете, колеги. Може би съм го споменавал и друг път. Александър Стамболийски се казва единият и завършва на дръвника, а другият се казва Богдан Филов – председател на академията, който е предложил тя да бъде пряко подчинена на правителството и разпадната на отделни части, и той е завършил, знаете къде – в тунела на Гарнизонното стрелбище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Господин Станилов, правенето на политика и политическата отговорност произтичат от доверието, дадено от избирателите на определена политическа партия, която формира мнозинство или коалиция в парламента. Политическата отговорност се търси от тези хора, в случая от този господин професор, който обаче не е важно изобщо, че е професор, а е важно, че е министър. Политическата отговорност за провеждана политика не е при господата, които стоят на последната банка в лявата страна на залата, не е при господа академиците. Тя е тук, при политическото лице министър, така че да се търси отчет за политиката в областта на науката в онази част на залата е грешка – грешка от институционален характер. Тук се търси – върху него са атаките, върху него са критиките, върху него е защитата на тези, които са го избрали, подкрепили и така нататък, и така нататък.
Господин Пирински, аз излизам на тази трибуна много често да говоря с патос, защото се вълнувам. Моето вълнение произтича от убеденост в определени ценности. Ние с Вас имаме различен възглед и заради това сме в различните страни на залата. Кой къде живее, не е мястото на нашия политически дебат. Дали аз живея някъде си, Вие живеете другаде си, кой живее в посткомунизъм, кой не живее в посткомунизъм – опитът Ви да завършите репликата си с този язвителен тон беше политическа несполука за класата, която Вие притежавате като парламентарист, защото сте бивш председател на Народното събрание. (Реплика от народния представител Георги Пирински.) Опитът Ви да слезете на по-ниското стъпало – там, където сте били, а сте го минали и аз съм виждал с радост как се движите по-високо, беше днес според мен, колегиално казано, грешка. Отидохте там, където не трябваше да се връщате, защото сте подминали това място. Такива като Вас, които са подминали тези места, в някаква степен създават възможност на България да се движи напред. Иначе ако всички се връщаме непрекъснато там, където сме били, и самоотричаме себе си като еволюция, ще бъде грешка според мен, и то много голяма грешка.
Защото се занимавахте с мен. Аз не се занимавам нито с Вас, нито със себе си. Аз се занимавам с принципен въпрос и казвам: ние ще внесем промяна в закона, за да се премахне нещо, което сами виждаме, че не е разумно. Толкоз! Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имаше искане от господин Иван Костов за лично обяснение, предполагам, по повод изричането на името му от господин Пирински.
Нали така, господин Костов?
Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Също несръчен опит за язвителност, който ме кара да изляза на трибуната.
Аз обаче искам да се възползвам от това и да кажа, че няма никакъв здрав разум в това да се изслушва научен отчет по толкова различни научни дисциплини и направления в разстояние на час или час и половина, че това е несериозно, това е неуважение към науката. Това че академиците са се постарали някак си да се доближат до нещо, което те си представят за стандарти на Народното събрание, само им прави чест, но че Народното събрание – политически орган, не е компетентен да приеме такъв отчет, то е очевадно.
Това е отчет, защото доклад за дейността на научни направления, на научни институти е това, което те са направили в областта на своите научни изследвания. Това е, то не може да е друго – хората правят опит да Ви запознаят.
Аз съм абсолютно убеден в това, което казвам, дори от простото обстоятелство, че в специализираната комисия докладът е приет с пълно единодушие. Нещо, което се приема с пълно единодушие от политически орган, не е политически документ.
Ето, Вие тук наблюдавате как дебатира Народното събрание – опитват се да намерят слаби места във финансирането на академията. Но може ли Народното събрание да прави политика, или да коригира правителствената политика в областта на научните изследвания? Разбира се, не може, защото те имат автономия и то е записано в закона. То не произтича от някакви политически възгледи или от някакви тежнения на този или на онзи – Народното събрание няма инструменти. Нищо не е политическо в това, с което тези хора се занимават. И, слава на Бога, че всеки опит на политиците да се докоснат до нещо и да го овъргалят в своята мелница, този път катастрофира като очевидно неуспешен. В този смисъл разумното е Българската академия на науките да стои на дистанция от властта, да стои встрани от нея, да не се отчита пред Народното събрание.
Високият, големият представител дето предложи този текст: да накара тук да дойдат тези хора, да се отчитат, сега го няма. Защо го няма тук да се изкаже? Да каже какъв е ефектът от дейността му?
Искам да призова Народното събрание да проявява здрав разум – там, където вижда, че не му е работа, там, където вижда, че губи време, че се занимава с празнословие и пустословие, да спре да го прави. Да се фокусира върху политиката, която без друго е зарязана и няма кой да се занимава с нея.
Това е нашето задължение, а не да правим някакви евтини активи – този се изказал, онзи се изказал, колегата щял да направи предложение, та да увеличи бюджета на БАН. Ами да го направи, когато се гласува Законът за бюджета, където му е мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За лично обяснение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ръководството на БАН предложи тази сутрин да започнем нашата работа с представянето на доклада на ръководството на БАН. Те пожелаха да има възможност да се покажат слайдове. Очевидно е, че ръководството на Българската академия на науките не счита нито за излишно, нито за вредно Народното събрание да бъде информирано достатъчно подробно, макар и не излишно, с едногодишната дейност на Академията. Очевидно е, че ръководството на БАН по никой начин не счита, че това е вмешателство в тяхната дейност, някаква субординация на Академията.
Това, че дискусията в Народното събрани е разнопосочна, че тя в много голяма степен е политизирана, дори стигаща до личностни аспекти на дискусията, е проблем на Народното събрание, а не на Академията, нито пък според мен би трябвало да се поставя въпросът за нуждата от такова обсъждане.
Безспорно необходимостта от дистанция между парламента и Академията на науките трябва да се спазва, трябва да се уважава, но не за сметка на игнорирането на дейността на Народното събрание. Съгласен съм, че това не е въпрос на политика в партийния смисъл, но е въпрос на надпартийно от гледна точка на държавните интереси запознаване с действителността. Ние ще дискутираме тази есен бюджета за следващата година. Това очевидно засяга Академията на науките. Важно е да имаме предварително обсъждане, което да ни даде представа за промените в Академията, засегнати в началната част на доклада, и за основните дейности и резултати, които са постигнати. Не става дума от гледна точка на компетентност да оценяваме, нито да се вмесваме.
Пак повтарям – по някои въпроси аз също се изказвам достатъчно на по-висок тон, но ми се струва, че тук е неуместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми акад. Додунеков, уважаеми акад. Съботинов, господин професоре, колеги! Изказвам се, защото правилно бе подчертано от колегата Веселин Методиев, че всъщност персоналната политическа отговорност за това, което се обсъжда, нося аз като представител на правителството.
Бяха казани много неща от различни страни на залата. Ще направя анализ, защото съм убеден в добронамереността на всички, които говореха, независимо че имаше много опити за евтини политически дивиденти. Дори и в тях ще се опитам да намеря зрънцето истина, което да подтикне развитието на нашата Академия през следващите години.
Когато министерството представи своето мнение за доклада – това, което представихме в комисията, в парламента, специално е подчертано и подписано от мен, че този доклад може да бъде обсъждан тогава, когато е насочен към заложени цели и резултати.
Абсолютно правилно беше казано, че ние нямаме компетентността да оценим постиженията в различните науки, нямаме знанията и компетентността да оценим дори дали това не е предлагано в доклади в предишни години или ще бъде през следващите години. Това, което може да стане тук в залата и можеше да стане в комисията, е да се реализира един доклад, който да представлява буквално анализ какво е сегашното положение, какви са финансовите средства, дадени от бюджета, придобити от друг, какви цели сме заложили и какъв резултат сме постигнали. Горе-долу такова нещо можем да обсъждаме, ако трябва да обсъждаме доклад.
Това е дадено в мнението на министерството. Аз ще работя с ръководството на Академията следващата година, та докладът да придобие някакъв такъв вариант.
Той ще бъде приет по две причини. Първо, заради огромното уважение към Академията, което абсолютно всички имат, и второ – поради това, че не сме експерти, не сме компетентни и понеже не можем да си го признаем, ще гласуваме „за”. Така ще се случи.
Но понеже се засегна финансовият въпрос, проблемът с финансирането на Академията се засегна от хора, които сме съучастници, заедно водим този живот и изведнъж те застават от позицията на нещо външно по отношение на нещо вътрешно, което се случва в държавата. От 2009 г., откакто сме във финансова криза, помните ли 2010 г. – бяха орязани бюджетите с 20-30% на всички, а не само на Българската академия на науките. Едновременно с това бяха предприети мерки. Дори и във финансовата криза се търсеше инструмент за развитие. Българската академия на науките започна много сериозни и тежки реформи. Това го дължим преди всичко на акад. Съботинов. Вие сте свидетели на всякакъв вид взаимоотношения между мен и ръководството на Академията, но трябва да му признаем, че той започна тежка реформа. Тя е свързана с европейската оценка на Академията. Той стигна до тази крачка – не беше одобрено, когато предложи диференцирано финансиране на институтите според тяхната оценка, според тяхната тежест, тоест да не се дава на калпак. Това трябва да бъде оценено и тези неща в този доклад трябва да намерят място.
За голямо съжаление ние като правителство реализирахме много голяма реформа в системата на висшето образование. Въведохме диференцирано финансиране. Те си получават стандартния бюджет, който се гласува тук, и най-добрите професионални направления и специалности, да го кажем на прост език – най-добрите катедри и факултети в страната. Миналата година получиха 10% по-голямо финансиране, тази година – 25%. Залагана прогноза за следващата година е да стигнем до 50%, за да разтворим ножицата и най-добрите да имат финансов инструмент за развитие, а другите да вземат мерки – или да се стабилизират, или да продължат да съществуват по друг начин. Такава формула в момента се проиграва и за Българската академия на науките. Търсим различни варианти, тъй като оценката при тях е по друг начин. За институтите и направленията, които са в центъра на Националната стратегия за научни изследвания, които са изключително значими и имат присъствие, търсим такава формула, както за университетите. Това трябва да бъде показано след около два-три месеца, защото трябва да бъде проиграно, за да се постигне за следващата година.
Лесно е да се говори „лошо финансово състояние на Академията”. Ами в години на криза е лошо на всички. И във Вашия личен джоб парите са по-малко. Няма да казвам имена, защото ще има лични обяснения. В моя – също.
Кризата на българската наука обаче се дължи и поради причина, че България е единствената страна в Европейския съюз, която няма договорени европейски средства за наука. Вижте отчетите. Навсякъде пише: „R&D – „рисърч енд дивелъпмънт” – 0,00. Това също е част от кризата на българската наука, уважаеми колеги, защото за този период ако отидете в Испания и Португалия, ще видите развита научна инфраструктура с европейски средства. В региони, в които никой не е знаел, че съществува наука, в момента съществува научна инфраструктура с европейски средства. България по някаква причина не се е сетила, че трябва да договаря тези пари. Това усилва кризата. Тя не е в това, че Академията трябва да работи по договори. В цял свят се работи на проектно финансиране. Ние трябва да стимулираме и да благодарим на колегите от Академията, че се стремят към този модел на финансиране.
Между другото, точно сега в кризата, заради празника – 24-ти, така го направихме, 21 милиона висят за проекти за наука по Националната научна стратегия. Двадесет и един милиона! Въпросът, уважаеми колеги, е следният: когато обсъждаме проблеми, които засягат нашето развитие, да не се държим като някакви външни по отношение на това, вътрешното. Защото нито изтичането на мозъците е станало през последните три години – стана много по-рано и всички носим вина за това, нито кризата, поради липса на пари, се дължи само на тези три години, а и заради това, че не са договорени европейските пари, което създава трудност сега, защото за новия период ние водим много голяма война, в буквалния смисъл, да създадем такава оперативна програма. Само че те ни питат: ами защо вече нямате утъпкания път преди? Не зная?! Вие ще кажете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Огнян Стоичков от Парламентарната група на „Атака”. Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми акад. Додунеков, акад. Съботинов, проф. Хаджитодоров! Днес за първи път в историята на Народното събрание разглеждаме Доклада за дейността на Българската академия на науките. Понеже предварително бяха казани доста коментари – дали народните представители разбират от материята на доклада, ще започна моето изказване точно от тази тема.
Спомняте си, уважаеми народни представители, че миналата година приехме Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г. По същата логика ние следваше тогава да не се произнасяме по тази Национална стратегия. Какво разбират народните представители от научните изследвания, пък било и до 2020 г.?
Не приемам тезата, че този Доклад за дейността е профилирано научен, специализирана материя, която не е от компетентността на народните представители. Не приемам този упрек, първо, защото ние, проверявайки дейността на Българската академия на науките, най-малко съотнасяме годишната дейност към тази Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. Проверяваме тяхната дейност дали се съотнася в годишен аспект със стратегическия документ, който приехме, дали техните приоритети като годишна работа съответстват на приоритетите на държавата за насърчаване и развитие на научните изследвания.
На второ място, беше казано години назад – не искам да се връщам, че БАН е черна кутия, в която не знаем какво се случва. Този доклад е една от стъпките към по-голяма прозрачност за дейността на БАН. Дебатът, който се води, също допринася и се надявам медиите да отразят и дейността, и доклада, и дебатите в Народното събрание по отношение на Българската академия на науките. Това е смисълът на изслушването.
Не на последно място, Народното събрание, гласувайки Годишния бюджет на Република България, гласува и бюджета на БАН. Ние следва да знаем държавните пари дали се изразходват целево. Тук не става въпрос за специализирана научна материя и никой няма да се произнася, предполагам, в своите изказвания по конкретните научни направления.
Според мен е абсолютно важен и категоричен изводът, че Българската академия на науките е единственият научно-изследователски център в България, който има най-добър показател в съотношение учени към научноизследователска продукция. Мисля, че по този въпрос не следва да има спорове в Народното събрание, както нямаше и в комисията. А това, че всички в комисията сме гласували единодушно, не го прави документ с по-слаба юридическа или политическа стойност.
Смея да напомня, че Националната стратегия за развитие на спорта до 2020 г. беше подкрепена единодушно от Народното събрание. Нима това не го прави политически документ със стратегически функции за развитие на спорта?
Както казах, беше създаден Съветът на настоятелите. Миналата година в тази дискусия, когато променихме Закона за БАН, ако някой беше против Съвета на настоятелите и Годишния отчет, тогава беше мястото да се дискутира дали БАН трябва да представя своя Доклад за дейността или не. Тогава всички парламентарни сили подкрепиха Съвета на настоятелите и Годишния доклад за дейността. В Съвета на настоятелите са именно бизнесът, общините, бяха привлечени чуждестранни партньори да участват в заседанията, които именно да дискутират в този формат – Съвета на настоятелите, за по-добра връзка между бизнеса и Българската академия на науките, за специфичните нужди на общините към научноизследователската дейност. Чуждестранните участници в Съвета на настоятелите да кажат дали БАН е разпознаваема на европейската и световна научноизследователска сцена и форуми. Всички тези неща, които се случиха като законодателство, според мен, са изключително добър пример за единодушие и надпартийно обединение, когато говорим за наука, образование, спорт, деца, младежи, здравеопазване и други социални теми, които са насочени към българското общество.
Разбира се, Българската академия на науките като една работеща структура с над 6000 души има проблеми. Тези проблеми се решават и в движение – и преструктурирането, и реформата, която започна от 30 октомври 2009 г. с Европейския одит.
Аз имам препоръки към дейността на БАН и никога не съм ги спестявал.
Една от препоръките ми, която винаги съм споделял и с акад. Съботинов, и с новото ръководство ще имам възможност да споделя, е една добра идея, която те имаха, а все още не е реализирана – за Изследователския университет. Това е едно изключително важно звено в работата на БАН, което, според мен, ще реши няколко въпроса.
Един от най-важните въпроси е, че в БАН има много малко млади учени. Разбира се, това е проблем на финансиране, това е проблем на бюджет. Но един изследователски център, в който завършват студенти, е едно свързващо звено между младите учени и утвърдените, така щото студентите да остават в академията и да се развиват след това в научноизследователската дейност.
Ще кажете: много са университетите в България, защо ни е още един? Аз мисля, че изследователски университети в България няма много. Така че един Изследователски университет в БАН би бил един добър подход за развитието на академията следващите 1, 2 или 3 години.
Също така много добре се работи в по-тясна връзка с университетите. По мое скромно мнение, преди години имаше разнобой в дейността, да не кажа и ревност в научноизследователската работа между университетите и Българската академия на науките. Сега този проблем се разреши. Аз самият съм свидетел на много подписани рамкови споразумения между Българската академия на науките и Софийския университет, Медицинската академия, Техническия университет. Тоест, нормалното сближаване между университетската наука и академичната в лицето на Българската академия на науките тече. То е един непрекъснат процес.
Друга препоръка, която бих си позволил да отправя, е свързана с по-активната позиция на Българската академия на науките при проектното финансиране на националните проекти. Говорим за рамкови споразумения с университети.
Според мен, едно по-тясно сближаване с техническите университети, които имат компютърни и математически факултети – знаете в БАН има няколко института, които се занимават с компютърни науки и математика, особено и новият председател е в тази сфера, би задоволил държавния интерес и държавната нужда от IT специалисти и специалисти в разработка на новия проект, който е нов от години наред, за развитие на електронното правителство в Република България. Част от министрите в Министерския съвет се изказват, че нямаме специалисти в България и ще търсим електронното правителство на България да се изработи от външни експерти. Според мен, Българската академия на науките, заедно с техническите университети в България, имат потенциала, но би могло да имат и по-голяма активност при участие в тези проекти на конкурсни начала.
Колеги, аз с удовлетворение гласувах „за” Годишния доклад на БАН в комисията, ще гласувам „за” и в пленарната зала. Призовавам ви да проявим разум, да подкрепим БАН. Този разум да бъде адекватно и последователно приложен и месец октомври, когато гласуваме Закона за държавния бюджет с полагащата му се субсидия на Българската академия на науките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Стоичков? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г.
Преди това обаче ще гласуваме едно предложение, което беше направено от господин Радославов – да задължим специализираните постоянни комисии на Народното събрание да разгледат по раздели доклада в техния предмет на дейност и да излязат с предложения за подобряване работата на БАН.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 32, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, предстои почивка до 11,30 часа, след което ще продължим с Доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Предстои:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – продължение.
Вчера са гласувани заглавието, параграфи от 1 до 15 по вносител включително, като параграф 15 става § 16 по доклада.
Предстои да бъде докладван § 16, който комисията предлага да стане § 17 – на страница 16 от доклада.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „заявлението” се заменя с „искането”.
2. В ал. 2 думата „заявлението” се заменя с „искането”, а думата „заявителя” се заменя с „лицето, подало искането”.
3. В ал. 3 думата „заявителят” се заменя с „лицето, подало искането”.
4. В ал. 4 навсякъде думата „заявлението” се заменя с „искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 17 в редакцията му по доклада на комисията.
Отменете гласуването – поименна проверка на кворума, тъй като няма кворум.
Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Стойчев Стойков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - отсъства
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваня Донева Георгиева - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Вяра Димитрова Петрова - отсъства
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиев - отсъства
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - отсъства
Даниела Димитрова Миткова - отсъства
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - отсъства
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - отсъства
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - отсъства
Тодор Димитров Великов - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Налице е кворум. Заседанието продължава.
Изявление от името на парламентарна група – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес, три години откакто ГЕРБ спечели парламентарните избори, е време за равносметка. (Оживление.) Днес, три години от идването на власт на ГЕРБ, е редно гражданите на Република България най-накрая да разберат истината за това управление. ГЕРБ обеща европейско развитие, европейски доходи и европейски стандарт на живот, за съжаление резултатите коренно се различават от обещаното.
Правителството на Бойко Борисов допусна катастрофален срив в заетостта – най-ниската през последните осем години, висока безработица, обидно ниски доходи, трайна бедност, сурови материални лишения, несигурност за бъдещето и отчаяние в ежедневието на българските граждани.
Едновременно, обещавайки че по времето на тяхното управление страната ще се превърне в нормална европейска държава, Борисов и неговите министри открито посегнаха към конституционните устои на България като демократична, правова и най-вече като социална държава. Не помним друго правителство, което по такъв арогантен начин да се опита да срине системите за социална защита, отменяйки конституционно закрепени социални права на българските граждани.
Да, три години от идването на ГЕРБ на власт, но и по-малко от година до изборите за ново Народно събрание, ние от Коалиция за България искаме категорично да заявим от тази парламентарна трибуна, че управлението на кабинета Борисов претърпя пълен провал, излъга българското общество и продължава да го заблуждава и манипулира за действителното състояние на държавата.
Вместо европейско качество на живот, ГЕРБ сложи котва на социалното развитие на България, забрави за очакванията на българските граждани и се подигра с надеждата им за по-добро благосъстояние, по-високи доходи и повече социална сигурност.
Най-страшното от всичко обаче е, че това се случи посредством съзнателно разрушаване на институтите на социалната държава, солидарното обществено осигуряване, подкрепата за семейства с деца, социалното подпомагане, посредническите услуги на пазара на труда.
Всички доказателства за казаното от нас са пред очите на българските граждани. За три години управлението на ГЕРБ постигна рекорд – над 400 хиляди души загубиха работа и доходи, а коефициентът на заетост катастрофално намаля с над 6%. За три години управление броят на безработните лица се увеличи с над 200 хил. души, а коефициентът на безработица се удвои. Спомняте си, че точно преди три години, когато Вие дойдохте на власт, коефициентът на безработица беше 6,7%, а сега е приблизително 13%.
За три години ГЕРБ изложи на риск жизнените шансове на цяло едно поколение – това са младите хора, при които всеки трети вече е без работа. За съжаление, ние изгубихме цяло едно поколение лекари, инженери, медицински сестри, които решиха да сбъднат своите мечти извън родината си.
Трета поредна година ГЕРБ абдикира от отговорността си да осигури подкрепа за онези, които губят препитанието си и съкращава бюджета за активни политики на пазара на труда, приблизително три пъти.
Тук е най-страшното, уважаеми дами и господа народни представители, от 190 млн. лв. Вие ги съкратихте на 73 млн. лв., но за 2011 г. от тези 73 млн. лв. Вие спестихте 20 млн. лв. и не ги предоставихте на българските граждани. Това е срам! Срам е, защото приблизително 4 хиляди млади хора могат да бъдат наети за цяла една година на пълно работно време.
След три години управление на ГЕРБ, Европейската комисия констатира липса на последователна правителствена политика по заетостта, ниската ефективност и необвързаност с икономическите политики на страната.
След три години управление на Борисов България се превърна в държава с най-висок риск от бедност в Европейския съюз, държава, в която всеки втори трудно задоволява потребностите си от храна и облекло и не може да си плати сметките за ток и парно.
Дулото на оръжието на ГЕРБ е насочено към държавното обществено осигуряване. Стартът бе даден с плахо подобие на пенсионна реформа, резултат от която е ограничаване правото на пенсия за сегашните и бъдещи пенсионери и реално намаляване размерът на пенсиите. Две хиляди и единадесета година е първата година от новата история на страната, в която пенсиите реално намаляват. Голям рекорд, поздравления! За последните три години системата на социалното подпомагане, семейните помощи и майчинството – нищо, но от сърце! Европейската комисия отново се намеси и отбеляза, че социалните плащания играят много ниска роля за намаляване на бедността в България и че са нужни значителни подобрения. Едва ли вече някой вярва, че това е възможно при правителството на Борисов, чийто поглед отдавна не е насочен към истинските проблеми на българското общество.
През изминалите три години Коалиция за България неколкократно и настойчиво предлагаше да бъдат предприети промени в тези вредни за социалното развитие на страната политики. Направихме множество законодателни предложения, но за жалост нито едно от тях не бе прието.
Ако през тези три години Парламентарната група на ГЕРБ не бе реагирала с присъщото си високомерие и бе проявила малко повече чуваемост към предложенията на опозицията, днес сигурно картината нямаше да бъде толкова отчайваща.
Ако ГЕРБ ни бяха послушали и бяха приели да се увеличи бюджетът на Националния план за действие по заетостта, днес безработицата щеше да е значително по-ниска.
Ако ГЕРБ бяха приели нашите предложения да се направят промени в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за корпоративното подоходно облагане и Кодекса за социално осигуряване за стимулиране на работодателите да наемат младежи, а младите хора да търсят работа, България сега нямаше да бъде сочена от Европейската комисия като държавата, където ръстът на младежка безработица е най-висок.
Ако ГЕРБ бяха откликнали на нашите предложения да подкрепим семействата с деца чрез увеличаване на семейните помощи и обезщетения за раждане и отглеждане на дете, може би днес щяха да се раждат много повече българчета, а не всяка година броят на родените да намалява с приблизително 5 хиляди за всяка една предходна година.
Ако ГЕРБ бяха изменили параметри в осигурителната система, съобразно нашите предложения, увеличаване размера на максималния осигурителен доход до 10 минимални работни заплати и вноската за фонд „Безработица” от 1 на 2%, може би сега държавното обществено осигуряване щеше да има повече приходи, а държавата щеше да е в състояние да осигури по-високо ниво на защита на болните, майките, безработните и хората с увреждания.
Да, за съжаление, ние не бяхме чути. В резултат на това днес България остава най-бедната държава – членка на Европейския съюз, една от държавите с най-ниска заетост и най-висок ръст на безработицата. България е държавата, в която реализацията на младежите е трудно постижима, а отглеждането на деца – тежко бреме, вместо израз на семейно щастие.
В тази връзка Коалиция за България заявяваме, че провежданата правителствена политика на Борисов е антисоциална и за разлика от политиките в други страни – членки на Европейския съюз, задълбочава кризата, влошава качеството на живот на българските граждани и ни отдалечава от европейските стандарти на живот. Проблемите не са само в социалната сфера. Здравето на нацията е разклатено. ГЕРБ ограби Здравната каса! Образованието и науката са в колапс! Ние сме на първо място в Европейския съюз по брой младежи, които нито учат, нито работят.
Това не е управление, уважаеми дами и господа, това е имитация на управление! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване § 17 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „пълният размер” се заменят с „размерът”;
б) в т. 2 след думата „уведомява” се добавя „писмено”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1, т. 2 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18 по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. Член 55а се изменя така:
„Чл. 55а.(1) Акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 7 се прилагаза лицата по чл. 4, т. 38, които имат издаден лиценз за управление на данъчен склад и издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна.
(2) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна се подава искане до директора на агенция „Митници".
(3) Въз основа на искането и приложените към него документи директорът на агенция „Митници" в 14-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите в тях, издава удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за регистрация.
(4) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по ал. 3, лицензираният складодържател уведомява директора на агенция „Митници", като подава уведомление в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
(6) Действието на удостоверението за регистрация на независима малка пивоварна се прекратява:
1. по писмено искане от регистрираното лице;
2. при отнемане на удостоверението за регистрация по чл. 110, ал. 2;
3. при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад;
4. когато независимата малка пивоварна престане да отговаря на определението по чл. 4, т. 38;
5. когато не е спазен срокът за подаване на уведомлението по ал. 5.
(7) Искането по ал. 2 или уведомлението по ал. 5 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20.
Гласували 94 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 20 има предложение от народния представител Борис Грозданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия)” се заменят със „Собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1”, а накрая се добавя „както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона."
3. В ал. 3 т. 1 и 5 се отменят.
4. Създава се ал. 6:
„(6) В случаите по ал. 5 се подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението.“
5. Създава се ал. 7:
„(7) Уведомлението по ал. 6 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 има предложение на народния представител Борис Грозданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. В чл. 57а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови или стопански нужди, както и лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво;
3. които потребяват собствена електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди, получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, както и лицата, добиващи природен газ, които потребяват природен газ за собствени нужди;".
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Регистрирано лице по ал. 1, т. 1-3 може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. няма ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение;
6. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.
(3) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни:
1. да използват автоматизирани системи за отчетност;
2. самостоятелно и за своя сметка да осигурят интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 1.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея:
а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „издало удостоверението за регистрация";
б) създава се т. 6:
„6. точно местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажби на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 2, т. 1” се заменят с „по ал. 4, т. 1”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, в случаите когато лицето притежава лиценз за управление на данъчен склад.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На пръв поглед в момента обсъждаме един безобиден текст. Става въпрос за въвеждане на регистрационен режим. Ще кажете – нищо особено. Но зад този текст стои нещо много съществено.
Става въпрос, че се разширява кръгът на лицата, които ще подлежат на задължителна регистрация по реда на този закон. Защо се налага това? Поради една причина – във връзка с налагането на акциз върху природния газ, което се случва за първи път. Това го направихте Вие от 1 юни 2012 г.
Тук искам да посоча няколко противоречия. Министър председателят и министърът на икономиката, енергетиката и туризма заявиха, че от 1 април тази година цената на природния газ ще падне с 11%, а всъщност тя се увеличи с 5%. Към това натоварване на цената Вие допълнително слагате ставка на акциз за газа за първи път. Защо правите това, защо Ви е необходимо?! Отговорът, който най-вероятно ще дадете, е: „Европейски правила. Трябва да достигнем минималния за Европа акциз”. Да, така е, но трябва да го достигнем в края на 2013 г.
Защо го правите предварително? С това още повече оскъпявате цената на природния газ. Отговор получихме в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от колега от ГЕРБ, който каза, ще ви прочета протокола: „Правим го, за да доведе до повече приходи в националния бюджет за сметка на потребителите”. Естествено, че е за сметка на потребителите, но докога, колеги, всичко ще е за сметка на потребителите?
От една седмица спорим кой е виновен за увеличаването на цената на тока. Абсолютно манипулативно и неаргументирано прехвърляте вината върху предишното управление. Сега кой е виновен? Защо се качва цената на природния газ? Защо вместо да намалявате с 11%, го качвате с 5%?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, излизате от темата на обсъждания текст.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не съм съгласна с тази бележка. Става въпрос за регистриране на мита заради увеличението на газа и заради въвеждането...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека оставим цената на електричеството в момента.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре. От една страна, има увеличение на цената на тока, сега натоварвате хората и с допълнително увеличение на цената на природния газ, което е абсолютно неаргументирано и не е задължително по европейските правила, при това без на тези хора от две години да са им пипани доходите. Е, докога това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Гласуваме § 22 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. В чл. 57б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) след думите „по чл. 57а, ал. 1, т. 1-3” се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво”;
б) създава се изречение второ: „Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Към искането по ал. 1-3 се прилагат следните документи:
1. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 3, буква „а”, а ако лицата не са български граждани - декларация;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 3, буква б”;
3. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
4. декларация за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 5;
5. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3;
8. описание на точното местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършва продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво за лицата по ал. 2;
9. план на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършва продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди за лицата по ал. 2.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 5” се заменят с „по ал. 6”.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по ал. 6” се заменят с „по ал. 7”.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 10.
9. Създава се ал. 11:
„(11) В случаите по ал. 10, т. 1 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма заявки.
Поставям на гласуване § 22, който става § 23 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 57в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 думите ”митнически задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от митническите органи”.
2. В ал. 2:
а) т. 1 и 2 се отменят.
б) в т. 4 след думата „получават" се добавя „и разтоварват”.
в) в т. 15 думите „техническа документация” се заменят с „ръководство за потребителя”.
3. В ал. 4 думата „заявителя” се заменя с „лицето, подало искането”.
4. В ал. 5 думата „заявителят” се заменя с „лицето, подало искането”.
5. Създава се ал. 7:
„(7) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 23 под нова номерация - § 24, и в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 57д се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 25 в редакция на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 – предложение от народния представител Борис Грозданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 58, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „чл. 57б, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 57б, ал. 1-3”.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. по искане на регистрираното лице;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 26 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „митнически задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от митническите органи”.
2. В ал. 2:
а) точки 1 и 2 се отменят;
б) в т. 4 след думата „получават” се добавя „и разтоварват”;
в) в т. 15 думите „техническа документация” се заменят с „ръководство за потребителя”.
3. Създава се ал. 6:
„(6) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 27 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 58г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 1 и 6 се отменят.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 28, както ни беше докладван – по комисия.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. В чл. 58ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 29 по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 30 с редакция по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 62, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „биодизел и биоетанол” се заменят с „и биодизел”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 31 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 11 след думите „територията на страната” се добавя „или стоките ще постъпят под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад” и накрая се добавя „или постъпването”.
2. В ал. 13, изречение второ думите „при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс” се заменят с „по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона”.
3. Създава се ал. 17:
„(17) Заявяването на бандероли може да става и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
4. Създава се ал. 18:
„(18) Извън случаите по ал. 12 и 13 отчетът за получените бандероли се предоставя от вносителите преди освобождаване на предоставеното обезпечение, а от временно регистрираните получатели – в срока на подаване на акцизната декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, и за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 33 и 34 в редакцията по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 35, 36, 37 и 38:
„§ 35. В чл. 73а, ал. 3 думата „Общността” се заменя със „Съюза”.
§ 36. В чл. 73з, ал. 1 думите „територията на Общността” се заменят с „територията на Съюза”.
§ 37. В чл. 75а, ал. 1 думата „Общността” се заменя със „Съюза”.
§ 38. В наименованието на Глава четвърта „а” думата „Общността” се заменя със „Съюза”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме новите параграфи 35, 36, 37 и 38, така както бяха докладвани.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 39, и за § 35, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване параграфи 39 и 40 в редакцията по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 41:
„§ 41. В чл. 76в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 2, т. 1, 2 и 3” се заменят с „по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14”.
2. В ал. 5, т. 6 след думата „получаване” се добавя „и разтоварване”.
3. Създава се ал. 8:
„(8) Уведомлението по ал. 4 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.“
4. Създава се ал. 9:
„(9) В случаите по ал. 7 движението на акцизните стоки се съпровожда с копие от писменото уведомление по ал. 4, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване параграф с нова номерация 41, както ни беше докладван.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37 и 38, които стават съответно § 42 и 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
В такъв случай гласуваме § 37 и 38, които стават съответно § 42 и 43 и са със съдържанието по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 44:
„§ 44. В чл. 83а, ал. 1 думите „чл. 57б, ал. 3” се заменят с „чл. 57б, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме новия § 44, както ни беше докладван по комисия.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39 и 40, които стават съответно § 45 и 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване новата номерация § 45 и 46, със съдържанието по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 47:
„§ 47. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84.(1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:
1. акцизен данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ;
2. известие към акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или кредитно известие.
(2) Данъчните документи са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз.
(3) Лицензираните складодържатели, регистрираните по този закон лица, както и лицата по чл. 3, т. 4 и 6 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(4) За лицата по чл. 57 и 58в се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два екземпляра – за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници”.
(5) За издаден регистриран електронен акцизен данъчен документ се смята документът, регистриран в информационната система на Агенция „Митници” по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(6) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат и:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. уникален контролен номер, определен от митническите органи;
3. място и дата на издаване;
4. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз;
5. издател – идентификационни данни за лицето, включително ЕИК и идентификационен номер по този закон;
6. вложител – идентификационни данни, включително ЕИК;
7. получател – идентификационни данни, включително ЕИК;
8. превозвач – идентификационни данни, ЕИК и регистрационен номер на превозното средство;
9. данни за акцизната стока – вид на стоката, количество, стойност на сделката, код по КН, мерна единица, основа за облагане с акциз, мерна единица, различна от посочената в чл. 28, коефициент за преизчисляване към данъчната основа, акцизна ставка, размер на акциза;
10. точен адрес на мястото на доставка и разтоварване;
11. идентификационен номер на обекта (бензиностанция, резервоар);
12. име, фамилия и ЕГН/ЛНЧ на получателя;
13. вид на плащането;
14. име и фамилия на съставителя на акцизния данъчен документ;
15. брой, номер/а и дата/и на документа/ите, издаден/и по чл. 33, ал. 3 и чл. 33а, ал. 5;
16. номер на анализния сертификат/протокол за съответната партида.
(7) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15-18.
(8) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, т. 15-18 акцизен данъчен документ се издава до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за:
1. всеки получател – едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ;
2. количествата, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, общо за всички извършени продажби, като за природния газ на отделни редове се посочват общо продадените количества за битови нужди и за моторно гориво.
(9) Лицата, освободили акцизните стоки за потребление, предоставят хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ на получателя и на лицето, превозващо акцизните стоки.
(10) Издадените данъчни документи задължително се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.
(11) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират, преди стоките да са напуснали данъчния склад или обекта на регистрираното лице. Анулираните документи не се унищожават, а всички записи и екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
(12) В случаите по ал. 11 се издават нови данъчни документи.
(13) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.
(14) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи на хартиен носител лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.
(15) Лицензираният складодържател е длъжен да отрази незабавно в информационната система на Агенция „Митници”, че стоката по регистриран електронен акцизен данъчен документ е напуснала данъчния склад.
(16) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето вложител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Не виждам.
Поставям на гласуване § 47 в редакцията, която ни беше докладвана от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 48, който е § 42 по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 43 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 49:
„§ 49. Създава се чл. 85а:
„Чл. 85а. (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция „Митници” не работи, се разрешава издаване на данъчни документи на хартиен носител.
(2) Когато бъде възстановена работата на системата на Агенция „Митници”, лицата, освободили акцизни стоки с данъчен документ на хартиен носител, са длъжни в 7-дневен срок да го регистрират в информационната система на Агенция „Митници”.
(3) Случаите, в които се смята, че информационната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 49 със съдържание – по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи от 44 до 47 включително по вносител – комисията подкрепя текста на вносителя, които стават съответно параграфи от 50 до 53 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфите с номерация по вносител от 44 до 47, които стават от § 50 до § 53 включително.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 48 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 54:
„§ 54. В чл. 90в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „заявление” се заменя с „искане”.
2. В ал. 2 думата „заявлението” се заменя с „искането”.
3. В ал. 3 думата „заявление” се заменя с „искане”.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 48, който става § 54 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 49 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 55:
„§ 55. В чл. 90г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „при заявителя” се заличават, а думата „заявлението” се заменя с „искането”.
2. В ал. 2 думата „заявлението” се заменя с „искането”, а думата „заявителя” се заменя с „лицето, подало искането”.
3. В ал. 3 думата „заявителят” се заменя с „лицето, подало искането”.
4. В ал. 4 думата „заявлението” се заменя с „искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 49, който става § 55, в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 50 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 56:
„§ 56. В чл. 90е се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 1 думите „данните в заявлението за издаване на разрешение” се заменят с „обстоятелствата, при които е издадено разрешението”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1, т. 1, лицето подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 56 нова номерация, както ни беше докладван.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 51 и 52 комисията подкрепя текста на вносителя, които стават съответно параграфи 57 и 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфите 57 и 58 с новата номерация.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 53 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 59:
„§ 59. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „Общността” се заменя с „Европейския съюз”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Забранява се смесването на маркиран газьол с други енергийни продукти, освен в случаите, предвидени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 59 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 60:
„§ 60. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 и 2 думите „облепването, съхраняването, превозването и продажбата” се заменят с „облепването, държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата”;
б) в т. 3 думите „съхраняването, превозването и продажбата” се заменят с „държането, пренасянето, превозването, предлагането и
продажбата”;
в) създава се т. 4:
„4. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандерол DUTY FREE.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Забраняват се:
1. предлагането и продажбата на тютюневи изделия на цена,
различна от продажната цена, изписана върху бандерола;
2. държането, пренасянето, превозването, предлагането и
продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност;
3. предлагането и продажбата на тютюневи изделия в насипно състояние или на отделни късове и бройки от отворени опаковки, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури;
4. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Алинея 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 не се прилагат за акцизни стоки:
1. които са поставени под режим отложено плащане на акциз;
2. които са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността във връзка с получено направление или са извършени митническите формалности за получаване на направление;
3. за които лицето е доказало, че дължимият акциз е платен или в момента на въвеждане или внос на територията на страната попадат под нормативно определените количествени прагове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 60 в редакцията на комисията, която беше докладвана.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 55 до 60 включително, които стават съответно параграфи от 61 до 66 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи със стара номерация от 55 до 60 включително, които стават с новата номерация съответно от 61 до 66 включително.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 67:
„§ 67. В чл. 110, ал. 2 думата „регистрация” се заменя с „удостоверението за регистрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване новия § 67, както беше докладван.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 61 и 62, които стават съответно параграфи 68 и 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 68 и 69 с новата номерация.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 70:
„§ 70. В чл. 123 ал. 6 и 7 се изменят така:
(6) Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 6000 лв.
(7) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността във връзка с получено направление или са извършени митническите формалности за получаване на направление, или са под режим отложено плащане на акциз, или попадат под нормативно определените количествени прагове, или се държат, предлагат и продават в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, или когато за акцизните стоки е заплатен дължимият акциз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 70 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 64, 65 и 66, които стават съответно параграфи 71, 72 и 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Съответно поставям на гласуване параграфите с нова номерация 71, 72 и 73.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията предлага да се създаде
§ 74:
„§ 74. В Преходните и заключителните разпоредби в § 6, т. 1 думите „чл. 24, ал. 5” се заменят с „чл. 24г, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 74 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 75:
„§ 75. В останалите текстове на закона:
1. Думите „митнически задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от митническите органи”.
2. Думата „молба” се заменя с „искане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 75 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Постъпило е предложение на народния представител Борис Грозданов за създаване на нов § 67а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 76:
„§ 76. В § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове думите „чл. 24а, ал. 1, т. 3” се заменят с „чл. 24ж, ал. 1, т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на § 76.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 77 и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Предложение на народните представители Стоянова, Боянова и Главчев за § 69.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 78:
„§ 78. Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3, извършващи дейности с природен газ, както и лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на дейности с природен газ след влизането в сила на този закон, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 7 и ал. 3 в срок до 31 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 78 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 79 с текста по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Постъпило е предложение на народните представители Стоянова, Боянова и Главчев за § 71.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 80:
„§ 80. В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 5, т. 1 се създава буква „о”:
„о) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.”
2. В чл. 118:
а) създава се нова ал. 7:
„(7) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез фискално устройство по реда на наредбата по ал. 4, както и да предава данни по ал. 6 по дистанционната връзка с Националната агенция за приходите.”;
б) създават се ал. 8 и 9:
„(8) Данъчно задължено лице – доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставеното или полученото количество течно гориво и за получателя или доставчика, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(9) Алинея 8 не се прилага за доставки, отчетени чрез фискално устройство, както и за лица – доставчици, издаващи данъчен документ по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.”;
в) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) С наредбата по ал. 4 се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите за предаване на данните по ал. 6 и 8, видът на данните по ал. 8, както и начинът и формата на подаването им.”
3. В чл. 185, ал. 2, изречение първо след думите „Националната агенция за приходите” се поставя запетая и се добавя „или не подаде данните по чл. 118, ал. 8 на датата на настъпване на задължението за подаването им”.
4. В Преходните и заключителните разпоредби:
а) създава се § 15б:
„§ 15б. Лицата по чл. 118, ал. 7 и 8 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 31 декември 2012 г.”;
б) създава се § 15в:
„§ 15в. Когато до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата, се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие. Дължимият данък се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от закона върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 80 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Предложение на народните представители Стоянова, Боянова и Главчев за създаване на нов § 71а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 81:
„§ 81. Министърът на финансите в срок до три месеца от влизането в сила на този закон да направи съответните промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за създаване на § 81 в редакцията, която ни беше предложена.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„§ 82. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр...) в чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „имоти” се добавя „на територията на страната”.
2. Създава се т. 7:
„7. недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 82 в редакцията, която беше докладвана по комисия.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Боянова и Главчев за създаване на нов § 72а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 83:
„§ 83. В Закона за хазарта (ДВ, бр. 26 от 2012 г.) в чл. 84, ал. 1 след думата „се изразява” се добавя „в увеличението”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 83.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Има предложение от народния представител Борис Грозданов за създаване на нов § 72а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 84:
„§ 84. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр...) в чл. 33 думите „чл. 24, ал. 5” се заменят с „чл. 24г, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 84 в редакцията, която ни беше докладвана.
Гласували 67 народни представители, за 63, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: По § 73 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Боянова и Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 73, който става 85 със следната редакция:
„§ 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. Параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.
2. Параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б”, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.
3. Параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б”, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б” и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30, § 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б”, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 85 в редакцията на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Той е разпределен на Комисията по труда и социалната политика, както и на Комисията по здравеопазване, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
Първо, докладът на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, поставям на гласуване допускането на лицата, които изброи госпожа Ангелова, в пленарната зала.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 май 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
На заседанието присъства господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, който представи законопроекта и мотивите към него.
Господин Мирославов поясни, че Спогодбата е подписана на 29 септември 2011 г. в Белград и с Решение № 362 от 10 май 2012 г. е одобрена от Министерския съвет.
Разработването на Спогодбата е породено от променената политическа конюнктура и икономически отношения в Балканския регион, при зачитане на принципите и нормите на международното право и на правото на Европейския съюз в областта на социалната сигурност.
В съответствие със съвременните реалности Спогодбата урежда социалните права на българските граждани, които живеят или работят в съседна Сърбия, както и реда за развиване на дейност на фирмите, работещи в двете страни. Спогодбата има за цел да се създадат по-благоприятни условия за развитие на икономическите връзки и свързаните с тях социално-икономически права на гражданите от договарящите се страни.
За българската страна Спогодбата се отнася за следните видове обезщетения: за медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; за медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване; за държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и за семейните помощи за деца.
За сръбската страна Спогодбата покрива обезщетенията за: здравно осигуряване и здравна помощ, майчинство, пенсионно и инвалидно осигуряване, трудови злополуки и професионални болести, безработица, детски добавки.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Предвидени са изключения от това общо правило – в случаите на командироване, пътуващ персонал на транспортни предприятия, персонал на дипломатически и консулски представителства и др.
Паричните обезщетения, отпуснати съгласно законодателството на договарящата държава, се изплащат на правоимащите лица, които имат пребиваване в другата договаряща държава, като те не могат да бъдат намалявани, изменяни, спирани или прекратявани по съображение, че правоимащото лице е с пребиваване на територията на другата договаряща страна. Тези разпоредби не се прилагат за граждани на Република България по отношение на паричните обезщетения за безработица, помощта при смърт и семейните помощи за деца, а за граждани на Република Сърбия – по отношение на минималната пенсия, детските добавки, паричните обезщетения за безработица и помощите при смърт.
В проекта на Спогодбата са уредени и обезщетения в натура (медицински услуги и лекарства).
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, включени в материалния обхват на Спогодбата. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на тази нова Спогодба.
Спогодбата влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ месеца, в който са разменени ратификационните документи, като от този ден се прекратява действието на Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена на 18 декември 1957 г. в Белград.
Едновременно със Спогодбата влиза в сила и Административното споразумение за прилагане на Спогодбата, сключено между компетентните органи на двете страни на 19 септември 2011 г. в Белград.
Спогодбата се сключва за неопределено време, като всяка от договарящите страни може да я денонсира най-късно до три месеца преди изтичане на текущата календарна година по съответния ред и при запазване на правата, придобити до деня на прекратяване на нейното действие.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България Спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание, защото поражда финансови задължения за Република България, предвижда участие на държавата в арбитражно уреждане на спорове, урежда правото на обществено осигуряване и произтичащите от него права, като основно право на човека и изрично предвижда ратификация.
След гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
Следва докладът на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и на неправителствени и съсловни организации.
Законопроектът беше представен от господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и правото на Европейския съюз в тази област – Регламент 883/2004, независимо че Сърбия все още не е член на Европейския съюз.
Спогодбата е необходима на българската страна, за да осъвремени действащата уредба на тези отношения, основана на конвенция с бивша Югославия от 1957 г.
Новата спогодба цели да уреди по нов и отговарящ на съвременните тенденции начин социалните права на българските граждани, които работят или живеят в Република Сърбия.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени лица, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете държави, както и други лица, чиито права произтичат от правата на първите лица.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и семейните помощи за деца.
По отношение на Република Сърбия Спогодбата ще обхваща здравното осигуряване и здравната помощ, майчинството, пенсионното и инвалидното осигуряване, трудовите злополуки и професионалните болести, паричното обезщетение за безработица и детските добавки.
Компетентни органи при прилагането на Спогодбата ще бъдат министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика в България и съответните министерства в Република Сърбия.
Компетентните институции са Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса за България и съответните институции в Република Сърбия.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, включени в материалния обхват на Спогодбата.
Спогодбата урежда и обезщетения в натура, медицински услуги, лекарства, както и парично обезщетение.
Обезщетенията в натура за болест и майчинство (медицинските услуги) се предоставят съгласно законодателството на държавата по пребиваване за сметка на институцията, от която лицето има съответното право. При престой, който не е осъществен с цел лечение в държавата, различна от тази, в която лицето черпи права, то има право на спешна медицинска помощ, която се налага от неговото състояние отново за сметка на институцията, от която лицето има съответното право.
Компетентните органи на държавите ще договорят списък на обезщетенията в натура, като протези, помощни средства и други обезщетения с висока стойност, за предоставянето на които в случаите на пребиваване или престой на лицето се изисква предварително съгласие на компетентната институция, освен ако предоставянето им е необходимо в условията на спешност и в противен случай би застрашило живота и здравето на лицето.
Представени бяха и предварителните разчети на разходите, които биха могли да произтекат за Националната здравноосигурителна каса от прилагането на Спогодбата.
От името на Министерството на здравеопазването министър Десислава Атанасова подкрепи предложения законопроект, като посочи положителното становище по него и от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” и „въздържал се” няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
На заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, подписана на 19 септември 2011 г. в Белград.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Ева Стефанова-Тошева – главен експерт в отдел „Европейско и международно социално право”, и Михаил Илиев – младши експерт в отдел „Европейско и международно социално право”.
Спогодбата е разработена въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване; държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и за семейните помощи за деца.
По отношение на Република Сърбия спогодбата ще обхваща здравното осигуряване и здравната помощ; майчинството; пенсионното и инвалидното осигуряване; трудовите злополуки и професионалните болести; паричното обезщетение за безработица и детските надбавки.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, които са включени в материалния обхват.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, подписана на 19 септември 2011 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Донева.
Последният доклад е на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТОФОР АЧКОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 17 май 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно представените от вносителя мотиви, спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област – Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Спогодбата е необходима на българската страна, за да осъвремени действащата уредба на тези отношения, основана на конвенция с бивша Югославия от 50-те години на ХХ век. Новата спогодба цели да уреди по нов и отговарящ на съвременните тенденции начин социалните права на многобройните (предвид това, че сме съседни държави) български граждани, които работят или живеят в Република Сърбия. Спогодбата е насочена и към фирмите, които развиват дейност в двете страни, като с това се цели да се засилят икономическите връзки, създавайки ясни правила за разпределяне на осигурителните тежести между двете страни.
В персоналния обхват на спогодбата са включени лица, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете държави, както и други лица, чиито права произтичат от правата на първите лица.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване; държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и за семейните помощи за деца.
По отношение на Република Сърбия спогодбата ще обхваща здравното осигуряване и здравната помощ; майчинството; пенсионното и инвалидното осигуряване; трудовите злополуки и професионалните болести; паричното обезщетение за безработица и детските добавки.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Ачков.
От страна на вносителите – представителите на Министерския съвет, иска ли някой думата да представи законопроекта? Не.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания? Не, никой не желае да се изкаже.
В такъв случай закривам дебата и поканвам колегите народни представители от кулоарите да заповядат и упражнят правото и задължението си на глас, тъй като се намираме на ръба на кворума.
Да изчакаме малко, колеги, подал съм сигнала.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10 май 2012 г.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова за второ гласуване на законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ разглеждане и евентуално гласуване на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, подписана на 19 септември 2011 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Както повелява правилникът, за второ четене съм длъжен да поканя някой от вносителите да представи законопроекта. Виждам, че няма желаещи.
Давам думата за изказвания, като откривам дебата.
Някой желае ли да се изкаже? Не желае.
Закривам дебата.
Подлагам на второ гласуване законопроекта под номерацията и със заглавието, което преди малко бяха прочетени от госпожа Ангелова.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Първият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На основание на нашия правилник предлагам да подложите на гласуване да бъде допуснат в залата господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване искането на господин Татарски за допускане в залата на заместник министъра по регионално развитие и благоустройство.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2012 г. съвместно с Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Министерство на вътрешните работи, на Националното сдружение на общините в Република България, на Синдикат „Водоснабдител”, на Българската асоциация по водите и на Съюза на ВиК операторите.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Предложените промени в Закона за водите са продиктувани от необходимостта за уреждане на основни обществени отношения, свързани с водостопанските системи и съоръжения и реформирането на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”. Основните промени са насочени към:
- подобряване на качеството, обхвата и устойчивостта на предоставяните В и К услуги за потребителите в дългосрочен план;
- регулиране на обществените отношения, свързани с планиране изграждането, управлението и оперирането на ВиК системите и съоръженията;
- постигане оптимизация на работата във ВиК дружествата;
- подобряване качеството и ефективността на предоставяните ВиК услуги в съответствие с европейските практики;
- защита на обществения интерес чрез предвиждане на ясна регламентация на ВиК услуги като дейности от обществен интерес.
Предложеният законопроект има за цел да улесни изпълнението на проекти за изграждане, рехабилитация и/или модернизация на ВиК мрежите и съоръженията чрез извършване на инвестиции от страна на държавата в активи – държавна собственост.
С направените предложения се предвижда границите на обособената територия, обслужвана от съответния ВиК оператор, да съвпадат с границите на административно-териториалната единица област. Предоставянето на услугите от един оператор върху територията на една цяла област ще позволи повишаване на ефективността, гарантиране на еднакво качество и цена на услугата на всички жители в съответната област. Предвижда се възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 да се извършва чрез сключване на договор между Асоциацията по ВиК и оператора, действащ на съответната обособена територия към датата на влизане в сила на закона. В случаите, когато на обособената територия има повече от един действащ ВиК оператор, се дава възможност посоченият договор да бъде сключен с холдингово дружество, обединяващо действащите на съответната обособена територия ВиК оператори или с ВиК оператор – дружество, образувано в съответствие с Глава шестнадесета, Раздел II от Търговския закон чрез преобразуване на ВиК операторите, действащи на съответната обособена територия към датата на влизане в сила на закона.
С изменението се предвижда представител на общината в Асоциацията по ВиК да бъде единствено кметът на общината, като отпада възможността за определяне от страна на общинския съвет на друг такъв представител. Предложението е направено с оглед ясно определяне на отговорността при вземане на решенията от Асоциацията по ВиК. Предлага се текстовете, касаещи провеждането на заседания на общото събрание на Асоциацията по ВиК и вземането на решения, да бъдат прецизирани, като изрично е предвидено, че заседанията са редовни, ако на тях присъстват представителите на държавата и на общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове в общото събрание на Асоциацията по ВиК.
Наред с промените в областта на ВиК сектора с предложените изменения и допълнения се цели осигуряване на контрол по техническото състояние и безопасност на всички язовири в страната с цел опазване на живота и здравето на населението, минимализиране на рисковете за икономиката и опазване на имуществото, интегриране на политиките и координиране на действията на ведомствата, осъществяващи държавната политика в областта на водите, защитата при бедствия и различните отрасли на водния сектор.
С предлаганите промени се предвижда създаване и поддържане на единен регистър за всички съоръжения във водния сектор – държавна и общинска собственост, който да съдържа данни за техническото състояние и параметри на хидротехническите съоръжения, като се предвиждат и административнонаказателни мерки при неосигуряване на изискванията за техническа годност и безопасна експлоатация на язовирите.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха по принцип необходимостта от промени в закона, които да доведат до ускоряване на практическата реализация на реформите в областта на ВиК сектора и засилване на контрола по отношение на безопасността на язовирите, но същевременно изразиха несъгласието си с част от предлаганите промени. Според Националното сдружение на общините предложеното преразпределяне на собствеността върху водоснабдителните мрежи и съоръжения в определени случаи ще доведе до одържавяване на съществуващата към момента публична общинска собственост за част от тези мрежи и съоръжения.
Не се споделя и предложението за окрупняване на обособените територии. Тъй като на една обособена територия ще може да има само един ВиК оператор, по същество тази промяна е насочена към премахване на ВиК дружествата-общинска собственост, обслужващи само съответната община. В законопроекта не е развит механизмът, чрез който общинските дружества ще участват в създаване на холдингово дружество, или ще се осъществи вливане или сливане на общинското с регионалното ВиК дружество при условията и по реда на Търговския закон. Не може със закон принудително да се накара общината да си закрие дружеството, тъй като за всяка от възможностите, предвидени в законопроекта, се изисква решение на общинския съвет.
Не са уредени важни въпроси като например последиците от уеднаквяване на цените на услугите, което ще доведе до налагане на нови цени за ВиК услугите на територията на съответната община, последиците за приетия бизнес план на общинското дружество и други.
Представителите на общините възразиха и срещу предложените промени в начина за вземане на решение в асоциациите, като предлагат да се запази досега съществуващото положение.
Възражения бяха направени и срещу предложените разпоредби, с които общините се задължават да предоставят язовирите – общинска собственост, на други лица. Направени бяха и конкретни предложения за промени и в други разпоредби на законопроекта.
Представителите на Българската асоциация по водите подкрепиха по принцип законопроекта, като направиха конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип необходимостта от промени в закона. Преобладаващата част от изказалите се народни представители подкрепиха становището на Националното сдружение на общините в Република България, като подчертаха необходимостта от прецизиране на спорните разпоредби. Направени бяха и предложения за прецизиране и разширяване на функциите и състава на предложения със законопроекта координационен съвет по водите. Обърнато бе и внимание върху необходимостта от отделен закон, който цялостно да регламентира всички въпроси, свързани с ВиК услугите.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа – „за”, без „против” и 6 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 202-01-17, внесен от Министерски съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, в оставащите 2-3 минути до края на работното време няма да можем да се справим и да бъде прочетен докладът на следващата комисия – по околната среда и водите.
Ще ви прочета съобщенията за утрешния Парламентарен контрол, 6 юли 2012 г.:
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 4 въпроса от народните представители Мая Манолова – 2 въпроса, Ваньо Шарков и Михаил Миков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 19 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Кирчо Димитров – 2 въпроса, Михаил Миков – 3 въпроса, Пенко Атанасов – 2 въпроса, Захари Георгиев, Димитър Карбов, Цвета Георгиева, Димитър Дъбов, Огнян Тетимов, Иван Костов, Петър Мутафчиев, Павел Шопов, Димитър Горов, Янаки Стоилов и Михаил Миков, Румен Такоров, Димитър Дъбов и Георги Петърнейчев и на питане от народния представител Иван Костов.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 4 въпроса от народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев, Евгений Желев, Петър Мутафчиев и Деница Гаджева.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на 4 въпроса от народните представители Любомир Владимиров, Михаил Михайлов, Иван Иванов и Димчо Михалевски.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Атанас Мерджанов и Иван Николаев Иванов.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на 2 въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мая Манолова.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народните представители Милена Христова и Петър Курумбашев.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 5 въпроса от народните представители Мая Манолова, Мартин Димитров, Джевдет Чакъров – 2 въпроса и Валентин Микев и на две питания от народните представители Павел Шопов и Яне Янев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 9 въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Милена Христова, Корнелия Нинова, Лютви Местан, Юнал Тасим, Ангел Найденов, Добрин Данев, Мая Манолова, Румен Такоров, Георги Петърнейчев и Добрин Данев и Пенко Атанасов и на 4 питания от народните представители Павел Шопов, Корнелия Нинова и Димчо Михалевски – 2 питания.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Кирчо Димитров, Михаил Миков и Десислав Чуколов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Корнелия Нинова и Евгений Желев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на 2 въпроса от народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев и Корнелия Нинова и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлагат отговорите на:
- въпрос от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- питане от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- въпрос и 6 питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Следващото заседание ще се състои утре, 6 юли 2012 г., от 9,00 ч. по дневния ред, който е обявен и вие го знаете. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов


Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова